®м ри йшши

ЛИТЕРА ПРИМА
 Ерих фон Деникен

Каменната ера
е била различна
Превод
Б оряна К ам енова

Издателство „Аитера Прима“

София, 2000
 Въведение

Ангелът Земя

Извънземното се появи тихо, ако изобщо беше космическо съще­

ство. Днес бих казал: Появи се като призрак, като дух. Може би беше
само видение, което не можеш да хванеш с ръка. Не посмях да го
докосна. Сърцето ми биеше учестено, сякаш току-що бях пробягал
100 м за 15 секунди (а не съм вече млад!). Всъщност външният вид на
съществото не бе извънземен, като не се смятат липсващите нокти
на пръстите и косъмчета по кожата. Втренчих се смаян в лицето м у -
нямаше и следа от брада. Изглеждаше изключително привлекател­
но, почти съблазнително. Би могло да е момиче, но липсваше и сле­
да от бюст. Съществото се засмя. Господи, зъбите му бяха като диа­
манти! Как да го опиша? Някой виждал ли е истински ангел пред
себе си? Какъв е полът на ангелите - мъжки или женски? Тъкмо се
бях замислил и чух отговора му:
— Габриел бе от мъжки пол - ухили се съществото. - Михаил и
останалите също.
Е, значи мъжки ангел. Започнах да се чудя дали не сънувам.
Правил съм какви ли не неща насън, затова се запитах: Не сънувам
ли? С голямо усилие на волята си протегнах своята ръка през масата:
—Добър ден! - произнесох задъхано аз. Нищо друго не ми дой­
де наум.
Съществото кимна. От него се излъчваха доверие и тъга, сърдеч­
ност и горчивина. Невъзможно бе да се определи по-точно изразът
на лицето му. Във всеки случай не бе привидение, защото стисна
сърдечно моята ръка. Не би могло да е и човек. Естествено, че се
страхувах, но това Нещо неутрализира чувствата ми чрез силното
си излъчване. Накъдето и да се втурнеха мислите ми, то вече ги бе
разгадало. Сред бъркотията от мисли и бясното биене на сърцето ми
изведнъж ме обзе глупавата идея, че е редно да се представя:
— Ерих фон Деникен - кимнах леко с глава.
— Земя - поклони се изискано съществото.
— Моля?
Съществото повтори добродушно, с най-доброто намерение да
оправи хаоса в моята глава:
— Земя! Планета! Частица от Сътворението!
Все още стискаше ръката ми. Внезапно изпитах усещането, че
пръстите ми потъват в глъбините на океана. Усещах под ръката си
нежното докосване на пясъка по дъното. Имаше хълмове, планини и
меки като коприна ниви. Ръката ми незнайно как се удължаваше все
повече и повече. Без да усетя каквото и да било съпротивление, като
на игра пръстите ми пробиха земната кора. За части от секундата се
сетих за филма с Хайнц Рюман „Един мъж преминава през стената“.
Във филма Рюман преминава безпрепятствено през стени с дебели­
на от един метър. Просто ей така.
Ръката ми вече преминаваше през подводните планински вери­
ги. Ей така.
Предпазливо, подобно на хирург, който докосва със скалпел
кожата на пациента, натиснах леко с пръсти земната мантия. В същия
миг ме прониза мъчителна болка. Хиляди игли пробиха костите ми.
Инстинктивно понечих да издърпам ръката си, но тя бе заседнала
здраво в земната мантия. Ангелът се засмя и обхвана с пръсти ръка­
та ми, която бе обляна от нажежен до бяло поток от лава. Без да се
налага да ми обясняват, знаех причината за мъчителната болка: някъ­
де под земята бе избухнала водородна бомба.
Парещата болка изчезна. Ръката ми продължаваше да се удължа­
ва. Вече бе достигнала на дълбочина около 2000 км под повърхност­
та. С върховете на пръстите си докоснах течен метал. Странно,
всъщност вече не би трябвало да имам нито длан, нито ръка. В край­
на сметка кипящият метал не е шега работа. Някаква невидима сила
започна да завърта леко моя лакът. Пръстите ми разбъркваха наже­
жената течност.

4
 —Да се преместя ли? - пошегува се ангелът.
Веднага разбрах какво има предвид: Изместване на земните
полюси! Поклатих глава в знак на отрицание:
— За Бога, не!
В следващия миг усетих някакво съпротивление. Дланта ми се
допря до подобна на гума маса. Моите пръсти не можеха да проник­
нат по-нататък. Явно бях близо до земното ядро. Тук налягането бе
от порядъка на няколко милиона атмосфери, но аз, естествено, не
усетих нищо. Ръката ми отдавна бе станала безплътна. Хвърлих по­
глед към моя ангел. Той се засмя. Постоянно се усмихваше.
— Защо ръката ми не може да продължи? От какво е земното
ядро? От плазма? Газ?
Истинска лудост. Ето, че седях пред собственото си бюро в соб­
ствената си стая, а дясната ми ръка докосваше земното ядро и сре­
щу мен се усмихваше видение, което приличаше на ангел. Докато го
гледах втренчено, главата му се превърна в познатия ни от училище
глобус, тялото му се разтвори във въздуха, а синята планета се
завъртя пред очите ми като холограма. Наблюдавах смаян как зем­
ното кълбо става прозрачно. По повърхността се появи гигантска
мрежа от линии. Те се кръстосваха, преминаваха една над друга и
една до друга. Имаше по-тънки и по-дебели линии, а в точките на
пресичането им проблясваше нещо като газ. Той бавно и равномер­
но се издигаше в атмосферата. Там, на тези пресечни точки, се из­
дигаха огромни монолити.
Мрежата от линии стана тримерна. Плътни линии преминаваха
от повърхността надолу към земната мантия. Приличаха на клоните
и стеблото на вековен дъб. През цялата мрежа протичаше енергия.
Корените на дъба свършваха дълбоко в земната мантия. Там те се
губеха като фини нервни окончания. Около земното ядро искреше
ярка светлина. Странно, усетих нечие присъствие, сякаш там имаше
нещо като чуждо съзнание. Във вътрешността на Земята мислите
кристализираха, възприемаха енергийна форма, преминаваха през
фините нервни окончания в стеблото, изкачваха се по безбройните
пресечни точки, пробиваха земната повърхност и просветваха като
светкавица в Космоса. Някъде далече във Вселената проблясваше
мъглявина. Тя се превръщаше във фуния, после в спирала и изпра­
щаше електронен лъч към Земята - право в тъмната паст на мегалит-
на гробница.

5
 Гледката бе величествена, зашеметяваща! „Ангелът Земя“ отно­
во седна срещу мен, възприел човешки облик. Засмя се, сякаш нищо
не се е случило, и хвана внимателно ръката ми. Ликът му сияеше,
това бе най-прекрасното нещо, което някога съм виждал. Най-после
различих чертите на лицето му - смесица от веселие и страх, от лю­
бов, безкрайна мъдрост и горчивина. От очите му искреше извечна
старост и безгрижна младост, радостта и мъката се претопяваха една
в друга. Внезапно осъзнах, че планетата ни представлява единстве­
но, вътрешно свързано и балансирано същество, което приема и
предава енергия и послания. Как можем да причиняваме болка на
подобно чувствително същество? „Ангелът Земя“ притежаваше съзна­
ние в необясними за хората измерения и то обменяше информация
не само със съществата по повърхността на „кожата си“, но и с пред­
ставители на чужд интелект от Космоса. Посланието, предназначе­
но за нас, бе достигнало до съзнанието ни:
„Деца на Земята, обичайте ме!"

6
 1 .Глава

Симфония от камък

„Разликата между Бог и историците

се състои в това, че Бог
не може да промени миналото. "
Семюъл Бътлър,
1835-1902 г.

21 декември 3153 г.пр. н. е. Място: 53°41’ северна ширина и 6°28’

западна ширина. Часът е 9.43. Бавно, сякаш се бои да напусне
нощното си ложе, нажеженият до бяло диск на Слънцето започва да
се изкачва по хребета на хълма. Долу край рекичката все още се
стелят сънени мъгли. Малко по-високо, върху изкуствено изградена
тераса, се издига каменен кръг от 97 гигантски мегалита. От
югоизточната страна на кръга към центъра му преминава улей. Край
него като вкаменени войници стоят подредени 43 големи каменни
блока. Между тях е оставен коридор с ширина около един метър.
След 18,9 м в края на каменния шпалир се отваря пасаж към
кръстообразен фундамент, покрит с купол с тегло от порядъка на
няколко хиляди тона. В дъното, на разстояние 24 м от тесния вход,
върху камъните са издялани култови знаци - спирали, триъгълници,
зигзагообразни линии. Жреците в тъмното помещение са сигурни в
успеха си. Чудото ще се случи след миг.
Отвън пред входа на земята са коленичили стотина брадати мъже.
Те са се измили, втрили са мас в косите си и са закопчали коланите
си с игли от кост. Изпълнени с очакване, те поглеждат ту към изгря­
ващото слънце, ту към входа на гробницата. Днес те ще станат сви­
детели на великото чудо, заради което през изминалите десетиле­
тия са се трудили като роби. Богът на Слънцето ще почете техния
мъртъв владетел. Над хребета на хълма вече се показват първите
ярки слънчеви лъчи. Върховете на мегалитите започват да сияят с
мека светлина.

7
 9,58 часа: Над монолитите при входа на гробницата се появява
искряща точка. Поток от светлина залива гигантските блокове. Един
плах лъч потрепва от покривните плочи и хвърля ярка линия върху
пода. Жреците замаяни наблюдават несравнимата игра на светли­
ната. Ярката ивица запълзява напред, удължава се и преминава през
тесния проход. Светлинните лъчи се изкачват нагоре и осветяват
култовите знаци по стената. Постепенно лъчът се разширява и по­
крива със златиста светлина цялата гробница. След около 17 минути
лъчите се стесняват и в прощална целувка докосват странните сим­
воли. После бързо побягват по пода и се отдръпват към вратата. Гроб­
ницата отново потъва в мрак.

Реалности от вчера и утре

Чудото на светлината, което описах по-горе, действително се е

случило на 21 декември 3153 г.пр.н.е. Оттогава насам то се повтаря
всяка година по време на зимното слънцестоене - от 5134 години
насам. Обвитата с тайнственост и мистерия гробница се нарича Ню
Грейндж. Намира се на 51 км северозападно от Дъблин, Ирландия,
или на 15 км западно от градчето Дрогеда. Там, в графство Мийт, при
един от завоите на река Бойн, древните ирландци са изградили на­
сред пищната зеленина на полетата няколко гробници - камери и
куполи. Всички те са със специфична от гледна точка на астрономи­
ята ориентация.
Ню Грейндж е грандиозен паметник, истинско техническо чудо
на каменната ера. Това не е просто гробница, в която са били поло­
жени останките на видни личности, нито обикновен гроб, ограден с
камъни, за да не могат диви животни да достигнат до труповете. Ню
Грейндж представлява чудо на геодезията, на измерителната техни­
ка и на астрономията и феномен от гледна точка на транспорта. Гроб­
ницата е била изградена по време, когато според официалната науч­
на теория все още не е имало египетска история, когато никъде по
Земята не са били изградени пирамиди, когато не са съществували
още древните градове Ур, Вавилон и Кносос (на остров Крит). По
всяка вероятност гигантският каменен кръг от Стоунхендж още не е
бил планиран, когато неизвестни астрономи са изградили гробница­
та от Ню Грейндж.

8
ГТ "

Изглед отвън на реставрираното каменно съоръжение от Ню Гоейндж, Ирландия

9
 Нищо повече от гробница?

В продължение на хилядолетия никой не обръщал внимание на

облия хълм над рекичката Войн. През 1699 г. строителят на пътища
Едуард Люд имал неприятности с един упорит камък. Част от скала,
препречваща новостроящия се път, не можела по никакъв начин да
се отмести. Работниците разкопали с лопати около камъка и забеля­
зали две издълбани в него спирали и няколко правоъгълника. Сега
им станало ясно, че отново са попаднали на „един от онези проклети
гробове". Ню Грейндж е открит.
Задълбочени разкопки и реставрационни работи започват едва
в началото на шестдесетте години на нашия век. През 1969 г. научни­
ят ръководител професор Майкъл Дж. 0 ’Кели от университета в Корк
открива над двата входни монолита изкуствено изработен правоъгъ­
лен отвор. Той е широк 20 см, но това е достатъчно ученият да осъзнае
за какво става дума. В деня на зимното слънцестоене през 1969 г. и
отново през следващата година 0 ’Кели застава рано сутринта в най-
задната част на гробницата. Ето разказа му:
„Точно в 9,45 ч на хоризонта се появи горният край на слънцето.
В 9,58 ч се появи първата ивица светлина през тесния отвор над вхо­
да. Слънчевият лъч се удължи по коридора в гробницата, докато до­
стигна до каменната стена в нишата. Лъчът се разшири до ивица с
ширина 17 см и се разля по пода на камерата. От отражението на
светлината гробницата бе осветена по изумителен начин. Ясно се
виждаха всички детайли - страничните камери, както и куполът. В
10.04 ч. ивицата светлина започна да се свива и точно в 10,25 ч. лъчът
внезапно изчезна. Следователно в продължение на 21 минути при
изгрев слънце през най-късия ден в годината светлината прониква
директно в гробницата в Ню Грейндж. Това става не през входа, а
през специално конструиран тесен прорез над входа към коридора.“
Професор 0 ’Кели проявява предпазливост и не дава окончате­
лен отговор на въпроса, дали светлинният спектакъл е плод на слу­
чайност или на грижливо проектиране. Междувременно и други уче­
ни се заемат с проблема [2].
Двамата ирландски учени Том Рей и Тим 0'Брайън от Училище­
то по космическа физика инсталирали своите измерителни инстру­
менти в гробницата на 21 декември 1988 г. Точно четири и половина

10
минути след изгрев слънце първият светлинен лъч се появил през
правоъгълния прорез над входа. След няколко минути лъчът се раз­
ширил до ивица с ширина 34 см, но за ужас на изследователите един
леко наклонен монолит почти веднага я стеснил обратно до 26 см.
Лъчът не успял да достигне до задната стена на гробницата с мистич­
ните знаци, а застинал на разстояние два метра от нея върху пода.
Погребалната камера и куполът и така били облени от мъждива свет­
лина, но очакваният грандиозен спектакъл не се състоял.
Каква била причината?
Том и Тим използвали компютър, за да открият причината. В
течение на хилядолетията земната ос извършва люлеене. В резултат
на това преди пет хилядолетия изток не се е намирал точно там, къде-
то се намира днес. Според компютърните изчисления преди 5134
години слънчевите лъчи преминавали точно през прореза над входа
на гробницата и след като пропълзявали 24 метра по коридора, до­
стигали до задната стена, където избухвали в пламъци от светлина.
Дори като се вземе предвид люлеенето на земната ос, се оказва, че
то почти не влияе върху играта на светлините. Единственото обстоя­
телство, което пречи на грандиозния спектакъл днес, е леко накло­
нилият се монолит. Следователно ориентацията на гробницата и иг­
рата на слънчевата светлина в най-късия ден в годината не биха мог­
ли да са случайност.
Поставянето на един-единствен допълнителен монолитен блок в
коридора на погребалната камера би променило всичко. Ако изкуст­
вено изработеният прорез над входа бе с няколко сантиметра по-
тесен или положението му бе изместено с милиметри встрани, свет­
линните лъчи не биха могли да преминат по коридора и да достигнат
до задната стена с тайнствените знаци. Ако самият коридор бе по-
къс или по-дълъг, слънчевата светлина или нямаше да достигне до
задната стена, или нямаше да освети тъкмо култовите символи.
По-нататък става още по-забавно. Огромният комплекс в Ню
Грейндж не е разположен върху равнинна, а върху наклонена косо
нагоре повърхност. Върху най-високата й точка е инсталиран послед­
ният монолит от каменните блокове, образуващи коридора с дължи­
на 24 м. Този наклон е проектиран. Нека си спомним: Точката, през
която слънчевите лъчи започват да проникват в гробницата на 21
декември всяка година, не е входът, а специално проектиран отвор в
покривната конструкция. Единствено тази конфигурация на основ-

11
 Днес пред входа на гробницата в Ню Грейндж лежат каменни блокове с гравирани
по тях спирали

12
 И тези гигантски мегалити някога са били част от гробницата в Ню Гоейндж

ните елементи, съчетана с наличието на хълм, зад който изгрява

слънцето, позволява да се получи праволинейна тясна ивица свет­
лина по пода, водеща към центъра на камерата.
Там светлинният сноп, подобно на лазерен лъч, преминава през
изкуствено оформената вдлъбнатина на специално поставен на това
място монолит. В резултат се получава магическа симфония от свет­
лини, породена от ефекта на отразяване. Светлинните лъчи се пре­
чупват под различни ъгли, изчислени така, че да се осветят култови­
те знаци по задната стена. Лъчите, пречупени под прав ъгъл, осветя­
ват шахтата на купола на гробницата.
Този купол сам по себе си е истинско архитектурно чудо. Специ­
алистите го наричат „фалшив купол“ . Изграден е от тежки монолити
в основата, а нагоре се редуват по-леки блокове, наредени стъпало-
образно. Така в средата на гробницата се е образувала стесняваща
се нагоре шахта с височина шест метра и с напречно сечение шес­
тоъгълник. Най-горе тя е затворена с каменна плоча, която при нуж­
да може да се издърпа настрана.

13
 Куполът на гробницата в Ню Грейндж е покрит с квадратна плоча,
която може да се издърпа встрани при нужда

14
15
 Светлинният спектакъл със слънчевите лъчи би трябвало да функ­
ционира по същия начин, макар и в не толкова грандиозен вариант,
и със звездната светлина. Коя звезда стои точно над центъра на ку­
пола в нощта X? Нито един учен досега не е поставил този въпрос.
Аз обаче си позволявам да го поставя в качеството си на странник
между различните науки, тъй като познавам съоръжения, подобни
на гробницата в Ню Грейндж.

Разходка до Мексико

Човек трудно може да открие на картата на огромно Мексико

местността Ксочикалко. Тя е характерна с наличието на руини от
културата на майте. Намират се на височина 1500 м и за нея е из­
вестно само, че около IX век там е съществувала голяма крепост.
В действителност векове или хилядолетия преди издигането на кре­
постта в Ксочикалко е била изградена уникална обсерватория. До­
сега са извършени разкопки само в малка част от комплекса. От­
крити са главната пирамида, наречена „Ла Малинче“ , един дво­
рец, както и игрище, проектирано за игри с топка. Всички разкопа­
ни до този момент постройки са ориентирани в посока север - юг.
Две от пирамидите са като огледални образи. Пролет и есен при
равноденствие слънцето грее точно над средата на правата, която
ги свързва.
Обсерваторията на Ксочикалко се намира под земята. За из­
граждането й в скалите са били прокопани галерии. По покрива има
оставени отвори, през които се виждат определени звезди. От центъ­
ра на куполообразния покрив нагоре до повърхността на земята води
шахта с шестоъгълно напречно сечение. На 21 юни, в деня на лятно­
то слънцестоене, небесното светило застава точно над шахтата. В
резултат на това се получава магическа игра на светлината.
Обикновено в подземната камера цари почти пълна тъмнина. Един­
ствено от шахтата премигва слаба разсеяна светлина. По обяд в по­
мещението започват да се събират индианци със запалени свещи. Те
поставят донесените от тях амулети и съдове с вода точно под шес­
тоъгълната шахта. В 12,30 часа слънцето застава точно отвесно над
шахтата. Лъчите му се плъзгат надолу по стените и изпълват със свет­
лина подземието. Като в лазерно шоу изведнъж от пода изригват свет-

16
линни каскади във всички посоки и се разпиляват по стените. Чудото
продължава около 20 минути. През това време сводестото помеще­
ние искри като кристал. Щом светлината угасне, индианците вземат
своите амулети и съдове с вода и мълчаливо ги изнасят навън.

Въпроси без отговор

Какво е общото между Ксочикалко в далечно Мексико и Ню

Грейндж в Ирландия, както и изобщо между безбройните мегалитни
съоръжения от праисторическо време?
На всички тези места хора са изградили изкуствени каменни
комплекси, които могат да служат като:
а) гробници
б) календари
в) обсерватории #
г) култови сгради за отбелязване на дните на зимното и лятното
слънцестоене
д) визирни точки
е) измерителни съоръжения
ж) места, където е съхранена информация за бъдните поколения.
Със сигурност съществуват и други банални и ежедневни цели,
за които може да послужи едно прохладно и тъмно помещение, но
те не са адекватни на огромния труд, положен за изграждането му.
Ню Грейндж и Ксочикалко са паметници, астрономически часов­
ници за вечността.
Кой е поискал те да бъдат създадени? Кой е измислил ексцент­
ричните светлинни спектакли в Ню Грейндж и Ксочикалко? Кой е из­
числил наклоните на шахтите, така че слънчевите лъчи да влизат в
тях през най-късия и най-дългия ден в годината? Кой е разпоредил
полагането на такъв огромен труд по времето, когато не са съществу­
вали нито кранове, нито макари и полиспасти? Тогава хората от ка­
менната ера би трябвало да са достатъчно заети да осигурят прехра­
ната на своя род или племе. Наистина, съоръженията от Ню Грейндж
и Ксочикалко не са били създадени по едно и също време. Делят ги
хилядолетия. Но по време на изграждането им и в Ирландия, и в Мек­
сико се е била възцарила каменната ера - епохата, през която спо­
ред археолозите хората не са умеели да обработват метали. В Ксочи-

2. Каменната ера... 17
калко храмът и обсерваторията са били посветени на летящата пер­
ната змия - загадъчното божество, дало на древните жители на Цен­
трална Америка техните астрономически и математически знания.
От мъглявите предания за Ню Грейндж може да се предположи, че
монументът е бил издигнат в чест на келтския бог Ан Дагда Мор. Това
наистина е легенда, но тя добре подхожда на фактите. Ан Дагда Мор
е бил божество на слънцето и светлината. В Ню Грейндж е открит
символът му: слънчев диск над странен кораб с издути платна [3].
Специалистите, които винаги стоят здраво на земята и се занима­
ват единствено със съществуващите реалности, виждат в съоръжени­
ето от Ню Грейндж гробница на владетел или великан. Наистина, тя е
доста помпозна с общата си височина от 15 м, с диаметъра си от 95 м
и с вградените в нея 400 монолита, но кой се интересува от такива
подробности? Тъкмо подобни колосални гробници са подходящи за
владетели и великани. Единственият проблем произтича от факта, че
в Ню Грейндж не са били открити кости нито от великан, нито от вла­
детел, а само останки от дребни костици и пепел. Липсват и каквито и
да било погребални дарове - никакви накити, никакви скъпи оръжия,
никакво сребро. Древните жители на Ирландия сигурно са били отяв-
лени скъперници, защото не са положили в гробницата на владетеля
си дори няколко скъпоценни камъка. Забравили са и саркофага или
каменната вана затрупа на видния мъртвец. Истински ужас!

Логика?

Защо учените са си наумили, че съоръжението в Ню Грейндж

представлява гробница? Тази идея присъства в специализираната
литература като „сигурна и доказана“ и не може да бъде изкорене­
на. Що за факти са това? факт е, че в Ню Грейндж са открити кости
от хора и животни, следователно съоръжението е било построено с
тази цел. факт е също, че всяка дупка и пещера може да бъде из­
ползвана като гробница, дори ако първоначално е имала друго пред­
назначение. Следователно съоръжението в Ню Грейндж може би е
имало по-различни функции, макар по-късно там да са били положе­
ни нечии останки. За всички народи по света покоят на мъртвите е
бил смятан за нещо свято. Единствено в Ню Грейндж той е трябвало
да бъде нарушаван всяка година в деня на зимното слънцестоене.

18
Ако съоръжението от самото начало е било замислено като гробни­
ца, то мъртвият приживе трябва да е имал особен афинитет към
Слънцето и изобщо към Космоса. Защо?
Никой народ не създава култов обект със силата на символика­
та на Ню Грейндж за забавление през свободното време. Необходи­
ми са били измервания и наблюдения поне в течение на едно поко­
ление, за да се определят точно денят, часът и минутата на зимното
слънцестоене за географската ширина на Ню Грейндж. Трябвало е
да се изготвят точни проекти и дори модели на съоръжението, да се
определят коректно ъгълът на наклона на основата и разположение­
то на всеки един монолит. Естествено, култовите камъни е трябвало
да бъдат закрепени с анкери в галерията преди изграждането на ку-
полообразния покрив. Преди същинското строителство е трябвало
да се изнесе земната маса от хълма, да се конструира наклонената
повърхност, да се донесат пръст и чакъл и да има приготвени огром­
ни монолитни блокове от гранит и сиенит. Главният архитект вероят­
но е начертал своите проекти с охра върху животинска кожа. По
същия начин е изписал изчисленията си, а върху земята е отбелязал
съответните ъгли с помощта на шнурове. При това строго се е

Ксочикалко се намира на височина 1500 м в подножието на вулкана Аюско, Мексико.

Целият хълм е бил изравнен за изграждането му

19
 Част от главната пирамида Па Малинче. Тук е била отдавана почит на „перната­
та змия“, централноамериканският аналог на китайския дракон

придържал към разпространената тогава в Европа мярка мегалитен

ярд, открита наскоро от професор Александър Том [4]. Един мегали­
тен ярд отговаря точно на 82,9 см. Тази мерна единица е била из­
ползвана при изграждането както на Ню Грейндж, така и на всички
мегалитни съоръжения, дори и на тези в Стоунхендж и Бретан.
Ако Ню Грейндж и другите подобни съоръжения са били замис­
лени като гробници, то мъртъвците, за които са били предназначени,
явно са били смятани в тогавашното общество за свръххора. Защо?
При раждането на едно дете не може да се предвиди дали то ще
стане герой и изобщо известна личност. За изграждането на гробни­
цата и за предшестващите го изчисления и измервания, както и за
трудоемките транспортни работи, е било необходимо време от по­
рядъка на продължителността на живота на едно (тогавашно) поко­
ление. Следователно заповедта за строителството на гробницата на

20
бъдещия владетел е била издадена от неговия баща или дядо. Само
по себе си изграждането на гробницата е имало смисъл единствено
ако ръководителят на строежа е разчитал твърдо на думата на свои­
те наследници. Но доколко човек може да вярва на обещанията на
децата си? В древния Египет например всеки фараон е бързал да
завърши своята пирамида още приживе, защото не можел да разчи­
та на обещанията на наследниците си. Твърде често те преустройва­
ли недовършените гробници за собствените си нужди. Ако един
мъртвец продължава да е жив в съзнанието на народа дори десет
години след кончината си, той във всички случаи е бил забележител­
на личност, превъзхождаща останалите хора. Имената на подобни
почитани и уважавани персони са известни, лицата им са познати
на хората от барелефи и стенописи. Къде са изписани имената, къде
са нарисувани или издялани лицата на свръххората от Ню Грейндж?
А ако са били тирани, разпоредили строежа на гробниците им
да продължи и след тяхната смърт? Това, което е характерно за еги­
петския фараон Хеопс, е в сила и за всички хора по света. Тираните
винаги са суетни. Но суетността и неизвестността са несъвместими.

Подобно на шахтата в Ню Гоейндж и тази в обсерваторията в Ксочикалко е с

шестоъгълно напречно сечение

21
През тази шахта на 21 юни в 12,30 ч слънцето осветява подземната обсерватория

Къде е цялата помпозност, характерна за погребението на един ти­

ран? Защо в Ню Грейндж няма останки от оръжия, любими предме­
ти, дрехи? Освен няколко спирали, правоъгълници и триъгълници,
които се срещат в гробниците в цяла Ирландия и чак надолу до Испа­
ния, тук няма нищо. В Ню Грейндж цари призрачна анонимност.

Обсерватория и паметник за вечността

Все пак съществува едно указание. То е толкова очевидно, ог­

ромно и явно, че би трябвало веднага да го забележим: самото
съоръжение.

22
 Съществуването на Ню Грейндж доказва, че преди повече от пет
хиляди години е имало хора, които са знаели твърде много за небес­
ната механика, разбирали са от математика, измерване на ъгли, про­
ектиране, чертане, моделиране и във всички случаи твърде добре са
владеели пренасянето на огромни товари на далечни разстояния и
практическото строителство. Това са изумителни способности, кои­
то не подхождат много на познатата ни картина за каменната ера и
на теорията за еволюцията на технологията. Всяко познание в об­
ластта на астрономията и технологията е предшествано от фаза на
натрупване на информация.
Погребаната в Ню Грейндж личност - ако това все пак е било
гробница, явно е принадлежала към класата на учените и е притежа­
вала изумителни астрономически познания. По друг начин не може
да се обясни прецизното разположение на мегалитното съоръжение
спрямо положението на слънцето през най-късия ден в годината. Ако
се откажем от варианта с гробницата, остава единствено фактът, че
съоръжението е служело за астрономически цели.
Известно ми е, че веднага ще ми отправят следното възраже­
ние: Ню Грейндж и останалите подобни мегалитни съоръжения, ори­
ентирани по астрономически параметри, са служели като календа­
ри. Тази идея е дотолкова лишена от съдържание, че просто не ми се
иска отново да пиша за нея. Какво тогава е било предназначението
на Ню Грейндж? Дали самото място е представлявало „свещена точ­
ка“ поради географското си разположение? Възможно е, но тогава
би трябвало по нашата планета да гъмжи от подобни места. Действи­
телно мегалитни съоръжения се срещат навред по света! Но теория­
та за „свещената точка“ не обяснява наличието на познания по ас­
трономия и техника. •
Сигурно е само, че някога в далечното минало е бил изграден
прецизен астрономически часовник. Той се е превърнал в памет­
ник, предаващ към нас посланието си точно и непроменено и след
пет хиляди (или повече) години. Що за послание е това? Кои са били
учените, съумели да създадат подобно впечатление за себе си не
само у своите съвременници, но и у следващите поколения? Защо
са построили мегалитните съоръжения? Каква е била причината за
действията им? Техният мотив?

23
 2. Глава

Слънце в сянка

„Опит е името, с което всеки обозначава

извършените от него глупости."
Оскар Уайлд,
1854-1900 г.

Историята на еволюцията на човека е крайно забавна - истинско

криминале с хиляди въпроси и хиляди псевдологични отговори.
Омръзнало ми е да повтарям това, което съм писал още преди 15 го­
дини в „Доказателства“ [5], но все пак се налага отново да проследя
географската карта на ранните етапи на еволюцията, за да припомня
някои подробности. Твърде фрапиращ е скокът между маймуната и
техническия гений на мегалитната епоха. Прекалено очевидни са и
противоречията, които учените старателно се опитват да прикрият.
Геолози и палеонтолози са въвели ред в миналото. Те са обо­
значили етапи от земната история с имена като камбрий, ордовик,
девон или карбон. Това са много дълги периоди от време от порядъ­
ка на десетки милиони години. И понеже са толкова продължителни,
е необходимо да се разделят на по-къси подпериоди. Един от тях е
плеистоценът, който е част от кватернера.
Тогава, през интервала преди два милиона и преди десет хиля­
ди години, климатът на Земята бил много непостоянен. Ледниковите
периоди били последвани от затопляния и обратното. Човекът нямал
никаква вина затова, тъй като живеел все още като маймуноподоб-
но същество по клоните на дърветата или в пещери. На Земята има­
ло и много други животински видове, които днес познаваме само
като вкаменелости или от останки от костите им. Никой не знае със
сигурност защо повечето от тях са измрели.

24
 Интелигентният глупак

Преди около 75 000 години в областта между Дюселдорф и Вупер-

тал живеело разумно същество, което ходело изправено. Учените го
нарекли „неандерталец“. В учебниците пише, че учителят Йохан Карл
Фулрот открил този неандерталец през 1856 г., но това не е напълно
вярно. Двама работници били наети да разкопаят и изнесат глината и
калта от една малка пещера край Метман, почти в сърцето на Неан-
дертал. Внезапно те се натъкнали на някакъв скелет. Работниците ре-
шили, че това са останки от мечки. Едва когато собствениците на ка-
меноломната извикали учителя в местната гимназия Й. К. фулрот от
Елберфелд, за да огледа откритите кости, се родил неандерталецът.
През есента на 1856 г. много вестници пишат за откритието, а учи­
телят фулрот изпада в твърде затруднено положение. Чарлз Дарвин
(1809-1882 г.) още не е публикувал своята книга за „Еволюция на видо­
вете“ , науката все още е под въздействието на библейската легенда
за Сътворението, а видният френски учен Жорж Киве (1769-1832 г.) е
оповестил догмата: „1_’1тотте юззНе п’ех1з1е раз!“ (Фосилният човек
не съществува!)
Учителят Фулрот е прогресивна личност. Той изнася научни до­
клади, пише статии и води кореспонденция със светила в различни
области на човешкото познание. Когато по-късно се появява и епо­
халният труд на Дарвин, в научните среди настава брожение. Специ­
алистите трябва да вместят находката от Неандертал в представите
си за човека до този момент, а това не е толкова лесно.
Най-известният по онова време в Германия патолог проф. Ру-
долф Вирхоф (1821-1902 г.) обявява неандерталеца за „рахитичен иди­
от“ , а колегата му Карл Майер заявява, че черепът принадлежи на
„монголски казак“.
Междувременно „идиотът“ се превръща в научно признатия
Н ото пеапс!е111та1епз15 зар1епз [6]. Той обаче също изчезва от сцена­
та. Неговото място е заето от появилия се преди 40 000 години кро-
маньонец. (Ние принадлежим към кроманьонците, които от своя стра­
на са част от групата на Н о т о зар1епз зар1епз.) Твърде спорна е при­
чината, поради която неандерталецът е изчезнал като вид. Същест­
вува вероятност да е бил претопен от кроманьонците, поне генетич­
но това е възможно.

25
 Какво е толкова особеното в този неандерталец? Защо изобщо
учените го споменават, след като отдавна е изчезнал безследно?
Неговият мозък е имал обем до 1750 кубични сантиметра. Това е
твърде много за един примитивен, облечен в кожи канибал, за който
се говори, че е изяждал себеподобните си. Обемът на мозъка на
съвременните хора се колебае между 1200 и 1800 кубични сантимет­
ра. От това можем да заключим, че не сме станали по-мъдри оттога­
ва или че капацитетът на нашите мозъци не е по-голям, отколкото
преди 75 000 години. Дори единствено благодарение на масата на
своя мозък неандерталецът е бил способен да изгражда още в дълбо­
ка древност импозантни строителни конструкции. Очевидно той не
се е възползвал от своя наличен умствен капацитет, а и потомците
на кроманьонците в продължение на 35 000 години не са създали кой
знае какви чудеса на архитектурата.

Никаква поука

Всичко, което нашите родственици от онази далечна епоха са

ни завещали, са прости накити, стрели и остриета на копия, както и
огромни количества каменни сечива. При това, изглежда, са съще­
ствували истински фабрики за оръдия на труда, както и система за
разпространението им, тъй като хиляди сечива, изработени от кремък,
са били намирани на места, където надлъж и нашир няма изобщо
подобен материал. Например в баварския окръг Келхайм е открита
мина за добив на кремък със стотици шахти и галерии. Вероятно това
е бил един от центровете за производство на подобни инструменти.
Подобни мини за добив на кремък никак не подхождат на пред­
ставата, която сме си създали за човека от каменната ера. Една та­
кава мина е отворена за посещения от туристи. Намира се недалеч
от холандското селище Рийкхолт между Аахен и Маастрихт. Холан­
децът Йозеф Хамел открива още през 1910 г. няколко руднични шах­
ти, напълнени със скални отломъци от варовици. През двадесетте
години в Рийкхолт в древните шахти живеят монаси от доминикан­
ски манастир. Те откриват хиляда и двеста брадви от кремък.
По-основно изследване на мистериозната мина е извършено
през средата на шестдесетте и началото на седемдесетте години от
подразделението в Лимбург на Холандското общество по геология.

26
До 1972 г. екипът, провеждащ разкопките, е прокопал напречна га­
лерия с дължина 150 м. В работата участват предимно идеалисти.
На площ от 3000 квадратни метра са открити не по-малко от 66 руд­
нични шахти. Общо площта, която обхващат галериите, е от порядъ­
ка на 25 хектара. Общо върху нея би трябвало да съществуват около
5000 шахти. От броя и размерите на галериите може да се заключи,
че в каменната ера са били добити кръгло 41 250 кубически метра
кремък на отломки. От тях е можело да бъдат изработени около 153
милиона брадви!
Прилежните членове на Обществото по геология открили в шах­
тите над 15 000 сечива. Можем да пресметнем, че в цялата област
вероятно и до днес лежат в земята приблизително 2,5 милиона сечи­
ва. Ако приемем, че мината е била използвана в продължение на 500
години, то дневната производителност в продължение на години тряб­
ва да е била 1500 брадви. Парченце дървен въглен, паднало в една от
шахтите, е датирано от 3150 г.пр.н.е. ( + /- 60 години). От това не след­
ва нищо за възрастта на рудника, защото парченцето дървен въглен
може да е паднало в шахтата векове след като мината е била изгра­
дена и е функционирала.
Кой е организирал - преди 5000 години! - експлоатацията на
мината? С какви оръдия на труда се е копаело? За добива на един
кубически метър варовик са били изхабявани приблизително пет
каменни брадви. Как са били укрепени галериите? Какви източници
на светлина са били използвани? Не са открити следи от факли или
от каквито и да било осветителни тела.
Отломъци от кремък с диаметър до 1 метър се срещат във варо­
викови пластове от кредата (преди около 80 милиона години). Изве­
стно е, че ловците от каменната ера са предпочитали да изработват
оръдията си на труда от кремък, защото той, от една страна, е трош-
лив и лесно се обработва, а от друга - е корав като стомана. Късове­
те кремък в природата се срещат само там, където обвивката от ва­
ровик се е разрушила в резултат на хилядолетна ерозия. Кой е ин­
формирал първобитните хора, че под пласта от пясък, чакъл и варо­
вик лежи слой от кремък? Как милионите оръдия на труда, изработ­
вани от кремък в определени центрове, са били доставяни на оста­
налите потребители, които са живеели на доста голямо разстояние?
Какъв е бил характерът на сделките? Трудно е да си представим, че
майсторите от каменната ера са копаели дълбоко под земята без­

27
платно. Явно някои подробности са убягнали на нашето внимание.
Бизнесът с кремъка е бил добре организиран!
В продължение на десетки хиляди години - нима можем да си
представим този период чрез нашите понятия за време! - интелектът
на предците ни си е оставал на едно и също ниво. Те живеели в гори
или пещери, пиели вода от същите места като дивите животни, ула­
вяли риба с харпуни и преследвали по време на лов елени, мамути,
мечки, диви коне и друг едър дивеч. Онези, които не били ангажира­
ни в доставянето на храна, обработвали мидени черупки и кости,
берели ягоди и къпини или украсявали пещерите си с абстрактни
рисунки, докато внезапно някой натиснал бутона и изведнъж прими­
тивните до този момент хорица започнали да се занимават с астро­
номия и да строят мегалитни съоръжения.
Как човекът се е отделил от маймуната? Десетки хиляди години,
а ако вземем предвид и неандерталеца - в продължение на 70 000
години, хората стояли почти на едно и също ниво на развитие. Хиля­
да години са много време, десет хиляди години - цяла вечност.

Псевдоаргументи

Макар никой нищо да не знае със сигурност, антрополозите обя­

вяват теорията си за развитието на маймуната до Н о то зар1епз
зар1епз за окончателно доказан факт. Тъжно е като си помисли чо­
век с какви псевдоаргументи се борави в учебниците. В едно такова
издание например прочетох, че маймуноподобните същества живе­
ели на групи и така развили интелигентно и социално поведение.
Направо ме побиват тръпки! Много видове, не само маймуните, са
живеели и живеят на стада, но освен животинска йерархия и прими­
тивен ред не са развили никаква форма на интелект.
Приема се, че човекът е станал разумно същество, защото се е
приспособил по-добре от останалите видове. Към какво се е при­
способил по-добре Н о то зар1епз зар1епз? Аргументът е абсолютно
безпочвен. Защо останалите примати като горили, шимпанзета и
орангутани не са се приспособили? Според законите на евлюцията
би трябвало и тези видове да развият интелект. Еволюцията не може
да важи по избор само за точно определен (от кого?) вид. фактът, че
ние притежаваме разум, съпоставен с наличието на толкова много

28
 Изображения на божества В
скалите от:
Горе - Бразилия, Педра до
Инга, Парабайя.
Долу - ОНД, на 40 км южно от
фергана
На стр. 30 - ОНД, на 18 км за­
падно от Навой

29
видове без интелект, означава всъщност, че и ние не би следвало да
сме разумни същества. Освен това съществуват много по-древни
форми на живот от приматите. Доказано е, че скорпионите и хлебар­
ките например са съществували на Земята и преди 500 милиона го­
дини. След като са успели да оцелеят през толкова дълъг период от
време на нашата планета, те би трябвало да са несравнимо по-доб­
ре приспособени от по-младия Н о то зар1еп5.
Другаде чета, че човекът нямал козина, защото се научил да се
облича с кожите на други животни. Подобни изводи са направо съкру­
шителни! Космите по телата на първобитните хора не са изпадали
само защото се е обличал в кожи!
Нашите предци били слезли от дърветата на земята поради про­
мените в климата. Свещена простота! Някой от видовете маймуни
решил, че това ще е от полза за еволюционната теория на хората, и
слязъл от дърветата. Неговите себеподобни обаче, които били изло­
жени на въздействията на същия климат, продължили да подскачат
от клон на клон. Явно социалното поведение на нашите предци било
напълно неразвито.
В мъдрите книги ни поучават, че нещата са стояли точно така.
Първобитният човек бил принуден да тръгне изправен на два крака
от страх пред големи хищници и заради по-лесното намиране на пре­
храна. Наистина забавно. Защо останалите видове маймуни не са

30
31
 Сн. стр. 31 и 3 2 - Скални рисунки на „качина" на индианците хопи В Аризона, САЩ.
„Качина" са небесните учители на хопи

32
последвали примера на по-хитрите си събратя? Нима не са се стра­
хували от дивите животни? Ако подобна логика води неминуемо до
появата на интелект, то жирафите, които виждат и подушват против­
ника си от километри разстояние, отдавна трябваше да станали ра­
зумни същества.
Накрая се посочва и аргументът, че приматите от нашата линия
на развитие започнали да ядат месо, за да се изхранват по-лесно и
по-пълноценно. По този начин ние сме получили значително предим­
ство пред останалите видове примати. Велики, Боже! Откога е по-лес­
но да се хване и убие газела или саламандър, отколкото да се откъснат
няколко плода от дървото? Освен това дивите котки и хищните риби
ядат месо от милиони години насам. Защо не са развили интелект?
Ако се съгласим с подобни аргументи в полза на теорията за
превръщането на маймуната в човек, би следвало, че нашата плане­
та трябва да гъмжи от разумни форми на живот, които при това са
много по-древни от нас.

фокус-мокус

Твърденията, че определени органи са се образували у живите

същества, защото те имали нужда от тях, са истинска глупост. Спо­
ред теорията за еволюцията това, което съвременните генни инже­
нери постигат след огромен труд и стотици опити с помощта на най-
модерна техника, би трябвало в далечното минало да се е случвало
на Земята непрекъснато и без всякакво усилие!
За най-простата генетична промяна, за промяната на мястото
на един-единствен нукпеотид, е необходима мутация. Тя може да
възникне спонтанно, например под въздействието на йонизиращи
лъчи или на специфични химикали, които влияят върху ДНК (дезок-
сирибонуклеиновата киселина). Но единствено желанието за мута­
ция не е достатъчно за замяната на отделни нуклеотиди или дори на
поредици от цели бази. Примитивните многоклетъчни форми на жи­
вот не са имали мозък. Откъде у тях се е появило желанието за опре­
делени мутации?
За разлика от безмозъчните организми желанието за промяна у
формите на живот, които притежават мозък, е разбираемо. Това оба­
че не обяснява осъществяването на самата промяна. Твърди се, че

3. Каменната ера... 33
34
първобитният човек изведнъж започнал да се храни с месо и затова
зъбите му станали по-здрави и силни. Нима са израснали веднага на
мястото на старите? Може би нашите предци са притежавали пара-
психоложки или някакви други трансцендентни способности и чрез
издадена от мозъка заповед са предизвиквали мутации? За да ста­
не чудото, е била необходима промяна в генетичния код, в последо­
вателността на базите в ДНК. В състояние ли е някой да ми обясни
как желанието за промяна води до целенасочена мутация?
Не по-малко глупаво е широко разпространеното твърдение, че
чрез еволюция в продължение на хилядолетия живите същества раз­
вили сами всичко, каквото им е необходимо. Преди 170 години автор
на тази мисъл е станал Жан-Батист Ламарк (1744-1829 г.), създате­
лят на „ламаркизма“. В ерата на генното инженерство подобни идеи
отдавна следваше да бъдат отхвърлени, но това не е така. Все още
тук-таме чета, че майката природа се грижела по чудесен начин за
нашите нужди. В такъв случай тя явно се е провалила въпреки посто­
янните случайни промени, които прави в ДНК уж за да ни помогне.
Така например е дарила човека с прекалено голям мозък, какъвто
не му е необходим. Снабдила е венеца на своето творение с отвра-

35
тително зрение и очи, които могат да гледат само напред. На по-
несъвършените си продукти, като например насекомите, природата
е дала очи с голям ъгъл на зрение. Охлювите дори притежават цял
механизъм, чрез който очите им изскачат нагоре, за да могат да гле­
дат във всички посоки. Но най-съвършеното същество на планетата
ни - Н о то зар1еп5, има твърде много недостатъци.

Последователността

При всички тези доводи на мен ми е ясно, че ние така или иначе
сме се превърнали в това, което сме, и че не са ни били необходими
телескопични очи, за да станем по-висши същества. Но не бива да
се съгласяваме, че всички чудеса са плод на мутация, селекция, на
време и на непрекъсната верига от съвпадения. В миналото Църква-

36
 Сн. стр. 51 и 52 - Божества в скафандри и с шлемове на главите - планината
Тасили в Алжирска Сахара

та е блокирала напредъка в науката. Днес тази функция изпълняват

идеолозите. Преди хората са вярвали в религии и техните създате­
ли, сега - на идеологии и на авторите им. Хората са твърде лековер-
ни. Науката не поема вече никакви рискове. Кой би посмял да възра­
зи на световнопризнати капацитети?
Аз самият бих могъл да се примиря с разпространяваната тео­
рия за еволюцията, ако тя не вкарваше мисленето на хората в опре­
делени коловози, като пропагандира окончателни и неоспорими „ис­
тини“ . Религиите издигаха в миналото човека до „венец на творение­
то“ , а днес учените го наричат „кулминация на еволюцията“ . И в два­
та случая ние сме „най-великите“ . Това ни ласкае и поставя прегра­
да пред нас в търсенето на други решения и идеи. Как примитивното
същество, което събирало корени и плодове, за да се прехранва, се
е превърнало в образован техник и астроном в каменната ера? Чрез
бавно постоянно приспособяване? Чрез духовно израстване и целе­
насочено обучение? Именно тази идея господства в научните среди,
свидетелствайки за техните мързел и инертност.

37
 Сбогом на старите теории

Еволюцията никога не е представлявала бавна и непрекъсната

промяна и приспособяване. Измененията стават скокообразно. „Раз­
личните видове наистина се появяват внезапно, а не бавно и незабе­
лязано. Всичко става изведнъж, и то с голяма помпозност.“ [7]
Човекът, който твърди това, в никакъв случай не може да се наре­
че фантазьор и лаик. Сър Фред Хойл е професор по теоретична физи­
ка, основател на Института по теоретична астрономия в Кеймбридж и
член на американската Академия на науките. В две книги [7, 8], които
би следвало да са настолно четиво за всеки антрополог, той доказва,
че досегашните идеи на теорията за еволюцията са абсурдни. Дока­
зателствата на Хойл са неоспорими и затова за тях не се вдига ни­
какъв шум. Бих могъл да проявя разбиране, когато надменно и при­
смехулно се издига стена от мълчание пред някой лаик, в крайна
сметка усещам това на собствения си гръб, но е тъжно да наблюда­
ваш как многоуважаваните и известни учени прибягват до същите
методи в отношенията помежду си. Сър Фред Хойл доказва, че на­
шата планета не е „биологичен център на Вселената, а само един
вид кръстопът“ . Гените, които са градивни елементи на живота, кои­
то променят всичко и са причина за спонтанните и необясними му­
тации, идват от Космоса.
Наистина екзотична идея! Напълно разбираемо е защо човек,
който се смята за „венец на творението“ или „кулминация на ево­
люцията“ , не иска да се занимава с нея. Ужасяваща мисъл: Нима
ние не сме най-великите? Твърди се, че гените, които са предиз­
виквали и продължават да предизвикват мутационните скокове,
идват от Космоса?
Възмущението срещу доказателствата на сър Фред Хойл е раз­
бираемо. При това дори в научните среди още отпреди 20 години мо­
жеше да се предвиди, че някои основни истини повече няма да под­
лежат на отричане. Необходимо бе само да се хвърли поглед в твърде
интересните произведения на професор д-р Уайлдър-Смит [9,10,11]
или в един по-съвременен труд на носителя на Нобелова награда
Франсис Крик [12].
А ако някой се осмели да твърди, че тези учени са самотници и
чудаци и че техните идеи представляват само теория, нека да поглед-

38
не в коя да е университетска библиотека модерната напоследък книга
на Бруно фолмертс „Молекулата и животът“ [13]. Професор фолмертс
все пак е ръководител на катедрата по химическа техника на макро-
молекулярните вещества и директор на Института за полимери към
университета в Карлсруе. За него не може да се каже, че е лаик! Кога-
то става въпрос за възникването на макромолекули от рода на ДНК,
капацитети в световен мащаб са именно споменатите от мен учени.

Идеология срещу наука

фолмертс ясно доказва, че един специалист по полимерна хи­

мия не би могъл да се съгласи с твърдението как в първичния океан се
били образували случайно макромолекулярни вериги от рода на ДНК.
Това се отнасяло и до растежа на веригите на ДНК и преминаването
от животни към по-висши същества на Земята, фолмертс заявява:
„По тази причина смятам дарвинизма за съдбоносна заблуда,
която постига невиждан успех благодарение на антропоцентрично-
то мислене на хората.“ *
Същото твърди и сър Фред Хойл. Той се пита защо биолозите
приемат на доверие фантазии, базиращи се на пясъчни кули, а ос­
порват очевидното. Ето мнението на Хойл [7]:
„В епохата преди Коперник хората се заблуждавали, че Земята
е геометричен и физичен център на Вселената. Днес очевидно ува­
жавани учени виждат в нашата планета биологичния център на Все­
лената - невероятно повторение на предишна заблуда.“
Как тъкмо университетските преподаватели, чието съзнание би
трябвало да бъде открито за всяка теория, подкрепена с доказател­
ства, продължават да настояват за остарялата и отдавна отречена
от истинските познавачи на материята теория за еволюцията? При­
чината е в системата.
Ако човек реши да пише дисертация или да публикува моногра­
фия, трябва да цитира, цитира, цитира От него се иска да повтори
послушно всички стари и остарели идеи и теории. Не е необходимо
да се прояви самостоятелност и оригинално мислене. Достатъчно е
да се изплюе предварително сдъвканата материя и да се покажат
взаимовръзките. Човек е доволен от това, което „знае“ , дори когато
познанията му са лъжовни. Противоположните мнения на опоненти-

39
 Сн. На стр. 57 Скални изображения от Туифелфонтейн, Намибия. Вдясно се Виж­
-

да кацнал обект, подобен на паяк, вляво клекнал човек

-

те се отпъждат като досадни насекоми, защото заразяват околните

с вредни мисли. Освен това от гледна точка на социологията човек
се чувства едно цяло с племето си, като следва модела на поведе­
ние на останалите. Множеството от другите хора също се състои от
папагали, които повтарят заучени фрази, без да ги разбират. При
това досегашната теория за еволюцията е вкарана вече в определе­
на идеологическа схема. Хойл твърди: „Ако дарвинизмът не бе бла­
гоприятен от обществено-политическа гледна точка и ако по недопу­
стим начин смущаваше душевния мир на обикновените хора, той също
щеше да бъде отхвърлен."
„Ангелът Земя" не е затворена система и никога не е бил. Плане­
тата ни приема послания и информация отвън и те водят до внезапни
скокове в нашето развитие. Човекът не е бил отделен от маймуната,
защото се е „приспособил по-добре" към някакви условия, а защото
нови гени са го издигнали на по-високо ниво. По същия начин Н о то
егес1из се е превърнал в неандерталец, а той от своя страна - в астро­
ном и техник на мегалитната епоха, а не защото са се приспособили
към промените на климата. Посланието на интелекта е универсално, а
само прилагането му към човека на Земята е „местно производство“ .

40
 Странни неща

Аз твърдя, че промените у формите на живот не са се извършва­

ли бавно и в един мутиращ екземпляр, а едновременно у всички.
Тази мисъл не е нова, аз разсъждавам върху нея вече в продълже­
ние на 15 години [5]. Тя превръща досегашната теория за бавната и
последователна мутация в гротеска и доказва поне, че подценяваме
нечие допълнително въздействие.
Всяка форма на живот, която се размножава чрез оплождане,
има специфичен брой хромозоми. Човешката клетка има 46-22 ав-
тозоми плюс един X- или У-хромозом. Поколение може да има само
при наличието на еднакви хромозомни двойки. Казано образно,
човек не може да създаде поколение с едно шимпанзе, макар и
двата вида да имат еднакъв произход. Броят на хромозомите им е
различен.
Наистина, при всички видове съществуват многобройни хро­
мозомни мутации, но носителите им са неспособни да се възпро­
извеждат. Те имат или прекалено много, или прекалено малко хро­
мозоми и не могат да създават поколение. Така например на Земя­
та живеят над 20 000 вида паяци, но нито един от тях не може да се
кръстоса с друг.
Естествено, възможно е сред многото новородените случайно
мъжки и женски екземпляри с еднакъв брой хромозоми да попаднат
един на друг. Те ще създадат поколение и ще поставят началото на
нов вид. Представителите на този вид обаче ще могат да се размно­
жават единствено с носителите на „грешния“ брой хромозоми. Ни­
кой не знае как ще завърши подобна история.
Твърди се, че медузите и червеите еволюирали до гръбначни
животни. С кого се е кръстосало първото случайно мутирало съще­
ство? Нима един разумен човек може да очаква, че близо до първия
мутант случайно са се появили няколко подхождащи му по броя на
хромозомите негови събратя? Слава Богу, на Земята все още раз­
множаването по полов път става само при наличието на индивиди
от двата пола. Мутацията на едно-единствено същество и наличие­
то на различен брой хромозоми у една форма на живот не води до
нищо. Трудно е да си представим, че едновременно и независимо
една от друга са се появили две еднакви мутации и че животните -

41
мъжко и женско, естествено, случайно са се срещнали по огромна­
та ни планета!
Как е изглеждал нашият първи пра-прародител? С кого е можел
да създава потомство?
Привържениците на теорията за еволюцията разрязват Гордие­
вия възел с вярата в едновременната мутация у близнаци или в така
наречените „междинни етапи“ . Какво означава това?
Една човекоподобна женска ражда близнаци от различен пол.
Братът и сестрата си раждат деца и вече имаме нова линия на раз­
витие. Това обаче означава кръвосмешение, защото на Земята няма
други човекоподобни същества със същия брой хромозоми. По-на­
татък става още по-лошо. Кръвосмешението мултиплицира грешките
в генетичния код. (Ако някой направи фотокопие на оригинала, по­
сле от него други фотокопия, скоро ще забележи, че х-тото поред
фотокопие вече не може да се използва за нищо.
Опитът да се обясни появата на разумния човек чрез „междин­
ни етапи“ е още по-несполучлив. Д-р Уайлдър-Смит, чийто първи
докторат е по органична химия и който със сигурност е сред учените
със световна известност и авторитет, дава следния пример:
„Междинните етапи по пътя на еволюцията са напълно безсмис­
лени и не могат да имат никаква функция. Пример за това е сложна­
та система в организма на женския кит, която му позволява да кърми
малките във водата, без те да се удавят.
Не би могло да съществува някакво междинно стъпало в разви­
тието на една обикновена млечна жлеза в напълно приспособената
млечна жлеза на женския кит, пригодена за кърмене под вода. Тя
или е съществувала в окончателен вид, или не.
Ако някой си мисли, че подобна система би могла да се развие
по пътя на случайните мутации, това би означавало, че в продълже­
ние на периода на развитие от порядъка на хиляди години новороде­
ните китове са се давели. Да отречем наличието на планиране при
една подобна система означава да преминем в сферата на фантази­
ите. Много по-лесно е да обясним този феномен с наличието на мъдър
конструктор, който освен от биология би трябвало да разбира и от
хидравлика.“
Подобни аргументи би следвало да се окажат съкрушителни за
привържениците на теорията за еволюцията. Те обаче възразяват,
че китът бил бозайник, който първоначално живеел на сушата и едва

42
43
 Сн. на стр. 43 и 44 Скалните изображения, чиито автори са коренните жители
-

на Австралия, показват „Вандина", богинята на небето, в нейната дреха от лъчи.

Планините Кимбърли, Северозападна Австралия

по-късно се преселил във водата. Това прави цялата теория още по-
смешна. Каква смелост и дързост приписваме на кита, който в
продължение на векове е създавал поколение на сушата, а после
постепенно започнал да се потапя в океана, за да роди там малките
си и да ги кърми под вода! Наистина феноменално! Дори да при­
емем, че китът като млекопитаещо е предприел тази смяна на среда­
та на живот, все пак е неоспорим фактът, че това трябва да е станало
доста внезапно, а не в резултат на бавна и непрекъсната промяна.
„Междинните етапи“ не решават въпроса с многобройните про­
мени в хромозомите. Ако изобщо са съществували „междинни ета­
пи“. Сър Фред Хойл твърди, че установяването на наличието им на
базата на вкаменени фосили е по-скоро легенда [8]:
„Тези твърдения (за „междинните етапи“) са доста сдържани във
висококачествените научни трудове. Ако все пак някой прояви упор­
ство и започне да рови из специализираната литература по геология,

44
неминуемо ще открие истината: Вкаменелостите са недостатъчно
доказателство за истинността на дарвинизма не поради недостатъчна­
та компетентност на геолозите, а понеже бавните преходи в еволюци­
ята, както е според тази теория, изобщо не са съществували.“
Щом не е имало бавна и непрекъсната промяна във формите на
живот и тяхното поведение, какво е предизвикало скоковете в раз­
витието на организмите?

Изумителните скални изображения

В продължение на десетки хиляди години (не бива да забравя­

ме, че става въпрос именно за такива периоди!) човекът се е зани­
мавал с лов и събиране на плодове и корени. После внезапно полу­
чил някакво вдъхновение и в неговите сиви клетки се появила идея­
та да рисува върху скалите и стените на пещерите. Това вероятно е
също етап от еволюцията!
Странното обаче е, че древните ни предци изведнъж са се за­
хванали с тази дейност в глобален мащаб. Скалните изображения
(петроглифи) са разпространена в цял свят художествена форма. Тя
е характерна дори за народи, които не са имали нищо общо помеж­
ду си. Подобни рисунки се срещат по скалните стени в планината
Тасили в Сахара (Алжир), в далечен Йемен, в джунглите на Мато
Гросо (Бразилия), по южните брегове на Чили. От Хаваите до Цент­
рален Китай, от Сибир до Южна Африка - навред се срещат скални
изображения от каменната ера, представляващи отзвук от далечно
минало. В редки случаи е известно кои са племената, сътворили тези
невероятни произведения на древното изкуство.
Колко ли скални изображения има по целия свят? Сигурно ми­
лиарди. Петроглифи се срещат дори по малките острови и най-висо­
ките планини. Има ги в ледената Аляска и по нажежените склонове
на планините Кимбърли в Австралия. Как изведнъж всички хора по
света са решили да рисуват по скалите?
Едва ли причината е, че навред по света номадите от каменната
ера внезапно са започнали да скучаят и са решили да съхранят зна­
нията, с които разполагат, в изображения върху камък. По принцип
срещу тази теория няма какво да се възрази, ако не бяха два фено­
мена, които будят удивление:

45
 а) появата на петроглифите в глобален мащаб;
б) повтарящите се мотиви.
Повечето изследователи на най-ранните епохи от съществува­
нето на човека не се отнасят сериозно към науката, изучаваща сим­
волите. Дори някой да се захване с трудоемката и отнемаща много
време дейност да създаде репродукции на скални рисунки и да ги
разтълкува, това се прави в географски ограничена област. Липсва
глобален поглед върху нещата. Преди около 30 години Освалд То-
биш, който е обиколил целия свят, се опита да вмести поне 6000 изо­
бражения в определена система. Сравнителните таблици съдържат
открития, които карат дъхът ни да спре [14]. Тобиш доказва наличи­
ето на сходни признаци в глобален мащаб, сякаш в дълбока древ­
ност е съществувала обща пракултура или общо празнание.
30 години след публикуването на книгата на Тобиш съществуват
албуми и брошури за безброй петроглифи [15 - 23], има в изобилие
материал за сравнение. През последните години бяха основани меж­
дународни организации и дружества, чиито членове се занимават
със скалните изображения - например австрийско-швейцарското
ОРВ. То се занимава със сравнения на скалните изображения и съби­
ра и публикува превъзходни материали. Естествено, милионите ри­
сунки не са били създадени по едно и също време. Често (но невина-
ги) ги делят хилядолетия. В някои случаи изображенията върху едни
и същи скали са били подновявани през периоди от няколко хиляди
години. Все пак, погледнати в исторически мащаб, скалните рисунки
започват да се появяват внезапно и едновременно по цял свят.
И в Торо Муерто, Перу, където има десетки хиляди подобни изоб­
ражения, и в италианската Вал Камоника, и в Каракорум, Пакистан, в
Колорадското плато в САЩ, в Парайба, Бразилия, в Южна Япония -
навред се появяват едни и същи символи и фигури. Не искам да ос­
порвам факта, че, естествено, на отделните места се срещат и отдел­
ни характерни изображения, които не могат да се видят никъде друга­
де. Но загадката, свързана с общите белези на рисунките, остава.
Хората от каменната ера, независимо от това, къде са живеели,
са изобразявали обикновено ловни сцени. Срещат се също така ри­
сунки на Слънцето, Луната, кръгове, схематични човечета, длани,
както и сцени, свързани със земеделието. Куриозното е, че се сре­
щат и изображения на същества с лъчи, за които съвременните уче­
ни твърдят, че са на древни божества.

46
 Изображение на „Вандина“ от планините Кимбърли, Австралия. Пра­
вят впечатление венецът от лъчи и облеклото

47
 Те обикновено са по-високи от обикновените хора. Около гла­
вите им има ореоли, от които често излизат лъчи. Простосмъртни­
те биват рисувани застанали на почтително разстояние от „боже­
ствата“ . Хората обикновено са коленичили, легнали на земята или
вдигнали ръце нагоре. Какво е подтикнало нашите току-що откъсна­
ли се от животинския свят предци към тази обща художествена
форма на изява?
Карл Густав Юнг или Зигмунд Фройд вероятно ще се позоват на
общото подсъзнание, на колективна визия или на дълбочината на
психиката. Все пак ми се струва, че Освалд Тобиш, специалист и
пътешественик, е много по-близо до разрешаването на загадката [14]:
„Дали в миналото не е съществувало единство по отношение на
понятието за Бог с непредставима за съвременните възгледи интер-
националност или хората от онова време все още са били в полето
на въздействие на „първичното откровение“ на единствения и все­
силен Създател?“
Или „ангелът Земя“ е предал на нашите предци едно универсал­
но послание, или то е било подадено от Космоса към пробуждащите
се мозъци. А най-простото разрешение на проблема е, че хората от
каменната ера са били свидетели на едно и също чудо. Треперещи
от страх и удивление, те го запомнили за цял живот и предали впе­
чатленията си на бъдните поколения.
Независимо от различните теории неоспорим остава фактът на
съществуването на мистериозните произведения на изкуството от
най-древни времена. Няколкото снимки, публикувани в тази книга,
говорят сами по себе си.

48
 3. Глава

Раждането на техниката

„Сред хората съществуват

■ много повече копия,
отколкото оригинали."
Пабло Пикасо
(1881-1973 г.)

Въпросите, дискутирани в предишната глава, могат да събудят

удивление, гняв или учудване. Те обаче са само въведение към една
невероятна история.
След като нашите предци открили най-после културата и започна­
ли да рисуват скални изображения и да майсторят дребни произве­
дения на изкуството, те се научили на респект един към друг. Осъзна­
ването на уникалността на човека довело до възникването на нова
ценностна система. Онзи, който можел да рисува по скалите, прите­
жавал различни качества от ловеца. Единият бил мускулест, с груба
структура, храбър и хитър. Другият - по-слаб, по-чувствителен и по-
непрактичен. Най-високо в йерархията стояла даряващата живот
жена, както това личи от множеството фигурки на така наречените
богини майки от каменната ера.
Възхищението пред онези членове на племето, които притежа­
вали определени качества и способности, породило почитта, а това
директно довело до строителството на гробници. Било недопустимо
трупът на някоя обичана и почитана личност да бъде разкъсван от
хиени и лешояди. Така племето започнало да погребва своите
мъртъвци. Опечалените гледали с блестящи от сълзите тъжни очи
към мястото, където в пръстта били положени тленните останки на
любимия човек. Дали това е краят? Нима от него няма да остане
нищо? Постепенно се породил култът към смъртта. Първите хора
започнали да се замислят за края на жизнения си път. Може би по­
чиналият ще заживее в друг свят? И ако се завърне от отвъдното, ще
потърси своите оръжия, инструменти, облекло и любими предмети?
Хората започнали да погребват мъртвите тържествено, а в гро­
бовете на по-знатните личности били поставяни предмети от еже-

4. Каменната ера... 49
дневието. Почвата обаче била твърда, а каменните сечива - недо­
статъчно подходящи за изкопаването на дълбок гроб. Животните пак
успявали да изровят труповете на повърхността. Така възникнала
идеята върху гробовете да се поставят каменни плочи. В крайна смет­
ка се появили първите малки долмени.
Издигането на долмени е факт, характерен за цялата ни плане­
та. В самите долмени няма нищо тайнствено и загадъчно. Известно
ми е, че ги има по всички континенти, а в Европа се срещат на всяка
крачка. Долмените се появяват в отговор на естествена потребност
от сигурно помещение за мъртвите. Но изведнъж в праисторическа­
та ера човекът започва да строи астрономически ориентирани „су-
пердолмени“ , за които изобщо не може да се твърди със сигурност,
че са били замислени като гробници.

Новата вълна - мегалитите

Ако Ню Грейндж бе единствената огромна каменна гробница в све­

та, отговорът на въпроса за целта на изграждането й би бил прост и
логичен. Ако светлинното чудо ставаше само в Ирландия или в Ксочи-
калко в Мексико, не бих имал основание за проучвания и съмнения.
Но като по магически знак навред по света възникват гигантски „гроб­
ници за великани“, ориентирани спрямо далечните звезди. Само в окол­
ностите на залива Морбиян (Бретан, франция) 135 от общо 156 долме-
на са ориентирани спрямо зимното и лятното слънцестоене. На най-
невероятни и недостъпни места са били изградени мегалитни съоръ­
жения, великански гробници, гигантски долмени, отделни менхири и
менхирни колони, инсталирани с такава геометрична прецизност, как-
вато не можем да си представим в зората на човешката цивилизация.
Наистина, още от появата на неандерталеца е бил налице инте­
лектуалният потенциал за развитието на науката и техниката. Но и
неандертапецът, и кроманьонецът, и техните потомци са гледали със
същото удивление звездите и Луната и са били подвластни на про­
мените на сезоните подобно на първите хора. Но потомците на неан-
дерталците наблюдавали нощното небе в продължение на хилядоле­
тия, докато хората от мегалитната епоха са получили познанията си
по астрономия, геометрия и математика изведнъж, сякаш за една
нощ. Освен това древните ни предци са били запознати и с техника­

50
та на транспортиране и на изграждане на съоръжения от големи скал­
ни блокове. В онова далечно време в човешкия мозък е положено
началото на нови процеси. Сивите клетки започнали да мислят, да
смятат и да комбинират.
Фактите опровергават идеята, че тези познания са възникнали в
хода на еволюцията и са били предавани от поколение на поколе­
ние. В каменната ера не е съществувала писменост, нямало е библи­
отеки, които да разпространяват знанието, както и пътешественици,
разпространяващи своя опит по света. Хората от каменната ера са
стигнали до своите знания както Светата Дева - до зачатието.
С оглед на „интернационалния характер“ на мегалитната култу­
ра се осмелявам да провокирам специалистите: Дали в „системата
човек“ не са били внесени нови гени? Или в старите гени е съществу­
вала необходимата информация в „замразен“ вид? Може би „ангелът
Земя“ е я е освободил? А може би хората от каменната ера са били
повлияни от извънземни учители?

Откъде да започнем с изброяването на заблудите?

Повечето хора от Западна Европа са чували името Стоунхендж,

виждали са снимки от менхирните колони във френския Бретан и
вероятно са чели нещо за долмените и гробниците в Дания. Възмож­
но е през лятната си отпуска дори да са посетили някое мегалитно
съоръжение в Испания, на остров Майорка или на Канарските ост­
рови. Това са достъпни неща. Обикновеният гражданин не знае, а и
не би могъл да знае нещо за мегалитните култури в Перу или Шри
Панка, Северна Америка или Индия. Само в Южна Индия съществу­
ват около 1500 места, на които се извършват разкопки на мегалитни
съоръжения. В останалата част на страната има още няколко стоти­
ци и те се простират чак до високите плата на Кашмир.
Какво всъщност означава понятието „мегалитен“?
„Енциклопедия по археология“ на издателство „Любе“ [24] по­
яснява:
„Мегалити: Строителни конструкции, гробници и композиции от
големи каменни блокове (от гръцки: те д а з - голям и НФоз - камък).
Не е съществувал мегалитен народ, а мегалитна традиция при мно­
жество народи и племена.“

51
 Малкият долмен е Възникнал като естествена гробница. Пример от френ­
ските Пиренеи
В Европа се срещат стотици долмени. Пример от Дания

52
 Несигурни данни

От горното следва, че не съществува и ограничен период, наре­

чен мегалитна епоха. Ако някъде по света са били обработвани, транс­
портирани и инсталирани в определена конструкция големи камен­
ни блокове, това е ставало в местната мегалитна епоха, когато и да е
била. Съществуват мегалитни храмове, които не могат да бъдат дати­
рани. За други е установено, че са били изградени около 2000 г.пр.н.е.
Има подобни храмове, създадени дори през миналия век. Моите из­
следвани се ограничават само върху най-древните - тези, които са
по-стари от 5000 години. В по-ранни периоди взаимното влияние
между народите е било прекалено силно и се е получавало смесва­
не на традиции.
Датирането на мегалитите е чиста спекулация. Как, за Бога, ар­
хеолозите достигат до определени изводи за възрастта им? Посто­
янно слушам доклади, в които се твърди, че възрастта на една или
друга проба е била установена лесно чрез прословутия радиовъгле-
роден метод. Но с него не могат да се датират камъни! МетодътС-14
се базира върху разпадането на радиоактивния изотоп 14 на въгле­
рода и следователно функционира само при органични вещества (ко­
сти, дървени въглища, текстил и др.).
Наистина, и в минералите съществува известно количество ра­
диоактивност, чийто произход е от атмосферата. Тя се намира в не­
прекъснат разпад - лъченето намалява, и предизвиква промени в
атомната решетка. „Дупките" в нея моментално се запълват от йони
и електрони, като електроните отново променят своето положение,
щом им бъде внесена енергия.
Тези познания от сферата на физиката доведоха до създаване­
то на нов метод за определяне на възрастта на археологически на­
ходки -термолуминесцентния анализ. Пробата, която ще се подлага
на изследване, се загрява (внася се енергия в системата), електро­
ните редуцират своята енергия до по-ниско ниво и разликата се от­
деля във вид на лъчене, а то може да се измери.
Методът се прилага успешно при късове керамика и скални от­
ломки. Освободеното количество енергия е в директна зависимост
от първоначалната радиоактивност, тъй като е известен периодът на
полуразпад на съответното вещество.

53
 Ако пък електроните трябва да бъдат измерени в първоначално­
то им състояние, се използва резонансът на електронния спин (ЕЗВ).
Минералът се поставя в магнитно поле и отново се получава изме­
римо електромагнитно лъчене, от което могат да се правят изводи
за възрастта на изследвания обект.
Всички тези чудесни и хитри методи за измерване имат един
основен недостатък. Търси се някаква първоначална изходна вели­
чина, тъй като специалистът трябва да е започнал в даден момент в
миналото с наблюдението и отчитането.
Още преди 25 години разкрих недостатъците на превъзнасяния
радиовъглероден метод. „Изходната величина" при него е предпо­
ставката, че през всички времена навред по земното кълбо е имало
еднакъв брой изотопи С-14. А ако не е било действително така? Ако
атмосферата през различните епохи и на различни места е съдържа­
ла различно количество С-14? Тогава точните, чувствителни и тех­
нологично усъвършенствани „радиовъглеродни часовници“ са дава­
ли и дават грешни резултати.
Специалистите признават това и се опитват да прецизират чрез
допълнителни изследвания данните, получени чрез метода С-14. Не
може да се каже, че липсват достатъчно рафинирани уреди и техни­
ки на измерване.
Така днес скални късове с високо съдържание на кварц могат да
бъдат датирани доста точно с помощта на силни магнитни полета и
лъчене с висока честота. Методът се базира на ЕЗВ и използва обсто­
ятелството, че всеки кварцов кристал е конструиран по различен на­
чин. В течение на десетки хиляди години йонизиращото алфа-лъчене
от атмосферата поражда дефекти в кристалната решетка. На отделни
места липсват кислородни или силициеви атоми. Колкото по-стар е
кристалът, толкова повече дефекти има в решетката му. В лаборатор­
ни условия проба от кварца са подлага на въздействието на алфа-лъчи.
Интензитетът им се увеличава, докато се постигне граница на насища­
не, сравнима с естествената радиоактивност на мястото на находката
[25]. Специалистите уверяват, че по този начин могат да се датират
кристали на възраст до 1,5 милиарда години [26]. Повече подробности
за модерните методи за датиране могат да се намерят в книгата на
Йозеф Ридерер „Археология и химия - поглед в миналото“ [27].
Следователно съвременната наука е в състояние да установи
възрастта на минерал, съдържащ кварц. Недостатъкът на метода е,

54
че по този начин не може да се докаже кога съответната скала е
била обработена допълнително!
Специалистите са постигнали наистина значителни резултати.
Те са в състояние да докажат, че монолитите от Стоунхендж дейст­
вително са пренесени от отдалечените на 220 км планини Пресли в
Уелс. Чрез подходящи разрези и изследване под микроскоп на про­
би с дебелината на филмова лента е установен видът на минералите
и подредбата им в скалата и данните са сравнени с тези от скалите
на предполагаемото място на каменоломната. Произходът на камен­
ните блокове е доказан по неоспорим начин, но възрастта им - не.

Озонова дупка преди 10 700 години?

Всъщност нас ни интересува не възрастта на скалата сама по

себе си, а датата на нейната обработка. На кои данни можем да раз­
читаме със сигурност? Изследователи на климата на Земята са стиг­
нали до изумителни резултати, проучвайки състоянието на ледници­
те в Гренландия. Преди 10 700 години климатът на нашата планета се
е изменил внезапно. Процесът не е протекъл бавно и постепенно,
както си представяхме досега, а в рамките на няколко десетилетия
температурата на въздуха в Гренландия се е повишила с цели седем
градуса по Целзий! Тези данни са установени по неоспорим начин
не само на базата на сондажи в ледената покривка, но и са потвърде­
ни от изследването на калцитни седименти в Швейцария. Какво общо
има това с възрастта на скалите? *
През последния ледников период в леда са били задържани ог­
ромни количества от континентален прах, вулканична пепел и мете-
оритен материал. Последвалото внезапно затопляне отмило тези ве­
щества и те попаднали в атмосферата. Така се променило лъчевото
въздействие на йоните. Възможно е околната среда да е била облъ­
чена силно с радиоактивни вещества. „Изходните величини“ при
определяне възрастта на находките отново се оказват ненадеждни.
Между другото не е известно каква е причината за внезапното раз­
топяване на ледовете.
Дори най-сигурните данни зависят от съвременното състояние
на научните открития, а и тази информация утре може да се окаже
остаряла. По отношение на мегалитните съоръжения съм открил едно

55
правило, което в повечето случаи се оказва вярно: Колкото по-ог-
ромно е съоръжението, толкова е по-древно! Наистина, този прин­
цип противоречи напълно на официалната теория за еволюцията на
технологиите, но въпреки това се потвърждава непрекъснато! Спо­
ред специалистите хората от каменната ера би трябвало да са за­
почнали с невзрачни малки конструкции. Мегалитните съоръжения
показват противното: отначало мащабно, а после - по-скромно. Ре­
алността се оказва по-различна от предположенията!

Колосалните каменни съоръжения в Индия

Източно от град Джарвар в индийския щат Карнатака се намира

високото плато с хълма Дургадади. По един черен коларски път се
стига до Хиребенкал, където се извършват мащабни разкопки. Откри­
ти са стотици малки каменни гробници и миниатюрни долмени, пове­
чето ориентирани на изток. На неколкостотин метра западно от това
място започва просторно поле, обсипано с гиганти - панорама от не­
понятен за нас свят. От почвата израстват каменни гъби, върху камен­
ни монолити с височина четири метра са положени плочи със страни
5 м от гранит, които приличат на маси за великани. Между съборените
менхири, гигантските гранитни блокове, пропуканите скални късове и
начупените плочи се виждат останки от по-древни каменни кръгове.
В дълбока древност техници и астрономи явно са използвали това
място за изпитания. Никой не знае кога точно. Естествено, направено
е датиране с познатите ни методи, според което каменните блокове
са отскоро - между 300 и 800 г.пр.н.е. Това обаче нищо не означава.
Резултатите се базират на „информация от втора ръка“ - кости и
текстил, които вероятно са попаднали там векове след като строите­
лите на мегалитното съоръжение са изчезнали от лицето на Земята.
Освен това мястото предизвиква ожесточени спорове между учените
от Западна Европа и от Индия. Археолозите от Европа са склонни да
датират цялата ранна индийска история заедно с мегалитните съоръ­
жения няколко века преди Христа. Местните им колеги от своя страна
твърдят, че те са от много дълбока древност. Моето лично убеждение
е, че в мисленето на представителите на културата от Стария конти­
нент се усеща нагласата на колонизатора: Индийците не биха могли
да имат по-древна история от нас, западноевропейците!

56
Далеч от Европа, в Южна Индия, се издига огромният долмен от Венгупату

57
 Оказва се обаче, че е така! Край Саванадурга, свещено място
наделеч от южния индийски град Баргалор, има астрономически
ориентирани каменни кръгове, групирани във формации по два и по
три. Следват гигантски съборени менхири, които по всичко приличат
на каменните блокове в Карнак, франция. Естествено, виждат се и
мегалитни гробници, покрити с масивни тежки платформи и ориен­
тирани спрямо изгряващото небесно светило в деня на зимното и
лятното слънцестоене. И в Саванадурга, и в Ню Грейндж, и на много
други места по цял свят в един и същи ден се е отдавала почит на
светлинното чудо. Д-р Е. О. Тилнер, известен специалист, който от­
лично познава индийските мегалитни съоръжения, предполага, че
светлинното чудо в част от тях символизира „завръщането или пре­
раждането на мъртвия, почиващ в каменната утроба“ [28]. Тилнер е
на мнение, че идеята за прераждането може да бъде свързана със
завръщащото се Слънце.
Изкушавам се да попитам: А защо не? Никой не знае нищо със
сигурност за тази епоха. Възможно е небесното ни светило да е по­
родило едни и същи мисли в мозъците на всички жители на Земята
от онази далечна епоха.
Няма никакъв смисъл да изброявам тук мегалитните центрове
на Индия, тъй като картината е еднаква навсякъде, сякаш са били
използвани едни и същи проекти и строители. Д-р Тилнер описва
мегалитни конструкции с каменни кръгове край село Карангули (южно
от Мадрас), „които далеч превъзхождат по мащаби подобни съоръ­
жения в Бретан“ [28]. В Индия има огромно количество долмени и
менхири, астрономически ориентирани камери и гробници и дори
„мегалитни съоръжения, групирани в звездообразни формации“ -
безмълвни свидетели на едно непонятно за нас минало.
Що за господари са успели да принудят робите си към подобен
непосилен труд? Защо е било необходимо тези гигантски скални късо­
ве да бъдат влачени на разстояние стотици километри и да бъдат
инсталирани нададено място като долмени, менхири, каменни кръго­
ве или гробници? За какво са били всички тези усилия? Навред из
околността има достатъчно скали. Ако мегалитните съоръжения са
били издигани в чест на някоя знатна личност, те биха могли да бъдат
и с по-скромни размери. Явно по цялата ни планета строителите на
гигантските конструкции са били ръководени от една и съща идея -
глобална и феноменална!

58
 ■ *>

Останки от каменни кръгове в Сулавези, Дорая. северно от Макале

59
 Древните летци и астронавти

В Ксочикалко, Мексико, както и в Ню Грейндж, Ирландия, мега-

литните съоръжения в чест на небесното светило са свързани мито­
логично с летящата змия или бога на Слънцето. В Индия, където съвре­
менното население изобщо не е в състояние да си представи как са
били транспортирани подобни гигантски каменни блокове, свръхчо-
вешките постижения са приписвани на демони, синове на божества
или магьосници.
Неуморният изследовател д-р Тилнер установява, че великан­
ските долмени от Венгупату при Арконам (край Мадрас, Индия) са
наричани от местното население „Храм на пандаваите“. Действител­
но легендата свързва различни мегалитни конструкции в Южна Ин­
дия с царя на маймуните Хануман и братята Пандава. Царят на май­
муните Хануман играе основна роля в индийския героичен епос „Ра-
маяна“ . Той като истински магьосник е разполагал с перфектно тех­
ническо оборудване и различни летателни апарати. Тези текстове
от „Рамаяна“ не допускат различни тълкувания, тъй като небесните
возила на царя на маймуните (и на други герои) са описани подроб­
но и многословно. Твърди се, че апаратите били остри отпред, има­
ли тяло, което блестяло като злато, и се движели с висока скорост.
Според описанията в „Рамаяна“ небесните колесници имали различ­
ни отделения и камери и малки обсипани с перли прозорчета. Отвъ­
тре помещенията били обзаведени удобно със скъпи мебели. Долни­
те нива били украсени с кристали, навсякъде имало блестящи кили­
ми. В тях можели да се возят дванадесет души и да се транспортират
допълнителни товари. Когато една сутрин излетели от Панка (Цей­
лон) в посока към Айодхая, те изминали разстоянието от 2280 км за
девет часа, като направили две междинни кацания. Това отговаря на
средна скорост от 320 км/час. Постижението никак не е лошо за ка­
менната ера!
В националния епос „Махабхарата“ се разказва за борбите меж­
ду двете враждуващи династии Пандава и Каурава. Четиримата бра­
тя Пандава и една принцеса разполагали с големи и бързи летател­
ни машини. Явно са били прекрасни времена - на летящи дворци и
космически кораби. В „Махабхарата“ дори се разказва как за най-
стария от братята Пандава бил изграден цял космически град.

60
Юдист-хира, член на клана Пандава, попитал един от строителите
на този космически град дали има други подобни в Космоса. Кон­
структорът го уверил, че подобни градове постоянно се реят из
Вселената. В тях имало всичко необходимо за удобен и сигурен
живот. За космическата конструкция на Ямас е написано, че е била
заобиколена от бяла стена, която постоянно искряла. Отбелязани
са дори размерите на космическите градове, намиращи се на по­
стоянна орбита в Космоса [29].
Както отбелязах, според специалистите не е имало нито мегали-
тен народ, нито мегалитна епоха. Дали обаче различните народи не
са положили началото на своята мегалитна епоха по една и съща
причина? Митовете и легендите от цял свят свързват всички мега-
литни конструкции със свръхестествени същества. Нормалните хора
не допускат, че такива чудеса на строителното изкуство може да са
дело на себеподобни. Вродената склонност към удобство е твърде
дълбоко вкоренена у нас. Приказните същества, свързвани с мега-
литите, обикновено разполагат и с летателни апарати и кръстосват с
тях планетата. За мен е ясно, че за един обикновен археолог подоб-

61
 Сн. на стр. 61 и 62 - Големият каменен кръг в Мзора в Северозападно Мароко се
състои от 167 монолита и е ограден от стена от пръст. Източният вход е марки­
ран с обелиск с височина 5 м

62
на връзка между митове и мегалитни конструкции е недопустима,
защото едното е реалност, а другото - недоказуеми фантазии.
Нима обаче митът не се е превърнал в невероятна история в
резултат от това, че хората са си затваряли очите пред реалността?
От поколение на поколение преданията са били изопачавани и днес
ние не сме в състояние да повярваме в това, което в древността е
било реалност. За мен обстоятелството, че в праисторически време­
на летателни апарати от Земята са летели из небосвода и дори из
Космоса, представлява естествена част от човешкото познание. Аз
не съм толкова арогантен, че да приемам хората за най-великите съще­
ства във Вселената. Затова наличието на праисторически летци и
извънземни пришълци не може да нарани моето самолюбие. Поне по
този въпрос мнението ми съвпада с това на образованите индийци.
В индийските епоси и веди се говори за божествените близнаци
Ашвини, които обиколили Земята с небесната си колесница. Усмих-
натият бог на Слънцето Суря е бил с летателния си апарат вестоно­
сец на боговете. Той виждал всичко отдалеч и затова, подобно на
окото на египетския Хор, е намерил място в литературата като „шпи­
онин на боговете“ . Роденият от лотос Агни притежавал светлинна
кола, която изглеждала „златиста и блестяща“ [30]. Гаруда, царят на
птиците, служел на бог Вишну като средство за бързо придвижване,
хвърлял бомби, гасял пожари и извършвал полети до Луната. Вишва-
карма бил един от конструкторите на летателни машини за боговете.
И така нататък...
В наше време не бива да се измъкваме с аргумента, че това били
легенди, неподлежащи на проверка и че те нямали нищо общо с ме-
галитното строителство в Индия и по цял свят. Митовете не са плод
единствено на човешката фантазия и този факт се доказва от мно­
жеството технически подробности в описанията на летателните апа­
рати в античната литература. Професорът по санскрит д-р Дилееп
Кумар Канжилал наскоро обобщи кратко и ясно тези факти [29].
Митовете са тясно свързани и с „големите камъни“ . Ние сме тези,
които наричаме отделен изправен монолитен блок с думата „мен-
хир“ . Тя е с келтски произход и означава „дълъг камък“ . Древните
индийци използвали названието „лингам“ . Думата може да се пре­
веде по различни начини: като „белег“ , като „мъжки член“. Но първо­
началното й значение е било „колона от огън“. А тя е тясно свързана
с божествените летателни апарати.

63
 Пледоария за възможностите

Присъединявам се към любопитните, защото наистина досе­

га съществуващите отговори на вълнуващите ме въпроси са до­
ста изтъркани. Ако например Англия бе покрита с каменни кръго­
ве, би ми било все едно. Бих се съгласил, че е възможно болният
мозък на някой диктатор от каменната ера да е заповядал по по­
ляните да бъдат инсталирани огромни камъни. И понеже всеки
диктатор има достатъчно подражатели, и други луди са последва­
ли неговия пример и са принудили поданиците си да вършат също­
то. Така в продължение на векове в Англия, Ирландия, Шотлан­
дия, а по-късно и на континента възникнали множество каменни
кръгове. Това обаче не е вярно. Каменни кръгове има освен в
Европа и Индия също така и в Африка, в далечна Австралия, в
Япония, по тихоокеанските острови, както и в Северна и Южна
Америка.
Ето някои примери:
- Каменният кръг в Брахмагири се намира южно от река Нарма-
да и Годавари в Южна Индия;
- Големият каменен кръг в Юваи е в окръг Райхур, Индия;
- Каменните кръгове от Карангули са в окръг Мадурантакам
южно от Мадрас;
- Каменният кръг от Ниоро ду Рип се намира в провинция Каза-
манс, Сенегал, Африка;
- Каменният кръг от Силустани лежи на перуанския бряг на езе­
рото Титикака;
- Каменният кръг от Аин ес-Церка лежи в Източна Йордания;
- Каменните кръгове от Ажун-унс-Рас се намират в степното
плато Недш в Саудитска Арабия;
- Каменният кръг в Австралия се намира югозападно от пусти­
нята Ему на 28“ 58’ южна ширина и 132“ 00’ източна дължина;
- Множество каменни кръгове могат да се видят по южните япон­
ски острови като например при Нонакадо на остров Хокайдо;
- Каменният кръг от Кебрада се намира на перуанско-еквадор-
ската граница при Кенето;
- Каменният кръг при Науе е на остров Науе, който е част от
островната група Тонгарева;

64
 - Различни каменни кръгове, известни под името „медицински
колела“, могат да се видят в САЩ и Канада;
- Множество големи и малки каменни кръгове могат да се видят
в планината Йерхауда във вътрешността на Либийската пустиня;
- Големият каменен кръг от Мзора (среща се и като М’Зора
или Мзоура) лежи в Северно Мароко между градовете Ларах и
Тетуан; •
- По-малък кръг с диаметър 72 м може да се види в Малкия про­
ход св. Бернард (2188 м) на границата между Италия и Швейцария;
- Каменният кръг от Везиори се намира в Северна Полша;
- Каменният кръг от Знаменка лежи в Манусинската степ, ОНД;
- Каменният кръг от Теребинте е разположен на западния бряг
на езерото Генезарет между Тиберия и Сафед;
- Каменният кръг от Ке’те-кесу се намира северозападно от
Макале на остров Сулавези, Индонезия.
Списъкът съвсем не е пълен. С лекота бих могъл да запълня с
него четиридесет скучни страници. Каменните кръгове и мегалитни-
те конструкции нямат регионален характер и са в тясна връзка с пре­
данията - независимо дали са мистични или свещени. „Ведите“ са
свещени писмена за вярващите индийци. Дори в Стария завет се
разказва за издигането на каменни блокове:
„И синовете Израилеви сториха тъй, както заповяда
Иисус: взеха дванадесет камъни от Йордан, както говори
Господ на Иисуса, според броя на колената на синовете Из­
раилеви, и ги пренесоха със себе си на нощувката и ги тури­
ха там.
И (други) дванадесет камъка постави Иисус сред Йор­
дан на мястото, дето стояха нозете на свещениците, кои­
то носеха ковчега на завета (Господен). Те са там и до днес."
Книга Иисус Навин, 4: 8 -9 .
Тук се казва, че нареждането за това е дошло от Господ. Може
би е трябвало да бъде издигнат паметен знак на бреговете на Йор­
дан. Дали и на други места по света инициативата за необичайната
дейност е дошла от извънземни същества?
Не зная, признавам. Но все пак може да се докаже, че все пак е
съществувало нещо от рода на „мегалитна култура“ , която се е поро­
дила едновременно на различни и отдалечени едно от друго места.

5. Каменната ера... 65
Присъщите й строителни, геометрични, математически и астрономи­
чески знания превъзхождат интелектуалното равнище на хората от
каменната ера с хилядолетия. Към всичко това се добавя и фактът,
че за разполагането на каменните блокове са били извършени и пре­
цизни геодезически измервания.
Човек трудно може да възприеме наведнъж цялата тази инфор­
мация, но белите полета в мозайката постепенно и последователно
се запълват. А „ангелът Земя“ със сигурност ще ни помогне.

4. Глава

Бъдещето на археологията лежи в развалини

„Някои хора, като посегнат

към главите си, хващат само въздух. “
Графити

Докато пишех книгата си „Очите на сфинкса“*, се занимавах по­

дробно с творчеството на древните историци, живели преди 2000 и
повече години. Те са били усърдни хроникьори на събитията и ува­
жавани по своето време личности. Древните автори пътешествали
по света, издирвали редки документи, правели логически изводи и
съхранявали познанията си върху пергамент. При изучаването на
техните трудове в моето съзнание се вкорени идеята и разбирането
за невероятната възраст на човешката история.
Гръцкият географ Страбон (около 63 г.пр.н.е. до 26 г.), рим­
ският историк Гай Плиний Секундий (61-113 г.), вавилонецът Ве-
росос (около 350 г.пр.н.е.), гъркът Херодот (наричан „Баща на
историята“), който посетил през юли 448 г.пр.н.е. Египет, негови­
ят предшественик Хекатай (около 550-480 г.пр.н.е.), гръцкият поет

*И зд а те л с тв о „Л и те р а П р и м а “ , 1994. - Бел. ред.

66
Хезиод (около 700 г.пр.е.), финикийският историк Санхуниатон
(около 1250 г.пр.н.е.), Диодор Сицилийски, написал през I в.пр.н.е.
четиридесеттомна история - няма значение на кого от тях ще се
позова. Бих могъл да се обърна и към древните арабски и индий­
ски историци, дори към старовавилонските списъци на владете­
лите или библейските данни за Всемирния потоп. Всички тези
автори и документи разказват за събития, случили се преди де­
сет хиляди и повече години.
Невъзможно? Едва ли. Достопочтените учени цитират точни дати
от периода на царуване на отделните владетели, като дават дори
месеца и деня, в които са станали описваните събития и посочват
подробно от кои източници са почерпили информация. Ще си позво­
ля да дам само един пример от „Очите на сфинкса":
В своята първа книга Диодор Сицилийски [31] твърди, че древ­
ните богове изградили много градове в Египет и в Индия. Небесни­
те покровители усъвършенствали езика на местните хора и им дали
думи за определени понятия и предмети, за които до този момент
нямало изрази.

Псевдогробницата на бог Озирис в Абидос, Египет. Никой не знае кога е била

изградена

67
 Ето част от данните според Диодор:
„ Те твърдят, че от времето на Озирис и Изида до царуването на
Александър били измцнали повече от 10 000 години. Според други оба­
че са малко над 23 000 години."
Няколко страници по-нататък, в 24 глава, Диодор разказва за
борбата на боговете олимпийци срещу титаните. Според автора гърци­
те се заблуждават, като приемат, че Херакъл се е родил едно поко­
ление преди Троянската война. Според Диодор това било станало
по времето на появата на човека. „От този момент нататък според
египтяните са изминали повече от 10 000 години, докато Троянската
война е била едва преди 1200 години.“
Диодор знае много добре какво пише, защото сравнява данните
дори с периода на пребиваването си в Египет. Така например в 44
глава той отбелязва, че в Египет първоначално властвали богове и
герои. „Страната била управлявана от хора приблизително от 5000
години преди 180-ата Олимпиада, когато аз самият посетих Египет.“
Много приказки са изприказвани за данните за историческите
епохи на древните историци, но никой не е стигнал до конкретни
изводи. От гледна точка на историята ние, съвременните хора, из­
глеждаме жалки и нищожни. А кой би се примирил с това?

Мегалитният град

Ако тези данни са верни дори приблизително, ако някога на Зе­

мята наистина са господствали боговете (които и да са били), ако са
изграждали градове и са давали на хората писменост и знания, те са
живеели някъде. Следователно на планетата ни трябва да има следи
от тях - творения, които не се вписват в общата картина от зората на
човечеството и които не отговарят на нивото на развитие на нашите
предци от каменната ера. Би трябвало да има следи от математичес­
ки, астрономически и строително-технически знания, които преди
идването на боговете не са съществували, а сякаш изведнъж са „пад­
нали от небето“. Би трябвало в каменната ера да е възникнала рели­
гия, отзвукът от която да се носи в продължение на хилядолетия. Къде
са тези следи?

68
 Неизвестното минало

В северната част на Горен Египет се намира култовият град Аби-

дос. Изграден е в праисторически времена. Известно е, че още през
Старото царство (около 2500 г.пр.н.е.) тук е бил почитан бог Озирис.
Той бил един от божествените учители, който давал различни позна­
ния на хората от каменната ера. Възможно е дори да ги е обучавал в
астрономия. Именно от Абидос е изображението на календар, което
е от четвъртото хилядолетие преди Христа.
Някой, изглежда, е снабдил през 4760 г. пр.н.е. древните египтя­
ни с календар с 365 дни. Той изобщо не съответства на египетските
математика и астрономия, базирани на Сириус. В книгата си „Сту­
дия за египетската астрономия“ , публикувана през 1989 г., египто-
логът Кристиян Лейц предполага, че още по онова време древните
жители на страната край Нил са можели да пресметнат дължината
на земния Екватор.
Това са само предположения, но никой не е в състояние да оспо­
ри, че още от зората на възникването на човечеството египтяните са
владеели изкуството да шлифоват прецизно монолитни блокове от гра­
нит и да строят с тях. Архитектите от Абидос издигнали на своя бог
Озирис гробница - или по-точно псевдогробница, защото в нея не е
открито нищо. Тя е уникална по своя характер. Останките от нея и днес
предизвикват удивлението на туристите, посетили Абидос. Никой не
оспорва легендарната й възраст, защото псевдогробницата на Ози­
рис лежи на осем метра под нивото на фундамента на по-късен храм.
Нито един от специалистите, които са се занимавали с нея, не е в състо­
яние да заяви със сигурност от колко хилядолетия руините й лежат в
пустинния пясък. Очевидно е обаче, че времето не е успяло да раз­
руши огромните блокове. Те изглеждат като нови. Величествените
колони и напречни каменни греди приличат на тези от Стоунхендж,
Англия. Кои ли са били строителите на невероятната конструкция?
По времето на разцвета на Римската империя, когато северноа-
фриканският град Картаген все още не е бил изравнен от лицето на
Земята, картагенците построили върху по-древни основи пристани­
щен град и го нарекли Ликсус - „Вечният“ . Селището се намира на
100 километра югозападно от днешния градТанжер. Защо градът бил
наречен така? Ликсус е бил издигнат върху руините на финикийско

69
 Сн. на стр. 70 и 71 -Л иксус, Мароко. Отдалеч тази грамада прилича на естестве­
но образувание. При по-внимателно вглеждане обаче се оказва, че е изкуствено създа­
ден скален лабиринт. Доказателство за това е долменът, който се вижда на върха
на хълма

70
71
 ГТН*

Ликсус. Нито римляните, нито финикийците са изграждали някога долмени

72
73
 Сн. на стр.73 и 74 - Рим­
ляните са построили своя
Ликсус върху още по-древни
фундаменти

пристанище, финикийците са били мореплавателите на античността.

Те вече са живеели тук през 1200 г.пр.н.е. и още тогава са знаели за
съществуването на останки от древна мегалитна култура. Вълноломът
бил изграден от колосални каменни блокове, като предпазна стена
служели стотици огромни изкуствено обработени гранитни късове.
Римският Ликсус интегрирал в своите постройки каменни блокове от
древните могъщи мегалити. Тор Хейердал, прочул се с преминаване­
то на Тихи океан с „Кон-Тики“, започва пътешествието си през Атлан­
тически океан с тръстиковата лодка „Ра“ северно от Ликсус. Причина­
та е в силното атлантическо течение, което е в състояние да отведе
всеки кораб до Централна Америка с минимален разход на сила. Хей­
ердал споделя своето удивление от мегалитите в Ликсус [32]:
„Каменни блокове с различна големина и форма, но с вертикал­
ни и хоризонтални стени и с ъгли, които пасват точно едни към други
подобно на елементите от гигантска мозайка. Има дори блокове с
толкова много прави ъгли, че всъщност представляват десетостени
и дванадесетостени, но те са монтирани без луфтове в конструкция­
та. Започвам да смятам, че тази специална, непозната на други мес­
та в света и неподлежаща на подражание техника е някакъв вид под­
пис или характерен белег...“

74
 Доказателства?

Извън централната част на Ликсус лежат цели валове от натру­

пани странни формации от каменни блокове, които на пръв поглед
приличат на природни образувания. Едва при по-внимателно вглеж­
дане човек открива допълнителната обработка. Долу на плажа при
повече късмет по време на отлив могат да се открият отделни камен­
ни блокове от някогашната пристанищна стена. Герд фон Хаслер,
любител археолог и писател, пише [33]:
„Запазили са се древните стени на атлантическо пристанище,
което заема важно място в колекцията ни от куриози. Човек не може
да си затвори очите пред каменните блокове, нито да ги премести
във времето. Ликсус съществува. Той не е мароканско рибарско село,
нито римски храмов комплекс, не е и финикийски търговски пункт.
Ликсус е праисторическо морско пристанище.“
То и до днес не е разкрило пред нас тайната си. Според една
легенда, записана от Плиний, Ликсус бил първоначално храм на Хер­
кулес и по тази причина се намирал в бленуваната от всички „Гради­
на на хесперидите“ . Това са пеещите нимфи, дъщери на много бого­
ве, сред които Атлас и Зевс: Освен че пеели омайно, те пазели един
хълм със златни ябълки. Естествено, скъпоценните плодове били от­
краднати, като се наложило Херакъл да убие чудовищната змия Ла-
дон, която помагала на хесперидите. Историята за градината на хес­
перидите има много общи белези с библейската легенда за Адам и
Ева и пословичната ябълка.
Недалеч от Ликсус, между Лазахе и Мзора, може да се види и
мегалитният каменен кръг от Мзора (среща се и като М’Зоура, М‘Зо-
ра или Мзоура). Изграден е от 167 монолита и е обграден от вал с
височина шест метра. Каменните кръгове с пръстеновидни стени не
са нещо уникално. Големият кръг от Мзора е леко елиптичен, голя­
мата му ос е с дължина 58 м, а малката - с дължина 54 м. При запад­
ния вход се вижда обелиск с височина пет метра. Голяма част от
мегалитите имат изкуствено направени отвори. Подобни каменни
блокове с безброй малки дупки, подредени в строго определена фор­
мация, се наричат „черупчести“. Срещат се из цял свят, а Европа
заема водещо място в това отношение. Почти навсякъде тези „че­
рупчести“ каменни блокове са ориентирани спрямо астрономичес-

75
 Ликсус. Обработ енит е В
древността мегалитни блоко­
ве, макар и доста пострадали
от ерозията, все още свиде­
телстват за някогашно внуши­
телно великолепие

ки и географски обекти. Безспорно е, че този вид монолити принад­

лежат към най-древните носители на информация на Земята, макар
да липсва каквото и да било обяснение на факта, че се срещат в
различни точки от планетата ни, отдалечени една от друга на огром­
ни разстояния.
С това обаче не се изчерпват странностите на руините от Ликсус.
Там са открити улеи в скалите, които вървят успоредно два по два
подобно на релси. Една от „релсите“ потъва в Атлантически океан...

Мегалитни „коловози“

„В западната част на провинция Валенсия, Испания, се намира

варовиковата планина Куевас дел Рей Моро. На платото лежат руи­
ните на мегалитен град. Нарича се Менга. Името му не се споменава
от нито един античен историк, защото селището е било изоставено
още преди хилядолетия. В Менга е открита истинска мрежа от „коло­
вози“ . Ширината на следата е 1,60 м. Улеите са широки 20 см и са
вкопани в скалата на дълбочина 15 см...[34]

76
 Изсъхналата пустинна област южно от либийските градове Бен-
гази и Тобрук се нарича Киренайка. Там, на надморска височина 400
м, се намира древният град Кирен. Според легендата го е изградил
великанът Батос. Явно той е използвал за целта коли, тъй като „ко­
ловозите“ личат ясно и днес...“
Уве Топер, писател и педагог, разказва за древни „коловози“
при Кадис, Испания [34]:’„По рифа, който всеки ден в продължение
на шест часа лежи под вода, при отлив може да се види част от „ко­
ловоз“ с дължина около 100 м! Разстоянието между „релсите“ е 1,60
м като в Менга. През следващите дни открихме и други подобни сле­
ди. Те се простират от пристанището Ла Калета към Горния град.“
За праисторическата мрежа от „коловози“ на островите Малта
и Гозо разказвам подробно в книгата си „Пророк на миналото“*. Ме­
стното население нарича успоредните следи „саг1 пЛз“ (коловози).
Турист, който за първи път ги вижда, може да си помисли, че това са
изоставени железопътни линии с извадени релси. Действително чо­
век спонтанно се сеща за коловози. При по-подробно разглеждане
на следите се оказва, че те представляват уникална праисторическа
загадка.
Успоредните улеи не биха могли да представляват коловози в
общоприетия смисъл на думата, защото отделните двойки са раз­
лични, а понякога следите се променят дори в продължение на един
„коловоз“. Това се вижда ясно най-вече югозападно от древната сто­
лица Мдина, в областта около Дингьл. Там коловозите са струпани
подобно на голяма разпределителна гара.
„Релсите“ са наистина куриозни. Те преминават през долини и
хълмове, вървят успоредно, обединяват се неочаквано и правят вне­
запно остри завои.
Съществуват множество предположения за „коловозите“ от Мал­
та, но те не дават отговор на загадката. Възможно ли е това да са
следи от каруци? Не, различната им ширина не допуска подобно тълку­
ване. Освен това има прекапено остри завои при твърде голяма дълбо­
чина на улеите. Едва ли някоя каруца би могла да премине оттам.
Дали някога на остров Малта са били транспортирани върху
шейни с плазове товари за многобройните мегалитни храмове? Не,

‘ И зд а те л ств о „Л и т е р а П р и м а “ , 1999 г. - Бел. ред.

77
 Горе - Праисторическите успоредни следи от Малта са наричани от местното
население „саг1-ги1$“ (коловози)
Долу - Следите вървят успоредно, правят остри завои и се разклоняват подобно
на коловозите в разпределителна гара

78
 На малкия остров Малта и съседния му остров Гозо се намират тридесет мега-
литни храма. Тук е сниман комплексът Хагар Ким. Куриозното е, че праисторически­
те „коловози“ не водят до храма

79
плазовете са още по-корави. Шейната със сигурност би заседнала в
плетеницата от улеи и остри завои.
Може би древните жители на Малта са поставяли тежести върху
нещо като „вила“ с две рамена и са я теглели с товарни животни?
Не, разстоянието между рамената на вилата биха били постоянни,
ширината на коловозите не би се променяла. Освен това върху ва­
ровиковите скали би трябвало да личат и следите от впрегатните
животни.
Според друга теория древното население на Малта е открило
сферичните лагери от камък и ги е използвало за направата на коли.
Макар на острова да са открити кълба с диаметри между 7 и 60 см,
това не е решението на загадката. Всички малтийски острови са из­
градени от пясъчници, варовици и глини, тоест меки материали. От­
критите кълба също са изработени от варовик. Тежест от порядъка
само на един тон би ги сплескала като палачинки. Освен това сфе­
рични лагери с каквито и да било размери биха оставили гладки сле­
ди, а не улеи с остри ръбове.
Съществуват какви ли не други предположения: Че „коловози­
те“ са част от култ, че представляват календар, водопроводна мре­
жа, писменост и т. н. Щом обаче човек започне да разсъждава върху
тях, те се оказват напълно неоснователни. Според мен „коловозите“
от Малта са нагледен пример за погрешно археоложко мислене.
Веднага ще ви кажа и къде специалистите грешат.

Подводни „коловози“

В отделни крайбрежни области като например залива Сейнт

Джордж и южно от Дингъл коловозите водят право към сините води
на Средиземно море! После свършват внезапно в края на един стръмен
риф. На това място явно скалата се е срутила заедно с улеите.
В специализираната литература прочетох, че „коловозите“ били
възникнали през бронзовата ера. Наистина забележително! Сигур­
но строителите са притежавали водолазни костюми с шнорхели от
бронз, с дървени помпи за кислород и люкове, за да могат да рабо­
тят по морското дъно. А за какво биха могли да служат подобни „ко­
ловози“ под водата? И то на толкова много места - Малта, Гозо, Ка-
дис, Ликсус?

80
 Ако човек се задълбочи в проблема, се оказва, че учените из­
казват единствено предположения, заплитат се в компромиси и до­
гадки и не желаят да приемат очевидните факти, а именно:
Подводните коловози би трябвало да са възникнали по времето,
когато нивото на морската вода е било по-ниско. Кога е било това?
Преди около 10 700 години! Съвременните научни методи са доказа­
ли по неоспорим начин, че на нашата планета климатът внезапно се
е затоплил със 7 градуса по Целзий. Не зная каква е причината за
това, но фактът остава. Според специалистите от 10 700 години на­
сам не е имало друг ледников период с последващо затопляне и сто­
пяване на огромни снежни маси. Нивото на водата в моретата и оке­
аните се е повишило - и в Атлантика при Ликсус и Кадис, и в Среди­
земно море. „Коловозите“ , които в дълбока древност са лежали на
сушата, потънали в морските вълни.

Нека фактите говорят!

Възрастта на „коловозите“ е определена и никакви психологи­

чески бариери или тълкувания не биха могли да променят хода на
времето. Строителите на мегалитните съоръжения са живели най-
малко преди 10 700 години независимо дали това съответства на об­
щоприетия религиозен, политически или научен мироглед.
В Малта има 30 мегалитни храмове. Останки от дърво, намерени
край храма Хагар Ким, са датирани с помощта на радиовъглеродния
метод от 4000 г.пр.н.е. Според учените храмът е посветен на фини­
кийски божества. Около 4000 г.пр.н.е.? Странно. По това време фини­
кийците изобщо не са съществували.Освен това „коловозите“ нямат
нищо общо с гигантските храмове. Ако по тях са били превозвани то­
варите за изграждането на мегалитните съоръжения, логично би било
улеите да водят до храмовете. Това обаче не е така. Тридесетте храма
са пръснати по целия остров и навсякъде „коловозите“ ги подмина­
ват. Кое е било изградено първо? Храмовете или „коловозите“?
Със сигурност част от улеите, за това свидетелства морското
равнище. Може би и част от храмовете, но въпросът се състои в
правилното датиране с правилна начална информация и с искрено-
то намерение да се открие истината, без да се робува на традици­
онните теории. Всички хора се раждат като оригинали, но с течение

6. Каменната ера... 81
на времето за съжаление се превръщат в копия. Нима всички древ­
ни историци не разказват едни и същи неща за събития, станали
над 10 000 години преди тяхното съществуване? Нима праисториче­
ските пристанищни съоръжения при Ликсус не се намират под вода
дори при отлив? Нима отделни „коловози“ в Кадис и Малта не ле­
жат под морското равнище? Нима в митологията по цял свят не се
разказва за мъдри учители, донесли знания на безпросветните чо­
вешки същества?
Специалистите искат единствено факти. Науката щяла да реаги­
ра положително на тях. За съжаление от дългогодишния си опит зная,
че и фактите могат да бъдат пресявани, изопачавани и скривани, така
че в крайна сметка да не противоречат на общоприетата теория.
Изпитвам искрено уважение към археолозите, антрополозите и всич­
ки останали специалисти, но за съжаление те обикновено не са в
състояние да излязат от рамките на официалните модели.

Половината от каменния кръг на островчето Ер Ланик (Бретан, франция) се на­

мира под вода. Втори каменен кръг. свързан с първия под формата на осмица, лежи на
дълбочина седем метра под морското равнище

82
 Някой е изградил преди над 10 000 години на брега на Атлантика
край Ликсус пристанище. Също преди 10 000 години на остров Малта
някой е имал нужда по някаква причина от подобни на коловози улеи.
Двата факта говорят за предварително планиране, а то от своя стра­
на предполага наличието на писменост. И това не е всичко. Необхо­
дима е съответната техника - прецизното изграждане на мегалитни-
те съоръжения край Ликсус (а и другаде по света) го доказва.
Освен това скалните маси е трябвало да бъдат измерени и транс­
портирани, което означава, че древните ни предци са имали позна­
ния по геометрия и са били в състояние да организират транспорта
на материалите. Хилядите мегалитни блокове са били обработвани с
някакви инструменти. Това означава, че работата е била ръководе­
на от определен екип. Поне един човек е знаел какво трябва да бъде
изградено и къде е необходимо да бъде поставен всеки един от ка­
менните блокове. Формулата е ясна: Писменост + Планиране + Ге­
ометрия + Метод на работа + Инструменти + Организация на транс­
порта = Техника, чието ниво на развитие е поне като съвременното.
И всички тези способности са приписвани на праисторическите ловци
и събирачи на плодове и корени, които доскоро са живеели по дърве­
тата или са вегетирали в пещери. Освен това древните строители
пренесли своя опит в строителството и на други континенти, защото,
естествено, знаели, че морските течения край Ликсус могат да ги
отведат до Новия свят. Освен това те измислили астрономически
ориентираните гробници, триъгълника на Питагор, числото Пи, пен-
таграмата и други геометрични чудесии.
На какво се базират моите твърдения?

Каменен кръг на морското дъно

В залива Морбихан в Бретан, недалеч от град Карнак с него­

вите хиляди менхири, лежат два малки потънали в зеленина остро­
ва: Гавринис и Ел Ланик. Там могат да се видят сензационни неща!
На малкото островче Ел Ланик има каменен кръг, по-точно овал с
диаметър 58 на 49 метра, състоящ се от 49 мегалита. Половината
от тях са на сушата, а другите дори при отлив са под морското
равнище. На дълбочина 9 м се намира втори каменен кръг от 33
мегалита, които се виждат при отлив и спокойно море. Двата ка-

83
менни кръга са свързани в осмица. Пръстенът на морското дъно е
с диаметър 65 метра. >
Възможно е островът да е потънал, но не на дълбочина девет
метра! Отговорът на загадката е същият както и при „коловозите“.
Мегалитите са били инсталирани преди затоплянето на климата на
Земята, станало преди 10 700 години. Островът Ел Ланик е частна
собственост и същевременно резерват за птици. Затова туристите
рядко получават уникалната възможност да наблюдават подводните
каменни кръгове.
Съседният остров Гавринис е на един хвърлей камък от сушата.
Въпреки това не препоръчвам на никого да се опитва да доплува
дотам. Морското дъно е покрито с остри и опасни скали, а течението
в пролива е изключително силно и при отлив, и при прилив. Ост­
ровът с дължина 750 м и ширина 400 м е заобиколен от дървета. Мо­
чурливата трева и избуялата навред жълтуга (Оетз1а) заглушават
стъпките подобно на дебел килим, водещ право в светилището. То е
наистина величествено! Намира се върху малкото хълмче, което е и

Островчето Гавринис, Бретан, франция. От плана личи какви огромни скални маси
са били транспортирани дотук

84
 Горе - Долменът лежи под зеления хълм
Долу - Главният коридор е изграден от общо 26 изправени монолита

85
 Входът към долмена

най-високата точна на острова. Прилича до известна степен на гроб­

ницата в Ню Грейндж, но е още по-гротескно и по-абстрактно. Освен
това монолитите носят математическо послание, пред което зане-
мяват и специалистите.
Местните жители винаги са знаели, че хълмчето е изкуствено
изградено и че във вътрешността му се крие ключът към разгадава­
нето на непонятните мегалитни съоръжения. Входът е открит едва
през 1832 г. Така наречената „гробница“ е била празна. Между 1979
и 1984 г. екип от археолози под ръководството на д-р Чарлз-Танжу ле
Роа реставрира съоръжението. Гавринис носи драматизъм и прили­
ча на видение от някакъв утопичен свят. Мегалитната конструкция е
сензационна и на пръв поглед хаотична, но съдържа най-логичния от
всички отговори на загадката: математиката.
Необходими ли са били някакви специални познания за изграж­
дането на подобна „гробница“? Както и при Ню Грейндж, и хълмът на
остров Гавринис е бил изграден по предварителен план. После ог­
ромни количества скални маси и няколко отделни мегалитни блока
са били транспортирани до строителната площадка. В Гавринис дори
подът е покрит с каменни плочи, съоръжението е строено като за

86
Гавринис. Осветихме монолитите със свещи, за да образуват гравюрите сенки

87
 Гавринис: Гоавюрите често се състоят от напречни черти и зигзагообразни ли­
нии. Следват подобни на пръчки изображения, както на монолит /V? 24

вечни времена. В допълнение трябва да отбележа, че подобни неве­

роятни тежести не биха могли да се транспортират чрез лодки от
сушата до острова. Немислимо е каменен блок с тегло 250 тона да се
натовари върху примитивен сал от каменната ера! Единствената
възможност е: Гавринис е бил построен преди най-малко 10 700 го­
дини, когато морското равнище е било значително по-ниско.
Галерията, изградена от каменни монолити, е с дължина 13,1 Ом.
„Светилището“ , наричано още и „гробница“, е с дължина 2,60 м, ши­
рина 2,50 м и височина 1,80 м. Тази камера е образувана от шест
огромни монолита, върху които е поставена гигантска покривна пло­
ча с размери 3,70 х 2,50 м. За изграждането на коридора са използ­
вани общо 52 скални блока, като половината от тях - 26, са гравира­
ни с причудливи знаци. Виждат се безбройни спирали и кръгове, които
се вплитат едни в други, странни линии, наподобяващи увеличени
отпечатъци от пръсти, змиеподобни кривулици, преминаващи от един
монолит към друг. Сред цялата бъркотия от линии се забелязва ка­
менен блок с гравирани изображения, наподобяващи брадви и бу­
халки. Загадъчен свят, който в зависимост от ъгъла на падане на свет­
линните лъчи хвърля причудливи сенки върху куриозните фигури по
стените. Те са носители на математически послания, които са вечни
и валидни за всяко поколение, умеещо да смята.

88
 Покривът на така наречената погребална камера се състои от една-единствена
плоча с тегло 17 тона

89
 Гавринис: Предполагам, че трите дупки в монолит /V? 27 не са оставени от стро­
ителите на съоръжението

90
 Техен откривател е бретонецът Гуенчлан льо Суйозек [34] - ма­
тематически гений, макар че самият той проявява скромност. Спо­
ред него хилядолетното послание е очевидно за всеки обикновен
човек. Льо Суйозек смята, че и тук броенето започва от 1, подобно
на всички неща в математиката. Смятано от входа навътре, прави
впечатление шестият поред камък. Той е по-малък по размер от ос­
таналите и гравюрата върху него представлява един-единствен
„пръстов отпечатък“ . Само този монолит има гравиран един знак.
Всички останали или нямат никакви гравюри, или са целите покрити
с изображения. Дали шестият камък означава числото 6? Може би
това е указание каква бройна система да се използва?

Математически задачи от каменната ера

Монолит № 21 в галерията носи изображението на „пръстов отпе­

чатък“ най-долу. Следват 18 гравюри на брадви, обединени в три ре­
дици. Сумата е 18, което е равно на 3 х 6. Ако се умножат З х 4 х 5 х 6 с е
получава 360, тоест 60 х 6.18 - броят на брадвите, представлява една
двадесета част от 360. Това число от своя страна е броят на градуси­
те в затворен кръг.
3,4,5 и 6, записани едно след друго, се четат в десетичната брой­
на система като 3456. Числото е шифровано в 21-вия монолит. 3456,
разделено на 21, дава 164,57. Това е обиколката на кръг с диаметър
52,38 м. Какво е особеното? Че точно на 52 °38’ лежи южният азимут
в деня на лятното слънцестоене за точката, в която е разположен
Гавринис! В допълнение ще отбележа, че „гробницата“ , естествено,
е ориентирана спрямо положението на небесното светило в деня на
лятното слънцестоене.
Разделихме числото 3456 на 21, защото се появява върху 21 -вия
монолит. Резултатът бе 164,75, което представлява обиколката на
кръг с диаметър 52,38 м. Какво се получава, ако разделим първото
число на второто? 164,75 : 52,38 = 3,14. Всеки гимназист знае какво е
това - прочутото Лудолфово число п . То представлява отношението
на обиколката на кръга към неговия диаметър.
Скептиците ще заявят, че това са случайни съвпадения и че чис­
лата винаги могат да се манипулират според нашето желание. Ако
съвпаденията спираха дотук, бих се съгласил с подобно възраже-

91
 Гавринис - „пръстови отпечатъци", улеи и резки образуват математическо по­
слание

ние. Но как бих могъл да преглътна факта, че се игнорират послания

отпреди няколко хилядолетия само защото не подхождат на общо­
приетата схема? Гавринис е пълен с математически зависимости.
Например:
Броят на мегалитите и тяхното разположение са планирани пред­
варително, тъй като се забелязват три основни групи, интегрирани в
математическа система:
а) дясната стена на коридора се състои от дванадесет мегалита;
б) „погребалната камера“ е от шест скални блока;
в) лявата стена на коридора е изградена от единадесет мегалита.
Първите две числа - 12 и 6, се вписват в общата схема. Сборът
им е 18, тъкмо толкова брадви са изобразени върху 21 -вия монолит.

92
 Монолит № 21 прави изключение. На него са изобразени общо 18 подобни на брад­
ви триъгълници и служи като ключ за дешифриране на посланието

93
Какво обаче означава броят на монолитите от лявата стена на кори­
дора? Числото 11 изобщо не се дели на 6. Какво означава това в
приетата тук бройна система?
Основното число в мегалитния комплекс е 3456. Ако го разделим
на 11 се получава 314,18. Отново се връщаме към числото п . Ако по­
ставим запетайка след първите две цифри, получаваме 34,56. При де­
лението на това число на 11 резултатът, естествено, е 3,14. Гавринис е
истинска съкровищница на математически познания, в която са инте­
грирани три независими една от друга и въпреки това комбинирани
бройни системи: шестична, десетична и петдесет и вторична с допълни­
телни величини 26 и 13. Петдесет и вторичната система е база за ка­
лендара и математиката на майте. Създателите на посланието от Гав­
ринис са помислили за всичко. Независимо от това в каква бройна
система ще смятат бъдещите поколения, надарени с разум индивиди
със сигурност биха открили ключа към загадката. В „базата данни“ в
Гавринис са интегрирани не само числото п , но и теоремите на Пита-
гор, орбитата на Луната (с точност до една десета), сферичната фор­
ма на Земята, както и броят на дните в една земна година - 365,25.
Цялата „гробница“ в Гавринис е изградена общо от 52 елемента.
Върху 21 -вия монолит са увековечени 18-те брадви. Ако съберем 52 и
21, се получава 73. Постоянно повтарящото се число върху 21-вия
монолит е 3456. Ако разделим 3456 на 73, се получава 47,34. 47° 34’ е
точната географска дължина на Гавринис!
Гуенчлан льо Суйозек, който разгада математическия код на Га­
вринис, обобщава [35]:
„Напълно възможно е при изобилието на изчисления някои да
са по-важни от други. От друга страна има прекалено много съвпа­
дения и съответствия, които не биха могли да са случайни.“
Преди да се спра и върху други математически и геометрични
факти, свързани с мегалитните съоръжения, ще ви припомня една
моя идея:

Послание към извънземните братя по разум

На какъв език бихме общували с космически същества, ако ня­

кога осъществим контакт с тях? Естествено, на езика на математика­
та, тъй като те едва ли биха владели немски, английски или френски.

94
С помощта на двоичната система - бинарния код на всички компют­
ри, могат лесно да се предават и изображения. Например:

1 1 1 1 1 10 1 1 1 11 1
1111 10 10 11111
11110 11101111
1 Т1 1 1 0 1 0 1 1 1 1 1
1 1 11110 111111
1 11 10 0000 1111
11 10 000000 111
10 10 000000 101
11 1100000 1111
111100000 1111
111100000 1111
1110011100111
1110011100111
1 1 100 11100 111
1 1 10 0 1 1 10 0 1 1 1
1110 0 11100 111

Ясно личат очертанията на човек. С помощта на цифри се пре­

дава просто изображение. От 1972 г. насам на път към събратята ни
по разум във Вселената е едно по-сложно съобщение. Тогава САЩ
изстреляха своята сонда „Пайниър-10“, която отдавна е напуснала
Слънчевата ни система. Сондата „Пайниър-11 изстреляна на 6 ап­
рил 1973 г. от Кейп Кенеди, вече е оставила зад себе си последната
планета от нашата система. На борда си тя носи покрита със злато
плоча с размери 15,29 х 29 х 1,27 см. Върху нея е гравирано матема­
тическо послание за разумни същества, ако те евентуално открият
сондата и я изследват. В долния край на плочата са изобразени
деветте планети от нашата Слънчева система. Разстоянията, на ко­
ито се намират от Слънцето, са дадени в бинарен код. Така напри­
мер Меркурий е отдалечен от Слънцето на 1010 единици, а Земята -
на 11010. В десния край е обозначена траекторията на „Пайниър-10“
от Земята по посока Юпитер. Изобразени са голи мъж и жена, като
мъжът е вдигнал ръка за поздрав. В лявата част на плочата е дадено
положението на Слънцето, от което излизат 14 лъча с различна
дължина.

95
 Как биха разшифровали извънземните същества това послание?
Като ключ към декодирането на информацията в левия горен ъгъл е
изобразен водородният атом. Дължината на вълната на водородния
атом в спектралната област на 20,3 сантиметровата линия е еднаква
в цялата Вселена. Всички данни върху плочата се базират на тази
величина. С нейната помощ представители на извънземен разум дори
биха могли да изчислят височината на жената: 162,4 см. Гравирани
са името на планетата, от която е изстреляна сондата, и датата на
пускането й. Всичко това е направено само с помощта на символи и
математически зависимости. Теоретично сондата би могла да изми­
не 28 милиарда километра и 3000 светлинни години.
Какво обаче би станало, ако плочата попадне у същества, които
не познават бинарната система? Може би непознатите събратя по
разум ще я приемат като дар от боговете и ще научат потомците си
да изработват подобни плочи в знак на почит към небесните създа­
ния. Вероятно ще изготвят копия и ще ги инсталират в храмовете си.
Може би тогава извънземните археолози също ще твърдят, че това
са художествени орнаменти, символи или част от някакъв ритуал!

Последствията

Съществата, които са създали посланието от Гавринис, са пред­

видили всички възможни варианти. Те са използвали не само един,
а три математически езика. Ние покрихме алуминиевата плоча от
„Пайниър 10“ със злато, за да се съхрани в продължение на десетки
хиляди години. Конструкторите на Гавринис са поставили своето
послание в изкуствен хълм в забележителен и уникален от гледна
точка на орнаментите в „гробницата“, изградена от вечни гигантски
монолити, за да се съхрани в продължение на десетки хиляди годи­
ни. А какво правим ние? Не й обръщаме внимание! Смеем се подиг­
равателно! Дискутираме безполезно, само и само да заобиколим
неудобните въпроси. »
Защо упорито отказваме да признаем очевидни факти? По
същата причина хората не желаят да възприемат съществуването
на НЛО като реалност. На всички ни е втълпено: Това не може да е
вярно! Съществуват научни обяснения за феномена! Обръщаме
нещата така, че да подхождат на избраната от нас схема. Изобщо

96
 Импресия от Бретан. И менхирите, и мегалитните съоръжения са обединени от
геометрични и математически зависимости

7. Каменната ера... 97
не сме се поучили от големите грешки на науката в миналото.
Продължаваме да си мислим, че Земята е център на Вселената.
Все още се ръководим от стария и лесно обясним от психологичес­
ка гледна точка предразсъдък: Ние сме най-великите, няма нищо
над нас и не е имало нищо преди нас. Оттук произтичат уговорките,
изтърканите фрази и неуморимото преследване на инакомислещи-
те. „Мнозина са на мнение, че мислят, макар само да подреждат по
нов начин своите предразсъдъци.“ (Уилям Джеймс, американски
философ, 1842-1910 г.)
Гавринис лежи близо до Карнак, а именно там са разположени
няколко хиляди менхири в дълги редици. Д-р Бруно Кремер от Ин­
ститута по естествени науки към университета в Кьолн, който е пуб­
ликувал много материали върху менхирите в Карнак, оценява броя
на запазените до наши дни скални късове на „повече от 3000“ [36].
Пиер-Ролан Гийо, водещ френски експерт по отношение на Бретан,
дори е на мнение, че в областта някога е имало около 10 000 менхи-
ра [37]. Колоните в редици по три и по тринадесет приличат на вка­
менена армия. Най-малките са с височина почти един метър. Вели­
канът сред тях, менхирът от Керлоа при Плоарцел, е с височина 12 м
и тежи 150 тона. Най-големият „дълъг камък“ в околността е менхирът
от Локмариак. Сега лежи на земята, но някога е бил с височина 21 м
и е тежал цели 350 тона!
Различаваме пет различни вида каменни съоръжения:
а) менхири - изправени скални късове;
б) долмени - каменни маси и „гробници за великани“ ;
в) кромлехи - дъгообразни каменни съоръжения;
г) редици - каменни алеи с дължина от порядъка на километри;
д) каменни кръгове.
При подобно изобилие от гигантски каменни формации никак не
е чудно, че край Карнак се намира най-големият каменен кръг в Ев­
ропа. Това е кръгът от Керлескан с диаметър 232 м. За туристите
най-голям интерес представляват дългите успоредни колони от ка­
менни блокове. Край Кермарио в десет редици са подредени 1029
менхира. Те заемат площ с ширина 100 м и дължина 1120 м. Близо до
Менек в колони по единадесет са разположени 1099 „дълги камъка“ ,
70 от които образуват кромлех. Редиците от Керлескан обхващат 540
менхира в редове по тринадесет, а при Керцеро има още 1129 мен­
хира в колони по десет.

98
 Сн. на стр. 99, 100 и 101 - Огромни менхири 6 Бретан

Тези данни не са пълни, но дават приблизителна представа за

изумителните постижения на древните строители. Датирането с ра-
диовъглеродния метод на долмените при Керкадо са установили, че
възрастта им е 5830 години! Дори да се окаже, че менхирите са още
по-древни, и тази възраст подтиква към размисъл. Тя опровергава
напълно всички изписани досега глупости в специализираната лите­
ратура. Между другото част от специалистите приемат, че примитив­
ни номадски племена са издялали и инсталирали на определени
места в Европа каменни блокове, за да подражават на ориенталски­
те народи - например на египтяните с техните внушителни пирами­
ди. Други учени твърдят, че цялата област, където се простира дне­
шен Бретан, някога е била смятана за свещена земя на друидите.
Тяхната култура обаче е процъфтявала през I в.пр.н.е. Ако друидите
са превърнали редиците от менхири в свое светилище, те са използ­
вали наготово съществуващото съоръжение.
Що се отнася до номадските племена, можем веднага да ги за­
чертаем, защото в Египет преди 5830 г. не е имало още пирамиди,
нито някакви други гигантски конструкции от камък, които да са били
копирани в Европа. Освен това номадските племена, както е извест­
но, нямат постоянно местожителство, а странстват непрекъснато.

100
101
Мегалитните съоръжения от Бретан обаче са построени от народ,
който е водел заседнал начин на живот, тъй като според специалис­
тите строителството е продължило поне едно хилядолетие. Освен
това номадските племена не биха били способни на подобни гениал­
ни математико-геометрични постижения. А каменните съоръжения
от Карнак изобилстват от геометрични зависимости.

Бедният Питагор

Кромлехите, менхирите, долмените и редиците не са инсталира­

ни безразборно, а съгласно предварително изготвени и разпрости­
ращи се върху огромни области планове. В западния Кромлех при
Льо Менек има два триъгълника на Питагор, чиито страни са в съот­
ношение 3:4:5. Питагор, гръцкият философ от Самос, живял около
532 г.пр.н.е. Той едва ли е бил в състояние да обучи „номадски пле­
мена“ или „ловци и събирачи на корени“ в своите теореми.
Прословутата теорема на Питагор гласи [38]:
В един правоъгълен триъгълник квадратът на хипотенузата с е
равен на сумата от квадратите на двата катета а и в, тоест с2 = а2 + в2.
Бедният Питагор! Неговите теореми са били открити хилядоле­
тия преди това!
Ако в „гробницата на великани“ Манио I двете бедра на трапе­
ца се продължат, те ще се съберат в една точка на разстояние 107 м
и ъгълът между тях ще е 27°. „Основата на трапеца може да се
удължи до един голям менхир и да се свърже с пресечната точка
на двете бедра. Получава се правоъгълен триъгълник с отношение
между страните 5:12:13, което изпълнява условието на Питагор за
с2 = а2 + в2.“ [39]
Ако някой си мисли, че всички тези зависимости са доста обърка­
ни и че са съчинени от мен, греши. Тъкмо такива триъгълници с дължи­
на на страната 107 м и съотношение между страните 5 : 12 : 13 се
срещат на много места при каменните формирования при Карнак.
Учудващото е, че обикновеният триъгълник на Питагор с класическо­
то съотношение между страните 3:4:5. Строителите на мегалитните
съоръжения са използвали по-висша геометрия, простите триъгълни­
ци са били прекалено примитивни за тях. В списание „Натурвисен-
шафтлихе рундшау“ [40] д-р Бруно Кремер обръща внимание на това,

102
че отделните групи са били издигнати съгласно „точни мащабни чер­
тежи, което дава основание да предполагаме наличието на високо­
развита техника за измервания още през мезолита“ .
В случая обаче не става въпрос само за приложна геометрия.
За нея би могло да се допусне, че е достъпна за примитивния мозък
на праисторическия човек. Тук се засягат проблеми като сферична­
та форма на Земята, разделянето на кръга на градуси, азимути, орга­
низация, планиране и така нататък. Д-р Кремер обръща внимание на
ъгъла от 53° 8’, характерен за триъгълник на Питагор със съотноше­
ние между страните 3:4:5. 53° 8’ отговарят с доста голяма точност на
азимута на изгряващото слънце в деня на лятното слънцестоене по
всички места с географската ширина на Карнак.
Дълго време археолозите предполагаха, че каменните форми­
рования в Бретан представляват календар. Днес тази версия е окон­
чателно отхвърлена. После дойде ред на предположенията, свърза­
ни със Слънцето, Луната и звездите. Нашите глупави прадеди все
пак трябва да са се замисляли какво представляват светлите точици
по нощното небе. Следователно се приема, че менхирите били ори­
ентирани спрямо определени небесни тела. Тази теория също се
оказа грешна. Професор А. Том и неговият син А. С. Том след дълго­
годишни изследвания са открили известна връзка само с наблюде­
нието на Луната и с определени нейни фази. Тъй като обаче става
въпрос за съоръжения, простиращи се на разстояние 20 км, споме­
натите съвпадения са твърде'малко. Ето един пример:
За най-голям в Европа се смята менхирът „Бе дгапй тепИ|г Ьпзе’“
(Големият разрушен менхир), наречен Ер Гра край Лохмарике. Той е
с дължина 21 м и тежи около 350 тона. През върха на Ер Гра преми­
нават осем визирни линии в различни посоки, при което всяка от тях
преминава и през друго изкуствено изградено каменно съоръжение.
Една от линиите започва от Тревас, преминава по крайбрежието,
прекосява залива Морбихан, допира се до върха на менхира вели­
кан Ер Гра и пресича по продължение на 16 км залива Киберон.
Друга линия започва при един самотен менхир южно от Сан Пиер
(Киберон), преминава през залива Киберон, докосва Ер Гра и после
се насочва директно към сушата, пресичайки островчето Гавринис.
Тази и други подобни визирни линии могат да бъдат свързани с фа­
зите на Луната. Баща и син Том [41] са на мнение, че от върха на
гигантския менхир всички визирни точки са се виждали с просто око.

103
 И този изолиран менхир е включен в мрежата от Визирни точки

104
т • ..
Това обаче означава, че някой е бил в състояние да се изкачи на
височина 21 м, за да наблюдава околността оттам.
Именно тук се прави една от вечните грешки в мисленето:
Объркват се причината и последствията. Строителите на мегалитно-
то съоръжение не са домъкнали менхира с тегло 350 тона тъкмо до
това място, защото оттам са съществували осем визирни линии в
различни посоки. Визирните линии са се появили едва след инста­
лирането на менхира. Едва от върха му, намиращ се на височина 21 м,
са се виждали останалите точки, разположени по неравната местност.
Следователно техническите специалисти от каменната ера са изчис­
лили предварително къде точно се намира мястото X, иначе едва ли
биха мъкнали гигантския каменен блок дотук. Следователно изграж­
дането на комплекса не е свързано с астрономически цели. Д-р Бру-
но Кремер е на същото мнение [36]:
„При тълкуването на бретонските каменни формирования астро­
номията не предлага приемливи идеи.“
Специалистите недоумяват, специалистите, които интензивно се
занимават със загадката от Бретан, също признават своята безпо­
мощност. Баща и син Том отбелязват по отношение на каменните
редици от Кермарио [41]:
„Твърде невероятно е седемте редици скални отломъци с дължина
повече от един километър да са били инсталирани само за да се демон­
стрира точното разположение на три двойки триъгълници. Не можем
да дадем никакво достоверно обяснение за редиците от Кермарио.“
Наистина достойна позиция. При това тъкмо баща и син Том имат
най-големи заслуги за изучаването на европейските мегалитни
съоръжения. Александър Том, астроном и археолог, е откривателят
на изумителната мерна единица, използвана почти при всички мега­
литни съоръжения, издигнати от Ирландия до Испания: мегалитният
ярд, равен на 82,9 см.

Тайни и загадки

Баща и син Том са открили и други изумителни неща. При из­

мерването на хилядите менхири от редиците Льо Менек те забеляза­
ли в югозападната част огромна полуокръжност. При подробните
изследвания се установило, че прилича на каменния овал в морето

105
пред остров Ер Лаиик. В източния край на редицата на разстояние
1120 м се виждала втора каменна окръжност. Какво е значението на
двата овала в началото и в края на редицата от менхири? Никой не
знае. Учените търсят естествени обяснения за тях, но никога няма да
открият достатъчно убедителни факти. Защо? Понеже цялото съоръ­
жение съдържа математико-геометрично послание, подобно на злат­
ната плоча на борда на сондата „Пайниър 10“ , а то не би могло да
има естествен произход.
Съществуват и други изумителни мегалитни конструкции. Край
Локмариак може да се види долменът с интересното име „Масата
на търговците“ . Долменът е покрит с огромна плоча с дължина
осем метра и ширина четири метра. Теглото и е приблизително 50
тона. При реставрирането на долмена са били открити причудливи
гравюри, черти, кривулици и „секири“. Човек веднага се сеща за
Гавринис, но се смятало за невъзможно тамошната „гробница“ и
„масата на търговците“ да са били създадени по едно и също вре­
ме. В периода от 1979 до 1984 г. е реставрирана и „гробницата“ в
Гавринис.
Главният археолог К. Т. льо Роа открива върху огромна покрив­
на плоча няколко изображения, които изглеждат недовършени. Ос­
вен това едната от страните била получена в резултат на разчупва­
не. Льо Роа бил специалист по мегалитните съоръжения в Бретан и
веднага се сетил за „Масата на търговците“ . Там също имало не­
довършени гравюри и страна, получена от разчупване. Предполо­
жението му се оказало вярно. Двете плочи се оказали част от един и
същи гигантски блок [42]! При това гравюрите били нанесени върху
повърхността му преди разчупването на плочата. После едната част
от гравирания блок попаднала в Гавринис, а другата - в Локмариак.
Следователно математическото послание от Гавринис не е било
създадено на островчето. „Пръстовите отпечатъци“ и „секирите" не
са гравирани впоследствие просто като украса. Те са били проекти­
рани и изработени още в каменоломната.
Ние, знаещите и можещите хора на XX век, въоръжени с нашите
компютри, не успяхме да разкрием смисъла на посланието на мега­
литните съоръжения в Бретан. Наистина, липсват хиляди менхири,
които са били разрушени от времето, били са използвани от местно­
то население за строителство на къщи или са потънали в глъбините
на Атлантика. Това, естествено, затруднява разрешаването на за-

106
гадката. Специалистите са принудени да се ограничат само върху
куриозните връзки между отделните каменни формирования. Моето
скромно мнение е, че в този случай решението на загадката няма да
е дело на някой археолог.
Необходими са интердисциплинарни изследвания. Има до­
статъчно специалисти по математика и геометрия, които биха могли
да се заемат с разшифроването на плана с конфигурациите на раз­
личните мегалитни съоръжения. Скептиците, чието мнение е, че това
са празни приказки и измислици, грешат. Ето един пример в подкре­
па на моята теория:

С ъгломер и калкулатор

Дългите каменни редици от Льо Менек и Кермарио преминават

в североизточна посока и в най-отдалечената си точка се допират
до редиците в Петит Менек. Разстоянието е около 3,3 км и местност­
та е силно пресечена. Тази отсечка представлява хипотенузата на
правоъгълен триъгълник на Питагор. Ако от западния край на ка­
менната колона от Льо Менек се прекара линия в северна посока,
след 2680 м тя преминава през долмена Мане-Керионе. Оттук друга
линия под същия ъгъл от 60° се насочва точно към менхира Манио I.
Разстоянието отново е 2680 м. Трите точки образуват равностранен
триъгълник.
В източния край на Льо Менек също започва линия север - юг.
На югтя преминава през долмена Сен Мишел, а на север - през Льо
Нигнол, а след Бег-Лан - и менхира Крукъни. Тази права лежи в
гореописания триъгълник, като Льо Нигнол маркира половината от
разстоянието. Друг равностранен триъгълник с дължина на страната
1680 м се образува от точките Сен Мишел - Льо Нигнол - Керкадо.
Линията Льо Нигнол - Керкадо разделя каменната колона в Керма­
рио на две еднакво дълги части, а пресечната точка е и същевремен­
но среда на хипотенузата льо Менек - Петит Менек.
Това може да изглежда като игра, като манипулирани данни
или измислици. Но посочените точки са свързани с еднакви по
дължина отсечки под еднакви ъгли. При това подобни примери се
срещат на много други места. Ето какво пише д-р Кремер по този
въпрос [36]:

107
 „С оглед на множеството взаимовръзки и съвпадения не би мог­
ло да съществува съмнение в пространственото планиране на мега-
литните съоръжения.“
Във връзка с това се сещам за една мисъл на Анатол Франс:
„Случайността е псевдоним на Господ, когато той не желае да се
подпише под творението си.“

Въпроси, въпроси...

Мегалитните съоръжения в Бретан със сигурност не са плод на

случайността. Каква е била целта на строителите им? Откъде имат
подобни математически и геометрични познания? Какви инструмен­
ти са използвали? Що за геодезисти са определили местата на ре-
перите в неравната местност? Какви карти са използвали за проек­
тирането на съоръженията? В какъв мащаб? С помощта на какви
уреди са прекарали дългите километри прави линии? Как е бил орга­
низиран транспортът на товарите? Що за въжета са били използва­
ни? Как са се пренасяли тежестите през зимата? При дъждовно вре­
ме? По разкаляна повърхност? С помощта на какви инструменти
монолитните плочи са били разрязвани точно по мярка? Дали за
цялото съоръжение е бил използван изключително само камък, или
първоначално някакъв друг строителен материал е имал основна
роля? Може би е бил използван метал, който през хилядолетията е
ерозирал напълно? Защо са били изградени менхири с различна
ширина и защо броят им в редиците е различен? Има менхири в ре­
дици по девет, по единадесет, по тринадесет Какво означават ка­
менните овали в началото и в края на редиците Льо Менек? Какво е
било значението на планирането на пространството, на по-малките
триангулации в рамките на големите? Защо в играта с каменни бло­
кове са били използвани различни конфигурации - менхири, долме-
ни, кръгове, полукръгове? Какво е значението на всяка от фигурите
в общия план? Какви компаси или секстанти са били използвани за
определяне на географското положение на всяка точка? Съществу­
вали ли са уреди за измерване, подобни' на съвременните теодоли­
ти? Колко е траела фазата на проектиране, предхождаща строител­
ството? Колко работници са били необходими? Кой е ръководел стро­
ежа? Каква власт е притежавал? Какво го е отличавало от обикнове-

108
ните работници? Къде са били настанени те? Къде са останките от
техните къщи, от покъщнината им, от костите им? Колко дълго е
продължило строителството? В течение надве поколения? На десет
поколения? На 50 и дори повече? С каква писменост са били съхра­
нявани плановете и инструкциите към следващите поколения?
В науката има още много бели петна и те не могат да бъдат
запълнени с усилията само на една дисциплина. Едва ли някой про­
фесор по геометрия или геодезия ще се захване сам с изучаването
на мегалитните съоръжения. Никой не иска да навлиза в сферата на
компетентност на своите колеги. А ако все пак отделна личност по­
смее да се намеси и получи неоспорими резултати, които обаче не
съответстват на общоприетия научен мироглед, тя бива осмивана и
отхвърляна като лаик. Ето как функционира нашата система. Никой
не се интересува от алтернативни решения. Те са подходящи един­
ствено в някои области на политиката.
Пред каменните формирования в Бретан обаче капитулират дори
специалистите. Ясно е, че или датирането не е вярно, или е същест­
вувал план на съоръжението, който е бил спазван стриктно в
продължение на много поколения. Неразумно е възрастта на Гаври-
нис и на големия разрушен менхир или на долмена от Сен Пиер
например да се определя на 4000 г.пр.н.е. Трите точки лежат върху
една визирна линия. Как е възможно строителите да са се ориенти­
рали, ако трите съоръжения не са били включени в мащабен проект?
Ако трите мегалитни конфигурации не са били изградени по едно и
също време, следващите поколения трябва да са разполагали със
старите планове.

фокуси с данни

При дебатите относно възрастта на бретонските мегалитни съоръ­

жения никой дори не споменава за очевидното покачване на мор­
ското равнище. Съществуването на подводното пристанище в Лик-
сус, на поводните „коловози“ в Кадис и Малта, както и на каменния
кръг и полукръг на морското дъно пред островчето Ер Ланик е факт.
Факт е и „гробницата“ в Гавринис, която по време на строителството
трябва да е била свързана със сушата. Би било чудесно, ако архео­
лозите и геолозите постигнат споразумение по отношение на перио-

109
да от земната история, когато полярните ледени шапки са се разто­
пили за последен път и нивото на моретата и океаните се е повиши­
ло. Сигурно е, че това се е случило преди 10 700 години, но учените
все още не са постигнали съгласие дали не е имало и междинно за­
топляне в по-ново време. Дори да приемем, че е имало подобно меж­
динно затопляне, това не решава проблема. Покачването на мор­
ското ниво преди 10 700 години е било прекалено внушително.
Изброяването на факти само по себе си е безсмислено. Необхо­
димо е те да са споени от някаква идея. Знаели ли са строителите на
мегалитните съоръжения в Бретан за предстоящия Потоп? Това ли е
причината за издигането на каменните им послания? Известно ли
им е било, че единствено камъкът има шанса да се съхрани в тече­
ние на хилядолетията? Може би очакваният потоп е бил по-мащабен
от очакваното и затова част от изградените мегалитни съоръжения
са се оказали под вода. Какво е мотивирало хората за подобни не­
вероятни постижения? Принудени ли са били да се подчинят на не­
чия воля? В крайна сметка никой не би се трудил безплатно по соб­
ствено желание, и то при качеството на древните инструменти и
транспортни средства. Имало ли е определен срок за изграждането
на най-важните монолити?
Имам един познат, който е археолог. Той е приятна личност и
искрено съжалявам, че не се виждаме често. Когато го попитах за
мнението му по отношение каменните съоръжения в Бретан, прияте­
лят ми отговори, че е много просто. Някой някога по някаква причи­
на изградил първото мегалитно съоръжение. После в течение на хи­
лядолетията хората изградили останалите по подражание. При това
всеки път конкуриращите се племена се опитвали да надминат по­
стиженията на другите. Така в крайна сметка възникнали цели поле­
та с монолитни блокове.
На пръв поглед това обяснение изглежда ясно и приемливо. То
обаче не дава отговор на много въпроси. Защо следващите поколе­
ния са повтаряли геометричните зависимости? Защо са използвали
триъгълници на Питагор? Каква е ролята на визирните линии? Що
за религия ги е обединявала през хилядолетията? Нима кодираното
математическо послание в гравюрите от Гавринис не съществува?
Нима географското разположение на Гавринис и на другите мега­
литни съоръжения не е увековечено в различни зависимости? Про­
фесорите Том и Том са измислили сами „мегалитния ярд“, който е

110
бил използван при всички мегалитни съоръжения? Нима плочата от
гигантския долмен „Масата на търговците“ не е част от същия скален
блок като покривната плоча от Гавринис?
Опростяването не е решение на загадката. Както твърди бри­
танският теолог Мандел Крайтън (1843-1901 г.) още преди 100 години:
„Всяко истинно знание противоречи на здравия човешки разум.“

Поглед към Испания

Признавам, че е възможно да притежавам твърде ярко въобра­

жение и прекадено развита фантазия. Аз обаче не съм си измислил
Ню Грейндж, Гавринис, бретонските редици от менхири и мегалит-
ните „гробници“ . Що се отнася до последните, те не се срещат само
в Шотландия, Северна Европа и надолу до Южна франция. Стотици
подобни гигантски съоръжения могат да се видят и на Иберийския
полуостров. Туристът, който от Гранада поеме по шосе № 324 към
Арчидона, попада малко преди град Антекера на мегалитните „гроб­
ници“ от Менга, Виера и Ел Ромерал. Гледката е величествена, а у
посетителя остават куп въпроси, на които никой не е в състояние да
даде отговор.
Куриозното е, че съоръжението при Менга е наречено „ Сиеуа
Йе Мепда“ , тоест „пещерата край Менга". Тук обаче не може и дума
да става за естествено образуване. Това е „най-внушителният и
най-добре запазен долмен на света“ [43]. Намира се източно от
град Антекера и в специализираната литература е наречен „мав­
золей“ , макар вътре никога да не са били откривани човешки ос­
танки. Мегалитното съоръжение е с дължина 25 м, ширина 5,5 м и
височина до 3,2 м.
Никой не знае кой е откривателят на изкуствената пещера, тъй
като още през 1842 г. тъмното помещение е било използвано като
хладилник за съхранение на плодове и зеленчуци. Естествено,
извършени са разкопки - през 1842 и през 1874 г. Не са направени
никакви значими открития с изключение на няколко „груби оръдия
на труда от тъмен твърд минерал“ [44]. През 1904 г. е направен нов
опит, учените били на мнение, че в подобен огромен долмен все тряб­
ва да се открие нещо. Действително, от коравата като скала почва
били изровени полирана до блясък каменна брадва от черен сер-

111
 Входът към „Пещерата край Менза", Испания, прилича на бункер от Времето на
Втората световна война

пентин и подобен на диск каменен предмет, за който не се знае дали

е представлявал част от боздугана на великан или погребален дар.
Не са намерени нито труп, нито кости, нито саркофаг, а само някол­
ко гравюри на кръстове и звезда с пет лъча с диаметър 18 см, разпо­
ложени под покрива.
Самият покрив е нещо забележително. Най-задната покривна
плоча е с дължина 8 м и ширина 6,3 м. Теглото й се оценява на около
180 тона! Същинската „погребална камера“ е покрита от четири мо­
нолитни плочи, инсталирани върху гигантски каменни „колони“ . От
всяка страна има по пет носещи каменни блока, формиращи поме­
щението с дължина 8,70 м. Каменните стени са с дебелина около
един метър, а покривната плоча - около два метра. Наистина внуши­
телни размери! Ако някой си е направил труда да пренася подобни
гигантски каменни блокове, със сигурност би положил усилия поло­
жените вътре предмети и останки да останат недокоснати. Един вну­
шителен скален блок на входа би бил достатъчен, дори крадците да
го бяха преместили и ограбили гробницата.

112
 Така поне бъдещите поколения щяха да са наясно, че съкрови­
щата са били откраднати.
Сиеуа с!е Мепда е изградена от твърд терциерен варовик, доста­
вен от Керо де ла Крус, намиращо се на около 1 километър. Наистина
разстоянието не е голямо, но в пресечената местност със сигурност е
било трудно да се транспортира една-единствена плоча с тегло 180
000 килограма. Всички монолити от Сиеуа с!е Мепда са изкуствено
обработени и са закрепени в почвата с по-малки камъни. Част от теж­
ката покривна конструкция е закрепена на три колони, монтирани
прецизно под фугите на двете плочи. Техниката за измерване, която
са притежавали първобитните хора, е била на изумително равнище.
Входът към „пещерата“ , закрит със скосен монолитен блок, на­
помня на бункер от Втората световна война. Само на два километ­
ра оттам може да се види следващата „гробница“ - Сиеуа с1е1
Вотега1. Съоръжението е с дължина 44 м, две от камерите са дълги
по десет метра, а коридорите към тях са с обща дължина 34 м. В
Сиеуа с!е1 Вотега! възхищение буди огромната зала с куполообра-
зен покрив, състоящ се от една-единствена плоча с дължина 6 м и
дебелина 70 см. И в тази „гробница“ , наричана „най-прекрасния при­
мер за праисторическа куполообразна сграда“ [44], не са открити
човешки останки. Намерени са само компактни слоеве, „образува­
ни като че ли от черна пепел", няколко мидени черупки и натрошени
кости от „дребни животни“ .
Постиженията на хората от каменната ера са наистина изуми­
телни. Само в Европа са изградили над хиляда подобни „гробници“
от огромни каменни блокове. За какво обаче са били всички тези
усилия с транспорта на невероятните тежести, след като „гробници­
те“ не са били защитени по никакъв начин от крадци? Според офици­
алната теза в археологията погребалните дарове са били открадна­
ти. Съоръженията са били строени в продължение поне на 2000 го­
дини. Крадци е имало по всички времена. Следователно би било ло­
гично хората, които на по-късен етап са изграждали подобно съоръ­
жение, да са си взели поука от предишния опит и да са ги осигурили
срещу ограбване. А може би просто нашите обяснения и теории не
са верни? Дали мотивацията за изграждането на праисторическите
бункери не е съвсем друга?
Официалното становище на науката е, че големите долмени си­
гурно трябва да са гробници. А нима не е възможно праисторически-

8. Каменната ера... 113

 Сиеуа де Мепда е с обща дължина 25 м, ширина 5,50 м и височина 3,20 м.

те бункери да са служели първоначално за друга цел, а едва в по-

късни времена част от тях да са били използвани и за погребения на
видни личности? Никой не може да бъде сигурен в твърденията си по
тези въпроси. Аз от своя страна съм в състояние да предоставя един­
ствено идеи. Уважаемите учени могат да се позовават колкото си
искат на факти. Каква полза от това, след като крайният резултат е
също така съмнителен и недоказуем, каквито изглеждат и моите тео­
рии? Следователно ще позволя на фантазията си да се развихри,
защото зная, че реалността често е по-фантастична от измислицата.

Да си спомним за великаните

Първо предположение:
Някога на Земята са живели великани. Те се изпокарали помеж­
ду си и се пръснали по всички краища на света. Там построили голе­
ми долмени, които им служели за подслон, почивка и защита.

114
 Хората се страхували от титаните. След като великаните измре­
ли, домовете им били ограбени, тленните им останки били унищоже­
ни, а долмените били използвани за други нужди.
Не е кощунство да се твърди, че в праисторически времена на
Земята са живели великани.
- Германският антрополог Ларсон Кол открил през 1936 г. на
брега на езерото Елиази в Централна Африка кости от човек с вели­
кански ръст.
- Германските палеонтолози Густав фон Кьонигсвалд и Франд
Вайденрайх (1873-1948) са открили в края на тридесетте години в
аптеките в Хонгконг кости от великани. През 1944 г. професор Вай­
денрайх разказва за това пред Американското общество на етно­
лозите [45].
- Професор Денис Саурат открива на различни места в Север­
на Африка не само кости от великани, но и каменни оръдия на труда,
с които биха могли да си служат само хора с огромен ръст [46].
- В апокрифната книга на Енох се твърди, че боговете са създа­
ли великаните [47].
- В апокрифната книга на Барух дори е даден броят на велика­
ните, населявали Земята преди Всемирния потоп: 4 090 000 [48].
- За хората, които вярват в Библията и приемат безрезервно
всяко изречение, написано там, ще добавя, че и в Стария завет се
говори за великани. Давид се бие с великана Голиат, а в „Битие“
Мойсей твърди: „В онова време имаше на земята исполини, особено
пък откак синовете Божии почнаха да влизат при дъщерите човеш­
ки, и тия почнаха да им раждат: това са силните, от старо време
славни човеци“ [ 49]. Б итие, 6: 4.
- Написаното в Библията се потвърждава и в митовете на ески-
мосите: „По онези времена на Земята имало великани. “ [50]
В сагите на северните народи, в германски, гръцки, египетски,
шумерски и много други предания става дума за великани. Защо ще
се разказва за тях, ако те не са съществували?

В торо п р е д п о л о ж е н и е
В далечните праисторически времена са съществували летящи
апарати за боговете и техните потомци. Както съм писал в множе­
ство мои книги, това предположение не е чак толкова спекулатив­
но [5, 29, 51]. Обикновените хора се страхували от прищевките и

115
 злобата на тези небесни същества. Долмените били изградени като
сигурни скривалища, невидими от небето. При появата на „летящи­
те божества“ хората се скривали в бункера. Страхът е бил движеща
сила за изграждането на мегалитните „гробници“. И при този вари­
ант те са били използвани по-късно от следващите поколения за
други цели.

Трето предположение
Някой е знаел за предстоящото разтопяване на вечните глетче-
ри в края на ледниковия период. Според сегашното ниво на разви­
тие на науката (което още утре може да се окаже безнадеждно оста­
ряло) промените в климата са били свързани с дупката в озоновия
слой. Изтъняването на предпазния озонов слой води до сериозни
увреждания на човешкия организъм. Опасни космически лъчи пре­
минават безпрепятствено през кожата. За да се предотврати изми-
рането на човешкия род, водачите му разпоредили да бъдат изгра­
дени защитни съоръжения. Хората от племето се трудели на строе­
жите след залез слънце, а през деня се криели от безмилостните
• лъчи. И при този вариант следващите поколения използвали насле­
дените долмени за други нужди.

Що се отнася до последното предположение, този „някой“ (или

може би Ангелът Земя?“ трябва да е знаел, че промените в озоновия
слой не са необратими и че след няколко десетилетия или века той
ще се върне към първоначалното си състояние.
При тези варианти не може да има или - или. Мога да си пред­
ставя само комбинации между трите предположения. Ако някой бло­
кира предварително мисленето ни с възражението, че „гробниците
на великани“ били създадени по различно време, трябва да има
предвид неверните датировки и склонността на хората към подра­
жание. Праисторическите бункери са били използвани от по-късни
поколения, оставили там останки от вещи, от храна и от домашни
животни. Находките, които днес се опитваме да датираме, не са
били част от живота на хората, изградили мегалитните съоръже­
ния. Освен това следващите поколения са имитирали вече същест­
вуващите великански долмени, използвали са ги за култови пост­
ройки и постепенно забравили първоначалното предназначение на
древните съоръжения.

116
 Поглед към бъдещето

Ето още една идея: Мнозина богати хора от цял свят изградили
под домовете или под градините си противоатомни скривалища. Има­
ло по-малки за отделни семейства и по-големи за цели населени мес­
та. Тези защитни съоръжения приличали на бункери. В мирно време
се използвали като мазета, салони за фитнес и дори спални за гости.
След 200 години домовете вероятно се разпаднали, но не и бун­
керите. 5000 години по-късно археолозите откриват най-куриозните
гробници на всички времена. Има подземни коридори, водещи към
тайнствени камери и зали. В тях много рядко могат да се открият
кости или погребални дарове, но постоянно на бял свят се появяват
останки от предмети за всекидневна употреба, останки от тъкани и
кръстове. Учените вече знаят, че тогавашните хора са изповядвали
някаква религия, при която „Разпънатият на кръста“ е имал основна
символична сила. Близко до ума е странните помещения да бъдат
обявени за култови, в които са били изпълнявани обреди в чест на
Разпънатия на кръста.
Простият пример показва, че наличните факти могат да доведат
до погрешно тълкуване. Научната мисъл и логиката не са гаранция
срещу заблуди.
Упрекват ме, че съм противник на науката. Това не е вярно! Аз
уважавам науката, без обаче да й се прекланям безкритично. Изве­
стно ми е какво дължим на точните науки и се радвам безкористно
на успехите на специалистите във всички области на човешкото зна­
ние. За съжаление обаче мнозина от съвременните учени са дегра­
дирали до рекламни агенти на модерни течения. Няколко цитата,
подбрани от научни трудове, доказват правотата на скептицизма ми.

Какво говорят учените за своите колеги

Астрономът Кенет МакКълъх [52]:

„Някои лаици вярват, че учените поначало търсят истината и че
при появата на нови факти ще модифицират и пригодят теориите си
към тях. В действителност учените могат да бъдат също толкова тес­
ногръди и предубедени като някой средновековен духовник.“

117
 Д-р Теодор Халтенорт, бивш директор на Баварския държавен
музей по зоология [53]:
„Очевидно надменността на официално възприетата наука няма
граници. Примерите на крещящи грешки от страна на уважавани
специалисти са цял легион.“
Носителят на Нобелова награда Макс Планк [54]:
„Новата научна истина не се налага чрез убеждаване на против­
ниците й, които после да признаят грешката си. Това става по пътя
на постепенното измиране на нейните опоненти. Следващото поко­
ление от своя страна израства с новите идеи и свиква с тях.“
философът сър Карл Попър [55]:
„Интелектуалците са... и подкупни. Теориите се превръщат в иде­
ологии дори във физиката и биологията. Ако някой се осмели да от­
прави нападки към официално възприетите схващания, бива обявен
за „аутсайдер“ и не получава повече никакви пари.“
Това са тежки упреци. Ако идваха от мен, щях да бъда подложен
на линчуване. Младите ангажирани и честни студенти и специалисти
често се заблуждават, че науката е безкористна. Вече дори не мога
да се шегувам на тази тема. А на вечно сериозните научни работни­
ци препоръчвам да прочетат книгата „Експерти разказват“ [55]. Тя е
публикувана през 1984 г. и в нея се обсъждат най-големите грешки и
заблуди на съвременната наука.
Какво общо имат тези размисли с менхирите и псевдогробници-
те за великани? факт е, че по отношение на разгадаването на тайна­
та на мегалитните съоръжения не сме постигнали съществен напредък
през последните 30 години въпреки всички научни методики, идеи и
цялата армада от отлични специалисти. Резултатите от проучвания­
та, публикувани в актуалните научни трудове, са валидни ден за ден.
Днес е известно това или онова, днешното ниво на знанията ни мо-
жело утре да се окаже остаряло и т. н.
Така науката се напасва към изискванията на модните течения
и съответната идеология. Наистина, преразглеждането на остаре­
лите схващания също е част от научната методика, но каква е пол­
зата? След козметични поправки отново се стига до временно ре­
шение, което след известен период също ще се окаже безнадежд­
но остаряло.
По тази причина аз се основавам не само на научно обоснова­
ни факти, а и на своята фантазия и на предположения. Тъй като за­

118
гадката с мегалитните съоръжения досега не е получила еднозначен
отговор, са необходими свежи идеи. Нямам никакви илюзии в това
отношение. Популяризираните теории са остарели, но удобни за
всички. Гарван гарвану око не вади.
Това е твърде жалко. Бих искал само да припомня, че цялата
наука в крайна сметка съществува благодарение на данъците, които
лаиците плащат. Резултатите от всяко изследване трябва да бъдат
претворени в теории и опит. Каква полза има от наука, която раз­
пространява своите постижения единствено в специализираната
литература на висок стил, така че никой нормален човек не е в състо­
яние да ги разбере. Има ли полза от това едно малко затворено об­
щество да запазва своите знания само за себе си, а голямата маса
от обикновени хора да бъде държана настрани?
Учените често се оплакват, че никога не биха могли да постигнат
моята популярност и да издават произведения в тиражи, в каквито
издавам аз. А това зависи изцяло от самите тях. Необходимо е про­
сто да пишат на достъпен език, да популяризират знанията си сред
хората и да не смятат, че научните им трудове са недостойни за ши­
рока дискусия. Аргументите, че популярната литература обикновено
съдържа грешки, са неоснователни. Естествено, не мога да отрека,
че в много подобни съчинения (включително и в моите собствени)
понякога се срещат пропуски и грешки. Но кой ще се закълне - с
ръка на сърцето, че научната литература е безупречна в това отно­
шение? Фактите сочат обратното.
„Археологията, разбирана и прилагана по досегашния начин, ни
учи как са живели хората в миналото, как са се хранели, какви мате­
риали са използвали и що за погребални обичаи са имали. Знаем
много за материалните условия на живот на нашите предци и сме в
пълна неизвестност относно техните идеи, представи и схващания.
Най-забележителното в произведенията на Ерих фон Деникен е
включването на митологията и на нови космически измерения в ком­
плексна схема. Така възникна допълнителна категория в науката за
древността, обединяваща археологията и митологията [57].“
Това са думи на професора по археология Белами Шиндлер,
автор на много научни трудове. Не го цитирам, защото ме ласкае, а
защото той очевидно е разбрал недостатъците на своите колеги.
Митовете свързват мегапитите със свръхестествени същества, с
великани и летящи божества и полубожества. Учените обаче не при­

119
знават подобни тълкувания. Докога? Менхирите, кромлехите и дол-
мените в Бретан са свързани помежду си с математически и геомет­
рични зависимости. Специалистите твърдят, че този факт не е от
съществено значение. Докога? Каменните кръгове и астрономичес­
ки ориентираните „гробници“ разкриват недвусмислено общи черти
в мисленето на праисторическите хора. Този факт кореспондира и с
митовете и преданията, но учените отхвърлят и него. Докога? Няко­
га, в дълбока древност, извънземните учители предизвикали страх,
изумление и възхита у изостаналите в технологично отношение наши
предци. Подобни предположения били неоснователни. Докога? Уче­
ните продължават да настояват за „естествено обяснение“ на фено­
мените, макар то да не издържа на сериозна критика.
„Звездите, които виждаме на небето, вероятно вече изобщо не
съществуват. Същото е положението и с идеалите на предишните
поколения.“
Тенеси Уилямс, писател, 1914-1983 г.

Поглед към Южна Америка

Подобно на „колегите“ им от Европа и древните жители на Ар­

жентина, Колумбия, Перу и Чили са завещали на потомците си ка­
менни кръгове, менхири, долмени и прецизно изработени велико­
лепни мегалитни съоръжения. Въпреки очевидните прилики не бива
да се прави връзка между отделните култури, защото са недопусти­
ми. Докога? Каменните съоръжения са на своите места, те не могат
да се скрият. От древни времена в Бретан край селцето Кручино се
издига правоъгълна конфигурация от 22 менхира. Дължината й е 34,20
м, ширината й е 25,70 м. фернанд Нийл доказа по убедителен начин
[58], че конфигурацията край Кручино е ориентирана като календар.
Диагоналите съответстват на дните на зимното и лятното слънцесто-
ене, а по надлъжната о с-д ни те на пролетното и есенното равноден­
ствие. Дължината, ширината и диагоналите от правоъгълника при
Кручино образуват триъгълници на Питагор като отношението меж­
ду страните е 3:4:5. Целият правоъгълник е ориентиран по направле­
ние изток-зап а д .
Аналогът на това съоръжение се намира във високопланинските
плата на Колумбия, недалеч от селцето Лейва на около един час път

120
 Един от многото долмени в Сан Аугустин, Колумбия

от главния град на провинцията Туня (2820 м надморска височина).

„Рес1га5 сю 1_еууа“ са разположени в правоъгълен насип. Липсват тух­
ли, останки от стени, както и всякакви други следи от постройки.
Правоъгълникът от общо 42 менхира е с размери 34,40 х 11,60 м и
подобно на съоръжението от Кручино е ориентиран по направление
изток - запад. Най-големият менхир и днес се издига на височина
3,40 м над земята. Съоръжението може да служи като гигантски ка­
лендар подобно на менхирите от Кручино в Бретан. На около кило­
метър по-нататък се издигат два каменни пениса в ерекция. Те са с
височина съответно 5,80 и 8,12 м.
На един час път от Питалито, малко градче в Колумбия на висо­
чина 17,30 м в синьо-зелената планина, е разположен Сан Аугустин.
Мястото е пълно с отвратителни и неразбираеми изображения на
божества от камък, „гробници“ и долмени, подобни на тези в Бретан.
Още през 1911 г. професорът от Хайделберг Карл Теодор Щьопел
изследва дългите по 30 м подземни шахти и с удивление разглежда
огромните каменни плочи [59]. Една година по-късно етнологът Карл
Теодор Пройс (1869-1938 г.), тогава директор на Етнографския музей
в Берлин, прави различни измервания и отваря част от „гробници­
те“ . За негово изумление обаче те се оказват празни [60]:

121
 „Не може да се установи къде е лежала главата на мъртвия по
простата причина, че не е останала и следа от скелета. Тъй като не
открих в тях (в гробниците, бел. авт.) и следа от скелети, трябва да
предположа, че те напълно са се разпаднали на прах.“
Нима крадците на гробове работят така чисто, че не оставят ни­
какви следи? Дали са откраднали и труповете или скелетите? Или в
тези така наречени „гробници“ никога не са били полагани мъртъвци?
Но нали професор Пройс е отворил недокоснати долмени?
В Сан Аугустин има множество монолитни долмени от гра­
нит. Една от покривните плочи е с размери: дължина 4,38 м, ши­
рина 3,60 м и дебелина 30 см. Тя е положена върху менхири с
височина 2,50 м.
Подобни тежести не могат да се вдигнат с голи ръце. Строители­
те на „Гората на статуите“, както се нарича местността, едва ли са
били примитивни индианци. Подобно на колегите си от Ню Грейндж,
Бретан и Испания те са разполагали с техника на високо ниво на
развитие, за да са в състояние да транспортират в планинската ме­
стност подобни скални маси. Още една подробност: В платото Сан
Аугустин няма гранит. Възможно ли е минералът да е бил внесен в
страната? Откъде и от кого?
Ние сме в състояние да се свързваме по електронен път с хора
от цялото земно кълбо. За археолозите обаче 10 000 км са непреодо­
лимо разстояние. Защо в Европа и в Южна Америка има идентични
съоръжения, изградени вероятно през каменната ера? Защо и на
двете места в импозантните „гробници" няма погребани видни лич­
ности? Защо по стените на гигантските долмени от всички континен­
ти няма гербове, имена или описание на геройските подвизи на съот­
ветните владетели, а се виждат единствено орнаменти с триъгълни­
ци, „пръстови отпечатъци" и линии? Какво е накарало предците ни
от цял свят да строят подобни съоръжения? В ерата на космически­
те полети е несериозно да се твърди, че каменните кръгове и испо-
линските долмени не са глобален феномен.
Строителите на мегалитните съоръжения и техните произведе­
ния се срещат по цял свят. Макар никога да не е съществувал „мега-
литен народ" и да не е имало „мегалитно време“ , все пак в глобален
мащаб е съществувала някаква обща идея, свързвала каменоделци­
те и архитектите от цял свят. Изумително? Не особено, след като и
митовете имат подобен глобален характер.

122
 Какво е това? Модерен банков трезор? Прецизно обработените блокове от анде-
зит могат да се видят в мегалитния град Куско, Перу

123
 Ако някой има обяснение за тези странни гранитни блокове над град Куско, може
да ми пише

124
 Преди години в околностите на град Нара югоизточно от япон­
ския град Киото фотографирах обработени по изумителен начин скал­
ни отломъци. Исполинските блокове с фини улеи, издатини, фуги и
стъпала приличаха на съвременни бетонови съоръжения. В действи­
телност бяха изработени от гранит. Забелязах забележителна при­
лика с обработените по подобен начин и също така непонятни ка­
менни исполини от високите плата на Боливия и от перуанския град
Куско. Серия от снимки от тези места публикувах в книгата си „По
следите на извънземните".
Учените не обичат да говорят за мегалитните съоръжения от Перу.
Как да ги тълкуват? факт е обаче, че те съществуват.
Като доказателство за неразбраната от нас технология на на­
шите изумителни прадеди от каменната ера тук прилагам две сним­
ки. Можете да гадаете: Какво е това? Ако някой има приемлива идея
проект по този въпрос, може да ми пише, макар аз самият да не съм
в състояние да отговарям на всички писма.

Стари и нови идеи за Стоунхендж

Безмълвни свидетели на каменното минало на нашите предци

са безбройните долмени и около 900-те каменни кръга на Британски­
те острови. Сред тях безспорен фаворит, естествено, е Стоунхендж
в графство Уилтшир недалеч от градчето Селизбъри. При наличието
на тонове книги, изписани за Стоунхендж, би следвало да няма как­
во повече да се каже по този въпрос. Изглежда обаче, все още не
можем да пратим внушителното мегалитно съоръжение в папките.
За Стоунхендж писах още преди десет години [61] , но как мога
да очаквам днешните ми читатели да открият тази стара книга? Ня­
мам друг избор, освен отново да разгледам този въпрос.
Стоунхендж е бил създаден натри етапа. Според официално раз­
пространеното научно схващане първият етап е бил през 2800 г.пр.н.е.,
тоест неолита. Ако приемем това за вярно, следователно е имало ня­
кой велик мислител и архитект, създал проекта за съоръжението.
Едва ли можем да приемем, че той по своя инициатива е създал по­
добна внушителна конструкция. Кой е разпоредил изграждането й?
Жреците от каменната ера или могъщи владетели? Едва ли може да
се установи със сигурност, след като по онова време не е съществу­

125
вала писменост. Това обстоятелство със сигурност доста е затруд­
нило проектирането на съоръжението.
Не трябва да забравяме, че мъдрият строител на Стоунхендж се
е базирал на астрономически наблюдения, извършвани от предците
му в продължение на векове. Поколения наред са маркирали стара­
телно положението на сенките при изгрев и залез слънце, както и
фазите на Луната и звездните конфигурации. Никой не знае как са
били предавани тези астрономически знания, след като не е имало
писменост. Каменните свидетели на онази далечна епоха свидетел­
стват единствено, че още в началото на съществуването на човеш­
кия род изневиделица отнякъде са се появили подобни фундамен­
тални познания по математика и астрономия. Остава загадка с по­
мощта на какви технически средства са били получени те.
На базата на тези познания „главният архитект“ на конструкция­
та трябва да е бил наясно, че при наличието на инструменти от кремък,
кост, камък и дърво и на неквалифицирана работна ръка планът му
не би могъл да се осъществи в рамките на едно поколение. Явно той
е бил напълно уверен, че следващите поколения ще осъществят иде­
ите му с необходимата прецизност.
Първият етап е включвал изграждането на каменен кръг с вход
от два големи скални блока над така наречения основен камък
(Нее1з1опе) извън кръга. С цел точното предсказване на определени
природни явления и осъществяването на астрономически наблюде­
ния вътре в каменния кръг е изграден втори. Мястото му е маркира­
но от 56 дупки в земята, в които вероятно са били инсталирани стълбо­
ве. От тях са били визирани различни точки.
За да е всичко достатъчно прецизно, строителите на съоръже­
нието са използвали „международната мерна единица“ мегапитен
ярд, равна на 82,9 см. Тя е била запазена като основна при изграж­
дането и на по-късните фрагменти.
Първият архитект е бил не само гениален математик и астро­
ном, а и способен гадател, защото още във фазата на проектиране­
то е планирал монолитни елементи с тегло 4,5 тона, които са били
включени в конструкцията едва 700 години след началото на строи­
телството. Наистина забележително! И всичко това без наличието
на писменост!

126
 Откритията

Крал Яков I (1603-1625 г.), по времето на чието царуване е открит

Стоунхендж, искал да узнае какво всъщност е представлявало това
съоръжение. Той възложил на придворния си архитект Иниго Джо-
унс (1573-1652 г.) да направи съответните проучвания. Джоунс с удо­
волствие приел задачата, защото обичал древните мистерии и за­
гадки. Придворният архитект регистрирал 30 каменни блока с тегло
приблизително по 25 тона и височина 4,3 м. Те очевидно били разпо­
ложени в кръг, макар част от тях да били съборени на земята. Д ж о­
унс установил наличието на отвори за закрепване, изсечени в скал­
ните блокове, както и кръг, образуван оттрилити (тройни камъни) от
сивожълтеникав силициев пясъчник. Какво било заключението на
Джоунс? Че това са останки от римски храм.
Няколко години по-късно единият от трилитите (два отвесни
каменни блока с положен върху тях напречен блок) паднал върху
така наречения „олтар“ . На 3 януари 1779 г. „и другата каменна
врата се срути“ [62]. Времето се отнасяло безмилостно с колосал­
ното съоръжение.
Изглежда, царете проявявали по-голям интерес към загадъчното
ни минало, отколкото съвременните учени, които не успяват да се спра­
вят с настоящето, да не говорим за миналото. Английският крал Чарлз
II (1660-1685 г.) възложил на специалиста по старини Джон Обри да
направи проучвания във връзка със Стоунхендж. През 1678 г. Обри
открил 56 дупки, които оттогава се наричан „дупки на Обри". Специа­
листът осведомил своя крал, че съоръжението изобщо не представля­
ва римски храм, а древно светилище на друидите (келтски жреци).
Дори и в наши дни в Стоунхендж в деня на лятното слънцестоене се
събират последователи на ордена на друидите, които очакват с пес­
нопения появата на слънцето. Ако човек погледне от средата на „олта­
ра“ на изток, небесното светило изгрява точно над базовия камък.
Почти 200 години по-късно, през 1901 г., сър Джоузеф Норман
Локиър започва собствени проучвания във връзка със Стоунхендж.
Той е забележителен специалист - астроном и директор на обсерва­
торията в Южен Кенсингтън. Астрономическите проучвания на Ло­
киър му дават основание да датира мегалитното съоръжение от Сто­
унхендж от 1860 г. пр. н. е., плюс - минус 200 години. По това време

127
обаче келтите все още не са съществували. Те се появяват едва през
VI в.пр.н.е. Така теорията за светилището на друиди е опровергана.
През нашия век учените отново започват да проявяват интерес
към Стоунхендж. Тук са открити секири от кремък и чукове от
пясъчник. Правят се различни предположения за произхода на го­
лемите каменни блокове. Наистина в радиус от 30 км около съоръ­
жението има каменоломни, но варовикът е друг.
През 1923 г. д-р Том започва проучвания по поръчение на бри­
танската кралска геодезична служба и открива, че каменните блоко­
ве са взети от малка каменоломна в планините Пресли в графство
Премброукшир, Южен Уелс. Смущаващото тук е, че планините Пре­
сли се намират на 220 км по права линия от Стоунхендж. Мерено по
пътищата, разстоянието е кръгло 380 км. Изумително е, като си по­
мисли човек, че проектантът на съоръжението е предвидил използ­
ването именно на тези специални скални късове още в „идейната
фаза на проекта“ .
Днес по неоспорим начин е доказано, че пясъчникът действи­
телно е взет от планините Пресли. Учените продължават да спорят
единствено за начина, по който огромните тежести са били пренесе­
ни по коларските пътища. Повечето специалисти се обединяват око­
ло така нареченото „естествено решение“, станало популярно из цял
свят. Огромните каменни блокове били транспортирани посредст­
вом шейни до някоя река и после с помощта на салове били товаре­
ни на кораби. Според професор Аткинсън от отдела по археология
към университета в Кардиф монолитните късове по-късно били пре­
мествани върху лодки, „свързани помежду си с платформа от някол­
ко прикрепени една към друга дървени трупи, така че е било възмож­
но да се пренасят тежести от порядъка на скалните късове от Стоун­
хендж“ [63]. За да бъде доказана тази теория, бил направен следни­
ят експеримент: Била образувана платформа от три понтонни лодки
с греди върху тях и отгоре били завързани каменни блокове с разме­
рите и теглото на монолитите от Стоунхендж. Четирима млади мъже
избутали с помощта на колове платформата надолу по реката. По­
сле блокът бил натоварен върху шейна и тя била изтеглена от чети­
ринадесет човека по настилка от грубо обработени дървени талпи
до върха на един хълм.
Този експеримент постоянно се цитира в литературата като до­
казателство за възприетата теория, но опитът изобщо не е мерода-

128
 Безсмъртният Стоунхендж, Англия, е разположен в центъра на различни линии на
Лей

9. Каменната ера. 129

вен. Той мълчаливо допуска наличието на инструменти, апаратури
и лаборатории, които в каменната ера едва ли са съществували,
като например: корабостроителници, където моделите да бъдат те­
ствани, работилници за производство на въжета за закрепване на
товарите, кранове (макар и най-прости) и др. Ако някой възрази,
че през 2100 г. пр. н. е. обитателите на острова вече са били загърби­
ли каменната ера, не бива да забравя следното: Както е научно до­
казано, монолитните блокове са били доставени на строителната
площадка още преди да започне работата по изграждането на кон­
струкцията. Това противоречие е забелязано и от професор Аткинсън,
защото той признава: „Никога няма да узнаем как точно каменните
късове са били пренесени дотук.“
На 26 октомври 1963 г. научнопопулярното списание „Майяе“
публикува статия на астронома Джералд Хокинс от обсерваторията
по астрофизика в Масачузетс. Той твърди, че Стоунхендж със сигур­
ност е представлявал станция за астрономически наблюдения. 24
пункта с възможност за наблюдение в различни посоки подкрепяли
неговата идея. Хокинс разглежда своята теория в книгата си „Деши­
фрирането на Стоунхендж“ [64].
Според Хокинс 56-те „дупки на Обри“ са свързани помежду си и
с базовия камък, както и с трилитите и монолитните блокове. Учени­
ят подал на компютър данните за 7140 възможни връзки и пресмет­
нал дали определени визирни линии са свързани с дадени небесни
тела и дали това е плод на случайност или съоръжението е било про­
ектирано по този начин.
Получената информация е изумителна. Оказва се, че Стоунхендж
е обсерватория, която позволява наблюдение на определени косми­
чески обекти и съответните предсказания. Така например астроно­
мите от космическата ера са знаели, че Луната има период на коле­
бание 18,61 години между най-северната и най-южната точка. От
центъра на каменния кръг те са можели да наблюдават над базовия
камък изгрева на Слънцето в деня на лятното слънцестоене и са били
в състояние да предсказват лунните и слънчевите затъмнения и по­
ложението на небесното ни светило при изгрев в деня на зимното
слънцестоене.
Макар професор Аткинсън, най-големият специалист по отноше­
ние на Стоунхендж, да осмива публично в списание „АлЯциКу" [65]
теориите на колегата си Хокинс, в крайна сметка се налага мнение­

130
то, че Стоунхендж е бил праисторическа обсерватория, осигурявала
превъзходни астрономически данни.
Професор Александър Том, който се занимава и с проучванията
на менхирите в Бретан, е използвал компютри за изследване на не-
колкостотин мегалитни комплекса в Европа по отношение на функ­
циите им като обсерватории. Получените резултати едва ли биха
могли да бъдат по-убедителни. Над 600 от изследваните монумента
от каменната ера са служели за астрономически наблюдения. Праи­
сторическите строители са проследявали движенията не само на
Слънцето и Луната, но и на множество звезди като Капела, Кастор,
Полукс, Бега, Антарес, Алтаир и Денеб [4, 66].
Професор Александър Том и неговият син Александър, които
са най-добрите познавачи на британските мегалитни съоръжения,
пишат [41]:
„Човек трудно може да си представи как строителите от мега-
литната епоха са проектирали и изграждали своите монументи без
наличието на уреди за астрономически наблюдения... Древните стро-

Стоунхендж. Два от трили тите

131
ители са експериментирали с геометрията и са създали правила за
измерване. Не ни е известно каква е била връзката между тези тех­
ни представи и другите им институции, но по някаква причина откри­
тите от тях математически принципи са били толкова важни, че се е
наложило да бъдат увековечени в камък.“
Астрономическите данни са играели основна роля в мисленето
на създателите на мегалитните съоръжения. Защо? Най-глупавият
отговор на този въпрос е, че жреците са използвали мегалитните
конструкции за предсказване на годишните времена, на приливите
и пролетното топене и на слънчевите и лунните затъмнения. Поради
липсата на писменост се наложило да бъдат домъкнати тежки ка­
менни блокове от другия край на света, които да удостоверяват това,
което всеки нормален човек бездруго е виждал със собствените си
очи: ритъма на приливите и отливите, приближаването на пролетта
или първия полъх на есента. Чета в специализираните издания, че в
онези древни времена било от изключителна важност да се опреде­
ли точно най-подходящият момент за сеитба и жътва и затова пред­
сказанията на жреците били от изключителна важност.

Банални неща от ежедневието

От незапомнени времена моето легло стои в ъгъла на стаята.

Всяка година между 26 март и 4 април изгряващото слънце блести
точно в очите ми. Бих могъл да нарисувам черти върху таблата на
леглото си и да предскажа, че през следващата година играта на
светлинните лъчи ще се повтори по същото време. И без часовник,
будилник и компас всяка година в един и същи момент слънчевият
лъч докосва първата черта на стената.
Хората в каменната ера са достигнали до същия прост извод.
Това се доказва от безброй календари на различните народи. Инди­
анците в каньона Чако, Ню Мексико, са използвали подобни прости
методи още преди хилядолетия. Те забелязали, че в течение на ка­
лендарната година слънчевият лъч, проникващ през процеп в скала­
та, описва една и съща крива. В най-високата й точка индианците
издялали спирала в скалата. След като слънчевият лъч премине по
високата 40 см спирала в течение точно на 18 минути, настъпва лятно­
то слънцестоене. От друг процеп наблизо втори светлинен лъч описва

132
друга, по-малка спирала с височина 13 см. Тя обозначава началото на
есента. Когато двата лъча са допирателни отляво и отдясно към голя­
мата спирала, е настъпил денят на зимното слънцестоене [67].
От астрономически предсказания за началото на пролетта или
есента няма никаква полза, ако природните условия са неподходя­
щи. Дори главният жрец да заяви: „Пролетта дойде, време е за сеит­
ба!“, може през съответната година още цял месец да вали сняг. В
такъв случай жреците биха се изложили! А какво ще стане, ако годи­
ната е студена и реколтата все още не е узряла, а според астрономи­
ческите данни е време за жътва? Именно праисторическите хора са
били по-близо до природата от нас. Те са знаели и без чудовищни
каменни календари кога времето е подходящо за жътва или за сеит­
ба. Мегалитните съоръжения доказват наличието на превъзходни
познания по астрономия, строителство и техника. Хората от камен­
ната ера не са били глупаци. Те едва ли биха се трудили като роби в
продължение на векове, за да създадат един календар, който не
върши никаква практическа работа.
Монументалните размери на използваните монолити, както и
огромният разход на материали и труд свидетелстват за друга цел.
Мегалитните съоръжения не са били календар за ежедневна употре­
ба, а вечно послание, паметник за бъдните поколения. Мисля така
не само защото календарните данни са можели да бъдат установя­
вани с много по-малко усилия. Астрономическите измервания също
могат да се извършват значително по-просто. Ето няколко примера:
В планините Бигхорн в Уайоминг, САЩ, на височина приблизи­
телно 3000 м може да се види кръг от безброй дребни по размер
скални отломъци. Съоръжението е известно под името „медицинско
колело“ . В центъра на големия кръг с диаметър 25 м има по-малък
кръг, наподобяващ ос на колело. От него към външния кръг тръгват
каменни „спици“ , а извън него се забелязват шест малки каменни
купчинки. Тук няма нито един монолитен елемент, всичко е с малки
размери. Благодарение обаче на „оста“, „спиците“ и каменните куп­
чинки могат да се извършват астрономически наблюдения и свързани
с календара предсказания. Медицинското колело от Уайоминг не е
уникално, подобни съоръжения се срещат в Южна Алберта (Кана­
да), в Калифорния, Мексико и Перу. Дори в далечна Япония гъмжи
от медицински колела. Всички те не са мегалитни съоръжения и въпре­
ки това осигуряват прецизна астрономическа информация [68].

133
 Съществуват много подобни примери. В рамките на младата
наука археоастрономия са изследвани стотици малки и големи съоръ­
жения с функции на календари и обсерватории [69, 70, 71,72]. Резул­
татът е един и същ. Хората от каменната ера са имали дълбока връзка
със звездното небе. Те са били наясно как да получат необходимите
им данни с минимален разход на сили и средства. С това искам да
подчертая, че мегалитните съоръжения не са били необходими нито
за астрономически, нито за календарни цели.

Приказни времена

Какво ли не е писано за Стоунхендж и за другите подобни ка­

менни кръгове? В едно популярно младежко списание [73] пише, че
през 2800 г. пр. н. е. в северната част на Европа климатът бил по-сух
и по-топъл от днешния. Големи части от Англия били покрити с гъсти
гори, в които пасели огромни стада. Гъстотата на населението била
твърде малка и по тази причина животновъдите били много богати.
Те прекарвали времето си в създаване на творчески идеи за живо­
та. „Идеята „Стоунхендж“ е сътворена от тези животновъди поради
факта, че не са имали много работа и животът им бил еднообразен и
примитивен.“ [73]
Действително това е само теория, а всеки има право да измисля
теории. Все пак ми е трудно да приема сериозно подобни твърде­
ния. Приема се, че през 2800 г. пр. н. е. гъстотата на населението е
била двама души на квадратен километър. Не е имало дори малки
градчета. Животновъдите отглеждат добитък за клане. За кого обаче
е било предназначено това месо? „Животновъдите нямали много
работа“ , а безделието ражда изкуството и мъдростта. И понеже жи­
вотновъдите не са имали писменост, те създали Стоунхендж. Тъй като
тези животновъди не обръщали много-много внимание на природа­
та и не забелязвали кога е дошла пролетта, те не знаели кога да
престанат да хранят добитъка със сено и да го изведат на паша. По
тази причина им бил необходим гигантски каменен календар, който
не им вършел никаква работа на практика поради особеностите на
климата през всяка конкретна година.
А каква е била причината за изграждането на хилядите каменни
кръгове в други части на света? Щом хората от каменната ера са били

134
в състояние да изграждат съоръжения като Стоунхендж, техните пред-
ци трябва да са събирали необходимите за целта знания в продълже­
ние на няколко поколения. Така ни учи еволюцията. Къде са следите
от тези етапи по пътя на мъдростта? По цялото земно кълбо не е има­
ло други хора, от които създателите на мегалитните съоръжения да
получат необходимите им учебници, измерителни уреди или таблици,
необходими за изграждането на невиждани до този момент обсерва­
тории с възможност за прецизни наблюдения и предсказания.
На практика обаче изглежда така, сякаш мегалитните архитекти
са получили изведнъж накуп всички необходими познания по мате­
матика, геометрия и астрономия, а освен това са разполагали и с
единна мярка за дължина. Имали са отлична информация за качест­
вата на различните минерали и са обработвали с изумителна пре­
цизност гранит, андезит, базалт, кварц и (в Стоунхендж) долерит и
риолит. Строителите на мегалитните конструкции вероятно са се уп­
ражнявали десетилетия наред в строителството на салове. При това
явно хиляди каменни блокове с тегло от порядъка на десетки тонове
са били изгубени безвъзвратно. Дървените салове се пропуквали,
въжетата се късали, хиляди мъже били размазвани от огромните те­
жести, а на други ръцете били наранявани до кръв. Нищо обаче не
можело да спре древните ни предци. Каменният календар е трябва­
ло да бъде изграден на всяка цена!
На тези псевдонаучни приказки им липсва убедителен мотив,
липсва причината за осъществяването на подобни грандиозни про­
екти, липсва и обяснението за внезапната поява на научни познания
по геометрия, математика и астрономия.
Още от най-древни времена по цял свят свещените камъни са
били свързвани с „божествата“ или с техните потомци. В Стоунхендж
сигурно се е развихрил магьосникът Мерлин - съветник на легендар­
ния крал Артур и на неговите Рицари от кръглата маса. Естествено,
това е легенда, защото крал Артур се появява едва през VI в., докато
Стоунхендж е създаден почти 2000 години по-рано.
Легендите имат дълъг живот. Те постоянно се повтарят, вплитат се
в други митове и все пак древното им ядро се запазва. В своята „Шзюпа
Ведпит ВгИаптае“ монахът Джофри фон Монмаут свързва Стоунхендж
с Мерлин [74]. Един Господ знае какви източници е използвал монахът.
Във всеки случай в легендата Мерлин твърди, че „великани донесли
камъните от далечна Африка“, защото в тях „се криела тайна“.

135
 Космическо послание

Д-р Владимир Тюрин - Авински, геолог и член на Академията на

науките на ОНД, е един от хората, решили да разкрият тайната на
Стоунхендж. Авински, който е автор на безброй научни доклади,
смайва колегите си още през 1973 г. на Втория международен сим­
позиум по търсенето на извънземен разум с понятието „палеокон-
такт“ (праисторически контакт на космически пришълци със земни­
те жители). През ноември 1975 г. Авински и физикът О. Терешин из­
насят пред отдела по физика към Московския съюз за изследване
на природата доклад на тема „Изумителните познания по математи­
ка и астрономия на строителите от Стоунхендж“ . По-късно докладът
е избран за „Реферат на годината“. На XVI световен конгрес на Об­
ществото по палеоастронавтика в Чикаго Авински заявява: Стоун­
хендж съдържа космическо послание! Как учените са стигнали до
този извод?
Терешин и Авински изучили основно трудовете на Том и Хокинс.
Ето какво пише по този повод Авински [75]:
„Стоунхендж е бил изследван надлъж и нашир. Другите учени
са пристъпвали към Стоунхендж от историческа, археологическа
и астрономическа гледна точка, но никой не е анализирал него­
вите качествени и систематични връзки спрямо други мегалитни
паметници.“
Двамата руски учени решили да разберат дали съществуват ка­
менни кръгове в относителна близост до Стоунхендж, които да могат
да се включат в единна геометрична схема, и така открили „матема­
тически ключ“ , подходящ за всички мегалитни съоръжения. „Ключът“
представлява ъгълът на деклинацията на Луната за ширината на Сто­
унхендж при равноденствие. От него могат да се изведат пентагра-
ми и единадесетоъгълници, които свързват отделните елементи в
Стоунхендж и при други мегалитни съоръжения. В Стоунхендж са
закодирани изумителни данни като северната ширина на каменната
конструкция, диаметъра на Земята, средното разстояние между Зе­
мята и Луната, средния радиус на орбитата на Луната, както и разме­
рите и разстоянието от нашата планета на петте най-близки до нас
планети. Авински е на мнение, че някакви наши „праотци“ са заве­
щали послание към нас:

136
 „Едва ли е възможно да осмислим предназначението на Сто-
унхендж, без да приемем наличието на космически контакти с на­
шите предци.“
Ако човек помисли задълбочено, влиянието на извънземни съще­
ства при изграждането на мегалитни съоръжения е много по-есте-
ствено обяснение от теориите на повечето учени. Досегашните тео­
рии не дават отговор на твърде много въпроси. Една теза обяснява
как е било извършвано транспортирането на каменните блокове, но
не и изумителните познания за свойствата на строителните матери­
али. Друга разкрива как са били използвани каменните оръдия на
труда и дървените макари и полиспасти, но не и защо конфигураци­
ите на елементите включват триъгълници на Питагор. Трета локали­
зира каменоломната, от която са били взети скалните късове, но не
обяснява защо са били използвани именно тези, а не други моно­
литни блокове от по-близка кариера. Съществуват отчасти разумни
теории за някои от регионалните каменни кръгове, но това не обяс­
нява наличието на хиляди подобни конфигурации из цял свят. Ако е
постигната някаква яснота по въпроса, че каменните кръгове са
свързани с Космоса и с календара, се оказва, че решението не под­
хожда на редиците от менхири и на геометричните послания от Бре-
тан. Веднъж едно мегалитно съоръжение е датирано от 4000 г.пр.н.е.,
друг път - от 2800 г. пр. н .е. или дори от по-ново време. При това
изобщо не се отваря и дума по въпроса за причините за изгражда­
нето им. Липсва единна обединяваща идея или религия. Никой ни­
кога не е обръщал внимание на митовете и легендите, общи за раз­
личните народи. Те изобщо не са вземани предвид от археолозите
и археоастрономите.

Всеки индивид има собствена стойност

Една научна хипотеза трябва да бъде подкрепена с колкото е

възможно повече факти и доказателства. Много по-важно е обаче
да се противопоставят теза и антитеза. Целта не бива да бъде с
помощта на всякакви средства и едностранчив подбор да се дока­
же собствената теория, а да се направи опит тя да бъде оборена с
убедителни аргументи. Ако при този своеобразен тест се окаже, че
повечето доказателства подкрепят дадената теза, тя може да се при­

137
еме за момента за вярна. Единствено бъдещето ще покаже дали
няма да се появят нови факти и доказателства, които да поставят
под въпрос достоверността на дадената теория. Ако събраните нови
знания противоречат на възприетата теза, се налага или да се из­
гради нова теория, или структурата на старата да се приведе в съот­
ветствие с фактите.
Далеч съм от мисълта да твърдя, че моята хипотеза е единстве­
но правилна. Веднага признавам, че е възможно при подбора на
доказателства да не съм бил така безупречен, както повечето учени.
Все пак хипотезата за влиянието на извънземен разум върху току-
що зародилото се човечество е много по-вероятна, отколкото досе­
га публикуваните теории на видни археолози. Защо? Аз познавам в
подробности официално възприетите тези и ги вземам в своята идея.
Осмислил съм връзките с митологията и ги включвам в модела си на
разсъждения. Една хипотеза, която предварително изключва като
невъзможни най-интересните зависимости и идеи, със сигурност ще
се провали в дългосрочен аспект. Що се отнася до упреците към мен,
че си позволявам фриволности и съм предубеден, ще цитирам думи­
те на сър Карл Попър [76]:
„Не можем да отнемем предубедеността на един учен, защото
така отнемаме човешкото у него. Също така не сме в състояние да
му забраним да се поддава на влияния, защото ще го унищожим като
личност и като специалист. Нашите мотиви и чисто научни идеали,
като например идеала за търсенето на абсолютната истина, са възпи­
рани от оковите на ненаучни и отчасти дори религиозни предубеж­
дения. Обективният и непредубеден учен не е идеален специалист. В
науката, особено в чистата наука, не може да се постигне успех без
страстно отдаване. Думата „любов към истината" не е чиста метафо­
ра. На практика се оказва, че обективността и непредубедеността
са непостижими за един учен, дори сами по себе си тези качества
представляват категории. Затова изискването за безусловна непре-
дубеденост е парадоксално.“
Тези думи са валидни за всички нас. Човекът не е робот. Слава
Богу, ние, хората, сме различни. Хипотезата за влиянието на
извънземен разум върху праисторическите хора е в състояние да
обясни голяма част от загадките за разлика от повечето досегашни
хипотези. Тя се отнася не само до мистериозните мегалитни съоръ­
жения, но и до:

138
 - Появата на разума - Първоизточника на всички религии - Яд­
рото на глобалните митове - Описанията на боговете в древните тек­
стове, свързани с „дим, огън, тътен и грохот“ - Обяснение за присъ­
ствието на „небесните учители“ - Списъка с имената на „падналите
ангели" в книгата на пророк Енох - Въпроса за същността на Бог -
Описание на Страшния съд в праисторически времена - Легендар­
ните праотци - Изчезването на митични личности „в небето“ - Опи­
саните в древните текстове ефекти на забавяне хода на времето -
Страха от завръщането на боговете - Ритуалите за очистване при
приближаване към божествата - Появата на древни символи и кул­
тове като тези към Слънцето и звездите - Универсалните скални
изображения на божества по цял свят с „венци от лъчи“ - Наличието
по всички кътчета на планетата на огромни изображения, които мо­
гат да бъдат видени единствено от въздуха - Внезапната поява на
технологични, математически и геометрични познания у нашите пред-
ци - Потвържденията в трудовете на древните историци за наличие­
то на „небесни учители“ и на поколения божества и полубожества на
Земята - Свидетелствата за наличието на „летящи апарати“ в древ-
ноиндийските текстове - Съществуването на великани - Разпрост­
ранения по цял свят феномен на деформация на черепа и т. н.
Археологическите, теоложките и етноложките хипотези за раз­
лични творения на праисторическите хора обясняват винаги само
част от загадките. Теорията за влияние на извънземни същества върху
нашите предци дава отговор на всички въпроси. „Божествата“ , кои­
то в дълбока древност създали от човекоподобната маймуна Н о то
зар1епз чрез целенасочена изкуствена мутация, разчитали на това,
че все някога ние ще забележим оставените от тях следи. Досега не
желаехме да обърнем внимание на тези послания от отдавна отми­
нали епохи. Част от следите обаче са толкова очевидни, че просто
няма как да не ги забележим.

139
 5. Глава

Една невероятна история

„Най-трудно за един човек

е завръщането към здравия разум. “
Бертолт Брехт,
1 8 9 8 -1 9 5 6 г.

Много народи се гордеят с националните си светини. Това обик­

новено са исторически места с огромна значимост. За нас, швей­
царците, национална светиня е поляната при Рютли над езерото
фиервалдщедтер, защото именно там според преданието древните
жители на тези земи са се заклевали с вдигната ръка. За гърците
национални светини са Акрополът и Олимп, за египтяните - големи­
те пирамиди край Гиза, а за датчаните -Трелеборг.
- Трелеборг ли? Какво е това? - попита ме веднъж едни познат. -
Датска бира или нов вид маргарин?
Съгласно официално разпространената теория Трелеборг е „кре­
пост от времето на викингите“ [77]. Под крепост се разбира замък
със защитни стени със зъбери и пълни с вода ровове пред тях. Тре­
леборг обаче е нещо съвсем различно. Ако вземете пергел и очерта­
ете окръжност, а после още една със същия център, но с по-малък
радиус, после още една и още една - общо четири, ще получите ски­
ца на Трелеборг. Най-вътрешната окръжност представлява 17 м де­
бела и 6 м висок насип от дребен чакъл и пръст. Вътрешният й ради­
ус е 68 м. Следва друг вал с ширина 17 м и отново насип във вид на
окръжност с радиус, два пъти по-голям от радиуса на първия насип -
136 м. Съоръжението е заобиколено от малък ров и нова окръжност.
Сега вземете две заковани във формата на кръст линии и ги разпо­
ложете в направление север-юг и изток-запад, а пресечната им точ­
ка да съвпада с центъра на концентричните окръжности. Ще получи­
те четири окръжности, като най-вътрешната е разделена на четири
еднакви квадранта.
Представете си също така 13 корабчета, които са заоблени от­
пред и отзад като елипси. Разположете ги едно до друго между тре­

140
тия и четвъртия кръг, но само в квадранта, простиращ се между из­
ток и юг. Оста на всяко корабче трябва да преминава през центъра
на концентричните окръжности. По четири подобни корабчета раз­
положете и в най-вътрешния кръг, разделен на четири квадранта.
Така общият брой на корабчетата там е равен на 16. Те са ориенти­
рани по две в посока север-юг и две в посока изток-запад във всеки
квадрант. Сега вече получихте в окончателен вариант генералния
план на Трелеборг.
Датските археолози, реставрирали Трелеборг, не откриха никак­
во дърво от евентуални постройки или „корабчета", но каменните им
фундаменти в земята показват как са били ориентирани. Цялата кон­
струкция е смайваща, като се има предвид, че по тези места би след­
вало да са живели само викингите, а те никога не са изграждали
селищата си с подобна астрономическа прецизност. Компактното
разположение на отделните елементи, предполагащо наличието на
гениални инженери, изобщо не подхожда на нивото на викингите. Те
са били моряци и завоеватели и ако са изграждали крепости, те са
служели за защита на техните пристанища и кораби. Трелеборг оба­
че не е разположен до пристанище. Известно е само, че в миналото
е бил заобиколен от три страни от блата. Днес Трелеборг се намира
на същия остров, където се простира и столицата Копенхаген. Архе­
олозите са открили останки от дърво по пръстеновидния вал, които
обаче не са били части от сгради или постройки. Те са датирани от
980 г. По това време областта е била в ръцете на викингите. В Треле­
борг са открити също така клещи и чукове, няколко брошки, катарами
за колани, секири и върхове за копия - всички от викингската епоха.
Учените нямат никакви съмнения: В Трелеборг са живели викинги.
Но дали съоръжението е изградено от тях, или те са използвали
старо светилище? Ръководителят на разкопките - датският археолог
Пол Ньорлунд, също си задава този въпрос [78]:
„Съоръжението е прекадено прецизно и прегледно, за да е било
създадено от северните ни предци. Според всичко, което ни е изве­
стно за тях, подобно планиране им е било напълно чуждо.“
Човек не може да теоретизира за нещо, което не знае. Затова
учените приели теорията за викингите, докато... Докато веднъж един
датчанин хвърлил поглед към Трелеборг от въздуха...

141
 Открития от въздуха

Началото налятото на 1982 г. Пребен Хансон, роден през 1923 г.,

излетял с малък едномоторен френски самолет „Моран Солние 880".
Любителят пилот притежава американско и датско разрешително за
летене и предпочита този модел самолети, защото се движат по-бав­
но. Така човек може спокойно да разглежда земята отдолу и да сни­
ма спокойно по-интересните обекти, сякаш лети с балон.
Пребен Хансон е по професия стъклар и има собствена фирма,
а освен това е съветник в професионален застрахователен институт
и консултант в държавно училище по стъкларство. Пребен и негова­
та съпруга Бродил са уравновесени личности с чувство за хумор,
които стоят здраво на земята. Истинската страст на Пребен обаче е
летенето.
През онази лятна утрин на 1982 г. той излетял от родния си град
Корсор. Времето било прекрасно, видимостта - отлична. Пребен
издигнал самолета на по-голяма височина, направил няколко кръга
над къщата си и няколко минути по-късно прелетял над Трелеборг.
16-те елипсовидни „корабчета“ , разпределени из четирите квадран­
та на вътрешния кръг, наподобяват с изумителна прецизност на „фина
филигранна брошка, предназначена да краси шията на някое русо
викингско момиче“ [79]. Пребен Хансон преминал няколко пъти над
съоръжението, като наблюдавал от различни височини ясно изпъква­
щите окръжности и ясно различимите очертания на тринадесетте
„корабчета“ , разположени в квадранта изток - юг. „Корабчетата“ ,
чиите оси преминават точно през центъра на концентричните
окръжности, напомнят на летеца параболична антена, ориентирана
в северозападна посока. „Чудно как викингите са стигнали до идея­
та за подобно съоръжение?“ - зачудил се Пребен Хансон.
Следвайки своя неочаквана идея, пилотът задава на автоматич­
ното управление курс северозапад. Три минути по-късно той преми­
нава при залива Мусхлм брега на Големя пояс и скоро след това
средата на полуостров Реерсо. На честота 127,30 той моли кулата от
Каструп за диспечерско наблюдение на полета му над морето. Дис­
печерът му задава честота и изисква от пилота да съобщи при напу­
скане на морето над брега на Роснес. Пребен Хансон лети по права
линия от Трелеборг на 325 градуса в посока север - северозапад.

142
 Част от Трелеборг, Дания, с трите пръстеновидни Вала

След 67 километра и общо 34 минути полет го очаква малка из­

ненада. Точно под него лежи Ескехолм - друго куриозно място. От
земята се издигат два триъгълника, а в източната страна се забеляз­
ват очертанията на кръг. Това са останките на пръстеновиден вал,
чиито размери са били приблизително като тези на Трелеборг. Ост­
ровчето е малко, руините почти не са изследвани от археолози. Вне­
запно у любителя пилот възникнало подозрение. Имал достатъчно
гориво за още два часа полет и решил да провери идеята си. Докъде
ще стигне, ако запази същия курс? След още 50 минути летене и след
изминаването на още 99,50 км пилотът вижда под машината си кръго­
образната археологическа зона Фиркат.
фиркат е вторият „викингски замък“ на Дания и втората нацио­
нална светиня. Пръстеновидният вал лежи върху малък полуостров
на няколко километра западно от градчето Хобро. Подобно на Тре­
леборг и Фиркат поразява със строгата си симетрия. Полуостровът
от три страни е заобиколен от леко вълниста зелена равнина, която
в древността е била блато. Влизането е било възможно единствено
от югозапад. Най-близкият бряг е на разстояние 40 км.

143
 Пребен Хансон - стъклар и люби­
тел пилот

Отново куриозен „викинг-

ски замък“ без достъп от море.
Пръстеновидният вал на фир-
кат е с ширина 12 м и височина
4 м при диаметър 120 м. Също
както при Тлереборг тук върху
плана могат да се разположат
две кръстосани линии в посо­
ки север-ю г и изток-запад.
Отново се получават четири
квадранта, в които са разполо­
жени 16 астрономически ори­
ентирани „корабчета“. През петдесетте години археолози рестав­
рират националния музей фиркат. Както и при Трелеборгтам са от­
крити различни накити и предмети за ежедневна употреба на ви-
кингските племена, живели там. Дървените сгради били изгорели
изцяло при пожар. Предполага се, че съоръжението е изградено от
крал Харалд Млаатанд или от сина му СвендТвескег. През 985 г. той
прогонил сенилния си баща от трона.
Няма никакви съмнения: Във фиркат както и в Трелеборг са
живели викинги. Защо обаче те са се придържали към тази строга
геометрия, която изобщо не подхожда на същността им като хора и
на тяхната култура? Дали съоръжението не е съществувало от дълбока
древност? Може би викингите са наследници на една още по-древна
култура?

От различна височина се вижда, че Трелеборг представлява прецизно очертан

разделен на четири сектора кръг. Раменете на кръста са разположени по посоки
север-юг и изток-запад

144
 I*
7V

10. Каменната ера. 145

 Пребен Хансон хвърлил поглед към индикатора за гориво. Има­
ло достатъчно, за да стигне до едно от малките частни летища, пръсна­
ти из околността. Хансон отново задал данни на автопилота, като
курсът останал същият - от Трелеборг направо по посока 325 граду­
са север-северозапад. След като прелетял над центъра на концент­
ричните окръжности на Фиркат, Пребен продължил по курса си. След
52 километра, или 26 минути, пилотът решил, че пред очите си вижда
мираж. Точно отпред пред носа на самолета се виждал центърът на
огромния пръстеновиден вал на Агерсборг.
Това е третото голямо национално светилище на Дания, третият
„викингски замък“. Планът на напречния разрез на Агерсборг е същи­
ят като при фиркат и Трелеборг. И тук има четири квадранта с „ко-
рабчета“ и кръстосани „линии“, ориентирани спрямо посоките на
света, и концентрични валове около съоръжението.
Агерсборг се отличава от другите два „викингски замъка“ само в
едно отношение: вътрешният кръг е по-голям и в него са побрани
повече „корабчета“ . Съоръжението обаче не е реставрирано, очер­
танията на „корабчетата“ не са излети от бетон, а част от съоръже­
нието все още е скрита под поле.

Доказателства

Разстоянието, изминато от Пребен Хансон с неговия самолет до

Агерсборг, е общо 218,5 км. Курсът север-северозапад 325 градуса е
бил „зададен“ от параболичната „антена“ от Трелеборг. Прелитайки
над суша и море, Хансон преминал по права линия над пръстеновид­
ните съоръжения Ескехолм, фиркат и Агерсборг. Не би могло да
съществува и капчица съмнение: Агерсборг - фиркат - Ескехолм -
Трелеборг лежат на една права, преминаваща през хълмове, фиор-
ди, заливи и море. Тук е просто недопустимо да се говори за случай­
ност. Но защо и най-вече с помощта на какви технически средства
викингите са изградили подобни съоръжения?
У дома Пребен Хансон разгледал внимателно летателните си
карти. Взел карти и на съседните страни, дори глобус. Пилотът
продължил линията Агерсборг-ф иркат - Ескехолм-Трелеборг извън
границите на Дания. Тя преминала край Берлин, после през терито­
рията на бивша Югославия и завършила в древногръцкото светили­

146
ще в Делфи. Ако се продължи още, линията преминава западно от
египетските пирамиди край Гиза и стига до Етиопия, древната държа­
ва на Савската царица.
Пребен Хансон е прецизна и задълбочена личност. Очевидно е
открил праисторически маршрут, свързвал по въздуха Северна Ев­
ропа и Делфи. По продължението му са разположени и други езиче­
ски пръстеновидни валове, чиито имена обикновено са свързани със
„светлина, огън, летене, богове, сила“. Неуморимият стъклар и съпру­
гата му Болид станали постоянни посетители на големите библиоте­
ки в Дания и Северна Германия. Те проучвали митове и легенди и
пред тях се разкрил нов изумителен свят. Резултатите от изследва­
нията им са публикувани в книгата „Те все пак са били тук“ [79].
Авторът и издателство „Хестия“ любезно ми разрешиха да из­
ползвам цитати от книгата на Пребен Хансон, както и няколко впе­
чатляващи снимки от нея. Бих желал да избегна дългите цитати, за-
щото би било добре всеки, който иска да открие отговор на въпроси­
те си за ранната история на човечеството, да прочете това забеле­
жително произведение. В него нагледно е показано как късметът на
откривателя, логиката и острият ум могат да доведат до създаването
на нова интригуваща и все пак достатъчно добре обоснована тео­
рия. Пребен Хансон пише:
„Всички се удивляват от факта, че Трелеборг, фиркат и Агер-
сборг не са разположени край големите търговски пътища.“
Това не е било случайно. Съоръженията са изградени там, къде-
то е трябвало да бъдат - по продължение на летателния маршрут от
Делфи до Агерсборг. Възможно е те да са служели на божествата
като „маяци“, като видими или електронни компаси, като допълни­
телни радари или междинни станции за зареждане с гориво при тех­
ните полети.
Който и да е изградил описаните съоръжения в праисторически
времена, това не са били викингите. За тях би било пълна безсмис­
лица да изградят крепост от рода на Агерсборг на 40 км от морския
бряг. Също така те едва ли биха се придържали към подобна строга
геометрия.
Как се е стигнало до обявяването им за „викингски крепос­
ти“? Още по времето на боговете отделни хора са се приближава­
ли към тайнствените пръстеновидни валове. После те разказвали
на своите събратя, че там „боговете слизат от небето“ . В съзнани-

147
 Островчето Ескехолм. Едва се различават следите от пръстеновидна стена,
както и от няколко маркировъчни линии, полускрити под земята

На 167 км по права линия от Трелеборг се намира третият „викингски замък“

фиркат край Хобро, Дания

148
ето на древните ни предци съоръженията се превърнали в гранди­
озни светилища.
След като боговете напуснали планетата ни, хората започнали да
се събират на тези места, за да отправят там молитвите си към висши­
те същества и да им принасят жертви. Местата, където преди живели
могъщите и тайнствени божества, били най-подходящи за тържестве­
ни религиозни церемонии. Хилядолетия по-късно, през викингската
епоха, никой вече не знаел какво е било първоначалното предназна­
чение на техническите съоръжения. Съвременната археология е пре-
калено праволинейна и прозаична, за да предположи истинската функ­
ция на „викингските крепости“. Ето мнението на Пребен Хансон:
„Не може да е случаен фактът, че тези величествени пръстено­
видни стени са разположени в права линия, която същевременно
представлява ос на симетрия на параболата на Трелеборг. Съоръ­
женията са изградени от някого, който е имал полза от факта, че
„викингските замъци“ са разположени по права линия, и освен това
е бил способен да запази посоката и симетрията по продължение на
200 км, и то независимо от всички известни до този момент транс­
портни линии, от остров на остров, през хълмове и море.“
Моят познат археологът - онзи с естествените обяснения, е на
мнение, че викингите биха могли да опъват шнурове от съоръжение
до съоръжение. Не преставам да се удивлявам на закоравялото мис­
лене на така наречените специалисти. Нима това е наука? Да не ис­
каш да видиш очевидното? Права линия, очертана върху земята при
нейната сферична форма, се нарича голяма окръжност. Това е най-
краткият път от точка до точка по сферичната земна повърхност.
Някога Господ е казал на пророк Иезекиил:
„Вие хората имате очи, за да гледате, но не виждате."

Демонстрация на невъзможното

Прекараната от Пребен Хансон права линия през четирите „ви-

кингски крепости“ преминава точно през древния храм на делфийския
оракул в Гърция. Това дава повод за размисъл, както и фактът, че всич­
ки древногръцки култови места са разположени на еднакво разстоя­
ние едно от друго. Ако не вярвате, вземете картата на Гърция, молив и
линия, която да показва златното сечение, и проверете сами твърде­

149
нието ми. Бих искал само да припомня, че „златно сечение се нарича
точката Е, разделяща отсечката АВ на отсечки АЕ и ВЕ, които се отна­
сят помежду си както по-голямата отсечка към цялото разстояние. Ако
човек удължи отсечката АВ с по-голямата от отсечките АЕ или ВЕ, то
новополучената отсечка се разделя от крайната точка на първоначал­
ната отново в златно сечение. Този процес може да бъде продължен
до безкрайност."(Едвалд Гретър, „Теоретична геометрия“, II част)
Примери от Гърция:
- Разстоянието между култовите места Делфи и Епитавъра от­
говаря на по-голямата отсечка от златното сечение на разстоянието
Епитавъра - Делос, а именно 62 %.
- Разстоянието между култовите места Олимпия и Халкис отго­
варя на по-голямата отсечка от златното сечение на разстоянието
Олимпия - Делос, а именно 62 %.
- Разстоянието между култовите места Делфи и Тива отговаря на
по-голямата отсечка от златното сечение на разстоянието Делфи -
Атина, а именно 62 %.
- Разстоянието между култовите места Спарта - Олимпия отго­
варя на по-голямата отсечка от златното сечение на разстоянието
Спарта - Атина, а именно 62 %.
- Разстоянието между култовите места Епитавъра - Спарта от­
говаря на по-голямата отсечка от златното сечение на разстоянието
Епитавъра- Олимпия, а именно 62 %.
- Разстоянието между култовите места Делос и Елевсис отгова­
ря на по-голямата отсечка от златното сечение на разстоянието Де­
лос - Делфи, а именно 62 %.
- Разстоянието между култовите места Кносос - Делос отгова­
ря на по-голямата отсечка от златното сечение на разстоянието Кно­
сос - Халкис, а именно 62 %.
- Разстоянието между култовите места Делфи и Додона отгова­
ря на по-голямата отсечка от златното сечение на разстоянието Дел­
фи - Атина, а именно 62 %.
- Разстоянието между култовите места Делфи и Олимпия отго­
варя на по-голямата отсечка от златното сечение на разстоянието
Олимпия - Халкис, а именно 62 %. ■
Нима някой би посмял да говори за случайност или за произ­
волно цитирани примери при това изобилие от точни данни? Учени­
те твърдят, че изграждането в древността на строителни конструк-

150
 Трелеборг - Ескехолм - фиркат - Агерсборг лежат върху права линия. Разстояние:
218,5 км. Правата, върху която са разположени четирите „викингски замъка“, води
към Делфи в Гърция

151
ции съгласно геометрични принципи не е някакво „чудо“, защото в
Елада е живял.един от най-великите математици на всички времена -
Евклид. В края на IV в.пр.н.е. той преподава в университета в Алек­
сандрия и в своите 15 труда разглежда целия спектър на математи­
ката и геометрията. Евклид е съвременник и дори преподавател на
Платон. Известно е, че Платон е бил не само философ, но и политик.
Може да се предполага, че мнението му е било меродавно при одоб­
ряване на проекти и изграждане на различни конструкции. Тъй като
самият Платон е притежавал големи познания в областта на геомет­
рията и математиката, големите култови обекти в древността са били
подчинени на строга симетрия.
Подобни разсъждения изглеждат логични, но на практика нямат
никаква стойност, защото всички изброени дотук култови съоръже­
ния са били построени преди Евклид. Още в древна Гърция се е
говорело, че те са от праисторически времена. Може да се предпо­
ложи, че дори Евклид само е разпространявал още по-древни зна­
ния, почерпани от тайни източници. Платон - ученикът на Евклид, -
споменава в глави 7 и 8 на произведението си „Т1таюз“ цели редици
от геометрични зависимости. Авторът е бил наясно, че става въпрос
за огромни измерения, надхвърлящи мащабите на древна Елада, и
предупреждава:
„Не слушайте хората, които не признават геометрията. Тя е на­
уката за вечното съществуване.“

Странният бог Аполон

Нека си припомним: маршрутът на Пребен Хансон преминава

през четирите „викингски замъка" на Дания, наредени като перли в
огърлица, а продължението му по картата-до Делфи в Гърция. Там е
било седалището на прочутия оракул. Защо именно в Делфи? Какви
са причините дадено място да придобие световна слава още в праи­
сторически времена?
Още през класицизма древните гърци смятали Делфи за център
на планетата. Като доказателство, че именно там се намира „пъпът
на света“ , се смятал Омфалосът - загадъчен мраморен блок, укра­
сен с барелефи и с двете златни фигури на орли. Смятало се, че
това са двамата пратеници на върховното божество Зевс. Цялото

152
култово място е посветено на Аполон - син на Зевс и бог на светли­
ната, мъдростта и предсказанията. Освен това Аполон е смятан за
лечител. Един от най-известните му синове е Асклепий, патронът на
всички лекари.
Аполон притежавал неизмерими сила и власт и не се боял от
никого освен от баща си Зевс. Закрилял троянците по време на тех­
ните войни и от въздуха бдял над сигурността по пътищата. Най-чес­
то Аполон е наричан бог на светлината. Странното при него е, че
самите гърци не знаят откъде точно се е появил. И до днес учените,
изследващи древните митове, спорят дали е дошъл в Елада от север
или от изток. Неоспорим факт е обаче, че всяка година Аполон из­
чезвал за няколко седмици или месеци при някакъв мистериозен
народ - хиперборейците, които живеели „отвъд северния вятър“.
Доста подробна информация, макар и почерпана само от мито­
ве. Аполон е син на „небесен повелител“ , бог на светлината и на ле­
чителите. Подпомагал приятелите си по време на военни действия,
бдял над сигурността по пътищата и всяка година изчезвал за изве­
стно време при тайнствен народ, който живеел „отвъд северния
вятър“. Резиденцията му обаче била в Делфи.
Ето моето тълкуване:
Едно извънземно същество установява базовия си лагер в опре­
делена точка X, тъй като тя е най-благоприятна с оглед най-късите
летателни маршрути. Изпълнените със страхопочитание хора се при­
ближават към базата. Аполон лекува техните болести и им дава мъдри
съвети и напътствия. Така създава контакти сред земните жители.
Към споменатото място започват да се стичат все по-големи и по-
големи тълпи от хора, които търсят съвет или медицинска помощ.
Така в съзнанието на нашите предци мястото израства до „център на
света“. Точката X се превръща в Делфи, тъй като там могат да се
получат „божествени съвети“ . Така се раждат пророчествата.
Обикновените хора с изумление наблюдавали как бог Аполон се
издигал в небето, обкръжен от „венец от светлина“ . По тази причина
незапознатите с техниката наши предци видели в него олицетворе­
ние на светлината.
Те започнали да си задават въпроса накъде е полетял Аполон.
Веднъж той обяснил на един от жреците (това били обучените от него
хора, които трябвало да се грижат за поддръжката на базовия ла­
гер), че отлита при един народ „отвъд северния вятър“. Аполон бил

153
ценител на красотата и у двата пола. Влюбвал се и в мъже, а когато
те имали проблеми, им помагал с извънземните си оръжия. Напълно
разбираемо е, че подобна колоритна фигура е била издигната на
пиедестала на божество в съзнанието на хората.
Аполон бил практичен. Той искал да може да достига от базовия
си лагер до най-важните обекти по най-късите маршрути, защото имал
твърде много работа: трябвало да се създават училища, да се обуча­
ват хората, да се изпращат учители по всички краища на света.
По всяка вероятност Аполон не е използвал космически кораб
за пътешествията си из нашата планета. Може би не е разполагал с
такъв, защото „небесният родител“ Зевс се е нуждаел от него за
пътуванията си из Космоса. Аполон използвал обикновени летател­
ни апарати. Предполагам, че те са представлявали комбинация от
управляеми и задвижвани от витла балони с горещ въздух или ня­
какъв вид излитащи вертикално машини. Трябвало на подходящи
предварително определени места да се изградят станции за зареж­
дане с вода, с гориво или с някакви други енергийни източници като
например електричество или микровълни. Така възникнала цяла
мрежа от „пръстеновидни валове“ и навред Аполон назначил обслуж­
ващ персонал. Така се появили жреците, които служели вярно на
своя бог. Аполон разположил междинните станции с геометрична
прецизност. Ето няколко примера:
Делфи е еднакво отдалечен от Акропола и от Олимпия. Така се
получава равнобедрен триъгълник Акропола - Делфи - Олимпия.
Върху катета от Делфи лежи и Немея. Така се образуват два нови
триъгълника: Немея - Делфи - Олимпия и Акропола - Делфи - Не­
мея. Те има една и съща хипотенуза, а отношението им към цялата
линия Делфи - Немея е като при златно сечение.
Нормалата, прекарана през Делфи към правата Делфи - Олим­
пия, преминава през храма на оракула в Додона. Отново се получа­
ва правоъгълен триъгълник с върхове Делфи, Олимпия и Додона.
Отсечката Додона - Олимпия представлява хипотенуза. Катетите на
този триъгълник са в отношение като при златно сечение.
Разстоянието Делфи - Додона е равно на по-голямата част от
златното сечение (62 %) от разстоянието Додона - Атина и Додона -
Спарта и т. н. Логично е, че се получават и окръжности със същите
центрове. Всеки може да провери това сам с помощта на пергел и
на карта на Гърция:

154
 Център Кносос: Върху окръжността лежат също така Спарта и
Епитавъра. Център Тарос: Върху окръжността лежат също така Кно­
сос и Халкис.
Център Делос: Върху окръжността лежат също така Тива и Измир.
Играта с окръжностите също може да продължи до безкрайност.
По този въпрос са написани цели книги, които за жалост почти ни­
кой не е чел [80, 81 ]. Откривател на куриозните геометрични зависи­
мости е гръцкият майор от военновъздушните сили д-р Теофанис
Маниас. Също както Пребен Хансон по време на полетите си той
открил странните конфигурации. В Германия с феномена на равните
разстояния се занимава проф. д-р фриц Роговски [82]. Според него
обаче древните гърци с помощта на обикновени ролетки създавали
една по една клетките от гигантската мрежа. Това е така нареченото
„естествено обяснение“, защото учените не обичат екзотичните ре­
шения на проблемите.
Подобен вариант обаче не дава отговор на важни въпроси. Гео­
метричната система не се ограничава само върху Гърция, но се раз­
простира и върху определени култови места на остров Кипър, в Ли­
ван, Египет и дори - както вече споменах - Дания. Освен това вече
подчертах, че мистериозната мрежа е била създадена преди ражда­
нето на Евклид. „Естествените обяснения“ водят до задънена улица.
Необичайното е, че Платон в своето произведение „Т1та105“ (Глави
7 и 8) изрично подчертава древната възраст на тези геометрични
познания и зависимости. Щом мъдрият Платон около 400 г.пр.н.е.
говори за хилядолетни познания, значи те датират от епохата на бо­
говете - Аполон, Вотан или който и да било.

Спомени от бъдещето

Правата линия от „викингските замъци“ в Дания до Делфи

продължава през Египет и стига до Етиопия, легендарната страна на
Савската царица. Тя е поддържала интимни връзки с цар Соломон, а
той от своя страна бил един от най-запалените пилоти в древността.
За съжаление не може да се установи с точност кога са се развива­
ли тези действия, защото митовете не подлежат на датиране. С тече­
ние на вековете към най-древното ядро е била прибавяна допълни­
телна информация. Описал съм пътешествията на Соломон в една от

155
предишните си книги [51], тук искам само да припомня, че царят е
подарил на любимата си НЛО в пълния смисъл на думата - действи­
телно неидентифициран летящ обект [83].
„Той й подари Всички жадуВани прекрасни неща и съкровища... и
една кола, която можеше да се движи из Въздуха и която бе израбо­
тил благодарение на мъдростта, дадена му от Бога. "
„Кебра Негест“, глава 30
Митичният Соломон е бил забележителна личност. Според най-
древните етиопски ръкописи - „Кебра Нагаст“ (Книга за великолепи­
ето на царете), с помощта на летящата си кола мъдрецът изминавал
за един ден разстояние от три месеца път, като при това не изпитвал
никакви страдания, на боледувал, не усещал глад и жажда, не се
изпотявал и не се изморявал („Кебра Нагаст“, гл. 58). Естествено,
един оборудван по подобен начин пилот трябва да разполага с от­
лични карти. Най-големият арабски географ и енциклопедист Ал Ма-
суди (895-956 г.) пише в своето произведение „История“, че Соло­
мон притежавал карти, които показвали „небесните тела, звездите,
Земята с нейните континенти и морета, обитаваните от хора земи,
растенията, животните и още много изумителни неща“ [84].
Не само Соломон е пътувал по въздуха в древността. На терито­
рията на днешен Иран и най-вече на Индия летателните способности
на божествата и на членовете на техните семейства били смятани за
нещо обичайно. Митовете, свързани с летене, могат да се прочетат в
древноиндийските Веди.
Какво още да добавя? Източниците, които имаме днес на разпо­
ложение, са загадъчни, трудно разбираеми, с една дума - митични. И
все пак те дават доста ясна представа за най-ранната история на Зе­
мята - поне за онези, които биха искали да я научат. Авторите, писали
преди хилядолетия за тези летателни машини, естествено, са били по-
добре запознати с описваните от тях събития. Те сигурно са разпола­
гали с автентични писмени документи и свещени книги, които са били
унищожени от времето, от природните катаклизми и войните. През
средновековието философът и монах Роджър Бейкън (1219-1294 г.)
използва източници за информация, с които ние вече не разполага­
ме. В един писмен документ от 1256 г. той отбелязва [85]:
„Могат да бъдат конструирани и летателни апарати (тз1гитеп1а
уо1апсП). Те са били изработвани в древността и хората със сигур­
ност са летели с тях.“

156
 Роджър Бейкън в никакъв случай не е бил фантаст. До 1257 г. той
е преподавал в Оксфорд, а после се е присъединил към ордена на
францисканците. Неговите трудове и книги са били толкова проница­
телни и опасни за Църквата, че папа Климент IV поискал през 1266 г.
произведенията му да бъдат забранени. Това е напълно разбираемо,
тъй като Бейкън пишел за древни тайни и последното му произведе­
ние, както и самият той, били наречени „сюсюг птгаЬШз“ .
В древните японски шинтоистки книги често се разказва за „ви­
сящ от небето мост“ [86], по който се изкачвали божествата и отдел­
ни избрани личности. Изрично се подчертава, че мистериозният мост
е свързвал летателния апарат на божествата и „небесната каменна
лодка“ . Божественият летателен апарат се носел из въздуха като
„кораб по водата“, а „небесната каменна лодка“ била използвана
при летене в рамките на земната атмосфера. Богът на небето с не­
подлежащото на произнасяне име „Нигихайяхи“ използвал „небес­
ния мост“ и „небесната каменна лодка“, за да слезе при хората. Днес
се е наложила същата практика: От космическия кораб майка, нами­
ращ се на постоянна орбита, излитат малки транспортни машини,
използвани на по-малки разстояния за слизане до планетата.
Има стотици подобни предания. Всеки етнолог го знае. Изуми­
телното е, че в ерата на космическите полети не искаме да направим
съответните изводи от тях. Действително на отделни места опреде­
лени легенди са свързани с дадени руини, което им придава тайн­
ственост и привлича хиляди богати туристи. Никой обаче не иска да
приеме, че подобна зависимост съществува в рамките на цялата ни
планета. Датският археолог не се интересува от Делфи в Гърция. Нима
има нещо общо между Аполон и Соломон, между древните японски
императори и космическите кораби? Каква е връзката между камен­
ния кръг в Мароко и неговия двойник в Индия? Между астрономичес­
ки ориентираната гробница в Колумбия и близнака й в Ирландия?
На учените, занимаващи се с изследване на древността, им лип­
сва смелостта да свържат фактите със съвременните познания.
Духът в световен аспект не е възникнал в нашето съзнание, а е
съществувал от десетки хиляди години. Мисленето ни все още е
ограничено, продължаваме да не виждаме по-далеч от собствения
си нос. Едва сме се събудили и погледът ни блуждае. Затова не
осъзнаваме, че много неща на планетата ни са взаимносвързани и
зависими едно от друго.

157
 Миналото е свързано с настоящето и с бъдещето чрез вечната
лента на времето, а Ангелът Земя има решаваща дума по отношение
на човешката съдба, с това, което е станало, и с това, което пред­
стои да става. Съществуват логически връзки за възприемане и ос­
мисляне на непонятното. Една от тях предполага влияние на
извънземни същества върху човечеството в зората на неговото раз­
витие, друга - „архитипа“ на Карл Густав Юнг (съвместното подсъ­
знание), а трета - факта, че планетата Земя не е бездушна маса от
уплътнена космическа материя.
Нашите предци от каменната ера са подозирали това и са дейст­
вали по съответния начин. Доказателствата са достатъчно много.

Два милиарда за един хороскоп?

Една от новите и може би най-щури сгради в Хонконг е седемде-

сететажният небостъргач на „Вапк о{ С1"ппа“ . Тя се издига на върха
на изсечената като пирамида кула на световноизвестния архитект
Йео Минг Пей. Той е 74-годишен и живее в САЩ. Наричат го още
„Мистър Вселена“ [87]. Сред екзотичните и великолепни сгради, про­
ектирани от него, са престижното чудо на техниката - Националната
галерия във Вашингтон, и Симфоничният център в Далас.
Роденият в Кантон Минг Пей обаче не е имал късмет с велико­
лепната постройка в Хонконг, защото при проектирането не е взел
предвид древната китайска система от познания Фен Шуй. Вече
започнаха да се чуват гласове, пророкуващи нещастие. Сред тях се
отличава този на архитекта Сунг Сиу-Куонг, който също се е дипло­
мирал в САЩ. Той самият познава и спазва при собствените си про­
екти древните принципи на учението Фен Шуй, които са „основни
елементи на китайската философия“ [88]. Собствениците на съсед­
ните сгради около Китайската банка се боят от някакво бедствие.
Говори се за срутване на небостъргача, за болест, за нещастия, кои­
то преследвали работещите в сградата хора, дори за финансова ка­
тастрофа на самата банка. .
В съседната сграда се помещава конкурентната Хонконгска бан­
ка. Тя е открита през 1986 г. и изграждането й е струвало около два
милиарда марки. Всеобщото мнение е, че сградата е „ прекрасна“ ,
„зашеметяваща“ , „наподобяваща голяма катедрала“ , дори че е „мачо

158
(мъжкар) със самочувствие". Служителите на банката са 3500 на брой
и всички те постоянно били в „преповдигнато настроение“ [89].
Как може да се обясни крещящото противоречие между двете
гигантски постройки, намиращи се в непосредствена близост една
до друга?
Вярата във Фен Шуй обосновава причината за тези различия.
Преди британският архитект Норман фостър да осъществи на прак­
тика своите феноменални проекти, се консултирал с почитаемия Ку
Пак-Линг. Той изчислил височината и разположението на входа (се­
верозапад, на височина 15 м) и ориентацията и акцентите във вели­
колепната сграда, а също така посъветвал световноизвестният ар­
хитект да създаде „сляпа зона" във фасадата, така че „злите духове
да не могат да влизат и излизат“ [89]. Зли духове в модерна конст­
рукция на стойност два милиарда марки? Това звучи като виц, почти
анахронично. Откога западните архитекти и финансисти се занима­
ват с подобни глупости? Какво изобщо представлява фен Шуй?

Тайнството фен Шуй

Този въпрос се поставя още от мига, в който първият човек от

бялата раса влязъл в съприкосновение с културата на Китай. Какво
е фенг Шуй? Синолозите са преровили трудовете на китайските кла­
сици и древните речници, но не са открили отговор на този въпрос.
Търговците питали своите китайски партньори и слуги, но не получа­
вали смислена информация.
Отговорите били мъгляви и объркващи: Фен Шуй било нещо като
вятъра, който не може да бъде затворен, като водата, която не може
да бъде хваната. Ф ен Шуй били вените на дракона. Според
„ЕпсусюраесНа з т ю а “ [90] фен Шуй е „изкуството домовете на живи­
те и на мъртвите да се ориентират така, че да са в хармония с локал­
ните течения на космическия дъх“.
фен Шуй изразява „силата на течащите елементи на естестве­
ната ни среда, а тази сила се представя и произлиза от реката от
енергия, преминаваща не само на повърхността, но и във вътреш­
ността на Земята.“ [91]
Тези сложни изрази не са мои, а представляват цитат. И въпре­
ки всичко ние все пак не знаем какво всъщност е фен Шуй. Това са

159
потоците в земната кора и във въздуха, една „златна верига от ду­
ховен живот, която преминава през всяко живо или мъртво съще­
ство" [91 ]. Фен Шуй са двата енергетични принципа на Земята и на
Космоса. Това е дъхът, който е създал цялата Вселена.
Древните китайци са открили (или някой ги е научил), че всич­
ки закони на природата и най-вече действията на живите създа­
ния са в стриктна зависимост и в хармония с определени матема­
тически принципи на Вселената. Запознатите с тях просветени
личности могат да ги съгласуват разумно с Космоса и със съот­
ветните цифрови диаграми. Основните принципи са три: Дъхът на
природата, наречен Хи; редът в природата, наречен Ли, и матема­
тическите пропорции на природата, наречени Со. „Тези три прин­
ципа не могат да се възприемат директно със сетивата. С други
думи, феномените в природата, и по-специално техните външни
форми, образуват четвърти клон в системата от природни науки,
наричан Юинг, или Природни форми.“ [91 ] Как да се ориентираме
в тази джунгла?
фен Шуй е древна китайска наука с четири принципа:
Хи - дъхът на природата,
Ли - редът на природата,
Со - математическите познания,
Юинг - техните форми на проява.
Ьрнест Дж. Ейтел, който първи публикува през 1873 г. в Хонконг
изследвания във връзка с Фен Шуй, пише [92]:
„Всичко, което съществува на Земята, представлява бледа фор­
ма на проява на някаква небесна дейност. Всяко земно нещо има
свой прототип и своя първопричина в някаква управляваща косми­
ческа дейност... Звездното небе е като отворена книга за просвете­
ния китаец. В нея са записани с тайнствени букви природните зако­
ни, предопределенията на нациите, щастието и нещастието на всеки
отделен индивид. Те обаче могат да бъдат прочетени само от про­
светените. Първата цел на човека, изучаващ Фен Шуй, е да разчупи
печата на тази апокалиптична книга."
Следователно Фен Шуй е астрологичен хороскоп? Не, много
повече, фен Шуй представлява знанието, а не гадаенето на земните
и извънземните връзки и взаимозависимости. То започва с идеята,
че във вътрешността на Земята протичат два различни магнитни по­
тока, които за по-нагледно могат да бъдат наречени „мъжки“ и „жен-

160
ски“. Със същия успех могат да бъдат използвани понятията „поло­
жителен“ и „отрицателен“ .
Древните китайци олицетворявали единия поток с лазурносин
дракон, а другия - с бял тигър. Драконът е разположен винаги вдяс­
но от дадено място, а тигърът - вляво. Един специалист е в състоя­
ние веднага да различи в дадена местност дракона и тигъра. Те пред­
ставляват нещо като материализирана енергия. Най-подходящото
място за изграждане на дадена конструкция, независимо дали ста­
ва въпрос за храм, за каменен кръг или за Хонгконгската банка, е
там, където двете течения (положително и отрицателно) се пресичат
накръст.

Какво се крие зад това учение?

Никой не оспорва факта, че Земята се състои от космически прах.

Той се е разпилял из Космоса преди милиарди години, после се е
сгъстил и уплътнил и най-накрая се е образувало твърдо тяло. С на­
растване на плътността му се е увеличавало и налягането във вътреш­
ността, а с това - и температурата. Струпването на прах и газове е
предизвикало светенето на новото небесно тяло.
Увеличаването на масата е довело до по-компактна плътност.
Във вътрешността налягането вероятно е достигнало три милиарда
атмосфери. Там молекулите на желязото са „пресовани“ до такава
плътност, че физическото състояние на елемента вече не е течно.
Учените използват названието „твърд газ“ . Около ядрото се е обра­
зувала нажежената земна мантия, в която се предполага, че има теж­
ки железни и магнезиеви силикати. Учените наричат тази смес оли-
вин. Над земната мантия лежи тънката трошлива земна кора, върху
която живеем ние, хората.
Естествено, земната кора също е изградена от няколко различ­
ни слоя. В опростен вид те могат да бъдат описани като базалт -
черна вулканична скала, и гранит, като съществуват стотици техни
минерални производни.
Строежът на земната кора не е случаен. Например гранитът не
може да се намира във вътрешността на планетата ни, защото там
ще премине в течно състояние подобно на метал във висока домен­
на пещ и ще се разложи на съставните си части. Желязото е по-

11. Каменната ера... 161

тежко от оливина, той е по-тежък от базалта, а базалтът от своя стра­
на е по-тежък от гранита. Естествено, най-леката фракция „плува“ на
повърхността. В стадия, когато планетата ни е била в течно състоя­
ние, тежките елементи са се утаявали в посока към земното ядро, а
по-леките са плували на повърхността като шлака.
Никой не знае дали този ад е продължил векове или милиони
години. От минералите и скалите се отделили огромни количества
въглена киселина и водни пари. Те се издигали нагоре подобно на
фонтани, после падали пак в течната фаза, загрявали се до кипе-
не и отново изригвали нагоре. При охлаждането се втвърдявали
малки скални късове, после пак се разтопявали и се втвърдявали.
Във врящия океан започнали да плуват подобно на айсберги първи­
те гранитни късове. Минералите кристализирали, първичните ска­
ли нараствали и от тях се образували накрая огромни острови и
континенти.
Краткият и, естествено, неизчерпателен разказ за историята на
Земята разкрива, че в дълбока древност всичко на планетата ни е
било в постоянно движение. Образуването на твърдата земна кора
не е станало внезапно по магически път, а в резултат на физични
закономерности. Между втвърдените скални късове си проправяли
път прослойки от минерали, подобно на нервните разклонения и су­
хожилията в едно живо същество - това са „вените на дракона“.
Какво е поведението на втечнено желязо, когато върху него дей­
ства силно магнитно поле? То променя посоката си на протичане.
Същото се е случило с младата планета Земя. Тя не е била изолира­
на в пространството. Около нея са съществували Слънцето, други
планети и безброй малки и големи звезди, които взаимно са си
въздействали. Определени звездни конфигурации усилвали или на­
малявали интензивността на протичане във „вените на дракона“ ,
действали върху неговата плътност и движение. По този начин е била
повлияна и ориентацията на втвърдените вериги от молекули и на
минералите. Скалите са костната система на Земята. Дълго след
втвърдяването на „вените и костите“ на планетата ни космическите
сили са продължавали да действат като семафор, който пропуска
или спира притока на енергия. Една медна жица например е мъртва
само докато през нея започне да протича електрически ток. Тогава
в нея има движение, макар самата жица видимо да не променя по­
ложението си в пространството.

162
 Антената е неподвижна, „мъртъв обект“ . Ако някой дивак види
антена, той никога няма да предположи, че в това нещо се съдържа
движение. За него антената е само странно оформен предмет. За
просветените антената представлява високочувствителен уред,
който улавя и предава огромна по обем информация. Антената
приема от спътник прецизни цветни изображения. Тя едновремен­
но получава информация от изпълнението на клавирен концерт на
Фредерик Шопен от Берлинската филхармония, рокконцерт и ве­
черната новинарска емисия. Опитайте се да обясните всичко това
на един дивак!

Ученици и учители

Самите ние приличаме да диваците, които не разбират нищо от

„антената Земя“ . Важно повтаряме изтъркани фрази като: Вярвам
само това, което виждам. Надявам се да успея чрез посочените от
мен примери да демонстрирам сложността на Фен Шуй. За просве­
тените тази философия е толкова понятна и естествена, както за един
радиоинженер принципът на функциониране на антената. Инженерът
използва инструменти, измерителна апаратура и усилвател, за да
успее да „улови гласа“ на антената. По същия начин учителят по фен
Шуй се нуждае от специален инструмент, наречен Ло Пан, за да ус­
танови разположението на дракона и тигъра. Съвременният телеви­
зионен техник не само е запознат с принципа на функциониране на
антената, но познава и точните честоти на отделните програми, а
при параболичните антени - разположението на сателита в орбита.
Тези знания могат да се синтезират и изразят в числа.
По същия начин посветеният във фен Шуй знае как „функциони­
рат“ отделните небесни тела и численият израз на връзката между
тях самите и към планетата Земя. Математическите зависимости се
повтарят периодично подобно на движението на небесните тела по
техните орбити. Цялата информация в числов вид се е представяла в
древен Китай с помощта на разбираеми само за посветените слож­
ни диаграми. Съществували са осем основни диаграми и осем ком-
пасни точки, свързани от своя страна с осем годишни времена, така
наречените осем „сравнителни животни“, и с множество други кос-
мологични зависимости.

163
 Диаграмите са разположени кръгообразно около един компас,
чиято стрелка сочи на юг. Дървеният диск с диаграмите в долната си
част е леко сферичен, а горе е плосък. Около компаса пръстеновид­
но са начертани диаграмите, изписани с червени и черни букви. По
част от пръстените могат да се проследят „вените на дракона“, по
други - влиянието на космическите сили върху определени географ­
ски точки, а трети разкриват влиянието на отрицателните течения в
областта. Съществуват прости дискове Ло Пан с по седем пръстена
и сложни плочи за просветените, при които броят на пръстените до­
стига до 38.
Какъв е произходът на тези мистериозни знания? Древните ки­
тайци твърдят, че по времето на император Фук-Хи от водите на река
Менг-хо излязло чудовище с „тяло на кон и глава на дракон“ [93]. То
можело да говори и носело на гърба си големите диаграми на небето
и Земята.
На пръв поглед глупава легенда, която обаче спонтанно ми при­
помня за вавилонското предание за Оан. То е записано през 350 г.
пр. н. е. от жреца на бог Мардук - Бероес. Самият той твърди, че се
позовава на по-древни източници. Историческото съчинение на Бе­
роес „Вавилоника“ е в три тома. За съжаление по-голямата част от
него е изчезнала. Съхранени са само отделни фрагменти. Други ис­
торици от древността обаче са използвали често цитати от това про­
изведение. Какво пише Бероес?
„През първата година от Еритрейското море (днес Арабско море)
се появи надарено с разум същество на име Оан. Денем то общува­
ше с хората, без да приема никаква храна, и им предаде знанията за
писмените знаци и за науките, както и различни изкуства, научи ги
да строят градове и храмове, да създават закони, да извършват из­
мервания на земни площи, показа им как да сеят и да жънат плодо­
вете на Земята... Оан написал една книга, която завещал на хората.“
Между другото и в свещената книга на персите „Двеста“ от мо­
рето се появява тайнствен учител на име Ийма и завещал на хората
ценни знания.
Днес учените се опитват да ни убедят, че всички подобни учите­
ли били „духове“ . Призрачните същества обаче обикновено не при­
тежават знания за „науките и писмените знаци“ и не показват на
хората как да „измерват земни площи“ . Аз лично не виждам нещо
смущаващо във факта, че някой е предал знания на нашите предци.

164
Хората от каменната ера не са били способни да направят дълбоки
сондажи в земната кора или да измерят магнитното поле на плане­
тата ни. Те не са били в състояние да изследват свойствата на мед­
ните и урановите жили, да не говорим за космическото лъчене, фен
Шуй представлява синтез именно на такива познания, комбинирани
с религия.
Още от времето на небесните императори китайците са изграж­
дали всички свои постройки не къде да е, а на предварително опре­
делено и изчислено в съответствие с учението фен Шуй място. Днес
това се нарича „съзвучие с природата“. Най-изумителното е, че уче­
нието фен Шуй е надживяло всички войни и религии. То и днес се
прилага със същата сериозност, с която се е прилагало преди хиля­
долетия. Нагледен пример за това е струващата два милиарда мар­
ки сграда на Китайската банка.
Личното ми мнение по въпроса е: Нашите предци от каменната
ера са подозирали, че планетата ни не е изолиран къс космическа
материя и са действали съобразно тази идея. Необходими са много
знания и опит, за да се познават и избегнат дисонансите и да се
разположат каменните кръгове и монолитните „гробници“ на хармо­
ничните места по „вените на дракона“ . Отново ще прибягна до при­
мера с антените: В честотния спектър съществуват естествени и из­
куствени смущения. Ако човек желае да приема чисто дадена стан­
ция, избягва точките, в които се явяват шумовете. Предпоставка за
това обаче е наличието на познания за природата на подобни източ­
ници на смущения.
Освен това Фен Шуй се е практикувало не само в Китай, но и по
цял свят! В Индия съответната подобна система се наричала „Васту
Видя“ , в Бирма - „Ятара“ , а в далечен Мадагаскар - „Винтана“ . Наи­
стина, ние не знаем под какви имена древните вавилонци, египтяни,
гърци, европейци и племената от Южна Америка отпреди империята
на инките са практикували своето учение „Фен Шуй“ , но резултатът
е един и същ. Нито един величествен монумент от каменната ера по
цялото земно кълбо не е разположен случайно в съответния ланд­
шафт. Те всички са разположени по продължението на прави линии,
върху точките на пресичането им или във вид на радиални лъчи, из­
лизащи от даден център. Има хиляди доказателства за подобно
дръзко твърдение.

165
 6. Глава

Приказни времена!

„ Нима всички ние

не идваме от вчерашния ден?"
Ж а н Пол

30 юни 1921 г. : Алфред Уоткинс (1855-1935 г.), бизнесмен, пио­

нер в областта на фотографската техника и уважаван жител на мал­
кото английско градче Херфордшир, изучавал набор карти на окол­
ността, защото търсел най-прекия път до няколко мегалитни съоръ­
жения, които трябвало да фотографира. Откривайки ги върху карта­
та, Уоткинс маркирал интересуващите го обекти с малки черни кръгче­
та. Внезапно той се стъписал - всички мегалитни съоръжения били
разположени върху една права линия. Уоткинс ги обиколил на кон и с
компас в ръка. Разположени през хълмове, рекички и планини, праи­
сторическите култови места били наредени като брънки на верига.
Куриозното в случая е, че върху същата права са разположени и
няколко християнски църкви и параклиси. Уоткинс бързо схванал,
че християнските храмове са построени върху езически светилища.
При християнизацията на Британия усърдни монаси бързали да раз­
рушат останките от езическите култове. Тъй като хората продължа­
вали да носят в сърцата си свещените места на своите предци и не
желаели да се откажат от тях, там били издигнати християнски хра­
мове. Някой може би ще възрази, че те не бива да се включват в
системата от мегалитни съоръжения. В тази връзка искам да при­
помня, че преди да бъдат изпратени в Англия, мисионерите получи­
ли заповед от папата да не разрушават езическите култови обекти,
а да ги преобразуват в християнски храмове. Така на мястото на
бившите мегалитни съоръжения били издигнати параклиси и катед­
рали. По този начин Църквата допринесла за съхраняването на сен­
зационния факт. •
Алфред Уоткинс, въодушевен и объркан от своето откритие, на­
рекъл линиите „Ьеуз“ и основал общество, което да се занимава с
изучаването им. Нарекъл го „Ою 51га1дМ1 Тгаск С1иЬ“ (Клуб на древ­

166
ните прави линии). Самият Уоткинс първоначално бил на мнение, че
това са праисторически пътища, прекарани от коренното население
на острова с помощта на въжета и визирни линии. Скоро обаче той
се убедил, че не е прав:
„Посещението ми в Блекуордън ме накара да забележа една
права линия върху картата, започваща при Крофт Амбъри. Тя пре­
минава през планински върхове, през Блекуордън, Ризбъри Кемп и
високото плато на Стретън Грандисън. Проследих визирната линия
от планинския връх - правите линии преминаваха все през подоб­
ни обекти.“
Уоткинс бързо се отказал от идеята за въжета и шнурове, защо-
то линиите продължавали през стръмни склонове, планински върхо­
ве и блата. Освен това в ръцете му попаднали няколко ръкописа на
Уилям Хенри Блек (починал през 1872 г.). Блекбил историк в Пъблик
Рекърд Офис в Лондон и член на Британското общество по археоло­
гия. Той също забелязал куриозните линии и още през 1870 г. съоб­
щил на събрание в Хиърфорд за наличието на световна мрежа. На
изумените си слушатели Блек съобщил [94]:
„Монументите, които познаваме, маркират големи геометрич­
ни линии, преминаващи през цяла Западна Европа до Британските
острови и Ирландия, Хебридите, Шетланските и Оркнейските ост­
рови до Полярния кръг. Те съществуват и в Индия, в Китай, и във
всички източни страни, като навсякъде са разположени по един и
същи начин.“
Не е известно откъде Блек е разполагал с подобна информация,
но членовете на основаното от него общество били обзети от истин­
ска треска. Те се заели да откриват линии във всички посоки. Част
от тях вървели успоредно, други се пресичали под прав ъгъл. Голяма
част от линиите водели право към центъра на каменния кръг в Стоун-
хендж. Членовете на клуба отразявали откритията си върху карти,
съхранявани днес в музея в Хиърфорд.
През 1925 г. Уоткинс публикувал книга [96], в която описва пе­
дантично и с изключителна географска точност цели серии от 1_еу-
линии. Те продължават не само през каменни кръгове, менхири, из­
куствено насипани праисторически хълмове и християнски църкви,
но и през руини от крепости, древни гранични маркировки и кръсто­
вища на пътища от римско време. Уоткинс доказва, че само през
Стоунхендж преминават пет „дълги линии“, които се пресичали в

167
центъра на каменния кръг. По продължението им лежали забележи­
телни обекти като праисторическия хълм Олд Серъм, катедралата в
Селизбъри, каменния кръг в Клиърбъри и франкската крепост Кемп.
Чрез хиляди примери Уоткинс доказва,че дори местата, през които
преминават 1_еу линиите, имат еднакви или поне сродни корени.

Линии, линии... .

След смъртта на Уоткинс част от членовете на клуба публикуват

свои изследвания. После избухва Втората световна война и инте­
ресът към 1_еу линиите намалява. Членовете на клуба постепенно из­
мират. Ръкописите за откритията им са скрити в чекмеджета и ракли
от вдовиците, които не знаят какво да правят с тях. Едва в началото
на шестдесетте години интересът към куриозните линии отново се
появява. Разни аматьори започват да правят всякакви комбинации
и да публикуват какви ли не безумни идеи. Сериозните учени гледат
с присмех и пренебрежение. И какво, ако някой е свързал определе­
ни маркировки, купчини камъни, църкви и замъци с линии? Това все
още нищо не означава!
Упоритите изследователи не се обезкуражили от присмеха и
критиките, а привлекли като консултанти геодезисти и изследовате­
ли на древността. Задачата била да се открие кои опорни точки от
дадена 1_еу линия действително са от каменната ера. Математикът
д-р Майкъл Беренд от университета в Кеймбридж създал алгебрич­
на формула, от която можела да се изведе вероятността за същест­
вуването на линии, допиращи се случайно до голям брой опорни точ­
ки в местността. Тези линии са неизползваеми от статистиката и били
елиминирани.
Геодезистите обърнали внимание на факта, че поради кривина­
та на земното кълбо една линия, начертана върху двумерна карта,
не изглежда по същия начин като линията, очертана върху терена.
Това обаче важи за линии с дължина над 50 км. Дори и при тях от­
клонението при използване на модерни карти все пак е малко, за-
щото в съвременната фотограметрия се взема предвид формата на
земното кълбо.
Всеки може лично да се убеди в съществуването на 1_еу линиите.
Вземете една карта на околността на английския град Селизбъри

168
северозападно от Саутхямпън в по-едър мащаб - най-добре 1:5000,
но и 1:25 000 върши работа. По картата може да се прекара права
линия от Стоунхендж, който е разположен северозападно от Селизбъ-
ри. Тя преминава и през праисторическия хълм Олд Серъм. По
продължението й лежи катедралата на град Селизбъри, Клиърбъри
Ринг и франкенбъри Кемп. Всички тези места представляват праис­
торически съоръжения, а катедралата в Селизбъри е изградена върху
езически церемониален площад. Ако човек застане на върха на хълма
в Олд Серъм и с помощта на компас определи къде лежат север и
юг, ще открие, че всички опорни точки лежат върху права линия. Това
се вижда и с просто око. Аз лично проверих, че твърденията на Уот-
кинс са верни както за картата, така и в реални условия на терена.
Журналистът Пол Деверо, който се е специализирал в областта
на археологията, и математикът Робърт форест са провели проучва­
не, свързано с 1_еу линиите. Статията им на тази тема, публикувана в
научното списание „Ню Сайънтист", завършва с думите [97]:
„Съвременната наука не желае да признае, че древните общест­
ва са практикували дейности, които са непонятни за нас. Това се
отнася и до упоритото мълчание на археологията по отношение на
линиите в Перуанските Анди и до отказа да се изследват Ьеу-линии-
те в Англия."
Естествено, при своите прецизни изследвания Пол Деверо и
Робърт Форест са открили случайни линии без всякакъв смисъл.
Същевременно обаче са потвърдили по безспорен начин, че повече-
то 1_еу линии действително съществуват и носят определена инфор­
мация.* Би следвало да се предположи, че подобни статии ще пре­
дизвикат интерес у специалистите и това ще допринесе за по-ма­
щабно изследване на мистериозните линии. За съжаление класи-

*Н е о с п о р и м ф акт е, че те с ъ щ е ств ув а т и в наш ата стр а н а . Р ед а кто ръ т н а та зи

к н и га и з в е с т н о вр е м е се за н и м а в а ш е с тях, но п о р а д и л и п с а та на т о ч н и к а р т и (п о р а ­
ди с ъ о б р а ж е н и я от н а ц и о н а л н а с и гу р н о с т и пр ед и и с е га ка р т и т е на Б ългария не са
т о ч н и ) беш е п р и н у д е н д а с е о т к а ж е . Б яха о т к р и т и и з в е с т н и з а к о н о м е р н о с т и в
тр и ъ гъ л н и ка на ста р и те б ъ л га р с ки сто л и ц и П л и ска - П ре сл ав - В е л и ко Т ъ р н о в о . В е­
р о я тн о Соф ия, ка то твърде д р е в е н гр а д, съ щ о е с в ъ р з а н ч р е з 1_еу л и н и и с д р уги
гр а д о в е . В ъ з м о ж н о е т р а к и й с к и т е м о ги л и , ко и то ч е с то се в и ж д а т п о п л а н и н и те и
р а в н и н и те д а са н а с и п в а н и н а 1_еу л и н иите... В ъ зм о ж н и с а и д р у ги нещ а. В ъ п р о съ т е
д а се н а п р а в и и зс л е д в а н е . З а съ ж а л е н и е , по ра д и л и п с а на ф и н а н со в и с р е д с т в а , вече
е д ва ли е в ъ зм о ж н о . - Бел. ред.

169
ческата археология крие главата си в пясъка подобно на щраус. Спе­
циалистите не желаят да се занимават с такива загадъчни феномени.
1_еу линиите в Англия съществуват и това е неоспорим факт. Как
първобитните хора са успели да разположат светилищата си върху
прави линии? С какви геодезични инструменти са разполагали? Кой
ги е ръководел и обучавал? Какъв е смисълът на линиите? Дали първо
е било определено тяхното местоположение и после е бил изграден
Стоунхендж, или отначало е съществувало мегалитното съоръжение
и след това линиите са били ориентирани спрямо него?
И двата варианта водят до много въпроси. Ако първоначално е
съществувал Стоунхендж, би трябвало следващите поколения да са
се придържали към имагинерната мрежа от линии, която никъде не е
начертана. В крайна сметка не са съществували географски карти и
топографски атласи, а писмеността все още не е била създадена.
Различните мегалитни съоръжения обаче са били изградени по раз­
лично време. А ако първоначално е било определено местоположе­
нието на линиите и после Стоунхендж е бил включен в мрежата? Кой
е бил в състояние да определи координатите на мрежата преди по­
вече от 4800 години?
Вероятно би могло да се намери някакво що-годе приемливо
обяснение за мрежата от линии в Англия. Но каква полза, щом цяла
Европа - Германия, Швейцария, и Южна Америка - Перу, Боливия,
са покрити със също такива мрежи. Нима „Ангелът Земя“ е изплел
мрежа от антени около тялото си, преди да се охлади и да се втвърди
земната кора. Може би някои по-чувствителни хора усещат къде ми­
нават „вените на дракона“ . Дали инстинктивно откриват подходящи­
те и здравословни места за строителството на селища и светилища?
Възможно ли е в древността хората да са притежавали определени
сетива, каквито ние днес вече сме изгубили? Дали в миналото наши­
те предци не са имали по-фина скала за усещанията и възприятията,
която в течение на човешката история е закърняла в резултат на
постоянните войни и безкрайните религиозни и политически борби?
Възможно е. Хората все още не са съществували, когато „Ан­
гелът Земя“ е създал своите нерви и вени. Това обаче не обяснява
правите линии. Медните, оловните и златните жили не са разполо­
жени праволинейно в някаква посока. Би трябвало да действат дру­
ги сили, чието основно свойство е да протичат по прави линии и да
се пресичат под прави ъгли. Какви са тези сили? Електрически поле­

170
та? Магнитни полета? Инфрачервени лъчи или ултразвук? фини тем­
пературни разлики? Микровълни? Космическо лъчене? Или първо­
битните хора, подобно на пощенските гълъби, са имали някаква осо­
беност на мозъка, която ги е принуждавала да изграждат селищата
си винаги по продължението на прави линии? Съществуват множе­
ство теории, но никоя от тях не дава задоволителен отговор на за­
гадката. Предците на хората от каменната ера - пещерните хора,
изобщо не са се придържали към правите линии.
Действително става въпрос за необикновено предизвикателст­
во. Праисторическите линии са подробно изследвани статистичес­
ки и емпирически, но няма задоволително обяснение за причината
за тяхното съществуване, физикът и философът Карл Фридрих фон
Вайцзекер (роден през 1912 г.) твърди: „физиката не обяснява за­
гадките в природата. Тя само ги свързва с още по-древни и по-фун-
даментални загадки.“

Нацистите и „свещената география“

Тайните дразнят учените и създават бунтовнически настроения.

Откакто човекът може да разсъждава, мозъкът му постоянно се тер­
зае от въпроси, подтикват го към размисъл.
Особена заслуга за изучаването на загадъчните линии в Англия
имат Джон Мичел и Найджъл Пеник. Те с право се смятат за едни от
най-видните британски учени. Книгите им, които едва ли някой архе­
олог е прочел, са преведени на множество езици [95, 98, 99].
В немскоговорещите страни с тези щекотливи въпроси се за­
нимават неколцина аматьори. Част от тях в течение на дългогодиш­
ната си практика израснаха до професионалисти. Още през 1929 г.
професор д-р Р. Щул описва в списание „Тевтобургската гора“ ку­
риозни зависимости между дадени местности и техните имена [100].
През същата година в Йена е издадена книгата на д-р Вилхелм
Тойдт, наречена „Германските светилища“ [101]. Една година по-
късно д-р Херберт Рьоринг публикува „Свещените линии през Ост-
фризланд“ [102]. През 1938 г. д-р Хайнш издава „Принципи на пра­
историческата култова география“ [103], а през седемдесетте го­
дини Рихард фестер публикува огромен по количество сензацио­
нен материал [104, 105].

171
 С това е поставено началото. То наистина е много трудно, тъй
като изследователите от периода преди Втората световна война са
в голяма степен подвластни на национализма. Тематиката се поли­
тизира. Нацистите цензурират публикациите. Създадени са държав­
ни институции, които да се занимават с изучаването на „свещената
география“ . Задачата им била да се представят древните германци
като народ с богата история и забележителна култура. Създадени са
специални карти със „свещени линии“ , които намират приложение
дори във военната област. Предполагало се, че на определени възло­
ви точки действат особени сили, които трябвало да допринесат за
победата на нацистите над техните противници.
Затова никак не е чудно, че съвременните немски учени нямат
никакво желание да се захващат с подобна щекотлива тема. Герма­
ния отдавна не е нацистка държава, дори бе постигнато обединение­
то на бившите Източна и Западна Германия. Германската демокра­
ция израсна неимоверно и вече е смятана за една от най-развитите
в света. Наистина вече е време да бъдат открити реалните 1_еу ли­
нии, които без съмнение съществуват и на територията на Германия
и Швейцария. Те трябва да бъдат изследвани без политическа поле-
матика и демагогия.
„Свещената география", немският вариант на фен Шуй, в Гер­
мания се нарича „Геомантия“. В изданието на тълковния речник „Гро-
се Брокхауз“ от 1956 г. думата геомантия е обяснена по следния
начин [38]:
„Изкуство на точкуването. Това е начин на гадаене, при който по
случайно маркирани върху земята, върху пясък или върху хартия точки
се предсказва бъдещето. Изкуството на точкуването е било свързвано
през средновековието с предсказания по отношение на природни
катастрофи като например земетресения. То се е появило в Ориен­
та, сродно е на китайската система за предсказания на базата на
белия равнец и е разработена подробно в края на XVII и началото на
XVIII век в специални „книги по точкуване".“
Това обяснение е непълно. При бъдещите издания на тълковния
речник някой от редакторите ще трябва да се занимае по-сериозно
с геомантията. факт е, че изкуството на точкуването е представлява­
ло средновековно суеверие. Но също така е факт, че свещените ли­
нии действително съществуват.

172
 Суеверия и факти

Д-р Херберт Рьоринг, който през 1930 г. публикува труда си върху

„свещените линии из Остфризланд“ в рамките на неговото „Родино-
знание“ . Разработките си авторът е извършил със съдействието на
„Държавен архив Аурих“. Рьоринг отбелязва в предговора [102]:
„Подобни феномени (линиите, бел. авт.) биха могли да се при­
емат за някакво забележително съвпадение, ако се появяваха изо­
лирано. Всяка по-дълга линия, начертана върху картата, преминава
през различни точки. Сред тях има една или няколко, които прите­
жават археологическа стойност. Човек обаче престава да вярва в
случайни съвпадения, когато установи, че при нашата система със
северни и източни линии феноменът се явява многократно, докато
при произволна друга подобна система не могат да се установят та­
кива зависимости.“
Рьоринг бил убеден, че изборът на мястото и ориентацията на
светилищата биха могли да станат само в праисторически времена -
най-късно в бронзовата ера, а дори и още по-рано. Удивлявал го
фактът, че голяма част от линиите преминават през археологически
забележителности, намиращи се на огромни разстояния. Това об­
стоятелство изключвало възможността правите линии да представ­
ляват древни търговски или военни пътища.
„Разположението на трасетата и тяхната отдалеченост от сели­
щата на хората говорят, че е трябвало да се избегне струпването на
хора по тях.“
Що за логика? Рьоринг твърди, че целта е била да „се избегне
струпването на хора“ в различните култови места? Ето обяснението
на автора:
„Ако пътищата бяха изградени по време на християнството, те
със сигурност щяха да преминават през населени места, защото тази
религия изисква публичност в отдаването на почит към Бога. Ези­
ческите ритуали от своя страна са били достояние само за посвете­
ни. Те са въздействали върху съзнанието на хората чрез своята тайн­
ственост и мистичност и затова езическите светилища винаги са били
строени на отдалечени и изолирани места.“
За мен „тайнствеността и мистичността“ на „езическите свети­
лища“ са нещо естествено. Откъде древните ни прадеди са можели

173
да знаят защо загадъчните божества са се придържали към „свеще­
ните линии“? Една от тези линии с ориентация изток-запад започва
северно от местността Ларелт, западно от Емден, преминава през
катедралата в Емден, през езическия култов хълм при Хоененден,
южно от Симонсволде, пресича главното кръстовище на местността
Тимел („езическо кръстовище“) и право като стрела се насочва към
църквата в Стракхолт. Разстояние: общо 50 км.
Линията, успоредна на описаната, започва от църковния пло­
щад на град Норден, преминава през църковния площад на Вестер-
холд и през езическото светилище Рабелсберг в местността Дунум.
Линиите с ориентация запад-изток се пресичат винаги с други с ори­
ентация север-юг. Една от тях започва от църковния площад на град
Норден и преминава през църковния площад на град Емден, а друга -
от Рабелсберг при Дунум до църковния площад на Стракхолд. Чети­
рите проекта образуват правоъгълник.
През 1974 г. е публикувана книга по геомантия от Ричард фестър,
а през 1981 г. е издадено нейното продължение [104,105]. В тях фестър
прилага карти с линии север-юг и изток-запад. Стотици места със
сродни имена са наредени по права линия като перли в огърлица.
Десетки хиляди църкви, параклиси и езически светилища, а също
така и крепости и кръстопътища са разположени върху прави линии.
Цялата територия на немскоговорещите държави представлява гран­
диозна правоъгълна мрежа! Аз лично проверих върху съвременни
карти няколко от немските 1_еу линии и установих, че авторът е
напълно прав в констатациите си. Ето два примера:
В северното предградие на Визбаден се намира езическото све­
тилище Нероберг. Оттук започва една линия в югоизточна посока,
преминава през централната част на Визбаден, после през Стария
град в Майнц, през катедралата във Вормс и във Спейер. фестър:
„Може ли да се говори за случайност? Може единствено да се за­
яви, че строителите на тези достигащи до небето немски християн­
ски храмове не са и подозирали за тайнствените закони, на които са
се подчинили.“ [104]
Една линия, ориентирана в направление изток-запад, започва
южно от Базел в местността Мюнхенщайн, преминава през Олсберг,
през високия 650 м хълм Зоненберг и достига до местността Щайн
до Зекинген. После пресича по права линия местостите Мург, Лау-
фенбург, Щаденхауфен и Рафц, като преминава и през крепостите

174
Хюзлихоф и Щамхайм. Линията продължава към Катенхофен на нем­
ския бряг на езерото Унтерзее, а после и през Щекборн на швейцар­
ска територия и достига накрая до немския Меерсбург. „Пресичат се
и крепостта Итендорф, и катедралите в Ридлинген, Бетенвайлер и
Ешбах“ [104]. Дължината на правата линия е общо 150 км по въздуха.
Опитах първо да начертая линията на фестър върху карта с ма­
щаб 1:400 000 и забелязах, че не във всички случаи изброените мес­
та лежаха върху правата. Доста се смутих, но реших да опитам с два
залепени един за друг картни листа в по-едър мащаб 1:50 000. Сега
вече всичко бе наред. Неуморимият Ричард фестър не само бе за­
писал точните трасета на всички 1_еу линии, но и бе изследвал про­
изходът и значението на имената на местностите, църквите, езичес­
ките светилища и крепостите.
Действително, съществуват опорни точки, които попадат случай­
но върху някоя Беу линия. Неоспорим факт е обаче, че прекалено
много праисторически съоръжения се подреждат с изумителна точ­
ност върху мрежа от прави линии. Как е постигнато това? Какво е
било общото преди няколко хиляди години между днешните Аахен,
Франкфурт, Вюрцбург, Нюрнберг и Донаущауф? Нищо? Защо лежат
върху една права линия? И защо тя свършва след близо 300 км в
незначителна местност североизточно от селото Донаущауф? Защото
там се е намирала Валхала. Действително днешният паметник в чест
на най-забележителните личности в Германия е бил построен от крал
Лудвиг I Баварски, но според преданието Валхала представлява За­
лата на смъртта на бога на северните народи Один.
Така всичко си застава на мястото, но никой не забелязва този
факт. Нима на жителите на съвременния Карлсруе е известно, че
погледнато от централната кула на градската крепост, градът прили­
ча на кръг с девет еднакви сектора. Карлсруе лежи върху една линия
с катедралата в Шпреер и с Манхаймския замък. Тези и още много
други факти са установени от доктора по естествени науки Йенс Мьо-
лер [106, 107]. Нима някой се е заинтригувал от факта, че над 200
баварски селища са свързани помежду си с прави линии и правоъгълни
триъгълници {80,108]? Човек се изкушава да заяви, че това са случай­
ни съвпадения, но куриозите продължават и на територията на Швей­
цария и Австрия, надолу до Гърция и стигат чак до Израел и Египет.
С помощта на карта и мащабна линия можете да осъществите от
бюрото си въображаемо, но изключително забавно и интригуващо

175
пътешествие. Ще откриете, че култовите обекти от предхристиянска-
та епоха са свързани помежду си не само с прави линии, но дори и с
огромни звезди с пет лъча. Аз лично съм установил наличието на
няколко подобни гигантски пентаграми върху картата и отговорно
мога да заявя, че няма никакви манипулации.
Ще отбележа само, че пентаграмата, наричана още „стъпка на
друид" или „петолъчка“, е митичен символ, чийто произход датира
от дълбока древност. Още питагорейците са смятали, че пентаграма­
та е знак за здраве и сила. Друидите са виждали в нея средство за
защита от зли духове. От най-дълбока древност в петолъчката се
вписва фигурата на надарения с разум човек. В долните лъчи се впи­
сват краката, в страничните-разперените ръце, в центъра - тялото,
а в горния лъч - главата. Гностиците са виждали в пентаграмата „плам­
тяща звезда“ и символ на върховната власт [111]. Масоните поста­
вят в центъра на пентаграмата буквата „О“ . Тя означава „дпоз15" или
„депегаКо“ . И двете думи са свещени в Кабала. Освен това пентагра­
мата е наричана още „велик архитект“, защото откъдето и да я по­
гледне човек, тя прилича на буквата „А“, символизираща начало. Във
„фауст“ Гьоте задава въпроса: „Пентаграмата ли ти създава ядове?“
От гледна точка на геометрията пентаграмата може да се получи от
петоъгълник, от чиито съседни страни две по две и от диагоналите са
конструирани равнобедрени триъгълници. Ето два примера за пен­
таграми върху терена:
Първият пример е даден от д-р Йенс Мьолер, биолог и предсе­
дател на Дружеството по космософия в Карлсруе. Макар петолъчка­
та да се простира над град Карлсруе и нагоре чак до Ращат, тя е
сравнително малка по размери. Затова е добре да вземете карта с
едър мащаб (например 1:5000). Ето линиите: Най-северната точка е
църквата на селището Егенщайн (до северното предградие на Карл­
сруе). Оттам тръгва една линия в югоизточна посока към църквата
„Сент Венделин" в Ращат - Ройнау, после северозападно към сели­
щето Клайн Щайнбах и нататък към разположената на североизток
църква на Бюхелберг. После линията се връща обратно в югоза­
падна посока до езическото светилище в Клостервалд при фрауе-
налб. Естествено, опорните точки Егенщайн - Бюхелберг - „Сент
Венделин" - Клостервалд - Клайн Щайнбах образуват пентаграма,
при която всяко селище е отдалечено от двете съседни на еднакви
разстояния.

176
 Педантичният д-р Мюлер забелязал и други странности: Дължи­
ните на основните елементи на пентаграмата отговарят на класичес­
ките пропорции на златното сечение, тъй като разделителните ли­
нии не преминават къде да е, а точно през църквите на различни
селища. Така разстоянието Клостервалд - Сент Венделин е разде­
лено от Сент Маргаретен в отношение „златно сечение“. По-голяма-
та отсечка е Клостервалд - Сент Маргаретен, а по-малката - Сент
Маргаретен - Сент
Венделин. Същото важи и за останалите от изброените местно­
сти. Отсечката Клостервалд - Клайн Щайнбах е разделена в златно
сечение от Лангенщайнбах. По-голямата отсечка от златното сече­
ние представлява Клостервалд-Лангенщайнбах, а по-късата-Лан­
генщайнбах - Клайн Щайнбах. Макар тази пентаграма да не е от най-
големите, линията Егенщайн - Сент Венделин, преминаваща и през
Карлсруе, е с дължина 30 км. Още един куриозен факт: Линията Еген­
щайн - Сент Венделин преминава и през църквата в Книлинген, днес
предградие на Карлсруе. От най-древни времена върху герба на Кни­
линген има нарисувана именно пентаграма. Никой не знае как тя е
попаднала върху герба. Д-р Мьолер смята, че това не би могло да е
случайност [109,110].
Вторият пример е посочен от д-р Рихард Алеш от Клагенфурт,
Австрия [112]. Там, северозападно от града, се намира местността
Мария Заал. На няколко километра северно е Херзогщул. Това е
древен култов паметник, маркиращ точния геометричен център на
пентаграмата. Точно на север по компаса на разстояние 13 км по
южния склон на планината Крайгерберг се намират руините на кре­
постта Хохкрайг. Тя представлява най-северната точка на пентагра­
мата. Около разрушения замък все още могат да се видят останките
от мегалитно съоръжение. Оттук започва първата линия в посока
юг-изток. Тя достига до крепостта със странното име Шроткогел. Там
също личат останките от древна стена, както и мегалитни блокове,
които несъмнено са били обработени изкуствено. По-късните поко­
ления са ги използвали като мелнични камъни. От Шроткогел линия­
та продължава през град Клагенфурт до върха на Пипе Кегелс. И тук
също се виждат останки от праисторическо съоръжение. Следва
линия с дължина 23,5 км в посока към изток към Кробатенберг, по
продължение на която, естествено, отново срещаме руини от мега­
литни съоръжения. Следващата линия започва от Кробатенберг на

12. Каменната ера... 177

югозапад до полуразрушената църква „Св. Урсула“ при Трутендорф.
Това, което е останало от нея, е разположено сред руините от древ­
но съоръжение. Там също се виждат мегалитни блокове. От „Св. Ур­
сула“ линията продължава на север към Хохкрейг. Така пентаграма-
та е очертана.
Разбира се, веднага ще ми възразят, че това може да е някаква
прищявка на строителите, че точките са подбрани тенденциозно. Стра­
ните на пентаграмата обаче преминават с точност до сантиметри през
центровете на древни крепости и през християнски църкви, а в геоме­
тричния център на петолъчката лежи Херцогщул. Подобно на пентаг­
рамата от Карлсруе и тук има специфична особеност. При Трутендорф
се намират руините на крепостта на владетелите на Труиндорф. Още
през XIV в. рицарите от Труиндорф въвели в герба си пентаграмата!
„Изключително трудно е да заблудиш хора, които вече са осъзна­
ли какво става!“ (Алфред Полгар, австрийски критик, 1873-1955 г.).
Осъзнавам, че цялата история със „свещената география“ пред­
ставлява трън в очите на учените. Тя звучи твърде екзотично и се
простира върху прекалено обширни области, затова човешкото съзна­
ние отказва да приеме очевидното. Защо изобщо хората от камен­
ната ера са разположили светилищата си върху прави линии в
продължение на стотици километри през планински върхове, блата
и езера? Какво означават гигантските пентаграми, очертани върху
терена? Ако на местата, маркиращи върховете на петолъчката, е
имало запалени факли, пентаграмите са се виждали поне от птичи
поглед. Може би на специални празници нашите прадеди са постъпва­
ли именно така и това е причината гностиците да наричат тази гео­
метрична фигура „пламтяща звезда“.
В крайна сметка остават в сила само два основни аргумента: 1.
Странните пентаграми са противоестествени. Съществуването им не
може да се обясни с някакви лъчения, находища на определени руди
или водни артерии. 2. Пентаграмите са били сътворени още в праис­
торически времена. Това предполага наличието в каменната ера на
строителна и измерителна техника и на обучени геодезисти и инже­
нери. Нашите предци от каменната ера едва ли са разполагали с
необходимите знания и средства, за да очертаят гигантските пентаг­
рами върху терена. С какво са извършили измерванията? Петолъчка­
та при Клагенфурт е разположена в силно пресечена местност. Тряб­
вало е да се преодолеят планини, хълмове и реки. Отговорите на

178
всички тези въпроси ни водят към съществуването на прословутите
„учители“. Какъв интерес са имали почитаните по-късно като боже­
ства „учители“ да украсяват областта с петолъчки?
„Небесните същества“ са действали в различни региони на на­
шата планета. Може би са съществували отделни разпръснати гру­
пи, осъществявали своята дейност по обучаване на човечеството
далеч от Главната квартира. С помощта на пентаграмите и правите
линии върху терена е било възможно да се постигнат едновременно
няколко цели:
а) сигнали нагоре;
б) маркиране на някакви граници;
в) ориентири за пилотите на летателни апарати;
г) места за зареждане с гориво;
д) послания към бъдните поколения.
Преди 155 години немският астроном и математик Карл Фрид­
рих Гаус изумил колегите си с необичайно предложение. Гаус пред­
ложил да се засадят дървета, които да образуват гора с формата на
правоъгълен триъгълник. Това трябвало да послужи като сигнал за
извънземни разумни същества, ако те наблюдавали Земята със сво­
ите телескопи. Те със сигурност щели да забележат, че зеленият пра­
воъгълен триъгълник не би могъл да има естествен произход. Така
космическите ни събратя щели да разберат, че планетата ни е насе­
лявана от надарени с разум същества.
Подобни предложения са правени и по-късно. Едно от тях е в
плодородния житен пояс на САЩ да се засади гигантски триъгълник
от пшеница, а в него - пръстен от мак. Ако някой наблюдавал отда­
леч Земята, щял всяка година да забелязва в определен сезон по­
явата на жълтия триъгълник с вписана в него червена окръжност и
да разбере, че жителите на Синята планета са запознати с Питаго-
ровата теорема.
С помощта на огромните пентаграми извънземните учители биха
могли да сигнализират на своите колеги:
а) Членовете на нашата група са от планетата X и действат на
Земята;
б) Тук е действала група от извънземни същества;
в) Това е знак за нашето присъствие на Земята в миналото (това
послание вероятно е насочено към бъдещите обитатели на Синята
планета).

179
 Същият ефект може да се постигне и с помощта на линиите, ори­
ентирани север-юг и изток-запад. Те се пресичат, както е известно,
под прав ъгъл. Освен това правите линии са подходящи като марки­
ровка за границите на владение на отделни праисторически племе­
на. Могат да служат и като визирни точки, като ориентири за пилоти­
те на летателни апарати и места за зареждане с гориво. Ако под
линиите съществуват залежи на някакви полезни изкопаеми или в
точките на пресичане са концентрирани определени естествени лъче­
ния или енергии, това би било добре дошло за „небесните учители“ .
Възможно е дори те да са ориентирали мрежата си според подобни
точки, защото така могат да използват под някаква форма налична­
та енергия. Подобно становище изразява в две свои книги [113,114]
Брус Кати, професионален пилот и бивш капитан на ДС-8. Новозе­
ландецът Кати отлично се ориентира във всякакви видове карти и
освен това владее добре математика. В течение на много години той
е събирал и нанасял върху карти и атласи данни за срещи с НЛО. За
свое собствено изумление той получил огромна глобална мрежа с
различни центрове, към които винаги водели всички регистрирани
маршрути на НЛО. Картината изглеждала така, сякаш екипажите на
НЛО трябвало периодично да прелитат над определени места, за да
вземат оттам нещо. Брус Кати твърди: „Съществува световна енер­
гийна мрежа, управлявана от НЛО по време на техните експедиции
на Земята.“
Това твърдение е валидно за нашата епоха. Никой не е в състо­
яние да докаже, дали е било в сила и в миналото. Макс Планк пише
до своя приятел Зомерфелд [115]:
„Аз откъснах цвете и ти откъсна цвете. Ще ги съберем и тъй като
те си подхождат, ще изплетем от тях най-красивия венец.“

Звездни пътища

Венецът от невидими линии обхваща цялото земно кълбо. Имен­

но този мистериозен факт кара хората да се чувстват така безпо­
мощни и незначителни. Ние и днес се люлеем между миналото и
настоящето, защото древните култови места не са изчерпали своята
сила. Дори християнските светци са се въплътили в много от праис­
торическите герои.

180
 Такъв е примерът със свети Яков. Гробът му е в Северозападна
Испания, в катедралата в Сантяго де Компостела. Папа Йоан Павел I
покани там през август 1989 г. младите хора на Четвъртия ден на
младежта и над 300 000 души последваха призива му. Повече от по­
ловината юноши и девойки изминаха разстояние от 200 км пеша, без
да подозират, че вървят по древна езическа линия. Пътят на св. Яков
според идеята на организаторите трябваше да послужи на поклон­
ниците за „осмисляне на живота“ [116]. Това е чудесно мото. Сигу­
рен съм, че самият папа Йоан Павел I е вложил повече смисъл в
него, отколкото бе оповестено пред обществеността. Нали именно
той написа докторска дисертация върху трудовете на испанския ми­
стик Хуан де ла Крус и заяви в Сантяго де Компостела: „Аз, наслед­
никът на Свети Петър на престола в Рим, глава и пастир на Католи­
ческата църква, призовавам от Сантяго теб, древна Европа: Намери
отново пътя към себе си! Бъди винаги самата себе си! Остани при
своите корени!“ [116]
И така аз ще последвам съвета на папата и ще се върна към
корените на Сантяго де Компостела. За Карл Велики се твърди, че
отишъл там на гроба на св. Яков и получил откровение. В действи­
телност императорът „никога не е стъпвал по тези места“ [117], а
легендата за откровението била измислена след смъртта му. Според
нея два „звездни пътя“ [117] показали на Карл Велики как да стигне
до Сантяго де Компостела.
Куриозното е, че тези „звездни пътища“ действително същест­
вуват, но нямат нищо общо с Карл Велики, защото датират от хиля­
долетия. В книгата си „Сантяго де Компостела“ моят колега Луи Шар-
пентие разкрива „тайната на пътищата на поклонниците“ [117], пре­
минаващи от френския бряг на Средиземно море по права линия
през Пиренеите до Сантяго де Компостела. При това те „съвпадат
точно с два паралела от изток на запад“. Редица селища и забеле­
жителни места лежат върху един и същи паралел и освен това име­
ната им имат един и същи корен. Например: Без Е1еШез (Каталония,
до Лузенак), ЕзйПоп (Южната част на Пиренеите), Шгагга (при прохо­
да Сомпорт), Игаггада (при Памплона), Ш еПа (Планините Леон), Аз1ег
(Галиция). Във всяко от тези имена се съдържа понятието „звезда“, а
всички точки са разположени на 42° 46‘.
Друг „звезден път“ преминава между 48 и 49 паралел. Започва
южно от Страсбург и преминава от изток на запад през малките се­

181
лища Сен Одил, Балмонт, Водини, Домреми, Водевил, Жоанвил, го­
рата при фонтебло, Домблен, Лоаз, Ла Бел Етоа, Пиерфит, Шартрьо,
Ла Луп, Аленкон, Льо Хорн, Ландерно, Сен Ренан и Лампаул на ат­
лантическото островче Кесан. При това пътят преминава не точно
през споменатите градчета и селца, а през останките от мегалитни
съоръжения, открити във или край всички изброени селища. В Бре-
тан пътят разполовява две големи праисторически светилища.

Древните геодезисти

Това е наистина изумително. Още по-куриозен е фактът, че мис­

териозните линии преминават не само през територията на Европа.
В праисторически време гръцкият град Делфи е бил смятан за център
или за „пъп“ на света. Действително множество линии, започващи в
различни части на планетата ни, се насочват право към Делфи.

За Южна Америка Куско е имал същото значение, както Делфи

за Европа и Близкия изток. Древната столица на империята на инки-
те, разположена на височина 3500 м, е населявана от народа на ин-
ките от стари времена. Около Куско е съществувал мегалитен град
на неизвестна култура още преди легендарния основател на динас­
тията на инките - праотецът Манко Капак. Владетелят Пашакутек
(1438-1471 г.) изградил отново града и наредил храмовете и дворци­
те да бъдат издигнати върху огромните мегалити на древен град. За
него се твърди, че бил изграден от бога на съзиданието Виракоча и
първоначално се наричал Акамама.
Древният град също бил смятан за „център на света“. Там, по­
добно на Делфи, се събирали всички пътища и мистериозните линии
от четирите посоки на света. Местните индианци наричат тези линии
от най-дълбока древност „кеке“ . Речник на езика кечуа от XVII в. де­
финира думата като „гранична линия, цел, крайна линия“. Още през
1653 г. испанският свещеник и хронист Бернабе Кобо пише за съще­
ствуването на „свещени линии“ , които започват в центъра на Храма
на Слънцето в Куско. Индианците ги наричали „кеке" [119].
Линиите действително са куриозни и приличат на подобните на
писти очертания в равнината Наска. „Кеке“ представляват тесни
пътечки. Започват от Куско като лъчи на звезда и преминават през

182
планини и долини, сякаш някой ги е очертал от въздуха. В миналото
линиите свързвали с Куско „четиристотин свещени места". Продължа­
ват през Западните Кордилери или вулканичната планина Саяма,
сякаш за онези, които са ги създали, не са съществували никакви
топографски пречки.
Тони Морисън е археолог, който е обходил част от линиите в
буквалния смисъл на думата. По една от тях е изминал 30 км, като
през целия път е виждал древни идоли, езически храмове. И в Перу
положението е същото като в Европа. Там, където в миналото са се
кланяли на езическите божества, са били изградени християнски
параклиси и църкви. Мрежата от линии продължавало Боливия, пре­
сича езерото Титикака и достига до Тиахуанако. Може да се просле­
ди дори в гъстата джунгла [121,122].
Отново си задаваме за кой ли път въпросите: От кого са създа­
дени? Защо? Как? С каква цел? Защо върху различни континенти?
Кога? Поне на последния въпрос може да се даде някакъв отговор.
Сигурно е, че линиите са съществували преди империята на инките.
Те само съхранили и на места разширили изграденото преди тях.
Куско бил „пъпът на света“, един от центровете на божествата, веро­
ятно базов лагер на извънземните. Именно космическите пришълци
са извършили геодезическите измервания и са очертали трасетата
на граничните линии. Това изрично се потвърждава в свещените и в
някои не толкова свещени книги. Излезлият от водата учител Оан „пре­
мерил земята“, същото сторил и тайнственият Ийма от свещената книга
на персите. В Стария завет дори Господ обяснява на Иов [49]:
„Де беше ти, когато полагах основите на земята? Кажи
ако знаеш.
Кой й определи мярката, ако знаеш? Или кой е опъвал по
нея въжето?
На какво са закрепени основите й, или кой положи
крайъгълния камък..."
К н и га на И ова, 38: 4 -6 .

„Мислите скачат като бълхи от един човек на друг, но не хапят

всекиго.“
(Джордж Б. Шоу)
Обяснението за пентаграмите, граничните линии и централно
разположените свещени места оставят открит въпроса за фенг Шуй.

183
В крайна сметка здравословните и нездравословните точки лежат
върху мрежата на „вените на дракона“ , а не върху прави линии. „Ан­
гелът Земя“ едва ли е съхранил своите сензори и антени в пра­
воъгълна растерна система. Съществува ли в действителност „Ан­
гелът Земя“?

7. Глава

„Господ не играе на зарове“

(А л б е р т А й н щ а й н )

Биологът Джим Е. Лъвлок е уважаван специалист в областта на

естествените науки и твърде зает човек. Той търсеше живот на Марс
за НАСА, а концерна „Шел“ му възложи да изследва глобалните по­
следици от замърсяването на въздуха. Двата проблема са свързани,
тъй като микроскопичните форми на живот-бактериите, влияят върху
биосферата на Червената планета. По същия начин замърсяването
на въздуха на Земята, дължащо се предимно на фосилните горива,
също въздействат върху нашата биосфера.
В продължение на много години Джим Е. Лъвлок заедно с екип
на Калифорнийския институт по технология събира данни от измер­
вания от различни земни и извънземни региони. Натрупването на
химични фактори би следвало да води до реакция на други химични
фактори. Компютърните модели предполагат, че Земята и цялата
биосфера - зоната, в която на нашата планета има живот, подлежат
на измерване и математически изчисления.
Известно е, че компютърните криви могат да бъдат екстраполи­
рани в бъдещето и в миналото. Химичните реакции си остават хи­
мични реакции независимо в коя епоха се извършват. Така ком­
пютърните криви със сигурност ще покажат кога неизбежно ще настъ­
пи колапсът на биосферата ни, кога морската вода ще се превърне в
планина от сол или кога озоновата дупка ще доведе до смъртта на

184
всички форми на живот на Земята. С научна точност се измислят и
изследват всякакви модели. Вземат се предвид всички значими ком­
поненти, данните от измерванията се оценяват с изключителна пе­
дантичност. И въпреки това се оказва, че нещо не е наред както със
Земята, така и със Слънчевата система.
Да вземем например интензивността на излъчване на централ­
ната ни звезда. Колкото повече водород изгаря Слънцето, толкова
повече се променя вътрешната му структура. Това от своя страна
влияе на интензивността му на излъчване. Изчислено е, че в изми­
налите няколко милиарда години интензивността на Слънцето се е
увеличила с около 30 %. Междувременно е възможно да е имало
някакви колебания. Куриозното обаче е, че температурата на земна­
та повърхност е останала благоприятна за развитието на живот. В
тази връзка Джим Е. Лъвлок твърди: „Въпреки драстичните измене­
ния на състава на атмосферата в миналото и колебанията в количе­
ството на излъчваната от Слънцето енергия на нашата планета нико­
га не е било прекалено студено или прекалено горещо и така жи­
вотът се е съхранил.“ [123]
След първоначалното охлаждане на планетата на нея винаги
е имало течаща вода, в нито един момент от историята на Земята
океаните не са били напълно замръзнали или изпарени. Що за
загадъчен термостат е регулирал средната температура на Синя­
та планета?
Известно е, че въглеродният двуокис натрупва топлина и по този
начин подпомага парниковия ефект. Това се е повтаряло многократ­
но в историята на Земята. Когато различните форми на живот на
Земята се увеличили, количеството на въглеродния двуокис в атмо­
сферата намаляло, а нараснало съдържанието на кислород. В рет-
роспекция този процес прилича на истинско чудо, тъй като първич­
ната атмосфера от метан би била чиста отрова за живите организ­
ми. Колкото по-ярко светело Слънцето, толкова по-бурно се разви­
вал животът на Земята и, образно казано, „изяждал“ слоя от въгле­
роден двуокис. Освен това благодарение на нарастващото съдържа­
ние на кислород се образувал озонов слой, който абсорбирал опас­
ните ултравиолетови лъчи от Космоса. Преди неговото формиране
животът на Земята бил ограничен единствено в океаните. Сега вече
живите организми можели да колонизират и сушата. Какви мистери­
озни зависимости управляват изумителната верига от „случайнос-

13. Каменната ера... 185

ти“ в биосферата? Ето какво твърди Пол Дейвис, известен специа­
лист в областта на естествените науки [124]:
„Фактът, че животът е имал „поведение“, при което са били съхра­
нени именно условията, благоприятстващи неговото запазване и
развитие, е чудесен пример за саморегулация. Това понятие има
привкус на теология. Изглежда така, сякаш животът е предусещал
опасностите и ги е предотвратявал.“
А ако някой друг, а не „животът“ е действал по този начин? Ако
„Ангелът Земя“ е предусещал опасностите? В своята книга „Нашата
планета ще оцелее“ Джим Е. Лъвлок дава няколко смайващи приме­
ра за удивителната саморегулация на Земята.
Така например всички организми могат да оцелеят само ако
съдържанието на соли в тях е в определени граници. Всеки гимна­
зист знае, че моретата са солени, защото всички реки внасят от
хилядолетия в тях съдържащи соли минерали. Всъщност моретата
отдавна трябваше да са се превърнали в планини от сол, тъй като
водата от тях се изпарява от слънчевата топлина. Експериментът
може да бъде осъществен от всяко дете: Водата в даден басейн раз­
тваря солите, топлината кара водата да се изпарява, добавя се нова
солена вода. Може доста точно да се пресметне кога басейнът ще
се напълни със сол. Защо моретата ни не са по-солени? Защо нико­
га не се достига критичното съдържание на соли, при което всички
морски животни ще загинат? Какво или кой регулира „Лаборатори­
ята Земя“?
Джим Е. Лъвлок формулира една хипотеза, наречена от него на
името на гръцката богиня на земята Гея. В нея той предполага съще­
ствуването на някакъв висш глобален организъм, въздействащ съзна­
телно върху околната среда с цел поддържането на благоприятни за
живот условия. Лъвлок разглежда Земята като единна саморегули­
раща се система, в която са включени биосферата, геоложките про­
цеси, атмосферата, климатът и различни форми на живот. Според
Лъвлок трите основни характеристики на Гея са [123]:
„1. Най-важното свойство на Гея представлява стремежът й към
оптимизация на условията за земен живот...
2. Гея, притежава от една страна, в ядрото си жизненоважни
органи, а от друга страна, в периферията си - второстепенни...
3. Реакциите и промените на Гея към по-лошо би следвало да се
подчиняват на законите на кибернетиката...“

186
 Нима е възможно цялата планета да представлява нещо като
живо същество, а ние, хората, да сме закриляни от него деца? При­
мамлива и дръзка хипотеза, която обаче не ни освобождава от отго­
ворност. На „Ангела Земя“ в никакъв случай не му е безразлично
дали замърсяваме неговата повърхност и дали разрушаваме био­
сферата му. Той реагира на нашето поведение. Земята, изглежда,
притежава нещо като механизъм за регулация, който управлява и
контролира в дългосрочен аспект изумителни по мащабите си про­
цеси. Зад „управление и контрол" се крие наличието на интелект, а
той от своя страна не се появява от самосебе си. В случая дори има­
ме управление на бъдещи събития.
Откъде „Ангелът Земя“ знае, че след милиони години океаните
ще бъдат окончателно превърнати в планини от сол и откъде му е
известно какви превантивни мерки да вземе, за да държи под кон­
трол процеса? С кого „Ангелът Земя“ обменя информация? Нима
нашите досегашни представи за Космоса са погрешни? Дали Господ
представлява Вселената, а ние сме микроскопична част от нея?
Допреди няколко години сред астрофизиците не съществуваше
и капка съмнение в правилността на теорията за началния взрив.
Неин създател е белгийският физик и математик Ж орж Ламетр. Тео­
рията постулира, че всичката материя е била уплътнена до един първи­
чен атом преди милиарди години. Тази свръхплътна материя във Все­
лената постоянно се е уплътнявала. Енергията в нея накрая е преми­
нала в експлозия. През безкрайно дългия период от около 15 мили­
арда години космическият прах от експлозията се разнесъл из Кос­
моса и от него се образували нови материални обекти - слънца, а
после и планети.
До началото на осемдесетте години учените бяха еднинни по от­
ношение на теорията за първичния взрив. Тя е логична и се
потвърждава от различни измервания (изместване в червения
спектър) и изследвания. После изведнъж в началото на деветдесет­
те години започнаха да се прокрадват съмнения към разпростране­
ния досега космологичен модел. Американските астрономи Марга-
рет Дж. Гелър и Джон П. Хучра опитаха да измерят малка част от
северната част на звездното небе и да го обозначат точно върху три­
мерна карта. По този начин те искаха да докажат, че материята е
малко или много е равномерно разпределена във Вселената, както
постулира теорията за първичния взрив. Получените резултати до-

187
Ангелът Земя
казаха обратното. Вместо равномерно разпределение бяха открити
гигантски струпвания на космическа материя. Едно от тях бе нарече­
но „Великата стена“.
Други астрономи откриха квазарите (квазизвездни обекти), ко­
ито се движат с изключително голяма скорост. На базата на точни
измервания възрастта на един такъв квазар бе оценена на 14 мили­
арда години - нещо напълно невъзможно в рамките на теорията за
първичния взрив.
Американският астроном Алън Дреслър измери скоростта, с
която целият Млечен път се движи из Вселената - 6000 км/сек. От­
ново невъзможен резултат, поне що се отнася до теорията за
първичния взрив.
Астрономите и астрофизиците бяха объркани и от абсурдното
разминаване между космическа материя и гравитация. В различни
галактики съществуват едва десет процента от количеството мате­
рия, което всъщност би трябвало да е необходимо за осигуряването
на действащата там гравитация.
Несъответствията се натрупват. Една чудесна космологична те­
ория вече е доста поразклатена. Руският учен Андрей Линде, астро-
физик в Европейския център за изследване на атома (СЕРМ) в Ж е­
нева, запълни появилата се празнина с нов модел: този на сапуне­
ните мехури. „Съществувал е един сапунен мехур, от който са се
образувал нови мехури, от тя х-о щ е мехури“ - твърди Андрей Линде
[125]. Цялата Вселена е изградена от малки мехури - вселени. Ние
живеем в нашия мехур - вселена, а около нас съществуват други
мехури - вселени, за които нищо не знаем. Представете си вана,
пълна със сапунени мехури. Всеки мехур представлява отделна все­
лена. Едни от мехурите се пукат, после се образуват нови. Линде
твърди: „Процесът не е приключил, той продължава. Всъщност Все­
лената е много хаотична, но не и там, докъдето ние хората можем
да видим.“
А Земята? Тя също е микромехур, поместен в по-голям мехур.
Молекулярните вериги в едно живо същество са свързани помежду
си чрез взаимодействия като сапунени мехури. „Ангелът Земя“ при­
тежава „мрежа от антени“ около себе си, чрез която получава и пре­
дава информация. Интелектът, криещ се зад този процес, е универ­
сален, само човекът е „домашно приготвен“. „Ангелът Земя“ , или Гея
в хипотезата на Джим Е. Лъвлок, може да управлява процесите в

189
своя „сапунен мехур“. Той е в състояние да предизвика, забави, ус­
кори или доведе докрай необходимите биохимични процеси. „Ангелът
Земя“ дори може да повика помощ отвън, когато космическата ево­
люция в неговия мехур е застрашена.
Аз лично при това положение не мога да открия хаос нито на
Земята, нито във Вселената. Алберт Айнщайн е казал: „Господ не
играе на зарове.“ Материята в Космоса може да е разпределена
хаотично подобно на сапунените мехури във ваната, които се обра­
зуват и се пукат. По-вероятно е обаче да съзираме хаос в този про­
цес само защото сме прекадено незначителни и ни липсва общият
поглед върху нещата. Едно обаче е сигурно: Колкото и материя да се
превърне в енергия, глобалното ниво на интелекта и глобалното ниво
на опита постоянно се повишават.
Носителят на Нобелова награда Макс Планк (1858-1947 г.) по­
сочва в доклад, изнесен през 1929 г. в Берлин:
„Не съществува материя сама по себе си. Всяка материя възник­
ва и съществува единствено чрез силата, която кара елементарните
частици да трептят и ги държи в миниатюрната слънчева система на
атома. Тъй като обаче в цялата Вселена не съществува разумна и
вечна сила, сме принудени да предположим наличието на разумен и
съзнателен дух. Той е първопричината за всяка материя. И понеже
дух само по себе си също не може да съществува, а винаги принад­
лежи на някакъв организъм, сме принудени да вярваме в безплътни
духове. А те също не могат да съществуват сами по себе си. Трябва
някой да ги е създал. Затова аз не се колебая да нарека този тайн­
ствен Създател със същото име, с което го наричат всички цивили­
зовани народи на Земята: Бог.“

190
 Библиография

[1] 0 ’КеПу, М.: Ме\л/дгапде, 1_опс1оп 1983.

[2] Вау, I. Р.: ТЬе \Мпюг ЗоПзНсе РМепотепоп а! Мем-бгапде, 1ге1апс1:
Ассюеп! ог 0ез1дп? Аиз: Маюге, Зап. 1989, Вс!. 337.
[3] Регреге, Зеап-С1аис!е: Весюпсю Зююе, МиепсЬеп 1981.
[4] ТНот, А.: МедаПйс ЗИез т ВгИат, Охюгс! 1967.
[5] Раеткеп, Ег1сИ уоп : Ве\ме1зе, Оиеззеюог!, 1977.
[6] РгоЬз!, Егпз1: 0еи1зс1п1апс!т с1ег 11г2еП, МиепсМеп 1986.
[7] Ноую, РгесЗ: Оаз ююШдепю 11п|уегзит, Ргапк!иг1/М 1985.
[8] Ноую, Ргес! ипс! \А/1с к га т а з 1пдЬе, N. С.: Еуоюйоп аиз сю т АП,
Ргапк1иг1/М 1981.
[9] \Л/Нсюг-ЗтКЬ, А. Егпз1: (ЗгипсПаде ги етег пеиеп Вююдю, МеиЬаизеп-
51иКдаг1 1974.
[10] сЗегз.: НегкипК ипс! 2икипЙ с1ез МепзсЬеп, №иЬаизеп-31и«да11 1972.
[11] сюгз.: йю Ма1ипл/13зепзсНа!юп кеппеп кеюе Еуоюйоп, Вазе1 1978.
[12] Спск, Ргапаз: Раз 1_еЬеп зе1Ьз1, МиепсНеп 1983.
[13] Уо11тег1, Вгипо: Раз Моюкие! ипс! с!аз 1_еЪеп, ВеюЬек 1985.
[14] ТоЬ|зЬ, Оз\л/аю О.: КиК - 5итЬо1 - ЗсЬпЙ, Васюп-Васюп 1963.
[15] Радег, Нагаю: Исюсюта, Сгаг 1971.
[16] \Л/еЬег, Оег1гис1 ипс! 81гескег, МаШ"йаз: Ре1год1ур1пеп с!ег Ртса 1_аз
Ра1таз, бгаг 1980.
[17] МиуаКак, 1!уап1к: Ре1год1урИз о! ЗоиИп-Еазюгп АпаюНа, бгаг 1974.
[18] Мо\л/ак, НегЬег! ипс! Огюег, 3. ипс! Р.: РеюЬПсюг с!ег ЗратзсЬеп
Залага, СВгаг 1975.
[19] \Л/еауег, Оопаю Е.: !тадез оп Зюпе, ТЬе РгеМзюпс Воск Аг1 оп 1Ие
Союгасю Р1аюаи, Р1адз1аК 1986.
[20] ОЬпе Матеп: 2\л/13сЬеп бапсюага ипс! с!еп Зекюпзгаззеп, Ре1зЬПс!ег
а т Кагакогит Н|дЬ\л/ау, Маюг 1985.
[21] Сох НаПеу, 3.: На\л/амап Ре1год1урИз, Нопоюю 1970.
[22] Вюсюгтапп, Напз: ВНс!зутЬо1е с!ег УоггеК, (Згаг 1977.
[23] РпиН, АизШо: РеюгеюЬпипдеп ю сюп А1реп, 2иепсЬ 1984.
[24] 61уп, Оапю! ипс! ВеЬогк, Зоас!"11т : 1_иеЬЬез ЕпгукюраесПе сюг
АгсИаеоюдю, Вегд1зсН 01ас!ЬасЬ 1980.
[25] ЗЬеггаК, Апс!ге\л/: йю СатЬгюде ЕпгукюраесПе с!ег АгсЬаеоюдю,
МиепсИеп 1980.

191
 [26] Огиеп, Ватег: ЕЗП йайпд ю гю е Еаг1у Еагю. Аиз: Маюге, Вс± 338, 13
АргН 1989.
[27] В|ес!егег, Зозе1: АгсЬаео1од1е ипс! 0116(7116, ЕтЬМске т сНе
УегдапдепНеК, ВегПп 1988.
[28] ТШпег, Е. О.: МедаПюЬаиюп 1П ЗиесЛпсИеп. Аиз: АпИке \Л/е11, НеК 2,
РеютеПеп 1986.
[29] Оаегпкеп, ЕпсИ уоп: НаЬе юЬ тю Ь декг!? МиепсИеп 1985.
[30] Ватауапа: ТИе \А/аг ю Сеуюп, о. А.
[31] МаНгтипс!, АсюК: Оюсюг уоп ЗюШеп, 0езс11юИ15-В|Ь1ю1Мек) I ВисН,
Зюйдаг! 1866.
[32] НеусюгЬаЬ!, ТНог: \Л/еде иеЬегз Меег, Миепсвеп 1975.
[33] Наззюг, бею Vоп: Моаз Мед г и т Атагопаз, НатЬигд 1976.
[34] Раз ЕгЬе с!ег 6|дап1еп, ОИеп 1977.
[35] 1_е Зсоиегес, 0\уепс’!"|1ап: Вгеюдпе Ме'да1Ш"ндие, Рапз 1987.
[36] Кгетег, Вгипо Р.: Сеотеюе ю 81ет, Аиз: АпИке \Л/еК, 18. За^гд., НеЙ
1, 1987.
[37] ВоЬегю, Оаую: ТапюПгтдю ЗсЬоюгз апс! Тоипзю, Сагпас’з МедаПюз
В е т а т ап Еп(дта. Аиз:5т1юзотап, \/о1. 20, Мг. 6, 1989.
[38] Рег Огоззе ВгоскЬаиз, В<± 9, \МезЬас!еп 1956.
[39] 3 |то п , К1аиз: О еотею е уогдезсНюЬИюЬег Зютзеюипдеп. Аиз:
МаюпмззепзсЬаШюЬе ВипсюсИаи, 40. ЗаЬгд., НеЙ 10, 1987.
[40] Кгетег, Вгипо Р.: Мазз ипс! 2.аЬ\ т с!еп МедаП1Ьс1епктае1егп с!ег
Вгеюдпе. Аиз: МаюплмззепзсЬаМсИе Випс1зс11аи, 37 ЗаИгд. НеК 12, 1984.
[41] ТЬот, А. ипс! ТЬот, А. 3.: МедаМЬю Ветаюз т Вп1аю апс! ВпКапу,
Охюю 1978.
[42] Зоиззаите, Водег: 0о!тепз юг юе беас!, 1опс!оп 1988.
[43] Кгеигег, (ЗоШпес! ипс! СНпзЙпе: 01е Ре1зЬНс!ег Зиес!апс1а1из!епз,
ЗюНдаг! 1987.
[44] 1_е1зпег, Оеогд ипс! Уега: 01е МедаПюдгаеЬег с!ег юеизсИеп Наютзе!,
ВегПп 1943.
[45] МеюепгеюН, Р.: Арез, 01ап1з апс! Мап, СЬюадо 1946.
[46] 5аига1, 0еп1з: АИапПз ипс! сПе НеггзсЬаЙ с!ег В|езеп, ЗюНдаг! 1945.
[47] КаиюзсЬ, ЕтН: 0|е АрокгурИеп ипс! Рзеис!о-Ер!дгар11еп с!ез А11еп
Тезютепю, Вс). 2, 1962.
[48] с!егз. ; Вс1. 1.
[49] 0|е НеШде ЗсНпК с!ез АИеп ипс! с!ез Меиеп Тезютепю, 2иепсЬ 1961.
[50] РгеисЬеп, Р.: Воок оННе ЕзИтоз, ОгеепмсЬ/Сопп. 1961.
[51] Оаеп1кеп, Епс17уоп: \Л/!г аПе зтс! Ктбег с!ег (ЗоеКег, МиепсИеп 1987.
[52] МсСиНосН, Кеппею С.: 1ттапие1 УеНкоузку апс! юе ЗаепШс Меюос!.
Аиз: Апс(еп1 Зюез, Вс!. 13, Мг. 1, 1986.
[53] НаПепогю, ТТюосюг: Маз пю!п1 зею с!агТ, с!аз капп пюН! зе1п. Аиз:
НоЬЬу, Мг. 14, 26.6.1978.

192
 [54] Р1апск, Мах: М з з е п з с Ь а Ш с Н е 5е1Ьз1ЬюдгарЬ|е. 1п: РЬуз 1каПзсИе
АЬЬапсЛипдеп ипс! УоЬгаеде, Вс1. 2, ВгаипзсЬ\л/е1д 1958.
[55] Роррег, Каг1: 1п1е11ек1ие11е зтс! ап таззеп с! ипс! Ьез1есЬ1юЬ. 1п: 01е
\Л/е11, [\1г. 46, 23.2.1990.
[56] СегТ, СЬпз1орЬег ипс! Мауазку, \/ю1ог: ТЬе Ехрег1з Зреак, Уогк 1984.
[57] ЗсЬтсНег, В еП ату Напз: Н аИ иапасою ду апс! 1Ье Оа1е о1 1Ье Зип. Аиз:
А п с 1еп 1 ЗИ ез. В<± 8, Мг. 4,1981.
[58] М1е1, Регпапй: Аи( <3еп Зригеп с!ег дгоззеп 51еюе, М иепсЬеп 1977.
[59] 51оере1, ТЬеосюг К.: Зиес1атег!кап1зсЬе ргаеЬ 1з 1опзсЬе Т е т р е ! ипс!
(ЗойЬеКеп, Р га п М и Ь 1912.
[60] Р ге и з з , ТЬеосЗог К.: М о п и т е п 1 а 1 е У О гдезсЬ!сЬ1Н сЬе Кипз1,
З о е К т д е п 1929.
[61] Оаегйкеп, ЕпсЬ Vоп: Ве1зе пасЬ К тЬай , ОиеззеюогЗ 1981.
[62] ЗеоЙгеу, В.: Раиз1кеП ипс! ВгопгезсЬмеЬ, Н а тЬ и гд 1957.
[63] А 1ктзоп, В. 3. С.: \Маз 1з 1 31опеЬепде? Нгзд. О е р а Ь т е т о! 1Ье
Епу 1го п те п 1, 1980.
[64] На\л/ктз, бегаю 5.: 51опеЬепде Оесос1ес1, Мем Уогк 1965.
[65] А 1ктзоп , В. 3. С.: М ооп зЬ ю е оп 51опеЬепде. Аиз: А п ^ и К у , Век 40,
1966.
[66] <3егз.: МедаН1Ь!с Аз1гопоту. 1п: ТЬе З о и т а ! о! Мау|да1юп, Вс1. 30,
Мг. 1, 1977.
[67] 5о1аег, 2 тзе г, 8юс1а1г: А 11тдие 5о1аг М акюд Сопз1гис1. 1п: Зс1епсе,
Вс1. 206, 19.10.1979.
[68] Кюс1ег, Ес1^агс1 3.: АК-Зарап, Коею 1959.
[69] Ауеп 1, А. Р. ипс! Ш о п , 3.: Е1Ьпоаз1гопоту апс! АгсЬеоаз1гопоту т 1Ье
А т е п с а п Тгорюз, Ме\л/ Уогк 1982.
[70] Н ед д 1е, Р. С.: АгсЬеоаз1гопоту т 1Ье \Л/огю, С а т Ь гю д е 1982.
[71] Д уе т, А. Р.: АгсЬеоаз1гопоту т 1Ье Ме\л/ \Л/огю, С а т Ь г ю д е 1982.
[72] \Л/оо<3, ЗоЬп Е<3\мп: Зип, М ооп ап<3 51апсИпд 3!опез, Охюгс! 1978.
[73] 31гетре1, РгКг: Р а з з1еюегпе Вае1зе1 уоп 51опеЬепде. 1п: РМ -М адагю ,
Мг. 2,1980.
[74] ЕНо1, А1ехапс1ег и.а.: Му1Ьеп с1ег \Л/е11, 2иепсЬ 1978.
[75] Ау|пзку, \/1асИт1г: Мем Агдитеп1з т Рауог о1 1Ье ВеаН1у о{ З р а се
Ра1еосоп1ас1з. \/ог1гад аи7 <3ег 16. \Л/огю Соп!егепсе о{ 1Ье Апс1еп1 Аз1гопаи1
З о с 1е 1у, СЬюадо, 26.8.1989.
[76] Роррег, Каг1: Еод'|к сЗег 5о21а1\М55епзсЬаКеп. 1п: Коеюег 2еизсЬп^Ниег
З о 2 ю ю д 1е ипс! Зо21а1рзусЬоюд!е, 14. ЗаЬгд., 1962.
[77] Могюпс!, Рои1: ТгаеНеЬогд, ТЬе МаТюпа! М и з е и т , К орепЬадеп 1968.
[78] с!егз.: ТгаеНеЬогд, МогсНзке Р о Ь ю зт т сю г, КорепЬадеп 1948.
[79] Напззоп, РгеЬеп: ипс! 51е \л/агеп сюсЬ с!а, М иепсЬеп 1990.
[80] Не1т, ВетЬагсК, ипс! В1етег, Т Ь о т а з: Уоп ЬеШдеп У т е п ипс! ЬеШдеп
Ог1еп, НаК/ег ипс! О оЬтипс! 1987.

193
 [81] М а та з, ТИеорЬагиз И.: ТНе 1гмзю1е Н а гто п у о1 1Не Апаеп1 Огеек
\А/огю апс! 1Не АросгурЬа! <Зеоте1гу о1 11пе Огеекз, А1Иеп 1969.
[82] Водо\л/зк1, РгНг: Теппеп ипс! 51еткге1зе т ОпесЬеп1апс1.1п: МИ1еПипдеп
с1ег ТесЬп13С^еп 1)туегзНае1 Сагою-\Л/ПЬетта, 8 За11гд., НеК 2, 1973.
[83] КеЬга М адаз!: 0\е Н еШ дкеК с!ег К о е т д е ; АЬЬапсПипдеп с!ег
РИПозорМ|зсЬ-Р(1Ноюд15сИеп К1аззе с!ег КоетдПс^еп ВауепзсИеп Акас1ет1е <3ег
\МззепзсЬаКеп, Вс1. 23, 1. АЬ1е11ипд, МиепсНеп 1905.
[84] А1-Маз’ис1|: В|з ги с1еп бгепгеп с1ег Егсю, ТиеЬюдеп / Вазе1 1978.
[85] Васоп, Водег: йе зесгейз орепЬиз агйз е1 па1игае е1 пи11На1е тед1ае.
1п: Кар. йе тз1гитеп1апз агМююз15 ггнгаЬШЬиз, о. А..
[86] М итагам а, КнсИ!, Ргапг: й1е \Л/е1Йаепде т с!ег]арап 1зс(1еп Му1Ноюд1е,
Ргеюигд / Вг. 1946.
[87] МП Засюе к а т сПе Мепсю. 1п: йег 5р1еде1, Мг. 42, 1989.
[88] РНттПзсЬег НаисН. 1п: Рег Зр1еде1, Иг. 42, 1989.
[89] Еюдапдзрюг1е ю ег с!еп йгасИеп. 1п: Иег 5р1еде1, Мг. 22, 1986.
[90] СоиПпд, 5атие1: ТИе ЕпсусюресПа З т ю а , Ох1огс1, МНюгс! 1917.
[91] З ктп е г, 51ерЬеп: С(1тез15сЬе (Зеотапйе, МиепсЬеп 1987.
[92] \А/еПе1, Егпез13.: ТЬе ВисПтеп1з о1 Ма1ига1 Заепсе 1П Ш п а , Нопдкопд 1873.
[93] А га т , Киг1: Мад1е ипс! 2аиЬеге1т с1ег аПеп \Л/е11, ВегПп 1927.
[94] Реппюк, М|де1: 01е аНе МззепзсНаГС <3ег (Зеотапйе, МиепсНеп 1982.
[95] йегз.: Еюз1 \л/аг ипз сПе Егсю 1пеШд, \Л/аюеск 1987.
[96] \Л/а1кюз. А11ге<± ТЬе Ою 31га1дИ1 Тгаск, 1опс1оп 1970.
[97] Оеуегеих, Раи! ипс! Роггез1, ВоЬег!: 31га1дЬ1 У п е з оп ап Апс1еп1
1_апс15саре. 1п: Ме\л/ Заепйз*, 23./30. О егетЬ ег 1982.
[98] МюЬеН, ЗоИп: 0|е О еотапИ е уоп АИапйа, МиепсЬеп 1984.
[99] Реппюк, М|де1: Раз к1еюе НапйЬисЬ с!ег апдемапсИеп (Зеотапйе,
НоИепюЬе 1985.
[100] 51иН1, К.: 11гдегтап1зс11е М атепздеЬипд 1т Озпюд - Теи1оЬигдег
\А/аю. 1п: Рег Теи1оЬигдег \Л/аю, 5. ЗаЬгд. Мг. 1, 1929.
[101] ТеисП, \Л/Н11е1т: <Зегтап15сЬе НеШд1иетег, Зепа 1929.
[102] Воепд, НегЬег!: НеШде ип!еп сюгсЬ ОзЙпез1апс1, АипсИ 1930.
[103] 6гипс15ае12е УоггеИПсЬег КиИдеодгарМе, Моегз 1947.
[104] Рез1ег, ВюЬагс!: Рго1око11е с!ег 31е1пгеП, МиепсЬеп 1974.
[105] с1егз.: Р|е З^етгеП Пед1 уог сююег Тиег, МиепсИеп 1981.
[106] МоеПег, Зепз М.: Кагю гиЬе- 51ас11с1ег Р угатю е. 1п: Рага, 2еНзсЬпЙеп
1иег Рзус^оюд1е ипс! уеп/уапсКе ееЬ1е1е, 12. ЗаЬгд., Мг. 2, 3, 4 / 1985.
[107] КШ, (3. Н.: Каг1згиМез ипзюМЬаге 6еоте1г1е. 1п: 2еИзсЬгН1 1иег
К о зто зо р Ь |е , Мг. 1, 1984. •
[108] Не1т, Ве1пИагс11: Оаз геНдюезе 2еп1гит Р1аИеп\л^1пке1, На1уег ипс!
РогИтипс) 1988.
[109] МоеПег, Зепз М.: АНапИз ипс! сПе ОеотапИе уоп Каг1зги^е. ю: 2еНзс[1ПЙ
1иег Козто5ор111е, Мг. 3 / 1987.

194
 [110] МоеПег, Зепз М.: 1 )еЬег 21еЬеп аисЬ с1еп Еп 2 к ге 1з киШ зсЬ е
У егтеззипдзП п 1еп?. 1п: Рюг2 Не|'тег 2еКипд, Иг. 216, 19.9.1987.
[111] МеИгеге Аи1огеп: В|ююх 1коп с!ег З утЬ о ю , МиепсНеп 1980.
[112] АИезсЬ, ВюИагс1: Нег2 одз 1иН1: Ки11з1ею с1ег Огшс1еп? 1п: Зопп 1адз
Зоита1, К1адеп1иг1, 6.3.1977.
[113] Са11"не, Вгисе: Н агто пю 33, 1_опс1оп 1980.
[114] сюгз.: Н агто пю 695, 1_опсюп 1981.
[115] Р1апск, Мах: \МззепзсЬаМ сИе Зе1Ьз1ЬюдгарЬ|е, 1_е1р 21д 1955.
[116] 6 оег*2 , ВоК: Рег НеШде ЗакоЬиз гиЙ Л е сНпзИюНе Зидепб с!ег \А/е11.
Аиз: 01е МеК, Мг. 191, 18.8.1989.
[117] СИагрепйег, 1_ошз: Запйадо с1е Сотроз1е1а, ОИеп 1979.
[118] Могпзоп, Топу: Ра1Ь\л/ауз 1о 1Ье вос1з, ЗаПзЬигу / \Л/П1зЬ|ге 1978.
[119] СоЬо, ВегпаЬе: Н151опас1е1 пиеуо типс1о. 2 Вс1е., Мас1гю 1953 ипс! 1956.
[120] 2 и ю е та , Веюег Т о т : ТИе Седие Зуз1ет о1 С игсо, Н а а гю т 1962.
[121] О е г ^ а п , Ш П а т М.: ТИе А Ьопдта! Си11ига1 беодгарЬу оЙЬе 1_1апоз
с!е Мо|05 о? Во1ма, Ьоз Апдеюз 1966.
[122] сюгз.: ТЬе 5юепа1 Ш паг Саюпсюг о1 1Ье юсаз. 1п: АгсЬеоаз 1го п о т у
т 1Не Ием \Л/ог1с1, С атЬ гю де 1982.
[123] 1_оуеюск, Л т Е.: 11пзеге Егсю \мгс1 иеЬегюЬеп, М иепс^еп 1982.
[124] ^аV^езI Раи1: Р пп 21р СИаоз. й ю пеие Огс1пипд (ю з К о з т о з ,
МиепсЬеп 1988.
[125] НаКпег, Реюг: йю ЗсИоерюпд - е т СЬаоз? Аиз: Тадез-Ап 2е 1дег,
М адагю Иг. 20, 18. / 19.5.1990.

195
 СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение.................................................................................3
Ангелът З е м я ..........................................................................3
1. Глава
Симфония от камък..................................................................7
Р еалност и от Вчера и у т р е .................................................. 8
Н и щ о по ве че от г р о б н и ц а ? ..................................................10
Р а зх о д ка д о М е к с и к о ............................................................ 16
В ъ п р оси б е з о т г о в о р ............................................................17
Л о г и к а ? ..................................................................................18
О б се р ва т о р и я и п а м е т н и к за в е ч н о с т т а ......................... 22
2. Глава
Слънце в сянка........................................................................24
И н т ел игент ни ят г л у п а к ..................................................... 25
Н ика ква п о у к а ........................................................................26
П с е в д о а р г у м е н т и .................................................................28
ф о к у с - м о к у с ......................................................................... 33
П о с л е д о в а т е л н о с т т а .......................................................... 36
С богом на ст а р и т е т е о р и и ................................................38
И д ео л оги я с р е щ у н а у к а ........................................................39
С т р а н н и н е щ а ...................................................................... 41
И зум и т е л нит е скал ни и з о б р а ж е н и я ...................................45
3. Глава
Раждането на техниката.......................................................49
Н ова т а вълна - м е г а л и т и т е ...............................................50
 О т къ де да за п о ч н е м с и зб р о я в а н е т о на за б л у д и т е ? ...... 51
Н е с и гу р н и д а н н и ...................................................................53
О зо н ова д уп ка п р е д и 10 700 г о д и н и ? .................................. 55
Ко ло са лни т е кам е н н и съ о р ъ ж е ния в И н д и я ........................ 56
Д р е в н и т е лет ци и а с т р о н а в т и ..........................................60
П л едоария за в ъ зм о ж н о с т и т е ............................................ 64
%
4. Глава
Бъдещето на археологията лежи в развалини............... 66
М егалит ният г р а д ...............................................................68
Н е и зв е ст н о т о м и н а л о ......................................................... 69
Д о к а з а т е л с т в а ? ...................................................................75
М ега л ит ни „к о л о в о з и “ ..........................................................76
П о д в о д н и „ к о л о в о з и “ ............................................................ 80
Н ека ф акт ит е г о в о р я т ! ...................................................... 81
К а м е н е н кръ г на м о р с к о т о д ъ н о .........................................83
М а т е м а т и ч е ски за д а ч и от ка м е н н а т а е р а .......................91
П о сл ан и е към извъ нзем н ит е б р а т я по р а з у м ....................94
П о с л е д с т в и я т а .................................................................... 96
Б е д н и я т П и т а г о р ............................................................... 102
Тайни и з а г а д к и ................................................................... 105
С ъгломер и к а л к у л а т о р ..................................................... 107
В ъ п р о с и , въ п р о си ................................................................. 108
ф о к у с и с д а н н и ....................................................................109
П о гл ед към И с п а н и я ............................................................ 111
Д а с и спо м ни м за в е л и к а н и т е ............................................114
П о гл е д към б ъ д е щ е т о ........................................................ 117
К а к в о го вор ят уч е н и т е за с в о и т е к о л е г и ....................... 117
П о гл е д към Ю ж на А м е р и к а ................................................. 120
С т а р и и нови иде и за С т о у н х е н д ж ................................ 125
О т к р и т и я т а .......................................................................127
 Б анални нещ а от е ж е д н е в и е т о ........................................ 132
П р и к а з н и в р е м е н а ...............................................................134
К о с м и ч е с к о п о с л а н и е .......................................................... 136
В с е ки и н д и в и д има со бст ве на с т о й н о с т ......................... 137
5. Глава
Една невероятна история.................................................. 140
О т кр и т и я о т в ъ з д у х а ........................................................142
Д о к а з а т е л с т в а ...................................................................146
Д е м о н с т р а ц и я на н е в ъ з м о ж н о т о ...................................... 149
С т р а н ният бо г А п о л о н .......................................................152
С пом ени от б ъ д е щ е т о .......................................................155
Д в а м илиарда за е д и н х о р о с к о п ? .......................................158
Т ай н ст во т о ф е н Ш у й ........................................................ 159
К а к в о се к р и е з а д т ова у ч е н и е ? ........................................ 161
У ченици и у ч и т е л и .............................................................. 163
6. Глава
Приказни врем ена!..............................................................166
Л инии, л и н и и ......................................................................... 168
Н а ц и с т и т е и „св е щ е н а т а г е о г р а ф и я "............................. 171
С уеверия и ф а кт и ................................................................173
З в е зд н и п ъ т и щ а ................................................................. 180
Д р е в н и т е г е о д е з и с т и ........................................................182
7 . Глава
„Господ не играе на зарове“ .............................................184
Библиография........................................................................191