1

Българите са шампиони по държавности и затуй посвещаваме превода и редакцията на тази

книга на българският народ, който е зажаднял за справедливост, осиромашал за старият и
грешен живот и усилено търсещ новият светъл ден.

ТАЙНИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НA ЧОВЕЧЕСТВОТО

«Туй, що видиме ний – видимост е само една,

Далеко от морската повърхност до дъното,
Предполагайки несъщественното за явно в света,
Защото тайната същност на нещата е невидима.»
(Омар Хайям)
За автора
Константин Павлович Петров

Президент на „Академия за управление на глобалните и регионалните процеси на социалното и

икономическо развитие“ и изпълнителен директор на „Института на Социализма“. Генерал-майор,
академик, професор, кандидат на техническите науки, заслужил свързочник на Русия, заслужил
изпитател на космодрума Байконур, участник в разработката и изпитанието на космическата система
„Енергия-Буран“ и други сложни комплекси.

Имаше огромен опит в управлението на големи колективи от хора, в решението на всестранни

производственни, домакински, военни, научни и научно-изследователски задачи, в това число и в
сложни екстремални ситуации. Награждаван е с много ордени и медали за служба на Родината във
Въоръжените Сили на СССР. Като руски офицер и учен плодотворно работи над въпросите за
укрепване на безопасността на страната и боеспособността на Въоръжените Сили. Службата си
преминава в Космически Войски на Далечния Север, в Украйна, в Казахстан, в Московския военен
 2

окръг и в г. Санкт-Петербург. Преминал всички длъжностни степени от командир на взвод до

генерал. Бил е 7 години командир на полк, след това заместник-началник на космодрума „Байконур“,
заместник-началник на Главния Център за Управление на Полетите на космическите апарати,
заместник-началник на военно-космическата академия А.Ф. Можайски.

Слова за благодарност

В работата над книгата ми помогнаха много мои приятели и другари. В това число и по време на
пътуванията из страната. Понякога все един странен въпрос ме заставяше да „генерирам“ и да
построявам цяла верига от мисъл форми в търсене на това първоначално звено, липсата на което,
може да потопи цялата верига. И тогава какво да говорим за резултата - пламенни дискусии...
Благодаря на всички за съвместната работа! Особенна благодарност на Наталия Ивановна Апалкова
и Олга Борисовна Белашова – мои безкористни помощници. И не само за техническото създаване на
книгата (набор, илюстрация и т.н.), но и за тези принципиални съществени смислови забележки и
съвети, които те ми даваха по време на съвместната ни работа. Аз съм им благодарен от все сърце.

От преводача

Книгата преведох не буквално, а на места по смисъл.

ПРЕДИСЛОВИЕ

Оказва се, че «световно правителство» съществува действително и управлява страните и народите

на Земята вече не едно столетие. В тази книга читателите ще узнаят не само за фактите,
подтвърждаващи съществуването на такова правителство, но ще узнаят за техните тайни методи и
способи за управление на милиарди хора в течение на много столетия, с помощта на които се
осъществява такова управление в интерес на шепа «избрани» за сметка на огромен брой
«неизбрани». И най-главното, читателите ще узнаят за това, как може не само да се противостои на
тези способи, но и как може да се измени положението на делата на планетата за установяване на
справедливо жизнеустройсво и че за това са необходими усилията на всички и всеки.
Тази книга е «информационно лекарство». Вкусът на това лекарство ще бъде различен за всеки
читател. За едни то ще се окаже горчиво, за други – кисело, за трети - «балсам за душата». Както на
 3

всички е известно от практиката на живота на много хора, понякога се налага да изпиете много
горчиво лекарство, за да се излекувате и завинаги да се избавите от налегналата ви болест.
«Информационното хапче» на тази книга не само лекува, но и придава сили и енергия, които по-рано
не са били видими за човека.
Изцеляващото «информационно лекарство» в книгата избавя читателя от душевни мъчения и
страдания, възникнали от неразбираемите протичащи в Русия събития, оказващи на всеки от нас
своето въздействие, желаем ли ние това, или не желаем. «Лекарството» избавя читателя от много
грешни възгледи и убеждения, тържествуващи засега в нашето общество, касаещи на първо място
философията, историята, политиката, икономиката, екологията, психологията и много други. Във
връзка с това заявление, препоръчвам на читателя винаги да помни мисълта, изказана от Л.
Н.Толстой: «Заблуждението няма да престане да бъде заблуждение от това, че от него се ръководят
милиони хора».
«Информационното лекарство» в книгата вселява в читателя съвършенно нови сили чрез
разбиране на това, как следва да се живее и какво е необходимо да се направи за това, че вашия
личен живот, живота на вашите близки и живота на цялото общество като цяло, да стане безопасен
във всички отношения: без войни, без престъпност, без корупция, без наркотици, без страх да не
загубите работата си и уверенността си в утрешния ден, без лъжи и измами на всяка крачка. Книгата
разказва за това, какво и как трябва да се направи, за да може живота на всеки един човек и всички
хора да станат щастливи и радостни, достойни за високото звание Човек.
Читателю, приемайки това «информационно лекарство» от книгата, ти неизбежно ще усетиш
неговото целебно въздействие, след което вече няма да можеш да гледаш на случващото се в
държавата, а така също и в света, по старому. При което изразът «не ще можеш да гледаш» ще е само
минимума на ефекта. А като максимум - няма да можеш да живееш по старому. Казаното до тук го
потвърждава двадесет и четири годишния опит от разпространение на информацията, изложена в
книгата. Затова, предупреждавам тези, които нищо не искат да изменят нито в себе си, нито в
обществото, за това, какво може да им се случи, ако прочетат тази книга.
За всички желаещи хора, стремящи се да разберат протичащите процеси в Русия, а така също и в
целия свят, стремящите се да постигнат новости и да изменят както своя личен живот, така и живота
на другите хора в най-добрата страна на живота, книгата ще е истинско откритие.
Информацията, изложена в книгата, се базира на Концепцията за Общественна Безопасност
(КОБ), представляваща в себе си няколко десетки аналитични трудове, започващи от 1992 година
насам, предназначени и довеждани до знанието на първо място на ръководителите и аналитиците в
Кремъл. По тази причина информацията се излагаше на сериозно аналитично ниво и език в
многочисленните аналитични записки и работи по цял ред проблеми.
В настоящата книга информацията е изложена в достъпен за всеки читател вид, на разбираем за
всеки език, в определена последователност, позволяваща да се ориентирате в доста сложните
въпроси в различните сфери на знанието.
За да не се премрежи основната линия на изложение на фактологическата информация и примери
от живота, след завършване на изложението с основни положения, в книгата е дадена цяла редица
приложения, позволяващи да «премерите» получената информация за някои интересни събития в
историята на съвременността.
И още. Нека да не смущават читателя някои «грешки в правописа» на някои думи. Например,
съвременния правопис утвърждава, че трябвало да се пише «безидеен», «безвкусен», което
предполага съществуването на «идеи» и «изкуство». По-рано такива глупости в руския език не е
имало. Затова вие можете да срещнете друго написване. Знайте, четова не са грешки, а умишлен
стремеж да се върне руския език към правилното написване и неговото смислово значение. Вярно е,
че това не е направено в цялата книга напълно.

Глава 1

Тайните глобални причини за началото на перестройката в СССР

«Издири цялото начало и ти много ще разбереш»
 4

(К. Прутков)
Какво става в Русия? Защо страна, в която има всичко необходимо за достоен живот на хората, се
намира в такова бедственно положение? Кой е виновен за това? Защо ръководителите на Русия не
могат да наложат ред в страната? Какво трябва да се направи, за да може нашия народ да живее
щастливо, достойно и в достатъчност? Нали всички политици твърдят, че на тях «всичко им е ясно»
и те знаят, какво трябва да се прави, но… живота не става по-добър – защо? Тези въпроси си задават
всички мислещи хора. Все едно всички ние, омагьосани от някаква зала сила, не можем сами да
намерим пълни и ясни отговори, разкривайки тайните на това омагьосване.
В края на август 2002 година в Йоханесбург се състоя Световния самит по устойчиво развитие на
Човечеството на планетата Земя, който проведе ООН. «Но просто (Александър) Дюма – «Десет
години минаха», всички тези проблеми се обсъждахаи в Рио-де-Жанейро през 1992 година. На този
глобален форум също бяха поставени въпроси, даже бяха приети програми и указани конкретни
срокове за тяхното изпълнение», така започва статията на Александър Кокшаров «на кръстопът»,
публикувана в списание «Эксперт» № 32 от 2.09.02г. В статията е даден подробен анализ на
резултатите от самита и са приведени изказвания на много крупни специалисти по глобалните
проблеми, от които се вижда, че за изминалите 10 години след самита в Рио положителни резултати
не са достигнати, но всички глобални проблеми са се изострили. Автора на статията, цитирайки
знаменитости по глобалните проблеми, убедително показа, че както си беше преди Рио, така и не
стана ясно в Йоханесбург, какво е това «устойчиво развитие». В този смисъл забележително се
представя изказването на Дънкан Брек, директора на програмата по устойчиво развитие RIIA:
«Трудностите, възникващи в дискусиите по устойчивото развитие, в голяма степен пораждат
различни понятия. За богатите страни ключова дума се явява «устойчивост», което се явява
преимущественно решение на екологичните въпроси, а за бедните – «развитие», тоест
икономически ръст и повишаване благосъстоянието на населението».
В резултат на такава «различност» участниците в самита в Йоханесбург се разделиха по групи
интереси. «Представителите на развиващите се страни представиха свойте искания към
«златния милиард» – САЩ, Канада, Европа (западна) и Япония, където живеят 17% от
населението на Земята и потребяват 70% от всички ресурси.» «…много развиващи се страни
представят на развитите страни сметката за колониалното и неколониалното си минало и искат
то да се заплати.»
«Но и в самите развити страни няма единство за това, какво трябва да е устойчивото
развитие. САЩ, след събитията от 11 септември са озадачени с проблемите на националната
сигурност и като цяло минимализираха участието си в самита».
«Главното, което отличава този самит от предшественниците му – в Йоханесбург най-накрая
се обозначи сила, у коятоима собственно ясно виждане за устойчивото развитие, и напълно
конкретни предложения. Това са транснационалните корпорации». При това техните основни
искания са, че във всички страни трябвало да протече «приватизация на енергосистемите,
системите за водоснабдяване и реципрочните им инфраструктурни обекти. Разбира се, в полза на
ТНК».
Подробен цитат е приведен за това, за да може у съмняващите се да няма въпроси в очевидните
неща, за които пишат и говорят не само в «подмолните» и «опозиционни» СМИ, но и внапълно
респектираните елитарни списания, каквото се явява, в частност «Эксперт»:
- за това, че има някакъв «златен милиард»;
- за това, че има някаква «трета сила» – собственниците на ТНК (транснационалните
корпорации) и ТНБ (транснационалните банки), които и се явяват реалните собственници на
планетата, страните и народите, населяващи Земята.
Към това, че това е така, всеки мислещ човек ще достигне самостоятелно, ако сам си задава
въпроси и се опита да им отговори:
«Ако има «анти-глобалисти», които регулярно показват по телевизора, то трябва да има някакви
«глобалисти»?» «Кои са тези «глобалисти»? С какво се занимават?» «Какво е това глобализация»?»
«Как се осъществява?»
 5

Но ето, отговор на своите въпроси той не ще намери в нито една официална научна, политическа,
социологическа и т.н. литература. Защо? Защото, това е тайна за семейството на печатарите. Това е
тайна, за която знаят само «избраните» глобализатори.
Но тази тайна престана да бъде тайна с публикуваната в 1992 година в 10 хиляден тираж
Концепция за Общественна Безопасност (КОБ), която след това в 1995 година премина в режим на
парламентарни слушания (четения), на които беше одобрена от експерти от всички водещи
министерства и ведомства на Руската Федерация и препоръчана за изучаване и внедряване в
общественния живот.
В КОБа убедително е показано, че с появяването на човека на планетата Земя в хода на историята
винаги се е движел процес за концентрация на управлението на производителните сили на
обществото, получил в наше време названието «глобализация». Този процес, както започнаха да го
разбират днес някои държавни деятели, е обективен, но управлението му – субективно.
Този процес на концентрация на производителните сили на обществото се е развивал както на
регионално ниво, така и на глобално – в мащаба на планетата.
Пример за концентрацията на регионално ниво се явява СССР-Русия. Спомнете си от училищните
учебници по история. Отначало имало неголеми княжества, които в хода на историята били
обединени, после протекло присъединението на земите на Сибир, Далечния Изток, Средна Азия.
Що се отнася за мащаба на планетата, то било е време, когато индиянците в Америка не знаели, че
от другата страна на океана живее Колумб, който ще ги открие, жителите на Пиринейския
полуостров не знаели, че на Изток живеят някакви «руснаци», които, на свой ред, не знаели, че от
другата страна на пролива живеят японци, а японците не знаели, че от другата страна на океана
(Тихия) живеят индиянци. Ето така имало време, в което всяка страна и народ живеели така, както те
считали за нужно. Но веднага щом народите и страните встъпили по между си във взаимодействие
(всякакво, каквото и да е), било то търговия, война, «размяна на невести», религиозни вярвания,
култове и т.н., то «по-хитрото» ръководство на това или онова племе, а след това ръководителите на
тази или онази страна и народ подчинявали на себе си другите страни и народи. Такъв процес
протичал независимо от желанията или нежеланията на тези или онези страни и народи. Ще повторя,
че този обективен процес протичал както на регионално, така и на глобално ниво във всички
региони, както и на глобално ниво в мащаба на цялата планета. Но като всички обективни процеси те
може да се управляват. А управлението винаги носи субективен характер и зависи от волята на
субекта, неговите лични качества, на първо място от неговата нравственност.
Този, който първи е разбрал обективността (а по същност неизбежността) на процеса на
концентрация на управлението на производителните сили на глобало ниво, той е бил длъжен да
направи и първата крачка по пътя на управление на този процес – да сформира субективна
концепция за управление от глобалното ниво на значимост. Тук следва да се отбележи, че някои
«умници» заявяват за това, че «концепция» – това е «много сложно», «народа няма да разбере»,
«думата не е руска» и т.н. В отговор на това ми се иска да отбележа, че народа думата «ваучер»
бързо я усвои, както и думата «рента». А и по отношение на «руснащината» има над какво да се
помисли. Нали «кон» и «цеп» (възможно «цепи») – са славянски думи. Така както и с думата
«президент»: «пре» («пред») «сиде» («седящи»).
Концепция (лат. conceptio) – система възгледи за жизнеустройството, замисъл за
жизнеустройството. При това избора на концепция за управление се определя основно от
обективната нравственност на тези, които са я разбрали. (Обективна нравственност – значи реална,
тази, която я има наистина, а не декларируемата, огласявана на хората с думи.

От тук е видно това, че на планетата Земя в продължение на цялата известна и достъпна за нам
история на Човечеството, при наличието на днешното разнообразие от концепции на
жизнеустройство, винаги са съществували само два замисъла, две концепции за развитие на
Човечеството:
1. Справедлива нравственна концепция – концепция (замисъл) за живота на хората в хармония
със Законите на Вселената, със Законите на Природата, а така и с този, който хората винаги са
 6

наричали Бог, Божий Замисъл. Това е нравственна концепция на добронравие, концепция на

Богодържавие на Земята (Евангелие от Матея, глава 6):
«10. да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята»
«…и нека бъде сред вас община, която призовава към добро, заповядва одобреното и удържа от
неодобреното. Тези са щастливи» (Коран, 3.100).
2. Несправедлива безнравственна, порочна концепция – концепция на живот въпреки Божия
Промисъл, сатанинска концепция на злонравие, в съответствие с която «всеки за себе си», «живеем
един път…», «след нас и потоп…», «взимай от живота всичко».
Анализа на глобалния исторически процес (историята на Човечеството) показва, че първите,
които са разбрали, били представителите на древноегипетското жречество. Именно те
обладавали обем знания, необходими за формирането на концепция за управление на всички страни
и народи на Земята. При това концепция за такъв «световен ред», при който едни хора в
продължение на много хилядолетия господствали над други. В този замисъл се е проявила тяхната
обективна нравственност и субективно разбиране за пътя на развитие на Човечеството. Именно
древноегипетското жречество повело цялото Човечество по пътя на построяването на цялата планета
на несправедливо безнравственно жизнеустройство, по пътя на сатанинската концепция.
Така център на съсредоточение на управлението на производителни сили на Човечеството
станал древен Египет. Този център в хода на глобалния исторически процес в продължение на
хилядолетия мигрирал, и очевидно, в настоящо време е базиран в центъра на Запада Европа, в
Швейцария. Именно по тази причина в Швейцария няма войни. И даже Хитлер, който завзел цяла
Европа, Швейцария на пипнал. Защо? Защото той разбирал, че в Швейцария седят неговите
господари, той не се осмелил да вдигне ръка над тях. Освен това, именно в Швейцария се намират
крупните «основни» банки на света. Но това не означава, че именно правителството на Швейцария се
явява център на глобализацията. Глобализацията върви по такава хитра концепция на злонравие,
по отношение на която нито една страна, в това число и Швейцария, не е независима.
Своето изражение на тази безнравственност, сатанинската концепция е намерила в ръководния
документ за устройството на живота на Земята – Библията, въпреки, че била «свещенно» писание. На
първо място това се отнася за Ветхия Завет. Догмите, изложени там, се явяват по замисъла на
авторите на Библията ръководство за изпълнение на милиони хора от поколение на поколение, т.e.
«на веки». А именно основната идея в Библията, основната мисъл, се свежда до това, че на Земята
щастие няма, а щастието е на Небето, в Рая. Затова, за да попадне в рая, човек е длъжен да се смири с
обкръжаващата го действителност («всичката власт е от бога»), да се моли и да се кае.
Управлението на процесите на концентрация на производителните сили на Човечеството
(глобализацията) много хилядолетия се е осъществявало устойчиво. Такава устойчивост се
достигала с методите на дозиране на подаването на управленчески знания в различните социални
групи, в резултат на което се формирало устойчива тълпо-«елитарна» общественна пирамида.
Концепцията на справедливото жизнеустройство – това е концепцията на Богодържавието,
съответстваща на Божия промисъл, и също е съществувала всичките тези хилядолетия. Но нейните
носители не са били националните «елити», а народните маси, изразяващи я в устното народно
творчество: в шегите, приказките, песните, пословиците, поговорките и пр. Тоест тя не е била
изразена във формата на цялостен «ръководен документ».
Всички «свещенни писания», в това число и Библията – не са продукт на народното творчество, а
са продукт на субективното писменно изложение на устни откровения от пророци из сред
«елитарните» представители на религиозните кланове, осъществени по тяхно усмотрение и според
техните интереси. Всички известни на историята пророци сами нищо не са писали, а устно са
довеждали получените Свише откровения до ушите на хората. При това са го довеждали до знанието
на всички хора, независимо от тяхното социално положение. И народната мълва е разнасяла тази
информация на огромен брой хора. Писменността и четенето по това време са владеели малцина. А
достъп до книги са имали съвсем съвсем мъничък брой хора. Доколкото народа в продължение на
цялата своя история е съумял да съхрани в глъбините на своята душа най-добрите образи на своето
творчество, дотолкова през столетията в този народ е било силно неговото разбиране за всичко
произхождащо наоколо в света и е била силна неговата народна самобитна концептуална власт,
 7

неподвластна на натрапваната му догматика на «свещенните писания». Средата на ХХ век беше

белязана със съвършенно нови явления в живота на глобалната цивилизация: в течение на живота на
едно поколение се случи смяна на съотношението на еталонните честоти: «биологически» и
«социални», след което цялото Човечество влезе в ново информационно състояние, никога преди
не съществуващо в общественния живот. Много учени, особенно социолози, забелязаха това ново
явление в живота на обществото, като го нарекоха «информационен взрив». И сега в течение на един
човешки живот нееднократно се изменят технологиите: свръзки, изчислителна техника, и даже
предметите в кухнята. Това ново информационно състояние доведе до изменение в логиката на
социалното поведение на хората.
Какво означава това? Това означава, че ако преди, само 30-50 години назад, нашите хора,
оказващи се в определена ситуация, са приемали съответното решение, което е можело да се
предвиди, то в последното десетилетие, оказващи се в сходна ситуация те започнаха да приемат
съвършенно други решения. Процеса на смяна на логиката на социалното поведение продължава, в
него вече встъпиха две поколения.
Това ново информационно състояние, в което Човечеството никога до сега не е било на
протежение на цялата известна нам история, стана залог за формиране на справедлива нравственна
концепция. Тази справедлива концепция се явява алтернативно-обхващаща по отношение на досега
доминиращата в глобалната цивилизация библейска концепция на управление. «Алтернативно–
обхващаща» – означава, че тя е не само противоположна, противостояща, противоборстваща на
досега съществуващата, не простопротивдействаща ѝ «на различията», а е много «по-силна» от нея,
обхващаща я, заставяща я да «работи» против себе си в интерес на нравственно справедливата
концепция.
Тази случваща се смяна на логиката на социалното поведение на хората, доведе до загуба
устойчивостта на управление на процесите на глобализация по библейската концепция. Просто
казано, на тези «правила», тези «закони», които столетия управление на страните и народите, в
новото информационно състояние обективно престанаха да работят. Живота изисква принципиално
нови закони!
Ние живеем в такова време, когато концептуалната власт на глобализаторите («световното
задкулисие», «силите на Запада»), опиращи се в управлението на Човечеството върху стереотипа на
поведение, сформиран от библейската култура, практически е завършила процеса на
концентрация на управлението на производителните сили на Човечеството.
Но заедно с безразделното господство тази безнравственна власт на несправедливост носи в себе
си и всички грешки в управлението на хората и обществото като цяло, като в следствие на грешно
избрания път на развитие за цялото Човечество, цялото общество е ориентирано на «взимай от
живота всичко!», безразборно и неосмисленно. Тази грешка се изразява сега в глобална
биосферно-екологическа криза.
В построеното от «задкулисието» тълпо-«елитарно» общество доминират деградационно-
паразитни потребности. Те се изразяват (състоят) на първо място в правителствата, живеещи по
сатанинската библейска концепция. Именно това е довело цялото човечество до глобалния
биосферно-екологичен кризис и се явява негова причина. В следствие отсъствието на предели в
неограничените с нищо и от никой деградационно-паразитни потребности на кланово-заключените
«елити», те никога няма да бъдат удовлетворени.
В САЩ живеят 5% от населението на планетата Земя. Тези 5% потребляват 50% от
енергоресурсите, добивани от цялото Човечество, а това са 7,5 милиарда човека. При това се
пропагандира американския начин на живот. Ако си представим, че останалите 95% от населението
на Земята ще живее както живеят в САЩ, то Земята ще бъде «оглозгана» от Човечеството за броени
години. Разбира се, глобализаторите такова нещо никога няма да допуснат.
Домакините на библейската концепция («световното задкулисие») осъзнават това и се опитват да
снижат грешките на управление, без да изменят нищо в самата несправедлива концепция на
управление и породената от нея култура. Така те се опитват да:
 8

1. Съкращават потреблението на сурови ресурси от Земята за сметка на съкращение на

населението (от 7,5 млрд. до 2-3 млрд.) по пътя на войната, междунационални конфликти, глад,
болести, наркотици, «управляеми катастрофи» и т.н.
2. Съкращават демографски обусловените потребности на основната част от населението,
съхранявайки при това деградационно-паразитните потребности за «избраните».
3. Преразпределят оставащите ресурси в полза на «златния милиард».
4. Законсервират някои запаси на планетата.
5. Възстановят (макар и частично) екологията на планетата по пътя на рязкото намаляване на
пускане на продукция от промишленото производство и съсредоточаване на вредните производства в
строго определени региони на планетата.
6. Изключват възможността от глобална катастрофа за сметка на съкращение до «безопасен»
обем и напълно подконтролно им ядренно, химическо и бактериологическо оръжие по пътя на
унищожение на ядренния потенциал, химически и бактериологически оръжия, на първо място в
Русия, и едва тогава в други страни и в САЩ.
Но всичко това не се прави за нашето благоденствие, а за съхранение на господството и
благополучието на собственниците на западната цивилизация. Това много хубаво се прояви и
престана да бъде тайна на конференцията в Йоханесбург, и именно затова глобализаторите всячески
възпрепятстват довеждането на всичката тази информация до широките народни маси.
Да противостои на плановете на библейската концептуална власт на «световното задкулисие» се
опитва ислямския свят, Китай, Япония. «Ябълката на раздора» в това противостояние се явяват
територии, природни ресурси и население (в смисъл работеща сган) на бившия СССР–Русия –
нашите с вас роднини и близки. Именно чрез тази призма трябва да се разглеждат събитията,
произхождащи в нашите страни: внедряване на «перестройката», разрушението на СССР,
внедряването на «демократизация», «приватизация» и други «общочовешки ценности» в Русия.
Отбелязване: Доколкото обективния процес на глобализация може да се осъществява по две
концепции на управление (справедлива и несправедлива), то тези, които се стремят към достигане
на справедливост в обективния процес на глобализация, стремят се към мир на планетата, към
достоен и щастлив живот за всички трудещи се хора, към обединяване на всички нравственни хора
за достигане на тези високи цели, ние ще ги наричаме «глобалисти» (и в това ние сме КПЕ –
глобалисти). А тези, които утвърждават несправедливост в живота на хората и обществото при
осъществяване на глобализацията, когато съвсем немногочисленни паразити господстват над
многочисленните трудещи се хора, ние ще ги наричаме «глобализатори».
Това е аналогично на онова, което са «демократите», които се стремят към достигане на «власт
на народа», и тези «демократизатори», които използват думата «демокрация» (власт на народа)
само като лозунг за измама на народа и достигане на своите користни цели.

Глава 2

Тайната на руската цивилизация

«Ти от вековеси непонятна за чуждоземни мъдреци ...»
(из съветска песен)
В глобалния исторически процес в хода на концентрация на управлението на регионално
ниво на планетата Земя са възникнали четири регионални цивилизации:
- западна цивилизация, в която доминира библейската култура. Думата «запад» в превод от
древноегипетски означава «преизподня»;
- източна цивилизация, в която доминират различни направления - «вещерска» (вещерско-
магическа) култура (индуизъм, конфуцианство, будизъм, синкхизъм и т. н.);
- ислямска цивилизация, в която доминира кораническата култура;
- руска цивилизация, в която в продължение на последното хилядолетие е вървял процес на
проверка на всички култури и тяхното съответствие с Божия промисъл.
 9

В. В. Путин в своето президентско послание през май 2003 година даде такава обобщена
характеристикана това явление за хилядолетния (направено е специално) период от историята на
Русия: «На цялото протежениена нашата история, Русия и нейните граждани са вършили и
продължават да извършват наистина исторически подвиг. Удържайки господартво на обширно
пространство, съхранявайки това уникално пространство, съхранявайки уникалното съобщество
от народи при силните позиции на страните по света – това е не само огромен труд. Това са още и
огромни жертви и лишения на нашия народ. Именно такъв е хилядолетния исторически път на
Русия. Такъв е способа нанейното възпроизводство като силна страна. И ние нямаме право да
забравяме за това».
Особенноста на Русия като господарство се състои в това, че тя е единственото такова в света
на държавността, която на протежение от столетия осъществява управлението на развиващите се в
нейните граници регионални цивилизации като едно цяло. Отличаването на Русия от всички
останали държави, включително такива гиганти като САЩ и Китай, се състои в това, че във всички
останали държави не е имало необходимост да се осъществява управление на «своя» регионална
цивилизация като единно цяло и това не е присъщо за културата на народите им.
Тоест в западната цивилизация всички народи живеят в своите страни. В Германия – немци, във
Франция – французи, в Италия – италианци и т.н. И развитието на тези народи е протичало основно в
пределите на държавните територии. Истина е, в САЩ в една държава живеят хора от различни
националности. Не е ли САЩ, като държава, наложила в хода на развитието си заграбването и
унищожението на самобитната индианска цивилизация за сметка на прииждащите от различни
страни хора в търсене на щастие, приключения, преживяване, огромна част от които престъпници –
бегълци от закона и т.н. Затова САЩ е конгломерат от хора от различни националности, но не
народи.
На Изток е така, както и на Запад: в Япония – японци, в Китай – основно китайци, в Индия –
индийци и т.н.
А в Русия в една държава исторически са се обединили и живеят съвместно от столетия руснаци,
татари, якути, буряти, чукчи, чуваши, марийци и т.н. При това в хода на концентрация нито един
народ не е бил унищожен (както това е било в САЩ). И всеки народ не само е съхранил
самобитността си, но и по пътя на взаимопроникването на култура е протичало обогатяването на
всеки народ за сметка на общението му с другите. Тоест Русия – това не е просто държава,
а държава–цивилизация. В това се заключва нейната «тайна», която от «веками непонятна
чужеземными мудрецами». И нейния пример на съвместно преживяване на различни народи може да
стане образец за формиране на цялата бъдеща цивилизация на планетата Земя. При това трябва да се
отбележи, че ако страните от Европа едва сега започнаха процеса на обединение, разрушаване на
границите, създаване на единна валута, то за Русия всичко това е минал етап. В този смисъл това, че
«световното задкулисие» се опитва да разчлени СССР–Русия – това е противоестественно и затова е
обречено на провал. «Колелото на историята» все още на никого не се е удало да завърти назад.
Всяка от четирите регионални цивилизации в сегашно време носи в себе си тези или онези черти,
които тя в историческа перспектива може да предаде на бъдещата глобална цивилизация на
планетата Земя. Такава глобална цивилизация в перспектива е длъжна в мир и съгласие да обедини
всички способни към това Човечество, избавяйки се от тези пороци на всяка регионална
цивилизация, която в продължение на цялата си история не са позволили възникването на такава
глобална цивилизация, която би обединила всички хора на Земята в справедливото жизнеустройство,
при което всички народи ще живеят без войни, в мир и съгласие, щастливо и задоволени. Един
от възможните образи на такава бъдеща цивилизация е създал знаменития съветски писател –
фантаст Иван Антонович Ефремов в своят фантастически роман «Туманность Андромеды»
(Мъглявината на Андромеда). Що се отнася до «перспективата на развитие» на тамошно
съществуващата на Земята глобална цивилизация, то образа на тази перспектива И. А. Ефремов е дал
в друг свой роман «Час быка» (Часът на бика).
Регионалните цивилизации се отличават една от друга не по техния начин на живот, а по
несъвпадащите господстващи в тях идеали за живот и практиката на техните въплъщения.
Доколкото библейската цивилизация е породила съвременната техносфера, в която реално живеят
 10

и представителитена всички останали регионални цивилизации, то в независимост

от заявяването на техните идеали, в глобалната цивилизация реално засега се въплъщават идеалите
на западната култура. С други думи, обективния процес на концентрация на производителните сили
на Човечеството върви по субективната библейска несправедлива концепция на управление.
Защо това се оказва възможно? Защото само в Библията, за разлика от всички останали «свещенни
писания», в напълно определени лексически форми е изразена социологическата доктрина, получила
названието доктрина на «Второзаконие на Исаак», съгласно което едни («богоизбраните») са
длъжни да господстват над цели народи и страни. Справедливата концепция не е изразена в
определени лексически форми във вид на социологическа доктрина в цялостен вид, а е била
«разсипана» в анекдоти, приказки, песни и т.н. Тоест не е имало чисто и ясно цялостно ръководство
за действие, не е било изложено и «разложено на фрагменти» КАК «да се направи беля», а са били
само едни замисли, идеи, намерения, мечти за бъдещето.
Последното хилядолетие Русия продължава в период на концептуална неопределеност, в
която колективно съзнателно и несъзнателно народите в границите на Руси, СССР, Русия с изменчив
успех противостоят на концептуалното натрапване в нейното управление на библейската концепция.
Това колективно съзнание на народа искренно се е опитвало да оцени библейската концепция в
съответствие с живота по справедливост, т.е. Божия промсъл. Ако разглеждаме всички запомнени
социални кризи в историята на Русия през последното хилядолетие от тази позиция, то се оказва, че
те винаги са били съпровождани от опитите на «световното задкулисие», винаги действащо чрез
националния «елит» на Русия, преминавайки ОТ управление по самобитната концепция (когато тя
изчерпвала себе си на някакъв етап) към библейската концепция на управление.
Нашите изследвания показаха, че да излезеш от състоянието на концептуална неопределеност е
невъзможно без създаването на една по-мощна концепция за жизнеустройството на хората на
Земята, която би съответствала на Божия промисъл, замисъла на живота по справедливост.
При И. В. Сталин беше направен опит да се реализира този замисъл на практика. Но дотолкова,
доколкото концепцията в цялостен вид не беше изразена лексически, то да се постигне това не се
удаде. Освен това, информационното състояние на обществото по времето на Сталин не позволяваше
на множество хора самостоятелно да осмислят произходящото и да излязат на ново мировозренческо
ниво на разбиране. Но въпреки това в този период бе натрупан огромен исторически опит.
Днес в има такава концепция, и ние открито я предявяваме. Тя съществуваше и преди,
доколкото неин носител се явяваше народа, пазещ нейните фрагменти в своите анекдоти, приказки,
песни, пословици, поговорки в образна форма. Днес, като Концепция за Общественна
Безопасност (КОБа), тя е представена на обществото в цялостен вид в лексическата форма на
великия ни език.

Глава 3

Тайните планове за превземане на СССР-Русия

«Безумие е да се мисли, че злите не творят зло»
(Марк Аврелий)
Източниците на кризата в Родината ни не са в това, че на нас нещо не ни достига. Ние имаме
всичко! Имаме минерални и енергийни ресурси, имаме поля, гори и реки, има трудолюбив, добър
народ и опитни, умели управници. Западната регионална цивилизация в галопа на неудържимото
потребление е изчерпала своите ресурси. Но в «благополучната» западна(ла) Европа няма ни газ, ни
нефт, ни злато, ни алуминий, ни мед, ни цинк…, там даже гори край пътищата не останаха, а
останаха само паркове. Едновременно с това «Запада» има огромно желание да продължи
благоденствието на «златния милиард», паразитирайки над другите страни и народи на планетата
Земя. И на първо място за сметка на Русия. Получили достоен ответ на своите претенции от нашите
дядовци и бащи във Великата Отечественна война, глобалните паразити на «световното задкулисие»
не са се отказали от своите цели, те смениха методите на техните посегателства. От открита военна
агресия преминаха към информационна война. Сега никой не смее да отрече напомпването по
 11

страниците на вестниците и списанията в целия свят, по радио вълните и екраните на телевизорите

ни убеждават в това, че «Русия претърпяла поражение в студената война». Това признават и
руските политици, учени и общественни деятели. А какво е това «студена» война? «Студена» война
– това е информационна война. Нашия народ и нашата страна се оказаха жертва на
информационната агресия на «Запада», осъществена под ръководството на «световната финансова
мафия» с методите на «културното сътрудничество». При такава информационна агресия
управляващия «елит» на страната-жертва натрапва и налага култура, чужда на самобитната култура
на народа. Вследствие на това «елита» (мислейки си, че «сам») в мярката на своето разбиране –
управлява страната в интерес на «културния» агресор. Управляващия «елит», в такъв образ, се
превръща в периферия (изпълнител) на световните мафиозни финансови кланове и способства за
реализацията на техните планове. Този способ на агресия дава по-устойчиви във времето резултати,
отколкото откритата военна агресия и окупация, доколкото маскира заробването като „благо“.
Загубилия в такава война може и да не осъзнава, че неговата страна вече е окупирана от неприятеля.
Някои бездумни потребители на чуждата култура могат даже да се радват на ярката реклама на
езика, който те и затова не разбират.
Грабителите не скриват целите си по отношение на нас. Широко известен е документа със
шестдесет и седем годишна давност: Директива на Съвета за национална безопасност на САЩ 20/1
от 18.08.1948 година «Целите на САЩ по отношение на Русия», в която се предвижда разчленение
на страни и поробване на нейните народи с «цивилизовани» способи – методи на «културното
сътрудничество», т.е. метода на студената война. При това трябва да се разбира, че САЩ се явява
само изпълнител на плановете на глобалната финансова мафия от паразити.

«Целите на САЩ по отношение на Русия»

Директива на Съвета за национална безопасност на САЩ 20/1 (извадки), гр. Вашингтон, 18
август 1948 година

«Правителството е принудено в интерес на разгърналата се политическа война да набележи по-

точни и конкретни войнственни цели по отношение на Русия когато вече, в мирно време, което
беше нужно по отношение на Германия и Япония още преди започването на военните действия с
тях. При държавното планиране до възникване на войната, следва да се определят нашите цели,
достижими както по време на мир, така и във време на война, съкращавайки до минимум разривът
между нас.
Нашите основни цели по отношение на Русия, в същност, се свеждат до две:
1) Довеждане до минимум мощта и влиянието на Москва;
2) Привеждане към коренни изменения в теорията и практиката във външната политика, към
която се придържа правителството, стоящо на власт в Русия.
Нашите усилия са Москва да приеме НАШАТА КОНЦЕПЦИЯ, равносилно заявено: нашата
цел – унищожение на Съветската власт. Отправяйки се от тази гледна точка, може да се каже,
че тези цели са недостижими без война, и следователно, ние сами признаваме това: нашата
крайна цел по отношение на Съветския Съюз – война и унищожение на силата на Съветската
власт.
Би билогрешно да се придържаме към такава линия на разсъждения.
Първо, ние не сме обвързани с определен срок за достигане на нашите цели в мирно време. Ние
нямаме строго начертан времеви шаблон за войни и мир, което ни подбужда да заявим, че ние сме
длъжни да достигнем нашите цели в мирно време, като затова ще прибегнем и към други
средства... Второ, ние обосновано решително не сме длъжни да изпитваменикакво чувство на
вина, добивайки се до унищожението на концепциите, несъвместими с международния мир и
стабилност, и заменими с концепция на търпимост и международно сътрудничество. Не е наша
работа да мислим над вътрешните последици, към коитоможе да доведеприемането на такъв вид
концепция в друга страна, в такъв смисълне сме длъжни да мислим, че носим каквато и да била
отговорност за тези събития...Ако съветските лидери счетат, че растящотозначение за по-
просветената концепция на международните отношения е несъвместимо със съхранението на
 12

тяхната власт в Русия, то това е тяхна, а не наша работа да работят и да се сдобият с това, че
са се извършили вътрешни събития... Като правителство ние носим отговорност за
вътрешните условия в Русия...
Нашата цел във време на мир не се явява унищожението на Съветското правителство. Разбира
се, ние се стремим към създаване на такива обстоятелства и обстановки, с които днешните
съветски лидерине ще могат да се примирят и които не ще им бъдат по вкуса, възможно е също,
оказвайки се в такава обстановка, те да не съумеят да съхранят своята власт в Русия. Накрая
следва де се подчертае с всичка сила – това е тяхна, а не наша работа. Ако действително възникне
обстановка, към създаването на която ние насочваме нашите усилия в мирно време, и тя се окаже
непоносима за съхранение на вътрешната система на управление в СССР, което ще застави
съветското правителство да изчезне от сцената, ние не сме длъжни да съжаляваме по повод на
случилото се, съответно ние не поемаме отговорност за това,че сме се стремили или осъществили
това.
Става дума предимно за това, че трябва да направим и държим Съюза слаб в политическо,
военно и психологическо отношение в сравнение с днешните сили, намиращи се не в неговите
предели на контрол.
Ние сме длъжни преди всичко да изхождаме от това, чеза нас няма да еизгодно или
практически осъществимонапълно да окупирамевсичката територия на Съветския Съюз,
установявайки на нея нашата военна администрация. Това е невъзможно както поради
обширността на територията, така и поради численността на населението... С други думи, не
следва да се надяваме да достигнем пълно осъществяване на нашата воля на руска територия,
както се опитвахме да направим това в Германия и Япония. Ние сме длъжни да разберем, че
крайното урегулиране трябва да бъде политическо.
В най-лошия случай, тоест запазване на съветската власт над цялата или почти цялата
територия, то ние сме длъжни да поискаме:
- а) изпълнение на чисто военни условия (предаване на въоръжението, евакуация на ключови
райони и т.н.), с което задълго да обезпечимвоенната безпомощност;
- б) изпълнение на условията с цел да се обезпечи значителна икономическа зависимост от
външния свят.
Всички условия трябва да бъдат обидни и явно унизителниза този комунистически режим.Те
могат да напомнят за Брест-Литовския мир от 1918 г., който заслужава най-внимателно
изучаване в тази връзка.
Ние сме длъжни да приемем в качеството на безусловен прецедент, че няма да подпишем мирен
договор и да възобновим обичайните дипломатически отношения с който и да е режим в Русия, в
който ще доминира някой от днешните лидери или лица, споделящ техния начин на мислене. Ние
достатъчно се натърпяхме през последните 15 години (т.е. годините на управление на Й.
Сталин1933-1948г.), нормални действия с такъв режим ще са невъзможни...
Такива цели ние сме длъжни да търсим в която и да е некомунистическа власт, която може да
възникне на части или на цялата руска територия в резултат на война? Следва с всичка сила да
се подчертае, че независимо от идеологическата основана който и да е такъв
некомунистически режим и независимо от това, в каква степен той ще е готов на думи да
възхвалява демокрацията и либерализма, ние сме длъжни да се сдобием с осъществяването на
нашите цели, произтичащи от вече упоменатите искания. С други думи, ние сме длъжнида
създаваме автоматически гаранции, обезпечаващи, че некомунистическия и номинално
дружелюбния към нас режим:
- а) няма голяма военна мощ;
- б) в икономическо отношение силно зависи от външния свят;
- в) няма сериозна власт над главните национални малцинства;
- г) не може да установи нищо подобно на желязна завеса.
В случай, че такъв режим ще изразява враждебност към комунистите и дружба към нас, ние
сме длъжни да се погрижим, че тези условия да се създали не в оскърбителен и унизителен образ.
Но ние сме задължени не с митове, а скатинари да ги завържем за защита на нашите интереси.
 13

Ние трябва да очакваме, че различни групи ще създадат енергични условия, за да ни подбудят да

предприемем такива мерки във вътрешните работи на Русия, които ще бъдат свързани с нас и ще
се явят като повод за политическите групи в Русия да продължават да искат нашата помощ.
Следователно, за нас е нужно да предприемем решителни мерки, за да избегнем отговорност за
решения, които именно ще се правят в Русия след разпада на съветския режим. Най-добрия
изход за нас – да разрешим на всички емигрантски елементи да се върнат в Русия максимално бързо
и да се погрижат за това, доколкото това зависи от нас, те да получат равни възможности в
заявката за власт. Вероятно, между различните групи ще избухне въоръжена борба. Даже в този
случай ние сме длъжни да не се намесваме, ако тази борба не застрашава нашите военни интереси.
По отношение силата на Комунистическата партия на Съветския Съюз – това е в най-висша
степен сложен въпрос, на който няма прост отговор. На всяка територия, освободена от
управлението на Съветите, пред нас ще застане проблема на човешките остатъци от съветския
апарат на властта. В случай на порядъчен отход на съветските войски от днешните съветски
територии, местният апарат на Комунистическата партия, вероятно ще излезе в нелегалност
както това се случи в областите, завзети от немците в недалечната война. След това той отново
ще заяви за себе си под формата на партизански банди.
В това отношение на проблема, как да се справим с тях е относително просто: за нас ще се
окаже достатъчно да раздадем оръжие и да окажем военна поддръжкана която и да било
некомунистическа власт, контролираща дадения район, и да ѝ разрешимда се разправи с
комунистическите банди до край с традиционните способи на руската гражданска война.
Далеч по труден проблем създават редовните членове на Комунистическата партия или
работниците (на съветския апарат), които ще ги обезоражът или арестуват или които ще се
отдадат на милостта на нашите войски или която и да е руска власт. В този случай не сме
длъжни да поемаме отговорност за разправата с тези хора или да отдаваме директни заповеди на
местната власт..., която ще дойде на смяна на комунистическия режим. Ние можем да сме
уверени, че такава власт ще успее много по-добре да осъди опасните бивши комунисти за
безопасността на новия режим и да се разправи с тях така, че за в бъдеще те да не носят вреда...
Ние сме длъжни неизменно да помним: репресиите от ръцете на чужденци неизменно създават
местни мъченици... И така, ние не сме длъжни да поставяме за цел на изпълнение на нашите
войски на териториите, освободени от комунизма, широка програма на декомунизация и като
цяло сме длъжни да оставим това на всяка местна власт, която ще дойде на смяна на
съветската власт.»
Сборник «Сдържане» (Документи за американската политика и стратегия 1945-1950 г.)
Публикувани в САЩ през 1978 година.

Дадената директива СНБ на САЩ 20/1 от 18.08.1948 г. стана достъпна на широките общественни
кръгове по книгата на историка, професор Н. Н. Яковлев, «ЦРУ против СССР», издадена в тираж
750.000 още през 1983 година. Въпреки това ръководството на страната, ЦК на КПСС и неговото
Политбюро не обърнаха внимание и никак не отреагираха на документалната информация,
изложена в книгата на Н. Н. Яковлев, както между другото, не отреагира и цялата «обезпокоена»
партийна, политическа, научна и интелектуална общественност.
По същия начин не отреагира тази «обезпокоена общественност» и на вече широко известната по
това време «доктрина на Алън Далес», директора на ЦРУ на САЩ, разработена веднага след
Великата Отечественна Война през 1945 година.

Доктрина на Алън Далес

«Ние хвърляме всичко, което имаме, всичкото злато, всичката материална мощ и ресурси за
затъпяването и оглупяването на хората. Човешкия мозък, съзнанието на хората е способно на
изменения. Посявайки хаос в Русия, ние незабелязано ще заменим ценностите им с фалшиви...
Ние ще намерим наши единомишленници, наши помощници и съюзници в самата Русия. Епизод
 14

след епизод ще се разиграва грандиозна гибелна трагедия за най-непокорния народ на земята,

окончателно угасявайки неговото самосъзнание».
От литературата и изкуствата ние… постепенно ще им измъкнем социалната същност,
ще отучим художниците, ще отбием в тях желанието да се занимават с изображения,
изследването... на тези процеси, които протичат в дълбините на народните маси.
Литературата, театъра, киното – всичко ще изобразява и прославя най-неизменните човешки
чувства. Ние всячески ще поддържаме и повдигаме така наричаните художници, които ще
започнат да насаждат и набиват в съзнанието култа към секса, насилието, садизма,
предателството – с други думи, всяка безнравственост.
В управлението на държавата ние ще създадем хаос, неразбория. Ние незабележимо, но
активно и постоянно ще спомагаме самозатъпяването на чиновниците, бюрокрацията и
безпринципността. Честността и порядъчността ще бъдат усмивани и ще станат никому
ненужни, превръщайки ги в преживелица от миналото. Арогантността и наглостта, лъжата
и измамата, пиянството и наркоманията... и враждата между народите, а преди всичко
враждата и ненавистта към руския народ – всичко това ние ловко и незабелязано ще
култивираме.
И само малцина, много малко хора ще се досещат и разбират какво всъщност се случва. Но
такива хора ние ще поставим в безпомощно състояние, ще ги превърнем в посмешище, ще
намерим способи да ги оплюем и да ги обявим за отхвърлени от обществото...
Ние ще се борим за хората в детските, юношеските години, винаги главното изложение ще
се прави за младещта, която ще започнем да разлагаме, развращаваме, да я разсипваме. Ние ще
направим от тях космополити.»
Така че «студената война» не е започнала с речта на Чърчил във Фултон през 1946 година, което
потвърждава информацията на «официалната историческа наука», а малко преди това…
Директива на СНБ САЩ 20/1 от 18.08.1948 г. – това не е отделен епизод, един вид «изхвърляне»
от общественната статистика на фактите, характеризиращи външната политика на САЩ. Така в
директива на СНБ на САЩ 68 от 30.09.1950 година се казва:
«…да се сеят семената на разрушение вътре в съветската система за това, за да заставим
Кремъл в крайна сметка да измени политиката си. Но без превъзходяща налична и леко
мобилизируема военна мощ подтиквана към «сдържане», което по своето същество е политика на
разчетено и постепенно принуждаване, нищо повече от блъфиране.
На нас е нужно да водим открита психологическа война с цел предизвикване на масово
предателство по отношение на Съветите и разрушаване замислите на Кремъл. Да се усилят
позитивните и своевременни мерки и операции с тайни средства в областта на икономическата и
психологическата война с цел да се предизвикат и поддържат вълнения и възпитаване в избрани
стратегически важни страни – сателити.
Тихомълком да се утвърждават ценностите на нашата политика и действията трябва да са
такива, че да предизвикват коренни изменения в характера на съветската система, срив в
замислите на Кремъл – първата и най-важна крачка към това изменение. Съвършенно очевидно е,
че това ще излезе скъпо, но по-ефективно, ако тези изменения се явят в резултат на действие на
вътрешни сили в съветското общество...
Победата, вероятно, обезпечавайки срив в замислите на Кремъл и постепенно увеличaвайки
силите на свободния свят и пренасянето им в съветския свят в такъв смисъл, че ще се осъществи
вътрешно изменение в съветската система».

Харвардския проект

По-точно за плановете на «глобализаторите» е разказано в книгата на историка, член на съюза на

писателите на Русия, доктор на филологическите науки, академик Ю. К. Бегунов «Тайните сили в
историята на Русия» (С.-Петербург, 1996 г., издателство на съюза на писателите на Русия, тираж
1.500,стр.326,327,328):
 15

В началото на 80-те години на съветското разузнаване се удаде да се сдобие с материализа така

наричания «ХАРВАРДСКИ ПРОЕКТ». Той се състои от три тома: «Перестройка», «Реформа»,
«Завършване».
В началото на първия том има голям преамбюл, в който се говори за това, как на границата на
XX-и с XXI-ви век Човечеството го грози страшен кризис от липсата на суровини и енергийни
ресурси. Англосаксонските аналитици по екология достигнат до заключението, че спасението на
Човечеството зависи от това, до колко ще му се удаде да разреши общите задачи след
унищожението, както говори тогавашния президент на САЩ Роналд Рейгън в «Империята на
злото», тоест за сметка на СССР, със запланирано съкращение на населението в 10 пъти и
разрушаване на националната държава. Програмата е разчетена на три петилетки.
В първата петилетка от 1985 до 1990 година ще протича «Перестройка» с нейната гласност,
борба за социализъм «с човешко лице», подготовка на реформата «от социализма към
капитализма». «Перестройката» е длъжен да ръководи един вожд, предполагаемо Генералния
секретар.
Втория том е посветен на «Реформата», нейното време е 1990 -1995 година, а целите ѝ са
следните:
1. Ликвидация на световната социалистическа система.
2. Ликвидация на Варшавския договор.
3. Ликвидация на КПСС.
4. Ликвидация на СССР.
5. Ликвидация на патриотичното социалистическо съзнание.
«Реформата» трябва да ръководи друг вожд.
Третия том е наречен «Завършване», което трябвало да се ръководи от трети вожд, а
неговото време е – 1996–2000 година. Той съдържа следните точки:
1. Ликвидация на Съветската армия.
2. Ликвидация на Русия като държава.
3. Ликвидация атрибутите на социализма, в смисъл безплатното образование и медицинското
обслужване, и въввеждане атрибутите на капитализма: за всичко трябва да се плаща.
4. Ликвидация на сития мирен живот в Ленинград и Москва.
5. Ликвидация на общественната и държавна собственност и въввеждане на частната
собственност повсеместно.
«Завършването» се съпровожда с измръзване на гладното население на Русия, построяване на
хубави пътища до морските пристанища, по които ресурсите и богатството на Русия надлежно
ще бъдат изкарвани зад граница. За сметка на Русия Запада се надява да реши много от
проблемите си и да я изцеди като лимон, а територията ѝ да «отдаде» на англосаксонската
раса».
За съществуването на такива планове свидетелстват не само нагледните резултати на така
наричаната «реформа», осъществяване от «глобализаторите» в нашата страна с ръцете на нашите
безумни демократизатори, но и откровенните признания на изпълнителите на плановете на
«глобализаторите» както в САЩ, така и в Европа, направени от тях в края на 90-те години.
Откровенни признания
«За да подготвим Америка за встъпване в ХХIвек, ние сме длъжни да се научим да управляваме
със сила, предопределяща промените в света, обезпечавайки сигурността и надежността на
ръководната роля на Америка на дълги времена. 50 години назад Америка, проявявайки
далновидност, е ръководила изграждането на институти, обезпечаващи ѝ победа в «студената
война» и съумяващи да отстранят множество препядствия и бариери, разделящи света, в който
са живеели нашите родители…»
(Послание на Президента на САЩ Б. Клинтън «За положението в страната» от 7 февруари 1997
година)
 16

«Ние похарчихме трилиони (отдавна са квадрилиони към днешна дата – леко уточнение) долари
за четиридесет години, за да оформим победа в студената война против Русия»
(Държавния секретар на САЩДж. Бейкър)

«Победата на САЩ в студената война беше резултат на целенасочена, планомерна и

многостранна стратегия на САЩ, нацелена към съкрушение на Съветския Съюз. Хода на
историческите събития беше предопределен от стратегическите директиви на Рейгън. В крайна
сметка скритата война против СССР създаде условия за победа над Съветския Съюз.»

(Директора на Центъра за политика и безопасност Ф. Хафни)

«Запада е длъжен да направи всичко възможно,… иначе САЩ и Запада рискуват да изпуснат
победата от ръцете си в студената война, която може да се обърне от резултат на поражение...
Русия – ключа към успеха. Именно там ще бъде спечелена или изгубена последната битка на
студената война. Не «може да има по-високи цели.»

(Президента на САЩ Р. Никсън )

«Русия е победена държава. Тя загуби титаническата борба. И да се говори, че «това не била

Русия, а Съветския Съюз» – значи да се бяга от реалността. Това беше Русия, наречена Съветски
Съюз. Тя отхвърли призивите на САЩ. Тя беше победена. Сега не трябва да си измисляме илюзии за
великодържавността на Русия. Нужно е да се насочим към такъв род мисли,че Русия ще бъде
раздробена и под опека.»

(Секретаря на Тристранната комисия З. Бжезинский)

«Разпада на Съветския Съюз – това безусловно е най-важното събитие на съвременноста, и

администрацията на Буш прояви в своя подход към този проблем поразително изкуство...Аз
предпочитам Русия в хаос и гражданска война с тенденция към съединяване към единна, крепка
Централизирана държава»

(Членана Тристранната комисия и ръководител на «Бнай Брит» Х. Кисинджер)

«… задачата на Русия след загубването на студената война е обезпечаванена ресурси за

благополучието на нашата страна. Но за това ще са нужни петдесет – шестдесет милиона
души.»

(Премиер–министъра на Великобритания Дж. Мейджер)

Както виждате, уважаеми читатели, грабителите престанаха да скриват своите цели и планове на
действие по отношение на нашата Родина. Тайната престана да бъде тайна. Има множество
изказвания на тази тема. Но което е най-главното – те сами публикуваха бившите по-рано секретни
документи, свидетелстващи за техните завоевателни планове. Даже си учредиха медал «за победа в
студената война» (см. рис. 3-1).
 17

А от това следва много важен извод за всички родолюбци. Той е пределно ясен. Ако противника
е признал, че осъществява агресия против твоята страна, това дава право на народа на
страната да не признава резултатите на агресията и да действа против окупантите и
подръчните им предатели на Родината, изхождайки от своето разбиране за настъпилата
обстановка с цел освобождаване на своята страна. Тоест, това предполага да не признава нито
«разпада» на СССР (било то «разчленение»), нито резултатите от грабителската приватизация, нито
нищо останало, което е направено със страната и народа.
Моля читателя да обърне внимание на разликата в оценката на сложната ситуация с оценката на
ситуацията на «правителството».

Как се е реализирал и се реализира сега «ХАРВАРДСКИЯ ПРОЕКТ»

Лично аз посвещавам тази книга на описаниeто на методите и способите за реализацията на този

процес. В концентриран вид той е изложен в приложение 6. Въпреки това, за да може в дълбочина да
разберете причините за процеса, методите и способите за неговото осъществяване, а най-главното –
как да противостоите на този процес на унищожение на нашата страна и нашия народ, е необходимо
да си изясните много неща, които умишленно са скривани от нас. А когато разберете – можете да
осъзнаете и да пристъпите към действия. Те също са изложени в тази книга. Тук засега следва да се
каже, че основен инструмент за разрушението на СССР е станал висшето ръководство на СССР
оглавено от Горбачов. Горбачов е мерзавец. Той е знаел, какво ще стане със страната, но съзнателно
се отдръпна настрани, за да може всичката мръсотия да се припише на пияницата Елцин.

Глава 4

Тайните за удържане на победа в «студената» война

«И невъзможното е възможно»
(А. Блок)
Ако замислящия се читател съпостави съдържанието на всички изложени в глава 3 документи и
изказвания със случилите се за последните години събития в СССР–Русия, то той без особен труд
ще види практически стопроцентовото съвпадение. От това мислещия човек сам може да си отговори
на много въпроси. При това трябва да възникне въпроса: Защо тогава идеологията на марксизма,
явяваща се държавна идеология на СССР, не можа да отрази «идеологическата депресия» на
буржоазната идеология на Запада, необръщайки внимание на това, че «учението на Маркс е всесилно
затова, защото е вярно»?
 18

Ако признаем нашето поражение в информационната война, то може да се каже, че ние вече сме
окупирана страна, въпреки, че на улиците на нашите градове засега не се виждат «фрицове» в сини
каски с автомати. Но това е малко различие на окупационния режим в условията на
информационната война от обичайната, тоест «горещата». И ако оценим действителността от тази
позиция, то ние ще успеем да видим, че наистина:
- ние сме окупирана страна и чрез геноцид понасяме загуби на жива сила, като десетки наши
сънародници всеки месец падат на полетата на невидимата война;
- ние сме окупирани и затова сме длъжни да отмъстим на окупантите с такива средства, с
каквито те изразходват за нашето унищожение. Затова на Запад тече река от нашите природни
богатства, нашите енергийни ресурси, нашия капитал;
- ние сме окупирана страна и затова на нас ни налагат чужда идеология, чужд език, чужди
герои;
- ние сме окупирана страна и затова ни лишават от нашата героична история, в която сега
всичко е оплюто, за да няма на какво да се подпрем и изправим, защото искат от нас да
направят малоумници (нищо не помнещи).
Възможно е, че именно в този смисъл ние сме окупирана страна. Но е лъжа, че сме загубили
«студената война»! Изгубили сме само едно от сраженията в «студената война», която се води от
световните финансови кланове за установяване на «световен ред», в течение на целия глобален
исторически процес. По същество ние всички, целият наш народ, стоим пред избор:
Или да се примирим с поражението и да се превърнем в стадо роби, които ще се бъхтят на
суровинните плантации на «домакините» на планетата.
Или да осъзнаем същността на информационната война, да овладеем нейните форми и методи, да
изработим своя стратегия и да преминем в настъпление.
Изборът, продиктуван от цялото наше велико минало е един – ние никога няма да станем роби!
В нашата история е имало моменти, когато ни се е струвало, че няма никаква надежда, че страната
е в ръцете на окупантите и армията е разбита. Но винаги са се намирали хора, които са казвали:
«Лъжеш! Няма да го вземеш! Нашето Дело е Право! Врага ще бъде разбит! Победата ще бъде за
нас!», и тази победа – чрез жертви, лишения, борба – идваше, и страната отново се издигаше от
небитието. Такаще бъде и сега! И ние отново заявяваме: «Нашето Дело е Право! Врага ще бъде
разбит! Победата ще е за нами! С нами Бог!»
За да победиш в обикновена «гореща» война, трябва превъзходство в танкове и самолети,
пушки и ракети, нужно е умело да се владее цялата тази сложна техника. Накрая, нужен е неумиращ
дух и вяра в Правото Дело.
За да победим в информационната война, необходимо е превъзходство в «информационното
въоръжение», в заемането на обобщени средства за управление на страните и народите. За
овладяването на такива средства е нужна по-висока, от колкото в нашия противник, мяра за
разбиране на общия ход на нещата, нужен е този неумиращ дух и тази вяра в Правотата на нашето
дело. Но преди всичко, необходимо е разбиране на правилността (правотата) на това Дело. Ето най-
главните «тайни» за удържане на победа в «студената» война.
Просто казано, необходимо е:
1. Създаване на по–мощно информационно оръжие, от това у противника.
2. Разработване на разгърнат стратегически план за отражение на информационната агресия,
преход в контранастъпление с цел нанасяне на «противника» съкрушително поражение и удържане
на победа в натрапената ни информационна война.
3. Сформиране на армия от патриоти на Родината и научаване на воините ѝ в съвършенство да
владеят информационното оръжие, мобилизирайки ги в дружни, сложни действия с цел удържането
на пълна и окончателна Победа над противника.
Става дума за създаването на определена структура, която ще бъде насочена за решаване на
поставената задача. Необходимостта от такава структура следва да има Пълна Функция на
Управление. Засега може да се направи такова сравнение. Ако по време на Великата Отечествена
война всеки патриот на СССР е воювал за своята квартира (дом), за своето село, за град, то биха ли
услели те да победят врага? Разбира се, че не. Всички са щели да ги унищожат поотделно.
 19

Победата във ВОВ беше достигната за сметка на обединените усилия на целия народ на страната
при управление на бойните действия от един център - Щаба на Върховния Главнокомандващ. Нещо
подобно, отчитайки това, че войната не е «гореща», а «студена», трябва да се направи и сега. Но за да
не се осъществи такова обединяване, всички родолюбци предварително ги ориентираха към защита
на техните лични интереси: всеки за себе си! Аграрите – за себе си, работниците – за себе си,
предприемачите – за себе си, военните – за себе си, пенсионерите – за себе си и т.н. Такава
особенност се обезпечава с «автомизацията» на нашия народ, равносметката от което ще бъде
изложена по-долу. От тук следва необходимостта от обединяване на всички родолюбци. И в книгата
иде реч за сериозно теоритическо обосноваване на такова единение (обединяване в едно). Как се
изгражда отношението на хората в съвременното общетво: «от общото към частното» или «от
частното към общото»? Демократизаторите утвърждават, че трябвало «от общото към частното». За
ъглов камък те поставят «правата на човека». От тук и лозунгите: «Обогатявайте се! Заработвайте!»
До какво доведе това – свидетелства обстановката в страната! Първо мисли за Родината, а после за
себе си!
4. Пристъпване към водене на информационна борба на всички фронтове концентрирайки
усилията на главните направления, умело маневриране при водене на информационните сражения и
боеве, нанасяйки мощни информационни удари по противника с цел неговата деморализация и
привличане на неговите войски на своя страна.
5. Осъществяване на непрекъсната координация в усилията на свойте войски. При
необходимостда се коректират плановете за водене на бойните информационни действия с отчитане
на възникващи обстоятелства, подчинявайки всички свои действия на целесъобразността по пътя на
достижение на пълна и окончателна Победа.
Такива в най-общ вид са основните мерки, които е необходимо да се предприемат за отразяване
на информационната агресия и достигането на Победа. При това следва да се знае, че разбирането за
Победа в «студената» война не е тъждествено с разбирането за победа в «горещата» война. Това се
отнася и за разбирането на «противник». Но за всичко това по-нататък в книгата.
Искаме ли това или не искаме, следва да се признае, че процеса на концентрация на управление
на производителните сили практически е завършен. Земята и цялото Човечество представляват
(могат да се сравнят с) огромна подводница. Екипажа на подводницата е цялото Човечество.
Подводницата се състои от множество сектори. Всеки отсек – отделна страна. Във всеки отсек –
страна живее определен народ. И сега в наше време, всички линии на енергопренасяне, кабелни
връзки, туризъм, торговия, интернет и т.н. са готови. В един отсек – страна произвеждат
електроенергия, в друг – кухнята където готвят храната, в трети си почиват и т.н. Тоест всички
страни са станали взаимнозависими едни от други (см. рис. 4-1).
 20

И на «тази подводна» лодка библейската концептуална власт се опитва окончателно во веки-

веков да запази установения стотици години назад единен безнравствен, несправедлив, античовешки
«световен ред», единни несправедливи «закони» и единни несправедлви «правила на
играта» (отношението между хората), базираща се на принципа «разделяй и властвай». Този
принцип в живота на всеки човек и обществото като цяло се реализира надалече и наблизо,
навсякъде и във всичко, и във всички. Ето няколко примера:
- единния и взаимосвързан човешки организъм докторите го лекуват на части. Един доктор
отговаря за сърцето, друг за дробовете, трети за бъбреците, четвърти за мозъка, пети за очите
и т.н., и т.н.;
- «единицата на измерение» на Човечеството се счита отделния човек, въпреки, че
възпроизводството на поколения е възможно само при условие на «наличието» на жени, мъже
и деца. Тоест «единицата на измерение» на Човечеството трябва да е семейството. А засега
тържествуват «правата на човека»;
- «проблема» под название «родители и деца» е създаден специално, за да разедини
поколенията и на първо място руските хора един от друг. Замислете се, хора! Нали у така
наречените «кавказци» младежта цени и уважава свойте старци. А у русите? «Писнаха ми тия
родители». Това обединение се реализира по много факти. Основно – това е културата на
обществото като цяло. Но за просто разбиране на миналото ще приведем от съвременното
житие. В една квартира от 2-3 стаи да живеят в приемственост поколения (прадядовци и
прабаби и баби, бащи и майки, деца) е невозможно по принцип;
- лъже-християнството насажда автомизация на обществото, когато всеки човек е длъжен да
се грижи само за себе си, за своята душа, за да може след смъртта да попадне в рая. «Спаси се
сам – и хиляди ще се спуснат около теб». Този тезис се отрича от управлението на всички
общественни процеси;
- различните идеологии на религиозните конфесии/изповедания също разделят хората;
- разделение на хората на «богати», «средни» (средна класа) и бедни»;
- сита и ярка («винаги огрята») столицата предизвиква ненавист у ограбените хора по цялата
страна. Това също е «Разделяй и властвай», за да има възможност в необходимия момент да се
укаже и покаже над кого да се вдигат «вили и секири».
 21

Подобни примери може да се дават много. На читателите се предлага сами да поразмишляват и да

посочат подобни примери в процеса на четене на книгата.
При тези условия опита да се установи свой отделен ред само в своя «отсек» е обречен на провал
по силата на взаимозависимостта на странита и тяхната несамодостатъчност. И само Русия засега
още се явява самодостатъчна страна, където има всичко за самостоятелното развитие по целия
спектър сфери и отрасли на човешката дейност. И само Русия засега още може да наложи свой
нравствен човешки справедлив порядък в своя «отсек». Но при това положение тя ще е принудена да
поеме отговорност и за привеждането на такъв нравствен човешки порядък на цялата «подводна
лодка». Такова положение на нещата на «подводната лодка» на съвременния етап от глобалния
исторически процес са длъжни да разберат всички национал–родолюбци и евразийци на всички
места, които считат, че може да наложат СВОЙ ред само в СВОЯТА страна. Мафията на
глобализаторите не ще им позволи да направят това, тя ще намери способи «да върже в мрежа»
всички опити за обособяване в своя отсек и живот по свои правила.
Но ситуацията не е безнадеждна. Изход има. Още повече, че ситуацията обективно се оформя в
полза на Русия. Ето в какво се състои работата. Протичащия в съвременното общество процес на
логика за жизненното поведение на хората, смяната на логиката на социалното поведение, за която
ще тръгне реч по-нататък, е довел до това, че «екипажа» на «подводната лодка» е започнал да излиза
от повинността на «световното задкулисие» глобални паразити. Техните «правила» и «закони»
престават да действат, което може да доведе до гибел на цялата «подводна лодка», а така също и
целия «екипаж» заедно с «командването». Трябва спешно да се предприемат мерки за
предотвратяването на гибел. Как може да се направи това? Ако действаме по «техните» «правила»,
по «техните» закони, съответстващи на безнравственната несправедлива концепция за
жизнеустройство, не ще ни се удаде да предотвратим гибелта на цивилизацията, доколкото
«членовете на световното правителство–задкулисие» сами са станали заложници на тази
несправедлива концепция и съответстващите ѝ закони. Необходимо е да се предяви на целия
«екипаж» на «подводната лодка», на цялото Човечество свои «правила» за жизнеустройство, които
биха позволили установяване на справедлив ред на «подводницата».
И такива правила, такава концепция има днес в страната. Това е Концепцията за Общественна
Безопасност. Тя се базира на принципа «съединявай и съзидавай». Както видждате този принцип е
пряко противоположен на принципа «разделяй и властвай». Той предполага снемане на всички
противоречия, заложени в библейската концепция на управление, някои примери от която бяха
приведени по-горе. И трите най-главни противоречия, които трябва да се премахнат, са:
1. Противостоянието на «материализма» и «идеализма», науката и религията.
2. Противостоянието на различните религиозни конфесии, духовни учения, култове и т.н.
3. Противостоянието по така наречения «национален признак».
Без снемането на тези основни противостояния, да се говори за преход на Човечеството към
справедлива концепция на жизнеустройство, просто няма смисъл. Веднага щом хората в другите
страни след съответстващото доверие към основните положения в КОБа разберат, че по отношение
на всички страни и всички народи се реализира принципа «разделяй и властвай», тогава ще «рухне
това, което ни дели».
И тук възниква въпроса за това, КАК може да се постигне това теоритически и практически. В
книгата, отговор на въпроса «КАК?» е даден. Но всяко нещо с времето си. Първо трябва да се усвоят
някои ключови положения в КОБа.
Ние смятаме, че съществуващото днес състояние на концептуална несправедливост, когато
предишната концепция е изчерпала своите възможности, а новата още не е станала достояние на
обществото, трябва да се разрешава без конфликти, войни и революции.
Предявената на обществото Концепция за Общественна Безопасност отговаря на
изискванията на новото информационно състояние и е способна да извади човека от ямата, в
която го е хвърлила библейската концептуална власт на «световното задкулисие». Но за да усвои
основните положения на КОБа, да ги разбере и дълбоко да вникне в смисъла им, първо трябва да си
изясни тайните «закони» и «правила» на библейската концепция за управление на хората, народите и
страните.
 22

Глава 5

Тайната за строителството на глобалната пирамида на «световния ред»

«Каждый сверчок знай свой шесток»
(Руска народна пословица), или както казваме ние « Всяка жаба да си знае гьола»
«Духа на робството се крие в кумира и в Кааба,
Тризвън камбанен – езика на смирени роби,
И робски чер печат еднакво си лежи,
На четива и кръста, на църкви и михраби»
(Омар Хайям)
Ако вие вземете еднодоларова бумажка/хартийка (купюра на 1 долар на САЩ) и внимателно я
разгледате (см. рис. 5-1), то на едната от страните ѝ вие ще видите изображение на пирамида с
отсечен (обрязан) връх, която сияе в изходящите от нея лъчи.

В този отсечен триъгълник/покрив стои «масонското oкo». А по долу, под покрива, стои
«мавзолея», безвърха пирамида, съставена от множество «тухли». Под това съоръжение има надпис
на латински «novus ordo seclorum» – «нов (световен) ред завинаги».
Както виждате, глобализаторите не скриват от нас устройството на своя «световен ред» –
общественните отношениия между хората на планетата Земя. Те са изобразили това устройство на
един от символите на власт – еднодоларовия купюр. А в какво е смисъла на такова устройство?
Дайте да разберем. Ще започнем ето с какво.
Натрапеното на обществото делене на труда на хората на умствен и физически – това е лъжа.
Получава се, че зидаря не мисли с главата си когато строи дом, а само работи сръце. Напълно
 23

очевидно е, че това е лъжа! Още повече, че добрия зидар го отличават по неговите знания! Той знае
как трябва да се зида стена, да се направи покрив, прозорец и т.н. А писателя (работник на ужким
само на «умствения труд») се изморява доста не само умственно, но и физически, когато пише с
писалка на хартия. Такова разделение на труда на «умствен» и «физически» е направено умишленно,
за да се скрие управленческия труд и да не се носи отговорност за качеството на неговата работа.
Първо труда на всички хора се дели на:
- управленчески;
- производителен.
Производителен труд – в резултат на който се произвежда някакъв продукт. Такъв продукт може
да бъде материален (самун хляб, стол, лъжица и т.н.) или информационен (картина на художник,
книга на писател и т.н.). Затова към производителния труд следва да се отнесе труда на всички хора,
произвеждащи продукти, както материална култура на обществото, така и информационна култура
(духовна). Такъв е труда на дървосекача, строителя, писателя, лекаря, учения, изобретателя и т.н.
Работниците на управленческия труд (управленците) осъществяват «събиране», координация
(съгласуване) на усилията на работниците на производителния труд. На различните нива на
управление (цех, завод, град, страна, Човечество) обема на такава управленческа дейност е различен,
но по същност работата е една – осъществяване на управление както на дотделния човек, така и над
огромни маси хора, и даже цели народи и страни за достигане на определени цели на управление.
В глобалния исторически процес такова раделение на труда на хората на управленци и
производители е носило естествен характер, а разделящата ги граница е минавала по отношение на
тяхните знания. Това е станало, драги читатели, в дълбока древност. В първобитно общинния строй е
имало хора, които са се отличавали с определени способности: предсказване на времето, лечение на
хората и т.н. А тогава това е било много важно за общината, за всички хора. Заболял еди кой си, а
този «особен» човек ще го излекува. Или събрали се всички на лов, а този «особен» човек говори, че
утре ще има дъжд, не трябва да се ходи днес, а в други ден, тогава ще е по-хубаво времето. И т.н. ...
Общината такива «особенни» хора ги е забелязвала, отделяла ги е от своята среда и им е създавала
необходимите условия за тяхната дейност. Тези условия по принцип се свеждали до едно нещо:
освобождаването на такива хора от необходимостта да ходят на лов, да орът и да сеят полето, да
правят дрехи... тоест да се занимават с производителен труд. В такъв образ, у тези хора се появило
моного време за придобиване на нови знания. Те са могли да наблюдават звездите, времето, да
съпоставят различните болести и поведение на хората, тоест могли са да анализират. Всички
останали през това време са били принудени да се «сдобиват с насъщния хляб» «с пот на челото». Те
са се изморявали, и не им е било до усвояване на нови знания. Тоест отначало разделението на
производителния и управленчески труд е носило естествен характер. «Особенните» хора общината
отделяла от своята среда заради техите способности.
Само че, инстинктите на родителската любов за съхранение довели до това, че «особенните» хора
започнали да скриват своите знания от останалите хора, да ги предават само на своите деца, които
далеч не винаги са обладавали тези или онези «особенности»-способности, които са обладавали
техните «особенни» родители. Така се формирал древния «елит» и протичало клановото разделение
(обособяване) само в себе си. «Елита» си присвоил монопола на достъп до знанията. Всички, които
не принадлежали към «елита» самия «елит» започнал да ги счита за «сган», «сбирщина», «тълпа». В
резултат се формирали две пирами (см.рис. 5-2):
1. Пирамидата-структура на обществото (пирамидата на властта).
2. Пирамидата на владяното от хората знание (пирамидата на знанието).
 24

В пирамидата на знанието на самия връх е цялата пълнота на наличните в обществото

фактологични знания и методология за получаване на нови знания. Под нея – частични, «парчета»,
фрагментирано знание. По отношение към знанията се формирала пирамидална структура на
обществото («пирамида на властта»):
На върха на пирамидата – «жречеството». То е обладавало всичкото в пълност известно за
историческия период знание (фактологията) и методологията за получаване на нови знания. Сега от
първоначалното жречество са останали само «жалки подобия», доколкото, скривайки от хората
пълнотата на знанието, древното жречество постепенно изпаднало в сатанизъм и се лишило само
себе си от достъпа към получаване и усвояване на нови по-висши занания, които то е имало по-рано
«в началото на своята кариера». Затова наследниците на древните жреци постепенно деградирали и с
времето се превърнали вече не в жреци, а знахари, обладаващи някакви древни знания и технологии
за лечение на хората, манипулиране на съзнанията им и т.н. «психотехники - психотерапии». Но
методологическо получаване на нови знания те в наше време повече не обладават. По-подробо за
този процес ще бъде разказано в книгата по-късно, след довеждането на нови до читателя за него,
необходими му знанния. В нашето съвременно общество това същото йерархическо висше
псевдожречество (или по-точно знахарство) на политически език едни го наричат «световно
правителство», други «сили на Запада», а някои – «световно задкулисие», глобализатори. В КОБа
това псевдожречество е названо «Глобален Предиктор» (ГП). «Предиктор» означава предсказател,
предуказател (т.е. «жрец», доколкото в самото начало на своето формиране, в Древен Египет, това
действително са били жреците). А «глобален» означава, че този «предиктор» претендира за
формирането и управлението на общественните процеси в мащаба на цялото Човечество.
 25

Защо в КОБа в дадения случай се използва чуждата дума «предиктор», а не е казано направо –
«жрец»? Това е направено специално. КОБа не е предназначена само за Русия, но и за цялото
Човечество. И материалите в КОБа се превеждат от руски на много други езици. А в западите
европейски страни под думата «жрец» се разбира човек, който принася в жертва на бога различни
животни, гълъби т.н. Затова, за да избегнем недоразумение при превода, ние използваме думата
«предиктор». А в западните «просветени» общества трябва да знаят, доколкото във висшите учебни
заведения при изучаването на математика им дават математически «приемник», който се нарича
«предиктор-коректор», което в превод означава «предсказател-поправчик». Тоест на езика на
математиката този термин означава, че за управлението на някакъв процес трябва първо да се укаже
«къде трябва да се отиде», «какво да се направи» и «какво ще получиш в резултат» («предсказваш
го»). След това, когато започнеш да правиш това, което си предсказал, ти се движиш натам, на
където си си набелязал (също на езика на математиката). Тези резултати могат да се окажат различни
от тези, които си очаквал. След което трябва да внесеш поправка и в «къде отиваш», и в «какво ще
правиш », и в «какво ще получиш» (тоест да коректираш това, което по-рано си предсказал). А
«глобален», което бе казано по-рано, означава, че около 3,5 хиляди години назад това жречество (а
това е било древноегипетското жречество) е посегнало на установената на цялата планета Земя
глобална неволна цивилизация. И ние с вас живеем в такова време, когато нейното «строителство»
фактически е пристъпило към завършване. Затова нравственността на ГП може да се разшифрова
като «глобалния паразит», доколкото тази мафия паразитира върху «тялото на цялото Човечество».
1. По-долу от покрива на пирамидата (горната част на «мавзолея») се намира мястото на
управленческия «елит». «Елита» не обладава цялата пълнота на знанието. Псевдожречеството му е
давало знания (фактология) на части за касаещото го, а цялото, пълно знание не му е давало. В
резултат на това «елита» не е виждал и не вижда до сега цялостта и взаимовръзките на всички
процеси и не разбира това, което се случва всъщност. Едновременно с предоставените на «елита»
ущърбени знания, псевдожречеството поддържа у «елита» чувството за превозходство над
останалите хора, още повече, че «елита» е създаван основно на базата на еврейството. На тях им се
говори, че те са «избраните», даже «богоизбраните», че те са «най-умните», «най-надарените», че те
имат право на «особенно» място в обществото. Това позволява на лъже-жреците безструктурно да
управляват «елита», а дозираното подаване на знания на «елита» позволява да държат «елита» в
повинност. Помните лозунга: «Всеки е длъжен честно да си върши работата си!»? Ето «всеки» у
нас в страната и е вършел «своята работа», а «те» (глобализаторите) са следили за всички наши дела
и са направлявали всички наши усилия за достижение на своите интереси. Затова, какво е това
«безструктурно управление», ще бъде разказано подробно в книгата по-нататък.
Затова, да се управлява обществото устойчиво, трябва «елита» да не се досеща кой го управлява.
Затова «елита» не трябва много да се заседява на местата си, за да не успее да разбере кой го
затъпява. Затова Глобалния Предиктор-паразит от време на време го подменя. Използвайки всякакви,
подходящи за случая лозунги («Бий чифутите, спасявай Русия!», «Да здравствува свободата,
равенството, братството!», «Ние световен пожар ще раздуем!»). С тяхна помощ (вярно е, с
помощта на идеологията, на базата на която се изработват тези лозунги) «световното правителство»
тласка «тълпите» на революции, преврати и погроми, във времена, когато стария «елит» отива «под
ножа». А след това, като стария «елит» се оказва унищожен от «тълпата», «жречествто» поставя нов
«елит», преждевременно приготвен и подготовен. Как става такова «изрязване» на «елита» – за това
по-подробно нататък.
Сега в Русия различните политически партии се борят за власт, техните лидери се стремят да
заемат място в «елита», да управляват своето «парче от баницата», издигайки се над «тълпата»,
заставайки на покрива на «мавзолея». Те не разбират, че всички са еднакви – «елитарни» тълпари и
са обречени от глобализаторите на поредното «изрязване», без значение колко е «тлъсто» това парче,
което глобализаторите утре ще им вземат. При това всички тези партии «тайнствената сила» умело
ги насъсква по между им на принципа «разделяй и властвай».
Този «елит» сам на себе си си вика и си мисли, че той е «върха» на обществото, а всъщност с
нищо не се различава от «тълпата», която се намира в ниското, в основата на пирамидата.
 26

2. В основата на пирамидата е «тълпата», на която «жреците» са давали още по-малки знаия, от

колкото на «елита». Тези «парчетии» знания е трябвало да обезпечават качеството на работа на
«тълпата» за благото на «елита» и «жреците».
Съществуващото и до днес предучилищно, училищно, висше и академично образование в света и
до сега обезпечава този тълпо-«елитарен» модел на обществото със съответните «кадри». «Всяка
жаба да си знае гьола»! В общообразователните училища готвят «тълпа». Който се е родил в
семейство на работник, той ще става работник! А в «спец.» (частните) училища на децата им
нашепват: «Вие сте надарени», «Вие сте по-умни», «Вие се учите в «елитно» училище» – готвят ги
за «елит». Така в наши дни се реализира принципа «разделяй и властвай!».
«Тълпа» – това е безотговорна народна маса, считаща, че да мислят трябва само «на върха»: «Аз
съм прост човек», «Нашата работа е проста, не ме занимавай с глупости», «Той е жираф! Той
вижда по-далече!», «Политиката е мръсно нещо, не си цапай ръцете».
«Елита» също е тълпа, но още по-безотговорна, отколкото народните маси. Отличава се само в
това, че тя има достъп до по-големи знания, в следствие на което се има за «елит». Но цялостно,
пълно знание в «елита» няма.
Висарион Белинский е казал: «Тълпата – това са събрани хора, живеещи по предания и
разсъждаващи по авторитет».
Общността на преданията (исторически митове, разкази на «очевидци» и т.н.) – сплашва тълпата.
Авторитета на преданията («вождовете», «президентите» и т.н. «лидери») – могат да управляват
такава тълпа.
Този, който формира преданията и вождовете, той управлявацялото общество.
Но преданието може да бъде лъжливо и се отличава от това, което е било в същност (например,
историята на балкхарите). А на «вождовете-авторитети» им формират «имидж» (на балкхарски –
«образ»), който може да бъде съвсем не такъв, какъвто той е наистина.
Разсъждаването по авторитет е интелектуално издевателство. Това е главното качество на
тълпата:
- тълпата не желае да решава проблемите със своята глава;
- разочаровайки се в един «вожд», тълпата започва моментално да търси (или да чака) нов
(Желю, Костов, Симеончо, Сер-гейчо, Ахмедчо, Боко, Боленчо, Гъзлизарчо);
- «тълпата» следва вожда страстно! Тоест бездумно, безотговорно. Тя сляпо вярва в правотата
на вожда. А той може да е и провокатор...
Разрушаване на преданието (историческия мит) или авторитета на «вожда» превръща тълпата в
СГАН (ако тълпата не започне да разсъждава самостоятелно).
Това може да се каже за президента на Белорусия, Лукашенко. От него формират незаменен
«вожд». Когато дотрябва, «вожда» ще го маанат, и прави с Белорусия «к‘вот щеш».
Създаваната сега система на «вертикал на властта» в Русия не съдържа безструктурния способ на
управление, който е значително по-ефективен от структурния. За тези способи на упраление
подробно е изложено в КОБа в раздела на Достатъчно Обща Теория на Управлението (ДОТУ), и
обяснения за безструктурния способ на управление ще има тепърва, но малко по-късно. Тук за
пример ще отбележим само, че да управляваш процесите в Камчатка от Москва в съвременните
условия е нереално. Ръководителя на областта е длъжен сам да взима решения на място, изхождайки
от общото разбиране за нещата. А за да разбира това той е длъжен да знае ДОТУ. Но именно
«разбирането на общите положения на нещата» не се удава на ръководителите на градовете и
районите. Още повече, у тях такова разбиране не се и възпитава, а се възпитава обратното: всеки сам
за себе си, тоест «разделяй и властвай!». Има ли такива готови управници у нас, разбиращи «общия
ход на нещата»? Има, но засега са прекалено малко - единици. Установявания «вертикал на властта»
предполага, че те ще чакат указания от столицата по всеки повод, за да не се окажат в немилост за
възможен провал в работата, тоет по същност, за да оцелеят сами.
За мислещите хора трябва да е очевидно, че за периода налагане на ред в страната от рода на
«вертикал на властта» е просто необходимо. Но едновременно с неговото провеждане е необходима
целенасочена подготовка на съществуващите кадри.
 27

След изложеното по-горе трябва да е ясно, защо (с какво?) е опасен създавания «вертикал на
властта». Всички ръководители ще «висят на въженце», привързани към един «гвоздей». И ако
«гвоздея» се счупи, «ръждяса», или го извадят, то...
В такъв образ, «жречеството» столетия е формирало и устойчиво удържало в зависимост и
неведение две тълпи. Едната тълпа – «тълпата», а другата тълпа – «елита». Само че едната тълпа е
нахранена, привилегирована (и много се бои да не се «свлече» долу). А другата е бедна, и у всеки
неен член се е възпитавало и се възпитава до сега стремежа да се издигне на «върха» на обществото,
за да живее добре и сито, а при това и до днес страдащите не правят нищо особенно по въпроса.
Тоест и тук, в това «устройство» на обществото е реализиран принципа «разделяй и властвай».
По-детайлно «пирамидата» на днес съществуващия «световен ред» е изобразена на рис. 5-3.

Вие виждате цяла редица «безвърхови-безглави пирамиди», тоест фактически «мавзолеи». Това са
всички страни на планетата Земя. А над всички нас «господства» само един «триъгълник» – покрива
на пирамидата от еднодоларовия купюр. Това е ГП – глобалния предиктор, той е «глобалния
паразит». Той е «световното задкулисие», той е «световното правителство», той е «силите на
Запада», той е «световната мафия». Разговора за «работата» и «устройството» на ГП ще се води в
цялата книга, а окончателната точка в неговото разбиране ще бъде поставена в глава 13 «Тайните на
екстрасенсите». Засега е достатъчно да се разбере, че ръководителите на всички страни – това са
горните части на «мавзолеите», които са в подчинение на «покрива на глобалната пирамида». Как и
за сметка на какво се постига такова подчинение, затова ще тръгне реч в глава 9 «Най-важната тайна
на жреците...» и в глава 12 «Тайната на управление...».
В долната част на рисунка 5-3 е приведено съпоставяне на «мавзолеите» с «отсеците» на
подводницата, а «покрива на синята пирамида» (триъгълника) – това е отсека за управление на
 28

цялата подводница, един вид «капитанския мостик». В хода на историята под управлението на ГП е
протичал процес на «събиране на подводната лодка», протичал е процес на съединение на отделните
отсеци, тяхното «сглобяване» в цялостния корпус и пронизването на всички отсеци с тръбопроводи
за нефт и газ, линии за електропредаване, линии за свръзка, транспортни магистрали, туристически
маршрути, канали за интернет, канали за торговия и много други. Как е ставала тази сглобка, какви
методи и средства е използвала за това глобалната мафия – това е отделен разговор. Не всичко
наведнъж. Просто е невозможно да разкажем всичко наведнъж. И това е една от най-трудните
задачи, която се налага при довеждането на знанията в КОБа. По тази причина в хода на
изложението на книгата, ние с вас, уважаеми читатели, от време на време ще се връщаме към този
или онзи въпрос или тема, разкривайки я в по-обширна мяра в хода на четене на необходимата
информация. Но, нека продължим с разкритието на тайната за строителството на глобалната
пирамида.
Трябва да се подчертае, че управленческия и производителния труд качественно се различават
един от друг.
Общественната значимост на производителния труд може да не се види веднага, а след
десетки (понякога стотици) години. Тоест в живота, даже някой да е направил нещо важно,
съвременниците му могат да не придадат значение на направеното. Признанието може да дойде
много по-късно, когато човек вече не е сред живите. Така Джордано Бруно е заявил: «Земята се
върти!». Но Джордано за това през 1600 година го поставили на кладата на «светата» инквициция на
църкавата в името на Иисуса Христа. А 395 години след това наследниците на «светата» инквизиция
го «реабилитирали» и му се извинили: «Прости ни Джордано, не бяхме прави».
Управленческия труд е общественно значим още по време на съвременниците на ръководителя
(управленца). Ако «началника» добре ръководи, то у «подчинените» всичко е наред. А ако лошо –
нищо не е в ред. «Искахме някакси по-добре, а се получи както винаги». Нашия живот, заплати,
пенсии, спокойствието на улиците, бъдещето на нашите деца, внуци и т.н. – всичко зависи не само от
това, как работи всеки от нас, а зависи в огромна степен от тези, които ни управляват! Но сами
«подчинените» не биха могли да изменят нещо. Работника не може мигновенно да замени директора
на завода, но би могъл, ако владее необходимите знания. Такава е зависимостта на обществото от
качеството на труда на управленческите «елити» плюс монополното владеене от «елита» на
определени знания. Много столетия са позволявали на «елита» да си присвоява монопол на
високата цена на продукта на своя труд. Това е довело до монопол над доста по-високия стандарт
на живот. А това на свой ред е привело до клановото, мафиозно затваряне (обособяване) на «елита»
сам в себе си. Съгласете се уважаеми читатели, че практически е невероятно, че сина на министъра
ще се ожени за дъщеря на дървар или продавачка. А на този принцип следват и постъпване във
ВУЗове, назначения на длъжности и т.н. Всичко това е довело до социална несправедливост, която
за напудряне на мозъците са нарекли «експлоатация на човек от човека». Но главната работа тук,
уважаеми читатели е (запомните това!), не в абстрактната «експлоатация» (замислете се върху
смисъла на тази дума!), а в това, на кого принадлежи правото на управленчески труд и правото
на получаване на знаня за управление.
Но «тълпата» е принудена да търпи тази несправедливост, доколкото неосъзнато народа разбира,
че рязкото разграничаване на «елита» (даже такъв негоден и негодяйски, който сега безчинства в
Родината ни) ще доведе до спад в качеството на управление във времето, необходимо за спиране на
новия управленчески корпус. При което това може да бъде съпроводено с много кръв. Когато
«тълпата» престане да търпи, то това води до революции, бунтове, погроми. Но в този случай винаги
се намира този, който започва да управлява тези бунтове и революции в своя полза, т.е. «световното
задкулисие».
След това си спомнете историята на Русия и се замислете, защо след 1917 година бяха години на
разруха дотогава, докато при Сталин не беше изведен свой сталински управленчески корпус на
страната. А за това на Сталин му трябваха повече от десет години. При това следва да се уточни, че
най-добрите, самоотвержените и нравственни хора загинаха във Великата Отечественна война.
Именно по тази причина КПЕ в своята програма за една от основните задачи счита необходимостта
 29

от подготовка на управленческия корпус, способен да поеме върху себе си отговорността за

управлението на страната.
При това «елита» в периода на така наречената «стабилност» на обществото фактически не
понесе никаква отговорност за резултата на своя управленчески труд. Работника изработил
детайла – качеството на неговия детайл може да се измери с шублер, и заплатата за труда му –
съответно. А как, с какво да измерим труда на управника, с какъв шублер? Затова «управленчески
труд» уж не съществувал, а имало «умствен труд»!?
Но управленческия труд може да се измери! Такъв «шублер» за измерване на резулата (продукта)
на труда на управника се явява качеството на управление. Изхождайки от това може да се оформи
и заплащането на неговия труд. Как да стане това – подробно е разгледано в ДОТУ. За това в книгата
четете по-нататък.
Труда на човека – това винаги е труд. И ако е честен, добросъвестен труд, то той винаги е достоен
за уважение. Бидейки производителен труд или управленчески труд. И всеки честен труд трябва да
бъде оценяван от обществото.
Устойчивостта на отношенията между хората в структурната пирамида (държането на всички в
повинност, за да може никой да «не проглежда») се е обезпечавало от «жречеството» за сметка на
дозираното разпределение на знания в различните слоеве на обществото (пирамидата на знанието).
«Всеки да си гледа в чинията», «каждый сверчок – знай свой шесток». В резултат в тълпо-
«елитарното» общество всеки, в мярката на своето разбиране за всичко произходящо, счита, че
той работи за себе си, а в мярката на разбиране в същност той работи за тези, които разбират
повече.
Разкривайки тази тайна за строителството на глобалната пирамида, ние трябва да направим много
важен извод:
Ние живеем в глобално неволна цивилизация – пирамидата, изобразена на еднодоларовия купюр.
На покрива – рабовладелците («световното задкулисие»). Малко по-ниско – надзирателите («елита»,
създаден основно на базата на еврейството). И в основата – роби («тълпа») (рис. 5-3).
Устойчивостта на отношенията между хората в тази глобална пирамида (пирамидата на властта)
се обезпечава само за сметка на устойчивостта на пирамидата на знанието, за сметка на дозираното
подаване на знания в различните социални слоеве. Ако се разнесе пирамидата на знанието, ако се
«разтопи» и се «разтече» надолу, като фунийка със сладолед, то ще рухне и пирамидата на властта.
Началото на формирането на такава пирамида в глобален мащаб на планетата Земя се е
осъществило под ръководството на древнoегипетското жречество, което след скриването от хората
на правилната представа за заобикалящия ги свят (категорията мяра,за което ще бъде разказано по-
късно) е изпаднало в сатанизъм и се е изродило в знахарство.
В хода на глобалния исторически процес е протичал процес на концентрация (съсредоточение)
на управлението на всички общественни (социални) отношения в мащаб на цялото Човечество.
Този процес е обективен. Управлението на същия този процес е субективно. Субективизма на
управление се изразява в това, че древноегипетското жречество първо в историята на Човечеството
разработило стратегия за глобализация, доктрина за установяване на Земята на своето световно
господство за много столетия. За реализацията на този свой замисъл, в ход е бил пуснат 42
годишния синайски «тур-поход» на един вид своя «армия», като инструмент на агресия:
дезинтегриране (тоест разпределяне на много елементи – дефрагментация му казват днес в
компютърните технологии) на биороботи на човешката елементна база – това е еврейството,
въоръжавайки го с доктрината на «Второзаконието на Исаак». За това ще става дума в следващата
глава.
А в заключение на тази глава ще отбележим, че преди насаждането на иудохристиянството в
Русия такава тълпо-«елитарна» система не е съществувала. Грешно се явява мнението за това, че
Русия е била някаква «кастова» (съсловна) система, подобно на тази, която съществува в Индия (т.е.
«брахмани», «кшатри», «шудри»...) и при което преминаването от една каста в друга (из едно
съсловие в друго) е невозможно.
У славяните е била «Варнова система». «Варна» – това е социално-мирогледна група, която се е
формирала в съответствие с личностните качества и особенности на хората, техните устремления,
 30

способности, склонности към определени дейности, мечти. Тоест «Варна» – това е действително
определено съсловие. Това са селяните, работниците, домакините-управленци, войните и мъдреците.
Освен това «Варновата система» не само е позволявала, но и е обезпечавала, създавала е
необходимите условия за прехода от едно съсловие в друго при проявени някакви човешки
(особенно в детството и юношеството) ярко изразени способности в някакъв вид работа, нещо, или
неговото настойчиво устремление към овладяванене на някакъв вид занимание, работа, дело.
Можете да съпоставите всичко изложено в тази глава със стремежа на днешните ръководители на
Русия да създадат някаква «средна класа». Което мълчаливо предполага съществуването на някаква
«висша класа» и «низша класа». И се замислете над това, в каква «класа» ще се окажете лично вие, а
така също и вашите деца и внуци, ако този «замисъл» бъде реализиран.

Глава 6

Тайната на «Обрезанието Господне»

«... И ще бъде завета Мой на тялото ваше завет вечен»
(Библия)
Разгадаването на много велики тайни се крие в «свещенните» книги. Да се обърнем към Библията
– Книгата на Свещенното Писание на Ветхия и Новия Завет. Четем в Първа Книга на Моисей
«Битие» (цитира се по изданието на Московската Патриаршия от 1990 г., осъществено по
благословението на Светейшия Патриарх Московски и цяла Руси АЛЕКСИЙ II):
«17.1 ... и Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Бог Всемогъщий, ходи пред Мене и бъди
непорочен;
17.2 ... и ще сключа Моя завет между Мене и тебе, и много, твърде много ще те размножа.
17.4 ... ти ще бъдеш баща на много народи...
17.6 ... и царе ще произлязат от тебе...
17.7 ... за да бъда Бог на тебе и на твоите потомци след тебе...
17.8 И ще дам на тебе и на твоите потомци след тебе на земята... цялата (К)Ханаанска земя, за
вечно владение; и ще им бъда Бог.
17.9 И рече Бог на Авраама: а ти запази Моя завет, ти и твоите потомци след тебе в родовете
им.
17.10 Този е Моят завет, който трябва да пазите между Мене и вас и между твоите
потомци след тебе (в родовете им): целият мъжки пол у вас да бъде обрязан;
17.11 Обрязвайте крайната си плът: това ще бъде знак на завета между Мене и вас.
17.12 На осмия ден след рождението да бъде обрязан между вас във вашите родове всеки
младенец от мъжки пол, както роденият в дома, така и купеният със сребро от някой
другоплеменник, който не е от твое семе.
17.13 ... и Моят завет ще бъде върху тялото ви завет вечен.
17.14 А необрязаният от мъжки пол, който не обреже крайната си плът (на осмия ден), тая
душа ще се изтреби измежду народа си; защото той е нарушил завета Ми».
Какво означава този завет от позицията на съвременното знание?
Както е известно, мозъка на човека се състои от две полукълба: ляво и дясно. Дясното отговаря за
процесно-образното мислене, а лявото за абстрактно-логическото. И у човека има съзнание и
подсъзнание. В подсъзнанието се пази всичката генетически наследима и постъпваща в процеса на
живота на човека информация. Подсъзнанието е като хранилище, склад. Съзнанието обработва
постъпващата у човека информация от «вътре» и от «само себе си» от рецепторите (зрение, слух,
обоняние, осезание, вкус, биополе). Съзнанието обработва всичко това, доставяйки при това, което е
нужно, от подсъзнанието (от склада, хранилището), а един път обработило – складира резултатите в
подсъзнанието (на склад).
Всичко това: дясно полукълбо, ляво полукълбо, съзнание, подсъзнание – работят не «както им
падне», а в определена последователност. Тази «последователност» на действията по научному се
нарича «алгоритъм».
 31

Този алгоритъм у човека не се появява веднага. Той се строи (изработва се) на базата на
наследственноста (генетиката) на човека, а така също и под въздействието на заобикалящата го
среда. Формирането (изработката) на този алгоритъм върви по строго определена генетична
програма, заложена във всеки човек. Тоест всеки човек във всеки период от своя живот е длъжен да
усвоява определени знания и навици в съответствие със заложената в него генетична програма. И ако
той в определеното за това време не усвои това, което е било предвидено от генетичната програма, то
такъв човек ще бъде ощетен в нещо, защото по-късно във времето той не ще сможе да усвои това,
което е трябвало да усвои по-рано. За това руската пословица гласи: «Не си ли се научил като
Ванката – като Иван Иванич няма да се научиш!» Ярък пример затова са хората от типа «Маугли».
Малко са тези, които знаят за това, че, ако детето на възраст от няколко месеца се възпитава сред
животни (във вълчи стил, както Маугли), а на възраст от 8, 10 и повече години се окаже сред хората,
то да научиш такова дете да говори човешки език е невъзможно! У такъв човек има ръце, крака,
глава, очи, уши, език... но да разговаря, то не може! И да го научиш е невъзможно! Защо? Ами
защото, генетичната програма налага строги времеви рамки за усвояване от човека на каквото и да
било. В това число и на формиране на човешкия алгоритъм за обработка на постъпващата чрез
неговите рецептори информация. И е много важен най-ранния момент от формирането на този
алгоритъм, самото начало на отработка на тази генетична програма.
Ражда се човек. Той започва да възприема обкръжаващия го свят такъв, какъвто той е: формите,
звуците, вкусът на майчиното мляко, слънчевите лъчи... Всичко това е естестсвенно, всичко това го
има в реалния живот. И алгоритъма започва да се формира правилно, а генетичната програма се
отработва в естествен вид...
Но в този момент на малкото човече му нанасят удар в едно от най-чувствителните места.
БОЛИ!!! И мозъка на такова малко човече за известно времена «мисли» само за тази болка,
«зацикля» на нея, и... престава правилно да възприема обкръжаващия го свят, престава да отработва
естественната генетична програма по формирането на правилен алгоритъм на работа на главния
мозък. Тоест «обрязването» води до изкривяване в алгоритъма на работа на главния мозък у
човека. В терминологията на КОБ това означава изкривяване на мярката у човека.
За да си представите образно механизма на действие на «обрязването», представете си зидар,
който зида тухлена стена. В самото начало на своята работа той допуснал малка, мъничка грешка
(брак): фундамента от бетон той направил лекинко, леко криво, с наклон. После, иззиждайки стената
от тухли, стената все повече ще се накланя, брака ще стане очевиден, а стената може и да падне. Но
ако стената може да я бутнете и да я иззидате наново, то с човек така няма да се получи...
Изкривяването алгоритъма на работа на главния мозък се отразява и на генетиката на самия човек,
а при възпроизводството на цели поколения такива «обрязани» – грешката в генетиката расте, което
също така довежда до такова своеобразно «рушене на стената». Статистика на такова «рушене» по
отношение на евреите привежда Ц. Ломброзо в работата си «Гениалност и умопобъркване» (издание
Ф. Павленков, С. Петербург, 1892 год), свидетелстващa за «необяснимата» склонност на евреите към
пречки/пречене в ума, превишаващо в няколко пъти такава «склонност» у другите «раси» (по
изразяване на Ломброзо).
Хора с такъв изкривен алгоритъм на работа на главния мозък се управляват по-лесно: може,
изменяйки съзнанието, да се въздейства директно на подсъзннанието. На тях по-лесно им се
внушава, тях по-лесно ги «зомбират», казано на съвременен език.
Тоест, в резултат на такава операция, извършвана в течение на много поколения, се формира,
провеждайки кибернетична аналогия, дезинтегриран биоробот на човешка елементна база, който
благодарение на ущърба в психиката, се управлява безструктурно дистанционно от един Ценър,
изменяйки съзнанието чрез подсъзнанието («дезинтегриран» – раздробен на много елементи).
Могъл ли е Бог да измисли такава «зла шега», като «обрязването», и да я препоръчва на своя
«богоизбран» народ? Разбира се, че не.
Също така, ако погледнем който и да било православен календар, то ние ще намерим там много
праздници, юбилеи и паметни дати. Сред многото праздници църкавата отделя няколко «Велики
праздници». Към такива «Велики праздници» се отнася «Обрезание Господне», празнуването на
който се пада на 14 януари по нов стил (1 януари по стар стил), тоест точно 8 дни след праздника
 32

Рождество Христово, който православните празнуват на 7 януари. За съществото на «Обрезание

Господне» много вярващи даже не се замислят. Те не се замислят за това, че трябвалода се «обреже»
«Господа Бога» и за какво. Но и тези, които знаят, че са «обрязали» Господа, не знаят за какво се
прави това по отношение на всички евреи. Няма значение, нали е праздниче!
Между другото, «Евангелие от Тома», апокриф от ръкописа на Наг-Хамади (а този, между
впрочем, и други апокрифи, ги крият от болшинството хора), отнесен към гностицизма, съобщава за
въпроса, зададен на Христос: «58. Учениците му го попитали: Обрязването полезно лие или не? Той
им отвърнал: Ако е било полезно, то техния отец щеше да ги зачева в майките им обрязани. Но
наистина в обрязването няма никаква полза» (Цитирано по «Апокрифи на древни християни»,
Москва, «Мисъл», 1989 г., стр.256). Очевидно е, че да се коментира това няма смисъл.
Тези, които са запознати с източните учения (енергоинформационните центрове на човешкия
организъм), утвърждават, че чакрите встъпват в действие в определена последователност в течение
на първите две седмици след раждането на детето. Обрязването на осмия ден, по тяхно мнение,
нарушава влизането в действие на сърдечната и по-високи чакри у човека, които отговарят (според
тези източни учения) за любовта и висшата духовна и интелектуална дейност.
Обрязването в по-късна възраст, както това се прави исторически у мюсюлманите, също нарушава
информационния фон на работа на главния мозък, доколкото определена част от неговите
многофункционални зони се оказва зациклила за обработка на информацията, постъпваща при
постоянно откритата (което е противоестественно) глава на половия член: тоест разума се подтиска
от сексуално-инстинктивна информация. По този въпрос, в Корана вие няма да намерите препоръка
по «обрязване на крайната плът». Напротив, в Корана има стихове, които може да се разбират като
неудобство от обрязване. Например, сура 4:
«117 ... те призовават само сатаната, отстъпника. 118. Проклел го е Аллах. И каза (сатаната):
«Аз непременно ще заграбя от Твоите рабове обязания дълг, и ще ги отклоня от пътя (...) и ще им
заповядам, и нека те да изменят творението на Аллаха!». Коментарите също са излишни.
Тогава кой и защо е измислил и реализирал това на практика? Това е било направено по замисъл
на древноегипетското жречество, на което е била нужна специфично немислеща, лесно внушаема
армия от биороботи за осъществяване на господство над цялото Човечество.
Биоробота не може дадейства самостоятелно, на него му е нужна програма. И такава програма на
«обрязаните» племена е била дадена в хода на Синайския тур-поход под ръководството на
«екскурзовода» Моисей. Преди всичко, истинския Моисей (Мой син) е бил унищожен. А лъже-
Моисей е водил нещастните хора из пустинята 40 години! Защо? В условията на пустинята старците
бързо са умирали (жега, жажда и други проблеми). Тези, които са се раждали, вече не са чували
приказките на бабите и дядовците. В този вид на връзка между поколенията, се появил «Иван, не
помнещ своя род». Те не са работели, хранили са се със стрита маннова каша, която нощно време и
по-точно рано сутрин преди изгрев са събирали на определени места, на които е била закарвана по-
рано по команда на жреците. И само един «жрец-екскурзовод» лъже-Моисей е знаел, на къде да
ходят, кога да тръгнат към определеното място да събират «манна небесна».
С какво са се занимавали всички тези хора в пустинята? Ами ето с какво. Денем – марш на скок по
пусинята, а вечер «жреца-екскурзоводовод» е провеждал занятия по «бойна и политическа
подготовка». Какво им е преподавал? Четем нататък в «Свещенната Книга на всички времена и
народи» – БИБЛИЯТА.
Второзаконие:
4.1 И тъй, Израилю, слушай наредбите и законите, които аз (днес) ви уча да изпълнявате, за да
бъдете живи (и да се размножавате) и да отидете и наследите оная земя, която Господ, Бог на
вашите отци, ви дава (в наследство);
23.19 Не давай на брата си (по контекста – иудей) с лихва нито сребро, нито храна, нито нещо
друго, което може да се дава с лихва;
23.20 на чужденец давай с лихва, а на брата си не давай с лихва, за да те благослови Господ, Бог
твой (т.е. дявола, ако по съвест разглеждаме същетвото на препоръката), във всички твои работи
в земята, която отиваш да я завладееш.»;
28.12 и ти ще даваш назаем на много народи, а сам няма да вземаш назаем;
 33

Книга на Пророка Исаия:

60.10 Тогава синове на другоземци ще градят стените ти, и техните царе - ще ти служат;
защото в гнева Си те поразявах, но в благоволението Си ще бъда милостив към тебе.
60.11 И твоите порти ще бъдат всякога отворени, няма да се затварят ни денем, ни нощем, за
да се принася при тебе имотът на народите и да се довеждат техните царе.
60.12 Защото народ и царства, които не поискат да ти служат, ще загинат, и такива
народи ще бъдат съвсем изтребени.»
Такава програма е заложена в дълговременната памет на дезинтегрирания биоробот, която той,
след разсейването и засяването в телата на другите народи, изпълнява в продължение на много
столетия. Т.е. в хода на «Синайския тур-поход» e била създадена специфична армия, въоръжена не с
лъкове и стрели, не с копия и мечове, а въоръжена с информационно оръжие – доктрината на
поробване на страни и народи посредством лихварството и други средства за измама на хората. И
тази войска постепанно я разселили по целия свят.
А равините – това са «пастири», които с «възела на иудеизма» пасът тази войска, този
колективен биоробот, носещ в себе си програмата за завоюване на световно господство. Но
«пастирите» също не са свободнии винаги си имат собственник. Ако отново се обърнем към
«Свещенната книга», то ние ще видим, че от всички «равни» на 12-те колена Израилеви едно кляно е
доста «по-равно» от другите колена – «левитите». Кои са те? А това е древноегипетското жречество,
което тихо и безшумно се е скрило в коленете на Левия и станало «левити». По-подробно за всичко
това може да се запознаете в работата за «Синайския турпоход», която е дадена в приложението.
Именно левитите имат достъп до «светая светих» на древноегипетското жречество, и именно те
дават тълкувания на «свещенните писания». За това, че това е именно така, свидетелстват откритията
на съвременните учени: «Група изследователи от Израел, Канада, Англия и САЩ, провеждайки
голяма работа, публикуванейните резултати в списание «Nature». Изучавйки наследственния
материал на равините в общините на евреите-ашкенази (Централна и Източна Европа) и
сефардите (Южна Европа), те се убедили, че всички свещенници, даже и в отдавна разделените
общества, действително происхождат от един праотец по мъжка линия. Генетическата разлика
между свещенниците и техните паства в местните общини е много по-голяма, от разликата
между равините на отделените една от друга диаспори » (вестник «Новый Петербург», 1997 г.).
Историческите факти доказват, чена древноегипетското жречество успешно му се е отдало да
осъществи описаните по-рано планове, да се трансформира в коляното Левия и за много столетия да
сформира цяла система наддържавни управления на страните и народите на планетата Земя, названо
в КОБа Глобален Надиудейски Предиктор (рис. 6-1).
34
 35

В тази система на управление всичко е йерархично: на върха са съвременните левити във вид на
световно окултно правителство, по-ниско – равината – идеологическото управление, още по-ниско –
еврейството като периферия и сляпо оръдие на своите господари. Изобразената схема е съставена на
основата на многочисленни източници, в това число секретни документални филми на КГБ, станали
достъпни след 1991 година. За разширение на социалната база етническия произход у тях се
определя по майчина линия. На базата на този принцип успешно действа така наречения «институт
 36

на еврейските жени». Ако у руснака жена му е еврейка, то децата от този брак се считат за евреи, с
всички произтичащи от това последствия. Примери с изводи всеки читател може да си направи сам
от житейския си опит. В качеството на забележителен пример ще отбележим само, че княз
Владимир-Красно Солнешко е бил извънбарчен син на княз Светослав и еврейката Малки. Така че,
инициативата на Владимир по кръщението на Руси в иудохристиянството с едновременното
унищожение на руското национално жречество се е родила не напразно и не от нищото. До какво е
довело това Рус свидетелства историята на Русия, натъпкана на първо място с междуособици,
разделения, войни и страдания на народа. А така наричания «еврейский въпрос» като сабя дамаскиня
виси непрестатнно над всяка непокорна глава
Когато това оръжие (еврейството) престане да изпълнява своята роля в необходимия смисъл,
набързо, скривайки същността на произходящото, от такова оръжие се избавят, в това число (и на
първо място) по пътя на изкуственното разпалване на антисемитиза и организиране на еврейски
погроми. Лошите, ставащи ненужни биороботи ги унищожават с ръцете на «възмутената» тълпа (а
реално, специално за това възбудена). На глобалния предиктор не му е жал за паразитите, той си има
отработена технология за изработка на биороботи, които ще изпълняват поставените задачи по-добре
от предшественниците си.
В края на 19-ти век ГП е разбрал, че развитието на технократическата култура ще доведе края на
глобалното управление на Човечеството по библейската концепция. ГП е започнал да търси решение
на този проблем (за което ще бъде разказано по-късно). Тогава у ГП е възникнал такъв вапрос: «А
какво да прави със създадената от ГП мафия-еврейство?». Този въпрос е породил в средите на ГП две
тенденции за неговото решение:
- да превърнат евреите от мафия в народ;
- да съхранят еврейството в качеството на мафия, тоест оставяйки ги да бъдат «избран народ».
Затова не случайно именно в това време се «появява» Теодор Херцел – «основоположник на
ционизма».
Необходимо е да се отбележи, че способствайки за образуването на държавата Израел и
Еврейската АО в СССР, И. В. Сталин реализирал първата тенденция, сривайки плановете именно на
тези, кото работили за втората.
Именно затова другарят Сталин е причислен към «тях» (ГП и неговата периферия – изпълнители-
евреи) към злодеите, въпреки, че разумните евреи, замисляйки се върху съдбата на еврейството, би
трябвало да му издигнат паметник.
Борбата на двете тенденции за решение на «еврейския въпрос» на глобално ниво се обновява с
всички произходящи последните години трагически събития в Израел. Тази част на ГП, която смята,
че еврейството трябва да стане народ и да живее в своята историческа родина (ционистите),
призовават евреите да отиват в Израел за да работят и живеят там. Тази част на ГП, която счита, че
еврейството трябва да остане разсеяно, а не да се връща в Израел, тази част на ГП чрез ръцете на
Ясер Арафат (вече покоен) и и неговите последователи устройва терористичните актове срещу
евреите, плашейки всички евреи, които биха искали да живеят в Израел.
Съдейки по всичко това, периферията на ГП, внедрена в тялото на руския народ, се справя с
възложената ѝ задача, затова я готвят за поредното «обрязване». Именно затова «демократическите»
СМИ така се стараят да рагорят звяра на «антисемитизма» в народа. Ще разбере ли всичко това
еврейската периферия, ще престане ли да бъде биоробот и да започне да работи на друга програма,
програма за спасение на Русия (и себе си в това число), или бездумно ще продължи движенито си в
зададеното ѝ «отгоре» направление? Така наричания «еврейски въпрос» може да бъде правилно
разгледан и изследван само с помощта на разбирателния апарат на ДОТУ и разглеждане на
глобалния исторически прогрес. Именно това е направено в КОБа.
Вижте, как интересно се построява «мавзолея» от иудеизма и лъже-християнството (рис. 6-2).
 37

При това и едното, и другото учение е изложено в една и съща «свещенна книга» – Библията. За
евреите – Ветхия Завет. Еврейската Тора не е нищо различно от «петокнижието на Моисей» от
Ветхия Завет. А за християните – Новия Завет. На евреите се внушава, че те са «богоизбрани», че те
са длъжни да господстват над другите (т.е. да управляват). А на християните се внушава, че щастие
на Земята не може да има, че щастието е там, на Небето, в Рая, ако «робите божии» се държат добре,
слушат своите господари-робовладелци («всичката власт е от бога!»), то след смъртта им, там, на
Небето, те щели да бъдат щастливи. Как ви харесва това? Ловко ли е измислено?
Затова ние, целия народ, трябва да престанем да им играем «по свирката». «Еврейския въпрос»
за нас е камък на шията. Ние имаме свой собствен Замисъл за жизнеустройството си. И ние вървим
по правилния път, без да се спъваме в «попътните камъни».

Глава 7

Тайната за превръщане кабинета на Клинтън от «овален» в «орален»

«Народ много, а хора малко»
(Диоген Синопски – 404–323 г. пр.н.е.)
Веднъж Диоген излязъл от своето жилище – бъчва – посред бял ден със запален фенер и започнал
да търси нещо или някой, ходейки из град Синоп. Един от преминаващите го попитал: «Какво
търсиш, Диоген?» И философа му отговорил: «Търся човек!».

На какво се построява поведението на човека

Живота на хората в обществото в голяма степен се определя от господстващия (главенстващия)

в него тип психика на множеството хора. Всички хора са различни. Едни са добри, други зли. Едни
са спокойни, други избухливи, и т.н., и т.н. При това един и същи човек в различно време се държи
по различен начин. За да не се заблудим от всички тези «различия», трябва да се намери
«координатна система». Ще направим това.
Поведението на човека се гради на основата на взаимодействието у него на:
1. Вродените инстинкти и безусловните рефлекси.
2. Немислещата автоматична отработка на привичките (изработени в процеса на живот на
обществото) и навиците на поведение (усвоени в хода на възникващи ситуации, обстоятелства, на
които е трябвало да реагира, тоест «ситуации-раздразнители»).
 38

3. Разума. Тоест разумната изработка на своето поведение на основата на информацията:

- пазена в паметта и;
- постъпваща от нея на ново.
4. Интуицията. Интуиция (лат. Intuition – вътрешно виждане) – способност за непосредственното
постигане на истини.
В до-марксистката философия интуицията се е разглеждала като особенна форма на
познавателната дейност. Спиноза я е считал за «третия род» познание, най-достоверно и важно
познание, схващащо същността на нещата. В съвременната западна философия и психология
интуицията се разглежда като мистична способност за получаване на нови знания, несъвместима с
логиката и жизненната практика (интуитивизъм).
Диалектическия материализъм разглежда интуицията като «непосредственно» знание, като
«живо съзерцание в неговата диалектическа връзка със знанието опосредено (с познанието)» и
отрича интуицията като свръхразумна, мистическа познавателна способност.
От начало, когато интуицията се проявява у човека, то това излиза от границите на:
- възприемане на разума му;
- привчки и навици, усвоени от човека;
- инстинктите на човека.
След това, в последствие, рекомендациите на интуитивното прозрение могат да бъдат разбрани от
разума на такъв човек. За интуицията по-подробно ще поведем реч при разглеждането на основните
положения на Достатъчно Общата Теория за Управление и при разглеждането на егрегорите. А в
тази глава аз ще помоля читателя да се замисли ето над какво. Когато вие казвате фразата, че «на мен
в главата ми дойде мисъл», вие при това опитвали ли сте да си зададете въпроса «откъде тя е
дошла?» И да намерите отговор. Опитайте.

Типове психики

В психиката навсеки човек всичко това (1, 2, 3, 4) така или иначе го има. Но взаимодействат
помежду си тези съставляващи (1, 2, 3, 4) у различните хора по различен начин. В зависимост от
това, как тези съставляващи са подредени по ниво на значимост в него (кое е на 1-во място, кое е на
2-ро и т.н.), в зависимост от това може да се говори за психиката на всеки. От това се определят 5
основни типа на строежа (устройство) напсихиката:
1. Човешки строеж на психика.
2. Демонически строеж на психика.
3. Строеж на психика на биоробот-зомби.
4. Животнински строеж на психика.
В съвременното общество съществува огромно число нечовеци, строежа на психиката у които
може да се назове:
5. Опущен/изпаднал по-ниско от животното.
Този строеж на психиката е несвойствен за природата на човека, за неговата генетика. Той е
внесен в живота на социалната система, в която живеят съвременните хора, изпълнявайки на
практика жизненни установки, сформировани на несправедливата и безнравственна концептуална
власт. Подробно за «опущените» е разказано по-надолу.
Освен това, никой човек не живее сам (изолирано), а в общество (град, някакъв колектив,
фирма, партия и т.н.). Това поражда в обществото като цяло (селото, града, областа, партията,
фирмата и т.н.) някаква колективна психическа дейност («колективна психика», психическа
«атмосфера».) Тя може да бъде два вида:
1. С растеж на грешките. Към грешките, които извършва един човек, се добавят грешки,
извършвани от другите. Купа с грешки расте и погребва под себе си всяко такова общество (част от
общество, партия …), ако обществото (част на обществото) не подготови друга психическа
«атмосфера».
 39

2. С отстраняване на грешките. Грешката, извършена от един човек, се отстранява от другите.

Но главното тук е в това, че всеки сам се старае да не прави грешки, за да не обременява другите с
отстраняването на неговите грешки.
Хората се различават по взаимоотношенията им на тяхната лична психика с колективната
психика. Разделят се така:
1. «Стадност». При този случай човека е подчинен на колективаната психика («Аз – като всички
останали», « ние сме богоизбрани», «нашата работа – теляшка», «ние сме за царя!», «а ние – за
генсекретаря», «а ние – за демокрацията», « а аз – не съм в политиката», «ние сме хора малки»,
«овни сме ние, каквото искаш, това и прави с нас», т.е. твори безпредел, и т.н.).
2. «Колективна свобода».
Тук човека е свободен съучастник на някаква колективна психическа дейност.
3. «Пастири» и «вълци».
В този случай, съществуващ даже в «колективната свобода», по отношение психиката на
«стадност» човек е възможно да започне да изпъква:
- било в качеството на «вълка» в «стадото» творейки безпредел по отношение на
«овните/овците» («собственници на фабрики, заводи, дворци, кораби …»);
- било в качеството на «пастир» на «стадото», т.е. поддържайки вълчия безпредел по
отношенията на «овците» (попове, равини, молли, лидери на партии, движения, общества и
т.н.).
4. По «вписване» в колективната психика хората могат да бъдат:
- хора, работещи за поддържане на безгрешни отношения в колектива;
- хора, пораждащи лавина от грешки и бедствия в колектива;
- хора, за които е свойственно и «едното», и «другото» (и ред, и безредие) в зависимост от
настроения, обстоятелства, персонално обкръжение и т.н.
Важен извод. Всичко казано до тук означава, че всички получени от човека теоритически
знания и усвояването на парктическите им навици – всичко е придатък към неговия тип
психика.
Тоест: достойнството на човека, като личност, се изразява не в образованието, знанията и
навиците му, а в определен (човешкия) тип психика!
.
Характеристика на 5-те основни типа строеж на психиката

1. Човешкистроеж на психиката:
- инстинкти, привички, разум, интуиция – намират се в разбирателство по между си и си
помагат един на друг в поведението на човека;
- вродените рефлекси и инстинкти се явяваттази основа, на която се изгражда разумното
творческо поведение на човека;
- разума отделя и различава:
 информация, породена от психиката на самия човек;
 информация, породена от колективната психика;
 информация – навяване от вътре;
 информация от Бога (Светия Дух).
- интуицията предоставя на човека необходимата му информация. Той разбира това и се
ръководи от нея;
- човека е свободен от задръжки (от «стадност» «колективна психика» и други същности –
егрегори).
2. Демонически строеж на психиката:
- ума и волята преобладават над инстинктите, но ума се «оповава» на своята независимост от
тях. («Какъв съм умен! Какъв съм волеви!»);
- ума отрича интуицията (може и въобще да я няма у човека);
- ума отрича Висшия промисъл, отхвърля Законите на природата («Върви против Бога». «Не
трябва да пропадаме под изменливия свят! Нека по-добре той да пропадне под нас!» – Това е
 40

от песен на демократизатора-троцкист Макаревич). Човек става жертва на своята

ограниченост и задръжки, които той не може да преодолее;
- главното качество на демонизма – стремление да се освободи от Бога (умишленно или
неумишленно);
- демонизъм – доста по-широко явление, от останалите, т.н. демонизъм включва в себе си
(както останалите):
 едноличен демонизъм («индивидуализъм»);
 колективнен демонизъм.
Едноличния и колективния демонизъм могат да бъдат:
- злонамерени («безумие е да мислиш, че злите не творят зло». М. Аврелий);
- благонамерен (от гледна точка на житейското разбиране за добро и зло: «Искахме да стане
по-добре, а се получи както винаги…»);
- «неутрален» (като Ангела на Лаодикийската църква: «… ти си топъл, а не горещ и не
студен»…; или както гласи лошата поговорка: «Моята къща е накрая – аз нищичко не зная»;
или както говорят сега много демони-индивидуалисти: «Аз не се занимавам с политика »; или
колективни демони: «Ние сме за неутралитет»).
Ако намеренията на демонизма не се вписват в Законите на Природата, във Висшето
предопределение на Божия замисъл («напира срещу Бога»), то това предизвиква непредсказуеми
последствия за такъв човек, защото демонизма отрича Божия промисъл и се намира в плен на своята
самодоволност, а «против Бога не ще успееш». Демонизма много често се сгъва до нивото на зомби
или животинския тип психика в силата на своята заключеност и ограниченост.
3. Биоробот-зомби:
- ума отрича интуицията (или нея въобще я няма);
- ума служи на инстинктите, обслужва ги;
- човек отработва внедрената в неговата психика програма. Такава програма може да бъде:
 еднопрограмна («човек-локомотив» – по релси само на една страна);
 многовариантна («човек-цветарка» – като пчеличка скача от една партия в друга).
Зомбиращите програми могат да бъдат по-значими, «по-мощни», от колкото вродените инстинкти.
Тогава:
- «зомбито» не проявява своите инстинктивно-животински реакции в ситуации-раздразнители и
изглежда като «човек»;
- у «зомбито» са възможни конфликти в психиката между:
 инстинктите;
 зомбиращите програми;
 други съставки на психиката.
За такива конфликти на психиката, в това число своята собственна, В. Висоцки е писал така: «могу
одновременно грызть стаканы и Шиллера читать без словаря – мога едновременно да гриза
чашата и да чета Шилер без речник». Всички инстинкти, рефлекси, привички и автоматизми в
поведението на зомбито се сработват безсъзнателно автоматически при съприкосновение на такъв
индивид със съответстващите обстоятелства или ситуации. В такива ситуации и може да разпознаете
типа психика на човека.
4. Животнски строеж на психиката:
- поведението на индивида е подчинено на инстинктите («Искам да ям! «Искам жена!»). За
такива е детската песничка: «Хубаво е да си куче! Където искаш – пикаш, където искаш -
акаш!». Понякога голите инстинкти могат да се скриват под различни «цивилизовани»
обвивки (и облечен «културно», говори «красиво», а всъщност това е «Чикатило»;
- инстинктите поробват ума и интуицията, те са по-силни от тях;
- ума обслужва инстинктивните потребности и се опитва да приспособиза това интуицията (ако
тя съществува). («Искам да ям! Искам жена!» Такъв индивид може да убие, да изнасилва и
т.н.);
- ума отрича интуицията (или тя въобще не съществува);
 41

- всички инстинкти, рефлекси, привички и пристрастия сработват безсъзнателно

автоматически, веднага щом индивида се оказва в ситуации или обстоятелства. В тези
ситуации, както вече бе казано по-горе, внимателния човек бързо ще разпознае реалния тип
психика на индивида.
5. Опущен/изпуснат по-ниско от животното:
- индивида се оглупява с различни психотропни вещества: алкохол, тютюн, «леки» и тежки
наркотици;
- поведението на индивида е подчинено на зависимостта от тези затъпяващи вещества;
- индивида обръща действието на своето биополе, губи здравето си;
- ако храната (алкохола, тютюна и другите наркотици), разрушаващи генетиката на човека,
постъпват в организма често и в количеста, при които системата не успява да поравя
повредите, то потомството на опуснатия/изпуснатияе обречено на израждане.
За нагледност на всичко казано по-горе в схемата, размишленията са в края на главата. Сега, след
като се запознахте с типовете психики, изпробвайте да съотнесете себе си, своите роднини, приятели,
другари, познати с характерното за тях към типовете строеж на психиката… Би трябвало да
достигнете до ужасен извод. Количеството «сексуално-хранителнопоглъщащи апарати» (6 метра
черво и много-мноooго секс) с мечти «да плюскат, пият, и да се чукат», «да взимат от живота
всичко» и ако може «всичко да им е наред», това количество нехора около вас ще се окаже доста
голямо. При което количеството «зомбита», «животи» и «опущени» година след година расте. Защо?
Какво, хората сами ли се превръщат в «зомби» и «животи»? Не. Това става така, защото културата, в
която живеем, целенасочено формира тези низши видове на строеж на типове психики и не
позволява да се формира човешки тип психика. Замислете се над тематиката на абсолютното
болшинство телепредавания. По-подробно затова ще разкажем в главата, в която ще бъдат разкрити
основните положенияна ДОТУ.

«Секс-бомба» – оръжие за масово поразяване

Обуславяне на инстинктите на мъжки и женски

Инстинктите на човека са обусловени също така и по полова принадлежност. Тези инстинкти

носят програми за съхранение на вида в приемствеността на поколенията. Женските инстинкти са
ориентирани:
- към зачеване на дете;
- към ражданена дете;
- към обслужване на детето в началните стадии на неговия живот.
Жената под углавлението на тези свои инстинкти обслужва потребностите на детето.
Мъжките инстинкти са ориентирани към обслужване на жената и потомството. Мъжа през
инстинктите на половото влечение е психологически подчинен на жената.
Термина «секс-бомба» в много исторически обстоятелства следва да се разбира буквално – това е
оръжие за масово поразяване, пораждащо ефект, който може да се разпространява на стотици години
в бъдещето. Примери за такъв род секс-бомби се явяват библейския Есфир, еврейката Малки –
майката на Владимир – кръстителя на Руси.
Такава ориентация на инстинктите е предизвикана от това, че инстинктите на вида «разумния»
Човек са построени така, че да обезпечат максимален темп на ръста на числеността, тоест прираста
на населението. При това инстинктите на жената са ориентирани към обслужването на детето в
първите месеци и години от неговия живот и борба за «най-добро място под Слънцето». А инстин-
ктите на мъжа са ориентирани на поддаване към «заякващи» програми на поведение («не е наша
работа да раждаме, заспал, станал и заминал») и на обслужване на жената с децата. Това поставя
мъжа– носителя на животинския строеж на психика – в психологическа зависимост от жената и е
способно да го превърне в оръдие, чрез което жената достига «най-доброто място под Слънцето»,
конкурирайки се с другите себеподобни самки.
В културата на обществата, където животинския строеж на психика количествено преобладава, се
счита за нормално и напълно допустимо, че всичко това животинско-инстинктивно има свои
 42

продължения в културата и се изразява в различни видове културни облицовки: една от тяхе модата,
и преди всичко, женската мода, «висшата» мода, а така също голяма част от специфически мъжката
рогатня.
В книгата «Жената в стария свят» (Е. Вардиман. М., «Наука», 1990, стр. 15) е публикувана
репродукция на скална рисунка на тема живота на обществото в матриархата, намерена в пещера в
Африка на територията на днешен Алжир (рис. 7-1).

Мъж на лов с копие в ръка. Жена му «обезпечава тила». Струва ни се, че всеки се занимава със
свойте дела. Но дългия извит член на мъжа е «собственност» на тази жена – заврян ѝ, където
трябва, и подобно на водолазен шланг, а по-точно кабелно дистанционно управление на робота, се
простира от жената към мястото на дейност на мъжа ѝ. В коментарите от автора на тази книга се
казва: «Вдигнатите ръце на жената следва, несъмнено, да се разбират като ритуален жест:
женското начало явно е свързано с магьосническа функция; жената обладава висши сили да дарява
богат лов». Възможно е, че древния автор на рисунката действително е искал да изобрази
«посредничеството на жената пред висшите сили». Но не е изключено, че и тогава това е била
карикатура на «вагинокрация» (от «vagina» – влагалище, и «кратия» – власт), в която «жената» почти
винаги – в пряко общуване и дистанционно – управлява «мъжа» като свой биоробот. Освен това при
това тя може да не е «господарка сама на себе си», намираща се под властта на същото, което властва
над нейния «мъж». Във всеки случай, изкуството е един от способите за познание и описание на
Живота, вследствие на което художника е способен обективно да покаже това, което излиза от
пределите на неговото собственно разбиране и даже противоречи на убежденията му. Идеята за
матриархата и вагинокрацията на основата на преобладаване в обществото на животнския строеж на
психика по-добре зрително не би могла да се изрази, от начина по който показвайки на хората е
направил това автора на показаната скална рисунка.

Кой е по-главния: президента на страната или жена му. Ролята на «семейството» и

«първата дама»

Сега с това следва да се сравни ролята на «семейството» и «първата дама» в политическия живот
на съвременния свят, залъгващ се, че той живее в явен патриархат. Много ще стане обнадеждаващо
видимо, лесно обяснимо и предсказуемо, веднага щом бъде съпоставено с различните типове строеж
на психиката на мъжете, занимаващи се с държавни и прочие длъжности, и съпътстващите ги жени
(любовници, законни жени), които заповядват на мъжлетата на домашното «Политбюро» («никой не
е герой пред своята жена»). Получава се, че реално обществото се намитра в матриархат,
въпреки, че организационно това изглежда като патриархат.
Сега са малко тези, които се съмняват в това, че генсека Горбачов е бил наистина под чехъла на
своята Раиса Максимовна. До какво доведе това е повече от очевидно. Същото е и семейството на
Елцин, където решаваща роля играе дъщерята Татяна! До какво доведе това изпитва на плещите си
целия народ: в страната е пълно безобразие. И това поставя задачата за преразглеждане на
процедурата на изборите. Кого избира народа: президента или жена му?
 43

Или в другия вариант – деца, психологически застаряващи в младостта си и повеляващи над

майките си, превръщащи живота на свойте майки в ад. А така също и «мамините» синчета и
дъщерички, които въпреки, че са порастнали, все така са си останали в детството и във всичко са
подвластни на майките си, които са превърнали живота на своите деца в несвършващо робство.
Мнението заабсолютната активност на мъжа в половите отношения е илюзия. Половото влечение
у мъжа в повечето случаи го предизвиква жената, а мъжката реакция е ответна. Ако жената е носител
на животинския строеж на психика или демоническия, то тя доста много подържа отношенията,
построени на такава основа. Ако мъжа ѝ отнема свободата, то за нея това е по-неприятно, отколкото
изневяра с друга жена заради тази инстинктивно-демоническа основа, това за нея е жизненна
трагедия, крах на съдбата. И така ще е дотогава, докато тя сама не се освободи от диктатурата на
инстинктите си, автоматизмите на културата на собственния си демонизъм и задържане.

Защо Клинтън превърна овалния кабинет в орален

За възрастните при обуславянето на тяхните отншения от инстинктите им, та дори под културни
обвивки и облицовки, привлекателен е самия процес на съвкупление, а бременноста, която може да
последва след съвкуплението е съпътстващ ефект, който може да получи оценката «нежелана
беременност». Вследствие на това обществото, в което господства нечовешкия тип строеж на
психиката, е обезпокоено от проблема на «безопасния секс», в който съвкуплението е допустимо без
ограничения и опасности, включително и «опасността» от беременност, принизявайки в случая
нейната «нежелателност», почти до видовете инфекции, предавани по полов път.
При човешкия строеж на психиката, по силата на емоционалната самодостатъчност, при индивида
без зависимост от пола, секса престава да бъде средство за емоционално разреждане и презареждане,
а всяко съвкупление има за цел зачатието на Човек – наместника Божий на Земята – и затова
представлява по същност свещеннодействие, което в следствие обусловенносттана целта за
раждане и възпитаване на Човек не може да се осъществява подобно на ритмиката на «безопасния
секс», ограничен само в «жаждата» за наслаждения с потенциални партньори, свободни във времето.
Съответно «отдиха» на държавните служтели и бизнесмени от техния труд чрез секс извън
семейството е явно изражение на животинския строеж на психиката или демонизма.
Скандала в САЩ с Моника Люински и президента Клинтън показа, че на върха на държавността в
САЩ е стояла говореща, дресирана от цивилизацията «маймуна», превърнала овалния кабинет на
държавния глава в орален. В хода на официалното разследване основното внимание на
американската общественност бе съсредоточено на това, лъгал ли е Клинтън под клетва, въпреки, че
в този епизод главния момент се състоеше в това, признава ли обществото правото на носителя на
животнински или демонически строеж на психиката да заема висшите държавни длъжности, след
като изразяването на този факт е достъчно основание, за да лиши такъв субект от доверието и
правото да заема високи държавни длъжности.
«Обезпокоената общественност» на САЩ не обърна внимание на въпроса за различните видове
строеж на психиката, пред които бе застанала Америка. А много даже счетоха привлеченото
внимание на Америка към секса на Клинтънкъм страната на политикантски акт, нанасящ ущърб на
политическата безопасност на САЩ, доколкото от тяхната гледна точка сексуалните утехи на
Клинтън нямали никакво отношение към изпълнението на длъжностните му задължения. Вследствие
на такова отношение към явния проблем в строежа на психиката, на САЩ им предстои да се върнат
към него още един път вероятно в една или друга форма, и да се убедят, че това не е монета, недо-
стойна за вниманито на органите на държавата и общественноста.
В това, че в Русия този проблем беше отбелязан и обществото си формира определено отношение
към него, това е наше преимущество в съпоставянето на Русия с «напредналия» Запад. В такъв образ,
съществуват невидимите 3 уравнения на систематаза възпроизводство на поколенията:
- 1-во ниво – дете;
- 2-ро ниво – жена-майка;
- 3-то ниво – мъж-баща.
 44

Мнението за активността на мъжете в половите отнишения е илюзия. Половото влечение у мъжа е

предизвикано от жената, а мъжката реакция е ответна. Затова: Ако в обществото сред индивидите
по количество преобладава животинския строеж на психиката, то такова общество като цяло
живее в МАТРИАРХАТ (и не е важно, че организационно то изглежда като патриархат. Това е
скрит матриархат). Трябва да се признае, че болшинството живее в неволя от инстинктите си,
които обслужват продължениетона рода.
Но: ЛЮБОВТА не заробва (за разлика от инстинктите). Тя дава свобода на избора на
основата на отговорност и загриженост за всички, които (по предназначение Свише) човек е
длъжен да Люби.

От матриархата – към човечността

1. Инстинктите носят в себе си краткосрочни програми на поведение (животнски строеж на

психиката).
2. Културата, определяща поведението на зомби, носи по-дългосрочни програми.
3. Демонизма, на основата на волята и творческите усилия, е способен да преодолява и
инстинктите, и «автоматизма» на зомби.
От 1, 2, 3 следва, че на дълги интервали от време (в предела на живота на едно поколение) се
построява схема на подчинение на типове психики:
- демоническите личности программират поведението на зомбитата;
- зомбитата ги пасът чрез особенностите на животнския строеж на психика.
(Забележка: Съпоставете това с тълпо–«елитарната» пирамида.) Строежа на психиката у човека може
нееднократно да се изменя в течение на живота. Изменението в строежа на психиката може да бъде:
- необратимо (намира се в определен период от живота в един от 4-те строежи на психиката);
- обратимо.
Обратимото изменение в строежа на психиката се изменя в зависимост от настроения и
обстоятелства няколко пъти на ден, а в живота и повече. От това следва, че някаква част хората във
всяка историческа епоха необратимо преминават към човешки строеж на психиката. Такива
хора осъзнато и целеустремено действат за преобразяването в хора на всички останали. Затова:
Общественния прогрес и регрес се определят от количественото съотношение на 5-те типа
носители на психика в обществото (човешки, демонически, зомби, животински, опуснат), а не
от достиженията на «материалната» култура, изкуство, държавно устройство и т.н.
«атрибути». Днешната цивилизация – това е скрит матриархат под диктата на животински
инстинкти, а така също наркотци от всякакъв вид и общия контрол на демоническите
личности, опиращ се на пастири – биороботи. Общественния прогрес и регрес се изразяват в
изменението на статистическите качества на носителите на всеки тип психика, и въобще не в
достиженията на «материалната» култура, изкуство, държавно устройство и тем подобни атрибути
на обществото. Затова задачата на обществото на хората е:
1. Да излязат от обществото с животински строеж на психиката.
2. Да влязат в обществото с човешки строеж на психиката.
3. Да отидат от матриархат към човечност.
По-подробно за всичко това може да узнаете в работите «От человекообразия к человечности»,
«Приди на помощь моему неверью», «Печальное наследие Атлантиды», «Кадры решают всё», «От
корпоративности к соборности» и др.

Глава 8

Тайната за гибелта на Атлантида

«Настоящето е следствие от миналото, а затова непрестанно обръщай взора свой назад, за да
се опазиш от знайни грешки»
 45

«И египтяните са били в своето време справедливи и човеколюбиви!»

(К. Прутков)
Обръщайки се към темата за възникване на първите регионални цивилизации на днешното
Човечество, следва да се помнят археологическите и геологическите факти, не вписващи се в този
исторически мит, който се пропагандира сега в системата на задължителното образование на
днешната цивилизация. Осмислянето на тези факти довеждa до следния извод,
отричащ традиционната концепция на глобалната история за произхода на днешното
Човечество (явяващо се първо на планетата Човечество) от животни и постепенния самостоятелен
подем от примитивността на каменния век до днешните «чудеса» на науката и техниката. Епохата на
каменния век в началото на пътя на развитие на днешната глобална цивилизация е предшестван от
глобална геофизическа катастрофа, унищожила предишната глобална цивилизация с нейната
материална култура и духовна култура (полеви структури на колективна психика – егрегори).
Гибелта на егрегорите (на тях в книгата е посветена отделна глава) фактически изтрила паметтана
болшинството оцелели, което се изразило в оединяването на последвалите поколения. От
литературата, издадена на руски ези кна тази тема в последните години, може да се назоват следните
издания[4]:
1. Т. Н. Дроздова. Э.Т. Юркина. «В поисках образа Атлантиды». М.: «Стройиздат». 1992
2. И. Великовский. «Столкновение миров» (пер. с английского). Ростов-на-Дону: «Феникс». 1996.
3. В. И. Демин. «Тайны русского народа». М.: «Вече». 1997.
4. Г. Хэнкок. «Следы богов. В поисках истоков древних цивилизаций» (пер. с английского). М.:
«Вече». 1997.
Тези, които не биха се съгласили с изложените в тези и други книги мнения за катастрофата,
погубила предишната глобална цивилизация, трябва да имат - за потвърждение на своята разумност
– някакъв друг образ за интерпретация на приводимите от авторите на тези книги факти или поне да
обосноват съмненията си.
Първобитните общества (технологичната епоха на каменния век), сформирайки се след
завършването на катастрофата и влизането в устойчивото русло на процеса на природно-
географската среда, са се управлявали от шаманско-старейшинска структура – «елита» на тези
древни времена. Но това не е било изключително самостоятелно управление: не всички оцелели в
катастрофата са били подивели до каменния век в животинско състояние. Част от оцелелите взели
на плещите си цивилизаторската мисия по отношение на подивелите. Това е и по-вероятно и
неизбежно, ако катастрофата не е била неочаквана, а е била предсказана, вследствие на което за
година били предприети мерки за създаване в различни региони на планетатана бази и центрове,
опирайки се на които е било възможно да се започне възстановяване на нормалния начин на живот.
Ако говорим за този начин на живот, който се предполага след завършека на катастрофата, то
неговия образ изплува от древните митове и легенди на различните народи. Била раса господна,
магове, които, даже и да не били безсмъртни телесно, то превъзхождали останалите многократно по
продължителност на живота, вследствие на което и се възприемали от останалите в качеството на
безсмъртни, защото продължителността на техния живот е обхващала няколко поколения
простосмъртни. И. А. Ефремов в своя роман «Час быка», описвайкиреда на планетата Торманс,
разказва за това, че населението на планетата се състояло от дългоживущи («джи») и краткоживущи
(«кжи»). «Кжи», изработвайки сами своя мускулен физически ресурс към 25 годишна възраст били
длъжни сами да се умъртвят, за което за тях бил създаден и внедрен и специален ритуал, който
«кжи» възприемали катозадължение. А «джи» – това бил «елита» на Торманс (Торо – бик, ман –
човек, и „с“ за множествено число, ако някой реши да се позамисли за латинския корен на тази
думичка, измислена от автора). Расата на господ на тази цивилизация на Земята, предшестваща
днешната, живеела в регионите на планетата с най-мек и приятен климат.Осталите региони били
региони със селскостопанска дейност. Имало жестоки ограничения за използването от работната
силана техногенната енергия, което обезпечавало екологическата безопасност на планетата. Така
например, древните тексове на Тибет (а така също и на инките и олмеките) свидетелстват за
забранана използването в живота на хоратапо това време на колелото, доколкото с появяването на
колелото неизбежно възниква това, което днес наричаме «научно-технически прогрес». Съот-
 46

ношението на численносттана боговете и работната сила било такова, че расата на боговете имала
практически всичко, което пожелаели, и живеела в своеобразен комунизъм за сметкана останалите.
Културата на расата на боговете съдържала в себе си мощни знания за това, което днешните наричат
йога и магия.А социалната организация на нейната цивилизация била такава, че в нея устойчиво от
поколения на поколение господствовали носителите на демоническия строеж психика, подтискайки
чрез магия и «екстрасенство» свободната воля на работната сила, което изключвало личностното
развитие на болшинството население на Земята.
Също така, съществуването на Земята на всеки човек и Човечеството като цяло не е
безсмисленно, а има напълно определена цел (това е много подробно разгледано в ДОТУ). И ако
Човечеството (като суперсистема) се е отклонилоот целта, не работило за нейното достижение, не
„вдянало“ подсказваното Свише, в резултатна което се набутало в затъпяване, то таковазатъпяло
състояние на Човечеството било пресечено Свише чрез глобалната геофизическа катастрофа след
като демонически управляващия «елит» не схванал вразумяващото обръщение към него чрез
пророците на неговата епоха и знаменията, давани на хората Свише. За неразбирането на смисълана
такива знамения А. Блок пише: «И дивна приказка била за тях провала и на Лисабон, и на Месина
…». Ето в какво се състои тайната за гибелта на Атлантида. Нетрябва да се ходи противзамисъла на
Твореца по отношение целта на съществуване на Човечеството, като един вид суперсистема (за това
ще тръгне реч в глава 12). Атлантида под управлението на жреците-демони тръгнала против
замисъла на Твореца, без оглед на Неговите предупреждения. И Атлантида изчезнала… Във връзка с
този замисъл се замислете с катаклизмите, случващи се в последните години на нашата планета Земя.
Загледайте се при удобен случай на полицата с книгиот «езотерически-магическата» литература и
обърнете внимание на отделените от другитекниги под търговската марка «световете на Карлос
Кастанеда». Благодарение на умелата реклама намаля числото на нашите
съотечественицизапочващи да отъждествяват себе си с «Воини на Знанието».
Дон Хуан Матюс – учителя на Кастанеда – в процеса на обучение не еднократно подчертава, че
шаманитена неговата линия се явяват наследници на шаманите на Древно Мексико. Тоест,
чрезкнигите на Кастанеда до нас довеждат «мъдростта» на до-Колумбовите цивилизации на
Америка. Това също трябва да ви даде поводза размисъл. Още повече, че на територията на Цент-
рална и Южна Америка са се сменили множество високоорганизирани (по тези времена) общества.
На конкретно мексиканската територия са се зародили, разцъфнали и угастнали империите на
олмеките – толтеките – мицтеките – маите – ацтеките. Разбира се, неподготвения специално за това
човек никога не би могъл да различи руините на олмекския град от руините на ацтекския град: едни
и същи стъпаловидни пирамиди… Тоест сменяли се държавите, но всички те принадлежали към
един тип цивилизация, един и същи тип култура. Необходимата фактология за съдбата на тази
култура може да се почерпи от следните книги: 1) «История на доколумбовите цивилизации».
Мануел Галич. 1990. «Мисъл», 2) «Загадката на погибналите цивилизации». В. И. Гуляев.
1992. «Просвещение».
Тези книги дават предства за това, че всяка от опоменатите империи в периода на своя разцвет е
достигала невероятни успехи в много отрасли на своята дейност. Монументалната архитектура на
административните центрове впечатлява и нашите съвременници. Достиженията на агрокултурата не
са надминати и до сега, може да се споменат плаващите градове,един вид хидропонтонни ферми и
многотерасирани огради, – «Колизеи». На мястото на днешните блата, включително Флорида, се е
разполагала гигантска «Венеция», където канали служили за транспортни магистрали, а между тяхсе
ширели необозрими плантации. Функционирала «транс-Американската магистрала», свързваща
Централна и Южна Америка.
Тези, наистина впечатляващи достижения, станали възможни благодарение наразложената
система на държавноуправление, където се използвал тандемния принцип на ръководство (За
тандемния и политандемния метод четете работата «От човекообразие към човечност»), където
управленците ги подготвяли от 15 годишна възраст, при което отбора на достойнитепрохождалот
различнитесоциални групи. При разкопките на империята на инките и ацтеките в хранилищата на
«държавния резерв» намерили запаси от продоволствия, инструменти, оръжия и одеждиза 10 години!
 47

За екологически проблеми да се говори е просто глупаво, в градовете живеели само оръжейници,

ювелири… и администатори-управленци. Освен това множество империизагинали още
предипристигането на конкистадорите. Защо? Археолозите кършат ръце и мърморятту за
«варвари», ту за стихийни бедствия. Мъгливо и завоалирано се говори загрешките на «Древните
Виждащи». А за да се разбере причината за краха на тези империи, трябвапреди всичко да се
погледне на техния живототвътре.Представете си, че вие сте простземеделец. Вашия живот е
запълнен с полезна работа на полята и вгорите. От зори до мрак, целогодишно (при температура от
плюс 20°С до плюс 30°С) вие се трудите на плантациите. Но днес е праздник – тържество в чест на
бога Слънце. Административния център на вашата провинция е напълненс «простолюдие». Те с
благоговеен ужас наблюдават тържественната церемония, която ръководи жреца, облечен в костюм
от човешки кожи. Настъпва кулминационния момент: на «Алеята на Мъртвите» излиза колона
бъдещи жертви. Сред тях са военопленници, бунтовници и саботьори, а ако количеството им не
съответства на необходимата тържественност, то недостигащите ще ги вземат от«инкубатора» (едно
от варварските племена в империята превърнато в «развъдник за жертви»). В особенно «удачнните»
години в жертвасе принасят до 10 хиляди човека. А след церемониятаможе да сеходи наспортни
състезания. Особенността на тяхната «прелест» се заключава в това, че на играчите от загубилия
отбор им отсичат главите.
Това беше само един от четирите ежегодни «праздници». А идолите-изтукани – превелико
множество, затова жертви са нужни и за бога на плодородието, и бога на строителството, а и бога на
търговията не се отказва от тях. И не си мислете, че благодарение на такава цена се обезпечава
благоденствието на управляващата вихрушка. Царския титул (тлота-они) се превежда като «оратор»
и него, заедно с помощниците му, го избират на съвета на жреците. «Оратора» и прочие
управленческата трупа клоуни в моменти на кризи гиоставят на тълпата да се разправи с тях. Ето ви
причините за краха на империите – всичко това е само маневрана «обрязване наелита» (на тази
маневра в книгата е посветена цяла глава). Историците, характеризирайки общественния строй в до-
колумбовите империи, използват термина «всеобщо робство», а ние наричаме това точно и ясно –
фашизъм. Какво е това „Фашизъм“ и останалите „...изми“? Ще започнем първо с „измите“ и лъжите
за тях. В простите случаи лъжата е очевидна. Ако възрастен човек сочи с пръст на други възрастни
хора към дърво и при това говори, че това е езеро, то такъв човек всички останали го възприемат
като умопобъркан. Друг случай, когато чрез използването на «модни» чуждици, внедрени в нашия
език специално, се достига скриване на истинския смисъл на същността на даден предмет или
явление, което обозначава тази чуждестранна «модна» дума. Ярък пример – словото «интелигент».
В превод на руски от латинското «intelligens» означава «разбиращ» или «умственна развитост,
подготвенност за разбиране на теоретични въпроси, за усвояване на научни познания». И ако хората,
гледайки на прилично облечен човек казват: «Ето идва разбиращ човек», то у другите хора ще
възникава въпроса: «А от какво разбира този човек?» (Спомняйте си «слово – образ – явление»). Но
у нас на «културно-прилично» облечения човек му казват: «Ето идва интелигентен човек». Затова у
другите хора се поражда разбирането, че «интелигент» – това е прилично облечен човек «с
вратовръзка». И не става правилно разбиране за същността на такъв човек. Това привежда до
сериозно изкривяване в отношенията на хората един с друг. Така трудягата в работни дрехи,
интересуващ се и разбиращ от много въпроси, не се счита за интелигент, макар той да може да
«удари в земята» много «прилично» облечени и с вратовръзки. По-натам – повече. Това води до там,
че в управленческия корпус отиват по правило «интелигенти», макар тяхното развитие и «разбиране»
да е много по-ниско, отколкото у действително много разбиращия човек, но който е в работни дрехи
или е облечен бедно. Може да се приведе друг пример. Словото «толерантност» в превод от
латински означава «търпимост». Ако хората знаеха смисъла на словото «толерантност», то у тях
щеше да възникне въпроса за това, какво трябва да се търпи, защо трябва да се търпи и т.н. Но, не
всичко е така просто и очевидно в по-сложни ситуации, когато само с една дума се обозначава
някаква сложна вещ или явление на общественния живот. Това се касае на първо място за такива,
например, слова като «комунизъм», «национализъм», «фашизъм», «екстремизъм» и тем подобни…
Затова, преди да се говори за такива сложни явления в живота на обществото и да се съпоставят по
между им, е необходимо те да се наделят с ясна мера, да им се даде ясно определение и всестранно,
 48

подробно описание. Именно затова в КОБа е отделено такова огромно внимание на описване на
същността, смисъла на тези сложни явления. Това е направено включително и за това, че никой да не
може да ни обвини, членовете на КПЕ, в «екстремизъм», «фашизъм», «сталинизъм»,
«антисемитизъм» и други «ужаси», които се явяват страшилища за тези, които не владеят мерата.
Макар тези страшилища да се крепят на лъжи, именно чрез тези страшилища плашат нашия народ.
Затова трябва да се изобличат тези измами. У нас има мощно теоретическо обоснование, основано на
дълбоко осмисляне, разбиране и описание (наделяне с мера) на тези сложни явления в живота на
обществото. Ето списък на основните работи по тази тематика, с които може да се запознаете на
сайта kpe.ru :
- «Политически екстремизъм в Русия или цялото глобално затъмнение от злия дух?»;
- «Болшевизма в Богодержавието – единственното лекарство от фашизма»;
- «От «алтернатива няма» до очевидността на избора (Многоликост на тоталитарния
паразитизъм: различия и общото в демокрацията, нацизма, троцкизма и сталинизма)»;
- «Третия Рим: Русия или САЩ?»;
- «За културата на тълпо-«елитаризма» и болшевизма в периода на строителство на
социализма»;
- «Отново за бъдещето: Има ли перспективи у днешната интелигенция?»;
- «Кризиса на охлократията като преддверие на народовластие»;
- «Дяволския посетител – рецензия на повестта «Инквизитор»» (автор С. Норка, Москва,
«Вагриус», 1997 г.);
- «Тя действително ни е пречка в живота…» (За западната концепция «права на човека» в
нейната историческа практика);
- «Фашистващия «семитизъм» от гледна точка на човечността»;
- «Перманентната революция: от Парвус до Сорос».
В това приложение, опирайки се на информация, изложена в причислените горе работи, ще бъдат
дадени определения, позволяващи да се разбере смисъла, същността на явленията, всяко от които
обозначено само с един цвят, но или «непонятно» за мнозина, или с «различно разбиране» на
словото. По-подробно с разкритието и обосноваването на указаните в заглавието социални явления
може да се запознаете в причислените горе работи на КОБа.
Бил ли е И. Христос екстремист? В речника на чуждите думи намираме:
ЕКСТРЕМУМ (лат. extremum «крайно») – общо название за най-голямото и най-малкото значение
на математическа функция.
ЕКСТРЕМАЛЕН (лат. extremalis «краен») – краен, пределен.
ЕКСТРЕМИЗЪМ (лат. extremus «крайност») – привързанност към крайни възгледи и мерки
(обичайно в политиката). Екстремист – човек, придържащ се към крайни възгледи, поддръжник на
крайни мерки в някаква общественна деятелност. В своето време в 1996-1998 депутатите от г.
Москва се опитваха да приемат такъв закон за екстремизма. Тогава опита завърши безрезултатно,
защото никой не можа да даде определение за «политически екстремизъм». Сега ръководителите на
страната искат да започнат борба с «екстремизма». Разчета тук е за това, че на «борбата» след всички
терористични актове и специално организирани безредици на улиците народа ще я поддържа и е
възможно даже да се радва между два реда телени жици, или, както ще си мислят хората, те са
защитени от «екстремизма». При това такъв народ няма да разбира, че всичко това е направено
специално, за да го набутат (народа) в обора на фашизма. Ето всъщност за какво е нужен «закон».
Изхождайки от тълкуването на словото «екстремизъм» следва, че под «екстремална деятелност»
може да се отнесат всички, които се стремят да достигнат някакави «пределни» и даже
«извънпределни» «висоти» в науката, в политиката, в спорта, в изкуството и други сфери от живота
на хората в страната или даже в мащабите на цялото Човечество. Ако учения направи откритие,
опровергаващо отстояваното, но грешно положение, използвано в държавата, тогава какво? Той е
екстремист? Тогава и Христос е бил екстремист. Той е излизал против лъжата и измамата, царящи в
обществото на иудеите. Той е изгонил, в частност, търговците от храма и т.н. Тогава за
«екстремисти» могат да се считат и Мохамед, Джордано Бруно, Лев Толстой!? Но това е явна
глупост. Но тогава от приведеното определение на думата «екстремизъм» еднозначно следва, че
 49

екстремисти се явяват и т.н. «олигарси» и другите милионери. Те са само 5% – това е екстремално

малцинство от населението на страната. Но те са концентрирали в своите ръце 90% (екстремно
болшинство) богатства, обричайки тези същите останали 95% от населението на нищета и измиране.
За да свалят вината от болната глава на здравата тези действително негодяи-екстремисти и искат
«закон за екстремизма» за съхраняване на своите откраднати от народа богатства. Но тези, които са
внесли такъв законопроект в ГД и тези, които са го приели, могат да получат обратен за себе си
ефект. Те и ще го получат, защото не целия народ са «олигофрени», както считат «елитарните»
«господа». «Развъртането» на дискусията за екстремизма при постановка на въпроса за това, как да
защитят народа от екстремисти, неизбежно привежда към национализация на банките и всички
основни базови отрасли на икономиката. За сметка на «положителната обратна връзка» ситуацията
неизбежно ще бъде доведена до абсурда и по този въпрос за «екстремизма» (см. приложение
«Тайната на способността на руския народ»). Затова всички мислещи хора трябва активно да се
включват в такова обсъждане във всички региони, разкривайки смисъла на «екстремизма».
Това може да се направи само от позиция на КОБа и на първо място чрез разглеждане на
управлението в глобално историческия процес. А това е глобална политика. Сравнете
«национализъм» със «социализъм» и «капитализъм».В съвременния политически лексикон думите
«фашизъм», «нацизъм», «национал-социализъм», «екстремизъм» за много са станали синоними
(одноименни понятия) въпреки това, че всяко от тях обозначава свое строго определено явление в
живота на обществото. Затова е необходимо да се определи терминологически, да се надели ясно,
строго с мера всяко явление, за да се отделят от «фашизма» като такъв.
Национално самосъзнание – осъзнаване от хората, общественно своеобразната (уникалност)
култура на своя народ и нейните отличия от културите на други народи, също обладаващи
своеобразие и значимост в общата за всички народи история на Човечеството.
Национализъм – това е осъзнаване на отделен човек, група хора, част от обществото или
група хора като в цяло, а също на държавно равнище уникалност на културата на своя народ в съче-
тание с отрицание уникалността и значимостта за Човечеството на други национални култури.
Нацизъм – съзнателно унищожение на други култури и народи, създаденото от тях (или
унищожение само на културата без унищожение на самите народи, носители на дадена култура). От
тук следва, че национализъм и нацизъм могат да съществуват в обществото и при монархия, и при
република, и при робовладелчески строй, и при феодализъм, и при капитализъм, и при социализъм.
Социализъм – това е принос в общественния живот, при който многото потребности на
всяка личност, а също така и всяко семейство гарантирано се удовлетворяват за сметка на прякото
и косвенно покриване на съответните разходи от държавата, встъпваща в качеството си на
представител на обществото като цяло. За обезпечаване на това в системата на общественното
производство в някакви видове деятелност частното предприемачество и частната собственност на
средствата за производство се ограничиват или се забраняват. Могат да се забраняват някакви видове
деятелност като цяло. Общественно полезното държавно подтискане на проституцията, хазартните
игри (игралния бизнес), производството и разпространението на наркотици (напомням, че цигарите и
алкохолните напитки са наркотични средства) даже в този случай, ако в обществото те могат да
съществуват някакво време нелегално: порока не трябва да се охранява и поддържа действащ със
закон (спомняйте си за генетическия потенциал на развитие на всеки човек и Човечеството в цяло
като суперсистема). Също така се въввеждат ограничения за максималното равнище относно
доходите на членовете на обществото, което се мотивира с необходимостта от защита на
общественния строй и всеки от лоялните му граждани от злоупотреба от страна на предприемачи-
индивидуалисти и лица, чиито високи доходи са излишни по отношение нивото разходи,
мотивираните жизненни потребности на личността и семейството в това общество (спомняйте си
разговора за потребностите ДОП и ДПП, който водихме в глава 14). Такъв род ограничения с
течение на времето водят до това, че държавния сектор на икономиката става доминиращ.
Капитализма в неговия изначален вид е вклад в общественния живот, в който господства
буржуазно-индивидуалистически (възможно корпоративен) способ за организация на
производството и разпределение на основата на правото на частна собственност.
 50

Корпоративност – обединение на индивиди за достижение и осъществяване на колективни

усилия за техни лични цели, неосъществими от тях по отделно. По тази причина техните лични цели
стават за определено време общи за тях, и достижението на тези свои лични цели става възможно за
тях в течение на ограничени срокове в пределите на живота на всеки от тях. И макар корпораците да
могат да съществуват в продължение живота на много поколения, всяка корпорация ще се разпилее,
ако в някаво поколение критическата (по отношение на нейната устойчивост) маса не получи от нея
«точно сега» това, за което тя въжделее. Капитализма провъзгласява формално равенство на всички
граждани пред закона, а решението на жизненните проблеми на личността и семейството в голяма
част се възлага на самата личност, семейство, и на разнородни недържавни фондове и
общественни организации. Даже при действие на прогресивно налогооблагане при капитализма
практически няма ограничения на доходите и натрупванията, оставащи след заплащане на
предвидените от законодателството налози, а държавния сектор на икономиката се явява обслужващ
по отношение на сектора, действащ на основата на частна собственност на средствата за
производство, в резултат на което под ръководството на държавата се оказват малкорентабилни и
неизгодни при възникналия закон стойности на отрасъла и производството, без които обаче, обще-
ството не може да се размине.
Исторически така е станало (много под влиянието на марксизма с неговото обяснение за
състоянието на всички страни на общественния живот като вторични последствия от
производственно-потребителската деятелност), че различията на социализма и капитализма се
разбират, преди всичко, като различия на организационно-икономическия характер, който е
подчинен на политическия и идеологическия строй на всяка от «общественно-икономическите
формации». В действителност във всичко това намира своето изражение нравственността на
властта, фактически осъществяваща управлението на живота на обществото. А конфликта в
обществото по въпроса за това, да «строи социализъм или капитализъм»? – това в своята дълбочина е
конфликт на двата типа нравственност:
– «Аз-центричен» (възможно корпоративен), предпочитащ капитализъм;
– Богоначален (съборен), предпочитащ социализъм.
Това е добре видно от следващото обстоятелство. От началото на първата петилетка и до средата на
1950-те г. темповете на икономическия растеж и растежа на образователното равнище в СССР бяха
най-високи в света. И това обстоятелство подтикваше привърженниците на буржуазно-инди-
видуалистическия способ за организация живота на обществото към тъжни размишления за своите
перспективи. През XX век под морално-психологическия натиск от такъв опит на социалистическата
революция и строителството на социализма в СССР, под натиска на такъв опит на национал-
социализма в Германия, а също в процеса на решение на своите вътрешни проблеми, капитализма в
развитите страни постепенно се обзаведе с атрибутите на социалистическия принос: системата на
държавното социално обезпечаване на личността и семейството, органани за планиране и държавно
регулиране на производството и разпределение в състава на общодържавната и местна власт и т.н.
При повърхностен анализ на пръв поглед изглежда, че това подтвърждава теорията за «конвергенция
на двете системи», издигната от А. Д. Сахаров. Но в действителност, при задълбочен анализ, това я
опровергава, доколкото появата на тези атрибути на социализма в капитализма не е изтъркало
различията в нравственноста, господстваща във всяко от обществата, и съответно – не е размило и
границите между двете системи:
- при социализма обезпечаването на потребностите е гаранция, провозглашаема и
обезпечавана от обществото в лицето на неговата държава (в краен случай, в идеален – при
съответствие на всички прочни особенности на културата на обществото на социалистическия
икономически принос). И това не е само гаранция за всички и всеки, но и залог за обще-
ственното развитие и благополучие на всички във бъдещето. Трябва да се разбира, че реалния
болшевишки социализъм на Сталинската епоха продължаваше да действа «по инерция» до
първите успехи на М.С.Горбачов по демонтажа на социализма в СССР;
- при капитализма в развитите страни обезпечаването на потребностите е помагачество на
тези, които не могат да заплатят за тези потребности (като правило от по-високия стандарт,
отколкото предоставяния от държавата) от своите доходи и натрупвания, т.е. това, преди
 51

всичко е система за предотвратяване растежа на вътрешносоциалното напрежение и

подтискане на недоволството на основната част от населението. При капитализма в
«неразвитите» страни системата на социалното обезпечаване и социалните гаранции
практически отсъства.
Национал-социализъм – това е социализъм за определени народи поименно (един или няколко).
На представителите на другите народи и лица от смесен произход (членове на същата тази много-
национална национал-социалистическа държава) гаранциите и нормите на национал-социализма не
се разпространяват. По тази причина не се явяват болшевики в днешна Русия и «национал-
«болшевики», възглавляеми от Е. Лимонов.
Интернационал-социализма – не е алтернатива на национал-социализма, както това
утвърждават интернацистите-марксисти. Това е само словесен параван на «интернационала». В
действителност, по своята същност – това е «преимуществен социализъм» за мафиозно
организираните международни диаспори в многонационална и външно (формално) равноправно-
социалистически организирана държава. Тук е уместно да се замислите над словосъчетанията, които
съдържат в себе такива части, като интер и между. «Между» на руски е понятно, а «интер» в превод
от английски означава «през». И тогава се получава, че някои диаспори живеят безгрижно за сметка
на тези, които живеят не в средата на други народи, не вътре в народа, а живеят «между» тях и
действат «през» тях, «прескачат» през народите, през техните интереси. Замислете се: «между»-
народно сътрудничество, а не сътрудничество на народите; «интер»-национална солидарност, а не
солидарност на националностите (народите). Алтернатива както на национал-социализма, така и
интернационал-социализма се явява «многонационал-социализма», в който действително трябва да
се обезпечава равенство на правата на гражданите от различен национален произход. За това в такова
общество не трябва да има мафиозно организирано «преимуществен социализъм и комунизъм» за
международната диаспора и «националните малцинства». Ако такива «диаспори» и «малцинства»
имат място и тяхната «деятелност» не се пресичат, то такова многонационално общество се спуска в
интернационал-социализъм и се оказва угнетено от паразитиращите над него мафиозно
организирани диаспори при лидерството на една от тях. Каква е тази диаспора, привържениците и
участниците в «евреомасонския» заговор знаят еднакво добре. За тези, които се съмняват в неговото
съществуване, ще приведа откъс от статията «Масонство» в «Съветския енциклопедически
речник»: «Масоните са се стремили да създадат тайна световна организация с утопична цел за
мирно обединение на Човечеството в религиозен братски съюз. Най-голяма роля е играло в 18 –
началото на 19 век. С масонството са били свързани както реакционните, така и прогресивните
общественни движения» (стр. 770).
Доколко целта на жидомасонския заговор е «утопическа» (т.е. обективно не осъществима) и какви
успехи е достигнало масонството в XIX – XX векове, – това са особенни въпроси, осветяването на
които не е намерило място в «Енциклопедическия речник», и за което убедените в несъществуването
на жидомасонския заговор могат да помислят самостоятелно, наблюдавайки съвременния им живот
и изучавайки както трактати от официалната историческа наука, така и не преминали академична
цензура хроники и възпоменания на хората. Тоест «социализъм», «национал-социализъм»,
«интернационал-социализъм», «многонационал-социализъм», «капитализъм», «национализъм» и
«нацизъм» как такива не характеризират фашизма като такъв. След като същността на по-рано
названите явления в общественния живот стана понятна всяка сама по себе си, може да се премине
към разглеждането на това, с какво се характеризира самия фашизъм като такъв, и с какво неговата
същност затъмняват определени политически сили, за да съхранят себе си и своята власт в
обществото.

«Насилието не може да бъде направено от един човек над милионите, а само над
преобладаващото болшинство, единомишленно в своето невежество».
(Л. Н. Толстой)
«Фашизъм» – слово от латинското «фасция». Фасция – това е сноп пръти с втъкната в средата
брадва, обвързан с ремъци. В древен Рим фасциите са били отначало знак на царската власт, после
знак на властта на висшите «магистрати» (държавни чиновници). За «магистратите» фасциите са ги
 52

носили «ликтори» – служители, обезпечаващи тяхната непосредственна охрана. В съвременната

история на «фашизма» като общественно явление придобило известност, се разпространява из
Италия. Той се е родил там на основата на протестни емоции на множества «малки хора», които в
обществото по «свободна лична инициатива» са се оказали безнадеждно угнетени от не-
многочисленната каста олигарси, злоупотребяващи с властта по свое усмотрение. «Олигархия» – в
превод от древногръцкото «власт на немного» или сама такава група, господстваща над
обществото. «Олигарх» – субект из състава на олигархията. Доколкото това протестно движение на
«малки хора» пораствало в Италия, то претенциите на неговите идеолози за приемственност на
миналото величие и мощ на Римската империя се изразявали в това, че древноримската фасция била
избрана от тях като символ на единение на голямо множество «малки хора» в защита от угнетениета
на много малка група «големи хора» – олигарси. Така фасция дала название на «фашисткото»
движение, изначално насочено против олигархията, оглавявано от вожда на «малките хора». От
историята е известно, че един от най-ефективните способи на «световната финансова мафия» да
съхранява в тълпо-«елитарното» общество своята власт от посегателства е да оглави движението на
политическите противници и да го отведе настрани от първоначално провъзгласените от него цели.
Затова фашизма в съвременната история никога не се е раждал без дейното участие на олигарсите.
Освен това, когато днес говорят за реална или мнима угроза от «фашизма», то те отхождат от
разглеждането на «фашизма» като движение на «малките хора» против подтискането им от «силните
в света». Въпроса за угрозата от «фашизма» го отнасят, преди всичко към три показателя:
1. Към идеите за национална и расова изключителност и нетърпимост. Именно това съответстваше
на хитлеровската модификация на «фашизма». По същност Хитлер, утвърждавайки за
превъсходството на «германската арийска раса», се стремеше към замяна на «елита» в «тълпо-«ели-
тарния» модел от еврейски на арийски, а по-точно с немски. И ако предишния модел на свтеовно
господство (жизнеустройство) беше скрит, неявен, то хитлеровския модел на световно господство
вече се представяше пред хората в явен, разобличен вид. По тази причина, и както ще стане понятно
от по-нататъшните разсъждения, всички устремления и действия на А.Хитлер трябва да се
наричат «хитлеризъм», а не «фашизъм». Тук ще е уместно да се каже и за още ето какво. Хитлер не
беше господар на глобалната политика. Той беше сам марионетка в ръцете на «световното
задкулисие», което използваше «фюрера» на тъмно. Хитлер решаваше няколко глобални задачи,
поставени пред него от «световното задкулисие» чрез безструктурния способ:
а) Унищожение на СССР като система на жизнеустройство, не съответстваща на замислите
на глобалния паразит («световното задкулисие»). Сега са малко тези които помнят, а младеща просто
не знае за това, че СССР при Сталин беше образец за справедливо жизнеустройство, «маяк» за
старните от «третия свят», т.е. за бедните обвързани от ГП страни. Затова на «световното
задкулисие» му трябваше да загаси «маяка».
б) Сплотяване на световното еврейство. Световното еврейство като цяло под влияние на
процесите, произходящи в СССР, започна да излиза от повинността към глобализаторите от
«световното задкулисие». В СССР абсолютното болшинство обикновенни евреи, не посветени в
дълбоките причини за своята обособенност, ставаха привърженници на сталинското справедливо
жизнеустройство, те преставаха да бъдат носители на идеалите на тълпо-«елитаризма», тоест
преставаха да мечтаят за заемането на определен статус в обществото, а мечтаеха, както и всички съ-
ветски юноши и девойки, да станат летци, геолози, моряци, лекари и т.д. Споменте си песните,
стиховете, кинофилмите от тези Сталински години. Много и доста много автори и изпълнители на
песни и стихове, възпяващи справедливото жизнеустройство са евреи, Дунаевский, Блантер,
Матусовский, Утьосов, Бернес … На това място има смисъл да се замислите и за «злодейството» на
И. В. Сталин, който уж всички евреи ги «изразходвал до край». Защо тогава такава огромна маса
евреи при Сталин работеше в престижни сфери на деятелност? «Гонения на евреите» – това е мит,
създаден и поддържан както от самите евреи, така и от техните господари. Този мит позволява да се
създава около еврейството атмосфера на неприкасаемост, която най-добре се характеризира с
руската поговорка «по-добре да не се свързваш». Но именно това и е нужно на еврейството, нужно за
да може на никой да не му се иска да се «свързва» с еврейството, доколкото «ще му излезе скъпо».
Евреите при Сталин започнаха да губят своята «сплотеност против общия враг» (Т. Херцел) и
 53

ставаха «съветски народ».Тази информация протичаше и извън пределите на СССР, ставаше

известна на цялото световно еврейство. Това водеше до «размирици в умовете». Образно казано,
евреите застанаха на пътя на неизплащане на шекела - налога, който е длъжен да внася всеки евреин
в общия кюп («общак»). Пред «световното задкулисие» изникна задачата за активизация процеса на
«сплотяване» на еврейството. Тя беше възложена на Шикелгрубера – Адолф Хитлер. Работата е в
това, че фамилията на бабата и бащата на фюрера – Шикелгрубер – в превод означава «събирач на
шикела». Дядото на Хитлер беше евреина Франкенберг. И ето Адолф, като «събирач на шикела»,
събра от цялото еврейство в Европа своеобразен налог от хиляди и хиляди животи. Тоест по пътя на
масови разпри с евреите Хитлер ги принуди към сплотяване едни с други (безструктурен способ на
управление). При това богатите евреи не пострадаха. Те своевременно излязоха от Германия.
в) Заграбване на природните ресурси и територии на СССР («жизненно пространство» –
термина активно се използваше от Хитлер).
«Световото задкулисие» прекрасно разбираше, че природните ресурси в Европа свършват и трябва
да вземат под контрол всичко, което остава на Земята.
Ето по тези основни (а, б, в) и други причини, целия «победен марш» на Хитлер по Европа не беше
нищо друго, освен планираното предаване (под управлението на «световното задкулисие») под
неговото единно ръководство на целия човешки, промишлен и военено потенциал на Европа за
хвърлянето им срещу СССР с цел достижение на указанните горе цели на глобалния паразит. След
това отклонение ще се върнем към преплитането на мнимите показатели за «угрозата от фашизма».
2. Към реалните и мними посегателства над правата на представители на национални малцинства и
диаспори.
3. Към онаследяването от Италия и Германия на «фашистската» символика и фразеология.
Следва да се отметне това обстоятелство, че във «ведически-магическата» култура на Индия (по-
древна, отколкото древноегипетската култура, дала раждането на библейската култура), присъстват и
двата символа, поддръжниците на които се обвиняват във фашизъм в последните десетилетия: и
звездата на Давид (ционистския фашизъм), и свастиката (нациоинал-социализма на Германия и
подражаващите му неонацисти в различни страни). Що се касае до свастиката, то всеки човек,
запознат даже с азовете на историята знае, че това е древен славянски символ, който Хитлер е
«приспособил» за своите цели. Освен това, словосочетанието «малки хора» е характерно за всички
тълпо-«елитарни» общества като противопоставяне на другите словосъчетания «най-добри хора»,
«знатни хора». И кастовата система на Индия не е нищо друго, освен едно от проявленията на
фашизма. В тази връзка е характерно, че англичаните – колонизатори в Индия не са могли в своя
език да намерят аналог за това, че да именуват една от «низшите касти» в индийското общество,
много и доста многочисленна по своя състав (днес в порядъка на 300 милиона души), и са ги
наричали по своему: «малки хора» – «little people» (на английски). При това в самото индийско
общество «висшите касти» са ги наричали иначе: «несъществуващи хора». Туй е едно от
израженията за това, че кастовата система на Индия, съществуваща де-факто на протежение на много
векове, е един от най-древните на Земята видове фашизъм по същност, което ще стане видно от
следващото. Много наши съотечественници се възхищават на различните индийски «авторитети» и
техните учения (Саи-Баба и др.) и ги «взимат на въоръжение». При това те не се замислят, защо все
пак при наличието в Индия на такива «авторитети», тези «авторитети» не могат да направят живота
на всичи хора в Индия щастлив и достоен за човека. Та в Индия им 300 млн. бездомни! И седят край
пътя тези бездомници, слаби като скелети, скръстили крака, смирили се със своята участ даже не на
роби, а участ на «несъществуващи хора». И те даже не мечтаят за длъжност в някакава
канализационна санитарана техника! Замислете за това, уважаеми читатели. А нашите търсачи на
«духовност» се «влачат» по всички тези индийски «храмове» с техните «авторитети». И на тях даже
в главата не им минава мисълта, че всички тези «храмове» са подконтролни на «световното
задкулисие», защото чрез тяхните «духовни школи» и «авторитети» определена част от Човечеството
се подлага на такава «духовна обработка» (идеологическа – 3 приоритет), която формира биороботи-
зомби с калейдоскоп в главите, заключен на «вожда на тълпо-елитарната система». СЪЩНОСТТА
НА ФАШИЗМА като такъв (независимо от това, как го наричат, с какви идеи се прикрива и с какви
способи се осъществява властта в обществото) – е в активната и пасивна поддръжка от тълпата
 54

«малки хора» – по идейна убежденност на тях самите – на системата за злоупотреба с власт

на «елитарната» олигархия, която:
- преподнася на цялото общество неправедността и несправедливостта като някаква
институция на «праведност». И на тази основа, извращавайки светоразбирането на хората,
цялата подвластна ѝ мощ култивира неправедност в обществото, възпрепятствайки хората да
бъдат в качеството си на човеци;
- подтиска всички и всеки, който се съмнява в праведността на нея самата и осъществяваната
от нея политика, а също така подтиска и тези, които тя самата заподозрее в това, правейки
всичко това под различни предлози с цялата подвластна ѝ мощ.
«Тълпа» по определение на В. Г. Белински е «събрание на хора, живеещи по предания и
разсъждаващи по авторитет. Тоест тълпа – това е множество индивиди, живеещи безсъвестно, не
желаещи да мислят за всичко произходящо в живота, не желаещи да вземат на себе си отговорността
за положението на нещата в обществото. Именно такова безсъветсно поведение и отношение към
делата на обществото на огромното множество «малки хора» позволява на неголяма шепа «избрани»
да управляват цялото общество. И в този случай не е важно как в такова управление встъпва
управляващата олигархия:
- превъзнася се над обществото публично и церемониално;
- превъзнася се по умълчание, публично изображавайки смирение и служение на тълпата,
наричайки я народ;
- действа скрито, уверявайки обществото в своето уж несъществуване и, съответно своето
«несъществуване» като своя бездеятелност, в резултат на които целия живот в обществото
тече уж «от само себе си», а не целенасочено по сценария на концептуално властни куратори
на олигархията (т.е. «световото задкулисие»).
Кстати, в пропагандата за «своето несъществуване» те много са преуспели като са оглавили
библейския проект за поробване на всички – кураторите на «евреомасонския заговор». Основната
заслуга за това принадлежи на тези, които са пуснали в живота този проект – тоест
древноегипетското жречество. След това се е осъществявало само поддържане на такъв укрит
информационен режим за управление на процеса на глобализация. И успеха е налице. Доста и доста
много наши съотечественници не могат да повярват в съществуването на такъв глобален проект,
разчетен на стотици и хиляди години напред.
Фашистскотo общество може да съществува само като тълпо-«елитарна» общественна
система при три условия, при които културата на фашизма:
- първо, възпроизвежда «елита». Този «елит» се създава от носители на демоническия тип
строеж на психиката, които са способни към корпоративност на основата на зомбиращата
съставка в тяхната психика (принципа на безприкословното подчинение на йерархически
висшата по вертикала разнородна власт е задължителен). Всеки член на такъв «елит» трябва
да обладава определени навици, които биха позволявали на този «всеки»:
 да държи в зависимост от себе си останалите членове на обществото;
 да побеждава в дуелни ситуации и в корпоративно противоборство представителите на
останалите общества.
- второ, да възпроизвежда «тълпа», зависима и беззащитна по отношение на «елита» и
неговите представители. При което това е такава «тълпа», която в нейното «персонално»
болшинство и голяма част от времето не само е удовлетворена от условията на своето
съществуване (труда, заплатата, възможностите за отдих, перспективите на своите деца и
внуци и т.н.), но и безогледно се гордее със своята култура и управляващата я публично или
скрито «елитарна» олигархия. Т.е. тълпата е длъжна преимущественно да се състои от
носители на строеж на психиката зомби и носители на корпоративно-демоническия строеж на
психика, чиито личностни качества не позволяват да им се предостави място във висшите
слоеве на този или онзи «елит»;
- трето, удържат количеството хора, не вписващи се в поддържаната от «елитарната»
олигархия система на вътрешнообщественните отношения, толкова малочисленно, че тях
може да ги представят на останалото общество в качеството на не представляващи опасност
 55

тихо побъркани луди или да ги репресират и унищожават като непоправими противници на

режима, поддържащ «всеобщо благополучие». В тази категория попадат:
 тези, които са в качеството си на човеци или се движат в тази посока;
 носителите на демонически-индивидуалистическия тип строеж на психикатa;
 «конкуренти» – нелоялни на управляващата олигархия носители на демонически-
корпоративен тип строеж на психиката – реалните и потенциални привърженници на
фашизма в други видове;
 носителите на систематически проявяван в живота животински строеж на психиката, не
поддавайки се на зомбиране (дресировка със средствата на културата), чието поведение
носи антиобществен характер и които се оценяват от фашизма като нечовешки или
въобще нямащи право на живот (подлежат на унищожение), или нямащи право на живот в
обществото (подлежат на изолация от обществото в специално определени места).
При съблюдаване на тези три основни условия заподдържане на своето съществуване, фашизма,
оставяйки себе си по същност, може устойчиво да еволюционира исторически продължително време,
изменяйки своите опаковки, постепенно отказвайки се от едни реални и мними заблуждения на
миналото и приемайки в култ уж за истинна «праведност» някакви други пороци, възпрепятстващи
членовете на обществото, изпаднало във фашизъм, да са в качеството си на човеци. Вследствие на
това фашизма никога не се раминава без лъжи както на думи, така и по умълчаване. Следва да се
подчертае, че във фашизма при определени обстоятелства (возможно е да са целенасочено
създадени) влиза обществото в цяло. Фашизма не възниква в резултат на това, че малочисленна
групичка фашисти захваща държавната власт със сила или в резултат на демократически избори,
след което установява «фашистска диктатура». Това е така, защото (ще повторя отново): Същността
на фашизма не е в някаква идеология, насилие, способи за осъществяване на власт, а е в активната
и пасивната поддръжка от тълпата «малки хора» – по идейна убежденност на тях самите – на
системата за злоупотреба с власт на «елитарната» олигархия. Даже в края на 1944 г. повече от
половината население на Германия продължаваше да вярва на А.Хитлер и поддържаше неговата
политика. Още по-голяма беше частта убедени фашисти до 22 юни 1941 г. Именно в това,
че фашизма е терористическа диктатура по отношение далеч не всички, и далеч не по отношение
на болшинството население (в краен сличай в мирно време), се състои една от причините за
несъстоятелност на марксистско-троцкисткото предвоенно утвърждаване за това, че опита на
хитлеровия режим да нападне Съветския Съюз моментално ще предизвика възстание на
работническата класа и социалистическа революция в самата Германия. Тази «система» на фашизма
представя неправедността като някаква истинна праведност. И на тази основа, извращавайки
светоразбирането на хората, с цялата подвластна му мощ «системата» култивира неправедност в
обществото, възпрепятствайки хората да бъдат в качеството си на човеци. При това под различни
предлози цялата подвластна мощ на «системата» на фашизма подтиска всички и всеки, който се
съмнява в праведността на нея самата и осъществяваната от нея политика, а също така подтиска и
тези, които тя заподозрее в това. Но при такова разбиране за същността на фашизма, независимо от
формите и способите за неговото проявяване, фашизма на нацистска Германия (който стана
показателно-култов образец както у «неофашистите», така и у «антифашистите» в последвалите
години в различни страни на света), такъв фашизъм се представя като много карикатурен
фашизъм-уродливец, изкуственно и целенасочено отгледан съзнателно недееспособен за това, че
неговите ужаси от миналото да привлекат към него по възможност по-голямо внимание и с това да
отвлекат вниманието и силите на обществото от налагането някъде на доста по-дееспособен
фашизъм, ако не на непрогледното, то близкого до непрогледност глобално инферно
(«инфернальный» от лат. inferni «ад, пъкъл» – адски). Затова не трябва да се отъждествяват
ексцесиите за формиране на режима с неговото устойчиво функциониране. Ако Хитлер не беше
въввлекъл Германия във Втората световна война на XX век, то към края на периода на създаване и
масови жестокости, свойственни за всеки период на преход от един вид тълпо-«елитаризъм» към
друг, фашизма в нея би могъл да обладае устойчивост и да стане в много образец за поддръжание на
други държави в разрешаване на техните проблеми. Още повече, че от съответно изказаното горе
разбиране за същността на фашизма, реално фашистския режим може да съществува на основата
 56

по същество на безупречно праведна, истинна социологическа теория, но при условие, че «малките

хора» прехъвърлят от себе си на властта своята част от грижата и отговорността за благоденствието
на всички и всеки и властта ги поддържа и поощрява в тяхното такова отношение към живота. При
това може да се получи такова устройство на живота, че на думи всичко да е праведно – не можеш се
оплака, но в премълчаване ще остане подтискане и извращаване същността на човека в такова
жизненно устройство. От тук следва, че фашизма е възможен във всяко тълпо-«елитарно» общество.
Затова той е възможен и в Русия, но не на основата на отхвърлянето на хитлеровските идеи или
някакви други идеи от миналото. Фашизма на идеологическата основа на библейското лихварско
робовладелчество, осъществяемо на расовата основа на иудеите, принизени до състояние на
биороботи, устойчиво е съществувал в Русия по оглашение, започвайки от кръщаването на Руси до
1917 г. Тази тематика беше и е извън обсъждането на РПЦ и християнските секти точно така както и
у демократите. След революцията през 1917 г. същия този фашизъм се опитваше да продължи в нея
своето съществуване, но вече по умълчаване под прикритието на марксистската теория. Все пак
обаче, стана «счупване». Болшевишката линия на тълкуване на марксистските текстове под
ръководството на И. В. Сталин надделя над троцкистската, а самите троцкисти (който не се скри)
бяха унищожени или прекараха най-добрите години от своя живот в лагерите на създадения от тях
ГУЛАГ на НКВД. При което сталинския режим не беше фашизъм, защото работеше за
изкореняване на тълпо-«елитаризма». Режима на елцинските демократизатори не стана
фашистски само затова, че не намери поддръжка среди множеството «малки хора». От тук може да
се разбере, че Ф. Е. Дзержински искренно, в мерата на своето разбиране, макар и с грешки
(произтичащи из марксизма), работейки за създаване на новото общество, беше антифашист. А днес
против възстановяването на паметника му на Лубянския площад излизат демократи от СПС –
подръжници на фашизма, който Феликс Едмундович се стараеше да изкорени. Но в деятелността на
Ф. Е. Дзержински имаше и грешна съставка, вследствие на което много марксисти-троцкисти го
считат също за свой. От тук може да се направи извода, че възбуждането на въпроса от Ю. М.
Лужков със заточване мнението на народа за възстановяване паметника на Дзержински на първо
място е провокация. По силата на двойственността в деятелността на Дзержински, изтълкуването на
крайния резултат в тази провокация също е неоднозначно. Еднозначно е следното: в края на
деятелността на ВЧК под ръководството на Дзержински с безпризорността беше приключено. При
което от безпризорните, получили образование, излязоха много достойни хора на Съветската страна.
Елцинските демократизатори, такива като Е. Т. Гайдар, Б. Е. Немцов и стеснения от тях на власт Г.
А. Явлинский, избраха такъв курс на реформи, че тези, които можеха в случай съхраняване на
Съветската власт да израстнат в семейства и да получат повече или по-малко нормално образование
като станат пълноценни членове на обществото, станаха безпризорни с всички произтичащи
последствия. Разбира се, за това, че историята на СССР да тръгне по пътя, по който «силите на
Запада» настроиха като биороботи Явлински, Гайдар и КО, в съветското общество имаше вътрешни
предпоставки. Но имаше открита възможност да се избере и друг курс на реформи. И тогава в Русия
след всички «перестройки» и «реформи» нямаше да има повече безпризорни, отколкото тях ги
имаше в СССР при завършването на Великата Отечественна война в 1945 г. Избирането курса на
реформи зависеше от властта на М. С. Горбачов, А. Н. Яковлев и прочие фашисти, проникнали в
ръководството на КПСС. И трябва да си много циничен демон или непросветен тъпунгер, за да
извършиш всичко това по отношение на множеството деца и техните родители, а и да се пениш по
адрес на Ф. Е. Дзержински. А колко животи и човешки съдби са загубени за всичките години на
горбачовската «перестройка» и елцинскиите «демократически реформи»! А разрушението на
икономиката, промишленността, селото, армията и т.н.! Хората прекрасно помнят, че тази
«развълнувана от колита в съдбата на страната» по време на п-резидента Елцин спокойно се
примиряваше с криминалния безпредел, унищожаващ обикнвенните хора. Ни депутатите, ни учените
не биеха камбаната, когато ежегодно убиваха хиляди! хора, а други хиляди! безследно изчезваха.
«Елита» това не го вълнуваше тогава и не го вълнува и до сега. За тях хората са двуноги работни
машини („матриал“ – по боковски), призвани да обслужват техните паразитарни потребности. На
историята още ѝ предстои да съпоставя всичко това със загубите, понесени от СССР за годините на
Великата Отечественна война. И много е възможно, че резултатите ще бъдат съпоставими или ще
 57

превишават ущърба, нанесен от Хитлер. Именно по тази причина, премълчавайки за собственната си

фашистска същност, демократизаторите са готови да обвинят във фашизъм всички, които не са
съгласни с тях. Започвайки разхищаване на общонародната собственност 25 години назад и
получавайки на протежение на цялото това време свръхдоходи с методите на «бендеровщина»,
«елита» можеше да помисли:
- че той «пуска по живота» милиони семейства по цяла Русия, лишавайки в тези семейства
децата от човешко бъдеще;
- че много опущени от «елита» родители не ще смогат праведно да възпитат своите деца и да
им дадат образование;
- че част от тези деца ще застане на пътя на престъпността и ще се превърне в
безпощадни «измръзнали»;
- че тази престъпност и бандити не само ще смачкат простолюдието (на простолюдието «елита»
е плюл), по своето професионално положение оказал се в зависимост от управляващия и науч-
ен «елит», но под безпощадната ръка на такива «измръзнали» ще попадат и «богатичките
Буратино» от превъзнасящия се «елит»;
- че проблема с безопасността на членовете на «елита» не може да бъде разрешен на основата
на заплащане на частни охранителни структури от «узаконеното» наоткраднато.
Именно социолозите и тълкувателите на историята издигнаха «културните» способи за кражба и
убийства в ранг норми на живота в обществото, а юристите придадоха на тази мерзост форма на
действащото законодателство, на което и стои цялата Западна цивилизация. Под въздействието на
такава нравственно извратена култура мнозина искренно имат мнението, че те са повече или по-
малко добропорядъчни хора, «елита» на Русия, а не мерзавци.
Отнчало «елита» доведе народа до крайната точка на нищета, заставяйки много да крадат не по своя
воля, а сега те направи искат да отстрелят тези хора. За безпрепятствен и безконтролен отстрел на
хора е необходима фашистска диктатура. Именно това и желае «елита», защото именно фашистската
диктатура и позволява да се укрепят позициите на «елита» чрез отстрел на политическите
противници. Морално-нравственните качества на работниците в правоохранителните органи за
подтискане на болшинството напълно съответстват за осъществяване на фашистски терор.
Гореизказанотони позволявада направим еднозначен извод за това, че цивилизацията на до-
Колумбова Америка, както и древния Египет, се явява периферия на още по-древаната цивилизация
на Атлантида (нейния облик и причините за глобалния катаклизъм са разгледани в една отработите в
КОБа- «Печалното наследство наАтлантида. Троцкизма – това е вчера, но не утре»).
А сега да си зададем въпроса: «Та нали върховния жрец не е рязал гърлата на хилядите жертви
собстевнноръчно? Кой е обезпечавалреда по време нацеремониите? Кой непосредственно е рязал
гърлата с ритуалните обсидирани ножове?» Церемониитена наказанията сеобезпечавали от
представители на два военни ордена– «Орела» и «Ягуара».
Как мислите, какви морални качестватрябва да има човек, за да може достойно да изпълнява
работата на конвейра на смъртта? Може би тези, че нравственността може да сеизрази в следната
формулировка? «Смърттае наша вечна спътница и единствен мъдър съветник, който се намира у
воина… В свят, в който за всеки дебне смъртта, няма време за съжаления и съмнения. Време има
само за това, да се приемат решения… Воина не изпитва угризения на съвестта,и като оценява
своите постъпки като низки, отвратителни или глупави, означава да си приписва неоправдана
значителсност... А главната задачапо пътя на воинасе явява унищожението на чувството за
собственната важност... Воина е длъжен да изгради «духа», който съвместяванеговата точка на
събиране в «място без жалост»… У воина няма нито чест, нито достойнство, нито
семейство, нито име, нито родина. Има само живот, който трябва да изживее… Воина е
настроен на оцеляване и тойоцелява, избирайки най-оптималния начин на действие…» (К.
Кастанеда. «Колелото на времето» стр. 413/415/434/429/597/591, изд. «София – Ексмо-прес»).
Гореизказаното не е прословутите грешки на «древните виждащи». На основата на такъв
родпоучение се формира нравственността (а по-точно безнравственността) на «новите вижадщи».
Такава безнравственност закономерно поражда съответния мироглед, в който просто няма място
Всевишния. Вместо Бога на такъв«воин» се предлагакалейдоскопичен набор от «орел», «сила»,
 58

«поиграл си»… Понятийните граници на тези термини се размиват и способстват за развитието на

калейдоскопическа шизофрения. Впрочем, това са проблемите на самите «воини», а за нас е инте-
ресен още един показателен момент от учението.
«Всички пътища са еднакви, всички водят на никъде, но ако един път дава леснота и течение, то
друг опустошава. За да се следва пътя на воина, е необходима непоколебима,неистова
целеустременост към особенно състояние на ума, наричано неумиращо намерение.» Ба! Та това са
нашите стари познати – троцкистите! Пламенни и неумиращи революционери, настоящи
«пасионари» с тяхната: «Целта е нищо, движението евсичко». «Троцкизма – това е агресивна,
шизофренична психика, която може да се прикрива във всяка идеология,във всяка идеологическа
доктрина. Троцкизма едоста по-стар от марксизма, в който той се е изразил най-ярко. В
средновековието за характеризация на това явление не се е намерил по-подходящ термин
от«одържимост». Като психическо явление троцкизмасе характеризира с това, че премълчаното
противоречи на изказаното, а резултатите от делата не съвпадат с обещанията. Така също е
характерна абсолютната глухота на троцкистите към изказваните по техен адрес
предубеждения». (См. Работата за КОБ).
Така че «новите виждащи» с нищо не се различават от «древните». Те имат същата
нравственност, същия мирозренчески калейдоскоп. Единственното отличие се състои в това, чена
«воина» се предлага да практикува не «придвижване», а «движение» към «сборната точка». Но няма
никаква разлика – движили се той към нея или се придвижва. Във всеки случай края на нещата не е
в неговите ръце. Той е в ръцете на господарите му – тези, които са реанимирали това учение,
обръщайки го в съвременен, завлакателен «разказ», «Приказка за силата» (една от книгите на
Кастанеда) и са го отправили в бой за тържествуването на «Новата Атлантида».
Процеса на глобализациясе завършва сега, в наше време, глобализаторите трябва да решат
множество натрупващи се проблеми: екология, «пренаселеност», недостиг на ресурси… Нищо, освен
реставрацията на Атлантида, не искат да предложат те, а няма и да могат. Но за реставрация е нужно
да се подготви нов управленчески «елит» и да се направи маневра за «обрязване на стария елит » по
целия свят.
Първата задача се изпалнява от «дианетиката», методиката на която позволява на «жреците»-
демони да «изрежат» човешкия строеж на психика и да оставятсамо «животни» в човешки облик
(роби) и «зомби-биороботи» (управляващи и надзиратели). За отработката на тази методика е
организирана специална структура – «Църквата на сайентологията». Характерно е, че у
сайентолозите «оцеляването» се счита за една от осемте основни «динамики» на човека.
На тази динамика на оцеляванеса настроени и «воините на Знанието». Разликата при тях от
сайентолозите се заключва в това, че управлението на «воините» се осъществява безструктурно и в
такова целополагане, коетое изпълнено извън предела на тяхноторазбиране.
«Воините» са насочени към изпълнение навтората задача, тоест в нужния момент с техните ръце
ще бъде осъществен«глобален холокост». В неговия ход предишния управленчески «елит», състоящ
се основно от евреи, ще бъде унищожен. На евреите съвременните демони–«жреци» ще припишат
«издръжката на производството» при провеждане на глобализацията, попътно решавайки проблема
на «пренаселеността», и «воините» ще станат ненужни. По нанатък ще са нужни надзиратели. Ето я –
Атлантида! Навърха – висшето «жречество», «полубогове» и «свръхчовеци», а в същност –
демони. Отдолу – работещ скот в обвивка на човек, роби «животни», щастливи от храненето и
топлия хляб. Между тях е «елита»: «сайентолози» – управленци и «воини» – надзиратели. И
едните, и другите са «биороботи-зомби», бездумно изпълняващизаповедите на демоните. В
моменти на кризив управлението «демоните» отдават «елита» за разправа на «животните» –
тълпата, а после « … всичко пак ще се повториотначало …». Но сегаосъществяването на този
сценарий не ще бъде позволено Свише.
Някои митове позволяват да се мисли, че безразделно пълновластие на расата на «господ» над
планетата не е имало. Т.е. не всички райони са били покорени от нея, а е имало региони и със
самобитни общественни управления. Но това уточнение не изменя нещата по същество.
В процеса на съсловно разслоение на днешното Човечество отшаманството както самостоятелно,
така и под опеката на мисионери-цивилизатори, изходящи от предишната цивилизация (за
 59

които единообразно говорят митовете и легендите на болшинството древни цивилизации в раз-

личните региони на планетата), се трансформирало в жречески структури –йерархии на
посветените, в повечето случаи стоящи над аристократическите държавни («елитарни») апарати
(управленчески структури) и проникващи в структурите на държавността.
В съсловно-кастовото общество (каста – съвкупност от родове, кланове, заключена по отношение
към другите касти) жречеството обладавало монопол на достъпадо знания от всякакъв вид. На базата
на това жречеството определяло построени в обществото системи на обучения и тематиката на
образователните програми, по силата на коетоносело висшата вътрешносоциална власт –
концептуалната власт. Тази концептуална власт изразявала нравственния (или по-точно безнрав-
ственния) произвол на нейните носители. От позицията на този безнравствен произвол са се
определяли целите, пътя на развитие на обществото и средствата за тяхното осъществяване.

Глава 9

Най-главната тайна на жреците на древен Египет – тайната на «основния въпрос на

философията»
«Лъжата се храни с истината»
«Истината рано или късно все едно ще излезе на яве, и лъжата ще бъде потъпкана в прахта»
«Ако не изправиш злото, то ще се удвои»
(Из фрагменти на произведение надревноегипетски автори, дошли до нас в откритието на книгата
«Прославяне на писателите»)
За сметка на какво в продължение на столетия «жреците»-демони и техните наследнициот
времето на древен Египет се удавало да утвърдят в милиони хора животински строеж на психикаи
психика на биоробот-зомби и да не им дават възможност да излязаткъм формиране на човешки
строеж на психика? Защо за стотици годининикой не успял да разпознае този процес, който бил
стартиран от древноегипетското жречество, да разпознае методите и способите за осъществяване на
този процес? Какво тайно оръжие са използвали против цялото Човечество на планетата? Дайте да се
разберем с това.

Тайната на двата мирогледа

Човека е Разумна (и като особенност, и като биологически вид като цяло) част от Вселената.
Всеки човек може да възприема Вселената различно (Рис. 9-1 и рис.9-2).
Ако човек възприема света правилно, без изкривяване, то действията и поведението на човек
ще бъдат правилни, а възможните грешки ще се забелязват и отстраняват.
Ако човек възприема света в неправилен, изкривен вид, то действията и поведението муще
бъдат грешни, а възникващите при това грешки в делата му могат да не се забелязват, при това
понякога и много дълго време.
А какво ни «обкръжава» и «се случва» с всеки от нас? Работа и заплата, семейство и деца,
«квартирен въпрос», транспорт, милиция, армия, телевизор, школа и учител, книги, приятели,
вестници, кино, началници всякакви, войната в Ирак, бандити на улиците, депутатите в парламента,
събитията в Иран и в САЩ, стачки то тук, то там, мюсюлмани, християни, Бог, който го има и много
измислени от хората богове, попове и молли, партии всякакви разнообразни, избори и т.п.
Всички тези «цветни камъчета» на цялото множество явления и събития така или иначе се
отразяват на живота на всеки един от хората. Как гледа на всичко това всеки отделен човек? Какво
човек «отчита» за себе си, а какво «не отчита»? какво разбира, а какво не разбираили греши в
разбиранията си?
 60

На цялото протежение на историята философската мисъл е дала на Човечеството голямо

множество погледи на мироглед. Учебниците по философия и философскитеречници пъстрят с
различни названиятакива погледи на мироустройството и имената натехните автори. Освен това,
всички тези погледи могат да се сведат додва типа мироглед:
- материалистически, който се счита за «научен»;
- идеалистически, който се счита за «религиозен».
Всички мирогледи, входящи в тези два «типа» в най-най-обобщен вид представляват преди
всичко две «прозрения» за обкръжаващиясвят, два основнивъзможни варианта на възприемане на
всичко, което обкръжава човека и се случва с него и около него, тоест съществуват два мирогледа:
- калейдоскопичен мироглед;
- мозаечен мироглед.
 61

Мироглед – това е съвкупност от:

- принципи;
- възгледи;
- убеждения;
които определят отношението на човека
- и къмо бкръжаващия свят;
- и към самия него.

На рис. 9-5 виевиждате човек, около коготоот една страна е изобразена природата (гора, птички
пеят, Слънчице свети …), а от другата страна е техносферта и живота на хората в нея (димят
заводскикомини, хората стачкуват, терористивзривяват бомби, а военните самолетибомбардират…).
Хората по различен начин се отнасят към това, което се намира от дясната им страна, и това от
лявата им страна. Едни са плюли на природата, за тях са важни парите, получаваниот работота или
по някакъв друг способ. Другите се грижат за природата и животните, но са равнодушни към бедите
и страданията на хората. Трети на са равнодушни към всичко произходящо на планетата както цяло.
Примери в това отношение на хората към обкръжаващия ги свят могат да се дадат много. Цялото
това множество примери, по същност, характериза тази или онази мирогледна позиция.
Мирозренческата/мирогледната/светогледна позиция се формира на основата на възгледите:
- философски;
- нравственни;
- естетически;
- политически.
Но само философията, обобщаваща всички елементи на мирогледната система, придава на мирогледа
завършен вид. Философията изпълнява също така и методологическа функция. Методологиятае
система от принципи и способи за построяване и организация на теоретическата и практическа
дейност на хората. Методологията е учение за тази система.
Методологията е основа на самостоятелното познание за света. Който не знае методологията, той е
заложник на този, който я знае. Който знае и владее методологията – този не ще го подведеш!
Методологията е корен на всякавласт! («Гледай в корена!» К. Прутков).

Калейдоскоп и мозайка
 62

Калейдоскоп. Хората считат, че наоколо е хаос. Нищо не е свързанос нищо. «Камъчетата»-

събитияна този калейдоскоп се изменят около собственното «аз» на такъв човек по мярката на това,
как се «върти» живота и «подхвърля» нови факти, които «сътресяват» човека в «стечение на
обстоятелствата». Всичко това се характеризира с поговорката: «в градината бъз, а в Киев дядка».
Хората с калейдоскоп в главата цветните «камъчета» на събитията и явленията в нашия живот,
приведени от горе, ги отчитат в своята жизненна практика, а някои въобще не ги отчитат, считайки,
че «това тях не ги касае». Така също, много хора смятат, че кинофилмите не оказват влияние на тях
самите, нито на децата им. Много считат, чевойната в Ирак, Сирия, Украйна и Йемен не влияе на
тяхната заплата. Такъв «частичен» подход към оценката на това, което се случва наоколо, довежда
хората до страшния калейдоскопичен идиотизъм, към множество неуредици, несполуки, нещастия,
катастрофи, бедствия и трагедии.
Примерите на такива незгоди от живота на хората с калейдоскопи в главите може да се дадат
безкрайно много. От битовите жизненни неуредици до трагически поврати на съдбата. Тръгнал с
личния автомобил за гъби в уречено място, но не отчел (забравил), че на пътя има ремонт на моста и
се налага да прави голямо заобикаляне. А бензин в резервна туба не взел. А също така се е надявал на
комфортен асфалтов път, не си оправил резервната гума, и така… Ни гъби, ни ягоди, а само
проблеми… Тоест даже при организацията на малко мероприятиетрябва да се отчита както може
голямата «картинка». А какво говори затова, колко много неща трябва да се отчитат при
«организацията на живота» на всеки човек и обществото като цяло, при «организацията на живота»
на държавата! Но като цяло такъв «отчет» хората, страдащи от калейдоскопически идиотизъм, не
осъществяват. Да вземем например някоя реформа. Не трябва лида се отчетат по-рано някои фактори
и възможните последствия? Трябва. Но не се прави. И много беди очакват такъв човек с
«калейдоскоп» в главата в неговия личен живот.
Също така страшно много наши съвременници в страната, гледайки на творящия се безпредел,
беззаконие и т.н., считат, че всичко това станало от «само себе си », че «така е устроен живота», че
«трябва да се въртят». И живота започва да ги «върти». В търговската банка спестяванията сивкарали
на влог с малък процент, а банката «фалирала» и паричките им «фръкнали». Решили «свой бизнес»
да започнат, но през 1998 година дефолта «внезапно» от само себе си се «случил»… и «бизнеса»
имприключил. Отишли да работятв «хубава фирма» с хубава заплата, а фирматасе разорила в
резултат на неведома за тях «конкуренция» (а може и «собственника» на фирмата да застрелят, а
новия собственник да изгони всички и да си назначи нов персонал), и останали без работа. И
милиони наши съотечественници ето така «ходят по живота» с калейдоскоп в главата, след всяко
крушение на своите надежди успокоявайки се сами, че «така е устроен живота». А много, уморени от
многото несбъднати надежди изпадат в запой или приключват живота си със самоубийство.
Но само като тези хора си зададат сами простия въпрос: «ЗАЩО и ПО КАКВИ ПРАВИЛА така е
устроен живота?» – готово, вече са не верния път за премахване на калейдоскопа.
Но много повече беди и нещастия причинява на много хора човек, осъществяващ управление на
предприятие, отрасъл, министерство, държава. Защото от неговото решение зависят съдбите на
хиляди, а и на милиони хора. Така Горбачов в своето време заяви, че «перестройка – това е
неизследван път, другари!». След което поведе народа и страната без да знае на къде. А пословицата
казва: «Не познаваш ли брода, не влизай във водата!». И което е удивително, айдее тръгнаха… А
сега го проклинат. Представете си ситуацията, когато ръководителите на страната искренно считат,
че цените на нефта ги установява някакъв на никого неведуем абстрактен «пазар», а не напълно
конкретни хора, които преследват изменение на цените за достижение на желаните конкретни цели.
Какво ще се случи с жителите на такава страна? Или тези горе-ръководители на страната искренно
заявяват, че църквата трябвало да бъде отделена от държавата. Но тогава имам въпрос, ако
ръководителите от трибуната ще говорят и призовават към едно, а поповете от амвоните ще говорят
и призовават към друго, то кого ще послуша народа? А от тук и втори въпрос: кой тогава управлява
страната и народа? А ако ръководството на страната счита, че управлението на страните и народите
на Земята не същества, че няма глобална политика, а има само вътрешна и външна, то кой тогава
реално управлява страната: избранитеот народа по закон п-резиденти и депутати или «световното
задкулисие»? И тогава ние какво да очакваме от такива ръководители на страната?
 63

Най-удивителното е, че такива управленци с калейдоскоп в главата изготвят нашата система за

висшето образование, която изгражда замъка на всички науки върху рохкия пясък на
калейдоскопичния мироглед.
През 1995 година в С-Петербургския Дом на творчеството (бившия Дворец на пионерите) на мен
ми се наложида се сблъскам със заместник-министъра на образованието (сега вече бивш) Асмолов,
авторитетен в демократичните кръгове психолог. Той красиво разсъждаваше за вариантното
образование, за това, как всеки човек е микрокосмос, че всеки човек от детството може
самостоятелно да формира своята картина на света, своя свят, чевсеки учител можеда дава на децата
свое разбиране за неговия предмет на обучениеи т.н. Аз му зададох простия въпрос, същността на
който се свежда до следното. Ако един човек сформира в себе си свой свят, друг човек – свой свят и
т.н., и ако «единия свят» не приема «другия свят», то възниква «война на световете». Кой ще
отговаря за развързаната война на световете, т.е. по същност война между хората? Простотата и
очевидната правомерностна такъв въпрос приведе присъстващите в шок… Асмолов не можа да
отговори нищо смисленно, но самоуверено продължи да разтяга своите простотии и глупости по-
нататък.
Друг пример. Белгийския учен от руски произход Иля Пригожин, който умря наскоро, само
преди няколкогодини, разработи теория, изложена в съвместната му работа с И. Стенгерс «Порядък
от хаоса». В нея той разглежда процесите, протичащи в различните вещества под въздействието на
множество фактори, в това число и вътрешни изменения. И се оказва, че при определено стечение на
обстоятелствата веществата преминават от едно състояние в друго. Тоест, говорейки в най-общ вид
за «нефизиците», четящи тази книга, а за «лириците» (т.е. «нетехничарите»), молекулитена дадено
вещество се «дифундирали между себе си, дифундирали (прегрупирали)» и в някакъв момент при
определени обстоятелства – «бах-трах» … и преминали в друго състояние. А по-точно, според
Пригожин, станало «разделение» на веществата, разделение на две съставящи. Това явление беше
наречено «точка на бифуркация». «Бифуркация» (лат. bifurcus «раздвоен») - разделяне на две. За
това И. Пригожин получи «Нобелова награда» (както и Обама за мир...). И нямаше да има нищо, ако
нямаше едно «но» …
Работата е в това, че И. Пригожин пренася това, което действително има място във
физическитеи химическите системи, на социалните системи, което ги лишава от разума и
способността да им се намесват, да се управляват процесите, протичащи в общественните системи.
И тогава се получава, че «бах-трах» – «случила се» («от самосебе си») в Русия революцията през
1917 година, т.е. «настъпила» («от самосебе си») «точката на бифуркация», разделили се «хората-
молекули» на «бели» и «червени».
Читателите навярно вече са разбрали, че това е много нужно за «теорията» на «световното
задкулисие», която скрива цялата си деятелност, прикрива всички нейни действия по управлението
на страните за своите интереси «на научна основа». За това на Пригожин, видимо, и премия му
дадоха.
Ужасът е в това, че цялата наша «академична наука», и на първо място икономическата, строии
води своите изисквания и изследвания на базата на теорията на И. Пригожин.
На мен ми се удадепрез пролетта на 1995 година да участвам в «Кондратиевските четения» в С-
Петербургския университет. Този международен икономически форум е в чест на паметта на
знаменития икономист Кондратиев, който открил «циклите», «произходящи» («от самосебе си»
разбира се) в икономиката. «Четенията» водеше икономиста – «авторитет» Абалкин, присътстваше
Глазев. Всъщност, трябва да се каже именно там, през 1995 година, по време на тези четения лично
азвръчих и на Абалкин, и на Глазев материала на КОБа, излизайки с доклад за «Закона на Времето».
Казвам го, за тези (и не само тези) знаещи за КОБа вече повече от 24 години! И мълчащи! Е, ако пък
в КОБ аима нещо невярно, е, разкритикувайте, покажете грешките… Мълчат…
Та така, на тези «четения» имаше много чужденци. Те открито и заинтересувано слушаха за
Закона на Времето. Аз лично запомних това, че практически всички (и по-точно всички без
изключение) доклади на родните учени икономисти бяха построени на базата на теорията на И.
Пригожин. Така че, уважаеми читатели, можете сега сами да си направите извода, защо у нас в Русия
е «такава разтъкана» икономиката. Каквато е «икономическа наука», такaва е и икономиката. Но за
 64

това по-дробно в глава 14. Така че, калейдоскопичния мироглед – това съвсем не е безобидна шега!
Но «калейдоскоп» в умовете на хората създава не само нашата наука и основаната на нея система на
образование. «Калейдоскоп» в умовете на хората формират и поддържатсъщо така както
«свещенното писание» (Библията), такаи църковните свещеннослужители.
Що се отнася до Библията, то на на една от страниците добросъвестния читател намира слова от
Бога, които наставляват хората: «Не убивай!». А на други страници той чете, че уж бог указвал на
своите избрани: «Иди, и изколи всички младенци от мъжки пол …» и тем подобни ужаси. И такива
примери от Библията могат да се посочат много. В хода на изложения материал аз ще ви давам други
подобни примери.
Що се отнася до църковниците, то замислете се ето над какво. Защо в системата на
богослуженията на лъжехристиянските църкви четенето на Свещенното писание в църквите се
осъществява не последователно, а на фрагменти (един път от началото, един път от края, един път от
средата и т.н.)? В пояснение към «Православния църковен календар» се дава съвет на всеки
християнин, че «Той може да го чете (Св. писание) подред, глава след глава, или избирателно, по
желание. Но по-добре всеки ден да чете заедно съссвоята църква тези места на Свещенното
писание, които се четат в храмовете Божии в дадения ден».
Е, няма ли добросъвестния християнин да послуша «отците на църквата»? Разбира се, той така и
ще постъпи. В резултат на такова «изучаване» на фрагменти и извадкиот текста у човекаще се
формира калейдоскоп – набор от всячески сведения, никак не свързаниедни с други. Именно това и е
необходимо на църковниците. Защото ако някой прочете «Св.Писание» от начало до край, то в
разумния човек неизбежно възникват въпроси, както това стана с Лев Николаевич Толстой. И когато
той задал тези въпроси на църковниците, те на неговите въпроси не могли да отговорят, но Л. Н.
Толстой го «отлъчили» от църквата.
И ако все пак даже на базата на такъв сформиран калейдоскоп у някои да възникват все пак
някакви въпроси и те да ги задават на «отците» на църквата, то те без да им тежи на съвестта в
отвговор се разлютяват (по памет или зачитат) на съвършенно други фрагменти, право
противоположни на това, което е довелодо размишления мислещия християнин, след такъв
отговорси тръгва от «бащицата» с благоговение от неговата «премъдрост». Но това се случва крайно
рядко, доколкото Библията по настоящем малко познават из сред т.н. «православни християни».
Мозайка. Това са цветни «камъчета» (знания, явления, факти, събития) нарежданивърху
мозаечното платно. Всичко е взаимно обусловено и взаимозависимо. Никакъв хаос няма. Светът е
един и цялостен и всички процеси в негоса подреденив определен образ. Мозаечното мирозрение
формира цялостна картина.
Въпроса е само в това, откъде да започнеш да «подреждаш камъчетата». Ако в самото начало си
допуснал грешка в «подреждането на камъчетата», то с течение на времето тази грешка ще се
увеличава и в някакъв момент ще доведе до разруха в цялата картина, и тогава всички зрители на
картината, а и самия художник, ще бъдат много разочаровани.
Може да има два варианта за началноподреждане на «камъчетата»:
- мозаечен мироглед «Аз съм центричен» тип. Тук личните понятия, факти, събития са
свързани между себе си, обвързани взаимно. Но първично понятие се явява собственното
«Аз» – като център на света. В този случай човек навързва явления и събития едни с други.
Той вижда в тях взаимната им обусловеност. Но неговото «видение» се строи на неговите
лични разбирания за света. А ако това разбиране е грешно? А ако това разбиране се отнася
само за обкръжаващото го светче и не докосва разбирането за света като цяло? Той забранява
на своите деца да гледат безнравственни филми. Той вижда, че фирмата, където работи, търпи
крах и бърза да намери ново място. Азпознавам няколко, които предвидиха крушението на
СССР, предварително напуснаха съюзните републики и се обособиха в Русия. Т.е. такива хора
виждат някаква цялост на събитията и се стараят да ги построят под своето разбиране,основно
под разбирането за своето благополучие. И това доста им се отдава, понякога даже за доста
дълго време. Но веднага щом построеното от тях «светче» се съприкоснове с това, което те са
видели при оценката на събитията и явленията, тяхното светче се руши. Така в Калининград
аз се сблъсках с диаспора руснаци, които при развала на СССР се преселили от Узбекистан в
 65

Прибалтика. Те разказваха за своето бившо благополучие в Съветски Узбекистан, за тези беди

и проблеми, с които са се сблъскали след развала на СССР, за патилата и перипетиите, които
им се наложило да преживеят при смяната на гражданството. Те с гордост разказваха, как са
съумели да се устроят и заживеят доволно и успешно в Калининград. Но когато им зададох
въпроса, а какво ще правят, ако Калининград немците все пак си го върнат, разказвайки
импри това за Харвардския проект, то този въпрос първо ги озадачии те намръщиха чела.
След няколко месеца остротата им на възприемане спадна и те сами си се успокоиха: това не
може да стане. При поредната ни среща те пак се «напрегнаха», след това пак се успокоиха.
Тоест колкото е по-голямо глобалното явление или събитие, толкова повече то «не влиза в
кръга на разбиране» на хората с «аз-центричен» мироглед. Като правило, такивахора отричат
съществуването на глобална политика и още повече съществуването на Бога. Такива хора,
като правило са демони. Сега в книгата ниесе докоснахме директно до въпроса за
съществуването на Бог. По нататък нееднократно ще се връщаме към този въпрос и ще му
отговаряме. А засега да знаят болшинството читатели от «марксисткото материалистическо
минало», да им кажемна пръв поглед, че Бог – това са всички Закони на Природата, които
оказват на нас своето въздействие. Учените такова представяне за обкръжаващия свят наричат
пантеизъм. При това ще отбележим, че човечеството далеч не познава всички Закони на
Природата;
- мозаечно мировозрение с разгъване на пълнатасистема («редените камъчета» в
мозайката) ОТ истинското битие на Мирозданието (наричано сред народа Бог) В
направление към самия себе си.
Това е нашия мироглед, мирогледа на КОБа, който се явява теоритическа платформа на КПЕ.
Най-главното е, че в този случай човек признава йерархията на управление навсички процеси във
Вселената, включително и процесите на социалното управление. Всичко това добре е показанов
Достатъчно Общата Теория на Управление, за която реч ще стане по-нататък. И даже ако при такова
мозаечно мирозрение възникват грешки на определен етап приопознаването от човека на
обкръжаващата го действителност, то те са поправими. И тези «поправки» не водят до
«разрушаване» у човека на цялата картина като цяло. Именно затова «жреците»-демони, за да не
дадат на хората тази цялост, а значи да не дадат притежанието на способността сам да се разбереш с
всичко, са поставили въпроса иначе: «Кое е първично: материята или съзнанието?». Едната
философска система – «материализма» – утвърждава, че първична е материята. Другата
философска система – «идеализма» – утвърждава, че първично е съзнанието.Тези две философски
системи противостоят една на друга много столетия. На базата на тези философски системи се строят
религиите и идеологиите. А те, на свой ред, определят деятелността и поведението на хората.
Ихората, отстоявайки тази или онази идеология (или религия), даже се убиват едни други във
войните, религиозните и национални конфликти. (И това са само «два свята», а Асмолов предлага да
имаме множество представи за света.) Та койе прав? Кое е първично?

Четириглавия Амун и Светата Троица

Да се обърнем към първоизточника.

В «Книга за начално четене» на В. Водовозов (СПб, 1878 г.), която бе предназначена за
самообразоване на «проститехора» в Русия, в главата завзглядовете на мирозданието на древните
египтяни четем:
«Най-главната каста, управляваща всички, била кастата на духовнниците или жреците. Те
предписвали и на царя (т. е. фараона), как да живее и какво да прави… Висше божество на
египтяните бил Амун. В неговото лице се съединявали четири божества: веществото, от което
се състои всичко на света, – богинята Нет; духът, оживяващ веществото, или силата, която го
карала да се изменя, да действа, – богът Неф; безкрайното пространство, заемано от
веществото, – богинята Пашт; безкрайното време, което ни се представя при постоянното
изменение на веществата – богът Себек. Всичко, което го има на света, по учението на
египтяните, произхождаот веществата чрез действието на невидима сила, заемаща про-
 66

странството и изменяща се във времето, и всичкото това тайнственно се съединява в

четириехидното същество, Амун».
В такъв смисъл:
- НЕТ – съответства на съвременното вещество;
- НЕФ – силовите полета;
- ПАШТ – пространството;
- СЕБЕК – времето.
Получава се, че на протежение повече от три хилядолетия понятието за мирозданието, което
жреците приподнесли на цялото общество в качеството на истина, останало неизменно и
съвременната ни наука се опира на тези същите представи:
- материята е вещество;
- духът е разбиран сега като «енергия» (но «енергията» е преходна форма на съществуване на
материята). Някои разбират дух като «сила» (силово поле, отнесено към материятана
диалектическия материализъм), като «управляващо начало», тоест информация;
- пространство;
- време.
При това, от друга книга – «Свещенната книга на Тот. Великите аркани Таро» В. Шмаков,
инженер по пътните съобщения, издание от 1916 година, – ние разбираме, че «особенно
посветените», «избраните», три хиляди години назад са имали друга представа за света -
Мирозданието.
«Тридесет и два пътя – чудни, мъдри, начертал 1А, IEВЕ, Саваоф, бог на Израел, Бог Жив и Цар
Вечен, Ел Шадай, Милосърден и Прощаващ, Възвишен и Пребиваващ във вечността– възвишено и
свято е Неговото Име, – и създал света Свой с три сефери: сефар, сипур и сефер.» Тук Шмаков
цитираедна откнигите на Талмуда «Сефер Йецира», тоест «Книгата на Творението».
Нататък, Шмаковдава разяснение: «Първияот тези три термина (Sephar) трябва да
означава числата, които единственни дават възможност да определим необходимите назначения
и отношения на всеки (по контекста, възможно: човека) и вещи за това, да разберем целта, за която
тя е била създадена, и мярката на дължината, и мярката на вместимостта, и мярката на
теглото, движението и хармонията – всички тези неща са управлявани от числата.
Втория термин (Sipur) изразява словото и гласът, защото това е Божественното слово и глас,
защот отова е Божественното Слово, това е Гласът на Живия Бог, Койтое породил съществата
под техните различни форми, било те външни, било те вътрешни; това трябва да се подразбира в
тези слова: «Бог каза: «Да бъде Светлина» и «стана Светлина».
Накрая, третия термин (Sepher) означава писание. Писанието на Бога е плод на творението.
Словото на Бога е Неговото Писание, Мисълта на Бога е Слово. Така мисълта, словото и
писанието са по същността в Бог като едно, така както в човека те по същност сатри». С този
пример В. Шмаков цитира по друга книга – «Cuzary». Тази троица (сефар, сипур, сефер) съответства
на триединството:
- сефар – мярка (форма, матрица);
- сипур – информация (съдържание, това, което се съдържа във формата, смисъла, идеята).
Латинското «informatio» – разяснение, изложение. 1. Съобщение за нещо. 2. Сведение,
явяващо се обект на съхранение, обработка и предаване (речник на чуждестранните думи).
Английското «in» – на руски предлог «в» и «form» – на руски «форма на предмета, фигура на
човека» и т.н., «in the form» - «във формата», тоест какво се съдържа във формата;
- сефер – материя (плодовете на творението, «вещи», като въплащенно единство на формата и
съдържанието.
В Природататази «света троица» е неразривна: «Така мисълта, словото и писанието по
същност в Бог са едно…».
Вие не можете да си представитенякаква «абстрактна» материя. Материята задължително
има образ, който носи информацията за вещта, предмета. «Няма вещи без образ» – това е руска на-
родна пословица, която по-точно трябва де се изрази така: «Няма материя без образ». Ако няма
 67

образ, то възниква без-образ-ие. И да разделиш «вещите» от «образа» в реалния живот е

невъзможно.
И всяка вещ и нейния образ също така са обезателно размерени: дължина, ширина, тегло, цвят,
вкус, мирис, атомна и молекулярна структура и т.н. В това число са размерени и всички
произходящи в тях (вещи и техния образ) изменения. В живота «всичко тече, всичко се променя».
Всички «вещи» и техните «образи» се изменят. Едни стареят, разрушават се, преобразуват се. Други
се раждат, развиват се, осъвършенстват се. Тоест всички «вещи» и техните «образи» претърпяват
изменения под въздействието на много фактори, вследствие на които протича този илионзи
«процес». А у «процесите» има «скорост на процеса», «периодичност» или «честота», «амплитуда на
колебание» и т.н. Всичко това – дължина, тегло, цвят, мирис, изменения, произходящи във «вещта»
и в нейния «образ» са процес – също напълно определен от частните мери на тази пълна мера, която
обладава дадената конкретна вещ. Но за това речта ще тръгне по-нататък. «Аллах създал всяка вещ и
я размерил с мера» – това вече е Корана.
Следва да се подчертае, че образа на всяка «вещ», предмет, носещ сам в себе си информацита за
вещта, се явява така също и определена частна мера на тази «вещ» (предмет). Например има «вещ» –
руска дървена къща. Тя е изобразена на картина – има го образа на тази къща. Този образ носи в себе
си информацията за къщата. И този образ (информация) е раз-мер-ен с много частни мери: размери
на къщата, цветове, дупки в стените и т.н.
С мера са направени не само «вещите» от неживата природа, но и всички предмети в живата
природа. Това се отнася и за човека. Частни мери на човека се явяват не самонеговия ръст и тегло,
но и например неговия образ на мисълта. От тук следва, че може да се говори и за мера наразбиране
на конкретния човекна някакво явление или събитие. Но човек е «устроен» така, четой може
даразглежда тази «света троица» на части, по отделно:
- той може щателно да изучава, да препариранякакъв веществен материален предмет,
разглеждайки в него интересуващите го частности. Обикновено с това се занимава «науката»;
- а може човек, както се казва, да фантазира в «полета на мисълта», оперирайки образи,
съпоставяйки ги, мисленно изменяйки ги, преобразявайки ги и т.н. С това преимущественно
по-раноса били заети окултните школи, езотерическите учения, много църковни йерархии и
масонски структури.
В «Cuzary» за тези възможности на човека разглеждайки «отделностите» е казано
така: «…тогавав човекате всъщностса три».
Именно тази способност на човека да «оперира отделностите» и била използвана от
древноегипетското жречество, за което ще говорим нататък.

«Атон-Ра» против «Амон-Ра»

Известно е, че в древен Египете имало две философски системи - «Амон-Ра» и «Атон-Ра».

Системата «Амон-Ра» представлявала многобожие, в основата на което лежало описаното по-рано
четириединство – Амун (Амон, Амин, Амен). Тази система се насаждала в това древно общество от
древноегипетското жречество. На нея ѝ противостояла системата «Атон-Ра», системата на
единобожие. В нейната основа лежало триединството «материя–информация–мера». Ярък и известен
пример, достигнал до наши дни, възпринимател на тази система бил фараон Ехнатон.
Фараон Аменхотеп IV управлявал Египет в началото на XIV век пр.н.е. Това е било 14-годишно
момче. У него е нямало голям жизнен опит. Но получавайки откровение Свише, той намерил в себе
си смелост и мъжество да се възпротиви на властта на жреците, не побоявайки се от съда на Озирис.
Той заявил на всички, че всички «богове» на Египет – това е измислица, че няма друг Бог, освен
Единственния Всевишен Бог, Милостивия Творец и Вседържателя. Аменхотеп IV приема новото име
Ехнатон, което означава «Духа на Атон». Той пренася столицата от древния Фив в новопостроения
град Ахетатон, което означава «Хоризонта на Атон» (днес това е неголямото селище Тел-Амарна).
Защо младия фараон направил такава решителна крачка? Той направил това, за да се «отърве» от
влиянието на предишните управленчески елити и да сеопира на формирания от самия Ехнатон нов
управленчески «елит», т.е. на своя «отбор». Нещо подобно направило руското жречество, отивайки
 68

си от древния Киев с неговия прогнил «елит», изменил на родната Славянска Вяра в Бога и приел
иудохристиянството, първо с Владимир, създал и след това направил за столица Москва. И
последния пример – този пренос на Назарбаевата столица от Алма-Ата в Астана (бившия
провинциален Целиноград).
Ехнатон установил единобожие, обявявайки единно истинско божество на слънчевия диск под
името на бога Атон. Култа към всички стари богове бил отменен. Удара на Ехнатон по
древноегипетското жречество бил толкова силен, че Ехнатон достигнал успеха. Но този успех бил
временен. Скоро противниците на Ехнатон се възстановили от зашеметяването и пристъпили към
противодействие. Ехнатон бил отровен с бавно действащи храни, които извратили физиологията на
организма му – в това е причината за възникването на женоподобие в неговото тяло. След смъртта
му започнали да унищожават наследството му, името му било предадено на забвение,
споменаванията за него били премахнати от всички папируси, изгладени от каменните изваяния и
стенните ръкописи. И той действително бил забравен за хиляди години, докато археолозите в наше
време не установили, че е имало в историята фараон – единобожник, проповядващ мир и живот в
разбирателство с Бога, който се отказал да води война. Жената на Ехнатон е била красавицата
Нефертити, за която уважаемите читатели навярно са чували. Следва да се каже, че отначало
египтяните вярвали в Единия Бог. За това свидетелстват древноегипетските религиозни текстове. На
тяхното търсене и изследване посветил живота си английския египтолог Ернест Алфред Уолис Бадж
(1857-1934). Една от неговите работи «Египетската религия. Египетската магия» е издадена на руски
езикпрез 1996 година от издателство «Новый акрополь». В глава 1 У. Бадж в частност
съобщава: «Изучвайки древноегипетските религиозни текстове, читателя може да се убеди, че
египтяните вярвали в Единия Бог, самосъщния, безсмъртния, невидимия, вечния, всезнаещия,
всемогъщия, непостижимия, твореца на небето, земята и подземниясвят, създателя на морето и
сушата, мъжете и жените, животните и птиците, рибите и влечугите, дърветата и растенията,
а така също и безтелесните същества – вестоносци, изпълняващи неговата воля и слово. Именно
тази част на тяхното виждане следва да се признае за основополагаща … на нашето кратко
описание на основните религиозни представи за Египет, и на нея се базира неговата религия и
теология като цяло…
… Също е вярно и това, че в Египет били разпространени и политеистическите идеи и вярвания,
които в определени исторически периодисе развивали до такава степен, че съседните народи и
даже чуждоземци били въвведени в заблуждение и считали египтянитеза политеисти и
идолопоклонници.»
Когато читателите на тази книгасе запознаят с основните положения на Достатъчно Общата
Теория на Управление (ДОТУ), ще им стане очевидно, че в историята на човечеството «от самосебе
си» нищо не става, че всички процеси така или иначе се управляват. Осъзнавайки това, читателите на
книгата ще се отнасят скептично към такива формулировки на исторически събития, както«случила
се революция», «възстаналите легионери провъзгласили за свой император Констанц», «победа
одържала демокрацията» и т.н. Четейки такива фразите ще си задават въпроси «Кой е организирал
всичко това?», «С какви способи това е било осъществено?», «За какви цели всичко това е било
направено?». Това кратко отклонение бе направено затова, за да се разбере, че съществуването и
противоборството на две религиозни виждания (а фактически – мирогледа) е носило управляем
характер. Но за това Уолис Бадж не пише, а ние трябва да се ръководим от управлението на
историческите събития. Кога, кой и как това реално е осъществявал в древен Египет това, е
невъзможно да се каже с висока степен на достоверност в наше време. А и не в това се явява целта на
данните в книгата. Ние трябва да разберем «общия ход на нещата», да разберем, че по отношение на
религиозните вярвания и култовена тези древни временасъщо се е осъществявало управление, пре-
следващо определени цели.
А да осъществяваш такова управление на общественните процеси по това време са могли само
хора, обладаващи определени знания. Такива хора са били жреците на древен Египет. Преди всичко
в тяхната среда се е случил мировозренчески разкол, който е бил обусловен от нравстевенността и
безнравственността на противостоящи една на друга страни. И когато някоя от страните одържала
победа на определен етап,то всичко това намирало своето отражение в живота на цялото общество.
 69

Такова разсъждение позволява да се разбере констатацията на У. Бадж за това, че в древен Египет и

около него са протичали преходи от монотеизма към политеизма и наобратно.

Славянската Вйера. «Прав – Яв – Нав»

Древноруското жречество е обладавало цялостно мировозрение. Славянската Вяра се е формирала

на базата на мъдрост и знания, получени от нашите предци чрез съзерцание на явленията в природата
и всичко съществуващо, достъпните за органите чувства и разбирането на човека в процесана
неговото развитие. Нивото на разбиране на наблюдаваните явления и обема знания постоянно
растяли, което обективно привело до необходимостта от обяснения и тълкувания на тези явления,
тяхното обобщение и разбиране. Разнородните и разновидните понятия за явленията в обкръжаващия
свят непреривно се систематизирали и подреждали, което позволявало да се съхранят тези знания и
мисли в определен образ за потомците.
На нашите предцина вярата бил представен основен образ, възникващ от обоготворения Творец
Единствен, Създателя на всичко. Бог Единен. В разбиранията на нашите предци Създателя е
съществувал и преди тях, а не е излязъл от средите на човечеството! Тоест Бог – това е надмирна
(над всемирната) действителност. В Славянската Вяра тази надмирна действителност е изразена
така също в Триглавието «Прав – Яв – Нав», а почитанието и обожествяването на Неговото творение
и проявление (проявлението на Създателя) така също били представеничрез определени образи и
обожествени.
Един от решилите се на такова обобщение на всички насъбрани до този момент знания и
представиза Мирозданието, а така също на основата на собственното си разбиранеполучено Свише
откровение, е напълно конкретен човек на име Даждбог, роден и проживяващ в Южен Урал, в
поселище под названието Съйвой. Представата му за нашата Вяра, която е била оставена на
потомците, е дошла до нас, в частност, във Велесовата Книга.Не трябва да се счита, чеоставените на
предците сведения са били изложени на основата на знания и разбирания само на един човек. Затова
има и толкова Веди.
Още в началния етап от зараждането на Славянската Вярахората осмисляли различните явления,
осъзнавали тяхната взаимовръзка и взаимозависимост. Тази взаимозависимост тесвързвали
съссъществуването на някакво единно управление на всички явления, носещо своето изражение в
признанието на хората на Един Бог, Творец, Създателя. Тоест трябва ясно да си представим, че
нашите предки са разбирали, че съществува само един Бог, който управлява всички процеси във
Вселената. Но пред хората в различни случаи и ситуации Той се представя в различен вид.
Проявлението на действия (управлението) от Единия Бог в различни природни и жизненни явления,
тоест проявяването в различни образи, въплъщения, те също обожествявали, наричайки ги Богове. И
ето тези въплъщения на Единия Бог, нашите предки са наричали Богове, осъзнавайки при това
тяхната взаимосвързаност с Единия Бог и взаимозависимостта на всички Богове по между им. Тоест
Славянската Вяра в Бог не е била «многобожественна» и още по-малко «идолопоклонническа», както
се опитват сегада представят това на руските хора «определени сили».
Но за пълнота описанието на взаимозависимост и взаимовлияние на действията на Боговете-
въплащения наЕдиния Бог било недостатъчно. Така се появило Триглавието.
Триглавията изразяват напълно цялостността на определени процеси, протичащи както във
Вселенатакато цяло, така и в живота на обществото.
Основополагащ е Триглавът «Прав – Яв – Нав». Чрез него била изразена най-цяло
пълнатамярка за това, което ние днес разбираме подсловото Бог, Творец, Род, Абсолют, Създател и
т.н. Този Триглав дава ключа към по-нататъшното разбиране и правилно възприемане на всички
съставки на Славянската Вяра.
Погледнете, какъв прекрасен символ на Триглава «Прав – Яв – Нав» е съществувал у славяните
(рис. 9-6).
 70

Като ковано украшение са го прикрепяли на вратите, на стените на домовете. Този символ се

приемал и в ювелирните украшения. А кой от нашите съвременници го е виждал някъде в нашата
страна? Ние знаем петолъчната звезда, знаем шестолъчната, знаем «ян» и «ин»… А значението
насвоя древен символ не знаем. Него така старателно гокрият от нас. Скриват от нас и замаскират
това също и така, че славяните – това било нация. Славяните – това не е само нация. Славяните –
това са хора, изповядващи Славянската Вяра в Бога. Има християни, има мюсюлмани, има
будисти и т.н. и има и славяни, но всички останали религии са били създадени на основата на нашата
вяра и в последствие ивратени от чифутите със сатаниската си концепция. Славянската Вяра в Бога е
най-първата религия на човечеството. Що се отнася дохристиянството, то цялата му основа е
създадена на базата на Славянската Вяра. За това ние ще поведем разговора по-нататък.
Основополагащия смисъл на словото «славяне» е самодостатъчен – това е «славление». «Славление»
не предвижда безсмисленното просене на помощта от Бога за благополучен живот, койтопо начало е
даден на човека Свише. Славяни е националност, общност на народи, образ на живот, основан на
вероизповеданието.

ВЕДА 4. Понятие за Прав, Яв и Нав

«Вот ещё упомянем доблестные наши времена. Идём Конем своим, не ведая куда. Обернёмся
назад. Говорим же вам, вот мы стыдимся Навь правильно знать. Обе половины ведать. Думать не
хотим. Это ведь Дажьбог сотворил нам вйеру о вечности, которая есть свет зари нам сияющей. В той
бездне повесил Дажьбог землю нашу, чтобы тайна удержана была. Так это души пращуров ведь. Они
светят зорями нам от Ирия.
Греки налезли на Руси, творя злое во имя Богов своих. Мы же сами и не доверяем Дажьбог. Уже и
«Конь» по границам нашим стал протекающим.
Сейчас творите Правь, она неведомо уложенной Дажьбог. Понятна пора же сия, течёт она Явью,
та сотворила жизнь нашу. Так если сказано о нашем Диде, смерть есть Явь, потому что она
текущая. Творение происходит в Прави. Нави небо есть в Прави. До того есть Навь и после того
есть Навь. В Прави же есть Явь, поучимся старому. Ворожим мощами и души вон, потому что
души есть. На колонны всю творящую божественную силу изложили, это почувствуем в себе, дано
нам. Это дар Богов. На потребность им, это был бы напрасный труд.
Это души пращуров наших от Ирия смотрят на нас. Там Жале плакаться. Вы кричите нам, как мы
не бережем Прави, Нави и Яви также не бережем. На то глазеем, и не замечаем, это истина ведь.
Несём её. Мы достойны быть дажьбовыми внуками, молились божественно, да имеем чистые души и
тела наши. Да имеем жизнь с опорой на веру. Отцы наши в Богах слились в единую правду, сами
 71

Дажьбовы внуки. Зри рус к уму, ежели о уме говорим, то ОУМ великий божественный есть. Он един
с нами.
Тому славу творите. В разговоре с Богами воедино будем бренная либо есть наша жизнь. Если
Богов своих забудете, будете как кони … работать там, живя в своих землях как овцы.
С этой одой врагам убегать на … Свередьзь …».
В литературния перевод на днешен руски език това звучи така:
«Още помним древните доблестни времена. Идем със своя Кон незнайно къде. Обърнем се назад.
Говорейки, срамуваме се Нав да знаеме правилно. Раздвоени сме. Не искаме да мислим. Та нали
Даждбог ни сътвори вйера навеки, която е светлината на нашата зора сияеща. В тази бездна е
закрепил ДаждБог нашата земя, за да бъде опазена тайната. Така повеляват нам душите на предците
ни. Те осветяват утрините ни от Ирия.
Гърци нападнаха на Рус и скверно творят в името на боговете си. Ние самите не се доверяваме на
ДаждБог. Вече и Кона по границите ни стана изменчив.
Сега творите Прав, той е неведомо даден нам ДаждБог. Понятен засега, протича той в Яв, та
сътворява нашия живот. Ако така е казано за нашата Дида, смъртта е Яв, защото тя е
текуща. Творението става в Прав. Нав на небето е в Прав. До не го има Нав и след него има
Нав. В Прав е Яв, да се поучим от старото. Да въоръжим мощите и душите вън, защото душа има.
На колонитена всичката творяща божественна сила са се изложили, да почувстваметова в себе си,е
дадено нам. Това е дар от Боговете. За потребността им, това би било напразен труд.
Ето душите на прадедите ни от Ирия ни гледат. Там от Жал плачат. Виени викате, как ние не
пазим Прав, и Нав и Явне пазим. На туй гледаме, и не забелязваме, че то е истината. Носим я. Ние
сме достойни да бъдем даждбогови внуци, да се молим божественно, да имаме чисти души и тела
наши. Да имаме живот с опора във вйерата. Отците наши в Бога са се слели в едина правда, самите те
даждбогови внуци. Гледай рус в ума, нали за ум говорим, то ОУМ великий божествен е. Само тойе с
нас.
Него слава творете. В разговора с Боговетепоединичноще бъде пазеннашия живот. Ако забравите
своите Богове, бъдете като коне … работете там, живеейки в своите земи като овци.
С тази ода от враговетебягате на … Свистрани …»

Ние ще отделим из тях само тези примери, които ни интересуват по разглежданата в глава 9 тема,
а именно «Прав», «Яв» и «Нав»:
Прав – «Праведно», «Управляващо», «Това, което прави» (Каузален, Причинен, Огнен свят), една
из тритесъставничасти на света. Прав е невидим, в отличие от Нав, който бивапонякога видим, а
понякога и същества «на този свят» – нав (навий) се появява или проявява в Яв (наяве).
Яв – «Явно», «Проявлено» (Физическо; това, което е тук в този свят; «този свят»), една от трите
съставляващичасти на света.
Нав – «He-Яв», «Неявно», «Непроявлено» («Онзи Свят»), една из трите съставки на света.
Както вие, уважаеми читатели виждате, трактовката на основополагащите понятия практически
напълно съвпада с трактовката, изложена в КОБа:
Прав – има единен цялостен комплекс закони за развитието на Вселената и всичко същественно,
подвластно само на Единия Бог.
Яв – света, в който хората са в състояние да го усетят със своите органи на чувстваи да го проявят
в своето съзнание.
Нав – света, съществуващ в природата, но не достъпен за нашето възприятие.
«До тозиима Нав, после тозиима Нав», – казва Велесовата Книга. «Той знае това, що е било до
тях, и това, що ще бъде след тях…» – казва Корана. И това, и друготоизразяване говори
заинформацията, неунищожимосттана която утвърждава М. А. Булгаков: «Ръкописите не горят».
И, накрая, Нав (Информация) по пътя на управляващото въздействие на Прав
(Мерата)сематериализира в Яв (Материята).
Дадения Триглав от Даждбог утвърждава, че процеса на Творение носи управляем характер и се
осъществява чрез Прав (управлението се осъществява по определена от Бога Мяра).
 72

Триглава «Прав-Яв-Нав» не е нищо друго, освен древен аналог на съвременното

триединство «Мера-Материя-Информация», явяващо се първооснова, своеобразен фундамент на
Концепцията за Общественна Безопасност. Даждбоге съумял да изразив обобщени понятия
първоосновата на Мирозданието, т.е., говорейки на съвременен език, той е бил велик философ на
своето време. Явно е, на някого («световното задкулисие») много му трябва, у русите да няма свои
корени, да няма своя писменност, да няма свои издаващи се философи от древността и т.н., а всичко
да се започвало с кръщението на русите, извършено паралелно на целия наш народ и по днешните ни
земи.
Русите сподвижници безусловно са наследили тези древни знания на своите руски предки-
славяни. И както и да се старали търсачите на историята на нашата страна да скрият от нас правдата,
все едно «няма нищо тайно, което с времето не би станало явно». Правдата винаги излиза наяве.
Така например, описваната в «Житие на преподобния Сергей Радонежски» (издание собственной
типографии Свято-Троицкой Сергиевой Лавры, 1904 г.) архимандрит Никон на стр. 172,
разказвайкиза събитията, предшестващи Куликовата битка, пише:
«Свят старец провидял чрез духа нуждата още веднъж да укрепи мъжеството на Великия Княз
пред самата битка, и му изпратил във благословение Богородичната просфора и своеръчна
грамотка, края на която съхранил за потомствата един от нашите летописи. Тази грамотка,
увещава великия Княз да се сражава мъжественно за делото Божие и да пребивава в несъмнено
упование, че Бог ще увенчае делото им с щастлив успех, завършваща със следното
изречение: «Затова ти, господине, така ще тръгнеш, и ще поможе ти Бог и Троица».
Опитвайки се някакси да обясни разделението на Сергей Радонежски на БОГА и ТРОИЦА, в
забележките се дава нелепо лекомисленно тълкуване за това, че под «Троица» Сергей Радонежски
видимо имал предвид «храма Пресвета Троица». Сергей Радонежски не е бил от тези, които си
позволяват изказвания, които могат да се тълкуватот всеки така, както се сетят. В дадения случай той
даже не е казал, а написал: «Бог и Троица!»
Има смисъл да се замислите над съдържанието и източниците на руската народна поговорка; «Бог
троицу любит!». Също така християнството е преправило и взело на въоръжение доста много
образи, обряди и праздници на славяните. Ние пак ще се върнем накратко към този разговор в едно
от приложенията.
Символите на противостояние на мировозрението на древноруското жречество и
древноегипетското жречество се явяват:
- руската тройка;
- египетската квадрига (гръцка, римска, византийска, сега западна).
След това погледнете на скулптурните композиции на най-известните здания на страните и ги
сравнете с руската тройка (рис. 9-7).
 73

За сметка на какво древноегипетското жречество одържало връх над древноруското? За това иде
реч нататък.

«Атон-Ра» и Славянския Триглав против официалната съвременна философия

Сега цялата официална академическа наука се ръководи от тези древни представи за

мирозданието, които е имало в древен Египет. Първоначални и един вид «обективно съществуващи»
философскикатегории в нея се явявят: материя, енергия, пространство и време.
Но «енергия» – това е преходна форма на съществуване на материята. Най-прост пример:
въглищата (твърда материя) изгарят и се превръщат в газ (газообразна материя). Процеса на прехода
от твърдо в газообразно състояние се съпровожда с отделяне на топлина (енергия).
А «пространство» и «време» – товаса частни мери на общовселенската мера. Това са
субективни категории, създадени от човека за:
- измерване на всички честотни процеси на една честота, произволно избрана (време);
- измерението на «пространството» (протяженността) седна единица дължина, избрана в
качеството на еталон.
Така, чеот 4-те основни «елемента» на съвременната официална философска академична наука
верен е само един – «материята». В същото време първоначални философски категории от древни
времена се явяват «мера», «информация» и «материя». При това не отделно една от друга, а в
«процес – триединство: мера-информация-материя».

Материя

Всичко във Вселената се състои от материя. Това го признават всички. Но абстрактната материя
във Вселената не съществува. Материята се представя във вид на пет агрегатни състояния:
1. Твърдо;
2. Течно;
3. Газообразно;
4. Плазма.
Всичко това е така наричаната «видима материя», «видим свят», с изключение на много газове.
5. Физически вакуум. Физическия вакуум не е някакво абстрактно вместилище – пространство,
а една из разновидностите на материята;
Освен това има още:
 74

6. Елементарни частици и квантове от различен вид излъчване;

7. Статически и динамически полета във физическия природен вакуум, способнина силово
въздействие върху всичко горе причислено.
Тези частици и полета представляват така наречения «тънъксвят», «невидим свят». Такава
терминология използват някои окултни школи.
В разделянето на единния цялостен свят на два свята – «дебел» и «тънък», се крие най-дълбоката
грешка! Да се преодолее това разделение е възможно чрез усвоение от човека на категорията «мера»,
за което ще тръгне реч малко по-натам.
Грешка е заключена и в определението за материята, което е дал В. И. Ленин (рис. 9-8).
«Съществувайки независимо от тях» – това е път къмгибелта, доколкото човек изпада от хармонията
на Мирозданието.

Информация

Всичката материя е упорядъчна (подредена), имаща някакъв външенобраз и

вътрешнаструктура, защото вие не можете да си представитенякаква абстрактна «твърда материя»
или «течна материя». Ето тази упорядъчност носи в себе си съдържанието за нещата, за
тяхната същност, тоестсъдържа информацията за нещата.
И те (вещ и образ) не могат да съществуват отделноедин от друг. «Няма вещи без образ». Всяка
материална вещ (фрагмент на Вселената) има свой образ (информация). А образа не може
дасъществува отделно без материалния носител. И, освен това, образа не може да е безраз-МЕР-ен,
той обезателно е раз-МЕР-ен с определени параметри и характеристики, тоесте наделенсъс своя
определена мера. Затова може да се каже: «Няма образ без мера».

Мера

Ние така се убедихме, чевсяка вещ и образ са наделени, разМЕРенис тегло, цвят, мирис, дължина,
дебелина, разбиране, образ на мисълта… и при това тенепреривно се изменят («стареят», менят
теглото си, размерите си, мириса си и т.н.),…, т.е. наделени са с мера. «Аллах създал всяка вещ и я
размерил с мера» (Коран).
Във Вселената винаги и навсякъде протичат колебателни процеси. Звука е колебание, светлината
е колебание, магнитните и електромагнитните вълни са колебания, радиациятае колебание,
биополето на човека еколебание, Лунатасе колебаеоколо Земята, Земятаоколо Слънцето и т.н.
 75

Отбелязахме едно много важно обстоятелство, за което в книгатаще тръгнемного подробен разговор
в глава «Егрегори», а тук само ще обозначим същността му.Човек също «излъчва колебания»,
коитосе наричат биополе. Човек също така възприема (приема) различни колебания. Битието – това е
безконечно множество взаимовложени колебателни процеси, протичащив периоди от по-малки от
секунда до милиони и милиардигодини.
Колебанията на «образа» на всяка «вещ» се пренася (предава) отедин материален носител на
други материални носители (отразява се на тях). В пълната мера това става и с човека.
Прост пример. Вие стефотографилрали дърво. За сметка на светлинните колебания на снимката
виевиждате фотографиранотоот вас дърво. На фотохартията у вас не е самото дърво, а само образа на
дървото.
На вашата масастои ябълка. Вие я поглеждате и си затваряте очите. И вие можете да си
представите образа на тази ябълка. Какво имате в главата? Ябълка? Не. Образа на ябълката за сметка
на същите тези светлинни колебания се е «преселил» в клетките на вашия главен мозък.
Но този образ се отразява на други материални носителис различни качества. Всеки фрагмент
на Вселената («вещ») е упорядъчен, има образ, и тази «вещ» съдържаинформация, цялата пълнота
сведения сама за себе си, за своята същност, и всичката тази информация е раз-МЕР-ена, наделена с
мера: размер, цвят, тегло, атомна и молекулярна структура, образ на мисли, разбиране(това е за
човека) и т.н. А ето на други материални носители тази раз-МЕР-ена информация (наделена с мера)
се «пресажда» вече не напълно, не цялостно.
Примери. Същата фотография на дървото. Самото дърво е зелено, листенцата му шумолят… На
черно-бяласнимка вие не виждате всичко това. А и на цветнасъщо. Не говорим вече за размера на
реалното дърво и неговия образ на снимката. Ябълката на масата. Голяма, румена. Такъв образ вие
сте възприели при огледа. А когато отхапвате – ябълката се оказвачервива.
А какво е това: «различни качества» на отражението на един и същ предмет («вещ»)? Това са
различните частни мери на проявление на пълната мера на тази вещ.
Следва да се каже, че както в миналото, така и в настоящето, много учени и мислители са
достигалидоразбиране на обективността на съществуването на информацията. Това се касае за
учения Блаватски, Рерихов. Това се касае за многонаши съвременници (Акимов, Пликин, Казначеев
и т.н.) Обаче мера в техните учения и теории няма.

Формализация процеса на възприятиеот човека на Вселената

След изложеното горе може да се формализира процеса на възприятие от човека на Вселената. И

не само в смисъл «наблюдения на Космоса», планетии комети, но и възприемане на «земния живот»
(природа, хора, знания, книги, кинофилми, събития в общественния живот и т.н.). Преди всичко
такъв процес може да се представи чрез известната на всички схема «предавател – приемник».
«Приемника» в тази схемаще е човека. Предавател за конкретния човек («приемника») могат да
бъдат: Слънцето, звездите, радио, телевизия, родители, приятели и т.н. Но и този конкретен човек
може да бъде «предавател» не само за всички останали хора, но и за други «фрагменти на
Вселената».
Достатъчно просто този процес е илюстриран на рис. 9-9, а пояснения към този процес са дадени
на рис. 9-10.
 76

След достъпния за разбиране процес на предаване на информация и нейното възприемане от

човека, може да се разбереподобен процес, произходящ вече и без човека. Това е когато
информацията, наделена с определена мера и носена от някакви колебания (а това е един вид
определен материален носител), се предава от един фрагмент на Вселената на друг (от Слънцето на
Луната, от вятъра на скалата, от реката на брега и т.н.). При това, от гледна точка на триединството, в
резултат на предаване на тази информация, с тези «фрагменти», с които тази информация се
предава, се случва това, което илюстрира рис. 9-11.
Фрагмента на Вселената под название «Нещо-А» излъчва колебания, които въздействат на друг
фрагмент под название «Нещо-Б». Тези колебания така или иначе изменят информационното състоя-
ние на «Нещо-Б», което обезателно на свой ред привежда към изменение на Мерата, която е
обладавало «Нещо-Б». А това, на свой ред, привежда към изменение материята на фрагмента «Нещо-
Б». Тоест информацията, предавана от «Нещо-А», се «материализирала» в това «Нещо-Б».
 77

На рис. 9-12 са изобразени непреривните процеси на отражение във Вселената. Човека също така
участва в тези процеси.

От този очевиден факт, изобразен на рис. 9-12, следва, че определението «материя», дадено от
В. И. Ленин, се явява неправилно. Главната грешкасе заключва в думите «съществува независимо от
тях». Според Ленин се получава, че човек изпада от хармонията на Мирозданието. Анализа на
определението за «материя», даден от В. И. Ленин е приведен на рис. 9-8.

Пълна мера и частни мери

Вселената, няма нито «начало», нито «край» (вечна и безконечна), обладава всичката пълнота
сведения сама за себе си – пълна мера. А ние черпиме знания от Вселената по пътя на усвояване на
частните мери.
Всички знания, които обладава човечество, като цяло са множество частни мери, почерпени от
цялата пълнота на Общовселенската Мера.
Колко «закони на Природата, закони на Мирозданието» действат във Вселената? Ние знаем ли
всички тези закони? Разбира се, че не. А всеки такъв закон – това също е някаква «частна мера»,
принадлежащана цялата пълнота на Общовселенската Мера.
Тоест понятието «мера» включва в себе си не само привичните «тегло», «дължина» «ширина» и
т.н. В понятието «мера» влизат и цвят, и вкус, и мирис, и звук, и слова, и образът на човешките
мисли (техния алгоритъм на мислене), и правилата, и законите, по които протичат процесите в
мирозданието, и много друго.
 78

«Мера» – това е «матрица»

В такъв смисъл пълната мера на всяка вещ обединява в себе си множество «единични» (да ги
назовем така например) мери. Ще поясним това с прост пример. Ние имаме «вещ» – тухла. Тя има
дебелина, дължина, ширина, тегло, цвят. Ограничаваме се само с тези, макар, че тук можем да внесем
химическия състав, количеството оребрения на тухлата, числото дупки вътре в нея, миризмата и т.н.
Всичко това взето заедно е «мера» (а по-точно – «пълна мера»), която обладава дадената тухла. И
всички «единични мери» зависят една от друга. Например, акосе измени ширинатана тухлата, то за
това, за да се съхрани теглото на тухлата, неговата дължина също трябва да се измени. Такава
взаимна зависимост може да се изрази математически. Тази взаимна зависимостна «единичните
мери» на всяка вещ или явление едни от други се нарича «матрица». Затова «общата мера» (или
просто мерата) може да се нарече «матрица». В математиката за описание натова има раздел, който
се казва «Матрично изчисление» или «Теория на матриците». Какво е това – «матрица»?
Най-простата «матрица» ние сме учили в училище. Това е «двумерна» матрица: оста на
абсцисата и оста на ординатата (рис. 9-13).
Тя може да се изобрази графически. Веднага щом се измени «X», така и моментално сеизменя
«Y», и обратно.
Ние сме изучавали и триизмерната матрица, където към«X» и «Y» се добавя «Z». Такава
матрицасъщо може да се изобрази графически (рис. 9-14).

А виж, «четириизмерна» матрица графически вече е невъзможно да се изобрази, както е

невъзможно да се изобрази «петизмерна» и «N-мерна» матрица. На рис. 9-15 е показана тази
«многомерност» с пример у човека. У човека има ръст, тегло, брой зъби, знания, разбиране и т.н.
 79

Всичко това са «единични» мери на човека. И всяка «единична» мера може да се изобрази в
зависимост от времето. Това ще бъде множество двуизмерни матрици. А «общата мера» на човека –
това е «всичко заедно» взето. Графически да се изобрази такава «обща мера» («пълна») е
невъзможно. Както бе казано по-горе, със съществуващия математически апарат на «матрично
изчисление» може дасе опише тази «пълна мера» не графически, а математически, с езика на
математиката. Но това е само «апарат». А за нас главното сега е да разберем същността.
Итака, ние установихме, че всеки предмет (вещ, явление, в това число и социално явление)
представлява многомерна матрица.

Тайната на руската матрьошка

Освен, че «единичните мери» на някаква една общаза тях «пълна мера» (многомерна
матрица) зависят една от друга, те също зависят и от всичко това, което ги обкръжава. Да
вземем същата тази тухла. Ако завали дъжд, то водатаще проникне в порите натухлата и нейното
тегло ще се измени. Но не само това. Ако след дъжда налегне студ, то водата ще се превърне в лед, а
доколкото леда заема по-голям обем от водата, то тухлата ще започне да се руши.
А какво е послужило за причина на дъжда и студа, които са започнали да «въздействат и изменят»
«общата мера» («пълната мера») на тухлата? Причина са станали изменения във времето в тази
местност, където лежала тухлата. А в какво е причината за изменение навремето? Причината е
изменения в биосферата нацялата планета Земя. А те защо се случват? На изменението в биосферата
влияе Слънцето а и целия Космос. А освен това на времето оказва влияние и дейността на човека. Но
нали биосфератасъщо представлява определена многомерна матрица. Получава се, четази матрица
обхваща («обгръща») матрицата натухлата. От тук на свой ред, и многомерната матрица на био-
сферата обхваща по-многомерна матрица, а в пределана тази многомерна матрица е цялата Вселена.
Вижте! Получава се матрьошка! Помните руската народна приказка за Кошчей Безсмертний,
смъртта на когото била «на края на игла, иглата в яйце, яйцето в патица, патицата в заек, заека в
сандък, а сандъка виси на върха на дъб». Разбира се, това е измислен характер, но той дава
първичноразбиране.
При това «въздействието» става не самоот страна на «по-голямата матрёшка» върху «по-малката
матрьошка». Има и обратно «въздействие» от «по-малката матрьошка» на «по-голямата». Но такова
въздействие се осъществява в пределите на това, което «по-голямата матрьошка» «разрешава» да
прави по нейно отношение «по-малката матрьошка». Ако «по-малката» в своите въздействия на «по-
голямата» излиза извън «пределите на допустимото», то «по-голямата матрьошка» взима
съответните мерки ипоставя «по-малката» на място.

«Матрица» – «фуния»

Всичко разказанодо тук се нарича «йерархия на управление» във Вселената. По-подробно ние с
вас този въпрос ще разгледаме в глава 12. Засега ще кажем, че такова управление не е безмисленно
фасулско: «паднал – напомпал се» (с лицеви упори). Управлението «от горе на долу» се осъществява
по целесъобразност на вероятностния способ. Тоест ако от няколко пътя си избраледин и си дал
съответната команда «надолу» по йерархията да се върви по избрания път, а после виждаш, че след
твоята команда всички са тръгнали по пътя, но работата нещо не върви както трябва, не всичко се
получава както ти се иска (причините могат да бъдат най-различни: не си избрал правилния път,
пречи ти движението, което е по-силно, сам допускаш грешки в управлението на движението и т.н.),
то ти даваш нова команда и поправяш движението кактотрябва, до тогава, докатопренесеш целия си
«поход» на съвсем друг път, избираш нов път. Тоест матрицата сеизменя вероятностно, а не
еднозначно!
Изхождайки отвсичко разказаноизвеждаме, че: мерата – това е многомерна вероятностна
матрица на възможни състояния на материята.«Многомерна» – ясно. «Вероятностна» – ясно.
А «възможни състояния» – това е всичко онова, което разрешавада се прави «по-голямата мат-
рёшка» (матрица) на «по-малката матрёшка», която е вложена в «по-голямата».
 80

За да бъде по-понятно, ще изобразим това графически. Да си представим многомерна

вероятностна матрица във вид на фуния със стъпаловидни нарязани краища (рис. 9-17).
Във фунията се навива «винта» на еволюцията (веригата). Еволюцията, за която ще тръгне реч в
следващата глава, се развърта по «многомерната вероятностна матрица на възможни състояния на
материята». Излизането на ново стъпало става само по мерата на насищане на предишното стъпало
(под «насищане» се има предвид «информационно насищане»). Тоест всеки нарез на резбата в тази
фуния се явява основен, опора, на която се полага следващия нарез. Ако го няма това, то произхожда
срив. Именно по тази причина, по повода, КПЕ говори за необходимостта да се «насити» обществото
с необходимата информация, преди да се измени нещо. А революционерите искат да изменят
ситуацията «през коляно», което влачи със себе си кръв, сълзи и страдания за милиони хора. Именно
това и направиха със страната демократизаторите. От тук извода– не трябва да сеопитваме да
заобиколим мерата на развитие.

«Матрьошка» от «матрицата-фуния»

За това, да се изобрази взаимното влияние на матрицата на матрьошките една на друга,

«стъпалата» във «фунията-яма» може да не се обозначи, а да се остави просто фунийка. Пред вас на
рис. 9-18 са изобразени три матрици:
 81

- матрицата натухлата (тя също се «създава-развива-разрушава» по вероятностния план);

- матрицата на биосферата;
- матрицата на нашата Слънчева система.
По-големите матрици въздействат на по-мъничките, и обратно. Разбира се, «влиянието» на
тухлатавърху биосферата е нищожно, но гоима и това оказва влияние, защото с времетотухлата се
превръща в пепел и замърсява атмосферата.

Триединството – това е процес

И ето всичките три части на тази «света троица» – «материя – информация – мера» съществуват
в неразривно единствоедна с друга: във Вселената всяка «вещ» – МАТЕРИЯ се пре-ОБРАЗ-ува в
МЕРАТА на предопределен образ, т.е. по замисъла на Твореца. И този процес е
непрекъснат. Процеса на триединство «материя – информация – мера». Всички, както съседните
«фунии-матрьошки», така и «вложенитеедна в друга» «фунии-матрёшки» и «взаимовложените»
«матрьошки-фунии», всички те си въздействат една на друга за сметка на колебателните процеси, за
което стана реч по-рано. Но всички те са «вложени» в една най-най-голяма «Фуния-Матрёшка» – в
«Общовселенската Мера», която предопределятечението на всички процеси, произходящи вътрев
Неяв разположените по-малки матрьошеки. Тоест «Общовселенската Мера» управлява всички ос-
танали «матрьошки-фунии-мери».
Но не ги управлявакато марионетки, не жестоко, а ги управлява с предопределенности.
Тоестпоставя цел, а по какъв път ще се ходи към целта – това всяка «матрьошка» определя сама.
Тоествъв всяка «матрьошка» има определена степен свобода, в пределите накоято тя може да
действа самостоятелно (Божие попущение/допущане).
При това не трябва да се бърка Общовселенската мера с Бог. Общовселенската Мера – това е
инструмент на Бога («Светия Дух» – в термините на религията).
В резултат на такова Най-Висшочайше в цялата Вселена Управлене вътре в Най-Голямата
«Фуния» протичат непреривни процеси на пре-Образ-уване на Материята по предопределена
Свише Мера.
Всякопредаване на информация от един фрагмент на Вселената към друг неизбежно
изменя информационното състояние на този друг фрагмент. След изменението на
информационното състояние неизбежно следва изменение на Мерата на този друг фрагмент, което
на свой ред се «материализира», т.е. в някакъв образ се изменя и самия материален носител. Така
 82

под въздействието на слънчевите лъчи през деня и студа през нощта камъка (« се нагрява – после
«изстива») първо се напуква, а след това се превръща в пясък.
Ако е станало механическо въздействие (материално) на някакъв предмет (същия камък), в
резултат на което от него се е отчупило парче, тотова е довело до изменение на«външния му
вид» (образа), а това е нарушило неговата предишна Мера.
Ако у някаква «вещ» се измени (наруши, преместила се в тази или онази страна) обичайна мера,
то след това неизбежно следва изменение на информационното състояние на тази «вещ», което на
свой редпривежда към изменение на материалния носител на тази «вещ».
И така – на всякъде и във всичко. Стига само да «докоснеш» което и да е «едно» от трите, и
веднага това се отразява на останалите «две». «Всичко тече, всичко сеизменя» – така утвърждавали
древните.
Разбирайки този «механизъм на взаимодействие» на трите съставки на триединството, може да се
разберат много явления в живота на човечеството (както минало, така и настояще), считащи се на
протежениена столетия и до сега (в това число и от официалната академична наука) за непонятни
«чудеса». Това се касае за възможностите на древните славянски волхви и кудесници (магове,
чудесници) да творят чудеса (преместват предмети, управляват времето и т.н.) Това се отнася за
много други «тайни». Но всяка «тайна» се състои в това, чеакокойто и да е човек е всъстояние да:
- си представи образа на определена вещ или явление (информация);
- надели този образ (информация) с пълна мера, напълно до молекулярните и атомни структури, то;
- става материализация на този образ (явление).
В руския език на този процес съответства словото «строиш» – «с-троиш».
Известно е, чена знаменития на целия свят Саи-Баба от Индия някои посетители на своя ашрама
даряват златни пръстени с рубинни камъни, които се появяват у него «от никъде» предочите на
изумените посетители. Това не е фокус. Саи-Баба владее описания по-горе «механизъм на
взаимодействие» на трите съставляващи триединството.
Корана разказва за такава възможност за творението на вещи и явления, които обладава Бог. В
сура 2, аят 111 (117) се говори: «Той (Аллах) – творец е на небесата и земята, а когатоТой
решинякакво дело, то само му казва «Бъди!» – и то се сбъдва». Съпоставететова с цитатаот книгата
на Шмаков: «Словото на Бога е Неговото Писание, Мисълта на Бога е Слово».
От Библията е известно, че човек е създаден «по образ и подобие Божие» (но не е равен с Бога).
Следователно, човек е наделен от Бога със способността да «твори чудеса». Такава способност
да«твори чудеса» е заложена в генома на човека.
«Механизма за взаимодействие» на трите съставляващи триединството позволява да се
разбереработата на филипинските хилъри (изцелители). Техния «фокус» се състои в това, че те могат
да си представят образа на болния орган и да го наделят с мера, необходима заоздравяването му.
Наистина, това е съпроводено със способността на човека да проникне в по-мащабната «мера» –
«матрёшка» от тази, в която принадлежи той самия. За такава възможностна «проникване»
свидетелства а в сура 2, аят 256 (255): «Аллах – няма божество, освен Него, живия, насъщния: не Го
овладява ни дрямка, ни сън; на Него принадлежи това, което е в небесата и на земята. Който се
застъпи(представи се) пред Него, иначе как с Негово позволение? Той знае това, което е било до
тях, и това, което ще бъдеслед тях, а те (т.е. всички хора) не постигат нищо от Неговото знание,
освен това, коетоТОЙ пожелае (т.е. нови знания и т.н. «свръхспособности» се дават от Бог на
всекичовекспореднеговата нравственност). Трона Му заема небесата и земята, и не тежи Му
охраната им, наистина, Той е висок, велик». (Относно, това е едно отнай-точните и пълни
«определения» за Този, Който в Коранасе нарича Аллах, т.е. Бог).
От тук може да се разбере и «физическия смисъл» на това, което се случва при подготовката у
Бронниковаташкола за «ясновидни» деца.
Всичко това ще бъде по-нататък по-понятно след усвоението от читателите на тази книга на глава
12 (ДОТУ) и глава 13 (Тайните на екстрасенсите).

Материя – информация – мера.Тайната е разкрита. Определения:

 83

МАТЕРИЯ - конкретно това е:

- ВЕЩЕСТВО в твърдо, течно, газообразно състояние;
- ПЛАЗМА (високойонизиран газ, в който молекулите на химическите съединениягубят устойчивост и
се разрушават, а атомите на химическите елементигубят електрони);
- ЕЛЕМЕНТАРНИ ЧАСТИЦИ-КВАНТИ (кваркове - quarks) на различенвид излъчвания;
- статически и динамически ПОЛЕТА във физическия природен вакуум, способни на силово
въздействие върху този или онзи вид на всичкогореспоменато;
- самия ФИЗИЧЕСКИ ВАКУУМ в невъзбудено състояние, раждащ от «нищото» елементарни частици,
квантовеенергия и поглъщащ гисъщо така внезапно, за което частиците ги назвали «виртуални».

ИНФОРМАЦИЯ – това е СЪДЪРЖАНИЕТО на всеки вид материя (вещ), нейната СЪЩНОСТ,

УПОРЯДЪЧНОСТ както вътрешна структура на материята, така и външния ОБРАЗна някакъв
материален носител. Информация – това е само по себе си нематериално «нещо», което не зависи
нито от качестватана неговия материален носител, нито от носещото го количеството материя
(енергия). Но без МАТЕРИАЛЕН НОСИТЕЛтова «нещо» в Мирозданието само по себе си НЕ
СЪЩЕСТВУВА, не се възприема, не се предава.

МЕРА – предопределената от Бога многомерна МАТРИЦА на възможни състояния на

МАТЕРИЯТА, съхраняваща информацията за МИНАЛОТО и ПРЕДoпределената
направленност/насоченост за течениена тези състояния, т.е. за причинно-следственните
обусловеностина всички протичащив Мирозданието процеси в техните съразмерности.

Словото (думата) – това е мера

Мера пребивава във всичко и всичко пребивава в мера. «Аллах създал всяка вещ и я размерил с
мера». (). На моя въпрос авторитетния ислямист Гайдар Джемал «Какво е това мера?», който му
беше зададен през 1996 година на семинара по националния въпрос, преминаващ в Госдумата,
знаещия на исляма не можа да отговори.
Подобен въпрос беше зададен на 21.12.1996 година от водещия телепредаването «Какво? Къде?
Кога?» Ворошилов (вече покоен) поканен на предаването на «знаещите» (сега това предаване се
казва «клуб на знаещите»). Въпроса звучеше така: «Фараона събрал жреците и ги помолил да
изберат такова (само едно) слово, което би обяснило всички процеси, протичащи въвВселената.
Жреците назовали това слово на фараона. Какво слово назвали жреците?» Така завърши въпроса
Ворошилов, и удари гонга. Бедните знаещи изгубиха цялото отредено време от напрежение, усърдно
чесаха «репите», напъваха се, опитваха се да кажат всякакви глупости, но … така и не назоваха това
слово. Отново удари гонга, и гласа зад кадър произнесе правилния ответ: «Това слово е мера!».
Съществото на въпроса, зададен от фараона на жреците, се състои ето в какво.Има обкръжаващ
човека свят. Това са Слънцето, звездите на Вселената и цялата Вселена в цяло, планета Земя с
нейните океани и морета, поляи гори, планини и реки, градове и села, страни и народи, всички
явления на природата и социалните процеси, в които протича живота на множество поколенияхора.
И всеки човек гледа на всичко това (възприема) и дели своите впечатленияс другитехора. Как?
Той може да прави това с помощтана рисунки (образи) или с помощта на слова (което става
доста по-често).
Затова, именно, съществуват на Земята два вида писменност: йероглифическа и идеографическа.
Японците, китайците и някои други народи използват йероглифи, а не букви. Йероглифаизразява
веднагацялото слово или група слова, т.е. може да описванякакво явление веднага в едно
изображение. А идеографическата писменност – тази, която използваме ние: първо букви, от буквите
– слова, от словата – изречения. Отизречения – текстове. Съответственно натова мисленето у
«източните» и «западните» народи е различно.Но най-главния извод от това е такъв: словото/думата
(или йероглифа) – товасъщо е мера. Всяко слово съответства на определен образ на някакъв
предмет или явление.
 84

Тайните «слова-тухлички»

Знаменития италиански философ, лингвист и окултист Умберто Еко, известен и с книгата

поедноименния кинофилм «Името на Розата», а такаи книгата «Махалото на Фуко», в издадената в
Русия през 2000 година от издателство «Симпозиум» в неголям тираж сборник под название «Петте
сета по етика», във влизащо в този сборник писмо до кардинал Карло Мария Мартини, написано в
1996 година, поставя въпроса так:
«Исками се да започна отдалече. Някои етически проблеми станахаза мен прозрачнислед това,
кагатоаз премислих някои проблеми на семантиката – само не се безпокойтеот това, което
говорят, бидейки тоизразявано сложно; вероятно те, които говоряттова, са приучени да
мислятчрез чутури просто по вина на средствата за масова информация с техните «откровения»,
по определение предсказуеми. Нека свикнат да мислятпо-сложно, защото не са прости ни
тайното, ни явното.
Същността на лингвистическата задачасе свежда до следващото: съществуват ли
«семантически универсали», тоест елементарни понятия, общизацелия човешки род и
намиращиизражение във всекиезик».
Тоест фактически Умберто Еко говори за това, че всичко това, което обкръжава човека, се описва
със слова, то трябва да има такива най-първоначални слова-«тухлички», опирайки се на
коитоможе да се построявацялата останала словесна палитра цветове, описваща картината на света.
Еднозначно, поставяйки правилно въпроса, Умберто Еко не му е дал отговор. А виж, той е един
от «авторитетите» на Запада по тези въпроси. Това говори за това, че западната философска мисъле
изостанала от рускатас минимум 10 години. В КОБаощепрез 1992 годинабяха точно определенитези
първоначални слова-тухлички: материя, информация, мера.

Разликата между «писане» и «различение»

Но човек така е устроен, четой може да разглежда и оперира с тези «съставляващи» на

неразривната «света троица» всяко по отделно, за което ние вече казахме по-рано. Използвайки тази
особенност на човека, «МАТЕРИЯТА» била отдадена на науката, «ИНФОРМАЦИЯТА» на
религията, а «МЕРАТА» била скрита от човечеството. Това е направено в дълбока древност в
древен Египет. И направило това древноегипетското жречество, давайки на хоратанеправилна
представаза обкръжаващия ги свят, разпространявайки и поддържайки столетия чрез
подконтролнатаим система на образованието «калейдоскоп» в главитена милиони хора. Това
скриване и позволило да манипулират съзнанието навсеки човек поотделно и на цялото човечество
като цяло на протежение на много столетия.
Кораназа същността на тази измама казва: «И етоние дарихме Мусе (Моисей) писание и
различение. Може би виеще тръгнете по правия път». Така повествовава Корана за това, коетое
било дареноот Бога чрез Моисей на древните евреиза това, за да го занесат нацялото човечество.
Писание – това са фактологически сведения, а различиението – това е методологическо
познание за света, способността да се отличава добро от зло, истина от лъжа, една вещ от друга, едно
явление от друго и т.н. А да различаваш – това означава да умееш да съ-раз-мер-ваш (наделяш
с мера) явленията и събитията, овладявайки всепо-нови и нови знания за света. Представете си,
какво ще стане, ако ние не можемда различаваме масата от вратата, ябълка от картоф! … Но ако с
предметите (вещите) разбирането на същността, а същественни различияизлизат много веднага, то
разбирането същността за различаване при осмислянето и анализа на всевъзможниявления,
особенно явления в общественния живот, у много хора отсъстват. Такова различение на явленията
в общественния живот се скрива в детското стихче на В. В. Маяковски:
«Крошка сын к отцу пришёл
И спросила кроха:
Что такое хорошо
И что такое плохо?!»
 85

Ето, оказва се, че този «детски въпрос» се явява ключов както къмвсички дейности на хората, така
и в отношенията нахоратаедни с други. Точен отговор на този въпрос ще бъде даден в глава«ДОТУ»,
а сега, на този етап от четенето на книгатав най-общ вид отговора ще бъде такъв. Всичко, което
съответства на замисъла на Бог – това е добро, а всички действия и мисли, които не съответстват на
замисълана Бог – това е лошо.
Получава се, че писаниявъв вид на Тората и Библията са дошли до нас. А къде са денали
различението?Защо са скрили от човечеството методологията? За сметка на каквое било достигнато
това? Сега на вас, уважаеми читатели, трябва да ви е ясно, четова е било достигнато за сметка на
скриването на категорията «мера»!
Нали именно владеенето на мерата позволява да се различава (отличава) една вещ от друга, един
процес от друг. Ако човек не обладава такова различение, не е способен да отличава правилното от
неправилното, то той винаги (рано или късно) ще допуска грешки при взимането нарешения. И в
този случай такъв човек няма да му помогне и големия обем фактологически знания. За такива хора
може да се каже, че те страдат от «калейдоскопически идиотизъм», доколкото различните сведения в
главите им са много, но да съединят тези сведения в цялостна картинка, такива хора не са в
състояние. За съвременните управленцие много важно и просто необходимо да обладават
различението. И колкото по-висше е управлението, толкова е по-важно това. В съвременния свят се
случват много събития,постъпват много различни сведения. И управленеца е длъжен да умее да
«отделя полезния сигнал на фона на шумовете» (кактоказват радистите). Ако управленеца е
неспособен да прави това,то той ще се «зашеметява» в огромния поток информация и не няма да
успява да я обработва. Да се достигне способността дасе отделя главното можесамо на основата на
различението, за овладяването на коетоще ви помогне КОБа.
На някои тези разногласия във възприемане на Мирозданиетоще им се сторят маловажни. Но това
е същия този случай, за които говориКузма Прутков: «От малките причини биват всички важни по-
следствия». Тези последствия всички ние сегаги жънем.
Скриването на мерата е довело до БЕСмерие («бесмера ял, бес мера пил» и ощеза много други
неща, които се правят «бес»), което на свой реде довело доБЕСнравственност и целия този БЕС-
предел, който ниесега наблюдаваме в обществото. (БЕСниците БЕСнеят МЕСмерно!)
Методологическата философия е основана на методологията на познанието. И ако това се
реализира в системата в живота на хората и на практика, тогава появяването на нови знания води
към преобразяване на живота на хората в съответствие с новите открити закони на Вселената. Такава
философия позволява да се избягват глобални грешки в развитието на обществото.
Диалектическия материализъм на марксизма отначало е бил приет в обществото в качеството
наметодологическа философия, затова в началото на 20 век опозицията на бездарното управление на
Русия от царското семейство Романови леко се разделяло с цитатно-догматическата философия на
църквите и предишните управляващикласи. Освен, че диалектическия материализъм на марксизма
носи в себе си множество грешни утвърждения, то не по-малкотова е исторически първата
методологическа философия, коятосе пропагандирала в обществото в качеството на основа нацялата
култура на мировъзприятие и мироразбиране. В СССР вероломно, чрез немислещото ръководство на
страната, методологията на познания и осмишления (на диалектическия материализъм) се е обърнала
в умъртвителна догма. И само И. В. Сталин, бидейки не догматик, а творческа личност, е довел
марксизма до самоотричане, но не е бил разбран от тълпата партийци. Само три поколения хора в
нашата страна са били запознати с методологическата по нейното същество философия, и не всичкия
приеликато догма. Но такива самалцинство.
В такъв образ, за това, за да се управлява устойчиво цялото човечество, страните и народите,
древноегипетското жречество направило просто «гениално» нещо. То далона хората неправилна
представа заобкръжаващия свят, а за себе си присвоило и скрило за векове (захерметизирало)
правилната представа.
Спомнете си «калейдоскопа» и «мозайката». Хайде мисленно да си представим всички знания във
вид на цветни камъчета. Математика – червени камъчета, химия – сини, биология – зелени,
психология – жълти, икономика – черни и т.н. Представяме си нататък, че ние с вас, скъпи читатели,
ние сме робовладелци (в армията при водене на бойни действия понякога следва да умееш да
 86

поставиш себе си на мястото на противника с цел разпознаване нанеговите възможни действия; така
е и в шахмата). За да може ние (робовладелците) добре да си живеем, на насни е необходимо, робите
добре да работят. За да работят добре робите, на нас ще ни се налага да им даваме необходимите
знания. Но ако робите ще знаят и разбират толкова, колкото и ние, то ние не ще сможем да ги
държим в робство.Какво да правим? Тук ще ни помогне «калейдоскопа».
Погледнете рис. 9-20. Пред човека има две картини, на които можеда се изобрази «картината на
света».

Може от «знанията-камъчета» да нарисувате мозаечна картина, когато всичко е взаимосвързано и

взаимообусловено. И тогава, даже ако човек нещо не знае, той може мисленно да «дострои»
цялостната картина.
А може всички знания да ги преподнесе във вид на «калейдоскоп». Завъртял го пред човека– една
картинка (социализъм, ура!). Завъртял друг път – друга картинка (капитализъм, ура!).
Обърнете внимание – знанията и на едната, и на другата «картина» са едни и същи. Но в единия
случай човек вижда и разбира взаимозависимостта натези знания (че религията – това е средство за
управлениена хората, че икономиката зависи от политиката, чеима глобална политика и т.н.). А в
другия случай у него в главата му е «каша» и той не може никак да разбере, чесветовната кредитно-
финансова система – това е средство за управлениена страни и народи, ченеговата заплата и цените в
магазините зависят от войната в Ирак и т.н.
А ние, напомням, сме робовладелци. Та какви знания ще даваме на робите? Правилно. Ние ще
даваме «знания в калейдоскоп», формирайки «калейдоскопически идиотизъм». Ето такова даване на
знания във всички страни на планетата Земя се реализира чрез предучилищното, училищното,
висшето и даже академическото образование.
Сходна е ситуацията и в религиознитеизповеди. Например, на вас не ви ли е минавало през ума,
защо в църквите по време на ежедневните богослужения даваните извадки от четирите «Евангелия»
ги четат не в тази последователност, както следват в «Евангелието», а ги четат «от пето на десето»?
Такова калейдоскопическо четене на «Евангелието» препоръчват на християните всевъзможни
пособия и православни календари. Подобно четене в «парчетен» режим позволява предотвра-
тяванена възможността за възникване на въпроси при последователнозамислящо четене и осмисляне
напрочетеното съдържание. А в «свещенната книга» е пълно с противоречия. И йерарситетова
 87

прекрасно го разбират. Затова, за да не възникват въпросите препоръчват «калейдоскопическо

четене».

Тайната на принципа «разделяй и властвай»

Именно товасъздаване на «каша в главата», създаване на «калейдоскоп» в умовете на хората е

позволило на «жреците»-демони да осъществяват в течение на столетия първичното «набухване на
маята» в съзнанието на всеки човек: «Кое е първично: материята или съзнанието (духа)?» И човек
търси истината там, където не може да я намери никога, защотонея там просто я няма (рис. 9-21).
Човека са го поставили пред избор на една лъжа от две.

Именно това лежи в основата на принципа за управление на хората, страни и народи под лозунга
«Разделяй и властвай», концептуалния принцип на несправедливостта и безнравственността, който
действа и до сега. На основата на този безнравствен принцип на измама ипротивопоставянето на
хората едни срещу други е построен материализма и идеализма, две противоборстващи философски
учения. Именно в скритата методология, чрез скритата правилна представа за обкръжаващия свят е
скрита тайната на безнравственната концептуална власт на несправедливото общество.
Но именно от позицията на тези лъжливи философски учения строят своите идеологии
съвременните партии и движения. Едни са готови да отдадът живота си «за царя» (православие в
трактовка БПЦ – в основата е идеализъм), други «за генсекретаря» (марксизъм – в основата е
материализъм). Но не са прави и едните, и другите!
 88

Спомням си беседата с един от видните авторитетни старци на Оптиновата пустиня- отец Илия.
До своето служене в Оптиновата пустиня стареца отец Илия бил монах в Атонския манастир в
Гърция и по разказа мутам,в течение на 5 години стягал Светия Дух, живеейки в пещера в
пълноуединение. Срещата се състоя през лятото на1996 година непосредственно в Оптиновата
пустиня, която е под Козелск, в който аз, всъщност, започнах служба като лейтенант от ракетна
дивизия в 1967 година. Тази среща организираха ръководителите на РОД (руското общонародно
движение), в което азслед досрочното уволнение от армията бях приетза ръководител на
информационно-аналитическия център. На тези ръководители на РОД много им се искаше да
проверят на практика действието на теоритическите положения на КОБа по отношение на РПЦ.
Затова те избрахаза себе си формата на «информационния бой на гладиатори», а самите те заеха
страната на наблюдатели на произходящото и не се намесваха. Този прийом аз осъзнахслед срещата.
Всъщност, след това на мен много често ми се налагаше да изпадам в такива ситуации.
Няма смисъл да описвам подробно всички частни детайли от срещата. Установи се главното.
Когато речта тръгназа положението на нещата в днешна Русия, то нашите мнения (на отец Илия и
моето) съвпаднаха: ситуация е сложна и тежка.
А когато речта тръгна за това, какво трябва да се прави, за да се измени ситуацията към по-добро,
мнението на стареца Илия се сведедотова, че е необходимо хората да ходят нацърква, да се молят, да
четат святото Евангелие и т.н. На моя въпрос за това, кой, например, ще приведе в
църкватамалолетния, чиито баща сега пиянства, а майка му гуляе, ясен ответ не последва, а
последваха общиразсъждения за това, че с тези въпроси (такива деца, безпризорни и т.н.) е длъжна
да се занимава «властта».
Подобни ответипоследваха и по други прозаически въпроси за животана хората: питание, одежди,
обувкии такива неща – «как да бъде?». Ответите и разсъжденията на Илия могат да се сведат до
тезиса: «Църквите отговарят за душите нахората, а «властта» – за материята».
Но нали у човека имаи душа, и тяло. И те съществуват заедно.
Човек е материален. Той се състои от твърда материя, течна, газообразна, у човека има биополе.
Човек иманапълно определено информационно състояние както външно, така и вътрешно:
индивидуален вътрешен вид, индивидуално състояние на вътрешните органи.
Всичко това (и материята, и информацията) в човека са разМЕРени, наделени с мера. Ръст,
тегло, цвят на косата и т.н. – всичко това са частни мери на общата пълна мера на човека. И най-
главната мера в човексе явява алгоритъма на работананеговия главен мозък, тоест правилата на
живота, от които човексе ръководи. Тези «правила на живота» на всеки човек и определятнеговата
душа, неговата нравственност, неговата степен на съответствие сБога. (За всичко това по-нататък в
книгата ще има подробен разговор).
Аз всичко това от позиция на триединствотоясно сформулирах и разложих «на парчета»,
показвайки, че при такъв подход, когато едни отговарят за «душата», а «материя» тях не ги
интересува (т.е. не ги интересува бита на човека, неговото жизнеобезпечение), а други «отговарят» за
«тялото» («материята») при което отговарят «безотговорно», то се получава, че един човекго
«разкъсват» на две части. А койе длъжен да отговаря за целия човек целичък?
И когатоазформулирах и обосновах това, у отец Илия настъпи шок. Той нищо не можа да каже.
Той замълча. Неговото «обкръжение» веднага се засуети, придумвайки/измисляйки, че«батюшка
устал – татенцето се е уморило», че «му е време да си почине» и т.н.
С това беседата завърши, а ръководителите на РОДа на практика се убедиха в силата на
теоретическите основи на КОБа.
От тук, по този повод, произтичат две противоборстващи между себе си за господството над
хората власти:
- «светската» власт;
- «духовната» власт.
В Руси винаги е ималотехните противостояния от момента на внедряване на иудохристиянството.
Спомняйте си: «сенат» и «синод», царе и патриарси. Сега Алексий-II даже свои награди въвведе,
свои ордени, медали … У президента свои награди, у патриарха свои. Кой кого?
Огледайте сенаоколо и се замислете. Нас навсякъде ни споставят пред избор:
 89

- «Кой строй е по-добър: капитализма или социализма?» – А това е тъпотия! И тук, и там – тълпо–
«елитарна» система, неволенробовладелски строй. Само че в едната пирамида навърха «елита» е
илиот царскосемейство, илиот бизнесмени, илиот демократи, и в другата пирамида «елита» е или от
партийни съветски номенклатури (от «слуги на народа»), илиот патриоти-национали;
- «Каква икономика е по-добра: планова или пазарна?» – И това е глупост. А и то каква! План – това е,
какво трябва да се направи, какво трябва да се достигне. И план задължително трябва да има. А
пазарае един из способите за достижение на целта. При това много добър способ. Но това е само
способ. И когато противопоставят град, в койтотрябва да дойдеш (план), на път, по който трябвада
се отиде в този град (пазар), то това се нарича шизофрения. Затова не трябва плана да се
противопоставя на пазара. Пазарната икономика трябва да се осъществява по план!По-подробно ще
разгледаме «икономиката» в нашата книганататък;
- «Коя партия в САЩе по-добра: демократическата или републиканската?». Това също е глупост,
тана ли и двете партии изразяват интересите на своя господар– глобалната финансова мафия. И
когато трябва в САЩнещо бързо да се измени, тази мафия довежда в щатския «бял дом»
демократите, а когатотрябва да сестабилизира ситуацията, мафиятадовежда републиканците.
Същото се касае и за руските партии. Самите те това не го разбират, че работят за един господар -
същата тази глобална мафия, която си е поставила цел: да се разруши Русия. А народа му забиват
главата в изборни проце-дури (дурак-глупак): «Избирайте по-добрите!» А какво да се избира между
«холера» и «чума», когато всички тези партии са еднакви, от гледна точка на удържане на
робовладелството в Русия, тълпо–«елитарна» пирамида.
Всички телевизионни, радио и печатни СМИ, всички политолози и социолозисъщо гиизползват с
този прийом. Замислете се, например, над това, как протичат запитванията към телезрителите по
някой проблем. Дават се два-три отговора на поставения въпрос и телезрителя е длъжен да избере
един от отговорите. А аковсички приготвени отговори са грешни? Но обявителя над това не се
замисля… Така се програмира мнението намилиони хора за решение на този или онзи проблем. С
тази цел канятв предаванията «авторитети» и поставят телезрителите и читателите на вестниципред
избор: «Кой е прав?» «Кое мнение е вярно? Избирайте!».
Именно това лежи и в противостоянието на науката и религията. Хората, неспособни да
възприематсвета такъв, какъвто той е наистина, и да мислят съразмерно в Обективната
Действителност – такива хоралесно се угнетяват и се грабят«изящно» и «културно», и то така,
чететова даже не биха го разбирали! За да се достигне това, трябва да се скрие от хората
методологията на самостоятелно познаване на света и да се формира в тях «калейдоскопически
идиотизъм». Такивахора лесно се управляват, тях лесно ги лъжат. На протежениеот няколко
хилядолетия именнотова е позволявало да се реализира чрез принципа: «разделяй и
властвай» (рис. 9-21).

Тайната на С. В. Кириенко (който «направи дефолт»)

Глобализаторите се опитватда «осъвременят» и «онаучат» древното калейдоскопическо

мировозренческо обоснование на принципа на управление «разделяй и властвай». Читателите на
книгата навярно са се сблъсквали с многочисленни «учения» за мироустройството, които це-
ленасочено се поставят надглавите на народа на Русия с цел да затормозят мозъците на хората и да
ги увлечат в еднаот «духовнитебезизходици», или да предизвикатотвращение към всички «учения» и
да ги отведат на страна от търсенето на истината, за да може хората, не намирайки за себе си истина
да се откажат от всичко и да отпуснат ръце. На критикана всички тези «учения» и «духовнизадънки»
може да се посвети отделна книга. Но този, който е овладял категорията «мера» и е разбрал
същността на триединството, такава книга не му трябва, доколкото той сам можеда разбере
правилността и истинността навсяко предлагано «учение» или «духовен път», съпоставяйки
предлаганите оттези «учения» и «пътища» основи с фундаменталните основи на триединството
«материя—информация—мера».
Вземете например, победоносно крачещото по страната и света учение на Роналд Хабард, така
наричаната «дианетика», успешно овладяваща умовете на милионихора. Подробно с критиката на
 90

това учение желаещите могат да се запознаят в работата «Ела на помощна моята невяра» (Критика за
учението на Роналд Хабард), която може да се намерина сайта www.kpe.ru.
Сега, в настоящата книга, достатъчно е да се знае, че словото «дианетика» произхожда от «dia» –
«чрез» и «nous» – «душа», «разум». Тоест, накратко, «дианетика» – наука за разума, наука за
мисленето.
Накратко за Роналд Хабард може да се каже, четой е роден някъде в началото на 20 век, получил
висше техническо образование в САЩ. Умрялпреди няколко години. Бидейкиоще млад той попаднал
в Юго-Източна Азия в критическа ситуация, която го грозяла със загуба на живота му. Живота му
спасил местен туземец – «шаман». След този случай младия Рон Хабард се замислил за работата на
главния си мозък. Бидейки с техническо образование, той провел аналогия между работата на ЕВМ и
работата на главния мозък, след което си задалза цел да разработи такава система на въздействие на
човешкия мозък, която позволявала да направи човека щастлив. И той създал такава система. Много
накратконея можем да представим в следните две процедури:
1. Процедура на клиърване (от англ. «clear» – чист), т.е. изчистване. По време на периода на
«клиърване» «клиъра» (изчистител) показва на подопечния новак саентологическа църквапо пътя на
целенасочени индивидуални беседи с такова информационно въздействие, което избавя новака от
имащите в него страхове, «комплекси» и т.н. информационни блокове, седящи в неговата глава,
които смущават, «комплексират» човека, които заставят човека да счита себе си заощетен,
непълноценен и т.н.
2. Процедура на одитинга (от английското «слуша и разчита»).
В периода на процедурата на одитинга «одитора» оказва на «изчистения» такова информационно
въздействие, което програмира «изчистения» на определен стереотип на поведение. Като правило,
това са стереотипи на поведение и живот на управника, ръководителя, «мениджъра». За времето на
процедурата на одитинга одитора формира у «изчистения» правила, съгласно които той следва да
постъпва в тези или онези ситуации.
Такова информационно въздействие се подкрепя от наложена система за хранене, привички,
музика, общение и т.н. жизненни ситуации и необходимости.
След тези два етапа на изхода се получава висококласен управленец. Випускниците от школата на
Рон Хабард (адапти на саентологическата църква – такаоще я наричат) са способни да помняти
преобръщат голям обем информация, бързо да обработват информацията и оперативно да взимат
решения, умело да водят делови беседи, да съставят документи, да действат целеустремлено и
настойчиво, да достигат поставените задачи. Небезизвестния в нашата страна бивш премиер С.В.
Кириенко на Русия, на коготоса господариЕлцин и Черномирдин «приписаха» «дефолта от август
1998 година», е преминал такова обучение «по пълнасхема».
«Как всичко е хубаво!» – ще възкликнат много. Самоче, не всичко е толкова хубаво, колкото
изглежда на пръв поглед. Цялата работа е в това, че Рон Хабард в основатана своето учение е
положил «теорита Θ-МEST».
– Θ се чете «тета». Според Хабард това е единицата на съзнанието, с нейната способност да
съзидава. Тя се определя така: «Енергията на живота, е която въздейства на материята във
физическата Вселена, оживява я, привежда я в движение и я изменя».
На какво ви напомня това, драги читатели? Тоест «тета» – това не е нищо различно, от отделянето
на някаква частица от древноегипетския «бог НЕФ» на («духа»), ипостас на АМУН, някакъв неделим
«квант на духовността», свойствен на човека.
MEST (произнася се «мест») това слово се състои отначалните букви на английски слова:
- Matter – материя, вещество;
- Energy – енергия;
- Space – пространство;
- Time – време.
В такъв образ, в основата на дианетиката на Р. Хабард «Тета – MEST» е положена същата тази
древноегипетска система «АМУН» – «АМОН-РА». А ние вече знаем, че именно тя се явява основа за
формирането у хората на калейдоскопическия идиотизъм (в дадения случайна калейдоскоп АЗ-
центричен тип). В съвкупност с «клиърването» и «одитинга» тази система позволява да се формират
 91

биороботи-зомби (спомнете си типовете психики, глава 7). И въпреки, че тези биороботи-зомби

могат да бъдатвисококласни управленци, те не обладават различението, а следователно не могат да
мислят цялостно, глобално. Те могат да мислят и решават задачи «от тук до тук». Но именно това и е
нужнона глобализаторите.
Тук е уместно да се каже, че предишния управленчески корпус, основан на базата на световното
еврейство, исторически се е изчерпал. Иудеизмасе е изживял, доколкото доста много хора на
планетата са разбрали неговата античовешка същност. Освен това, на глобализаторите са им нужни
управленци от по-високо ниво, способни да обезпечат високо качество на управление в
съвременните условия на бързо изменящи се обстановки. На базата на иудеизма да се подготвят
такива управленци е невъзможно, доколкото в основата на иудеизма лежи Талмуд, в който всичко е
разписано «от тук до тук», в резултат на което Талмуда формира догматици, коитонарода нарича
«талмудисти». А в наше време Закона за Времето изисква от управленците проницателност,
маневреност, творчески подход и мислене, а не «талмудистика». Учението на Р. Хабард позволява да
се готвят такива нови управленци, при това независимо от национаностите им и вероизповеданията
им.
Затова пред глобализаторите изниква въпроса: «Какво да правим със световното еврейство?».
При търсенето на отговор на това глобализаторите се разцепили (разкол). Една част счита, че от
еврейството трябвада се отърват. Тази част формира тенденцията за завръщането на евреите в
«историческата им родина» в Израел. Другата част счита, че евреите трябва да останат разсеяни и да
продължават да изпълняват мисиите по управление настрани и народи («и ще господстваш над
много народи …»).
Ето през такава призма може да се разбере товакоето в действителност се случва в Израел, а и със
всички останали народи.
Но за напредда формира и реализира в главите на хората «калейдоскоп» и на неговата база да се
реализира принципа «разделяй и властвай» ще бъде все по-трудно и по-трудно, а в последствие и
въобще невъзможно, доколкото е разкрита самата тайна за «световното задкулисие». Ние овладяхме
мерата! А човека, овладял мерата, вече е невъзможнода бъде оглупяван и лъган.

Глава 10

Тайната за произхода и развитието на човечеството

«Гледай в корените»
(К. Прутков)
1. Тайнаната за еволюцията на биосферата на Земята

«Човече! Въздигни взора свой от земята към небето, —

какъв, за удивления достоен, явява се там порядъка!»
(К. Прутков);
За «произхода» на Вселената. Вселената е вечна и безконечна

Разглеждайки глобалните проблеми, с които сега се сблъсква човечеството,се налага да се

обръщаме към историята на неговото развитие. А това, на свой ред, неизбежно поставя въпроса за
произхода на самия човек.
Кои сме ние? Деца на случая, който се случил вприродата? Или ние сме създадени от висш разум
– Бог? Какъве смисъла (целта) на живота на всеки човек и човечеството като цяло и има ли го
въобще? Ако има такива цели, то в какво се заключават те? И ако има такива цели, то как ние всички
и всеки по отделно трябва да живеем, за да се достигнат пред всеки и пред всички поставените цели?
От отговорите на тези фундаментални въпрси зависят отговорите на жизненно важни въпроси в
нашия днешен живот. Какво и как да учим нашите деца? За какво е нужна наука, учение? Има ли Бог
или го няма? Какво трябва да е здравето на човека,в какво се заключава то и как да се съхрани? Кое
 92

за човека е добро и кое е лошо? Какво трябва да е народното стопанство на цялата планета? Какви
продукти и товари то трябва да произвежда? Колко още трябва да произвежда? Каква трябва да е
численността на планетата? И още множество въпроси, без отговор на които в съвременния свят е
невъзможно да се измени нашия живот към по-добро.
В най-общ вид всичко това може да се сведе до насъщна необходимост за намиране отговори
на 3 въпроса:
1. Там ли отива човечеството?
2. Къде трябва да отива?
3. Как трябва да върви, на където трябва?
Да се отговори на тези въпроси е невъзможно без разглеждане на глобалния еволюционен
процес на биосферата на планетата Земя. Ето с това ще се занимаваме в тази глава. Ние няма
подробно да разглеждаме предлаганите от учените варианти за появата и развитие на Вселената. Ще
отбележим само, че даже в учения свят няма единна гледна точка и не всички са съгласни с теорията
за «Големия взрив», който уж бил създал Вселената. По принцип, всички варианти се свеждат до два:
1. Божествен произход на Вселената. (Какво е било до този акт на творения, никой незнайно защо
(?) въпроси не задава).
2. Самопроизволен произход в резултат на саморазвитие на първоначална форма материя.
Ние в КОБа се придържаме към трета гледна точка. Вселената е вечна и безконечна
(неограничена в пространството). Бог съществува и Той управлява всички процеси във вечната и
безконечна Вселена. Неживата материя има вечен код (т.е. ядренно-атомарните структури на
всички агрегатни състояния на неживата материя имат абсолютна устойчивост). Живата материя е
историческа категория. Живота може да възниква и изчезва.
Що се касае до «Големия взрив», то той напълно възможно е могъл да се случи. Но не в мащабите
на вечна и безконечна Вселена, а само в един от фрагментите (частите) на необятната Вселена. И
такива «Големи взривове» във Вселената за безкрайното време на нейното съществуване е имало
множество. Такива «Взривове» ще се случват и по-натам. Защото всички процеси във Вселената
носят колебателен характер. Характера и параметрите на тези колебания са най-разнообразни. Ние
сме свикнали да възприемаме, изучаваме и отчитаме колебанията, които са ни достъпни. Тези
«високочестотни» колебания (ритми) с периоди от много малки стотни на секундата до няколко
секунди, и «низкочестотни» (в нашето разбиране) колебания (ритми) с периоди от няколко десетки
секунди и няколко минути до дни, месеци, години и даже десетки и стотицигодини.
Но във Вселената се случват ритми (колебания), периодите на които могат да продължават
милиони и милиарди години. Тях може да наречем «свръхнизкочестотни» процеси. Към тях могат
да се отнесат «запалването» на свръхнови (супернова) звезди, появяването и изчезването на
галактиките. Към такива «ритми» на Космоса може да се отнесе и «Големия взрив» - Биг Бенг тиори.
Теорията за «Големия Взрив» (Big Bang) съществува вече повече от сто години и към нея са се
придържали и се придържат до сега болшинството от учените. Но не всички. И такива, които
отхвърлят тази теория, в наше време стават все повече. Има и многочисленни аргументи и
публикации на тази тема. Така в «Независимаягазета» от 26 юли 2006 годинае публикувана статия на
двама руски учени, доктори на техническите науки, професори, заслужени деятели на науката и
техниката Виталий Василевич Бушуев (директор на института по енергетическите проблеми) и Игор
Петрович Копъйлов (професор в Московския енергетически институт), която се казва «Волтова дъга
между света и антисвета» с подзаглавие «В концепцията на електромагнитната Вселена няма място
за Голям Взрив». Такова подзаглавие говори само за себе си. Желаещите могат да намерят тази
статия на сайта на «НГ», а в контекста на разглеждания въпрос следва да се каже, че авторите
утвърждават: «1. Вселената съществува вечно. 2. Между всички обекти във Вселената протича
обмен на енергия в целия диапазон честоти – от ултранизки до свръхвисоки. 3. Всички събития
имат цикличност (галактиките сераждат от черни дупки, а след това отново колапсират в черни
дупки) и се подчиняват на закона за съхранението(енергия, заряд, маса)». Такова виждане на
руските учени за процесите, произходящи във Вселената, практически напълно съвпада с
теоретическите положения в КОБа.
 93

Съгласно концепцията за Големия взрив, галактиките заедно с всички звезди и планети са

произлезли от така наречената «точка на сингулярност». Авторите на приведената горе статия си
задават въпроса, на който теорията за Големия Взривне намира отговор: «Откъде се е взела тази
сингулярност, съдържаща всичката маса на Вселената?» И, накрая, авторите достигат до извода,
че наблюдаемото развитие на Вселената «не изключва божественния произход на Вселената».
Такъв кратък анализ бе нужен за това, за да пристъпим към разглеждането на въпроса за
произхода на човека, който е невъзможно да се разлежда без разбиране на процеса на еволюция на
биосферата на планетата Земя. Та нали нашата планета не е станала веднага такава, каквато е сега.
На нея първо и никакъв живот не е имало. Но веднага щом на нея се зародил живот и започнали да се
развиват живите форми на материята, ето от този момент започнала да се формира биосферата.
Започнала «еволюцията на биосферата», започнал глобалния еволюционен процес (ГЕП).
Еволюция (лат. evolutio – «развъртане»):
- процес на изменения, развития;
- постепенно развитие на живата природа с натрупване на изменения и предване на изменени
признаци по наследство;
- различен род движения, свързани с преместването, престрояването на определени единици
(напримерпрестрояването на войски, корабиот един боен ред в друг). Всичко това е от
речника начуждите думи.
Подробно, детайлно описание на процеса на еволюция не влиза в целта на написване на тази
книга. За това има много специална литература. Ние разглеждаме основните положения.
От начало се появилрастителния свят, и започнало неговото развитие.
Растителния свят обезпечил появата на животинския свят и го снабдил с растителна храна. След
това започнало развитие на животинския свят. Животните не са се намесвали в растителния свят. Те
не са могли да го изменят. Те живеели в хармония с природата. Животните не изяждали повече, от
колкото могат да изядат. Всичко било свързано по между си с хранителни вериги.
С появата на човека се започнал глобалния исторически процес – ГИП. От начало човека
също живеел в хармония с природата, затова ситуацията не се изменяла. Но щом човек създал
оръдията на труда, той сам, по свояволя започнал да се меси в природата. Той създал техносферата.
И техносферата станала среда нанеговото обитание. Съвременния човек вече не можеда живее без
комфортни условия, които има в съвременните градове: отопление, канализация, електричество,
транспорт и т.н. В тази глава ние ще разгледам егореказано достатъчно подробно. Сега чита-
теля трябва да «улови» главното: защо е необходимо да разглеждаме всичко това.
Работата се състои в това, че техносферата, създадена по произвола на човека, започнала да
въздейства на биосферата, при което ѝ въздейства така, че започнала да я разрушава. И ако нататък
все така безумно се отнасяме с биосферата, както това се прави сега, то това ще доведе до глобална
катастрофа и изчезване на човечеството. Образно казано, сега «ние сечем клона, на който седим».
Затова възниква въпроса: «Как трябва да организираме жизнеустройството на всички хора на
планетата, за да избегнем глобалната катастрофа и човечеството да може още много
хилядолетия (а и милиони години) да живее и да се развива на нашата прекрасна Земя?» Ето
този ключов въпрос трябва да държи читателя в главата си при нататъшното четене на материала, на
който ни предстои да намерим отговор.

Съществуващите възгледи за глобалния еволюционен процес на нашата биосфера

Ще приведа само няколко най-разпространени възгледи в света за ГЕП. Това се дава за това, за да
може читателя да знае за тях, да може да ги сравни и да ги съпостави.
1. Материалистическата гледна точка:
- Глобалния Еволюционен Процес (ГЕП) – това е процес на развитие на различните форми на
«живата материя» (т.е. видове живи организми), които «самовъзникнали» на основата на «неживата
материя»;
- новите, още по-сложни видове организми постепенно:
 допълвалипо-рано съществуващите видове;
 94

 стеснявали някои видове.

- видовия състав на биосферата нееднократно се обновявал.
Забележка:
По такъв начин, според материалистите процеса на еволюция вървял «от само себе си, като
метлата на баба-Яга». Склонността на науката към материализма (т.е. бездуховността) довела до
това, че учените не разглеждали случващото се в хода на еволюцията усложнението на
информационните съставки на биологическите видове. Какво означава това? Разглеждало се ус-
ложнението на строежа на живите организми: безгръбначни – риби – млекопитаещи – примати –
човек. Но не се разглеждало усложнението на поведението на живите организми. А поведението
на комара се различава от поведението на маймуната. А в какво направление е изменението на
поведението? От какво е предизвикано? Тоест материалистическата наука не разглеждала духовната
(информационната) еволюцию на биосферата, доколкото не признава обективното съществуване на
информацията, и още повече – съществуването на мера.
2. Библейското вижданеза еволюционния процес:
- в Библията никъде не се говори направо заГЕП на биосферата;
- само в 1 глава от книгата «Битие» се дава такъв порядък за появата на живите организми:
 растения на сушата;
 влечуги и птици;
 животни на сушата;
 човек.
Това съвпада с даденото за последователността на възникване на видовете и класоветеживи
организми. Забележка:
- Няма етапи на появяване на:
 бактериите;
 водораслите;
 мекотелите;
 коремоногите;
 насекомите.
- Няма нищо за:
 изчезването на едни видове;
 появата на други видове.
Защо са изчезнали динозаврите и мамутите? А това не е случайно, доколкото отговора на този
въпрос води до мисълта за това, че е имало цивилизации и преди нас.
- Няма нищо завторичните въплащения на по-рано живеещите хора, въпреки, че в същата тази
Библия се утвърждава, че Йоан Кръстител бил вторично въплащение на Пророк Илия.
3. Кораническите възгледи за ГЕП.
- В Корана никъде не се говори направо:
 нито за еволюция на материалните форми;
 нито за многократно превъплащение на душата.
- В Корана има места, в които описание за ГЕП е дадено в образна форма. Така сура 23 разказва (от
дясно се дават пояснения от позицията на съвременните знания):
12. Ние вече създадохме човека от есенциятана глината.
Появяване на органически вещества от неорганически.
13. После Ние сме преместилинеговата капка в надеждно място.
Разтвор на органиката в развитие.
14. ПослеНие сме създалиот капката сгъстена кръв.
Поява на клетките. Това отличава кръвта от другите органно-съдържащи течности.
После ние сме създали от сгъстената кръв парче месо, създали сме от това парче месо кости, и
сме облепили коститес месо.
Поява на многоклетъчни организми и развитие в тях на вътрешни скелети.
После сме го отгледали в друго творение.
 95

Благословен е Аллах, най-добрияот Творците!

15. Послевие след това умирате.
16. После вие в деня на Възкресението ще бъдете въздвижени.
Раждане на човека от не-човек.
Всичко, което е цитирано от сура 23, напълно може да се разглежда като описание за развитието
на човека от зачатието до смъртта. Ще напомним на читателите затова, че зародиша на човека
повтаря всички етапи от еволюционния път на биосферата. И това е информация за размисъл. Да и
още каква!
В Корана има много мисли, призоваващихората към размишление за мироустройството.
В Корана като цяло човечеството информационно (духовно) е свързано с биосферата.
Забележка:
В Корана има фрагменти, допускащи многократни въплъщения на душите. Но има и пряко
противоположни.

Взаимоотношението на материалистическите и идеалистическите възгледи по между им

1. Отношение на материалистите към възгледите за ГЕП на идеалистите (религията) и

окултистите.
Материалистите утвърждават, че «религиятае опиум за народа», че всички окултни учения са
глупост.
Материалистите разглеждат в глобалния еволюционен процес на биосферата на първо място
«самоосъвършенстваното» построяване на организмите на различните жизненни форми на материята
и не обръщат внимание на «самоосъвършенстваната» информационна съставка на всички живи
организми. Въпреки, че за всички трябва да бъде очевидно, че поведението на човека се отличава от
поведението намаймуната, а поведението намаймуната се отличава от поведението на гаргата, а
поведението на гаргата се отличава от поведението на комара. И отличието на информационното
обезпечаване в поведението наедин жив организъм от друг се заключава във всичкиразтящи
сложности в зависимостот времето на появата на живия организъм в хода на глобалния еволюционен
процес.
Материалистите отричат така също «безсмъртието на душата». В термините на съвременната
наукате отричат обективното съществуване на информация, отричат неунищожаемостта на
информацията («ръкописите не горят»). На въпроса за това, къде отива информацията (душата),
носена от трупа чрез физическите полета на човека в момента на смъртта, и каква епо-нататъшната
съдба на такава душа, материалистите не отговарят. КОБа утвърждава и доказва, чедушата
(информацията) се «пресъживява» на нов материален носител (егрегор) и продължава да съществува
там. По-подробно за това е разказано в глава №13, в която иде реч за тези егрегори.
Ако е така, както считат материалистите, че информацията «изчезва», то в този случай се рушат
всички закони за съхранение на материалистическата наука, доколкото «изгубвайки информацията»,
тоест «образа» (спомннете си триединствотоот глава 9), материята във всички свои агрегатни
състояния изпада в небитието. Вие, драги читатели, можете ли да си представите висяща на клона на
ябълково дърво ябълка, която няма форма, т.е. безформена ябълка? Та нали външната форма на
ябълката носи информацията за тази ябълка. И ако тази информация (форма) я няма, то, как тогава
да видим висящата на клонаябълка?
2. Отношението на догматическото богословие («идеалисти») към възгледите на
материалистоите заГЕП.
Всички представи на догматическото богословие на въпросаза това, какво е това ГЕП, се свеждат
до:
- или прекратяване на разговора въобще;
- или към прибягването на обяснението за «сатанизъм». «Това е сатанизъм» – и разговора
еприключен.
Еволюцията на материалните форми (за които говори и материалистическата наука) – за тях са
«сатанизъм».
 96

Еволюцията начовешките души (за която говорят окултните учения) – за тях също са
«сатанизъм».
На въпросаза това, че «нали съвременната нам биосфера я есътворил Бог, то тогава сатаната
ли е сътворил цялото множество минали биосфери?», – богословите пазят мълчание. Не отговарят и
на допълнителния въпрос, какво тогава по тяхно мнение е ГЕП, към мисълта за което идва цялата
палеонтология, изучаваща изкопаемите на предишните биосфери.
3. Поглед на ГЕП от позицията на триединството.
От учебниците по история ние знаем, че в древен Египет един от боговете бил богаХермес, който
донесъл в Египет знания. По този повод, от тук произлиза и словото «херметизъм» – тайни знания.
У него бил жезъла на Хермес (см. рис. 10-2), като символ на власт.

Този жезъл се нарича «кадуций». Две змии обвиват ствола (пръчката) на жезъла, който завършва
с крила. Ръката, държаща жезъла, може да изменя положението на жезъла.
Този жезъл на Хермес от гледна точка на триединството символизира всички еволюционни
процеси, протичащи във Вселената, като процеси на триединството «материя – информация – мера».
И в този единен еволюционен процес се развиват едновременно:
- и материалните форми (отстоявани от материалистическата наука);
- и информационното обезпечение на тези материални форми (отстоявани от окултните
школи и някои религии).
Ето тази «едновременност» древноегипетското жречество разчленило на две части, използвайки
за това способността на човека, да си представя образа на всяка вещ, нямайки пред очите си самата
вещ. Сега, драги читатели, пред вас е книга. Но вие можете да си затворите очите и да си представите
пред вас каквото ви се иска: ябълка, чаша кафе, любимия човек и т.н. Техните образи са запечатани в
клетките на вашия главен мозък. Ние подробно разгледахме това в предишната глава. Така,
използвайки тази способност на човека да мисли в образи, древноегипетското жречество «доверило»
на науката да изучава «материята», а на религията и всички «духовни» направления «поръчало» да се
занимават с «образите» (т.е. информацията). Именно това «просто решение» привело човечество към
глобалния системен кризис.
Да се върнем към жезъла на Хермес. Каква символика е видна в него:
1. Змията пълзи само напред, което символизира еднопосочността на ГЕП.
2. Змиите са две, което символизира два взаимно обусловени процеса на еволюционното
развитие:
- процеса наеволюция на материалните форми;
- процеса на еволюция на информационните модули на всички материални форми (в частностза
хората – «душата»).
3. Главите на змиите се намират на едно ниво. Това символизира това, че:
- еволюционния процес на материята не може да изпреварва (изостава) от еволюционния процес на
духа (информацията);
 97

- еволюционния процес на информацията не може да изпреварва (изостава) от еволюционния

процес на материята.
4. Ствола, който обвиват змиите и по който те пълзят напред, символизира мерата, по която и
върви процеса на еволюционното развитие.
5. Ръката, държаща жезъла, символизира власт. В Достатъчно Общата Теория на Управление,
в глава 12, ние подробно ще се запознаем с това, което хората наричат«власт». Засега, на дадения
етап от усвоението на КОБа, ще кажем, за максимално пределно ниво на управление на всички
глобални еволюционни процеси в Мирозданието (в това число и ГЕП на биосфератана Земята)
тази ръка символизира Йерархически Най-висшето Всичко Обхващащо Управление (ИНВОУ),
просто казано Бог. Спомнете си това, че в предишната глава беше названа многомерната
вероятностна матрица – всичко обгръщащата «фуния» – «матрёшка». При това обезателно свържете
това с «жезъла на Хермес»: «Фунията» (матрёшка) – това е «палката» (ствола) на жезъла. И тя е в
ръцете Божии.
Погледнете на рис. 10-3.

На нея схематично е изобразен еволюционния процес на биосферата на Земята. Вие виждате

«фунията/яма» – многомерната вероятностна матрица на възможни състояния на материята. Вътре
във «фунията» е изобразена планетата Земя. И биосферата на нашата планета се развива-
разгръща в съответствие с разМЕРеното за развитие на многомерната матрица– «фуния». Да се
изобрази графически «многомерността» е невъзможно, а триизмерната «фуния» дава все някаква
образна представа за процеса на развитие.
Но еволюционния процес на биосферата на Земята еединот многото еволюционни процеси,
протичащи във Вселената. На рис. 10-4 заедно с «матрицата-фуния» на еволюцията вие
виждате много други «фунии-матрици», които се намират в една голяма «фуния-матрица», на
която принадлежи цялата вечна и безконечна Вселена, и която се разгръща-развива по замисъла на
Твореца, тоест Бог.
Тази същата голяма «фуния» обхваща (обгръща) всички други «фунии–матрици» на
«развитие-съществуване» на галактиките, системите, планетите, кометите и т.н.
Така, процеса на еволюция на нашата Земя, както виждате, влиза в «матрицата-фуния» на
развитие нацялата Слънчева система. Всичко това напомня за руска матрьошка. Наистина, в
мащабитена огромната «матрёшка» на цялата Вселена, вътре в нея има отделни «матрёшки» отделни
фрагменти на Вселената, които в пространственното разместване могат даже да не се
съприкосновават едни с други. Що се отнася до нашата планета Земя, то очевидно е, че тя в
пространственно помещаване влиза в състава на Слънчевата система.
Биосферата на Земята черпи енергия заживот от Космоса, тоест от цялата необятна Вселена. Но,
преди всичко, най-забележимо влияние на биосферата на Земята оказва, разбира се, Слънчевата
система.
 98

Енергия на Земята носят физическите полета (природни полета). А какво е това поле? Това на
първо място са колебания. В предишната глава вече рзгледахме, че светлината е колебания, звука е
колебания, магнитното поле е колебания и т.н. «Мощността» на всички полета, оказващи
въздействие на Земята, е подчинена на циклите на Слънчевата система. На Земята оказва
въздействие не само Слънцето, но и другите планети в Слънчевата система.
Биосферата на Земята като цяло и всички елементи на биосферата са колебателни системи:
приливи и отливи в «моретата-океаните», вятъра и застоя в атмосферата, засушаване-дъжд и т.н. При
което всички тези колебателни системи се намират както във взаимодействие едни с други, така и
във взаимодействие със Слънчевата система. Колебателна система се явява и самата наша Земя. Нея
може да я сравним с детски пумпал във въртящо се състояние, който раздухва около себе си въздуха
(а Земята има атмосфера). Ако по пумпала ударим с пръст, то тойзапочва да «вибрира» (да се
колебае). Така също «вибрира» и Земята под изменящото се въздействие от силите на налягане на
други планети. Това води до «вибрации» на цели материци, формирането на планини, към изригване
на вулкани и т.н.
От всичко разказано (даже само толкова) трябва да е ясно, че Земята доста много зависи от
енергетическите и информационните ритми на Космоса (т.е. от обгръщащите япо-мощни «фунии –
матрьошки»).
Тази зависимост определя характера на всички колебателни процеси:
- както в биосферата (а значи и нейната еволюция);
- така и в свързаните с неясоциални системи, т.е. в условията на живота, както на цялото
човечество, така и живота на страните, народите и даже отделния човек.
От това следва един важенизвод: за безопасността на развитие на обществото е необходимо
древните астрологически теории да се изложат в терминологическия апарат на съвременните знания.
Което означава Астрологията да се приеме за официална наука, чието отричане както сами се
досещате не е случайно от съвременната „наука“.

Основни характеристики на еволюционния процес на органическата биосфера

Важен рубеж (по смисъла – стадий)за еволюционния процес на биосферата евъзникването на

хромозомния апарат на наследственноста (ХАН). Тази важност се заключва в това, че ХАН
предава информация за «устройството» на особенностите на биологическия вид (строеж на
организма, устройство на вътрешните органи и тяхното взаимодействие, външни характеристики и
особенности на особата и т.н.)на следващото поколение. Така ХАН на човека (хомо сапиенс) от
поколение на поколение предава информацията за всички негови признаци и особенности: туловище,
две ръце и два крака, една глава на която две очи, две уши, един нос, еднауста и т.н. Човек може да
вижда, слуша, говори, помирисва и т.н. Всичко това пази в себе си хромозомния апарат на
наследственноста и предава всичко това от поколение на поколение.
Всички биологически видове се отличават едниот други: мухата се отличава от комара, чаплата от
гаргата, коня от кравата, горилата от човека. Освен тези различия между себе си всички
биологически видове генетически са заключени по отношение един към друг. «Генетически
заключени» – означава, че междувидовитехибриди:
- или са невъзможни по принцип (как да кръстосаме «таралеж съсслон?»);
- или безплодни (както мулето – резултат откръстосването након и магаре);
- или генотипите се разрушават (понякога разрушението се проточва доста дълго – много
поколения). И неизвестно още каква съдбачака бъдещите потомци мулатки и мулати –
резултат на кръстосване на негри с бели. От тук възниква въпроса за целесъобразността на
браковете между различните националности. Защото всяка националност се е формирала в
своя специфически ареал, в своя «меро-матрица». И когато човек изпадне от своята «матрица-
матрьошка» – това също е голям въпрос: хубаво ли е това или лошо за дадения генотип?
Това се касае и за местата на проживяване. Не се нуждае от доказателства този факт,че всички
хора във всички времена «ги е дърпало и ги дърпа към родината». Защо? Там, където той се е родил,
там, където са неговите предци – там е по-комфортна за него тамошната «матрица-матрёшка», по-
 99

комфортна по всички свои многомерни съставляващи, доколкото тази «матрёшка» за човека е родна!
И когато човек попада в друга «матрица-матрьошка», съставките на която се отличават от тези, в
които той се е родил, то това може да донесе вреди. Товае подобно на генно-модифицираните
продукти, за вредността им за човека на които не трябват доказателства. И въпреки, че ГМП днес са
привлекателни, добре се съхраняват, реколтата им е по-голяма, от колкото на нормалните,
естественни продукти, все пак ГМП са вредни за човека.
Ако както по отношение на храната на човека привнесем «паралели» на всичко друго, което
потреблява човека (вода, въздух, звуци, пейзажи на природата и т.н.), съпоставяйки това с ГМП, то
тези «паралели» могат да се окажат така гибелни за човека, както и ГМП. Така ескимосите,
изпадайкиот суровия, но обичаен, сформиран за столетия ареал на своето съществуване, гибнат
бързо, умират от различни болести. Защо? Защото са доста различни «матриците-матрёшки» на
живот сред ледововете, студове и снегове и живота в съвременния град.
А ако «матрёшките» не много силно се различават? Ето тук се крие опасността! Защото
различията в «матриците-матрёшки» все така ги има! Итези отличия оказват своето въздействие на
генотипа, сменил своята «матрёшка». Вярно е, че този процес е бавен, но го има. И не следва да се
самозалъгваме, че две-три столетия у някакви генотипи всичко е добре. Гаранции за това, че така ще
бъде вечно, засега няма. И напълно вероятно е, че благополучно протичащия в наше време процес
може в един момент да започне да се рушии деградира.
Читателите, видимо, сасе досетили, за какво става реч. Ето и завоеванието на Америка от
европейците, и днешното заселване на територите на Русия с китайци и други народи и племена.
А как да разберем за това, може или не трябва някой да сменя «една «матрица-матрьошка» за
друга? За това е необходимо да се умее да се прониква в «матрицата на бъдещето». Но за това реч ще
тръгне в книгата в глава13 «Тайните на егрегорите».
ХАН носи в себе си функции, жизненно необходими за съществуванетона всеки биологически
вид (в това число и човека). Тези функцииса две:
1. ХАН предава генетически обусловената информация от поколениена поколение при
всички видове живи организми (в това число и човека).
Какво значи «обусловена»? Из триединството «материя-информация-мера» следва, че
«генетически обусловената» информация е наделена със строго определена мера, присъща само
на дадения вид организми, наделена с напълно определена многомерна матрица, и четази
разМЕРена информация е поместена на материалния носител – хромозомите.
Произхождат ли израждания при предаването на генетическа информация? Да, произхождат.
Защо се случват те? В какво е причината на такива израждания – за това по-късно. Засега ще
отметнем, че именно поради причината да са редки изражданията се обезпечава генетическата
устойчивост на всеки биологичен вид. Но за в бъдеще ще отметнем, чеако целенасочено, в избрано
направление се въздейства на хромозомния апарат на наследственноста, то по принцип всеки
биологичен вид може да се «изведеда няма»израждания.
2. Но израждания на генетическата информация в ХАН все пак са необходимиза обезпечаване
на развитието на вида в биосферата.
Такива израждания на генетическата информация се наричат – мутации. Те възникват под
въздействието на външни фактори върху ХАН:
- физически полета;
- химически съединения, не свойнственни за нормалната физиология на човека, и т.н.
Част от мутациите довеждатдо генетически дефекти, доколкото се оказва, че мутиралите особи:
- или са нежизнеспособни (телевизията ни показва такива деца, които не могат самостоятелно,
без помощта на другихора не само да правят нещо, но те просто не могат да съществуват като
биологически същества);
- или сабезплодни (информация за размисъл: защо сега множество съпружески двойки,
особенно в «благополучна Европа» и «разцъфтяващите САЩ», не могат да имат деца? Не им
се получава възпроизводството на поколения! Защо?);
- или имат понижен потенциал на здравето и развитието (информация за размисъл: защо
сега в Русия са толкова малко здравите деца? Защо сега в Русия има трудности с призива в
 100

армията, доколкото доста много юноши имат дефекти в здравето, или просто казано са болни?
Защо се наложи цял «национален проект» по «събиране» на народа?).
Мутации, които водят до генетически дефекти, се наричат генетически товар. Във всяка
биологична популация (у делфините, у жеравите, у мечките, у шимпанзетата и т.н. в това число и
човека – «хомо сапиенс») има доста генетически отежняващи особенности, т.е. «дефективни». И
това е естественно! Това е нормално! От това не трябва да се плашите, доколкото това съответства на
закона за нормалното разпределение. Хайде да се запознаем с това.

Закон за нормалното разпределение

Ако изпробваме много еднакви детйли за някакво едно свойство, то резултата ще се окаже
следния:
- от 1% до 3% детайли ще покажат отлични, много добри резултати;
- от 3% до 7% – добри резултати;
- от 80% до 90% – нормални резултати;
- от 3% до 7% – лоши резултати;
- от 1% до 3% – безобразни, много лоши резултати.
Така, ако вземем 100 хокейни стика и проведем изпитания за тяхната здравина (поставяме
стиковете подредзакрепени между две маси и пускаме от височина 1 метър гира с тегло 10 кг), то
резултатите ще се окажат приблизително такива:
- един-три стика «няма дамръднат», на тяхняма да остане даже следа от гирата;
- на три-седемстикаще остане вдлъбване от гирата, но те даже «нямада се огънат»;
- 80-90 стикаще се огънат и изкривят, тоест натях нищо няма да им се случи;
- три-седемстика ще се напукат;
- един-три стика ще се счупят съвсем напълно.
По научному такова поведение при изпитание на множество еднакви предмети се нарича ЗАКОН
ЗА НОРМАЛНОТО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ.
Закона за нормалного разпределение сеизползва както при разработката на различни образци на
техниката, прибори, така и при тяхното производство в заводите. Така, в своя битсе сблъсквате с
това, че купената от вас нова електролампа/крушка понякога веднага изгаря при нейното включване.
Някои лампи у вас в дома ви не са изгорели с години, за разлика от множеството «обичайни»
лампи/крушки, коитоизгарятпрез определено време.
Този закон действа и във всички природни явления. Например, в елхова гора основната маса
дървета са нормални, стройниели. Но сред множеството нормалниели вие сигурно сте видели ели-
красавици! Също така сте намирали и криви, уродливиели. Затова този законможе да се използва за
оценка на природните явления.
Закона за нормалното разпределение действа и средхората, а затоваще го приемем за оценка на
процесите, произходящи в човешкото общество. Ако определено множество хора «изпитва ломене»,
то резултатите ще се окажат такива, както вече беше предвидено по-горе:
- 1%-3% – неумиращи;
- 3%-7% – стоици;
- 80%-90% – нормални («сгънали» се и се «изправили»);
- 3%-7% – дават «пукнатини»;
- 1%-3% – «пречупват се».
Такива «изпитания» с оценки може да се правят по отношение на всички качества нахората:
- умни – глупави;
- добри – зли;
- щедри – алчни;
- смели – страхливи;
- търпеливи – бързащи и т.н.
 101

Към качествата на хората се отнася и социалната активност. Съгласно закона за нормалното

разпределение се получава, че социално-активни хора в нашето общество саоколо 5-7%. Такова
количество въобще се е отстранило от участие в социалния живот. Основната маса хора (80-90%)
– «ни насам, ни натам». Те ще са равнодушни към политиката и общественния живот, и следват
тези процеси, които са им интересни, като цяло се отнасят странейки и активност не проявяват. Това
е като ангела на лаодикийската църкваот Библията: «не студен и не горещ, а топъл».
Така, 5%-7% социално активни хора основно се явяват челни на всички съществуващи партии и
общественни организации. А те сага са десетки! Така че всички социално-активни в изпълнение на
плановете на «силите на Запада» отдавнаса разделенина части. Всички тези социално-активни хора
ходят на митинги, конференции, семинари и т.н. Те основно изказват своето мнение на тези
мероприятияпо отношение на случващото се. Ето това тяхно отношения ние с вас слушаме по
радиото, виждаме по ТВ и четем във вестниците.
Но ако влеземв дома на един от тези, които влизат в 80-90%, и зададем въпросиза обстановката в
страната и в света, за партии и т.н., то ще се окаже, че «топлия» обитател всичко това не го
интересува.
При това, центровете за социологически изследвания ги интересуват именно тези хора, а те са
страшно много. И тяхото мнение по ключовите въпроси, свързани с прогнозиране поведението на
десетки милионихора (избори), на тези центрове не им е безразлично. Затова в тези центровеима
специално подготвени и схубава заплата хоравъв всички региони, които непрестаннозадаватвъпроси
на всички категории хора. Затоватрябва сериозно да се отнасямекъм такива въпросни данни и да ги
отчитаме в своята работа. Освентова има много центрове, които работят по поръчка, особенно
предиизбори и по време на избори.
Графически законаза нормалното разпределение изглежда така, както е изобразено на рисунка
10-8. За тези, които лошо възприемат математическите формули и графики ще поясним графиката.
 102

Вие, навярно, сте обърнали внимание, че кривата на закона за нормалното разпределениеприлича

на охлюв, акопогледнете. В средата има висок гръб, отляво опашка, а отдясно глава.
Дясната страна –това е «хубавото» («нашето дело е право»). Лявата страна – това
е «лошото»(ляв товар, левипари, левашка работа т.н.). Представете си, че под тази крива, приличаща
на охлюв, трябва да вместим 100 електрокрушки, които подлежат на проверка. Тогава тези 1-3%
много добри крушки ще се поместят там, където е на «охлюва» главата (най в дясно) – това
са «отличните»крушки. 1-3% много лоши крушкисе вместват там, където е на «охлюва» опашката
(много лошо). Близо до средата на «главата», се поместват «добрите» електрокрушки, а от
«опашката» на «охлюва» – не много лошите, «удовлетворителните» електрокрушки. А в средата,
под «гърба», се вместяват 90% от «нормалните»електрокрушки. Същото може да се направи и с
елите в гората.
Същото може да се направи с всякаква група хора. В качеството на група може да се вземе по
местоживеене (село, град, област, страна, човечество). А може да се вземат хората по профил на
работа (тружениците на село, машиностроенето, военните…), може да се вземат по
длъжност (големи началници, средни началници, работници), може да се вземат по политически
партии (РЕ, КПРФ, ЛДПР, КПЕ, …) и т.н. И да се изпробват всички хора за човешките им качества.
Формата на кривата при това можеда бъде различна (см. рис. 10-9).
 103

Разликата ще бъде във височината и ширината на «гърба». Аи още в това, колко ще се помещават
в района на «главата», а колко в района на «опашката» на охлюва.
Но при оценката на човешките качества нахората трябва да се отчита една много важна
особенност. Тази особенност се състои в отличията на графиката за закона на нормалното
разпределение при оценката на хората от графиката на оценките на всичко останало (елхи, ел.
крушки и други предмети):
Графиките на предметите, подлагани на проверка, с времето не се изменят.
Графиките на оценка нахората, подлагани в някакъв момент от живота им на изпитания, се
изменят, защото се изменят самите хора: един поумнял и излязъл от «опашката» влизайки в
«нормата», а трима оглупели и се преместили от «главата» на охлюва в «опашката». Хората изменят
своите качества под въздействието на различна информация, която ги заобикаля и им въздейства.
Кино, музика, литература, песни, театър и т.н.
Ако всичко това, всичката въздействаща на хората информация, носи в себе си нравственните
начала, то хубавите, добритехора стават все повече и повече.
Ако на главите им се натрапва глупост и безнравственност, то тогава става затъпяване на хората.
Представете си, че охлюва може да пълзи по хоризонталната стрелка на графиката във всяка
страна (т.е. «охлюва» може «да даде на заден ход»). Надясно по стрелката пълзи – това е все по-
хубаво и по-добре (по ум, по смелост, по доброта и други човешки качества). Наляво по стрелката
пълзи – това е натам, където е все по-лошо и по-зле. Това движение е изобразено на рис. 10-10.
 104

Затова, ако «охлюва» пълзивсе по-надясно и надясно, какво става? Става това, че «отличните»
хора ставатвсе «по-отлични», добрите – отлични, нормалните – добри, лошите – нормални, а
«лошите» след някакво време ще се окажат тези, които до вчера са считани за нормални.
А сега да си представим, че охлюва запълзял всепо-наляво и у лево, там, накъдето всичко е от
зле на по-лошо. Какво ще става в този случай? В обществото ще има все повече и повече глупаци,
скъперници, страхливци, злобари и т.н.
А сега, след всичко разказано, как мислите вие, уважаеми читатели, на къде сега се движи
«охлюва» на цялото ни общество? Мисля, че отговорът е очевиден. И какво ще стане след няколко
години, няколко десетки години, ако охлюва продължава да пълзи все по в ляво и по-наляво?
А в каква посока «пълзи» «охлюва» на цялото човечество? Мисля, че отговорът също е очевиден.
От тук възниква задачата: да се застави «охлюва» да измени направлението на движение и да
започне да се движи надясно, в страната на подобрението. Да се направи това, общо казано, не е
сложно. Просто е необходимо да се започне да се оказва на обществото съответното информационно
въздействие. За това ще тръгне реч нататък в книгата.
А засега ще отбележим, че знанието и умелото прилагане на закона за нормалното
разпределениеще позволятпърво намислещите читателина книгата правилно да оценяват
тенденциите в живота на нашето общество, да разкриват причините за тенденциите, и което е най-
главното, на базата на направения анализ даразбират и знаят какво трябва да се прави, за да може
«охлюва» да се движи към доброто.
Сега ще се върнем към мутациите.

Тайната на института на сватовете. Тайната на ядренните момчета и момичета

В многочисленните популациина живия свят винаги има:

- генетически устойчиво «ядро»;
- генетически обременена «периферия» (от лат. реriрhеriа – «окръжност» – част от нещо,
отделяне от центъра).
Генетически устойчивото ядро обезпечава възпроизводството на поколенията.
 105

Генетически обременената периферия – това са такива особи на някоя популация на животинския

свят, които имат различни генетически дефекти, за което ставаше въпрос по-горе. Такива особи се
израждат, деградират в следващите поколения.
Всичко това непосредственно се касае и за «популацията на хомо сапиенс» – човечеството.
Нашите предци прекрасно са осъзнавали всичко това. Само че, не са го изразявали на такъв
научен език както ние сега. Вие, драги читатели, навярно сте чували такиваизразявания, като
«ядренна девойка», «ядрен момък». Какво означават те? Те означават, че такива момък и
девойкаса здрави, крепки, красиви, ловки, умели, че от такива «ядренни» ще се роди таковасъщото
«ядренно» – красиво, крепко, здраво потомство.
У нас е съществувала положена на опита на много и много поколения цяла система на
сватосване и действал института на сватосването. Сега той практически е унищожен, въпреки, че
на отделни места сватосването все още се е съхранило. Съхранили са се много елементи на
сватосването и в народната памет. Сватовете са наглеждали младежите - бъдещи съпрузи.
Наблюдавали са ги в различни ситуации, забелязвали силните и слабите им страни, особенности на
характера. Те общували с родителите на младите хора, изказвали своите съображения за възможните
бъдещи двойки. Те създавали определени ситуации, при които младите са могли да пообщуват едни
с други. И много, много друго. Така, че това е била цяла наука. Подразбиращ се резултат от работата
на сватовете е била не свадбата, както много считат, аустойчивия семеен живот. Именно по този
критерий се е оценявала и заплащала работата на сватовете. По тази причина сватовете са
съпровождали със своето информационно въздействие първите крачки на новото семейство,
създадено при тяхното непосредственно участие. Не би било лошо всичко това да се възроди на
съвременна основа със съхранение на древните обреди и ритуали.
Много нагледно «ядрото» и «периферията» можеда се покажат на графиката на закона за
нормалното разпределение.
«Ядро» – това е от дясно на графиката, където е «главата» на охлюва (1%-3%).
«Генетически обременената периферия» – това е «опашката» на охлюва (1%-3%).
А между тях (под гърба) – основнатамаса хора (90%).
Генетическа катастрофа в популацията – това е изчезване на генетически устойчивото «ядро».
Графически това ще означава, че «главата» на «охлюва» е унищожена в някакъв образ и «охлюва»
бавно но неизбежно пропълзява налявата страна, бавно гние, разлага се и, накрая изчезва съвсем. В
този смисъл руснаците в Русия фактически се намират в състояние, много близко до загуба на
«главата на охлюва». Глобалната мафия (глобализатори) целенасочено в протежение на няколко
столетия осъществява унищожение на рнашите хора и тяхната вяра в Бог – славянството. Какво
струва внедряването на едно такова пиянствов у нас. Светия равноапостолен княз Владимир –
«Красно Солнышко» (извънбрачен син на княз Святослав и еврейката Малки) при избора навяра,
която е трябвало по плана на глобализаторите да замени Вярата Славянска.
«Веселието на Руси е пиенето, не можем да живеем без него» – с такива думи Владимир
съпроводил своя избор. «Свято причастие» при което с («църковно» вино) у младенците руски зак-
ърмвали пристрастие към алкохола от кърмаческа възраст. Чаената лъжичказа сукалчето с тегло 5 кг
е равносилна на употребата на 150 грама водка за мъж с тегло 100 кг . Ето и се «весели» руския
народ по завета на княз Владимир – Красно-Солнешко,проживявайкивече повече отхиляда години
след насаждането на чуждата за славяните иудохристиянска вяра, в най-богатите на природни и
суровинни ресурси страна на света, народа в резултат на такова хилядолетно «веселие» се е оказал в
края на краищата в разрушена и унижена страна на положение роби. Прочетохте ли това, мужики?
Ну, що, да ходим да се «пречистим» с по 100 грама? «Дръжте сезаедно, мужики» – внушават
пияндетата на целия народ по телевизора. А за какво да се държат? За шишето?
Ние ще се върнем към този въпрос и по-нататък. А от гледна точка на унищожението на
генетически устойчивото ядро ще приведа само мащабните акции на глобализаторите за последния
20 век.
Първата световна кой загина в окопите ѝ? Руските и славянски здрави ядренни селски мужики.
Хилави в армията не са взимали.
 106

Гражданската война, когато «белите» казаци секли на парчета «червените», а «червените» секли
на парчета «белите». Руските хора ги насъсквали едни против други и здравите ядренни мъже с ярост
се унищожавали един друг.
Великата Отечественна война. Кои са били войници и офицери на предната линия, където се
лее кръв? Това са били здрави ядренни мужики. Разбира се, били са и други националности, но
основно това са били руснаци. Колко ядренни мъже положиха кости на полетата на всичкитези
сражения? А кой е заемал мястото им в тила?

Я был батальонный разведчик,

А он писаришка штабной …
Я был за Россию ответчик,
А он спал с моею женой …
Но свърши Великата Отечественна, и какво започна? Започна периода на мащабното
пиянство в състава нацялата страна: пили от радост, от мъка, за загиналите и т.н. …
За Победу мы по полной осушили,
За друзей добавили ещё …
Ето по тази «пияна» причина и е станало, че победили врага във войната «гореща», ние загубихме
войната «студена», т.е. войната информационна. В информационната войнатрябва да се мисли с
главата, а ако «главата» е в непрестанен «запой-застой»:
«То ли куришь натощак,
То ли пьёшь с похмелья …»,
Тогава за какво да говорим! И ето пиехав цялата страна «от първия генсекретар до последния
хомосеклецар» и
«Мы от солдата и до маршала
Одна семья, одна …»
Ето така и са пропили цялата странана Великата Победа, добита отнас с толкова кръв.

А кой е воювал в Афганистан? А кой в Чечня?

В резултат на поголовното пиянство възникнаха проблеми. Няма кой да се призове в армията! И

за това, уважаеми читатели, вие прекрасно знаете. Призовават болни, с дефицитнотегло (даже в
селатавече хората не си дояждат). Президента В.В. Путин рез 2006 годинаизкара програматаза
«Събиране на народа», защото народа на Русияизмира. А койизмира? Все така наричаните
«национални малцинства» (особенно мюсюлманската вяра, които не пият) не измират, а обратното.
А измират руснаците, православните… Ну, що, мужики, ще продължаваме ли да се «наливаме»?
А наркотици? А бедността на хората, когато младите не искат да раждат и «плодят нищета»? Но
за това малко по-късно.
Не са необходими огромни умственни усилия за това, да се направи извода, че нашия народ са го
докарали до съвсем близко състояние на изчезване на генетически устойчивото ядро, към завършека
на генетическата катастрофа, която е създадена специално за наси преследва напълно определени
цели. Очевиден е и следващияизвод: трябва да се предприематенергични неотложни меркиот начало
по възстановяването на генетически устойчивото ядро, а след това по неговото неотклонно и
непрекъснато увеличение, а не да се занимаваме с абстрактно «събиране» на народа. И тези процеси
за възстановяване на генофонда трябва целенасочено да се управляват. Иван Антонович Ефремов
в своята фантастична повест «Мъгливостта на Андромеда» нееднократно се обръща към темата за
физическото осъвършенстване на човека. Описвайки живота и жизнеустройството на човечеството
на Земята много столетияслед съвременния живот, той разказва за това, как хората на бъдещето са
достигнали до разбирането за необходимостта от поддържане и осъвършенстване не само на своето
духовно състояние и здраве, но и поддържането наздравето на своето тяло,
неговотоосъвършенстване. И.А. Ефремов разказва за тази целенасочена дейност, коятое е била
 107

осъществявана в продължениена столетия, в резултат на коятохората започнали да живеят много по-

дълго и плодотворно да работят до края на своите дни, а телата и лицата на всички хора на Земята
станали красиви и съвършенни. Говорейки сезика на КОБа и ДОТУ е било осъщественно це-
ленасочено управляващо въздействие на цялото човечество, което в последствие преминало в режим
на самоуправление, в резултат на което и била достигнатапоставената цел: добиване на непрекъснато
духовно и физическо осъвършенстване както на всеки човек индивидуално, така и на цялото
общество в едно.

Механизма на естественнияподбор

Но мутации – това не винагизадължително е «лошо». Да, при едни определени условия част от
мутацията можеда бъде генетическитовар, което вече разгледахме по-горе. Но в други определени
условия мутациите могат да бъдатмного полезни признаци. За тези случаи в официалната наука
съществува понятието «ненасочена изменчивост».
Ненасочена изменчивост– това е в следствие на мутации, при които не възникват генетически
дефекти, а водяткъм възникване на особенности. Ненасочената изменчивостсе появява под
въздействието на възникнали «самостоятелно», ако може така да се каже, условия.
Ако условиятасе създаватедин вид (в това число и от Бог) целенасочено, то може да се вкара
термина «насочена изменчивост». Като пример за неяможе да служи целенасоченоорганизирания
«генетически отбор», за който разказва И. А. Ефремов в «Мъгливостта на Андромеда».
Имайки представа за това, що е то «ненасочена изменчивост», «генетически дефекти» и
«генетическа катастрофа» може да разберем и «механизма на естественния подбор».
«Механизма на естественния подбор» се предопределя от:
- вероятностната гибел наедни видове живи организми (в конкретна възникнала обстановка);
- вероятностно развитие на други видове живи организми (в конкретна възникнала
обстановка).
Как става това? Всеки биологичен вид взаимодейства както с цялата биосфера на Земята, така и с
целия Космос като цяло. Спомняйте си, че всички процеси във Вселенатаса колебателни, а колеба-
нията си въздействатедно на друго. И си спомняйте за «матриците-матрёшки», когато «малката»
матрица се намира вътре в «голямата» матрица. А какво значи «взаимодейства»? Това значи, че се
намира както под «влияние» на ритмитена биосферата, така и под «влияние» на ритмите нацелия
Космос.
Характера натова съвкупно «влияние» на конкретния биологичен вид (риби, птици, бозайници,
маймуни, човечество) се изменя по причина натова, че измененията в биосферата на Земята се
подчиняват на:
- геологичните процеси на Земята;
- енергетичнитеритми на Космоса.
А какво значи «подчиняват се»? Това значи, че геологичните процеси на планетата Земя и
ритмите (колебанията) на Космоса оказват своето «влияние» на биосферата. В такъв смисъл се
построяванапълно определена «линия» на въздействие («влияние»): ритми на Космоса – геологични
процесина планетата – колебания (ритми) на биосферата – биологични видове.
Честотата на колебания (ритми) на всичкитези процеси е различна. Дайте да ги сравним помежду
им. Ще сравним първо честотата на смяната на поколениена някакъв биологичен вид с други коле-
бания на Космоса, планетата Земя и нейната биосфера.
Какво е това «честота на смяна на поколенията»? Това е когато младите особи на някакъв
биологочен вид идват на смяна на старите, болните, умиращи особи и заемат тяхното място в
активния живот за такъв период от време, в течение на който активен живот са водили старите,
умиращите особи. У животните периода на детството съвсем не е голями във възрастния живот те
встъпват доста бързо. Всички читатели навярно са наблюдавали периода на детство у котките и
кучетата. А у човека периода на детствое достатъчно голям, доколкото той в този период е длъжен не
само да се научи да яде с лъжица и вилица и да ходи изправен, нои да се научи да разговаря, чете,
пише, смята, да придобие професия – тоест той трябва да овладее информацията за живота на хората
 108

един с друг, живота в обществото от хора(в «социум»). Такава информация може да се назове «со-
циална информация». Котките и кучетата нямат необходимост да овладяват социалната
информация. Научили се на «мяу-мяу» и «бау-бау» – и достатъчно: встъпвай въввъзрастния живот.
Тоест за животинските видовее достатъчно да развиятсамо това, което е обусловено от тяхната
генетика, да овладеят информацията, която е заложена в тяхната генетика. А човека трябва да
овладее информация. По-подробно за сравнението на «честотата на обновяване на поколенията
хора» с честотите на други ритминие ще поговорим в глава №11 (разбиването на глобалната
пирамида). Тук ще сравним честотата на смяна на поколенията на някакъв условен (абстрактен)
биологичен вид (котки, камили, костенурки, комари, слонове и т.н. – избирайте на вкус) с честотите,
които въздействат («давляват») на тези особи. Сега погледнете графиката (рис. 10-11).

На нея са изобразени три честоти. «Долната» – това е честотата на смянана поколенията внякакъв
биологичен вид (за всекивид тя е практически постоянна: коткитеживеят 10-12 лета, слоновете от
порядъка на 100 лета и т.н.). А «средната» и «горната» честота въплъщават в себе си две принци-
пиално различни въздействия («давления») на особите нанякакъв вид:
А) «Горната» честота е значително по-ниска от честотата на смяна на поколенията особи навсеки
генеалогичен вид (тя въплъщава всички низкочестотни ритми);
Б) «Средната» честота е по-висока от честотата на смяна на поколенята особи на разглеждания
конкретен вид (тя въплъщава всички високочестотни ритми).
Какво следва от това?
В случай «А)» мутации с характерна ненасочена изменчивост позволяват на особите на всеки
генетически вид да сенастроят под бавно изменящи се условия на средата на обитание. Като ярък
пример за товамогат да послужатднешните бели мечки, които са мутиралиот бурите при настъпване
на ледниковите периоди и измененията на климата на Земята.
В случая «Б)» работата епо-сложна. В този случайвече не биологичния вид като цяло, е длъжен
да сенастройва, както е описано в случай «A)», а всяка особа на разглеждания вид е длъжна да
съумее да се приспособи към внезапно (или бързо, за кратък срок) възникнало въздействие
(«давление»). При което за да се приспособи всяка особа на разглеждания вид, тя е длъжнада го
направи за определен достатъчно кратък период от време. Иначе: «който не е успял – аз не съм
виновен!» Ако такова приспособяване не се случи, то такива особи ще понесат ущърб, напълно до
гибелта навсяка неприспособила се особа, тоест всички особи въобще. Ще настъпи гибелвече на
целия биологичен видкато цяло и такъв вид напълноще изчезне от биосферата.
Но и това не е всичко. Гибелта на един неприспособил се вид може да нанесе ущърб на много
други биологични видове живи организми, коитоса били свързани с изчезнали видв «хранителни
вериги» (някой е изяждал някого). В резултатна това може да се измени целия биоценоз на
планетата Земя и по принцип – цялата атмосфера на планетата. Биоценоз – (гр. bios – «живот» +
koinos – «общ») – съвкупност от организми, населяващи участък от среда на обитание с еднородни
условия на живот.
 109

А каква е реакцията на биологичния вида на въздействие («давлението», ритмите, колебанията)

върху средата (по-нататъшното «вътрешно давление върху средата»)? Тоест какво е това, коетосе
случва с конкретния биологичен видпри външното въздействие на средата? А става ето какво:
1. Изменя се потенциала на развитие на особите на вида, доколкотонеговите особи, за
дапреживеятв процесана естественнияподбор, предизвикан от измененото въздействие на средата,
настройват своя генотип под такова въздействие. Тоест стават мутации от ненасочен и насочен
характер. (За това, що е « потенциал на развитие» – разговора ще е малко по-нататък).
2. Изменя се реакцията на особата на външното въздействие на средата, тоест изменя
сенейното поведение.
Тези две изменения неизбежно се съпровождат с изменение на информационната съставка на
особата, тоест изменение на информационното обезпечение на особата. Спомнете си: всеки фрагмент
на Вселената е материален, той носи в себе си и за себе си информацията, която обезателно е
разМЕРена – дължина, тегло, цвят, мирис и т.н. И ако на «материята» са въздействали
«колебанията» на чука, то върху «материята» са останали вдлъбнатини и пукнатини, което е довело
доизменение на габаритите и очертанията (т.е. към изменение на «мерата»), а значи неизбежно се е
изменил «образа» (информацията) на «материята». Този пример е най-примитивноразбиране на
процесите в триединството «материя – информация – мера». По-сложните процеси на изменение в
триединството «материя-информация-мера» изискватпо-детайлно описание.
Изменението на информационното обезпечаване в особите на различните видовесе отличават
един от друг. Тези отличия се изразяват в три различни обема информация:
1) Информация, предавана генетически от поколение на поколение. По-нататък ще я
наричаме «генетическа» информация.
2) Информация, усвоявана от конкретната особа в течение на нейния живот (за човека –
«социална» информация). По-нататък ще янаричаме «негенетическа»информация.
3) Съотношението на обемите на тези две«информации» 1) и 2) (кой обем е повече, кой е по-
малко).
В хода ГЕП на появяване на нови, всепо-сложни видове живи организми се съпровождал от това,
че в общия обем информация (на основата на която се формира поведението на конкретна особа,
реакцията на особата на въздействието на средата):
- обема генетически предавана информация намалявала;
- обема негенетически предаваната информация се увеличавала («негенетическа» информация –
това е тази информация, която не се наследява генетически, не се предава от предците, а се
придобива от особата в хода на нейния живот в обкръжаващата среда, в хода навзаимодействието на
особата съссредата; за човека – «социална» информация).
В качеството си на илюстрация на съотношението за тези два обема информации (генетическа и
негенетическа) могат да седадат примери.
Така у растенията, насекомите,целия обем информация, която определятяхното поведение в
обкръжаващия ги свят и тяхната реакция на всичкото «въздействие» на това, всичкия тозиобем е
обусловен генетически, тоест «предаден по наследство». А това у възрастния човеквече не е така.
У възрастния човекцелия обем информация, която определянеговото поведение в
обкръжаващия го свят(в това число и в обществото на хората), се състои от два обема:
1. Обем генетически наследственна информация.
2. Обем негенетическа информация.
«Негенетическата» информация, която определя поведението на човека, може иначе да
назовем «социална» информация, доколкото човек живее и работи в общност отхора. «Социум»
(лат. socium – «общо, съвместно») – човешка общност от определен тип.
Изхождайки от това, може да се говори за някакъв «информационен модул» на човека, който
определянеговото поведение. «Модул» (лат. modulus – «мерка», modus) – обособена част на система,
устройство, компютърна програма, изпълняваща отделна функция. За по-просторазбиране
еизобразен този «информационен модул» на човека графически (см. рис. 10-12). Например, той може
да се изобразивъв вид на «яйце», състоящо сеот две части: долна и горна.
 110

Долната част (половината яйце) – тази информация, която сепредава от поколение на поколение,
това е генетическата част на информационния модул. Нея можесъщо така да я назовем
«фундаментална» част на модула, доколкото, когато човек току що се е родил, неговото поведение
се определя изключително от инстинктите, тоестот информацията, която е наследил от предците си
(генетическата информация).
А по-нататък от момента на ражданетой започва да придобива «социална информация», която
се «наслагва» на вечесъществуващатагенетическа информация, «наслагва се» върху фундамента.
Човечетозапочва да се приспособявакъмобкръжаващия го свят: към звуците, миризмите, към лицата
нахората, към «разпределението на деня» и т.н. И колкото по-натам, толкова всеповече и повече
дететотрябва да знае и умее. В хода на историята на човечеството обема «социална
информация» растял всеповече и повече. У детето необходимостта да се усвои по-голям обем
негенетическа (социална) информация довела до появата на «периода на детството». В този период
на детството всекималък човек набира жизненно необходимия минимум на тази социална
информация. Набирането/натрупванетоставаили индивидуално, или под опеката на възрастни.
Ако фундаменталната част информация на модула в хода на живота на човека не се изменя
(долната част на яйцето), то горната част (горната половина на яйцето) в хода на историята все
повече расте и расте. Затовагорната част на информационния модул на човека може да се назове
«адаптационна» част. «Адаптация» (лат. adaptatio – «приспособление»; adaptare –
«приспособлявам») – 1. Приспособяването е строежа и функцията на организма към условията на
съществуване. 2. Съвкупност от реакции на организма, обезпечаващи приспособяването му към
изменения вобкръжаващите го условия. 3. Процеса на приспособяване на личността или социалната
група към изменения в социалната среда.
Таканапример, в хода на ГЕП обема на адаптационната част непреривно се увеличивал. Вървяло
натрупване на научни знания, сведения от историята, правила за водене на селскотостопанство,
устройството на техническите средства и т.н. На човекаот век на век му се налагало да познава все
повече и повече сведения от най-различи сфери на живота на всички хора. И в наше време обема
негенетическа информация (социална информация) станал значително повече от обема на
генетическата информация. «Горната половина на яйцето» от век на век все повече се увеличавала и
увеличавала. И сегатя така е порастнала, че е готова да «разчупи» «долната половинка на яйцето»,
готова е да разчупи «фундаменталната част», да разчупи генетиката, фундамента, на който стои
всичко останало! И не толко «готова» да разчупи, но този процес вече протича, «фундамента» е
започнал вече да дава пукнатини, започнал е да се разрушава.
Това се изразява в това, че хората губят даже инстинкта си за самосъхранение, без да говорим
зацялата останала произходяща деградация. «Социалната» информация убива «генетически
обусловената» информация на хората. Степента натоваубиване е такова, че болшинството хора
(особенно в градовете) не чувствуват (загубили са инстинктите си), не осъзнават:
1. Своята индивидуална принадлежност към човечеството, като къмедно от множествата видове
живи организми.
2. Своята индивидуална принадлежност към цялата биосфера на Земята.
 111

3. Своята подчиненост на обективните закони на Битието на планетата Земя.

Освен осъзнатите връзки се нарушават и безсъзнателнитевръзки с природата (психическите,
биологическиетевръзки), особенно в градовете.
Всичко товавзето заедно «убива» генетиката на човека, в резултат на което генетиката,
хромозомния апарат на наследственноста «се пука по шевовете». А генетическия апарат на човека е
50 пъти по-чувствителен от генетическия апаратна мушичките-дрозофили, върху които учените
биолози правят опитиза изследвания на процесите на мутация. (Много читатели, навярно, или са
чели романа «Белидрехи», или са гледалиедноименния телевизионен филм засъветските учени-
генетици). И ако мушичките-дрозофилизапочват да мутират от незначителни въздействия, то на
такива незначителни въздействия човек реагира в 50 пъти по-силно! Получава се, че човечеството
така угнетява своя хромозомен апарат на наследственностапо пътя на неправилен социален живот
(колко струва само едно пиянство), че скоро ще разруши своята «фундаментална част» (долната
половина на яйцето), ще я «размаже» напълно своята генетика и ще деградира в немислещи орди
нечовеци/скотове, което впоследствиеще доведе човечеството до изчезванеот биосферата на
планетата Земя, а възможно е и изчезванезаедно с биосферата.
Не чувствувайки и не осъзнавайки своята индивидуална принадлежност къмцялото човечество,
към биосферата на Земята и подчинеността на обективните закони наБитието, човек
противопоставя себе си на Природата и Бог. Именно това и се явява непосредственната причина
за глобалния биосферно-екологически кризис и други частни кризиси.
От съпоставянето на двата обема информация (генетическа и не-генетическа) следва да
сеотдели един важен момент.
Ако възниква фактор, под влиянието на който генотипа на популацията при смяната на
поколенията не успява да се приравни, то популацията гибне.
Ако възниква фактор, под въздействието на който генотипа на популацията при смяната на
поколенията не успява да се приравни единственно поради причина на своята генетикиа
(генетически обусловена информация – «долната половина на яйцето»), то популацията може да се
съхрани благодарение на разнообразието от поведенчески реакции на особите, обусловени
индивидуално негенетически. Тоест за човека това означава възможност да се съхрани за сметка
на «социалната информация». Това води и до снижение на ущърба. Същото се отнася и за
оцеляването на популацията при стихийни бедствия и природни катастрофи.
Към този важен извод ние ще се върнем още в ДОТУ, когато щеразглеждаме процесите,
протичащи в суперсистемите. Тук на кратко ще отбележим, че в съвременното ни общество знания
във всичката им пълнота трябва да се дават на всички хора, доколкотоаковъзникне ситуация, когато
над човечеството ще започне да действанякакъв нов, засега неведом за всички фактор («нов вирус»),
а всичкихора щевършат «делото си» («всеки честно върши своето дело»), и когато ще се окаже, че
никой нещебъде способен да изработи противоваксина срещу «новия вирус-бацил», тогава ущърба
ще бъде колосален. Но колкото повече хора ще се занимават с всичко произходящо, толкова по-
вероятно е това, чеще се намери този, който ще намеритакава противоваксинасрещу «новоите
бацили». Под «вируси-бацили» следва да серазбира не само биологическите и химически
въздействия, но и социалните условия, и жизнеустройството, и взаимоотношения на хората, тоест
това е и политика, и религия, и много друго, което може да се назове «управлениена социалните
системи» (управление на общественния живот, жизнеустройство). И ако управлението нанякакви
сфери от живота на обществото егрешно, и тазигрешка на управлението никой не вижда и не
говориза нея, то ущърба в тази сфера на живота на хората ще бъде неизбежен. И на колкото по-
високо ниво на управление (село, град, район, област, страна; селскостопанство, машиностроене,
сфератана образование и т.н.) се случва такова грешно управление, и грешката никой не вижда и не
говориза грешка, то толкова по-голям ущърб ще бъде нанесен на хората и обществото (мащаба на
селото – това е едно, а мащаба на страната – това вече е съвсем друго).
А aко иде реч за грешно управление на цялото човечество? Ако нас, всички хора ни водят
къмпропаст. При това тези, които водят, не разбират това, тогава какво ще стане? При това много,
страшно много не виждат и не разбират гибелността на курса, а тези, които говорят за това – тях не
ги слушат… Именно това и се случва сега в мащаба на човечеството.
 112

За завършване на разговора относно механизма на естественния подбор следва кратко описание

на възникването и развитието на човека.
Но преди това, както и беше обещано по-рано, трябва да се разгледа какво е това «генетически
обусловен потенциал» за развитие на особата на всеки биологически вид (в т.ч. число и човека). За
простота на разбирането ще го изобразим графически. На рис. 10-13 вие виждате един вертикално
стоящ паралелепипед.

Долу е обозначена неговата «основа». Това е генетиката на особата. За човекатова са «X» и «Y»
хромозоми. У всяка особа от момента на ражданетази «основа» я има. Но в тази основа, в този
генетически апарат е заложена програмата за развитиена всяка особа, заложен е потенциала за
нейното развитие. Този потенциал за развитие е изобразен в горната част на паралелепипеда. На
примера с човека това означава, че в генетиката на всеки човек обезателно е заложено, че този човек
е длъжен да се научи да ходи, говори, пише, смята и още много-много друго. Но в генетикатавече не
на всеки, а отделни конкретни хора е заложена и предразположеност: един е склонен към музика,
друг към математика, трети към строителство и т.н. В народаза това говорят: «Това у него е от
Бога!»
Тоест потенциала за развитие на възрастните особи на всеки биологически вид (в т.ч. и човека), е
обусловен генетически. И най-главната задача на всеки човек (смисъла на живота) се
заключава в това, че за времето на своя животтрябва напълно да усвои заложения в него
потенциал за развитие. Но затова на него му е нужно някак да узнае за това, какъв потенциал му е
заложен. За това речта ще тръгнев Достатъчно Общата Теория на Управление.
А засега ще отметнем, четози потенциал за развитие може и да не бъде усвоен (което сега се
случвамного често), доколкотозанеговото усвояване не са създадени съответстващи условия в
«обкръжаващата среда». За цветенцето – слънчевата светлина е малко. За човека – обкръжаващите го
хора, обществото, културата не му дават необходимите знания, навици, не му даватвъзможност да
реализира заложеното в него Свише.
Т.е. процеса на усвоение на генетически обусловения потенциал на развитие се осъществява не по
строга и неразделна програма, и доколкото на този процес влияят множество въздействащи фактори,
то по научному всичко това може да се изрази така: процеса на усвоение на генетически
обусловения потенциал за развитие на човека е подчиненна «вероятности
предопределенности» (тях ние също ще ги разгледаме в ДОТУ).
Сега се връщаме към прекъснатавръзка в повествованието.
Нека отново да си спомним «фунията на еволюцията», за която и до сегаразказват студенти,
кандидати и доктори «от философията» на своите лекции, и която според разказите им напомня кух
инструмент за счупване на кокоши яйца ръчно. Но нека да си спомним тази «фуния на еволюцията»
вече във вид на «разширяваща се фуния със стъпаловидни краища», в която се «наслагват» отгоре
«брънките на събитията», когатоизлизането на ново стъпало става само при условие на напълване на
предишното стъпало. За това подробно е разказано в глава 9. В нея е и дадено строго научно
 113

определение за «фунията»: «многомерна вероятностна матрица на възможни състояния на

материята», в която материята се преОБРАЗува по МЕРАТА на развитие попредопределен за
материята път. А всяка такава«матрица-фуния» е вложена в обгръщащата я (обхващаща от всички
страни) Голяма «матрица-фуния». И такова «обхващане» по образа на матрьошка ни води към Най-
голямата «матрьошка» в мирозданието. Всичко това е Йерархически Най-високото Всичко
Обгръщащо Управление (ИНВОУ), от древни времена хората наричат Бог.
Таканапример, в хода на глобалния еволюционен процес (ГЕП) глобалнта екологична ниша
(«фуния-матрица») на биосферата на планетата Земя непрекъснато се е разширявала. Напомням на
читателите, че «екология» (гр. oikos «жилище» + logos «слово»), това е не само «наука, изучаваща
взаимоотношенията на човешкото общество и природата», но и «Условия за съществуване на живи
организми в някаква било каква местност».
Когато някакъв вид изчерпвал своя генетически обусловен потенциал (ГОП) за усвоение на
своята екологична ниша, то той:
- или стеснявал другите видове, чрез завоевания на техните екологически ниши;
- или усвоявал по-рано безжизнена ниша, престроявайки се под нея генетически,
възможно/вероятно пораждайки при това нов вид организми (тоест, повдигал се на ново
стъпало във «фунията със стъпаловидни краища» с всички произтичащиза него перспективи).
Информация за размисъл. Спомнете си, драги читатели, училищните уроци по биология и
анатомия на човека, на коитоние «придобивхме» оскъдни сведения за зачатието на човека и неговото
развитие в утробата на майката. В учебника имаше рисунки, илюстриращи етапите на това развитие.
Спомнихте ли си? Ето така, зародиша на бъдещия човек в утробата на майката в процеса на своето
развитие външно напомня отначало риба, после саламандър, костенурка, кокошка… В резултат на
усвоените по-рано безжизнени ниши на някакъ ветап от развитието на биосферата възникнал вида на
Разумния Човек. Негов представител се явява сега цялото Човечество, не гледайки на множеството
раси, народи, племена.
Човека се отличава отцелия животински свят със своите особенности:
1. Генетическа обусловеност на развитието на дискретно мислене (абстрактно-логическото).
«Дискретност» (лат. discretus «прекъснатост») – прекъснатост, разделност.
2. Членоразделна реч.
3. Способност за реализация в разнообразен трудна своите предумисли.
Всичко това станало основа на съвременната човешка култура.

Тайната на «културата»

Каквили не определения на думата «култура» ще намерите в тълковните речници… А за

обединено разбиране на «култура» даже не се говори. От позиция на изложеното в тази глава може
да се даде такова определение, което «покрива» цялото разнообразние на определенито за думата
«култура»:
Култура – това е резултат от разнообразна негенетически обусловена деятелност на
поколения хора («социална» дейност). И това е всичко!
Но ние току що разгледахме, че развитието на човека, неговото осъвършенстване се определя от:
1. Генетически съставляващото (ГОП – генетически обусловен потенциал на развитие - това,
което е заложено Свише).
2. Негенетически съставляващото («социално» съставляващото), което влияе на усвоението на
ГОП.
От тук следва, че култура – това е единот многото фактори на глобалния еволюционен
процес – ГЕП.
Затова всички ние трябва да разберем, че не може да има нито «добра» култура, нито «лоша»
култура (т.е. не-културност). У човечеството на планетата Земя има единна многолика култура –
негенетично предавана информация (социална) от поколение на поколение, а в нея има извадки от
културата, опасниза хората и човечеството. Как да определим «извадките»? За това ние ще
поговорим в глава 12 при разглеждане на понятието «устойчивост».
 114

А сегаще направим много важен извод. Процеса на развитие на културата (а той се явява
Глобален Исторически Процес – ГИП) – това еедин от частните процеси на ГЕП на биосферата!
В наше време има множество обвинения:
- в «биологизацията» на социологията, историята и т.н.;
- в «социологизацията» на биологията.
Тези обвинения са израз на невежества на:
- биолозите в социологията, историята и т.н. «социални» науки;
- социолозите в биологията;
- политицитеса невежи не само в това, но и в останалите области на Знанието.
По своето съдържание това е спор за това, че в човека е обусловено:
- генетически предаваната информация;
- културата (социалната информация);
- собственното творчество.
Без отговор на тези въпроси е невъзможно да се разграничат граници на «биологическия комплекс
на науката» и «социологическия комплекс на науката». От до тук разгледаното ние вече имаме
отговор.
1. Целия комплекс безусловни рефлекси и инстинкти е обусловен генетически.
2. Способността за формиране на условни рефлекси е обусловена генетически.
3. Самото поведение на човека (външно изглеждащо като условен рефлекс) се определя от
въздействието на средата на обитание (т.е. сегана първо място – културата).

2. ТАЙНИТЕ НА ГЛОБАЛНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ ПРОЦЕС

«Ако всичко минало беше настояще, а настоящето продължаваше да съществува заедно с

бъдещето, кой би бил в сили да разбере: къде са причините и къде последствията?»
(К. Прутков)
«Кое е по-добре? – Сравнявайки миналото, свързвайки го с настоящето»
(К. Прутков)
Два подхода за възникване на нови биологически видове

Известно е, че от биосферата са изчезнали много живи организми. Всички знаят, например, за

съществуването на Земята по-рано на птеродактили, динозаври и т.н. Но за цялата достъпна нам
история на човечеството не е зафиксиран нито един случай на възникване на нов биологически вид.
Изхождайки от това на човечеството официалната наука представя на човека «венеца на
природата», тоест изхождащите от него «новости». Въпреки това всички ние знаем от жизнения
опит, че «новост» – това не е само съвършенство, но и един от признаците на всички
експериментални образци. А експерименталните образци (например, в техниката или в ботаниката)
не винаги биват успешни и техните създатели в този случай са принудени да се откажат от
използване и приемане на експерименталните образци. В нашия случайако «венеца» на природата
започне да убива на главата на «венценосеца» (т.е. Природата, или по-точно – на Създателя на
«венеца» – Бога), то Той може даотхвърли такъв «венец».
Изхождайкиот това,за читателят трябва да е очевидно, че въпроса за възникване на нови видове е
много важен.
Има два възможни варианта за възникване на нови видове:
1-ви вариант: каскада на мутациите.
Известно е, чеедин пит възникнала, някоя мутация може ода обхване:
- цялата популация;
- част от популацията;
- да изчезнеот популацията.
От тук е видно, че новия вид може да възникваот стария вид в резултат на каскадна мутация.
 115

Тогава по отношение на човека възниква въпросаза промеждутъчните звена. А така толкова много
процеса е би бил дълъг, много много дълъг, на протежение нахилядолетия, четези промеждутъчни
звена е трябвало да са били известни на науката така, кактона нас ни е известен изкопаемия човек.
Но такива промеждутъчни звена няма!
В своите трудове Ю. Д. Петухов, за когото ще бъде разказано по-късно, убедително доказватова с
конкретни факти от археологически разкопоки. Не утвърждава, а именно доказва!
Такъв процес на каскада на мутацията допуска и деградация на вида. И така, както ние вече
подробно показахме по-рано, ГЕП има еднонасочен характер в посока на усложнение. В
съвременната биосфера на достъпния ниисторически период е известно за съществуването само на
устойчиви видове. А и изобилиена промеждутъчни форми ние също не виждаме.
2-ри вариант: генетическа катастрофа.
При този вариант по някое време част от особите от вида «проточовек» я застигнала генетическа
катастрофа, за съдбата накоято беше разказано по-рано. Тази генетическа катастрофа можела да
бъденепродължителна и да обхванесамо едно поколение особи на проточовека. При това
обхващайки не всички без изключение особи, а само тези, които живеели в някакъв определен
регион на Земята. Хипотетически може да се предположи, че такава генетическа катастрофа е могла
да бъде продължителна и да обхване няколко поколения особи от видана проточовека и да
действа във всички региони на планетата.
И тогава, независимо от продължителността на катастрофата и територията на нейното
въздействие, самките особи от вида «проточовек» биха раждали някакви (по мнение на
проточовеците) «уроди», отличаващи се от своите майки и отци. Но тези «уроди» вече
принадлежащи към новия вид Разумен Човек биха били генетически заключени към породилите ги
особи. И това е съгласувано с еднопосочността на ГЕП в посока на усложнението.
Известния на човечеството състав на биосферата и изкопаемите останки отминалите биосфери
(които са били до глобални и локални катастрофи на планетата Земя – например «всемирния потоп»,
изчезването на Атлантида) говори, че пътя на еволюциятае многостъпална стълбица, а не
безстъпално плавно възхождение/изкачване (спомняйте си «фунията» със стъпаловидните краища –
многомерна вероятностна матрица на възможните съсътояния на материята). На всяко такова
стъпало – многообразие от видове живи организми. И всяко стъпало – основа за следващото стъпало.
Това е втория вариант:
- отпада въпросаза промеждутъчните звена;
- поставя се въпроса за причината за изменение на генотипа.

За причината и факторите за изменения на генотипа

В най-общ вид може да се предположат 2 причини:

1. Природна (физическа).
2. Неприродна (божественна).
Да разгледаме възможните фактори на изменение на генотипа.
а) Вирус.
Нова информация в генотипа може да внесе вирус, който е в състояние избирателно да поразява
половите клетки (като ХИФ-СПИН избирателно поразявачервените кръвни телца). Това ще внесе в
хромзомите такива изменения, в резултат на коитослед зачатие ще се получава организъм,
принадлежащ вече към нов вид. На рис. 10-14 схематично е изобразен процеса на поява на света на
уроди, когато «на изхода» се получава някакъв «крокодил Гена».
б) Излъчване - отучилищната скамейкание знаем, че хромозомния апарат се състои от «X» и «Y»
хромозоми, които са «преплетени» едни с други. Условната схема на такъв апарат е изобразена на
рисунката. Но дали някой се замисля за това, че хромозомния апарат представлява своеобразна
колебателна система. Както всяка колебателна система, и тази колебателна система е способна да:
- излъчва колебания;
- приема колебания.
 116

Погледнетерисунка 10-15, на която е изобразено условно въздействието на хромозомния апарат на

някакъв източник на колебания.

Ако този източник на колебания излъчва не някаква безсмисленна честота, а такава, която носи в
себе си някакъв код (закодирана информация), или постоянна честота, но в двата случая такава,
която може да «застави да се колебае» хромозомния апарат в някакъв друг, «непривичен» за него
ритъм, то това колебателно въздействие може да предизвика престрояване в хромозомните клетки
на апарата. Най-главното, такова излъчване е длъжно качественно да се отличава от обичайното на
мутагенния фон(тоестот привикналото колебание). В качеството на примери много из читателите
могат да вземат случая, когато някой стърже с «желязо по стъкло». Този звук (а звука – това е
колебание) заставя страшно много хора да «настръхнат» по цялото тяло, защото те не понасят такъв
противен звук.
Именно този фактор на абсолютното болшинство сериозни изследователи се счита за най-много
вероятно въздействие на хромозомния апарат, привеждащ към мутации на конкретни особи от
определен вид живи организми. Това се отнася и завсички видове особи на проточовека. Такива
колебания се наричат «горещи (рентгенови) космически излъчвания».
в) Други фактори.
Възможно е да има и други фактори, а не само а) и б), но за които ние още не знаем.
Сега ще разгледаме причините. Тук ние можем само да използваме метода на разсъждение с
привеждане на аналогия (метода на «разсъждение– аналогия»).
Ние току що разгледахме възможните фактори, способни да въздействат на хромозомния апарат,
отделяйки особенно «горещото космическо излъчване». Но ако има фактор, то КАКВО го извиква в
действие? При това го извиква всеки път на време. Тоест тогава, когато се завършва определен етап
от развитието на биосферата:
 117

- видовете, дишащи кислород, са се появили не преди растителниясвят да е създал атмосферата

и озоновия слой;
- хищниците не преди тревоядните, ставащихрана на хищниците;
- и т.н.
На рисунки 10-16 и 10-17 вие виждате два процеса в схематичен вид:
- процеса на извеждане на спътник за свръзка на геостационарна орбита с ракета «Протон»;
- процеса на еволюция набиосферата на планетата Земя.

В първия случай ракетата «Протон», изстреляна от космодрума Байконур, отначало се издига

вертикално нагоре, след което по заложена в нея програма «ляга на курса» и продължава полета
вече под определен ъгъл към хоризонта, който непрестанно се изменя. След това по
програма първото стъпало се «изстрелва» и се включва второто стъпало, след това третото. След
това извеждащия блок заедно със спътника лети по инерция до плоскостта на Екватора и в района
 118

надАфрикатозиизстрелващ (извеждащ) блок (ИБ) по програма се включва и по програма извежда

спътника за свръзка на зададената орбита в плоскостта на Екватора на височина приблизително 40
хил. км, задавайки на спътника такава скорост, четой започва да севърти около Земята със скорост,
съответстваща на скоростта на въртене на Земята. В резултатна товаот Земята ни се струва, че
спътника «виси» над Земята в една точка. Това е много удобно за свръзка. Изправяте на Земята
антена в една точка и готово. Не трябва да я въртите и да следите къде е спътника, както това беше с
първите изкуственни спътници на Земята.
Какво се получава у нас? За това спътника за свръзка да обезпечи на хората свръзка или предаване
на телевизионна програма, беше необходимо, отначало да заработи първото стъпало,после второто,
после третото, след това трябваше да заработи извеждащия блок. А всичко това трябва да се
съпровожда от синхронизираната работа на всички системи на сложния ракетно-космически
комплекс. И всичко това се осъществява по програма, разработена от цял колектив учени – «разума
на човека». Тоест ракетата лети по програма, разработена от разума на човека!
А чий разум е разработил програмата за еволюция на биосферата на Земята и ръководи
(управлява) тази еволюция на биосферата на Земята стотици милионигодини?
От тук се натрупват очевидни изводи на нашите разсъждения – аналози:
а) някакъв Висш Разум съществува.
б) този Разум, царящ в Природата, енеизмеримо по-мощен от човешкия и неговите
възможности са в пъти по-големи от възможностите на човека и от сборния разум на цялото
човечество.
в) понятието Бог (Творец, Всевишен, Висш Разум на Мирозданието, Космически Разум на
Вселената) в живота нахората – това не е тяхно произведение на «художественното творчество»,
тяхна «измислица», а обективна даденост.
А откъде е моглода възникне у хората понятието «Бог»? Могли ли са «първочовеците» да
измислят сами такова сложно явление в техния живот? Замислете се, уважаеми читатели, откъде
взимат хората откритията и знанията заобкръжаващия ги свят, законите, които определят цялото
съществуване на мирозданието. Образно казано, когатона вас в главата ви идва съвършенно нова за
вас мисъл, трябва да се постараете да намерите отговор на въпроса: «Откъде тя е дошла?». В най-
подробен образ ние ще разгледаме това и ще намерим отговор при изучаването на егрегорите. А на
дадения етап ще констатираме, че всичко това ново и неведомо, с което в живота се налага да се
съприкоснове човек – това е отражение в живота на обществото на всичко това, което реално
съществува в Мирозданието. В това число и отражението на истинското Божие битие.
Да се доказва и обосновава съществуването на Бога някому, особенно на невярващите, е задънена
улица. Може по пътя на разсъждения, по пътя на провеждане на анализи и съпоставянето на
различни явления в обкръжаващия свят, в това число и в живота на хората, да се подкара човека към
необходимостта да се замисли над търсенето наотговори на този въпрос.
Доказателство за своето съществуване Бог дава навсеки човек сам. Как Тойправи това? Той прави
това чрез отговор, който Той дава на този, който решава да се обърне към Него. Но такова
обръщение трябва да бъде не формално, а искренно, честно, кактоказват «обръщение от душа».
Такова обръщение е прието да се нарече «молитва». Следва да се различатразличните ритуални
молитви с канонизиран текст, които много от ритуално вярващите четат по издадениямолитвеник
или са научили наизуст и произнасят без да мислят, от молитва, с която човек се обръща към Бога
от душа, със свои слова, не затормозявайки себе си с каноните на ритуала.
Отговор Бог дава на обръщащия се къмНего чрез различни способи, които се определят от
индивидуалните особенности на човека. В най-обобщен вид може да се даде такава класификация на
5-те варианта за получаване на отговори.
1. Веднага, непосредственно по време на молитвата, човек чува глас Свише. Известни примери:
Моисей, Христос, Мохамед. В съвременния святса известни много случаи, когато «особенните хора»
(т.н. екстрасенси) също така чуват глас свише. В този случай възниква въпроса за това, чий е този
глас. За това подробно в главатаза егрегорите. При обикновенните хора отговора идва във вид на
мигновенно подсказване на мъчещия ги въпрос.
 119

2. Веднага, непосредственно (както и в първия случай). Но получаващия не разбира смисъла на

отговора, а механически записва отговора с писалка на хартия. Чак след това, като механически, не
разбиращ, записал отговора, той при четенето на записазапочва (става способен) да вникне в смисъла
на записаното. Такива примери в съвременния ни свят има достатъчно много и аз лично съм познат с
няколко такива хора. За това също така подробно в главата с егрегорите.
3. Веднага, непосредственно по време на молитвата, отговора идва във форма на видение на
различни образи, понякогасъпровождани с гласово съобщение. Това се е случвало с много руски
светци. Читателите навярнознаят за видението, което се явило на Сергей Радонежски и Серафим
Саровски.
4. Отговораидва не веднага, а след някакво време. Верен отговор на човека се дава веднага и се
пази на подсъзнателно ниво, а извеждането на отговора на нивото на осъзнатост у човека става след
известно време. Така става сболшинството най-обикновенни хора. И като правило отговораидва в
съня. Всеки читател можеда осъществи това самостоятелно. Какво е необходимо за това? Трябва
вечер, преди сън да се обърнете към Бог с молитва. Формата на молитвата може да бъдевсякаква. Не
е задължително да сте на колене, не е задължително да се кръстите и да правите други, натрапвани от
църквата, ритуали. Трябва искренно, от цялата душа да се обърнете към Бог с въпроса, който ви
мъчи, да се обърнете за съвет, за помощ. На сутринта, при пробуждането, когато вие виждате
някакъв сън, трябва да не отваряте очи, а да продължите вашето полусънно състояние, при което
виеоще не сте се събудили, но вече и не спите. По време на съняу човека работи подсъзнанието. А
при пробуждането към подсъзнаниетозапочва да се включава съзнанието. Тоест това, което у вас е
било в подсъзнанието в съня, виевнимателно извеждате на нивото на осъзнатостта. При товатрябва
да наложите (или съвместите) тези образи (сюжети), коитоса ви дошли в съня, с тези въпроси, които
са ви «мъчили», ида се постараете да определите отговора (съвет, подсказване), койтови е даден
Свише.
Не се разстройвайте, ако това не стане веднага. От моя опит на общуване с хората аз знам, че
много въобще никави сънища не ще видят. Но същия този опит на общение показва, че много хора
след това, след обръщането им към Бога с молитва, започват да виждат в сънищата сии да получават
съвети. Втози случай е необходимо точно да се определиот кого вие сте получили съвет и правилно
ли сте го изтълкували (тоест, правилно ли сте разбрали). Става въпрос за егрегорите, с които
читателите ще се запознаятв съответната глава, а така също и за понятието на устойчивост на всеки
процес, подробно разкрити в глава «Тайни на управлението».
Азасега, на даденияетап от запознанствотос тайните знания, давани на хората, може да се съдиза
правилността на тълкуване на съня по следния начин.Вие един път сте видели съня и сте получили
отговор на вашия въпрос (както сте счели), след което сте започнали да действате в съответствие с
този съвет и у вас всичко етръгнало на добре. Вие другпът сте видели сън и сте действали, както и в
първия случай, и у вас отново всичко се е получило добре. Виетрети път сте видели сън, определили
сте отговора, даден на вас, и отново у вас всичко е станало добре.И т.н. Ако процеса на тълкуванена
сънищатавърви по такъв начин, тоестразвива се устойчиво, то това означава, че съвети вие
получавате от Този, от Когото е нужно, и ги разшифровате (тълкувате) правилно.
Ако у вас един пътвсичко е минало добре, другияпът не се е получило, после се е получило и т.н.,
тоест процесавърви неустойчиво, то това означава, чеилисъвети ви дава не този, който трябва (т.е.
Бог), а съвети ви даваегрегор, при това «лош» егрегор, враждебен към вас, или вие неправилно сте
разшифровали съвета. В двата случая трябва да вземете мерки и да коректирате както самия процес
на получаване на съвети, така и процеса на разшифровка на съветите.
5. Отговораидва непрестанно в хода наслучващите се с човека събития. Това е най-честия
случай. Тук човек сам трябва да забележи, че след молитвите му всичко случващо се около него
започва да се променя. По научномутова звучи така: как започва да се изменя статистиката на
разнородните случаи, произходящи с човека. А по животатрябва да се забележи/да се види, как са се
изменили отношенията в семейството, на работа, в училище, на почивка и т.н. Например,
конфликтите и неприятностите станалиса по-малко или повече? Количеството успехи се е увеличило
или е намаляло? Ако вие наблюдавате тенденция на изменение на всичко, което става с вас, в
положителна посока, то вие сте на верен път. При това трябва да разбирате, че понякога съвета
 120

Свише се представя в много болезнена форма. Счупили сте крак. Замислете секакво е предшествало
това. Какво сте замисляли? Какви са били вашите устремления, мечти? Може би вие сте «вървяли
погрешно»? Спомнете си М.А. Булгаков, неговия «Майстора и Маргарита»: «Кирпича просто така
никому на главата не пада».
Сега можем да поведем общия ход на нашите разсъждения-аналози, съвместявайки ги стова,
което е изложено в глава «Най-главната тайна на жреците на древен Египет. В това на нас ще ни
помогне рисунка 10-18, на която е изобразена «фуния/ямка/конус със стъпаловидни краища», при
което тези «ямки» са вложени една в друга.

1. Имаме биосферата на планетата Земя, у коятоима матрица на нейните възможни състояния

(разширяваща се ямка) – «фунията-матрица» на биосферата.
2. Вътре в тази «фуния/ямка-матрица» на биосферата се намира «фунията/ямката-матрица» на
развитието на цялото чеовечество. Вътре в тази матрица нацялото човечество се намират както
матрицитена страните и народите, така и матриците навсеки отделен човек.
3. Матрицата-фуния на биосферата на планетата Земя се заема (обхваща) от общовселенската
матрица. Тази същатанай-най-голяма матрица в «матрёшката». Това е «общовселенската матрица на
възможни състояния на материята», тоест това е «Общовселенската Мера».
4. Произтича непрекъснат процес на отразяване (за сметка на колебанията) на:
- информациятаот Вселената в биосферата на Земята;
- информациятаот биосферата във Вселената (обратна връзка).
Ние с вас, уважаеми читатели, засега още не сме разгледали основите на управлението, изложени
в глава «Тайните на управлението». Това, по този повод, е най-основната сложност в довеждането до
знанието на КОБа. Та нали всичко в светае взаимосвързано и взаимообусловено. Но това
«всичко» за съвременния човек, натъпкан с множество различни «факти», не свързаниедни с
други,изцяло и веднага да се достигнее невъзможно. Налага се това да се прави на части. Затова
при прочитането на тазикнига е целесъобразно от време навреме да се връщамекъм вечепрочетеното
и с по-дълбокоравнище на разбиране да осмисляме това, което сме прочели по-рано.
Сега се връщаме към основната връзка на разсъждение.
5. Предаването на информация (отражение) от едно «нещо» към друго «нещо» –това е
управление. Например: от Слънцето се появява въздишка – тоест изригване, а у много хора на
Земята от нея сърдечно-съдовата им система «изгаря». Получава се, че Слънцето в определена степен
«управлява» хората.
 121

При това има не само «управление», но има и «самоуправление». Например: човек, не

обръщайки внимание на това, чеслънчевотоизригванена него му е оказало натоварване, той все пак
тръгнал на работа и действал в привичния сижизнен ритъм. Това е самоуправление. Но то, това
самоуправление е възможносамо в строго определени граници. Ако натоварването се повиши
много силно, то човек на работа не би могъл да отиде. Тоест самоуправлението е възможно само в
пределите, които се определят от по-високото ниво на управление.
На рис. 10-18 ние виждаме съпоставяне на Вселената и биосферата на Земята във вид на «субект
на управление» и «обект на управление». Може да си представим картинка с каруцар и
кон.Каруцарят е субект на управление, коня е обект на управление. Каруцаря дава гласни команди,
удря с камшика, дърпа юздите – всичко това е управляваща информация. И коня я изпълнява. Ако
не слуша, каруцаряще го плесне с камшика, което няма да го зарадва… Пренесететози образ на
нашитефунии/ямки, вложениедни в други.
6. Йерархически Най-висшето Всичко ОбгръщащоУправление (ИНВОУ), тоестпросто казано
Бог, това управление по отношение на биосферата протича чрез «матрицата на възможни състояния
на Вселената», която обгръща (обхваща) матрицата на биосферата на Земята. Всички ритми на
Космоса (Вселената) – това са колебания, които носят в себе си някаква информация. Итези ритми
(колебания) разбира се, в някакъв вид въздействат на биосферата на Земята, тоест управляват я.
А самоуправлението на биосферата на Земята става в пределите, които са определени от Пълната
Общовселенска Мера.
7. Ето тази Общовселенска Мера и привежда в действие фактора, които предизвиква появата
на нови видове в биосферата.
Но не бъркайте «мерата» с Бог. Мера – това е инструмент на Бога.
Какъв е той, този «фактор», с точност «до бурмичките» човечеството засега това не знае. Но в
най-общ вид той изглежда така, както бе разказано. Чрез разбиране на триединството материя-
информация-мера и чрез разбиране на същността на управление всичко си идва на мястото.
След всичко изложено от само себе сисе натрупва извода за това, че някакъв Висш Разум (Бог)
– съществува. Да управляваш без да имаш разум е невъзможно.
Мерата (общовселенската матрица на възможни на материята) обладава качеството, което много
религии приписват на Бога: «Бог пребивава навсякъде и всичко пребивава в него». Но ние с вас току
що изяснихме,че всички процеси във Вселената са подчинени на «обхващащата» фуния-матрица. От
тук следва, че Мерата също пребивава навсякъде и всичко пребивава в Мерата. При това ние
вече, уважаеми читатели, чрез разбиране на триединството твърдо усвоихме, че в мерата е всичката
материя (в различните ѝ състояния) неразривна с информацията.
Ето този току що сформиран тезис ни позволява да съединим науката и религията!
Ще направим важна бележка. Пантеизъм (гр. Pan – «всичко» + teos – «бог») – е отъждествяване
на Бога и природата (Бог – това е Природата). Пантеизма отъждествява мерата (тоест всичко е
Божие предопределение на всеки и всичко в цялата негова пълнота) със самия Всевишен, т.е. с Бога.
Това е грешно. Предопределението (замисъла) не трябва да се счита за Бог.
Религията отричаща пантеизма, възприема МЕРАТА (по която протича енерго-информационния
поток от Бога към всеки и всичко във Вселената – «Светия Дух») – като най-общо средство за
управление на Вселената от страна на Бога. Това вече е по-точно, въпреки, че при това религията не
разкрива цялата пълнота на този «механизъм» на управление: «Светия Дух» – и всичко, край! В
Достатъчно Общата Теория на Управление, за която реч ще тръгне в глава 12, този «механизъм» на
управление е описан в най-подробен образ.
От тук следва извода и за смисъла на живота на хората:
1. Съществуването на всеки човек и човечеството като цяло не е безсмисленно, а
има някакво предназначение (засега до самия край за нас непонятно).
2. Това предназначение е обусловено (определя се):
- както от частната матрица на възможните състояния на биосферата на Земята («фуния» на
биосферата);
- така и от Общовселенската Мера (най-голямата «фуния»);
3. Човека от целия останалсвят го отличават способности:
 122

- реч;
- абстрактно-логическо дискретно мислене;
- предумисъл на основа на предвиждане;
- реализация на предумисъла в труда.
Тези способности са обусловени генетически, «заложени» в генетиката Свише – от Бога. А след
като това е така, то тази генетическа обусловеност направо е длъжна да определя и цялата социална
организация на всички хора, цялата култура на живота и дейността им. Защо? Защотокултурата
въздейства на формирането на човека и формирането на образа на неговия живот. Културата като
нареждаща казва на човек: «Това може. Това не трябва. Това е добро. Това е лошо».
Тоест културата управлява всеки човек и всички нас заедно. От тук следва, че културата:
- може да способства за развитие на човека, развитие на неговите скрити способности (т.е. да
способства за усвоение на генетически обусловения потенциал);
- а може и обратно – да не дава възможност за осъвършенстване, да не дава да се развива ГОП.
А от това следва, че човечеството може да направи две неща, че у човечеството има само два
пътя:
- 1. Да построи тип култура, приемлива за Бог (ИНВОУ), съответстваща на неговия Замисъл по
отношение на човечеството, способстващаза усвоение на ГОП, не противоречаща на
Общовселенската Мера;
- 2. Да загине, пораждайки култура, неприемлива за хората и Бог.
След това нека всеки читател самостоятелно да пробва да си отговори на въпроса за това, в каква
култура живеем ние.

Ю.Д. Петухов за «тайните» на еволюцията и «тайните» за появата на човека

За последните няколко години излезна цяла серия трудове по история на човечеството,включваща

и произхода на самия човек. Автор на тези книги е Юрий Дмитриевич Петухов. Той е известен не
толко с трудовете си по история, но и със своите романи, повести, разкази, поеми и стихотворения. В
разглежданата в тази глава от нас тема на първо място трябва да ни интересува неговата работа по
история: «История на Русите. 40-5 хил. пр.н.е.», «История на Русите. 4-3 хил. пр.н.е.», «Русите на
ДревнияИзток», «Свръхеволюция и Висш Разум на Мирозданието. Суперетнос на русите: от мутанти
към богочовечество». Аз настоятелно рекомендирамна всички читатели на книгата да се запознаят с
тези трудове. Те ще забележат това, коетонапълно се потвърждава от разбирането на Глобалния
Еволюционен Процес, изложен в КОБа. При което, за разлика от КОБа, където описанието за ГЕП и
ГИП е дадено внай-общ вид, в трудовете на Ю.Д. Петухов описанието за ГЕП и най-ранния начален
период на ГИП се съпровождат с богат фактологически материал, опиращ се както на скриваните от
нас археологически данни, така и на изследвания и сравнителен анализ на езиците по света.
Да се преразказва цялото съдържание на трудовете на Петухов е безсмислено. Следва да се
отбележи главното, което в конспектен, тезисен вид може да се структурира така:
1. Ю.Д. Петухов признава съществуването на Бог – Висшия Разум на Мирозданието и привежда
убедителни примери занеговите деяния.
2. Бог е осъществявал и осъществява целенасочено управление на процесите на еволюция.
3. Човек е продукт на разумното и осмисленно Творение на Бога, осъществено в резултат на
целенасочена каскада на мутация.
4. У Бога има целпо отношение навсеки човек и човечествотокато цяло. Крайната цел
насъздаденото от Бог човечество се явява формиранепървоначално на себе си помощник, а в
последствие богочовечествоза съхранение на разума във Вселената. Във Вселената действа програма
на Свръхеволюция. Тази програма обезпечава самовъзпроизводството на Разума. Процеса на
самовъзпроизводство на Разума е безконечен.
5. По мерата на прехода от най-прости организми към човека механизма на свръхеволюционния
процес постоянно се усложнявал. Програмата включвала всички нови и по-нови механизми. Това,
което се нравело набезгръбначните и рептилите било вече далеч недостатъчно за млекопитаещите.
При което процесавървял към нарастване (с ускорение). И акоза млекопитаещите и ранните
 123

примати 60 млн. години назад стигала програмата на «биологическата еволюция», то с появата на

примитивните хуманоиди и късни приматитази програма вече била недостатъчна.Затова на
рубежите 10-5 млн. години пр.н.е. на ниво рамапитеци и ранни австралопитеци били включени
механизми на новоеволюцията. Именно тези механизми станали определящи в линейно-
скачкообразното «развъртване» на свръхеволюционната линия нахуманоидите-палеоантропи.
6. Първи в пълна мера открили началото на нооеволюцията хуманоидите, Хомо еректус (човек
правоходещ – ходещ изправен) и Хомо хабилус (човек умел – умелия човек). Свръхеволюционния
процес, управляван от Висшия Разум – Бог, ги създал от избрани питеци (човекообразнимаймуни),
при това ги създал без всякакви «преходни звена».
7. Външното въздействие на Висшия Разум-Бог – това, като правило, е излъчване, влияещо на
генетическите структури. В резултат на такова външно въздействие редица питеци(австралопитеци,
тоест «южнимаймуни» от Африка) родили мутанти – децата на първите Хомо. Те били съвсем
немного.
На това място Ю. Д. Петухов отбелязва мнението на американските генетици, коитоизхождайкиот
своите практические изследвания утвърждават, че на дадения етап (а това са 3-3,5 млн. години
назад) у човечеството еимало само една майка. Петухов на това уверено заявява, че от една страна
това потвърждава теорията за Свръхеволюция, но от друга страна това е опит да се представи факта
на мутация като някакво«чудо» и с него да се утвърди «стихийността» на еволюцията. Ако
потомството само на една самка не само уцеляло, но и заселило цялата планета, то това може да се
счита само за «чудо». И нищо друго. Но ние знаем вече природата/естеството на всичкитакива
«чудеса». Чудото е било запрограмирано.
8. Новата популация се намирала под «опеката» и контрола на Родителя – Висшия Разум – Бога.
Затова тя нямала никакъв шанс да не оцелее. Мутантите били «поместени» в своята ниша, в своята
природна «колиба». Това още не били хора, но вече не били и маймуни. Това са били палеоантропи.
На тях било отделено за еволюционното им «развъртване» на всички видове «отбори» и «борби»
около два милионагодини. Примерно за този срок най-добрите от тях, достигнали положителни
признаци, раждайки в брънката на Свръхеволюциятапоредния мутант – Хомо неандерталенсис
(неандерталеца).
9. У неандерталеца мозъка бил със 100 грама повече от съвременния човек.Това бил своеобразен
аванс и ресурс. У неандерталеца били превъзходно развити отделите на мозъка, отговарящи за
абстрактното мислене(по-добре, от колкото у нас). Тоест теоретически неандерталецаможел да
мисли значително по-продуктивно от нас, особенно в областта на физиката, математиката,
икономиката. Неандерталеца станал първия Хомо сапиенс (човек разумен). На неандерталеца по
изчисление на палеоархеолозите и антрополозите били отделениза «развъртане» от шестстотин до
двестахиляди години. Неандерталеца излязъл на своя еволюционен предел към 45-40
хилядолетияпр.н.е., тоестслед 500-200 хиляди години от своето развъртване. След това той се
трансформирал от своя висш тип в кроманьонеца без «преходни звена».
10. Кроманьонец – «Хомо сапиенс сапиенс» («човек разумен разумен»). В рамките на
биоеволюцията и нооеволюцията кроманьонеца придобил развит речеви апарат, който не
съществувал у неандерталеца. У кроманьонеца станал по-малък, но надарен с нови свойства мозък.
Кроманьонецазагубил пигментацията си – тоест рязко се разграничил от животинския свят на
планетата със своята кожа и космено покритие.
Това вече бил човек в пълния смисъл на тази дума и в нашето разбиране. Това бил човек, получил
одушевлено съзнание, в разултат на което, той бил включен в програмата на менталната еволюция
включвайки се първоначално (50-40 хиляди години назад) в «духовната еволюция» (или
«еволюцията на духа»).
11. Дарвиновата версия, че «човека произлязъл от маймуната» е невярна затова, не че сред
биологическите предци на човека не е имало висши питеци (те са били, както са били трилобите,
терапсидите, хоминидите), но затова, че човек е произлязъл от цяла генерация предхора, първохора и
хора, предшестващиго – палеоантропи, архантропи, неандерталци и неандерталоиди. Вярата в
дарвиновата теория за еволюцията малкосе отличава от вярата в това, че ако на склада на авиозавода
 124

изведнъж се вдигне ураган, то из летящите във въздуха резервни части и детайлиможе сам от само
себе си да се събере «Боинг-747».
12. Ако за създаването на тиранозавъра или акулата в общия свръхеволюционен
процесстигали «химическа еволюция» и «биоеволюция», то на стадия на «развъртване» вече както
на предците на човека, така и на самия човек, били задействани още три типа еволюции:
- ноологически (гр. «noos» – разум), разумен;
- ментален («манталитет» – мировъзприятие, умонастроение. Например: манталитета на руския
народ. «Ментален – отнасящ се към ума, към умственната дейност. Например: ментални
способности);
- духовен.
От тук следва, че Свръхеволюцията е съвкупност от химическа, биологическа, ноологическа,
ментална и духовна еволюция, протичащи с нарастващо ускорение и периодически взриваема
мутагенеза.
13. Неандерталеца имал физическо тяло, имал първична менталност, тоест обладавал неразвито
«спящо» съзнание (както и болшинствотоднешни земляни), но нямал духовно тяло, в което
влизатпонятието «душа» и «дух». Тоест Хомо неандерталенсис бил още не «одушевен» човек, а
«заготовка» за човек, на която ѝ предстояло да еволюционира до тогава, докато тя не узрее за
помещаване в себе си на духовно тяло.
Духовната еволюция са извършва на ниво полева (енергетическа) връзкана духовната същност на
човека и божественния Дух чрез канал между разума и душата на индивидуума и Висшия Разум на
Мирозданието. От тук следва, чезадължително условие за свръхеволюционното «развъртане»
наричано мутагенеза се явява порционното скачване (прекачване) на духовната същностна Висшия
Разум на Мирозданието – Бог в духовната същност на «пробуждане» на индивидуумовете,
обладващи активно разширено съзнание.
14. Висшия Разум на Мирозданието не само е породил и поетапно създава във Вселената свое
подобие (свои «деца»), които с времето ще смогнат органичнода се влеят в Него, но Той създаваза
себе си физически и духовни тела, в коитоТой ще сможе реално да влезе, в които Той ще сможе да се
въплати в нашия материаленсвят. Говорейки насъвременен език, хората – това са «скафандри», които
Висшия Разум на Мирозданието е необходимо да надене на себе си, за да дойде в нашата Вселена.
Ето смисъла насъществуването на човека и човечеството:да станат въплащение на Бога, за да може
чрез това да настане богочовечество и Бог, продължаващи безкрайния процес на Творение.
15. От тук може да се заходикъм първичното разбиране на същността и природата на
Всевишния Разум на Мирозданието – Бога. Това е вечна енергетически-полева Свръхличност,
съединяваща в себе си съвкупно множество интеллектуално-духовни същности и обладаваща
безгранични възможности и способности. Тази Свръх-същност обладава възможността за
въздействие вътре във Вселената на енергетически-полево(съвкупност от колебания) и
свръхеволюционно ниво. Но материално да се въплъщава («видима материя») тази Свръхсъщност е
способна само в обвивките на същества, неразделни оттази Вселена и създаваниза тази целот самата
Свръхсъщност. Други цели на Бога засега на нас не са ни ясни.
16. Човек е създаден като матереиално-духовна носителна част (част!) на Висшия Разум на
Мирозданието. В това е смисъла, същността и целта на неговото съществуване.
От тук следва, че на съвременнияетап на развитие (в наше време) далеч не всеки човек е
достигнал свръхеволюционния максимум на дадения момент и засеганай-високата за човека линия
на «развъртане». Но програмата на Свръхеволюцията, реализуема от Бог, вече настоятелно
изискваизлизане на такъв максимум. (Съпоставете това, уважаеми читатели, с типовете строй на
психиката, за които ставаше дума в глава 7.) В резултат на това в наше време в редовете на
човечеството цари жесток и напълноестествен подбор. Ще отметнем само, че именно тази програма
не дава и няма да даде на човечеството напълно да деградира и да «озверее». Бог не само програмира
човека, оставяйки му при това свобода на волята и избора, но и му дававъзможност постепенно сам
да усвоява и запуска първите пробни прототипи от програмата на своето «развъртане». Тоест Бог учи
човека да бъде «програмист», което означава обучение у човека на навиците на бъдещ творец.
 125

17. В официалната наука съществува мнение, че историята на човечеството следва да се започва с

този период, който е зафиксиран в писменните източници.Това мнение не поддържат всички учени.
Историятазапочва с появата на човека. Но не просто човека, предчовека, палеоантропа, архантропа и
т.н., а именно човека от съвременен тип, каквото се явява днешното човечество.
Човек в днешния си вид (подвид Хомо сапиенс сапиенс) се е появил на Земята не толкова
отдавна– 45-40 хилядолетия назад.
Почти едновременно с появата на човека (условно наричан «кроманьонец»), в течение на 5-7
хиляди годининапълно «измира» (както преди считаше и счита до сега официалната наука) неговия
предшественник «неандерталеца». Подвид, който живял до тогава 300 хилядолетия – силен, живущ,
преживял тежките ледникови периоди, приспособен към суровите условия на борбата за уцеляване
значително по-добре от кроманьонеца.
18. Достоверно известно е, что нито с един из подвидовете, предшестващи го, съвременния човек
няма свързващи звена. Той е последния «вариант» Хомо и в същото време сам по себе си. Това може
да се случи само в един случай – свързанообразно преобразуване както на самия човек, така и преди
всичко, на неговата генна структура. Това означава, че 40 хилядолетия назад живата, предчовешка
плътна неандерталцитесе е поддала на генетически мутации в резултат на насочена обработка със
силни космически излъчвания. Иначе казано, в биомасата (в «глината», от която бил моделиран
човека) Бог вдъхнал «душа». Подобни «актове на творението» са извършвани и преди: при прехода
от хоминида и хомо хабилус, от австралопитека и хомо еректус, и такачак до неандерталеца. Тоест
това е бил комплексен акт на творение, разтегнат във в ремето.
Довеждането на възгледите на Ю.Д. Петухов, съвпадащи с възгледите на КОБа за ГЕП и ГИП, ще
бъде продължено по-нататък. А засега ще завършим разглеждането на въпроса за влиянието на
културата на формиране на човека.

Типове култура

Новия вид «човек разумен» влязъл във вечепо-рано съществуващия до него животинскисвят.
Тоест «човека разумен» в резултат на мутация «излязъл» от животинскиясвят. Затова
мировъзприятието и навиците у него били животински, близки до навиците на «предците» – про-
точовеците. Тоест у него били инстинкти, безусловни и условни рефлекси, и толкова … (спомняйте
си типовете психики от глава 7).
Но! За разлика от животнитеу него вече се отличавал генетически обусловения потенциал на
развитие (ГОП), който му предстояло да усвои.
При което развитието на потенциала се предвиждало не само телесно, физическо(възможностите
на човешкия организъм), но и развитието на култура, социално развитие. Трябвало да усвои
култура на хранене, приготвяне на храната, строителство на жилище, шиене на одежди и обувки,
възприемане на образование, научаване да създава скулптури, да пише стихове, да създава театър,
литература, да усвои живопистта, да създава държавност и много много друго.
Що се касае до физическото и духовното развитие на човека, усвоението на това, което е
заложено в него Свише, то читателите на книгата навярно са чули ил лично са се сблъсквали със
случаи, когато оказвайки се в някаква екстремална ситуациячовек е проявявал такива способности,
които в ежедневния живот за него и околните са се стрували фантастически. Например, жената-
майка, когато нейното дете се оказва притиснато от лек автомобил към асфалта, тази майка със
своите ръцеповдигнала автомобила, за да може детето да изпълзи изпод него. В спокойна обстановка
такъв товар тя не би могла да повдигне от земята.
Или са известни нееднократни случаи, когато по разкази на съветски войници в Афганистан у тях
в краката им избухвала хвърлена от муджахидините граната. И ако за всички други нейния взривсе
оказвал мигновенен процес, то за тези войницитози взрив се «разтягал във времето». Войниците
виждали отначало, как на гранататасе появяват пукнатини, послетезипукнатини се запълват с
«червенабоя» от пламъка на взрива, след това как гранатата «не бързайки» се разделя на осколки, как
тези осколки също така «не бързайки»започват свояполет и т.н. Когато аз лично, бъдещ командир на
полк, заедно с младияводител на УАЗ-касъс скорост около 100 км/час се врязахме в тухлената стена
 126

настара мелница на берега на реката, то за мен тозимигновен удар също се «разтегли» във времето:
стената бавно-бавно се нагъваше, удара ми сеструвашенякак си забавен, «разтегнат» във времето. А
след удара всичко изведнъж се «завъртя» в привичнияси ритъм. Тоест аз лично съм преживял такова
състояние и съм убеден в правотата и истинността на такива разкази.
По повода, при търсенето на корените на такова явление се оказва, че руските воини в древността
са владели методиката наповедение преди бой в особеннотрансово състояние, при което процесите
на предстоящия им бойнякак са се «забавяли» за тях и те са могли да действатс изпреварващо
противодействие на противника: той ти нанася удар със сабя, а ти успяваш да му нанесеш удар с
противодействие. С товааз искам да кажа, че скритите способности, заложени в човека, могат да се
развият. След като са заложени в него, значитова е угодно на Бог, а значи трябва да се нучим да ги
използваме. Но нашата «култура» не учи на това. Още повече, тя го счита за вредно.
Освен тези случаи, много знаят или са слушали зафакти, когато отделни хора обладават някакви
«свръхспособности». Например «ясновидците» виждат аурата на човека, владеят телепатията, умеят
бързо да смятат и т.н. Аз даже съм бил лично познат с един «яснонвидец», който по миризмата от
няколко десеткиметра определяше, кой от познатите се приближава към него. На нассега ни е
разбираемо и доказуемо, че такива и подобни «свръхспособности» в тази или онази степен са
заложени и в други («обикновенни») хора. Просто трябва целенасочено да се занимаваме с раз-
витието на тези способности. С това се занимава например учителя Феодосий Бронников. За
неговата школа много навярно сачували. Бронников учи децата и възрастните да четат със затворени
очии други подобни «чудеса». И това не е приказка, това е действителност. Друга работа е, че преди
да правите това и пристъпите към овладяване на такива свръхспособности, първо е необходимо да
определите целта – за какво това е нужно на човека. А целта е длъжна да бъде праведна, в
съответсвие със замисъла на Твореца.За това подробно ще разкажем в глава «Тайните на
управление».
А засега, на дадения етапот четенето на книгата, на базата на това, което вече разгледахме, ще
зафиксираме очевидното. Първо «първочовека» е обладавал толкова инстинкти и рефлекси, тоест
обладавал е животински тип строй на психиката, а в процеса на своето превръщане в човексе
превръщал в «биоробот» и «демон», то в новото информационно състояние, в което сега се е оказало
цялото човечество, и за което ще тръгне реч в следващата глава, всички хора, цялото човечество
неизбежно (аконие всички искаме да продължим живота на човечеството на Земята) сме длъжни да
преминем към човешки тип строеж на психиката. Тоестда излезем на поредното стъпало на
фунията/ямката със стъпаловидни краища.Това е заложено в програмата за развитие на човечеството
и трябва да бъде реализирано чрез усвоение както отвсеки човек на своя генетически обусловен
потенциал, така и от човечеството като цяло. Ето тази конкретна цел е и смисъла на живота на човека
и цялото човечество, която можесмело да се утвърждава на днешния етап от развитието на «хомо
сапиенс сапиенс». Да се говори за крайна цел и смисъл на живота на човечеството засега е
възможносамо в предположения.
В най-общ вид човечеството може да създава и поддържа (да носи) 3 типа култура и, съответно,
да живее (определено време) в 3 типа цивилизации, съответстващи на тези три типа:
1. Технократна цивилизация и култура.
Тази цивилизация и култура е съвременната на нас. Ние сега живеем именно в такава цивилизация
– култура, в която:
- човечество е станало неволен заложник на създадената техника;
- хората са станали човекоподобни роботи.
Смята се, че обоснования за изказаното по-горе не са необходими. Нека всеки читател да си
представи, например, живот в София, в която няма канализация, водопровод и т.н. Тези неща са
очевидни за всеки нормален човек. Но тези неща в този смисъл далеч не са очевидни за доста много:
телевизия, персонални компютри, игралните автомати и т.н. – масатае необходима на человечеството
в тази степен, която действа сега? Ами, например, ползването на клавиатурата на
персоналнитекомпютрие довело до това, че децата в училищене владеят правописа. А
механическатаработа на китката на ръката е неразривно свързана с работатана главния мозък на
човека, с неговото развитие.
 127

2. Технологическата цивилизация и култура.

В тази цивилизация техниката служи на хората, а не властва над нас. Струвани се: каква е
разликата с току що горе разгледания тип култура? Разликата е огромна. В тази цивилизация на чове-
ксе предоставя възможност да усвои своя генетически обусловен потенциал на развитие (ГОП), а в
първия случай такава възможност се подтиска от техниката. Вместо това, че да усвоява онова, което
във всеки човек е заложено Свише, човек използва «протези». Но протезитевинаги са по-злеот
естественния орган.
3. Биологическа цивилизация и култура. В нея:
- културата е съориентирана на усвоение на генетически обусловения потенциал възможности на
човешкия организъм;
- човек живее в хармония с биосферата, разминавайки се без протези на техниката. В определена
степен (но не в пълна мера) пример за такъв образ на живот е показал Порфирий Корнеевич Иванов.
Ако по-рано на Земята е съществувалаа биологическа цивилизация, то следи от нея практически
не би трябвало да има. Но митовете са останали: за «златния век», за «изгнаниеот рая след
грехопадение». По повода, «грехопадение» – това в нашата терминология на КОБа е «изпаданеот
мерата на развитие». И ако това е така, тогава ние строим цивилизацията повторно. И тогава следва
да поставим фундаменталните въпроси:
1. Какво в развитието на културата трябвада се счита за благо?
2. Какво трябва да се изкоренява?

За формирането на индивидуалните особенности на човека

«Културната среда» (културата) формира физическата и духовната съставляваща личност на

човека в главен образ в периода ОТ момента на зачатие ДО встъпването му средвъзрастните. На ри-
сунка 10-20 вие виждате схематично изобразено въздействие на отделните съставляващи културни
среди(култури) на различните етапи на порастване на човека.

Много важен е самия момент на зачатие. Той се случва не самоот механическото сливане на
сперматозоидите с яйцеклетката. Но на първо място зачатието става от взаимодействие на
биополетата на съвокупляващите се мъж и жена. Именно биополетата в съответствие с
триединството се явяват определящи във формирането на генетиката на човека, а значи във
формирането на неговата външност, здраве, способности. И ако съвокупляващите сеса двамалюбящи
човека, желаещи да сътворят нов човек, свое дете, то резултата ще бъдедобър. Ако обаче
съвокуплението е «механично», заради получаване на личноудоволствие, а и още в състояние на
подпийналост или под наркотично въздействие, без любов, то и резултата ще бъде съответстващ –
«на когоси семетнал …».
А по-нататък своето формиращо въздействие оказват обстановката в семейството, отношение на
родителите към детето, приказките на бабите и дядовците. Хубавите, добрни приказки– един
резултат. Злите, недобрите – друг резултат.
Книги, другари, кино, музика, учители – всичко оказва своето формиращо (управляващо)
въздействие на растящия човек. Ако тези въздействия носят хубава, правилна информация – резул-
тата ще е хубав. Ако въздействащата информация е недобра, то и резултата ще елош.
 128

При това трябва всеки да разбира и помни, че културата формираличността на човека не от

нулата, а това формиране се осъществява на основата на индивидуалната матрица ГОПна
родилия се човек, в която са заложени Свише разнообразни възможности и предразположенности.
Такава матрица – това е нечия частна мера, тази лична «фуния» със стъпаловидни краища навсеки
човек, която в течение на живота му предстои да усвои – да напълни с реално съдържание.
И ощетрябва винаги да се помни и разбира, че много в процеса на формиране на личността
еобусловено астрологически, тоест под влияние на ритмите в Космоса на биосферата на Земята и на
всеки човекпоотделно.
В такъв образ, приемайки образа на руската матрёшка, може да се каже, че «матрицата-фуния» на
всеки човек – това е една от най-малките матрици-матрёшкиот всички тези матрёшки, които влизат в
най-голямата матрёшка – «матрицата-фуния» на Общовселенската Мера.
Ето черазказаното до тукобяснява «парадоксални» на пръвпоглед случаи, когато в
«неблагополучно семейство», където бащата е пияница, а майката гуляе, въпреки това детето
пораства и става прекрасен порядъчен и образован човек. В какво е тук работата? А работата е в
това, че всичко хубаво, «заложено» в него Свише, се оказва по-силноот недоброто, което е
въздействало на него от детството. Освен това е възможно, че в определени трудни и опасни
заформирането на личността момени от животана подрастващия чрез «импулси Свише» или в
«ритмите на Космоса» са му давани информация-подсказване: «Не слушай тозичовек! Не постъпвай
така, както тесъветват!» и т.н.
И обратното, в благополучно външно семействодетето пораства и става лош човек (негодяй,
престъпник, хулиган и т.н.). В какво е тук работата? Тук става наобратно. Генетиката е
хубава,въздействието от родителите е добро,само че, въздействието от всичко, което е съпровождало
живота на детето било лошо (улица, другари, музика и т.н.) При което толкова са лоши, че даже
«подсказване Свише» не е смогло да преобърне къмтова подрастващия.
Две рисунки поясняват всичко, което бе разказано по-горе. На рисунка 10-21 вие
виждатевечеобичайните «фунии-матрици», вложени еднав друга.

Най-голямата «фуния-матрица» (Общовселенската Мера) въздейства на «фунията-матрица» на

развитие на биосферата на Земята, която на свой ред въздейства на «фунията-матрица» на развитие
на цялото човечество, а тя, на свой ред, въздейства на «фунията-матрица»на живота и развитието
навсеки отделен човек.Тази последната «фуния-матрица» по своята същност е «жизненния път» на
конкретния човек. И този «жизнен път» не се явява еднозначен, а се явява многовариантнен.
Мнениетоза това, че «съдбата не трябва да се променя», е грешно. Хайде да си спомним, какво е
това «фуния-матрица» (яма-матрица). Това е «многомерна вероятностна матрица на възможните
състояния на материята» (в разглеждания случай – «възможните състояния на човека»). Да,
предначертано на човека съществува. Но Бог не е дървосекач, че тъпо да се сдобива снабелязаното.
Бог е любов. И той никого не насилва и не заставя да прави нещо насила.Ако нещо се изменя в хода
на живота у човека от набелязанотопо-рано, значитрябва да се внася корекция. В този смисъл и
«съдбата» на човека не трябва да се разглежда в някакъв еднозначен (един) смисъл, а нея трябва да
яразглеждаме като многовариантен сценарий на всички събития, произходящис човека.
 129

От това следва, че тези «ями—матрици» непосредственно въздействат и на процеса на усвоение

от човека на неговия ГОП – генетически обусловен потенциал за развитие (при това не забравяйте,
чеосвен тази индивидуална «матрица» на процеса въздейства и колективната «матрица» на цялото
човечество, тоест «културата» на обществото).
На рисунка 10-22 вие виждате човечето снеговата «генетика» и този ГОП, който човектрябва да
усвои за целия си живот (замислете се над словосъчетанията:«пълноценен живот», «познал животас
пълна сила/ мера»), тоест усвоил това, което в него е било заложено Свише.
На рисунката вие виждате също така две графики, илюстриращи процеса на усвоение на ГОП. На
първата графика кривата от началорасте (това е периода на дествотои юнушеството), след това
практически не се изменя (това е периода на «зрялостта» на човека, неговата активна работа В
обществото), и накрая кривата върви надолу (старостта и смъртта). Тази графика изобразява процеса
на усвоение на ГОП в минало и сегашно време.

На втората графика кривата през цялото време върви на горе и после рязко се обръща.Тази
графика илюстрира процеса на усвоение на ГОП на човека на бъдещето. Тоест до края на своите
земни дни човек е длъжен да работи за усвояване на потенциала и отива на другия свят не дрипав и
немощен, а усвоил в пълна мера това, което му е било предложено Свише. Но по силата на
жизненните обстоятелства, които възникават основно не по вина на самия човек, а по вина (по-точно
– «под въздействието») на обкръжаващите го хора (отначало веднага след раждането – родителите,
роднините, а по-нататък другарите, познатите и т.н.) на човек не му дават да усвои своя ГОП. Първо
изплашват малкия в постелята с високо викане «не плачи!», което нарушава у малчугана някои току
що формиращи се асоциативни свръзки в мозъка. След като направят ненужния навик, същите тези
се намесват в естественния и заложенСвише процес на неговото физическо развитие. По-нататък не
му предоставят да прочете необходимите книги, в резултат на което подрастващия няма да знае това,
което ще му е необходимо да знае за своето самоосъвършенстване. След това заглушават
подрастващия със спиртни напитки или други наркотици, което довежда до прекъсване у него на
каналната му връзка сБог. След което го омотават в информацияна някаква идеология, религия,
секти, които насаждат образ на живот, противоестествен на природата на човека, в резултат на което
човек въобще прекратява даже в малка степен да усвоява това, което в него е заложеноСвише. А
първопричината на всичко разказано до тукза «съдбата на човека» се крие в несправедлива
сатанинска концепция за управление нацялото човечество.
От това сега можем окончателно да разберем, за какво на евреите им е било наложено обрязване
на крайната плът у момченцата на 8-я ден, за което бе разказано в глава 6. Обърнете внимание –
именно на 8-я ден, а не по-късно. Там, в глава 6, се говореше и за генетическата програма, която се
залага в генетиката на човека, в следствие на която човек е длъжен да усвоява своя ГОП. И тази
генетическа програма отреждамощни, напълно определени интервали от време («от тук до тук») за
усвоение нанещовцялото протежение от развитието на човека. Това подтвърждава и руската
пословица, така също приведена в глава 6: «Не научился Ванечкой – Иван Иванычем не научишься!».
Въобще, рекомендирам на читателите на това мястоотново да прочетат и преосмислят глава 6.
 130

От всичко разгледано до тук за ГОП следват два много важни извода:

1. Формирането на способност у човека трябва да е своевременно.
От тази кратка формулировка следва необходимостта за преразглеждането на цялата
образователна система и възпитание на децата, подрастващите, юношите и девойките, започвайки
даже от момента на зачатие (и даже до този момент) чрез довеждане на необходимите знанияпотози
въпрос до съвременните родители. Как сега стои въпроса с дородовото обучение, с обстановката в
яслите, детскитеградини, училищата и висшите учебни заведения, мисля, че не е нужно да се
разказва. Това се отнася и за цялата така наричана «култура» на нашето общество, оказваща на
децатаогромно въздействие.
2. Ако в средата на обитание няма необходимите условия за усвоения на ГОП във всеки
необходим период, то това води докриво усвоение на генетически обусловения потенциал за
развитие на организма с всички произтичащи от това последствия за всеки отделен човек.
Какво означава «среда на обитание» за човека? Освен биосферата, тоест «природната среда»,
има и общество, в което човек живее, взаимоотношения с хората, жизненно натрупване, системата на
образование, системата на здравеопазване, икономика, политическои държавно устройство и още
много-много друго, което може да се назове с еднотослово«култура» или, както ние по-рано опреде-
лихме, цялото натрупване от човечеството на «социална»(предаваеманегенетически) информация.
От гледна точка на управлението(за управление речта ще тръгне в глава 12 «Тайните на
управлението») човек – това е обект управление, а «културата» («средата на обитание») – това е
субект на управлението.
Мисля, че няма необходимост да доказвам това, че практически всичко съставляващо
съвременната култура, всичкинейни, ако може така да се каже, «елементи», насаждани на нашия
народ, не способстват за усвоение наличното ГОП от всеки гражданин на страната. По тази
причинасе случва деградация на нашето общество, което се признава от всички. Тоест
фактическисъвременната «култура» се явява безкултурна/некултурна. И води до «срив на ГОП в
развитието на човека». Замислете се, вече две поколения подрастващипорастнаха и влязоха в живота
за годините на «перестройката» и «реформите». А какви са тези поколения? Тях можем да ги
наречем «подрангови». Натрапените им от съвременната «култура» лъжливи жизнени идеали
доведоха до открадването на юношеството им, към множество счупени съдби и към още по-голям
брой на тези, които са загубили здравето си.Ако така работата върви занапред, то ще се случи
«самоунищожение на нацията», за което също говорят много учени и политици. Но именно такава
цел, достигаема именно с такъв процес на «самоунищожение», и залага по отношение на нас
«световното задкулисие».
При това, от къде въобще се взе тази безскрупулна «световна култура»? Тя сама ли се «създаде»?
Не! Тя е създаденаспециално и нейната основа лежи в дълбока древност. Документа, в който са
изложени основите на такава култура,това е Библията. Затова цялата култура на западното
обществоможе да се назове «библейска култура».
Възниква въпроса: какво да се прави? Отговора е пределно прост: трябва да се сменя такава
«култура», която не съответства на замисъла на Бога и не отговарая на Неговитеизисквания по
усвоение отвсеки човек на заложения в него ГОП. А с какво да се заменя? Трябва да се заменя с
такава «култура», каквато е «матрицата-фуния» на живота на човешкото общество, която би
съответствала на замисъла Свише и би отговарялана изискванията за усвоение от човека
нанеговия ГОП. За това, как това да се постигне и какво трябва да се прави, реч ще тръгне в
отделните глави, в частност в глави 12, 13 и 14. Конкретнимерки са изложени в програматана КПЕ.

За националните култури

С появата на най-ранните представители на вида«Човек Разумен» нивото на «културта» им било

практически нулево. Все още никаква «социална информация» те още не са обладавали, не са успели
да я натрупат, те тъкмо са пристъпвали към нейното създаване. И това е бил достатъчно дълъг
период. Началните пътища на развитие първите представители на «Ното» определяли само по
техните персонални матрици на ГОП, доколкото матриците на «жизнените пътища», формирани от
 131

социална информация, все още нямало. Тоест персоналните матрици на ГОП съдържали в себе
сисамо информация от Твореца (от Бога).
Тези първи матрицина ГОП не били сформиранисъщо и от прякото влияние на географската
природна среда. При това, при тези особи от вида «Човек Разумен» в различните места на своето
преживяване (по научному това се наричат «ареали») били принудени да се
подравняват/нагаждат по местните условия на природната среда. И действително – в степите –
едни условия, а в горите – други, в планините – трети, на брега на морето – четвърти и т.н.
А сега внимание! Макар ГОП у първите поколения особи от вида «човек разумен» да бил
практически еднакъв, в резултатна разселване по планетата особите попадали в различни местни
условия на природната среда, възможностите на развитие натези първоначално практически
еднакви матрици на ГОП ставали различни. Това и предопределило развитието на културите в
различните региони на планетата на ранния етап от развитието.
В степите за човек било интереснодаузнае, какво има там зад хоризонта, а изпотъпканата от
скотовете трева ги заставяла да се преместват на ново място. Това предопределило качественния
образ на живот и съответстващата култура. Аналогичнона това се формирал живота на
съответстващата култура в планините, в горите, на морето. Ако степта и морето били рядом – то се
формирала своя култура. Ако рядом били планини и море – това формирало друга култура. Итака:
1 фактор – влияние на природната среда.
Освен фактора на директното влияние на природната среда (гора, степ, планини, море …) на
развитието на културите в различните региони сеотразявало:
2. Взаимодействието имс други култури. Така у различните народи на Европатехните култури
много си приличат на исторически достъпната за нас дълбочина, доколкото те непреривно са
общували едни с други. А ето «първочовеците», попаднали на Японските острови, се оказали в
много дълга изолация. Затова културата на Япония рязко се отличава от другите култури по света.
3. Социалната организация. Започвайкиот древни времена в страните от Средиземноморието
робството било обичайнонещо. А в Руси от древни времена робство не е имало никога. И това рязко
отличава културата на народа на Русия от всички други култури.
4. Глобализацията под управлението на «световното задкулисие».
5. Несоциалното (Божественното) управление. То се определя от степента на готовност на
народа да възприема откровения Свише както чрез пророците, така и непосредственно. Това на свой
ред се определя от всички по-рано причислени фактори.
В резултатна всичко разказано по-горесе явили националните култури, които реално
съществуват в съвременното ни човечество. На рисунка 10-24 вие виждате схематично изображение
на процеса на формиране на трите типа култури:
1. Западна култура.
2. Източна култура.
3. Руска култура.
 132

В какво тук е разликата? Ако у поколения «първочовеци» при тяхното разселване по планетата от
района на Средиземноморието ГОП бил практически еднакъв, то при налагането на всички
причислени горе фактори (природна среда, заимстванияот други култури, социална организация,
глобализация, несоциално управление) възможностите стават различни, което е намерило отражение
във формирането и развитието на «фунията-матрица» на тези култури.
Ще започнем с просто пояснение, въпреки, че се счита, че «Изтока е тънка (деликатна) работа».
Ние вече обозначихме подхода към разбирането на културата на Япония – дълга изолация от
останалия свят. Но следва да се отчете и природната среда. А тя практически е еднаква: море и
планини. Степи няма. Пустини няма и т.н.
Погледнетеот тази позиция на Монголия («степ, само степ наоколо …»). Погледнете на
географията и историята на Китай, Индия, на Индонезия … Техните «матрици-фунии навъзможните
състояния» се ограничават както от достатъчно дългата изолация от останалите култури, така и от не
«всеобхватността» на природната среда (както това е в Русия за което ще стане дума по-нататък).
В духовната сфера на Изтока всички вярвания, култове и ритуали насаждат на хората
«самоосъвършенстване» и «отиване в себе си», т.е. учат да се оперира с образи, възникващи в
главатапо време на магическиритуали и всевъзможни «психотехники», т.е. учат определени
технологии. След всичко причислено може да се утвърди, че Изтока – това е цивилизация на
информацията.
На Запад «матрицата-ямка на възможните състояния» от древни времена се ограничава от
социалната организация и процесите на глобализация под ръководството на «световното
задкулисие». А и влиянието на природната среда попринцип се явява еднородно. В резултат на това
«матрицата на възможните състояния» се оказала «задръстена», а нейното реално въплащение – и то
малко.
В духовната сфера Запада, не гледайки на декларираните християнски ценности и
Библейскизаповеди, на практика в живота практическина всичкихора и общества като цяло
преобладават и даже оглавяват идеалите на материалните ценности и материалното
благополучие, тържествува култа къмпарите и забогатяването.
От казанотогоре може да се утвърди, че Запада – това е цивилизация на материята.
А ето за Русия всичко казано горе не пасва.
Що се касае заприродната среда, то тя представлява по себе си практически всичко, което гоима
на планетата катоцяло. Леда и студа на Заполярието, жегата и пустините на Юга. Горите и степите,
реките и езерата, моретата и океаните, планините и пустините, практически всички видове растения
и животни. В този смисъл «матрицата-ямкана Русия» доста много съответства на «матрицата-
ямка на планетата Земя».
Това се касае и за «заимстванията от други култури». Русия не е просто страна. Русия е
цивилизация. Ако на Запад (в Западната ((западналата)) цивилизация), във Франция живеят
французи, в Англия – англичани, в Испания – испанци и т.н., тоест във всяка страна има своя наци-
оналност, то в Русия, в една страна живеят множество националности: руснаци, украинци, белоруси,
чуваши, татари, якути, башкири, буряти и т.н. Това се отнася и за духовната сфера. Изконната Вяра
на Славянитее ПРАВОСЛАВИЕТО, т.е. прякатавръзка с Бог – Славленйе Правь. И това се пази на
генетическо ниво. А и религиозната практика на РПЦ носи в себе си православните праздници,
пример за което се явява масленницата. Но Русия освен това е и многоконфесионална страна.
От тук следва, че Русия в хода на историческия процес е обединила в себе си не само територии,
не самохора, но и културите на много народи, съединявайки ги в единнта многонационална
култура на Русия, страна-цивилизация. В този смисъл «матрицата-ямка на Русия» също така много
съответства на «матрицата-ямка на цивилизацията на цялото човечество на Земята».
От всичко казано следва, чеРусия е цивилизация на мерата.
Що сеотнася до «социалната организация», то у Русиятя рязко се отличава от социалната
организация, както на Запада, така и на Изтока.
На Запад поцялото протежениена историческия процес се наблюдава жестоко управление на
хората от страна на властните структури при едновременния процес на атомизация на
 133

обществото («всеки за себе си»), въпреки, че всичко това до сега се прикрива с лъжливи
разсъждения за демокрация и права на човека (всеки по отделно).
На Изток се случвало същото жестоко управление от страна навластните структури, но
атомизация на обществото не е имало, а е ставалоформиране на кланове, борещи се по между си.
За разбиране на казаното може да сравните кинофилмите на Запада и Изтока. Героите в западните
филми винаги са сами, както персонажите на Шварценегер, Сталоун. Той сам разбива всичко и
всички… Героитена източните филми почти винаги саот различни «школи» и «кланове»: монаситеот
манастира «Шао-Лин», клана на престъпниците «Якудза» в Япония, кастовите кланове в Индия и т.н.
В Русия «социалната организация» и историческа ретроспектива може да се назове
«самоуправление». При наличието на силна върховна власт организацията на живота «долу» доста
много е била отдадена в ръцете на народа. В селата са се трудили и решавали всичко съобщо – общи-
ни, в градовете са се трудили в малки групи (артели). А за казачество да не говорим. Това била
т.н.«казашка волност». От училищните учебници всички помнят знаменитото «Новгородско
Вече». Разбира се, с течение на времето порядките са се ужесточавали, но на генетическо ниво
народа е привикнал към общинен образ на живот. В главаза икономикатаще бъде приведено писмо
на К. Марксдо Вера Засулич, в което Маркс говори за необходимостта да се преодолее в
Русияобщинния приноскъм живота за построяванев нея на «комунизма» според Маркс(?!).
Що се касае до влизането в състава на Русия на други народи, то този процес е носил в отделни
случаи силов характер, нокато цяло нито един народ не е бил унищожен, както това е направено от
европейците-западняци с индиянците вСАЩ. Не е била унищожена и нито една самобитна
култура на всеки народ, който евлязъл в състава на Русия. При това е вървяло «взаимно заимства-
не» на всички културипо между тях. Съхранявайкикато цяло своята самобитност, всяка култура е
включвала в своя състав това, което я е привличало в другите култури, и е отхвърляла това, което
културата наконкретния народ не е приемала.
Тук е уместно да се каже за произходящия в момента в Русия процес на «укрепване на
регионите». Много народи, преживяващи в националните републики и автономии, а по-точнотехните
ръководители, в опитите да отстояват своите структури на управление, се обръщат към историята,
обвинявайки Русия в насилственно включване на техните народи в своя състав. На това следва да се
отвърне така. Процесана концентрация на управлението на Земята е обективен. И ако тези «малки»
народине са влезли в състава на Русия, те те все едно биха влезли в състава на други по-големи
държави.Например, в състава на Турция или Китай. След което следва да разгледаме къде ръ-
ководителите на тези народи, а и самите народи, биха искали да се окажат. Мисля, че много от тези
«обвинители» на Русияще започнат «да се чешат по тила». Аз смятам, че това е неизбежно да стане
и сега при тяхното отделяне от Русия. Нали процеса на глобализация е обективен процес и него е
невъзможно да го спрем.
От всичко изложенодо тук следва, че социалната организация на «матрицата-фуния Руси-Русия»
може и трябва да служи за образец на цялото човечество.
Що се касае до глобализацията, осъществяема от «световното задкулисие», то целия Запад
напълно е подчинен на това «задкулисие» по целия спектър съставки, влизащи в разбирането
«култура». Затова западната култура може да се назове «библейска култура», доколкото в нейната
основа лежи Библията. И именно затована Запада противостои останалия свят, на първо място
региона на Исляма.
Изтока също е подчинен на «световното задкулисие» на първо място чрез финансово-кредитната
система, основана на лихварството. Освен това, в своята доктрина глобалнониво на значимост у
Изтока няма.
Следва отделно да се каже за регионалната цивилизация на страните на Исляма. Исляма като
цяло противостои на «библейската цивилизация» по многов «културата си». Даже по въпроса с
кредитирането в страните на Исляма действат банки, работещи по безлихвена система на
кредитиране. Но да предложи доктрина от глобалнониво на значимост, която би не само
противостояла (както това има място сега), но и би била обгръщаща (т.е. обхващаща) доктрина по
отношение на «библейската доктрина», което би позволило без конфликти да се осъществи
прехващането на управлението на глобално ниво, такава доктрина у Исляма няма.
 134

Що се касае до Русия по този въпрос, то Русия се отличава от всички сега с наличието на такава
доктрина на глобално ниво на значимост. Затова прехващането на управлението на глобално ниво –
това е въпрос на време.
И накрая, що се отнася доНесоциалния Фактор (т.е. Божественното), то на базата на всичко
изложено до тук Русия е в състояние да извади човечеството от състоянието на глобален системен
кризис по силата на своята самодостатъчност по всички въпроси. И в този смисъл тя винаги се е
считала заБожия страна.
Сега може да се направи много важен извод: културата не се наследява генетично. Културата
не се носиот «биологичната популация», а от «социалната организация» на биологичната
популация.
Още един по-важен извод: културата – това е един от факторите на «средата на обитание»,
въздействащи както на човека и човечеството като цяло, така и на биосферата на планетата Земя. От
тук следва, че културата оказвавлияние (иначе – управление):
- на популацията на всички видове на животинския свят. Примери за такова въздействие могат да се
дадат много.Ще се ограничим с един: усурийските тигриса на границатана изчезване в резултат на
лов отчовека;
- на човека в това число. Ярък пример – убийството на хиляди хора чрез «културна» употреба на
спиртни напитки;
- на биоценза като цяло.
Въпросаза вредните химически и други веществав реките унищожава водата – тя не бива да се
пие, унищожава водораслите, гибне рибата. При вливането на такава замърсена рекав морето се
унищожава флората и фауната на крайбрежната зона, което води до изменение на микроклимата.
Изменението на микроклимата води доболести по хората, живеещи в този регион, и т.н.
В хода на историческото развитие културата се е изменяла. Хоратаосъвършенствали жилището,
одеждите, питанието, ритуалите на общуване и т.н. Някои неща оставали непроменени, а някои
съвсем отхвърляли и приемали съвършенно нови, които по рано ги нямало у тях. Ето този процес на
отхвърляне на предишното и прехода на нещо ново в живота на обществото на хората, този процес
ималопределена скоростна изменение, имал честота на изменение илитемпо на изменение. Тези
«темпове» можело да бъдат както много бъзри, така и много бавни.
Ако темпото (честотата) на изменение на параметрите на културата били низки, то генотипа на
популацията е бил принуден да се подравнява по най-стабилните параметри на културата.Това се
отнася за храненето, одеждите, жилището, традициите, ритуалите и т.н. Това намерило отражение в
усвоението на възможностите на матрицата.
Ако генотипа успявал да се подравнява по произходящите изменения, то тойоцелявал. Ако не
съумявал да се подравни по измененията, то тойумирал. В най-подробен вид ще разгледаме това
в следващата глава, в която ще бъде разказано за Закона на Времето – за новото
информационносъстояние, в което се оказало човечествотоот средата на 20 век.
Ще направим три извода.
1. Развитието на културата влияе на възпроизводството на поколенията на човечеството.
Животните са заключени (зависими) по възпроизводствосамо по природно-географски фактор.
Човек е заключен (зависи) по своему за възпроизводство на поколения от културата по следните
признаци:
- национален;
- съсловен;
- класов;
- елитарен;
- мафиозен;
- т.н.
Замислете се, защо в Русия рязко падна раждаемостта именно на руснаците?Ръководителите на
страната даже бяха принудени да приемат програма за «събиране на народа».
2. Натрапената на народа чужда културапредизвиква у народа съпротивление:
 135

а) В културните традиции нанеговата социална организация(обичаи, система на управление,

отношения в семейството и между хората и т.н. …).
б) В съвкупната матрица на ГОП възможностите и предразположенностите на народа.

в) В несоциалните фактори. Това евъздействието на Бога. Може да си спомните предсказанията на

много руски светци за това, че Русия ще спаси цялото човечество.

3. Изхождайкиот първите дваизвода следва трети. «Културния обмен» рядко е внасял ново
съдържание в живота на народите. Това го доказва живота на ескимосите, индианците и др. Затова
изкореняването на неудобните за глобализаторитекултури в историята на човечеството винаги са
съпровождани сгеноцид:

- наркотичен;

- икономически;

- «държавни програми» («регулиране на семейството», «осъвършенстване на

здравеопазването», «осъвършенстване на пенсионното осигуряване», «реформи в системата на
образованието» и т.н.).

Културата на народите на цивилизацията в Русия не устройва глобализаторите по понятни вече за

читателя причини. Затова по отношение на нас се осъществява геноцид «по пълнапрограма». Да се
противостои на това с митинги и шествия е безполезно. Да се противостои на това е възможно
при разбиране на същността на протичащите процеси, със знание на необходимите методи и
форми на противодействие и умения за осъществяването им на практика. Всичко това се дава в
КОБа и в програматана КПЕ.
При разглеждането на дадената тема така също е целесъобразно да се обърне внимание на
трудовете Ю. Д. Петухов, в които изложените възгледи съвпадат с основните положения в КОБа.
При което не само съвпадат, но и развиват тези възгледи, насищайки ги с по-богатия си материал.
Разбира се, най-добре е да се прочетат тези трудове на Ю. Д. Петухов. А сега ще се ограничим с
конспектен тезис за изложение на главното, в съответствие с разглеждания въпрос.
1. Официалната наука счита, че появата на трите основни човешки раси произлиза от три
достатъчно отделени един от друг хоминиди или техните по-развити потомци. Такова мнение е
грешно, така както вероятността за това, че в необичайно кратък срок (от 5 до 20 хил. години) в
различни места на земното кълбо едновременно са могли да се поддадат на външно въздействие и в
резултат на генна мутация да придобият разум веднага три вида хоминиди, а след това да се
превърнат, самостоятелно, в европеоиди, негроиди и монголоиди, такава вероятност е толкова малка,
че да се говори за нея на сериозноне се налага. Връщайки се към по-рано описания образ, това е
подобно на онова, че урагана, повдигнал се от земята от разрушените детайли, би събрал във въздуха
не един, а веднага три самолета от три типа и три цвята.
2. Опирайки се на неоспоримите факти, Петухов прави извод и доказателно утвърждава, че в тези
същите десет хилядолетия на съвместно съществуване на двата подвида реалное ставало на само
изтребление от кроманьонците на своите предшественници, колкото повсеместно смешение на
кроманьонците с неандерталците. Този процес е протичал на навсякъде и също така не с еднаква
интензивност, за което говорят находките на антрополозите. Следва да се отбележи, че
кръстосването на човека и висшамаймуна потомства не дава, доколкото ДНК им са сходни на 99%.
Само 1% (!) разлика прави появата на дете невъзможна. А различните подвидове Хомо
(неандерталци и кроманьонци) давали при кръстосваненапълно здраво жизнеспособнопотомство.
Това може да се счита за едно от проявленията на Свръхеволюцията, осъществявана под
управлението на Бог. Цялото разнообразие на съществуващите днешни раси, подраси, народи,
племена и тяхното едновременно единство в човешкия род може да сеобясни само с едно –
смешението на единнна първораса, първонарод (кроманьонците) с различните типове архантропи
 136

(неандерталоидите) в многохилядолетния процес на разселване на тази първораса, първонарод на

планетата.
3. Съвременната академична наука не е в състояние да даде определен отговор откъде са се взели
тези или онези народи даже чисто в географски план, постоянно зацикляща на това, че
едни «дошли» от Мала Азия, други «излезли» от Скандинавия и т.н. Но никога не отговаря откъдеса
се взели те на своята изходна точка. Народите не се «берат» и не «изхождат». Абсолютно изключен
е този вариант, че практически едновременно, в течение на хилядолетие или две в десет-дванадесет
различни локални места в Европаот нищото са се саморазвили до достатъчно ниводесет или
дванадесет народа – ни аборигените на Австралия, ни «самоядите» в нищо не са се «развили» и от
никъде «не са излезли». Народите не са излизалиот някакви географски места. Народите и
народностите са се отлюспили във вид на синове и дъщери на племена от народа-баща.
От себе си мога да добавя, че Земята е била заселена с „пришълци от Космоса“ (разбирайте
математическите закономерности на Вселената), долетяли на Вайтмар - голям космически кораб, у
който в червата имало 144 Вайтмани - Вимани/Трипура Вимана и Шаруна Вимана – в книгите
Махатбарата и Рамаяна се разказва за тях и събитията, станали на територията на днешен Сибир; има
още РикВеда, Ависта, ЯджурВеда, СамаВеда, Веда-нт-ас-утра; ОтхарваВеда, „Арктическата Родина
на Ведите“ от 1993 г. и др. – малки космически кораби – та от къде идва думата „ватман“, надявам се
сега е по-понятно. Те долетяли от Ингард-Земя, а на нашата планета – Мидгард-Земя.
4. Първичната прародина на Хомо сапиес сапиенс (човека разумен) се намира в БлизкияИзток
и в Месопотамия. Ю.Д. Петухов показва и доказва това с многочисленните археологически данни.
30-40 хилядолетия назад, когато в резултат на насочена генна мутациясе появили първите Хомо
сапиенс сапиенс нямало и помен от никакви протосемити, нито от някакви техни племенни
образувания. Последните изследвания показват, чедържавите на ДревнияИзток били създадениот
други народидългопреди появата на протосемити. Тоест да се разглежда БлизкияИзток като земята,
изначално заселена с малка предноазитска подраса, е ненаучно и некоректно. Затова
предубежденията на скептиците – «библеистите» и техните последователи следват да се игнорират.
Що се отнася до Хиперборея или Полярната прародина, за съществуването на които
бездоказателно разсъждават някои, то следва да се отбележи, че пред европеоида-кроманьонецстояли
толкова хилядолетия напред, четой не само успешно успял да засели приполярните области,
опоетизирани във Ведите и Авеста, извършвайки от там многократни «изхождения», но така и се
разселили по цялата ойкумен, включваща Европа, цяла Азия, Америка и Австралия.
Първия череп на съвремененния европеид и съответно череп с характерно неандерталско-
негроидни черти е намерен в раннопалеолитическите слоеве на територията на Палестина в пещерата
Табул и Схул в планината Кармел недалеч от днешна Хайфа. В Европапо това време европеоида-
кроманьонецоще го нямало.Неговите победни шествиясе насочилиот земята на днешна Сирия,
Ливан, Израел, Палестина и Иран.
В пограничните с тези региони разселванияна Хомо сапиенс сапиенс, след време, се
започналокръстосване с други подвидове. В подобни смешениявзимали участие не само неан-
дерталците, но и други архаични подвидове. С това и само с това може да се обясни необичайно
широката палитра на днешните етноси (народи).
Следва да се отбележи, а читателя трябва да знае това, чедумата «етнос» от гръцкото «ethnos» в
превод на руски означава «народ». Няма сега да изследваме кога, кой и защо е привнесъл в руския
език това не руско слово, създавайки с това тази главоблъсканица в разбирането.Когато някой си
«авторитет на науката» говори, например, за«народите и етносите» на нашата страна (или на
целия свят), то у нормалните хора, незапознати с тази словесна изгубеност, възниква естественния
въпрос за това, какво е това «народ» и какво е това «етнос». В речника на чуждите думи под«етнос»
се разбира също така «племе», «народност», «мафия», което въобще не е едно и също. Такива
словестни изостренностти в руската наука са множество, но най-главото е, те да са «красиви и
непонятни». Що се отнася до думата «етнос» засега в обхода, ще се наложи да я приемем, просто за
да намерим разбиране у привикналитес нея хора. След това пояснение се връщаме към излагания
въпрос.
Ю.Д. Петухов много подробно описва и доказва фактологически този процес накръстосване.
 137

5. Поведението на двата подвида Хомо (кроманьонци и неандерталци) същественно се

отличавало, различавал се техния менталитет. И за едните, и за другите било свойственно да се
грижат за немощните и болните членове на обществото (до определено време при неандерталците),
да погребват умрелите. На стоянките на неандерталския човек са намерени в огромни количества
останки на особиот подвида им, насилственно предадени на смъртта, с раздробени черепи и разбити
«мозъчни» кости, което еднозначно говори за широкото разпространение на каннибализма сред
неандерталците. Тази вътрешна особенност на подвида имала извънредно силен характер на
протежение на много десеткихилядолетия. Вече по-късно изследователите неоднократноса се
сблъсквали и се сблъскват и до сега с канибализма сред африканските, полинезийските негроидни
племена и в малка степенс прекалености на канибализма у отделни монголоидни народи и
народности (в частност, ритуалното изяждане на човешкидроб от японските самураи, ритуалното
изяждане на човешки сърца при някои северноамерикански индианци и т.н.). Все пак е трудно да не
забележимида не свържем в еднонамиращите се факти по тази тема.
Данните на антропологията показват, че най-голямо число подвидови признаци на Хомо сапиенс
неандерталенсис (черепната кутия е удълженапо отношение на лицето – затилъка и по-ниското,
широко лице, ниския и често полегат лоб/чело, приплеснатия нос с широките отверствия,
издаденатанапреддолна част на лицето, скосената назад подбрадичка, масивния костяк,
особенностите на стрежана тялото и т.н.) съхранили се в негроидната и монголоидната раси.
В европеоидната раса наличие на подобни признаци практически не се забелязва. С исключение
на вторични признаци у представители на средиземноморските подраси на европеоидната раса, но
течастично имат по-късен произход.
Това позволява да се направят изводи за това, че неандерталския човек не е изчезнал безследно, а
се е разтворил в множество народи от древността и съвременността, придавайкина особите имсилен
живец, издръжливост, вътрешна сила, огромен заряд енергия и способност за водене наборба за
оцеляване в сурови условия. Както е известно, мозъка на неандерталеца надвишавал по своя обем
мозъка на кроманьонеца със 100 кубически сантиметра (Д. Ламберт «Доисторическия човек».
Кембридж). Абстрактното мислене у европейския неандерталец било развито по-добре, от колкото у
кроманьонца, образното – по-зле. И ние виждаме тази характерна особенност у много
западноевропейски народи (вторични европеоиди), което еднозначно говори заучастие в тяхната
етногенеза на неандерталците в Европа.
На изходящите европеоиди по тази част им провървяло в по-малка степен. Те се оказали пряки и
непосредственни потомци на вида Хомо сапиенс сапиенс, кроманьонци, тоест кроманьонците като
такива. Самото название «кроманьонец» е малко условно и не много удачно, дадено на Хомо сапиенс
сапиенс по останките, за пръв път намерени в пещерата Кро-Маньон във Франция. Типичния крома-
ньонец практически е неотличим от типичния европеоид.
Оттова, разбира се, не следва, че общението с Хомо неандерталенсис съвсем не се е отразило на
европеоидния Хомо сапиенс сапиенс. В частност, на територията на днешна Югославияпри река Ве-
терница било намерено светилище на неандерталците, в което те се покланяли на мечка – както е
известно, култа към мечката-господар, Волоса-Велеса е един от главните култове на европеоидите-
бореали и индоевропейците.
6. Външния облик на Хомо сапиенс сапиенс напълно евъзстановен по съхранилите се в
различни слоеве кости:ръст, тегло, пропорции на тялото и черепната кутияна кроманьонеца
съответстват по аналогични показатели на съвременния европеоид.
Има всички основания да се предполага, че мутацията, породилатози нов подвид, е обусловила и
един от характерните му външни признаци, не срещащ се преди това у вида Хомо, а именно –
светлата кожна и космена покривка, светлия цвят на очите.Този най-важен признак се
реконструира с достатъчна убедителност. Мутацията, породила Хомо сапиенс сапиенс предизвикала
рязка депигментация на неговото покритие. С това той рязко се разграничил от разделапримати,
отделил се от него, ставайки същество от качественнопо-висок ред.
Втори основен признак за качественния преход станало така също и скокообразното изменение по
линия на «биологическата еволюция»: Хомо сапиенс сапиенс в резултат на насочена мутация
придобил «удължена глътка» (научен термин), тоест соматически речеви апарат, способност не
 138

просто да издава отделни звуци, но да ги свързва в звукови редове: представки-слова-предлози. У

неговитепредшественницитакъв речеви апарате нямало.
Неандерталците са могли да общуват между себе сисамо с отделни поривисти «лаещи» звуци-
команди. Ще отбележим към това, чев речта на западно европейците, вписващи в себе си признаци
на неандерталоидите, и до сегасе отличава, «лаеща», отколкото «пееща» реч на преките потомци
на кроманьонеца – руси, славяни, балти.
7. Представителитена новия подвид (кроманьонци) дълго време се намирали в
изолация. Товаим позволило да увеличат собственната си популация и да избегнат пълното
поглъщане на подвида от обкръжаващата гисреда на Хомо сапиенс неандерталенсис, обладаващ
доминираща генна структура (каквато обладават и в настоящо време негроидното и монголоидното
население на Земятапо отношение на европеоидното). Разбира се, никакви изкуственно създадениот
заповедницитеза умножение на рода на «новия човек» нямало – нито ограждения, нитобариери… но,
от всичко се вижда, че Висшия Разум на Мирозданието е намерил възможност да огради своите
«деца» за някакво време от пълното и почти неизбежното изтребление от хищници или многопо-
приспособените към «борбата за оцеляване» архантропи. Екологическата ниша («Едем») била
намерена. Или, което е по-вероятно,създадена – без ущърбза обкръжаващата среда.
И особите, подтикнати към мутация, успели да се размножат в такава степен, която им
позволявала да оцелеят на планетата в качеството си на подвид. За този немалък срок от 5-10
хилядолетия в средата на Хомо сапиенс сапиенс си изработил и закрепил свой устойчив език (който
ние можем да наречем първичен праезик), свои определени традиции на нравите и устоите,
достатъчно стабилен, за да се съхрани в тази или онази степен на протежение на десетки
хилядолетия. Разбира се, през цялото това времев пограничните областипротичалокръстосване на
представителите на различните подвидове.
8. В самата Европа смешението на «стария» и «новия» святпреминавало доста интензивно.
Антрополозите постоянно са намирали и намират в слоевете на палеолита, неолита и даже халколита
останки на хора от хибридно-негроидната раса (в частност, скелет на момченце-подрастващ с
негроидни признаци в гробище на европеоидите-кроманьонци на стоянката Сунгир под Владимир
20-24 хил. пр.н.е. Съдейки по ритуалното разположение на останките, подрастващия е бил принесен
в жертва при погребението на седемдесетгодишен вожд-княз на бореалите). Потомците на
неандерталците, а по-нататък представители и на смесената негроидна раса, в тази епоха
преживявали по цяла Европа, занимавайки се основно с лови събирателство.
Сам кроманьонеца – «европеоид» се появил 40 хилядигодини назад, по мнение на болшинството
учени, не в Европа, а в Северна Африка илив БлизкияИзток. В течение на 25-15 хилядолетиепр.н.е.
кроманьонцитесе намират навсякъде от Пиренеите до Камчатка и от ледниците на Север до
южниякрай на Африка (стоянка Нелсън-бей). По мнението на Ю. Д. Петухов прародината на Хомо
сапиенс сапиенс бил именно Близкия Изток и Междуречието (Тигър и Ефрат). Всички други
«еволюционни теории» за кратък отрязък от време не издържат нито най-малкакритика и за тях
следва да забравим един път и за винаги. По-нататък Хомо сапиенс сапиенс в кратки сроковесе
разселил в циркумпонтийската зона и после проникнал в Северна Африка и Европа.
Негроидната раса се образувала в течение на последвалите 10 хиляди години (започвайки от 40
хил. години назад) в резултат на смешения с Хомо сапиенс сапиенс и Хомо сапиенс
неандерталенсис.
Монголоидната раса произлязла еволюционно от синантропите (разновидност на Хомо еректус)
при смешение с Хомо сапиенс сапиенс и в голяма част с Хомо сапиенс неандерталенсис.
Първоначално базовата расана европеоидите образувала несмесени популации от Хомо сапиенс
сапиенс. Отличителен признак на подвида - светла космена и кожна покривка,светъл цвят на рого-
виците наочите, предизвикани от мутационна депигментация. Развития речеви апарат («удължената
глътка») – също е резултат на мутация.
Цялото разнообразие на съществуващитеднес раси, подраси, етноси, народности, племена и
тяхното едновременно единство в човешкия род може да се обясни само се едно – смесване на
една първораса, първонарод с различните типове архантропи в многохилядния процес на
разселванена тази първораса, първонарода по планетата.
 139

9. Особенната способност към словото, образното мислене, без което словото е мъртво, и
дългото компактно преживяване на основното ядрона Хомо сапиенс сапиенс, всичкотова е породило
ситуация, радикално отличаваща се от ситуациите на всички предишни милиони или стотици хиляди
години съществуване на неговите предшественници. Развитиятпо тези мерки език бил по-силен и
по-нуженот всичко друго – всякооръдие на труда, оръжие, умения да се владее огъня, физическа
сила и т.н., защото то давалоясно съгласуване на действията във всичко и навсякъде: в работата, на
лов, в стълкновенията с други племена, а главното, в планирането навсякакви работи, лов и бойни
операции. По тази причина Хомо сапиенс сапиенс от поколение на поколение в протежение на
хилядолетия много твърдо и здраво се държал за своята способност на мисълта в слово, за своя
език.Освен това, сега може да се каже с пълна сила, че самия език, родовия език на кроманьонците
се е съхранявал не просто от съображения на практичност и целесъобразност. Той се запазил
хилядолетия на ритуално-магическо ниво на старците, жреците-волхви и тяхното обкръжение. По
мерата наотделение от родовото ядро съставено начално отпраетносасе сменялиезиците на
пограничните слоеве кроманьонци, кръстосвайки се с неандерталците. И се сменяли всеповече в
зависимост от степента наотделяне.
Заедно стова новия, по-съвършен език, новия манталитет и новите традиции активно се
привнасяли в консервативната средана други подвидове. Наред с разтварянето и поглъщането на
пограничните слоеве, вървяло активно смешение на «стария» и «новия» свят. Освен това, вървяла
и активна езиково-културна експанзия, езиково-културна асимилация на подвида Хомо
неандерталесис и него подобните, в това число и по-архаичните, стремително растящи числено
подвидве на Хомо сапиенс сапиенс. Образно казано, продукта на Свръхеволюция поглъщал всичко
около себе си, доказвайки на практика, че побеждава не количеството, а качеството. Децата на
богавплитали в себе си архантропната средa.
Но и архантропната среда вляла в себе си децата на бога. За нея това бил единственния шанс да се
измъкне от животинския свят, да се издигне на степен по-високо,да оцелее не в качеството на
постепенно «озверяване» и превръщане в питеци-маймуни, но да оцелее, сродявайки се с човека –
избранника на Свръхеволюцията, захващайки се за него, като за сламка. Най-вече, това ставало на
нивото на инстинкта за самосъхранение. Но не трябва напълно да се отрича възможността и на
съзнателния избор на част от неандерталците. С поправка на това, коетое дълбоко в съзнанието, това,
което ние сега наричаме «душа», у тях не е имало.
Зараждането и формирането на езика е сложен процес, нямащ определена начална дата. Също
така не по-малко Ю. Д. Петухов убедително доказва, че ранния праезик съществувал вечеоколо
35-30 хилядолетия пр.н.е. Съществувал в ареалите на преживяване на подвида Хомо сапиенс
сапиенс, а негови носителибили кроманьонците.
10. В своята монография «Пътищата на боговете» Ю. Д. Петухов излага фундаменталното
откритие, позволило на много в историческата наука не само да се разбере, но и да се постави на
своето място. Това откритие е основано на скрупулезния лингвоанализ, на анализа на архаичните
митообрази на народите от индоевропейското езиково семейство и на сериозно археологически,
енографически и прочие съпътстващ материал. То се заключава в това, че етно-културноезиковото
ядро на праетноса индоевропейци се е състояло от непосредственни преки предци на славяните-руси.
Това откритие по аргументираност няма равно на себе си в областта на индоевропеистиката.
Заключителния ключов стреж на научната монография: «Основни проблеми на индоевропеистиката
вечене съществуват. Установено е – праиндоевропейците, породилипрактически всички народи и
народности на Европа и значителна част от Азия, са били тези, които е прието да наричаме
славяни (въпреки, че това е последния и далеч не единствен етноним на развиващия се във времето
народ; пример на други самоназвания – арийци, расени, венеди, руси…). Прародината на
индоевропейците-руси, като първична, така и вторична, се намира в местата на тяхното
обитаниев БлизкияИзток, в Мала, Азия, на Балканите, в Средиземноморието и по цяла Европа». За
изминалите двадесет и... годиниот момента на публикуване на това откритие нито един от
приведените в монографията аргументи не е бил опроверган или повдигнат под съмнение.
За да избегнем терминологическото объркване, Ю.Д. Петухов предлага да се откажем от
етнонима «славяни», «протославянство» и други по отношениена ядрото на праетноса и основния
 140

ствол на етнодървото, като от достакъсно и способно изказване за смисъла на излагаемото. С това

предложение следва да се съгласим. Разбирането на термина «славяни» е изказано в глава 9.
Ю.Д. Петухов със съответстващото обоснование предлага да използваме етнонима «руси»,
катонай-древен и най-много отразяващ подвида признак. Нали Хомо сапиенс сапиенс в резултат на
генна мутациясе отделилот средатасъс светла окраска на своятакосмена и кожна
покривка, светъл цвят наочите. А изходното значение на словото-етнонима«рус» е «светъл». И във
всички свои работи Ю.Д. Петухов приема именно този етноним – «руси».
От това откритие следва че, рзглеждайки етногенеза и историята на подвида Хомо сапиенс
сапиенс, ние имаме работа с Историята наедин от суперетносите на протежение на 40
хилядолетия. («Етногенез» от гръцкото etnos «народ» + genesis «рождение» – произход на
отделния народ). Понятито «суперетнос» в трудовете на Ю.Д. Петухов не нoси в себе си никакви
смислови оценки, даващи повод да се обоснове расово или етническо превъзходство на едни народи
над други, а имачисто научно значение.
Етно-хронологикатаще изглежда така:
- 40-30 хил. пр.н.е. – проторуси (руси-кроманьонци);
- 30-15 хил. пр.н.е. – праруси (руси-бореали);
- от 15 хил. пр.н.е. – руси (руси-индоевропейци).
11. По повода за происхода наетнонима «Рус» в научния печатдълго време вървят дискусии.
(«Етноним» от гръцки etnos «народ» + onyma «име» – название на народа.) Няма да разказваме
тяхното съдържание заради явната им остарялост. За какви «нормандци» и «викинги» на шведския,
датския или норвежкия произход може да става реч, ако в 6-10 вековеот н.е. цялото крайбрежие на
Балтийско и Северно море e било заселено със славяни и руси-поморами, а самите шведска, датска и
норвежка народности са се сформирали внай-добрия случай към 16 век? Затова говорят линг-
вистическите, топонимическте, антропологическите и археологическите данни. Що се касае до
«нормандските» саги, то достоверно е известно, че това са плодове на поетическо-компилационното
творчество на исландските монаси през 13-14-векове. Тоест, всички саги са написани след столетия
после реалните събития и са написани на базата от преводите на руски летописи и руски блинове.
Ще приведем за пример само две популярни хипотези:
Първата – етнонима «рус» произлизал от притока на Днепър река Рос – неубедително е, така,
както самия етноним «рус» схилядолетия е по-старот наименуванието на реката и се среща на
толкова обширните територии на Евразия, че локализацията му в района на неголямаполянска
речица изглежда странно. Напълно обяснимо е, че самата река са назвали по-руски, по-славянски –
«светла» или «руска».
Втората, маргинална хипотеза, утвърждава, че шведите-нормани били гребци на своите дракхари,
а на финскиезик словото «гребци» звучи «руотси» (кое е невярно). Несмисленните и простовати
славяни, чувайки, как финните назовават шведските гребци, решили да назоват себе си руски.
Глупостта на тази «хипотеза» е безгранична и парадоксална. Не по-малкообезпокоително е, че
тяскачаот учебник в учебник, от справочник в справочник. Авторите, поставящи своите фамилии на
подобни учебниции под подобни статии в енциклопедиитене могат да се считат за учени. Затова не
следва да изпдаме до диспут с тях. Подобни примери са множество.
Етнонима «рус», «рос», «рас» е зафиксиран в иранските езици, къдетотой е попадналнаправо от
праиндоевропейския (езика на русите) в значението «светъл». Ще отбележим, че и самия Иран –
изначално Аран-Яран = «страна на арийци-ярийци» – това е Персия, което значи «По-Русия».
Дадената етимология се подтвърждава не самочрез посредничеството на лингвистиката, но и от
самата история.«Етимология» от гръцки etymon «истина» + logos «слово» – происход насловото.)
Още на протежениетона последните векове аристокрацията на Иран-Персия, помнейкиза своите
светлоборади предци, ритуално боядисвалаот поколение на поколение брадите си с къна.В
съвременния руски език словото «рус» означава «светлокос», а хиляди години назад то
означавало «светъл» в по-широксмисъл. Но и признака за «светлокосието» говори доста много.
Спомнете си за отличителния признак на проторусите-кроманьонци: техните светликосмени и кожни
покривки, светлия цвят на очите – съвпадения на такова ниво саизключени.
 141

Коренната основа «рс» присъства в теонима Хорс-Хорос – в името на светлото слънчево

божество, олицетворяващо самия слънчев диск. Тя, гласната «а», присъства в името на слънчевия
бог Ра, олицетворяващ светлината, яркостта, червеният цвят (диска над главата на «египетските»
божества е червен). Този цвят следва да се отбележи веднага, така както той съпровожда русите на
цялото протежение на тяхнотосъществуване от червено охрените изображения в пещерите на
проторусите-кроманьонци – през ритуалната окраса счервена охрапри погребването на прарусите-
бореалина Сунгиря, Междуречието и др. – до руските червени щитове и Червения площад. Недаром
у византийците, «древните гърци» и много други народи етнонима «рус» и словата, обозначаващо
«червен, ярък, светъл», съвпадали, а словото «сурик» (червена краска/боя) носи в себе си корен-
преобърнат «рус-сур». И това не е удивително, защото те са попаднали втезиезици от общия праезик,
какъвто се явявал езика на русите (прабореалния и ранноиндоевропейските праезици). Защо? Защото
самото слово «червен/красний» (в значение «светъл, ярък, красив») вече включва в себе си
първоетнонима нарусите «к-рас-ний», кидето «к-» е указуваща приставка, «рас-» е корена-етноним,
«-ний» е суфикс-окончание. Етимологията на етнонима убедително говорисама за себе си, коментари
не трябват. «Красний/красен» – това винаги е и «к-рас-ивий», тоест благоприятен и привлекателен
външно, и едновременно «хо-рош-ий» – благоприятен и привлекателен вътрешно («хо-» = «ко-» =
«к-» – указващ предлог, «рош-» = «рос-» – коренова основа «рс-», а «-ий» – окончание).
Първоначалните «ко-рас-нъй», «ко-рос-ъй», които били произведени от самоназванието на праетноса
на русите, от коренната основа «рс-», дали на свой ред множество производни, в това число и
теонима Хорос, в който явно се вижда и звучи руско-славянското «хоро» (в мек вариант «коло»),
тоест «кръг, окръжност» (от слънчевия кръгъл диск до хоровода). Вече в самото слово «к-руг» е
заключена изходната етнонимска коренна основа «рс-» (сравнете: «руси» = «руги» – по-късно са-
моназвание на прибалтийските и северноморските руси).
Итака, ние изяснихме, че етнонима «руси» – това е древнейшето/най-старото самоназвание на
праетноса, отделило го отобщите и достатъчно «тъмни среди», кактообективно възприемали
(тъмните космени и кожни покривки, тъмния цвят на роговицатана предшестващите подвидове), така
и в субективното възприамне – «чужда среда». Този признак отдели себе си (което е напълно
естественно за първобитното мислене – антитезата на типа «свой – чужд») в качеството на
хората «светли, красиви, хороши/добри», а представителите на другите, чужди и често враждебни
племена, като хора «тъмни, некрасиви, плохи (плохи-плъхи–плъхове-тъмни-лоши) лоши».
Подобен дуализъм се съхранява в субективното възприемане на света и обществото от
представителитена подвида Хомо сапиенс сапиенс и до този Ден: «свой – светъл, добър» – «чужд –
тъмен, лош». Този дуализъм е изначален, неговите корени са в особенностите на менталитета на
кроманьонците, а още по-дълбоко, в дълбокия инстинкт за самосъхранение, заставящ всеки индивид
внимателно да се отнася към външната, непозната среда.
Итака, първичната етимология на самоназванието на суперетноса кроманьонцы-бореали-
индоевропейциза нас е определена пределно ясно (за всички приемливи огласовки на коренната
основа «рс-» – «рус, рас, рос-рош» ):
- рус = «светлъл, хороший, красив, свой»;
- руси = «светли, хорошие, красиви, свои».
Всички останали самоназвания в болшинството случаи се явяват епитети. Пример: «арии-ярии» –
«ярки, жизнеустойчиви». Или «словени-славяни» – «наделеното словом, славни». Туктрябва да
отбележим, че споровете от какво сатръгнали «славяните», от «словото» или от «славата», изглеждат
достатъчно непрофесионално. За всеки изследовател, запознат с асовете на езикознанието е ясно,
че «слава» без «слова» е невъзможна, и «про-слав-ление» идва при посредството на «о-слов-ление,
про-слов-ление» – тези две слова са свързани в едно понятие, а първоначално представяли по себе си
едно цяло.
Известно е, че близкоизточната традиция за четене на текстове в последните 3-4 хилядолетия
(от дясно наляво) е породила множество слова-преобърнати/от зад напред. Едно от тях е станало
и слово-корен «сур, сар», образувано из «рус, рас» (пример, «Сурия» = «Русия», «шур-ави», афг.=
«рус-ский»). В двусложните именау управителите на ДревнияИзтокние често и заедносрещаме
съставляващото «сур, сар» в значение «властител, цар» (Cap-гон, Аш-шур-башшал – Ас-сур-
 142

банипал и др.). По-нататък нашата коренна основа в «близкоизточния» вид попада в Европа, в
нейното цивилизовано образувание – империя. И ние получаваме, да кажем, в Рим – «це-сар-и, ке-
сар-и», във Франция по-късното – «сир» (крал), в Англия «сър», в Русия – «цар». Заедно с тези
изходната коренна основа «рс-» се е съхранила и в първоначалния си вид, в частност, в латинския –
«rex» (рекс) и във варварскитеезици – «рек, рик, рех, рес» (Германа-рех, Теодо-рик и пр.
Достатъчно ясно тя се виждаи в древноиндийския титул «раджа»=«рача-раща» («дж» –
англицизъм).
И така, вторичното, производното значение на коренната основа «рс-» на етнонима «руси» –
«властител, владика, цар, император, рекс-крал».
Първичното и вторичното значения тясно се свързват с красния/червения цвят – цвета на русите и
едновременно цвета на всички без изключения властващи особи. Рус = «цар, царстващ, властител,
красен». Тези значения са тясно взаимосвързани. Из графического пояснение на развитието на
словото-понятие всичко изложеное представено нагледно.
Първичната етимология на етнонима «рус» има изначално естественни корени, вторичната е
обусловена с историческия процес. Русите станали основатели на всички европейски и доста много
афро-азиатски княжески, царски, кралски и императорски династии. Могло ли да бъде иначе? Едва
ли. Децата на Бога, наделени с «програмата» на творение и ред, носили в света понятия за
упорядъчност и хармония, невъзможни без установяването на социална йерархия. В сравнение с
полуживотинската биомаса архантропите били истински «князе» (изразяването от типа «светъл
княз», «светлейши» – има го у всички етноси. Те имат най-материалистическа основа, князете-руси
били наистина светли, «руси», и това било не самонечие мнение, с това Свръхеволюциятаги
отделила. Отново съвсем недаром у всички народи се считало, че царската власт е от Бога, четя е
дадена Свише. Сега ние знаем, четова не е лишено от основание, че и в действителност русите,
«светлите» са избранници на Висшия Разум на Мирозданието и Негови «деца». БОГ-АРИИ!
Общите изводи за Свръхеволюцията по Ю.Д. Петухов са следните:
1. Подвида Хомо сапиенс сапиенс (кроманьонци) – бореали – индоевропейци – руси (тяхното
общо етнокултурно-езиково «ядро»-ствол) – е един суперетнос, неразривен във времето,
съществуващ от неговото зараждане до наши дни не по-малко от 40 хилядолетия и породил в
разсейванетоси по планетата и в смешението с други подвидове и предетноси ред народи и народно-
сти на Земята.
2. Праезика на Хомо сапиенс сапиенс («главната ветва» или «ствол») – праезика на бореалите
(«главната ветва» или «ствол») – праезика на индоевропейците («главната ветва» или «ствол» – от
ранноиндоевропейския праезик до руския език) – езикана русите – е един единенезик на
суперетноса, изменящ се във времето по законите на лингвистикатаи пораждащ в процеса на
погранично-периферийното смесваненегови носителив прочнитеетносина тези езици на Земята.
3. Самоназванието на суперетноса – «руси»: с изходна, първична етимология «светли, хубави,
красиви, свои» и вторична, производна етимология «властващи, царстващи, красни».
4. Историятана етнокултурно-езиковото ядро («главната ветва» или ствола на
етнодървото)наподвида Хомо сапиенс сапиенс – бореали – протоиндоевропейци – праин-
доевропейци – индоевропейцитова и е Историята на Русите, а следователно, това е ЕТ-
НОИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО.
Само врамките на тази концепцияние придобиваме истинноразбиране за свръхеволюционния и
етноисторически метапроцес на Земята в последнитечетиридесетхилядолетия. Само в рамките
на тази концепция произхожда обективна и естественна взаимовръзкана всички факти от
историята, изчезват прословутите «липсващи звена», «бели петна» и «тъмни векове».
5. В рамките на тази концепция ние можем да осмислим проявата на тази незрима,
носъществуваща Сила, коятони води в живота, придава смисъл на нашето съществуване и възлага
на нас особенни надежди. И ако до 45-40 хил. пр.н.е. тази Сила в течение на милиарди и милиони
лета е оказвала на «развъртането» на биомасатасамо външно въздействие, то с появата на
проторусите, Човека разумен разумен, Човека одушевен – Тя вляла в него някаква своя незрима част
и съответственно, влязла в нашиясвят, озарявайки го със своята светлина. Едновременно с появата на
 143

«децата на Бога» им било дадено и осъзнаване на своя «божествен произход» – осъзнаване, временно
и безуспешно отричано от изгубени материалисти.
Да се замислим, програмата, заложена на генно ниво (възможно, и по-дълбоко) и осъзната,
макар засега и не съвсем ясно, за разбиране за своя произход, своя особен смисъл на съществуване,
своята особенна цел… Това вече е предназначение илиизразявайки се с езика на теософите,
месианство. Това вече е прякизход на ниво духовна еволюция, на нивото на срещащото движениена
човека и Висшия Разумна Мирозданието.
Нашите романтици и фютуролози все чакатконтакт с «братя по разум» и «другисветове». На
слепите не е дадено да видят…
Настоящия Контакт вечеотдавнавърви – при което на такованиво, което не оставянам право на
отстъпление.
Всичко изложено више – това са фундаментални положения от трудовете на Ю.Д. Петухов.
Оттези позиции той и излага в своите трудове „Историята на Русите“. С някои неща в неговите
работи може да не се съгласите, може да възразите. Но е невъзможно да противостоите нанеговия
цялостен подход към историята на човечеството и тази фактология, с помощта на която той
обосновава всеки свой пункт, всяко свое фундаментално положение, за което много, навярно са
подозирали, но са се бояли дакажат на всеослушание. Ю.Д. Петухов не се е побоял.
Към «тайните» на «националния въпрос» ние, уважаеми читатели, ще се върнем в приложението с
такова название. Защо не сега? Защото без разбиране за ролята на управлението в процесана
глобализация, ролята на кадровата политика в този процес, тоест всичко това, което ще бъде
разгледано в глава «Тайните на управление», да се говори и разсъждава за «национален въпрос» е
преждевременно.
Току що казаното се отнася и заизложението на историята. Без разбиране на ролята на управление
на глобалния исторически процес навсички исторически събития – това е набор от несвързани по
между си «факти». Понякога някои историци все пак свързватпо между им историческите събития.
Но го правят за някакъв определен период от време. Характера на «свързване» на събитията и
установяването на граници на периодите от време, на протежение на които се е осъществявалотова
«свързване», – тези моменти се определят от субективизма на историка («аз така считам»). Но на
въпроса за това, защо изследователя «така счита», а не иначе, дълбоко обоснован отговор вие не ще
добиете.
За това, чеот себе си представят историята като предмет на изследване, много хубаво обяснява
Лев Николаевич Толстой в романа «Война и мир» в заключението под название «Епилог-2». Аз
рекомендирам на читателите на книгата да прочетат «Епилог-2» отново за това, за да съпоставят
възгледите за историята на Л.Н. Толстой с възгледите, изложени в КОБа. Изводите ще направите
сами.
Разглеждането на историята през призмата на управление на глобалния исторически процес, с
разбиране за основите на такова управление, тоествсичко това, което ще бъде дадено в глава 12,
поставя всичко на своите места. Но това привеждакъм задачатаза преразглеждане и преоценка на
всички исторически събития, преподнасяни ни сега от съвременната официална историческа наука.
Това е най-грандиозната задача за бъдещо изследване. Не по-малко централно, основния ход на
глобалния исторически процес вече е изложен в КОБа достатъчно пълно и ясно, за което и беше
разказано в настоящата глава. На тази ос/сърцевина (като „ос“ на въртене на панта за врата) пре-
красно се нанизванай-богатия фактологически материал, излагаем в работите на Ю. Д. Петухов.
Повтарям, че по някои моменти с него може да се води дискусия и даже може да не се съгласяваме.
Но всичко товаса частности, които не променят главното. А главното се заключава в цялостния
подход към разглеждането на произхода на човечетсвото и неговата история, ролята на
управлениевъв всичко това, и на първо мясторолята на Божественното управление. За това управле-
ние, по повода, указва в «Епилог-2» Л. Н. Толстой.
В тази главание разгледахме в най-общ вид началния етап на появата, установяване и развитие на
човечеството.Този етап е най-скриван от народа.Той се дава на «парчета», на откъсачни сведения, не
свързани между себе си.
 144

Що се отнася до по-нататъшната история на човечеството, то тя и макар да се излага в

учебниците, е представена така хитро, че абсолютното болшинство изучаващи не са в състояние да
съвместят и хронологически да съпоставят събитията, произходящи на различните континенти и
даже в съседни страни. Това също е един от приомите за създаване на «калейдоскоп» в главите на
обучаваните. Така например, проверките показват, че абсолютното болшинство учащи се в
среднитеучилища не знаят, че К. Маркс и А.С. Пушкин са били съвременници. Така че се изисква
съвършенно нов, цялостен подход към излагането на историята на човечеството. И товасъщо е гран-
диозна задача на бъдещето.
В тази книгасамо е обозначен подхода към разглеждане и оценка на различните исторически
събития, сведения, факти. Той се заключава в това, чена протежение на цялата история на
човечеството е вървял обективен процес на концентрация(съсредоточение) на управлението на
производителните сили на човечеството. А управлението на този обективен процес се осъществявало
по субективна концепция на управление, разрабетана от древноегипетското жречество, което и
пристъпило към нейната практическа реализация. Тълпо–«елитарното» устройство на обществото
сеосъвършенствало, явното робовладство било трансформирано в неявно, скрито робовладелство.
Всичко това беше разкрито в самото начало на книгата, и най-подробно в глава 5. Целия този
процесе назван сега «процес на глобализация». В такъв вид, известнатавсички нам събитийна
фактология на официалната история следва да се разглежда през призмата на «процеса на
глобализация», тоестпрез управлениетона този процес на глобализация. И това е най-главното, което
предстоида направи историческата наука на бъдещето.
На нас, уважаеми читатели, в тази глава остана да се запознаемс още една съставка, която оказва
свото влияние на хода на глобалния исторически процес, на хода на «глобализацията». Тази
съставкае лъжата.

За речта и мисленето

Детство – какво е това? У червеите и змиите детство няма, теот момента на своето раждане стават
самостоятелни. А у птицитевече има, доколкото, излюпилите сеот яйцатаизвестно време ги храни
«мама» и «татко». И колкото по-сложен е устроен живия организъм, толкова по-дълъг е периода на
детството. Възникването на периода на детствотоеобусловено увеличениеу живите организми на
обема негенетическа информация (за човека – социална информация). Човека има най-дълъг период
на детство.
Ние вече се запознахме с това, което отделя човека от животинския свят.На първо място това е
речта. Речта се явява информационна система на кодиране на предметно-образното мислене на
човека. Човек възприема обкръжаващия свят със своите органи на чувствата. Официалната наука
разказва за пет такива органа:
- зрение;
- слух;
- обоняние;
- осезание;
- вкус.
Освен това има още и биополе, чрез което човексъщо така получава информация. За това
подробно ще стане дума в глава 13 «Егрегори». А засега ще се ограничим с официалната гледна
точка. На дадения етап за усвоение на тайните на знанието тя е напълно достатъчна.
Итака, човек вижда Слънцето, слуша пеенето на птиците, осещамиризмата на хвойноватагора и
вкуса настудената вода из ручея… За да не «обърка всичко това помежду му, човек разделя всяко
явление с точна мера, която съответства самона съответното явление. Такава «мера» се
явяват словата.
Гледайки дървото, човек не го назовава Слънце, а птицата не назовава крава.Всеки предмет или
явлениеима свое слово, своя мера. Колкото по-сложно е явлението, толкова повече слова трябват
за неговото описание. Това е особенно важно за взаимоотношенията между хората. Човек казал
 145

словото «дърво». А какво е то? Човек казал «високо зеленошироколистно дърво, стоящосамо в
полето». В този случай картината на дървото е по-пълна.
Човек започнал да говори за това, за което не може разумно да покаже с тяло или ръце на своите
събратя.
Мама-котка «разказва» на своите деца-котетаза всичко, което им е необходимо да знаят със своя
личен пример: «прави като мен». Котетатагледат на мама-котка и повтарят след нея това, което тя
им е показвала. Така те се учат на това, което ще им трябва въввъзрастния живот.
Тук е уместно да се каже и за тези хора, които не са в състояние да изразят своята мисъл със слова
и се мъчат, опитвайки се да я доведат до обкръжаващите с жестове на своите ръце и мимики на
лицето. Това свидетелства или за ниското умственно разитие, сили за някаква случила се деградация
на личността, което и в двата случая е характерно за животинския строеж на психика. Ярък пример
за нещо подобно се явява бившия п-резидент на Русия, Елцин. Спомнете си как той винаги
жестикулираше и кривеше лицето си, проговаряйки своето«нууу…, панимаешь …». Очевидно е, че
подобни «учители» на нищо хубаво не ще ви научат.
Говорящия учител – това вече е значителен прогрес в предаването на необходимите знания.
От това следва важен извод:
Речта е дала на човечеството възможността за предаване на навиците, усвоени от предците, а
не наследими генетически!
Обема на тези навици непреривно растял. Навиците прераствали в система на знанието. И от
поколение на поколение се изисквало все повече и повече време за усвоение на това, което са
усвоили и натрупали предците.
Ние знаем, че освен речта човек обладавал предвиждането на различни варианти на своите
действия. Тоест той разсъждавал, че ако направи нещо «така и така», то ще се получи «ето това», а
аконе направи «така», а «иначе», то ще се получи «ето така», и т.н. На основата на такова
предвижданетой предумислял своите действия, избирайки най-добрия, по негово мнение, вариант за
действие.
Всичко взето заедно (ръце, реч, предвиждане, предумисъл), всичко това позволило на човека да
започне да се защищава от давленията на природната сред на обитание по пътя на създаване на
изкуственна среда на обитание.
Човек започнал да строи жилища, да опитомява диви животни, да сее зърнени култури, зеленчуци,
плодове, да строи транспортни средства (каруци, лодки) и т.н.
С времената тази изкуственна среда започнала да подтиска природната среда.Отначалотова
ставало само в живота на отделни хора. Сега товастава на планетарен мащаб. На това място
рекомендирам на всички читатели да се замислят за това,способства ли тази изкуственна среда на
обитание за усвоението на неговия ГОП, заложен в него Свише, а следователно, съответства ли тя на
замисъла на Твореца?
Още един важен фактор. Обладавайки способността за абстрактно-логического мислене, човек
обладал способността да лъже и да се самозалъгва. Изследванията показаха, че човек лъжес
лявотополукълбо на мозъка си. Дясното полукълбо на човешкия мозък енеспособно на това.Човек
умишлено или неумишлено изразява лъжата с езика.
Езиците на всички народипо светаса част от Общовселенската Мера. И всичко, което съществува
в Мирозданието, всички предмети, явления, закони, всичко, което се случва в социалната сфера, в
живота на обществото, човек всичко това изразява съсслова, тоест наделя го с мера. Но доколкото
човек засегане знае всичконапълноза Мирозданието, тоест не владее описанието на всичко това,
което го има в Мирозданието и действа, не владее Пълната Мера (Общовселенската Мера), а значи и
неговата е само частот Общовселенската Мера, а не цялататази Общовселенска Мера (Пълна
Мера). Засега тази Общовселенска Мера владеесамо Бог.
По този повод трябва да се каже, че Ю.Д. Пастухов убедително доказва, чевсички езици на
народите на планетата са произлезли от един праезик,което е видно от неговата нагледна схема
(приложение 18 схема 24).
Итака, езиците на всички народиса част от общовселенската мера. А у всички народи Делото на
Правдата – това винаги еПравото Дело! Спомняйте си. Ангела-хранителсе намира винаги от
 146

правата/дясната страна, той е на дясното рамо. «Плюнипрез лявото рамо!». Защопрез лявото? Затова,
защото на лявото рамо седи дявола. Затова «левите пари», «ляв товар» и т.н. Помните ли, какво е
казал Сталин в началото на Великата Отечественна война? Той е казал: «Нашето дело е право!
Победа ще бъде за нас!». А можете ли вие, уважаеми читатели, да си представите, че И. В. Сталин
тогава е заявил: «Нашето дело е лево!»? Да си представите такова нещо е невъзможно. Освен това.
Станишев, Първанов и всички от БСП, АБВ и т.н. уверяват народа, че теса «леви»!!! Ну, не е ли
маразм това? Затова у тях нищо не се получава и не ще се получи никога.
От тук следва, че аконякой прави някакво «дело» (кактотой счита), и не е в състояние да говори
правдатавъв всички случаи на живота, то той прави съвсем «друго дело», доколкото лъжата – това
винаги е част от «друго дело». Човек, който лъже:
- или е враг;
- или е биоробот, изпълняващ волята на врага;
- или е «слуга на двама господа», които са «и ваши, и наши».
Извода от тук е пределно прост: не трябва да се лъже! Когато в следващата глава вие, уважаеми
читатели, ще се разбирате със Закона на Времето, върнете се към този момент, спомнете си току що
прочетеното. В новото информационно състояние, със същността на което вие ще се запознаете в
следващата глава, да се лъже или даже нещо да не се доизговаря (особенно от ръководителя) просто
е вредно, доколкото хората няма да разбират това, което се крие зад словата. А не разбирайки –
хората няма да поддържат такъв ръководител. А ако го поддържат, то по Закона на Времето у тях
много бързо ще настъпи разочарование. Спомнете си как народа се разочарова отначало от Горбачов,
а после от Елцин. При което скоростта на разочароване в Елцин бешепо-бърза от скоростта на
разочарованеот Горбачов.
Способност към лъжата – това е способността към нарушение у другите хора правилно да
отразяват обективната действителност, тоест правилно да възприемат обкръжаващия свят, правилно
да разбират и оценяват произходящите събития.
Внедрението на лъжата – това е изкривяване или даже разрушение на чуждата лична мера, тоест
мерата на възприятие и разбиране на конкретен човек или много хора.
На рисунка 10-29 виждате схематично представяне на процеса на възприятие от човека на
обкръжаващия го свят в съпоставка с процеса на триединство.
 147

Вие можете да си представите, че:

1. «Материя» – това са всички предмети и явления обкръжаващи човека в действителността.
Всичко това, започвайки от Космоса, законите на природата, «глобализаторите», глобалната
политика, и завършвайки с явленията на общественния живот на хората и техните битови проблеми.
2. «Информация» – това е съдържанието и образа натези явления, които се отразяват в
съзнанието на човека. Товае запомнящия се от човека пейзаж на природата, лицето на далечен
приятел, кадри от кинофилм, създадения от самия човек образ на героя от прочетена книга, това е
лицето на началника, интериора на неговия дом и т.н.
3. «Мера» – това е слово или съвкупностот слова, с които човек описва съдържанието и образа
на явленията. До колкото точно човек описва със словасъдържанието и образа, до толкова точно той
и ще съвпада със самото явление. Точността на описание на явлението със слова трябва да бъде
доста висока, за да може«словото да не се разминава с делото».
Информация за размишление. Действително, за всяка вещ, за всяко явление в живота ние
можем да намерим съответното слово. И обратно – четейки, произнасяйки или слушайки от други
 148

това или онова слово, ние мисленно можем да си представим образа на нещата или явленията, на
които това слово съответства. А сега – внимание! Има само едно слово, което не ражда у човека или
никакъв образ въобще, или е еднозначно разбираемо и приемано за всички хора образ. Това е
словото Бог.
При процеса на познание човек гледа предмет или изучава някакво явление. У него в съзнанието
се появява образ на това явление, и този образ се описва словом или със слова, тоест
«наделява/размерява се с мера».
След това, произнсяйкитези слова, у другите хора възниква образ, съответстващ на тези слова. И
ако словата са били правилни, тоест съответствали са на явлението, то и появилия се при тези слова у
хората образ ще съответства на това явление, което е наистина.
Тоест, ако възприятието е правилно, то този процес се съгласува, както това е изобразено на
схемата.
А ако възприетият образ е изкривен? На схемата са показани два възможни рубежа на
изкривяване:
1. Рубеж: «образ – слово».
Образа, който възниква у човека, той го наделя с неверни слова, изкривявайки правилния образ.
Такова изкривяване може да стане:
- по незнание. Дълги столетия се е считало, че Земята е неподвижна, а Слънцето и звездите се
«въртят» около Земята. За да преодолеят това заблуждениетози неправилен образ, не
съответстващ на реалното явление) са били необходими огромни усилия и даже жертви.
Джордано Бруно е билизгорен на кладата на инквизицията затова,че посмял да опровергае
този лъжлив образ;
- по умисъл. Умисъла може да бъде:
 злостен;
 незлостен, «от глупост», «по недомисляне».
Към злостния умисъл трябва да отнесем действията на древноегипесткото жречество, даващо на
човечеството лъжливо мирозрение. Що се отнася непосредственно до «словото», то такива лъжливи
«слова» са изложени в Библията.
По глупост и недомислиеплямпатза това, за което те нямат представа, много журналисти,
политолози и водещи на много телевизионни предавания. Те се ръководят от своето самомнение,
сформирано у тях специално от «днешната» система на образование, подчинена на «световното
задкулисие». Пркатически всички сътрудницина такава система на образование (предучилищно,
училищно, висше и академично) сами също така не разбират и не осъзнават тази своя подчиненост
на това, че те формират калейдоскопичен идиотизъм у тези, които те обучават.
2. Рубеж: «явление – образ».
Явлението се възприема в изкривен вид, което създава у човека изкривен образ.
Такова изкривено възприятиеможе да бъде обусловено:
- или от безнравственност;
- или от болно въображение.
Погледнете картините на т.н. «абстракционисти» без всякаква «околокултурна» заблуденост и
сластните словесни бръщолевения и братвежи на възторженните поклонници. Застанете пред която и
да било картина насаме и си задайте въпроса: «Какво е това?». Какво великолепие, красота, дълбок
смисъл в «Черения квадрат» на Малевич? Ако вие сте нормален човек, то вие ще отговорите, че това
са глупости. Това са или глупости на болно въображение (в най-добрия случай), или желание за
заработване на пари от тези глупости, което по своята същност е безнравственно (и това е най-лошия
случай). Просто е необходимо да заявите с цяло гърло «А кралят е гол!», както това направил
малчугана от известната приказка на Андерсен.
Безнравственния образна живота (употребата на всички видове наркотици, в това число алкохола
и тютюна) също пораждат болно въображение – халюцинации.
Естественно, че изкривения образ ще се надели със съответната мера-слово, което не съответства
на това явление, което е всъщност. От рисунката-схема това хубаво може да се разбере.
 149

След разбирането на това, как става изкривяването на тези 2-ва рубежа, трябва да се разбере и
обратния процес. Ражданите от лъжата слова, разпространявани сред другите хора, раждат у
тях съответните лъжливи образи, които не съответстват на тези явления, които са наистина. Но
доколкото словото има (мерата, макар и лъжлива), създаден образ (информация) с това слово или
слова, то в съответствие с триединството се появява и самото «явление» (материализация), появява
се лъжливо явление, появява се чудовище, създадено от самите хора.
У Николай Гумилев (бащата на Лев Гумилев, известния на много със своята «теория на
етногенезата») има такова стихотворение, което се нарича «Слово». Първото четверостишие в него е
такова:
В оня ден, когато над света нов
Бог склоняваше лицето Свое, тогава
Слънцето възпираха със слово,
Словом разрушаваха града.
Осъзнатото разбиране за триединството като ПРОЦЕС дава и разбиране за това, че
действително, словом може както да се съзидава, така и да се разрушава.
Тук е важно да се разберем още и с това, което носи в себе си словото «понятие». С какво се
отличава «словото» от «понятието»? Търсим в речника на Дал.
«Понятие» – понятен, разбираем и пр. см. разбирам. Намерихме «понимать».
«Понимать», да понятнешнещо, – да постигаш с ум, да познаваш, да разумееш, да вразумяваш, да
обгърнеш в смисъл, в разум; да намираш в какво е смисъла …
Не, нещо не е съвсем понятно…
Аха, ето го! Ето същността на словото «понятие»: За водата: покрива разливи, заливи,
наводнява, потопява. Това е когато рекичката се разлива на пролет и залива ниските брегове. Тях
още ги наричат «понятие на брега». Тук смисъла е в това, че водата обхваща големи пространства.
Когато словото може да се трактова от хората по различен начин – това е просто «слово». Но когато
смисъла, същността на словото обхваща огромен брой хора и всичките еднакво еднозначно
разбират/понятват това слово (съчетание от слова), то това вече е «понятие».
За какво са всички тези разсъждения? А ето за какво. Ако лъжливата представа за нещо обхваща
множество хора, тотова става «лъжливо понятие». То поражда лъжливо явление, което няма място
в Мирозданието, то не е предвидено от Бог.
А колко такива лъжливи слова и понятия има в нашата реална деятелност! Ние фактически
сега живеем в свят на лъжата. Лъжата ни залива от телевизионния екран, от страниците на
вестниците, от устите на «авторитетни» хора. Всичката тази лъжа ражда у множество хора
неправилна представа за обкръжаващата действителност и неправилно разбиране за всичко
произходящо. Ние пак ще се върнем към тази тема, към «словата» и техния смисъл, ще се върнем
към «понятията». А засегаще направим поредния извод:
Способността на човека към лъжа и самозалъгване също е станала фактор за развитие на
културата (за съжаление водещ фактор) и като следствиефактор на глобалния исторически процес
(ГИП) в глобалния еволюционен процес (ГЕП) на биосферата на планетата Земя. Тоест, лъжата е
станала фактор на развитие на биосферата! А това не съответства на замисъла на Бога. До какво
може това да ни доведе всички нас – трябва да е очевидно за здравомислещите хора. Впрочем, може
да се каже не «може да ни доведе», а «вече ни е довело» …
С появата на планетата Земя на човечеството е започнал глобалния исторически процес. Ние
разкрихме «тайната» на раждане на човечеството, неговотозапочване и развитие на най-началния
етап. В по-нататъшнатасърцевина съставляваща историята на човечеството е бил процеса на
глобализация, за който идеше реч в началото на книгата и конкретно в глава 5. Вървяло
строителството на глобалната неволна пирамида. Грешката, заложена в самото начало нанейното
строителство, заложена «във фундамента», довела до това, че сега тази пирамида се руши.Този
процес е неизбежен. За това ще тръгне реч в следващата глава.

Глава 11
 150

Тайната за рушене на глобалната пирамида на «световния ред»

«Но против Закона на Времето науката е безсилна…»
(А. С. Пушкин)
Закона на Времето

В глава 5 беше разкрита тайната за строителството на глобалната пирамида на неволната

цивилизация на нашата планета. Устойчивостта на отношенията между хората в тази пирамида се е
обезпечавала с дозирано даване знания на хората. И следва да се признае, че тази пирамида е стояла
векове. Така ли ще бъде и занапред, за винаги? Не! Пренебрегвайки цялата мерзост, произходяща
около нас, ние сега живеем в удивително време, когатотази пирамида започна да се руши. Процеса на
рушенее обективен и «да се отметнат» от него не ще им се удаде. Ето в какво е работата.
Живота на хората – това е процес на непрестанно обновление на информационното състояние на
обществото. «Всичко тече, всичко се изменя», – казал древния философ. Менят се самите хора, мени
се и обкръжаващия ни свят. Може ли някак да се из-МЕР-и този процес?
По принцип, всеки процес, поддаващ се на периодизация, може да бъде избран в качеството си на
еталон-измерител на времето. Съответно, историческото време може да се измерва:
- в единици на астрономическото време, както това е прието в наши дни (години, дни, часове,
минути);
- в единици на биологическото време, тоест продължителността на царстване, както това е
показано в Библията и което до сега се е съхранили в Япония («времето на царстване на цар
Давид», «времето на царстване на цар Соломон» и т.н.);
- в единици на социалното време («епоха на парното мореплаване», «епохана парните
машини», «период на ламповите ЕВМ» и т.н.).
При необходимост астрономическия еталон, биологическия еталон и социалния еталон на
време могат да бъдат съотнесени едни с други (сравнени, съпоставени). Може да се проследи как се
е изменяло това съотношение в историческото развитие.
Хората се раждат и умират. Едно поколение хора идва на смяна на друго. Но всеки човек обладава
изключително свой генокод. Тоест от поколение на поколение в човешкото общество става
непреривно обновление на комбинациите на генокодове. А, както е известно, генокодовете носят в
себе си информация. Затова може да се говори за обновление на информацията на генетическо
ниво.
Какво може да се вземе в качеството на «единица за измерение живота на поколенията хора»
(обновлението на информацията на генетическо ниво), какво време? Сега продължителността на
живота на човек е приблизително 60-70 години. От тях 20-25 години той се е учил и активно в
живота на обществото не участва (период на растеж и обучение). От 50-55 години основната маса
хора на тази възраст започват да си отиват в своите проблеми (здраве, бит, пенсия и т.н.) и странят от
общественния живот (периода на стареене). На активния живот на едно поколение остават едва20-
25 години. Именно за това времевсякопоредно поколение привнася в обществотонещо свое. Тази
цифра може да се вземе в качеството на «единица за измерение периодичността на смяната на
поколения».
Но главното е в това, че тази цифра (20-25 години) съвпада също и ссредностатистическото време
за раждане на първото дете у жената. Кога се обновляват генокодовете? Когато се раждат нови
хора! Затова може смело да се каже, че при смяната на поколенията върви обновление на
информацията на генетическо ниво. Затова средностатистическата възраст на родителите при
раждането у тях на първото дете (а това са 20-25 години) може да се вземе в качеството на
еталонното време за обновление на информацията на генетическо ниво.
Ако има периодичност на процеса, то нея може да я изразим чрез честотата. Ще назовем тази
честота обновление на поколенията – «биологическа честота» (честота на обновление на
информацията на биологическо ниво, на генетическо ниво). И ако погледнем на нея в течение на
целия глобалнен исторически процес, то ще се окаже, че тя практически не се е изменяла. Да, били
 151

са случаи, когато първото дете го раждали даже девойкина 10-12 години. Така вестник «Аргументи и
факти» от 25.01.2006 г. съобщи за това,че в г. Волжски, който е рядом с Волгоград, успешно
преминало раждането у 11-годишната циганска девойка Бащам, която родила син Митю. А в
Румъния една жена Андриана Илиеску родила първото си дете (дъщеря) на възраст 67 години! Вярно
е, това раждане се е състояло благодарение на изкуственно оплождане. За това разказва същия
вестник. Рекорда на естественните раждания се явява възраст на 63 години и 9 месеца. Той
принадлежи на американката Арсели Ке, която установила този рекорд на 7 ноември 1996 година. За
това ни оповести вестник «Версия» №43 от 6,11.2006 г. Но без да гледаме рекордите, все пак
средната възраст е била и си остава 20-25 години. Затова и честотата на смяна на
поколенията може смело за средното да се счита постоянна!
А как се изменя, обновява обкръжаващия човека свят? Какво и как в него се «ражда» и «умира»?
Имам ли тук някаква периодичност?
Ако замислено се разгледат всички природни явления, то всичко засега познато на човека е
подчинено на определени колебания (ритми, честоти): зима – лято, ден – нощ, сухо – дъжд, тихо –
вятър (щурм) и т.н. Човек към тези известни колебания отдавна се е приспособил. Ако хората,
например, не се бяха приспособили към смените на летатаи зимите, тоте биха измръзнали, както
мамутите.
Но човек не само живее в природата, той може да се бърка, да се намесва в обкръжаващия свят.
Той строи и взривява, изгаря дървета и ги сече, пресушава реки и прокопава канали, изобретява
всевъзможни технически устройства и т.н. Тоест в съществуващата на Земята биосфера, създадена
не от човека, човек по свое усмотрение създал техносферата, която той непрекъснато
«осъвършенства». Има ли някаква периодичност в този процес на «осъвършенстване»? Оказва се, че
има! Нашата цивилизация е основана на производството, затова най-показателен за характеристиката
на този процес ще бъде избирането на времето за «моралното» стареене и смърт на техниката,
технологията. Просто казано, трябва да се вземе периодичността на обновление на технологията и
техниката.
Ще разгледаме този пример в една от областите на деятелност на човека – транспортните
средства. Изобретил човек колесницата (каруцата, каретата) и тя служила без същественни
изменения СТОТИЦИ години. Изобретил човек паровоза. Конструкцията на това транспортно сред-
ство сеизменяла през ДЕСЕТКИ години (паровоз, топловоз, електровоз, монорелсова железница …).
С изобретяването на автомобила обновлението тръгнало вече през ЕДИНИЦИ години. Същото е и
със средствата за свръзка: отначало били бързоходци, после гълъбна поща, след товапо пощата,
телеграф, телефон, спътникова връзка…
Същото е и с лекарствата…
Може да се приведат маса примери от различни области на живота на обществото. Но общото за
всички примери ще е факта, че в хода на глобалния исторически процес честотата на обновление на
технологията и знанията в различните области на деятелност на хората през цялото време се е
увеличавала, протичало е «забързване» на процеса на стесняване на остарялата технология и
замяната ѝ с нова.
Ще назовем тази честота на обновление на технологията – «социална честота» (честота на
обновление на информацията на социално, негенетическо ниво). Тя в глобалния исторически процес-
не е била постоянна. От началотя се изменяла много бавно (стотици години), после по-
бързо (десетки години) и сега много бързо (единици години).
Ще съпоставим тези две честоти («биологическата» и «социалната») една с друга (см. сх. 11-1).
«Биологическата» и «социалната» честоти са изобразени за нагледност във вид на синусоид,
познат на всички читатели от училище.
 152

По-рано, многостотици и даже хиляди години «БИОЛОГИЧЕСКАТА ЧЕСТОТА» била повече,

от колкото «социалната».
В първата половина на 20 век честотите на биологическото и социалното време съвпаднали,
настъпил един вид «резонанс». В тези условияна всяко ново поколение се налагало да обновява
знанията на предишното поколение. Това е било много опасно време за човечеството, доколкото се
изисквало бързо преосмисляне на това, което било създадено съвсем неотдавна. Това се касае на
първо място за създаденото тогава ядренно оръжие, и други средства за масово поразяване. Именно в
този период време са станали две световни войни, протекли волни революции (революция е имало не
само в Русия, но и в Китай, Монголия, Унгария, Германия, Мексико и т.н.). Именно в това опасно
времее управлявал СССР Йосиф Висарионович Сталин.
Започвайки от средата на 20 век ситуацията качественно се изменила. Сега «СОЦИАЛНАТА
ЧЕСТОТА» е станала повече от «биологическата»! Тоест станало е изменение на
СЪОТНОШЕНИЯТА на честотите! И това е закон!

Изменяне логиката на жизненно поведение на хората. (Смяна на логиката на социалното

поведение)

Ние живеем в удивително време. Никога преди човечеството не се е оказвало в такова

информационно състояние, в което то се намира сега. Това стана за пръв път за цялата
многохилядолетна история на човешкото общество!
 153

По-рано на протежение на целия живот на един човек и живота на едно поколение хора
изменнения практически е нямало (или ги е имало много малко). Проживял човек живота си, и нищо
около него не се изменяло. А ако нещо се изменяло, то хората постепенно, не бързайки, успявали да
се приспособят към тези изменения. В тези времена, когато било огласено «Второзаконието»,
технологията и техническите решения не са се обновявали с векове. Тоест в началото на библейската
експанзия, на несправедливата концепция за управление на обществото през технологически
неизменимия свят преминали много поколения. И тогава, в това времес догмите на учението,
технологиите били малко подтиквани към изменения. Така например, доктор в средните векове
получавал определен набор от знания и навици («да пуска кръв», което ще излекува болния), работил
с този багаж цял живот, могъл да предаде тези знания на своя син и даже внук, и това било
достатъчно за тяхната успешна професионална деятелност и безбеден живот. А в църковния живот
догмите въобще били непипани.
Сега за времето на живота на един човек и живота на едно поколение се случват многократни
изменения в обкръжаващия свят (изменения в информационното състояние на обществото).
Сегаза живота наедно поколение стават няколко смени на технологията, технически решения,
теоретически знания и практически навици, необходими за поддържане на достигнатото ниво на
живот и по-нататъшен ръст на материалното и социалното «благополучие» на човека. Това, същото
се случва и в «общественния» живот, в който на глобализаторите им се налага да удържат тълпо–
«елитарната» пирамида. Примери:
1. Сметачи – аритмометри – грамадни лампови ЕВМ – ЕВМ на транзистори в грамадни зали –
персонални ЕВМ на писмена маса …
2. Фотоапарат – кинематограф – телевизор – видео – цифрови видео-технологии…
3. Християнство – троцкизъм - марксизъм – болшевизъм – плюреализъм …
4. «Култа» към Сталин – «отшумя» Хручов и неговия «култ» – «застоя» на Брежнев –
«дисциплината» на Андропов – К. У. ЧЕРненко – «перестройката» и «гласността» на Горбачов – «де-
мокрацията» на Елцин …
И всичко причислено е станало за времето на живот на един човек, на всеки човек от едното, а и
две съвременни поколения.
Това качественно ново информационно състояние на обществото изменя отношението на
всички хора към случващото се около тях. Това се отнася и за психологията на множество хора,
нравственно-етическата обоснованост и целенасоченостна тяхната деятелност, избирането на
средства за достижение на техните цели,тоест всичко това, което може да се нарече логика на
социалното поведение. Тази логика на социално поведение на хората може да се определи по
масовата статистика на психологията на множеството личности, изразяваща се в реални факти от
живота. Тоест, ако в началото на 20 век абсолютното болшинство хора под въздействието на
определени обстоятелства приемаха едно решение, то в началото на 21 век под въздействието на
подобни обстоятелства абсолютното болшинство хора ще приемат съвършенно друго решение. Ако
15-20 години назад човек в определена ситуация се е държал по определен начин, то сега в същата
ситуациятой няма да действа така, както той е действалпо-рано. Става смяна на логиката на
социалното поведение на хората. И което е много важно –този процес е обективен! Тоест той не
зависи от това, има ли изменение в поведението на някой от множеството хора или не, разбира ли
този «някой» случващото се или не. Това изменение в умовете на хората става неизбежно! У хората
сегасе появи обективна възможност да сравняват, да съпоставят «едно» с «друго» и да правят от тези
сравнения изводи. По-рано такава възможност нямаше. А какво следва от това?
1. В областта на знанието.
Ако за едно поколение се сменят няколко технологии, на хората им се налага самостоятелно да
осъвършенствуват своята квалификация. Иначе пропадаш. В такъв образ, се появяват нови зна-
ния у много хора. Закона на Времето води до краха на тълпо–«елитарната» система. По-рано за
това, за да живее по-добре, робовладелеца е бил принуден да дава на роба само една порция знания.
Това се отнасяло и за надзирателите («елита»). Робите и надзирателите, добре изпълнявайки на
базата на тези знания своята работа, обезпечавали на робовладелеца безопасен, безгрижен живот.
Съвременния робовладелец за това, че неговите роби и надзиратели да работят по-добре и да донасят
 154

«прираст», трябва непрестанно да им дава все нови и по-нови знания. Но ако робите и
надзирателитеще узнават все повече и повече, то те ще престанат да бъдат роби! А ако не им се дават
нови знания, робовладелеца няма да може да живее все по добре и богато! Затова съвременните
робовладелци са принудени да дават на робите и «елита» все нови и по-нови знания! В допълнение
на това робите сами са се научили да придобиват нови знания. Системата на тълпо–«елитаризма» е
зашла в задънка. А какво значи това в условията на библейската цивилизация? Това означава загуба
на контрола за разпространение на информацията в обществото. А това означава загуба на власт,
тоест загуба на управление. Което ние сега и наблюдаваме.
2. В областта на икономиката.
С намаляване периода на обновление на технологията (сега по-малко от 5-7 години) грешката
на управление в икономиката езапочнала рязко да расте. Проявлението на товае ръста на
инфлацията. Натрупването на пари става безсмисленно, а вкарването им в нови технологии без смяна
на концепцията на управление още повече увеличива грешката на управление. Този процес може да
се назове саморазрушение на управлението на производството.
3. В областта на идеологията.
Тълпо–«елитаризма» е бил устойчив, докато една идеология (религия) обхващала живота на
много поколения. Сега това го няма. Сега се изисква «промиване на мозъци» на едно и също
поколение няколкопъти за периода на неговия живот. А това у много поражда въпроси. Заставя ги да
мислят за причините на «честото промиване». И намират отговори. Това ние също наблюдаваме сега
у нас.
В тези условия тълпо-«елитаризма» може да се поддържа само изкуственно, за сметка на
биороботизацията и тълпите и «елитите». За това се вкарват в действие средства за въздействие
върху психиката на хората. Спекътра на средства е широк. От тютюна, алкохола, наркотиците, до
психотропните оръжия, всевъзможни извращения и саентологии.
Но главното средство е биороботизацията, използвано от съвременните псевдожреци – това е
информационното въздействие, създаването на калейдоскопа от факти («каша» в глават) без
обяснения на причинно-следственните връзки, тоест скриване на фактора на управлениена всички
общественни процеси в света (всичко това, което е изложено в ДОТУ). И особенно успешно всичко
това се решава с помощта на телевизията.
Жак Атали, бившия съветник на президента на Франция Франсоа Митеран, бившия директор на
ЕБРР (европейската банка за реконструкция и развитие), а освен това е и един от тези, които
разработват за глобализаторите стратегията на бъдещето, в своята книга «На прага на новото
хилядолетие» дава на глобализаторите такъв съвет. В надигащото се общество на бъдещето трябва да
се дава на всеки човек магнитна карта, в съответствие с която той ще получава съответната «доза
образование». Е, как ви се струва? Вие искате ли вашите внуци да получават такива картички?
Но ако изменението на съотношението на честотите вече е произлязло, вече е станало реално, то
смяната на логиката на социалното поведение на хората още не е стигнало до край, то все още
произлиза. Та човек не е включвател - «включ»–«изключ», него мигновенно не ще го измениш. Чо-
век е инерционна система. Всеки човек и общество като цяло са започнали да се изменят.
Изменението – това е процес. Този процес на смяна на логиката на социалното поведение сега и
върви в обществото. У някоитози процес протича бързо, у другипо-бвано. Но той върви и не може да
бъде спрян, защото той е обективен.
Така, съвременния лекар не може да се ограничи в своята практическа работа само с едно
«кръвопускане», както това е било възможно в средните векове. Съвременния лекар, за това да «бъде
в крак», е длъжен да следи за вички новинки, по-нови лекарства, технологии на лечение, апаратура и
т.н., и т.н. Всичко това заставя лекарите да преразглеждат отделни свои минали възгледи за
лечението на човека.
Постоянно увеличаващия се обем информация «напряга» не само лекарите. Свързочниците и
учителите, пилотите и железничарите изпитват необходимост постоянно да преминават курсове за
повишение на квалификацията. А така, както плътността и скоростта на информационния поток
продължава да се увеличава, то сред тези и други специалисти започва да възниква смяна на
 155

логиката на социалното поведение. Хората започват да разбират, че трябва нещо да се сменя в

живота на обществото, иначе те могат да «потънат» в този потокот нова информация.
Особенно това се касае за управленците. Колкото по-високо е нивото на ръководителя, толкова с
по-големи потоци информация на него му се налага да се сблъсква. И ако той от всичкия
тозиогромен поток информация не може да извади най-важната информация за себе си и за сферата
на деятелност, в която той е зает, информацията, от която зависи успеха в неговата работа, то краха е
обезпечен и за ръководителя, и за работата, за която той отговаря. За да не се случи крах,
ръководителя е длъжен да обладава различаване, тоест способността да отличава главното от
второстепенното. А това е възможно само тогава, когато у ръководителя има цялостно мозаечно
мировозрение, ако ръководителя владее «мерата», ако е способен да съ-раз-мер-ява по между им
множеството фактори.
Друг пример. От библейски времена хората са се тровили с различни «затъпяващи»: тютюн,
алкохол, наркотици. Употребата на тези отравящи вещества оказвала влияние в основната маса само
на здравето на потребителите, а не на качеството на техния живот в обществото. Не било известно
или щателно се е скривало пагубното действие на тези вещества на мозъка, на мисловната дейност на
човека. От «отравянето» на мозъка се губи способността за усвояване на големи обеми информация
(а ипри това информацията е взаимозависима) и переработването ѝ. Именно затова в наши дни
огромно количество хора не може да се адаптира към новото информационно състояние на
обществото. Такива хора се успиват, губят работа, не могат да разберат, какво става, завършват
живота си със самоубийство. Но има хора, които са разбрали, че здравословния начин на живот –
това е влизане в саморегулация – необходимо условие за съществуването на човека на бъдещето.

Крушението на глобалната пирамида

От всичко изложено горе следват много сериозни изводи. Ще отбележим най-главните:

1. В наше време всеки човек е принуден да се приспособява под непрестанно изменящите се
условия на средата, в която той живее. Ако той не успее да направи това, уви – такива хора ще
измират «като мамутите». Спомняйте си материала от глава 10.
2. За да умее да се приспособи, съвременния човек е длъженда умее да усвоява, да овладява нови
знания непрекъснато в течение на целия си живот. Сегае малко, че си се научил да работиш на
някакъв станок или на персонален комп. Ако се появят нови трябва да умееш да ги усвоиш. А за
това, на първо място, трябва да си готов психологически, а на второ място, трябва да умееш да се
учиш самостоятелно през целия си живот.
3. От т.2 следва, четрябва да се мени цялата днешна съществуваща система на образование, която
учи определена фактология, но не учи как да се самообразоваш в течение на целия си живот.
4. Закона на Времето привежда към крах тълпо–«елитарната» система.
По-рано за това, за да живее по-добре, робовладелеца е принуден да дава на роба някаква една
порция знания. Това се касаело също и за надзирателите («елитите»), на които знания давали малко
повече, от колкото на робите. Роба и надзирателя, добре изпълнявали на базата на тези знания своята
работа, заедно с другите такива роби и надзиратели, като «всеки вършел своята работа»,
обезпечавайки на робовладелеца безопасен, безгрижен живот.
Съвременния робовладелец за това, за да работят по-добре неговите роби и надзирателии да му
носят «приход», трябва непрекъснато да дава на робите и надзирателите («елита») нови знания. Но
ако робите и надзирателитеще знаяти разбират все повече и повече, то те ще престанат да бъдат
роби! А ако не дава на робите нови знания, робовладелеца не ще сможе да живее по-добре и все по-
богато! Затова съвременните робовладелци са принудени да дават на робите и «елита» все нови и
нови знания! При това робите сами са се научили да овладяват нови знания. Получава се така, че
системата на тълпо–«елитаризма» сама се е завела в задънка!
5. Това води до туй, че «пирамидата на знанието» започва да се разтичана долу (както се топи
фунийка със сладолед), защото на «долните слоеве на обществото» трябва да се дават все нови и по-
нови знания. Получава се, че и робите, и надзирателите започват да овладяват знания, които по-рано
били достъпни само за «жреците».
 156

6. Но като се руши «пирамидата на знанието», такасе руши и «пирамидата на властта», защото

именно на монопола на знанието се е поддържала нейната устойчивост.
Толкоз! На Глобалната неволна цивилизация обективно ѝ е дошъл краят. Закона на Времето
издига необходимостта за създаване на нов модел на общество и такъв замисъл на жизнеустройство,
които биха отговорили на обективно усложняващите се условия, тоест на това, което много хора
наричат «повеля на времето», «изисквания на живота». Тоест Закона на Времето обективно не
позволява на ГП («световното задкулисие») да управлява по старому.
8. Да се управлява нещо е възможно само при условие на това, че обекта (процеса) на управление
се държи предсказуемо. Ако поведението на обекта (процеса) е непредсказуемо, то да се
управлява той е невъзможно по принцип. Например, движението на пиян шофьор на
автомобил. Да го управлявае с помощта на светофари и милиционери е невъзможно, защото
неговото поведение и действия са непредсказуеми. Но можеда бъде и наобратно, трезвен водач
в сложна ситуация извършва правилно необходимото маневриране. Ако милиционера, не
виждащ цялата сложност на ситуацията, се опитва да управлява такъв водител, то до нищо
хубаво това няма да доведе. Сега си представете на мястото на водача съвременния
предприемач, който складиращата се и често изменящата се по Закона на Времето ситуация
заставя да «маневрира» в определен вид. А на мястото на милиционера поставете банкера или
някакъв инспектор, който не знае и не иска да разбере Закона на Времето и смяната на
логиката на социалното поведение. Какво ще стане? «Вопросы есть? Вопросов нет». – както
казваше другаря Сухов. Вместо предприемача и банкера може да си представите главата на
региона и някакъв началник от София. Такава ситуации може да си представите множество.

Общиизводи

1. По отношение надържавното управление казаното означава, че властта, не чувстваща и не

разбираща произходящата в обществото смяна на логиката на социално поведение на своя
народ реално ще бъде безвластна, т.е. нейните действия няма да водят до очакваните резултати. С
други думи, концепцията (системата възгледи) на управление на обществото е длъжна да съответства
обективно на действащата в обществото логика на социално поведение на цялото множество хора в
различните социални слоеве.
2. Ако логиката на социалното поведение на абсолютното болшинство хора в обществото се е
изменила, то по-рано използваната концепция на управление в такова ново общество вече не ще
работи. Нужна е нова, която би съответствала на новата логика на социално поведение на хората.
3. Западната наука нищо не предлага за изход от глобалния кризис. Нова концепциия у тях няма.
«Задкулисието» търси изходи от създадената ситуация. Един от тези изходи според тяхното виждане
се явява намирането на някакъв «авторитет-вожд» на световно ниво на «авторитетност». В
качеството на възможен вариант те разглеждат «появата» на месия – наследник на И. Христос (второ
пришествие). За това работят съответните книги, тип «Свещенната загадка».
4. Но у нас има такава концепция! Това е КОБа. Тя е цялостна, дълговременна и открита за всички
членове на обществото. Тя решава главната задача – обезпечава устойчиво по предсказуемост раз-
витие на Родината ни. И друга, по-обхващаща концепция в страната няма. (Това беше потвърдено на
парламентарните слушания в Държавната дума на 28 ноември 1995 година.) Въпреки това върви
нейното замълчаване.
5. Защо върви нейното замълчаване? Причините са няколко. Но що се касае до официалната
наука, ответа е такъв:
Какво значи да се признае КОБа? Това значи да се разпишат в пълна несъстоятелност всички
наши академични науки. Това значи, че всички отечественни «авторитетина науките» трябва да
поставят под съмнение своето материално и «морално» благополучие. Това е страх за извършеното
със страната, защото неграмотните политици се опират на неграмотни, но затова титуловани
академици. И при «разбора» политиците обезателно ще покажат с пръст тези учени, които са им
давали съвети.
 157

Учените и управленческите «елити» са длъжни да разберат това ясно за себе си. А КОБа се
разпространява бързо, особенно в студентската среда. Ако «елита» не разбира произходящото и
мисли, че нищо не произхожда, то той дълбоко греши.
Кузма Прутков казваше: «Много неща за нам са непонятни не затова, че понятията ни са
слаби, но затова, че не всички неща влизат в кръга на нашето понятие». От тук извода е прост –
на «елита» е необходимо да разширява кръга си на понятие.
А «елита» закрива очи и формира у себе си илюзия за обективността, което поражда илюзия за
управление. Но помнете – резултата от всичко ще бъде не илюзорен, а напълно реален и позорен за
вас. И вашето разочарование също ще бъде реално. И да не говорите после, че не сте чули.

Нищо у тях не ще се получи

От тази гледна точка ще погледнем процесите, произходящи в последно време в Русия. Стоящите
зад «кормилото» на властта Горбачов, Елцин, Руцкой, Черномирдин, Примаков, Лебед и т.н. не
пожелаха (а може би просто не можаха да разберат с оскъдните си мозъци) да осъзнаят
произходящата смяна на логиката на социалното поведение. А до тях КОБа беше доведена.
Практически до всички тях. Започвайки «от Кремъл до тези в самия карй». Започвайки от Елцин и
завършвайки с губернаторите и главите на много градове. Всички ръководители сега вече бивши в
съществуващи партии. Всички «авторитетни» общественни деятели. Не можем да изчислим всички,
на които КОБа се даваше започвайки от 1994 година. Мълчат… Защо? Как така – та нали са «елита»!
И къде сега са всички тези «авторитети»? Бившия и вече покоен п-резидент Елцин на цялата страна
така и каза: «Простете, руснаци, аз не не можах да направя вашия живот по-добър!». За днешните
ръководители ще стане реч в приложенията.
Същото се отнася и за «вождовете» на всички национални, патриотически, марксистски,
монархични и демократични партии. Стерлигов, Баркашов, Макашов, Зюганов, Тюлькин, Анпилов,
Жириновский, Явлинский, Немцов, Глазев, Рогозин… Колко години те нещо плямпат от трибуните,
но нищо не могат да изменят. И тихинко един след друг си отиват в небитието. Защо? Защото на
разбират Закона на Времето. А до знанието на всеки в неговото време КОБа беше доведена.
У Ф.И. Тютчевима прекрасни стихове:
Нам не е дадено да предугадаем.
Как нашето слово ще се отзове…
Фьодор Иванович е можел да счита така, доколкото той е живял в старо информационно
състояние, когато технологията се е обновлявала бавно. Тогава, във времената на Тютчев, някой
изкажел нещо ново, а как то ще се окаже на практика – съвременниците на този човек няма да
разберат, защото ще отидат на оня свят.
В новото информационно състояние да бръщолевиш за това, за което нямаш представа, не се
препоръчва, доколкото ако това е глупост, то тя ще се прояви ощев живота на твоите съвременници.
Пример за това е тъмнината! Уж такъв «авторитет» за народа беше Горбачов! А сега цялата страна го
ненавижда. А Елцин? А Мавроди? А Баркашов? А… Списъка с развенчани «герои» можете да
продължите сами. В това число и на регионално, и местно нива. Такава участ чака и Станишев, и
Кунева, и Борисов, и Местан, и Плевнелиев, и Сидеров и... Уверявам ви, че много скоро всичките им
поклонници ще ги проклинат с такова усърдие, с което те сега се застъпват за тях.
Това се касае и за всички «духовни» «вождове» и «лидери».
Всичко това става по Закона на Времето, доколкото в новото информационно състояние всичко
лъжливо и невярно много бързо се предава пред лицето на своето общество.
Цялата страна и целия свят знаят, че у нас законите не работят. А защо те не работят? Те не
работят затова, че депутатите изобретяват някакъв «икономически закон» за днешния ден, но по
Закона на Времето икономическата обстановка след половин година се изменя, и изобретения от тях
закон става спирачка. Пример за това е тъмнината! Новото информационно състояние на обществото
изисква принципално друг подход към законотворчеството.
Някои ще кажат: «А как е на Запад? Та нали там всичко е добре». На Запад не всичко е толкова
добре, както много считат. Ние ще отбележим във връзка с това само един момент. На Запад
 158

отношенията между хората са се формирали на протежение на няколко столетия в старото

информационно състояние, когато всичко е ставало бавно. В частност натрупването на капитала.
Сега малко са тези, които знаят, че предците на днешните магнати Морганови са били пирати.
Постепенното натрупване на капитала изглеждало в очите на тогавашната «общественност»
естественно, хората постепенно са свиквали със случващото се. В резултат днес пирамидата на
западния модел на тълпо–«елитаризма» изглежда така, както това е представено на сх. 11-3.

Но и на Запад тази пирамида се руши по Закона на Времето, вярно по-бавно, от колкото това става
у нас. Ръководството у нас се опитва да възпроизведе подобна, обречена на крах пирамида, у себе си,
с последни сили напъвайки се да създаде «средна класа».
У нас «натрупването на капитала» е станало практически мигновенно за сметка на очевидното
договаряне на най-високо равнище и последвалото след това откровенно разграбване на страната.
Станало предочите на целия народ. Сега тази мерзост и несправедливост крадците и бандитите се
опитват да я узаконят. Но главното не е в това. Главното е в това, че това е станало в новото
информационно състояние! В състоянието, когато всички наоколо се сменят много бързо, вследствие
на което се сменя логиката на социалното поведение на людете.
А сега си представете, че са живели двама другари, учили се заедно в училище, във ВУЗа. Но в
годините на «голямата хапка» единия из другарите, бидейки посветен в това, че може смело да хапе
и знаейки че нищо след това няма да му се случи, отхапал и станал «собственник», «крупен
бизнесмен». А другия, не бидейки посветен, се стеснялвал да хапне. Но после се опомнил, а «влака
вече тръгнал». А той вече много «разбрал» и доста неща му станали ясни (както считал той сам, в
съответствие със своята съвест). И този другия си мисли: «А с какво аз съм по-лош? За него може, а
 159

за мене не! И той на мене, гадта, не ми каза вовреме как трябва да се прави…». В резултат работата
завършва с убийството на приятеля и присвоение на неговото богатство. Такива примери множество.
Ето за какво сега стенат демократизаторите. Те стенат за извършената преработка на
собственността в полза на спец. службите. А какво е станало? «Посветените» в «голямата хапка»
демократизатори заграбваха всичко, което можеше. А болшинството офицери от спецслужбите им
«пазеха тишина». Но после се оказа, че офицерите няма с какво да си хранят семействата. А по
Закона на Времето те бързо «влязоха» (както им се струваше) в тайните на «голямата хапка». И те за
себе си решиха: «Ах, гадове! Почакайте! Ние всичко ще ви вземем и сами ще станем богати». И
започнаха да действат. И действат… А демократизаторте стенат…
Но «против лома нет приёма, если нет другого лома». И у спец. службите възникнаха проблеми –
по Закона на Времето. Аз бях в един далечно-краен регион на Русия. Там възникна типичната
ситуация. Бидейки глава на местната спец. служба, този глава нещичко «променил» под себе си,
създавайки специфичните условия на работа за фирмата на своя син. Но този глава вече беше на
възраст и беше принуден да излезе в пенсия. Новия глава на местната спец. служба стана млад и
«перспективен» офицер, у когото също имаше семейство и деца, които също искат, че у него в
семейството да бъде «всичко, както у хората ». И у ветерана със сина «възникнаха проблеми». За
тези проблеми този ветеран със сина ми разказа на мен, надявайки се на помощ от Москва. И смях! И
грях! А колко подобни примери по страната. Но най-страшното е в това, че в скоро време и този
млад офицер от спец. службите ще стане ветеран… И…
Във всичко разказано има прост очевиден извод. Това, което се е вършило на Запад в миналите
векове, в наше време у нас не ще се удаде да се повтори! По Закона на Времето! Нищо у вас,
«господа демократизатори», няма да се получи!
Вие сега се опитвате да удържите ситуацията, дори и такава редка, каквато се явява тя. Вие се
надявате, че ще минат няколко години, всичко ще поутихне, всичко ще се смири, всичко ще се
«успокои». Не се надявайте! Няма да се «успокои»! Няма да слегне! И главното – никога! По Закона
на Времето!
Ако логиката на социалното поведение на цялото множество хора в обществото се изменя, то
преди работоспособната концепция на управление обществото губи своята работоспособност. И
горко му на този, който не приеме това като обективна даденост, доколкото новата логика на
социалното поведение неизбежно рано или късно се изразява в качеството си на нова концепция
на управление на обществото и ще породи съответстващите ѝ властни отношения в обществото.
В нашата страна процеса на смяна на логиката на социалното поведение на хората върви с пълен
ход. Върви той и на Запад, и на Изток, но там този процес върви доста по-бавно. Нещо подобно на
това, което сега се случва в Русия, предстои да преживее и «благополучния» Запад. При това следва
да се знае, че процесите, които ще тръгнатна Запад, ще протекат доста по-болезнено, отколкото това
става сега в Русия. Защо? Защото на Запад хората са по-малко приспособени към понасяне на тяги и
незгоди. Но най-главното се състои в това, че народа на Русия е преодолял два типа атеизми:
- идеалистическия атеизъм;
- материалистическия атеизъм.
Запада е «застинал» на етапа на идеалистическия атеизъм. По-подробно за това реч ще тръгне по-
късно. Така че Русия и тук е «преди цялата Планета!»
Затова който и да е в наше време глава на нашата държава, у него има само два пътя. Или,
да оставав «блатото» на концептуалната неопределеност, вкарвайки страната в кървав безпредел, а
след това да повтори фразата на Б. Елцин. Или, да вземе на въоръжение Концепцията за
Общественна Безопасност, да приведе общественните процеси в съответствие с новото
информационно състояние, със Закона на Времето, с новата логика на социалното поведение на
хората! В условията на новото информационно състояние и протичащата все по-бързо смяна на
логиката на социалното поведение ухората на ръководството на Русия обезателно ще се наложи да
определи с избор концепция и да огласи своя избор. И колкото по-скоро това стане – толкова ще е
по-добре за страната и народа.
Сталин, който претворяваше в живота справедлива концепция, действаше мълчаливо. Той не
можеше да огласи справедливата концепция, доколкото той беше в плен марксистската
 160

терминология с нейната «класова борба» и «необходимо работно време». Тоест у Сталин нямаше
необходимия терминологичен апарат за прозрачното и ясно огласяване на своите замисли. У него
нямаше бистра и ясно изложена концепция. Тя у него беше в главата на интуитивно ниво. Затова той
довеждаше до знанието на хората своята концепция не със слова, а в образи. Именно затова,
поставяйки задачи на подчинените, тойпо няколко пъти повтаряше едно и също на човека, гледайки
го в очите: «Ви разбрахте ли, какво виказах?». С това същото той предаваше информацията «очи в
очи». Но Сталин можеше успешно да претворява справедливата концепция на жизнеустройство
мълчаливо за това, четой е живялоще в «старото» информационно състояние и в «резонанс», тоест
преди новото информационно състояние.
В новото информационно състояние с такъв способ е невъзможно да се сдобиеш с успех, защото
хората няма да разбират такъв ръководител. Затова всеки ръководител, ако той иска народа да
разбира неговите действия и да го поддържа, е необходимо да огласи КОБа. Друго дело е
формата, тактиката и времето за това огласяване (при което оглашение може да се осъществи даже
не от главата на държавата лично).
Изменението на съотношенията на еталонините честоти на «биологичното» и «социалното»
време са обективен фактор, под давлението на който смяната на логиката на социалното поведение
на множеството хора е неизбежна, което предопределя необходимостта за приемане на новата
Концепция на управление.
Прехода на новия замисъл на жизнеустройство все едно рано или късно ще стане. Работата е само
в количеството страдания на хората и тази кръв, която ще бъде пролята при прехода от замисъла
(концепцията) от сатанинското несправедливо жизнеустройство към справедливия Божествен
Замисъл за живота на хората на Земята.
Концептуалната Партия «Единение» в Концепцията на Общественна Безопасност и в своята
програма «Ние сме дошли завинаги» (или «Жива Вода») предявява на всички хора такъв Замисъл и
програма на действие.
Останалите партии, движения и «блокове» с неголеми между себе си разлики предлагат такива
мерки катода «подплатят», ремонтират, поддържат обречения на крах тълпо–«елитарен» модел.
Само че, едни отстояват този рабовладелчески неволен модел на тълпо–«елитарното» общество
в интернационална опаковка, а други в национална опаковка. «Целофанчетата» у всички партии са
различни, а «бонбончето»– «трюфел» едно и също: тълпо–«ели-тарна» пирамида.
И така, тайната на крушение на глобалната неволническа пирамида на «световния ред» ние я
разкрихме. Разкрихме и най-главната тайна за удържане в повинност вътре в тази пирамида на
милиони и милиарди хора на протежение на столетия и даже хилядолетия. А сега ще преминем към
разкритие на тайните за управление на хората вътре в тази глобална пирамида, към разкритие на
тайните методи и способи за въздействие на хората, с помощта на които глобализаторите са
достигали решенията на своите задачи на различни нива на властта (от глобалното ниво на
управление на човечеството до равнището на управление на конкретен човек).

Глава 12

Тайната теория на управление

«Ако цялата Вселена се превърне в една държава, то как да не установи навсякъде еднакви
закони»
(К. Прутков)
1. ЕЛЕМЕНТИ НА СХЕМАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ

И така, ние се убедихме, че глобалната пирамида се руши. При което рушенетос тава обективно,
по Закона на Времето. Това означава разбиване на сатанинската концепция за управление на
човечеството. Такава ситуация придвижва пред мислещите хора два въпроса:
1. За сметка накакво «световното задкулисие» – глобалния предиктор-паразит му се е удавало
да удържа в повинност милиони и милиарди хора в течение на хилядолетия? Храесва ли ни ГП или
 161

не, ние сме длъжни да признаем мощта на неговата концепция на управление, която е позволявала да
поддържа устойчиво управление и да осъществява глобална политика по своя план много и много
столетия. А от тук следва, че ние трябва да си изясним онова, за сметка на което това се е достигало,
какви са методите и способите на такова управление, какви са силните и слабите страни на методите
на ГП.
2. Какво е необходимо да се направи, за да се противостои на методите и способите на ГП и
устойчиво да се управляват всички процеси на Земята в новото информационно състояние, в което се
е оказало цялото човечество? Как да се управлява, с какви методи и способи в условия, когато у
хората се е изменила логиката им на социално поведение?
Ще започнем с разглеждане на всичко това с отговора на първия въпрос. За това на нас ще ни се
наложи да вникнем и разберем такива понятия, като «власт», «управление», «устойчивост» и т.н. На
всички тезии други въпроси вие ще намерите отговори в ДОТУ – Достатъчно Обща Теория на
Управление – най-важната част на КОБа. И аз в тази глава ще ви запозная, драги читатели, с
основните положенияв основата на ДОТУ, необходими за разбиране на тайните на глобализацията.
На съвременния управленец неизбежно ще му се налага да се сблъсква с множество сведения из
различни отрасли на производството и сфери на науката. И така неизбежно ще му се налага да
съотнася към това множество сведения и да взима решения: «Трябва ли тази фирма (семейство,
страна) или не трябва?», «ще има ли от това полза или няма да има?», «вярно ли, правилно ли е
това, което ми говорят, или това е измама?» и т.н.
Очевидно, че да се знае «всичко на света» е невъзможно. За това свидетелства известния
афоризъм на Кузма Прутков: «Не трябва да се обятва необятното». Но как управленца, който е
длъжен по своя дълг на служба, задължен, принуден (!) не по-мако, да приема решения даже в такава
ситуация на неопределеност? Оказва се, че има изход. Именно знанието на основите на ДОТУ ще
позволи на съвременния управленец да «изчисти полезния сигнал на фона на шумовете» и да
определи, какво му е нужно, а какво не, какво е правилно, а какво неправилно и т.н.
За това ще способства и друг много важен фактор. Терминологическия апарат на
ДОТУ позволявана този, който го е усвоил, да се справи с всички отрасли на знанието тогава, когато
за това възниква необходимост. Сега се срещат другар с другаря на конференции и симпозиуми,
учени от даже близки и родственни сфери на знанието не могат да се разберат един друг по тази
проста причина, че имат различна терминология, различни терминологически апарати. Знанието на
основите на ДОТУ позволява да се снеме тази преграда. Доколкото всички процеси, произходящи не
само в социалната сфера, но и във физическиясвят, в химическите и биологически процеси, а и във
всички процеси, протичащи във Вселената, носят управляем характер, което убедително е показано в
ДОТУ, то значи, че е възможно, да се опишат тези процеси в единна терминология. Именно това и е
осъществено в ДОТУ. Нашата практика показа, че човек, усвоил ДОТУ, бъзрзо намира общ език и с
химика, и с физика, и с лирика, и с политика, и с всички други «тесни специалисти». Именно това и
трябва на управленеца. Той става «специалист по общия ход на нещата». Така че да «обятнеш
необятното» все пак е възможно, разбира се в определена мера.
За съжаление, нашата академична наука е много консервативна и бавно се разгръща в страната на
всичко ново и напредничаво. Такова положение на нещата се явява отглас от брежневския «застой».
От начало реформата за младежта отиде в «бизнес», а в сферата на науката останаха старите кадри,
които седят там до сега. И макар ДОТУ да я преподават вече в някои ВУЗове в Русия (а има
сведения, че и задграница), нашата завързана академична наука и министерство на образованието все
още не им се отдава да вникнат и разберат новия прорив на знанието за управление и да пристъпят
към неговото масово внедрение в сферата на образованието, а следователно и в живота на страната и
обществото.
Именно по тази причина, кактозаради слабостите на западната школа на «мениджмънта», така и
на отечественната «академична наука за управление» В. В. Путин преди години дойде до извода за
необходимостта от създаването на своя нова руска Висша школа за управленчески кадри, в отливане
на фундамента на която в Сколково под Москва той взе в 2006 година лично участие. По изказаното
на това мероприятие от Путин мнение, тази нова Висша Школа по подготовка на млади перспек-
тивни управленци е длъжна за в бъдеще да надмине Харвардската школа за подготовка на кадри. И
 162

да я надмине тя е длъжна не на архитектурно ниво, а на първо място по темите на знания, които ще

дава между своите стени. Безгластно самия факт на откриване на такава школа и участието в това на
В. В. Путин означава признание на несъответствието на съвременните изисквания на «Академията за
управление на държавните служби към президентана РФ», която се намира в Москва до
метростанция «Юго-Западна».
На нас ни предстои да се запознаем с доста много неща, на пръв поглед нямащи отношение към
управлението. На всеки ръководител му се налага да се сблъсква с всички процеси, които стават в
обществото (освежете си паметта с рис. 9-3). И ако той пренебрегва нещо, счита, че някакъв процес
на него не му е интересен, то той за това дълбоко греши. Всички процеси са взаимозависими и
взаимообусловени. И ако ти «нещо» си пренебрегнал и не си го отчел, то това «нещо» все едно
действа на твоята работа, семейство или фирма, и тогава резултата от такова въздействие ще бъде за
теб не само неочакван, а много бързо просто пагубен.
Такъв пренебрежителен подход и отношение към много от произходящото наоколо е много
характерен за нашите отечественни бизнесмени и ръководители. И когато техните дела се оказват
лоши, само тогава те започват да се замислят за причините. Те не включват в своите глави своите
вътрешни предиктори-предуказатели. Затова е необходимо да разбират не само от всичко, което е
принето да се счита за управлението, но и да разбират от психология, религия, философия, история,
екология, разбира сеот политика и в икономика, и от много друго. Погледнете внимателно на всяка
от схемите, изобразени на рис.12-1а, 12-1б. Всяка схема илюстрира процеса на управление на нещо
(някой): кон, автомобил, дете, област, страна, човечество … Вие навярно сте забелязали, че всички
схеми много си приличат помежду си. А ако те си приличат, значи, процеса на управление може да
се изобрази с една схема, която може да се взима за всеки случай. Такава обща схема на управление е
изобразена най-последна на рис. 12-1а, а по-детайлно е представена на рис. 12-2.
163
164
 165

Хайде да разгледаме всчки елементи, общи за всички случаи в схемите за управление.

Обект и субект

Най-общия и достъпен за разбиране от всички хора е примерa с управлението на автомобила. По

научному автомобила в тази схема се нарича обект на управление, а водача се нарича субект на
управление.
Обект на управление – това е онова, което го управляват. Обектна управление могат да бъдат
кон, завод, рота хора, град, област, страна, цялото човечество…
Субект на управление – това е този (това), който (което) управлява обекта. Най-лесно е да си
представим за субект на управление човек. Водача управлява автомобила – това е понятно. Каруцаря
управлява кобилата (помните песента на Л. Утьосов: «Каруцар!» «Аз не съм каруцар, … Аз съм водач
на кобила!») – това също е понятно за всички. Малко по-трудно е да се разбере, че субект на
управление се явява командира на рота. Той управлява рота войници. Субект на управление се явява
директора на завода. Той управлява работниците и всички производственни процеси.
А кой, какъв «субект» управлява ракетата в полет, когато тя извежда спътника в орбита? В този
случай субекта на управление се явява «системата за управление» на ракетата. Вече няма човек, а
набор от технически устройства. Ракетата е обекта на управление, а нейната система за управление е
субекта на управление, който управлява ракетата в полет.
Същото се отнася за самолета, когато той лети под управлението на автопилота. Летеца спи, а
автопилота работи. Тук обект на управление е самолета, а субект на управление – автопилота.
Държавните органи (президент, правителство, парламент, съдии) управляват страната. В този
случай страната, а това са милиони хора, отрасли на производството, икономиката, армията,
образованието и т.н.,– всичко това заедно е обект на управление. А държавните органи – субект на
управление на страната.
А сега да помислим заедно. Ето на Слънцето произлязло мощно изригване. Излъчването му
достигнало Земята и у множество хора «затрещяла» сърдечно-съдовата система, повдигнало се (или
паднало) кръвното налягане. А у електрончиците «затрещели» средствта за свръзка, различните
електронни датчици и т.н. Ден-нощ. Слънцето изгряло – хората се събудили, тръгнали на работа, на
училище… или да загарят. Слънцето залязло – нормалните хора легнали да спят. Слънцет оизгряло –
цветята се разлистили. Слънцето залязло – и цветята «заспали». Слънцето напекло – засушаване,
неурожай. Денят станал по-кратък – зима – хората обличат топли дрехи, автомобилите ги «обуват» в
зимни гуми, започват да палят печки, пускат парното… Получва се, че Слънцето управлява и хората,
и природата на Земята, и системите на жизнеобезпечение на хората (техносферата)!
Земята се върти около Слънцето, като кълбо наконец. Слънцето не пуска Земята от себе си. А
представете си, че Слънцето утре не изгрее! Тогава и живота на Земята ще се прекрати! Нашия
живот зависи от Слънцето. Ето и се получава, че Слънцето в огромна степен управлява и Земята и
 166

произходящите на нея глобални еволюционни процеси. Тоест Слънцето е субект на управление, а

Земята – обект на управление.

Управляващото въздействие (пряка връзка)

Но и Слънцето, и цялата наша галактика са изложени на влияние от страна на други галактики!

Получава се, че и целия огромен Космос оказва своето управляващо въздействие на нас! (А може би
това въздействие е и това, което хората наричат Бог? Засега това е «информация за размишление». За
това ще поговорим по-нататък в книгата.)
Ето ние и подстъпихме към следващия елемент от схемата на управление – управляващото
въздействие. Какво е това?
За сметка на какво субекта може да удържа обектите «в повинност», тоест да ги «заставя» да
правят това, което иска субекта? Това може да се прави за сметка на издаването на «команди».
Например, каруцяря мълчейки плеснал своята кобила с камшика, и тя побягнала по бързо. Така
каруцаря се сдобил с това, което му е било нужно от кобилата. Удара с камшик – това е управляващо
въздействие, което е донесло за кобилата съответстващата информация: «трябва да се бяга по-
бързо».
Но може да се въздейства на обект и «чисто» «информационно». «Дийй… мила…», викнал
каруцаря (субекта), а резултата се оказал същия – кобилата побягнала по-бързо. В този случай звука
(колебанието) с определен смисъл механически въздействал на тъпанчетата в ушите на кобилата, а
от ушите на мозъка.
«Ходом марш!» – изкомандвал командира на рота, и сто човека дружно, под строй, в крак,
тръгнали на стрелбището.
«Утре ще е дъждовно времето» – обявил диктора по радиото. И почти всички жители на града
«N», отивайки утре на работа, ще вземат със себе си чадъри.
Внимателния читател вече е обърнал внимание на това, че във всички случаи за управление на
обекта субекта използва определена информация. Ето къде на нас сега ще ни послужи разбирането
за триединството материя – информация – мера!
Гледайте, какво става! Петър говори на приятеля си Васил: «Случай, Васе! Аз вчера по телевизора
видях, че на Запад сега е модно да се носят много къси прически. Гледат се уклончиво!». След това
Васко бързичко си подстригва дългата коса. При предаването на информация от човек към човек
става ето какво. Предаваното съобщение носи в себе си някакъв смисъл (информация). Това
съобщение (информация) е наделено със съответстващата мера, то е раз-мере-но, тоест, изложено
със слова, състоящи се из букви. (А всяко слово – това е определен код, т.е. определена мера.)
И тази размерена информация «се държи» на материален носител – на хартия (книга, вестник),
«във въздуха» (звуците-слова – това са колебания, звуците във вакуума не се разпространяват,
звуците се разпространяват във въздуха, във водата, в метала…), на екрана на телевизора, на екрана
на компютъра и т.н.
Сега, внимание! Когато един човек предава информация на друг, то тази нова «попаднала в
мозъка на човека» информация на някакъв образ неизбежно се изменя целия този обем информация,
който е «седял» в неговата главапо-рано, «до тогава». Един път изменила се информацията, «седяща»
в човека, то това изменение неизбежно и в напълно определен вид привежда и към изменение на
неговата мера (в най-общ смисъл – към изменение на мерата на разбиране за някакво явление,
предмет, мнение и т.н.). А един път изменят ли се информацията и мерата, то неизбежно ще се
измении «материалния носител» (Васко се подстригал гола глава!).
Ето къде на нас сега, повторно, много ни се пригоди разбирането за триединството «материя-
информация-мера»! Именно това позволява да се разбере смисъла на всеки процес на управление.
Процеса на предаване на каквато и да е информация от един елемент към друг е процес на
управление, доколкото предадената информация изменя информационното състояние на този друг
елемент (приемник), което неизбежно води до изменение на неговата мера, а това на свой ред
привежда към изменение на материалното състояние на този друг елемент (приемник).
 167

В такъв вид, управляващото въздействие – това е предавана на информация (наделена с мера

и на определен материален носител) от субекта на управление към обекта на управление. В
резултат на такова управляващо въздействие се изменя състоянието на обекта на управление (изменя
се неговото триединство «материя-информация-мера», което е било у него до момента на получаване
на управляващото въздействие).
Управляващото въздействие се нарича по научному «пряка връзка»: връзка ОТ субекта КЪМ
обекта.

Обратна връзка

Има и «обратни връзки». Приборите на автомобила (обекта) дават информация на водача

(субекта) за скоростта, наличието на масло, бензин и т.н.: «Гледай, водачо! Бензина свършва!».
Войниците падат на марш-на скок: «Не ни пришпорвай, командире! Уморихме се!». Никой не ходи в
магазините, от както се е снизила покупателната способност на гражданите: «Ей, премиере (или
президенте), ние сме в нищета!». Всичко това е информация за това, че трябва да се коректира
управлението: да се сипе бензин, да се обяви почивка, да се снижат цените. Ако това «субекта» на
управление не го направи, то «обекта» на управление ще стане негоден, ще се «счупи». Сигналите от
обекта на управление към субекта са обратната връзка. За да може процеса на управление да
протича без сривове, да бъде устойчив, обратната връзка от обекта към субекта трябва да я има
задължително. А сега кажете: интересуват ли се нашите управници за това, как живее болшинството
хора? И към какво това може да доведе?

Среда

Но «субекта» и «обекта» съществуват не изолирано от всичко, което ги обкръжава, което става

около тях.Същия водач, водещ своята машина, се сблъсква с множество за него както хубави, така и
опасни ситуации. Светофара му мига ту зелено, ту червено, подрастващи претичват през пътя (играят
си), бабичка се завлачила през шосето не на определеното за пресичане място, работници ремонтират
пътя – трябва да се заобикаля, завалял дъжд или град на пътя и т.н. Всичко това по научному се
нарича среда. Т.е. средата – това е един вид субект на управление по отношение към водача на
машината (субекта на управление на машината). А информацията, получаема от водача от средата, от
една страна се явява за него информация, а от друга страна такава информация може да се счита за
информация на обратната връзка, доколкото тя има следствие върху резултата на управление на
машината от водителя. Но тази информация не е за състоянието на обекта на управление (което ние
разгледахме по-горе), а за състоянието на това, което става около обекта и субекта.
Сега на читателите трябва да им е станало понятно, че направеното от древнеоегипетското
жречество, е скриване от хората на правилната представа за обкръжаващия ги свят (среда). Давайки
на хората лъжлива представа за Мирозданието (а това също е «среда»), древноегипетското жречество
скрило от хората разбирането за процесите на управление, разбирането за това, че всички процеси в
Мирозданието носят управляем характер, че няма в света такива процеси, които са с нищо и никак не
управляеми, а си вървят «от само себе си, като котела на баба Яга»! Скривайки от хората
обективното съществуване в Мирозданието на «информации» и «мери», древноегипетското
жречество е скрило от хората и това, за сметка на което се осъществява управлението.
Веднага щом човек признае обективното съществуване на «информацията», като първична
категория, то веднага всичко си идва по местата. Това същото се отнася и за категорията «мера».
Кстати у материалистите-марксистицялата философска база си остава древноегипетска, т.е.
материалистическа. «Информацията» у материалистите не се явява начална философска категория,
не се явява тазиедна оттрите първоначалнитухлички, от които се строи цялото Мироздание.
А у «идеалистите»-църковници макар и да я има «информацията», като начална категория, я няма
категорията «мера», която раз-МЕР-ява информацията.

2. ЙЕРАРХИЯ НА УПРАВЛЕНИЕ
 168

«Ти управляваш, но и теб те управляват»

(Плутарх)
След това, което беше изложено, за читателите би трябвало да е очевидно, че всеки процес в
Мирозданието може да се представи през управление. Всички процеси във Вселената носят
колебателен характер. Електрона се връща (т.е. колебае се) около ядрото на атома. Атомите се колеб-
аят в молекулата. Луната се върти около Земята. Земята се върти около себе си и около Слънцето, а
Слънцето се върти около второто ни Слънци – Сириус (слънчевата система е бинарна) и в
Галактиката… Света е колебания, магнитните вълни – колебания, звука – колебания, радиоактивните
вълни – колебания: А всички колебания носят в себе си информация, наделена с определена мера.
Тези колебания «пренасят» информацията от един фрагмент на Вселената на друг. А какво значи
«пренасят»? Това значи предават! А предаването на информация от един на друг е процес на
управление! Ние вече разсъждавахме за това, какво въздействие оказва Слънцето на процесите,
протичащи на Земята. Но и Земята със своето «присъствие» влияе на Слънцето.
Ако сега разпространим такава схема на управление в цялата Вселена, то Вселената ще стане
някакаъв супер-супер-супер … компютър, само че информацията от «чип» към «чип» се предава във
Вселената не по проводи, а за сметка на излъчваемите и приемани от всички фрагменти на Вселената
(«чипове» и «микрочипове») колебания. Wi-Fi...
Както е известно, всички колебания във Вселената носят информация, наделена с определена
мера, находяща се на определени материални носители: твърди (планети, комети), газообразни
(мъглявини), плазмени (звезди), всевъзможни частици и полета (динамични и статични). И при това
Луната не падана Земята, Земята на Слънцето и т.н…. Тоест във Вселената всичко е
упорядъчено. «Ти не видиш в творението на Милосърдиния никаква несъразмереност» (Корана).
Закона за всемирното притегляне преди Ньютон във Вселената действал ли е? Да. А законите на
Кирхгоф? Да. Получава се, че всички Закони, които ние знаем и които още не сме познали, всички
известни сведения и засега още неведоми на науката се съдържат в информацията на Вселената!
Получава се, че Вселената обладава интелект, тя е разумна! Вселената обладава разум! Ето това
обективно явление на управления на всички процеси, което го има в Мирозданието, хората назвали
Бог. И това управление е йерархически упорядъчено.
Човек управлява коня. Той отива към набелязаната цел. Разразила се буря. Гръм, мълнии! Човек
прекратил пътуването си, укрил се. Тоест бурята започнала да «управлява» човека. Но бурята се
появила не от само себе си. Тя възникнала от съвкупност причини в атмосферата на Земята – от
земетресение в районана Японските острови, тайфун в Тихия океан, жегата и засушаването в
Приморието и т.н. Но на появата на всички тези явления влияла слънчевата активност, която била
предизвикана от цяла съвкупност причини от космически мащаб. Получава се, че във Вселената има
някаква йерархия на управление. Получава се, че в тази йерархия най най-висшето, най най-силното
и разумно управление принадлежи на Бога. Тоест Бог е Йерархически Най-висшето Всичко
Обхващащо (обгръщащо) Управление (ИНВОУ).
В общата схема на управление за социалните процеси, протичащи в човешкото общество, тази
йерархия също я има. Същия водач управлява автомобила. Управлява го той. Но той само изпълнява
заповедите на жената: да купи на пазара продукти. А защо неговата жена е взела такова решение? Та
затова, че у дома продуктите са се свършили! А защо тя не ги е купила по-рано? Та затова, че нямало
пари в семейството. А защо нямало пари? Та защото са му задържали заплатата. А защо са му
задържали заплатата? Еми затова, че фирмата не могла да реализира изкарваната продукция. А защо
не е могла да я реализира? Та затова, че у нас купуват чуждестранни товари, те са по-добри. А
защо?… Идейки по такава цепинка/линийка, ние ще дойдем до концепцията за управление на цялото
човечество, която действа в обществото. По-високо от тази концепция по йерархия е само ИНВОУ
(Бог). И действащата в обществото на хората концепция за управление може или да съвпада с
устремленията на Бога (тогава това е Божия концепция). Или да не съвпада (тогава това е сатанинска
концепция).

3. УПРАВЛЕНИЕ И САМОУПРАВЛЕНИЕ
 169

«Благополучието на много хора зависи не само от това, как те работят, но на първо място
зависи от това, как ги управляват»
(Концептуален афоризъм)

Задачи на управлението и задачи на самоуправлението

«Маслото е поскъпнало …» – горестно съобщава една жена на своята приятелка.

«Курса на долара падна!» – панически звъни по телефона един от нашите «бизнесмени» на друг
такъв «бизнесмен».
«СССР се разпадна» – утвърждават по телевизия, радио и във вестниците «аналитици», политици
и политолози.
Сега азще ви кажа тези три фрази малко по иначе.
«Изкупчика Сидоров повдигнал цената на подсоленото масло».
«Световната финансова мафия е спуснала курса на долара».
«СССР е разчленен от световното задкулисие за заграбване на неговите ресурси и територии».
Както виждате, уважаеми читатели, разликата в смисъла, същността на изказаните слова стана
съвсем друга.
И действително, може ли маслото да поскъпне от само себе си или така също сам от себе си да
падне курса на долара. Разбира се, че не! Изказаните от мен фрази разкриват управлението на
процесите на «поскъпването», «падането» и «разпада». В Мирозданието няма неуправляеми процеси.
И още повече тях ги няма в човешкото общество.
Изхождайки от обективно съществуващата както в Мирозданието, така и в обществото на хората
йерархия на управление, всички задачи на управление трябва да се разглеждат като задачи:
- или на управление,
- или на самоуправление.
Задачите на управление – това са задачи, решаеми по отношение на йерархически по-низши
системи. Така Слънцето «решава задачите» на управление на Земята. Земята и нейната биосфера
«решават задачите» за управление на хората, животните и растителните светове (рис. 12-3). Органи
на управление на страната (президент, правителство и т.н.) решават задачите на управление в своята
страна. Предприемача решава задачите на управление на своята фирма. Ето ви в най-примитивна и
упростена форма йерархичността за решаване на задачите за управление. И ако някой не разбира
това и не отчита в своята деятелност влиянията от по-високо ниво на йерархия, то рано или късно
такъв човек го чакат неприятности.
Предприемача мисли, че всичко зависи само от него. «Искаш да живееш, умей да се
въртиш!»,«Въртене трябва!». Но той действа в рамките на съществуващите закони и кредитно-
финансовата система. И ако депутатите са «изобретили» нови закони, а с КФС се е «случил»
«внезапно» дефолт по образеца на 1996 година, то фирмата много даже може да рухне. За влиянието
на войните и революциите на съдбите на милиони хора, които, както си мислят някои глупци, стават
«от само себе си, като с котела на баба Яга», да се говори не ще е нужно.
Може би, някои след прочитането на това ще разберат, какво означават такива понятия, които
съществуват у човечеството вече в течение на хилядолетия, като «знамение» («Божие знамение»,
«Божий знак», «знак Свише») и «пророчество». А означават те ето какво. Бог (или Висшия Разум),
бидейки Йерархически Най-висше Всичко Обгръщащо Управление, при което ние «не виждаме в
Творението на Милосърдния никаква несъразмерност» (Корана) (или иначе «Бог е Любов»), Бог
няма зли и недобри намерения по отношение на всичко, което е в Мирозданието, в това число и по
отношението както към всеки човек, така и човечеството в цяло. Затова когато хората от своето
отсебване създават ситуации, които могат да доведат до сериозни последствия, Бог дава на хората
(както на всички заедно, така и на всеки по отделно) предупреждения. Трябва само да умеете да
разпознавате тези предупреждения. Тези предупреждения Бог дава както чрез природните явления (а
сега и технологичните аварии), така и изпраща откровения чрез различни хора (пророци). За тези
 170

хора, които отхвърлят всичко това, или считат за нелепост, се получава както у Блок: «И дикой
сказкой был для них провали Лиссабона, и Мессины …»За пророчествата и тяхната същност реч ще
тръгне по-нататък.
Задачите на самоуправление – това са задачи, решаеми на своетониво на йерархия, но с
отчитане на въздействията на йерархически по-висшетониво на управление, т.е. в пределите на
неговото разрешаване («допускане»). На рис. 12-4 условно е изобразена планетата Земя (система
«n»). Процесите на нея (тектонически, биосферни и т.н.) носят самоуправляем характер.

Всички те протичат в рамките, допускаеми от ИНВОУ. Най-прост пример от обикновения живот.

Ако в семейството е «матриархат» (т.е. жената управлява всичко), то тя «йерархически е по-високо»,
отколкото мъжа. Изпращайки своя мъж-шофьор на пазара за продукти, тяе изчислила всичко това,
което трябва да се купи, казала в какво време трябва да се върне вкъщи. А по-натам мъжа решава
поставените задачи вече сам. Той сам определя времето за отиване, сам определя пазара, където ще
пазарува, сам определя маршрута, по който ще ходи, сам определя порядъка на покупките (кое да
купи първо, кое после) и т.н. Т.е. той се «самоуправлява». При това вкъщи той трябва да се върне
навреме и да купи това, което му е казано. Даже от този най-прост пример е видно, че
самоуправлението не става от само себе си. Него трябва да го организираш.
От разглеждането на общата схема на управление следва, че решението на задачите на управление
и самоуправление изглеждат така:
- Управление – това е когато някой иска дауправлява обекта сам.Командира на полка е строил
войниците на плаца, и сам провежда занятия по строева подготовка. Той управлява обекта
сам! Летеца зад щурвала сам управлява самолета. Главата на държавата и правителството се
намесват и дават команди на ръководителите на региони, ръководителите на всички
ведомстсва, отрасли, предприятия по всеки въпрос: какво, как, колко, какво трябва да се прави
(«Всички да сеят кукуруз!» Н. С. Хрушчов). Такъв способ на ръководство се нарича
«командно-административен»;
- Самоуправление – това е когато някакъв управленец не иска да управлява обекта сам, но той
иска, управляемия от него обект, сам да прави това, което трябва на управленеца!
Командира на полка разработил методика за провеждане на занятия по строева подготовка, раздал
я на командирите на батальони, които започнали да провеждат занятия по строева подготовка на
плаца без командира на полка, който в това време се занимава с други дела. Летеца разработил
система за автопилот, включил я, и … самолета лети там, където трябва. А летеца през това време си
почива. Главата на държавата и правителството разработили и внедрили такава система на управ-
ление на всички региони, отрасли, ведомства, при което във всички региони всички ръководители
сами знаят какво, как, колко и какво трябва да правят. А ръководителите на страната и
 171

правителството само поставят необходимите задачи и, когато трябва, коректират решенията на

някакви проблеми, приемани от ръководителите на регионално ниво.
Ние пак ще се върнем малко по-късно към режима на «автопилота» (т.е. самоуправление), когато
се докоснем с религията, идеологията, пазара.
Как считате вие, драги читатели, какъв режим е по-добре, по-ефективен: управление или
самоуправление? Представете си, че вие сте «голям началник». Как ще вие е по-удобно да
управлявате огромни маси хора?Да крещите на един – «пили», на друг – «режи», на трети –
«стържи», на четвърти – «забивай» …? Или ще им организирате работата така, че всеки САМ да
прави това, което ви трябва? Мисля, че отговора е очевиден.

Формализация на процеса на управление

Управлението винаги предполага:

- субективен избор цели на управление (съвкупност от вектори на целта);
- множество обективни възможни варианти на развитие на процеса.
Графически това е изобразено на схемата (рис. 12-5), която може да се конкретизира примерно
във всяка ситуация (от битова до глобална).
172
 173

Класическа илюстрация на подобна ситуация се явява картината на Васнецов «Витязь на

распутье». Тя е елемент на много руски приказки. Помните ли, руския витяз на кон пред голям
камък. А на камъка са изсечени слова: «Налево пойдёшь…, направо пойдёшь …».
Например «процеса» на живот на всеки човек. Ето юношата завършил училище и стои пред
избор какво да прави по-натам:
- да тръгне да работи в завод;
- да тръгне да работи във фирма;
- да тръгне да учи във ВУЗ;
- да тръгне да учи във военно училище;
- да отиде на село и да построи своя живот там. И т.н.
Целите са много, нотой трябва да избира само един избор от многото. Той ще прави избор на
основание на своето разбиране за смисъла на живота, щастието, това, което става в страната, своите
възможности и т.н. А от къде у него се е взело това «негово разбиране»? «Негово» ли е то, това
«негово разбиране»? «Негово» ли е то, или такова «разбиране» са му нареждали (набутвали)? Засега
всички тези въпроси – това е информация за размишление.
Друг пример от глобално ниво. По какъв път е необходимо да се води строителството и живота в
страната? Вариантите могат да бъдат няколко:
1. По пътя на «монархизма».
2. По пътя на «демокрацията».
3. По пътя на «тоталитаризма».
4. По пътя на «марксизма», и т.н.
Същото може да се илюстрира с пътя на развитие на цялото чвечество:
1. По пътя на «технократическа цивилизация».
2. По пътя на «биологическа цивилизация».
3. По пътя на справедливото жизнеустройство.
4. По пътя на несправедливото жизнеустройство.
От какво зависи избора на цел във всички случаи? В най-общ вид той зависи от субекта, който
осъществява такъв избор. Тоест от неговото субективно разбиране за това,кое е «добро», кое
«лошо», кое «правилно», кое «неправилно» и т.н. Тоест зависи от светогледа на субекта. След
разказаното ще направим извод: Ако възможните цели съществуват обективно, то избора на
конкретна цел из всичкото им множество винаги носи субективен характер.
Формализацията на процеса на управление обезателно винаги предполага и обезателно отчита,
че управление е възможно:
- ако са известни законите на съществуване на процеса (обекта на управление) в
обкръжаващата среда;
- ако е известна съвкупността от частни:
 външни фактори;
 вътрешни фактори,
които обуславят течението на процеса. Управлението е невъзможно, ако указаните горе закони и
фактори са неизвестни.

За илюзията за управление

Ако у управленеца има илюзия за съществуването на обекта на управление (процеса на

управление), то у такъв човек (група) може да възникне илюзия за това, четой (те) осъществяват
управление на този обект (процес). Разочарованието, което неизбежно ще настъпи след изтичане на
определено време, ще бъде напълно реално.
Например, малък малчуган «седнал на гърба» на пръчка и «язди», създавайки си илюзия, че той
язди реален кон. Не тактичния възрастен човек може да му се присмее, в резулта на което малкия
малчуган ще заплаче, защото възрастния човек му е развалил илюзията.
Друг пример. На нашите «демократизатори» «световното задкулисие» е създало илюзията, че те
ще строят «демокрация» (процеса на построяване на демокрация). У «демократизаторите»
 174

възникнала илюзията за това, че те реално управляват «процеса на построяване на демокрацията».

Както сега стана очевидно на много (в т.ч. и на доста много «демократизатори»), всъщност това е
била илюзия. «Милия позьор» под название «демокрация» падна.
И ако на малкия малчуган още му се прощава да си създава илюзии, то за възрастните хора това е
съвсем нежелателно. Особенно, акотова касае благополучието на милиони други хора. Това касае и
т.н. «реформи». Как може да се реши «реформата в здравеопазването» без нац. проект по
здравеопазване? Или «реформа в армията» фактически сведенадо съкращаване на личния състав.
Подобна е ситуацията и по отношениена останалите реформи. Така че, всички те са илюзия. По-
подробно за това реч ще ръгне в едно от прилиоженията. И тези илюзии унищожават нашия народ!
Извод: не трябва да си създаваме и да си строим илюзии по отношение на управлението към
някой и към нещо!

4. ТАЙНАТАНА СХЕМАТАЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЧОВЕКА

«Щом аз съм те измислила, стани такъв, какъвто аз искам!»

(из песен по стиховена Р. Рождественский)

«Аз го слепих от това, каквото имах, а когато го слепих, то и се влюбих»

(из песен по стихове на М. Танич)
А може ли някакъв конкретен човек сам да се явява обект на управление? Може ли да му
управляваме мислите, действията, живота?
Родило се малко дете. Мама и тате му разказват добри, хубави приказки, купуват му умни, хубави
книги, сами те не пият, не пушат, честно работят и детето го учат само на хубаво. Какво правят
родителите от гледна точка на теорията за управление? Те осъществяват управляващо
въздействие на своето дете. В резултат на такова тяхно управление в болшинството случаи «на
изхода» има добър резултат.
Ако родителите пият спиртни напитки, пушат, добри приказки не разказват, оставят детето по цял
ден пред телевизора (те «никога» не се занимават със своето дете), книги не му купуват, то
резултата, по правило, в абсолютното болшинство случаи, ще бъде друг. Лош резултат.
«Обекта на управление» тук е детето. Субекта на управление – родителите. Управляващото
въздействие – както чисто информационно, така и механическо: точилка, каиш, а у някои, каквото им
попадне под ръка. Резултата на управление ще се окаже целия бъдещ живот на такова дете, а после и
възрастния човек (см. рис. 12-1).
Но детето не живее само в своето семейство изолирано от цялото общество хора. Управляващи
въздействия на него му оказват баба и дядо, детската градина, училището, улицата, телевизора,
музиката, киното, съседите и т.н., тоест цялото общество и цялата култура на обществото. Тук
субект на управление, оказващ своето управляващо въздействие на младия човек, се явява цялото
общество заедно с неговата култура. Родителите могат да изгубят управление над детето, но
обществото и културата оказват своето въздействие на целия му живот.
Например, тате не дава на детето бира: «Ти не трябва, ти си малък!». Хубаво е още, ако при това
бащата сам не пие тази бира. Но колко са случаите, когато след такова правилно наставление на
детето бащата пред очите на детето изпива тази бира сам. Същото е и с цигарите! А на улиците –
рекламните пана прославят живота на тези, които пушат и пият бира, а по телевизора – клипове с
увлекателния живот на тези, които пушат и пият бира, а в магазините – бутилки и кутии с ярки
етикети, привличащи вниманието. (Да не говорим и за ракията, разврата на секса – натрапван
отвсякъде и от всичко, няма почти реклама без заголена мадама, кореми, цици... пот, сласт...
педерасти по телевизията и на улицата – Азисчо..., „рапъри“ – „книги ли читиетие, вий стие мноо
злие..) И подрастващия, опитвайки се да докаже, че той сам вече е голям, започва да пие.. (да пуши,
да се друса, да води безразборен полов живот, да е арогантен с околните... „малее, колко съм
отворен“ - „КУУЛ“). В края на краищата, тате с мама вече не могат да му забранят. Но рекламата не
свършва, и порастващия подрастващ ще пие вече цял живот. И не само бира!
 175

Получава се, че рекламата – това е мощно средство за управление на милиони хора! Рекламата –
това е субект на управление! Но трябва винаги да помните за «стопаните» на рекламната система. С
това те «вграждат» в рекламата нужната им информация за достижение на своите цели.
Същото може да се каже и за модата на нещо (одежда, обувка, мебел, песни и т.н.). И «модата»
също си има «стопанин». Фабриката за производство на поли цяла година пускала поли със средна
дължина. Всички си накупили и търсенето спаднало. Владелеца на фабриката търпи загуби. Какво да
се прави? И владелеца чрез модното списание, излага сюжетите в кинофилмите и новините започват
да пропагандират дълги поли. Скоро дългите поли стават «модерни». Затова всички девойки и жени
изхвърлят своите поли със средна дължина (макар те още да са нови!), и си купуват дълги поли. Е
как бее? Та нали е модно! Владелеца на фабриката отново му потичат парички… Но скоро пак
всички са си накупили дълги поли, и отново спад на продажбите. Тогава «неочаквано» стават
«модерни» късите поли («маслото поскъпнало»). С всички произтичащи последствия за дългите
поли и потничета за тези, които са ги носили.
На тази ситуация трябва да се наложи и конкуренцията между владелците на фабрики за
производство на поли. След което трябва да стане понятно, че всички «повеи на модата с дълга пола,
плисета по тях, презрамки, джобчета и т.н., са напълно управлям процес, целта на който се явява
непрестанното растящо желание за увеличение на печалбата на производителите на поли. Същото
може да се каже и за изменящата се («от само себе си, като котела с Баба Яга») мода на панталони,
пижами, ботуши, ризи, гащи, формата на автомобилите, столове, маси и т.н
Но това, че при това става огромно завъртане на материални ресурси на планетата Земя, които се
оказват много бързо на сметищата и в помийните ями – за това малко хора говорят. Както не говорят
и за това, че хората напразно хабят своето работно време за производство на фактически ненужни им
вещи, които много бързо се оказват на боклука, вместо да използват това време за
самоосъвършенстване, за занятия с децата, за отдих, а така също и за най-главното – за усвоение на
своя генетически обусловен потенциал за развитие.
Получава се, че «модата» – това е субект на управление по отношение на човека.
Към такава схема на управление се отнасят и книгите, музиката кинофилмите, песните, тоест
всичко това, което ние наричаме кулура. Ако в съдържанието на песните са заложени добри
устремления – любов към Родината, към природата, към жената, то и болшинството хора под
тяхното влияние стават родолюбци, смели, мъжественни. А ако в песните се пее, като
например: «...бясно карай, на червено, направи за мене нещо откачено... нещо диво, нетипично, все
едно какво, но нека е различно, ...ооо, да полудеем тази нощ... »,«... не искал да се жени, че кой
нормален иска, такъв не бил за мене, е..., поемам риска...», или «...в село Бреница вино кара воденица,
живота там е същински рай, мъжете там са вечно пияни, а пък жените – лозя набрани, децата
там са ангели небесни, а пък бащите им - неизветсни...», «ракий-чи-це, светая мъчени-чи-це,
алелуууия, ...»,«...още ли пушиш козче, ...питай ме некое друго въпросче... », «...а аз ще ти покажа,
мойта синя прашка...», «...целото големо село шмърка бело...», «...дръжката, дръжката, на
теслата дръжката...», «...светещи жилетки, що сте толкоз нервни...», «...а аз сам си избрах, тази
съдба, вечната черна овца...», «...и на селските чеда, хеви метъл копелета, няма водка, няма джин,
няма бира с котерпин...»,«...мандей–парти, тюсдей-парту, уенсдей-парти, търсдей-парти, уикенд-
парти, ...ай‘м телинг ю мама, деъ‘с ноу нийд фо ъ драма, ай дон уон ту стади...ай джас уон а
парти, ...уот д фак...ай джаст фийл лайк а... бич!», «...ай‘м хорни, айм хорни, хорни хорни, ...ай‘м
хорни, айм хорни, хорни, хорни тунайт...»,«...вуле ву куше авек моа сесоар, вуле ву куше авек моа...»,
«...ес той ла мухер калиентеее...», «...уелкам то тихуана, текила, секс анд марихуана...», «...хиъ ис
самтинг ю донт ъндъстенд... д уърк ис джас кил д мен...», «...ай ем ън анархистъ, ай ем ън
антикристъ, дон ноу уот ай уон, бат, ай ноу хау ту гет ит, ай уон а дестрой...коз аааай уон а биии -
анархи», «...сийк анд дистрой...», «...ма милк шейк ис бетър ден йоърс, ай кен тийч ю, бут ай хев ту
чардж...», «...ноу, ноу гуд фо ме, ай донт неед ноу бади, донт неед ноу уан, детс ноу гуд фор ме...»,
«...д уейвс ар джаст райзин..., райзинг...енд уен ай гет дет филинг, ай нийд а секшуал хиълинг...»,
«...чайки, яхти, мацки, прашки...», «...па да трае мое ден, мое два... знам ни си сам, и не бих да ти
сметам ове ночи... йош не зна, она йош не зна, да е любов с тобом казна...», «...ех да сум мужко
само йедън ден, само йедън ден, само йедън ден, а да знам, све що жене знат, све що жене знат, све
 176

що жене знат, кукала би све до зоре ране, свох мене би радиле кафане, жени би ми долазили саме, да
съм мужко, била бих без мане...»,«...холд ми, трил ми, кис ми, кил ми...», «...ам пойзън ранинг тру
йор веинс...», «...ай донт ноу уеър ай‘м гоинг, онли гад ноус уеър ай‘в бийн, ам д девъл он д роуд...
тейк ме даун, ...то д блейз оф глори...», «...тейк ме даун, ту д перадайс сити, уеъ д грас ис грийн ен
д гърлс со прити, ай уоню плийс тейк ме хооуме, ооу ооу...», или циганско изрусено педерастче
пеейки «...мразя те...», или калайджийското «...я елате пиленца при батко, да ви ...сладко, сладко...»
- би трябвало, на всички „метъли“, „пънкари“, „рапъри“, „чалгари“, „хипари“, „уейфове“, „диско
маниаци“, „техно и транс менове и гърли“ и т.н. вече да име станало ясно какво се възпитава?!
Културата на днешния ден практически всичката е безнравственна! Но културта – това е субект
на управление по отношение към цялото общество и към всеки човек по отделно. Затова не еуди-
вително, че безнравственната култура плоди безнравственни „боклуци“.
Но когато тези „боклуци“ грабят и убиват своите създатели – деятелите на «културата и науката»
(на смешника Жванецкий – откраднаха джипа, на професора по психология Добренков – убиха
дъщерята), то тези «деятели» започват да негодуват.
В съвременното ни общество от детството у милиони хора, подрастващи, юноши и девойки се
формира стремление да «поемат лайфа», «да вземат всичко от живота» - „гет рич, ор дай траинг....“.
Когато такива „бързи и яростни“ устремления и мечти са сформирани, хората вършат най-старшни
престъпления. Получава се, че всички престъпления – това е резултат от безнравственното
управление отначало на детето, а после и на възрастния, обкръжавайки го от всички страни с
«културата» на това общество, в което той живее. Значи управляващото въздействие на такава
култура и такова общество е престъпно. При което най-силно действа управляващото въздействие
на такава «култура» на младите неокрепнали умове на децата и подрастващите. А управленците,
разрешаващи такава «култура» и, в частност, такава реклама на екраните на телевизорите и улиците
на градовете – това са престъпници. Един поживял мъж на среща с пропагандистите на КОБа каза за
рекламата така: «Нас, поживелите, това не ще ни убие. Те унищожават младеща! А нас те ще ни
умилостивяват, ще ни повишават пенсиите, ще ни дават подаръци – та на нас не ни е останало
много…».
Друг пример. Изборна кампания. «Субектите» на управление, имащи възможност да осъществяват
мощно информационно управляващо въздействие чрез телевизия и радио на «обекта» на управление
(избирателите), се опитват на този «обект»да му внушат, че у малките партии «няма шансове» за
успех. При това се огласяват по тяхна поръчка изфабрикувани рейтингови проценти. Тези измами за
съжаление, действат на хората, и те от безизходица отпускат ръце. Но именно такъв резултат на
управление и са искали да достигнат подлите стопани на избирателната кампания – сформираните за
година «реформи» из партийната номенклатура престъпни «домакинстващи» кланове, т.е. «субекти»
на управление.
Такива примери из живота за това, как нас ни управляват, мамейки ни при това, могат да се дадат
много. Сега всеки читател сам ще може да посочи такива примери от своя живот. От всичко това
следва очевидния извод: за да не ни мамят, за да станем настоящи, истински собственници на своя
живот – трябва всички да знаят Достатъчно Общата Теорияна Управления ида умеят да виждат
такова управление по отношение на себе си, тоест да обладаят различаването.

5. ТАЙНАТА СХЕМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА СТРАНАТА И НЕЙНИТЕ ХОРА

(ОБЩЕСТВОТО)

«Много хораса подобни на колбаси: С каквото ги напълнят, това и носят в себе си»
(Кузма Прутков)
А кой формира такова разнообразно управляващо въздействие на хората? Кой управлява
телевизията, системата на образование, икономиката, културата и всичко в страната? Ако някой
счита (а такива има много в «демократическа» русландия), че всеки ръководител на отрасъл,
ведомство, предприятие и други структури в страната действа самостоятелно («свобода»!), то тези
хора грешат макар и само за това, че във всяка страна действат закони, които определят границите на
 177

възможности на било кой ръководител. За «по-тънките» способи на управление на ръководителите

на всички равнища засега няма да говорим.
Тоест за всеки нормален човек е очевидно, че всички общественни процеси от живота на хората в
страната се управляват отдържавата. По днешните «демократизаторски» принципи в държавата
съществуват три «независими» власти:
1. Законодателна власт;
2. Изпълнителна власт;
3. Съдебна власт.
Законодателната власт «изобретява» законите, изпълнителната власт претворява тези закони в
живота на държавата и обществото, а съдебната«следи за реда». Въздействайки «независимо» едни
от други, тези три власти формират и поддържат в обществото определен вклад в живота, отношения
между хората, порядъка на производство на товари и услуги и тяхното потребление, образованието,
здравеопазването и много други.
В резултат на такова дълго управляващо въздействие от страна на държавата обществото хора в
страната в основната своя маса започва да носи само в себе си заложените в него правила и порядки.
А в резултат на това всеки човек в обществото от детските години възприема тези правила и порядки
в качеството на недосегаеми догми и, естественно, се ръководи от тях в своя живот.
И всичкоби било добре… Но у мислещите хора трябва да възникне въпроса за това, откъде се
взимат тези три «независими» власти. Помнейки за това, че винаги съществува «йерархия на
управление», неизбежно трябва да има «нещо», от което тези «три власти» са произлезли. И за това
речта ще тръгне нататък.

6. КАК ОТ ПРИКАЗКАТА ДА НАПРАВИМ БИВАЛИЦА (за векторите на управление)

«Ние сме родени, за да направим приказката бивалица …»

(из съветска песен)
Може ли самолета да лети «на никъде»? Общо казано, може. Но тогава той рано или късно ще се
рабие затова, защото когато свърши керосина, а под него ще са планини, гора или блато, то няма да
има къде да кацне. Затова авиорейсовете винаги имат крайна цел на маршрута.
А може ли страната «да лети» «на никъде»? Тоест да не знае какво общество се строи, колко хляб
ще трябва, зада се нахранят всички, колко училища и учители трябват, за да учат децата и т.н.? Това
е трудно да си представим. А в нашата страна именно това става през последните повече от 20
години. А не сме се «разбили» ние още окончателно затова, че ако у нашите правители в лицето на
Желе ли е и Плевел ли е не са били ясни цели, то това не значи, че тях не ги е имало у «световното
задкулисие». Ние вече разгледахме йерархията на управление, при която над всяко ниво на
управление има по-високо ниво на управление. Това, че на твоето ниво на разбиране произходящото
ти се струва хаос, ако застанеш на по-високо ниво на разбиране, то ще се окаже, че хаоса в страната е
бил създаден специално за развала на страната и захвата на ресурсите ѝ.
Задачите на управление и задачите на самоуправление предполагат, че субекта на управление
винаги е длъжен да знае:
1. Целта на управление. Това е онова, което трябва да бъде достигнато при идеално управление
на обекта. Но дококото да се достигне идеално управление е много трудно, то той е длъжен да знае:
2. Какво реално има той на дадения момент във времето. След което трябва да знае:
3. Отклонението на реалния процес от идеалния.
Летеца на картата прокарал права линия от София до Варна. Това е идеалния маршрут. Излетял.
Лети. То вятър подухнал, самолета се отклонил от курса, то от Земята постъпила команда да измени
маршрута по някаква причина. Самолета (обект на управление) реално не лети по идеалния маршрут.
Пилота фиксира отклоненията и взима мерки за това, винаги да се връща на зададения идеален курс.
Но изведнъж от Земята му съобщили, че във Варна е заледена пистата, и трябва да приземи самолета
в Крумово. Ето ви описание на работата на опростена система за управление при достигане на
нейната цел на управление.
 178

Ако усложним задачата и вместо една задача за самолета по запазване на маршрута на полета
представим семейство, то целта вече не може да се състои от един пункт. Да вземем един месец.
Доколкото домакинството в семейството го водят основно жените, да се поставим на тяхно място.
Семейтсвото трябва да се нахрани, и за апартамента да се заплати, и да се купят нови ботуши на
сина, и т.н. Целите са много. И домакинята ги подрежда по значимост – приоритети. На първо място
– трябва цялото семейство да се нахрани. На второ място – трябва за апартамента, за електричество,
за газ да се плати. На трето място да се купи на сина нови ботинки. И т.н. Получава се цял списък.
На на първо място е това, без което никак не може да се разминем, на второ също е много важна цел,
и т.н. А в края на списъка е това, което ни се иска, но без което засега може и да се разминем, може
да почака, можем да преживеем и без «това» (иска ни се, например, кола да си купим…, да, но пари
няма...). Ето този списък на упорядъчност на целите по научному са назвали «вектор на целта на
управление».
Съответственно на «вектора на целта» може да се съпостави и «вектора на състояние» на
обекта на управление. Взимаме същото това семейство. В хладилника «пустинна зима» - за
апартамента домакинята не платила сметките, нови ботинки на сина не купила. Получава се «вектор
на грешките» на управление. А причината в какво е? Семейството лошо е работило? Не, всички са
работили, но заплатата не им дали навреме… А защо не са им дали заплатата? Затова, че завода не
могъл да си пласира продукцията. А защо завода не могъл да си пласира продукцията? А защото, са
го купили чужденци. А защо?… Така ние отново ще стгнем до глобализацията, глобалната политика.
Влязла е в действие «йерархията на управление».
Сега може да се вземе и нивото в държавата. Какъв вектор на целта има у правителството ни? Кое
е на първо място в списъка? Кое е на второ? Кой знае? Никой не знае.
При КПСС плановете бяха (макар и понякога глупави: «Всички да сеят кукуруз!»). План – вектор
на целта на управление. И той обезателно трябва да стане, ако искаш да управляваш сам. Но
демократизаторите отмениха плановете: мол, пазара сам всичко образува… „саморегулира се“...
Но плановете на «световното задкулисие» се изпълняват точно. Погледнете директива на СНБ
на САЩ 20/1 от 18.08.48 и Хравардския проект. Там вектора на целта е определен:
1. Русия трябва да стане съвременен придатък на Запада.
2. Високотехнологическите отрасли трябва да бъдат унищожени.
3. Селото трябва да бъде разрушено, а руснаците трябва да се хранят със западни лайна. Какво
ядем сега в Русия?
4. При това руснаците не трябва да рзбират какво става с тях. («Какво ще бъде с Родината и с
нас?» из песен на Шевчук «Есен»).
5. За това, че никой да не разбира какво става с тях и със страната, трябва да се руши системата на
образование, наука, култура, и така също:
6. Да се внедри поголовни пияснтво, тютюн и други наркотици. И т.н.
Ако след тези пояснения погледнем на това, което стана и става в страната и до сега, то получава
се, че техния вектор на целта се изпълнява с много добро качество.
А плановете на КПСС в СССР след Сталин никога не се изпълняваха. Ето и признанието на врага
за състоянието на нашата икономика по време на „тоталитаризъма“:

При Сталин в СССР във вектора на целета беше:

1. Образованието трябваше да бъде достъпно за всички и трябваше да е безплатно.
2. Науката и промишленоста трябваше да са най-напреднали в света.
3. Селското стопанство трябва напълно да обезпечи страната с натурални продукти.
4. Заплатитеда се повишават, а цените да се снишават.
5. Здравеопазването трябваше да е най-добро в света и безплатно. Санаториумите трябва да са
достъпни за всички трудещи се.
6. За децата – всичко най-добро. Пионерски лагери – по цялата страна.
7. Армията трябва да е от най-могъщите в света.
И т.н.
 179

А вектора на грешката на управление на страната при Сталин беше такъв, че «беше време – и
цените се снижаваха…». Така че Сталин беше водещ управленец.
Ръководителите на Русия след Сталин както не знаеха, така и до сега не знаят елементарните
основи на управлението, за което красноречиво фактите говорят сами по себе си. След преврата през
1991 г. в Русия демократизаторите поставиха такъв вектор на целта:
1. Демокрация (власт на народа) – преди всичко!
2. Права на човека – на ниво на световните стандарти!
3. Свобода – за всички!
4. «Пазара» сам всичко ще си урегулира в икономиката и ще направи всички богати.
5. Парите правят пари.
А какво показва вектора на текущото състояние? Как у нас е «властта на народа»? А как са
«правата на човека» и «свободите»? Както казваше другаря Сухов: «Въпроси има ли? Въпроси няма
…»
В такъв образ, вектора на грешката на управление на страната сегае огромен. Но именно
вектора на грешката и се явява мерило за качеството на управленческия труд. Тоест вектора на
грешката позволява да се оцени качеството на управление на този или управленец – „управник“.
Именно по тази причина управленците на гибелта ни се опитват да замълчават за Концепцията за
Общественна Безопасност. Все на някой ще му се наложи да отговаря пред народа за «вектора на
грешка» на своето управление. А да повишат качеството на своето управление те не могат. Защо?
Отговор ние ще намерим при изучаването на пълната функция на управление (ПФУ).
Затова, че «да направим приказката бивалица» трябва в началото на всяка работа ясно и точно да
сформулираме вектора на целта («приказката»), след което така да се управляват всички процеси,
че вектора на текущото състояние (бивалицата) да става равен на вектора на целта, т.е. което
съответства грешката на управление (вектора на грешката) да е равна на нула. Тогава
«приказката» (вектор на целта) ще стане «бивалица/случило се» (вектор на текущо състояние).
Предлагам на всеки читател да осъществи експеримент. Пробвайте да съставите и оформите в
писмен вид целите на своя живот (или поне на някакъв период от своя живот). Уверявам ви, даже
този първоначален етап на осъществяване на вашето собственно самоуправление ще предизвика у
вас сериозни трудности, доколкото в съвременото общество всички хора са лишени от знания за
управление на жизненните процеси. След съставянето на вектора на свойте цели ще определите
вектора на своето текущо състояние и, съответно, вектора на грешка на своето «самоуправление».
След това ще проследите, как вектора на целта ще се изменя даже на етапа на прочитане на тази
книга, как едни ваши цели вие сами ще зачерквате съвсем или ще им сменяте номера в списъка, как
ще си пишете нови цели, които ще възникат у вас при четенето. При това «йерархията на
управление» неизбежно ще окажете влияние на процеса за достижение от вас на вашите цели, за
която йерархия стана реч по-рано, за влиянието на вашите действия по достижение на вашите цели
от «съседни структури», за които реч ще тръгне по-нататък.

7. ТАЙНАТА НА ГОЛИЯ КРАЛ (за способите на управление: структурно и

безструктурно)«Ходом марш»

«Не трябва да се мисли! С нас е този, който всичко вместо нас ще реши!»
(В. С. Висоцкий)
А с какви «приоми», с какви способи трябва да се управлява, тоестда се предава
информационното управляващо въздействие от субекта на управление към обекта на управление?
«На дяс-но! Ходом марш!» – изкомандвал командира на рота. И подчинените му военнослужещи
безпрекословно изпълняват неговата команда. Стотици години завивайки надясно и марширувайки в
указаното направление. Обект на управление тук – това са три взвода войници, входящи в
структурата на ротата. Субект на управление – командира на рота. Той осъществява управлението,
командва хората. Управляващото въздействие – това е неговата команда, заповед.
 180

Това е структурен способ на управление за определена структура (рота, батальон, полк и т.н.).
Управляващата информация циркулира в тази структура и управлява всеки неен елемент – от
командирите на всички равнища до редовия войник.
Командира на полка събрал преди боя командирите на батальони, поставил на всеки батальон
задача, указал целите, по които трябва да се води огън, рубежите, на които им предстои да излязат,
времето за началото на бойните действия, реда на взаимодействие и т.н. Комбатите ще доведат това
до своите подчинени, кито са длъжни да изпълнят всичко това.
Така е ив производството. Директора на завода събрал началниците на цехове. Обрисувал
положението на нещата в завода, казал какви мероприятия трябва да се изпълняват, за да се увеличи
качеството на продукцията, да се повиши производителността. Началниците на цехове, на свой ред,
събират бригадирите, майсторите на своя цех, довеждат до тях изискванията на директора, поставят
конкретни задачи и т.н. Тоест управляват хората.
В такъв образ, структурния способ на управление – това е когато за това, да се реши някаква
задача, проблем, или нещо да се направи, този, който искада достигне това, първо създава
структура (набира хора и им определя техните задължения) и организирав определен вид работа на
тези хора.

По чия вина в град N изчезналобрашното

«Като мухи тук и там, бродят слухове по домовете. А беззъбите бабета ги разнасят в умовете …»
(В. С. Висоцки)
А това е принципиално друг случай… В град N два предприемача търгуват с брашно. Брашното
им го купуват зле, то се е залежало, започва да се разваля. Трябва срочно да го продадат. Какво да се
прави?
Стои опашка на автобуснатаспирка в град N. Около петдесет души. Всички чакат автобуса.
Тишина… наговорили се помежду си, тези двамата предприемачи идват на автобусната спирка и,
високо разговаряйки, започват да разсъждават за скорото (след два дни) поскъпване на брашното и
макаронените изделия. Разговора го водят двама, но слуша цялата опашка. В резултат почти всички,
които са били на спирката, пристигат у дома, решават за всеки случай да се запасят с «готвения за
поскъпване» товар. При това всеки обезателно ще предупреди за това своите близки и роднини,
които на свой ред, ще направят същото. В резултат на всичко това на следващия ден в град N ще
изкупят всичкото брашно и макарони. Причина за покупката послужил разговора на автобусната
спирка на двама неизвестни хора.
Какво е станало в този случай? Команди за закупуване на брашно никой не е подавал! Нито
командира на рота, ни началника на цеха… Хората са направили това сами! Този, който му е било
нужно да продаде залежаващото се брашно на жителите на град N, се е сдобил със своята цел,
разпространявайки информация сред жителите на града с помощта на така наричания
«слух». «Говорят, че скоро всичко ще поскъпне, а особенно готварската сол». Разпространението
отишло сред хората, несвързани с никаква структура. Разпространението на информация е вървяло
без никаква изпълнителна структура, тоест с безструктурен способ. В този случай е работила самата
информация, работила е нейната същност, съдържание.
Какво, читателю? Познавате ли ситуацията? Жителите на Русия не един път са се сблъсквали с
нея за годините на «перестройка», а и в последвалите години на «демокрация». Някои в началото на
«перестройката» проверяваха, отработвайки ефективността на безструктурния способ на управление
на големи маси хора. Спомнете си «борбата с пиянството», «тютюновите бунтове», «СССР –
империя на злото» и т.н. А после го приемаха, този безструктурен способ, за достижение на своите
цели по разрушението на СССР-Русия. Спомнете си, как «на халос» милиони излъгани и измамени с
вражеска информация съотечественници заискаха да станат богати – дружно строиха «пирамидите»,
купуваха ваучери, акции, разрешавайки на тези същите да приватизират имуществото на целия
народ: родните залежите на въглища и други полезни изкопаеми, а така също и мощните
промишлени комплекси, построени с труда на целия народ. «И по камъче, по тухличка» ние сами
разградихме-развалихме своята страна.
 181

Какво се получава? Оказва се че за това, за да управляваш милиони хора не е задължително да

имаш кабинет и длъжност на президент! Оказва се, че за да превземеш страната не е нужна
армия! Оказва се, че просто трябва да създадеш такава информация, която би била значима за
хората, която би ги заставила да правят това, което трябва на този, който е разработил такава
информация и е сумял да я хвърли сред народните маси, създавайки определена «критическа маса»
(както в атомната бомба) за информационен взрив. На рис. 12-11 е показано, какв една група хора
може да се хвърли една информация. А в друга група – друга информация.
Тези два модула информация си противостоят един на друг, в тях е заложена информация от
противоположен характер (например Библия и Коран). И тогава, използвайки тези противоречия,
може тези две групи хора да ги сблъскваш по между им. Освен това, на рисунката е показано, че
безструктурното управление може да протича и на ниво Мироздание като цяло. Това илюстрира
горната част на рисунката.

«Краля егол»

«В какво е силата, брат?»

(из к.ф. «Брат»)
 182

Този безструктурен способ за управление на хората е известен от незапомнени времена. Спомнете

си детската приказка. Двама ловки лъжци убедили целия град в това, че голия крал е одет във
вълшебни одежди, невидими само заглупаците. На никой от гражданите не му заповядали да смята,
че краля е съблечен! Не! На тях им било оказано такова информационно управляващо въздействие,
съдържателната страна на което предполагала нужния на измамниците резултат – всички в града ще
се възхищават на голия крал, защото никой (в т.ч. и самия крал) не ще поиска да бъде глупак в
очите на другите. В резултат всеки от жителите на града бил убеден, че само той не вижда
одеждите, затова никой не говорил истината. Всички се възхищавали на очевидната лъжа! Пред нас
е пример за безструктурния способ на управление.
Запомняща е развръзката на приказката. Детето произнесло само една фраза: «Краля е гол!», след
която у всички «едновременно им се отворили очите», и всички започнали да се смеят на голия крал.
Значи е достатъчно да назовеш нещата с имената им, за да отвориш очите на хората за това или
онова събитие, явление, проце. Помнете: «В какво е силата, брат? В правдата!»

Министри – «луноходи»

«Аз съм робот, аз съм робот, аз съм робот …»

(Из съвременна песен)
На рис. 12-12 е изобразена схема на дистанционното управление на различен род «началници»
(«лидери», «вождове»), които не знаят елементарни основи на управлението, което позволява на
други даги управляват със заобикаляне на съзнанието им. На рис. 12-12 е изобразена река, по те-
чението на която се носи сал, на който стои «лидер». Той крещи на всички ноколо: «Аз изправям
Русия от колене!» На брега стоят хората. Те виждат само повърхността на водата и на сала с
«лидера» и му се възхищават: «Ето, дава!» Но те не вждат всичко това, което е под повърхността на
водата, там, в дълбокото «където зимуват раците». А под повърхността е изобразена цялата описана
по-горе схема на управление. Такава картина хубаво е изразил в стихове Омар Хайям:

То, что видим мы – видимость только одна.

Далеко от поверхности моря до дна.
Полагай несущественным явное в мире,
Ибо тайная сущность вещей – не видна.
183
 184

Такъв «началник» се оказва «луноход» в ръцете на тези, които го управляват. Спомнете си

лунохода, който е минал по повърхността на Луната. Всичкото негово придвижване са управлявали
хора от Земята. Аз лично зная някои «водители» на този луноход.
Тази схема в обществото се е използвала от древни времена, макар и научното ѝ построение да е
било обосновано в края на 20-ти век.
Има някакъв «лидер», оглавяващ някаква структура (държава, министерство, спецслужба, НИИ,
завод, лаборатория, редакция и т.н.). У него има персонал, който може да се раздели на две
категории:
- апаратна «попара», които «какво ли не биха направили, само да не работят»;
- специалисти, които «боледуват за делото». Сред такива специалисти има от един до няколко,
които могат да се наречат «тайни съветници на вожда». «Лидера» е внимателен към техните
съвети и почти винаги ги изпълнява. А от къде «тайните съветници» знаят, какво трябва да
съветват, а какво не трябва да съветват?
Хората не винаги се намират на работа. Има кръг неформални общения. «Тайните съветници»
влизат в съответстващите кръгове специалисти, «гравитиращи» около «авторитетите» в тази или
онази област. «Авторитетите» могат да бъдат както титуловани, така и неформални, но към
мнението на които се заслушват мнозина. На тусовки у «авторитетите» «тайния съветник на вожда»
черпи «нови повеи», които тойдели с «вожда». А «вожда», издавайки тези «повеи» за свои, ги
довежда до «широките народни маси», след което «идеята овладява масите».
Но у «авторитета» винагиима «опекун», който може да осъзнава, а може и да не осъзнава своята
роля (когато гоизползват «на тъмно»). Или непосредственно, или чрез някакво количество
промеждутъчни звена чрез «опекуните» излизат (в ефир) «кланове знахари» на определена
концепция на общественното управление. «Знахарите» могат да бъдат възпитатели на «опекуните»
от детството (дядо, баба, съсед по вила и т.н.) ида му дават съвети директно. Нямайки възможност да
съветват направо, те могат да организират многозвенова верига за довеждане до «авторитета» и
«лидера» на такава информация, която би работила за интересите на знахарския клан.
Примерите за действието на тази схема са множество. Спомнете си «салона на мадам Шерер» от
«Война и мир» на Л. Н. Толстой, тази елитарна «тусовка» на това времне. Друг пример: Григорий
Ефимович Распутин, бидейки «опекун» на царското семейство, изпълнявал задачата на знахарски
самобитен клан на Русия по предотвратяване вкарването на Русия в катастрофа. Затова той бил
унищожен от представители на друг клан от «световното задкулисие», на което е бил нужен караха
на Русия.
По такава схема се готовеше и Горбачов, напълно подконтролен на своята Раиса Максимовна,
която беше безструктурно подчинена на «световното задкулисие». По такава схема се готовиха и
«архитекта на перестройката» Яковлев и «всенародно избрания» п-резидент Елцин, днес вече
покойни. По такава схема се готовиха и «гайдари», «чубайси», «бурбулиси», «немцови с хакамадита»
и прочие демократизатори в салоните на «мадам Шерер», които във времената на хрушчовското
затъпяване се разплодиха множество във всички крупни градове, на първо място в Москва и в С-
Петербург.

От солна треска към световна треска (лихорадка)

«А особенно – готварската сол…»

(B.C. Висоцкий)
«Солната паника, възникнала в Тулска област, се прехвърлила на Орловска и Курска,
разпространила се на Вологда, Воронеж и Нижний Новгород. Сега соления бум се добрали до
Москва. В магазините и на пазара сол купуват на пачки: за няколко дни купувачите омели
месечните запаси. Търговцте бавно завишили цените: 40-60 рубли вместо предишните 5-6 за
килограмова пачка. Помнейки за ужасите на дефицита, хората започнаха да изкупуват захарта,
кибрита и даже хляба)». Ето така започва статията «Солната лихорадка се добра до Москва» във
вестник «Газета» от 17.02.2006 г.
 185

Действително, последната седмицана февруари 2006 година се характеризира с небивало

ажиотажно търсене на сол (а след това и на захар и кибрит). Експертите недоумяват по този
повод: «В какво е причината?» Някои свързаха възникналия ажиотаж със слуховете за това, че
Украйна в отговор на повишените от Русия цени на газа ще прекрати доставката на сол. Други
считаха, че това е нужно на комерсиантите за това, да се избавят от залежалата стока. А някои на
тази вълна на ажиотажа пускаха слухове за предстояща война, заради събитията на границата с
грузия и Северна Осетия, а така също и вълната митинги в арабските страни, предизвикани от
публикуваната в Дания карикатура на Пророка Мохамед, предразполагаха към това.
И макар истинската причина да не беше намерена от всички аналитици, всички в един глас
утвърждаваха, че истерията около солта е създадена изкуственно.
А в какво е истинската причина? Някой е пресладвал напълно определени цели, запускайки
процеса на солната паника.На кого е нужно това?
Хората от старото поколение трябва да разберат, че във времената на ярко изразената «студена
война» цялото общество на СССР от време на време го сътресяваха всячески слухове. Много ярко
този процес отрази през 1969 г. в своето творчество В. С. Висоцки:
ПЕСНИЧКА ЗА СЛУХОВЕТЕ
Сколько слухов наши уши поражает!
Сколько сплетен разъедает, словно моль!
Ходят слухи, будто всё подорожает, абсолютно,
А особенно – поваренная соль.
Припев:
Словно мухи, тут и там,
Ходят слухи по домам,
А беззубые старухи
Их разносят по умам,
Их разносят по умам.
– Слушай, слышал? Под землёю город строют,
Говорят, на случай ядерной войны…
– Вы слыхали? Скоро бани все закроют повсеместно,
Навсегда. И эти сведенья верны.
Припев.
– А вы знаете? Мамыкина снимают!
За разврат его, за пьянство, за дебош!
И, кстати, вашего соседа забирают, негодяя,
Потому, что он на Берию похож.
Припев.
– Ой, что деется! Вчера траншею рыли,
Так откопали две коньячные струи!
– Говорят, евреи воду отравили, гады, ядом.
Ну, а хлеб теперь из рыбьей чешуи.
Припев.
И поют друг другу – шёпотом ли, в крик ли.
Слух дурной всегда звучит в устах кликуш.
А к хорошим слухам люди не привыкли, почему-то.
Говорят, что это выдумки и чушь.
Припев.
Закалённые во многих заварухах,
 186

Слухи ширятся, не ведая преград.

Ходят сплетни, что не будет больше слухов абсолютно.
Ходят слухи, будто сплетни запретят.
Припев:
Но словно мухи, тут и там,
Ходят слухи по домам,
А беззубые старухи
Их разносят по умам,
Их разносят по умам.
За какво тогава се разпространяват тези слухове? С каква цел? Тяхната цел се явява създаването в
страната сред хората на обстановка на неувереност, недоволство, безпокойство, близкидо
паника.
В указаната по-горе статия на всетник «Газета» често се употребяват словата «лихорадка» и
«паника». Да се обърнем към речника. В «Тълковния речник на руския език» на С. И. Ожегов
намираме:
«Лихорадка» (треска) – 1. Болезненно състояние, съпровождано от температура и тресене (тресе
се, като в лихорадка). 2. Възбудено състояние, суетливо-безпокойна деятелност, излишно бързане
(Борсова лихорадка, златна лихорадка (златна треска) – ажиотаж, възбуда, свързана с добиване на
злато или с парични, валутни операции).
А в «Голям речник на чуждите думи»:
«Паника» (нем. Panik; фр. panigue; лат. panicus; гр. panikon по името на бог Пан) – всеобщо
зашеметяване, масов ужас.
От гръцката митология е известно, че «Пан» е аркадски бог на горите и лесовете, син на Хермес и
дъщерята Дриопа. Пан се родил покрит с косми, с рога, с козлови копита, крив нос, с брада и опашка.
Майката на Пан, изплашена от вида на младенца, го захвърлила. Но детето го взел Хермес и го
отнесъл на Олимп. Детето разсмяло всички богове, понравило се на всички, било прието сред тях и
получило името Пан (на гръцки «пан» – «всичко»).
Военните хора знаят, че най-страшното на война – това е паниката. Историята на войните знае
немалко примери, когато силни и добре снаряжени военни формирования са търпели поражения по
една причина – личния състав изпадал в паника. А паниката целенасочено се създавала както от
специално подготовени «запратени», така и по причина на малодушие и страхливост в някои военни,
които наричат паникьори.
Паниката е опасна не само в средите на военните. Не по-малко опасна е тя и в мирния живот.
Всички знаят по няколко опасни случая, предизвикани от паника при голямо струпване а хора.
Спомнете ситрагедията в клуб „Червило“ в София.
Ако си спомним годините на «перестройката» на незабравимия перестройчик Горбачов, то в
обществото царяха именно такива «лихорадъчно-панически» настроения, които умело се
поддържаха. То вино-водни проблеми, то табак няма, то паста за зъби, то електрически крушки и т.н.
Благодарение на всичко това в страната беше създадена обстановка на нестабилност, при която
народа заиска промени и привеждане на ред. Помните песента на Цоя: «Перемен…, мы ждём
перемен…». С какво всичко това завърши – сега е добре известно: «СССР се разпадна, в Русия
възтържествува демокрацията».
Последните години такива мащабни «лихорадки» в страната нямаше. И ето «от само себе си» «се
случила» солна паника. Има над какво да се замислим… И има всички основания да се
предположи, че някой е осъществил «проверка»: «Не се ли измени народа за годините на реформи?
Не забрави ли той времената на перестройката? Способен ли е народа пак така да изпада в
паническо състояние и да се мята от лафка на лафка търсейки кибрит, както се мъчи болен в
треска?»
Резултата от тази проверка е очевиден. Сега някой може да изгражда и прогнози за това, как ще се
държи народа в случай на разпространение на слухове:
- за деноминация на парите;
 187

- за рязко изменение на курса на валутата;

- за скорото начало на нова война в Черно море;
- за прекратяване на доставката на хранителни продуктииззад граница;
- за предстоящите еврейски погроми;
- за стълкновения на мюсюлмани с християни, цигани и руснаци и т.н.
В карен случай реч щетръгне не за «солнатреска», а за «световна треска», когато от паниката ще
бъдат обхванати хората във всички страни.
А на основанието на прогнозите могат да се разработят и съответстващите планове. Това, че по
отношение на Русия се осъществява дълговременен план за разрушение на държавността ѝ и захват
на териториите ѝ и природните ресурси в книгата е разказано достатъчно. И «слуховете» в тези
планове се явяват един от основните инструменти на световната финансова мафия, която реализира
сценарий по унищожение на Русия.

Кои са главните заговорници? Къде са министрите на «световното правителство»?

«Нас ни няма! Ние сме мираж!»

(из песен на «Бийтълс»)
Що се касае за използването на безструктурния способ за управление на глобално ниво, то тук у
този способси имахазяин. Ето тези хазяи и могат да се назоват «световно правителство», «сили на
Запада», «световно задкулисие». Сегатях започнаха да ги наричат глобалисти. Ние ще ги
наречем «глобален надиудейски предиктор» или просто«глобален предиктор». «Предиктор» –
означава предуказател, тоест указва, на къде трябва да върви цялото човечество. «Надиудейски»
означава, че един от главните инструменти за осъществяване на своите планове тези глобализатори
са направили от евреите, въоръжавайки ги с идеологията на иудеизма. И са го направили още в
дълбока древност. Три и половина хилядолетия назад. Това е направено от древноегипесткото
жречество, което първо в историята на човечеството разработило стратегия за покорение на страните
и народите не със силата на оръжия, а с помощта на идеологията, религията и финансите. За водене
на захватнически войни им била нужна армия, въоръжена не с лъкове и стрели, а въоръжена с
определено учение – информация. Такава най-първа войска била създадена в хода на 42 годишното
водене на евреите по Синайската пустиня. Важно е да се разбере, че не евреите са «най-главните» в
«заговора». Те са само изпълнители. И ако те нещо зле го изпълняват, то хазяина им се избавя от
неудобните евреи с ръцете на «антисемитите». Тоест евреите сами са жертви на «световното
правителство», истина е «прехранени». Но и свинете ги хранят добре, за да може после да ги заколят.
Тоест «семитизма» и «антисемитизма» са две ръчки на един механизъм, подконтролен на един
хазяин – «световното правителство». В дълбока древност, в самото начало на формиране на
«световното правителство» неговия състав бил представен от 22-ма древноегипетски жреци-
йерофанти. В хода на историята ръководствто постепенно преминало в ръцете на неголяма група
световни финансови главатари, за което разказа списание «Эксперт» №32 за 2002г.
Обърнете внимание, че «солната лихорадка» по време практически съвпадна с клането в
московската синагога, със заявлението на Березовски за това,че той готви военен преврат в Русия,
със създаденото напрежение между Русия и Украйна, между Русия и Грузия, със събитията в Иран и
Израел, с «карикатурната» война и други събития, които уж не са свързани едно сдруго.
Ако в Русия се започнат «лихорадка», паника, смут и бардак, то милост не ще се покаже на никой
– ни на руснака, ни на евреина. Но има едно «но». Богатите евреи по време на погромите никога не
са страдали. А са страдали простите евреи. «Бият докторчето Симо, а и изпортилия Фима». Преди
всичко, богатите евреи и не-евреи отлитат със самолети, за да избегнат «кървавото колело». А
когато се започне смут, то може и порядък в Русия да се нарежда със жестоки методи. Именно затова
мечтаят тези, които искат да установят в Русия фашистски режим. Ето и се получава, че всички
благонамерени родолюбции, сами не разбирайки това, работят по плановете на «световното
правителство» за развала на Русия, че те са само пионки в ръцете на глобализаторите. А цялата тайна
е в бесзструктурното управление.
 188

Управляващото въздействие на човека, осъществявано с безструктурния способ, може да

носи много дълговременен характер, по-рано програмирано поведение на този човек във всяка от
предстоящите определени жизненни ситуации. Такива долговременни управляващи въздействия,
реализирани с безструктурния способ на управление, се явяват норми на морала и етиката,
натрапвани от религиозните догми и светските идеологии. В иудохристяанството, например, това са
робските изисквания: «Бог търпял, и ни повелялвал…», «Обърни и дясната буза, ако са те ударили
по лявата»! А в иудеизма наобратно: «И ще господстваш над много народи, а те над теб няма да
господстват». Тези, които знаят тези догми, умело ги използват за своите цели. В резултат
християните търпят наглостта на мерзавците и подлеците. Тоест силата на управляващото
въздействие, осъществявано с безструктурния способ, е много голяма и по-устойчива във
времето, отколкото при структурния способ.
Това може да доведе до трагедия от глобален мащаб. Така например, в религиозните поверия на
индиянците в Америка се говорило, че техния покровител и просветител в древността Кетсалкоатъл
(Пернатия Змей) ще се върне при тях отново от към морето по вода и ще се яви в блясъка и сиянието
на огъня. Индиянците чакали… И когато се появили корабите на испанските конкистадори, и на
брега излязли хора в метални брони и шлемове, блестящи на Слънцето, индиянците ги взели за
очкваните богове. И безпрекословно се подчинили на съвсем неголяма група испанци, което
способствало за последвалото поголовно изтребление на много стотици хиляди индиянци. Било ли е
това? Било е! В резултат се явила гибелта на цялата цивилизация на индянците в Америка.
К. Маркс внедрил в умовете на хората своето учение, че пролетариата е собственник на всичко, а
работническата класа е авангард. И всички уверявали в това. А сега много в Русия чакат: кога ще се
«вдигне» работническата класа и ще измете всички нечистотии? А тя няма да се вдигне! А ако се
вдигне, то ще бъде използвана за «измитане» от същото това «световно правителство». Затова,
защото «пролетарита» не знае основите на управление.
А астрологическите прогнози? Това също е програмиране на много милиони хора на съответното
поведение напълно до всеки ден и час на седмицата. Т.е. тези прогнози са управление на поведението
на множество хора с безструктурния способ. А вие замисляли ли сте се, кому това е изгодно? Кой
поръчва всички тези «прогнози»? Кой се опитва да ви манипулира?
А икономическите прогнози? Ако унгарския евреин Джорж Сорос (Шорош), авторитета на който
специално за льохманите го създадоха неговите собственници – глобализаторите, от екраните на
телевизорите в своето интервю ще каже («ще пусне слух»), например, че скоро японската йена ще
започне да «пада», то резултата щебъде «финансов кризис» в Юго-Източна Азия.
Подобни примери читателите сега сами могат да си дадат множество. Започвайки от битовите
житейски колизии до процеси от глобален мащаб. Това с пълна мера (сила) се отнася за всички
«слухове». Така ние установихме, че съществуват 3 способа на управление:
1. Структурен.
2. Безструктурнен.
3. Комбиниран (съчетание 1 и 2).
Който знае ДОТУ, той много просто ще различава всички приоми на управление. А той,
значи, ще умее да противостои на това управление, тоест да живее по своя ум.

Средствата за масова информация (СМИ) – средства на безструктурното управление на

милиони и милиарди хора

«Слънцето спираха словом, словом разрушаваха града»

(Н. Гумильов)
Сега, уважаеми читатели, след запознанството със съдържанието, същността на безструктурното
управление, и съвместявайки това с разбирането за триединството «мера-информация-материя», в
предаването на всяка информация от един елемент (фрагмент) на Вселената към друг неизбежно
водещо до изменение на мерата на този «друг» елемент, което на свой ред води до
«материализация», тоест към измененение на материалното състояние на този «друг» елемент в
съответствие с полученото информационно въздействие. Следва да се замислим над процесите на
 189

информационно въздействие на средствата за масова информация (СМИ) над милиони хора, както в
нашата страна, так и в други страни.
Схемата на управление трябва да ви бъде ясна. СМИ – това е субекта на управление. Всеки човек
и цялото общество– това е обекта на управление. СМИ не са самостоятелни, както за съжаление
считат много. Те са инструмент в ръцете на хазяите. Спомняйте си «йерархията на управление».
Веригата на управление на всички СМИ, ако вървим по нея от звено към звено, неизбежно ще ви
доведе до «световното задкулисие». Тоест тук може да се нарисува такава схема на управление:
«задкулисие» – субект на управление, СМИ – обект на управление. Предаването на управляващото
информационно въздействие от «задкулисието» на СМИ се осъществява както със структурни, така и
с безструктурни способи. Абсолютното болшинство журналисти не разбират всичко това (с много
редки изключения; и такива, ако те често излизат в СМИ и не говорят цялата истина, която знаят,
може смело да ги наречем негодяи, предатели и врагове на народа).
Въобще казано, след разказаното горе, читателите могат самостоятелно да стигнат до извода, че
темата на въздействие на СМИ на хората и обществото е огромна и тя може и е нужно да се рзкрива
широко и всестранно, обяснявайки на хората всички «хитроумни приоми», използвани от
представителите на СМИ за мамене и затъпяване на населението. Тук, в книгата, ще разкрием само
малка шепа такива «приомчета».
Сред всички днес съществуващи СМИ (радиостанции, вестници, списания, интернет) особенно
място заема телевизията. Нейната отличителна особенност е в това, четя едномоментно
привлича милиони хора към някакво събитие, мнение на «авторитет», явление и т.н.,
осъществявайки при това целенасочено тълкуване на това събитие или мнение. А това не е нищо
друго, освен запуск на процеса на «автосинхронизация» (един вид информационна «верижна
реакция»), за която реч ще тръгне при разглеждането на суперситемите. При това телевизията
може, както да привлича внимание към някакво второстепенно явлениеили събитие, така и да
отвлича от много по-важно събитие, изказване, мнение по общественно значим въпрос, а и
просто да си премълчава за тях.
СМИ, и особенно телевизията, могат такада изкривяват и преподнасят даже правдива
информация, че такова нейно извергско преподнасяне ще работи не за достигане на истината и
справедливостта, а ще работи точно наобратно.
Ярък пример за такъв извергски подход към довеждане на информация се явяват телевизионните
предавания на А. Караулов «Момента на истината». Гледайте, какво става. Караулов в своите
предавания говори истината за това, как грабят, крадат и унищожават Русия. Гледа руския мужик
едно такова предаване на Караулов за това, как крадат и унищожават горите в Забайкалието и си
мисли: «Ето, браво Караулов! Наистина ги изобличава и началниците-крадци, и органите на
правопорядъка, които «покриват» този «горски бизнес», и за прокуратурата, която това «не я
интересува», и за безпредела на областната власт! Та нали след такова предаване те всички си
получават заслуженото!» Само че, след това предаване на Караулов нищо не става, никого не слагат
на наровете, никого към отговорност не привличат.
Гледа руския мужик друго предаване на Караулов за това, как на Далечния Изток крадат
биоресурсите на Русия (риба, крабове и т.н.). Караулов назовава имена, фамилии на чиновници,
разкрива механизмите на «рибния бизнес». И руския мужик си мисли: «Даа, юнак е Караулов! Сега
всички тези престъпници си получават заслуженото!» Отново, нищо не става и всички чиновници-
престъпници са си на своите места, както междувпрочем, и непосредственните изпълнители на
грабежа на биоресурси и техните господари.
Гледа руския мужик поредното предаване на Караулов за това, как престъпниците-чиновници
развалят авиационно-космическия отрасъл на Русия. Отново Караулов назовава имена, фамилии,
механизми за развал и разграбване на отрасъла, назовавайки фамилиите на висшите длъжностни
лица на държавата, отговарящи за организацията иреда в този отрасъл. И руския мужик си
мисли: «Какъв храбрец е Караулов! Е, сега вече на всички тия негодяи ще им се разгони
фамилията!». Отново никави мерки не се взимат…
И ето след гледането на серия от такива предавания на Караулов руския мужик маха с ръка,
съпровождайки товас думи, и си мисли за себе си: «Ех! Пропадна Русия! Нищо не може да се
 190

направи с тези високопоставени негодяи-крадци! Даже по телевизията на цялата страна Караулов

разказва за това, как те крадат и безчинстват, а те били «бистри като капка вода»… Да…
пропадна Русия…» След такива разсъждения взима руския мужик «с горест» бутилка водка, треска
чашата… «и във Ватикана»…
Ето, уважаеми читатели, резултат от информационното въздействие (т.е. управление). В какво се
заключава този резултат? Какво именно трябва на противника, който осъществява заграбването на
чужда територия? За противника е желателно, ако може народа да гледа с пренебрежение на своята
страна, да се предаде, да сивдигне «горе ръцете».
Така, че за кого, за чии цели «работят» телепредаваниятана по нашата телевизия? Извод си
направете сами.
Подобни передавания, статии във вестниците, списанията, встъпления на патриоти на митинги,
обръщения както на частни лица, така и на всевъзможни организации към висшите ръководители на
страната, всичко това носи числа! От всичкото това «възмущение на народните маси» нищо не става!
Всичко си остава както си беше! А резултатите от такова информационно въздействие (управления)
са два:
1. На населението се насажда състояние на безизходност и безнадежност, хората си вдигат «горе
ръцете».
2. Негодяите по всички места и нива на властта, виждайки безнаказанността на чиновниците от
най-висш ранг даже след разоблачаването на престъпните им деяния по централните канали на
телевизията пред цялата старана, наглеят още повече.
И първия, и втория резултат – «работят» за «световното задкулисие». Ето ви ги и правдолюбците!
От техните предавания трябва да се крещи «караул!»
Ще отбележа веднага, чеда се противостои на това въздействие и да се научим да разбираме
скрития смисъл на преподнасяната информация е възможно само при овладяване на различението
(методологията).
Друго пример на мощното информационно управляващо въздействие на народа – това са
всевъзможните хумористични предавания от типа «кумиците» и т.н.Тези предавания вървят на
екрана непрестанно по цяла седмица – всеки ден. Такъв широк път им е даден не случайно! Защо? Та
нали тези «смешници» подиграват злото, усмиват човешките пороци. Та това лошо ли е?
Фокуса тук се заключава в това, че от усмиването от «кумиците» зло и пороци реално в
обществото злото и пороците не изчезват. Усмяните зло и пороци не престват да бъдат зло и
пороци. Освен това, след представянето на «кумиците» те не се възприемат като пороци и зло,
които трябва да ги няма в обществото. И фактически съвременните ни «кумици» със своите
представления (а това е предаване на информация, тоест управление на милиони телезрители)
пропагандират, насаждат в обществото тези пороци. Ярък пример за това е представянето на вече
покойния губернатор на Алтайския край, а до тогава «кумик» и действително всенароден
любимец Михаил Евдокимов. Аз специално взехв качеството на пример неговата «кумична
деятелност», прекрасно разбирайки, че той действително беше много любим и популярен актьор.
Отново напомням, че изказването на древногръцкия философ Хилон «за мъртвите или хибаво, или
нищо» – това е невярно изказване, доколкото тогава грешките, допуснати от нашите
предшественници, няма да бъдат осмислени, което може да доведе до сериозни последствия.
Таето какво, ако вие си спомняте, практически всички представяния на М. Евдокимов бяха
посветени на запиването и неговите приключения. Народа се хихотеше. Аако е вървяла транслация
по телевизора, то се кикотеше цялата страна. Така страшния порок ставаше обичаен и даже смешен
за цялата страна, почти за целия народ (с много редки изключения). И това е във време, когато
против народите на Русия се осъществяваше и се осъществява до сега откровен алкохоло-никотинов
геноцид! Ето и мислете сега, уважаеми читатели, за какъв резултат работеха тези представления на
М. Евдокимов. Разбирал ли е той сам висчко това, за което ставаше дума до сега? Едва ли… Той
искренно работеше за хората в мерата на своето разбиране. И губернатор той стана заради хората,
мили за него, скъпите за него земляци. И хората виждаха и чувстваха тази искренност. И искренно го
обичаха. Всичко това е така. Всеки в мерата на неговото разбиране може искренно да счита, че той
работи в името на достижението на своите цели, в името на своя народ, а в мерата на разбиране на
 191

всичко ставащо наоколо той ще работи за тези, които знаят и разбират повече от него. Такава си-
туация се реализира с безструктурния способ и от по-високи нива на йерархия от управлението на
нашата страна.
Известно е, че с идването на Хитлер на власт в Германия знаменития актьор Чарли Чаплин
изигра ролята на Хитлер в един от своите комедийни филми. В този филм Хитлер беше представен
от Чарли Чаплин на зрителите в хумористичен, смехотворен вид. След изглеждането на този филм в
очите и мненията на милиони хора изверга Адолф Хитлер става забавен малоумник, лековат и глупав
ръководител на Германия. Народа от душа се смееше над този Хитлер, който изобразяваше Чарли
Чаплин. А след няколко години милиони хора плакаха и се къпеха в кръв от злодеянията на Адолф
Хитлер…
Така Чарли Чаплин направи много нужно за «световното задкулисие» дело. Той предотврати
възможността за формиране на съответстващото световно общественно мнение по отношение на
Хитлер, предоставяйки това необходимо време за неговото издигане в качеството му на вожд и
подготовката му завойна против СССР, която беше много нужна на «световното задкулисие». За тези
заслуги на «смешника» Чарли Чаплин «задкулисието» му издигна паметник. И не в неговата родина
САЩ, където той «смехуваше», а… в Швейцария!
Ето още един пример на безструктурно управление. Той бе много прост, но в наше време
играепървостепенно и огромно значение на първо място по отношение към децата, подрастващите и
младежите. Това е телевизионната реклама. Представете си, уважаеми читатели, че вашите вече
поотраснали деца или внуци гледат по телевизията филм за героите от Великата Отечественна война
или за любов. И в един момент, когато героя на филма умира в бой или влюбените един в друг млади
хора се целунат за пръв път в живота, в този момент филма се прекъсва на на зрителите им показват
реклама «на бира», «за памперси» или за някаква друга глупост за премахване на брадавици, меката
двупластова..., цистита на Ани..., простатата,.... Какво става в този момент със зрителите?
Първо, притъпява се остротата на възприятие на емоционално напрегнатия момент от филма,
рязко се снижава неговото възпитателно въздействие върху зрителя. Тоест заложеното във филма
управляващо въздействие се «размива», в карйност се ликвидира напълно и се заменя с
управляващото въздействие на рекламния сюжет.
Второ, накъсва се непрекъснатостта на възприятие на информацията във филма, накъсва се на
някакви парчета, между които се набутва съвършенно друга информация, не свързано се дава
информационен калейдоскоп. Това и води към формиране у телезрителите на калейдоскопически
идиотизъм, за който ставаше дума в глава 9. А тези телезрители са вашите деца и внуци, както и
вие! При това формиране на калейдоскопически идиотизъм не се позволява на човек да усвои
заложения в него Свише генетически обусловен потенциал на развитие, за който ставаше реч в глава
10.
Такъв подход към рекламата позволява да се постави въпроса за нарушение на «правата на
човека». Доколкото такова «подаване» на реклама от демократизаторите става даже в съответствие с
техните демократизаторски закони на целенасочено вмешателство в «личния живот» на всеки човек.
Това се касае на само за рекламата по време на кинофилмите, но и въобще за цялата реклама. Вие,
например, ходите по територията на някаква гара, вие си мислите за нещо си ваше (имате право на
това в съответствие с «правата на човека»). Но в това време от някакво гарово гише на вас ви се
пуска «съвремена музика» и нарушава хода на вашите мисли. Стана нарушение на «правата на
човека»! Вие искате тишина, а на вас не ви я обезпечават! Кой? Защо? На какво основание?
Това се отнася и за нагледната реклама по улиците, по пътищата и т.н. Вие искате да видите
архитектурата на здание или горски пейзаж, а на вас не ви дават такава възможност. Кой? Защо? На
какво основание?
Може и по-нататък да продължите подобни разсъждения.
На основанието на такъв подход (чрез управление и вмешателство в личния живот на човека)
желаещите и разполагащите със съответстващото свободно време могат напълно да възбуждат уго-
ловни дела за нарушение на техните права и свободи. Рано или късно всичко това ще стане.
 192

След приведените няколко такива примера на безструктурно управление чрез СМИ (а и други
средства за информационно въздействие – книги, театри, кино …) предлагам на читателите сами да
разширят взора си на такива примери и да помислят по този въпрос.
А представителите на СМИ предупреждавам за това, че разпространяваната от тях информация до
народа в съответствие с триединството се «материализира», тоест въплъщава се в действителността.
И всички тези отвратителни и гадни образи, които те «хвърлят» в обществото, ще им се стоварят на
тях самите. И на техните деца и внуци, доколкото тези представители на СМИ «живеят на в
облаците», а в това същото общество, сред тези същите хора, на които те насаждат порочен начин на
живот. Разбирайки същността на Закона на Времето и перефразирайки известните строфи на Ф. И.
Тютчев, може смело да предупредя всички безнравственни представители на СМИ: «Вашите
приказки ще ви се отзоват...» „Каквото повикало, такова се обадило“ – казва нашия народ!

8. «ПО КОНЕЦ» И «КАМЪЧЕ ПО КАМЪЧЕ» (режими на управление)

Балансировъчни режими

«На конци, на конци да ходя аз не искам …»

(из песен)
Ще съумеете ли вие на своя автомобил да стигнете от «пункт А» до «пункт Б» (например от
Шумен до Трън) по предварително избрания от вас път строго-престрого («по конец») по средата на
това платно на пътя, по което сте тръгнали? Разбира се, че не. Колкото и хубав да е пътя, на вас все
едно от време на време ви се налага да отклонявате колата от «конеца» ту малко в ляво, ту малко в
дясно. Тоест, както казват понякога, да се «виете». Причините на отклонение («виене») могат да
зависят от три фактора:
1. От състоянието на пътя (средата). На него могат да възникнат всевъзможни пречки (ямки,
камъни, изпаднали от други коли предмети, тухла или дъска и т.н.). Виждайки ги, вие ще завивате
волана на дясно или ляво, за да не ударите гумата в тези пречки. Като цяло вие ще се движите «по
конец» малко сучещо се, но при това няма да излизате от определеното ви платно за движение. Или
ако пътя е тесен и на него осовата линия не е обозначена, то няма да излизате от пределите на пътя
(мисленно ще прокарате два «конеца» по страните на пътя – от дясно и ляво на вас).
2. От състоянието на автомобила (обекта на управление). Вие ще държите волана право и няма
да му «влияете». Но колата незнайно защо се «занася» през цялото време мъничко в ляво (или
дясно). Така става доста често, когато е дисбалансирано някое колело или когато «колелата са раз-
лични»: едната гума е износена, другата е нова. Има и други технически причини, но главното е да се
разбере същността: автомобила не може да се движи през целия път идеално «по конец», затова
шофьора от време на време му се налага да го връща на този «конец».
3. От състоянието на водача (субекта на управление). Шофьора също не е в състояние да
държи волана в строго определено положение през целия път и да си кара колата «по конец». Ту
едната ръка се е изморила или «отекла», ту другата. Ту самия водач се наместил, седейки на
седалката, в резултат на което «ръцете му мръднали», и т.н.
В резултат въздействието на тези три фактора колата се движи не строго «по конец», а се
отклонява ту в ляво, туна дясно. Тоест тя някакси се колебае около този «конец», но при това тези
колебания не излизат от пределите на затегнатите от ляво и дясно «осов конец» на курса на
движение на автомобила от двата други «конеца», които обозначават края на пътя и които
ограничиват възможността за по-големи колебания.
По научному всичко гореизложено изглежда така:
Всеки управляем обект (или система) можеда се намира в балансировъчен режим. «Режим»
(фр. regime от лат. Regimen – «управление») – 1. Съвкупност от правила, мероприятия, необходими
за тази или онази цел. 2. Условията на деятелност, работа, съществуване на нещо.
Понятието «балансировъчен режим» може да се съпостави с понятието «равновесие». Само че,
«равновесие» се взъприема от хората като неподвижност, като статичност, а в «балансировъчния
 193

режим» за всички е очевидно присъствието на движение, изменение, динамика. Прост пример за

разбиране на казаното: въжеходец в цирка. Ако той само стои на въжето, то той поддържа
равновесие. А ако той ходи, движи се по въжето, то той се намира в «балансировъчен режим».
В устойчивия балансировъчен режим «вектора на състояние» на обекта (системата) се колебае
около определена зададена му величина («конец»), но не излиза при това от допустимите предели
«конци» от ляво и дясно. Ако обекта (системата) излезе от допустимите предели, то ще стане
неговото (нейното) разрушение. Всичко това хубаво е видно на рисунка 12-13.

Балансировъчния режим се определя от вектора на целта на управление. Централния «конец» –

това е курса, водещ обекта към целта. Например, кораба излязъл от Каварна за Китен. Но той не е
задължително длъжен да плава под прав «конец». Неговия курс минава през Варна, Бургас, Созопол.
Тоест под «конец» трябва да се разбиране обезателно идеална права, но и разнообразни курсове на
достижение на крайната цел. Такъв подход се изисква и при оценка на скоростта на движение, и
много други параметри, входящи във «вектора на целта». А «вектора на състоянието» при добро
управление е длъжен да се колебае около зададения «вектор на целта» в зададените «допустими
предели».
На рисунка 12-13 вие виждате графическо изображение на балансировъчния режим на плоскостта,
тоест когато във «вектора на целта» (а значи и във «вектора на текущото състояние») има само две
съставляващи «X» и «Y». При което, както е видно от рисунката, колебанията около
балансировъчния режим могатда бъдат както «плавни», така и «рязки». Графически може да се
изобразят и трите съставляващи. Но голямо количество съставляващи (4,5 и т.н.), входящи във
«вектора на целта», графически да се изобразят вечее невъзможно. Спомняйте си многомерната
матрица на възможни състояния. Но мисля, че и двумерно изображениее напълно достатъчно, за
да разберете същността на балансировъчния режим.
А за какво ние рзгледахме всичко това? Работата е в това, че доколкото всички обекти и процеси
(в това число и общественните) носят управляем характер, то за това, че тези обекти и процеси да не
се разрушат, да не отидат «в разход», те са длъжни д се намират в балансировъчен режим. А сега
вземете всеки инетресуващ ви обект и погледнете на него през призмата на устойчивостта и
балансировъчния режим.Това се касае не само за автомобила, но и за «управлението» на вашите
деца, «управлението» (самоуправлението) на отношенията в семейството, управлението на
градовете, областите, страната, човечеството. Идеален режим да се достигне разбира се е трудно, а да
се поддържа управлението на страната в «допустимите предели» е необходимо. Ако страната
 194

(хората) излизат от «допустимите предели» на «балансировъчния режим», то се започват всякави не-

приятности: глад, екологически катастрофи, масови заболявания и т.н. Тоест, както пееше В. С.
Висоцки: «Ту в градината неурожай, ту мор по добитъка…». За да не се допусне това, трябва да се
знаят възможните «допустими предели» и да не се излиза от пределите на «балансировъчния ре-
жим». И при това трябва ясно да се представи (особенно за ръководството на страните) целта, към
която те са насочили усилията на народа. За това ще тръгне сериозен разговор в раздел 13 на тази
глава, в който ще бъдат съпоставени понятията «устойчивост на управление» и смисъла на живота на
хората.
А сега пробвайте сами да отговорите на въпросите за това, знае ли всичко това днешното
ръководство на страната, на къде водят своя народ, мисли ли сам народа за това, къде го водят и т.н.
въпроси.
«А засега, засега, по камъчетата, по кръглите камъчета водата бяга …»
(из песен от съветското време)
Сега нека да си представим, че виепътувате на същия този автомобил по същия този път (от
Шумен за Трън) по същия този конец. Всичко върви добре. Но изведнъж неочаквано за вас по
средата на пътя вие разбирате, че целия избран от вас днешен път напред е затворен за дълъг ремонт.
Какво ще се прави? Вие взимате картата и търсите други пътища.
Един хубав път до Трън е съвсем наблизо, да се доберете до него можете много бързо, но затова
вие трябва да карате извън пътя, „офф роуд“, където може да затънете или да строшите колата.
Другия хубав път до Трън е значително по-далече, отколкото първия, за да се доберете до него ще
ви трябва доста повече време, отколкото до първия, а и при това пътя минава и през села, но все пак
пътя е много по-добър отколкото по черния път в първия случай.
Какъв вариант на прехода от пътя, по който сте вървяли, към една от 2-та възможни нови пътища
вие ще изберете? Избора зависи чисто от вашето субективно мнение: «Аз така считам».
Може да бъде и друга ситуация. На средата на пътя от Шумен до Трън на вас са ви звъннали по
мобилния телефон и са ви казали, че е необходимо спешно да отидете не в Трън, а в Гоце Делчев.
Тоест у вас се е изменила целта, която вие е трябвало да достигнете. Но същността на разглеждания
въпрос не се мени. На вас ви предстои да смените един път с друг.
Ето тази смяна на предишния курс на нов с преход от един балансировъчен режим на друг
балансировъчен режим по научному се нарича «маневра».
«Маневра» (фр. manoeure) – 1. Придвижване на локомотиви и вагони по пътищата.
2. Придвижване на войски за излаз на нови позиции. 3. Уловка, хитрост.
«Маневрираш» – 1. Извършваш маневри. 2. Преразпределяш нещо. 3. Прибягваш към уловки.
И ако такова изменение на курса стане за кратък интервал от време, то това се нарича «силна
маневра».
Ако изменението на предишния курс на нов става за дълъг интервал от време, то това се нарича
«слаба маневра».
Хубав образ за разбиране на «маневри» дава течението на планински ручей. Водата в ручея тече
от планината само надолу. Целта е да се достигне морето. Напътя на водата изникват прегради и
препядствия («камъчета» от различна величина). И водата протича през тези «камъчета» над тях или
ги заобикаля от едната или другата страна или от двете едновременно. Тоест, идейки към целта,
водата в ручея «маневрира». На едно място, обхождайки нанос или камък, тя плавно го заобикаля,
прави «слаба маневра». На друго място, сблъсквайки се с преграда, водата започва да бушува,
прескачайки с пяна през камъка или прав и буен пенест поврат, тоест водата в ручея осъществява
«силна маневра».
Очевидно е, че ако вие ще осъществявате завиване с автомобила на голяма скорост и доста рязко,
то можете да се обърнете заедно с колата. А ако забавите скоростта и осъществите завиването по
«голяма дъга», то всичко ще се размине благополучно. Има ситуации, когато обезателно трябва да
завиете бързо и рязко. И затова трябва да се учите, за да не обърнете автомобила в сложна ситуация
на «силна маневра».
А сега, уважаеми читатели, ще вземем тези определения не за автомобили, самолети, кораби и
ракети, а ще ги използваме за саморазглеждане на житейски въпроси.
 195

Ще вземем току що започнал семеен живот на млада двойка. Има такава известна на всички
песен, която много добре изпълняваше Едит Пиаф, а в нея са такива словата: «Ако те бях убедила да
станеш такъв, да станеш такъв, какъвто аз искам!». Известно е, че «само» нищо не става. И ако
младата жена иска да измени нещо в своя млад мъж (или мъжа в жената), то у тях има две възможни
маневри: «слаба» и «силна».
Може веднага да представи на съпруга маса информация с изложение на своите претенции по
неговия преход от един, вече отдавна привичен за него (нея) «балансировъчен режим», в друг
«балансировъчен режим», при което прехода е за кратък срок: «до ситруната да е станало!».
Разбира се, някои могат и ще поискат да изпълнят това искане и ще направят «силна маневра»… Но,
съгласете се, че такива са немного. А такъв благонамерен напор може да подкара и към развал на
семейството.
А може и полека, безда бърза, приемайки безструктурно управление, с намеци, тихинко да «капе
на мозъка» определена информация, която ще изменя мерата на разбиране на съпруга в зимислената
от вас посока, което в края на краищата ще доведе до «материализация» на замисленото и той ще
«стане такъв, какъвто вие искахте». Тоест ще носи тези вратовръзки, които на вас ви харесват, ще
си пусне коста (или скъси) – това е както вие сте искали. И т.н.
Може да се вземе на семейство, а страна.

Края и началото. От 1917 до 1991 г.

«Има в революцията начало! Няма в революцията край!»

(Из троцкистска песен от времето на Л. И. Брежнев)

«И все пак краят ми – още не е край! Края – това е началото!»

(Из песен на В. С. Висоцки от същите времена)
Представете си, че вие карате камион. В каросерията има стъклени бутилки. Вие известно време
сте карали направо, но сега трябва да завиете надясно. Опитния водач преди завиването ще намали
скоростта и внимателно, плавно ще завие камиона надясно. Неопитния или глупака, не намалявайки
скоростта, ще „счупи“ надясно и … или сандъците с бутилки в каросерията ще задрънчат (а и ще се
изпочупят), или направо „камионо че се окае на врати насред пато со строшен амбалаж отзаде“.
Сега да си представим, че ние с вас, уважаеми читатели сме световната мафия («силите на
Запада», «световното задкулисие»). Ние управляваме («караме») страни и народи. И ние сме решили
по какви причини да изменяме развитието на страната «Р». Ние, например, сме забелязали, че
страната «Р» е започнала да се отклонява от предназначения ѝ курс, започнала е да «върви не натам»
и нея трябвада я «обърнат» «натам». У нас има два способа да я «обърнем» на където на нас ни
трябва. Ето за това и служат «слабите» и «силните» «маневри». Ние можем тихинко чрез изменение
на законите, постепенната замяна на ръководители и т.н. да направим развитието на страната в
нужното нам направление. А можем и рязко да «счупим волана» – да осъществим революция и да
изменим всичко от раз. В първия случай народа даже и няма да разбере, на къде са го обърнали. Във
втория случай «празните бутилки» ще зазвънят – народа ще се умие с кръвчица, много съдби ще
бъдат счупени и разпокитени завинаги.
Ако говорим за революцията от 1917 година, то «световното задкулисие» почти 150 години е
осъществявало слаби маневри по изкарването на Русия от релсите на управление на националната
буржуазия към релсите на управление на интернационалната мафия. Тази 150-годишна «слаба»
маневра беше завършена със «силна» маневра: «Гръмна шестоцевката Авророва!». Властта се
оказа в ръцете на интернацистката мафия и революционерите зададоха на руските интелигенти въп-
роса: «Къде бяхте вие в нощта на 6 срещу 8 ноември?» След тази «силна» маневра (революция)
страната за годините на гражданската война се миеше със страшна кръв: белите казаци сечаха на
парчета червените… и обратно. Вярно е, тогава ситуацията спаси Сталин и прихвана управлението
от троцкистите по пътя на «слабата» маневра. Ако не беше Сталин, неизвестно е какво щеше сега да
представлява Русия и щеше ли да я има въобще.
 196

След отхода на Сталин из земния живот глобализаторите пристъпиха към осъществяване на

поредната «слаба маневра» по прекарването на СССР-Русия от балансировъчния режим под
управлението на парт. сов. номенклатурата в балансировъчен режим под управлението на
транснационалните корпорации. «Тъпченето» на Хрушчов, «застоя» на Брежнев, «перестройката» на
Горбачов – всичко това съставлява тази «слаба маневра», която се разтяга почти 40 години (нас,
както евреите, ни водиха всичките тези години «по пустинята» на бездуховността и разложението).
Ако говорим за революцията от 1991 година, то «световното задкулисие» я е готвило през
всичките тези години на т.н. «студена» (информационна) война, започвайки с «директивите на Алън
Далес» от 1945 година и речта на Чърчил във Фултън през 1946 година. А завършиха
глобализаторите тази своя «слаба маневра» с много «силна маневра» през август 1991 година, в
резултат на което СССР не остана, а управлението настраната премина и структурно, и
безструктурно в ръцете на финансовата мафия на «световното задкулисие». Тази «силна» маневра по
плана на «световното задкулисие» беше осъществена със силите на демократизаторите – елциноиди
(от една страна) и партократи от ГКЧП (от друга страна). След което демократизаторите задаваха на
всички неудобния въпрос:«Вие къде бяхте в нощта на 18 срещу 22 август?» При това, така както и
след революцията от 1917 година, демократизаторите изкълчиха съдбите на милиони хора, а кръв се
лее и до сега.
Сега по отношение вече към Русия се осъществява също «слаба маневра», имаща за цел
окончателното разчленение на нашата държава на две-три десетки малки «независими» «сувенирни»
държавици. Тази «слаба маневра» трябва да се завърши с поредната «силна маневра». Засега
глобализаторите сдържат осъщетвяването на това заради наличието у Русия на ядренно оръжие.
Както обаче те само вземат под контрол нашето ядренно оръжие, така и веднага трябва да се чака
«силна маневра». Да допуснем това, ние нямаме право.
Ако погледнете на историята на човечеството през призмата само на изложената информация, то
вие ще намерите маса подобни «слаби» и «силни» маневри. Но това вече е отделна тема за огромна
книга.

9. ТАЙНИТЕ НА УСПЕШНИЯ РЪКОВОДИТЕЛ (ЗА ПЪЛНАТА ФУНКЦИЯ НА

УПРАВЛЕНИЕ – ПФУ)

«Добрия управник справедливо го уподобяват на файтонджия»

(Кузма Прутков)
Защо един ръководител, ако му поръчат някакво дело, даже то да е мащабно и сложно, го
изпълнява успешно, а друг ръководител даже не много сложно дело го забатачва?
Разбира се, може това да се обясни с привичните за всички «способности», «опит в работата» и
други подобни щампи. Но тези доводи разрушават примерите, когато и опитни ръководители
«забатачват» работата. Да вземем Елцин. Той какво, да не би да е бил съвсем неопитен ръководител?
По-зле от „кривака“ Горбачов? Не. Но под негово управление беше разрушена страната.
С каква мера да заходим към оценката на който и да е текущ процес на управление? За такава
мера служи Пълната Функция на Управление (ПФУ). Давайте да се разберем, какво точно е това.
От начало с примери, а после ще формулираме «по-научному».
Първи пример. Вие искате да отидете на пазара с колата за продукти за семейството. За да решите
тази задача, вие, сами не подозирайки ще трябва да вземете някакви решения и ще трябва да
изпълните определен набор от действия:
1. Вие оценявате състоянието на автомобила (обекта на управление). В най-простия случай вие
мисленно разсъждавате: «Двигателя ми е наред, резервана гума имам… и т.н.». Ако ви предстои
сложно пътуване, вие ще огледате колата, ще погледнете под капака нивата, ремъци, фарове, отдолу
да не капе някъде масло, има ли течност за чистачки, налягане в гумите и т.н. Ако вие не направите
това, то много е вероятно, че вие няма да стигнете до пазара: оценка на обекта на управление.
2. Вие оценявате своето собственно състояние. Своето самочувствие. Ако преди час сте пили
чаша водка, очевидно, че не трябва да се шофира. Ако у вас постоянно ви притупква сърцето, вие
 197

чувствате приближаване на пристъп, то пътуването по-добре да се отложи. И т.н. Ако вие

пренебрегнете всичко това, то може и да не пристигнете.
Всичко горе изложено се нарича оценка на състоянието на субекта на управление.
3. Вие оценявате времето. Ако вали силен дъжд или градушка, вие по-скоро никъде не бихте
тръгнали, ще отложите. Ако времето е добро, то може да се пътува!
Това се нарича оценка на състоянието на обкръжаващата среда.
4. Вие се замисляте над това, ще ви стигне ли бензина, на коя бензиностанция може да заредите.
Ако вашата кола е мръсна, а на вас ви трябва да отидете до центъра на града, то за да не ви спрат и
глобят, ще трябва да я измиете. И вие оценявате, на каква автомивка това може да стане. По време на
карането вие постоянно оценявате поведението на другите коли, които са в движение и са до вас на
пътя. Тоест вие оценявате състоянието на системата, която участва в обслужването на вашия
автомобил и съседните коли. Ако вие не предвидите това, и не го правите, то също може да не
стигнете – някой може да ви „тресне“ или вие него. Това се нарича оценка на съседните и
взаимодействащи обекти.
5. По време на шофирането вие постоянно се ръководите от правилата за движение по пътищата,
знаците, светофарите, указанията на работници и служители на КАТ. Ако вие пренебрегнете нещо от
това, то много вероятно шофирането ви да завърши плачевно.
Това се нарича оценка на състоянието на управляващите структури.
6. Може така да се случи, че по някакви причини (праздник, стихийно бедствие) по радиото
градските власти да обявят забрана за преминаване в центъра на града или по някакъв маршрут. Ако
вие не предвидите това, то на пазара няма да попаднете.
Може да бъде и така, че доктора настоятелно ви препоръчва да шофирате само с очила. И ако вие
не изпълнявате неговата рекомендация…
Всичко това се нарича указания или ограничения от по-висши структури на управление.
7. И последно, но най-важно. Един водител, виждайки на пътя задаващ се пес, ще намали и ще му
даде възможност да пребяга през улицата. Или, както казват «мамка ти...» и няма да се замисли. Един
водител ще си остави колата на паркинга така, че и на останалите да е удобно да паркират, а друг ще
я зареже така, че на съседната кола вратата да не може да се отвори, камо ли да излезе човек.
Един водител на кръстовището се държи оглеждащо, той вижда и «схваща» цялата обстановка
веднага, той вижда и предвижда възможната опасност, и действа изхождайки от това.
А друг кара направо, не отчита даже очевидните за другите факти, че например съседния
автомобил го кара пиян ашлак, или че самия той излиза на главен път и не отдава предимство.
Последствията на тези варианти са очевидни.
Всичко описано горесе нарича РАЗЛИЧАВАНЕ/РАЗЛИЧЕНИЕ (т.е. умение да отличаваш
доброто от лошото, истината от лъжата, опасността от безопасността и т.н.). Такова различаване го
наричат по научному «владеене на методологията». От тук следва, че всеки човек (в това число и
водач):
- или обладава различаване;
- или не обладава различаването.
Ще отбележим веднага, че ако човек употребява спиртни напитки, то той не обладава различение.
Като крайност на това, вместо един предмет пияния вижда два.
И така, за това да се управлява обекта е необходимо да се умее да се оценява:
1. Състояние на обекта на управление.
2. Собственното състояние на субекта.
3. Състояние на обкръжаващата среда.
4. Състояние на съседните взаимодействащи обекти.
5. Състояние на управляващите структури.
6. Указания или ограничения на по-висши структури на управление.
7. Обладаване на различение, владеене на методологията.
Причислените само 7 пункта се явяват съставляващи на Пълната Функция на Управление
(ПФУ). Ако дори един пункт не се изпълни, то такова управление рано или късно е обречено на
провал.
 198

Установено е научно, че човек е способен едновременно да оперира 7– 9 обекта («да ги държи

вглавата»). На наукатасъщо е известно, че във всяка задачаповече от 9 категории (проблеми,
въпроси, процеси) няма. Това означава, че всяка информация за решение на задачите на управление
на някакъв обект или процес са достъпни за човека:
- всички;
- едновременно;
- упорядъчени.
Затова, ако у човека нещо из причислените 7 пункта «не му стига», то такъв човек не е готов да
бъде управленец. Особенно трябва дасе отчита при това владеене на методологията (различаването).
И още. Ако управленеца в процеса на управление не отчитамакар и един от причислените
пунктове,то той управлява не по пълната функция на управление. Затова работата, която той се
опитва да управлява, е обречена на неуспех. Тоест, казвайки го с афоризъм, «преди долната част на
главата да каже нещо, горната трябва да помисли».
Сега всеки читател може сам да си представи вместо автомобила други обекти на управление:
своето семейство, фирма, завод, школа, ВУЗ, село, град, страна, човечество… И да погледне, всички
ли 7 пункта се отчитат при вземане на решение.
Така за Русия при Елцин, нормалния човек ще установи, че:
Пункт 7. Не миришеше на различение, а смърдеше на водка.
Пункт 5 и 6. Признания за съществуването на глобална политика нямаше, методите и способите
на работата на «световното задкулисие» не бяха разбрани от Елцин и неговата команда. И т.н. Т.е.
ръководителите на Русия не оценяваха ситуацията като цяло, а значи и не са управлявали страната по
ПФУ. Сега обаче В. В. Путин разбира перфектно тънкостите на глобалната политика и резултатите
са налице.
Но ПФУ – това не е само оценка на ситуацията и вземане на решения по 7-те горепричислени
пункта. Това още е и ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ на строго определени действия (рис. 12-16).
 199

Отново ще разгледаме това с понятни за всички примери, след което ще направим обобщение. Ще
вземем за разнообразие вече не автомобил, а самолет. Вие, читателя, вече не сте водач на
 200

автомобила, а ръководител на авиокомпания. На вас ви трябва да организирате превоза на товари и

пътници на самолети. За това вие трябва да направите така, че:
1. Пилота да може да знае, от къде и с каква сила вятъра духа на неговия самолет. За това на
самолета да са поставени съответните датчици. Пилота трябва да знае за това, какви и кога могат да
се срещнат други самолети на неговия маршрут, и какво трябва да направи, че да не се сблъска
(както това стана в небето на Германия с башкирския самолет). И много още трябва да се предвижда,
за да няма беди. А ако нещо не отчетете – ще има беда!
Всичко това по научному се нарича «опознавание на факторите на средата, въздействащи на
системата».
2. Но какво, вашия подчинен пилот всеки път, когато самолета му го помести порив на вятъра,
трябва от неочакваността да изтръпва от ужас и да си трие потта от челото? Разбира се, че не. Затова
е необходимо да се сформират у пилота съответните привички (навици) и да се приучи към
трафаретни действия при възникване на всички възможни ситуации. Вятър духнал от ляво – «ляв
рул», вятър духнал от дясно – «десен рул!».
Що се касае до самолета и пилота заедно (като единна система), то тези задачи могат да се решат
с помощта на автопилота.
По научному всичко това се нарича «формиране на стереотип (трафарет, привички) за
разпознаване на въздействащия фактор на бъдещето».
3. Самолетитена «никъде» не летят. У тях винаги има пунктове на назначение. За да достигнат
пункта на назначение, у пилота и самолета имацяла листа (списък) с необходимите задачи:
- излитане – това е много отговорен етап за достижение на крайната цел, когато на системата
действат доста много фактори;
- кацане – същото;
- самия полет, на протежение на който трябва да се осъществяват множество маневри;
- обезпечение на температурно-влажностния режим засъхранение на товара (или обезпечаване на
всичко необходимо за пътниците);
- безпрекъсната работа на двигателите на самолета;
- и т.н.
При което тези задачи трябва да се подредят по техните значимости. На първо място – най-
главното, най-важната задача, на второ много важната, на трето важната и т.н. И в края сте
поставили тези задачи, които ви се иска да решите, но и без тяхното решения може да преживеете.
А какво означава всичко това в понятията на ДОТУ? А това е вектора на целта! За него в книгата
е разказано по-рано. По научному всичко изложено звучи така: «формирането на вектора на
целтапо отношение навсеки, въздействащ на системата фактор и внасяне на този частен
вектор в общия вектор на целта ».
4. Сега възникна въпроса: КАК да направим така, че самолета и екипажа без проблеми и
задръжки да прелетят от пункт «А» в пункт «Б» и благополучно да прекарат пасажерите (или
предназначения за превоз товар)? Или на друг, малко по-сложен език: КАК да се решат всички
задачи, внесени във вектора на целта? А ако си спомните това, което ние изучихме малко по-рано:
вектора на целта,… вектора на текущото състояние,… вектора на грешка… Вектора на целта
е длъжен да съответства на вектора на текущото състояние (т.е. това, което се има на дадения
момент). Разликата между тях е вектора на грешка. И когато при идеално управление вектора на
текущото състояние съвпада с вектора на целта, то вектора на грешката е равен на «0». Това е като
този случай, който звучи в марша на Военно-въздушните Сили: «Ние сме родени, ПРИКАЗКАТА да
направим БИВАЛИЦА!». «Приказката» – това е вектора на целта, а «бивалицата» – това е вектора на
текущото състояние.
Та ето. Целия въпрос е в това, КАК да направим така, че «приказката» да стане «бивалица»? В
словото «КАК» е заключен огромен смисъл!
Ръководителя в нашия случай е длъжен да премисли и разработи стратегия за действие. В
армията процеса на «премисляне и разработка» на стратегия за действие се нарича «изработка на
замисъл за действие». Кой, кога и на какво ще достави подлежащия на транспортиране товар на
летището. Къде ще се съхранява той. Кой и как ще осъществява товаренето. С един рейс ли ще се
 201

превози товара или за няколко? Може ли, има ли смисъл въобще да го изпратим по железницата? Как
товара ще се държи в полет? По какъв маршрут да се лети отпункт «А» в пункт «Б»? Каква трябва да
бъде височината и скоростта на полета?Как да се опакова товара? И т.н. до самия момент на
предаване на товара на собственника му. Тоест, става изработка на стратегия за действие, не план, а
замисъл за действие в най-общ вид.
По научному всичко това се нарича «формиране на концепция за управление на процесите»
(рис. 12-17).

След разработката на концепция за управление може да се пристъпи към съответните различни

планове (частни и общи, краткосрочни и долговременни). План – това не е замисъл, а точно и
конкретно премисляне на мероприятията, съгласуваниедно с друго по време, по място, по
изпълнение, по обезпечение и т.н.
Първо концепцията, после програмата за действие.
5. Разбрали се по вопросите КАК да се прави, излиза въпроса за това, КОЙ ще го прави. За това
трябва да се определи КОЙ ще прави КАКВО. Кой ще разтоварва, кой ще товари, кой ще копае,
кой ще брои, кой ще кара, кой ще обезпечава полета и кацането на самолета, ще осъществява
навигацията и т.н. Тоест трябва да се разработи организационна структура, в която да се
определят задълженията на всяка служба, кой какво ще изпълнява и за какво ще отговаря. По
научному това се нарича: «Организация на управляващите структури за отработка на
концепцията на управление».
Понякога тази структура я наричат «система на управление». Например, говорят за «структура на
правителството на държавата», реформа на «системите за управление на страната». Но трябва да се
помни, че отначало трябва да се изпълнят горестоящите четири пункта. Тоест трябва да се уточни
 202

КОЙ, КАК и с КАКВО ще въздейства на страната отвън и отвътре, да се определят целите, къде
трябва да се води страната и хората, да се изработи стратегия (концепция) за достижение на целите, и
едва след всичко това под поставянето на целите да се разработи структура. А у нас в последните 20
години всички реформи се свеждат до изменение вратите на кабинетите на министрите.
6. След всичко разработено и направено, този, който иска сам да управлява процесите, е длъжен
да организира контрол на цялата работа за това, за да следи за изпълнение на предписаното, да се
намесва в процесите, да приема необходимите решения. Всичко това по научному се нарича:
«контрол (наблюдение) за деятелносттана структурите в процеса на управление».
7. Пускайки в действие целия този процес («маховик») е необходимо той постоянно да се
поддържа («да се навива»). Трябва да се прави обучение на новите пилоти, за да заменят тези, които
ще излязат в пенсия, да се готвят нови кадри, да се ремонтира техниката, когато това е необходимо,
или да се сменя с нова (модернизация). И т.н. И ако е възникнала необходимост, то да се ликвидира
цялата структура за ненужност, доколкото задачата е изпълнена.
По научному всичко това се нарича: «Поддържане работоспособността на структурата или
(при необходимост) нейната ликвидация».
На базата на изложеното ще сформулираме ПФУ в кратка форма:
1. Опознаване факторитена средата, въздействащи на системата.
2. Формиране стереотип за разпознаване на този фактор на бъдещето.
3. Формиране вектор на целта по отношение на този фактор и внасянето му в общия вектор
цели.
4. Формиране целева функция (концепция) на управление на основата на решение задачите на
устойчивост по предсказуемост.
5. Организация на управляващите структури, носещи в себе си концепцията на управление.
6. Контрол (наблюдение) на деятелността на структурите в процеса на управление.
7. Поддържане работоспособността на структурата (при необходимост) или нейната ликвидация
(при необходимост).
Ако някой иска да управлява процесите САМ, то той е длъжен да умее САМ да изпълнява
тези 7 пункта. Ако той не изпълни макар и един от тези пунктове, то «системата» ще се разруши. И
действително:
1. Ако пилота и самолета «не видят», че от ляво на тях духа много силен вятър, то той ще отнесе
самолета далеч в страни от нужния курс.
2. Ако системата за управление на самолета не разпознае, че самолета се отклонява от курса, то
може да се окаже, че той «лети не в тази посока».
3. Ако във вектора на целта го няма този пункт «Б», където трябва да се долети, то самолета лети
«на никъде». Ако напърво място във вектора на цели стои задачата, пилота да си похане на време, а
на последно място стои наличността на запасите от гориво за самолета, то в най-неподходящото
време самолета с обядващия пилот ще падне върху намиращите се под него планини.
4. Ако няма концепция за управление на процесите, т.е. няма система възгледи за това, с какви
средства, методи ще се решават всички задачи, няма замисъл за това, как ще са организирани и
взаимосвързани всички частни въпроси, то систематаще отиде в разход. И никой никъде вообще
няма да отлети.
5. Ако няма такава структура, която ще изпълнява всичко това, т.е. няма да се знае кой, какво и
кога да прави, кой за какво отговаря, то бардака е неминуем.
Ако структурата се създаде, но задълженията не са ясно и точно разграничени, то бордела също
ще е голям.
6. Ако не се организира контрол над работата, то няма да се разкриват пропуските в работата и
допуснатите по-рано пропуски при разработката на пътя и методите за решение на всички въпроси.
И това рано или късно ще доведе до рушене на системата.
7. Ако не се поддържа работоспособността на системата, не се правят ремонти, не се обучава и
преучава персонала, то системата ще стане негодна. Ако не се разформирова изживялата себе си
структура, която с нищо не се занимава, то тя ще бъде в тежест.
Всичко причислено за разумните хора е очевидно.
 203

Но можеда има такъв случай, когато някакъв ръководител не изпълняваняки от тези 7 пункта,
но системата все някакси действа (макар и „яваш яваш“), т.е. «процеса върви»! Защо? Това става в
случаите, когато тези пунктове, които трябва да изпълнява дадения ръководител, вместо него ги
изпълнява някой друг. При това този «другия» може дапостави на системата вече свои цели.
Примери за такава структура и управление беше ръководството на нашата страна в годините на
«студената война» след като Сталин си отиде от земния живот. Своя концепция за развитие у
ръководството на нашата страна нямаше, на нас ни беше натрапена западна концепция (см. началото
на книгата), и то така, че даже самите ръководители не разбираха това.
Същото се касае и за всички «реформи» и «структурни преобразувания» от правителството на
страната на цялото протежение на «перестройки» и «реформи». Правителство – това е структура.
Изменение на структурата – това е само 1/7 част от ПФУ. И без формиране на своя концепция за
реформа правителството нищо няма да даде. Но именно само с изменението на тази 1/7 част от ПФУ
и се занимават всичките тези години нишите тъжно-реформатори. Въпреки, че главното във всяка
реформа е:
1. Показване факторите на средата, въздействащи на системата.
2. Формиране вектор на целта.
3. Формиране на нова концепция за управление.
4. Прогнозиране течението на процеса.
Всичко горепричислено може да се осъществи само при наличието на интелект, което предполага
творческа деятелност на ръководителя. Получава се така, че ако някои иска да управлява процеса
САМ по ПФУ, то той е длъжен да обладава интелект, да бъде творческа личност.
Ще отметнем, че употребата на алкохол разрушава интелекта, води към деградация на човека.

10. ТАЙНАТА НА КОНЦЕПТУАЛНАТА ВЛАСТ

«Законите са безполезни както за добрите хора, така и за глупавите:

първите не се нуждаятот закони, вторите от тях не стават по-добри»
(Демокрит 460-370 пр.н.е.)
Тайната на словото «власт»

Много хора погрешно считат «властта» на човека, за заемането на определено положение. Те

съдят за властта по табелките на кабинетите: «президент», «министър», «депутат», «кмет»,
«губернатор», «директор» и т.н. Но всеки такъв човек с «тапицирана врата» не управлява сам по себе
си, той се ръководи от тези идеи, които са му в главата. А откъде те се появяват у него?
Други считат «властта» за пари. Но и пари има в ръцете на хората. И те харчат пари в зависимост
от това, «какво» имат в главите. Така «буржоата» Сава Морозов финансира революционерите,
излезли против «буржоазията».
Получава се, че всички хора ги управлява информацията, която «седи» в главите им. От
характера на тази информация зависи поведението на хората. И ако специално създадената
информация бъде «засадена» в главите на множество хора, то хората ще се ръководят от нея.
Може да се разработят няколко различни «типа информации» (например идеологии или религии)
и да се «засадят» в различни групи хора. Тогава този, който е разработил различните «типове
информации» и ги е «засадил» в различните групи хора, може да управлява хората от тези групи. Той
може да ги «настройва» един срещу друг в нужното време, може да ги «помирява» от време на
време, може да гидържи в «състояние на постоянно напрежение» по отношение едни към други и т.н.
Тоест той може да управлява масите хора. Затова най-точното и вярно определение за властта е
такова: Властта е реализуемата на практика способност да се УПРАВЛЯВАТ процесите в
човешкото общество.
А как и кой създава такава «управляваща информация»? Как тя се «засажда» в главите на хората?
Какво представлява «управлението»?

Известни клони на властта

 204

Кой (или какво) управлява обществото? Кой и как управлява училищата, телевизията,
народното стопанство на страната? Управлението го осъществяват държавните органи на властта:
президент, правителство, Парламент и т.н. В органаните на управление работят конкретни хора. Те
взимат решения в съответствие със стоящите пред тях цели и създаваща се обстановка.
Законодателната власт «изобретява» закони.
Изпълнителнатавласт претворява законите в живота.
Съдебната власт следи за «порядъка».
А от какво се ръководи президента, депутатите, съдиите, министрите, техните заместници,
помощници и съветници при разработката и приемането на това или онова решение? Всеки от тях се
ръководи от своите разбирания за справедливост и несправедливост, добро и зло, нужност или не-
нужностна нещо, правилност и неправилностна някакво решение… Тоест всички те серъководят от
някакви свои идеали.
Идеали в устройството на общественния живот на хората – много. И всички са различни. Защо
такова различие на идеали? А затова, защото «някой» специално формира за хората различни
«учения», които носят различни разбирания за «добро», «лошо», правилно, неправилно,
справедливо, несправедливо и т.н. «норми» на морала, етикета, «духовността» (спомняйте си
«калейдоскопа» и «мозайката» от гл. 9). Всичко това се нарича идеологии.

Тайните клони на властта

Идеологии много – плурализъм. Вие навярно помните за господстващата у нас съвсем

неотдавна марксистска идеология, която ни плашеше с буржуазната идеология. Тази марксистска
идеология беше «единственно вярна» и затова «всесилна» (но рухна за един ден през ноември 1989
г.). Сега у всяка фракция в Парламента си има своя (уж) идеология: у «станишевците и
първановците» – марксистска (най-«правилната» и «силната»!), у «депесарите» – либерално
(свободолюбива)-демократическа (народо-властна), у «герберите» идеология на «капитализма».
Ако малко помислите, то може да стигнете до извода, че над нашата (уж висша)
законодателна власт има още една власт – властта на идеологията, която диктувана своите
«идейни» привърженици какво е истинно, а какво не е; какво е «така», а какво «не е така»… От
тук следва, че идеологиите управляват хората, техните мисли, постъпки, действия… Ако гледате
на това от позицията на ДОТУ, то идеологията се явява субект на управление, а цялото общество
– обект на управление. Тоест това общество го оправляват на пръв поглед конкретни хора, а на
практика управляват идеи, идеологии, религии, от които се ръководят този или онзи началник, вожд,
а и въобще – всеки човек.
Ето сега помислете. Вие давате своето дете в училище и му говорите: «Учи се добре, синко (или
дъще), бъди честен, справедлив, слушай учителите… Тогава ще станеш учен, космонавт…» Вашето
дете отива на училище. А там… Учителите стачкуват, защото не им плащат заплата. Вашето дете си
мисли: «За какво ми е да съм учен? Аз не искам така да живея!» Вие сядате с вашето семейство да
гледате телевизия, а там бандити ограбили банка, станали «новобогаташи » и водят разкошен живот.
Какъв път ще избере след това вашия син? Вие на него – «за добро», а от всички страни на него му
баят «за зло», за «полето на чудесата» в страната на глупаците! Защо и на кого е нужен плурализъм?
Днешната идеология на плурализма има управляващо въздействие на «разделяй и
властвай» над нашите деца и внуци (а и на нас самите), която се реализира от целта на
Харвардския проект – завоевание на Русия с методите на водене на информационна война за
овладяване на суровините, енергийните и териториални ресурси по пътя на разчленение на
територията, съкращение числеността на населението и превръщането на всички нас в роби.
Нашите деца и внуци по плановете на «световното задкулисие» ги чака съдбата на
американските индиянци.
Толкова ли е трудно да разберете това? Трудно е да повярвате? Огледайте се наоколо…
„Подкрепа“ отстоява интересите на работниците, аграрните партии – интересите на селяните,
православната църква «спасява» православните, мюсюлманската – правоверните, «харе кришна» –
 205

пеят други, «монархистите» поддържат «царо», БСП – «червените»… Нас всички са ни разделили на
партии, религиозни конфесии, движения. «Разделяй, настървявай и властвай!» – така се реализира
Харвардския проект за завоюване на Родината ни. Неговите резултати са очевидни: работниците –
без работа и заплати, селото – разрушено, армията разгромена без водене на топла война,
православните се ненавиждат с правоверните… макар и всички да се борят за народно щастие. А вие
си мислите да се скриете в храстите… Няма да се получи! Ако вие не пожелаете да разберете, то
рано или късно ще се «разберат» с вас.
Откъде се взеха всички тези идеологии и религиозни конфесии? Те какво, от небето ли падат?
Понякога падат, но много рядко. Идеологиите, религиозните учения и култове ги разработват,
«оформят» и довеждат до обществото напълно конкретни хора. А от какво те се ръководят при
разработката и «оформлението» на идеологии и религиозни учения? Всеки от тези хора се
ръководи от своите лични разбирания за справедливост и несправедливост, добро и зло, «хубаво» и
«лошо».
Ето тези «хубаво» и «лошо» се явяват двете концепции на жизнеустройство на хората. Тоест
това е отговор на въпроса: «как ще живеем едни с други?». На него има само два ответа:
1. Ще живеем добре, хубаво, по справедливост, това, което у нас винаги се е наричало да се живее
по Божески.
2. Ще живеем лошо, по злото, по несправедливост, когато едни господстват над други, което в
народа се нарича да живееш по сатанински.
Толкова! Други концепции няма! Или – или!
Ето тези две концепции, тези два изначални жизненни идеала, представляват по себе си най-
висшата власт в човешкото общество – концептуалната власт. Това са два произвола – про-из-
ВОЛЯ-ния. Единия произвол е нравствен, другия произвол е безнравствен.

Ако нравственния произвол предлага на всички една идеология на справедливо общество, то

безнравственния – крие своята зла умисъл в множество красиви «целофанчета» (от бонбони), които и
се явяват идеологии (или религии): демокрация, либерализъм, марксизъм, монархизъм,
национализъм, будизъм, католицизъм, протестантство и т.н. целофанчета различни… красиви,
менящи се… Но у всички вътре е едно и също «трюфел» – пирамидата от еднодоларовата хартийка,
едно гнило съдържание – залежалата тухлятина на библейската концепция за построяване на
Земятана глобална рабовладелческа цивилизация. Само че, вкуса на този гнил «трюфел» едни хора
го разпознават веднага, понякога даже и само по миризмата. А други трябва да си отхапят, да
подъвчат, да го пробват «на зъб», за до го разпознаят и изплюят… А на някои им е необходимо да
преглътнат, за да им стане лошо: тогава ще разберат. Тоест, изисква се само време, за да се разбере,
че стоката е залежала, гранясала, вредна за здравето. Но все едно истината се открива пред хората!
Това сега става у нас. Народа започва да разбира, че по съдържание няма никаква разлика между
«герберасти», «бесепасти», «атакисти»и т.н. И е въпрос само на време, когато народа или сам ще
изплюе тази нечистотия смрадлива в прахта, или ще тръгне «кървава работа». А по Закона на Вре-
мето този процес на прозрение върви все по-бързо и по-бързо.

Пет вида власт

Но в обществото може да тържествува само една концепция от двете възможни. Те не могат да

тържествуват едновременно. Или добрата, Божията. Или лошата, сатанинската. Всяка от
концепциите се осъществява чрез петте вида власт:
1. Концептуална власт;
2. Идеологическа власт;
3. Законодателна власт;
4. Изпълнителна власт;
5. Съдебна власт.
1. Концептуалната власт. Това е най-висшата власт в човешкото общество. Тя претворява в
живота или нравствен произвол, или порочен, безнравствен. И този свой произвол тя или представя в
 206

удобна за разбиране от всички хора форма, или красиво го опакова в различни «целофанчета»,
скривайки мерзостната наченка. Концептуалната власт – това е обединение и власт на идеи, и
властта на конкретни хора, ръководещи се от тези идеи.
2. Идеологическата власт. По-рано тя се е «оформяла» във вид на различни религии и
«свещенни писания». В наше време «свещенните» писания са заменени с писания на «класици на
марксизма-ленинизма», теории за «порядък от хаоса», «многополярни светове» и прочни глупости,
някакви «научни» идеи за оглупяване на хората. За закрепяне на «тържеството» на своята
идеологическа власт идеолозите използват:
3. Законодателната власт (днешната) вика за «върховенство на законите», «права» на човека и
т.н. Но мълчи за това, на базата на каква концепция се изобретяват тези закони. Не е необходим
много ум, за да разберете народната мъдрост, изразена в пословиците на народа за законите. Ще
приведа само една от тях. «Който пише законите, той и ги нарушава».
4. Изпълнителната власт ръководи (управлява) обществото в съответствие със
«законите». «Закона е дух: на където ти се прииска, натам и го въртиш» (народна пословица).
5. Съдебната власт следи за съблюдаване натази «законност». «Че за мен законите са като съд и
познати» (народна пословица).
Концепция на управление – това е един вид стратегия, замисъл на управление, сценарий. При
което сценария е многовариантен. Това означава, че този, който е разработвал такъв
многовариантен замисъл на управление, не му е важно кой ще изпълнява този замисъл, не му е
важно кога този замисъл ще бъде реализиран напълно, а му е важно само това, че тази стратегия да
бъде изпълнена на 100%. Така за глобализаторите, разгърнали против нас «студена» война, не е
важно кой ще седи на жълтите павета, а им е важно, че на Запад тече нашата гора, злато, въглища и
т.н. На тях не им е важно, кога те окончателно ще загробят нашата страна (към 2010 година, или към
2020 година, или към 2050 година), а им е важно, събитията да стават така, че нас да ни приключат
окончателно!
Ние вече се разбрахме с пълната функция на управление, където беше показано, че ако вие искате
да управлявате някакъв процес, обект (човек, област, страна, човечество), при което да го управ-
лявате сами, то на вас ви е най-необходимо:
1. Да изясните всички фактори, които влияят на процеса (обекта), да сформирате стереотипи на
разпознаване на тези фактори.
2. Да определите целта на управлениепо отношение на всеки изяснен фактор. Да сформирате
списък с цели, т.е. да определите, какво трябва да се прави на първо място, кое на второ, а кое може
да почака.
3. Да разработите концепция за управление, тоест как, кога, в каква последователност и какво ще
се прави, за да се решават успешно всички задачи.
4. Да създадете структура на управление, тоест кой и какво е длъжен да прави, колко сили да се
привлечат, какви механизми.
5. Даконтролирате целия ход на процеса.
6. Да поддържате работоспособността на всички системи.
Всичко гореизложено се нарича пълна функция на управление (ПФУ).
Ако дори нещо от тези 6 пункта не се изпълнява, то системата рано или късно ще погибне, ще се
развали. Например, по т.2. самолета излетял, а къде лети и защо не се знае. Какво ще стане? Когато
керосина свърши ще се разбие. А ако народа на цялата страна не знае за това, какво общество той
строи, а планове затова строителство няма?…
Ако ТИ не изпълняваш нещо от това, което е в ПФУ, а системата не погибва, не се разваля, то
това означва, че вместо теб това се прави от някой ДРУГ. При което се прави за достижение на
неговите цели. Именно това и беше направено със страната от «световното задкулисие», което
знаеше какво е това концепция и ПФУ, а безмозъчното ръководство на БКП не знаеше азовете на
управление, както не знае това и болшинството демократизатори.
От разбирането на ПФУ идва разбиране за обективното съществуване и на петте вида
власти.
1. Концептуалната власт:
 207

- разпознава факторите, оказващи влияние на обществото;

- формира списък (вектор) на целта по отношение на всеки фактор;
- формира съответстваща концепция (замисъл) на управление на ресурсите на обществото по
отношение наизяснените фактори.
Концептуалната власт – това е най-висшата от всички видове вътрешносоциални власти. Тя
е самовластна, автократична по своята същност, доколкото може да изхожда само от две произволни
(нравственното и безнравственното), а затова може:
- а) да осъществява на Земята жизнеустройство, съответстващо със Законите на
Природата, замисъла на Твореца (Богодържавие);
- б) да осъществява несправедливо жизнеустройство, несъответстващо със Законите на
Природата, да изврати замисъла на Твореца, да изпадне в сатанизъм.
Главния проблем на истинното народовластие не е в способите и сроковете на гласуване, а в това,
че към урните за гласуване отиват старци и старици, а и за съжаление и млади, които нищо не
разбират от управление. А още Аристотел в своето време е казал, че всеки обущар могат да го
определят и изберат само самите обущари, най-добрия дърводелец – самите дърводелци. А сега,
драги читатели, знаейки вече за това, че труда на хората се дели на производителен и управленчески,
знаейки за пирамидата на властта и пирамидата на знанието, сами на себе си си задайте въпроса: кой
ще може да избере най-добрия управленец? Защото сега абсолютното болшинство хора нямат
понятие за азовете на управленческата работа. Но ако на всички хора се дадат елементарните знания
за управление, то ситуацията ще се измени коренно.
Главния проблем на истинското народовластие е в такава организация на живота на хората, при
която самовластието на концептуалната власт е реално достъпно за всички желаещи и способни да
усвоят необходимите знания и навици. Да направите това сега, в наше време, е съвсем несложно, а и
никакви пари не ви трябват. Просто трябва да давате на хората знания, които от тях са скривали.
Това може да се направи сега много бързо. Опита показва, чеза двуседмични курсове, когато
занятията се провеждат вечер след работа, само по 2-3 часа на вечер, всички основни положения в
КОБа може да се усвоят. За в бъдеще е необходимо да се дават тези знания чрез системата на
образование, започвайки с детските години. В този случай концептуалната власт не може да стане
антинародна сила, доколкото всички хора ще виждат и разбират тези хитри «прийоми», с помощта на
които някой се опита да ги измами. В това е корена на народовластието. Знанието е власт!
2. Идеологическата власт (политическата). Облича концепцията в притегателни и понятни за
широките слоеве хора форми. И ако за справедливата концепция е нужна само една идеология, то за
несправедливата концепция, която се базира на принципа «разделяй, настървявай и властвай», са
необходими множество идеологии (за невярващите хора) и религии (за вярващите). Но тези
идеологии и религии са само различни «целофанчета», «бонбончето» вътре е едно и също –
пирамидалния «трюфел» на тълпо–«елитарната» концепция на жизнеустройство.
3. Законодателната власт подвежда под концепцията съответните «юридически норми».
4. Изпълнителната власт претворява концепцията в живота на основание на законите.
5. Съдебната власт следи за съблюдението на «законността». Нас ни мамят, говорейки за три
«независими власти».
От нас скриват концептуалната и идеологическата власт.
Съществуването на трите «независими» власти без обща обединяваща всички идеи (концепции на
единение), предполага тяхното противостояние една с друга и борбата между тях (т.е. реализация на
разединителни идеи, реализация на концепция за разединение). При което конкретни хора, които
влизат в тези власти, могат само това и не разбират, а затова и не владеят сами това, ще действат
против обществото, а и против самите себе си също.
Погледнете, нашия Парламент изобретява закони, а правителството е длъжно да ги изпълнява. Но
отговорност за това кой ще носи? Въобще тези «три власти» много напомнят баснята на Крилов
«Лебед, рак и щука»:
Когда в товарищах согласья нет,
На лад их дело не пойдет,
И выйдет из него не дело, только мука.
 208

Помните ли? Трябва да помните и картината към баснята: каруца на брегана реката, в нея
впрегнат лебед, рак и щука. «Лебеда дърпа към облаците», «рака влачи назад», а «щуката дърпа
към водата».
Тези «три независими власти» могат така също да се съпоставят с «Бермудския триъгълник» в
който гибнат самолети, кораби, хора, в който всичко изчезва безследно.
Какъв е изхода? За мислещия човек той е очевиден. На каруцата трябва да се сложи каруцар и
камшика да му е в ръката. И още на каруцаря трябва да му се постави задача: къде трябва да достави
товара, с който е натоварена каруцата. И ако «лебеда, рака и щуката» не слушат каруцаря или няма
да са в състояние (неспособни) да изпълнят своите задължения («да носят своя товар»), то тях ще се
наложи да ги смените с нови. Ето ви образа на управление на държавата. «Каруцата» – държавата,
която трябва да се движи към определена цел. «Лебеда, рака и щуката» – законодателната,
изпълнителната и съдебната власти. За да може те дружно и съгласувано да действат, те трябва да се
ръководят от обща обединяваща ги всички идея – «каруцаря». А на къде трябва «каруцата» да се
движи – определя концептуалната власт по своя произвол (ще напомним: към тази власт на хората
и се движим).
Общество, неспособно да каже, как в него се осъществява концептуалната власт, е
марионетка в ръцете на тези, които въпреки това осъществяват такава власт.
Нас ни оглупяват с гениална простотия, говорейки само за три «независими» власти и скривайки
концептуалната и идеологическата власт. Но даже децата знаят, че клоните на са дървета. «Неза-
висимите» от дървото клони бъзро изсъхват. А у дървото обезателно има корен – това е
концептуалната власт. От корена идва ствол – това е идеологията. В нашия случай «корените» могат
да са «отгоре» – от Бога, а могат да идват «отдолу» – от сатаната.
И така, управление – това е упра-ВОЛЯ-ние! Управление без воля е невъзможно. Така че, чия
ВОЛЯ ще претворяваме в живота на хората на Земята? Волята на доброто, хубавото, Божието? Или
волята на лошото, порочното, сатанинското? Трета не е дадена!

Юмрука-пизда на Сталин и щипката на Елцин

През 1945 година в Ялта сесрещат Сталин, Чърчил и Рузвелт. Разговора бил за опеределяне на
границите в Европа после вече близкия край на войната. И Чърчил с Рузвелт предложили на
Сталин: «Йосиф Висарионович! Дай ни Крим, а ние за това ще ти дадем такъв размер парче от
Германия».
Сталин помислил немного и със свойственния си акцент казва: «Ако разгадаете моята загадка,
то ще ви дам Крим». И показва на Чърчил и Рузвелт три пръста на лявата ръка: палец, среден и
указателен. «Кой от тези трите пръста е среден?» – попитал Сталин.
Чърчил се удивил на простотата на загадката и се хванал за указателния пръст «Ето го средния!»
«Нее…, неотгатна» – отвърнал Сталин.
Рузвелт сметнал, че Сталин хитрее, и трябва да избира от всичките 5 пръста на ръката. Затова той
показал средния пръст.
«Нее…, и ти неотгатна» – отвърнал Сталин. След което мушнал палеца между показалеца и
средния пръст на лявата си ръка и го показал на Чърчил и Рузвелт: «Ето го средния! Ето ви нашия
Крим!».
А «всенародния избранник» Елцин на лявата ръка нямаше два пръста: палец и указателен. Това
е символ за това, че в Русия през 1991 година нямаше нито своя концептуална, нито своя иде-
ологическа власт.
До 1991 г. в СССР имашемакар и не своя самобитна, но все пак имаше и действаше
идеологическата власт на марксизма. И нам по радиото ежедневно ни пееха песента «Партията е
нашия рулеви!». Но «рулеви» -това е обикновен матрос на кораба. Той изпълнява командите на «ка-
питана»: «Ляво руля! Дясно руля!». А «капитана» води кораба по курса, който му е оказан от човек,
когото зоват «щурман».
 209

Ето така, КПСС след Сталин, обладавайки само идеологическа власт, и не обладавайки
собственна концептуална власт (свой произвол), водеше «кораба» СССР и съюзниците, като нашата
НРБ по курса, прокаран от «щурмана от зад граница («световното задкулисие»).
Демократизаторите казаха: «Партията дай да разрушим!» И откъснаха указателния пръс на
идеологическата властна марксизма. Но своите пръсти (ни указателния, ни палеца) не показаха. Това
започват да разбират все повече и повече хора. И ние нищо няма да изменим в страната, докато не
престанем да живеем по техните указания (указателния пръст) и не покажем на всички хора както в
страната, така и в целия свят СВОИТЕ два пръста – своята концепция, своя произвол, и своята
справедлива идеология, своя принцип на управление «съединявай и съзидавай», принципа на
Единение.

11. СХЕМА НА УПРАВЛЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

«Всичко се намира във властта на боговете; мъдреците са другари на боговете; но у другарите

всичко е общо; следователно, всичко на света принадлежи на мъдреците».
(Диоген Синопский 404-323 пр.н.е.)

«Предвиждането на бъдещето трябва да се опира не на предсказания и предмети, а на

мъдрост»
(Марк Тулий Цицерон 106-43 пр.н.е.)
Ето сега ние можем да се върнем към «схема за управление на страната» и да я продължим вече с
разбирането за двата «тайни клона на властта», които е необходимо да се добавят към «трите
независими клона на властта».
На рис. 12-21 е изобразена нашата планета Земя.
На нея живеят хора, които в резултат на практически завършена глобализация представляват по
себе си едно единно грамадно семейство (общество). Всички членове на това грамадно-преграмадно
семейство са свързани между себе си с всевъзможни връзки (спомнете си образа на подводната
лодка). Възниква въпроса за това, какви порядки (закони) трябва да бъдат установени в такова
огромно семейство.
 210

Изхождайкиот по-рано изложения материал, и на първо място от разбирането за това, че всички

процеси така или иначе се управляват, и това, че съществува йерархия на управление, всеки
здравомислещ човек е длъжен да достигне до извода, че всеки човек и човечеството в цяло следва
така да организират своя живот и деятелност, четя да съвпада с целта на Най-висшето Управление
(ИНВОУ), тоест с целта на Бог по отношение на човечеството.
Как да разпознаем тази цел, стана дума в глави 9 и 10, речтаз а това ще продължи и нататък. А
засега ще зафиксираме очевидното. От току що казаното и необходимостта за подчинение на своите
цели на целите на Бога следват само два възможни варианта на живот и деятелност на
всичкихора на Земята:
1. Да се организират живота и деятелността на всички хора на Земята така, че техните
устремления и действия да съвпадат със замисъла на Бога по отношение на човечеството.
2. Да се осъществяват деятелността на хората не по Замисъла на Бога, а против неговия замисъл
и против вектора на целта, който Бог е поставил по отношение на всеки човек поотделно и общо на
човечеството като цяло.
Още един път ще се повторя: за това, как да отличим вариант 1 от вариант 2, за това речта ще
тръгне малко по-късно, доколкото това е отделна сериозна тема и хващайки се за нея веднага ще е
сложно да се разбере. Сега ние с вас, уважаеми читатели, е необходимо чисто и ясно да разбираме
засъществуването само на два варианта на жизнеустройство и към каквовсеки от тези варианти
може да докара човечеството. «Или-или».
От схемата е нагледно видно, чепо отношение нацялото човечество от времената на
древноегипетското жречество (като минимум) се реализира замисъл на жизнеустройство,
несъответстващ на замисъла на Бог. Жизнеустройството в съответствие с такъв замисъл не по-
зволява на всекичовек да усвои заложения в него от Бог генетично обусловен потенциал за
неговото развитие. Същото се отнася и за цялото човечество. И това е главния, определящ
критерий на съответствие или несъответствие на живота на хората спрямо замисъла на Бог по
отношение на тях.
Този сатанински по своята същност замисъл на жизнеустройствосе реализира чрез принципа
«разделяй, настървявай и властвай». Но доколкото открито глобализаторите не могат да заявят за
това, защото тогава много хора ще разберат измамата им, то глобализаторите скриват този прин-
 211

цип под други слова и понятия, в които е заложена лъжа. Това е и «плурализма на мнения»,
и «свободата», и «правата на човека» без определения на задълженията, и «многополюсния свят»,
и «многопартийността», и т.н. Всичко това може да се изрази с народната мъдрост: «всеки съсел –
агроном». Във философски, мировозренчески план това е онова, което ние по-рано вече изучихме –
това е «калейдоскоп».
«Долната част» на схемата (долния контур на управление) илюстрира именно казаното до тук.
Сатанинския замисъл (концепция) на жизнеустройство е изразен в привлекателна за широките
народни маси идеологическа форма на «плурализма – калейдоскоп» на мнения. Такъв калейдоскоп
позволява на глобализаторите да «хвърлят в народните маси» всевъзможни противоположни едно на
друго различни мнения – «кости», които благонамерените тълпари кактоот «елитите», така и от
«тълпите», започват с удоволствие да «оглозгват». «Оглозгали» едните «кости», на тях
глобализаторите и подхвърлят нови «кости». Това се касае за всички политически партии, които не
заявяват за своята привързаност към една от двете възможни концепции, а вместо това предлагат на
хората да «оглозгват кости», които са им дадени от тази или онази партия по разпределение от
глобализаторите. По-натам от схемата е видно, че този планиран от глобализаторите «раздор»
прониква в «бермудския триъгълник» на трите «независими» клона на властта, в които всичко здраво
и яко умира и пропада.
Дори във властните органи да дойдат някакви «еднородни сили» (републиканците в САЩ,
например), то снаряжилите ги подпират другата «еднородна сила» (демократите). Доколкото и двете
«сили» са подчинени (безструктурния способ) на единсобственник (глобализаторите), то в този
момент, когато е необходимо, собственника мени в «бермудския триъгълник» една «еднородна сила»
с друга. Кога, как и за каквосе прави това е изложено в приложениетоза «многополярния свят».
Тукна кратко: смяната на ръководството на страната сеправи затова, за да не разберат, че съществува
глобална политика, и за да не успеятда разберат, как тя сеправи, за да не захванат власттаот
глобализаторите. Та нали продължителното пребивание на човек на общественно важен пост го
прави по-мъдър и опитен,той започва много да разбира, ако разбира сетой обладава типпсихика,
близка дочовечната. Но именно този опит и мъдрост на глобализаторите на сенужни. Затова те по
своя произвол докарват мнения, че на поста ръководител на държавта трябва да бъдеш не повече от 4
години, в краен случай – 8 години.
У нас в родния «бермудски триъгълник» гибнат (макар и бавно) засега «разнородните сили» –
множество всякакви партии, които нищо не разбират нито от управление, още по-малко от методите
и способите на осъществяване на глобална политика. Естественно, че «раздора» в «бермудския
триъгълник» се пренася на цялото общество. Ето този «долен» контур на управление действа сега по
отношение нацялото човечество. Но доколкото «вектора на целта»на това управление не съответства
на «вектора на целта» на Бог, то такова управление е довело човечеството до глобална системна
криза.
Човек, и още повече човешкото общество, са много инерционна система. Това не е включвател
«включ-изключ». За разбиране на инерционноста може да се даде образа на детски «пумпал». Някога
древноегипетското жречество «завъртало» този «пумпал» (тази несправедлива концепция) и той сее
въртял всички тези столетия. А приемниците на древноегипетското жречествоот столетие в столетие
при необходимост са навивали този «пумпал», за да не спре да се върти и да не падне. Но сега
обективно по Закона на Времетотози «пумпал» губи своята инерция, той «се е залюлял и всеки
момент ще падне» (глобалната системна криза). За да не стане това «падение», е необходимо да се
«завърти», при което, да се «завърти» неизбежно (по Закона на Времето) ще се наложи в обратна
посока. И трябва да се разбира, че това е много опасна «маневра» за човечеството. Но тя е
необходима да се проведе. Иначе човечеството го чака гибел, «пумпала» вече силно се «кламбичка»
и скоро той щесе сгромоляса, ще падне. Затова, «пумпала» да не «замръзне» в «мъртва точка», когато
той спре да се «върти» на предишната стара страна и тъкмо-тъкмо започва да се «развърта» в
другата, новата страна, в това време, в този момент ще са необходими усилията на голямо число
хора, които дружно и енергично да вземат участие в това ново направление на движения на
«пумпала».
 212

От гледна точка не на образа, а смисъла, предстои да се прекара човечеството от сатанинската

несправедлива концепция на управлениекъм Божията справедлива концепция на управление, на
която на рисунката съответства «горния контур на управление». Този преход предполага:
- отказ от сатанинската концептуална власт, заложена в Библията, формираща у хората
«калейдоскоп» в умовете, който на свой редноси в обществото принципа «разделяй и
властвай»;
- утвърждаване на Божията концептуална власт, формираща у всички хора Богоцентричен
«мозаечен модел на мироустройство», носещ принципа «съединявай и съзидавай», който
изисква не множества идеологии и партии, а само една идеология и една партия – партията на
Бог. При което такова утвърждаване се реализира (в отличие от «долния контур») по целия
контур на управление: от всеки човек, от всеки членна обществото, от всички хора, задей-
ствани в органите на властта, върви прававръзка с Бог и обратна връзка (намерете на схемата
съответстващите стрелки). В «долния контур» такававръзка на всеки човек с Бог се отсича и
се организира (по научному «отдава») на «йерарси», «монарси», «вождове» и т.н. «избрани».
Как да се осъществи подобен преход от една концепция към друга, речта ще продължи нататък.
Тукще отбележим само, чеда се осъществява това е необходимо не по революционен път, а по пътя
на преображението. Тоест това трябва да се прави не «трошейки на колено» човешките съдби и
проливайки при това реки от кръв, а да се прави това на първо място по пътя на целенасоченото
информационно въздействие, наделено със строго определена мера (съответстваща на Божията
матрица), което неизбежно ще доведе до материализация натези информационни усилия (спомняйте
си «материя–информация–мера»). Речта тук иде за мощността на информационното въздействие.
От гледна точка на ДОТУ този преход съответства на преходаот един балансировъчен режим в
друг балансировочън режим. И да се направи това е възможно осъществявайки както «слаби», така и
«силни» маневри, за които ставаше реч малко по-рано.

12. ТАЙНИТЕНИВА НА МОЩНОСТ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НАХОРАТА

«Никой не става добър човек случайно»

(Платон - 427-347 пр.н.е.)
Реализация на концептуалната власт

Разбарли се с тайната на концептуалната власт, разбирайки, че тя, тази концептуална власт, е

произвол, който може да бъде както нравствен, така и безнравствен, дайте да разберем с какви
методи този произвол се реализира на практика.
Ще започнем с безнравственния произвол, доколкото именно той, именно концептуалната власт
на този произвол, внедрена в живота на човешкото общество на Земята в несправедливата концепция
на жизнеустройство, цари сега на нашата планета.
Господарите на тази несправедлива концепция (глобалния предиктор) за много векове са
наизмислили множество методи и различни способи за осъществяване управлението на хората и
народите. За да не се заблудим в цялото им множество, ние ще разглеждаме всички тези способи в
упорядъчен вид, идейки от простия към по-сложния. За това ще проведем класификация на тези
методи и способи на управление по ниво на значимост (или «мощност»). По научному «ниво на
значимост» звучи като «приоритет». Тоест може да се говори за приоритети на управление на
общественния живот и деятелност на хората, страните, народите, или пак по научному - за при-
оритетите на управление на социалните системи и процеси. А доколкото всички тези приоритети
на направление за поробването на милиарди хора на протежение на много столетия, то тях може да
ги разглеждаме в вид на система от заплахи и опасности както завсеки човек по отделно, така и за
цялото човечество като общо.
Ние по рано се разбрахме с «глобализацията», установявайки, че процеса на концентрация на
управление на производителните сили на цялото човечество, водещ до това, че в 20 век «конците на
управление на всички и всичко» на планетата са съсредоточени в едни ръце – в ръцете на
«световното правителство» («силите на Запада», «световното задкулисие», «културната мафия»,
 213

глобалния предиктор). Затова неизбежно речта ще тръгне за тези приоритети на управление, които е
използвала и използва тази мафия по отношение на цялото човечество.
Целта на използване на всички тези приоритети на управление е удържането на хората в
повинност, заставяйки всички да работят за тях. За да може всичката мръсна, тежка работа да я
вършат робите. Затова мафията глобализатори започнала да разработва и внедрява в живота тези
приоритети още в дълбока древност, а в последствие вървяло осъвършенстването им. Приоритетите
позволяват да се разбере, в какъв вид явното робовладелство е било преобразено в скрито
робовладелство, в какъв образ видимите вериги, с които са били приковани робите, са станали
невидими вериги, в резултат на което роба даже на разбира, че той е роб, а се наслаждава на своите
вериги. Сега някой са «приковани» с «невидима» верига към бутилка със спиртна напитка, някои към
наркотици, някои са «вързани на златната верига» на жаждата да се наживеят, обогатяването, някои
са загубени в «идеологически» вериги, религиознни вериги на «духовни» учения», някои са се
«приковали» към «неопровержими» факти и исторически събития, към изучаване на някакви
«частности» и заради това не искат да видят «цялото», не искат и не могат да разберат това, което се
твори около тях.

Силов способ

«С щикове може да се направи всичко което желаеш, само не трябва да седиш на тях!»
(Наполеон Бонапарт)
Най-простия и бърз способ да заставиш човек да работи за теб – това е да го заплашиш със смърт
или болка. Пляснал с бича роба по гърба – той започнал «по-ефективно» да работи с лопатата.
Обесил един непокорен роб на показ за всички – останалите станали послушни. Опрял на роба
автомат: «Копай!». И роба ще копае. Но … при случай роба ще се опитада избяга, а и ще сгромоляса
«човека с оръжието». В наше време също така сеизползва силово управление на общественните
процеси. Това е армията, МВР, системата за изпълнение на наказанията и т.н., тоест това, което
наричат «силови структури», «силовици». Със силата на оръжието може да се завоюват цели страни.
Но ето ти беда! Народа на покорената страна ще отиде в гората (в планината), ще започне да
партизанства, може даже и да убие агресорите! Няма да се разминеш току така!
За да не носят ущърб на себе си, захватчиците за достижение на своите цели са започнали да
настройват една страна против друга, организирайки войни. Но изхода на такива войни макар и
донасяйки нужния резултат, все пак трябва да се признае, че не винаги този резултат се оказвал
нужен за организаторите. Тоест силата на оръжието се оказала не така силна и ефективна, както им
се струвало. Трябвало да намерят по-устойчива форма за поддържане на хората в повинност, за да не
се разбягват по горите, да не се избиват едни други, а и да работят с «ентусиазъм». И такава форма
на управляващо въздействие била намерена. Тя била взета от самия живот и целенасочено въвведена
повсеместно.

Оглупяващия способ

«Пияния в съня не със своята мисъл мисли»

(Руска пословица)
Употребата от отделни хорана спиртни напитки и наркотици била «систематизирана» и
целенасочено внедрена в културата и традициите на много народи и страни. «На алкохолика не е
нужен нож, на него немножко ще му налееш и прави с него каквото щеш!». Истина е, роба първо
трябва да го приучиш към спиртните напитки. Изисква се време. С оръжието веднага можеш да
командваш хората. А тук робовладелеца трябва малко да се поохарчи и да потърпи. Но затова пък, ех
какъв резултат! Роба за чаша водка сам ще работи на господаря. Да още и с ентузиазъм. И над-
зирател не трябва. Пак за водка и вино роба пари ще плаща на господаря-робовладелец. При това
пияния човек не разбира даже, че е роб! У него има само две мисли: как да се напие, а после – как да
оправи махмурлука. Вярно е, роба бързо «излиза от строя» – запива се. И какво от това! Я колко
народ! Нови може да запои и да ги направи роби.
 214

С помощта на спиртните напитки започнали да завоюват цели страни. Така била завоювана
Америка. На индиянците им връчвали за подарък ракийни апарати с инструкции за използване, след
което «чингачкуците» бързо се запили и сега в собственната си страна живеят в резервати.
Сега малко са тези, които се замислят за това, че към края на 19 век глобализаторите на това
време целенасочено са подвели страната към състоянието на американските «чингачкуци». «Към
1872 година 89% от всички винзаводиса били под аренда у евреите, а към 1850 година в губерните
по черти на уседналост им принадлежало до 76% от винзаводите, и голяма част от тях са носили
«крупнопромишлен» характер. (Оршанский И. «Евреите в Русия: очерк на изследването. Стр. 610-
611. Вып. 1. СП6, 1972 г.)». Именно в това време са се появили стиховете:
Стучат и расходятся чарки,трёхпробное льётся вино.
В кабак до последней копейки, добро мужика снесено.
Стучат и расходятся чарки,питейное дело растёт.
Жиды богатеют, жиреют, беднеет, худеет народ.

Ситуацията била толкова опасна, че народното самосъзнание се опитвало да противостои на това

целенасочено унищожение, организирайки се в «стихийни» движения за трезвен образ на живот.
Едно такова от тези стихийни трезвеннически движения било движението на Йоан Чуриков.
В историята даже е ставало и така. Напоили вожда на племето «тумбу-юмбу», и той в пияно
разгорещение подписвал нужните на завоевателите укази, отдавайки своя народ в робство. Така
например, беше с Елцин.
Но пак имаше проблеми и с този вид оръжие. Вожда на племетоот запоя може да излезе, а
наркомана от иглата да се «откачи». Няма устойчивост на процеса! Няма предсказуемост на
събитията! Затова изникнала задачата за създаване на такава форма на управление, която би била по-
устойчива, отколкото използването на оръжие или физическото унищожение на хората и оръжието,
оглупяването на човешкото съзнание. Задачата била решена.

Финансов способ

«Дайте ми да управлявам парите на страната и мен не ме интересува кой създава законите ѝ »

(Майер Ротшилд)
Такава форма на устойчиво управление станала печатането на пари отдавани с лихвен процент.На
заем дали на вожда на племето, а разплащането за натрупваните проценти ще се прави от децата и
даже внуците на вожда. Така например, за годините надемокрация и реформите нашите «вождове»
навзимаха от зад граница под процент маса пари. Подробно за това в книгата ние ще разкажем малко
по-късно. Тук ще отметнем очевидното. Защо страна, където има всичко (злато, въглища, уран, мед,
цинк, гори и т.н.) трябва да взима чужди пари? Навзимали те и навзимат, а кой и кога ще се разплаща
за тези дългове?
«Е, това е на международно равнище» – ще кажат някои. Но таковаоръжие използват и на
«местно равнище». Например ипотеката. Купуваш апартамент на стойност 30 хил., но се задължаваш
да изплатиш тази сума с процент лихва (например 20%) в течение на няколко години. В резултат се
получава, че ти си заплатил не 30 хил. (както струва апартамента), а 60 хиляди! Тоест ти доброволно
(!) храниш със своя труд паразита, т.е. робовладелеца! А освен ипотеката има и други кредити!
Получава се глобална финансова пирамида, в която всички парички текат по посока на банкерите.
Получава се като в пчелен кошер. Хиляди пчелички се трудят, а един «търтей» паразитира на техния
труд. Така и в обществото. Милиони хора с пот на челото се трудят по полетата, в заводите и т.н., а
шепа богаташи-търтеи паразитират на този труд за сметка на системата на кредитиране с лихва,
тоест системата на лихварството.
В резултат на действията натази система нал ихварство 85% от хората на планетата живеят на
границата на нищетата, все едно по техните страни върви война, и хората едвам едвам свързват двата
края. А реално война няма. Получава се, че чрез това средство на управление всички хора в
обществото са се оказали «приковани» към парите, доколкото без пари човек се оказва в мизерия.
 215

За да живееш в съвременното общество трябва да се храниш, да се обличаш и т.н. А за това са нужни

пари. «А без пари живота е труден - не става никак …»

Идеологически, религиозни и други технологически способи

«Взимай не със сила, а с увещания»

(Биант 590-530 пр.н.е.,един из седемте мъдреци на Древна Грърция)

За да може робите дълги столетия, от поколение на поколение да не разбират как ги грабят,

обират с помощта на лихварството, как ги успиват и наркотизират, как ги убиват в бандитски
разборки и межнационални конфликти, рабовладелците на всички нива на робовладение им е
трябвало непрестанно да «пудрят мозъците» на робите и да им «нашепват с ръка на ухото», тоест
«теоретически» да обосновават творимия от глобалната мафия БЕСпредел по отношение на цялото
човечество. За достижение на тази цел «културната мафия» използва особенните методи на
«културното сътрудничество» – информационното оглупяване. При което именно тук тази мафия
глобализатори в пълна мера реализира своя принцип на управление «разделяй и властвай». За да не
виждат робите главния виновник за всички беди, робите ги сблъскват едни с други. Едни роби ги
правят виновни в очите на другите.
Такава шега се постига чрез внедрение на различни религиозни култове (за «вярващите») и
различни светски идеологии и партии (за «невярващите»). На едни (както казваше артиста Леонов
във филма «Голямата промяна») им «записват на дъсчица» «Исус воскресе!», на други «Аллах
Акбар!», на трети «Карл Маркс и Роза Люксембург са наши светци!» и т.н. И всяка група, състояща
се от милиони хора, като самолет в режим на автопилот, «лети» по своята, записана в техния мозък,
«програма». В нужния момент авторите на тези «програми» възбуждат нещов тези програми и …
«Джас-прас!» – сблъскват «самолетите» един с друг. Първо сърбите-християни «очистват»
албанците-мюсюлмани, малко по-късно всичко е наобратно. Стези «очиствания» глобализаторите
достигат своите цели. Измитат неугодната глава на държава, взимат за себе си в собственност
природните ресурси на някаква страна и т.н. При това робите с флагове и транспаранти ходят на
митинги, «изразяват протест», «клеймят позор» и т.н. А тези, които са организирали тези
политмасовки, се кикотят над тази «обезпокоена общественност». Някои роби взимат в ръце
автомати и се «борят за права» на сърбите, негрите, чеченците, кюрдите и т.н. При това отдавайки
своя живот.
Ако в НРБ имаше една (макар и лъжлива, измамна за хората) господстваща идеология –
марксизъм, и раздор между хората нямаше, то след 1989 година на народа му въвведоха отровата на
«плурализма». На хората казаха, че всеки може да живее според своите идеали, да създава свои
партии, движения, организации … А ако идеалите не съвпадат? Война …
Освен идеологията и религията сега в обществото има множество «технически и информационни
технологии». В техниката това са основно компютърни технологии, технологии за осъществяване на
връзка, предаване на информация, транспортни технологии и т.н. Хората свикнаха с такива «услуги».
Бързо, удобно, комфортно.
Информационните технологии – това са различнни «психотехники», системи за бързо усвоения на
големи обеми информация, а често и просто технологии за зомбиране на хората за определени цели.
Тези информационни технологии сега са огромно множество и човек, не владеещ методите на
различение «кое е хубаво, кое е лошо», кое му трябва, а кое му носи вреда, такъв човек трудно се
оправя в целия този калейдоскоп технологии. Затова такъв човек много често даже и попада в
«кофти» ситуации.
Но и това не е най-мощното оръжие. Та нали всички технологии, идеологии и религии не
възникват от само себе си. Тях трябва да ги сформираш, обосновеш, внедриш в умовете на хората, да
ги поддържаш дълго време …

Хронологически (исторически) и фактологически способи

 216

«Традициите на всички мъртви поколения тегнат като кошмар над умовете на живите»
(Карл Маркс)
За формиране и обоснование на вярвания, култове, идеологии и т.н. «учените» си служат с
исторически митове и легенди. Например казватт: «фактите са упорита работа». Но в същност
това е лъжа! Фактите са много изменчива работа. У мен на ръката са 5 пръста. Тези пръсти аз мога да
ви ги покажа с дланта – вие ще видите една картина. Мога да ви ги покажа откъм кокалчетата –
картината ще бъде друга. А мога да ви покажа среден пръст – картината ще бъде трета. Пръстите
навсякъде са пет, но вие ги виждате всеки път различно.
Какво е това история? Това е набор от факти. Една версия на историята е изложена от позиция на
будизма, друга версия – от позиция на християнството, трета версия на историята – от позиция на
исляма и т.н. Сега у нас ни набутват нова лъжлива история – еничарознание!
«Русия е християнска! Кирил и Методий! Благодарим ви, че ни дадохте писменността!». Това
утвърждават русите-християни. А какво, преди това в Русия не е имало писменност до тези двама
«свети отци»? Имало е. А и още каква! И е имало в Русия своя висока култура. Русия е била страна
на множество градове. Но русите «светия» кръстител Владимир, ги покръстил с огън и меч в
иудохристиянство.
А другите руснаци утвърждават, че «Русия е страна езическа». Трети са потурчени и
ислямизирани, и като радикализираните свещенници в джамиите им напудрят мозъците, те тръгват
против християните. А против мюсюлманите и циганите ни вървят нашите младежи – футболни
хулигани, „ултарси“ и „скинове“, у които има свастика – това е символ на фашизма на Хитлер, макар
този символ Хитлер да го е взел от славяните. В Англия католиците встъпват против протестантите.
В арабския свят шиитите встъпват против сунитите.
Такова разделение се базира на различни исторически митове, в които се излагат «факти». Тоест
всичко се прави по поговорка: «Ти на мене – слово, азна тебе – две!». В Русия на хората сега е
внедрено огромно множество исторически митове и легенди. Книжните лавици се чупят от книги на
тази тематика. Подръжниците на различни митове са непримиримипо между си.
Естественно, това не се прави без учстието на «световното задкулисие» известно вече на
читателите чрез безструктурния способ. Та нали «задкулисието» знае мощта на товаоръжие! По тази
причина то по принцип не е могло да остави без вниманиетова направление на оглупяването на
хората.
Ще приведа пример от своята практика на общение с хората в Тула. След излизане пред жителите
мен ме поканиха на чай в дома на един от патриотите. Този действително е патриот, той с цялата си
душа е за Русия, за руските. И той не само преживява за всичко произходящо. Той действа: сам
организира пикети, сам разработва и раздава листовки и т.н. Много активен и енергичен човек.
Оказа се, че той живее в блокче от времето на Хрушчов (хрущьовка), в двустаен апарамент със
свързани стаи. И което мен не простоме удиви, а направо порази, беше това, че цялата му квартира –
това беше огромна библиотека с философска и историческа литература с патриотическа насоченост,
и не само. Живее той сам в квартирата. И започвайки от входната врата всички стени са книжни
рафтове от пода до тавана. При което от пода и над вратите, и над прозорците. Кухнята – също
всички стени – книжни рафтове. В еднатаот стаите (която не е проходната) в центъра са сложени
няколко кубични метра книги почти в човешки ръст, високи около метър и половина, а и така, че е
оставен един тесен проход межу лавиците на стените и кубиците книги в центъра на стаята. Проход
само по периметъра. В другата стая нещо подобно, вярно имаше диван за сън и рядом маса за
всетници, на която ние се разположихме да пийнем чай.
Естественно разговора тръгна за библиотеката. Оказа се, че КОБа в нея присътства в пълен обем
на този период от времето (а това беше някъде лятото на 2001 година). И което е удивително,
домакина беше във възторг не само от КОБа, но и от право противоположни работи.
Честно да кажа, аз бях шашардисан от начетеността и ерудицията на тозичовек. Също така ме
удивляваше и настройваше неговото «прескачане» от тема на тема и отсътствието на стремление
ясно да определи своето отношение както по самата тема, така и по обсъжданите автори.
По пътя назад в Москва, размишлявайки заслучилото се, мен изведнъж ме озари. Та това е ярък
пример за калейдоскопа в главата на човек. Той обладава множество фактологически материали,
 217

факти, събития, мнения. Той се опитва да намери истината, да стигне до целта, да се оправи с
произходящото. Но … не може. Той мисли, ето аз още ще почета този автор и у мен всичко ще си
дойде на мястото, всичко ще ми стане ясно. Той чете този автор, но мозайката не се достроява… Той
поставя поредната книга на лавицата. И такапо-нататък.
Защо? Ами затова, че той не е «излязъл на 1 приоритет». У него го няма метода да отличава едно
от друго, правилното от неверното. А такова различение дава само правилно и цялостно възприятие
на света: «материя–информация-мера» плюс разбиране за това, че всички процеси във Вселената
носят управляем характер.
Тоест този човек (добър, искрен патриот), той е «задавен» от фактология, задавен от 2-ри
приоритет, който го държи «на веригата» на фактите и не му дава да се измъкне на 1-ви приоритет.

Образователния способ (методологически)

«Висша мъдрост е да различаваш добро и зло»

(Сократ 470-399 пр.н.е.)
И накрая, за най-мощното оръжие. За да може робовладелеца да живее добре, на него му е
необходимо робите да работят добре. За това, робите да работят добре, робите трябва да обладават
знания за изпълнение на своята работа.Но ако робите ще обладеят всички знания, които
робовладелеца знае сам, (а и по-големи, от колкото робовладелеца), то те ще престнат да бъдат роби!
Значи трябва на робите да се дават такива знания, и да им се дават тези знания по такъв начин, че да
знаят само това, което трябва да знаят само за своята работа, но пълната мера знания робите да не
обладават. А и също трябва, за да не искат робите да усвояват нови знания, да не владеят
методологията за получаване на нови знания.
Всичко това се постига със системата на предучилищното, училищното, висшето и академично
образование. Цялостното знание глобализаторите саго поделили на парчета, и всеки роб знае само
своето парче знание. Физика знае физиката, лирика – лириката. Генерала умее да води войската, а
министъра на транспорта – води влака. Стругаря знае своя струг, пекаря знае своята печка. И т.н.
Тоест «Всеки честно върши своето дело».
Но как, с какви методи се осъществява управлението на всички хора и обществото в цяло – всички
тези хора не знаят! Всички те са роби, макар един от тях да е министър, а друг стругар.
А към получаването на нови знания как се отнася болшинството хора? Завършил юношата
училище:«Оффф! Слава Богу! Повече не трябва да уча!». Завършила девойката някакъв ВУЗ и
… «Е, ето, сега на мен това ми стига за цял живот!». Защитил някой дисертация и: «Ето, аз и
достинах тавана!».
Получава се, че най-главната опасност за абсолютното болшинство хора се крие именно тук!
Или хората разбират всичко, което става в обществото. Или нищо не разбират за това, как ги мамят,
как ги крадат т.н. Освен това, хората не искат да го разберат! Тази най-главна тайна на жреците на
древен Египет ние разкрихме в глава 9. Естественно, че робовладелеца винаги е нацелен на решение
на втората задача (второто «или»).
И много точно се е изразил в този смисъл Моисей Израилевич Метер, който в своя роман «Петия
ъгъл», публикуван в списание «Нева» №1 за 1989 гоина, е зафиксирал: «Факти у мене много, с
факти аз съм сит до гърло. Но аз съм нищожен методологически... И това е този пункт, около
който ние (по контекста има се предвид евреите) сме принудени да заемаме кръгова отбрана и да
стреляме до последния патрон (мълчаливо се има предвид, че последния патрон е за себе си)».
Действително, на еврейския «елит» (и не само той, а всички т.н. «елити») дават множество
фактологичен материал, но «различение», «методология» не дават, което позволява на
глобализаторите да удържат такъв «елит» в повинност и да го управляват. Такава система на
отдаване на фактологични знания се реализира чрез средното, висшето и даже, академичното
образование не само у нас в страната, но и в целия свят. Ето сега ние можем да систематизираме
всички опасности и заплахи.

Система на опасности и заплахи

 218

«Пасете, мирни народи!

Вас неще разбуди зова на честта.
Защо на стадата да даряваш свобода.
Тях трябва да ги стрижеш и колиш.
Наследствотоим от род в род
Ярем с плющенето на бич.»
(А. С. Пушкин)
Ще започнем от простото към сложното.
Нас, нашите деца и внуци ни убиват в бандитски «разбори», междурегионални конфликти и
«търкания». Тази опасност е 6-ти приоритет – силовия.
Нашия народ го успиват, младеща наркотизират, нас ни тровят с чуждестранни продукти с вредни
консерванти и т.н. Това е опасностна 5-ти приоритет – оглупяване мозъка на човека, оръжие на
геноцида.
Нас, всеки по отделно и всички заедно, цялата страна грабят и обират с помощта на кредити с
лихва, т.е. с помощта на лихвения процент. Тази опасносте 4-ти приоритет – икономическото,
финансовото оръжие.
Нас всички са ни поделили на множество партии, религиозни конфесии. Едни – «за царя!». Други
– «за ГенСекретаря, Карл Маркс и Роза Люксембург». Трети викат: «Исус воскресе!», а четвърти
викат: «Аллах Акбар!». Нас ни настройват едни против други. Това е опасност 3-ти приоритет –
идеологическото и религиозното оръжие.
Нас ни лъжат за Великата История на нашата страна. Нас ни лъжат за историята на човечеството.
От хората скриват и не им дават знания за причините на случилите се и случващи се събития, и най-
вече за методите и способите за управление на страните и народите на нашата планета. Хората не
просто не разбират, че всички събития в историята се управляват, но болшинството от тях и не иска
да разбере и да си изясни как се прави това. Това е опасността на 2-ри приоритет. Това е
историческото, хронологическото оръжие.
И, накрая, на нас ни дават обрезки от знания, парчета. А цялостно знание не ни дават. Не ни дават
методите за усвоение на нови знания – методологията, не възпитават от детска възраст
необходимостта да се учишцял живот, необходимостта цял живот да разширяваш мерата на своето
разбиране.
В резултат се получава, например, че даже ръководителите на държавата не разбират, че
религията и светските идеологии – това са инструменти за управление на милиони хора и цели
народи, страни. Затова такива ръководители заявяват, че «църкавта трябва да е отделно от
държавата», тоест от управлението от страна на ръководството на страната. Но именно църковните
догмати управляват умовете намилиони хора. Затова такива ръководители на страни не се явяват
пълни господари на страната, те са само п-резиденти на глобалната мафия. Може да се дадат
подобни примери и от областта наикономиката, и из областта на културата, и из областта на
образованието, и из областта на политиката, и т.н. Но се счита, че именно ръководителите на
страните управляват своите народи, тоест управляват нас, всички обикновенни хора. И ако те нищо
не разбират от глобално управление, не знаят методите и способите на глобалното управление,
то такова тяхно неграмотно управление се явява опасно за милиони хора.
А тогава какво да говорим за губернатори, кметове, директори, «крупни бизнесмени» и прости
управленци. От тяхното лошо управление страдаме всички ние. От тяхното лошо управление върви
войната в Украйна, Ирак, Сирия, Йемен...). Тяхното бездарно управление позволява да се извършват
терористични актове. От тяхното бездарно управление умира народното стопанство, системта на
образование, системата на здравеопазване и т.н. От тяхното такова управление расте безработицата.
От тяхното некадърно управление старите хора имат нищожни пенсии. От тяхното бездарно
управление върви деградация на абсолютното болшинство подрастващи и младежи. И нямат край
всички тези беди на нашите хора.
Всичкото това неразбиране с калейдоскоп в главите е опасност от 1-ви приоритет,
приоритета на методологическото, образователното.
 219

Ето пред вас, уважаеми читатели, е сложена стройната система на приоритети на управление
на хората, тоест системата на опасности (заплахи), изобразена на рис. 12-22, 12-23:
1-ви приоритет – методологически;
2-ри приоритет – фактологически, исторически митове и легенди;
3-ти приоритет – идеологически, технологически;
4-ти приоритет – икономически, паричен;
5-ти приоритет – оглупяващ, оръжието на геноцида;
6-ти приоритет – силов.
220
 221

Тя се използва както за управление на цялото човечество от световната мафия глобализатори, така

и за управление на отделна страна по несправедливите закони на управление. Сега всеки от вас,
уважаеми читатели, може самостоятелно да съотнесе било коя възникнала ситуация (както лично с
вас, така и в страната и в света), всяко разглеждано явление или събитие в животас един от
разгледаните приоритети. Сега всяка опасност вие можете да съотнесете на това или онова ниво
(приоритет). И нека след това всеки да си отговори на въпроса: «Коя опасност е най-опасна?».

Как нас ни пасът

Стадо
Ний сме стадо. Милиони сме глави.
Пасеме дружно ний и дружно блеем,
Стадо овниса нашите съдба.
За нищо на света ний не жалеем.

В разплод ни карат- и ние бързаме в егрека.

На паша нас ни карат- и бързаме ний към тревата мека.
Да бъдем в стадо – е основния закон,
Едно опасното е тука - да не изпаднеме от стадния канон.
Когато дойде време – нас ни стрижат.
Защо ни стрижат? Нам е непонятно.
Но всички стрижат. Къде да бягаш братко,
Макар и тази процедура да е крайно неприятна.
А на пастирите власт са им дали,
От бог била е тя са ни казали.
Така живеем, не знаейки тирана
Който превръща нас в овцете за курбана!
Ах, как сочна е на пашата тревата!
Как хладна е водата във реката!
Защо да знаем кой и как ни е завардил,
Тъй сладък е съня когат ни е запладил…
Да, свисти над стадото овачарската тояга.
Какво от туй: от стадото не трябва да се изостава!
А у поятата високи са и плетовете.
И овчарят зорко пази скотовете!
Вчеравсе пак изчезнали са два овена…
Не им помогна овачарската «охрана».
Преялите пастири доволно си облизват палците,
На сутринтавиновни пак ще са им вълците.

Ний сме стадо. Милиони сме глави.

Вървим, пасем дрънчейки с нашите звънци.
Не ние с трах от маговските нрави.
Овни сме ние. Квот щеш, това с нас и прави!
Обидни стихове… Унизителни за нормалните хора.
Не! Нашата съдба не е такава. Ние идваме на този свят, за да живеем и творим. Да живеем по
ПРАВДАТА в разбиреателство с БОГА, с ПРИРОДАТА и ЕДИН с ДРУГ. Да творим ДОБРО,
 222

СПРАВЕДЛИВОСТ, КРАСОТА. Но вместо това около себе си виждаме много зло, несправедливост
и безобразия, които ние никак не можем да преодолеем. Защо? Тайна няма. Сега тайната е разкрита.
Ние хората не трябва да сме стадо, но нас както са ни пасли столетия прежде, така се опитват да ни
пасът и сега. И на нашите «пастири» засега това напълно им се оттдава. Невидими вериги позволяват
здраво да ни държат «на каишка».
Нас ни пасът, когато на всяка крачка ни предлагат «море» спиртни напитки, за да се запиваме и
за нищо да не мислим с пияните „тъпанарки“.
Нас ни пасът, когато говорят, че наркотиците в малки дози не са вредни, че те разхлабвали
нервната система и предотвратявали стреса, за да могат нашите деца да станат наркомани и бързо да
отидат на другия свят, освобождавайки «жизненно пространство» за «богоизбраните».
Нас ни пасът, когато ни пускат на дъното на живота, за да се бъхтиме във всевъзможни битови
проблеми, за да нямаме време да се замислим за случващото се.
Нас ни пасът, когато ни показват как живеят «там» и говорят, чеси струва да се потърпи и така
щяло да бъде и «тук», за да търпим и чакаме, не опитвайки се да направим нещо сами.
Нас ни пасът, когато ни «подмятат кокали» с «помощи» и «дотации», за да не си спомняме за
това, че нас всички са ни окрали с ръцете на демократизаторите „седесари“, „бесепари“, „гербери“,
„депесари“, „царисти“... всякакви мутирали вируси, бактерии, паразити, бацили и зарази - „красти“,
„пришки“, „обриви“ и „кисти“... както „тении“, „фисури“, „циреи“ и „глисти“.
Нас ни пасът, не изплащайки заплатите на работата (а ние и такава работа се боим да не загубим,
живеейки с надеждата, че може би някога ще ни дадът заработеното), за да се смирим с участта на
роби.
Нас ни пасът, когато само на немного дават възможност без особен труд и за чужда сметка да
създадат мнимо благополучие днес, за да лишат всички нас(в това число и тези «немного») от това, с
което ще живеем утре.
Нас ни пасът, «щедро» предоставяйки на страната сега различни кредити, за да може после
нашите деца и внуци да връщат това с огромни лихви.
Нас ни пасът, издълбавайки в умовете блъфове за «саморегулация» на пазара, за да разрушат
нашия пазар и да разширят своя.
Нас ни пасът, строейки финансовите пирамиди на комерсиланите банки, чрез които се реализира
наддържавното ниво на управление на икономиката на страните и народите, за да може «законно» и
«цивилизовано» да грабят, а от хората да правят тъпаци от типа «измамени вложители».
Нас ни пасът, призовавайки всеки честно да РАБОТИ на СВОЕТО място, мълчаливо
подразбирайки се, че за нас ще МИСЛЯТ «те» със своите користни интереси.
Нас ни пасът, когато говорят, че «всичко е в Божията воля», в това число и на «перестроечната
разруха» (макар «Бог да не е Бог на неустройството, а на света»), за да се смирим с унищожението на
своята страна и нейния народ.
Нас ни пасът, създавайки все нови и нови партии и движения (макар нито една от тях така и да не
е представила цялостна концепция за изхода из-под властта на господарите – «пастири»), за да може
ние, загубени в това «изобилие», да махне с ръка на всички тези партии, и да заявим, че «ние не се
интересуваме от политика», за да може в политиката да останат само те – «богоизбраните».
Нас ни пасът, призовавайки ни да се върнем в светлото марксистско минало, когато нас ни
пасяха негодяи партократи от номенклатурата на БКП, които предадоха НРБ и народа, окрадоха
страната и станаха демократи. Тези същите партократи от БКП, които отначало не разбраха как ги
избутаха от партийното корито с привилегии, осъзнавайки сега своето „прекарване“, се опитват да
организират ново преразпределение на собственността в своя полза, и да направят това за сметка на
праведния народен гняв.
Нас ни пасът, призовавайки към обединение в едно патриотическо стадо (но всячески избягвайки
въпроса: «На каква идея да се обединим?»), за да насочват това стадо в нужното време на нужните
«им» цели.
Нас ни пасът, вадейки от сандъците стари, създавайки и развивайки нови «духовни» движения,
религиозни секти и т.н. «духовни задънки», за да може от тези «духовни» мъгли и миражи ние да не
виждаме и да не разбираме произходящото унищожение на Родината ни и нашия народ.
 223

Нас ни пасът, щамповайки «имиджи» (образи) на различни лидери за всички вкусове (но с
тяхното клеймо: «Made in не наше»), за да не вникнем в смисъла на това, че ни предлагат тези
«лидери» в своите програми. И ние избираме, макар и да чувстваме, че всички тези «имиджи» са
раздути, а всички тези мeрaксисти, центърглисти, монархиенисти и либерасти с нищо не се
отличават едни от други.
Нас ни пасът, опитвайки се да ни убедят в това, че да сложи в ред страната може един «вожд»,
който те ще слепят на своята масонска кухня и ще го направят поредния наш «пастир» (а след това
от него ще направят «коч за курбан»), за да не се опитваме да сложиме всичко в ред сами.
Нас ни пасът, когато говорят, че за достижение на благополучие е нужно да се приеме някакъв
«закон», за да може ние да чакаме, когато той ще бъде приет. Но него го приемат, а нищо не се
променя…
Нас ни пасът, когато ни нашепват необходимостта от решението на множество частни въпроси и
«конкретни дела», за да се загубим в множеството проблеми и да не виждаме главното. И никакви
частни въпроси не се решават, а «конкретни дела» не се получават, и никакви частни въпроси не
могат да бъдат решени, докато ние не направим главното – да изменим курса на развитие на
Родината си от западния несправедлив модел на свой справедлив замисъл на жизнеустройство.
Нас ни пасът, когато въртят пред нас калейдоскопа на множество различни факти, за да не
успяваме да се замислим за причините на поява на тези «факти».
Нас ни пасът, когато настойчиво въртят по всички програми на ТВ се– риали за чужди животи,
за да не се замисляме за своя. В България по 4 турски листопадно-великолепно вековни... сериала на
ден по „националните“ канали, освен нон стоп простотиите на „Приятели“, „Отчаяни съпруги“,
„Хаус“, „Дързост и красота“ и....край нямат, „Робинята Изаура“ хиляда шестстотин и... епизод!
Нас ни пасът, когато на всяка радиовълна слушаш чужди за нас мелодии и чужд нам език, ние и
нашите деца да забравяме за нашите напевни песни и своя роден език.
Нас ни пасът, «обрязвайки» нашата история то до 1989, то до 1944, то до 681 година, скривайки,
че всичко това са само периоди в нашата многохилядна история, за да ставаме «ивановци, не
помнещи своя род».
Нас ни пасът, противопоставяйки и сблъсквайки наукатаи религията: «материализма» и
«идеализма» (макар и света да е един и цялостен, а да го делиш на части и да ги противопоставяш
една на друга – това е да шизофренираш човешкото съзнание), за да може в нашите глави да бъде
«каша» и ние да не можем да разберем взаимозависимостта на явленията.
Ето пред Вас, уважаеми читатели, е представена по-растлана система на приоритети на
управление. При желание нея може да я разглеждате и по-натам по всеки приоритет. Но в такава
растлана система човек, току що започващ да се ориентира в основите на ДОТУ, може да се загубив
изобилието на цялото множество примери на управление. Затова за начало най-добре да свържем
всички способи към минимален списък (а това са 6-тенива), а вече по-нататък може да включваме
този или онзи случай на съответното ниво.
Нас са ни пасли векове. И господарите «пастири» са уверени, че ще им се удава да пасът
«стадатаовци» и занапред. Но техните надежди са напразни. В средата на XX век стана събитие,
което остана незабелязано от «собстевнниците на Земята». Принципиално се измени информацион-
ното състояние на обществото, и сега за времето животна един човек напълно се разкриват
механизмите, с които си служи световната финансова мафия, за да ни «пасът» като стадо и
«стрижат» като овци. «Тайното стана явно». И хората, осъзнавайки как са ги «пасли» и оглупявали,
стават все повече. Дойде време, когато тълпата се превръща в народ и казва: «Стига!».
Ние ще изтрезнеем и ще се откачим от тяхната «информационна игла». Ще си върнем
заграбеното, а вместо връщане на дълговете ще предявим на разтучителите сметката за нашето
разрушение. Тяхната финансова паразитна пирамида ще рухне, затрупвайки със себе си днешните
«пастири».
Ние ще обединим Народа около Концепцията за «ЕДИНЕНИЕ», въоръжена с КОБа, и ще
превърнем стихийния процес на освобождение в съгласувани, съзнателни действия на милиони чес-
тни хора. Близък е часът, когато нечистотията и кирта ще бъде измита с потоците на Мъртвата Вода
 224

от тялотона разорената ни Родина, а с капчиците, ручейчетата и реките на Живата Вода ние ще

възродим нашата Родина!
Концепцията за Общественна Безопасност позволява да се пренасочи цялото общество хора
към справедливата концепция на жизнеустройство. Но за това е нужно да се приложат усилията
на всички хора, не загубили съвест и отговорност пред бъдещите поколения. И на първо място това
изисква усвоение на необходимите знания, които са скривани от хората. Именно тези знания са из-
ложени в КОБа. Опита показва, че всеки може да ги усвои. А вече след усвояването всеки трябва да
вземе решение за това, как ще живее и действа по-нататък: по предишному ли ще остави работата?
… Или ще става човек!

Оценка за състоянието на управление на общественните процеси в страната

Сега може през призмата на 6-те приоритета на управление грамотно да се оцени това, което е
станало с нашата страна за годините на «демокрация» и «реформи», налагайки на това разбирането
за Закона на Времето.

Мътно време

«Мътно време». Така се нарича статията на Михаил Задорнов във вестник «Московский
Комсомолец» от 25.03.05 г. Ще я приведа с малки изменения, доколкото изложеното в нея в образно
и емоционално характеризира обстановката в Русия. Вярно е, че в статията няма разбиране за
управлението на происходящите процеси. Все едно всичко става «от само себе си». А това е огромна
грешка.
Всичко се смеси в нашия земен дом. Всичко се преплете…
Войната се нарича миротворческа операция. Военните – миротворци. Мирно стрелят. Мирно
убиват. У тях са мирни танкове. Мирни мини. Мирни атомни бомби!
Демокрацията овладява света под лозунга «Който е против демократицията – разстрел!».
В Китай е капитализъм под ръководството на комунистическата партия.
Русия не изостана от демокреатичните темпове, където златото поскъпва, а народа беднее.
Където диетолозите са тлъсти, козметиците са в пришки, циганите станаха хакери. Където с
политиката се заеха бивши лаборанти, а с икономикомика – юристи. Чувството е, че те страната
не ръководят, а я приговарят. Говорят за народа, забравяйки за човека. Само те можаха да
продадът бившите държавни заводи на чуждестранни инвеститори така, че им останаха на тези
инвеститори длъжни!
Кумиците отидоха в политиката, защото политиката зае мястото на кумиците.
Армията стана опасна самопо време на маневри. Властта се бори с пенсионерите.
Интелигенцията се превърна в масовка. Поетите ругаят. Студентите считат за честда станат
сервитьори. Лингвистите станаха таксисти. И Блок ще типрочетат, и Вивалди ще ти напеят, и
ще те наругаят на три езика перфектно.
Бизнесмените откриват бутици на своите жени. Те наричт себе си бизнес-дами, при това
бъркат доход с печалба.
Артистите се отдадоха на бизнес. Естрадна поп-дива купила яйцеферма от балетен танцьор,
на когото тази яйцеферма му пречела да танцува.
Снегорините комбайни не се чупят само през лятото. Парното го поправят зимата. Интернета
в провинцията замени топлата вода. На цигарите пишат: «Тютюнопушенето вреди на вашето
здраве». Спонсор на спортните съревнования е бира! Водата с приятен мирис наричат тоалетна.
Лекарите се учат да лекуват на мъртви, а лекуват живи. Главните изцелители станаха
екстрасенси, у които от преработване им се появиха синини под третото око.
Жените се увлекоха по футбол, хокей и бокс. Те по-бързо от мъжете подреждат палета, редят
тухли. Която и да било жена в резултат на операция може сега да стане мъж. А ако операцията е
недовършена, то мъжа може да роди и да получи за това Нобелова награда!
 225

Ин и Янси смениха местата. В автобуса джебчия бръкнал на жена в чантата, тя го хванала за

ръката, зашлевила го, взела си паспорта и на ръце го отнесла в милицията!
Теленовините притъпиха чувството за страх. Съобщение за заложена бомба в ресторант не
плаши даже посетителите. На молбата незабавно да се напусне ресторанта отговарят: «Не се
вълнувайте, сега ще си доядем и си тръгваме». Децата в училище по тревога ги учат да се крият от
ядрен взрив между чиновете. В детските градини нощем остава възпитателка, в случай, че се
появят терористи, за да ги прогони. Ето за това по инструкция е разрешено да се използва
дръжката на парцала (швабра). Автоджамбазите легализират откраднатите автомобили.
Полицията мишкува с бандитите. Те разделиха тереиторията, кой на какво ниво ще продава
наркотици!
Църквите търгуват с цигари и бира. Епископите се целуват с чиновниците, като секретари на
обкоми (областни комитети). Народа разбра, че прилична заплата от правителството все едно
няма да дочака, затова се тълпи в църквите за Божия благодат – молейки се, искайки от Господ
хубави лихвени проценти в банката. Чиновниците се жертват на вратата на храма, за получаване
на откупи.
Всички се научиха да се каят: «Прости, Господи, че по време на поста аз изядох пържено яйце».
И това след като е изневерил на жена си, окрал съседа и поръчал (да „свитнат“) началника!
Бандитите станаха толкова вярващи, че се стараят да утрепат своите врагове до следващото
Възкресение! А най-главното, веднага след разбора – в църквата: «Прости ми, Господи, в натура!
За какво – не мога да кажа, в църква за такова е неудобно даже да се мисли».
На Кръстовден на опашката за светена вода от сутринта давейки се желаещите ще се
опохмелят.
– Къде се ръгаш бе, козел?
– Как не те е срам, аз съм за светена вода…
– Ти виждал ли си си мутрата някога? Каква светна вода – на тебе осветен казан ти е нужен!
Олигарсите започнаха да строят собственни храмове, решили да устроят своя задгробен
живот. Литургии във форма dolby. Елитни молитви. Освещаване на веки на VIP-олтар. Маршрута
на кръстовия ход поръчва самия клиент. Цитатиот Библията на рекламите: в поликлиниката –
«Възлюби своя лекар!», в обувната фабрика– «На всяка твар по чифт!»
В останалото законите на логиката пропаднаха. Кумиците говорят, че телевизията разваля
зрителите, при което го говорят по телевизията.
У Земята се повиши температурата. Тя започна по-бързо да се върти, иска да изхвърли от себе
си човечеството, у което плюса и минуса си смениха местата. От това на него му се завъртя свят.
Гълфстрийм се заблуди, не разбира, на къде да тече. Но даже при глобалното затопляне на цялата
планета у нас в Русия се обърна на невиждано студена и снежна пролет, която припотроши и
украси не задълго нашето мътно време!
Може, разбира се, да се смеете. Но смешното е малко. Изложеното в емоционален вид от
Задорнов от позиция на възможната загуба на държавност изглежда така.

Мътното време може да стане смутно

6-ти приоритет, силовия.

Всички силови ведомства са разрушени, техните върхове са развратени.
Армията и Флота са разгромени без война, подчинени на НАТО по идеологически причини (1 пр.)
победени от алкохола (5 пр.), жаждата да се наживеят на генералските върхове и нищетата на
младшите офицери в «низините» (4 пр.), отсъствието на идеология – глупашкия лозунг «армията не е
в политиката» (3 пр.), разрушението даже на тези исторически митове, които бяха по-рано (2 пр.),
ограничението за усвоение на знания само със знания за военната техника и забраната за усвоение на
методологически знания (1 пр.).
ДС я разчлениха, тя стана структура-офис на ЦРУ, опитните специалисти измряха. Военното
разузнаване е под шапката на американските марионетки и западните ни „съюзници“.
 226

МВРе корумпирано от министъра «разрушалев» до низшия редови «бай Иван», хранещ себе си и
своето семейство за сметка на собстенниците на автомобили. Върхушката на МВР също така е заета
с преразпределение на собственността, за което на нас ни вещае телевизията.
Извода е неутешителен. В екстремална ситуация да защитят страната няма кой и с какво. В такава
ситуация може да се започне война всеки против всеки, когато местните цигански банди ще тръгнат
еднапротив друга с оръжие за надмощие.
5-ти приоритет, оглупяващия.
Тук ситуацията е очевидна. Страната и народа просто ги заляха с бира и водка, ракия и вино, за да
може никой да не разбира и да се замисля, какво става. Вече даже децата на 10-12 години пият по
училищата в междучасията «правилната бира». Към пиянството се добавиха и наркотици. Системата
на здравеопазване в страната е разрушена. Веднага щом между лекарите и болните застанаха парите
– здравеопазването приключи.
4-ти приоритет, парите, кредитно-финансовата система. Икономиката на страната е разрушена.
В страната чуждестранната валута е основна! Това не е ли кощунство! Страната напълно зависи от
световната кредитно-финансова система. Хората ги оглупяват с жаждата за наживяване. Убийствата
на почвата на наживяването станаха обичайна работа. Стана разделение на много богати (които са
много малко) и много бедни (които са доста много). В екстремална ситуация тълпата жадуващи да се
наживее (а тях за това и им говорят и уговарят) ще разгромяват всички и всичко. Ситуацията ще бъде
много по-ужасна, отколкото беше в годините на войната в Югославия.
3-ти приоритет, идеологическия и технологическия.
Хората са разделени на множество партии, движения, религиозни и общественни организации и
секти. Всеки в главата си има свое забатачване, вследствие на което хората са разобщени и тях
трудно ще ги сплотиш за решение на общите държавни задачи.
В екстремална ситуация това ще се окаже решаващ фактор, когато всяка организация ще отстоява
своите идеали. В условията на разслоение на бедни и богатитова щедоведедо погроми и реки от кръв.
Целенасоченото нагнетявано противостояние на религиозни конфесии, на първо място между
християнството и мюсюлманството, може да разкъса страната на парчета.
Обединителна идея на държавно ниво няма. И това е в условия, когато в страната има КОБа! Това
е престъпно, когато висшите ръководители на страната скриват от народа Голямата Идея, способна
да обедини всички хора и да отклони страната от падане в бездната. И това се отнася не само за
нашия народ, но и за цялото човечество.
2-ри приоритет, историческия.
Ако до перестройката беше празно и погрешно, но въпреки това упорядъчено представяне за
историческите корени на народа, то сега даже това представяне е разрушено, а в замяна не е дадено
никаква цялостност. Хората сами интуитивно се опитват да намерят своите исторические корени, за
да имат на какво да се опрът. Този процес умело го «възседенаха» глобализаторите и го правят за
това, че тези рърсения на своите корени също така да доведат хората до разобщеност, при това доста
жестока, която също в екстремална ситуация ще сработи за развала на страната.
1-ви приоритет, методологическия.
Образованието, науката, културата са в дълбоко забвение, върви тяхната непрестанна деградация.
Като цяло народа не е приел «капитализма». Много «олигарси» са готови във всеки момент да се
«измъкнат» зад граница. А някои вече живеят там, не идвайки по родните места.
Към тази печална картинка следва да се добави, че висшите органи на властта в странана в лицето
на Президента, Правителството, Парламента, Конституционния и Върховния съд, Прокуратурата
катастрофално губят авторитет в народа, губят управлението на страната.
В условията на колонизираната ни Родина в последно време стават очевидни опитите на други
страни за тотално подчинение на нашата страна. Отнеха ни суверенитета „частично“ с ръцете на
нашите предатели и шпиони!

Как да престанем да бъдем «овци», за да не стане «мътното» «смутно»

 227

Не гледайки на описаната горе печална картина на обстановката в нашата Родина, у нас сега има
всичко необходимо, за да не се допусне развала на страната и загуба на държавността, но и да станем
страна, която започва да строи общество на справедливост, в резултат на което ще станем ориентир
за всички народи в света.
Човечеството преживява глобална системна криза, към която него са го подвели глобализаторите.
Затова се изисква радикална смяна на старата концепция на управление снова, която ще обезпечава
устойчиво управление на общественните процеси.
Сега може ясно да се представи и система за безопасност, система за общественна безопасност.
Тук ще разглеждаме всичко наобратно (рис. 12-23). За да може всички хора заедно и всеки поотделно
да живеят без опастност (в безопасност) един за друг, е необходимо:
1. Да се даде на всекичовек възможност да получи знания в цялата им пълнота. Това може да
се направи чрез усвоение на Концепцията за Общественна Безопасност (КОБ), която се явява
теоритическа платформа на КПЕ. В КОБа са изложени знания, които векове са били скривани от
всички хора, освен от особенно посветените. Овладявайки тези знания, човек ще престане да бъде
роб, него вече никой не ще може да го излъже и да го върти на пръста си. Представете си, че
товарача в магазина обяснява на своят господар-робовладелец причината за възникване на дефолти и
«финансови кризи»! А подобни примери по страната у нас вече са много. Тогава «надзирателите» и
«малките робовладелци» ще са принудени да станат такива, като тези, които са усвоили КОБа и
живеят по нея, т.е. обичайни нормални хора. Именно затова «световното задкулисие» сега разруши
нашата система на образование (макар и в нея да има недостатъци, но тя още при Сталин беше
създадена така, че позволяваше в училищата и ВУЗовете на всички да се дават знания в цялостен
вид). Осъществяването на всеобщ, неограничен достъпдо получаване на всякакви знания, и на първо
място знания за управление, на всички хора без изключение – това е главната задача за обезпечаване
на безопасността.
2. Да се разкрие на всички хора как се осъществява управлението на историята на
човечеството. Да се разкрият методите и способите на това управление. Да се разкрият ролята и
мястото на всеки човек в развитието на биосферата на планетата Земя. Това ще свали всички
екологични проблеми и опастности, ще реши нравственните проблеми и ще отстрани много други
опастности.
3. Да се прекрати разделението на хората на множество партии и движения, религиозни
конфесии. Многопартийната система е създадена от глобализаторите за реализация на принципа за
управление «разделяй и властвай». Не трябва да има партии. Тогава ще се прекрати разделението в
обществото. Бог е един, а верите в него са различни. Това ще отстрани опасността от водене на
войни на идеологическа основа.
4. Отказ от лихварството. Да се кредитира само без лихва. Така вече е направено в Япония.
Това веднага ще реши проблема за развитие на малкия и среден бизнес. Това ще позволи да се
организира народното стопанство така, че всички хора да живеят достойно, в достатъчност, когато
цените ще се понижават, а заплатите и пенсиите ще се увеличават. По-подробно за икономическата
безопасност ще поговорим в глава 14.
5. Решение на задачите по пунктове 1, 2, 3 ще позволи на хората да разберат, че е необходимо да
се води трезвен образ на живот, който ще изключи от живота множество опастности.
6. На базата на изпълнението на всичко изложено у хората ще изчезне необходимостта да се
убиват един друг във войните, межнационалните и междурелигиозните конфликти и т.н.
Подхождайки към общия краен резултат, може да се утвърждава, че решениетона всички
проблеми на безопасността в живота на съвременното нам общество е невъзможно без замяна
на несправедливата концепция на жизнеустройство на хората на планетата Земя със
справедлива. А засега ние още живеемв тази древна робовладелческа система, която е била и
стотици години назад. Едва сега тази система стана по-открита и изострена. Това позволява на
глобализаторите да продължават да пасът милиони хора като скотове в човешки облик.

За мощността и скоростта на приоритетите

 228

В Египет, в Луксорима музей под открито небе. В него може да се намери камък-паметник, който
фараон Рамзес II поставил в Кадеш – на мястото на биткатана египтяните с хетите. Битката при Ка-
дешстаналапрез 1312 годинаот н.е. В тази битка войската на египтяните билапоголовно разбита от
хетите. И в чест на своето поражение в тази битка фараон Рамзес II издигнал паметник, на
койтоизсекли неговите слова: «Всичкимислят, че аз съм загубил битката с чужденците. Но
последващите 3 хиляди годинивсички ще знаят, че съм победил аз и че азще побеждавам винаги!».
Смисъла на тази фраза ставанапълно понятен при неговото разглеждане чрез призмата на 6-ти
приоритет на управление на социалните процеси. Фараон Рамзес II, видимо бидейки в някаква степен
запознат с глобалния замисъл на древноегипетското жречество, или просто по техното
«авторитетно» мнение, не вниквайкидълбоко в смисъла на фразата, е дал «одобрение» на
нейнотоизсичане на камъка. А смисъла туке такъв. Битката била проиграна по 6-ти, силов приоритет
в «гореща» война. А на по-високи приоритетитя току що се започвала.Започвал се процеса на
завоевание на страните и народите не със силата на оръжието, а със силата на информацията
(методологията, историята, религиите), силата напарите. Започвал процеса на глобализация, правото
на управление, която взела за себе си висшата каста жреци в древен Египет – 22 йерофанта. Те
създали за това специфична войска, въоръжена не с мечове, не с лъкове, стрели и копия,
а въоръжена с идеология за господство – управление над другите народи. Тази войска била
разделена на «полкове» и «дивизии», на «колони–колена» Израелеви и «разсеяно-разселена» по
целия бял святза завоюване на други страни и народи и управлението им с помощта на оръжия от
всичките 6 приоритета, но на първо място 5-ти и 4-ти приоритет. По-висши приоритети йерофантите
оставили тогава само за себе си.
А самите йерофанти се скрили в «коляното» Левия и станали левити, като само те имали право на
монополно владение на истината, а останалите били длъжнида изпълняват всичко това, което им
говорили и заповядвали левитите. Тези «левити» и станали тозинай-първи съставна «световното
правителство». По-подробно за товаще бъде разказано в глава «Тайната на егрегорите».
Така че, цялата историяна човечеството за последните 3,5 хилядигодинитрябва да се разглежда
през призмата на глобализация, която осъществявало «световното правителство» по пътя
наизползване на 6-те приоритета на управление.
Ние с вас разгледахме приоритетите обобщени в средства за управление на хората. Именно тези
средства ползва световната мафия за управление на всички общественни процеси, в това число и
процеса на управление на собственността. По ниво на мощност на въздействие тези приоритети са
разположени така:
1. Владение на методологическите знания и знания за управление;
2. Хронология, история;
3. Идеология, религия, технология;
4. Пари, кредитно-финансова система;
5. Геноцид, наркотици, алкохол;
6. Оръжие, сила.
По скорост на достижение на поставените цели, тоест по бързодействие, тези приоритети
трябвада се разположат в обратенред.

В раздела «Приложения», в глава «Тайните на реформения разгром на Съветската Армия и

ВМФ», вие, уважаеми читатели, можете да намерите подтвърждение на такава класификация за
мощността на средствата за противоборство. А засега в качеството на примери ще разгледаме
деятелността в СССР-Русия на трезвенническите движения (ТД) и подръжниците на Мегре
(анастасиевци).
Някъде в средатана 80-те години с началото на перестройката в СССР започна активно да се
развива трезвенническото движение. Теоретическите статии на професор Углов се размножаваха с
всевъзможни способи и се разпространяваха на първо място в средата на интелигенцията, в научната
среда, в НИИ, КБ и т.н. Грамотните специалисти, работещи в тази сфера, разбираха, че състоянието
на всеобщия запой, в който беше вкарана страната с лека ръка от генсека на КПСС Л. И. Брежнев и
ръководенияот него ЦК на КПСС в годините на застоя, няма да донесе нищо добро. Хората се
 229

запознаваха със страшната статистика на пиянството, с механизмите на въздействие на

алкохолавърху човека. След което у много настъпваше шок: как така, защо всички не знаеха за това
по-рано? А след шока възникна естественно желание да се направи нещо, да се противостои на това
зло,да се противостои на унищожението на народа.
На волята от това просветление хоратазапочнаха да обединяват своите усилия, които скоро се
оформиха в регионални, а после и съюзни трезвеннически движения.
Все едно, на глобализаторите – разрушители и превземачи на СССР-Русия трезвен и мислещ
народ не беше нужен. Те взеха съответните мерки и скоро трезвенническото движение
започнатихичко да залязва и сегаза него вечемалко са чували, особенно сред младежите.
Ние не сме ЦРУ, и не сме ФСБ, за да приведем конкретните документи, разписки на секретните
сътрудници на тези служби, изплатените суми на «агентите за влияние» и т.н. «вещественни
доказателства». Но по факти имаме това, че трезвенническото движение отиде в небитието,
отказаващо се от борбата за народната трезвенност, в резултат на което в Русия пиянството не само
не се намали, но освен това – значително порасна и стана практически всеобщо, започвайкиот
подрастваща възраст. А към пиянството се добави наркоманията, за съществуването на която във
времената на СССР и НРБ знаеха само «избраните». Болшинството народ за наркотици и
представаси нямаше. А сега в Русия всички родители без изключения живеят в страх от това, че
технитедеца могат да се пристрастят към наркотиците, доколкото по цялата страна от големите
градове до малките села върви тяхното целенасочено внедрение сред младежите, започвайки от
учениците.
Всичко това са факти и «вещественни доказателства», които да опровергае някой едва ли би се
наел. И тези «вещ. доказателства» свидетелстват за това, че трезвенническото движение в Русия
изгуби битката за утвърждаване на трезен образ на живот в страната и се оказа с разбита глава от
глобализаторите.
В какво е причината?
Причината е в това, че усилията на ръководителите (на първо място – и това е основно) и
членовете на трезвенническите движения водеха борба не с причината, а със следствията на
пиянството и наркоманията. Тези, които знаят 6-те нива на значимост и мощ на средствата за
управление на хората и обществото като цяло, са дължни да разбират, че пиянството и наркоманията
се явяват средства само от 5-то ниво на управление. Ефективността на средствата на 5-то нивосе
поддържа с 4-тепо-високи нивана управление:
- 4-тониво – пари, лихварство, жажда за наживяване, богатство;
- 3-то ниво – оглупяване и затъпяване на хоратачрез религиозни култове, идеологии,
психотехники и т.н.;
- 2-ро ниво – обосноваване на днешните събития и поведение на хората в наше време чрез
исторически «събития и факти» («веселието в Русия е пиенето» и т.н.);
- 1-вониво – поддържане на такова състояние на хората, при което те не виждат
взаимосвързаността на всички случващи се в света събития и явления (в това число и събития,
случващи се с тях лично). На кратко такова състояние се нарича «калейдоскоп» или «каша в
главата».
Та така. Ръководителите на трезвенническото движение в Русия фактически сведоха цялата своя
борба до извеждането на алкохолиците от състояние на запой и програмирането имна трезвен образ
на живот. И това едобре! Но… Нежеланието да използват в своята борба с пиянството по-висш
приоритет не им позволи да развиват своя успех, достигнат от тях на 5-то ниво (приоритет). Така,
например, тези «борци», които извеждаха хората от запоя и ги насочваха към пътя на трезвенността,
правеха това за пари, а на такива «борци»им стана изгодно, алкохолицитеи пияндетата да стават все
повече и повече, доколкото от увеличението на количеството алкохолици зависеше увеличението на
техните хонорари. Така в борбата «със зелената вино-водна змия» победа започна полекинко да
одържа «зелената хартиена змия» – парите.

И в борьбе с «зелёным змеем»

Побеждает «змей» …
 230

(из народна песен от застойнитегодини)

Такова поражение над «борците» за трезвенност на 4-то финансово ниво се обезпечаваше с 3-тониво
– идеологическото. Ръководителите на трезвенническото движение незнайно защо (?) проявиха
удивително (?) неразбиране към ролята на идеологията, партията, религията в работата за
възпитаване на хората, а чрез това – в работата за управление на хората. На протежение на всички
тезигодини те се шматкаха от непризнание на идеологията и партията като такива(но отсътствието на
идеология – това също е идеология, та и още каква!) до съединението в едно цяло на атеизма
(марксизмо-ленинизма) и теизма (псевдо-християнството). Това се изяви на практика отнчалото в
отказ от участие в политическия живот въобще. За ръководителите тогава възникна въпроса: как да
прокарват в живота своите идеали за трезвенност? Доколкото в нашето общество всички жизненни
идеали се реализират чрез законите, а законите ги изобретяват депутатите на ГД, а депутатите на ГД
ги избират на изборитеза ГД, а на изборитеотиват напълно конкретнихора, които разбират,чесами да
направят нещо немогат, затова те встъпват в различни партии (изхождайкиот своите жизненни
идеали), то ръководителите на трезвенническото движениеотначало трябваше да направят опитда
резлизират своите идеали за трезвенност чрез някаква партия. И макар и всички партии да искат да
получат в своите редици трезвен «електорат»,все едно идеалите за трезвенност бяха неприемливи за
всички (подчертавам – за всички) партии както по причина на техните идеали и възгледиза живота,
така и по причина на това, че ако тези партии провъзгласят трезвенността, то от тях ще се откъсне
целия пиещ«електорат», който по численносте доста повече. Видимо осъзнавайкитова,
ръководителите на трезвенническото движение незнайно защо (?) приеха решение да поддържат
едновременно и КПРФ, и псевдохристиянството!?
На протежение на всички тези години да поддържат в страната партия КПЕ (а в началото Народно
Движение «Към Богодържавие»), която открито се бори за трезвен образ на живот, което яснои
недвусмисленно е записано в Програмата на КПЕ, ръководителите на трезвенническото движение
незнайно защо (?) категорически отказват.
В каквое причината на такъв отказ – нам ни е пределно ясна, но за този случай малко по-късно.
За честта на многото честни, порядъчни, искренни и мъжественнихораот трезвенническото
движение следва да се каже, че те не се водят от каишката на своите ръководители, а разбрали тео-
ретическите основи в програмата на КПЕ веднага встъпиха в нейните редове (и встъпват и до сега).
Вредата на общото дело за освобождение на нашата Родина от лютото информационно иго, нанесена
от ръководителите на ТД Жданов чрез отказ от сътрудничество с КПЕ, трябва да се признае, че е
значителна.
Сега за обръщението на Мегре, направено на01.09.2006 година, в което той фактически открито
призовава всичкиподръжници от движение «Анастасия» и «Звънящи кедри на Русия» да се откажат
от самостоятелно участие в общественния живот и практическиот претворяването в живота на
идеалите, заявени в сериала по книгата за Анастасия, а да поддържат партия «Единна Русия».
На базата на приведения кратък анализ на развитие и угасване на ТД може да се види нещо
подобно и с движението на подръжниците на Анастасия (ДСА).
Появилата се в средата на 90-те първа книга за Анастасия привлече вниманието на огромно число
нравственно чисти и трезвихора. Тези хора се намираха едни други, обединяваха се. Търсеха път за
реализация на практика на тезижизненни идеали, които бяха изложени от Анастасия в книгите на
Мегре. На протежение на всичките тези години излизаха все нови и нови книги в сериала
«Анастасия». Числото поддръжници растеше от година на година.
Трудностите, с които сесблъскваха ентусиастите, опитвайки се да осъществят напрактика
замисъла на жизнеустройство, изложен в сериала, се оказаха неимоверно сложни. На малко им се
удаде да получат хектар и да построят свой дом. Но даже тези немного, на които това се удаде,
започнаха да се сблъскват с трудностите на своето по-нататъшно съществуване в условията на
отсъствие на работа, устойчиви транспортни връзки и т.н. Аз, в частност, видях не самоединични
домове, разположени далеч от селата, градовете и пътищата, в коитоживеятподръжници на ДСА, но
аз видях и захвърлени и недостроени домове. Аз разговарях сдоста много различнихора на
протежение на всичките тези години. И ако отначалоу тях се чувстваше възторженност и горящо
стремление да осъществят на практика идеалите на Анастасия, то следва да се признае, че в
 231

последните години такава възторженностаз срещах все по-малко и по-малко. Освен това, у много
настъпи разочарование и неверие във возможността да осъществят замисленото.
Такава ситуация подтикна активистите на ДСА няколко години назад към поиск на път на
активизация за решение на изникналите задачи. Те, така както и активистите на ТД, се сблъскаха с
това, че реализацията на жизненните идеали в нашето общество се реализира чрез закони. Законите
ги изобретяват депутатите в ГД. Депутатите ги избират на избори. Кандидати за депутати могат да
издигатсамо официалните партии. И т.н. Тоест те стигнаха до необходимостта за своето лично
участие в общественния живот чрез партийните структури. Излезе въпроса за това, каква партия да
се поддържа. И така, както в случая с ТД, много партии искаха да получат «електората» на
Анастасиевците, но тези жизненни идеали, които провъзгласява Анастасия, за всички тези партии се
оказаха неприемливи. И главното тук се състои в това,че Анастасия открито заявява за
съществуването на Бога, а лидерите на всички партии разбират, че ако те открито заявят за това, то
тях няма да ги поддържа целия атеистичен безбожен електорат, който у нас в страната едоста повече,
от тези, които вярват в Бога. Но и тези, които вярват в Бога – в основната си маса – това са
християни, вярващи в библейските догми.
И ако се случи Мегре да заяви, че трябва «да се свали от кръста Иисус Христос», тези същите ще
посегнат на главната догма на Новия Завет, то за поддръжка на «анастасиевците»от страна на която и
да е партия не можеи дума да става, защото в този случай такава партияще излезе против «тради-
ционното вероучение», в частност против РПЦ. Именно по тази причина на всичкиподръжници на
Анастасия бешеокаченнадписа «сектанти».
При това ето какво е удивително. Отново, както и в случая с ТД, лично Мегре се отказва да заяви
засвоята поддръжка на партия, която единственна в нашата страна открито заявява за
съществуването на Бога, заявява за това, че Иисус Христос не е Бог, а Велик Пророк, която в своята
програма заявява за необходимостта в Русия да се живее в домове от провинциален тип (тоест вилает
- къща с двор за всяко семейство), а на последното свое събрание внесе изменение в Програмата, в
което недвусмисленно заяви за необходимосттаот отделянеза проживяване и устройство на живота
не по-малко от 1 декар (1000 кв. метра) земя за всяко семейство.
Тоест Мегре се отказва да заяви за своята поддръжка на партията, която в своята програма
открито провъзгласява главните, ключовите (подчертавам тези две слова) положения на учението
на самата Анастасия! И без всичко това, което се дава в КОБа (а това напърво място е ДОТУ), без
тези главни, ключови положения ще е невъзможно да се реазлизира това. Без единение на тези
«главни, ключови положения» с КОБа, всичко това, което проповядва Мегре, представлява модифи-
кация на учението на Пол-Пот.
Пол-Пот се е учил във Франция. Там той проникнал в учението на своя съотечественник-будист,
което и започналда претворява в живота на своята родина. Християнските комунибили длъжни да
живеят в хармония с природата, да бъдат близо до земята.
У нападналите Камбоджа виетнамциимало организирана, структуририрана и дисциплинирана
армия. А у камбоджанците в селата – раздробени отряди слабо подготвени кхмери. В резултат Пол-
Пот избягал в Китай, а неговата странасе заляла смного кръв.
И когато аз в поселението «Родное», което е във Владимирска област, попитах главата на
поселението за това, какво ще направи той, ако един прекрасен момент към неговото поселение
пристъпи «Ханс» на булдозер и му каже:
«Шнел, шнел, ето мой земля!», то той отвърна, че такова нещо не може да стане, след което го
заболя главата. Е, какво да се прави?
За чест на много анастасиевци, които вникнаха и разбрахаосновите на КОБа, следва да се каже, че
те и без заявление на Мегре за необходимостта от единение на всички здравомислещи хора
самостоятелно дойдоха при нас и този процес непрекъснато се усилва.

За сметка на каквоРусия ще одържи победа над «световното задкулисие»

Най-главния изводот този раздел на ДОТУ за приоритетите се заключаваето в какво. Ако тече
противостояние на 2-те социални системи, и ако едната система одържа победа над другата на някой
 232

от причислените приоритети, то изгубилата («другата») система в този случай можеда си върне

загубените позиции и да одържи победа над първата само в случай,че действаот позицията на по-
висши приоритети, коитоса били използвани против нея. Използването от губещата система на тези
средства, с помощта на които противника е одържал победа над нея, няма да доведе до успех. А и
победителя няма да ѝ даде възможност да ги използва. Поразсъждавайте, уважаеми читатели, сами за
вероятносттаза загуба в различните вариантина използване на приоритетите и вие сами ще
достигнете до такъв извод.
В нашия конкретен случай по Русия бяха нанесени удари на 4-ти финансов приоритет и на 3-ти
идеологически. Затова опитите на нашите ръководители на днешна Русия да укрепят икономиката и
финансите в условията на съответстващата глобална политика, провеждана от глобализаторите на
този 4-ти приоритет, не води до успехи (и няма дадоведе). Що се касае до 3-ти приоритет – идеоло-
гията, то нашите горе-реформатори все още я търсят по сенките и немогат да я намерят. Защо?
Защото всички известни на света идеологии се явяват следствие на само една концепция за
управление на страните и народите, основана на принципа «разделяй и властвай». Затова, която и да
е от всички тези известни идеологии жълтопаветните ръководители да вземат на въоръжение, тази
идеология все едно ще бъде инструмент в ръцете на глобализаторите, а те ще съумеят с този инст-
румент да се възползват за своите интереси.
Затова, както и да се въртят, и да се сучат, изхода за нас е само един. За одържане на победа в
противостояние със «силите на Запада» да се използва както по отношению на тяхната система, така
и към своята социална система следват първите два приоритета – методологическия и хронологичес-
кия. Но това неизбежно ще изиска разгласяване на другата концепция на управление на човечеството
«съединявай и заздравявай», оглашение на концепцията на справедливостта. Защо е необходимо
разгласяване? Може и всичко да се прави тихомълком, мълчейки, тоест да се действа «мълчаливо»?
«Подмолни» действия до успех няма дадоведат, защото хората както в своята страна, така и зад
граница няма да разбират действията и целите на ръководството на Русия, а значи и няма да ги
поддържат.
А нашия «елит» не иска установяване на справедливост, доколкото това руши системата на
тълпо–«елитаризма» и няма да позволява на «елита» за в бъдеще да паразитира върху труда на
другите хора. Затова, прекрасно знаейки всички основни теоретически положения в КОБа, нашия
«елит» я крие от народа. Проблемите в Русия той безуспешно се опитва да реши с низши
приоритети, а за висшите мълчи. Но, както показаха всички тези години на «реформи», у тях от това
не се получава (и няма да се получи никога).
Изхода е един. Народатрябва самостоятелно да овладява знанията в КОБа и активно да влиза в
управленито на всички общественни процеси. На скептицитеще напомня, че процеса на управление
се заключава в определено информационно въздействие на хората. А КОЙ оказва такова
«определено» въздействие – това е друг въпрос. Спомнете си за безструктурното управление. Всичко
това подробно е изложено в програмата на КПЕ.
Това е напълнореално и да се достигне това можедостатъчно бързо. Хайде, уважаеми читатели, да
се «разходим по номенклатурата», кактоказваше герояна един из филмите от Сталинските времена.
На 6-ти приоритет ние изгубихме много. Почти нищо не съхранихме в Русия, затова нам е нужна
моментална мобилизация на младежта и възстановяване на задължителната военна служба,
въоръжаване като минимум до стандартите на армията ни от 1989 година по въоръжение и
численност.
На 5-ти приоритет наред с огромното количество пияници и наркомани все повече и повече
стават хората, които въобще престават да употребяват алкохол и тютюн.
На 4-ти приоритет наред с развала на икономиката в страната съществува огромен потенциал
нови технологии, който съществуваше и по-рано, но не се реализираше. Ако всичкия този потенциал
се реализира сега – Русия веднага ще излезе на първите места в света.
 233

На 3-ти приоритет нашия народ още през1944преодоля идеалистическия атеизъм, преодоля и

поповщината. Каквото и сега да ни говорят демократизаторите, хората тогава видяха, че поповете от
амвона говорят едно, а в живота се държат съвсем друго яче: пиянстват, преяждат и блудстват.
Известно е, че мъдростта на всеки народ се крие в неговите поверия, сказки, пословици, поговорки и
даже в анекдоти и вицове. Така, преди из народа «ходеше» такъв анекдот.
В едно село в църквата попа бил риж. Един път му се изгубила кравата. А в това време кравата в
домакинството – това си беше цяло състояние. Месец, втори минава – няма я кравата, пропаднала…
И ето идва в църкватана неделната служба мужика, селянина Иван. И по време на изповедта,
когато трябва да се кае за своите грехове пред попа, за да може той да «измълви слово» пред бога и
да «опрости греховете» на виновния, този Иван казва на попа:
— «Отче, прости на мене грешния. Твоята крава аз я откраднах … Ти походатайствай пред
бога, опрости ми този грях.»
Попа, разбира се, се възмутил:
— «Ама как можа, Иване? Да се крадее голям грях!»
А Иван отговаря:
— «Знам, отче, че е грях … Но семейството ми е голямо … Седем малки деца, всичките искат да
ядат …»
Попавика:
— «Добре, Иване. Ще походатайствам аз пред бога за тебе. Но ти ми върни кравата.»
А Иван в отговор:
— «Отче, няма я вече твоята крава. Изядохме я ние … Това онова продадох – обувки на децата
купих … Няма я кравата …»
Какво да прави попа? Как да замести загубата? Как му се иска нещо да съдере от Иван за загубата.
Тук читателите на книгата трябва да знаят,че изповядването става един на един: грешника се кае
пред попанасаме, не трябва да има никой друг, другите не трябва да слушат това, за което се кае
«грешника». Тоест свидетели няма. И попа, и Иван знаели това и разбирали. А на попа са му нужни
свидетели, за да може да забере нещо от Иван по закон. И тогава попавика:
— «Добре, Иване. Бог ще ти прости твоя грях, ако тидо края на днешната служба след моята
заключителна проповед излезеш пред народа и кажеш цялата истина.»
 234

Попаси мислел, че Иван е глупаки няма да разбере попската хитрост. Иван в ответ премълчал,
тихинкосе отдръпнал и започнал да чака края на службата.
Службатасвършила, попаот амвона произнесъл своята възкресна проповед и в заключение казва:
— «А сега, мои драги придошли, пред васречще държи Иван. Слушайте го внимателно. Всичко,
което той ще каже е истинна правда! Излизай, Иване …»
Иван излязъл, застанал пред амвона, обърнал лице към придошлите в църквата и със силен глас
произнесъл:
— «В Христос-бога се кълна пред вас, че говоря истина. А истината е в това, че всички рижи
деца в нашето село са от нашия риж поп!»
От този анекдот следва, че не трябва руския народ да го считат заглупаци, които нищо не разбират
нито тогава, преди 1944 г., нито сега в годините на «реформи»….
А през 1989 годинанашия народ преодоля и отхвърли материалистическия атеизъм, отхвърли
безбожния материализъм. Хората до 1989 година виждаха, че от трибуните партийните вождове
говорят едно, а в живота се държат съвсем по другому.
В резултат на 3-ти приоритет се получи, че нашия народ отхвърли 2-ва типа атеизъм
(безбожия):
- идеалистическия атеизъм (вярата в приказките в Библията) през 1944 година;
- материалистическия атеизъм (вярата в това, че няма Бог) през 1989 година.
Затова нашия народ е готов сега за възприемане на истинските знания за Бога, неговото
съществуване, и за необходимите действия, които дават КОБа и програмата на KПE.
А на 2-ри приоритет? Народа ни не е прост и сред него върви процес на усвоение на знания от 2-
ри приоритет. Не един и двама са вече писателите и учените у нас, публикуващи материали за
нашата славна история, както по в книги, списания и вестници, така и в интернет. Още съвсем
немного, и нашия народ ще излезе на овладяване на 1-ви приоритет!
Глобализаторите забелязат това …
Както виждате, уважаеми читатели, не всичко е така безнадежно, както може би изглежда на пръв
поглед.
При което за използване на 1-ви и 2-ри приоритети никакви особенни парични средства и
«инвестиции» не трябват. За това вътре в страната е необходимо да се разгърне широка дискусия по
основитена КОБа във всички СМИ, особенно по телевизията. Освен това, да се включи изучаването
на ДОТУ в учебните програми на всички ВУЗове, а така също да се дават основите на ДОТУ в
училищата.
Що се касае на световно равнище, то е необходимода се пристъпи към обсъждане на всички
теоретически положения в КОБа на световно равнище: международни конференции, семинари,
кръглимаси и т.н.
Всички теоритически положения и практически предложения в КОБа и КПЕ ги поддържат всички
т.н. «бедни» страни от третия свят, страните на Исляма, Китай, Индия, Япония. Информационното
оръжие на 1-ри и 2-ри приоритет започва своята СЪЗИДАТЕЛНА работа в целия свят. Ако това няма
да го правят нашите ръководители, то ние ще го правим сами (и вече започнахме да го правим).

13. ТАЙНАТА ЗА СМИСЪЛА НА ЖИВОТА (за устойчивостта на управление)

«За удивление достойни са постъпките на Творца! Препълнени с горест са нашите сърца:

Ние отиваме си от света, не знаейки Ни начало, ни смисъла му, ни конца»
(Омар Хайям)

«Започвайки дело, за края помисли»

«Не се хвали със заминаване, хвали се с пристигане»
«Започнал за здраве, а стигна до заупокойна»
(Руски пословици)
 235

Какво е това«устойчиво развитие»

Сега почти всички политици, «видни деятели» на науката, държавата и т.н. – всички говорят за
необходимостта от «устойчивост», «стабилност» във всички сфери на живота на хората, отрасли на
народното стопанство, в отношенията между страните, в икономиката, във финансите и т.н.
С тази цел се провеждат много «симпозиуми», «конференции», «самити» и «брифинги». Но
аковсички тези «деятели» ги запитате, каквоте разбират под «устойчиво развитие», то не всички
щемогат да ви отговорят. Но и тези, които ще отговорят, своя ответще обосноват с мнението на
официалната наука.
През 1992 година в Рио-де-Жанейро бешепърватаСветовна конференция по устойчивото развитие
на цялоточовечество на Земята, а през 2002 година в Йоханесбург – втората. Втехните материали вие
ще намерите много за това: колко и кога са се родили и умрели, колкозърно е добито, колкоизпечени
хляба и т.н. Но втехните материали виеняма да намеритеедно: какво етова «устойчиво
развитие»? Давайте да се разберем с това.
В «официалната академична» наука под устойчива система се разбира такава система, коятослед
оказано ѝ въздействие от някакво смущение се връща в изходно положение или на разчетена
«траектория на движение».
Например, върви автомобил по пътя към набелязана цел. Зад волана – водач. Автомобила и водача
– това е система. Изведнъж на пътя – яма, тоест смущаващо въздействие. Пътя е препречен.
Водача повежда автомобила в «заобикаляне», прави полукрък и се връща на нужния маршрут.
Всичко това е пример за устойчива система. Тук смущаващото въздействие постъпва от
външната среда.
Друг случай. Отново водача и неговияавтомобил. Но водача преди пътуванетое изпил едена бираи
заспал в движение. Смущаващото въздействие е бирата (и като следствие – съня). Колата върви, а
водача спи. Колата лекинко отива наляво, в платното за насрещно движение. Отклонението от
нужния курс расте и расте, но СИСТЕМАТА ТОВА НЕ ГО ЗАБЕЛЯЗВА, системата е неустойчива!
Няма завъртане на волана надясно, и в края накраищата – бац! – в мантинелата или в насрещен
автомобил. Това е пример за неустойчива система. Тук смущаващото въздействие идва от вътре
от самата система (макар и от гледна точка на матричното управление и йерархичността на
управление причините, смущаващите въздействия както в първия, така и във втория случай са вътре
в разглежданите «системи»).
Ето такова, в популярно изложение, е разбирането за устойчивост с което се ограничава
«легитимната» наука. А явява ли се това разбиране достатъчно пълно? Да погледнем.
Да вземем същия този пръв случай. Водача е трезвен, колата е изправна. Движи се по задание на
фирмата от южния пункт «А» изминавайки 500 км до северния пункт «Б», вози ябълки. В пункт «Б»
«системата» е длъжна да разтовари ябълките на децата в Добрич, да натовари зърно, да зареди
бензин и да се върне обратно. Всичко върви добре, «системата» устойчиво се движи към зададената
цел. Но пристига нашата «система» (водача и неговия автомобил) в пункт «Б», а там… – ни зърно, ни
деца (на които така са им нужни ябълки), ни бензин (който е нужен на нашата «система» за връщане
назад). Какво се е случило? А тук някой от ръководителите на фирмата, бидейки пиян (или просто
глупак, или «враг на народа»), объркал пункта на назначение. В резултат ябълките гният, а обратно
без бензин машината не може да се върне. А се е движелакъм пункта на назначение «устойчиво»!
Тук е била допустната грешкав избора на целта.
Ще разгледаме по-сложна система: завод. Директора – трезвенник и умник. Работниците са
квалифицирани и водят здравословен начин на живот. Оборудоването е в порядък. Директора решил
да модернизира производството, но не счелза нужно да каже това на работниците. И етотой започва
да управлява процеса на модернизация. Той поръчва и закупува ново оборудване, започва да
преучава персонала… Той отстранява смущаващите въздействия на външната среда (от изменения на
пазара за суровини и пазара за реализация на продукцията до метеорологичните условия). Реагира на
техническите смущаващи въздействия вътре в системата: неизправности, недостици, непорядъци и
т.н. На някакъв промеждутък от време завода се тресе: привичния ритъм е нарушен, заплатата е
нестабилна. Хората не разбират какво става, дисциплината пада, качеството наизкарваната
 236

продукция се влошава, процеса на модернизация буксува. Защо се е получило така? Директора не е

огласил целта на своите действия за осъвършенстване на завода.
Друг пример. Урок по математика. Системата: «учител – ученици». И учителя не е лош, и
учениците са старателни, и целта е огласена: усвоение на математиката. Но усвоението от учениците
на предмета математика върви лошо. Уроците се превръщат във взаимно мъчение. Позната
картинка? А защо става така? Защото учителя не разяснява находчиво и убедително (а може и сам да
не знае), защо е нужна математиката на човека, нейния приложен смисъл и смисъла на самия процес
на усвоение на математиката. А нито една наука, нито един вид човешка деятелност не се разминава
без математика. Математиката, ако нея правилно я преподават, трябва да бъде най-лесния предмет в
училище, която нас ни обкръжава в живота, всичко е наделено с МЕРА, лесно се измерва, а резултата
лесно се проверява. А математиката първо помога да се наделяватс мера всички предмети и процеси.
Не разбирайки ЦЕЛТА за усвоение на математиката, не наделявайки тази целс МЕРА наразбиране,
участниците в «системата на обучение» не могат да се придвижват успешно и устойчиво към
набелязаната цел.
А сега във вид на система ще разгледаме нашето общество. Управлението се осъществява чрез
държавните органи на основата на някаква «голяма идея» – провъзгласена идеология (при което
отсътствието на идеология – това също е идеология, а и още каква!). Тази провъзгласена идеология
«дави» умовете, «овладявайки» умовете надържавните деятели и цялото общество, управлявайки ги,
поставяйки такива например, «цели»:
- нашата цел – построяване на «демокрация»;
- нашата цел – «капитализъм с човешко лице»;
- нашта цел – права на човека и т.н.
Но, не наделявайки тези слова-лозунги с ясна и пълна мера на разбиране, не разяснявайки на
хората, ЗАЩО се прави това,за какви цели, как, с какви способи това ще бъде достигнато, у нас в
Русия никакви успехи няма да се постигнат.Освен това, при такова положение ние много скоро ще
«стигнем» в същиятози «пункт Б», където «ябълките не са нужни, зърно няма и няма бензин за
обратния път». Може ли в такъв случай да се счита нашето движение «напред към демокрация» и
«устойчиво развитие» на руското общество като цяло?
Ще увеличим времето за анализ и ще го удължим до 100-150 години назад, или още по-далече на
1000-2000 години, и ще си зададем такъв въпрос: «А на къде устойчиво се движи цялото
човечество на Земята»? Хората се убиват един друг във войните (макар, че вече е 21 век!), разврат,
содомия, богатите се къпят в разкош и вани с мляко или шампанско, а рядом хората умират от глад!
Какво е това? Справедливото общество на хората? Това ли е демокрацията – власт на
народа? Товали е «устойчиво развитие»? Хвърляйте, «господа»! Никога бедняка не ще се смири
със своята робска участи на своите деца! И при първавъзможносттой ще забоде в ненавистния
богаташ вилата! И това вие считате за «устойчивост»? За нормалните хора е напълно очевидно, че
ние «вървим не на където трябва». И това бе зафиксирано на конференцията в Йоханесбург, на която
беше признато, че човечеството се намира в глобален системен кризис, който може да доведе
човечеството до самоликвидация.
А кой установява тези «цели»: «права на човека», «демокрация» и т.н.? И може ли въобще да се
говори за някаква истинна «крайна цел» на развитие на човечеството, претендирайки за някаква
«абстрактна истина»? Кой има право на това?

Какво е това «истина»

Михаил Афанасиевич Булгаков в своя роман «Майстора и Маргарита» в знаменитата сцена,

когато Понтий Пилат води разпита на Йешуа, казваза това така:
«— Защоти, бродяга, на пазара смущаваше народа, разказвайкиза истината, за която ти нямаш
представа? Какво е това истина?
И тук прокурора помислил: «О, боже мой! Азго питамза нещо ненужно на съда … Моят ум не ми
служи вече» И пакму се намръщила чашата с тъмна течност. «Яд ме е на мен, яд!»
И отново той чул глас:
 237

— Истината преди всичко е в това, четеб те боли главата, и те боли така силно, че ти
малодушно размисляваш за смъртта. Ти не само не си в сила да говориш с мен, но тебти е трудно
даже да ме гледаш. И сегааз неволно се явявам твой палач, което мен ме огорчава. Ти не можеш
даже и да мислиш за нещо и мечтаеш само за това, да дойде твоето куче, единственното, по-
видимо, същество към което ти си привързан. Но мъченията твои сега свършват,ще ти дойде
главата.»
Тази сцена е знаменателна с това, че в нея Булгаков говори, че истината винаги е конкретна за
даден исторически момент от времето. И няма някаква «абстрактна истина», както няма «абстракт-
ни» добро и зло. Те винаги са конкретни в определен исторически момент. Така когато истината
била, че Земята е питка на три слона, а те на три кита. После истина станало, че Земята е кръгла и
Слънцето се върти около нея. След това, че Земята се въртиоколо Слънцето. При което във всички
тези времена хората са живели, трудили са се, раждали садецасменяли са се поколенията. Затова не
трябва никой да претендира за пълно, абсолютно разбиране за «истината». Това е посилно само за
Бог. Но човек и човечеството не трябва да се отказват от търсенето на истината! При това следва да
помнят, че истината винаги е конкретна на дадения исторически момент от времето.
На дадения исторически етап смисъла на живота трябва да бъде достижение на всеки човек и
човечествокато цяло на човешки строеж психика. Нам всички ни предстои да се измъкнем от
животинския тип строеж на психиката, от типа на биоробот-зомби и да преодолеем в себе си
демонизма. Това е онова, което научно е обосновано от позиция на КОБа на дадения исторически
момент от развитието на човечеството и напълно очевидно за тези, които са усвоили КОБа.
Ако поставим въпроса за пределното възможно в наше времеразбиране на смисъла за животана
човека и човечеството, то КОБа отговаря, че такова пределно възможноразбиране за смисъла на
живота трябва да бъде усвоение на генетически заложения потенциал на своето развитие както
навсеки отделен човек, така и на човечествотокато цяло. Всеки човек обладава генетически
обусловен потенциал за развитие. В упростеноразбиране – това са тези заложени в човека
свръхвъзможности, които засега се проявяват у всеки човек само в различни екстремални ситуации.
Примери за такива ситуации всекичитател може да сиспомни сам. Така, многооживелив
автокатастрофи, са забелязвали, че катастрофическите събития протичат за тях в забавенкаданс, те
помнят най-малки детайли, макар самия факт на автокатастрофата да ебил мигновение. Т.е. в
генетиката навсеки човекима «нещо такова», което засега у абсолютното болшинство хора не се
проявява в обичайния живот, а се проявявау немного. Тези «немного» ги назовават «екстрасенси»,
«ясновидци» и т.н. «особенни» хора, макар и такъв «особен» да може да стане всеки човек, да успее
да разкрие тези възможности, които са заложени в него Свише.
Такъв генетически обусловен потенциал за развитие обладава и цялото човечество, явявайки се по
съвременната научна терминология «суперсистема», тоест свръх сложна система.
От тук следва, че всекичовек и цялото човечество, един път в тях със заложени
свръхвъзможности, заложени някакви потенциали за развитие, са длъжнида имат своя цел за
стопроцентово усвоение на тези възможности (генетически заложени в тях потенциали за развитие).
Известни ли са ни на нас сега всички тези съставляващи потенциали? Не, засега са неизвестни.
Явява ли се усвоението на тези потенциал и най-най-крайната цел за съществуване на човека и
Човечеството, най-краен смисъл на живота? Не трябва да се утвържадва това еднозначно. Напълно
е възможно, че тези потенциали в някакъв образ се коректират (поправят, развиват) Свише.
Но напълно очевидно е това, че ние сме длъжни да усвояваме тези потенциали, щом вече един път
те са заложени в нас. А цялата култура, в която ние живеем, е длъжна да способства затози процес на
усвоение.
И само ръководейки се от такъв подход може да се говори за смисъла на живота на човека,за
устойчиво развитие на цялоточовечество.
Именно така и се утърждава в КОБа при разглеждането на «устойчивостта по предсказуемост».
Тоестза устойчивостта на обекта на управление в смисъла на предсказуемостна неговото
поведение в определена мера под въздействието на външната среда, вътрешните изменения и
управления.
 238

Устойчивост по предсказуемост

Или ощеедин път (с пояснения). Устойчивост по предсказуемост – това е:

- устойчивост на обекта на управление (например, цялото човешко общество);
 в смисъла на предсказуемост нанеговото поведение (какво може да стане в
бъдеще, как обществото може да седържи);
 в определена мера (цялата система на управление на човечеството да е определена
колкото може по-пълно, описана ясно, с отчитане на всички контури на управление,
йерархии на управление и т.н.);
- под въздействие на:
 външната среда (биосфера, техносфера …);
 вътрешни изменения (вътре в обществото).
- управление (а управлението на човешко ниво на йерархия винаги се води в пределите само
по една от двете концепции).
За правилното осмисляне на поведението на обекта на управление и издаването на прогноза за
бъдещетое много важно да се следи за неговотопредишно поведение, да се изяснят причинно-
следственнитевръзки, които са определяли неговото поведение. «Настоящето е следствие от
миналото, а затова непрестанно обръщай взора свой назад, за да се опазиш от знатни грешки» (К.
Прутков). Колкото по-дълбоко в миналото е проведен анализа, толкова по-точна ще бъде прогнозата
за бъдещото поведение на обекта. Именно затова в КОБа всичката история на човечеството
(глобалния исторически процес) е разгледана само като ЧАСТЕН ПРОЦЕС на глобалния
еволюционен процес на биосферата на планетата Земя.
Ако системата се държи непредсказуемо, то да я управляваш е невъзможно по принцип.
Например, автомобила с пияния водач. Какво щему хрумне в главата на пияния, вие може ли да
знаете предварително? Не. В този случай цялата система на управление с водача в лицето на КАТ,
светофарите, пътните знаци и всичко останало стават безсилни. Аз си спомням реален случай от
живота, когато единпиян старшинаму хрумна в главата да се повози на мотоциклет във военното
градчес цел да изтрепе децата. И бешедоста трудно да го обезвредят. А ако винагие пиян или
«културно» пие ръководитея на държавата? Областта? Града? Селото? Завода? А ако «всички
наоколо пият», тогава какво? Вие ще можете ли да предугадаете, какво може да хрумне в главата на
такъв ръководител? Това, това и онова!
Сегаза «целта на развитие». Къде ни водят нас, народа и Русия? Какво общество строят за нас?
Вие, драги читатели, знаете ли това? Не. Тогава за каквомълчите, какво чакате, на кого и на какво се
надявате? А ако на вас ви кажат, че ви водят, например, към «капитализма с човешко лице», или към
«комунизма с лицето на Карл Маркс и Роза Люксембург» (на където по-рано нас вече ни водеха
Хручов и Брежнев), вие ще бъдетели уверени, четова е именно онова, което на вас ви е нужно, че
именно това е самата истина на веки веков? Не? И правилно ще направите!
Затова в понятието «устойчивост по предсказуемост» е заложена не само възможността за
коректировка (поправка) на самото управляващо въздействие (какво, кога и как трябва да се прави, за
да вървим към набелязаната цел), но и коректировка-поправка на самата цел.
Именно затова ние назвахме нашето сдружение «Единение», защото това слово обозначава
процес, тоест път към целта, а не констатация на достигнатото.
На пътя към целта се изисква непрестанно следене за правилносттана движението и
коректировки-поправки както на действията на този път, така и на самия път, т.е. цел. За това е
необходимода се ръководите от предначертаното и да се опирате на подсказванията
от Йерархически Най-висшето (тоестнай-високото) всичко Обгръщащо (обхващащоцялото
Мироздание: хора, общество, биосфера, техносфера, Земя, Космос) Управление (ИНВОУ) – Този,
Когото във всички времена хората са наричали Бог. Само така може да се обезпечи устойчиво
развитиена цялото човечество. Как да узнаем това предначертание? За това реч ще тръгне по-
нататък.
При определянето на това, явява ли се разглежданата система (обект) устойчива по
предсказуемост или не се явява, е необходимо да отчитате обективните фактори:
 239

1. Състоянието на системата (обекта) на управление.

2. Състоянието на средата, в която става процеса на управление на обекта (системата).
3. ИНВОУ.
Освен обективните фактори е необходимо да отчитате и субективните фактори:
1. Състоянието на субекта, който осъществява управлението (или осъществява прогнозите за
развитие на събитията).
2. Състоянието на други разпознати субекти, които могат да оказват и оказватвече както
въздействие на обекта на управление, така и на субекта, който осъществява управлението на обекта
(системата).

Анонимно управление.

При оценкана устойчивостта по предсказуемост е необходимода знаете и умеете даизяснявате т.н.

«анонимно» управление.
Погледнете внимателно рисунка 12-27, замислете сеза смисъла на всичкинейни елементи.

Стрелката, идваща отначало хоризонтално, а после устремяваща се надолу, обозначава определен

процес. В качеството на пример ще извикаме достъпен и понятен за всички образ – развитието на
нашата страна. Не забивайки в дати и детайли може да се утвърждава, че при Горбачов страната
криво-ляво «устойчиво» се намираше в «балансировъчен режим» и хората, кактоказваше Брежнев от
трибуната, бяха «уверени в утрешния ден». Този период съответства на хоризонталния участък на
стрелката.
Но при Горбачов и неговата «перестройка» всичко тръгна «в разход», «развитието на страната»
започна да «пада» надолу. Завърши тази «перестройка» с развал на СССР.
А сега гледайте и мислете. Руските учени и политици, които са изобразени отдолу на рисунката
седящи на столове, оцениха този процес като «обективен»: «Империите винаги се разпадат». Тоест
според тяхното «учено мнение» всички процеси във Вселената и в обществото си вървят «от
самосебе си, като котела с Баба-Яга». Такъв поглед на процеса на «развитие на СССР-Русия» беше
тиражиран и разпространен на всички умове в нашето общество.
Ако тези учени и политици се бяха отлепили от своите кресла и бяха съумели да се издигнат в
своето разбиране за произходящите в Русия и света събития на нивото на глобалната политика, на
което на рисунката съответства най-горната точка, която читателите са длъжни да поставят мислено
сами, то тогавате ще видятмалко по-ниско от това връхно ниво някакви «аноними», които запуснаха
в СССР-Русия процеса на саморазрушение («Харвардския проект»). Виждате, как «анонимите» със
 240

своята «стрела» удрят по «стрелата на развитие на СССР-Русия». А ако нашите учени и политици
бяха погледнали още по-внимателно,те биха «видели» и самия «кукловод», който, използвайки
структурно и безструктурно управление, «дърпа конците» на своите марионетки изпълнители. Този
кукловод се явява «световното задкулисие», т.е. глобализаторите.
Нашите учени и политици нищо подобно не видяха и не разбраха, затова и възприеха процеса на
целенасочен развал на СССР като процес на разпад (сравнете«развал» и «разпад» – това са две
ралични неща). Защо не можаха да видят? Защото «глобалната политика», формите и методте на
нейнотоосъществяване, разбиране за това, как всички общественни процеси се управляват и т.н.,
всичкотова не влизашев кръга на тяхното разбиране. Спомняйте си Кузма Прутков: «Много неща
нам са ни непонятни не затова, че нашите понятия са слаби, но затова, чене всички неща влизат в
кръга на нашите понятия». След нашето подаване, подаването на КОБа, всички те заговориха за
глобална политика. Погледнетевестниците и списанията и вие ще видите, че този термин започна да
се появява на страниците на вестниците и списанията някъде през 2002-2003 година, а по
телевизията въобще през 2004-2005 година. Тоест повече от 10 години след публиковането на
КОБа! И това стана под мощния информационен натиск на КПЕ, особенно на изборите в ГД през
2003 година.
Ето към какво привежда незнанието на учените и политиците на основите на ДОТУ.Затова се и
получава, че ако субекта, намесвайки се в теченито на някакъв процес (в управлението наНРБ), не е
определен, и «анонимното» управление («Харвардския проект») не се възприема
отнаблюдателите-изследователи (нашите учени и политици) в качеството на управление,
топроцесаизглежда като обективен процес на устойчиво самоуправление («империите се
разпадат»).

За причинно-следственнитевръзки

При определяне «устойчивостта по предсказуемост» на този или онзи процес е необходимо да се

знаят основите за прогнозиране и да се умее да се осъществява такава прогноза. Няма нищо сложно в
това.
Всеки човек можеда прави прогнози само на основа на своите субективни представи за
обективните причинно-следственнивръзки, имащи ги в изследвания процес.
Много често в тази словесна формула понятието «причинно-следственни връзки» го заменят с
термина «закономерност». Това е неправилно, доколкото «причинно-следственната връзка» не
винаги се явява «закономерност».
Погледнете на рисунка 12-28.
 241

Хоризонталната дебела стрелка обозначава хода на някакъв процес. Този процес е обусловен от
цял ред причини, които изследователя е длъжен да изясни и формулира.
Освен това, процеса протича в цял реднякакви условия. Те също трябва да се определят и
формулират, да се опишат.
И накрая, резултат на всеки процес се явяват някакви следствия. Те също се изисква да се
определят и формулират. А по-натам еочевидно, че:
- еднакви причинив;
- еднакви условияпредизвикват;
- еднакви следствия.
Знанието на всичко това, което е изложено горе, позволява на всеки разумен човек даправи
прогнози (да осъществява прогнозиране) и след което да действа осмисленно.
Може да се проведе прост житейски пример. Вие сте гост на свадба. Вие наблюдавате
младоженците. Вие виждате, че жениха честичко се опира в кумата, дърпа се към нея … Вие
виждате, че невестата «стрелка» с очи по други мъже … И вашия жизнен опит (еднакви причини …
привеждат към еднакви следствия) ви подсказва, че това ново семейство много скоро ще стане
«неустойчиво». Ето такава «прогноза»сте направили вие.
А какво по-натам? Какво значи да «действате осмисленно»?
Ако вие сте неравнодушен човек, още повече родственник, то вие сте длъжни да приложите
усилия и заотсраняването на някои «причини», и за изменението на някои «условия», и ако е
възможно, за създаване на нови необходими «условия», за да изменитемного даже възможното
«следствие». Подробно да се описвапо-нататък развитието на «ситуацията на свадбата» няма смисъл,
така както «инструкция за всеки случай в живота» да се напише е невъзможно, а и не е нужно. Ще
кажем само,чеотново сеизисква «триединствотона материя-информация-мера». По пътя
на информационното въздействие (възможно безструктурнен способ) на всеки от младежите (или
веднага на двамата заедно, възможно и на техните роднини) трябва да измените тяхната мера на
разбиране (отношение към живота), което ще приведе до «материализация».
Разбира се, скептиците могат да се заусмихват, но съгласете се, че ако нищо не се направи в този
случай, то и прогнозираното «следствие» ще бъде необратимо. А ако се «въздейства», то
 242

вероятността за предотвратяване на лошото «следствие» се увеличава. И работата е само в

качеството и мощта на вашето въздействие.

За «непредсказуемостта»

Ще се върнем паккъм «анонимното управление». Вярно, в по-усложнен вид. В качеството на

пример отново ще разгледаме процеса, происходящ в СССР-Русия след началото на
«перестройката».
Погледнете рисунка 12-29, вникнете в смисъла на нейните елементи.

В допълнение към това, което е изобразено на рисунката за «анонимното управление», тук по-
подробно е разкрит процеса на «разпределениена долу». Виждате, вътре в «процеса на
разпределение» има стрелка «горе-долу» и «там-тук»? Какво означава тя? Тя означава, че завсички
тези учени и политици, които седят долу на креслата, «процеса на развитие» на Русия «ту се
влошава, ту се подобрява», «ту се разваля, ту се стабилизира» и т.н.
Това се свързва с цените на нефта, които на световния пазар «ту падат, ту растат». Може да се
приведати други подобни «скачащиот само себе си» фактори («причини» и «условия»), оказващи
своето въздействие на «развитието на Русия».
И ето седят си нашите «учени» и ръководейки се от учението «Порядък от хаоса» на И.
Пригожин, за което стана реч по-рано, тези учени утвърждават: «Това е стихията на пазара!». Е туй
е равнозначно на: «Това е хаос!». От което по тази теория на И. Пригожин следва, че «Трябва да се
чака точката на бифуркация». Тоест не трябва нищо да се прави, а трябва да се чака, когато всички
протичащи процеси в страната «сами от само себе си» ще създадат такава ситуация, когато всичко в
страната «от само себе си» ще тръгне в нужното направление. Такава е научната простотия! Но най-
удивителното е, че от тази простотия се ръководи цялата наша академична наука. И на първо място
икономическата наука. За това беше разказано в глава 9.

Загубата на устойчивост по предсказуемост

Причините за загубата наустойчивост по предсказуемост илюстрира рисунка 12-30, от която

нагледно е видно, че причините могат да бъдат три:
 243

1-ва причина. В самия обект на управление.

Това могат да бъдат всевъзможни счупвания, нарушения на регулировката и т.н. На рисунката е
изобразено счупване на самолета. Ако обект на управление се явява човек или група хора, а не
«желязо», то очевидно е, че такова «счупване» може да бъде травма,прелом, болест, епидемия …
Тоест, например, субекта на управление е разчитал на изпратения в тила на врага разузнавач, а той
заболял. Мисля, че читателите сега сами ще могат да си педставят ида сформулират възможни
подобни жизненни ситуации.
За какво аз нееднократно се повтарям? Напомням, чение с вас разглеждаме ДОТУ за това, за да я
приемем за основни положения в живота. А доколкото на нас от детските години не са ни давали
елементарни знания по управление, то ние сме допускали множество грешки, пропуски. Ето, за да
сведем до минимум възможносттаза такива грешки, за това е нужно да се знае ДОТУ. Като в случая с
разузнавача: знаейки завъзможната загуба на устойчивост по предсказуемостще изпратим не един, а
няколко (за надежност).
2-ра причина. В обкръжаващата среда.
На рисунката е изобразено кацане на самолета в мъгла. Ако вие ръководите процеса на полета и
доставката на пътници и товари, то в този случай трябва преди взимането на решение да се направи
анализ на много фактори: характера на мъглата, типа и възможностите на самолета, квалификацията
на екипажа и други фактори, възможно е даже и превишаващи всичко изложено в инструкцииите.
Това ще бъде вашето «чувство за мера». И в зависимост от това проведения от вас анализза вземане
на решение за кацане: да се каца сега, да оставим самолета да «покръжи» над аеродрума и да дочака
«прозорец» в мъглата, или да дадем команда да се лети към резервно летище.
Ситуацията може да бъде на със самолет, а с някакъв друг обект. Например, участието на вашата
партия на демонстрация или на митинг. Или вие изпращате своя син или дъщеря на някаква
вечеринка или в лагер за почивка.Тоест сега вие сами можете във всякакви възникващи с вас
ситуации да оценявате възможността да изгубите устойчивост по предсказуемост на управлението на
подконтролния вам «обект» и да действате осмисленно.
 244

3-та причина. Тя се крие в самия субект, който управлява нещо (някой) или осъществява
прогноза за някакъв процес. Такъв субект можете да бъдете вие самите или този, който управлява
процеса, а вие контролирате този процес отстрани или просто се явявате «страничен наблюдател».
Загубата от субекта на устойчивост по предсказуемост може да бъде от множество фактори. Това
е и преумора, и употреба на алкохол, и получаване на някаква зашеметяваща вест, което «изкарва»
човек от привичното му състояние, и много-много друго. Ръководителя е длъжен да знае за всичко
товаи да го отчита в своята работа. Необходимо е също така да знае и за това, че загубата на
устойчивост може да бъде:
- внезапна;
- постепенна.
Примери за това също могат да се дадат много, както по отношение на техниката, така и по
отношение нахората. Нека уважаемите читатели да пробват самостоятелно да поразмислят над
възможни варианти. Погледнете рис. 12-31.

От рисунката също така е видно, че един и същи обект (равно субект или среда) може да бъде
устойчив в едно и неустойчив в друго. Така например, обекта (субекта, средата) може да бъде:
- устойчив по един от своите параметри или характеристики;
- неустойчив по друг свой параметър/ри.
На рисунката е изобразен автомобил. По запас с гориво той е напълно предсказуем, а по
«издръжливост на гумите» е непредсказуем. По тази причина, за да повишат предсказуемостта,
всички водачи имат резервна гума.
Друг пример с човек, който може да бъде както субект на управление, така и«обект» на
управление. Неговото поведение и деятелност могат да бъдат устойчиви на основата на неговата
вътрешна информация, тоест на базата на неговите знания, навици, подредба на характера и т.н. И
може да бъде неустойчив при въздействие на външна информация: получил радостно или,
наобратно, горестно известие, някой нещо му казал «напреки» и т.н.
За какво е всичко това? Всичко това всеки управленец трябва да знае обезателно. Трябва всичко
това да «влиза в кръга на неговото понятие» и тогава той ще действа осмисленно в различни
жизненни ситуации. Акоза някои подобни елементарни неща той няма да има теоретическа
 245

представа, то когато това се случи в неговата управленческа дейност, то той самия ще се окаже
непредсказуем. Особенно това се касае за екстремални ситуации.
Управленеца е длъжен във всяка ситуация да действа осмисленно, той е длъжен да бъде вътрешно
готов за всичко, а не да трупа опит на базата на извънреднии трагични ситуации и случаи. «Пожар е
по-лесно да се предотврати, отколкото да се изгаси».
Сега за необходимата мера на устойчивост, която трябва да бъде у някой (нещо) или който някой
(нещо) е длъжен да обладава. Нея я илюстрира рис. 12-32.

Тази необходима мера на устойчивост се определя:

- отедна страна от обективно вече създадена ситуация (това сеотнася за обекта на управление и
средата), която субекта на управлениевече не може да измени.Така например, необходимата мера на
устойчивост по предсказуемост обладава ситуацията, когатосамолета захождаза кацанена хубаво
летище с дължина напистата не по-малко от 1 км , в прекрасниметео условия. Всичко това
предполага благополучно кацане;
- от друга страна, необходимата мера на устойчивост по предсказуемост може да се
определясамо субективно и зависи от чувството, «нюха» в оценката за обективно иманата (или
създаващата се) ситуация.За пример в този случай може дапослужи кацанетона истребителя на
самолетоносач с дължинана пистата само 100 метра. Тук всичко зависисамо и единственно от
«чувството» и «нюха» на пилота. Някои, даже опитни пилоти, кактои да учаттова теоретически и на
тренажерори, не могат устойчиво да осъществяткацане на борда наавионосец– «неим е дадено»,
«нямат нюх». Затовапилотитеотсамолитоносачитеса «единични бройки»!
За какво пиша всичко това. За да може управленците да знаят всичко това и да го разбират, а не да
действат «грубо» във «финни» ситуациивъв вреда на самите себе си. В това число и в работата с
кадрите. Така например, Екатерина II в своето близко обкръжение държала граф Панин, който лично
на нея ѝ бил неприятен и тя не го обичала, но го търпяла около себе си. И при товатя възлагала
именно на него да решаваи оглавява практическата реализация нанай-сложните дела. Когато я
 246

питали, защо тя държи около себе такъвсприхав (агресивно-егоистичен) царедворец, койтотя едвам
едвам търпяла около себе си, то тя прямо отговаряла, че именно Панин може да направи това,което
другите нейни «близки и любими» царедворци не могат да направят за нищо. Такава линия на
поведение Екатерина II държала не само по отношение на граф Панин, но и другинадарени и
способни хора,пренебрегвайки своята лична неприязън към тях. Резултата на такъв подход към
кадритеот страна на Екатерина II е налице. В историята тя влязла като успешен ръководител.
Което неможе да се каже занашата ушла в небитието върхушка наБКП. На върха се придвижваха
самослуги и гъзоблизци. В резултат «върхушката» на държавата таказагни, чеда я свалят не
представляваше никакъв труд.

Устойчивост по предсказуемост —
основен критерий за правилността на всеки и всичко

Устойчивост по предсказуемост по отношение на «каквото и да е» («обект», «процес», човек,

групахора, времето и всичко друго, което го има на белия свят) е единственната проверка за
съответствие на решенията, действията, постъпките, поведението, мислите на това «каквото и да е»
вобкръжаващата това «каквото и да е» средав цялата пълнота нанейните йерархическинива на
управление (което в предел означава съответствие с Мироздането, Бог).
Действително, как да проверимправилността на някакво мнение или целесъобразността
нанякаква вещ или процес?
Само по критерия на устойчивост във времето.
За това ставаше дума в началото на разглеждането на въпроса за устойчивостта. На колкото по-
дълъг интервал от време се подтвърждава правилността на някакво мнение или съществуването
нанякакъв процес, при което се подтвърждава и прогнозата за развитие на процеса, толкова
повече основание има да се счита това мнение за правилно, а процеса – за съответстващ на
развитието наОбщовселенската Мера, тоест замисъла на Твореца. Именно по тази причина в
КОБаглобалния исторически процес ГИП (т.е. историята на човечеството) е разгледансамо като
единот частните процеси в единния целостен процес на развитие на биосферата на планетата Земя.
Такъв глобален подход на многопродължителен интервал от време позволява да сеизяснят както
неустойчивите процеси, така и устойчивите процеси, а това, на свой ред, позволява да се строят
правилни прогнози за бъдещето.
Чрез «устойчивост по предсказуемост» следва да се оценяват и двете концепции на управление:
справедливата и несправедливата. Ако справедливата концепция предполага необходимост от
непрестанна устойчивостна процеса, то несправедливата концепция на управлениесе основава на
«устойчивостта на неустойчивост» на процеса. Тоест трябва да върви процеса «насам-натам»,
«нагоре-надолу» и т.н. Несправедливата концепция доказа своята несъстоятелност по критерия за
устойчивост. На протежение нацелия глобален исторически процес, действайки на основта на
принципа «разделяй и властвай», тя нееднократно довеждаше социалните процесидо кризи,
конфликти, войни както на регионално, така и на световно равнище на управление. Сега тя доведе
цялото човечество до глобална системна криза.
В проверка на устойчивостта изчезва и т.н. «основен въпрос на философията» за това, «кое е
първично: материята или съзнанието?» Защо изчезва? Ами защото, той просто е неуместен, защото
се разкрива глупостта на тозивъпрос, доколкототози въпрос в Мирозданието просто не съществува.
Този избор е една лъжа от две, които древноегипетското жречество е подхвърлило на човечеството
за избор,преднамерено правейки този избор «вечен» и неразрешим. Тази «измама» е рзкрита в КОБа.
Света е един и цялостен и всичко в него е взаимозависимо и взаимообусловено. Вселената е вечна и
безконечна, и Тя вцялата си пълнотана протичащите в нея процеси се явява този Висш Разум, койтое
съществувал и ще съществува винаги. Припомняйте си глава 9 и целия изложен в нея материал.

14. ЧУВСТВОТО ЗА МЕРА

 247

«Всеки ещастлив в мерата на своята способностза щастиеи своята потребностот щастие».

(В.О. Ключевский)
За това по-късно ние ще поведем сериозен разговор в глава «егрегори». Тук засега ще кажем,
че способността на човека да възприема, разпознава и обработва колебателните процесиот
обкръжаващия свят сенарича «чувство за мера».
Известно е, че човек обладава пет органа на чувство: зрение, слух, обоняние, осезание, вкус.
Всчки тези органи, общо казано, възприемат колебания на определени честоти. Зрение – светлинни
колебания, слух – звукови колебания, останалите органи – «механически» колебания на
молекулярнониво.
А ето, шестото чувство – чувството за мера от човечеството са го скрили, при което са го
скрили преднамерено. Чрез своето биополе, неразривно свързано с материалното тяло на човека,
човек е способен да възприема засега далеч не до край изучения спектър космически колебания.
Просто говорейки, да възприема «ритмите на Космоса», тоест да получава информация от Висшия
Разум, Бога.
Това «чувство за мера» е такаобективно съществуващо, тоест реално чувство, както и всички
останали «пет чувства» на човека. Това «чувство за мера» обладава всеки човек по рождение. Вярно
е, едни го обладават в по-голяма степен, други в по-малка, но това чувство е дадено на всеки човек от
Бог. Самоче, древноегипетското жречество енаправило така, че това чувство да не е в «кръга на
нашето понятие», а е оставило това понятие изключително за своите интереси. Това «чувство за
мера» лежи в основата на получаванетоот човек на сведения за «устойчивостта по предсказуемост»
на тези или онези явления и процеси.Това «чувство за мера» лежи в основата на възможността да се
прониква в Общовселенската Мера (Многомерната Матрица на Възможни Състояния на Материята,
тоест както в Най-най-голямата Матрёшка-Матрица, така и във вложените в неяпо-малки матрёшки)
и да се добиват от нея заложените от Бог във всички тези матрици, включително и в Най-голямата,
сведения и знания. В това число и сведения за бъдещето. Помните ли в Корана: «Той знае това,
което е било до тях, и това, което ще бъде след тях …».
За да разберете «механизма» на такова проникновение и добиване на информа-
цияотОбщовселенската Матрица, ще се възползваме от рисунка 12-33.
 248

Ще отбележим на рисунката тритенай-важни елемента:

1. Общовселенската Мера. Това е известната на читателя от глава 9 Най-най-Голяма Фуния със
стъпаловидни краища, Най-най-голямата Матрёшка-Матрица.
2. Главата на човека с дясното и лявото полукълбо, съзнание и подсъзнание и епифизата –
третото око. Дясното полукълбо отговаря за процесно-образното мислене, лявото – за абстрактно-
логическото. Епифизата, която приема космическите колебания и предава човешките. И у човека има
интелект, който позволява да се изработват съвършенно нови информационни модули (сведения),
по-рано неведоми за човека (за неговия интелект). За интелекта у нас също в по-нататъшен момент
ще има подробен разговор. А засега е достатъчно това, което бе казано.
3. Най-най обща схема на управление, използвана за всички случаи. И това е обект, субект,
среда, права връзка, обратна връзка, резултат.
Първо трябва да си спомните отглава 9, че най-главната и определяща мера в човек (от всички
съставляващина неговата Обща Лична Мера «частни мери»: тегло, ръст, цвят на очите, количество
косми и т.н.) се явява алгоритъма на обработка от човекна постъпващата към него всичка и
всякаква информация. Просто казано, това е как той възприема обкръжаващия го свят, как възприема
това, което става около него, как той самия се отнася към всичко произходящо и какво мисли и прави
при това. Или още по-кратко, това са правилата на живота, към които се придържа човек. И когато
тези правила съвпадат (което се случва много рядко) или максимално са приближени (което става
доста по-често, отколкото в първия случай) към правилата, определени от Бог (Божиите правила),
то «биополето на човека» и «ритмите на Космоса» практически съвпадат, което означава «влизане в
резонанс», при което става «прочитане на информация». Тоест намирайки се в такова състояние
хората получават откровения Свише – отварят третото око.
Така ставало с И. Христос, такаставало с Мохамед, който получавал Откровения в пещерата Хира.
Така са постъпвали Руските Светци при «сближаване/стягане/обвързване/свързване съсСветия
Дух». Кстати, учението за «сближаване със Светия Дух» възстановил Серафим Саровский, който
 249

заявил за това, че такова «сближаване със Светия дъх» се явява цел и смисъл на живота наистинския
християнин. Какво означава «стяжание Духа Святаго» от позицията на ДОТУ? Това означава
встъпване в непосредственно общение на човека с Бога. Йерархиятана БПЦправи всичко възможно,
за да не се случи такова общение, подменяйки непосредственното общение на човека с Бога с
общение със себе сипо време на тайнството на покаяние, когато човек се кае за греховете си не на
Бога, а на свещенника.
Итака, какво са правилинаистина руските светци, за дасе «свържат със Светия Дух».
1. Тесе отдръпвали от църквите в «пустошта» (лес, пещера, палнина и т.н.). Защо? Те се
отдръпвали от хората, за да се уединят. В църквите има доста много информационни «пречки», които
въздействат на човека. Хора пее песнопения, красиви жени стоят рядом, аромат натамян, благовония,
позлатени икони, отчетоот време на време нещо избълва на висок глас. Въобще, да се съсредоточиш
е невъзможно, какъвти тук разговор с Бога! Невзрачни помени.
2. Те са се поставяли «на хляб и вода», т.е. строго са постили. Та нали тялото на човека – това е
неговото приемно-передаващо устройство. Затова всички «контакти», всички «релета» и други
«детайли» на човешкото «приемно-предаващо» тяло трябва да са добре почистени и промити.
3. Те усърдно са се молили. Тоест с една своя лична частна мера (свое чувство за мера, свой
алгоритъм на обработка на информацията, свой порядък на мислите), с най-основнатаот всички свои
частни лични мери, те са се стремили максимално да се приближат към порядъка мисли от Бога.
И в този момент, когатовсичко това взето заедно «сработвало»,те влизали в един вид«резонанс»,
тоест в общение с Бога, и са получавали информация Свише, която съответствала на тяхната
«настройка». Въпроса е в това,встъпвали ли са те при товав общение със самия Бог или с единот
егрегорите? В глава «егрегори» ние ще продължим разговора на тази тема, а за сега достатъчно.
«Механизма» на проникновение в Общовселенската Мера в най-общ, достъпен и понятен за
всички вид следвсичко изложено може да се опише така (погледнете рис. 12-33 и бъдете пределно
внимателни и замислени, доколкото предложението е дългои азще го разединя на части):
1. Трябва да приведете своето тяло и мисли в съответствие с току що изложеното, тоест да ги
«настроите» на влизане в контакт с Общовселенската Мера. Тоест своето лично «чувство за мера»,
своя образ на мисли максимално да го приближите към възприемане на Общовселенската Мера.
2. Своето съзнание.
3. С помощта на своя интелект.
4. Чрез своето чувство за мера, което виемаксимално сте се постарали да приведете в контакт с
Общовселенската Мера.
5. Да се постараете да извлечетеот Общовселенската Мера (Матрица-Матрёшка-Фуния) това,
което вие искате да извлечете.
6. Използвайки при това осъзнаторазбиране за причинно-следственнитевръзки в
системата:обект на управление, субект, среда, пряки и обратни връзки.
7. Доколкото това, което вие искате да извлечете, в най-общ вид неразделно се помещава в
такава и самов такава схема.
Ето така вие можете да получите желаната от вас информация.
Що се отнася до достоверността на получената от вас, в такъв образ, информация, то вие можете
да проверите нейната правилностсамо с критериите на устойчивост по предсказуемост. Друг
метод просто няма.
На практикатова означава ето какво. С описаниягоре способ вие степолучили накаква
информация. Вие сте започнали да я използвате в своята работа.Ако тя дава устойчиви по време
резултати, то тя е вярна информация. Колкото е по-дълъг интервала от време за оценка на тази
информация, толкова по-точен е резултата.
Ако използването на добитата информация давасблъсъци, тоест резултите от нейното
приложениету са положителни, ту са отрицателни, в тази ситуация такава информация трябва да
сеподложи на съмнение и да се постараете да повторите получаването наисканата от вас
информацияот «Матрицата-Матрёшка».
 250

Колкото по-дълъг ще бъде вашия опит в получаването на информацияот Общовселенската Мераи

колкото по-дълго ще се осъществява нейната оценка по критерия на устойчивост по предсказуемост,
толкова по-успешно ще бъде иприлагането на практика на получаваната Свише информация.
Чувството за мера – това е същото чусвтво като зрението, слуха, осезанието … И така, както и
другите органи на чувствата – чувството за мера у всеки човек носи индивидуален характер. У един
човек има слабо зрение, у друг много добро, един чува лошо, друг човек има изключително добър
слух, за един супата е много солена, за друг е безсолнаи т.н.
Така и с чувството за мера. У единто е развито силно, у друг слабо, у един «слуха» е по-добърза
едно, у друг «нюха» е по-добър за друго. Но така също, както може да се поправи и развие своето
зрение, да се излекува и поправи слуха, така може и да се осъвършенства своето чувство за мера.
Доколкото чувството за мера еиндивидуално и то принадлежи само на вас и никой друг, то никой
друг за вас него няма да ви го усилии няма да ви го поправи.Само вие сами можете да достигнете
всичко това. Практически всичко необходимо за товае изложено тук. При това е необходимо да
знаете всички останали положения в ДОТУ и КОБаизцяло. И това е необходимо затова, че чувствто
за мера обезателно трябва да се съчетава със знания. Притова не трябва да се противопоставят:
- чувството за мера;
- усвоеното знание.
Да не си противостоят едно на друго:
- другите чувства на хората (зрение, слух и т.н.);
- знание.
При изучаване на всичко, което е свързано с чувството за мера, необходимо е да помните
типовете строеж на психиката, за които ставаше дума в глава 7. Човешкия строеж на психиката е
немислим без наличие у човека на развита интуиция. Фактически интуицията се явява чувството за
мера. А «интуитивнните прозрения» не са нищо друго, освенпрочитане на информацияот
Общовселенската Мера, или «свързване със Светия Дух».
И намомням за това, което вече беше казано в глава 10. Не трябва да бъркате Общовселенската
Мера с Бог. Общовселенската Мера – това е инструмент на Бога (Светия Дух).

15. ВЕРОЯТНОСТНА ПРЕДОПРЕДЕЛЕННОСТ

«Не е важно, къде се намираме. Важно ена къде се движим»

(Концептуален афоризъм)
На ръководителя на всяко равнище, а и просто на всеки човек, от време на време му се налага да
определя и решава, какво да прави нататък, как да живее, на къде да «води фирмата», какда строи
отношенията в семейството, какво да прави със себе си лично и т.н.
Има ли някакъв метод, който бипозволявал да се намира правилния отговор в такива случаи?
Такъв метод има, и ние сегаще се запознаем с него.А изключителната безукоримостна резултата ще
зависи от вашите лични качества и способности в прилагането на този метод.
Пред васе буквата «Ж» (рис. 12-34).
 251

Такава буква няма в нито една алфабета(азбука), освен в нашияезик. Тя символизира процеса на
прехода «от миналото през настоящето в бъдещето».
Под буквата вие виждате графическо изображение на закона за нормалното разпределение, който
ние подробно разгледахме в глава 10.
«Миналото» – винаги е многовариантно. Лев Толстой в «Епилог-2» от романа «Война и Мир» е
писал за това, че всичката история до най-малките подробности е невъзможно да се опише. Пишат в
основно за знаменитихора, значителни събития. А това, че в това време милиони хора са се трудили,
растяли са деца,за това в най-добрия случай историците и писателитепромълвяват едно-две
предложения. А и подробно да се опише живота на цялото множество хора е невъзможно по
принцип. Затова съществува множество варианти на изложениена историческите събития. Помнейки
за съществуването на 6-те приоритетана обобщенте средства за управление (ОСУ), може смело да се
утвърждава за субективността на всички варианти изложения на историческите събития. Степента на
субективност зависи от 1-ви приоритет на ОСУ. От позицията на християнството – една история. От
позицията на исляма – друга история. От позицията на будизма – трета история. И има много
всякакви варианти и възгледиза хода на историята. Но нито в единот тези варианти не присъства
подхода към изложение на историческите събития от гледна точка на управление на глобалния
исторически процес. И макар у Л.Н. Толстой и у А.Д. Петухов да присъства божественната съставка
в управлението ходана историята, цялостен и разгърнатпоглед на управлението както на социалните,
така и НАДсоциалните процеси е даден само в КОБа и подробно изложен в ДОТУ.
«Настоящето» – винаги е едновариантно. «Има само миг между миналото и бъдещето …»(из
песен к/ф «Земля Санникова»).
«Бъдещето» е многовариантно така, както и миналото. Помните ли картината «Витяз на
кръстопът»: «Налево пойдеш, надесно пойдеш …».
Лявата страна на Руси винаги се е съпоставяла с нещо нехубаво, неправедно. «Ляв» товар, «леви»
пари, на лявото рамо винаги седи нечистия, затоватрябва да се плюе на него «през лявото рамо»,
«левитите» са скрили отхоратаистината и т.н. Тоест всичко «ляво» – това е олицетворение на злото.
 252

Ако нищо не правите и продължавате да вървите нататък, както сте вървели по-рано, то вие
обезателно ще сеотклонитев ляво. За този вариантмного точно е написал В.С. Висоцки:
Кто рули и вёсла бросит,
Тех нелёгкая заносит,
Так уж водится …
А на къде «занася» «нелеката» – на Руси е известно отдавна: влево …
Дясната (на руски – Права) страна у всички народи – това е праведност, правилност, правда,
право дело.«Наше дело правое! Победа будет за нами!». Така е казал Сталин, когато езапочнала
Великата Отечественна война.
Вие можете ли да си представите, ако Сталин тогава на цялата страна беше заявил: «Наше дело
левое …». Да си представите такова нещо е невъзможно. Но лидерите наБСП заявяват за това,че
всички марксисти са леви! Могат ли «левите» да се борят за правото дело? Ответа е очевиден.
В такъв образ, правата (дясната) страна олицетворявав себе си правдата, спра-
ведливостта, доброто. Затова, следваот горната част на буквата «Ж» ние, като този витяз на
кръстопътя, можем да тръгнем по многочисленните стрелки: – рязко наляво, – малков ляво, – «да
поплуваме по течението», нищо не правейки, – да тръгнеммалко вправо (надясно), – резко да
обърнем вправо (надясно). Всичко това е добре видно на рисунката.
Долу под буквата «Ж» вие виждате разположената съразмерно ширина на буквената крива с
висока гърбица. Ние с нея вече сме се срещали в глава 10. Тук тя олицетворява вероятността за това,
какво ще бъде бъдещето.
Високата «гърбица» олицетворява чрез себе синай-голямата вероятност за настъпване на
събитие.
Малките «опашки» от ляво и дяснона високата «гърбица» олицетворяватмалките вероятности за
настъпване на събитие.
Нека сега да поразсъждаваме заедно.
Вие от «миналото», без значение по какъв път, сте се оказали в точката на «настоящето». Днес вие
се намирате в тази «точка». А какво ще правите утре, «отивайки в бъдещето»? По кой из
множеството възможнипътища ще се движите вие? Каква е вероятността за това, чевие ще изберете
този или онзи път? Ще разгледаме най-различаващите семежду себе си варианти.
1. «Утре е като днес и вчера». Утре вие ще живеете и действате точно така, както това е било
днес и вчера. Вероятносттаза това е най-висока, на което съответства и най-високата точка в
«гърбицата» на графиката.
2. «Утре малко влево или в дяесно (право)». Тоест утре вие ще предприметенещо незначително,
отклонивайки се от всичко привично за вас в миналото или малко в ляво, или малков дясно.
Вероятността за такова събитие, когато вие ще измените това, към което сте привикнали, ще е малко
по-ниска, отколкото в първия случай. Точката на графиката при товаще «изпълзи» от върха на
«гърбицата» или малко вляво, или малко в дясно(вправо).
3. «Утре рязко ще се отличава от днес». Тоест вие сте взели някакво много важно решение (или
«нещо се е случило», например вас рязко ви е «занесла нелеката»), в резултатна което вие се движите
нататъкв живота по една из дветенай-крайни «стрелки-пътища»: «нелеката ви е занесла» рязко
влево или вие, събирайки волята си в юмрук, сте се задвижили рязко в десно, на пукна всички
обстоятелства, в които вие сте били по-рано. Вероятността и за това, и за другого събитиее много
малка, което е видно от много малкатавеличина на амплитудите на двете «опашки» на графиката.
А сега, внимание! Такава вероятност на вариант №3 е малка, но я има! Тя съществува. И това,
което секасаеза движение в страната на доброто, то такава вероятност винагиима! Този път
съществува винаги! Ето това трябва точно и ясно да се разбира. Аз се старая да подчертая това и да
го отделя за тези,които считат, че да изменятнещо в по-добра страна е невъзможно по принцип. В
това число е и положениетона нещата в страната. Такива хора в безнадежност опускат ръце, което
изискват окупантите. Такова съждение за невъзможността да се движите в посоката на доброто
едълбоко погрешно, което убедително и нагледно е показано горе. Друга работа е, че за това се
изискват определени усилия. Що се касае до изменението в по-добрата страна на положениетона
 253

нещата в държавта, то за това, освен желанието на много хора, се изисква организация (структура) и
високо качество на управление (спомнете си Пълната Функция на Управление).
Следвсичко това си спомняйте «охлюва с двете глави» от глава 10. На къде пълзи той? Ако е в
страна на доброто, то добрите и разумнихора ще стават все повече и повече. И по някое време, това,
което ви се е струвало маловерно, ще бъде достигнато, ида бъде «достигано» това с определен труд
за всички ще стане «обичайнаработа», в резултат на което «гърбицата» на графикта ще се премести
надясно, което и е показано на рисунката с пунктир. И невъзможното ще стане възможно.
«Невъзможното възможно» може да се осъществи в Русия, доколкотонейния народ обладава своя
мера, която максимално е приближена към Общовселенската Мера, за което идеше реч в глава 10.
Малко по-рано разгледаното от насчувство за мера позволява на човека да възприема и
сравнявапо между им всички възможни варианти на бъдещето (стрелките на «пътищата» в горната
част на буквата «Ж»). Ние вече разгледахме и «механизма за проникновение в бъдещето». Освен с
«чувството за мера» в бъдещетос друго не може да се проникне (в Матрицата-Фуния, в
Общовселенската Мера).
Това, че «бъдещето въобще» ще настъпи, вероятността за такова събитие е равна на 1 (100%). А
това,какво ще бъде това бъдеще, по каква «стрелка» то ще тръгне от точката на «настоящето» –
вероятността за това конкретно събитие винагие по-малка от 1 (по-малкаот 100%).
Живота на всеки човек, както и живота на различните колективи, общества и цялото човечество –
това е практика на въплащение на движението по един от възможните «пътища» на буквата
«Ж» (по научному – въплащение на възможните вероятностни предопределенности).
В нашия реален живот учените и политиците при разчетите, които се изискват по тяхно мнение за
избор на «пътя», приемат теорията на вероятностите и математическата статистика. И в това се
заключава голямата грешка. Работата е там,че теорията на вероятностите и математическата
статистика подхождат към разглеждането на многостранния процес на живота на обществото от
гледна точка някакъв модел, който е удобен за изчисление. Но такъв модел не отразявацялата мно-
говариантност и многоплановост на живота на обществото. Освен това, теорията на
вероятността не отчита субективизма на управление на общественните процеси, не отчита
личностните качества на управленеца, неговия ум, воля, настойчивост и всичко останало.
Но от ПФУ следва, че процеса на управление винаги носи личностен характер. И от личността
на управленеца зависидоста много. Един управленец е способен да направи «невъзможното
възможно», а друг не може да организира работата на хората,за да достигне очевидното, не може
даже да удържи това, което е било достигнато преди него. Примери за това може да се приведат маса
нанай-различнинива на управление «от Кремъл до най-крайните». При Горбачов и Елцин, при тях
управлението на страната в качеството на ръководители, в СССР-Русиястанаха такива грандиозни
разрушения, които превишават загубите във Великата Отечественна война 14 пъти. Но затези
ръководители-разрушители сегаоще говорят, като за велики «реформатори» и «перестройчици».
А ето оценка на друг ръководител на нашата страна – Сталин, който днешните демократизатори –
потомци на троцкистите в първитегодини на Съветската власт – наричат иначе, като «тиранин» и
«диктатор», опитвайки се да натрапят своето изплашено мнение на целия народ. Все едно, далеч не
всички мислят така. Mислещите отдават дължимото на Сталин, на неговия управленчески талант.
Една от тези справедливи и високи оценки на работата на Сталин даде ръководителя на друга
страна, който знаеше влаченето в управлението на страната, а не беше единот тезитиквеници, които
нищо не разбирайки от управление, си позволяват да дават оценки на деятелиот такъв мащаб. От
речта на Уинстън Чърчил в палатата на общините на 21 декември 1959 г. в деня на 80-годишнината
на Сталин (из Британската енциклопедия):
«…Голямо щастие за Русия бе това,че в годините нанай-тежки изпитания страната
оглавяваше гения и непоколебим пълководец Сталин. Той бешенай-всеотдайна личност, опо-
ниращана нашето изменчиво и жестоко време… Сталин беше човек с необичайнаенергия и
неумираща сила на волята, рязък, жесток, безпощаден в беседа, на който даже аз, възпитантук, в
британския парламент, не можех нищо да противопоставя. Сталин преди всичко обладвашеголямо
чувство захумор и сарказъм и способност точно да възприема мисли. Тази сила беше толкова велика
 254

в Сталин, че той се оказа неповторим сред ръководителите на държавина всички времена и

народи.
Сталин направи на нас величайше впечатление. Той обладавашедълбока, лишена от всякаква
паника, логически осмисленна мъдрост. Той беше непобедим майстор намиращ в трудни моменти
път заизход из най-безизходното положение… Той беше необичайно сложна личност. Той създаде и
подчини на себе си огромна империя. Това беше човек, който своя враг унищожваше с враговете си.
Сталин беше величайши, нямащравен на себе си в света на диктаторите, който прие Русия с
мотика, и я остави с атомно оръжие. Историята, народа такивахора не забравя».

Благодарение на информационното въздействие на съвременните демократизатори – потомци на

троцкистите, доста многохора в страната, особенно младите, забравиха заСталин, или въобще не си
представят за всичко това,което той направи за страната и народа. Чувството за мера у Сталин беше
развито много силно, което точно подхвърли Чърчил.
Итака, може да си представите такава словесна формула, описваща достижението на набелязаната
цел по избрания «път »:

Вероятностната предопределенност на събитието е равна на вероятността на събитието, умножено

по личността на управленеца.
От тук е видно, че «вероятностната предопределенност» винаги епо-широка, отколкото
«вероятността».

Мера на неопределенността
 255

Ако има пред-определенност, то трябва да има и неопределенност. Какво етова? И каква е

неговата «мера»?
Като за начало ще вникнем в словесната формула, изобразена на рис. 12-36.

При нейното осмисляне, обърнете внимание на вложените една в друга матрици-фунии в десния
горен ъгъл на словестната формула.
Разгледаната малко по-рано вероятностна предопределенност на всяко конкретносъбитие
неизбежно е свързана с процесите на развитие на някакви други «съседни» събития(макар и не
обезателно, тези «съседни» събития да трябва дастават съвсем «рядом»). Това е така, защото всички
събития протичат в обща за всички «матрица-фуния». И даже ако събитието става «далеко», то
неговото влияние може да бъде многосъщественно. Така например, вие ръководите «своята» фирма и
сте вложили някъде в нещо си пари. Но от «разразилата се война в Ирак», цените на нефта
порастнали, в резултат на коетонякакво предприятие, където вие сте вложили парите, потънало.Това
се отразило не само на ръководителите, но и на простите «частни лица».
Може да се приведат маса примери от богатия житейски опит. Юноша и девойка решили да се
оженят и се готвят за свадба. Тече процес по осъществяването на «вероятностна
предопределенност» (тече «делото по свадбата»). Но в съседната къщана булкатадошъл от някакъв
друг град младеж, който осъществява своята «вероятностна предопределенност» – той дошъл да се
устрои на работа в този град. Този пристигнал юноша и невестата се срещат и се влюбват.В резултат
едната от «вероятностните предопределенности» (свадбата) не се състояла.
Подобно взаимно влияние на процесите един на друг е добре видно от графиките на рисунка 12-
37.
 256

На нея са обозначени три процеса на осъществяване на «вероятностни предопределенности». Във

всекиот тях от неговата «точка на настоящето» е избрал «път» към своята «точка в бъдещето».
Представете си, че вие лично, уважаеми читателю, се намирате и реализирате своя замисъл във
втория(средния) процес. Но на вашето «движение» оказват своето влияние «съседните процеси»
(«отгоре» и «отдолу»), те се явяват за вас «пречки». И е едно нещо, ако вие разбирате това,
разпознаете пречките и вземете съответните мерки, а е друго нещо,ако на вас не ви минава през ума
какви са възможните влияния на вашия процес. И във втория случай вашия «преход от настоящето в
бъдещето» можеда бъде много неудачен.
Ако сега си представите цялото множество възможни «съседни процеси» от
обгръщащите (обхващащи) както «вашия процес», така и «съседните процеси», матрици на всички
тези и други процеси (напълно до Общовселенската Матрица), която същооказва влияние на вашия
процес (спомняйте си рис. 9-3), то може да се предположи, че пълно пренебрежение към такова
влияние обезателно щесе отрази и на вашия процес. Което, кстати, и става с много и страшно много
хора, както на житейскониво, така и на делово, професионално, управленческо ниво. От тук и
простия извод. Всичко това трябва да го знаете, разбирате и отчитате в своя живот и работа.
Що се касае до мерата на неопределенност, то след разгледаното до тук е очевидно, че:
- това е вероятността за осъществяване на някакъв частен вариант на бъдещето,който на свой ред
може да се изрази като;
- мера на устойчивост на преходния процес от обективно сложилото се настоящекъм варианта на
субективно избраното бъдеще вусловията на пречки от страна на едновременно произходящите
процеси на прехода къмтези варианти, несъвместими с избрания.
Ето сега може да усложнимситуацията. Представете си, че вие осъществявате не само «своя
процес» на прехода, но и «съседните процеси» – това също са ваши процеси, вие се явявате техен
«хазяин». Тоест вие решавате не една, а едновременно няколко задачи по прехода «от настоящето в
бъдещето». Например, вие сте главана държавата и сте пристъпили към реализация едновременно на
няколко реформи в различни сфери на живота или сте решилида осъществите едновременно
няколко «нац.проекти».
Принципно това не променя нищо от онова, което беше разгледано по-горе. Просто също така е
необходимо да се знае, да се разбира това, и естественно, да се ръководите от него в своя живот и
работа. Всичко разказано означава, че:
- колкото е по-ниска вероятността за избрания вариант на прехода «от настоящето в бъдещето»;
- толкова по-високо качество на управлениетрябва да бъде обезпечено в переходния процес, и;
- толкова по-висока трябва да бъде квалификацията на управленците по ПФУ.
Сега предлагам възможност на читателя сам да поразмисли над квалификациите и качествата на
управление на провежданата в нашата странаотначало «перестройка», а после осъществяваните до
 257

сега в страната т.н. «реформи». Нашите ръководители не знаят елементарните основи на ДОТУ! И
също така нищо засъпоставянето на различни варианти на бъдещето.
Ние вече отбелязахме не един път, че вероятността за настъпване на «бъдещето» е равна на 1
(100%). Или иначе: вероятностната предопределенност на «бъдещето въобще» е равна на 1 (100%).
Но в този случай не е определено конкретно съдържание на това «бъдеще въобще». А «бъдещето» в
края на краищата ще се окаже напълно конкретно …
«Бъдещето въобще» включва в себе си «множество варианти на бъдещето». Това като огромен
камък може да се разбие на множество отделни камъчета. Вероятността за осъществяване навсеки
такъв вариант лежи в пределите от 0 до 1 (от 0% до 100%). Тук е важно да се знае, помни и отчита
ето какво. Всички тези«варианти на бъдещето» могат да бъдат:
- взаимноизключващи. Тоест възможно е осъществяването или на «този» вариант, или на «онзи»:
«или-или»;
- взаимнодопълнящи. Тоест възможно е осъществяване едновременно на няколко варианта, при
коетовсеки от тях допълва другия вариант, или няколко други, или всички други едновременно;
- като фрагменти на други вариант. Тоест в този случай «другите» варианти не могат да бъдат
осъществени без участието на разглеждания конкретен вариант, който не просто «допълва»
останалите варианти, както в предишния случай, но «парченце» от него влиза като обезателна частв
друг (други) варианти;
- като последователно следващиедин за друг.

Грешки в оценкатана вероятностнитепредопределенности

«Не бърка този, който нищо не прави» – така гласи народната мъдрост. Действително, хората
могат да сбъркат. Въпреки това, трябва да се стараем да бъркаме рядко. И е «висш пилотаж» – когато
човек по-раноизчислява възможността за това,че той може да допусне грешка при взимането
нанякакво решение и оценява вероятността затова събитие (извършването на грешка).
Когато човек знае всичко това, разбира и отчита, то това енормално.
И е многолошо, когато такива очевиднинеща «не влизат в кръга на понятие» на човека. В този
случай настъпването на голяма беда е неизбежно. И ако това се касае за управленеца, то заедно с
негоще патят и неговите бездумни подчинени, ако те считат, че «не трябва да мисят, с тях е този,
който ще реши всичко вместо тях» (В. С. Висоцки).
Грешки в оценката на вероятностните предопределенности могат да възникнатот:
- неадекватното (тоест несъответстващо на това,което е вдействителност, можедаже да се каже
неверно, грешно) възприятие от самия субект за избрани варианти за осъществяване на бъдещето;
- невярно съпоставяне на тези вариантипомежду им;
- невярно определение нареда на последователностедин след другна тези варианти (отначало
трябвало да се върви, после да се плува и накрая да се лети, а «той всичко объркал»).
Доколкото за всичко това, което ние сега непосредственно разглеждаме, не се говори и не се
изучава нито в училищата, нито във ВУЗовете, то практически абсолютното болшинство хора
възприемат разчитаната «по научному» вероятност за настъпване на «конкретното бъдеще» в
качествто му на абсолютно точно значение и не подозират, че това «точно» число в действителност е
«приблизително» число и то съдържагрешка. Степента на грешката еразличнаи тя се касае до:
- грешки в определянето на «бъдещето» като цялоот всички варианти;
- грешки в определянето на всеки конкретен вариант.
Общата вероятностна предопределенностна цялото множество варианти («бъдещето» като
цяло) винаги е по-малко от 1 (100%). Това е така затова, че в силата на субективизма някакви
варианти неизбежно изпадатот разглеждане и остават незабелязани. Но и те могат да
бъдатреализирани! Затова вероятностната предопределенност на тяхнотоосъществяване съществува
и лежи в пределите от 0 до 1 (от 0% до 100%). И тогава, ако тази «незабелязана» вероятност на
предопределенностая сложим с вероятностната предопределенност на «бъдещето» като цяло с
всичкото множество варианти, то тя трябва да бъде равна на 1 (100%). Всичко ще бъде правилно.
 258

Тук също има «тънкост». Доколкото тезидве вероятностни предопределенности ги е определял

конкретенчовек, то той може да е сбъркал в определянето на тази неопределеност, ареалната нео-
пределенност малко да се отличава от неопределенността, която е изчислил субекта. И ето тази
«реална вероятностна предопределенност» ще съответства на:
- или грешка на управление;
- или самоосъществяващо се «чудо».
Това осъществяване от двете «или» ще зависи от това, което конкретно е пропуснато от субекта
при разглеждане на всевъзможните варианти на бъдещето. На който от читателите му е недостатъчно
словесното описание, той може да се възползва от рисунките и формулите, поместени рядом с този
текст. В такъв смисъл, чувство за мера реално дава:
- а) - възприятие на множество варианти на бъдещето;
- б) - възприятие на вероятностните предопределенностти на всеки от вариантите.
Човек може да сбъркакакто в «a)», така и в «б)».
По отношениена социалните процеси е известна словесната формула на В.О.
Ключевски:«Закономерността на историческото явление е обратно пропорционална на неговата
духовност».
В глави 9 и 10 ние вече излязохме на пониманието и определението за това,че «духовност» – това
е степен на съответствие с Бога. А в тълпо–«елитарното» общество «духовността» на болшинството
хора е равна на нула. Това е така и не иначе, доколкото едни са явни безбожници. А други вместо в
истинскияБог вярват в съществуването на измислен бог(по-подробно погледнете в глава
«егрегори» и в приложението «Тайната на обединителната идея»). По тази причина в тълпо–
«елитарното» обществоса много малко хората, които обладават високоразвито чувство за мера. Те са
единици. Такива са били известните Буда, Христос, Мохамед и някой други пророци. Именно те се
явяват инициатори за преображението на живота на хората. Но техните учения глобализаторитена
тези времена са ги извратили или «не са им давали ход». Потази причинацялата история на тълпо–
«елитаризма» на обществото от век на вексе повтаря като зациклила стара плоча с много малки
различия «от нарез до нарез».
А възприятието на хората за вариантите на бъдещето с много малка вероятност за тяхното
осъществяване плюс към това прибавеното устойчиво управление в преходните процеси, водещи
къмтези варианти,всичко това взето заедное способно неузнаваемо да преобрази света.
Току що казаното е възможно за осъществяване само при наличие у хората (на първо мястоу
управленците):
- висока духовност;
- високо личночувство за мера.
Глобализаторите, ръководейки се от безнравственната несправедлива библейска сатанинска
концепция на жизнеустройство, прекрасно разбират това.Затова, за да изключат крах на тълпо–
«елитарното» общество от информационното въздействие на него от хората с висока духовност и
високо лично чувство за мера, или поне да сведат до минимумвероятностната предопределенност на
такъв крах, в дълбока древност в Талмуда (т.е. инструкцията зауправленческите «елити», за
«надзирателите») бил заложен принципа: «Най-добрия от прокудените – достоен за смърт». Тоест
акосе появят в обществото хора с висока духовност и високо развито чувство за мера, то те подлежат
на унищожение. «Но ясновидците, впрочем каткто и очевидците, във всички векове са изгарялихора
на клада» (В. С. Висоцки). В такъввид, на протежениена столетия в обществото се е «изрязвала»
върхушката на духовността и историята се повтаряла като 2x2 = 3,999. Доколото даже ако в
обществото и да се появимного реална вероятностна предопределенност да се измени живота на
обществото и да се обърне от «злото» в страната на «доброто», то не се намирали личности,
способни да реализират такава възможност по пътя на своето твърдо и качественно управление на
процесите на прехода. Казаното илюстрира рис. 12-40.
 259

От нея е видно, че крайниядесен малковероятен вариант (см. буквата «Ж») могат да

реализиратмного малъкброй хора (см. графиката на закона за нормалното разпределение). Именно те
и подлежат на унищожение съгласно Талмуда. Ако тази крива («на охлюва») се движинадясно, то
такиваще има все повече. Както казва героя от кинофилма от Сталинските времена «Секретар на
райкома», който играеше знаменития артист Жаров: «Всички няма да избесиш!». От тук следва и
задачата, която решава КПЕ: нашите хора, живеещи по КОБа и действащи съвместно и организирано
в редовете на КПЕ, трябва с всеки изминал ден да стават все повече и повече.

Това ще способства за измененито на информационното състояние на чеовечеството (по Закона на

Времето), ще приведе в запуск процеса на смяна на логиката на социалното поведение на цялото
множество хора. Ситуацията в този смисъл качественно ще се измени (см. на глава 11).

Във връзка с обективното разрушаване надвете глобални пирамиди: «пирамидата на знанието» и

«пирамидата на общественното устройство», тече обективен процес на проникване в «тайните» на
знаниетовъв всички «долни» слоеве на обществото. По този начин Свише е задействан процеса на
«повишаване на духовността» и «развитие на чувствота за мера» у доста много хора, а не единици,
както ебило по-рано.«Най-добрите из прокудените» стават всеповече и повече. А «всички не ще
избесиш и изколяш!».
Въпроса есамо в скоростта натози процес напорастване на духовността и чувството за мера. И
тази скорост зависи от нашите усилия, усилията навсички честни и нравственни хора.

16. ТАЙНАТА НА ПРОРОЧЕСТВАТА И ПРОГНОЗИТЕ

 260

«Неуморно безумна девица крещеше:

«Ясно виждам Троя паднала в прахта!»
Но ясновидците, впрочем както и очевидците,
във всички векове хората са ги изгаряли на клади…»
(В. С. Висоцкий «Песен за феята Касандра»)

Лъжлив пророк? Или прогнозьор?

На 22.03.2005 година кмета наМосква Ю.М. Лужков, излизайки пред студентите от МГУ с лекция,
нагласена къмизлизанетона бял свят на неговата книга «Развитие на капитализма в Русия. 100
годиниминаха», направизаявление за това, чев Русия зрее «революционна ситуация», пълна с
възможностти за «загуба надържавността».
Телевизията съобщи за това заявлениемногооскъдно. Кратка информация дадесамо московския
канал ТВЦ в програмата «25-ти час» в 00.15 мин. 23.03.2005г. Централните всетниции списания (при
което даже не всички) също така доволно кратко и без дълбок анализ проинформираха читателите
затова встъпление на Лужков, ограничавайки се с цитатиот неговата лекция. Така
всетник«КомерсантЪ» от 23.03.2005 г. нарече заявлението на Лужков «скандално». По оценка на Ю.
Лужков, съобщава «Ъ», историята наотечественния капитализъм можело да свърши през 1917
година «когато с революцията капитализма в Русия рухнал». Причината за товамогат да
станат«новите угрози, свързани, в частност, с решението за монетизация надържавните субсидии,
а така също с предстоящото реформиране на народното образование, висшите
училища,културата, науката, здравеопазването, жилищнокомуналната сфера». Лужков решил
да «каже на правителството, че не трябвада се реформираттези сферипо такъв болшевишки
начин, както се провеждала монетизацията надържавните субсидии».
Стигнало и Госдумата. Вестник «Жизнь» от 23.03.2005 г. цитира Лужков: «Аз се надявах,
чеднешния състав на Думатаще работипо-ефективно. Тя прилича на тлъста птица с едно крило.
Такава птица не лети. Жалко.»Под второто крило кмета имал предвид десните партии.
Отклоновете на властта Лужков не критикувашесамо президента.
Предитоваизявление критиката на Лужков не стигаше до такива системни обобщения. Лужков
заяви: «Ако ние направим изводи, то странатая чакатсътресения, възможно свързани със
загубата на държавност… ние ще бъдем обект на революционна ситуация и ще попаднем в
страшно сложно положение».
Зад «семейството на Лужков» стои мощен клан и огромнипари. Клана, разпространявайки своето
влияние «от Москва до самитекрайнини», подменящ под себе си много и много регионални кланове,
в резултат на което «клана на Лужков» излезе на пряко противостояние на друг могъщ клан –
«семейството на Елцин».
Защо Лужков го безпокои «загубата на държавност»?

Загуба на държавност – загуба на управление

А какво означава словото «държавност»? «Държавност» – това, преди всичко е система на

професионално управление на делата от общественна значимост, както по места, така и в мащабите
на цялото общество. Тоестдържавност – това е система за управление на делата на обществото.
Значи «загуба на държавност» – това е загуба на управление над делата на обществото. Какво
включва в себе ситази «система на управление?» Много включва …
Ще отделим главното, а най-вече нагледно и понятно заболшинството съставките натази
«система», за да може бързо да ви стане ясно за какво иде реч:
- производството на всьо и вся. Промшленността. Селското стопанство;
- парите, паричното обръщение, кредитно-финансовата система;
- търговията, а в нея на първо мястотърговията с продоволствия;
- работата, задействането на хората, получаване наработни заплати;
 261

- транспорта - автомобилен, железопътен, въздушен, воден. Превоза на хора и товари;

- енергоснабдяване. Горивоот всички видове, електроенергия;
- водоснабдяване;
- канализация, особенно в големите градове;
- поддържане на правопорядка. Съблюдаванена законите от хората. Съдопроизводството. Системата
за изпълнениена наказаниятапо отношение на престъпниците;
- образование - доучилищно, училищно, висше;
- здравеопазване;
- социалното осигуряване, изплащането на пенсии, пособия, разходи за инвалиди;
- отбрана на държавата. Армия и флот. Защитата награниците на страната;
- култура, изкуство, литература, кино и т.н.;
- иоще много друго, което е нужно за спокойния, нормален живот на всеки човек.
А сега си представете, че всичко, което бе причислено горе, не е става. Електричество в домовете
няма, вода от крана не тече, влаковете не се движат, работа никъде, пенсиите не ги дават, пари няма,
по улицитегуляй на пресъпността.
Такова в Русиявече е било. След октомври 1917 година. При което е билона протежение на
няколко години. При което на фона на гражданската война, когато брат убивалбрата, а син отца. В
киното и по телевизора «за това» (революция, гражданска война, «за неуловимите»…) да се гледа
разбира се е интересно … Но некавсекида си представи себе си на мястото на героитев «Ходене по
мъките» на А. Толстой …
При коетотрябва да си представи, че тогава Русия е биласелска страна и селата имахалите някакси
са хранели хората. Сега села и махали в това, предишно разбиране на ситуацията като цяло, в Русия
практически не останаха.
А какво ще стане в градовете, особенно милионните и стотинхилядните?
Расцвела буйным цветом «малина»,
Разухабиласъ всякая тварь!
Хлеба нет, но полно гуталина,
Да глумится горбатый главарь («Горби?»)
Атас!
Веселей, рабочий класс! Атас!
Нека всеки читател да включи своята интуиция и да си представи какво ще бъде при разруха на
държавата в съвременните условия… Представихте ли си? Е, как е?
Така че милост неще има за никой. Тогава и за час «на вили» могат да го вдигнат.
А може ли такова нещо да бъде? Разбира се, може да изгоните от себе си такива мисли. Все пак
Лужков не е глупак! И той този въпрос го зададе на цялата страна не просто така! Значи, че тук има
нещо много сериозно. Помислете за сегашното положение на нещата в Русия и перспективите пред
страната ни? Е, как ви изглежда?
Някой сега ще каже: «Защо с това сега ни набиваш страхове! Защо трябва това?». Давайте да се
разберем и с това.

За пророчествата, прогнозите и програмирането.

Помните ли картината. Руския витяз в голото поле пред камъка. А на камъка: «Налево пойдёшь …
Направо пойдёшь… Прямо пойдёшь…» И витяза трябва да избирасамо един път от няколко,
доколкото едновременно по трипътя да се върви е невъзможно. Ето така и живота на всеки човеки
обществото (държавата) като цяло,това винаги се осъществявасамо в един вариант от множество
възможни.
Не се замислят и вървят на където им падне само малоумните. Обикновенновсеки човек пред
това, как нещо да направи (пред «избор на път»), размишлява за това,«какво ще стане, ако …»
 262

А с какво са обусловени неговите размишления? Тук може да има някоко вариантана

«размишление». Всички тесе базират на информацията, изложена при разглеждане на
вероятностните предопределенности.
1. Прогноза на основание на жизненния опит. Известно е, чееднаквите причини
веднакви условия водят доеднакви последствия.
Например, същия сюжет със свадбата, приведен при разглеждане малко по-ранона «причинно-
следственните» връзки, когато жениха честичкосе прибутва къмкумата, а невестата честичко
поглежда и намигва на младите приятели. Може смело да се прогнозира, че щастливосемейство,
преди всичко няма да се получи, … ако не се приложат определени усилия по възпитаванеи
превъзпитаване на «младите».
В такъв образ, знаейки статистиката наминалото, минали жизненни ситуации, плюс обладавайки
собственна житейска мъдрост, може с различна степен на точност да се «пророкува» бъдещето, а
по-правилно казано, да се дават прогнози.
Колкото повече статистика и колкото повече мъдрост(а това всичкото заедно,като правило, го има
у старците), толкова по-точна ще бъде прогнозата. Между другото, да се замислим, читателю, на
«Изток», на «Юг» младеща уважава старците, там това се поддържа с векове. А у нас младежите
пренебрежително плюят по старците: «Много разбират тия старчета…» Нас и тук отдавна са ни
разделили – «бащи и деца».
2. Пророчество – това е когато информацията забъдещето се дава на човек Свише в така
наричаните «минути на озарение», чрез «чувствотоза мера», което ние разгледахмепо-рано, в
допълнение към което може да се постави пред читателя въпрос заразмишление. Вие често
казвате: «На мен ми дойде мисъл!» Пробвайте да си отговорите на въпроса: «Откъдее дошла!».
Историята ни разказваза много пророци и пророчества. Наи-известните в света пророци – Моисей,
Христос, Мохамед.
Ще отбележимсъщо, че прогнозите – това е плод на собственните усилия на човека, а
пророчествата се дават на човекСвише и пророка само оглашава дадената му информация
забъдещето. При това е необходимо да се знае, какво са това егрегори, на коитое посветена цяла
отделна глава.
3. Оглашението на пророчествата и прогнозите на множество други хора– това е
управлениена обстоятелствата в живота на тези хора.
Например, оглашение на метеопрогноза: «утре ще вали дъжд». И почти всички, които са чули
това, ще си вземат със себе си чадъри и ще облечат дъждобрани,макар при огласяването на
прогнозата да не е било казано, че трябва да се взимат чадъри.
Същото се касаеи за астрологическите прогнози: «Утреза скорпионите и скорпионките е
многоизгоден ден засключване на финансови сделки и покупктата на ценни книжа». Резултатаще
бъде почти такъв, като при метеопрогнозата. Много щехукнат да «купуват ценни книжа», в резултат
на което ще се «разрази финансова криза!» (като че «от само себе си»…).
Човек може да реагира на пророчествата и прогнозитеразлично. Това реагиране зависи от
неговата нравственност и разбиране за ситуациятакато цяло.
Ако той реагира без да мисли, не замисляйки се за много други обстоятелства, които определят
неговата конкретна жизненна ситуация, то по отношениена такивахора оглашението на пророчество
и прогноза се явява програмиране на тяхното поведение.
Прогнозите и пророчествата не означават неизбежностот тяхното осъществяване. Те само
оказват на хората за осъществяване в бъдещето на едноот вероятните събития (макар даже да са
много вероятни, но не неизбежни!).
Тук е важно да се замислите над причините заиздаване на прогнози и пророчества. За да
осмислите това, ще пробваме да отговорим на това, защо хората не помнят благоприятните прогнози
и пророчества, а помнят сбъдналите се негативни пророчества и прогнози (Касандра и гибелта на
Троя, например). Цялата работа е в това, че от гледна точкана управлението, на управленеца-
ръководител не му е интересна ситуация, когато всичковърви добре. За добрия управленеце важно на
първо място отклонение от нормите, за него е важно, процеса да върви нормално. Ето вие
управлявате автомобил. Пътя е хубав, пречки няма, вие сте спокойни, даже сте се разхлабили. Но ето
 263

появяват се дупки, светофарите мигат, указателни знаципълно, коли и хора стоят тук и там,
бензинасвършва, двигателя затропал – и вие вечесте напрегнат. На вас ви трябва да «отработите»
всичкитези «пречки». Но всичко това става сега, тази минута. А на вас ви се иска да знаете занапред
какъв ще е пътя,къде има дупки и всички останали възможни неприятности.
«Аз знам-не мене не един път ми набутват прът във колелата.
Досещайки се кой и как, с какво ме е „премятал“.
Аз знам где моят бяг със спънки ще препречат
И где на пътя ми преграда ще изпречат».
(В.С. Висоцки)
Тоест, ще се повторя, че управленеца на първо мястотрябва да знае отклонението от нормите,
при което да го знае предварително,по-рано,за да предвиди в аванс, какво трябва да се прави.
Когато става дума за пророчества, получени Свише (от Бога), то трябва да се разбира,че Бог не е
тиранин и не е садист, а Тойенай-найВисококласен Управленец който съществува. Затова в
откровенията Свише от Бога се дава информация за катастрофическо или/и неблагоприятно Бъдеще,
в направление на кето се развива Настоящето вследствие на това, което е извършено в Миналото и
се твори в Настоящето.
Кстати, често възниква въпроса за това,защо засега всички известни на човечеството пророци са
били на Изток, а на Руси тях ги е нямало. Хубаво ли е това или лошо? Сега вие сами можетеда
отговорите на товаслед вече току що изложеното. Значи «делата на Изтокса вървели лошо» и Боге
бил принуденда изпрати там пророцисъс своите съвети. А в това време на Руси всичко евървяло «в
съответствие с Божия Замисъл» и на Бог не му е било необходимо да се намесва в
нормалновървящия процес.
Как трябва управленеца, а и въобщевсеки човек, да реагира на факта на получаване на
прогноза и пророчество:
1. Не трябва дасе игнорирират прогнозите и пророчествата. Троянците не повярвали на
Касандра, отнесли се пренебрежително – и Трояизчезнала.
2. Не трябва да се бяга от напророченото ви градящо се, както това направилЕдип. От какво
Едип се е опитвал да избяга, това с него и се е случило.
3. Не трябва да не забелязвате прогнозата, кактотова било с гибелта на «Титаник»,
когато незадългопреди излизането на книгата, в кято едно къмедно се описвала предстоящата
трагедия.
4. Не трябва да се «лази по нервите», тоест, знаейки прогнозата, да изкушавате съдбата.
Всичко това(1, 2, 3, 4) съдейства за осъществяването на негативната прогноза.
А какво трябва да се прави при получаване на прогноза или пророчество?
Първо, трябва да се преосмисли известнотоминало. Изхождайкиот новата ситуация и станалата
известна вам прогноза, да се проведеотново (сега вече по новому) анализ на събитията, по-новомуда
се погледне на тях някакси отстрани.
Второ, след направения анализ, да се преосмисли и прегледа по-рано намиращото се у
вас намерение и планове за бъдещето.
Всичко това е равнозначно известнона всички като процес на покаяние. И обичайнотова го
свързват собрядно покаяние в църква. То се заключава в това, че оставайкинасаме с попа,
«грешника» разказва на попа засвоитеизвършени грехове за «отчетения период време» и проси от
попа да походатайства пред Бог за «опростение» (т.е. прощаване) на неговите свършени грехове.
Попаизслушва всичко това и «от името на бога» взема решение за това, кое от свършеното може да
се «опрости», а което «не може да се опрости» (не се прощава). В последния случай на грешника се
налага за определен период определено наказание. Характера на наказанието и периода на
наказанието се определят от попа (уж от името на бога). Но товастава в изключителни случаи.
Обикновенно всички грехове попа ги прощава на покайващия се.
У Лесковима един разказ на тази тема. Нарича се«Чертогон». В цялостното повествование на
разказа има сюжет за това, как осъществявалпокаяние един богат човек. Той усърдно работил
някакво време, след което влизал в запой. В периода на запоя той«гуляел на воля» по ресторантите с
цигани, трошал всчко, което му попадалопод ръка и т.н. Казано общо, «веселил се». След такъв
 264

«гуляй» в течение на няколко днитой ден-два идвална себе си, след което отивал в църквата, плащал
на попа пари, каел се в извършените грехове, които попа на него, естественно му «опрощавал». След
коетотози богаташизлизал «с чиста съвест» на привичния режим на работа и бил «пак честен, пак
скромен». Минало известно време и всичко се повтаряло сначале. Запой, гуляй, покаяние, работа,
отново запой и т.н. Та такова «покаяние» необходимо ли е на човек? Именно такова формално
покаяние насажда и поддържа Православната църква.
Не трябва да се лежи на миналото.Не трябва да се ръководите от древногръцкото правило,
изказано от Хилоном (живял в VI векпр.н.е.): «за мъртвите или хубаво, или нищо». Още повече не
трябва да причислявате към злодеите този, който в миналото е творил добро и, напротив, да
причислявате към добрите тези, които са осъществявали зло. Всичко това, и това и другото, е
обратно на покаяние по въздействие на бъдещето. И това не е емоционално утвърждение. Работата е
в това, че когато в съзнанието на множество хора се утвърждава лъжлива представаза миналото, то
това разрушава цялостносттана непрекъснатата матрица на развитие на страната (или
човечеството – това е в зависимост от мащаба на лъжата).
Представете сиотново образа наматрицата със стъпаловидни краища. Разрушението наизминалите
«стъпала» привеждатдо затруднение, а и невъзможност запо-нанатъшно развитие и издигане по
«стъпалата» по-нататък нагоре.
Ако преминатото стъпало е разрушено частично (тоест, разрушена е някаква част отединия
въртел нафунията), то по-нататъшното развитие на следващия въртел нафунията е затруднен, а може
и да е невъзможен (рис. 12-43).

Движейки се по тази следваща врътка ние така или иначе неизбежно ще се окажем пред «провал».
И докато «пукнатината» не бъде «поправена», движениетонапред е невъзможно. С другидуми е
необходимо да се осъществи в цялото общество «покаяние», тоестпреосмисляне на
опропастеното/оплютото миналои възстановяване на правдата в него.
Аков отдавна преминатото «стъпало» на фунията е разрушена информационната пълнота,
то движението нагорене само по-принцип е невъзможно, но грозис разрушаване нацялото общество
«отдолу», което е глобална катастрофа (рис. 12-43). Може да си представите, че едно, две или
няколконамотки/врътки на такава «фуния-матрица със стъпаловидни краища» целенасочено
информационно са я разрушили, раздробили са я на «парчета», след което горната част на «фунията»
е изгубила здравата си опора и е «увиснала», едвам-едвам държаща се на тези «осколки».
Тоестизгубена е опората, изгубени са корените. А своята енергетикание подхранваме с това, което в
действителност не е било, подхранваме я с «осколки», лъжи, вместо да подхранваме това «стъпало» в
 265

енергоинформационната матрица, което са ни разрушили. Колкото по-нататък се разширява

«фуниятата» и се издига нагоре, толкова тя става «по-тежка», и неизбежно ще настъпи момент,
когато «горната част» ще рухне «долу». Ако, разбира се, не бъде своевременно осъществен «ремонт»
на долната част, и тя не бъде възстановена. Конкретно това се касае за преразглеждането нацялата
древна история начовечеството, напълнозадраскана от глобализаторите в древността, които
сапуснали в реализация сатанинската библейска концепция за управление нацялото човечество. И
това на първо място се касае за историята на славяните, историята на русите, историята на
нашата страна и цялото човечество. Ние трябва да отремонтираме опората, трябва да върнем
своите корени.
Точно такавае ситуацията и със съвсем неотдавнашната история на нашата Родина.
Това оплюване на Сталин и всичко това, което беше достигнато в страната под неговото
управление ислед това до 1989 г. Под управлението на Тодор Живков. На деятелността на И.В.
Сталине посветено едно от приложенията в тази книга. Тук ще отбележим само, че Сталин беше
висококласен управленец и високонравствен човек. Тези, които го оплюха, сега в Русия са
представени от потомците на тези лъжци като всеотдайни държавни деятели, аналитици, политици и
политолози. Даже и най-простия анализ от позиция на «общия ход нанещата» убедително доказва, че
Сталин наследява от Ленин разгроменна от гражданската война Русия, която Сталин направи
държава №1. При което лично след себе си Сталин остави параден и всекидневен мундир иняколко
чифта ботуши. И толкоз! Толкова! А тези троцкисти, които дойдоха след него, и приеха от него
свръхдържава, опустошиха всичко създадено с труда на милиони съветски хора под ръководството
на Сталин, опустошиха всичко това в разпиляване, направиха нашия народ нищ, тънещ в нищета, а
страната изостанала. При това сами се обогатиха неимоверно и заради съхраняване на своето
богатство са готови даже да бягат от страната. И сега се възпяват техните «достижения» в
«демокрацията».
При Сталин народа живееше в очакване на по-добро. При днешните правители-троцкисти
народа живее в очакване напо-лошо. Толкова ли е трудно това да се осмисли и разбере, че върху
Сталин целенасочено леят потоци лъжи? Особенно подведена оттези лъжи е младеща. Поживелите
все нещо помнят, макар и много да са забравили …

Но главното е в това, че без покаяние-преосмисляне на Сталинския период от историята на

нашата страна, тоест без осъществяване на «ремонта» на предишното «стъпало» на «фунията-
матрица», нищо няма дани се удаде да изменим в страната впо-добра посока. Ние, вървейки по
днешното свое «стъпало» разширявайки «фунията-матрица със стъпаловидни краища», сме се
приближили към «провала», който се е образувал на «предишното стъпало» заради лъжите, нанесени
на Сталин. И нам няма да ни се удаде нищо да изменим в по-добрата страна, въобще няма да ни се
удаде да се движим напред до тогава, докато ние не «поправим този провал», тоест, не възстановим
разрушения път към бъдещето. Това означава, чена всички нас,на цялото общество в Русия е
необходимо да осъществи покаяние, тоестда преразгледа и преосмисли периода на историята, през
който страната и народа се ръководеше от И. В. Сталин.
В народаоще говорят «Търсиш си белята». От гледна точка на управлението това означава, че
когато човек започва да «мрънкя, стене и плаче» за това, че в бъдеще с него и други може да се случи
нещо лошо, то той сам на себе си и обкръжаващите програмира катастрофическо бъдеще. Затова
никога не трябва да се «пищи, охка и ахка».
Трябва ясно да се разбира, че прогнозо-предупреждението намалява възможността за
«самоосъществяване» на негативното развитие на събитията. Но за това трябва да умеете да
реагирате както на негативните прогнози, така и на празните опасения.
Едно провозгласяване на независимостта на Косово от Сърбия какво струва! И да се пренебрегват
тези предупреждения е престъпно.

Божия промисъл и Божиятадопустимост

 266

«Варианти – вариантни», «предопределения – предопредели», но понякога в живота става съвсем

не това, на което сме разчитали, което сме предвиждали и на което сме се нацелвали. Защосе
получава така? В какво се състои тук работата?
У човекима определен «праг на чувствителност» на възприятието. Така например, ако човек
чувства разликата между солено, немного солено, много солено, то разликата между много-много
солено и много-много-много солено той вече не различава. Същото се отнася и за топло, много
топло, горещо, много горещо … , тоест когатое много-много горещо и много-много-много горещо –
разлика вече няма. Същото е по отношение на шумност, яркост.
Същото се отнася и за чувството на мера.
И ако когато извън прага на чувствителност на конкретен човека «нещо» става или
става такова «нещо», че въобще протича извън човешките чувства, то това «нещо» можеда
разбие всички предишни представи на човека за възможните варианти на развитие на събитията.
Ето това «нещо» е и този «Божий замисъл».
А. С. Пушкин е дал такава словесна формула натова обективно съществуващо
явления:«Провидението не е алгебра. Човешкия ум, по простонародному изразено, не е пророк, а
познавач. Той вижда общия ход на нещата и си правиот негодълбоки предположения, скоро
оправдавани с времето. Но не му е дадено да предвижда случая на мощното мигновенно оръдие на
провидението».
Както виждате, тук има разбиране и «чувство за мера», и «вероятностна предопределенност», и
«Божий промисъл».
Но защовсе такава «про-мисъл», «про-мисъл»?
Защото, вмешателството Свише не става без причина, то не е безпричинно.
Вмешателството Свише винаги има причина и то винаги отговаря на Концепцията на
Управление на Бога. Това следва от съдържаниетона Пълната Функция на Управление. Такова
вмешателство Свише може да става в два случая:
1. Когато човек или човечеството са изчерпали своите възможности по пътя за изпълнение на
Задачите, поставени предтях Свише, и им трябва помощ. («Задачите» стоят, не се изпълняват, а по
Замисъла на Бога, по Неговата Концепция на управлениеза достижение на поставенитеНегови цели,
вече трябва да се движите напред).
На известнатавече графика на «закона за нормалното разпределение» това вмешателство на Бога
намират своето отражение в «опашките» на графиката, в най-най «накрая наопашката», където е
много малка вероятността за настъпване на събитие. Но по Замисъла на Бога това събитие трябва
обезателно да се състои, а сами хората не могат да седобият с неговото осъществяване.
2. Когато човечеството или конкретен човек са излезли от пределите на Божията допустимост.
Бог е наделил човека и цялото човечество с огромна свобода на действие на пътя на предвидения от
Бога път на развитие. Най-добре от всичко това пояснява образа на широка река. Самата река и
нейното течение – това е Божието предопределение. Ширината на реката – това е Божията
допустимост. Бреговете на реката – опасна, забранена зона.
Може да се плава по течението, да се отклонява ту наляво, тунадясно (по «вероятностни
предопределенности»), може даже от глупостизвестно време да се опитвате да плуватепротив
течението (да вървите против Замисъла на Бог, нарушавайки Божието предопределение). Тоест да
действате и нещо да предприемате, движейки се в руслото на реката. Това и е Божиетодопускане.
А да се излиза от пределите на Божието допускане нетрябва. Това е опасно за хората и това не
съответства на Замисъла на Бога. И ако такова нарушение се приближава (има го в мислите на
хората) или започва вече даже да става, то Бог е принуден да се намесва.

«Кадрите решават всичко»

Тази словесна формула принадлежи на другаря Сталин. И действително. Всички ние от живота (а
младите хора от кинофилмите) знаем, че:
1. Има хора, под чието управление умира всяко начинание. Това са пагубниуправленци.
 267

2. Има хора, под чието управление се свършват невъзможни неща.Това са управленци-съзидатели.

3. Има хора, които могат да отличават 1 от 2.
Ето такива хораи трябва да се привлекат към работа в кадровите органи. Недаром в годините на
«застоя» в армията офицерите перефразираха тази формула на И.В. Сталин, която започна да звучи
така: «В кадрите решават всичко». Само една буква «В» – а как тя измени разбирането!
И ако «в кадрите» правеха оценка на способноста на управленците и «различаване на хората» на 1
и 2 само по анкетни данни, то това означаваше, че такива «кадровици» не считаха за възможно, че
човек може да се изменя, да се осъвършенства, да преосмисля случващото се. Просто говорейки,
такива «кадровици» гледаха на хората като на «автомати», като на «биороботи». Такаставаше
деградация на управленческия корпус не само в армията, но и в цялата страна. И на първо място в
средата на партийно-съветската номенклатура. Навърха по служебната стълбица се изкачваха не
способни и надарени, а слуги и гъзолизци. И товасъщо е проявление на «вероятностната пре-
допределенност». Затова през 1989 година и не се намери на определеното ниво на управлениенито
един решителен човек. Всички седяха и чакаха.
Но и това, което станапрез 1989 година – също е «вероятностна предопределенност». И даже е
много възможно, четя стана от «края наопашката» по закона за нормалното разпределение.
Тук щем кажем, че в древните общества нахората «кадровиците-диваци» са се интересували не от
анкетните данни, а от развитостта у възможния бъдещ управленец на чувството за мера на основата
на нравственностоще в подрастваща възраст. Затована възраст от 7–14 години такива «подрастващи»
вече са ги готвили и след това «назначавали» на ръководни длъжности. Тези данни са взетиот
книгата на Тайлър «Първобитната култура», Москва, 1989 г.
Та кои са тогава тези «диваци»? Древните «кадровици» или съвременните?
И сега в нашата страна «елита» се интересува не КАКВО и КАК трябва да прави, а КОЙ оглавява
този или онзи процес, ведомство и други «органи на властта и управлението», тоест ОТ КОЙ
КЛАН е този или онзи ръководител.
А обществото, народа на Русия трябвана първо място не КОЙ, а КАКВО прави ръководителя за
подобрение живота на хората и КАК той прави това, тоест с какви качества управлява.

Предаването на навика за прогнозиране и управление

Ние вече разгледахме, че в основата на предсказуемостта на процеса, а значи и възможността за

неговото устойчиво управление, лежи знанието на управленеца за причинно-следственните
обусловенности, които понякога наричат «обективни закономерности».
В Русия до покръстването тези знания са обладавали жреците. Тези знания те предавали от
поколение на поколение. Освен товате учили децата да управляват своята чувствителност,
разпознавателна способност и други технологии. Тоест предавала се някаква информация, която
имала определена система на кодиране (писменно, устно, открито предаване, «зашифровано»
предаване).
И макар знанията да се предавали, навика за осъществяване на прогноза новаците трябвало да
усвояват САМостоятелно. Тоест о-СВОЕ-ние – тази работа, която е длъжен да правилично усвоява-
щия.
В резултат на внедряването в Русия на иудохристиянствотое бил пуснат процеса за унищожение
нанашата култура и традиции. Жреците просто се унищожавали физически. Във връзка стова много
вече еизгубено, макар и нещичко да се е отдало да бъде съхраненоот културните ценности. Нашата
културата и системата на образование вече не учат децата на всичко това, което в древността се е
давало от жреците на всички деца в общата в тези времена за вички система на образование. Макар,
безусловно, в тези времена да е имало и система за подготовка на бъдещи жреци. Но, подчертавам,
първоначално за всички деца е имало единна система на образование. Това се отнася и за културата
на предаване на навиците за прогнозиране. Абсолютно точния и понятен «механизъм» на предаване
на това,някаква «методика» на предаване, а и въобще тази древна «теория» на прогнозиране до сега
не е намерена.
 268

Такава ситуация е породила задачата за създаване на нова система за кодиране както на самата
такава информация за прогнозиране, така и навиците за нейното предаване.
Такава система е длъжна да предвижда:
- простотата на усвояване на тази нова информация;
- за да няма изкривяване на информацията при нейното предаване;
- за да няма ущърбпри достижението на целта на обучение, когато учат едно, а в резултат
получават правопротивоположното.
Именно тези положения са отчетени в ДОТУ и КОБакато цяло.
Както утвърждаваше М. А. Булгаков, «ръкописите не горят». В Корана за това се говори: «Той
знае това, което е било до тях, и това, което ще бъде след тях. А те не постигат
нищоотНеговото знание (тоест всичко това «което е било» и «което ще бъде»), освен това, което
Тойпожелае».
От позиция на теоретическите основи на КОБа гореприведените цитати означават, че
информацията е неунищожима и се пази в «Матрицата-фуния със стъпаловидни краища», тоест в
Многомерната Вероятностна Матрица на Възможни състояния на материята – Общовселенската
Мера (подробен разговор за това ще тръгне вглава 13 «Тайните на егрегорите»). Достъпа до тази
информация е възможен. Такава възможност на достъпни дава Бог. Механизма за осъществяване на
такава възможност бе описан малко по-рано.

17. ТАЙНАТА НА КАЧЕСТВОТО НА УПРАВЛЕНИЕ

«А където пастира е глупак, там и кучетата са глупави»

(И. Крилов)

С какво и как да измерим управленческия труд?

Проуизводителния труд може да се измери. Стругаря изрязал детайл, контрольора измерил

неговите размери с шублера, и ако тези размери съответстват на зададените, то детайла се счита за
хубав и се допуска към по-нататъшно използване. Колкото по-точно съвпадат размерите на
детайлите шлифовани от стругаря по зададените размери, толкова детайла се счита за по-добър.
Съответно и стругар който допуска по-малко брак (или въобще не допуска), а размерите
наизрязаните от него детайли съответстват на зададените изисквания, толкова са по-близо до
идеалното, толкова по-висока квалификация има този стругар.
А как и с какво да измерим управленческия труд? Има ли за него специлаен «шублер»? Има
ли критерии за качеството на управленческия труд? Оказва се, чев нашето общество няма никакви
точни и ясни критерии и инструменти за определяне качеството на управленческия труд. До
«перестройката» това беше очевидно. Труда на управленеца се определяше по «преданността към
делото на КПСС». От кинофилмите от това време ние виждахме, как попадналия в «пълнителя» на
партийната номенклатура ръководителя-разрушителсе изкачвашеот една ръководна длъжност на
друга, при товатой никаде не постигаше някаквци успехи, а наобратно, разваляше повереното дело.
Но доколкото той беше «в пълнителя», то след поредния провал него не го изпращаха като прост
миньор в мината и не го слагаха зад волана на комбайна, а го назначаваха на друга ръководна длъж-
ност в друго ведомство или място. Подобна практика беше не само в цивилния живот, но и в
армията, а и в другите «силови структури». Главнен и определящ критерий беше, както вече бе
казано, «преданността към делото на КПСС», която трябваше да се изразявав преданност към
висшестоящия му началник. И добре, ако тази преданност възникваше в резултат на жизненни
обстоятелства и беше искренна, което се наблюдаваше крайно рядко. В абсолютното болшинство
случаи тържествуваше лъжепреданност лице в лице, слугинство и подмазвачество (гъзолизъм).
Управленците, които не обладаваха «толкова достойни качества», не се изкачваха високо по
служебната стълбица.Натрупаната в такъв вид за годините на «отъпяването» и «застоя» «грешка в
разположението на ръководните кадри» («вектор на грешката»), отежненапри това от моралното
 269

разложение на управленческия корпус, започваща следСталин, стана еднаот причините за въз-

никване сред широките народни маси на отдръпване и, леко казано, недоверие към КПСС и
Съветската власт.
При Сталин обстановката с кадрите беше съвършенно друга. Подробно за това е разказано в
приложение «Тайните на Сталин». Тук ще отбележим, че Сталин в наследство от Ленинполучи
управленчески корпус, състоящ се напълно от троцкисти. И на Сталинму се наложи да се избавя
достатъчно дълго от него. А когато Сталин се укрепи и утвърди в длъжност глава на държавата,то
той сформира на първомястов промишлеността, в реалното производство, Сталински управленчески
корпус. При Сталин недосегаемихора, в това числои ръководители, нямаше, а «пътя към върха» беше
реално отворенза всички надаренихора, в това число, и на първо място, управленци. Сравнете това
сднешното положение на нещата по въпроса.
Що се отнася до днешния управленчески корпус на Русия, то той практически не съществува.
Предишния управленчески корпус, макар и имайки маса сериозни недостатъци, имаше своя «шко-
ла», която «криво-лево» (по-скоро «лево»), но все пак поддържаше управлението в балансировъчен
режим. У днешния управленчески корпус въобще няма никаква «школа». Днешните управленци се
опитват дасе прилепят към «западната школа на мениджмънта». Но «западната школа» сама
преживява дълбока криза.
Сега в Русия на всички нива на властта и бизнеса се признава съществуването на сериозни
проблеми с кадрите на висококласни и даже просто добри и надеждни управленци. Този проблем е
предизвикан от това, че за времето, изминалослед известните събития през 1991 година, предишния
опитен управленчески корпус, подготвен и възпитан на основите на марксизма-ленинизма и
принципите на функциониране на командно-административната система, постепенно си отиде от
активна работа, а младите, енергични хора,които им дойдоха на смянакакто в държавните структури,
така и в структурите на бизнеса, не обладават нитотози богат опит, който беше у предишните «стари
кадри», още по-малко тези необходими нови знания за управленческата работа, която изисква новата
обстановка в страната.
Опитите на висшето ръководство на страната да организирана подготовка на нови управленци зад
граница и нашите «млади специлаисти» ги праща да се учат, «да поживеят с чуждия ум» не довеждат
до успех. И работата не е в нашите ученици. Работата е в това, че западната наука за управление сама
се намира в криза.

«Края на мениджмънта»

«Края на мениджмънта и настъпването на организационна демокрация» – товае названиетона

книгата на американските автори Кенет Клок и Джоан Голдсмит (Kenneth Cloke and Joan Goldsmith
«The end of Management and the Rise of Organizational Democracy»), издадена в С-Петербург през 2004
година. В САЩ книгата излезепрез 2002 г. Руското издание беше осъществено по инициатива и при
спонсорска поддръжка на Ю. Б. Йофе и Д. М. Кунис, съвладелци на «Генподрядна организация
СТЕП». Книгата е потресаващо интересна и ще бъде много полезна за нашите предприемачи
мениджъри на всички нива. Изводите, към които ще стигнат читателите след прочита, ще бъдат
шокиращи за тях. И ако на кратко, то ето защо.
У нас имаше «планова икономика» (ужким), а у тях имаше «пазарна икономика» (ужким). Но
на практика «план» – това са тезицели, които трябва да бъдат достигнати в резултат на управление
на обществото (или обекта, фирмата, процеса). И тези цели може да се достигнат,
управлявайки или здраво със структурен способ, или безструктурен способ, или комбиниран.
У нас преобладваше структурния способ, който наричаха «командно-административна
система».
У тях, в САЩ (и на «Запад» като цяло) преобладаваше безструктурния способ на управление,
който наричаха «пазарен» (макар по множество въпроси в САЩ целите се достигаха със здрави
командно-административни методи: спомнете си реализацията на космическите и други военни
програми).
 270

От тук следва, че да противопоставяш «плана» и «пазара» – това е глупост, доколкото

противопоставяш «целта» и «метода запостигане на целта» (образ: град, къдетоние трябва да
стигнем, се противопоставя на пътя, по койтотрябва дастигнем в града). И ето от такава глупостсе
ръководи нашата икономическа наука. След тована разумните хора трябва да им е понятно, защо у
нас «реформите не вървят».
Да, в НРБ действаше командно-административна система. Но и в САЩ действаше и продължава
да действатакава командно-административна система, само че янаричат другояче: «менидж-
мънт». Management (англ.) – управление, ръководство, дирекция, правление. Manager –
управляващ, завеждащ, директор, стопанин.
У нас в Русия командно-административната система е разрушена! А каква система нашите
ръководители на страната се опитват да построят сега в Русия? Те се опитват да построят система по
«западен образец», «по-добра», американска! Страната я учат на «мениджмънт»! При което следва
да се отбележи, че всички о-ПИТИ за внедряване на «мениджмънта» в нашия живот не водят до
успех. Защо?
Ами защото, както даже вече и самите американци идват към извода, за обективния крах на
епохата на «мениджмънта» и необходимостта за преход към нова система за управление. При което
по нашата оценка, те са стигнали до този извод след запознанството с КОБа. Работата е в това, че
още през август 1997 година чрез «Независима газета» (№9 «НГ-сценарии») Фиона Хил,
ръководител на проекта по укрепване на демократическите институти от Харвардския университет
на САЩ (USA HARVARD University, John Kennedy school of government Strengtheninq Democratic
Institutions Project FIONA HILL Associate Director) се обърна към руската интелигенция да окаже
помощ в разработката на новия «Харвардски проект» под девиза «На къде Русия?», доколкото
«стария» проект по нейна оценка е претърпял крах. С моя подпис на 2 септември 1997 година и беше
изпратен отговор, смисъла на който се заключаваше в предложение за сътрудничество на базата на
КОБа. Към отговора бе приложена всичката налична на този момент и нформационна база.
От Фиона Хилл беше получен ответ с благодарност за предоставения материал. Оказва се, че за
превод от руски на английский и изучаване са необходими минимум две години. За осмисляне и
изработка на отношения също бяха необходими две години. За изложение на осмисленното и своите
възгледи на управление на базата натова осмисляне, а така също и за издаванена книга са
необходими до 2-ве години. Ето и го получхме през 2002 година, когато в САЩ излезе книгата
«Края на мениджмънта».
Авторите на книгата стигат до извода, че в съвременните условия трябва да се премине на режим
на самоуправление, койтоте в своята книга назовават «организационна демокрация».
Такъв режим на самоуправление се явява една отсъставните части на отечественната наука за
управление, каквато се явява Достатъчно Обща Теория на Управлението (ДОТУ).
От тук следва, че КОБа трябва да стане тази основа, на базата на която трябва да се строи нашата
отечественна руска школа за управление.

За конфликтните ситуации

В тълпо–«елитарното» общество непрестанно възникват конфликти между различните процеси,

протичащи всеки под своето управляващо начало, тоест под въздействие на своите управленци.
Спомняйте си конфликта в Московския район Бутово през 2006 година. Хората имаха свои частни
домове и строяха там свои «райски кътчета». А кметството на Москва реши да построи на това място
многоетажни домове за хиляди хора.Защо е нужно това, кому е нужно, за какви хора – това ние сега
няма да разглеждаме. В нашия случай е важно, чекметството «реши да строи» и точка. В резултат се
сблъскаха два процеса под различни управления. Еднониво на управление – лично, семейно.
Другониво – градско. Кой кого?
Могат да се приведатдруги примери на конфликти както на личностно ниво, така и на държавно
ниво. И даже на глобално равнище.
Управленецана всяко равнище е длъжен да умее да оценява вероятността зазагуба в такива
конфликтни ситуации от типа «АЗ – ТОЙ», «АЗ – ТЕ» и т.н.
 271

Тази способност да оценяваш вероятността за загуба практически във всички случаи както по-
рано се е изработвала, така и в наше време се изработваот «житейската практика». В основата на
такава способност лежи «паметта» на управленеца. А «житейската практика» – тя се базира основно
на законите и традициите, които на свой редсе явяват следствие на «бермудския триъгълник» (трите
«независими» клона на властта). Но читателите на книгата вече знаят, четези «клонки» в настоящо
време «изсъхват» на същия този «изсъхващ ствол» на библейската концепция на управление, която е
скрила отхората чувството за мера.
От това следва, че ако в основата на способността на управленеца да оценява вероятността за
загуба в конфликтна ситуация е положена не паметта, а предвиждането на основата на чувството
за мера (оценка на вероятностните предопределенности), то печелившите щяха да са много повече,
отколкото губещите. Но и това не е всичко. Работата е в това, че ако загубата произхожда:
- 1 пътот 10 случая, то човек ще се държи сдържано в бъдещи подобни ситуации;
- 1 пътот 100 случая, то човек ще се държи независимо, уверенността в своите сили ще разсте;
- 1 пътот 1000 случая, то човек смело ще върви към всеки конфликт, доколкото той
«напълно» е уверен в себе си и в своите възможности. Незнаейки за буквата «Ж» и
«вероятностните предопределенности», той смята че, вероятностната предопределеленност на
неговото спечелване е равна на 100%. Той не предполага за това, че това не е така,че в
действителност вероятността занеговотоспечелване макар и голяма, все пак тя е по-малка от
100%. И когато тойсе сблъсква с хора, възможностите на които са по-силни от неговите, то
той загубва, в резултат на което под час губи не само себес си, но и тези, които са му се
доверили.
Примери за такива губителни ситуации могат да седадат множество, започвайки с битовото
семейнониво и звършвайки сдържавното ниво. Особенно много примери могат да се приведатот така
наричания«бизнес». Ярък пример – делото Ходорковски. Пример на държавно равнище – ГКЧП.
Мен лично ми се наложи в 2006 година да беседвам с бившия министър на отбраната на СССР Д.Т.
Язов. Тъжна картинка …
Ако всички тези «неудачници» в Русия обладаваха знанията на ДОТУ, знанията за основите на
глобалната политика, чувството за мера, тоестако знаеха КОБ в цялост, то много даже е вероятно,
чете не биха станали «неудачници», а ситуацията в страната щеше да е съвсем друга.
Ние по-рано разбрахме, че чувството за мера е индивидуално у всеки човек. Това е много важно
да се знае от ръководителя на всяко равнище, а и просто от «обикновенния човек», за да не губи
чувството си за собственно достойнство при общение с «авторитети». Работата е в това, че
личностните възможности на отделните хора в нестандартни ситуации се оказват много по-
важни от стандартните образователниравнища на титулованите «авторитети».
По-рано давахме примери с пилотите, които са минали еднаква подготовка в училище, но да
приземи изтребителя на палубата на самолетоносача не може всеки от тях.
Това се касаеи за ръководителите. В стандартнаобичайна ситуация, когато «конвейра работи»,
производството епорядъчно, кадрите са подготвени и разпределени, тоест когато «всичко е наред»,
тогава стандартно подготвения ръководител ще се справи с управлението.
Но ако «конвейера се счупи» (твоя полк попаднал в обкръжение по време на война, ракетата на
космодрума още малко и ще се взриви на старта, а вие ръководите нейното изстрелване, града,
където вие се явявате кмет,останал без вода, държавата, главата на която се явявате вие, се оказва
под заплаха от разчленение на части), то не всеки ръководител е способен да организира ремонт на
счупения «конвейр» и да възстанови неговата ритмична работа.
От това следва много важен извод: получаването на колкото си искате високо образование без
поратсване у човека на чувството за мерае безсмислено.
Това е така защото, само едно високо образование на човека при отсъствието у него на чувството
за мера не му позволява да съотнесе получените знания с действителността, с това, което става в
живота на обществото.
За пример може да служи известнияна всички дисидент Сахаров. Той ръководеше научен
колектив, който създаде водородната бомба. Затова той получи звание герой на соц. труда. И веднага
след това, когато бомбата тръгна в серийно производство и беше взета на въоръжение, след
 272

няколкогодини под въздействието на своята втора жена Елена Бонер Сахаров «прозря», заявявайки,
че такова оръжие не е нужно на човечеството, а и въобще войната е ненужна. След което той стана
«дисидент» и «защитник на мира». Разбира се, добре е, че той е прозрял и осъзнал. А къде е бил по-
рано?
Аз прекрасно разбирам, чена тази тема може да се разгърне дискусия. Но аз специално взех за
пример този пределно краен случай, за да проилюстрирам абсурдността на някои «достижения на
науката и техниката», на които много им отива афоризма на К. Прутков: «Понякога става така, че
усърдието превъзмогва и разсъдака».
Това също така може да се отнесте и за «качеството на управление», доколкото може да се
постави въпроса за това, а на кого и за какво са му нужниподобни «достижения»?
В противовес на Сахаров следва да отбележим, че Н. Тесласе е отказал от реализация на някои
свои открития, заявявайки при това, че човечествотооще не е узряло за това. Кстати, той винаги е
заявявал, че не той се явява источник на откритието. От основите на КОБа следва, че Тесла е можел
да «прониква» в «матрицата на възможни състояния на материята» и да доставя оттях
«информационните поля на Вселената неведоми още на човечеството като нови «частни мери» на
«Общовселенската Мера».
Освен това, след запознаването с природата и «физическия смисъл» на «чувството за мера», за
читателите трябва да е очевидно, че «голото» образование без порастване у ръководителя на
чувството за мераправи невъзможно управлението даже в елементарни управленчески ситуации,
които могат да се отнесат към «стандартните».
Ако на това наложим всичко позволеността на управленците, то подобна ситуация може да
породи у такива управленци илюзията за това, че тереално управляват нещо. Като пример за
подобен управленец служи «всенародно избрания», а след това проклет от същия народ, Елцин.

Разрешение на конфликтни ситуации

Разрешението на конфликтни ситуации добре пояснява рисунка 12-46.

 273

От него е видно, че в най-общия случай може да има само два подхода към разрешение на
подобни ситуации. Тези два подхода се определят от двете концепции на управление:
- концепцията «съединявай и оздравявай»;
- концепцията «разделяй и властвай».
Първата концепция преследва едни цели, надостижението на които съответстват и
личните,нравственни способи за тяхното достижение.
Втората концепция преследва съвършенно други безнравственни цели и съответстващите на
тези целисъщите безнравственни методи и способи за достижение на целта.
При това както в първия, така и във втория случай управленците могат да се опират на
устойчивата предсказуемост на своите действия.
Както виждате, навсякъде и във всичко ние излизаме на двете концепции за управление на
общественните процеси. Цялата работа е именно в тях.

Качеството на управление

В най-най-елементарно първоначално разбиране под качество на управление може да се

счита «вектора нагрешката».
Ние по-рано вече разгледахме това, че всеки процес на управление носи в себе си «вектор на
целта на управление», който във всеки текущ момент от времето съответства на «вектора на
състояние». Разликата между първия и втория вектор представлява «вектор на грешката на
управление».
Този «вектор на грешката» се състои от списъка «частни грешки» по целия контур на целта,
който влиза във «вектора на целта». Това е добре видно от рисунка 12-47.
 274

Въобще казано, отново в най-най-общия случай, всички грешки на управление се определят

субективно, тоест зависят от «субекта», който определя, кое е «добро», а кое «лошо». А доколкото у
«субектите» има различно разбиране за всичко, което става около тях (спомняйте си «мозайката» и
«калейдоскопа»), то и разбирането за това, кое е «добро», а кое «лошо» у тях е различно. Ето
«налепиха», «покриха» столицата на нашата Родина с рекламни бордове, плакати, афиши, изрезки и
други ваденки, и Москва изчезна. Тя не се вижда. Хората виждат една ярка, цветна огромна-
преогромна витрина! Демократизаторите се радват: успеха е налице! Кмета на Москва –
домакинствен! (Това, което се твори «вътре» в Москва, нейната нравственна деградация, скритата
престъпност и всичко останало е отделна тема. Тук само един пример – «външния облик» на
Москва).
А другите хора с горест отмята точи и не могат без сълзи да гедат на тази «витрина», от която не
се виждат нито зелени дървета и храсти (коитоса все по-малко и по-малко), нито красотата на
архитектурата на домовете, даже пътните знаци водачите трудно ги виждат зад рекламните афиши (а
това е увеличение на броя аварии).
Или да вземем друг пример вече на държавен мащаб, който многосилно се вижда в Москва.
Транспорта. Някой хора считат, че всекитрябвада има свой автомобил, а ощепо-добре няколко, за да
може тези автомобили да са различен цвят и марка. Други хора считат, четрябва да развиват
 275

общественния транспорт. Сега първото мнение и мнението на демократизаторите взе връх над
второто. В резултат Москва стана едно голямо преголямо задръстване. Автомобили много, но те не
са нужни, защото да се придвижвате стях е възможно или с голям труд и загуба на време, или просто
невъзможно. В резултат даже «крупните бузнесмени» все по-често се возят на метрото, за да не
закъсняват за деловисрещи. Въпрос: качеството на управление в този случай добро ли е или лошо? А
ако към това добавим екологията? Мисля, че за нормалните хора, не загубили разума си, ответа е
очевиден. Към определяне качеството в този конкретен случайпак ще се върнем, в това число и
в глава 14 «Тайните на икономиката».
Размерността (големината) на всичките 3-ри вектора (цел, състояние и грешки) може да бъде
много голяма. Ще напомним, че «вектора» може дабъде не само двумерен, когато него можем да го
представим с обикновен «списък». Вектора може да бъде и многомерен, когато един параметър (ча-
стна цел) зависи от един или едновременно от няколко други параметри (цели). Така, когато размера
на векторите е голям, то да се използва такъв многомерен вектор на грешката за сравнение на
различни варианти на управление по достижение наедин и същ вектор на целта – това е много
неудобно. Ще поясня това по-подробно.
Има единголям вектор на целта, койтое съставил някакъвпоръчител. Например, строителство на
някакъв крупен завод. Заказчика/поръчителяправипоръчка на три проектантски организации
дапланират хода на строителството, да му дадатразчет за хода на строителство и какво той ще
получи «на края»: кое ще се получи добре, какви ще бъдат възможните недостатъци, разходи и т.н.
Всяка проектантска организация донася напоръчителя своя вариант за строителство със своя
«вектор нагрешка», в който по всеки пунктима резултат: кое ще се получи добре, къде ще бъде «не
много», какъвразход и т.н. И такива пунктове – няколко десетки.
Въпрос: у койот проектиращите варианта е най-добър?Съгласете се, уважаеми читатели, че да
сравнявате в този случай всикчи вариантипо между им е много трудно.
За да ви е по-удобно да ги сравните, то най-добре би било да иматенякаква «обобщаваща оценка»
на целия получаващ се «вектор нагрешката». И би било нелошо, акотази «оценка» на получения
«вектоp нагрешката» отговарясама на «добро или лошо?» е това, което се предлага. И още – койот
вариантите е «по-добър, а койпо-лош».
Ето такава само «една оценка» на вектора на грешката се нарича «качество на управление».
Тоест «качеството на управление» – това е обобщаваща оценка на всички частнигрешки,
входящи във вектора нагрешката. Иначе казано тази мера е мера на вектора на грешката.
Всичко товае изобразено на рисунка 12-47. Там най-отдолу е изобразен реда за това, как може да
се достигне такава обобщена оценка. Ето как се прави това.
Например, ние съставяме вектор на целта на развитие на държавата. В него влизат и селското
стопанство, и машиностроенето, и образованието и много-много друго. При което, например, във
вектора на целта на селскотостопанство влизат цели и по зърнен добив, и по животновъдство, и по
овце конкретно, и т.н.
Подобно нещо се прави и в машиностроенето, в което се определя в частност, колко комбайна
трябва да се направят.
Подобно нещо се прави и в науката, където се поставя цел за развитие на животновъдството. И
т.н.
Ето този пълен списък на целите на управление може да се разбие на групи:
- една група – това, което е свързано със селото;
- друга група – това, което е свързано с армията;
- трета група – това, което е свързано с образованието.И т.н.
За всяка такава група може да се построичастна оценка на качеството на управление, след което
да се свърже всичко в новия вектор на грешка, който ще бъде много по-малък по размер, отколкото
първия. Прикладната математика и компютърната техника позволяват да се прави това достатъчно
бързо.

Оценка за качеството на управление.

 276

Добре. Качеството на управление ние го определихме. Тоест оценихме колко точно ние сме
достигнали поставената цел.
А сега, внимание!
А колко правилно ние сме избрали самата цел?!! Може така да се получи, че към набелязанта
цел сме вървели уверено, а когато сме я достигнали, се оказало, че сме «стигнали не където трябва».
Особенно важно е това за определяне целта на развитие на човечеството. Грешките туксе заплащат с
кръвта и страданията на милиони и милиарди хора. А сега, в настояще време, в XXI век, могат да се
обърнат в глобална катастрофа.
Такава «оценка на качеството на управление» отново се оказва субективна, както и в случая с
определяне «качеството на управление». Така един «субект», гледайки построения в Подмосковието
«замък» с ограда висока 6 метра и кулибойници по периметъра, си казва «хубав дом!». А друг,
гледайки на това безбожие, смеейки се си вика:: «Да, е те това е затвор!».
Такъв субективен подход е неизбежен във всички без изключение случаи, при оценката,
производна нахората. Това е така, защото:
1. Субективно се определя вектора на множеството частни цели във «вектора на целта».
2. Субективно се установява йерархията (нивото на значимост) на тези цели.
3. На основата на един и същи вектор на грешката субективно може да се направят много
обобщения «оценки на качеството на управление».
Как тогава да стане? Как обективно да определим качеството на управление и да
дадем обективна оценка на качеството на управление, а следователно и правилността наизбора на
целта (векторна целта)?
Единственнияизход в достижение на обективност, това е да «погледнете себе си отстрани». А
кой може да погледне човечеството отстрани? Това може да го направи само Бог!
В началото на тазиглава ние говорихме за «йерархията на управление». И макар тогава да беше
казано и за Бог, всички приведени примери се ограничиваха с разглеждането на йерархията в
социалната система, в обществото на хората. В глава 13 ще бъдат разгледани егрегориалните нива на
управление. Но в предела на най-висшето, пределно ниво на управление се явява БОГ – ИНВОУ.
Ние вече, уважаеми читатели, си представяме с вас с и разбираме смисъла на Най-Голямата
Матрица-Матрёшка-Фуния със стъпаловидни краища, вътре в която протичат всички процеси по
своите, по-малки «фунии».
Сега ще преобразуваме нашата Най-ГолямаФуния в «тръба», вътре в която са положени «тръби» с
по-малък диаметър. За това в Най-Голямата Тръба е направен «изрез/отвор» за наблюдение на
другите «тръби», които са вложени в Най-Голямата Тръба. При което те могат да бъдат вложени една
в друга, в трета и така нататък. Тоест това е един вид «матрёшка», само че направена от дълги-
предълги «тръби». Има един важен методическии прийом, който трябва да разберете. Всички
«тръби» са условни. У тях няма «обвивка» (желязна или пластмасова). Това по-скоро не са «тръби», а
«струи», потоци вода или газ без «стени». Но те съхраняват своята форма на «тръби» на цялото
протежение. По всички «тръби» «тече» «вода» (тоест протичат някакви процеси). По Най-голямата
тръба също тече Вода. Това течение е Замисъл на Бога. Затова, ако в тръба спо-малък диаметър
водата тече «паралелно» на потока, течащ в Най-голямата тръба, тогава този малък поток («тръба»)
съответства на големия поток на Най-голямата тръба. Тоест целта и действията по достижението на
тази цел (процес, който ние условно обозначихме с «малък поток») съответства на Замисъла на
Бога, което съответства на най-висшата оценка на качеството на управление в тази малка «тръба».
На рисунката с различни стрелки са показани направленията на потоците в различните «тръби».
От това може да се определи какъв поток съответства на потока в Най-голямата тръба, кой се е
отклонили на каква величина се е отклонил.
И тук е важно да забележите и да помните за това,че то в пълна мера ще ви стане понятно след
запознаването ви с егрегорите. Можете така да считате, че вие, намирайки се в своя малък «поток» (в
своята «тръба») сравнявате своето течение-движение-управление не с потока в Най-голямата тръба, a
с потока в тази «тръба», която е по-важна и която «обхваща» вашата тръба. И след такова сравнение
ще се окаже, че направленията на потоците съвпадат. Вие ще се радвате, че вървите по «верния път»,
че качеството на вашето управление е отлично! Обаче, направлението на потока на тази «тръба», в
 277

която се намира вашата «тръба», не във всичко съвпада с направлението на потока в Най-голямата
тръба. Тоест в действителност вие сте се отклонили от нужното направление, вие неверно сте
избрали целта, вие «рано се радвате», защото ще стигнете не там, където трябва, защото вашия път
не съответства на Замисъла на Бога по отношение на Вас.
На рисунка 12-48 е видно, че може да се движите по «тръбата» въобще в противоположната
страна на този Път, който указва Бог. В този случай е само въпрос на време, когато под мощния
напор на Най-голямата тръба вие ще бъдете «сметени». Против Бог да се върви е безполезно!
Сега у вас възниква въпроса: «А как да определим съответствието на направлението на нашата
стрелка с направлението на Стрелката на Бог?» Ние току що разгледахме това! Спомняйте си а)
«чувство за мера», б) «вероятностни предопределенности» и в) «устойчивост по предсказуемост».
При това в основата на тези три слагаеми наложете типовете строеж на психиката, отчитайки към
какви цели могат да бъдатнасочени усилията на ръководителя или просто човека:
- с животнски строеж на психиката;
- с типа строеж на зомби-биоробота;
- с демонически строеж на психиката;
- с човешки строеж на психиката.
С «опущения» в нашия случай всичко е ясно. Сега «сложете всичко това заедно» и вие ще
получите метода засубективното получаване на обективна «оценка на качеството на управле-
ние». И този метод е приемлив не само за определяне лично на вашето качество науправление. Този
методможе да се ползваза получаване на оценка на качеството на управление навсеки процес,
осъществяван в човешкото общество навсяко йерархическоравнище на управление.
От изложената позиция следва да се разглеждат такива категории като «нравственност» и
«безнравственност».
Нравственност, нрави се, нрав – словата са еднокоренни. Какво трябва да ви се нрави в
поведението, в действията и в мислите на другите хора? В идеалния случай трябва да ви се нрави
всичко това, което съвпада със Замисъла на Бог (за вярващите) или съз Законите на Природата (за
атеистите). Нравственността е високо съвпадение на мислите и действията на човека със
Замисъла на Бог (за «вярващите») или със Законите на Природата (за «невярващите»).
Тогава безнравственно ще бъде всичко това, което не съвпада със Замисъла на Бог, със
Законите на Природата. Безнравственна ще бъде и такава позиция на ръководителите на различно
ниво, в която е видна явна неопределеност на техните цели на управление на някакъв процес, обект
на управление (страна, например). Замислете се тук, уважаеми читатели, над това, строителството на
какво общество се провежда сега в Русия?
Такова «съвпадение» и «несвпадение» на мислите и действията на човека с Мислите на Бога
(Законите на Природата) може да се определи само на базата на всичко това, което беше изложено
горе, и на първо място на базата на разбиране на «устойчивостта по предсказуемост».

18. ТАЙНАТА НА ЗАКЛЮЧЕНАТА/ЗАМКНУТАТАСИСТЕМА

«По-лесно е да държиш вожи, отколкоторъчки за уравление»

(Кузма Прутков)
В «Голяма съветска енциклопедия» издание 3 том.9 стр. 325 се дава такова
определение:«Заключена система на управление, е система на управление, в която управляващото
въздействие се формира във функцията на отклонение от значенияето на управляемата величина
от нужния закон за нейното изменение». Такова определение предполага съществуването в
«субекта» на управление (в техниката това е някаква «система на управление») на «пряки и обратни
връзки» само с «обекта» на управление. Влиянието на «средата» на всичко това и влиянието на
«всичко това» на «средата» в такова определение в ГСЕ не се разглежда.
В ДОТУ взаимовлиянието на «средата» и «всичко това» (субекта и обекта) е отчетено в
определението:
Заключена система – това е обект на управление, находящ се в среда, и системата му на
управление (субекта), свързани един с друг с вериги за пряка и обратна връзка. Забележка:
 278

Не трябва да се бърка определението за «заключена система», което се дава от гледна точка на

управлението, с определението, което се използва в съвременната физика. От гледна точка на
физиката «заключена система» – това е такава система, която е неспособна към обмяна на енергия с
други системи и нейната собственна енергия се съхранява количественно. Такава система във
физиката противостои на «откритата система», която обменя потоциенергия с обкръжаващата среда.
И реално всички «системи» в Космоса и на Земята се явяват «открити системи». «Заключена
система» – това е само абстракция на теоретическата физика. Реално в Мирозданието и на Земята
«заключени системи» няма! Просто използването на понятието «заключена система» позволява
приблизително да се опише течението на произходящите в нея процеси с множество оговороки.
(Край на забележката). Пример за заключена система се явява автомобила с водителя. См. на рис. 12-
49а.

При това слева да сеотчете, че в самия автомобилсъщо има контури на пряки и обратнивръзки
между «обектите» и «субектите» («системите на управление»). Това е горивната система, системата
за охлаждане на двигателя и т.н. И в човекасъщо иматакива «вътрешни» «контури на управление».
Това е сърдечно-съдовата система, нервната система, дихателната система и т.н.
Отчитането на «средата» позволява най-точнои правилно да се оценява поведението нацялата
системакато цяло. В това, именно, и се заключава принципната разлика в определението за това,
което се разбира под «замкнутасистема».
Следва да се знае занякои «нюанси». Трябва да се умее да се различават замкнутите системи:
- слокална система за управление;
- с нелокална система за управление.
«Локализация» (лат. Localis «местен», Locus «място») – 1. Местоположение, помещаване.
2. Изявяване на местоположението. 3. Ограничение на нещос някакви предели. «Локализиран» –
поместен в определено място. «Локализирам» – ограничавам териториално.
В локализирана система на управление може да се отдели субекта («системата») на управление.
У водителя (неговата алгоритмика на психиката) – това е «система за управление» («субект»).
В нелокализираната система на управление е невозможно да се направи такова «отделяне».
Примери за такъв самоуправляващ се обекта с нелокализирана система на управление се явява
тоалетнотоказанче с поплавък за регулаторно ниво на водата. Къде виждате тук«субекта»
(«системата») на управление? В този случай самия «обект» на управление се явява и «субект»
(«система») на управление!
Разликата между локализираната и нелокализираната системи е в това, че акоот локализираната
системамахнем «субекта» («системата») на управление, то цялата структура общо, тоест обекта на
 279

управление, ще остане в изправно състояние. Водителяизлязъл от колата, но автомобила е готов да

продължи по-нанатък. Но акоизвадим макар и само един елемент от нелокализираната система, то тя
ставанегодна (пример: тоалетнотоказанче). Съпоставете това с бригада (колектив), в който бригадира
(ръководителя) не е освободен, а изпълнява определена работа, която вместо него никой не може да
изпълни. И ако бригадирасе разболее, какво ще стане?
Системата на управление на обекта (и локализираната, и нелокализираната система – разлика
няма) в съответствие с вектора на целта на основата на вектора на състоянието формира
управляващия сигнал така, че поведението на обекта да отговаря на зададената от вектора цел, а
вектора на грешката не излизаот зададените предели (см. рис. 12-49б).

Сега мисленно съвместете двете рисункизаедно. Можете даже да нарисувате такава схема. Вярно
е, че на нея ще има много елементи. И ако вие нарисуватетова сами, то на вас ще ви бъдепо-лесно да
възприемате тази цялостност, отколкото ако вие ще рзбирате на готовата схема.
И тогава ще е по-простода разберете строгото определение за това, че има «управление», в което
се заключва неговия «физически смисъл». На рисунката вие виждате схематично изложение на тази
словесна формула:
Управление – това е:
- единна упорядъчена съвкупност от разнокачественни действия;
- осъществими с елементите на замкнута система, тоест;
- йерархия на контурите в циркулация и преобразуване на информацията;
- в процеса на реализация на концепцията за управление (т.е. целева функция на управление
«ЦФУ»).
Управление – това е цялостна функция, доколкото изземането от нея на тези или
онезиетапиправи управлението невъзможно, тоест концепцията е неосъществима.
След това, уважаеми читатели, можете самостоятелно да поразмислите над това,какво ще стане,
ако някакви «етапи» на управлението бъдат отхвърлени, например, «етапите» на управление на
автомобила. А следтова помислете и за това, какво ще стане, ако някакви «етапи» и «елементи»
бъдат «отхвърлени» при управлението на страната.

Структура, реализираща управлението

Заключената система като цяло и нейните части – това е система на управление, всичко това
образува структура. Тази структура е:
- подчинена на вектора на целта (тоест структурата е обусловена, породена от вектора на целта);
- носи в себе сикакто концепцията на управлениев цялост, така и съставляващите тази концепция
целеви функции.
Структурататрябвада бъде такава, че тя да е всъстояние да обезпечаваизискваното качество на
управление. Това се достига с два фактора:
1. Архитектура на структурата.
2. Характеристики на елементите на структурата.
 280

Архитектура (лат. architectura) – 1. Зодчество (древна руска архитектура), изкуството за проек-

тиране на здания и съоръжения. 2. Художественни особенности на постройката.
Архитектор (гр. architekton «старши строител») – конструктор на съоръжение, зодчия.
Най-простичко да сипредставитекакво е това «архитектура на структура» можес пример, който
епознат и понятен за всички. Това е обичайна школа. В неяима директор, заместник, учители,
домакин, счетоводител, технички и т.н. И всичкотова – за това, да може децата да получават
образование. Ето това е «архитектура на структура». И най-лесно тя може да се преставис примера
на социалните структури, тоест в които действат люде.
Но има «архитектури на структури» в техническите системи, има такива структури и в
Мирозданието (ангели, архангели, архистратизи и т.н.)
Ние засега за простота на разбиранетоще се ограничим счовешките «архитектури».
Архитектура на структура, тоестнейната «конструкция», се заключава:
- в упорядъчността на всички елементи на структурата, тоест в тяхната организация и
взаимодействие между тях, в тяхнатайерархия;
- във функционалното натоварване на всичкитеѝ елементи, тоест «кой какво прави», у кого какви
сазадълженията.
Характеристикитена елементите на структуратаса:
- работоспособност на елементите;
- функционална пригодност на елементите.
Тоест това (което се отнася за хората) е «квалификационното» равнище на елементите (всички
заедно и всеки по отделно). Това значи, че всеки «елемент» е длъжен да знае иизпълнява своята
работа в интересите на цялата обща работа. И ако той не изпълнява, то за това, за да работи
системата,е необходимо неговата работа да я върши някой друг. Но тогава тозидруг можелошо (или
не напълно) да върши своята работа. При това в «архитектурата» трябва да се предвижда
необходимото резервиране. Някой заболял, но общата работа не трябва да страда. Тук може да се
дадът за пример много ситуации. Всичко това еелементарно. Все пак много съвременни
ръководители не отчитат тези неща.
Обезателно трябва да има съответствие в «архитектурата на структурата» и вектора на
целтана цялата заключена система.
Тоест всички задачи, коитоги има във вектора на целта, трябва да бъдатразпределени и възложени
на съответните изпълнители (на «елементите», от които епостроена «архитектурата на структурата»).
Очевидно е, че ако в построяването на структурата са допуснатигрешки, и тези грешки водятдо
несъответствие на структурата на този вектор на целта, заизпълнението на която тази структура
ебила построена,то това ще доведедо невъзможност при достигане на набелязаното (да се достигне
целта или да се поддържа необходимото качество на управление).
Такива и подобнигрешки в построяването на структурата могат да доведатдониска функционална
пригодност на всичкиелементи на структурата. Тоест, ако ръководителя е създал колектив
висококласни специалисти, но не е отчел в създаванетона структуратанещо необходимо, то
всичкитези висококласни специалисти ще «висят» заради това, че не са им обезпечили каквото им е
необходимо.
И наобратно. Може да създаде прекрасна «архитектура», но да набере такива «елементи»,
коитоса «хвани единия, удари другия», исамо «протъркваткреслата» на своите длъжности. В този
случай успех също няма да има.
Помещаването наелементите на структурата може да бъде:
1. На обекта на управление се намират всички елементи на структурата изцяло.
Пример: Екипажа на кораб, находящ се в океана и нямащ врзъка със своето командване.
Частен случай на таковапомещаване на елементи – това е дистанционното управление, при което
на обектана управлениеса поместени само изпълнителните елементи на структурата,за които не ѝ е
жал да ги изгуби или е невъзможно да ги запази. В техниката – това са роботи. Например,
безпилотния самолет-разузнавач. У глобализаторите – това еотбора политици, които са длъжни да
свършат в някаквастранаили революция, или преврат, или «перестройка» (т.е. да извършат
 281

«маневри»). От тази гледна точка погледнетесъдбите на някои нашиполитици и си направете

прогнози затехните съдби в бъдеще, правейки паралели с Пиночет, Милошевич и др.
2. Някои елементи на структурата са поместени извън обекта на управление.
Пример: пътнически самолет. Екипаж на самолета – това е само част от структурата, която
обезпечава полета, като обект на управление.Има още свързочници, метеоролози, навигация,
безопасност, служба за управление на полетите и т.н.

19. СУПЕРСИСТЕМИ И ТАЙНАТА НА АВТОСИНХРОНИЗАЦИЯ

«Ние размишляваме, докатосе управляваме.Самовластиетоот политическия порядъкстана

метод на нашето мислене.Произвола се преселиот Свода закони в нашия мозък».
(В.О.Ключевский)
Първично понятие за суперсистеми

На рисунка 12-50 е изобразен фрагмент на суперсистема.

В този фрагмент са изобразенисамо няколко елемента, а в суперсистемата може да имадоста
много елементи. Тоест суперсистемата се състоиот множество елементи. При това:

1. Всички елементи на суперсистемата са аналогичниедин с друг (т.е. приличатедин на друг).

На схемета – Э1, Э2, ЭЗ и т.н.
2. Всекиот елементите е способен да запомни проходящатапрез него информация във
вероятностен образ. На схемата «П» – означва «памет» на елемента. «Вероятностен образ»
означава, ченякакъв елементще запомни всичко, което му е предал друг елемент, на всичките 100%.
Но може да бъде и така, ченякой елемент да запомни нещо, а нещо да не запомни, или въобще нищо
да не запомни.
3. Всекиот елементите е способен да предаватази получена информация на другите
елементи, и също с вероятностен образ. Тоест, някой предава всичко напълноточно, а някой предава
«приблизително», а може и въобще да не предава.
От п.2 и п.3 следва, че между всички елементи протичат процеси на пряко и обратно отразяване
(вгледайте се в стрелките между елементите).
4. Поведението на всички елементи се определя от тяхното вътрешно информационно
състояние. Мисля, чена читателитетоватрябва да им е понятно. «Информационното състояние» се
предполага и от обема на информация в паметта на елемента, и съдържанието натази информация, и
взаимовръзката между негои всички информационни блокове, и др.
5. Всичкиелементи са самоуправляеми на основата на информацията, съхраняваща се в
тяхната памет. Тоест каквото е заложено в «елемента», то това и може да направи той.
Самоуправлението е обозначено на схемета като «СУ» със стрелка.
6. Всекиотелементите може да се управляваотвътре, доколкото всичкиелементи могат да
приемат информация в своята памет. Спомнете си най-общата схема науправление.
 282

7. Всеки елемент може да управлява другите елементи, доколкото всички елементи могат да
отдават информация от своята памет на другите елементи.
Всичкитези пунктовеот 1 до 7 в съвкупност дават определение за това, което се нарича
суперсистема. В превод от английски «суперсистема» означава «свръхсистема», «голяма система».
Този термин се използваза сложни изчислителни комплекси, използвани за управление нанякакви
сложни системи или процеси. Например, за управление на космически апарати или за управление на
процесите на подготовказаизстрелване и пускане на ракети с космическо назначение и космически
апарати, установени на ракетата.
Но, както видимо читателите са забелязали, към суперсистема може да се отнесе и човешкото
общество (както човечеството в цяло, так и някаква част от човечеството – населенито на някаква
страна, някаква нация, населениетона област, град, членовете нанякаква партия и т.н.) И
действително, всеки човек е «елемент», който обладава «памет», на основата на която се
«самоуправлява». Чеовек предава информация на други хора, тоест «управлява» други хора. Човек
приема информация от други хора, тоест този човек го «управляват»«други».
Затова всички известни положения, използваеми при описаниена работата в «техническите»
суперсистеми може да сеизползват и за описание и разбиране на работата в «човешките»
суперсистеми. Занапред всичко, което е свързано със суперсистемите, ние ще го разглеждаме
предвид натях, към «човешките» суперсистеми.
Подробно за процесите, протичащи в суперсистемите, реч ще тръгне в отделен раздел. А засега
ще разгледаме само един,но много важенпроцес.

Суперсистема и безструктурно управление

Малко по-рано ние вече разгледахме трите способа на управление (структурен, безструктурнен,
комбиниран). Спомняйте си за «тайната на голия крал», за слуховете, за които ставаше дума по-рано.
Сега ще се върнем към безструктурния способ на управление, но вече с по-дълбоко ниво на
разбиране.
Какво става в суперсистемата, когато един или няколко «елемента» узнаят «нещо новинко»? Те
започват това «нещо новинко» да го предават на другите елементи,те на трети и т.н. Но отчетете, че
предаването върви във «вероятностенвид». Тази нова информация, попадайки в паметта на
«елементите», изменя в определеленвид информационното състояние на елементите, което така или
иначе води до изменение в поведението на елементите (спомняйте си триединството: материя –
информация – мера). В края на крайщата, всички «елементи» на суперсистемата започват да
седържат малко по-иначе, отколкото те са се държали до получаване на «новинката» информация.
Тоест изменило се е информационното състояние на цялата суперсистема, тоест цялото общество (в
града, в областта, в страната, у нацията, у цялото човечество).
По научному всичко вишеказано звучи така. Циркулационното (тоест всичи без изключения
елементи) разпространение на информация, подчинено на някакви определенипо-рано
статистически характеристики,носи в себе сивероятностна предопределенност на изменение на
информационното състояние на паметта на елементите в суперсистемата,което на свой ред
водидо изменение на статистическите характеристики на тяхното самоуправление.
Което и се е предвиждало да достигне тази специално подготвена информация, която са
«хвърлили» в суперсистемата.
От тук следва, че ако вие искатенещо да измените в поведението на обществото (в
суперсистемата), то отначалотрябва да създадете съответстваща информация, която би могла да
«обърне умовете на хората» в нужната вам посока. След това трябва да «хвърлите» тази инфор-
мацияна всички «елементи» веднага (радио, телевизия) или някаква част (а по-натам «само ще си
тръгне»). По-нататък всичко зависи от качеството на подготвената информация и скоростта на
нейноторазпространение сред «елементите» на суперсистемата.
По научному всичко това звучи така.
Ако разпространението на информация и нейните последствия обладават устойчива
предсказуемост в статистически смисъл (т.е. поражда предсказуема статистика на явлението), ТО е
 283

възможно безструктурно управлениена това множество елементи и неговото безструктурно

самоуправление.ТОГАВАима вероятност (от 0 до 1), за циркулярно безадресно преминаване по
елементите на суперсистемата на някакъв специален модул информация (например КОБа), който ще
доведе до това, чеелементите на суперсистемата на основата на самоуправлениеще се организират в
една структура (или няколко), ориентирана на съответстващия специален модул информация за
вектора на целта за напълно приемлив интервал от време, а вектора на грешката във възникналия нов
процес на управление няма да излизаот допустимите предели.В такъв вид, при безструктурното
управление множеството подобни елементи на вероятностната предопределенност пораждат от себе
си заключени системи, отговарящи за:
- зададения вектор на целта;
- множеството допустими вектори на грешки.
В тази словесна формула в качеството на примервече бе указан такъв нов за суперсистемата
модул информация –това е КОБа. Може да обсъждамеза качеството и ефективността на усвоение на
самата информация в КОБа, за «приемливия интервал от време», за «вектора на грешката», но не
трябва да има съмнение, че този «процес етръгнал». Що се касае до «качеството», «ефективността»,
«скоростта», «вектора на грешката», то това зависи от всички нас, от нашата (на всички «елементи» в
суперсистемата) работа, и от умението ни да осъществяваме «коректировка» на целта и методите за
нейното достижение.

Структурен и безструктурнен способ за управление в суперсистемите

Структурния способ ние вече го разгледахме. Ще отбележим важните особенности:

1. Структуратаотелементи на суперсистема се създавапреди началото на управление.
2. Архитектурата на структурата и елементната база не се изменя.
3. Информацията на управление се разпространява адресно по елементи.
Безструктурен способ.Структуратасе формира не директивно-адресно преди началото на уп-
равление. Структурата:
- възниква вероятностно-предопределено;
- в хода на процеса на управление;
- на основата на приимущественно безадресно циркулационно разпространение на информация.
За пример може да се разгледа внедрението на лъжехристиянството в Русия. Отначало имало
«хвърляне» на информация, която осъществявали емисарите от Византия, а вече след това се
формирали «църковни приходи», «общини», «братства» и т.н.
При такова формиране на структура множеството елементи (в които протича управление) сами се
явяват:
- и заключена система, архитектурата на която се изменя в хода на процеса на управление, (при
това елементите стават йерархически упорядъчени); и среда, която поражда сама в себе си
структури в процеса на самоуправление.
Безструктурно управление – това е:
- управление със статистическите характеристики на масовите явления;
- на основата на господстващи над множеството елементи вероятностни
предопределеленности:
 съхранение;
 разпространение;
 переработка на информацията.
Ярък пример за безструктурно управление, това е автобус без кондуктор с касичка. Помните ли, в
целия СССР имаше такива автобуси със стойност на пътуването 5 копейки. Цели на управление:
- взимане на заплащане за пътуването;
- разпространение на билети;
- оповестяване на спирките.
Всичко това се поставяще на плещите на пътниците.
Концепция на управление:
 284

- приемане напари, тяхната размяна, отдаване идаване;

- връчването на билети;
- контрол за това, да няма зайци/гратисчии без билет;
- консултация на пътниците за спирките.
Всичко това правеше цялата съвкупност пътници.
При структурния способ на управления всикчо казано горего прави кондуктора. Макар и един, но
това е «структура».
С този пример може да се поясни и това, какво е това «субективизъм» в оценката на качеството на
управление (за каквото ставаше дума по-рано). Субективизма тук е в това, от каква позиция се гледа
на този процес:
- от позиция на автостопанството;
- от позиция на града;
- от позиция на държавата.
Ако вие искате, максимум пътници да пътуват с билети и да няма грешки със спирките, то с
кондуктор е по-добре.
Ако вас ви интересува доходана автостопанството, то в случая, когато от икономия на заплатата
на съкратения кондуктор се компенсират загубите за сметка на «зайците», то по-добър е принципа на
самообслужване без кондуктор.
Ако вие на всичко това гледате от позицията на държавник, стопанин на страната, то да се
печатат и разпространяват билети е:
- вредназагуба на природни ресурси;
- хартия за билет, който се изхвърля и замърсява околната среда;
- за производството на билети сегуби работно време, гори, енергия;
- трябва да се плаща заплата на контрольорите.
Ако направите пътуването безплатно, а заплатата на работниците в автостопанството се
осъществява за сметка на специален раздел в бюджета, формиран за сметка на съответните налози,
то всички «проблеми» отпадат. Но това вече ще бъде друга концепция на жизнеустройство.

Автосинхронизация

В масовите явления, протичащи в природата на най-различни нива на нейната йерархия (от

«микро» до «макро» процесите), достатъчно често се среща явлението на съвпадение на фазите на
тъждественни процеси, които протичат у множество сходни елементи едновременно.
Това например са такива явления:
- когерентност (взаимосвързаност) на излъчванена светлина от атомите в лазера;
- синхронни проблясвания на множество светулки на поляна;
- синхронно отклонение във водатана стадо малки рибки от опасност;
- синхронно гребане на екип гребци на многовеслова лодка(байдарка) без никакви сигнализа
тази синхронност;
- групови танци (ансамбъл).
Такива явления по-натам ние ще ги наричаме «автосинхронизация». Автосинхронизацията доста
често се проявява в процесите на безструктурно управление. Но и самото безструктурно управление
може да се основава и строи на използването на автосинхронизация. За запуска и осъществяване на
процеса на автосинхронизация е необходимо:
- множеството елементи да обладават (макар и отчасти) идентични (подобни) информациони
състояния;
- да се намират в условия, коитодопускат информациония обмен между елементите (макар и
безадресен, циркулционен);
- бързодействието на тези елементи по реакцията им на протичане на информацияпрез тях (с
тяхна помощ) да е достатъчно високо.
 285

Пример заизпълнение на тези 3 пункта се явява всяка зрителна зала в театър, дворец, стадион. В
залата има хиляди хора. Излиза на трибуната някакъв «авторитет». Говори откровенни глупости. Но
накрая на неговата «реч» «агитка» от няколко човека започва да пляска в определен ритъм: «Та, та,
та-та-та …». И ето вече хиляди хора започват в този момент също да пляскат с длани. «Пляскане с
ръце» – 1 бит информация (най-малката единица за измерение на информация):«1» или «О»; «да»
или «не»).
Ако този «механизъм» е понятен, то какво ни пречи да усложним ситуацията, щом вече е ясен
принципа.
1. Създавамепо-сложен (от 1 бит) информационен модул, който носи значително по-голяма по обем
информация. Може да секаже специално създадена информация. Например КОБ.
2. «Генератора» на автосинхронизацията активизира протичането на информация в суперсистемата.
3. Тогава при наличие на някаква управляваща структура, обладаваща Пълната Функция на
Управления (ПФУ), може безструктурно да се управлява това, което не могат да управляват
изпълнителните органи на друга структура (например държавата)!
В човешкото общество, като суперсистема, възможността за автосинхронизация – това е един вид
«роял в храстите», който може «неочаквано» за тези, които не знаят затози механизъм, да изпълнява
лоши, гадни «пиеси»:
- «рязко» падане на курса на валутата;
- солна треска;
- президентски избори;
- гражданска война;
- и много други.
И не е обезателно «рояла» да стои «в храстите». Ако в обществото (в суперсистемата)
практически никой не разбира механизма на автосинхронизация и другите основи на ДОТУ, то
«рояла» може да изпълнява «пиеси» по радиото, по телевизията, от страниците на вестниците и т.н.
Именно такива «пиеси» и изпълняват по поръчка на световното здакулисиена цялатанаша страна
политолози, социолози, журналисти, водещи на телевизионни предавания. А и нашия «елит» също се
научи на това-онова. Ето и се издевателстват, гаврят се с нашия народ враговете на Русия както
външни, така и вътрешни.
Техните «пиеси» са лоши, гадни, безчовечни. А и «рояла» те не го крият.
А какво, ако «пиеста» е добра, нравственна, а и «рояла» стои на открито пред цялото ощество?
Тогава тазидобра «пиеса» (информационен модул) ще е насочен към достижение на добри цели:
- образованието достъпно за всички и безплатно;
- труда на хората достатъчно заплатен;
- цените на стоките се снижават и т.н.
Такъв «информационен модул» се явява КОБа и програмата на КПЕ. А сега погледнета на
рисунка 12-54.
 286

Има на Земното кълбо страна Русия. КОБа беше създадена в С-Петербург. По-нататък
информационния модул КОБа беше разнесена по цялата страна, създавайки в много региони «точки
на растеж» – генератори на автосинхронизация. Беше създадена структура – КПЕ. Беше създаден
«задаващ генератор» – щаба на КПЕ в Москва.Тоест беше създадена цялостна структура, обладаваща
ПФУ. И «процесатръгна …».
Освен това. Информационното проникновение на КОБа стана във всички републики на СССР и
много старни по света. Делото е само в подобрение на нашата работа и в умножение на
информационното въздействие. И тогава много скоро не само в Русия, но и в целия свят ще «пляскат
с ръце» в ритъма на КОБа и програмата на КПЕ.
Много добре илюстририра механизма на работа на автосинхронизация детската песничка за
светулката.
ФЕНЕРИ НА ЛЮБОВТА
(Д.К. Полторацкий)
В каком это, не помню, году,
Но появился вдруг светлячок!
Повесил свой фонарь на бочок
И засиял в заветном саду!
А рядом в полутёмной траве
Сидел один печальный жучок,
Фонарик на его голове
Зажёг весёлый тот светлячок!
Фонарики! Фонарики Любви!
Горят на Земле там и тут!
Фонарики! Фонарики Любви!
Они в каждом сердце живут!
И дальше полетел светлячок,
Ночные озаряя цветы!
Сияя от его доброты,
В траве сидел весёлый жучок!
Купаясь в этом счастье своём,
Зажёг он у друзей огоньки
 287

И засияли добрым огнём

По всей Земле Любви маяки!
Фонарики! Фонарики Любви!
Горят на Земле там и тут!
Фонарики! Фонарики Любви!
Они в каждом сердце живут!
В каком это, не помню, году,
Но появился вдруг светлячок!
Повесил свой фонарь на бочок
И засиял в ЗАВЕТном саду!
«Ефектана Висоцки»

Пример за успешна реализация на своите замисли се явява революцията в Иран под

ръководството на имама Хомейни. Самия Хомейни е живял във Франция и своте проповеди е
записвал на магнетофон. Магнитните ленти с неговите проповеди се копирали и разпространявали
сред населението на Иран. «Забранения плод е най-сладък». Така подмолно «идеята овладявала
масите» и «съзрявал плода». В края на краищата в резултат останало само «да се откъсне плода».
Нещо подобноставало в Русия с творчеството на В. С. Висоцки. Дълги години него не го
показваха по телевизията, и премълчаваше съветското радио. Но магнитните ленти с неговите песни
слушашецялата страна. «Забранения плод е най-сладък». Аз назвах тозипроцес «ефекта на Висоци».
Нещо подобно става и сега с КОБа и КПЕ. Нас ни премълчават. И това на нас ни е «под ръка»,
нали «забранения плод е най-сладък». Книгите, вестниците, дисковете с лекции се разпространяват
по цялата страна и задграница. Идеята постепенно овладява масите. Действа «ефекта на Висоцки». И
колкото по-бързо се разпространява информацията, толкова по-бързо ще «озрее плода». КОБа е
обречена на Победа, на овладяване умовете нахората, на своето претворение в живота в мащабите на
цялото човечество. Режима на автосинхронизация е стартиран и него вече не може да го спреш. Да го
забавиш може, но да го спреш е невъзможно.

20. СХЕМИ НА УПРАВЛЕНИЕ

«Великоруса често двойно мисли,

товаизглежда като двоедушие - нали.
Той винаги към права цел върви,
върви, оглеждайки се настрани,
затуй походкатамунам изглежда
колебаеща се уклончиво.
Но с глава неще разбиеш ти стената,
и само враните летат направо».
(В.О. Ключевский)
В пределно обобщение може да има само три схеми на управление:
1. Схема на програмно управление.
2. Схема на програмно-адаптивното управление.
3. Схема на предиктор-коректор (предуказател-поправчик).
Всичките три схеми ние ще ги разглеждаме и сравняваме помежду им от две изходни положения:
- С отичтане на задействането в разглежданите схеми на управление на всички основни
елементи в общата схема на управление (обект, субект, среда, пряки и обратни връзки,
резултат);
- С отчитане присъствието в схемите на управление на информация:
 за миналото състояние на системата;
 за текущото състояние на системата;
 288

 за бъдещето състояние на системата.

На рисунката този отчет е отразен в известната вече на читателите буква «Ж».

Схема на програмното управление

На рисунка 12-55 вие виждате такава схема. Тя напомня обща схема на управление. Но, както вие
виждате, в тази схема:
- не се отчита влиянието на средата;
- не се отчита нитоминалото състояние на системата, нито настоящето състояние и нямаотчет
на възможното бъдещо състояние;
- няма обратнивръзки. Тоест резултата от поведението на обекта на управление не се отчита.
Как тогава работи такава система? Много е удобно да разглеждаме такава схема с примера за
проста ракета, полета на която е изобразен на рисунката. В ракетатаоще преди полета се складира
програма, в която е записано кога и как ракетата е длъжна да «завива» към целта, как трябва да
работят двигателите … и всичко. Ако някой помни репортажите от космодрума «Байконур», то там
един от докладите звучеше така: «Протяжка включена». Това означаваше, че е включен
лентопротяжния (лентопълнителния) механизъм с фотопланка, на която е била записана информация
за полета: колко секунди ракетататрябва да летиправо нагоре, когатя трябва да започнеда «завива»
към целта, как трябва дапремине този «завой», кога ракетататрябва даизключи двигателите, на коя
секунда от полета тя трябва да «отблъсне» от себ си «главната част» (спътник или ядренна бомба).
И ето представете си. Излетяла такава ракета, програмата работи, но … вятър подухнал и ракетата
я отнесло малко в страни. Но тя «не чува» това. Тягата на двигателите намаляла, но ракетата «не
чува» това, а значи е започнала да «изостава» от набелязаната траектория.
 289

В резултат на «пречките», които действат на ракетата както отвън (вятър, дъжд, сняг), така и
отвътре (качество на горивото, процеса на изгаряне, което влияе на тягата, вибрациите – «тресения»
на корпуса на ракетата и много друго), ракетата се отклонила от програмата, и като следствие, не
попаднала точно в целта. Добре още, ако отклонението е малко. А ако «пречките» са били по-силни,
то може да се каже, че напразно са истрелвали такава ракета. Доста по-големи се оказали «пречките»
до целта.
Аналог на такова управление не в техниката, а в обществото на хората, се явява стриктното
планово директивно-адресно управление. Плана – на всяка цена! «Всички да сеят кукуруз!» (Н.С.
Хрушчов). Трябва, не трябва, време, невреме и т.н. – «даваш план!» и край. «Нашата цел –
комунизъм!» И всички вървели към набелязанта цел без да отчитат това, което ставало в обществото.
В резултат «не попаднали в целта», а се изгубили така здраво, че станало даже не смешно, а им се
доплакало:
Всички стремихмесе към комунизма,
Да му видим красотата!
Десетки години лизахме му г..,
Оказа се, не е това …
(Народнашега отслед-хрушчовския период на «затъпяване» и началото на брежневския «застой»)
И сега много демократизаторски реформи, негледайки на разглаголстването на демокрацията,
плурализма, «конструктивния подход», «пазара» и много други красиви слова, тези «реформи» се
осъществяват също така дървосекачески и «волнически», както и при Хрушчов. Тоест по схемата на
програмното управление. Ще подведем края. В схемата на програмното управление:
1. Във външните обратнивръзки отсътства информация за състоянието на:
- външна среда;
- обекта на управление в системата за управление не се използва.
2. Управляващия сигнал има функция за време (т.е. това естриктен «програмник», както на ракетата).
Това може да бъде информация, постъпваща по каналите за вътрешна обратна връзка в системата на
управление. За човешките системи «система на управление» – това означава «министерство»,
«правителство», «администрация на президента». Или всичко това в мащаба на региона или града.
3. Отчет за влиянието на поведението на обекта върху всички смущаващи въздействия се произвежда
на стадия на проектиране и създаване на:
- обекта;
- неговите системи за управление;
- програми за управление.
И ако конструктора не е отчел нещо на този етап, а ракета е полетяла, то «провала» е обезпечен.
Същото се отнася и занашите «реформи», които устойчиво и всички без изключение завършват и
до сега с крах. «Може да не летим натам?». Време е «реформаторите-демократизатори» да се
замислят за това. При това, отдавна е време.
4. Нивото на максималното възможно качество на управление зависи (по научному «явява се
функция») от степента на съответствие на програмата с реалните условия на нейната реализация.
Тоест ако «конструктора» (управленеца) е отчел всички възможни въздействия и правилно е оценил
тяхната «мощност» и време, то «полета е нормален», в целта ще попадне почти точно. А ако
«конструктора» (управленеца) е отчел не всички, или е отчел, но невярно е оценил «мощността» на
някаквосмущаващо въздействие, то резултата е «провал».
5. Прямота на поведение отсъства. Това е очевидно, доколкото «всичко е строго по програма» («в
съответствие с указанията на партията и правителството»).

Схема на програмно-адаптивното управление

Погледнете на самата схема и на рисунка 12-56.

 290

На схемата са известни за нас елементи. А на рисунката е изобразена ракета, която трябва да

«свали» вражеския разузнавателен спътник, който се върти около Земята и фотографира всички
наши военни обекти.
Какво виждаме ние в схемата на програмно-адаптивното управление:
1. Външни обратни връзки има.
Тоест системата за управление на ракетата оценява резултата на полета на ракетата и дава сигнал
заотстранение на възникващигрешки при полета.
2. Отчита се въздействието на средата на полета на ракетата.
3. Управляващия сигнал изхожда непосредственно от «програмника».
Тоест всичко е, както и в първата схема. Но при това на управляващия сигнал от програмника се
«натрупва» и втори управляващ сигнал, който отчита смущенията, действащи на ракетата.
4. Отчита се текущото състояние на полета на ракетата («настояще» – «Н» в буквата «Ж»).
От това следва, че управляващия сигнал зависи не само от програмата, но и от реалните
параметри на полета: т.е. и от «външната среда», и от «вътрешните» параметри на ракетата.
Информацията за тях постъпваза обработка и изпълнение по веригите на външните и вътрешните
обратни връзки.
 291

5. Тоест от т. 4 следа, че реакцията на системата на смущение до някаква степен е пряма.

6. Доколкото се отчита не само текущото състояние на поведението на ракетата в полет
(«настояще» – «Н» в буквата «Ж»), но се отчита и «М» – «миналото» поведение на всички параметри
на ракетата, то това същественно повишава устойчивостта на процеса на полета.
7. В такъв вид, качеството на управление по такава схема е значително по-високо, отколкото по
схемата на програмното управление.
Но и то може окаже недостатъчно. И ето защо.
8. Системата за управление на ракетата («субекта»), «забелязвайки» отклонения на ракетата от
набелязаната траектория, незабавно «взима мерки» за това, дая върне на нужния курс. Ракетата
започва да се връща назад, на зададената траектория. Но доколкото ракетата емного тежка и много
инерционна, то за да достигне правилното положение на нужната траектория, тя не може веднага да
се спре и «застине» на тази траектория, тя се движи по инерциямалко по-далеч от там, където е
трябвало да се установи. Тоест нея я «занася».
Системата за управление «забелязва» това възникнало «отклонение» («занасяне») и отново
започва да връща ракетата на нужния курс. И отново за сметка на инерцията ракетата «прескача»
нужната точка на траекторията.
Ето така, колебаейки се около зададената траектория, ракетата се движи на «зиг-загове». Тоест
реално ракетата лети не строго по траекторията, а непрестанно «прескачайки» от неяту в ляво, ту в
дясно, ту нагоре, ту надолу… Тоест всяка такава система се държи като колебателна система.
9. Освен това, за сметка наоще много «тънки» нюанси в системата на управлениестава
непрестанно натрупване на грешки – несъгласуване с разчетената траектория. В резултат на това,
както казва Яшка-артилериста от кинофилма «Свадба в Малиновка»: «Бац, бац … и баш …». Летяла
нашата ракета, летяла, но спътника не свалила. Пропуснала.
Аналог на работата на такава схема в обществото отново се явява работата на нашите мъко-
реформатори, които се шматкат от една страна в друга, излизайки от границите на балансировъчния
режим. То бира, водка, табак – навсякъде и във всичко! И цели седмици! Към това глобализаторите
добавиха наркотици. Сега «реформаторите-демократизатори» се погрижиха за «събиране на народа».
Сега рекламата на бира – само нощем! Бира за децата – сега не трябва! А тевече са привикнали.
Същото е и с реформите на село. Отначало – «фермери – това звучи гордо». Сега, когато селото е
унищожено, него започнаха да го възраждат по пътя на «нац.проекта». А там мъже вече няма – само
старци.
Същото е и в армията… И навсякъде.
Обобщено, като у В. С. Висоцкий:
«Ту в градината недород,
Ту скота мре …
Ту на кофти място цирей забере …»
За такова положениена нещата е виновна не само схемата на програмно-адаптивното управление.
Адаптация (лат. adaptation «приспособяване») – приспособление, процес на приспособяване.
Опитите на реформаторите дасе «приспособят» към ситуацията без ясна дългосрочна стратегия за
управление на страната в условията на едновременното въздействие на «световното задкулисие»,
насочено към развал на Русия, по принцип не могат да доведът до успех.
Именно приспособяванетокъм ситуацията се счита от ръководството на Русия за главно
направление в работата. През февруари 2006 година беше проведена презентация на книгата на
някой си Алексей Чадаев от «обкръжението» на Путин. Названието на книгата е
«непросто»: «Путин. Неговата идеология». Значи, беше дадено «добре» на нейното издание. Но ето
каквочетем в тази книга: Доктрина – това е разгърнат метод. В качеството на метода тя не може
да указва целта, тя се явява способ за реагиране на ситуацията, създаване на нови направления за
движение».
Какво? Оказва се, че ръководителя на страната не е задължително да има цели за управление на
страната, достатъчно било само да «реагира на възникноването на ситуации»! Такова откровение
принадлежи разбира се не на Чадаев, а на Едуард Бернштейн (един от вождовете на немската социал-
демокрация 1850-1932): «Целта енищо, движението е всичко».
 292

Схема на предиктор-коректор (предуказател – поправчик)

На схема 12-57 е видна отличителната особенност на управление по принципа «предиктор-

коректор».

Тази отличителна особенност се заключава в това, че системата на управление отчита

прогнозитеза бъдещето. Веднага сиспомняйте, уважаеми читатели, всичко, което се казаза
прогнозирането, пророчеството, за чувството за мера, за матрицата-матрьошка-фуния, за
устойчивостта.
На рисунката вместо полета на ракетата е изобразен условно «полета на чевечеството на
планетата Земя» към набелязаната цел – «полета към Бог». Не в пряк, разбира се, смисъл, а в
смисъл на устремление към живот в съответствие с Божия Замисълпо отношение на човечеството,
като суперсистема, която Бог и е създал занякакви цели. Ние сме длъжнида разпознаем тези цели и
да строим живота в съответствие с тези цели. За да може вектора на грешкатада бъде минимален.
Спомняйте си всичко това, което беше разгледано в главата за глобалния еволюционен процес и за
глобалния исторически процес.
Управление в схема «предиктор-коректор»:
1. Построява се на основата на прогнозиране на поведението на системата, изхождайкиот
информацията за:
- миналото нейно поведение;
- текущото ѝ състояние;
- въздействието на средата.
За прогнозирането у нас по-рано беше достатъчно подробен разговор. Желаещите могат да се
върнат към него отново.
 293

2. Системата за управление реагира не само на вечеизвършеното отклонение от идеалния режим,

но на първо място реагира на тези «точки» от «горната част» на «буквата Ж» (тоест всички възможни
пътища за по-нататъшно развитие), които имат тенденцияза реализация.
3. Тоестот п.2 следва, че пряките и обратнитевръзки преминават («заключени») през
прогнозираното бъдеще.
4. Информацията заминалото се използваза намаляване (минимализация, свеждане до минимум)
на грешката, коятовсе пак с течение на времето може да се натрупваот допусканитегрешки в
прогнозирането на «това, на къде давървим», по «какъв път» да вървим от всички възможни пътища
в «горната част на буквата Ж».
5. Вектора на състоянието в тази схемае по-голям от вектора на състоянието в схемата на
програмно-адаптивното управление, доколкото освен «миналото» («М») и «настоящето» («Н») в него
влизат и параметрите (показатели, критерии) от «бъдещето» («Б»).
6. Такава схема обладавапрямо, нешаблонно управление. Това е обусловено на първо място от
необходимостта да се осъществява прогнозиране, а това е много разностранен процес и в същото
време – цялостен, който изисква творчески подход.
7. Качеството на управление туке най-високо, доколкото свежда до нула разликата (фазовото
действие) между:
- смущаващото въздействие и;
- управляващото въздействие.
Тоест още не успяло смущаващото въздействие да възникне, а то вече еотчетеноза напред! И
не трябва да се губят сили за шматкане «насам-натам» («колебания» както в схемата с програмно-
адаптивното управление), тоест за поправяне на грешките.
8. Тази схема позволява да се използват ресурсите на системата за повишение на запаса от
устойчивост на управление и повишение на производителността на систематапо отношение вектора
на целта (за това по-подробно, ще стане дума в раздела «за процесите, протичащи в
суперсистемите»). В две другипо-рано разгледани схеми тези ресурси се изразходват за одължаване
на отклонението от идеала (на шматкане «насам-натам»).
Схемата на работа, изобразена на рисунката, е пределно проста. Вие виждате 3 стъпки и 4 точки.
1-ва стъпка към 1-ва точка. Осъществява се прогноза за развитие на основание чувството за мера и
всичко това,което бе разгледано в раздела за прогнозирането.
Започва се движение към набелязаната цел (вектор на целта), към точка № 1.
Едновременно непрестанно се оценява състоянието на системата. И ако «нещоне е наред», то се
осъществява коректиране не само на методите и способите на достижение към целта, но се
осъществява и коректировка на самата цел. Тоестотново се прави прогноза (в т. 2)
2-ра стъпка. Започва се движение към коректираната цел, т.е. към точка №2. Отново се оценява
състоянието на цялата система и при изясняването на някакви недостатъци отново се осъществява
коректиране:
- или на методите за достижение на целта;
- или на коректирането на самата цел;
- или и едното, и другото заедно.
И така нататък. Вярно е,това се прави не дискретно (на части), а се прави непрекъснато.
Такава схема се използва както за много големи, така и за малки суперсистеми (фирма,
предприятие, отрасъл, град, област, страна, човечество).
Що се касае до Русия, то за информационната поддръжка на ръководството на страната е
необходимо да се създаде Прогнозно-Концептуален Център (ПКЦ), който бисе занимавал с
прогнозиране развитието на обстановката в страната и в света и би изработвал предложения по
коректиране на курса. Такъв ПКЦ ще замени куп всякакви «съветолози», «политолози»,
«стратегически центрове», «институти за глобални проблеми» и всички други подобнилайнояди. За
това, какъв трябва да бъде ПКЦ и за неговата работа – разговора е отделен.
Уж всичко е просто и понятно. Или не!
 294

Именно тук е корена на всички проблеми, беди и страдания на човечеството, доколкото именно
тук възникват възпросите «на къде да вървим?», «какъв е смисъла на живота на всеки човек и
човечествотокато цяло?».
След това следва въпроса, има ли Бог или няма Бог.
И ако «Бог има!», което признават много, то възниква въпроса «какъв бог действително е Бог?»
Тоест, има Бог, който го има. А има бог, койтовсъщност го няма.
От тук ние излизаме на религиозните вярвания и религиозните конфесии.
За мислещите и логически разсъждаващи хора трябва да е очевидно, че вече човечеството «в
своето развитие» е достигнало до глобален системен кризис, че човечеството е вървяло (а по-точно
са го водили) не където трябва!
Затова човечеството е достигналодо такъв рубеж, когато трябва да се признаят грешността на пътя
и за да се избегне глобалната катастрофа спешно да се пренасочи в нужната посока – да се застане на
пътя към Богодържавие.
Тоест това, което са учили и Христос («… да бъде Твоята волякакто на небето, така и на
земята»), и Мохамед («… Води ни по правия път, по пътя на тези, които Ти облагодетелства
…»,«… Вече ясно се отличиправия път от заблуждението. Който вярва в Аллаха, той се ехванал за
надеждна опора, за която няма съкрушения», «И нека бъде сред вас община, която призовава към
добро, призовава одобрено и удържа от неодобреното. Тези сащастливи»).

21. ТАЙНИТЕ НА ИНТЕЛЕКТА

«Не това, което мислите вие, е природата:

Не калъп, не бездушен лик —
В нея има душа, в неяима свобода,
В нея има любов, в нея има език».
(Ф.И. Тютчев)
Подход към разглеждането на интелекта

Интелект (лат. intellectus разбиране) – разум, разсъдак, способност начовека за абстрактно

мислене. Такова разбиранеза интелекта дават речниците начуждите думи. При това обиденото
съзнание на доста много хора е изгубило смисловото различие между словата «ум», «разум»,
«разсъдък», «съобразяване», «абстрактно мислене».
Хайде от позицията на всичко изложено горе да дадем точно определение:
Интелект – самоизменящ се и самонастройващ се алгоритъм, алгоритъм на избора и
преобразуването на информация, в резултатна действието на който възникват информационни
модули, по-рано неизвестни на дадения интелект и не постъпващи отвън в готов вид в него.
Сега да си спомним за триединството, за материя-информация-мера. Всеки алгоритъм е
някаква частна мера на Общовселенската Мера. Ще напомним, че алгоритъм – това е
последователност на действия или последователност на обработка на информация. Затова във всеки
алгоритъм става обработка на информация, тоест «протичат» някакви информационни потоци. И ако
потоците се увеличиват количественно и се изменят качественно, или ако се изменя
последователността на обработка на информацията, или се подобрява (нараства) тази обработка, или
протича всичко това заедно веднага, то това означава, чепо-рано съществуващия алгоритъм е станал
«по-добър», той е станал «по-точен», увеличил е ефективността, започнал е да отчита нещо ново и
т.н. На кратко казано, в по-рано съществуващия алгоритъм се е появило «нещо новичко». А от къде
това «нещо новичко» се е появило? Това «нещо новичко» алгоритъма е съумял да изработи сам в
самия себе си.
Ето тази способност да изработва в самия себе си «нещо новичко» и се нарича интелект.
От гледна точка на триединството интелект – това е процес на разширение на някаква частна
мера, което илюстрира рис. 12-58.
С пунктир на нея е отделена нова «пътечка» на алгоритъма, изработена от по-рано
съществуващите «пътечки» на алгоритъма за достижение на цел, изобразени с плътни линии.
 295

Сега ще свържем това с по-ранопреминатия материал, в частност с Пълната Функция на

Управление. Какво в ПФУ означава «опознаване факторите на средата», «формиране вектора на
целта», «разработка на концепция за управление»? Това означава, че някой едлъжен да прояви
творчество (да сътвори), тоест длъжен е даизработи «нещо новичко». От тук следва, че при
управление или самоуправление навсеки процес по ПФУ и в хода на реализация на
концепцията за управление интелекта е длъжен да присъства винаги!
В случай на загубана интелекта неизбежно става загуба на качеството на управление. Понякога не
самозагуба на качеството, но и загуба на управлението въобще.
От това следва да помислим за това, койот нашите предишни управници и днешни управленци
какъв интелекте обладавал или обладава. Това се касае и за ръководителите на различнинива (от
жълтите павета до самите покрайнини). При това следва да се помни и за това, че употребата на
спиртни напитки и цигари неизбежно привежда към разрушение на интелекта, в крайност – към
деградация на личността.Сега много важен момент.
В последните десетилетия с подаването от учените и фантастите не стихват разговоритеза
«изкуствен интелект». Какво е това, «изкуствен интелект»? Такава постановка на задачата неизбежно
привежда къмтърсене на отговори на два въпроса:
1. Интелект – общоприродно явление ли е? И ако «да», тогава човек е един от многото
интелекти, съществуващи в Мирозданието, в цялата безконечна Вселена.
2. Интелекта принадлежили само на человека? И ако «да», то тогава човек е уникален и никой
не е по-уменот него във Вселената.

Игра на рулетка в Монте-Карло

За да получим отговор на поставения въпрос, хайде умозрителнода разгледаменякакъвпроцес,

основан на знайни безинтелектуални елементи (без «мозъци» – тухли, талпи и т.н.).
Този процес се случва по «сурови» правила (по «суров алгоритъм»), които не искат участие на
интелект.
Този процес е организиран така, че да съвпада с процесите, протичащи в природата, акоискате, в
цялата Вселена. А в природата всичко е подчинено на йерархията на управление (спомняйте сив
самото начало ДОТУ). И при това тази йерархия на управление се реализира чрез вероятностните
предопределенности (спомняйте си буквата «Ж» и съответстващата тема в ДОТУ).
На такъв процес съответствуват различните статистически модели, използвани в съвременните
изследвания. Тези модели често включват в себе си «генератори на случайни числа».
«Генераторите», на свой ред, представляватпо себе си «жизнени случайности». Тоесттях може да ги
наречем «генератори на случайности», които са еднозначно непредсказуеми.
Един от тези «генератори на случайности» се явява «играта на рулетка». Много малко от вас
възможно са и играли на нея. Но абсолютното болшинство е видяло тази «игра» само по телевизора
или в някои кинофилми. Същността на играта. Има «чинийка» с оцифряване по окръжността. На
«чинийката» хвърляттопче, което се развърта по повърхността начинийката (способите да се завърти
топчето саразни). Този играч, който хвърлятопчето, назовава еднаот цифрите, които са нанесени на
 296

чинийката. И акотопчето по окончаниетона своето «въртене» по чинийката сеспре на назованата от

играча цифра, то играчапечелинякаква сума пари. Ако топчето сеспре на друга цифра, то
играчазагубва, и се разделя със зложените парички. Ето такъв «генератор на случайността» ще
използваме ние.
Сега да си представим картината, изобразена на рисунка 12-59.
Елементите на картинката са:
- зрителната зала на театъра, в която седят зрителите;
- сцената, на която отначалоняма никой;
- завесата, която през цялото време е закрита, и зрителите не виждат това, което става зад завесата;
- всичко, което е зад завесата;
- познатата ни рулетка;
- двама играчи, които играят на рулетка:
 1-ви играчнаиме «среда» (обкръжаваща);
 2-ри играч на име «система» (заклчючена).
 «системата» е свързана с лотариен барабан;
 «съдията» следи играта, контролира хода ѝ.

Преди да са започнали играта, ще отбележим една особенност на «рулетката». Тя се заключава в

това, че при достатъчно повечехвърляне на топчето (а колкотоповече, толкова по-точно се получава)
то пада на такава група числа, които се повтарятпо-често, отколкото тези числа, които не влизат в
тази група. Итака, започваме играта.
1-во действие. «Средата» върти рулетката и хвърлятопчето 2 пъти:
- 1-випът попадналото число установява продължителността времеза «Системата», за което
«системата» може да върти рулетката и хвърля топчето толкова пъти, колкототя успее да направи
това за «отделеното» на «средата» време. Например «средата» е хвърлила топчето и то се спира
нацифрата «2». Това значи, чев продължение на 2-ве минути «системата» може да върти рулетката и
да хврля топчето толова пъти, колкото иска;
- 2-рипът попадналото число означава хода на «средата», с който тяизлиза срещубъдещия ход на
«системата» (против числото, което ще се получиу «системата»).«средата» своите действия на първо
време еизпълнила.Сегаидва ред на «Системата».
2-ро действие. «Системата»:
- завърта рулетката за период от време, отреден за това от «средата».Всякопопаднало число «система»
записва на специално топче и ги събира. Когато отреденото время свършва, «системата»
оставятопчето с най-голямо число у себе си, а останалите топчета със записани числа хвърля в
лотарийния барабан. Тоест след много последователни «ходове» у «системата» в барабанаще се
натрупва «опита» от играта;
- «системата», имайки вечеедно топче с максимално число, взима второ топчеот лотарийния барабан;
- в резултат у «системата» остават 2 числа:
 максималнотоот цялото множествопопаднали в рулетката;
 297

 максималното от цялото множество (което се е образувало следнякакво време), попаднали при

работата с лотарийния барабан.И двете числа се записват на чисти топчета и се пускат в барабана
(т.е. отиват за «обогатяване на опита»).
- След това «системата» подхвърля монета и според нейното паданеизбира едноот попадналитедве
максимални числа, «добити» от «системата».Избора на числочрез монетата означава, че «и на
старицатаѝ се случват провали». Това е когато вместоврче известното правилно решениесе взима
грешно решение по неизяснени причини («така се е случило …»).
Въобще казано, монетата може и да не се хвърля. Но в този случай немного се «намалява
точността» на експеримента.
д) Избраното от «системата» едно число от двете максимални (или избраното чрез хвърлянето на
монета), е отговора на «системата» на хода на «средата». «Системата» печелинад «средата» в този
случай, когато нейното число е по-голямо или равно на числото, получено от «средата».
3-то действие. У «средата» в резултат се оказва:
- числото на «средата» (2-рототопче с число, което епопаднало на «средата»);
- ответното число на «системата».
На основание на тези числа и степените на технитесъответствияедно с друго (различието на
числата на «средата» и «системата») «съдята» им дава картончета:
- «средата» – по нейното «число» съответства на някакъв въпрос;
- «системата» – по различието на числата между «средата» и «системата» – отговаря на въпроса.
Ако разликата между числата е нулева, тоест и на «средата», и на «системата» рулетката еиздала
еднакви числа, то отговара на картончето у «системата» напълно съответства на въпроса на
картончето у «средата».При което разликата в числатаняма значение знака «+» или «-». Тоестняма
значение у кого числото е по-голямо или по-малко. Значение има величината на тазиразлика.Ако
разликата между числата е съвсем малка, то отговора на картончето, което е дал «съдията» на
«системата», макар и да съответства на въпроса на картончето, което «съдията» е дал на
«средата»,отговора не е съвсем пълен.
Ако величината на разликата еголяма, то отговора на картончето на «системата» съвършенно
не съответства на въпроса на картончето на «средата». Тоест отговора е неправилен.
По-нататък отнова става 1-во действие, след него 2-ро, след него 3-то. И това се повтаря много-
много пъти. След това, като у «средата» и «системата» са се натрупали достатъчно голямотесте
картончета, става 4-во действие.
4-то действие. «Средата» и «системата» иззад завесата излизат на сцената пред зрителната зала,
коятосъответно се явява интелектуална, тоест състои се от зрители, обладаващи интелект. «средата»
се представя за «професор». «системата» се представя за «ученик». Те разиграват сцена на «изпит».
«Професора-среда», вадейки в последователност получените от «съдията» картончета, задава
въпроси на «ученика-система».«Ученика-система» в отговор на това, гледайки в последователността
на получените от «съдията» картончета, зачита отговорите на задаваните от «средата-професор»
въпроси.
От въпрос на въпрос отговорите на «ученика» стават всепо-правилни, точни и пълни. Това ще се
случва заради това, че по мерата на натрупване на лотарийния барабан и неговия «стопанин» –
«системата» – топчетата (а тяхното количество в хода на играта ще се окаже у «системата» –
«стопанина» на барабана – доста повече, отколкото у «средата»), «опита» у «системата» от отговор
на отговорще нараства. А това, на свой ред, ще довежда до това, че възможнатазагуба, вероятно,
може да бъде компенсирана с печалба, извлеченаот лотарийния билет (а там лежи «голям опит»).
Тоест в чифтовете картончета «въпрос-отговор» правилните отговори стават всеповече и повечев
хода на «сцената на изпита».
Зрителите в залатавсичко това, което е станало зад завесата, не саго видели. Обладавайки
интелект, зрителите съдят за «ученика», като за обладавщ интелект, макар в същност зад завеста
могат да са билиталпата («среда») и тухлата («система»). Тоест безинтелектуални предмети (вещи,
елементи). И на сценатасъщоизлезлитези «елементи»: талпа и тухла. Но за зрителитетеизглеждат
интелектуалци. При това интелекта на «ученика» в хода на «изпита» за зрителите
 298

непрекъснатопораствал. И ако зрителите са имали възможностпреди «изпита» да погледнат зад

завесата, то те биха «ахнали от удивление», че талпатаи тухлата могат да придобият интелект.
Интелектуалността на «тухлата-ученик» може да се повиши:
1. Помествайки в лотарийиния барабан някакъв «начален капитал» (топчета с числа, гарантиращи
невозможността от катастрофална загуба).
2. Може да се изземе от играта «хвърлянето на монета». Тогава «системата» няма да греши и ще
избиранай-голямото от всички числа.
3. Може да се повиши бързодействието на рулетката и барабана, за да могат «тухла-система-
ученик» да извлекат по-голямо количество числа.
Всичко, което бе разказано горе – това е само един от възможните модели, който при поглед на
него отстрани, на протичащите в него информационни процеси, такъв модел изглежда с интелект.

«Игра на рулетка» във Вселената

Ще съпоставим току що разгледания процес на играна рулетка с процесите, протичащи в

Мирозданието. Тогава в Мирозданието участници в играта ще бъдат:
1. Рулетката – вероятностните предопределенности, които са подчинени на природните
процеси.
2. Попадащите в рулетката числа – частните мери, тоест кодовете обективна информация.
3. Съответствието на «въпрос-отговор» на картончетата – частния случай на общото
свойство заотразяване ная информацията от един фрагмент на Вселенатана друг и обратно от
него във външната среда.
Такова отражение протича в общата за всичкитези отражения Мера – Общовселенската Мера –
най-най-голямата Матрица-Фуния. Тук трябва да се разбере,че за разлика от казиното в Монте-
Карло, в Мирозданието се разиграват колосални обеми информация. Тези колосални обеми
информация се съдържат в Общовселенската Мера, която се явява йерархически упорядъчена. И тази
йерархия се състоиот множествонива (спомняйте си Матрицата-Матрёшка). И процесите на
отразяване, произходящи вътре в тази Матрица-Матрёшка, се подчиняват в съответствие на правото
и обратно отражение на вероятностните предопределенности.Всички горе приведени «сложни
названия» ние с вас, уважаеми читатели, разгледахме по-рано. Кой е запомнял – прелиствайте
няколко страници назад и прочететеотново.
4. Съдията – многомерната матрица на възможни състояния на материята – Общовселенската
Мера. Спомняйте си съответствието на направлението на потоците в различните «тръби», находящи
се в еднаНай-голяма «тръба» – Общовселенската Мера.
5. Барабана на лотарийната памет – структурата, която фиксира в себе си повече или по-
малко пълна и точна информация на определено йерархическониво на организация във Вселената.
Тоесттова е като «материализация» на всички информационни «импулси», привеждащи към
изменение на мерата навсеки фрагмент във Вселената. Тоесттова е един вид «резултат» на всеки
«Такт» в процеса на триединство: предаването на информация от един фрагмент на Вселената към
друг привежда къмнякакво изменение на мерата на този друг фрагмент, което в резултатводи до
«материализация»: «друг фрагмент» някак се изменя.
6. Зрителната зала – съзнанието.
Какво е това? Доколкото Вселенатае йерархична и многомерна, то за разбиране на това, какво е
това «зрителна зала» и «съзнание», дайтеотново да се върнем към образа на Матрёшката. В дадения
случай «зрителната зала» – това е множество «матрёшки», които«гледат» на една, която ние
сегаразглеждаме. А като предел това еНай-Голямата Матрёшка, която «гледа» на всички матрёшки,
намиращи севътре в нея. Тази Най-Голяма Матрёшка е разумна, тя обладава интелект (тя еБожиите
ръце). Така също разумни и интелектуални са и вложените в нея матрёшки. Ето и се получава, че
всички матрёшки обладават съзнание, а зад гърба на всяка(т.е. в подсъзнанието) стои свой барабан
на паметта и свой дубликат на рулетката. Получава се, чеедин интелектуалец съди за друг
интелектуалец (тоестсъщите тези «професор» и «ученици»).
 299

На рисунка 12-62 вие виждате ситуация, когатоот гледна точка на «игра нарулетка» се разглежда
проявата на интелект при взаимодействие на 3-ринива на йерархия (т.е. като 3-ри матрёшки).

Това е когато зад «съзнанието» в «подсъзнанието» се намират три мощни барабана.

1 – пълен. Това са по-ранопреминатите степени на развитие. При «игра на рулетка» няма какво да
се гледа тук, доколкото «ние това вече сме го минали».
2 – запълващ се. Това е текущия етап на еволюцията. С него работи «съзнанието». И когато по
мерата на неговото запълване отговорите на картончетата «въпрос-отговор» станат безгрешни,
играта преминава в 3-тия барабан.
3 – абсолютно празен. Това е предстоящия етап на еволюцията. Тук може да не се заглеждате,
защото там е празно.
Може за дадения горе образ на разсъждения на един интелект за друг интелект да се даде друго
представяне. Погледнете на рисунка 12-63.
На нея са изобразени две картинки: едната е с «лотариен барабан», другата с условно изображение
на йерархическата структура във Вселената.

Всеки от изобразените «барабани» съвместно с рулетката съответства на определено

йерархическо нивов организацията на обгръщащата система (Вселената). Всички нива са
потенциално достъпни за съзнанието на «ученика» за информационен обмен. Загубата в своя
 300

«барабан» може да бъде компенсирана стопчеот йерархическипо-висшия барабан, тоест този, който е
над него самия. Но това може да станесамо при условие,ако «долния барабан» «протегне ръка да
достигнетопче» от «по-висшия барабан». Тоест когато «ученика» помоли за това «ученика-
старшекласник» (йерархически висшия по отношение нанего).
За човека това означава да «направи молба» към Бог, а вече Бог ще определиот коениво ще
дадеотговор или ще отговори Сам. Но това означава, че човек знае за това, че съществува Този, у
Когото може дапомоли за помощ, за подсказване. Тоест човек знае и приемаза себе си
съществуването на Бога като надсветска действителност.
При това далеч не всички «ученици» осъзнават съществуването нанива на йерархия във
Вселената, не осъзнават съществуването на Бога. Опит да се слезе до съзнанието на «учениците» от
горнинива на йерархия, в това число и Бога, могат да се натъкнат на отговора: «Ходи се… топчета с
такива големи числаняма…». Което става много често сред хората. Подсказването Свише идва на
всеки, но «учениците» или просто не забелзваттези подсказвания, или когато Свише всичковече
седавада му «отговорят» на такъв «ученик», все едно «ученика», получил подсказването, със своята
мера наразбиранему даваоценка: «Това не може да бъде!». Разбира се, по отношениена всяко
конкретно «число на топчето» такъв отговор е безсмислен. Но «числото» в дадения случайе код на
някакъв информационен модул, съдържанието на който за «ученика» е неизвестно, непредсказуемо и
нераскриваемо на базата на този опит, който «ученика» е натрупал на основата нанеговите
стереотипи на разпознаване на явленията на външния и вътрешния свят (т.е. на базата на усвоените
от него по-раномери).
За тази ситуация, когато хората не могат да разпознаят подсказването, идващо къмтях Свише, е
говорил И. Христос: «Още много имам дави казвам, но виесега (в момента, засега – авт.) не можете
да го поберете» (Ев. от Йоан 16:12).
За товасе говори и в неканонизираното Евангелие на Света заИсус Христос от неговия ученик
Йоан: «А сега, благодарение на присъствието на Светия Дух на нашия Небесен Отец, говоряАз с
васна езика на Живота на Живия Бог. И няма среди вас никой, който може да разбере всичко, което
Аз говоря. А тези, които ви обясняват Писанието, говорят с вас на мъртвияезик на хората,
търсещипрез хорататехните болни и смъртни тела».
За тази ситуацияна неготовност на някоихора да възприемат подсказването Свише се говори и в
Корана (5:101): «… Не питайтезанеща, които ще ви огорчат, ако ви се открият. А акопопитате за
тях, когатосе снема Корана, те ще ви се открият. Аллах ги е искал: та нали Аллах е прощаващ,
кротък. Питали са за тях хората преди вас, после се оказаха невярващи в тях».
Тоест всичкитези фрагментиот Писанието прямо говорят за ситуация, в коятохора, жадуващи за
помощ, не са могли в това далечно време, времето на земния живот на Пророците, да приемат
цялатапълнота и сила на помощта Свише затова, че сами на са били готовиза приемане, за
възприятие на тазипомощ, били са слаби в своето развитие, тяхната мера на разбиране е била
недостатъчна за възприятие на подсказването. Предлагам на читателите на книгата самостоятелно да
поразмишляватза това, какво се е изменило от тези древни времена в съзнанието на абсолютното
болшинствона човечеството по отношение на разглежданиягоре въпрос. И да поразмишляват за
това,какво в този смисъл давана човечеството ДОТУ и КОБа като цяло.
Писанията така също указват източника, който носи «подсказването», носи новаза хората
достоверна информация. Този източник е Светия Дух. В терминологията на КОБа – това е
Общовселенската Мера – многомерната вероятностна Матрица-Матрёшка-Фуния. Но много и тази
достоверна информация не могат да приемат и усвоят, полагайки я наизмислиците на древни невежи
хора, незнаещи за съвременната ни наука.
В такъв образ, ние разгледахме «играта на рулетка», в коятоотначало нитоедин от елементите на
играта не обладаваше интелект. Но в края на играта се оказа, че «ученика-тухла», натрупвайки опре-
делен опит в играта, от някакъв моментзапочва в очите на зрителитенещо да «съобразява», тоест да
изглежда интелектуалец.
По-нататък ниесъпоставихме процеса «игра на рулетка» с процесите, протичащи в Мирозданието.
Оказа се, че процесите, протичащи в Мирозданието, са аналогични, сходни с процесите на игратана
рулетка. Вследствие на това се оказа, че определено нивойерархически структури на Вселената
 301

обладават интелект (както и при играта на рулетка). И вече в такъв случай цялата Вселенасъщо
така обладава интелект, при коетонай-най-мощния интелект, «остротата» на който не може да
притежава никой попринцип.
У читателите би трябвло да възникнеедин закономерен въпрос: «Какво в тази «игра» привежда
всичко в движение? Какво «върти» рулетката, лотарийния барабан, «доставя» топчетата и
т.н.?»

Какво привежда всичко в движение

Фактора, привеждащ «всичко в движение», може да се нарече принцип на пълнота и

цялостност на Вселената. Просто казано, този фактор може да се нарече«вечен двигател». Той
утвърждава: Вселената съдържа в себе си всичко необходимоза изпълнение на всички цикли на
своето съществуване. По-подробно с обоснованието на този фактор, в това число и математически,
желаещите могат да се запознаят в космологическата теория на нашия съвременник, академика
Сергей Александрович Армосов.
По-ранотози фактор бешеизказаноще в Славянските Веди в «Прославление на Великого
Триглава».
Веда 8.
Это ищите, первых Триглаву поклоняющихся, имеем. Тому Великую Славу поём, хвалим и Сварога
– Дида Божьего, так как ждёт нас. Это роду Божьему основатель. Всякому роду родник вечный,
каков отец его времени от кроны своей. В земле никогда не замерзнет. Той водой живящей, пьюще
живимся мы. К концу не придём, когда убудем свои к нему, к лугам их Ра истинных.
К Богу перунов и громовержцу, Богу поры, обращаемся со словами:
– Боритесь за сказанное, слова эти жизнью явлены. Не переставайте вращать колеса. Коль и
нас ведёте стезею правою к брани и к тризне Великой. О всех павших, которые же идут без жизни
вечной, говорим что идут в полку Перуновом.
Богу Свендовиду Славу провозглашаем!
Он стал Богом Прави и Яви. Тому поём песни, так как Свет есть. Через него видим свет
проявленный, значит Яви быть. Той Явью видимой нас в Нави убережёт. Тому хвалу поём, запевая
пляшем, повзываем Богу нашему:
– Как же ты землю движешь нашу?
Звёзды держатся, свет укрепляется, творите Славу Свендовиду всякую.
Слава Богу нашему!
То скребутся те сердца наши. Это самим возвращается всё от злых деяний наших. Поэтому к
добру тянемся. Является это отрицанием запущенным, поэтому добро и зло вместе.
Объясняем людям:
– Противоположности все сотворены, но видны в уме расторгнутом. Почувствовать это
умеем, в этом тайна Великая есть, когда Сварог Перуном есть или Свендовидом. Те ведь два
есть и одержаны познанием в Сибири. Оба они Белобоги. Чернобог есть их проти-
воположность. Белобогом и Чернобогом Сварга держится. Потому, что Бога Сварога она. Свету
не быть повреждённому, потому Белобог и Чернобог, оба свои.
Вышень – Велес и Стрыб, держатся за Белобогом и Чернобогом.
За ними идут Триглавы Радогощь – Хорс и Леля.
Когда говорим Крышень – (это говорим о двух удерживающих время) – Летиц и Колендо.
Дажьбо – Сывой и Яр, это совсем иной Триглав, так же как Триглав Белояры – Ладо и Купало.
Потом идут Триглавы:
Житнец – Сениц – Венищ;
Страдиц – Зерниц – Просиц;
Студец – Ледиц – Лютец.
Милиц – Птичец – Зверенц;
Дождец – Плодец – Ягодец;
Ирийстиц – Цветич – Пчелиц;
 302

Водич – Озеренц – Снежиц;

Лович – Рыбиц – Сомищ;
Ветриц – Звездиц – Громич;
Весениц – Живиц – Свентиц;
Осениц – Соломиц – Листопадич;
Зелинц – Травиц – Стеблиц;
Листвиц – Березич – Липец.
За этими следуют:
Беседец – Странниц – Грибиц;
Радиц – Родиц – Кровниц;
Гостиц – Гориц – Странниц;
Мыслиц – Ведиц – Свендиц;
Спасиц – Ратиц – Чурц;
Маслиениць – Рядиць – Красиц.
Среди них в своих числится Огнебог Семаргл, общается со всеми яро, борзо рождается. Всегда
чист.
То ведь Триглавы общие. Своими они считаются.
Тужатся отрекшиеся от веры пытаясь понять, да не смогут, потому как разбросаны были
Триглавы при написании, чтобы защитить их при утрате. Смотрят на них, а видится вонь. Не
понимают, что на то и есть наш прекрасный Ирий. В нём Ра река течет, которая отделяет
Сваргу от Яви.
Числобог учитывает дни наши. Называет божьи числа свои, быть дню свершенному, нежели
быть ночи. В усечение они пустили того, либо это есть Явское. Сон есть в дне божественном. В
ночи безликой есть же иной Бог: Дид – Дуб – Сноп наш.
Слава ему, Перуну огнекудрому, который стрелы на врагов ворожит. Верно предвидя в стезе, по
невежеству есть тем воинам чести суд. Так как златорун, милостив, но в справедливости есть и
огонь.
Ещё сурьи сияющей поём хвалу и Богам. Огнищу Перунову хвалу поём, который есть угрозой на
врагов. Провозглашаем Великую Славу отцам нашим, дедам, которые из Сибири. Проговорим так
трижды и идём.
Стада наши ведомые. На травы, если вести в другие степи, садимся за стол по другому. Хвалу
Богам вознося – Славу поём. Так садимся за стол к полудню. Провозглашаем Славу Великую Хорсу
златорунное коло вращающему. Суряну пьём до самого вечера. Вечером ожидаем огнища
сложенного, так как жаждем его. Славу вечернюю поём Дажьбу.
Это Боги наши, которых провозглашаем, есть порядки наши. Заботимся о чистоте бытности
своей. Молитвы творяще, идём ко сну. Там великая необъятность нас.
От това следва, че нашите древни предци, славяните, са обладавали височайши знания за
Вселената, за Мирозданието, но са излагали тези знания в своя «понятиен апарат». Към това,
доказателсто за съществуването на такива знания се явява този «космически календар» с «епохи» и
«ери», дошъл до нас, както и много други дошли до нас знания. Съдържателната страна на
«принципа за пълнота и цялостност на Вселената» (в това число и изложеното във Велесовата Книга)
едва ли може да бъде разкрита без излизанетоизвън пределите на Вселената. Тоест, за да разкрием
същносттана този «принцип» е необходимо да се повдигнемдо нивото, което се намира над нивотона
Бога. Очевидно е, четова е невъзможно (в краен случай, засега е невъзможно, както еневъзможно да
се излезеот пределите на Вселената и да се погледне на нея отстрани).
Не по-малко, от позицията на достигатото ниво на знание и всичко това,което е изложено в
КОБа,щесформулираме ключови положения, които подвеждат къмразбиране на това,че
Вселената обладава интелект. Ще направим това чрез описнаие на процесите, протичащи в
Мирозданиетоот позиция на триединството «материя – информация – мера».
1. Вселената съществува като процес.
2. Нейните фрагменти – това са структури, които:
- взаимодействат една с друга;
 303

- развиват се под въздействието на обкръжаващата ги среда (други структури).

3. Въздействието на средата (взаимодействието на структурите) е:
- вероятностно предопределено;
- йерархично;
- отразява се в статистическите закономерности на поведениена тези фрагменти, на които оказва
въздействие (т.е. в статистиката на причинно-следственнитеврзъзки);
- въздействието – това е отражение, а отражението – това е информационен процес, протичащ в
Общовселенската Мера. Този информационен процес носи в себе си общоприродна йерархически
многоравнищна система за кодиране на информацията.
Този процес протича на различни материални носители.
4. Откликът на структурата на въздействието и произходящите в структурата изменения – това
също е отражение, също е информационен процес.
И този процес протича в същите тезинива на кодиране от системата, обхващани от тази структура.
Откликът е подчинен на същите тези вероятностни предопределенности, които сеизразяват в
статистиката. Откликът носи вероятностен характер на всяко ниво в общеоприродната система за
кодиране на информацията.
5. Резонансните явления лежат в основата на «отклиците» и ги определят.
Ние знаем, че всички процеси във Вселената носят колебателен характер. Когато параметрите на
колебанията съвпадат – настъпва резонанс. Тоест резонанс – това еедин вид «отклик» на
информационното въздействие на няколко съвпадащи по своите характеристики честоти. Във
Вселената на нейните йерархически многоравнищни структури резонансните явления се проявяват
във вид на статистически по-чести (или обратно – по-редки) «отклици» на общия фон на непреривно
въздействие на всевъзможните честотни процесиедин на друг, когато «нищо не става». Тези отклици
могат да бъдатнай-различни в зависимост от векторите на състояние на «средата» и «структурата» в
момента (или в процеса) на тяхно взаимодействие.
6. По мерата на натрупване на информация на някаква структура (структурата на
Мирозданието) в статистиката на нейните отклици на въздействието на «средата» (цялото
Мироздание) възникват всепо-малки грешки, нанасящи ущърб на структурата. И
тогава «отклиците» придобиват еднозначна определеност (в смисъла на предсказуемостта на
отражение на «въздействие–отклик» – спомнете си «играта на рулетка»).
7. С течение на времето (за различните случаитова време е най-различно) «въздействие–отклик»
се помещава в областта на всепо-редки случаина своето съществуване въобще (т.е.
съществуванетона самия факт «въздействие–отклик»). Това става така затова,защото се
осъществява информационно насищане на някакво нивона организация на структурата, след
което процеса преминава в следващото йерархическо ниво на единната общоприродна система за
кодиране на информацията.

Извода от разглеждането на «Игратана рулетка»

«Структурата» отговаря на статистиката (т.е. множеството въздействия) на «средата» на

вероятностно предопределение.Това означава, ченейните («структури») отклици се формират на
основата на «случаен» разбор на информационните модули в паметта на «структурата».
Тоест получава се, че отклика се предопределя от «мерата» (матрицата на възможни състояния) на
«структурата», предопределя секато че той е «мера наразбиране», която обладава «структурата».
Погледнете на рисунка 12-64.
На нея е изобразено въздействието на «средата» над «структурата» във вид на последователни
картинки (като в анимационен филм). Въздействието еедно и също, тоестеднакво. На първото
въздействие «структурата» отговаря случайно, на второто – също случайно. Но после в селдствие на
натрупването от «структурата» на определени сведения («опит») тя в края на краищатаще отговори
така, кактотрябва.
 304

По-детайлно, от гледна точка на триединствототози процес на придобиване на «опит» е изобразен

на следващата рисунка 12-65.

Тук взаимодействат две структури: «структура А» и «структура Б». «Структура Б» може да се

счита за «Средата». «Средата» започва да «тика» в «Структура А» едно и същовъздействие «X».
До началото на «тикането» «структура А» е обладавала свое първоначално изходно триединство:
- материя – М-1;
- информация – И-1;
- мера – Мр-1.
 305

«Средата» първияпът «тикнала» структурата към колебателен процес – «въздействие X». В

резултатна това въздействие информационното състояние на «структурата А» се увеличило снякаква
величина «+». В следствие на това мератасъщо така се изменила («стрелката нагоре»). Това привело
към незначителна «деформация» на материята M-1. Всичко това привело към това, че «структура А»
«откликнала» «както ѝ дойде» – случайно.
«Средата» втори път «тикнала» «структура А» също така, както и първия път, «въздействие X».
В резултат информацията се увеличава соще един «+», мерата се «придвижва» още един път, става с
две «стрелкинагоре», а материята се «деформира» още мъничко в тази «срана», както и първия път.
«Отклик-2» също за сега е случаен.
А «средата» все така «тика» и «тика» «структурата» с едно и също «въздействие X» … И при
натрупване на необходимото информационно състояние, което привежда към «повишение» на
мерата на «разбиране», отклика ще бъде такъв, какъвто е «замислила» «средата».
Няма нужда да се доказва на читателите, че подобни процесина «тикане» от един фрагмент на
Вселенатана друг фрагментстават във Вселената повсеместно и в продължение на милиони и
милиарди години. Съпоставяйки тезипроцеси с процесите, произходящи при «играта на рулетка»,
може да се говори засъществуването във Вселената на «развиваща се структура» (или нарастващи в
своята «йерархия», своята значимост на въздействие на другите процеси, протичащи във Вселената).
Но как все пакстава «развитието» на «структурите», какъв енеговия механизъм? Ще разгледаме
това.
В основата на «развитие» на «структурите» (фрагменти на Вселената) лежат три «момента»:
1. Детерминирана дълговременна памет (ДДП).
Детерминация (лат. determinatio) – 1.Определение. 2. Образуванена системаот органи в процес на
развитие на зародиша.
Детерминизъм (лат. determinare) – философско учение, утвърждаващо закономерност и причинна
обусловеностна всички явления в природата и обществото.
Детерминирам (лат. determinare от terminus «срок», «предел»)– определям, обуславям.
2. Вероятностна оперативна памет (ВОП).
3. Механизъм на случаенразбор (МСР) на информационните модули 1 и 2.
Ще рзгледаме всичките три момента поредно.
1. ДДП.
Главното тук – резонансните и автоколебателните явления, които във Вселената саогромно
множество.
Образа на ДДП е следния. Китара виси на стената, и никойне я пипа. Друга китара е у вас в
ръцете и виесвирите на нея. При дърпането само на една от струните и шумното ѝзвучене първата
китара на стенатазапочва да «отговаря» на вибрациитесъс същата струна. Много читатели могат да
си спомнят училище и урока по физика, на който учителя е показвал «отзива» на еднаквите
камертонове. Тоест ДДП – това е когато струните на музикалните инструменти отговарят на звуците
на определена честота.
При действието на механизма ДДП избора на информационен модул става на основата на
резонансни, автоколебателни и други явления, изразяващи хубавосъвпадение на информационните
характеристики:
- външно въздействие на средата;
- вътрешно състояние на структурата.
Такъв момент ДДП е изобразен на графиката (рис. 12-66) и е показан «момента наизбор». ДДП
работи по суров принцип: «какъвто е въпроса – такъв е и ответа».
 306

Сблъсъка/противостоянието с този принцип води към ущърбза структурата, при тази тежест
ущърба бива различен в зависимост от ситуацията.
2. ВОП.
Резонансните и автоколебателните явления при ВОП са също такива, както и при ДДП. Но освен
«отклик» те привеждат и към изменение на «структурата» (по-точно – към изменение на
организацията на информационно ненаситенитеравнища на структурата).
Резултата на реакция на въпроса (т.е. «ответа» на «въпроса») тук е неоеднозначен (в сравнение с
ДДП).
Образа на ВОП е такъв. Море. Пясъчен плаж. В моретоголеми вълни. В полосата на прибоя на
мокрия пясък в промеждутъка между наката на вълните виеправитенякакъв запис. И този записще се
запази дълго, ако виеуспявате през цялото време да възстановяватеизмитите от пореднатавълна
фрагменти на записа.
«По научному» този образ ще изглежда така. При ВОП се натрупва статистика на отклици на
«структурата» и комбинации на възможни отклици на въздействието на «средата». Вероятността за
извличане на необходимата за правилния отклик информация е подчинена на честотата на обръщане
къмтази информация под въздействието на «средата» и бързодействието на механизма на
случайнияразбор на информационните модули.
3. МСР – това е механизъм на случайнияразбор, раздробяване и обединяване на
информационнитевръзки, пазени в МСР и ВОП.
МСР по отношениена ДДП поражда грешки на функциониране, т.к. поражданеоднородност на
отклиците.
МСР по отношению на ВОП се явява нормален процес.
Ролята на този «механизъм» играе цялата съвкупност от колебателни процеси в структурата с
техните «случайни» характеристики (т.е. статистически упорядъчени фазовипридвижвания
относително един към друг и амплитудно-честотни характеристики). Рисунка 12-67 пояснява
моментите на «избиране». Ако възниква съвпадение на фазите на процесите (синфазност,
когерентност), то произхождаизбиране на необходимата информация.
 307

Ако това го няма, то информацията е недостъпна.

Когерентност (лат. cohaerens «взаимосвързан») – съгласувано протичане във времето на няколко
колебателни или вълнови процеси с постоянна различност на фазите.
А сега – внимание! Сега вие ще прочететемного важна словесна формула, за коятотрябва да
сезамислите и да осъзнаете.
В информационно ненаситените нива на структурата възникването на когерентност на някакви
процеси с други външни и вътрешни процеси - това еизменение на нейното (структурно) качественно
състояниеза някакво време,в течение на което в структурата могат:
- да възникнат нови образувания;
- да възникнат нови процеси.
Вследствие на товапри завършване на когерентността структурата не може да се върне в
предишното си състояние, тоест да извърши «назадване» в развитието. Тази важна словесна
формула е представена на рис. 12-68. В това «не може да се върне» се заключава целиясмисъл. Тоест
«структурата» е придобила някакво ново качество, нова мера в своето триединство.
Сега още един важен момент. Речта щетръгне за своевременността на поява на когерентност по
отношение на някои процеси както във Вселената като цяло,така и по отношение на човечеството (а
и към отделния човексъщо).
Този фактор на своевременност на появата на когерентност може да се разбира двояко:
- първо, той може да се разбира в смисъл натесен интервал от време, в течение на който има някакво
явление. И край;
- торо, за структурите, у коитоима памет – не по-късно, отколкото им е потребна тази информация в
тяхното развитие. Макар да е напълно възможно, че в течение на някакво време факта наобладаване
от такива структури на тази важна затях информация може и да не се прояви (да не се «разбере») от
елементите на тази структура.
На това място аз рекомендирам на читателите отновода се обърнат към Закона на Времето,
изложен вглава 11, и да се замислятза «резонанса» на честотите на «биологическия» и «социален»
(fб и fс), за «резонанса», който се е състоял приблизително в средата на 20 век. На вашето «за-
мисляне» трябва да се наложат и:
- признанието за съществуването на Бог;
- управлението от Бог на глобалния еволюционен процес (ГЕП) на биосферата на планетата Земя;
- управлението от Бог на глобалния исторически процес, като частен процес на ГЕП, и трите типа
цивилизации, в които може да живеечовек;
 308

- разбирането за това, че човек се е появил в хода на ГЕП и в самото начало е обладавал само
животински инстинкти, макар в неговата генетика да е бил заложен от Бог потенциала занеговото
развитие, който на човек му е предстояло да усвои;
- разбирането за типовете психики;
- разбирането за разгледнитегоре основи на ДОТУ.
Ако у читателите на книгата такава мозайка се е получила, тогаваслед всичко изложено в
параграфа «Резулата от играта на рулетка» може да се направи извод за това, че Бог целенасочено и
своевременно е създал «резонанс» на честотите fб (биологически) и fс (социален) за това, че
човечеството даизвършипоредната «стъпка» в своето развитие и да преминес целия сисъстав
(елементи на суперсистемата) на човешки тип психика.
Можетази тема да се развие и по-нататък. Предишната цивилизация (Атлантида) макар и да се е
развивалапо биогенния път, все едно в своето социално устройство се е основавала на тълпо–
«елитаризма». Тоесттясна група хора е монополизирала знанието, а всичкото останало човечество е
държала в качеството на роби. Такова «устройство» не е съответствало на Замисъла на Бог (Неговия
«вектор на целта» по отношение на човечеството). Затова когато Атлантида «изпаднала» от
пределите на Божиетодопускане (тоестстанало е нейното самоунищожение), то Бог е организирал
запуск на развитие на човечеството по технократическия път на развитие. Бог е «разбрал», че
човечеството само, без Негова помощ, не ще сможе дасе избавиот плена на тълпо–«елитаризма».
Затова Бог е «решил» да създаде такава ситуация, която би неизбежно «обективно» заставила
човечеството да преминев ново качество: да излезеот плен на инстинктите и привичките и да
застане напътя на формирането у всеки член на обществото («елементи на суперсистемата») човешки
строй психика.
Технократическия път на развитие на човечеството позволява да се достигнетова. Затова
«резонанса» на 20 век следва да серазглежда като запланиран от Бога кратък етап в цялостния
исторически процес на развитие на човечеството. И това, което тук следва да се отбележи, е
«своевременността на когерентността» (т.е. своевременността на «резонанса»). А след това трябва да
се каже и за това,че разбирането на този обективен факт позволява да се разбере и обективно
произходящата «смяна на логиката на социалното поведение на хората», и всичко онова, което
следва от това. В това число и тъпото неразбиране на руския «елит» и «наука» за всичко това, за
което се говори в КОБа и ДОТУ.
Завършвайки разглеждането на фактора «своевременност на когерентността» с примера за
еволюционното развитие на човечеството, може да се утвърждава, че:
- инфазност, когерентност – това е едно от проявленията на своевременност в течение на
всичката съвкупностна цялото множество процеси, протичащи във Вселената;
- това е общоприроден фактор, който е способен да отделя случайно построения отклик,
обладаващ информационно насищане, достатъчен за съхранението от структурата на достиг-
натото ниво на организация или неговото повишение;
- това е своеобразен вид «везни», на които се сравнява породения отклик с някакъв еталон,
възникващ в течение на тези процеси, което поражда и самия отклик.
Като цяло за ДДП, ВОП и МСР може да се констатира:
1. ДДП – обезпечават определено ниво наустойчивост на структуратав достигнатата степен на
нейноторазвитие.
2. ВОП и МСР в съчетание с общеприродните «везни» – обезпечават вероятностно-
предопределения характер на текущото кратко временно усложнение и информационното насищане.
Или обладаването на ущърб, водещ до разрушение!
3. Всичко причислено заедно – обезпечава вероятностно-предопределения устойчив характер на
дълговремения процес на усложнение на структурата и/или носения от нея информационен модул.

Какво е това интелект

 309

На някакъветап от еволюцията, след преодоляване на някакъв рубеж на мощност по преработка на

информацията, проявлението на цялата току щогоре разгледана съвкупност било названо от хората
интелект.
Но, както беше показано, тази съвкупност от процеси и фактори има място:
- в най-различни честотни диапазони;
- на различни носители на информация;
- на различниравнищана йерархия в организацията на Вселената.
И тогава:
- памет – това не еинтелект;
- механизма заразбор на информация – не е интелект;
- механизма за преобразуване на информация – не е интелект;
- механизма заразбор и преобразуване – не е интелект, ако няма памет – неговата разширяваща
се и детайлизираща се информационна база (тоест напълващата се памет, която помни, и
процесите на преобразуване на информацията).
Интелект – това е цялата съвкупност а), б), в) и г).
При такова разбиране:
Вселената като цяло и нейните фрагменти обладават интелект и личностен аспект.
Интелектите се различават между себе си по усвоените или частните фрагменти (частните мери)
на Общовселенската Мера.
От тук следва, че интелект – това винаги е процес на разширяване на своята частна мера,
процес, обхващащ всичката йерархия на вложените в него процеси на отражение.

Взаиморазбиране между интелектите

Взаиморазбирането между интелектите е толкова повече възможно, колкото повече съвпадения

има в тях. За начало взаиморазбирането е нужно да бъде:
- съприкосновение с «частните мери» или;
- посредник в информациония обмен (интерфейс), също някаква частна мера. Общовселенската
Мера – всеобщия посредник.
Току що казаното илюстрира рисунка 12-69.

На нея расширяващите се «фунии» са заменени с «тръби», разположени в Най-голямата тръба,

коятоняма нито начало, нито край. По тази рисункамного добре може да се обясни, кога «интелек-
тите» ще се «разбират» един с друг, и че Най-голямата тръба – това е всеобщия «посредник» за
всички «частни интелекти».
Ще причислим съвпаденията, които са необходими за взаиморазбирането:
1. По материалния носител, в който протича процесана информационен обмен между
интелектите.
В един от фантастическите разкази космонавтите от Земята сесблъскали с космонавти от друга
планета, в точност приличащи физиологически на хората от Земята. Но атмосферата на тяхната
планета била на основата на фтор, газ – абсолютно неприемлив, отровенза човека. Наложило се
 310

космонавтите от различните планети да общуват през дебело стъкло, което разделяло двете камери:
едната с кислород, другата с фтор. Ето ви пример за «материалния носител», в който протича
«информационния обмен».
2. По честотния диапазон на процесите на съществуване на структурата, носители на интелект.
3. По честотния диапазон на тактовите и носещи честоти, в които върви информационния
обмен.
Пример за 2 и 3. Човек се намира в грохота на звуците на непрестанните ядренни взрирове или
бурните разряди мълниище бъдат навярно неудобни.
4. По системата за кодиране на информацията.
Примера е очевиден – езиците на човечеството са различни. И ако тях не не ги знаеш, то «моя
твоя не разбира»! Трябва или да се научи езика, или да се намери преводач.
5. По енергийната мощност, необходима и/или допустимаза информационния обмен.
Пример: много много тих шепот човек мняма да го чуе, а много много гръмък звук за него ще
бъде непоносим.
6. По общността на информационната база, необходимаза взаимоопознаването при първия и
последващите контакти.
Ярък пример – това е общението на младия инженер Щукин със своята съпруга Еличка-
човекоядка – персонаж от романа на Илфа и Петров «Дванадесет стола». У Еличка имаше словесен
запас само от 30 слова, от типа «Хо-хо», «Парниша», «Жуть!» и т.н.
Уважаеми читатели, сега вие ще можете сами да намерите подходящи за вас примериза обяснение
на другите хора необходимите съвпадения за информационния обмен на интелектите. Особенно
просто е тях да ги намерите в известните ви фантастични разкази и повести.

Интелект и съзнание

Интелекта е едно от средствата, дадени на съзнанието на човека. Като всяко средство – той е
управляем. Погледнете внимателно на рисунката със схемите (12-70), спомнете си при товаза азовете
на ДОТУ.
 311

Разсъжденията тук са такива:

- в Мирозданието циркулира множество информационни потоци;
- по отношение на тези информационни потоци интелекта – това е «корабно платно»;
- изкуството на плаване – това е дане ловиш ненужния вятър. Тогава даже на малкото корабче
ще доплува до там, където трябва. (Спомняйте си «различаването» – методологията, която
позволява да се определя «полезния сигнал» в «морето от ненужни шумове и пречки», т.е.
спомняйте си категорията «мера» използваема зачовека);
- ако платното е в неумели ръце, то даже прекрасната платноходкаще се окаже напразна
играчка;
- ако съзнанието е недисциплинирано – то поражда управленчески поток шматкащи се мисли,
коитоставатот паметта и прихождат извътре. Интелекта се «задръства» в този поток и
«набутва душата в калта»;
- дисциплинираното съзнание задържасамо необходимото муза осмисляне на нещата и
интелекта ще бъде помощ за съзнанието и душата по пътя на човека в живота.

Интелект, ПФУ и Бог

Върнете се, уважаеми читатели, към описанието на пълната функция на управление (ПФУ). Там
особенно бешеотделено, че разпознаването на въздействащите на обект или процес фактори,
формиране на вектора на целта, изработката на концепция на управление и някои други действия са
 312

възможнисамо при наличие у субекта на управление на интелекта. И това действително е така,

доколкото всички указани горе пунктове на ПФУ изискват способността у управленца да изработва
«нещо новичко», да изработва нови информационни модули.
От това следва, че изложението на възгледите за това, що е това интелект от позицията на ДОТУ,
е неизбежно преди всичкозащото, понятието ПФУ е невъзможно да се сформулира и приложи,
без понятието «интелект».
И сега, внимание!
Но, в този случай, представянето на процеса на съществуване на Вселената като процес на
самоуправление по някаква ПФУ (макар и неизвестна нам) неизбежно води до признание за
съществуването на височайши из интелектите, водещтози процес на самоуправление на Вселената по
ПФУ.
И ето действително, ние по-рано вечене един път говорихме, че в Мирозданието всичко е
упорядочено и хармонично, никакъв хаос няма. В какво е причината за такъв царящ в
Мирозданиеторед? Кой е установил такъв порядък и го поддържа милиарди години?
За художественна илюстрация на казаното служи сценатаот самото начало в романа на М. А.
Булгаков «Майстора и Маргарита». На пейката у Патриаршевското езерце разговор с появилия се
Воланд водят председателя на МАССОЛИТа Михаил Александрович Берлиоз и поета Иван
Бездомний.
«…– Разрешите мне присесть? – вежливо попросил иностранец, и приятели как-то невольно
раздвинулись; иностранец ловко уселся между ними и тотчас вступил в разговор.
– Если я не ослышался, вы изволили говорить, что Иисуса не было на свете? – спросил
иностранец, обращая к Берлиозу свой левый зеленый глаз.
– Нет, вы не ослышались, – учтиво ответил Берлиоз, – именно это я и говорил.
– Ах, как интересно! – воскликнул иностранец.
«А какого черта ему надо?» – подумал Бездомный и нахмурился.
А вы соглашались с вашим собеседником? – осведомился неизвестный, повернувшись вправо к
Бездомному.
– На все сто! – подтвердил тот, любя выражаться вычурно и фигурально.
– Изумительно! – воскликнул непрошенный собеседник и, почему-то воровски оглянувшись и
приглушив свой низкий голос, сказал: – Простите мою навязчивость, но я так понял, что вы,
помимо всего прочего, еще и не верите в Бога? – Он сделал испуганные глаза и прибавил: – Клянусь, я
никому не скажу.
– Да, мы не верим в Бога, – чуть улыбнувшись испугу интуриста, ответил Берлиоз, – но об этом
можно говорить совершенно свободно.
Иностранец откинулся на спинку скамейки и спросил, даже привизгнув от любопытства:
– Вы – атеисты?!
– Да, мы – атеисты, – улыбаясь, ответил Берлиоз, а Бездомный подумал, рассердившись: «Вот
прицепился, заграничный гусь!»
– Ох, какая прелесть! – вскричал удивительный иностранец и завертел головой, глядя то на
одного, то на другого литератора.
– В нашей стране атеизм никого не удивляет, – дипломатически вежливо сказал Берлиоз, –
большинство нашего населения сознательно и давно перестало верить сказкам о Боге.
Тут иностранец отколол такую штуку: встал и пожал изумленному редактору руку, произнеся
при этом слова:
– Позвольте вас поблагодарить от всей души!
– За что это вы его благодарите? – заморгав, осведомился Бездомный.
– За очень важное сведение, которое мне, как путешественнику, чрезвычайно интересно, –
многозначительно подняв палец, пояснил заграничный чудак.
Важное сведение, по-видимому, действительно произвело на путешественника сильное
впечатление, потому что он испуганно обвел глазами дома, как бы опасаясь в каждом окне увидеть
по атеисту.
 313

«Нет, он не англичанин…» – подумал Берлиоз, а Бездомный подумал: «Где это он так наловчился
говорить по-русски, вот что интересно!» – и опять нахмурился.
– Но, позвольте вас спросить, – после тревожного раздумья заговорил заграничный гость, – как
же быть с доказательствами бытия Божия, коих, как известно, существует ровно пять?
– Увы! – с сожалением ответил Берлиоз. – Ни одно из этих доказательств ничего не стоит, и
человечество давно сдало их в архив. Ведь согласитесь, что в области разума никакого
доказательства существования Бога быть не может.
– Браво! – вскричал иностранец. – Браво! Вы полностью повторили мысль беспокойного старика
Иммануила по этому поводу. Но вот курьез: он начисто разрушил все пять доказательств, а затем,
как бы в насмешку над самим собою, соорудил собственное шестое доказательство!
– Доказательство Канта, – тонко улыбнувшись возразил образованный редактор, – также
неубедительно. И недаром Шиллер говорил, что кантовские рассуждения по этому вопросу могут
удовлетворить только рабов, а Штраус просто смеялся над этим доказательством.
Берлиоз говорил, а сам в это время думал: «Но, все-таки, кто же он такой? И почему он так
хорошо говорит по-русски?»
– Взять бы этого Канта, да за такие доказательства года на три в Соловки! – совершенно
неожиданно бухнул Иван Николаевич.
– Иван! – сконфузившись, шепнул Берлиоз.
Но предложение отправить Канта в Соловки не только не поразило иностранца, но даже
привело в восторг.
– Именно, именно, – закричал он, и левый зеленый глаз его, обращенный к Берлиозу, засверкал, –
ему там самое место! Ведь говорил я ему тогда за завтраком: «Вы, профессор, воля ваша, что-то
нескладное придумали! Оно, может, и умно, но больно непонятно. Над вами потешаться будут».
Берлиоз выпучил глаза. «За завтраком… Канту?.. Что это он плетет?» – подумал он.
– Но, – продолжал иноземец, не смущаясь изумлением Берлиоза и обращаясь к поэту, –
отправить его в Соловки невозможно по той причине, что он уже с лишком сто лет пребывает в
местах значительно более отдаленных, чем Соловки, и извлечь его оттуда никоим образом нельзя,
уверяю вас!
– А жаль! – отозвался задира-поэт.
– И мне жаль! – подтвердил неизвестный, сверкая глазом, и продолжал: – Но вот какой вопрос
меня беспокоит: ежели Бога нет, то, спрашивается, кто же управляет жизнью человеческой и
всем вообще распорядком на земле?
– Сам человек и управляет, – поспешил сердито ответить Бездомный на этот, признаться, не
очень ясный вопрос.
– Виноват, – мягко отозвался неизвестный, – для того, чтобы управлять, нужно, как-никак,
иметь точный план на некоторый, хоть скольконибудь приличный срок. Позвольте же вас
спросить, как же может управлять человек, если он не только лишен возможности составить
какой-нибудь план хотя бы на смехотворно короткий срок, ну, лет, скажем, в тысячу, но не может
ручаться даже за свой собственный завтрашний день? И в самом деле, – тут неизвестный
повернулся к Берлиозу, – вообразите, что вы, например, начнете управлять, распоряжаться и
другими и собою, вообще, так сказать, входить во вкус, и вдруг у вас… кхе… кхе… саркома
легкого… – тут иностранец сладко усмехнулся, как будто мысль о саркоме легкого доставила ему
удовольствие, – да, саркома, – жмурясь, как кот, повторил он звучное слово, – и вот ваше
управление закончилось! Ничья судьба, кроме своей собственной, вас более не интересует. Родные
вам начинают лгать, вы, чуя неладное, бросаетесь к ученым врачам, затем к шарлатанам, а
бывает, и к гадалкам. Как первое и второе, так и третье – совершенно бессмысленно, вы сами
понимаете. И все это кончается трагически: тот, кто еще недавно полагал, что он чем-то
управляет, оказывается вдруг лежащим неподвижно в деревянном ящике, и окружающие, понимая,
что толку от лежащего нет более никакого, сжигают его в печи. А бывает и еще хуже: только
что человек соберется съездить в Кисловодск, – тут иностранец прищурился на Берлиоза, –
пустяковое, казалось бы, дело, но и этого совершить не может, так как неизвестно почему вдруг
возьмет – поскользнется и попадет под трамвай! Неужели вы скажете, что это он сам собою
 314

управлял так? Не правильнее ли думать, что управился с ним кто-то совсем другой? – и здесь
незнакомец рассмеялся странным смешком.
«Надо будет ему возразить так, – решил Берлиоз, – да, человек смертен, никто против этого и
не спорит. Но дело в том, что…»
Однако он не успел выговорить этих слов, как заговорил иностранец:
– Да, человек смертен, но это было бы еще полбеды. Плохо то, что он иногда внезапно смертен,
вот в чем фокус! И вообще не может сказать, что он будет делать в сегодняшний вечер.
«Какая-то нелепая постановка вопроса…» – помыслил Берлиоз и возразил:
– Ну, здесь уж есть преувеличение. Сегодняшний вечер мне известен более или менее точно. Само
собою разумеется, что, если на Бронной мне свалится на голову кирпич …
– Кирпич ни с того ни с сего, – внушительно перебил неизвестный, – никому и никогда на голову
не свалится. В частности же, уверяю вас, вам он ни в каком случае не угрожает. Вы умрете другою
смертью. …»
Действително, просто така, «ни с това ни с онова» тухла на главата на някого не пада. Работата е
в това, че доказателство за своето съществуване Бог дава навсеки човек Сам. При това в абсолютното
болшинство случаи, Той «доказва» Своето съществуване сезика на жизненните обстоятелства. При
коетотези «обстоятелства» могат да се проявят в два варианта.
Ако човек живее по съвест и се обръща към Бога осъзнато, то статистиката на обстоятелствата
(«случайности») около него се нареждакато цяло в благоприятен образ. Случайно закъснял за някъде,
случайно някого срешнал, случайно някъде попаднал и т.н., а в резултатсе решиланякаквамного
важназа вас задача, с която вие сте били затруднени дълго време. При тованяма никакво значение,
как вие сте се обърналикъм Бога: ритуално в църквата, на колене пред икона у дома, или неритуално
в гората, лежейки на поляната в тревата. Важен е смисъла и целта на обращението.
Ако човек живее не по съвест, то веригата на случайностите ще бъде друга. «Случайно» се
спънал и си разбил коляното, «случайно» паднал и си счупил ръката, «случайно» се подхлъзнал и си
счупилкрака. Аи така, чене трябвало да се ходи, а можело само да се лежи. Не се съмнявайте – това
са ви били подсказвания за това,четрябва над нещо да се замислите.Това ви е и помощ – лежи и чети
книги. И не се съмнявайте в това, че тези книги ще се окажат такива, че да окажатна вас нужното
въздействие, което ще измени вашето отношение към живота.

Логиката на ДОТУ против атеизма

Всичкотоку що горе разказаносвидетелства за несъвместимостта на атеизма с логиката на

ДОТУ. «Атеистическите вариации» на тема теория на управлението:
- или поставят човека (човечеството) на мястото на Бога;
- или губят последователност и логика на изложение, веднага щом се съприкосновът с темата за
«глобалния исторически процес» в «глобалния еволюционен процес на биосферата на Земята»,
доколкото не могат да произнесът словото «Йерархически Най-висше Всичко Обгръщащо
Управление» (ИНВОУ) по отношениена човек.
А от това следва, че от атеистическото съзнание (т.е. иот съзнанието на атеистите):
1. Изпадат някакви фрагменти във виждането на процесите на управление. Тоест атеиститене
отчитат при оценката на обстановката и приемането на решения много фактори, които
обективно съществуват в обкръжаващиясвят. При коетотези фактори – са доста и много значителни!
Отново се обърнете към рис. 9-3.
2. Нарушава се йерархичността на тяхното възприятие от съзнанието нацялата обкръжаваща ги
действителност. Тоест атеистите, даже нещо и да отчитат при оценката на обстановката и взимането
на решения при въздействието на обкръжаващата среда, невярно оценяватнивото на значимост,
мощността на такива въздействия.
Тези «пропуски» и «нарушения» предопределено водят къмгрешки в управлението. Спомнете си:
 315

- ако вектора на целта не включва в себе си важнитецели;

- ако е нарушена приоритетността на целите във вектора на целта;
- ако Целевата Функция на Управление (Концепция на Управление) е такава, че не позволява « да
направим приказката бивалица»;
- то вектора на грешкатаще бъде винаги голям, и тази грешка ще се натрупва с течение на времето.
Именно това и е станало с човечеството поради причината наотход от истинския Бог, от Бога,
който го има,отначало към бога, който го няма («идеалистическия атеизъм»), а след това и въобще
към отказване признанието на Бога («материалистическия атеизъм»).
Атеизма на материализма е привел човечеството към глобален системен кризис.
А «религиозното съзнание» на тълпо–«елитарното» общество («идеалистическия атеизъм»,
когато вместо Бога, който го има,хората вярват в бога, който го няма) носи още и друга беда -
догматизациятана т.н. «Свещенни Писания» — това е отъждествяване (еднакво разбиране, знак
за равенство) между:
- разбирането и волятана написалите ги хора (плюс редактирането, плюс цензурата);
- с Волята на Всевишния.
Такова положение на делата със «Св. Писания» ограничива свободата на волята на абсолютното
болшинствохора, подчинявайки яна Глобалния Надюдейски Предиктор («световното задкулисие»,
«силите на Запада»), коитосъщо така отъждествяват своята воля с волята на Всевишния.
А това е сатанизъм!
И този сатанизъм също така лежи в основата на глобалния системен кризис.
Болшинството хораса привикнали да имат работа с индивидуалните интелекти на
себеподобните. Срещайки се с нечовешки интелект такивахора в своето болшинство ще са
наплашени, чак до побъркване.
В историята на човечеството действат не само индивидуални, но и сборни интелекти, и
други йерархически по-висши интелекти по отношение наиндивидуалния човешки.
За да ги видите в действиеи тяхнатацелесъобразност, е необходимо единно понимание на фактора,
назван «интелект» в различните му проявления във Вселената. Именно това и беше направено в този
фрагмент от книгата.

22. ТАЙНИТЕ НА СУПЕРСИСТЕМИТЕ – ТАЙНИТЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО (процеси,

протичащи в суперсистемите)

«Няма толкова голяма вещ, която не бия превзела още по-голяма.

Няма толкова малка вещ, в която неби се вместилаоще по-мъничка».
«Човече! Издигни своя взор от земята към небето, —
какъв, достоен за удивление, се явява там порядъка».
(Кузма Прутков)
Мирозданието – суперсистема

За начало, уважаеми читатели, освежете паметта сис всичко това, което беше изложено в
първичното понятие за суперсистемите и на рис. 12-50.
Мирозданието в цяло представлява по себе си суперсистема. Мирозданието се явява обхващаща
суперсистема по отношениенацялото множествона всички суперсистеми, входящи в състава на
Мирозданието (спомнете си Най-голямата Матрица-Фуния).
Тези суперсистеми се явяват взаимовложени. Това означава, че в тях има елементи, които
едновременно принадлежат към няколко суперсистеми.
 316

Структурата на такива суперсистеми се изменя във всеки момент от времето. Такава структура се
нарича виртуална структура. Това означава, че в такава структураима елементи, които принадле-
жат към различни системи в различни моменти от времето.
Виртуален (лат. virtualis – «силен, способен») – 1. Възможен, обусловен, можещ да се проявява
при определени условия. 2. Информационен обект, нямащ реално съществуване, но проявяващ себе
сикато аналогичен на реално съществуващ обект, физически или информационен (в компютърната
терминология).

Интелекта в суперсистемите

Интелект в суперсистемитеима винаги. Това следваот ПФУ. Ако суперсистемата съществува, то

това означава, че тяима някакви целина своето съществуване. Тези цели трябва да се определяти
достигнат. А един път така, то формулирането и достижението на целите може да се
осъществявасамо «творчески», тоест обладавайки интелект. Затова интелект в деятелността на
суперсистемите присъства винаги:
- или в самата суперсистема;
- или в обгръщаната (обхващаната) суперсистема от Йерархически Висше Управление – ИВУ (не
задължително Йерархически Най-висше Всичко Обгръщащо Управление – ИНВОУ).
Такъв интелект може да бъде:
- външен;
- вътрешен.
При това непосредственно интелектите могат да обладават:
1. Елементи на суперсистеми, представени от някаква съвкупност съзнателно безинтелектуални
елементи (спомняйте си «описание работата на интелекта»).
2. Цялото множество елементи на суперсистемата (ярък пример – човечеството).
3. Определено подмножество отцялото множество елементи на суперсистемата.
4. Един или няколкоелемента на суперсистемата.
5. Един или няколко елемента на суперсистемата, които вътре в своята структура (структурата на самия
елемент) имат съставки (които могат да се нарекат «елементи на елемента»), обладаващи интелект.
Съвпрегнат интелект. Какво е това? Това е такъв интелект, който осъществява
самоуправлението на конкретна суперсистема като единени цял в пределите на ИНВОУ в
независимост от мястото на разположение, мястото на своето нахождение. Съвпрегнатия интелект,
както вече се казамалко по-горе, може да бъде:
– външен (по отношение към безинтелектуалната суперсистема).
– вътрешен, тоест породен от самата система.

Типове суперсистеми

Класификация на суперсистемите по типове следват:

1. Костни суперсистеми.Костните суперсистеми съществуват устойчиво в някакъв балансировочен
режим, докатосъществуват сглобяващитеги елементи. Към такива суперсистеми може да се отнесат
отделните фрагменти на Вселената (например галактиките или системите на галактиките).
2. Суперсистеми с възобновяема елементна база.Към тях може да се отнесе и човечеството.
3. Еволюциониращи суперсистеми.Това са такива суперсистеми, които и самите те (суперсистемите),
и техните елементи:
- обладават някакъв запас устойчивост по отношениена въздействието на обкръжаващатаги среда;
- обладават някакъв потенциал на развитие на своите качества за сметка наосъвършенстването на
организацията както вътре в суперсистемата, така и вътре в съставляващите я елементи.
Очевидно е, че в качеството на пример такава суперсистема може да се счита човечеството на
планетата Земя.
 317

Локализация на суперсистемите – начало на процеса на усвоение потенциала на нейното

развитие

Погледнете на рисунка 12-73.

На нея са изобразени:
- някаква «среда», която съществува в пределите на ИНВОУ;
- в «средата» е въведена суперсистема за някакви цели. За читателитенай-добре е да се представив
качеството на такава суперсистема – човечеството;
- tн – това е времето на начало на адаптацията (приспособяване) на суперсистемата към «средата» и
времето на начало на усвояване на потенциала на своето развитие. Спомнете си генетически
обусловения потенциал (ГОП) за развитие навсеки човек и човечествотокато цяло, за които ставаше
дума вглава 10;
- «Среда» – това са процеси, с които си има работа суперсистемата. Тоесттова е всичко онова, което
«въздейства» на суперсистемата. Тези процеси могат да бъдат:
 материални (в частност енергийни);
 информационни;
 смесени.
Причисленитегоре процеси на въздействие от «средата» на суперсистематаводят към възникване
на два вида локализация (обособенностти) на суперсистематакато цяло, а така също и на нейните
фрагменти и елементи в Общовселенската Мера (Най-голямата Матрица-Фуния):
1. Пространственна локализация.«Пространство» – информационна характеристика на материалните
обекти във Вселената. Тя отразява взаимната вложеност и упорядъчност на обектите по
йерархическите степени на Вселената. При което да се опише която и да е пространственна
локализация е възможно само субективно. Пример за такова субективно описание на
пространственната локализацияза човечествотослужи «използването в научниясвят» на хелиоцентри-
чния модел на Слънчевата система.
2. Информационната локализация – това е информационна характеристика на информационните
обекти. Представата за неяу хоратасъщо така носи субективен характер. Пример за такъв
субективизъм на информационната локализация може да бъде следното. Информацията за книгата
редактора може да размести:
- в предисловието;
- в послесловиео;
- да я разнесе по цялата книга.

Взаимодействието «среда» и суперсистеми

 318

Завсеки от елементитена цялата суперсистема – части на «средата».Всички елементи на

суперсистемата са автономни (до някаква степен), т.е. в някаква степен са «самостоятелни»,
изолираниедин от друг:
- и по материален носител (енергиен);
- и по информационно обезпечение (спомняйте си триединството).
Автономия (гр. autonomia от гр. autos «сам» + nomos «закон») – 1. Самоуправление. 2. Право на
държавата самостоятелно да осъществява управление в пределите, предвидени в конституцията.
3. Способност на личносттаза самостоятелни решения и действия.
Автономен (гр. autonomos «самостоятелен») – 1. Самостоятелен, независим. 2. Ползващ се с право
на автономия. Но всички елементи са «заключени» към суперсистемата в цяло, тоест влизат в
състава ѝ, «подчинени» са ѝ.А «суперсистема като цяло» – също е автономна (до някаква степен). Но
по отношение в «средата» «суперсистема като цяло» може да бъде:
- не заключена;
- може да поддържа своето съществуване за сметка на ресурсите на средата;
- може да бъде в обмен със средата (взаимен характер).

Информационно обезпечаванеелементите на суперсистемата

Информационното обезпечаванена поведението (т.е. самоуправлението) на елементите на

суперсистемата е организирано в двуравнищен образ.
С цел опростяване на разбиранетона по-нататъшното изложение на рисунката условно
(подчертавам: условно, за простота на разбиране) е изобразен «елемент на суперсистема» във вид
на някакво «яйце», вътре в което еразположен «жълтък» (рис. 12-77).

Този «жълтък» условно представлявапо себе си «информационния модул», «елемент на

суперсистемата». При коетотози «жълтък» се състоиот 2-ве половинки:
- долна част-половинка на «жълтъка»;
- горна част-половинка на «жълтъка».
Те представляват дветенива на «информационния модул» на елемента на суперсистемата:
1. ниво – фундаментална част на «информационния модул» на елемента (долната половинка на
«жълтъка»). Фундамент от лат. «fundamentum» – долна част на здание, съоръжение, възприемаща
тежестта нагоре разположената част. База, основа, опора;
2. ниво – адаптационна част на «информационния модул» на елемента на суперсистемата (горната
половина на «жълтъка»). Адаптация от лат. «adaptation» – приспособление.
Ще разгледаме тези две нива.
1 ниво – фундаментална част. Тя е идентична (т.е. еднаква, тъждественна, съответственна) за
всичкиелементи на суперсистемата.
Идентичен(фр. identique от лат. Identicus «този същия») – тъждествен, съответстващ.
Идентифицирам (нем. idetifizieren от лат. identificare) – отъждествявам, разпознавам съответствие.
Тази фундаментална част обезпечава:
 319

- пребиваването на всички елементи на суперсистемата в «средата»;

- с някакъв запас устойчивост;
- от момента на въвеждане на суперсистемата в «средата».
Ако това го няма, то суперсистемта не може да пребивава в «средата». И в резултат
суперсистемата «се стеснява» от «средата» или се унищожава.
2 ниво – адаптационна част. Тя се развива във всекиелемент на суперсистемата в индивидуален
образ. При което се развивана основата на фундаменталната част в процеса на функциониране на
суперсистемата. На рисунка 12-78 вие виждате «процеса на растеж» на адаптационната част.

В качеството на пример за токущо изложеното може да се приведе процеса на раждане и живот на

човека. Родило се малко човече – в неговия «информационен модул» са наличнисамо
фундаменталната част (долната половинка на «жълтъка»). И тойведнагазапочва под въздействието на
«средата» да формира адаптационната част (горната половина на «жълтъка»). Отначалотя е много
малка. Но с течение на времетоадаптационната част става всепо-голяма и по-голяма.
Сега на примера с хората, като «елементи на суперсистема», ще разгледамеоще еднаособенност на
«информационния модул», а по-точно – ще разгледаме неговата фундаментална част. Първо ще
кажем, четова се касае за разделението на половете.
Във фундаменталната част елементите на суперсистемата (в това число и човечеството) могат да
бъдат в йерархическа упорядъчност на информационните «тухлички», от които
сенатрупвацелия«информационен модул» като цяло. Такава йерархическа упорядъчност е
необходима за обезпечаване напървоначалната специализация на елементите. Тази
специализация прави елементите на суперсистемата частично аналогични (еднакви) едни с други, а
не напълноеднакви. Като пример за такава «частична аналогичност» служи разделението на половете
по определени признаци във всеки биологичен вид. Товаилюстрира рисунка 12-79, на която са
изобразени две фундаментални части (долни половинки на два «жълтъка»), в коитоима 6
«тухлички», от които се формира фундаменталната част, разположени различно. (Числото «6» е
взето произволно, за нагледност на отразяването. В действителност числото на «тухличките» е много
по-голямо.)
 320

Едното разположение на «информационнитетухлички» съответства на женския пол, другото

разположение съответства на мъжкия пол.
Такава упорядъчност на «информационните тухлички» във фундаменталната част се определя от
упорядъчността на «информационните тухлички» в адаптационната част (см. на рисунка 12-80).

В съответствие с триединството тази информационна упорядъчност на «информационния

модул» като цяло се отразява и в структурната организация на «материалния носител на
информационното обезпечение», тоест всеки от елементите на суперсистемата. На рисунка 12-80
вие виждате съответствието на «информационните модули» на своите «материални носители» – мъж
и жена.
В големите суперсистеми всичко изложено горе се отразява в статистическите характеристики за
параметрите на елементите в суперсистемата. За човечеството това означава, че хората, изхождайки
от своята фундаментална част и адаптационна част, могат да бъдат високи на ръст, средни на ръст,
ниски, силни, слаби, смели, страхливи, добри, алчни, умни и неумни (глупаци) и т.н. Това се касае и
за численността на двата пола.
И което е много важно – такава статистика е предопределена във вероятностен смисъл. Именно
благодарение на това мигновенно незаменимите «елементи» на рис. 12-81 (хора) вероятно са
заменими с други «елементи» (хора) в течение на някакъв вероятностно предопределен период от
време.
 321

Просто казано, винаги може да се намери и подготви този, който щеможе да замени «излезлия от
строя». Защо? Защото в паметта (адаптационнаа част) на тези други «елементи», готови да заменят
«излезлите от строя», могат да бъдат въведени информационните «тухлички», които обезпечават
новата специализация за замяна на едни елементи с други. Освен това, информационния
обмен между:
- елементите вътре в суперсистемите и;
- елементите със средата,е информационнен обмен, подчинен на вероятностни пре-
допределенности (в пределите на ИНВОУ).
Вследствие на това елементите на суперсистемата с течение на времето:
- натрупват информационни отличия един от друг;
- могат да обладават няколко специализации (т.е. те са пригоди за използване по разни целеви
функции на управление).
Всичко това води до там,че суперсистемата като цяло обладава:
- памет;
- гъвкавост на поведение.
Тоест:
- реакция на самата суперсистема, нейните фрагменти, нейните елементи;
- на едно и също въздействие на «средата»
- еднозначно не предопределена;
- макар и предопределена във вероятностен смисъл.
Казаното горе съответства на лозунга от детското стихотворение на В. В. Маяковски:
«Каквото един не го направи –ще го направим заедно!»

Влияние от «средата» на суперсистемата

А) «Средата» оказва влияние (въздействие) на суперсистемата (рис. 12-82):

 322

- въздействието на «средата» носи колебателен характер (както и всичко в природата);

- честотата на това въздействие на «средата» е достатъчно ниско в сравнение с минималната
честота, с която елементите на суперсистемата са способни да изменят своето информационно
състояние (см. на рисунката). Действително, процесите в Мирозданието могат да протичат в
периоди от милиони и даже милиарди години. За елементите на нижестоящите нива такива
продължителни процеси са недостъпни, те протичат много по-бързо.

Б) Благодарение натова, всеки от елементите на суперсистемата е способен устойчиво да

взаимодейства със «средата». А самата суперсистема е способна в тези условия устойчиво да
пребивава в «средата».
Честотния диапазон на такова устойчиво взаимодействие на «средата» и суперсистемата се
определя от:
- бързодействието на елементите на суперсистемата;
- времето на живот на елементите на суперсистемата и структурата, сформирана на тяхна
основа;
- организацията на взаимодействие на елементите вътре в суперсистемата. При неправилна
организация на това взаимодействие по принцип не може да има:
 устойчиво пребиваване на суперсистемата в «средата»;
 йерархически висше целево взаимодействие.
- мощността на факторите на «средата», въздействието на които суперсистемата може да
издържа в честотния диапазон на устойчивото взаимодействие на «средата» и суперсистемата.
Такава мощност се определя от указаната малко по-горе организация на взаимодействие на
елементите вътре в суперсистемите.
На това място рекомендирам на читателите да спрат и да поразмишляват за казаното при
използването му от човешкото общество като цяло, за суперсистемата «хората в града»,
суперсистемата «хората в областта», суперсистемата «хората във фирмата, отрасъла» и т.н. При това
си спомнете всичко това, което ние разгледахме по-рано. Замислете се за поддържането на ус-
тойчивост на указаните горе «суперсистеми», за това, какво трябва да се направи, за да е обезпечи
такава устойчивост. И за много друго.
В) От момента на влизане на суперсистемата въз взаимодействие със «средата»:
информационното обезпечение на елементите-«тухлички», съответстващи на адаптационната част.
Това информационно обезпечаване се развива на основата на фундаменталната част на
«тухличките». И това информационно обезпечение се развива в процеса на самоуправление на
елементите на суперсистемата, в това число и под въздействието на ИНВОУпо отношение на всичко
описано горе носи двуравнищен характер:
- 1-во равнище – ИНВОУ запуска (включването) на процесите на самоуправление на
суперсистемата като цяло;
 323

- 2-ро равнище – ИНВОУ окава обгръщащо (обхващащо) йерархически висше управление по

отношение на суперсистемата като цяло.
И двете равнища са указани на рисунка 12-83.

Г) При това са възможни конфликти на управление. Такива конфликти на управление могат да

бъдат:
- между йерархическитенива в йерархията на Вселенатакато цяло и йерархията на суперсистемите.
Като пример за това може да служи «конфликта» между човечеството и Законите на Природата (за
атеистите) или Бога (за вярващите). Резултат на «конфликта» се явява глобалния системен кризис;
- между суперсистемите, находящи се вътре в едно ниво на йерархия (рис. 12-85). Като пример
затова могат да служат конфликтите между страните и народите.
Графически такива конфликти са изобразени на рисунките.

Д) На това място е необходимо да се уточнят някои определения. За това уточнение ще помага

схемата, изобразена на рисунка 12-86.
На нея е указана суперсистемата «X». На нея оказва въздействие «средата» и едноравнищните
суперсистеми «Y» и «Z». Освен това на суперсистемата «X» оказват въздействие всички йерархи-
чески висши равнища на Вселената, чак до Бога (ИНВОУ). Ето така, извеждаме определения:
 324

1. Опосредяването на управление – това е управление, което се осъществява по отношение на

някаква суперсистема чрез въздействие на «средата», в която се намира тази суперсистема.
Опосредяването на управлението се явява също такаи въздействието на някаква суперсистема чрез
йерархически равното ниво на тази суперсистема външно по отношению на нея управление.
2. Йерархически Висше Управление (ИВУ) – пряк информационен обмен със суперсистемата от
страна на всички Висши Нива на Йерархия в Мирозданието, чак до Бога (ИНВОУ).
3. Йерархически Най-висшето Всичко Обхващащо Управление (ИНВОУ) – това е цялата
съвкупност от управляващи въздействия на суперсистемата.
Е) «Средата» – може да бъде фрагментна друга суперсистема, която обгръща (обхваща)
изследваната суперсистема.
«Средата» – може да бъде съвкупност от суперсистеми на едно йерархическо ниво с
разглежданата суперсистема.
«Йерархичност» на суперсистемите – определя порядъка на разширяваща се последователност на
обгръщащите вложения. За илюстрация на това най-добре подхожда образа на руската матрьошка. А
по-точно – това са разгледаните по-рано «матрици-фунии със стъпаловидни краища». Най-висша
йерархия – това е най-голямата «матрьошка», иначе – Най-голямата Матрица-Фуния.
Ж) Разглеждане на суперсистемата (т.е. нейното изследване, изучаване) — това е неизбежното ѝ
отделяне от цялостността на Мирозданието. Такова разглеждане е един от етапите на Пълната
Функция на Управления (ПФУ). А това винаги е субективно!
При такова разглеждане на цялостния процес на управление в Мирозданието, при отделянето от
него на суперсистемата по някакъв набор от признаци, също се разпада на:
- управление на «средата»;
- самоуправление на суперсистемата в «средата»;
- пряко ИВУ;
- опосредено управление.
Всичко това бе разказано затова, за да може хората (а особенно ръководителите) да включат
всичко това «в кръга на своите понятия», и да изпозлват тези «понятия» в своята практическа работа
и в живота при анализа на събитията и взимането на решения.

Влиянието на интелекта на взаимодействието между «средите» и суперсистемите

Да погелднем на суперсистемата от позиция на съвпрегнатия с нея интелект, като едно цяло.

Какво етова «съвпрегнат интелект» ние вече разгледахме в самото начало на този раздел.
Съществуването на суперсистеми протича под влиянието на «средата» (въздействието на
«средата» на суперсистемата).
При това интелекта сам определя характера на:
- своя информационен обмен със суперсистемата, с нейната вътрешна йерархия;
- своето взаимодействие със «средата» и цялата висшайерархия на управление.
От тук следва, чеЙерархически Висшето Управление може да носи по отношение на
суперсистемата крайно разнообразен характер:
- от максималното въздействие, когато от страна на ИНВОУ се осъществява непрекъснато
издаване на съвпрегнат интелект на суперсистемите с пряки директиви и контрол за тяхното
изпънение (пряко Богодържавие). Напълно вероятно е, че именно това се е осъществявало
по временатана «Едем», когато в резултат на сурово рентгеново излъчване е станала мутация
и са се появили кроманьоците. Спомняйте си – за това ставаше дума в глава 10;
- до минималното въздействие, когато съвпрегнатия интелект на суперсистемата от страна на
ИНВОУ се представя пълна самостоятелностна управление на суперсистемата, а
вмешателство от страна на ИНВОУ се осъществява само при условие на излизане на вектора
грешки на самоуправление на суперсистемата като цяло (или фрагменти на суперсистемата,
или някакво фрагменти на суперситемата) извън допустимите предели;
 325

- между максималното и минималното въздействие от страна на ИНВОУ на съвпрегнатия

интелект на суперсистемите лежат множество различни варианти на управление (спомняйте
си буквата «Ж»).
И във всичкитези варианти от максималното до минималното въздействие:
- на съвпрегнетия интелект на суперсистемата;
- на суперсистемата като цяло;
- на фрагменти на суперсистемата;
- на отделни елементи на суперсистемата, от страна на ИНВОУ се налагат два комплекса
частни задачи (спомняйте си, че безадресно управлениеняма, че ако суперсистемата е
създадена и въведена в «средата», то тя е създадена «за нещо», тоест нейното съществуване
има цел или комплекс от цели, «вектор цели»):
 1-ви комплекс задачи – да издържа натоварването на «средата»;
 2-ри комплекс задачи – свободните от 1-вия комплекс задачи ресурси да се използват
за достижение на целта, заради която суперсистемата е въведена в «средата» (или
образувана в «средата»)!
Тези два комплекса задачи образуватот страна на съвпрегнетия интелект суперсистеми във
времето поток цели на управление по отношение на «средата».
Тук, уважаеми читатели, е необходимо да се спрем и да поразмишляваме за смисъла на
съществуване на човечеството, смисъла на живота на всеки човек, като «елемент на суперсистемата»,
за генетично обусловения потенциал на развитие на човека и цялото човечество, за това, колко
време и сили ние губим и за «отразяване на въздействието на средата» (хранене, облекло,
жилище и т.н.) и колко време и сили губимза разкриване и осъвършенстване на заложените в
нашата генетика възможности, за своето самоосъвършенстване, за възпитание и общение с
децата и внуците, да се замислим за това, колко време у нас отнема работата, а и въобще да се
замислим заднес съществуващото жизнеустройство на хората, което прави от тях биороботи, не
позволявайки им да излязат на човешки строеж на типа психика, тоест всичко това, от което се
определя концепцията за управление на човечеството на планетата Земя в условията на завършваща
се глобализация.
След такъв размисълневолно ще се наложида се замислите за това, какво трябва да се прави, за да
се измени такова угнетяващо хората жизнеустройство.

За устойчивостта на суперсистемата

Да погледнем на функционирането на суперсистемите, изхождайкиот 2-та възлагаеми на нея

комплекса задачи от страна на ИНВОУ.
АКО всички ресурси на суперсистемата отиват за поддържане на устойчивото пребиваване в
«средата»,
ТО производителността на суперсистемата по отношение на целите, заради които тя е въведена в
«средата», е равна на нула.
АКО към това суперсистемата се подтиска от «средата» или се стеснява от нея,
ТО въобще не може да иде и реч за достижение на някакви цели.
На това място на читателите на книгата отново се предлага самостоятелно да поразмишляват за
днешното наше «житие-битие», за задъхването на всички и всеки «съвременен образ на живот», за
това на какъв «кръг задачи» работи всеки от нас и всички ние заедно. А след размишлението у
нормалните хора трябва давъзникне нормалния въпрос: «А какво да се прави»? Отговор на него ще
бъде даден по-късно. А засега ние ще се върнем към по-натъшното разкритие на обозначения въпрос.
В описаната горе ситуация, когато суперсистемата се задавя от «средата», във вектора на цели на
управление на суперсистемата (или самоуправление) на най-първо място ще стои следната цел: -
«пребиваване в «средата» с някакъв запас устойчивоств случай на порастване влиянието на
средата».
В биологическите видове такава цел е зафиксирана във фундаменталната част на
информационния модул за обезпечаване на особата (долната половинка на «жълтъка»). И такова
 326

информационно обезпечение, съответстващо на току що обозначената най-висша цел на съще-

ствуване на всеки елемент на суперсистемата (биологическата особа), се изразява в поведението на
такива «елементи» като страх и инстинкт за самосъхранение.
На това място отново има смисъл да се поразмишлява за току що казаното по отношение на
човечеството като цяло, съпоставяйки това с разгледаните по-рано типове психики, глобалния
еволюционен процес (и исторически процес, като част наеволюционния), а така и двете концепции
на управление. И тогава ще се получи, чепо правилата на несправедливата библейска концепция
хората с човешки строеж психика са ненужни, а са нужни основно «биороботи» и неголямо
количество «демони». Все пак това тяхно желание противоречи на глобалния еволюционен процес,
който протича по Замисъла на Твореца. А у Бога има Божий Промисъл и Божие допускане. И какво
ще стане, ако човечеството излезеот пределите на такова допускане? …
Разкриваме въпросапо-нататък.
Запаса устойчивост на суперсистемата по отношение нанейното пребиваване в «средата»
предствлява общата численност не нейните елементи, неизползваеми в дадения момент от времето за
отражение (отработка) на влиянието на «средата». Тоест съществува някаква част елементи на
суперситемата, която отразява «влиянието на средата», но има още и елементи на суперсистемата,
които са «свободни от тази работа». Иначе това може да се представи като «фонд свободното от
работа време на всички елементи на суперсистемата».
Отново кратко отклонение. А сега у нас в съвременното общество всички от утрото до вечерта са
заети на работа, доколкото «трябва да се въртят» и трябва «всичко да им е като у хората» (лозунг
на идиоти за идиоти).
Продължаваме разкриването на въпроса.
Но този запас от устойчивост на суперсистемата – това са нейните елементни ресурси, коитосамо
и могат да бъдат задействаниза целевото взаимодействие на суперсистемата със «средата» в
съответствие с вектора на целите на ИНВОУ.
Тоест този запас на устойчивост едновременно определя възможната производителност на
суперсистемата по отношение на «средата».
Простоказано, суперсистемата трябва да умее «ефективно» да работи на два кръга задачи
едновременно. Трябва и влиянието на «средата» да отразява, трябва и потенциала на своето
развитие да усвоява.
От всичко разгледано следва важен извод:
Усвояване на потенциала за развитие на суперсистемата – това е въвеждането ѝ на максимална
производителност по отношение на «средата» по вектора цели на ИНВОУ.
Такъв извод изисква оценка на качеството на управление на суперсистемата:
- по запаса на устойчивост за пребивание на суперсистемата в средата.
- по производителност на суперсистемата по отношение на «средата».
Тези две оценки на качеството на управление на суперсистемата са йерархически упорядъчени и
не са антагонистични (не противоречат едно на друго). Това е така, защото:
- повишението запаса на устойчивост на суперсистемата за пребивание в «средата» позволява
да се повдигне;
- производителността на суперсистемата по отношение на «средата».
Сега за общия запас устойчивост на суперсистемата. Общия запас устойчивост на
суперсистемата по отношение на тези две взаимопроникващи се и допълващи се една с друга цели
също представлява по себе си неизползвани в дадения момент от време елементни ресурси. От
тук следва, че «мигновенната обобщаваща оценка на качеството на управление» – това е
неизпозлваните в дадения момент от време елементни ресурси, позволяващи да се издържи
порастването на влиянието на «средата» без снижение на производителността по отношение на нея
(«средата»).
Тези неизползваеми ресурси саелементния запас на устойчивост.
«Обобщаващата оценка за качеството на управление на суперсистемата за интервал от
време» – това е монотонния ръст на производителност по отношение вектора на цели на ИНВОУ (см.
на графиката на на рис. 12-90).
 327

Но казаното току що– това е йерархически висша оценка. Тя може да не се вижда на нивото на
суперсистемата. Но на това ниво (нивото на суперсистемата) все едно винаги е видна нейната основа
– освобождаването на елементни ресурси от текущите процеси на функциониране на суперсистемата.
(Отново се замислете за процесите на «функциониране» на народите, държавите, човека и всеки
«елемент» – човека в тях. Спомнете си също така и за това, какво е това «нравственност» и
«безнравственност», за които идеше реч в «Тайните на качеството на управление»).
Възникава въпроса: «За какви цели се изпозлват освободените ресурси?» Ответа изисква
разпознаване на вектора на целта на ИНВОУ (Бога) по отношение на суперсистемата (човечество) от
нивото найерархия, на което пребивава суперсистемата и нейните «елементи». Как да направим това
– ние вече разгледахме по-рано: трябва да се встъпи в диалог с Бога. При това е необходимо ясно да
се разпознае: с Бог ли става общението?
Що се касае до днешното очевидно положение на нещата, то от анализа на съвременните събития
следва, че глобализаторте не искат освобождаването на огромни маси хора от нуждата, задачи и
проблеми. Наобратно, на глобализаторитеса им нужни хора, «задавени» от съвременната «среда» –
такава организация на обществото, при която човек няма време да се заеме със своето
самоосъвършенстване – усвоение на своя потенциал за развитие. По тази причина глобализа-
торитеизлизат против развитието на новите технологии, които биха освобождавали хората. По тази
причина глобализаторите са готови да «опущат» човечеството до «маймунската нула», само и само
да съхранят своето господство над човечеството (спомняйте си «пирамидата на структурата на
обществото» и «пирамидата на знанието»). Тоест съвременните глобализатори са решили да вървят
по пътя на Атлантида. Такава подготовка в наше време се изразява в пропагандата във всички СМИ
за предстоящата глобална катастрофа, затопляне на огромни територии, създаването в Гренландия на
подземни хранилища за пазене на запаси от семена, провокирани недостаъци на Земятаот храна за
хората и т.н. При това, «глобална катастрофа» в наше време може да се осъществи с помощта на
съвременното оръжие, а да се представи във вид на «естествен природен катаклизъм». Създаването
на такава ситуация ще позволи на глобализаторите да се избавят от «излишни хора» с
едновременното «опущане» на осталите до «маймунската нула». Самите глобализатори планират да
преживеят създадения от тях «катаклизъм» в специално построени и защитени подземни градове.
Един от тези градове е построен в Русия вътре в планината Ямантау.
Но тази древна цивилизация е изчезнала, доколкото нейния (на тази суперсистема – Атлантида)
вектор на целта е излязъл извън пределите на Божието Допускане. И тук ситуацията трябва така да се
скрие от Закона на Времето, който обективно руши двете пирамиди (структурата на обществото и
знанието). Така че ситуацията не е безнадежна. Но тя изисква усилия от всички мислещи и
нравственни хора, изисква действията, изложени в програмата на КПЕ.
Както виждате, уважаеми читатели, използването на ДОТУ дава възможност доказателно да се
аргументира необходимостта на перехода от несправедлива концепция на управление на
човечеството към справедлива, а не емоционално и бездоказателственно да серазсъждава за
това, «какво е това добро, и какво е това лошо».

Усвоение от суперсистемата на потенциала ѝ за развитие

1). Малко по-рано вече определихме, че времето за начало на усвоението на своя потенциал за
развитие (tн) – това е появата на суперсистемата в «средата».
 328

2). Упорядъчността на всичкиелементи в суперсистемата на този момент започва усвоение –

двуравнищно («елемент—суперсистема»):
1-во равнище – всеки елемент.
2-ро равнище – суперсистемата като цяло.
3). Започва се взаимодействие на суперсистемата със «средата», тоест появява се поток цели
на управление. Този поток цели на управление въздейства:
- на суперсистематакато цяло;
- на фрагментите на суперсистемата;
- на отделните елементи на суперсистемата.
4). Потока цели има три съставки:
- 1-ва съставка – непрекъснато взаимодействие на «средата» и суперсистемата, постоянно във
времето по характер. Такова взаимодействие поражда в суперсистемата постоянно функциониращи
структури, ориентирани към достижение на постоянно съществуващите цели. Пример на товаза
човечеството (като суперсистема) може служи постоянната потребност на чеовечеството от храна,
което в кода на историята е пораждало и осъвършенствало «структурите», обезпечаващитази
потребност;
- 2-ра съставка – циклически регулярно повтарящото се, еднозначно предсказуемо въздействие.
Такива въздействия пораждат структурите, които циклически възобновяват своето
функциониране. Част от тях се разпадат и се създават отново, а част се съхраняват и чакат
следващия цикъл. Като пример може да служат циклите на времето през годината, което «поражда»
необходимост от работа, например, снегосъбиращата техника и чистачи, т.е. съответстващите
«структури» в комуналното стопанство;
- 3-та съставка – епизодическо взаимодействие на «средата» и суперсистемата, което в
статистически смисъл е упорядъчено. От нивото на йерархия, на което се намира както самата
суперсистема, така и нейните елементи, да се предскаже епизодическо взаимодействие на «средата»
и суперсистемата може само във вероятностен смисъл. Пример за такова «взаимодействие» се явяват
земетресенията и други «природни катаклизми».
Епизодическото взаимодействие поражда в суперсистемата безструктурно управление. Такова
безструктурно управление ще има определени статистически характеристики. Тези статистически
характеристики ще изразяват потоците цели на управлениепо отношение на суперсистемата.
Грешката в определянето на такива характеристики ще привежда към ущърб. Ущърба ще зависи от
забавянето на реакцията на суперсистемата на фактора, влачен от ущърба. Няма закъснение – няма
ущърб.
Такава ситуация води до появата на «бездействащи» структури, които «чакат» въздействие. Към
такива структури могат да се отнесат всички сеизмолози и Министерствто на извънредните
(черезучайните) ситуации (МЧС).
5). Взаимодействието на суперсистемата със «средата» обезателно се съпровожда от отражение
на информациятаот «средата» в суперсистемата (спомняйте сие триединството и какво става при
предаването на информация от един фрагмент на друг).
Това отражение привежда към изменение на упорядъчността на суперсистемата, която
престава да бъде 2-веравнищна.
През някакво време от tн на времето на поява на суперсистемата в «средата», в суперсистемата
едновременно протичат процесите на:
- структурно управление;
- безструктурно управление.
С течение на времето се появява «елементнен запас на устойчивост», което привежда към
възможността за обслужванена единични, по-рано не срещани «новички» взаимодействия на
суперсистемата със «средата».
Благодарение на горе разказаното, организацията на суперсистемата престава да бъде 2-ве
равнищна (за което бе казано малко по-рано), престава да бъде на ниво организация «елемент-
суперсистема». Организацията на суперсистемата представлява вече йерархия на структури. И тази
 329

йерархия на структури непреривно се изменя в хода на взаимопротичане на процесите в

структурното и безструктурното управление.

В суперсистемата винаги се намират тезиелементи, които са необходими за развитие

В началото кратко ще си спомним всичко съставляващо пълната функция на управление (ПФУ):

1. Опознание фактора на средата;
2. Формиране стереотипа на разпознаване;
3. Формиране вектора на целта;
4. Формиране целевата функция на управление (ЦФУ), тоест концепцията на управление;
5. Организация на структурата;
6. Организация на контрола;
7. Поддържане на работоспособност (или ликвидация).
Ще напомним, че изпълнението на всички тези пунктове е необходимо на този, койти има
намерение САМ да управлява някакъв процес от неговото начало до момента на достигане на целта.
Сега ще се врнем към процеса на развитие на суперсистемата, който вече е привел суперсистемата
от 2-ве равнищна организация към появата найерархия на структурите. По-натам става ето какво.
Информационното обезпечение на елементите на суперсистемата във фундаменталната част
(долната част на «жълтъка») съдържа в себе си възможността за информационен обмен между
елементите.
Адаптационната част на елементите (горната част на «жълтъка») се формира на базата на
фундаменталната част, при което се формира разнообразно, макар и статистически упорядъчено
изхождайки от всичко казано, в суперсистемата винаги има вероятност за това, че
някакъвелемент ще:
1. Разпознае фактора «среда», с който ще се сблъска и той, и суперсистемата.
2. Разпространи в суперсистемата информацията затова.
3. Тази информация ще бъде възприета отелементите, обладаващи в своята памет
необходимата концепция за управление по отношение на разпознания фактор. Или това ще
бъдат елементи, които са способни да разработят такава концепция.
4. Концепцията ще бъде предадена на инициатора на пораждане на структурата.
5. Ще се намерят елементи, напълно свободни или заети в структурите на суперсистемите с
малко важни задачи, отколкото задачите, изложени в концепцията. При което тези елементи
ще се окажат обладаващи такава специализация, която е необходима за новосъдаваната
структура. И т.н. до края на това, че процеса на управление по реализация на разработената
концепция се завърши по ПФУ в приемливи строкове.
Навярно много читатели вече са съобразили, за какво идереч. И макар току що изложения горе
материал да касае най-разнообразни процеси в Мирозданието, но използвано към човечеството, като
към някаква суперсистема, от него доказателно следва реалната възможност да се организира
жизнеустройството на хората по справедливата концепция на управление на обществото.
Собственно, този процесвечетече, доказателство за което, в частност, се явява и тази книга, която
читателите държат сега в ръце.
И това реално ще се осъществи, доколкото неудволетворенността на информационното
обезпечение на различнитеетапи на безструктурното управлениена суперсистемата могат да
бъдатизпълнени с вмешателство от ИНВОУ (както адресирано, така и безадресно). И макар такава
вероятност да се колебае от 0 до 1, то тя съществува! И ако тя (тази вероятност) се състои, то някакви
елементи ще запомнят информацията, необходима за повторение натози процесвече с вероятност,
равна на единица.
Ако суперсистемата често се сблъсква с няки фактори, то в този случай безструктурното
управление ще се трансформира (преобразува, преправи) в структурно. Това става поради това, че
структурата, възникнала при безструктурното управление, не успява да «се забие» в периода между
въздействията. Та нали всичката материя в триединството обладава памет!
 330

Като цяло, на всяко йерархическо ниво на суперсистемата структурното управление се поражда

от безструктурното.
Това се съпровожда с растеж на елементния запас на устойчивост, доколкото загубата в обмена
на информация в отложената структура епо-малко.
Ако обема на информационния обмен със «средата» превишава обемана напълно определените
възможности на суперсистемата, то организацията на самоуправление на суперсистемата само със
структурен способ ще приведе към това, че във всеки момент от времето части от структурата,
нацелени на решение на строго определен кръг задачи, обезателно ще бездейства. Да се организира
взаимодействие по някакви вериги ще бъде невъзможно заради отсътствието на свободни елементи
(«всички на работа», «всяка структура мрънка само за себе си», «спасявай се сам», за всичко и за
другите не трябва да се мисли, доколкото «това са техни проблеми», и т.н. «житейски мъдрости»).
Описаната току що ситуация – това е ситуация на срив в управлението. Тя се илюстрира на
рисунка 12-93.

На нея вие виждате суперсистема, вътре в която действат ред структури: С-1, С-2, … C-N. На
суперсистемата действат множество фактори на «средата». Всяка структура «отработва» свой един
или няколко фактора. Тоест, както ние вече разгледахме, «всички на работа». И ако при такава
«разкладка» се появи нов «фактор» на въздействие на «средата» (или едновременно няколко
«фактора»), то тогаваще се окаже, че няма кой да се заеме с неговото «отразяване» («всички са при
своите дела!») И ако този нов «фактор» се окаже много мощен, то той може да унищожи въобще
всички елементи на суперсистемата.
Пример за такава ситуация е сюжета на американския филм «Армагедон». Към планетата Земя се
приближава астероид, който ще унищожи цялото човечество. Към него насреща му насочват два
«шатъла», задачата на които е да пробият в астероида пролука, да заложат в нея ядрен заряд,
последващия взрив от който ще разкъса астероида на малки парчета, в резултат на което и Земята, и
хората на нея ще са спасени. Филма завършва благополучно. Но това е «на кино»! А в живота?
Учените утвърждават, че такава ситуация е напълно вероятна. И тогава трябва да успеем да
разпознаем приближаването на астероида, което е най-вероятно да се направи при създаване на
Земята на единна служба за наблюдение на Космоса. След забелязването, възможно, ще се наложи
запуск на множество ракетиза планираното, последователно разрушение на астероида и
възниквзщите при нанасянето му на удара ракетни отломки. Това може да се осъществи само при
обединени усилия на най-крупните и силни държави. А ако те се «карат», ако са в състояние на
«гореща» или «студена» война? И ако даже не се карат, но не са готови организационно за съвместна
работа?
Но какъв ти астероид! Та нали на човечеството вече действа новия фактор на «средата» – това е
фактора на новото информационно състояние, който ние разгледахме в глава «Закон на Времето».
И този фактор обективно разрушава всички предишни основи на жизнеустройството на хората. И ако
не се изработи стратегия по отношение натози обективен фактор на въздействие, то съдбата на
човечеството ще бъде печална. А койкой говори за това сега, освен КОБа и КПЕ? Никой …
Връщайки се към темата на дадения параграф, говорейки за предотвратяване на ситуацията на
«срива на управлението», следва да се каже, че максималната производителност на суперсистемата и
 331

максимума на нейния елементен запас, насочени към развитие на суперсистемата, всичко това се
достига със съчетаването на структурен и безструктурен способ на управление.
Процеса на усвоение потенциала за развитие на суперсистемата (чети: човечество) също така
протича по руслата на:
1. Структурното управление – това е оптимизация на функционирането на съществуващите
структури и ликвидация на изживелите себе си.
2. Безструктурното управление – това е повишение вероятността за успешното заършване на
процеса на възникване и работа на възникващите от безструктурното управление структури с
привичане на минимално допустимото числоелементи. Тази вероятност и елементен запас на
устойчивост са толкова по-високи:
- колкото повече е опита на суперсистемата по пребивание в «средата»;
- толкова по-малко се отличават по между си:
 опита на всеки елемент на суперсистемата и;
 опита на суперсистемата като цяло.
А от това следва най-важният извод:
Необходимо е, всичката информация от паметта на суперсистемата като цяло да бъде
достъпна за всички нейни елементи по мерата на възникване у тях на потребност. След тована
читателите трябва да им е ясно:
1. Защо КПЕ в своята «Програма» утвърждава необходимостта от достъпа до знания на всяко
ниво за всички хора без изключения.
2. Защо КОБа включва в своето пълно название словото «безопасност». Това слово носи в себе
си дълбок научнен смисъл. Разбира се, за привлекателност на широките народни маси
концепцията може да се нарече както ви е удобно. Но от гледна точка на научната точност –
това е «Концепция за безопасното развитие на човечеството и усвоение на неговия
генетически обусловен потенциал, заложен в човечеството Свише».
Още един важен момент. В условията на прекия двустранен информационен обмен на
суперсистемата с ИНВОУ (Бога) характеристиките на безструктурното
управление (бързодействие, пълнота в предаването на информация, нейната «усвояемост» и т.н.) са
толоква по-добри, колкото са по-добри векторите на целите на самоуправление на съвпрегнатия
интелект на суперсистемата и в йерархията на интелекти вътре в нея се повтарят векторите на
целите на ИНВОУ по отношение на суперсистемата като цяло, а така също колкото по-явно ИВУ на
суперсистемата се отличава от агресивното външно управление.
Към това следва да се добави, че качеството на управлениее толкова по-високо тогава, когато
вектора на целта на такова управление съвпада с Божия вектор на целта. Тоест Бог помога на
тези, които следват поставените от Бога цели.

За резидентите на разузнаванията, мафиите, масонските ложи и църковните ордени

Всичко разказаногоре не е пуста абстракция, а строго научно обосновани процеси, протичащи в

Мирозданието. Освен това, разказаното носи и извънредно приложен характер. Например.
1. Наблюдател, нямащ понятиеза безструктурното управление (т.е. редови наш обитател), напълно
устойчивото управление може да го възприема:
- или като стихиен «неуправляем» процес («порядъкот хаоса»). Това директно се отнася за всички
процеси, произходящи сега в нашата страна. А началото на тези процеси беше положено веднага
след смъртта на Сталин;
- или ще търси стабилни структури там, където ги няма. Това се касае за търсенето от обитателя на
агенти на «световното задкулисие». Да, такива «агенти» има, но те не влизат в състава на строги
«структури вътре в Русия», а се управляват безструктурно иззад граница. Това е този случай, когато
ние,макар и сами, «по камъчета, по тухлички, разглобихме своя мощен завод …»
2. В ред случаи структурното управление може да се възприема от такива обитатели като
безструктурно управление.
 332

Това става тогава, когато в състава на суперсистемата влизат аналози, подобни на болшинството
нейни елементи. Но тези аналози могат да принадлежат на структури, излизащи от пределите на
дадената суперсистема. И тогава:
А) Наблюдателя, който не знаеза безструктурното управление отново ще види «стихия», или ще
търси структури. Пример за такива «елементи», внедрени от една суперсистема в друга, се явява
резидентното разузнаване, мафията, престъпните групировки. На читателите се предлага сами да
потърсятпримери от живота, от литературата, отвестниците. В качеството си на «методическа
помощ» може да се укажекъм това, чеза суперсистеми могат да се считат различни държави,
различни отрасли на производството даже в една страна, различни фирми, учреждения и т.н.
Б) Наблюдателя, неспособен да отличи тези подобни «аналози» от реалните елементи на
суперсистемите, няма да види и процесите на информационен обмен, т.е. няма да види и самата
структура, с която «аналога» обменя информация.
Ако наблюдателя знае за безструктурното управление, то той и ще го вземе за такова управление,
по този начин не разпознавайки «аналозите-агенти».
3. Управлението със структурен способ на низкочестотни процеси, продължителността на които
превъзхожда времето за наблюдение на самия този низкочестотен процес отедин човек, можеда се
възприеме като безструктурно управление. Или като стихиен, неуправляем процес.
Именно това обстоятелство е легнало в основата на разгледания глобално исторически процес
като частен процес в глобалноеволюционния процес на биосферата на планетата Земя. Именно това е
позволило да се изясни фактора на управление кактона глобалния еволюционен процес, така и на
глобалния исторически прогрес. Погледнете на рисунка 12-96.
На нея е изобразен условно процеса на обновление на технологията (fс – социалната честота) в
протежение на столетия в съпоставяне с процеса на наблюдение на тази «честота» от хората.
Изводите са очевидни.

Този образ може да се пренесе на други глобални процеси. Ако продължителността на някакъв
процес е по-голяма от времето на съществуване на елементите в структурата (времето живот на
човека), а този процес се управлява със структурен способ, то в суперсистемата задължително трябва
да съществува някаква структура, да съществува нейния «каркас» (скелет), един вид «основа», която
в течение на времето може да се осъвършенства. Такива «каркаси» могат да бъдат:
- видими;
- невидими.
Към видимите «каркаси»-структури могат да се отнесатдържавните органи, структурите на
армията. Обитателятях ги вижда и възприема катозадължителни.
Към «невидимите» «каркаси»-структури се отнасят всевъзможните мафии, масонските ложи,
църковните ордени… Обитателятях неги вижда, за това тяхното управление на общественните
процеси на протежение историята на човечеството на такъв обитател му се струват невъзможни,
доколкото за него «така не става» …
Все едно по «Закона на Времето» и тази хитрост е започнала в наше времеда се разкрива и
разобличава.
 333

Съотношение на интелектите в суперсистемата

1. Ако елементите, образуващи суперсистемата, сами обладават интелект то при информационния

обмен между тях те вероятностно-предопределено пораждат сборен интелект.
2. Сборния интелект може да бъде сам част от по-мощен обгръщащ (обхващащ) интелект,
който носи в себе си някаква обгръщаща суперсистема.
3. Опита на някакъв «елемент» да противоборства на сборния интелект, опита му да го подчини
на себе си, води:
- като минимум – към изпадане от сборния интелект;
- като максимум – към възмездие.
4. Конфликтиращите индивиди не могат да породят сборен интелект. Защо? Защото не
съвпадат техните частни мери. За тези хора тези «частни мери» – това е алгоритъма на работа на
главния им мозък, техните «правила на живота». По-подробно за това разговора ще тръгне в глава
«Егрегори».
Затова винаги е актуален въпроса за това, в какви сборни интелекти е безопасно да се участва и
как безопасно да се излезе от неудобните.
5. Всеки интелект винаги носи в себе синякаква съвкупна ПФУ – пълна функция на управление
(или я обладава в момента на своето възникване). Съвкупната ПФУ съдържа в себе си частни
ПФУ.Тези частни ПФУ отразяват взаимодействието на:
- обекти, които са подвластни на интелекта, с;
- частни фактори на «средата».
Всичко това заедно поражда:
- съвкупен вектор на целта;
- съвкупна концепция за самоуправление на интелекта (разбира се в пределите на ИНВОУ).
Множеството индивидуални интелекти носи всички свои индивидуални:
- съвкупни вектори на цели;
- концепция за управление.
Вектора на целта с течение на времето натрупва частни цели и устанавява техните приоритети.
Тези цели на вектора биват:
- обективен вектор на целта. Той се проявява в поведението на неговия носител (елемента на
суперсистемата или цялата структура), т.е. проявява се в изменението на вектора на
състоянието. Наблюдението при това се осъществява в течение на продължително време
отстрана на ИНВОУ (Бога);
- потенциален вектор на цета. Той отразява обективните възможности, неизползваеми по
субективни причини;
- индентифициран вектор на целта. Това е съставна част както на обективния, така и на
потенциалния вектор на целтазаедно с грешките на идентификация (разпозноване) на
частните цели и техните приоритети в пределите наедно йерархическо ниво. Това е чисто
субективно отражение на това, което го има в действителност;
- автоидентифициран субективен вектор на целта. Той възниква в резултат наопити на
субекта на управление да идентифицира (разпознае) свой собствен обективен и (или)
потенциален вектор на целта.
В такава класификация няма нищо сложно. Просто това трябва да се знае от тези, които
осъществяват сравнение (съпоставяне) и анализ на различни процеси, протичащи на различни нива
от йерархията в Мирозданието, да се знае, за да не допускат грешки при анализа и сравнението.
6. Инверсия на приоритетите.
Инверсия от лат. inversion – разместване.
Интелект – това е само частот информационното обезпечаване на неговия носител. Ако
информационното обезпечаване е организирано йерархически (а това е именно така в абсолютното
болшинство), то едни или други фрагменти на съвкупния вектор на целта могат да бъдат
зафиксирани на различни нива найерархия. Т.е. една и съща част от вектора на целта може да се
окаже на различни нива, вследствие на което:
 334

- в един и същи момент;

- една и съща цел;
- ще има различни приоритети.
Това трябва добре да разбират ръководителите на «многоуравнищни суперсистеми», които се
явяват държавите, регионите и районите, крупните отрасли на производства и фирми.
7. Антагонизми на целта.
Такива антагонизми могат да бъдат:
- както единични цели;
- така и за цели фрагментиот някакъв цялостен вектор на целта. «Физическия смисъл» тук е в
това, че:
 са под един приоритет (ниво на значимост);
 са в един и същ момент от времето;
 се намират сев взаимно несъвместими, изключващи една-друга части на някаква целостна
цел.
Антагонизмите могат да бъдат:
- обективни. Те отразяват несъвместимостта на даден вектор на целта с причинно-
следственнитевръзки на битиетона всичко във Вселената.
- субективни. Това е когато антагонизмите «не изискват изменения от Бог на законите на
природата». Т.е. когато те никак не са сързани с Бог и Неговия Промисъл.
8. При обединение в някаква структура във векторите на целта (елементите на суперсистемата,
нейните фрагменти) на такава структура се намират и техните вектори на целта. В резултат се
появява съвкупен векторна целта на такава структура.
Това също трябва да се знае от ръководителите на всички нива и да се отчита при «сливания» и
«обединения» на различни структури.
9. Дълбочина на идентичност (еднаквост) на векторите.
Два произволни вектора на целта може да се сравняват по идентичност (еднаквост) на
входящите в тях частни цели и реда на приоритети. От туктрябва да е ясно,какво се крие в
понятието дълбочина на идентичността на векторите. Колкото повече по нумерация в двата векто-
ра на целта става съвпадение на техните частни цели, толкова «по-дълбоко» е това съвпадение.
Мощта на сборния интелект (при всички) се заключаваедин път в дълбочината на
идентичността на векторите на целите на участниците.
Освен товамного важно е да се приведат своите лични вектори на целта в съответствие с
векторите на сборния интелект, а така също с вектора на целта на ИНВОУ (Бога). Т.е. да се обезпечи
и тук «дълбочина на идентичността».

Концептуална неопределенност

Описвайки това състояние, кето може да се наблюдава в суперсистемите въобще, моля читателите
при изучаването натази тема да съпоставят излагания материал с процесите, протичащи в
суперсистемата под названието човечество. Аз също ще се старая да провеждам такова съпоставяне.
И така …
1. При двуравнищна организация на информационното обзпечаване на самоуправлението на
елементите в суперсистемите (хората), част от каналите на информационния обмен между
елементите в суперсистемата може да минават само на нивото на адаптационната част наеле-
ментите (хората) (рис. 12-98)
 335

2. Освен това, по силата на не усвоеност от суперсистемата на потенциала за развитие в нея могат

да бъдат заблокирани области (Америка до своето «откритие от Колумб», Япония), а каналите на
обмена да обладават:
- ограничена далечина;
- ограничена пропусквателна способност (Русия до 20 век).
3. «Средата» въздейства на суперсистемата с различни фактори в различните места.
4. Всичко това взето заедно (п.п. 1,2,3) привежда към това, че суперсистемата не може да
седържи като единно цяло. Тя се разпада на някакво количество региони, информационно
изолирани един от друг на ниво адаптационна част. На рисунка 12-99 това е отразено във вид на най-
крупното разделение на три цивилизации:
Запад – Русия – Изток, макар желаещите да могат да проследят такова разделение по-детайлно,
свързвайки го с хода на глобалния исторически процес. Това ще доведе до несъвпадения в системата
на кодиране на информация (т.е. различие в езиците, в писмеността). Ето къде ще са нужни
трудовете на историка Ю. Д. Петухов!
5. В резултат във всеки такъв автономен регион на суперсистемата (т.е. регион на
човечеството) вероятностно предопределено възниква структура, която носи по отношение на своя
регион всяка своя ПФУ – пълна функция на управление.
6. Автономните региони в суперсистемата (а това са в началото обособените един от друг
народи, и вече след това- държави) – това са единици на едно и също йерархическо ниво в единна за
тях суперсистема.
7. Малката степен усвоение на потенциала за развитие на всеки регион на
суперсистемата (което се наблюдавало в хода на глобалния исторически процес), т.е. малкия
елементен запас на устойчивост на регионите, освен това и ограничеността темповете на ръста на
качеството на управление – всичко това пораждало вътре в суперсистемата процес на въвличане
в сферата на деятелност на някакъв регионален центърна управление на елементите от други
региони на суперсистемата. Спомняйте си: «Глобализация – процес концентрация на управление.
Глобализация – обективен процес, а управлението на този процес – субективно. Древен Египет … и
т.н. …»
8. Когато границите на регионите не само се съприкосновават географски, но главното –
сферите на деятелност у регионалните центрове на управление (РЦУ) започнали да се
съприкосновават, то ПФУ на всеки от РЦУ приема общосуперсистемна значимост. Просто казано,
представителите на всеки РЦУ се стремят да наложат своите правила на жизнеустройство над
осталите РЦУ. (Спомняйте си древния Египет …)
9. Но управлението наелементите в суперсистемата е възможно само при реализация насамо
една ПФУ! В противен случай в пределите на един регион на суперсистемата възникват под
множество елементи (групи хора), действащи за осъществяване всяка за своите цели на своя вектор
на целта и по своя концепция за достигане натези цели. Такова явление се нарича «концептуална
 336

неопределенност». На глобално ниво в наше време, когато глобализацията практически е

завършена, произходящото в Русия се обяснява именно с това. Западния РЦУ («силите на Запада»)
натрапват на Русия своята концепция на жизнеустройство и действат по своя ПФУ. А РЦУ на Русия
в лицето на ръководителите на страната окончателно не са определили и се опитват да организират
живота на хората по някаква своя ПФУ? Макар и да не е изразена ясно и понятно. Именно по тази
причина «сините» се готвят да строят капитализъм, а «червените» – социализъм.
Такова явление на концептуална неопределеност, концептуално неопределено управление
е много опасно, ако не се преодолее в приемливи срокове.
Мисля, че на читателите им е понятно, че различните групи хора, които се ръководят от различни
идеали и са ориентирани на достижение на различни цели, рано или късно ще се сблъскат едни с
други.
Ако се отчете, че съществува йерархичност в разбирането на процесите, протичащи в обществото,
то винаги се намира този, който ще започне да използва противоречията на хората за свои цели.

Концентрацията на управление в РЦУ (регионалните центрове на управление) на

суперсистемата

Изучавайки материала на дадения параграф, мисленно го съпровождайте с получените знания за

глобалния исторически процес и тези исторически събития на световната и отечественна история, а
така също и текущи съвременни събития, които са известни на всички читатели.
1. От предишната глава следва, че в суперсистемата може да съществуват няколко регионални
центрове на управление (РЦУ), обективно носещи ПФУ от общосистемно ниво на значимост (т.е.
претендиращи за управлениена цялата суперсистемакато цяло).
2. Тогава в деятелността навсеки РЦУ обективно ще се проследява тенденция към управление на
суперсистемата като единно цяло (т.е. цялото човечество) по някаква ПФУ, принадлежаща наединот
тези РЦУ.
3. До момента, който е изложен в п.2, тази задача на управление на суперсистемата като единно
цяло се решава от ИНВОУ (БОГ).
4. Веднага щом се появят структурите, у които има тенденция за управление на суперсистемата
като цяло по ПФУ, то съвпрегнатия с нея интелект се спуска в нея реално. Иначе не може да бъде,
доколкото ПФУ изисква наличие на интелект. Ако няма интелект, то няма да има и ПФУ на това
йерархическо ниво на суперсистемата. И ПФУ ще се осъществява от по-високото ниво на йерархия, в
което има интелект.
5. Ако елементите, образуващи суперсистемата или фрагменти на тази суперсистема, сами не
обладават интелект, то всяка от структурите, претендираща за управление на суперсистемата като
единно цяло, може:
- или обективно да съдейства на процеса на формиране на общо-суперсистемен сборен интелект;
- или обективно да пречи на този процес и да се опитва да повдигне своята интелектуална мощ над
не сформирания соборен интелект на суперсистемата.
6. Максималната производителност на суперсистемата, нейния максимален запас на
устойчивост се достигат при безконфликтно самоуправление. При което такова самоуправление
става заедно с пораждането от суперсистемата на устойчив във времето сборен интелект, който носи
ПФУ на суперсистемата. От това трябва да е добре ясно на читателите, че «интелект – това е
процес».
7. Максималния запас на устойчивост на суперсистемата в най-обобщен вид се достига при
съответствие на:
- концепцията на самоуправление на суперсистемата, осъществявана от сборния интелект, и;
- концепцията на ИНВОУ (Бога) по отношение на тази суперсистема.
8. Интелектуалната мощ на всякачастна структура в суперсистемата е сънателно по-ниска
потенциална мощ от сборния интелектна суперсистемата.
От тук следва, че опита да се подмени сборния интелект с друг, ограничен интелект, предопределя
по-низко качество на управление, отколкото управление, изходящо от сборния интелект.
 337

Това ще се проявява в множество конфликти на управление на частните структури (Русия

отначало с «перестройка» и «реформи»).
Разяснение към «опитите да се подмени сборния интелект» с някакъв частен интелект:
При поглед отвън, «от страни», опита да се подмени сборния интелектс всеки друг, е ограничен от
вътрешния интелект на суперсистемата, еквивалентен опит за възлагане на част от възможностите на
суперсистемата на ИНВОУ (Бога). Т.е.за интелекта, осъществяващ такава подмяна – този опит да
«излезе от себе си», «да застане над себе си», е невъзможно да се направи, при това
противоборствайки на ИНВОУ.
В обществото описаната горе ситуация се превръща за неумния човека в опит за себеилюзия за
прекомерна власт, в опит за друго сънателно низко качество на управление. Невъзможно е за един
човек със своята персона да подмени цялото човечество.
Умния би взел участие в такъв опит.
Глупавия и обладания (обзетия) са невменяеми. Но именно на това се крепи тълпо–«елитаризма».
9. При певръщането на процеса на управление на суперсистематав един цял протича и
концентрация на управлениена регионалните центрове на управление, носещи всяка своя ПФУ. При
това:
- всеки регион –това е отделна суперсистема;
- изходна суперсистема – обхващаща всички «отделни» суперсистеми;,
- съприкосновяващите се «отделни» суперсистеми проникватедна в друга в близост до границите си.
10. Процеса на автономизация («регионализация») на регионите става по причините на:
- неусвоенност от регионите на потенциала им за развитие;
- като частен процес, локално въведен в суперсистемата;
- несъгласуванност по време на частната мера на развитие на региона с мерата на развитие на ИВУ;
- вмешателства отвън;
- грешки в самоуправлението.
Автономизацията се съпровожда с възникването на постоянни структури от регионална
значимост, които:
- се явяват основа на адаптационната част (горната половинка на «жълтъка») на
информационното обезпечаване деятелността на регионалния съвпрегнат интелект;
- стоят над регионалната йерархическа система на структурно и безструктурно управление.
11. Веднага след възникване на автономни региони техните вектори на целта малко се отличават
един от друг, защото се отразява преминатия път на развитие, общ за много региони. Т.е. векторите
на целите на регионите се строят на обща за тях фундаментална част.
12. След деятелността на РЦУ близка една с друга и лидерите концентратор не възниква.
13. По нататък, в края на краищата, става загуба на управление на някакъв РЦУ по вътрешни
причини на региона. Главното в тази загуба е изчерпвнето на запаса на устойчивост в дълбочина на
идентичността на векторите на целите на РЦУ и ИНВОУ.
Работата тук е в това, че ИВУ (в това число и ИНВОУ) се отличават от простото външно
управление с това, че то счита за целесъобразно отстраняването на дефектности (грешки,
недостатъци, непълноти) в йерархически низшите вектори на цели. Но в «низшите» свободата на
интелектите захожда така далеко, че помощта Свише:
- или се отхвърля като враждебна;
- или не се познава, не се признава в качеството на помощ.
В този случай и става загуба на управление.
14. Загубата на управление става винаги от нарушениея циркулацията на информация в
суперсистемата между нейните елементи. На първо място това се касае за структурите на
управление, преките и обратните (особенно) връзки в процесите на управление. Това се касае и за
нарушаване обмена на информация на суперсистемата с йерархията на управление в Мирозданието,
чак до Бога.
Информационната заключенност нарушава процесите на пряко и обратно отразяване! А това не е
нищо друго, освен нарушение на общовселенския фактор, обезпечаващ:
- подравняването на частните вектори на целта и процесите на управление под;
 338

- обхващащите ги и йерархически по-висши процеси и цели.

Ето ви пагубна загуба на отразяване! Но такава пагубност е утвърждавал В. И. Ленин в своето
определение за материята: «Материя – това е философска категория за обозначаване на обек-
тивната реалност, която е дадена на човекв неговите чувства, която се копира, фотографира,
отразява се в насищането на усещания, съществувайки независимо от тях». Ето
това «съществувайки независимо от тях» е и пътя към гибелта, доколкото човек, съгласно
определението на Ленин, изпада от хармонията на Мирозданието по причина на нарушаване на
отражението. Изгледа като дреболия! Но, «гледай в корена»: «от малките причини биват важни
последствия; така отгризаното дъно на нокътя причини на мойпознат рак.» (К. Прутков).
Завършвайки този параграф на читателите на книгата се рекомендира освежаване на паметта спо-
рано изучения материал:
- за древен Египети неговите жреци;
- за синайския «турпоход»;
- за формирането на«световното правителство» (глобализаторите);
- за ролята на еврейството в процеса на глобализация;
- за шестте приоритета на обобщените средства за управление нахората и общественните
процеси, т.е. за средствата за концентрация на управлението;
- за петте вида власти.
Всичко товае пряко свързано с процеса на концентрация на управление в суперсистемата
(човечество), т.е с процеса на глобализация.
Фактически всичкия материал от последните параграфи поясни хода на глобалния исторически
процес от гледна точка на управлениетому.
В самото начало човечеството е било единна суперсистема.
След това е станала автономизация на регионите.
После езапочнала концентрация на управлението, процес, който в наше време е назван
глобализация.
В настоящо време процеса на глобализация се намирав завършващ стадий.
Това е, което се касае за глобалния исторически процес.
При това изложения материал в последните три параграфа може да сеизпозлва и за разглеждане
на процесите, произходящив СССР-Русия:
- в началото СССР беше цялостна суперсистема;
- после СССР го разчлениха, «автономизирайки» го на региони;
- по-натам на базата на разбиране на обективните процеси, които протичат в суперсистемите,
може да се дават прогнози за хода на по-нататъшните събития.
Сега на читателите би трябвало да им е ясно, каква глупост е това: «регионализация» в
условията на глобализация! Против обективния процес на концентрация на управление – няма да
успееш! Нищо у тези демократизатори няма да излезе. Но мъка и страдания на народа те вече
донесоха и още доста ще донесат. А и кръвчица също. Жалко, че засега не всички се отнасят към
КОБа сериозно. А можеше страната в този случай да бъде съвсем друга.
Сега ще преминемкъм завършителната тема на ДОТУ. Ако се говори с «открит текст», то речта
ще тръгне за това,с какво може да завърши противостоянието на двете концепции на управление
(СССР-Русия и САЩ).
Но предварително ние сме длъжни, уважаеми читатели, да разберем двата метода на управление.

Методи на концентрация на управление

Възможни са само 2 главни метода на концентрация за управление на регионалните центрове в

суперсистемата:
I. Разрушение на някакъв РЦУ черз управление по ПФУ в регионите-конкуренти и интеграцията
на неговите обломки в себе си на този някакъв РЦУ.
II. Предварително вписване (незабелязано постепенно подчиняване) от един РЦУ на друг
(други) РЦУ.
 339

1. Разрушение на управлението по ПФУ

Такова непосредственно разрушение на управлението по ПФУ в някакъв регион се съпътства от:

- повлияване процеса на изграждане на сборен интелект в повлияния регион и като следствие;
- безкомпромисен антагонизъм (противостояние) с цялатайерархия на външното управление,
чак до противостояние на Бога.
От ПФУ може да се намери множество средства за нейното разрушение (спомняйте и всички
съставки на ПФУ). Това разрушение може да бъде насочено към:
- повлияване и унищожение на съвпрегнатия интелект, изопъчаване на информационното
обезпечаванена неговате деятелност. Това ще предизвика конфликтно управление в пределите
на разрушаемия регион или концептуално неопределено управление в него. Сега, уважаеми
читатели, поразмишлявайте за това, как се унищожава интелекта в Родината ни. Спомнете си
за 6-те приоритети, в частностза 1, 2, 3 и 5. Наука, образование, история и идеология – всичко
това се разрушава. И се съпровжда с алкохолен геноцид, наркотичен геноцид и т.н.:
- непосредственно завземане на преките и обратните врзъзкив контурите на управление на
завзетата суперсистема (страна). Това се прави чрез неконтролируеми от ръководителите на
суперсистемата йерархически нива в тяхната система на управление. «Неконтролируемостта»
се постига сголям набор средства. За пример могат да се назоват някои:
 «агенти за влияние»;
 ненужни научни изследвания се превъзнасят, за тях се харчат огромни средства;
 изопачена статистика и т.н.
- създаването и внедряването в завзетата суперсистема на такива нива в нейната организация,
които биха били неконтролируеми от страна на РЦУ на за взетата суперсистема. Фактически
това е създаване на своя периферия в тези РЦУ, които е решил да захване другия регион
(суперсистема):
 всевъзможни «свободни» и «независими» организации, фондове, международни
организации;
 «независими» СМИ;
 офшорни зони;
 внедряване на световната кредитно-финансова система;
 и др.
- унищожение на структурите за управление, тяхната елементна база и носители на
информационно обезпечаване. Това се достига с:
 непрекъснато реформиране на висшите управленчески структури, което паралелно решава
и задачата;
 да се премахнат неудобните управленчески кадри.

На рисунка 12-102 нагледно се пояснява, къде се нанасят разрушителните удари по Родината ни

от Запада.
 340

Сега ще разгледаме самия процес на поглъщане на «съседи» от някакъв РЦУ посредством

метода на разрушение и към какво води това в края на карищата. На приводимите по-долу
теоретически разсъждения и изводи на читателите се предлага да наложат два практически ис-
торически примера:
1. Процеса на поглъщане на страни и народи от РЦУ (ставащ в последствие Глобален Център
за Управление – ЕС например). Този процес се е зародил в древен Египет. Той е продължил
хилядолетия и в наше време сезавършва.
При налагането на този продължителен процес от теоретически обоснованите происходящи в
историята на човечеството събитияще стане понятно, защо от време на време е ставало географско
преместване на «световното правителств» по страните на Европа. (Дъглас Рид «Спораза Сион», глава
«Набъбващото правителство»).
2. Процеса на поглъщане на СССР-Русия от Глобалния Център за Управления (ГП,
«глобализаторите», «световното задкулисие» и т.н.) и с какво този процес ще завърши.
И така:
- когато някой от регионалните центрове за управление (РЦУ) в своя вектор на цели на първо
място постави: «във всички случаи да концентрира в своите ръце управлението на цялата
суперсистема, беугледно на нищо, или целта оправдава средствата»;
- то в суперсистемата възниква устойчив лидер. Такъв лидер е станал Глобалния Предиктор;
- но лидера е обречен да погибне след «раждането», доколкото породената от него структура,
чрез която той въздейства на другите, информационно се «заключва» по отношению и на него
самия. «Заключва» – означава такова въздействие и на самия лидер, който е започнал да
използва метода на разрушение («разделяй и властвай»). Лидера поражда система на
управление, в центъра на която се намира ПФУ на същото общосуперсистемно ниво на
значимост, а периферията на тази «система за управление» прониква във всички региони;
- създадената междурегионална система за управления (региона на древен Египет) се
стреми да:
 натрупва информация за значимите неща, събития, почерпени от всички региони, и;
 скрива такава информация от конкурентните региони. В резултат на опита за такава
междурегионална система с нищо не се отличава от опита на суперсистемата като цяло. И
това поставя центъра за управление на междурегионалната система (подчертавам: не
цялата междурегионална система, а нейния център за управление) над всички региони.
Региона «лидер-концентратор» (древен Египет) се спускадо нивото на значимост на
всички останали региони.
- по-натаък межрегионалния център за управление (жреческата каста на древен Египет) следи
за своя монопол на носене на ПФУ по отношение на цялата суперсистема;
- освен това, този център за управление осъществява концентрация на управление в
суперсистемата. Тази концентрация се представя във вид на:
 разрушения в регионите на суперсистемата на регионално управление по ПФУ;
 интеграция (въвличане «под себе си») на обломите на регионите, лишени от автономно
управление по ПФУ;
 341

 недопускане на възраждане в разрушените региони на тяхното самоуправление по ПФУ

на общо суперсистемно ниво на значимост;
- в резултат в суперсистемата като цяло (в човечеството в хода на глобалния исторически
процеси сега) се създава междурегионален конгломерат (в наше време цялата
«западнацивилизация» – това е конгломерат). У този конгломерат има такива особенности:
 междурегионалния център за управление (глобализатори, «свтевно задкулисие», «сили на
Запада») обладава колосален запас от устойчивост в сравнение с всички останали
центрове за управление в конгломерата (ръководството на всички отделни страни на
планетата);
 запаса устойчивост на всеки регионален център в конгломерата е нищожен заради
продължителната неинформиранност;
 съвпрегнатия интелект на междурегионалния център («световното задкулисие») подменя
със себе си потенциала на сборния интелект на подконтролните му региони. Към какво в
края на краищата довежда това – беше разказано по-рано;
 периферията на междурегионалния център (еврейството) при необходимостизлиза в
качеството на генераторна автосинхронизация в бесзструктурното управление на
суперсистемата;
- Но! Макар запаса от устойчивост на междурегионалния център за управление и да е
колосален в сравнение с всички останали центрове за управление в конгломерата, все едно,
този запас на устойчивост на управлението в цялата суперсистема като цялостна е в пъти по-
нисък от възможния потенциал. Това е така поради причината на многочисленни дефекти във
вектора на целта в този конгломерат (особенно «дефекти-различия» с Бога). Освен това
малотата на дълбочината на идентичност на векторите поражда конфликтно управление,
което изисква загуба на ресурси за отстранение на грешките, възникващи в следствие на тези
конфликти на управление;
- в резултатна всичко горе казано – общото нивона управление в конгломерата е ниско;
- и накрая, най-главното: За загуба на управление в конгломерата е необходимо въздействие
на неговите региони на достатъчно мощен фактор. При това е необходимо, бързодействието
на този фактор на въздействие да се окаже значителнопо-бързоот бързодействието на
управление в конгломерата, за да може центъра на управление на конгломерата да не успее да
«отрази» този фактор. В основата на такъв фактор на съвременния етап може да бъде
положена само КОБа.
При това следва да се знае, че загубата на управление в конгломерата може да бъде спряна, ако в
периода на въздействие на конгломерата от мощния фактор в суперсистемата като цяло (в
човечеството) не се окаже друг център за управление от обща суперсистемна значимост, който би
действал по своя ПФУ и би могъл да «вземе под крилото си» всички осколки от разпокитения
конгломерат. У тези «осколки-региони» в моментана излизането им от конгломерата не ще се окаже
ПФУ на общо суперсистемно ниво и техните регионални центрове за управление няма да могат да
вземат у себе си управлението на цялата суперсистема.
В настоящо време за осъществяване на тази мисия е способна само Русия по силата на своята
самобитност и наличието у нея на КОБа.

II. Метод на предварително вписване

Метода на разрушение и последващо обединение на отломките има алтернатива. Този път за

осъществяване на концентрация на управление е метода на предварителното вписване.
Центъра-лидер, изпреварващ конкурентите или готвещ се един път и завинаги да излезе от
състоянието на конкуренция, прави следното:
1. Идентифицира ги (конкурентите) и своите обективнни и потенциални вектори на целта.
Напомням, че да «идентифицира» – това значит да отъждестви, да разпознае съответствието.
 342

2. «Надвисва» над конкурентите, над техните структури, оказвайки на тях своето информационно
въздействие, в което са заложени неговите цели, неговия вектор на целта на управление. (Спомняйте
си триединството и «процеса на материализация»).
3. «Заключва» към себе си (т.е. подчинява) техните центрове на управление както със
структурен, така и с безструктурен способ.
4. При това «центъра-лидер» през цялото време «се грижи» за установяването и подръжката на
максимална дълбочина на идентичност (тъждественност, прилика) с векторите на цели у себе си и у
конкурентите. Това с течение на времето обезпечава тъждественността на управление, осъществяемо
от различните центрове на регионално управление над своите структури, инфраструктури и
«елементна база», с управлението в региона-концентратор, осъществяемо от «центъра-лидер».
5. В резултат става изпреварващо подреждане за лидера-концетратор на управление на
структурите и инфраструктурите, което в бъдеще ще ползва и той, и погълнатия от него конгломерат.
При това:
- всяко влияние на противника не се възприема отвписващата се страна в качеството на ущърб,
а и носи някакъв положителенефект (т.е. трябва да се умее «от всичко да се извлича полза»);
- действа принципа «целта Я оправдават средствата», а не «целта оправда ва средствата». В
това «Я» е цялата разлика. Грешната цел се оказва почти мигновенен епизод в
продължителния процес наизползване на безгрешни средства. А при метода на разрушение
съзнателно глупави средства петнят благата цел;
- няма дефекти от разрушения;
- формира се сборен интелект;
- образува се многорегионален блок, обладаващ колосален запас от устойчивоств дълбочина
на идентичността на векторите на целта. Както вече, навярно, много читатели са пределили,
такъв многорегионален блок са се явявали Руската Империя и СССР;
- освен многорегионалния блок в суперсистемата могат да се окажат и региони, продължително
време развиващи се в информационна изолация. Като пример за това може да служи Япония.
Това сродява такива изолирани региони с блока. Те както поотделно, така и съвместно
обладават по-висок запас устойчивост в дълбочина на идентичността на вектора на цели.

Анализ на възможното стълкновение на конгломерата (Западната цивилизация) с блока

(СССР-Русия)

С цел съкращения на изложението и простота на неговото възприемане материала на този

параграф ще се излага с тезиси с нумерация.
1. Концентрацията на управление в суперсистемата (в човечеството) върви по два пътя:
- метода на разрушение;.
- метода навписване.
2. На някакъв етап от развитието е възможно стъолкновение на:
- междурегионалния конгломерат (Западната цивилизация) и;
- многорегионалния блок (Руската цивилизация). Резултата от стълкновението ще се определи:
 не от съвкупната мощност на ресурси на всяка от страните;
 а от субективния фактор, свързан с главния образ на блока.
Да разгледаме за какво става въпрос.
3. Блока има обективно преимущество пред конгломерата. Това преимущество се заключава в
запаса устойчивост на процесите, протичащи в блока. А запаса е заложен в дълбочината на
идентичността на обективните и субективни вектори на целите на регионите, входящи в блока.
4. Но субективния вектор на целта на центъра за управление на блока («Кремъл») може да стане
антагонистичен към обективния вектор цели на блока (целите на абсолютното болшинство
елементи в суперсистемата – т.е. народа на СССР-Русия).
Това може да бъде осъществено за сметка на информационната агресия на междурегионалния
център («силите на Запада»). Потази причина блока не е застрахован от разрушение на неговия
център на управление (Политбюро на ЦК на КПСС и правителството на СССР) и общоблокавата
 343

структура (управлението на републиките, отраслите на народното стопанство и т.н.) в хода на

информационната агресия. Което именно и стана по времето на «перестройката» и «реформите».
5. Но от това не е застрахован и междурегионалния център за управление на конгломерата,
т.к. вместо с елементите на блока той се интегрира (събира се) в себе си сцялата съвкупност процеси,
протичащи в блока.
А доколкото обективния вектор на целта на блока обладава ниска дефектност, то интеграциятаму
в конгломерата изисква внедрение в този вектор цели на блокадефекти, които биха работили за раз-
рушение на блока.
6. За внедряване на дефекти в ръководството на конгломерата(«силите на Запада») е
необходимо:
- да се спре действието на факторите, които в условията на работа на блока отстраняват дефектите
във векторите на целите на регионите на блока;
- да се идентифицират (да се разпознаят и отъждествят) господстващите в блока вектори на цели,
доколкото внасянето на дефекти е необходимо да се направи бързо и прицелно. А затова трябва да
сезнае къде и какво да се вкарва.
7. Но при това са неизбежнигрешките.
Най-тежката от тях – това е възприемането на блока в качеството му на конгломерат. Т.е.най-
трудно е да се оцени вектора нагрешка на управление по отношение на Йерархически Висшето
Управление (ИВУ), т.е. да се оцени потенциалния вектор цели на блока (Анего го има! И тойтрябва
да се разпознае!).
И ето тази неразпознантост на вектора на грешката на управление поглъщана от систематае
основата на непредсказуемостта на последствията на разрушение! «Не започвайтенеща, края на
коитоне е във вашите ръце» (В.О.Ключевски).
8. Междурегионалния център («силите на Запада») в процеса на поглъщане на достатъчно
обширния блок са оказват в цайтнот.
Засега блока се е управлявал от собствен център, можело едостатъчно точно да се определи:
- обективния общоблоков вектор цели и;
- субективния вектор цели.
Но най-трудно от всичко е да се определи потенциалния вектор цели на блока, макар именно той
да отразява реалните възможности.
9. Конкретните цели във векторите на целите винаги са свързани с обективни процеси.
Атезипроцеси носят колебателен характер.
Нискочестотните процесиса по-енергоемки, отколкото еднокачественните високочестотни.
Разпознаването (идентификацията) на нискочестотните процеси, носещи голяма енергия, и
процесите, умиращи високочестотни - такова разпознаване изисква продължително време. А в
цайтнота такова време няма.
10. Към това трябва да се присъедини и активизацията на процесите, свързани с потенциалния
вектор на целите.
11. За всички току що изброени процеси по отношениена суперсистемата знае не просто
външното, а само ИНВОУ.
12. Дълбочината на вектора цели на ИНВОУ и вектора цели на блока, тази дълбочинае по-
дълбока, отколкото у междурегионалния център. В междурегионалния центърси противостоят един
на друг (антагонизират):
- фундаменталната част на информационния модул навсеки елемнентот суперсистемата (долната
половина на «жълтъка»). Тя е заложена Свише от Бог;
- адаптационната част (горната половина на «жълтъка»). Тямакар и да се формира на базата на
фундаменталната част, определящо в нея се явява социалната съставка, която на свой редсе определя
от концепцията за управление в конгломерата. Но тази концепция върви против Бога.
Именно по тази причина подръжката на блока Свише е по-вероятна, отколкото подръжката Свише
на конгломерата.
13. Какво обезпечава ефективното вписване на конгломерата в блока? Това се обезпечава за
сметка на:
 344

- обширността на векторите на цели на блока;

- многократното дублиране нацелите;
- продължителното съществуване на блока;
- субективизма на възприемане на вектора цели на блока от ръководството на междурегионалния
център;
- предопределената подръжка от ИНВОУ;
- това, че агресията на междурегионалния център за управление на конгломерата е престнала да
бъде такава;
- разбудеността на сборния интелект на блока;
- ниския запас устойчивост на периферията на конгломерата.
14. Ако към времето на начало на интеграцията на конгломерата в блока устойчиво беше
функционирал сборен интелект (а това обезпечи появата на КОБа), който стана ново звено в ИВУ
по отношениена суперсистемата, то конгломерата просто е обречен, доколкото:
- на съответстващия интелект на блока е гарантирана подръжката на ИНВОУ (Бога);
- сборния интелект на блока е по-мощен, отколкото съвпрегнатия интелект на конгломерата.
15. Загубата на управление в конгломерата – това е срив на управлението. А откъснатите
парчета от конгломерата сами не могат да се управляват по ПФУ. Блока може да им даде това.
16. По отношение на обществото, разглеждано като суперсистема, това означава, че
алгоритмиката предхождаща вписването трябва да се развърта, ориентирайки се на преход към
човешки тип строй на психиката като към единственно нормална за хората. В този случай тя е
най-ефективна в смисъл достижение на целите и необратимостна резултатите, доколкото се развърта
в руслото на Промисъла и при пряка и опосредена подръжка от Йерархически Най-висшето Всичко
Обгръщащо Управление (Бога).
17. Носителите на демонически тип строеж на психиката могат в своето развитие
дадостигнат до осъществяването от тях на концентрация на управление по метода
напредварителното вписване. В този случай у тях ще са неизбежни конфликтите с Йерархически
Най-висшето Всичко Обгръщащо Управление както при осъщестяването на управление в пределите
натехния автономен регион на суперсистемата, така и извън неговите предели в границите на
суперсистематакато цяло. При развъртането на алгоритмиката на предварителното вписване на
основата на демоническия тип строеж на психиката, при нейната неуспоримо по-висока ефективност,
отколкото у алгоритмиката на разрушение и поглъщане на отломките, тя неизбежно ще води
досривове в управлението, тласкащи нейните привърженици в катастрофа, от която нямаизход, или
поставяйки ги на границата на такава катастрофа.
Ето каква е работата тук:
- разрушението на автономните региони и формирането на конгломерат е по-очевидно и по-
малко зло;
- отколкото формиране на блок с методите на предварителното вписване на основата на
демоническия тип строеж на психиката.
Благодарение на ниското качество на управление в конгломерата, на ниския запас устойчивост на
управление в него, да сепремине от конгломерат към блок и цялостнасуперсистема, в която
господства човешки тип строеж на психиката, е по-просто, отколкото от блока, в който господства
демонически тип строеж на психиката.
18. В историята на днешната глобална цивилизация всичко разказано горе за суперсистемите
позволява да се разберат някои особенности на протичането на Втората световна война на XX век.
Руската империя е представлявала по себе си блок, преживяващ кризис на управление,
доколкото субективния вектор целина неговия център за управление не е съвпадал с обективния
общоблоков. Това е открило възможност да се осъществи опит за разчленение на Русия и по-
глъщането на нейните отломки в Евро-Американския конгломерат. Не по-малко, СССР под
ръководството на И. В. Сталин по предишному е бил блок, в който е ставал процес на преодоляване
на дефектността на векторите на целите - субективния вектор на центъра за управление и
общоблоковия обективен.
 345

Япония представлявала по себе си автономен регион, по характера на управление близък до

блоковия тип, но на основата на демонически тип строеж на психиката.
Германия е била част от конгломерата, в който се е имитирал опитда се премине към блоков
характер на управление. Той се е оказал достатъчно успешен затова, да съпровокира Япония за
встъпване в съюз с Германия при крайно неизгодни за нея условия.
В тези условия агресивния потенциал на Япония (от нея е бил напечатан тираж парични знаци за
регионите на Далечния Изток на СССР, които се предполагало да заграби) облекчил за САЩ
усилията на вътрешното масонство на Евро-Американския конгломерат, търсещ повод за влизане на
САЩ във войната на страната на противниците на Германия, и спецслужбите на СССР при личното
участие на И. В. Сталин и Л.П. Берия в управлението на периферията на съветското разузнаване в
САЩ.
19. В края на войната е изглеждало, че победил Евро-Американския конгломерат. Блока на
Япония с управление на основата на демоническия тип строеж на психиката се оказал на границата
на катастрофа, от коятоя удържало застъпничеството лично на И. В. Сталин, категорически отка-
звайки да причисли японския император към военните престъпници. Това не позволило чрез
правилатана Евро-Американския конгломерат да се ликвидира монархията в Япония и да я лишат от
нейната национална духовна същност подобно на това, както стана след завършването на Първат
асветовна война на XX век с Турция в резултат на идването власт на масонския режим на Ататюрк. В
резултатна това Япония съхрани потенциала си за по-нататъшно самобитно развитие.
Но главното се състои в това, че при видимостта на победата на Евро-Американския конгломерат,
се продължи самобитното развитие на блока на Русия. А конгломерата продължи и продължава да се
движи към криза на управлението по метода на вмешателства в чуждите дела, разрушение на уп-
равлението в определени региони и поглъщането на обломките им.
20. Този процес на поглъщанена блока (СССР-Русия) от конгломерата («силите на Запада»)
може да се съпровожда от опит да се натрапят на блока конгломератни стереотипи на
разпознаване на йерархически висшето по отношениена суперсистемата като цяло управление.
Успешността на тези опити зависи от вектора цели и устойчивостта на процеса на йерархически
висшето управление, общо по отношение на блока и конгломерата, а именно – че то ще предпочете
на дадения етап:
- ускорение на концентрацията на управление от страна на конгломерата, макар и след това да
низвергне структурите муна управление;
- формиране на сборен интелект в блока с поглъщане на конгломерата в блока до завършване
на концентрацията на управление по конгломератно-междурегионалния способ;
- обучение на сборния интелект на блока в добро изхождайки от примера на агресия на
конгломерата.
21. Като цяло в хода на усвоение на потенциала за развитие на суперсистемата (цялото
човечество) протича процес настесняване на примитивните схеми на управление с по-развити,
обезпечаващи по-високо качество на управление в смисъл освобождаване на ресурси. При това
структурното и безструктурното управление стават неразличими, макар и те «да имат място».
22. Изводите от анализа на възможното стълкновение.
Когато суперсистемата влиза в режим на устойчиво самоуправление от страна на сборния
интелект, различаваща ИНВОУ (Бога) от външните информационни въздействия, тогава тя усвоява
потенциала на своето развитие в най-картък срок. Вътре в суперсистемата това се възприема като
отсътствие на конфликтно самоуправление на елементите на суперсистемата и максимално ниво на
защита от влияния на «средата». След завършването на процеса на усвояване на потенциала за
развитие се изменя:
- характера на взаимодействие на суперсистемата със «средата»;
- вътрешната организация на процесите в суперсистемата.
Това води до:
- концентрация запаса на устойчивост на суперсистемата по отношение влиянието на
«средата»;
 346

- ръста на производителността (мощността на въздействие) на суперсистемата по отношение на

«средата».
Процеса на усвоение на потенциала за развитие може:
- да обхваща няколко поколения елементна база на суперсистемата или;
- да завърши в течение на времето на съществуване на едно поколение.
След завършването на процеса на усвоение на потенциала за развитие
суперсистемата съществува някакво време в балансировъчен режим по отношение на средата:
- или като костна;
- или като с възобновяема елементна база.
При товатя ще може да стане основа за:
- суперсистеми от следващо поколение или;
- йерархически по-висша суперсистема.
Спомнете си Най-голямата Фуния със стъпаловидни краища и прогнозата на Ю. Д. Петухов,
приведена в главата за глобалния еволюционен процес.
С това, уважаеми читатели, ние завършваме разгледаните основни процеси, протичащи в
суперсистемите. Тези процеси бяха разкрити чрез понятийния и терминологичен апарат на ДОТУ.
Но стова ние няма да ограничим тяхното разглеждане. В следващата глава разглеждането ще бъде
продължено чрез изучаване на егрегорите.

Глава 13

Тайните на екстрасенсите, маговете и вещерите

«Ангела помага, а беса подстрекава»

(Руска народна пословица)
Тайните на устройството на егрегорите

При четенето на тази глава трябва обезателно да помните и, четейки, мислено да се връщате към
всичко това, което беше разгледано в глави 9 и 11. Т.е. към триединството «материя-информация-
мера» и всички положения в ДОТУ.
Какъв е смисъла на словото «егрегор»? В речника начуждите думи намираме словото «агрегат»
(фр. agregat):
1. Механическо съединение на няколко части в едно цяло.
2. Съединение на няколко машини за работа в комплекс.
А фр. «agregat» произлиза от фр. «agreger» (съответстващо лат. «aggregare»), което
означава «съединение» (единение).
В глава 9 ние говорихме за това, че във Вселената всички процеси носят колебателен характер.
Звука е колебание, светлината е колебание, магнитното поле е колебание, всякакви излъчвания са
колебание. Т.е. «всяка вещ» в природата излъчва съответното «поле колебания». Всички тези поля се
наричат – общоприродни поля. Всяко такова поле има свои особенности, по научному – характерис-
тики: характер на колебания («плавни», «резки», «пилообразни» и др.), честота на колебания,
амплитуда на колебания и т.н.
Полета излъчват и растенията, насекомите, рибите, животните, при което всяко – свое поле. При
това нокои такива полета се състоят от определена съвкупност от честоти (може да секаже определен
«набор честоти»). Това става в тези случаи, когато органите, съставляващи някакъв цялостен
организъм, излъчват всеки свои колебания (така у човека черния дроб «излъчва» едни колебания,
бъбреците – други и т.н.). Но в съвкупността натези «отделни полета» се образува единно поле на
организма като цяло. И характеристиките на всяко «отделно поле» се изменят (зависят) при
изменение характеристиките на всички други «отделни полета». Цялата съвкупност полета на
биосферно-органическия произход е прието да се нарича биополе.
 347

Живия човек също така излъчва определена съвкупност колебания, която образува
съответстващото поле колебания – биополето на човека.
В 30-те години на 20 век съветските учени съпрузи Симеон и Валентина Кирлиан
експериментирали с електромагнитните полета и първи в света зафиксирали светене на
органическите и неорганическите обекти. Особенно интересно тогава се явило това, че източник на
странното (в това време) светене бил и човека. Учените успели да фотографират загадъчното явление
(рис. 13-1).

Сравнявайки снимките, те забелязали, че в зависимост от психическото и физическото състояние

на човека характера на светене се изменя. Открития ефект бил назван «ефекта на Кирлиан». Но
развитие и практическо прилагане той не получил тогава.
През 1978 година под егидата на Академията на Науките на СССР започнали изследвания на
«ефекта на Кирлиан». Оказало се, че около всеки човек съществува слабо електромагнитно поле.
Находящите се във въздуха електрони, попадайки в това поле, започват дасе ускоряват и йонизират
молекулите на въздуха. Те, на свой ред, започват да изпускат фотони, основно в дълбоката и
виолетовата части на спектъра. В резултатвсеки човек е обкръжен от присъща само на него невидима
за абсолютното болшинство хора светова обвивка – със свое биополе. Има хора, обладаващи
способносттада виждат биополето на човека. Тези хора в народа ги наричат «ясновидци». Но
способността да виждат «аурата» около Човека – това е само една от «свръхспособностите» на
такива хора. Някои могат да «виждат» и вътрешните органи на човека. Да овладее способността да
вижда «аурата» може практически всеки човек. Затова трябва само малко да се потренира. За
съществуването на «аура» около човека е известно от древни времена. Доказателство за това се
явяват иконите, на които около главите на светците се изобразява светещ нимб – това и е «аурата»
или биополето.
Ние няма сега подробно, във всички тънкости да разглеждаме всички тезипроцеси. У нас има
засега друга цел. Сега е важно, читателя да знае, че съвременната официална наука вече признава
съществуването у всеки човек нанегово биополе, макар и не докрай да разбира, какво е това. Сега
се провеждат съответните изследвания. А по-рано официалната материалистическа наука (в това
число и медицинската) не се е занимаваше с това, защото не признаваше съществуването у човека на
биополе.
Итака, в наше време достоверно се установи, чевсеки човек излъчва определено биополе,
присъщо само на него.
 348

Такова биополе – това е съвкупност от колебания, имащи напълно определени характеристики

(честоти, амплитуди, вид и т.н.). Тези характеристики на първо място ще се определят от
тази информация, която «носят» тези колебания, и тази мера, с която тази информация е размерена.
(По-подробно за това надолу).
От позиция на триединството това изглежда така. Човек излъчва енергия. («Чувствате ли, каква
енергия извира от този човек?!» – такава фраза може честичко да се чуена събранията от някои
«езотерично настроени хора», когато излиза някакъв «авторитет»).
Но ние вече знаем, че «енергия» – това е само переходна форма на съществуване на материята.
(«Той толкова енергия загуби за времето на своето излизане на митинга!» – такова, сигурно сте
чували).
В разглеждания от нас случай този «преход» на материята отедно състояние (телесно състояние
на човека) в друго състояние (полево) се осъществява по пътя на излъчване на колебания. А ние вече
знаем, че всички колебания носят (съдържат) в себе си напълно определена информация, която на
свой ред обезателно се оказва разМЕРена, т.е. наделена с определена мера. Информация, не
наделена с никаква мера, не може да съществува по принцип.
В такъ вид, човек не завършвав своята телесна обвивка.«Продължението» на човека в
обкръжаващия свят се явява неговото биополе (рис. 13-3). И макар колебателните процеси в това
биополе да не са така «силни» и мощни, както, например, у някоя предаваща радиостанция, тези
колебания съществуват. Има ги! И тези колебания могат да се разпространяват далече-далече
(подобно сигнала на радиостанция). Разбира се, колкото са по-далече от човека – източника на
колебания, толкова тези колебания стават по-слаби, те «затихват». Но, взаимодействайки с други
колебания, които съществуват във Вселената, те могат да се «натоварват» на тях (да ги «яхват») и за
сметка на това се предават на огромни разстояния. В пределатова означава, че тези колебания,
излъчвани от човека, присъстват (съществуват) във всички ъгли на необятната Вселена.
Освен това, когато тялото на човека умира, то излъчваните от него равни колебания продължават
да съществуват и да се разпространяват. Това е като светлината наугаснала звезда: звездата във
Вселената вече отдавна е угаснала, нея я няма, а светлината от нея продължава да се движи в
продължение на милиони години.
И този, който се намира на голямо разстояние от излизащия на митинга «авторитет» с «голяма
енергия», ще се побои и няма да посмее да каже: «Чувствате ли, каква енергия изхожда от този
чеовек!», но това съвсем не означава, че мощните колебания, изходящи от този човек (биополето), не
дохождат на големи разстояния. Дохождат! Просто се изисква много чувствителен «приемник», за да
се уловят тези много слаби колебания на огромно разстояние.
Веднага щом човек признае факта на съществуване на биополето, а и към това у него има
разбиране за триединство, то тогава много известни от историята «загадъчни» и «чудни» явления
стават за такъв човек понятни.
 349

Всичко разказано горе трябва да се съвпрегнат с торсионните полета, които са били открити от
нашите физици през 90-те години. Названието «торсионни полета» произхожда от английското
слово «torsion», което означава «въртене». Оказва се, че физическия вакуум – това не е празно
вместилище на цялото мироздание на Вселената, а една от формите на материята.
Във вакуума в цялото мироздание протича непреривен процес на «раждане» и «смърт» на
частиците с много кратки срокове на живот. За сметка на този вакуум вечната и безкрайна Вселена
живее и диша. При това даже от училищните учебници е известно, че всяка елементарна частица
обладава спин - (инг). «Спин» (англ. «spin» – «въртя») – характеристиката на въртене н
аелементарната частица или атомното ядро, е определяща за тяхните свойства. «Въртенето» на всяка
елементарна частица образува свое отделно поле, а «въртенето» на всички такива елементарни
частици образува Единното Поле на Вселената. А доколкото всички колебателни процеси, така или
иначе, влияят един на друг, то това означава, че всички колебания намират своето отражение в
Единното Поле на Вселената, в това число и колебанията на биополето на човека.
В своята работа «Теория на физическия вакуум» нейния автор Г. И. Шипов пише: «Скоростта
на торсионните вълни може да сеизменя в пределитена скоростта насветлината до
безкрайност. Това не се явява нещо неочаквано. Във физиката отдавна се разглеждат тео-
ретическите обекти със свръхсветлинни скорости – тахиони. В една от публикациите беше
указано голямо число астрофизически обекти, движещи се със скорости по-големи от скоростта
на светлината … . Високата групова скорост на торсионните вълни сваля проблема за закъсняване
на сигналите не само в пределите на нашата Галактика, но и в мащабите на Вселената» (стр. 268).
Това означава, че Единното Поле на Вселената позволява практически мигновенно да се предава
всякаква информация отедна точка на Вселената в друга и обратното. Това поле е като огромен-
преогромен мозък, който пази в себе си всичката информация за всичко и всички, за миналото, за
настоящето, за бъдещето.
«Аллах – няма божество освен Него, живия, истинския; не Го овладява ни дрямка, ни сън; на
Него принадлежи това,което е в небесата и на земята. Който се изправи пред Него, иначе как с
Негово позволение? Той знае това, което е било до тях, и това, което ще бъде след тях, а те не
постигат нищо из Неговото знание, освен това, което Той пожелае. Трона Му обхваща небесата
и земята, и не Му тежи охраната им, наистина, Той е висок, велик!» (Коран Сура 2 аят 256). Такова
«определение на Бога» (ако може така да се каже) дава Корана. Съпоставете това с Единното Поле на
Вселената и описанието на Общовселенската «матрица-матрёшка» – многомерна вероятностна
матрица на възможните състояния на материята от глава 9. Ответа се натрапва сам. Връзката на
човека с Единното Поле на Вселената (Световния Разум, Бог) съществува.
Съществува такава връзка и с различнитеегрегори.
А сега да си спомним явлението на резонанса, което ние всички сме «минали» в училище. Да си
спомним, какво става, когато честотите съвпадат? Настъпва резонанс, когатоедна честота усилива
друга и наобратно. Ето така, аконякакви колебания на биополето наедин човек (от цялата
съвкупност колебания, излъчвани от човек) съвпадат по характеристики с такива колебания на
биополето на друг човек, трети човек, четвърти и т.н., то всички тези колебания влизат в
състояние на резонанс, образувайки при това някакво «общо биополе», състоящо се от цялото
множество много сходни по между си колебания.
Т.е. биополевите излъчвания на много хора, съдържащи една и същаеднакво
разМЕРена информация, пораждат енергоинформационна система на полевия носител (материята
се явява общо биополе). Такава енергоинформационна система се нарича егрегор.
Погледнете рисунките. На едната (рис. 13-5) е изобразено множество хора и условното
разпространение на техните биополета, които влизат в резонанс. А на другата (рис. 13-6) е
изобразена условна схема на егрегор.
Тя удобна за това, че позволява да обясним процесите, произходящи в егрегорите, и тяхната
връзка с хората. Много читатели, навярно, са чували фразата: «Отвори му се канала!», «имаме
включване», «Тя го е включила!» и т.н. На рисунка (рис. 13-6) този «канал» е добре виден. И макарв
действителност всички хора, изобразени на рисунката, да се намират вътре в «дирижабъла-егрегор»,
за простота на изложението и обяснението на процесите, произходящи както между хората и
 350

егрегорите, така и между хората чрез егрегора, по-нататък ние ще използваме именно такава
нагледна схема.

Подход към класификация на егрегорите

Всички хора са различни. Това се касае и за външния вид, и ръста, и цвета на косата, и... Тези
особенности са обусловени на първо място от генетиката и физиологията.
Но, от друга страна, всички хора като цяло много си приличат един на друг. У всички има една
глава, на която има две очи, две уши и един нос, у всеки има по две ръце, два крака. У всеки едно
сърце, два бъбрека, един черен дроб... Т.е. като «материален носител» – всички хора, като цяло
са еднакви. Затова по параметрите на своята «енергетика» всички хора са близки. Разликата е
в мощността на енергетиката на различните хора.
От тук, от разбирането за триединството «материя—информация—мера», следва, че в
образуването на човешки егрегори определяща роля играят информационните особенности на
хората, тяхната информационна общност, а не енергийната (материална) съвместимост. Затова
 351

отново от гледна точка на триединството «материя—информация—мера» разбирането за егрегорите

и разликите между тях изглежда така.
1. В енергийно (т.е. материално) отношение хората пораждат егрегор точно така, както
електростанцията и потребителите, включени в мрежта (рис. 13-7).
Има хора, които със своята мощна енергетика насищат егрегора, а хора със слаба енергетика се
подхранват с тази енергия («духовни вампири»).
2. В информационно отношение хората пораждат егрегор подобно на това, както множество
компютри могат да образуват мрежа за обработка на информация, ако тези компютри ги съединим с
канали за обмен на информация.
Мозъка на човека – това е най-великолепния комютър, който предава информацията не по
кабелни връзки и безкабелни средства завръзка (радио), а предава информацията със своето биополе
по пътя на «излъчване» на колебания, които за сметка на резонанса се разпространяват по целия
егрегор и вкарват в него своята съставка, в резултат на което информацията става достъпна за
другите хора, входящи в този егрегор, при условие, че хората са способни да «настроят» своя «при-
емник» на съответстващата «вълна». (един вид Wi Fi, ако може така да се каже)
3. Мерата в егрегора се явява алгоритъма на обработка и преобразуване на информацията,
циркулираща в егрегора. В разглеждания случай алгоритъм – това е напълно определен порядък,
последователност на разсъждение (ако може така да се каже – «умуване») както на отделния човек,
така и на егрегора като цяло. Именно «мерата» се явява определяща в егрегора. Ако един човек
«умува» така, както и друг, и трети, и…, то това е като този случай, когато излъчваните от тях
колебания (биополета) имат много сходни параметри, което и им позволява да влязат в «резонанс».
Еднаквостта на «умуването» на такива хора се проявява в еднаквостта (приликата) на поведенията
им, когато тези хора се оказват в еднакви (сходни) обстоятелства.
На базата на изложеното горе може да се проведе кибернетическа аналогия. Погледете рис. 13-9.

На нея всеки от хората е представен във вид на изчислителна машина. Всички «машини» са
съединени между себе си не с проводници, а с егрегор. Тоест ние имаме определена компютърна
мрежа. Тогава се получава, че ако има компютърна мрежа, ако има програмно обезпечаване, (т.е.
комплекс алгоритми), то тази компютърна мрежа може да се окаже такава цялостна информационна
система, която ще стане «по-мощна» и «по-разумна» (т.е. йерархически висша) по отношение на
всеки от входящите в нея компютри. Разликата е само в това, че човек е по-сложен от изчислителна
машина, а възможностте на енергоинформационния обмен на хората по между им е доста по-широк,
отколкото във всяка компютърна мрежа.
При това може да бъде и друга ситуация. Всеки от читателите на книгата навярно се е оказвал в
нея, но не е пробвал да си изясни причините до край. Вие си почивате в компанията на приятели. На
всички им е весело, всички общуват, шегуват се един с друг. Вечеринката върви добре. Идват нови,
непознати хора, тях ги посрещат и те се «вливат» в атмосферата на вечеринката все едно отдавана се
познават с всички. Но… ето че се открива вратата и влиза също така нов човек, като тези дошли
малко по-рано. Той още не е произнесъл ни една дума, не е направил нищо осъдително, но
атмосферата на праздника изчезнала веднага, все едно нещо се е «счупило» в дружния колектив. И
 352

никак няма да се удаде да се възстанови тази амосфера. В какво е работата тук? А работата е в това,
че биополето на този човек не е влязло «в резонанс» с биополето на колектива.
Още повече, то му е противоположно, противостоиму. «Вибрациите» на този човек негативно,
разрушаващо въздействат на вече създаденото биополе. Това е като «желязо по стъкло», когато
мнозина от този звук (вибрации) «настръхват». И не могат да привикнат към тези «вибрации». Ето в
какво е причината.

Класификация на егрегорите

При класификацията наегрегорите на първо мястое необходимо да се ръководим от две

фундаментални основи:
- триединството «материя–информация–мера»;
- ДОТУ – всички нейни основни положения, т.е. да рзглеждаме процесите през призмата на
управлението.
1. По йерархията на управление в Мирозданието на егрегорите, ако ги развъртаме от планетата
Земя (т.е. от самото «дъно»), може да се класифицират така:
- егрегори от група хора;
- биосферни егрегори;
- егрегори на планетата Земя (и другите планети, имащи биосфери);
- егрегори на галактиките;
- егрегори на фрагментите на Мирозданието;
- егрегора на цялото Мироздание.
2. Егрегорите са различни между себе си по особенностите на енергетика на хората: «мощни»,
«средни», «слаби» и т.н.
3. Егрегорите са различни по входящата в тях информация:
- информация на разгласяване;
- информация на премълчаване;
- информация на посвещение.
4. Егрегорите са различни по алгоритмите на своята «работа» (комплексите на алгоритмите).
Класификацията по този признаке много обширна и не е възможно да се даде изчерпателно. По
принцип това е класификация по «образа на живота» на хората, по «образа на мислене». Ще
приведем най-значимите и най-понятните:
- материалистически егрегор;
- юдейски егрегор;
- мюсюлмански егрегор;
- марксистски егрегор;
- сталински егрегор;
- славянски егрегор;
- технократичен егрегор;
- наркомански егрегор;
- егрегор на хора – любители на музика, и много, много други егрегори.
5. По продължителност на съществуване:
- многовековни (или продължителни съществувания);
- многогодишни;
- краткосрочни.
6. По организация на управление:
- един човек чрез ерегор сам управлява всички, които влизат в този егрегор;
- «някой» (който сам не е в състояние да влезе в определено егрегориално състояние) въздейства
на този, който влиза (или може да влиза) в определен егрегор и е способен да управлява
входящите в егрегора хора. Въздействайки на такъв човек, този «някой» самият управлява хората,
входящи в егрегора;
 353

- един егрегор се управлява от друг егрегор, алгоритъма на който е «по-мощен» («по-умен») от

първия (управляемия) егрегор.
7. По типовете психики на хората, входящи в егрегора:
- егрегор на хора с човешки тип психика;
- егрегор на хора с демонически тип психика;
- егрегор на хора с тип психика на биоробот-зомби;
- егрегор на хора с животински тип психика;
- егрегор на хора с тип психика на опущени в противоестествен образ на живот (наркомани,
пияници).
8. По взаимодействие един с друг егрегорите могатда бъдат:
- взаимовложени (един влиза в друг и обратното). Такива егрегори се отличават един от друг по
своите третостепенни, четвъртостепенни и т.н. параметри;
- допълващи сеедин друг в някакви свои части (информационни части или отделни алгоритми
за обработка на информацията);
- бидейки неутрално съвместими. Това може да бъде тогава, когатоегрегорите се
съприкосновават или влизат един в друг, но при това нищо не става;
- бидейки взаимоантагонистични, т.е. неприемливи един за друг. Това става тогава, когато
егрегорите се отличават един от друг по основни параметри, определящи тяхната същност,
тяхното главно съдържание.
9. Причислените горе видове и типовеегрегори може многодобре да се проилюстрират от
позиция на шестте приоритета на управление. Така, ако хоратасе бият помежду си (6-ти
приоритет), то те могат да се «помирят за бутилка» (5-ти приоритет), или да намерят в себе си силиза
примиряване на базата наедно вероизповедание (3-ти приоритет) и т.н. Но, ако те се различават в
мирозренията си (1-ви приоритет), то да се примирят е практически невъзможно – те са взаимоанта-
гонистични. Така, чевсекиегрегор може да се отнесе и към съответния приоритет.

Как информационната техника помага на егрегорите

Погледнете рисунка 13-17.

Стои на земята човек. От едната му страна има трева, гора, Слънце, птички пеят… Това е
биосферата.
От другата му страна машини изригват бензинов запах, химзавода дими сотровни пари,
самолетите в небето ехтът… Това е техносферата. И тази техносфера е породена от биосферата, на
първо място от човека. И макар техносферата да е създадена от биосферата, техносферата оказва
 354

огромно влияние на биосферните егрегори. Така например, сега съществува огромно множество
технически (материални) средства за съхранение, обработка и предаване на информация (при това
ниевинаги трябва да помним, че всяка информация в някакъв вид е размерена и обезателно се
намира на някакъв материален носител).
Примери за такива технически средства се явяват радиото, телевизията, киното, пресата,
компютърните мрежи. Тези технически средства въвличат хората в своите техносферни
информационни потоци. Някои не се отделят от телевизора, някои от компютъра, някои са си
сложили на ушите слушалки и се наслаждват на барабанни ритми, някои… При това следва ясно да
се разбира, че техническите средства се явягват само средства, които предават
определена информация. А самата тази информация се създава (формира) от хора, които при това
реализират напълно определени цели. И тогава се получава, че с помощта на техническите средства
такива хорамогат да поддържат напълно определени егрегори, подхранвайки ги непрестанно (или
епизодически) със съответната информация:
- определен стил в музиката;
- определени кинофилми;
- всетници с определена насоченост и т.н.
От тукидва извода, че чрез на пръв поглед макар и разнородна информация, но с определена
насоченост, могат да се поддържат в обществото не само множество различни «малки» егрегори, но
и надминаващ всички един мощен егрегор на библейската концепция. Информацията била и в
киното, и по радиото, и в театрите, и в книгите, и във вестниците е най-различна, но, по същност,
съдържа в себе се един и същи комплекс идеи на библейската концепция на жизнеустройство.
Затова, драги читатели, можете да превключвате «независимите» канали по телевизията от един
надруг, но информацията, изходящаот тези канали, по своята същност, по своя дълбок смисълще
бъде една и съща, макар и преподнасяна ви в различна опаковка, поняко гадаже в съвършенно
противоположна насоченност (винаги помнете за принципа «разделяй и властвай»).
Телевизията в наше времеизпъква като средство за практически едновременно въздействие на
психиката на цялото многомилионно население на страните, «включвайки» тези същите всички
хораи всеки поотделно към напълно определени егрегори, а всички тях заедно – към един библейски
егрегор.

По-рано на протежение на столетия тази функцияна телевизията изпълнявали храмовете на

различните църкви. Защото кинотеатри, дворци на културата и други подобни учреждения не е
 355

имало. Къде трябвало «селянина да се поддаде»? Хората трябвало да ходят на всевъзможни молитви
(ежедневни, ежеседмични, празнични), при което много ходели с удоволствие: «Да погледат хората
и себе си да покажат». При това практически никой от тях не разбирал, че по време на църковните
служби и ритуали над тях се осъществявало определено целенасочено информационно въздействие,
което при това се завършвало с проповед на църковния йерарх, в която се говорело за това, как
хората трябвало да се държат в различните ситуации. Фактически вървяло програмиране на хората.
Сега тази мисия върху себе си е поела телевизията, която също, както някога това се правело в
църквите и храмовете, осъществява програмиране на психиките на милиони хора, включвайи ги в
определени егрегори. А вместо църковните попове с проповеди излизат специално подготовени
телеводещи: «позьори», «шмекери», «схващачи», «славеи» и т.н. «авторитети».
Много компютърни игри правят абсолютно същото. При което го правят (за разлика от
телевизията) вече в диалогов режим, при който въздействието на психиката е по-дълбоко, доколкото
«прякото информационно въздействие» се подкрепя с «обратна връзка».
Очичките гледат екрана, а пръстчетата на ръчичката са на клавиатурата! Тоест с компютърната
игра се достига по-сериозна зомбификация, отколкото с телевизията. Знаейки за това,
собственниците на СМИ (телевизия, радио) внедряват «обратна връзка» с телезрителите и
радиослушателите по пътя напозвъняванев студиата на радиото и телевизията, въвличайкив същото
това психиката на хората в необходимото информационно състояние по-дълбоко, а не повърхностно.
А чрез това става по-ефективно въвличане в определения егрегор.

Взаимодействието на човека с егрегорите

Егрегорите и хората обменят между себе си енергия и информация. Много хора могат да
съответстват на различни егрегори, доколкото това съответствие се определя от характера носещ у
човека разнородна информация от различни сфери на неговата жизнедеятелност (професия,
увлечения, образование и т.н.). Освен това, информационния багаж на всеки човек съдържа различни
фрагменти от жизнедеятелността. «Фрагменти» – това е доста по-малко от «сфери» на
жизнедеятелност. «Фрагменти» – това са прочетени книги, някакви сведения от науката, историята,
политиката и т.н. Това се касае и за енергетичното съответствие на различните егрегори
(независимо по отношение на характера на информация). Такова съответствие се определя от
особенностите на настройка на енергетиката на човека като излъчвател или като приемник (или като
излъчвател и приемник едновременно). Вследствие на разказаното горе:
- в разнлични периоди от времето и;
- в различни моменти от времето в пределите наедин период хората могат да взаимодействат с
различни егрегори.
Егрегорите могат на свой ред да оказват и информационно, и енергетично въздействие на един
и същи човек едновременно:
- допълвайки се един друг;
- редувайки се по между си;
- встъпвайки в конфликти между себе си за обладаване на човека.
В момента на смъртта организма на човека също излъчва съответстващо поле (енергия и
информация, наделена със своя определена мера). Това поле отнася душата от тялото.
Такова поле на умрелия човек вероятностно-предопределено попада в егрегор, който е енерго-
информационно (на първо място по мера, т.е. по алгоритъм на обработка на информацията) близък
на това поле, в което е заключена душата. Т.е. характеристиките на душата (съвокупността
колебания на полето) и характеристиките на егрегора (съвокупността на всички негови
колебания) са сходни и встъпват в резонанс. И в съответствие с общоприродните закони за
съхранение и преобразуване на енергията (материята) и информацията душата може да продължава
да съществува в някакъв егрегор. При което ще съществува толкова дълго, колкото дълго ще
съществува егрегора. Тоест душата се е «преселила» от един материален носител (тялото на човека)
на друг материален носител – егрегора. Такова разбиране позволява да се обясни безсмъртието на
 356

душата и да се постави въпросаза смисъла на живота. Така натрупания жизнен опит от човека
продължава да съществува в егрегора, което позволява да се предава този на други хора.
Тук може да си спомните класификацията за смъртта на човека, дадена за персонажа от романа на
Илфа и Петров «Дванадесет стола» Безенчук, собстевнника на фирмаза производство гробове:
от «изкряскал», «откинал» и «изпънал крака» (товае по отношение хората на ниско ниво в
йерархията), до «представил се» и «ритнал камбаната» (това е по отношение на «средната» и
«висшите» класи), и накрая «предал Богу дух» (тази фраза говори сама за себе си).
Наистина остава въпроса: съответства ли напълно (в пълен обем) душата на живия човек на тази
душа, която напуска умрелия човек (труп)? Или душата на умрелия в нещо се отличава от душата
на живия? Засега да се отговори на този въпрос е невъзможно.

Време на живот на егрегорите

На рис. 13-23 е изобрзено «преместване на егрегора във времето».

Човешките егрегориги пораждат хора.Хората се раждат и умират. Затова количествотохора,

входящи във всеки егрегор, е непостоянно както по численност, така и по персонален състав. От тук
следва, че времето на живот наегрегора можеда бъдетвърде продължително исторически и да
обхваща много поколения. Но при едно условие. Необходимо е, при обновление на поколенията
живеещихоранякаква частхората непрестанно да поддържа егрегора енергетически и
информационно. Сега на вас, драги читатели, трябва да ви стане ясна ролята на църковните ритуали
в работата по поддържане на съответстващия егрегор на протежение на столетия.
Ако съпоставим времето на живот на егрегорите със скалата време на достъпната ни
историческадълбочина и съотношението на честотите на биологическото и социално време
(Законана Времето), то могат да се разбератслучващите се в наше време грандиозни процеси в
човешкото общество. Ние вече рагледахме, че Закона на Времето руши устоите на тълпо–
«елитаризма» и обективно изисква прехода към нов модел отношения между хората. Това неизбежно
се отразява и на съответстващите егрегори. Например, от рисунка 13-24 е видно, ченякога е
господствал иудейския егрегор.
 357

Съкрушителния удар нанесъл по него Исус Христос, койтозапочнал да формира християнския

егрегор. Глобализаторите на тези далечни времена съумели да подредактиратнеговото учение (а
значи и егрегор) под своите интереси и усилията на своя «агент за влияние» апостол Павел-Савел
сформирали иудо-християнски егрегор в църкватас името на Исус Христос.Мохамед нанесъл своя
удар по двататези егрегора и сформирал мюсюлманския егрегор. Глобализаторите и до сега се
опитватда внесът в този егрегор изкривявания. (ISIS...)
С появата на КОБазапочна да се формира егрегора «Към Богодър-жавие». При което по време
това съвпада с изменението на съотношенията наеталонните честоти на биологическото и
социалното време (Закон на Времето). Поради този Закон на Времето юдейския егрегор и иудо-
християнския егрегор се разрушават обективно, доколкото «всичко тайно става явно». И макар
йерархията на синагогите и църквите да сеопитва да противостои на този обективен процес, те няма
да го спрат.Мюсюлманскияегрегор също се пречиства от всичко привнесено в него от
глобализаторите, трансформирайки се в ново качество.
Егрегора «Към Богодържавие» по Закона на Времето става всепо-мощен и по-мощен, доколкото
всепо-голямо количество хора влизат в него. Това принципиално отличие от предишните
общественно-значими егрегори се заключава в това, че тойне съдържа в себе си двойственност, която
е съществувала в предишните егрегори. По-рано знанията се давализа народа – едни (открити), а за
елита се давалидруги – езотерични (тайни) с гриф «самоза посветени». КОБа дава открито своите
знания на всички без изключения, без тайни и явни посвещения. Получава се, че преди, до
формирането на егрегора «Към Богодържавие», хората, входящи в иудо-християнските егрегори,са
действали неосъзнато. Сега хората, входящи в егрегора «Към Богодържавие», действат осъзнато.
Всичко гореизказано предполагавероятностно-предопределено тържество на егрегора «Към
Богодържавие». Става дума само за скоростта на тозипроцес. При активно влизане на хоратав
усвояването на КОБа процеса ще тръгне доста бързо.
На читателите се предлага да помислят самостоятелно за влиянието на другитеегрегоривърху
формирането на отношенията между хората. Например такива, като егрегора на царизма,
капитализма, Сталинизма, лъжекомунизма и др.

Егрегор – единен организъм

Егрегора като цяло е единен организъм. Но той е образуван не от вещества, а от полета, които са
у хората, входящи в егрегора. В човешкия организъм влиза множество «съставки»: мозък, очи, сърце,
черен дроб, кръвоносна система, нервна система, бели дробове и т.н. И всички тези «съставки» са
взаимосвързани, те «работят» дружно и синхронно в здравия организъм. При коетона всеки отделен
орган съответства определена честота (вибрация), при въздействието на коятоот човека отвън този
орган ще «резонира».
Много читатели навярно са чувализа лечебното въздействие над човека четенето на т.н. източни
«мантри»: «Аааа .. Оооо… Ъъъъ». В какво се заключава ефекта на тяхното въздействие? Ефекта на
механичния масажна раменете у човека, мисля, е понятен на всички. Застояващите, атрофиращи
рамене се подлагат на механично въздействие, кръвтав тяхциркулира по-бързо, обмяната на
процесите се ускорява, активния животсе връща къмраменните клетки. А как да направим масаж на
 358

черния дроб,бъбреците, белите дробове, жлъчкатаи други вътрешни органи, ако те са се «застояли-
залежали»?Та нали механически (с ръце) не можем да ги помасажираме…
Ето тук на помощидва явяването на резонанса. Клетките на всекивътрешен орган са «настроени»
на определена честота. И когато такава честота възниква в близост или вътре в човека, то тя
заставятези клетки да резонират, т.е. увеличива се амплитудата на техните колебания. Случва се
техния «вътрешен самомасаж». Клетките на всекиорган са настроени на своя «звукова вълна». За
«масажа» на черния дроб е нужна една съвкупност звуци, за белите дробове друга и т.н. Такъв набор
«звукови вълни» и се явяватизточните «мантри».
У нашите предци в древна Руси, у славяните, ролята на «мантри» изпълнявали продължителни
песни. А при хоровото пеенеефекта за здраветоставал потресаващ. Сега сами си направете изводи за
това, защо у нас в резултат на студената война следсмъртта на Сталин «модерни» «станаха»
барабанните «мелодии», а не народните руски песни. И какво следва от това …
Но да се върнем към егрегора. В егрегора биополето на всеки човек и биополетата на
сходнитехора заемат това място, което в цялостния организъм на човека заемат:
- клетките;
- специализираните органи (черен дроб, бъбреци …);
- системата органи (кръвоносната система, храносмилателната система …).
Разликата се заключава в това, че «сглобката» на организмите в егрегора в определена
цялостност се осъществява:
- не на нивотона веществатав биомасата, а;
- на нивото на биополето.
Условно такава «сглобка» на егрегора е изобразена на рис. 13-25 по аналогия със строежа на
организма на човек.

Но тази рисункае дадена само за разбиране.В действителност схемата на сглобка наегрегора в

единен организъм засега е невъзможно да се изобрази, както е невъзможно схематично да се
изобрази и самия егрегор. Затова и егрегора е изобразенсъщо условно –«дирижабъл».
В човешкия организъмвърви процес на обновление на клетките. Ярък пример за това екожната
покривка, кожата на човека. В егрегорастава нещо подобно:
- хората се раждат при «участието» (въздействието) на дългоживящи егрегори. Даже зачатието става
при биополевото участие не само на съвокупляващите се жена и мъж, но и на някакъв егрегор
(егрегори), а вече при появата на детето на света;
 359

- още повече;
- хората растат под опеката на егрегор (егрегори);
- хората със своите биополета, ставайки възрастни, поддържат егрегора (егрегорите) до своята
телесна смърт (или до излизане от дадения егрегор).

Егрегора – надличностен фактор на управление

Да си спомнимот ДОТУ общата схема за управление: обект на управление, субект, управляващо

въздействие, резултат на управлението, обратна връзка. Управляващото въздействие – това е
информация. Тогва се получава, че егрегорае субект на управление, а входящите в негохора –
обекти на управление. Тук е уместно също така да си спомните какво е това суперсистема и
процесите, протичащи в суперсистемите. Нали множествотохора – това е суперсистема.
Егрегора координира действията на всички хора, които са включени в този егрегор. При което
действията на хоратасе координират от егрегора по такъв начин,че тези действия да допълват
усилията на всичкив съответствие с възможностите навсеки човек. При това ставане безсмисленно
механично сложно усилие на всеки, а егрегора достига определената цел, заради коятотози егрегор
съществува. В най-общ вид за всичкиегрегори такава цел може да се сформулира така: устойчиво
да поддържат напълно определен цялостен процес в организацията на живота на хората,заради
който съществува дадения егрегор.
Такова поддържане на процеса се осъществява чрез дългодействащи канали на
енергоинформационен обмен на биополевия характер.
При това има място даже това, че хората не знаят нищо един за друг, но за всеки от тях «знае»
егрегора – колективния дух («Тук е руски дух! Тук на Русимирише!»).
Всеки егрегор – това е надличностен фактор, т.е.по-високо ниво на йерархия на
управление,отколкото нивотона самоуправление, на което съответства един човек, входящ в този
егрегор. Затоваегрегора е способен към разностранно (разнородно) управление на хората. И не само
способен, но той реално управлява хората. Вярно е, управлява ги не като кукли на конци, а управля-
ва хората в по-голяма или по-малка степен, въздействайки не само на тях самите, но и на развитието
на обстоятелстватаоколо тях.
От тук следва, че всекиегрегор еедна от страните на обективно существуващото
«многостранно общественно явление», което назовават сега «духовна култура». Именно
«духовната култура» поражда и преобразува свойственнитена някакво конкретно общество егрегори
(напомням на читателите задвата вида концептуална власт, за главенстващатаднес безнравственна
концептуална власт, следствиена която и се явява днешната «духовна култура» практически на
всички регионални общества и цялата наша цивилизациякато цяло). Може да се каже, че«духовната
култура» на обществото – това ецялата съвкупност отегрегори на това обществохора.
Доколкото към всекиегрегоре «включено» достатъчно голямо количество хора, то егрегора
обединява в себе си възможностите на всекичовек. Затова мощта наегрегора е много по-голяма,
отколкото енергетическата и информационната мощ на личността.

Енергетични и информационни възможности на егрегора

Ако параметрите на настройка на енергетикатана някакъв човек съответстват на параметрите

наегрегора (състава на полетата, входящи в биополето, честотата на полетата, поляризацията и т.н.),
то в този случай егрегора може енергетически да:
- прегори човека (за този случай, например, казват «изгорял» на работа, от преживяване, от мъка и
т.н.);
- смачка човека (за това, например, казват «разкиснал се е», «сталнале като размазня» и т.н.);
- подхване и отнесе човека (за товаказват «хлопа му дъската», «сбръчкал се е», «зациклил е на
нещо» и т.н.).
 360

Всичко това е възможно,ако в своето съответстващо настройване с енергетика човек се

самообръща в своя вътрешенсвят към информация, която е свойственна за
съответстващия егрегор.
Това е възможно също така, ако човек не е способен да се възстанови от опита на някакъв
егрегор (егрегориалненопит) да възбуди у човека съответстващата информация, за да може след това
здраво да привържетакъв човек към себе си. Мнозина, навярно, са забелязвали в живота, че къмтях
се «привързват» «натрапчиви мисли», които е било трудно да прогонят. И в този случайхората са се
замисляли: «Защо на мене такава глупост ми е влзязла в главата?» Ето това е един път «същия този
случай»: егрегориаленопит да възбуди у човека определена информация, за да може в бъдеще човека
да се ръководи и действа в съответствие с тази информация. Характера на такава информация може
да бъденай-разнообразен: от баналното «ходи и се напий с вино» до криминалното «тръгни и убий».
Ако между човека и егрегорасе установи устойчив енергетически контакт и макар и минимална
информационна общност, то след това и всичката останала информация «на зададената от егрегора
тема», която човека е обладал, но я е държал не както трябва «в задния двор» или просто е забравил
за нея (или като много важна, пазейки я в «дълбочината на душата»),такава информация може да
бъде активизирана от егрегора в поведението на човека. Т.е. както в пословицата: «чапанеца се
стегна– птичката пропадна!».
Егрегора може също такавременно да блокира паметта, интелекта, нива и системи на
организация на психиката. Затези случаиказват: «вцепенил се е», «никакк не мога да съобразя», «не
мога да си спомня», «излетяло ми е от главата» и т.н. Ще отбележа, че такава блокировка винаги е
временна, а нейнатаефективност различна («забравил» задълго или веднага си
спомнил, «забравил» всичкосъвсем или забравил накакъв отделен «детайл», епизод и т.н.).
Но егрегорите могат не само да гадят-зловредничат. Егрегорите могат и да помогат.
Такаегрегора може:
- да предостави на човека достъп допо-рано несвойственна за този човек информация. Това е
коктоказват, че някой «ни от това, ни от оновасе заел с политика (история и т.н.)»;
- да внедри в човека несвойственназа него информация в процеса на биополеви контакт. Това е
както «дошло му озарение».
От изложенототрябва да е понятно, че в поведението на човека и неговите намерения следва да се
различава:
- личностната съставка;
- егрегориалната съставка.
Т.е.трябва да се умеее да се вижда, кога човек действа по своя воля, а когатой се намира и действа
под властта на егрегора.

Под управляващото въздействие на взаимоантагонистични егрегори

Ако психиката на някакъв човексе намира под въздействито на взаимоантагонистични

егрегори, то такива хора сами за себе си казват: «Душата ми се къса на парчета».
При наблюдение поведението на такъв човекв течение на достатъчно дълго време (като минимум
няколкоседмици, а може и месеци) ще стане очевидно, че неговото поведение е крайно непосле-
дователно. То е вътрешно-конфликтно и взаимоизключващо. При което видими причини вие няма да
забележите.Освентова, човек може внезапно, без видими и непонятни за самия него причини да
изпитва слабост и подвластност на психиката.
Причината за поява на слабост и подвластност на психиката в този случай се криев това, че
антагонистичнитеегрегори използват такъв човек в качеството му на «енергетична дойна крава».
Такова «безпричинно» и безсмисленно може да бъде внезапното настъпване у такъв човек на
емоционална възбуденост, приличаща на опиянение.
За появата на такива състояния у себе си е писал, в частност, Владимир Симеонович Висоцки в
стихотворението «И вкусовете, и запитванията ми са странни»:
И вкусы, и запросы мои странны,
я экзотичен, мягко говоря:
 361

могу одновременно грызть стаканы

и Шиллера читать без словаря.
Во мне два «Я», два полюса планеты,
два разных человека, два врага.
Когда один стремится на балеты,
другой стремится прямо на бега.
Я лишнего и в мыслях не позволю,
когда живу от первого лица.
Но часто вырывается на волю
второе «Я» в обличье подлеца.
И я боюсь, давлю в себе мерзавца.
О, участь беспокойная моя.
Боюсь ошибки, может оказаться,
что я давлю не то второе «Я».
Когда в душе я раскрываю гранки
на тех местах, где искренность сама,
тогда мне в долг дают официантки
и женщины ласкают задарма.
Но вот летят к чертям все идеалы,
но вот я груб, я нетерпим и зол.
Но вот сижу и тупо ем бокалы
забрасывая Шиллера под стол.
А суд идет, весь зал мне смотрит в спину.
Вы прокурор, вы гражданин судья,
поверьте мне, не я разбил витрину,
а подлое мое второе «Я».
И я прошу вас, строго не судите.
Лишь дайте срок, но не давайте срок.
Я буду посещать суды как зритель
и к судьям заходить на огонёк.
Я больше не намерен бить витрины
и лица граждан, – так и запиши! —
я воссоединю две половины
моей больной раздвоенной души.
Искореню, похороню, зарою,
очищусь, ничего не скрою я.
Мне чуждо это «Я» моё второе —
нет, это не моё второе «Я».
Ще отбележим, че в немалка степенза такова психическо състояние способства употребата от
човека на алкохол и наркотици, за което ще бъде подробно разказано в приложението «Тайните на
виното». Що се касае до B.C. Висоцки, то той до края на свояземен живот така и не можа
да «изкорени, погребе, зарие» своето «второАз». Това и стана причина за неговата гибел.

Как управляват магьосниците, екстрасенсите, поповете, шаманите и прочие магове

За всеки практикуващ маг (магьосник, екстрасенс, църковен йерарх, шаман и т.н.),всеки достъпен
им егрегор (включително и нечовешките, а например животинските егрегори) се явява за
 362

него средство за управление на жизненните обстоятелства нахората, входящи в подконтролния

на магаегрегор.
В най-общ вид (без детализации) блок-схемата на такова управление (алгоритъм) изглежда
така:
- магав своята глава създава някаква мисловно образна ситуация (мислеобраз), която по негово
мнение ще измени положението на нещата в контролируемата от него група хора в необходимата
посока. Този мислеобраз представлява по себе синапълно конкретен информационен блок, наделен с
определена мера (текстова, звукова, сюжетна и т.н.). Материалния носител на такъв блок информа-
ция се оказва мозъка и тялото на мага и неговото биополе;
- биополето «пренася» този информационен блок на нов материален носител –егрегор;егрегора в
съответствие със своята програма (алгоритъм) преработватози информационен блок
и «предава» («изъчва») създадения от мага мислеобраз на всичкихора, подконтролни на дадения
егрегор. Така «идеята овладява масите» в по-голяма или по-малка степен.
Ефекта на въздействие зависи от «мощността» на мага, от неговата способност да създава
впечатляващи мислеобрази, а така също и от създаването на съответната обстановка на процес на
«съпровождане внедряването на мислеобраза» (ритуали и тем подобни действия в зрителния и зву-
ков диапазон). Примери за създаване на такава обстановка могат да бъдат заклинанията на шамана,
църковната служба, завършваща с проповед на свещеннослужителя, събрание на масоните с ритуали
за посвещение, конференции на учени, политиците с ритуалните избирания на ръководни органи и
излизащи «авторитети» и др.
Така маговете чрез егрегора управляват възникващи ситуации в живота на хората.
Но именно от ситуациятасе нареждат отношенията между конкретните хора. Цялата съвкупност
на тези отношения се подрежда в определена система на общественни отношения, която на свой
редопределя състоянието и живота на обществотокато цяло.
Подобна блок-схема е изплзвана за описание процеса на изцеление от екстрасенса на болен човек.
В народаотдавна е известно, че «всички болести са от нерви». Този тезис от позиция вече
наполучените сегаот читателите знания означава, че у човека «се е счупил» «алгоритъма на работа на
главния мозък», «отклонил се е» от нормалната си работа. На практика това означава, че човек е
озадъчен с нещо, преживява нещо, което го мъчи, угнетява го и т.н. Тоестнай-основната «частна
мера» отнеговата «обща многомерна мера-матрица» се е отклонила в тази или онази страна. Един
път «мерата» измени ли се, то тяв някакъв образ е изменила и информационното състояние на
човека. А един път това стане ли така, то това в съответствие с триединството е привело към «ма-
териализация» – у човека се е появила язва на жлъчката. Той започва «материята» да лекува с
«материя» – таблетки, тинктури, екстракти и т.н. И това може за някакво време да помогне. Все едно
скоро язвата ще се открие отново.
Какво прави екстрасенса-изцелител?Той сяда пред болния и въздейства на него със своя
«екстрасенсов магически поглед», с някакъв «непонятен» шепот (звуци), своето биополе и т.н.
«специални приоми» «цапардосват» болния. Но го «цапардосват» не просто така, а целенасочено.
Тойслед такова свое информационно въздействие изменяв нужната страна информационното
състояние на човека, което на свой ред довеждадо възвръщане на «частната мера» на човека в
нужната страна (а следователно и «общата мера»). И в съответствие с триединствотостава
«материализация»: язвта зараства.
Такава е общата схема. Друга работа е, че екстрасенса-изцелител трябва да умее да постави
диагноза, да знае как да гледа и какво да шепти.
Неговото информационно въздействие може да се допълва от травми, запарки. Но те се явяват
самодопълнение на информационното въздействие, те служат или за снемане на болката, или като
усилване на информационното въздействие, доколкото многохора заради това, да «повярват» в
изцелението, трябва давидят някакво лекарство. Това е така, защото мнозина не признават и не
рзбират обективното съществуване на информацията, тоест не разбират триединството. Те макар и
да ходят на църква, по същност се явяват материалисти.
Що се отнася до екстрасенса-знахар, то той всички свои навици, като правило, е унаследил от
своите родители или родственници. Сега мнозина специално се обучават втези методи за лечение.
 363

Кстати, именно така и са лекували в древността, т.е. това е проявление на древните народни
традиции, на народната култура. Затоватези методитрябва да се нарекат традиционни, а непонятно
защо (?) ги наричат нетрадиционни. Нетрадиционни методи на лечениеизползва нашата офи-
циалнаднешна медицина.
Сега на всички читатели трябва да им е станало понятно,че всеки човекможе да прави това сам
със себе си в режим на самоуправление. Просто на това трябва да се обучават всички хора от
детството. Но това вече трябва да бъде другожизнеустройство, друга концепция на управление на
всички общественни процеси.
Да се върнем към маговете, шаманите и магьосниците.
Тук е необходимо да си спомним за двата типа мироглед: мозайката и калейдоскопа. Мага
създава мислеобраз на основание на своетосубективноразбиране за ситуацията. Но абсолютното бол-
шинство днес съществуващи магове са подготвени и възпитани в рамките на библейската култура.
След това няма нужда да говорим за това, какви мислеобразите са способни да създават.
Ако се помни затържествуващата сега в нашето общество безнравственност, то тогва ще се
окаже, че за много маговеегрегора можеда станеи става средство за анонимното използванеза «лични
цели» възможностите на хората, входящи в подконтролния на мага егрегор. При това следва да се
отчита, че товае възможно при условие, че такива подконтролни хораса неспособни, първо да си
изяснят целенасоченото възбуждане на тяхнатапсихика от страна наегрегора. Второ, даже ако те са
си изяснили такова въздействие от страна наегрегора, то трябва още и да умеят да си отдръпнат из
под неговото влияние. А най-добре от всичко е, и това е трето, да са способнида оградят
своявътрешен свят от нахлуването в него на всекиегрегор.
Самите «магове» (както, впрочем, и всички хора) трябва да знаят, че и сам «мага», контролиращ
свой егрегор, може да бъде управляем отвън като биоробот със средства, излизащиизвън пределите
на неговото разбиране. Та чувствителността на мага не е безпределна, а психиката на много хорае
организирана йерархически. Вследствие на това не всички «магове» могат да «прозират» в «по-
високи» и недостъпниза тяхнива на йерархия на «тънкия свят» (т.е. йерарахията наегрегорите).
Затова те искренно могат и да не подозират за своята подконтролност наегрегор с «по-високо» ниво
наразбиране и оценка на всичко,което става в живота на човешкото бщество, още повече,ако това се
отнася за глобалната политика. Ярък пример за това се явявацялата църковна йерархия. Затова, за да
избегнат тази участ, и самите магове, и обикновенните хора,на първо мястотрябва да знаят и
разбират основите на ДОТУ.Мага може да се окаже също така не просто сляп изпълнител, биоробот
на егрегора, но мага може да стане неволно, пленник на егрегора. Причината за такова робство се
явява биополевата енергетична зависимост на мага от егрегора. Тази зависимост възниква,
когатообичайното за мага конфортно ниво на неговата енергетика (неговия енергопотенциал) в
обичайния живот става зависимо и се обезпечава за сметка на преразпределението на енергия в
системата «маг – егрегор – група хора» в полза на мага. Пример за такъвенерговампиризъм се явяват
«пламенните речопроизносители» («трибуни»), като например Анпилов. Мнозина навярно са
обърнали внимание, чеу него преди и по время на излизане даже ръцете му треперят. Може да
секаже на съвременния младежки сленг, че такива магове– «вождове» «се кефат» от своитеизлизания
пред народа. След техните встъпления от тях често може да сечуе въпроса: «Е, как беше?». За тях е
важно КАК, а не КАКВО са казали. И, най-главното, те не могат без тези «подпийвания» да живеят
комфортно! Утяхпри насилственно отлъчване от всъпление/излизане пред публика или при тяхното
самостоятелноотхождане от публичната деятелност и отказа от всъпленияще става нарушение на
биополетона такъв маг-неволник, доколкото без помощта на егрегора такива магове са неспособни
самостоятелно да приведат своята енергетика към комфортно за тяхниво.

Егрегориалното водачество

Егрегориалното водаество може да се осъществява по отношение на конкретен човек от страна на

взаимно неантагонистични егрегори. Като правило, времето на живот на такива егрегори може да
превъзхожда времето на живот на човека. Водителството се осъществява по дългосрочна стратегия
на някакъв егрегор и започва още в периода наобразуване на личността на човека в детството. Тоест,
 364

просто казано, егрегора, обладавайки собствен интелект (който е много по-мощен от интелекта на
един човек), сам пред себе си поставя някакви задачи изискващи от него участието на човека. Такъв
човек егрегора си намира сам. И с цел достижение на определени цели той «коригира» деятелността
на такъвчовек в течение на целия негов живот: учи, подсказва, помога, пази и т.н.
А доколкоточестода намира «на готово» възрстен човекза конкретни цели е трудно, то за егрегора
е по-лесно да подготови такъв нужен му «специалист» от детскитегодини. Така, например,
будисткияегрегор създава и готвиза нужния срок новия Далай-лама.
Много читатели сега ще си помислят: «Това е добре!». Добре, добре, амане съвсем … работата е в
това, че такава помощот страна на егрегора:
1. Може да породи у човека илюзия за лична мъдрост и далновидност. А именно чрез егрегора
за човек става достъпен личния опит и възможности на много хора от много поколения. А от ДОТУ е
известно, че не трябва да си създавате илюзии, защото рано иликъсноте ще се разнесът «като сън,
като утринна мъгла». Илюзиите ще изчезнат, а разочарованието (а може да се окаже и голяма беда)
няма да е илюзорно, а напълно реално.
2. Егрегора огражда човека от ситуации, в коитонеговата лична недееспособностби станала
очевидна. Това води до това, че такъв човек не само счита себе си за мъдър и непогрешим, но той се
оказва неспособен да преодолявагрешки, да преосмисля свои решения и действия, да
преодолява трудности и поражения.
3. В резултат може да станене само самозалъгване за «собственната мъдрост», но и умишлено или
неумишлено залъгване стази мъдрост на околните, доколкото статистиката като цяло ще
свидетелства практически за безгрешността навзиманите решения и действия на човека, който « го
води» в животаегрегора. Това ще доведе множество хора домнението: «Не трябва да се мисли! С нас
е този,който ще реши всичко вместо нас!». А това вече е крайната степен на тълпо–
«елитаризма». Но когато «мъдрия фюрер» все пак допусне грешка, то последствията могат да бъдат
много сериозни и даже катастрофални.
4. Привежда човека към енергетична зависимост от егрегора, под въздействието на койтотой е
растнал и порастнал. Този механизъм на въздействие е описан в предишната точка за маговете.
5. Енергетичната зависимостсе подкрепя с информационна зависимост, а по-
точно «информационна неволя» или «информационно ограничение». Работатата тук е в това,
чеегрегора е ограждал своя подопеченпрез целия му живот от съприкосновения с егрегориално
чужда и егрегориално неприемлива (по «мнение» на егрегора) информация. В такъв образ
«подопечния» е знаел само това, което е искалегрегора. И даже ако «подопечния» на егрегора човек
имамного цялостен характер и цялостно мирозрение, развита култура на мировъзприятие и мислене,
все едно, той пак ще бъдеощетен. Неговия ущърбщесе изразява в това, че в неговия вътрешен свят
практически няма да има информация, която няма даприеме егрегора-хазяин на този човек.
Егрегораот раждането е ограждал човека от такава «чужда» и «неразрешена» му информация. И в
случаите, когато човек все пакще се сблъсква с такава егрегориално неприемливаза него инфор-
мация, то нейнито възприемане и отработка ще бъдат такива за човека:
- или ще се деформират;
- или ще се извъртат;
- или ще се блокират.
Причините за това се явяват:
- възбуждането на неговата психикаот страна наегрегора, който «води» такъв човек в живота;
- появата у човека на натрапване на друга тематическа информация, реазлична от тази, която му е
нужно да възприема и отработва;
- блокиране на неговата паметот страна наегрегора;
- настъпване на енергетичен дискомфорт, коетоводи до нарушение единствотона емоционалния и
смислов строеж на душата, а това на свой ред няма да позволида се обработва необходимата инфор-
мацияв нужния вид.
Някъдепрез 70-те години излезе кинофилма «Още веднъж за любовта». Тогава той бе много
популярен. Ролите на главните герои изпълняваха Доронина, Лазарев, Ефремов … Него и сега
понякога го показват по телевизията. Та в този филм има една сцена, когатоядренните физици се
 365

«натряскват» в квартирата на някой сислед успешните изпитания, които са се състояли на обекта

«алфа». И там, тогава още млад, Ширвиндт подпийнал се жалва на Доронина, че той не е станал
знаменит, а се явява само изпълнител на чужди мисли и планове, макар … И по-нататък той дава
такъв образ за себе си (натам прдължава не цитата, а смисъла): «Вървял трамвая по релсите, спирка.
Малчуганаотишъл на училище. Трамваяпродължава по-нататък. Спирка: премия на олимпиадата
заученици по физика. Спирка: успехи в спорта. Спирка: завършил училище с медал. Спирка: успешно
постъпил във «физ.тех». Трамвая върви ли върви. Всички се възхищават на успехите. Курсови
работи, прекрасна диплома, блестящо завършване на ВУЗа. Спирка: взели го на престижна работа
в престижния НИИ …И изведнъж трамваясе счупил и повече не върви, спрял завинаги. Нищо не се
получава, неудачи, придвижване няма, започнал да се изпуска … и т.н.». Ето ви, драги читатели,
образ на егрегориалното водителствоза случая, когато съответстващия «ширвиндтовски» егрегор
държи човека само в режим на потребление, слава, комфорт и не го учи да преодолява трудности,
неудачи, да създаванещо ново. И се получава, че такъв човек върви по живота, «вози се в трамвая»,
койтого «вози по релси», всичко у него е добре … добре …. А после «бах-трах» – и всичкотръгнало
наопаки. А защо? Еми човека се е оказал неготов.
От тукоще един по-важенизвод за всички. Не трябва да се боите от никаква информация. Та нали
тя съществува обективно. И когатонякой казва«изключете телевизора», по който мерзавците
«напълно сериозно», разсъждават за това,трябва или не трябва да взимат данък от проститутките, «да
забранят някаква партия или движение» (неудобно за Кремъл), «да не пускат», «да не разрешават» и
т.н. «не», то всичкотова са глупости, доколкото информацията съществува обективно. Със забрани
нищо няма да се реши и измени. Изхода в този случай еедин – да се дава на хората друга
информация, такава, която би разобличавала мерзостта и лъжата на всичкатаглупава(«тъпа»,
«проста») информация (а тяе следствие на несправедливата концепция), за да му е противно на човек
да се докосва до тази мерзостна информация.
В резултат на всичко изложено горе може да се разбере, че личността на такъв човек в
информационно отношение представлявапо себе сисамо повече или по-малко пълен фрагмент на
егрегора, който го «води» в живота. Този фрагмет е въплатен в биомасата на човека, който се явява
«подопечен» на своя егрегор-хазяин. И този фрагмент не съдържа в себе си никаква друга
информация, освен тази, която е «определил» за своето съществуванетозиегрегор. Затова волята на
такъв човек не е свободна. Той е неволник на егрегора, доколкото не може да излезеот пределите
на това, което може да му предостави «неговия егрегор», който го «води» в живот на касета, на която
е записана само тази информация, която ще приеме даденияегрегор. И тази информация на
«касетата» егрегора я пази както от изпиране, така и от запис на несвойственна, неразрешена (по
«мнение» на егрегора) за човека информация.
Ако при тована личността на такъвводен от егрегор човек са свойственни магически, или други
«свръхспособности», то това е само частност, доколкото такъв човек няма да престане да
бъденеразделна част на «своя» егрегор, а фактически – негов неволник, защото този егрегор е
сформирал и личността на своя «подопечен».
Но Човека с голяма букватрябва да има достъп до всяка информация. И това е първото
необходимо условие за това, че той да може да претендира, че ще бъденаместник на Бога на Земята.
Такъв достъп до всякаква информация (а фактически свобода на волята) неволника наегрегора може
да придобиесамо в случай, ако станеневъзможно да се блокира в неговата психика
допускадоегрегориално чужда информация. Само след товатой ще може на основата на станалата
мудостъпна информация съзнателно да построява своетоповедение. Но сам, самостоятелно,
«подопечния» неволник на егрегора, който го е «водил» в живота, на може да направи това – той
няма «в главата» си необходимите «информационни модули», доколкотоегрегора го е оградил от
такива модули, а самияегрегор и не е мислел да ги дава на своя «подопечен». Затова без странична
помощтук няма да се размине. Такава помощ могат да окажат:
- другите хора, коитобиха разбирали сложната ситуация и биха били способни на практика да оказват
такава помощ;
 366

- Бог, койтодиректно може да сенамесвав ситуацията и да направи всичко необходимо. При

товатрябва да се разбира,че Божията милост се оказва на човек от Бога не защото няма какво да
прави, а се реализира по целесъобразност, определяна от самия Бог.
Но и в двата случая трябва да се има предвид,чеслед оказване на помощ на човека-неволник
наегрегора по някакъв начин ще се измени и неговияегрегор-хазяин. Всички хора трябва да знаят,
чеегрегора може да «подхване» и «отнесе» личността на човека, насочвайкинеговите усилия на
неговата личносткъм цели, които знае егрегора, но които са неведоми за човека. Така океанския
поток отнася лодката с рибаря. Вярно е, рибаря втози случай има свободна воля, защото може да
предприеменякакви усилия. Но ако рибаря е лишен от знания за своето място в потока и е лишен от
енергетични възможности да реализира своята свобода на волята (няма весла, платно, бензин), то той
е обречен и океанския поток ще го отнесеневедомо къде. Човектрябва да знае: свободата на волята
– това е самодисциплина в избора на цели и в изпълнението на възможностите.
Ето всички «борци за свобода» искат: «Свобода! Свобода!». А попиташ ли ги какво е това
«свобода», те няма да могат да отговорят. Но следтях идват същонемислещи «борци». Свобода от
какво? Нали в Мирозданието всичко е взаимозависимо и взаимообусловено. И в този смисъл у
човека няма никаква свобода, освенедна. Свободата на човека се заключавасамо в едно: със своите
индивидуални рецептори да възприема обкръжаващиясвят: на един му етопло, на друг – хладно; на
един – сладко, на друг – не много; на единсилно, на друг – тихо … и т.н. Толкова! Нататък, за
каквото и да се хванеш, никаква свобода няма. Даже осмислянето на всякаква получаема от човека
информация зависиот мерите на неговоторазбиране, т.е. от алгоритъма на обработка на главния
мозък на постъпващата в него информация. А тази мера (този алгоритъм) се формира у човека под
въздействито на много фактори (обучение, възпитание …), в т.ч. и под въздействието наегрегорите.
През 1988 година Адин Штайнзалц (евреинот Израел, духовен равин на всички евреи в Русия) на
срещата с академик Велихов (и други) в Руската Академия на Наукитечел лекцияза Талмуда
(Штайнзалц превел на рускиезик Вавилонския Талмуд), където той заявил, че человек според
талмуда може да бъдесамо в 2-ве състояния (и толко):
1. Свобода.
2. Тоталитаризъм.
При това той дал определение на тези две състояния:
Тоталитаризъм (лат: totalis –всичкия, пълен, цял) – съпреживяване на друга душа, други души,
т.е. да живее по съвест, нравственно, по човешки, т.е. в единение с другите хора.
Свобода – отказ от съприкосновение с друга душа (души), отказ от съпреживяване.
Ето и изберете си всеки за себе си, в какъв режим вие искате да живеете сред хората.
Тук е уместно да напомним, чевсяко слово – това е съответстващ код, това е мера на някаква вещ,
явление. Винаги вниквайте в смисъла на словото до самата му същност. Тогава много ще ви стане
понятно. Особенно това се касае заизползването на чужди думи. Например, сега е модно словото
«толерантност». Звучи ефектно, красиво. Но в превод на рускито означва «търпимост». Искате ли да
сте «толерантни»?
Е, тогава търпете всичкияднешен безпредел …

Биополевонахлуване и защита от него

Биополевотонахлуване/нашествие в психиката на човека от страна нанякакъв егрегор е възможно

само при условие на енергоинформационна общност:
- психиката на човека като цяло (или или някакви фрагменти от неговата психика)и;
- егрегора.
Един от примерите за биополево нашествие наегрегора в психиката на човека се явява следния.
Акоегрегор пази в себе си душите на умерелите (или техните информационни дубликати – за това е
разказано в глава «Взаимодействие на човека с егрегорите»), то някаквачастот тези души може
даизлиза в телата на живите хора в качеството на «преселници».
Подобно нещо става и в случаите, ако в егрегора влизат бесове. В.И. Дал в своя знаменит
«тълковен речник» дава такова определение:
 367

«Бес» – злобно, безплътно същество (т.е. някакъв информационнен модул на полеви носител,
възможно фрагмент на някакъв егрегор – авт.), зъл дух, демон, сатана, дявол, чорт, велзевул, цар
или княз на тъмнината, цар на ада, преисподнята; змия, същински ад, враг, ворог, вражеска сила,
неистов неприятел, нелдъшан, нелек, нечиста сила, немирен; съблазнител, неразбория, мара,
прайдоха, игрец, шут, шайтан; чернилка, изключителнасила, ненавистник на човешкия род. Човек
отмъстителен и злобен, или хитър, лукав, ловък, извметчив.
И още към всичко товау Дал има цяла страница подобни «епитети». А кактовие сега трябва да
разбирате, на всеки такъв «епитет» съответства определена «вибрация». И ако тя прониква в ег-
регора, то тя продължава да съществува в него. Затова тя може да «прониква» в телата на
живитехора и да същетсвува в тях в качеството на «преселник».
Във всички случаи такива «преселници» стават непосредственни съдържатели по
отношениедушите на хората, психикатана които зависи от въздействието наегрегора (в това число и
по отношенена въздействието на всевъзможни магове и магьостници).
Следва да се кажеи за съществуването напо-малко значими и по-малко мощни информационни
модули на полеви носители, нанасящи вреди на човек, особенно нанеговото здраве.Екстрасенсите-
знахари ги наричат «смукалца», «ларви» и т.н. Тези информационни модули се
прилепват/присламчват/прикрепят/впиват към определени органи на човека (черен дроб, бъбреци,
черва и т.н.).
От тук следва, че едно от средствата за защита (и, може би, най-главнотои ефективно) – това
е енергоинформационната чуждост:
- психическото състояние на човека;
- егрегора (т.е. неговите характеристики).
Това предполага, че човек трябва да умее да управлятва своитеемоции и смисъл (съдържателна
част на своето мислене).А как може да се направи това? Това е възможно, ако човек живее нравствен
живот, живее по съвест, непрестанно повишава своята мера наразбиране. Такъв човекда «затъне» в
лош егрегор е много сложно.
Исус Христос е учил: «Бъдете като деца». Какво значи това? А децата – те са чисти, на тях
«социума» още не е въздействал: ако им е лошо, те искренно плачат, ако им е смешно – те се смеят.
Те с подсъзнанието чувстват, например, чее дошъл лошчовек. Дечицатавсичко чувстват и у тях
всичко е написано на лицата. У някои възрастни искреннихорасъщо всичко им е написано на лицата,
те не умеят да скриват своите чувства, те са искренни. Това, въобще казано, съответства на
триединството «материя-информация-мера». Каквото му е на «на душата» на човек (разМЕРена
информация), това и се материализира на лицето. Затова в КОБа се говори за това, че
заустановяването на човешки строеж психика е необходимо да се стремите към единство на
емоционалния и смисловстроеж на душата, да се тремите към тома, че мислите, словата и делата
ви да не се разминават едни с други.
Затова човек при забелязване наопитите за биополево нахлуване (почувстваайки,че с него
започва да става нещо«нередно» без видими причини), едлъжен:
- да концентрира своето съзнание на потока егрегориално чужда за него информация и да
удържа този поток устойчиво (при което да го удържа в единство семоционалния и смисловия
строеж на душата, т.е. да умее да съхранява своята психика в нормално, привичноза него спокойно
състояние). АКО човек е способен да прави това (а това трябва да може всеки, да умее да «се
владее», а не да се паникьосва, да не се суети, да не се бои и т.н.), тоест, да е способен осъзнато-
целесъобразно да управлява:
 своята чувствителност;
 своята разпознавателна способност, ТО.
- такъв човек може осъзнатода приема в своя вътрешен свят:
 програма;
 стратегия;
 цели на нахлуването, и да направи разбор на всичко това.
- след като човека е направил разбор, какво иска от негоегрегора или мага, човек може да се отнесе
към внедряемотов него така, кактотой реши за целесъбразно:
 368

 той може да се съгласи с внедряемото и да пристъпи към изпълнение;

 той може да «вземе под внимание» внедряемото за това, да не бърза да обмисли и едва след това да
вземе решение;
 той може да пристъпи към активно противодействие на това, което се опитват да внедрят в него.
Тук отновосчитам за необходимо да напомня на читателите, че не трябва да е боят от никаква
информация. Защото всякаинформация съществува обективно и не трябва да сепренебрегва онова,
коетостава. Атрябва само след осмисляне на всякаква получена информация да се взимат решения. И
отново на първо място (на първи приоритет) се оказват мирозрението и методологията. Или човек
разбира, какво ства (при «мозайката»), или не разбира и допуска грешки (при «калейдоскопа»).
Ето ви, уважаеми читатели, до дъно модела за защита на своите личностни средства от
всякаквинахлувания във вашата психика отвън.Това се касаеи за бесовете, и душите на умерелите, и
маговете, и екстрасенсите, и натрапванията на политиците, «вождовете», «ръководството», СМИ на
обществото, мнения по всякакви въпроси, а не само въздействието на егрегора (егрегориалните
набези).
Има, вярно е, едно «но». То се заключава в това, че в човека може да се «засади» необходиматаза
някого информация, ако предварително се занижи у човека неговия «праг на чувствителност».
Тоест човек няма да различи («няма да забележи») това, което в него са «засадили». Той
възприема информацията, говорейки на научен език, в неосъзнаваеми му образи.
Такава информация се нарича «информационна мина», която можеда бъде активизирана
(«взривена») впоследствие, понякога чрез много продължително време. Тази технология отдавна се
използва от специалните служби. Вие в кинофилмите навярно сте обърнали внимание на
тезиепизоди, в коитонякакъв значителен човек (партиен работник, член на мафията и т.н.) след
телефоннопозвъняванесе хвърля през прозореца или си пуска куршум в челото. При коетотой прави
това спокойно,без емоции, действайки като биоробот. Може да не съмнявате, че по телефонане са
музаповядали да се хвърли през прозореца. На него са му казали някакво слово-код или набор цифри,
които се явяват сигнал за запуск на програмата за самоликвидация. А тази програмаеи тази
същата «информационна мина», която е била заложена в него по-рано (възможно няколко години
назад). Това е един вид «кодиране», за което много читатели навярно с чували. А тайната навсичко
това се крие в триединството:словото (мера) – то носи определен образ (информация) – който
задължителноще съответсва на определеното слово и образ явление (материализация).
Важен момент при залагането на «информационната мина» – трябва да се занижи у човека прага
на неговата чувствителност. В обикновенните случаи това се достига с алкохол. При сръбване човек
губи самоконтрол. Ето в този момент в него и залагат информационната мина. Извода от тук е
очевиден. Хората на някои професии и длъжности не трябва да пият алкохол по принцип.
Има, наистина, и «по-финни» информационни способи за занижаване прага на чувствителност. Те
са много. Но смисъла на всичкитези «приомчета» се състои в психологическите слабости на човека,
при използването на които «миньорите» създават ситуация, когато човек сам занижава своя праг на
чувствителност. Освен винотоима и жени, рушвети, страх, завист и т.н.
За блокиране на залагане във вас на «информационна мина» съвет е даден в дълбока
древност:трябва не само да не се призовават в своята психика бесовете и дяволите (а това става,
когато човек ругае, псувана майка и въобще се държи не по-човечески – спомнете си типовете
психики), но даже тогава, когато различните бесове се явявату човек без да си ги молил,
самочинно, по собственна инициатива (а това почти винаги в облика на конкретен човек и часто е
натрапване), то тях трябва да ги отхвърлите и да не влизате в общение с тях под никакъв
предлог. Васбесовете ще се опитват да ви «отведат», да ви изкарат извън вас самия. В зависимост от
ситуацията трябва да се направи всичко,за да не стане това: от примитивното «хлопналвратата и
заминал» до по-сложното и изискващо «желязна» воля – не забелязване. Нека такъв бес да излиза на
говно сам. Това се касае не само за непосредственното общение, но и участия в различни обсъждания
на форуми в Интернет. Този съвет се отнася и по отношение наегрегорите, коиточупяти извращават
волята на човека.

Какво е това «събор»

 369

За годините на «перестройката» и «реформите» в патриотическите кръгове се распространи и

утвърди словото «събор» и «съборност». При което се свързваха тези слова в разбирането на
патриотите със словото «руски». За тези които са забравили, ще напомня, чеимаше даже партия
начело с генерала от КГБ Стерлигов, която се наричаше«Руски национален събор». Патриотите
свързваха с тази партия големи надежди.
Веднага задавам въпрос заразмисъл: «Е, и къде е сегатази партия и нейния «вожд» генерала от
КГБ Стерлигов? С какви резултати тясе сдоби? Къде са нейнитечленове и какво правят
сега?»Ясно е, че всички те са отишли в небитието. А защо? Защото не са си изяснили словото
«събор». Ръоводителите на РНС считаха, че акообединят руските хора механически в някаква
организация, то може планини да повдигат. Не се получи…
Отново: Защо? Защото механичното обединение няма да доведе до успех. Образно казано, ако
един руснак е «за царя», а другруснак «за ген.секретаря», то да ги обединитее невъзможно. А всяка
«структура» (макар и партийна, или профсъюзна, или заводска и т.н.) това всичко е самоедна седма
част от пълната функция на управление (см. главата за ДОТУ).
А и със словото «руснак» също трябва да се уточним. Кой и как ще определя руснак ли си ти или
не си руснак?По паспорт? Сега графата е отменена. Но даже когато тази графа я имаше, то срушвет в
паспорта можеше да се напише каквото ти се иска, както пееха в бардовската песен от времето на
«застоя»: «от рожденья имя Сруль, а в анкете Саша …». По анализ на кръвта и размер на черепа? А
кой ще «анализира» и «мери»? «Лекари-вредители»? В приложението, в което еобозряно всичко,
което е свързано с националността, това е подробно разгледано.
Точно такава е ситуацията и със словото «славянин». На «братята»-славяниот република
Словакия (част от бившата Чехословакия) им забрани да се прибирату дома славянина Лукашенко от
Белорусия, макар в това време този да се опитваше да провежда политика на обединиение на
славянските народи. Опита завърши с крах. «Братушките-славяни» от бившите страни на
Варшавския договор, на които помогаше и царска Русия, и Съветския Съюз, сегавлезнаха в
неславянския НАТО…
Тащо е това събор?
Ще се обърнем към «Тълковнияречник на Живия Великоруски език» на В.И.Дал. Словото «събор»
намираме в разясненията на словата «събирам»: «Събор» – събрание, заседание на чиновници (от
земята или от духовенството) за съвет и решениена по-важни дела. Съборна цялата земя руска,
Вселенски събор – събор на всички епископи; съборпоместен – пристигане на духовенството наедна
земя или област. Черен събор – само от монаси. Главната църква в града или части от него.
Интересни са и приведените от Дал пословици и поговорки при разяснението на това слово: «Не
всичко на събора се пие», «Пият на събора, а ядат по дворовете», «С твоятапогачали на събораза
обяд?».
В «тълковния речник на рускияезик» С.И. Ожегов и Н.Ю. Шведов всичко е по-просто:
«Събор» – 1. Събрание, пристигане (устар. и спец). Земский с, Църковен за, Местен за,
(пристигане на служители на християнската църква), 2. Главна или голяма църква в града, в
манастира.
Още у Ожегов (в отличие от В.И. Дал) се появява словото «съборност».
«Съборност» – духовна близост на много съвместно живеещи хора.
Внимателния читателвече е обърнал внимание на това, че словото «събор» към названието на
партията на Стерлигов е било «стегнато зад ушите».
Резултата е известен, понеже «както си назовете яхтата, така и тя ще плава».
Що се касае до съборността като «духовна близост» на хората, то възниква въпроса за това,с
какво да измерим «духовността» и «духовната общност». Къде е мерата на това явления? Какво,
ще оценяваме по това, кой по-често ходина църква? Или по това, как човек постъпва в течение на
живота в различните обстоятелства? А и кой ще мери?
Сега за читателя, внимателно запознал се с всичкия по-рано изложенв книгата материал, трябва да
е ясно, че:
 370

«Духовност» – това е степен на съответствие с Бога. Точка! Тоест правилата и нормите, от

които се ръководи човек, трябва максималнода съответстват на целите и задачите, коитопоставя пред
него Бог. За да разпознаетези цели и задачи, човек трябва да встъпи в диалог с Богадиректно,
използвайки за товаи развивайки своето чувство за мера (закоето се говореше в ДОТУ),
развивайки интуицията си. А правилността насвоето разбиране на указанията на Твореца човек
може да направисамо и изключително сам чрез оценка на устойчивостта на протичане на «общия
ход нанещата» в своя живот:
– Ако той правилно разбира казаното му от Бог в моментите на интуитивни прозрения и се
ръководи от тези «указания Свише», то обстоятелствата в живота се подреждат за него достатъчно
успешно като цяло.
– Ако той допуска грешки в разбирането на това,което му подсказва Бог, или игнорира
подсказването, или въобще всичкогоре казано «не влиза в кръга на неговите разбирания», то «хода
на неговия живот» е доста неустойчив: «ту в градината суша, ту скотамре …». Биват, разбира се,
случаи, когато у такъв безбожникнякакъв период от временещатавървят добре.Но, като правило,
рано или късно такива «благополучни» ги застига доста голяма беда. Ако, вие читателю,
свържететази мисъл с Закона на Времето, то на вас ще ви стане ясно, че в съвременното инфор-
мационно състояние това става у «благополучните» доста по-често и по-бързо. Примери за това
може да се дадът много и за такива случаи на нас всеки ден ни съобщават по телевизията.
Но да се върнем към словото «събор». Съвременните ни патриоти видимо са взели товаслово на
въоръжение от благонамерени цели (древните традиции, устои, святата Рус, камбанния звън …).
Взели са добре, но не са го наделили с ясна мерана разбиране. Та нали «събор» – това е
именносъбрание в това, древноразбиране. А на събрание идват различни хора, с разлчини мнения. В
това число и провокатори. Своеторазбиране благонамерените организатори на РНС не са дали на
хората, не са го наделили с мера … Патриотите са предполагали, че всичкище ги обедини
«духовността». Но и тук те не са се определили с това, какво е това.
Освен всичко вече казано, благонамерените патриоти не са отчели, че патриоти могат да бъдат не
самозадължително монархисти, тези, които са за царя и поповете. Патриоти имаи сред членовете на
други партии. «Патриот» (в преводот немски – «patriot», латински – «patriota», гръцки – «patriotes»,
което по руски означава «съотечественници» и «patria» – «родина») – по руски означава:
1. Човек, горещо любящ своята Родина;
2. Човек, предан на и сред истинските комунисти (поне тези, които са отдавали своя живот и са
проливали кръв във Великата Отечественна не са ли били патриоти?). Тях ги има и средчленовете на
други организации и партии. В това число и сред безпартийните. Но на всички наши патриоти
глобализаторите целенасоченоги сформираха и внедриха в техните умове (на първо място с усилията
на «учените» и църковниците) различно разбиране за това, как трябва да живеят хоратапо между си.
В това число и разбирането на «духовността». И това различно разбиране на хората, имащи различни
мнения по много въпроси, не може да се преодолее с никакви приказки и красиви лозунги на
събрания (събори). Това може да се направи само тогава, когато хората се придържат към еднакви
или много близки възгледи за жизнеустройството. Ето тук ние отновоизлязохме на двата замисъла за
жизнеустройството. И така ще се получава винаги, ако дълбоко,до самия корен («гледай в корена»)
изследваме всяко общественно явление.
Сега, запознали се с обективното явление на духовния живот на хората,което се нарича
егрегор,може да се определи,какво може да се нарече«събор».
Събор – това еегрегор, в който влизат личностите на много хора, имащи практически
еднакви (много близки, нямащи принципна разлика): мировъзприятие, мирозрение, памет, други
възможности (в това число и фрагментарно разпределени по душите на хората), правила на живота,
близкидо Божиите правила.
По-просто казано, от позиция на всичко това,което беше разказано по-раноза егрегорите, събор –
това е егрегор на хора, у които има много и сходни «вибрации» (биополета), които се явяват
следствие наеднаковост на техните правила за живот, които са устремени към Божиите.
Фактически такъвегрегор – това е съборна личност. При това тази съборна личност се явява
НАДличностно средство за координация деятелността на всички хора,входящи в такъвегрегор. При
 371

това всеки от тези хора лично носи самонякаква част знания и навици, необходими за «общото
дело», с което се занимава съборнияегрегор. Егрегор в този случайе общото достояние на всички,
които влизат в него. Той «работи» за интересите на всичкизаедно и всеки поотделно. Но той работи
не само за тези,които влизат в него, той също така работи и за инересите на цялото общество като
цяло. Но, съществуването на идеален съборенегрегор е възможно само в общество, където няма
разделение на хората на магове (творящи както своята всепозволеност, така и «анонимната»
всепозволеностна своите господари) и подневолната им тълпа. В съвременното нам общество
такова състояние засега не е достигнато. Още повече, че такъвегрегор се формира веченяколко
години. Той се формира на първо мястоот хората, които с цялата си душа и сърцеса взъприели КОБа
и са започнали да се ръководят от нейните положения на практика, а така също от тези, които и
преди КОБа са живели по Божески, а КОБа само е сформулирала на съвременен език това,от което
тенеосъзнато са живели и са се ръководили през целия си предишен съзнетелн живот. А КОБа само е
извела всички технинеосъзнати жизненни идеали на ниво осъзнатост. Тоест жизненните нравственни
идеали, изразени в приказките, легендите, митовете, в КОБа са станали изразени в цялостен вид в
съвременния понятиен и терминологичен апарат.Формирането на съборенегрегор става не без
проблеми.За мислещите хора това трябва да бъде очевидно и възприето с разбиране. Разбира се, има
и грешки. Но не греши този, който нищо не прави. И ако се боиш от грешките и нищо не правиш, то
нищо и няма да бъде направено. А «пътя ще осиливървящия».
Следва да се знае и за възможната опасност. Опасността възниква тогава, когато в съборния
егрегор е внедрена лъжа. Такъв замърсен с лъжа егрегор причиняваколективнопобъркване на
индивидуално умни (в краен случай не глупави) хора, входящ в такъвегрегор. Това обстоятелство
предполага периодично почистване от лъжа (самопочистване). При формиране наегрегора «Към
Богодържавие» ние няколкопъти се сблъсквахме с подобни случаи, и явно ще се сблъскаме още не
един път.
Такъв замърсен егрегор е опасен както за хората,входящи в егрегора, така и за хората,
непричастни към него, доколкото те контактират/уват и общуват с участниците вегрегора, които
оказват на такива «непричастни» хора въздействие. Освен това «непричастните» хора могат все пак
епизодически да се включват към егрегора непосредственно. Егрегор, замърсен с лъжа, преобразува
и усилва лъжата в грешки на отделните хора,входящи в егрегора. Това може да доведе до колективна
недееспособност,грешки, беди на множество хора и даже до общественни катастрофи, доколкото
информацията на такъв съборенегрегорсе явява глобално значима зачовечеството.
Следва така също да се отличат«съборност» от «стадност». Такова различаванее възможно само
на базата на разбирането на типовете психики. Из особите на вида «хомо сапиенс» с тип психика
«опущен в противоестественност», «животински» и «биоробот-зомби» да се добие «съборност» е
невъзможно по принцип, а е възможно да се добие само «стадност». Да се добие «соборност» е
възможно само от хора, стремящи се към човешки строеж на психиката.

Егрегора – рожба на хората

В обществото съществуват множество най-разнообразни групи хора,всяка от които се формира на

базата на някакви интереси, от които хората са увлечени. Това е и стил в музиката, и пушене, и
пиене, и идеология, и религиозни вярвания, и… Всички не можем да изброим. А какво е
това «интерес»? Това на първо място е информация, информационно описание, информационно
обоснование на всеки «интерес». Музиката – сама по себе си носи информация. Описание на ритуала
на напиване и получаване на «кеф» – това е информация. Всяка идеология – това е минимум някаква
брошура. И т.н. И всичката тази информация е разМЕРена, тоест оформена с мера (алгоритъм, пра-
вила, ритуали и т.н.). Всичко това «седи» в главите на различни хора.Хората «излъчват» биополе. В
резултат всяка група, отделяща се със своите особенни информационни признаци,
поражда съответния егрегор.
Всеки егрегор по отношение на отделния човек се явява НАДличностен фактор. Ние вече
разгледахме, че егрегора е «по-мощен» от всеки човек. Затова егрегора може:
- да убие човек;
 372

- да излекува човек;
- да «изяде» човек.
Това се постига от егрегора по пътя на въздействие както непосредственно на човека, така и на
развитието на обстоятелствата около него, на първо място чрез хора, имащи влияние над дадения
човек, други хора, обкръжаващи човека, а в ред случаи и чрез животни.
При това всеки егрегор макар и надличностен фактор, който може да управлява хората,той не е
Истински Бог, Творец, Вседържател.
Егрегор – рожба на хората, е тяхното колективно биополе («дух»). И затова егрегор без
самитехора е дееспособен с ограничения, доколкото проводник на «деятелността наегрегора» в
обществото (изпълнителен орган) се явяват хората,чиято психика е подчинена на егрегора. Но ако
психиката на някакъвчовек не е подчинена на егрегора, то егрегора е безсилен да направи нещо.Ако
психиката на човека е подчинена на егрегора не напълно, а само със свои «части» («фрагменти» на
психиката), то именно тези «части» и определят мерата (възможността) на егрегора да влияе на такъв
човек.
А какво е това«общественно съзнание»? Може ли да го има? Съзнанието на еди човек– това е
ясно. А съзнанието на обществото като цяло, «общественно съзнание»? Това какво е – съвкупност от
съзнания? Марксистско-ленинската философия утвърждава, че «общественното съзнание – това е
духовния живот на обществото, който се определя от условията на материалния живот на
хората и способите за производствона материални блага … С изменение на общественното битие
се изменя и общественното съзнание». Ето как! «Простичко и с вкус». Материята е първична! Но
какво е това «духовен живот» в марксистско-ленинската философия да серазбере е невъзможно.
Сега, разбрали се с това, що е туйегрегор, може да се даде точен и ясен ответ.
«Общественното съзнание» – това еегрегор. Определящо в него се явява алгоритмиката на
мислене и поведението на множеството хора в конкретното общество.
Информация за размисъл. След всичко изложено, уважаеми читатели, представете
си,чечовечеството енапълно (или частично) изчезнало на планетата Земя в резултат на глобална
катастрофа. Хора не останали, а егрегоритеса останали. А именно това естанало с цивилизацията,
която е съществувала до нашата (Атлантида). Какво е започнало да става с егрегорите? Помислете
сами. Та нали колективните биополя, представляващипо себе си внай-примитивноразбираненякаква
колебателна система, след изчезване на хоратаса продължавали да «вибрират». Но тези «вибрации»
са се лишили от «смуквания» (хора няма!). Навярно, «слабите» «маломощни» колебателни системи
доста бъзрзо са «загаснали». А ето «мощните» колебателни системи (егрегори) са могли да се
«колебаят» и «вибрират» доста дълго (светлината наизгаснала звезда може да върви много). Те са
могли да доживеят до появата на новихора, след което са започналида «включват» новихора към себе
си. С всичкипроизтичащи последствия. И един път новата човешка цивилизация (нашата) щом
започнала да се развива по несправедливата концепция на жизнеустройство, то напълно вероятно е,
че в това са взелиучастие съхранилите се егрегори. А са се съхранили «най-мощните».
Но Бог, виждайки такава ситуация, пуснал новата цивилизации не по биологическия
пътнаразвитие, който бил в предишната цивилизация Атлантида, а по технократичния път
наразвитие. Бог видял, че човечеството не може, живеейки в биологическа цивилизация, да излезе
самостоятелно от плена на тълпо-елитаризма. Технократичния път на развитие на човечеството
(«суперсистемата») довел в края на карищатадо изменение на съотношениетоеталонни честоти на
биологическото и социалното време (Закон на Времето), за което подробно ние разгледахме в вглава
11. И това ново информационно състояние, в което сега се е оказало цялото човечество, обективно
руши системата на тълпо-елитаризма. Обективно! «И хитрували те,хитрували Аллах. А Аллах е
най-добрия из хитреците» (Коран).
Затова, пренебрегвайки цялата тазимерзост насегашните отношения между хората, които
сегатържествуват в Русия (а и в други страни), ние живеем в удивително време! На нас се е паднало
щастието на преломана цялото жизненноустройство на хората на планетата. И не просто да живеем,
а активно да участваме в установяването на Земята тържество на справедливостта, да живеем така,
както е предначертано на човек от Бога. Великите пророци на човечествотосамо са мечтали
затова: «Да бъде ТвоятаВоля както на Земята, така и на Небето» (Христос). «И нека бъде среди
 373

вас община, която ще призовава към добро, ще заповядва одобренотои ще удържа от

неодобреното. Тезиса щастливи» (Коран. 3-100). В развитието на човечеството е настанал този
момент, когато трябва да се направи решитената крачка и да се мине етапа на
преображение «отедно състояние в друго». Трябва да се премине от несправедливото жизнеуст-
ройство към справедливото. Трябва да отидем от животинския строеж на психиката, зомби-
биоробота и демона към човешки строеж на психиката. Така предвидения замисъл на Бога по
отношение на човечеството, като към някаква суперсистема, създадена от Бог не е безцелен. И това е
заложено от Твореца в произходящия на планетата Земя глобален еволюционен процес. А глобалния
исторически процес (т.е. развитието на чеовечество) е важенетап от глобалнияеволюционен
процес. Не трябва да се върви против Бога.«Няма принуждения в религията. Вече ясно се отличи
правия път от заблуждението. Който не вярва в идолопоклонство и вярва в Аллаха, той се е хванал
за надеждна опора, за която няма съкрушение. Наистина Аллах е слушащ, знаещ!» (Коран 2-257).
Така че ниесме на правилен път! И нашия пъте прав и правилен!

Ноосфера – това са всички егрегори на човечеството

Словото «ноосфера» в последното десетилетие станамного модерно. Какво означава то?

«Большой словарь иностранных слов» (Сост. А.Ю. Москвин – М: Центрполиграф, 2006 – 816 с) дава
такова определение.
Ноосфера (гр. noos «разум» + sphaira «кълбо») – сфера на взаимодействие на природата и човека,
в рамките на която човешката деятелност става определящ фактор за въздействие на обкръжаващата
среда.
Както очевидно са забелязали внимателните читатели, дословното тълкуване на словото
«ноосфера» – това е «сфера на разума». При това тълкуването, дадено в «Речника…», е много далече
от неговото дословно разбиране. «Взаимодействие на природата и човека …» е могло да се «обозве»
с някакво другочуждестранно словообразувание.
С това е съгласен известния авторитетен учен Никита Моисеев (днес покоен). В предисловието
«Слово за учителя» към книгата «Владимир Вернадский. Жизнеописание. Избрани трудове. Възпо-
минания на съвременниците. Разсъждения на потомците». (Москва. Современник 1993 г.) Н.
Моисеев пише:
«… самия термин «ноосфера» не принадлежи на В. Вернадский. Той е възникнал, по-видимо, през
1924 година на семинара на Бергсон в Парижпо времена обсъждане доклада на В. Вернадский, в
койтотой излагал своята концепцияза развитие на биосферата. Него го предложил френския
изследователЕ. Леруа. Впоследствиетой широко се използвал от П. Тейяр де Шарден. Самия В.
Вернадскийзапочнал да употребява термина «ноосфера» едва в последните години на своя живот.
С термина «ноосфера» не всичко е просто: няма еднозначно тълкуване. Широко е
разпространено най-простотонегово тълкуване – сфера на Разума. Така е прието да се нарича
частта на биосферата, която се оказва под влияние на човека и се преобразява от него.Подобна
трактовка позволява да се говори, например, за ноосфера на времето на древните гърци, за
ноосфера в епохата на средновековието, което и правят някои автори, например Л. Н. Гумилев. И
прехода на биосферата в ноосферата, по тяхно мнение, означавасамо постепенно «усвояване» на
биосферата от човека.
Подобна трактовка на този термин, достатъчно широко разпространена в средите на
специалистите-естественници, за мен представлява неправомерна, ако се говоритза ноосферата
на Вернадский, и противоречаща на духана учението му. В. Вернадский не един пъте писал за това,
че съгласуваното с Природата развитие на обществото, отговорносттаи за Природата, и за
нейното бъдеще щеизискат специална организация на обществото, създаване на специални
структури, които щебъдат способни да обезпечаттова съвместно съгласувано развитие. Значи,
ноосфера – това е такова състояние на биосферата, когато нейното развитие става
целенасочено, когато Разума има възможност да насочва развитието на биосферата в интересите
на Човека, за неговото бъдеще.
 374

По тези причини аз считам по-уместно да се говори не за ноосфера, а за епоха на ноосферата,

когато човек вече ще може разумно да се разпорежда със своето могъщество и да обезпечи такова
взаимоотношение с обкръжаващата среда, което ще позволида се развива и обществото, и
Природата.
Ще бъде ли способно нашето общество да постави своето развитие в определените рамки, да
го подчини на тези или онези условия на «екологичен императив», да отиде къмсамоограничение в
потреблението, в желанията? Ответ на този въпрос ще може да даде само историята.
В такъв образ, прехода на биосферата в нейнито ново състояние, което ние наричамесега
ноосфера, тоест встъпване на човечеството в новаераот своето развитие, в епохата на
ноосферата, обезпечаванена еволюцията («срастване» в еволюционния процес – авт.) на човека и
биосферата не могат да станат автоматично. Това ще бъде мъчителен и бавен процесна
изработка на нови принципи в съгласуването на своите действия и новоповедение на хората.С
други думи, нова нравственност.»
От това може да се направят много важни изводи. Говорейки само за «разглежданата» сега тема,
следва да се каже,чедоста по-точно би било да се направи съответствие между
термините «ноосфера» и реално съществуващата «системаегрегори» на човешкото общество.
И още един важен момент. Н. Моисеев говори за необходимостта от «нова нравственност». В
КОБа този тезис е обоснован теоретически и читателите могат сега самостоятелно да оценят това и
да направят изводи.

Концептуалната власт и егрегорите. Егрегориалните войни

Какво разбиране съществува у глобализаторите и изпълнителите на волята им за

явлениетоегрегори и механизма им на работа – със сигурност/точное неизвестно. Но това, че
теизполват този механизъм на пълна мощност – това е очевидно. Затовадоста многоегрегори на
протежение на историята на човечеството са били специално създадени концептуално от властни
хораи се поддържат в работно състояние до сега. На първо място това се касае заегрегорите на
различни религиозни конфесии, църковни и масонски ордени, «братства», религиозни секти и
светски «общества».
При самостоятелен анализ на деятелността и оценка на такива и подобни «организации», с които
на вас, уважаеми читатели, ви се налага и още ще ви се налага да се сблъсквате в живота, на първо
място виеведнага поставяте и разглеждатенай-главното. А кое енай-главното в егрегора?
Мерата!Главнотое алгоритъма, последователността, правилата, които са заложени в тозиегрегор. И
всички входящи в такъв конкретен егрегор хора претворяват тези правила в живота (става «мате-
риализацията» им). Ето на това трябва даобръщате внимание на първо място. Но правилата биват
най-различни. Едно са правилата на лична хигиена, друга работа– правилата на отношение между
хората в обществото, отношенията между страните и народите, т.е. правилата на жизнеустройство.
Колкото по-глобални са правилата, толкова повече значение те имат за организацията на
жизнеустройство на обществото. На такива глобални правила съответстват егрегорите от
глобална значимост.Такиваегрегори са създадени от концептуалната власт за достижение на
напълно конкретни цели, които трябва да реализират егрегориално зависимите хора в живота
нацялото общество. И много е важно да се разбере ето какво. Такиваегрегорипо принципса неспо-
собни (не са «настроени», нямат съответстващ алгоритъм) да въздействат на своите «подопечни»
хора така, че те да решават задачите,които са чужди за дадения егрегор. И даже още повече – техния
алгоритъм е такъв, че те не дават възможност на своите «подопечни» да осмислят задачи на
друга концептуална власт. Тоест егрегора (а значи и тези, които влзиат в него), са ориентирани към
поробване, могат само да поробват (иудеизъм). Спомняйте си цитираната по-рано Библия: «И ще
господстваш над много народи, а те над тебняма да господстват». А егрегора, ориентиран на
съгласие с поробването и подмазванепред поробителите, не можеда вдигнехората на
противодействие с поробителите (посленикейските християнски църкви – след 325 г.н.е.). И
действително: «Всяка власт е от Бога», «Смири се, кай се», «Бог е търпял – и на нас е повелявал …».
И когато ние молим йерарсите на РПЦ:«Благословете ни, като Сергей Радонежкий, на битката с
 375

информационните завоеватели на Святата Русия!», то те не могат да направят това, защото са

подчинени на робския егрегор.«Смири се, раб божий! … Ударят ли те по дясната – обърни илявата
буза … Живей като птичка – не мислизаутрешния ден …». Замислете се, хора руски, всичко това са
глупости най-страшни! Неприятно ли е да се говори за това и да се мисли? Да, неприятно е. А какво
да се прави? Ако не изменим тези натрапени нам «истини божии», то така и ще си продължаваме да
оставаме в робство на чужденците.
За поддържането на такива егрегори работи съответстваща информация, съчетана със
съответстваща мера. И това не е само речева и текстова информация (съответстващите «св.писания»,
проповеди в църквите, радиото, телевизията, книгите, вестниците …), но и символната,
и ритуална информация (звезди, кръстове, превръзки, нашивки, значки, обряди, маршове и шествия
и т.н.). Особенно това действа на младите. Тях ги привлича външната страна. Те, повече от всичко,
неразбират цялата същност на това, къде са «цопнали», но при това те чувстват себе си съпричастни
към нещо значимо, непонятно, тайнственно. Тоест въздействието тук на хората се
оказва емоционално, а не смислово. Подобно огромно значение оказва музиката. А всичкотова в
съвкупност оказва грамадно въздействие.
Тоестегрегорите на безнравственната и несправедлива концептуална власт в абсолютното свое
болшинство принуждават хората да действат неосъзнато. Входящите в такиваегрегорихора не обла-
дават необходиматадълбочина наразбиране на всичко произходящо (калейдоскоп,«всеки е длъжен
честно да си вършиработата»), и болшинството действат неосъзнано, ръководейки се отемоции, а
не смисъл, и при това те считат своите намерения за благи («благонамеренни»).
Егрегорана нашата концептуална власт на нравственното и справедливо
жизнеустройство, егрегора «Към Богодържавие», той в този смисъл принципиално се отличава от
всички други с това, че хората, входящи в него, действат осъзнато. В основата на това лежат:
- мозаечното Богоцентрично мирозрение;
- разбирането за това, че всички процеси в Мирозданието носят управляем характер;
- знание за основите на такова управление (ДОТУ).
В зависимост от това, какви цели стоят пред този или онзи егрегор на библейската концептуална
власт, егрегора може:
- или да бъде неутрален къмопитите на отделните входящи в него хора да излязат към решение на
задачите, чужди на тозиегрегор и библейската концепциякато цяло;
- илида се опитват да блокират тезиопити по пътя на:
 физическото унищожение на такива хора;
 нарушения наздравето им;
 създавене около тях на «ситуация-месомелачка», сценариитена развитие на които гарантират
«автоматическо» унищожение на неудобния човек чрезподреждащите се (уж «от само себе си»)
обстоятелства.
Това се касае не само за тези, които са се заинтересували от «забранената информация» и външно
са проявили такава заинтересованност. Но това се касае даже и за тези, коитосъщо потенциално
могат да се заинтересуват отегрегориално чужда информация («забранена»). Егрегора
непосредственно сам (или хазяина на този егрегор по пътя на използване възможностите наегрегора)
са способни дазабележат даже такива хора, коитосъщосамо в перспектива могат да станат
участници в достижението на целите, които са неприемливи за дадения егрегор на библейската
концепция.
На мен ми се е налагалодоста често да се срещам с хора, които се явяват привърженници на КОБа,
но щателно скриват това, боейки сеот различни възможни неприятности. Когато им разясниш това,
което е изложено горе за разпознаването даже на потенциалните участници в Нашето Дело, това тях
ги вкарва в шок. Не всички, разбира се, но болшинството. Едни изпадат в ужас, другисе усмихват,
когато им говориш: «Е, какво? Ти си мислиш,че като мълчиш за своите истински идеалии се
затваряш, и се подмазваш пред грабителите, и лично нищо не правиш за спасението насвоята
Родина, то узурпаторите не се досещат за това и ще бъдат до края на твоите дни благосклонни?
Не си прави илюзий! Те всичко това го знаят и за всичко се досещат. Но докато си им нужен, те ще
са благосклонни към теб. Веднага щом си решат проблемите свързани с твоето участие, те
 376

веднага ще се разправят с теб, с твоите близки, и още повече с потомците ти. Такова ваше
страхливо поведение позволява на глобализаторите всички нас да ни унищожават поотделно. Така
че, не е ли по-добре да спреш да си «трайкаш», да усвоиш всички теоретически положения на КОБа
и, повдигайки глава, открито да заявишза своите жизненни идеали и намерения за тяхното
достижение? Та ние сме в много пъти повече, отколкото информационнитеузурпатори, ние
живеем в нашата страна и имаме право сами да определяме своята съдба и жизнеустройство».
Но нас всичкиса ни разделили и изпокарали. В резултатзасега «всеки е за себе си»: «Спасиси се
сам и хиляди ще се спасятоколо тебе» (иудо-християнска догма). Само че, вече няколко стотици
години от такова «спасение» нищо не се получава, а всичко става точно наобратно. Не се ли
замисляте над това? А трябва! А какво щеще да стане, ако във Великата Отечественна войнавсеки
беше се изправил да защитава своя апартамент и къща? Или даже своето село или град? Ами в този
случай за никаква Победа и Деня 9 май не можеше и да се мечтае! А какво е спасило всички заедно и
всеки поотделно? Спасило ни е това, че усилията наотделните хора са били обединени в структурата
на Армията и Тила. Били са създадени цели Фронтове засъпротивление на захватчиците. В това
число и в тила на врага. В това число е бил създаден и Трудов Фронт в нашия тил. А дайте да
помислим: без единен замисъл и единен център на управление на всички тезиусилияна огромен брой
хора възможно ли е били да победим? Разбира се, че не. Всичко това е трябвало да се управлява.
И това управление по това време се е концентрирало в ръцете на Сталин.
Сега на нас ни натрапват мнението, че Великата Победа е одържал сам Народа. Звучи, разбира се,
красиво. Но … е невярно! Да. Победа е одържал Народа, но под управлението на Сталин! И на първо
място в усилията на цялатастрана и народа трябва да се постави именно управлението.
Какъв е извода от тук? В информационната студена война (както и в обичайната гореща
война) за достижение на Победа са необходими усилията на много хора и висококласното
управление на тези усилия. А от гледна точка на разглеждания в тази глава въпрос за егрегорите, за
нас всички, патриотите на Русия, е необходимо целенасочено да формираме и да влизаме в
Единня Фронт на информационната война – в егрегора «Към Богодържавие». И както в
горещата война, за да отидем на фронта, трябва първо да овладеем навиците за водене на боя (да се
рият окопи, точно да се стреля, да се влиза в атака и т.н.), така и сега, по време на студената,
информационната война всички нейнивойници трябва да овладеят «информационното
оръжие». Трябва да изучат основите на КОБа и всички основни положения в ДОТУ. И трябва да
изменят своя вътрешен свят, своето отношение към живота, своята психика в съответствие с
придобитите знания, защото без това в егрегора «Към Богодържавие» да се влезе е невъзможно.
А без формиране и непрестанно нарастване на мощта на нашия егрегор «Към Богодържавие» ще
бъде невъзможно да изменим жизнеустройството.
Тук следва да се каже за «егрегориалните войни». Окултистите говорят за това, като за борба на
«силите на доброто» и «силите на злото» в «тънък план». Какво означава това от позиция на
разгледаното по-рано? Егрегори – това са колебателни системи. И тези колебания се намиратв целия
спектър честотимнного близко едно до друго. По тази причинате неизбежно някак си влияят едно на
друго. Представете си гладката повърхност наезеро. Отначало в езеротохвърлят един камък и от него
започват в кръгове да се разливат вълни. После на някакво разстояниехвърлят втори камък, от който
същозапочват да се разливатв кръгове вълни. Вълните от двата камъкавървятнасреща сиедна на
друга. Акоединия камък е бил по-голям от другия, то вълните от тях ще са различни, а не еднакви.
Тези вълни ще сепотушаватедна-друга. И ако едните вълни са доста по-големи от другите, то
малките вълни въобще няма да се виждат. Нещо подобностава и с противоположните егрегори.
Ето ви ролята и значението на знанието заегрегорите, маговете, магьосниците! А за нас тези
знания столетия и дажехилядолетия са били тайна.
И, обърнете внимание, до сега официалната наука на целия свят (а за нашата отечественна няма
какво да се казва) мълчи за това.Не е ли удивително? Въобще не е удивително. Цялата наука (както
всички други основни сфери от живота на хората) са подчинени на световната мафия глоба-
лизатори. «Научниясвят» – това е един вид мафия, масонска система със своята стройна система на
посвещение: «младши научен сътрудник», «старши научен сътрудник», «кандидат на науките», «док-
тор на науките», «доцент», «професор», «член-кореспондент», «академик», «заслужен», «почетен» …
 377

Само че, тази система на посвещение не е тайна, а открита. В тази система има свои «правила на
поведение», за които не се говори на глас, но които всички знаят. Е, например, едно из тези
правила: «Не излизай против научните авторитети». А аконякой «възниква», то се дава команда, и
«такъв храбрец» започват да го «клеветят» (при което «своите») и да го «заклеват» много често до
смърт (принципа «разделяй и властвай» умейте да виждатенавсякъде).
Кстати подобна система на посвещение съществува и в църквата, в това число и в Руската
Православна. Първо, цялото църковно «братство» (подобное на «братвеж», не е ли така?) се дели на
«черни» и «бели». «Черните» – това са тези, които са приели обет (дали са клетва) за безбрачие и
целибат (да нямат полови отношения с жени). Те могат да се придвижват «по служба» до
«патриархна цяла Руси» включително. «Белите» – това са тези, които имат жени. Te са най-високо до
настоятеля на някакъв приход в църквичката на провинциален град или на село пътя е поръчан. А
черните братя могат да се издигат по служебната стълбица. У тях всичко е като в армията. Има
длъжности и звания: монах, йеромонах, архимандрит, епископ, архиепископ, митрополит, патриарх.
И имат свой «устав». И попробвайда го нарушиш! А ако си го нарушил – има своя система за
наказания. И цялата тази система отношения вътре в църквата (правила, алгоритъм на поведение на
«свещеннослужителите») се намира в съответстващияегрегор, който «пасе» църковнитейерарси. А
те, на свой ред, «пасът» своите «овци» – своето паство. Но у «овците» има вече друг егрегор – за
пасящи, за «непосветени».
Сега на читателите се предлага сами да поразмислят над «армейскитеегрегори»,
«чиновническитеегрегори», «егрегорите на учените из научния свят», «егрегорите в отраслите на
промишленността», «егрегорите на образователната система», «егрегорите на отделните села и
градове» (например, егрегора на Москва) и т.н. И да не забравяте при това, че всички тези ги
«покрива» един мощен библейскиегрегор.
Тук може да се постави точка и в окончателното разбиране затова,какво представлява по себе
си глобалния предиктор (ГП), за който ставаше дума по-рано.
В училище са ни учили, че древен Египет е управляван от фараоните. Наистина това е така.
Реалниуправници на древен Египет са били висшите йераси (върховната каста) на древноегипетското
жречество. Те са били 22 човека, наричащи се «йерофанти».«Йерофант» в перевод на руски
означава «четящ съдбата, предсказващ бъдещето». Те са владели тайни (херметични) знания,
които са им позволявали да манипулират съзнанието на само на неграмотните роби, но и «да въртят
на пръст» даже фараоните. Това прекрасно е показал в своя роман «Фараон» Болеслав Прус.
За надеждност на пазене в тайна на знаниятатези 22 йерофанта били поделени на два отбора по
11 човека всеки. Та нали по това време войните са били чести явления, и по време на война е
можело дастанат жертва на физическо унищожение. И ако всички жрециса били в удобно място, то е
имало висока вероятност, че всички тяхзаедно е можело да бъдат случайно унищожени, след което
знанията са щели да бъдатзагубени. А така, в случай на нападение, загивала само едната половина и
можелоза сметка на другата половинаотново да се създаде команда из 11 човека, включвайки нови
членове. Тоест жреците са осъществявали саморезервиране на носителите на тайната
(херметична) информация. Затова в Египет еимало и две столици: Мемфис и Фива, едната е на
север в Египет, другата на юг. В тях и са проживявали двете команди жрецове.
Когато отделните носители на тайната информацияот върховната каста стареели и умирали, то
тяхното място заемали подготовените наследници из младите жрецове. Така кастата на жреците се
възпроизвеждала сама себе си. Ако имало угасване на наследственноста, то във висшата каста се
взималинай-надарените и специално от детството подготвени хора от низшите съсловия. Така се
осъществявал процеса на запазване и поддръжка на висшата каста жреци в продължение на
столетия.От гледна точка на разглежданите от нас сега егрегори е станало, очевидно, ето какво:
1. Или древноегипетското жречество е съумяло само да породи (да получи свише) знания от
глобална значимост, след което е вървял процеса на тяхното осмисляне, нарастване, развитие,
осъвършенстване, неизбежно съпровождащи се от формирането на съответстващия егрегор.
2. Или (което по скоро е станало) те са били включени към съхранил се в някакъв видегрегор на
висшакаста жреци от предишната изчезнала цивилизация – Атлантида, след което също така е
 378

вървял процеса на осмисляне и развитие на знанията, също така съпровождайки се от поддържането

и осъвършенстването на егрегора, останал на древноегипетските жреци в наследство.
Но важно е дасе разбере, че тези нови «млади» жреци, когато те са се включвали във висшата
каста и са минавали обреда на посвещение, то те неизбежно са се включвали към този егрегор с
всички произтичащи за тях последствия.
В такъв образ, това явление в живота на обществото, което реално съществува и което мнозина
назовават «световно правителство», «световно задкулисие», «сили на Запада»,глобален предиктор
(ГП), това не са само (и на първо място не толкова) хора,колкотоегрегор, носещ в себе си знания
от глобално ниво на значимост. Ще назовем този егрегор на глобализаторите – «ЕГ». Итака,
ощеведнъж. Глобалния предиктор е:
1. - и комплекс знания от глобално равнище назначимост, комплекс алгоритми за управление на
социалните процеси, поместени на полеви носител – егрегора (ЕГ),
2. - и определена група хора, включена към тозиегрегор, която осъществява управление на
общественните процеси на глобално ниво на значимост (т.е. управлението на страни и народи),
изполвайки за такова управление безструктурния способ, с който читателите се запознаха в глава
11 («Тайните на управлението»).
Тоест на първо място – егрегор, а конкретнихора – на второ място. Това е много важно да се
разбере. А смомняйки си за «водителството», ще стане ясно, че тези хораса неволници на този
егрегор! С всички произтичащи последствия. Ето ви неговата тайна/секрет. Ето в какво и се прояв-
лява силата и мощта на библейската концептуална власт.
За да завършим окончателно разговораза ГП, трябва да се знае, че първоначално
древноегипетското жречество е действало открито и е било видимо за всички. В последствие, след
няколко столетия открита деятелност, това жречество се е трансформирало в «коляно на Левия» и
станало «левити», фактически се е скрило там истанало «невидимо» за абсолютното болшинство
хора. При това левитите са си присвоили монополното право на тълкуване на истината, а осталите
«колена» са били длъжни безприкословно да изпълняват указанията на левитите.
Вместо те да са открити (видими) за обществото, левитите (наследниците на древноегипетского
жречество) направили видими евреите – останалите «колена Израелеви», които станали и се явяват
до сега изпълнители на замислите на левитите («световното правителство»). Тези «колена»
били целенасочено разсеяни по цялото земно кълбо,носейки със себе сина всички страни и народи
доктрината на «Второзаконието на Исаак»: «И ще господстваш над много народи …». При това, в
случай нанедооценяване и провали в своите планове, левититеправели виновни за това своите
«богоизбрани» изпълнители, като управлението на «колената-колони» които левитите
осъществявали и осъществяват до сега с безструктурния способ, в това число и чрез егрегора
наиудеизма, удържайки «колоните» в повиннност.
Момента на отдръпването на древноегипетското жречество от «откритата политическа сцена» в
«задкулисието» на политическата деятелност (скриването в коляното Левия) е момента, когато 22-
матайерофанти сами се превели от нивото на управление на Египет (управлението само на една
държава) на НАДдържавноравнище (управлението на много страни). Фактически този момент
станал момента на начало на процеса на глобализация по замисъла на древноегипетското жре-
чество, по замисъла, който съдържал в себе си несправедливост в организациятана целия живот на
хората.Този момент може да се счита за момента на начало на деятелността на «световното
правителство», «световното задкулисие» и т.н. названия.
Това «правителство» в хода на историята мигрирало по територията на Европа, за което подробно
е разказано в работата на Дъглас Рид «Спораза Сион» в главата «нарастващото правителство». В
настояще време това правителство има няколко центрове на управление, един от които се
явявацентъра в Швейцария.
Символна това правителство се явява покрива на пирамидата, изобразена на
еднодоларовия купюр. Той е «откъснат» от цялата останала пирамида (фактически мавзолея), рее се
над нея и сияе в най-добра слава и благополучие, наблюдаваки за всичко произходящо в ниското със
своето масонскооко.
Под пирамидата има надпис на латински: «Novus ordo seclorum» – «нов ред завинаги».
 379

От гледна точка на знанието за егрегорите този «покрив» трябва да представлява «дирижабъл-

егрегор», към който савключени всичкийерофанти-глобализатори.
Така те и са се движели заедно по «скалата на времето». Старитейерофанти са умирали, тяхното
място са заемали нови – млади, и над тази «ротация» на жреческите кадри незримосе е реелегрегора
на ГП, подчинявайки на себе си «новинките».
Но не всичко е било така благополучно, както изглежда на пръвпоглед. Доколкото целите на ГП
по отношение на човечеството не са съвпадали с целите на Бога, то по тази причина йерофантите
сами са се отсекли от получаването на нови и нови откровения, които Бог последователно е
давал на човечеството чрез пророците за това, да може чеовечеството постепенно и целенасочено
да се стремии върви към достигането на смисъла на своетосъществуване на Земята. А един път
така, то у кастите найерофантите нараствала грешката в управлението, нараствало разсъгласуването
на технитецели с целите на Бога (спомняйте си дълбочината на идентичност на векторите). Това
неизбежно е водело към влошаване на алгоритъма на работа на главния мозък на
всекиотйерофантите-жрецове (т.е. към деградация). Това, на свой ред, водело към изменение на ха-
рактеристикита наегрегора на ГП, при коетоот такова изменение също се увеличивало
отклонението на целите наегрегора на ГП от целите на Бога.
Този процес бил достатъчно продължителен,в резултат на което наследниците на
древноегипетското жречествоот поколениена поколение все повече и повече губели прякавръзка с
Бог, и в края на краищата престанали да получават откровения Свише, оказвайки се в подчинение на
своя егрегор, а и при тази непреривност са се влошавали и неговите характеристики.
Загубили един път връзка с Бога, тези наследници неизбежно са изпаднали в сатанизъм, а от
гледна точка на управлението – те са изгубили жреческите си функции, т.е. изгубили са функцията
за предсказване развоя насъбитията, престанали са да бъдат «предиктори». Именно
предсказването лежи в основата на устойчивото управление. Те вече не са могли и до сега не могат
да проникнат в «матрицата на възможни състояния на материята», в «матрицата на бъдещето». За
тази матрица наминалото и бъдещето («фуния със стъпаловидни краища») в Корана се
говоритака: «Той (Бог) знае това, което е било преди тях, и това, което ще бъде след тях, а тене
постигат нищо от Неговите знания, освен това, което Тойпожелае» (Сура 2-256).
По тази причина наследниците на древноегипетското жречество вече отдавна-отдавна не трябва
да ги наричаме «жреци». Но те продължават все така да владеят определени знанияза управление на
общественните процеси и някои технологии за манипулиране съзнанието на хората,останали им по
наследство от техните предшественници. По тази причинатях трябва да ги наричаме «знахари», а не
«жреци».
Но даже и в тази сфера на деятелност съвременните нам наследници на древноегипетското
жречество са замързелували. Доколкотоза тях «нищо човешко не е чуждо», те са се нацапали с
всички съвременни пороци.
Жрец е този, който подчинява своя животи деятелност на интересите на народа и обществото
като цяло.
Знахаря владее някакви технологии, например, помога на отделнихора да си поправят здравето
или някакви жизненни неуредици. Това знахарите го правят в най-добрия случай безкористно, но
такаправят далеч не всички знахари.
Съвременните нам «йерофанти»-знахари, съхранявайки в някакъв вид знания за «матриците
наминалото и бъдещето», но за губили способността самостоятелно да проникват в тази матрица,
саси създали «главата на професор Доуел» (чететеедноименния фантастичен роман на Беляев). Т.е.
вместо това, да използват собственните си глави и собственния си интелект, те са си направили
«протези», състоящи се от многоглави на научни «авторитети». Те поръчват на тези
«авторитети» да «заглеждат в бъдещето», да осъществяват анализ на глобалните проблеми, на
основанието на което те правят прогнози за развитието на събитията и на базата на всичко дават
рекомендации на «йерофантите-знахари».
Също така е известно, че протезата винаги епо-зле от естественния орган. Освен това,
опитните управленци знаят: една работа е да даваш съвети, друга е да управляваш непосредственно.
 380

Следвасъщо така да се отчете,че всички «научни авторитети» се намират под най-разнообразни

егрегори.
Има роман на Херман Хесе «Игра на бисер», написан и издаден в първата половина на 20 век. В
този роман Х. Хесемного добре се разказва за това, как в наше време сеосъществява подбор и
интелектуална подготовка на хора (започвайки от детска възраст), които след тази подготовкастават
интелектуални протези за съвременните глобализатори, разкрива механизма на взаимодействия на
членовете на «световното правителствоа» със своите интелектуални «протези» – «главата на
професор Доуел». Много рекомендирам на читателите на книгата да прочетат романа наХерман
Хесе.
Завършвайки разговораза ГП, дайте да си спомним за 6-те приоритета на управление. Днешните
«йерофанти-знахари» сами не са в състояние да управляватпо 1-ви и 2-ри приоритети. Те могат да
осъщестяват управление само на 4-ти приоритет и частично на 3-ти приоритет. Но итехните
«интелектуални протези» не са в състояниенапълно да владеят 1-ви и 2-ри приоритет, доколкотоу тях
са научни «авторитети», които се включват в тази «протеза», изпълнявайки функции на съветолози,
не носейки при това отговорност за своите съвети, а значи и не представлявайкицялата пълнота на
последствие от своите съвети. За да «почувстват» тази «пълнота на отговорност» трябва да обладават
опит на самостоятелна управленческа деятелност, която е най-пълната мера за разбиране на
това,какво е това пълна функция на управление. В съществуващия механизъм на взаимодействие на
ГП със своите «протези» е очевидна разривността в реализацията на пълната функция на
управление (см. на глава «Тайните на управлението»). Рекомендирам на читателите да прокарат
паралел на описаната ситуация със ситуацията в СССР. Идеолози, политолози, социолози и
съветолози в ранга на «замове» и «помове» ръководители на страната им даваха съвети, в резултат на
тезисъвети ние имаме това,което имаме – пълна разруха на страната.
Като доказателствоза това, че става деградация на ГП, свидетелства факта, че в наше време
управлениетона съвременните глобални общественни процеси на планетатаот страна на ГП бързо (по
Закона на Времето) и явно сеспускат с 3 и 4 приоритети на силовия 6 приоритет. А товае признак на
слабост на ГП. При висшия пилотаж, управлението се осъществява информационно (3 приоритет, 2,
1) и хората даже не разбират, как ги управляват. Ето, че 3,5 хиляди годининазад древноегипетското
жречество решило да се откаже от водене на «горещи» войни, защото в тях можейки да погибне и
самото то, преминало на воденена информационни войни («студени»). И трябва да се каже, че 3,5
хиляди годините са осъществявали това доста успешно. А сегатехните наследници принудително се
връщат на изходни позиции. Това означава обективен крах на предишната несправедлива
концепция на управление на глобалните общественни процеси и такава обективна необходимост от
прехода към справедлива концепция на управление, съответстваща на Божия Замисъл.
Продължаваки мисълта за механизмите на противодействие наегрегорите, подконтролни на
библейската концептуална власт, следва да се знае за технитевъзможниопити да блокират работата
на хората,които не влизат в библейските егрегори, а се занимават с деятелност, неприемливаза
библейската концепция. В този случай отстрана на библейската концептуална власт и
подконтролнитеѝегрегори е възможенопит за опосредено въздействие на такивахора чрез техните
родственници, близки, приятели, познати, които се намират под въздействие нанакаквиегрегори,
«покривани» от библейския. В отделни случаи могат да бъдат опити за такова въздействие даже чрез
животни. При което трябва да се разбира, че всички тези родственници и познати могат даже и да не
подозират, от какво е предизвикано такова «напълно определено отношение» към дадения човек (от
«жената ти пили» до «аз тижелая доброто»).
Затова, изхождайкиот противостоянието на двете антагонистични системи, подконтролни на двете
концепции (при това концепцията на справедливостобгръща, обхваща другата, а не «ѝ
противостоинаравно»), всеки участник в построяването на справедливата концепцияи
съответстващия егрегор «Към Богодържавие» следва да отчита, че някои негови действия и
мероприятия в обществото може да се изпълняват само при три условия:
1. Той е способен лично да изяви егрегориалното въздействие:
- както по отношение на себе си;
- така и по отношение на обкръжаващите го хора.
 381

2. Той е усвоил навиците на общуване («владее»):

- своя вътрешен свят;
- концептуално чуждиегрегори и хора, подконтролни на тезиегрегори.
3. Той умее да прави 1 и 2 в темповете на всичкисъбития в неговия живот (т.е. в темповете на
всичко, което става с него, а не в идеални теоретически условия). При което умее да го правикакто в
отношенията и с хората, така и в отношенията си с егрегорите на «библейската ориентация».
За осъществяване на практика натези три пунктаенеобходимо да владее определени технологии на
3-те приоритета.

Тайната за сътрудничеството на КГБ с екстрасенси

На основание на всичко изложено в главата за егрегорите закономерно е да се постави въпроса за

истинността на тези или онези религиозни учения, вярвания и култове, получени някога от някого
откровения и получаемите от някой си, в наше време. На мен ми се е налагало лично да общувам с
достатъчно голям брой хора, които действително обладават определени свръхспособности. Тях сега
някои ги наричат «екстрасенси», някои «ясновидци» и т.н. На мен даже ми се удаде да се запозная с
един «яснонюхащ», у който обонянието беше развито толкова силно, че той по миризмата чуваше
приближаването на конкретен човек от десетки метри.
Преди държавния преврат през 1991 година практически всички такива хорасе намираха под
покровителството и наглеждането на спец.службите. Кой е работил за КГБ, кой за МВД (МВР), кой
за ГРУ (Главното Разузнавателно Управление). Спецслужбите използваха техните екстрасенски
способности на «ясновидство», четене на мисли от растояние, хипноза, «предвиждане» (т.е.
способности да проникват в матрицата на възможните състояния) и способността да творят и т.н.
«чудеса». В качеството на пример може да се даде известния на много Данаил Андреев и неговата
работа «Розата на света». КГБ, виждайки способността на Д. Андреев да «добива» непонятно от къде
(за КГБ) много интересна информация, постъпи по тези «времена и нрави» пределно просто и
сурово. Д. Андреевго «уединиха» в единична килияза «сваляне» на информация, създавйки условия,
никой да не му пречи, дадоха му хартия, писалка, мастило и непрекъснато го наблюдаваха, изучаваха
«добитата» от него информация. След няколко години «наблюдения и изучения», го пуснаха. Какво
са разбрали при това специалистите от КГБ– остава неведомо. Съдейки по «общия ход на нещата» в
природата явлението егрегорите не разбраха.
След преврата през 1991 година всички спецслужби започнаха да се развалят все едно «от само
себе си» и положението им вече стана “не до ясновидци”. Затова «вълшебниците» останаха без
покровителство и без наглеждане, а значи и без средства за съществуване. А някои, с които аз също
съм познат,останаха и без Родина – нали СССР се «разпадна». На тях им се наложи да заработват
насъщния хляб. А с какво те можеха да заработват в страна, където всичко се разваляшевсе едно «от
само себе си», и да работяткъде няма и до сега? Именно това и стана причина за тяхното «масово
явяване на народа».
Та така, при общение с такивахора многоот тях разкриваха КАК към тях идваинформация Свише.
Един направо чувал глас и той запомнял, какво му е казано. Друг му се давала команда да седне
на масата и да пише, след което човека пишел това, нищо неразбирайкикакво той пише
(тоест писала неговата ръка). И едва след това, когато писането свършвало, и човека започвал да
чете това, което той е написал, той разбирал съдържанието (вярно, не винаги). Накой пък ни в клин
ни в ръка му се представяли определени сюжети, които после се потвърждавали (земетрясения,
крушения на самолети и т.н.). На кой пък тези сюжети се давалисамо в сънищата. Подписите
наизпращачите на такива послания къмекстрасенсите били различни (Евелин, Никодим и т.н.). Но за
нас сегане това е важно. Важно е как са оценявали самите «ясновидци» появата на тези послания и
техните автори. Практически всички (с много малки изключения) считали, че те получаваттази
информация от истинския Бог. О, ако всички тези «ясновидци» бяха «ясноразбирачи»!
Тогаващяха да са безценни! Някои от тях, запознавайки се с КОБа, искаха мноето мнение за тази или
онази информация, получена от тях по «канала», който е «бил даденСвише» (така смислеха те). А
към КОБате се теглеха затова, чев нея към тези свръхспособности, които обладваха тези хора,
 382

отношението емного сериозно. Кстати говоря, значителен импулс в разпространението на КОБастана

след като през 1995 година в април месец КОБа беше доведена до заместник началника на службата
за безопасност на президента на Русия генерал-майор Георги ГеоргиевичРогозин (зам. на Коржаков),
който в КГБ се занимавашес всички «ясновидци» и «екстрасенси».
Именно това обстоятелство позволи той да бъде привлеченкъм разглеждането и на други основни
положения в КОБа, а не само това,което бе свързано с «чудесата» и «вълшебниците». И не без
участието на СБП на нас ни се удаде тогава да проведем парламентарни слушания в ГосДумата на
Русия, на които КОБа беше одобрена и рекомендирана за внедрение.
Та ето така, незнанието и неразбирането на природата наегрегорите, незнанието на основите на
ДОТУ и процесите, произходящи в Мирозданието на основата на триединството «материя-
информация-мера», незнанието и непониманието на глобалната политика, и още повече мирозрение,
което у болшинствотооттези «особенни» хора в най-добрия случай е «аз-центрично», макар и
мозаечно, всичко това привежда «ясновидците» и «екстрасенсите» към многосериозни грешкив
тяхната оценка на общественните процеси. И ако в решението на задачите по някакъв частен
случайтяхната оценка и рекомендация е достатъчно успешно, колкото по-мащабни и по-глобални
процеси обсъждаш с тях, толкова по-често те допускат грешки в оценката на тези процеси. Макар че,
трябва да се каже, амбициите у много от тях са неимоверни. Такава ситуация с ясновидеца
тежиотдълбока древност, от библейските времена. Колкото и да е странно, доказателства можете да
намеритев самата Библия, ако я чететезамисляки се и анализирате прочетеното. Ще приведа още
един пример.

Два Бога в една Библия или Разпятие на Исус Христос не е имало

«Ама разбира се, не е било, —

Отговаря с хриплив глас спътника, —
Така ти се е сторило».
(М.А. Булгаков «Майстора и Маргарита»)

От М.А. Булгаков до УмбертоЕко

Умберто Еко, изявен италиянски писател, автор на известните в елитарните кръгове

произведения «Името на розата» и «Махалото на Фуко», професор от Болонския университет,
знаменит със своите работи в медиевистиката, историята на културата и семиотиката, в началота на
1996 година в интервю за руската «Общей Газете» изказакрамолна/бунтовническа мисъл: «Библията
– това е хиперинформация, създаваема 2000 години, и само луд може да я чете от начало до
край». Оказва се, че по западната статистика 17% от хората, прочитащи Библията от начало до край,
полудяват/умопобъркват се.
Умберто Еко е прав. Работата е в това, че при внимателно и замисляйки се прочитане на Библията
съзнанието на човека встъпва в противоречие с подсъзнанието. В една част на Библията той чете
откровение, дадено от Бог: «Не убивай!» А в друга частна същата тази Библиятой намира: «Господ,
Бог твой, върви пред теб, като огън поглъщащ, той ще изтребва тези (има се предвиддруги
народи) и ще ги полага пред тебе…», или «Когато Господ, Бога твой, изтребе народите, чиято
Земядава Господ Бог твой…» (Второзаконие). И такива подобни примери в Библията са множество.
Надолу седават цитати из Библията от два пророка: Соломон и Исаия. На читателя, не запознат с
Библията и нейните сюжети, много кратко ще поясня съществото на въпроса за пророчествата. В
тези далечни «библейски времена» хората живеели бедно и трудно. Но всички искали даживеят
щастливо… И всчики чакали месия (чудотвоерц), който ще им направи живота щастлив. А
пророците пророкували за това, кога той ще дойде, какъв ще бъде, какво той ще направи за това, че
всички да са щастливи. Соломон и Исаия били едни от първите такива пророци. Първо бил Соломон,
а Исаия дошъл веднага след него. Прочетете ключовите извадки от тези две пророчества. Замислете
се. Сравнете ги.
 383

Две различни пророчества

От пророчеството на Соломон (в Библията – Премъдрост Соломонова)

Глава 2.

1. Които умуват криво, думаха в себе си: кратък и печален е нашият живот, и човек не може се
избави от смъртта, и никой не познава такъв, който да е освободил някого от ада. 2. Ние сме
случайно родени и отпосле ще бъдем като че не сме били: диханието в ноздрите ни е дим, и думата -
искра в движението на сърцето ни. 3. Кога тя угасне, тялото ще се обърне в прах, и духът ще се
разпилее като рядък въздух; 4. и с време ще се забрави името ни, и никой няма да си спомни за
делата ни; и животът ни ще премине като следа от облак, и ще се разпилее като мъгла, разгонена от
лъчите на Слънцето и отежняла от топлината му. 5. Защото животът ни е като кога сянка премине, и
няма за нас връщане от смъртта: положен е печат и никой се не връща. 6. Затова нека се
наслаждаваме от сегашните блага и да бързаме да се ползуваме от тоя свят като от младостта: 7. да се
наситим със скъпоценно вино и благоухания, и пролетният цвят на живота да ни не отмине; 8. да се
увенчаем с рози, преди да са увяхнали; 9. никой от нас да се не лишава от участие в нашата наслада;
вредом да оставим следи от веселба, защото това е наш дял и наш жребий. 10. Да притесняваме
сиромаха праведник, да не пожалим вдовици, и да се не срамим от многогодишните седини на
старец. 11. Силата ни да бъде закон на правдата, защото безсилието се оказва безполезно.12. Да
нагласим примки за праведника, защото той ни е в тягост и се противи на делата ни, укорява
ни за грехове против закона и хули ни за греховете на нашето възпитание; 13. обявява се за
такъв, който има познание за Бога, и нарича себе си син на Господа, 14. пред нас той е
изобличение на нашите помисли. 15. Тежко ни е и да го гледаме, защото неговият живот не е като
живота на другите, и пътищата му се различават от нашите. 16. Той ни смята за гнусота и бяга от
нашите пътища като от нечистотии, облажава края на праведните и хвалбиво нарича Бога свой баща.
17. Да видим, прави ли са думите му, и да изпитаме, какъв ще бъде краят му; 18. защото, ако
тоя праведник е син Божий, Бог ще го защити и ще го избави от ръката на враговете. 19. Да го
изпитаме с обиди и мъки, за да узнаем смирението му и да видим кротостта му; 20. да го осъдим
на безчестна смърт, защото, според думите му, имало кой да се грижи за него. 21. Тъй умуваха
те, и се измамиха; защото злобата им ги беше заслепила, 22. и те не познаха тайните Божии, не
очакваха награда за светост и не смятаха за достойни наградите на непорочните души. 23. Бог е
създал човека за нетление и го е направил образ на Своето вечно битие; 24. ала по завист от дявола
влезе в тоя свят смъртта, и я изпитват ония, които са от неговия дял.

Глава 3.

1. А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. 2. В очите на

неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел,3. и заминаването им от нас -
унищожение; но те си пребъдват в мир.4. Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната
надежда е пълна с безсмъртие.5. И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани,
защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него.6. Той ги е изпитал като злато в горнило
и ги е приел като най-съвършенна жертва.7. Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които
лазят по стърнище.8. Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ
вовеки.9. Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него;
защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избранниците Му. 10. А нечестивците,
както са умували, тъй и ще понесат наказание, задето са презрели праведника и отстъпили от
Господа. 11. Защото, които презират мъдрост и поука, са нещастни, и тяхната надежда е суетна, и
трудовете - безплодни, и делата - безполезни.

Из пророчество от Исаия
 384

1. Дигни се, дигни, облечи се в силата си, Сионе! Облечи се в дрехите на величието си, Иерусалиме,
светий граде! защото отсега няма вече да влиза в тебе необрязан и нечист.2. Отърси от себе си праха;
стани, пленений Иерусалиме! Снеми веригите от врата си, пленена дъще Сионова!3. защото тъй
казва Господ: за нищо бяхте продадени, и без сребро ще бъдете откупени; 5. И сега какво имам тука?
казва Господ, - народът Ми е взет даром, владетелите им беснеят, казва Господ, и постоянно, всеки
ден, името Ми се хули.6. Затова Моят народ ще узнае името Ми; затова ще узнае в оня ден, че Аз съм
Същият, Който казва: ето Ме! 10. Възпретна Господ светата Си мишца пред очите на всички народи,
- и всички краища земни ще видят спасението на нашия Бог. 13. Ето, Моят Раб ще благоуспее, ще се
въздигне, ще се възвиси и възвеличи.14. Както мнозина бидоха смаяни, гледайки на Него - толкоз
ликът Му беше обезобразен повече, отколкото на всеки човек, и видът Му - повече, отколкото на
синовете човешки, -15. така Той ще смае много народи; царе ще затворят пред Него устата си,
защото ще видят онова, за което не им е било говорено, и ще узнаят, каквото не са слушали.

Глава 53.

1. (Господи!) Кой повярва на това, що е чул от нас, и кому се откри мишцата Господня?2. Защото
Той изникна пред Него като младочка и като израстък из суха земя; няма в Него ни изглед, нито
величие; ние Го видяхме, и в Него нямаше изглед, който да ни привлича към Него.3. Той беше
презрян и унизен пред людете, мъж на скърби и изпитал недъзи, и ние отвръщахме от Него лице си;
Той беше презиран, и ние за нищо Го не смятахме.4. Но Той взе върху Си нашите немощи и
понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога.5. А
Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир
биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме.6. Всички ние блуждаехме като овци,
отбихме се всеки от пътя си, - и Господ възложи върху Него греховете на всинца ни.7. Той бе
измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше; като овца биде Той заведен на
клане, и както агне пред стигачите си е безгласно, така и Той не отваряше уста Си.8. От затвор
и съд Той биде грабнат; но рода Му кой ще обясни? защото Той бе изтръгнат от земята на живите; за
престъпленията на Моя народ претърпя смърт. *9. Отредиха Му гроб със злодейци, но Той биде
погребан у богатия, защото не бе сторил грях, и в устата Му нямаше лъжа.10. Но Господу биде
угодно да Го съкруши, и Той Го предаде на мъчение; а кога душата Му принесе' умилостивна
жертва, Той ще види дълговечно потомство, и волята Господня успешно ще се изпълнява чрез
Неговата ръка.11. С доволство Той ще гледа подвига на душата Си; чрез познанието, което ще имат
за Него, Той, Праведникът, Моят Раб, ще оправдае мнозина и греховете им върху Си ще
понесе.12. Затова Аз ще Му дам дял между великите, и със силните плячка ще дели, задето душата
Си на смърт предаде, и към злодейци биде причислен, когато между това Той понесе върху Си
греха на мнозина, и за престъпниците стана ходатай.
* Според превода на 70-те: "При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но рода Му кой ще
обясни? Защото се отнема животът Му от земята; заради беззаконията на Моя народ бе заведен на
смърт".

Глава 59.

1. Ето, ръката на Господа не се е скъсила, та да не може да спасява, и ухото Му не е натегнало, та да

не може да слуша. 2. Но беззаконията ви произведоха раздяла между вас и вашия Бог, и
греховете ви отвръщат лицето Му от вас, за да не слуша. 3. Защото ръцете ви са осквернени с
кръв, и пръстите ви - с беззаконие; устата ви говорят лъжа, езикът ви произнася неправда. 4. Никой
не издига глас за правдата, и никой не се застъпя за истината: надяват се на суетното и говорят лъжа,
зачеват зло и раждат злодейство; 5. мътят змийски яйца и тъкат паяжина: който изяде яйцата им -
умира, ако пък ги стъпче - ехидна изпълзява. 6. Паяжините им ги не бива за дрехи, и те не ще се
покрият с изделието си; делата им са дела неправедни, и насилието е в ръцете им. 7. Нозете им тичат
към зло, и те бързат да проливат невинна кръв; мислите им - мисли нечестиви; в пътеките им -
 385

опустошение и гибел. 8. Те не знаят пътя на мира, и в пътеките им няма съд; пътищата им са

изкривени, и никой, който ходи по тях, не знае мир. 9. Затова е и далеч от нас съдът, и правосъдие
не достига до нас: чакаме светлина, а то тъмнина, - сияние, а ходим в мрак. 10. Пипаме стената като
слепци, и ходим пипнешком като без очи; по пладне се препъваме като по мръкнало, между живите
сме като мъртви. 11. Всички ревем като мечки и стенем като гълъби, чакаме съд, и няма го, -
спасение, но то е далеч от нас. 12. Защото престъпленията ни пред Тебе са многобройни, и
греховете ни свидетелствуват против нас; защото с нас са престъпленията ни, и беззаконията си
знаем. 13. Ние изневерихме и лъгахме пред Господа и отстъпихме от нашия Бог; говорихме клевета и
изневяра, зачевахме и раждахме от сърцата си лъжливи думи. 14. И съдът отстъпи назад, и
правдата застана надалеч, защото истината се спъна на стъгдата, и честността не можа да влезе. 15.
И изчезна истината, и който се отдалечава от злото, подлага се на оскърбление. И Господ видя това,
и на очите Му беше противно, че няма съд. 16. И видя, че нямаше човек, и чуди се, че нямаше
застъпник; тогава Неговата мишца Му помогна, и правдата Му Го поддържа. 17. И надяна върху Си
правдата като броня, и на главата Си - шлема на спасението; и се облече в ризата на отмъщението
като в дреха, и покри Себе Си с ревност като с наметало. 18. Според каквато отплата заслужават, по
тая мярка ще въздаде Той: на противниците Си - с ярост, на враговете Си - с отмъщение, на
островите ще въздаде заслуженото. 19. И ще се уплашат на запад от името на Господа, и на
изгрев-слънце - от славата Му. Ако врагът дойде като река, - духването Господне ще го пропъди. 20.
И ще дойде Изкупител за Сион и за синовете Иаковови, които са се отвърнали от нечестие,
казва Господ. 21. И ето завета Ми с тях, казва Господ: Духът Ми, Който е върху тебе, и думите Ми,
които вложих в устата ти, не ще отстъпят от устата ти и от устата на потомството ти и от устата на
потомците на твоето потомство, казва Господ, от сега и до века.

Глава 60.

1. Дигни се, светлей (Иерусалиме); защото дойде твоята светлина, и слава Господня изгря над тебе. 2.
Защото, ето, тъмнина ще покрие земята, и мрак - народите; а над тебе ще възсияе Господ, и
славата Му ще се яви над тебе. 3. И народите ще дойдат към твоята светлина, и царете - към
сиянието, което изгрява над тебе. 4. Подигни очи и погледай наоколо: те всички се събират, идат при
тебе; твоите синове отдалеч идат, и твоите дъщери на ръце се носят. 5. Тогава ще видиш, и ще се
зарадваш, и сърцето ти ще затрепти и ще се разшири, защото богатството на морето към тебе ще се
обърне, имотът на народите към тебе ще дойде. 6. Множество камили ще те покрият, - дромадери от
Мадиам и Ефа; те всички ще дойдат от Сава', ще донесат злато и тамян и ще възвестят славата
Господня. 7. Всички кидарски овци ще бъдат събрани при тебе; овните невайотски ще ти послужат:
ще възлязат на олтара Ми като благоугодна жертва, и Аз ще прославя дома на Моята слава. 8. Кои са
тия, които летят като облаци, и като гълъби - към гълъбарниците си? 9. Тъй, Мене Ме чакат
островите и преди тях - тарсиските кораби, за да пренесат синовете ти отдалеч и с тях - среброто им
и златото им, в името на Господа, твоя Бог, и на Светия Израилев, защото Той те прослави. 10.
Тогава синове на другоземци ще градят стените ти, и техните царе - ще ти служат; защото в
гнева Си те поразявах, но в благоволението Си ще бъда милостив към тебе. 11. И твоите порти ще
бъдат всякога отворени, няма да се затварят ни денем, ни нощем, за да се принася при тебе
имотът на народите и да се довеждат техните царе.12. Защото народ и царства, които не
поискат да ти служат, ще загинат, и такива народи ще бъдат съвсем изтребени. »

Сравни и избери

Каквиизводи може да се направятслед сравнение? И двата пророка утвърждават, че говорят от

името на Бога, че Бог им е довел своите откровения. Но откровениятаса различни!
а) «По Соломон» се получава, че всекичовек трябва сам да отговаря пред Бог за своите грехове.
«По Исаия» се получава, чеще дойде някакъвспасител, ще вземе всички греховевърху себе
си,затова няма от какво да се вълнувате, може да се греши, всичко ще бъде «приписано» на единия
«спасител».
 386

б) «По Соломон» се получава, че Бог никога няма да даде праведника (а още по-малко своя
посланник) на поругание, «ще го избави от ръката на враговете».
«По Исаия» се получава, че Бог може да изпрати своя посланник на заколение: «като овца
бидеТойзаведен на клане».
Такива съпоставяния привеждаткъм въпроса за това: било или не е било разпятие на Христа?
Може ли Бог да отдаде своя посланник, праведника на поругание, на позорно (в тези времена)
наказание?
Нека всеки четящ сам да си отговори на въпроса: кое би било добре за него– че Христос са го
разпнали или наказание не е имало? От тук следва друг въпрос.
Ето всички ние по навик говорим: «евангелие, евангелие…», а ето «евангелие» в превод на руски
означава «блага вест». Но всичките четири канонизирани «евангелия» от Матея, Марк, Лука и Йоан
завършват с описанието на наказание, убийството на Исус Христос! Тогаванека всеки да си отговори
на себе си по съвест,кое за него би било БЛАГА ВЕСТ:
- позорнотонаказание и мъчителната смърт на праведника?
- наказание не е имало и Бог е опазил своя посланник от него?

Коран: Разпятие не е било!

В Корана направо се говори, че наказание не е имало, чевсичко товаса си го «представили», тоест

била е разиграна някаква мистерия (представление). «И за това, чете (иудеите) са нарушили завета,
и не са вярвали в знаменита на Аллаха, и са избивали пророците без право, иса говорили: «Нашите
сърца не са обрязани» (Не! Аллах им наложил преса заради тяхното неверие, и те вярват само
малко), и за тяхното неверие, и за това, че те са изрекли на Марйам великата лъжа, и за техните
слова: «Ние убихме Месията, Исус, силата на Марйам, посланника на Аллаха» (а те не са го убили и
не са го разпнали, а това само са си го представили; и, наистина, тези, които разногласят
затова, – има съмнениеза него; у тях няма никакво знание, освен следванена предложението. Те не
са го убили, не, Аллах го е възнесъл при Себе си: та нали Аллах е велик, мъдър!…и ето за
тяхната несправедливост, на тези които изповядват юдейство, Ние сме имзабранили благата,
които им бяха разрешени, и сме приготовили за неверниците мъчително наказание» (Сура 4. аят
152-159, ивзадки)

М.А. Булгаков: Разпятие не е било

М.А. Булгаков в «Майстора и Маргарита» майсторски разкрива, как всичко е станало. «От
постелята къмпрозорчето се протяга широка луннапътека, и на тази пътека сеизправя човек в бял
плащ с кървава подбуда и започва да върви към луната. Рядом с него ходинякакъв млад човек в
разкъсан хитон и с обезобразено лице. Идущите зад нещо разговарят с жар, спорят. Искат за нещо
да се договорят.
— Богове, богове, — казва, обръщайки надменно лице към своя спътник, този човек в плаща, –
какво грозно наказание! Но ти на мене, моля те, кажи, — тук лицето от надменно се превръща в
умоляващо, — че него не го е имало! Моля те, кажи ми, че не е било?
— Е разбира се, не е било, — отговаря с хриплив глас спътника,– така ти се е сторило.
— И ти можеш да се закълкнеш в това? — настоятелно проси човека в плаща.
— Кълна се, — отговаря спътника, и очите му незнайно защо се усмихват.
— Повече на меннищо не ми е нужно! — с раздран гласизпищява човека в плаща и се издига все
по-високо към луната, увличайки своя спътник. Задтях иде спокоен и величествен гигантски
остроух пес». С тозиепизод, в койтовървят редом Йешуа и Понтий Пилат, М.А. Булгаков завършва
своя роман.
С такъв Нов прочит на романа желаещие могат подробно да се запознаят в работата «Майстора и
Маргарита: химн на демонизма? или евангелие на беззаветната вяра»

За да се живее по Божески
 387

И, накрая, след всичко изложено, може да се постави последен въпрос:

Какъв бог е Бог? Бога, който е у Соломон? Или бог, който е у Исаия? А всички «вярващи» в
Библията утвърждават, чеБог е любов.
Получава се, че в Библията има два Бога:
1. Бог истински;
2. бог сатана.
В какъв ще вярваме ние, православните?
Кое от двете пророчествае било пуснато от глобализаторите в древността за практическа
реализация в живота на обществото? Ответа е очевиден – в глобален сценарий живота на
човечеството съответства на пророчеството на Исаия. Ето и се получава, че ние живем не по-
Божески, а затова у нас «няма в живота щастие ». Какво да правиш? За да живеем по-Божески, ние
трябва да застанем на пътяправ и справедлив, предложен от Соломон.
P.S. За да не дадат възможност да сравните тези две пророчества по между им, в Библията,
издаваема на Запад, «Премъдрост Соломонова» е изключена. Нашите църковни йерарси не са се
досетили да направят това…

Тайната за «придобиване на Светия Дух».

Съотношение: човек – егрегор – религия – Бог

Какво се получава? Как да оценим сведенията, почерпени из Библията, акоги съпоставимсъс

знанията за това,какво са товаегрегори и техния «физически смисъл»? От кого са получавали
откровения Соломон и Исаия? Струва ми се, че сега на читателя е станало ясно, че Соломон е полу-
чил откровения от Бога, а Исаия е получавал «откровения» от един из сатанинскитеегрегори.
И ако ние вече смеразгледали противоречията, имащи ги практически в самата основа на
Библията, то, как може бездумно, некритически да се отнасямекъм всички последващи «предания на
старци», всякакви «угодници Божии» и «уродливи» (болнихора), които са множество? Та нали
всички исторически известни нам «гении», оракули, пророци, чудотворци, светци, праведници и
т.н. «особенни хора»:
- са могли да бъдат чисто Божий;
- могли са да бъдат в различна степен затъмнени отегрегорите във възприеманетоот тях на образа
Божий;
- могли са в разни степени да изкривят информацията, коятоса получавали от Бога и която са били
длъжни да носят на всички хора. При това изкривяване е могло да бъде чак до пълнотоотстранение
на получената от Бога информация и замяната ѝ със своето осатаняло неразбиране, което е станало
възможно под въздействието на тях от съответстващияегрегор. Именно това е станало и с Исаия.
Във 2-рия и в 3-тия случай ставаподмяна на откровенията, които са дадени от Бога Истинния,
което на свой ред поражда лъжливи религии («Религио» в превод от латински на български
означава и «връзка»):
- религия на човека. Местото на Бога Истинния заема човек, макар даже много добър,
праведник, но … все пакчовек, а не Бог, който го има. И се получава, че хоратапо време на
молитва общуват не с Бога Истиннен, а общуват с душата на умрял човек;
- религия наегрегорите. Местото на Бога, който го има наистина, т.е. Бога Истинния,
заемаегрегор. Такъв егрегор пораждат хора, които в своите души са приели измислен Бог, т.е.
фактически лъжлива представа за Бога. Тези измислици у тях започнали да заместват в тях
Бога. И се получава, че хората се молят и общуват не с Бога Истинния, а със
своитеизмислици, т.е. с егрегори! При коетоте въвличат в това и други хора. А доколкото в
процеса на молитва става енергоинформационен обмен, то се получава, че хората отдават
своята енергия на измислици, илюзии!
Великия руски светец Серафим Саровский възстанови в руската православна църква
целенасоченоотстранените за многото години целеполагане в смисъла на животана вярващия човек,
целеполагането, определенооще от Исус Христос. Серафим Саровский заяви, че всеки вярващ е
 388

необходимо да се стреми към «придобиване наСветия Дух». Простоказано: смисъла на живота на

християнинае да «придобива Дух Святой». Какво от позицията на съвременното знание означава
това, тоест от позиция напо-рано изложеното? Това означава, че всеки човек трябва давстъпи в
пряк диалог с Бога, да разговаря с него направо, без посредниции всякакви «ходатаи» и «слуги»
Божии.
Между прочем, за «придобиванена Светия Дух», тоестза встъпване в разговор с Бога и получаване
от Него на Откровения, самия Серафим Саровский се отдръпналот църквата в гората (в «пустоша» –
от словото «пусто», т.е. там, където няма хора и никой не пречи) и се е молил в глухия лес, на камък,
намирайки се в непрестанен пост.
В какво е тук «физическия смисъл»? Да си зададем въпроса: «Как Бог може да разговаря с
човек?» Та Бог може да разговарявсячески! Той е всемогъщ! Той може да говори направо и тогава
човек «чува глас». Той може да застави чеовека да записва Неговите съвети на бумага.Той може да
дава на човек съвети по време на сън, създавайки сюжети на сънищатаотново такива, че човек,
например, да разбере, какво го чака, и какво трябва да прави.Той може да давасъвети човек по пътя
на създаване внеговия жизнен път на такива съответстващи ситуации, които биха заставили човека
да се задума ида приеме нужното решение. Избора от Бог за метода на довеждане до човека на
необходимата му информация зависи от степента на готовност на човека да получава информация
от Бога.
И възниква друг въпрос: «А как човек може да разговаря с Бога?» И главнотое в това. Кактоказва
народа: «Своя ум другому не даш». Как, например, Бог да доведе нещо необходимое до човека, който
счита, че Бог няма? За това е необходимо да се създаденякаква доста много екстремална, напрегната
ситуация. Но Бог не всички «напряга» с ръце… Такава напрегната ситуация се създаваза много
такива хора (не от Бог, подчертавам, а хора). Това става по време на пожари, катастрофи, аварий и
т.н. бедствия. Но най-мащабно напрегната ситуация има место по време на война. Ето тогава
мнозинаотиват при Бог.
А ето великия Пророк Мохамед получавал откровения от Бога направо в разговор, а и още
къмтова с красиви картини и видения. И това е височайше ниво на общение с Бога. Именно та-
кованиво на общение се е стремил да достигне Серафим Саровский.
Давайте да си представим две радиостанции, работещи на една «вълна» (т.е. на една честота). На
всяка радиостанцияима предавател и приемник. Предавателя предава информация, приемника
приема. Информацията се предава и принема по пътя на предавана на съответстващи колебания. Ако
приемниците и предавателите на двете радиостанции са изправни, точно настроени на зададената
«вълна», пречки от други източници на колебания няма, то операторите на двете радиостанции се
чуватедин другмного добре. Но ако апаратурата е настроена лошо, детайлите на двата приемника и
предавателя са лоши,доколкото за загубили своите характеристики от удари, падания, прегряване и
т.н., в кръга работят източници на пречки (заваръчна апаратура, генератори и т.н.), то операторите
щесе чуватедин друг лошо. А в случай насчупване, например, на приемника на едната радиостанция,
оператора-радист въобще няма да чува, какво му говори радистаот другата радиостанция.
Ако този образ се пренесе на разговор на Бога с човека, то ще се окаже, че у Бога всичко е
наред.Той не спи и не почива «на седмия ден», както това прави богаот Библията. «Не Го овладява ни
дрямка, ни сън» (Коран). А човек – това е приемно-предавателно устройство. И ако говорим за
неговото общение с Бога, то товастава на биополево равнище.
Какво са правили руските светци за «придобиване на Светия Дух»?
1. Те са «седели на хлеб и вода». Строг пост. Те са чистили своя организъм, своето тяло. Та нали
телото на човека – това е приемо-передаващо устройство, състоящо се отвсички органи на човека и
человекакато цяло. Затова с чистаизворна вода они са промивали всички клетки на своя организъм
(«транзистори», «резистори» и «кондензатори» на своята «радиостанция»).
2. Они са уходили от църквата в «пустоша». Кой уходил надълго (понякога с години) в пещера.
Кой също така надълго се затварялв килия и не излизалот нея и с никой не общувал. Кой се
уединявал в леса и живял като отшелник дълго време. Серафим Саровский ушелот църквата в леса. И
какво се получава от това? Получава се, че в църквата е невъзможно да придобиеш «Светия Дух»,
щом всички светииза това са уходили из нея? Да, това е така. И ето защо. В църкватаима много
 389

«пречки». На съсредоточението, настройката на човека на «вълната» на общения с Бога, му пречи

много:
- самото вътрешно устройство на църквата: икони, позлата, стенописипо стените и таваните,
позлатените илюстрции, свещи … Всичко товаотвлича,пречи да се съсредоточиш. Особенно това
влияе на младите придошли;
- свещенника води служба. Първо, той самияе нагизден-накичен и хората разглеждат всичкинегови
златни украшения. Второ, той води служба, он нещо говори, маха с кандилото и т.н. За всичко това
трябва да се следи, нещо да не пропуснеш: кога трябва да се прекръстиш, кога глава да наклониш,
когада започнеш да повторяш словата на молитва … Като общо, и това не дава да се съсредоточиш;
- паството църково. Някой сеизкашля, развалити концентрацията. Там малко красиво женско лице –
мисли не святи в главата се появили. У мъжа рядом пуловерае с интересни рисунки и ти започваш да
го разглеждаш.Ако има много народ, то тебе от време на времете сбутват отздае, някои отстрани. И
т.н. За Бог да мислиш не ти дават …;
- а монашеския хор как красиво пeе! А за какво те пеят? Това е понятно…, а това непонятно …;
- а какъв приятен запах на тамяна! Изплува песня: «Ващите пръсти миришатна тамян, а в ресниците
ви спи печал …». Боже! За какво симисля аз? …
Извод: в църквата «придобиване на Святия Дух» е невъзможно по принцип. А тогава защо са
построени те?
Тук е уместно да си спомним операта на Николй Андреевич Римски-Корсаков «Сказание за
невидимия град Китеж и девата Феврония».
Феврония – дева, олицетворение на чистота и непорочност, носеща съкровенно народно
мирозрение, векове непонятно на «чуждоземните мъдреци». На въпроса на княжия син: «Ти скажи
красна девица, – Ходиш ли да се молиш в църквата Божия?» – Феврония отговаря:
Не, да ходя ми е далеко, милий …
А и то: та Бог не е ли навсякъде?
Ти симислиш: тук е пусто място,
Ама не – тук е великацърква, —
Огледай се с умни очи
(благоговейно, като да се видшв църквата) —
Ден и нощ у нас е служба неделна,
Ден и нощ чади тамян;
Денем сияе нам Слънчице ясно,
Нощем звездите, как свещички, мъждукат
Ден и нощ у нас е пеене умилно,
Което е на всички гласове ликуване, —
Птици, зверове, всичко дишащо,
Възпяват прекрасен е Господния свят.
«Тебе слава вовек, небе светло,
Бога Господа чуден и висок!
Тая слава и тебе, земльо-майчице,
Ти си за Бога подножие крепко!
Феврония е открита общоприродна система за кодиране на информацията. Живеесама в гората,
далеч от властта и цивилизацията. Сама къмдържавната власт не се дърпа. Властта в лицето на
княжия синидва при нея сама, или «елитарните» носители на власт са слепи, доколкото не обладават
достъпдо Общовселенската Мера. Постоянноточувстване от Февронияна целостността на света в
неговото триединство е непонятно за княжия син Всеволодя Юриевич. Това и предизвиква неговия
въпрос за това, съблюдава ли епизодически Феврония външна, показна обрядност, посещавайки от
време на време църква, което изначално е било чуждо на руския народ. Та нали руския народ
изначално е изповядвал славянската вяра, която предполагала непреривно общение с Бога. А Бог за
славяните се представя в целия обкръжаващги свят.«Елита» на руския народ, изпадайки в
иудохристиянство, е загубил цялостно възприемане на света, съсредоточавайки се само на външната
църковна обрядност.
 390

3. Те усърдно са се молили. С това те са настройвали своето «приемно-предавателно устройство»

на вълна общение с Бога. Това е подобно на това, какс ръка въртите копчето за настройкана
приемника на нужната вълна. Само че, тук «копчето за настройка» се върти мисленно, а не
механически. И главното тук, отново е мерата! По пътя на непреривна молитва те са настройвали
своя алгоритъм за работaта на мозъказа получаване и преобразуванена информацията на алгоритъма
на «разговор с Бога». Тоест те са се старали със своята лична мера (матрица на своето състояние)
максимално да се приближат до Общовселенската Мера, която е подконтролна само на Бога. И
веднага щомтяхната лична меравлизала в необходимия диапазон честоти на Общовселенската
Мера, къмтях започвала да постъпва информация от Бога. Става дума за попадане в необхо-
димия диапазон честоти затова,чепо принцип честотите не могат да съвпаднат точно,защото в този
случай човек сам трябва да стане Бог Истинен, което е невъзможно. Видимо, Бог сам осъществява
окончателната «автонастройка» за влизане във връзка.
Както виждате, нищо тайнственно няма тук. Просто засега човечеството не знае всички
характеристики и параметри на биополевите колебания, доколкото техническата и приборната база
на нашата наука не са в състояние да ги измерят. Но ако ние не сме в състояние нещо да замерим, то
това съвсем не означава,четова «нещо» не съществува. А човешкия организъм е доста по-
чувствителенот най-точните прибори, напрабвени от «железа».
Що се касае до проблема за създаване на «изкуствен интелект», то целия проблем се състои в
това, ченякои искат да създадат протезина собственните си мозъци вместо това, да се научат да
ползват своите собственни мозъци. Това е казано,защотое време да се научим да се доверяваме на
човека и неговата интуиция, а не само на показанията на приборитеот железна апаратура
изпълнителни комплекси. Правилността и достоверността на знанията, сведенията и всяка друга
информация, получена в резултат на интуитивни прозрения (т.е. информация, «добита» с помощта на
интуицията), тяхната правилност и достоверност винаги могат да се оценят чрез «устойчивостпо
предсказуемост», за която подробно бе разказано в ДОТУ. Възможностите на човека са огромни. И
ние още много малко знаем сами за себе си.
Разказаното в тазиглава за биополетата и егрегорите – това е само «азове», това е начало в
тяхното осмисляне и влияние на живота на обществото хора. Но това е необходимо да се знае, или
това е най-важното съставляващо живота на хората, назоваемо в наше време «духовна култура». Не-
знанието и неразбиранетомакар и наелементарни основи на въздействие на хоратаот егрегоритеводи
до изкривяване и угнетение на свободната воля на човекавече в неговия вътрешенсвят, искривяване
и угнетение на неговата психикас всички произтичащи последствия. А най-главното,
водидоотклоняване от живота на човека и човешкото общения с Бога.Библейската концептуална
власт преднамеренно е скривала от човечеството тезизнания (възможно е на тях всичко разказано да
им е изложено в другтерминологичен апарат. Но «физическия смисъл» е един и същи). Скривала го е
за това, за да удържа хората в повиннност, съхранявайки системата на тълпо–«елитаризма», при
коятошепа глобализатори паразитирана милиони труженици, при това настървявайки тези
труженици едни с други.
Как да противостоим на всичко това?Защитата от всичкиегрегори, подконтролни на
библейската концептуална власт, е една:Прямопо смисълбез посредниции без
«ходатайско»обръщение към Богапо съвест.
Такова обращение носи в себе си информация, която е чужда на всички егрегори на библейската
концепция за управление на хората.

Глава 14

Тайните наикономиката

1. ТАЙНИТЕ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА НЕНАУКА

«Има нещо скандалнов зрелището на такова количество хора,

 391

извършващи анализ на състоянието наикономиката,но при това никак не обясняващи,защо тази

или онази ситуация възникваили трябва давъзникне…Това положение на нещата трябва да се
признаее неудовлетворително и доста нещастно».
(Президента на икономическото научно общество на САЩзаикономическата наука на Запада)

Тайните на домашнотостопанство и «стопанството» на страната

В «Голям речник на чуждите думи» (М., ЗАО Центрполиграф, 2005) словото «икономика» се
трактува от гръцкото «oikonomike» – «правила на домакинството» – в три значения:
1. Общественно производство и разпределение, стопанство (на района, страната или ред страни,
целия свят).
2. Хуманитарна наука, изучаваща процесите на производство и обмен, производственните
отношения в обществото.
3. Съвкупност от общественни отношения в сферата на производството и разпределение на
продукцията.
Словото «икономика» е въвел в обихода в свое време Ксенофонт (430–655 г. пр. н.е.). «Oikos»–
дом, семейно стопанство, «nomos» – правило, което в съвкупност означава «правила за водене на
домашното стопанство», или, по-точно, «правила за управление на домашнотосемейно стопанство».
Известно e, чe семействата биват различни: малки, големи и даже много големи. Все едно, от
размера на семействатане зависят правилата за водене на семейнотостопанство: всички трябвада са
«облечени, обути, нахранени, да ги сложиш да спят» и т.н. От размера на семейството зависят само
обемите, мащабите надомакинстване. В този смисъл е уместно да се поставивъпроса и за мащабите
на самото семейство.Ето тогава можеза «семейство»да се счита и махалата, деревнята/селото, и
града, и страната и, в края на краищата, цялото човечество също може да се счита за едно огромно
семейство.
След такова съпоставяненека читателите на тази книгада си спомнят:срещали ли са те стопанин
(стопанка) на семейството, които биха се радвали на това,че им се е отдало да вземат заем под
процент на голяма сума пари (с лихва), който на това семейство никога няма да му се удаде да върне,
и даже и на техните деца и внуци няма да се удаде да го върнат? Среща ли ли сте вие семейства,
които биха водили преговори с други семействаза «реструктуризация» на своитедългове? Уверен
съм, че няма да ви се удаде да си спомните за такива семейства.
Но да си спомните и да разберете за такива «стопани» в правителствата и министрите на някои
страни, в това число и нашата страна, е доста даже просто. При коетотези министри с гордост
известяват на своя народ, че те са набутали своята странав неплатими дългове, а значи, натикали са я
в дългова неволя, тоест в робство. При това да взематна заем самия народ не им е поръчвал и не е
разрешавал. И ако абсолютното болшинство нормални семейства живее в съответствие с народната
мъдрост «по дрешката протягай ножката», то за правителството на нашата родна страна
(семейство), тази народна мъдростнезнайно защо не съществува.
Ако вие сте взели назаем 100 хиляди лева с 15% годишна лихва, то след 7 годинивие вече трябва
да върнете 205 хиляди лева (т. е. 2 пътиповече, отколкото сте взели). Ако вие не сте в състояниеда
върнете основния дълг въобще, то не само вие, но и вашите деца, внуци и правнуци цял живот ще
работят за този разтучител, който е «оказал помощ» на вас, давайкиви пари взети назаем с лихва,
например, за покупка на квартира («ипотека» се нарича).
В настояще време икономиката определят отраслите на науката, изучаващиикономическите
отношения. Всичкиикономически възгледи и теории, известниот историята на човечеството, може да
се разбият на два големи класа в зависимост от тяхното предназначение и решаемите задачи. Такова
разделение на икономиката на два класа е възникнало в дълбока древност, когато Аристотел (384–
322 г. пр.н.е.) е въвел за обозначаване два различни термина:
- «икономика» (стопанска деятелност, свързана с производството на продукции и услуги, със
съзидание) и «хрематистика» (изкуството да сетрупа богатство и да се правятпари);
- «хрематистика» (от гръцкото «chrema» – владение) се явява теория на натрупване не богатство чрез
всевъзможни способи с прокарването в живота на закони, оправдаващи тези способи. При това
 392

Аристотел е подчертавал, че хрематистика – това е противоестественно учение, работещо

фактически против ефективното развитие и удовлетворение на нормалните потребности на човека. В
частносттой е указвал: «В изкуството да се натрупва състояние никога няма предел в достижение
на целта, т.к. тук целтасе оказва безпределно богатство и обладание на пари. Всички занимаващи
сес парични обороти се стремят да увеличат своите капитали до безконечност.» (Аристотел.
Политика. СПб. 1911, стр.25).
Хрематистиката е станаласъщност и съдържание на живота на «елитите». Разработката на схеми и
способи за обогатяване и получаване на печалба в настояще време са провъзгласени за основна цел
на теория, която погрешно сенарича «икономическа», оставайки по своята същност чиста
«хрематистика». Учените, представящи практически не икономика, а хрематистика, издаватв
значителни тиражи книги и учебници, назовавайки своите теории с не съответстващи им имена (т.е.
изкривяват/изродяват мерата). Именно хрематистите, изразяващи интересите насветовните «елити»,
получават в на първо място държавни и международни премии, гръмки титли, почетни и научни
звания. И макар всички тези регалии и безчисленни издания да съдържат в своите названия термина
«икономика», строго казано, всичко тованяма нищо общо с икиномиката. Именно с това и се
обяснява този факт, че сколкото по-големи «успехи» се сдобиват учените «икономисти», колкото
повече се готвят «специалисти» в тази област, в толкова по-бедственно положение се оказват
болшинството труженици, заети със съзидаване на общественно полезни предмети, товари и услуги.
Всички съвременниикономически школи учат на това, как отделния бизнесмен (предприемач) или
отделната корпорация да сесдобият с финансов успех, да натъпчат своите собственниджобове. По-
лучаемата печалба се счита за единствен критерий наикономическия успех, правилност
наизползваните теоретически схеми за водене на делата. Извън рамките на подобни «теории» остават
проблемите на общественната полза, влиянието на частно-корпоративната деятелност на
благосъстояние на държавата в цяло и на екологията в частност. За съществото на такива теории и
основаната на тях практика достатъчно точно се изказа Макс Амстердам: «Бизнес – това е
изкуствотода се извлекатпариот чуждия джоб, не прибягвайкидо насилие». Именно такова
«изкуство» се явява раздуването на тарифите на естественните монополи. Техния импулсен ежегоден
ръст – това е инструмент за дестабилизация и разорение на народно-стопанския комплекс на Русия.
Но в обществото винаги са съществували и други възгледи заикономиката. Принципиалнодруга
по своето съдържание се явява общественно-полезнатаикономика. Именно тя и е представена в
КОБа.
Сега е прието да се счита, че«икономика» – това е наука. Но в действителност това не е така. В
«Тълковния речник на руския език» С.И. Ожегов и Н.Ю. Шведов (4-то издание, Москва, 1999 г.)
словото «наука»:
1. Система знанияза закономерностите на развитие на природата, обществото и мисленето, а така
също за отделна област на такива знания. (Общественните науки. Естественните науки.
Хуманитарните науки).
2. Това, което поучава, дава опит, урок («некатовада му е за урок»).
Какво виждаме ние в нашата страна? Какви наблюдаеми «закономерности» в икономическата
сфера? Ние виждаме пълен развал на цялото народно стопанство, когато е разрушено всичко,
започвайки от обединеното селско стопанство,и завършвайки с високотехнологичния космически от-
расъл, бивш до съвсем неотдавнапърви в света. При което всичко това е признато от висшето
ръководство на страната, което се опитвада прекрати развала на т.н. «нац.проекти».
И тогава що за «икономическа наука» е тази, коятотрябва да знае «закономерностите на
развитие на обществото», а знаейки «закономерностите», даумее да предвижда, да предхожда
събитията, и съответветно давлияе на тях по такъв начин, че да се отстранява всичко лошо, вредно и
разрушаващо?
И що за «учени-икономисти»са тези «професори и доктори наикономическите науки», които са
доведи със своитеикономическиреформи най-богатата страна в света (в която има всичконеобходимо
за достоен и щастлив живот на хората), които са довели страната и народа до нищета и мизерно
съществуване?
Кому е нужна такава «икономическа наука» и такива «учени-икономисти»?
 393

Откровения на западнатаикономическа «мисъл»

Ако някой на това каже, честава дума само за нашите отечественни («родни») икономисти
глупаци на нищо не способни, а ето на Запад – там икономистите са от по-висок клас, то в ответ на
това ще приведа мнението на президента на икономическото научно общество на САЩ за
икономическата наука на Запада, което е изложено в «Икономическо есе» (сборник работи за 50-
годишен период) на знаменитияв цял свят икономист Леонтиев (Политиздат, 1990 г., стр. 268): «…
достижението наикономическата теория за последните две десетилетия са както впечатляващи,
така и красиви. Но не трябва да се отрича, че има нещо скандално в зрелището на такова
количество хора,извършващи анализ на състоянието наикономиката, при това никак не
обясняващи, защо тази или онази ситуация възниква или трябва давъзникне … Това положение на
нещата е нужно да се признае за неудовлетворително и до някъде нечестно».
Какво означава такова признание? То означава, че даже самия президент на икономическото
научно общество на САЩ признава, чеикономиката на Запада се държи по непредсказуемначин. А
от гледна точка на достатъчно общата теория за управление (ДОТУ) е невъзможно да се управлява
обект, който се държи непредсказуемо, което на свой ред означава, че такъв обект е невъзможно да
влезе в нужния режим на самоуправление.
Самия световен авторитет Леонтев за западнатаикономическа наука в това «есе» на стр. 265, 266
пише следното: «Безпокойство възниква, не от неадекватния вектор цели наикономическото
развитие, а от нашата неспособност точно да поразимкоято и да е от тях. Тревогата, за която
аз говорих по-рано, е предизвикана не само от различието на практикана тези задачи, за решение
на които се насочват усилията на съвременните икономисти, колкото очевидната неадекватност
на научните средства, с помощта на коитосе опитват да ги решат». И на стр. 59:«Нитопо-прости
варианти наикономическата теория, нитотяхнитепо-съвършенни динамически версии не ни
придвижиха много напред в детайлно обяснение, не говорейки вече за прогнозиране на конкретни
състояния».
От тези откровенни признания на западните «авторитети от икономиката» следтва, че «западната
икономическа наука» с нищо не може да помогне наикономиката на Русия, защото няма методи за
предсказуемо вмешателство в делата за управление на всички народни стопанства на родната
страна (семейство). Тоест в западната икономическа наука има само методина описаниеза това, което
ставав икономиката (стопанството на страната), тоест методи на описания за «стихията на пазара».
Защо това е така?

Калейдоскоп на икономическите теории

Това е така защото всичката така назоваема «икономическа наука» в целия свят (и на Запад, и у
нас, и на Изток…) не разглежда икономическите процеси през призмата на управлението. Затова не
може да бъде ефективна икономиката сама по себе си. Ефективно може да бъде само
управлението на народното стопанство на страната. Стругарския стан както «при социализма» се
въртеше с една скорост, такасе върти и при «капитализма», обшивайки и пускайки детайли. А това
как този станго обслужват, как му обновяват резците, какъв специалист на него работи, какво е
неговото отношение към труда и живота, какво е неговото настроение… – ето от всичко това зависи
и неговата т.н. «ефективност на производството». Това първо.
А второ, «икономическата наука» не разглежда така наричаната «икономика» във взаимодействие
и взаимовлияние с нравственността, демографията, културата,екологията и т.н. Всичко причисленно
не влиза в сферата на «икономическата наука».
Първопричината на такова положение на нещатасе явява калейдоскопичното мирозрение и
калейдоскопическия идиотизъм на «учените-икономисти», които искат да знаят и де правят само
«от тук до тук».
 394

И ако, както беше по-рано показано, задачата на науката е да предсказва събитията, да

прогнозиратяхното развитие и да влияе със своите рекомендации на тяхното течение, то се получава,
че съществуващата «икономическа наука» по тези критериине се явява никаква наука!
Доказателство за товае множеството съществуващи днес«икономически теори», всяка от които
обосновавасамо своята правота и отрича правотата на другите. Всички тези теории не разглеждат
народното стопанство в качеството му на единно цяло, в съвкупността навсичкинегови съставляващи
части и процеси, а разглеждат само «късчета» от тази цялостна система, вследствие на което всички
тези теории са безполезни,което и доказвацялата практика на тяхното използване. Такива теорииса и
«политикономиката на марксизма-ленинизма», и «институционализма», и «монетаризма», и
«кейнсианството», и «неолиберализма», и т.н. Всички тедоста си противоречат една на друга. Така,
«монетаризма» разглежда всички икономически процесипрез призмата на кредитно-паричните
операции и паричната маса, а «теорията на Дж. Кейнс» ѝ противоречи и се базира на стабилността на
доходите, държавната регулация и повишение на търсенето.Да се изучават всички тези теории –
напразна работа и напразна загуба на време, защото ползата от това е никаква.Още повече. Всички
положения в тези «теории» създават в главата на опитващия се да разбере безсмислен калейдоскоп.

Икономическите «буратиновци»

Освен това, има още един много важен момент в отношенията на «икономическата наука».
Великия руски учен Менделеев е казал: «Наукатазапочва там, където започват да измерват».
За това, че научните измерения да бъдат разбрани и изпозлзваеми в различни страни, в света са
взели и съществуват еталонни величини. Така, във всички естественни науки в качеството наеталони
са приети: при измерение на дължина – метър, тегло – килограм, грам, и т.н.; при измерение на
температура – градус и т.н. И даже ако в различните страни (семейства) тезиеталони са различни
(така дължината в Англия се измерва във «футове», а теглото във «фунтове»), то все едноедин път
завинаги е установено съответствие между тях, има формули за превода на метъра във футове –
3,281; килограма във фунтове – 2,205. Това позволява на различните конструкции, агрегати,
устройства, изготовяни в разни места и в разно време на цялото Земно кълбо, да ги спрягат по между
им.
А каква единица за измерение е приета за еталон в «икономическата наука»?
Основната икономическа категория – «стойност». Нея я измерват различни товари и услуги,
които се явяват (по «идея» на «икономическата наука») резултат от някакъв трудна хората. Но това е
само «по идея», защото, например, какъв труд е заложен в създаванетопо улиците на Москва за
паркиране на автомобили на пътя тяхното заграждане от частта за движение? А каква е стойността на
такова паркиране?!
В древността «стойността» на нещо са я измервали по различному. Чергарите/номадите измеряли
«стойността» с количеството овце или овчикожи. При Вавилонския цар Хамурапи (1792– 1750 гг.
пр.н.е.) оплатата за нещосъс зърно или злато била равнозначна. Тоест, едновременно съществували
на равни права две «валути»: зърно и злато. Може да се каже,че по това време у човечеството
еимало шанс да избира едно от двете. Или в съответствие с руската народна пословица «каквото
посееш, това и ще пожънеш». Избрали – «посяли» злато – … Сега си спомнете Буратино, който
«сеел» златнипарички на «полето на чудесата», и каквосе е получило у него в резултат на
този«посев».
Сега, в наше време, стойността (цената)не нещо я измерват в пари. Тоест паритеса единица за
измерение на стойността на различни товари и услуги. Но еталонните единици за измерване на
стойността са различни в различните страни. В Русия – рубла, в САЩ – долар, в Япония – йена и т.н.
А как «икономическата наука» установява между тях строго съответствие (как то това е направено в
другите науки)?
На разказването (разкаЙването) тук на тази история за произхода и развитието на парите,ще се
ограничим с констатацията за това, че много отдавна парите са били монети от драгоценни метали
(злато, сребро). Но обема на търговията растял, парите във вид на монетиот злато и сребро не
стигали, затова ги заменили с «хартиени носители» (т.е. различни разписки за издаване и получаване
 395

на пари, иначе: «дългови и кредитни задължения»). Те, тези «хартиени носители», приели форма на
кредитни пари:
- банкноти;
- асигнаци;
- ковчезнически билети;
- банкови чекове;
- кредитни карти и т.н.
И достатъчно дълго вървял процеса на нарастване нахартиените пари в оборота на товари и
услуги. Този процес се съпровождал от системата на гарантирания обмен:
ЦИФРИТЕ на всички бумажнипари обезателнотрябвало да съответстватна строго
определено ЗЛАТО В МОНЕТИ.
Тази система на гарантирания обмен била названа «икономическа наука» – «златен стандарт».
Но процеса на натрупванена паривървял все по-бързо и по-бързо! Владелците на «книжни пари» и
«ценникнижа» се оказали в по-лошо положение, отколкото владелците на златни монети.Всички се
стремят излишните бумаги да ги обменят за злато. Но златото може и да не стигне за всички. И не
стига… Затовасветовната финансова мафия чрез напълно подчинения ѝ международен валутен фонд
(МВФ) през 1976 г. на Ямайската конференция на МВФ отмени «златния стандарт» и въведе
«фиксинга на Ротшилд». Тоест от 1976 година е отменено определението на паритета
(съотношението) на валутите, изразявано в злато. Тоест от 1976 година златото и среброто не
участват в паричното обръщение. И тези наши «учени-икономисти» и политизи, които без-
мозъчноплямпат за «златен стандарт» и «златен запас» – такива или сапросто «икономически»
неграмотни, или умишленно внедряват лъжа в умовете нахората.

Тайната за стойността на 1 долар

В наше време в сферата на икономиката ние се явяваме свидетели на откровенни икономически

глупости, за които предпочитат да мълчат всички авторитетни «учени-икономисти». Например,
попитайте който и да е от знаменитите икономисти: «Кой и по каква формула определя, че 1 долар
струва, например, 24 рубли 62 копейки?». Ни един от тях няма да отговори, на такъв, напълно
закономерен въпрос, просто затова, че такава формула няма. Но тогава КОЙ и КАК определя това
съотношение между рублата и долара?
Из многочисленните изказвания в СМИ «официалния» курс на рублата е занижен по отношение
на долара 5-6 пъти! А цените на много стоки и услуги в нашата страна в долари са по-ниски,
отколкото в страните на Запада. От тук следва, че за долар в Русия, ако го обмениш на рубли, може
да се купят стоки в 5-6 пъти повече отколкото в САЩ. Затова всеки «росиянец», пресичайки запад-
ната граница с рубли, става«на Запад» 5-6 пъти по-беден, а западния иностранец, пресичайкисъщата
граница става в 5-6 пъти по-богат.
Това означава, че в международната търговия Русия продава на другите страни своите стоки «за
многократно по-евтино», а купува отчужбина «за многократно по-скъпо». Загубите от
непропорционалния несправедлив обменен курс на рублата съставляват стотици милиарди долари!
Очевидно е, че тук действа глобален най-мощен инструмент за разорение на Русия.
А цялата работа е в това, че с мълчаливото съгласие на нашите знаменити икономисти
(абалкинци, аганбегяновци, лившицевци, глазевци, геращенковци, кудринци и грефовци) нашата
рубла с усилията на световната финансова мафия изкуственно (по техен произвол) я привързаха към
хи-МЕРАТА (хи-хи-мерата) под названието долар (защотова е така – ще реазгледаме по-нататък).
Кстати, въпроса за формулата, по която се определястойността на 1 долар в рубли, беше зададенот
мен през пролетта на 1995 година на икономическия форум, протичащ в Таврическия дворец в
Санкт-Петербург на Михаил Егонович Дмитриев. В това време той бешезам. директор на Института
за икономически анализ, член на комисията на правителството на РФ в икономическата реформа.
Въпроса вкара в шок всички присъстващи, а Дмитриев М. Е. не можа да отговори. Между прочем, в
президиума на форума седеше тогава рядом със Собчак и А. Кудрин, днешнияфинансов министър на
Русия, и да не обърне внимание на такъв сериозен въпрос беше невъзможно.
 396

Тайната на «фиксинга на Ротшилд»

«Фиксинг» (англ. fixing – to fix – укрепям, устанавявам) – цена или ценова котировка на товар,
устанавляема на борсата в определен момент от времето. «Фиксинг на Ротшилд»– това е процедура
за установяване на ориентировочна цена на златото по «съпоставяне поръчението на клиентите
занеговата продажба и покупка». Какво означава това?
От всички банки в светапо създаденамрежа-паяжина се стича информация в една точка, в едно
място – в Лондон. Това е информация за това:
- колко заявки за продажба на злато и за какво количество, са постъпили в целия свят;
- колко заявки за покупка на злато и за какво количество, са постъпили в целия свят.
По съотношенито им и други заявкисветовната финансова мафия по своя произвол назначава
стойността на златото за тройска унция (една тройска унция – 31,1035 г.)
В какво е тук фокуса? Фокуса тук е в това, че кратунитевъв всички страни на планетата знаят
само стойността на тройската унция злато и характера не нейното изменение във времето. И
толкоз.
А тези, които по своя произволназначават стойността (цената) на тройската унция злато, знаят
ОБЕМИТЕ на покупката и ОБЕМИТЕ на продажбата на злато във всячка страна по света.И
освен тазишепа финансова мафиятези обмени не ги знае никой. А за какво свидетелстваттези обеми
на покупка и продажба? Те свидетелстват за «общата обстановка в страната», в това число и
«икономическата» обстановка:
- ако в страната «X» «работата е зле», то всички се стремят да получат злато в своето «гърне» за
«всеки случай». В нашата страна нагледен симптом за идещо сътресение се явяват циганите.Веднага
щом те започнат активно да купуват злато – чакай някаква беда;
- ако в страна «Y» нещата вървят добре, в това числа и в «икономиката», то народа (не първо място
и основно «елита») в тази странахарчи златото за придобиване на разкоши, развлечения и т.п. Като
показател затова в нашата стране служи ръста в придобивката наскъпи автомобили.
Световната финансова мафия има напълно определени цели по отношение на всяка страна.
Затова, знаейки чрез обема заявки за покупка и продажба на злато «общото положение на нещата» в
страните «X», «Y», «Z» и т.н., тази мафия чрез назначаване на цените на златото за тройска унция
може да влияе на изменението на «общото положение на нещата» във всяка страна. При което, може
да влияе «както в тази, така и в другата страна». Тоест, може да поддържа някаква страна и да
изправя там «общия ход на нещата», а може, наобратно, както сегае модно да се казва, да «опущи»
някоя страна или група страни. Получава се, че «фиксинга» – това е мощен инструмент, мощно
средство за управление на страните (апомнете си глава «Тайните на управление», а в нея «обща
схема на управление»).
Ето как за всичко това се разказва в книгата на А. В. Аникин «Злато», Москва, 1988 г. На стр. 18
четем: «От времето на Първата световна война болшинството капиталистически страни
прекратихасеченето на монети и ограничиха размена на бумажнипари за злато. Всички форми на
такъв размен бяха окончателно ликвидирани в периода на «великата депресия» 1929-1933
г.Златото перестана да бъдепари въввътрешната икономика на капиталистическите страни. То
все повече се концентрира вдържавните фондове и централните банки и излизаше от тамза
погасяване на международни дългове.(…)
В послевоенната валутна система американския долар стана КАТО ЧЕЛИдубликат на
златото, доколкото правителството на САЩ гарантираше на другите държави обмена на
технитедоларови активи (валутни натрупвания) за злато по твърдодоговаряне. Но през 1971
година правителството на САЩ се отказа от това сизадължение(…)
През 1976 година страните – членки на Международния валутен фонд (МВФ) сключиха
съглашение, единотнай-важните аспекти на коетосе явява отмяната наизразяването в злато на
паритетите на валутата, прекратяване на операциите на базата натези паритети и ликвидация
на значителна част злато от запаса на фонда. (…) определеното движение на злато между
 397

централните банки и правителствата на различни страни има място. Особенно симптоматично е,

че при създаването през в 1979 година на Европейска валутна система там намери място златото.
Многократното повишение цените на златотопредизвика увеличение на реалната ценност на
златните запаси и тяхната потенциална способност да погасяват дефицитни платежни баланси.
В същност, това означаваизпълняване от златото на важнапарична функция».
Стр. 42: «В съвременните условия златото или среброто не участват в паричното обращение, а
паричната маса примерно на j е съставенаот наличните пари (банкноти и разменни монети) и на s
– от текущите сметки,съставляващи базата на безналичните разплащания» (за Запада – авт.)
Стр. 264. Из ямайските съглашения на МВФ 1976г.: «МВФ е длъжен да провежда политика,
насоченакъм това, че свободнияпазар на злато да не се излага на опастност от държавното
регулиране и да не може чрез него да се устанавява фиксирана цена. Иначе говоря, фонда е длъжен
да съдейства за превръщането на златото в обичаен товар».
Числото фирми контролиращи златнияпазар са най-много 20. От тях 5 са най-главните:
Ротшилдовците, «Моката енд Голдсмит», «Шарле, Никели лтд», «Джонсън, Маткей енд компани»,
«Самуел Монтегю енд компани» – Това са лондончани. Освен лондончанипазара секонтролира и от
«цюрихските гномове» (не по-малко от 1/2 от световнияпазар и до 2/3 от добива на злато в ЮАР):
Швейцарското банково общество, Швейцарския кредитен институт, Швейцарския банков съюз –
голямата тройка на швейцарските банки.
На стр. 106 е описана деятелността на «лондончаните»: «В лондонското здание на банката на
Ротшилдови, в зала, направена постарому и украсена с портрети на европейски монарси – клиенти
на Ротшилдовцистава освещенната традиция на ежедневната процедура на фиксинга –
установяванена ОРИЕНТИРОВЪЧНА цена на златото, с отчета на което се извършват на
пазара фактическите сделки. На фиксингите присъстват представители на всичките пет фирми,
председателства човек от Ротшилдови. Те съпоставят поръченията на клиентите за покупка и
продажба по определени цени и намират цена, която изравняватърсенето и предлагането.Тази
цена по телекси и телефони мигновенно се съобщава в Ню-Йорк, Цюрих, Париж, Сингапур,
Хонконг и други центрове на торгия с жълтия метал и служи като основна за формиране цената
на всичкипазари.
През 1988 г. в системата на фиксинга бяханаправени изменения, които отразяватпорастналото
значение на американския долар в световната капиталистическа икономика: освенсътрешния беше
въвведен дневния фиксинг, по време съвпадащ с началото на деловия ден в Ню-Йорк; вместо
котировка на валутата във фунтове стерлинги беше въвведена котировка в долари».

Тайната за смъртта на «златния стандарт»

От всичко разказано следва, че никакъв строго проверен и разМЕРенс другоеталон между

валутите на различните странине дава «икономическата наука». Но не си мислете, че такъветалон
няма и не може да има по принцип. Него го има и него го предлага КОБа. Но за това малко по-
късно.За съжаление, даже доста много преподаватели във ВУЗове, в това число и икономически,
нямат представаза «фиксинга на Ротшилд». И е глупаво, за коетонямат представа и студентите,
четехните преподаватели «про фиксинг не са преминавали».
Вместо строго проверенеталонза измерениена процесите в сферата наикономиката действа
произвола на финансовата мафия в световен мащаб.
Въобще говоря, да се съпоставят в действителност всички измерения в икономиката,
изпълнението в различно време в различни места, може не чрез някакви абстракции, от типа
«фиксинг», а в понятни и устойчиви величини, такива например, както «килограм зърно», «килограм
злато», «киловат час» и т.н.
А може стойността на всички съществуващи товари да се изразичрез някакъведин товар. Такъв
товар се нарича товар-еквивалент. При това в прайскърента (списъка) с цените на всички
товаритози товар-еквивалент ще излиза в качеството си на «инвариант на прайскърента».
 398

«Прайскърент» – означава списък на текущите цени на всички товари (англ. „прайс“ – цена,
„кърент“ – течение, текущ), а «инвариант» – означава, четозиизбран товар-еквивалент се
явява И самоценност, И средство за измерване на ценността на другите продукти и товари.
Следва да се признае, че златото (явяващо се дълги години инвариант в прайскъранта) криво-ляво
все пакизпълняваше своите задължения (т. н. «златен стандарт»). Но с появата на «фиксинга на
Ротшилда» такъветалон не остана.
Но това не означава, четрябва да се върнемкъм «златния стандарт». «Златния стандарт» умря, и
умря завинаги,него няма да го възродиш. Работата е в това, че той «работеше» в тези години (и даже
векове), когато всички товари и услуги се произвеждаха в абсолютно болшинство за сметка на
мускулната сила на човека и животните. И в тези времена в качеството на «инвариант на
прайскъранта» е могло да бъде каквото им се иска: злато, зърно, овци, самурени кожи. Избрали са
златото…
А сега, започвайки от първата половина на 20-ти век, всички товари и услуги се произвеждат за
сметка наелектроенергията! За каквотои да се хванеш, в основата лежи електроенергия:
електропила, електродвигател, електропомпа, електроютия, електробръсначка… И ако в страна «X»
електроенергията е много, то тя е в състояние да произвежда много разнообразни продукти и услуги.
А ако в страна «Y» няма електроенергия, то, както се казва: «жули банани отсвоята персонална
палма…». Затова сега обективно се създаде ситуация, когато в качеството на «инвариант на
прайскъранта» трябва да се вземе мощността на първичнитеелектростанции, а в качеството на
единица за измерение – 1 кВт/час! (Но за това е малко по-късно).
Засега ние ще видим, че «златния стандарт» умря и него няма да го съживят, а вместо някакъв
малко от малко определен «инвариант на прайскъранта» действа откровен произвол на финансовата
мафия. В подтвърждение невозможността за връщане на «златния стандарт» служи факта
наотдръпването на семейство Ротшилдовиот пазара на злато, закоетона целия свят на 16 април 2004
година съобщиекспертния канал «Парк медиа» ( opec.ru )
В отсътствие нанякакъв товар-еквивалентна «инвариант на прайскъранта» икономиката не може
да претендира за това,че тя се явява наука, защото без «инвариантна прайскърент» е невъзможно да
се осъществи сглобяване на многоотрасловотостопанство на страната в единенорганизиран
народностопански комплекс, който би заработил без «счупвания» и «аварии» (в «икономическата
наука» – без кризи).
В другите науки такива сглобявания на агрегати и механизми (автомобил, самолет, кораб) могат
да се направят,защото «метъра» – той и в Африка е метър, а ютиите, ив Русия, и в Китай са
разчетениза 220 волта. А в икономикататова не се получава заради отсътствието наеталон за
измерение. От тук са и «авариите», и «счупванията» в икономиката на целия свят (то ли «в Юго-
Източна Азия се разразила финансова криза», то ли « се наблюдава спад в икономиката на
Япония» и т.н.).

Зада е точна икономиката

«Ще отбележим веднъж и завинаги, че в областта на икономиката открития са невъзможни.»

(Н. И. Тургенев - масон, скрит подстрекател на декабристите 1818 г.)
Даже и самоот неголемия материал, разгледан накратко горе следва, че«икономическата наука»
в действителност не се явява никаква наука:
- първо, заради изолираността наикономиката от доста много страни на живота, вследствие на което
не се отчитат доста много важни фактори, определящи живота нахората. Причината за товасе
явява лъжливото мирозрение – калейдоскопичен идиотизъм, а не мозаечно мирозрение, при което
всички процеси са свързани един с друг, взаимозависими и взаимообусловени;
- второ, от неразбирането ролята на управление на глобалния исторически процес, незнание на
формите и методите на такова управление, т.е. заради незнание основите на ДОТУ;
- трето, заради отсъствието на строга и точнамерна система, която би позволилада се измерват
всички т.н. «икономически процеси».
 399

За да стане икономиката точна и предсказуема, тя трябва да положи тези три кита в своята
основа. Освен това, тя трябва да разглежда както движението на всички товари и услуги, така
идвижението на парите(соътветстващи на тези товари и услуги), в ясно и точно ограничени и
затворени контури на единния народно-стопански комплекс. Това е подобно на товакоето правят
научните теории по отношение на водните и енергетически потоци в мрежите на водоснабдяване и
електроснабдяване, ръководейки се при товаот правилата на Густав Роберт Кирхгоф, който зна-
евсеки, завършил обикновенно средно училище.Та нали всички ние сме решавали подобни задачи
«за басейн с тръби, от които изтича и изтича …». Погледнете внимателно на рис. 14-1.

Хората, работещи в тази или онази сферана цялото народно стопанство на страната, произвеждат
всичкото множество товари и услуги. Тези хора потребляват производимите товари и услуги. Вярно
е, потребляват по разному: едни потребляват много, други малко. Такова потребление се осъще-
ствява посредством пари. У когото има повече пари, този може да потреблява повече. Но сега
главното е да се разбере не това. Подробно ние ще разгледме това по-късно при изучаване «схемата
на продуктообмена». Сега, уважаеми читатели, вие с помощта на тазинай-проста схема трябва да
разберете, че в обществото в една страна се движат (въртят) товари и услуги, а в противоположната
страна – пари.
И тогава за всичкитрябва да е очевидно, че нашите руски «резервоари» със запаси от финанси
(което е в «кубчетата», което е в «стабилизационните фондове») не трябва да ги има. От това следва,
че количеството пари в държавата трябва строго да съответствана количеството произвеждани
товари и услуги. Същото това може да се кажеи засветовната икономика в условията на фактически
завършена глобализация.
Следва така също да се каже и за т.н. «теория на подобие». Аз разбирам, че много читатели просто
не знаят за нейното съществуване, а даже и дазнаят, то биха си казали, че всичко това емного
сложно. Затова нея тук аз няма да я ракривам до край. Този, който иска, ще намери всичко
необходимо в работите на КОБа. А аз за всички ще се постарая да обясня същността на нещата «на
пръсти».
Вие знаете, уважаеми читатели, че когато хората правят нов самолет,кораб, танк и т.н., топървоги
правят на малки модели. Тези модели ги изпитват в аеродинамически тръби (самолетите), в басейни
(корабите), създавайки при товавсякаквисмущаващи въздействия и даже екстремни ситуации. При
това върви наблюдение за състоянието и поведението на моделите. На основание на тези наблюдения
в модела се внасят изменения: изменят формата на самолета, конструкцита на кораба, след което
отново продължават изпитания дотогава, докато модела не започне «да се държи добре». И едва след
изпитанията на модела конструкторите пристъпват към създаване на реални самолети и кораби,
които са напълноеднакви със своите модели, само техните размери са в пъти по-големи. Не е трудно
да сесетите, че такъв подход икономисва огромни средства.
Ние с вас, уважаеми читатели, разгледахме «физическите модели» от «теория на подобие». Но
съвременните знания в областта на математиката позволяват да се «строят» математически модели.
 400

И това се касае не само за различните физически конструкции, но и за всички процеси, протичащи

както в природата, така и в общественния живот на хората. В това число и в икономиката!
Ето и се пита, защо нашите учени-икономисти не се възползват от теорията на подобието и не
разработят «математически модел наикономиката на страната» или «региона», или «града», или
«отрасъла»?
При това в нито един учебник «по икономика» виеняма да намерите сведения за теорията на
подобие.Мисля, че отговораза причината на това читателитеще си дадат сами. Що се касае за
разработката на такъв «икономически модел», то в КОБатой е разработен и представен.
Желаещитемогат да го намерят на сайта. Но при това възниква въпроса затова, защо тази
разработка, този «математически модел на страната» не иска пда приеме ръководството на страната?

2. ТАЙНИТЕ НА БАНКИТЕ, БАНКЕРИТЕ И КРЕДИТИРАНЕТО

Кредитно-финансовата система – средство за управление

«Дайте ми да управлятвампарите на една страна,

и мен неме интересува кой създава нейните закони»
(Мейер Ротшилд)
Какво е това безструктурен способ за управление – в най-общ вид беше разказано вглава 11. А как
се реализира на практика безструктурния способ за управление в сферата наикономиката?
Отново (както впрочем, и винаги) е необходимо да се види схемата за управление: обект на
управление, субект на управление, управляващо въздействие, обратна връзка… В нашия
случай обекта е народното стопанство,субекта едържавните органи за управление.
А ето управляващото въздействие – то е многоравнищно и в най-обобщен видза всеки случайот
живота представлявапознатите шест приоритета за управление. Способите натова управляващо
въздействие могат да бъдат както структурни, така и безструктурни, а в реалния животте се
използват в съчетаниеедин с друг – т.е. комбиниран способ.
Пазара, пазарния механизъм на управление (и на първо място самоуправление) – това е
преобладаването в цялата съвкупност от средства за управление на безструктурния способ за
управление над структурния. Основата на такъвпазарен механизъм, пазара, се явява кредитно-
финансовата система.
Всички предприемачиса принудени да подчиняват своята деятелност на
платежеспособнототърсене на населението. Обърнете внимание – не «търсенето въобще», а
именно платежеспособното търсене. Представете си, че в «Стегната губерня, област Търпимъкова,
Пустопразнаоколия», в градчето «Заполата» или в село «Неурожайка» коренния жител Димчо
(Пушчо, Смръдльо)решил да открие ювелирна лавка и да продава златни и елмазни украшения. «Глу-
пости» – ще кажете вие. И това ще е вярно и очевидно за всички.
А ако Димчо открие лавказа продажба на шоколад и торти? В този случай тези, които не знаят
живота на хората в губерниите, тази глупост ще бъде вече не толкова очевидна. В нишата на
«забутанката», която стана почти цяла Русия, особенно в селата, махалите, районни центровекато
«специализиранни лавки» за продажба наскъпи товари няма. И не поради това, чеселските дечица не
обичат шоколад и сладки, а селските девойчета не искат да си купят златни обички, а затова, че те
нямат пари за всичко това. Тоест «търсенето въобще» на всичко товаима, но у обикновените хора
за всичко това няма платежоспособност. Затова и търгуватт в селата и райцентроветес евтини
китайски ширпотреби и ядовити китайски играчки, вредниза здравето, а праздничните сладки със
сладко от ягодиот градината и близката гора (ако не са я изсекли и неса я продали на чужденци)
хората си ги пекат сами.
А който и как формира такова «платежеспособнотърсене», когато в «схемата на
продуктообмена» «у едни густо, а у други пусто»? Такова формиране се достига сизползването
на кредитно-финансовата система – системата за циркулация на паричните средства,която
съпровожда циркулацията на продукти и услуги.
КФС включва в себе си:
 401

1. Кредитиране. Това са обемите (размерите) кредити, тяхното разпределение по отраслите и

производствата.
2. Дотации на производителите. Дотация (фр.: dotation – пожертвование; лат.: dotatio – даяние) –
парични или материани средства, издавани на някого (физ.лица, юр.лица) безвъзмездно от държавата
или организация.
3. Субсидии за потребителите. Субсидия (лат.: subsidiura – помощ, поддръжка) – пособие на тези
«някои» в парична или натурална форма, предоставяна от държавата.
4. Емисия на средства за платеж, техния обмен и способи за реализация. Емисия (лат.: emission –
пускне, изпускане) – пускане в обращение на книжни пари, ценникнижа.
Очевидно е, чте всеки предприемач, освен «платежоспособнотърсене», е принуден също така
даподчинява своята деятелност и на КФС.
От тук следва, че КФС еедна от подсистемите на безструктурно самоуправление на обществото.
А кредитите, дотациите, субсидиите, емисиите – това са средства за управления не само
наикономиката (народното стопанство), но и средства за управление на обществото катоцяло. При
тяхното използване може да седържи икономиката:
- в режим на устойчиво пазарно самоуправление;
- в режим на устойчив «саморазвал»
- в режим на устойчив преход (маневра) от «един типикономика» към «друг» типикономика и т.н. (Е.
Гайдар оглавява «Института на преходния период» и получава за това немалко пари. За какво?! Ето
ги негодяите, какво правят!)
Всичко зависи, както вече сте разбрали уважаеми читатели, от това, в чии ръце се намира КФС и
какви цели преследват тези «ръце». «Ръцете» могат да формират вектор цели изхождайки от:
- практическатамъдрост;
- скриваното от всички «ноу-хау», («зная как да го направя, но няма да кажа на никой за това»);
- строгата научна теория;
- простотия.
При това тази «простотия» също може да бъде «устойчив режим», вярно това обезателно ще е
режим на саморазвална икономиката. Та нали в съвременните условия зад гърбовете на глупаците от
икономиката неизбежно ще се намерят умници, които ще използват глупостта на глупаците за
собствен инетрес. След всичко току що изложено се замислете за това, какво е ставалов началото на
перестройката и става и до сега с нашата страна във всички сфери на жизнедеятелности в
икономиката в частност.
От тук, кстати, прихожда разбирането за това, защо съществува крайно неравенство на нивото на
животав страните на капитализма със «саморегулация напазара». Замислете се, уважаеми читатели,
та нали в Швейцария действа капитализъм и пазар, но и в Русия също е капитализъм и пазар. Но
равнището на живота в тези две странисе отличава едно от друго, макар природните богатства в
Русия да са несравнителноповече, отколкото в Швейцария, а и хората в Русия не са по-лоши,
отколкото в Швейцария. Подобно сравнение може да се приведе между капиталистическа Русия и
капиталистическите САЩ. Такова крайно неравенство в равнището на живот на хората в страните на
капитализма свидетелства за това,че глобалната мафия имав отношенията на всяка страна определен
вектор цели и своя определена концепция за управление. Тези цели и своята несправедлива
концепцияна управление глобализаторите осъщетсвяват чрез системата на сионо-масонството и
международните финансови организации. На глобализаторитеза управление на странитеса им
нужнипоставенници със «зурлата в пуха». Затова глобализаторите поощряват и «придвижват» във
всичкистрани на ръководните постове хоравъншно прилични, но вътрешно развратени (това по-
руски се наричалицемерие, лъженабожност). И обезателно, за всеки такъв «успешен» човек да има
компромат: от углавно-престъпление до безнравственно-аморално. Такъв компромат позволява да
държат такива «успешни» «на каишка». Съпоставететова с това, което станаи става до сега
следотстраняването на Сталин. След това интересно отклонение отново ще се върнемкъм
«платежоспособнототърсене».
Впрочем, и самото «платежоспособнотърсене», както установихме, се формира също така
подвъздействието на КФС. Най-прост пример. Предприемачатрябва да обнови оборудоването на
 402

своята хлебопекарна. Неговите пари не му стигат за това. Той е принуден да вземе кредит. При което
кредит с лихва. Той отива в банката за този кредит. А банката е частна. Банката може да му даде
кредит, и тогава нашия «собственник» на пекарнаще остане «предприемач» и «бизнесмен». А ако
банкатане му даде кредит? Тогава «ку-ку, Гриня …», както сешегуваше атаман Лютий над един от
«неуловимите мъстители». Е, и къде тук е «свободата на пазара»? Ще бягаш в друга банка? Но те
всички са свързани една с друга информационно…
Но даже ако кредита е получен, то условията за неговото изплащане в наше време са
изключително заробващи и при честно водене на бизнеса те практически са неизпълними.
В пределно проста форма механизма налихварство е изложен в народната
приказка.«Отишълнякак си Иван при съседа лихварда вземе на заем 100 рубли за година. Онзи се
отзовал на неговата молбапри условие да му върне заема със 100% лихва и предаване в залог на
топора. Отдал Иван топора, получил парите. А лихваряму вика,че 200 рубли в края на годаинатана
теб Иване ще ти е трудно да върнеш, затова отдай половината от тази сумасега. Иван помислил,
че действително ще му е трудно да ги върненакум и върнал половината веднага. Отива сиудома и
размишлява: «Как така? Пари няма. Топорняма.Паощеи 100 рубли дължа!». Но най-интересното за
нас се заключава в това, че всичко това е било направенострого «по закона».
Именно по такива «закони» за годините на «реформи» беше разорен производителния комплекс
на Русия. Най-накрая не разбираше ли ръководството на страната и особенно ръководството на
Централната банка, че тонабивавсеки отечествен предприемач, всяка промишленна структура,
собственния си трудов народ в диволихварско робство, установявайки отчетнаталихва в 210% на
година? Опитите с икономически термини да се обясни установения от тях осъдителен процент с
наличието на инфлация – това едиректна подмяна на причините и следствията,
грубаизмама,насочена към неразбиращата тълпа. Такива тълкувания са сродни на опитите да се
обясни причината за появата на вятър,нарастващ от веенето на дърветата. Инфлациятазатова и
възниква, което във финансовия блок е «самопроизволно», без създаване нанещо общественно
полезно, а само на основата на лихварството, възниква «доход» и произтичащатаот него покупатена
способност.
Подобнен въпрос касае и външнитевзимания под процент – с лихва. При общественно-полезно
управление всички външнивзимания трябва да стават на безпроцентна инвестиционна основа.
Инвеститора е длъжен да претендира не на процентиот въздуха, от бездарно разпилени или
развъртяни пари, а само на съдбата от реалната печалба, която ще бъде получена в страната с
участието на средствата на инвеститора. В противен случай ставаелементарно ограбване на страните
и народите: Бразилия дължи на световната финансова мафия $42 млрд., Мексико – $40 млрд.,
Унгария – 20% от БВП (брутния вътрешенпродукт), Индонезия – 18,6% от БВП, Аржентина – 9% от
БВП. За сравнениеще отметнем, че по време на така наричаното «монголско иго» Русия е била
обложена с данък 10% от производимия продукт. На международните банкери (т.е. световната
мафия) – собственниците на ТНБ – им е много изгодно да даватзаеми на ръководителите на
различните страни. Това еизгодно не само от финансова гледна точка. Разбирайки същността на 4-ти
приоритет ОСУ, може да се направиизвод за това, че товае изгодно насобственниците на ТНБ и от
гледна точка на управление на страните. Та нали ръководителите на страната-длъжникса принудени
да се съгласявати на други, не свързанис финансите, предложения на собственниците на ТНБ. Това
се касае и за проводимата политика в страна-длъжник, и воденето на бойни действия, и много друго.
Защослед развала на соцлагера беше разстрелян заедно със своето семейство ген.сек на Румъния
Чаушеску? Разстрелян без съд и следствиеот възмутената тълпа («маслото поскъпнало»). От другите
ръководители на соц.страни никого не пипнаха, а Чаушеску го разстреляха… Да, безусловно, той
явно нещо е откраднал, дума да няма … Но и всички други «ген.сеци» не бяха безгрешни. Главното е
в това, чесамоедна Румъния нямашедългове у западните банки! А следователно беше независима от
влиянието на «задкулисието». Именно това и беше причината за скорошната разправа над Чаушеску,
който се стремеше да осъществява в Румъния своя, независимаот никого, вътрешна политика. А
както сега разбират уважаемите читатели на книгата,да се правитова без своя глобална политика е
невъзможно.
 403

От гореизложеното е очевидно, че лихварството във всеки си вид се явява нищо друго, освен
кражба. Спецификата на това крадене е само в това,че на основание на умишленно сформированата
«икономическа наука» с лъжливи представи правилата на това крадене бяха по едно време
узаконени от законодателите по поръчка на световната финансова мафия. А в добавка бяха
«осветени» все едно Свише от «свещенното писание» – Библията: «. Не давай на брата си с лихва
нито сребро, нито храна, нито нещо друго, което може да се дава с лихва;...на чужденец давай с
лихва, а на брата си не давай с лихва …». Днешните наши законодатели по разни причини се боят да
посегнат на забраната затова узаконенокрадене. Някоиот депутатите нищо не разбиратот
«икономическа наука», у други «зурлата им е в пуха», «пръстите са им в каcата с мед» и те се боят,
четази зурлаще им я орежaт пред хората,някои самите те се хранятс процентите от лихварството и
т.н. Ако извадите от джоба на съседа 100 рубли, то това е престъпление. Ако ги вземете по законните
правила на «културното сътрудничество», то товае «предприемачески доход». Разликата между
«извънредно високите» процентчета и умерените е точно такава, както между кражбата с взлом на
сейфове и джебчийството. В терминологиятана икономическата тъмницаедни ги имат залихвари,
други за банкери-предприемачи, макар и тези, и другите да получават обирджийски доходи, не
свързани с процеса на труд, а само с размера наот тях устанавения лихвен процент. А обема на
работа на банковите учреждения не се изменяот това, дава ли се кредит под 1% или той се дава под
100% годишна лихва, а виж доходите се изменят точно 100 пъти.
В общественно-полезнатаикономика лихварствототрябва да бъде забранено със закон, а лихвения
процент трябва да е равен на нула.Тук някои задават с недоумение въпроса: «От какво ще
съществува банковата система?» Отговора е такъв. Банковата система, като сфера на обслужване, е
длъжна на договорни начала за конкретна работа да получава част от този доход, който се създава от
производственно-потребителската система. Възможен е и режим на бюджетното финансиране на
банковата сфера. Така е било при Сталин. Може тя да получава и предприемачески доход, работейки
в режим на инвестиционни фондове и да има свой доход или катоуговорена част от дохода,
съвместно заработен в сектора на реалното производство в процеса на създаване на общественно-
полезен продукт. Кстати, именно така работят ислямските банки и банките в Япония.
Сега банките в Русия с отчет на своите банкови «натрупвания» дават кредити фактически под
20% годишна лихва! Тоестако предприемача е взел за създаване или развитие на своето дело 1
милион, то след година е длъжен да върне в банатавече 1 млн.+200 хил. Но на целия свят е известно,
че даже в благополучните страни ръста на производство не превишава 3-5% на година. И този ръст
се определя на първо място по ръста на мощност на първичнитеелектростанции, доколкото сега
всички товари и услуги се създават в на първо място с помощта на «електрическа тяга» (а не конска
и не мускулна сила на човека). В такъв образ, по честен път при 20% годишна лихва да се работи е
невъзможно никому. Но и това не е всичко.
Хайде да си представим такава картина. Събрал се в огромна залацелия народ на нашата страна: и
«физическите лица», и «юридическите лица», и «частниците», и корпорациите, и … Тоест всички! У
всеки «физическото» и «юридическото» лицеима някаква сума пари. У кого 100 руб. в джоба (и
толкоз!), а у кого – 1000 руб., а у кого 1 милион (или даже милиард).
На сцената пред всички тяхлежи огромна-преогромна торта, като олицетворение на всички
материални блага, които ги има сега в страната. И всеки из присъстващите, отдавайки всичките свои
пари, има пълното право да си отреже от тортатапарче, съответстващо на неговата сума пари. У
някой ще има малко парченце, у друг ще има огромно парчище.
А сега си представете, че само двама душиот огромния брой хора в залатасключают между себе
си сделка за кредитиране. Единиявзимаот другия 1 милион, задължавайки се да му върне 1 млн. 200
хил. Всичко товате правятв съответствие със законите и провеждат своята сделка по съответните
бумаги. В резултат на всички бумажни оформления общата сума пари в обществото (см. схема на
продуктообмена) порастналас 200 хиляди. А тортата си останала с предишните размери! И в резултат
на това у всеки от присъстващите в залатас малко-малко се обезценила иманата сума пари (намалила
му се «отделната платежоспособност»). Вследствие на това всеки човек в залата ще може сега да си
отреже парче торта,което ще бъде малко по-малко от парчето торта, което той е можел да сиотреже
преди сделката на тези двама души, обърнете внимание: сделка са направили само двама,но в
 404

резултат на тази сделка всички останали са станали малко по-бедни, тоест фактически
тези двамата са обрали всички останали!
Получава се, че ако «едно лице» е дало на «друго лице» някаква сума пари с лихва за някакъв
срок, то при изтичане на тозисроктова «друго лице» връща на първото тази сума пари, която то е
взело, плюс към нея сумапари, съответстващи на лихвения процент. Този «плюс» вземащия и
връщащия кредита може да си го «върне»:
- или от своята платежоспособност (от своите собственни доходи, т.е. «да го откъсне от себе си»);
- или за сметка на околните.
Откъде болшинствотовзимащи кредит ще вземат пари за погасяване на кредита – да се пояснява
не трябва.
От тук е видно, че:
- кредитора – това е «крадец»;
- този, който е взел кредит – «джебчия», тарашещ по джобовете на заобикалящите го хора;
- всички останали – «кратуни» (тълпа), поджобовете на които тарашатджебчии.
И всичкотова – в пълно съответствие с марксистско «трудовата теория на стойността», пазарните
«икономически теории», мненията на «авторитетни титуловани учени-икономисти», авторитетни и
любими на народа ръководители на Русия. При което «джебчията» живее толкова по-добре,колкото
по-често тараши по джобовете. А цялата «тълпа» кратуни/кухари/шишарки/шматки/шарани/тикви/...
– това е стадо дойни скотове, акохората не се опитат да разберат, как ги грабят, смирили са се и
търпят такъв «институт на кредита».
А «банковия процент» по влоговете, изплащан на «вложителите»? В този случайтова
изглежда като процес на поене на части от дойното стадо сиздоеното от тях «млечице».
Що се касае до паричните отношения между страните, то предоставянето за «развитие» на
страните парипод процент с лихваза «развиващите се» страни, ежедневно причислява 100 млн.
долара средно, позволявайки да получат от тях във вид на проценти и възвръщения 200 млн. долара
(М. Кенеди «Парите без проценти и инфлация», Lilalex, Швеция, 1993 г.). Именно на такъв
паразитизъм са основани «икономическите успехи» на «развитите» страни.
И действително. Ако вие сте взели на заем 100 хил. рубли под 15% годишна лихва, то след 7
години ви предстои да върнетевече 205 хил. рубли. Ако основния дълг не се възвръща въобще, то вие
и вашите внуци цял живот щеработите за предоставилия ви кредитенлихвар. Той ви е дал 100 хил.
рублиедин път, вашия род (страна) за 100 годинитрябва да му изплати петнадесетократна сума и по-
прединому си остава длъжник. За да може финансовото заробване чрез предоставяне на външен заем
да не е така очевидно, не така заметно, заинтересованносттакъм някакъв заем «научно» се
обосновава и се приписва на тази страна, която банкерите натикват в лихварската примка. При това
финансовия «елит» на страната-заемател го убеждават в недопустимост за пускането на потребното
количество свои собственни пари,изполвайкиза това подходящите «научни теории», коитов същност
се явяват лъжливи теории. Най-елементарнаикономическа азбука, е концентрирана от А.С. Пушкин в
стихотворна форма:
«И был глубокий эконом,
То есть умел судить о том,
Как государство богатеет,
И чем живёт, и почему
Не нужно золота ему,
Когда простой продукт имеет»
(А.С. Пушкин, «Евгений Онегин»)
Тя указва пътя от разорение към достатъчност – парите трябва да се печатат под прост продукт
(газ, дърво, нефт, електроенергия), който в Русия (за разлика от Европа) на един жителидва в 30 пъти
повече, отколкото на среднестатистическия жител на нашата планета.
А юридическата страна на кредитирането? Договор за кредитсключват само две лица. Но се
намалявазагубата наплатежоспособността на всички! При това не се изпълнява библейската
заповед «не кради!» Между прочим, всички религии в светаизлизат против кражбата. Итова
обстоятелство се явява нравственно основаниеза отказа от изплащане на проценти по кредити (в това
 405

число и в мащабасметки между държавите)! Организацията на синхронния едновременен отказа на

множество страни от изплащане по процентното кредитиране в международен мащаб неминуемо ще
ликвидира паразитизма на транснационалните банки (ТНБ). Но товатрябва някой да го
организира… Кой? Или «само ще се получи», както утвърждават някои? «Само» няма да се получи!
А да организираттова могат само ръководителите на тази страна, която се явява самодостатъчна по
всички въпроси на живота и способна да противостои на глобализаторите. Такава страна в наше
време на планетата Земя се явява само една Русия.
Банкерите в съществуващата днес КФС – това са дървеници светоядци... Банкера «изплюва» в
народното стопанство кредит в размер «К», а «изсмуква» от народното стопанство вече сумата
«К+%». Ето къде нагледно е видна причината за инфлацията! А сега си представете, че народ-
нотостопанство еналазено от огромно количество «дървеници». Какво ще стане с такава страна?
Ответа е очевиден.
Извод: пуснатия в дълбока древност и пропагандиран от Библията институт на кредита
съсзаемен процент (лихварство) – това еедин вид «вечен двигател» към който с невидимивериги
е прикован «вечнияеврей».
За установяване на справедливоств обществотохората трябвапо законодателенред да забранят
кредитирането под процент - лихварството, да установят ставка на кредитирането равна на нула.
Именно товаизисква в своята програма КПЕ.
И това не е утопия. В историята на човечеството са известни периоди, когатолихварството е било
забранено и сурово наказвано. Например, Англия само през 1854 година се е отказала от
законодателни забранина лихварството, действащи от 15 век.
Корана, в отличие от Библията, категорически забранява лихварството. «Тези, които излапват
лихвата, (ползвайки се от плодовете на лихварството), ще се възстановят така, както ще
севъзстанови този, който поваля сатаната със своето съприкосновение (става дума за съдния
ден). Товае защото, теса говорили: «Ето търговиятаесъщото, както лихвата (лихварството)». А
Аллах е разрешил търговията и е забранил лихвата (ливарставото) …» (Сура 2. аят 276). Освен
това аята в Коранаоще не един път се напомняза забраната налихварството и наказание за това. В
наше време ислямските банки осъществяват кредитиране на безпроцентна основа. Аналогично
работят банките и в Япония, където те влзиат в състава на финансово-промишленните групи и
получават определена печалба от доходите на производството на реалната продукция. Подобно нещо
се прави и в Китай, където ставките на кредитиране при необходимостстигат даже до минусово
значение (минус 10% годишна лихва).

КФС – кръвоносна система

Итака, изначалното общественно-полезно предназначение на КФС се свеждадо съгласуване на:

- обемите на потребление на всеки от субектите на производственно-потребителската система
(ППС) с;
- размера на неговия вклад във формирането на необходимия за цялото общество обем на
товари и услуги.
При това, манипулирайки финансовите потоци, с пазарни налози и дотации, КФС трябва да
обезпечава «сглобката» на отделните предприятия и отрасли в единна, свързанас взаимни доставки,
безкризисно функционираща производственно-потребителска система на (ППС) страните.
Всяко преметсване на продукт (суровина, полуфабрикати, или товари или услуги в ППС трябва
да се съпътства от насрещен поток съответстваща му (на продукта) парична маса. Тоест мисленно
си представете, че в една страна по кръга «се въртят» товари и услуги, а в противоположната страна
«се въртят» пари. Затоватрябва да има съответствие на «товарната маса» с «паричната маса». Затова
специалистите на КФС трябва да се научитат да решаватучилищни задачки по преливане на водаот
големия резервоар (КФС) и да я преразпределят междуняколко басейни-отрасли така,че нито един от
тях да не пресъхва, и водата да не се разливапо края на сметките на западните банки. Нужно е само
да се изчисли диаметъра на всяка тръба, свързвайкия с интензивността на потока вода (пари) в
 406

конкретния басейн. Аналог на такава система се явява кръвоносната система на човека със съдовете
съответстващи диаметри и регулируем пулс и налягане в зависимост от натоварването.
Кръвоносната система на народно-стопанския комплекс се явява КФС. И страната, така както
и човешкия организъм, с неизбежност върви към крах, ако макар и само в едно от звената се
прекрати кръвообращението или рязко се измени кръвното налягане (хипотония или хипертония).
Парите, при такова разбиранена тяхното назначение, се оказват свързани с циклите на ППС и се
явяват, по същност, технологическа среда, неспособна да породи инфлация. От елементарния здрав
смисъл става очевидно, че количествотоемитирани (въведени допълнително във вече
съществуващата парична маса) парични средства трябвастрого да съответства на технологичните
потребности на ПП. От тук следва простизвод за това, чесвързването на паричната маса със злато-
валутни резервина Централната банка е лишена от елементарен здрав смисъл. Такова «свързване» се
използва изключително за искуственно създаване на дефицит на собственните средства за платеж и
удовлетворяване нуждите на лихварите.
Днес в страната в много технологически системи има енергоресурси, суровини, оборудоване,
персонал, пазар на потребление, но няма оборотни средства – хартиени парис нарисувани цифри,
които биха обезпечавали производството на бъдещи продукти в ППС. За тяхното пускане трябва
само хартия, боички и немного държавен ум.
У нас в Русия има всичко, освен последното. На началния етапна т.н. «реформи» паричната маса
на страната беше съкратена до такава степен, че само 15-20% от товарното преместване се
съпровождаха с парични потоци,всичко останало – бартер, разписки, полици, задълженности – както
в епохата на средневековието. Всички несъразмерности на съотношението на паричната и
товарната масасе пазят и до ден днешен.
При справедливо разпределение на доходите на цялотообщество в парична форма, всеки паричен
поток в тази или онази сфера (отрасъл) е длъжен, както вече беше отметнато, да съответства на
постъпването от тази сфера (отрасъл) на потребителския пазар на товари или услуги. Но, засега се
ръководим от принципа: «Да седиш на ручея и да не се напиеш?», банкерите са се научили да
формират вътре всебе си, като на «полето на чудесата», «самопорастваща стойност», съответстваща
на някаква «порастваща» «парична маса», която в действителност я няма. Един милион в течение на
година «превъртане» в банковите влогове, в ГКО и прочие «финансови инструменти», се
трансформира в два милиона. Полученнатаот въздуха баснословна печалбасе изплясква напазара и
поражда инфлация. При тези темпове на самообогатяване, не свързано със създаването на
нещообщественно полезно, собственниците на КФС установяват сами, по своя произвол, манипули-
райки размера налихвения процент и получавайки собственни баснословнилихвени доходи от всички
пари,които такава КФС «създава». Източника, «създаващия генератор» на инфлация, елихвения
процент. Той обезпечава доходността на спекулантите на «финансовитепазари». Но тази
«доходност» чрез издавания на производителя кредит се включва в себестойността на продукцията,
което рязко увеличива неговата цена. Колкото е по-голям лихвения процент, толкова са по-богати
спекулантите – «финансисти» и по-беден този, който сее хляба, лее стоманата, копаевъглищата.
Именно по тази причина в народаот старо време е известно: «С труд праведен няма да живееш в
палат каменен». Настанал е момент да сложим край на тази поговорка.

Тайната на «инфлацията»: «инфлацията» – дело от ръцете наглупаците

«Инфлация – това не е закон на развитието, а дело от ръцете на глупаците, управляващи

държавата»
(Людвиг Ерхард)
«Инфлация» (англ. inflation – «издуване»; лат. inflatio, inflare – «подутина»):
- или обезценяване на хартиените пари в следствие на тяхното прекомерно изпускане/пускане в
употреба;
- или съкращение на масата товари при неизменното количество пари находящо се в оборот.
 407

Такова определение дава «Большой словарь иностранных слов», ЗАО «Центрполиграф», 2005 г.
Точно и ясно разбиране за причините на «набухване» на паричната маса «икономическата наука» не
дава.
Една от икономическите енциклопедии назовава също така седем причини за инфлацията:
повишение на работната заплата, излишъка на пари, растеж нахарченето, увеличение на търсенето и
т.н. глупости. Все едно, от тези «научни» позициие невъзможно да се обясни ситуацията в нашата
страна. Бензина, струващ 15 години назад 7 «стари» копейки за литър, сега струваповече от 20
«нови» рубли, т.е. цените са поратснали почти в 300,000 пъти.
Ни един из традиционно назоваемите «инфлационни параметри» (а по-точно – причини за
инфлация), ни всички всети заедно, не могат да бъдат първопричината за такива фантастически
ценови скокове, нито диапазона на тяхното изменение – десетки проценти и даже пъти. Там където
расте, например, заплатата, то това означавасамо опитза отърваване от галопиращата инфлация.
Елементарен анализ свидетелства, че всякаот тези «причини» по факта са само пряко следствие на
инфлацията.
За да се разберемсъс същността на процеса инфлация, трябва да започнем с разбиране смисъла на
това слово. «Инфлация» – това е «раздуване». Този термин дава ключето към разбиране съществото
на инфлационните процеси. Именно «самопроизволно» раздутитепарични маси чрез лихвения
процент без създаване за тази парична маса на съответстващите товари и услуги, наделени с по-
требителска стойност, и се явява причината - генератор на инфлацията.
Тоест първопричина за инфлацията се явява системата на кредитиране на пари под процент
(лихварство).
Действието на тази система е по-удобно да разгледаме в миниатюрен мащаб. Ще си представим 5
човека, оказали се на необитаем остров. Четирима от тях из пускат на година по 5 единици един вид
необходимия за всички товар. Петия им взима съдържанието на съхранение и е уполномощен за
разпределение на произведеното между всички «обитатели на острова». Напечатвайки 20 хартийки,
всяка от които с еквивалент на 1 единица товар, и разпределяйкиги по равно, включвайки себе си
(тоест по 4 хартийки на всеки), той успешно се е справил с поставената пред него задача на основата
на здравия смисъл. Всеки от 5-те за съответната хартийка ще получи съответстващия на хартийката
товар.
А сега да си представим, четози пети се е оказал човек, имащ висше икономическо образование и
нравственност, съответстваща на нравственността на ръководителите на нашата страна, нейния фи-
нансов блок и Централната Банка. Решавайки да работи «по научному», той пуснал в обращение
ДКО (държавни ковчежнически облигации) с доходност 50% годишна лихва и издал на всеки от
трудещите се в началото на годината по една хартийка под същите тези скромни 50% годишна лихва.
А понеже на простия труженик не му е било до ДКО (той по това време е бил на полето), то всички
останали у него хартийки той също ги вложил в ДКО. След това всички инфлационни
«първопричини» много скоро автоматически излизат на този малообитаем «Остров на
Неведомостта» като пряко следствие от лихварството. И първа «първопричина» ще бъде
увеличението на паричната маса. Този доход от ДКО и лихвения процент ще бъде начислен, а
неговото изплащане по принцип е невъзможно без допълнителни хартийки! А увеличение на товара
не е ставало. Всеки от 4-мата работещи както е пускал по-рано положения му товар, така и го е
пускал при появата на новите хартийки на ДКО. Ето ви и источника на «обезценяване на хартиените
пари вследствие на тяхното прекомерно пускане…». Ето ви и причината за появата на
«стабилизационен фонд».
Та тогава за какво са ни нужни парите? Те са нужниза обезпечаване на «кръговрата на товари и
услуги» в обществото. Тоест парите трябва да са равни на толкова, колкото товари и услуги
може да предостави държавата.
Ако парите са повече, откокото товарите и услугите, то това е инфлация.
Ако парите са по-малко, отколкото товарите и услугите – дефлация. Дефлация (лат. deflatio
«спадане») – намаляване на паричната маса.
А доколкото нашето народно стопанство практически е разрушено, то свои товари и услуги у нас
се произвеждат малко. Затова и пари от «Стабфонда» не дават на хората. Какво да се прави? Трябва
 408

да се организира работата на народното стопанство така, че то да пуска много товари и услуги. Но

нашите глупци-пазарници в съответствие с «икономическата наука» считат, че «пазара сам всичко
ще организира».
А сега в вид на контролно задание ще запитаме ръководителите на нашата страна да отговорят на
въпроса: «Колко живи ще останат на острова, ако процентната доходност се увеличи от 50% до
210% годишна лихва, както това беше направено в Русия в началото на перестройката и
демонократическите ре-форми?». Ето ви и «нарушениена общественното възпроизводство». А за да
преживее самия «икономист», той, предотвратявайки гибелта на тези, които го хранят и обличат, от
своята «доброта» им увеличавазаплатата до двехартийки за единица товар. Така се появява още една
«първопричина» за инфлацията, назована «повишаване на работната заплата».
Ако някой си мисли, че разгледания модел едоста грубо приближение към действителността, то
той греши. Към средата на 1998 година обема на пазарана ДКО съставяше повече от 300 млрд.
руб. при парична маса в страната около 370 млрд. руб. При това на нас не ни се удаде да
зафиксираме нито един овчар, стругар, миньор и даже учител в качеството на «участникна пазара на
ДКО». Ще отбележа за нашите читатели, че количеството на живущите на «Остров Невежество»
изменя само мащаба, но никак не влияе на характера на протичащите процеси, описани за 5-те
човека. Въпреки това тези «икономисти» и ръководители, в резултат на простотията си разрушиха и
разграбиха страната и милиони хора са изпаднали в нищета, а всички те благополучно и безгрижно
си живеят и възглавяват крупни участъци от работата. А новите ръководители, дошли им на смяна,
тези негодяине ги привличат към отговорност заради съучстието си. Освен това, тези «нови
ръководители» продължават този гибелен курс, началото на който положиха първите
демократизатори.
Уместно ще е да се каже и за това, че болшинството пострадали не искат самостоятелно да се
разберат с причините на случващото се със страната и с тях. Пострадлите искат, някакви «добри
чичковци» да направят така, че на тях, пострадалите, да им «стане добре» без техните собственни
усилия. Но това няма да стане. Трябва да дайстват самите пострадали.
Настанало е време и администрацията на Президента да ѝ се зададе икономическия тъмен въпрос:
«Може ли на този «островна Невежеството» да се съкрати инфлацията, ако лихвения процент е
забранен?»
Ръста на тарифите на естественните монополи също така неизбежно «развърта» инфлацията.
Заедно със системата на лихварството това образува затворен – „омагьосан“ кръг: лихварство –
инфлация – повишение на тарифите – инфлация – лихварство. Невъзможно е да излезеш от този
затворен кръг без законодателна забранаили на лихварството, или на увеличение тарифите на
продукцията на естественните монополи, а най-добре е и двете заедно. В САЩ преразглеждането на
тарифите на естественните монополи принадлежи на Конгреса. В условията на съвременната ни
Родинас нейните корупция и мръсни кланове да се осъществи забрана на лихварството и растаеж на
тарифите на естественните монополи е везможно със закон на Народното събрание!
С примера само за една от тези «частности» с инфлацията трябва да вие станало ясмо
предназначението на всички псевдопатриоти от типа Зюганов, Глазев, Рогозин... Ето наистина«знае
котката, чийо месо е изяла». Вие няма да чуете от Централната банка нито един намек, за лихвения
процент и прочие «невидими» за техните очи обстоятелства.
Някакси, излизайки по телевизията, «най-добрия банкер» на всички времена и народи В. В.
Геращенко с многозначителна усмивка парира опита на «невежите» да му зададат въпроса по повод
на причините за инфлацията: «Инфлацияняма само на гробищата». Точността на този афоризъм
предизвиква големи съмнения,този афоризъм справедлив ли е изключително в библейските крадливи
догми, когато «раздутите» парични маси се считат за само себе си подразбиращ се източник налични
и корпоративни «доходи» от кражбата, осветена от Библията.
Историята пази и други. Осмислилият причините за инфлацията и унищожавайки схемата на
глобалното лихварско ограбване, И. В. Сталин, опеределяйки времето, първи в историята на човече-
ството продемонстрира възможността на безинфлационното развитие на икономиката на
страната, опирайки се при това на закона за съхранение на парите като тази технологична среда,
която обслужва товарооборота, тоест циркулацията на товари в обществото. Именно така и трябва да
 409

бъде в държава, която е изключила от общественните отношения на народа в своята страна

паразитирането на безделниците над труда на честните хора, труженици. Повишението на качеството
на управлението, внедрението на технологичните достижения трябва с неизбежност да водят към
систематическо неотклонно снижение на цените на производимата от цялото общество, всички
хора, продукция. При това именно прайскърента на цените се явява численна мера на вектора грешки
на управление на народно-стопанския комплекс – колкото са по-нискицените, толкова е по-
високо качеството на управление. По тези критерии и следва да се оценяват способността на
общественно-полезно управление на висшите ръководители на страните и на първо място
министрите на икономиката и финансите.
На афоризма от Геращенко противостои афоризма на Людвиг Ерхард: «Инфлациятане е закон на
развитие, а дело от ръцете на глупаци, управляващи държавта». В отличие от Геращенко, под
ръководството (управлението) на който бе разрушено народното стопанство на страната, под
ръководството на Ерхард беше възродена от послевоенните руини Западна Германия. В
историческата литература това възраждане беше названо «германско чудо». И макар от гледна точка
на КОБа в създаването на «чудо» има много «тънкости» (за тях разговора е отделен), но да се отрича
очевидното е невъзможно. Геращенко – разруши страна, Ерхард – възроди. Така чий афоризъм по
отношение на инфлацията е по-авторитетен? Ето по Л. Ерхарду се получава, че нашата страна я
управляват глупаци, което и беше оглашено през 2006 година на Путини Фрадков, вярно не така
откровенно, а завоалиранно – «профнепригодност». Във връзка с това си спомням «песничка за
глупака» Булата Окуджава:
Вот так и ведётся на нашем веку:
на каждый прилив – по отливу,
на каждого умного – по дураку,
всё поровну, всё справедливо.
Но принцип такой дураком не с руки,
с любых расстояний их видно.
Кричат дуракам: «Дураки, дураки»!
А это им очень обидно.
И чтоб не краснеть за себя дураку,
чтоб каждый был выделен, каждый,
на каждого умного – по ярлыку
повешено было однажды.
Давно в обиходе у нас ярлыки –
по фунту на грошик на медный.
И умным кричат: «Дураки, дураки!»
А вот дураки – незаметны.
Много дълго основната маса на нашия народ считаше, че сред тези, които са «ей, вие, там, на
върха…» глупаци не държат, че там са само умни. А тези «умни» считаха, че народа – това са говеда,
че там са само «глупаци». Но по Закона на Времето всичко, било по-рано дълго време тайно, сега
става явно. Малко от нашите съграждани знаеха за това, което в средата на миналия век е казал Л.
Ерхард за ръководителите на страни, където тържествува инфлация. Сега ще знаят всички. А и
самите управители започнаха да говорят за своята «профнепригодност».

Тайната схема на организация на стопанството на всяка страна

Пред вас на рисунка 14-4 е «схемата на продуктообмена».

 410

1. Основно място на схемата в самия център заема «пазара в сферата на производството»

(ПСП).
2. Отдясно на рисунката – «пазара накрайното потребление» (сферата на личното платено
потребление, «пазарана платеното потребление» – ППП).
3. Отгоре на схемата е наемния персонал и всички непредприемачи, задействани на ПСП и
ползващи ППП.
4. Отдолу – предприемачите, не подчинени на държавта. Те също така, както и не
предприемачите, са задействани в ПСП и участват в ППП.
5. Отляво – «държавния апарат», който е длъжен да осъществява управлението на всички
процеси (или даги вкарва в режим на самоуправление), а така също въоръжените сили, изпълняващи
специфични задачи.
Обърнете внимание на двата «квадрата» в ПСП: в десниягорен ъгъл – «безплатните фондове на
общественното потребление», а в левия ъгъл – «сферта наа недържавния кредит, застраховане, рекет
и други видове шмекерство на отделни лица, мафии и другидържави», които могат да действат на
ПСП.
Между тези 5 основни квадрата са показани потоците напарични средства и е разкрито тяхното
съдържание.
На «пазара» на сферата на производството (ПСП) ясно са видни три основни потока,
насоченикъм «пазара» на крайното потребление (ППП):
1. Потока продоволствия.
2. Потока производство наенергия и доставката ѝна потребителите.
3. Потока добив на суровини,неговата переработка и доставка на резултатите на производство на
потребителите.
Науката, връзката, транспорта, утилизацията на отходи – всяка от тези сфери не само обезпечава и
осъвършенства трите основни потока, но и се явява или самостоятелно производство, или услуга на
«пазара» на крайното потребление.
 411

Тази «схема на продуктообмена» не се явява схема на някаква конкретна общественно-

икономическа формация. Ще напомня, че разликата между общественно-икономическите формации
се заключава в различното разпределение на функционалната натовареност (задълженията на хората)
в общественните обединения на труда в различните общественни структури и социални групи.
Представената «схема на продуктообмена» е функционална. И тази схема е пригодна за всички
известни общественно-икономически формации:
1. За откровенно неволния строй, където част от населението се явява средство на
производството (говорящите оръдия).
2. За феодализма, където част от населението се явява средства на производство в период на
отбиване от хората на феодални повинности.
3. За капитализма, при който всички хора могат да се отнесат или към наемния персонал, или
към предприемачите.
4. За псевдосоциализма, при който, за разлика от капитализма, се считаче «всички са равни», но
все пак «едни са по-равни от други».
Ето ви кратко описание на това, как в хода на историята на тълпо-елитаризма се е осъвършенствал
неволния строй:
- неволниците ставали все повече широки слоеве, а;
- системата под натиска ставала все по-изострена.
Представената «схемата на продуктообмена» може да се използва:
1. В глобален мащаб при разглеждане деятелността на всички ТНК (транснационални
корпорации) на планетата Земя и междудържавното разделение на труда («народното стопанство» на
планетата Земя).
2. В мащаба на една държава («народното стопанство» на Родината ни, или някоя друга която и
да е страна).
Прежде, преди да продължим с изложението на материала по «схемата на организация на
стопанството на страните», за читателите ще е полезно да узнаят заплановете на «световното
задкулисие» за организацията на стопанството на цялото човечество на планетата Земя.
В хода на глобализацията е вървял обективния процес на съсредоточаване управлението на
всички процеси, протичащи в обществото на хората, в това число и в икономическата сфера. Сега
степента на това съсредоточение (концентрация) на управлението е изключително висока и
подконтролна на глобализаторите в лицето на ръководителите на ТНБ и ТНК.
Затова глобалния системен кризис, за който бе разказано в началото на книгата, заставя
глобализаторите да «вземат съответните мерки». Те това го правят по своя произвол – както си искат.
Що се касае до икономиката, то те савзели решение да преправят «трудното стопанство» на
планетата Земя в такъв образ, че от една страна, да снемат екологичното напрежение за сметка на
локализация на производството, вредно и опасно за здравето и обкръжаващата среда (обработка,
металургия, химия и т.н.), в местата, близкидо суровинните източници, а от друга страна,
максимално да използват всички региони на планетата с т.н. тяхна рентабилност. Например, във
Воркут може да се построи завод за производство на телевизори. Но такъв завод във Воркут трябва
да има дебели стени, дебели тръби за отоление, а робите в този завод трябва да ходят в топли
кожуси, панатлони и т.н. Всичко това е понеже във Воркут е хладно. Но точно такъв завод може да
се построи някъде в Юго-Източна Азия. Стените на този завод – от циментно-стружечни стърготини,
отопление не трябва, а робите могат да ходятсъс сандали и набедренни превръзки. Натрупваните
разходи – ето какво определя взимането на решения от ръководителите на ТНК и ТНБ по развитие,
инвестиране и строителство на производственни мощности в различен отраслов характер! Казаното
трябва да се отчита при оценката за развитие на страната ни по плановете на световната финансова
мафия. А сега да се върнем на темата.
На представената «схема на продуктообмена» при внимателното ѝ детайлно раглеждане може
ясно да се проследи, че всичката производима продукция и услуги се «движат» в една страна,
а средствата на платежа (парите) се «движат» в другата, противоположна страна. От това пак
следва направения по-рано извод: количеството пари трябва строго да съответства на
количестото производими товари и услуги.
 412

Да се направи такъв извод в марксистско-ленинската политикономия е невъзможно, доколкото в

нея има друга «схема», състоящасе от «група А» и «група Б»:
1. Сферата на производство на средства за производство («група А»).
2. Сферата на производства на предмети за лично потребление («група Б»)
И между тези две «групи» по «теория на политикономиката» става «обмен на капитали».
Но ето конкретни отрасли, обслуживащи «груа А» и «група Б» в марксистско-ленинската
политикономика няма. И макар по умълчание «пазарите» да са:
- сфера (а не «средства») на производството;
- сфера на крайното потребление,
и все пак да присъстват в «политикономиката», вижда в тях само «производство на средства за
производство» и «производство на предмети за лично потребление» без конкретни отрасли – това
значи, че се гледа на целия народно-стопански комплекс от гледна точка на потребителя на блага,
непричастен към организацията и управлението на многоотрасловото производство. Ето ви
доказателство за това, че схемата на марксистско-ленинската политикономика, състояща се от «група
А» и «група Б» – има фикция, хи-мера (хи-хи-мера), а цялата марксистско-ленинска политикономика
– това не е наука, а обяснение на «обективни» (уж) процеси, произходящи в тази химера. Ето ви една
от стратегическите причини за краха на системата на развитие на народно-стопанския комплекс на
СССР, когато «всеки е вършил честно своето дело» и не е мислел за страната като цяло. И това се
касаеше не само за изпълнителите (стругари и пекари), но и за ръководителите на всички равнища.
Всеки «дърпал общото за всички одеало към себе си». Тоест тези и ръководители, и изпълнители
бяха в същност, същите тези «частни предприемачи», които сега се представиха пред всички нас в
разголен вид, но с тази малка разлика, че тогава (до перестройката) те не мислеха за своята частна
парична изгода (като това съществува сега в средата на «частниците»), а мечтаеха за «премии» и за
«повишения» по служба (макар даже тогаванякои започнаха да «работят» за себе си лично).
Ако на схемата на продуктообмена вътре в «квадрата» ПСП и вътре в «квадрата» ППП вие,
уважаеми читатели, обозначите стрелките на продуктопотоците седин цвят, а стрелките на
паричните потоци обозначите с друг цвят, то това ще бъде «СХЕМАТА НА КРЕДИТНО-
ФИНАНСОВАТА СИСТЕМА», наложена на всички отрасли на народното стопанство. И ако в
такава «схема на КФС» се направи детайлизация напълно чак до всеки човек, то ще се окаже, че през
всеки човек минават:
- и някакви реални продукти (напълно определени);
- и някакви средства на платежа (пари), съответстващи на тези продукти и услуги (напълно
определени).
А сега си представете всеки себе си в тази «схемана КФС» и «КАКВО» минава през вас както в
едната, така и в другата страна (пари и съответстващите им товари и услуги). Представихте ли си?
А сега се замислете: защо чистачката в банката получава повече, отколкото учителката в
училище? Можете да си представите и други подобни примери от вашия живот, от кръга на вашите
познати. И вие трябва да стигнете до извода,че такава несъразМЕРна отплата за труда на хората
зависисамо от произвола на тези, които установяват определен порядък на взаимоотношенията
между хората, и от нищо друго. Тоесттова зависи само от концепцията на жизнестроя, от
концептуалните власти, коитоса само две (справедлива и несправедлива).
А този произвол се определяили от нравственността, или от безнравственността на хората,
осъществяващи управлението на някаква сфера от жвота на хората, отрасъл или участък на работа,
някакъв процес на общественния живот и ръководейки се от определена концепция на управление. В
такъв образ се получава, че и функционирането на КФС е в следствие на определена концепция
на управление (нравственна или безнравственна). И Кредитно-Финансовата Системана всяка
държава с реално производство и разпределение на продуктите и услугите не е свързана с нищо,
освен с нравственността (безнравственността).
Ето сега се замислете: «добър» или «лош» е бил К. Маркс, а съответно и неговото учение, което е
скрило всичко това от хората. И не само скрило, но още повече, това учение е привнесло в
икономиката «научната мъгла» на мраксизма («Синята мъгла прилича на лъжа…»).
 413

Но освен това има още закон(!) на Густав Роберт Кирхгоф, който трябва да знеа всеки, който е
завършил обикновенно средно училище. Всички ние сме решавали подобни задачи «за басейн с
тръби, по коитотечи и изтича». Карл Маркс се е опитал да опровергае този закон, макар на този
закон да са били основани всички финансови ревизии в течение на векове. С тази цел Маркс
въвел «постоянен» капитал в структурата на «общественния» капитал. Това действие звучи в
политикономиката като «Карл Маркс опроверга догмата на Адам Смит», за която е писал А. С.
Пушкин в «Евгений Онегин»: «Затова е чел Адам Смит и е бил дълбок иконом…».

Карл Маркс против Адам Смит: кой е прав?

Адам Смит е утвърждавал, чевсичкия «обществен капитал» – това са пари. И този «обществен
капитал» се разпада на 2 части:
1. Променлив капитал – доходи на наемния персонал.
2. Добавена стойност – доходи на предприемачи, които отиват за:
- заплащане налози на държавата;
- лично потребление на капиталистите;
- заплата труда на наемния персонал, задействан в «работата в перспектива» (разширение и
модернизация на производството).
Из «догмите на Смит» точно и ясно следва, че всичкипариотиват за заплащане на заплати на:
а) персонала;
б) управленците-капиталисти.
Реално в обществото циркулиратсамо два вида заплати (погледнетена «схемата на
продуктообмена», представете си наложена на нея «схема на КФС» и постоянно помнете за закона на
Киргхоф).
Какво прави К. Маркс? Към двата съставляващи «общественния» капитал («променлив капитал»
и «добавена стойност») той добавя трета съставка: «постоянен капитал». По утвърждение на К.
Маркс «постоянния капитал» съответства на стойността на продукцията, придобивана от някакво
предприятие за него си от другите предприятия. Но как да върне («вмъкне») този «постоянен капи-
тал» в оборота на парични средства (за да се изпълнява закона на Киргхоф) К. Маркс не знае
(доколкото това просто е невъзможно да се направи).
Тоест прав е бил Адам Смит! И неговата «догма» е съответствала на закона на Киргхоф. За да
може финансовата система представена на «схемата на продуктообмена» да е работоспособна, тя
трябвада бъде снабдена с определена «технологична среда», която в нашия случай се явява
«средствата на платежа» (парите). А в затворените системи (към които се отнася нашата «схема на
продуктообмена») безусловно се изпълнява закона за съхранение на «технологичната среда». Т.е.
отново ще повторим: количеството пари трябва строго да съответства на количеството товари и
услуги.
От тук е очевиден извода във вид на формула:

Пояснение:
«Емисия на СП» – това е когато в паричната маса, която съпровожда «кръговрата» на товари и
услуги в «схемата на продуктообмена», се «хвърля» (добавят се) някакво количество пари, което
увеличава «въртящата се» в «схемата на продуктообмена» парична маса на определена величина (за
какво се прави това –това е отделна тема).
 414

«Спад на СП» – това е наобратно, когато от паричната маса, която съпровожда кръговрата на
товари и услуги в «схемата на продуктообмена», се иззема някакво количество пари. Това може да
става като естествен спад (износване на паричните купюри, техния развал и т.н.), така и це-
ленасочено изземане.

Тайната на печалбата, спада и конкуренцията

От приведенатамалко по-горе формула и «схема на продуктообмена» следва, че всяка частна

«печалба» (в смисъл не само на едно «физическо» лице в «схемата», но и на някаква група лица,
корпорации и т.н., тоест някаква част на «схемата», някакъв отрасъл) – това винаги и задължително е
нечий «спад» (загуба) плюс някаква част на емисия (ако тя е била).
От това също следват важни изводи:
1. Печалбата на всеки отрасъл:
а) Това е «частна» печалба натози отрасъл.
б) Тези щетина някакви други отрасли (обезателно!)
2. Щетите на другите отрасли могат да доведат до пълна загуба на платежоспособност на този
отрасъл, което на свой ред привежда:
а) до изпадане на този отрасъл от общественното обединение на труда в «схемата на
продуктообмена», което на свой ред може да доведе;
б) до развала на цялото народно стопанство, защото продукцията на банкрутиралия отрасълвсе
пак е необходима на другите отрасли.
Освен това, стачка в някакъв отрасъл може да доведе именно до такава ситуация. Затова
«световното задкулисие» за решение на своите задачи в някоя страна създава условия за възникване
настачки и ръководи хода на провеждането им. За това «задкулисието» умело използва патриотите,
които не разбират дълбоката политика и самоотверженно «работят» за своите поробители.
Спомняйте си стачното движение на миньорите в Русия при Елцин в началото на 90-те години, което
положи началото на развала на народното стопанство на страната. Запомнете, уважаеми читатели, че
всичкистачки и всички профсъюзи – това са инструменти на «задкулисето» за решение на своите
задачи. Управлението имсе осъществява основно чрез безструктурния способ.
А от всичко това напълно очевидно следва, че:
3. Държаватае задължена пред народа със своята директивно-адресна политика, тоест по пътя на
целенасочено управление 1) налози, 2) дотации, 3) субсидии, 4) кредити:
- а) да обезпечава ефективното използоване мощностите във всички отрасли на народнто
стопанство;
- б) да обезпечава заетостта на населението;
- в) да отстранява взаимоотрасловата конкуренция (конкуренцията между отраслите) запарична
печалба (а именно и затова се нарушават изискванията, изложени в предишните пунктове а) и б).
Ако държавата не оправи това, то тя е или антинародна, или богоотстъпна. Това е така,
доколкото:
1. Даже от здравия смисъл следва, че е неизбежно НЯКОЙ да е длъжен да взима решение по
поставяне на задачите на общодържавнониво на значимостна някакъв отделен отрасъл и по
координация усилията на всички отрасли между себе си при решение на тези задачи.
2. Човек без работа се оказва без пари, тоест без средства за съществуване. Затова тезиса на
демократизаторите затова, че безработицата е нужна, доколкото тя се явявала «стимул» за все по-
висок и по-висок качествен труд на хората – този тезис е античовешки. Напомням, че «стимул» –
това е тояга със заострен край, с който пастира ръчка отзад бивола, за да се движи той по-бързо.
Койотднешните демократизатори е «бивола», а кой – «пастира», мисля, че коментари не са нужни.
Но най-удивителното за нашите марксисти от КПРФ ще бъде това, че тезиса на ненавижданите
КПРФ-ници демократизатори за необходимостта на безработицата напълно съзвпада с теорията на
така любимия на КПРФ-ниците К. Маркс, който е утвърждавал, че «парите – това е отчуждение от
същността на труда и битието». Но това не е така! К. Маркс в тази своя словесна формула в
словото «пари» е омешал разнокачественни понятия.
 415

«Парите» (в смисъл средства на платежа) при покупко-продажбатана нещо имат същност,

породена от обществото, а не взетаот природата. И в разглеждания случай:
а) наличието на пари (особенноголеми) може да взаимоотчуждава:
- човека от труда и битието в обществото, а;
- труда и битието от човека.
б) отсътствието на парипоставя човека:
- извън обществото (извън труда при безработица);
- извън битието (самоубийства и престъпност).
3. И, накрая, не могат да се конкурират един с друг за равнище на живот:
- хората, заети в селското стопанство и;
- хората, заети в транспорта (или космическия отрасъл и в други отрасли).
Всеки отрасъл произвежда продукция, която е предназначена за различни потребности.
Конкуренция на отраслите – това е конкуренция на техния персонал за качеството на ниво на
живота. А това не е нищо друго, освен антагонизация на обществото извътре, настървяване на
групи хора едни с други отвътре (и тук– «разделяй и властвай»).
Конкуренцията на производстото е търпима (но не необходима) само вътре в отрасла,
производящ сходна продукция (в някаква пекарнабаничките се пекат по-вкусни и са по-евтини?).
Взаимоотрасловата конкуренция вътре вдържавата в условията на глобализация неизбежно
преминава в глобална вътрешноотраслова конкуренция между държавите. От тук за читателите
би трябвало дае очевидно, например, за това, за да процъфтяват фермерите в САЩ, нашите селяни в
трябва да са в нищета и мизерия. (И те са!!!)
Какво да правим? Да отстраним взаимоотрасловата конкуренция в условията на тълпо–
«елитаризма» е невъзможно. Отстраняването е възможно в условията на анти-тълпо-елитарното
общество, обществото, където главенства справедливостта и човешкия строеж на психиката, тоест в
условията на торжество на правилната и справедлива концепция на жизнеустройство.

3. ПЛАН И ПАЗАР. ТАЙНАТА НА ДВЕТЕ «ИКОНОМИКИ»

«Случва се понякога усърдието да превъзмогва и разсъдъка»

(Кузма Прутков)
В икономическата наука (както «напредналата западна», така и «изостаналата отечественна»)
плановата икономика се противопоставя на пазарната икономика.
Икономическата наука счита, че плановата икономика – това е принудително регулиране както
на производството, таки и потреблението (разпределението) на произвежданите товари и услуги чрез
директивно-адресно управление (командно-административна система, «тоталитаризъм»).
Икономическата наука счита, че пазарната икономика – това е саморегулиращо се царство на
свободата, в кето може:
- да произвеждашка квото си искаш (товари и услуги) и колкото сиискаш;
- да наемаш на работа колкото и когото си искаш, да плащаш такава заплата, каквато си искаш;
- да купуваш каквото и колкото си искаш, при това можеш да продаваш това, което е купено,
но вече по-скъпо…
«Пазарниците» считат, че «пазара» сам по себе си разпределя всичко и всички по местата им, сам
определя, колкокакво е нужно и колкотоще струва. Тоест всичко ще си се движи «от само себе си,
като котела с баба Яга».
А държавата при този пазар не се намесва в нищо, контролира само някакъ внеопределен
«държавен сектор» и взима налози.
Сега нека си спомнимнай-простата схема на управление и най-основните положения в ДОТУ.
Малко по-рано на рисунка 14-2 на читателите на книгата беше представена схема, на която обект на
управление се явява народното стопанство,а субект на управление се явяват държавнитеоргани на
управление.
 416

Управлението може да се осъществява с три способа: структурен, безструктурен, комбинирен. И

тогаваот гледна точка на Достатъчно Общата Теория на Управлението (ДОТУ) се получава ето
какво.
«ПЛАН» – това е вектор цели на управление. Тоест това е списък с туй, което трябва да се
достигне, при което да се достигне в набелязания срок. На първо мястое най-главната цел, на второ–
много главната и т.н., а в края на списъка всичко това, което може да почака.
Партийно-държавното управление, което беше в СССР/НРБ до перестройката (командно-
административната система) – това е структурен способ на управление. Тоест при «планова
икономика» в страната е съществувал вектор на целите (план), който е постиган със структурен
способ на управление.
В началото на перестройката «домораслите» «икономисти-пазарници» (вярно, изразяващи
усилията на «силите на Запада» с помощта на руските професори и доктори на икономическите
науки от икономическите ВУЗове и катедри/кафедри) избутаха «икономистите-плановици». Те
заявиха за приоритет на «частната» собственност над «общественната» (при това, не давайки
определение за «собственност като такава») и че «търсенето поражда предлагането». При това
по умълчаване се има пред вид, че доколкото частника в края на краищата го интересува паричната
печалба, то той е принуден да подчинява своята предприемаческа деятелност на «търсенето». Вярно
е, какво е това «тъсене» и откъде се взима, «икономистите-пазарници» само дето не могат да
обяснят. «Взима се» – и толкова по въпроса… Това, че това «търсене» е целенасочено се формира
(т.е. върви управление на формирането на «тъсренето»), как и от кого това управление се осъ-
ществява, «пазарниците» не могат да обяснят, защото не знаят основите на управлението. А от
гледна точка на ДОТУ «съвкупното търсене» – това е и именно този «вектор цели». И това, че в
създадения в нашата страна «пазар-базар» «вектор цели» е неизвестен нито на ръководството на
страната, нито на «бизнесмените-предприемачи», нито на редовите граждани, съвсем не означава, че
няма такъв «вектор цели». Него просто по принцип не може да го има, защото винаги съществува
«йерархия на управление». В нашия случайтова означава, че зад гърбовете на глупаците-
ръководители на всяка страна в условията на глобализация винаги ще се намерят умници, които ще
се възползват от простотията на глупаците за достижение на свои цели. Но главното в разглеждания
сега въпрос не е това, а ето какво.
«Съвкупнототърсене» (вектор цели) при «пазарната» икономика трябва да се достига основно с
безструктурния способ, когато управляващите въздействия (указания, заповеди, директиви, реше-
ния) се довеждат от субекта на управление (ръководството на страната) не само до конкретни
ръководители на отрасли, компании, фирми, заводи и т.н., а такива управляващи въздействия се
дават на цялото общество, на всички хора (всички знаят и разбират това, къмкоето трябва да се
стремят и какво трябва да се прави за това). Благодарение на това всички сапринудени да «под-
равняват» своите интереси под поставените на обществото задачи.
От казаното до тук следва, че «ПАЗАРА» – това на първо място е безструктурен способ за
управление. При това от ДОТУ следва, че това е много добър способ за управление, че той е по-
добър от структурния способ, доколкото дава голяма ефективност и обезпечава устойчивостта на
управление.
Но, при това трябва да се разбира, че «ПАЗАРА» – това е самоспособ за управление, т. е. само
един от елементите на системата за управление, а не някаква цялостна самодостатъчна система на
управление. Затова да се утвържадва, че «пазара сам всичко ще си постави на местата» (както това
го утвърждават «пазарниците»), означава, че «способа» за управление сам по себе си («от само себе
си») изработва «вектора цели» на управление (т.е. «способа» заменя със себе си целия процес на
управление (цялата пълна функция на управление), а следователно заменя със себе си даже
интелекта!
Очевидно е, че такава глупост могат да утвърждават само глупаци. Но, освен всичко друго,
такъв «пазар» способства за придвижването в структурата на ръководство на страната абсолютни
бездарници и малоумници, пряка агентура на собственниците на транснационалните корпорации, на
които им е изгоден бардака, творим от техните подставеници в страната ни. Такава ситуация създава
конкуренция между тези бездарници и малоумници за длъжност във висшите структури на
 417

управление. Те смело се «втурват в бой». Защо? Затова, защото тяхната работа в държавните
структури (а по-точно «функционирането» или присътствието) с нищо не ги задължава, защото няма
отговорност, всички провали може да се приписват на «стихията на пазара».
Що се касае до високите лихвени проценти, обяснявани нанашата немислеща тълпа и макар и
«мислещи» предприемачи за «стихията на пазара», то това е много изгодно за малоумниците и
некадърниците. Макар те да са неимоверно глупави в работата по организация на производството, то
високия лихвен процент им позволява лично да господстват както в сферата на финансите, така и в
сферата на потреблението, прехвърляхйки последствията от тази глупашка система на обикновенния
трудов народ. След това извода, какво се явяват нашите «икономисти-пазарници», читателя може да
си го направи самостоятелно.
В такъв образ, в съответствие с основите на ДОТУ, и на «пазара» обезателно трябва да има
«вектор цели» – «план».
«До» перестройката в СССР имаше планове. Друга работа е – от какво се ръководеше
управленческия партиен «елит» на КПСС при формиране «планоете на СССР», но планове имаше.
А ето, достигаха се тези планове посредством структурния способ на управление (партийно-
държавното директивно-адресно управление).
А сега да погледнем на това през призмата на «Закона за Времето», с който читателите се
запознаха в глава 11. Кризиса на управление на командно-административния способ (структурния)
на всички процеси (в това число и икономиката) в СССР съзря обективно. Започвайки от средата на
20-ти век всички процеси по Закона за Времето започнаха да стават доста по-бързи. А затова и
решениято по възникващите във всички сфери на живота на нашата огромна странатрябваше да се
взимат по-бързо. Но управленческия корпус беше приучен на това, че без указания от Кремъл да се
прави нещо самостоятелно беше непозволително и опасно. Затова всички управленци по цялата
страна седяха и чакаха указания. А тях ги нямаше, защото в Кремъл или не знаеха за натрупващите
се проблеми, или умишленно се отклоняваха от отговорността за техните решения.
Представете си две сцени.
Първата, това е когато процесите в обществото протичат бавно. Ръководителите седят в Кремъл,
а техните подчинени – от Камчатка до Калининград и от Воркут до Ашхабад. И ако някъде нещо се
случваше, отиваше незабавен доклад в Кремъл и от там постъпваха указания (или чакаха, кога ще им
кажат какво да се прави).
Втората сцена, това е когато процесите в обществото започнаха да протичат бързо. И тези, които
седяха в Кремъл, просто не успявахада изпревават урагана от информацияи да издават
съответстващите указания. А тези, които ръководеха регионите, отначало чакаха такива указания, а
след това виждайки, че от година на година Кремъл не успява да прави това, някои се решиха да
взимат решения сами. Но тези решения се взимаха в зависимост от разбирането (спомняйте си
«мерата наразбиране» от глава 12) на управленцитеза всичко това, което ставаше в страната, в света,
иразбира се, от нравственността на управленците. А каква нравственност имаше у болшинството –
това стана очевидно малко по-късно – в перестройката.
Ето всички говорят «времената на застоя». А какво е това «застой»? В какво е неговата
характеристика, каква е неговата мера, в какво е неговата същност? А същността на «застоя» е в
това, че възникващите в обществото вследствие «Закона на Времето» проблеми, които е необходимо
да се разрешават по пътя на повишение на бързодействието във взимането на решения и повишаване
качеството на управление, тези проблеми си оставаха неразрешени, те непреривно зрееха,
презряваха, започваха да «гният» и «смърдят», както във вонящ утайник. И броя на тези проблеми
непрестанно растеше, натрупваше се.
Същността на «застоя» е в осъствието на бързи и верни решения при възникване на различни
задачи, т.е. в отсъствието на необходимото качество на управление.
В такъв образ обективно узря ситуацията от необходимост на предаване пълномощията по
вземането на определен кръг управленчески решения ОТ центъра (Кремъл) КЪМ регионалните
представители.
 418

И да се излезе от това състояние на «застоя» без смяна способа на управление, без отказ от
командно-административния способ и прехода на безструктурен способ на управление беше
невъзможно.
Към това голото предаване на пълномощията от центъра в регионите по вземане решения «на
места» без определени основополагащи правила за тяхното прилагане не можеше да донесе успех,
защото в този случай всеки регионален ръководител би действал по своему, т.е. на принципа «всеки
съсел – агроном». Но именно такастана всичко. И става и до сега. Ако в един регион ръководителяще
се ръководи отедни идеали, а в друг – от други идеали, то е неизбежно възникването на разногласия.
Тук е уместно да поразмислим за днешната «стратегия на Народното събрание» по формирането на
двупартийната система, в която едната партия вече строи «капитализъм», а другата партия се кани да
строи «социализъм»!
А какво е това «основополагащи правила»? Това именно е «замисъла на жизнеустройство»,
това именно е «концепцията на управление». И на първомясто тесе определят от мирозрението. Или
в главите на управленците е «мозайка», или е «калейдоскоп».
Така че, в перестройката не станасмяна на концепцията, а стана смяна на една форма на библейска
концепция с друга форма. На смяна на «материалистическия атеизъм» глобализаторите доведоха
«идеалистическия атеизъм» и днешните ръководители стоят в църквите със свещи в качеството си на
«свещници».
Но по това време ДОТУ в официалната («легитимна») академична наука не съществуваше. Не
съществуваше и съответния терминологичен апарат. И на първо място всичко това не съществуваше
както в отечественната, така и в задграничната икономическа наука.
Но когато КОБа още преди пуча през 1991 година беше доложена на висшето ръководство на
страната и председателя на КГБ Крючков с цел да се предотврати предстоящия развал на СССР и да
се премине на безструктурен способ на управление (както впрочем, и на всички останали
фундаментални положения в КОБа), то КОБа беше отклонена както по силата на некомпетентност
на тези ръководители и тяхното «обкръжение», както по силата на техните нечовешки типове
строеж на психиката, така и по силата на страха от отговорност на техните «научни съветници» за
своята прежна «научна» деятелност и за своите «научни съвети», които те даваха на «ръково-
дителите на партията и правителството». А ако бяха се вслушали тогава всичките в рекомендациите
на «нелегитимната» наука, страната и народа нямаше да преживяват тези лишения и загуби, които
всички ние търпим и до сега. Подлата и безнравственна роля на послесталинската «легитимна» наука
прекрасно разкри в своя научно-фантастичен роман «Часа на Бика» съветския писател-фантаст Иван
Антонович Ефремов. За съжаление, подлостта и безнравственността тържествуват в руската наука и
до сега.
Ето ви пример за това, как «от малките причини стават сериозни последствия». Струва ни се
напразен спора: план или пазар – кое е по-добре? А ето той в какво се вля… Ето ви и конкретен
пример на триединство: всяко явление (вещ) трябва да се наделявас точна и ясна мера (словом). Не
трябва лъжицата да я наричаме «чиния», не трябва лошото да наричаме добро. «Както си назовете
яхтата, така и тя ще заплува».
Не трябва да се противопоставлят «план» и «пазар» един на друг.
«План» – това е вектор цели, а «пазар» – способ за достижение на тезицели.
Може за пояснение да се използва такъв образ. «План» – това е град, в който вие трябва да
стигнете. «Пазара» – това е пътя, по който треябва да вървите към нужния вам град. Да се
противопоставят (сравняват) град и път – това е глупашка работа.
В програмата на КПЕ ясно е казано, че икономиката на страната трябва да се управлява от
ръководителите на държавата както със структурнен, така и с безструктурен способ, т.е.
комбинирано. Икономиката трябва да се води планово на основата на:
- перспективните (дългосрочни, стратегически) прогнозни планове;
- среднесрочни петилетни планове;
- годишни планове.
Всички тези планове е необходимо непрестанно да се уточняват (коректират) в зависимост от
промяната на обстановката по «схемата предиктор-коректор» (предуказател-поправчик).
 419

Всичко това е добре видно от рисунка 14-5, на която е изобразена разгърната заключена схема на
управление на народното стопанствона страната.
За целите на управление («вектора цели») на икономиката разговор а ще тръгне по-нанатък. Тук
само ще отметнем, че тези цели зависят от концепциите на управление (които са само две:
справедлива и несправедлива). Това също е добре видно от рис. 14-5.

4. ТАЙНАТА ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА СОБСТВЕННОСТТА. ТАЙНАТА НАОБЩЕСТВЕННАТА,

ЧАСТНАТА И ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕННОСТ

«Моята партенка! Моятахармоника! Моята бабичка!»

(«Оптимистична трагедия»)

Две «форми» на собственност. А какво е това собственност?

Представата за собственност сесъбира в две разновидности:

- общественна собственност;
- частна собственност.
Тържествува устойчивото мнение, че до революцията 1917 г. в Русия собственността била частна,
след революцията общественна, а след преврата 1991 г. отново частна.
Въпроса за собственността действително се явява един из ключовите въпроси на
жизнеустройството. Изразителите на решението по въпроса за собственноста се явяват партиите.
Сега в Русия всички промарксистски партии и благонамерени патриоти се застъпват за обществен-
ната собственност. Продемократизаторските, консервативните, монархическите и прочие партии се
застъпват за частната собственност. И у тези и другите има изказвания, че в държавата трябвало да
ги има и двете собственности, но в определени пропорции по между си (назовават се най-различни
пропорции).
Все пак въпроса «А какво вие разбирате под собственност?» поставя политическите деятели и
научно-икономическия «елит» в безизходица.
 420

Опитите на някои «умници» да ограничат разглеждането на съдържанието, същността на

понятието «собственност» или собственност на средства за производство, поставя нови
въпроси:«какво е това производство? Това са заводи и фабрики със станоци? А дървата в тайгата
и самата тайга – това средства за производство ли са? А реката, чиято вода върти турбините на
хидроелектростанциите? А залежите на нефт? А зданието, построено няколко века назад, в което
може да се настанят живущи или фирма? А Слънцето, без което на вашата собственна бананова
плантация банани няма да растат? И т.н.»
От тези очевидни въпроси следва очевидната необходимост да се разгледа, какво е това
«производителни сили» и «средства за производство».

Производителни сили и средства за производство

В най-обобщен вид класификация на производителните сили може да се представи така.

Съществуват само три производителни сили:
1. Първата производителна сила – това е самата Природа, това в краен предел е Бог. Това са
всички процеси и ритми на Космоса. За чевечеството това на първо място са ритмите на Слънцето и
слънчевата система, от които зависят процесите във биосфератана Земята. Човек всичко необходимо
засвоето съществуване взимаот биосферата и в неявсичко преработено и създадено, так или иначе,
се възвръща.
2. Втората производителна сила – това е производителния труд на хората. (Спомняйте си
всичко което прочетохте по-рано за управленческия и производителния труд). Това е труда на
работниците, както в сферата на материалното производство, така и в сферата на информационното
производство.
3. Третата производителна сила - това еуправленческия труд на хората. Товае работата по
подреждането, по координацията, по взаимнотообвързване на производителния труд нахората с
производителния труд на силите на Природата, с процесите, протичащи в биосферата на планетата.
От тук следва, че средстватаза производство – това е материализирания резултат от
взаимодействието на причислените горетри производителни сили. Очевидно е, че ефективността
на всички «материализирани резултати» се определя на първо място от «третата производителна
сила» и нейното признаване и разбиране за «първата производителна сила».
В такъв образ, трябва ясно да се разбира, че «средстватаза производство» не се явяват
«производителни сили». Средствата за производство не са производителни сили. Средствата за
производство – това са материалните и информационни носители (може да се каже «условия») в
процеса на живот нахората.
Из всичко казано горе може да се сформулират и видовете отношенияна хората към процесите
на производство, къмживота на хората и техните взаимоотношения, към възпроизводството на
поколения на човечеството на Земята.
Първото отношение на хората – това е отношението към Бог, това е мирозрението на
хората.Това отношение определя за човечеството всичко. В това число и отношението към труда,
към собственността, към потребностите и т.н. За това става дума в самото начало на тази книга. Ако
хората живеят по Божески – това еедна ситуация. Ако хората живеят без Бога в своите души
(материалистите-безбожници) или с лъже-бог (богове), коитов действителност не са богове
(идеалистите-атеисти), то това е съвсем друга ситуация.
Второто отношение на хората – това е отношението към Природата. И важното тук се явява не
просто брежното/внимателното или небрежно отношение към планетата Земя и нейната биосфера.
Най-важното е това, че всички хора люди трябва да осъзнават материалния предел възможности на
Земята и нейната биосфера, изхождайки от което да поддържат социално-биосферен приемлив
режим на устойчиво съществуване на чеовечеството.
Третото отношение на хората – това е отношенията между управленческия и производителен
труд. Това се определя от концепциите на жизнеустройство и съответстващите им идеологии. На
това в книгата беше отделено достатъчно внимание.
Връщайки се към въпроса за собственността, ще разгледаме примери от живота.
 421

Кой и с помощтана какво владее собственността

За да се разберем с този въпрос, на нас ще ни помогнат 6-те нива (приоритети) на управление, с

които ние се запознахме в глава 12 «Тайните на управление».

Собственността я овладяват със сила

Вие сте приватизирали своята квартира на първия етаж в центъра на Москва. Вие се
радвате: «Моя квартира! Всички необходими документиса ми в ръцете. Това е моя собственност!
Аз ще я предам на сина!». Но идват «юначни младежи», насочват към вас пистолет и ви казват, да се
махате от своя дом затова, че квартирта е в центъра, че тя е много удобна за магазин (или фирма), че
на вас са ви приготовили квартира на краяна Москва и са ви оформили всички документи. Ако вие не
се съгласите, то вас ще ви убият. Разказаното не е измислица. И добре, чеоще предлагат друга
квартира на края на града. В нашите бурни времена ще отправят на оня свят старика или старицата
от «перспективната» квартира – «няма проблем»! А на вашата забележка, чеапартаментае ваша
собственност, юначните младежи отвръщат със смях. Такива примериима не само от Москва, но и в
други градове.
А спомнете си масата епизоди, показани по телевизията, когато с помощта на «маски-шоу»
решаваха «въпроса за собственността» на заводите, фирмите и т.н. Руските СМИ назоваваттози
безпредел красиво: «рейдъри». Кстати, убийците, същите тези СМИ ги назовават също така
«красиво»: «килъри». А словото – това е мера. «С каквато мера мерите – с такава и на вас щебъде
отмерено». И ако убийците ги наричаха убийци, и така би било във всичко, то и ситуацията в
страната би била друга. За баналните грабежи, когато под угрозата на оръжие обират вашата
собственност – автомобил, мобилен телефон и т.н., не се налага и да говорим.
Може да си представите и глобален пример. Война. Окупантите превзимат вашата страна.
Всичката и «общественна», и «частна» собственност преминава в ръцете на окупантите.
Получава се, че съссилата на оръжието «въпроса за собственността» се решава бързо и
ефективно. Получава се, че собственността реално (а не «по закон») принадлежи не на този, у
когото има хартийка с печат за «собственност», а на този – у когото има оръжие. И във всеки момент
със силата на оръжието вашата собственност може да стане не ваша: «Беше ваше – стана наше!».
По тази причина «крупните» собственници водят охранители, строят огради, поставят камери за
следене, поддържат служби за безопасност и т.н. техните домове-замъци с превисоки огради с
копийни заостряния отгоре и железни решетки на прозорците народа нарече стила «затворнически
романтизъм». Боят се! Но не помага. Тяхната «охрана» постепенно им става «конвой». Има много
примери, когато шефа на охраната на «крупния» бизнесмен «очиства» своя бос, за да овладее
неговата собственност. Причината: «а с какво аз съм по-лош?». Но впоследствие и него може да го
чака това, което той е направил с боса. «Против лома нет приема, если нет другого лома». Т.е. както
бързо със силата на оръжието си взел собственност в своите ръце, така бързо можеш да я загубиш.

Собственността я отнемат с водка

Чичкото, склонен към алкохола, приватизирал апартамент в центъра на Москва. Същите тези
юначни младежи идват при него не с пистолет, а с бутилка водка. Гуляят ден, два, … В резултат
чичкото сам (!) подписва всички документи на «благодетелите», след което сега реално ние виждаме
в Москва множество небръснати чичковци от типа «човек-дом» с количка, в която е поместена
цялата покъщнина на нещастника. Сюжети с пропиване на собственната квартира не раз и два е
показвала телевизията.
В този случай въпроса за собственността се е решавал не с оръжие, а доброволно! За сметка
напо-мощното оръжие, отколкото пистолета, за сметка наалкохола. Примери за пропивания на
«крупни» «собственници» (собственници на фирми АО, ООО и т.н.) всеки читател може да даде сам,
когато крепко «натряскващия се» собственник става по същностсъщия тозибездомник.
 422

Най-впечатляващ пример за използване на алкохолаот историята – това е завземането на Америка.

Конкистадоритеотцевите на своитеоръжия правели правотечащиспиртни апарати и ги
връчвализаедно с инструкции за ползване на индиянците. И сега в своята страна потомците на «Чин-
гачгуците» живеят в резервати. Индиянците от алкохола саизмрели почти всичките. Те са отдали
своята собственност – земята, гората, реките, тоестсвоята Родина, без особенно съпротивление на
завоевателите.
Ако се проведе исторически паралел и се погледне на това, което сега става в Русия,то ситуацията
е много сходна. Почти всички «вождове» (от типа на напиващия се Елцин), са в непрестанен запой, а
абсолютното болшинство от народа в съответствие с инструкциите на кумиците «гуляе». Т.е. нашия
народ целенасочено го напиват, а в това време нашата собственност, нашата страна, нейните недра
тихинко преминават в ръцете на «световното задкулисие».
Много «нови собственници» искренно считат, че «момента на голямата хапка» е настъпил именно
за тях и те беззаветно са заети с нарастване на капитала – «трябва да се използва момента». Затова
много от тях нямат време да пиянстват. Но практиката показва, че да напиеш или да закачиш на
иглата децата им е доста по-просто. Тогава, отишли на оня свят, наследниците на «собствениците»
бързо харчат на вятъра натрупаното от «предците». Това целенасочено се реализира.
Макар за това да отива повече време, отколкото в случая с използването на оръжие (сила), на
затова пък това е по-безопасно и устойчивов перспектива.
Получава се, пак и в този случай, че собственността принадлежи реално («по живота», а не «по
закона») не на тези, у които има «хартийка» за собственност, а на тези, които управляват
процесите на запиване на хората и внедряването на наркотици.
Както в първия, така и във втория случай, «собственността» у всички, считащи се за
«собственници», се намира за временно ползоване. И когато е необходимо, тази собственност със
силата на оръжието или алкохола се предава от оригиналните собственицина други «собственници»
засъщото временно ползване, или преминава в ръцете на най-оригиналните собственници на
собственността.

Собственността язагрбават «икономически»

Вие сте «стопанин» («собственник»!) на някакво предприятие (хлебен или «свещен» завод). У вас
се е износило оборудованеето. Трябва да го замените. На вас ви е нужен кредит, защото големи пари
за замяна на оборудването вие нямате. Вие отивате в банката и искате да ви дадат кредит. И ето,
внимание! Момента на истината! Ако банкерави даде кредит, то вие ще продължавате да се считате
за «собственник». А ако не ви даде? «Куку, Гриня…», – както се шегуваше героя от филма
«Неуловимите мъстители». Получава се, че реалния собственник не стевие, а банкера.
Ако този пример го допълним смножество други, свързани със системата на кредитиране,
например ипотеката, то ще се окажет, чецялата кредитно-финансова система (КФС), основана на
издаването на парипод процент (лихварството), се явяваистинскиясобственник на всичката така
наричана «собственност». Ако го кажем съвсем точно, то в този случай притежатели на
собственността се явяват тези, на които принадлежи световната кредитно-финансова система. А тя
принадлежи на корпорациите на западните еврейски банкери-лихвари, собственници на ТНБ –
транснационалните банки. Именно къмтази, малка шепичка «паяци» се сплитат нишките на
«паяжината» от всички банки във всички страни. По тези нишки къмтях се стича информация за
състоянието наикономиката наедна или друга страна. По тези нишки се предава информацията,
позволяваща да се управляват «икономиките» на всички страни. Освен това,тази световна
финансова мафия си е присвоила регулирането на курса (съотношението) на валутите на различните
страни. («Курса на долара паднал, курса на долара се вдигнал…». Той сам ли «пада» и се «вдига»?)
За всяка страна и нейния народ у световната финансова мафияима своя задача. Една страна – курорт,
друга – високи технологии, трета – суровинна база и т.н… Ето по тази основна причина стават «де-
фолтите» и се «разразяват финансови кризи».
Получава се, че макар «по закон» собственността да принадлежи вам (у вас има хартийка с
печат!), безразлично в моменти на «икономически кризи», «дефолтове» и т.н. приоми, световната
 423

мафия много просто ви лишава от вашата собственност. От тук «растат краката» и на «меж-
дународните конфликти», и войните, и тероризма, и алкохолизацията, и наркоманията.
Такава система е била създадена в дълбока древност, и тя е изложена в Библията.
Второзаконие:
4. 1. И тъй, Израилю, слушай наредбите и законите, които аз (днес) ви уча да изпълнявате, за да
бъдете живи (и да се размножавате) и да отидете и наследите оная земя, която Господ, Бог на
вашите отци, ви дава (в наследство);
23. 19. Не давай на брата си с лихва нито сребро, нито храна, нито нещо друго, което може да
се дава с лихва;
23. 20. на чужденец (т.е. не юдей) давай с лихва, а на брата си не давай с лихва, за да те
благослови Господ, Бог твой, във всички твои работи в земята, която отиваш да я завладееш.
28.12 и ти ще даваш назаем на много народи, а сам няма да вземаш назаем;

Книга на Пророка Исаия:

60.10 Тогава синове на другоземци ще градят стените ти, и техните царе - ще ти служат;
60.11 И твоите порти ще бъдат всякога отворени, няма да се затварят ни денем, ни нощем, за
да се принася при тебе имотът на народите и да се довеждат техните царе.
60.12 Защото народ и царства, които не поискат да ти служат, ще загинат, и такива
народи ще бъдат съвсем изтребени.»
Фактически сега, в почти завършената глобализация на човечеството, чрез управление на
световната кредитно-финансова система, опъвайки нишките на своята паяжина КФС на цялата
планета, световната финансова мафия е станала стопанин на собственността на всички страни
и народи! Когато им е необходимо, те в определена страна разрешават на частните собственници да
се обогатяват. Когато им е необходимо, те в същата тази страна устройват на «собственниците»
«обрязване» чрез дефолти, финансови кризи, войни, а и просто чрез физическото унищожаване или
затворническо заключване (Ходорковский). Но всичко това финансовата мафия не го прави със
своите ръце.

Собственността я отнемат «идеологически»

Появил се под Минусинск отец Висарион. Създал свое религиозно учение. (Анализ нанеговото
учение няма да правим. Ноаконакратко, то според «Висарион» човечеството сега гибне, трябва да се
отива в гората, когато всичкиизмрат, да се излезе от гората и да се започне новия живот.) Такатези,
които са «проникнали» в «идеологията» на Висарион, хвърлят всичко натрупано в градовете,
продаватапартаментите и домовете си, автомобилите, вилите, вещите, т.е. всичката своя
«собственност», и отиват в леса. Парите от продажбата на своята собственност отдават на Висарион
«в община».
Какво се получава? У хората е имало «собственност». Но когато умовете на хората ги е завладяла
някаква идея (идеология, религия, учение), то хората сами се се отказали от своята собственност и са
я предали в други ръце. Получава се, че в този случай реален притежател на собственността се
явява идеята, идеологията! По-точно на този, който с помощта на идеята овладява умовете
нахората. Вие навярно знаете случаи, когато увлечени от някакво учение, хората са се отказвали и от
виното, и от наркотиците, откавали са се от използването на сила, от оръжия (т.е. «идеята» се е
оказалапо-силна).
С «Идеи» поповете са опиянявали предприемачите, след което тези предприемачи саставали
монаси, предавайки «своята собственност» в собственност на църквата. Помните ли, как в романа на
Илфа и Петров «Дванадест стола» ксендзите опияняваха водителя на «Антилопите» Козлевич с цел
да получат водителя и неговия автомобил. Спас Козлевич Остап Бендера, понеже на него самия саму
били нужни автомобил и водител. Така са опиянявали и «богатинките» и марксистите (пример Сава
Морозов). Така, използвайки «идеята за обогатяване», опияняват хората в казиното, лотариите,
залите с игрални автомати и прочие «опиянявки».
 424

Какво се получава? Оказва се, че идеите, идеологиите, религиите сапо-силни и от парите, и

наркотиците, и оръжието! Получава се, че в този случайистинскитепритежатели на собственността
се явяват тези, които създават и внедряват в умовете на хората определени идеологии, религии,
технологии. Това позволява да се осъществяват революции, когато собственността преминава от
едни в други.Това позволява да се организират войни на «религиозна» или «идеологическа» основа,
което също така решава «въпросите за собственността» в интерес на организаторите на войните и
терактовете.

Собственността я отнемат «исторически»

Бил човека примерен член на КПСС, поклонник на Карл Маркс и Роза Люксембург. Към
собственността се отнасял равнодушно: «Всичко наоколоеколхозно, всичконаоколо е мое».
Но след 1991 г. започнал да чете книги по история. И открил за себе си света на християнството.
Узнал за руските светци, сподвижници, борбата за учението на И. Христос. Започнал да ходи по
църкви, по монастири, беседвал с монаси. Тоест сменил «ориентацията» от марксистска на
християнска. Станал «частен собственник», започнал да оказва благотворителност за
бедните,започнал да помога на поповете да строят храмове.
Но ето че му попаднала книга по история, където се разказва за православна Руси, за това, как
Руси са я кръстили в християнтство с огън и меч, как са унищожавали руските волхви. Оказва се, че
и писменосте имало на Руси преди Кирили Методий, и културата е била висока, и … Свалил от себе
си мнителния кръст и станал православен. Отново сменил идеологическата ориентация. Хвърлил
всичката своя «частна собственност», отишъл в «арийско-ведическата община» изапочнал да
извършвазаедно с всички православни/славянски обряди, да води хороводи, да скача през огъня … И
неговата «частна собственност» станала общинна.
Но ето че му попаднала книгата на Фоменко и Носовски, където се разказва, чебитка на
Куликовото поле не е имало, и въобще цялата история съвсем не билатакава, както ни говорят.
(Носовски и Фоменко доказват, че тази битка всъщност е била на мястото на днешна Москва!) Това
окончателно доубило нашия герой. Плюналтой на всичко. Отишъл си от «ведическата община» в
глух запой. Сега той си чергарства. И освен одежди «от чуждото рамо» никаква собственност не
владее.
Този случай макар и екстремен, е реален. С този прост пример просто се разбира достатъчно
сложната работа. Тя се заключава ето в какво. Всички ние живеем в плен на исторически митове. То
«Рус комунистическа», то «Рус християнска», то «Рус ведическа», то «лемурийска», то Арктида, то
Атлантида … Такъв не цялостен, не непреривен поглед (в отличие от Ю. Д. Петухов) на ево-
люционния процес на възникване и развитие на човечеството, а откъсачно-фрагментарен подход
създава у хората калейдоскоп от исторически митове. На базата на тези калейдоскопични
исторически митове с техните герои, общественно устройство и жизненни идеали се формира
определен калейдоскоп от идеи, идеологии, религии, а чрез тях върви управление на умовете на
хората, което на свой ред формира у хората такова калейдоскопично разбиране на основните
жизнеопределящи понятия като «справедливост», «щастие», «смисъл на живота» и т.н., в това число
и «собственност».
Аз приведох пример за въздействието на историческите сведения (митове, легенди, «учебници» и
т.н.) непосредственно на съдбата наедин човек. И неслучайно сега в нашата страна не стихват
спороверте за това, какви трябва дабъдат учебниците по история в училищата и ВУЗовете. Но при
всички положения чрез формиране на историческите сведения може да се осъществява
преразпределение на собственността в мащабите на държавата или регион на планетата. За
примерине трябва да се ходи далеч. Така в Казахстан, държава, която никога не е имало, притискат
руските хора, и те сами захвърлят своята собственност. Същото се касае и за много други републики
на СССР, в които сега се съчиняват съответните исторически митове. А притягането към Китай и
Япония на руските територии? А скритото притегляне към Германия и Полша на земята на
Калининградска област? Ето така живее нашия «собственник» Иван на причислените територии. А
после «бах, трах!», земята я окупирали иму взели неговата «законна» собственност (както в Латвия
 425

бившите до Великата Отечественна война собственници на домове гонят днешните живущи на

улицата)!
Тоест историческите митове позволяват да се развързват войни и да се заграбва
«собственността» «на основание на историята».

Собственността я отнемат «по научному»

За сметка на какво се отдава такова затъпяване на милиони и милиарди хора, та даже и на

протяжение на много столетия? Това се прави много просто. И тази «простота» е била изобретена
ощев робовладелческото общество, където е имало роби, надзиратели и робовладелци. Всичката соб-
ственност ебила в ръцете на робовладелците. За даумножават своята собственност, на
робовладелците е било необходимо, робите да се трудят добре, с ентузиазъм. При това и робите, и
надзирателите-управленци са били длъжни да обладават определени знания, да бъдат «компетент-
ни». А робите не желаели особенно много да се трудят. Койиска да работи залудо? Никой.
Надзирателите също не се отличавали с настойчивост. Господаря ми плати – мен ми е добре. Тоест
особенентузиазъм не еимало ни у едните, ни у другите. Затова е било нужно да се осъвършенства
робовладелството, да се направи не явно, а скрито, завоалирано. Всичко тование подробно
разгледахме в глава 5. Тук само кратко ще напомня, че ние живеем в същия този робовладелчески
строй, когато робите даже не разбират, че те са роби! Освен това, те се гордеят със своето робство и
се борят за своите «права на човека»! За равенство! За свобода! За «частна» собственност! За
«общественна» собственност!
Такъв робовладелчески строй е изобразен на еднодоларовия купюр. Пирамида оттухлички,
направени от «каменарчетата», а на върха свети масонското око.Отдолу надписа «NOVUS ORDO
SECLORUM» – «световен ред завинаги». Тоест, на самия връх на пирамидата –
робовладелците (собственниците, господарите), малко по-ниско –надзирателите (управленците),
отдолу – робите (трудещите се).
Удържането на хората в повинност се достига с дозираното издаване на знания в различните
слоеве на обществото. Та нали робите и управленците трябва добре да работят и да знаят много
неща. Но не трябва дазнаят цялата пълнота на «нещата»! Ако тезнаят всичко напълно, те могат да
«метнат» робовладелиците, те ще им станат не нужни. Какво да се прави? Трябва да им се дават не
всички знания, а само тези, които са нужнина робите и надзирателите, за да правят добресамо
конкретно каквото е и нужно на робовладелците. А цялата пълнота знания да не им се дава. Т.е.
физика знае физиката, а лирика знае лириката. Стругаря-роб, предпринимача-роб, учения-роб,
генерала-роб, «олигарха»-роб … Но всеки– роб на своето «достигнато равнище».
Тая «работа» се реализира сега чрез системата на предучилищното, училищното, висшето и
академичното образование. На хората не се дават цялостни знания, и на първо място не се дават
знания за управлението на социалните процеси. Именно такава система на образование позволява
в наше време световната финансова мафия («световното задкулисие») да има в качеството на
своя собственност всички недра на Земята, цялата икономика на планетата, всички страни и
народи.

Шест нива на управление на собственността

Сега трябва да е понятно, как може във всеки момент от времето да ви вземат вашата
«собственност».
6. Да ви я вземат със сила.
5. Да ви я вземат, пропивайки «собственника» или закачайки го наиглата.
4. Да го ограбят с помощта на кредитно-финансовата система чрез крушение курса валутата,
организирането на дефолт и т.н.
3. Да го обработят с помощта на религиозни култове, вярвания, технологии, лотарии и
«игри» в казината, накрая и с революция.
И цялата тази система на грабежа и предаването на «собственността» отедни ръце в други:
 426

1. Се поддържа с исторически митове, различни трактовки на историческите събития и

личности;
2. Сцялата образователна система, не даваща на хоратаотнай-ранна детска възраст цялата
пълнота на мирозренческите знанияи знанията за управление.
По-рано ние с вас вече разгледахме приоритетите на обобщените средства за управление на
хората. Именно тези средства използва световната мафияза управление на всичкиобщественни
процеси, в това число и процесите на управление на собственността. По ниво на мощност на
въздействие тези приоритети са разположени така:
1. Владеенена методологията и знанията за управление.
2. Хронология, история.
3. Идеологии, религии, технологии.
4. Пари, кредитно-финансова система.
5. Геноцид, наркотици, алкохол. И наобратно – здрав начин на живот.
6. Оръжие, сила.

Собственността – право на управление

От всичко изложено е очевиден извода: собственността – това е право на управление.

Погледнете схемата за управление на народното стопанство в раздела «План и пазар, тайната на
двете икономики» (рис. 14-5). Спомнете си: обекта на управление, субект, управляващо
въздействие…Съдържанието на «правото на собственност» на средствата за производство се явява:
- управлението на производствотона продукцията и;
- управление на продуктообмена.
А кой осъществява такова управление? Стругаря? Пекаря? Не. Управлението го осъществяват
управленците – ръководителите на различни равнища. И в обществотоима йерархия на
управление (кой е по-главен). Началника на цеха е подчинен на директора на завода, дирктора -
министъра, министъра – правителството на страната, правителството на страната – световната
кредитно-финансова система (КФС), а тя е изцяло в ръцете на световната финансова мафия. Вярно е,
трябва да се разбере, че последните степени на подчинение не са узаконени, не са явни, а косвенни,
принудителни (по ДОТУ – безструктурни, а безструктурния способ на управлениение разгледахме
по-рано). Но тази «принудителност» е по-силна от силата на заповедта на началника.
Управлението производството на продукция и продуктообмена може да се осъществява както
непосредственно, така и чрез доверенни лица. От всичко това следва, че:
- в широк смисъл «правото на собственност на средствата за производство» в пределите
нацялото общество – това е властта на наддържавната мафия («световното задкулисие»,
«силите на Запада», «световното правителство»). Т.е. страните и народите на Земята ги
управлява мафия. Но тази мафия е «културна». Способите ѝ за управление – това са 6-те
приоритета. И «най-вървежните» способи – икономическите, идеологическите, религиозните.
А крайната мера – война и терор;
- в тесен смисъл «правото на собственност на средствата за производство» – това са
различните «форми» и «видове» собственност.
Но във всеки случай всички разновидности на правото на собственност на средствата за
производство – това винаги енякакво ПРАВО НА УПРАВЛЕНИЕ.
Но именно управлението не иска да види нашата т.н. «икономическа наука». Икономиката не
може да бъдеефективна сама по себе си, а ефективно може да бъде управлението на народно-
стопанския комплекс на страната... Неразбирането на това (или злонамеренността) води до това, че
никак не се получава да се нагласи живота в страна, където има всичко необходимо за щастлив и
достоен живот на всички хора.

Общественната, частната и интелектуалната собственност

 427

Що се касае до «частната форма на собственност» на средствата за производство

и«общественната форма насобственност» на средствата за производство, то разликата между тях
не е втова, как те са определени със закон, а в това, как на практика се реализира ПРАВОТО на
управление (т.е. КОЙ реално управлява нещо и как го управлява).
При общественната собственност на средствата за производство всичкия персонал, участващ в
обслуживането на средствата за производство, има реална възможност да смени управленците, ако
счита, четяхното качество на управление не отговаря на общественните потребности.
При частната собственност на средствата за производство с правото да сменят управленците
реално се ползват:
- някой лично;
- анонимната мафия;
- някаква открита «елитарна» корпорация.
От тукизвод. След 1917 година т.н. «общественна собственност» в СССР никогане е била
такава. Да не би да са могли работниците в завод «Червен пролетарий» да сменят своя директор? В
СССР (особенно след Сталин) беше частна собственност «елитарна», бюрократична, на
корпорациите на парт.съв.номенклатура, срастнала се с наднационалната сионо-масонска мафия.
От гледна точка на управлението няма разлика между:
- «собственност» (бизнес);
- «държавност» (бюрокрация).
Так царя-господаря на Руси се явява самовластен собственник и на земята, и на хората. Той е
можел и да наказва и да помилва.
А ако вземем «клуба на милиардерите» – «крупните световни бизнесмени», то всички те даже не
са държавни чиновници, а обичайни граждани. Но реално – именно те в наше време се явяват
собственниции на земята, и народите на цялата планета Земя. По многочисленните источници само
350 кланови финансови семейства владеят 50% от богатствата, натрупани от цялото човечество.
Когато на един от Ротшилдовците му направили комплимент, казвайки «вие стекрал на евреите», то
той на това отвърнал така: «аз съм евреин-крал». И действително, много крале са заемалиот
семейство Ротшилдови пари за водене на войни, провеждане на реформи и т.н. Затова чрез оказване
на такава «помощ» на царете и кралете Ротшилдовците са могли да влияят на политиката,
провеждана от кралете. Тази «система» работи и сега.
От гледна точка на управлението на т.н. «перестройка» – това не е нищо друго, освен опит за
силно завършваща маневра на «световното задкулисие» при реализацията на дълговременния
(повече от 150 години) план за прекарването на Русия ОТ капитализма под управлението на
дилетантското самодържавие на Романови и националната буржуазия КЪМ капитализма под уп-
равлението на транснационалната буржoазия.
Сега, в епохата на алчността и забогатяването, «паразитите от науката» измислиха още един вид
собственност – «интелектуалната собственност». Изчислителните програми, научните формули и
прочие информационни продуктизапочнаха да ги защищават с «авторски права», за да може
«учените» да забогатеят, реализирайки в живота принципа: «заплати, или няма да ти дам да го
използваш!». Фактически тази «интелектуална» собственност – това е собственност на паразити.
Aко Михайл Ломоносов бешеозадъчен с такива проблеми, то не би издвигнал Университет, а за
своите открития и до сега щешеда получава на гроба си авторскиете възнаграждения с гриф «до
поискване».
Исаак Нютон е казал за своята интелектуална собственност: «Ако съм виждал по-далеч от
другите, то е затова, че съм стоял на плещите на гиганти».
Но най-висшето разбиране и оценка на това, което сега е прието да се нарича «интелектуална
собственност», може да се достигне само чрез разбиране на триединството «материя-информация-
мера» и общовселенската мера, матрица, която пребиваванавсякъде и всичко пребивава в нея (чети
гл. 9). Какво, закона за всемирното притяганене е съществувал преди Нютон ли? Съществувал е,
разбира се. И това, че Нютон извел на ниво осъзнатост това, което обективно съществува в цялата
Вселена и е предназначено за всички елементи на Вселената, в това число и за хората на Земята,
трябва да му стане негова «интелектуална собственност»? Това са пълни глупости най-страшни! И
 428

това се касае въобще за всичката съществуваща във Вселената информация, в това число и т.н.
«изобретения». Помнете, в глава 9: за констатацията на това, че «ми е дошла мисъл», попробвайтеда
намерите отговор на въпроса: «откъде е дошла тя?». За това в Корана е казано много ясно и точно.
Замислете се: «Аллах – няма божество, освен Него, живия, насъщния: не Го овладява ни дрямка, ни
сън; на Него принадлежи това, което е в небесата и на земята. Който се застъпи (представи
се) пред Него, иначе как с Негово позволение? Той знае това, което е било до тях, и това, което ще
бъде след тях, а те (т.е. всички хора) не постигат нищо от Неговото знание, освен това, което
ТОЙ пожелае. Трона Му заема небесата и земята, и не тежи Му охраната им, наистина, Той е
висок, велик». (Сура 2 аят 256 (255)). И си освежете паметта за това, което е изложено в глава 12 за
интелекта.
Кстати, знаменития изобретател Никола Тесла публично е признавал, че всички открития са му
идвали във вид на откровение Свише. Известно е също така, че на Менделеев неговата знаменита
таблица му се е присънила в съня.

«Собственност» и «видове власт»

По-рано, в глава 12 «Тайната на управлението», ние с вас вече подробно разгледахме, че

«ВЛАСТТТА» е реализуемата на практика способност да се управляват процесите в човешкото
общество. В това число и да се управлява «собственността».
А какво е скрито зад словото ПРАВО на управление? Нали «право» – това са закони.
На всички хора на Земятаса им втълпили в главата, ченай-добрата система за управление, това е
когато в държавата има три «независими» клона на властта:
- законодателната власт «изобретява» законите;
- изпълнителната властпретворява законите в живота;
- съдебната власт следи за «реда».
При това всички говорят, че висшата власт – това е законодателната власт! Всички
демократизаториб ълбукат за «върховенство на Закона».
Отново ще разгледаме пример. Вие сте приватизирали апартамент. «Моя апартамент! Моя
собственност! Аз – собственник!» Но Парламента е приел закон за повишаване на данъка за
апартаментите. И вашата заплата (или пенсия) не издържа на заплащането за вашата собственност.
Затова вие сте принуден да се откажете от своята собственност, да я продадете и да купите квартира
на по-малък площад в по-неудобен за вас район.
Друг пример. Вие имате вила! Вие сте неен собственник. Тя вас ви храни.Краставици, домати,
ягоди, ябълки… Но… Парламента е одобрил предложение за повишаванецените набилетите
заелектричките, влаковете, и е отменил всички намаления и отстъпки. И за обикновените хора това е
станало пречка за пътуванетоим – скъпо е. Станало е неизгодно да се хранят от градината. И те сами
(!) се отказват от своята собственност, продават своитевили на «новите руснаци», които вкарват пари
в «недвижимост» (те не разбират, че ще дойде и техния ред).
Подобни примеримогат да се приведат маса! В това число и по отношениена така наричаните
«предприемачи».
Какво се получава у нас? Получава се, че собственник не е този, който нещо владее, а този,
който «изобретява» законите.
А кой изобретява законите? Тях ги изобретяват конкретни хора – депутати от Парламента. А от
какво се ръководят те при «изобретяването» на закони? Те се ръководят от информацията, коятоим
«седи» в главите.
А от какво се ръководи президента, депутатите, съдиите, министрите, техните заместници,
помощници при вземането на това или онова решение? Всекиот тях се ръководи от своеторазбиране
за справедливост и несправедливост, добро и зло, нужността или ненужносттана нещо,
правилността и неправилността на някакво решение… Тоест всичките се ръководятот някакви
ИДЕАЛИ, «седящи» в техните глави. А техни ли са тези идеали? По-рано, в глава 12, ние
вечеразгледахме това. И се оказа, чеосвен 3-те известниклона на властта, има още 2-ва тайни
«клона», които са много по-силниот първите 3-риклона: идеологическата власт и концептуалната
 429

власт. И се оказа, че именно концептуалната власт определя «работата» на всички останали «клони»
на властта.
Концептуалната власт – това е най-висшата власт в човешкото общество. Това е обединение на
властта и идеята, и властта на конкретни хора, ръководещи се от тези идеи. Концептуалната
власт претворява в живота или нравствен произвол, или порочен, безнравствен. И този свой
произвол тя или го представя в удобна заразбиране от всички хора форма, или красиво го опакова в
разноцветни целофанчета, скривайки мерзостното си начало.
А сега погледнете рис 14-5, на която е изобразена пределно обобщена схема за управление на
народното стопанство. На тази схема е видно, че управлението може да изхожда от два вида концеп-
туална власт - справедлива и несправедлива.
Господстващата в момента безнравственна власт на глобалната финансова мафия преследва свои
цели по отношение икономиката на Русия (нейното народно стопанство). Какви са тези цели е
изложено в началото на книгата. Изхождайки от това и трябва да се води реч за перспективите на
развитие наикономиката на Русия и нейните т.н. «бизнесмени».

Тайните и явните перспективи на руските «собственници»

Сега на планетата господства несправедливата концептуална власт в интерес натристатина

богаташи-глобализатори, управляващи страните по безнравственпроизвол.
Започвайки открая на 19 век у тях са възникнали проблеми. Съвкупността на тези
проблеминаричана от учените «глобален системен кризис», глобализаторите сеопитватда отстранят,
да разрешат натрупващите се проблеми. Те са решили да направят това на първо място за сметка на
Русия, на нейната огромна територия и ресурси. В началото на книгатаза това бе разказано подробно.
Тук, разкривайки разбирането за собственност, ще кажем кажем само за това, че у глобализаторите
съществуват планове по захвата на СССР-Русия:
а) Дълговременни. Те няма за къде да бързат. Затова въпроса «кога е напълно щеунищожат
Русия – в 2008 г.? или в 2018 г.? или в 2028 г.?» – тях не ги вълнува. За тях е важно, това да стане със
сигурност! И завинаги! Те се ръководят от разбирането за «вероятностната предопределенност»,
която ние разгледахме в глава 12.
б) Многовариантни. За тях не е важно, кой ще седи в Кремъл: «партия на властта», КПРФ-ници,
«демократи», «патриоти», «монархисти» и т.н. За тях е важно, кремлълските власти да работят
заизпълнение на техния сценарий по разрушаване на Русия. Затова всички партии са създадени от
«световното задкулисие» за разрушаване на Русия. Редовите членове на тезипартии могат да не
разбират това. А виж «вождовете» на тези партии не могат да не знаят това! И цялата «борба» между
партиите – «суета на суетите». У всички партии имаедин господар. Именно затова в страната нищо и
не се изменя в по-добра посока за обикновенитехора.
Но и нашите новоизлюпени богаташи съвсем не са нужни на «световното задкулисие».
Представете си читателю, че вие сте Ротшилд, или Морган, или Опенхаймер… Вие завоювате Русия.
На вас са ви нужни богати конкуренти? Разбира се, че не! Затова всички тези – «ходорковски»,
«абрамовичи», «фридмани», «чубайси», «лужкови», «дерипаски», «мордашеви» и т.н. – това от
гледна точка на глобализаторите са дечица-неосъзнати, «малки келешчета», които не са разбрали в
какви игри и с кой са решили да си поиграят. Що се касае да днешното богатство и благополучие на
новоизлюпените руски «собственници», то това явление е временно. Глобалната мафия им е отдала
собственността на Русия на тези дечица-неосъзнати за временно ползване на началния период от
развала на СССР-Русия. И сега глобализаторите се готовят за реализация на плана за окончателното
преразпределение на собственността на всички богатства на Русия в своя полза. Как? За това ще
тръгне речв едно от приложенията.
Що се касае до разглеждания въпросза собственността, то след всичко изложено, на разумния
човек трябва да му е станалоясно,че в тази ситуация «да стане и да остане дълго време собственн-
ик» никой от руснаците «няма да го огрее»! В плановете на глобалната мафияТова го няма! На тях
им е нужна слаба, разпокъсана, раздробена на части Русия!
 430

«Какво да правим?», – ще попита читателя. Подробен ответ има в програмата на КПЕ. Тук кратко
ние ще ответим така. За да противостоим на такива глобални планове на глобалната мафия, е
необходимо да разработим свой, по-глобален план, своя концепция на жизнеустройство. И такава
концепция е разработена – Концепция за Общественна Безопасност (КОБ)! Тя се явява теоретическа
платформа на нашата партия – КПЕ. Задачата се състои в това, да я претворимв живота. Което ние и
правим. И трябва да се разбере, че за осъществяването на своите цели нам не обезателно е
необходимо да ставаме «началници» и да заемаме държавни постове. Разбира се, това неби ни
попречило, а само би ускорило достижението на нашите цели. Но всичко това не е обезателно. Това
следва из ДОТУ. Властта – това не е кабинет с «крупна» табелка на вратата. Властта – това е
реализуемата на практика способностда се осъществява управление. А управление – тована първо
място е информационно въздействие на обществото, на най-различни хора. И такова информационно
въздействие може да се осъществява не обезателно от кабинета на началника, а да се осъществява
навсякъде и във всичко при общение с хората.
От тукизвода е прост. Програмата на КПЕ е такава, че може и е нужно да се действа сега, днес, не
да се чака «официалноидване на власт». И за да стане това по-скоро, всички честни хора трябва «да
не чакатвремето у морето», а да действат организирано. КПЕ и е създадена за това.
Нищо в страната няма да се измени в по-добра за всичкихора посока, ако не сменим
несправедливата, безнравственна западна концепция на управление на Русия със своя
собственна, справедлива концепция за управление на страната.
На техния безнравствен произвол трябва да се отвръща с нашия нравствен произвол.

5. ТАЙНАТА НАПАРИТЕ, ЦЕНИТЕ, ЗАПЛАТИТЕ И ПЕНСИИТЕ

«Ако се богатееше с пари, бедните нямаше да ги хранят с хляб»

(Руска пословица)

Кратка история за появата на парите.

В първобитната община е съществувало обединение на труда за производството на всичко

необходимо. Било е и управление, както на производството на продукция, така и на нейното
разпределение. Такова управление е било структурно и директивно адресно.
«Законност» не е имало, но системата «табу» (забрани, «не може!») са знаели всички. Това вече е
било безструктурно управление.
Съществували са граници на структурното управление. Те са се определяли от:
- комуникациите (сухопътни и водни пътища), тяхното протежение, средствата за
придвижване;
- способностите на ръководителите на общини (шамани и старейшини) да разбират и
обработват всички необходими сведения, тоест информация. Тогава писменност не е имало.
Границите на общините са се определяли от рубежи, за които се е губело структурно управление. По
тази причин да се осъществява структурно управление в междуобщинно обединение на труда е било
невъзможно.
Търговията в тези древни времена вече е съществувала. Основание за нея са били:
1. Невъзможност за създаване на необходимите вещи и продукти на производството вътре в своята
община и, като следствие, невъзможност структурно да се управляват процесите на техния
продуктообмен.
2. Невъзможност по различни причини за открит военен грабеж.
Затова баланса на цените (стойността) при взаимен продуктообмен в тези древни времена е
представлявал по себе си обикновен човешки произвол, но не безмерен, а основан на две съставки:
1. Баланс на взаимното притягане на страните (у кой какво има и у кой какво няма).
2. Возможност на всяка от страните:
- да обере другата страна (в т.ч. със сила);
 431

- при това да небъде обрана самата тя.

Такъв период на търговия е бил много продължителен. Когато този период на неограничена
свободна търговия в историята на човечеството завършил, то и баланса на взаимното притягане на
търгуващите страни започнал да протича в две среди:
1. В средата надържавното налогооблагане, кредитиране, законодателство (писано и неписано).
2. В средата на мафиозното «налогооблагане», «законодателство» и «кредитиране».
Тук е важно да се разберат следващите два момента:
а) В периода на свободната търговия в отдавнашните времена баланса на цените се е
установявал под влияние на несоциални фактори, основно географски, природни, метеорологични.
В степите не е имало гора, а в спящите лесове овецете са били малко. Суша, дъжд… всичко това се е
отразявало на цените.
б) Държавната и мафиозната среда на търговия – това е социален фактор, а не природен. И
този «социален фактор» зависи напълно от господстващата в обществото концептуална власт,
концепция на управление и нейните носители. Държавното и мафиозното влияние започнало да
«убива» свободната търговия. И постепенно това давление започнало все повече и повече да дефор-
мира, да изкривява, да извращава баланса на свободните взаимно привличащи сев цялата търговия
страни. Започнало както безструктурно, така и откровенно структурно управление на «стихията
напазара». По мерата на развитие на кредитно-финансовата система такова управление ставало все
по-изострено. За никаква «свободна търговия» и «свободно предприемачество» в тези условия даже
не може и да се говори. Тези икономисти и политици, които говорят сега затези «свободи» – това са
или глупци, или негодяи-провокатори, изпълняващи поръчките на своите господари.

Средстватана платежа и «инвариант в прайскърента»

Продуктообмена първоначално в древноста съществувал в качеството си на разменна търговия:

«Ти на мене чувал зърно, я на тебе oвца». Но такъв обмен бил непредсказуем, не е имало
необходимата устойчивост напроцеса (спомняйте си ДОТУ).
За повишение на предсказуемоста (т.е. устойчивостта на процеса на търговия)
възникнала системата напанаирите. Идвайки на панаира, където се е стекало множество хораза
продажба на произведените от тях вещи и продуки, човек практически навярно е можел да намери,
това което му е нужно. Все пак е възникнал проблема с обмен на товарите. Да намери това, което му
е нужно, човек успявал, но този, у когото бил нужня му товар, не искал да го заменя с това, което
можел да предложитози човек. Възниквали трудности. Трябвало да се търсят варианти за «троен»,
«четворен» и т.н. обмен. Това изисквало усилия и време. Бързодействието на продуктообмена било
ниско.
За повишаване на бързодействието процеса на продуктообмена трябвало да се
разработинякакъв универсален способ за обмяна на продукти. Такъвнай-универсален способом за
обмяна на товари станали металните монети, които назвали пари. Правото на сечене монети си
присвоила държавата.
И ето, уважаеми читатели, много важен момент, който трябва добре да запомните. В монетната
търговия сделката е едномоментна. Ти на мене чувал със зърно, я на тебе прасе в чувала… и
веднага се разотиват. А парите дават възможност сделката да се разтегли във времето. Ако
продавача в дадения момент нещо не го устройва, то тойможе и да не продава своя товар, а да
отложи продажбата за някакво време, когато ситуацията ще се измени и можетози товар да го
продаде доста по-скъпо. Например, лятото овчата полушубка не е много търсена и съответно цената
за нея е ниска. Но в началото назимата, този у коготоняма полушубка, защото през лятото той не е
искал да си я купи за високата цена (както му се е струвало), сега, когато е станало вече студено, той
е принуден да си я купи даже не по тази цена, която са му предлагали лятото, а по доста по-висока
цена, защото е студено, а трябва да се живее, трябва да се работи …
Възможността да се разтяга сделката във времето дала тласък за появата на спекуланството,
тоест паразитизма над операциите на продуктообмена.
 432

«Гешефт» – от немското «дело», «търговия» – сделка от малък спекулативен характер, «изгодно

дело». «Машинация» – малка интрига, шмекеруване; «машинатор» – шмекер.
Сега «лошия човек» («рапон») може да изкупи през лятото всички полушубки на панаира по една
цена, а в началото на зимата на същия този панаир да ги продава вече на много по-висока цена. В
наше време с това се занимават така наричаните «посредници», които сами нищо не произвеждат, но
наричат себе си «предприемачи» или «бизнесмени» от «малкия и средния бизнес». За глупаците това
звучи красиво, макар в действителност това са спекуланти-шмекери. При която своята деятелност те
привързват не обезателно към времето, а към множество други съвременни фактори, понякога
създавайки такива изгодни за тях «фактори» преднамерено. Какво трябва да се направи, за да се
продадат множеството произведени автомати, пушки, вертолети? Ето ви една от причините за
«възникване» на войните и «възникване на напрежение» между страните… Но това е вече «крупен
бизнес».
В такъв образ, появата напарите е дала възможност на безнравственните хора да извличат
печалба без да произвеждат нищо, а просто от колебанието на цените на товарите, при което тези
«колебания на цените» стана възможно да се създават изкуственно.
«Световното задкулисие» чрез подчинения му равинат и световното еврейство е придало на
гешефмахерството организационните форми на библейско-талмудическата култура, правейки
всичко това в края на краищата средство за управление на човечеството.
Най-главния, водещ товар запарите станало златото както само по себе си (в гр., кг., тонове) в
качеството на взаиморазплащане, така и за изготвяне на монети. Златото станало «инвариант в
прайскърента».
Всички трябва да знаяткакво обозначава «инварианта в прайскърента».
Прайскърент – това са текущите цени на всички товари.
Инвариант – това е:
- и самоценност (товар, имащ своя цена);
- и средство за измерване на ценноста на другите товари и услуги.
Постепенно златото става просто «монети».
Монетите постепенно ставатсамо «носители на информация» за стойността накоято и да е
продукция и вече не обладават самоценност. Тоест монетите стават просто средства на платежа,
просто носители на пределно обобщенаикономическа информация, простоцифри, които са
напечатани на монетите.Та нали монети с времето са започнали да правят и от мед, бронз, желязо …
Така «цифрите» са станали достатъчни сами по себе си за «покупко-продажбата».
За продуктообмена се изисква определено количество средства на платежа. Това количество
зависи от:
- прайскърента за цените на товарите;
- обема на товарооборота в стойностна форма;
- скоростта на обръщение на средствата на платежа.
Ако по отношение на тези три параметри се появят излишни (избити) средства на платежа, то
става ето какво. Доколкото средства на платежа са много, те са избитъчни, то народа бъзрзо изкупува
това, което е в товарооборота. Но производството на товари е ограничено от мощностите по тяхното
производство, затова обема на товарооборота се намалява. Възниква недостиг на товари, възниква
дефицит. Това води до повишение цените на товарите. А това на свой ред води до загуба на
покупателната способност на хората. Получава се своеобразно «дяволско колело»: ту нагоре, ту
надолу, ту нагоре, ту … Този, който знае «скоростта на въртене на колелото», може «да прави с това
гешефт».
Тук отново е уместно да се каже, че парите в държавата трябва да са равни на толкова, колкото в
тази държава има товари и услуги. Не повече, но и не по-малко. Сталинския нарком Косигин,
бидейки при Хрущшчов и Брежнев премиер-министър на СССР, много зорко следеше за
съблюдението на това равновесие. Демократизаторите сметнаха, че пазара сам всичко образува.
При разменната търговия такова разногласие между товарите и средствата на платежа не може
да има по принцип.
 433

При «инварианта в прайскърента» във вид на монети от драгоценни метали започнаха да

възникват колебания на покупателната способност. Но тогава те се образуваха за сметка на това, че
монентите са от драгоценни метали (злато и сребро). Затова когато се появявало излишък от монети
по отношение наобема на товарооборота и други параметри, то тези монети от драгоценни метали
«засядаха» в съндъците у тогавашните «елити» във вид на съкровища. Когато възниквал недостиг на
монети, то «разоряващия се» «елит» бил принуден давади своите «съкровища» от съндъците, за да
обезпечи за себе си «достойнониво на живот».
Но в хода на глобалния исторически процес обема на товарооборота все пораствал и пораствал. А
драгоценните метали за изготовяне на монети били недостатъчно. Така например, експедицията на
Колумб била снаряжена именно затърсенето на злато – това е била главната цел. Тази ситуация
довела до появата на пари на хартиени носители. В самото начало това били обикновенни разписки
на хората по своите дългове и кредитни задължения. Но много скоро тези разписки приели форма на
кредитни пари във вид на:
- банкноти;
- асигнации;
- ковчежнически билети;
- банкови чекове;
- кредитни карти.
Но хората нямали доверие в тези хартиени пари при тяхната поява. За да се появи такова доверие,
от шмекерите била създадена система на гарантирания обмен. Тя се заключавала в това, че
цифрите на хартиените пари съответствало определено количество злато в монети. И това в началото
било даже удобно. Не трябвало да се мъкнатсъс себе си тежкитекесии и торбички със злато,
достатъчно било да имаш лек хартийник. А ако отчетем, че не всяка парична хартийка е могло да се
използва от който му падне направо в търговията, то това е била и определена защита от кражби.
Така със съдаването на хартиените пари тръгнал процеса на нараставане наобмена им в
товарооборота, който е трябвало строго да се съпровожда чрез създадената система на гарантиран
обмен от названия «златен стандарт». Но тези шмекери, основно банкери, които имали право да
«изписват» хартийки вместо злато, знаели, че техните клиенти няма да дойдат всички заедно в един
ден и няма да посикатот банкера да замени хартийките със съответстващото количество злато.
Затова те започнали да «изписват хартийки», които вече не били обезпечени със съответстващото
количество злато в подземието на тази конкретна банка. И ако всички клиенти са дошли заедно един
път при такъв банкер-шмекер, то злато за всички е нямало да има. Но когато все пак подобна
ситуация възниквала, то такъв банкер – «клетник» поръчвалот друг банкер-шмекер. Така се
формирала световната финансова мафия на основата наиудеизма: «И ще властваш на много народи
…»
И така, процеса на натрупване си върви ли върви. Владелците на «хартийки» вса в по-лошо
положение, отколкото владелците на монети. Затова всички се стремят наличните хартийки да ги
обменят за злато «за надеждност». Но златото не стига за всички …
За цялата история на своето съществуване парите в системата на световните валути винаги са
имали еталонна единица за измерение. Желаещите могат да се запознаят с това самостоятелно. За нас
сега е важно ето какво. От 1944 година в качеството си на такъв еталон започна да излиза долара,
който на основание на международното съглашение беше приравнен към определено количество
злато: 35 долара се равняваха на 31,1 грама злато. Всички останали валути бяха свързани с твърд
златен еквивалент чрез връзката с долара.
Но в август 1971 година президента на САЩ Никсън по едностранен ред се отказа от обмена на
долара със злато, което означаваше фактически дефолт на САЩ. «Дефолт» (англ. default) –
1. Неизпълнение на банкови или правителственни финансови платежи. 2. Прекратяване изплащането
на проценти по ценни книжа в период на ликвидация на компания.
А през 1976 година на Ямайската конференция на МВФ (международния валутен фонд)
«златния стандарт» беше отменен и въведен процедурата «фиксинга на Ротшилд», за който бе
разкано в началото на тази глава. След това златото и среброто престават да участват в паричното
обращение.
 434

От тук следва важенизвод.

Разделението по между им с понятийна граница на:
- инварианта в прайскърента – като един от многото продукти в монетната търговия, и:
- средства на платежа – като носители на пределно обобщена информация занародно-
стопанския комплекс на страните,
такова разделение позволява да се отделят шмекерите и йерархическата структурана техните
корпорации.
Политикономиката на марксизма-ленинизма разглежда «инварианта в прайскърента» и
«средствата на платежа» като две различни функции на парите, което се явява глупост.

Тайната за установяване на цените

Клокочи в горски ручей вода. Човек приклекналдо ручея, напил се с вода. Водата в ручея нещо
струва ли? Не! Тя е безплатна.
Върви човек по Москва. Жега, пие му се! Но наоколо асфалт, а ручеи няма. Стои бутка, а в нея
вода в бутилки. Тя струва пари.
По старите хора могат да си спомнят времето, когато в градовете, в т.ч. и в Москва, имаше чешми
с вода. И жителите на домовете, където нямаше водопровод, ходеха с ведра до тези чешми за вода.
Тогава всеки, който искаше да пие, можеше да отиде на такава чешма и безплатно да се напие с
вода.
Какво се получава? Цената на водата се появява тогава, когато човек не може да се напие с нея от
ручея или чешмата. По научному това се нарича «дефицит». Дефицит (лат. deficit «не хватает») –
това е:
1. Недостиг на нещо.
2. Товар, който го няма в достатъчно количество.
3. Превишение на разходите над доходите.
Друг пример. По-рано в Москва, а и в други градове, колата можеше да се паркира там, където ти
се иска. И не трябваше да се плаща за паркирането. Колите бяха малко, а места много. Но ето, че
колите станаха много и места за паркирене не стигат. Появи се «дефицит» на паркоместата. И
веднага се появиха платени стоянки. Но ако градските власти организираха пътното движение и
стоянките за автомобили така, че дефицит да няма в нищо, тогава нямаше да има и платени
паркомерста. Както нямаше да има и планираните днес платени автопътища. Тук разговора вече
трябва да се води за качеството на управление и концепцията на управление.
Подобни примери може да се дават множество. От тях следва очевиденизвод. Цената на «нещо»
се появява тогава, когато това «нещо» не стига в обществото. Във връзка с това можем да си
спомним познатата фраза на един от персонажите на вече покойния «смехач» Аркадий Райкин в
сценка за дефицита: «Нека у нас в търговията винаги всичко да има! Но нека винаги нищо да не
стига!» («Дефицит се нарича»)».
Може да си спомните фантастичната повест на Беляев «Продавача на въздух», злия герой в която
бе разработил и осъществил на практика втечняване на въздуха на планетата Земя и бе организирал
търговия с този въздух. А в Япония в обгазените с бензин райони на Токио едно време са търгували с
чист възду в балони – това не е фантастика.
И растежа на цената на нещо става тогава, когато се увеличава дефицита не това «нещо».
Итака, правиме първи извод. Цената на нещо се появява тогава, когато това «нещо» просто
така човек не може да го вземе.
Продължаваме нататък. Стои ела в леса. Тя струва ли нещо? Не! Нея я е отгледала майката-Земя,
Слънцето красиво, дъждовните ласки. Приближават се към елата двама мъже. Единия казва:«Давай
да отрежем елата, да я продадем за 100 рубли». Другия казва: «Ти какво, глупав ли си? Нея може
да я продадем за 1000 руби.» В какво е тук същността? В това, че установяването на цените – това
е произвол! Произвол, за който ние вече говорихме по-рано. Известно е, че произвола бива
нравствен и безнравствен.
 435

Трябва да се разбере нещо елементарно, че всички природни обекти не обладават стойност

(цена). Дърветата, газта, нефта, въглищата, златото, минералната вода от источниците и т.н. – всичко
това не е създдено от човека. Това е създадено от природата, от Бог, ако искате. И всичко това при-
надлежи на всички хора. Земята и хората на нея – всичко това е Божие, всичко това принадлежи на
Бога. Да се утвърждава обратното – това е сатанизъм. Даже когато сега в наше време става дума за
покупко-продаба на:
- земя (обработваема, под застрояване и т.н.);
- нейните недра (месторождение);
- нейната вода (водоеми, берегове на реки, «завои» на реки и т.н.),
то всичи трябва да разбират, че се продава социалната категория – правото на ползване на
земята, недрата, водите, а не самата земя, недра и води.
А право – това е информационен продукт на обществото (закони писани и неписани). Тоест
правото (закони) – това е продукт на концепция на управление. Читателите на книгата вече
знаят, че съществуват само две концепции: справедлива и несправедлива, знаят и за 6-те приоритета
на управление. И запознавайки се в тази глава с това, що е «собственност», кой и как я управлява,
читателите могат да разберат «процеса на изменение на правото на ползване». Тоест как може на
«законно» основание да се направи «беше ваше, стана наше».
А «цената на продукта» – това е категория, породена от обществото в самото себе си, а не
вкарвана от природата. Хората по своя произвол са започнали да си назначават цени на «нещо».
И не редовите обикновенни хора, а тези, които управляват обществото.
Много знаят или са чували за «трудовата теория на стойността» на К. Маркс. Тя утвърждава, че
«цената на товара» се определя от «количеството труд». А «количеството труд» се измерва от
«продължителността на труда» (общественно-необходимо работно време). Но какво е това за
времето – ответ К. Маркс не дава. Помните ли, как до перестройката основната маса сътрудници на
доста много НИИ и КБ отседяваше на работа по 8 часа и нищо не правеше, получавайки по 120
рубли на месец. Или сега, след перестройката, чистачката в московска банка получава 15 хил. рубли
(а и повече), а доячкатавъв фермата в глухо село 500 рублина месец, в най-добрия случай 2-3 хиляди
рубли на месец.
Критически проанализирайки учението на К. Маркс за определението на цените на товарите ние
отново излязохме на произвол.
И действително, как да се назначават цените на на ризите, ботушите, картофите, наемите,
пътуването с влак, обяд в ресторант, нощувка в хотел и т.н.? Наоколо тържествува безнравственния
произвол на безнравственната концепция за управление на обществото, който «по научному» се
нарича «пазар»! Скъпата риза, която са изтъкали, шили, която може да се носи година, а и повече,
струва 100-200 рубли, а ползването наспално бельо във влака за една нощ струва 70 руб. Къде е
съразмерността? Къде е «конкуренцията»? Какво, във влака няколко бутки на различни цени
предлагат спално бельо?
Сега вече даже «най-демократизаторския» вестник «Комерсант» от 9.08.06 в статията на своя
обозревател С. Минаев «Тук не е Лондон» се възмущава от «пазарните порядки» от лъжите на
демократизаторите в Москва. Погледнете, за какво с възмущение оповестява вестника, деклариращ
«западните ценности», «пазара», «конкуренцията» и т.н. демократизаторски хитринки. «В
съвременната русийска търговия цените се определят изключително от произвола на продавача и
наивността на покупателя … Ценообразуването в Русия е такова, че покупателя си остава, както
Иполит Воробянинов се възмущава: «Дявол знае какво е това! Дерът от трудещите се три пъти
по-скъпо!» А продавачите търсят глупаци».
А така! Та нали вие, «господа» демократизатори, се борихте за «свобода», «пазар»,
«конкуренция» и т.н.! Защо сега се възмущавате от това, което сами направихте?
И цените на всичко непрестанно растат! И на нас ни говорят, четози растеж бил неизбежен и
закономерен! Но «имаше време – и цените се снижаваха» – пееше В. С. Висоцки. Кога беше това?
Това беше при Сталин! Защо това беше възможно?
Цялата работа отново опира до произвола, в концепцията за управление на обществото. Сталин
реализираше нравственната справедлива концепция – когато всичко се правеше за благото на всички
 436

трудещи се хора! След отстранението на Сталин всичко започна да се прави за блгото на «елита».
Ето я и цялата «хитрост», ето я и цялата «тайна».
«Какво да се прави?» – ще попита читателя. «Как сега да установим справедливост в цените?»
Много просто.
Сега всички товари и услуги се правят на «електрическа тяга». Електропомпа, електропила,
електроструг, електродвигател, електрорезачка, електропечка, електробръсначка… Затова стойността
на всеки товар трябва да започне да се пресмята от загубената за неговото производство елект-
роенергия. Попробвайте да съпоставитепо между им стойността на един хляб, стойността на една
тухла, стойността на една алуминиева лъжица и т.н.. Вие ще стигнете до извода, че това може да се
направи при определяне на количеството електроенергия, изхабена задобива или изразходването
на суровини за тяхното производство и изготовление. Естественно с пресмятане на
на енергоносителите: газ, нефт, бензин, въглища.
Това е необходимо да се направи затова, че след загубата от златото през 1971 година
функциятана инварианта такъв товаро-инвариантднес фактически встъпва кВт/час
електроенергия или тон условно топливо. Подчертавам «фактически», доколкото това е така,
независимо дали се признава от законите или не. Остана тази действителност да се закрепи
юридически. А от това следва, че цените навсеки товар, на всяка услуга трябва да са
пронормировани в кВт/часа електроенергия.
Но и това не е всичко. Доколкото пресмятането на цената накоято и да е вещ започва от
изразходваната за нейното изготвяне електроенергия, тоест «количеството електроенергия» се явява
тази «печка, по която трябва да се танцува», то на всеки трябва да е понятно, че за да се направи
цената на електроенергията постоянна, това може да се достигне за да не се повишават и останалите
цени. Тоест цената на енергоносителите и на самото електричество трябва да се установи
неизменчива, за да не скачат и останалите цени. Замислете се, какво физическо и духовно отпадане
(маразм) съществува сега. Началника на ВЕЦ или някаква трансформаторна подстанция говори, че
защото хляба «поскъпнал» (или медната тел), то той трябвало да увеличи заплатата на своите
енергетици «за прехрана» (или разходи за медна тел за ремонт). А увеличенито на разходите за
заплата (за ремонт) той можеда обезпечи за сметка на увеличението цената на електричеството. Той
повишава нейната цена. Хлебозавода и собственника на медния рудник им се налага да увеличат
разходите за електроенергия. Те компенсират тези разходи с повишение цените на хляба и медта.
Кръга се затвори… И всичката тази глупост е названа «пазар»! И тази глупост я обосновава
«икономическата наука»! Глупост ли е? Да. Но от тази «глупост» гешефтмахерите (шмекерите) също
правят пари … за себе си. Ако електроенергията или залежите на нефт принадлежат на частника, то
той е плюл на всички останали! Него го интересува неговата лична печалба. От тук следва,
че всички природни ресурси трябва да бъдат държавна собственност. И държавата трябва да
управлява цялото стопанство на страната. А може да се управлява само по две концепции.
Ето направете си извод, уважаеми читатели, по каква концепция върви сега управлението на
страната. И може ли нещо да се измени, без да се смени тази безнравственна концепция? Именно
затова в програмата на КПЕ е казано: нито един частен проблем в страната няма да се реши,
докато ние не сменим западната несправедлива концепция за развала на Родината ни със
своята собственна справедлива концепция за управление.
И тогава при друго, качественно друго управление, насочено към удовлетворението на
нормалните потребности на всички хора на труда, може и цените да се снижават, а заплатите и
пенсиите да се повишават, както това беше приСталин.

Тайната за установяване величина на заплатите и пенсите

Стругаря ежедневно изготвя детайли на струга. Добре си ги струговал – получавай парички! Брак
– нищо няма да получиш. Колкото детайли си струговал, толкова парички си получил. Количеството
парички за всеки детайл е определил нормировчика по инструкция, която е разработила дирекцията
на завода, ръководейки се от своя опит, традиции, възможности, премерени разчети. Тук всичко е
понятно, освен едно. На основание на кавосе определя «точната» оплата за всекистругован детайл? И
 437

може ли въобще «точно-преточно» да се определи оплата за стругования детайл? Тоест и тук, при
«нормирането», е налице произвол.
Друг по-сложен случай. В съседнотона завода здание, където работи стругаря, се труди в КБ
учения-академик. Той изобретява нов струг. Година работи – няма резултат, две години – няма
резултат, три години – няма успех… Ноето на петата година учения изобретил такъв струг, който
превишил показателите на предишния струг 1000 пъти! А аз имам към вас, уважаеми читатели,
въпрос. Каква заплата вие считате за нужно да сеизплаща на този учен в течение на тези 5години?
Ето това е и онова! Без произволняма да се размине!
И ние вече знаем, чеима два произвола, две концепции за управление нахората:
- справедлива, нравственна;
- несправедлива, безнравственна.
Ето тези два произвола и лежат в основата на установяването на всички заплати без изключения.
Как може точно-преточно да се съпоставят, да се сравнят и измерят в пари труда на учения, стругаря,
военния, земеделеца, директора, учителя, лекаря и т.н.? Аз се срещах с един човек (а той ръководеше
крупен завод в г. Пенза, доктор на икономическите науки), който се опитваше да намери единица за
измерение на човешкия труд. Подхода му беше такъв. Ако има една «конска сила», то трябва да има
и една «човешка сила». И ето той с помощта на двойни и тройни интеграли (а той ми донесе три
дебели тетрадки с формули), а така също с множество коефициенти, измислени от него самия, се
опиваше да измери с една мерка труда и на работника, и труда на учения, и труда на управленеца и
т.н. Моите леки намеци за това, че това е явна глупост, той не рзбираше, обиждаше се. Защо? В
кръга на неговите понятия не влизаше понятието за концептуална власт, за произвола! Ето го
целия секрет, цялата «тайна». Същото може да се каже и за пенсиите.
Иисус Христос е отричал «теорията на стойността». Евангелие от Матея привежда притчата,
разказана от Иисус Христосза стопанина на лозе, който еднакво заплаща лтруда на всички наети
работници, макар те да отработвали на лозето различно по продължителност време:
«… Защото царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за
лозето си, и, като се услови с работниците по динарий на ден, прати ги на лозето си;
Като излезе около третия час, видя други, че стоят на тържището празни, па рече и тям:
идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще ви дам. Те отидоха.
Пак излезе около шестия и деветия час и направи същото.
А като излезе около единайсетия час, намери други, че стоят празни, и им казва: защо стоите
тука цял ден празни? Те му отговарят: никой не ни е наел. Той им казва: идете и вие на лозето ми,
и, каквото е право, ще получите.
А когато се мръкна, господарят на лозето казва на своя пристойник: повикай работниците и
заплати им, като почнеш от последните до първите. И като дойдоха условените около
единайсетия час, получиха по динарий. А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече; но
и те получиха по динарий; и като получиха, зароптаха против стопанина и думаха: тия последните
работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които претърпяхме теготата на деня и жегата.
А той отговори и рече на едного от тях: приятелю, аз те не увреждам; нали за динарий се съгласи
ти с мене? Вземи своето и си иди; а на тоя последния искам да дам, каквото и на тебе; нима
нямам власт да правя със своето си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм
добър? Тъй ще бъдат последните първи, и първите - последни; защото мнозина са звани, а малцина
избрани.»
Фразите с дебел текст и абзаците са отделени специално.
Какви изводи магат да се направят от тази притча?
1. Заплащането на труда не е свързано пряко с продължителността на работата и количеството
работа.
2. Заплащането на труда зависи от произвола на работодателя («нима нямам власт да правя със
своето си, каквото искам?»). Работодателя може да бъдене само конкретен човек, но и
ръководителите на фирма, корпорация, държава.
3. Произвола на работодателя (в това число и в лицето на държавата) зависи от неговата
нравственност («аз съм добър»).
 438

В такъв образ, той трябва да бъде не от количественния характер за оплата на труда, а трябва да
бъде:
- равнокачественносттана заплащането;
- добросъветния труд;
- по нравственно произволната концепция на управление!
Може да възникне въпроса: какъв смисълтрябва да има тази «едно-качественност на
заплащането» на всеки труд, за да може тя да е стимул за благоволение и благодеяние?
Ответа е такъв: «оплатата на труда», както и «цената на продукцията» – това са категории,
породени от хората, породени от обществото в самото себе си, а не привнесени в обществото от
природата. И «оплатата», и «цената» са свързани с труд, но не чрез продължителността, а чрез:
- управлението на производството на всички товари и услуги (структурно и безструктурно);
- разпределението в обществото на всичко произведено (напомням, че «разпределението» в
съвременното нам общество се осъществява не от конкретни хора, тоест «структурно», както
това е било в древността, а се осъществява чрез кредитно-финансовата система с
безструктурния способ, в резултат на което сега, в наше време, се получава, че «кому супата е
рядка, а на еврея бисера му е малък», «който е посмял, той и го е изял» и при това «никой за
нищо не е виновен …», «така е устроен живота».
Но ето, че е възможно друго «разпределение», по друга, нравственна концепция. Ние с вас,
уважаеми читатели, знаем, че управлението на производството и разпределението на благата –
всичко това се осъществява по напълно конкретна концепция за управление на обществото. И е
пределно ясно, че такива концепции са две: справедлива и несправедлива.
Малко по-горе беше повдигнат въпроса за това, какво трябва да е «стимул» за добросъвестния
труд. Ние сме свикнали да използваме словото «стимул». А «стимул» — това е тояга със заострен
край, с който в древната Римска империя пастирае ръчкал вола в задника, за да можетой да се движи
по-бързо. Демократизаторите считат безработицата за добър стимул за това, че хората да се трудят
добре. Но това е безнравственно! Получава се, че човека го уподобляват на вола. Човек под страх от
уволнение е длъжен да работи добре. Този термин «стимул» изисква замяна. Нека всеки от
читателите да отговори на въпроса: достойна ли е такава «система на стимулиране» за достойнството
на човека? Такова нещо е възможно само при господство в обществото на безнравственна концепция
на управление.
При тържество на справедливата нравственна концепция на управление мотивацията на човека за
добросъвестен труд трябва да бъде осъзнаването на всеки човек на своята отговорност не само за
реализацията на това, което е предназначено лично за него Свише, но и осъзнаването на своята
отговорност за съдбата на цялото човечество и планетата Земя. Спомняйте си типовете психики и
управлението на формиране.
Що се касае непосредственно размера оплата на труда, то даже в условията на несправедливата
концепция на управление, която действа сега във всички без изключения страни, подхода към
оплатата на труда е различен. Този подход зависи от историческите традиции и «общата атмосфера»
в обществото на конкретната държава. Так по данни на края на 20 век съотношението на заплатите
на висшата администрация на държавата към среднестатистическата е съставляло: в САЩ – 110
пъти, в Германия – 20 пъти; в Япония – 17 пъти. Може да се отметне, че по качество на управление,
изразяващо се в производителност на труда, темповете на растежа и качеството на продукция на тези
страни са вървели в обратен ред.
Сега нека всеки читател да съпостави тези цифри с известни на него данни в своя регион и по
страната като цяло. При което с отчитане на получаването от чиновниците на скритите
«неофициални» пари и услуги, или вправ текст - по взимането на «подкупи». Но даже по официални
данни в Русия ръководителя на нефтена компания на законно основание има официален доход на
месец 3 млн. долара. Това надвишава дохода на всеки учител, лекар, миньор и прост нефтеняк в 20
хиляди пъти! При това следва да се отчете,че практически всички висши чиновници на държавно и
регионалнониво, макар сами да се намират като («все едно» – много модно в наше време, но много
глупаво словосъчетание) на държавна служба, в действителност чрез родственниците си реално се
явяват най-крупни собственници с огромни доходи. Така, официално (подчертавам «официално») е
 439

обнародвано, че губернатора на Чукотка Р. Абрамович се явява владелец на 13,3 милиарда долара.

Министъра на природните ресурси Ю. Трутнев в 2005 година имаше доход от 211 403 000 рубли,
тоест 17 млн. 617 хил. рублина месец! И всичко това на «законно основание». И товае във време,
когато половината от населението на Русия живее под нивото на бедността! Но труда на учителя,
лекаря, миньора не е по-малко значим за обществото. Във всеки случай, не с такава разлика на
заплащането на труда.
За сметка на какво, за сметка на кого и как са били «заработени» от отечественните богаташи тези
милиони и милиарди, аз мисля не е нужно да се пояснява и да се «хабят нерви» по този повод няма
смисъл. На всички нормални хора отдавна всичко им е ясно. Ние фактически живеем в откровенно
престъпна държава. И ето какво е удивителното. Всички, даже главата на държавата, признават, че
корупцията е поразила всички органи на властта. Въпроса е в това, как можеда се измени тази
ситуация. За това ще тръгне речв самия край на книгата. Засега, говорейки за величината на
заплатите и пенсиите, следва да секаже, че КПЕ по своето нравственно разбиране и съответстващия
му произвол в своята програма предлага да се установи разлика между минималната и максималната
заплата в обществото в пределите до 5 пъти и не повече от това. Помните ли детския стих от
съветските времена?
Нынче всякий труд в почёте,
Всяк, какой ни есть.
Человеку по работе воздаётся честь.
Ако погледнем Сталинските кинофилми и веднага послесталинските времена, то героите на
филмите бяха и стоманолеяри, и водолази, и учени, и киноартисти, и … А сега? Само бандити и
безделници. И тогава, при Сталин, заплатата на стоманолеяра беше по-висока от някои инженерни
заплати. И някои инженери си отиваха на събрание на работниците. Защо? Защото тогава действаше
нравственния произвол, когато всеки труд беше почетен, и всеки труд достойно го заплащаха по
нравственния произвол. Естественно, по имащите се тогава възможности, закоетозащо ли (?)
«забравят» да говорят тези, които ненавиждат Сталин за това, че той осъществяваше политика в
интересите на хората на труда, всички тези, които честно и добросъвестно се трудеха в интересите
нацялото общество, а чрез това – в интереси на себе си лично.
А сега? Тружениците на полето, където «никой не е по-голям от хляба», получават за своя труд от
200 руб. до 2000 руб. на месец, чистачката в московска банка – 15000 руб., а за «заплатата» на
«бизнесмени» какво да говорим …
Ето и всички се възмущават от полицията, армията, ДАНС, т.н. «силоваци». Възмущението е
правилно. Но постойте вие като инспектор на КАТ на пътя цял ден за 800 лева на месец! Или
повоювайте под куршумите в голото поле в жегата или под дъжда, под снега за 1000 лева! А защо
такива заплати, такъв произвол? Това е така, за да може чрез ниските заплати (а това е 4-ти
приоритет на управление) «световното задкулисие» да разваля нашата армия, МВР, ДАНС. Ето от
тук сега всички, които могат да се устроят на голяма заплата, бягат. А заедно с това «световното
задкулисие» възпитава у народа ненавист към «силоваците». Ето ви и причината за такъв произвол в
заплащането труда на военните и другите «силоваци». Същото може да се каже и за заплатата на
учителите.
От произвола се определя и установяването на пенсиите. И ако в началото на перестройката
демократизаторите искаха старците по-бързинко да се изметът от света, и затова пенсиите им бяха
мизерни, то след това демократизаторите разбраха, че именно старците ходят да гласуват на избори.
А «гласуването – това е стълб, на който се държи демокрацията». Затова от демократизаторите беше
взето решение за повишение на пенсиите, за да може старците по-дългинко да живеят, да ходят на
избори, обезпечавайки това същото съществуване на такава мерзостна «суверенна демокрация» в
страната. Още повече, с мизерното повишение на пенсиите, с това подаяние на нещастните старци,
угоените демократизатори обезпечават на себе си поддръжка. С тази цел създадоха «Партия на
пенсионерите».
Такъв безнравствен произвол действа и по отношение на така наричания жизнен минимум.
«Минималния размер на заплатата се установява едновременно на цялата територия на Руската
 440

Федерация с федерален закон и не може да бъде по-ниска от размера на жизненния минимум на

трудоспособния човек. (В ред. Федерален закон от 27 април 2004 г.№ 32-ФЗ)».
Но всички знаят, че реално в живота нищо не етака. Официално към бедните отнасят гражданите,
чиито доход е по-малък от жизненния минимум.
Да се изчисли броя на бедните в страната не е лесно, няма пълна информация по доходите. По
официални данни, гражданите, чиито доход е по-нисък от жизнения минимум в страната са 30
милиона. А ето друга субективна оценка от А. Козъревой (Журнал «Финансов контрол» юли
2004): «Неотдавна в Съвета на Федерацията прозвуча още една цифра: Галина Карелова съобщи на
сенаторите, че «около 17 милиона деца се възпитават в семействата, имащи среден доход по-
нисък от жизненния минимум». В Русия, освен това, има 6 милиона безработни, 9,5 милиона
получават пенсия по инвалидност (явно не достатъчно висока). А още бюджетниците у нас, тоест
хората, имащи доход по-нисък от минимума, са около 15 милиона. Хайде давайте да съберем: 38
миллиона, 17 милиона, 6 милиона, 9,5 милиона,15 милиона, и получихме – 85,5 милиона. Повече от
половината население на страната! В тези условия повишението на заплатите на министрите
до 3 хиляди долара на месец изглежда абсолютно безнравственно». В резултат, по изразяване на
днес вече покойния академик Д. Лвов, имаме два образа на Русия. По данни, събранни от А. Козъре-
вой, те са такива: «около 5% процента от руснаците владеят голяма част от националното
богатство на страната, а 87 процента от населението – само 7 процента». Ето и се получава,
че ние живеем не така, както работим, а така, както нас ни управляват.

6. ПРАЙСКЪРЕНТ НА ЦЕНИТЕ – ВЕКТОР НА ГРЕШКАТА НА УПРАВЛЕНИЕ

«И най-последния сиромах, при други условия е способен да бъде първи богаташ»

(Кузма Прутков)

Какво е това «прайскърент»?

Какво е това «прайскърент»? Разбиране за това няма нито наЗапад, нито у нас. Счита се, че
«прайскърент» – това е списък с цените на продукцията в някаква номенклатура (например тестено-
хлебни изделия, стругове, телевизори и т.н.) в съответствие с установените (от някой?) стандарти и
условия за производствона тази продукция и нейната доставка до потребителя. Такова определение
отразява само външната страна на явлението.
А от къде воъбще се появява тази цена? Ние малко по-рано разгледахме, че пълно
удовлетворение потребностите на обществото привежда до изчезване на цените (въздух – безплатен,
ходене по тротоара – безплатно и т.н.). Но се появява дефицит, веднага щомсе появят цени напо-рано
безплатното (например платените стоянки за автомобили). Давайте да си изясним. «Общия
прайскърент на цените» вклюва 3 «частни прайскърента»:
- прайскърент на пазара в сферата на личното платимо потребление (см. общата схема на
продуктообмена на рис. 14-4);
- прайскърент на пазара в сферата на производството (см. схемата на продуктообмена на
рис. 14-4);
- прайскърентна заплатите. Ще отметнем веднага, че именно «прайскърента на заплатите»
поражда двата предишни «частни прайскърента».
Да се разберем с първия «частен прайскърент» – прайскърента на пазара в сферата на
личнотопатимо потребление. Какво ставана този пазар?
АКО – фонда на личното платимо потребление е определен и известен (а това е така в условията
наповече или по-малко устойчива държавност), ТО:
- колкото по-добра е номенклатурата на продукцията, която пуска народното стопанство;
- колкото по-добре обемите на производство отговарят на потребностите на хората;
- колкото по-ниски са цените на прайскърента;
- колкото по-висок е темпа на снишаване на цените;
 441

ТОГАВА – очевидно, че качеството на управление на народното стопанствои

неговатасаморегулация е достатъчно високо.
АКО – в допълнение към всичко горе причислено се осъществява постепенно снижение на
цените, ТО – търсенето непреривно се увеличава.
Всичко изглежда добре. Само че, АКО всичко «това добре» става в безнравственно общество,
ТОГАВА – по-евтината продукция става хвърляне на суровини за производство на нещо по-скъпо.
Помните ли, как в годините на брежневския «застой» свинете ги хранеха севтиния хляб?
ОТ ТУК – «зануляване» на нашия първи «частен прайскърент» (тоест «натрупване на всичко,
всичко е безплатно и за всеки според потребностите» – «комунизма»!) изисква:
- ликвидация на тълпо-елитаризма;
- формиране на друга култура с други потребности и възпитаване на хората в тази култура.
Извод: в този първи «частен прайскърент» в сферата наикономиката се отразява вектора
нагрешка на управлението и самоуправлението на обществотокато ЦЯЛО, а не само вектора на
грешката на управление на народното стопанство, т.е. «икономиката»!
Сега на уважаемия читател трябва да му е окончателно понятно, защо не ни се удаде да построим
комунизма в безбожния материалистически СССР. Тук отново ние излизаме на триединството. Света
е един и цялостен. Всички процеси в него са управлявани от Бога. А «от Бог няма да се скриеш» –
така гласи народната мъдрост. И макар КПСС да говореше за необходимост от някаква «духовност»,
точно и ясно нейно определение нямаше,а имаше само красиви слова, които не съответстваха на
това, което е в действителност. По цялото протежение на книгата ние се обръщахме към темата за
съществуавнето на Бога и необходимостта да се строи своя живот в съответствие с Неговия замисъл
по отношение на човечеството и всеки човек поотделно. Речта вървеше, следва да се напомни, за
усвояване от Човечеството на генетично обусловения потенциал за развитие с излизането на
човешки тип строеж на психиката. В това число това се касае и за икономиката, като една от
съставките на сферата на жизнедеятелност на цялото общество хора, обезпечаващи изпълнението на
поставените пред тях Свише задачи. Също така ще напомня и определението за духовност.
Духовност – степен на съответствие на мислите, устремленията и действията на човека и
човечеството с Бога.
Втория «частен прайскърент» – прайскърента на пазара в сферата нана производството. (отново
погледнете «схемата на продуктообмена»). Той се явява огледално отражение на първия частен
прайскърент в сферата на производството. И действително, само това, което е произведено, това и
може да постъпва на пазара на потребление.
«Огледало» в този случай се явява прайскърента на стойността на квалификационното ниво и
добросъвестност на персонала, тоест всички тези,които са задействани в производството на товари и
услуги. Тоест «прайскърента на заплатите» – това и е това «огледало», за което току що беше
казано.
И отново е необходимо да се обърне внимание на това, че добросъвестността – това е производно
от нравственността и духовността. Спомнете си, уважаеми читатели от старшата възраст (младите –
попитайте у старшите), колко след Сталин в СССР се появиха т.н. «носачи», които изнасяха от
работа това, което се произвеждаше. Особенно това започна да процъфтява в последните години на
«застоя». «Всичко наоколо е колхозно – всичко наоколо емое!». «Каквото охранявам, това и
имам!».«Института на носачите» придоби мащаб на държавна катастрофа, доколкото разрушаваше
системата на съответствие на паричната маса и товарната маса по между им. В резултат на такова
положение на нещата в народните маси се породи формулата за отношенията между народа и
партийно-съветската номенклатура: «Те се правят, че ни плащат заплати, а ние се правим, че
работим». Причината за всичко това се явява същата тази бездуховност, а следователно
и безнравственност, както във всички нива на властта, започвайки с ръководството на страната, така
и в основната маса от народа.
Следва да се каже, че «прайскърента на заплатите» в условията на господство на
безнравственната концепция се оказва винаги донякъде изкривен, деформиран, по отношениена
двата първи. Такава деформация се образува под въздействието на:
 442

- подчинеността назаплащането на труда на продължителността на работното време. И макар

да могат да се приведат маса примери, когато хиляди хора преседяваха на работа, нищо не
правейки (особенно в НИИ, КБ), получавайки при това «дежурната заплата» в размер на 100-
120 лева, но тази безнравственност беше призната от цялото общество, доколкото никой не се
възмущаваше. А акосе възмущаваха, то това бе у дома в кухнята. При което се възмущаваха
не от това, че нищо не правят, а от това, че получават малко пари;
- подреденозаплащане на труда по предявената продукция («акордна» заплата). Тази
ситуация възникваше, когато ръководителите на определенониво (особенно в ниските звена)
бяха принудени да заплащат изпълнението на работата на заведомо високи ставки, доколкото
или «сроковете ги натискаха», или друга работна сила нямаше и т.н. С тази цел хората се
струпваха в кооперации, взимаха отпуск от работа и отиваха в глухоман «на халтура», където
предлагаха своите услуги в колхозите, совхозите, лесоразработките и т.н., тоест там, където
нямаше необходимата работна сила.
В условията на съвременната ни Родина ситуацията със заплатите е изродена, деформирана в най-
див образ. Всички знаят, че «официалната заплата» е едно, а «реалната заплата» съвсем друго. Освен
това е известно, че заплатата в отделни случаи може въобще да не се изплаща, което често става с
хората на «халтурни» длъжности (бюфетчица, таксист, сервитьор и т.н.) и с гастарбайтерите.
Рзглеждайки тези «три частни прайскърента», входящи в «общия прайскърент», ще отделим най-
главното и ще направим извод:
Прайскърент – това е отражение в сферата наикономиката на грешкатана управление на
обществото като цяло, а не само в едната «икономика». Тоест тази грешка и във възпитанието на
хората, и в образованието, и в насочеността на научните изследвания, и т.н., което всичко в съв-
купност се определя от мирогледа и концепцията на управление.
Грешките от всички сфери на жизнедеятелност на хората се концентрират в сферата на
икономиката чрез три съставки:
- грешки във формирането у хората и обществото като цяло на своите потребности. За
потребностите разговора ще е по-късно. Сега ще отметнем, че те могат да бъдат:
 нормални, които обезпечават нормалното развитие на човека и усвояването на неговия
генетично обусловен потенциал за развитие (спомняйте си материала от глава 10);
 ненормални, които не съответстват на нормалната жизнедеятелност и не способстват за
усвояването от човека на неговия генетично обусловен потенциал за развитие, тоест не
способстват за изпълнението на програмата, заложена в човека от Бог, т.е. «идат против
Бога».
- грешки в развитието на производствените мощности. Тяхното подробно причисление по
целия спекър отрасли на народното стопанство може да затъмни съществото на въпроса. Но и
всички тези грешки произтичат отновоот грешките в определянето на потребностите. За
обезпечаването на какви потребности е нацелено развитието на народното стопанство? За
нормални или ненормални? Грешка може да има само в случай на насоченост към
обезпечаване на ненормални потребности;
- грешки в управлението на производството. Освен обусловеността на тези грешки с неверен
изборна насоченост за обезпечаване на хорските потребности, тук присъства съставката
на отношение между хората в процеса на производство, което на свой ред се определя от
господстващите в обществото типове строж на психиката.
Всички тези грешки от всички сфери на живота на, входящи в приведените горе три съставки, се
отразяват в «общия прайскърент» на цените на всички товари и услуги.

Тайната на дефицита

И тогава всички тези грешки (които са отразени в прайскърента) и при «плановата» икономика, и
при «пазарната» икономикаги предствят като конкуренция на потребителите.
Тоест грешкитеводят до конкуренция на потребителите. Такъв вид конкуренция се нарича
дефицит. «Дефицит» (лат. deficit «не хватает»):
 443

1. Недостатък на нещо.
2. Товар, който го няма в достатъчноколичество.
3. Превишение на разходите над доходите.
Но тази конкуренция на потребителитея скрива пирамидата на паричното състояние
(богатство) както на обикновенните членове на обществото, така и фирмите – производители на
продукция. Тази пирамида придава на конкуренцията на потребителите узаконени форми на
потребление. Тези форми на потребление са «узаконени» със «закона за стойността». Замислете се,
уважаеми читатели, ето на вас са ви внушавали до перестройката и ви внушават до сега, че «на
Западима всичко!». Но у Ротшилд – има едно «всичко», а у работещия на Запад съвсем друго
«всичко»! И разликата на едното и другого «всичко» не е в желанията, а във финансовите
възможности.
Тази мислъл може и трябва да се продължи. В САЩ живее 5% от населението на планетата Земя,
а тези 5% потребяват 40% от добиванияв целия свят нефт и почти 50% от всички производими в
света блага. Ако останалите 95% от човечеството на планетата започнат да живеят по «американския
начин на живот», то планетата няма да издържи такъв «начин на живот», тя ще бъде «оглозгана» за
броени години. Затова глобализаторите такова нещо никога няма да допуснат. Именно по тази
причина глобализаторите са взели решение за преустройство на цялото световно народно
стопанство, за което беше разказано в самото начало на книгата. По тази причина глобализаторите
осъществяват план по дискредитация на САЩ в очите нацялото човечество. На тях им трябва да
«загася тфара», по който са се ориентирали много страни и народи. Помните ли, как в СССР имаше
«наши фарове» – «стахановци», «загладовци» и т.н. Тяхната администрация на предприятията
създаваше най-добрите условия за работа: нови стругове, най-добър инструмент, своевременен
ремонт, доставка на заготовки и т.н. За сметка на това «фаровете» преизпълняваха плановете, а за
това им даваха жилища без да чакат и почивки в санаториуми. А на останалите шматки
говореха: «Работете като стахановци, тогава и на вас ще дадем всичко това». Шматките се
трудеха с всички сили, но ту струга ще се счупи, ту заготовоките няма да ги доставят на време, ту ре-
зците се затъпили… Такава система под управлението на глобализаторите действа и на световно
равнище. Но ако «фара» се запалваше, него го «гасяха».

Тайната на «световната революция»

Глобализаторите заседнаха САЩ във война против ислямския свят специално, за да «падне»
САЩ в очите на човечеството. Пикирането на «Боингите» на небостъргачите в Ню-Йорк преслед-
ваше именно тази цел и беше изпълнено от спецслужбите по поръчка на глобализаторите. Как и за
сметка накакво? На този въпрос може да се намери ответ, ако си спомните какво е това
безструктурно управление. Въобще, ако се прекара исторически паралел, то пикирането на
«Боингите» в небостъргачите в Ню-Йорк може да се съпостави със запалването на Райхстага в
Берлин. Този палеж също беше организиран от глобализаторите и той развърза ръцете на Хитлер за
«похода против комунизма», доколкото палежа беше приписан на българския комунист Георги
Димитров.
Що се касае до нашата страна, то никакъв «капитализъм», на който се надяват нашите
демократизатори и т.н. «бизнесмени» и «предприемачи», на този «капитализъм» глобализаторите в
СССР-Русия не се канят да строят. И цялата «перестройка», на която клъвна Горбачов и ЦК на
КПСС, беше замислена от глобализаторитеза съвсем други цели. Какви? Ето какви.
Още в края на 19 век глобализаторите са разбрали,че започващия да набира обороти капитализъм
е снел забраната на множество хора за потреблението на материални блага. Съсловния строй, който е
съществувал до капитализма, е позволявал да се сдържа процеса на потребление на материалните
блага. Тесния кръг на тогавашните «елити» в лицето на «аристокрацията» е могъл да си позволи да
разкошничи: да строи замъци, дворци, разкошни карети и т.н. Тогавашната «средна» класа –
«еснафите» са били доволни от своя добър дом и са се гордеели с това, че у тях «всичко им е като у
хората». А «низшата» класа – селяните са пеели песни «ой, лапти мои, лапоточки мои …» и
саизмисляли приумици: «щи да каша – пища наша». Тоест задоволявали са се със съвсем малко.
 444

С появата на промишленото производство и капиталистическите отношения всичко се е изменило.

Появили са се предприемачи и купувачи, които са си казвали на себе си: «И аз искам като у
графовете и князете… аз също искам замъци и дворци… Аз също искам да стана граф…» И те са
пристъпили към реализация на своите устремления. Спомняйте си Остап Бендера: «Искам в Рио-де-
Жанейро в бели панталони!»
Но глобализаторите са забелязали тозизапочващ процес и, помнейки запорядките в Атлантида
(глава 8), в която е съществувала забрана за потребление на материални и духовни блага за
основната маса от населението (а знаниетоза това глобализаторите са передавали по наследство), те
са взели решение да се прекратитози нарастващ процес и да го вкарат в строго определени и
ограничени рамки. Тоест фактически да направят това, което е билонаправено в нейното време в
Атлантида, но разбира се, на нови съвременни принципи на управление. За тована глобализаторите
им е била нужна «голяма идея». За такава «голяма идея» много добре подхождал марксизма. От тези
позиции може да се счита, че К. Маркс, бидейки внук на двама равини, е изпълнилпоръчката на
«световното задкулисие», създавайки такова учение, което никога не би привело човечеството до
комунизъм – справедливо жизнеустройство. Лозунгите са хубави, а КАК, с какви методи да се
достигне провъзгласеното – това в марксизма го няма. В марксизма няма теория на управ-
лението на общественните процеси. «Трите източника, трите съставни части на марксизма» са:
1. Диалектическия и исторически материализъм.
2. Политикономиката. Учението за добавената стойност.
3. Построяването на социализма. Учението за диктатура на пролетариата.
От тези три «източника» двата първи са изначално прогнили.
Първата – чрез постановка на «основния въпрос на философията за това,кое е «първично», се
поставя човека пред избор на една лъжаот две предлагаеми (см. глава 9).
Втората е прогнилас това, че предлага да се приеме в качеството на истина метрологически
несъстоятелната политикономия на марксизма. Някои ще бъдат удивени да узнаят,че
смъртниязаговор на марксизма е бил обявенне от някой друг, а от Сталин! По-подробно за това ще
бъде разказано в съответното приложение. Тук само ще отметнем, че в своята работа
«Икономическите проблеми насоциализма в СССР» Сталин пише: «Освен това, аз мисля, че е необ-
ходимо да се отхвърлят и някои други понятия, взетиот «Капитала» на Маркс … Аз имам
предвид, между впрочем, такива понятия, като «необходим» и «добавъчен» труд, «необходим и
добавъчен» продукт, «необходимо» и «добавъчно» време …». Но тези «понятия» лежат в основата на
политикономиката на К. Маркс. А сега, уважаеми читатели, представете си,ако тези понятия от
политикономията на К.Марксги «отхвърлят», то заедно с тях трябва да се «отхвърли» ицялата
«политикомномика» на марксизма. И действително. Представете си,че вие сте дошлив склад за го-
това продукция на хлебния комбинат. Пред вас има многосамуни хляб. Кой от васще успее
дапрекара черта между «необходимите» самуни и «добавъчните»? Има ли мера, коятоможе да
измери това?Ето и В.И. Ленин е говорил, че «социализма – това еотчет и контрол!» И ако започнем
да мерим, то е невъзможно да се отчита и контролира … Това-това и онова …. А един път така, то
цялата политикономия на Маркс, в основата на която лежи «теорията надобавената стойност», мет-
рологически е несъстоятелна. В нея няма мера. Именно това безмерие на материализма-марксизма
е довело странатадо бесдуховност, беснравственност и беспредел.
Третата съставка също е «с душичка». Но в нея, по крайна мера, се говори за намерението за
построяване на справедливо общество, в коетохората на труда ще живеят достойно. И това е при-
вличалохората.
Замислете се, уважаеми читатели, кой в това времеот работниците е чел «Капитала» на К. Маркс?
Или работите на Хегел по философия? А лозунгите за «равенство и братство» простия народ е
възприемал с удоволствие. Още повече «фабриките и заводите – на работниците», «земята – на
селяните». Ето на това народа и е «клъвнал».
Глобализаторите са планирали в началото на 20 век да установят на цялата планета
псевдокомунистическо общество. Целта на неговото установяванее да съкратят и упорядъчат у
хоратапотреблението на материални блага. И учението на К. Марксмного е подхождалоза достигане
на тази цел.То е позволявало да се модернизира, усъвершенства и приспособи тълпо–«елитарното»
 445

робовладелско устройство на обществото към съвременните условия. Народа е чакалсправедливост,

свобода, равенство … Глобализаторитеса разбирали, че на тези устремления трябва някакси да се
реагира и да се сведаткъм «не». Марксизмае позволявал да се достигне това. На думи – едно, а на
дела съвсем друго. Марксизма не е давал на хората методология за получаване на знания, не е давал
цялостна представа за света и произходящите явления, а е давал само красиви лозунги. Тоест
теорията на К. Маркс – това е Библия за невярващите в Бога. Христос са го заменили с Маркс в
пределите на еднаи съща концепция на несправедливо жизнеустройство. Тези, които са разбирали
цялостността, те са оставали господари на положението и в условията на «справедливост, равенство
и братство» по К. Маркс. Русия е била избрана от глобализаторитеза запуск на процеса за
установяване на планетата на новияосъвършенствансветовенред на базата на марксизма, който
предполагалнепреривна борба за тържество на справедливостта, достжението на коятое било не-
възможно по принцип, доколкото на народа не са му давали цялата пълнотана знанието.
Така «съветския народ станал вечен строител на комунизма». Този афоризъм, породен от
народната мъдрост, много вярно отразява същността на марксизма.
Много читатели трябва да знаят, че революцията в Русия е трябвало да прерастне всветовна
революция. В началотона 20 век революции са ставали не само в Русия, но и в Германия, Унгария,
Монголия, Китай и даже в Мексико. Всичко това се еосъществлявало и координирало от
глобализаторите. Ленин благополучно е бил доставен от Швейцария с влак в „пломбиран“ вагон,
който по пътя си към „революцията“ е спрял в Берлин за последни инструкции и именно тогава
Ленин „редактира“ априлските „си“ тезизи. Троцкий заедно с цялата «команда-банда» съплеменници
е бил доставен от САЩ с пароход.
Революцията в Русия е трябвало да прерастне в световна революция. В. И. Ленин, не разбирайки
отглобална политика и безструктурно управление, не е разбрал даваните му намеци за разгръщането
на революция в световен мащаб, и със сключването на Бресткия мире прекъснал плановете на
«свтовното задкулисие», подписвайки самна себе си смъртното наказание. За този мирен договор той
и е бил унищожен по пътя на «целенасочено лечение», което е осъществявала Н.К. Крупская, също
така не разбираща нищоот глобална политика. В резултат «революцията победила в една отделно
взета страна», а не в световенмащаб. И на глобализаторитеим се наложило да пресметнат своите
планове, не отказавайки се от собственната си «голяма идея» – марксизма.
Обърнете внимание, за всичко «всичко което стои света» ругаят Сталин, тихинко жужат за
Ленин, но Маркс никой не го пипа.Защо? Защото марксизма е нужен на глобализаторите за
осъществяване на техните планове. Не съумявайки да осъществят тези поланове в началото на 20
век, глобализаторите прегрупираха своите сили и в края на 20 век пристъпиха към осъществяването
на това,което не им се удадада направят в началото на 20 век. А Русияотново заема ключово място в
техните планове.
Всичко товае разказано за да може читателите да разберат,че глобализаторите не са се канели да
строят капитализъм в нашата страна. Натях е нужно наобратно, да дискредитират в очите на
народите на СССР-Русия капитализма, да направят един вид «присаждане» от него за това, че да
пристъпят къмзапускана цялата тазисветовна революция, но вече на модернизирана основа и с
корекции на практическите планове не нейнотоосъществяване във връзка с изменящата се
обстановка в света. Този приом у глобализаторите е обработен и с него може подробно да се
запознаете в приложението за «Обрезанието наелита».

Тайната науахабизма

Във врзъка с това има смисъл да се каже немного за уахабизма. Уахабизъм – това е същия този
марксизъм заислямския свят. Целта е същата – да сесъкрати потреблениетона материални
блага под вид на установяване на справедливост. Етоуахабите призовават своите подръжници и
всички мюсюлманида водят скромен начин на живот, образ да се ограничиват в потребностите, в
одеждите, в храненето, добре да се трудят, да се молят и т.н. Е защо да не са имдобри, трудолюбиви
роби на глобализаторите!? Разбира се, има «нюанси», но товаизисква отделен разговор и пояснения.
Главното есъщността. По тази причинаглобализаторите поддържат уахабизма. Още повече, че
 446

учението наУахаба в своето време е направил в нужнатана глобализаторита страна английския

разузнавач в света на исляма Лоурънс. Затова Англия много дълго време беше «владетелка на
моретата» и имеше множество колонии по цялото Земно кълбо. В това време Лондон бешещаб-
квартира на «световното правителство», а Англия като цяло се явяваше инструмент за поддържане
на планетата на необходимия «световенред». В наше време Лондон е съхранил своя статус на «щаб-
квартира», а инструмента беше сменен. Сегазасега такъв инструмент се явява другадържава – САЩ.

Тайната на троцкизма

Лейба Давидович Бронщейн, по прозвище Троцкий, издигнал в своето време идеята за

«перманентна» революция, тоест революция, вървяща непрекъснато. Формулата на такава
революция е била изразена в песен от времената на Брежневския «застой»: «Има у революцията
начало, няма у революцията край». И след отстраняването на Ленин именно Лейба е трябвало
даоглави управлението на Русия. Но Лейба тяжко заболял и управлението на страната прихванал И.
В. Сталин, който окончателно срил всички планове на «световното здкулисие». За товасъщо разго-
вора е отделен. Тук ще отметнем, че именно «теорията» на Троцкийза «перманентната»
революциямного добре се вписвала в глобалните планове за управление на човечеството.
Представяте ли си, че милиони хора по цялата планета непрестанно се намират в състояния на
постоянно пре-образуване, пре-стройки, пре-работи и т.н. ре-форми. Такава система на управление
позволява на тези, които управляват такива процеси, да държаттези милиони хора в «увиснало» съ-
стояния, в състояние на неразбиране на произходящото, в боязън за своята съдба, за места за работа
и т.н. Това сега нагледно е видно на реформите, осъществлявани в Русия. (Само ще допълня, че това
е всяване на страх и ужас у населението с политическа цел, а именно това е определението за
тероризъм, който те искат да поддържат ПОСТОЯННО! Друг „бисер“ е фразата, която се дава на
студентите като „пример“ за дефиниране на „националната сигурност“ от речта на Рузвелт по повод
агресията на САЩ в Панама, че националната сигурнст било реализуеми и защитими „национални“
интереси, а „националните“ интереси били „осъзнати“ „национални“ потренбости! Тоест каквото си
пожелаеме, от позиция на силата го набиваме в умовете на тълпата и си го присвояваме!)
Затова в КОБа това явление е названо «троцкизъм». «Троцкизъм» – това е когато на думи–
всичко е красиво, всичко е «за народа», «за справедливостта», за «равенство, свобода и братство», а
на дело – всичко е наобратно. Тоест «троцкизъм» – това е лицемерие. «Лицемерие» – това е
поведение, прикриващо неискренност, злонамеренност прикрита с чистосърдечност, добродетел.
(«Тълковен речникна рускияезик» на С. Н. Ожегов и Н. Ю. Шведов). Фактически може да се предяви
формулата на марксизма в такъв вид: «маркизъм = троцкизъм = лицемерие». (Чърчил е известен и
с една негова фраза, галсяща, че „такт“ било способността на човек да прател някой да върви в ада
така, че втория с нетърпение да очаквал пътуването = инглези лицемер! „Tact is the ability to tell
someone to go to hell in such way that they look forward to the trip“.)
По причината за съхранение на марксизма глобализаторите съхраняват и всички
псевдо(лъже)комунистически партии. Помните ли, как Елцин през 1991 година заяви за забраната на
КПРФ: «Аз, разбираш ли, забранявам …!» Но когато неговите господари му казаха за това,че КПРФ
още ще потрябва, то Елцин веднага преразгледа своята забрана: «Аз, разбираш ли, разрешавам …» И,
обърнете внимание, след забранатавсички вождове на КПРФ «седяха и не чуруликаха». И едва след
разрешението се усмелиха. Що се касае до формите за осъществяване на марксизма-троцкизма-
лицемерието в съвременните условия, то на смяна на псевдокоммунистическите партии
идват социал-демократическите партии. И ако лъжекоммунистическите партии макари на думи да
декларирахаза радикално преустройство по отношение на обществото, то социал-демократите
говорят за непреривна борба за решение на конкретни проблеми на трудещите се. А доколкото тези
проблеми никога не свършват, то и борбата трябва да бъде непрестанна. Тоесттова е именно онова,
коетотрябва на глобализаторите, за да удържат «стадатаовни» в повинност.
Аз преднамеренно направих такова отклонение от разглеждания възпрос за прайскърента, за да
покажа на уважаемите читатели взаимообвързаността на философските, историческите, културните,
политическите, религиозните, психологическите и други фактори както между тях, така и конкретно
 447

с това, което е прието да се нарича «икономика». При такъв цялостен подход даже в такава тезисна
«опаковка» многа непонятни по-рано нещастават очевидни.

Още веднъж за тайната на конкуренцията

Сега ще завършим разглеждането на въпроса за прайскърента.

Ние се спряхме на това, че всички грешкина управление на обществото като цяло се отразяват в
прайскърента на цените на всички товари и услуги. Ккато в случая при «плановата» икономика, при
«пазарната» икономика прайскърентасе представя като конкуренция на потребителите
(съществуването на дефицит). Тази конкуренция я скрива пирамидата (скалата, «рейтинга») на
паричните възможности на хората: различието не в желанията на хората,а в техните финансови
възможности. Но външно това не е видимо, доколкото «това» преднамеренно се скрива и за това се
стараят да не говорят.
Външно е видима и се пропагандирас пълен глас конкуренцията на различните производства
за парична печалба. Именно за нея и жужат «пазарниците», чеприказката затази конкуренция на
производството за печалбасе явявала «двигател на прогреса».
Но в действителност главното, на което дължат своето съществуване и днешната кредитно-
финансова система (КФС), и прайскърента на цените – това е конкуренциятана потребителите! Но
за това, каето току що беше казано, мълчат всички и западни и отечественни «икономически
тъмнила». В такъв образ, ние разширявамеизвода, направенпо-рано:
Прайскърента на цените на всички товари и услуги е вектор на грешката на управление на
обществото като цялоитой е неотнемаем от КФС.
От това веднагаследва, че:
– КФС – това е средство за управление, способно да обезпечи устойчивост на всички процеси на
продуктообмена в общественното производство на всички товари и услуги и тяхното потребление от
хората даже при грешно самоуправление на обществото.
Или немного иначе това същото:
– КФС – това е средство за разпределение на продукцията в обществото при нейниясъзнателен
недостиг по отношение натърсенето на обществото.
При това е необходимо да сепомни за това, че КФС «работи» не сама по себе си. КФС – това е
инструмент, намиращ се в ръцете на определени хора. И от това, какви са тези хора, какви са
техните идеали, какъв тип е строежа на психиката им, от това зависи и «работата» на КФС. С други
думи, КФС зависи от избраната концепция за управление на всички общественни процесси, която на
свойред се определя от концептуалната власт. И отново ние излязохме на двата вида концептуална
власт и двете концепции на жизнеустройство:
1. Справедливата, нравственната, Божията.
2. Несправедливата, безнравственната, сатанинската.

7. ТАЙНИТЕ И ЯВНИТЕ БЛАГА И ПОТРЕБНОСТИ

«Кoлко много неща има на света, които са ми ненужни!»

(Сократ)
Всички «школи» и «течения» на съвременнатаикономическа ненаука доста често употребляват
термините «блага» и «потребности». Например, «материални блага», «потребности на обществото»,
«потребление на материални блага» и т.н. Но ясно определение натези два термина и техния
«физичеси смисъл» е невъзнможно да се намери в икономическата литература. При употребата на
тези два термина по умълчание се има педвид,че те обозначават всичко това, коетопроизвежда, пуска
и предлага на всеки човекпо отделно и цялото общество съвременното производство и сферата на
услугите. Към това могат да се отнесат всички асортименти, всички видове храни, промышлени
товари, битови товари, културни, спортни, развлекателни и т.н. Това се касае и за многочисленните
услуги.
Благата се подразделят на три най-важни вида.
 448

Материални блага – това са продукти за хранене,живеене, одежди, предмети на бита и

културата, средства на транспорта, свръзки, и т.н.
Социалните блага – това е обезпечаването на работа, условията на труда, охраната на здравето,
екологическите условия, социалното осигуряване и т.н.
Духовните блага – това са услуги, оказвани от учреждения на нематериалното производство,
сферата на културата.
Нивото на осигуряване на населението, на негови отделни групи, семейства или отделния човек
на всички видове блага характериза тяхното благостостояние. При това е прието да се счита, че
колкото повече са товарите и услугите всякакви и разни, толковапо-добре за хората, толкова е по-
богата държавата. Тоестдобре е, когато всичко е много,в излишък и у човека имаголям избор във
всичко. Но така ли е това наистина? Хайде да си зададем прости, очевидни занормалните хора
въпроси.
Ето сега магазините, сергиите, големи и малки ресторантисе пукат от множество всевъзможни
бутилки и кутии с водка, вино и бира. А таке ли е необходим този грамаден асортимент с
различнинашарени етикети, ако няма никаква разликапри употребата нанякакъв вид водка
(«столична» или «московска») и човек се превръща в мучащо и ругаещо животно? Къмтова
сегасамомалоумниците и нечовеците не разбират, че във вино-воково-бирено море Русия гибне,
народаизмира, младежта деградира. Това даже бяха принудени да признаят и ръководителите на
страната, изкарвайки тезиса за необходимостта от «събиране на народа». От гледна точка на
управление на алкохолните напитки – това е 5-ти приоритет обобщени средства за управление,
оръжието на геноцида. Тоест въпроса за това,явява ли се «благо» за народа огромното количество
спиртни напитки всякакави и разни има място в бита.
Друг очевиден пример. Сега в аптеките има множество препарати «заотслабване», «от излишното
тегло». В това число даже и за случаи на переяждане: «Мезим для желудка незаменим». Цяла
индустрия работизатяхното изготвянеи разпространение. Тоест получава се, чехората трябва първо
да преядат,а после «мезим – незаменим»!
Известно е, че в древен Риме патрициите-аристократи («цвета на обществото», «елита») на
непреривни пиршества така сапреяждали, че за това, да продължат удоволствието в продължение на
пира, да продължат да се тъпчат с нови блюда, да пият все нови и нови напитки, те изкуственно са
изпразвали своите натъпканистомасипо пътя на завиране на два пръста в устата, за да
предизикатповръщане. Това им е позволявало да продължат «културното общение» между себе
подобните «аристократи».
В наше време «два пръста в устата» ги заменят всевъзможнихранителни добавки, химически
препарати и даже козметически операции за отслабване (става дума не за заболяванията, водещи
дозатлъстяване).
Между прочим, към заболявания от този род води употребата на всевъзможни хранителнибоклуци
в заведенията от типа «Макдоналдс» и други подобни пунктове захранително отравяне на
населението, след което се изискваприемането на химически таблетки и «естественни, екологически
чисти» хранителни добавки «за отслабване» и «от преяждане». Може ли такива продукти за
храненеот типа «хот-дог», «чизбургери» и «хамбургери», «чипсове» и други всевъзможни подобни
боклуци,съдържащи «безвредни» консерванти запродължително многогодишно запазване, а също
така и напитки, от типа «кока-кола», от които се разграждат не само нашитестомаси и черва, но даже
пластмасата (ако нея я сипете в бутилка), може ли всичко това и подобно на това да се счита за
«блага» за хората? Можели целенасочено да се формира друга,полезна за човека култура на хранене
и здрав начин на живот, а не да се пускат в огромни количества всевъзмони хранителни боклуци?
Още един пример. В наше време дворовете и улиците на столицата на нашата Родинаса
задръстени отвсевъзможни автомобили. Пред нашите очисе сбъдва насаждаемата не едно
десетилетие мечта на всеки обитател – да има свой личен автомобил! «Мечтите се сбъдват и не се
сбъдват.Те идват при наскато порой не просто така …» Ще напомним, че «мечтите» на всеки
човека – това е неговия «вектор цели». И този вектор се формира у човека под въздействието на
много фактори (спомняйте си ДОТУ). Е, и до ккаво доведохамечтите на огромен брой хораза това, да
имат лични автомобили? Москв, както и София се превърна в огромно автомобилно
 449

«задръстване». «Те идват при нас като порой не просто така …». А коли все повече и повече … И
ето вече Лужков предлага да се строят автомагистрали, които биха минавали над покривите на
домовете! На идиотите това може и да се хареса. Въобще, може да се предложида асфалтираме
цялото Земно Кълбо,включително и гората, полетата и планините. А какво? Ще е толкова удобно да
се возим на личните авомобили! Ще бъде ли това «благо» за хората? Нормалните хора трпбва да
отвърнат, че това няма да е благо. Навярно, най-добре би било всестраннода се развие общественния
транспорт, койтоби бил удобен, комфортен, бърз, игоден. А личния транспорт рязко да се ограничи.
Но това изисква друг модел на построяване на обществото, друганегова култура, което на свой
редще изиска целенасочено информационно въспитателно въздействие, тоест друга концепция на
управление, кореенно отличаваща се от днешния тълпо–«елитарен» модел и култура.
А дрехите? А обувките? Колко са те по всевъзможните и най-разнилавки и сергии на
безбройнитепазари, магазини, гишета, палатки от типа кучешки колиби … За да купуват хората
всичко това, даже когатонякаква вещ им е съвсем ненужна, за това целенасочено действат
«институтите на модата» обувките, одеждите, бельото, украшенията, козметики, мебели и т.н. Днес
на мода са по-късите поли, утре- подългите. Ботуши ту с тъп нос, ту с остър, тутока «такъв», тутока
«онакъв», ту без ток … И т.н., и във всичко. В резултатощенапълно пригодни вещи отиват на
сметището. Особенно тези процеси са очевидни на Запад. А от руснаците се опитват да направят
маймуни, които във всичко ще подръжават на западната мода. «Учените» даже измислиха «научно»
название на това безмерие: «общество на всеобщото потребление».
За производството на всички тези «блага» се изразходват ресурсите на Планетата Земя, които,
както се оказа, не са неизчерпаеми, а напълно ограничени.Освен суровинните ресурси се изразходва
човешко време, когато хората работят на полето, стоят зад станоците или зад лавките («при лав-
ката»), магазините, достатъчно продължително време, което те могат да използват за възпитание на
своите деца,за своето лично физическо и духовноосъвършенстване.
Явява ли се «благо» такъв разтучителен по отношение на обкръжаващия святи към самия
себе си начин на живот на всички хора?
Подобно нещо може да се кажеи за «социалните блага», и за «духовните блага». Например, сега
законодателството позволява на всекичовек да работи на няколко работиедновременно. Това
«социално благо» от «демократизаторски тип» позволява на човек да заработва повече пари.Но в
гонитбата за пари учителя отучилището или ВУЗа не си оставя време заповишение на
своетопрофесионално ниво, ерудиция и т.н. Той се превръща в бездушен и немислещ биоробот,
грижещ се само за заработването на все по-голямо и по-голямо количество пари. Същотоможе да се
каже и за много лекари-бързаци, и за представители на други професии.
Ако продължим тази мисъл, то у всички такивапреследващипари няма да остане време за занятия
със собственните деца с всички произтичащи от това последствия. Но най-главното – всички такива
хоране работят за усвояване на своя генетично обусловен потенциал, заложен в тях Свише. Тоест
фактически те вървят против Бога и Неговия замисъл по отношение на тях.
А ето И. В. Сталин след възстановяването на разрушеното от войната стопанствона СССР постави
задачата да се сведе работния ден на не повечеот 5 часа (по-малко – може, но повече не трябва). При
товадругаря Сталин говореше и за това, че освобождаващото се от работа време хората трябва да
изразходват за самоосъвършенстване (физическо, духовно) и възпитание на децата. Това е «социално
благо» от Сталински тип.
Таа кое «благо» от тези две «блага» (Сталинското или демократизаторското) еистинско «благо»?
Може да се приведат множество примери за сравнение на различни «духовни блага». Помнейки за
безструктурното управление може да се сравнят кинофилмите наднешните години на «свобода» при
«перестройката» и «реформите» с кинофилмите от Сталинскатаепоха (благото, което и сегачесто
показва по телевизията телеканал «Звезда»).
Днешните «духовни блага» възпитават в хората жестокост, алчност, злоба, ненавист и цял набор
други низостни качества.
Кинофилмите от Сталинскатаепоха възпитаваха в хората съвършенно други високо устремени
човешки качества.
Може да се сравният резултатите.
 450

При Сталин в странатаимаше ред, цареше атмосфера на духовен подем, хората се стремяха към
по-добро.
Сега в обществото царизловеща корупция, престъпност, всеки ден катастрофи, убийства, народа
живее в очкване напо-лошо и постоянно се намира угнетено състояние.
Е, и коиот двете приведени «духовни блага» в действителност се явяват «духовни блага»?
Списъка на подобни очевидни въпроси,скриващи се в множествотоглупости на съвременното
«производство на всевъзможни блага» и «трудова деятелност» може да се продолжава безкрайно.
Пристъпвайки към написванет на дадения параграф от книгата, азпогледнах в речника на В.И.
Дал, за да уточня трактовката на словото «благо». Оказа се, что словото «Благо» се разкрива в
обяснението на словата «БЛАГИЙ или БЛАГОЙ», които изразяват «две противоположни
качества»:
1. Добър, хубав, полезен и т.н.
2. Зъл, глупав, неудобен и т.н.
Дал привежда маса народни изречения, илюстриращитази двойственност. Неволно ми дойде
мисъл засъвпадението на тази двойственност с двата типа потребности, за които става реч по-натам.
В словара на Ожеговза това няма нищо.
«Благо» по В.И. Дал – добро, всичко добро, полезно, служещо за нашетощастие.
А ето вече «да благуваш/благовать» – означаванемирувам/лудувам/закачам се, вилнея/върлувам,
инатя се/капризнича и т.н.
Двойственността на представята за «благо» се отразява и в представите за потребносите. На тази
тема в пословиците на руския и други народи може да се намерят множество изказвания, смисъла на
коитосе свежда, общо казано до едно:
«Кому суп жидок,
А жиду жемчуг мелок.»
Тази двойственностпо отношение на потребностите заначало може да се сформулира така:
- малки потребности;
- огромни потребности.
Тоестедни хора са готови да се задоволяват със съвсем малко, а други, колкото и да им се дава, на
тях ще им се иска все повече и повече.
При такава класификация на потребноститеве едно отсътства мера. Колко ще бъде това«немного»,
«малко», «много», «достатъчно» и т.н.? Как да намерим ответ на този въпрос?
Подходите зарешение натози въпрос могат да бъдатмножество, в зависимост от товакакви
критерии ще се използват:
- колко и каква храна трябва;
- колко и какви дрехи трябват;
- колко и какви обувки трябват;
- жилище;
- и т.н.
Очевидно е, че всички такива критерии ще носят субективен характер и ще зависят от тези
възгледи за живот,от които се ръководи човек, изработващ такива критерии.
А може ли да се намери такъв обобщен критерий, който би «покривал» със себе си всички частни
субективни критерии и би бил най-правилнияпо отношение потребностите на човека?
Такъв обобщаваш и най-правилен критерий съществува и в КОБатой е теоретически обоснован.
Но предида го сформулираме, спомнете си, уважаеми читатели, за това, за което се говореше в глава
10, и в частност за генетичния потенциал за развитие на всеки човек. А също така и за това, за което
се говореше в глава 12 за суперсистемите и за генетично обусловения потенциал за развитие на
цялото човечество. Именно това са тези «ключове», които ще ни помогнат да «отворим вратата» към
потребностите.
Итак. У всеки човека има заложен Свише в неговата генетика потенциал за неговото развитие.
Този потенциал в идеален случайвсеки човек трябва да «усвои» в течение на своя живот.
От тук следва, че всичко това, което «потребява» в течение на своя живот всеки човек (храна,
вода, дрехи, кино, книги и т.н.) може:
 451

- или да способства за усвояване потенциалана неговото развитие;

- или да пречи на усвяването на този потенциал.
Ето я и цялата тайна.
Същото може да се каже и за потребностите на цялото човечество, като създадена Свише
суперсистема. Тук реч става направо за кулрурата, в която живее Човечеството. Тоест става въпрос
за концепцията на управление на всички общественни процеси. А ние вече си изяснихме, че такива
концепции са само две:
- справедлива, която способства за усвоението от всеки човек на неговия генетичен потенциал
за развитие и на цялото Човечество като цяло;
- несправедлива, която угнетява този потенциал.
Сега, следе всички тези разсъждения, може да се подкара икрая и да се и осъществи най-
обобщаваща класификация за потребноститена човека и Човечеството, изхождайки от най-
обобщаващия критерий:
- всичко, което работи за усвояване на генетичния потенциал за развитие – това е добре;
- всичко, което пречи и спира неговото усвояване – това е лошо.
И така, съществуват само два вида потребности:
1. Нормални потребности, които способстват за усвоени от човека на неговия генетично
обусловен потенциал за развитие.
2. Ненормални, противоестественни потребности, които не способстват за усвояването от човека
на неговия потенциал за развитие, обусловен от генетиката и заложен в човека Свише.
Тук веднага възниква въпроса за това, как да се отличат нормалните потребности от
ненормалните. Първо ще отметнем очевидното и ще направим това с примери.
На човек му е необходимо да пие вода. Чистата питейна вода – това е нормално. А ето
боядисаната газирана вода с различни концентрати и вкусови добавки, в която даже се разтварят
пластмасови копчета (кока-кола), а не само, но и стените на стомаха – това е ненормално. За
алкохолните напитки няма какво да се говори. На човек е необходима храна, при това разнообразна.
Екологически чисти зеленчуци, плодове, грисови изделия и т.н. – това е нормално, това е добре. А
ето всяческите «полуфабрикати» тип фиде/юфка, която може да съхранява с години в пластмасови
запечатани тарелки с консерванти и вкусови добавки («с вкус на месо») – това е ненормално, това е
лошо.
На човек са необходими дрехи за всеки сезон и време – негови.
Ако те са удобни и способстват за съхранение на здравето – това е нормално. Но ако одеждата е
такава, че води до заболявания (както например, оголения кръст на младите девойки в студа), то
това е противоестественно, това е лошо.
И така нататък …
Аз приведох очевидни примери. Що се касае до «спорните» възгледи на питание, обличане и
други вещи, които сега се намират във всекидневието у човека, то отнасянето навсички тях към
«нормални» и «ненормални» потребности – това е въпрос на нравственноста на всеки човек и
неговата осведоменост за много въпроси на жизнеустройството (т.е. отново излизаме натази или
онази концепция).
Но има и още едно обстоятелство, което не трябва да пропускаме да отчетем. Става дума за
ограниченията на потребности на хората, които натрупва и самата планета Земя, и нейната биосфера.
Световната икономическа наука изобщо не говори а това. Засега в нея тържествува принципа: «
Копай по-дълбоко! Взимай повече!». Той звучи и от рекламните плакати «Взимай от живота
всичко!».
А планетата Земя и нейната биосфера – това е един вид космически кораб, екипажа на който се
явява цялото Човечество. Затова екипажа на този кораб следва да следи и поддържа всички системи
на кораба в изправно състояние. Това се касае и за системите на жизнеобезпечение, и системите
наизпълнение и възстановяване на запасите от вода, храна, топлива и т.н. Но икономическата
ненаука и нейните господари («световното задкулисие») са плюли на всичко това. За тях е по-лесно
да осъществят самоликвидация на половината Човечество и да продължат да паразитират на
ресурсите на Земята и на нищо неразбиращите и нежелаещи нищо да разберат роботи-зомби. И тук
 452

на нас ни се налага да се спрем на въпроса и за допустимата численност на населението на планетата

Земя.
Съществува множество възгледи на този проблем, начиная от Малтуса. Но всички те сагрешни по
причина на своята субективност («Аз считам така …»). Обективността се крие в това,че чове-
чеството, като някаква суперсистеме, го е създал Бог. Затова единственно Той и знае необходимата и
достатъчна численност на населението на планетата. Сега си спомнете, уважаеми читатели, всичко
това, което беше разгледано в книгата по-рано, съвместявайки в единнно разглеждане Глобалния
Исторически Процес с процесите, протичащи в суперсистемите (ДОТУ). И тогва ще стане ясно, че
след като Човечеството (суперсистемата) приведе своя вектор цели (а това е концепцията на
жизнеустройство) към вектора цели на Бога по отношение на Човечеството, когато дълбочината на
идентичността на векторите ще бъде максимална, тогава всички процеси на жизнеустройството ще
преминат в устойчив балансировочен режим. В това число и по отношение численността на
населението на планетата. Ето така това се формулира в термините и понятийния апарат на КОБа.
Може за пояснение да се даде понятен образ на казаното горе. Всички читатели навярно знаят за
племената, живяли столетия на изолирани от «цивилизацията» острови, съхранявайки своите обичаи
и традиции. И малко са тези, които се замислят за това, че там, на тези острови, няма никаква
пренаселеностнет, макар и территорията да е ограничена. Защо? Защото те живеят в хармония с
Природата!
Скептиците могат сега на това място да се посмеят, заявявайки за това, че ние също трябва да се
върнем в първобитно състояние и да си наденем набедренни превзръзки и да ловуваме с копия за
слонове и глигани.
Но не! Просто трябвана достигнатотониво на развитие да приведем всички процеси на живота на
хората във всички сфери на жизнедеятелност (и на първо място в икономиката) в режим на
съответствие с Природата, да започнем да живеем в хармония с нея.
Как може да се направи това? Отново си спомнете ДОТУ: с помощта на чувството за мера да
вступим в диалог с Бога, привеждайки своите действия с Неговите съвети и указания, следейки при
това за устойчивостта на процеса и осъществяването на режим на «предиктор-коректор».
Що се касае до порядъка на величината численност, то следва да е замислим и над това, че на
неголемите Японски острови живеят почти толкова хора, колкото на необятните простори на Руия. И
нищо… Живеят… А и още как живеят! По днешни мерки живеят доста по-добре от нас. нашего. Но
не си правете изводи за това, че аз агитирам за това, че всички трябва да живеят както в Япония. Те
живеят не по-Божески, паразитирайки на другите страни и народи, премиляйки ресурсите на плане-
тата в угода на библейската концепция за управление. След това отклонение ще се върнем към
разглежданата тема.
Изходайки от току що изложеното разбирайки класификацията на потребностите от «нормални» и
«ненормални» да се разшири до по-обобщено и глобално ниво, засягащо не само човека, но и цялото
Човечество, възпроизводството на поколенията потомци, засягащо самата Планета и биосферата на
Земята. И тогава потребностите може да се класифицират така:
1. Демографски обусловени потребности (ДОП).
2. Деградационно-паразитични потребности (ДПП).
ДОП – за тяхното удовлетворение способства укрепването на генетиката, здравето на хората,
здравото възпроизводство на поколения, способстващо за най-пълното усвояване от хората на техния
потенциал за развитие. ДОП пораждат напълно определен спектър на производство (тоест «иконо-
мика»). ДОП позволяват да се поддържа Планетата и Биосферата в «устойчив режим на
функциониране».
ДПП – тяхното удовлетворение нанася непосредствен ущърб натехните потребители – хората и
всички, коитоса обкръжени от тези «потребители», даже ако «обкръжаваните» сами водят нормален
начин на живот. ДПП пораждат съответстващ спектър на «производство». Спиртни напитки,
наркотици, игнориращ бизнес, «специални услуги» за удовлетворение на полови извращения – с това
са най-ясни и понятни ДПП.
А има «непроявени ДПП», тоест открито не провозгласени, но работещи за угнетението и
деградацията на Човечеството. Това са и «модата», и дегенеративната култура, и машината за
 453

угнетяване и удържане на хората в повинност («силовите» структури), и органите на държавно

управление.
Очевидно е, че ако вектора цели е сформиран за достижение на ДОП, то ние ще получим една
система на жизнеустройство с съответстващата икономика, култура и всичко останало.
Ако вектора цели е сформиран за достижение на ДПП, то ние получаваме съзършенно друго
жизнеустройство и система на отношение между хората в такова общество, и съответстващата
«икономика».
Какъв е сега вектора цели в Русия (а и в целия свят) и за достижението на какво е насочен – мисля
не е нужно да се пояснява. Но и това не е всичко.
Ако на всичко току що изложено се наложи разбирането за «устойчивост по предсказуемост», то
ще се окаже ето какво. Ще се каже, че ДОП са предсказуеми по номенклатура и по обеми на
всевъзможната продукция и услуги за много десетилетия напред. Това означава, че може да се
планират и организират цялото производство така, че да се обезпечи «устойчиво по предсказуемост»
развитие както на всяка държава, така и на Човечеството като цяло.
ДПП са непредсказуеми нито по обеми, нито по номенклатура. Да се удовлетворят ДПП е
невъзможно по принцип, доколкото ДПП безмисленно следват капризите на модата, ориентирани
към чувственните наслаждения на «елита». А каквоще му се прииска утре на «елита» – това никой не
знае. При това безсмисленно се премелят както суровинните ресурси на планетата, така и човешките
ресурси. С автомобилаоще може да се пътува и патува, нонеговите богати владелци го изхвърлят на
боклука,з а да «шашардисат» «приятелите» с новия модел. А в заводите, в КБ, във фирмите хиляди
хора са заети с производството на всевъзможни ненужности, губейки при това своя творчески
потенциал, своето време за всичката тази глупост. Всичко това означава, че при ориентация на
обществото и икономиката на ДПП не трябва да се обезпечава «устойчиво по предсказуемост»
развитие на Човечеството. Което и наблюдаваме на протежение нацялата история на Човечеството.
В гонката на потребление безсмисленно се премилят човешките (материални и духовни) и природ-
ните ресурси. Ориентацията на Човечеството към ДПП, именно и е привела сега към глобален
системен кризис.
От тук следва, че е необходимо да се измени вектора цели на развитие на
Човечеството ОТориентациякъм ДПП КЪМ ориентация към ДОП. Това на свой ред изисква смяна
на концепцията на управление от несправедливана справедлива (за което постоянно става дума в
книгата).
Ако говорим за Русия, то нашата страна обладава огромни ресурси.
«Ресурси» (фр. ressoirces) – средства, запаси, възможности, източници на нещо. Ресурси се губят
(израсходват се) при производството и оказването на услуги. Ресурсите включават в себе си не
само природните ресурси. Това са и човешките ресурси, и финансовите ресурси, и интелекту-
алните ресурси, и ресурсите на промишлеността.
Съвокупността на всички видове ресурси, материални и духовни блага образува общественно
богатство.
Словото «богатство» в своя корен съдържа словото «Бог». Затова за богат следва да се счита този,
който живеев хармония с природната среда, която е дадена на Човечеството от Бога, и развива в себе
си заложените в него от Бог генетични възможности (усвояват потенциала за своето развитие).
Човечеството може да асфалтира Земята изцяло, да я застрои с железобетонни кутийки-домове.
Но Човечеството не може повторно да създаде това, което е създадено и дадено му от Бог. Курса на
развитие, осъществяван от «световното задкулисие» е пагубен за Човечеството. Това става очевидно
също така и за «задкулисието».
Благодарение на нашите предци, обладаващи целостен мироглед, в Русия са съхранени 60% от
територията в дадения от Бога вид, когато в Китай – 20%, в САЩ– 1%, в Европа – 0%. Приближава
се момента, когато Човечеството ще осъзнае, че каквото е дадено от Бог – това и истинското
богатство.
Нашата страна разполага с крупни запаси от практически всички без изключения природни
ресурси. Това преди всичко са несъпоставимите с другите страни запаси отвъглеводородни суровини
(въглища, газ, неф), крупни месторождения на черни, цветни и редки метали, елмази, злато.
 454

Проблемен ресурс за Човечеството стана питейната вода. Жителите на нашата страна са

обезпечени с вода в 5 пъти повече по отношению нацелия свят, горски ресурси – в 14 пъти,
обработваема земя в 7 пъти. И в този смисъл жителите на Русия имат преимущество по отношениена
други страни и народи. Но именно това и привлича вниманието на другите страни към Русия.
Ние трябва ясно да разбираме, че да се транжиратнамиращите се в страната ресурси – много ум не
трябва.
Истинското богатство се заключава не в имания материален резултат, а в способността да се
съхрани и възпроизведе той. А това зависи от концепцията на управление.
За осъществяване на реални промени и превода на страната от курса на разорение към курса на
достатъчност по наше мнение е необходимо следното:
1. Радикално да се реформира Централната Банка, оставяйки ѝ преди всичко функцията за
организацияна паричните потоци и надзора за банковата система на страната. Предаване функцията
поемисия на средства на платежа Министерство на финансите. Да се направят доходите от емисии
достояние нацелия народ.
2. Да се пусне в обращение енерговалута, обезпечена с енергоресурси на страната
(електроенергия), връщайки дълговете към страната в товарна форма, която тя загуби след указа на
Президента на САЩ (1971г.).
3. Да се обезпечи устойчивост наенергвалутата на базата на прехода от златния инвариант на
обезпеченност на валутата къменергетически. Паричната маса на страната трябва да бъде достатъчна
за функциониране на народностопанския комплекс и да отговаря на неговите мащаби и
енерговъоръженост. При това размера напаричната маса не трябва да се мени даже в този случай, ако
в странатанаяма нито един грам злато, нито един долар. («Не е нужно злато оня, когато прост про-
дукт има» А. С. Пушкин).
4. Да се въведе законодателна забраназа получаване на доходи извън сферата на съзидание,
на лихварството. Парите трябва да се предоставят изключително на безлихвена основа.
5. Да се въведе законодателна забрана за повишаване цените на енергоносителите, на
тарифите на естественните монополи. Такива повишения се явяват инструмент за развъртане на
инфлация, дестабилизация на агропромишления комплекс по пътя на импулсното възмущение на
междуотрасловите ценови пропорции.
6. Да се въведе законодателна забрана за експортни доставки на всякаква валута, освен
нашата енергетична валута.
7. Да се обезпечи устойчиво повишение курса на валутата по отношение на долара.
8. Да се проведе заменяне нанатрупаната в населението доларова хартия за пълноценна
ергетична валута, избягвайки административния диктат, опирайки се на тенденцията за повишаване
курса на валутата ни, с методите на пазарната икономика.
9. Да се върнат акумулираните от държавата доларови средства на хартиени носители на
международните кредитори, изкарвайки с това страната из-под външното лихварско робство.

Глава 15

Какво да правим. Стратегияна бъдещето

«За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш»

(Л.Н. Толстой)
В предишните глави на книгата бяха разкрити основните тайни за управление на хората и цялото
Човечество от страна на «световното задкулиие». След подробното им разглеждане може да се
подредят тези разкрити тайни конспективно:
1. Насаждане в умовете на хората на лъжлив мироглед, който не позволява на хората
самостоятелно да осмислят произходящото и да действат осъзнано (създаване на «калейдоскоп» или
«каша в главата»).
 455

2. Представяне на хората историята на Човечеството във вид на раздробени и несвързани едни с

други събития. Това е позволявало да се скрият произхода на единото Човечество, единния праезик,
единната представа за Бога, осъществявана от самия Бог. Това е позволявало да се скрие
управлението на хода на глобалния исторически процес от страна на глобалната мафия на принципа
«разделяй и властвай». Целенасоченото лишаване от знания за управление на общественните
процеси и хората се е осъществлявало по пътя на създаване и поддържане на съответстваща система
на образование.
3. Формиране, внедряване и непрестанно поддържане на противостояния между народите,
религиозните конфесии, идеологическите възгледи нахората. Насаждане на лъжлива представа за
Бог. Всичко товасъщо така е позволявало да се реализира на практика принципа «разделяй и
властвай».
4. Скриването от хората на реалното общественно устройство. Явния робовладелчески строй е
бил «престроен» в скрито, неявно робовладелчество.
5. Блокирането процеса на развитие на човека и усвояването от него на генетично обусловения
потенциал за неговото развитие. Формирането от хората на «работен скот» – биороботи-зомби.
6. Ориентацията на стопанските комплекси на страните и народите (икономики) за обслужване
на деградационно-паразитните потребности (ДПП).
7. Заробването на хората, страните, народите чрез лихвен процент.
8. Удържането на хората в безмислено, безрасъдно състояние по пътя на внедряването на
алкохолната зависимост и наркотиците. («Пияния – не мисли, мислещия – не пие»).
9. Унищожение на хората, в случай на необходимост, по пътя наизползване на оръжие.
Тоесттова са всички тези 6 приоритета на обобщените средства за управление, изложени малко
по-подробно и немножко по другому.
При четене на книгата у читателитена накакъв рубеж на разкриване на тайните би трябвало
давъзникне въпроса: «А какво трябва да се прави, за да изменим живота на хоратав по-добра
страна?». Лично от мен, за ответа на този въпрос и беше посветена цялата книга.
Но, съгласете се, уважаеми читатели, че не поставяйки правилна диагноза на болния, не го не
само, че няма да го излекуваш, но много даже може и силно да му навредиш, а и да го «залекуваш до
смърт». Затова отначало трябва да се установи истинната причина (или причини) за болестта.
Пренасяйки този образ на състоянието на Човечеството, след прочитане на книгата може еднозначно
да се утвърждава, че причината за всичко ставащо сега в Русия се явява опита на «световното
задкулисие» за сметка на Русия да компенсира своята грешка в управлението на човечеството,
изразяваща се в глобална системна криза. А глобалната система криза, на свой ред, се явява
следствие от грешната концепция за управление на човечеството, която не съответства на Божия
Промисъл (вектора цели на Бога по отношение на човечеството).
От тук простия извод: необходимо е да се смени тази грешна концепция за управление на
Човечеството с такава, която би съответствала на вектора цели на Бога. В книгата този тезис
нееднократно бе обоснован. Сега, при завършване разкритието на всички «тайни», ще сформулираме
тази необходима концепция в най-общ вид. А след това ще разгледаме тази концепция на
жизнеустройство по отделните съставки, които определят жизнеустройството в цяло.

Формулата на «Мъртва Вода»

Първоначално КОБа носеше епическото название «Мъртва Вода». От руския епос е известно, че
Мъртва Вода – това е мощно средство. Злите, недобри хора от нея саовяхвали. Добрите, хубавите
хора са възстанавявали силите си и даже са сраствали разчленените тела на убитите богатири, а след
това са ги възраждаликъм живот, пръскайки ги с Жива Вода. Помните ли, в поемата на А.С. Пушкин
«Руслан и Людмила» руския жрец Фин върна към живот убитияот Фарлаф Руслан, пръскайки
гоотначало с Мъртва Вода, а после с Жива Вода:
В немой глуши степей горючих,
За дольной цепью диких гор,
Жилища ветров, бурь гремучих,
 456

Куда и ведьмы смелый взор

Проникнуть в поздний час боится,
Долина чудная таится,
И в той долине два ключа:
Один течёт волной живою,
По камням весело журча,
Тот льётся мёртвою водою;
…
С двумя кувшинами пустыми
Предстал отшельник перед ними;
…
Склонившись, погружает он
Сосуды в девственные волны;
Наполнил, в воздухе пропал
И очутился в два мгновенья
В долине, где Руслан лежал
В крови, безгласный, без движенья;
И стал над рыцарем старик,
И вспрыснул мёртвою водою,
И раны засияли вмиг,
И труп чудесной красотою
Процвел; тогда водой живою
Героя старец окропил,
И бодрый, полный новых сил,
Трепеща жизнью молодою,
Встаёт Руслан, на ясный день
Очами жадными взирает;
…
Русия днес – това е богатира Руслан, разчленен на части с усилията на злите, недобри хора и
глупци, управляеми безструктурно и структурно от «световното задкулисие». Страната е разчленена
не само териториално, но и информационно. Народа са го разделили по национални и религиозни
признаци, посявайкинесъгласие и вражда. Хората са ги разделили на бедни, «средни» и богати,
посявайки между тях завист и ненавист. И хората са ги поделили на партии и движения, които се
борят едни с други за народното щастие, а него все го няма и го няма.
Народното стопанство, промишлеността, селото – разрушени. Разрушена е системата на
образование, системата на здравеопазване, разрушено е всичко …
За да възстановим разрушеното и оживим Родината си, са нужни Мъртва Вода и Жива Вода:
- първо теория на възраждането;
- после практически действия по нейната реализация.
От гледна точка обезпечаването на устойчивост за реализация на процеса на възраждане на
Родината ни следва ясно да се разбира, че:
- първо е нужна концепция;
- после програма за действия.
Всякакви програмиза извеждането на страната от кризата нямат смисъл, ако те се разработват без
ясното и осмисленно разбиране и избора на концепция за управление.
Ако разработчиците на която и да е програма нямат представа за концепцията на управление, за
концептуалната власт, то те еднозначно се оказват в подчинение на несправедливата концепция.
Ако разработчиците при огласяване на своята програма, макар даже разработена на базата на
КОБа, не огласят откритоза своята концепция, то те също таказаработват на несправедливата
концепция на глобализаторите, защото народа няма да разбира до край замислите на такива
«мълчаливи и скрити» съставячи на програмата. А един път народащом не е разбрал до край, то той
и няма да поддържа и осъзнато да работи за достижение целите на такава програма. Тоест такива
 457

«скрити патриоти» не ще успеят да достигнат поставените цели, защото няма да са поддържани от

народа. А в случай даже на частични провали в реализацията на предложената от такива «скрити
патриоти» програма народа ще излезе против такива «скрити благодетели». На читателите се
предлага от тези позиции самостоятелно да оценят миналите избори.
КОБа се явява такава мощна теоретическа база (Мъртва Вода), реализирайки която на
практика (Жива Вода), страната ще бъде възродена и ще продължи своето развитие в ново качество,
ставайки ориентир задруги страни и народи.
Изхождайки от всичко изложено по-рано в книгата, «формулата Мъртва Вода» може да се
сформулира в следния вид.
Управлявайки еволюцията на биосферата Бог е създал Човечеството (като някаква суперсистема)
и на протежение на хилядолетия е създавал всеки човек не безцелно. По отношение навсеки човек и
Човечеството в цяло у Бог има свои цели, които ние засега до край не знаем. Все пак, нам достоверно
е известно, че в генетиката на всеки човекот Бог е заложен определен потенциал за развитие, който
човек в течение на живота си трябва да усвои. Такъв потенциал обладава и цялото човечество, като
определена суперсистема.
Овладяването на двата потенциала (на всеки човек и човечеството) зависи от цялата съвкупност
отношения в обществото, от организацията на жизнеустройството на всички хора (от образованието,
културата, икономиката и всичко останало).
Организацията на жизнеустройство зависи от концепцията за управление на всички процеси в
живота на обществото. Такава концепция на свой редзависи от субективизма на управленците, които
осъществяват управление. Субективизма може да бъде както нравствен, съответстващ на целите на
Бога, така и безнравствен, който не съвпада със замисъла на Бог по отношение на Човечеството и
всеки човек.
В дълбока древност управлението на Човечеството на глобално равнище е започнало да се
осъществява по безнравственната концепция, не съвпадаща с целите на Бога. Това е довелодо
глобална системна криза. Глобализаторите сеопитват даизлязат от тази криза за сметка на Русия.
Това ще доведедо увеличение продължителността на агонията на човечеството преди неговата гибел
в системната криза.
За да се излезне действително от кризата на устойчив безкризисен курс на развитие трябвада се
смени концепцията на управление на всички общественни процеси, протичащи в обществото на
хората, от днес господстващата безнравственнас нравственна, която би имала цели, съвпадащи с
целите на Бога по отношение на Човечеството. На дадения етап разбирането на целите на Бог по
отношение на Човечеството това означава такова жизнеустройство, което би обезпечило усвояване
на неговия генетично обусловен потенциал за развитие на всеки човек и цялото Човечество.
Такъв подход трябва да намери отражение във всички съставки на жизнеустройството:
- образование;
- здравеопазване;
- култура;
- икономика и т.н.
Всичко това основно (без детайлизации) и е изложено в програмата на КПЕ «Жива Вода»,
която се привеждапо-долу с необходимите пояснения и съкращения, обусловени с това, че всичко е
изложено в книгата. Затова теоретическото обоснование на всички положения на програмата не се
дава. Тоест без прочитане и усвояване на всичко изложено в книгата да се разбере в дълбочина
всичко това, което е заложено в програмата «Жива Вода» ще бъде доста сложно, може да секаже
невъзможно.

СТРАТЕГИЯ НА БЪДЕЩЕТО. ЦЕЛИ НА КПЕ

1. Глобална стратегическа цел

Построяване на планетата Земя на световенред на принципите на Концепцията за

Общественна Безопасност.
 458

Хората, народите, страните са длъжни да живеят дружно и щастливо, в мир и съгласие, без войни
и кризи.
Устойчивото развитие на Човечеството трябва да се осъществява в такова жизнеустройство, което
отговаря на Законите на Природата, Законите на Ноосферата, Космическите Закони, Замисъла на
Твореца, тоест трябва да бъде устремено към Богодържавие. («… Да бъде Твоята воля както на
небето, тъй и на Земята». Евангелие от Мф. 6.10.)
Световния ред «РАЗДЕЛЯЙ И ВЛАСТВАЙ» да бъде заменен със световния
ред «СЪЕДИНЯВАЙ И СЪЗИДАВАЙ»!

2. Нашата стратегическа цел

Да се изведе страната из под властта на несправедливата концепция на управление,

неволническата тълпо – «елитарна» концепция на жизнеустройство.
Да се измени с възможно по-малки страдания за народа курса на развитие на държавата на свой
собствен замисъл на жизнеустройство, на своя собственна справедлива концепция за управление на
страната.
Да се построи такава страна, като част от СССР-Социалистическа Съборна Справедлива Русия и
такова общество, в което всичкихораще живеят дружно и щастливо, в мир, съгласие и в достаък. За
това, какво е «събор» стана дума в кигата по-рано, а що е това «социализъм» ще бъде разкрито в
едноот приложенията.

3. Ближайши цели

1. Да се подготови и сформира такава социална база – хора, които знаят, разбират основните
положения в КОБа и са способни да ги донесат до представите на всички слоеве от населението във
всиски региони на страната и задграница. Хората трябва да знаят, какво ставав действителност,
осъзнано да взимат решения ида действат, изхождайкиот истинското положение на нещата.
2. Да се подготови кадрова база управленци на основата на КОБа за решение на задачите на
самоуправлението от местно, районно, градско, регионално, държавно и глобално ниво назначи-
мост. Кадрите решават всичко! Ние живеем лошо не само затова, челошо работим, но преди
всичкозатова, че наслошо ни управляват. Днешния управленчески корпус на страната не знае
даже основите на теорията за управление.
3. Концепцията за Общественна Безопасност и нейната основа – Достатъчно Обща Теория за
Управление (ДОТУ) преди всичко,са носоченикъм повишаване качеството на управление на всички
процеси, в това число и социалните. Организацията на процеса на усвояване основите на ДОТУ,
нейния понятиен и терминологически апаратще позволи да се сформира в нашето общество нов
корпус управленци и без революционнисътресениея да се преведе цялото общество в ново информа-
ционно състояние, съответстващо на новата логика на жизнено (социално) поведение на хората.
4. Това ще позволи на обществото да решизадачите във всички сфери на
неговатажизнедеятелност, ще обезпечи на всички хора на труда достоен живот и ще им
върнезагубената уверенност в утрешния ден. Това също така ще дадевъзможност да сеснеме
заплахата от глад, да се повиши продоволственната безопасност на обществото, да се обезпечатза
всички нуждаещи се необходимите за живот продоволствие и кръв, същественно да се повишат
пенсиите на конкретни категории, например инвалидите от детство, да се ликвидира
безпризорността, да се вкара ред в детските градини, да се увеличи значително способстването за
раждане на деца и да се повиши възможността за общение на хоратапо между им чрез изменение
цените на превозите, телефон, битови услуги и т.н.
5. Концепцията за Общественна Безопасност ще позволи да се въвведе обществото на
народите на Русия и целия народно-стопански комплекс на страната в режим устойчиво
самоуправление по предсказуемост. Словото «предсказуемост» рязко се отличава с разбирането за
«устойчивост», дадено в КОБа, от всички останали «учения и теории за устойчивост».
 459

ПРОГРАМНИ ЗАДАЧИ НА КОНЦЕПТУАЛНА ПАРТИЯ «ЕДИНЕНИЕ»

Глобалните, стратегически и ближайши цели, поставени от Концептуална партия «Единение»

(КПЕ), могат да бъдат достигнати по пътя на претворяване в живота на следните фундаментални
положения в Концепцията за Общественна Безопасност или, иначе казано, решението на следните
задачи:

Програмни задачи на КПЕ

1. Поемане на отговорност за решаване на всички задачивърху себе си.

2. Даване знания на народа. Демокрация – това е народовластие. Власт – това е управление, а това
изисква определени знания.
3. Да станат Човеци. Да се формира у хората човешки тип психика.
4. Да бъдат здрави. Целенасочено да се укрепя здравето на хората.
5. Да се съединят науката и религията. Обединителната идея – в признанието на Бога като
надсветска действителност.
6. Да се възпитава дружба на народите.
7. Да се утвърждава нравственност, да се формира култура на обществото на бъдещето.
8. Да се установи справедливост.
9. Да се обезпечат естественните потребности на хората. Да се пресекат противоестественните.
10. Да се внесе яснота в разбирането за собственност. Собственност – това е правото на
управление. Правото се определя от концепцията на управление. Нашата концепция е КОБа— това е
концепция на самоуправление.
11. Да се унищожи лихварството.
12. Да се замени долара и еврото с енерговалута. Да се направи външната търговия монопол на
държавата.
13. Да се осъществява пазарна икономика по план.
14. Да се снижават цените. Да се повишават заплатите.
15. Да се заплаща достойно труда на хората.
16. Да се установи отговорност на управленците за качеството на техния труд. Кадровата
политика да се осъществява чрез внедрение на ДОТУ.
17. Да се обезпечи работа за всички.
18. Да се унищожи причината за престъпността.
19. Да се обезпечи безопасност на страната и всеки човек в страната.
20. Да се възстанови продоволственната безопасност на държавата.
21. Да се опазва природата, да се охранява обкръжаващата среда.
22. Да се провежда собственна глобална политика.
Ще разкрием тези задачи, всяка поотделно, по-подробно.

1. Поемане на отговорността върху себе си

Всички днес съществуващи в страната партии и политици предпочитат да обсъждат множеството

частни проблеми и да разсъждават по такъв начин, че отговорността да пада върху отделни
изпълнители, но не на партията. Всички днес съществуващи партии и „лидери“ се явяват марионетки
на глобализаторите – зареждащи библейската концепция на управление. Именно с помощта на
такива «лидери» и «вождове» и тече разрушението на държавата. Но в условията на глобализация
нито единчастен проблемняма да бъде решен, ако не се измени стратегията на
глобализация. Но за това някуй трябва да вземе цялата пълнота на отговорност за решение на такава
задача. КПЕ взима върху себе си такава отговорност.
КПЕ ЗАЯВЯВА на всички хора в нашата страна и на планетата за това, че в държавата има своя
концептуална власт, своя концепция за управление, свой справедлив замисъл на жизнеустройство и
че КПЕ поема върху себе си отговорността за претворение на този замисъл в живота.
 460

2. Даване знания на Народа

Да се осигури неограничен достъп до знания на всички ниваи всички членове на обществото,

независимо от социалния произход, националност и вероизповедание. Само това може да обезпечи
устойчиво управление и самоуправление в обществото на всички процеси, протичащи в качественно
новото информационно състояния (см. Закона на Времето). Устойчивото развитие – в
народовластие!
Народовластието не е в демократическитеизборни проце-дури (проце-глупости).
Властта – това не е длъжност на министъра или президента, това не са табелките на вратите на
техните кабинети.
Властта – това е реализуемата на практика способност да се управляватхората и процесите,
протичащи в обществото. А да се реализиратази способност в съвременния святможе само вла-
деейки съответстващите знания. Всеки счита, че в мерата на своето знание и разбиране той «работиза
себе си». Но не всеки знае, че в мерата на своето незнание и нерзбиране той работи заонзи, който
знае и разбира повече от него.
«Знанието е власт!» И, ако демокрацията, за която всички така много говорят,предполага
«Властна народа!», то трябва да дава «Знания на народа!»
Тази задача е многостранна и тя предвижда осъществяването на цял комплекс мероприятия в
науката и системата на образованието. Концептуална партия «Единение» има такава разгърната
комплексна програма. Нейното същество може да се сформулира така:
«от кодираща педагогика – къмметодологическа педагогика».
За нейното осъществяцване е необходимо:
1) Да се завърши ВТОРО културно преображение на обществото.
ПЪРВОТО културно преображение, извършено от болшевикитеслед Великата Октомврийска
Социалистическа революция, ликвидирайки неграмотността, приобщи народите на Русия
към достижението на библейска култура.
Нам ни предстои да проведем ВТОРО – мирогледно преображение на обществото, тъй като
корените на глобалната екологическа, суровинна, енергийна, духовна и всичкиостанали кризи се
намират в мирогледа на хората. Това се обяснява с туй, че мирогледа, а следователно и
мироразбирането лежи в основата на поведението и деятелността на човека. Света е един и цялостен
и всичко в него е причинно-следственно обусловено. Само такова разбиране за света,като цялостен
процес на триединството Материя-Информация-Мера, може да изведе Човечеството на безкризисен
път на развитие. Формирането на цялостен мироглед трябва да започва в семействата и
предучилищните учреждения и да продължава в училищата, средните и висшите учебни заведения
във всички профили, както технически, така и хуманитарни.
2) Да се обезпечи достъпност до колкото е угодно високо образование за всички, независимо от
националността, вероизповеданието, социалния произход и материалната достатъчност.
Образованието на всяко ниво трябва да бъде безплатно. «Елитни» учебни заведения не трябва да
има, защото пред Бог всички хора са равни, няма нито «избрани», нитоотхвърлени хора, още по-
малко деца. Тавана на образованието трябва да се определя не от тлъстината на кесията, а от самия
човек в зависимост от неговата обективна (а не декларируема) нравственност, способности и
трудолюбие.
3) Да се преведе системата на образованиеот кодираща педагогика на методологическа. Това
е необходимо затова, че в новите информационни условия приложната фактология се мени по
няколкопъти в течение живота наедно поколение. В резултат на тована първо място излиза
необходимостта от непрестанно самостоятелно усвояване на все нови и по-нови знания, а
затова методологията за усвояване на нови знания трябва да бъде достъпна за всички. От тези
позиции е необходимо да се преразгледа церлия учебен и въапитателен процес, всички учебни
програми и учебници в средните и висшитеучилища, в техникумите и професионално-техническите
училища, а също така методическите пособия в предучилищните образователни учреждения. Днес в
системата на образованието няма методология за усвояване на нови знания и затова върви
 461

увеличение сроковете на времето, необходимо за програмиране психиката на децата за сметка на

нарастващия обем фактология на знанието. Първо 8 години, после 10 години, после 11 години и 12
години. А после какво? Съвременната школа не учи да се чувства и осмисля живота такъв, какъвто
той е. С въввеждането в системата на обучение на методологията за усвояване на нови знания
(ДОТУ) държавата ще може да съкрати времето за обучение в системата на средното образование до
8-9 години, а в системата на висшето образование до 3-4 години.
4) В среднотоучилище (на първо място в големите населени места) е необходимода се върнем
към разделното обучение на момчетата и девойките, защото от момчета татрябва да се готвят
мъже, а от девойкитек – жени. Психическия строеж, заложен от Бог и природата, в тях е различен,а
следователно възпитанието и обучението е необходимо да се водят по съвършенно различни
програми и учебници. Но това трябва да се реши така,че към времето на завършване на образова-
нието да не се противопоставят единия пол на другия, разобщавайки гикакто психологически, така и
в мирогледа. За това не трябва да се правят отделни мъжки и женски училища, а отделни мъжки и
женски калсове в едно училище с въвеждане в училищната програмаопределени съвместни занятия
заразличните възрастови групи,на които момчетатаи девойкитебиха могли да общуват едни с други.
Тази задача може да се решис разширяване обема наестетическото и общокултурно образование:
музика, смесени танци, пеене, изобразително изкуство и т.н., за да можепорастващите момчета и
девойки да ги обединява единносветовъзприятие и светоразбиране, а не инстинктивни влечения,за
развитието на коитое насочено съвременното възпитание.
Среднотоучилище трябва да дава широко образование, поставящо фундамент за всички деца,
независимо от техния социален произход и степен на обезпеченост на родителите. В училището
децата се приобщават към културата на народа (роднияезик, литература, история, география, науки,
формиращи личността и патриотизма), едновременно изучаване начужди езици, математика, физика,
химия, астрономия, усвояване основите на изобразителното изкуство, музикално образование.
Особенно внимание трябва да се отделяна здравето (физкултурата, здравия начин на живот,при
който мислите, словата и делата трябва да саединно цяло). Изпити трябва да се провеждат ежегодно,
запчвайки с четвърти клас, на първо място по пътя на личностното общение на ученика с учителите и
преподавателите, а не по днешните методи, които представляват по себе си играта «налучкване» и не
позволяват да се оцени личността и потенциала наизпитвания. Решението на задачи и написването на
съчинениятрябва да остане в предишния си вид. Именно в процеса на училищното обучение се
изяваяват способностите и призванието на човека, след коетотой може осъзнато даизбира своя
жизнен път.Такова осъвършенстванена образованието в училищата чрез обучаване в методологията
за познания е възможно да се осъществи за сметка на съкращаване обема на зубрене, койтоднес
безчувственно и безсмисленно просто се програмира в психиката на децата.
5) а се възроди безплатната система на домовете за творчество на юношите, кръжоцитев и
спортните секции в училищата, подрастващите и юношеските общественни организации от типа
пионери и комсомола. Да се върне всичко хубаво, което беше в Съветско време.
6) Да се възстанови в осъвършенстван вид системата на професионално-техническото
обучение, правейки я гъвкава, приспособена към бърз и качествен преход на нови професии и
усвояване на нови техники и технологии.
7) Рязко да се повиши престижа на професията нашколния учител, преподавателя във ВУЗа и
техникума, възпитателя и майстора на професионалното обучение. Техния труд трябва достойно да
се заплаща.
8) Да се върнат в училищата учителите-мъже, създавайкиза тованеобходимите условия.
9) Да се подготови кадрова база за всички учебни заведения за въввеждане на новата
мирогледна основа на Концепцията за Общественна Безопасност. При назначаването на
ръководните длъжности да се дава предимство на тези,които са усвоили Концепцията за
Общественна Безопасност.

3. Стани ЧОВЕК
 462

Да се осъществи на практика формирането у хоратана човешки строеж на психиката. Затова

КПЕ заявява:
Общественния прогрес и регрес се определят от количественното съотношение в обществото
на носителите на петте типа строеж на психиката (човешки, демонически, зомби, животно,
опущен), а не достиженията на «материалната» култура и изкусства, държавното устройство и
прочие атрибути на така наричаната «цивилизация».
Днешната цивилизация – засега още не е човешка, а човекообразна. В ней под диктата на
животински инстинкив и общия контрол на демоническите личности, опирающи се на пастири–
зом6и, в протежение на последнитехилядолетия се поддържа устойчивостта на тълпо–«елитарната»
пирамида.
Човек е длъжен да измъкне от плена на животинските инстинкти и пътя на биороботизация.
Смисъла на живота на Човечеството на даденияетап от глобалния исторически процес е в това,
че и мъжете, и жените да станат ЧОВЕЦИ. Това означава да живеят по съвест, да бъдат
нравственни.
Това ще позволи на всекичовек и обществото като цяло да строят своя живот в съответствие с
Божия промисъл, новата логика на социално поведение и да усвоят генетично обусловенния по-
тенциал за своето развитие.

4. Бъди здрав

Здравето на народа – най-главната ценност. Обективни показатели за здравето на обществото,

а следователно и качеството на управление на държавата,се явява не количеството потребляеми
блага на глава от населението, а:
- средната продължителност на живота;
- съотношението между смъртността и раждаемостта;
- процента на самоубийства;
- нервно-психическите болни и половите извращенци;
- децата с вродени заболявания;
- динамиката на изменение на всичкитези показатели във времето.
При формиране политиката на държавата в областта на здравеопазването е необходимо да се
отчита, че всекичовек и цялото общество се явяват не просто биологически системи,
а информационно-биологически суперсистеми. Това се подтвържадава от туй, че повече от 75% от
болестите носят психо-физически характер. Затова състоянието здравето на всеки човек и цялото
обществов най-общ вид се определятот тяхното информационно състояние, на първо място от
мирогледа, условията и образа на живот,бита и качеството на храната. А количеството койко-места в
болниците и пропусканата способност на поликлиниките, тяхната техническаснабденост,
количеството лекарии отделпянитеза здравепазване финансови средства на глава от населението
влияят на здравето на народа само частично. Единственната цел на системата на здравеопазването
трябва да бъде здравето и трудоспособността на всекичовек и цялото общество, а не извличането на
печалбиот нещастието и мълата на хората.Като в резултат на «перестройката» и «реформите» между
лекарите и пациентитезастанаха парите,здравеопазването свърши, и болния здрав няма да бъде. В
страната се установи «здравепазене».
«Всички болести са отнерви» – гласи съвременната народна мъдрост. Това действително е така,
ако под «нерви» разбираме несъответствие в «правилата», по които трябва да живее човек. В съ-
ответствие с триединството « материя-информация-мера»:
- човек е материален. Той се състои от течно вещество,твърдо и газообразно …, у човека има
и биополе;
- човек обладава информационно състояние, той има външен образ, вътрешно съдържание,
тоесттой е информационен;
- най-главната частна мера в човека сред всичкото останало множество «частни мери» на
човека се явява алгоритъма за обработка на постъпващата му информация както от
 463

обкръжающия го свят, така и «иотвътре» на самия човек. Този алгоритъм и ее «правилата»,

по които живее човек.
Причината за всички болести на човека се явява несъответствието на неговия
комплекс лични мери с ОБЩОВСЕЛЕНСКАТА МЕРА. И на първо мястотова се касае донай-
главната частна мера – алгоритъма за обработкана постъпващата му информация, т.е. «правилата»,
по коитотой живее.
Тежестта на болестта, нейния характер, се определяе от степента на такова разногласие-
несъответствие.
От тук следва и главния и основен извод:
За да не боледува, да бъде здрав надо, човек трябва да държи своята лична мера в храмония, да
се стреми към съвършенство, да се стреми да живеев руслото на Божия Промисъл, тоест да се стреми
към Богодържавие. В съвременното обществотова е достижимо на първо място при условие
овладяването на знанията, които дава КОБа. Всички останали мерки по здравеопазването следватот
този извод. Но на първо място трябва да бъде нравственността. Човек е длъжен не само да овладее
знанията, изложени в КОБа, той е длъжен да достигне човешкистроеж на психиката. Правилните,
пълни знания и човешкия строеж на психикатаса основата на неговото здраве.Разбира се, винаги е
имало и сега има хора,които и без знанието на КОБа са живели и живеят по-Божески. Но, съгласете
се, че такиваса малко, а в наше время те стават всепо-малко и по-малко.
Всеки човек сам си е аптека и сам си е целител. Но трябва да се научи човек да познава сам себе
си. И на първо мястотук следва да се напомни за различаването, способността да се различава
правилнопто от неправилното, доброто от лошото и т.н. Тоестза методологията.
У нас трябва да има ЗДРАВници, а не БОЛНИци. Тоест медицината е длъжнада бъде
ориентирана за профилактика на заболяванията. Но това не значи, че не трябва да се помога на
болните хора.Болестта е по-лесно да се предупреди, отколкото да се лекува.
Главен принцип на профилактиката и лечениетотрябва да бъде принципа на възприятие на човека
като цяло, а не разделянето му по отделни части (един – «доктор по дробове», друг – «по бъбреци»
и т.н.).
Изхождайки из товаКПЕ заявява, че ОСНОВНИ НАПРАВЛЕНИЯ ЗА РАЗВИТИЕ
СИСТЕМАТА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО трябва да станат:
1) Медицинското обслужванеза хората на труда, воините и техните семействатрябва да е
безплатно и да се осъществяваот общественни фондове за потребление. Чужденците, гражданите с
двойно гражданство, а така също всички желающи да получат или върнат изгубеното здраве за
парище се лекуват за своя сметка. Болестите и травмите, свърани с употребата на наркотици,
алкохол, тютюн и други гадости е необходимо да се лекуват за пари.
2) Производството и продажбата на лекарствада са монопол на държавата.Цените им трябва
да бъдат минимални, твърди и достъпни за всички хора на труда и техните семейства, в това число и
многодетните.
3) Защитата на хората от информационните потоци, разрушаващи тяхното здраве. За това е
необходимо да се въвведатсурови духовно-нравственна и медицинска цензура на ТВ, радио, кино, в
пресата, печатната продукция, в културно-просветителните и развлекателните учреждения. За
пропагандата на насилие, разврата, печалбарство, наркомания, пиянство, тютюнопушене, трябва да
се въвведенадеждна нравственна общественна и законодателна забрана.
4) Особоенно следва да сеотдели недооценяваното от много въздействие на музиката на
подсъзнанието и, следователно, нейното влияние на здравето на човека. Доказано е разрушаващото
въздействие на психиката на човека на рок-музиката, както и всичи западни поп-антикултури, и бла-
готворното действие на здравето нахората на народната, голяма част от съветската и класическата
музика. Рок-поп-музиката наравно с наркотиците се явява средство на геноцида, затова следва да се
вземат мерки за ограничавенто на нейноторазпространяване на всички видове носители. Желаещите
да се «наслаждават» на зомбиращите човека ритми нека да правят това в своите клубове. За
определяне на насочеността и степента на влияние на музикалните произведения на здравето на
човека и обществото е необходимо да се създаде експертна медико-музикална комисия и само с
 464

нейно одобрение да се допускатяхното изполнение в СМИ и учрежденията на културата, а така също

и тяхното тиражиране.
5) Пропагандата и поощрениетона здравияначин на живот.
6) Развитиетона физическата култура, спорта и туризма. Масово строителство на
спортплощадки и спортивни зали, басейни, стадиони, туристически бази по цялата страна. Следва да
се сдобием стова, че всичкото да е достъпно за всучки и всеки, при това по всяко време.
7) Профилактикатана заболяванията, всеобща диспансеризация на населението.
8) Унищожениетона наркоманията, както това се прави в Китай, Тайланд, Малайзия, Иран и
други страни. Законодателна забрана на рекламата на всички видове наркотици, включително
алкохол и тютюн. Термина «незаконна употреба на наркотици» по умълчаниепредполага «законна»
употребана наркотици. Необходимо е принудително лечение на наркоманите и алкохолиците в
спецучреждения, както това сеправи в Китай.
9) Антиалкохолна, антинаркотична пропаганда и просветителна работа,
постепеннонамаляване производството и продажбата на алкохолни напитки, тютюневи изделия.
Забрана на рекламите на тютюн, бира и други спиртни напитки.
10) Формирането у хората и на първо място у медицинския персонал, педагозите и
преподавателите на цялостен мироглед на основана рабиране в мизрозданието за процеса на трие-
динство на Материя-Информация-Мера, защото мирогледа определя поведението и деятелността
както на отдения човек, така и на цялото общество и, следователно, директно влияе на тяхното
здраве. Преодоляването на всички видове материалистически и идеалистически атеизъм, като основа
на тълпо–«елитаризма». Медицинския персонал трябва дасе състоиот високонравственнихора.
11) Разпространениетона концептуални знания и превода на цялата медицинска наука на нова
методологична основа. Държавна поддръжка на медицинските учреждения, усвоили новите методи
на лечение.
12) Разработкатана «Правила за медицинска безопасност» на основата на Концепцията за
Общественна Безопасност и сертификация в соъответствие с тези «Правилам» на лекарствените
средства, лечебно-диагностични процедури и хирургически операции.
13) Разпространениетона концептуалнимедицински знания сред населението със съблюдаване
мерата за информационна безопасност. Отказ от безмисленното и безотговорно знахарско и ме-
дицинско «просветителство». И заедно стова възстановяване методите и способите на т.н. древна
народна медицина и тяхното обосноваване на базата на достигнатите съвременни знания.
14) Разработката и внедряването в страната на «Програма за безопасно възпроизводство на
народонаселението», отстраняваща повреждащото информационно и наркотично въздействие на
заченатото и развиващо седете. Внедряване на системата за дородово (пренатално) образование.
15) Създаването на центровеза помощ на семействата, нуждаещи се кактоот материална
поддръжка, така и от информационна корекция.
16) Условията заподобряване на демографската ситуация в страната се явяват повишението на
жизненото ниво на трудовия народ, стабилизацията на вътрешнополитическата обстановка,
въввеждането на безплатно колото е угодно високо образование. Връщането на
обществотоуверенносттав това, че живота няма да се влошава, а ще се подобрява т.е. уверенността в
утрешния ден. Необходимо е също така да се разработи система от меркиза стимулиране
възпроизводството на здрави добродетелни поколения.
17) Провеждането на втората културна революция (по-точно културно преображение),
мирогледна революция, която ще обезпечиразбирането на хората за това, че тяхното здраве зависи на
първо място оттях самите. Съвършенно здрав може да бъде само този,у когото има единство мна
мислите, словата и делата и те са насоченикъм добро, а некъма зло, при което не само за себе си, но и
за семейството, рода, народа, Отечеството, Човечеството и за цялата биосфера.
18) Отново да се въвведе уголовна отговорност за изневяра и опасниза здравето на човека и
народа полови извращения. Педофилите и развартниците на деца не трябва да имат място в
обществото на хората.
19) Главен помощник и просветител по проблема със здравето трябва да стане института на
семейните доктори. На село лекарите фактически така и работят.
 465

Такъв подход ще изисква:

- корректировка програмата на подготовка и обучение на специалисти;
- разработка на методологични основи за комплексното изучаване на семейството;
- разработка и внедряване на портативно оборудоване;
- целенасочена просветна дейсност с населението;
- коректировка на законодателството и нормативната база.
Такъв подход ще позволи да се обезпечи:
- оперативна медицинска помощ на дома;
- оперативна диагностика;
- икономия налеглооместа и снижаване потребността в стационарната помощ;
- укрепване на психологическите контакти между лекаря и пациента;
- повишаване ефективността на цялатаздравеопазваща система.
20) Най-неотложните мерки в областта на охрана на здравето са:
- прекратяване на скитничеството;
- ликвидиране причината за наркомания, осъществявайкиедновременно екстремнапрограма за
излекуване на наркоманите;
- обезпечаване на храназа всичкипредучилищни и училищни младши класове;
- пристъпване към локализация на социалните болести (туберкулоза, венерически заболявания и т.н.)

5. За Бог, религиите и обединителната идея

Тук е изложен вариант занивото на политическата програма. Повече или по-малко подробно
разкритие на тази тема е даденоведно от приложенията. Най-пълен подход към обосноваване на
дадения въпрос е изложено в настоящата книга. Разгърнато разкритие на тематае дадено във всички
работи на КОБа.
Да съединим науката и религията.
Сега в нашето общество съществуват 5 нива на разбиране за Бога.
1. Бог – надсветска действителност.
2. Идеята за Бог (ако няма Бога, то трябва той да се измисли).
3. Бог от «свещенните писания» (Тора, Библия, Коран и т.д.). «Писания» са писали много
отдавна напълно конкретни хорав съответствие със своитеразбирания за «бога». Ни Моисей, ни
Христос, ни Мохамед сами нищо не са писали, а са ходели при хората с устна проповед.
4. Бог от религиозните учения, вярвания и култове. «Религио» в переводот латиснки –
«свръзка». Всяка религиозна конфесия (култ) дава свое тълкуване на «писанията» от Бога, а също
така на ритуланите общения («свръзки») с Бога.
5. Бог от устите на свещеннослужителите на различните конфесии.
Основната маса хора своето разбиране за Бога свързва с 5,4 и 3 нива.
В КОБав подробен вид е разгледано 1-во ниво и е показано, че Бог е надсветска действителност.
Това обективно явление (Бог) в КОБа назовано Йерархически Най-висше Всичко Обхващащо
Управление (ИНВОУ). Разбирането и признанието на товастават след усвояването от човек на:
- Вселената, като процес на триединство на материя-информация-мера;
- ДОТУ в нейнаъа пълна функция на управление;
- работата на интелекта на заведомо безинтелектуални елементи;
- съществото на глобалния еволюционен процес.
Всичко причислено горе,и на първо място разбирането и осъзнаването на всички процеси,
протичащи въз Вселената, като процеси на триединството материя-информация-мера(материята
сепре-образ-ува по предопределена от Бог мера на развитие), позволява да се съединят науката и
религията.
Къмизвода, чеима Бог, достигат сега много учени, назовавайки това обективно явление в
Мирозданието кой «информационно поле на Вселената», кой «космически разум». Но защо да
 466

измисляме нови названия на това,което вече хиляди години здраво се е укрепило в съзнанието на
хората и в тяхната лексика?
Сега всички партии, движения, политици, социолози, учени говорят, че без някава обединителна
идея Русия няма да излезе от кризата. Затова всички издигат свои идеи.
Особенно популярна е идеята за «патриотизма». Има патриоти-монархисти, патриоти-марксисти и
даже патриоти– «демократи». Едни са за царя, други за генсекретаря, трети – за изборни процедури.
И как всички тях да ги обединиш, ако «патриотизма» всеки го разбира по своему?
Има даже и национална идея: «Русия - за руснаците!». Макар немного от «националистите» да са
способни да обяснят, кои са тези руснаци. Има «руски цигани», «руски турци», «руски арменци» и
даже «руски евреи». Но няма «еврейски руснаци» или «турски руснаци».
И ако се изкачваме по стълбата на обединителните идеи, то вярно стъпало ще се окаже религията.
Но и тук обединението е крайно сложно. Един отдал живота си на Христа, други отиват на смърт с
викове «Аллах акбар!», трети се разделят с живота, произнасяйки будистка молитва… Всичко това е
добре видно от примера в Югославия, където настървяваха християните с мюсюлманите. А също и
от примерите в Северна Ирландия, Иран с Ирак, Индия с Пакистан, Крим, Чечня и т.н. А Русия е
страна многоконфесионална …
Каква идея може дабъде обединителна в Родината ни – страна многоконфесионална? И ако
ние не искаме да получим «Югославската трагедия» или «Чеченската трагедия» в мащабите на
Родината ни, ние сме задължени да се разберем с религиозния въпрос!
Всички партии и движения тази тема или въобще не я закачат, или говорят за нея от позицията на
«вековни традиции», отдавайки в двата случая нейното разглежданеза откуп на религиозните
йерарси, малко отличващи се от пратийните йераси (само по по-пищните одежди и премяни). А на
какво са способни религиозните и партийните йерарси – за това свидетелства цялата кървава история
на Човечеството от далечните кръстоносни походи до съвременна Югославия, Чечня, а днес вече
ИСИС/ИСИЛ в Сирия и Ирак.
Затова в КОБае проведен сравнителен анализ на съществуващите «свещенни писания»,
религиозни учения и култове, окултни и езотерични учения и е направен извод: Бог е един, а
вероучения – разни. Бог има. Той е един. Той управлява всички процеси във Вселената. И
всеки човек на Земята е длъжен да съгласува своя живот и деятелност с Бога. Ето това трябва
да стане обединяваща идея за всички хора в СССР-Русия и на цялата Земя, независимоот
националността и вероизповеданието. Тоест това и е най-най «горното стъпало» на всички «по-
ниски» «обединителни идеи».
От тук следва, че разделението на властта на «светска» и «духовна» не е нищо друго, освен
реализация на принципа на глобалното управление «разделяй и властвай».
Що се касае до доказателства за битието на Бога, то в наследеното от И. Кант, други философи
и богословитях няма да ги намерите. Доказателстваза Своето битие Бог дава непосредственно на
всеки човек Сам по неговата обективна нравственност. И ако човек е привързан към праведната
нравственност, обръща се към Бога с молба (молитва), то тойзапочва да забелзва, че обстоятелствата
нанеговото битие се изменят в направление на смисъла нанеговите обращения към Бога.
Отрицанието надоказателствата заБожието битие са в следствие на това, че индивида (него не
трябва да го наричаме човек) сам не приема Бога, който говорит с него на езика нажизнените
обстоятелства. Но това е проблем на обективната нравственност на индивида, а не Бога.
Защо «Към Богодържавие», а не «Богодържавие»? А можем ли ниеда знаем цялата пълнота на
замисъла на Бога-Твореца по отношение на нас, хорат? Т.е. да знаем, какво е това – пълно
Богодържавие? Навщтно не, така както в този случай трябва да станем самите ние Бог.Затова ние
можем само да се стремим към познание на това,да се стремим към Богодържавие и да съгласуваме
своите действия с Неговия промисълпо отношение на нас. Само тогаванашия живот ще бъде
устойчив и безкризисен, щастлив. Затова нашия път е път прям и прав (правилен) – «Към
Богодържавие»!
Пред Бог – Твореца и Вседържителя всички народи са равни: няма ни избрани, ни отхвърлени.
Привързаността на човека към тази или онази конфесия – това също са проблеми нанеговата
обективнанравственност. «Няма принуждения в религията…» (Коран). Индивида с човешки тип
 467

строеж на психиката не се нуждае от посреднициза общение с Бога, и в бъдеще Човечеството ще

живее не по Ветхия, Новия, Последния Завет или някаквооще «Свещенно писание», а по Единния
Божий Завет в съответствие с Божия Промисъл, в хармония едни с други и с биосферата, без
паразитизъм и угнетение наедни народи или групи население от други.
За искренното общение с Бог човек не се нуждае нито от посредници, нито от «свещенни
писания», защото Законите на Бога на са записани в писанията (произведения на човешка ръка), а в
творенията на Бога – във всичко същинско, коетое около нас. Писанието на Бога е плод на
Неговите творения.
Такава Вяра в Бога се явява първовяра на Човечеството, дадена му непосредственно от Бог. До
нас тази първовяра е дошла във вид на Славянската Вяра (т.н. «езичество», което слово се появява
във времената на християнизация; в нашия древен език има такова слово «йезъйк/език» - зависи чрез
каква буквица е написано, това е една от формите – която означава «езичество», а «народ»,
представител на народа се нарича «йезичйе/езиче», а представител на чужд народ с друга религия,
език и култура се нарича «йезиченикакой» или съкратено «йезичник», затова ние не сме
«йезичници» - ние не можем да бъдем сами на себе си и иноверци и инонародци/чужденци – ние сме
пазители и продължатели на старата вяра на нашите предки), която по-нататък е била целенасочено
преобразувана (трансформирана) и оформена в няколко вери и конфесии, вече отличаващи се една от
друга. Това е способствало за реализация на глобалния принцип на управление «разделяй и
властвай». По-подробно за това ще стане дума в приложение 27.
Що се касае до сатанистските секти и вероучения, то те трябва да бъдат поставени извън
закона. ЗА това е необходимо да се възбуди против тяхнаказателно дело и да се проведат
показателни съдебни процеси. Това е възможно да се нправи самослед предварително сериозно
мирогледно обосноваване на съществото на сатанизма. Работата е в това, че вероученията и
организацията на секти препятстват прекия или опосреден преход на вярващия човек към човешки
тип строеж на психиката вследствие на това, че йерархията на вероучителитезастава между човека и
Бога, изисква подчинение на себе си, както и на Бог. За осъществяването на това способстват, като
минимум, пет характерни особенности, свойственни за всички без изключения секти, независимо
от тяхната възраст и численност на участници:
1. Наличието ан езотерично и екзотерично учение, което по руски означава: в сектата винаги
има открито учение за тълпата и скрито (тайно) учение за избраните – посветените йерарси.
2. Наличието на догми в учението, строго определени, които не подлежат на обсъждане и трябва
да се приемат от последователите на учението като истини без каквито и да било съмнения и
разсъждения.
3. Наличието на ритуали, които съпровождат всяко събрание на представители на сектите и
фактически се явяват средство за зомбиране натяхната психика.
4. Съществуването на йерархия, колкото е угодно за разклоняване (подчинеността на
структурата на всевъзможни «началници» в сектата). Да се встъпва в спор с такава йерархия по
основните догми на учението на сектата е категорично забранено.
5. Отсътствието на метода за усвояване на нови знания, по-просто казаноотсътствието на
осмисленно отношение към Живота по съвест. Учението на сектите се опира на догми, не
подлежащи на обсъждане, затова в него няма и не можеда има място формирането на личностна
култура за усвояването на нови знания. В понятийния апарат на демократизаторите това означава
посегателство на «правата на човека».
Да се даде определение на признаците на сектите е необходимо още и затова, че именно
йерархията на днес узаконените «традиционни» църкви, често без всякакво за това основание,
овесват етикет за секта на всяко общественно движение, встъпващо в противоречие с култивираното
от тях вероучение и култове. Освен това, такова ясно и точноопределение за сектаняма и в
правоохранителните органи.

6. Разрешаване на«националния въпрос»

Възпитаване в дружба на народите. Държавно устройство на Русия

 468

Националност – принадлежност към определена нация. «Нация» – словото е латинско, на

руски – «народ».
Най-пълно и точно определение на термина «нация» е дал в своето време И. В. Сталин:
«Нацията е исторически събрана устойчива общностот хора, възникнала на базата на общ език,
територия, икономически живот и психически строеж, проявяващ се в общността чрез културата.
Само наличието на всички тези признаци, взети заедно, ни дава нация».
В съвременните условия къмтова трябва да добавим:
1. Нацията от поколениев поколение обладава всикчи професии, необходими заосъществяване
на производството и разпределение на всичкия произведен съвкупен продукт при достигнатотониво
на развитие на производителните сили в региона на своето преживяване.
2. При съвместното преживяване равноправните нации на една территория в границите натяхната
общадържава съществува тенденция към ликвидация на разделението на труда по
националности в сферите на науката, изкуствата, образованието, управлението и в отраслите на
промишленността. В сферата на селскостопанското производство националното разделение на труда
може да се съхранява, доколкото във всяко национално общество «дървото на професията» има
корени в родната Земя, макар «корените» на различните «дървета» да могат да се срастнат. Ако има
национално угнетение, то то сеизразява и в разделението на труда по национален признак, при
който угнетяващата нация (или псевдоетническа група) създава условия за своетопо-високо
образователнониво и заграбва сферата на управлението, науката, изкуството, образованието,
стеснявайки угнетените в сферата на материалното производство на тежки и вредниза здравето
работи.
Националността на човека реално се определя от обществото, изхождайкиот признанието (или
отричането) на националното самоопределение на човека. Тоест:
- отначало човек сам трябва да определи, към коя нация той се отнася (особенно децата в
смесените бракове);
- след това общество трябва да го признае в качеството му на такъв (или да не го признае).
Това признание или непризнание зависи от поведението на човека в живота, неговата
психика, нравственност, навици и т.н.
Общественното определение на националността е:
- надзаконно, защото може да се признае, а може и да не се признае както личностното
самоопределение от човек на неговата националност, така и «юридически» установената
националност на човека;
- неподкупно, защотото се осъществява от влиянието на болшинствохора, оитоот поколение в
поколение живеят в своята национална култура и не се съмняват ни в своята национална
принадлежност, ни в географското местопребиваванена своята Родина.
Конфликтността на национални отношения не е определена Свише, не е взета от Природата, а е
породена от несправедливия замисъл на жизнеустройство на основата на принципа «разделяй и
властвай».
Да решат всички «национални въпроси», да живеят в дружба и съгласия всички народи на
Земята щемогат тогава, когато преминат от несправедливия замисъл (концепция) за
жизнеустройство на справедливия замисъл (концепция) за жизнеустройство, от принципа
«разделяй и властвай!» към принципа «съединявай и съзидавай!».
Стремлението на народите към сътрудничество и сближениее ОБЪЕКТИВНА
закономерност на глобалния исторически процес.
Що се касае правата на нацията на самоопределение, чак до отделянето на държавата, в която
проживява тази нация, то това може да се признаеединственноза угнетените народи в тяхната
освободителна борба против вътрешните и външни поробители. В бъдещата държава Русия, където
няма да има угнетение от една нация на друга, най-целесъобразна форма на устройство на държавата
се явява национално-културната автономия, която е отстаивал още в началото наминалия век И.В.
Сталин.
 469

Административно-территориалното деление на Русия в перспектива не трябва да се строи по

национален признак, а трябва да се строи изключително по териториален принцип (район, област,
край, окръг) с приорит на образование на национално-култърните автономии в местата на
компактното проживяване на представителите на съответстващите национални култури. Това в
пълна мера щесъответствова на перехода от принципа за управление на обществото «разделяй и
властвай» към принципа «съединявай и съзидавай». В условията на завършващата глобализация
такова деление трябва да упростява решението на въпросите за управление на всички процеси в
живота на обществото, да бъде удобно за живота на хората, ефективно да строи стопанските комп-
лекси ида съгласува тяхната работа по между им.
При такъв подход към устройството на Русия своите национални и културни интересихората ще
реализират чрез различните национални, културни центрове и общественни организации.
При товав периода на прехода от една концепция към друга да се трябва много внимателно да се
изменя административно-териториалното деление, съпровождайки този процесс настойчива
разяснителна работаза тази цел, че всички хора да разберат, че в условията на завършваща се
глобализация стремежа към обособяване, ограждане, изолация и т.н. е противоестествен,
доколкото противостои на обективния процес на Единение на цялото Човечество (да не се бърка с
т.н. «интеграция»). На хората още им предстои да осъзнаят, че в бъдеще цялото човечество ще
живее само в една държава с название «Земя», в която няма да има никакви други държави и
държавни граници въобще.
Пред Бог всички нации и народности са равни, няма ни «богоизбранни», ни отхвърлени. При
формирането и осъществяването на националната политика Русия трябва да изходи от този
основополагащ принцип.
В Държавната Думана Русия е необходимо да има две палати:
- Палата на представителите на административните образувания;
- Палата на представителите на националностите.
Русия се явява не просто държава, а регионална цивилизация, включваща повече от сто нации и
народности. Цивилизационното строителство в Русия се води отнейните народи вече хиляди години.
В хода на това строителство народите-труженици винаги са се стремили към обеединение, а
местните «елити» много често – към обособяване, въпреки волята на народите. Това особенно ярко
се е проявлявало в преломните моменти на историята. Това се е проявявало и в наше време, когато
националните «елити» разкъсаха на парчета СССР, «спускайки» при това подчинените им народи в
нищета и бедност. Междунационалната вражда в Русияе явление, предизвикано предимно от външни
и само частично вътрешни фактори, защото у народите-труженици няма причиниза вражда, а има
необходимостот взаимоизгоден обмен на резултатите на техния труд и достижения на културата.
Необходимо е да се признае правото на народите и националните малцинства в другидържави за
влизането на населяваните от тях територии в състава на съюзнатадържава Русия за освобождаване
от гнета на експлоататорите. Това право ще обезпечи мирно възраждане на СССР, но не в
предишните форми, а на базата на КОБа.
В областта на межнационалните отношения КПЕ ще прави и вече правивсичко за изкореняване на
межнационалнатавражда, разпалвана от несправедливата концептуална власт на глобализаторите,
ликвидацията на всякакво угнетение на народите на Русия, ще осъществява твърдо и разум-
но управление на миграционните процеси.
За осъществяване на безкризисно и безконфликтно управление на всички социални, политически
и икономически процеси КПЕ предлага следната структура на висшите органи надържавно ниво.
При тование разясняваме на всички любители «структурните преобразувания», което от пълната
функция на управление (ПФУ), която е описана в ДОТУ, следва, че всяка «структура»е само една
седма част от ПФУ, и че всяка «структура» може да се приспособява под различни цели на
управление, което на свой ред съответства на различните концепции на управление.
Предлагаемата структура на висшите органи на управление на Русия е следната:
1. Върховен Управител (ВП) на Русия – глава на държавата.
 470

2. Прогнозно-концептуален център (ПКЦ). ВП непосредственно взаимодейства с ПКЦ и се

опира във взимането на решения на рекомендациите на ПКЦ. ПКЦ се състои от комитети по всички
направления на жизнедеятелност на обществото.
3. Държавен план – пълно подчинение на ВП.
4. Държавен комитет – пълно подчинение на ВП.
5. Централна банка – пълно подчинение на ВП.
6. Правителство – пълно подчинение на ВП. Неговия състав:
1) Министерство на образованието, подготовката и преподготовката на кадри.
2) Министерство на координацията на научните изследования.
3) Министерство на общественната безопасност (обединява в себе си МВР, ФСБ, министерство на
печата и средствата за масова информация).
4) Министерство на здравеопазването.
5) Министерство на стандартите.
6) Министерство на финансите и налогооблагането.
7) Министерство на инфраструктурата на енергетиката.
8) Министерство на инфраструктурата на транспорта.
9) Министерство на инфраструктурата на средствата за предаване и обработка на информацията.
10) Министерство на търговията (единно – външна и вътрешна).
11) Министерство на инфраструктурата на промишленността.
12) Министерство на инфраструктурата на селското стопанство.
13) Министерство на външните работи.
14) Министерство на отбраната.
15) Министерство по предотвратяване наизвънредните ситуации и ликвидация на последствията
при тяхното възникване.
Министерство на юстицията/правосъдието не се предвижда, за да не плоди излишни закони,
дококото съответния комитет ще бъде в ПКЦ.
7. Государственная/Държавна Дума (ГД) – взаимодейства с ВП и ПКЦ.
8. Прокуратура – под управлението на ГД.
9. Висш Съвет на Честта и Правата (ВСЧП) – по дуправлението на ГД.
10. Регионални Центрове на Управление (окръг, република, край, (област). РЦУ трябва да
отразява в своите структури архитектурата на структурата на центъра. Това е необходимо за
единообразие на управлението.
По-подробно всички процеси на управление на държавата и обществото са изложени в КОБа.

7. Утвърждаване на нравственност, формиране на култура в обществото на бъдещето

В хода на цивилизационното строителство на регионално и глобално ниво протичат множество

взаимосвързани процеси:
- взаимно проникване на културите;
- сътрудничество в икономическата област;
- растеж на междунационалните бракове и т.н.
Всички тези процеси могат, както да способствуват за сближението и разцвета на всеки из
народите, така и да противопоставят едни народи на други. Всичко зависи от концепцията на
управление на тези процеси. Краен резултат от сближението на народите при управление по КОБа
ще стане образуването на единна съюзна държава, а след това и всечовешката единна държава на
Планетата с обща висока култура, вписваща в себе си висшите достижения на всички народи,
създаващи я – културата на Богодържавие.
Обективен показател занивото на културата на съвременното нам общество се явява не
количеството паметници на културата, произведения на искуството, потребляемите материални
блага, а количеството Човеци (Люде с човешки тип психика) по отношениена количеството люде с
животински, демонически или строеж на психиката на биоробота. Нали Човек – това е добро-волно-
мислещо и отговорно същество, а не животно, биоробот или демон в човешки облик, на който му е
 471

достатъчно удовлетворяването на физиологичните потребности, чувственни удоволствия или

противоестественни въжделения за чужда сметка, в ущърб на обществото и биосферата.
В хода на културното строителство и преображение на обществото е необходимо да се води
непримирима борба със западната антикултура и мерзостни норми на морал и нравственност (а по-
точно безнравственност), насаждани на народите на Русия и целия свят от глобализаторите. Това се
касае на първо място за пропагандата на така наричаните «общочовешки ценности», «права на
човека», философия на индивидуализма (основите на стаднотопобъркване на обществото) и т.н.,
коитов действителност водят към насилие, разврат, печалбарство и прочие мерзости.
В настояще време демократизаторите целенасочено се опитват да се отдръпнат от понятието
«нравственност» и да го заменят с понятията или «етика», или «морал». Но това са различни неща.
На нравственността в книгата е отделено огромно внимание и е изведена «формулата»:
нравственност – степен на съответствие с Бог в мислите и действията на човека.
«Етика» – гр. ethika «обичай, характер» – съвкупност от норми на поведение.
«Морал» – лат. Moralis – съвокупност от норми и принципи за поведение на човека в обществото.
Тоест «етика» и «морал» се явяватследствия от тържествуващата в обществото концепция на
жизнеустройство.
Защо сега в Русия практически целия управленчески корпус е поразен от корупция, което
признава даже висшето ръководство? Защо у нас «навърха» са подлеци и мерзавци? Причината е в
това, че в Русия се строи общество на несправедливостта. И този процессе «крийка» от
академическата наука.
От словата на изкуствоведа И.А. Андреев може да е разбересумарната оценка:«Нравственните
основи – това е високо и сложно. Но елементите наетиката на нам са напълнодостъпни». Т.е.,
какво е това нравственност и, съответственно, какво е това праведност – за участниците в дискусиите
е неведомо. Затова, ако «навърха» се окаже умен, а не подлец и мерзавец, този който непреклонно
ще се старае да въплъщава в живота праведност, то всичката корпорация подлеци и мерзавци ще
започнеда стене, чена власт е дошъл жесток тиранин.
«Нравственността на човека е последния по значимост въпрос в професионалната му деятелност»
– тази принципиална позиция исторически е поставена от научните «елити», за което свидетелства
ощеедно изказване на академика Н. Н. Моисеев в този смисъл: «Но следва да кажем, че не трябва да
ограничаваме целите и предмета на научните изследвания с етически изисквания. Етикатаакуму-
лира опита на предишния живот, в това число (а може да бъде и на първо място) опита от
предишните неудачи. А науката – това винаги е търсене на новивъзможности за развитие на
обществото и неговата адаптация към обкръжаващите условия. В търсенето (не в употребта,
разбира се) не трябва да има никакви ограничиващи забранителни правила!» (Из статията на Н.Н.
Моисеев и доктора на физико-математическите науки И. Г. Поспелов «Направленность эволюции и
разум», журнал «Природа», №6, 1990 г.).
Макар и авторите на тази статия да пишат в нея, че «най-важното свойство на еволюционния
процес – това е непредсказуемия му характер», в основата на целия исторически опит може да се
гарантира самоунищожение на Човечеството, ако и занапред научната (а така също и прочна)
деятелност ще протичат на основата на отсътствието на нравственно-етически забрани за цели и
предмети на изследвания в исторически образуваното общество, доколкото е:
- невъзможно да се ограничи усвоението и употребата на обществото на знания;
- а злонравието и нравственната неопределенност (това и ебезнравственност) на хората
обръщат в зло всяко частно знание, ставащо им известно, ако тоизлизаот обгръщащото
живота на хората човеко-общество-водене.
Затова единственната защита от това самоунищожение са етическите забрани на цели и предмети
на изследвания, налагаеми от самите изследователи. Но и за това обществото трябва да признае
първенството на нравственността във времето над знанието и обгръщащото първенство на човеко-
общество-воденето и жизнолечението (социологията) над «естественните» и «точните» науки. засега
в научния мироглед приоритетите сега серазпределят така:
1. «Естественни», «точни» и «технико-технологически» науки, доколкотоза болшинството е
«очевидно», че именно те лежат в основата на потребителското благополучие.
 472

2. Социология и вкупа с нея «хуманитарните» науки.

3. Нравственност на изследователя и обществото (потребителя на научни разработки) –
последния въпрос, и важен научен резултат.
В действителност безопасността на обществото и всеки от хоратаизисква обратна упорядъчност
на приоритетите:
1. Нравственност на изследователя и обществото (потребителя на научни разработки) – първи
въпрос, и важната безопасност от получаването на научния резултат и неговото използване.
2. Социологията и целия куп «хуманитарни» науки, изучаващи и формиращи нравственно-
психологическите аспекти от живота на хората и обществото.
3. «Естественните», «точните» и «технико-технологические» науки, обезпечаващи технико-
технологическата деятелност на хората и обществото във всички отрасли на деятелността и
съответственно статистиката на разпределение на хората по различните нравственно-психологически
типове личности.
Развитите култури са резултат на творческата активност на народите. Изхождайки от това, следва
да се възроди домовете и дворците на културата, народните театри, кръжоците по интереси,
колективите за художественна самодейност при тях и при крупните предприятия. Всичко това трябва
да бъде безплатно и да се финансира от общественни фондове за потребление. В театрите, кината и
другите учреждения културната насоченост на репертуара на 95% трябва да бъде руска и на всички
славянски и народите на Русия, а не Запада. Тези учреждения на културатрябва да възпитават,
множат и развиват положителни, нравственни, а не отрицателни норми на морала и етиката. Тези
деятели на културата, които множат зло на нашата Земя, не трябва да имат място на сцената, на
екрана на ТВ, в киното, по радиото, в пресата, в домовете и дворците на културата.
Краен резултат на културното строителство ще бъде създаването на планетата Земя на
култура на Богодържавие, която ще съхрани националните култури на всички народи на
планетата и на тяхна база ще се яви в ново качество като Единна култура на цялото
Човечество. Началото на този процес ще бъде положенв Русия.
КПЕ пропагандира и утвърждава в ежедневния живот на всички хора исторически духовните
устои на общността на народите на Русия-СССР – Социалистическа Съборна Справедлива Руси:
- да се живее в стремление към истината, да бъдем в хармония с Бога и Мирозданието.
Постоянно да повишаваме своята лична Мера наразбиране, да овладяваме нови знания и
навици. Опита на предците да се наследява с разбиране;
- да се живее, поддържайкия здрав образ на живот, без алкохол, тютюн и други наркотициот
всички видове. Да укрепяме своя дух и тяло. В бита да се ограничиваме с необходимото,
достатъчно за достоен живот. Да презираме вещизма, алчността, печалбарството;
- да живеем в труд добросъвестен, общ, от щедростта на душата. Чуждата работаза пари или
от страх, въпреки своята съвестда не вършиме;
- да живеем в семейството дружно, няколко поколения, почитайки старшите и грижейки се за
младшите;
- да живеем в общество, обединявайки се с праведните за защита от порочните. Да пазим
истинско съгласие с близки и далечни. Да оказваме радушие/гостоприемство на гостите. Да
бъдем милостиви към сгрешилия и заблудилия се;
- да живеем, пазейки Отечеството, защищавайки го от поробители умело, мъжественно,
презирайки смъртта. Раздавайки на предателите презрение и изглаждайки техните такива
делав живота им.
Всичко причислено горе трябва да стане задължение на всички граждани на нашата страна.
Една от най-важните задачи на държавата се явява изкореняването на такива позорни за Русия
явления като детската безпризорност, проституция, нищета, наркомания, пиянство и алкохолизъм.
Никаква така наричана «благотворителност» не трябва да има! Това, което сега се
нарича«благотворителност» – е «благотворителност» към обирджиите и крадците по отношение на
обраните и окрадени от тезикрадци и обирджии. Най-добрата благотворителност се заключава в
такова управление на обществото, при което не трябва да се прави никаква «благотворителност».
Това не означава, че не трябва да се оказва помощ на людете, попаднали в беда. Това означава, че
 473

държавата е длъжнада направи така, че всичката тази помощ да не е във вид на милостиня от по-
богатите или подарък от власттите. А ще бъде не унизителназа човека и неговото семейство, ще бъде
«от само себе си разбираща се» а и още със създаването на такива условия, че инвалидите (например)
да могат да работят и да се обезпечават сами.
Когато всички горепричислени задачи бъдат решени, то нашия народ ще бъде нравственно и
физически здрав, людете ще живеят спокойно, в достатък, без страх за своето бъдеще и бъдещето на
своите потомци.
Крайна цел се явява построението на справедливо общество, без паразитизъм на труда и
угнетения на едни хора, групи или народи от други, отстранението на тълпо–«елитаризма» в
исторически кратки срокове.
Обществото, в което Човек за Човека еприятел, другар и брат, ще бъде построено! Друг избор ние
нямаме. Иначе – гибел на народа, държавата, цивилизацията, планетата.

8. Установяване на справедливост

«Социализъм» – това е само слово, обозначаващо някаква организация на живот на обществото.

«Справедливо устройство за живот на хората в обществото» – това вече разкрива
съдържателната страна на въпроса.
Справедливост в обществото предполага отсъствието на угнетение на едни хора от други хора.
Несправедливост е възможна само при условие, когато едни хора знаят повече от други и
използват своите знания за оглупяване (измама) на останалите и за управлението им. Именно това
лежи в основата на тълпо–«елитаризма».
Затова само едни изборни процедури (когато към урнитеподгонват люде, не разбиращи
какво става и какво трябва да се прави) не обезпечават справедливост и народовластие
(демокрация).
СПРАВЕДЛИВОСТТА НА НАРОДОВЛАСТИЕТО се заключава в това, чевсеки човек в
нашето общество реално би имал възможност да получи колкото му е угодно високо образование и
да претворява полученните от него знания в живота за благото на хората.
Знаниетое власт! Властта за народа!
Такъв лозунг прави концептуалната власт на справедливостта напълно народна, тоест позволява
да се осъществява реално народовластие, защото знанията, които владелите «жреци» монополно,
стават достояние на всички хора. Народа сам става ЖРЕЧЕСТВО.
КПЕ вече прави всичкоза това, да осъществи превеждането на обществото от тълпо–
«елитарния» модел на управление и биороботизация на населенито на човешкия модел на
самоуправление на хоратапри справедливото жизнеустройство (анти-тълпо–«елитаризъм»).
Освен това, ние няма да допуснем формирането на тълпо–«елитаризма» по саентологически
модел, който предвижда формиране психиката на хората по предварително зададен шаблон.
Решението на тези задачи ще позволи да се приведат общественните отношения на хората между
себе си в съответствие със Закона на Времето, с новата логика на жизненно (социално) поведение на
хората.
Новия справедлив модел на жизнеустройство (модел на отношения между хората) ще се строи не
на превъзходството на длъжности и звания: «Аз съм началник, ти – глупак! Ти си началник, аз –
глупак!». Новия модел устройство на обществото в съответствие с КОБа ще се строина:
- уважителното отношение на хората към този,който обладаваголеми знания, голям жизнен
опит и не се превъзнася от всичко това и своите заслуги пред другите, а остава Човек;
- равен достъп дознания за всички хора;
- формиране у хората на човешки строеж на психиката;
- осъзнаването от всички хора, че всеки е човек – творение на Бога, всеки човек е личност, че
всичкихора пред Бог саравни.
Тоест, простоказано, в бъдещотообщество на всички хора, назависимо от заеманите длъжности, те
ще се отнасят едни с други и ще общуват ПО-ЧОВЕЧЕСКИ. Графично изображение на такова
 474

общество на справедливостта и човечността (анти-тълпо-елитарно общество) вие виждате на рис. 15-

1.

Пред вас е колелото на каруцата, което сесъстои от оси, четири спици и дървения кръг на
колелото.
Оста – концептуалната власт.
Четирите спици, изходящиот оста – четирите вида власт: идеологическа, законодателна,
изпълнителна, съдебна.
Обода (дървения кръг) на колелотообозначава границата между усвоените от обществото
знания (вътре в обода) и неусвоените знания (всичко, което еизвън пределите на обода на колелото).
Кстати, това е хубава илюстрация на принципа: «Колкото повече знам, толкова повече не знам».
Действително, колкото повече човек знае, толкова е по-голям диаметъра на окръжността, в която е
разположено всичко познато, а следователно и е по-дълга самата окръжност. Туй води до това, че
такъв човек се съприкосновава с целия възвръщащсе обем на непознанатото.
Сегментите между спиците на обода – това е някаква сфера на жизнедеятелност на обществото.
На схемата на колелото такива сегменти са само четири,но на практика те са много повече, което е
видно от долната част на рисунката.
 475

На нея е изобразено същото това колело, но вече във вид на някакво кълбо, коетосе образува при
въртене на колелото, но не около своята ос, а при такова въртене на обода, при което обода образува
кълбо.
Тогава «оста» на колелото се превръща в точка– центъра накълбото, а произволното въртене на
«спиците» образува множество «сегменти» – сферите на жизнедеятелност на обществото.
Тогава «четирите спици», въртящи се около центъра на кълбото по произволни траектории
«обслужват» всички сегменти в сферата на жизнедеятелност на обществото и идеологически, и със
закони, и изпълнителна власт, и съдебна власт.
В цялото множество сегменти-сфери на жизнедеятелност на обществото работят хора.От
рисунката е видно, чеза всеки от хората е достъпна цялата пълнота знания. В това число е открит и
достъпа до всички видове власт, в това число и до концептуалната власт. На рисунката е обозначен
«пътя» за достижение на концептуалната власт.
Разбира се, на схемата е невъзможно да се отразят всички слагаеми справедливости в обществото
на справедливостта. Читателите следва да разбират това.
Справедливото жизнеустройство в Русия-СССР не се е състояло до сега по 2 причини:
1. Управляващия «елит» не искаше такова общество, откъснал се от своя народ, заключен сам в
себе си и своите «елитарни» интереси.
2. А тълпата, не порастваща до народ:
- не умееше и не желаеше да мисли сама, как да построи такова общество, бездумно надявайки се
на «вождове»;
- не желаеше да се откаже от пиянството, мързела, безхаберността, безотговорността и т.н.;
- завиждаше на по-високите възможности в потреблението на блага на своя «елит» и
задграничните «тълпи»;
- искаше такъв «вожд», който би я, бездумно и безотговорно, внесъл всветлото бъдеще на своя
гръб,а тяпрез това времеоще и да полива този вожд смръсотия, ако това бъдеще не съответства
нанейните въжделения.
Но никому не е позволено да влезе в рая на чужд гръб. Бъдещето пораства от всички крайни
резулатати на миналото. Каквото посееш в настоящето – това и ще пожънеш в бъдещето.
Така чемислете прединещо да сте засели, за да не плачете от безсилие, когато посятото от
вас порастне и ви предяви сметката. Тълпарю, стани Човек!
В справедливото обществото всеки, който честно се труди за благото на Отечеството, трябва да
бъде уверен в това, ченеговия живот и живота на неговото семейство няма да се влошава, а ще се
подобрява.
Разпределениетона материалните блага трябва да се осъществяваспоред приноса на човека в
укрепване могъществото на нашата Родина, а не по количеството открадната от народа собственност
и присвоени лично за себе си резултати на труда на цялото множество производители на материални
и духовни блага.
При разпределение на духовните блага (достъпа в театрите, музеите, изложбите, придобиването
на книги и т.н.) задачата на държавата трябва да се заключава в това,да обезпечи равни възможности
в тяхното получаване на всички честни труженици. Естественно, това щеизискат значително
разширения на материалната база за отдих и почивно време.
Тук е уместно да се повдигне и осмисли въпросаза професионалните актьори, певци и т.н. Нужни
ли са те въобще в обществото на бъдещето? Телевизионното предавана «Минута слава», предавана
еженеделно през 2007 година, показа какъв огромен потенциал се крие в народа. И. А. Ефремов в
своите произведения се придържаше именно към такава позиция. В обществото на бъдещето човек
трябва да разширява своите способности въс всички сферина общественния живот. В това число и в
художественното творчество. В СССР това горе-долу, но все паксе реализираше чрез системата на
художественната самодейност, която в годините на «студената война» специално се довеждаше до
абсурда и всячески се усмиваше. Спомнете си филма «Пази се от автомобила», в който в една от
сцените актьора Евстигнеев произнесе знаменитата фраза: «А не замахна ли на нас, хм, на Виляма (с
ударение на «я»), сами разбирате, Шекспир?». И се преподнасяше това с такава ирония, която
предизвикваше смях у зрителите. Такова «велико се спускаше до смешно». Това се касае и за т.н.
 476

«професионален спорт». Всички т.н. «професионални култури и спорта» – това е инструмент в

ръцете на глобализаторите за поддържане на тълпо-«елитаризма».
Що се касае до гражданските права, то тях могат да ги обладават само тези, които честно и
добросъвестно изпълняват своитезадължения пред обществото и държавата. Който не прави това,
той няма да има право награждански права. Това на първо място се касае за правото на участие в
избори. Да придвижват своята кандидатура в органаните на представителната власт могат само хора,
имащи висока нравственност, преминали съответния жизнен път (в това число задължително
армейски в качеството на офицер, както това е предвидено в законите на САЩ) и необходимата
подготовка, психическо здраве, нямащ наркотична зависимост (в т.ч. алкохолна) и не свързан с
престъпния свят.Да участват в избори могат само тези, които честно изпълняват своя дълг пред
Отечеството и които не са подведени от такива пороци като пиянство, наркомания, алчност. Защото
това, което сътвориха с нашата страна в последните десетилетия, можеше да се направи спиян,
глупав, и по зъл умисъл безнравствен и осатанял в печалбарство «елит». Ние сме длъжни да
извлечем уроци от миналото.
Хората трябва да имат право на:
- получаване колкото им е угодно високо безплатно образование;
- безплатно медицинско обслужване;
- жилище в съответствие със санитарните норми. Всеки член на семейството да има право на
своя стая. Семействата с (три – четири поколения от един клон) в най-добър образ да се
развиват в домове от уседнал тип с гора, градинка и ограда под прозорците на участък с
размер не по-малко от 1 декар, без стеснения, но и без прислуга. За осъществяване натова у
КПЕ има отделна развърната програма;
- труда и достойното заплащанена резултатите му, обезпечаващи живот в достатък за
семействата на всички тези, които честно се трудятза благото на Отечеството;
- работен ден не превишаващ 5 часа, останалото време – за възпитание на децата,
самообучение и самоосъвършенстване;
- отдих в почивните дни и ежегодно заплащане на месечните отпуски;
- пенсионно обезпечение в старостта в зависимост от вклада в укреплението на могъществото
на Отечеството, но не по-малко от жизнения минимум, койтона свой ред трябва да бъде
достоенза човека (а не скота, кактотова съществува сега);
- защита от потоците информация, разрушаващи здравето на тях самите, техните деца и
внуци;
- защита от наркотични и психотропни средства;
- защита от зомбиращото въздействие на средствата за масова информация и западната
антикултура, насаждаща култ към парите, разврата и насилието;
- защита от бандити, крадци и прочие паразити, присвояващи си резултатите от труда на
производителите и разхищаващи народното достояние;
- участие в работата на органите на народния контрол за работата на управленцитена
колкото е угодно високоравнище;
- получаване на пълна и достоверна информация за деятелността на органите на управление
на местно, регионално и държавноравнище. Предоставянето на управленците на лъжлива
информация както на висшестоящите структури, така и органите на народния контрол трябва
да бъде приравнено към измяна на Родината и да се наказва посъответния начин.
За да се реализира всичко това е необходимо коренно изменение на Конституцията и цялата
законодателна база на държавата, които трябва да бъдат приведени в съответствие с
Концепцията за Общественна безопасност и Божия Промисъл. Само тогава ПРАВО и
сПРАВедливост ще станат синоними и само тогава ние ще създадем нравственно
правадържава (а не «правова»).
КПЕ ще постигне претворението на всичко това вживота.

9. Обезпечаване на естественните потребности на хората

 477

Пресичане на противоестественното

В тълпо–«елитарното» обществоима два типа потребности:

1. Демографски обусловени потребности (нормални).
2. Деградационно-паразитические потребности (ненормални).

Демографско обусловени потребности

Те са основани на възратсната структура на населението, тоест на демографската пирамида. Те са

ограничени на:
- нормална физиология на човека;
- нравственност, морали етика на обществото;
- ниво на развитие на обществото (физически, интелектуално), което трябва неуклонно да
расте.
Тези потребности също така са обусловени от:
- инфраструктурните потребности. Те се определят в зависимост от характера на разселение
на семействата в региона и помещаваното в него производство;
- личните потребности. Обема на производството затяхното удовлетворение е пропорционален
на численността на населението с отчитане на възраста и половата принадлежност;
- семейните потребности. Обема натяхното производствое право пропорционален на броя
домашнистопанства от разни типове.

Деградационно-паразитични потребности

Те се определят от подчинеността на човека на:

- чувственното сладострастие;
- неумеренноств естественните потребности;
- извращения от всички видове във всички сфери на жвота;
- наркотици;
- нестихваща жажда да се наживее;
- модата, която премазва трудовите и природните ресурси;
- и т.н.
Ако изразим това просто и кратко, то това е устремлението на нечовеците/скотовете/нехората към
това, да се «наплюскат, напият с алкохол, да се изчукат, да се надуят пред себе подобните с одежди,
коли, мебели, домомве и други материални ценности». За богатите не-хора говорят: «Седи на на
златнаверига» (спомняйте си неволническтата пирамида с робовладелците, надзирателите и робите
и замяната на видимите железни вериги с невидими вериги).
В деградационно-паразитическите потребности се изразяват:
- животинския строеж на психиката;
- строежа на психиката на биоробота;
- демоническия строеж на психиката;
- «наклонности» в противоестественност.
В тълпо–«елитарното» общество главенстват деградационно-паразитическите потребности. Те
стоят на първо място във вектора цели на държавата, живуща по несправедливата библейска
концепция. За тяхното достижение е насочена деятелността наикономиката на всички държави.
Именно това е привело цялото Човечество до глобалния биосферно-екологическа криза и се явява
нейна причина.
Демографски обусловените потребности в тълпо–«елитарното» общество се удовлетворяват по
остатъчния принцип.
 478

Вследствие отсътствието на предели в неограничените с нищо и от никой деградационно-

паразитични потребности на кланово-заключения «елит», те никода не могат бъдат
удовлетворени.
И пак ние излизаме на двата замисъла (концепции) на жизнеустройство.

Два типа потребности и две концепции на жизнеустройство

Несправедливия замисъл на библейската концепция е ориентиран към удовлетворение на

деградационно-паразитичните потребности и обезпечение по остатъчния принцип на демографски
обусловените потребности.
Божия замисъл на справедливото жизнеустройство в КОБа е ориентиран към обезпечение на
демографски обусловените потребности и пресичане на деградационно-паразитичните потребности.
Всеки човек сам е волен да избира пътя, по койтотой ще строи своя живот. Но при това той е
длъжен да помни, че неговия живот върви рядом с живота на другите хора. И всичко това взето
заедно е живота на обществото. А обществото се управлява по определена концепция и изразяващата
се в нея концептуална власт. И това управление е длъжно да обезпечава устойчивост в развитието на
цялото общество. Устойчивото развитие на обществото предполага безкризисно, безконфликтно
развитие, когато няма войни, глад, безработица и т.н.
Такова устойчиво развитие може да сепостигне, ако се ориентира вектора цели на развитие на
обществотоза достижение на демографски обусловените потребности. Това е така, защото само удов-
летворението на демографски обусловените потребности може да се планира с десетилетиязанапред,
тоестте са предсказуеми и потях може да се планира съответстващата производственна база.
Ако вектора цели е ориентиран на достижение на деградационно-паразитични потребности, то
безкризисно развитие е невъзможно по принцип. Това е така, защото те са непредсказуеми, тяхното
удовлетворение е невъзможно да се планира предварително. А един път така, то винаги ще има
«препроизводство» на едно и недостатък на друго, ще има безработица, глад, кризи, конфликти,
войни. Всичко това рано или късно ще се докосне до всеки от нас. Но за мнозина в нашата страна
това стана очевидно едва следв зривовете в домовете в Моква, гибелта на подводната лодка «Курск»,
трагедията в Беслан и други трагедии, поредицата на които не спира.
КПЕ се труди заизлагането на вектора цели за развитие на обществотоза обезпечаване на
нормалните естественни за генетиката на човека, демографски обусловени потребности (ДОП)
и пресичането на ненормалните противоестественни за организма и генетиката на човека,
деградационно-паразитични потребности (ДПП).
Това ще обезпечи съответствие на търсенето на обществото с възможностите на биосферата на
планетата, запасите внейните недра и вода.
Това ще изключи възможните конфликти между страните и народите, в това число и военните
конфликти.
Това ще предотврати глобалната катастрофа.
Това ще направи всеки конкретен човек обект на грижа и вниманиеот страна на държаватаи
всички нейни структури на управление.
Доколкото демографски обусловените потребности са свързани с възрастната структура на
населението (демографската пирамида), то това ще позволи:
1. Да се обезпечат инфраструктурните потребности изхождайки оттова, че в условията на Русия
семействата нормално ще живеят в домове от уседнал тип с градинки и оградки под прозорците, в
населените пунктов с диаметри не повече от 10– 15 км. Руските простори позволяват успешно да се
реши тази задача.
Съответно за това трябва да сестроят производственни, транспортнии други инфраструктурни
елементи, свързващи екопоселениятапо между им, а също така с административните и културните
центрове.
КПЕ ще способства за всемерното развитие на всички видове обществен транспорт и снижение
стойността напътуването с него, чак до безплатното пътуване (за сметка на общественни фондове).
 479

2. Личните потребности ще се обезпечат с такива обеми на производство, които са

пропорционални на численността на населението по възрастови признаци и по полово различие.
3. Семейните потребности ще се обезпечат по числото домашнистаопанства от различен вид.
Устойчивостта на обществото ще се достига при господство в него на такива семейства, когато
под едни живеят без теснота 3-4 поколения. Семейството – това е зрънцето, от което пораства
обществото.
Законодателството, което игнорира семейството, прикривайки се зад права и свободи на човека, е
средство за обръщане на хората в работни добичета.

10. Внасяне на яснота в понятието за собственност

Правото на собственност на средствата за производство от позиция на КОБа се представя

като право на управление на производството на продукция и нейното разпределение.
Властта е осъществимата на практика способност да се управлява.
Различието между:
- частната форма на собственност на средствата за производство и;
- общественната форма на собственност на средствата за производства
не е в това, как те се определят със закон (това е само законодателна власт, а «над нея» има още два
вида власти), а в това, как се осъществява на практика правото на управление на конкретни
средства за производство.
Управлението го осъществяват «управленците». Затова правото на собственност трябва да
серазглежда изключително през това, КАК се формира кръга управленци.
Собственността се явява частна, ако персонала, зает с обслужването на средствата за
производство в тяхната съвкупност (завод, фабрика, фирма, обединение и т.н.), няма възможност
незабавно да отстрани от управление лицата, които не се справят с управлението, и да наеме или
придвижи от своите срединови управленци. С това правода се сменят управленците сега в нашия
живот реално се ползват:
- някаква открита «елитарна» корпорация;
- анонимна мафия;
- някой лично.
Собственността се явява общественна, ако управленците (изгубили доверието, не справяйки се
със задълженията си по повишение качеството на управление) могат да бъдат незабавно отстранени
от управление по инициатива на персонала, зает с обслужването на дадена съвкупност от средства за
производство. Същото се отнася и за назначаването на нови управленци. Ето къде се крие огромния
потенциал на профсъюзитена всички нива!Ето къдее реализацията на практика на лозунга
«фабриките и заводите на работниците!». Но преялата върхушка на профсъзюзите не дава на
членовете на профсъюза знанията на КОБа, не им дава възможност да се излезатна ниво
самоуправление и да станат реални стопани на своите предприятия и фирми. Тоест реално
ръководителите на профсъюзите способстват за удържането на работниците в качеството на им роби.
Такъв подход към разглеждане на собственността е необходим при определяне правата на
собственност на земята, нейните недра, вода н други природни ресурси. Правото на собственност
на всичко това съдържателно се разкрива само като:
- правото да се организира труда на хората с използването на тези природни ресурси;
- правото да се ограничи достъпа до непроизводителното им използване.
Когато става въпрос за продажбата на:
- земята;
- нейните недра;
- нейната вода,
то се продава социалната категория – «правото на ползване на земята, недрата, водите», а не
самата земя, недра, води.
Земята, нейните недра, нейните води, хората на Земята – всишко това е Божие. Да се утвърждава
обратното е сатанизъм.
 480

Термина «покупко-продажба на земя» еот областта на подмяна на понятия. На всеки

здравомислещ човек трябва даму е понятно, чеда се продаде ил да се купи земятапо принципе
невъзможно, доколкото земята не се явява продукт на човешката деятелност. Земята е Божия. Човек
може да търгува само с правото на производственна или някаква друга деятелност на земята.
Немците в периода на Втората световна война крадяха чернозем от кубанските землища: сваляха
слой до 30– 40 см., товареха го в железопътни вагони и го превозваха в Германия, бедна на чернозем.
Но сега даже ако някойси е «купил» земя по «Закона заземята», то той не може да я вземе и да я
превози в Германия или Америка. Нали в този случай нея трябва дая «изреже от земното кълбо», а
доколкото кълбото е кръгло, то веднага излиза въпроса: на каква дълбочина да изрязва? Акосте
последователен «частен» собственник, то ще ви се наложи да изрязвате, по крайна мера, до центъра
на Земята, в резултатна което ще се получинещо като пирамида с височина на радиус колкото
Земята. Болшинството на такива разсъждения ще възрази: това е шизофрения. Но не е по-малка
шизофрения – обсъждането на въпроса «за покупко-продажба на земята». «Грамотните» юристи
прекрасно разбират: на хартия те закрепят правото на собственност не на земята, а на този или онзи
вид деятелност на земята.
Но ако вместо разговори «за покупко-продажба на земя» се води обсъждане на въпроса «покупко-
продажба на права на тази или онази деятелности на земята», то ще се появи Закон, на основата на
който чиновниците няма да могатда творят безпредел, защотовсеки потенциален «купувач на земя»
ще започне да разбира,че той реално купуват «правото на някакъв вид деятелности на земята», а не
на самата земя.
Правото е информационен продукт на обществото, а не е взето от природата. Затова може да се
говорисамо за търговия с правото на ползване. А правото съществува само в границите на
концепцията за управление на обществото (справедлива или несправедлива, други няма). Затова
когато започватда говорят за търговия със земя, недра, вода, хора – то това е сатанизъм в открита
форма!
Общественната собственност на нещо в разбиранията на КОБа (от позиция на ДОТУ) е
невъзможно да се въвведе със закон. Ако в обществото господства мнението, че «общественното е
по закон» – това е «безхозно/безстопанственно фактически» (помните ли: «Всичко наоколо е
колхозно/стопанственно, всичко наоколо е мое!»), то това «безхозно фактически» неизбежно ще
стане частно персонално или корпоративно.
Освен това, правото да се отстраняват управленците от длъжности може да бъде полезно само
тогава, когато персонала напълно разбира и и си дава сметка за това, че единственната причина за
отстраняване трябва да бъде неспособността на управленца да управлява с необходимото качество, в
това число и използването на управленческите длъжности за лично и семейно обогатяване. Правото
за отстраняване в ръцете на безмозъчна тълпа ще стесни от сферата на управление най-
квалифицираните, грижливи и взискателни управленци и ще ги замени с бърборковци, нагаждащи се
към желанията на немислещата тълпа. След това тези бърборковци народа ще ги изгони, но те ще
успеят да направят куп поразии, а за това време немислещата тълпа ще разкраде своето достояние.
Това и ставаше в страната през 1917 година, което предизвика разруха. Това ставаше и в
«перестройката». Това ставаи сега в «демократизацията», вярно към процеса на разграбване на
страната се добави още и процеса на непрестанното преразпределение на собственността, в което
«елита» се унищожава сам себе си.
Правото на общественна собственност произтича от мирогледа и нравственността
наобществото, а не от техните юридически декларации, изразени в закони. Това е отразено в
съвременния анекдот – диалог:
Въпрос: «Шофьорска книжка за управление на автомобил имате ли?»
Ответ: «Имам».
Въпрос: «А можете ли да го управлявате?»
Ответ: «Не, не мога …»
Съответственно за «правата на човека» се получава:
Въпрос: «Права на човека имате ли?»
Ответ: «Е как бе, имам!»
 481

Въпрос: « А можете ли да ги реализирате на практика?»

Ответ: «Не … не мога…».
Затова в обществото на хората трябва да бъде създадена такава нравственно-мирогледна
атмосфера, която би превръщала собственността на средствата за производство на колективното
ползване в общественна собственност назависимо от нейното юридическо оформление. И само
следтова фактическото преобразяване на общественната собственностда бъде отразено в законите.
Ако има само юридически форми, но нравственно-мировозренческата атмосфера (базиса)
отсътства, то всяка «общественна» собственност на практика е обречена да бъде частна собственност
на корпорацията на негодяите-управленци.
Нравственносттасе формира и поддържа в обществото по напълно определен замисъл (концепция)
на жизнеустройствона напълно конкретна концептуална власт.
КПЕ ще внедри в живота на обществото разбирането и претворяването на «правото на
собственност» в съответствие с теоретическите положения в КОБа.

11. Унищожаване на лихварството

КПЕ се стреми към построяване на кредитно-финансова система на Русия на принципа на

нарастване покупателната способност на валутата ни.
Обезпечаване изпълнението на това е възможно с:
1. Изпреварващ растеж на енергопотенциала на страната по отношение на паричната маса,
находяща се в обращение.
2. Кредитиранес безлихвена основа. Пълен отказ от лихвения процент.
3. Ограничаване доходите и натрупването в семействата на такова ниво, което съзнателно,
безусловно и абсолютно надеждно е достатъчно за нормален и достоен живот, но не позволява да се
паразитира на труда на другите хора. Съществуващата днес ситуация, когато децата на богаташите,
нищо полезно не правейки в своя живот, след смъртта на своите богати родители стават
собственници на наследства и могат за семетка на това да живеят весело, никъде не работейки
въобще, такава ситуация е безнравственна и порочна.
КПЕ изисква да се признае лихварството за кражба, узаконена от безнравственната
концептуална власт. А отчитайки този факт, че законите на всички страни и всички религиозни
конфесии по света утвърждават нравственност, справедливост и осъждат кражбата (в краен случай
поне на думи), да сепостави въпроса пред всички страни и народи на Земята за
синхронен, едновременен отказ от изплащането нат проценти за взетите по-рано кредити от
«развити» страни и между– «народната» банкова мафия.
КПЕ предлага следните мерки по укрепване на кредитно-финансовата система:
1. Отказ от привързване налева към така назоваемите «твърди валути», в т.ч. към долара на САЩ
– с нищо не обезпечена зелена хартия/бумага – премахване на валутния борд.
2. Предявяване и въввеждане на световно ниво на енергетическия еквивалент на националната
валута (енерговалута). При нашата потенциална енерговъоръженност ние сами ще установяваме
курса на валутата.
3. Въввеждане натриравнищна финансова система:
- различната търговиясметките да се водят кактов налични, така и в безналични левове;
- между предприятията с всякаква форма на собственност – само безналични разплащания;
- във външнотърговските операции – само енергорубли.
Законодателна забраназа водене на разплащания вътре в Русия с чуждестранна валута. Всичката
чуждестранна валута трябва да бъде в ръцете надържавата. Воденето на валутни операции от частни
лица и недържавни организации да се счита за углавно престъпление.
4. Законодателна забрана на всички видове лихварство – главния разрушител наикономиката,
нейния реален производителен сектор, основен източник на инфлация, оскъпяване и нестабилност в
обществото и държавата.
5. Обмен на чуждестранната валута, намираща се у частните и юридически лица в държавата на
енерговалута.
 482

6. Отказ от изплащането на външните дългове, навързани на страната от международната

лихварска мафия. Дълговете нека да връщат тези,които са ги взимали – крадците и подставеницте на
тази мафия. Народане им е поръчвал да правят дългве, не е разрешавал, не е доверявал и
пълномощия за това не е давал. Отказа да се обосновеот позицията на КОБа. Дълговете може да се
възвърнат само частично, на договорни условия, обусловени на основните теоретически положения
на КОБа. Това ще позволи да се изхвърли лихварското задавяне от страната и от
народа. Законодателна забрана за осъществяване на всякакви сделки с международната лихварска
мафия.
7. Да се компенсират откраднатите от «реформаторите» спестявания на гражданите, направени
до 1989 година.
8. Национализация на банките, предприята от базовите отрасли на промишленноста и ВПК, топ-
ливно-енергетическия комплекс, единна енергосистема на страната, железопътния, водния и
въздушния транспорт, средствата за свръзка (всичко причисленое от държавно ниво на
значимост).
9. Въвеждане на държавен монопол на външнотърговската деятелност, производството и
продажбата на алкохолни и тютюневи изделия (доколкотоще е необходимо някакво време за тяхното
пълно изживяване), енергоносители, суровини, медикаменти, транспорт и средства за свръзка
от държавно ниво на значимост.
10. Установяване на твърди цени на енергоносителите, суровините, основните продукти за
хранене при тяхната покупка, жилища, медикаменти, транспорт и свръзки от държавно ниво на
значимост.
11. Предявяване на системите и структурите на Запада, виновни за разрушаването на Русия,
искания по компенсация на ущърба, нанесен на страната в хода на реализация плановете по
отношение на Родината ни.
12. Възбуждане на наказателно дело против лицата при установяване у тях на тайни валутни
сметки зад граница, направени за сметка на грабежа на държавата. Амнистираните лица, доброволно
да върнат валутните влогове в страната.

12. Замяна на долара и еврото за енерговалута.

Външнтата търговия да стане монопол на държавата

КПЕ на световно равнище, в своята глобална политика ще постига определяне курса на

валутата по нейния стандарт на енергообезпеченост.
Производствто на всички продукции и услуги, потреблявани от всеки човек, е основано на
потреблението на енергия от два вида:
- биогенна (хората, селскостопанските животни, растенията);
- техногенна, производима с технически средства (енергоустановки от всички типове).
По биогеннатаенергия потенциала се определя преди всичко от сбора зърно и зърненини храни
(силозни), лежащи в основата на всички видове животновъдство и птицевъдство и тези същите
определящив цялата съвкупност възможности за хранене на населението, а значи и живота на хората.
По тази причина в обществото трябвада се изпълнява условието: «Никой не е по-голям от
ХЛЯБА!» В КОБа това е доказано математически.
Промишленното производство е ограничено от мощността на всички първични
електроустановки. Именно затова последните 100 години растежа на производството на продукция
за потребление е следвал растежана създаване на първични енергоносители. Средногодишните
темпове на растеж на енергопотенциала са съставяли не повече от 5% на година, обемите на
потребление сарастяли не повече от 3% на година, така както част от енергопотенциала се е използ-
вала за възстановяване на материално-техническата база.
От тук следва, че текущата сумарна платежеспособност на обществото трябва дасъответства
на мощностите на всички първичниелектроустановки. Това определя стандарта
наенергообезпеченност на средствата на платежа в КФС.
 483

Тогава при определяне курсовете на валутите на различните държави изчезва всякакъв произвол,
а остава само енергообезпеченността на платежеспособността на обществата в тези държави.
Какъве добива на въглища, нефт, газ? Какви са у нас техните запаси? А колко са в Европа вятърните
електростанции? Какви запаси от указаните полезни изкопаеми има у тях? При такава справедлива
постановка на въпроса нашата енерговалута става най-обезпечената валута в света. Но такава
постановка на въпроса изисква да се предяви нацелия свят своя собственна концептуална
власт. Всичко казано горе означава, че абсолютния курс на паричните единици, това е:
1. Стандарта нанейнатаенергообезпеченост.
2. Концепцията на управление на енергопотенциала на страната, коятосе изразява в
технологиите и в единството в спектъра на производството и потреблението.
3. Качеството на управление по тази концепция, в основата на която лежи общественното
съгласие с нея, няма да приведе към саботаж и противодействие на нея. Съгласете се, че
електроенергията може да бъде много, но тя може да се изразходва бездарно.
При такъв подход хубаво е видно, че в основата на високите курсове на валутите на «развитите»
страни лежат енергоресурсите на «неразвитите» и «развиващите се».
КПЕ заявява, че външната търговиятрябва да стане монопол на държавата.
Русия се явява самодостатъчна държава, затова при правилна организация и икономическо водене
на народното стопанство нашия народ може да живее в достатък напълно за сметка на собственните
ни ресурси. Но това не означава, че Русия трябва да отиде в самоизолация. Нашата страна може и е
длъжна да води външна търговия, но само на взаимоизгодна основа без каквито и да било
«политически или идеологически условия» от страна на така наричаното «световно съобщество».
Вписването наикономиката на Русия в световната икономика по плановете на собственниците на
Западната цивилизация е гибелно за нашата икономика и нашия народ, доколкото нашите природно-
климатични и физико-географски условия правят производимите в Русия товари не-
конкурентоспособни на световните пазари при условията на Западната библейска концепция на
развитие.
Днешния експорт на суровини и енергоносители е временно явление, защото той може да бъде
рентабилен само до износа на основните фондовена добиващите отрасли, които бяха създадени в
годините на Съветската власт, или до изтощаване на експлоатируемите находища. Освен това, трябва
да се гледа напред, грижейки се за бъдещето на поколенията, на тях може да им потрябват и
суровини, и енергоносители. Сега Русия за един час не може да се прекрати експорта на суровини и
енергоносители, но трябва неуклонно да се насочват тези условия, които действат сега, към
свежданедо нулана днес действащия безпредел в течение на петгодини. Експорта е необходимо да се
осъществява само за енергетическилевове и да сеекспортират само тези товари, себестойността за
производството на които в Русия е значително по-ниска от цените на световните пазари и те не се
явяват дефицит на вътрешния пазар.
Може да се импортират само товари, които са жизненно необходими за страната и производството
на които в Русия е невъзможно, илинесъръзмерно скъпо и разорително. Можесъщо така да се
закупуват перспективни образци на техники и технологии заоблекчаване процеса на производство и
нагаждане на тяхното производство със собственни сили.
Всичката външна търговия трябва да бъде монопол на държавата и да носи доход в нейната хазна.
За осъществяване на външнотърговската деятелност е необходимо да се създаде Комитет по
външната търговия. Към участието във външнотърговските операции да се привлекат само
безкористни специалисти, доказали своята преданност към Родината.
Умишленното нанасяне на ущърб интересите на държавата при провеждане на външнотърговски
операции да се приравни към измяна на Родината.
Външноикономическите връзки следва да се разширяват в на първо място със страните отбившия
СССР, Монголия, Китай, ислямскитедържави, Индия и страните от третия свят.
Провеждането на всички тези мероприятия ще позволи да се закрият всички канали
заизтичанедостоянието на нашия народ зад граница. Това е извънредно важно, защото в настояще
времеповече от половината произведена в Русия продукция секраде и отива зад граница (основно на
Запад), инвестирайки в икономиката на страните от «златния милиард» и разорявайки Русия.
 484

Затова положението е трагично няма пари ни за отбрана, на за полиция, ни за пенсии, нu за

образование, ни за наука, ни за медицина, ив същност за нищо.
Въпроси за влизане във ВТО могат да се разглеждат само след нормиране на единна
конкурентоспособна торговска система на территорията настраната и готовността на нашите
специалисти вписват интересите на други страни в нашия вектор цели.

13. Осъществяване на пазарна икомомка по план

Сега «авторитетите от икономиката» противопоставят плановата и пазарната икономика по между

им. На хората натрапиха мнението, че:
- планова икономика – това е принудително регулиране на производството и потреблението
на продукти по пътя на директивно-адресното управление на ЦК на КПСС (командно-
административен способна управление);
- пазарна икономика – това е царство на свободата, в което може където и каквото искаш да
си купиш, а после това «нещо» да го продадеш, но вече по-скъпо. Може също така да се
произвежда каквото искаш, да наемаш който и колкото искаш, и т.н. При това се счита, че
«пазара» сам от себе си ще постави всичко на своите места, сам ще определи, колко от кое е
нужно и колко нещо ще струва. Тоест «търсенето» ще определя какво и колко трябва.Тоест
всичко върви «от само себе си, като котела с баба Яга». А държавата трябва при това да
взима налози и да контролира някакъв «държавен сектор».
В действителност това не е така! От гледна точка на ДОТУ:
- «ПЛАН» – това е вектор цели на управление.
- «ПАЗАР» - това е безструктурен способ за управление на народното стопанство. Но той е
само способ за достижение на целите. А ако целта не е определена? В такъв вид и при
«пазара» обезателно трябва да има «вектор цели» – план.
Извод:
Не трябва да се противопоставят «план» и «пазар». Такова противопоставяне е или глупост или
съзнателно вредителство, защото се противопоставят «вектора цели» (плана) и един от «способите
за управление» – безструктурния способ (пазара). Това е равносилно на противопоставянето на
града, в койтоотива човек, на пътя по койтотойотива в града: «кое е по-добре?»
1. Икономиката на страната трябва да се УПРАВЛЯВА от държавата както със структурен,
така и с безструктурен (пазарен) способ, да се води планово на основата 1) перспективни,
2) петилетни и 3) годишни планове, които трябва да се уточняват в зависимост от обстановката.
Настройката на икономиката трябва да се осъществява с помощта на регулиране на цените и
налогово-дотационната политика на държавата.
2. ЦЕЛТА на управление наикономиката трябва да стане удовлетворяване потребноститена
психически и нравственно здрави хора-труженици, а не въжделенията напреувеличаващи себе си
«господа» крадци и паразити. Деградационно-паразитическите потребности трябва да се подтискат
по пътя на въввеждане на завишени цени на предмети на разкоша, алкохола, тютюна, и вички видове
«елитарни услуги».
Затова КПЕ предлагаследните първостепенни мероприятия по извеждането на страната от
кризата:
1. В радикален образ да се реформира ЦБ, оставяйки занея преди всичко функцията за
организация на необходимите и достатъчни за народното стопанство парични потоци и надзора за
банковата система на страната. Да предада функцията по емисията на средства на платежа на
Хазната. Да се направят доходите от емисии достояние на държавата.
2. Да се пуснат в обращение енергорубли, обезпечени с енергоресурсите на страната
(електроенергия), връщайки парите в товарна форма, коятоте са изгубили след указа на Президента
на САЩ ( 1971 г.), отстраняващо действието Бретон-Уудското съглашениеза златно обезпечение на
долара.
3. Да се обезпечи устойчивост на енерговалутата на базата на прехода от златния инвариант на
обезпеченност на валутата към енергетически. Паричната маса на страната трябвада бъде достатъчна
 485

за функциониране на народностопанския комплекс и да отговаря нанеговите мащаби и

енерговъоръженост, а не златовалутни запаси. При това размера на паричната маса не трябва да се
изменя даже в този случай, ако в страната няма да има нито един грам злато и нито един долар.
4. Да се въвведе законодателна забрана за получаванена доходиизвън сферата на съзидание,
на лихварството. Кредитите трябва да се предоставят изключително на безпроцентна основа,
отчетната ставка на ЦБ трябва да бъде равна строго на нула.
5. Да се въвведе законодателна забрана за повишение цените на енергоносителите, на
тарифите на естественните монополи. Такива повишения се явяват инструмент за развъртане на
инфлация, дестабилизация на производителния комплекс на страната по пътя на импулсното
възмущение на междуотрасловите ценови пропорции. В условията на действие на енергоинварианта
повишение цените на енергоносителите само ще изменя мащаба на цените, нищо не изменяйки по
същество.
6. Да се въвведе законодателна забрана за експортни доставки на всякаква валута, освен
нашата енерговалута. Той да се обезпечи с допълнителна, обезпечена с ресурси на страната емисия
за предоставяне на заеми от европейските държави. При това енерговалутата ще стане
външноконвертируема устойчива валута.
7. Избягвайки административния диктат, опирайки се на тенденцията на повишение курса на
валутата ни по методите на пазарната икономика, да се проведе замяна на господстващото
натрупване у населението на доларова хартия за пълноценни енергетическа валута.
8. Да се върнат акумулираните от държавата доларови средства на хартиени и електронни
носители на международните кредитори, извеждайки с това страната изпод външното лихварско
робство.
9. Да се приеме нов закон за недрата, който ще съхранява всички добити от земята богатства в
общонародна, държавна собственност, като средства за обезпечаване на лева. Всяка добиваща
компания трябвада има доходи строго пропорционални на количеството на своя труд.
Освен управлението парите на страната, КПЕ предлага следните мероприятия за подобряване
управлението напазарнатаикономика:
1. Инвестиране и кредитиране на произвеждащите реална продукция предприятия да става
на безлихвена основа.
2. Снижение на налоговото бреме от производителите до 10-15% от доходите.
3. Отмяна на всички налози и въввеждане на единен налог с оборота.
4. Поощрение на отечественните предприемачи, явяващи се производители натовари и
услуги, всяческа помощ в тяхното създаване и развитие. Именно тези млади и предприемчиви хора
от малкия и среден бизнес трябва да станат кадрови резерв по извеждането на Русия от кризата.
5. Въведение на допълнителни мита на товарите на чуждестранните производители.
6. Създаване на единна автоматизирна система за отчет на производимите в Русия товари и
оказваните услуги, което ще позволи да се ликвидира слоя паразити-посредници, закачайки
производителите непосредственно един с друг. Всичко това ще облекчи събирането на налози, ще
позволида се откажем от безсмисленно поглъщаните ресурси и пари реклама. Да се въвведе
наказателна отговорност за издаване на недостоверна информация в едината автоматизирана
системаза количеството и качеството наизпускаемата продукция и оказваните услуги.
7. Да се ликвидира «грижата заикономиката»: пазарни «ценни» книжа, валутен пазар,
суровинни и прочие биоресурси. Да се въвведе наказателна отговоростза всички видове лихварство и
създаване на паразитни структури.
8. Да се създават финансово-промишленни групи (ФПГ). Между производителите и
потребителите не трябва да има посредници-паразити. Трябва да има само инфраструктурни
образувания за преместване на товарите. Това ще обезпечи снижението на различните цени на
товарите на народното потребление.
9. Да се възродидържавния и народния контрол за работата на управленческия апарат,
разпределението на ресурсите, материалните и духовни блага. Разпределението на благата да се
осъществява по справедливост, в интересите на всички хора на производителния и управленчески
труд, а не самообявилите се и самоиздигащи себе си «господа» паразити.
 486

10. Да се внедрятнай-новите достижения на науката и техниката. Първостепенно значение да

се придава на внедряването на нови безопасни, по-евтини и екологически чисти източници наенергия
– основите на промишленността и селското стопанство.
11. Да се създадат стратегически запаси от суровини и енергоносители за обезпечаване
устойчивостта наикономиката в случай на възникване на извънредни обстоятелства и независимост
наикономиката на Русия от изкуственно сзъдаваните колебания на цените и конюнктури на
световните пазари.

14. Снижаване на цените. Повишаване не заплатите

«Стойност» на нещо – това е категория, създадена отхората. Тя съществува само в социалната

организация на обществото. В природата никаква «стойност» няма. Земята, недрата на планетата,
водата – сами по себе си не обладават никаква стойност (цена). Да се утвърждава обратното е
сатанизъм. Тяхната стойност (цена) я назначават напълно конкретни хора по своя произвол. Този
произвол се определя от тяхната нравственност. Нравственността се формира в обществото по
напълно определен замисъл (концепция) на жизнеустройство от напълно конкретна концептуална
власт.
«Трудовата теория на стойността» на марксизма утвърждава, че «цената на товара» се определя
от «количеството труд». «Количеството труд» се определя от продължителността на времето за
производство на нещо («общественно необходимо време»). Но що е това за време – отговор няма. И
действително: «Какъв нормировчик и по какви правила ще съпостави труда на стругаря и труда на
ядренния изследовател?»
Затова и заплащането на труда в целия святсе осъществява по произвол. Но произвола може да
бъде или нравствен, или безнравствен, което се определя от съответната концепция.
Монопола на знания за управление в несправедливата концепция позволяваше на управленца и
те да поддържат монополно висока цена на продукта на своя управленчески труд. Така съотноше-
нието на заплатите на висата администрация към средностатистическата по данни от 1980 година е
съставяло: в САЩ – 110 пъти, в ФРГ – 21 пъти, в Япония – 17 пъти. По качеството на управление,
изразяващо се в производителния труд, темповете растеж на производството и качеството на
серийната продукция тези страни следваха в обратен порядък, което се подтвърждава и в настоящо
време.
В справедливото общество, живеещо по концепцията «Към Богодържавие», такова нещо не
може да има, защото знанията, необходими за управленческия корпус, ще са открите за усвояване на
всички и затова обществото няма да изпитва недостик на квалифицирани управленци. В условията
на господство на несправедливата концепция управленците специално създаваха ситуации, при
коитотях все едно няма с кой да ги заменят. За сметка на товате установяваха монополно високи
цени за своя управленчески труд.
КПЕ ще провежда в живота дълговременна непреривна политика на устойчиво снижаване
на цените на продукцията на демографически обусловените потребности.
В прайскъранта (тоест в списъка с текущите цени на всички товари и услуги, включая
управленческите и информационните продукти) се изразява вектора нагрешка на управление и
самоуправление на обществотокато цяло (т.е. грешките и в образованието, и във възпитанието, и в
здравеопазването, и в изкуството, и в отбраната, и т.н.). Но тази обща грешка на управление на
страната се изразява в еднаот сферите на живот на обществото – в сферта на икономиката във вид
на цени на различните товари и услуги.
Колкото е по-високо качеството на управление на страната, толкова по-малка е грешката на
управление, толкова са по-ниски цените. Това означава, четрябва да се управлява обществото така,
че:
- обемите на производство да садостатъчни (а ако те са недостатъчни, то те трябва да се
увеличават);
- цените да се снижават;
 487

- заплатата и другите паричнизаплащания да растат, но да растат по-бавно, от обема на

производство на продукти и услуги.
КОБа обезпечава способността да се достине такова качество на управление.
Всичко това трябва да носи устойчив характер. Такъв замисъл изискваосмисленното
вмешателство на държавата в производствто и распределението.
Наште заплати, пенсии, благополучие и спокойствие зависят не само от това как ние
работим, но преди всичко от това, как ни управляват!
Закона за стойността (цената на товари и услуги) в народното стопанство на държавата – това
винаги е произвол (но произвол на съответната концептуална власт). Този закон за стойността
(цената на товарите) се формира под въздействието на:
- кредитната политика;
- дотационната политика;
- налоговата политика;
- застрахователната политика;
- прякото ограничение на цените на «базовите» товари (нефт, газ, зърно и т.н.).
Затова кредитно-финансовата система – това е средство за управление на народното
стопанство на страната, процеса на производство на продукти и услуги, процеса на потребление на
продукти и услуги. По ДОТУ – КФС е средство за безструктурно управление.
Необходимо е да се замени съществуващата безнравственна и ориентирована за достижение на
деградационно-паразитически потребности КФС с такава КФС, която щее ориентиранакъм
достижение на демографски-обусловенните потребности, което ще позволи да се снижават цените и
едновременно да се повишават заплатите (както това бешепри И.В. Сталин).

15. Достойно заплащане на труда на хората

Ние ще установим справедливо заплащане на труда на хората. В справедливото общество, което

утвърждава КОБа, не може да имамонополно високи цени на продукта на управленческия труд.
Такава монополно висока цена съществува при господство в обществото на несправедливата кон-
цепция на управление и се базира на монопола на «елита» над знанията за управление.
Ликвидацията на монопола на «елита» надтези знания автоматически ще ликвидира и монополно
високата заплата за управленческия труд, защото няма да има недостиг на квалифицирани
управленци.
Но КПЕ не е за изравняване! Безусловно, в днешното обществоима разлика между труда на
стругаря и труда на директора на завода. Но, как и с каква да се измеритехния разнокачествен труд и
да се изрази в работната заплата? Очевидно е, че това може дасе направи само произволно, тоестпак
е нужен произвол. А произволите са само два: нравствен и безнравствен.
Безнравственния произвол на несправедливата Западна библейска концепция е установил
разлика в заплащането на труда в десетки пъти.
Нашия нравствен произвол ще установи разлика в заплащането на труда за начало в
единиципъти (в 2 – 3 пъти).
При коетотова заплащане труда на управленца ще се осъществява по «жътварски принцип», по
резултата на управление, по «качеството на управление» (гледай ДОТУ). Например директора на
агрофирма ежемесечно в течение на година ще получава средната заплата, която е в неговия
колектив. При завършване на «жътвата», когато е събран «урожая» и резултатите отнеговото
управление на стопанството саналице – ще получи по заслуги. Хубави резултати (урожая е хубав,
пътя до града е построен, клуба в селото е отремонтиран, построен е новия свинарник, склада за
зеленчуци и т.н.) – ще получи 2-3 и повече годишни премии! Ти, като стругар си «изработил хубав
детайл», ти си показал добро «качество на управление».
Ако «качеството на управление» е лошо – извинявай, оставай си със средномесечната заплата. И
то при условие, че колектива те остави на тази длъжност. Но и хората в такъв колектив са длъжни
правилно да разбират това, което става в стопанството, да не бъдат на страна («мойта къща е на
 488

края»). Такова отношение на хората може да се достигне само при формиране у тях на човешки
строеж на психиката и предоставянето им на цялата пълнота знания за управление.

16. Установяване на отговорност на управленците за качествотона труда им. Кадрова

политика

КПЕ ще установи съответстващ закон за такъв порядък, при който управленеца на всяко ниво
(глава на държавата, министър, директор и т.н.) може да бъде незабавно отстранен от длъжност, ако
той не обезпечава неободимото качество на управление. Тоест не трябва да се чака каря на сроковете
за президентство или депутатство. Аке е очевидно, че управленеца е некадърен – той трябва да се
маха. Инструмента («шублера») за измерване качеството на работа на всеки управленец е даден в
ДОТУ. Показатели за качеството на управление на нивото на града, областта, страната трябва да
бъдат: рождаемостта, смъртността, стойността на потребителската кошница, заплатата, цените на
товарите и услугите, безработицата и т.н. Ако рождаемостта расте, смъртността се намалява,заплата
расте, цените се снижават, то това е добро качество на управление. Ако всичко е наобратно, то
качество на управление е лошо.
В кадровата политика е необходимо да се ръководим от следното:
1. Започване на незабавна подготовка на нови управленчески кадри на базата на Концепцията
за Общественна Безопасност на специални курсове, а така също във всички средни и висши учебни
заведения. Основите на мирогледа дазапочнат да се залагат в семействатаот момента на раждане, а в
последствие и в предучилищните учреждения.
2. Назначаване на ръководни длъжности в държавния апарат на всички нива на първо място
патриоти, имащи човешки, а не животински, демонически или строеж на психиката на биоробот.
3. Очистване на управленческия апарат от агентурата на чуждите спецслужби.
4. Изгонване отдържавния апарат на лицата, имащи двойно гражданство и опетнили себе си в
хода на «перестройката» и «реформите».
5. Очистване в най-кратки срокове на държавнияапарат от лица, имащивръзка с мафиозните
кланове.
6. Лустрация на всички лица, взели участие във властта след 1991 година.
7. При назначаване на ръководните постове предпочитание да се отдава на кадрите, усвоили
Концепцията за Общественна Безопасност.
8. В периода наформиране и претворяване на КОБа в живота основа на управленческите
кадри могат да станат офицерите от всички «силови» структури и ведомства, съхранили вярност към
клетвата, даденаот тях на своя Народ и Родина (в това число и офицерите от запаса), заедно с пред-
приемачите, родолюбците на Русия, доказали своята способност практически да организират и
подреждат производството, някакво дело, работата на фирми, усвоилите КОБа и приели я за
ръководство.
В Русия е нужна смяна на ръководните кадри на всички нива на властта. Резерва на нови кадри
се крие сред младите предприемачи от малкия и средния бизнес, доказали своята способност да
осъществяват замисленото на практика. Въпроса есамо в това, как да се доведат до тях знанията на
КОБа. Ето къде членовете на КПЕ трябва да насочат основните усилия по подготовка на бъдещия
управленчески корпус.

17. Обезпечаване на работа за всички

КПЕ ще постигне обезпечаване работа на всички трудоспособни хора. Безработица не трябва

да има!
Утвърждаването от демократизаторите, че безработицата – това било стимул за усърден,
качествен труд на човека, принизява човека до нивото на скота. От учебниците по история на всички
е известно, че «стимул» в древен Рим – това е тояг асъс заострен край, с помощта на която пастира
подгонва воловете, «стимулирайки» тяхната «деятелност».
 489

Човека не е скот, не е животно. Подбудителен моти за неговия осъзнан, качествен трудт рябва да
бъде не ръчкането отзад със «стимул», а разумното осмисляне от човека на своето предназначение в
живота. КОБа дава на хората такова знание за неговото усвояване и осмисляне.
Утвърждаваното от К. Маркс, че «Паритеса отчуждената същност на труда и битието» е
ЛЪЖЛИВО! Той е смесил в словото «пари» разнокачественни понятия.
Пари – това е същност, породена от обществото, а не взета от природата. Парите:
- отчуждават човека от труда и от битието, защото откраднатите пари позволяват да не се
работи;
- отчуждават труда и битието от човека, защото отсътствието на пари поставя човека:
 извън обществото (тоестизвън труда при безработицата);
 извън битито (самоубийства или престъпен живот, по причина на безработица и липса на
пари).

18. Унищожаване на причината за престъпността

Човек не се ражда престъпник. Престъпникго прави тази среда, това общество, в което
тойрасте и се възпитава.
Престъпници наричат тези, които нарушават (престъпват) закона, действащ в обществото. Но
нали «законите» – това е продукт на идеологическата власт, която на свой редсе явява продукт
на концептуалната власт:
- или нравственна (справедлива);
- или безнравственна (несправедлива).
Други концепции няма.
Престъпност – това е явление, породено от безнравственната несправедлива концепция на
жизнеустройство. Престъпността е нужна на глобализаторите на Човечеството, защото
преступносттае една от подсистемите за управление на човешкото общество на Земята. Тази под-
система също така носив себе си принципа на управление «разделяй и властвай», когато:
- едни са принудени да престъпват «закона», за да нахранятсвоите деца, или тях умело ги
принуждават да престъпят «закона», възпитавайки у тях чрез «културата» и «изкуството»
стремеж към достижение на деградационно-паразитически потребности;
- други беззаветно се борят с такава устойчиво поддържана престъпност, стават «вечни борци»
с нея, често проливайки своята кръв и отдавайки своя живот;
- трети, оставайки в сянка, умело управляват тези процеси в свой интерес.
Да се реши проблема с престъпността чрез разглеждането ѝ в рамките на
съществуващата законносте невъзможно. Нужна е друга категория - порочност:
- порочен – безнравствен;
- непорочен – нравствен.
Този, който радее за «непреклонност в изпълнение на законността» и за борба с
«престъпността въобще» следва да разбере,че такива хора като Христос, Мохамед, Будда в своето
време са били величайши престъпници по отношение на законността в тези времена. Но били ли са
те (както и много други «престъпници») порочни?
Днес порочността (безнравственността) на несправедливата концепция на жизнеустройство е
очевидна. И именно тя, носейки порочния тип култура, се явява първопричина за всички
престъпления.
Трябва да се борим не с престъпниците и «престъпността въобще» (те са само следствия), а
спричината, която порожда престъпността.
Да се унищожи причината за съществуавне на престъпността е възможно само при
утвърждаване на Земята на нравственна справедлива концепция на жизнеустройство, концепцията
«Към Богодържавие». Това и се явява целта на КПЕ.
По-подробно тази тема е разкрита в приложението «Тайните корени на престъпността».

19. Обезпечаване безопасност на страната и всеки човек в страната

 490

Общоприетото словосъчетание «концепция за НАЦИОНАЛНА сигурност» носи в себе си

някаква двусмисленност, защото по умълчание поставя въпроса затова, каква националност в
дадената държава трябва да «обезопаси», от кого трябва да прави това и за какво.
Русия е многоконфесионална страна (а след 1991 година талмудистите успяха да разцепят народа
ни на „малцинства“), където са съединени в една държава и общество интересите на много хора.
Затова вярна ще бъде постановката на въпроса за «Концепция за ОБЩЕСТВЕННА Безопасност».
Именно такава се и явява КОБа – взета в качеството си на теоретическа платформа на Концептуална
партия «Единение».
Човешката цивилизация на планетата Земя също съединява в едно общество интересите на много
страни и народи, цялото множествохора. Затова Концепцията за Общественна Безопасност носи в
себе си глобален смисъл, глобално ниво назначимост и заявява за необходимостта да се измени
замисъла на жизнеустройство (световнияред) от несправедливо със справедливо зацялото
Човечество.
Самото слово «безопасност» подразбира наличие на някакви опасности, угрози, заплахи. Точна и
ясна структура на такивазаплахи и опасности дават 6-те приоритета за противоборство между
различните социални групи или личности. Те се явяват обобщено оръжие в реда на убиване със
своята поразяваща мощ на исторически продължителни интервали от време и са разположени така.
Информационно оръжие:
- 1-ви приоритет. Информацията от философски, мировозренческои, методологически
характера;
- 2-ри приоритет. Информацията от хронологически, летописен, исторически характер;
- 3-ти приоритет. Информацията на вероучения, религии, светски идеологии;.
Материално оръжие:
- 4-ти приоритет. Икономически процеси. Пари. Кредитно-финансова система;
- 5-ти приоритет. Оръжие на геноцида. Поразява не само живущите, но и последващите
поколения;
- 6-ти приоритет. Оръжие, унищожаващо и осакатяващо хора и материални обекти.
Тези приоритети могат да се използват както по отделно, така и в комбинации един с друг.
От тук е видно, че този, който владеепо-висок приоритет, рано или късно винаги ще одържи
победа над този, който «работи» с низши приоритети.
Затова задачата на всеки здравомислещ човека, а още повече ръководител, учен – да владее тези
висши приоритети, особенно първия.
1-ви приоритет. Трябва да се владее различение, разпознаване на всички процесси, произходящи
в живота. Овладяването идва с разбирането и усвоението на процеса-триединство: материя-
информация-мера, а също така и ДОТУ.
2-ри приоритет. Трябва да се усвоят знания за глобалния еволюционен процес, глобалния
исторически процес, ролята на Родината ни в глобалния исторически процес.
3-ти приоритет. Трябва да се знае съществото на основните световни религии, «свещенни»
писания, основни съвременни вероучения. Също така трябвада се знаят основните «светски
идеологии». Но трябва не просто да се «знаят». Трябва да се виждат и да се умее да се съпоставят
техните «силни и слаби места», да се умее да се съотнасят всички вероучения, писания и идеологии с
теоретическите положения в КОБа. И да се умее да се довежда всичко това до хората.
4-ти приоритет. Трябва да се знаят основните положения на икономическия блок на КОБа.
5-ти приоритет. Трябва:
- да се избавите от пушенето;
- да се откажете от употребата на алкохол;
- да изключите всякакави други наркотици.
В основата на нормалната интелектуална деятелност лежи нормалното течение на
физиологическите процеси в организма на човека. Затова факторите, изкривяващи нормалната
физиология и, като следствие, мировъзприятие, памет, мислене – трябва да бъдат изключени.
Управлението на страната в нетрезвосъстояниетрябва да бъде изключено.
 491

Необходимо е също така да се соблюдава заповедта за трезвенностна целия личен състав на

Въоръжените Сили, спецслужбите, правоохранителните органи и всички, стремящи се към
здравомислие.
6-ти приоритет. Трябва:
- да се поддържа висока бойна готовност на Въоръжените Сили до прекратяване на глобалното
господство на несправедливата библейска концепция и замяната ѝ с нравственно справедлива
концепция, при осъществяването на която на планетатаще бъде изживян източника на войни
на мировозренчески 1-ви приоритет;
- да се преразгледа военната доктрина на страната в съответствие с положенията на
Концепцията за Общественна Безопасност;
- ьда се проведе национализация на отбранителните предприятия, да се създаде единен военно-
промишлен комплекс (какътвто имаше и бе умишленно разрушен!). Отбранителните поръчки
да се изпълняват без закъснение;
- да се постави в бойна готовност и боева подготовка на най-високо ниво, защото и най-
съвършенното оръжие и бойна техника в ръцете на дивака е метал;
- да се води военно разузнаване глобално, комплексно с всички видове и средства,
представените разузнавателните даннида се осъществяват в мащаб по време, близко до
реалното. Особенно внимание да се отдели на разузнаването с помощта на спътници;
- да се повдигне престижа на воинската служба. Защитата на Отечеството – свещен дълг на
всеки граждани. Бойния труд трябва достойно да се възнаграждава. Да се обезпечи надеждна
социална защита на воините, военните пенсионери и техните семейства. Хората, защищаващи
Отечеството – чест и слава;
- да се признае отклонението от изпълнение на воинския дълг за углавно престъпление.
Мъжете, отклонили се от изпълнение на този дълг, не трябва да работят в държавни
учреждения;
- да преминават алтернативна служба на общественно-полезни работи тези лица,
състоянието на здраветото на които не позволява с оръжие в ръце да защищават Родината.
Такава общественно-полезна работа има много и във войските на МО, и в МВР, и в другите
силови структури (болници, столови, бани, комунални стопанства и т.н.);
- да се пропагандира престижа на воинската служба, да се прославят героите и да се покриват
с позор предателите и страхливците във всички средства за масоваинформация. Възпитанието
на любов към Отечеството – една отнай-важните задачи на СМИ;
- да се въвведе в училищата начална военна подготовка. В средните и висшите учебни
заведения военната подготовка да се водис отчитане на техния профил. Физическата
подготовка на младежите да се усили повсеместно. Това ще позволи да имаме подготовен
резерв за всички силови структури, а юношите и девойките ще стават здрави и силни;
- да се способства за създаването и развитието на суворовски и нахимовски училища, кадетски
корпуси. Да се направляват за учене в тяхна първо място деца-сираци, деца, загубили бащите
си;
- да се възроди Доброволното Общество за Съдействие Защита на Отечеството по типа на
съветския ДОСААФ.
След развала на Съветския Съюз органите за безопасност бяха разгромени и в тях проведени
многократни чистки от родолюбски настроените хора. Повече такова положение не може да
продължава, защото е гибелно за народа и държавата. Първостепенни мерки по укрепване
безопасността на държавата и обществото се явяват:
1. Създаване на висш орган за безопасност – Съветза Общественна Безопасност (СОБ),
възглавляемот Главата на държавата. В многонационална и многоконфесионална държавае неверно и
даже вредно да се говори за национална сигурност, по-правилно е да се употребява термина
«Общественна безопасност». В състава на СОБ трябва да влизат Председателя на Правителството,
министъра на Общественната Безопасност, министъра на Отбраната, началника на Генералния Щаб,
началника навоенното разузнаване, директора на Служба Външно разузнаване, министъра на
 492

Външните работи. Всички членове на СОБ по въпросите на безопасността са длъжни да отговарят

непосредственно на Главата на държавата.
2. Да се реформират ФСБ и МВР в Министерство за Общественна Безопасност (МОБ).
Обезпечаването на безопасносттрябва да се осъществява по всички приоритети в съответствие със
структурата на заплахи и опасности за Русия – мировозренчески, хронологически (исторически),
технологически (идеологически), икономически, геноцидно и военно. Това е необходимо да се
провежда с предварение, за което особенно значение имат прогнозираните ситуации.
3. Да се разоръжи населението. Оръжие могат да имат само сътрудниците на държавните силови
структури, частните охраннителни структури и професионалните ловци. Това ще обезпечи ред и
спокойствие в страната и преход на устойчив курс за развитие без големи кръвопролития.
4. Да се очистят висшите органи на управление – апарата на Президента, правителствените
учреждения, министерствата на: Отбраната, Външните работи, Общественната безопасност, органите
на разузнаването и безопасността от корумпираниелементи, лицата с двойно гражданство и
чиновниците, семействата на които преживяват зад граница. На държавна служба трябва да се
приемат само тези, които са преданни на Отечеството и не са опетнили себе си в годините на
«перестройка» и «реформи». Затова да се проведе преатестация на кадрите и да се
уволнятопетнените.Запопълнение на загубите, до подготовката на нови кадри, да се привлечат на
служба патриоти, уволенни в запас и дееспособни пенсионери. При придвижване по служба
приоритет да се отдава на лицата, усвоили Концепцита за Общественна Безопасност.

20. Възстановяване продоволственната безопасност

Ако се оценява състоянието на продоволственната безопасност в настояще време, то тя

може да се оцени самокато КАТАСТРОФИЧЕСКА. Русия произвежда на по-малко от 50% от
необходимите продоволствия, производството на техника със селскостопанско назначение се
съкрати многократно, селското стопанство е почти унищожено, рибопромишления флот е разгромен,
аграрната наука умира. В тези условия обезпечаването на продоволственна безопасност на страната
се явява първостепенна, общонародна задача.
КПЕ заявява, че продоволственната безопасност на страната може да се счита за обезпечена
НАПЪЛНО, ако сеизпълнят следните условия:
1. Цялото население на страната да е обезпечено с екологически чисти, полезни за здравето
продукти за хранене от отечественното производство по обоснованите нравственно и научно норми с
отчитане на пола, възрастта, условията на труд, национални традиции и природно-климатически
условия.
2. Цената на тези продукти за храненеда е достъпна за всички честни труженици, многодетни
семейства, пенсионери, независимо от професията и заемана длъжност.
3. ДА се създадат стратегически запаси от продоволствия за случаи от стихийни бедствия,
войни или други извънредни обстоятелства. Тези запаси ще позволят да се избегне глада в страната
при въввеждане на нормирано разпределение на продукти за храненев течение на срок не по-малък
от пет години.
4. Агропромишления комплекс, рибното и държавнотостопанство да се развиват устойчивои
да имат резерви, позволяващи нарастване производството на продоволствия за увеличаване на
запасите.
5. Науката в продоволственния отрасъл да се намира на нивото на висшите световни достижения
и да обезпечава всички сфери на производството на продоволствия на най-нови технологии, образци
на техниката, да поддържа и подобрява генофонда на животновъдството, растениевъдството и
рибовъдството, да дава достоверни прогнози за развитие на всички сфери на живота и деятелността
на обществотов перспектива.
6. Природоопазването и природовъзстановителната политика и практика да обезпечават
съхранение и подобряване средата на обитание.
КПЕ щепостига претворението на всичкотова в живота.
 493

Предлагаемия от КПЕ комплекс първостепенни мероприятия по възстановяването и развитието

на селскостопанското производство в страната изхожда от принципа: НИКОЙ НЕ Е ПО–ГОЛЯМ
ОТ ХЛЯБА! Затова всички първостепенни мероприятия по развитие и възстановяване на
селскостопанското производство в Русия трябва да са насочени към:
1. Пълно удовлетворение жителите на страната схранителни продукти, произвеждани само в
нашата страна. При което продуктитетрябва да бъдат натурални. До преди 25 години това беше факт.
Първо ще направим Русия самодостатъчна в производството на основните хранителни продукти.
В последствие ще развиваме производството и на «не основни», не свойственни за Русия
продукти, на първо място за сметка създаването на парникови комплекси.
2. Снижение цените на хранителните продукти, на първо място основните продукти (хляб, мясо,
мляко, масло, яйца, зеленчуци и т.н.).
3. Рязко подобряване живота на тружениците в селата и възпитаване у всички жители на
уважително отношение към техния труд. Живота на село трябва да се направи привлекателен,
съдържателен, интересен, радостен и творчески.
Предлагаемия от КПЕ комплекс включва в себе си седем мероприятия по оказване помощ на
селото.

ПЪРВО. Помощ на кадрите

Осъществяване на целенасочена и твърда кадрова помощ на селото по целия спектър

специалисти. Напърво място това се отнася до ръководителите на стопанства, учителите в
селските училища, лекарите и работниците на културата. За решение на тези най-важни задачи е
необходимо да се привлекат младите предприемачи, способни практически да организират на дело,
да разработват и да им се предостави система отдотации и гаранции. Тоестда се направят един вид в
селата съвременни «двадестиптехилядници».

ВТОРО. Структурна и шефска помощ

Да се закрепят с Указ от Главата на Държавата всички развалени и изпаднали в упадък

колективни и фермерски селски стопанства, села, квартали, махали и аулив стоящите на крака
стопанства, съхранили своята работоспособност, вклчвайки ги организационно в структурата на
уцелелите от разрушенията стопанства. Да се задължат крупните и средните държавни и частни
предприятия да оказват шефска помощ на развалените селски стопанства. Да се подкрепят тези
заповядани мерки с «Държавна комплексна програма за ликвидация на разрухата на селата» и
целенасочена разяснителна работа сред целия народ.

ТРЕТО. Финансова и материална помощ

Да се окаже конкретна помощ на производителите на първична селскостопанска продукция.

1. Да се внедри цялостна дотационна политикапо отношение на селскостопанските производители.
2. Да се внедри безлихвено кредитиранес пари и система за целенасочена дотация на селата.
3. Да се внедри безлихвено кредитиране, асъщо така система от дотации за селата с товари като:
- моторногориво;
- подобрители;
- строителни материали;
- стадни животни;
- сортови семенни материали;
- и т.н.
4. Да се внедри на дотационни условия предоставяне на услугите:
- обработка на земята;
- внасяне на подобрения;
- химическа защита на растенията;
 494

- обезпечаване на транспорт;
- обезпечаване на сезонни работници;
- и т.н.
5. Да се създаде твърда и разгърната изкупателна система на село в мащабите на страната.
Производителите на селскостопанска продукция трябва да знаят, четяхната продукция ще бъде неиз-
менно купена. При това да се ликвидират ненужните промеждутъчни звена във веригите
«производител – купувач». Това щестане по пътя на създаване на финансово-селски промишлени
групи (ФСПГ), които ще свържат в единно цялоизработването, переработката и продажбата на
продукцията.

ЧЕТВЪРТО. Помощ с техниката

Да се създадат във всички региони на страната система от МТС (машино-технологически

станции).
Такава система ще бъде създадена по териториален принцип, основно по районно деление.
В периода на създаване МТС ще се издиржа за сметка на бюджета, в последствие – за сметка на
получаваните от него заплащания за оказваните от МТС услуги.
МТС ще съдържа в своя състав необходимия набор техника и ремонтна базаза оказване нацелия
спектър услуги.
МТС ще станат механизъм за поддръжка на първичнияселскостопански производител по много
въпроси на базата сбора на текуща информация и за състоянието, и за прогнозите на
селскостопанското производство, изясняване на кризисни участъци и т.н. За тези цели в структурата
на МТС ще действа единна информационна служба.

ПЕТО. Помощ в переработката и съхранението на слескостопанските продукти

Да се създаде по цялата странанабор от блок-модулни перерабатвателни заводи с месно, млечно и

зеленчуково направление, както и хранилища за селскостопанската продукция
Нарастване производството на селскостопанската продукция ще изиска разширение на
переработвателните мощности, строителство непосредственно в селата на консервни заводи и
хранилища за селскостопанска продукция.
Именно тук е необходима организираща и финансова поддръжка от руководителите на
всичкинива. Само тогава първичния производител ще разбере,че той не е захвърлен на произвола на
съдбата и ще придобие уверенност в себе си.

ШЕСТО. Помощ в строителството напътища

Да се осъзществява непрестанно строителство и подръжка на селските автопътища. Това може да

се осъществява за сметкана совместното финансиране на такива работи от всички участници в
ФСПГ, а също така за сметка на средстватаот пътните налози, включени в цената на
моторнитегорива.
Тук също е необходимо организационното начало отадминистрацията на всичкинива.

СЕДМО. Помощ в строителството на жилища

Да се осъществи «Държавна програма за строителство нажилища за жителите населата».

Домоветеда се строят от уседнал тип с необходимитестопански пристройки, стопански двор и
помещенияза съдържание на домашни животни. В селатада се залага необходимата инфраструктура
(водопровод, парно, канализация, училища, болници, домове на културата и т.н.). Да се осъществява
газификация на селата. Да се гледа напред към новите техологии за утопление и възобновителни
енергийни системи.
 495

21. Пазене на природата, охрана на околната среда

Всичко, което е създадено от Бог – Земята и нейните недра, горските и воднитезапасисе явяват
собственност на целиянаш Народ и не може да се намиратв нечия «частна» собственност.
Целта за развитие на Русия на начален етап от претворяването на КОБа в живота трябва да стане
не обезпечаването на страните на Запада с дарови суровинни и енергетически ресурси, а
благоденствието на народана нашата страна. При това е нужно грижливо да се използват иманите
природни ресурси по единен замисъл с минимален ущърбза биосферата и с едновременноподобрение
на средата за обитание. Това изисква провеждане на единна (в мащаба на района, областта, региона,
цялата страна, а в перспектива и глобално) политика на природоползване, охрана и възстановяване
на околната среда. Само при това условие земните, водните, горските, суровинните, енергетическите
и други ресурси ще бъдат използвани оптимално, при максимално ниво на удовлетворение на
демографически обусловения спектър потребности на хората ,семействата и обществото като цяло.
Изхождайки от горепричисленото КПЕ ще извършва разработка и внедрение на «Държавна
комплексна программа за природоползване, охрана и възстановяване на околната среда». На
основата на тази «Програма» в регионите трябва да има разработени регионални и местни програми.
Всички видове стопански дейности трябва да се водят с отчитане на «Държавните, регионалните и
местните програми за природоползване и охрана на околната среда», при което така, че
екологическата обстановка не да се влошава, а да се подобрява. С тази цел:
- Да се вземат незбавно мерки по пресичане на хищническия подход към използването на
природните богатства,защото те не са безпределни. Ние трябва да се погрижим и за идните
поколения. Максимално да се използват вторичните ресурси, нищо не трябва да се изхвърля и
да пропада;
- Да се премине в промишленността и селското стопанство на безотходни, енерго и
суровинносъбиращи технологии;
- Да се разработи и пристъпи към внедряване на комплексна програма за борба с ерозията и
възстановяване на плодородието на почвите;
- Да се възстанови горското и воднотостопанство, да се въвведат нови, непретенциозни
сортове плодовни дръвчета, храсти, билкови и лекарствени треви, не изискващи разход, с
това, неуклонно да се повишава частта на даровете от природата в рациона на храненена
населението, както и да се обезпечат суровини за фармацефтичната промишленност;
- Да се провежда информационна политика в областта наекологията в направление
придобиване на хората любов и грижовно отношение към Природата, доброволно
ограничение на своите материални потребности, не преследвайки модата, не премиляйки
заради нея напразно енергетическите и природни ресурси;
- Да се направи евтина, икономична, дълговременна и ремонтопригодна внедряема нова
промишленна и битова техника, оборудоване и прибори, за да могат да ги ползват няколко
поколения;
- Да се въведе суровдържавен и народен контрол за използването на природните ресурси и
състоянието наекологията на околната среда;
- Да се ужесточи наказателната отговорност за нанасяне вреда на екологията на околната
среда, приравнявайкиги към държавни и икономически престъпления в зависимост от мащаба
на нанесената вреда.

22. Провеждане на собственна глобална политика

Глобална политика – това е политика, проводимапо отношение на цялото Човечество и

планетата Земя.
Външна политика – това е политика, проводима от държавата извън пределите на своята
територия, закрепена юридически с международни договори или призната от други държави.
Вътрешна политика – това е политика, проводимаот правата система в границите на своята
държава, където действа нейната юрисдикция.
 496

Това са три взаимовложени и взаимосвързани процеса.

Собственна ГЛОБАЛНА, независима ВЪНШНА и независима ВЪТРЕШНА политика в
съвременните условия на завършваща глобализация може да провежда само тази държава,
която предложи на народите мир, на цялото Човечество, приемлив за всички тях замисъл на
жизнеустройство на глобалнониво на значимост, тоест концепция за управление и развитие,
съответстваща на информационните условия на третото хилядолетие.
В условията, близкидо завършването на всички процеси на глобализация на планетата Земя, в
условията когато става смяна на логиката на социалното поведение на хората, в условията, когато
старата библейска несправедлива концепция на управления се е напълно изчерпала, в условията на
концептуална неопределеност на първо място, когато предишната концепция вече престава да
работи, а новата концепция още не е набрала нужните «обороти», в условията, когато засега само
обществото на Русия е готово на първо място да възприеме новата концепция и само в Русия
съществува нова, на глобалнониво на отговорност концепция за управление, в тези условиясамо
Русия е способна да провежда собственна глобална,независима външна и вътрешна политика.
Освен това, тя е длъжна да направитова за предотвратяване на глобалния кризис на Земята. За това е
необходимо:
1. Да с приеме на държавнониво собственна Концепция за развитие и управление, съответстваща
на новите информационни условия на третото хилядолетие. Такава концепция се явява КОБа.
2. Да я предложи открито навсички народи в света (което направи президента Путин от
трибуната на ООН).
3. Да укрепва мира и дружбата между всички народи на Земята, да оказва непреривно
информационно въздействие на всички протичащи процеси в обществото.
4. Да спъне плановете на собственниците на Западната цивилизация по развързването на
крупномащабна война между Русия и исляамския свят, а в перспектива и война с Китай. Да не се
намесва в регионални въоръжени конфликти и локални войни.
5. Да вписва опитите за придвижване на НАТО на Изток в своите планове.
6. Да счита за перспективни стратегически съюзници на Русия на началалния етап от претворение
на КОБа в живота в мащабите на цялото Човечество: страните близо зад граница, Китай, Индия, ис-
лямските страни и страните от третия свят. В последствие това ще бъдат и всички останали страни и
народи.
У нас по принцип няма, и не може да има врагове и противници на личностно ниво,
доколкото КОБа се явява по-обгръщаща концепция на управление по отношение към всички
останали, в това число и библейската концепция. Враговете и противниците на личностно ниво могат
да бъдат само при едноравнищна мера на разбиране на всички произходящи процеси. Ако на някой
нивото на мерата на разбиране е по-високо, то това ще позволява да се впишат («подчинят») по-
низките нива на разбиране на своите интереси, а не да му противостоят. «Всеки, в мерата на своето
разбиране, работиза себе си, а в мерата на неразбиране – за този, койтo разбираповече».
Нашия враг – това е алгоритъма на библейската концепция на управление.

Формулата на «Жива Вода»: върви по правия път

Как да осъществим това

1. Чрез замисъла на нашите действия

В своя замисълна действие КПЕ изхождаот това, че не признава резултатите, обусловени

отизполнението на Директивата на Съвета за Национална Безопасност (СНБ) на САЩ номер 20/1 от
18 август 1948 година и ще действа изхождайки от своето разбиране за целесъобразното
развитие на обществото при глобалнониво на загриженост и отговорност пред човечеството и
Бог.
Достижението на целите, поставила пред себе си Концептуална партия «Единение» (КПЕ):
- глобална стратегическа цел;
 497

- Руска стратегическа цел;

- ближайши цели,
ще бъдат осъществени на базата на теоретическите положенияв КОБа, на първо място:
1. Използване метода на предварително вписване в процеса на съсредоточение на
управлението по Концепцията за Богодържавие;
2. Запуск на механизма на «автосинхронизация».
Решение на ближайшите задачи на 100%, след това Руските стратегически задачи, а в
последствие и глобалните стратегически задачи, КПЕ ще осъществява последователно, но с
предварително информационно насищане на обществото в:
- различните региони на планетата;
- различните социални слоеве хора.
С други думи, информационното въздействие е необходимо да се осъществява:
- на всички страни и народи на планетата Земя;
- на всички региони на Русия-СССР;
от няколко региона – центрове на концентрация на управление: Москва, Новосибирск,
Владивосток, Калининград и т.н. по мерата на готовност на кадрите в регионите. КПЕ вече е
включила «задаващите генератори» («камбаните») на нашата концептуална информация в много
региони на страната, но засега не във всички.
Необходимо е винаги да се помни за това,че обекта на нашето въздействие се явяват хората,
обществото на хората. Нам нищо няма да ни се удаде да направим,ако:
1. Хората няма да разбират, какво става в същност.
2. Няма да има управленци, готови да поемат отговорност върху себе си за достижение на
поставените цели на всичкинива на управление на обществото.
Именно за решението на тезидве задачи и трябва да са насочени нашите основни усилия.
Необходимо е също така ясно да се разбира, че ако в предишнито информационно состояния не
обществото (до смяната съотношенията на еталонните честоти) устойчивото управление на хората се
е достигало за сметка на скриването от тях на знания, виздаването им на «отделни фрагменти» на
цялостното знание в касаещите ги части, то в новото информационно състояние устойчиво
управление на обществото навсички хора може да се обезпечи само с довеждането до всички
хора цялата пълнота знания, давайки възможност на всеки човек да овладее знаниятав цялата тяхна
пълнота.
Ако това не се прави, устойчиво управлениеняма да има. А това означава, че ще се разрастват
конфликти от различен вид и ниво, войни, което в края на краищата ще доведе човечеството до
самоунищожение.
Затова всички членове на КПЕ и всички, които знаят КОБа и се явяват нейни привърженици, не
трябва да «таят засебе си» усвоените и получени знания, трябва веднагада ги делят с другите хора,
на първо място с другарите по пратия.
Механизма на «автосинхронизация» предвижда довеждане на информационното насищане на
обществото с нашата информация до такова:
- количественно (3–2% численност на хората в града, областта, републиката и т.н.) и;
- качественно състояние (усвояване на основните теоретически положения в КОБ), което
ще доведе до «автоматическо» разпространение на нашата информация сред
осталналите 97% от обществото. Тоест това е подобно на верижната реакция в атомната
бомба, която възниква при създавана на някаква «критическа маса» на ядернния заряд.
Но нашата бомба не е ядренна, а информационна, «критическата маса» се създава в
обществото на хората, «верижната реакция» върви от един човек към 5-10 други човека,
от всеки от тях също към 5–10 други човека и т.н. (см. рис. 12-54).
Фактически този механизъм в Русия вече е пуснат и неуклонно «набира обороти».
Механизма на влизане в управление (прехващането на управление) по метода
напредварителното вписване е пределно прост. Но той изисква разбиране на КОБа (на първо място
ДОТУ) и осмисленното ѝ претворяване на практика. Нали управлението на обществото и хората не е
 498

управление на кон с помощта на вожи и камшик. Управлението – това епреди всичко

информационно въздействие. А то се осъществява по 6-те приоритета на управление.
Схемата на прехвата на управление е такава:
Има обект на управление (завод, фирма, град, област, страна, човечество).
Има субект на управления (директор, администрация на областта, правителство, «световно
правителство» – ГП – «глобална мафия-паразит»).
Има цели на управление.
Има управляващо въздействие на обекта на управление.
Има резултат на управление.
Има «обратнавръзка»: осмислени резултати на управление и приемане на решения запо-
нататъшно управление.
Сега ние, с по-високо ниво на разбиране (а КОБа даватова на хората!), «надвисваме» над тази
схема, и започваме, изхождайки от своите цели, да оказваме своето информационно въздействие и
на обекта, и на субекта на управление. Обратната връзка също «закачаме» за себе си. И постепенно
постигаме това, чецялата схема започва да изпълнява поставените от нас задачи по достижение на
нашите цели.
Ако вие, уважаеми читатели, достатъчно внимателно се замислите над тази сметка, то ще стигнете
до извода, че ръководството на Русия вече е пристъпило къмизпълнението на много от положенията
в КОБа и програмата на КПЕ. Отчетете, че нашето «информационновлияние» се осъществявавече от
1995 година.
Такъв «прехват на управление», а по-точно – влизане в управление, с непреривна
коректировка на целта е необходимо да се осъществява от всички членове на КПЕ на всички
достъпни им нива и обекти: училище, завод, фирма, град, област, страна, човечество.
Това ще позволида се избегнат разрушения на стопанската връзка, унищожение на
управленческия корпус на страната, кървави разбороки между партиите, движенията и т.н.
Мерата на кървавост набъдещите събития в Русия ще се определя от мерата (пълнотата,
качеството и скоростта) на усвояване от всички слоеве на нашето общество на тези знания,
които ние носим на хората.
Това доста ще зависи от качеството на нашата работа, работата на всички партийци на КПЕ.

2. Механизъм и мера зо осъществяването на Замисъла. Срокове

В най-общ вид механизма за реализацияизглеждатака:

1. Формиране на център за концентрация на управлението.
2. Запуск на механизма на автосинхронизация.
3. Създаване на социална база хора, знаещи, разбиращи и разпространяващи информацията на
КОБ.
4. Подготовка на управленчески кадри на различно ниво на отговорност.
5. Влизане в управлението на всички социални процеси на обществото («прехват» на
управлението).
На разлчинитенива на управлениетози механизъм изисква различен подход, различна
«настройка», съобразяване с конкретната обстановка.
Разбира се, би било много добре, ако на началния етапна процеса на влзизане в управление
(«прехвата» на управление) на глобално ниво се осъществи от Москва. Това би бил най-спокойния,
най-ефективния и безкръвен вариант за развитие на събитията. Този вариант изглежда така:

I. Подготовителен период

Срок за осъществяване: – до 6 месеца.

Цел: създаване на социален слой носители на новата концептуална информация, способни
дапуснат процеса на реализация на КОБа.
Средства за достижение:
 499

- публикуване материалите на КОБа в масови тиражи;

- издаване на концептуални всетници с масови тиражи;
- излизанепо радио и телевизия с организацияна цикъл излизания по КОБ;
- създаване на прогнозно-концептуален център на страната и подготовка в него на документи и
технологии за осъществяване на преходния и стабилизационен период.
Забележка:
Мероприятията на дандения етап могат да се провеждат, опирайки се на структури, никак не
свъзрзани с държавните структури («надвисване»). Това може дабъде партия, общественно движение
или нещо подобно.

II. Преходен период.

Срок за осъществяване: 2-3 месеца.

Цел: обезпечение изменение на вектора за развитие на Русия на държавно ниво.
Средства за достижение:
1. Официално заявлениеот главата надържавата:
- анализ на ситуацията в страната и в света от позиция на КОБ;
- решение запо-нататъшно развитие на Русия;
- решение за провеждане на собственна глобална политика по справедливата концепция на
управление.
2. Оздравяване на обстановката в органите на управление на страната по пътя на провеждана на
цикли лекции по КОБа в държавните структури:
- Администрация на Президента;
- Правителство;
- Парламент;
- ЦБ;
- ФСБ;
- Министерство наотбраната, Ген Щаб, Външно разузнаване;
- МВР и др.
3. Осъществяване на първстепенните конкретни мерки по оздравяване обстановката в страната
по пътя на издаване на пакети укази по изменение курса за развитие на страната, разработени от
прогнозно-концептуалния център по целия спектър на жизнедеятелност на обществото:
- образование;
- здравеопазване;
- селско стопоанство;
- промишелнно производство;
- отбрана и т.д.
4. Осъществяване на ускорена подготовка на пропагандисти-лектори в количество до 50-60
човека за довеждане на КОБа в регионите на страната.
5. Осъществяване на ускорене преподготовка на работниците от СМИ в прогнозно-
концептуалния център.
6. Осъществяване на ускорена преподготовка на преподаватели във водещите ВУЗове на
страната, в основно млада възраст.
7. Въввеждане във всички учебни заведения от училища до ВУЗове на специално адаптирани към
спецификата на учебните заведения курсове по «Достатъчно Обща Теория на Управление».
8. Осъществяване пътувания зад граница с цел формиране насветовно общественно мнение.

III. Стабилизационен период.

Срок за осъществяване: 2–3 години.

Цел: напълно да се решат всички задачи на прехода към управление по Концепция за
Общественна Безопасност и въввеждане на страната в устойчив по предсказуемост път на развитие.
 500

1. Всички мерки «отдолу» трябва да са насочени на това, че да бъде създадено такова

информационно състояние «отдолу», че «върховете» да се окажат в откровенно смешно
положение, когато «простите» хора знаят и разбират повече, отколкото титулованите академици и
«авторитети» от политиката. Кстати, този ефект вече се наблюдава доста често и успешно, особенно
във ВУЗовете, когато студентите, знающи КОБа, със своите въпроси въввеждат професорите в
«задънки». И на базата на създаването на такова информационно състояние «простите» хора ще
влизат в реалното управление на всички социални процеси на своите обекти на работа (училища, за-
води и т.н.) по нашия Замисъл («прехващайки» управлението). У нас няма друг път.
2. Срокове. Нас често ни пита: «Дълго ли да чакаме това, за което вие говорите?». Ние
отговарщме:«Ако чакате, то тогава ще е дълго!»
Пътя укрепва вървящия.Очите се боят, а ръцете правят! Ако чакаме – страната ще
сеизкъпе в кръв.
По предварителни оценки после влизането в реално управление на гражданско ниво
(осъществяване «прехват» на управление) да се обезпечи материалното благополучие на хората е
възможно за 2-3 години. Такъв кратък срок е обусловен от наличието в странатана голямо число
перспективни технологии, които при днешната несправедлива Западна концепция на управление не
се дава да реализираме. Ние ще направим това. И за кратко време и ще нахраним, и облечем, и ще
дадем работа. Младите и талантливите предприемачи, способни да направят това в Русия са доста
много.
Но само «да ги нахраним» – това не е наш лозунг. Свинетесъщо ги хранят и прехранват за да ги
заколят след това. Хората не са свине.
Усвояването от Човечеството на своя генетически обусловен потенциал на развитие на първо
място предполага преход на човешки строеж на психиката. Решението на тази задача – това не са 2-3
години. Но и тук трябва да се разбере, че когато СМИ се окажат в нашите ръце и ще оказват своето
информационно въздействие не по несправедливата Западна библейска концепция, а по Концепцията
на Общественната Безопасност, то този период ще се разтегне не на десетки и стотици години, както
си мислят някои. Ще са нужни около 5-10години (а може и по-малко) за това, че болшинството хора
да застане напътя на новия справедлив Замисъл на Жизнеустройство на хората по Концепцията за
Общественна Безопасност. Практиката показа, че в последните 2 години много рязко поратсна инте-
реса към КОБа сред младежите, сред студентите. Причините за това са две:
1. Стагнация на всички процеси в страната. Младите хора започват да се замислят за своето
бъдеще.
2. Информационното въздействие на младите, оказвано чрез организацията на КПЕ в регионите.
За перехода на собственна концепция на развитие и управление е необходимо:
а) Започване на широко обсъждане на Концепцията за Общественна Безопасност във всички
слоевена обществото с използването на СМИ, в трудовите колективи, в политическите партии, в
общественните движения и организации, в учебните и научните учреждения, в държавните
учреждения и ведомства.
б) След широкото обсъждане да се проведе Всенароден референдум с цел приемане на КОБа и
от народа, и на държавно ниво:
- в качеството на «национална идея» («Жива Вода») – замисъла за жизнеустройстото на всички
народи в това число и цивилизации на Русия;
- в качеството на държавна идеология на Русия.
в) След одобрение на КОБа на референдум в съответствие с нейните основни положения да се
измени Конституцията, законодателство, общественно-политически строй и да се сформират новите
органи на властта на държавно, регионално и местно равнище.
г) Едновременно да се води подготовка на управленческите кадри по пътя на изучаване на
Концепцията във всички учебни заведения, започвайки със средните училища, а въпросите за
мирогледа – и в предучилищните учреждения и семействата.
Приемането на Концепцията за Общественна Безопасност на държавно ниво ще позволи
Русия да провежда своя глобална, а следователно и независима външна и вътрешна политика,
и в най-кратки срокове без чужди заеми и инвестиции да възроди икономиката, включвайки ВПК и
 501

АПК, да укрепи отбраната, да поднеме науката, образованието, културата, здравеопазването, да реши

социалните проблеми, да развие всички инфраструктури на страната, да взроди Държавата по мирен
път, да направи нейнито по-нататъшно развитие в съответствие с КОБа. У нас има всичко необхо-
димо и достатъчноза това, че всички хора в Русия да живеят достойно. На фашистите им трябва
нашата земя, нашите природни ресурси, които сега те безнаказано грабят и територията на
нашата Родина! Обективните предпоставки затова са такива: у Русия има глобално ниво на
значимост на суровинни, енергетически ресурси и плодородни земи. Субективните предпоставки:
трудолюбив народ, управленчески кадри с висока квалификация, талантливи учени, инженери и
специалисти.
Ние предупреждаваме всички: мерата на кървавост на градящите се събития ще бъде
обратно пропорционална на степента на усвояване на Концепцията за Общественна
Безопасност във всички слоеве на обществото.
В заключение програмата на КПЕ се насочва към крайния резултат.

Общия краен резултат.

В настоящата програма на Концептуална Партия «Единение» е показано най-главното:

1. Мировозренческите основи на прехода към справедливо жизнеустройство на човешкото
общество.
2. Принципана възможност за въввеждане на народното стопанство в режим на устойчиво и
гарантирано удовлетворение на демографски обусловените потребности.
3. Механизма заизвеждане на Русия от днешната задънена ситуация и нейния превод към курс на
устойчиво развитие по предсказуемост.
Изложени са също така целите на КПЕ и основните мероприятияза достигане на поставените от
КПЕ цели. «Програмата на КПЕ» – не е догма. По мерата на натрупване на опит от работата,
получаването на нови данни, изменения на ситуацията в страната и в света, е необходимо да се
коректират отделни положения и да се насища програмата с конкретни мероприятия в съответствие с
КОБа, тоест в схемата на управление «предиктор-коректор» да се включва «коректора».
Построяването на справедливо, концептуално самостоятелно обществоизисква две неща:
1. Обществото трябва да искадаживее в условията на справедливост.
2. Обществото трябва да знае, как да премине от взаимното угнетение към справедливите
отношения.
Всичко това зависи от самото общество. Хората живеят по тяхната истинна нравственност, а не по
декларируемата. Тази истинна нравственност се проявява в конкретните дела на конкретните хора. И
ако в обществото тържествува злонравие, то за какво човешко щастие можеда става дума? «Безумие
е да се мисли, че злите не творят зло» (Марк Аврелий). Затова трябва да се избавим от всичкото
това зло, което хората носят в своите душии с което те са свикнали.
Справедливо жизнеустройство в Русия до сега не се е състояло затова, че:
А. Управляващия «елит» не иска справедливо жизнеустройство.
Б. Тълпата не иска да мисли сама, как да направи това. При това тълпата завижда на
потребителските възможности на своя «елит» и тълпата зад граница.
Тълпатаиска «вожда», който без труда и усилията на самата тълпа ще доведе тълпата в светлото
бъдеще. Но никой не се е удавало да влезе в рая на чужд гръб.
Справедливото жизнеустройство в Русия ще бъде построено. Това ще бъде направено от нас
на основата на:
1. Просвещение на всички в Русия за истинните причини и виновници за всички «революции»,
смут, кризи, войни, конфликти и «перестройки».
2. Довеждането до всички на знания, които не позволяват за напредда се оглупяват хората.
3. Прекратяването на концептуалната неопределеност и двоевластие на концепцията в полза на
вътрешната концептуална власт на Русия (Концепция за Общественна Безопасност).
4. Построяване на цялостна многообразна култура в единна държава, позволяваща свободно да се
развиват всички хора независимо от класовия произходи родоплеменна принадлежност.
 502

5. Формиране на новосветовно устройство, обезпечаващо стабилността на биосферата на

планетата, мир и сътрудничество на всички народи без угнетение на техните национални култури.
Ето това са задачите, които предстои да реши Концептуалнапартия «Единение» заедно с
руския народ всички други народи по света. При тование сме длъжни ясно да осъзнаваме сами и
разясняваме на хората, че от само себе си в Русия нищо няма да се измени, че никакво чудо няма
да стане. Чудотоще се заключава в това, което всички ние, най-обикновенните и прости хора ще
направим сами. Но затова трябва първо ясно да си представяме и да знаем: КАКВО да правим, КАК
да го правим и едваслед това да го ПРАВИМ. За изменение на положението на нещата в страната, за
сътворението на «чудо» у нас сега има всичко необходимо:
1. Има Концепция за Общественна Безопасност.
2. Има Програма за действие «Жива Вода».
3. Има инструмент – Концептуална Партия «Единение» – структура, действаща в съответствие с
ПФУ (в процес на регистриране засега).
Ние сме партия от съвършенно нов тип, ние сме концептуална партия.
Ние сме партия на концептуалната власт на руския народ и всичи народина Русия-СССР.
руснаци и цигани, арменци и турци, евреи и сирийци, и въобще всички граждани: майки и бащи,
юноши и девойки!
Концептуална партия «Единение» не печели доверието на хоратас обещания за райски живот и
«хлебни» места. Ние ще предоставим на всикчимислещи забъдещето хора и патриоти на нашата
страна място в нашия единен строй дружини борци за щастливо бъдеще на Родината ни. Ние
готовим партийци от ново ниво. Ние готовим бойцина информационния фронт, връчвайки им най-
могъщото в света оръжие – Концепцията за Общественна Безопасност.
Ние не сме партия функционери, грижещи сеза места в партийната йерархия. Основната и
единственна задача на нашите партийни структурие да серазпрострянява концептуалната
информация във всички сфери на нашето общество, непреривно да нараства и системата на
разпространение, и способите за довеждане на информация, и мощта на самата информация.
Ние не призоваваме към това, че на нас сляпо да ни вярват, че на нас бездумно да се надяват, че
нас безразсъдно да ни обичат. Ниеискаме всички хора да знаят, какво ставав действителност
и осъзнато да взимат самостоятелни решения.
Нашата сила и защита са в откритостта на нашите знания на всички хора и отрицанието на
монополните права на достъп до информация.
Нашето информационно оръжие (книги, брошури, вестници, видео и аудиокасети, CD и DVD)
се създаватс народнилевчета и стотинки, с пожертвуванията на крепко стоящите на крака стопани,
предприемачи, усвоили КОБа, нашите единомишленици, всички привърженици на КОБа.
Партийците на нашата партия не щеш ги купи ни със «зелени», ни със злато, ни с ласкателство.
Високата нравственност ни движи, чувството за дълг пред нашата любима Родина и нейния народ,
когато ние отдаваме на Нашето Дело своето време, своята енергия, част от своите средства.
Безкористност – това е нашето «секретно оръжие».
Социалната база на нашата Концептуална партия «Единение» – това са работниците и селяните,
учителите и лекарите, инженерите и учените, предприемачите и военните, ветераните и младежта,
членовете и участниците на цялото множество други партии и движения, вярващи в различните
религиозни конфесии, това са най-обикновенни нормални хора, всички тези които не живяят «един
ден», а осъзнават своята отговорност за съдбата набъдещите поколения и цялото Човечество. Това
бъдеще е в ЕДИНЕНИЕ на хората на пътя към ЧОВЕЧНОСТ.

Дойде нашето време! Ние дойдохме!И ние дойдохме завинаги!

КПЕ БЕШЕ, Е И ЩЕ БЪДЕ. НИЕ ЩЕ УСТОИМ И ЩЕ ПОБЕДИМ.

Направи пет дела

 503

Всички читатели, които ги е заинтересувала информацията, изложена в книгата, и програмата за

нашите действия, ние гиканим в своите редове за съвместна работа. Какво е нужно за това, с какво да
наченат …
За товавсеки лично е необходимо да направи пет дела:

Първо ДЕЛО:ОВЛАДЕЙ ИНФОРМАЦИОННОТО ОРЪЖИЕ

Разбери основните теоретически положения в КОБа по пътя на четене на основните работи по

КОБа.

Второ ДЕЛО: ЗАПОЧНИ ДА ВОДИШЗДРАВ НАЧИН НА ЖИВОТ

Откажи се от употребата на алкохол, тютюн, други наркотици и вредни привички, рушащи
здравето и моралния дух на човека. Започни да укрепяш своя дух и тяло.

Трето ДЕЛО: РАСПРОСТРАНЯВАЙ ИНФОРМАЦИЯТА НА КОБ

Води работа в семейството, сред родственниците си, приятели, съседи, колеги по работа, с
познати в други градове, страни, с представители на средствата за масова информация във вашия
град, област (журналисти, теле и радиокореспонденти), лидери на партии и движения във вашето
село, град, област, с всички известни вам «редови» членове на тези партии.

Четвърто ДЕЛО: ВЛЕЗ В РЕДОВЕТЕ НА КПЕ

Работата у нас – непокътнат край. Вземи под своето информационно управление дома,
микрорайона, селото, града, фирмата, областа … Реализирай на практика прехвата на управление.

Пето ДЕЛО:ПОМОГНИ В СЪЗДАВАНЕТО НА «ИНФОРМАЦИОННИ СНАРЯДИ»

Нашето основно оръжие – информацията на КОБ. Тя трябва да стигне до хората.Значи, нужни са

листовки, всетници, видео и аудио касети, дискове CD и DVD, книги, брошури. А за това са нужни
средства. Банкерите не ни ги дават.Някога, събирайки войската, простите хора са жертвали всичко,
отдавали са последното, разбирайки, че иначе няма да спасят нито себе си, нито Русия. Сега е такава
ситуацията. Затова е дълг на всеки патриот да пожертва макар и малка част от своите доходи и
спестявания за общото дело.
P.S. За перспективите на реализация на КОБа.
По словата на М. Е. Салтиков-Щедрин, «мъжкара/мужика даже не се бои от вътрешната
политика, защото просто не я разбира. Какти и да не мудаваш мира,тойвсе така ще си
мисли,четова не е «вътрешна политика», а просто божеско допущение, като мора, глада,
наводненията с тазисамо разлика, четози път въплащението натова допущениесе явява пом-
падур (администратор-управленец – авт.). Нужно ли е за (мужика) да разбира, какво е това
вътрешна политика? – по този въпрос мненията могат да бъдат различни; но аз, от своя
страна, говоря прямо: пазете се господа! затова, че веднага щом мужикасхване, какво е това
вътрешна политика, – ni-ni, c'est fini! (разбира се)» – «Помпадури и помпадурши». Това същото
може да се каже и за разбирането от хората на глобалната политика.
Говоря за перспективите на реализация на КОБа, за претворението ѝ на практика в живота на
обществото, спомняйки си, че в самото начало на работата по нейното разпространение в широките
народни маси, съществуваше мнение за това, че «нашето общество още не е узряло» за нейното
възприятие и още повече внедрение. Затоватрябвало да се отложи началото на работата поне с 50, а
можело и със 100 години.
Но имаше и друго мнение, което се заключава в това, че «от само себе си» нищо не става, затова
трябва някой да започне. Практиката подтвърди правотата на втората гледна точка.

Влизане в управление
 504

Как да влезете в управлението на някакъв процес, започвайки от глобалните процеси,

регионалните процеси и някакви частни процеси? В това число и процеса на управление на самия
себе си, управление на обстоятелствата във вашия живот (самоуправление)?
В болшинството случаи съзнанието се обръща към проблемите на управление на някакъв процес в
този период от времето, когато настъпват неудачи, възникват трудности, появяват се разочарования
и т.н. Тоест не в най-благополучното за човека време. Тогава трябва:
1. Да спрете да се суетите, да спрете собственната си суета,да се успокоите.
2. Да осмислите това, което имате, тоест вектора на състоянието.
3. Да си спомните (за възможно най-дългия период от време) как този вектор на състоянието се
еизменял в миналото. Това ще ви даде визия за причинно-следственните връзки в тяхната
съвкупност.
4. Да отделите в тази съвкупност причинно-следственнитевръзки на външно управление по
отношение на осмисляния от вас процес (или процеса на собственното самоуправление).
При което в това външно управлениеда се постараете да отделите управлението от страна на
ИНВОУ (Бога).
5. Да се обърнете за помощ към Бога, да се постараете да решите прогнозната задача на
многовариантното развитие на осмисляния от вас процес и да оцените възможността за реализация
на всекиот тези варианти.
6. Или да се подчините на хода на осмисления процес (да се смирите с него).
Или да вземете върху себе си отговорността за вмешателство в този процес, след което да
започнете да оказвате въздействие на хода нанеговото протичане в съответствие със своия
сформиран вектор цели по отношение на този процес (или, възможно, и съвокупност от няколко
процеса).
Главното туке да видите промисъла на Бога по отношение на този процес (съвкупността от
процеси), за да може вашия вектор цели да нее в противоречие с вектора цели на Бога.
7. Да търпите,да търпите,да търпите… Тоест не трябва да мислите, че ситуацията започва
моментално (мигновенно) да се изменя. Изисква се определено време, за да се прекрати
въздействието на предишните грешки на управление. Колкото е по-грандиозен процеса, в течението
на който сте решили да се намесите, толкова той е по-инерционен, толкова повече време ще трябваза
изменение хода на негово течение. Времето на този переходен период може да се съкрати за сметка
на увеличението на мощността за въздействие на процеса.