Юлия Боева

ПРАИСТОРИЧЕСКИ СИМВОЛИ
В СВИЛЕНИЦИТЕ ОТ СОФИЙСКО

Част І

ГЕОМЕТРИЧНИ ШЕВИЦИ

София ● 2018
ПРАИСТОРИЧЕСКИ СИМВОЛИ В СВИЛЕНИЦИТЕ ОТ
СОФИЙСКО
Част І
ГЕОМЕТРИЧНИ ШЕВИЦИ
Автор Юлия Боева boevaj@abv.bg
Редактор Цветана Живкова
Корица Иван Стаменов
Издателство „Пропелер“
Печатница „Дейликонт“
ISBN 978-954-392-510-0
София 2018
 СЪДЪРЖАНИЕ:

I. ВЪВЕДЕНИЕ
1. Традиционната култура ..............................................................1
2. Какво е елбетица .......................................................................11
3. Думата елбетица ........................................................................15
4. Видове елбетици ........................................................................22
5. Типове композиции в свилениците .........................................31

ІІ. ОСНОВНИ ЗНАЦИ В ПРАИСТОРИЧЕСКАТА

СЕМИОТИЧНА СИСТЕМА .........................................................41
1. Знакът на Майката ....................................................................41
2. Двойната Велика майка.............................................................46
3. Кръг, точка, кръст .....................................................................52
4. Слънце, Луна .............................................................................61
5. Посока на знаците .....................................................................69
6. Ромб, квадрат, триъгълник, ъгъл .............................................73
7. Лабрис/маказ, кумулка и зигзаг ...............................................80
8. Отношения между кръг, ромб/квадрат и кръст .....................89

ІІІ. КРЪСТОВЕ В СВИЛЕНИЦИТЕ ОТ СОФИЙСКО.......95

1. Кръст-семе .................................................................................95
2. Кръст с точки – слънчев кръст ...............................................100
3. Кръст-звезда .............................................................................109
4. Кръст-кръстопът ......................................................................125
5. Остри кръстове ........................................................................137
6. Кръст с раздвоени и разтроени краища ................................141
7.Сложни кръстове ......................................................................145
А) розети .................................................................................145
Б) сложни звезди ....................................................................160

IV. ЕЛБЕТИЦИ ОТ ДРУГИ ГЕОМЕТРИЧНИ ФИГУРИ .....171

1. Розети от наслоени ромб и квадрат. Знакът М .....................171
 2. Елбетица от ромб/вадрат с триъгълници/ъгли .....................177
А) квадрат с триъгълници .....................................................180
Б) квадрат или ромб с ъгли ...................................................186
В) ромб с ъгли ........................................................................188
Г) ромб/квадрат с триъгълници/ъгли, излизащи от страните
му .............................................................................................192
3. Ромб с ромбове ........................................................................199
4. Наслояване на квадрат или ромб с кръст ..............................203

V. СВАСТИКИ И ДРУГИ ЗНАЦИ ЗА ВЪРТЕНЕ И ДВИЖЕ-

НИ .....................................................................................................209
1. Що е свастика и как се определя посоката ѝ ........................209
2. Спирала ....................................................................................217
3. Двойна спирала ........................................................................222
4. Въртящи се точки и луни .......................................................233
5. Спираломеандри ......................................................................237
6. Полусвастики ...........................................................................242
7. Несиметрични свастики ..........................................................248
8. Кръстосани S-овидни знаци ...................................................249
9. Свастики ...................................................................................251

VI. ЗАКЛЮЧЕНИЕ ........................................................................267

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА....................................................280
 І. ВЪВЕДЕНИЕ

1.Традиционната култура

Заинтересувах се от шевиците върху женските ръкави от Софий-

ско – свилениците, когато видях някои поразителни съвпадения
между тях и неолитни изображения, знаци и символи, открити от
археолозите. Съвпаденията понякога са съвършено точни.

Релеф и рисунка от Чатал Хьоюк, неолит; свиленица от с. Брезе, Софийско

Такива съвпадения има при шевиците и от други райони на Бъл-

гария, а също и от други страни – в Близкия Изток и в Европа. Но
свилениците от Софийско се отличават с изключително богатство
от мотиви, чиито паралели могат да бъдат намерени в праистори-
ческите артефакти. Затова си поставих за задача да се опитам да ги
осмисля.
1
 Защо има такива съвпадения между праисторически изображения
и знаци, и мотиви от шевиците?
Неолитната култура, макар притежаваща местни варианти, има
достатъчно общи характеристики. Тя се е разпростирала върху една
огромна територия от Близкия Изток до краищата на Европа.
Шевиците, в които има съвпадения с неолитни и халколитни
изображения и знаци, се намират в същата тази огромна територия,
но само на отделни места, в отделни страни. Тези шевици принад-
лежат към селската земеделско-скотовъдна култура, а нейното
начало е в епохата на неолита.
Основният принцип в селската култура е спазването на традици-
ята. Именно заради този принцип тази селска култура се нарича
традиционна.
Поради спазването на традициите в селските култури до наши дни
са се запазили обреди и обичаи, които можем да осмислим най-мал-
кото като предхристиянски. А също и изображения и геометрични
символи, чиито първообрази можем да намерим още от времето на
възникването на селската култура – от нейното начало в епохата на
неолита.
Преди няколко години попаднах на филмче със запис на тради-
ционна сватба от гр. Токат в Централен Анадол, Турция.

Сватба в гр. Токат, Централен Анадол 2004 г.

(http://www.youtube.com/watch?v=BWf5RiICHHo&feature=related)
2
 Червеното було на булката е украсено със златни апликации във
формата на кръг с вписан в него равнораменен кръст – мотив,
който е чужд за мюсюлманската среда, но е част от традицията.
Заради поддържането на традицията, приемането на нови еле-
менти в шевиците през хилядолетията е ставало изключително
пестеливо. Най-голямата част от тях имат своите първообрази още
от епохата на неолита (новокаменната епоха) и неговото продълже-
ние – халколита (каменно-медната епоха). В свилениците от Софий-
ско с по-късните бронзова и желязна епохи можем да свържем изо-
браженията единствено на конете и на някои от вариантите на
Великата майка, познати ни от тракийската и родствената ѝ скитска
култура. Християнски мотиви в свилениците се намират почти като
изключение – защото равнораменните кръстове, които ние днес
възприемаме като свързани с християнството, водят началото си от
символиката на неолита.
Разбира се, не навсякъде и далеч не всичко от неолитната система
е оцеляло в облеклото и шевиците. Повече следи има в страните, в
които капитализмът се е развил по-късно. И където религиозната
власт не е изкоренявала традициите прекалено активно.
В сферата на женските дейности традицията изглежда е била
поддържана особено устойчиво, защото именно в тях, в тъканите
и облеклото, в шевиците и килимените шарки, в наше време можем
да видим най-много праисторически изображения и знаци.
Идеята, че в шевиците има старинни знаци и изображения, се
появява в европейската литература към края на ХІХ век. През 1872 г.
Владимир Стасов публикува книгата си „Руският народен орнамент“.
В нея той изказва наблюдението, че шевиците не се измислят, а се
шият винаги по стари образци (Стасов 1872, с. VIII); че кръстовете
са по-стари от християнството, а двуглавите птици са по-стари от
руския царски символ. Така Стасов поставя началото на едно особе-
но течение в археологията и етнографията: да се търсят корените
на мотивите от традиционните тъкани.
Все още научната литература, която разработва тази идея, не е
особено богата. След началото, поставено от В. Стасов, особено
важна крачка към конкретизация на идеята е направена в статията
на В. А. Городцов „Дако-сарматски религиозни елементи в руското
народно творчество“ (Городцов 1926).
3
 През 1965 г. Б. Рибаков започва осмислянето на неолитните
знаци и изображения и вижда тяхната връзка с традиционната кул-
тура (виж Рыбаков 1965 1 и 2). Той разработва тази идея по-подроб-
но през 80-те години на ХХ век (Рыбаков 1981 и 1987). Важно
значение за развитието на идеята за старинния смисъл на шевичните
и тъканните мотиви имат и изследванията на А. К. Амброз (Амброз
1965).
У нас през 20-те и 30-те години Евдокия Петева изказва някои
предположения за старинния произход на мотивите в шевиците, а
през 1941 г. Тачо Танев поставя началото на смисловия им анализ.
През 70-те и 80-те години на ХХ век, етнографите и археолозите
все по-осъзнато забелязват праисторическите мотиви в шевиците.
През 1989 г., с Goddess embroideries of Eastern Europe, американката
Мери Кели започва своето изследване за образа на праисторическа-
та Велика богиня, първоначално в шевиците от Русия, Украйна и
други страни от Източна Европа, а по-късно на Балканите
(включително България), както и в северните страни на Европа.
Стъпвайки върху нейните резултати, през 2012 г. Ирен Величкова-
Ямами издава книгата Архаични символи в бродерията, върху
материал от български шевици.
Междувременно през 2006 г. се появява първото по-пълно архео-
логическо изследване за смисъла на знаците от епохата на неолита
– книгата на М. Гимбутас „Езикът на Богинята“, (The Language of
the Goddess). В друга своя книга Гимбутас изказва наблюдението,
че „Богинята изявава себе си в единичност, двоичност и троичност.
Тя е всичко това едновременно“ (Гимбутас 2006, с. 327-328). В
книгата си „Мъдростта на Великата майка“ (Боева 2010), съм напра-
вила опит за по-подробно разглеждане на идеята за двойната и
тройната Богиня. Ще използвам тази идея и при подреждането на
бъдещия анализ на изобразителните мотиви от шевиците в Софийско,
на които ще бъде посветена втората книга от настоящото изследване.
За да си отговорим на въпроса защо е възможно културна памет
да бъде пренесена през хилядолетията, преди всичко трябва да раз-
берем какво представлява културата и какво е мястото на традици-
онната култура в нея. Защо изобщо се е стигнало до такъв тип кул-
тура, в който спазването на традицията да бъде основен принцип?

4
 Думата култура означава обработеност, очовеченост на природата.
Културата е начинът, по който човекът /обществото „опитомява“
света и себе си. От тази най-обща гледна точка култура е всеки
конкретен начин за подреждане на отношенията между „диво“
и „питомно“ във всяко конкретно време, място и общество,
включително и в отделния човек.
Струва ми се, че можем да разграничим само два основни типа
култура: традиционна и съвременна (модерна). По-точно това са
два основни принципа за окултуряване (обработване) на човека,
обществото и света, които имат редица смесени форми, но могат да
съществуват и в своите крайни, относително „чисти“ проявления.
Може би психологическата основа за съществуването им се крие в
разликата при работата на двете полукълба на човешкия мозък, а
оттам и във възможността за два различни начина за познаване на
света от човека? Във всеки случай, в основата на различните типове
култура стои начинът, по който човекът/обществото разбира света
и своето място в него.
Ще опиша накратко двата типа култура в техните крайни форми,
в тяхното състояние на относителна пълнота. Исторически тези
крайни форми са разделени от хилядолетия.
Ако тръгнем от съвпаденията на мотиви, началото на традици-
онната култура би трябвало, по някакъв начин, да бъде свързано с
неолитната култура, с епохата, когато се опитомяват растения и
животни и се появяват селските земеделско-животовъдни общности.
Независимо, че някои от основните представи за света – например
за Великата богиня-майка, неолитната култура наследява от предиш-
ната епоха – палеолита, изображенията и знаците, които намираме
в достигналите до нас традиционни шевици, могат да бъдат свързани
не с палеолитните, а именно с неолитните ѝ (и някои по-късни)
варианти.
Според археологическите изследвания, в голямата територия на
неолитно-халколитната култура (обхванала постепенно, за няколко
хилядолетия, от Х до ІV хил. пр.н.е., земите от Близкия Изток до
краищата на Европа), както и през цялата неолитна епоха почти до
края на халколита, не се намират следи от насилие, няма убити хора.
В продължение на няколко хилядолетия неолитната култура се е
разпространявала активно, но достатъчно безконфликтно, върху
5
все повече територии на Европа. Това е ставало чрез постепенно
разселване на хора и чрез културно приобщаване на местно мезо-
литно население от ловци-събирачи към идеята за производително
отношение към света и към неолитната система от мирогледни
представи. У нас така достатъчно безконфликтен е периодът, който
обхваща повече от две хиляди години, от началото на неолита към
средата на VІІ хил. пр. н. е. до началото на късния халколит, през
последните 100-200 години на V хилядолетие пр.н.е..1
От това наблюдение за относително мирния и хармоничен харак-
тер на неолитната култура можем да стигнем до предположения по
какъв начин неолитните хора са си представяли света и своето място
в него. От археологическите артефакти става ясно, че през неолитната
епоха е била почитана Великата богиня-майка. Психологическа въз-
можност за достигане на безконфликтно общество има само, ако
тази Богиня е била мислена като божественост на целия свят, а не
като божество, отделно от хората и извън тях. С други думи – ако
Майката е била Богиня-свят, която ражда всичко и всички –
включително и хората, а те съществуват вътре в нея и смятат себе
си за част от това живо и съзнателно същество.
Само при условие, че хората осмислят себе си като част от Боги-
нята, като част от космическия ред в света, те биха се считали за
длъжни да се включват активно в този ред и в неговото поддържа-
не. Може би затова, в резултат на този основен възглед, заедно с
началото на земеделието и животновъдството, се появява и селска-
та община – основната голяма обществена единица, която успява
да изгради механизъм за самоподдържане на реда и хармоничното
съжителство сред хората. (Този механизъм за самоподдържане е
доживял в селските общини по нашите земи в достатъчно здрав
вид, макар и с качествени изменения, до края на ХІХ век, когато е
бил описан от първите наши етнографи).
Традиционната култура на селската се община се основава върху
идеята, че всичко в живота на човека и общината (и обществото като

1
Следи от нападения по нашите земи има приблизително от началото на късния
халколит. От този период в Русенския некропол са намерени погребения на убити
хора, а халколитният град от селищната могила Юнаците е бил нападнат и опожа-
рен, като са били убити жени, деца и старци – но странно, сред убитите не са на-
мерени мъже.
6
мрежа от общини) трябва да бъде изцяло подчинено на постоянен
ред, който да поддържа хармонията. Този ред се осъществява чрез
обредния характер на живота, чрез разпростиране на обредността
върху всички човешки дейности и превръщането на целия жи-
вот в непрекъснато, лично или колективно, свещенодействие.
Съвременната култура се заражда с появата на държавата и на-
ченките на науката през бронзовата епоха, преди около 5 хиляди
години (Египет и Шумер). И от тогава културите малко по малко
започват да губят своя традиционен характер и да се приближават
към нашата съвременна „модерна“ култура. Модерността постепен-
но се увеличава за сметка на традиционността. Хилядолетия наред
конкретните култури са от смесен или преходен тип, докато напълно
се очертаят особеностите на нашата съвременна култура. Характерни
за нея са научното, т.е. дискурсивното осмисляне на света, личната
инициатива и личното творчество, общественото неравенство и не-
съгласие, държавата и институциите като средство за установяване
на обществен ред, отношението към природата като към обект да
подчиняване и суровинен източник. Докато за традиционния тип
култура е характерно осмислянето на света чрез аналогии и интуи-
ция, колективност, равенство и съгласие в обществото, живот в
самоуправляваща се община, стремеж към вписване в природата.
При опитите да се очертаят тези два основни типа култура – тра-
диционната и модерната, много често за основна разделителна
линия между тях се приема отношението към времето. Докато при
традиционните култури то се възприема като кръгово, циклично,
непрекъснато подновяващо се и запазващо връзката си със своето
начало, то при съвременния тип култури времето се мисли като
праволинейно, непрекъснато отхвърлящо миналото в името на бъ-
дещето. Цикличното време се нарича най-често митологично, а
праволинейното – историческо.
И понеже тук ще става дума за шевици, а те принадлежат към
традиционната култура, ще се опитам да я опиша още малко. 2
Традиционна е тази култура, в която животът остава свързан със
своите (трансцедентални и свещени) митични корени, а времето се

2
В следаващата страница използвам идеи на Рене Генон от студията му „Бележки за
инициацията“ в книгата „Символиката на кръста“, 1935 г. (Генон 2008)
7
движи като че ли по кръг, като циклично се завръща към своето
начало. Така животът на селската община непрекъснато се подно-
вява, като преживява обредно акта на първоначалното творение.
Животът на хората е подчинен на установен от традицията постоя-
нен ред и това поражда ритуалност на всекидневието и цялостна
система от обреди. Обредът е съответствие на живота с реда (ritus,
ритуал означава ред). В него няма място за индивидуална инициа-
тива.
Основният принцип за осмислянето на света в традиционната
култура е аналогията. Светът се вижда като верига от съответствия,
и поради това – като хармония и всеобща взаимосвързаност. Така
явленията се оказват резултат от първоначалното единство – и начин
на съществуване на това единство. Този тип мислене е синтетичен,
за разлика от аналитичното мислене, характерно за „модерната“
култура. В нея непрекъснатото разделяне и отграничаване на
явленията едно от друго води до все по-тясна специализация на
науките, все по-голяма индивидуализация на хората и разединение
на обществото, и все по-голям недостиг на общ поглед и синтез.
Мисленето по аналогия се предава/обозначава чрез символи.
Символът е знак за първопринцип. Всеки символ поражда верига
от аналогии и значения – йерархично подредени между принципа и
различните нива или проявления на реалността. Символите са не
толкова идеи, колкото начин за синтетично представяне на съвкуп-
ност от идеи, които всеки може да постигне според гледната си
точка и собственото интелектуално ниво. Символите винаги имат
множество смисли, защото носят принципа за намиране на възмож-
ните аналогии между различни идеи или явления. По този начин те
служат както за „хоризонтална“ връзка между различни явления,
така и за „вертикална“ връзка между нивата при осмислянето на
света. Именно поради това символите могат да изразят много повече
смисъл от дискурсивното и аналитично мислене чрез думи.
Чрез символа реалността от едно ниво може да бъде представена
на друго ниво, и което е по-важно, може да бъде обозначена и транс-
цеденталната реалност. Символът е „зародиш“, който се посява в
интелекта на човека и може да послужи за развитието му чрез посве-
щение – до степен на надмогване на обикновените човешки възмож-
ности. Но за да изпълни ролята си на „зародиш“ за психическо
8
развитие, символът трябва да бъде точен, недеформиран. Затова
точността на повторението е най-важната особеност на традицион-
ната култура.
Обредността, ритуалният начин на живот е механизмът, чрез
който символите се пренасят през времето. Те могат да имат геомет-
рична, изобразителна или (когато са част от обред) жизнедеятелна
форма. В настоящото изследване на шевиците от Софийско ще раз-
гледам геометричните символи и техните праисторически паралели.
Остава обаче един въпрос. Кога точно е започнало спазването
на традицията? Дали в началото на неолитната епоха, или по-
късно, например в края или дори след края на халколита?
Процесът на постепенно изместване на традиционната култура
започва в началото на бронзовата епоха. Но последната фаза, когато
съвременната култура надделява над традиционната, е свързана с
епохата на капитализма. У нас това е процесът на икономическо от-
миране на самата селска община, който се активизира през XIX в.
и особено след Освобождението. Тогава се засилва и личното твор-
чество. Появяват се и първите етнографи – хората, които вече могат
да погледнат традиционната култура отвън, откъм съвременната, и
затова виждат необходимост да я описват. Тези хора всъщност
наблюдават нейното бързо изчезване.
В селското облекло по това време прониква модата. Мотивите,
т.е. символите в шевиците, до тогава повтаряни със стремеж към
точност, започват по-свободно да се трансформират. Най-често
трансформацията се състои в орастиняване – когато непонятните
вече старинни изображения, деформирани през времето заради
забравен смисъл, се превръщат в някакви нови изображения – най-
често в растения. Променя се и функцията на шевиците – от част
от селската носия тя все повече се превръща в градско ръкоделие.
Вместо част от реда, шевицата става част от украсата.
Процесът на отмиране на селската култура у нас рязко се засилва
по времето на „народната власт“. Тогава икономическата основа на
традиционната селска култура се унищожава чрез колективизацията
на земята, а насаждането на нова социалистическа идеология води
до забрана на традиционния обреден цикъл. Фолклорът се заменя
със самодейност, традиционните селски носии – със сценични,
стилизирани, а везбените мотиви-символи стават материал за свобод-
9
на авторска трансформация както по отношение на формата и ком-
позицията си, така и по отношение на приложната си функция.
В наше време ние започваме все по-остро да усещаме, че в
забравените ценности на традиционната култура има стабилност и
ред, които са възможност за намиране на хармония и от които ние
имаме голяма необходимост. Напоследък се появява силен интерес
към традицията. Но сега ние не можем да я намерим при бабите и
дядовците, защото те самите са израснали при социализма. Трябва
да се опитаме да се разровим по-надълбоко, да потърсим записите
и описанията на старите етнографи, и да се опитаме да избегнем
подмяната на традицията със самодейност. Трябва да се опитаме
да разберем кои са духовните ценности на традиционната култура,
как и защо в нея е било възможно да се постига хармония между
хората. Но за да разберем защо традиционната култура е била тол-
кова устойчива, за да премине (по нашите земи) през 8-9 хилядоле-
тия, трябва да се постараем поне да не унищожаваме последните
остатъци от нея, с които все още разполагаме.
Традиционната култура е нашият почти прекъснат и унищожен
корен. Ако имаме необходимост да му дадем нов живот или поне да
разберем принципите и ценността му, ни трябват внимание, любов
и грижа. И знание.
За да започна търсенето на забравения смисъл на геометричните
(а във втората част на това изследване – и на изобразителните)
мотиви и композиции от свилениците в Софийско, преди всичко
трябва да изясня две неща. Първото е какво ще разбирам под
думата елбетица, която в нашата наука за шевиците се свързва с
кръстовидния строеж, така характерен за свилениците. А второто е
какви са основните резултати от изследването на неолитната
знакова система, които могат да станат основа за търсене на
забравения смисъл на мотивите и композициите в свилениците от
Софийско.

10
 2. Какво е елбетица
Названието елбéтица се появява за пръв път през 1935 г. в
изследването на уредничката на Етнографския музей в София д-р
Евдокия Петева „Софийска шевица и тъкан”. Тя го е открила като
название за „една от най-старите и типични софийски шевици с
линеален орнамент. В повечето западни софийски села тази шевица
наричат със странното име елбéтица, без да знаят какво значи то.
Само в Дръмша се среща названието редките за същата шевица”
(Петева 1935, с. 165).

Свиленица от с. Обрадовци (Петева 1935, Таб. ІІ б)

11
 Според Евдокия Петева, названието елбетица се отнася за
„една от най-старите и типични софийски шевици” и се е срещало
„в повечето западни софийски села” (Петева 1935 с. 165). Обаче
шевицата от Обрадовци в Табло ІІ, която е обозначена с б и за коя-
то в текста се говори като за типична, всъщност е рядка. Тя дори е
единствена сред запазилите се до наше време образци от свиленици.
Типична и наистина често срещаща се е друга свиленица от същото
това Табло ІІ – тази от с. Кумарица, обозначена с буквата в. Дали
не става дума за техническа грешка? Дали названието елбетица не
се отнася за наистина многобройните образци на свиленици с
кръстовидни фигури от птици и странни многороги глави, наречени
„роджета“?

Петева 1935, Табло ІІ в – с. Кумарица

12
 Композициите от ромб с излизащи от него стилизирани птици и
многороги глави, които са варианти на свиленицата от Табло ІІ в от
Кумарица), се срещат не само в западните софийски села, но дори
и в съседните на тях граовски.
Ето други четири примера, но към тях могат да бъдат прибавени
още много:

Свиленици от Софийско с роджета и птици (МИС № 1553 и № 201)3

3
Списък на съкращенията в тази книга: ИЕФЕМ – Институт за етнология и фолкло-
ристика с музей; НЛМ – Национален литературен музей; НИМ – Национален ис-
торически музей; МИС – Музей за история на София
13
Свиленица от Граовско и от Софийско (МИС № 236;ИЕФЕМ № 29939)

Само няколко години по-късно, през 1941 г., Тачо Танев издава
глава VІІ Елбетица от своето изследване Българското везмо и
Изтокът (Танев 1995). В тази студия той въвежда названието елбе-
тица като обобщаващо за всички кръстовидно-симетрични компози-
ции, които се срещат във везбената или тъкаческата традиция не
само в съвременна България, но и в други епохи и страни. В резултат
– и най-вече след преиздаването на студията през 1995 г., названи-
ето елбетица е възприето от етнографите и до голяма степен се
утвърждава като общо за всички кръстовидни композиции от тра-
диционната ни култура.

14
 3. Думата елбетица

Във везбената и килимарската традиция има названия за отделни

мотиви, но не и за смисъла на цялостните шевици. Повечето назва-
ния на композиции характеризират само някои от отличителните
им белези. Например „редките” се отнася за количеството извезаност;
„учéната” е название за лесни композиции, с които момичетата от
Софийско са започвали обучението си по везба; с „грошанката” и
„колетията” се назовават композициите според преобладаващите в
тях елементи– „грошове”, „колета”, т.е. розети или звезди, и т.н.
(Петева 1935, с. 164-167).
Повече названия има за отделни кръстовидни фигури. Най-
често това са думи за предмети с кръгла форма: коло, грош, звезда,
месец – независимо, че основен и най-съществен за фигурите е
техният кръстовиден строеж. Това разминаване между форма и
название е дълбоко съдържателно. То може да бъде обяснено с
традиционното разбиране за равнораменния кръст, поставен в ромб
или в квадрат, като слънчев знак4.

„Малόто слънце” върху ръкав на женска риза от Самоковско, 19 век

(Митрева 1982, с. 83)

4
В книгата „Орнамент в русской народной вышивки” се описва подобна ситуация:
северноруските композиции от типа на елбетиците се наричат солнце, круг, незави-
симо, че понякога имат форма на многостранник, ромб или квадрат (Маслова
1978, с. 166).
15
 Ето една композиция от Самоковско, в която фигурите кръст,
осмоъгълник, ромб и квадрат са наслоени (вградени) една в друга.
Тази сложна фигура е наречена от везачките „Малóто слънце”.
Редом с названията с общо значение „нещо кръгло”, названието
елбéтица звучи странно и неразбираемо. Дали в него можем да
открием забравен смисъл?
Какво означава самата дума елбетица?
Първият български изследоветал на елбетицата Тачо Танев
тръгва от убеждението, че съществителното елбетица е от тюркски
произход и че думата е еднокоренна: елбе-, елбет-. Той обаче не
намира точни съвпадения в тюрко-алтайските езици, а само прибли-
зително подобни думи във вогулски, якутски, чегатайски и чувашки.
Единственото много близко звуково съвпадение на елбетица е
с якутското елбекс – „намножавам се”. Все пак Тачо Танев изказва
(не особено обоснования) извод, че най-общият смисъл на думата
елбетица е „обожествявани сили, които притежават могъщи влия-
ния” (Танев 1995, с. 28-31).
Според Речника на Н. Геров наречието елбете означава „наверно,
как да е, кога да е” (Геров 1976, с. 8). Следователно, съществителното
елбетица би могло да означава вероятност, за начин или за време.
В Речник на редки, остарели и диалектни думи... 1974, с. 126 думата
е дадена със смисъл „то се знае, несъмнено, разбира се”, следовател-
но елбетица би трябвало да означава увереност в нещо общоприето.
Моята баба Иванка Боева от с. Добри дол, Варненско5 употребява-
ше елбéтя с приблизителен смисъл „ако е рекъл Господ”, „както е
правилно”. В думата тя влагаше някаква представа за ред, за правил-
ност от по-висш порядък, на която човек трябва да се подчинява.
Ако превърнем наречието елбетя в съществителното елбетица, то,
в речника на баба ми, би трябвало да означава общовалидна пра-
вилност и божествен ред.
В турски език думата elbet//elbette се счита за заемка от арабски
и има значение „1) непременно, наистина, обезателно, безсъмнено;
2) сигурно, разбира се, естествено, то се знае, не ще и дума” (Турско-
български речник 1962; Özön 1959). Така в турски език съществи-

5
Иванка Липчева Боева от с. Добри Дол, Варненско, родена през 1904 г., от
вайковски род на преселници от с. Еркеч в Източна Стара планина.
16
телното елбетица би могло да означава задължителна, несъмнена и
общоприета истина.
В арабски език обаче смисълът на el bet се оказва просто „домът,
къщата” или „у дома, вкъщи” и поне на пръв поглед като че ли не
помага за изясняване на названието на традиционните фигури. В
старата предислямска арабска митология обаче съществува обрат-
ното съчетание: Бет-ел (bt’l), – „домът на бога”. С него се назовава
едновременно жилището и тялото на божеството. За символното
отбелязване на Бет-ел са били използвани камъни с квадратно-
пирамидална или с конична форма. (С такъв камък е отбелязал и
библейският патриарх Яков мястото, където насън му се явил Господ
– Битие 28:16-19). Понякога до такива свещени камъни е била изди-
гана и „кааба” – свещен дом с кубична форма (Мифы народов мира,
т. І, 1987, с. 170 и 395)6.
Най-общо казано, Бет-ел е свързан със геометрични представи
за божественост и свещено пространство, което притежава кръгова
или кръстовидна симетрия.
Тук трябва да добавя, че освен свещената кааба, в религиозната
традиция на Близкия изток има и други стари (предмюсюлмански)
свещени кубични постройки. Такива са зерванистките чахартаки в
Иран. Според най-новите изследвания, те са свещени астрономи-
чески храмови конструкции, свързани с определянето на четирите
фази на Слънцето. Названието чахартак (чартак) може да се преве-
де като Дом на Четиримата владетели или Четирите слънца. „Инте-
ресно е да се отбележи, че, ако думата „чахартак” се раздели на
съставките – „чахар”-„та”-„ака”, то, в дословен превод от фарси, тя
ще звучи като „четиримата господари”, които в чертога са четири-
те арки, разтворени към четирите посоки на света, четирите сезона
на годината и четирите техни точки за измерване (зимното и лятно-
то слънцестоене, пролетното и есенното равноденствие), а също и
четирите форми на Времето, както и четирите им стражи, които
възглавяват Небесното войнство. Чертогът е някакъв най-прост
модел на пространствено-временния континуум“ (Малахова 2006,
http://zoroastrian.ru/node/91).

6
Благодаря на Лазар Бонгурев, който ми посочи тази връзка.
17
Ниасар чахартак – най-старият чахартак от Сасанидската епоха (сн.
интернет)

Един праисторически глинен модел от Сескло в Северна Гърция

показва, че идеята за кубична постройка, отворена към четирите
посоки на света, се е появила на Балканите още през ранния неолит.

Модел на сграда от Сескло, Гърция, ранен неолит

Още по-забележително е, че описанието на дом, отворен към

четирите посоки на света, чрез народните песни, е достигнало и до
наши дни. Най-често в песните то се свързва със смъртта на мома.
18
 Ана, мила майко мари, кога умра, майко,
вие да напрайте къща каменица,
бело варовита, четири прозорци:
с едино прозорец, ле, слънце да ме грее,
втория прозорец, ветер да ме дуа,
третия прозорец макя да доожда,
Дона да обижда, четврати прозорец, майко,
дружки да доождат, на мене да викат, ле:
"Айде, Доне, айде на вода да идем!"
Па яз да им веля, майко, веля ем говоря:
"Вървете си, дружки, мене не чекайте,
мене не ме пуща ле камена свекърва,
воин долноземец, църноземско момче."
(с. Церово, Благоевградско, запис 1987 г., Български народни
балади 1994, с. 441)
Съществуват много варианти на мотива за отвъдния дом на мома-
та, като вратите или прозорците в песните с този мотив не винаги
са четири, а понякога са три или дори две.
Като че ли свързани с този вид песни са някои надгробни паметни-
ци (от Троянския Балкан), изградени във вид на къщичка. Те най-
често са с три отвора – имат „врата” от изток и „прозорци” от юг и
север. Западната им стена остава затворена.

Надгробни паметници от с. Гумощник, Троянско (Любенова 1996, с. 130-

131); и от Троянския манастир (Енчев-Видю 1994, с. 191)
19
 У нас има стари надгробни паметници и с кубична форма.

Надгробни паметници от с. Търнава Белослатинско и от Нови пазар

(Енчев-Видю 1994, с. 94 и 297)

Към тези представи за кубични или четворно-симетрични кон-

струкции могат да се добавят и есхарите – тракийските олтари. Те
представляват квадратен (по-рядко правоъгълен) много нисък поди-
ум от изпечена глина с украса от геометрични фигури: квадрат,
кръст, наклонен кръст, кръг. Към тях могат да бъдат прибавени и
други изображения или знаци. Есхарите са ориентирани приблизи-
телно според основните посоки на света.

Есхари от могила в Брестовица, Пловдивско и от Севтополис (Пировска

2007, с. 22 и 22); Есхара от м. Градището при с. Долно Дряново
(Байраков 2013, с. 86)

Есхарата от Долно Дряново представлява квадрат, разделен на

четири триъгълника чрез наклонен кръст Х. Особеното тук е, че
отделните триъгълници имат различна орнаментация, а „празният”
20
триъгълник е откъм западната страна на есхарата – там, където в
надгробните къщички има плътна стена. Така западът се определя
като място, в което липсва предметност – защото, според праисто-
рическата (но също и християнската) традиция, се свързва със
смъртта.
Кръстовидната симетрия е най-важният конструктивен принцип
в шевиците, които свързваме с названието елбетица. Към обсега на
названието Тачо Танев още през 1941 г. прибавя и кръгово-симет-
ричните (свастиковидните) композиции.
Необходимо е обаче да разберем дали в шевиците този конструк-
тивен принцип също е свързан и с представи за божествен ред и све-
щено пространство, както това предполага названието елбетица и
най-вече старинният смисъл на Бет-ел, от който може би то произ-
лиза.

21
 4. Видове елбетици

И така, елбетицата е кръстовидна подредба на няколко (най-мал-

ко два) мотива. Мотив е всеки елемент или комбинация от елемен-
ти със собствен смисъл. Елбетиците са сложни мотиви, съставени
наколко кръстовидно подредени прости мотива. Единичният рав-
нораменен кръст е мотив, но, според мен, не би трябвало да бъде
наричан елбетица. Обаче кръстът, поставен в ромб или квадрат, е
вече елбетица.
Според типа прости мотиви, от които са изградени, елбетиците
биват изобразителни и неизобразителни, т.е. геометрични. Възмож-
ни са обаче и различни степени на стилизация при изображенията,
които пораждат преходни форми между изобразителност и неизобра-
зителност. Изобразителните елбетици най-често съдържат и геомет-
рични мотиви, т.е. те са смесени.
Прости кръстове-мотиви в свилениците се срещат в три случая:
а) като власи (според названието им в Софийско – малки цветни
добавки, разпръснати в основната композиция); б) като съставна
част на сложните кръстовидни фигури, които приемам да наричам
елбетици и в) в друг вид комбинация с геометрични фигури.

а) Кръстове като власи (елбетица от МИС № 225); б) Кръст като

център на елбетица (елбетица от МИС № 50); в) Разтеглен
шестоъгълник, запълнен с кръстове (детайл от ИЕФЕМ № 26639).

Впрочем, кръстовете от третия пример са с точка в центъра – т.е.

те не са прости, защото и точката е мотив със свой собствен смисъл.
Тук цялата шестоъгълна фигура, заедно с кръстовете, оформя мотив.
22
 В шевиците от Софийско мотивите са разположени (подредени)
винаги според някаква закономерност, според някакво геометрично
правило. То може да бъде огледално, кръстовидно или кръгово
отражение от оси на симетрия, подреждане на мотиви в права линия,
изреждане на групи от мотиви или редове и т.н. Тази традиционна
геометрия в свилениците съдържа явления от математическото
понятие за симетрия, но не се ограничава с тях, а е по-обемна.
Това е по-скоро понятието „симетрия“ в неговия старинен по-широк
смисъл – който включва подобие, сходство, еднаквост, равномер-
ност, равнопоставеност, съразмерност.
В шевиците има права, огледална и кръгова симетрия. Права
симетрия е изреждането на еднакви мотиви в редичка. Тя се нарича
още транслационна или линейна. Огледалната симетрия представ-
лява удвояване на даден мотив, или половинка от него, чрез „отра-
зяването“ му от някаква „ос на симетрията“. Огледалната симетрия
може да бъде проста, т.е. да представлява огледално удвояване, или
сложна, постигната чрез кръстовидно учетворяване на мотива.
Кръговата (ротационната, въртеливата) симетрия представлява
намножаване на мотив в кръг чрез ротация (въртене) с определена
„стъпка“. В свилениците се среща единствено ротация на 90˚. Пример
за такава ротационна симетрия е свастиката. Впрочем, кръстовете
и кръстовидните елбетици също могат да бъдат осмислени и като
резултат от кръгова симетрия с въртене на 90˚.
Права симетрия има, когато един или повече мотива се повтарят в
редичка. С права симетрия са построени шевиците върху долния
край на ръкавите, (който най-често е подгънат като маншет), нари-
чан подладжица, страничните „рамки“ на свилениците (наричани
шевица), а също и шевиците върху полите на ризите.

Проста права симетрия – ред от подладжица (МИС № 2435)

Правата симетрия може да бъде проста, както при изреждането

растителния мотив от МИС № 2435. В страничната шевица (която
23
служи за рамка на основната композиция на свиленицата) от МИС
№ 533 самият мотив е огледално-симетричен, а оста на симетрия
(„огледалото“) се намира вертикално в средата му.

МИС № 533 – странична шевица

Освен това, всеки втори мотив в редичката e допълнително ус-

ложнен, като е наслоен с още един мотив – нещо като оранжева
обърната буква Z. Това е вариант на неолитния S-овиден знак за
връзката и взаимодействието между въртящи се елементи. В ше-
вицата се редуват двата варианта на мотива, простият и усложнени-
ят с мотива Z.
В подладжицата от МИС № 217 изреждането на мотивите става
в две посоки – права и обърната. Поради разликите в цвета на мо-
тивите – червен при изправените и редуване на черен и син в обър-
натите, се оказва, че тук се изреждат три варианта на един и същ
мотив.

МИС № 217 подладжица горен ред

МИС № 1548

Подладжицата от свиленицата от МИС № 1548 съдържа няколко

различни вида симетрия. Под горния фестон първо има редичка от
24
малки ромбчета, поставени върху една от страните си. Това е пример
за проста права симетрия. След това идва редичката от ъгли надяс-
но. Тук към простата права симетрия на изреждането им е прибавена
огледалната симетрия на самия ъгъл – а неговата ос на симетрия
е хоризонтална. Следва редът с S-овидни знаци, които имат обърнато-
огледална симетрия – лявата половина на фигурата се повтаря от-
дясно „с главата надолу“. Между тях са поставени вертикално малки
черни огледално-симетрични мотиви. Особеното тук е, че оста на
симетрия е обща за двата мотива и е изписана като хоризонтална
черна линия. След повторението на реда от ъгли, идва последният
ред на подладжицата, който се състои от кръстовидно-симетрични
мотиви. Тук отново е изписана хоризонталната ос на симетрията
(докато вертикалните оси на тези мотиви само се подразбират).
Кръстовидните композиции-елбетици могат да бъдат прости и
сложни. Простите елбетици имат две взаимно перпендикулярни
линии/оси на огледално удвояване. Техен основен модел е равно-
раменният кръст – прав или наклонен (хиксовиден) . Върху
тази схема могат да бъдат разположени различни разновидности
на кръста (първите два примера по-долу) или огледално да бъдат
съединени геометрични или изобразителни мотиви (както в третия
пример, където са съединени четири женски изображения7).

Елбетици от с. Бистрица, (сн. Ю. Боева), с. Кумарица и с. Обрадовци

(Маслинков 1973, ил. 41 и ил. 78)

7
В нашата етнография способността за възприемане на подобни кръстовидно или
двустранно съчленени човешки фигури се развива благодарение на изследванията
на руските автори (например Маслова 1973, с. 123). Начало на анализа им у нас
поставя Ирен Величкова-Ямами (Величкова-Ямами 2012).
25
 Сложни (кръстовидно-хиксовидни) елбетици има, когато моти-
вите се свързват според геометричната схема на двойния кръст ,
в който са наслоени прав и наклонен равнораменен кръст, или спо-
ред схемата на наслоените квадрат и ромб ۞. Като правило, в слож-
ната елбетица от два наслоени кръста или от ромб с квадрат, фи-
гурите или изображенията, подредени според схемата на изправе-
ния кръст (или квадрата), са различни от тези, които са подредени
според схемата на наклонения кръст (или на ромба).

Петева 1935, табл. ХІV № 2, с. Горна Баня; Маслинков 1973, ил. 91, с. Огоя
1892 г., ил. 45, с. Обрадовци 1913 г.

26
 Понякога (в последния от примерите по-горе) кръстовидно-
хиксовидна осемфигурна елбетица се получава поради оформянето
не само на извезаната, но и на неизвезаната съставка от шевицата
като изображение – което обаче е представено в „негативен“ вид,
като бялото поле между две извезани червени фигури.
Осмислянето на шевиците от Софийско като негатив и позитив,
т.е. като единство на извезана и неизвезана част, при което неизве-
заните части (негативните форми), са смислово натоварени и
представляват мотиви, е забелязано още от нашите първи изследо-
ватели. Евдокия Петева дори определя като по-старинни шевици-
те, в които основен е негативният образ, докато извезаната част от
шевицата е фонът (Петева 1935, с. 153). Но Е. Петева като че ли
не забелязва случаите, когато и двете съставки, позитивната и нега-
тивната, са смислово натоварени и равностойни.
Така например в елбетицата от Обрадовци червените „дебели”
женски фигури с подчертано уголемени бедра са подредени с гла-
вите навътре. В неизвезаните разстояния между тях можем да ви-
дим четири изображения на Раждащата богиня с разтворени крака,
подредени с главите навън и свързани с ромба от центъра.

ИЕФЕМ № 473516

В елбетицата от свиленица № 473516 от фонда на ИЕФЕМ

белите неизвезани полета между червените фигури (близки до
изображенията на неолитната Раждаща богиня) оформят четири
неизвезани изправени женски фигури с рогати глави, подвити
надолу ръце и разширяващи се поли.
27
 Възможно е традицията за двойно, негативно-позитивно осмис-
ляне на везбените мотиви да е изключително стара и да е предизви-
кана от особеностите при оформянето на фигурите в тъкачеството.
При него показването на нишката от едната страна на тъканта води
до скриването ѝ от другата страна, а така възниква идеята за двой-
ните форми. Това води до специални умения при съединяването на
фигури или мотиви, които имат общи, допълващи се очертания.

Допълващи се фигури – еднакви (Shepard 1985, p. 285)

и различни(ИЕФЕМ № 38054)

В шевиците от Софийско обаче негативно-позитивно се допъл-

ват не еднакви мотиви (както е в примера от Шепърд), а различни.
Например, в елбетицата от свиленица № 38054 от фонда на ИЕФЕМ
чрез общи очертания са оформени четири птици с главите навън и
изправени женски изображения с главите навътре. Такъв тип комби-
ниране на образите изисква не просто голямо, но дори изключително
майсторство.
28
 Това, което характеризира елбетиците, преди всичко е тяхната
симетрия. И простите, и сложните елбетици са четворно огледално
симетрични. Симетрията им поражда четири еднакви рамене или
фигури при простите, или наслояване на изправен и наклонен кръст
и на две различни учетворени фигури при сложните.
Съществува обаче и един голям клон кръстовидни композиции,
които много приличат на елбетиците, но тяхната симетрия е не
четворна, а двойна. При тях двете хоризонтални рамене на кръста
са различни от двете вертикални.

Двойно-огледални кръстовидни фигури (Маслинков 1973, ил. 3 – с. Обеля

1877 г. и ил. 77 – с. Войняговци 1916 г.; МИС № 1076)

За тези двойно огледални кръстовидни конструкции все още

липсва обобщаващо название. В главата „Елбетицата”, в началото
на 40-те години на ХХ в., Тачо Танев ги споменава с името двуглавци
(Танев 1995 кн. 4, с. 5). Названието не е придобило разпространение,
тъй като изследването на Тачо Танев за тях все още не е публикувано.
Названието двуглавец е изразително, тъй като акцентира върху
основната особеност на конструкциите – тяхната двустранна огле-
дална симетрия. Но доколкото в цялостния смисъл на елбетиците,
както ще се опитам да покажа в своя анализ, преобладават женските
характеристики, струва ми се необходимо да се намери и название
в женски род. Дали то да бъде двустранна елбетица?
Макар и рядко, има и елбетици, които са кръгово симетрични.
Това са свастиковидните четворно симетрични композиции. По
своята кръгова симетрия те са родствени на конусовидните знаци
за Бет-ел, за които вече стана дума, а по четворността на тази кръ-
гова симетрия, те са родствени на разгледаните дотук кръстовидни
29
елбетици. В достигналите до наши дни свиленици те са много ред-
ки. Първият от примерите по-долу представлява комбинация между
кръгова и огледална четворна симетрия. Тук Х-овидната фигура е
с кръстовидна огледална симетрия, докато в посоките вертикал-
хоризонтал виждаме свастика от птици, която има кръгова симет-
рия с ротация от 90˚. Неизвезаните разстояния между птиците пък
оформят бяла свастика.

Елбетици с кръгова симетрия (ИЕФЕМ № 3210 и № 26709)

При втория пример има и нарушение на кръговата симетрия,

защото бялата свастика е съставена от кръстосването на по-дебела и
по-тънка S-овидна фигури. Това всъщност е комбинация на кръгова
с двустранна симетрия.

30
 5. Типове композиции в свилениците

Цялостните композиции на ръкавите от Софийско са няколко типа.

Най-често това са мрежови композиции от елбетици, а по-рядко
се срещат композиции „на редове“, в които фигурите (мотиви, елбе-
тици или други сложни мотиви), еднакви или различни, се изреждат
хоризонтално, вертикално или (доста по-рядко) наклонено. Същест-
вуват и по-свободни композиции.
1. Най-разпространени са композициите от типа „мрежа“ – ситна
или средна. В тях везбеното поле се разделя, реално или мислено,
на мрежа от съединени във всички посоки: а) ромбове; б) квадрати;
в) ромбове и квадрати едновременно. В клетките на тази мрежа и
при местата на кръстосване в нея се разполагат елбетиците.

Мрежа от ромбове (МИС № 208);

Мрежа от квадрати (ИЕФЕМ № 38051)
31
 Композиция тип двойна мрежа и схемата ѝ (НИМ № 37231)

Характерно за двойните мрежи е шахматното редуване на две

елбетици в ромбовидната мрежа и трети мотив или елбетица в
местата на кръстосване на ромбовидната мрежа.
2. Много са и свилениците, чиято композиция представлява тол-
кова едра мрежа, че от нея в извезаното поле се побират само една
и половина, една с две половини, или най-много две големи елбети-
ци. В граовския край този тип композиции преобладава, но и в свиле-
ниците от Софийско е много разпространен. Сред тях се срещат
композиции най-вече от ромб и половина, изредени вертикално, ка-
то половината може да бъде разположена над или под целия ромб.
Тези композиции продължават и настрани с непълни ромбове.
Така те са представени като фрагмент от някаква много по-голяма
мрежа, която би могла да бъде и безкрайна. Тази неограниченост
всъщност се отнася до всички свиленици с мрежова композиция.
В по-старинните свиленици обаче композицията често е оградена
с бордюри – разположени в редичка еднакви мотиви, които я
рамкират отстрани или отстрани и отгоре. Те се наричат „шевица“
(Маслинков 1973 с. 36) и на практика ограничават възможността за
потенциалното разрастване на композицията и съответно на идеите,
изказани чрез елбетицата. Но същевременно чрез тях се прибавят нови
мотиви, т.е. прибавя се още нещо към смисъла на свиленицата.
32
Композиции от елбетица и половина (МИС № 221; МИС № 533)

Композиция от две елбетици (МИС № 467)

и от една, оградена с две половинки (МИС № 223)

33
 Среща се, макар по-рядко, и вертикално изреждане на големи ел-
бетици с квадратна, а не ромбовидна форма. При тях непълни елбе-
тици се появяват само отгоре или отдолу.

Композиция от квадратни елбетици (МИС № 542)

34
 3. Отделна композиционна група представляват свилениците, в
които, чрез поредица от „ореоли“, се показва разрастването на една
единствена елбетица. (Виж илюстрациите и описанието на с. 55-57)
4. Особена, сравнително по-малка група, представляват свилени-
ците с композиции от редове. Те могат да бъдат вертикални, хори-
зонтални или наклонени. Редуват се най-често два реда с различни
мотиви, като единият се възприема като разграничителен. В примера
от Бистрица обаче редовете са три – два основни, а третият – зигзагът,
ги разграничава.

Композиции от редове – от с. Бистрица, с. Железница и кв. Горна Баня

Понякога редовете са едновременно хоризонтални и вертикални.

Когато редовете в композицията на свиленицата МИС № 228 се
възприемат хоризонтално, отделните фигури се изреждат в права и
обърната посока. Но те могат да бъдат видяни и вертикално, и тогава
35
правите и обърнатите фигури оформят отделни колони, разграничени
от черно-сивите сдвоени човешки фигурки – които също са подре-
дени във вертикални колони.

Свиленица на редове и/или колони (МИС № 228)

5. Впечатление за по-свободна композиция оставят свилениците,

които бих нарекла „на големи редове“. В първия пример (ИЕФЕМ
№ 1127) редовете имат проста огледална симетрия и се изреждат
вертикално. Във втория пример (от книгата на Л. Маслинков) се
редуват два различни реда, всеки със собствени мотиви и своя вът-
решна подредба. Първият ред е изграден от елбетици със сложна
кръстовидна огледална симетрия, подредени според логиката на
ромбовидните мрежи. Вторият ред се подчинява на простата огле-
дална симетрия. Тук обаче осите на симетрия са една вертикална и
две наклонени в противоположни посоки, което в крайна сметка
води до сложно зигзаговидно изреждане на мотивите.
36
Повторение на еднакви, вътрешно симетрични редове (ИЕФЕМ № 1127)
Изреждане на два различни реда (Маслинков 1973, ил. 30)

Възможни са и още по-сложни композиции, в които е трудно да

се отграничи вътрешното членение. То обаче съществува.
В свиленицата от с. Кубратово, публикувана от Л. Маслинков,
подкомпозицията е от същия вид – с проста огледална симетрия по
хоризонтала и по вертикала, но цялата подкомпозиция е малко
орязана в долния си край. Повторението на половинката ѝ не е
точно, и това затруднява отграничаването на композиционния ритъм,
т.е. виждането на повторяемостта.
В свиленицата МИС № 222 има една подкомпозиция и половина.
Тази подкомпозиция е огледална както по хоризонтала, така и по
вертикала. Тя е пример за много сложна двустранна елбетица, защо-
то симетрията в нея е кръстовидна, но двойна, а не четворна.

37
 Композиции от ред и половина и отделният цял ред
(Маслинков 1973, ил 55; МИС № 222)

6. Отделна група оформят композициите, наричани от везачките

„сръбки“. Те са съставени от ясно разграничени хоризонтални редо-
ве, които са с различна големина и с различни мотиви в тях. В тези
редове може да има и елбетици (двете свастиковидни елбетици в
38
сръбката от Сеславци), но по-често мотивите не са четворно-симет-
рични. Редовете се изреждат хоризонтално в повтарящи се групи.

Свиленици тип „сръбка“ (МИС № 230; Петева 1935, табл. ХХ, с. Сеславци)

Съществуват като изключение и някои свиленици с особена ком-

позиция, които не могат да се причислят към изброените дотук.
Мотивите, които са организирани чрез описаните вече компо-
зиционни схеми, могат да бъдат два вида: изображения – женски
фигури от различен вид, птици, рогати глави, елени и други животни
– или пък геометрични фигури. Сред тях основни са кръг, точка,
ромб, квадрат и кръст, а също свастика, спирала и двойна спирала
. Интересното е, че почти всички мотиви в свилениците имат
праисторически паралели. Затова можем да потърсим техния пра-
исторически смисъл.
В тази книга ще бъде разгледан неолитният смисъл само на гео-
метричните мотиви в свилениците в Софийско. Те най-често, но не
единствено, оформят елбетици. Голяма част от тях са свързани с
различни разновидности на кръста. Така се оформя отделна група
39
геометрични елбетици – с основен градивен елемент кръст. В друга
група свиленици елбетиците пък са образувани чрез кръстовидно
подреждане на фигурите ромб, квадрат, триъгълник, ъгъл и т.н.
Но преди да разгледам неолитната традиция, запазена в кръсто-
вете и кръстовидните композиции от шевиците в Софийско, е необ-
ходимо да очертая накратко някои основни особености на неолитна-
та семиотична система и на мирогледа, който тя изразява.

40
 ІІ. ОСНОВНИ ЗНАЦИ В ПРАИСТОРИЧЕСКАТА
СЕМИОТИЧНА СИСТЕМА

1. Знакът на Майката

Анализът на изображенията, знаците, символите и смислово

значимите форми в неолитната семиотична система за мен започна
с разгадаването на смисъла на знака . В науката за знаците той
най-често се нарича вълнá, бягаща вълнá. В археологията за него
се използват названията скачени волути, двойна спирала и др. Пора-
ди подобието с буквата S може да бъде назован и S-овиден знак.
Когато знаците са лентово свързани, се наричат спираломеандър,
бягаща спирала, обикаляща спирала, спирален орнамент и др..
Знакът съществува от началото на рисуваната керамика.
Среща се в неолитната и халколитната култура на почти цяла Евро-
па, а също и, по-рядко, в Близкия Изток и Анатолия. Най-разпро-
странен е на Балканите и в Северното Причерноморие.

Два съда от България, неолит и халколит (История на България, т. І,

1979, с. 69; Тодорова 1986, с. 108)
41
Съд от Небо, Босна, халколит. (Müller-Karpе 1968, Tafel 151 – С 14); Ваза
от Кносос, Крит, бронзова епоха – ІІ хил. пр. н. е. (Рутковски 1970, с. 69)

В своето изследване за космогоничния смисъл на керамиката с

двойни спирали Рибаков пише: „Важното значение на спиралния
орнамент в идеологията на древните земеделци става ясно от това,
че той е широко разпространен във всички култури с рисувана ке-
рамика на Европа. Спиралният орнамент остава стабилен в бронзо-
вия век, в културите от халщатски и скитски тип и е широко разпро-
странен през Средновековието. Виждаме го върху керамика, върху
жертвеници от светилища и върху ритуални предмети. Повсемест-
ността и устойчивостта на спиралния орнамент ни заставят да се
отнесем към него с особено внимание“ (Рыбаков 1965 I, с. 41).
Чрез традиционните култури знакът е достигнал до наши дни.
Какъв е произходът на S-овидните знаци?
Картината на Ван Гог „Звездно небе“ ни насочва към предполо-
жението, че те са резултат от някакво особено преживяване, което
съдържа или поражда интуитивно знание.
42
 Винсент Ван Гог – „Звездна нощ”, 1889 г.

Знакът двойна спирала има известни природни основания.

В класическата механика такава форма има флуид (поток), който
обхваща два обекта, въртящи се около своите оси. Може например
да се проследи протичане на фигурата между два съседни во-
довъртежа, ако водата специално се оцвети. В небесната механика
сложното движение с форма на двойна спирала е необходимо
на космическия кораб, за да се откъсне от орбитата на една планета
и след като се придвижи до друга, да кацне. За да се върне, е необ-
ходимо същото движение, но обърнато огледално, и едновременно
по хоризонтала и по вертикала .
В съвременната квантова физика чрез този S-овиден знак се осмис-
ля пътят на взаимосвързване и взаимодействие между въртящите
се частици на веществото. Това взаимодействие се осъществява
чрез протичането между тях на поток (флуид) от виртуални частици-
посредници. Взаимодействието между въртящите се частици дава
възможност и за превръщане на веществото в поле и обратно. С
други думи, връзката между въртящите се елементи обяснява
43
дори възможността за превръщане на светлината в материя. В
крайна сметка двойната спирала обяснява единството на Вселената,
като представя нейния основен принцип на съществуване.
В природата, възприемана с просто око, с възможностите на пра-
историческите хора, естествени видими флуидни форми всъщност
няма. Изключителната важност и ключовата позиция на знака в
неолитната култура, както и неговата хилядолетна устойчивост не
могат да бъдат обяснени чрез изобразителност и битова логика.
Разпространението на S-овидните знаци в праисторическата култу-
ра в композиции, които дават основания да бъдат разбирани като
космогонични, като представа за строежа на света, ми дава основа-
ния да смятам, че в основата на неолитната семиотична и светоглед-
на система стои психическо преживяване, което представлява инту-
итивно проникване именно в тази най-дълбока същност на света.
Това преживавяне е наричано в различни култури просветление,
истинското лице на Бога, екстаз, таворска светлина, нирвана, мокша.
Чрез него най-често се достига до възприятие за свят, който е Свет-
лина и Съзнание („Бог е светлина”). Възприемането на този свят от
светлина става чрез отъждествяване с него – като цяло и същевре-
менно с всяка от частите му поотделно. Възприемането чрез отъж-
дествяване е непознат за нас, „нечовешки“ начин за възприятие.
Затова и описанията на преживяването, които са достигнали до
нас, са нещо като „превод“ между две принципно различни системи
(виж Боева 2010, с. 20-23).
Именно при осмислянето на такова възприятие човек може да
осъзнае, че светлината се движи като флуид с формата , че има
формата на вълнá.
Гаутама Буда, живял през V в. пр. н. е., е единственият от учи-
телите в древността, който описва състоянието на пълна, крайна
просветленост не чрез образи и картини, а чрез понятия от научен
порядък, които в някои отношения са съизмерими с най-съвремен-
ните достижения на квантовата физика и психофизиологията.
Вярвайки в постижимостта на Крайната истина, Буда проучва чрез
собствените си преживявания отделните етапи при медитативното
навлизане в микросвета. В крайна сметка той достига до Крайната
истина за строежа на света: „...всичко е изградено от вълнички,

44
които постоянно възникват и отминават, [...] възникват и отмина-
ват трилиони пъти за едно мигновение“ (Goenka 2001, p. 13).
Когато светът бива възприеман като триизмерният „тукашен”
свят на предметите, но и като медитативно достъпният „оттатъшен”
свят от жива светлина в свъхбързо движение, оставяща впечатление
за Крайна истина, това би могло породи два основни типа религиоз-
ни представи за действителността. При единия тип светлинното
ниво от съществуващото може да се отграничи като отделен божест-
вен свят или Бог, и съответно, действителността да бъде разделена
на две части – свещена и профанна. Другата възможност е противо-
положна: светът да бъде осмислен като един, цялостен и божествен,
но притежаващ две „лица”, независимо, че едното от тях е достъпно
само при изключителни психически условия.
Доколкото мога да съдя от археологическите изследвания на
праисторическата епоха, именно тази втора възможност най-веро-
ятно е била поставена в основата на представите за света в неолит-
ното общество: светът представлява едно цялостно раждащо божест-
вено същество – Великата майка. Тя обаче има две лица или две
тела, защото би могла да бъде видяна и осмислена по два коренно
различни начина – като светлинен свят на взаимосвързано движение
и като обикновеният триизмерен предметен свят. И в този цялостен,
но двоен образ на света, всичко и всички се намират вътре в Боги-
нята. Хората са не просто част от двойната същност на Майката-
свят, а в най-пълна степен са носители на нейната божественост.
Неолитната Велика майка е Всичкото – „материалният“ и „немате-
риалният“ свят заедно с всичко живо и неживо и с всеки от човеците.
Така съществуващото може да бъде изцяло свещено, а обредността
да съвпада с целия живот.

45
 2. Двойната Велика майка

В неолитната семиотична система това осъзнато единство на

противоположности в представата за света се въплъщава чрез двой-
ност на изображенията или формите, а също и чрез двойност или
обръщаемост на знаците.
Най-често представата за светлинния аспект на света се свързва
с белия цвят, докато неговата веществена страна през неолита се
показва чрез различни цветове, от които най-важен е червеният.
Затова тези две „тела“ на Великата богиня-майка могат да бъдат
наричани Бяла богиня и Червена богиня. Продължение на праисто-
рическата Червена богиня е нашата фолклорна представа за Баба
Марта. Докато споменът за Бялата богиня се е запазил в келтската
култура, в образа на Бялата дама. Празниците за посрещане на
Червената и на Бялата богиня в традиционната култура разделят
година на лятна и зимна половини. Червено-бели са най-често и
шевиците.
Двойността на Майката е изобразявана или обозначавана по три
начина, като: а) паралелно свързани женски фигури, символи или
знаци; б) хоризонтално или вертикално свързани и/или противопо-
ставени фигури или знаци. в) една над друга наслоени фигури или
знаци.8
Първият начин представя Богинята като две свързани паралел-
ни фигури и те могат да бъдат еднакви или различни по големина.
Когато са еднакви, акцентът пада върху тяхната равнозначимост и
равнопоставеност.

8
Повече примери за тези три начина за представяне на двойността виж в глава 4,
„Двойната Велика майка“ (Боева 2010, с. 41-78).
46
Двойни женски фигурки от неолита и халколита (Рыбаков 1981, с. 167);

При различните се акцентира върху идеята, че двете „тела” на

Богинята, не са еднакво големи, а освен това се намират в отноше-
ние майка-дъщеря.

Двойни олтари от Трушешти и Въдастра, Румъния, халколит (Müller-

Karpe 1968, Tafel 173 – А № 1 и Tafel 179 – В № 1)

За това, коя от двете същности на света е по-голяма, можем да

съдим например по особеностите на двойните подземни мегалитни
храмовете на Богинята от Гжантийя, Мнайдра и Тарксиена в Малта.
Те представляват две паралелни конструкции с антропоморфни
очертания. Гледани от юг, откъм входовете, вдясно (на изток) се
намират по-малките храмове, изградени от светли, бели каменни
47
блокове. Докато вляво (на запад) са по-големите храмове, построе-
ни от червени варовикови блокове, или оцветени в червено. С други
думи, Бялата майка – „безтелесната”, светлинната същност на света,
е представена като по-малка, а веществената страна на света е Чер-
вената майка, която е по-голяма.

План на двоен храм от Гжантийя, Малта, І пол. на ІV хил. пр. н. е.

(Гимбутас 2006, с. 194)

Според находките на археолозите, червените западни храмове са

свързани със смъртта, а белите източни – с раждането. Хората от
неолита и халколита са съзнавали, че движението на живота в мате-
риалния свят закономерно е насочено към смъртта, докато новоро-
дените като че ли идват от небитието, въплъщават се от безтелес-
ността, и дори като че ли „другият свят” предизвиква тяхната поява.
Нещо повече. Анализът на неолитната семиотична система дава
основание да се стигне до извода, че в праисторическата представа за
света и живота именно по-малката, светлинната Бяла майка, е пораж-
даща по отношение на по-голямата, „материалната” Червена майка.
Защото и първоначалният източник, „семето” на развитието се
съдържа в характеристиката на Бялата богиня. В космогоничните
48
съдове той е обозначаван чрез отвора на гърлото им – центъра-нищо,
от който произлиза, излива се, ражда се всичкото. Така точката и
нейната разширена проява – кръгът, стават знаци за семе и/или яйце –
знаци за предвечната цялост, от която произлиза светът. Тази цялост
може да бъде наречена и Изначално слънце.
Всички знаци в неолитната система, с изключение на точката и
кръга, могат да бъдат двойни. Точката и кръгът, т.е. семето и цялост-
та, са знаци за света преди Творението, за неговото начало. (А
също и за всякакъв вид цялости на по-ниско ниво от света). Те
стоят в центъра на Великата богиня-свят, представена като Раж-
дащо гърне. (Терминът „раждащо гърне” е обоснован от Крум
Бъчваров чрез анализ на неолитни погребения в съдове/урни.
Авторът вижда семантичната изоморфност на гробната яма, под-
земната гробница и гърнето в смисъла им на „утроба на Богинята
майка”, чрез която да се осъществи раждането като прераждане на
погребания човек. Виж Бъчваров 2004, с.147).

Съд с разгъвка. Триполска култура, късен халколит (Рыбаков 1981, с. 195)

При описанието на началното развитие на света, към кръга и

точката като знак за цялост и „семе“, неолитната традиция прибавя
и един от двойните знаци – знакът „вода“, който най-често изглежда
като зигзаг. Той представлява свързано изреждане на два противо-
положни ъгъла, а свързаността им като че ли неутрализира ак-
тивността, която се изразява чрез ъглите. Зигзагът е знак за животвор-
ността, която се съдържа като възможност в „семето“ на света. А
може би трябва да бъде осмислен и като знак за съзнателността на
света?
49
 Въпреки двойността на зигзага, можем да приемем, че знаците за
центъра на Творението са единичните – точката и кръга/ сферата.
Докато двойните, тези, които могат да имат пространствени вари-
анти, се отнасят към по-нататъшния процес и служат да обозначат
главно проявения свят.
Преди всичко, вътрешно двоен е самият S-овиден знак, който
обозначава идеята за взаимовръзката и взаимното превръщане – той
се състои от две свързани противоположни спирали.

Едната от противоположните спирали е и вретикално обърната, преди

да бъдат свързани в S

Освен това знакът има две възможни посоки, за да обозначава

въртеливо движение/взаимодействие отляво-надясно или пък
отдясно -наляво. Тези две посоки на знака в неолитно-халколитната
култура могат да бъдат противопоставени или наслоени.

Чиния с противопоставени S-овидни знаци от Унгария, неолит; Съд с

наслоени противоположни спираломеандри от културата Данило,
Далмация, неолит (Müller-Karpe 1968 Tafel 192 – А № 1 и Tafel 148 № 30)

Освен противопоставени, двата S-овидни знака могат да бъдат и

съединени чрез наслояване във фигура, подобна на цифрата 8.
50
 Кремъчен нож с костена дръжка от Чатал Хьоюк VІ, неолит
(Müller-Karpe 1968, Tafel 116 № 17)

Важен начин за обозначаване на двойността на Майката-свят са

четворните спираломеандрови композиции, изградени от свързани
S-овидни знаци.

Халколитни съдове от Триполие-Кукутени, халколит (Рыбаков 1965, 1, с. 35)

Четирите слънца, около които се завъртат спираломеандрите,

могат да бъдат и четири скулптирани гърди, които по символичен
начин, чрез Раждащо гърне-свят, да обозначават именно двойност-
та на Майката.

51
 3.Кръг, точка, кръст

Като двоен знак може да бъде осмислен и равнораменният кръст,

защото е породен от противоположността и връзката между вер-
тикалната и хоризонталната линии, които го оформят. Кръстът е
двойност, която поражда четворност. Може би затова кръстът става
изразител на идеята за намножаването и плодородието, а това е
основна идея за земеделско-скотовъдната неолитна култура. Пожела-
нието за берекет е най-важното за традиционната селска земеделска
култура и в нашата съвременност.
Освен това два различни знака се получават при поставянето на
кръста в изправено  или в наклонено  положение.
Характерно за равнораменните кръстове-знаци от новокаменната
и каменно-медната епоха е, че те най-често са поставени в кръг.
Появяват се много често върху дъната на съдове, отвътре или отвън,
или пък като печати. За установяването на смисъла на праистори-
ческите кръстове тази почти задължителна връзка с кръга е особено
важна.

Релеф върху дъно отвътре и рисунка върху дъно отвън, Градешница,

халколит (Николов 1974, с. 98 и 110); Печат от Азмашката могила
(Petrova 2011, р. 71)

Печати от долината на Струма (Чохаджиев 2007, обр.103)

52
 Самият кръг е „разгърната” точка. Кръгът е първият резултат от
пораждащата способност на точката, която в неолитната система
е знак за „семето”, от което израства всичко. (Интересно е, че във
втория от печатите от долината на Струма точката е заместена от
чертичка. Предполагам, че това е начинът да се отбележи житно
зърно – семето, което е особено важно за първите земеделци). Цен-
търът-точка дава импулс за развитието на Вселената, но самият
той остава извън това развитие. Той поражда движението в нея, но
остава неподвижен.
Кръгът представлява разширение на точката-семе и изразява съ-
вършенството на Цялото. Това го прави символ на изначалното
единство в света – и изобщо знак за цялост. Отворът на съдовете е
символът на раждането, който представя изначалната Цялост като
раждаща празнота. Така кръгът може да придобие и смисъл на
утроба.
Кръстът e знак за прехода между единичността и цялостта на
центъра-семе и множествения свят на противоположностите,
който се ражда от него. Той е най-простата координатна система,
която показва, че светът, Творението, е нещо правилно, подредено,
т.е. космично, а не хаотично. Четворната симетрия на равнорамен-
ния кръст е резултат от противопоставеното единство на две равни
линии. Кръстът е фигура, която представя единството на противо-
положностите като хармония и ред.

Дъно на съд (Provadia-Solnitsata 2009, с. 52); Външна страна на паница

от некропола в Дуранкулак (Tododrdva at all 2002, Tabl. 65); Германия
неолит (Голан 1994, рис. 192); Голямо Делчево, ранен халколит (Голямо
Делчево 1975, с. 124)

Излъчен от пораждащия център, кръстът изразява динамиката на

Творението, неговата способност да излезе от съвършенството на
53
кръга чрез разширяване. Кръстът е знак за активността при подреж-
дането на Вселената. Освен това той е знак за прехода на света от
нивото на първоначалното цялостно и непроявено Съзнание-Жи-
вотворност към нивата на проявения свят. Той, като възможност, е
и очовечен.
Композицията върху чинийка от Сескло от ранния неолит пред-
ставя тази активност на кръста като процес на разрастването му,
което предизвиква и увеличаващо се лъчение.

Разрастване на кръст: съд от Сескло – Гърция, неолит (сн. интернет)

Този похват напомня за тъкаческите и везбените техники за раз-

растване на мотивите и е доста вероятно украсата на тази чинийка
да е била пряко повлияна от тях. Има и други очевидни примери за
тъкачески форми при разрастването на мотиви от праисторическа-
та керамика.

Разрастване на триъгълник и ромб: съдове от Сескло – Гърция, неолит

(Neоlitik Hrvatske 4, 1970, p. 50)

54
 Самият похват – разрастването на силуета на централната фигура
чрез лъчи или „ореоли” около нея, придава на композицията смисъл
на възхвала на тази централна фигура.
Подобен тип композиция е разпространен и в традиционните
везани ръкави от Софийско. Тук обаче в центъра винаги се поставя
не просто кръст, а елбетица, т.е. кръстовидно-симетричена сложна
фигура. В някои от свилениците тя е изградена от геометрични
мотиви.

Свиленици МИС № 217 и № 543

В други свиленици от този тип централната елбетица е съста-

вена от изобразителни мотиви.
55
 Свиленица от МИС № 231; Свиленица от антикварен магазин (сн. Ю.
Боева от Копривщица 2015 г.)

Самите ромбовидни „ореоли“, които показват разрастването на

централната елбетица, са два вида и се изреждат чрез редуване. Ед-
ните са съставени от пределно стилизирани силуетни изображения
на Богинята.

Централното ромбовидно поле около елбетицата на МИС № 543 е със

силуети на учетворено изображение на Богинята; Раждащата богиня-
жаба от Оходен и от Русе (сн. Н. Генов)
56
 Вторият вид „ореоли“ представляват ромб със скрит зад него
друг, по-малък ромб, от който се виждат само излизащите от него
ъгли. Такъв ромб с ъгли може да бъде наречен и решетка.

Централното поле на елбетицата от МИС № 217 е със скрита зад

ромба фигура „решетка“ – ромб с излизащи от него ъгли.

При разрастването на полетата се оказва, че всъщност се намно-

жава решетката, при това не само в полетата с неизобразителен връх,
но и в тези с изобразителен. Разрастването на ромбовидните полета
на композицията е разрастване на скрита ромбовидна мрежа, от
която се вижда само силуетът на краищата ѝ.
Кръстът е основа на всички символи за ориентация. Той е най-
простият знак, който може да обозначи света в неговата конкретност,
като пространство, а оттам и като време. Затова той може да бъде и
пределно обобщен знак за „земята”, т.е. за закономерностите,
проявени в материалния свят.
Поставен хоризонтално, кръстът посочва „четирите посоки на
света”, тяхното разположение според изгрева и залеза на Слънцето.
Именно връзката на пространствената ориентация с движението на
Слънцето преполага възможност кръстът да стане изразител и на
времето, по-точно на „кръговото”, „митичното“ време, олицетво-
рено от слънчевия кръговрат. Както, в някои случаи, да обозначи и
самото Слънце, но и неговата невидима, предвечна проява като
Изначално слънце.
57
 Връзката на кръста с дневното движение на Слънцето естествено
води и до неговото вертикално изправяне, защото изтокът и западът
на Слънцето се намират на нивото на хоризонта, но югът е горе, а
северът – най-вероятно под нивото на хоризонта? Тогава мярка за
движението може да стане и самият човек.

Кръстовидни фигурки на Богинята от Дуранкулак и Варна (сн.

интернет)

Изправен с лице към юг (където обикновено са поставени и вхо-

довете на праисторическите къщи) с разперени ръце, човекът се
превръща в кръст, изтокът/изгревът/раждането и западът/залезът/
умирането стават ляво и дясно, а югът и северът – не просто горе и
долу, а може би живот и смърт/отвъден живот. Така всекидневното
раждане и умиране на Слънцето дава възможност посоките на света
да бъдат свързани с представите за човека като абсолютна идея,
равна на Богинята-свят, но също и като символ на идеята за инди-
видуалния човек и неговия жизнен цикъл.
58
 Сложното разбиране за кръста в неолитната система се демон-
стрира не само от неговите два плоскостни варианта – прав и накло-
нен, но и от случаите на свързване в единна фигура на хоризонтален
и вертикален кръст. Така се получава равнораменен обемен кръст,
който е най-простата координатна система на сферата. Обемните
„шестокрили” кръстове от халколитната епоха показват простран-
ствена представа, която може да бъде тълкувана като най-простият,
но цялостен, пълен пространствен модел на света. Същевременно
тя може да бъде видяна и като модел на човешката същност, тъй
като може да представи едновременно идеите за пространство -
времето и за разширението и йерархията. Особено важна в халколит-
ните пространствени кръстове е дупчицата, през която кръстът може
да бъде нанизан на връвчица. Така той става способен да се върти
– и да представлява пространствената координатна система, която
се съдържа във въртящите се сферични обекти. Това е и принцип-
ната възможност за осмисляне на равнораменния кръст и като
свастика – въртящ се кръст.

Обемни кръстове, Винча, халколит (Neolitik Hrvatske 3, s. I18); Дървен

„шестокрил” позлатен кръст от купола на владишки трон в гр. Куманово,
1851 г. (Енчев-Видю 1994, рис. 759)

Така, от една страна, чрез вертикалната ос се обозначават посо-

ките горе и долу, а чрез хоризонталния кръст могат да се представят
посоките изток-запад (които могат да се свържат с равноденствия-
59
та в годишния слънчев ход) и север-юг (а те могат да бъдат съотне-
сени с двете слънцестоения).
От друга страна, възможно е този триизмерен кръст да бъде
осмислен като модел на човека (да си спомним представата за
Платоновия сферичен андрогин) и на човешкия (очовечения, т.е.
окултурения) свят. В него хоризонталът представя възможността
за разширение на човека/човешкия свят наляво и надясно, напред
и назад, а вертикалът – възможността за (йерархично) израстване
нагоре и надолу. Всичко това, естествено, са съвременни разсъж-
дения, но те като възможност се съдържат в триизмерния кръст,
разбиран като символ. Самият факт, че в праисторически времена
е създаден триизмерен кръст показва, че в него са влагани доста-
тъчно сложни и може би не само пространствени идеи.

60
 4. Слънце, Луна

Кръстът, поставен в кръг, може да бъде осмислен като слънце

преди всичко в случаите, когато се появява като съставна част от
праисторически спираломеандрови композиции, които много
често са четворни.

Спираломеандрови съдове, Триполие, халколит (Рыбаков 1981, с. 171 и 195)

Тези композиции са разчетени като цялостна представа за света

от Б. Рибаков (Рыбаков 1965, І). Горният пояс обозначава началното
състояние на света – семето, точката, представена чрез отвора на
съда като Нищо, като раждаща празнота.
При представянето на Богинята като човешка фигура този цен-
тър понякога се изобразява чрез подобен на фалос израстък, който
замества или трансформира шията и главата. Така центърът-нищо
се оказва мъжкото начало, представено обаче като част от характе-
ристиката на Богинята.9

9
Виж повече за това в главата „Мъжкото начало” (Боева 2010, с. 27-40).
61
Фигурки от късния неолит от Караново (Die Thraker, 2004 № 34; Тодорова,
Вайсов 1993, с. 198) и от Черна вода (Müller-Karpe 1968, T. 174)

След отвора, върху самото гърло на съда доста често се намират

знаци за вода (зигзаг или различни знаци за „облаци”). Водата е по-
казана като съдържание на кръга, породен от раждащото Нищо.
Водата е първото и единствено качество на кръга, т.е. на света в
неговото съвършенство. Представена чрез зигзаг, като свързано
изреждане на противоположни ъгли, а ъгълът заедно с триъгълни-
ка е знак за раждане. Затова „водата“ се оказва знак за животворност.
Средният пояс на спираломеандровите композиции, в който са
спираломеандрите и слънцата, обозначава движещата се, проявена-
та като светлина и вещество същност на света. Това е не толкова
видимият свят, колкото принципът за взаимовръзка между въртящи
се елементи. Именно това свързано въртеливо движение, според
неолитната представа за света, стои в основата на движението и
поражда развитието. Самото взаимодействие между въртящите се
елементи се обозначава чрез S-овидните спираломеандри.
В тези композиции кръстът, поставен в кръг, обозначава въртящ
се елемент и може да бъде разчетен като знак за слънце, без това
да е задължително реалното видимо Слънце. По-скоро това е израз
на представата, че светлината е вътрешно съдържание на целия свят
и основа на движението в него.
62
 Чрез кръговата четворна композиция върху съдовете от този тип
се обозначава принципът за подвижност на света, непрекъснатостта
на взаимодействията в него, движението и взаимодействието като
основа на всичко съществуващо. Този тип композиции може би
подразбират и движението на видимото Слънце, но не се отнасят
само до него. Във всеки случай четворните спираломеандрови
композиции не биха могли да бъдат изтълкувани като календарни.
Рибаков приема, че кръгът с кръст, прав или наклонен, е Слънце
поради извода, че спираломеандровите композиции като цяло имат
космогоничен смисъл. По същата причина той определя като Слънце
и други фигури, поставени в кръговете на четворните спираломеанд-
рови композиции: кръг, кръг с точка-семе в центъра, кръг с лъчи,
спирала.

Знаци за слънце в триполската култура (Рыбаков 1965 І, с. 32)

Наред със слънцата обаче, в кръговете на спираломеандровите

композиции понякога се появяват и знаци, които могат да бъдат
осмислени като изображения на луна.

Съд и детайл от спираломеандрова композиция с луни в овал, Триполие-

Кукутени, халколит (Рыбаков 1981, с. 19; Голан 1994, рис. 53-4)

63
 В космогоничните съдове появата на лунни сърпове може да
бъде обяснена с факта, че в неолитната система Луната също служи
за измерване на времето. Поставени в спираломеандровата компо-
зиция, започващата/нарастващата  и свършващата/намаляващата
 луни като че ли потвърждават връзката на спираломеандрите с
представите за протичащото време.
Същевременно обаче Луната с нейните четири фази има изклю-
чително важен непряк смисъл. Със своите три видими фази 
тя се оказва метафора на индивидуалния живот – на раждането и
порастването , на разцвета , а след това на телесния упадък и
смъртта на живото същество . Лунните сърпове могат да бъдат
замествани от триъгълници, ъгли – или пък от изображения на рога.

Съд от Болерац (Praistorija jugoslavenskih zemalja II 1979, sl. 11 – 1);

Подладжица от МИС № 448

В свилениците знакът за индивидуалния живот може да има

различни форми – със заоблени или ъгловидни луни, а пълната
луна може да има форма на ромб с точка или на кръст.

Подладжица от с. Мрамор (Петева 1935, т. ХХІ); Поли на риза,

вградени в покривка (НЛМ)

64
 Подладжици (ИЕФЕМ № 24062 и № 28925)

Невидимата четвърта фаза на Луната пък би могла да се отъж-

дестви с тайнственото съществуване на душите в света на мъртвите.
Затова и фигури като , І, + или  могат да бъдат изтъл-
кувани като животът на душата между смъртта и новото ѝ раждане.
(Вярата на неолитните хора в прераждането се потвърждава от
редица факти, най-простият от които е ембрионалната поза при
погребенията).

Бордюрен камък от светилището в Наут, Ирландия, II половина на ІV

хил. пр. н. е. (Гимбутас 2006, с 331); „Елбетица” от затворени луни върху
съд от Амзабегово, Македония (Neolitskata umetnost 2009, с. 61)

Отбелязването на невидимата луна със спирала (въртеливо раз-

растване) в камъка от Наут служи да покаже активността на „отвъд-
ния” свят, движението, което е необходимо, за да се появи нараства-
щата луна . Така се изказва идеята за специалната активност на
65
света на Бялата богиня, за да се достигне до раждането като начало на
„тукашния” живот в тяло.
Отбелязването на невидимата луна наистина като невидима –
само като две събрани една до друга луни, както е в съда от Маке-
дония, може да бъде представено и като два триъгълника, противо-
поставени откъм основата си. В нашата килимарска традиция тази
фигура ◄► се нарича кумулка. Разположението ѝ може да бъде
както хоризонтално, така и вертикално.
Самите спираломеандрови композиции имат кръгова симетрия.
Гледани отгоре, откъм отвора на съдовете, когато са четворни, те
оформят кръстовидна въртелива фигура с характеристика на свастика.

Съд, гледан отгоре, Триполие, халколит (Рыбаков 1965, І, с. 34)

Обозначаването на „слънцата” обаче не е задължително за

спираломеандровите или свастиковидните композиции.

Кръгови четворни композиции от епохата на неолита в България

(Тодорова, Вайсов 1993, с. 56, 101)

66
 Кръгови четворни композиции от епохата на халколита в България
(Тодорова 1986, с. 61, 85)

Твърде често в тях това, което се върти и причинява кръговото

движение, е представено като невидимо. S-овидните фигури преми-
нават една в друга и се свързват в спираломеандър, без между тях
да има някаква свързваща фигура. Така се акцентира още повече
върху идеята за взаимодействието, при това в неговата най-голяма
степен – като превръщане на едното в друго.
Принципът на движението като кръгово протичаща взаимовръз-
ка и преминаване на противоположности една в друга, в крайна
сметка се оказва и образ на непрекъснато въртящото се време в
една пространствена, обемно представена действителност. В тра-
диционното земеделско общество по нашите земи, от праистори-
ческо време почти до наши дни, кръговото, т.е. цикличното време,
се разбира като непрекъснато подновяващо се време, което постоянно
се връща към началото си. Това циклично време, наречено още
„митологично“, е една от основните особености на традиционната
култура, нейно отличително качество.
В многобройните случаи, когато четворните композиции от
неолита и халколита са разположени върху страничните стени на
съдовете, кръстовидността е поставена в условия на обемност. Кога-
то те имат огледална или кръгова симетрия, може. да ги наречем и
елбетици.
67
Неолитни кръстовидни композиции с огледална симетрия от България
(Тодорова 1986, с.103)

Халколитни кръстовидни композиции с огледална симетрия от България

(Тодорова, Вайсов 1993, с. 53, 73, 104)

При съдовете с кръстовидна огледална симетрия, смисловият

акцент пада повече върху пространството, мислено като „четирите
посоки на света”, т.е. пространството като кръгова или по-точно
сферична цялост, която обхваща всичко и съдържа в себе си кръго-
вото движение на времето. Така по друг начин се представят вечни-
те измерения на действителността.

68
 5. Посока на знаците

Голяма част от знаците в неолитната семиотична система (с

изключение на точката и кръга) имат две форми. Най-често тя е
права и обърната, а при кръста и квадрата – права и наклонена.
Освен това те могат да пораждат и по-сложни знаци чрез съединя-
ване или противопоставяне на простите. В крайна сметка, от един
сравнително малък брой основни знаци се получава невероятно
богатство от изразни средства. Осмислянето на противоположнос-
тите от най-различен порядък и обем и на преходите, които тези
противоположности предизвикват, прави отделните знаци много-
значни. Същевременно дава свобода за изразяване на един и същ
принцип или идея по различни начини, с различни знаци или образи.
Самите съдове – не само изрисуваните или скулптираните, а
всички, най-вероятно са били осмисляни като образ на Богинята –
като Раждащо гърне. При някои от тях е отбелязана и двойността
на Майката, понякога изобразително, като двулика скулптура,
друг път – чрез две гърла.

Парца, Румъния, неолит, 5200 – 5000 г. пр. н . е. (Gimbutas 2006, p. 65);

Калояновец, халколит (Тодорова 1986, с. 23)
69
 Каменар, култура Караново, късен халколит; Стара Загора, халколит
(Николов 2006, ил. 159 и ил. 193)

В съда от Парца чрез съчетанието на изобразителност и неизо-

бразителност е подчертана липсата на предметност в света на Бялата
майка. В антропоморфния съд от Стара Загора същата идея е
показана като липса на полови белези при едната от страните на
двустранната фигура. При съда от Караново пък акцентът е върху
единството на бременната Майка, а двойността ѝ е представена чрез
ръцете-гърла. Така се получава се смисъл „създавам, работя, давам
вода-живот по два начина, в две противоположни посоки”.
Един от съдовете с две гърла предлага и възможност да свържем
двете „лица” на света с квадратна и ромбовидна мрежа. Тези две
70
мрежи, разделени в халколитния съд или обединени в третия жезъл
от Аладжа Хьоюк, всъщност са резултат от кръстовидно или Х-овид-
но кръстосване на линии.

Съд от Гумелница, Румъния, 4500 – 4300 г. пр. н. е. (Gimbutas 2006, p. 84)

Връхове на свещенослужителски жезли от бронзовата епоха, Аладжа

хьоюк, Анатолия (Müller-Karpe 1974, Tafel 311)

Кръстосването на вертикал с хоризонтал или на противоположно

наклонени линии, може да се свърже с двата варианта на кръста –
прав или наклонен, Х-овиден . Доколкото за нашия триизме-
рен свят е по-характерно изправеното положение на кръста (като
човек с разперени ръце) и стабилният, „квадратният“ строеж, мо-
жем да допуснем, че наклоненият кръст е знак, който характеризира
71
„огнения" светлинен свят на свръхдвижението. Така, заедно с пра-
вия и наклонения кръст, квадратите и ромбовете също получават
най-обща смислова принадлежност.
Шахматното редуване (в съда от Гумелница) на бяло и тъмно
(най-често бяло и червено) е още един вид противопоставяне на
противоположности, свързани с представите за двойната Майка.
Получава се многослойно преплитане на характеристиките на двата
свята на Богинята.
Показаните по-горе три вида мрежи – квадратна, ромбовидна и
комбинирана (квадратно-ромбовидна) всъщност са най-разпростра-
нените композиционни принципи в шевиците върху женските ръка-
ви от Софийско.

72
 6. Ромб, квадрат, триъгълник, ъгъл

Ромбът придобива по-ясни характеристики поради начина му

на употреба върху антропоморфни женски статуетки. Там той се
оказва геометричен абстрактен образ на кухините и по-специално
на утробата – т.е. на раждащото начало, разбирано като възможност,
като поле, което би могло да бъде засадено и затова да даде плод
(Merlini 2006).

Голямо Делчево, халколит (Голямо Делчево 1975, с. 199); Балчик,

халколит, (Тодорова 1986, с. 204); Гладнице, Косово, ранен неолит и
Кукутени, халколит (Merlini 2006, p. 33 и 40)
73
 Върху вътрешната страна на две дъна от съдове от средния хал-
колит, открити от Явор Бояджиев в селищната могила „Юнаците”,
има фигури, нарисувани „на сляпо“ вътре в съдовете с остър предмет
още при извайването им. Основен елемент в двете фигури е ромбът
с точка – със значение бременност или засадена нива, към който са
прибавени и други елементи.
Първата рисунка може да бъде осмислена като изображение на
женска фигура. Основният ромб-тяло е с точка, а неговият най-общ
смисъл е засадено поле/бременност. Върху долната му половина е
прибавен ъгъл с върха надолу, което подсилва идеята за раждане.
Главата на фигурата е триъгълник, вертикално разполовен от линия,
а ръцете са ромбове. Всичко това са знаци, свързани с идеята за
раждането. (За триъгълниците и ъглите виж на следващата стра-
ница).

Рисунки върху вътрешната страна на дъна от селищна могила

Юнаците, халколит (рис. Ю. Боева)

Втората рисунка представлява ромб с точка, но с така удължени

линии на страните, че се оформя свастика, по-точно самият ромб
се завърта като свастика. Основният смисъл на свастиката е въртене,
което е причина за обмен, движение и развитие. Ромбът-свастика
би могъл да обозначи раждането в света като кръговрат, като форма
на развитието. Тук свастиката е с ляво, обратно на часовниковата
стрелка движение, а то е характерно за въртенето на космическите
тела. Възможно е да бъде свързано повече с характеристиката на
Бялата богиня. Докато свастиката, въртяща се по посока на часовни-
ковата стрелка се отнася повече до развитието в предметния свят
74
на Червената богиня. Най-простият пример за въртене от ляво на-
дясно е всекидневният видим ход на Слънцето. Освен това всички
спираловидни форми в природата се въртят, т.е. разрастват надясно.
Поставянето на рисунките вътре в съда, така че те да са невидими
за хората показва, че тези знаци и изображения са предназначени
за самата Богиня. От една страна те подчертават смисъла на гърнето
да бъде метафора на Богинята като Раждащо гърне, а от друга показ-
ват, че неговата божествена символна роля може да бъде подсилена
от хората чрез знаци за бременност, раждане, взаимодействие и
развитие. Същият принцип се проявява и при шевиците и става
основа за тяхната магическа (пожелателна и предпазна) функция.
Като родствен на наклонения кръст, ромбът се свързва с Бялата
богиня. Към нейната характеристика се отнася и кръгът като знак
за цялост и съвършенство. Дали това е причината за замяната на
кръга с ромб в голяма част от шевиците?
Другият важен геометричен знак, който характеризира Богинята, е
триъгълникът. Той е изображение на женския полов триъгълник,
превърнат в знак за раждане. Този раждащ триъгълник анатомически
е с върха надолу. Чрез него раждането се представя като слизане от
горе надолу, от „горния свят“ в нашия. Обратното положение на
триъгълника би трябвало да обозначава „раждане наобратно” –
т.е. умиране в тукашния, което е раждане в света на Бялата богиня.

Статуетки от Ярим тепе и Азмашка могила (Hansen 2006, p. 149;

Тодорова 1986, с. 118)
75
 Рисунка от Кукутени (Ellis 1984 р. 89. Fig. 30); Раннонеолитна
статуетка от Кабиле, Ямболско, VІІ - VІ хил. пр. н. е. (музеят в Кабиле,
сн. Р. Чорбаджийски)

Триъгълникът е толкова важен знак за Майката, че често е даден в

увеличение (статуетката от Ярим тепе), или заменя лицето на Боги-
нята. В случаите, когато тялото на Богинята е нарисувано като
„рокля“ от два триъгълника (примерът от Кукутени), това я предста-
вя като двойна Майка и като единство от два вида раждане. Двата
съединени и противопоставени триъгълника са всъщност достатъч-
но изчерпателен знак за Живота в неговата цялост.
Триъгълниците и ъглите понякога са представени като резултат
от действието на кръст, който разделя ромб, квадрат, правоъгълник
или пък торса на Богинята.
Ромбът е възможност за раждане, докато триъгълникът по-скоро
се отнася до осъществяването на тази възможност. В сравнение с
ромба, триъгълниците са знак за раждащото начало от следващото,
по-конкретното ниво. В тежестите за стан от Караново триъгъл-
ниците са резултат от разполовяването на ромба или пък от кръсто-
видното му разделяне. Триъгълникът е представен като производен
от ромба – така, както самата Червена майка на материалния свят е
„дъщеря” на Бялата майка.
76
 Тежести за стан с женски знаци, Караново (Българска национална
история I 2011, с. 177)

Ъглите са „отворен триъгълник”, а всички отворени знаци изра-

зяват по-голяма активност в сравнение със затворените.

Неолитни кръстове, триъгълници и ъгли от VІ хил. пр.н.е. от

Румъния, Крит, Анатолия и Иран (Gimbutas 2006, p. 11; Голан 1994,
рис. 212 № 7 и № 5, рис. 215 № 1 и № 2)
77
 Ъглите и триъгълниците, заедно с квадрата или ромба, съответ-
стват до голяма степен на вече описаните знаци за Луната. Затова
триъгълниците могат да заместват луните, така както ромбът може
да замества кръга. Групата от лунни знаци , със смисъл „инди-
видуален живот”, до голяма степен е съответна на , най-простият
вариант на килимарската фигура „жабица”. А хоризонтално поста-
вената луна с върхове нагоре е съответна на триъгълник или ъгъл с
връх надолу V.

„Най-старата европейска рисувана керамика“ – култура Сескло,

Тесалия, ок. 6400 – 6300 г. пр. н. е. (Гимбутас 2006, с. 31); Съд от
Забрдовиц, Чехия (Müller-Karpe 1968, Tafel 193 Е № 19); Рисунка от
Магурата (сн. интернет)
78
 Триъгълниците и ъглите могат да имат четири позиции: с върха
надолу, нагоре, надясно и наляво. Естественото положение на „раж-
дащия” женски триъгълник е с върха надолу, както и естествената
посока на раждащото се дете е с главата напред. Съответно, посока-
та на умирането, което всъщност е раждане наобратно, е триъгъл-
ник с връх нагоре. Противопоставянето на тези два вида триъгълни-
ци е неолитна традиция, която достига до наши дни. Цветът на
триъгълниците, обикновено бял и червен (светъл и тъмен), също
дава възможност да свържем раждането с Бялата майка, а „ражда-
нето наобратно” – с Червената. В килимче от Люляково от белите
триъгълници с връх надолу се „раждат“ с главата надолу тъмни,
т.е. въплътени в тяло човешки фигурки, а в черните триъгълници с
връх нагоре фигурките са бели. Дали това са душите на смъртните,
готови да напуснат земното си съществуване? Или са изображения
на Богинята?

Детайл от килимче, с. Люляково, Айтоско (Кръстева-Ножарова 1981, с. 83)

По-късно, вече в патриархални времена, а дори и в наши дни,

триъгълникът с връх надолу най-често продължава да се смята за
женски знак. Обратният, триъгълникът с връх нагоре, става знак за
мъжкото начало. Съответна промяна на смисъла претърпяват и
двата противоположни ъгъла: V, знакът за раждането, за „слизането”
на душата чрез въплъщаването ѝ в тяло, става женски знак за дви-
жение надолу, за упадък, а Λ, знакът за движение към излизане от
тялото става мъжки знак за движение нагоре, израстване и изви-
сяване.
79
 7. Лабрис/маказ, кумулка и зигзаг

Противопоставеното свързване на двата триъгълника или ъгъла в

т.н. фигура „пясъчен часовник” през епохата на неолита е начин за
абстрактно, геометрическо представяне на Двойната майка. Двата
триъгълника в тази фигура представят цялостта на света като ражда-
що начало, свързаността на Светлинния и на човешкия Веществен
свят, единни и взаимодействащи в „тялото“ на Майката. Мотивът
„пясъчен часовник“ може да служи за изчерпателен знак за цялостта
на мирозданието и на неговата най-важна раждаща същност. Вероят-
но като такава, той продължава да съществува до наши дни в кили-
марската традиция. с названието маказ (ножица). Едно от най-съ-
ществените значения на този мотив е не просто преход, а транс-
формация. Трансформация на божественото в човешко и на човеш-
кото в божествено, при която се извършва и огледално обръщане
на лявото в дясно и на горното в долно.

Маказ и кръсташен маказ (Велев 1960, с. 284)

Хоризонталната линия, която пресича кръсташния маказ, най-

вероятно води началото си от представата за границата, представя-
на често като река, между двата свята на Майката. Пример за това
е съдът от Забрдовец в Чехия на стр. 78.
Когато фигурата пясъчен часовник или маказ служи за тяло на
Богинята, двата триъгълника обозначават двете посоки за раждане
в живота. Отгоре-надолу означава въплъщаване и „слизане” на
съществата в тукашния свят на Червената майка, а отдолу-нагоре –
умиране, раждане наобратно, т.е. излизане от тялото и „изкачване” в
80
света на Бялата майка. В примера от Румъния (култура Триполие-
Кукутени) тялото на Майката-свят представлява маказ от двата
триъгълника – за раждането „насам“ и „натам“. Тя има „птичи”
ръце с три пръста10 и стои между полуовали с формата на две луни
– нарастваща и намаляваща.

Съд от Траян дялул Фънтънилор (Энеолит СССР ІІІ 1982, табл. 67 №1);
Неолитен керамичен фрагмент от гр. Ур, Ирак (Müller-Karpe 1968, Tafel
97 – В 2)

Във фрагмента от Ирак към двата триъгълника са прибавени

ръце и крака в свастиковидна поза. Така човешката фигура-маказ
се завърта (в посоката на часовниковата стрелка), а отношението
между раждането и умирането е представено като кръговрат.
10
За облика на Майката като птица ще стане дума във втората част на изслед-
ването.
81
 Естествено, възможността за въртене поставя фигурата и в легна-
ло положение. В археологията за него обикновено се използва
думата за двуостра брадва – лабрис или, понякога, „пеперуда“.
Изреждането на лабриси и пясъчни часовници/макази акцентира
върху противопоставянето на хоризонтала и вертикала.

Неолитен съд от Самара, Ирак (Müller-Karpe 1968, Tafel 61 – В 16)

Ако смисълът на вертикално съединените триъгълници е като

че ли достатъчно ясен – раждане в двете посоки, хоризонталното им
положение може би трябва да бъде изтълкувано като акцент върху
разпространението на идеята за раждане „на шир и длъж”. Същевре-
менно, хоризонталната посока на мотива се свързва по-ясно със
символиката на лунните сърпове. Ако представим легналия маказ
чрез луни, отляво ще бъде нарастващата, а отдясно – намаляваща-
та. Така хоризонталното разположение може да бъде свързано и с
идеята за времето като последователност на събития. Но също и с
идеята за индивидуалния живот.
Всъщност, на практика е трудно да се направи категорично раз-
граничение между хоризонтално поставения маказ (който може да
бъде наречен и лабрис, и пеперуда) и мотива жабица  или .
Все пак маказът е повече свързан с идеята за Богинята, с по-
общата представа за раждане в двете посоки. Докато в жабицата,
поради средната фигура между двете луни/триъгълници/ъгли, (и
независимо дали тя е кръг, кръст или линия), акцентът пада върху
върху времето, което стои между раждането и умирането – т.е.
82
върху продължителността на живота. Затова жабицата с по-голяма
сигурност може да се свърже с въплътеността и с времето на инди-
видуалния живот.
Смисловата близост между лабрис и жабица може би се дължи
на принципната възможност за анолгия между макро- и микрокос-
моса, т.е. между целия свят и всеки отделен човек.
В шевиците маказите са по-често разположени вертикално. Или
наклонено. В подладжицата (долният край на ръкава) от свиленица-
та на Св. Петров маказът е съпроводен от два ромба, поставени
срещу мястото на свързване на триъгълниците. Така може би се
подчертава необходимостта от въплъщаване?

Подладжица (сн. Св. Петров)

Свиленица от Железница (сн. Ю. Боева)

83
 В свиленицата от с. Железница маказът е вертикален, а верти-
калността му е подчертана от линия. Тя като че ли подсилва идея-
та за връзка между двата вида раждане.
Хоризонтално триъгълниците могат да бъдат свързани и/или
противопоставени по още един начин. Когато два триъгълника са
доближени откъм основата си ◄►, образуват фигура, наречена в
нашата тъкаческа традиция кумулка. Нейният смисъл до голяма
степен съответства на „затворените” луни . Ако това са ъгли,
при съединяването им всъщност се образува ромб, а това отново
потвърждава „отвъдността” на знака кумулка.

Стенопис от Чатал Хьоюк, неолит (Mellaart 1967, р. 111)

Точката в триъгълниците от стенописа в Чатал Хьоюк има смисъл

на семе.
Мотивът от триъгълници, доближени откъм основата си, може
да бъде разположен хоризонтално или вертикално и съответно да
придобие малко по-различен смисъл. Затова и свастиковидният
мотив от Иран изразява въртене и може да бъде видян както хори-
зонтално, така и вертикално.
84
 В свилениците фигурата кумулка се среща както в хоризонтал-
на, така и във вертикална посока. В примера от Музея за история
на София № 205 вертикално поставените кумулки се редуват с
неочертани знаци на индивидуалния живот – жабица, разположена
също вертикално.

Свастиковиден мотив от Иран, неолит (Голан 1994, ил. 294 № 6);

Кумулки от свиленица и жабицата между тях (МИС № 205)

В свиленицата от НИМ, публикувана от Е. Гуцева, кумулката е

разположена хоризонтално. Двата приближени триъгълника, като
две противопоставени „затворени“ луни, служат да отбележат гла-
вата на силно стилизирано изображение на Богинята. В елбетицата
от Музея на П. и П. Славейкови към НЛМ двете луни са разделени
от линията на наклонен червен кръст.

Мотив от НИМ № 25354 (Гуцева 2017, с. 35); Елбетица от свиленица в

НЛМ
85
 В шевиците от Софийско „затворените“ луни се срещат и във ва-
рианти, в които „отвъдният“ живот, т.е. невидимата луна, се отбе-
лязва като кръст (ИЕФЕМ № 29416) или само като линия, която
свързва двете луни. Или като някаква по-сложна фигура, поставена
между две луни, както е в примера от МИС № 1469.

ИЕФЕМ № 29416; Кумулка от старинна свиленица (сн. М. Георгиева);

МИС № 1469

В печат от културата Винча са противопоставени два вида ъгли

– затворени един срещу друг, и отворени навън.

Печат от Косово, ранна култура Винча (Merlini 2007, p. 88, fig. 15)

Тези две положения на ъглите съответстват на тъкаческите мотиви

кумулка и маказ, но тук са изградени от ъгли, а не от триъгълници.
Сами по себе си те обозначават отвъдната и тукашната форми на
живота. Свързани в единна кръстовидна композиция, те предста-
86
вят единството на въплътената и невъплътената форми на живота
по още по-ясен начин.
В стенопис от Чатал Хьоюк, освен тези два вида отношения
между триъгълниците, можем да видим и разместено хоризонтално
изреждане, при което между триъгълниците се образува зигзаг.
Така по косвен начин се обяснява смисъла на зигзага/водата като
„животворност”, като обобщен и абстрактен знак за Живота, който
се състои от редуване на раждане в двете посоки.

Стенописи в Чатал Хьоюк, неолит (Mellaart 1967, р. 82)

Долният край на поли на риза, вградени в покривка (НЛМ, сн. Ю.Боева)

Същата комбинация от триъгълници с точка, изреждането на

които оформя зигзаг, може да бъде видяна в шевиците от Софийско.
Върху поли на риза, вградени в покривка, се изреждат триъгълници
в двете посоки, които, за разлика от неолитния пример, са само бели.
В албум от картички (Пунтев 1975) има една шевица от Софий-
ско от типа „сръбка“, т.е с композиция от различни редове. Един
от тези редове е образуван от изреждане на триъгълници с върха

87
надолу и нагоре. Интересно е съвпадението с неолитния стенопис
от Чатал Хьоюк – там триъгълниците с върха надолу също са черни,
а тези с върха нагоре – червени. В шевицата обаче те са в процес на
растеж – около страните им се изреждат черни и червени ъгли, като
по този начин е показано нарастването. А към червените ъгли са
прибавени и лъчи, може би със смисъл активност и възхвала.

Хоризонтален ред от свиленица тип „сръбка“(Пунтев 1975); Хори-

зонтален ред в свиленица от Граовско (Костов, Петева ІІ 1928, ил. 3)

Има една особена свиленица от Граовско, която е единствена

по своята странна композиция от редове. В нея има ред, в който се
изреждат жълти и бели двойки от доближени един до друг ъгъл
надолу и ъгъл нагоре. Те оформят кратък зигзаг, който всъщност е
правоъгълният вариант на знака S – знакът за взаимодействието.
Към него са добавени и ъгли в черно, които подчертават идеята за
раждането в две посоки. Така животът е представен като следствие
или дори като присъщо качество на основния принцип на движени-
ето и взаимодействието в света, а двойната спирала S се оказва и
знак за двете посоки на раждане в света – т.е. знак за Живот, за
животворност.
До тук очертах някои от основните геометрични знаци от неолит-
ната семиотечна система. Освен тях системата включва изображения,
но те ще бъдат разгледани по-подробно във втората част на изслед-
ването за свилениците от Софийско.

88
 8. Отношения между кръг, ромб/квадрат и кръст

Преди да започна описанието на различните видове кръстове и

кръстовидни композиции в шевиците, е необходимо да покажа ня-
кои основни съотношения между геометричните фигури в шевиците
в сравнение със съдовете от епохата на новокаменната и каменно-
медната епоха, която по нашите земи е била през VІ и V хил. пр.н.е.
В шевиците от Софийско кръстовете много често са поставени
в ромб. Понякога кръстовете разделят ромба на четири триъгълника.

Кръстове в ромб, квадрат и осмоъгълник/кръг (МИС № 51 и № 1076,

ИЕФЕМ № 2625, с. Челопечене 1894 и № 26530, Знеполе)

Сравнително по-рядко кръстовете са поставени в квадрат или

в осмоъгълник, който е може би най-простото подобие на кръга и
може би изпълнява ролята на негов заместник.
89
 За разлика от шевиците, в неолитната система кръстовете най-
често се намират в средата на кръг.

Кръстове в кръг (Энеолит СССР 1982, табл. 92 – 3, №10,11)

Когато го разделят на четири триъгълника, основата им се

оказва заоблена, защото е част от обиколката на кръга. Дали ромбо-
вете в шевиците са се появили поради изправянето на тази заобле-
ност? Какво е отношението между кръга и ромба?11
Кръгът през новокаменната и каменно-медната епоха е преди
всичко „разгърната” точка. Точката е „семето”, от което израства
всичко. Кръгът изразява началото на Творението, неговото пребива-
ване „у Бога“ и съвършенството на това състояние.
В праисторическата система кръгът със значение първоначална
цялост може да обозначи не само началото на Творението, но и да
изобразява или обозначава Слънцето и пълната Луна. По този
начин те биват осмислени като хипостази на Първичната цялост.
Вероятно кръгът може да обозначава и постоянно подновяващата
се цялост на света. А може би и други цялости – човекът например?
Най-общият смисъл на ромба в праисторическата система е
утроба, поле, възможност за раждане. Всъщност кръгът като знак
за изначалната цялост, от която произлиза света, също може да бъде
осмислен и като утроба, но в един много по-абстрактен смисъл –

11
В руската народна традиция ромбът най-често се нарича от везачките „кръг”.
Виж за това Амброз 1965, с. 14 и Маслова 1978, с. 166.
90
като раждащата способност на предвечното Цяло. Ромбът в шевици-
те като че ли обединява тези два смисъла – цялост и поле-утроба.
Ромбовете в праисторическата система най-често са разделени на
четири не чрез кръст, а чрез наклонен кръст . Така се предизвиква
появата на четири малки ромба.

Фигурки от Триполската култура, халколит (Merlini 2006, р. 36 и 38;

Энеолит СССР 1982, т. 56 № 4)

Изказва се идеята за четворно умножаване на утробата, което

означава и умножаване на бременностите, защото обикновено
всеки от тези нови ромбове носи и точка/семе в центъра си – т.е.
утробата е като засадена нива.
В запазените до наши дни свиленици от Софийско такова разде-
ляне на ромба се среща в два варианта – с очертан и с полуочертан
наклонен кръст. Ромбът от свиленицата от МИС № 14331 е с очер-
тан наклонен кръст и показва класическото за неолитната традиция
разделяне на четири по-малки ромба. Всеки от тях е „засаден“ с
квадратче, което изпълнява ролята на точка-семе. Докато наклоне-
ният кръст от граовската свиленица, който разделя ромба на четири
малки, е полуочертан. А точките-семена са превърнати в големи
розети. Тук те изглеждат като сложни кръстове-слънца.
91
Елбетици от свиленица от Софийско и от Граово (МИС № 14331 и Пунтев
1977, № 17)

Особено изобилие на умножени ромбове има в свиленицата от

НИМ № 30016.

Елбетица с ромбове от с. Бракевци (НИМ № 30016, и Петева 1935, с. 157)

В нея големият ромб-елбетица е обграден и от червен „лъчист

ореол“ – представен е във възхвала. Той е разделен на четири по-
малки ромба чрез наклонен неизвезан кръст. Но вътре в тях има не
просто точки-семена, а кръстовидно противопоставени двойки от
още по-малки ромбове – бели и червени, като белите са свързани
във фигура, подобна на легнала осмица. Точките-семена са червени
в белите ромбове и черни или жълти в червените. Всичко това може
92
би трябва да се изтълкува като изключително изобилие от бремен-
ности. Чрез двата цвята на малките ромбове и разноцветността на
точките се напомня и за двойността на света, а може би и за него-
вата диалектичност?
Квадратите в праисторическата система се разделят по съответен
начин – чрез родствения им кръст. Така се образуват четири нови
„засадени”, „бременни” квадрата.

Мотиви от триполската култура (Голан 1994, рис. 182)

Закономерността е следната: ромбът, който в неолитната система

се отнася към знаците на Бялата/Светлинната майка, се разделя чрез
наклонен кръст, който е знак от същата група знаци, и резултатът
са нови четири ромба. Съответно квадратът на Червената майка се
разделя от родствения му кръст, а резултатът са нови четири квад-
рата. Това е разделяне вътре в подсистемите от знаци на Бялата
или на Червената майки.
Макар и рядко, в неолитно-халколитната знакова система могат
да бъдат намерени и примери за „кръстосване” на тези два типа
знаци. Ромбът на Бялата майка, разделен от кръста на Червената,
поражда триъгълници. Квадратът (или правоъгълникът), разделени
от наклонен кръст, пораждат също триъгълници.

93
 .

Купа от Мала Азия, VІ хил. пр.н.е. и мотив от Крит, неолит (Голан 1994,
рис. 212 – 2, 7)

С други думи, за да се появят триъгълници, е необходимо да

се съединят знак на Бялата майка със знак на Червената. Така се
изказва идеята, че раждането е резултат от действието на двете
страни или същности на Майката.

Вучедолска култура, халколит (Praistorija jugoslavenskih zemalja III 1979,

sl. 31 – 2; Знаци върху тежести за стан, Караново, късен халколит
(Българска национална история I, 2011, с. 177)

Триъгълникът, като резултат от „кръстосване“ на двата вида

знаци, се оказва знак, общ за двете „половинки“ на Богинята-свят.
Това води до извода, че животът в света на предметите не може да
съществува сам по себе си, а само в задължителна връзка с безтелес-
ния свят на Светлината.

94
 ІІІ. КРЪСТОВЕ В СВИЛЕНИЦИТЕ ОТ СОФИЙСКО

Елбетиците, които съдържат различни видове кръстове, пред-

ставляват по-голямата част от всички геометрични елбетици, които
до сега съм намерила в свилениците от Софийско.
Кръстовете в шевиците са задължително и само равнораменни.
Те обаче са такива според идеята си, защото са извезани при
отброяване на равен брой нишки от тъканта във всяко от раменете.
Заради особеностите на самата тъкан (разлика в броя на нишките
от основата и от вътъка в един квадратен сантиметър), те най-често
изглеждат с по-издължени вертикални рамене в сравнение с хоризон-
талните. По подобен начин ромбовете, в чийто център тези кръстове
са поставени, изглеждат често не като точен квадрат, изправен върху
един от ъглите си, а са, малко или повече, странично „сплескани“.
Най-често ъглите им по вертикала са по-малки, а по хоризонала са
съответно по-големи от 90˚. Ълите обаче са прави според идеята
си, защото са построени чрез отброяване на равен брой нишки
по отношение на центъра си. По подобен начин, заради
особеностите на тъканта, всички геометрични фигури в шевиците
се оказват правилни и правоъгълни само в идеята си. Затова при
описанието им няма да обръщам внимание на почти задължително-
то им „сплескване“, а ще ги тълкувам според начина им на постро-
яване, според идеята им за равнораменност.

1. Кръст-семе

Така ще нарека кръстовете, поставени в центъра на ромб, които

не достигат до границите му и не го разделят на триъгълници. Те
като че ли имат особеностите на буквен знак.
В дъното от Голямо Делчево хлътналият кръст отбелязва мяс-
тото на семето/слънце в центъра на кръга. В халколитната паница
от Туркмения кръстът е поставен в разрастващ се ромб. Така идеята
за активното развитие е подчертана два пъти – чрез заместването
на точката-семе с кръст и чрез разрастването на ромба, което всъщ-
95
ност означава развитие, нарастваща бременност. От външната
страна ромбът е лъчист, а това придава някаква допълнителна
енергия и елемент на тържественост към значението на ромба.
Самите лъчи са оформени по характерен тъкачески начин. Като
цяло, украсата на тази паница е пример за влиянието на тъкаческа-
та традиция върху керамичния орнамент в праисторическите вре-
мена.

Дъно от Голямо Делчево (Голямо Делчево 1975, с. 196); Купа от

Туркмения и купа от Мала Азия, халколит; Раннонеолитна купа и
чиния от Мала Азия, VІІ хил. пр.н.е. (Голан 1994, рис.169 и 228)

Орнаментиката на раннонеолитната купа от Мала Азия представ-

лява сложна композиция, в която четири изправени кръста, чието
увеличаване е показано чрез „ореол”, се редуват с удвоени вълнооб-
разни вертикални линии със смисъл вода/животворност, падаща от
небето. Кръстовете в тази композиция са четири, разположени рав-
номерно по стените на съда. Те като че ли разпръскват енергията
на разрастването си не просто в четирите посоки на света, а и в
целия му обем.
В четвъртия от примерите (Мала Азия, ранен неолит) централ-
ното слънце поражда два различни кръста, вписани един в друг.
96
Вторият от тях, чрез сложните добавки в края на раменете, се пре-
връща в свастика. Може да се предположи, че първият, белият кръст
с остри рамене, обозначава първоначалното преодоляване на затво-
реността на кръга, докато по-големият тъмен кръст, поради цвета
си, изглежда свързан с материалността на света. Елементите на
свастика в тази композиция акцентират върху факта, че кръстът e
неподвижна свастика, че идеята за въртене в него би трябвало да
се подразбира. От това произлиза и цикличността като основно
качество на съществуването и развитието в света.
Възможно е формата на свастиковидните израстъци и тук да е
повлияна от тъкаческите похвати.
Този тип кръстове в шевиците от Софийско, а също и в Граовско,
обикновено са поставени в ромб (понякога усложнен), и носят ос-
новния смисъл на кръста – подреждаща активност. Те са поставени
в центъра, там, където е мястото на точката-семе. Всъщност тези
кръстове изразяват идеята за активността на семето – идеята, че
семето, в някакъв етап от своето развитие, придобива качествата
на кръста.
Много често кръстовете от този вид стоят в центъра на по-голяма
и сложна елбетица. В първия от примерите (МИС № 2168) кръстът е
център на друга, по-сложна червена фигура, поставена в бял ромб.
Централният жълт кръст е причина (семе) за появата на тази
фигура. В нея са наслоени вертикален кръст, завършващ с точки, и
наклонен кръст с изрязани чрез ъгли рамене, които го превръщат в
звезда. За тях ще стане дума по-нататък.

МИС № 2168 и № 1143; ИЕФЕМ № 24062

97
 Във втория от примерите, (МИС № 1143) вертикалните и хори-
зонталните рамене на кръста са обградени с черно и жълто. По
този начин хоризонталът и вертикалът са показани и като самосто-
ятелни мотиви. Подчертава се фактът, че кръстът е резултат от
действието на две противоположности. Именно появата на проти-
воположности предизвиква активността на света, т.е. способността
му за движение и развитие. Кръстът е поставен в ромб, от чиито
ъгли излизат лъчи. Лъчите като че ли са предизвикани от енергията
на кръста, а ромбът – възможността за раждане, придобива вид на
особена ромбовидна звезда
В третия пример (ИЕФЕМ № 24062), белият кръст има хиксови-
ден център. Така двете форми на кръста се степенуват, като малката
наклонена е показана като по-първична. Наслояването им поражда
продължения извън границите на ромба. В крайна сметка кръстовете
и ромбът се оказват център на сложна композиция от кръстовидно
и хиксовидно подредени два вида силно стилизирани изображения
на Майката.
Наклонените кръстове в свиленицата от ИЕФЕМ № 2625 от с.
Челопечене, са поставени в квадратната рамка на „тукашния” свят.

Елбетица и композиция от ИЕФЕМ № 2625 - Челопечене 1894 г.

Краищата на тези кръстове са заострени, като стрелки навън.

Това им придава активност. Между крилете на наклонения кръст
има жълто-черни „сърца”, които може би са вариант на удебелени
ъгли. Те подчертават факта, че самият кръст поражда около себе си

98
ъгли, които са знак за раждане в четирите посоки. Раждането се
оказва като че ли следствие от активността на кръста.
При връзките на квадратите от композиционната мрежа има сложни
осмораменни кръстове – розети. Раменете на наклонената им съставка
влизат в квадратите. Розетите подчертават връзките в мрежата от
квадрати, които изграждат композицията. Или може би пораждат
тази мрежа? Розетите и квадратите са показани едва ли не като най-
важната част от композицията.
Какъв е смисълът на самата мрежа и защо връзките в нея са
толкова важни? Мрежата като че ли се оказва начинът, по който
в шевиците се представя идеята за подредеността, за космичността
на света. Трудно е да се прецени дали тази подреденост се отнася
до природата или до обществото. Ако се съди по смислите, изразя-
вани чрез елбетиците – поне доколкото засега мога да ги разбера,
те показват преди всичко космичността на света, т.е. неговата под-
реденост, нехаотичност. Но вероятно същите тези елбетици могат
да бъдат видяни и като образ на човешката индивидуалност, а обе-
диняването им в композиционната мрежа да представя хармонията
на индивидите в обществото, подредеността на това общество. Ако
елбетиците се „прочетат“ на ниво човек, то той се оказва представен
като микрокосмос, а мястото на връзките в мрежата, специалните
елбетици, поставени там, се оказват „описание“ на начина, по който
индивидът се свързва с всички останали в обществото.

99
 2. Кръст с точки – слънчев кръст

МИС № 1373, № 448 и № 207

При този вид неизвезани, бели кръстове, са важни точките в края

на раменете. Те най-често са оформени като ромбове, но се въз-
приемат като точки. Един мраморен амулет от Слатино–Чердако от
ранния халколит (както и каменният амулет от Русе на следващата
страница) може би по най-добрия начин показва смисъла на тези
точки.

Мраморен амулет от Слатино-Чердако (снимка - интернет ); Мотиви

от Туркмения, Чехия и Централна Европа, неолит (Голан 1994, рис. 193)

Амулетът представлява кръст от пет слънца. Централното от тях

е изначалното слънце – семето-нищо. То е отбелязано с дупка имен-
но защото е Нищото, от което произлиза всичко. От него, в четирите
посоки, започва развитието на света като свят на пространство-вре-
мето и предметността. Това развитие е представено като кръстовид-
но умножаване на централното слънце-семе. Така се изразява идеята,
100
че способността за развитие, скрита в семето, се отнася не само за
Изначалното слънце, от което прозлиза светът, но е качество и на
„децата” му. Кръстът от слънца показва, че светът е способен да се
самосътворява на различни нива. Същият принцип се вижда и във
всички спираломеандрови композиции със слънца. Спрямо отвора
на съда, който символизира Изначалното слънце-семе-нищо, слън-
цата в тях се оказват семена от следващото ниво на развитието. В
последния от примерите по-горе, чрез включените един в друг ореоли,
е прибавена и идеята за разрастването.
Амулетът от Русе, както и украсата на купа от Дуранкулак, също
показват кръстовидно раждане на слънца. В обредния хляб за Бъдни
вечер слънцата са наслоени върху кръст с двуроги краища, като
обграждат центъра и краищата на кръста с лъчисти ореоли.

Амулет от селищна могила Русе, 4500 г. пр.н.е. (сн. интернет - Russe

Archaeological Museum); Капак от Дуранкулак (Todorova at all 2002, Tabl.
53); Боговица за Бъдни вечер (Маринов 1994, ил. 35)

Кръстът от пет слънца е изключително важна космогонична кон-

струкция, която през времето води до различни мирогледно-фило-
софски изводи. Чрез нея в праисторическата култура се обозначава
Великата богиня като Слънчова майка. В тракийската култура от
бронзовата епоха обаче мъжкото начало, включено в Богинята, т.е.
централното Изначално слънце, започва да се осмисля като Бог-отец.
Слънцата-семена от четирите посоки на света се оказват не просто
Синове на Майката (и на Отеца, включен в нея), но и владетели на
тези посоки. Достига се и до духовни посветителски практики, чрез
които земни владетели се отъждествяват със Слънцата-синове – а
чрез хиерогамията – и с Отеца.
101
 Идеята в тракийската култура, че човекът може да постигне бо-
жественост и да стане едно с Бог, в голяма степен подготвя ранно-
то приемане на християнството по тракийските земи. Тази идея
същевременно обуславя и специфичната „еретичност“ (според
победилото в Константинопол „православие“) на Църквата в диоцез
Илирик – осмислянето на Сина не като единосъщен, а като подобно-
същен на Отца. Защото, за разлика от „православните“, трако-бъл-
гарските първохристияни са съзнавали, че всяка проява в телесен
образ на тази непроявена същност, която определяме като Бог-отец,
може да бъде само подобносъщна на Отца – по единствената при-
чина, че въплътената божественост вече е част от Творението и не
може да бъде напълно тъждествена с чистата безтелесна божестве-
ност на Отеца. Така, именно заради тракийската традиция, произ-
лизат както спорът за Веруюто, така и някои от възгледите в бого-
милството. 12
Кръстът от слънца представя идеята за пренасянето на божестве-
ността от Центъра (твореца) върху периферията (творението), но
винаги показва и някаква разлика между тях.
И така, има редица шевични мотиви от свилениците в Софийско,
при които в центъра на ромба=кръга стои изначалната точка-слънце,
и нейната активност е показана като кръст. Този кръст завършва с
точки, а те са „подобносъщни“ с точката в центъра. По този начин
точките в краищата на кръста показват може би как същността
на „семето” от центъра се разпръсва към четирите посоки на света.
В крайна сметка, кръстовете от този тип получават специфичен
смисъл да бъдат знак за кръстовидното умножаването на центъра
като следствие от неговата активност. Самите линии на кръста
като че ли показват пътя, изминат от точките.
В свиленицата от Обрадовци, публикувана от Л. Маслинков,
елбетицата е двустранна. В центъра ѝ стои червен кръст от слънца,
който е произлязал от неизвезан кръст-семе. Двустранността на
елбетицата се вижда ясно в следващото ѝ ниво, което представлява
ромбовидна „рамка“ с добавени към страните ѝ ъгли, а към върхо-
вете – точки. Те обаче могат да бъдат разгледани и като силно сти-

12
Виж студията „Единосъщен и подобносъщен“ (Чилингиров 2014, с.99-122)
102
лизирани изображения на мотива за двуглавия кон с ездачка по
вертикала и на мотива за Богинята-посветителка по хоризонтала.13

Елбетица и детайли, с. Обрадовци 1889 г. (Маслинков 1973, ил. 70)

Съществуват варианти на тази елбетица, в които слънцата-семе-

на в края на раменете са малки, отбелязани като точки или кръст-
чета, а Централното слънце е представено като сравнително голям
ромб.

Елбетици от МИС № 1291 и № 50; свиленица от каталог на ebay

13
Виж за това Боева 2017 .
103
 Този ромб-слънце може да съдържа наклонен кръст, който да го
полуразделя на четири малки ромба –„засадени“ с точки в МИС №
1291, или с ъгли в МИС № 50.
В ромба на елбетицата от свиленица от търговската мрежа ebay
центърът е отбелязан с фигурата, наречена в килимарството кумулка.
Това са два триъгълника, събрани откъм основите им. Те съответ-
стват на „затворените“ луни – знакът за непроявения живот. Така
Централното, непроявеното слънце, е представено и като център
на непроявения, безтелесния живот, а и като способно да породи
проявен живот.
В тази свиленица е по-особен и самият „слънчев“ кръст. Той е с
подчертани – удебелени и „оцветени“ хоризонтални рамене, а точ-
ките в техните краища също са по-големи и ромбовидни. Дали това
е случайност или служи да отбележи разликата между хоризонтала
и вертикала?
Ако се вгледаме в извезаните форми на този вид елбетици, ще
видим, че белите неизвезани „куки“ вътре в ромбовидната рамка
очертават четири червени стрелки около краищата на неизвезаните
„слънчеви“ кръстове. Този допълнителен мотив подчертава актив-
ността на „слънчевия“ кръст.
Следващите примери са част от една доста голяма вариантна група
свиленици от Граовско. Това са кръстове-семена, които могат да
бъдат осмислени и като като разновидност на кръстовете с точки-
слънца.

Елбетици от ИЕФЕМ № 25351 и МИС № 530

104
 Елбетица от ИЕФЕМ № 30715, Знеполе

Те са поставени в центъра на елбетица, която може би пър-

воначално е била от изобразителен тип, но изображенията са дефор-
мирани до неузнаваемост и се виждат като ромбовиден, сложно
нарязан ореол около кръста. В самия кръст, чрез двуцветните му
черно-жълти очертания, се подчертава идеята за двойността, която
стои в основата на неолитната представа за Великата майка.
Процесът на превръщане на геометричните мотиви (вследствие
на забравен смисъл) в растения е характерен за развитието на
традиционните шевици не само у нас.

Елбетица от с. Бистрица (сн. Ю. Боева)

105
 В свиленица от с. Бистрица центърът на елбетицата представлява
двуцветен (жълт и зелен) кръст с точки-слънца, превърнати в цветя
– „лалета“. В цялостната елбетица, която е очертана от неизвезана
линия и прилича на четирилистно цвете, те се възприемат като
тичинки. Идеята за разширение на този „слънчев“ център е показана
чрез четири ъгъла срещу всяко от „лалетата“. Те могат да се видят
и като ромб, който не напълно очертан.
По друг начин е орастинен слънчевият кръст в свиленицата от
ИЕФЕМ № 27248. Тук четирите породени от центъра слънца са
превърнати в листа. Те са с еднаква големина и форма в двете ел-
бетици, от които е изградена композицията. Въпреки това се възпри-
емат като шахматно изреждане на голяма и малка елбетица. Голя-
мата е с червена ромбовидна (но усложнена чрез извивки) рамка,
върху която отстрани са добавени четири големи червени ъгъла с
върха навътре.

ИЕФЕМ № 27248

При своето застъпване с елбетиците от съседните редове тези

ъгли оформят мотива „разминаващи се луни“, за който ще стане
дума в главата за свастиките и другите знаци за въртене. Самите
елбетици в тези рамки са с кръгло централно „слънце“ и малки

106
чертички-кръстчета върху линиите на кръста преди листовидните
му краища. По диагоналите са добавени четири кръстчета-власи –
две черни, синьо и зелено. Това е цветовия мотив за обозначаване
на цикличността, върху който ще се спра след малко.Точки със
същите четири цвята, но разположени по друг начин, стоят и върху
ъглите, които като че ли проникват отвън-навътре в сложно очер-
тания ромб.

Голяма елбетица, „разминаващи се луни“ и малка елбетица (ИЕФЕМ №

27248)

Малките елбетици са полуоградени само вертикално от двуцвет-

ни ъгли, в които отново се изреждат две черни, синя и зелена черти.
Самата елбетица е с квадратен център, а по диагоналите се вижда
мотивът „решетка“ – квадрат с излизащи от върховете му ъгли, чието
значение е раждане в четирите посоки на света. Тук отново се повта-
ря и цветовият мотив, като цветовете на „решетките“ са разменени
спрямо цветовете на ъглите. За мисленото доочертаване на ромба
помагат и четири точки, отново с разменени цветове. Така се обра-
зува трицветна симетрична цветова поредица, различна във всяка
от четирите страни на ромба.
Какво представлява цветовият мотив? Той е специфичен прин-
цип при оцветяването. Чрез него се оцветяват както геометрични
мотиви, така и изображения. Цветовете винаги са кръстовидно под-
редени, като два мотива с еднакво оцветяване са поставени срещу-
положно, а в другата ос на кръста се противопоставят същите два
мотива, оцветени с втори и трети цвят. Така се образува елбетица,
която се възприема като кръгово изреждане на четири фази от съ-
ществуването на едно и също нещо. Такова изреждане е възможно
да бъде осмислено като четиричастен цикъл.
107
 Има поне три четиричастни цикъла, които биха могли за бъдат
описани чрез фази с такава подредба. Първо, това е денят, който
започва и завършва с изгрев и залез, т.е. с раждане в едната и в
другата посока. На тези два момента биха могли да съответстват
двата противопоставени, но еднакви по цвят мотиви. Другите два
важни момента от дневния цикъл са пладне и полунощ, а те могат
да бъдат обозначени не само като противоположни, но и като раз-
лични по цвят.
Вторият цикъл с четиричастно деление може да бъде годишният
кръговрат на Слънцето. При него обаче коренно противоположни
се оказват по-скоро двете слънцестоения, зимното по Коледа и
лятното по Еньовден. Обратно, двете равноденствия (те, без астро-
номическа точност, в традиционния календар се свързват с Гергьов-
ден и Димитровден, т.е. с началото и с края на летния работен сезон),
се възприемат като сравнително еднакви, макар и противопоставени.
С други думи, между дневния и годишния цикли има несъответ-
ствие – ние възприемаме дневното „раждане“ и „умиране“ на Слън-
цето по-скоро като две еднакви по вид фази, с противоположна по-
сока на действието. Докато, обратно, заради климатичната разлика
между студ и горещина ние сме слонни да определим като различно
по цвят годишното „раждане“ и „умиране“ на Слънцето, а като по-
еднакви да възприемем равноденствията през пролетта и есента.
Трето, ако приложим представите за двата слънчеви цикъла към
човешкия живот, можем да приемем, че раждането и умирането (т.е.
раждането наобратно) са двете еднакви по цвят фази на човешкото
съществуване, докато продължителността на самото живеене тук
или в отвъдното, в тяло или без тяло, има по-скоро различен цвят.
Интересно е, че цветовият мотив се появява във връзка с
кръстовете, които нарекох „слънчеви“. Така вниманието като че ли
се насочва към дневния или годишния цикъл на Слънцето. Но не
трябва да забравяме, че, поне в през тракийската епоха, посоките
на света са били осмисляни не само чрез различни цветове, но е
имало представа и за четирима владетеля на тези посоки. Затова
при разглеждането на „слънчевите“ кръстове не бива да се изключва
символиката им, свързана с човека.

108
 3. Кръст-звезда

Много важна група „прости” кръстове са тези с клиновидно

врязани върхове на крилата. Това всъщност е комбинация от кръст
и ъгъл – а ъгълът в неолитната система е вариант на „раждащия”
триъгълник. Ъгълът е по-активният вариант на триъгълника, който
условно може да се сравни с активността на глагола в сравнение
със съществителното.
От неолитните примери се вижда, че врязването на ъгъла може
да бъде по-плитко или изключително дълбоко.

Чиния от Азмашката селищна могила, халколит (Гимбутас 2006, с.

108); Капак от Дуранкулак (Todorova at all 2002 Tabl. 26); Капак от
Казанлък, неолит (Николов, Карастоянова 2003 с. 10)

Завършването на кръста чрез ъгъл увеличава неговата активност,

като същевременно му прибавя и смисъла на триъгълника и на
ъгъла – а той е раждане. С други думи, този вид кръст е раждащ
кръст. А същевременно, поради своята лъчистост, това е и кръст,
който е възхвала на раждането. Той прилича на звезда и поражда
асоциации със светлина и излъчване. Може би неговият смисъл е
раждане, което се излъчва и „свети” в четирите посоки на света?
Или възхвала на раждащото начало?

109
 В свилениците от Софийско звездите се срещат много често. В
редица шевици те са основна и дори единствена фигура в компози-
цията. Особеното в тези композиции е, че звездите, кръстовете с
врязани ъгли, са разположени при връзките на очертана ромбовид-
на мрежа. По този начин се подчертава енергията и раждащата сила
на самото кръстосване на линиите в мрежата.

Детайли от МИС № 1546, № 1545 и № 2577

Можем ли да приемем, че мрежата представя правилността на

връзките на хората в обществото, а раждащата сила в това общество
се определя от връзките вътре в него?
Много често, когато звезди са поставени при връзките на ромбо-
видна мрежа (или схема) на композицята, в отделните ѝ ромбове
има елбетици от други мотиви. И тук самата мрежа в композиции-
те има собствена смислова стойност. Тя най-вероятно би трябвало
да се определи като непрекъснатост и безкрайност на раждащите
полета, като безкрайна възможност за раждане. Звездите, поставени
при връзките в тази мрежа, ѝ прибавят смисъл на възхвала и праз-
ничност.
В една свиленица от търговската мрежа ebay в центъра на ром-
бовете стоят елбетици от сложни осмораменни кръстове-розети с
неизвезан бял квадрат в центъра. В него има червена точка-семе, а
от нея израства наклонен кръст с „раждащи“ ъгли при върха. Те
носят цветовия мотив. Общият смисъл на тази елбетица е пожела-
ние за активно раждане не само в посоките на изправения кръст,
но и на наклонения. И това раждане е свързано по някакъв начин и
с идеята за цикличност. Може би защото в по-старите времена чо-
110
вешкото плодородие също се е подчинявало на годишния слънчев
цикъл?

Свиленица от търговската мрежа ebay

Звездите в тази свиленица се намират при връзките на тънко

очертаната мрежа. Центърът им също е зает от неизвезан квадрат,
а в него също има наклонен кръст, завършващ с разноцветни ъгъл-
чета.
Към линиите, които очертават ромбовете, са прибавени и черно-
червени полусвастики, изградени от една права и една S-овидна
линии, доста усложнени. Те вероятно трябва да бъдат разбирани
като единство и противопоставяне на стабилност и въртелива по-
движност, а това напомня за основната разлика между светлинно-
то и вещественото начало в света.
Дори и когато самата мрежа не е очертана, звездите могат да стоят
в мястото на кръстосване на линиите на ромбовидната мрежа. В
свиленицата от ИЕФЕМ № 2564 от с. Суходол предполагаемите
линии на композиционната схема са очертани само донякъде, чрез
разтеглени ромбове. Звездите се намират на мястото на кръстосване
на линиите на схемата. Ромбовете в тази свиленица като че ли се
излъчват от врязаните ъгли на кръста-звезда. Те са издължени и
лъчисти. Възприемат се обаче като нещо различно от ромбовете
със смисъл поле, утроба. Може би те могат да бъдат свързани с
праисторическите изображения на вулва?
111
 ИЕФЕМ № 2564, с. Суходол ;
Статуетка от Яса тепе (Българска национална история I, 2011 с. 150);
Скална рисунка от Дагестан и мотиви от Триполие-Кукутени (Голан
1994, рис. 375 – 1 и 5)
112
 Цялостната композиция на тази шевица е донякъде необикнове-
на. Композиционната ѝ схема се състои от почти два неочертани,
но маркирани ромба. В центъра им обаче не стоят кръстовидни
фигури-елбетици, а отново същите тези разтеглени лъчисти ромбове,
еднакви с ромбовете от мрежата около тях.

Полуочертаният ромб на схемата и неговият некръстовиден център

(ИЕФЕМ № 2564)

Това е един от малкото примери в свилениците, които съм наме-

рила до сега, когато в ромбовидното поле на мрежата, вместо елбе-
тица, се поставя геометричен мотив, който не е кръстовиден.
Звезди стоят при връзките на ромбовидната мрежа от няколко
други групи вариантни свиленици. В тях мотивите, които очерта-
ват мрежата, най-вероятно също би трябвало да бъдат свързани с
обозначаването на вулва, а групите се различават по елбетиците в
ромбовидните полета. Сравняването на разтеглените шестоъгълни-
ци от ИЕФЕМ № 30719 (на следващата страница) с разтеглените
лъчисти ромбове от ИЕФЕМ № 2564 може би дава възможност да
предположим, че има някаква принципна връзка между тях. Те са
като че ли ромбове, изрязани отстрани и поради това станали „по-
тесни“. Освен това разтеглените шестоъгълници също стоят срещу
врязаните ъгли на звездите, поставени при връзките на схемата, и
също като разтеглените ромбове имат отбелязана по някакъв начин
средна част.
113
 ИЕФЕМ № 30719

Другата често срещана позиция на звездите в свилениците е,

когато те са поставени вътре в ромб или квадрат, т.е. когато са
основна елбетица. Тогава те понякога се оказват като че ли етап от
развитието на семето-слънце.
В свиленицата от ИЕФЕМ № 16527 централната звезда е удвоена,
като вътрешната съдържа цветовия мотив, в усложнен вид. Тук
голямата червена звезда опира с върховете си до рамката на
ромбовидното поле, като дава възможност в посоките на изправения
кръст да бъдат разположени изображения на Раждащата богиня.
Главите на двете изображения по вертикала са черни, докато по
хоризонтала се изреждат зелена и синя.
114
 ИЕФЕМ № 16527

В посоките на наклонание кръст краищата на звездата затварят

триъгълници. В тях отново, но по сложен начин, на ивици, се изреж-
дат цветовете от цветовия мотив.
Когато централните звезди са по-малки, в пространството около
тях могат да бъдат подредени кръстовидно както геометрични, така
и изобразителни мотиви, които да оформят елбетица от несвързани
части.

Свиленици от. с. Бистрица и кв. Горна баня (сн. Ю.Боева);

115
 От такъв тип е свиленицата от с. Бистрица. Тя е изцяло геомет-
рична. Съставена е от хиксовидно поставена червена звезда със
слънчев мотив от пет точки в центъра, която е обградена с бял ореол.
Четири квадратни жълти „точки“ (семена, слънца?) като че ли се
„раждат“ и излизат от врязаните ъгли на звездата и ореола ѝ. На
малко разстояние от тях са стоят две двойки несъединени ъгли (т.е.
два маказа от ъгли, зелен и син), които изглеждат като уголемено
отражение на врязаните ъгли на звездата и (по усложнен от макази-
те начин) подчертават идеята за раждането в нея. В посоките на
изправения кръст стоят четири черни кръстовидни фигури. Те имат
квадрат в центъра, пресечен от кръст с малки кръстчета в краищата
на раменете му. Този кръст е вариант на „слънчевите“ кръстове и е
като че ли повторение на слънчевия кръст от центъра на звездата.
Така в тази елбетица специално подчертани се оказват раждащите
ъгли и слънчевите кръстове.
С изобразителни мотиви е съпроводена звездата в елбетицата от
Горна баня. Тя е двойна, бяла и червена, а в центъра ѝ се намира
очертан в червено квадрат с излизащи от него ъгли. Това е знакът
за раждане в четирите посоки на света. Към него са добавени девет
черни точки-семена. Около звездата са разположени четири „родже-
та“ – многороги глави. Те се намират в ъглите на ромба и са насочени
навътре. Между тях стоят четири силно стилизирани изображения
на Раждащата богиня.
Ако приемем, че геометричната елбетицата представя космогони-
чен процес на развитие, „времето“ в нея би трябвало да тече отвътре-
навън, да то започва от центъра и да се разпростира радиално в
четирите или осемте посоки на елбетицата. Често обаче, когато
елбетиците са сложни, с фигури както в посоките на изправения,
така и на наклонения кръст, в тях има белези за движение и в обрат-
ната посока, отвън-навътре. Пример за такава разнопосочност е
свиленица от Горна баня. В нея силно стилизираните фигури на
Раждащата богиня са с главите навътре – т.е. тя ражда навън, в по-
соката на разширяване на ромба-свят. Докато многорогите „роджета“
в ъглите на ромба са насочени навътре. В елбетицата от ИЕФЕМ
№ 16527 (от с. 115), както и в свиленицата от Горна Баня, изображе-
нията на Раждащата богиня са разположени с главите навътре. Те

116
като че ли излизат от звездата и илюстрират смисъла ѝ да бъде знак
за раждащата същност на кръстовидното движение.
В тези три свиленици звездите са двойни, наслоени, като външна-
та може да бъде възприета и като ореол на вътрешната.
В свиленицата от с. Дръмша обаче вътрешната звезда е с различна
форма от външната и е оградена със свой собствен бял ореол. Тя е
повече кръст с лъчисти върхове, отколкото звезда. Но дали има
собствен по-особен смисъл?

Връзка в голяма ромбовидна мрежа (Петева 1935 табло ІV, с. Дръмша)

В друга група вариантни свиленици големи звезди стоят в центъ-

ра на сложна елбетица от несъединени части, поставена в неочер-
тана квадратна схема.

Елбетиците от ИЕФЕМ № 2575, Мировяне 1910 г. и MИС № 542

117
 Елбетиците в тези свиленици са сложни кръстовидно-хиксовид-
ни композиции от големи и малки звезди и силно стилизирани
птици. От големите звезди в центъра на елбетица кръстовидно се
излъчват птиците, летящи навън. В посоките на наклонения кръст
в първия пример са разположени знаци за вулва, а като че ли като
следствие от тях, се появяват по-малките звезди.
Във втория пример на същото място има ъгли. Те могат да бъдат
осмислени като знак, свързан с идеята за раждането. Те прибавят и
един недоочертан квадрат около голямата звезда – от който звезда-
та, разширявайки се, като че ли е излязла. Любопитна подробност
в тази свиленица са малките срещуположни, „затворени“ триъгъл-
ници-кумулки, чийто смисъл е отвъдният живот без тяло. Те са
поставени вътре в ъглите. Така се обяснява самият ъгъл – той е
начин за движение на неродения живот. Това, което се ражда, са
малките звезди.
Една група свиленици със звезди впечатлява с изобретателността
на композицията. Звездите тук са подредени в квадратна мрежа така,
че разстоянието помежду им да създава впечатление за още две
фигури – ромб и квадрат, които се изреждат хоризонтално и верти-
кално. Те не са очертани, но са напълно отчетливи, възприемат се
лесно, още повече, че са запълнени от вътрешни мотиви.

ИЕФЕМ № 2561, с. Биримирци 1910 г.

118
 В свиленицата от Биримирци (ИЕФЕМ № 2561) звездите и про-
изводните от тях ромб и квадрат са запълнени по еднотипен начин:
централната червена чертичка=точка/семе/слънце поражда (по прин-
ципа на кръстовете от слънца) кръстовидно разположени точки-
семена – две черни и две различни, тъмносиня и избеляло-зелена.
Този четиричастен цикъл би могъл да бъде свързан с дневния или
годишния цикъл на слънцето или с фазите на човешкия живот.
В свиленицата от ИЕФЕМ № 26350 звездите са двойни. В по-
малките бели, от централна точка-семе, се излъчват четири удебе-
лени ъгъла – два срещуположни черни, син и светлозелен. Така
основният смисъл за раждащата способност на центъра-семе се
комбинира с идеите за цикличността в природата и човешкия
живот.

ИЕФЕМ № 26350

В белите ромбове, със същите цветове, са съчетани кръстовидно

четири триъгълника – два срещуположни черни, син и светлозелен.
Фигурите, които запълват белите квадрати, изглеждат по-сложно.
От страните на черното квадратче в центъра излизат не съвсем съ-
единени двуцветни ъгли, като четири от линиите, които ги оформят,
са червени, а останалите четири са оцветени според цветовия мотив,
в черно, синьо и зелено.
В крайна сметка в цялата свиленица специално подчертана се
оказва идеята за цикличността.
119
 Макар и сравнително рядко, сред свилениците от Софийско със
звезди има композиции не от елбетици в мрежа, а от редове – хо-
ризонтални или наклонени.

Свиленици от Горна баня и от Железница (сн. Ю. Боева)

И в двата примера редовете са разграничени чрез двойки зигза-

говидни линии (зигзагът е знак за вода=живот). Самите звезди са
„негативни“, т.е. оформени са от неизвезаната част на шевицата.
120
Вътре в тях се редуват сини и зелени извезани кръстове (в примера
от Горна баня) или пък сини и зелени квадрати с неизвезани кръст-
чета в центъра ( в примера от Железница).
В свиленицата от Железница звездите се редуват с една твърде
особена фигура – маказ, който е пресечен от вертикална линия. Тази
линия превръща маказа в нещо различно. При кръсташния маказ
хоризонталната линия обозначава препятствие, необходимост от
специално усилие за осъществяване на прехода между двете ражда-
щи половинки-светове на Великата майка. Обратно, хоризонтална-
та линия би трябвало да се осмисли по-скоро като връзка между
триъгълниците, като улеснено взаимодействие между тях по вер-
тикала.
Същата фигура може да бъде видяна и като пределно стили-
зирано изображение на Богинята – единично, ако вертикалната ли-
ния се мисли като глава и крака, или двойно, ако предположим, че
две фигури са съединенени откъм долната си страна.
В традиционната култура съществува увереност, че мотивите
във везбата трябва да се копират точно (докато комбинирането им
в композиции може и да бъде и по-свободно). Причината е в символ-
ния характер на мотивите. Чрез точността на повторението се запаз-
ва възможността мотивът да изпълнява ролята си на символ, да бъде
носител на синтетичното осмисляне на света чрез механизма на ана-
логиите.14
Сред геометричните форми в шевиците обаче, макар и по-рядко,
отколкото в изображенията, се срещат и деформирани фигури, в
случая – звезди.
Сред свилениците от Софийско съм намерила и два варианта на
една и съща композиция, в която централните звезди са деформи-
рани. Странното е, че отношението към тях е като към правилните:
наличието на вариант показва, че везачките са ги повтаряли със
същата прецизност. Очевидно, през първата половина на ХХ в.,
когато тези свиленици са извезани, деформацията, поради забравения
смисъл, не е била съзнавана, но правилото за точно повторение,
характерно за традиционната култура, е било спазено.

14
Виж Kelly 1989, р. 70: „Ефикасността на мотива зависи от неговата перфектност“.
121
Свиленици от кв. Горна баня и от неизвестно село в Софийско (сн. Ю.
Боева)

122
 Елбетиците в двете свиленици са почти еднакви, с много сходна
деформация на звездите. Има само разлика в големината на бялото
поле в центъра им. В това поле стои, също деформирана, черна
фигура от ромб с ъгли, излизащи от него. Нейният смисъл е утроба
(ромбът), която е способна да ражда (ъглите) в четирите посоки на
света.
Около звездата, в четирите ъгъла на ромба, в който е разположе-
на елбетицата, стоят сини по вертикала и зелени по хоризонтала
розети. В центъра им има бял квадрат. В свиленицата от Горна баня
в средата му има квадратче с излизащи от върховете му ъгли – зна-
кът за раждане в четирите посоки на света. А в другата свиленица
неизвезаният квадрат е само с точка/ромбче – знакът за засадена
нива и/или бременност. Розетите сякаш представят тези квадрати
като нещо лъчисто.
Между сините и зелените звезди, покрай рамките на ромба, в
който се намира елбетицата, има редички от по три червени квад-
ратчета, с прибавени към тях тънки сдвоени „мустачки“, перпен-
дикулярни на редичката.

Редичките от ромбове и „мустачки“; Мотив с противопоставени

рогати глави (Петева 1935, т. ХХІІ d, с. Негован)

Най-често този мотив се осмисля като лозови „мустачки“ и се

свързва с пролетното развитие на растителността. Без да изключ-
вам този смисъл, мога да допусна, че чертичките със завъртулки
биха могли да бъдат и силно стилизирани и сдвоени рогати глави –

123
неолитният символ на женската утроба, мястото, в което се извър-
шва тайнствения процес на въплъщението на неродените души –
придобиването на тяло.15

15
Виж за това по подробно Боева 2015.
124
 4. Кръстът като кръстопът

Когато кръстът се оформя като „празно място”, като разстояние

между други фигури, можем условно да го наречем кръстопът.

Разгъвка на рисунка върху съд, Триполие ІV хил. пр.н.е. (Голан1994, рис. 204 - 4)

Кръстът, представен като кръстопът, преди всичко подчертава

възможността за кръстовидно движението центъра. Кръстопътят
като че ли не съдържа собствена енергия – той само предлага сво-
бода за движението в четирите посоки, възможност за разширение.
Съществува една традиционна представа за първоначалния свят
на хората като за кръгло място, от центъра на което излизат четири
реки.

Gerard Mercator. Septemtrionalium Terrarum descriptio, 1606 (сн. интернет)

125
 Така е представена митичната Хиперборея в картата на Меркатор
от началото на XVII в. – подобна на библейското описание на Рая, в
което изворът в подножието на Дървото на живота дава началото
на четири реки (Битие 2:10-15).
Означава ли това, че кръстът-кръстопът е по-скоро изображение
на начина, по който се разпространява животворната вода? В нео-
литните космогонични съдове тя е показана като единствено качество
на света преди Творението – може би като онези води, над които се
носи Духът божий в началото на библейското Битие (1:1-2)?
В шевиците кръстопът от най-прост вид се получава, когато в
центъра на ромбовидна структура се подреждат четири несъедине-
ни с върховете си ъгъла. В много от примерите се вижда и леко
затваряне в горния край на ъглите навътре. То вероятно произлиза
от заобленото изрязване на кръстопътя, което се вижда от разгъвка-
та от триполския съд (на предишната страница).
В една група свиленици от Граовско ъглите са в два цвята, пока-
зани са като (особен, съставен от ъгли и несъединен) „маказ“ в жъл-
то, кръстосан с подобен „маказ“ в черно. Така основният смисъл
на маказа да показва единството на двата вида раждане в живота,
се обединява с идеята за двойността на Богинята – чрез кръстосва-
нето на жълтите и черните двойки ъгли.

МИС № 767 и № 529

126
 МИС № 527

По-често обаче ъглите, които оформят кръстопътя, са оцветени в

три цвята – в следващите примери от Граовско те са два противо-
поставени жълти, кръстосани от тъмносин и светлосин. Тогава
техният смисъл може да се свърже с цикличността на природния
и/или житейския кръговрат.

МИС № 2168 и № 541

127
 В тези шевици ъглите, образуващи кръстопът, са поставени в
ромбовидни полета, чиито ръбове са понякога назъбени (лъчисти?),
а често имат и по-сложна форма. Тя вероятно е произлязла от дефор-
мация на изобразителни елементи.
В две свиленици от Софийско има и други варианти на кръста-
кръстопът, също оформени от ъгли със завъртяни навътре краища.

Сн. M. Milgram; Bossert 1935, p. 30 fig. 9, детайл

В примера от Босерт ъглите са запълнени от триъгълници, а в

тях се изреждат три цвята – два тъмночервени, син и жълт, а чрез
тях се отбелязват четворните цикли. Така се образуват форми, които
напомнят за някои от изображенията на рогати глави, а те са знак
за утроба. Така се достига до предположението, че може би има ня-
каква принципна връзка между завъртяните навътре ъгли, затворе-
ните луни/рога и рогатите глави. Всички те са свързани с невъплъ-
тения живот и възможността за осъществяване на преходите между
въплътеното и невъплътеното състояние на Живота.
В друга група кръстове кръстовидният път е извезан с тънки
линии, а краищата на ъглите, от които е оформен, са спираловидно
завъртяни. Подобни на лозови „мустачки“, тези малки спирали
придават на линиите енергия за развитие и като че ли оживяват
кръста или пътя. Те като че ли го завихрят и го насочват към разши-
рение не само направо към четирите посоки на света, но също и
настрани и в кръг. М. Гимбутас приема, че смисълът на тези спирали
е животворност, творческа енергия (Gimbutas 2006, p. 279-303).
Етнографите най-често ги свързват с растителни форми – кълнове,
„лозови мустачки“.16

16
Мери Кели обобщава идеите на съветските етнографи – че лозо-подобните завър-
тулки са белег за пролетно нарастване и имат календарен смисъл (Kelly 1989, p. 35,
113, 129).
128
 Мотив от с. Бистрица; Маслинков 1973, ил.88

В центъра на този вид кръстопът винаги има нещо – точка или

розета. В мотива от книгата на Маслинков розети стоят и срещу
краищата на кръстопътя и като че ли умножават розетата от цен-
търа. С други думи, тук виждаме своеобразен вариант на кръст от
слънца, вписан в кръстопътя и дори може би – резултат от него.
Тези мотиви са до голяма степен подобни на един мотив от Троя,
от бронзовата епоха. Той обаче представлява кръст със завъртяни
краища, а не кръстопът.

Мотив от Троя, бронзова епоха (Голан 1994, ил. 199)

В праисторическата керамика има примери и за изрязване на

кръста-кръстопът чрез прави ъгли, без завъртане на краищата им.
129
 Энеолит СССР 1982, рис. 92 - 3-11

В шевиците този вид кръст усложнен чрез ъглово врязани краи-

ща на ъглите. Поради това кръстопътят се оказва и кръст-звезда.
Акцентът при възприемането – повече като звезда, или повече като
кръстопът, зависи от ширината между отделните ъгли на звездата.

Вossert 1935, p. 30 fig. 1; ИЕФЕМ № 16028, Сливница

Тук се обединяват два смисъла: на кръстопътя като възможност

за движение-развитие на точката от центъра навън в четирите по-
соки (виж примера от Bossert), и на възхвалените (чрез прибавена
лъчистост) „раждащи“ ъгли, които оформят звездата.
130
 МИС № 52; Бистрица, сн. Ю. Боева

Към това в звездите от МИС № 52 е прибавен и цветовият мотив

за четворните цикли. А в примера от Бистрица ъглите са оцветени
по двойки, като два зелени се кръстосват с два жълти. Така те се
превръщат в особен вид макази от ъгли – знаци за двупосочността
на раждането, но и за двойността на света, представена чрез двата
им цвята.
Друга група праисторически мотиви с кръстопът са тези, при
които пътят е очертан не чрез ъгли, а заобикаля някаква фигура в
центъра. В рисунката върху една купа от Хаджилар от епохата на
халколита тази фигура е ромб с чертичка-семе в центъра му.

Купа от Хаджилар, халколит (сн. интернет)

131
 Дали обаче това е вариант на ромба с точка, чийто смисъл е
„бременност“ или „засадена нива“, или е знак за вулва? В случая
се уточнява само, че житното зърно е семето, което би трябвало да
да се задвижи към четирите посоки, а оттам и настрани от тях,
покрай завъртяните краища на кръстопътя.
В рисунката върху чиния от Троя от бронзовата епоха линиите,
които оформят кръстопътя, са заоблени и така подчертано завити,
сякаш обграждат ромб. По-точно, като че ли някакъв ромб-утроба
се е отворил в четирите си ъгъла, а краищата му са се завъртяли от
изобилието на раждащата му сила. И този ромб-кръстопът е поставен
в средата на спираломеандров кръг, т.е. показан е като характерис-
тика на центъра на света.

Троя, бронзова епоха (Голан 1994, рис. 44 – 2)

Подобно заобикаляне на неочертан ромб има в редица свилени-

ци. И в трите следващи примера композицията представлява мрежа
от кръстовидни мотиви, която е неочертана и ромбовидна. При връз-
ките на мрежата в тези свиленици е поставен един и същ мотив –
мотивът за раждане в четирите посоки на света квадрат с излизащи
от него ъгли. Към него в МИС № 209 са добавени червени наклонени
кръстчета и точки, а в третия от примерите между ъглите на мотива
са поставени четири пределно стилизирани рогати глави – изобра-
зителният знак за утроба.
132
 МИС № 216 и № 209; Ръкав от Софийско, сн. интернет

Вариантите на тази група свиленици се различават и по фигу-

рите, добавени в центъра на кръстопътя. Това обикновено е накло-
нен кръст, прост (в МИС № 216) или с раздвоени като рога краища
(в МИС № 209), който характеризира това, което би трябвало да се
движи по пътя към четирте посоки на света. Рогата, прибавени към
кръста, прибавят идеята за двоичност (от която следва идеята за
раждане и умиране), а същевременно се свързват с традицията на
рогатите глави.
133
 Освен ромб, кръстопътят може да заобикаля кръст и квадрат.
Кръстопътят се оказва нещо като ореол за тези фигури. В компо-
зицията върху чиния от Хаджилар от епохата на халколита кръсто-
пътят заобикаля система от три вписани един в друг квадрата.

Чиния от Хаджилар, халколит; Съд от Мала Азия, VІ-V хил. пр.н.е.

(Голан 1994, рис. 199 – 12 и рис. 84 - 7)

В шевиците съществуват и двете разновидности на този специфи-

чен вид път.
Елбетицата от МИС № 1550 е вариант на кръстопът около кръст.
Всъщност кръстовете тук са два, вътрешен и външен. Вътрешният
е неизвезан, изправен и наслоен върху квадрат. От него излиза
сложен осмораменен червен кръст-розета. Раменете на съставящия
го изправен кръст са заострени и към тях са прибавени „раждащи“
триъгълници, като стрелки навън. Докато срещу наклонената състав-
ка на сложния кръст, на разстояние, стоят малки червени ъгли, от
вътрешната страна на които са прибавени и „мустачки“. Тази фигура
обаче може да бъде възприета и като схематизириано изображение
на Раждащата богиня, при това – с рогата глава.
Тези изображения-ъгли загатват и за един неочертан квадрат, от
който осмораменният кръст като че ли е започнал да излиза. Начу-
пените и завъртяни линии, които оформят кръстопътя, заобикалят
именно този квадрат. Особеното тук е, че тяхната форма, заедно с
ъглите от сложно начупената рамка на елбетицата, може да бъде
осмислена и като изображение на Богинята. Тя е изправена, с три-
ъгълна пола, подвити надолу ръце и рогата глава.
134
МИС № 1550 – елбетица и детайли – Раждащата богиня и Богинята с
подвити надолу ръце

Елбетицата от НИМ № 238-78 представлява очертан с черно

кръстопът около квадрат. Особеното тук са схематизираните фи-
гури на Богинята с S-овидно тяло, които излизат от ъглите.

Елбетица от НИМ № 238; схематизирана фигура на Богинята с S-

овидно тяло, от свиленицата МИС № 203

135
 Елбетица от МИС № 225

Елбетицата от МИС № 225, подобно на чинията от Хаджилар,

се състои от три вписани един в друг квадрата, в случая – усложне-
ни. Пътят, който ги заобикаля, на практика е запълнен и затворен
от третия квадрат, очертан от черни зигзаговидни линии. Най-ве-
роятно това е следствие от усложняване на мотива при забравен
смисъл.

136
 5. Остри кръстове

Острите кръстове са вариант на кръстовете-кръстопът, при който

пътят е така стеснен, че се възприема повече като кръст, отколкото
като път.
В праисторическите артефакти този вид кръстове се очертават
от полукръгове, които като че ли навлизат отвън навътре към центъра
на кръглата композиция. Или пък, обратно, полукръговете биха мог-
ли да показват нарастването на кръста. Той самият може да бъде
видян и като ромб/квадрат с разтеглени върхове. Центърът му поня-
кога е отбелязан с една или повече точки.

Капак от Дуранкулак, халколит (Vajsov 2002, Tabl. 41), от Казанлък,

неолит (Николов, Карастоянова 2003, с. 10), от България, неолит (Голан
1994, рис. 204 – 3)

Сред неолитно-халколитните артефакти се срещат и кръстове,

оформени чрез изрязване на ъгли от кръга. Тогава също се получава
полузатворен кръстопът – или по-точно леко отворен кръст с остри
рамене, който изглежда особено активен, съдържа силна енергия,
насочена навън към четирите посоки на света.

Съд от Мала Азия, неолит (Голан 1994, рис. 204 – 4)

137
 В шевиците подобно незапълнено кръстовидно пространство се
очертава не от ъгли или овали, а от назъбени разтеглени ромбове,
По този начин пространството се превръща в ромбовидна мрежа от
неизвезани бели кръстове.
Самите бели кръстове представляват сложни мотиви с много
елементи.

Кръстове със звезда в центъра: сн. M. Milgram; ИЕФЕМ № 14717;

МИС № 1417; ИЕФЕМ № 3210 и № 1418

Центърът им понякога е точка (в МИС № 1417), но по-често е

сложен мотив – „циклично“ оцветен кръст от слънца (във втория и
последния от примерите), „раждащ“ квадрат с ъгли (в ИЕФЕМ №
3210), малка звезда с ореоли (в свиленицата от M. Milgram). От
този сложен център излиза голяма червена извезана звезда (в
горните пет примера), или пък розета (в следващите три примера).
138
Кръстове с розета в центъра (ИЕФЕМ № 27248 и № 19638; МИС № 1284)

Раменете на този вид неизвезани „остри“ кръстове най-често съ-

държат редичка от три разноцветни точки/семена. Така този кръст
като че ли носи навън и умножава същността на пораждащия го
център – да бъде семе и/или слънце.
Има обаче редки случаи, когато в раменете на белите кръстове
са извезани други знаци. Когато това е кръст (МИС № 1417), ак-
центът пада върху разпръсването на активността в четирите посоки
на света. Когато обаче върху раменете на кръста е извезано някакво
подобие на женска фигурка (ИЕФЕМ № 27248), може би трябва да
предположим, че това е акцент върху идеята за умножаването на
самата Богиня като същност на всичко съществуващо.
Неизвезаните кръстове са очертани чрез разтеглени ромбове с
назъбени ръбове. Може да се предположи, че те са се появили по
композиционна причина – че са резултат от съединяването на ъг-
лите от два съседни сегмента на мрежовидната композиция.

МИС № 2435
139
 Но те биха могли да имат и собствен произход и смисъл, защото
могат да бъдат намерени още през ранния неолит тук, на Балкани-
те, при това дори със специфичното назъбване на силуета.

Съд от Сескло, Гърция, неолит (Neоlitik Hrvatske 4, 1970, s. 50 – 3);

Статуетка от Яса тепе, неолит (Българска национална история I, 2011
с. 150)

Дали техният смисъл е ромб=утроба или ромб=вулва? Дори да

приемем, че раннонеолитната статуетка от Яса тепе в Пловдив е
изключение, все пак не бива да се пренебрегва тълкуването на
разтегления ромб като вулва. Така или иначе, ромбовете винаги са
свързани с идеята за раждането и плодородието.

ИЕФЕМ № 19638, № 3210 и № 1418

В средата разтеглените ромбове в шевицитеот този тип почти

винаги има разтеглен шестоъгълник. Това подсилва впечатление-
то, че техният смисъл е вулва. Понякога обаче (ИЕФЕМ № 1418) в
центъра на разтегления ромб има неизвезан друг, правилен ромб, а
в него има кръст от типа на „слънчевите“, допълнително усложнен
чрез удвояване на точките и чрез оцветяване. Ромбът-утроба тук е
наслоен върху ромб-вулва.
140
 6. Кръст с раздвоени и разтроени краища

Този кръст е с „рога”. Ъглите в краищата му показват не толкова

неговата раждаща способност, колкото факта, че раждащата способ-
ност е като че ли функция, която произлиза от двоичността, от про-
тивопоставянето, но и от единството на две посоки на движение. В
крайна сметка в този вид кръстове се акцентира върху проблемати-
ката за единството на противоположностите.

Мотив от Мала Азия, неолит, VІІ хил. пр.н.е. (Голан 1994, рис. 325 - 5);
три мотива от Бохемия, краят на VІ – нач. на V хил. пр. н. е. (Gimbutas
1996, p. 90)

Понякога през неолита, но и в шевиците, между двата странични

„рога” на кръстовете има и трети, в средата. Може би така се изра-
зява идеята, че акцентът върху двоичността, наличието на проти-
воположности в света, не противоречи на неговата цялост и единство.

Фрагмент с трирог елен, Шчепа – Унгария (Müller-Karpe 1968, Tafel 183 – В 3)

141
 Като илюстрация и доказателство за тази идея още през неолит-
ната епоха наред с двуглавите човешки или животински изображе-
ния се появява и образът на трирогия елен. (В следващите епохи
към него се прибавя и образът на еднорога, изразяващ идеята за
единството на противоположностите или по-скоро тяхната цялост
и пред-сътвореност).

МИС № 51; ИЕФЕМ № 41035

Раздвоявянето и разтрояването може да представя и порастващо

растение, а то е друг неолитен символ на животворящото единство
между двете същности на Богинята. Пример за това е двустранната
елбетица от ИЕФЕМ № 41035, в която се противопоставят два вида
„растения“ – двуроги по вертикала и трироги по хоризонтала.
Те са пример и за „нанизване“ на ъгли върху раменете на кръста,
а неговият смисъл може да бъде определен като последователност
от раждания, т.е. като израз на идеята за поколенията и рода.
Има няколко вариантни свиленици, в които, на мястото на връзки-
те в ромбовидната мрежа, има двуроги кръстове. Понякога (във
втория от примерите) кръстът е деформиран – повече широк, от-
колкото висок. Това по-вероятно е случайна деформация, която не
носи специален смисъл.

142
Двуроги кръстове(Вossert 1936, p. 30, fig.12; Гуцева 2017, с. 49 – НИМ №
7794; свиленица от с. Бояна, сн. интернет)

Когато върховете на кръста са трироги, те могат да приличат и

на пределно схематизирана фигура на Раждащата богиня (вторият
и четвъртият от неолитните кръстове от Чехия на с. 141).
В редица шевици е трудно да се прецени дали мотивът, който
прилича на кръст с рога, е изобразителен или геометричен. Такива
са преди всичко елбетиците, в които ъглите в края на кръста имат
някаква по-сложна форма. Или когато в една от посоките на кръста
ъглите са обърнати.

Елбетица от МИС № 768 ; Елбетица (сн. M. Milgram

Тогава те започват да приличат на праисторическите изображе-

ния на Богинята, в които, чрез посоката на ръцете, е показана раз-
ликата между нейните две проявления-светове.
143
 Двойната богиня с ръце нагоре и ръце надолу. Релеф върху съд, Румъния
(Müller-Karpe 1968, Tafel 172-1)

В елбетицата от МИС № 768 стрелките върху кръста, които са

насочени навътре към центъра му, могат да бъдат видяни и като
силно стилизирана горна половина на тялото на Богинята с вдигнати
ръце.
В снимката от M. Milgram като че ли се виждат преди всичко
геометрични форми – стрелки с връх навътре и навън. Но стрелките
с връх навътре могат да бъдат безглаво изображение на Богинята с
ръце нагоре, а стрелките навън – изображение на (също така без-
глава) Богиня, но с ръце надолу. Смисълът на стрелките или на из-
ображенията е на практика еднакъв, защото вдигнатите ръце могат
да се осмислят като ъгъл надолу, т.е. като естественото раждане от
небитието към нашия свят, а ръцете надолу оформят ъгъл нагоре,
чийто смисъл е раждане от нашия свят към отвъдния. Така Богинята
с вдигнатите ръце се оказва Бялата богиня, която предизвиква раж-
дането в нашия свят, докато фигурата с подвитите надолу ръце, ко-
ито оформят връх нагоре, е Червената богиня на тукашния свят, в
който животът е насочен към раждане „наобратно“.

144
 7. Сложни кръстове

Дотук разглеждах вариантите на единичния кръст. Наслояване-

то на прав и наклонен кръст поражда в шевиците сложен, осмораме-
нен кръст и/или розета . Това са двойни кръстове, които са свърза-
ни с представите за двойния свят на праисторическата Богиня и
поставят различни акценти при осмислянето на неговото единство.
Те могат да бъдат разделени на две групи: А) Розети; Б) Сложни
звезди.

А) Розети
Когато сложните кръстове са съставени от прав и наклонен кръст
с приблизително еднаква големина и форма, те се наричат розети.
Розети се наричат обаче и сложните кръстове, при които правият
и наклоненият кръст имат различна дебелина, или пък разлика във
формата на върховете. За да ги различавам от правилните розети, ще
ги наричам розети с различни рамене (или „неправилни“ розети).
Най-общият смисъл на сложните кръстове е единството на двата
свята на Богинята и идеята за активната подреденост както на тукаш-
ния, така и на невидимия свят.
Ако сравним розетите с двойните неолитни и халколитни изо-
бражения на Великата майка, можем да видим принципно съответ-
ствие на правилните розети с еднаквите по големина двойни Майки,
докато розетите с различни рамене имат смислова връзка с различ-
но големите двойни женски фигури. Казано по друг начин, розети-
те с еднакви рамене се свързват повече с представата за цялостта
на Богинята, с нейната монолитност и единаквостта на двете ѝ „лица“.
При розетите с различни рамене се акцентира върху разликата меж-
ду двете прояви/двата свята на Великата майка, но вътре в тяхното
единство.
В композициите на свилениците розетите се разполагат по три
начина. Първият е като основна елбетица в центъра на ромбовид-
ните или квадратните полета на композициите. Тогава те показват
преди всичко идеята за Сътворението и за изначалното единство
на двете „лица“ на Богинята. Доколкото обаче по принцип микро-
космосът, човекът, съответства на макрокосмоса, елбетиците от
145
розети биха могли да изразяват и идеи, свързани с личностното
развитие. За анализа на тази страна от традиционната символика
обаче няма достатъчно сигурни данни.
Второто място, където в свилениците се среща „правилна“ или
„неправилна“ розета, е при връзките на мрежата в композицията.
Тук, чрез сложните кръстове-розети, се въвежда идеята за двойност-
та на самата мрежа – независимо, че в конкретните свиленици ком-
позиционната схема би могла да е единична мрежа.
Смисълът на мрежата, проста или сложна, е космичността, т.е.
подредеността на природата и/или обществото. В крайна сметка
мрежата е по-простият вариант на многостранните спираломеан-
дрови връзки, които клужат за описание на светлинното ниво от
действителността, постигано чрез просветленото състояние.

Спираломеандрови мрежи от Осетия, края на II хил. пр.н.е. и от

Дагестан, II хил. пр.н.е. (Голан 1994, рис. 121 – 2 и 3).
Виж също и илюстрацията на с. 42

Третата възможност за употреба на розети в композициите е,

когато самата мрежа е очертана чрез розети.
Като централна елбетица розетите могат да бъдат поставени
както в очертана, така и в неочертана или полуочертана мрежа.
Розетата от първия пример е с нееднакви върхове на двата насло-
ени кръста. Тя съдържа в центъра си изначалната точка-семе, която
поражда четири малки „раждащи“ ъгъла. Те са разноцветни – два
черни, син и зелен, и оформят цветовия мотив за цикличността в
света. Рамката на ромбовете е полуочертана от силно схематизирани
и противопоставени двойки изображения на Раждащата богиня.
Така самият ромб се оказва поле за действието на Богинята. При

146
връзките на ромбовидната мрежа стоят розети с особени лъчисти
рамене.

Свиленица, сн. M. Milgram; МИС № 210

Във втория пример розетата съдържа в центъра си точка-семе и

неизвезан квадрат-утроба с израстващи от него „раждащи“ ъгли.
Той е знак за раждащата способност на света. Самата розета е съ-
ставена от различни по дебелина вертикален и наклонен кръст, (ко-
ито имат и различни върхове). Силно стилизирани фигури на Боги-
нята с вдигнати разперени ръце са разположени в ъглите на ромба,
с главите навътре. Срещу тях, от вертикалната съставка на розетата,
се протягат тънки черни „власи“ с формата на многороги глави –
„роджета“. Присъствието на Богинята с вдигнатите ръце (която
символизира активната роля на „оттатъшния“ свят за въплътяване-
то и раждането в тяло на съществата в нашия свят), както и на рога-
тите глави, (които символизират утробата – мястото, където се извър-
шва тайнството на въплъщението), подчертават раждащата същност
на розетата и на ромба-утроба, в който тя е поставена. Рамката на
ромба пък е съставена от разтеглени шестоъгълници (с вероятен
смисъл „вулва“). Звездите при връзките на ромбовидната компози-
ция подчертават светлинната и раждаща същност на самата мрежа.
Примерът от ИЕФЕМ № 2519 показва осмораменния кръст-ро-
зета в класически вид – като символ на развитието във всички по-
147
соки и полупосоки. Тя има точка-семе в центъра, от която израства
неизвезан квадрат (със смисъл на Централно слънце).

ИЕФЕМ № 2519, от 1905 г.

Композицията акцентира върху идеята за разрастването на

кръста чрез система от два сложни „ореола“. Самите Те представ-
ляват силуетите на пределно схематизирани двустранни елбетици
от изобразителен тип – с изображения на Богинята в ъглите на ром-
бовете, които могат да станат разбираеми само при сравнение с
други, по-малко схематизирани. Така разрастването на розетата се
оказва разрастване на самата Двойна богиня. (Чрез умножаване-
разрастване на подобни „ореоли“ се образуват и специалните ком-
позиции от единична елбетица, за които стана дума на с. 55-57)
Основна фигура в елбетиците на свилениците от МИС № 1285 и
№ 218 са почти правилни розети с прави върхове. Тези два родстве-
ни примера се различават преди всичко по сложността на елбети-
ците си.
В свиленицата от МИС № 1285 центърът на розетата е отбелязан
чрез неизвезан ромб-утроба, в която има почти невидима, избеляла
жълта точка – Изначално слънце. (Или, ако осмисляме елбетицата
на човешко ниво, това може да бъде Божествената искра в душата
на всеки човек). Самата розета представя по-нататъшното развитие
на света (човека), неговото разрастване. Рамката на ромбовете е от
разтеглени шестоъгълници. При връзките на композиционната

148
схема има червени равнораменни кръстове, а от тях излизат четири
„растения“ – черни по хоризонтала и избеляло-жълти по вертикала.
Те могат да бъдат видяни и като трансформирани изображения на
Богинята с вдигнати ръце.

МИС № 1285 и № 218

Във втория пример (МИС № 218) неизвезаният ромб от центъра

на розетата е кръстовидно полуразделен и така очертава бяла фигура
– квадрат-утроба с излизащи от ъглите му „раждащи“ триъгълници.
Те оформят специфичен наклонен кръст, наричан в наше време
„малтийски“ или „георгиевски“. Така в елбетицата към идеята за
двойността на света, представена чрез осмораменния кръст, се при-
бавя и идеята за утробата и раждането в четирите посоки, предста-
вено чрез триъгълниците. В тази свиленица ромбовидната схема
отново е очертана чрез разтеглени шестоъгълници.
В две свиленици от Железница композицията е съставена от съ-
щите основни мотиви: розета в центъра на ромба, ромбовидна мрежа,
очертана от разтеглени шестоъгълници, и кръстовидни мотиви при
кръстосването на мрежата. В първата от тях, в центъра на розетата,
около малка жълта централна точка-семе, са разположени две двой-
ки от ъгли със заоблени краища. Те оформят два кръстосани знака
на индивидуалния живот  – единят бял с жълт център, а дру-
гият изцяло жълт. Раменете на розетата са обградени с извезани в
черно „власи“, които имат стойност на мотиви (виж детайла от
горния край на розетата). Това са: а) неолитният знак S за връзката и
149
обмена между въртящите се тела в света и неговото огледално
обръщение; б) две крайно схематизирани изображения на рогати
глави или „роджета“; в) непълна елбетица от червено квадратно
слънце-утроба, с излизащи от него три черни тризъбеца, които
могат да бъдат видяни и като пределно схематизирани изображе-
ния на Богинята с вдигнати ръце. Ромбовидната схема в тази сви-
леница е очертана от разтеглени шестоъгълници с добавени към
тях ъгли. Местата на кръстосването са оформени като кръстопът,
вътре в който има сложен кръст-елбетица, изграден от елементи на
„власите“, които вече описах.

Свиленица от с. Железница и „власи“ от краищата на вертикалния

кръст от розетата (сн. Ю. Боева)

Във втората свиленица от Железница (която е съвременна и е из-

везана с едри кръстчета вместо с полегат бод), розетата е основна
елбетица. В нейния център има червена точка, обградена от жълт,
очертан чрез зигзаг ромб, зад който се виждат краищата на бял ос-
мораменен кръст. Така се показват четири етапа от развитието на
света: слънцето-семе, неговото разрастване, появата на света на
Бялата богиня и раждането от него на света на Червената.
150
 Свиленица от с. Железница и детайл – елбетицата при връзката на
ромбовидната мрежа (сн. Ю. Боева)

Мястото на кръстосване в ромбовидната схема е отбелязано с

разноцветна „звезда“ от несъединени ъгли, подредени около кръст
от „роджета“.
Разликата между „правилна“ и „неправилна“ розета понякога е
твърде малка. В следващия пример (ИЕФЕМ № 43341) краищата и
на вертикалния, и на наклонения кръст са заоблени. Тези от накло-
нения обаче са продължени с червено и завършват с права линия. В
центъра на розетата стои мотив от точка-семе и четири разноцветни
ъгъла, с който се обозначава цикличността в света и на раждането
в него. Същият мотив стои при връзките на ромбовидната мрежа,
но обграден от „ореол от разноцветни ромбчета и квадратчета. Самата
мрежа е неочертана, но е ясно маркирана чрез червени наклонени
кръстчета.
151
 ИЕФЕМ № 43341

До тук разглеждах сложните кръстове и розетите като основни

елбетици. Не по-малко важна обаче е тяхната роля като композици-
онен акцент върху връзките на мрежовата композиция. Там те
показват, че мрежовата композиция не просто умножава образа
на Сътворението, а още от бронзовата епоха насам носи и собствен
смисъл. Свещенослужителските жезли от женските погребения в
некропола от Аладжа Хьоюк показват, че самата мрежа – квадрат-
на, ромбовидна или сложна квадратно-ромбовидна, през бронзова-
та епоха вече е станала самостоятелен образ/символ (виж илюстра-
циите на с. 71).
Какъв е смисълът на мрежата като самостоятелен символ можем
само да предполагаме. Дали това е идеята за цялостта като безкрай-
ност от явления, представени чрез раждащите полета? Като че ли
светът е показан като система от утроби, която навсякъде, на всички
нива и във всички посоки от Съществуващото съдържа изцяло ха-
рактеристиките на двата свята на Великата майка. Така, чрез мрежа-
та, светът е представен и като тъкан от преплетени нишки. А сим-
воликата на тъканта е един от най-старите философски начини за
осмисляне на света. Мястото на кръстосване като че ли започва да
символизира не само връзката между двете основни начала в света
– светлинното и вещественото, но и между отделните части на Тво-
рението. Така мрежата става символ на непрекъснато поддържащата
се цялост, представена като подреденост на яленията. Мястото на
връзките е това, което свързва множеството явления в цялостта.
152
Затова то се оказва достойно не просто да бъде подчертавано, но и
да бъде възхвалявано – чрез кръстове звезди, които много често са
поставени именно там.
Когато обаче кръстовете при връзките са сложни, те служат да
изкажат (добавят) и идеята за двойната квадратно-ромбовидна
мрежа. Те подчертават важността на връзките между всички кон-
кретни проявления на действителността, защото в тях по принцип
се съдържат и двете „лица“ на Богинята-свят. Понякога, заради
своята големина, те дори могат да се възприемат като възхвала на
единството между „тукашното“ и „оттатъшното“, а също и между
веществената и светлинната същности в света, между духовното и
телесното начало в него.
Дали обаче мрежата не трябва да бъде разглеждана и на друго
ниво – като образ на обществото, на равенството и на връзките в
него? Космогоничното разглеждане на свилениците е само най-висо-
кото ниво от техния смисъл. Доколкото всеки от човеците е микро-
космос, елбетицата в рамката на ромба или квадрата от схемата
може да символизира и отделните индивиди, а мрежата – тяхната
обвързаност в обществото.
Розети, поставени при връзките на ромбовидната схема на
свилениците се срещат както в композиции с плътно очертана мрежа
(ИЕФЕМ № 16527 и № 16515), така и само маркирана (МИС №
545).

ИЕФЕМ № 16527 и № 16515

153
 МИС № 545

Най-често по-дебелият кръст в тях е изправеният – този, който

характеризира света на „по-голямата“, Червената майка на тукаш-
ния свят. Обратно, в една група вариантни свиленици (с елбетици
от роджета и птици по външния ръб на ромба и съединени рогати
глави вътре в него), осмораменният кръст при връзката на ромбо-
видната мрежа е с по-широка наклонена съставка, а изправената е
тънка.

Частна собственост, сн. M. Milgram; ИЕФЕМ № 4803

154
 Предполагам, че това е направено, за да се насочи вниманието
към ромбовидната мрежа, която се подразбира чрез неизвезаните
граници между елбетиците. И в двата примера тези граници са от-
белязани чрез редички от наклонени кръстове, които се изреждат
като четиричастен цикъл (черно-зелено-черно-синьо), но във втория
(ИЕФЕМ № 4803) кръстовете са по-малки и така сплескани, че при-
личат повече на маказ от ъгли.
От редуване на „правилни“ и „неправилни“ розети са композирани
редица вариантни свиленици в Софийско. В тях „правилните“
розети са поставени при връзките на неочертаната мрежа, а по-
големите „неправилни“ са основните елбетици.

ИЕФЕМ № 16529 и № 14715

155
 В центъра си те съдържат бели неизвезани кръстове (в ИЕФЕМ
№ 16529) или кръстове-звезди (в ИЕФЕМ № 14715). Розетите от
местата на кръстосване в ромбовидната мрежа на композицията
съдържат в центъра си слънчевия знак кръг с точка. Самата мрежа
е полуочертана от сини, зелени и черни линии в първия пример, и
от разтеглени шестоъгълници във втория (но половината от тях,
зелените, са почти напълно излиняли, и се виждат само черните).
Много близък вариант на тези две композиции е свиленицата
ИЕФЕМ № 17755. Тук по-малки са „неправилните“ розети, съста-
вени от широк изправен кръст и тънък наклонен, като и двата са
със заоблени краища на раменете. Центърът им е черен наклонен
кръст в неизвезан квадрат. Тези розети се намират при връзките на
ромбовидната мрежа.

ИЕФЕМ № 17755

Основни елбетици тук са розетите с правоъгълни рамене. В тях

по-голям е изправеният кръст и по-малък, но по-широк – наклоне-
ният. Центърът е бял неизвезан квадрат, в който има очертан с чер-
но „раждащ“ квадрат – с четири ъгъла, които излизат от върховете
му. Същата фигура, съпроводена от четири малки кръстчета-семена
156
отстрани, служи и за полуочертаване на ромбовидната мрежа. Розе-
тите в тази композиция обаче са така разположени, че празното
пространство между тях оформя ромб. Затова черните знаци за
раждането в четирите посоки на света се възприемат като допълни-
телна, трета основна фигура. Тя е обградена кръстовидно с четири
черни кръстчета-точки, които обаче могат да бъдат видяни и като
ореол от „точки“ около всяка от розетите в композицията. Обръщам
внимание върху това, защото подобно обграждане на розети с точки
се среща и в други свиленици (виж предишния пример от ИЕФЕМ
№ 17755). Точките винаги са поставени между раменете на розетите.
В шевиците от Софийско много често се срещат розети около
неизвезан квадрат, с някакъв знак, отбелязващ центъра му. Тук
квадратът замества кръга и показва принципна връзка между
идеята за цялост и за утроба.

Розети около неизвезан квадрат (сн. M. Milgram; МИС № 446)

В МИС № 1143 розетите оформят елбетица от типа на „слънче-

вите“ кръстове. Четирите по-големи розети са като изправен кръст.
Те като че ли са породени от централната по-малка розета, без обаче
да са свързани с нея. Наклоненият кръст е отбелязан с малки раз-
теглени ромбчета-вулва, две черни и две тъмножълти. Срещу тях,
докосвайки ги с главите си, върху ръба на ромбовидното поле стоят
четири изображения на Раждащата богиня. Те са схематизирани до
неузнаваемост и са противопоставени по двойки чрез черен и тъмно-
жълт цвят.
157
 МИС № 1143-1(свиленица, вградена в покривка) и № 223

Съвсем близък вариант на тази е елбетицата от МИС № 223. Тук

обаче липсва разликата между централното слънце и породените
от него, а изображенията на Раждащата богиня приличат повече на
половинки розети.
При сравняването на тези две така еднакви елбетици може да се
види как обеднява смисъла на втората, която е по-нова.
И в двете елбетици към розетите са прибавени точки. Те се нами-
рат между раменете на розетите и са прикачени с малки „дръжки“
само към вертикалните им кръстове. Така розетитите се възприемат
като цветя с тичинки. Тук точките нямат праисторически смисъл,
но са свързани с идеята за плодородието – на цветята.
В свиленицата от НИМ № 25353 сложният кръст е поставен при
връзките на мрежата. Той е обграден от осем точки – четири сиви
(избеляло сини?), две бели и две жълти. Това е цветовият мотив,
чрез който в свилениците се отбелязва цикличността на времето,
но удвоен. Розетите обаче, тъй като са от нееднакви кръстове, не
се възприема като цветя – може би защото точките са твърде големи,
за да изглеждат като тичинки. Те също са подредени около розетата
между раменете ѝ, срещу ъглите, които се образуват от тях.

158
 НИМ № 25353 (Гуцева 2017, с. 36)

В редица свиленици розетите служат и за очертаване на самата

ромбовидна мрежа.

МИС № 204 и № 1143(свиленица, вградена в покривка)

159
 В тези два примера разноцветните правилни розети оформят гра-
ниците на ромбовете, докато в центъра на елбетиците от МИС №
204 има осмораменен кръст, съставен от наслояването на голям из-
правен и малък наклонен кръст. Центърът му е отбелязан с наклонен
„слънчев“ кръст от светлочервена точка и четири черни около него.
В свиленицата МИС № 1143 правилна розета има и в центъра на
елбетицата. Тя може да се осмисли като етап от развитието на Цент-
ралното слънце, с което се отбелязва началото на света. В посоките
на наклонения кръст от розетата, чрез черни и тъмножълти връхчета
на раменете, е показана и някаква разлика между двата кръста, съста-
вящи розетата. Ромбовидната мрежа на композицията е очертана
от 16 разноцветни розети (с редуване на черна, жълта и червена с
две черни връхчета). Те са свързани с идеята за цветовия мотив, но
логиката на изреждането им не е напълно спазена (и няма как да
бъде спазена при това количество розети), затова цветовете тук имат
само декоративна функция.

Б) Сложни звезди
Друга група сложни кръстове имат триъгълно вдлъбнати краища,
по принципа на кръстовете-звезди. Те са оформени повече като кръс-
тове, отколкото като звезди. Лъчение им придават само краищата
на раменете.
В свиленицата от МИС № 211 е извезан фонът, а фигурите от
композицията са наизвезани, т.е. тя е от типа „с негативно изображе-
ние“, смятан от Е. Петева за по-старинен. Композиционната ѝ схема
е квадратна, а основните елбетици са геометрично-изобразителни.
Те са изградени от осмораменен кръст, около наклонената съставка
на който са подредени рогати глави – символът на утробата като
място за преход. При връзките на композиционната схема е поставен
голям осмораменен кръст-звезда. Той съдържа в центъра си още един,
червен сложен кръст – разтеглен настрани и поради това създаващ
впечатление за двустранна елбетица. Смисълът на тази звезда най-
общо е възхвала на връзките в мрежата. В нея са важни още знаците
за раждане в четирите посоки на света, които са добавени върху
раменете на изправената съставка от кръста-звезда. Те са черни по
вертикала и жълти по хоризонтала, и така подсилват впечатление-
то за двустранност.
160
 МИС № 211

Отделна група сред сложните звезди оформят тези, които са об-

разувани от съединяването кръст-звезда с някакъв друг кръст.
Сложният кръст от ИЕФЕМ № 29941 също се намира при мястото
на кръстосване в квадратно-ромбовидната схема на свиленицата.
Той е изграден от вертикален слънчев кръст и наклонен кръст с
раздвоени краища. Самият слънчев кръст е с чертички, добавени
перпендикулярно в средата на всяко от раменете му. Така към слън-
чевия кръст се прибавя и допълнителна активност и „слънчевост“
– защото смисълът на кръстът с кръстчета е изключително близък
до смисъла на кръста от слънца.

ИЕФЕМ № 29941

161
 В свиленицата ИЕФЕМ № 8126 осмораменният кръст-звезда е
основна елбетица. Неговият център представлява неизвезан ромб,
в който е разположен мотивът квадрат с излизащи от ъглите му
триъгълници – знакът за раждане в четирите посоки на света. Осо-
беното тук е, че централният квадрат е много малък – сведен е до
почти невидима точка, а триъгълниците съдържат цветовия мотив
от два черни противостоящи триъгълника и два различни, син и
избеляло-зелен.

ИЕФЕМ № 8126 от Клисура, 1912 г.

Обикновените четирираменни звезди в тази свиленица са поста-

вени при връзките на ромбовидната мрежа, очертана с разтеглени
шестоъгълници – знаци за вулва. Тези звезди също съдържат мотива
за раждането в четирите посоки, но в неговия класически вид – с
триъгълници, които са съразмерни на централния квадрат с точка-
семе в него (избеляла и почти невидима). Мотивът е оцветен и така
се показва, че има някаква принципна разлика между раждащото
се в различните посоки. Това е идея, която през бронзовата епоха
достига до представата за четирима владетели на на света.
Идеята за раждането в четирите посоки на света се оказва подси-
лена и възхвалена чрез звездите – обикновените и осмораменните.
162
 Около осмораменната елбетица-звезда, в ъглите на ромба, кръс-
товидно са добавени двойки малки триъгълничета, доближени откъм
основата си. Това са познатите от килимарството кумулки – пра-
историческият знак за отвъдното безтелесно състояние на живота.
Особеното тук е, че този мотив е съставен от разноцветни триъгъл-
ници-луни, които се изреждат в някакъв ритъм – но за съжаление
избелелите цветове не дават възможност да се разбере какъв е той.
Композицията на свиленицата от ИЕФЕМ № 29604 е майсторски
изградена от два вида шахматно разминаващи се сложни вертикал-
ни ленти с общи граници. Те са оформени подобно на шевиците с
едновременно значима извезана и неизвезана част (виж за това на
с. 26-28). Тук обаче и двете ленти са бели, и са едновременно раз-
граничени и обединени чрез червени общи очертания.
Едната лента съдържа елбетици от две наслоени звезди. Малката
в центъра е черна и поставена в осмоъгълно бяло поле. Голямата е
червена, а към нея, към смисъла ѝ да бъде възхвала на раждащото
начало, е добавен вертикален кръст с кръстчета върху раменете.
Неговият смисъл е близък до този на „слънчевия“ кръст – защото и
самият кръст е в голяма степен „слънчев“ знак за разпръсване на
енергия.

Детайл от композицията от вертикални ленти (ИЕФЕМ № 29604)

163
 Тази елбетица е поставена в голяма, силуетно полуочертана
фигура на ромб с излизащи от върховете му ъгли – знакът за раждане
в четирите посоки на света.

Елбетицата, поставена в ромб с ъгли; Фигурата „живот“;

Вертикалната фигура „живот“ от втората лента (ИЕФЕМ № 29604)

Силуетът на фигурите с елбетиците преминава в една хоризон-

тална фигура, чието значение е свързано с идеята за индивидуалния
живот. Полуочертаният ѝ ромбовиден център (в който има точка-
семе и светло, лошо видимо ромбче, очертано с точки, е обграден
от силуета на ромб, който преминава в хоризонтална линия и
завършва две вертикални. Получава се съчетанието I––I, а това е
фигура, подобна на знаците от луни. Вертикалните линии стоят на
мястото на луните, но, понеже са прави, смисълът им може да бъде
свързан както с фигурата за тукашния живот , така и с тази за
отвъдния .
Във втората от вертикалните ленти се повтаря знакът за индиви-
дуалния живот. Той е поставен вертикално, което насочва внимани-
ето към връзката между духовното и телесното начало в живота на
човека, а това, в крайна сметка, е връзка между световете на Бялата
и на Червената богиня в него. Самият знак е твърде особен. В цен-
търа му има черен ромб, от който излизат необикновено разтеглени
(подчертани?) връзки към триъгълниците-луни. Те самите са удвое-
ни и имат добавен връх. Усложнено, но по друг начин, е и полето,
в което знакът е поставен. То до голяма степен е негово увеличение,
нещо като ореол. Същевременно обаче това поле съдържа двете
възможни положения на луната – с „рога“ навътре към центъра,
т.е. знакът на отвъдния живот, и навън от него, т.е. знакът за земното

164
съществуване в тяло. С други думи, фигурата на индивидуалния
живот тук е синтетична, представена е като наслоено единство на
знаците за живота в тяло и живота извън тяло. По това тя прилича
на знака I––I от първата лента, но сега смисълът ѝ не е неопреде-
лен и двусмислен, а удвоен.
Странното е, че формата на краищата на този наслоен знак с двоен
смисъл съвпада с формата на един от вариантите на изображенията
на Богинята.

Елбетица от изображения на Раждащата богиня (МИС № 2113)

Това е Богинята в поза на родилка, която е с вдигнати ръце, сим-

волизиращи затворените луни и отвъдния живот, но с подвити на-
вътре крака, символизиращи отворените луни и живота в тяло.
Композицията на свиленицата от МИС № 1221 представлява не-
очертана квадратна мрежа, в която основните елбетици са звезди.

Детайл от композиция от типа квадратна мрежа (МИС № 1221)

165
 Те са очертани с червено, а зад тях е наслоен тънък червен из-
правен кръст с малки кръстчета при върховете. Неговият смисъл е
близък до този на кръстовете от слънца, защото малките кръстчета
показват превръщането на всеки от краищата на кръста в нов център
на кръстовидно развитие и разрастване. Така в този сложен осмо-
раменен кръст се обединява идеята за звездата като възхвала на
раждането, с идеята за кръстовидното умножаване на семето-слънце
в четири нови центъра на развитие – т.е. за многостепенното кръс-
товидно развитие.
Тези сложни звезди имат в центъра си, т.е. произлизат от един
тройно наслоен център: червена точка-семе се разраства в неизве-
зан кръст, а след това в разноцветна звезда, която съдържа цветовия
мотив за четиричастната цикличност.
Между раменете на звездите, в посоките на наклонения кръст
се излъчват по четири (усложнени) ъгъла, които подчертават идеята
за раждането, съдържаща се в звездите. Те същевременно полуочер-
тават квадрати при мястото на връзките в композиционната мрежа.
В тях, почти напълно повредени от времето, можем да различим
Х-овидни „слънчеви“ кръстове от точки, отново оцветени с три
цвята – т.е. съдържащи цветовия символ на цикличността.
Същата комбинация от звезда и кръст с кръстчета има в основни-
те елбетици на две вариантни свиленици от ИЕФЕМ – № 29605 и
№ 29607. Особеното тук е неизвезаният (а във втория пример – само
загатнат чрез скосяване на вътрешните ъгли на звездата) квадрат,
от който израства сложната звезда. Кръстовидно разположените
кръстчета в него всъщност са умален вариант на по-големия кръст
с кръстчета, скрит зад звездата.

Елбетици от ИЕФЕМ № 29605 и № 29607

166
 От ъглите на звездата „се раждат“ и „излитат“ четири птици,
като двете срещуположни са червени (розови във втория пример), а
другите две са тъмнозелена и тъмносиня. Птиците в неолитната
система са един от символните образи на Великата богиня-майка.
Те най-често служат за обозначаване на онези страни от Богинята-
свят, които са свързани с космическия ред, цикличността в света и
прераждането на душите. Тук птиците са разноцветни и оформят
четиричастен цикъл, съставен от две противопоставени еднакви и
две различни фази.
Дали обаче този четиричастен цикъл се отнася до слънчевите
цикли или до житейския, не може да се прецени.
В свиленицата МИС № 2168 звездата също е обединена със слън-
чев кръст, в който самите слънца имат ромбовидна форма. Кръстът
със слънца е изправен и, за разлика от предишните примери, изглеж-
да малко по-голям (т.е. по-важен?) от звездата. Четири разноцветни
триъгълника, запълващи нейните ъгли, подчертават раждащата ѝ
същност. Те насочват вниманието и към четиричастния цикъл от
две еднакви (жълти) и две различни (зелена и тъмносиня) фази.

МИС № 2168 и № 566

Елбетицата от централния ромб на МИС № 566 е изградена от

същите съставки, но е двустранна – звездата е стеснена, а слънчеви-
ят кръст е силно разраснат по хоризонтала и смален по вертикала.
167
Ъглите на звездата отново са попълнени с триъгълници, оцветени с
мотива за четворната цикличност.
Друга подгрупа сложни звезди са тройно-съставни.

МИС № 218; Маслинков 1973, ил. 47, с. Негован, 1911 г.

В елбетиците от МИС № 218 и от с. Негован, публикувана от Л.

Маслинков, се наслояват път-кръстопът, през който „се движи“ слън-
чев кръст, а в посоките на наклонения кръст е разположена звезда-
та, разделена от пътя на четири отделни „раждащи“ ъгъла. Тези ел-
бетици се намират при връзките на ромбовидната схема.
Във варианта на тази елбетица в свиленица от Негован слънцата
са превърнати в подобни на лалета рогати глави.
Друга подгрупа са звездите, превърнати в розети. Това се получа-
ва, когато върховете на ъглите, от които е изградена звездата с
добавен „слънчев“ кръст, се заоблят. Тогава звездата се превръща
в цвете с четири двойни листенца (подобно на четирилистна дете-
лина), а „слънчевият“ кръст – в тичинки на цветето. Това вероятно
е по-нова трансформация на мотива звезда със слънчев кръст, в
която космическите идеи се заменят с битова изобразителност.
В свиленицата МИС № 3963 звездата е превърната в розета-цвете
с осем листенца, оцветени като два кръстосани кръста. Единият от
тях е червен, а другият – двуцветен, жълт в едната посока и черен в
другата. Така в оцветяването може да бъде видян цветовият мотив,
но представен в удвоен вид.

168
 Самият „слънчев“ кръст в тази елбетица е жълт (почти невидим).
Той е сравнително голям, и затова не се възприема като тичинки на
цветето.

МИС № 3963

Свиленица от търговската мрежа ebay

169
 В свиленицата от търговската мрежа ebay основните елбетици
са звезди, трансформирани в розети-цветя. Към тях е наслоен слън-
чев кръст, който е удвоен, осмораменен, но е равнително малък.
Заради това той се възприема като украса от тичинки към розетата-
цвете, т.е. напълно е загубил праисторическия си смисъл и и е по-
лучил чисто декоративно значение.

170
 IV. ЕЛБЕТИЦИ ОТ ДРУГИ ГЕОМЕТРИЧНИ ФИГУРИ

Освен чрез кръстове, геометрични елбетици в шевиците се обра-

зуват и чрез свързване на ромб, квадрат, триъгълник или ъгъл в
кръстовидни фигури. Те, подобно на кръстовете, могат да изпълня-
ват и ролята на център в още по-сложни елбетици, геометричнини
или изобразителни. Но и когато са най-прости, могат да бъдат наре-
чени елбетици, понеже винаги обединяват повече от един мотиви.

1. Розети от наслоени ромб и квадрат

Най-простата самостоятелна кръстовидна фигура, изградена от

ромб и квадрат чрез наслояването им, е розетата ۞. Тъй като пра-
историческият смисъл на ромба и на квадрата е поле или утроба,
розетите от наслоени рамб и квадрат обозначават преди всичко
единството на раждащата способност на Двойната богиня.

Плочка от селищната могила в Ловец, халколит(сн. Ст. Чохаджиев);

Рисунка от вътрешната страна на купа от некропола в Дуранкулак,
халколит (Vajsov 2002, Tabl. 4 - 8)
171
 В орнамента от Дуранкулак можем да видим тази розета и като
вид звезда. Тя създава впечатление за възхвала на активната и раж-
даща същност на нарисуваните вътре в нея кръст, ъгли и точки-
семена.
В шевиците от Софийско звезди, обединяващи ромб и квадрат,
се срещат сравнително рядко.
В свиленицата от МИС № 208 розетите-звезди, образувани от
наслоени ромб с квадрат, са два вида. По-големите са основни елбе-
тици, а по-малките са поставени при връзките на мрежата. Нейните
ромбове пък са оградени от разтеглени шестоъгълници, към краища-
та на които са добавени по две разноцвени точки-семена. Общият
смисъл на тази свиленица е, че възможността за раждане е основно
качество на света (без да може да се уточни дали това се отнася до
природата или до обществото).

МИС № 208 и № 213

В свиленицата от МИС № 213 звездите са червени и имат (както

и останалите две фигури в композицията) в центъра си неизвезан
квадрат-слънце с черна точка-семе. Звездите-розети се изреждат в
наклонени редици, като се редуват с редици от тъмносини и тъм-
нозелени розети. Така връзките в неочертаната ромбовидна схема
се оказват два вида според формата си – а дори и три вида, заради
оцветяването. Дали обаче това носи някакъв традиционен смисъл,
е трудно да се прецени.
172
 Върху една купа от епохата на халколита в Хаджилар в Анатолия
композицията от наслоен ромб и квадрат е много по-сложна. Преди
всичко (може би и поради формата на самия съд), тук ромбът е осо-
бен – с извити навътре страни и изтеглени ъгли.

Купа от Хаджилар, Анатолия, халколит (Müller-Karpe 1968, Tafel 122)

Центърът на този ромб е отбелязан от точка с концентрични

кръгове, което създава впечатление за нарастване, т.е. за развитие
на „семето”. Като разрастващи се са показани и ромбът, очертан с
тройни линии, и квадратът – дори с четворни. Ромбът, заради изви-
тите стени и изтеглени краища, изглежда жив и активен. Иззад раз-
теглените върхове на ромба, от страните на квадрата се излъчват
четири триъгълника. Те са показани като нарастващи откъм върхо-
вете си, и чрез тях върховете на ромба като че ли разцъфтяват. Около
цялата тази сложна елбетица от ромб с точка, квадрат, ъгли и три-
ъгълници, по ръба на купата, са подредени 12 тъпи триъгълника с
точка-семе в тях. Ивицата, която те оформят, превръща неоцвете-
ния фон в лъчист ореол около елбетицата.
От външната страна на купата са разположени кръстовидно че-
тири Х-овидни мотива, които бих могла да нарека отворен маказ,
т.е. маказ от ъгли. Те също, чрез паралелни линии, са показани
като разраствщи се. Поради по-голямото количество ореоли, хори-
зонталът се оказва подчертан. Той предизвиква асоциации с разви-
тието на лунните сърпове и напомня за знака на живота ˃•˂ .
173
 Основната елбетица в чифт свиленици, вградени в покривка от
Музея за история на София № 1143, е изградена по много подобен
начин. Има обаче и някои разлики.

МИС № 1143 (свиленица от покривка)

Тук квадратът е скрит зад ромба, а ъглите му са срещуположно

оцветени в черно и жълто. В центъра, вместо разрастваща се чрез
кръгове точка, е поставена звезда-розета от два наслоени кръста.
Наклоненият от тях също е със срещуположно оцветени върхове, а
цветовете са разменени спрямо върховете на квадрата. Въпреки
тези разлики, основният смисъл на елбетицата е много близък до
този на композицията от Хаджилар. Смислово важна е само разли-
ката при оформянето на върховете на ромба. В чинията от Хаджи-
лар те са еднакви и представляват триъгълно лъчение около върхо-
вете на ромба. В свиленицата от вертикалните върхове на ромба
излизат жълти триъгълници, поставени като стрелки навън, които
подсилват идеята за разширение и активност. По хоризонтала обаче
триъгълниците са два и са черна. Те изглеждат като криле към върха
на ромба.
174
 Формата на неизвезания фон над жълтите триъгълници създава
впечатление за нещо като рога или вдигнати нагоре ръце. Това
ми дава известно основание да предположа, че триъгълниците,
единични и двойни, тук могат да бъдат видяни като стилизирани
до неузнаваемост изображения на Богинята – на Бялата богиня с
вдигнати ръце, заместена от жълтите триъгълници и неизвезаната
ивица над тях, и на Червената, с подвити надолу ръце, обозначени
чрез двата черни триъгълника.

Жълтият триъгълник от вертикала и двата черни от хоризонтала

Те могат да бъдат свързани и с един от важните праисторически

мотиви – знакът М.

Нефритени амулети:
Оходен, Врачанско, ранен неолит (Ганецовски 2013, с. 41), Голям
Поровец, Разградско, неолит (Тодорова, Вайсов 1993, ил. 82); Селищна
могила Русе, халколит (РИМ Русе, инв. № 4397, снимка Н. Генов)

Унгария, неолит 5200-5000 г. пр.н.е.; Коринт, краят на V хил. пр-н.е.,

халколит; Шамони, Франция,култура на линеарната керамика;
(Gimbutas 2006, fig. 31 - 2, 3, 4)
175
 Неговата връзка с идеята за раждането най-лесно би могла да
бъде обяснена чрез някои от изображенията на Раждащата богиня-
жаба. Знакът обаче съществува и самостоятелно в украсата на праис-
торически артефакти. В ръкавите от Софийско се среща например
в страничен ръб на композиция (шевица), или в ред от свиленица
от типа „сръбка“.

Страничен край на свиленица от покривка (Аврамова 2014, с. 299)

ИЕФЕМ № 20846 хоризонтален ред

Най-общият му смисъл е раждане – тук, в нашия свят. Може би

затова двата триъгълника в свиленицата от МИС № 1143 са
поставени по хоризонтала и са оцветени в черно.

176
 2. Елбетица от ромб/квадрат с триъгълници/ъгли

Кръстовидни мотиви, които представляват ромб с излизащи от

ъглите му триъгълници или ъгли, са често срещани през неолитно-
халколитната епоха.
В неолитната система от знаци ромбът обозначава утроба и има
смисъл на възможност за раждане, но също и на земя, обработваемо
поле, а точката в него означава семе, начало, пораждане. Смисълът
на триъгълниците произлиза от изображенията на женския „полов
триъгълник”, който е символ на раждане. Ако се съди по начина на
поставянето им в праисторическите композиции – като връзка връх с
връх (както е и при маказа), триъгълниците вероятно показват друго,
следващо ниво от идеята за раждането: реалното му осъществяване.
Най-общият смисъл на този мотив е раждане в четирите посоки
на света – което трябва да се разбира като навсякъде.
Когато мотивът е нарисуван върху кръгла повърхност (например
чиния), той може да бъде въртян, и така централният ромб да се пре-
връща в квадрат. Затова е трудно да се разграничи някаква разлика
в смисъла на ромбовидното или квадратното му разположение.

Мотивът ромб с триъгълници:

Мотив от долината на Струма, ранен неолит (Чохаджиев 2007, обр. 103),
Купа и чиния от Хаджилар, халколит (Lichardus-Itten at all 2006, р. 98,
Pl. 2 - 8, 9; Mellaart 1970, р. 411); Мотив от Триполската култура,
халколит (Энеолит СССР 1982, табл. 92 - 8)

Когато от ромба или квадрата излизат не триъгълници, а ъгли,

т. е. „отворени” триъгълници, те трябва да бъдат разбирани като
по-активният вариант на триъгълниците. Значението им е отново

177
„раждане”, но вероятно като действие, съответстващо на глагола
„раждам”.

Мотивът ромб с ъгли от Чехия и България (Gimbutas 1996, p. 90); купа

от некропола в Дуранкулак (Vajsov 2002, р. 154)

Понякога (в примера от Дуранкулак) утроените, вписани един в

друг ъгли излизат от голяма точка-семе-слънце. Така отново възник-
ва въпросът за връзката между кръг/точка и квадрат/ромб. Появява
се възможност кръгът, в някакъв по-абстрактен смисъл, също да се
осмисли като утроба.
Върху халколитната паница на от Хаджилар (на с. 180) компо-
зицията върху дъното представлява елбетица, изградена от ромб и
ъгли. Пространството вътре в ъглите и между тях е запълнено от
зигзаговидни паралелни линии – знакът за „вода”, чийто най-обоб-
щен смисъл е „живот”. Около тази елбетица има лента от хоризон-
тално поставени ъгли, които сменят посоката си.
Когато ъглите или триъгълниците са поставени хоризонтално,
триъгълникът/ъгълът на раждането става подобен на сърпа на на-
›
растващата Луна , докато триъгълникът/ъгълът на „раждането
наобратно“ може да бъде отъждествен със сърпа на свършващата
‹
Луна . При това изреждане се образуват две важни за неолитната
система фигури: ›‹ ‹›
и . Първата е знак за въплътения в тяло живот,
който започва с раждане в тяло и завършва с излизане от тялото,
умиране. Втората е знак за „отвъдния” живот, чието начало е раж-
‹
дането в „отвъдното“, без тяло , а краят му е новото въплъщаване
›
и раждане . Често между двата ъгъла има и някакъв допълнителен
знак – ромб, кръг, кръст, вертикална или хоризонтална линия, с
които вероятно се обозначава самата душа или пък продължител-
ността на пребиваването в съответния вид живот.
178
 Купа от Хаджилар, Анатолия, халколит, ок. 5000 г. пр.н.е.(снимка –
интернет); Богинята-птица, Малта, средата на ІІІ хил. пр.н.е.
(Gimbutas 2006, p. 9)

Върху скулптурно изображение на Великата майка от ранно-

бронзовата епоха в Малта във вид на птица – с дисковидно тяло,
антропоморфни крака, птича опашка и израстък вместо врат и
глава, на гърба може да се види кръстовидно съчетание от ъгли и
триъгълници. Тази композиция е изключително разпространена по
времето на неолита, рисува се често върху телата на женските ста-
туетки и означава най-общо раждащата способност на съществото-
свят – Великата майка. Композията върху предната страна на скулп-
турата представлява елбетица, в центъра на която стои „раждащият
ромб“ на Майката, а от върховете на ромба израстват четири ъгъла
с включени в тях триъгълници. Изградената по този начин елбетица
представя една централна възможност за раждане (ромбът като поле,
утроба), която е причина за кръстовидното осъществяване на раж-
дането в четирите посоки на света. Върху лицето и гърба на скулп-
турата се обединяват две различни, но близки по смисъл компози-
ции. Така се показва съотношението им – че това са две форми, в
които съществува принципът на раждането – по-абстрактна, принад-
лежаща на „външния“ за нас свят на Бялата богиня, и по-конкретна,
присъща за обърнатата с лице към нас Червена.
Трети вариант на мотива за раждането в четирите посоки на
света се получава, когато триъгълниците или ъглите излизат от
страните на ромба или квадрата, а не от върховете му.
179
Чиния от Сескло, Гърция, ранен неолит (Neоlitik Hrvatske 4, 1970, s. 50 );
Купа от Хаджилар, халколит (Lichardus-Itten at all 2006, p. 94, Pl. 2 - 8);
Капак от Казанлък, неолит (Николов, Карастоянова 2003, с. 10)

Този мотив в праисторическата епоха се среща по-често при

наслояване на двата вида знаци за утроба, ромб и квадрат, като
триъгълниците излизат едновременно от върховете на ромба и от
страните на квадрата. В шевиците обаче мотивът е най-често реду-
циран – без вътрешния ромб.
В шевиците от Софийско, достигнали до нас, мотивът за ражда-
нето в четирите посоки на света има същите три основни варианти,
както в праисторическата епоха: А) Квадрат/ромб с триъгълници;
Б) Квадрат/ромб с ъгли; В) Ромб/квадрат с триъгълници/ъгли, които
излизат не от върховете, а от страните му.

А) Квадрат с триъгълници
Когато фигурата, с която се обозначава идеята за раждане в чети-
рите посоки на света, е с триъгълници, тя се среща в шевиците от
Софийско единствено в изправено състояние – с триъгълници около
квадрат. Когато същата фигура е с ъгли, тя се среща не само
около квадрат, но и около ромб.
Може би причината за това е в техническото удобство при веза-
нето. Трудно е да се прецени дали преобладаването на квадратното
разположение на мотива носи някаква по-специална идея, или зна-
чението ѝ отново е единствено и само раждане в четирите посоки
на света.
В композициите квадратът с излизащи от него триъгълници може
да бъде център на елбетица.

180
Мотив от свиленица (Петева 1935, с. 156); Елбетица от с. Бистрица (сн.
Ю. Боева); Елбетица от с. Войняговци от 1901 г. (Маслинков 1973, ил. 72)

Мотивът може също да обозначава и мястото на кръстосване в

композиционната мрежа.

Връзки в ромбовидната мрежа (Частна собственост, сн. M. Milgram и

свиленица от фонда на НЛМ)
181
 Среща се и като несвързана част от елбетицата

Елбетица от МИС № 226

Има и една група мотиви (като в примера от МИС № 1557), в

които триъгълниците, които излизат от ъглите на квадрата, са някак
смачкани, потънали или недоизлезли от квадрата. Дали те имат
някакъв специален смисъл е трудно да се прецени. Такива фигури
липсват в археологическите находки, с които разполагаме.

МИС № 1557

Този мотив с среща при вариантите само на една композиция.

Тя представлява ромбовидна мрежа, очертана от разтеглени шесто-
182
ъгълници. Вариантите се различават по центъра на елбетицата и по
мотивите, включени в разтеглените шестоъгълници.

Свиленица от с. Бистрица (сн. Ю. Боева); Свиленица от фонда на НЛМ

Особеното тук е, че независимо от близостта на вариантите, при

вглеждане мотивът се оказва различен. В свиленицата от МИС №
1557 той е квадрат с триъгълници, а в свилениците от НЛМ и от
Бистрица е квадрат с излизащи от него особени, сплескани и дори
малко извити ъгли. Те дават възможност да видим връзката между
геометричните знаци за раждане и изображенията на рогати глави,
чийто смисъл е утроба.
Когато върху триъгълниците има прибавен още един триъгълник,
най-вероятно идеята е, че раждането е възможност и причина за
следващо раждане, а то, в крайна сметка, предизвиква появата на
поколенията. (Това е особено ясно в шевици от други етнографски
области в България, в които триъгълници се „нанизват” един след
друг, дори чрез преминаваща през тях права линия).

МИС № 213, № 1369, № 93

183
 Разликата между тези три мотива е в сложността на фигурата,
чрез която е отбелязан центърът-семе. Това е точка н първия при-
мер, квадрат с ъгли във втория, и „слънчев“ наклонен кръст, изгра-
ден от пет квадратчета-точки. Центърът поражда белите квадрати,
чрез които се тбелязва първоначалната цялост на света, а следващи-
те етапи от развитието са представени чрез червените квадрати и
триъгълниците.
Мотивът за раждането в четирите посоки с удвоените ъгли се
среща като основна елбетица в два вида композиции от Софийско.
Първият е с неочертана ромбовидна мрежа и с розети и/или
звезди от наслоени ромб с квадрат при мястото на връзките в
мрежата.

МИС № 213, № 1077 и № 1369

184
 При вторият вид композицията също е от ромбовидна мрежа, но
тук тя е очертана чрез редуване на ромбове и квадрати. Така около
върховете на ромбовете от мрежата се оформят големи червени лъчи,
които внушават идея за активността на този ромб, за светлина и за
празничност, които се излъчват от елбетицата.

Елбетици от с. Бистрица (сн. Ю. Боева), МИС № 202 и ИЕФЕМ № 29907

185
 Мотивът с удвоените триъгълници –за последователното двойно
раждане в четирите посоки на света, може обаче да бъде осмислен и
като силно стилизирано изображение на Богинята – с триъгълна глава
и вдигнати ръце.
В подладжицата на свиленица от МИС № 1220 мотивът за раж-
дането в четирите посоки е усложнен по друг начин. Тук към три-
ъгълниците (които излизат от върховете на сравнително малък
квадрат), са прибавени по две квадратчета, като второто е малко и
служи за съвпадаща връзка при повторението на мотива.

Долен ред от подладжица МИС № 1220

В резултат от начина на изреждане на този усложнен с ромбове

знак за раждането в четирите посоки, в неизвезаната част от шеви-
цата се оформя още една фигура – маказ с наслоен към него кръст.

Б) Квадрат или ромб с ъгли

Когато мотивът е с ъгли, те се подреждат както около квадрат,
така и около ромб. Ъглите означават по-голяма активност на ражда-
щото начало.
Мотивът се среща изключително често в шевиците от Софийско,
дори и като основна фигура на композицията (ИЕФЕМ № 29418).
Може да бъде намерен и като център на по-сложна елбетица, а също
и като „свободна“ добавка в композицията. Среща се и в подладжи-
ците или в страничните рамки на свилениците (наричани „шевица“).
а) квадрат с ъгли
Ще наричам фигурата от квадрат с ъгли и решетка.
В свиленицата ИЕФЕМ № 29418 ъглите излизат от запълнен
червен квадрат. Композицията е от квадратна мрежа, но малките
черни добавки („власи“) между редовете са подредени в ромбовид-
на схема. Създава се впечатление за двойна мрежа.

186
 ИЕФЕМ № 29418

В подладжицата (подгънатият долен край на ръкава) на тази

свиленица към елбетицата-решетка има наслоен кръст. Така към
идеята за раждането се прибавя идеята за подреждането на актив-
ното разширение и за развитието от центъра към четирите посоки
на света.
В редица свиленици фигурата решетка е поставена в центъра на
елбетиците, представяйки раждането в четирите посоки като дейст-
вие, което стои в началото н развитието и от което започва всичко.

ИЕФЕМ № 2548 с. Биримирци, 1910 г.; НИМ № 7806 (Гуцева 2017, с. 48)
187
 ИЕФЕМ № 47996 и № 29352

Когато ъглите са извезани с три цвята – два срещуположни еднак-

ви и два различни (ИЕФЕМ № 47996), към идеята за раждане в че-
тирите посоки се прибавя идеята за цикличността в природата
или в човешкия живот.
Много често мотивът за раждането в четирите посоки е с точка-
семе в центъра си. Понякога точки има и срещу всеки от ъглите,
излизащи от квадрата. Така раждането е представено като разпро-
страняване на централното „семе” в четирите посоки на света.
Всъщност тук ъглите като че ли се превръщат в начало на квадрат-
на мрежа, от което тя може да се разшири до безкрайност.

ИЕФЕМ № 2574, с. Мировяне 1910 г.

б) Ромб с ъгли
Другият вариант на мотива, с ъгли около ромб, е единият от
двата основни мотива в свиленица от с. Драгалевци, публикувана
от Е. Петева. Нейната композиция представлява редуване на верти-
кални колони от черни и червени птици и от черни и червени
188
ромбове с ъгли. И двата вида фигури са двуцветни – черните имат
червени добавки, а червените – жълти. По този начин се напомня за
преплетеността, взаимното проникване между двете основни начала
в света – светлинното и вещественото. В неолитната система птици-
те се свързват с идеите за космическия ред и за прераждането на
душите като част от този ред. Към тях е прибавена идеята за изобилно
раждане във всички посоки на света, обозначена чрез мотива ромб
с ъгли. Така в цялостния смисъл на свиленицата е подчертана идея-
та за прераждането и пожеланието за плодородие.

Петева 1935, т. ІХ, с. Драгалевци; с. Железница (сн. Ю. Боева)

Фигурата ромб с ъгли е основна елбетица и в една свиленица от

с. Железница. Тя е от типа с негативни мотиви – извезан е фонът, а
мотивът за раждането в четирите посоки е поставен в бяло поле с
формата на кръст-звезда. Самият мотив е усложнен – той е трицветен,
а към него е прибавен и един тънък наклонен кръст. Ъглите, които
излизат от централния червен ромб, са сини по хоризонтала и зелени
по вертикала. Така те оформят две преплетени, наслоени в центъра
си фигури на индивидуалния живот . Разграничаването на хори-
зонтал и вертикал подчертава идеята за разликата, но и за единст-
вото между материалното начало, представено като тукашния „хо-
ризонтален“ свят и на духовното начало, представено чрез вертикала.
189
 Разделянето на знака за раждане в четирите посоки на хоризон-
тал и вертикал или на знак за индивидуалния живот с добавени ъгли
е особено очевидно в една свиленица от Войняговци, публикувана
от Е. Петева. Тя е от типа „сръбка“ – от редове с различна големина
и мотиви. В реда, който ни интересува, се изреждат наклонени кръс-
тове и разтеглени шестоъгълници. Именно в тях е вписан мотивът
ромб с ъгли, който, поради оцветяването си, се разделя на вертика-
лен черен знак за индивидуалния живот и на добавени по хоризон-
тала светлозелени ъгли. Чрез тях са оформени по три ромба, „заса-
дени“ с оранжеви точки-семена.

Ред от свиленица тип „сръбка“(Петева 1935, т. ХІІІ, с. Войняговци);

Печат от Чатал Хьоюк, неолит (сн. интернет)

Така идеята за раждане в четирите посоки на практика се превръ-

ща в идея за индивидуалния живот, но представен повече като
действие по вертикала, като връзка между тукашния и отвъдния
живот.
Друга група усложнения на мотива за раждането в четирите по-
соки на света са елбетиците, в които към ромба, по-точно зад него,
е наслоен допълнителен наклонен кръст.

ИЕФЕМ № 1156; МИС № 3967

190
 В свиленицата от ИЕФЕМ № 1156 това се вижда при връзките в
ромбовидната схема, докато в свиленицата от МИС № 3967 с допъл-
нителен кръст е оформен мотивът в основната елбетица.
Фигурата ромб с излизащи от върховете му ъгли в свиленицата
ИЕФЕМ № 26513 е усложнена по друг начин. Краищата на ъглите
имат специфичното за кръстовете-звезди раздвояване. Така, към
идеята за раждането в четирите посоки на света, се прибавя и идеята
за лъчистост и възхвала, характерна за звездите.

ИЕФЕМ № 26513

Особеното в тази композиция е, че основните елбетици – кръсто-

вете-звезди в ромбовидната мрежа, чрез оцветяване в зелено и свет-
лосиньо, се оказват подредени в наклонени редове.
Елбетиците имат център от червен квадрат с ъгли – знакът за
раждане в четирите посоки. Обградени са от черни „власи“ със
същия знак. Поставени са в извезани, червени ромбове, но върху
бяло поле, което има форма на квадрат с наслоен върху него по-го-
лям кръст. Рамката на мрежата е разграничена чрез бели линии,
запълнени със зигзаг– знакът „вода“ за живота като основна въз-
можност в света. Местата на кръстосване в ромбовидната мрежа са
отбелязани от бели квадрати, в които има хиксовидна конструкция
от типа на кръстовете-слънца. В нея обаче, на мястото на слънцата,
191
има „раждащи“ квадрати, от които излизат ъгли. Тази фигура също
означава раждане в четирите посоки на света. Към идеята за ражда-
нето обаче, чрез трицветност, тук е прибавена и идеята за циклич-
ността.

В) Ромб/квадрат с триъгълници или ъгли, излизащи от

страните му
В шевиците се среща и един особен вариант на комбинацията
от квадрат с триъгълници/ъгли – когато те излизат не от върховете,
а от страните на квадрата.
Дали този вариант на мотива има някакъв по-особен смисъл?

Купа от Хаджилар І (Lichardus-Itten at all 2006, р. 94 – 8); Свиленица от

Софийско (сн. интернет)

В купата от Хаджилар към белия ромб, от ъглите на който изли-

зат триъгълници, е прибавен и квадрат. Така на практика триъгъл-
ниците излизат не само от върховете на ромба, но и от страните на
квадрата. Ако наслояването на ромб и квадрат обозначава двойността
на света-утроба, излизането на триъгълниците от стените на квадра-
та може би показва, че от земна гледна точка раждането може и да
изглежда като тукашно, земно действие. Но зад него, зад квадрата,
принадлежащ към тукашния свят, винаги би трябвало да се подраз-
бира присъствието на ромба от „отвъдния“ свят, а триъгълниците
всъщност да излизат от неговите върхове.
В свиленицата от Музея за история на София № 1462 връзките
на ромбовидната мрежа са отбелязани чрез елбетици от силно схе-

192
матизирани изображения на Богинята, разположени около квадрат.
В центъра на основните елбетици стои червено квадратче, а от стра-
ните му излизат големи ъгли. Те черни и сини, оцветени срещупо-
ложно по двойки и оформят звезда от два кръстосани знака за ин-
дивидуалния живот , с общ център. Към вертикалните ъгли
обаче е прибавена и една линия, която ги прави донякъде подобни
на изображенията на Богинята с вдигнати ръце. Така вертикалът се
оказва и подчертан, а елбетицата става двустранна. Цветовете черно
и синьо във всеки от редовете на ромбовидната схема разменят мес-
тата си и създават впечатление за въртене.

МИС № 1462 – композиция, основна елбетица и раздвоено кръстче

Елбетицата е усложнена и чрез един ажурен наклонен кръст,

очертан от малки черни ромбчета. Срещу раменете му, на разстоя-
ние, в червения фон на ромба стоят неизвезани кръстчета, които са
така разделени в средата, че се възприемат по-скоро като хиксовидна
193
фигура от два свързани откъм върховете си ъгъла – може би като
комбинацията от луни , която служи да обозначи индивидуал-
ния живот?
Композиционната схема на свиленицата ИЕФЕМ № 27248 може
да бъде определена като неочертана ромбовидна мрежа, в която
по-малките ромбовидни мотиви се намират при връзките. Главни
елбетици тук са квадратите с излизащи от страните им ъгли. По-
точно, това е скрит зад квадрата сложен осмораменен кръст, чиято
изправена съставка е с раздвоени краища. Всички линии, които
се показват иззад квадрата, са с раздвоени върхове, което ги прави
подобни на лъчистите звезди.

ИЕФЕМ № 27248

В свиленицата от МИС № 1433 композицията представлява

сложна квадратно-ромбовидна мрежа.
Елбетиците в квадратната мрежа представляват ромб, разделен
чрез наклонен неизвезан кръст на четири по-малки ромба, всеки от
които съдържа в центъра си бяла точка-семе. Това е класическият
праисторически и традиционен знак за изключително плодородие
– знакът „засадена нива“, представен като четворна бременност.
Триъгълниците, които обозначават идеята за раждане, излизат от
стените на този квадрат, но същевременно и от краищата на накло-
нения бял кръст в него. Те се умножават в посоките на наклонения
кръст – по четири от всяка страна, наредени със застъпване един
след друг. По този начин се обозначава идеята за поколенията, за
194
поредицата от раждания, в коята по-голямото ражда следващото по-
малко.
При ъглите на централния ромб на елбетицата от квадратната
мрежа са поставени цветни знаци за раждането в четирите посоки
на света – квадрат с излизащи от върховете му триъгълници. Те са
сини или черни, по двойки, затова въвеждат и идеята за двойността
на света. Напомнят също и за въртенето и въртеливото взаимодейст-
вие, понеже двойките, хоризонтални и вертикални, разменят места-
та си спрямо всяка съседна елбетица. Тези черни или сини знаци за
раждането в четирите посоки имат функция на връзка в композици-
ята. Те като че ли принадлежат към елбетиците както от квадратната
мрежа, така и от ромбовидната.

МИС № 1433 свиленица и елбетицата от квадратната мрежа

195
 Редичките от триъгълници, които принадлежат към елбетиците
от квадратната мрежа, изпълняват ролята на рамка в ромбовидната
мрежа. Елбетиците в нея са двустранни и „негативни“ (т.е. неизвеза-
ни, върху лъчисто очертания червен фон). Те са разположени във
вертикална и в хоризонтална посока, тъй като изпълняват и ролята
на рамка в квадратната мрежа. Представляват ромб с излизащи от
върховете му кръстове в едната посока и квадрати в другата. Съдър-
жат противопоставяне на по-активен знак – кръст, с по-пасивен –
квадрат.

МИС № 1433 – двустранна хоризонтална елбетица от ромбовидната

мрежа и елбетицата от мястото на връзката между двете мрежи.

Третата елбетица е разположена в мястото на връзката между

двете мрежи, квадратната и ромбовидната. Тя представлява ромб
или по-точно осмоъгълник, понеже върховете на ромба са скосени.
Четири двустранно-симетрични „куки“ (ъгъла), излизащи от стените
му навътре, превръщат този ромб в кръст от стрели. Макар и със
скосени върхове, те създават впечатление за насоченост навън, към
разширяване. Освен този, оформен чрез куки кръст, в ромба има
един „слънчев“ кръст, съставено обаче от несвързани елементи.
Централният от тях е черен знак за раждането в четирите посоки –
квадрат с излизащи от върховете му триъгълници. (Той би могъл
да бъде видян и като черен ромб с изправен бял кръст в него). Кръс-
товидно около него да подредени четирите бели кръста-слънца, в
центъра на които има бял квадрат.
196
 Белите полета между различните елбетици, когато са триъгълни,
са попълнени с малки черни и силно стилизирани изображения на
Раждащата богиня.
Тази свиленица изненадва със сложността на конструкцията и с
богатството на изказаните чрез нея идеи.
Особен вид наслояване на геометрични мотиви има в свиленица-
та от МИС № 1555. Нейната композиция представлява квадратна
мрежа, очертана чрез разтеглени шестоъгълници. В мястото на връз-
ките на мрежата е поставен знак за раждането в четирите посоки –
ромб с четири „раждащи“ триъгълника. От него, по диагоналите,
излиза кръст с раздвоени краища (плодороден кръст). Той, заедно с
“ореолите“ около разтеглените шестоъгълници, полуочертава квад-
ратите от мрежата. Същевременно той се възприема и като учетво-
рена фигура IYI, „ипсилон с дви хасти“, обявена напоследък за „най-
българския знак“. „Ипсилонът“ Y съдържа и един триъгълник между
раздвоените си краища. а това го прави подобен на силно стилизи-
рано изображение на Майката с вдигнати ръце. Именно като харак-
теристика на Богинята, съчетанието IYI (или М) се намира в праис-
торическата култура (виж илюстрацията и обяснението в Боева
2010, с. 151).

МИС № 1555 – част от композицията, знакът IYI и елбетицата с

добавен от мен квадрат

197
 Основната елбетица е разположена в бяло ромбовидно поле, тънко
очертано от зигзаг (знак за вода). Главната фигура в това поле е
голям червен ромб, от чиито върхове излизат четири червени три-
ъгълника, като стрелки/стрели. Така ромбът като че ли излиза от
себе си (и дори от рамката на кварата, в който е поставен) и се насоч-
ва навън. Стрелките-триъгълници са раздвоени от кръст, шахматно
отбелязан чрез бели и червени квадратчета. Той може би трябва да
бъде разбран като причината за появата на стрелките-стрели, като
носителят на енергията им. Средната част от този кръст е скрита
зад неочертан квадрат (виж илюстрацията, където той е очертан от
мен). От върховете му (и от средата на стените на червения ромб)
излизат четири триъгълника, които, заедно с квадрата, оформят
знак за раждане в четирите посоки.
В цялата елбетица, чрез триъгълниците навън и навътре, е подчер-
тана идеята за двупосочност на енергиите. Те имат пряко отношение
към строежа на света и към характеристиките на раждащата му
същност.
Когато тази ромбовидна елбетица се види в квадратната мрежа,
от триъгълниците в знака за раждането в четирите посоки и триъгъл-
ниците, поставени в ъгъла на „ипсилона“ Y, се оформя още един
мотив. Това е знакът за отвъдния живот, отбелязан чрез двойката
срещуположни „затворени“ триъгълници (луни). Така по друг начин
се отбелязва идеята за двата вида раждане и за преградата от „вода“,
която стои между двата свята на Богинята.

198
 3. Ромб с ромбове

Елбетици от четири ромба, които излизат от върховете на цент-

ралния, в праисторическата култура са по-разпространени през
халколита. В тези композиции централният ромб-утроба умножава
своята същност в четирите посоки на света.
Елбетицата от ромб с кръстовидно разположени около него ром-
бове е до голяма степен родствена с елбетиците от кръгове/ слънца.
Самите ромбове често са по-сложни фигури. В първата от двете
чинии по-долу (от Хаджилар), в центъра на ромбовете има точка,
оградена от два кръга. Така „семето” е представено в развитие. То”
е поставено в тъмното поле на ромб, като по този начин е показана
необходимостта от утроба за въплъщаването на духовната същност,
която условно наричаме семе. Накрая, разрастването на ромбовете
е съчетано с разрастване на целия кръст от ромбове –той е ограден
с обща линия. Наоколо, по ръба на чинията, са подредени 12 утроени
триъгълници с тъмен център. Трудно е да се прецени дали те озна-
чават „раждане” или „небесна вода”, т.е. животворност. Но те пре-
връщат бялото поле на чинията в дванадесетлъчна звезда.
Втората чиния е съставена от разрастващи се ромбове. В два от
тях централното ромбче се разраства „накриво”, чрез ъгли. Дали
това е случайност (проблем на реставрацията), или носи някакъв
специален смисъл?

Две чинии от Хаджилар, халколит и мотив от Иран, V-IV хил. пр.н.е.

(Голан 1994, рис. 193 – 5 и 6 и рис. 197 – 4)

Мотивът от територията на Иран от епохата на халколита пред-

ставлява свастика, чиито „крила” показват въртене обратно на ча-
совниковата стрелка. Центърът на тази свастика е ромб, който е
199
разделен на девет квадрата, оцветени шахматно. Шахматното оцве-
тяване обозначава единството на двете начала, на двете Богини в
света. То дава и възможността за двойно осмисляне на фигурите в
големия ромб – като съставени от ромбове, или от квадрати. Тъмните
полета оформят елбетица от пет ромба, т.е. „слънчев“ кръст от утро-
би, докато светлите образуват кръст с тъмен център.
Цялостният смисъл на тази свастиковидна фигура е свързан с
идеите за движението, цикличността, възможността за раждане и
единството на противоположностите.
Свиленицата МИС № 207 представлява ромбовидна мрежа, в
ромбовете на която се изреждат редове от червени и синьо-зелени
фигури. Тя обаче може да се осмисли и като прикрита (чрез ромбо-
видни очертания) квадратна мрежа. В нея червените фигури са ос-
новни елбетици, докато синьо-зелените стоят при връзките

МИС № 207
200
 В тази свиленица ромбът и триъгълникът са основни градивни
елементи. Тяхното значение – утроба и раждане, се съчетава със
значенията на произлизащите от тях по-сложни символи. Това са:
а) „слънчевият“ кръст, съставен от ромбове, т.е. от полета-утроби,
който е знак разпространението на възможността за раждане; б)
кръстът (със значение център и слънце) с израстващи от него три-
ъгълници, който е вариант на знака за разпространение на самото
раждане в четирите посоки на света; в) вътрешното членение, чрез
оцветяването в синьо и зелено, което разделя този втори знак на
два кръстосани, т.е. противопоставени, знака за индивидуалния
живот.
Свиленицата от ИЕФЕМ с № 30009 от Граовско е от „негативен“
тип – с бели неизвезани очертания на мотивите. Композицията в
нея представлява силно замаскирана квадратна мрежа. Рамките ѝ
са очертани от фигура (поставена хоризонтално или вертикално),
която напомня за кръсташния маказ. Вместо от два триъгълника,
тя се състои от два ромба, свързани/разделени от линия. Може да
предположим, че тя обозначава светът като единство на два вида
възможност за раждане, т.е. Богинята като двойна утроба – „тукашна“
и „отвъдна.

ИЕФЕМ № 30009 – част от композицията и основната елбетица

Основните елбетици са поставени в лъчисто червено поле, офор-

мено чрез ромбовидните „макази“ и осмораменните сложни кръс-
тове, които стоят при връзките на квадратната мрежа. Самите елбе-
201
тици са поставени в бял ромб със скосени върхове и представляват
„слънчев“ ромб от ромбове. Между тях, донякъде деформирани, се
виждат и четири ъгъла – знаци за раждане. Заради деформациите е
трудно обаче да се прецени дали тази „слънчева“ система от ромбове,
заедно с ъглите, не може да бъде осмислена и като двустранна
елбетица от изображения на Богинята – с вдигнати ръце по верти-
кала и с наведени надолу по хоризонтала.

202
 4. Наслояване на квадрат или ромб с кръст

Вече показах редица примери, в които центърът на елбетицата е

зает от квадрат или ромб, а от наслоения към него кръст се виждат
само краищата на раменете. В този вид кръстовидни мотиви на пре-
ден план излиза самото наслояване, като става особено важен акцент
в смисъла на елбетицата. Чрез него като че ли особено силно се под-
чертава сложността и важността на центъра, представен тук не тол-
кова (или не само) като слънце, а като утроба, от чието развитие се
поражда кръст – прост или (по-често) сложен осмораменен.

Маслинков 1973, ил. 95 – с. Огоя 1892 г.

В композицията от с. Огоя в квадратно-ромбовидна неочертана

мрежа се редуват два вида сложни кръстове с включен в тях квад-
рат. При мястото на връзките на композиционната схема има черни
и сини „власи“ – звезди с неизвезан кръст в центъра.
Двата вида сложни кръстове, по-малък и по-голям, се различават
по големината на квадратите и по фигурите в центъра им. Единият
203
център е прост наклонен кръст. Другият, по-големият, е система от
пет разноцветни точки, т.е. представлява неочертан кръст от семена-
слънца, оцветен трицветно, за да обозначи цикличност.
Неочертан квадрат включват и розетите-звезди от старинната
свиленица ИЕФЕМ № 2566 от Мировяне (придобита през 1910 г).
Всички върхове на розетата са раздвоени, като върховете на верти-
калния кръст са дори двойно раздвоени. Така фигурата става лъчис-
та и се подчертава връзката между двойност и активност.

ИЕФЕМ № 2566, с. Мировяне 1910 г.

Композицията на тази свиленица е от квадратна мрежа, но поста-

вените при връзките хиксовидно разноцветни „слънчеви“ кръстове
създават впечатление и за ромбовидност на мрежата, т.е. за двойна
мрежа.
В свиленицата МИС № 564 композицията е двойна мрежа – от
ромбове, полуочертани с прекъснати линии и от квадрати, полуочер-
тани чрез точки. Основните елбетици тук са розети от червен изпра-
вен кръст, свързан с идеята за активното разширяване в света на
Червената майка, и от наклонен бял, свързан с Бялата богиня. Върху
розетите има наслоен неизвезан ромб, а в центъраму, като в квадрат,
е поставена фигурата от точка-слънце и четири „раждащи“ ъгълчета
около него. Те са разноцветни и отбелязват идеята за четиричастна-
та цикличност.
204
 МИС № 564

Когато към неочертан квадрат е наслоен наклонен кръст, създава

се впечатление по-скоро за квадрат с разтеглени ъгли. Този похват
се среща в неолитните артефакти и там се възприема като знак за
по-голяма активност или живост на фигурите.

Частна собственост; елбетица от с. Бистрица (сн. Ю. Боева)

205
 В тези два примера към квадрата с разтеглени краища е прибавен
и „слънчев“ кръст. В първия случай той е трансформиран в кръст
от „лалета“, а във втория представлява несвързано поставени и де-
формирани жълти триъгълници, срещу които са добавени и малки
бели кръстчета.
В подладжица на свиленица от колекцията на Литературния му-
зей наклоненият червен кръст пресича черен ромб, като по този на-
чин го разделя на четири малки ромба. Това е неолитният знак за
умножената, учетворената утроба – един от основните традиционни
сватбени пожелателни мотиви. Особеното е, че наклоненият кръст
излиза извън очертанията на ромба, т.е. показан е като по-активен
от обикновено.

Наслояване на ромб с наклонен кръст (подладжица от свиленица в НЛМ)

Вторият мотив в тази подладжица трябва да бъде осмислен като

система от слънца (знак за творческата активност на централното
слънце-семе ), независимо, че в центъра си, вместо точка, той съдър-
жа отново ромб, разделен чрез наклонен кръст на четири по-малки.
В крайна сметка в тази подладжица преобладава идеята за активност-
та на кръста като неотменима част от пожеланието за плодородие в
шевиците.
В елбетицата от свиленица от МИС № 1081 има доста по-сложно
наслояване на геометрични фигури. Тя представлява ромбовидна
мрежа с рамки, запълнени от редички червени квадратчета (като
точки-семена). При връзките на мрежата стои черен или тъмносин
„слънчев“ мотив от четири квадрата, подредени хиксовидно около
по-малък, червен.
206
 МИС № 1081

В центъра на елбетицата има (повреден) наклонен кръст с раз-

двоени краища – знак за раждане в четирите посоки. Той изпълня-
ва ролята на точка-семе. Поставен е в бял неизвезан кръг, който е
заобиколен от по-голям червен. (Това е един от малкото примери
за истински кръгове в шевиците от Софийско). Зад червения кръг е
наслоен, без очертаване, един изправен кръст – така, че кръгът и
кръстът се възприемат като едно цяло, като кръг с кръстовидни
израстъци. Всичко това е поставено в неизвезан бял квадрат, зад
който, като удължение на червения кръст, се показват краищата на
един (по-голям от квадрата) бял кръст. Тези краища, заради точка-
та в тях, напомнят за „слънчевите“ кръстове. В ъглите на квадрата
207
се виждат и краищата на един ажурен черен кръст от точки, скрит
зад червения кръг. Цялата тази многослойна геометрична елбетица
е поставена в червен ромб. Така в крайна сметка смисълът на елбе-
тицата трябва да се търси в наслояването на осем мотива: кръст с
раздвоени краища в центъра, два кръга, бял и червен, бял квадрат и
червен ромб, в които стоят два наслоени изправени кръста, червен
и бял, и един наклонен, ажурно-черен.

208
V. СВАСТИКИ И ДРУГИ ЗНАЦИ ЗА ВЪРТЕНЕ И ДВИЖЕНИЕ

1. Що е свастика и и как се определя посоката ѝ

Свастиките са варианти на кръста, които изразяват идеята за

въртенето като основен вид движение в света – движение, което по-
ражда всички останали. Те притежават кръгова симетрия, а при нея
центърът е ос, около която могат да се проектират безкрайно число
еднакви сегменти, като самият център не участва в това действие.
Традиционно със санскритската дума свастика наричаме кръстовид-
на фигура с четворна кръгова симетрия.
Санскритската дума „свастика“ означава щастие, благо, и се
състои от корена su – „щастие“ и глаголната форма за трето лице
единствено число на глагола as (съм) asti със смисъл „да бъде“.
Умалителната наставката ka превръща пожеланието svasti („да бъде
щастие“) в съществително.
Свастиките могат да показват въртене наляво или надясно. За да
се различават, в европейската литература още от средата на ХIX век е
добило популярност и названието сувастика/суавастика. То е
въведено погрешно от Eugene Burnauf като название за свастиката с
подгънати наляво рамене. Погрешно е, защото в санскрит думата
сувастика/суавастика е не съществително, а прилагателно от svasti
(на български това би звучало като „свастичен“). Затова тя не може да
бъде използвана като название за едната от двете посоки на въртене
на свастиката. Думата свастика в Индия се отнася и за двете ѝ раз-
новидности.
В литературата за свастиките има два начина за определяне по-
соката на въртене на свастиките. Единият е въведен през XIX в. от
първите западноевропейски автори, писали по темата. В него свас-
тиката е лява, когато раменете са подвити наляво и дясна – когато
са надясно. Другият начин се е появил се през ХХ век във връзка с
изучаването на археологическите и фолклорните свастики или пред-
стави за въртене. При него посоката се определя според физическите
свойства на въртенето, при което краищата на въртящият се обект
се подгъват или извиват обратно на движението.
209
 Поради двата начина за определяне на посоката, в наше време
става объркване. Например Р. Багдасаров в книгата „Свастиката:
свещен символ“ (Багдасаров 2001 с. 150) посочва като „събираща“,
т.е. стремяща се към центъра, центростремителна, свастиката с
подгънати надясно рамене. По-нататък в същата книга (Багдасаров
2001, с. 247), обратно, като центростремителна е определена „върте-
лежката“ около изображение на Слънцето с подвити наляво „следи“
от въртенето.

Две свастики с различна посока на подвитите краища, но описани

еднакво като центростремителни, събиращи (Багдасаров 2001, с. 150,
рис. 2-1 и с. 247, рис. 92-1

В западната християнска традиция дясното се свързва с мъжкото

начало – слънчево, активно, градивно, добро и свято, а лявото е
женското – лунно, пасивно, разрушително и зло. Според учените
от XIX век, надясно подгънатите свастики са знак за светлина, живот,
святост и благополучие, и се свързват с пролетното увеличаващо
се Слънце. Наляво подгънатите изразяват тъмнина, гибел, зло и
разрушение и съответстват на есенното намаляващо Слънце.

Дясна и лява свастика според западноевропейските автори

210
 В народната традиционна култура, включително в индийската,
липсват подобен род етични представи за добро и зло в движение-
то на свастиките. Посоката им се определя според наблюдението
върху естествените природни свастикоподобни форми. Например
при въртенето на нощното небе.

Годишното въртене на Голямата и Малката мечка

в наше време; през IV хилядолетие пр.н.е.

Тъй като космическите тела се въртят наляво, наляво се върти и

нощното небе, а за една година можем да видим пълният му кръг.
Поради същата причина – въртенето на космическите тела наляво,
някои от галактиките имат свастиковидна форма. При тях ясно се
вижда изоставане надясно на по-далечните космически тела спрямо
центъра.

Снимка на галактика с въртене наляво (интернет); Алегорична фигура

на вятър от романска миниатюра с движение надясно (Багдасаров
2001, с. 213 рис. 64)
211
 По подобен начин изостават струите на въртящ се фонтан или
есенните листа, повдигнати от въздушен вихър. Затова свастиките
с изоставащи надясно следи се свързват с въртене наляво, докато
изоставането наляво се предизвиква от въртене надясно.
Смислоопределяща за мен е посоката на въртене, а посоката на
подгъване на раменете е следствие. Затова ще наричам първата от
свастиките по-долу „дясна“, надясно въртяща се или въртяща се по
посока на часовниковата стрелка. Тя има подгънати наляво следи от
въртенето. А втората свастика ще наричам „лява“, наляво въртяща се
или въртяща се обратно на часовниковата стрелка.

Надясно въртяща се и наляво въртяща се свастика

В народната култура надясно се преде, а наляво се пресукват

два конеца ( мартеницата). Надясно се играе обикновеното хоро, а
лявото хоро е за Задушница.17 Лявата вода е магическа и лековита.
„Лява пчела“ се нарича особено работлив човек. Наляво язди тракий-
ският конник към посвещение, а надясно се връща в света на хората
като богочовек. Левият път в приказките води към изпитания, герой-
ство и възцаряване на юнака. Най-общо и грубо казано, дясното е
човешкото, обикновеното, културното начало, а лявото е свещеното,
магическото и донякъде природното. Има обаче и един проблем.
Надясно върви дневното Слънце, а наляво – Луната, звездите и не-
видимото нощно Слънце. Топлото и светлото е надясно, а студеното
и тъмното наляво. Преместването на изгрева по хоризонта, от
зима към лято, между Коледа и Еньовден, обаче, става наляво, от
югоизток към североизток. Дневното и годишното движение на
слънцето са в противоположни посоки! Това е „естественото
объркване“, което трябва да осъзнаваме.

17
Левите хорá като правилоса женски и сключени, играят се в памет на мъртвите, а
също и на Великден и Гергьовден, преди обикновените отворени смесени хора.
212
 За начало на свастиките се смята орнаментиката върху една
гривна от кост на мамут от късния палеолит. Но всъщност тук няма
нито една истинска правилна свастика.

Гривната от Мезин XVIII-XV хил. пр.н.е.(Gimbutas 2006, р. 26)

Най-старите свастики в света са открити по нашите земи, и те

са от епохата на ранния неолит. Още от VI хил. пр. н. е. свастиката
съществува и като самостоятелен знак, и като начин за оформяне
на изобразителни кръгови композиции, а също и в двата си вари-
анта – с въртене наляво и надясно.

Изобразителни свастики от Кърджали (Николов 2006, с. 73), Слатина и

Мурсалево, ранен неолит (сн. Ю. Боева)

Като въртящ се кръст свастиката през епохата на неолита и

халколита най-често се поставя в кръг, а той е преди всичко знак за
цялост – независимо дали това е цялостта на света или на някое от
явленията в него.
213
Амулет от Кратовско-Светиниколско, неолит; Дъно от Алтимир, ранен
халколит; Съд от Алтимир, ранен халколит (сн. интернет)

В праисторическата епоха свастиката може да бъде изградена и

от кръстосване на два еднотипни S-овидни знака, а също и като
свастичен квадарт или ромб – с „израстъци“, които показват въртене.

Неолитни свастиковидни фигури от Криводол (Praistorija jugoslovenskih

zemalja III, s. 498); Караново (Тодорова 1986, с. 101); Мала Азия, неолит
(Голан 1994, рис. 83 – 1 и 2)

Самата идеята за въртенето на кръста е заложена в обемните

праисторически кръстове, които са пробити така, че могат да бъдат
окачени и въртяни.

Винча, ок 5000 (Neolitik Hrvatske 3, s. 118)

214
 Шестораменният обемен кръст е най-абстрактният знак за света
като цялост и за пространството и времето в него. При завъртането
му хоризонталният кръст се превръща в свастика.
Свастиката обозначава въртенето, породено от неподвижна ос –
която е пространствената проява на точката-нищо, т.е. на Изначално-
то слънце в центъра на света. Тази изначална и непроявена точка-
слънце се представя в шестораменния кръст като вертикален лъч,
като ос на въртенето, която е неподвижна и също принадлежи към
непроявения свят. Така както Изначалното слънце не се превръща
в нещо друго, а само се проектира в проявения свят, така и оста на
въртенето е празнота, дупка – образ на непроявения Божествен лъч.
Оста е знак за неподвижния център, за непроявеното начало на Тво-
рението, което тайно присъства в проявения свят.
На това ниво свастиката е знак за първото движение в света, за
началото на Творението.Така погледната, тя се оказва може би най-
енергетичният, „най-силният“ от знаците – знак за основния „дви-
гател“ в света.
На „по-ниско“ ниво свастиката може да обозначи всяко въртене
и цикличност – Слънцето, Луната, годишното въртене на звездното
небе, изобщо всички въртящи се макро- или микро-обекти. Чрез
свастиката може да се покаже още и идеята за търкаляне, т.е. за
движение в права посока, наляво или надясно. Това се свързва с
дневния ход на Слънцето, или пък с годишния, който се наблюдава
като преместване на точката, от която то изгрява върху хоризонта.

Съд от Деветашка пещера, неолит (сн. Й. Детев)

215
 Върху купа от Деветашката пещера от VI хил. пр.н.е. свастиките
показват въртене на кръглите червени кръгове-слънца и така пре-
дизвикват появата на двойните спирали и свързването им в спира-
ломеандър. Това е най-ранният пример за употреба на свастиката
като знак за слънце.
Общото движение на този спираломеандър, доколкото може да
се види, е надясно. Две от свастиките също се въртят надясно (защо-
то имат наляво подгънати „следи“ от въртенето). Странното е, че
третата свастика (най-дясната върху фрагмента) е ляво-въртяща се.
Трудно е да се прецени дали това е грешка или би трябвало да
съдържа някаква специална идея. Затруднението идва още и от не
достатъчно логичната реставрация на съда.
Всички неолитни съдове със спираломеандри съдържат свастико-
видно движение, което става очевидно при поглед отгоре.

Съд, гледан отгоре, Триполие (Рыбаков 1965, с. 34); Чиния от селищна

могила Русе, халколит (Тодорова 1986, с. 44)

Двойните спирали (S-овидните знаци), от които се изграждат

спираломеандрите, могат да бъдат не само връзка между два въртя-
щи се елемента, но също и вид свастика – с две рамене. При това
S-овидният знак трябва да се осмисли като единство на две спирали
с обърната огледална симетрия, а самата точка на симетрия се оказва
център на въртенето (виж чинията от Русе).
Ще се спра на всички знаци, които показват въртене или движе-
ние чрез търкаляне. Това са спирала, двойна спирала и произлиза-
щият от тях спираломеандър, а също и някои техни разновидности,
коита нямат специални названия.
216
 2. Спирала

В неолитната култура спиралата има няколко значения: а) вър-

тенето на елементите, от които е изградена Вселената; б) енергията
за разрастване и трансформация в утробата; в) Слънцето г) Луната;
д) „пътят на развитието“, разбирано като отдалечаване от Центъра –
или завръщане към и в него.

Съд от Египет, неолит (Müller-Karpe 1968, Tafel 13 - 49); Статуетка

от Винча (Gimbutas 2006, р. 12); Съд от Австрия ІІІ хил.пр.н.е. (Голан
1994, рис. 28 – 4);
Бордюрен камък от Наут, Ирландия, неолит (Гимбутас 2006, с. 331);
Малка каменна топка от Шотландия, късен неолит (Gimbutas 2006, p. 124)
217
 В свилениците спирали липсват почти напълно. Намерила съм
само два вариантни примера. Единият е свиленица от с. Драгалевци,
публикувана от Е. Петева. В нея шахматно се редуват черни и чер-
вени фигури. Червените са лъчист ромб с неизвезана спирала в него.
Те най-вероятно представляват Слънце. Дали обаче задачата им е
само да покажат космичността на изобразеното?
Черните фигури са по-големи. Те са от типа двустранна елбетица
и могат да бъдат видяни по два начина. Първият е като бяла геомет-
рична фигура от ромб с излизащи от него ъгли. Това е знак за света
като утроба и като способност за раждане във всичките му четири
посоки. В центъра на ромба има и две „затворени луни“, които
представят „отвъдната“ форма на живота, както и способността на
ромба-утроба да въплъти в тяло този „отвъден“ живот
Същевременно, същата неизвезана част от черната фигура може
да бъде осмислена и като огледално сдвоена човешка фигура – като
фигура на Богинята.

Свиленица от Драгалевци – детайл от композицията и „слънце“ (Петева

1935, Табло IХ)
218
 Тази свиленица има вариант от с. Драгалевци, публикуван в кни-
гата на Л. Маслинков. Тук сред слънцата-спирали, като изключение,
в долния ляв край на шевицата се вижда една спирала, еднаква с
останалите, но вертикално обърната спрямо тях. Най-вероятно тя
може да бъде обяснена с т.н. нарочна грешка – нарушение на съвър-
шенството на шевицата с предпазна цел, „против уроки“.

Маслинков 1973, ил. 21 – Драгалевци 1885 г.; Плочката от Градешница,

халколит (Merlini 2006, fig. 3)

Черните двустранни елбетици в тази свиленица много по-ясно

се виждат като удвоено изображение на Великата майка. По своята
конструкция то е забележително близко до изображението на Боги-
нята върху плочката от Градешница от V хил. пр.н.е., но същевремен-
но е и различно. Плочката от Градешница показва Майката като съ-
четание от ромб с два, отгоре и отдолу поставени, противоположни
триъгълника. Така се обозначава раждащата същност на Богинята-
свят и животът като единство от раждане и умиране – но също и
като движение по вертикала, между оттатъшния „горен“, невидим,
и тукашния „долен“ земен свят . Хоризонтално от ромба-тяло на
Богинята излизат две спирали-ръце, които са свързани с идеята за
слънцата и космическото движение. Противоположната им посока
на завъртане може да се свърже с календарната „смяна“ на движе-
нието на Слънцето, но и с по-общата идея за противоречието между
219
ляво и дясно и за двойната същност на Богинята. Насока към кален-
дарно осмисляне дават и знаците от обратната страна на плочката,
които М. Мерлини тълкува като астрономически, свързани с хода
на Луната (виж Merlini 2006). Във всичките елементи, от които е
съставена фигурата, има по една точка-семе. Така петкратно се
подчертава, че животът е възможност, която изцяло изпълва Боги-
нята-свят във всичките нейни прояви и функции.
За разлика от плочката от Градешница, където изображението
на Богинята е със сигурност единично, в шевицата от Драгалевци
то се възприема по-скоро като двойно, като огледално сдвоено –
главно заради удвояването на ръцете-спирали. Важна е също и за-
мяната на триъгълниците с ромбове. Те би трябвало да се разбират
по-скоро като знак за цялостта на Богинята. Това се потвърждава и
от „перуновия кръст“ , изписан в ромба-глава. Тъй като този
шестораменен „кръст“ почти не се среща в шевиците, досега не
съм му отделила специално внимание. „Перуновият кръст“ е геомет-
ричният „плоскостен“ еквивалент на стереометричния обемен кръст
(виж на с. 59-60 и с. 214-215), който се свързва с идеята за цялостта
на света. Той представя като двумерна проекция основните посоки
на сферичното пространство – вертикалната ос на въртене и хори-
зонталният кръст на „четирите посоки“, показан в ракурс.
Във фигурата на Богинята от тази шевица, идеята за двойността
по вертикала е допълнена и по хоризонтала, защото в центъра на
централния ромб са противопоставени две малки изображения на
Раждащата богиня.
Освен в основната композиция на свилениците, спирали се сре-
щат и в подладжиците, а също и върху полите на женските ризи.
Подладжицата в свиленицата от НИМ № 7793 е със спирали, които
се разгъват наляво, както се въртят космическите тела.

Подладжица от свиленицата НИМ № 7793

220
 Спиралите са основен мотив и в ивица, вероятно от поли на риза,
от една покривка със свиленици в Музея на Петко и Пенчо Славей-
кови към НЛМ. В нея спиралите също се разгъват от центъра си
наляво и са двуцветни – черни и жълти.

Поли на риза, вградени в покривка (НЛМ)

Те са обградени от лъчист червен ореол (със смисъл на възхвала),

над който са добавени два червени триъгълника и „затворени“ луни
(или рога), черни или жълти, с размяна на цветовете спрямо цвета
на спиралите. Така се подчертава идеята за задължителното смес-
ване и взаимно проникване на двете начала в света на Богинята.

221
 3. Двойна спирала

Двойната спирала или S-овидният знак е основният неолитен

знак за взаимодействието в света. Тя е единство (връзка) на две
спирали, разгъваща се и свиваща се, предаваща и приемаща, като
посоката на предаване и приемане не е твърдо определена и може
да се сменя. Така се образуват двата варианта на знака – и .
Знакът от примерите по-долу, ако го мислим като движение на мор-
ска вълна, показва движение от ляво надясно, защото започва от
ниско и се движи към високо така, както вълната се надига
преди да се разбие в брега.
Ако си представим пътя на космически кораб, например между
Земята и Луната, на отиване той ще се движи по двойна спирала
надясно , а на връщане – наляво .
Двойната спирала е символ на взаимовръзката и взаимодействи-
ето между две въртящи се „точки“ или „слънца“. Двойността ѝ често
се представя като двуглава змия.

Съд от Триполската култура, халколит (Рыбаков 1981, с. 195); Чиния

от Телиш-Редутите (Gergov 2007, S. 136, Abb. 1)
222
 В свилениците двойните спирали съществуват по три начина:
като единичен знак, като редички от двойни спирали и като двойки
от противопоставени знаци.
Като единичен и основен за свиленицата знак, двойните спи-
рали се поставят в кръг, представен чрез осмоъгълник. Този кръг
по-често стои в центъра на елбетиците и е знак за цялостта на света,
а двойната спирала обозначава основния принцип на движението в
него.

Недоизвезана свиленица (МИС № 570); елбетица (МИС № 467)

Интересна особеност на тази група свиленици е, че S-овидният

знак винаги е обграден от специфична назъбена (лъчиста?) рамка.
Тя най-често е двуцветна – черна и жълта. Така от една страна се
показва противоречивостта на самата двойна спирала, фактът, че в
нея има някакъв вид обръщане, усукване на движението. Същевре-
менно двете половини на този „ореол“ се оказват твърде подобни
на две свързани и противопоставени животни – някакви змейове,
които са захапали опашките си и като че ли се борят и въртят в цен-
търа/цялостта на света. Дали обаче тази „въртележка“ от два змея
може да се осмисли като продължение на идеята за единството на
противоположностите, която в неолитната култура е представена
чрез двуглавите змии (виж чинията от Телиш на с. 222)?
В елбетицата от МИС № 467 към това въртеливо противоборство
е добавено и черно и жълто оцветяване на самия „кръг“. При това
черният полукръг обгражда жълтия змей, а жълтият е откъм черния
223
змей. Змейовете и кръгът като че ли принадлежат към две различни
нива от действителността, а при смяна на нивото плюсът става ми-
нус или лявото става дясно. (За сравнение да си припомним черната
точка в бялото поле или бялата в черното поле на фигурата Ин-Ян).
Когато кръгът с двойна спирала отбелязва мястото на кръстос-
ване в ромбовидната схема, се подчертава идеята, че именно взаимо-
действието между въртящите се елементи създава цялостта на света.
Това взаимодействие поражда връзката между елементите, а оттам,
в крайна сметка, обуславяи способността на този свят да бъде съста-
вен от отделни части, от явления, но същевременно да бъде цялостен
и напълно взаимосвързан.

Елбетица от силно излиняла свиленица (частна собственост, сн. Ю.

Боева)

За разлика от единичните S-овидни знаци, редичките от еднакви

двойни спирали се откриват най-вече върху подладжиците. Много-
кратно повторени при тази граница между тялото и дрехата, те като
че ли най-вече служат за магическа ограда. С енергията и движени-
ето, които обозначават, те служат да обгърнат тялото с най-висше
покровителство.18

18
За функцията на шевиците да служат за „ограда“, за предпазваща граница между
личното и външното пространство на човека виж Дечева 2000, с. 82
224
Подладжици от ИЕФЕМ № 34625, Маслинков 1973, ил. 64, с. Малашевци,
1884 г. и МИС № 1555

Често при изреждането на S-овидните знаци се въвежда и идея-

та за двойността и противоречието – чрез редуване на двойни спи-
рали с различен цвят, или чрез двуцветност на самия знак.

Подладжици с двуцветно изреждане: МИС № 1548, Маслинков 1973, ил. 80,

с. Обрадовци 1910 г.
225
 Когато знаците се изреждат според логиката на „цветовия
мотив“, те изразяват и идеята за цикличността.

Поли на риза, от покривка в НЛМ

В основната композиция на свилениците редичките от S-овидни

знаци се поставят в рамките на елбетиците. Така се потвърждава
впечатлението, създавано и от подладжиците, че знакът е свързан с
идеята за граница. Той наистина е граничен за човешкото разбиране
за принципите в света, защото отбелязва като че ли най-крайния и
невидим за очите тип движение, който е само интуитивно достъпен
за човешкото знание. Елбетицата, оградена по този начин, се пред-
ставя като образ на целия свят.

Елбетица от свиленица, вградена в покривка МИС № 1143

Тук, в лявата горна и дясната долна рамка на ромба, се изреждат

двойни спирали, обозначаващи пътя на Слънцето през деня, докато
в горната дясна и долната лява движението е свързано с нощта.
226
 В някои свиленици двата вида S-овидни знаци се противопос-
тавят в двойни редици. При това най-често външната (по отношение
на ромба) редичка от знаци е в „правилната“ посока (според прин-
ципа, описан току-що), а вътрешният е в обратната.

Две елбетици от свиленици, вградени в покривки (сн. М. Георгиева)

Елбетици от свиленици в НЛМ и Аврамова 2014, с. 61 ил. 80

Така, в горния и долния ъгъл на ромба, външните редички от

двойни спирали показват движение към раздалечаване, а вътреш-
ните – към събиране. В страничните ъгли съотношението е обратно.
Има обаче една свиленица, в която местата на лявата и дясната
редички от двойна спирала са разменени. В горния ъгъл на ромба
външните S-овидни знаци показват движението към събиране, а
вътрешните – към раздалечаване.
227
 Петева 1935, табло IV, с. Дръмша

Противопоставянето на S-овидни знаци в свилениците става

и по други начини. В примера от ИЕФЕМ № 24061 S-овидните знаци
са добавки („власи“) към елбетица от птици. Тук те са еднакви, с
движение надясно, и се противопоставят само чрез цвят. От ляво
горе надясно долу (като движението на дневното Слънце) знаците
са жълти, докато от дясно горе наляво долу (в посоката на „нощ-
ното слънце“) те са черни.

ИЕФЕМ № 24061

228
 Противопоставени не само по цвят, но и по посока на движение,
са двойните спирали от една свиленица от Софийско от типа „сръбка“.
Тук двата знака стоят вертикално един над друг, в ивица, която
разделя повторението на главната елбетица в шевицата. Особеното
е, че по-тъмният (жълт) и светлият (бял) цветове са в различен
вид връзка в сравнение с предишния пример.

Традиционни български костюми и народно изкуство 1994, с. 45 обр. 33

Тук горният бял знак има посоката на вълнá от дясно наляво.

Това се свързва с идеята за завръщането към изначалния център и с
представата за света извън човешките културни граници. Затова
става логичен и белият цвят – цветът на Бялата богиня и на неви-
димите същности. По-тъмният S-овиден знак показва движение от
ляво надясно и е поставен по-долу, защото принадлежи към
тукашния свят на Червената богиня.
Повече са свилениците, в които двойните спирали се противо-
поставят хоризонтално. В свилениците от Бистрица и Биримирци на
с. 230 отляво е поставен S-овидният знак, за движение наляво, който
принадлежи на Бялата богиня, а отдясно е знакът на Червената. В
елбетицата от Биримирци (както и в многобройните ѝ варианти)
оста, която сочи от ляво надясно, е със знаците на Бялата майка,
докато движението от дясно наляво е със знаците на Червената.
Важно е да се отбележи, че същото е разположението на двата
S-овидни знака и в неолитната керамика.
229
Маслинков 1973, ил. 25 с. Бистрица 1890; ИЕФЕМ № 2548, с. Биримирци

Погребална купа от Унгария, неолит (Müller-Karpe 1968, Tafel 192 – А-1)

Срещуположно са поставени и S-овидните знаци в една група

граовски свиленици, които се срещат и в Софийско. Композицията
им е от квадрат и половина.
В центъра на свилениците от този вид стои звезда с наслоен
към нея „слънчев“ кръст. Този мотив е поставен в бял ромб, а от
върховете му кръстовидно израстват черни „елхички“. Те са дефор-
миран вариант на изображенията на Раждащата богиня от Чатал
Хьоюк (виж илюстрацията от началната страница на Въведението).
230
„Елхичките“ са обградени от лъчистото червено поле на един голям
изправен кръст със заострени краища. Така те са представени като
нещо важно и величествено, излъчващо енергия и ред и насочено
към разширяване.

Свиленици от покривки (сн. интернет и М. Георгиева)

Свързващите ромбове от същите свиленици

231
 Между раменете на големия червен кръст има по един, очертан
с бяло, маказ – знакът за единството на двете форми живота и за
двете посоки на раждане в света. Именно от средата на тези макази
се излъчват разтеглени шестоъгълници, в които са поставени (и про-
тивопоставени) S-овидните знаци. Така те оформят един наклонен
кръст към изправения кръст на елбетицата. Същевременно те очер-
тават два съседни ромба, които служат за връзка между квадратите
на композицията. Композицията става по-сложна от обикновена
квадратна мрежа.
Тези два междинни ромба, оградени отстрани от противопоста-
вените S-овидни знаци, се оказват лъчисто поле за елбетици. В
първия пример те са от кръст-кръстопът. Във втория елбетиците са
от звезда с наслоен към нея „слънчев“ кръст. В него обаче, по
вертикала, точките-слънца са заменени от двойка срещуположни
луни – знак за отвъдния, невъплътения живот на душите. Заради
различните мотиви по хоризонтала и по вертикала, тази елбетица
се оказва двустранна.

Свиленица от Граовско, сн. интернет

В друга свиленица, от Граовско, на същото място от композици-

ята са поставени червени легнали S-овидни знаци в двуцветно
лъчисто правоъгълно поле. То оформя два срещуположни змея,
жълт и черен, захапали опашките си.
232
 4. Въртящи се точки и луни

Праисторическите S-овидни знаци могат да бъдат осмислени не

само като връзка между два въртящи се елемента, но и като двура-
менна свастика – като въртящи се около собствения си център на
симетрия, особено когато този център е отбелязан с точка.
Идеята за въртящи се „точки“ може да бъде видяна и във варианта
на знака върху неолитен съд от Чехия. В него акцентът пада не
върху връзката между две спирални завихряния, а върху способност-
та на въртящите се обекти да разпространяват нещо извън себе си.
На практика тази фигура, както и мотива от културата Триполие-
Кукутени, е свастика, но не с четири, а само с две „следи“ от вър-
тенето.

Чиния от селищна могила Русе, халколит (Тодорова 1986, с. 44);

Съд от Чехия, неолит (Müller-Karpe 1968, Tafel 203 – 1) и мотив от
Триполие-Кукутени, халколит (Голан 1994, рис. 46 – 10)

В свилениците подобно въртене на точка се среща рядко.

Подладжица от МИС № 1558

233
 Върху тази подладжица двойната спирала около точка е поставена
като средна част от фигура, за която е трудно да се прецени от какво
е произлязла. Дали това е крайно стилизирано изображение на Све-
товното дърво с две животни при ствола му и противоречивото дви-
жение на Слънцето в средното ниво на света?
Представа за въртене може да се получи и без въртящият се обект
– точката – да се вижда. В купа от Билчже злоте от епохата на
халколита, знакът за въртене е представен само от две противопос-
тавени „луни“, които отбелязват идеята за въртенето. Какъв е сми-
сълът им? Важно е, че те са именно луни, а не просто полукръгове.

Купа от Билчже злоте, Украйна, нач. на ІV хил. пр. н. е. (Gimbutas 1996, p. 174)

Като цяло, рисунката върху тази купа е свързана с идеята за раж-

дането. В центъра е „слънчевият кръст“, който представя умножа-
ването на Изначалното слънце „във всички посоки на света“. Отстра-
ни, подредени свастиковидно, с разминаване, има два еленови рога.
Те се свързват с идеята за раждането, с прастария, възникнал още в
епохата на палеолита, образ на Богинята-еленица – животинският
образ (хипостаза) на раждащата същност на неолитната Майка.
Това, което трябва да се роди, е отбелязано с двойките от луни.
Те са вариант на фигурите , І, + – или в случая .
В неолитната система те обозначават невидимата Луна или нероде-
ната душа, т.е. начинът, по който животът съществува извън тялото.
Тук обаче двете срещуположни луни, свършващата и започващата,
234
които обграждат невидимата точка/луна/душа, са разместени така,
че създават впечатление за въртене. Така се показва, че именно не-
нарисуваната точка е онова, което се върти. Показва се, че духовното
„семе“, от което ще се зароди бъдещото живо същество, в своята
„отвъдна“ форма е свръх-малка (затова и невидима), но въртяща се
частица.
Върху бордюрния камък от светилището в Наут в Ирландия (виж
ил. на с. 65) този въртящ се елемент е показан като спирала, поста-
вена между двете луни. Невидимата нова луна (или духовната същ-
ност на нероденото същество) е представена чрез разгъването на
тази спирала надясно. А дясното движение е в посоката към „тукаш-
ния свят“, т. е. към влизането в тяло, изобразено чрез нарастващата
луна – която е нарастваща не само заради посоката на сърпа, а и
заради двойният ореол около този сърп.
Във вариантите на един тип много разпространени двустранни
елбетици със силно стилизирани изображения на Раждащата богиня
със спираловидни крака, белите противопоставени „луни“ се изреж-
дат в рамките на ромба.

Двустранни елбетици (Маслинков 1973 ил. 67, с. Кумарица 1889 и от

фонда на НЛМ)
235
 Детайли от рамките на същите елбетици

Във втория пример те са показани като кръгове с изписани следи

от въртенето.
Същата фигура може да бъде намерена с изправени линии,
но тогава въртеливото движение става по-трудно за възприемане.

Ред от свиленица тип „сръбка“ (НЛМ)

Когато „луните“ са поставени обратно, „с гръб“ една към друга

( в подладжицата от Горна баня), могат да бъдат свързани със знака
за „тукашния живот“ О. Тогава обаче не се получава впечатле-
ние за единно движение, а по-скоро за противопоставяне.

Подладжици от Горна баня (сн. Ю. Боева) и Требич (ИЕФЕМ № 3111)

„Гърбом“ могат да се изреждат и непълни двойни спирали (виж

подладжицата от ИЕФЕМ № 3111). Тогава отново се получава впе-
чатление за разнопосочност на движението. Всъщност това е още
един начин за осмисляне на двойността на света според неолитни-
те представи. В сравнение с отвъдния на Бялата богиня, където
противоположностите се събират и стават част от единно движение,
в света на веществените явления на Червената богиня противопо-
ложностите се разделят и не само се противопоставят, но и се дви-
жат към раздалечаване.

236
 5. Спираломеандри

Спираломеандър се получава, когато двойните спирали се

свържат в редичка. Така се обозначава безкрайност на движението-
взаимодействие. В неолитната керамика спираломендровите ленти
са обобщен знак за цялостното взаимодействие между въртящите
се елементи в света. Най-често върху тялото на съда те се свързват
в безкрайно кръгово движение от четири двойни спирали.

Неолитна керамика от България (Тодорова, Вайсов 1993, с. 108);

Триполска култура, късен халколит (Рыбаков 1981, с. 195)

Всички неолитни съдове със спираломеандри съдържат свасти-

ковидно движение и то става очевидно при поглед отгоре. Спирало-
меандрите се оказват свързани с идеята за свастиката, те като че ли
са способни да я породят.

Съд, гледан отгоре, Триполие (Рыбаков І 1965, с. 34

237
 В свилениците спираломеандрите се намират в изобилие върху
подладжиците. Там те изпълняват ролята на граница и тя е безкрайна,
защото обхваща долната част на ръкава изцяло.
Както и в праисторическата керамика, спираломеандрите биват
два вида – със завихряне около невидим въртящ се обект, и с видими
„слънца“, около които се завъртат S-овидните връзки

Спираломеандри със завихряне: долен ред от подладжица МИС № 227,

подладжици от МИС № 1082, ИЕФЕМ № 12979 и № 26639

Спираломеандри със „слънца“:

подладжици от МИС № 1371 и Маслинков 1973, ил. 43, с. Гниляне 1917 г.

Самите „слънца“ понякога се превръщат в различни кръстовид-

ни геометрични фигури, със собствен по-сложен смисъл. Във вто-
рия пример, от с Гниляне, слънцата са заместени от пет квадрата –
централен малък и излизащи от ъглите му големи. Тук квадратите
трябва да бъдат разбирани като точки или кръгове, а цялата фигура
представлява „слънчев“ кръст – от Изначално слънце и родените
от него слънца.
Особено често обаче спираломеандрите, поради забравения
смисъл, се превръщат в лъкатушна линия с излизащи от нея завър-
тулки като растения.
238
 Подладжици от ИЕФЕМ № 29415 и МИС № 4148

В примера от с. Войняговци S-овидните знаци са на пръв поглед

само доближени. Но те могат да бъдат видяни и като спираломеан-
дър, при това със свастиковидни слънца, които се въртят в посока
на часовниковата стрелка, надясно, както се „движи“ и самият спира-
ломеандър.

Подладжици от Маслинков 1973, ил. 30, Войняговци 1901 г. и ИЕФЕМ № 30724

Когато „слънцата“ са поставени в края на всеки S-овиден

знак, към спираломеандъра от подладжицата на ИЕФЕМ № 30724 се
добавят двойки от квадратни „слънца“, които приличат на знака за
безкрайност.
Нещо подобно се случва и в подладжицата от МИС № 222, но с
кръгли „слънца“. Тук обаче линията на спираломеандъра е транс-
формирана в лъкатушна линия, съставена от черни и червено-черни
сегменти.

Подладжица от МИС № 222

239
 Така червените кръгове-слънца се оказват поставени не в края
S-овидна фигура, а от двете страни на удебелените червено-черни
сегменти от лъкатушната линия. Така се оформя фигура, близка до
силно стилизираните Ф-образни изображения на Богинята, за които
ще стане дума в следващата част от изследването.
Когато S-овидни знаци с противоположна посока ( и )
се изреждат свързано, възможни са както удвояване на „слънцата“
(в МИС № 1369),така и сливането им ( в МИС № 889). В подладжи-
цата от МИС № 223 слетите „слънца“ са заместени от квадрат с
излизащи от него ъгли.

Подладжици от МИС № 1369 и № 889, странична рамка на свиленицата

№ 223

Макар и рядко, върху подладжиците се среща и наслояване на

два противоположни спираломеандъра. Тогава те взаимно като че
ли се неутрализират. При наслояването на две противоположни
двойни спирали резултатът е фигура, която в съвременната ни кул-
тура е знак за безкрайност . Нейният смисъл е пълнотата на
взаимодействията между въртящите се елементи в света като пълно
единство на противоположности.

Кремъчен нож от Чатал Хьоюк VІ, неолит ( Müller-Karpe 1968, Tafel 116
№ 17)
240
 Това е знак за съвършенството на света, но е възможно да бъде
употребен и като знак за съвършения човек.
Подладжицата по-долу може да бъде видяна като наслояване на
противоположни спираломеандри, които образуват свързана редичка
от знака за безкрайност, вътре в който са изписани S-овидни двойни
спирали.

Подладжица от свиленица, сн. интернет

Удвояването на едната от пресичащите се линии обаче като че

ли прави по-логично осмислянето на този мотив по друг начин –
като единичен спираломеандър с общо движение надясно, който
обаче е с необикновено увеличени „слънца“. Вътре в тях са поставени
единичните S-овидни знаци, показващи движение наляво. Така е
показано динамичното, подвижното единство на по-голямата Чер-
вена и на по-малката Бяла съставка на Богинята-свят.

241
 6. Полусвастики

Друг важен вариант на двойните спирали може да бъде наречен

полусвастика. Тя се получава, когато S-овидният знак се пресече
кръстовидно от линия или друга по-сложна фигура. В праистори-
ческата култура най-често това е фигурата на Богинята. Самият S-
овиден знак обозначава единственият възможен начин за връзка и
взаимодействие между въртящи се елементи. Той обединява две
спирали и показва идеята за взаимовръзката, превръщането и един-
ството на противоположностите. Затова, когато влиза в изображе-
нието на Богинята, тя самата става израз тези идеи.

Антропоморфна фигура от Караново (Гимбутас 2006, с. 263) и от

Топлница, късен неолит (Тодорова, Вайсов 1993, с. 198

Богинята като полусвастика:

Свиленица от Британския музей (сн. интернет); ИЕФЕМ № 26639
242
 В шевиците от Софийско се срещат и двата типа изображения на
Богинята като полусвастика – с S-овидни ръце (рядко) и с S в долна-
та част на тялото.
Абстрактният знак за Богинята-свастика е S-овидният знак,
пресечен от права черта. Пресичането служи да посочи точката му
на въртене, която се намира при мястото на усукване и смяна на
движението вътре в него. Така точката на въртене се превръща в ос.
Този символ се среща в подладжиците, като отделни фигури и
като спираломеандри от полусвастики.
Има и една свиленица (виж ил. на с. 111), в която полусвастиките
са поставени върху очертанията на самата ромбовидна мрежа. Те
придават динамика на цялата композиция, защото предизвикват
въртене наляво на всеки от ромбовете. Така цялостната свиленица
придобива поне част от динамиката на спираломеандровите мре-
жести композиции от късния халколит и бронзовата епоха, без обаче
да повтаря композицията им.
В подладжиците полусвастиките могат да бъдат показани като
единични знаци или като редичка. Фигурата, която пресича двой-
ната спирала, може да бъде права линия, но също и маказ – знакът
за раждащата същност на двойната Богиня, който в случая замества
изображението ѝ. Комбинацията от маказ и двойна спирала същест-
вува и в неолитната култура.

Подладжици (МИС № 233; Частна собственост, сн. интернет;

Маслинков 1973, ил. 79 Обрадовци 1910 г.);
Печат от Италия, VІ хил. пр.н.е. (Gimbutas 2006, p. 123)

Когато спираломеандрите от полусвастики са от типа „със слън-

ца“, самите слънца могат да изглеждат не само като кръгове, но и
като различни други фигури. В подладжицата ИЕФЕМ № 29418
слънцата представляват сложна фигура: от неизвезана точка-слънце
243
в центъра се излъчва кръст, върху който е наслоен квадрат с излиза-
щи от него ъгли. Линиите на спираломеандъра тук са пресечени от
маказ, който обаче е съставен от ъгли.

Подладжица от ИЕФЕМ № 29418

Така към значението на маказа – единството на двете посоки на

раждането в света, се прибавя по-голямата активност на ъгъла в
сравнение с триъгълника. Поставен при мястото на обръщане на
движението в S-овидния знак, маказът (раждането в двете посоки)
се оказва част от основния принцип на движението в света – част
от единството и взаимовръзката на противоположностите, които
пораждат това движение.
Подладжицата в свиленицата от ИЕФЕМ № 43518 представлява
свързано изреждане на два противоположни S-овидни знака –
и . Съединяването им става чрез наслояване на „слънцата“,
които тук имат формата на кръст-кръстопът, оформен от четири
„раждащи“ ъгъла. Всеки от тях съдържа и по една точка-семе.

Подладжица от ИЕФЕМ № 43518

Тук всеки от S-овидните знаци е пресечен от две малки и пре-

делно стилизирани фигурки на Богинята. Те са поставени „ с разми-
наване“, което им придава допълнителна въртеливост.
В подладжица на свиленица от фонда на Литературния музей
„слънцето“ представлява квадрат с излизащи от него ъгли – знакът
за раждане в четирите посоки на света. А фигурите, които пресичат
244
спираломеандъра, отново са силно стилизирани изображения на
Богинята с вдигнати ръце. Тук обаче те са съединени, сдвоени и
така превръщат S-овидните знаци в полусвастики.

Подладжица със спираломеандър, в която слънцата да заменени с

„раждащ квадрат“, а пресичащата фигура представлява сдвоено
изображение на Богинята (НЛМ, сн. Ю. Боева)

И в двата примера по-долу двойните спирали са превърнати в

полусвастики, тъй като са пресечени от огледално сдвоени схема-
тични изображения на Богината. В примера от Обрадовци двойните
спирали са изредени с допиране, но без да образуват спираломеан-
дър, а в подладжицата от МИС № 1549 те са напълно самостоятелни,
отделени чрез спираломеандрови вертикални ивици и се изреждат
с цветовете на четиричастните цикли.

Подладжици от полусвързани или самостоятелни двойни спирали,

пресечени от сдвоени изображения на Богинята (Маслинков 1973, ил. 45,
с. Обрадовци 1910 г.; МИС № 1549)

Друг вариант на Богинята с вдигнати ръце – с ромбовидно тяло,

вдигнати ръце и „раждащ ъгъл“ вместо двурога глава, пресича S-
245
овидната двойна спирала в подладжиците от с. Главановци и от
МИС № 1554, като ги превръща в полусвастики.

Подладжици от ИЕФЕМ № 9180, с. Главановци, Трънско 1915 г. и МИС

№ 1554

Във втория пример заслужават внимание и вертикалните редички

от свързани рогати глави – символ на утробата, представен тук като
свързано изреждане, което има смисъл на потомство или потекло.
Накрая, в подладжицата на свиленица от ИЕФЕМ № 38052, се
повтаря един по-особен мотив полусвастика. Тя е бяла, неизвезана
и очертна чрез по-големи цветни фигури. Те също са S-овидни знаци,
но с обратна на бялата полусвастика посока. Така полусвастиката
се оказва двойна, наслоена от двата варианта на двойните спирали.

Подладжица от ИЕФЕМ № 38052

Спазени са и други особености от епохата на неолита: бялата

полусвастика, която е по-малка, е с движение наляво, което е харак-
терно за знаците, свързани с Бялата богиня, докато цветните S-овид-
ни знаци, които я очертават, са с движение надясно, в посоката на
Червената богиня. При изреждането на тези двойни и двупосочни

246
полусвастики се появява и цветовият мотив (изреждат се зелено,
червено, синьо, червено), който изразява идеята за цикличността.
В праисторическата керамика свастики се образуват и чрез зъвър-
тане на ромб (виж ил. на с. 214). По този начин към идеята за върте-
нето се прибавя идеята за света като утроба.
В шевиците мотивът ромб-свастика се намира само във вариант,
който би трябвало да наречем полусвастика. Той представлява квад-
рат, от върховете на който в едната посока, например наклонената
надясно, излизат спирално завъртяни „куки“, а в наклонената наляво
са добавени двойки от „рога“. Заради тях тази полусвастика носи и
смисъла на рогатите глави, чието най-общо значение е „утроба“
(виж Боева 2015). Рогата подчертават и донякъде конкретизират
смисъла на ромба да отбозначава утроба, а елементите на свастика
прибавят към него и идеята за въртенето.
В свиленицата от МИС № 1275 цялата композиция е изградена от
наклонени редове от полусвастики, червени или разноцветни.

МИС № 1275; ИЕФЕМ № 3210, от 1894 г.

В старинната свиленица от ИЕФЕМ № 3210, вградена в покривка,

мотивът полусвастика с рога е подреден кръстовидно в несъедине-
на елбетица от типа на слънчевите кръстова. Тя има наклонен кръст
в центъра си и оцветени в три цвята свастиковидни квадрати (два
червени по хоризонтала и зелен и светлосин по вертикала), чрез
което се обозначава четиричастен времеви цикъл.
247
 7. Несиметрични свастики

Полусвастиките в подладжиците нерядко преминават в особени

несиметрични свастики, в които единият от кръстосаните S-овидни
знаци е по-голям от другия. Те не притежават кръговата симетрия
на същинските свастики, а показват идеята за въртенето заедно с
представата за двойността на света, с осмислянето на светлинната
Бяла майка като по-малка в сравнение с веществената Червена.

Подладжици от ИЕФЕМ № 2575, с. Мировяне 1910 г.; от МИС № 724

При спираломеандрите с полусвастики също има тенденция пре-

сичащата линия да се завива S-овидно и така да образува несимет-
рични свастики.

Подладжици (сн. Св. Петров; ИЕФЕМ № 29423)

Те се завъртат на мястото на слънцата от праисторическите съ-

дове със спираломеандри и показват образуването на свастиките
поради въртенето на кръст, а кръгът, в който е вписан този кръст,
се осмисля като „следа“ от движението му.
В тези примери ясно се вижда принципната връзка между слън-
цата и свастиките.

248
 8. Кръстосани S-овидни знаци

Има един особен мотив от двойни S-овидни спирали, който се

образува от кръстосването на два различни по посока S-овидни
знака. В него има не кръгова, а двойна симетрия. За фигурата, която
се получава, няма специално название.

Великденски колак от две кръстосани S-овидни фигури и яйца

от с. Коркина, Кюстендилско (Маринов 1994, ил. 240);
МИС № 227 – мотив от подладжицата

Тази двойно симетрична огледална фигура създава впечатление

и за две „гърбом“ поставени луни – нарастваща и намаляваща. В
средата на Великденския колак, на мястото на пълната луна, стои
червено яйце, докато останалите, по краищата, са бели. Във везбе-
ния мотив от свиленицата МИС № 227 в центъра на кръстосването
има само малка „разрязана“ точка (т.е. две „затворени“ луни).
Въпреки, че идеята за въртене на S-овидните фигури е подсилена с
допълнителни малки S-овидни мотиви, поставени перпендикулярно
на големите и със същата посока на въртене, самото съединяване
на противоположно въртящи се знаци блокира възможността им за
въртене и ги застопорява в стабилна и неподвижна конструкция.
Великденският колак не случайно се прави за празника на Въз-
кресението и на пролетното възраждане на природата. Неговият
обобщен смисъл е „живот“. Когато е представен чрез символите на
Луната, той може да бъде изграден от трите видими, „тукашни“ фази
от лунния цикъл: нарастващата нова Луна, пълната  и намаля-
ващата . Те заедно, във фигури от типа на  или , още от
епохата на неолита показват идеята за индивидуалния, въплътения
в тяло Живот тук, във земния свят на Червената богиня.
249
 В свиленица от МИС № 1291 към кръстосаните двойни спирали е
добавена и средна ос. Така фигурата става много подобна на кирил-
ската буква Ж, чието название в азбуката е „живот“. Почти същата
комбинация виждаме и в печат от бронзовата епоха от Анатолия.
И в шевицата, и в печата е трудно да се прецени, дали се изреждат
две противоположни „луни“, или са кръстосани два S-овидни знака.
И в двата случая обаче през специално отбелязания център на
фигурата преминава ос.

МИС № 1291 – елбетица и Ж-мотив от рамката ѝ;

Печат с редуване на „луни“ от Карахьоюк, Анатолия, бронзова епоха
(Müller-Karpe 1974, Tafel 319 № 20)

МИС № 50 – композиция и детайл

Във вариант на този мотив (МИС № 50) тази ос е удължена и

усложнена така, че може да възприеме и като пределно стилизирано
огледално сдвоено изображение на Богинята.
250
 9. Свастики

Като основна елбетица, свастики с четири еднакви рамене и

пълна кръгова симетрия в свилениците се срещат рядко. От достиг-
налите до нас има две вариантни свастиковидни елбетици в свиле-
ници от типа „сръбка“.

Свастики от птици (ИЕФЕМ № 3210

251
 Свастики от птици (Петева 1935, т. ХХ, с. Сеславци)

В тях свастиката е неизвезана, бяла и се оформя от телата на

четири птици в кръгова симетрия. Те са изобразени като силуети и
не съдържат подробности, по които да можем да разберем със
сигурност накъде се движат, т.е. къде е главата и къде – опашката.
Ако предположим, че свастиката и птиците се въртят в еднаква
посока, то главата би трябвало да е отляво на изображението.

Детайл от кръговата елбетица – вероятно птица с глава наляво,

очертаваща свастика с движение също наляво (ИЕФЕМ № 3210)
252
 Птиците са неолитен символ за способността на Богинята да
поддържа космическия ред, а част от него е преминаването на
душите от живот в тяло в живот без тяло и прераждането.19
В свиленицата от Сеславци двете бели свастики се въртят наляво.
Така се въртят и свастиките от горните две квадратни рамки в сви-
леницата от ИЕФЕМ № 3210. В долната двойка рамки, обаче, лявата
кръгова елбетица представлява свастика, въртяща се надясно, по
посока на часовниковата стрелка, а дясната се върти наляво. Свасти-
ките са „негативни“ – образувани са от неизвезаните полета между
телата на четирите птици.
Върху кръговата симетрия в тези две елбетици е наслоен и
един огледално-симетричен (неподвижен) наклонен Х-овиден кръст.

Детайл от свиленицата ИЕФЕМ № 3210

Върху краищата му, като върху жезъл, стоят силно трансфор-

мирани изображения на Богинята.
Сред везаните ръкави от Софийско има само една, почти изцяло
геометрична свиленица с мрежова конструкция, която съдържа
свастиковидни елбетици. Свастиката тук е изградена от два кръсто-
сани S-овидни знака, като хоризонталният е по-широк от вертикал-
ния. Дали обаче това не е случаен, технически дефект? Или е начин
да се покаже връзката между хоризонтала и тукашният свят на (по
голямата) Червена богиня – и вертикала и невидимият свят на „без-
плътната“ Бяла?

19
За характеристиката на птиците виж в главата „Богинята птица“ – Боева 2010,
с. 87-112
253
 Свиленица ИЕФЕМ № 26709 и детайл - свастиката

Свастиката е бяла, неизвезана, с черна точка-ос на въртенето.

Четири големи червени ъгъла я обграждат и оформят равнораменен
наклонен кръст около нея. Вътре в тях въртеливото движение е
подчертано чрез ъгли, съставени от изреждането на жълта, синя и
черна точки/ромбове. (Изглеждат ми като звезди, свързани в съзвез-
дие, но това е субективно възприятие).
Схемата на тази свиленица е квадратна мрежа. При мястото на
връзките са поставени големи розети-цветя, наслоени върху осмора-
менен кръст с точки-слънца-семена в краищата му. Вътре в розетата,
по диагоналите, са кръстосани двойки зелени и сини изображения
на Раждащата богиня, които израстват от централната черна ром-
254
бовидна точка-семе. Те се възприемат като тичинки на „цветето“,
но представляват самостоятелна изобразителна елбетица. В нейния
смисъл е включена идеята за двойността на Богинята, за възниква-
нето на света от точката-нищо и за раждането в четирите посоки.

Розета от мястото на връзките в квадратната мрежа; Розета, която

отбелязва рамката в свиленицата от ИЕФЕМ № 26709

В средата на всяка от страните на неочертаните квадрати от

схемата има и по-малки розети. Те служат да очертаят рамката.
Свастики се срещат и на други места в композициите.
В граовската свиленица МИС 1803 свастиките са поставени при
хоризонталните връзки на линиите в ромбовидната мрежа на ком-
позицията. Така те загатват за нейната цялостна въртеливост.

Елбетица от МИС № 1803 и детайли

255
 Те са изградени от кръстосването на два S-овидни знака, жълт и
черен, и са поставени в осмоъгълник („кръг“). Затова те могат да
бъдат осмислени като знак за слънце. И тъй като лявата свастика в
тази композиция се върти надясно, а дясната – наляво, може да се
допусне, че имат и календарен смисъл – отляво да обозначават дви-
жението на Слънцето от Еньовден до Коледа, а отдясно, обратно,
от Коледа до Еньовден.
В същата свиленица центърът на основната елбетица има някои
белези на свастика – заради симетричното повтаряне на четири спи-
рално завъртяни елемента, два черни и два жълти. Симетрията тук
обаче не е кръгова или четворна, а само двойна. Центърът всъщност
се върти едновременно в двете противоположни посоки. Черните
елементи показват въртене надясно, а жълтите – наляво. Това се
свързва с двойността на Богинята-свят, но може би показва и равната
значимост на дясното и лявото въртене.
Същата фигура е поставена и при връзките на ромбовете във
вертикал. Свиленицата обаче там е срязана, за да бъде вградена в
покривка и затова не може да бъде по-цялостно осмислена.
Най-често геометрични свастики се намират в рамките на ром-
бовете, които ограждат елбетици. Там те обикновено са черни и се
изреждат в жълти/бели и червени квадратни полета.
Самите рамки са три вида. В две свиленици от с. Бракевци, пуб-
ликувани от Е. Петева ( виж на с. 254)), рамките със свастики се
спускат като зигзаг покрай вертикална редица от елбетици. От
двете страни на тази вертикална лента се изреждат половинки от
същата елбетица. При местата на пречупване на зигзага в първия
пример са поставени квадрати с точка – нещо като квадратни
„слънца“, докато във втория на това място стоят свастики.
Свастиките в първия пример са с еднаква посока – с въртене по
часовниковата стрелка, а редуването им става чрез обръщане на
двойката: след жълто и червено поле следва червено и жълто.
Във втория пример свастиките отляво и отдясно се въртят една
срещу друга. Изреждането на полетата обаче става чрез разминава-
не, т.е. хоризонтално срещу жълтото поле винаги стои червено.
Броят на свастиките, които се изреждат по този начин, изглежда
не носи специален смисъл.

256
Свиленици от с. Бракевци (НИМ № 30016; Петева 1935, с. 157 обр. 122)
257
 Когато свастиките са поставени в рамките на ромбовете от голяма
ромбовидна схема, възможностите също са две. В свиленицата „от
селата към Стара планина“ в три от страните на рамката има по
три свастики и по две квадратни „слънца“ с точка. В лявата горна
част от рамката обаче свастиките са с една повече. Може да се пред-
положи, че това е грешка – неволна, или нарочна („против уроки“).
Ако не обръщаме внимание на тази „грешка“, с общия си брой –
12, свастиките като че ли създават впечатление за календарност.
Смяната на червените и жълтите полета дори може да бъде изтъл-
кувано като редуване на месеци с 30 и 31 дни.

„Свиленица от селата към Стара планина“ (Софийски край 1993, с. 140 ил.
175)
258
 При по-общ поглед върху свилениците обаче става ясно, че броят
на свастиките в рамките на свилениците като че ли по-скоро не се
подчинява на календарен принцип.
В свиленица от Литературния музей, вградена в покривка, свас-
тиките се изреждат върху бели и червени квадратни полета по шест
във всяка от страните на ромбовидната рамка на елбетицата. Сед-
мата, еднаква по вид и размер с останалите, е поставена върху бяло
поле и заема мястото на вертикалното кръстосване в ромбовидната
схема.

Свиленица от фонда на НЛМ

259
 Както и при S-овидните знаци, свастиките, подредени в рамките
на елбетиците, са с огледално противоположна посока на въртене.
В рамката на свиленица, вградена в покривка от колекцията на На-
ционалната художествена академия, както и в свиленицата от Трън-
ско, свастиките са по четири във всяка от страните на рамката .
При вертикалните връзки на мрежата също има свастики и те обик-
новено са с ляво въртене.

Свиленица от покривка (Аврамова 2014, с. 61, ил. 80)

260
Свиленица от Трънско (сн. З. Колева от изложба в ИЕФЕМ)
261
 В свиленицата от с. Брезе, чиято елбетица е изградена от кръс-
товидно огледално учетворени изображения на Раждащата богиня
(със силует, напълно повтарящ изображенията от VI хилядолетие
пр.н.е., намерени в Чатал-Хьоюк), редичките от свастики са удвоени.
Както при двойните редички от S-овидни знаци, и тук противо-
поставянето става не само между отделните страни на ромба, но и
между външния и вътрешния ред на ромбовидната рамка.

Свиленица от с. Брезе, (Петева 1935, с. 158; снимка на А. Комитска на

същата свиленица, от изложба в ИЕФЕМ през 2015 г.)

Още през 1932 г., в изследването си „Шевични паралели“, Евдо-

кия Петева обръща внимание на една свиленица, в която ясно, чрез
оцветяване в черно и жълто, са наслоени две свастики. Жълтата е
с въртене надясно, в посоката на дневното слънце, а черната – наляво,
в посоката на предполагаемото нощно невидимо движение на
Слънцето от залеза към изгрева. В резултатът от това наслояване
двете противоположни движения взаимно се неутрализират и се
превръщат в кръст със завъртяни краища.
262
 ИЕФЕМ, изложба за Е. Петева (сн. Ю. Боева)

Същевременно, частичното оцветяване на свастиките привлича

вниманието към четири кръстовидно поставени изображения на
Раждащата богиня. Тя е с рогата глава и със странно полуочертан
и двуцветен ромб-утроба. От този ромб излиза „канал“, който
обаче води не надолу, към центъра на елбетицата (там в квадратна
рамка стои розета-слънце с добавени четири квадратни „слънца“ в
диагоналите), а нагоре, превръщайки се във врат на фигурата.
263
 Детайл с изображение на Раждащата богиня от свиленицата от
изложбата за Е. Петева

Свастиката, като част от изображението, тук се оказва белег за

диалектичната същност на Богинята, а размяната на цветовете на
половинките от ромба спрямо краката напомня за принципа на
оцветяване в източния символ Ин-Ян.

Свиленица от покривка (Аврамова 2014, с. 61, ил. 80)

264
 Този тип наслоени свастики се среща и в други етнографски
области на България. В достигналите до наши дни свиленици от
Софийско обаче до сега съм намерила само един вариант на
свиленицата от ИЕФЕМ – вграден в покривка от колекцията на
Националната художествена академия. Въпреки разликата в
основния цвят на шевицата (не розов, а червен), вариантът е
много близък.

265
266
 VI. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В началото на това изследване си поставих въпроса кога е за-

почнало спазването на традицията, такова, каквото го познаваме
от селската традиционна култура. Дали в началото на неолитната
епоха или по-късно, например в нейния край?
Има качествена разлика между знаковата система от неолита,
каквато можем да я намерим в достигналите до нас артефакти, и
шевиците от селската традиция, ако гледаме на тях като на знакова
система. Най-общо, неолитната система оставя впечатление за много
по-голяма свобода в изобретяването на форми и съчетания в срав-
нение с традиционната. В нея не се усеща действието на строги
правила, и преди всичко, не се усеща идеята за стриктно повторе-
ние на формите, която е така важна за традиционната култура.
В неолитно-халколитната система има достатъчно свобода за изо-
бретяване както на „лексиката“, така и на „граматиката“ на художест-
вения символен език. Създателите ѝ са имали не само идеи за изказ-
ване, но и възможност да въвеждат нови форми, а още повече, да
съчетават вече познати знакови елементи по нови начини. 20
Обратно, художественият език на шевиците от традиционната
култура се характеризира с изключителна стабилност, дори със стре-
меж към неизменност на „лексиката“, т.е. на знаците и изображе-
нията със символно значение. В шевиците от традиционната селска
култура има достатъчно строго регламентирано повторение на моти-
вите. По-голяма свобода има само може би при „граматиката“ на
шевичното знаково-образно „изказване“. Тази свобода се отнася не
толкова за цялостните композиции, колкото до възможността за
добавяне на мотиви. Една част от тях са цветните добавки, наречени
„власи“. Друга, по-съществена част са тези, които се добавят чрез
наслояване на мотиви върху основните фигури в композицията.
Отделните групи от свиленици, т.е. отделните типове свиленици,
имат обща конструкция и еднакви главни мотиви. В тези групи
обаче е изключително трудно да се намерят две напълно еднакви
20
За това повече виж Боева 2010, с. 10
267
свиленици. Ако групата например е от звезди, в центъра на тези
звезди навсякъде стоят различни мотиви, които се наслояват, създа-
вайки сложна „последователност от събития“ вътре в звездата. Ако
предположим, че тези мотиви са наслоени не по декоративни , а по
смислови причини, бихме могли да ги изтълкуваме като разказ за
начина, по който центърът се разраства и променя. Това може би е
било естествено за по-старите времена от съществуването на шеви-
ците. В последните десетилетия обаче, преди традицията за тяхното
изработване да прекъсне (по време на войните в първата четвърт на
ХХ век), смисълът на мотивите е бил напълно забравен и създаването
на вариантите е ставало по чисто естетически подбуди.
Важното е, че вариантите съществуват само в рамките на типова-
та схема, характерна за група свиленици. Самият факт, че има типо-
ве свиленици показва, че конструкциите, композиционните схеми
са нещо, което се повтаря заедно с основните си мотиви. Много
трудно е обаче да се прецени кога някоя по-особена композиционна
схема е плод на лично творчество или е единичен представител на
полуизгубена типова група.
Сред свилениците, снимки на които съм успяла да намеря, а те
са повече от 700, има едва 18-20 (т.е. около 3%), които като че ли
наистина не принадлежат към старинния тип свиленици. Най-важ-
ната им особеност е, че те не са изградени от традиционни мотиви.
За тях може би трябва да предположим, че са се появили в резултат
на копиране на мотиви и композиции извън системата на българ-
ската селска традиционна култура.
Една от тях е свиленицата от НИМ № 30018, публикувана от Ели
Гуцева. Тя, струва ми се, представлява опит да се изкопират мотиви
и композиционни форми, характерни за тъкан от килимен тип.
Друг пример за нехарактерна и вероятно нетрадиционна по своя
произход свиленица, е старинната свиленица от с. Бистрица от края
на ХIХ век, която се намира във фонда на Музея за история на Со-
фия, № 1408. Тя е изградена от мотиви, свързани с античната кул-
тура. Но ако съдим по яснотата и липсата на деформация в изобра-
женията, трябва да предположим, че тези мотиви не са достигнали
до наши дни в резултат от традиционното спазване на точността
при хилядолетното копиране на мотивите в селската култура. Най-
вероятно трябва да допуснем, че тази свиленица е изкопирана от
тъкан, която има чужд и сравнително съвременен произход.
268
Гуцева 2017, с. 36 – НИМ № 30018; МИС № 1408, от с. Бистрица, ХIХ в.

Чужд произход можем да предположим и при някои от нетради-

ционните свиленици, изградени от растителни мотиви.

ИЕФЕМ № 9182, с. Главановци, Трънско,1915 г.; Свиленица от ebay

269
 Като изключим тези редки случаи на копиране на мотиви и ком-
позиции от чужда култура, творческият момент при свилениците
може да бъде сведен до създаване на варианти на традиционните
мотиви и композиции. Трудно е обаче да предположим, че в края
на ХIХ и началото на ХХ век, когато са били създавани нови вари-
анти на свиленици, това е целяло да изкаже нова идея. По-скоро
можем с доста по-голяма увереност да твърдим, че нововъведени-
ята в свилениците на този последен етап от развитието на традици-
онната култура, към която те принадлежат, са предизвикани от чисто
декоративни художествени намерения.
Да се върнем към въпроса за началото на традиционната култура.
Мотивите-символи в наши дни продължават да носят (като въз-
можност) неолитното знание за строежа на света и обществото,
разбирани в крайна сметка като образ на Богинята. Освен това
мотивите, като част от традиционния начин за мислене чрез анало-
гии, носят или по-точно хилядолетия наред са носили магическа
сила, защото, заради аналогиите, са били средство за осигуряване
на връзката между различните прояви и нива на света. В по-стари
времена шевиците са били както форма на знание за света и неговата
божественост, така и начин за свещенодействено въздействие върху
този свят.
В традиционното общество човекът, облечен само в риза, е бил
смятан за гол, необлечен. Това означава, че ризата не е точно дреха,
а по-скоро втора кожа, която служи за преход между вътрешния и
външния свят. А още по-точно, ризата трябва да служи за преход
не изобщо към външния свят, а към неговата космична, т.е. подреде-
на и окултурена, овладяна от човека страна. Затова строго правило
е било всички отвори на ризата да бъдат обградени със свещена,
магическа везба. Именно везбата е трябвало да осъществи прехода
между вътрешното и външното, да осигури правилността на този
преход. Не случайно в традиционните представи ризите на самоди-
вите са бели, без никакви шевици. Липсата на шевици определя
самодивите като „вънкашни“ за общината, като чужди и опасни за
културната, за очовечената част от света.

270
 Шевиците върху ризата имат множество функции – различни и
преливащи една в друга:
● да обозначават представите за света;
● чрез символите, които пораждат аналогии и чрез изображенията,
които са пряко обръщение към Богинята, да осигуряват връзката
между различните нива на света;
● да осигуряват покровителство от страна на космическия ред чрез
обозначаването му;
● като акцентират върху определени идеи, – например идеята за
плодородието, да предизвикват осъществяването им, поради дейст-
вието на закона за аналогиите;
● да представят културността, да демонстрират принадлежността
на човека към подредения, овладяния от селската община свят;
● показвайки човека като принадлежащ към очовечения културен
свят, да го предпазват от опасностите на хаотичния, неподредения
извънкултурен „вънкашен“ свят;
● да превръщат на представата за културност в представа за красота.
Шевиците утвърждават принадлежността на хората към космичес-
кия ред, превърнат от селската община в човешки, културен ред, а
поради това – в предпазно средство против хаоса. В по-късните
времена, когато смисълът на изображенията и знаците е повече
или по-малко забравен, най-силен остава споменът именно за пред-
пазната функция на точно повтаряните мотиви. Те са свещени знаци,
а за да осигурят на хората божествена помощ и покровителство, те
трябва да бъдат точни, за да бъдат и разпознаваеми за невидимата
страна от действителността.
Предпазната, охранителната функция на шевиците е особено
устойчива. Едва в края на традиционната култура, в десетилетията
на отмирането ѝ, тя бива забравена и отпада. Остава само тяхната
естетическа задача да украсяват облеклото. Това от една страна
води до по-бърза изменяемост на мотивите и конструкциите и до
допускане на чужди за традицията композиции. В резултат (и в
съчетание със социално-икономическите причини), се достига до
отпадането на голяма част от шевиците от носията в Софийско и
до замяната им с дантели.

271
 Може да се предположи, че духовното знание, получено чрез
просветление, което стои в основата на неолитната култура, е при-
чината за по-голямата гъвкавост и за изобретателския характер на
неолитната знакова система. Всъщност, интуитивно полученото
знание често се съпровожда и от символната форма за своето обозна-
чаване. Формата се постига заедно със знанието. За това можем да
съдим например от знака S, който е трудно да бъде изведен или
съчинен поради някакви битови причини. (По-скоро се случва
обратното: интуитивно постигнатият символ в неолитната култура
се „обяснява“ чрез уподобяването му със змия. Тя обаче е двуглава,
за да се отличава от битовите изображения, за да бъде символ на
възможността за двустранно, двупосочно взаимодействие). Може
да се допусне, че същият принцип за интуитивно постигане, един
вид получаване на символи, се отнася и за други от неолитните
знаци. С други думи, през епохата на неолита можем да говорим за
духовни, трансцедентални основи на културата.
Климатичните промени от края на V хил. пр. н. е. до голяма сте-
пен са причина за загиването на неолитно-халколитната култура и
за появявата на идеята за насилието като начин за съществуване на
хората. Така се достига и до упадъка на духовната традиция на про-
светленото знание. Ето защо може би е по-логично да предположим,
че същинската селска традиционна култура, такава, каквато е достиг-
нала до наши дни, започва именно от този момент – от момента на
упадъка на неолитната духовност. Селската традиционна култура
се опитва да задържи ценностите на неолитната традиция през
следващите епохи, като стриктно и невероятно дълго пази всичко,
което е оцеляло от нея.
Остава въпросът дали духовната традиция през епохата на
неолита е била достояние само на някакъв елит. Ако се съди по
запазените артефакти, високите духовни постижения на единици
от обществото не са оставали тайна, а по-скоро са били достъпни
за всички, най-малкото поради „записването“ им в „украсата“ на
съдовете. В неолитната култура най-високите достижения на духов-
ността и знанието са били включвани непосредствено в бита.
Разслоението на обществото започва от края на халколита (негова
прекрасна илюстрация е Варненският халколитен некропол), и
272
става правило през бронзовата епоха. Тогава се появява фигурата
на царя-жрец, чието задължение е да стане носител на високата
духовност. Същевременно народът, чрез селската традиционна
култура, носи символите на неолитната сакралност, вече превърнати
в канон.

В анализа на свилениците от геометрични мотиви, направен

дотук, разглеждам елбетиците главно във връзка с представите за
произхода на света от един център, който се разширява и се самопод-
режда кръстовидно. Не търся характеристиките на човека, защото
в традиционното общество аналогията между макрокосмоса и
микрокосмоса се подразбира, но не води до акцент върху човешката
индивидуалност.
Свилениците от Софийско най-често представляват мрежова
композиция с кръстовидно подредени мотиви. Самите мрежи, ром-
бовидни, квадратни или квадратно-ромбовидни, са не само компо-
зиционен принцип, но играят и роля на смислообразуващ мотив,
на знак за принадлежност към света на Бялата или на Червената
богиня
В свилениците от мрежов тип има три начина за подреждане на
мотивите:
● подреждане на мотиви или елбетици в ромбовидните или квад-
ратните полета на мрежата, за да показват реда вътре в някаква
цялост (независимо дали това е цялостта на света или на отделните
му проявления);
● подреждане на мотиви или елбетици в местата на кръстосване
в мрежите, като характеристика на взаимовръзките в тях.
● когато мрежите са очертани, очертанията могат да съдържат
особени начини за организиране на мотивите в рамки, а понякога и
елбетици.
Най-важната характеристика на геометричните мотиви в свиле-
ниците от Софийско е тяхната преобладаваща симетричност и въз-
можността за пространствени варианти, чрез огледално обръщане,
съчленяване или наклон. Именно пространствените варианти са
начинът за изказване на голяма част от смисъла на мотивите.

273
 Всяка истинска аналогия трябва да може да се употребява и в
обратен смисъл. Затова се появява идеята за огледалното обръщане.
Мотивите могат да бъдат огледално конструирани, удвоени или
огледално кръстовидно учетворени, прави или наклонени. Симет-
рията в шевиците е същностно качество на символността им, защо-
то, наред със самите мотиви, е основен носител на възможността
за аналогии.
Точката в центъра на елбетицата винаги присъства – дори и ко-
гато не е отбелязана. Тя е енергийният пораждащ център на кръсто-
видността. Центърът – точката, но и кръга, са Цялото, това е фор-
мата („мястото“и „моментът“) на света преди пространството и
времето да се появят в него. Това е също и целта на развитието,
разбирана като завръщане в Цялото, чрез което се преодоляват
всички противоречия. Ние не знаем дали завръщането към точката-
център би трябвало да бъде крайният резултат от развитието на
света, но със сигурност можем да твърдим, че човекът, постигнал
центъра си, се отъждествява с Цялото – с целия свят като Бог или
като неолитната Богиня.
Кръгът в свилениците обикновено има форма на ромб или
квадрат. Той може да се появи като начален кръг/ромб/квадрат от
неразчленената фаза на Сътворението, а също и като ромб/квадрат,
които са част от мрежата. Така мрежата, ромбовете или квадратите
ѝ, ограждайки елбетиците, се оказват някакъв външен знак за цялост
– за цялостта на света като съвкупност от отделните му проявления.
Елбетиците в полетата на композиционната мрежа са цялости, т.е.
отделни явления. Тя ги показва като нещо отграничено, но същевре-
менно ги свързва и ги превръща в част от система. Същественото
е, че те са еднакви, т.е. че системата се състои от равни по същност
и значение, идентични части. Дали това е системата на Природата,
на света, т.е. „тялото“ на Богинята, или е системата на обществото,
това от шевиците не може да се разбере. Със сигурност обаче в тях
се съдържа разбирането за света като система от аналогични части.
Възможността кръгът да бъде представен като ромб или квадрат,
от една страна придава на кръга смисъл на утроба, а от друга –
придава на ромба или квадрата смисъл на цялост.

274
 Смисълът на кръста може до голяма степен да бъде намерен
чрез вглеждане в самата му форма.
Кръстът е и етап от развитието на точката-семе.
Кръстът може да бъде знак за слънце, земя, пространство, време,
активност, ред, човек, жизнен цикъл, природен цикъл. Кръстът е
знак за умножаване, за активно разширяване и за ред – в простран-
ството и във времето.
Може би тук трябва да стигнем до извода, че най-важният смисъл
на кръстовидността е идеята за подреждането. Всъщност, от идеята
за подреждането произлизат всички останали значения на кръста –
за посоките на света, за съответствието между света и Човека, за
движението на Слънцето, за времето и неговата цикличност и т.н.
Чрез вариантите на кръста към тези значения се прибавят още :
● идеята за умножаването на слънцата и за принципната едно-
родност на света, представена чрез „слънчевите“ кръстове. Но също
и за „личностната“ характеристика на посоките, от която следва
по-късната идея за богоравните царе. Кръстът от слънца, по-точно
идеята за пренасането на божествеността от Центъра/твореца върху
периферията/творението може да обясни дори и първообраза на
мрежовата конструкция.
Почти идентичен смисъл имат елбетиците от кръстовидно подре-
дени ромбове – защото ромбове-утроби имат същата пораждаща
функция, както и цялостите-слънца;
● идеята за излъчаващата сила на раждането, представена чрез
кръстовете-звезди, които същевременно са и възхвала на раждането;
● идеята за развитието като път, по който се движи енергията от
Центъра, представена чрез кръстовете-кръстопът. А доколкото кръс-
тът изобщо е начин за подредено движение на енергия, всички ва-
рианти на кръста имат до известна степен характеристиките на път.
Разликата между кръста-кръстопът и останалите разновидности на
кръста е, че те, останалите, ной-често показват и това, което се
движи или подрежда кръстовидно;
● идеята за двоичността на света и за нейното преодоляване чрез
троичността, представена в кръстовете с раздвоени и разтроени
краища;

275
 ● идеята за единството на двете лица на света, за задължителното
преплитане на качествата на Бялата и на Червената богиня във всяко
от явленията в проявения свят, представена в сложните кръстове,
обединяващи прав и наклонен кръст. В някои от тях става очевидна
и идеята за „отиване и връщане“;
● идеята за четиричастните цикли, изказана чрез цветовия мотив.
Представянето на кръстовидно разположени мотиви като редуване
на три цвята, два еднакви по едната ос на кръста, и два различни
по другата, може да бъде свързано с описание на процес във време-
то – и то непременно в цикличното време. Това придава на цвето-
вия кръст въртеливост, превръща го в нещо като свастика.
Елбетиците показват процес на развитие от един център, заедно
с процеса на подреждане. Ако елбетицата в композицията е само
една, както това е в свилениците с разрастващи се ореоли (виж
примерите на с. 55-57), тя най-вероятно представя процеса на само-
зараждане, развитие и самоподреждане на самия свят, т.е. на Боги-
нята. Тези централизирани композиции с голяма степен на сигурност
могат да бъдат изтълкувани като образ на Цялото, на света. Те могат
обаче да бъдат осмислени и като представа за някакъв универсален
човек-принцип, за да да се отбележи чрез тях, че това Цяло представ-
лява Съзнание. С други думи, в този вид шевици светът е предста-
вен като Човек, а човекът – като свят. Този универсален човек-свят
през епохата на неолита и халколита е Богинята. Тя се съдържа по-
тенциално във всеки конкретен човек – като възможност за духов-
ното му развитие и като цел на това развитие. Затова и в „ореолите“
на този вид свиленици се повтарят схематичните изображения на
самата Богиня със нейните два варианта, две „лица“. В тези „ореоли“
се съдържа и принципът на ромбовидната мрежа - в скрит вид, не-
очертана, но с видими краища). Така се показва, че светът/Богиня-
та, т.е. универсалният (потенциалният) Човек е нещо подредено,
космично. Идеята за този Човек обаче е изказана изцяло по геомет-
ричен начин. Така, чрез липсата на антропоморфност, се показва,
че това е човек-идея и човек-свят. Това е абстракция за Човека,
която е всъщност абстракция и за Богинята, и за света.

276
 В отделните шевици е невъзможно да се разбере, дали елбетицата
обяснява възникването на света и неговото съществуване като
подредена система от явления, или представя развитието на човека
и неговото съществуване в системата на обществото. Именно тази
невъзможност е доказателство за тяхното съответствие, за мисле-
нето чрез аналогии и за идеята, че между Цялото и всички негови
отделни проявления има тъждество. Всяка от частите, т.е. всяка
елбетица в рамките на мрежата не просто съответства на Цялото,
тя е това цяло. Човекът като отделно явление в света, е равен на
света, развитието му е аналогично на развитието на света, микро-
космосът съдържа Космоса в себе си и може да го постигне (осъзнае,
преживее) вътре в себе си. Така стигаме отново до просветленото
състояние, което стои в основата на неолитното знание за света и
до идеята, че отделният човек може да постигне, чрез преживяване-
познание, своето тъждество със Вселената, т.е. с Богинята. И пости-
гайки го, да се върне в онзи Център, в онази точка-семе, която стои
в началото на съществуването.
Светът е способен да се самосътворява на различни нива.
Осморно разделените елбетици могат да бъдат и знак за прераж-
дане или за посвещение, което също е вид прераждане, но в рамките
на един живот в тяло. Сложните осморни елбетици се основават
върху идеята за двете прояви на света, а по-точно – върху идеята,
че в другото лице на света всичко е същото, но наобратно. Ако
приемем, че геометричната елбетицата представя, най-общо казано,
един космогоничен или личностен процес на развитие, „времето“ в
нея би трябвало да тече отвътре-навън, да започва от центъра и да
се разпростира радиално в четирите посоки. Когато елбетиците
са сложни, с фигури както в посоките на изправения, така и на накло-
нения кръст, в тях понякога има елементи, които показват движение
и в обратната посока, отвън-навътре. Тогава със сигурност можем
да говорим не само за процесите раждане-смърт, но и за раждане-
прераждане и за посвещение.
Ако осмислим двете посоки на движение в сложните кръстове –
отвътре-навън и отвън-навътре, като характеристика на света, се по-
явява идеята за „дишането“ на Вселената, и на всичко в нея. Обрат-
ното движение, отвън навътре, показва целта на развитието –
завръщането в Центъра.
277
 Всичко това, цялата тази сложна представа за света/Богинята/
Човека, изказана чрез основните елбетици, е поставена в клетките
на мрежата. По този начин се изказва идеята, че отделните явления
в света са аналогични на Цялото. Самата мрежа е символ на взаимо-
свързаността, но и на правилността при взаимовръзките между явле-
нията. Мрежата е тъкан. Общата идея, изказана чрез мрежовите
композиции е, че всички отделни неща, например всеки отделен
човек, е част от тази тъкан.
Не ми е ясно дали има някаква принципна разлика в смисъла на
мрежата, когато тя е очертана, или когато не е.
В мрежата обаче винаги се подчертава мястото на връзките като
нещо особено важно, което поражда енергия. Там се поставят звез-
ди, кръстове, варианти на слънчев кръст, знаци за раждане в четирите
посоки, розети и т.н.. Понякога там има и още по-сложни елбетици,
включително и изобразителни. Те показват собствената сила на
мрежата като символ на космичността, т.е. на подредеността на
природата и/или обществото. Мрежата в свилениците е по-простият
вариант на мрежите от спираломеандри, чрез които може да бъде
описано светлинното ниво на действителността, постигано чрез
просветленото състояние.
Поставена в мрежовата композиция, елбетицата става част от
реда и взаимовръзките в един свят, в който има още много конкретни
явления или същества. С други думи, този свят е проявен, това е
светът на духовно-телесните форми. Отделните елбетици в мрежата
обаче са еднакви, т.е. съдържат една и съща комбинация от четворно-
симетрични и кръстовидни мотиви, които са образ на Цялото. Всяка
отделна елбетица носи характеристиките на самозародилия се и
самоподредения свят, т.е. всяко от конкретните явления в проявения
свят носи характеристиките на Цялото, на Богинята. По-важното е
обаче, че, ако разгледаме елбетиците в мрежовата конструкция като
образ на обществото, всяка част от това общество, всеки отделен
човек, съдържа качествата на обществото и е равен по значение с
всички останали в него.
Мрежата представя правилността на явленията в космоса и пра-
вилността на връзките на хората в обществото. Самата мрежа в
композициите обаче има и собствена смислова стойност. Тя, най-
вероятно, би трябвало да се определи като непрекъснатост и безкрай-
278
ност на раждащите полета, което означава безкрайна възможност
за раждане.
Светът е представен като система от утроби, която навсякъде,
на всички нива и във всички посоки от съществуващото съдържа
изцяло характеристиките на двата свята на Великата майка. Светът
е представен и като тъкан от преплетени нишки. Тъкането е едно
от големите открития на неолитната епоха, а неговата символика е
един от най-старите философски начини за осмисляне на света като
система, като ред. Мястото на кръстосване на нишките като че ли
започва да символизира не само връзката между двете основни на-
чала в света – светлинното и вещественото, като основа и вътък, но
и връзките между отделните части на Творението. Мрежата става
символ на непрекъснато поддържащата се система, а мястото на
връзките е това, което свързва множествата в цялост. Затова то се
оказва достойно не просто да бъде подчертавано, а да бъде възхва-
лявано.
Мрежата утвърждава и идеята, че подредеността „горе“ е подре-
деност и „долу“. Тя обаче утвърждава и обратната идея, че ако под-
редим собствения си, малкия си човешки (дори и личен) свят, във
взаимовръзка с останалите малки и лични светове, така подреж-
даме и Цялото, Богинята.
Свилениците са преди всичко геометрия. Тази геометрия е све-
щена, защото описва света като живо същество. Тя описва света
като система, в която всяка част е аналогична на цялото, а всеки
член на обществото не просто е равен на останалите, но и в еднаква
степен с тях носи характеристиките на цялото общество и на целия
свят. Този свят е подреден, той е система от връзки между елбетици.
Така, чрез шевиците в свилениците, се предизвиква подреденост
и в живота на хората.
Свилениците, като система от елбетици, са образ на реда, както
в природата, така и в човека и в обществото. Те изразяват Закона
на живота и Божия порядък в света. Те наистина са Бет-ел. Може
би затова моята баба казваше: „Елбетя. Така е правилно”.

279
 ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА:

Аврамова 2014: Анна Аврамова. Старото ново – новото старо,

София 2014
Амброз 1965: А. К. Амброз. Раннеземледельческий культовый символ
(„ромб с крючками”), сп. Советская археология 1965, кн. 3
Багдасаров 2001: Роман Багдасаров. Свастика: Священный символ,
Москва 2001
Багдасаров 2005: Роман Багдасаров. Мистика огненого креста,
Москва 2005
Байраков 2013: Димитър Байраков. Орнаментирана есхара от м.
Градището – Долно Дряново, в сб. In honorem professoris Георги
Кузманов, Известия на Националния археологически институт,
София 2013
Боева 2010: Юлия Боева. Мъдростта на Великата майка, София 2010
Боева 2015: Юлия Боева. Богинята и рогатите глави, София 2015
Боева 2017: Юлия Боева. Богинята и двуглавият кон, София 2017
Българска национална история I, 2011: Васил Николов, Димитър
Попов, Петър Делев. Българска национална история, том I, Вели-
ко Търново 2011
Български народни балади 1994: СБНУ кн. 60, част II Български
народни балади и песни с митически и легендарни мотиви, БАН
1994
Бъчваров 2004: Крум Бъчваров. Раждащото гърне: неолитни гробове
в керамични съдове от Югоизточна Европа, в сб. Праисторичес-
ка Тракия, София-Стара Загора 2004
Велев 1960: Димитър Велев. Български килими до края на ХІХ век,
София 1960
Величкова-Ямами 2012: Ирен Величкова-Ямами. Архаични сим-
воли в бродерията, София 2012
Ганецовски 2013: Георги Ганецовски. Редовно археологическо
проучване на обект раннонеолитно селище в м. Валога (долната
лъка) край с. Оходен, община Враца, AOR 2012
280
Генон 2008: Рэне Генон. Символика креста, Москва 2008
Геров 1976: Найден Геров. Речник на българския език, т. 1, София
1976
Гимбутас 2006: Мария Гимбутас. Цивилизация Великой Богини,
Москва 2006
Голан 1994: Ариэль Голан. Миф и символ, Москва 1994
Голямо Делчево 1975: Х. Тодорова и др. Сб. Селищната могила при
Голямо Делчево, София 1975
Городцов 1926: В. А. Городцов. Дако-сарматские религиозные эле-
менты в русском народном творчестве, Труды государственного
исторического музея, Москва 1926
Гуцева 2017: Ели Гуцева. Знаци от везба. Колекция „Шевици и
ръкави“ от фонда на Националния исторически музей, София
2017
Енчев-Видю 1994: Иван Вичев-Видю. Български народен кръст,
София 1994
Живков 1977: Тодор Ив. Живков. Народ и песен, София 1977
История на България т. I 1979
Калчев 2005: Петър Калчев. Неолитни жилища Стара Загора. Ката-
лог на експозицията, Стара Загора 2005
Костов, Петева І 1929: Ст. Л. Костов и Е. Петева. Български
народни шевици, І част, ІІ издание, София 1929
Костов, Петева ІІ 1928: Ст. Л. Костов и Е. Петева. Български
народни шевици, ІІ част, София 1928
Кратък речник на диалектните думи 2001: Лучия Антонова-Васи-
лева и Славка Керемедчиева. Кратък речник на диалектните думи,
София 2001
Кръстева-Ножарова 1981: Ганка Кръстева-Ножарова. Домашно
традиционно тъкачество и орнаментирани тъкани в България,
София 1981
Любенова 1996: Ива Любенова. И гробовете умират, София 1996
Малахова 2006: Малахова Н. М. Символы Великого Зервана:
«Чахартаки» – хранители времени, солнечные календари. Журнал
"Митра" № 8 (12) 2006
Маслинков 1973: Любен Маслинков. Софийска везба, София 1973
Маслова 1978: Галина Маслова. Орнамент русской народной вышив-
ки как историко-этнографический источник, Москва 1978
281
Маринов 1994: Димитър Маринов. Българска народна вяра и рели-
гиозни народни обичаи, БАН, София, 1994
Митрева 1982: Павлина Митрева, Самоковска везба, София 1982
Мифы народов мира, т. І, 1987
Николов 1974: Богдан Николов. Градешница, София 1974
Николов 1986. Васил Николов, Връзки на долината на р. Места с
Анатолия през ранния неолит, сп. Археология 1986
Николов, Карастоянова 2003: Васил Николов, Десислава Карасто-
янова. Рисуваната орнаментация като система за комуникация
между поколенията (по материали от ранно- и среднонеолитния
пласт на тел Казанлък), в сп. Археология кн. 2 от 2003 г.
Николов 2006: Васил Николов. Култура и изкуство на праисторичес-
ка Тракия, Пловдив 2006
Петева 1932: Евдокия Петева. Шевични паралели, в Известия на
Народния етнографски музей Х-ХІ, София 1932
Петева 1935: Евдокия Петева. Софийска шевица и тъкан в кн. Ст.Л.
Костов и Е. Петева, Селски бит и изкуство в Софийско, София
1935
Пировска 2007: Ангелина Пировска. Изработка и особености в
украсата на тракийските есхари. Сп. Археология 2007, кн. 1-4
Пунтев 1975: Пенко Пунтев. Българска народна везба (албум кар-
тички), София 1975
Пунтев 1977: Пенко Пунтев. Български народни везбени орнаменти,
София 1977
Речник на редки, остарели и диалектни думи...1974: Речник на
редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от ХІХ и ХХ
век, ред. Стефан Илчев, София 1974
Рутковски 1970: В. Рутковски. Крит, София 1970
Рыбаков 1965 І: Б. А. Рыбаков. Космогония и мифология земледель-
цев энеолита, част І, Советская археология 1965, кн. І
Рыбаков 1965 ІІ: Б. А. Рыбаков. Космогония и мифология земледель-
цев энеолита, част ІІ, Советская археология 1965, кн. ІІ
Рыбаков 1981. Б. А. Рыбаков. Язычество древних славян, Москва
1981
Рыбаков 1987. Б. А. Рыбаков Язычество древней Руси, Москва 1987
Стасов 1872: В. В. Стасов. Русский народный орнамент, С.
Петербургъ 1872
282
Софийски край 1993: Софийски край Етнографски и езикови проуч-
вания, съст. Стоян Генчев, София 1993
Танев 1995: Тачо Танев. Българското везмо и Изтокът, сп. Ави-тохол,
1995 г. кн. 3 и 4
Тодорова 1986: Хенриета Тодорова. Каменно-медната епоха в
България, София 1986
Тодорова, Вайсов 1993: Хенриета Тодорова, Иван Вайсов. Ново-
каменната епоха в България, София 1993
Традиционни български костюми и народни изкуства 1994:
албум Традиционни български костюми и народни изкуства,
съст. Вяра Ковачева-Костадинова, Мария Сарафова, Марина
Черкезова, Надежда Тенева, София 1994
Турско-български речник 1962, ред. Ст. Романски, София 1962
Уилсън 2017: Томас Уилсън. Свастиката най-ранният известен
символ и неговите миграции, София 2017
Чилингиров 2014: Асен Чилингиров. Българската църква ч. I
Изследвания, факти, документи, София 2014
Чохаджиев 2007: Стефан Чохаджиев. Неолитни и халколитни кул-
тури в басейна на река Струма, Велико Търново 2007
Энеолит СССР 1982: Энеолит СССР, Москва 1982

Becker 2011: Valeska Becker. Chalcolithic clay stamps from Bulgaria,

в сб. Studia Praehistorica XIV, Sofia 2011
Bossert 1935: Helmuth T. Bossert. Geschichte des Kunstgewerbes aller
Zeiten und Völker, Band VI, Berlin 1935
Die Traker 2004: Die Traker. Das goldene Reich des Orpheus, каталог
от изложба, Bon 2004
Ellis 1984: Linda Ellis. The Cucucteni-Tripolie Culture, BAR International
Series 217, 1984
Gergov 2007: Vencislav Gergov. Die pastos bemalte Keramik aus der
finalkupferzeitlichen Siedlung Teliš-Redutite, Zentral-Nordbulgarien,
PRAE in honorem Henrieta Todorova, 2007
Gimbutas 1996: Mariya Gimbutas. The Goddesses and Gods of Old
Europe, Los Angeles 1996
Gimbutas 2006: Mariya Gimbutas. The Language of the Goddess, New
York 2006
Goenka 2001: S. N. Goenka. The Diskourse Summaries, Igatputi 2001
283
Hansen 2006: Svend Hansen. Fruhe Statuettenin Grachenland und ihre
Vorbilder, in Aegean-Marmara-Black Sea& The Present Staterch on
the Early Neolithic, Beier 2006
Kelly 1989: Mary B. Kelly. Goddess embroideries of Eastern Europe, 1989
Lichardus-Itten at all 2006: Marion Lichardus-Itten, Jean Paul Demoule,
Liljana Pernicheva, Malgorszata Grebska-Kulova and Ilija Kulov.
Kovačevo, an Early Neolithic site in South-West Bulgaria and its
importance for European Neolithization, in Aegean-Marmara-Black
Sea& The Present Staterch on the Early Neolithic, Beier 2006
Mellaart 1967: James Mellaart. Catal-huyuk. A Neolithic Town in Ana-
tolia, New York 1967
Mellaart 1970: James Mellaart. Excavations at Hacilar, Edinburgh
1970
Merlini 2006: Marco Merlini. The Gradešnica script revisited, Acta Terrae
Septemcastrensis, V, 2006
Merlini 2007: Marco Merlini. A semiotik Matrix to Distinguish between
Decorations and Signs of Writing employed by the Danube Civilization,
Acta Terrae Septemcastrensis VI, 2007
Müller-Karpe 1968: Hermann Müller-Karpe. Handbuch der Vorgeschich-
te, Zweiter Band: Jungsteinzeit, München, 1968
Müller-Karpe 1974: Hermann Müller-Karpe. Handbuch der Vorgeschich-
te, Dritter Band: Kupferzeit, Dritter Teilband, München, 1974
Neоlitik Hrvatske 3: Neоlitik Hrvatske u kontekstu srednje i jugoiztočne
Europe. 3 Rana slikana keramika
http://documents.tips/documents/neolitiikhrvukontekstu3ranaslikana
keramika.html
Neоlitik Hrvatske 4, 1970: Neоlitik Hrvatske u kontekstu srednje i jugo-
iztočne Europe. 4 Balkansko-anadolski kompleks slikane keramike
1970 http://documents.tips/documents/neolitik-hrv-u-
kontekstu4-bak-slikane-keramike.html
Neolitskata umetnost 2009: Neolitskata umetnost на територијата на
Република Македонија, каталог от изложба в Любляна 2009
Özön 1959: M. N. Özön. Büyük osmanlıca-türkçe sözlük, Istanbul 1959
Petrova 2011: Victoria Petrova. Main characteristics and development of
graphite ornamentation during the Late Chalcolithic in Trace, в сб.
Studia Praehistorica XIV, Sofia 2011

284
Praistorija jugoslavenskih zemalja II 1979 Neolitsko doba, Sarajevo
1979
Praistorija jugoslavenskih zemalja III 1979 Eneolitsko doba, Sarajevo
1979
Provadia-Solnitsata 2009: Vassil Nikoliv at all. Provadia-Solnitsata
The earliest salt production, Provadia 2009
Shepard 1985: Anna Shepard, Ceramics for the Archaeologist, 1985
Todorova etc. 2002: H. Todorova, T. Dimov, J. Bojadžiev, I. Vajsov, K.
Dimitrov, M. Avramova. Katalog der prähistorischen Gräber von
Durankulak. Durankulak, Band II Die Prehistorischen Graberfelder
Teil 2, Katalogsteil, Sofia 2002
Vajsov 2002: Ivan Vajsov. Rekonstruktion der Totenlage aufgrund des
Codes. Durankulak, Band II Die Prehistorischen Graberfelder Teil 2,
Katalogsteil, Sofia 2002

285