Ерих фон Деникен

М оят свят
в картини
Преводач:
А ни Здравкова

Издателство „Литера Прима“

София, 1999 г.
 Някои от снимките в тази книга не са много добри,
но други няма те са уникални, тъй като сниманите
-

предмети отдавна са изчезнали или са унищожени...

© ЕпсЬ уоп Башкеп

М е те \УеИ; т ВПОегп, 1993
© И здателство „Л итера П р и м а “ , 1999

181Ш 954-738-009-5
 Къде е отговорът?

От древността Вселената е омагьосвала човека. Как­

ви са тези светли точки на небето? Не се ли разпозна­
ват образи на животни в навързаните светлинни перли?
Или може би са човешки същества? Боговете ли обита­
ват тези светлини?
Нашият Млечен път се състои от около 100 милиар­
да планети, но представлява нищожна част от галак­
тическата система, обхващаща в радиус от 1,5 милиона
светлинни години около 20 галактики. (Една светлинна
година = 9,461 билиона километра.) Но дори и тази циф­
ра става малка в сравнение с кръгло 1500 милиона га­
лактики, регистрирани досега. Откъде произлиза чудо­
вищната маса материя, разпръсната на милиони и м и­
лиони светлинни години във Вселената? Всички отгово­
ри до днес са само теории.

Ето теорията за „първичната експлозия“ : Цялата мате­

рия била обединена в първоначален атом, била нагнетена и
експлодирала. От частите на тежката маса материя възник­
нали галактиките. През 1842 г. Кристиян Деплер даде дока­
зателството, че при нблюдаването на светлинен източник от­
към наблюдателя се явява изместване на спектъра към чер­
вено. С „ефекта на Деплер“ може да се измерва скоростта
на звездите. През 1929 г. Едуин Пауъл Хъбъл успя да докаже
обема на Вселената - скоростта на дадена галактика расте с
увеличаване на разстоянието. Следователно може по обрат-
3
ния път да се изчисли, че първоначално цялата материя се е
намирала в една точка като кондензация на водород с екст­
ремно висока плътност. Стигнало се до „голямата експло­
зия“ . Оттогава и до днес всички части материя с голяма ско ­
рост се отдалечават една от друга. Друга много уважавана
теория създаде Карл Фридрих фон Вайцзекер: Всички пла­
нети и звезди били „родени“ от облак от газове, състоящ се
до 99 % от водород и хелий и 1 % от тежки елементи. В систе­
ма от завихряния около тежките елементи се изградили га­
лактиките. Теорията „Устойчиво състояние“ от 1948 г. при­
ема, че Вселената се намира в стационарно състояние, че
новата материя възниква, така да се каже, от нищото, но тол­
кова бавно, че възникването й не може да бъде регистрира­
но. Според теорията за „осцилацията“ материята се свива
като сърдечен мускул и отново се отпуска. Този ритъм траел
60 милиона години. Къде е правилният отговор?
На фона на току-що казаното - червени и жълти, черни и
бели божества, богове с цепнати уши и бадемовидни очи, с
плоски кореми и кръгли глави, с черна кръв, с драконови ли­
4
ца. Богове със застрашителни лъчеви оръжия, божества вър­
ху (хромирани) бляскащи небесни возила, тънки като вретено
фигури, снабдени с антени, богове с колела на бедрата, носе­
щи се над водата и облаците, свити като зародиши в сфери,
яздещи летящи змейове, маршируващи през Хадес, седящи
на тронове сред звездите, богове, изкачващи се в небесни
колони, пътуващи във вимаани (санскрит: летящи апарати) и
изчезващи в „перли на небето“ . Ревниви, завистливи, зли,
обидчиви, войнствени богове.

Криво разбрани реалности?

Какво означава всичко това? Дали тези изображения про­

излизат от представи, наложени на народите по цялата
планета? Може би са произведения, възникнали от религиоз­
ни потребности или все пак пресъздават криворазбрани ре­
алности?
Карл Густав Юнг (1875-1961 г.) тълкува митичните наблю­
дения на първобитните народи като архитипично развитие на
съзнанието. Според него „колективното несъзнателно“ е из­
раз на доброто и злото, на радостта и наказанието, на живота
и смъртта. Признавам, че в тази област не виждам много при­
ложение за психологията. Тя може успешно да продължи изс­
ледванията си на психиката (оттам идва и името й!), там са
приложими и методите й, но не и където реалностите изиск­
ват ясна интерпретация. За мен митовете са най-старите за­
пазени разкази в човешката история, т. е. съобщения за отми­
нала някога реалност.
Преданията дадоха странни цветове. Съществува напри­
мер вавилонският епос Етана, произлизащ в по-голямата си
част от библиотеката от глинени плочки на асирийския цар
Ашурбанипал (669-626 г. пр. н. е.). Същинският му произход е
неизвестен, но части от него се съдържат в много по-стария
епос Гилгамеш, съчинен на акадски език. През 2300 г. пр. н.
е. шумерите започнали да записват миналото си. Сходно на
5
Енкиду, героя от епоса за Гилгамеш, носен над Земята от
един бог, и Етана се носел високо във въздуха. Ето същест­
вените части от този разказ в епоса Етана:
Орелът казал на Етана:
Друже мой, искам да те занеса на небето Анус,
положи гръдта си на моята гръд,
на перата на крилете ми сложи ръцете си,
сложи страните си до моите страни

След като го носил известно време нгоре,

орелът заговорил на Етана:
Погледни, друже, каква стана Земята,
погледни морето до планината на света.
„Земята там прилича на планина, а морето стана
като поток. “

След като го носил още малко,

орелът казал на Етана:
Виж, друже, каква стана Земята.
„Земята прилича на горичка.“
Орелът (Бог) се изкачвал с Етана все по-нагоре и по-на­
горе и все карал сина човешки да поглежда надолу и да му
казва какво вижда. Накрая Земята се виждала „колкото ко­
либа“ , а голямото море станало мъничко „като двор“ . Пос­
ледният етап на този вероятно най-стар репортаж от Космо­
са е смайващ:
Друже мой, погледни каква стана със Земята.
„Земята стана като пита,
а голямото море е колкото кошница за хляб. “
Друже мой, виж как Земята изчезна.
„Виждам как Земята изчезна,
а очите ми не съзират простфното море!
Друже мой, не искам да се вдигна на небето,
спри да се върна на Земята. “
6
 Трябва ли този репортаж от един полет, описанието на
отдалечаващата се Земя, да се тълкува психологически?

Откъде идваме?

Твърдо съм убеден, че в митовете поради липса на по-точ­

ни обозначения за летящите феномени „божествата“ може да
са само синоним на космически пътешественици. Много често
текстовете започват със: „Вземи калема си и пиши“ или „Виж
точно какво ти показвам и го съобщи на братята и сестрите си“ .
Хората от ранната античност не знаели какво да правят с по­
добни разкази, те били предназначени за по-късните поколе­
ния: адресатите им сме ние! С нашите познания за космонав­
тиката, с информациите ни от сателитната фотография можем
да разбрем фактите в тях. Знаем как изглежда от голяма висо­
чина нашта планета. Картината с „питата и кошницата за хляб“ ,
с която се описва в епоса на Гилгамеш нашата Земя от голямо
разстояние, ни показва какво са виждали ранните астронавти.
В легендите, преданията, митовете и свещените писания се съ­
държат истини, реалности. Трябва да се опитаме да открием
сърцевината им в преданията. Накрая в ръцете ни ще се окаже
същинската история на нашия род. Всички би трябвало да са
заинтересовани от това познание. Въпросът „Откъде идваме,
накъде отиваме?“ вълнува всички народи на Земята.
В митологията Космосът от хилядолетия е „пропътуван“. Наз­
ванията на съзвездията на двете Мечки, на Лебед, на Херкулес,
на Орел, на Северна корона и на дванайсетте зодиакални знака
произлизат от третото предхристиянско хилядолетие.
У Омир (VIII век пр. н. е.) Зевс (латински: Юпитер), най-
висш владетел на небето, е „бог на светкавицата“ и „гръмо­
вержец“ . Северният бог Тор също е „гръмотевичен“ . В индий­
ската митология Рима и Бхима се издигат към планините от
облаци „яздейки с неимоверен трясък върху огромен лъч“ . В
ацтекска легенда Микскоатъл, „гърмящият облачен змей“ ид­
ва на Земята на четвъртия ден след сътворението и създава
7
деца. Канадските индианци разказват и днес за „буревест­
ник“ , който в древни времена посетил предците им, като прис­
тигнал направо от небето. И Тане, богът от новозеландските
легенди на маорите, е бог на гръмотевиците, който разрешава
войните си във Вселената с „мълния“ .
Според общоприетото обяснение нашите примитивни пра­
родители създавали представите си за божествата по приод-
ните явления, по гръмотевиците и земетресенията, по изриг-
ванията на вулкани, по Слънцето и звездите. Според мен при
разглеждането на скални рисунки от древността това твърде­
ние стига до пълен абсурд. Божествата не са стилизирани при­
родни явления, а са изобразени богочовешки същества! От­
къде тълкувателите на Библията взимат смелостта да твърдят,
че Бог създал човека „по свой образ и подобие“? Ако Бог и
божествата са смятани (или изобразявани) като природно яв­
ление, то примитивният ни прародител не може да е смятал,
че е Божие „подобие“.
Имам пред вид, че не най-глупавите сред предците ни са
били онези, които владеейки писменото изкуство., са писали
преди хилядолетия какво са преживели или какво им е раз­
казвано „от първа ръка“ , факт е и никой няма да го отрече, че
най-старите митове и легенди на човечеството разказват за
летящи по небето богове, факт е, че всички разкази за Сътво­
рението в различни вариации твърдят, че човекът бил създа­
ден от боговете от Вселената, след като те слезли от небето
на Земята. Сътворението не е „домашно производство“ .
■ В гръцката легенда Зевс трябвало да воюва с дракона Ти-
фон, преди да успее да основе нов световен ред. Богът на
войната Арес (латински: Марс), син на Зевс, бил съпровож­
дан винаги от фобос и Демос, олицетворение на страха и ужа­
са. Двете външни луни на Марс носят днес имената фобос и
Демос. Дори и очарователната Афродита (латински: Венера),
дъщеря на Зевс, успяла да подари на царския син Адонис съб­
лазнителната си красота „криеща се в пояса“ едва след като
били завършени войните във Вселената.

8
 2. Тази изпечена от глина „неизвестна мъжка фигура“ е висока 14 см и
е от епохата на Обеидите, IV хилядолетие пр. н. е. Намира се в музея в Баг­
дад. Забележителни са насекомоподобните очи, които са в пълно противо­
речие с реалистичните пропорции на тялото. Какъв ли прототип е имал древ­
ният художник за изображението на тази митологична фигура? В края на
краищата през IV хилядолетие преди Христос не са били общоприети подоб­
ните на униформи жилетки

9
 3. Крилат херувим от сло­
нова кост. Резби върху слоно­
ва кост, често украсявани със
злато и скъпоценни камъни, са
намерени със стотици в окол­
ността на Самария (област в
Палестина) и са датирани от
800 г. пр. н. е.

4. Четирикрилата фигура
се намира до Персеполис, съз­
дадена по поръчение на Кир
Велики (около 600 г. пр. н. е.)
На владетеля се приписва спо­
собността за летене, макар че
по негово време нито един чо­
век не бил виждал летящо съ­
щество

5. Цилиндричен печат от I
хилядолетие пр. н. е.. Щом е ня­
мало летящи хора, летящите ко­
не са направо абсурдни

6. Крилат асирийски
сфинкс (VIII век пр. н. е.)

7. Златни накити като тази

висулка са слагани в саркоф а­
зите на египетските мумии. Гла­
вата с шлем пред двете крила
увековечавала човешкия стре­
меж към летене и след смъртта

8. Двете крилати същества

(с лъвски крака!) са намерени
при Арслан Таш в Сирия

10
11
 9.Това ж е н ско същество с глава на насекомо, но с човешки форми е от
IV хилядолетие пр. н. е. (Иракски музей, Багдад). В митологиите и древните
изображения постоянно се появява странната комбинация от човек и ж и ­
вотно

10. Дали вавилонските дами през II хилядолетие пр. н. е. са се показва­

ли по плажовете на Персийския залив, облечени по днешна мода?

12
13
 11-12. По Д раконовия монолит във Виляхермоса (М ексико), както и на
асирийския релеф на „летящ гений“ се откриват еднакви мотиви - двете съ­
щества могат да летят. Едното, седнало в дракона, другото - със собствени
криле. И двете са снабдени с реквизит, напомнящ кош. Съществувала ли е
някаква комуникация сред авторите им, намиращи се на разстояние един от
друг от 13 000 км по въздушна линия?

В легендата от южните морета на островитяните тауаки

красивата девойка Хапаи слиза от небето на Земята, за да
прекара нощите си „с един хубав човек“ . Красивият избра­
ник не подозирал нищо за небесния произход на момата, до-
като не забременяла. Едва след като радостното събитие ста­
нало факт, тя му разкрила, че притежава ранг на богиня и че
идва от звездите.
Не, когато след войните във Вселената богочовеците дос­
тигали Земята, се държали прекалено „естествено“ , за да мо­
гат да са превъплъщения на природни явления.
Могат да се изпълнят цели томове с летящи, плюещи огън,
кацащи на Земята и оплождащи хората богове, защото в ми­
тологията божествата много рано са получили нарисуваните

14
 13. Сребърната, висока 6 см, фигура от Междуречието (II хилядолетие
пр. н. е.) се смята от археологията за „ж ертвоприносител“ . На кого са при­
насяни жертви? Дали обсипаната със звезди дреха съдържа някакво сведе­
ние?

14. На тази стела, висока по-малко от 3 м (Британски музей, Лондон),

трябва да е изобразен асирийският цар Ашурбанипал. Куриозното е, че всич­
ки асирийски царе имат еднакви лица и винаги между Слънцето и Луната се
носят загадъчни символи

15
 15. Когато някое крилато същество няма име, археолозите го наричат
просто „гений“ . И този като всичките си другари носи на китката на ръката
си накит, който дяволски прилича на ръчен часовник. Лесно би могла да се
състави колекция от ръчни часовници на асирийски „гении“

си или издълбани в камък портрети. Необозрим е броят на

крилатите същества, които държат в ръце своеобразни уре­
ди. По шумерските, асирийските и вавилонските цилиндрич­
ни печати се виждат изображения на чужди слънчеви систе­
ми с планети.
(Печатите-цилиндри са от твърд камък или полускъпоцен-
ни камъни, с каквито си служели народите от древния Ори­
ент). Не ме изненадва, че подобни изображения кореспонди­
рат с „шифрите“ в старите текстове, защото произхождат от
една и съща реалност.
Ето един разказ за приземяването на космически кораб!
Испанският хронист Педро Симон го записал в сбирката си
от митове на чибчите (= хората) отизточноколумбийското пла­
то на Кордилиерите:
16
 17. Стела на победа­
та на а с и р и й с ки я цар
Асархадон (681 до 669 г.
пр. н. е.). Над него раз­
лични митологични бо­
жества, както и крилато
сл ъ нце , о см о ъ гъ л н а
звезда и между тях летя­
щи същества

Беше нощ. Още имаше нещо

от света. Светлината беше затворена
в голямо „ нещо като къща“ и излизаше
оттам. Това „нещо-къща“ е „Чиминигагуа“,
и криеше светлината в себе си, за да излезе...

В кпинообразно писмо, адресирано до египетския бог на

Слънцето Ра, се казва:
2. Моят свят в картини 17
 Ти се смесваш сред звездите и Луната. Ти теглиш
кораба на Атон на небето и на Земята като неуморно
кръжащите звезди и незалязващите на Северния полюс
звезди.
На надпис на пирамида пише:
Ти си този, който стои на върха на слънчевия кораб
от милиони години.
Ето откъс от „Книгата на мъртвите“ , древноегипетска
сбирка от текстове, които съдържат указания за живота след
смъртта:
Аз съм великият бог, който се самозачева.
Тайната сила на моите имена
създава небесния ред на божествата.
Боговете не пречат на движението ми.
Аз съм звездите.
Аз познавам утрото.
Тежката борба, която водят боговете,
става по моята воля.
Една от най-старите молитви в „Книгата на мъртвите“ гласи:
О, чуй ме, яйце на света!
Аз съм Хор на милиони години!
Аз съм господар и учител на трона.
Освободен в злото, преминавам през времената
и пространствата, които са безгранични.
В Ригведа, най-старата индийска книга, в „Песни на сът­
ворението“ се казва:
Тогава нямаше нито битие, нито небитие...
Годното за живот, което беше заобиколено от празнотата,
ЕДНОТО, бе родено от силата на горещия стремеж.
Кой знае със сигурност, кой може да каже
откъде възникна, откъде дойде това творение?

18
20
18. Теракотен
релеф на вав-
лонска жена от
I хи ляд оле тие
пр. н. е. в ш ико­
зен слип!

19. Крилато бо­

жество от I хи­
лядолетие пр. н.
е. (Тел Халаф)

20. Релеф на
владетел върху
алабастър, з а ­
обиколен от кри­
лати същества
(IX век пр. н. е.)

19
 Само не и джентълмени!

Шумерските митове разказват за богове, които в лодки и

огнени кораби пътували по небето, слезли оттам, оплодили
прапрадедите си, за да се завърнат след това на звездите.
Шумерското предание твърди, че боговете донесли писмото и
рецептата за производство на метал. Ути, бог на Слънцето,
Инана, богинята Венера и Енлил, бог на въздуха, дошли от Все­
лената. Енлил изнасилил земното момиче Месламтеа и го оп­
лодил грубо с божествено семе. Не всички богове са влезли в
легендите като истински джентълмени...

Умните шумери

Датировките на шумерската история не са точни до ня­

колко столетия. Вероятно шумерите дошли от Централна Азия
в Месопотамия през 3300 г. пр. н. е. Тогава, когато Европа още
дрем ела в н о в о ка м е н н а та епоха, ш ум ерите създали
писмеността. Възможно е да се нуждаели от подпечатани до­
кументи и сметки за управлението на храмовете си. С ръчно­
то грънчарско колело възникнала керамиката, с техниката за
пробиване на камъка на пазара се появили оръжията. Около
3000 г. пр. н. е. на умните шумери им хрумнало да създадат
изкуството за правене на цилиндрични печати. Те представ­
лявали печати с дължина от един до шест сантиметра дължи­
на, които поради ценността си били носени от притежателите
си на верижка около врата. Печатите били поставяни на гли­
нени съдове, с тях подпечатвали документи или удостоверя­
вали данъците към храмовете, които навремето си били и фи­
нансови служби. Печатите били винаги изкусно оформяни, най-
старите находки от тях показват митологични фигури и симво­
ли. Предпочитаните мотиви били хора-птици, герои от басни и
небесни сфери. Казват, че изображенията били абстракции.
Питам се дали шумерите са започнали изкуството си с абст-

20
 21. Птица с човешка глава и шлем, В крилете две седящи фигури (Бри­
тански музей, Лондон)

22. Крилати същества отстрани на „дървото на ж ивота“ . Не би ли тряб­

вало специалистът по генетика да открие схематично изображение в това
„дърво на живота“? Четири основи (аденин, гуанин, цитозин итим ин) произ­
веждат захарни и молекули на фосфорната киселина, които пък произвеж ­
дат аминокиселини. Сигурно е, че тук си нямаме работа с „дърво“ от тради­
ционния вид

21
ракции, защото последните се смятат за по-висша степен на
изкуство. Бог Шамаш бил изобразяван с горящи факли на гър­
ба, в ръката си държал странен предмет, пред него блещукала
звезда, от която една права линия излизала надолу (към Зе­
мята?). С единия си крак Шамаш е стъпил на облак, с другия -
на планина, заобиколен е с две странни колони, върху които
стоят на пост малки животни. В Британския музей в Лондон
се съхранява печат-цилиндър, наречен „Изкушението“. Две об­
лечени фигури седят една срещу друга, от главата на едната
израстват антеноподобни рога. Между фигурите расте стили­
зирано дърво с клони, в подножието на стъблото се вие змия.
Защо „Изкушението“? Дали кръстниците са имали пред вид
изкушението в Рая? Това противоречи на хронологията, за­
щото печатът е много по-стар от Първата книга на Мойсей!
Имам смелостта да видя тук съвсем друг „грях“ : един бог (=
астронавт) предава знания на ученик, може би обяснява как
винаги може да бъде намерен с помощта на високочестотни
антени.
Поместени са печати-цилиндри от шумерската и вавилон­
ската епоха, които приканват към размисъл и сравнения.

„...а на, какво са почнали да правят; и няма да се

откажат от онова, що са намислили да правят“
Битие, 11:6

През ноември 1952 г. САЩ взривиха първата водородна

бомба в областта на Маршаповите острови. Откривателите й
бяха работили зад телени огради в условия на най-строга сек­
ретност. Сега по подобен начин в лабораториите работят ге­
нетици и биолози, които се занимават с наследствените фак­
тори, защото водородната бомба на бъдещето се нарича „ге­
нетичен код“ . Изкуствено създаден вирус, пуснат от някоя
престъпна анархистична организация във въздушното прост­
ранство, може да означава края на човечеството. Когато през
1969 г. първите астронавти се върнаха от Луната на Земята, те

23
 26-31. Цилиндричните печати, първите малки паметници на човечество­
то, са впечатляващи доказателства за спомени от посещения на богове от
Вселената. Досега не са се появили приемливи тълкувания, които надхвърлят
синдрома „митологични фигури“ , макар че не могат да не се забележат кос­
мическите атрибути като планетни системи, крилати сфери, безтегловно но­
сещи се в пространството фигури и технически „на вид“ апарати

24
25
 прекараха три седмици под карантина - съществуваха опасе­
ния от пренсянето на извънземни вируси, за които човешкият
организъм няма защитни сили. Днес вече се произвеждат син­
тетични вируси!

Синтетични вируси

През 1965 г. професор Сол Спигелман от университета Или-

нойс изолира вируса Р1"и-Ве1:а, резултат, който природата не е в
състояние да постигне, защото естественият вирус се самовъз-
произвежда. Още през 1967 г. учените от университета Стан-
форд в Пало Алто, Калифорния, успяха да синтезират биоло­
гично активното ядро на вирус. По генетичния образец на ви­
рус РЙ1X 174 те построиха от нуклеотиди една от онези гигантс­
ки молекули, които направляват всички жизнени процеси - ДНК
(дезоксирибонукпеинова киселина). Учените в Пало Алто зало­
жиха в приемащи клетки синтетични вирусни ядра. Там изкуст­
вените вируси се развиха като естествени и отвоюваха от при­
емните клетки милиони нови вируси. Междувременно носите­
лят на Нобелова награда професор Артър Корнбъргуспя да раз­
чете хиляди комбинации на генетичния код на вирус РМ X
174.При това според класическата дефиниция вирусът не е „жи­
во същество“ , защото му липсват характеристики като обмен
на вещества и енергия (= развитие). Вирусът не яде, нито отде­
ля. Като готованец той се размножава в чужди клети чрез въз­
производство. Иска ви се да си отдъхнете - значи все пак чо­
век не може да създаде живот. Заблуждавате се! През май 1970
г. лауреатът на Нобелова награда Хар Гобинд Корана, универ­
ситета Уисконсин, съобщи на Федерацията на американските
дружества за експериментална биология, че е успял да създа­
де ген - информционен носител на всички видове наследстве­
ност. Колегата му Салвадор Е. Лури казва:
„По принцип човекът по поръчка стана възможен по-рано,
отколкото си мислехме.“ Ще бъде ли възможно да се създа­
ват хора по поръчка?
26
 32

От средата на XIX век знаем, че клетката е носител на всич­

ки жизнени функции. Клетките се размножават в порядък от
милиарди чрез клетъчно делене. Всички те са строителен ма­
териал на организмите. Ако искаме да променим организма,
трябва да започнем от най-малките му частици - клетките. От­
тук са разработени всички големи биологични открития в пос­
ледно време. Едва с помощта на електронните микроскопи се
разкри чудният свят на клетката. За всеки вид живо същество
бяха открити съответният постоянен брой хромозоми, части
от оцветимата маса на клетъчното ядро. Намиращите се в хро-
мозомите гени са програмирани с наследствени свойства. Но
какъв е строежът на гена?

Програмираният човек

Джеймс Д. Уотсън, Франсис X. С. Крик и Морис X. ф. Уил-

кинс получиха през 1962 г. Нобелова награда за отговора на
горния въпрос. Тримата учени посочиха, че молекулите във
всеки ген заемат формата на двойна спирала, превърнала се
като Оорре1йеНх в интернационално понятие. Двойната спи­
рала на Д Н К се състои от молекули на захарта и фосфорната
киселина. В строежа на захарните молекули участват четири
основи - аденин, гуанин, цитозин, тимин. Уотсън и сътрудни­
ците му открили, че последователността на четирите основи в
27
ДНК е непроменлива, защото захарните и фосфорните моле­
кули се развиват от основите по определен ред. Променлива­
та последователност определя подреждането на 20 до 30 ами­
нокиселини в белтъчната молекула. Налага се логичният из­
вод: за да се промени нещо в строежа на дадено живо същес­
тво, трябва да се промени последователността на основите в
ДНК. Лесно се стига до това заключение, но манипулацията е
невероятно трудна. Една макромолекула ДН К (генетичният
наследствен фактор) се състои от много хиляди нуклеотиди
(един нуклеотид се образува от една от четирите основи заед­
но с молекули на захарта и фосфорната киселина). В една един­
ствена яйцеклетка около 1000 милиона чифта нуклеотиди с ос­
нови са разпределени върху 46 хромозоми. При толкова без­
крайно много възможности за вариации изглежда почти не­
възможно да се разчетат програмираните в гена (наследстве­
ни) информации, а след това и да се променят. Въпреки това
съм убеден, че молекулярните генетици, които днес работят
със страстната увлеченост на някогашните изобретатели на
водородната бомба, още през близките години ще успеят да
намерят генетичен код за промяна на простите форми на ж и­
вот. Професор Маршал У. Ниренбърг от Националния инсти­
тут по здравеопазване, който имаше значителни заслуги за
откриването на генетичния код, е убеден, че в близките дваде­
сет години ще е възможно да се програмират клетки със син­
тетични генетични информации. След като се направи първа­
та стъпка за изменение на простите форми на живот, втората
за мутиране на сложни форми като човека ще дойде по-бър­
зо. Живеем в епохата на компютрите, които могат в най-крат­
ки срокове да предоставят на генетиците милиони и милиони
изчисления.
Какво общо има с моя свят този кратък, обобщен излет в
молекулярната генетика? Бих искал да стане ясна следната
връзка - един ден промяната на наследствения ни код ще е
възможна, фундамнталните изследвания дадоха доказателст­
ва за това. Защо тогава да не е възможно извънземен разум,

28
който владее техниката на космическите пътувания и ни е из­
преварил с хиляди години изследователска работа, да не ни
превъзхожда много и в областта на генетиката? Искам да се
противопоставя на високомерното мнение, че (земният) чо­
век е венецът на сътворението. Ако обаче чуждите космонав­
ти разполагаха със знания, които ние едва сега придобиваме,
те са могли чрез манипулации с генетичния код да направят
разумни примитивните ни предшественици. Признавам, че все
още това е само мое предположение - че чрез изкуствена
мутация с генетичния код първите хора са придобили разум.
Така манипулираните нови хора станали разумни изведнъж,
без благословията на акта на сътворението придобили съзна­
ние, памет и усет към занаятчийството и техниката. Тогава
шумерските цилиндрични печати, изобразяващи дървото на
живота, придобиват нов аспект - не приличат ли по чудноват
начин на двойната спирала?
Какво всъщност би станало на планета, на която няма ни­
каква техника, ако там кацне космически кораб? Как биха се
държали селяните и войниците пред застрашителния му вид?
Как биха реагирали свещениците, писарите и владетелите -
или който там спада към елита на планетата?
Случило се е нещо чудовищно. Отворило се е небето. Със
страшен гръм и трясък по ослепителен лъч надолу слезли не­
познати същества в блестяща къща - трябва да са били богове.
Шокирани и изплашени, от сигурно прикритие, „туземците“ наб­
людавали новопристигналите в странните им костюми. Позна­
вали само светлината от откритите си огньове, на газените лам­
пи и факлите. А тук, пред заслепените им очи, нощта станала
по-светла от ден - непознатите разполагали с божествени слън­
ца (докато космонавтите инсталирали група прожектори). Ви­
дели как чужденците взривили земята, сякаш имали божестве­
ни сили (докато те провели обикновен пробен взрив за търсе­
не на подпочвени богатства). После неканените гости хвърляли
мълнии около себе си (докато работели с лазерен лъч). Сега
пък не можели да повярват на очите си, че с гръмотевичен тря-

29
сък се издигнал същински небесен кораб, който можел да се
носи над хълмовете и водата и изчезнал в облаците (докато
излитал хеликоптер). Чули гръмовен глас, отекващ над окол­
ността като Божия глас (докато комендантът давал заповеди
по високоговорител). Всичко това са впечатления на незапоз­
натите с техниката обитатели на планетата. Естествено, те раз­
казвали и на други какво са видели. Разбира се, владеещите
писмото го записали, не без да разкрасят фактите с религиоз­
ни арабески. Минават хилядолетия. Учените намират и тълку­
ват писанията. Не проумяват случилото се - божествени слън­
ца, разтърсващи Земята мълнии, небесни кораби? Прадедите
трябва да са страдали от халюцинации, да са били луди или да
са станали жертви на видения. Защото не може да е вярно оно­
ва, което те не допускат, разказите се подреждат в система и
се използват най-смели фантазии досадните „явления“ да ста­
нат поне толкова приемливи, че всички да повярват в тях. За­
действат се религии, култове и идеограми, дори се създават
такива със задна дата, ако наличните не предлагат подходящи
обяснения. И щом накрая древните картини са нагодени към
традиционните възгледи, трябва да се вярва на тълкуванията,
защото съмнението е ерес. Към този метод мога само да доба­
вя: „Мисленето - строго забранено!“

33-43. Лесно може да се състави цяла книга само от изображенията по

цилиндричните печати. На няколко страници мога да предложа на читателите
само бегло впечатление от почти задължителната еднаквост на мотивите. Не­
ка някой професор по биохимия да възложи на технически подготвен студент
като дисертация изследването на мотивите на печатите!

30
34

31
32
3. Моят свят в картини 33
 44. Богове в „летателна маш ина“ над дървото на живота и над полуме­
сеца. Не съществува приемливо обяснение за подобното на ракета образу­
вание в левия край на картината и носещите се във въздуха сфери

45. Крилати богове от митологията, над тях летателен апарат със сфери.
Откъде художниците са взимали мотивите си? (Британски музей, Лондон)

34
 Иезекиил е бил очевидец

Ако може да се вярва на авторите на Стария завет, ужас­

ната история се случила през 592 г. пр. н. е. и е записана от
пророк Иезекиил. (Тя се превърна в шедьовъра на моите до­
казателства!)
Иезекиил:
„В тридесетата година, четвъртия месец, петия
ден от месеца, като бях между пленниците при река
Ховар, отвориха се небесата - и аз видях Божии
видения...
И видях: и, ето бурен вятър идеше от север, голям
облак и огън на кълба, и около него сияние, -
а из средата му излизаше като че ли светлина от
пламък изсред огън; в средата му пък се виждаше
подобие начетири животни, - и такъв беше видът им:
приличаха на човек,
и всяко имаше четири лица, и всяко от тях - чети­
ри крила;
а нозете им - нозе прави, и стъпалата на нозете
им - като стъпало на телешка нога, и блестяха като
лъскава мед (и крилата им леки)...
И тия животни имаха вид на разпалени въглища,
на лампади: огънят се движеше между животните, и
огнено сияние и светкавица излизаше из огъня...
И гледах животните, - и ето, на земята до тия
животни по едно колело пред четирите им лица.
Колелата и направата им изглеждаха, какт о
изглежда топаз, и всичките четири си приличаха; и по
изглез и по направа бяха като че колело в колело.
Когато вървяха, вървяха в четирите си посоки;
когато вървяха, не се обръщаха.
35
 А наплатите им - високи и страшни бяха те;
наплатите им у всички четири наоколо бяха пълни с
очи.
И когато ходеха животните, вървяха и колелата
до тях; а когато животните се подигаха от земята,
подигаха се и колелата...
И когато те ходеха, чувах шум от крилата им, като
че шум от много води, като че глас на ВСемогъщия,
силен шум, като че ли шум на военен стан; а кога се
спираха, спускаха крилата си...
А над свода над главите им имаше подобие на
прест ол, наглед кат о от камък сапф ир; а над
подобието на престола имаше нещо като подобие на
човек отгоре му... “

Халюцинации

Преди пет години направих на текста на Иезекиил техни­

ческо, а поради това, според мен, и реалистично тълкуване:
Иезекиил е видял и описал космически кораб с екипажа му.
Някои бяха развеселени. Не загубих смелост и „обосновах“ та­
зи възпламеняваща теза в книгата си „Завръщане към звезди­
те“ с още цитати от книгата на пророка. От осмиване премина­
ха към остри атаки. При нападенията от религозна страна учас­
тваха и някои журналисти, които сигурно нямаха и представа
кой движеше ръката им. Швейцарският теолог професор От-
мар Кеел от университета във Фрайбург в книгата си „Назад от
звездите“ застъпи становището, че на техническите ми интерп­
ретации им липсвало всякакво основание, и напълно в стила
на старата школа - сбърчи високомерно нос - На това специ­
алистите можели само състрадателно да се усмихнат. Кохортата
на поддръжниците никак не е единодушна в тълкуванията си за
явленията с пушек, трусове, огън, мълния, гръм и трона в книги­
те на Стария завет. Въпреки това те сплотено отхвърлиха тех-
36
ническата интерпретация. Професор Кеел разбира „явленията“
като идеограми, докато професор Линдборг ги смята за халю­
цинации. Д-р А. Гийом вижда в божествените прояви природни
явления, а колегата му д-р В. Байерлайн ги интерпретира като
ритуални части на израилтянския култ. Само д-р фриц Думър-
мут признава в „Списание на теологическия факултет в Базел“ ,
че „... въпросните текстове при по-точно разглеждане трудно
биха се покрили с природни явления от метеорологичен или вул­
каничен вид“, и отбелязва, че било време „... да се подходи към
нещата от нов зрителен ъгъл, ако искаме изследванията на Биб­
лията да напреднат“.
Сега мога да направя още една стъпка на предизвикател­
ство, като твърдя, че досегашното изследване на Библията ско­
ро няма да има нищо общо с интерпретацията на Иезекиил.
Старият завет, както и някои други „свещени книги“, разказ­
ват и за много процеси, спадащи към областта на технически­
те изследвания. Когато и където „Бог“ или „боговете“ да са се
показвали в реалния свят, те са го правили, разпространя­
вайки огън, пушек, трясък, светлина и шум. Що се отнася до
мен, не мога да си представя, че великият вездесъщ Бог се
нуждае за придвижването си от някакво превозно средство.
Бог е необхватен, безкраен, вечен, всемогъщ и всезнаещ. Но
защо ще иска да плаши чедата на своята любов с демонстра­
ции на сила, каквито са описани в Стария завет? И преди всич­
ко, тъй като Бог е всезнаещ, сигурно е бил наясно, че записа­
ните в текстовете явления ще бъдат тълкувани от чедата на XX
век (с техните знания) различно. Всемогъщият Бог е вечен. За
него няма вчера, днес и утре. Струва ми се богохулно да се
смята, че истинският Бог трябвало да изчака резултата от за­
почната от самия него операция, за да не я изложи на погреш­
ни тълкувания. Бог би трябвало да знае как ще бъдат разглеж­
дани текстовете в далечно бъдеще, например от нас. Ако ис­
каме великият Бог да остане неприкосновен, не трябва да го
използваме като главен свидетел по всички досегашни тълку­
вания.

37
 Следователно пророк Иезекиил е видял и описал космич-
ски кораб. Тъй като комендантът и наземният персонал гово­
рели езика на пророка (иначе той нямало да ги разбере), ло­
гично е да се приеме, че екипажът известно време е наблюда­
вал обитателите на региона, научил е езика им, изследвал оби­
чаите. След тази солидна подготовка бил установен контакт с
Иезекиил. Според Стария завет преживяванията и описани­
ята продължили над двайсет години. Иезекиил бил внимате­
лен хронист. Бил впечатлен от блясъка на метала и тътена на
двигателите, от автоматично изкарваните крака на приземя­
ващата се капсула, от горещия охладител на ядрения реактор.
Блестящият защитен костюм на коменданта му се сторил като
„лъскава мед“ , роторите на хеликоптера той сравнява с „ж и­
ви същества“ . Смайващо му се сторило, че колелата на вози­
лото „...Когато Вървяха, вървяха в четирите си посоки; когато
вървяха, не се обръщаха“. Той многократно се опитва да наме­
ри думи за шума, придружаващ „явлението“ ; тъй като не мо-
жел да си представи по-голям шум, си служи с метафори като
„ шум от много води“ или „...тътен на военен стан“ . Ако Иезе­
киил, както казват, имал халюцинации, не би трябвало да се
старае да търси думи и образи за неимоверния шум. Доколко-
то ми е известно, халюцинациите не се съпътстват от шумове,
те не замърсяват околната природа. Дори и само този факт
би трябвало да стресне тълкувателите от старата школа, как­
то и точното описание на един технически процес:

„И когато ходеха животните, вървяха и колелата

до тях; а когато животните се подигаха от земята,
подигаха се и колелата...
Когато ходеха ония, вървяха и тия; и когато ония
стояха, стояха и тия; и когато ония се подигаха от
земята, еднакво с тях се подигаха и колелата, защото
духът на животните беше в колелата. “

38
 Чудо ли? Не е чудо, защото когато хеликоптер се издига
във въздуха, колелата му едва ли остават на Земята!
Вече споменах, че моето тълкуване на Иезекииловите тек­
стове се превърна в украшение за веригата от доказателства­
та ми. Инженерът Джозеф ф. Блумрих, ръководител на група­
та по изследвания на конструкции в НАСА, Хънтсвил, Алаба-
ма, притежател на множество патенти за строеж на големи
ракети, лауреат на медала на НАСА „За извънредни услуги“ , в
книгата си „И небето се разтвори“ даде инженерно доказа­
телство за някогашното съществуване на космическите кора­
би на пророка Иезекиил и ги потвърди чрез познанията си за
модерната техника. В предговора към подкупващата с точния
си и трезв текстови анализ книга Блумрих казва, че всъщност
искал да опровергае моите твърдения в „Спомени за бъдеще­
то“ , но след дълги изследвания на текстовете преживял „по­
ражение“ , което било богато възнаградено и му донесло изум­
ление и радост...

Космическият кораб на Иезекиил бил реален!

Квинтесенцията на изследванията на инженера от НАСА

Блумрих гласи:
„Придобитите резултати ни показват космически кораб,
който несъмнено е възможен не само технически, но е и много
разумно конструиран за функциите и мисията си. Изненадани
сме да открием ниво на техниката, което по никакъв начин не е
фантастично, а в краен случай е почти в обхвата на нашите
днешни възможности, т. е. малко е изпреварило нашето време.
Освен това изследванията показват космически кораб, използ­
ван заедно с кораб майка, намиращ се на орбита около Земята.
Фантастично остава само, че подобен кораб е бил реална въз­
можност още ореди повече от 2500 години!“
Ключът за изясняването на разказа на Иезекиил, както
пише Блумрих, бил в грижливия анализ на описаните от него
части на космическите кораби и функциите им, като са изпол-
39
 звани познанията за днешното ниво на ракетната и космичес­
ката техника. Не мога да упрекна привържениците на Стария
завет, че не могат нито да смятат, нито да (ре)конструират, но
съм против това, игнорирайки новите технически постижения
все още да ни пробутват все същите стари теологични твърде­
ния като последно средство на привидната научност. Напъл­
но правилно е изискването на Блумрих да се привличат инже­
нери, когато става дума за оценка на конструкции и сходни
образувания. Науката се занимава с въпросите за предела на
възможностите. Но въпросите вътре в тези граници са в ком­
петенциите на инженерите, особено на конструкторите, защото
те трябва да разработват изготвянето дори на най-напредни-
чавите конструкции, да обмислят и изпълняват условията и
предпоставките за оформянето им. „Те са хората, който най-
добре могат въз основа на вида на дадена конструкция да пра­
вят изводи за приложението и предназначението й.“
Инженерът Блумрих пише:
„От разказа на Иезекиил може да се разчете общият вид
на описаните от него космически кораби. По-късно, като ин­
женер човек може, независимо от разказа, да изчисли и рекон­
струира летателен апарат с подобна характеристика. Кога­
то се установи, че резултатът не само е технически възмо­
жен, но е и добре обмислен и разумен и освен това намери в
разказа на Иезекиил описание на детайли и процеси, които
без противоречие се покриват с техническия резултат, вече
не бива да се говори за прилики. Открих, че космическият ко­
раб на Иезекиил има много достоверни измерения.“
Ето и данните на описания от Иезекиил космически кораб:

Специфичен и м п у л с .................................... = 2 08 сек.

Тегло на ко н стр укц и я та ............................. ............... \А/о = 63 300 кг
Гориво за обратния п о л е т......................... ............... \Д/9 = 36 700 кг
Диаметър на р о то р а .................................... ............... йг = 18 м
Мощност на роторния двигател
(общо) ............................................................ = 70 000 К. С.
Диаметър на главното т я л о ....................... ............... 0 = 18 м

40
 Морално-правната дейност на назначените около 440 г.
пр. н. е. цензори била усърдно възприета от религиозните об­
щини на ранното християнство. Редакторите на Библията би­
ли същевременно и нейни цензори. Те не допуснали в Кни­
гата на книгите да бъдат включени всички налични ръкописи.
Опитните теолози знаят, че съществуват и апокрифи (гръцки -
скрити писания), неприети от юдейския канон и християнски
допълнителни писания. Както че има и псевдоепиграфи, юдей-
ски писания от вековете преди и след Христа, които спадат
към Стария завет, но не са включени нито в Библията, нито в
канона на апокрифните писания на католическата църква. Ве­
роятно не са били достатъчно „свещени“ за цензорите на Биб­
лията, за да получат място в нашия Стар завет.

Една книга, която не би трябвало да четем

Една от скритите за нас части от Библията е Книгата на

Енох (еврейски: посветеният). Един от отците след Мойсей,
патриарх отпреди потопа, син на Яред, той от хилядолетия стои
в сянката на сина си Метусалем (еврейски: мъж на метател­
ния снаряд), който доживял уж до 969 години. След земния си
път пророкът Енох отпътувал с огнена кола на небето. Добре,
че оставил тук записките си, защото те показват дълбоки поз­
нания в най-ранните тайни на астрономията, разказват за про­
изхода на боговете и знаят подробности за „грехопадението“ .
Първоначално Книгата на Енох била съставена на еврейски
или арамейски език, но оригиналният ръкопис не е открит до
днес. Ако нещата ставаха по волята на църковните отци, ни­
кой изобщо нямало да узнае за нея. Но според коварствата
на случая ранната абисинска (= етиопска) църква приела пи­
санието на Енох в канона си! Новината за това стигнала до
Европа през първата половина на XVII век, но едва през 1773
г. британският изследовател на Африка Дж. Брус занесъл в
Англия екземпляр от книгата на Енох. По-късно в обръщение
се появили няколко съмнителни преписа на латински език.
41
 46-47. Д вете
изображения само
привидно са в про­
тиворечие: илюст­
рацията от стара
Библия дава фан­
тастично, но нетех-
нично впечатление
за „явленията“ на
Иезекиил, докато
инженерът от НА­
СА Д ж о зе ф ф.
Блумрих предава
о п и с а н и я та на
Иезекиил по техни­
чески маниер

48-49. ,,...А но­

зете им - нозе пра­
ви, и стъпалата на
нозете им - като
стъпало на телеш
ка нога, и блестяха
ка то л ъ с ка в а
м ед...“ , р а зка зв а
пророк Иезекиил.
В техническата ре­
конструкция пра­
вите к р а к а се
превръщат в хид­
равлични телеско
пични опори с под
50-53..... и по изглед и по направа бяха като че колело ложки, осигурява­
в колело...“ Когато инженерът от НАСА Блумрих прове­ щи нужното разп­
рил сведенията на Иезекиил, се натъкнал на изпробва­ ределение на те­
но техническо решение - колелото е разделено на раз­ ж е стта. Подобни
лични сегменти, при което всеки сегмент завършва с мал­ опори за приземя­
ка ос. Тъй като всяка ос може да се върти наляво и на­ ване вече см е
дясно, с тази конструкция може да се маневрира дори и виждали при всич­
под прав ъгъл. Тъй като само един сегмент докосва зе­ ки кацали на Луна­
мята, комендантът може да задвижва колелата не само та возила
напред и назад, а и встрани

42
През 1855 г. във Франкфурт книгата била преведена за първи
път на немски език. Междувременно бяха открити части от
много ранен гръцки препис. При сравняването на етипския с
гръцкия текст беше установено съвпадането им, така че мо­
жем да приемем, че притежаваме „истински Енох“ .
Имам превод на Енох „Тюбинген, 1900 г.“ Доколкото знам,
няма по-нов превод. Което е жалко, защото тюбингският е сло­
жен и многословен. Усеща се, че преводачите в началото на
века са били толкова безпомощни пред астрономическите чис­
лови редици и описаните (днес разбираеми) генетични мани­
пулации, че на всеки десет реда от Енох в приложението да­
вали поне два пъти повече редове за обяснения и сочели раз­
лични възможности за превеждане.

Тайните знания на пророка Енох

Първа до пета глава от книгата на Енох съдържат оповес­

тяването на Страшния съд. Твърди се, че небесният Бог щял
да напусне небесното си жилище, за да се появи на Земята
заедно с войнството си от ангели. Глави 6 до 16 описват слу­
чая с „вероломните ангели“ , назовават се имената на онези
ангели (космонавти), които противно на заповедта на бога си
(коменданта) се съединили със земните дъщери. В глави 17 до
36 се описват пътешествията на Енох в различни светове и
далечни небеса.
Глави 37 до 71 съдържат така наречените „образни речи“,
притчи от всякакъв вид, разказани на пророка от боговете - Енох
получил поръчението да ги запази и предаде, защото хората от
неговото време нямало да разберат техническите данни, те би­
ли предназначени за по-късно време. Глави 72 до 82 дават смай­
ващо точни данни за слънчеви и лунни орбити, високосни дни,
звезди и небесна механика, дават и географски определения на
Вселената. Останалите глави съдържат разговори на Енох със
сина му Метусапем, когото уведомява за предстоящия потоп.
Като хепиенд Енох заминава с „огнената си кола“ на небето.
44
 Със следващите буквални откъси от текста бих искал да
спомогна да се запознаете с укриваната от църковните деяте­
ли книга на Енох и като „еп^ап* *егпЬ1е“ („ужасното дете“) за
тълкувателите на Библията чрез бележки под линия да ви сти­
мулирам към размисъл.

Глава 14
„Отнесоха ме на небето. Вървях вътре, докато доближих
до зид, построен от кристални камъни и заобиколен с огнени
езици; и започнах да се плаша. Влязох в огнените езици и се
доближих до голяма, построена от кристални камъни къща.
Стените на онази къща приличаха на под, покрит с кристали.
Таванът й беше като пътя на звездите и мълниите, сред тях
огнени херувими. Огнено море обгръщаше стените й, а вра­
тите горяха в огън. “

Непозната техника

Мисля, че почти няма съмнение, че Енох е бил транспор­

тиран в кораб от Земята до кораба майка, движещ се по орби­
та около Земята. Блясъкът на металната обвивка на косми­
ческия кораб му се сторил като „построен“от кристални камъ­
ни“ . През огнеупорен стъклен покрив можел да вижда звез­
дите, както и да наблюдава просветването от кормилните дю­
зи на по-малките космически кораби. („Таванът й беше като
пътя на звездите и мълниите, сред които и огнени херувими.“)
Енох видял и ослепително светещата стена на кораба, стра­
ната му, която била обърната към Слънцето. Или са го изуми­
ли ослепително ярките опашки на удрящите спирачки ракети?
Несъмнено той се страхувал, че трябва да влезе в огъня. Още
по-смаян бил малко по-късно, че вътрешността на „къщата“
била „студена като сняг“ . Разбира се, нашият репортер Енох
още не подозирал нищо за възможностите за изравняване на
налягането и климатичните инсталации, техники, които непоз­
натите, естествено, владеели.
45
 Глава 15
„И чух гласа на най-върховния: „Не се страхувай, Енох, спра­
ведливи човече и писар на справедливостта... иди и говори с
пазителите на небето, които са те изпратили да молиш за
тях. Всъщност вие трябва да се молите за хората, а не хора--
та за вас!“
Напълно ясно е, че сега Енох стоял пред коменданта, при
когото го били отвели „пазачите“ . Кои са те? За тези странни
фигури говори Иезекиил, появяват се в епоса Гилгамеш, бро­
дят из фрагментарните текстове на ръкописа „Ламех“, онези
мистериозни пергаменти, открити високо над Мъртво море в
скални пещери. В тях жената на Ламех Бат-Енош се заклева
пред съпруга си, че е забременяла по съвсем естествен път,
че наистина нямала нищо общо с онези „пазачи на небето“.
Сега „пазачите“ фигурират и в книгата на Енох! Комендантът
отправя към пророка две приканващи към размисъл забележ­
ки: първо той го заговаря като „писар“, т. е. причислява го към
малката тогава каста на познаващите писмеността. Второ с
нескрита ирония комендантът казва, че всъщност „пазачите“
трябвало да се молят за хората, а не хората за тях. Комендан­
тът уточнява веднага какво имал пред вид:
„(Казвам на пазачите)... защо сте напуснали високото, свя­
то небе, спали сте с жените, съединили сте се с човешките
дъщери, взели сте си жени и като земните чеда сте заченали
синове великани? Въпреки че бяхте безсмъртни, сте се опет­
нили с кръвта на жените и с плътската кръв сте заченали
деца, пожелали сте човешка кръв и сте породили плът и кръв
като онези, които са смъртни и преходни. “
Така било. В сравнение със земните жители космонавти­
те живеели много по-дълго, били безсмъртни. Явно комендан­
тът дълго преди описаната от Енох среща оставил на синята
планета екипаж от своите „пазачи“ , за да потегли след това
към други дълги експедиции. При завръщането си за свой ужас
установил, че „пазачите“ се сближили с човешките дъщери.
Разбира се, те били обучени хора, с всякакви практически и
46
теоритични познания за подобно начинание. Въпреки това без
заповед се чифтосвали! В случай че „пазачите“ променели
примитивните земляни с генетичния код (за което загатва и
комендантът), то може би щяло да стане възможно едва във
второто поколение мутирали земни обитатели. Тъй като из­
вънземните поради различното си телосложение и биологич­
ни възможности живеели по-дълго от срещнатите на Земята
същества, те можели да изчакат две, три или повече поколе­
ния от новата порода, преди да се отдадат на най-старото за­
нимание за свободното време на земните жители. Което по
понятни причини никак не се харесало на коменданта.
Глава 41
„Видях местата на Слънцето и Луната, откъдето изли­
зат и където се връщат. После видях прекрасното им появя­
ване, как едното има предимство пред другото, великолепна­
та им траектория, как не излизат от пътя си, нищо не доба­
вят и не скъсяват от него... После и невидимия и видим път на
Луната, а тя изминава пътя си на всяко място денем и но­
щем. “
Николай Коперник написал най-важното си произведение
„Шест книги за въртенето на небесните тела“ през 1534 г.
През 1610 г. Гапилео Галилей с помощта на направен от него
телескоп открил фазите на Венера и на луните на Юпитер. Тру­
довете на двамата учени били забранени. През 1609 г. Йоханес
Кеплер открил двата закона за движението на планетите, за
което пръв дал динамично обяснение - изхождал от това, че
движенията на планетите се причиняват от сила, произлизаща
от Слънцето. Отец Енох е нямал всичките тези познания!
Глава 43
„Видях мълнии и звезди на небето, и как всички те се нари­
чат поименно и се измерват с истинска мярка, по силата на
светлината си, по далечината на разстоянието и деня на по­
явяването си. “

47
 Открития преди потопа

Действително астрономите класифицират звездите как-

то по имената им, така и по размерите („с истинска мярка“),
по яркост („по силата на светлината им“), но и по местона­
хождението им („разстояние от Слънцето“) и деня на първо­
то наблюдение („деня на появяването им“). Откъде допотоп-
ният пророк може да е имал тези сведения, ако не от чужди­
те космонавти?
Глава 60
„Защото гръмотевицата има твърди закони за продължи­
телността на звука, който й е определен. Гоъмотевицата и
светкавицата никога не са разделени. “
Както е известно, гръмотевицата възниква от внезапно
разширяване на загретия от светкавицата въздух и се разп­
ространява със скоростта на звука (333 м/сек). Гръмотевица­
та се подчинява на постоянни закони „за продължителност­
та на звука'1. Колко по-рано щяха да бъдат открити природни­
те закони, ако подобни текстове се бяха харесали на цензо­
рите на Библията!
Глава 69
„Това са главите на ангелите им и имената на водачите им
над 100, 50 и 10. Името на първия е Йекин. Това е онзи, който
подвел децата на ангелите, свалил ги на твърдата земя и ги
направил сластолюбиви чрез човешките дъщери. Вторият се
казва Асбеел. Той дал злонамерени съвети на децата на ангели­
те да опетнят телата си с дъщерите на хората. Третият се
казва Гадреел. Това е онзи, който показал на човешките чеда
смъртоносни удари. Показал на хората също смъртоносни инс­
трументи, ризницата, щита, бойния меч и изобщо всякакви ин­
струменти. Четвъртият се казва Пенемуе. Той показал на хо­
рата разликата между доброто и злото и им открил всички
тайни на тази мъдрост. Той показал на хората и писането с
мастило и хартия. Петият се казва Касдея. Научил е хората на
много удари на духовете и демоните, ударите на зародиша в
48
майчината утроба, за да пометне, змийското ухапване, удари­
те в обедната жега и ударите на душата. “
Енох разказва каква поквара донесли на планетата из­
вънземните. Били прелъстявани деца. Хората се запознали с
оръжия за убиване. Дали Касдея ги обучавал и как да правят
аборти („ударите на зародиша в майчината утроба, за да по­
метне")? Запознал ли ги е и с психиатрията {„удари на душа­
та")?
Глава 72
„През онзи ден Слънцето изгрява от онази втора врата и
залязва на запад, връща се обратно на изток и изгрява в тре­
тата врата 31 на сутринта, а залязва на запад. През онзи
ден нощта намалява и продължава девет части и денят има
девет части, и нощта се изравнява с деня, и годината има 364
дни. Дължината на деня и нощта и краткостта на деня и нощ­
та, разликата им се появява от въртенето... Колкото до мал­
ката светлина, която се казва Луна. Изгревът и залезът са
различни във всеки един момент; дните й са като дните на
Слънцето и когато светлината й е равномерна, светлината й
е равна на една седма част от светлината на Слънцето и та­
ка тя изгрява... Едната и половина излъчва 1/7,а целият оста­
нал диск е празен и без светлина, с изключение на 1/7 и 1/14 от
половината на светлината й...“
По заповед на коменданта Енох записвал данните буквал­
но, за да могат да бъдат разбрани в по-късни времена. В аст­
рономическия наръчник много страници са изпълнени със
сложни сметки с дроби и повдигнати в степени чила, които по
съвсем непонятен начин се доближават до нашите знания. Пре­
ди Енох да изчезне на небето заедно с боговете, той втълпява
на сина си:
Глава 82
„А сега, сине мой Метусалем, ще ти разкажа всичко и ще
ти го запиша. Разкрих ти всичко и ти предадох книгите, в
които става дума за всичко това. Запази, сине мой Метуса­
лем, книгите, написани от ръката на твоя баща, и ги предай
4. Моят свят в картини 49
 54. В Изход, глава 25, Мойсей получава точни указания за строежа на
така наречения кивот. Предупреждават го да не допуска грешки: „ Гледай да
ги направиш по образеца, що т и бе показан на планинат а...“
Не мога да си представя, че всемогъщият бог мъкнел със себе си ракла
за съхраняване на законите си. Тъй като според библейския текст за апа­
ратурата имало „образец", всичко това вероятно е имало друго предназна­
чение. Ако се изпълнят всички дадени от Мойсей указания, се получава
кондензатор с неколкостотин волта напрежение. Самуил в книга 2, глава 6,
разказва за катастрофа, свързана с „кивота“ , която днес лесно може да
бъде определена като електрически удар: когато кивотът щял да се обърне,
свещеникът Уса го докоснал и паднал мъртъв.

Колко „свято“ е спазено поръчението, показват църков­

ните отци. Дали не са били загрижени, че истината ще излезе
твърде рано на бял свят?
Само десет постни глави останали в Стария завет на Биб­
лията от писанията на Езра, така наречената „Книга на Ез-
ра“ . Езра (еврейски: помощ) бил юдейски духовник и пис-
мовник. През 458 г. пр. н. е. върнал евреите от вавилонски
50
плен обратно в столицата Ерусалим. (Датировката съвпада
със сведенията на Иезекиил.) Езра задължил еврейската об­
щност да следва Тората, Петокнижието на Мойсей, закона.
Освен каноничната, т. е. призната Книга на Езра, има и два
апокрифа, непризнати книги на Езра и „четвъртата“ книга на
Езра, съставена първоначално на еврейски, един апокалип­
сис от I век сл. н. е. Тук ще стане дума за тази четвърта книга
на Езра, която станала жертва на категоричната намеса на
съставителите на Библията.

Тайните знания на пророка Езра

В четвъртата книга пророкът Езра говори по религиоз­

ни проблеми на юдеите и прави направо футуристични спе­
кулации, за да разкаже после за същинската си тема - тай­
ното познание, до което имал достъп само подбран кръг от
посветени. Първо той твърди, че имал „видения“ нощно вре­
ме „в леглото“ и по време на виденията разговарял с „Б о г“ .
Ако и при това четиво си сложим съвременни очила, силно
ще се усъмним, че наистина става дума за „видения“ . Много
често виденията са измами на сетивата. Твърде много тех­
нически и математически подробности са попаднали във ви­
денията - те не могат да са сънувани. Пък и последните гла­
ви на укриваната от нас четвърта книга на Езра „р а зкр и ва “ ,
че разказвал за истински неща. Често, казва той, се сре­
щал с „най-висш ия“ , бил заедно с ангелите му, които му дик­
тували книгите.
„ Събери народа и им кажи да не търсят в продължение на
40 дни. Ти обаче си приготви много плочи за писане, вземи
при тебе Сарая, Дабриа, Селемиа, Етан и Асиел, защото те­
зи петима мъже знаят да пишат бързо, и после ела тук... Ко­
сато обаче свършиш, трябва да публикуваш едното, а друго­
то да предадеш тайно на мъдреците. Утре по това време
трябва със сигурност да започнеш.

51
 Така станаха написаните за 40 дни 94 книги. Но когато
се изпълниха 40 дни, най-висшият ми заговори: „24-те книги,
които написа първо, ще дадеш да ги четат достойните и не­
достойните. Последните 70 книги обаче трябва да задържиш
и да ги предадеш само на мъдреците от твоя народ.“

Следователно отново се намира доказателство за това,

че така наречените богове (= космонавти) са имали ясно де­
финиран интерес да дадат на по-късните поколения информа­
ция за присъствието си на Земята.
Този екипаж явно нямал много време. Може би поради
непредвидени технически причини обратният полет е бил оп­
ределен за по-ранна дата. Защо иначе ще заповядат на цели
петима мъже едновременно, които знаели да пишат бързо, да
записват диктуваното?
Всички, които вярват, че пророкът е говорил все пак с
великия бог (а не с астронавти), лесно се опровергават от са­
мия текст: „Най-висшият“ признава без заобикалки пред Ез-
ра, че сам не знаел някои неща:
„Отвърна ми и каза: Знаците, за които питаш, мога да
ти кажа отчасти. За живота ти обаче нищо не мога да кажа,
аз самият не знам. “

Диалог с всевишния

В разговора с „всевишния“ Езра се вълнува за неспра­

ведливостите на света. Както в други свети писания „най-вис­
шият“ и тук обещава, че някой далечен ден ще се върне от
небето, за да вземе със себе си „справедливите и мъдрите“ .
Да се върне - откъде? Да вземе „справедливите и мъдрите“ -
къде? На коя планета? Може да се предположи, че родната
планета на извънземните била отдалечена няколко светлинни
години от нашата система, защото комендантът (най-висшият)
загатнал пред Езра за изместването на времето при междуз­
52
вездни полети с голяма скорост. Езра се учудил (естествено!),
не го разбрал и попитал най-висшия дали не е могъл да създа­
де наведнъж всички поколения на миналото, настоящето и бъ­
дещето, за да могат всички да участват в „завръщането“ . За­
вързал се следният диалог:
Най-висш ият: „Питай майчината утроба и й кажи: Ако
родиш десет деца, защо ги раждаш всяко с времето си? На­
карай я да роди десет наведнъж. "
Езра: „За нея това е невъзможно, всяко, когато му дойде
времето. “
Най-висш ият: „Така и аз направих Земята - майчина ут­
роба за онези, които, всяко с времето си, се зачеват от нея.
В света, който създадох, установих определена последова­
телност. “
Езра размишлявал по тези времеви последователности
и поискал да узнае дали при завръщането от небето по-щас­
тливи ще са умрелите или оцелелите. Най-висшият отговорил
лаконично: „ Оцелелите ще са много по-щастливи от почи­
налите. "

Замърсяване на околния свят

Краткият отговор е разбираем. Още „във второ лице“ ко­

мендантът казал на пророка, че Земята е стара и вече е из­
лязла от „младежката си сила“ . Под действието на законите
за изместването на времето при междузвездни полети с висо­
ка скорост, по мое мнение, отговорът не крие загадки. Ако
„най-висшият“ се върне след няколко хилядолетия, планетата
ни може да е станала необитаема поради замърсяването на
природата и индустриализацията. Ооцелелите с мъка ще дишат
последните останки от кислород. Не е чудно, че тогава оцеле­
лите, които „най-висшият“ щял да депортира на друга планета,
ще са много „по-щастливи“ .
Най-висшият потвърждава пред Езра, че той е бил този,
който говорил с Мойсей и му дал указания:
53
 „ Тогава го (Мойсей) изпратих, изведох народа от Египет
и го доведох до планината Синай. Самият аз го (Мойсей) за­
държах много дни при мен, съобщих му много чудеса и му пока­
зах тайните на времената. “
В много писания има сведения за тайната на времената. В
глава 7:25 Даниил казва, че в ръцете на бога всичко ставало
едно време и две времена и половин в р е м е В псалм 90:4
най-висшият се възхвалява с високопарни думи: „...защото
пред теб хиляда години са като деня, който вчера измина ка­
то нощна стража..."

Феноменът на времевото изместване

Противоречия? Нещо неразбираемо? Не. Отдавна е на­
учно доказано, че при междузвездни полети с високи скорос­
ти са валидни съвсем други времена. В космически кораб, кой­
то се движи малко под скоростта на светлината, времето вър­
ви много по-бавно, отколкото на планетата, от която корабът
е стартирал, където то продължава да тече много бързо. Ве-
мето може да се манипулира чрез скоростта и енергията. Из­
местването на времето, наричано още дилатация, е открито
едва в наше време, но е „закон“ , т. е. винаги ще е валидно, а
следователно е било валидно и за „боговете“ , които са го поз­
навали. Ако един космически кораб постоянно се ускорява с
6 (1 О = 9,81 т/зе с 2 ) и на половината от приетото разстояние
спре с - 1 6 , между екипажа му и останалите на Земята жители
ще се яви следното изместване на времето:

Години за екипажа на ракетата Години за земните жители

1 11,0
2 2,1
5 6,5
10 24

54
 “ Т5~ т
20 270
25 910
30 3 100
35 10 600
40 36 000
45 121 000
50 420 000

Тази таблица от „Космическият наръчник“ на Майер по­

казва, че огромни измествания във времето между ракетния
екипаж и стартовата планета се явяват едва при по-голяма про­
дължителност на пътуването. Въздействията обаче са фантас­
тични. За екипажа на ускоряващ се космически кораб изти­
чат нищо и никакви 40 години, докато на Земята се проточват
цели 36 000 години. Въоръжени с това познание, по-лесно раз­
бираме защо „боговете“ в сравнение с хората изглеждали „без­
смъртни“ . Не е ли възможно, пророците от Стария завет, Илия,
Мойсей и Езра, взети поради заслуги на космически кораби,
да са живи и днес? Може с нетърпение да очакваме завръща­
нето им. В календара ми за срещи винаги има време за разго­
вор с отец Мойсей. Какво обаче, питам сериозно, можем още
да открием в тайните библиотеки? Така завършва четвъртата,
скрита за нас, книга на Езра:
„ Тогава Езра избягал и бил приет на страната на друга­
рите си, след като написал Всичко това. Наричали го „писар
на науката на най-Висшия“.
Под код „Акбар Еземан М 5“ в библиотеката „Бодлен“ в
Оксфорд може да се види ръкопис на коптския писател Абу’л
Хасан Ма’суди. В него се казва:
„Сурид, цар на Египет преди голямото наводнение, нака­
рал да построят дВе пирамиди. Заповядал на духовниците да
сложат В тях откритията на науката и мъдростта. В голя­
мата пирамида били сложени сведенията за небесните сфе­
ри и фигури, които изобразяват звездите и планетите, по­
55
зициите и циклите им, както и основите на математиката и
геометрията. За да останат запазени завинаги за потомци­
те, които могат да четат. “

Загадки на пирамидите

Казват ни, че цар Джосер от III династия започнал стро­

ежа на стъпаловидните пирамиди до Сакара около 2700 годи­
ни преди новата ера. Дали датировката е погрешна? Дали те
не са несравнимо по-стари, отколкото приема археологията?
Подобни предположения са оправдани. Не само Абу’л Хасан
Ма’суди твърди, че пирамидите са построени преди голямото
наводнение. Херодот (484-425 г. пр. н. е.), най-старият гръцки
историк, когото Цицерон (106-43 г. пр. н. е.) нарекъл „баща на
историята“, твърди във втората част на своята книга „Н|зюпз
Арос1ех1з“ в глави 141 и 142, че свещениците отТива го убеж­
давали, че тяхната служба се предавала от баща на син от 11
340 години насам.
Съпроводили твърдението си с показването на 341 коло­
сални статуи, като всяка от тях представлявала друго свеще­
ническо поколение, и - така уверявали домакините - преди
341 поколения боговете живели сред хората, след което по­
вече не се появявал никакъв бог в човешки образ. Всъщност
до днес времето на строежа на големите пирамиди не е неоп­
ровержимо доказано.
Специалистът по електроника Ерик МакЛъхън, син на мар­
шал МакЛъхън, заяви в Торонто, че в пирамидите и днес дейс­
тват непознати енергии, вероятно гравитационни сили. В къ­
щата си в Лондон (Онтарио, Канада) е пресъздал от плексиг-
лас червена пирамида с височина 18 цола по мащабите на кла­
сическите пирамиди. Във вътрешността й е закрепена проста
поставка. На нея, почти в средата, има сочна телешка пържо­
ла и до нея бръснарско ножче. Пържолата стояла там повече
от двайсет дни - не се разваляла и не миришела. Когато сло­
жил ножчето, било изтъпено от бръснене - след две седмици
56
57
 56

било остро. По този прост начин сътрудници на МакЛъхън в

течение на времето мумифицирали неколкостотин яйца и 30
кг пържоли. Учените казват, че всеки може да го повтори, ка­
то построи пирамида със съотношение на ъглите като това на
голямата пирамида в Гиза, раздели височината на пирамидата
на три и постави тъпо брсънарско ножче точно на оста север-
юг на височината на долната третина. В Канада пирамиди от
плексиглас със съответните размери могат да се купят от ма­
газините.
С американска помощ университетът в Кайро създаде ви­
сокочувствителен лъчев детектор, свързан с компютър. Де­
текторът трябвше да регистрира космически частици, а ком-
58
пютърът да ги запише. Космическите частици, преминаващи
през кухини, стигат по-бързо до целта отлъчите, които трябва
да проникват през зидове. Компютърът даде погрешни данни.
През 1972 г. експериментът беше повторен - без резултат. Д-
р Амр Гохед, ръководител на опитите, каза пред „Таймс“ : „От
научна гледна точка нещата са невзъможни. Ставащото във
вътрешността на пирамидата противоречи на всички познати
закони на физиката и на нашата електроника!“

Преместенето на Абу Симбел

До Абу Симбел, горноегипетки град на Нил, фараонът Рам-

зес II (1290-1224 г. пр. н. е.) издигнал два храма. По-големият
от тях е украсен с четири, високи над 20 метра колосални ста­
туи на фараона. Поради строежа на Асуанския язовир храмо­
вете трябваше да бъдат спасени от наводненията на Нил. С
помощта на западните индустриални държави и с участието на
ЮНЕСКО през 1964 г. храмовете и статуите бяха повдигнати
60 метра над старото им местонахождение. Акцията беше пред­
хождана от години на дискусии по решаването на предстоящи­
те технически проблеми. На разположение беше поставен парк
от съвременни машини и въпреки това впоследствие трябва­
ше да се строят апарати за транспортиране на каменните ги­
ганти. Статуите бяха нарязани на части с подкопни машини,
защото и с най-големия кран в света не можеха да се помръд­
нат, камо ли да се преместят на 60 метра. Разрязаните скални
парчета бяха номерирани и сглобени отново като гигантски
пъзел над Нил.
Който по веме на „преселването“ е видял струпването на
модерна техника, се пита: Как старите египтяни са се справи­
ли със строежа без техниката на XX век? Защото „тогава“ ста­
туите били дялани на място в гранита, но как са били транс­
портирани с теглото си от 600 тона до Тива, как са пренесени
каменните блокове на терасата в Баалбек, някои от които са
дълги над 20 метра и тежки 2000 тона? Въпрос с повишена
59
 57. Нищо не се знае със сигурност. Дали високата 7,2 см златна фигура
представлява Рамзес II? Сигурно е обаче, че сферата върху августейши
глави винаги олицетворява Слънцето. От друга страна не е сигурно какво
означават антеноподобните накити въру нея. Дали не символизират пре­
дишен контакт на владетелите с Вселената?

60
трудност - кой вярва още на „сериозното“ обяснение на архе­
ологията, че строителите на храмове и каменарите са прид­
вижвали скалните блокове по наклонени плоскости с помощ­
та на дървени ролки? Страните на камъните са толкова гладко
обработени, че се зидат без хоросан. На работните площадки
би трябвало да има маса отпадъци, но са намерени малко та­
кива. Гениално. Но защо не са строили близо до гранитните
кариери? Не намирам отговор на тези въпроси. Затова се пи­
там възможно ли е да са помогнали извънземни с високораз­
витата си техника? Но защо чуждите космонавти ще си правят
този труд? Дали не са искали да провокират именно това де­
цата на бъдещите векове да си задават въпросите, които се
осмелявам да задам и аз? (изображения 118/119)

Послания от скалните рисунки

Професор д-р Херберт Кюн от Майнц писа: „Преди чове­

чеството да открие писмеността, нарисувало по скалите онова,
което мислело, желаело и за което молело божествата. Тези
(жали са запазили до днес първичния език на човечеството.“ И
още: „ Изненадващото в картините, онова, което винаги ни прив­
лича към тях, е плавността на формите, сигурността на линиите,
яснотата на изображението, мощта на мирогледа и ловкото гру­
пиране на обемите.“ Съгласен съм с двете принципни констата­
ции на професора, който през 1923 г. с книгата си „Примитив­
ното изкуство“ пръв насочи вниманието към изкуството на пър­
лите хора. Пътищата ни се разделят по въпроса за смисъла на
скалните рисунки. Бяха открити скални рисунки, петроглифи,
I равюри и релефи на скална основа от каменната епоха. Имен­
но тук, в Централна Европа, бяха намерени пещерни рисунки от
старокаменната ера, най-старият период от историята на чове­
чеството, който започва с появата на човека в края на терци-
ора и продължава до 10 000 г. пр. н. е. Скални картини на стра-
окаменната епоха са се запазили на открито само като релефи,
срещат се и рисунки и гравюри само от времето след палеоли-
61
 58. Археолоията казва: на това ковчеж е богините-пазителки на чети­
рите небесни посоки, държат един скарабей. Питам се дали в това и други
подобни изображения не се откриват неумели опити за изобразяване на
наследени технически познания

59. Окото на Хор бди! Някога Хор бил тук, но изчезнал във Вселената.
Като спомен от него останали египетските графични изображения на вез­
десъщото му „телеоко“ , както показва (като пример за мнозина) тази „ф игу­
ра на вечността“ от гробницата на Тутанкамон

62
 60. Стела на Нарам-Син, 2300 г. пр. н, е. Винаги е имало само едно
(;пънце. Към какво второ Слънце на небосвода гледат нагоре наблюдате-
иите?

63
та. Източна Испания, Южна Африка и Сибир притежават най-
старите скални рисунки от среднокаменната епоха. По-многоб-
ройни са находките от новокаменната епоха, от бронзовата и
желязната епохи, които обаче трябва да се датират във II до I
хилядолетие пр. н. е. Хенри Лот, който проучи скалните рисунки
в Сахара, е убеден, че най-старите са възникнали между 8000 г.
и 6000 г. пр. н. е.

Еднакви мотиви по цял свят

На почти недостъпни места могат да се намерят интересни

древни изображения - през ледниковия период в отдалечени
пещери, по-късно по най-високите гребени на планините, къ-
дето хората трудно могат да се придвижват. Хората на
изкуството от старокаменната епоха работили и рисували по
цялата планета. Рисунките са (сякаш направени днес) създа­
дени с четка и боя. За бои са използвани минерали (охра, ман­
ганова руда и фелдшпат) и дървени въглища. Най-често сре­
щаните тонове са червено, черно и бяло. През каменната епоха
гравюрите били правени с инструменти от кремък, дълбани или
изчуквани. Все едно дали са рисунки или гравюри, винаги се
срещат еднакви „мотиви“ - богове с ореоли и шлемове, с об­
лекло, което прилича на скафандрите на днешните астронав­
ти, с атрибути, в които лесно можем да разпознаем антени.
Ако бяха еднични случаи в радиус от 2000 до 5000 километра,
би могло да е и случайност и да ги приемем без коментари. Но
същите мотиви се срещат по всички континенти, разделени от
океани, във франция, Италия и Северна Америка, в Южна Ро-
дезия и Перу, в Чили, Мексико, Бразилия и Австралия, в Ру­
сия и в Сахара. С прилежание и размисъл чета обясненията
за смисъла и предназначението на рисунките. Обясненията не
задоволяват нито любознателността, нито разума ми. Струва
ми се, че съм на урок по вероучение - трябва да вярвам на
обясненията, защото иначе не ме убеждават. Казват, че тряб­
ва да ги виждаме и разбираме по този начин, защото не бива
64
да се тълкуват другояче. Защо трябва? Защо не може друго­
яче? „Без съмнение е имало паралелно протичащо развитие
на различните палеолитни, мезолитни и неолитни степени в Ин­
дия, Европа и Африка“ , пише Марсел Брион в книгата си „Ран­
ните световни култури“ . Без съмнение, но защо?

Натуралисти без образци!

Казват, че древните художници били натуралисти. Не въз­

разявам. Те са виждали животните, които са рисували. Но от­
къде тогава старокаменните натуралисти, чието ателие било
например в Сахара, са взели образците си за изображения
на носещи се във въздуха същества в космически костюми с
най-модерни ципове, с широки предпазни ленти по ставите?
К^туралистите пресъздават природата, те сякаш нямат фанта­
зия. Казват още, че трябвало рисунките да се разглеждат пси­
хологически - пещерните художници яли гъби, изпадали в нар­
котично опиянение и имали нереалистични представи. Когато
изтрезнеели, надрасквали фантастичните образи по стените.
Опасявам се, че подобни обяснения са по-спорни от моите
предположения. Аз мисля по-практично. Не се опитвам да из­
ползвам дълбочинна психология. Казвам си, че щом един оби­
тател на пещера, облечен в кожи, изобразява фигури с непоз­
нати костюми и антени на главата, той трябва да е виждал по­
добни същества. Без наркотици, без фантазия, без човечета..
Щом няма образци, няма и натурализъм. Казват още, че скал­
ните рисунки изобразявали ритуални емблеми и ловни сцени.
Достойно тълкуване, доколкото се изключват други решения.
Твърдението, че специалистите по древна история нямали при­
чини да предсказват някогашното присъствие на извънземни­
те в историческото развитие, е направо ненаучно.
Всяка наука трябва да има стремежа да се доближи кол-
кото може повече до истината. Това може да стане само ако
тя постави под въпрос всички несигурни позиции и включи в
изследванията си и първоначално невероятното. Упрекват ме,
8. Моят свят в картини 05
 1

66
 61. В планината Тасили (Сахара) Хенри Лот откри цяла художествена
галерия от приличащи на астронавти фигури. Обърнете внимание на под­
силващите ленти по лактите и коленете, диагоналните ленти около гърдите,
както и на коланите и шлемовете

62. В Кимбърли Рейнджис в Австралия...

63. В планината Тасили в Сахара...

64. Д о ф ергана в Русия...

65. На платото Наска, Перу...

66-67. В Сахара „Великият марсиански бог", вдясно в оригинал, вляво

очертан с линии за по-голяма яснота...

68. Скална рисунка от близката околност...

69.... и във Вал Камоника, Италия. Въпреки голямото разстояние скални­

те рисунки показват смайващи сходства и всяка от тях би могла да въодуше­
ви изследователя Хенри Лот да й даде името „Велик марсиански бог

70

70. „Звездните тръбачи", петроглиф при индианците хопи

67
 72

68
че игнорирам „твърдо установени факти“ от областта на пра­
историята. Какви са „фактите“? Всяка новооткрита скална ри­
сунка била „тълкувана“ толкова дълго, докато попадне в изпи­
таната схема. Няма точни датировки, защото намерените в пе­
щери останки от кости и дървени въглища не показват нищо,
вероятно не са от епохата на пещерния художник. Досегаш­
ните датировки са предположения. В момента, в който праис-
ториците и археолозите приемат присъствието на доказания
космически кораб около 593 г. пр. н. е. (Иезекиил!), ще се
вдигне мракът, обгръщащ скалните рисунки с еднакви мотиви
по целия свят. Чуждите космонавти имали контакт с хората от
онази епоха по цял свят. Хората от старокаменната епоха са
ги виждали, наблюдавали и рисували. Хенри Лот, който наме­
ри почти шестметрова фигура на човек на планински склон в
дива клисура в Сахара, пише: „Контурите са прости и безиз-
кусни, кръглата глава, чиято единствена особеност е загат­
натият двоен овал в средата на лицето, напомня образа, кой­
то обикновено си създаваме за марсианец... Ако „марсианци-
те“ наистина са идвали в Сахара, то може да е било само
преди хилядолетия, защото рисунките на кръгли глави в Таси-
ли са най-старите.“ А сега нека картините да говорят сами за
себе си.

71-72. Този астронавт на скалната стена в планината Тасили, както и

действията на астронавтите на скална рисунка до ф ергана, Русия, се обяс­
няват „психологически“ или се тълкуват като „пресъздаване на природа-
м ", Какво откриват в тях очите, виждали първите астронавти и първите
пьтувания до Луната?

69
 Индиански пътеки

Ловните полета на индианците хопи от голямата група „Пу-

ебло“ са в Аризона и Ню Мексико, САЩ. Хопите, от които днес
са живи около 8000 души, запазили в резерватите си праста­
ри ритули и обичаи, както и устно предваните легенди. Резер­
ватите им гъмжат от „стари като камъка“ скални рисунки. Се­
гашният главатар на племето Бяла мечка умее да тълкува по-
вечето рисунки. Тъй като подобни рисунки има по целия свят,
знанията на Бяла мечка може да са много важни за тълкуван­
ето им, но главатарят не разкрива тайната си, пазена и преда­
вана само в най-тесен кръг. Легендата на хопите казва, че пра­
дедите дошли от „безкрайната вселена“ и докоснали различ­
ни светове, преди да стигнат до Земята. Ако се вярва на пре­
данията на хопите, червените скални рисунки, на които се на­
тъкваме, не са нищо друго освен най-стари пътепоказатели от
едни членове на племето за други членове, които някога са
минали през местността и са оставили съобщения за идните
поколения.
74. А встра­
л и й с ки пр а б о -
гове, наречени
„Двамата твор­
ц и “ . О бърнете
в н и м а н и е на
нагръдните ку ­
тии, закрепени
за коланите

74

73. Двуцветна скална рисунка от Нова

Зеландия. За отбелязване са сноповете лъ­
чи, излизащи от главата. По този начин от
древни времена се изобразява връзката на
земното с небесното

70
 76. Т а ка а в с т р а ­
л ийските туземци (тук
на скала до Порт Хед-
ланд) изобразяват най-
ранните си божества

75. „Д а не те е д о ­
коснал смъртният дъх на
небесния телец?“ , пита
Гилгамеш приятеля си
Е нки д у. В и н д и й с ка т а
М ахабхарата четем, че
всичко било „засегнато
от отровния дъх на бога“ .
Дали художникът на та­
зи с ка л н а р и с у н к а до
Навой, Русия, е знаел за
подобно събитие? Зато­
ва ли е снабдил същест­
вата в смъртоносния об­
хват на отровния дъх на
бога със защитни маски?

71
I

77. Н е и зтъ л ку в а н
скален релеф със слън­
це и концентрични кръго­
ве отПараиба, Бразилия

78.Непознати звезд­
ни ко н с т е л а ц и и върху
ка м е н н а гр а в ю р а при
Лагоа Санта (М инас Ге-
раис, Бразилия)

79. Необясними гра­

фични и зоб ра ж ен и я на
скална рисунка от Таси-
ли, Сахара

72
 80. Летящ обект на
скала до Сете Сидадес,
Бразилия

81. До Гойаниа, Бра-

1илия - забележително
иожна гр а в ю р а на б о ­
жество с венец от лъчи

82. Ииндианците от
' «»то Сидадес стилизи-
!'или звезд и, които са
миждали сам о с невъ-
"рЬЖено о ко или като
■метли точки по небето

73
 83-84. Ю жно от Рио де Ж анейро е разположен Педра де Кавеа. Всеки
турист разпознава на планинския връх лицето и тялото на свит сфинкс.
Както си е присъщо на сфинксовете, и този е обвит в загадъчност. С ериоз­
ни хора казват, че очертанията му са възникнали от естествена ерозия,
странната фигура следователно била игра на капризната природа. Някои
не толкова сериозни хора смятат, че бил издялан изкуствено във върха.
Обосновават възгледа си с факта, че по продължение на линиите на тялото
могат да се разпознаят писмени знаци, които американският професор Ки-
ръс Гордън идентифицира като ф иникийски букви. Два пъти летях над Пед­
ра де Кавеа с военен хеликоптер, кацнахме на върха, стоях на платото с
издълбаните седем кръга. Не успях да се определя нито към едното, нито
към другото мнение. Но някои други находки около и на планината са оза­
дачаващи...

74
75
I

86-87. За тези загадъчни петроглифи вече никой не твърди, че са въз­

никнали по естествен начин. На кого е трябвало да говорят нещо? На кого
' и казвали нещо? Били ли са сигнали или съобщения към извънземните?

85. Това огромно стъпало на крак, открито от Едуардо Чавес, стои от

хилядолетия в трънака на Педра де Кавеа. Приятелят ми Едуардо от години
и |ДИрва любопитни находки в планините около Рио де Ж анейро

77
 88-89. Изключителна скална рисунка била открита в пещерите на Вар-
селандия, Бразилия. В правилно съотношение със Слънцето са нарисува­
ни осем от деветте планети на нашата Слънчева система - доказателства
за астрономически познания, каквито художниците от старо каменната епоха
не са притежавали. Кои са били учителите им?

90-91. Огромни каменни глави на роботи в парка на олмеките във Виля-

хермоса, М ексико

78
79
 92-93. Според преда­
нието на рапаниу (местни­
те жители) първите бого­
ве на Великденските ост­
рови били летящи същес­
тва. По крайбрежните с ка ­
ли техните портети могат
да се видят и днес в огром­
ните каменоделски изде­
лия. Те създават впечат­
ление за представата, ко ­
ято древните жители има­
ли за боговете си

92

80
 Бог и боговете

Попитах специалисти по древни езици откъде идва думата

„бог“ . Когато учени приятели провериха думата в еврейски и
арамейски писания в древността, ми казаха, че в началото на
всяка писменост изобщо нямало единствено число на „бог .
Първите митологични писания говорили само в множествено
число —за „богове“ , а това древно понятие по смисъл се пре­
веждало като „кръжащите в облаците“ . Кой кръжал в древ­
ността в облаците? Защо въпросът за произхода на човека се
поставя все по-разпалено? Защото с досегашните отговори
ни се предлага нещо неудовлетворително, защото изхабяват
вярата ни, вместо да ни предложат знание. Вече не ни се вяр­
ва, че бог и боговете са се тревожили за малките ежедневни
грижи на предците ни... доколкото бог и боговете са онези
всемогъщи, извисени над всичко, явления като каквито ни ги
представят. Щом те пребивавали на Земята само от време на
време и не били реалност, как тогава са могли (както се раз­
казва) да дават указания на прародителите ни за земеделието
или рецептите за производството и преработката на металите?
Щом бог или боговете не са били видими, как открай време са
възниквали изображенията им? Можели ли са примитивните
хора да изобразяват нещо, което не са виждали? Как са успе­
ли образно да изобразят непредставимото? Или е било силно
желание за среща с невъобразимото, което в края на кра-
ищата създало портретите им въз основа на
фантасмагории? Мисля, че едва ли е било та­
ка, защото още най-ранните изображения на
богове показват човекоподобни образи. Да­
ли първобитният човек е смятал собственото
си или на съседа си (стилизирано) изображе­
ние за „бог“? Той преживявал раждането и
94. И зо б р а ­
смъртта, боговете обаче за него били безсмър­ жение на бог от
тни. Боговете, продукти на фантазията, какви­ къ с н а та е п о х а
то трябва да са били, едва ли биха се задържа- „П аракас“ , Перу
6. Моят свят в картини 81
 95-97. Трите праисторически фигурки са известни в археологията под
названията: „м ъж с глава на со м “ , „Венера от Вилендорф“ и „слънчев сим ­
вол с четири лица“ . И трите са смятани за богини майки, по-стари са от 10
000 години и олицетворяват произхода на разума. Деформираните глави
(сродни със скалните рисунки) загатват за нечовешки произход

98

99

98. Стилизираното изображение от музея

по етнография в Хамбург показва индианец в
контакт с летящ дракон. Подобните на роботи
кутии, които дебнат на заден план, се явяват в
митовете като „същества, които нито ядат браш­
но, нито пият вода“

82
ли с хилядолетия в съзнанието му.
Не, кръжащите в облаците били временни посетители от
непознати звезди. Така може и приемливо да се обясни, за-
щото културите и цивилизациите в интервали от хилядолетия
навсякъде западали. Съгласен съм с Тейар де Шарден, който
писал: „Бъдещата религия може да е нещо хубаво. Тя би тряб­
вало да се довери на науката.“

Откритията на един летец в Чили

Чилийският генерал от военновъздушните войски Едуар-

до Йенсен на няколко пъти през последните години смая ар­
хеолозите. Като действащ летец той фотографира предимно
фигури по планинските склонове на Чили. От Моленде в Перу
надолу до чилийската провинция Антофагаста откри огромни
маркировки по наклонени стени, кръгове с насочени навътре
лъчи, овали, запълнени с шахматни квадрати, правоъгълници,
стрели. Над пустинята Таракатар в Северно Чили се вижда
високата 100 метра стилизирана фигура на мъж, робот. Съ­
ществото е правоъгълно, краката са прави, на тънък врат е
изправена квадратна глава, от която стърчат дванайсет анте­
ни. От таза нагоре, в ляво и в дясно покрай тялото, до края на
торса са поставени летателни перки. Междувременно генера­
лът откри още една праисторическа фигура, висока 121 мет­
ра. Показвам я на снимката долу. Ръцете са свити под ъгъл, на
левия лакът, изглежда, се е заловила маймунка. От лявото ра­
мо води леко пречупена, разширяваща се пръчка. Предназ­
начение, смисъл и възраст на фигурата? Въпросителна. Засе­
га археолозите я каталогизираха като „култов символ“ . Нищо
че е малко големичък, разположен доста на високо и на отда­
лечено място. Кой е трябвало да забележи този робот?
Полуостров Юкатан се намира в Северна Централна Аме­
рика между Залива на Кампече и Карибско море. След завла­
дяването му от испанците през 1672 г. епископът Негово всех-
ристиянско светейшество Диего де Ланда устроил в град Ма-
83
84
 100,101,103. Т е зи релеф и на м а йте ,
М е кс и ко , са о б о з н а ч е н и ка то „п ч е л н и
богове“ . Не мога да открия никаква връзка с
пчели. По корем лежат същества, подпрени
па ра зтв о р е н и те си ръце. И с ка ти се да
сложиш в ръцете им кормило за управление.
Обутите с обувки кр ака (103) лежат върху
п р у ж и н и р а щ и к о к и л и с го л е м и кр ъ гл и
подложки

102

102. С телата от С ан та Л уси я

Коцмалхуапа, Гватемала, показва
долу вдясно фигура, облечена като
съвременен астронавт. Горе един
„п ч е л е н б о г “ се п о д п и р а на
Слънцето!

85
 ни огромно аутодафе - неизвестен брой от древни ръкописи
на майте били изгорени, част от невъзвратимо културно бо­
гатство. В книгата си „Веюсюп сю 1аз созаз бе Уика*ап“ в гла­
ва 41 епископът дори се хвали с нечестивото си деяние:
„ Намерихме много книги с техните букви и знаци, но не
съдържаха нищо, само суеверия, лъжи и злини. Затова всички­
те ги изгорихме, за което те много съжаляваха и явно много
страдаха. “
Една легенда на майте разказва, че още преди 10 000 го­
дини съществувала много процъфтяваща култура. Макар че
археологията чрез оскъдните си открития поставя под въпрос
тази датировка, аз отдавам голямо значение на подобни уточ­
нения, още повече, че никой не може да обясно откъде е до­
шъл народът на майте и къде е отишъл. Защото градовете на
майте (това е доказано) не са разрушени нито от войни, нито
от природни катастрофи, те са напуснати от жителите си. Ма­
йте изчезнали безследно. Защо са се отказали от прекрасни­
те си градове, издигнати „за дълго“ в могъщите скални блоко­
ве? Не са били номади. Доказано е, че така наречената пред-
класическа епоха продължила до второто хилядолетия пр. н.
е., но (и то се признава) същинският архай, предхождащ пред-
класическата епоха, не може вече да се обхване археологи­
чески. Много вероятно е всички липсващи днес сведения да
са се съдържали в книгите, изгорени от епископ Де Ланда.

Кодексите на майте

От изгарянето оцелели само три ръкописа на майте, така

наречените кодекси. Били изработени от кората на смокиново
дърво и сгънати като дипляни. Наименовани са по местата, на
които се съхраняват сега: „Кодекс Дрезден“, „Кодекс Париж“
и „Кодекс Мадрид“, наричан още „ Тго Сог1ез1апиз“ . Само мно­
го малка част от съдържащите се в тях избелели глифи са раз­
четени. Напълно разшифровани за числовите данни на гениал­
но проста система: Смята се с напречни черти, върху които има
86
точки. Една точка съответства на числото 1,три точки на число­
то 3;числото 5 е изобразено с напречна черта, а 7 - с чертичка
и две точки отгоре. Числото 17 се състои от три черти и две
точки отгоре. Майте познавали дори нулата и значението на
мястото на цифрата. Имали двайсетична или вигесимална сис­
тема - умножавали с 20.' Ако искали да изобразят числото 23,
слагали на мястото на единиците три точки, а на мястото на де­
сетиците - напречна черта, която лесно се различавала от нап­
речната черта на 5 - числовите черти с по-висока стойност се
рисували на видимо разстояние над чертите за 5. Голям е инте­
ресът, който майте предизвикаха с календара си. Отправна точка
на летоброенето им е годината 3113 преди нашето летоброене.
Специалистите по американистика твърдят, че загадъчната 3131
г. нямала нищо общо с действителната история на майте, имала
само „символично“ значение като например еврейската мета­
фора „от създаването на света“ . Но кой може да го твърди със
сигурност, след като не се знае откъде са дошли майте и къде
са изчезнали. За календара им е писано много, факт е, че е
оперирал с годишни цикли, които се повтаряли на всеки 374
000 години. Съгласно календара са издигани постройки - по
одно стъпало за всеки ден от месеца, площадка за всеки ме­
сец, а на върха, на 365-ия ден, се издига храмът. Сякаш древни­
те май не строели храмове, подтиквани от религиозно усърдие,
а защото календарът ги заставял да „изпълняват норма“. В Чи-
чен-Итца се намирала обсерваторията на астрономите - кръг­
ла постройка с две огромни тераси, издадени много над тропи­
ческата гора. Астрономите им познавали въртенето на Луната
с точност до хилядните след десетичната точка, дори и година­
та на Венера им била позната до стотните. Прабоговете на ма­
йте дошли от звездите, комуникирали с тях и според легендата
се върнали обратно на тях. В „Попол Вух“, мита за сътворени­
ето на майте от племената киче, се твърди, че след борби и без-
честие сред хората 400 небесни младежи се върнали обратно
на съзвездието Плеяди. Бог Кукулкан - вероятно съответстващ
на бог Кетцалкоатъл на ацтеките - бил изобразяван като пер-
87
нат змей и дошъл от звездите. Тъй като майте ежедневно сре­
щали змията, която пълзи по земята, трудно е да се разбере
защо в изображенията им можела да лети. Оцелелите ръкопи­
си на майте обхващат 208 страници. При многообразието от
знаци, фигури и получаващите се от тях възможности за комби­
ниране не е чудно, че до днес е разшифрована толкова малка
част от тях. Рисунките на смокиново лико, с тънък пласт варо­
вик като основа за боите, се съхраняват под стъкло. Дрезденс-
кият кодекс има 74 изписани страници и показва астрономи­
чески изчисления, както и таблици за циркулацията на Луната и
Венера. Освен цифрите постоянно на небето се появява влечу-
гоподобно чудовище, което е свързано с Луната и същевре­
менно плюе вода върху Земята, фигурите носят сложни шапки
и маски, често са облечени в един вид костюми за гмуркане
под вода. Дали са жреци на майте по време на експерименти с
животни? Неопределими фигури майсторят нещо със своеоб­
разни уреди.

Картинни ребуси на майте

През 1831 г. Националната библиотека откупила Париж­

кия кодекс от частно лице. Той бил изработен от същия мате­
риал и имал 22 силно повредени, нарисувани в цвят страници.
През миналия век предприели толкова несполучливо консер­
виране на сгъваемите страници, че от прибраното в стъклена
касетка съкровище могат да се видят само две страници. Сла­
ва Богу, има копия от 1887 г. Парижкият кодекс съдържа пре­
димно календарни пророчества. Мадридският кодекс е в Му­
зея на Америка, съдържа 112 нарисувани страници, на които
се виждат богове в гротескни ритуални пози. Картините са
смайващи както в общ план, така и в детайли. Как ли вече не
са тълкувани! Пушещ бог върху глифата на Земята, богове пред
съдове за храна, изтезаване чрез пробождане на езика, боги­
ня със змийска глава на тъкачен стан... Показвам части от поз­
натите почти само на специалистите кодекси, за да може неп-
88
редубеденият наблюдател да прецени какво действително изоб­
разяват Предполагам, че лаикът ще комбинира по-безприст-
растно от специалиста по майте (виж изображенията във
фото раздел а).

В гробницата в Паленке

По време на изследванията си през 1949 до 1952 г. мекси­

канският археолог Алберто Рус Лулиер открил в „храма на над­
писите“ в Паленке една гробница. От преддверието на храма,
намиращо се на най-високата площадка на стъпаловидната пи­
рамида, надолу, на почти 25 метра дълбочина под земната по­
върхност води стръмна, хлъзгава от влагата стълба. Тя била та­
ка „прикрита“, че вероятно става дума за таен ход. Размерите и
положението на гробницата отговаряли на „магическите и сим­
волични представи“ (Марсел Брион). Три години били нужни на
«археолозите и помощниците им, за да освободят този път отго­
ре към дълбочината. Подът на гробната камера представлява
монолит с дължина 3,80 м и ширина 2,20 м с фантастичен каме­
нен релеф. Не ми е известна друга работа върху камък с подоб­
на красота и акуратност. Около правоъгълника са гравирани
глифи на майте, само малка част от които е разчетена. Камен­
ната плоча е украсена с глифи, познати ни от литературата на
майте („Кодексите!“) и от стелите им. Там е „дървото на живо­
та“ или „жизненият кръст“, индианец с маска на земен бог - на­
кит от пера на главата, тръбички и върви от нефрит и накрая (не
и по значение) свещената птица кетцал, двуглава змия и маски-
символи. Археологът Пол Ривет, един от най-добрите познава­
чи на обекта, смята, че индианецът е изобразен седнал пред
жертвения олтар, а зад него били гравирани „стилизирана бра­
да на бога на времето“ , мотиви, които се срещат и в градовете
на майте. Под този благородно обработен монолит в нарисуван
а пурпурночервен цвят ковчег е открит скелет; на лицето му
лежала златка маска, до него имало накити от нефрит, както
ритуални принадлежности и жертвени дарения...
89
 Астронавтът от Палеше

След като видях надгробната плоча в Паленке, я интерп­

ретирах от техническа гледна точка. Няма значение дали пло­
чата се разглежда напречно или по дължина - направо те прес­
ледва впечатлението за космическо същество. Познатите ми
най-добри снимки на каменната плоча, която се намира зад
сигурна желязна решетка, направи екипът на филма „Споме­
ни за бъдещето“.
След осем опита правителството ни даде разрешение за
половин час работа с камерата и прожектори. С тези картини
мога по-добре от първата си книга да документирам за какво
става въпрос. Като цяло надгробната плоча представлява рам­
ка, в чиято среда седи наведено напред същество (като аст­
ронавт в командна капсула). Чудноватото същество носи шлем,
от който излизат и преминават назад двойни маркучи. На но­
са му има кислородна маска. С двете си ръце наведеният нап­
ред манипулира нещо по някакви контролни механизми. Гор­
ната ръка е отворена, сякаш съществото извършва фина нас­
тройка на намиращо се точно пред него копче. От долната
ръка се виждат четири пръста, излизащи от ръката. Малкият
пръст е сгънат. Не ви ли се струва, че с тази ръка съществото
обслужва някакъв лост, който напомня на ръчния лост за газ­
та на мотоциклетите? Петата на левия крак е върху педал с
няколко степени. Ще направи впечатление на наблюдателя на
картината, че „индианецът на жертвения олтар“ е облечен доста
модерно - точно под брадата, във вратната извивка се вижда
един вид поло яка. Надолу дрехата продължава с тясно при­
лепнала горна част от костюм и завършва с маншети на кит­
ките на ръцете. Ш ирок колан около талията със секретна за­
копчалка, груб панталон, накрая подобни на чорапогащи пан­
талони до стъпалата... и астронавтът е перфектно облечен!
Апаратурата, в която астронавтът напрегнато седи, има в
моите очи следните качества. Пред закопчания с коланите
астронавт са централният агрегат за кислород, енергийно
90
91
захранване и комуникация, както ръчните лостове за обс­
лужване и уредите за наблюдение извън космическия кораб.
На носа на кораба, т. е. пред командното табло, се виждат
големи магнити, които изграждат магнитно поле около ко­
рабната обвивка, което при високата скорост предпазва от
сблъсък с частиците във Вселената. Зад астронавта се виж­
да апарат за ядрено сливане - изобразени са схематично две
атомни ядра, вероятно водород и хелий, които се сливат.
Струва ми се важно, че в края на кораба извън рамката е
стилизирана опашка от газове на ракета. Освен тези интерп­
ретирани технически рисунки върху надгробната плоча има
постоянно повтарящи се глифи на майте. Според мен се раз­
бира от само себе си, че по този начин майте са съобщавали
за своя „небесен пратеник“ и са записали по възможен и поз­
нат за тях начин историята му. След престоя на извънземно
92
93
 108,109,110. И децата знаят, че змиите никога не са могли да летят. Но, за
да дам само два примера от отдалечени един от друг географски региони,
показвам летяща змия от храма в Уксмал, М ексико, и от Д олината на
фараоните, Египет. Както пише Робер Шару, историкът Санхуниатон (1250 г.
пр. н. е.) писал: „ Змията има скорост , коят о въз основа на диш анет о нищо
не мож е да надхвърли... Енергият а й е необикновена... С блясъка си тя
осветяваше всичко..." Тук не са описани змиите, виждани от хората да пълзят
по земята! Дали не става дума за оборудвани като астронавти същества
като на прастарата ваза от Сан Салвадор (110)? При стилизирането подобно
оборудвано същество може набързо да се превърне в змия!

94
 111. Над кр е п о с тта на инките С акса й хуам а н, Перу, има б уквално
мовероятно обработени камъни! Осведомих се на място и навсякъде, където
' рещ нах а м е р и ка н и с ти , к а к в о о зн а ч а в а т тези съ о р ъ ж е н и я, с ка кв и
юхнически средства са създадени. Резултатът е, че не се знае кой ги е
и «работил, кога и с ка кви инструменти. Във всеки случай никой не се
мелява да твърди, че и това е едно от чудесата на природата...

95
същество индианците са имали „естественото“ желание да уве­
ковечат в релеф толкова високия гост заедно с апарата му.
Независимо от това, че каменоделците не са имали техни­
чески познания, би било невъзможно технически сложна апа­
ратура като този космически кораб да се издяла в камъка от
един човек от първо виждане. Дали не са помолили небесния
гост за съвет? Или извънземните са дали на художниците май
проста схематична рисунка на небесното возило? На скеп­
тика, който ще попита защо извънземните ще предават зна­
нията и тайните си на майте, мога да отговоря само, че са го
направили и този път, за да оставят видими знаци от престоя
си за следващите поколения.
Ако се приеме това предположение, наличните, отчасти
разшифровани глифи не изключват и техническата версия. Не
може да се приведе категорично доказателство, че при надг­
робната плоча става дума за обичайната символика на майте.
От литературата не се налага категоричният извод, че реле­
фът не съдържа технически елементи. Няма да има много пол­
за, ако заставаме мирно пред всяка остаряла работна хипо­
теза. Археологията отказва да признае познанията от косми­
ческата техника. Затова ми се струва нетолерантно да отхвър­
лят версията ми. Трябва да съществува път - надгробната пло­
ча не е удовлетворително обяснена от литературата за майте
и техническата версия е възможна.

Инструменти на извънземните

Не знам дали в ООН или друга добре субсидирана светов­

на организация се води статистика за това, колко хиляди квад­
ратни метра почва се преработва в така наречения културен
ландшафт - за градове, улици, промишленост, летища, спорт­
ни игрища. Но със сигурност знам, че на подобни строежи не
се правят археологически проучвания. Не участват историци,
обучени по история инженери или археолози. Убеден съм, че
не бихме вървели опипом в тъмнината на праисторията си, ако
96
7. Моят свят в картини 97
 112-117. Тези снимки направих по планинските скатове над Саксайхуаман.
Казват, че всичко, което се вижда на тях, били останки от глетчери (112). Но
ако подробно разгледате околността (а аз бях седмици наред там), каменните
загадки просто се набиват в очи! Изрязани от скалата стени с правоъгълни
ръбове и полирани повърхности (113), неокачествими вдлъбнатини (като вани
за къпане) (114), правоъгълни клинове в скалите, които (днес) изглеждат
безсмислени (115), изрязани като с нож за сирене каменни витрини (116) и
накрая и гранитни тронове за великани (117). Какво означава това?

98
99
 се изследват недрата на нашата Земя. Когато преди години
колонизаторите започнали да „завладяват“ нови континенти,
те подарявали на „диваците“ мъниста, огледалца, платове... а
когато искали да получат благоволението на лякой главатар
или на цяло племе, изваждали от чувала и нещо ценно: ножо­
ве, брадви, чукове, пирони, триони и тенджери за дамите. Да­
ли ще е изкуствено нагласено, ако предположим, че при по­
сещенията си на Земята и чуждите космонавти са правили по­
даръци на прадедите ни във форма на инструменти? Действи­
телно досега не са намерени инструменти с извънземен про­
изход. Не могат и да бъдат намерени, защото никой не ги тър­
си. Имаме ли поне приблизителна представа какви могат или
трябва да са те? Няма никаква представа. Нека вземем пред
вид следното. Радиоапаратите на нашите дядовци били без­
формени дървени кутии, а високоговорителите имали такива
размери, че в тях можела да се пъхне глава на дете. Днес пре­
давателят и приемникът могат да се пъхнат в миниапаратура
колкото грахово зърно, високоговорителят се равнява на ед­
на трета от големината на кибритена кутия. Искам да кажа, че
крайните продукти на техниката заемат все по-малко място.
Инструментите на високоразвитата извънземна техника не
трябва да са толкова обемисти, че да спрат багерите и кирки­
те. Не тъпчем ли небрежно по скъпоценности?

Експлозия в древността в Саксайхуаман?

Куско е на 3467 м над морското равнище. Недалеч от този

перуански окръжен град се намира крепостта на инките Сак­
сайхуаман, туристическа атракция от първа величина. Тя впе­
чатлява с монолитните блокове с над 100 тона тегло. Страните
им са толкова гладки, че Робер Шару предполага, че са стиг­
нали до това състояние чрез химическа обработка. Но не те,
нито трите вала от шестметрови камъни, нито дългият 500 м и
висок 18 м зид на терасата са тези, които ме смаяха. Моят
свят от чудеса се намира на разстояние, по-малко от киломе-
100
122 121

120 - 125 Тези н е о б ясн и м и за с е га

каменни изделия м огат да се видят по
планинските склонове на около 3500 м над
морското равнище над Куско. Могат да се
опипат първокласно полирани повърхности
(120) , ще ви се стори, че дървеният кофраж
едва вчера е свален от бетоновата отливка
(121) , но въпреки майсторската работа това
не е бетон, а прецизно обработен гранит.
Какво ли предназначение са имали някога
толкова чисто обработените блокове в
скалните пропасти (122) ? За подхранване
на ли чна та си ф антазия разгл е д ай те
подробно детайлните снимки (123-125). Дали
там, горе, на края на света, не трябва вече
да се появят нови модели на мислене?

101
102
тър на височина от 3500 до 3800 метра. През пукнатини и скални
пещери се изкачвам върху платформата. В редкия планински
въздух, затрудняващ дишането, човек не очаква изненади, но
изведнъж се изправя пред чисто изрязани каменни грамади.
Ето един измерен от мен пример: от скала, висока 11 м и ши­
рока 18 м, е изрязан правоъгълник с размери 2,16 х 3,40 х 0,83
м. Има и бетонов блок, висок 13 м, полиран и шлифован, ся­
каш вчера е доставен от строителната фирма. Разбира се, не
е от бетон, камъкът е отлично обработен гранит. Промъквам
се през скални ниши, навсякъде същата прецизна работа. Но
къде са отпадъците? Трябва да има останки от отпадъци, за-
щото пролуките са твърде тесни, за да са ги транспортирали
през тях. Съгласявам се с предположението на Шару, но ос­
вен това съм убеден, че тук, горе, трябва да е имало голяма
експлозия, която раздвижила скалите и разтопила камъните.
Влязох в почти 80 м дълбока пещера. Разтърсени от първич­
ната сила, ходовете й са поразместени, но стените и таванът
са устояли на катастрофата. Разломени каменни маси лежат
надолу чак до долината на Урубамба. Това са обработени час­
ти от едно цяло, показват качествена прецизна работа, нико­
га вече няма да могат да се сглобят отново. Разпитах експер­
тите в Куско и Лима за смисъла и възникването на формаци­
ите. Никой не знае нищо сигурно, което не е позор. Накратко,
цялото съоръжение над Саксайхуаман е издигнато по неиз­
вестно време и непознати за нас методи и е съществувало,
когато Синовете на Слънцето построили крепостта на инките.
Безпокоят ме такива въпроси, за които няма убедителни отго­
вори. Говорят за мен, че постоянно съм атакувал науката. Та­
ка ли? В действителност правя всичко, за да я подмамя към
местата с нерешени загадки по света.

103
 1

Манипулациите в Тиахуанако

Два пъти бях в Тиахуанако за задълбочени проучвания. Пър­

вия път стигнах малкото селище на 4000 м височина на боли-
вийското високопланинско плато идвайки от Куско в Перу, след
едноденвно пътуване с кораб и влак. Едва ли някой щеше да
използва малката гара, ако селището не се беше прочуло с
каменните си загадки. Веднага до гарата има музей, на пет мет­
ра от гаровия насип се виждат загадки, които не могат да се
отминат - чисто полирани камъни, правоъгълни, с прави като
конец улеи, дълбоки колкото пръст, обработени без фуги, сякаш
всяко от тях има още една част, с която да съвпадне. Дали са
работили по системата „строителни кубчета“? По какви плано­
ве? Улеите преминават винаги под прав ъгъл към повърхността.
По обектите, които имат улеи около камъка, няма какво да се
тълкува, но където от камъка са „щипнати“ правоъгълни парче­
та, а улеите преминават успоредно на повърхността, става лю­
бопитно. С никакъв иснтрумент, приписван на културите преди
инките, не могат да се направят такива улеи. Тук е работено с
фреза. Но как? Дори и съвременна фрезмашина не може да ги
направи, освен с много малки ротацаионни фрези с високи обо­
роти. И монолитите на някогашния Тиахуанако показват същи­
те улеи, които преминават от горе на долу и явно са били пред­
назначени за сглобяване един в друг (нут и федер) с други. В
реконструиран храм усърдни реставратори са струпали право­
ъгълни камъни между монолитите, които сега са като зид. По
този начин не могат да се видят улеите в монолитите, важна ха-
рактристика на наистина техническия Тиахуанако е изчезнала.
Въпросите не се решават така. И после - от зидовете стърчат
оформени от камък тръби под прав ъгъл. Подобни „тръбопро­
води“ са намирани по земята, какво търсят по зида?! Дали да
хващат дъждовната вода? Напречни тръби няма. Изрових с ло­
патата няколко парчета от тях. Както правите, така и парчетата
под прав ъгъл нямат долна част. А прочетох, че става дума за
водопроводни тръби. Във всички времена долните части са би­
ли по-важни за водопровода от покриващите ги горни части.
104
*

127. Слънчевата врата от монолити в Тиахуанако е 3 м висока и 4 м

широка. На три реда тя показва квадратни фигури, заобикалящи летящ бог.
Установено е, че теглото на вратата е 10 тона. Предполагам, че и тук има
останки от техническо познание, предадено в релефите. Ако те и до днес
не са интерпретирани, това не оборва моето предположение

105
 • *•

129
128. Изсъхналото езеро Акапана
доказва, че някога Тиахуанако е бил
свързан с езерото Титмкака: по глинените
брегове с оскъдна растителност има
същите наноси като в Титикака. Днес
Титикака е на няколко километра
разстояние от развалините на Тиахуанако.
Промяната в местната география през
вековете сочи легендарната възраст на
съоръженията на Тиахуанако

129-132. Нека тези четири снимки,

ко и то н а п р а в и х в Т и а хуана ко, да
подкрепят разсъжденията ми в текста
по мнимите водопроводи!

106
131 132
В екземлпяр от 1,14 м намерих две полутръби - без долни
части! Ако инженерът от епохата преди инките е установил, че
тръбата поема малко вода, защо тогава не е уголемил единия
улей? Защо, в името на всички богове на инките на разсто­
яние от само 2 см е издялал от камъка втора тръба? Макар и
липсващите долни части да говорят против това, че става ду­
ма за водопроводи, двойните тръби ми стигат окончателно да
отрека общоприетите обяснения. По останки от кости и дър­
вени въглища обвитият в загадъчност Тиахуанако беше дати­
ран археологически - предполага се, че строежите са възник­
нали около 600 г. пр. н. е. Датата е идеална! През 592 г. пр. н.
е. пророкът Иезкиил се срещнал с космически кораб. Не е ли
вероятно извънземните да са изградили база в Тиахуанако?
Наземният екипаж, както доказа инженерът от НАСА Блум-
рих, останал на нашата планета 20 години. Астронавтите не са
донесли строителния материал, но са имали инструменти, с ко­
ито наличният материал можел целесъобразно да се обрабо­
ти. Тази интерпретация би решила много загадки. Чужденците
107
 т
■ т .

133
134

108
 133-134. Тези монолити в Тиахуанако са каменни документи за древна
прецизна обработка

се оттеглили, монолитните строежи останали. Аймарите, кул-

турноразвитият индиански народ, на които приписват строежи­
те, ги преустроили за свой нужди. Едва тогава възникнал храм,
възникнали и правоъгълните части от зид между монолитите.
Онова, което се реконструира днес, е само миналото на ай­
марите, а не на първоначалните строители, които слагали ка­
бели за провеждане на енергия в тръбите.

Календар на великата епоха

Ако важеше календарът на ацтеките, днес би трябвало да

се очаква унищожаване на Земята чрез земетресение. При
строителни работи в Мексико през 1790 г. бил намерен каме­
нен диск с дебелина 1 метър и четири метра диаметър. В камъ­
ка са изваяни лица, стрели и кръгове. Много скоро се разб­
рало, че изображенията представляват календар, календара
на ацтеките. Самите ацтеки обаче не са „изобретатели“ на то­
зи фантастичен календар, те взели съществени части от пра­
дедите си - майте. В центъра му има глава на Бога на слънцето
- заобиколен от затворен пръстен от 20 еднакво големи поле­
та, в които има 20 символа на 260-дневния календар на майте,
така наречения Тцолкин. За всеки ден важи друг символ, а
всички символи заедно дават четирите „големи епохи“ . Кален­
дарът разказва, че в стари времена се появили ягуари, които
унищожили животните, после бури отнесли хората. В третата
епоха имало огнен дъжд и глобално наводнение. Да, а насто­
ящата епоха, наречена „4 Олин“ , щяла да бъде унищожена от
земетресение
В Тула, Мексико, боговете стоят на едно площадка. Ле­
гендата разказва, че това било мястото, на което нисшите
богове влизали в контакт с висшите богове. Партньорите се

109
 1ГГ*И

135
136

110
 137

138

139 140
 141. До Санта Крус, Боливия, два улея водят от ниското към върха на
хълм, където изведнъж свършват. Възрастта им не е определена

112
 142. Като всички пирам иди в Теотихуакан, М е кси ко , и Слънчевата
пирамида е ориентирана по звездите. Най-старият текст за съоръжението
разказва, че тук „боговете“ провеждали съвещания още преди появата на
Хомо сапиенс

свързвали чрез въжета. Нисшите получавали от висшите

„мълнии“ , които в края на краищата се били махнали, за да
накажат неблагодарните хора. В Коча (Перу) боговете били
толкова сърдити, че с мълниите си разтопили скалите, на ко­
ито живеели хората. Статуите на богове в Тула представят
горди глави с издълбани в тях кръгли очи. Но какви са тези
твърди наушници? Какви кутии носят на гърдите си? Астро­
навтите на Луната не носеха ли подобни агрегати отпред? Спе­
циализираната литература казва, че това били „символични
ключове“ . Ключове - за какво? Може легендата да е права.
Какво друго може да се хване с два пръста, ако не лъчево
оръжие, лазерен уред, които чрез лъчеви емисии накарали
скалите да се топят.
в. Моят свят в картини 113
 143. Терасата на Баалбек в Ливан

Първобитният човек търсел боговете винаги по планини­

те. Там горе искал да се доближи до тях, искал да ги наблюда­
ва, да види пристигането им, да регистрира изчезването им на
небето. Ако в равнините нямало височина, прадедите ни стро­
ели изкуствени възвишения. Какво друго е Вавилонската ку­
ла, ако не наблюдателница? Не са ли и пирамидите стъпала,
които ни отвеждат по-близо до боговете?

114
 144. „Камъкът на ю га“ в Баалбек

Площадки за изстрелване

Загадка от особен вид представлява пирамидата при Санта

Крус в Боливия. Става дума за доста симетричен, вероятно из­
куствен хълм. По него отдолу на горе преминават две линии като
рампи за изстрелване, които на високото внезапно свършват.
Индианците в долината си разказват легенди, че по тези
две линии боговете им „на огнени коне“ се изкачили на небето.
По изключение не разполагаме с археологическо обяс­
нение.

115
 Загадката на Баалбек

Северно от Дамаск, на железопътната линия и шосето Бей-

рут-Хомс, на височина 1150 м се намират развалините на Ба­
албек. През I и II век сл. н. е. римският император Август из­
дигнал върху съществуващите отпреди гръцки руини велико­
лепни храмове, чиито останки възхищават днес туристи от цял
свят. В действителност чудото и загадката на Баалбек нямат
нито римски, нито гръцки произход. Когато гърците преди рим­
ляните издигнали храмовете си и нарекли града Хелиополис
(Град на бога на Слънцето), те вече строели върху съществу­
ващи развалини! Под името Ба’ли Баалбек се споменава за
пръв път още в асирийски писания още от 804 г. пр. н. е. Както
и Тиахуанако, Баалбек бил истинско техническо съоръжение,
огромна тераса от каменни блокове, повечето от които са дъл­
ги 20 м и тежат до 2000 тона. Площадката е прастара и няма
историческа датировка. Гърците и римляните я използвали. И
при най-смела фантазия човек не може да повярва, че подо­
бен транспорт на камъни е възможен според традиционните
обяснения. Дървени ролки? Шейни? Наклонени плоскости?
Пясъчни диги? Онова, което при добра роля все още може да
се преглътне за Горен Египет и други места, при вида на ка­
менните грамади в Баалбек се превръща във фарс. С никое от
познатите ни технически помощни средства от ранната антич­
ност каменните блокове не биха могли да се помръднат. И днес
в целия свят няма кран с такава мощност, че да може да вдиг­
не блок от две хиляди тона. Давам едно кралство за разумно
обяснение на този транспорт! Древното светилище Баалбек е
посветено на бога на сътворението Баал. В епичните текстове
на Угарит Баал е възпят като „господар на набето“ или „седящ
на планинския трон“ . Баал е идентичен с Бел във Вавилон, кой­
то пък бил идентичен с боговете Мардук и Енлил. Последният
бил „бог на небесата“, според кпинообразно писание той из­
лял семето си в утробата на земното момиче Месламтеа. Ми­
тологията затваря кръга.
116
117
 Моята теория за Великденския остров

По почти всички обитаеми южни острови има останки от

непознати култури. Произведения на много ранна, явно висо­
коразвита техника безпокоят всеки посетител, който не пра­
ви тъпо и мълчаливо само снимки за спомен от свидетелства­
та на миналото. Каменните „документи“ предразполагат към
предположения и хипотези. Велкиденският остров, открит по
Велкиден на 1722 г. от холандеца Рогенвеен, е най-източният
от полинзийските острови в Тихи океан. Принадлежи на Чили,
има повърхност от 118 кв. км и днес има 1000 жители. Остро­
вът има вулканичен произход, няма дървесна растителност,
издига се до 615 м и има два изгаснали вулкана. Великденски­
ят остров е ъглов камък в мозайката на моя „светоглед“ .
Става дума за стотици статуи, наредени около острова,
които безспирно се взират в човека. Познавам теорията на
многоуважавания от мен Тор Хейердал. Все пак след два про­
дължителни престоя на острова казвам, че въпреки буквално
твърдите факти теорията за каменните сечива не е вярна. В
кратера Рано Рараку току-що започнатите и полуготовите ста­
туи лежат навсякъде, разхвърляни вертикално и хоризонтал­
но. Измерих разстоянието от лавата до отделните статуи и стиг­
нах до промеждутъци от 1,84 м, простиращи се на дължина от
почти 32 метра. Огромните парчета лава по никой начин не
могат да се освободят с малките примитивни каменни длета.
Вярно, че Хейердал намерил в подножието на кратера некол-
костотин каменни сечива. Това, изглежда, е било доказателс­
твото, че с тях е работено по работните площадки. Ето и моята
хипотеза. Чужди космонавти дали на древните островитяни тех­
нически прецизни инструменти, жреците и магьосниците мо-
жели да си служат с тях. Те откъртвали парчетата от лавата и
ги обработвали. Чуждите посетители изчезнали. Като всички
инструменти и оставените от тях се затъпили и станали негод­
ни. Според мен е възможно хората, които боравели с тях, да
са се преселили или да са измрели. Нови инструменти от съ-
118
 Каменоломна на
червенославите, >

яг Винапу
Стена на и

Тихи океан
Мотунуи, ^
Остров на хората птици

146

щия калибър първобитните хора не можели да направят, факт

е, че работата била преустановена внезапно. Над 220 неза­
вършени статуи останали като „залепени“ за стената на крате­
ра. Туземците имали амбицията да завършат работата си. Тъй
като „старите“ инструменти ги нямало, пристъпили към лавата
с каменни длета. Ден след ден над острова се носело весело­
то чукане откъм кратера, но без успех. Каменните сечива се
затъпили, а нито една статуя не била свалена от стената на кра­
тера. Отчаяли се и се отказали, стотиците длета останали да
лежат в кратера.

119
 Теорията на Хейердал

За разлика от теорията на Хейердал аз виждам в находка­

та на каменни сечива доказателството за това, че с тези инст­
рументи работата не можела да се извършва. Против теори­
ята му говори още един важен показател. Да приемем на вяра
(нереалистичната) възможност, че островитяните са дълбали
в лавата по такъв начин с каменни длета. При всяка обработ­
ка има отпадъци. И най-добрият каменоделец понякога удря
встрани и може да разкъса горна устна, да изкриви ноздра
или да разцепи клепача на статуята. Каменоделците на Велик­
денския остров трябва да са работили безукорно, всеки удар
бил безупречно нанесен, никъде няма и следа от грешки. Ос­
вен това вече посочих разстоянията между лавата и статуите.
Отпадъците на разстояние от 2 на 32 метра не може да са се
изпарили във въздуха, но в Рано Рараку няма такива. Да, те­
орията за каменните сечива може да е приемлива за няколко
по-малки статуи, създадени в по-близко до нас време. По мое
убеждение и по мнение на много посетители на острова тя не
е ключът, с който може да бъде решена загадката как е бил
откъртван суровият материал от вулканичните скали. Колко
обемна трябва да е била масата от суров материал преди за­
почването на работа, може само да се предполага при вида
на великанските фигури, високи до 20 м и тежки 50 тона.

Кои са прототипите?

В случай че автори на статуите са полинезийците, досега

няма обяснение откъде са взели образци за формите и изра­
женията на статуите, защото никой член на полинезийско пле­
ме няма подобни белези - дълъг прав нос, свита уста с тънки
устни, дълбокоразположени очи, ниски чела. И никой не мо­
же да каже кой всъщност бил изобразен на тях. За съжаление
не го знае и Тор Хейердал.

120
 Предполагам, че на Великденския остров, в Тиахуанако,
над Саксайхуаман, в залива Писко и на пустинното плато Нас-
ка са пореподавали същите учители или поне са използвали
същите инструменти. Естествено, това е само една от многото
възможни теории, която може да бъде отхвърлена поради го­
лемите разстояния между „местонахожденията“ на моите „бо­
гове“ . Предпоставка за моето тълкуване е да се приеме няко­
гашното присъствие на извънземните. Имам пред вид, че те­
орията ми придоби доста тежест, след като я подложих на дис­
кусия. Тъй като ефективно хипотезата ми, че пророкът Иезе-
киил видял и описал космически кораб, е факт, не разбирам
защо не се съгласяват и да приемат, че членове на космичес­
кия екипаж са действали на различни, отдалечени едно от друго
места по земното кълбо като учители или приносители на ви­
сокоразвити инструменти. Най-големите умници може да про­
дължават да се съмняват в теорията ми, но във всеки случай
трябва да признаят, че за първоначалните създатели на стату­
ите на Великденския остров сякаш било детска игра да из­
рязват каменните колоси от твърдите скали. Старият аргумент,
че чуждите космонавти изобщо нямали интерес към подобни
дейности, не ме удовлетворява. Имали са направо жизнено
важен интерес да създават или да карат другите да създават
непреходни каменни паметници. На какво се дължи този инте­
рес, ще изложа подробно в обобщението „Моят свят“ .

121
 148

122
 147-154. Тези моментни сним ки от В еликденския остров с неговите
подобни на роботи каменни фигури м оже да подкрепят моя възглед, че
изработването им по никой начин не може да е станало с примитивни длета.
Статуите били изрязвани от скалите на огромни разстояния: височина 1,30
м , дължина до 32 м (153-154). Подобни промеждутъци могат да се постигнат
с други инструмети, а не с леки каменни сечива

123
 155

Космически кораби на бъдещето

Всички построени досега или намиращи се на етап на про­

ектиране космически кораби имат форма, оказваща най-мал­
ка съпротива на атмосферата, те са като моливи. Конструкци­
ята им трябва да е такава, защото с наличните днес ракети и
техните относително слаби двигатели „стената“ на атмосферата
могат да преминат само летящи обекти с възможно най-малки
повърхности за триене. Убеден съм, че летящите тела с досе­
гашна форма не са идеални за междузвезден транспорт. Меж­
ду звездите, в безвъздушното пространство, космическият ко­
раб може да има всяка възможна, целесъобразна форма. „Скай-
лаб“ на НАСА, първата небесна лаборатория, с шестте си со-
124
-

156

ларни клетки като гребла (които трябва да произвеждат 23 к\Л/

електрическа енергия) изглежда като гигантска кофа за бок­
лук с кокили и пипала във всички посоки. За 1_ЕМ, кацналия на
Луната луноход, формата на молив явно вече не била задължи­
телна. Плоската отгоре кутия с четири крака-кокили за секун­
ди навлезе по команда в орбитата на земния спътник. Вижда
се, че където не трябва да се преодоляват условия, подобни на
атмосферните, конструкциите, намаляващи триенето, стават не­
нужни. Поради теснотата си те дори пречат - астронавтите трябва
да се промъкват през тесни люкове и тръби, при ограниченото
постранство инструментите и снабдителните системи трябва да
се разполагат на „етажи“ , а цялото техническо оборудване за
ракетния двигател трябва да е „накрая“ , т. е. „долу“.
125
 Пътуване от звезда към звезда

Със сегашните течни двигатели пътуването до други звез­

ди е невъзможно, защото не могат да транспортират във Все­
лената необходимите резерви от гориво заедно с помещени­
ята за екипажа и апаратурите. Затова за междузвездни експе-
дици няма да се използват ракети с течно или твърдо гориво.
Един ден човечеството ще разполага с ядрени двигатели, дви­
гатели с разлагане на материя или фотони, защото времето, в
което техниката ще разполага с немислими засега енергии,
вече не е в мъглата на неопределимото бъдеще. Сигурно ще е
възможна реализацията във форма на кванти електромагнит­
но излъчване, наречени фотони, която ще може да достигне
скорост доближаваща се до тази на светлината, и движение с
почти неограничена продължителност.
126
 158

За да се види колко неутопична е тази мисъл в сравнение

с вече течащите научни дискусии, налага се да разкажа за Да-
нол Форман, технически директор на научната лаборатория в
Лос Аламос, Ню Мексико, която се числи към университета в
Калифорния. Форман работи за американската Комисия по
атомна енергия и се занимава по-специално с реактори за ас­
тронавтиката. Той твърди, че в даден момент Земята ще изсти­
не и поставя въпроса, дали преди този смъртоносен час тя
може да бъде пренесена в друга галактика.
„Енергията за това чудовищно начинание, съобщава Уол-
гър Съливан, ще се добива от ядреното разлагане, при което
морската вода може да се използва като източник за гори­
во.“ Тъй като обаче запасите от тежка вода в океаните не са
127
 159. Стилизирано изображение на сферичен косм ически кораб върху
церемониален съд (Антропологичен музей, М ексико).

160. Ацтекски култов д иск от минерала серпентин. Дали в средата има

изображение на астронавт с теологична окраска?

161. С татуетка „д о г у “ на м н ого хиляди го д и ни от Я пония с явни

характеристики на астронавт

достатъчни, форман предложи да се използват реакции, как-

вито протичат на Слънцето - сливането на четири водородни
ядра в едно хелиево ядро.
128
 Транспорт на Земята в друга слънчева система

В книгата си „Сигнали от Космоса“ Съливан пише: „фор-

ман предложи да се предвиди една четвърт от това гориво за
преодоляване на гравитационното поле на Слънцето, друга
четвърт да се пази за насочването на планетата към друга слън­
чева система, докато останалата половина трябва да остане
за придвижването сред звездите и за светлина и отопление
по време на пътуването.“
Според убедеността на Форман тази система двигатели
би могла да действа за Земята осем милиарда години и може
би „да позволи на планетата да надживее Слънцето си и да
стигне до слънчеви системи, отдалечени на 1300 светлинни
години“ . Обърнете внимание, че Форман не е автор на науч­
на фантастика, той води диалог с отдела за плазмена физика
на Американското дружество по физика. Тъй като ми липс­
ват технически познания и нагласа, мисълта за пренасянето
на цялата Земя в друга слънчева система, не би възникнала в
моята фантазия! Сериозните учени обаче, запознати с бъде­
щите възможности на техниката, вече говорят за онова, ко­
ето е немислимо за нас.

Проблемът с горивото

За да се върнем отново към проблема с горивото за меж­

дузвездни пътувания, нека да посоча, че прочутият космоби-
олог Карл Сейгън, САЩ, смята, че междузвездният лъчев дви­
гател може да бъде зареждан чрез поемане на водород по
време на пътуването. Подобни гигантски космически кораби
трябва да се съберат на орбита-паркинг около стартиращата
планета. По метода „носене на гръб“ частите от огромната кон­
струкция можели да се изстрелят една след друга в орбита и
да се сглобят в едно. По този начин от самото начало отпада
техническата небходимост на формата „молив“ .
9. Моят свят В картини 129
 162. Струпвания от кълба в залива Моераки в Нова Зеландия

Изкуствена гравитация

Остава проблемът - откъдето и да идват астронавтите,

всички те са привикнали към гравитацията на родния си свят.
Във Вселената обаче няма гравитация. За пътувания, траещи
години или десетилетия (времева дилатация!) в космически ко­
раб, астронавтите, които ще трябва да прекарват „нормални“
космически работни дни, ще се нуждаят от гравитацията. Тя
може да се постигне чрез ротация на кораба. Спомнете си, че
ако завъртите отворената кана с мляко в кръг с голяма ско­
рост над раменете до краката си, не се излива нито капка мля­
ко, макар че по време на завъртането течността за стотни части
от секундата е във вертикално положение над главата ви. По­
ради бързата ротация млякото залепва за дъното или казано
по-добре - в горната част на каната.
От центробежната сила резултира притегляне, симулира се
гравитационно поле, каквото преди това е нямало. Не е хипо­
теза, ако кажем, че подобна изкуствена гравитация може да се
създаде и в космически кораб. Приведен в движение, във външ-

130
 ните му части около средата възниква симулирана, но действа­
ща като „истинска“ гравитация. Най-после екипажите ще могат
да работят без магнитни обувки, ще могат да спят легнал и, няма
да се налага да хващат храната си като птици от „въздуха“ . По­
дът на помещенията им няма да е насочен към двигателите, а
хоризонтално към посоката на пътуване. По време на старта
астронавтите, както е известно, са със закопчани колани, с гръб
към двигателите. Ако те се изключат и космическият кораб се
движи в свободно падане, той ще започне да се върти около
собствената си ос - налице е изкуствена гравитация. Логично
е, че помещенията за работа и почивка ще трябва да са разпо­
ложени по външния пръстен на оста, защото там най-добре ще
се усеща родното чувство за притегляне. Космическите кора­
би с огромни външни части надстройки се нуждаят от ремонти.
„Скайлаб“ го доказа по драматичен начин. Антените, дълги не-
колкостотин метра, или 2000 кв. м соларни клетки, стръчащи
далеч навън, имат по време на въртене около собствената ос
по-висока скорост от центъра на кораба. Те са много застра­
шени при внезапна промяна в курса. За космическото прост­
ранство без съпротивление кълбото се налага като идеалната
форма не само поради възможността за създаване на гравита­
ция, а ако питате мен - и сплесканата форма от типа НЛО. Къл­
бото и дискът могат да се приведат в ротация. Вътрешни архи­
текти могат да подредят помещенията около „екватора“ по из­
питани трудово-физиологични норми. Цялата площ на корабна­
та обвивка може и по време на въртенето да служи като слън­
чева клетка за преобразуване на енергия. Защото във Вселе­
ната почти няма да се произвежда слънчева енергия, но разхо­
дът на енергия (тъй като корабът ще се намира в свободно па­
дане сред звездите) ще е нищожен. За битови нужди наличните
агрегати, например един миниреактор, ще доставят достатъчно
електрически ток. Как да си представим кръглия космически
кораб? Един от най-успешните научнофантастични романи се
нарича „Пери Родан“. За младите читатели кълбовидните кос­
мически кораби са естествен реквизит на астронавтиката, за-

131
щото героите му летят през галактиката в сфери. Графиците Ру-
долф Ценгерле, Бернхард Щьосел и Инголф Талер с педантич­
ност и много техническа фантазия изготвиха рисунки в напреч­
но сечение на сферични кораби. Струва си внимателно да се
разгледат тези фантастични произведения и да се помисли за
това, че младежта с технически интереси се запознава по този
начин с един феномен, който може би ще види в реалността и
няма да се учуди.
Сензационните технически постижения не застигнаха ли
бързо всяка научна фантастика? Митовете, легендите и ран­
ните изображения, струва ми се, предават спомени за техни­
ческото ни бъдеще. В тях боговете пътуват „в блещукащи яй­
ца“ или кацат в „перли на небето“ , или направо в кълба. В На­
ционалния музей по антропология в Мексико върху така на­
речени церемониални дървени изделия главният бог се вижда
винаги, седящ в сфера. Ацтекските култови дискове показват
бога на Слънцето да обслужва някакви апаратури в сфера. По
цилиндричните печати боговете на шумерите излизат от сфе­
ри или влизат в тях. Египетските богове на небето носят сфери
на главите си. Сфери с (огнени) опашки има в Долината на
фараоните, крилати сфери - в храма в Луксор. От „яйцето на
света“ излиза бог Хор. На световноизвестната стела на На-
рам-Син, внук на Саргон 1,са изобразени Слънцето, Луната и
до тях носеща се във въздуха сфера, към която гледат нагоре
воините и музикантите. Митовете и пластичните изображения
като далечни спомени не сочат ли към бъдещи възможности?

132
 Р 1. Ако се абстрахираме от допълнителните фигури, остава основният
чертеж на електрическа апаратура с електрически кръгове, елементи за
свързване и т. н. (Нагръден накит на О зирис, Тутанкамон, Тива)

Р 2. Богинята на небето Нут се издига с крилете на птица над закриляния

от нея свят. Почти без изклю чение по всички староегипетски изображения
се откриват признаци за летене (Нагръден накит на Нут, Тива)

133
 Р6

134
 Р З-Р 8. Това са шест от много, много картинки от „Дрезденския ко д е кс“
(С а к с о н с к а н а ц и о н а л н а б и б л и о те ка , Д р е з д е н ), и в с и ч к и с ъ з д а в а т
впечатление за технически изображения

Предпазливо обръщам внимание: същества, облечени като астронавти,

технически уреди, агрегати на гърба... И всички картинки имат числени глифи.
Няма ограничения за тълкуванията

135
136
 Р 9-Р 14.Изображенията от „М адридския кодекс“ наливат вода в моята
воденица! Таблата показват цял арсенал от принадлежности на космически
кораби, като снабдителни системи, шлемове с предавателни съоръжения,
един наблюдател в сателит, кислородни агрегати... и отново точни числа.
Д осега е разчетена само минимална част от картинните писания на майте,
има много място за моите предположения

137
Р13
Р14
 Р15

Р 15-Р19.Съкровищата на
отец Карло Креспи достигат
голям ото си въ зд е й стви е
едва след ка то се усе ти
материалът на цветовете и
ф и л и гр а н н а та р а б о т а на
художниците инки

139
Р16 Р18
Р17

Р19

140
 Р 20.Стела с 56 знака в очакване да бъдат
разчетени (Р21- увеличение на двете горни
полета). Равномерно, като напечатани стоят
знаците в каретата - толкова съвършено, че
вероятно са били много добре познати на
художника и излизали с лекота от ръката му.
Но на епохата на инките и преди тях не се
признава съществуването на писменост

Р 22.Изделие на инките, украш ение за

врата, ко ето (н еоб и чай н о) е у кр а с е н о с
(писмени) знаци

Р 23-Р 24.По време на пътуванията си

п о с т о я н н о о т кр и в а х п р а с т а р и сф ери от
всякакви размери. Дали в тях е съхранен
спом енът за „богове", пътували в сфери?
(залива Моераки, Нова Зеландия - Мария
Ауксилиадоре, Куенка)

141
142
 Р 25-Р 26. Д а л и ли са и з в ъ н ­
з е м н и т е на р а н н и те ни пр а д е д и
модерни технически инструменти?
Тази мисъл се налага, когато човек
върви през пещерите на Еквадор и в
други ю ж н о а м е р и ка н ски държави.
Без спорно пещерите не са творение
на природата, защ ото тя не прави
правоъгълни прорези, полирани по­
върхности, както и остри жлебове и
прави ходове. О гром ните пещ ери
трябва да са прорязани в скалните
м а с и в и с и н с тр у м е н ти , ко и то не
можем да си представим

Р26

Р25

Р-27-Р28. Контраст на горните

пещери представляват изгледите
от подземни градове в Деринкьой,
Турция. Т ук е работено с пот на
челото и длето. С м айващ и съ о­
ръжения, които обаче са нищо в
сравнение с пещерните системи в
Ю жна Америка

143
Р27
Р28
 Р 29. Л е тя щ б о г в
сфера (И ракски музей,
Багдад)

Р 30. Л е тя щ о б о ­
ж е с тв о на олм еките в
Теотихуакан, М ексико

Р 31 .Летящ зм ей на
храм а на Кетцалкоатл,
Теотихуакан

10. Моят свят В картини

145
 Р 32.Слънчевата пирамида в Теотихуакан покрива повърхност от 45 000
кв. м и също е построена по астрономически правила. Не е известно в чия
прослава е издигната

Р ЗЗ.Трите вала на крепостта на инките в Саксайхуаман са построени от

каменни блокове, високи до шест метра. Тук почитали бога на Слънцето.
„И н ка “ означава син на Слънцето

146
147
 Р 36-Р 37.Статуя на н е п о зн а т,
почитан в Тиахуанако бог и парад от
чисто обработени монолити, Ясно
се виждат прорези и резки, които
сочат, че монолитите са били свър­
звани архитектонично. Възрастта на
техническия Тиахуанако не е опре­
делена

Р37

Р36

Р 34-Р ЗБ.Тук над Саксайхуаман, на

3600 м над морското равнище, някога
тр я б в а да е им ало ги га н т с ко с ъ о ­
ръж ение. „о тс та н ки те от гл е тче р и “
(к а к т о о б я с н я в а т ф ен ом е на ) не
оставят при оттеглянето си изкуствени
обработени скали, още по-малко пък
глазури, въ зникнали под въ зд ейст­
вието на високи температури

148
 Р 38-Р 41 .Нан Мадол, малък остров в групата на Каролините, носи
архитектонично съоръжение, съставено от над 400 000 базалтови блока.
Ка к и защ о базалтовите грамади са пренесени на Нан Мадол от един
съседен остров, не се знае. Легенда на островитяните разказва, че при
транспорта помагал летящ дракон

149
150
 Р 42-Р 43.Терасата на Баалбек първоначално била техническо съоръжение.
Римляните и гърците строили върху вече съществуваща площадка. Руският
професор Агрест предполага, че древното съоръжение било площадка за
кацане на космически кораби

151
 Р45

р 44 -р 4 5 .Като гневни роботи 200 такива чудовища охраняват бреговете

на Великденския остров. Не е известно кой е изобразен на тях. Легендата
на рапаниу, древните жители на острова, разказва, че някога статуите сами
отишли по местата си

152
 ............................ .... ” I ;.Я й ^

Р46 Р47

153
 Р 46-Р 47.Тази стара над 5000 години
японска пластика „догу“ носи шлем с
големи астронавтски очила. Впрочем
в каменната епоха и в Япония нямало
очила
Р 48-Р 4 9 .„ К а т о а с т р о н а в т и в
ко с м и ч е с ки ко стю м и бяха облечени
м ум иите на к н я ж е с к о се м е й с тв о в
м ъ ртвеш ките си облекла от хиляди
п л о ч к и от х е ф р и т “ , п и с а в е с т н и к
„Д и Ц айт“ за тези п р е д хр и сти я н с ки
на ход ки в Китай

Р 50-3 50.А м е р и к а н с к и я т а в и о -
инженер Д ж он Сандерсън стигнал до
убеждението, че надгробната плоча от
П аленке определено м оже да бъде
съ вр е м е н н о и н те р п р е ти р а н а . Д е й ­
ствително направеният от него чертеж
о б я сн я в а см и съ л а и п р е д н а з н а ч е ­
нието на всички контури на релефа.
Изследователите на древността тряб­
ва да се съветват с инженери!

350

154
155
 Р53 Р54

Р 51-Р 56.Снимки от въздуха на площадките за кацане на платото Р1аска

от филма „Спомени за бъдещето“

Р 57.Това е оригиналната карта на света на Пири Райе от 1513 г. В долния

край са отбелязани брегове на линии и острови на Антарктида, които са
открити едва в наши дни - през 1952 г.

Р55 Р56

156
Р57

157
 163-164.Каменен портрет на непозната раса, глава с астронавтски шлем
от пещерите на Еквадор

158
 165

165 - 166.На стенна фреска в манастира Десани, Ю гославия, „ангел“

пътува в кълбовиден летящ обект

Машината от Аптикитера

По Великден на 1900 г. гръцка лодка с ловци на сюнгери

била отнесена от буря на юг на малкия скален остров Антики-
тера. Когато морето утихнало, капитан Кондос наредил да се
гмуркат за сюнгери. На 60 м дълбочина екипажът открил ос­
танки от кораб. На борда му имало мраморни и бронзови ста­
туи, редки сини вази и покъщнина. Изваждането им се оказа­
ло доста трудно и през септември 1901 г. спасителните работи
били преустановени. Междувременно установили със сигур-
159
 166
ност, че аварията с кораба е станала през I век пр. н. е. При
разглеждането на материала в ръцете на археолога Валериос
Стаис попаднала безформена, покрита с варовик и корози­
рала буца. Когато я изследвал, се натъкнал на части от сло­
жен механизъм с комплексна зъбчата предавка, която трябва
да е служила като диференциална кутия. Цялата машинария
се състояла от кръгло 40 зъбчати колела, девет скали, които
можели да се нагласят в определено положение и три оси върху
една основа. Разчетените скали правят находката още по-за­
гадъчна, тъй като в нито един стар ръкопис не се споменава

160
 167

или описва подобен инструмент. Апаратурата не можела да е

по-стара от I век пр. н. е., и била част от астрономичен кален­
дар, показвал циклите и позициите на Луната и звездите. Ка­
лендар - добре, но откъде идва механиката?
Учените признават, че по времето на древните гърци в Ела-
да нямало технология, която да може да произведе подобна
машина. Дерек Дж. де Сола Прайс казва, че гърците не се
интересували от експериментална наука. Но всяко дете знае,
че преди да се конструира дадена машина, трябва да се нап­
равят много опитни образци. Тук важи същото правило. За­
гадката крие нови загадки.

Сензационна новост?

С какви инструменти и сечива е направена машината? Те

трябвало първо да се изработят. А и крайният продукт трябва
да е бил сензационна новост. Защо, след като е възникнала в
историческо време, не е спомената никъде, защо няма нито
предшественици, нито приемници? Разговарях с техници и ма-
11. Моят свят в картини 161
 169 170

тематици, които успяха да разгледат машината от Антикитера

в Националния археологически музей в Атина. Всички казват,
че прецизността е изумителна, показвала отклонения само от
1/10 мм, в противен случай 40-те зъбчати колела с централно
колело с 240 зъба, при височина на зъбите от 1,3 мм, бързо ще
започнат да показват грешни стойности.
От кой кръстник-астронавт идва този малък жест на вни­
мание?
През 1929 г. дворецът Топкапия в Истанбул бил превърнат
в музей на древността. На 9 ноември Б. Халил Елдем, директор
на турския Национален музей, намерил два фрагмента от кар­
тата на моряка Пири Рейс, притежавал ранга на адмирал на фло­
тите в Червено море и Персийския залив. Започнал да чертае
картите през 1513 г. в Галиполи, а през 1517 г. ги предал по
време на престоя си там на завоевателя на Египет султан Се-
лим I. Още преди това Пири бил известен в Турция като картог­
раф, имало 215 съставени от него карти, които коментирал в
приложението към тях „Бахрие“. Находката от нарисувани с фи­
ни бои върху кожа от газела карти били фрагменти от смятаните
за изчезнали „карти на света“ на флотския началник.
162
 *
'/* «* V •- * «

171. Този петроглиф на скала до Монте Албан, М ексико, показва без

съмнение техническа апаратура. Лесно можем да си представим остра
бормашина (за домашна употреба!) с ръчки и перки

163
 , ' « л ч н м "- х- 1« Т Ч « гг

Е Й
'-Х»,'»Хк'-.,-'-ЙХ
*1'

»(Т«ГУ^>
«Т1к ♦* >;$►.****
*з*тв «?:•м~к4лХ»>-*'#*'’<
*Ч« »»:*» Ь
^С4*1 *\А«* &>** &*«>** »г

ЗДМ<Мв&$ &МтФтя*фт *» > * * * » «

* & * р - * * * ^ * *> *< Ь \* * ± * Л

172. Във фотораздела е показана оригиналната карта на турския адмирал

Пири Рейс. Съвременните картографи положиха върху нея координатна
мрежа, за да могат д а я пренесат върху земното кълбо. Какво произлезе от
това, ще разкаж а на по-нататък...

164
 В „Бахрие“ Пири Рейс пише:
„ Нарисува ги (картите) бедният Пири Рейс, син на хаджи
Мехмет, известен като брат на Кемал Рейс в град Гелиболу
(Галиполи). Бог да прости двамата, през месеца на светия
Мухарем на годината 919 (9 март - 7 април 1513 г.).“

Загадъчните карти на Пири Рейс

През четиридесетте години на нашия век много музеи и

библиотеки закупиха копия от фрагментите на картата на све­
та в голям мащаб. През 1954 г. листовете попаднали на писа­
лището на американския картограф Арлинпън X. Мелъри, кой­
то от десетилетия се специализирал върху изучаването на ста­
ри морски карти. Листовете го смаяли, защото на тях имало
континенти, например Антарктида, която през 1513 г. още не
била открита. Пири Рейс сочи в „Бахрие“ , че съставил светов­
ната си карта от 20 различни карти и използвал и карта на
Христофор Колумб за бреговете и крайбрежието на Антилите;
нека отбележим, че досега не е намерена карта на Колумб. В
приложението за Америка са записани детайли, неизвестни
на съвременниците, които Рейс може да е научил през 1511 г.
от завърналия се от откривателското си пътуване Колумб. Те­
оретично това е възможно, но Пири съзнавал изключителност­
та на труда си. Той пише: „ Карта от вида на тази досега ни­
кой не е притежавал. “

Земя под леда

Арлинпън Мелъри помолил за помощ колегата си Уолтърс

от Хидрографския институт на Американския флот. Уолтърс бил
изумен първо от точността на разстоянията между Стария и
Новия свя - в началото на XV век Америка не била никъде обоз­
начена. Също така изумителни били локализациите на Азорс-
ките и Канарските острови. Двамата забелязали също така,

166
че Пири или не използвал познатите по негово време коорди­
нати, или смятал Земята за диск. Това смутило учените и за да
разберат причината, направили решетка, с която да пренесат
старите карти върху съвремения глобус. Сега вече изненада­
та била пълна - не само очертанията на Северна и Южна Аме­
рика, а и контурите на Антарктида били точно там, където са
днес. На картата на света на Пири краят на Южна Америка
преминава от Огнена земя в тесна сухопътна ивица и се
разширява към Антарктида. Днес южно от Огнена земя бу­
шува бурно море. Милиметър по милиметър картата на Пири
била сравнена със земни профили, направени с най-модерни
средства от въздуха, на базата на инфрачервени снимки през
водата, с ехолоти от кораби. Действително се установило, че
преди около 11000 години, към края на ледниковата епоха,
съществувал земен мост между Южна Америка и Антарктида!
В Антарктида Пири с педантична тоичност картографирал ли­
ниите на брега, островите, заливите и планинските върхове.
Днес те вече не се виждат, лежат под дебел пласт лед. През
„Международната геофизическа година 1957“ с картите се за­
ел и Петър Лайнхем, тогавашен директор на обсерваторията
Уестън и картограф на американския флот. Стигнал до също­
то заключение - картите (особено пространството около Ан­
тарктида) съдържат данни с невероятна прецизност, станали
ни известни едва след шведско-британско-норвежките антар­
ктически експедиции от 1949 и 1952 г. На 28 август 1958 г. Ме-
лъри и Лайнхем се явили на лекция в университета Джорждта-
ун под ръководството на Уорън. Ето откъси от протокола:
Уорън: „Трудно ли е днес да разберем как древните кар­
тографи са могли да са толкова точни, преди толкова много
векове, докато ние съвсем наскоро открихме съвремененния
научен метод на картографията?"
Мелъри: „ Естествено, беше проблем, над който гадаех­
ме... Във всеки случай не можем да си представим как може да
се състави толкова точна карта без помощта на самолет.
Факт е, че са я съставили и не само това: определят граду-

167
сите на дължината абсолютно правилно, нещо, което ние сме
в състояние да правим едва от две десетилетия насам. “
Уорън: „Господин Лаинхем, вие участвахте в сеизмоло-
гичното изследване на Антарктида. Споделяте ли ентусиаз­
ма по тези открития?"
Лаинхем : „Със сигурност да. Със сеизмичния метод от­
криваме неща, които много от рисунките по картите сякаш
доказват - земните масиви, проекцията на планините, море-
тета, островите... Мисля, че със сеизмичния метод можем
да свалим повече лед от сушата, отбелязана на картите, и
това ще докаже, че картите са още по-коректни, отколкото
сега сме склонни да повярваме. “

Изумление без решение

С Пири Рейс вече се занима и суперспециалистът на кар­

тографията, професор Чарлс X. Хапгууд. В кореспонденция с
военновъздушните сили на САЩ на 6 юли 1960 г. Хапгууд по­
лучил следното писмо от коменданта Херълд Ц. Олмайър:
„Лините на брега трябва да са картографирани, преди Антар­
ктида да се покрие с лед. Днес ледът в тази област е дебел
около една миля. Нямаме представа как могат да се съвмес­
тят данните на тази карта с тогавашните географски поз­
нания. "
Картите на Пири Рейс са досадно доказателство за моята
теория за посетители от Космоса в миналото. За мен е ясно -
извънземните са картографирали планетата ни от орбитална
станция и са подарили картите на някой от прадедите ни. Като
свещен реквизит те оцелели през хилядолетията и накрая по­
паднали в ръцете на усърдния адмирал. Когато съставял кар­
тата си на света, той не подозирал какво изобразява. Негова­
та карта била сравнена със съвременните карти, отклонения­
та са минимални:

168
 Географска точка Пири Рейс Отклонения
Днешна позиция
Гибралтар
36,0 N 5,5 №................ 35,0 N 7,0 \Л/...............1,0 3 1,5 \Л/
Канарски острови
27-29 N 13-17 Щ ........'..26-28 N 14-20 \Л/............ 1,0 3 1,0 \Л/
Венецуелски залив
11 -12 N 71,0 \Л/......... 10-11 N 6 5,0 \Л/+4,5 0,0 -1,5 Е

Седем града без минало

Кой от нас има време да размишлява за това, колко мно­

го нерешени загадки има в нашия малък свят? Кой има въз­
можност да ги види? Поставил съм си за задача да издирвам
подобни обвити в загадъчност места, да проверявам дали те
са аргументи в полза на теорията ми и да ги представям на
читателите си. По покана на правителството на Пиауи, Брази­
лия, посетих Сете Сидадес (Седем града), разположени се­
верно отТересина, между градчето Пирипири и Рио Лонге. Не
може категорично да се каже дали става въпрос за разруше­
ни от жегата руини или за естествена скална ерозия. Зад це­
лия безпорядък надушвам някакъв план. Има седем области,
които, изглежда, са били свързани с пътища. Не са „развали­
ни“ , няма монолити, натрупани камъни, стъпала и стълбища,
няма видимо обработван материал. Тайнствено място. Ако тук
скалите са ерозирали, защо не са направили същото и нао­
коло? Откъде идва ронливата метална маса, която капе на чер­
вени сълзи от стените? Познавам ивиците от минерали, които
рисуват причудливи форми на геологически слоеве в камъка.
Тук ивиците протичат хоризонтално и отвесно, пречупват се
внезапно под прав ъгъл, за да тръгнат отново по права линия
нагоре или надолу. Има мехури, дебели колкото палец, сякаш
скалата някога е вряла. Какво е станало тук? Скалните рисун­
ки са явни факти, могат да се видят, пипнат и фотографират. Те
169
 176-180. Сете Сидадес в щата Пиауи,
Бразилия, „Седемте града“ , около които
досега се правят догадки без резултат.
Изкуствено съоръжение, диви природни
ф о р м и ...и л и к о м б и н а ц и я от д в е те
възможности?

176
177

170
 181

172
са много по-скорошни от камъните в околността. И отново не
се знае кой и кога е създал рисунките в тази апокалиптична
местност. Мотивите са познати от много други места. Сете Си-
дадес има цели два двойника - Сете Сидадес в Атлантика, на
Канарските острови и Сете Сидадес в Австралия, в така наре­
чената страна Арнхем, югоизточно от град Дарвин.
Легендите на трите „Седем града“ сякаш са сродни. Ще
говорим още за това.

Нан Мадол - крепост в тропическата гора?

С обща площ от 1340 кв. км Каролините са най-голямата ос­

тровна група на Микронезия в Северозападна Океания. Сред
кръгло 1500 острова най-големият е Понапе с 504 кв. км площ,
около него са разпръснати малки островчета. Едно от тях с 0,44
кв. км, приблизително колкото Ватикана, се казва официално
Темуен, но поради огромните развалини на Нан Мадол го нари­
чат със същото име. Отново възникването на руините не е дати­
рано и никой не знае кой ги е построил. От документите личи
само, че когато през 1595 г. португалският мореплавател Педро
Фернандес де Кирос стигнал до Темуен с кораба си „Сан Йеро-
нимо“, строежите вече били в развалини. Тъй като не познаваме
произхода на съоръженията, съвсем неясни са причината, сми­
сълът и предназначението им. Защо някой някога си е направил
колосалния труд да пренесе около 400 000 грамадни базаптови
блока от северното крайбрежие на Понапе, където добивали ба­
залт за колони, на загубеното островче? Щом се налагало да се
правят „храмове“, защо тогава не са ги издигнали близо до ба-
залтовите каменоломни? И днес зидовете на руините на места
са високи 14 м и до 860 м дълги. Ако изработването на средно
три до девет метра дългите и често над десет тона тежките базап-
тови блокове е било трудно, транспортирането им през непро­
ходимата тропическа гора дори и с цяла армия от силни мъже е
направо невероятно. Ако са работили денонощно и са обработ­
вали дневно четири, тежки по няколко тона, базаптови блока и
173
са ги пренасяли от северното крайбрежие до Нан Мадол, за за­
вършването на безсмислената работа щели да са нужни 296 го­
дини. На островчето нямало място за много хора. Откъде тогава
са идвали необходимите огромни работни армии? Нан Мадол не
е „хубав“ град, той притежава трезва целенасочена архитектура,
няма нищо от прахосническото великолепие на други южни стро­
ежи. Вероятно е представлявал укрепление. В книгата си „Без­
мерният океан“ Херберт Ритлингер казва, че Понапе бил център
на великолепна държава. Ловци на перли били претърсили дъно­
то за съкровища и открили колони и ковчези. През 1919 г.
островите попаднали под японско управление. Ловците на пер­
ли се придържали към легендите, продължили да търсят и изваж­
дали на повърхността парчета от платина. По време на японско­
то управление платината де факто станала главен експортен ар­
тикул, при това на острова няма платина. През бистрата вода
видях, че строежите на острова продължават с архитектурата си
и водят до „свещения извор“ . Може би не е кладенец, а ход към
подземно съоръжение? Дали строежите трябвало да пазят хо­
да? Южноокенските островитяни не биха могли да направят та­
кива подземни строежи.
И тук ли са помагали чуждите посетители? Легендата раз­
казва за летящ, плюещ огън дракон, който изкопал каналите
и направил островите, както и за неговия магьосник, който с
„команда“ накарал базалтовите блокове да долетят. И аз не
съм удовлетворен от обяснението за помощ от чужди астро­
навти. Защо са избрали това нищожно островче? Същото се
отнася и за островитяните, ако те са били строителите. Това,
което остава, е една от многото неразрешени загадки на на­
шата стара Земя...
Южните острови между Австралия, Индонезия и близките
до брега острови на Америка в Тихи океан имат 1,25 милиона
кв. км площ върху морска повърхност от 70 милиона кв. км.
Там живеят папуаси, меланезийци, полинезийци и микроне-
зийци. Съкровищата от историята на островитяните се пазят
в музеи. Например в Оукланд, Нова Зеландия, както и в музея

174
 Основи на къщи ..............- Незавършени строежи

Основи с дупки
------------- Канал
за огнище
I 1 I ............

Погребален свод ‘м * * * м * * Главен канал

„Бишоп“ в Хонолулу има ритуални маски на обитателите на юж­

ните острови. Те нахлупвали маска на главата си и се старае­
ли в ритуалните си танци да имитират летателни движения. С
днешен поглед, според мен, в мнимите ритуални маски лесно
се разпознават лоши копия на едноместни летящи апарати.
Нахлупени отгоре на главата, висящите надолу дървени плос­
кости били подражания на криле: в долните краища се виждат
дупките за нахлупване. Дори предпазителите за ръцете и кра­
ката, както и корсетът, в който летците се пъхали, са останали
през хилядолетията в спомените на фолклористите. Естестве­
но, островитяните отдавна вече не знаят защо украсяват бо­
говете, кралете или главатарите с толкова сложни апаратури.
С тях никой не може да лети, но летателните одежди на чужди­
те посетители станали част от фолклора. Ритуални маски? Не
ме разсмивайте...

175
 *<*

176
 187. Ритуална маска от Музея Оукланд, Австралия

178
 188. С ед нал в м а ги ч е с к а
пти ца, б о г П у р а н га х у а лети
(според легендата на маорите)
от л е ге н д а р н о т о си ж и л и щ е
Хаваики към Нова Зеландия

Кресни и съкровищата му

Пастор Карло Креспи, произхождащ от Милано, живее над

50 години в еквадорското градче Куенка, където е духовен пас­
тир на църквата на бедните „Мария Ауксилиадора“ . Индиан­
ците приели Креспи като истински приятел и му носели пода­
ръци от разни скривалища. Накрая отецът притежавал толко­
ва много ценности, складирани в жилището му и в църквата,
че един ден получил позволението на Ватикана да открие му­
зей. Музеят в салезианското (църковна конгрегация за обу­
чение, възпитание и мисионерство - Бел. пр.) училище в Куен­
ка растял и растял, през 1960 г. станал един от най-големите в
Еквадор, а Креспи бил признат за археологически капацитет.
Но станал неудобен за църквата си, защото упорито твърдял,
179
 189. Сапезианският пастор Карло Креспи в двора на църквата на бедните
„Мария Ауксилиадора“ в Куенка

180
 че можел да докаже, че между Стария свят (Вавилон) и Новия
свят (културите преди инките) съществувала пряка връзка, а
това било в противоречие с господстващото мнение. На 20
юли 1962 г. музеят на пастора изгорял, било палеж. Спасено­
то тогава от отеца се намира днес в две тесни помещения в
ужасно безредие. Изделия от месинг, мед, ламарина, цинк, ка­
мък и дърво... и в цялата бъркотия истинско злато, златни лис­
тове, сребро и сребърни листове. Сега някои посетители твър­
дят, че 90-годишният мъж бил сенилен и не можел да различа­
ва златото от месинга. В колекцията му нямало нищо освен
непотребен кич, изработван от днешните индианци и пробут­
ван на отеца. Наистина сега Креспи не е пълен господар на
душевните си сили, но е бил, когато в разцвета на годините си
като реномиран археолог, създавал музея. Всички предмети,
които показвам тук, са от прочутия му музей, те са спасени от
пожара, не са съвременни фалшификати. Повечето предмети
са от подземни скривалища, каквито индианците познават ма­
сово. Всички мотиви са от времето на инките и епохата преди
тях няма християнски символи. В сбирката на Креспи има ме­
тални и каменни пластики с напълно непознати животни, допо-
топни чудовища, легендарни герои от митове и предания, мно-
гоглави змейове, птици с шест крака. Върху златни и сребър­
ни плочи се появяват слонове. В Северна Америка и Мексико
са намирани кости от слонове и са датирани към 12 000 годи­
ни пр. н. е. По времето на инките, чието начало е установно
около 1200 г. пр. н. е., в Южна Америка вече нямало слонове.
Или слонове от Африка са гостували на инките, или изобра­
женията са по-стари от 12000 години. Или-или.
Дали писмените знаци по металните пластики в Куенка са
по-стари от всички познати до днес писмености? Около 2000
г. пр. н. е. чрез кръстосване на египетски и вавилонски кул­
турни влияния във финикия възникнало кпинообразното пис­
мо, а в Египет - йероглифите. Като смесица от двете древното
предизраелтянско население на Палестина имало опростено
сричково писмо със 100 знака. От него пък към 1700 г. пр. н. е.

181
190 191 192

193 194 195

182
 190-197. Осем фигури от колекцията на Креспи. Всяко изображение крие
загадка, никоя от тях досега не м оже да бъде обяснена. Разглеждани
внимателно, всяко съдържа елементи, свързани с Косм оса

била разработена финикийската буквена азбука. Науката твър­

ди, че инките нямали писменост в азбучен смисъл, само инди­
анците кипу имали писменост от възли, но тя нямала нищо об­
що с писмени знаци. Какво казват етнолозите и американис-
тите за писмените знаци от Куенка? Налице са 56 различни
букви или символи. Бих искал да знам какво се съобщава с
тях. До този важен въпрос смятам за второстепенен анализът
на металните сплави, върху които са гравирани.

183
184
 198-202. Тази метална п л о чка р а з ка з в а вероятно посл ед овател на
история. В смущ аващ о изобилие отделните полета п о ка зв а т детайлни
композиции, преминаващи от една в друга. Креспи - в най-добрите си години
в и с о ко ув а ж а в а н изследовател археолог, е убеден, че тези „к о м и к с и “
разказват за епохата преди инките. За стимулиране на фантазията някои
кадри от плочката са дадени в увеличение: лице със слънчев венец и
недешифрирани знаци (199), жирафоподобна глава с лъчи, между които се
вижда фината обработка на метала (200), маймуноподобна глава, от която
като полипи израстват очи (201), безспорно преднамерена връзка между
три глави, обгърнати отлъчи (202). Цялото представлява изумителен ребус

185
186
 207

203. Каменна плочка с преход от идеограми към писменост

204. Златен лист с изображение на непозната в Ю жна Америка египетска

пирамида

205. Глинена плочка с 25 индиански писмени знака

206. Каменна пирамида. Над писмените знаци - слон

207. Увеличение на надписа от подножието на пирамидата

187
 208

210

211
209

188
 208-215. Върховният владетел на инките, а вероятно и на племената преди
тях бил „Синът на Слънцето“ . Вероятно тук е изобразен този слънчев потомък,
защото на челото му блести Слънцето (208, 209). Вляво и вдясно преминават
„филми“ , които според мен показват събития в слънчевата система. И тази
пластика (210) показва идеограми със слънчеви изображения. В левия долен
ъгъл (211) от Слънцето се ражда дете. Подкрепа за тезата ми, че змията има
постоянно място в митологичните разкази, оказват и изделията отпреди
епохата на инките (121-215)

189
 216

216-225. Наистина мистериозни и до днес необясними са тези изчукани

в диск от сребро и цинк митологични картини. Трябва да са нещо повече от
изкусни арабески. Увеличенията на отделните сектори може да ви подтикнат
към собствени размишления

190
I

226 227

226-229. В хамбар, принадлежащ на църквата на бедните, отец Креспи

крие 30 гравирани сребърни фолиа с 10 до 26 м дължина и средна ширина от
1,30 м. Умниците ги смятат за фалшификати. Но какви оригинали трябва да
са фалшифицирани тук? А ко обаче индианският „ф алшиф икатор“ сам е
измислил всички мотиви, той трябва да е бил гений и освен това човек с
душа. Кой гравира и изчуква доброволно ( и за кого?) над 20 метра дълги
л и с т о в е ? З а да ги п о д а р и на п а с т о р а ? О с в е т т о в а л е ге н д а р н и я т
„ф алш иф икатор“ трябва да е бил и богат човек, защ ото материалът е
скъпоценен

192
 227-228. Две от многото стели върху златен лист. Слънцето огрява райска
идилия

13. Моят свят в картини 193

 Послание към чужд разум

Със сондата „Рюпеег Р“ (= „Юпитер 10“) през март 1972 г.

в небето беше изстрелян първият спътник, който напусна на­
шата слънчева система. Още през април 1973 г. сондата, без
да се повреди, прекоси опасния Астероиден пояс и профуча
покрай Юпитер навън във Вселената. Съществува теоретич­
ната възможност „Рюпеег Р“ да пътува хилядолетия, дори да
бъде засечен и прихванат от чужд разум. За да има на сондата
за подобен случай „писмо за издирване и залавяне“ (кой, ко­
га, откъде?), американските астрофизици и екзобиолози Карл
Сейгън и френк Дрейк кодирали позлатена алуминиева плочка.
Плочката съдържа съобщения за непознатия получател. Сей-
гън и Дрейк изхождали от това, че водородният атом ще е поз­
нат на всеки чужд разум, както и бинарната числова система,
която е езикът на всички логично построени компютри, т. е.
трябва да е най-лесно разбираем. На плочката е гравирано
схематичното очертание на сондата по орбитата Земя-Юпи-
тер, отпред двама голи човека, зад тях е изобразено Слънце­
то, а в краката им - нашата слънчева система. В случай че чуж­
дият разум владее бинарната числова система, той ще може
да разшифрова всички сведения. Какво обаче би станало, ако
подобна сонда попадне например в културата на инките? Те
не знаели нищо за бинарните числа, нищо за структурата на
водородния атом. Откривателите ще занесат златната плочка
на владетеля си, който ще ги препрати при Сина на Слънцето,
краля. Никой няма да може да изтълкува знаците и символи­
те, но подробно ще му опишат как и кога това съобщение от
„боговете“ е пристигнало на Земята. Защото, ако нещо падне­
ло от небето, трябва да е дошло от боговете! Негово височес­
тво ще разпореди да направят копия и да ги закачат в храмо­
вете в прослава на всевишните.
Питам се дали подобни съобщения отдавна не са пристиг­
нали на нашата планета. Дали са в музеите и храмовете? Или
чакат по земята да бъдат открити? „Открития“ като плочката
194
195
 232. Който е стоял пред съкровищата...и вехториите в стаите и складовете
на църквата на Креспи, който е могъл да се порови из тях, ще се затрудни
м акар и в най-общи линии да представи всичко, което е необяснено.
Направих опит за представянето им с настоящите изображения, допълнени
със снимките от фотораздела

196
от Куенка (231) ме карат да се питам какво ли съобщава този
скелет, около чийто череп има 44 точки. Скелетът стои върху
зигзаговидна линия и десет точки. Към дясната страна симет­
рията внезапно се прекъсва. Десет напречни линии имат раз­
личен брой черти. При плочката на „Рюпеег Р“ създателите са
имали нещо наум, защо не и при тази?
Когато дошли белите завоеватели, били унищожени всич­
ки нехристиянски символи. При варварското управление на
инквизицията нито един художник на инките не можел да рис­
кува да използва символи и образи от наследството на наро­
да си.. Тъй като никоя от поместените тук снимки няма христи­
янски орнаменти, бих искал да се присъединя към мнението
на остарелия вече пастор Креспи, който в най-добрите си го­
дини заяви: „Всичките тези изображения произхождат от
времето преди инките.“

Творец и съзидание -

„Виракоча, господарю на света!

Ти не си мъж, нито жена,
господар на почитта,
ти си този, който дори с плюнка
създава чудеса.
Къде си?
Покажи се на сина си!
Може да е долу, може да е горе
или може би навън в Космоса...“

...се казва в записана от хронисти молитва към Виракоча

- най-висшето божество на инките, смятали го за върховен и
последен творец и създател на всички останали богове, бил
същевременно мъж и жена. Предполага се, че е бил почитан и
в Тиахуанако. Виракоча обаче бил и учител на народа, на ко­
гото той дължи знанията си. След сътворението и завещаните
указания Виракоча изчезнал на небето, разбира се, не без
197
198
 234-237. В регионалния музей в О аксака (М ексико) е изложено това 12
см в и с о к о з л а т н о и з о б р а ж е н и е на м и к с т е к с к и я б о г на м ъ р тв и те
М и ктл антекутл и, на м ер ен о в гроб до М онте Албан. К а кв о о з н а ч а в а
орнаментиката на гърдите на бога? Дали е само каприз на художника? Или
за него е имало древен технически оригинал?
От нагръ дното украш ение действително м ож е лесно да се изведе
съвременна електронна интегрална схема!
238. Ваза от епохата преди инките от еквадорския пещерен свят, Куенка
239. Златен модел на самолет. Музей на златото в Богота, Колумбия

199
обещанието да се върне отново. Вероятно при инките Вира-
коча имал сходна функция като Кукулкан при майте и Кетцал-
коатл при ацтеките.
Бразилският езиковед, изследовател на езика на инките
Любомир Зафироф* установил, че и до днес чувашите (тата-
ро-фински народ в Русия) използват около 120 сложни думи
на инките. Обясняват се със 170 прости чувашки думи. Спо­
ред Зафироф са се запазили предимно думи от митологията.

*Любомир Зафироф е от български произход. - Бел. ред.

200
Ето някои примери:
Виракоча - добър дух от Космоса
Кон Тики ила Виракоча - господар с най-висш произход,
бляскав като мълния, добрият дух от Космоса
Чуваш - божество от светлината
И сравнителното езикознание ще трябва още доста да се
потруди.

Индианци в костюми на астронавти

През 1952 г. за първи път беше установен контакт с живе­

ещите в Бразилия по горното течение на Амазонка индианци
каяпо. Онова, което е важно за мен с оглед на теорията ми, се
показва от индианците каяпо при всички празненства - свое­
образните сламени облекла, в които се обличат. Ж оао Аме-
рико Перет, един от най-значителните изследователи на инди­
анците, откри мита за Сътворението на каяпо. Според него
преди неизвестен брой поколения на близката планина ста­
нал голям трус с пушеци. Ужасени жителите избягали в село­
то. След няколко дни млади воини събрали кураж и се опита­
ли да убият чужденеца, който излязъл след труса. Впрочем
отровните стрели, копията и тоягите се отбивали от тялото му,
той се присмивал на смелите воини.

Хитрости на оръжейната техника

Чужденецът останал в селото. Прадедите на каяпо свик­

нали с присъствието му и научили от него езика каяпо. Научил
ги и на някои хитрости на оръжейната техника за лов, основал
първото училище, дом за младите и ги запознал със законите
на земеделието. Чужденецът се нарекъл Беп-Коророти, което
по смисъл означавало „Идвам от Космоса“ . Един ден, спомня
си легендата и днес, Беп Коророти облякъл отново необикно­
вения си лъскав бял костюм и заявил, че времето му изтекло

201
 и щели да го „вземат“ , но никой не бивало да го последва.
Въпреки това любопитни момчетии го проследили, когато оти­
вал към планината. Отново видели огън и дим, чули страхотен
шум ... и наблюдавали как чужденецът изчезнал към небето.
За спомен на небесния учител, казва Перет, днес индиан­
ците каяпо се обличат със странните си сламени костюми.
Искам ясно да посоча, че снимките по тези страници са
направени през 1952 г., т. е. дълго преди през 1961 г. Гагарин
да извърши първия космически полет. Следователно косми­
ческият костюм още не бил модно облекло на всички астро­
навти и не бил познат на уважаемите съвременници, както и
на индианците каяпо по Горна Аамазонка, които не четат спи­
сания и репортажи за космически полети и до днес не знаят
каква е „модата“ във Вселената. Но стар като преданието е
този космически костюм от слама, важен реквизит от мина­
лото.
Дали индианците каяпо по този начин запазват най-ранни
спомени, каквито ние днес (все още твърде малко) търсим?

Старо египетски самолетни модели

Стремежът към летене е стар като човечеството. Около

този копнеж са създадени цели философски учения. Първото
засвидетелстване на желанието за практическо летене наме­
рило израз в староегипетското знаково писмо. Съществуват
три йероглифа, които означават „искам да летя“ . Египтолози-
те били доста безпомощни пред собствения си превод.
През 1898 г. в гроб до Сакара бил намерен модел, на
който сложили етикет „птица“ и така го каталогизирали в Еги­
петския музей в Кайро. Останал там в продължение на 50
години под номер 6347 заедно с други египетски „птици“ . Ед­
ва през 1969 г. странната птица била извадена от гнездото й.
Д-р Халил Месиха, който разглеждал птиците, бил озадачен.
За разлика от много други птици номер 6347 имал не само
прави криле, а и високо разположена опашна перка. Заел
202
 242

243

(г
244

‘АЬ

244-246. Така изглеждат трите староегипетски йероглифи, изразяващи

желанието „И скам да летя“

203
се с непознатата птица и намерил гравиран фин знак „Ра-
с1еггнеп“ , което на египетски значи „подарък на Амон“ . Кой
бил Амон ли? Амон бил „господар на въздушния полъх“ , из­
вършил симбиоза с Бога на Слънцето Ра и се „издигнал“ до
„Бог на светлината“ .
Днес е установено безспорно, че номер 6347 е модел на
самолет. Направен е от дърво, тежи 39,12 грама и е в добро
състояние. Размахът на крилете му е 18 см, носът на самолета
е 3,2 см, цялата дължина е 14 см. Носът на самолета, краища­
та, както и цялото тяло са аеродинамични. Освен символично
око и две къси линии под крилете няма декоративни елементи,
няма и крака за кацане. Аеронавтите са тестували модела и
са признали способността му да лети, както и идеалните му
пропорции. След сензационното откритие действащият тога­
ва министър на културата Мохамад Гамал Ел-Дин Муктар наз­
начил техническа комисия от учени, която основно да разгле­
да и останалите птици. Назначеният на 23 декември 1971 г.
екип се състоял от: д-р Хенри Риад, директор на Музея по еги­
петски старини; д-р Абдул Кадер Селим, делегиран директор
на Музея за изследване на египетските старини; д-р Хишмат
Незиха, директор на отдела за старините, и Камал Нагуиб,
председател на Египетското авиодружество.
На 12 януари 1972 г. била открита първата изложба на ста-
роегипетски самолетни модели в Музея по старините. Д-р Аб­
дул Кадер Хатем, заместник министър-председател, и минис­
търът на въздухоплаването представили пред обществеността
14 староегипетски самолетни модели.

По какви оригинали?

Ежедневно по лопатите на археолозите се появяват редки

предмети, които много трудно се нареждат в графите на досе­
гашната система. Но те успяват. Какво иначе да правят с ка­
менен амулет, намерен в Еквадор и носен около врата от чо­
век от старокаменната епоха? Досадни са гравюрите - от ед-
204
 247-248. Този златен модел на самолет се намира в Държавната банка в
Богота. Археолозите го обозначили като „религиозно украш ение“ , докато с
него се заел Институтът по аеронавтика в Ню Йорк. След технически тестове
била доказана годността му за летене

205
 249. Горната част от черепа на бизон е изложена в Антропологичния
музей в Москва. Ясно се вижда дупка от изстрел. Находката е на 10 000
години. Кой тогава е притежавал съвременни оръжия?

250. Тази кристална леща от гроб в Хелуан, Египет, е притежание на

Британския музей в Лондон. Шлифована е машинно и - о чудо! Никой не го
оспорва

206
 251. Керамичният предмет е намерен на тераса на голямата пирамида в
Тлателоко на дълбочина от шест метра. Днес е изложен в Антропологическия
музей в М ексико. Официално деклариран като „съд за тамян“ , той прилича
повече на лошо копие на разпределителна дю за
252. Още една рядкост: Във витрина на И ракския музей в Багдад е
изложена тази предхристиянска галванична батерия, която и днес може да
произведе 1,5 волта електрически ток

207
253 254

ната страна, Слънцето и Луната, от другата, човече със Слън­

це и Луна в ръцете. Човечето стои върху кълбо и това е учуд­
ващото, защото излиза, че старокаменният човек знаел, че
Земята е кръгла. Както при пастор Креспи, така и в Музея на
златото в Богота, се появяват модели на самолети с различни
размери. Повечето са излети от масивно злато. По какви ори­
гинали са възникнали? Ако през 592 г. пр. н. е. Иезекиил е
могъл да опише космически кораб във всичките му детайли,
защо тогава племената, предхождащи инките, да не са вижда­
ли и моделирали самолети? Все пак е допустимо чуждите кос­
монавти да са използвали самолети за по-кратки разстояния.
Защо не? Който може да строи космически кораби, сигурно
разполага и със самолети от всякакъв вид. Племената преди
инките ги виждали, копирали и ги полагали като божествени
дарове в гробовете на владетелите си.

208
 255. Дупките за наблюдение в кръглата сграда на обсерваторията на
майте в Чичен Итца не са насочени (както е логично) към най-ярките звезди,
а към зве зд и те от м итологията на майте. А митологията р а з ка з в а за
произхода им от Вселената
256. В Чичен-Итца е и календарната пирамида. Всяко стъпало съответства
на един ден, всяка площадка на един месец. След 365 стъпала на върха се
издига храмът
14. Моят свят В картини 209
 257-258. Д ва златни модела на самолети от частна колекция в Колумбия

210
 Загадката на толтеките

Поместената горе снимка на глинена чиния е от епохата

на толтеките (Мексико). Тя е показателен пример за това, как
даден предмет може да се разглежда под два различни ъгъла.
Според археолозите това е „декорирана глинена чиния“ . Мо­
ля да проследите и моето наблюдение. Ако покрием вътреш­
ния кръг с лице на индианец в него, оставащото във външния
кръг създава впечатление за електрическа апаратура. Могат
да се различат всички детайли за функционирането й - медни­
те намотки, въглените, котвите, входовете и изходите на про-
211
 АСАОРМУ о г
му б о я Е, (N01А
• ■*■»»

ЦУ П Л&ХЪЦЯРЛ А Е ю т т св
•V
чяицщ щщц МаЬаг$]ц ВЬаха4у«ц»
А МАМЦ$СЯ:РТ ГАОМ ТНЕ Ш Н15Г0Й1С РЛ5Т
$**»* СлГ-ЛИМ*;
шпгг^етчтгг^»». <1ЙфГ *Я1«ТЧ .- * •Ч**ь>*ъ*<& ши 4еппЪей М п рпщ ьт
шпцг*(+шщ1'хц.гпи *|«г| $*гп| « * •*
*ьй х*ри\ш.1т$.сЪ*1т91*, в * Ж е* ж Ш * № *
* *г*к*гщт**<* 1 4 пп| »нш> (ур«* о( А*г«фктм* »>имми* ЯМ
*Г*Н*|ргаи|А»чггчг*т чпп:**ц * У 4втк'Н*М« ик II» »кт. м • МЦ1ЧМЦ! Ш<*
ш <Ь« С я т**, <ми»йм*>»« а» «Ь*
ЬщФт^тгт шт+дш тшФцбш* $ о! тнЛлА"
г?(пшкЖ1ЩЬ*И| ■1|'Щ,|'П№И<'<|^ > 4 " "Ькк с** що Ьу «» щтш йм*у, Ш *
**«*?г# «%у»л II *|*г | % **г4. 9» ш А , ох Ш М 1 Г, «* >* ш, и е е й *»

* У т м н *'
'ПвП1>**»« 'гшрпртщ* щщ » I “ Т1м* »*т'Ь см »*»«| I* тМг М1>г, (?«ж
«гй» тт* гщтф( 1 ♦ Н*<* I* Р^т Ж»4 ю 1шт4, ос|$&* (* |М к
* ***** Ф жщ «готш&гг «У; * ** “ ]1«* - У тж м )*‘ Ьу к«*ь<мц« I» Астпант и » ‘
ш**ч»Нц^1уг»^1|'т |УадЙруЙГЙИ н *■*** «*СГ«( оГСО*«ГОС(>А« *Шк
Nштщгщя^ШЩТТЩЩЩ\ ■**Н *о* Ьтсс-1, *4нсЬ ИШШЬМ Ь* \ »| «|§ «ми
*«<& Ни, *ц& с*а»«* Ье 4пяиъ%*4
I Ь * » Г С Г С ! »е ГГ1 |к4«К |Й 1 * И » в Ю Т г р М о д
*
ГЬс »е\гтг о | т»|;!»|Е у ! ш | ш чш М с
^***«’**! 1г^»г*ичии1г ст?«г*|сткп|*ч1Ч П с '■Лс»«! ( .г |И « 4 г «,иПл4Г4;мн»Г»* 10<5 <яЬ«Т
*и*ва* ф « тй«
Г*Т >,|С«’1 <Л ГС^4*4;й|к' рЬои^ГАрЬ» 0 ( ГЬТ
т » » « г <»? сйсгкл рЬ«*«
11х* *ГТ,‘Ял'У^атт?^^»г1у»-г%«яч • ^»* *I *« «?г*«*«*»оя и» а»«еи|нв й
СЙ|Я«УрУрС» *1>р^и4^Ь
260
212
261. Измервания над Саксайуамам

213
водниците. Портретът на индианеца може да показва човека,
който изобретил машината или я е обслужвал.
Дясната страница показва факсимиле от писание на санс-
крит. „Международната академия за изследване на санскрит“
в Мисор (Индия) първа рискува да направи опит да преведе
на съвременен език текст на санскрит на Махараджи Бхарад-
вая, ясновидец от древността.

Измервания пад Саксайхуаман

Резултатът е смайващ. Старите понятия се превърнаха в

самолети със сплавите и оръжията им. Текстът разказва за
тайната, която можела да направи невидими летателните апа­
рати, и за невероятната възможност да се подслушват и за­
писват разговори от вътрешността на вражеските апарати. Мо­
ите уважения към смелчаците от Мисор...

Австралия - континент без история?

Австралия, най-малкият континент с площ от 7 686 010 кв.

км и само 11,5 милиона жители, става все по-интересна за спе­
циалистите по древна история. Откакто млади австралийски уче­
ни започнаха да проучват обширните територии с хеликоптери
и лендровъри, от всички посоки пристигат съобщения, доказ­
ващи, че „континентът без история“ разполага с изумително ми­
нало. Двамата млади братя Лейланд от Ню Касъл заснеха в цен­
търа на Австралия до Алис Спрингс прекрасни документални
филми на скалните и пещерни рисунки на древните жители. От­
ново бяха намерени „интернационални“ символи като кръг, че­
тириъгълник, слънце, вълнообразна линия, и естествено (спо­
ред мен!), фигури в костюми на астронавти и шлемове.
В провинцията Арнхем, западно от град Дарвин, беше на­
мерен монолит, гравиран с фигура с груб костюм и грамаден
шлем - приличащ като брат близнак на „Големия марсиански

214
бог“ в Сахара! От Лаура, Северен Кунсланд, идва рисунката
на летящ като в безтегловност човек.
На около 10 км източно от Алис Спрингс по скалите на
клисурата Ндала бяха намерени рисунки на божества с огром­
ни антени на главите. Също там Робърт Едуарде намери грави­
рани в скалата лица на богове, носещи предпазни очила.
Върху каменен блок с 1,40 м дължина и 93 см ширина са
гравирани линии, които се кръстосват или преминават успо­
редно, за да свършат рязко малко по-нататък. Спонтанно си
спомних за мрежата от линии на платото Наска, Перу. Гипсо­
во копие има в музея в Аделаида.
Рисунки с познатите ни мотиви бяха открити в Ярбири Со-
ук, които трябва да са на 20 000 години, защото се точат през
скални пукнатини, прекъсвани и изровени от ерозиите, на съ­
щата възраст.
Рекс Гилрой, директор на Музея по естествена история
Маунт Йорк в Маунт Виктория, виден археолог, откри през
май 1970 г. отпечатък от стъпка на великан с 59 см дължина и
18 см ширина. В музея могат да се видят гипсова отливка на
„крачето“ заедно с каменни сечива с размери 38 х 18 см. На 2
април 1973 г. Рекс Гилрой ми писа:
„Намерих в Сините планини на Нов Южен Уелс редица при­
митивни скални рисунки и гравюри, които между другото пре­
създават непознати образи и необичайни обекти, които днес
могат да се опишат само като космически кораби, каквито
явно били виждани от древните австралийски жители - або­
ригените. “
Муун Сити, градът на австралийските аборигени, е разпо­
ложен северно от река Ропър Ривър в провинция Арнхем. Му­
ун Сити, наричан още „таен град“ , е като копие на Сете Сида-
дес. Подобни „улици“ и плоски полирани стени, с напукани
пластове, същото впечатление за чудовищна температура, ко­
ято трябва да е бушувала тук. Естествена ерозия, казват архе­
олозите, но около Муун Сити няма и следа от ерозии. Леген­
дата разказва, че тук пристигнал Богът на Слънцето с кораба
215
262 264
263 265

262-265. Всяко древно австралийско племе притежавало тотем като „фирмен

зн а к“ . Например главатар носи (262) птица, символ на летенето, като колие
около врата... или около тяло на птица (263) са вкопчени ръце, сякаш искат
летейки да се задържат за него...или маска по образеца на боговете (264) и
накрая тотем (265) с носещо се във въздуха същество като племенен знак

216
 266

си от небето, че земният бог започнал варварска война с не­

го, но накрая бил победен от горещината. Един от малкото посе­
тители на Муун Сити, репортерът Колин МакКарти, твърди, че
тук много неща не били наред. В тайната област досега про­
никнала само монахинята Рут, която преди 30 години била по­
канена от седемте старейшини на града. Тя разказала, че я
отвели в пещера, чиито стени били покрити с рисунки. Когато
там отишъл МакКарти, в пещерата имало само останки от ри­
сунки, но помещението изглеждало като разрушено от дина­
мит. Аборигените се позовали на заповед от „бог“ , според ко­
ято след определено време знаците трябвало да се унищо­
жат. И така те натъпкали пещерата с растящата наоколо суха,
съдържаща парафин трева, запалили я и вкравапи с помпи въз­
дух вътре, докато скалата започнала да пламти, после я охла­
дили с вода. „Ерозията“ може да се разгледа.

217
 267 268 26 9

270 271 272

218
 267-272. Всичките скални рисунки са от Невада Индиана, САЩ. Те могат
да се приемат за основа на мотивите на скалните рисунки по цял свят.
Д али са били съобщ ения до по ко л е н и ята на плем ето за ко н та кти с
извънземните?
273. Тук, на 60 мили източно от Алис С п р и н гс до Ндала Д ж о р д ж ,
Австралия, аборигените гравирали в скалите връзката на вождовете си с
Косм оса
274. Ю ж но от Лима, Перу, по скалните стени около платото Н аска
индианците правели същото като австралийците
275. Същото правели и аборигените по Сините планини в Австралия
276. И в а м е р и ка н ски я щат Юта се на м и ра т стотици петроглиф и с
увенчани с лъчи същества

219
 277-278. Двете скални рисунки могат да се видят в провинция Арнхем до
Н ор л ен ги, А в стр а л и я . И зв е стн о то с п и с а н и е „Неш ънъл д ж и о гр а ф и к “
класиф ицира находките като „худ о ж е ств е н а галерия на а б о ри ге ни те“ .
Отдалечени на големи разстояния от другите старокаменни култури, тук се
повтарят кръглите глави с венци от лъчи (277). Носещ се във въздуха скелет
(278) с направляващ и пер ки и антени о ч а кв а ка та л о ги зи р а н е то си в
традиционната схема

220
 279-280. М ежду скалните стени в Гвиана, Боливия и Лаура, Северен
Кунсланд, Австралия, има разстояние от 17 500 км по права линия по въздуха.
Въпреки това изпод четките на художниците от старокам енната епоха
излезли еднакви мотиви - стилизирани по примитивен начин косм ически
обекти с подходящо закрепени направляващи перки. Не може за модел да
са им служили птици. Дали художниците са наблюдавали сходно, вълнуващо
събитие?

221
 281-285. П арад на глави и ко с тю м и , въ зн и кн а л преди поне осем
хилядолетия! Обясниха ми как трябвало да интерпретирам изображенията
и как по никой начин да не ги тълкувам - онова, което съм смятал за шлемове
и груби ко стю м и на астронавти, не било нищ о друго освен ка п р и з на
природата. Откъде художниците от каменната епоха - независимо един от
друг - по всички краища на света са взели същия абсурден манекен? Ако
рисунките са имитирали природата, тогава същият манекен (с аксесоари
на астронавт) трябва да е позирал в Северен Куинсланд (281), в Нимингара,
А встралия (283, 284, 285), а вероятно и в А л ж и р с ка С ахара (282). На
интересуващите се от подобна модна ж ивопис „по природа“ може да се
изброи произволен брой от подобни ателиета на открито...

222
223
224
 286-288. Братята Лейланд (286), които от години изучават австралийския
континент, намират петроглифи на аборигените в астронавтски одежди.
Д в а м а та млади учени, с в и кн а л и вече с изне над и те , го во р я т съ всем
естествено за цип, когато описват астронавта (288) в облеклото му. А Рекс
Гилрой, директор на Музея по естествена история „М аунт Й орк“ , ми пише:
„ ...П редприех разкопки, при коит о извадихме голяма скална плоча, на коят о
имаш е м ного непознат и човеш ки фигури и нещ о подобно на косм иче ски
к о р а б ...Н а п ъ л н о се с о л и д а р и з и р а м с в а ш и т е т е о р и и за н а ш е т о
предист орическо минало... “
15. Моят свят в картини 225
 289 290

Комуникират ли растенията с извънземните?

Досега се провалиха всички опити да се уловят сигнали от

Вселената с помощта на електромагнитни вълни. Д-р Джордж
Лорънс от Екола-институт в Сан Бернардино, Калифорния,
стигнал до нов, фантастичен начин за комуникация с извънзе­
мен разум. Лорънс си задал въпроса дали например растени­
ята, свързани с електронни контролни системи, не биха били
подходящи за комуникация с Космоса. Известно е, че расте­
нията притежават електродинамични качества, сензационна е
способността им да участват в тестове и да реагират като ком­
пютри (до-по-до). Лорънс скептично наблюдавал полупров-
дониковите и общите електромоторни способности на расте­
нията. Съставил си следната програма от въпроси:
1. Могат ли растенията да се интегрират някак с електрон­
ни уреди, така че да дават годни данни?
226
 291

2. Могат ли растенията да се тренират така, че да реагират

на определени предмети и събития?
3. Доказуемо ли е предположението, че растенията при­
тежават способност за необикновени възприятия?
4. Кой от 350 000 видове растения е най-подходящ за тестове?
Най-малката част и на растенията е клетката. Клетките ре­
агират на горещината и студа, на облъчване, увреждане, до­
пир и светлина. Електрическите свойства на клетката могат да
се измерват с микроелектроди. Ако се проведе електрически
ток през едно растение, цитоплазмата се свива. Лорънс отк­
рил, че електричеството действа поляризиращо на спорите и
прашниците. Ако дадено цвете се нарани (на снимката т 1плоза
рийюа), то реагира с токов поток, който може да се измери.
Нарича се пазИс гезропзе, реакция на страх, която се появя­
ва по-специално при по-малки растения. По-големите реаграт
на по-големи количества ток.
227
 В Лунната градина до Фармингдейл

В Лунната градина до Фармингдейл, където учени изслед­

ват растения за пригодността им за Космоса, са констатира­
ни „нервни сътресения“ и тотална непригодност. Нещо подоб­
но установил през 1969 г. и д-р Кпайд Бакстър, специалист по
детектори на лъжата. Свързал един сензор за листо на расте­
ние, докато то поемало вода. За да ускори реакцията, Бакс­
тър решил да запали кибритена клечка. Още докато имал това
намерение, детекторът описал остра крива. Растението почув­
ствало намерението му, преди да го е реализирал. Тъй като
Бакстър смятал, че е възможно растението да реагира теле­
патично на човека, конструирал уред, с който живи скариди
се повдигали от студената вода и веднага се потапяли в горе­
ща. Настроен до хилядна от секундата часовник регистрирал
с писец кога скаридите плясвали в горещата вода. В същите
части от секундата всички намиращи се в съседната стая рас­
тения реагирали с драматично остри криви. Този необяснен
феномен се нарича „ефект на Бакстър“ .
Д-р Лорънс се опитал да използва растения за електро­
магнитен контакт с Космоса. В пустинята Моаяве до Лае Ве-
гас било създадено експериментално съоръжение на разсто­
яние 12 км, което работело под названието „Проект Циклоп“ .
На 29 октомври 1971 г. измервателните уреди, свързани с рас­
тения, показали отклонения в еднакви части от секундата, ко­
ито дори чрез усилвател били записани на магнетофон. Какво
ставало? Дали нещо под земната повърхност раздразвало рас­
тенията? Имало ли потоци от лава, земни трусове или магнит­
ни въздействия? Конструирали нови уреди, сложили растени­
ята в защитени оловни кутии и фарадееви клетки. Резултатът
бил същият. Записаните през по-продължителен срок от вре­
ме отклонения и звуци показвали известна синхронност- рас­
тенията, изглежда, комуникирали. Те не могат да мислят, мо­
гат само да реагират. Изпробвани били всички възможни дъл­
228
жини на вълните - по време на различните реакции нищо не се
чувало. Дали процесът не бил свързан с небесните планети,
квазерите или с лъчения от Космоса? В нова серия от опити
еднозначно се оказало, че причините идвали от Космоса. Ра-
диоастрономите не могли да уловят нищо с огромните си ан­
тени, но растенията се държали като полудели. Очевидно съ­
ществувала дължина на вълната, която функционирала биоло­
гично. Така навлезли в област, за чието съществуване подо­
зирали, но която досега не можела да се измерва - телепати­
ята. Досега обаче биологичният контакт става по неизяснен
начин, но може да се измери по обиколен път чрез клетката.
Д-р Д жордж Лорънс казва:

Биологични контакти

„Явно биологичната междузвездна комуникация не е нищо

ново. По света имаме 215 астрономически обсерватории, но
и приблизително един милион такива от биологичен тип, кои­
то обаче познаваме под други названия - църкви, храмове, джа­
мии. Биологична единица (човечеството) комуникира (се мо­
ли) с отдалечено, по-висше същество. И в животинския свят
биологичната комуникация е на дневен ред, спомнете си за
котките и кучетата, които инстинктивно намират отново
дома си. Смайващото в опитите в пустинята е откритие­
то, че биологичните контакти с Космоса очевидно не са свър­
зани със скоростта на светлината. “
Все повече се сгъстява подозрението, че някой от съз­
вездието Ипсилон от Бик се свързва с растенията със сток­
ратно по-висока скорост от светлинната. Затова и радиоаст-
рономите не могат да регистрират връзките. Защо да се из­
ползва барабан, като има тъпани? Може би досега сме се опит­
вали да установим междузвезден контакт с погрешни инстру­
менти, погрешна дължина на вълната и погрешен спектър.

229
 Геодезическо изследване на митовете

Попитах Лорънс за мнението му за извънземни посещения

и за степента на достоверност на митовете. Отговори ми: „Ин­
дианците чимиуеви са от пустинята Мохаве, където провеж­
дах опитите си. Спадат към езиковото семейство на мохави,
кокопа, халчидома, юма и мари копа. Мит, който се опитахме
да проверим, разказва, че от небето дошла „бръмчаща звезда“
и кацнала в пустинята. Докато индианците страхливо наблю­
давали случката, „бръмчащата звезда“ се заровила и причини­
ла изтичане на лава, което създало кратерите Писаах и Ам-
бой. Направихме геофизични магнитни измервания, но за съ­
жаление не получихме конкретни резултати. Първо, предполо­
жихме, че космическият кораб (ако е бил такъв) е бил наред и е
оставил двигателите да работят, така че оставеното от не­
го магнитно поле може да се измери и днес с магнитометър.
Второ, изхождахме от това, че подобна магнитна аномалия
може да се измери и през скалата и пясъка. Резултатите бяха
осуетени от едно природно явление - защото разтопената ла­
ва, застинала в обхвата на естественото геомагнитно поле
на Земята, създава така наречената „термореманентна маг-
нитизация“. Частиците лава реагират като трилиони поляри­
зирани отделни магнитчета. Ако пластът от лава е дебел,
магнитометърът регистрира само лавата, не и намиращото
се под нея малко магнитно поле с интензитет от само 200
гама и по-малко. Все пак, смятам, че сме първата организация,
която с геофизични средства се опитва научно да провери да­
ли в старите легенди се крие доказуема конкретна реалност.
Примерът ни показва, че днешните средства са незадоволи­
телни, особено когато става дума да се намерят следи от пре­
възхождащ ни разум. Може би по-малко се дължи на липсата на
желание у учените да се занимават с подобни изследания, а
много повече на липса на оборудване и на липсващи технически
и финансови средства. “

230
 292 и 293. През есен­
та на 1972 г. Джон Р. Ткач
от Д енвър, Колорадо,
и зслед вал с м одерни
и зм ер вател н и уреди
градовете Хуаяна Пик-
чу и Мачу Пикчу. Били
предприети кр иста л ог
рафични и инфрачерве
ни изследвания с твър
ди лъ чи . Е ки п ъ т на
ге о л о га д -р У а й т се
н а тъ кн а л на с к а л н а
вдъбнатина, която отра
зявала вълните. Д ж о н
Ткач ка зв а за феноме
на: „Ст ава дума з а б х б
фута полукръгъл пара
б о л и ч е н р е ф л е кт о р ,
койт о е насочен точно
към го рна т а р уи н а на
в т о р а т а с т а н ц и я Та
мус. Стигнахме до фор
м ул а т а У2 = 12Х.
Създаването на подобно
огледало ст а нало въз
м ож но едва след от кри
ванет о аналит ичнат а
геом ет рия на Д е ка р т
около 1600 г. Непонятно
е, че едно примит ивно
общ ест во без модерна
м а т е м а т и к а и съ вр е
м енни и нст р ум е нт и е
могло да пост рои такъв
рефлектор.“

231
 Наска, летище в пустинята

Странно, но туземците я наричат пампа, т. е. тревиста рав­

нина, макар че на равнината Наска, южно от Лима, Пру, няма
и следа от растителност. По нея преминават линии, прави като
конец и дълги с километри. Започват „от нищото“ и внезапно
свършват, вървят успоредно и се пресичат, изкачват се по пра­
ва линия по близкия връх и се пркъсват. Но гледана от само­
лет, цялата равнина сякаш е била голямо летище.
Има много тълкувания: ставало дума за шосета на инки-
те...за религия натригонометрията...за астрономически кален­
дар...за кодирана тайна писменост. Според мен изглежда ка­
то летище! Какви са контрааргументите? Че основите били
твърде меки...че извънземните не се нуждаели от летища...За
какво са използвали колелата? Корабът им можел да функци­
онира по метода на въздушната възглавница. Защо им е бе­
тон? Защото нашите писти са такива? Точно толкова добре (и
бързо) можел да се нанесе и пластмасов слой, който след ня­
колко години се разтварял. Доколко убедителна е тази ми­
съл? Кораб стартирал от кораба майка в орбита към нашата
планета и спрял на платото Наска: т. е. оставил следа като от
ски в сняг. Чужденците стартирали и отново оставала следа.
Местните се събирали на мястото - „боговете“ били тук и оста­
вили следи! С надеждата, че небесните пратеници отново ще
се върнат, започвали да изтеглят нови линии и да правят по-
дълбоки старите. Така, смятам, може да са възникнали линии­
те на Наска. Боговете не се показали повече. Какво ли са сбър­
кали? Главният жрец имал хубава идея, защото жреците вина­
ги имат хубави идеи. Казал, че трябва да покажат на небесните
жертвени символи. Подтикнал овчиците си да дълбаят в сис­
темата от линии птици, риби, маймунки и паяци - несъразмер­
но големи, за да се виждат от голяма височина. Това е теори­
ята ми за възникването на летището Наска! Може да не е вяр­
на, но и никое от съществуващите обяснения не може да пре­
тендира да е вярно.
232
 297

295- 309. Освен скиците (295) на

изследователката на Н аска Мария 295
Р айхе и в ъ зд уш н ите с н и м к и на
платото Н аска говорят така недву
смислено, че всеки коментар ми се
струва излишен

233
298

299
235
236
23 7
 306
30 7

238
239
 „Най-голямата опасност днес са хората, които не
искат да разберат, че сега започващата епоха принципно
се различава от миналото. “
Макс Планк

Някога - някъде

Място на действието - някъде в Космоса. Време на дейст­

вието - преди неизвестен брой хилядолетия по земното летоб­
роене. Хуманоиден разум достигнал технически стандарт, поз­
воляващ междузвездни полети. Разумът разполагал с изпита­
ни двигатели, познавал медицинските проблеми, знаел за из­
местванията на времето при полети с висока скорост, решил
задоволително всички детайли на астронавтиката. Накъде да
тръгне? Идеална цел би било слънце от родния тип, планета,
която кръжи в екосферата на съзвездието майка, показваща
допустимо притегляне в сравнение с родната планета. Жела­
телен бил идеалният състав от смес от благородни газове, но
не и задължителен. Имало ли такива планети? Чужденците зна­
ели, че статистическата вероятност за това е голяма. Ако и те
са изхождали от това, че първоначално всичката материя във
Вселената била обединена в общо цяло, то планетите трябва­
ло да имат сходни минерали, както и „сходна“ история на раз­
витие. Може развитието им във времето да било различно,
може при изстиването си да са развили различни газове, кои­
то накрая доминирали, но статистическа „степен на родство“ ,
оценявана предпазливо, само в нашата галактика трябва да
показват един милион, подобни на Земята, планети. В тази на­
сока трябва да е преминало търсенето на планета за кацане -
спектрални анализи и степени на яркост на различни планети
давали сведения за сродни съзвездия; непилотирани сонди из­
пращали данни за гравитацията от съответните слънчеви сис­
теми. Били установявани целите, които си стрували труда. Не
искали да отидат къде да е, търсели планета с възможности за
наличие на живот.
240
 Вечните въпроси

Защо обаче чужденците искали да се занимават с междуз­

вездна космонавтика? Защо не са си останали у дома, за да
решават несъмнено съществуващите проблеми? Двата въпро­
са - Защо нещо става? и Как става? - винаги са били стимул за
развитие и напредък. Всеки разум дължи статуса си на този сти­
мул. Въпроси като „Къде какво става?“ и „Сами ли сме в Кос­
моса?“ може да са наложили на извънземните да приемат „кос­
монавтиката“ като цел. Настоящето ни налага още една мисъл,
базираща се на научни резултати. Някога ще са изчерпани всич­
ки източници на суровини, планетата ще се изразходва. Разум
с големи технически познания никога не би се примирил с по­
добно откритие, той ще мобилизира всичките си способности,
за да намери шанс за оцеляване. Няма да се уплаши да вложи
всички финансови и енергийни средства. Разглеждана така, меж­
дузвездната космонавтика може (някога, както и в бъдеще), да
се превърне в категоричен императив.

План за бягство преди края

Всяко слънце във Вселената един ден умира, изгаря за

милиони години или се уплътнва в „бял гигант“ , за да експло-
дира накрая в Нова звезда. Но колкото по-развит е разумът,
толкова по-внимателно ще регистрира промените в родното
слънце. Той заедно с населението няма да иска да умре. Ще
предотврати изтриването с един удар на събираното през сто­
тиците хиляди години познание, развитото от стотици поколе­
ния културно богатство. Разумът ще се стреми да спаси всич­
ко това. По този начин налице се оказват смисълът и целта на
междузвездното пътуване. Смятам за предпоставка необхо­
димата за реализацията му техника. Никой не знае колко го­
дини са били на път чуждите астронавти, колко време е изми­
нало на родната им планета, с каква скорост двигателите са
16. Моят свят В картини 241
придвижвали кораба им - но вече много учени мъже са убеде­
ни, че в един далечен ден от земното ни минало са се появили
в нашата атмосфера, до планетата, набелязана като цел на пъ­
туването им. Космическият кораб влязъл в орбита около на­
шия свят. Картографирали, фотографирали, наблюдавали и го
анализирали. Планетата имала обвивка, съдържаща кислород.
Огромни гори се редували с океани и пустини. Третата плане­
та била изпълнена с живот! Стотици хиляди различни видове
животни се боричкали по суша и вода - а един от видовете бил
хуманоиден, сходен с чужденците. Хуманоидите живеели на ста­
да в пещерите, с дълги гриви, обикаляли от едно на друго мяс­
то в търсене на храна, познавали някои прости сечива, но ра­
сата била глупава и тъпа, грухтяла като животни. Новоприс­
тигналите можели да ги стреснат. Комендантът на космичес­
кия кораб решил да им предостави „помощи за развитие“ . Хва­
щали най-хубавите екземпляри и мутирали клетките им чрез
изкуствена манипулация. Така манипулираните индивиди били
заставени да се чифтосват, но създадените с удоволствие де­
ца били отглеждани в охранявани резервати.

Раят

Питомците обаче били много по-интелигентни от родите­

лите си. Пазени от „боговете“ , пораснали в така наречения
„рай“ , освен езика научили и занаят. Когато тийнейджърите
стигнали полова зрялост, комендантът им произнесъл горе-
долу следната предупредителна реч: „Вие, приятели мои, сте
най-разумните същества на тази планета! Вие сте господари
над растенията и животните. Покорете планетата. Ще ви нало­
жа само една повеля - никога вече не се чифтосвайте с инди­
видите от стария ви вид, които не са израснали в рая!“ Причи­
ната за предупреждението била, че комендантът и екипажът
знаели, че новата раса може много бързо да стане разумна,
ако според законите на досега доминиращите гени не се вър­
нела отново към примитивностга.
242
 Кога човекът станал разумен?

Първо предположение: Кога станало всичко това? Пре­

ди 30 000, преди 100 000, преди 425 000 години? Не знаем.
Както още не знаем с каква космическа техника са разпола­
гали извънземните, откъде са дошли и къде са отишли - дали
обратно на родната си планета или на други експедиции, - точ­
но знаем, че досега за създаването на човека има само обяс­
нения, свършващи с религиите. Те не издържат на убедителен,
модерен начин на разглеждане, факт е, че всяко учение за
произхода се пропуква, когато трябва да обясни как и защо
Хомо сапиенс с огромна скорост се отделил от семейството
на хоминидите. Защо само тази група от нашите прародители
станала разумна? Горилите и шимпанзетата, тези мили, често
измъчвани същества спадат към същото семейство като чове­
ка. Не познавам горила, която да носи панталони или шим-
панзе, което да рисува богове. Затова пък всички разкази за
Сътворението твърдят, че „бог“ създал човека „по свой образ
и подобие“ . Затова въпреки или поради всички атаки постоян­
но задавам неприятния въпрос: Кога, как, чрез какво и защо
човекът тъй внезапно станал разумен? Досега не съм имал
късмет да получа донякъде убедително обяснение за появата
на разум у човека. Броят на теориите е като рулетка - на тях
може да се залага, но накрая оставате с празни ръце. Нищо
не е доказано. Всяко ново тегло на череп изправя палеонто­
лозите пред нови загадки. Абсурдна ли е мисълта, в ранно,
неизвестно за нас време, извънземните да са се намесили чрез
изкуствена мутация в развитието на хоминидите?
За всички планирани сега и в бъдеще междузвездни кос­
мически проекти изместването на времето (дилатация) е поз­
ната константна величина. Не може ли най-после и антропо­
логията да се съобрази с този научно доказан феномен? Знам,
че е труден за разбиране, и въпреки това нещата стоят така.
За „боговете“ от първото им посещение на Земята не са изми­
нали вечности. Напълно е възможно същият екип, който пре­
243
ди 100 000 хиляди или повече земни години е предприел из­
куствената мутация надхоминидите, да се е върнал след неиз­
вестен брой хилядолетия, за да инспектира резултатите от ра­
ботата си. Ако е така, то ужасът на коменданта е разбираем -
творенията му не са се придържали към наложената повеля. И
вместо след хилядолетия да намери интелигентна, технически
високоразвита раса, екипажът на кораба му срещнал хибрид­
ни същества от всякакъв вид, заразени, западнали, ужасна сме­
сица от разум и звяр. Какво ще стане?

Знание вместо вяра

Второ предположение: Комендантът наредил с малки из­

ключения да се унищожи жалката сбирщина. С какви средст­
ва са го постигнали? Може да е станало с огън, вода или хи­
мически вещества. Човешките предания предлагат доста въз­
можности като потопа или унищожаване на градовете от въз­
духа (Содом и Гомор), но и бавното измиране на цели народи
от „Божия прах“ . Може да се докаже, че от определен период
нататък нищожна част от човечеството изведнъж създала пис­
меност, инструменти, техники, култури и математиката.
Докато все още имам частица вяра в този феномен, пред­
полагам, че преди тръгването си към други начинания комен­
дантът е оставил наземен екипаж. Той имал редица научни по­
ръчки - трябвало да събира данни за планетата, да изучава
езиците на различните групи. Сега обаче станало най-страш­
ното! Дали защото екипажът действал самостоятелно, или за-
щото комендантът се върнал по-късно от предвиденото...еки­
пажът сметнал, че ще прекара остатъка от живота си на Земя­
та и се събрал с дъщерите на местните. Пророк Енох знаел
точно - пред него комендантът се подиграл, че всъщност „па­
зачите“ трябвало да внимават за хората, а не обратно. Доста
грубо казал ясно за какво говорел: „...ст е спали с жени­
те...омърсили сте се с човешките дъщери...взели сте жени и
като синовете човешки сте заченали синове великани...опет­
244
 нили сте се с кръвта на жените и с плътска кръв сте зачена­
ли деца, пожелали сте човешка кръв и сте създали плът и кръв
като онези, които са смъртни и преходни...“ Предположени­
ето ми отива още по-нататък. Сигурно комендантът не наре­
дил нова вълна за унищожение над хората. Може би не можел
или не му било разешено да действа толкова радикално, за-
щото вече имало и деца от неговите „пазачи“. Легендите раз­
казват, че Небесният взел доста хора със себе си на кораба и
отлетял. Но ако е оставил на Земята наземния екипаж, той,
естествено, предал страхотни знания на човечеството. Може
би в чувството си за превъзходство те са се възвисили като
„господари на света“ . Дали пък не са се страхували от отмъ­
щението на коменданта и са минали в нелегалност?

Човек е син на боговете

Изкуствените системи от тунели в Южна Америка може да

потвърждават горното. Или - както разказват митовете, ко­
мендантът се завърнал след загубена „война във Вселената“ ,
за да търси закрила сред себеподобните си? Ако се приеме
версията ми за съвкупления между чуждите космонавти и зем­
ните чеда, се разрешава феноменална загадка - за двойстве­
ната природа на човека. Като продукт на планетата той е свър­
зан със Земята, като съвместен продукт, с извънземните, съ­
щевременно е и „син на боговете“. Човекът никога не се осво­
бодил от шизофренията, от звяр и устремен към небето, меч­
тател в себе си.

Древен спомен

Част от този мой светоглед е и представата, че нашите пра­

родители хоминиди са преживявали пълноценно времето си,
т. е. миналото, и са го поемали в съзнанието си, запаметявали
събитията в паметта си. С всяко зачеване част от този прас­
тар спомен преминавала у следващото поколение, но всяка
245
 генерация допълвала и собствения си опит в матриците на па­
метта. Събирала се информация. Дори и ако в течение на вре­
мето някои информации се загубвали от отделните индивиди
или били измествани от по-силни импулси - сборът от всички
информации не намалявал. В матриците освен собствените спо­
мени лежали и матриците на „боговете“ , които още по Адамо­
во време се занимавали с космонавтика. Така стигаме точно
до пункта, в който твърдя, че цялото ни бъдеще вече е било
веднъж минало. Макар и да се развиваме по технически, био­
логичен или какъвто и да е друг начин, онова, което ще откри­
ем, вече е съществувало в миналото, минало не на хората, а
на „боговете“ . То действа в нас и един ден ще бъде настояще.
Когато днес гениално хрумване ощастливи даден човек, за да
го направи способен на смели дела, то не самият той е изна­
мерил, открил или измислил гениалната идея. Само е придви­
жил основната идея от древния спомен до повърхността на
паметта си. Днешната творческа личност трябва в подходящ
момент да извика с подходящ контакт „знание“ от матриците
на далечното минало. Миналото, настоящето и бъдещето са
обединени в паметта, в мозъка на човека по плашещо отра-
ден начин.

Кураж за разум

Откакто обаче човекът станал разумен, откакто можедда

си задава въпроси за съществуването си, за произхода и бъ­
дещето си, той бил (според мен) програмиран да се насочи
към Космоса. Нека си помечтаем, че науката е разрешила
всички въпроси на този свят, че е изследвала всички загадки.
Тогава какво? Няма ли погледът ни задължително да се насо­
чи към небето? Достигането и изследването на Космоса ми се
струват закон за човека. Кога най-после тази цел ще бъде пос­
тигната, не е важно. Друг стимул е и си остава човешкият коп­
неж за мир. Ойген Зенгер беше казал: „Който иска мир на Зе­
мята, трябва да иска и космонавтика.“
246
 Д а се стремим да мислим

Първото изречение на книгата ми гласеше: „Написването

на тази книга е въпрос на смелост.“ Въпреки всички атаки сме­
лостта ми не премина, защото успях да събера все повече све­
дения, подкрепящи теориите и предположенията ми. Като де­
те на времето си смятам за по-продукти в но наблюдението на
нещата с „космически поглед“ от всички апели към вярата.
Защото всички ние искаме да узнаем откъде действително сме
дошли, накъде отиваме, какъв смисъл има животът ни. Ще има
ли някога категорични доказателства за теориите ми? Мисля
и се надявам да има. В един афоризъм Виктор Обертен е из­
разил надеждите ми: „Който чака нещо в него да започне да
мисли, никога няма да може да мисли. Трябва да искаме да
мислим, както искаме да се молим или да пеем, да ядем и да
пием.“ Просто трябва да ни оставят да мислим и да приемат
предположенията като плодотворна част от мисленето.
Когато в далечното бъдеще достигнем някоя планета с кос­
мически кораб, предприемем изкуствена мутация над жители­
те й и се върнем на Земята, сигурно ще изпитваме потребност
да оставим знаци за присъствието си на нея. Планът няма да е
лесен за реализиране. Ще ни трябват данни, които да запи­
шем, метална плочка, която да оцелее през хилядолетията.
След като я изработим, трябва да помислил кои данни с какви
знаци да гравираме отгоре. Тогава и тогава бяхме тук...Срещ­
нахме това и онова...Дойдохме от еди-коя-си планета, отдале­
чена на еди-колко светлинни години...Напуснахме онази галак-
тична система...Използвахме двигатели от такъв и онакъв
вид...Стартирахме отново (или останахме)...Ще се върнем най-
рано след еди-колко хиля долетия... Оставете съобщения за нас
на еди-коя точка. Ще са нужни такива данни.

247
 Нашето завещание за чуждия разум

Къде да го оставим? Като просветени астронавти знаем,

че всяка планета има своите войни. Или природни катастро­
фи. Не можем да поверим „завещанието“ си нито на някой вър­
ховен жрец, нито на племенен главатар. От нашата история
знаем, че победителите във войните унищожават предимно све­
тините на победените. Плочката ни ще се затрие. Дали да я
закопаем? Да я занесем на някой планински връх? Ще отх­
върлим и тези възможности - може да я намерят неподходящи
хора в неподходящо време. След дълги разсъждения на пла­
нетата остава само една точка, логично-математическа точка
на планетата или в небесната механика на планетната система.
Какво може да представлява такава логично-математичес­
ка точка на една планета. Например Северният или Южният
полюс.(По нашите полюси никой не е търсил следи от извън­
земни.) Логично-математическа точка в небесната механика?
Между Земята и Луната съществува точка, на която гравита­
ционните полета на двете небесни тела взаимно се унищожа­
ват. Тъй като Земята и Луната са в постоянно взаимносвърза-
но движение, т. е. трябва да се съблюдават движенията и на
планетите и гравитацията на Слънцето, трябва да става дума
за точка по някоя орбита. Как обаче в името на всички богов,
по-късните поколения ще се сетят да търсят на подобна точка
„доказателства“ за предишни посещения от Космоса?

Мотив за търсене

Трябва да се разпръснат указания, следи, които да под­

тикнат следващите поколения да изследват „божественото“
минало. Следите трябва да влязат в .свещените книги, да се
скрият в митовете, трябва да озадачават с необикновени пос­
тройки, каквито прадедите с наличните си инструменти не би­
ха могли да издигнат. И накрая в рисунки и релефи ще помес­
248
тим всякакви знаци, представляващи загадка. Така ще постъ­
пим ние - може би след сто години. Но и посетителите от Кос­
моса може така да са ни оставили знаци за предишното си
присъствие. Имали подобни преобръщащи всичко наопаки до­
казателства? Свещените книги на човечеството не ни ли на­
помнят постоянно да не се изморяваме в търсенето на исти­
ната? Не се ли казва: „Търсете и ще намерите?“

Новини от Космоса

С изключение на малцината специалисти човечеството не

знае, че от 13 000 години изкуствен сателит кръжи в нашата
слънчева система. През декември 1927 г. професор Карл Стьор-
мер от Осло научил, че американците Тейлър и Янг уловили
странно забавени радиосигнали. Стьормер, специалист по елек­
тромагнитни вълни, се свързал с холандеца Ван де Пол от екс­
перименталната база на фирмата Филипс в Аиндхофен. На 25
септември 1928 г. решили да проведат следния опит - изпрати­
ли радиосигнали с различна дължина в интервал от 30 секунди.
След окпо три седмици, на 11 октомври, същите знаци били ре-
гистирирани в приемника, обаче със забавяния от три до 15 се­
кунди. Входовете на радиосигналите били регистрирани в след­
ните прекъсвания в секунди: 8 секудни-11-15-8-3-8-8-8-12-15-13-
8-8. Тринайсет дни по-късно, на 24 октомври, били приети още
48 знака. В брой 17 на списание „Естествени науки“ от 16 август
1929 г. професор Стьормер информирал специалистите.

Връзка с чужд разум

Били създадени теории как може да се обясни това заба­

вяне в приемането на късовълнови импулси. Взели пред вид
космическите лъчения или отраженията на Луната и други те­
ла. Всички обяснения били незадоволителни. Защо ехото прис­
тигало в ралични интервали? феноменът се повторил на 14,
17. Моят свят в картини 249
15, 18, 19 и 28 февруари същата година и после на 4, 9, 11 и 23
април следващата. Ехото било регистрирано по цял свят от
независими групи. За период от 15 минути професор Стьор-
мер отбелязал следните интервали при приемането: 9, 4, 8,13,
8, 12, 10, 9, 5, 8, 7, 6, 12, 14, 12, 8, 12, 5, 8, 12, 8, 14, 14, 15, 12, 7,
5, 5, 13, 8, 8, 8, 13, 9, 10, 7, 14, 6, 9, 5, 9. През май 1929 г. френ­
ските радиоспециалисти Ж. Б. Гал и Г. Тало били на борда на
„Инконстант“ . Имали поръчение да изследват ефектите на зем­
ната крива върху радиовълните. Оборудването им се състоя­
ло от късовълнов предавател от 500 вата с 20-метров кабел на
8-метрова мачта. Били излъчени различни кратки сигнали - ехо­
то се повтаряло. Между 15, 40 часа и 16, 00 знаците им се
върнали на интервали от 1 до 32 секунди. И този път нямало
обяснение. Подобни наблюдения се повторили през годините
1934, 1947, 1949 и през февруари 1970 г. Междувременно към
феномена насочил вниманието си младият шотландски астро­
ном Дънкан Люнън. Още през 1960 г. професор Р. Н. Брексу-
ел от Радио-астрономичния институт на Станфордския универ­
ситет, САЩ, казал, че ако чужд разум иска да влезе във връз­
ка с нас, това вероятно можело да стане чрез забавено възп­
роизвеждане на радиосигнапи. Дънкан Люнън, президент на
„Шотландската асоциация за технологии и изследвания“ , се
заел да проучи забавянето на сигнали. Резултатът бил смай­
ващ: нанесени на секундна мрежа, приетите на 11 октомври
1928 г. знаци дали звездната карта на съзвездието Ипсилон
от Бик, отдалечено на 103 светлинни години от Земята. Люнън
изследвал всички данни от двайсетте и трийсетте години. Били
безспорно идентифицирани редица звезди. От измервания на
забавено ехо били създадени шест различни звездни карти,
все увеличения около съзвездието Ипсилон от Бик. Запитан
за феномена, професор Брексуел казва:
„Съставените въз основа на анализа на Люнън карти мо­
гат да се разглеждат като възможност за връзка на друг
разум. Ако искам да съобщя на някого, чийто език не знам,
откъде съм, това най-добре става с картина. Извънредно мно­
250
го се радвам, че Британското междупланетно дружество из
основи изследва това ехо. Изследването може да стане смаз­
ващо откритие. Описаната от Люнън сонда не може да се
види от Земята и с най-силния телескоп. С най-силни телес­
копи ние не виждаме и собствените си космически кораби,
кръжащи около Луната. “

Сателит па 12 600 годили

През 1973 г. Люнън публикува в „Спейсфлайт“ резултатите

от изчисленията си под заглавие „Космическа проба от Ипси-
лон от Бик“ . Той стига до извода, че от 12 600 години в нашата
слънчева система кръжи изкуствен сателит, който е запаме­
тил цялостна информативна програма за човечеството. Ком­
пютърът в него бил така програмиран, че реагирал на радио­
вълни от Земята, щом и доколкото собствената му позиция в
съотношение със Земята била годна за приемане. Земните сиг­
нали били регистрирани и върнати на същата дължина на въл­
ната с причинени от разума забавяния. Рано или късно прие­
мащите на Земята щели да забележат каква е играта. Люнън
смята, че тези информации досега сме получавали от непоз­
натия сателит в нашата слънчева система.

Прецизни съобщения?

Нашето родно слънце е Ипсилон от Бик. Става дума за

двойна звезда. Живеем на шестата от седем планети. Броено
от Слънцето, по-голямата от двете. Шестата ни планета има
луна, четвъртата има три, първата и третата имат по една луна.
Сателитът ни се намира в орбита около вашата луна.
Чрез констелацията на съзвездието Ипсилон от Бик може
да се изчисли възрастта от 12 600 години. Невероятно е меж-
дупланетна сонда да извърши пътуване от 103 светлинни годи­
ни целенасочено и планирано. Ако лети със собствена енер­
251
 гия, трябва да разполага с невероятни двигатели. Тъй като са­
телитът е малък, тази възможност отпада - да не говорим, че
нашите астронавти биха го видели, ако в орбита около Луната
имаше голям космически кораб. Ако сондата е стартирала от
Ипсилон от Бик и е летяла към Земята в свободно падане, би
трябвало да пътува стотици хиляди години - изложена безза­
щитна на всякакви гравитационни влияния и удари от метео­
рити. Чуждият разум, който иска (и може!) да изпрати съоб­
щения на друг разум по този начин на разстояние от 103 свет­
линни години, едва ли ще поеме такъв риск. Създателите й ще
знаят, че когато сондата стигне до целта, те вероятно няма да
съществуват. Освен това при старта преди безброй хилядоле­
тия не са и подозирали, че някога си точно на Земята ще има
разумен живот. Редица факти може да се приемат като слу­
чайности, но навлизането в орбита около нашата Луна не мо­
же да е станало случайно. При влизането и преминаването
през нашата слънчева система сондата щяла да бъде притег-
лена от по-големите небесни тела. Ето и моето обяснение -
предаващият изкуствен обект в нашата слънчева система е из­
стрелян целенасочено от някого в орбита около Луната и то­
зи някой преди 12 600 години е бил тук, на Земята.

Програми на борда

И какво става по-нататък? На мнение съм, че сондата има

на борда различни програми за отделните научни области:
просветни материали за палеонтолози, данни за инженерите
по двигателите, отговори на въпроси на теолози, звездни кар­
ти за астрономи, помагала за генетици и лекари, полезни зна­
ния за физици. Люнън предлага да се влезе в лазерен контакт
със сондата. Ако и лазерното ехо се върне към мястото на
предавателя на различни интервали, и последните мечтатели
ще трябва да разберат, че земният човек не е бил и не е вене­
цът на творението.

252
 Моят свят

Преди хилядолетия чужди астронавти са пребивавали на

нашата планета, в моя свят. Ранните ни предци ги смятали за
„богове“. Те продиктували на малцината пишещи цялата исти­
на и им наредили чрез предупреждения и заповеди да преда-
дат тази истина неподправена на следващите поколения. Чо­
вешкото многознайство преиначило истината. Възникнали ре­
лигиите. Знанието и истината били изместени от вярата. Все
още голяма част от човечеството вярва в една истина, която
не е истина. Затова си позволявам волността да се опитам с
моите теории и хипотези, с мозайка от изследвания и непри­
ятни въпроси да пробия дебелите дъски, които (моля за прош­
ка) повечето от нас все още носят отпред на главата си.

253
 311

312

254
 313

313. Във венеца от лъчи, заобикалящ главата на „Бога на слънцето“ , е

р а зп о л о ж е н о лице на индианец. К а кв о о зн ачава тази ком б инац ия от
съзвездие и човек? (Антропологичен музей, М ексико Сити)

310-311. Две златни пластики, намиращи се в музея на Държавната банка

в Богота. Едната (310) създава впечатление за астронавт с шлем и чифт
криле, другата (311) според мен пази спомена за среща с извънземен робот

312. Главата от чист планински кристал е намерена в развалините от

майте до Лубаантун (Британски Хондурас). Тежи 5,3 кг. По целия череп не
се откриват следи от познат нам инструмент за изработката й!

255
 314

314-316. Три „б о ж е ств а “ с шлемове (Антропологичен музей, М ексико

Сити)

256
257
258
 Списък на литературата

АИУеп Н аппез: К о зто ю § 1 е шк! А пЬ та1еп е, РгапкГий, 1969.

АПеп, Т.: \Уезеп, сЪе посЬ т е т а п с ! заЬ, Вег§1зсЬ-01ас1ЬасЬ, 1966.
Апйегз, РегсЪпапск Б а з Р а т Ь е о п с!ег М ауа, Сгах, 1963
Агс1еу, КоЬегС: Ас1ат к а т аиз А1пка, УАеп, 1967
В апсо с1е 1а гериЬИса: М изео <1е1 Ого, Во§о1а, 1968
ВаггеЮ, РеЬсЬаз: Б ап хаз 1шИ§епаз с1е1 ВгахП, М ехкю , 1960
Ваз, С еог^е Е : А гсЬаеою §1е ип!ег \Уаззег, Вег§1зсЬ-01ас1ЬасЬ, 1966
ВаисНп, Ьош з: Б е г зо21аПз1:13сЬе 81аа1 <1ег 1пказ, Н атЪ иг§, 1956
В а и та п п , Н апз: Оо1с1 ипс! О оеиег уоп Реги, Сие1егзюЬ, о. I.
Веск, С, Н.: МепзсЬепхиесЬШп^, М иепсЬеп, 1969
ВеппеК, \У. С.:А гсЬеою §у о1" Каиа1, Нопо1и1и, 1931
В1ес!егтапп, Напз: А Ь т е х т о з ЬеШ§е ВиесЬег, Огаг, 1970
В 1§т§, СиП:: Тлеге, Зоппеп шк1 А Ю те, ВегИп, 1930
В1а\уа1зку Н. Р.: Б1е ОеЬеипюЬге, Вапс! 1-1У, Бопсюп, 1888
В1иеЬе1, КиП: Рго]‘ек1 Б еЪ егтепзсЬ , В е т -8 ш и § а П , 1971
В 1и тп сЬ I. Е : Б а 1а1 з т Ь с1ег Н 1 т т е 1 аир Б иеззею оН , 1973
ВозсЬке, Е Ь.: Егс1е уоп апс1егеп 81егпеп, БиеззеШогГ, 1965
- Б1е НегкипЙ с!ез ЬеЪепз, БиеззеШ ог!, 1970
ВоеПсЬег, Н е Ь т и Ь М.: Б1е §гоззе МиКег, БиеззеШ оН, 1968
Вгапсо, К.епа1о Саз1ею: Рге-РВзЮпа ВгазШега, 8ао Раию , 1971
Вгеп^ез, В.: Ре1з- ипс1 НоеМепЪПсюг АЬпказ, Не1(1е1Ьег§, 1965
Вгеиег, Напз: К о1итЬиз ууаг С Ь т е зе , РгапкРдй, 1970
Вгискпег, ^ т Г п е с к 8ригеп т з А11. Уо1кзЬисЬуег1а§, о. I.
Виск, Ре1ег: У 1кт§8 1Ье 8иппзе, № \у Уогк, 1938
Виск, Р. Н.: Е1Ьпою§у оГМ апП пк1 ипс! КакаЬап§а, Нопо1и1и, 1932
Вие(1е1ег, 8егпег: 8К У Б А В , БиеззеШ огЕ 1973
ВиМаг, .ГоЬаппез V.: 8сЬпе11ег а1з (1аз 1лсЬ1, Биеззе1с1огГ-\У1еп, 1972
СаШег, №§е1: Б а з Р Ь аеп отеп с!ег к ю т е п §гаиеп 2е11еп, БиеззеИ оН , 1972
С а т р Б. 8. ипс1 С. С. Не: ОеЬе1тшзуо11е 81аеНеп Нег ОезсЬюЬш, БиеззеШогГ, 1966
Са1Ь1е, Ь. В.: Н а г т о ш с 69, \УеШп§1оп, 1971
С е г а т , С. \У.: Б е г егз1е А теп к ап ег, Н атЬ и щ ег, 1972
СЬаггоих, КоЬегР: Уегга1епе С е Ь е т т з з е , М иепсЬеп, 1967
- РЬапГазЬзсЬе Уег§ап§епЬе11, М иепсЬеп, 1969
- 1пЬекапп1 - О еЬ ети лзуоН - Р Ь атазй зсЬ , Биеззе1сюгБ\У1еп, 1970
- Б1е Ме1з1ег йег \УеЬ, БиеззеШог^, 1972
СЬеп С ЬШ -рт§: С Ь т е з е ШзШгу, Та1ре1, о. I.
С Ь т а § Ри-Тзип§: Маз1ег\уогкз оГ С Ь т е з е Вгопхе т (Ье № Ьопа1 Ра1асе М и зе и т,
Та1ре1,1969
- ТЬе Оп§1п апс! Б е у е ю р т е п ! о5 1Ье № йопа1 Ра1асе М и зе и т , Та1ре1 о. I.
Сосюх Т го-С ой ез1апиз: А т е п к а ш зс Ь е з М и зе и т , Мас1п(1
С отГоП А1ех и. а.: Б 1е Ъю1о§1зсЬе 2икипЙ <3ез М епзсЬеп, РгапкйпЛ, 1971
С оМ ап , \У оН §ап§: Б а з В исЬ Нез Ка1ез, М у1Ьоз ипс! ОезсЬ1сЬ1е (1ег М ау а,
Б и еззеИ оН , 1962
СоуаггиЬ1аз, М.: 1псНап А й о!7Мех1со апс! Сеп1га1 А т е п с а , Ие\у Уогк, 1958
Спз\уе11, V/. А.: 81а т т ! Нег М епзсЬ у о т АЬГеп аЬ? \Уе1х1аг, 1972
СугШ, А1с1геН: Б1е 1и\уе1еп с1ег РЬагаопеп, 2и еп сЬ , 1972

259
Б а е т к е п , ЕпсЬ уоп : Епппегип§еп ап сЬе 2и ки п й , БиеззеШ ог!, 1968
- 2игиеск ги с!еп 81е т е п , БиеззеШ ог!, 1969
- А иззаа! ипд К о з т о з , БиеззеШосТ, 1972
Бапге1, ТЬеосюг: М ехю о, аН тех 1 к атзсЬ е ВПсюгзсЬпЕеп, БагтзСаск, 1922
Б а г 1 т § 1 о п , С . Б .: Б 1 е Еп1\У1ск1ип§ йез М е п зс Ь е п ипс! б ег Оезе11зсЬа1Ч,
БиеззеШогТ, 1971
9Неуегс1аЬ1, ТЬог: А ки-А ки, Егапк^ий, 1957
Ноепп, К.: Зиш елзсЬе ипс! аккасИзсЬе Н у тп еп ипс! ОеЪе1е, 2иепсЬ- 8Шй§аг1, 1953
Нопоге, Р1егге: Б а з ВисЬ с1ег А Ь з1 етгек , Б и еззеШ о г!, 1967
НиеЬпег, Раи1: У о т егз!еп М епзсЬеп \У1гс! еггаеЬЬ, БиеззеШ ог!, 1969
Н упек, АИеп: ТЬе Ц ЕО Ехрег1епсе, СШса^о, 1972
К аи1гзсЬ, Е.: Б 1е А рокгурЬ еп ипс! Рзеис1ор1§гарЬеп <1ез А к е п Тез1ашеп1з,
Т и еЪ тдеп, 1900
Ке11ег, \Уегпег: 1)п<1 сЬе В1Ье1 Ьа1 с!осЬ гесЬ1, т ВПйегп, БиеззеШ ог!, 1963
К Ш , К еп пеЛ : 1псИап К.оск Р а т Ь п ^ з о ! 1Ье Огеа! Ь акез, ТогопЮ, 1962
КосЬ-ОгиепЪег§: 8и е< З атп катзсЬ е Ре1зге1сЬпип§еп, ВегНп, 1907
КоЬ1епЬег§, Каг1 Е : Е п й аей еЬ е Уоггек, М иепсЬеп, 1970
К гатег, 8.14.: ОезсЬюЬ1е Ъе§тп1 т И 8 и т е г, М иепсЬеп, 1959
Кгазза, Ре1ег: ОоК к а т уоп беп 81е т е п , \У1еп, 1969
КпскеЪег§, \УаЬег: М аегсЬеп <1ег АгСекеп ипс! 1пка, 1епа, 1928
- Бсе К.еН§юп с!ез аЬеп А т е п к а , 8Шй§аП, 1952
Ьеоп-РогйНа, М1§ие1: КиесккеЬг с!ег Ооеиег, Б1е Аикгеюпип§еп с!ег Аг1екеп иеЬег
с!еп 1М ег§ап§ Шгез КеюЬез, Кое1п, 1962
ЬЬоСе, 14сп: Б1е Ре1зЬИс1ег с1ег 8аЬага, \УиеггЬиг§, 1963
Е1пс1пег, Не1ти1: РЬузхк 1т К о з т о з , КоеЬ, 1971
Ьисаз, Н е т г : .ТарашзсЬе Ки10пазкеп, Каззе1, 1965
Ьию ап: 2 и т Моп<1 ип<1 йагиеЬег Ь т а и з, 2 и еп сЬ , 1967
Ма1а1зе, Кепе: А № у/ Беа1 т О еою §у, 1лсЪп§ое, 1969
М апп, Ргапс1зсо: ЕхрйНсао оз т а г й п о з , 8ао Раию , о. I.
Ме11ааг1, 1 а т е з: Са1а1 Н иеуиек, Вег§1зсЬ-01ас1ЬасЬ, 1967
М е18зпег, В.: ВаЪуюп1еп ипс! А ззупеп, \У т1егз, 1925
Ме1Ьес1е§агс1, Егес1е: Т и п -ап кЬ -атоп ег а§пе1, Егесюгкйа, 1970
М 1тз1епо с!а а§пси11ига: Рагацие пабопа! <1е зе!е сШасюз, Р 1а т , 1971
Мопос!, 1асциез: Б е Ьазагб е! 1а песеззйе, Р ап з, 1971
МиеИег, КоИ: Б е г Н 1 т т е 1 иеЬег с ю т М епзсЬеп <1ег 81е т 2е к , НеШеШег^, 1971
ИаЕопа! Ра1асе М и зе и т: СЬ1пезе Сикига1 Аг1 Тгеазигез, Та1ре1, 1971
К е \у т а п , АИтс! К .: \УЬо Аге 1Ъе М аопз, Бопсюп о. 1.
Оз1еп-8 аскеп, Р. V.: \Уапс1еге ОигсЬ К аиш ипс! 2 е к , 8 ШИ§аП, 1965
Раазопеп, Не1кк1: ОеЬгаеисЬе ипс! УокзсНсЬит§ с!ег ТзсЬи\уаззеп, Не1з1пк1, 1949
РаЬ1, 1ос1ит: 81егп еп теп зсЬ еп зтс! ипСег ипз, М иепсЬеп, 1971
Рагго!, Апс1ге: 8 и т е г, Р ап з, 1960
- Аззиг, Р ап з, 1960
Раи\уе1з, Ь . - Вег§1ег, I.: АиГЪгисЬ т з с1пйе ХаЬпаизепс!, В е т , 1962
- Б е г Р1апе1 с!ег иптое§Н сЬеп М ое§НсЬкекеп,. В е т , 1968
- Б1е Еп1сюскип§ <3ез е\У1§еп М епзсЬеп, В е т , 1970
РЬПЬеск, Маупагс!: ТЬе ЗеагсЬ 1ог 1Ье 8ип Реорю , \УазЬ1п§1оп Б . С., 1968
РЬШр, ВгойЬег: 8есге1 о ! 1Ье Апс1ез, Ьопс1оп, 1961
Р1рег: 81пс1 \у1г а11е1пе г т К о з т о з ? М иепсЬеп, 1970
РотСег, 1озеЕ Б а з ^ е Ь г а и т - Б П е т т а , БиеззеИосТ, 1971
260
 РгезсоП, ХУПНат Н.: Б1е \УеН Нег 1пказ, Оеп? о. 1.
РиссеШ, К.о1апс1: АиззепгсНзсЬе 1п1еШ§еп2, Биеззе1сюг1, 1970
Р е к Ь е , М.: О е Ь е 1 т т з <3ег \Уиез1е, 8(ии§аг1 о. I.
Ш езе, ВегЙюШ: ОезсЬ1сЬ1:е с!ег М ауа, 8(ии§аг(, 1972
ШнНп§ег, НегЪей:: Б е г М аззю зе О геап, 8ши§агМ о. I.
КиЬ1ззо\у, Неюпе: Ьигшегез с!е Газ1е, Рапз, 1968
Ки姧, \У.: Б1е ае^урНзсЬе Оое«ег\уеП, 2 и е п с Ь -8 п т § а П , 1952
8аигаС, Б еш з: АЙапйз ипс! сИе НеггзсЬаВ «Зег Ш езеп, 8Шй§аг1, 1965
8аеп§ег-ВгесН:, 1гепе: 8ригеп <3ег УоггеП, БиеззеШ ог!, 1972
- 11п§еюез1е К.аеСзе1 (1ег 8 с Ь о е р й т § , БиеззеШогГ, 1971
8сЬ1гтЬеск, Н е т п с Ь : 1Ьг \уегПе1: з е т ийе сНе ОоеПег, БиеззеМ ог!, 1966
8сЬгтсП, Б М сЬ: Тгерреп с!ег ОоеПег, 2е1сЬеп <1ег М асЬк БиеззеМ ог!, 1970
8сЬгаНег, НегЪей Ь.: Б е г М епзсЬ \ уПс1 иш§еЬаи1, Р г а п к й т , 1970
8сН\уеппЬа§еп, Ьис1\у1§: А пй§а Ь1зЮпа сю ВгазП, К 01 Не ]апейо, 1970
8еН ш сЬапо\у, I. К..: Е г^еЪ ш ззе уоп зрек1га1апа1уНзсЬеп 11п1егзисЬип§еп ап
Ме1а11§е§епз1аеп(1еп Пез 3. ипс! 4. .ГаЬйаизепП аиз Тгапзкаиказ1еп, Ваки, 1966
8е1е, К.: Б а з ае^урйзсЬе То1епЬисЬ, Ье1р20§, 1931
ЗЬкю узкп, I. 8. 0 8১ап, С.: 1п1е1П§еп1 1п:Ге т 1Ье И ш уегз, 8ап Р гап а зсо , 1966
8 к т п е г , Н . Б .: ТПе М о п о п з, Нопо1и1и, 1928
8гш1Ь, Регсу 8.: На\уаПа, ЬопНоп, 1910
8рга§ие с!е С а т р , Ь.: ОеЬе1тшзуо11е 81аеиеп с!ег О езсМ сЬ т, БиеззеИог!" о. 1.
81гепеНег, Напз: А1зо зрпсЬ! Н1е СНеорзругагшНе, РгеИшг§ I. Вг., 1968
8Нп§1, МИоз1а\у, Бг.: 1п уегзипкепеп М ауазГаеНтп, Ре1рг1§, 1971
8Ш скеп, ЕНиагН: Ро1упезНзсЬез 8ргасЬ§и! т А т е п к а ипс! 8 и т е г , Ре1р21§, 1927
81оННагН, ТЬеоНоге Ь .: 1псИапз о ! ВгазП т 1Ье Т\уепйе1:Ь Сеп1игу, \Уаз1ип§-
Юп Б . С ., 1967
8иШуап. К ауш : Б1е Во1зсЬаЙ Нег Оепе, РгапкГиП, 1969
8иШ уап, \УаПег: 81§па1е аиз П е т АП, БиеззеШ ог!, 1966
ТоЬ1зсЬ О. Оз\уак1: КиН 8ушЬо1 8сЬпЙ, ВаНеп-ВаНеп, 1863
Тге§еаг, ЕН\уагН: ТЬе М ао п К асе, У/ап§апш, N. 2 ., 1926
Б ш зсЬ аи Уег1а§: Б1е Ъ ю ю ^зсЬ е 2икипЛ Пез М епзсЬеп, РгапкйпН а т М а т , 1971
Уа11е 1асциез ап .Гатпе: Са11еп§е 1о 8саепсе, С1пса§о, 1966
Уез1епЬг觧, ВиНоИ Р 1тауег: Ет§гИ Те аиз П е т К о з т о з , Рге1Ьиг§ I. Вг., 1971
УШаз В оаз, О. ипН С.: Х т § и , К ю Не 1апе1го, 1970
У 1егкапсВ, А .: Б а з Р г о Ь 1 е т Нег Р е1з2е1сЬ пи裏еп ипН Нег Б г з р г и п § Пез
2е1сПепз, ВгаипзсЬ\уе1§, 1909
Уо§{, Н. Н.: Б а з рго§гатппег1е ЬеЬеп, 2иепсЬ , 1969
У/а1егз, Ргапк: В оок о ! 1Ье Нор1, Ке\у Уогк, 1963
У/а1зоп, Ь а т е з Б .: Б1е Борре1-НеПх, Н атЬ и г§ , 1969
\УЬ11:е, 1оЬп: А п с а е т Н 1з1огу оГ 1Ье М аоп , ВапП 1-П1, \УеШп§1оп, 1887
\Уе1(1епге1сЬ, Р.: А рез, 01ап1з апП М ап, СЬюа§о, 1946
\У еП етеуег, 1п§е уоп : 8оппеп§оИ ипП 8 о п п еп теп зсЬ еп , ТиеМ п§еп ,1970
\\Незпег, 1озерЬ: Шз1о]ге Пе ГаП, Р ап з о. 1.
- Ь ’опеп1 апсйеп, Р ап з о. I.
\Уа1зЬагП, 81топе: Т1аЬиапасо, Р ап з, 1971

261
 СЪДЪРЖАНИЕ

Къде е отговорът?..............................................................................3
Криво разбрани реалности?........................................................... 5
Откъде идваме?.................................................................................7
Само не и джентълмени!................................................................20
Умните шумери.................................................................................20
Синтетични вируси..........................................................................26
Програмираният човек....................................................................27
Иезекиил е бил очевидец...............................................................35
Халюцинации....................................................................................36
Космическият кораб на Иезекиил бил реален!.......................... 39
Една книга, която не би трябвало да четем................................ 41
Тайните знания на пророка Енох.................................................. 44
Непозната техника...........................................................................45
Открития преди потопа...................................................................48
Тайните знания на пророка Езра.................................................. 51
Диалог с всевишния........................................................................52
Замърсяване на околния св я т..................................... ' .............. 53
феноменът на времевото изместване........................................ 54
Загадки на пирамидите...................................................................56
Премествнето на Абу Симбел........................................................59
Послания от скалните рисунки......................................................61
Еднакви мотиви по цял свят...........................................................64
Натуралисти без образци!..............................................................65
Индиански пътеки............................................................................70
Бог и боговете...................................................................................8Т
Откритията на един летец в Чили................................................. 83
Кодексите на майте.........................................................................86
Картинни ребуси на майте.............................................................88
В гробницата в Паленке..................................................................89
Астронавтът от Паленке..................................................................90
Инструменти на извънземните..................................................... 96
Експлозия в древността в Саксайхуаман?................................100
Манипулациите в Тиахуанако................................................. 104
Календар на великата е по ха .......................................................109
Площадки за изстрелване............................................................115
Загадката на Баалбек................................................................... 116
Моята теория за Великденския остров.......................................118
Теорията на Хейердал................................................................... 120
Кои са прототипите?...................................................................... 120
Космически кораби на бъдещето................................................124
Пътуване от звезда към звезда...................................................126
262
Транспорт на Земята в друга слънчева система..................... 129
Проблемът с горивото...................................................................129
Изкуствена гравитация.................................................................130
Машината от Антикитера..............................................................159
Сензационна новост?....................................................................161
Загадъчните карти на Пири Рейс.................................................166
Земя под л еда................................................................................166
Изумление без решение...............................................................168
Седем града без минало................ 169
Нан Мадол - крепост в тропическата гора?.............................. 173
Креспи и съкровищата м у ............................................................ 179
Послание към чужд разум............................................................194
Творец и съзидание.......................................................................197
Индианци в костюми на астронавти.......................................... 201
Хитрости на оръжейната техника................................................201
Староегипетски самолетни модели........................................... 202
По какви оригинали?.....................................................................204
Загадката на толтеките.................................................................211
Измервания над Саксайхуаман...................................................214
Австралия - континент без история?.......................................... 214
Комуникират ли растенията с извънземните?......................... 226
В Лунната градина до фармингдейл...........................................228
Биологични контакти......................................................................229
Геодезическо изследване на митовете.................................... 230
Наска, летище в пустинята...........................................................232
Някога - някъде...............................................................................240
Вечните въпроси............................................................................241
План за бягство преди к р а я .........................................................241
Раят.................................................................................................. 242
Кога човекът станал разумен?.................................................... 243
Знание вместо вяр а ......................................................................244
Човек е син на боговете...............................................................245
Древен спомен...............................................................................245
Кураж за р азум ..............................................................................246
Да се стремим да мислим............................................................247
Нашето завещание за чуждия разум ......................................... 248
Мотив за търсене...........................................................................248
Новини от Космоса........................................................................249
Връзка с чужд р азум .....................................................................249
Сателит на 12 600 години..............................................................251
Прецизни съобщения?...................................................................251
Програми на борда........................................................................252
Моят свят.........................................................................................253
Списък на литературата................................................................259
263