ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ

КОНЦЕПЦИИ И
МОДЕЛИ ЗА
РАЗВИТИЕ НА
ОБЩЕСТВОТО
„ ГЕОПОЛИТИКАТА Е ТЕОРИЯ НА ПОЗИЦИОННАТА ИГРА НА СВЕТОВНАТА
ШАХМАТНА ДЪСКА“
Збигнев Бжежински/Американски геополитик/
 1. Основни геополитически концепции
1.1. КОНЦЕПЦИЯТА ЗА СВЕТОВНАТА
ВЛАСТ – Фридрих Ратцел

Според него големите държави се стремят към

максимална географска експанзия, която в определен
момент ще се прояви на регионално и световно равнище.
Извод: Фактът, че Германия е континентална държава в
Европа, за да постигне световните си цели, трябва да
развие мощни военноморски сили и тези действия трябва
да бъдат целенасочени.
Някои изследователи смятат, че теорията на Ратцел е
своеобразно ръководство за германския милитаризъм
през XX век.
Глобално, общочовешко
мислене, което разглежда
цялото население на Земята 1.2. МОНДИАЛИЗМЪТ
като единна популация.

МОНДИАЛИЗМЪТ е концепция,
която се различава от
глобализацията. Тя е част от
вариантите на т.нар. Глобално
управление, заедно със
съставянето на световно
правителство или
реформирането на ООН.
Според тази концепция основна
цел в бъдеще са:
- изчезването на нациите;
- изграждането на единна
система на световно стопанство;
- рационално използване на
енергията и ресурсите за благото
на цялата планета.
1.2. МОНДИАЛИЗМЪТ
Днес мондиализмът е движение,
изразяващо солидарността на хората на
Земята, насочено към установяване на
наддържавни закони и федерални
структури на цялата планета. /
„Световен федерален департамент“,
„Световно федерално правителство“ и др./
То трябва да решава общи проблеми на
човечеството – глад, недостиг на прясна
вода, опазване на мира, запазване на
екологичното равновесие и др.
„Novus Ordo Seclorum“ – „Нов ред на вековете“
 Нов мондиализъм или
неомондиализъм
• Футурологична геополитическа концепция – разработена от Института за международни
политически изследвания ( ISPI ) в Милано, под ръководството на професор Карло Санторо.
• Според модела на Санторо, съвременното човечество преживява преход от биполярния свят
към мондиалистката версия на мултиполярността.
• Международните институции (ООН и т.н.), които според „оптимистичния мондиализъм”,
изповядван от Франсис Фукуяма, изглеждат достатъчно развити за да станат ядро на
бъдещото „Световно правителство”,
се разглеждат от Санторо като „недействителни” и
отразяващи остарялата логика на двуполюсната
геополитика.
Нов мондиализъм или неомондиализъм
• Нещо повече, целият свят носи в себе си устойчивия отпечатък на
студената война, чиято геополитическа логика продължава да
доминира. Според Санторо обаче, подобна ситуация може да
приключи с настъпването на период на цивилизационни катастрофи.
В своята концепция той лансира и възможния сценарий на въпросните
катастрофи:
•  по-нататъшно отслабване ролята на международните институции;
•  нарастване на националистическите тенденции в държавите,
членували навремето във Варшавския пакт, както и в тези от Третия
свят, което провокира хаотични процеси;
• дезинтеграция на традиционните блокове (което не засяга Европа)
и прогресивно разпадане на съществуващите държави;
• начало на епоха на войни с ниска или средна интензивност, в
резултат от които се формират нови геополитически образувания;
• заплахата от планетарен хаос кара различните блокове да признаят
необходимостта от създаването на нови международни институции,
притежаващи огромни пълномощия, което на практика означава
създаване на Световно правителство;
• окончателно формиране на планетарна държава под егидата на
новите международни институции (т.е. на Световното правителство)
 Атлантическия песимизъм
Мястото на този модел е някъде по
средата между мондиалисткия
оптимизъм на Френсис Фукуяма и
атлантическия песимизъм на
Самюел Хънтингтън.
Сред европейските геополитици има и пряк аналог на
теорията на Фукуяма. Така, Жак Атали, който дълги
години беше личен съветник на покойния френски
президент Франсоа Митеран, а по-късно ръководи
Европейската банка за възстановяване и развитие,
лансира сходна теория в книгата си „Линиите на
хоризонта”.
Атали смята, че днес сме свидетели на настъпването
на т.нар. „Трета ера” – ерата на парите, като
универсален еквивалент за ценност, тъй като,
приравнявайки вещите към материалния цифров
израз, те могат да бъдат управлявани най-лесно и
рационално. Самият Атали свързва този подход с
настъпването на т.нар. месианска епоха, като
последната се разглежда от него в нейния
кабалистичен контекст (по-подробно този аспект е
развит в друга негова книга, специално посветена на
месианската идея и озаглавена „Той ще дойде”). Това
го отличава от Фукуяма, които разсъждава в
рамките на строгия прагматизъм и
утилиталитаризъм.
Жак Атали лансира собствената си
версия за бъдещето, „което вече е
настъпило”.
Тоталното господство на единната
либерално-демократична идеология и
пазарната система, заедно с
развитието на информационните
технологии, води до това, че светът
става единен и еднороден, а
геополитическите реалности,
доминиращи през цялата история на
човечеството, с настъпването на
„Третата ера”, минават на заден план.
Тоест, геополитическият дуализъм
изчезва.
Новият „единен” свят получава и нова
геополитическа структуризация, базираща се този
път на геоикономиката. За първи път,
геоикономическата концепция е развита от
историка Фриц Рьориг и популяризирана от
Фернан Бродел.
Геоикономиката е специфична версия на
мондиалистката геополитика, която анализира
приоритетно не географските, културните,
идеологическите, етническите, религиозните и
т.н. фактори, представляващи същността на
геополитическия подход, а чисто икономическата
реалност от гледна точка на отношението и към Фернан Бродел
пространството.
За геоикономиката няма значение, какъв народ обитава конкретната територия, каква е неговата история,
културни традиции и т.н.
Всичко се свежда до това, къде са разположени центровете на световните борси, полезните изкопаеми,
информационните центрове и големите производства.
Геоикономиката подхожда към политическата реалност така, сякаш „Световното правителство” и единната
планетарна държава са вече факт.
Въз основа на геоикономическия подход, Атали очертава
трите най-важни региони, които в рамките на единния свят,
ще се превърнат в центрове на нови икономически
пространства:

• Американското пространство, обединило окончателно

двете Америки в единна финансово-индустриална зона;

• Европейското пространство, възникнало след

икономическото обединение на Стария континент;

• Тихоокеанският регион, зона на „новия просперитет”, с

няколко, конкуриращи се центрове – Токио, Тайван,
Сингапур и т.н.
 1.3.Евроазиатството /евразийството/
• Евроазиатството
/евразийството/ е
философско и
политическо течение
главно в Русия, насочено
към засилване на
връзката на
рускоезичните /и
славянските/ народи с
народите от Евразия.
• Заражда се сред
белогвардейските
емигрантски среди в
България в средата на
20-те години на XX век.
• Главни представители са
Н. Трубецкой, П. Савицки
и Г. Флоровски.
 Неоевразийство – Александър
Дугин
• Нова вълна на евразийството – 80-те години на XX век.
• Александър Дугин - основател на Международното
евроазийско движение в Русия. Дугин е идеолог на
неоевразийството – течение в руския консерватизъм, което
призовава към създаване на свят с повече полюси,
обединяване на евразийското пространство (Русия,
Европа и Близкият Изток) в противовес на
англосаксонските страни (САЩ и Канада, Великобритания
и Ирландия, Австралия и Нова Зеландия).
• Според него Западът е загубил духовността си за сметка на
стопанското благоденствие, а руската култура е противовес
на такъв тип устройство.
• Дугин споделя и идеята, че Русия трябва да играе ролята
на Трети Рим.
 2. Основни геополитически модели
• Основните геополитически модели се изграждат
на базата на концепцията за „баланс на силите в
международнте отношения“.
• «Баланс на силите» в международните
отношения е позицията и политиката на нация
или група нации, които се защитават срещу друга
нация или група нации чрез съпоставяне на
нейната сила с властта на другата страна.
• Държавите могат да провеждат политика на
баланс на силите по два начина:
- чрез увеличаване на собствената си сила, както
когато участват в надпревара с въоръженията или
при конкурентно придобиване на територия;
- като добавят към собствената си сила тази на
други държави, както когато започват политика
на съюзи.
Терминът «баланс на силите» се използва за
обозначаване на властовите отношения в европейската
държавна система от края на наполеоновите войни до
Първата световна война .
В рамките на европейския баланс на силите,
Великобритания изиграва ролята на
„балансьор“ или „държател на баланса“.
Морското надмощие и нейният виртуален
имунитет срещу чуждо нашествие позволяват
на Великобритания да изпълни тази функция,
което прави европейския баланс на силите
едновременно гъвкав и стабилен.
Балансът на силите от началото на 20 век
нататък претърпява драстични промени, които за
всички практически цели унищожават европейската
властова структура, каквато съществува от края на
Средновековието .
Първата световна война и съпътстващите я политически съображения предизвикват процес, който в крайна сметка
завършва с интеграцията на повечето световни държави в единна система на баланс на силите. Тази интеграция
започва с алианса на Първата световна война на Великобритания, Франция , Русия и САЩ срещу Германия и
Австро-Унгария .
Интеграцията продължава през Втората световна война , по време на която на фашистките държави Германия,
Япония и Италия се противопоставя глобален съюз на Съветския съюз, САЩ, Великобритания и Китай.
Втората световна война завършва с основните тежести в баланса на силите, които се преместиват от
традиционните играчи в Западна и Централна Европа само до два неевропейски: Съединените щати и Съветски
съюз .
Резултатът е двуполюсен баланс на силите в северната
половина на земното кълбо, който противопостави
демокрациите на свободния пазар на Запада срещу
комунистическите еднопартийни държави в Източна
Европа.
По-конкретно, страните от Западна Европа застанаха на
страната на САЩ във военен съюз на НАТО , докато
сателитните съюзници на Съветския съюз в Централна и
Източна Европа се обединиха под съветското ръководство
на Варшавски договор .

Страхът от взаимно унищожение при глобален ядрен холокост,

внедрен във външната политика на Съединените щати и Съветския
съюз, е подчертан елемент на сдържаност.
Пряката военна конфронтация между двете суперсили и техните
съюзници на европейска земя е почти сигурен вход към ядрената
война и следователно трябвало да се избягва на почти всяка цена. Така
че директната конфронтация до голяма степен е заменена от масивна
надпревара във въоръжаването, чиито смъртоносни продукти никога
не са били използвани и политическо вмешателство или ограничени
военни намеси от суперсили в различни нации от Третия свят .
 2.1. ЕДНОПОЛЮСЕН
МОДЕЛ
• Описва световното
устройство чрез
еднопалярността
/моноцентричността/,
при която властта е
съсредоточена в един
център.
• Такова съотношение
на силите се нарича
хегемония.
 2.1. ЕДНОПОЛЮСЕН
МОДЕЛ
Възможна е еднополярност и без хегемония, когато е налице демократично избрано
световно правителство, което не е хегемон, а служи за спазване на правата на всички членове
на на световното общество в рамките на закони, признати от всички негови членове.
Примери за хегемония в
световната история са
Персийската, Римската,
Монголската империя,
Испанската, Френската и
британската империя в по-нови
периоди. Оспорването на
водещата им роля често е
водело до войни.

Чингис хан и монголската империя

 2.2. ДВУПОЛЮСЕН МОДЕЛ
/биполярен/
• Основните доводи в полза на
двуполюсния световен модел
са националния потенциал
и икономическата мощ на
държавите – центрове на
сила.
• От тази гледна точка,
формирането на биполярна
структура на световния ред
изглежда достатъчно
обосновано и добре
аргументирано.
На първо място, съвкупните
икономически показатели на
Китай са близки до тези на
САЩ, а разривът между
икономиките на двете страни
значително намалява, което
ги прави съпоставими.
През 1980 китайският БВП е
едва 10,7% от
американския, през 2007
нараства до 23,7%, а през
2017 се покачва до 62%.
 2.2. ДВУПОЛЮСЕН МОДЕЛ
/биполярен/
На второ място, икономиките на Китай и
САЩ са много по-големи от икономиките на
страните, които са непосредствено след тях.
В момента БВП на най-големите държави в
света формират типичната пирамидална
структура. През 2019 САЩ са единствената
страна в света, чиито БВП надхвърля 20 трлн.
долара (22 трлн.). Китай пък е единствената
страна в света с БВП, надхвърлящ 10 трлн.
долара (12 трлн.).
Следват ги Япония и Германия, чиито БВП
варира между 4 и 6 трлн. долара, както и
Великобритания, Франция, Индия, Италия,
Русия, Канада (чиито БВП варира между 2 и 3
трлн.).
Според официални китайски представители,
през 2019 БВП на страната се е равнявал на
съвкупния БВП на Япония, Германия,
Великобритания и Франция за 2018.
 2.2. ДВУПОЛЮСЕН МОДЕЛ
/биполярен/
На трето място, съвкупният агрегиран
икономически показател на Китай и САЩ
представлява значителна част от световната
икономика и оказва решаващо влияние върху
нея.
През 2018 общата икономическа стойност на
глобалната икономика се равнява на около 84
трлн. долара. На САЩ се падат 24%, а на Китай
– около 16%, т.е. делът на тези две държави в
световната икономика е 40%.

Що се отнася до международната търговия,

през 2018 Китай е внесъл и изнесъл стоки и
услуги на обща стойност 4,62 трлн. долара,
което е 11,75% от световната търговия.
И тъй като делът на САЩ в нея е 10,87%, на
двете страни се пада над 1/5 от цялата
световна търговия.
 2.2. ДВУПОЛЮСЕН МОДЕЛ
/биполярен/

На четвърто място, Китай и САЩ са лидери и в продължаващата нова научно-техническа революция.

Пример: технологията на изкуствения интелект (ИИ). По брой на специалистите и компаниите, ангажирани с
разработването на ИИ, САЩ и Китай са на първо и второ място в света.
По брой патенти в тази сфера Китай дори леко изпреварва САЩ . Що се отнася до цифровата икономика, делът на
Китай и САЩ в блокчейн технологията, интернет, облачните изчисления и другите сходни сфери е много по-голям,
отколкото този на другите държави. През 2018 десетте най-големи интернет-компании в света са само китайски и
американски.
 2.2. ДВУПОЛЮСЕН МОДЕЛ
/биполярен/
На пето място, Китай и САЩ разполагат с най-
големите въоръжени сили с модерна военна
техника. Във военно отношение Русия е по-
силна от Китай в редица аспекти, особено в
сферата на стратегическото ядрено
въоръжение, но Китай и САЩ далеч
изпреварват останалите държави по своя
военен бюджет и притежават най-голям
отбранителен потенциал.
По данни на Стокхолмския институт за
изследване на проблемите на мира (SIPRI), през Съвместните руски и китайски военни учения
2019 военният бюджет на САЩ е достигнал 732
млрд. долара, а този на Китай – 261 млрд.
Следват ги Индия – 71,1 млрд., Русия – 65,1
млр., Саудитска Арабия – 61,9 млрд., Франция –
50,1 млрд., Германия – 49,3 млрд.,
Великобритания – 48,7 млрд. и Япония – 47,6
млрд.
2.2. ДВУПОЛЮСЕН МОДЕЛ /биполярен/
• Формира се между двете световни войни,
когато единият полюс /Германия/ формира
около себе си съюзи, за да задоволи
властовите си амбиции.
• След разпадането на СССР като такъв
хегемон се очертава САЩ, за чиято роля
претендират Русия и Китай. За да постигнат
целта си те създават съюз с други големи
държави – Индия, Бразилия, РЮА.
• Пример са: Шанхайска организация за
сътрудничество /ШОС/, БРИКС /Бразилия,
Русия, Индия, Китай, РЮА/ и др.
 БРИКС
/Бразилия, Русия, Индия, Китай, РЮА/
2.3. Многополюсен
/многополярен/ модел
• Система на световно устройство,
при която множество полюси –
държави /най-малко три/, имат
приблизително равен
икономически и военен потенциал.

• Предполага по-голяма вероятност за избухване на военни

конфликти, но все пак е най-устойчив от всички съществуващи.
• Предполага наличието на няколко полюса на силата / военен
полюс, цивилизационен полюс и икономически полюс/, които не
се превъзхождат един друг и не разпространяват влиянието си
един върху друг.
В Китай се прокарват идеите за
многополюсен свят, представен
чрез четиристенна пирамида.
На върха са САЩ /своеобразно
признаване на лидерство/, но в
основата наред с ЕС, Русия и
Япония е и Китай , една от
световните сили, т.к. от 2012 г. са
на второ място по БВП след
САЩ.
 ЗАКЛЮЧЕНИЕ

• В епохата на глобализация, когато се подобряват комуникациите и средствата за

връзка, характерни за новия многополюсен ред, всеки нововъзникващ полюс ще се
опитва да формира собствена сила на влияние със съседите си. Сфера, основана не
на грубата силова доминация, а на взаимоизгодната многостранна интеграция.
• Евразия – около Русия;
• Южна Америка – около Бразилия.
• Пред Китай този въпрос стои особено остро - около Китай няма малки държави, а
само други велики сили: Русия, Япония, Индия.
• В миналото всички големи империи стигат до своя критичен предел на възможен
контрол над пространството. Днес, въпреки нарасналите технически възможности,
периферията става все по-трудно контролируема. Демократичните държави
намират средства да се съюзят и противопоставят на хегемонията.
БЛАГОДАРЯ ЗА
ВНИМАНИЕТО!