Лятифе Текин – протест от съница и магия

538
Studia Balcanica 33
 Съставителство и редакция:
проф. д.изк. Ваня Б. Лозанова-Станчева
проф. дин Валерия Н. Фол

© Институт за балканистика с Център по тракология – БАН, 2020

ISBN 978-619-7179-05-7
 ИНСТИТУТ ЗА БАЛКАНИСТИКА
С ЦЕНТЪР ПО ТРАКОЛОГИЯ ПРИ БАН

MIRABILIA:
ЧУДЕСНО И МАГИЧЕСКО

София, 2020
 

СЪДЪРЖАНИЕ / CONTENTS

MIRABILIA: ЧУДЕСНО И МАГИЧЕСКО

УВОД:
INTRODUCTION:
ЛОЗАНОВА, ВАНЯ: MIRABILIA: ЧУДЕСНО И МАГИЧЕСКО
LOZANOVA, VANYA: MIRABILIA: MIRACULOUS AND MAGICAL ......................................................................... 10

MIRABILIA ANTIQUA ET MEDIAEVALIS:

ЛОЗАНОВА, ВАНЯ: MIRABILIA: ЧУДЕСНО И МАГИЧЕСКО. КЪМ АНТИЧНИТЕ КОРЕНИ НА
ПОНЯТИЙНИЯ АПАРАТ
LOZANOVA, VANYA: MIRABILIA: MIRACULOUS AND MAGICAL. ON THE ANCIENT ROOTS OF THE
CONCEPT APPARATUS................................................................................................................................................. 14
ФОЛ, ВАЛЕРИЯ: РАЗГНЕВЕНИ БОЖЕСТВА И ХЕРОИ – ПРИМЕРИ ОТ ТРАКИЯ
FOL, VALERIA: ANGRY DEITIES AND HEROES – EXAMPLES FROM THRACE ................................................... 36
ИВАН МАРАЗОВ: ХИБРИДНИТЕ ЧУДОВИЩА – МИТИЧНИЯТ БЕСТИАРИЙ НА ДРЕВНОСТТА.
1. ФАНТАСТИЧНИТЕ ОБИТАТЕЛИ НА МОРЕТО
IVAN MARAZOV: HYBRID MONSTERS – A MYTHICAL BESTIARIA OF ANTIQUITY . 1. FANTASTIC
POPULATION OF THE SEA.......................................................................................................................................... 43
АТАНАСОВА, ВЕСЕЛА: ЕДНО СЕМЕЙСТВО НА ЛЕКАРИ-МАГЬОСНИЦИ ОТ СТАРО ЦАРСТВО
ATHANASSOVA, VESSELA: AN OLD KINGDOM FAMILY OF DOCTORS-MAGICIANS................................... 61
ВАСИЛЕВА, МАЙА: ОЩЕ ЗА ФУНКЦИИТЕ НА НОВОФРИГИЙСКИТЕ НАДПИСИ
VASSILEVA, MAYA: MORE ON THE PURPOSE OF THE NEO PHRYGIAN INSCRIPTIONS............................... 72
AVRAMOVA, MAYA: MAGIC OF OBJECTS – OBJECTS OF MAGIC......................................................................... 83
ГЕРДЖИКОВА, ЗЛАТОМИРА: ОТНОШЕНИЕТО КЪМ МАГЬОСНИЦИТЕ И МАГИИТЕ В
КЪСНОАНТИЧНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
GERDZIKOVA, ZLATOMIRA: THE ATTITUDE TOWARDS SORCERERS AND MAGIC IN
THE LATEANTIQUE LAW............................................................................................................................................102
ПАНОВА, НЕВЕНА: НЯКОИ ЧУДНИ ОБРАТИ В „ОБЛАЦИТЕ“ НА АРИСТОФАН
PANOVA, NEVENA: SOME MIRACULOUS TURNS IN ARISTOPHANES’ CLOUDS ...........................................123
КАЛФИНА, ВЯРА: МИТОЛОГИЧНИ ЧУДОВИЩА В КОМЕДИЯТА „ПТИЦИТЕ“ НА АРИСТОФАН
KALFINA, VYARA: MYTHOLOGICAL MONSTERS IN ARISTOPHANES’ BIRDS .................................................144
MELAMED, KATYA: WOLF STORIES................................................................................................................................154
ПОПОВА, ИВАЙЛА: МАГИЧЕСКОТО НА БАЛКАНИТЕ, ОТРАЗЕНО В ТЕКСТОВЕТЕ НА ЗАПАДНИ
ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ ОТ 14–15 В.
POPOVA, IVAJLA: THE “MAGIC” ON THE BALKANS AS VIEWED BY THE WESTERN TRAVELERS OF THE
14TH–15TH CENTURIES.................................................................................................................................................165
КОВАЧЕВ, КРИСТИЯН: МРАКЪТ, АДЪТ И ВИЗАНТИЙСКИТЕ ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ
KOVACHEV, CHRISTIAN: DARKNESS, HELL, AND BYZANTINE TRAVELERS....................................................172

5
 

ДАНОВА, ПЕНКА: МЕТАМОРФОЗИТЕ НА РОДОСКИЯ ДРАКОН (ВТОРАТА ПОЛОВИНА

НА XVI И XVII ВЕК)
DANOVA, PENKA: THE METAMORPHOSES OF THE RHODES DRAGON (SECOND HALF
OF THE 16TH AND THE 17TH CENTURIES)..............................................................................................................188
МИКОВ, ЛЮБОМИР: ЧУДЕСАТА НА МЮСЮЛМАНСКАТА СВЕТИЦА КЪЗ АНА СУЛТАН ОТ
С. МОМИНО,ТЪРГОВИЩКО
MIKOV, LYUBOMIR: THE MIRACLES OF KIZ ANA SULTAN, THE MUSLIM SAINT OF THE VILLAGE
OF MOMINO, NORTHEASTERN BULGARIA........................................................................................................217
РАДУШЕВ, ЕВГЕНИ, СЪБЕВ, ОРЛИН: ВИЖДАЛИ ЛИ СА ОСМАНЦИТЕ НЛО?
(ОСМАНСКИ ДОКУМЕНТ ЗА НЕОБИЧАЙНО НЕБЕСНО ЯВЛЕНИЕ ПРЕЗ 1838 Г.)
RADUSHEV, EVGENY, SABEV, ORLIN: DID THE OTTOMANS SEE UFOS?
(AN 1838 OTTOMAN DOCUMENT ABOUT AN UNUSUAL CELESTIAL PHENOMENON)...................226

MIRABILIA И ФОЛКЛОРНА КУЛТУРА

БАЕВА, ВИХРА: СВЕЩЕНИТЕ ВОДИ: РЕЛИГИОЗНАТА ПОЧИТ И ЛЕЧЕБНИ ПРАКТИКИ
В БАЛКАНСКИ КОНТЕКСТ
BAEVA, VIHRA: HOLY WATERS: RELIGIOUS DEVOTION AND HEALING PRACTICES
IN A BALKAN CONTEX................................................................................................................................................240
ГЕОРГИЕВА, АЛБЕНА: ФОЛКЛОРНИ ПРОЕКЦИИ НА ПРАЗНИКА СВЕТИ ДУХ
GEORGIEVA, ALBENA: FOLKLORE PROJECTIONS OF THE HOLY SPIRIT FEAST ...........................................271
МИШЕВ, ГЕОРГИ: МАГИЧЕСКИ ОБРЕДИ ЗА СЪБИРАНЕ НА РАСТЕНИЯ
MISHEV, GEORGI: MAGICAL RITES TO COLLECT PLANTS.....................................................................................281
ЯНКОВА, ВЕНЕТА: БЕЛЕЖКИ ЗА ЧУДЕСНИЯ ЕЛЕН. НЯКОИ УНГАРСКИ И БЪЛГАРСКИ
ФОЛКЛОРНИ ПАРАЛЕЛИ
YANKOVA, VENETA: NOTES ON THE MIRACULOUS STAG. SOME BULGARIAN AND HUNGARIAN
FOLKLORE PARALLELS...............................................................................................................................................300
ШАПКАЛОВА-КАТЪРСКА, СВЕТЛА: ТАЙНСТВОТО БРАК И МАГИЧЕСКИТЕ ОБРЕДИ В
ТРАДИЦИОННАТА БЪЛГАРСКА СВАТБА
SHAPKALOVA-KATARSKA, SVETLA: THE SACRAMENT OF MARRIAGE AND THE MAGIC RITUALS
IN THE TRADITIONAL BULGARIAN WEDDING..................................................................................................314
МИТРИНОВ, ГЕОРГИ: ЗА ЧУДЕСАТА НА СВ. ГЕОРГИ В ПОСВЕТЕНОТО МУ ДАМАСКИНСКО СЛОВО
MITRINOV, GEORGI: ABOUT THE MIRACLES OF ST. GEORGE IN HIM DEDICATED DAMASCUS
SERMON...........................................................................................................................................................................330
ГАРАВАЛОВА, ИЛИЯНА: ОЩЕ ЗА „ЕРКЕШКИЯ“ МИТИЧЕН СВЯТ
GARAVALOVA, ILIANA: MORE ABOUT THE „ERKECH“ MYTHICAL WORLD....................................................341

MIRABILIA: МОДЕРНОСТ VS. ПОСТМОДЕРНОСТ

БАЛЧЕВА, АНТОАНЕТА: ГРАДЪТ MIRABILIA – ВЕНЕЦИЯ В ТВОРЧЕСТВОТО НА ХЪРВАТСКИТЕ
ПИСАТЕЛИ ОТ ХIХ ВЕК
BALCHEVA, ANTOANETA: VENICE – THE MIRABILIA CITY IN THE WORK OF CROATIAN WRITERS OF
THE 19TH CENTURY.....................................................................................................................................................354
НАЗЪРСКА, ЖОРЖЕТА: ЕЗОТЕРИЧНИ ПРАКТИКИ НА БЪЛГАРСКИТЕ ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ
ПРЕЗ 20–30-ТЕ ГОД. НА ХХ ВЕК: ИЗСЛЕДВАНЕ НА СЛУЧАЙ
NAZARSKA, GORGETA: ESOTERIC PRACTICES OF BULGARIAN INTELLECTUALS IN THE
1920S-1930S: A CASE.................................................................................................................................................366
АНТОВ, ПЛАМЕН: CIVILISATION MONSTRUEUSE: П. Р. СЛАВЕЙКОВ, Д. ВОЙНИКОВ
ANTOV, PLAMEN: CIVILISATION MONSTRUEUSE: Р. R. SLAVEYKOV, D. VOYNIKOV.....................................385

6
 

СПАСОВА-ДИКОВА, ЙОАНА: ЧУДЕСА И МАГИИ В ПЕРФОРМАТИВНИТЕ ИЗКУСТВА

SPASSOVA-DIKOVA, JOANNA: MIRACLES AND MAGIC IN PERFORMANCE ARTS ....................................401
КИРОВА, ЯНИТА: СЪЛЗИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ МИМ: НЕРАЗБРАНАТА МАГИЯ НА МЪЛЧАНИЕТО
KIROVA, YANITA: THE TEARS OF THE BULGARIAN MIME: THE INCOMPREHENSIBLE MAGIC OF
THE SILENCE..................................................................................................................................................................412
ТАШЕВА, СТЕЛА, ЛОЗАНОВА, САША: АРХИТЕКТУРАТА ВЪВ ВЪЛШЕБНИЯ СВЯТ НА
„ПРИКАЗКИ НА ШЕХЕРЕЗАДА“
TASHEVA, STELA, LOZANOVA, SASHA: THE ARCHITECTURAL ENVIRONMENT IN THE MAGICAL
WORLD OF ONE THOUSAND AND ONE NIGHTS................................................................................................437
ДОНЧЕВА, ГЕРГАНА: СЕЗОНЪТ НА ВЕЩИЦАТА: КИНОМИТОЛОГИЯ НА МАГИЧЕСКОТО
DONCHEVA, GERGANA: THE SEASON OF WITCH: FILM MYTHOLOGY OF MAGIC.....................................457
СПАСОВ, МАЛАМИР: HOMO MIRABILIS: ЦИНИЗЪМ, КОНТРА-КУЛТУРА, БИЗАРИЗЪМ,
ТРАНСГРЕСИЯ. НАЙ-СТРАННИТЕ ОТ СТРАННИТЕ В МОДЕРНИСТИЧНАТА ПРОЗА
НА БАЛКАНИТЕ
SPASSOV, MALAMIR: HOMO MIRABILIS: CYNICISM, COUNTER-CULTURE, BIZARRISM,
TRANSGRESSION. THE STRANGEST AMONG THE STRANGE IN MODERNISTIC
BALKAN PROSE.............................................................................................................................................................468
МИНДОВА, ЛЮДМИЛА: ЧУДОТО В БЕЛЕТРИСТИКАТА НА ДАНИЛО КИШ
MINDOVA, LYUDMILA: THE MIRACLE IN DANILO KIŠ’S PROSE .........................................................................493
БИБИНА, ЙОРДАНКА: ФАНТАСТИЧНОТО И МАГИЧНОТО В ТВОРЧЕСТВОТО НА НАЗЛЪ ЕРАЙ
BIBINA, JORDANKA: FANTASTIC AND MAGIC IN THE WORKS OF NAZLE ERAY..........................................501
АХМЕД, СЕМРА: ЛЯТИФЕ ТЕКИН – ПРОТЕСТ ОТ СЪНИЩА И МАГИЯ
ACHMED, SEMRA: LATIFE TEKIN – PROTEST FROM DREAMS AND MAGIC....................................................525

7
 Георги Мишев

МАГИЧЕСКИ ОБРЕДИ ЗА СЪБИРАНЕ

НА РАСТЕНИЯ

Растителният свят е вълнувал хората от дълбока древност. Една от при­

чините за това е въздействието, което определени растения оказват върху хора
и животни при прием или дори само при допир. Тази съвсем реална и явна
причина е само едната страна, но растенията са намерили място в духовните
представи и обредите. Така вероятно се е оформила и древната представа за ма­
гическото растение. Вярвало се, че то е толкова могъщо, че дори е било способ­
но да връща живота и да побеждава смъртта. В шумерските текстове е позната
идеята за растението на живота U.NAM.TI.LA (Abusch, Schwemer 2011: 472) (у
намтила, у – растение и намтил-а – на живота). Превеждано и в акадските
записи като ŠAMMI BALATI (шамми балати, шамми – растение, балати – на
живота) (Abusch, Schwemer 2011: 472).
Вярата в могъщото растение, което връща живота и дарява безсмъртие, е
позната и в българския фолклор, където самодивата Вида съживява убития Иве
с помощта на билки от градината на Магда самовила (Венедиков 1995: 249):

Я не знаех, Марко Кралевичин,

че си тизе, Марко, мой побратим,
та погубих Иве твой побратим.
Я чем сега Иве да събудим —
ем че стане по бол е юнаке.
Да пойдеме през Пирин планина.
Тука има Магда самовила,
тука има Магдини градини:
секакво е цвеке посеяла,
от секакви билки цвеке има.
Че наберем цвеке самовилско,
че свариме цвеке самовилско,
че запоим Иве, че окъпем
и веднага Иве че да стане,
ем по боле юнак че да биде.

281
 Магически обреди за събиране на растения

В някои случаи растението само по себе си не е възприемано като доста­

тъчно, за да предизвика желания ефект. Тогава се обръща голямо внимание и
на начина, по който то следва да бъде събрано. Именно на тази страна от вярата
в магическите свойства на растенията е обърнато внимание в настоящия текст.
Необходимостта от извършване на съответен обред при събирането на
растения се базира на представата, че в тях обитава сила, която чрез подходящ
ритуал бива пробуждана и съответно може да бъде използвана. Забелязват се
редица черти, които се явяват общи между Близкия Изток, Мала Азия, Юго­
източна Европа и цялото Средиземноморие, та включително и в цяла Европа.
Едни от най-древните записи на магическа обредност от района на Мала
Азия са хетските ритуални текстове. Ролята на растенията в тях е голяма и е
вече коментирана (Haas 1977). Още в тези текстове се забелязва връзка между
растението и хляба, която продължава да бъде устойчива и в по-късни периоди
и в други култури, за което ще бъдат представени също примери. В хетските
ритуални текстове е позната богиня, покровителка на градините, на име Малия.
Преди да бъдат откъснати съответните растения тази богиня бива призовавана
и на нея се поднася в жертва хляб (Haas 1977: 147):
„И в градината отивам. Един хляб разчупвам за Малия.“1
Не само духовете на тревите, а и духовете на дърветата получават в жерт­
ва хляб и към тях се обръща хетската заклинателка (Haas, Wegner 1988: 191):
„И тя отива в градината, плосък хляб… и го разчупва и го раздробява
целия и казва следното:
Изяжте, вие духове на дърветата, всичко, както, вие божества, прави-
те всичко да расте, така вземете и лошото от този човек!
И тя възлива друга бира на всички, клонки … и alanzan-дървесина не взи-
ма, но взима билката наречена „небе-земя“ и iššarašila-билката…“2
Не са оцелели много писмени извори за подобни практики от античност­
та,3 но и тези, с които разполагаме, са достатъчно красноречиви, че такъв тип
обреди са били познати и са се извършвали. За тях споменава Теофраст (Theoph.
Hist. Plant. 9, 8, 5–8):
5. Освен това трябва да добавим мнения на билкари и събирачи на коре-
ни, които в някои случаи може и да са прави, но в други съдържат преувеличе-
ния. Така те твърдят, че при събирането на някои корени човекът трябва да
е от страната, откъдето вее вятърът, например при събирането на thapsia,4

1
Превод от немски на български език – Г. Мишев (по Haas 1977: 147).
2
Превод от немски на български език – Г. Мишев (по Haas, Wegner 1988: 191).
3
За голямото количество литература, посветена на магическите растения, съотв. и на
способите по тяхното събиране, вж. Hopfner, 1974:259.
4
Растението тапсия не е еднозначно идентифицирано, тъй като има различни предста­
вители, измежду които и така известният силфиум от Кирена.

282
 Георги Мишев

и че първо трябва да намаже тялото си със зехтин, защото иначе то щяло да

се подуе, ако стои от другата страна. Също и плодът на дивата роза трябва
да се събира от страната, откъдето вее вятърът, защото иначе имало опас-
ност за очите. Също и за това, че някои корени трябва да бъдат събирани през
нощта, други през деня и някои преди да ги огрее слънцето, като например
тези на растението наречено „орлови нокти“…
…
7. Казват също, че при събиране на червен кантарион трябва да се вни-
мава за появата на мишелова, и други неща, за които трябва да се внимава,
също са посочвани. Това, че трябва да се казва молитва докато се събират
(растенията), може би не е неразумно, но добавките, които правят към тази
препоръка, са абсурдни. Например при събирането на растението панацея,5
която е наричана растението на Асклепий, за този случай се казва, че трябва
да се остави дар в земята, който се състои от всякакви видове плодове и
хляб, и когато се събира перуника6, на мястото ѝ за отплата трябва да се
поставят питки от брашно от пшеница, която е садена пролетта, и че
трябва да се отреже с двуостър меч след като първо около нея е направен
кръг три пъти и че първото парче, което е отрязано от нея, трябва да бъде
държано във въздуха докато се събира останалото.
8. Казва се също, че около мандрагората трябва да се направят също
три кръга с меч и да се отреже с лицето на запад и при отрязването на вто-
рото парче трябва да се танцува около растението и да се казват колкото
се може повече неща за мистериите на любовта“.7
Сведения за такъв тип обреди ни дава и Плиний (Plin. Nat. Hist. XXV 92.
(13). 2), който описва обред за бране на огнивче:8
„Който иска да извади огнивче, трябва преди изгрев слънце, преди да е
казал и дума, да го поздрави три пъти и едва тогава да го извади“.9
Гален (Galen. De simpl. medicam. temperam. ac. facultat. VI Prooem.) в
критиката си към подобни практики коментира книгите на Памфилий и пише
следното:
„При Памфилий обаче, който e написал една книга за растенията, се
разбира от това, което пише, че той е само един граматик и растенията, за
които пише, нито е виждал, нито е изпробвал силите им, а само без всякаква
критика вярва на всичко, което са написали тези преди него. Шест книги е на-
5
Вероятно Prunella vulgaris, обикновена пришница.
6
От вида Iris foetidissima.
7
Превод от английски на български език – Г. Мишев (по Hort, 1916: 257–259).
8
Полско огнивче (Anagallis arvensis).
9
Превод от немски на български език – Г. Мишев (по Hopfner, 1974: 273).

283
 Магически обреди за събиране на растения

писал той и е дал за всяко растение редица имена, а заедно с това и разказва,
когато човек се е превърнал в растение, но той е написал и за заклинани-
ята, жертвените възлияния и каденето при изравяне на растенията от
земята…“10
Наред с тези вторични извори, разполагаме и с първични, т.е. написани от
практикуващите този тип обредност, като в случая ще приведа два примера от
гръцките магически папируси.11
Първият обред се състои само в изричане на заклинателна формула преди
събирането на магическото растение, т.е. той представя вярата, че чрез думите
може да бъде събудена силата на растението и да бъде подчинена волята на
обитаващия го дух/даймон.

PGM IV 286-29512
Βοτανήαρσις· χρῶ πρὸ ἡλίου. λόγος λεγόμενος·
αἴρω σε, ἥ τις βοτάνη, χειρὶ πενταδακτύλῳ, ἐγὼ ὁ δεῖνα, καὶ
φέρω παρ‘ ἐμαυτόν, ἵνα μοι ἐνεργήσῃς εἰς τήν τινα χρείαν. ὁρκίζω σε
κατὰ τοῦ ἀμιάντου ὀνόματος τοῦ θεοῦ· ἐὰν παρακούσῃς, ἥ σε τεκοῦσα
γαῖά σε οὐκέτι βρεχήσεται πώποτε ἐν βίῳ πάλιν, ἐὰν ἀπορηθῶ τῆσδε
τῆς οἰκονομίας μουθαβαρ· ναχ βαρναχωχα· βραεω μενδα λαυβραασσε·
φασφα βενδεω· τελέσατέ μοι τὴν τελείαν ἐπαοιδήν.

PGM IV 286-29513
За събиране на растения. Пред изгрев, молитвата е:
Аз те взимам растение (името на растението) с петопръст-
ната си ръка, аз (името на човека) и те взимам при мен, за да ми
бъдеш в полза при съответната необходимост. Аз те заклевам в
неопетнимото име на бога, а ако не чуеш, то земята, която те
роди, няма да ти даде влага през живота ти, ако не постигна ус-
пех в моето магическо действие μουθαβαρ ναχ βαρναχωχα βραεω
μενδα λουβραασσε φασφα βενδεω.

10
Превод от немски на български език – Г. Мишев (по Hopfner, 1974:267).
11
Гръцките магически папируси (Papyri Graecae Magicae, съкратено изписвани PGM)
съдържат записи на магически ритуали, които са открити в Египет, написани са в по-голямата си
част на старогръцки език, с изключения на демотически и коптски, и са датирани в периода ІІ–ІV
в. За публикациите им и библиография по темата антична магическа обредност с библиография
вж. Мишев, 2015: 22–29.
12
Старогръцкият текст е по изданието на Preisendanz, Henrichs (Ed.) 1973:80–82.
13
Превод от немски на български език – Г. Мишев (по Preisendanz, Henrichs (Ed.) 1973:
81–83).

284
 Георги Мишев

Гръцките магически папируси дават и описание на доста по-сложен об­

ред по събиране на растения. В текста на папируса е направено уточнението, че
това е общопозната практика при египтяните. Имайки предвид синкретичния
характер на папирусите и преувеличаването на моменти, с цел придобиване на
повече достоверност и убедителност, това твърдение трябва да бъде внимател­
но премислено преди да бъде прието за истина. Без значение дали този тип
практика е общопрактикувана в Египет или е била позната само на определени
среди, то тя е изключително подробно описание на такъв тип обредно действие.

PGM IV 2967-300614
Παρ‘ Αἰγυπτίοις ἀεὶ βοτάναι λαμβάνονται οὕτως· ὁ ῥιζοτόμος
καθαίρει πρότερον τὸ ἴδιον σῶμα, πρότερον νίτρῳ περιρράνας καὶ τὴν
βοτάνην θυμιάσας ῥητίνῃ ἐκ πίτυος εἰς γ περιενέγκας τὸν τόπον, εἶτα
κῦφι θυμιάσας καὶ τὴν διὰ τοῦ γάλακτος σπονδὴν χεάμενος μετ‘ εὐχῶν
ἀνασπᾷ τὸ φυτὸν ἐξ ὀνόματος ἐπικαλούμενος τὸν δαίμονα, ᾧ ἡ βοτάνη
ἀνιέρωται, πρὸς ἣν λαμβάνεται χρείαν, παρακαλῶν ἐνεργεστέραν
γενέσθαι πρὸς αὐτήν. ἐπίκλησις δ‘ αὐτῷ ἐπὶ πάσης βοτάνης καθ‘ ὅλον
ἐν ἄρσει, ἣν λέγει, ἐστὶν ἥδε·
ἐσπάρης ὑπὸ τοῦ Κρόνου, συνελήμφθης ὑπὸ τῆς Ἥρας,
διετηρήθης ὑπὸ τοῦ Ἄμμωνος, ἐτέχθης ὑπὸ τῆς Ἴσιδος, ἐτράφης <ὑπ‘>
ὀμβρίου Διός, ηὐξήθης ὑπὸ τοῦ Ἡλίου καὶ τῆς δρόσου. Σὺ εἶ ἡ δρόσος
ἡ τῶν θεῶν πάντων, σὺ <εἶ> ἡ καρδία τοῦ Ἑρμοῦ, σὺ εἶ τὸ σπέρμα
τῶν προγόνων θεῶν, σὺ εἶ ὁ ὀφθαλμὸς τοῦ Ἡλίου, σὺ εἶ τὸ φῶς τῆς
Σελήνης, σὺ εἶ ἡ σπουδὴ τοῦ Ὀσίρεως, σὺ εἶ τὸ κάλλος καὶ ἡ δόξα τοῦ
Οὐρανοῦ, σὺ εἶ ἡ ψυχὴ τοῦ δαίμονος τοῦ Ὀσίρεως, ἡ κωμάζουσα ἐν
παντὶ τόπῳ, σὺ εἶ τὸ πνεῦμα τοῦ Ἄμμωνος. ὡς τὸν Ὄσιριν ὕψωσας,
οὕτως ὕψωσον σεαυτὴν καὶ ἀνατεῖλον, ὡς καὶ ὁ Ἥλιος ἀνατέλλει καθ‘
ἑκάστην ἡμέραν· τὸ μῆκός σου ἴσον ἐστὶ τῷ τοῦ Ἡλίου μεσουρανήματι,
αἱ δὲ ῥίζαι τοῦ βυθοῦ, αἱ δὲ δυνάμεις σου ἐν τῇ καρδίᾳ τοῦ Ἑρμοῦ εἰσιν,
τὰ ξύλα σου τὰ ὀστέα τοῦ Μνεύεως, καί σου τὰ ἄνθη ἐστὶν ὁ ὀφθαλμὸς
τοῦ Ὥρου, τὸ σὸν σπέρμα τοῦ Πᾶνός ἐστι σπέρμα. ἐγὼ νίζω σε ῥητίνῃ
ὡς καὶ τοὺς θεούς, καὶ ἐπὶ ὑγείᾳ ἐμαυτοῦ, καὶ συναγνίσθητι ἐπευχῇ καὶ
δὸς ἡμῖν δύναμιν ὡς ὁ Ἄρης καὶ ἡ Ἀθηνᾶ. ἐγώ εἰμι Ἑρμῆς. λαμβάνω
σε σὺν Ἀγαθῇ Τύχῃ καὶ Ἀγαθῷ Δαίμονι καὶ ἐν καλῇ ὥρᾳ καὶ ἐν καλῇ
ἡμέρᾳ καὶ ἐπιτευκτικῇ πρὸς πάντα.
Ταῦτ‘ εἰπὼν τὴν μὲν τρυγηθεῖσαν πόαν εἰς καθαρὸν
ἑλίσσε<ι>ὀθόνιον (τῆς δὲ ῥίζης <εἰς> τὸν τόπον ἑπτὰ μὲν πυροῦ
κόκκους, τοὺς δὲ ἴσους κριθῆς μέλιτι δεύσαντες ἐνέβαλον) καὶ τὴν
ἀνασκαφεῖσαν γῆν ἐνχώσας ἀπαλλάσσεται.
14
Старогръцкият текст е по изданието на Preisendanz, Henrichs 1973: 168–170.

285
 Магически обреди за събиране на растения

PGM IV 2967-300615
При египтяните (магически) растения се събират винаги
така. Събиращият корени първо сам се пречиства: първо пръс-
ка наоколо с natron16 и опушва растението с борова смола, като
обикаля с кадилницата три пъти около него, тогава кади и куфи,
възлива мляко и изважда при съпровода на молитва растението
със заклеване на духа, на който е посветено това растение, и на
повода на взимане на растението, и с молба, то да е възможно
най-полезно и действено. Общото призоваване обаче е:
„Посадено беше ти от Кронос, заченато от Хера, пазено от
Амон, родено от Изида, хранено от дъждоносния Зевс, отгледано
от Хелиос и росата. Ти си росата на всички богове, ти си сърцето
на Хермес, ти си семето на прародителските богове, ти си окото
на Хелиос, ти си светлината на Селена, ти си честта на Озирис,
ти си красотата и светлинният блясък на Уран, ти си душата на
духа на Озирис, която се рее на всяко място, ти си душевният дъх
на Амон. Както ти си вдигнало Озирис, така се вдигни и се издиг-
ни, както се издига и Хелиос всеки ден. Твоята височина е равна на
височината на Хелиос по пладне, твоите корени идват от дълби-
ните, твоите сили обаче са в сърцето на Хермес, твоите нишки са
костите на Мневис, а цветовете ти са окото на Хор, семето ти
е семето на Пан. Аз те измивам със смола както боговете, както
правя това и за мое здраве. Бъди пречистено чрез молитва и дай ни
сила като на Арес и Атина. Аз съм Хермес. Аз те взимам с Добра-
та съдба и Добрия дух в добър час и на добър ден, който да направи
всичко успешно.“
Като се каже това билката се завива в чист ленен плат (а
на мястото на корена се пускат седем пшеничени и седем ечемични
зърна, които са потопени в мед преди това) и след като се засипе
това отгоре с изкопаната пръст, човекът си отива от мястото.

В описаното обредно действие се забелязват няколко основни момента:

• събиращият растението трябва да бъде пречистен – ритуалната
чистота е необходима, тъй като човекът ще има контакт със свръхес­

15
Превод от немски на български език – Г. Мишев (по Preisendanz, Henrichs 1973: 169–
171).
16
Съставът на natron е определян като натриев карбонат и натриев бикарбонат, с при­
меси на натриев хлорид (сол) и натриев сулфат (Brown 1985: 20–21). Твърде е възможно в случая
да става въпрос за воден разтвор, който да се поръсва около растението, тъй като това е обичайна
практика и метод на използване за пречистване (Quack 2013: 118, 122).

286
 Георги Мишев

тественото и трябва да бъде чист, за да спечели неговото благоволе­

ние и да може да осъществи този контакт безпрепятствено;
• пречиства се и събираното растение – използването на natron (вж.
бел. 16) е възможно да става чрез воден разтвор, който да се поръс­
ва около растението, тъй като това е обичайна практика и метод на
използване за пречистване (Quack 2013: 118, 122). Растението бива
пречиствано от всякакво нежелано влияние чрез natron и чрез прека­
дяване със смола. В молитвеното заклинание се съдържа и изразът –
„Аз те измивам със смола както боговете…“, който препраща към
поднасянето на благовония към боговете при тяхното призоваване,
т.е. каденето със смола има освен пречистваща, също и призоваваща
функция – духът на растението (неговият даймон) бива призоваван;
• мястото, където е растението, се пречиства и затваря в кръг – отде­
лянето на растението в осветено и пречистено пространство е еле­
мент, който е изключително популярен при събирането на магически
растения;
• изрича се заклинателна формула – молитвеното заклинание е със
синкретичен характер, като са обединени гръцки и египетски религи­
озни представи и понятия;
• специално отношение към откъснатото растение – изключително
внимателно отношение към растението, което бива повивано в чист
ленен плат, т.е. то бива разглеждано като свещен обект, като обитали­
ще на свръхестествена сила;
• на мястото, където е било растението, се оставя дар – жертвените
дарове са жито и ечемик с мед, т.е. зърнени култури и мед, които са
обичайни жертвени дарове, но във връзка със събиране на растения
са изключително разпространени сред различни култури и в различни
епохи.
Тези основни моменти в описания по-горе обред могат да бъдат срещнати
и в типологично сходни практики от фолклорната култура на различни народи.
Тяхната архаичност, както и отношението на народа към определени растения,
кара някои изследователи да говорят дори за култ към определени растения.
Така например М. Елиаде твърди, че сред румънците се забелязва култ към рас­
тението, което народът нарича матригуна (Eliade 1982: 215–234). Понякога то
бива бъркано с мандрагората (Mandragora officinarum), а всъщност става въ­
прос за беладона (известна още като лудо биле, старо биле, Atropa belladonna).
Ще си позволя да цитирам съвсем накратко някои от описанията на обреди за
събиране на беладона, които дава М. Елиаде, защото те имат множество сход­
ства с цитираните по-горе антични текстове и описаните в тях практики.

287
 Магически обреди за събиране на растения

Ще припомня отново сведението от края на обреда от магическия папи­

рус (PGM IV 2967–3006): „…на мястото на корена се пускат седем пшени-
чени и седем ечемични зърна, които са потопени в мед преди това…“17, както
и пасажа на Теофраст (Theoph. Hist. Plant. 9. 7): „…трябва да се остави дар
в земята, който се състои от всякакви видове плодове и хляб, и когато се
събира перуника, на мястото ѝ за отплата трябва да се поставят питки
от брашно от пшеница, която е садена пролетта…“18

Фиг. 1. Мандрагора Фиг. 2. Беладона

(Mandragora officinarum)19 (Atropa belladonna)20

М. Елиаде ни информира за подобна народна практика (Eliade 1982:

232–233):

17
Превод от немски на български език – Г. Мишев (по Preisendanz, Henrichs (1973: 169–
171).
18
Превод от английски на български език – Г. Мишев (по Hort, 1916: 257–259).
19
http://www.minouxia.fr/Minouxia-FLGR-CYCL/FlGr-Cycl-planches/60-vol03-tab232.jpg
25.03.2018
h t t p s : / / w w w. w h i t e - b u f f a l o - t r a d i n g . c o m / u p l o a d s / 6 / 9 / 5 / 1 / 6 9 5 1 9 3 1 7 /
20

s794094284479881721_p272_i1_w322.jpeg 25.03.2018

288
 Георги Мишев

„Иди при навалника,21 пре-

кръсти се, постави хляб, сол и захар
и се поклони девет пъти:
„За любов си израснал, за любов
те взимам. О, ти навалник, многопо-
читана господарко, както ти успя-
ваш над всички треви да растеш и да
се множиш, както успяваш най-много
от всички треви да се множиш, нека
така целият свят да е привлечен от
този, който те е извадил.“
Сложи билката във восък, носи
си я, слагай я във вода, с която да се
миеш.“22

Откупуването по този начин,

чрез поставяне на хляб на мястото, къ­
дето е било растението, е придружа­
вано и от поставянето на нещо слад­
Фиг. 3. Дива тиква ко – в описания в магическия папирус
(Bryonia alba)23 текст това е мед, в обреда от текста на
21
Навалникът е идентифициран в някои случаи като мъжка папрат (Dryopteris filix-mas)
или волски език (Asplenium scolopendrium). Според данните от А. Явашов (Явашов 1905:3) навал­
ник е папрат от вида Aspidium lonchitis:
„Aspidium lonchitis (Наваличе). Споредъ казването на баба Кула Николчева, тая билка се
беряла и съ нея закърмяли добитъка, за да имало щастие – берекетъ. Освенъ това сварявала се,
и водата ѝ давали да пиятъ такива деца, които се плашали и стряскали на сънъ.
Споредъ баба Стефана отъ с. Германъ, Софийска околия, наваличето се носело отъ
дюкянджиите, за да имало въ дюкяна имъ голяма навалица мющерии – купувачи.
Споредъ баба Пена Жечова Кадваиова въ гр. Шуменъ тая билка се употребявала за ле-
куване на болестъта мундарлъкъ – единъ видъ пришки, които се появявали по лицето и тялото
на децата и пущали желта вода. За тая цель билката се сварявала, и въ водата ѝ се окъпвало
детето неколко пъти. Върху тревата въ котела всеки день можало да се прилива вода.“
Пак А. Явашов (Явашов 1905: 33) дава сведение и за наричане на друго растение с това
име, а именно кръглолистната мурава (Pyrola rotundifolia), като вярването свързано с него е съ­
щото:
„Споредъ баба Кула Николчева, отъ с. Бистрица, Софийска околия, тая билка се имену-
вала наваличе и се съхранявала отъ дюкянджиите, когато отваряли дукянъ, за да привличали
мющериите (купувачи) и за да имало винаги въ дукяна голема навалица купувачи.“
Представените примери показват, че не рядко в народната вяра се дават сходни названия
на различни растения, а вярванията свързани с тях могат да бъдат еднакви, без самите растения да
бъдат от еднакъв вид, т.е. народното название акцентира в случая върху свързаните с растението
вярвания.
22
Превод от немски на български език – Г. Мишев.
23
http://www.spektrum.de/lexikon/arzneipflanzen-drogen/bryonia-arten/2059 25.03.2018

289
 Магически обреди за събиране на растения

Теофраст това са плодове, а в цитираната фолклорна практика присъства захар.

Хлябът е в семантична връзка със земята. Той е зърно, но под друга форма, а
именно от земята зависи дали зърното ще покълне. Символиката на солта е
сходна. Тя е част от жертвената обредност още от античността, считана е за
божествен дар, знак на гостоприемство и приятелство (Eitrem 1915:310).
Наред със споменатите жертвени дарове е познато и оставянето на мо­
нети, което също акцентира на идеята за заплащане на взетото. В някои южни
райони на Русия като заместител на мандрагората се събира растението дива
тиква (Bryonia alba)24, чийто корен, също като този на мандрагората и беладона­
та, наподобява човешка фигура. При събирането на това растение на мястото на
корена се оставят също хляб и монети (Jaworskij 1897:354). Акцентът в комен­
тираните действия е на това, че трябва да се осъществи размяна. Трябва да се
даде, за да може да се вземе и взетото да изпълни своето предназначение, т.е. да
се извърши обмен, а не насилствено взимане.
При описанието за събиране на мандрагора Теофраст (Theoph. Hist. Plant.
9. 8. 8) пише:

„Казва се също, че около мандрагората трябва да се напра-

вят също три кръга с меч и да се отреже с лицето на запад и при
отрязването на второто парче трябва да се танцува около расте-
нието и да се казват колкото се може повече неща за мистериите
на любовта.“25

В този случай е обърнато внимание на необходимостта от отделяне на рас­

тението в ограничено пространство, което е затворено в кръга. По този начин е
възможно растението да бъде пречистено от всякакво нежелано26 въздействие

24
Дивата тиква (Bryonia alba), наречена още луда тиква, се използва и в българската
магическа обредност за любовна магия (Пиргова 2003:466): „Ше земеш ена трева, луда тиква
се вика. Ше идеш на кръстопът извън село и ше напалиш огинчец. Ше я земеш лудата тиква у
десната ръка, ше обиколиш три пъти огина и ше речеш:
Какво лудее тиквата,
така да лудее и он по мене!
После ше я фърлиш у огино и па ше речеш:
Какво гори тиквата,
така да гори и он по мене.
И он е вече твой.“
25
Превод от английски на български език – Г. Мишев (по Hort 1916: 257–259).
26
Съвсем умишлено употребявам думата нежелано, а не негативно, защото по този
начин според мен се избягва всяко въздействие, което се разминава с желанията на извършващия
обреда, а те могат да бъдат и сами по себе си негативни, т.е. в случая се цели по магически път
да се предотврати вмешателството на друга воля освен тази на лицето, което събира растението.

290
 Георги Мишев

чрез обикалянето му с железния предмет27 (Eitrem 1915: 7), както и да бъде

предпазено от ново проникване на такова въздействие. По този начин може да
се предполага, че се подчинява духовната същност, която обитава в растението,
за да изпълни тя това, което се иска от нея (Eitrem 1915: 21).28
В цитирания текст, след оформянето на тази граница около растението,
следва и изпълването на това пространство с волята на извършващия обреда
чрез емоция, изразена с действия – „…да се танцува около растението…“,
както и с думи – „…да се казват колкото се може повече неща за мистериите
на любовта.“ Сходно с това е описанието на М. Елиаде за един от начините за
събиране на беладона (Eliade 1982: 220–221):

„Две жени, които са на възраст, отиват да намерят беладо-

на и то във вторник, по време на пости, на гладно и много рано су-
тринта, за да не бъдат срещнати от никого. Растението трябва
да бъде откъснато далеч от селото, където нито петел пее, нито
коте мяука. По пътя си жените не продумват и дума една с друга.
Те взимат със себе си хляб, сол и една монета. Намират беладона-
та, казват на ум молитви и когато намерят на скътано място бе-
ладоната, отиват към нея да я откъснат. За целта се събличат,
три пъти се покланят с лице на изток. Обикалят три пъти около
растението и казват заклинания. С лопата се изкопава растение-
то и се поставя на земята в посока изток. На мястото, където е
било растението в земята, се слагат хлябът, солта и монетата,
цената на беладоната. Тази цена трябва да бъде платена, защото
иначе наказанието ще бъде не само, че беладоната няма да има
сила, а и защото ще преследва през нощта тези, които са я откъс-
нали, ще ги вика и ще иска от тях да я върнат на мястото ѝ. Човек
трябва да се страхува и от отмъщението на беладоната, ако не я
върне. Накрая жените заравят мястото, където е била беладона-

27
Желязото и железните предмети са считани за отблъскващи злините и имащи пречист­
ващи функции, а в случая чрез очертаването на кръг с такъв предмет тази функция бива допъл­
нително подчертана и подсилена от комбинацията желязо-кръг, т.е. обединява се катартичната и
апотропейната сила (Eitrem 1915: 61–62).
28
Самсон Айтрем (Eitrem 1915:21–22) дава интересен пример за подобна представа за
магическата сила на кръга като цитира Псевдо-Аристотел (Ps. Aristot. De mirab. 151). Пасажът
разказва историята за „свещена змия“, която била много опасна и се явявала много рядко. Веднъж
обаче на остров Тенос била хваната и убита от една жена и нейния син. Жената очертала кръг и
поставила вътре различни магически средства (φάρμακα). Тя влязла в кръга заедно със сина си и
започнала да имитира гласа на змията, която отвърнала със своя напев и започнала да се добли­
жава. От напева на змията жената се унесла в сън, змията се приближила до нея, но тогава синът,
който бил предупреден, събуждал майка си и така двамата успели да останат будни. След като
змията се приближила достатъчно, влязла в кръга и умряла.

291
 Магически обреди за събиране на растения

та, покланят се три пъти с лице на запад. Тогава застават с гръб

една към друга. Едната гледа на изток, а другата на запад, тази
от запад взима беладоната и я дава на другата на изток. С това
брането на беладоната е завършено.“
Когато беладоната се събира „за любов“, тогава двете
жени се прегръщат, целуват се и си разменят страстни думи една
към друга. Докато обикалят растението (най-вероятно в нещо
като ритуален танц), те казват:
Беладона, добра майко,
аз не Ви29 вземам, за да подлудя някого,
аз Ви вземам, за да направя да се влюби,
аз не Ви вземам, за да подлудите някого,
аз Ви вземам, за да го направите да се влюби.
…
Когато беладоната се събира „за омраза“, тогава този, за
когото е откъсната, не само няма да бъде обичан, а ще бъде даже
мразен. В такъв случай при брането жените отвръщат лице от
беладоната, като при това се дращят по гърба и казват:
Аз Ви вземам, но защо ли ми трябва
да Ви взема? Омраза да събудя,
не за харесване, не за гледане.
Който Ви вземе,
който Ви пийне,
само отзад да Ви гледа,
никога отпред.“30

В това обредно действие присъства отново отделянето на растението в

ограничено пространство, в кръг, както е в сведението на Теофраст (Theoph.
Hist. Plant. 9. 8). Налице е отново движението около растението – танцуване
или само обикаляне в кръг. Античният текст споменава и изискването „…да се
казват колкото се може повече неща за мистериите на любовта“, а в запи­
са на фолклорната практика разполагаме с доста по-детайлно описание какво
всъщност се има предвид под това – „…двете жени се прегръщат, целуват се
и си разменят страстни думи една към друга“.
В този запис на народна практика присъства отново оставянето на дар
(хляб, сол и монета) в ямката, където е бил коренът на откъснатото растение.

29
Използва се уважителна форма, за да се подчертае почитта на човека към растението
и неговата сила.
30
Превод от немски на български език – Г. Мишев (по Eliade 1982: 220–221).

292
 Георги Мишев

Този елемент присъства и в цитираните антични практики. Фолклорното све­

дение дава ясно обяснение защо се оставя дарът, който се нарича цена и играе
ролята на откуп. Народната вяра предупреждава, че без този дар взетото расте­
ние няма да има магическа сила, но също, че така ще се предизвика гневът на
растителния дух и той ще преследва и накаже този, който го е разгневил.
Идеята за обредно заплащане на цена чрез оставяне на дар е често сре­
щан елемент при обредното събиране на растения както за магически, така и за
лечебни цели. Според народната вяра така се увеличава силата на билките и се
подсигурява оздравяването вследствие на техния прием. Такъв пример дава и
М. Елиаде (Eliade 1982: 231):

„В Бесарабия всички растения с лечебни или магически свой-

ства се събират преди Света Троица едва след като баячката е
отишла до тях и е поставила до стъблото им малко хляб. При
това тя казва:
„Аз ви давам хляб и сол, вие ми дайте сила и здраве!“31

Примерите за подобни остатъци от жертвени обреди са много,32 като те

са познати както в устна среда, така и в текстове, посветени на билки и тяхното
събиране и използване.33
След приведените примери от различни периоди и културни традиции,
ще се спра на някои практики от българския фолклор, които показват, че и сред
българския народ такъв тип обреди са познати и практикувани. За съжаление не
са много записите на подобни обредни действия. Ревностното пазене в тайна на
обредните практики, свързани с магическото използване на растенията, са една
от причините за това. Фактът, че има записани основно примери от лечебната
обредност, е именно поради по-голямата склонност да бъдат „издавани“ такъв
тип тайни знания, отколкото други, които са насочени към постигането на други
цели по магически път, напр. любовна магия и други.34

31
Превод от немски на български език – Г. Мишев (по Eliade 1982: 231).
32
В Украйна е записана същата представа, че преди да се отправят за събиране на лечеб­
ни треви, при първото растение, трябва да се зарови в дар монета, а ако няма монета се оставя
хляб и сол (Дмитренко 2001: 16).
33
Особено ярък пример за такъв тип литература са т.нар. на руски език травници, за
които, както и за други писмени извори за ритуали за събиране на билки, вж. с цит. лит. Ипполи­
това 2003, Ипполитова 2008.
34
А. Явашов описва използването на демир-бозан (идентифициран от него като кандил­
колистно обичниче, Thalictrum aquilegiifolium, но в някои райони под названието демир-бозан е
познато дребното обичниче, Thalictrum minus). Там той споменава, че брането на растението се
извършва в периода между Великден и Гергьовден, като при това действие се изричат заклина­
ния, които обаче са пазени в голяма тайна (Явашов 1905:9):
„Когато се берели горните треви, се изреквали думи, които се пазели въ голема тайна.“

293
 Магически обреди за събиране на растения

Изискванията за събиране на растенията в специално време, спазване­

то на определена посока при брането и допълнителни рестрикции към човека,
който ги събира, са познати и в българския фолклор. Такъв пример е ритуал­
ното събиране на хмел (Humulus lupulus) за лекуване на обриви по тялото на
новородени деца (Явашов 1905: 8):

„За тая цель берели това

растение, сварявали го, и съ во-
дата къпели болното. Билката се
беряла сутринь рано преди изгре-
ването на слънцето, и то винаги
въ събота. Берачътъ требвало да
бъде непременно лефтеръ (неже-
ненъ), и ако болното е момче, то
и той требвало да бъде момче, а
ако е момиче – също момиче.“35

Едно от растенията, използвани в

Фиг. 4. Сребрист очеболец
(Potentilla argentea)35
редица ритуални практики, е сребристи­
ят очеболец (Potentilla argentea), който
е известен сред народа с названието си
прозориче.36 Така в един лечебен обред за
лекуване на треска с неговото използване
на прозоричето се поднася жертва (Баса­
нович 1891: 91):

„Вързвание“ на треската се състои в това, че на дясната

ръка на болния се връзва белъ или червенъ тракъ, или се взима от
вечерта жълт и червен конец: първият се връзва на болния, а вто-
рият – на върха на некой глог. Същевременно носят трици и едно
железце и ги оставят при корена на некое „прозориче,“ като
казват:
35
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/3d/Potentilla_argentea_Sturm31.jpg
25.03.2018
36
Сребристият очеболец (Potentilla argentea) се използва основно за лекуване на уро­
часване, както и на болести с неизвестна причина. Основно това се извършва чрез приготвяне
на отвара от растението и измиване на болния, като всичко това е придружено със съответните
обреди (вж. Явашов 1905: 44–45, Ватев 1905: 7, Петков 1905: 34, Ноев 1932: 64). Прозориче е
народно название и на обикновената блъшница (Pulicaria vulgaris Gaertn) (Явашов 1905: 53), като
тя се използва със същото обредно предназначение за лекуване на уроки, но чрез натопяване във
водата за пиене.

294
 Георги Мишев

„На ти трички да се накърмиш, и подкова да се подковеш,

и живот и здраве да донесеш на Н. Н.“
На сутринта се разменят конците на глога и болния, отсича
се глога под конеца, след което се изкопава прозоричето, при което
вечерта бяха изсипани триците и железцето, и заедно с отсече-
ното клонче на глога се варят в един котел, с която вода се омива
болният и му се дава да пие от нея.“

Видно в цитирания обред е възприемането на растението като обитали­

ще на духовна същност, от която се търси помощ и съдействие за лекуване на
болния. Духът на растението бива призован да приеме даровете и съответно да
даде здраве на човека.
Както и в по-горе цитираните практики беше споменато, възможно е в
обредното бране за магически цели да се включат ласкави (или пък гневни)
обръщения към самото растение, според целта на неговото използване – лю­
бов или омраза. Тези думи могат да бъдат придружени и от действия, изра­
зяващи същите чувства. Така в описание­
то на М. Елиаде за събиране на беладона
(Eliade 1982: 220) се казва, че двете жени,
които го събират за своите нужди, трябва
след откъсването му да направят следното:
„… двете жени се прегръщат, целуват се и
си разменят страстни думи една към друга“.
Сходна е една етиологична история за използ­
ването на царичето (Alchemilla vulgaris) като
любовна билка в българския фолклор, записана
в района на Етрополе (АЕИМ37 № 598-II, 146):

„Царичето има чудодейни свойс­

тва: една невеста не е могла да задо-
воли изискванията в дома на мъжа си и
животът ѝ станал непоносим. Един ден
той я накарал да се качи в колата му под
претекст, че отиват за дърва. Обаче тя
по всичко разбрала, че той иска да я пре-
Фиг. 5 Цариче
махне. Изкачили се в Етрополския бал-
(Alchemilla vulgaris)5
кан, в местността Ямата. От височина-
37
АЕИМ – Архив на етнографския институт с музей.
38
https://en.wikipedia.org/wiki/Alchemilla_vulgaris#/media/File:Nordens_flora_Alchemilla_
vulgaris.jpg 25.03.2018

295
 Магически обреди за събиране на растения

та се виждала страхотната бездна, където водата се въртяла…

тук той я накарал да седне, а сам отишел за дърва. Както седяла,
тя видяла около себе си разцъфнало цариче. Започнала да го мил-
ва, да го потрива около лицето си, да го целува и горко да плаче.
Набрала цяла китка и я мушнала в пазухата си. Още от далеч ней-
ният стопанин се провикнал: „Я каква си ми светнала! Нема да те
пущам у ямата!“ Така се върнали у дома си и до дълбоки старини
преживели в щастие и разбирателство.“

Чрез описаните действия жената успява да измоли от билката тя да бъде

носител на същата тази емоция и поведение. Както и разказът ни уверява, това
се случва и нагласата на съпруга ѝ към нея се променят.
Представените практики показват, че в магическите действия, свързани
със събирането на растения, могат да присъстват различни елементи, които да
бъдат обединени или да са самостоятелно представени (Ипполитова 2003: 99).
Това основно са изисквания като:
- спазване на определено време за събиране на растението (съобра­
зено с положение на слънцето – по изгрев или залез слънце или на луна – на
пълна, растяща или намаляваща луна, в определен лунен ден; на определени
празници като Еньовден или в определени годишни периоди, напр. между Ве­
ликден и Гергьовден;
- изисквания към събиращия – да е пречистен, да е на определена въз­
раст, в определени дрехи и др.;
- спазване на определено поведение и извършване на специални
действия – очертаване на кръг, обръщане с лице, с гръб. Към това може да се
добавят и предписания за нужда от демонстриране на дадено настроение, което
да се пренесе и на растението, напр. показване на радост и обич, жестове като
милване, галене;
- изричане на специални думи по време на действието – това могат
да бъдат както специални заклинателни формули, така и молитви, пасажи от
свещени книги и други;
- отношение към растението като към съзнателна същност – мило и
вежливо обръщение, както по време на откъсването, така и след това (съхраня­
ване на специално място, по специален начин – увито в плат или др.);
- оставяне на отплата на мястото, където е растяло растението – раз­
лични жертвени дарове, измежду които основно зърно и зърнени продукти –
под формата на хляб, брашно, както и сладки продукти – плодове, мед, захар, а
и други дарове – сол, монети.
Посочените примери свидетелстват за устойчиви елементи в този тип об­
редни действия, които се срещат в различни хронологически периоди, географски

296
 Георги Мишев

области и културни среди. Според мен основната причина за посочените сходства

са от една страна някои общочовешки представи, възникнали вследствие на вза­
имодействието на човека с околната среда, но също културната приемственост,
междукултурните контакти и миграцията на обредни представи и практики.
Наличието на изключително близки елементи в този тип ритуални дейст­
вия, както в устната народна памет, така и в писмената традиция, показва взаи­
модействието между двете. Разбира се това означава и възможност за проник­
ването от едната в другата, като на по-ранни етапи това е основно в посока от
устната към писмената традиция, но впоследствие и обратно.
Съхраняването до днешни дни на обредите за събиране на растения, както
и на представите, свързани с тях, показва и важната роля, която човекът отделя
на растителния свят в своя живот. Одухотворяването на тази заобикаляща сре­
да се изразява и в чисто практически план като от нея се търси помощ и утеха
в определени житейски ситуации. Те са с широк спектър, който обхваща както
физическото състояние на човека – излекуване от болест, така и неговото пси­
хо-емоционално усещане – например сдобиване с любовта на някого. Магиче­
ското растение е възприемано като толкова могъщо, че народът му е придавал
способността да влияе както върху атмосферните явления (да спира дъжд или
буря), така дори и върху съдбата. По тази причина са познати растения, които
са считани за носещи успех и добра търговия или пък обратното. За да се случи
всичко това и да бъде постигнато желаното, е било считано за необходимо освен
да се познава съответното растение, така също и да се знае правилния начин за
неговото събиране и използване. Непознаването на тези изисквания или тяхното
неспазване според народната вяра могат да доведат не само до неефективност на
извършеното действие, а и до други последствия – събиращият растението може
да бъде наказан с психически или физически заболявания, както и с други беди.
Чрез познаването и изследването на магическите обреди за събиране на
растения получаваме важна информация за множество страни от живота на
хората, които са ги извършвали и извършват. Това важи също и за времена­
та, земите и културите, в които тези знания са съществували и съществуват.
Изследването на тази тематика допринася за разбирането на взаимодействията
човек-човек, човек-естествен свят и човек-свръхестествен свят.

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА:

Басанович, И. 1891: Материали за санитарната етнография на България. I. Ломският

окръг (1880–1889). – В: Сборник за народни умотворения, Том 5, 3–185, София.
Ватев, С. 1905: Материали по народната медицина в България. – В: Сборник за народ­
ни умотворения, Том 21, II. Материали, 1–29, София.

297
 Магически обреди за събиране на растения

Венедиков, Ив. 1995: Митовете на българската земя. Книга първа. Медното гумно.
Стара Загора.
Дмитренко, А. 2001: Збирання трав і архаїчні елементи світогляду поліщуків. – В: Ет­
нічна історія народів Європи. Вип. 11, Киев, 14–19.
Ипполитова, А. 2003: Ритуалы сбора растений в русских рукописных травниках
XVIII в. – В: Мифология и религия в системе культуры этноса. Материалы Вторых
Санкт-Петербургских этнографических чтений. Санкт-Петербург, 99–101.
Ипполитова, А. 2008: Русские рукописные травники XVII–XVIII вв. Исследование
фоль­клора и этноботаники. Москва.
Мишев, Г. 2015: Антични следи в магически обреди от българските земи. София.
Ноев, П. 1932: Лекуване с билки. София.
Петков, С. 1905: Материали по народната медицина в България. – В: Сборник за на­
родни умотворения, Том 21, II. Материали, 29–41, София.
Пиргова, И. 2003: Баяния и магии. София.
Явашов, А. 1905: Принос към българската народна ботаническа медицина. – В: Сбор­
ник за народни умотворения, Том 21, II. Материали, 1–62, София.

Abusch, Tzv., D., Schwemer 2011: Corpus of Mesopotamian Anti-witchcraft Rituals. Vol. I.
Leiden, Boston.
Ager, Br. 2010: Roman agricultural magic. A dissertation submitted in partial fulfillment
of the requirements for the degree of Doctor of Philosophy (Classical Studies) in
The University of Michigan. Online: https://deepblue.lib.umich.edu/bitstream/
handle/2027.42/75896/bager_1.pdf
Brown, D. 1985: Purification Rites in an Egyptian Temple. Online: http://www.bhporter.com/
Porter%20PDF%20Files/purification%20rites%20in%20an%20egyptian%20temple.pdf
Eitrem, S. 1915: Opferritus und Voropfer der Griechen und Römer. Kristiania.
Eliade, M. 1982: Von Zalmoxis zu Dschingis-Khan. Religion und Volkskultur in Südosteuropa.
Köln-Lövenich.
Haas, V. 1977: Magie und Mythen im Reich der Hethiter. Hamburg.
Haas, V., Wegner I. 1988: Die Rituale der Beschwörerinnen SALŠU.GI. Teil 1 (Die Texte).
Roma.
Hopfner, Th. 1974: Griechisch-ägyptischer Offenbarungszauber. Bd. I. Amsterdam.
Hort, A. 1916: Theophrastus: Enquiry into Plants. (Loeb). Vol. II. London, New York.
Jaworskij, J. 1897: Die Mandragora im südrussischen Volksglauben. – In: Zeitschrift für
österreichische Volkskunde,1896, Band II. Wien, Prag, 353–361.
Preisendanz, K., A., Henrichs (Ed.) 1973: Die griechischen Zauberpapyri I. Stuttgart.
Quack, J. 2013: Conceptions of purity in Egyptian religion. – In: Frevel, Chr., Nihan, Chr.
(Eds.). Purity and the forming of religious traditions in the ancient Mediterranean
world and ancient judaism (Dynamics in the history of religion 3). Leiden, Boston,
115–158.

298
 Георги Мишев

Georgi Mishev MAGICAL RITUALS FOR GATHERING

PLANTS

The paper discusses some magical rituals for gathering plants based
on information from Greek magical papyri, other Ancient literary
sources, ethnographic records and publications from South-East Eu­
rope. The presented practices show many resistant elements of ritual
gathering of plants. Exemplary is the special attitude towards the plant
as a conscious being, supernatural power living in the plant and the
plant’s help is sought through the rite. The plant is being honoured
with prayers and offerings.
The mentioned folkloric parallels from ethnographic records and pub­
lications from South-East Europe are еvidence of the preservation of
the cited archaic features in folk culture as well. These examples ver­
ify the scholarly hypothesis about the antiquity of the ritual practic­
es for magical use of plants and their preservation through a cultural
continuity.

Georgi Mishev, PhD,

dadaleme@abv.bg

299