t* »

1111

И 3 Д А Т Е Л C T BO. 24 часа
 -те
с&ежшш, пркшма
се прекланя $секл
оълшрт

Книгоиздателска къща „Труд

Вестник „24 часа“
София, 2017 г.
 %

Втълковнияречникна българския езиксдумата„светиня“ е 5

описано: „Нещо много скъпо, на голяма почит“. Този сми­
съл сме вложили и ние, издателите, при съставянето на кни­
гата „50-те светини, пред които се прекланя всеки българин“.
В нея ще откриете най-почитаните български светини, които
са се превърнали в нещо свещено за българина, като списъ­
кът няма претенциите да е изчерпателен.
Благодарим за помощта при съставянето на Национал­
ния исторически музей, експерти от БАН (най-вече при оси­
гуряването на текстове за всяка от светините), журналисти,
редактори, както и на вас, читателите, затова, че участвахте
в нашето запитване.
Подредбата на светините е систематизирана в пет раз­
дела: Исторически реликви; Паметници, църкви, манастири;
Книжовно наследство; Местности; Национални символи.
Във всеки български град, във всяко селце, във всяка ма­
хала има място, манастирче, скала, местност, които съхра­
няват духа на българина; там се организират чествания и
тържества; там се правят молебени; там хората търсят под­
крепа и закрила от Бог. Но светините не са само останали
предмети, паметници или местности - често светиня е някоя
мисъл, човек (Капитан Петко войвода, Кочо Честименски,
Светите братя Кирил и Методий и много други), или идея,
преминали и оставили диря в сърцата ни от векове и за ве­
кове.
 Съхраняването на българщината за поколенията е важно
за развитието на нашата държава. Заветите, саможертвите,
стремежите на българите през многовековната ни история
трябва да бъдат съхранени от нас, съвременниците, и да бъ­
дат предадени на нашите деца. С тази книга ние от Книгоиз-
дателска къща „Труд“ и вестник „24 часа“ смятаме, че пра­
вим точно това - съхраняваме българското и го предаваме
за поколенията.

6
Исторически
реликви
 Бойното знат с на Трета 3натеносна друж ина
от Българското опълчение

0
 ашрското $нат

Бойното знаме на Трета знаменосна дружина от Българ­

ското опълчение с командир подполковник Павел П. Калитин
през Руско-турската война, 1877-78. Наречено е по името на
град Самара, чиито жители го подготвят за въстаналия бъл­
гарски народ през Априлското въстание, 1876. Изработено е
от възпитаничките на Самарския девически манастир по про­
ект на майстора художник Н. Е. Симаков. Има размери 189 х
180 см. Състои се от хоризонтални ивици от двоен копринен
плат: червена - горе, бяла - в средата, и синя - долу. В сре­
дата на двете страни на знамето е апликиран равнораменен
кръст от черен копринен рипс. На лицевата страна в средата
на кръста са нарисувани фигурите на св. св. Кирил и Методий,
на обратната страна върху кръста е нарисуван образът на Св.
Богородица (художник Н. Е. Симаков). От връхната част на
знамето се спускат две цветни ленти, на едната е написано със
златни букви „Самара. Болгарскому народу въ 1876 году“.
Знамето е прикрепено на художествено изработен прът със
сребърен връх, върху пиката е гравиран надпис „Город Са­
мара. Болгарскому народу, 1876 г.“. Тържественото връчва­
не на знамето става на 6 май 1877 в Плоещ, Румъния, пред
хиляди българи, руски офицери, български революционери и
войводи, чуждестранни военни и граждански кореспонденти.
Първият знаменосец е унтерофицерът Антон Марченко. Са-
марското знаме участва във всички боеве, водени от опълче­
нието. На 30 август 1880 е наградено с орден „За храброст“ I
степен. Съхранява се в Националния военноисторически му-
Корица на Тефтерчето/Личният бележник
на Васил Левски
 ефтерчето
на Васил Левски

Съдбата е отредила така, че гробът на Апостола на свобо­

дата Васил Левски не е запазен, няма ги неговите мощи, пред
които да се поклоним. Всичко написано от ръката му е важно
и ценно, но един-единствен документ ни дава възможност да
се вгледаме в личния му живот и душевността му - тефтер­
чето, писано през последните две години от живота му.
През февруари 1873 г. на бесилото, някъде „край град
София“, завършва земния си път Васил Иванов Кунчев. И
днес, 144 г. след неговата смърт, той си остава най-живият
между живите, най-чистият между българите...
Провидението се е намесило и при залавянето на Левски
остават непокътнати, зашити в самара на коня на Никола
Цветков, част от архива на Българския революционен цен­
трален комитет и личният му бележник. Верният му съра­
тник запазва документите и по-късно ги предава на Захарий
Стоянов, а след смъртта на Захарий неговата вдовица ги
предава на Софийския народен музей, откъдето през 1924
г. са предадени на Народната библиотека. Много са крила­
тите фрази, добили популярност именно от Тефтерчето на
Левски: ,Дз Васил Лъвский в Карлово роден, от българска
майка юнак аз роден, не щях да съм турский и никакъв роб,
същото да гледам и на милия си род “, „Не ща да съм тур­
ски и никакъв роб. ...Същото искам и за милия си род “, как-
то и прословутото „Народе???? “ с четири питанки и точка,
което и до днес остава без отговор.
Оригиналът днес е собственост на Народната библиотека
и се съхранява в специална камера в БНБ.
К алояновият пръстен
 ръстенът на

Калоян - български цар от 1197. Брат на цар Иван Асен I

и на цар Петър II. Продължава действията за освобождени­
ето на българските земи от византийско иго, присъединява
Македония, Северна Тракия, Варна (1201); разбива унгар­
ските войски (1203) и връща на България Белград и Брани-
чево; побеждава латинците при Одрин (14 апр. 1205). Корес­
понденция с папа Инокентий III. Тържествено коронован от
папския пратеник кардинал Лъв за рекс (крал) (ноем. 1204).
Убит при заговор по време на обсадата на Солун. Погребан
в търновската църква „Свети Четиридесет мъченици“.
Пръстенът на цар Калоян е намерен през 1972 г. при раз­
копки в църквата „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново от
археолог Вълов. Плочката на пръстена е кръгла с две кон­
центрични полета. Във вътрешното поле има гравирано из­
ображение на хищно животно. То е изправено на задните си
крака, с обърната назад глава и отворена паст. Във външно­
то поле се чете кръгов надпис „Калоянов пръстен“. Интере­
сен факт е, че надписът е нанесен в негатив, което показва,
че пръстенът е служел за запечатване на кореспонденция с
твърд восък.
Христ о Ботев, Н икола Caaßkoß и И ван Д расов
 ^Забята на Христо Ботев

Дано ми найдат пушката,

пушката, майко, сабята,
и demo срещнат душманин
със куршум да го поздравят,
а пък със сабя помилват...
»

Х ристо Б отев пише

в „Н а прощаване“ .

Вярва се, че Христо Ботев е имал три саби. Офицерска,

кавалерийска и казашка. Едната от тях, инкрустирана и кра­
сива, се намира в Националния военноисторически музей.
Още не е решен въпросът кое е истинското острие на войво­
дата, но всички свидетели на неговото пристигане е кораба
Радецки сочат, че войводата е бил препасан със сабя. Нико­
ла Кючуков описва как се е явил пред юнаците: „Той беше
представителен, извънредно красив и бляскав във военно-
генералското си облекло. Мундирът и панталонът му бяха
приготвени от тъмносиньо сукно с хусарски вкус. Еполети
имаше генералски, през рамо ивица - позлатена паласка.
Сабята му беше окачена на сърмен колан, шарф от зелен
атлаз, през рамо спуснат над сабята, а на кръста отдясно
револвер с лустрен калъф. Калпакът му приличаше на ония
от румънската кавалерия, с бяло перо, обвито долу с триц­
ветен шнур. Златен ланц и сред челото положен златен лъв.
Над главата на лъва имаше написано: „Свобода или смърт“.
С лустрени чизми бе обут. Очите му изпускаха искри. Ли­
 цето му, бистро и засмяно, със засукани мустаци и брада,
с вкус престригана. Такъв бе човекът, такъв бе войводата
ни Ботев, който за пръв път се яви официално пред своята
вярна дружина“.

16
 нашето на Македоно-Одринското
опълчение от Балканските войни,
щрабошено по проект на Иван Мърквичка

Македоно-Одринскотото опълчение е доброволческа част

в състава на Българската армия по време на Балканските
войни 1912-13 г. Сформирано е в София от Изпълнителния
комитет на Македоно-одринските братства. Състои се от
българи доброволци главно от Македония и Тракия. На 25
септември със заповед на началник-щаба на действащата
армия генерал-майор Иван Фичев за командир е назначен
генерал-майор Никола Тенев, за негов помощник - подпол­
ковник Александър Протогеров, за началник-щаб - Петър
Дървингов. При окончателното организирване Македоно-
одринското опълчение е сформирано в три бригади, със­
тавени от по четири дружини по образец на Българското
опълчение от Руско-турската война 1877-78; наброява 16
844 души. През Първата балканска война участва в боевете
при Балкан Тореси, Гюмюрджина, Дедеагач, Фере, Софлу,
Шаркьой, Булаир, през Втората балканска война - при
Злетово, Маркова стъпка, Китко, Парадли, Побит камък,
Султан тепе, Калиманци. След приключване на войната
опълчението остава в ариергарда на Българската армия и
последно се оттегля от Македония. На 7 август 1913 се за­
връща в София и е демобилизирано. През двете войни дава
около 4200 убити и ранени.
Главното знаме на Македоно-одринското опълчение е
знамето на 11-а серска дружина, което е дар от българска­
та царица Елеонора и е изработено по проект на известния
художник Иван Мърквичка. По предложение на председа­
теля на Македоно-Одринските братства д-р Нейчев върху
Знамето е по проект на И ван М ърквнчка
него е изобразен вензелът на царицата. Знамето е от коп­
ринен плат с две лица, с квадратна форма с размери 139 х
139 см. От едната страна в центъра е разположена икона на
Св. св. Кирил и Методий. От нея към ъглите вървят четири
трапеца, образувайки кръст, наподобяващ ордена „За хра­
брост“. В четирите ъгъла на знамето са поставени червено
и бяло парче плат. В апликирани парчета плат са бродира­
ни, следните: горе, вляво е вензелът на царица Елеонора
„Е“, вдясно - шестоконечен кръст, долу вляво - моногра­
мът на Македоно-Одринското опълчение, а вдясно долу е
коронованият лъв. В левия край на знамето, успоредно на
дръжката, е извезана датата „5.Х.1912“, когато е публику­
ван Манифестът за обявяване на война на Турция. Вдясно от
иконата на Светите братя е надписът „С. Т. Ь1 КИРИЛЪ“, а
вляво - „С. Т. Ь1 МЕТОДИЙ“. Обратната страна на знамето
е като държавния трикольор - бяла, зелена и червена ивици.
Към знамето са прикачени бяла,* зелена и червена лента и
малка икона в метална обковка.
Освещаването на знамето става на молебен на гарата
в Пловдив на 28 октомври 1912 г. и е връчено от царица
Елеонора на командира на Трета Македоно-Одринска бри­
гада подполковник Александър Протогеров.
На 15 ноември 1912 г. пред знамето преминават плене­
ните 246 офицери и 9 363 войници от разгромения корпус
на Явер паша. През март 1913 г. пред знамето се закле­
ват опълченците от 13-та Кукушка, 14-та Воденска и 15-та
Щипска Македоно-Одрински дружини. Главното знаме на
Македоно-Одринското опълчение посреща цар Фердинанд
на колодрума в София през 1913 г.
 Сърцето наИван Ва$ов

Творчеството на Иван Вазов остава като величествен ду­

ховен паметник на една бурна и неспокойна епоха, панорама
на социално-политическия и нравствен живот на България
от края на 19-ти и началото на 20-ти век.
Бащата на българската литература умира в семейната
трапезария от масивен инфаркт з ранния следобед на 22
септември 1921 г. Сестра му Въла Вазова описва подробно
последните мигове на поета. На следващия ден, при напра­
вената от д-р Кубрат Каракашев в присъствието на д-р П. И.
Стоянов аутопсия, сърцето и мозъкът са затворени и съх­
ранени в стъкленици, тялото е балсамирано и изложено за
всенародно поклонение в храма „Света Неделя“ от 24 до 28
септември. До 1985 г. сърцето е изложено в къщата-музей
на писателя, но след това се съхранява в специална каса.
За последен път е било изложено на показ през юли
2016 г. по случай 166-годишнината от рождението на Иван
Вазов.
К ичур от косите на Апост ола на свободата
 осата на Ваеш Левски

Великден, 1864 г. В местността „Алтън чаир“ в покрай­

нините на Карлово сам Апостола на свободата Васил Лев­
ски снема монашеското си расо и отрязва косата си. Дава
я на майка си Гина Кунчева със заръката да я пази. Жената
прибира кичурите от косата му и ги държи цял живот близо
до сърцето си. След нейната см^рт косите отиват при дъ­
щеря й Яна. През 1907 г. косата е предадена на министъра
на просвещението. Министерството я предоставя на Етног­
рафския музей, а през 1942 г. е предадена на тогавашния
Главен военен музей, днес Национален военноисторически
музей. От 2000 г. част от косите на Апостола се съхраняват
в мемориалния параклис „Веех Святих Болгарских“ в Му­
зея в Карлово. Един негов кичур има и в столичната църква
„Света София“, дарен през 1970 г. от Бочо Христов Загор­
ски, първи сестрин внук на Васил Левски.
Панагюрското съкровище
 anazhpckomo съкровище

Панагюрското съкровище съдържа антични златни съдо­

ве от края на IV - началото на III в. пр.Хр. Открити са през
1949 на 2 км южно от Панагюрище. Панагюрското съкро­
вище се състои от девет съда: осем ритона - един с форма
на амфора, от която могат да пият двама души (предполага
се, че е свързано с побратимяване), три с форма на женски
глави, четири с глави на животни и една фиала с основен
декоративен мотив негърски главички. Тежи 6164 кг, изра­
ботено е от злато 23 карата (чрез изчукване на златния лист
върху подложка). Фигуралните композиции във висок релеф
третират популярни за елинистическото изкуство сцени от
древногръцката митология - съда на Парис, борбата на Хе-
ракъл с кошутата, Тезей в двубой с Минотавъра (чудовище
с човешко тяло и глава на бик), Дионис с танцуващи менади
(вакханки), боговете Аполон, Хера, Артемис (Артемида) и
Нике. Предполага се, че съкровището е произведено в град
Лампсак на малоазийския бряг на Дарданелите; свидетел­
ства за високото ниво на културата на древните траки.
Съкровището е открито случайно през 1949 г.
„Сливането на Бот ев ата чета при Козлодуй“, 1975 г.,
худ. Д им ит ър Подженов
 орабът „Радецки“

„Радецки“ е австрийски пощенски параход. Построен е

през 1851 в корабостроителницата в Будапеща; носи име­
то на австрийския фелдмаршал от чешки произход Йосиф
Венцел Радецки (1766-1858). На 16 и 17 май 1876 при рейса
на кораба по река Дунав от различни пристанища се качват
участниците в четата на Христо Ботев.
На 17 май преди Козлодуй Ботев принуждава капитана
Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг, където че­
тата слиза и поема своя път към Стара планина. Параходът е
бракуван през 1918 г. и разрушен през 1924 г. През 1964-66
г. със средства, събрани от българските деца (1,2 млн. лева)
и от дарения (523 хил. лева), параходът „Радецки“ е постро­
ен отново в автентичен вид и е превърнат в национален му­
зей „Параход „Радецки“ - филиал на Националния истори­
чески музей в София. Параходът е на постоянен пристан на
козлодуйския бряг.
На този параход и знаменития преход на Ботевата чета
Иван Вазов още същата 1876 година посвещава популяр­
ните стихове, превърнали се впоследствие в патриотична
песен:

Тих бял Дунав се вълнува,

весело шуми,
и ,, Радецки “ гордо плува
по златни вълни.
 ефтерчето на Ботев

Личната вещ на Ботев се счита за една от най-значимите

национални светини и се съхранява в трезора на Българска­
та народна банка. От там се изважда само за специални слу­
чаи. Ботев е изписал последната му страница минути преди
да слезе от кораба „Радецки“.
Тефтерчето е притежание на Христо Ботев от 1875 г. и
е с него до 1876 г., когато се качва на „Радецки“. Преди да
слязат четниците на Козлодуй, поетът го предава на извест­
ния български търговец Димитър Торов, подпомагащ рево­
люционното движение. Според някои изследователи Ботев
е помолил Торов да предаде тефтерчето на известния рево­
люционен деец от Етрополе Тодор Пеев. Вероятно така е
станало, защото през 1940 г. то е открито след документи­
те му, а четири години по-късно е откупено от Народната
библиотека и днес е притежание на Българския исторически
архив.
На две съседни странички в тефтерчето на Ботев има
чернови на стихотворението „Дякон Васил Левски“. На
една от страниците се вижда и списъкът на четниците. „Дне-
съ часътъ по 9 ще да целунеше свещената земя на нашето
отечество “ - това е надписът на последната страница на
светинята.
Паметници,
църкви,
манастири
К ам енният релеф kpaü с. Мадара
 agapckmm kotmuk

Монументален каменен релеф, изсечен върху отвесна

скала (на височина 23 м от основата й) на северозападния
склон на Мадарското плато край село Мадара, Шуменска
област. Релефът е е височина 2,60 м, широчина 3,10 м, из­
сечен върху обща площ 40 м2. Изобразени са конник в ход
надясно, куче, което следва конника, и лъв, прободен от ко­
пие, повален под предните крака на коня. Конят пристъпва
в тържествен ход - церемониален алюр. Главата на конни­
ка и на коня са обърнати към зрителя. Фигурите са почти
в естествена големина, изваяни са е тясно острие - длето
или шило. Композицията символизира победа над врага и
е предназначена да се гледа отдалеч и от земята. Детайли­
те определят датировката и подкрепят тезата за българския
произход на релефа. От двете страни на релефа има запазе­
ни фрагменти от седем ранни български надписа на гръцки
език. Повърхността на релефа и буквите са имали покритие
е червена хоросанова замазка. Надписите съобщават за съ­
бития, свързани с отношенията между България и Визан­
тия през 8-9 в. при хановете Тервел, Кормисош и Омуртаг.
Най-ранният надпис е от 705-707 и по него се датира паме­
тникът. Предполага се, че е увековечен образът на хан Тер­
вел като победител. Изображението напомня триумфалните
сцени в релефната пластика на Иранския изток и античните
художествени традиции. Още преди Освобождението, 1878
Феликс Каниц в съчинението си „Дунавска България и Бал­
канът“ пише за Мадарския конник, след Освобождението -
Константин Иречек и Карел Шкорпил и Херменгилд Шкор-
пил. През 1895 е издигнато първото скеле, високо 25 м, за
проучване на релефа. През 20-30-те години на 20 в. Гаврил
Кацаров и Геза Фехер продължават проучванията. През 50-
те години БАН организира комплексна експедиция под ръ­
ководството на Веселин Бешевлиев за цялостно изследване
на релефа и надписите.
Мадарският конник е единственият скален ранносредно-
вековен релеф в Европа. Поради нетрайността на скалата,
върху която е издълбан, той е подложен на разрушителното
действие на времето. Пясъчникът е чувствителен към ерози-
онните процеси и релефът е силно повреден.
През 1979 Мадарският конник е включен в Списъка на
световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
 ]репостта Царевец

Царевец е хълм в източната част на Велико Търново, зао­

биколен от три страни от река Янтра. На него възниква тра­
кийско селище, продължило да съществува през римско и
византийско време, когато прераства в град.
След възстановяването на българската държава (1186—
87) на Царевец е изградена крепост, която включва царските
дворци и патриаршеския комплекс. Крепостта е оградена с
втора стена, която върви край река Янтра. Влизането в града
е възможно само от запад. При археологически разкопки са
разкрити Дворцовият комплекс с царските палати, жилища
на приближените към царския двор, църквата „Св. Парас­
кева“, тронната зала и други помещения, много от които са
украсени с мрамор, мозайки и стенописи. Патриаршеският
комплекс е на най-високото място на Царевец, южно от цар­
ския дворец, и е ограден с крепостни стени. Открити са жи­
лища (на боляри и на обикновеното население), 23 църкви
(фрагменти от богата украса - стенописи и мозайки), пет
манастира.
В центъра му е Патриаршеската църква „Св. Спас“. Из­
градена е вероятно през 10 в. върху основите на раннохрис-
тиянска базилика от 6 в. Разкопана е през 1900 от френския
археолог Жорж Сьор. Резултатите не са публикувани. Ос­
новно е проучена през 1960-64 от П. Ангелов. Около на­
чалото на 12 в. църквата е оградена с крепостна стена. В
края на 12 - началото на 13 в. връхната част на сградата е
съборена вероятно от земетресение; възстановена е в сти-
Крепостта Царевец
ла на търновската архитектура - с богата керамопластична
украса. С възстановяването на патриаршеската институция
в България по времето на цар Иван Асен II църквата става
патриаршеска. Около втората половина на 13 в. към южната
стена е изградена висока кула камбанария, към западната
стена - втори (външен) притвор. Патриаршеската църква е
разрушена вероятно при падането на Търново под османско
владичество (1393). В чест на 1300-годишнината от осно­
ваването на българската държава църквата е възстановена
(1981, проект на архитект Боян Кузупов). През 1984-85
храмовото пространство е изписано с исторически сцени от
Теофан Сокеров. 35
 ъщата на баба Иаийца

Къщата-музей на баба Илийца се намира в село Челопек 37

на няколко километра от град Враца. Според историята баба
Илийца е българка, която е помогнала на Ботевата чета след
разгромяването й край връх Околчица във Врачанския бал-
кан. С риск за живота си тя спасява един от Ботевите четни­
ци. Преданието разказва, че баба Илийца вървяла по малка
пътека в планината, известна само на местното население, а
след това е преплавала река Искър с ладия.
С нейната история се запознава и Иван Вазов през 1899
г., когато гостува в с. Челопек. Баба Илйца го вдъхновява да
напише известния разказ „Една българка“, в който възпява
нейния подвиг. Отначало разказът носи друго име („Чело-
пешката гора“), но след първото му издаване авторът пред­
почита да насочи вниманието на читателите, още от самото
начало, към най-същественото - подвига на баба Илийца.
Истинското име на Илийца е Пена Цветковска.
В къщата-музей днес е подредена една изключително бо­
гата експозиция от стари предмети на бита и мебели, краси­
ви килими, типичните народни носии за този край на Бълга­
рия и т.н. Интерес за туристите представлява родословното
дърво на прословутата българка.
Ц ъркват а-кост ница „Света Неделя“ в Бат ак
 ърМата-костница
„Св. Неделя“В гр. Батак

Църквата-костница „Света Неделя“ в Батак е може би

най-великият пантеон на българската саможертва за свобо­
да. Тя се е превърнала в символ на борбите за национална
свобода и има огромна историческа мисия: да възпитава
българското национално самосъзнание и национален дух.
Събитията в църквата през юли 1876 в Батак обръщат вни­
мание на световната общественост върху българските са­
можертви за Освобождението от турско робство. Американ­
ският журналист Макгахан описва жертвите след жестокото
клане и с това предизвиква възмущението на европейски и
американски общественици и писатели - Виктор Юго, Иван
С. Тургенев и др.
Църквата е построена е през 1813 г. на парцела на Тодор
Балинов (кмет по това време), дарен от него специално за
построяването на църквата. Построена за 75 дни с труда на
жителите на Батак. Архитекти на сградата са костурските
майстори, преселници в Брацигово, Марко Зисо и Петър
Чомпъл. Храмът е кръстовидна куполна постройка, изгра­
дена изцяло от камък, с дъбови врати и обградена с високи
каменни стени.
Църквата е свързана с Априлското въстание. В хода на
въстанието се оказва последната крепост на разбунтували­
те се батачани, чийто яростен отпор довежда до Баташкото
клане. То е извършено от османски башибозук от съседните
помашки села под прякото командване на Ахмед ага Бару-
танлията. След клането той е осъден и изпратен на заточе-
 ние в Диарбекир, но по-късно е помилван от султан Абдул
Хамид II. В църквата са заклани и избити от турския ба­
шибозук около 2000 българи, жени, деца, старци. След Ос­
вобождението през 1878 година „Света Неделя“ вече не се
използва за богослужение; в нея са запазени костите на за­
гиналите в Баташкото клане. През 1955 г. храмът е обявен
за държавен музей, а през 1977 г. - за национален историче­
ски паметник на културата.

40
 • f робът на цар Борис I I I
в Puackrn м

Борис III е български цар (3 октомври 1918-28 август

1943). Син е на цар Фердинанд I и на княгиня Мария-Луиза,
брат на княз Кирил Преславски, княгиня Евдокия и княгиня
Надежда, баща на цар Симеон II и княгиня Мария-Луиза.
На 2 февруари 1896 е прекръстен в източноправославната
вяра; негов кръстник е император Николай II (1868-1918,
руски император 1894-1917). Завършва гимназия (1912);
следва (1915) във Военната академия в София. Участва в
Първата световна война 1914-18 като офицер за поръчки
при щаба на действащата армия. Заема престола след абди­
кацията на баща си през 1918. През 1930 се оженва за прин­
цеса Джована Савойска (царица Йоаина). Разцепва Военния
съюз, отстранява от власт организаторите на Деветнадесе-
томайския преврат, 1934. Засилва ролята на монархическа­
та власт. Присъединява България към Тристранния пакт (1
март 1941), но не изпраща войски на Източния фронт. От
началото на 1943 прави опити за преориентация на страната
към Великобритания и САЩ. Не изпраща евреите - негови
поданици, в Германия, с което ги спасява от унищожаване.
Умира от сърдечен удар.
Борис III е погребан в Рилския манастир по негово жела­
ние, там, където се съхраняват мощите на светеца покрови­
тел на България - Иван Рилски. Погребението е извършено
при образцов ред и при сдържан, ио безукорно изпълнен от
българската армия и правителство церемониал. Тялото на
последния действащ български цар е изложено в продъл­
жение на няколко дни за поклонение в катедралната църква
Погребението на Борис I I I е извършено с голяма тържественост
и почит кът царя
„Александър Невски“, където по сведения на Държавна си­
гурност са преминали около 369 000 души.
Сред официалните лица, присъствали на погребението,
са авторът на плана Ъ и личен представител на Хитлер - ад­
мирал Ерих Редер, и командващият ОКВ - генерал-фел-
дмаршал Вилхелм Кайтел.
 ерепишкият манастир
„Успение Бого

Черепишкият манастир „Успение Богородично“ е разпо­

ложен сред живописни варовикови скали на десния бряг на
река Искър на 2 км от село Лютиброд, Врачанска област.
Паметник на културата с национално значение. Основан е
към края на XIV в. Най-старото сведение за манастира се
съдържа в неговия устав от 1390-98 (съхранява се в биб­
лиотеката на Църковния исторически и архивен институт в
София). В началото на XVII в. е възстановен от Пимен Со­
фийски. През XV в. в манастира е написано Черепишкото
четвероевангелие. През 1630 книжовникът Яков пише апос­
тол, през 1701 в Москва е отпечатан Черепишкият буквар.
Още през XVII в. в манастира е основано килийно училище.
По същото време в Черепишкия манастир развива книжовна
дейност йеромонах Партений Павлович. Днес манастирски­
ят комплекс се състои от църква и сгради, строени през XIX
в. Най-стара е църквата „Успение Богородично“, построена в
началото на XVII в. Стенописите са от Васил Илиев от село
Галичник, Охридско; положени са върху живописния слой
от XVII в. и в барабана под купола. Известно е Черепишко­
то евангелие от 1612 с обкова от чипровските майстори Ни­
кола и Пала. Близо до стария храм се намира и сградата, къ-
дето спят монасите, а до нея надпис - „любимата тераса на
патриарха на българската литература Иван Вазов“. Именно
в този манастир той е написал „Една българка“. Смята се,
че днешното си име храмът получава от белеещите се кости
на загинали воини, останали след епична битка на цар Иван
Шишман през 1396 г.
 »

Иугаед кът Асеноват а крепост

 сеновата крепост

Средновековната крепост край Станимака (днес Асе­

новград) е построена през периода на византийското вла­
дичество (11-12 в.). В изворите е спомената и с името Пе­
трич или Василикос. През 12 в. влиза във владенията на
болярина Иванко. От юни 1205 до юли 1206 г. е убежище
на латинските рицари начело с Рение дьо Три, владетел на
Пловдивското херцогство. След Битката при Клокотни­
ца, 1230 е възстановена и доукрепена при цар Иван Асен
II (паметният надпис на скалата е заличен от гърците през
1883, възстановен е по оригинално факсимиле). При на­
следниците на Иван Асен II е под византийско владение.
През 1344 при цар Иван Александър отново е присъеди­
нена към България. Крепостта е превзета от османските
турци (1363) и е използвана от тях през първите векове на
османското владичество. Най-добре е запазена двуетажна
еднокорабна постройка, на горния етаж на която се намира
църквата „Св. Богородица Петричка“ (12 в.). Тя е с внуши­
телни размери, кръстокуполна, със скосени рамена, триде-
лен олтар и широк притвор. Андре Грабар отнася църквата
(както и костницата на Бачковския манастир „Св. Богоро­
дица“ и Боянската църква „Св. Никола и св. Пантелеймон“)
към т.нар. двуетажни църковни гробници (погребения не
са открити). Макар и силно фрагментирана, програмата на
фреските (14 в.) в църквата също не съдържа погребална
тематика. С колоритността на строителните си материали,
със сполучливото разрешение на обемнопространствените
проблеми и с двуетажността си постройката е един от най-
 забележителните паметници на средновековната архитек­
тура по българските земи. При археологически разкопки са
разкрити част от крепостните съоръжения, средновековен
замък, основи от жилищни сгради и др.

48
 eauku Преслав

Велики Преслав е столица на Българското царство (893-

971), днес - развалини, южно от съвременния град Велики
Преслав. Историко-археологически резерват.
През VII в. е построено ранно българско селище и ве­
роятно през първата половина на IX в. при хан Омуртаг
е изграден аул. През 893 г. по време на народния събор,
свикан от княз Борис I, столицата е преместена от Плиска
във Велики Преслав - новата столица се намира на пътя от
старата българска столица Плиска през прохода Веригава
към Одрин. Изграждана е като величествен град в продъл­
жение на 27 години от цар Симеон I. От 893 е средище на
Българската архиепископия, прераснала през 927 в патриар­
шия. Новата българска столица става един от значителните
културни центрове в средновековна Европа с дейността на
Плисковско-преславската книжовна школа. През 969 е зав­
ладяна от войските на Светослав I Игоревич (7-972, велик
киевски княз от 945), на 5 април 971 - от Йоан Цимисхи
(925-976, византийски император от 969); през периода на
византийското владичество за кратко време получава името
Йоанополис. Велики Преслав е освободен от цар Самуил,
в границите на България е от 987 до 1001, когато отново е
завладян от византийците. Разорен е от печенеги през XI в.
След Въстанието на Петър и Асен 1186-88 е освободен от
византийска власт. През 1190 цар Иван Асен I го предава
заедно с крепостта Проват (днес Провадия) и околните земи
на цар Петър; областта получава името Петрова хора, т.е.
Петрова земя. През XIII-XIV в. градът е център на митро-
Изглед от Велики П реслав
полия, нейният предстоятел се нарича прототрон, т.е. там,
където някога е било средището на Българската църква.
Васил Златарски започва през 1897 г. археологически
проучвания, през 1905 г. Карел Шкорпил и Фьодор Успенски
правят разкопки.
Велики Преслав има външно и вътрешно укрепление,
което обхваща 3,5 км2. Разкрити са стени, кули и казарме­
ни помещения от ранната военна крепост, укрепленията на
външния и на вътрешния град (каменни крепостни стени),
двете главни църкви, дворцовият комплекс (Големият дво­
рец, Тронната палата, жилищни помещения на владетеля
и други комплекси от сгради, вероятно с частен характер;
голям комплекс от сгради с дължина над 150 м, основи от
църква - вероятно част от двореца на Симеон), Кръглата
църква и др. Извън крепостните стени са жилищата на град­
ското население, занаятчийските работилници, стопанските
сгради и именията, манастирите, и църквите (много от тях
тип базилика) - някои са в неукрепените извънградски тери­
тории. Около столицата има изградена система от крепости.
Монументалното каменно строителство продължава тради­
циите от Плиска. Много от сградите са с архитектурна ук­
раса от каменна пластика, мраморни и керамични облицов­
ки. При Кръглата църква, в манастирите в западната част
на града и в местностите Патлейна и Тузлалъка са открити
останки от работилници за производство на преславска ри­
сувана керамика и на стъкло. Във Велики Преслав са на­
мерени едни от най-ранните старобългарски надписи на ки­
рилица - надгробният надпис на чъргубиля Мостич (открит
през 1952 в местността Селище при проучване на манастир­
ска триапсидна кръстовидна куполна църква във външния
град на Велики Преслав - гробната камера е пристроена в
западната част и е отворена от изток), печати на български
владетели и др. Сред находките има метални накити (Пре­
славско съкровище от 10 в., коланни гарнитури, апликации,
сребърна чаша с надпис, принадлежала на жупан Сивин) и
други произведения на ранната българска торевтика, рису­
вана керамика, фаянс, стъкло. През 1949 е създаден музей, в
който са събрани материалите от разкопките.
 (клетникът на свободата
на връх Шипка

Паметникът на свободата на връх Шипка, или известен

още като Шипченски паметник е издигнат на връх Шипка
по инициатива на ветераните от Освободителната война „за
спомен на оказаната от опълченците съпротива срещу пъл-
чищата на Сюлейман паша през 1877 година“.
През 1921 г. е създаден комитет за набиране на волни
пожертвования за изграждане на паметник; председател е
запасен генерал Никола Генев. Основният камък е положен
на 24/11 август 1922 на тържественото честване на 45-го-
дишнината от Шипченските боеве. Проектът за паметника е
възложен на архитект Атанас Донков и скулптора Алексан­
дър Андреев, които получават първа откупка на проведения
конкурс. Строежът започва през 1926; паметникът е осветен
и открит тържествено през 1934. На тържеството присъст­
ват цар Борис III, министър-председателят Кимон Георгиев,
опълченци ветерани, поборници и много гости.
Първоначалната идея е Паметникът на Свободата да се
издигне на връх Орлово гнездо, но впоследствие се взима
решение да се съхранят скалите, свързани с подвига на опъл­
ченците; паметникът се разполага в близост - на връх Свети
Никола (днес Шипка), който е най-високият в околността.
Паметникът е иззидан от същата скала, която го заобикаля
(доломит) и представлява 40-метрова пресечена пирамида с
основа 18 х 18 м. Зидовете в първия етаж са дебели 4 м, на
последния - 1 м.
От четирите си страни паметникът има възпоменателни
надписи: „На борците за свобода“, „Шипка“, „Шейново“ и
„Стара Загора“, от север е поставен бронзов лъв с дължина
9 м и височина 6 м (1928, скулптори Александър Андреев
и Кирил Шиваров). На първия етаж има параклис костни­
ца с мраморен саркофаг, в който се съхраняват костите на
загиналите в битката герои. На почетна стража са поставе­
ни две скулптурни фигури на воини и статуя на Свободата.
Впоследствие са направени допълнения и подобрения - през
1957 са оформени интериорът на паметника и пространство­
то около него (архитект Иван Васильов, скулптори И. Ман-
дов, Дора Дончева, Любен Димитров, Михаил Кац), през
1977-78 е изградено мемориално стълбище, което води към
паметника, и е оформена Алея на героите с четири скулп­
турни релефа, вградени в каменна стена (архитекти Пейо
Бебренлиев и Иван Николов, скулптор Любен Димитров). В
паметника на седем етажа е развита експозиция, която раз­
казва за героичната петмесечна отбрана на връх Шипка от
руските воини и българските опълченци. Там се намира и
копие на Самарското знаме. На последния етаж има пано­
рамна площадка.
 1

И зглед от храма „Св. четиридесет м ъченици“,

В епико Търново
 ъркВата „Свети четиридесет
мъченици“, Велико Търново

Църквата „Свети четиридесет мъченици“ е средновеков­

на църква, велика българска светиня. Храмът е паметник на
културата с национално значение. Построена е вероятно през
IX в.; според други становища - по времето на цар Калоян.
Преустроена е и е обновена след Битката при Клокотница
1230 г., състояла се на 9 март - празник на Светите четири­
десет мъченици. Църквата е издигната на левия бряг на река
Янтра, между Царевец и Трапезица. При строителството й
са вградени три колони: едната - с надпис за историята на
строежа по времето на цар Иван Асен II, втората - с надпис
от хан Омуртаг, и третата - на хан Крум.
При археологически разкопки в некропол от XIII в. са от­
крити гробове на членове на династията Асеневци - царете
Калоян (препогребан на 19 април 2007 г.), Иван Асен И, ца­
риците Анна и Ирина (съпруги на цар Иван Асен И).
По план църквата е базилика с наос (10,70 х 14,65 м),
разделен на три кораба с два реда по три колони, които
на изток завършват с три полукръгли апсиди. Олтарът е
от мрамор. Притворът на запад има три челни и две стра­
нични ниши. По-късно от запад е пристроена екзонартика
с горен етаж и богата керамичнопластична декорация на
фасадите. От последния строителен етап са двете откри­
ти галерии към надлъжните страни на църквата. Едната
галерия я свързва с намиращата се наблизо манастирска
сграда. Църквата е изписана през 1230 г. - първата средно­
вековна живопис с точна датировка. Открити са и фрагмен-
ти от по-ранен живописен слой от Х1-ХН в. По време на
земетресението през 1913 г. са разрушени сцените „Успе­
ние Богородично“, „Старозаветна Троица“ или „Гостопри­
емство Аврамово“ и „Сънят на Яков“ (съхраняват се копия
от стенописите). Църквата е проучена от Фьодор Успенски,
по-късно - от Андре Грабар.
През 20-те години на XX в. от базиликата са запазени
само колоните и крайната западна стена. Градежът е ту­
хлен, със спойка от хоросан. Грабар описва стенописите
„Събор на св. архангел Михаил“, „Преображение“, св.
Йоан Богослов и сцени от „Лицеви минен“ за месеците
ноември, май и юни. В люнета над входа е изобразена до
пояса св. Елисавета Млекопитателница с младенеца Йоан,
на срещуположния люнет според Грабар е св. Ана Мле­
копитателница (копие в Народния музей, днес Национален
археологически музей), а не Св. Богородица - както опре­
деля Успенски; изображенията са редки за иконографията
на източната средновековна живопис от този период. На
западната страна на притвора са разкрити (1970-71) по­
критите с градежа на по-късно построения мавзолей сте­
нописи „Пророк Илия в пещерата“, св. Киряк Отшелник,
„Посещението на св. Антоний Велики при Павел Тивей-
ски“ и светци монаси. За характера на стенописите Гра­
бар съди по малкото запазени сцени - пропорциите на фи­
гурите са издължени, лицата са с „античен овал“ (високо
чело, буйни вълнисти коси, благородни черти). Изящество
и изтънченост се придават и от позата и жеста. Силуети­
те са подчертани от драпировките на дрехите. Колоритът е
сочен и наситен - индиговосиньо, тъмнозелено, малиново
и вишневочервено, охра, кафяво и бяло. Разграничаването
е с бял контур. Изписването е с темпера.
През османското владичество църквата е превърната
(XVI в.) в джамия. След Освобождението 1878 в църквата
полагат клетва народните представители от Учредителното
събрание 1879 г. и е провъзгласена (22 септември/3 октом­
ври 1908) независимостта на България. До 1964 г. в църк­
вата се служи; свалени са календарните сцени. След про-
дължителни проучвания и реставрация храмът е осветен (14
септември 2006 г.) от Търновския митрополит Григорий.
Запазените стенописи и копия се съхраняват в Историче­
ския музей в Търново, Националния археологически музей,
Криптата и Националния исторически музей. На място има
само фрагменти от цокъла.

Вградената в църкват а колона на И ван Асен I I -

възпява победата на българите при Клокот ница
riamemHuk на Апост ола в София
 аттникьт „Ваеш Левски“

Всяка година хиляди българи се стичат край лобното

място на Апостола на Свободата - Васил Левски, за да по­
четат неговото дело.
Паметникът, посветен на Апостола, е първият български
паметник, построен след Освобождението, 1878 г. Издигнат
е на лобното място на Васил Левски (днес площад „Васил
Левски“). За построяването му е образувана специална ко­
мисия, която приключва дейността си на 1 декември 1888 г.
В организационната работа активно участват Софийската
община и кметът Димитър Н. Петков. Проекта за паметни­
ка изработва софийският градски архитект - чехът Антонии
Колар (проектът носи дата 29 юли 1878 г.). Чешкият скулп­
тор Франц Новак прави гипсов макет, каменоделската рабо­
та извършва италианецът А. Перукети. Автор на медальона
с пластичния образ на Васил Левски, поставен на западната
страна, е виенският скулптор Рудолф Вейр.
Корпусът на паметника (висок 13 м) е съставен от две
части - правилна четиристенна призма, богато украсена в
горната си част с елементи от класически стилове (корни­
зи, триглифи, гирлянди, паметни плочи с надписи и други
украшения), и четиристенна пресечена пирамида над нея.
Издялан е от сив боянски гранит. Строителството завършва
през 1892 г.
Паметникът е открит тържествено на 22 октомври 1895 г.
 1

Иуглед от Бабини-Bugunu кули

 .Л,и а бини-Видиш

Бабини-Видини кули е средновековен замък крепост

в Бдин, днес Видин. Паметник на културата. Крепостта е
изградена от българите през 1Х-Х в. върху развалините на
римския кастел Бонония. През ХП-Х1У в. е седалище на бо­
лярите Ростислав (? - след 1259), Яков Светослав (? - 1276),
деспот Шишман (втората половина на 13 в. - началото на 14
в.) и на цар Иван Срацимир. При завладяването на Видин от
османските турци крепостта е разрушена. През ХУИ-ХУШ
в. е преустроена основно и пригодена за отбрана срещу
огнестрелни оръжия. Към края на ХУШ в. е седалище на
провъзгласилия се за независим османски владетел Осман
Пазвантоглу. По време на националноосвободителното дви­
жение е използвана от турците за затвор.
Крепостта има неправилна четириъгълна форма, кре­
постните стени (с девет четириъгълни ъглови и междинни
кули) са оградени с дълбок ров. Укрепеният замък има по­
мещения, които водят към обширен двор. По план наподо­
бява царския дворец във Велико Търново, но по размери е
значително по-малък от него. Днес крепостта е реставрира­
на и консервирана. Възстановени са част от отбранителните
съоръжения (катапулта, балиста, таран и крепостна артиле­
рия). При археологически разкопки са разкрити и основи на
дванадесетстенна кула от римската отбранителна система
и др.
 аметникът
на незнайния воин

Паметникът на незнайния воин в София е паметник гроб­

ница, символ на всенародната признателност към загинали­
те за отечеството през 13-вековната история на България.
Идеята за построяването на Паметник на незнайния воин
възниква през 1936 г. В навечерието на Втората световна
война 1939-45 паметникът (постамент и лъв, скулптор Ан­
дрей Николов) е готов, но поради настъпилите събития не е
открит. Издигнат е отново през 1981 по проект на архитект
Никола Николов; скулптор е Любен Димитров. Намира се
до южната стена на църквата „Св. София“ на площад „Алек­
сандър Невски“. Върху лицевата страна на ниска стена, об­
лицована с гранит, са изписани Вазовите стихове:
„Българийо, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях
и те за теб достойни, майко, бяха!“.
От двете страни на надписа върху стената са опрени лав­
рови венци от лят бронз; в жертвеник отпред гори вечен
огън, донесен от връх Шипка. Пред тази композиция вър­
ху настланата с полиран гранит и вкопана с няколко стъ­
пала площадка е разположен саркофаг, изпълнен от същия
материал. В криптата под паметника са положени кости на
загинали воини и пръст от исторически места. Отстрани на
подхода към паметника е поставен бронзовият лъв на Ан­
дрей Николов.
Паметникът ежедневно се посещава от ученици от цялата
страна и се е превърнал в свято място за всеки родолюбец.
„Всяко българско дете трябва задълж ително да посети това място.
За да почувст ва здравинат а на основите, върху която
е изградена нашата дърукава. “
От „Каолин“ ЕА Д
 антеонън на възрожденците
в гр. Русе

Пантеонът на възрожденците в Русе е издигнат през 1978

по случай 100-годишнината от Освобождението 1878 по
проект на Никола И. Николов - ръководител на колектива, в
който участват архитектът Д. Кънев, художникът Д. Бойков,
скулпторът Н. Терзиев. На това място е било старото русен­
ско гробище (днес парк), църквата 5,Вси Светни“ (разрушена
през 1975). Строежът започва през 1977. Върху мраморен
стъпаловиден постамент се издига кубично тяло с позлатен
купол. В средата на централното пространство гори вечен
огън. Върху всеки от четирите стълба, които поддържат ку­
пола, е скулптирана скърбяща женска фигура. Покрай сте­
ните са наредени гробовете на 22-мата изтъкнати възрож­
денски революционни и културно-просветни дейци, живели
и работили в Русе: Любен Каравелов, Баба Тонка Обретено-
ва, Захари Стоянов, Ангел Кънчев, Стефан Караджа, Филип
Тотьо, Панайот Хитов, Никола Обретенов, Петрана Обрете-
нова, Тома Кърджиев, Петър Обретенов, Георги Обретенов,
Ангел Обретенов, Димитър Атанасов (Русчуклийчето) и др.
(пренесени са от гробовете, които са се намирали в парка).
Върху черни мраморни плочи са написани имената им. Сре­
щу централния вход има голямо махагоново пано с теми от
възрожденската епоха, под него - обща гробница на 453-ма
дейци от Русе, взели участие в националноосвободителните
борби. През 2000 върху купола е поставен кръст; изграден
е параклис, уредена е музейна експозиция. В Парка на въз­
рожденците има възпоменателни плочи на местата на гро­
бовете, от които са пренесени костите на възрожденците.
Хрсльоват а кула в Рилския лганастир
 рельовата
в Рилския лганастир

Рилският манастир е една от най-големите светини на 69

всеки българин. Но като част от неговия комплекс е една
друга, също толкова важна светиня - Хрельовата кула. Тя е
паметник на културата с национално значение.
Според ктиторския надпис кулата е построена през 1335
г. от протосеваст Хрельо Драговол. Намира се в източната
част на двора на манастира. Построяването й е свързано с
преместването на манастира на днешното му място. Служи
за защита на монашеското братство, за скривалище на ма­
настирските ценности по време на опасност, за затвор или
за изолиране на душевноболни (според Неофит Рилски).
Единственият вход на кулата води към първия етаж - днес с
външна дървена стълба, първоначално - вероятно с подвиж­
на (вдигаща се) връзка с терена. Помещенията от първия
до четвъртия етаж са предназначени за временно обитаване
- имат дъсчени подове, оскъдно осветление през бойници
(мазгали), място за мивка (на втория етаж), еркерно изнесени
отходни места (на третия и четвъртия етаж). На петия етаж
е параклисът „Преображение Христово“, покрит със сложен
двоен елиптичен свод; фрагментарно запазените стенописи
са с необичайна иконография. При реставрационни работи
през 1965-70 г. са разкрити стенописи от 1334 г„ изпълнени
с изключително живописно майсторство; композициите са
изискани и динамични, иконографията е необичайна. За пръв
път в българската средновековна монументална живопис се
срещат сложни символико-мистични теми - „София - пре­
мъдрост божия“, „Исус Христос Логос“, „Даровете на св.
Дух“ и др. Композицията „Небесната трапеза“ и изображе­
нията на църковните отци, апостолите, мъчениците и царете
пророци излъчват тържественост и изящество, образите са
индивидуализирани. В конхите на източната част на парак­
лиса е запазено най-старото изображение на св. Иван Рил­
ски; представени са исторически и житийни сцени от живота
на светеца. В притвора темата е старозаветна; илюстрира
псалмите на цар Давид под наслов „Всякое дихание хвали
Господа“. Отделните сцени - „Музиканти“, „Хоро“, „Ста­
рци“ и др., са с реалистична трактовка. Предполага се, че
живописците са двама.
От север, юг и запад параклисът е опасан с тясна галерия,
покрита с малки висящи слепи куполи между напречни арки,
на изток е олтарната ниша. На всяка стена има три мощни
контрафорса, свързани с тухлени арки, които подсилват ус­
тойчивостта на кулата и носят еркерно издадения параклис.
Кулата е свързана композиционно с долепената до нея през
1835 главна манастирска църква. Декоративният ефект от
полихромията на външните стени на кулата е пренесен чрез
стенописване върху манастирските крила и манастирската
църква.
 ‘оянска църква
„Св. Никола и Св.

Боянска църква „Св. Никола и Св. Пантелеймон“ се нами­

ра в Бояна, квартал на София, на северния склон на Витоша.
Църквата е паметник на културата с национално значение.
Различават се три строителни периода. Първоначалната
църква (наос на днешната) - кръстокуполна от типа вписан
кръст, е построена през 10-11 в. Както
►
става ясно от ктитор-
ския надпис върху северната стена на притвора, през 1259 г.
севастократор Калоян построява от запад притвор с парак­
лис на втория етаж, който възпроизвежда типа на старата
църква и е посветен на св. Пантелеймон, и поръчва цялостно
изписване на църквата. В средата на 19 в. от запад е добавен
още един обширен притвор. От първия живописен слой се
откриват следи в апсидата и наоса на старата църква, както
и върху източната стена на притвора.
Живописта от 1259 покрива всички стени на наоса и при­
твора, в параклиса е силно разрушена. Стенописната програ­
ма в наоса е традиционна - Христос Вседържител в купола,
евангелистите, евангелисткият цикъл, светци воини, лечи­
тели, химнографи. В притвора са изографисани 18 сцени от
житийния цикъл на св. Никола, портретите на севастократор
Калоян и съпругата му Десислава, на българския цар Кон­
стантин Тих-Асен и царица Ирина, светци монаси, жени све­
тици. Изображенията на царската двойка и на ктиторите са в
цял ръст, в тържествени пози и в парадни облекла, със зна­
ците на царското и севастократорското достойнство. Върху
западната фасада на средновековната църква в патронната
ниша и плитка ниша, северно от входа, има следи от живо-
пие от същото време. Живописните фрагменти в параклиса
дават основание да се предположи, че той е имал поминален
характер.
Сред най-популярните образи от стенописите са на севас-
тократор Калоян и Десислава, на Христос в различни сцени.
По-късно са правени частични надживописвания (сцената
„Въведение Богородично“ от северния аркосолий в притво­
ра - от 14 в., образа на св. Никола от източната стена на
наоса - от 17 в., ликовете на патроните на църквата от запад­
ната фасада - от 1882), които днес са свалени на нова осно­
ва. През 1845 г. в Боянската църква е намерено Боянското
евангелие - средновековен книжовен паметник от 12-13 в.
През 1977 г. е намерен псалтир от първата половина на 13
в. От 1968 Боянската църква е Национален музей, от 1979
- в Списъка на световното културно и природно наследство
на ЮНЕСКО.
Църквата„Св. Н еделя'
 ъркВата „Света Неделя
в София

„Св. Неделя“ в София е катедрална църква в центъра на

града, неколкократно преустроявана. Паметник на култура­
та. Построена е върху земна тераса, под която са запазени
части от античното наследство на Сердика (днес София).
На това място е имало стара църква, в която са се пазели
(пазят се и днес в новата църква) мощите на Стефан Урош II
»

Милутин (около 1253-1321, сръбски крал от 1282, канони­

зиран за светец), поради което е наричана „Св. Крал“. През
1856 Софийският строителен еснаф начело с коджабаши
Димитър (Мито) Манолов започва градеж на нова църква.
Строежът временно е спрян и е завършен след 1863 от май­
стор Иван Боянин, подпомогнат от сина си Ангел. Новият
храм е в стила на възрожденската църковна архитектура.
Сградата е внушителна по обем, с три купола, подредени
по надлъжната ос, и две леки и високи кули звънарници в
западната си част. Открита аркада обхваща западната и по-
голямата част от двете странични фасади. След Освобож­
дението, 1878 сградата е реконструирана (1885-86) от ру­
ския архитект Л. О. Василев и от архитект Никола Лазаров.
Капителите на колоните са резбовани от Макрий Негриев.
Иконостасът е дело (1863-65) на Антон Станишев. Тронът
е от Иван Травницки. На 16 април 1925 в църквата е извър­
шен терористичен акт от представители на Военната орга­
низация на Българската комунистическа партия (атентат в
църквата „Св. Неделя“). Убити са над 150 души (народни
представители, генерали и др.), църквата е разрушена; по­
строена е отново през 1931 по проект на архитектите Иван
 Васильов и Димитър Цолов. Днешният храм е централна
куполна сграда с обширно вътрешно пространство. Във
външната архитектура умело са включени елементи от ста­
рата възрожденска църква - отворена аркада от север и юг,
стройна кула звънарница и ниски куполчета над притвора
от запад. Част от апостолските и от празничните икони са
рисувани от Никола Доспевски. „Св. Неделя“ е храм на Со­
фийската митрополия.

76
 лиска

Плиска е първата столица на средновековната българска

държава (681-893). Национален историко-археологически
резерват. Национален туристически обект. Развалините й са
на 3 км северно от днешния град. Спомената е като град,
основан от хан Аспарух, в т.нар. Български апокрифен ле­
топис от 11 в. В съчинението на византийския хронист Лъв
Дякон името е Плискува, у Анна Комнина е Плискова, в за­
падноевропейските географски карти е отбелязана с името
Плиска.
Плиска е построена на мястото на аул. През 811 г. е опо­
жарена и разорена от войските па Никифор I Геник. Възста­
новена е до края на управлението на хан Крум. След по­
кръстването на българите през 865 г. в Плиска идват учени­
ците на Коистантин-Кирил Философ и Методий - Климент
Охридски, Наум Охридски и Ангеларий (настанени са при
Есхач и Чеслав) и благодарение на тяхната просветителска
дейност са положени основите на Плисковско-Преславска-
та книжовна школа. След преместването (893) на столицата
във Велики Преслав, Плиска продължава да е сред стопан­
ските и културните центрове на българската държава (във
Външния град са построени жилищни сгради, малки църк­
ви; при Южната порта на Вътрешния град - занаятчийски и
търговски помещения). Превзета е (1001 г.) от византийски­
те войски и става център на византийската администрация.
Запада след набезите на печенегите (1048 г.).
През 17 в. от Плиска има само развалини. Предположе­
нието, че руините при село Абоба са останки от първата
С нимка на П лиска отгоре
столица, е изказано от Константин Иречек'(1884) и от Ка-
рел Шкорпил, който заедно с Фьодор Успенски прави (1899-
1900) разкопки, организирани от Руския археологически ин­
ститут в Константинопол. Разкрити са части от най-ранното
землено-дървено укрепление. През 1905 г. е открит Чата-
ларският надпис, в който е споменато името Плиска. Ук­
репленията са изградени в три включени един в друг пояса
и оформят т.нар. Външен град, Вътрешен град и Дворцов
център. Крепостта е оградена със стени от големи камен­
ни блокове и има четири порти, фланкирани с по две чети­
риъгълни кули. В централната част на каменната крепост е
Вътрешният град, който включва двореца на хана, изграден
от камък, езически храмове, жилища на боляри, култови и
стопански постройки. Първоначално ханската резиденция
е била дървена (разкрити са останки от дървена сграда с
кръгъл план). При хан Омуртаг върху основите на стария
дворец е построен т.нар. Омуртапов дворец или Тронна па­
лата, който е с базиликален план (вероятно в апсидата е бил
тронът на хана). Външният град, защитен от землено укре­
пление, е обитаван от обикновеното население. В него е из­
дигната монументалната средновековна църква „Голямата
базилика“, чийто олтар е върху по-стара църква, вероятно
построена по време на покръстването.
В Плиска е имало помещения за търговски и стопан­
ски нужди, което свидетелства за развитието на ранната
българска култура - магазини, занаятчийски работилници
(бояджийски, тъкачески, тухларници и за керемиди, пещи
и работилници за керамика и за обработка на метал и про­
изводство на метални изделия - ключове и брави, оръжия,
занаятчийски и земеделски сечива, за направа на обсадни
машини - стълби, тарани и др., златарски и други ателиета).
От разкритите сгради - жилища (юрти, землянки и каменни
жилищни постройки) и некрополи, се заключава, че бълга­
рите и славяните са живеели смесено. В Плиска са открити
най-ранните български каменни надписи, намерено е едно
от най-интересните произведения на ранносредновековната
българска торевтика - розетата от Плиска. Изработена е от
бронз, седемлистна, има лъчи с тъпи краища и изпъкнала
плоча в средата. Върху нея е гравиран рунически надпис,
който принадлежи към ранната българска традиционна пис­
меност. Археологическите паметници показват, че Плиска е
една от представителните средновековни столици в Европа.
Последните проучвания (2008 г.) са свързани с езическия
период на Плиска през 8-9 в. Разкрити са дървени укрепле­
ния, траншеи и дървена палисада, части от водопроводна и
канализационна мрежа, подземни тайни ходници под Цита-
делата във Вътрешния град, сгради и полувкопани жилища
от различни периоди, включително от 11 в. Сред находките
има византийски монети и византийски и български печати
(на царете Симеон I и Петър I, на архиепископ Георги).
 иаският манастир

Рилският манастир „Св. Иван Рилски“ е най-големият

манастирски комплекс в България. Той е паметник на кул­
турата с национално значение. Включен в Списъка на све­
товното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. По­
сещаван туристически обект и една от най-големите свети­
ни-пазителки на българския дух. .
Манастирът е разположен в северозападната част на пла­
нината Рила, на височина 1100 м, между Рилска река и река
Друшлявица. Според житията на св. Иван Рилски манасти­
рът е основан през 10 в. През 1378 цар Иван Шишман по­
твърждава привилегиите на манастира и разширява владе­
нията му. От текста на грамотата се изяснява, че обителта
е дарявана щедро и от царете Иван Асен II и Калиман I; в
края на 14 в. в нейно владение са били пасища, гори, лива­
ди, ниви, пчелини и зависимо население в планината Рила и
в Разложко, Дупнишко, Софийско, Благоевградско и Мел-
нишко.
Не е известно на кой духовен глава е бил подчинен мана­
стирът по това време, защото през целия век той се намира в
гранични територии и преминава последователно ту в сръб­
ско, ту в българско владение, като попада в земи на различ­
ни полунезависими феодали. След падането на българската
държава под османска власт манастирът постепенно запус­
тява. В средата на 15 в. той е възобновен от братята Йоасаф,
Давид и Теофан, синове на Крупнишкия митрополит Яков
от село Граница, Кюстендилско. През 1469 г. те пренасят
мощите на св. Иван Рилски от Търново в Рилския манастир.
 Изглед от Рилския манаст ир

Разрешение за това е издействано от султан Мохамед II

(1451-81) със съдействието на неговата мащеха Мара Бран-
кович (около 1418-87). От този момент нататък култът към
св. Иван Рилски започва да се свързва пряко с манастира,
като оказва съществено влияние върху неговото развитие и
популярност. За да се запазят манастирските ценности при
разорение на манастира, през 1466 г. е сключен договор за
взаимна помощ със светогорския манастир „Св. Пантелей-
мон“. От това време датира вероятно и подчиняването на
Рилския манастир на Охридската архиепископия.
В края на 15 и първата половина на 16 в. монаси от Рил­
ския манастир събират помощи в Русия, което спомага за
разпространението на култа към св. Иван Рилски. През 1671
в типографията на Киево-Печорската лавра е отпечатана
„Служба с житие на светеца“. Същевременно манастирът
получава от Русия много и различни църковни утвари, кни­
ги, одежди и др. През 16-19 в. той е известен във всички бал-
 Стенопис от Рилския танастир

кански земи. Поддържа връзки с манастирите в Света гора,

Сърбия, Влашко и Молдова и е даряван от влашки боляри и
сръбски духовници; посещаван и дарявай от българи от Ми­
зия, Тракия, Македония и Добруджа. До 1766 манастирът е
в диоцеза на Ипекската патриаршия, след което минава към
Цариградската патриаршия (до обявяването на Българската
екзархия, 1870).
След Освобождението, 1878 Рилският манастир укрепва
финансово и става собственик на много имоти и няколко
предприятия. Братството на манастира е към Светия Си­
нод на Българската православна църква. През 1961 мана­
стирът е обявен за Национален музей „Рилски манастир“,
през 1976 - за Национален исторически резерват; от 1983 е
в Списъка на световното културно и природно наследство
на ЮНЕСКО.
Първоначално Рилският манастир е разположен в мест­
ността Белите килии. Вероятно през 30-те години на 14 в.
сръбският болярин Хрельо Драговол премества манасти­
ра на сегашното му място, като изгражда отбранителна
кула (Хрельова кула, 1334-35) и манастирски католикон
(до 1342), който днес не е запазен. През следващите векове
манастирът неколкократно е ограбван, разрушаван и опо­
жаряван. Днешният му вид датира от 19 в., когато са възо­
бновени манастирските сгради. Манастирският ансамбъл е
затворен комплекс с обща площ около 8800 м2. Организи­
ран е около вътрешен двор, който заема площ около 3200
м2 и има форма на неправилен четириъгълник. В него като
самостоятелни обеми се издигат разположените една до
друга Хрельова кула и главната манастирска църква „Св.
Богородица“, построена от майстор Павел Йоанович от
село Кримин, Костурско, през 1834-37 на мястото на стара­
та Хрельова църква (католикон). През 1844 до Хрельовата
кула е долепена камбанария. Първоначално са построени
северното (1816-17), източното (1817) и западното жилищ­
но крило (1819) от майстор Алекси Рилец. През 1833 голяма
част от тях са унищожени от стихиен пожар, но през 1834
са възстановени и доизградени в днешния си вид. Тогава е
добавен още един паянтов етаж. С изграждането на южното
манастирско крило (1847) от майстор Миленко се затваря
целият монументален ансамбъл. В четириетажните жилищ­
ни крила има над 300 монашески килии и четири параклиса.
В източното крило, на първия етаж над Самоковската порта,
е параклисът „Св. Йоан Богослов“ (1816, изписан през 1824
от самоковеца Димитър Христов), на втория етаж - „Св.
св. Сава и Симеон Сръбски“ (1834-35, изписан през 1846
от Димитър Христов). В западното крило, на първия етаж
над Дупнишката порта, е параклисът „Св. Йоан Кръстител“
(1816, изписан от неизвестен зограф в средата на 19 в.), на
втория етаж - „Св. архангели“ (наосът е изписан през 1835
от Димитър Молеров от Банско, притворът - през 1845 от
Димитър Христов).
Най-старите стенописи в манастира са от параклиса
„Преображение Христово“ в Хрельовата кула, правени през
14 в. Заедно със стенописите от църквата „Св. св. Петър и
Павел“ в метоха „Орлица“ от края на 15 в. са единствените
запазени от Средновековието примери на монументална жи­
вопис в Рилския манастир. Украсата на останалите църкви и
параклиси към манастирския комплекс датира от края на 18
и от 19 в. и в повечето случаи е дело на самоковски зогра­
фи, следващи традициите на светогорската живопис. Голям
дял в украсата на манастира заема дърворезбата - изящно
изработени иконостаси, ажурни парапети, тавани, чардаци и
кьошкове. Един от дървените кьошкове на северозападно­
то жилищно крило е изработен от Кръстьо Дебралията през
1834.
В музея на манастира са запазени дърворезбената вра­
та и тронът от Хрельовата църква, които разкриват стила
и техниката на резбарското изкуство от 14 в. Изработени
са с плосък плетеничен орнамент. Иконостасите в главната
църква (от Атанас Теладур и неговите помощници) и в па­
раклисите (от неизвестни майстори) са работени в духа на
атонската резба. Манастирският комплекс Рилски манастир
включва и сгради, които се намират извън оградния зид.
Към тях принадлежат две постници (през 19 в. е имало още
постници, които не са запазени) - старата постница „Успе­
ние на св. Иван Рилски“ и постницата „Св. Лука“, гробищ­
ната църква костница „Въведение Богородично“ близо до
манастира, на брега на Рилска река, метохът „Пчелино“ и
метохът „Орлица“ - най-старият запазен метох в България,
който възниква през 14 в. Културно-просветна и книжовна
дейност. Рилският манастир е едно от най-важните българ­
ски културно-просветни и книжовни средища. Въпреки че
ръкописното му наследство многократно е унищожавано,
предполага се, че още със създаването на манастира той е
не само верско, но и книжовно средище.
Най-ранният ръкопис, съхраняван в манастира, е фраг­
мент от Паренесиса на Ефрем Сирин - т.нар. Рилски глаго-
лически листове, датирани от 11 в., които са писани извън
него. Според данни от по-късно време на пергамент е бил
писан заветът на св. Иван Рилски, запазен само по препи­
си от 19 в., което поставя под съмнение автентичността му.
В манастира са съхранени две пергаментни изборни еван­
гелия от 13 в. и т.нар. Рилско евангелие на монах Симеон
от 1361. Интерес представлява и вграденият тухлен надпис
(1334-35) на Хрельовата кула, според който тя е била посве­
тена на св. Иван Рилски и Богородица Осеновица.
След падането на България под османска власт мана­
стирът се издига като водещо духовно, културно и кни­
жовно средище. Той достига голям книжовен разцвет през
втората половина на 15 в., когато в него работят изтъкнати
книжовници - Владислав Граматик, Димитър Кантакузин,
Мардарий Рилски, Давид Рилски, Спиридон Рилски, поп
Радослав, монах Пахомий и други преписвани, останали
анонимни днес, които създават редица ръкописни паметни­
ци. Преписват се и се съставят сборници от тълкувания на
библейски текстове и сборници от панегиричен тип, които
включват произведения от средновековни български писа­
тели, предимно от представителите на Търновската кни­
жовна школа. Едни от най-ценните ръкописи от това време
са Рилският панегирик (1479) на Владислав Граматик (ма­
кар че е писан в Жеглиговския манастир „Св. Богородица
Матейче“, той е предназначен специално за библиотека­
та на Рилския манастир), панегириците от 1483 и 1509 на
Мардарий Рилски, Сборникът от слова и жития (от 80-те
години на 15 в.), Шсстодневът (1480) на Йоан Златоуст,
Сборникът от служби, канони и жития на св. Иван Рилски
(от края на 15 в.) и др. Благодарение на грижите на мона­
сите книжовници през 15 в. манастирът става хранилище
на някои от най-важните търновски ръкописи от 14 в., като
ги спасява от унищожение - повестта „Варлаам и Йоасаф“
(третата четвърт на 14 в.), Теодосиевата лествица (1364),
„Тактикон“ (последната четвърт на 14 в.) на Никон Черно­
горец и др. През втората половина па 15 в. в манастира са
създадени редица оригинални агиографски и химнограф-
ски творби.
И днес в книжния фонд на Библиотеката на Рилски ма­
настир се пазят над 9000 старопечатни издания - старо­
български, руски, сръбски, гръцки. Ръкописната сбирка е
една от големите български културни ценности. Тя включ­
ва около 250 книжовни паметника от 11 до края на 19 в., 75
от ръкописите са библейски и богослужебни книги, 40 са
псалтики, останалите са с агиографско, богословско и сме­
сено съдържание. В библиотеката се съхраняват около 100
нотирани ръкописа, създадени до края на 19 в. Те свиде­
телстват за съществуването на певческа школа в манасти­
ра, в която са писани, набавяни или преписвани музикални
ръкописи.
 1

И уп ед от „Св. архангел М ихаил" П ерущ ица

 ърквата „ Св. арахангеа
Михаил“ в гр. Перущица

Църквата „Св. архангел Михаил“ е последната крепост

на българските въстаници през 1876 г. Атакувана с оръдие
от страна на турската войска, църквата става безмълвен
свидетел на героизма и саможертвата на Спас Гинов, Кочо
Честименски и други борци за свобода, които предпочитат
смъртта пред възможността да попаднат в турски ръце. В
църквата загиват 347 души, а в голям каменен саркофаг се
пазят костите на убитите в храма, на мраморни плочи са
изписани имената им. Църквата е опожарена и срината до
основи, впоследствие възстановена.
Църквата „Св. архангел Михаил“ е построена през 1848
г. от брациговски майстори. В храма е имало икони, изписа­
ни от известния зограф и живописец Станислав Доспевски.
Днес е паметник на културата.
Героизмът на перущенци е увековечен от патриарха на
българската литература Иван Вазов в одата „Кочо“ от ци­
къла „Епопея на забравените“:

„Перущице бедна, гнездо на герои,

слава! Вечна слава на чедата твои,
на твоята пепел и на твоя гроб,
demo храбро падна въстаналият роб!

Поклон на тебе, граде, пепелище прашно,

на борба юнашка свидетелство страшно!
ти глава не клюмна, и меча не даде,
и своята светиня срамно не предаде...“
 аскаа-Ботьобото
в Калофер

Ботьо Петков, наричан даскал Ботю, е български просве­

тен деец и учител, съпруг на Иванка Ботева, с която имат
девет деца, сред които военният деец Кирил Ботев и рево­
люционерът Христо Ботев. Ботьо Петков е останал в народ­
ната памет е името „даскал Ботю“. През 1839 г. учителят
в Калофер Неофит Бозвели заминава в Цариград, с цел да
води по-успешно борбата за църковна независимост. Ботьо
Петков се премества в Калофер, заема неговото място и
развива учителската си дейност. Успоредно с учителското
дело, той пее в църквата „Св. Атанасий“ в града. Като при­
знателност за усърдието, калоферската община го изпраща
в Одеса да учи в тамошната семинария през 1941 г. След
завръщането си през 1943 г., Ботьо Петков продължава своя­
та дейност като народен учител. В резултат от усърдната
работа, броят на учениците нараства значително и сградата,
в която се е помещавало училището, става малка и непри­
годна.
Ботьо Петков успява да убеди калоферската общност, че
има нужда от нова, по-голяма и просторна сграда. През 1848
г. е открито новото училище в Калофер, придобило извест­
ност като Мъжко класно училище. Ботьо Петков се оказва
новатор в своята учителска дейност, която организира по
руски образец. За първи път той въвежда изучаването на
руски език, първи разделя учениците по класове, премахва
физическите наказания, за първи път въвежда провеждането
на годишни изпити за учениците и др.
 Благодарение на доброто обучение което получават в
калоферското училище и усвояването на руски, френски и
гръцки език, ученици на Ботьо Петков продължават обуче­
нието си в 25 европейски града. Сред неговите ученици са
екзарх Йосиф и Иван Вазов.
Даскал-Ботьовото училище е изградено през 1848 годи­
на. Намира се в горната част на центъра на град Калофер.
На първия етаж на училището е художествена галерия, в ко­
ято можете да видите творби, които са свързани с историята
на града и с поета Христо Ботев. На втория етаж се намира
Музеят на образованието.
Пред сградата на училището е камъкът, където Христо
Ботев изнася своята реч против властта на Турция. Това ста­
ва на 24 май 1867 година.
 ърквата Св. „
в с. Широка лъка, Слюлян

„Св. Богородица“, „Успение Богородично“ в село Широ­

ка лъка, Смолянска област - една от най-ранните възрож­
денски църкви в Средните Родопи. Паметник на културата
с национално значение. Храмът е част от ансамбъл, огра­
ден с каменни дувари, който включва и старото училище
„Св. Пантелеймон“ (1888), свободностояща камбанария и
костница. Стар мост води към входа на църковно-училищ­
ния комплекс. Църквата е построена през 1834 с участието
на цялото село. Главен майстор е Д. Киряков от Чепеларе.
В строителството участват и най-известните местни май­
стори Тодор Посрев, Дамян Каров и Илчо Николов. Църк­
вата е трикорабна (17 х 9,80 м), с полуцилиндрична апсида
и балкон. В началото на 20 в. е пристроен открит притвор
с аркада. Интериорът е разделен от пет двойки стълбове
с квадратно сечение. Корабите са покрити с масивни сво­
дове, скрити под общ четирискатен покрив. Костницата е
долепена до южната фасада и е покрита с четвърт свод.
Стенописите са полагани на два пъти. Първият живописен
слой е от 1834, изписан от неизвестен зограф. Разполагане­
то на сцените е съобразено с разчленението на плоскости.
Рисунъкът е стегнат, пропорциите - правилни, колоритът
- пестелив, пастелен, преобладават студените тонове. Вто­
рият живописен слой, положен през 1901-02, покрива ста­
рите стенописи, като спазва с малки отклонения разпре­
делението на сцените и фигурите. Изписан е от Радослав
Българов, местен самоук зограф. Стилово принадлежи
към Късното възраждане и бележи упадъка на църковната
живопис. Резбата на иконостаса е плитка и плоска, с малък
брой орнаменти и напомня овчарска резба. В царския пояс
има 12 икони. Изработени са вероятно от Димитър Зограф;
характеризират се с чувство за колорит и иконографски по­
знания.
 1ачковският манастир -
гробът на Патриарх Евтимий

Бачковският манастир „Св. Богородица“ е разположен

в Родопите, край левия бряг на Чепеларска река, край село
Бачково, Асеновградско. Паметник на културата с нацио­
нално значение. Манастирът е ставропигиален, подчинен на
Светия Синод. Основан е през 1083 г. от византийския пъл-
ководец от армено-грузински произход Григорий Бакуриани
и брат му Абазий, който оставя завещание за изграждането
на манастира. Посветен е на Св. Богородица Петричка и е
дарен с обширни поземлени владения.
Развива се отначало като важен център на арменското,
грузинското и българското монашество. Към края на 11 в. в
него се оформя Бачковската просветна школа. Манастирът
влиза трайно в границите на България при царете Калоян
и Иван Асен II. През 14 в. е покровителстван от цар Иван
Александър, който става втори ктитор (портретът му е запа­
зен в стенописите на манастирската костница). Предполага
се, че в манастира е заточен от турците Патриарх Евтимий
Търновски и заедно с учениците си развива религиозна, про­
светна и книжовна дейност в края на 14 в. В първите два века
на османското владичество (15 и 16 в.) манастирът изживя­
ва известен упадък, но през 17 в. в него отново се разгръщат
книжовна, строителна и художествена дейност. Започва об­
новяването на манастирския комплекс.
Днес Бачковският манастир е ансамбъл с два двора, за­
обиколени от манастирски сгради, които са издигнати през
17-20 в. на мястото на разрушените стари постройки. В
главния северен двор се влиза от изток през широка вра-
та. В югозападния му ъгъл е изградена трапезарията. От
средновековните градежи са запазени външните зидове с
големи контрафорси на западното крило и части от крилото
на главната порта, над което има машикули. Главната ма­
настирска църква „Св. Богородица“ е построена през 1604
върху основите на старата „Бакурианова“ църква. За обра­
зец служи архитектурата на светогорските храмове. Сгра­
дата е кръстокуполна, с триделен олтар, отделен от наоса
чрез ниска стена, с конхи на север и юг и с едноделен прит­
вор. До главната църква е зимната църква „Св. архангели“
(14 в.) с купол, носен от четири пиластъра; има данни, че е
била свързана с мостик с жилищното крило. Южният двор
е заграден с двуетажни постройки. В него е църквата „Св.
Никола“, изградена през 1834. Тя е кръстокуполна сграда;
раменете на кръста са подчертани отвън чрез четири фрон-
тона. Върху надзид се издига висок барабан, прорязан от 12
тесни прозореца. От първоначалния манастирски комплекс
(1083) е запазена единствено манастирската костница, днес
на 300-400 м източно от манастира. Тя е двуетажна, с план
на еднокорабна църква, предназначена е за съхраняване на
костите на монасите. По тип е продължение на раннохрис-
тиянските гробници, т.нар. мартирии. Горният етаж има го­
ляма полукръгла апсида на изток и квадратен притвор на
запад. На южната фасада и апсидата има декоративна аркада
с полуколонки. Украсена е със стенописи, които включват
основните евангелски сюжети и символични композиции
(„Деисис“, „Видението на Йезекиил“, „Страшният съд“),
свързани с възкресението на мъртвите и с образи на изтък­
нати монаси (между тях са и грузинските светци Георги и
Евтимий Светогорци и Иларион Ивер).
В сцените, които илюстрират евангелските притчи (в
църквата „Св. архангели“), и в „Страшният съд“ (в църква­
та „Св. Никола“) Захарий Зограф пресъздава архитектура­
та и битовата атмосфера на пловдивските къщи и тълкува
поучителния смисъл на християнските предания с явна со­
циална насоченост. В ктиторската композиция художникът
изписва и своя портрет. Интерес представлява дърворезбе-
ният олтар в главната манастирска църква. Върху долната
част на олтарната преграда, иззидана от бигор, стъпва бо­
гато резбован и пластично раздвижен иконостас, изработен
с голямо майсторство. Иконостасните икони са от 17-19 в.
Стените са изписани през 1643, надживописвани - през 19 в.
(Моско Одринчанина); в притвора са запазени стенописи от
17 в. със сцени от църковния календар и Стария завет, както
и ктиторски портрети (константинополският търговец Геор­
ги и синът му Константин). В храма се пази чудотворната
икона на Богородица Елеуса със сребърен обков от 1310.
Върху нея има грузински надпис с имената на дарителите
й. В манастирския музей се съхраняват ценни художестве­
ни произведения (изящно изработени икони, златарски из­
делия, църковна утвар и др.), създавани в продължение на
девет века.
Не на последно място в Бачковския манастир се намира
още една светиня - гробът на Патриарх Евтимий.
Паракаис мавзолеят „Cß. Георги П левен
"
 ав^олеят „Св.Георги
Победоносец“, гр. Плевен

Мавзолеят „Св. Георги Победоносец“ в Плевен е параклис

мавзолей, посветен на загиналите руски и румънски воини
при Плевен през 1877 г. по време на Руско-турската война
1877-78. Паметник на културата. Намира се в центъра на
града в малък парк с масивна ограда, украсена със снаряди,
гюлета и руски обсадни оръдия. Издигнат е през 1903-05 по
инициатива на комитета „Цар Освободител Александър И“,
ръководен от Стоян Заимов, с доброволно събрани средства
от цялата страна. Открит е през 1907. Проектът е на Пенчо
Койчев. В архитектурното решение умело са използвани
елементи от българската храмова архитектура. Мавзолеят
е кръстокуполна постройка с централен купол, висок 24
м. Фасадата е решеиа колоритно - с бял врачански камък,
червени тухли и сив гранит. На северната и южната стра­
на са поставени мемориални плочи с имената на руските
и румънските офицери и с названията на полковете, взели
участие в боевете; горе в ъглите са изписани местата, къде-
то са се водили най-ожесточените сражения. Над входната
врата е релефът „Св. Георги Победоносец“ (скулптор Жеко
Спиридонов). Дърворезбеният иконостас в храма е дело на
Иван Травницки, иконите - на Иван Мърквичка и Антон
Митов. През 1977-78 вътрешното пространство е преус­
троено (архитект Никола Мушанов). Тясна стълба води до
криптата, в трите ниши на която са поставени мраморни
саркофази с част от костите на загиналите воини и три плас­
тични композиции от бронз (скулптори Галин Малакчиев и
Д. Донков).
Изглед кът А лександър Невски“
 ралгът Александър
гр. София

Храм паметникът „Св. Александър Невски“ в София е

възпоменателен храм, издигнат от българския народ в знак
на признателност към руския народ за освобождението от
османско владичество (1878). Паметник на културата с на­
ционално значение. Носи името на руския национален герой
Александър Невски, патрон на руския император Алексан­
дър II. Основният камък е положен на 19 февруари 1882.
Строежът е извършен през 1904-12 по планове на руския
архитект Александър Н. Померанцев в сътрудничество с ру­
ските архитекти Александър Н. Смирнов и А. А. Яковлев и
българските архитекти Петко Момчилов и Йордан Миланов.
Храмът е монументална петкорабна кръстокуполна базили­
ка с преддверие и кула камбанария над него; изграден е по
образец на византийския тип катедрали в Русия от втората
половина на 19 в., като са използвани и средновековни бъл­
гарски и други архитектурни форми. Камбанарията с кръста
е висока 52 м. Има 12 камбани, изработени в Тула и Москва.
Отвън храмът е облицован с бял врачански камък. Фасадите
са украсени с прецизна каменна резба, която съчетава разно­
образни мотиви и архитектурни елементи - розети, клонки,
корнизи, богато орнаментирани капители, ивици от каменна
плетеница и др. с геометричен и растителен характер. На
люнетите над входните врати на северната и южната фаса­
да са изобразени светци (смалтова мозайка) по проекти на
Стефан Иванов, Никола Маринов, Христо Берберов, Асен
Белковски, Васил Димов и Август Розентал. Покритието на
храма е от медни листове, позлатени по куполите. Прозор-
ците са оформени с цветно катедрално стъкло. Колоритно­
то единство на ансамбъла въздейства художествено-емо­
ционално. Вътрешното пространство е просторно, с бога­
ти архитектурни форми и детайли, със скулптурна украса
(особено в олтарната част и хоровата естрада). Постигната
е хармония от форми и колорит. Използвани са византийски
и старобългарски мотиви, скъпи сиенски и карарски мрамо­
ри, бразилски оникс, алабастър. Съобразно с каноните на
източноправославната църква в украсата на храма липсват
скулптирани човешки образи. Създадено е голямо богатство
от декоративни форми и мотиви из растителния и животин­
ския свят - декорацията на архиерейския и на царския трон,
амвона, балдахина на олтара, олтарните прегради на цен­
тралния кораб и на страничните параклиси, на хоровата ес­
трада, рамките на иконите, на вратите, арките и др. При ар­
хитектурните форми е приет принципът за пълна симетрия,
при декоративната пластика - на асиметрия. Съществен дял
от украсата на храма са монументалната стенна живопис и
иконите от трите иконостаса. Под ръководството на А. А.
Кисельов работят руските живописци В. М. Васнецов (ико­
ните на Св. Богородица и Исус Христос от централния ико­
ностас), В. Е. Савински (иконата на св. Александър Невски),
А. М. Корин, П. Е. Мясоедов, В. Д. Болотнов, Н. А. Бруни и
др., и българските живописци Иван Мърквичка (иконите на
северния иконостас), Антон Митов (иконите на южния ико­
ностас), Петко Клисуров (мозаечиите образи на Исус Хрис­
тос и апостолите Петър и Павел над главния вход, в пред­
дверието), Никола Петров, Цено Тодоров, Никола Маринов
и др. Цялата декоративна орнаментна работа е извършена
изключително от български художници под ръководството
на В. Т. Перминов. Образът на св. Александър Невски (на
камбанарията) е творба на Антон Митов, на св. София, св.
св. Вяра, Надежда и Любов и св. Седмочисленици са про­
ект на Стефан Иванов. Стенописите са рисувани с темпера
и представят многофигурни и еднофигурни композиции със
сюжети от Стария и Новия завет. Проектите за мозайки са
дело на Асен Белковски, Христо Берберов, Антон Митов,
 Август Розентал, Стефан Иванов, Никола Петров и др. и
са изпълнени в Германия и Италия. Голяма част от стено-
писната украса е дело на Харалампи Тачев. Храмът, синтез
на монументалните изкуства с архитектурата, има огромно
историческо и художествено значение за развитието на бъл­
гарското изкуство от началото на 20 в.
В подземията на църквата е Криптата - създаден през
1965 филиал на Националната художествена галерия с екс­
позиция на средновековно и възрожденско българско изку­
ство.

106
û
 ь 5 к г ; л ь

с ъ рл з л н ч щ

П 0 £ ? £ Н 1 Д

соеШ н вот

1 ПЙТГ Л X. Ь Й Р О Л Й Ч Л
З д Е о л г д р с к и - г К о у 1 н д ж ] 1 4 .

’(■ ШпЕЧДТДСАСД{%ПОМ0фи-т4
А '. Л Н Т О Н Ь О Е Д ! ф Л Н Н О Й Й З Д .

ТА

Титулна страница на Рибния буквар

 99 ж ‘у квар с различни поученияя
,
и
ши 99 от Петър Берон

„Рибен буквар“, „Буквар с различни поучения, събрани

от Петра X. Беровича за българските училища“ - първият
български буквар. Наречен е „Рибен буквар“ по изображе­
нието на две риби/бозайници - кит и делфин, на последния
лист от илюстрациите към книгата. Отпечатан е в Брашов
през 1824 със средства на Антон Кдмбуров. При съставяне­
то му Петър Берон използва материал от книгата „Еклога-
рион Грекикон“ („Гръцки изборник“) на гръцкия просвети­
тел Д. Дарварис. Енциклопедичен по съдържание, букварът
е съобразен с особеностите на детската възраст. Написан е
на говорим език с църковнославянски букви. В предислови­
ето са застъпени педагогически идеи, които са програма за
преустройство па българското училище от средновековно в
ново, светско училище - с обучение на говорим език, светско
съдържание на образованието и светски книги, практическа
стойност на знанията, взаимоучителна метода на обучение,
звучна метода на обучението по четене, хуманно отноше­
ние към детето и др. Освен предисловие съдържа седем
дяла: „Буквар“ - съдържа азбуката, сричкови съчетания и
думи, които следват граматичните категории съществител­
ни, прилагателни, местоимения, глагол, предлози, наречия,
производни и съставни думи; „Молитви“ - съдържа шест
молитви, които децата трябва да казват преди лягане, след
ставане от сън, преди и след хранене, преди и след учебния
ден; „Добри совети“ - включва 57 нравопоучителни сен­
тенции; „Умни ответи“ - съдържа забележителни мисли от
древни философи; „Басни“ - обхваща 18 басни; „Различни
истории“ - съдържа 50 кратки разказчета с нравопоучител-
но съдържание; „Физически сказания“ - дава знания по ес-
тествознание, география, анатомия и хигиена, запознава с
предмети, понятия, растения, животни. „Аритметика“ не е
включена като дял в буквара поради самостоятелността си
- в 10 страници са дадени числата от 1 до 10 000 и приме­
ри и задачи за четирите аритметични действия. Завършва с
обръщение към сънародниците, в което Берон възхвалява
издателите на български книги, и с три листа с изображения
на животни към „Физически създания“.
 ((
сторил славянобългарска

„История славяноболгарска за народа и за българските

царе и светци и за всички деяния и минало български“ е пър­
вото произведение на новата българска литература и исто­
риография, манифест на Българското възраждане. Написа­
на е от Паисий Хилендарски - започната в Хилендарския и
завършена в Зографския манастир.през 1762. Главни извори
са историческите съчинения в руски превод на Цезар Баро-
ний - „Деяния церковная и гражданская“ (1719), и на Мавро
Орбини - „Книга историография“ (1722), старобългарската
литература, българските народни предания и легенди, гра­
мотите на българските царе и др.
Свързана с някои стилови особености с предшестващата
я литературна традиция - главно дамаскините и летописни­
те бележки, „История славянобългарска“ е качествено ново
и оригинално явление в българската литература. Паисий на-
чертава програмата на Българското възраждане - народна
просвета, духовна самостоятелност и политическо освобож­
дение. В увода изтъква огромното значение на историята.
В „Предисловие към тези, които желаят да прочетат и чуят
написаното в тази историйца“ проличава съзнанието му за
отговорността на неговата мисия като будител и просвети­
тел. Паисий оценява ролята на своя труд и приканва: „Пре­
писвайте тази историйца и платете, нека ви я препишат,
които умеят да пишат, и пазете я - д а с е не погуби! Цел­
та му е да разкрие съдбата на българския народ, да пробуди
националното съзнание на сънародниците си, да им вдъхне
вяра в собствените сили, да защити правото и предимство-
 .........
........ '-■ •ЧЖМЧЛЛЯР!» !»»,< «

114 МЛЛ^Ч К(Л1т м ф ^ Ь г л , 111(44

Ййшблг ии/Григр-'. «р» ■«$»<-
Л '« < *4 > У А ’ Нйф Л $ 1 Л1И Д ,(И /и |( ^

*ЧМ1'9 {'((-( Д(0<|'>Л«М• И(П'-(П4Л(.

п(ИТ) I. й\\\%о ф Т лаге'^ ( 1Н и М4М1|ь в и ^ и
В1Гв( .Н»(.МШ1 (•{.( тисак^пм в{4«м (каягм
л н и Ц ^ у , '. - 6 ситн им и т о й

0кг*** Л4М\.1'.ШIЬ„\ 11(ЛН0Я°рЦ) , п лва Ш А Л К Аю н,1 Ш1 ппн

САМИЯ ,>в4,и*:я ИУ(1|м. иЯ«4»-
<ия &о1$4 |М
; «м* л(&ь • е* помни, А е01*1«и,
»^«гл^Аттнк т/и-ъ• кипиш
./$•*>"» П»р4«1г ш«'Е ШМИ Л(( Ди
('л/н.Ш. «г(Ki.es К01^П(К1(Г
НИ, :'пмгл ^ Л ’рк * х , * ч т . К *»г.,рти
{'л£</;. ^и-лгаЙ го^щш иимим **'
«гк^Мим •уЯГ» !4пСГгр'1-.\Лг. *иН4
*1в(М1Ш(К||| - ,>Л'РМЛ'Л сшин Кич
7ит , и
1П0 *«я\^.мь спи. (В«к * И
*снпп'(
ков^Ч оа ига €г^л и^чт^ли .м\'р-
iii.ii-.ilit кг. !,олглрж1 . щ ншслн -мг
Д ^Т-/ в». гтрнеля - ^И1|1е И Ш Л Ь
вЯ/К. т *Г И & 4 Л\ЖШЯ1'Лп1> ,||<рА
нь-онспиг/р» .^4-«' напиши пдТМНЛ
/кипи 5 &1&Уг п Л'Г,.п т а .1 • .(/игДи
ч4,У.-> Н Щ ^ 1|.гАЙ'г те“ /Г 1ЯГМ1Н, ,
ПОпо *( 71 тоГ/л ^Цл.и ггрщпМА ^4вм
м , . 1н / ‘Ш 1ПИ II^орчоВИЯТи кол

|1-|щт

Страница от „История славянобългарска“

то на родния език, да посочи необходимос!та от просвета
и независимост. В главата „Славянските учители“ пише с
любов и уважение за създателите на славянската писменост
Константин-Кирил Философ и Методий, чието дело е доста­
тъчно да защити духовните ценности на българската народ­
ност. Историята си посвещава на тези, които обичат своя
род и отечество, към родоотстъпниците се обръща с думи­
те: „ О, неразумний юроде! Защо се срамуваш да се наречеш
българин и не четеш и не говориш на свой език! Или не са
имали българите царство и държава! Толкова са царували
и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са
вземали данък от силните римляни и мъдрите гърци... И от
целия славянски народ най-славни били българите: първом
те са провъзгласили царе, първо те имали патриарх, първо
те се покръстили, най-много земя те завладели“. Паисий
представя историческите събития и личности в романтична
светлина, за проблемите на настоящето и бъдещето пише
страстно и убедено, оценява ги трезво и реалистично. Исто­
рията е написана на жив говорим език - „прост“ по думите
на Паисий.
Въздействието на „История славянобългарска“ през Въз­
раждането е огромно. Първият известен препис е направен
от Софроний Врачански през 1765 в Котел. Известни са над
50 преписа и преработки. Откъси от Историята през 1860
печата Георги Раковски.
 ~~.г.....:' {«й й ш ш и и г 1
■#?»**. Ф <^еч»Я»1«Ч1ЯИ>Л,9пт«.лЛ йнигл С1 А зов6ма& /(/~М
■V»*и**иртогг«м**Фу м*> *«аи<И1»ф!1 -ч у. ш, -г ~ У ^ Щ
Ц*Ь*<<*#«*+,■**.*■
!'-***&
* 4 <* — *Д * ^
м ц м о р м и » ! -
Ш Г Л 9 л Л ’ ' 1
'Ш Ш /0 V
'-\
( хЗпнсаса рлдн потркьд и ползовд ша
А***» |Лк*уш‘я*т;»ълаттиич*»#*• прЕпрогг£кшьшя. и нс кннасньшк и.чикда.аи
• . ! ? * * • * * : '* ( |« 9 а я > х # > #

,& * « < » • • « / > ‘У 8 « в < и ч Л ^ ч « и .* Г » БОЛГЛРГКИМЯ Д0ЛН1А Л1 V ССI И1 много-

^•••^* ^ ^ И И фД! Гр^ШНЬШ* БО йрОМОНДС^Х» й нсдостон-
V ■%»&*'т ь& М &<**и*Ь<Г аг%*п О0"6#> н^йшима 1г*мжома Крдль Л1дрко-
*1«&мп>т- ч.ч|. Дги>~в41/>.;и»1л;4г|ИК«||>41
ики*««. м«*». <^'ц^А|»е‘ф, **л»««гм »’* »ад в дг ю (Иондсгур* I йжс ко СкопГс
•€>«*»>•»•*««<« . .V »■»*>а ООД<*»>•<•чоавдед-^в оу ЛТдркод рскд ХР*И4 СТДРМР вс-
Ч.Л.* • -УФ<’•»!•»оФ >Г<>~а-.Г>воШ»оо* ликом^чсникд Аил'итр1д
М»%*Ф<ЧМ>«ч-«V.Ф«АзР«««V.»«М »ЧЙ-РЯ««Л
0|>> ^»ь.Лми.1Л, :«вяда*->,Ф‘«гТФ|»и» к у р Гл л ъ ТСТОЕДЪ ПЙЙЧННОйИ^Ь
д»«»**м*шера«п ««мгчгрт«ивл^ч. /» и Г-^^дса кд тука иждигкнйма и потцслшсдяа
Г : <Ч»0><*,| |<Ф»1«пЧпД0&Ф8«и>Д , К Л Г О Г О Б 'ки Н 4 Г и > БО О в А 1 р [М Н И Ц '|!Х '1
а 1*Ь4|И^^^>«Ч»<МР*Г* «мочо* ,?»*■4КМ|г
»**.•Л»‘Л?4М?Ж<*А<#>*■*»*»• «ЦГ*»<ДДПГ'*»в«»3*> Гд'нА, КУО
уу
ОТВ 0Т0Ш *
ИГ.С1
•» ,. ч ч « > * А » Ч * Л о « # ; » 6 » ? Ф . 4 . ..» ф « # м р Ч 3
Нопл № При^рСНДГрД ДА.
фсшАМф»««*>'#• £М
Ф «дай^ «а» -%
.Я'.1*о»»
вИ (10 ^ «ото.» ПО» **Л *
■ч

т* Г»л* »*•' «яич. %ЛФ^в»#«лм«р*'ф Л»»<*>■

КАЛИНИ ГГ/5Л*»
чм»лй '’а «*мамЛ1«ммр>и»М1«И*1М1фффчм&'*** „. Висмсни Крдлсвск: ОумГв1рч'Т»*Д Шфднсхдги/.
V II1М
м1II~1|>|1ГТГ|1П|1I 18 с 6

Асетаниевото евангелие - гаагоаически К ирилица от 1816 г.: „Огледало“

памет ник от Х - Х 1 В. на Кирил П ейчинович
 ирилица и глаголица

Кирилицата е едната от двете старобългарски азбуки (ос­

вен глаголица), първообраз на азбуките, с които си служат
днешните българи, сърби, руси, украинци, беларуси и др.
Предполага се, че е съставена към края на IX в. в Североиз­
точна България или е възникнала по исторически път. Двай­
сет и четири от буквите на кирилицата съвпадат с буквите
на гръцкото уставно писмо, към тях са добавени няколко
знака за особените звукове на старобългарския език. Кири­
лицата е усъвършенствана по времето на руския император
Петър I Велики, по чиято поръчка (1708) е създаден т.нар.
граждански шрифт - днешната печатна форма на кирилица­
та. На кирилица са написани най-старите славянски писмени
паметници.
Според някои български и чуждестранни езиковеди гла­
голицата е най-старата старобългарска азбука. Предполага
се, че е създадена от Константин-Кирил Философ през 862-
863 и е използвана от него и брат му Методий във Вели-
коморавия и Панония. Според някои косвени свидетелства
глаголицата била позната и на книжовниците от Преслав­
ската книжовна школа в България. На нея са написани голям
брой богослужебни книги, от които до наши дни са оцелели
Зографското евангелие, Синайският требник, Мариинското
евангелие, Асеманиевото евангелие и др. Букви на глаго­
лица има издълбани и върху една от вътрешните стени на
Кръглата черква (Ротондата) в Преслав.
1
 ърновската конституция

Търновската конституция е първата българска конститу­

ция. Приета е на 16 април 1879 от Учредителното народно
събрание в Търново. Юридически закрепва социално-иконо­
мическите и политическите изменения в българското обще­
ство след Освобождението, 1878. Провъзгласява и гаранти­
ра частната собственост като оснода на капиталистическите
производствени отношения в страната. Установява наслед­
ствена конституционна монархия с народно представител­
ство. Трайно закрепва традицията на еднокамарното Народ­
но събрание. Предвижда демократична избирателна система
с отсъствие на пряк имуществен ценз и участие в изборите
на всички мъже, навършили 21-годишна възраст. Провежда
принципа за разделение на властите на законодателна, из­
пълнителна и съдебна, като създава приоритет на монархи­
ческата, съответно на изпълнителната, власт. Князът, след
1908 царят, е държавен глава, представител на държавата.
Всички държавни органи действат от негово име и под негов
върховен надзор. Търновската конституция закрепва прин­
ципа на монархическата неотговорност. За действията и ак­
товете на монарха отговорни пред парламента са министри­
те. Въвежда двойна отговорност на министрите - пред мо­
нарха и пред парламента. Законодателната власт е поверена
на монарха и на народното представителство. Монархът
има право на законодателна инициатива, той утвърждава и
обнародва законите. Наред с това Търновската конституция
предвижда Министерският съвет да упражнява правото на
законодателна инициатива по заповед на монарха. Предос-
тавя широки пълномощия на монарха във вътрешния и меж­
дународния живот (7 от 22-те глави на конституцията уреж­
дат статута на държавния глава). С измененията й през 1893
и 1911 се намаляват правата на Народното събрание и се
засилва монархическата власт. През 1911 V велико народно
събрание прави цялостна редакция на Търновската консти­
туция. В съответствие е международноправния статут на
България след обявяването на независимостта (1908) нався­
къде думите „княжество“ и „княз“ са заменени с „царство“
и „цар“. Освен редакционни поправките са и по същество.
Разширени са пълномощията на българския монарх, който
заедно с правителството получава правото да сключва меж­
дународни договори, без да уведомява за това Народното
събрание. Мандатът на българския парламент става чети­
ригодишен. Търновската конституция действа седем десе­
тилетия - най-дълго от всички български конституции. Без
формално суспендиране на Търновската конституция VI ве­
лико народно събрание приема на 4 декември 1947 т.нар.
Димитровска конституция и обявява България за народна
република. Датата на приемането на Търновската консти­
туция - 16 април - определена за Ден на конституцията и
професионален празник на българските юристи (по инициа­
тива на Съюза на юристите в България) с Решение № 56 на
Министерския съвет от 1991.
Местности
 ерперикон

Перперек, Перперикон, Хиперперикон - едни и същи

имена на крепост и град в областта Ахридос, на десния
бряг на река Перперек в Източните Родопи, на 2 км южно
от днешното село Горна крепост и на 6 км западно от село
Перперек, Кърджалийска област. Паметник на културата с
национално значение.
Крепостта и градът са свързани в миналото с рудните на­
ходища и добива на злато в района. Има данни, че мястото
е обитавано през бронзовата епоха. Перперек възниква (6 в.
пр.Хр.) на територията на тракийски владетелски и религи­
озен център. При проучвания е установен пласт от халколи-
та в цепнатините на скалите, когато е създаден и дворецът
- светилище на каменния хълм. Изсичанията са от 15-11 в.
пр.Хр., но сградата е използвана след преустройства и през
Средновековието. През Средновековието е построена стена,
ограждаща вътрешна цитадела. Открити са находки и мо­
нети, определящи последния етап на комплекса през 2-4 в.
Западно от него е разкрита най-ранната църква в Западните
Родопи, която вероятно е епископска, и е датирана от мо­
нета в началото на 5 в. Крепостта е използвана и през рим­
ската епоха и Средновековието според писмени сведения от
13-14 в. Тя е една от най-големите в област Ахридос (Мора)
по средното и долното течение на река Арда. В съчиненията
на Георги Акрополит и на Йоан Кантакузин е описана кре­
постта с подградието. От 1339 е център на епископия, об­
хващаща земите по долината на Арда. Запазени са останки
от дворец (тюрзис) с долна част, издялана в скалата, и кул-
 тови съоръжения - басейн. От средновековното укрепление
са останали значителни части от стените, осмоъгълна кула
и оформени в скалата водохранилища. В подножието има
останки от църкви и некропол. Разкрити са църква с мозайки
и в съседство по-малък храм и сгради от 9-12 в. Намерени
са оловни печати от периода, когато Перперек е бил админи­
стративен център на областта Ахридос.
Проучван е от Стамен Михайлов и Иван Балкански (60-
70-те години на 20 в.) и Николай Овчаров и екип.

122
 атуа

Скалният обект край село Татул е паметник на културата. 123

През 1933 г. краеведът Никола Иванов го открива и опис­
ва като светилище. През 1940 Васил Миков изказва пред­
положението, че е голямо тракийско светилище. А Иван
Венедиков описва мегалитните съоръжения и предполага,
че е светилище на Орфей. През 70-те години на 20 в. при
археологически разкопки (провеждани от Стамен Михай­
лов и Иван Балкански) са регистрирани късните периоди
на обекта - късноантична и средновековна крепост (с мно­
го преустройства; по-добре е запазена четириъгълна кула),
късноантичен некропол (каменни гробни камери). Западно
от каменна пресечена пирамида с два издълбани саркофага
са разкрити средновековно селище и некропол с богати на­
ходки (пръстени, обици, бронзови гривни). Последните про­
учвания (от 2004, Николай Овчаров и археологически екип)
са свързани с тракийското светилище от бронзовата епоха,
което функционира и през желязната епоха. На хълма са из­
градени стена (крепида) от обработени каменни блокове с
двулицев градеж и храмова постройка със същия градеж. В
района има останки от сграда с правоъгълен план (според
Никола Иванов - църква); скални ниши, некропол (намерени
са медни брадви от халколита), гробове с каменни сарко­
фази. Северозападно от селото има надгробна могила. От
Средновековието е архитектурен комплекс, съществувал
до 12 в. Сред археологическите находки са бронзова стату­
етка на Орфей от 1-2 в., монети и фибули от елинизма и
римската епоха, средновековни монети и византииски олов­
ни печати от 5-11 в. Като се съди по вносната керамика, се
предполага, че светилището е било известно в голям район
през 10-6 в. пр.Хр. Предполага се, че в него са погребвани
тракийски царе.
 л елоградчишките скали
и Белоградчишката крепост

Белоградчишките скали са природен феномен, скални

образувания с причудливи форми край Белоградчик, Запа­
ден Предбалкан. Природна забележителност са от 1949 г.,
а днес са и национален туристически обект. Разположени са
югозападно от рида Венеца. Образувани са при изветрянето
на различни по твърдост червени (от металните окиси) пя­
съчници и конгломерати, лежали някога на дъното на море.
Каменните скулптури са ваяни в продължение на 200 млн.
години. Заемат ивица, дълга около 30 км и широка около 3
км. Най-големите и впечатляващи скални групи са при Бе­
лоградчик, селата Белотинци, Фалковец, Боровица, Долен
и Горен Чифлик; най-голяма и известна е Белоградчишката
група. Скалите достигат височина до 200 м. Наподобяват
хора, животни, замъци, пирамиди. По-забележителни са Бо­
ров камък (с недостъпно теме, коронясано с вековни боро­
ве), Пчелин камък (в пукнатините му живеят пчели), Орлов
камък (на отвесните му скали гнездят скални орли), Адам
и Ева, Сфинксът, Мечката, Ученичката, Монасите, Куку­
вицата (при вятър издава звук подобно на птица), скалната
феерия Магаза (с пещери), Велковата глава (на името на ле­
гендарния хайдутин Велко), Борич (в основата му има дъл­
бока пропаст). Скалните групи са свързани с много легенди.
Описани са от Жером Адолф Бланки, Франц фон Тоула, Фе-
ликс Каниц, Константин Иречек и др.
Белоградчишката крепост е разположена сред непри­
стъпните Белоградчишки скали; една от най-запазените в
България. Паметник на културата. Според намерен българ­
ски надпис (днес във Видинския исторически музей) крепост­
та е построена върху останките от римски кастел от I—III в.,
който е охранявал пътя от река Дунав към вътрешността на
империята. Разкрити са основите на римски крепостни зи­
дове, дебели до 4-5 м, две издълбани в скалите щерни (дъл­
бочина 5 м.), които са се пълнели с дъждовна вода, останки
от средновековно подземие, от други римски крепости и от
виадукт. През VI в. византийският император Юстиниан I
укрепява крепостта и тя става част от балканския отбрани­
телен пояс. Играе важна роля в българската история през
XIII-XIV в. По времето на султан Махмуд II крепостта е об­
новена и приспособена за огнестрелно оръжие. Строежът е
завършен през 1837 с ангариен труд на околното българско
население под ръководството на френски фортификационни
специалисти и италиански инженери. Крепостта има непра­
вилна форма, издължена в посока изток-запад. Разделена е
на три части, свързани с каменни арковидни порти и желез­
ни врати. Крепостната стена следва извивките на терена и е
с различна височина. Има 350-400 бойници и три оръдей­
ни площадки. Градежът е типично турски - зидовете са от
дребни камъни, споени с хоросан, и са облицовани с дялани
блокове. Портите, особено вътрешната, са с богата каменна
пластика. Върху стената при главния вход е имало плочи с
надписи на турски и български език. През 1837-67 в кре­
постта има постоянна войска. След Освобождението 1878 в
нея квартирува гарнизон; използвана е за последен път като
фортификационно съоръжение по време на Сръбско-бъл­
гарската война, 1885. Крепостта е реставрирана и експони­
рана като музей на открито - филиал на Историческия му­
зей в Белоградчик. Национален туристически обект.
 омът на
в с. Ж еравна

Големият български писател Йордан Йовков е роден в

село Жеравна, област Сливен. Родната му къща се намира
на площад „Голямо бърдо“. В този дом Йовков е живял до
13-ата си годишнина, когато цялото семейство се мести в
Добруджа. През 1957 г. къщата е превърната в музей, съх­
раняващ вещи на писателя и възпроизвеждащ обстановката,
в която е израснал той.
Къщата е обявена за архитектурно-строителен паметник
с бр. 53 на Държавен вестник от 1978 г. Експозицията, със­
тавена от негови документи, ръкописи и снимки, разказва
за живота и дейността на Йордан Йовков. Къщата е малка и
едноетажна, състои се от две стаи и малко антре. В едната
стая е представен обликът на типична стая от този край, с
мебелите и приборите, мястото за спане на семейството. В
другата стая има сбирка от произведения на Йордан Йовков.
Акцент в експозицията е писалката, е която писателят пише
„Старопланински легенди“. Именно „легендите“ са вдъхно­
вени от този край на България.
Интересен е и паметникът на писателя, който е издигнат
в двора на къщата. Той е седнал на стол, сред зеленина и
живописна гледка, сякаш мисли следващата си творба.
В творбите му реализмът се преплита именно с роман­
тичната мечта за човешко щастие, за тържеството на красо­
тата в обществените и в личните отношения. Йовков създава
жив поетичен свят на благородни и човечни хора със силни
страсти. Сборници разкази - „Последна радост“ (1926, второ
издание под заглавие „Песента на копелетата“ (1933), „Ве-
чери в Антимовския хан“ (1928), „Старопланински легенди“
(1927, най-поетичните му разкази), „Женско сърце“ (1935),
„Ако можеха да говорят“ (1936), романи - „Чифликът край
границата“ (1934), „Приключенията на Гороломов“ (1938),
повест - „Жътварят“ (1920), драми - „Албена“ (1930), „Бо­
ряна“ (1932), комедия „Милионерът“ (1930) и др.
 остът на първата
в гр. Копривщица

Мостът на първата пушка е историческо място, което

трябва да посети всеки българин. Намира се в старата част
на град Копривщица. Мостът на първата пушка се намира
по пътя от къщата на Тодор Каблешков до Лютовата къща
и по-точно между тях двете. Мостът е известен и като Ка-
лъчевия мост.
Историята казва, че на 20 април 1876 г. точно на този
мост българския въстаник Георги Нешов Тиханек гръмва
първия изстрел, който слага началото на Априлското въс­
тание за свободна България. Той убива заптието Кара Хю-
сеин, изпратен да арестува Тодор Каблешков. Самият Каб­
лешков - един от ръководителите на въстанието - подписва
с неговата кръв знаменитото „Кърваво писмо“, което праща
до Панагюрище да оповести началото на въстанието.
Самият мост е от камък и свързва двата бряга на Бяла
река. Изграден е през 1813 г. Построяването му е финан­
сирано от Хаджи Найден Калъчев, откъдето идва и името
му. Годината и името на дарителя са изписани върху една
от двете каменни плочи, които се издигат от двете страни
на моста. На другата плоча пише, че век по-късно (1913 г.)
правнукът на Хаджи Найден Калъчев - Петър Г. Калъчев, го
реставрира. В близост може да се види паметникът „Първа­
та пушка“ - дело на архитект Дудулов.
 естността Кръстода гора

Кръстова гора (Кръстогорие, Кръстата гора) е планинска

местност в рида Преспа, Западни Родопи, под Кръстов връх
(1545 м), 8 км източно от Лъки, 6 км източно от село Бо­
рово, Пловдивска област. Дължина около 500 м, широчина
около 300 м. Заобиколена е от букови гори.
Манастир „Св. Троица“ (Троицки манастир) с две църкви
(„Св. Троица“, 1958, и „Покров на Пресвета Богородица“,
1995) и 15 параклиса. Аязмо. В източната част на върха на
1 май 1936 е поставен метален кръст (33 кг), подарък от
цар Борис III, осветен от свещеник Петър В. Кошелев. През
1994 г. кръстът е откраднат и е поставено стоманено копие
(99 кг). През 2002 г. оригиналният кръст е намерен. Днес и
двата са достъпни за посетители. Всяка година на 13 срещу
14 септември (Кръстовден) в местността се събират множе­
ство вярващи.
Според преданието на Кръстов връх се издигал голям
манастир, в който се пазела частица от Кръста Господен.
Преди това тази частица се съхранявала в Истанбул в сул­
танската съкровищница. Руският цар изпратил пратеници с
богати дарове за султана, като им поръчал: „Като поиска
султанът и той да ви даде подаръци за мене, вие му кажете,
че вашият цар не иска нищо друго освен дървения кръст,
който е научил, че се пази в съкровищницата ви.“ Пратени­
ците изпълнили поръката на царя и султанът им дал искания
кръст. Майката на султана, като научила за това, му рекла:
„Какво си направил? Знаеш ли, че този кръст крепеше власт­
та и силата ти? Пусни потери да хванат пратениците и си го
вземи“. Султанът изпратил хора, но не могли да хванат пра­
тениците, защото, като узнали, че ги търсят, не се върнали
по същия път, а се отправили към Средните Родопи. В мана­
стира на Кръстов връх русите предали на монасите кръста и
заминали за Русия. Не след дълго манастирът бил нападнат
от турците и разрушен до основи, а монасите са избити. Те
успели обаче да скрият кръста в подземното манастирско
скривалище.
И до днес мястото е светиня и събира хиляди поклон­
ници.
Изглед от Моста на Konto (Рачето
 овгшкият покрит тост
(Мостът на КоаЪ фичето)

Ловешкият покрит мост е възрожденски мост, един от

архитектурно-строителните шедьоври на Българското въз­
раждане. Паметник на културата. Построен е през 1872-74
на река Осъм от Никола Фичев. Стъпва върху седем каменни
устои, дебели 3,5 м и високи 4,5 м, с отвори, широки 1,5 м,
за изтичане на високите води. На устоите майсторът строи­
тел е поставил скулптурни украшения: лъв, орел, женска
фигура с цветя и ръка, държаща аршин. Конструкцията над
устоите е била дървена, дълга 86 м и широка 10 м. От двете
страни на пътното платно е развит покрит базар с 64 мага­
зинчета и занаятчийски работилници. В средата на моста е
имало две по-широки помещения, разположени едно срещу
друго - кафене и бръснарница с пластични и изразителни
фасади. През август 1925 г. мостът е унищожен от стихиен
пожар. На негово място през 1928 г. е изграден нов, желе­
зобетонен мост по подобие на стария (проект на Г. Пантев
и Ст. Олеков) с 40 магазинчета и две помещения в средата,
които се ползват като изгледни площадки. Реставрацията от
1982 г. (Хр. Златев) възстановява първоначалния характер и
атмосфера на покрития мост.
 »»-*“
*<1***сщ
»А«т
<*лт
А»*лня
гч»»|»-т
,
* “ * т о й *#» « 1 'М 1 |

и » 1 И И ,1 в м 1 а 1 ц ,

т НА-ТТС^РОША НИВА; ОФ 11 ДО 13 ЮЛИ190?Г. З А ­

ДАВА к о н т е л НА VII РЕВОЛЮЦИОНЕН 0 КрЪГ НА
ВЪТРЕШНАТА МжК€АОНО-ОАриНСкА РЕВОЛЮЦИОННА
0 РТАНИииИЯ И ВЗЕМА РЕШЕНИЕ ЗА ВДИГАНЕ НА
в ъ о р ъ ж е н о в ъ с т а н и е тгр о т и в ОСМАНСКОТО ИТО
V ОДрМНСкж ФРАКИЯ.
ВЪСТАНИЕТО ИЗП6УХ1А НА 10 АВГКФ • ПРЕОБРАЖЕНИЕ,
<АЕД 26 ДНИ ГЕРОИЧНА ВОрВА ВЪСТАНИЕТО Е жЕСФО-
к о ПОТУШЕНО-
СЛАВА НА в о р ц и т с зд своводд!

щяШшщ

шюшштшш

щ щ т т ю г^

т т ш м ш яь

Ш щж ~

'

П амет никът на Петрова нива

 емрова

Историческа местност в планината Странджа, на север

от село Стоилово, Бургаска област. На 28 юни 1903 г. на
Петрова нива е свикан конгрес на Одринския революцио­
нен окръг във връзка с решението на Солунския конгрес на
Вътрешната македоно-одринска революционна организация
за вдигане на въстание в Македония и Одринско. Присъстват
47 делегати - представители на Централния комитет на
Вътрешната организация, на Одринския окръжен комитет,
на местни революционни комитети от Одринско, всички
войводи и много от дейците на движението; за председател
е избран Васил Пасков. Делегатите приемат решение да се
вдигне въстание в Одринския революционен окръг между
20 и 30 юли 1903 г., като се водят въстанически действия
във всички райони; избрано е Главно ръководно боево тяло
- Михаил Герджиков, Стамат Икономов и Лазар Маджаров.
Конгресът приключва на 30 юни и се пристъпва към подго­
товката на въстанието. В чест на конгреса в Петрова нива е
издигнат паметник.
Hjjmn BuJgarskiej RepuRliki Ludoirej

l * f i
4 i !Ì* C P
■*'
■t + ГЪ=-

,r# Е=••*• л1 {I f • .!1

i V *1. -.. Æ~-
Ï •! /
p===ä 1....W 4

Н от и на българския хи м н
 ‘шгарският национален
химн

Националният химн е един от символите на българската

държава, тържествена песен с текст и музика, които изра­
зяват националната принадлежност. От 1964 г. национален
химн на България е „Мила Родино“. Но преди това няколко
музикални произведения са били химн на държавата ни.
След Освобождението, 1878 - от 1885 до 1946 г. - наци­
онален химн е „Шуми Марица“ (текст от Никола Атанасов
Живков, преработен от Иван Вазов, и музика, пригодена от
Никола Живков по мотиви на популярни песни). „Шуми Ма­
рица“ се изпълнява за пръв път като държавен химн през
1885 след Съединението на Княжество България с Източна
Румелия. Изпълнява се след химна „Боже, царя ни пази“.
След 9 септември 1944 г. химнът „Боже, царя ни пази“ е
заменен за кратко с песента „Хей, славяни“, до 1950 г. нео­
фициално като химн се изпълнява известната масова песен
„Републико наша, здравей“ (текст от Крум Пенев и музи­
ка от Георги Димитров). С Указ № 688 на Президиума на
Народното събрание от 1950 е утвърдена като национален
химн песента „Българийо мила, земя на герои“ (текст от
Никола Фурнаджиев, Младен Исаев и Елисавета Багряна и
музика от Георги Димитров, Георги Златев-Черкин и Свето­
слав Обретенов).
С Указ № 534 на Президиума на Народното събрание от
1964 г. е утвърден химнът „Мила Родино“, създаден вър­
ху основата на патриотичната песен „Горда Стара планина“
(1885) от Цветан Радославов, която след хармонизация от
Добри Христов и обработка от Борис Тричков е наречена
 „Мила Родино“ . Текстът й е преработен за химн от Дими­
тър Методиев и Георги Джагаров, музиката - от Филип Ку-
тев и Александър Райчев.
Конституцията на Република България от 1991 г. обявява
за национален химн песента „Мила Родино“, като се изпъл­
няват само първият куплет и припевът от стария химн.

Милл Родино
Горда стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
146 над Пирина пламеней.

Припев:
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойга хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край!

Ш у м и М арица
Шуми Марица
окървавена,
плаче вдовица
люто ранена.

Припев:
Марш, марш,
с генерала наш!
В бой да летим,
враг да победим!

Български чеда,
цял свят ни гледа.
Хай към победа
славна да вървим.
Левът балкански
в бой великански
с орди душмански
води ни крилат.

Млади и знойни
в вихрите бойни,
ний сме достойни
лаври да берем.

Ний сме народа,

за чест и свобода,
за мила рода,
който знай да мре.
Българският лъ в на знамето на въстаниците
на гр. Охрид 1903
; а
 шгарс шят 1 аъв

„Нека всеки запише дълбоко в сърцето си за своята въз-

торгна реч - свобода или смърт —и с пламенен меч да вър­
ви в бойното поле под знамена на непобедимия български
лъв“. Тези думи, написани от Георги Сава Раковски, са за­
печатани в ума и сърцата на участниците в национално-ос­
вободителните войни. Но лъвът, като символ на героизъм,
тържество и сила, присъства в историческите паметници ня­
колко века преди това.
Учените твърдят, че лъвът като символ присъства на
Балканите още от времето на прабългарите. В паметниците
от онова време лъвът се среща за пръв път върху една плоча
в Стара Загора от IX век. От същото време са и колоните
на хан Омургаг с двата лъва. Лъвът присъства като изобра­
жение и върху Мадарския конник. Той може да се види и по
някои фрески в Търново, Стара Загора, Охрид, Скопие.
През Втората българска държава лъвът се утвърждава
като символ. Край Клокотница са намерени български печа­
ти с неговия лик. Лъвът се вплита и в християнските мотиви
сред българските църкви. Пример за това са дърворезбите в
Боянската църква край град София.
Лъвът е присъствал като символ почти през цялата ис­
тория на българския герб. Най-старият герб на България с
лъв е този на Лорд Маршал от 1295 г. (гербовник на Лорд
Маршал, част I, № 15, ок. 1295 г. [препис ок. 1640 г.]).
Глава X от действащата в момента Конституция на Репу­
блика България носи заглавието „Герб, печат, знаме, химн,
столица“. Член 164 от Конституцията гласи: „Гербът на Ре-
публика България е изправен златен лъв на тъмночервено
поле във формата на щит“. От двете му страни има изобра­
зени лъвове-щитодръжци, а над него - царска корона. Под
щита има постамент от дъбови клонки със златни плодове
и девизна лента с трикольорен кант, на която има изписан
националният девиз „Съединението прави силата“.
 .Т )ьългарсктт трикольор/
Българското $налге

Националното знаме е един от националните символи,

който изразява независимостта и суверенитета на българ­
ския народ и държава, отличителен знак в международните
отношения на държавата.
Точни сведения и описание на българското знаме до па­
дането на България под османско владичество не са намере­
ни. До покръстването си българите носят като военно знаме
конска опашка (в „Отговорите на папа Николай I ...“ до княз
Борис I от 866 се посочва, че до покръстването си българите
„носели като военно знаме конска опашка“). След приемане­
то на християнството (865) българското знаме е плат с кул­
тови изображения (народният епос съобщава, че войските
на цар Иван Шишман носели много знамена). С изчезването
на държавността след падането на България под османско
владичество изчезва и знамето като държавен символ. Хай­
душките чети и дружини носят най-често зелени, но също
така сини, бели и с други цветове знамена.
Най-старото българско знаме, запазено до днес, е на бъл­
гарските доброволци в състава на руската армия по време на
Кримската война 1853-56 с образите на св. св. Константин и
Елена. Съхранява се в „Ермитажа“ в Санкт Петербург.
Знамето на Първата българска легия, създадена от Георги
Раковски в Белград през 1862 г., е трицветно - бяло, зелено
и червено, разположени хоризонтално. Знамето на войвода­
та Филип Тотьо също е трицветно, но редът на цветовете е
обратен - червено, зелено, бяло, разположени хоризонтално.
Знамето, ушито от Стилиана Параскевова в Браила в наве-
черието на Руско-турската освободителна война 1877-78 и
предназначено за IV опълченска дружина, става първообраз
на българското държавно знаме. То е запазено и се съхраня­
ва в Националния военноисторически музей в София.
Според Търновската конституция 1879 г. „българското
народно знаме е трицветно и се състои от бял, зелен и чер­
вен цвят, поставени хоризонтално“. Законът за държавното
знаме на Народна република България от 1967 г. предвижда
в горния ляв ъгъл на бялото поле да се постави държавният
герб на страната. Видът, формата, размерите и цветовете
на българското национално знаме са установени в Консти­
туцията на Република България, 1991 г. Редът, по който на­
ционалното знаме се издига, и други въпроси, свързани с
използването и носенето му, са определени със закон.
Националното знаме е платно с правоъгълна форма с ус­
тановени размери (съотношение на широчина към дължина
3:5), прикрепено към дървена дръжка или шнур. То е триц­
ветно - бяло, зелено и червено. Белият цвят символизира
чистота, надежда, благородство (миролюбието на българ­
ския народ), зеленият - свобода, вяра, плодородие (плодо­
родието на българската земя), червеният - смелост, любов,
мъжество (кръвта на загиналите за национално и социално
освобождение). Полетата на отделните цветове са еднакви
по размер и са разположени по хоризонталата на правоъ­
гълника от горе на долу бяло, зелено, червено. Национал­
ното знаме се издига постоянно на сградите на Народното
събрание, Президентството, Министерския съвет, минис­
терствата, Конституционния съд, органите на съдебната
власт, Българската народна банка, Българската национал­
на телевизия, Българското национално радио, българските
дипломатически и консулски представителства и др. При
официални посещения в Република България на държавен
глава, министър-председател, ръководител на парламент,
правителствена или парламентарна делегация на чужда дър­
жава почетно място се дава на знамето на чуждата държава,
което се поставя от лявата страна на сградата, гледано сре­
щу нея.
 При издигане знамената на няколко държави национал­
ното знаме на Република България се поставя в средата, ако
броят на останалите знамена е четен или в началото и в края
на реда, ако броят на останалите знамена е нечетен. Чуж­
дите знамена се подреждат по азбучен ред на имената на
държавите (в българска транскрипция).

Знамето на Стилияна Парашкевова

у с I V опълченска дружина
 ъдържание

ц
^ 6 о д /5

Исторически реликви
гуамарското знаме/9
/ММефтерчето на Васил Левски/11
а
'Пръстенът на иар Калоян/13
Сабята на Христо Б о т е в /15
я
Знам
0\ ето на Македоно-Одринското опълчение
о т Балканските войни, изработено по проект
на Иван Мърквичка/17
Мърцето на Иван Вазов/21
босата на Васил Левски/23
Панагюрското съкровище/25
корабът „Радеики“/27
и
тефтерчето на Ботев/28

Паметници, църкви, манастири

а Мадарският конник/31
Мрепостта Царевеи/33
 къщата на баба Илийца/37
Църквата-костница „Св. Неделя“ в гр. Батак/39
»Уробът на цар Борис III в Рилския манастир/41
Керепишкият манастир „Успение Богодорично“/45
с/Ксенова крепост/47
. /велики Преслав/49
(Паметникът на свободата на връх Шипка/53
Църквата „Свети четиридесет мъченици“,
гр. Велико Търново/57
/(Паметникът „Васил Левски“/61
Кабини-Вид ини 1<ули/63
и
Паметникът на незнайния войн/65
уантеонът на възрожденците в гр. Русе/67
7рельова 1<ула в Рилския манастир/69
/оянска църква „Св. Никола и Св. Пантелеймон“/71
Църквата „Света Неделя“ в София/75
/( Плиска/77
СА
илският манастир/81
и
Църквата „Св. архангел Михаил“ в гр. Перущица/89
.-Ботьовото училище в Калофер/91
0Л
Църквата „Св. Богородица“ 6 с. Широка лъка,
обл. Смолян/93
^ачковският манастир - гробът на
Патриарх Евтимий/97
Савзолеят „Св. Георги Победоносец“, гр. Плевен/101
Грамът „Александър Невски“, гр. София/103
 Книжовно наследство
с различни поучения“, или „Рибен буквар“ о т
Петър Берон/109
/ История славянобългарска“/ 111
•УЬирилица и глаголица/115
/Т ъ рн овск ата конституция/117

М естности
с?ерперикон/121
/ / ^атул/123
•белоградчишките скали и Белоградчишката крепост/127
б о м ъ т на Йордан Йовков в с. Жеравна/129
«у'Г остът на първата пушка в гр. Копривщица/135
« у м естн о стта Кръстова гора/89
«.Ловешкият покрит мост
(М остът на Кол1о фичето)/139
ветрова нива/141

Национални символи
лгарският национален химн/145
•българският лъв/149
лгарският трикольор/Българското знаме/151
 ПОМ АГАЛО
ЗА УЧЕНИЦ И, УЧИ ТЕЛИ
И РОДИТЕЛИ
Във всеки български град, във всяко селце, във всяка махала
има място, манастирче, скала, местност, които съхраняват
духа на българина; там се организират чествания и тържества;
там се правят молебени; там хората търсят подкрепа и
закрила от Бог. Но светините не са само останали предмети,
паметници или местности - често светиня е някоя мисъл,
човек (Капитан Петко войвода, Кочо Честименски, Светите
братя Кирил и Методий и много други), или идея, преминали
и оставили диря в сърцата ни от векове и за векове.
Подредбата на светините в книгата е систематизирана
в пет раздела: Исторически реликви; Паметници, църкви,
манастири; Книжовно наследство; Местности; Национални
символи. А сред светините са Тефтерчето на Левски,
Самарското знаме, пръстенът на цар Калоян, Мадарският
конник, „Рибен буквар“ от Петър Берон, църквата-костница
„Св. Неделя“ в гр. Батак, сабята на Христо Ботев, гробът на
цар Борис III в Рилския манастир, сърцето на Иван Вазов,
Перперикон, Черепишкият манастир „Успение Богородично“,
Паметникът на свободата на връх Шипка и др.
Съхраняването на българщината за поколенията е важно за
развитието на нашата държава. Заветите, саможертвите,
стремежите на българите през многовековната ни история
трябва да бъдат съхранени от нас, съвременниците,
и да бъдат предадени на нашите деца.

www.trud.cc
ISBN 9 5 4 -3 9 8 - 5 0 4 -9
аа

40
«5
а4»
9*789543 9 8 5 0 4 3 сг