Jean-Paul Appel-Guery - Bog, Angeli, Svideteli

1
Ив Жан-Пол Апел-Гери
БОГ, АНГЕЛИ, СВИДЕТЕЛИ

Пътешествениците в безвремието
(Хроника на един контакт между измеренията)
 Превод от френски - Евелина Тодорова

Редктор - Григорий Ватан
Първо издание на български език - София - 2000
 Издателство ХРИКЕР
ISBN 954-8498-19-7
Като редактор на тази книга искам да споделя, че ние имахме

пряка връзка с автора - този знаменит съвременен Посветен. Той и
неговият Институт провеждат редовно конферентни разговори по
интернет на стотици хора по света, в които взехме участие и
българи. На една от конференциите на тема "Мисията на Жената за
идването на Новата Култура", Гери даде най-висока оценка за
българското участие и изказа пророчество, че българите ще изиграят
основна роля за пробуждането на Русия.
СЪДЪРЖАНИЕ
Въведение
Странен или да бъдеш ангел?
I. Контакти
Четирите нива на контакт
1. Контакти свързани с материята
2. Контакти свързани с пространството
3. Контакти свързани с времето
4. Контакти свързани с безвремието
5. Детето и контакта
II. Едно приключение на съзнанието
1. Космична връзка
2. Микрообщество
3. Тюркоазените години
4. Мрежа на контактьори
III. Планетарната промяна
1. Развитие на индивидуалността
2. Свръхличностна динамика
3. Трансперсонална пробуда
На всички приятели, близки и далечни, които ни питат

от толкова години: ”Но какво по-точно правите?”
СТРАНЕН ИЛИ ДА БЪДЕШ АНГЕЛ?

2
В една чудна лятна нощ в Южна Франция небето е осеяно със

звезди. Застанали край една река, в сърцето на сочнозелена долина,
тридесет души тихо се възхищават на блестящите капчици, които се
разпръскват над водата. Всъщност става нещо друго. Обстановката е
вълшебна. Един мъж говори на странен език. Изведнъж посочва с ръка
нагоре и казва: ”Ей там има кораб!” Светлинка се появява в небето и го
пресича, като ту светва, ту загасва. Още два пъти той казва същото. И
всеки път, за по-малко от 30 секунди, точно в определената от ръката
му посока, се появява някаква светла точка, която бавно прекосява
небето. Научнофантастичен разказ ли е това? - Не, само един от
стотиците случаи на необикновено общуване между земни съзнания и
свръхземни съзнания.
Тази книга разказва за едно приключение на съзнанието,
преживявано в продължение на 25 години от една изследователска
група, която е получила очевидни и неоспорими доказателства за тази
връзка, останала незабравим спомен за много свидетели, някои от
които бяха дори съвсем скептични в началото. През годините този
екип от новатори засилваше връзката си с невидимите измерения на
съзнание, която връзка е налице в традициите на народите по целия
свят. Независимо как ги назовават - богове, ангели, деви, водачи,
висши духове или свръхземни - тези космични йерархии наблюдават
човешката цивилизация и предават информация на хората, полагащи
реални усилия да се променят вътрешно и да еволюират, за да се
настроят вибрационно за онова, което са самите те в своята най-
дълбока човешка същност. Изследователите, за чиито често
необикновени преживявания ще четете, са посветили голяма част от
живота си именно да пробудят своето съзнание и да развият
телепатичните си способности.
Заглавието е “Бог, ангели, свидетели” не защото авторите се
смятат за ангели, а защото понятията Бог, ангели и свидетели
отговарят на три нива, които са духът, душата и тялото. Съществото
представлява висшето духовно начало, ангелите са свързани с
живителната енергия, постоянно протичаща между видимото и
невидимото, а свидетелите са човешки същества, въплътени във
физическо тяло. Всеки от нас, всеки човек има в себе си по една част,
която е съзвучна или в резонанс било със съществото, било с ангела,
било със свидетеля. Да намериш отново последователната връзка
между тези три части, означава да станеш цялостен, да бъдеш ти
самият. Ако си свидетел на странното, ще усещаш по-добре и по-точно
присъствието и на съществото, и на ангела вътре в тебе.
Изглежда в наше време ангелите присъстват не само в небето, но и
в книгите, песните, филмите, които често са посветени на тях, и то
винаги с голям успех. Като че ли в тези смутни времена човекът си
спомня, че не е сам във вселената, и протяга ръка и ум към невидимите
присъствия, които усеща смътно и смутено. На един недоумяващ
журналист към съвсем сериозния философ Мишел Сер (Michel Serres),
3
защо е посветил последната си книга на тази “наистина много

модерна” тема, ангелите, той отговаря: “Учудващо е, че сме
престанали да говорим за ангелите през последните няколко
десетилетия. Хората винаги са говорели за ангели. Антрактът
свърши. Връщаме се към тази тема.”1
Ангелите се проявявят по всевъзможни начини: някои ги виждат с
вътрешния си взор, други приемат телепатично посланията им,
мнозина ги срещат при опита, придобит при грозяща смърт, или в
състояние на кома. Те се проявяват под форма на светлинни феномени
или като НЛО, за които от край време се разказват предания и легенди.
Защото, както уточнява католическият свещеник Франсоа Брюн,
ангелите не винаги са били представяни с крила: ”Знае се,
благодарение на археологическите разкопки в Близкия Изток, и по-
точно в Дура-Европос, че първите християни никога не са
представяли ангелите като хора с крила. (...) Затова преди две хиляди
години ангелите, които се явяват на овчарите в Коледната нощ, и
ангелите, които светите жени намират край празния гроб на
Христос, са представени като звезди. В много древни текстове на
гръцки, асирийски и арменски език се обяснява, че тази Витлеемска
звезда, която води влъхвите към пещерата, е била в действителност
един “ангел”, т.е. пратеник на Бога, пратеник от отвъдното.”2
Въпреки своя често “необикновен” характер, всички феномени на
контакт, за които става дума, нямат нищо паранормално. Напротив, те
са съвсем естествен израз на способности, вътрешно присъщи на
човешкия дух, когато той се пробужда за вътрешната реалност на
вселената, като постоянно уравновесява теорията и практиката,
синтезното или синтезиращото съзнание и оперативните си
експерименти. Тъй като, след като е прекъснал връзката си с
невидимите измерения, човекът е забравил своята истинска
идентичност, своята космична същност.
Но започне ли да напуска широките автомагистрали на известното
и обичайното, за да се ориентира към тясната пътечка на познанието,
всяко човешко същество може да се превърне в пътешественик в
безвремието. По този много дълъг сложен път, който е пробуда на
съзнанието, се появявят край него хора с най-различни съдби и
мотивации, всички “проработили” от интуицията си или “вдъхновени”
от една искра, която ги води по пътя за връщане към Единството.
Всеки път на посвещение е осеян с препятствия, подлагащи постоянно
на изпитание устойчивостта и волята на този, който го следва. Ще
направим по този повод паралел между маршрута на кандидатите за
Голямото пътешествие във филма “Среща от трети тип” и маршрута на
техните предци от Средновековието - рицарите и поклонниците до
Божи гроб. Сред всички, които започват да вървят по този път,
мнозина стигат до задънена улица или спират по средата на пътя.
1
Patrice Van Eersel цитира сп. “Lire” в: Nouvelles clés, n o 1, 1994.
2
François Brune, Les morts nous parlent (Мъртвите ни говорят). Éd. du Félin.
4
От своето дълго пътуване към посвещението Пътешествениците

в безвремието вече са донесли удивително точни разкази и
впечатления, картини и твърдения, доказателства, езици, усещания и
схеми. Всеки прави сам равносметка на своите преживявания. Сред
стотиците индивидуални разкази, които бяха класифицирани, няколко
десетки са прегрупирани тематично, за да се илюстрират различните
видове контакти, а други са включени в един хронологичен разказ,
който съпоставя доказателствата едно с друго. Тяхната дълбока
единност - взаимна свързаност и съгласуваност - ни доказва очевидния
факт: ние не сме сами във всемира и нашият живот е обвързан чрез
невидими връзки с цялата вселена.
Разказът за всички тези преживявания има за цел да докаже, че ние
живеем в свят много по-странен, отколкото си го представяме, и много
по-необикновен, отколкото си го въобразяваме. Поставяйки под въпрос
нашите материалистични възгледи за пространството и времето, той
разкрива нова перспектива за еволюция и ни дава чудесно
оптимистично послание за нашето бъдеще.
Оригиналността в подхода на Пътешествениците в безвремието
се изразява във времетраенето на техните контакти, в големия брой
преживявания през цялото това време и в кохерентността на следните
елементи:
- множество парапсихологични опитности, изживени от отделни
личности или в група;
- наблюдения на голям брой НЛО по време на оперативен контакт,
с предварително много точно съобщение за появите им, потвърдени
многократно от десетки свидетели;
- експериментиране на начин или стил на живот, който събужда
различните същностни страни на личността, и именно това стана
причина да приложим програма за развитие, която да позволява на
всекиго от участниците да се координира цялостно със своята
космична идентичност;
- съгласуване на чувствителността и сетивността с
вибрационното присъствие на вселенската хармония, за да намерим у
себе си творческото вдъхновение, което се изразява чрез музика, багри,
слово или танц;
- анализ на едно изключително изживяване, което дава възможност
да се открият оригинални ключове за по-ясно и по-добро разбиране на
множеството въпроси, които си задава всяко човешко същество;
- засилване на контакта с висши форми на съзнание, водещ към
непрекъснато възприемане на телепатични послания. Йо Апел-Гери,
създателят на екипа Пътешествениците в безвремието, е посветил
целия си живот на този тип свързване и общуване, събирайки така
хиляди информации в стотици беседи и в поредица научни трудове,
сред които са дванадесетте тома на Единната Наука за Вътрешната
5
Вселена. Този фундаментален труд ни запознава с връзките и

общуването между измеренията.
Знание и съзнание
ХХ век бе векът на откриване на безкрайно малкото и на безкрайно
голямото и именно тези научни открития моделираха нашия поглед и
ни събудиха да усетим и съзрем тайното измерение на една друга
безкрайност, вътрешната вселена. Доказателството за това е, че много
космонавти се върнаха от полетите си дълбоко променени. Пред
космичната хармония, на която те станаха привилигировани свидетели,
някои са почувствали необходимостта да продължат пътешествието си
в откриване на вътрешното пространство. Така например Едгар Мичел
(Edgar Mitchel), член на мисията “Аполо 14”, създаде Институт за
духовни науки, чиято цел е да се проучва и изследва човешкото
съзнание.
Изучавайки невидимия свят на елементарните частици на
материята, физиците бяха принудени да преразгледат и променят
своите модели и начини на мислене. Техните днешни възгледи за
вселената удивително приличат на възгледите в древните традиции,
предания и легенди по целия свят - за цялото, което е неделимо и
единно и чиито закони на проявление са свързани с някаква невидима
основа. Жофри Чу (Geoffrey Chew), ръководител на Факултета по
физика в Университета в Бъркли, казва: ”Физиците доказаха по пътя
на логиката, че нашите рационалистични идеи за света, в който
живеем, имат много недостатъци. И нашите най-обикновени спорове
в съвременната физика може би ще се окажат не нещо друго, а
предвкусване за проявлението на една съвсем нова форма на човешкия
интелект, и тези наши усилия всъщност ще се възприемат от
другите хора не само като непринадлежащи изобщо на физиката, но
дори няма да бъдат квалифицирани като научни.” 3
Това мнение се споделя от много учени, които твърдят, че науката
на бъдещето, сиреч науката на съвременните новатори, ще интегрира
човешкото съзнание в своята методика изцяло, явно и категорично и
по тази причина ще прилича толкова малко на науката ни днес,
колкото съвременната физика прилича на физиката от ХVIII век.
Науката на бъдещето не ще се ограничава в определими и измерими
факти. Тя разширява и емпиричния подход, основан върху
наблюдението пряко на явленията, и аналитичния подход, основан
върху способността на човешкия ум да разбира законите, като
обогатява тези два подхода с един съвсем нов вътрешен подход,
познанието на принципите.
Към рационалистичния подход на съвременната наука тя прибавя
оперативния подход на съзнанието, в който висшите способности на
човешкия ум се използват като средство за наблюдение и измерване.
Надеждността на това средство, прилагано само индивидуално, може
3
Цитирано от Gary Zukaz, Les maîtres du Wu Lin dansant.
6
да бъде поставена основателно под съмнение, защото то зависи от

нивото на развитие и от уменията на самия изследовател. Без ролята на
обмена с други хора, без размисъл и синтез вътрешният опит може да
се превърне в “мистичен делириум”. Но проверяван експериментално
от екип изследователи в продължение на двадесет и пет години, този
подход става вече съвсем надежден метод, като се опира повече на
резонанса, отколкото на мисленето.
Изучаването на взаимната свързаност между духа, енергията и
материята отбелязва решителен етап, като потвърждава възможността
за синтез между научното знание и съзнанието, към което се
ориентират вече немалко изследователи. Научните и духовните
подходи могат да се обединяват посредством трансизмерната мисъл,
която взема от науката точността и строгостта на учения, а от
духовността - вътрешното вглъбяване и познание за единството.
Според Едгар Морен (Edgar Morin), ние живеем все още в
“предисторията на човешкия дух” и трябва да развием “мисъл
способна да обхване многоизмеримостта на реалностите”4. Този
трети тип мислене, изтръгващо се от физическата плътност на
планетата, ще бъде свързано с контакти с други по-напреднали
цивилизации във вселената.
Лабораториите на бъдещето и съпротивата на миналото
Когато наблюдаваме биологичната еволюция на видовете,
забелязваме, че тя се осъществява чрез съвкупност от промени или
мутации, координирани във времето. Също така, анализирайки
еволюцията и историята на човечеството, си даваме сметка, че
скоковете в нея се извършват само чрез намесата на вдъхновени хора
или на индивиди, променили същностната си идентичност (един вид
мутанти), които дават нова информация за всички хора по света.
Много често тези откриватели, изобретатели, новатори поемат риска
да извършат сами първата крачка в някакво ново направление. Добре
известно е, че първата крачка представлява 50% от работата за
разработка на един проект... Утвърждаването на едно новаторско
течение означава винаги неотменно да се поеме и рискът да се наруши
спокойствието на всички онези, които са изградили живота си като в
някоя крепост, където техните закостенели лични убеждения са страж
на собствените им навици.
Всеки новатор във всички случаи става обект на неразбиране, тъй
като онова, което е оригинално в него, първоначално бива възприемано
и преценявано въз основа на критерии, които самият той е надскочил с
цената на много усилия. Нека само прочетем биографиите на някои
откриватели, за да видим как те в течение на цялата човешка история
са били отхвърляни от обществото и дори са били преследвани.
Историята на човешкото творчество и на прогреса е постоянно
поставяне под въпрос на установаните вече догми, както и
4
Le Monde, 21 април 1993 година.
7
продължително изучаване - от всички поколения - на трудове,

произведения и открития, които отначало са изглеждали странни,
абсурдни, трудни за възприемане, дори неразбираеми за мнозинството.
Социолозите, проучващи и анализиращи социалните преобразования в
човешкото общество, стигат до същите изводи: новаторските идеи най-
напред идват в някои напредничави умове, които се обедняват в групи,
като по този начин въвеждат и внедряват в социалното тяло нови
начини на мислене и нови ценности.
Традицията учи: “Растете и множете”. Фазата на растене е
издигане и съгласуване с висшето съзнание. Когато вече имаме
доказателство, че тази висша връзка е достатъчно точна, можем да
“умножаваме”, да разпространяваме резултатите от своите
изследвания. За жалост в наше време, когато науката става вече
достъпна и популярна, разпространението на информация чрез
медиите много по-често се превръща в стремеж за доходи, отколкото
да бъде израз на еволюцията. Популяризирането създава приятното и
повърхностно впечатление, че запознава хората с проблема, и това
поражда до известна степен интелектуално опиянение, но именно то
крие фатална клопка за съзнанието - капана на опростяването и
смаляването. За да се разбере процесът на трансизмерния контакт, е
необходима продължителна вътрешна еволюция, личностна
трансформация, станала въз основа на опитност, размисъл и
непрекъснато натрупване на опит.
Досега Пътешествениците в безвремието са посветили малко
време и средства, за да оповестят пред обществеността резултатите от
път, извървян с огромна упоритост и невероятно постоянство от един
екип, който е концентрирал почти всичките си усилия върху този
проблем. Оригиналните сведения и изведените закономерности от
всички експерименти изискваха хиляди часове изследвания, контакти,
синтез, обмяна и инициативи. През целия този период
експериментаторите останаха мълчаливи и бе невъзможно да се
избегне други хора да не говорят вместо тях, препредавайки тяхната
работа спекулативно и с коментари от всякакъв характер - от най-
добрите до най-лошите - давайки понякога някаква съвсем кратка
преценка за операциите или действията между измеренията, докато
всъщност това нещо изискава да сте го преживели вътрешно, и то в
продължение на много време, за да можете да разберете истинския му
смисъл и да говорите правилно и коректно за това. Свидетелите на
Съществото и на Ангелите си наложиха доста продължителен период
на мълчание, преди да посегнат към перото.
Страниците, които следват, са плод на една почти двадесет и пет
годишна работа, осъществена чрез сливането на традиционните
езотерични науки, на експериментално приложните и на
хуманитарните науки. Изучаването на традиционните езотерични
науки води до разбирането на универсалната хармония и на
отношенията, които човек поддържа с невидимия свят.
8
Експерименталните науки позволяват по-добре да се разбере

функционирането на материята и на живота. Хуманитарните науки
позволяват да се изгради картография на степените на съзнание и да се
изучава и анализира социокултурната среда. Всеки един от тези научни
подходи има свое специфично поле на приложение, но и всеки от тях
препраща към другите, тъй като и трите са елементи, подлежащи на
обединяване - на базата на едно глобално съзнание, което може да
направи синтеза между тях. Обемът на една книга ни позволява да се
докоснем до един такъв кръстопът само обзорно. Написването на
такова съчинение предполага два риска : по-малкия - да не бъдем
разбрани, и по-големия - да създадем впечатлението, че всичко може
да се разбере чрез опростенчески прочит без преживяна индивидуална
опитност.
Тази книга е резултат от колективната дейност на един екип, както
е колективен и самият подход в неговата работа. По такъв начин и в
много други области на научните изследвания се създават групи или
екипи, включващи представители на най-различни науки. Прогресът в
познанието принадлежи все повече на колективната работа поради
това, че сам индивидът не може да синтезира цялата информация,
която се оказва необходима за разработването дори на един проблем в
дадена област. Това, което важи за физическите науки, е валидно и за
метафизичните, където взаимният обмен на опит, на информация и на
гледни точки създава истинска динамика, а именно това засилва и
задълбочава индивидуалния контакт на всяко човешко същество с
неговото вътрешно знание.
Преди да станат достояние и наследие на човечеството, всички
открития са плод на ентусиазма на шепа изследователи. Картите, които
те съставят в процеса на работата си, могат да насочват и други хора,
които вървят след тях, като им помагат да избягват местата без изход и
въртенето в кръг. Но картата не е самата територия... И затова всеки
самостоятелно е длъжен да предприеме своето пътуване към
посвещенията, тъй като единствено чрез посвещение човек може да се
приближи до вътрешния си глас, който говори в него с езика на
другите измерения.
Тази книга се състои от три части:
Първата част, тематична, описва контактите, преживени от
членове на изследователската група. Тези много особени срещи с
други измерения, видими и невидими, са станали на различни нива:
физическо, космично, времево и извън времето.
Втората част, хронологична, разказва за различните етапи от
приключението на съзнанието, осъществено от Пътешествениците
в безвремието. Те разказват за различните си “срещи” и опитности,
понякога необичайни, като споделят с читателя своите радости и
трудности по пътя.
9
Третата част, аналитична, предлага нов поглед върху

планетарната промяна, преживявана от човечеството сега, в зората
на третото хилядолетие. Изправен пред лицето на една наука, която се
развива без съзнание, човекът, ако иска да оцелее, е длъжен да
преоткрие наново своята космична роля чрез постепенното
пробуждане на всички свои способности. Някои групи от променящи
се хора откриват множество пътища към това и е възможно утре те да
станат ориентири, начин на действие и на живот в едно галактично
общество, изградено на основата на спазването на вселенските закони.
Истински лаборатории на бъдещето, те поддържат - като светлина в
нощта на времето - връзката с другите измерения, която извежда към
зората на Безвремието.
Първа част
КОНТАКТИ
Четирите нива на контакт
“Божиите колесници са безброй - хиляди хиляди”

Псалом 67:18
Не минава и седмица, без книги и медии да засегнат теми като
астрално пътуване, състояние на клинична смърт (кома), ангели, НЛО,
свръхсетивно възприемане, езотерични науки, контактьорство и др.
Ако всички тези разкази за тайнствата в човешката природа имат успех
и “привличат аудитория”, то е защото разглеждат една страна от нас
самите, от която нашето възпитание и образование съвсем са ни
откъснали. Те говорят за неща и прояви, които са израз на истинската
многоизмерна природа на човешкото същество. Широкото
разгласяване на всички тези информации прави все по-трудно да се
отрича и пренебрегва тази друга реалност, която е тайният декор, сред
който се разиграва най-същественото и най-истинското в нашия живот.
Но тези теми често биват разглеждани само по външен и зрелищен
начин и информациите засягат предимно сензацията в ущърб на
смисъла, който всеки от нас може да извлече за собственото си
развитие. Ето защо е необходимо да разположим всички тези явления в
една взаимосвързана съвкупност, която ще ни позволи да започнем да
разбираме по-добре и себе си, и вселената.
Какво е контактът? Това е връзка, която едно човешко същество
може да установи с друг свят, видим или невидим. Това свързване
може да се осъществи с някоя материална, пространствена, времева и
дори извънвремева реалност, различна от реалността, която
възприемаме чрез сетивата си и разбираме с разума си. Контактьорът е
лице, което е преживяло този тип свързване или което е могло да се
10
включи частично или изцяло в някое друго измерение на енергия или

съзнание.
Всеки човек може да има контакти в зависимост от вибрационното
си ниво. Колкото по-извисено е това ниво, толкова по-извисени са и
равнищата съзнание, с които той общува. Контактьорите са свръзките
или релетата между измеренията в материята, в пространството, във
времето и в безвремието. Те действат като катализатори за определени
лъчи на енергията-съзнание и играят роля за канализиране и
регулиране на енергията между различните равнища на реалността.
Така те стават свидетели на странни явления, които могат да бъдат
разбрани само чрез вътрешния взор, имащ усет за тайните връзки и
взаимоотношения между различните измерения. “Тъй като
феноменът НЛО не влиза в рамките на никоя от познатите ни
категории явления, не можем да го “хванем”, за да го анализираме
чрез класическите изследователски методи... Единственото, което
можем да направим в случая, е само да очакваме да разберем какво
отражение върху отделни хора има неговото появяване.”5
Достоверните разкази, които ще прочетете по-нататък, ще ви
запознаят с многобройните контакти на нашия изследователски екип.
Работехме заедно, с постоянно прецизиране на оптималните условия,
за да разгърнем общуването между измеренията, и имахме възможност
да експериментираме различни типове контакти. Изправен пред
многобройното разнообразие от тези експерименти, Йо Апел-Гери
създаде една класификация на контактите в зависимост от
измеренията, с които те са свързани: материя, пространство, време или
безвремие.
Ето впрочем четирите равнища на контакти, определени в
зависимост от тяхното равнище на проявление:
 Първото ниво на контакт, свързано с материята, се
характеризира с наблюдаване на материални апарати или извънземни
същности.
 Второто ниво на контакт, свързано с пространството, се
изразява чрез появата на светлинни явления.
 Третото ниво на контакт, свързано с времето, се отнася за
свръхсетивното възприемане на енергията и на съзнанието.
 Четвъртото ниво на контакт, свързано с безвремието,
съответства на преминаването в други континууми на съществуване.
На всяко ниво на контакт съответстват много видове проявления,
които ще изучим чрез разказаното от хора, лично преживели различни
опитности, или от участници в нашия екип, които са преживели това
било преди да дойдат в екипа, било по-късно при съвместната ни
5
Jacques Vallée, Autres Dimensions. Éd. Robert Laffont.
11
работа, когато се осъществяваше контакт между измеренията от Йо

Апел-Гери.
I. КОНТАКТИ, СВЪРЗАНИ С МАТЕРИЯТА

Първото ниво на контакт представлява наблюдение на апарати или
материализирани същности. Макар съществуването на феномена НЛО
да изглежда трудно за доказване, въпреки множеството събрани
доказателства, като следи, снимки и филми, за него съществуват
разкази във всички цивилизации и той става очевиден, когато директно
се срещнем с него. Сред милионите извършени наблюдения от 1945
година насам хиляди случаи са били анализирани по строго научни
методи: от най-налудничавите хипотези до най-рационалистичните, но
не бе намерено нито едно обяснение в рамките на съвременните
научни познания.
Комплексността на явлението е причина да се появят множество
“племена”, които ловуват в голямата джунгла, обграждаща явленията
НЛО: привърженици на летящите чинии, уфолози, контактьори, учени
и др. Всяка от тези групи е разделена на множество други, които
твърдят, че поддържат истината. Книги и предавания поддържат една
или друга теза с геофизични, исторически, психологически или
парапсихологически аргументи. Модата диктува в определен момент
обществото да се интересува специално от отвличанията или базите, от
следите или срещите, от посланията или начина на движение в
пространството и т. н. При тези условия е трудно човек да си изгради
свое собствено мнение. При наличието на порой от думи, книги и
хипотези за предпочитане е да се върнем към фактите. Ето няколко
случая, преживени от Пътешествениците в безвремието.
Първият тип контакт, свързан с материята, е наблюдение на
отдалечен апарат - летящ или приземен.
“Случи се през 1967 година в Гренобъл, бях на шестнадесет
години тогава, работех в един голям магазин и приемах стоките. Тъй
като работното ми място беше съвсем близо до улицата, веднъж чух
викове и някакво раздвижване. Излязох да видя какво става там, и
видях НЛО. Метален диск с видим диаметър над 50 см беше спрял в
небето на височината на облаците. Всички ние го наблюдавахме
няколко минути, след което трябваше да се върна на работа.” -
Кристиян П.
“През юли 1983 година, в Таити, току-що бяхме привършили
дневната си работа на лодката и слънцето клонеше към залез. Бях на
брега и се възхищавах на лагуната, когато внезапно вниманието ми бе
привлечено от някакво движение в небето: пет или шест малки диска
внезапно излязоха с голяма скорост от един облак, безшумно, точно
над главата ми. Прекосиха небето, преди да изчезнат зад облаците, и
успях да видя, че имат съвършено кръгла форма. Извиках на един
12
приятел, който беше наблизо до мен: “Видя ли ги?” - “Да, това е

невероятно!” На другия ден местните вестници и радио отбелязаха
събитието, което беше наблюдавано и от други хора.” - Жак Л.
При другия тип материален контакт апаратът е близо, но не се

осъществява никакъв диалог.
“В областта Екс бях веднъж заедно с един човек, който, вдигайки
очи, забеляза, че над нас има някакъв сив метален диск. Обръщам
внимание, че беше посред бял ден, при чисто небе и апаратът беше
много близо и се виждаше добре. След миг дискът стана двоен,
странно и любопитно, без да промени размера си, нашето впечатление
беше, че гледаме една летяща чиния, но изведнъж тя се превръща в две
съвсем еднакви летящи чинии. Явлението беше интересно, но не
почувствах нищо трансцендентно.” - Елизабет Р.
Третият тип контакт е свързване с материални обекти, но без

преместване на свидетеля.
Филмът на Спилбърг “Срещи от трети вид” насочи общественото
мнение към темите за контакта с другите измерения. Срещнахме се с
известен брой контактьори, познати и непознати, които бяха
преживели този тип опитности, и те ни разказаха за тях. Макар и да
има някои индивиди с доста развито въображение, което може да ги
накара да вземат сънищата си за реалност, има и други, чиято
искреност и чиито думи трудно могат да бъдат поставени под
съмнение. Детайлите, които те дават, разказът за техните реакции по
време на тази опитност и тяхната еволюция след това са доказателства
за истинността на техния контакт.
Интересното е, че, въпреки разнообразието на опитностите им,
техните съобщения потвърждават едно единствено нещо: космосът е
цялостен. Ако Земята изживява някакви трудности в своята еволюция,
защото липсва съзнание у човека, другите планети също ще изпитат
това. Впрочем сегашното състояние на човечеството създава проблем
поради липсата на възможност у човешките същества да достигнат
ниво на съзнание и на енергия, съгласувани с ритъма на еволюция на
другите планети. Огромно количество деструктивна сила е натрупана в
сравнение с глобалното поле на съзнание на човечеството. Затова
неземните измерения държат да предупредят човечеството за
рисковете, които то поема.
Четвъртият тип на материален контакт е отвеждане на човек

на борда на космически кораб и връщането му на Земята.
Множество контактьори в действителност говорят, че са били
отвеждани в космически апарати и някои от тях там са получили много
13
точни сведения, понякога изучавани и потвърждавани от науката.

Много от тези, които са преживели опитностите, после се сблъскват с
неразбиране в своята собствена среда, която не е зряла да възприеме
този тип информации. Според едно социологическо проучване, от
петима американци само един е убеден, че е бил отвлечен от
извънземни, даже съществува специален вид застраховка за този тип
отвличане... Често опитът бива преживян неосъзнато и по-късно се
излага като хипотеза. В една статия във вестник Le Point се дава
информация за провеждането на научни изследвания във връзка с това
явление: ”Университетът в Маями дори взе решение да финансира
научни изследвания върху този феномен. През 1993 година професор
Дейвид Причърд (David Pritchard), специалист по молекулярна физика
в Масачузетския Технологически Институт, престижния МТИ, даже
организира с Джон Мак (John Mack), професор по психиатрия от
Харвард, конференция, която събра стотина изследователи да се
изкажат по този проблем. “Няма никакво физическо доказателство за
тези явления, признава Причърд, но има много неща на този свят,
които не могат да бъдат обяснени с картезианския триизмерен
дуализъм.” Джон Мак, 62-годишен, е изследвал 60 души, включително
и деца, които казват, че са били отвлечени от НЛО. След цяла серия
тестове и анализи той не е намерил никакво психиатрично или
социално обяснение. Тези хора не са душевно болни. Това е една
обезпокояваща мистерия.” 6
НЛО и науката
Много малко сериозни научни изследвания са посветени на
изучаването на НЛО и още по-малко - на контактьорството. Ако има
такива изследвания, анкетните комисии, финансирани от правителства,
разтревожени поради възможни неконтролируеми прояви от страна на
населението, се стремят всячески да скрият съществуването на това
явление. А изследователите, с които се срещахме и които се
интересуват от тази област, работят дискретно и полуофициално, като
не желаят да бъде накърнен техният респект към науката. Истина е, че
в тази област има непроницаема и неразплитаема мрежа от
информации, често противоречиви или умело допълвани с
дезинформации и най-различен вид манипулации от страна на хора,
които смятат, че в името на държавните интереси тези данни не трябва
да бъдат разгласявани.
Впрочем все повече учени приемат със сигурност, че във вселената
има живот и съзнание. Американското правителство гласува за 1993
година бюджет от дванадесет милиона долара, в пакет сто милиона
долара за десет години, за да се развие програмата SETI (Search for
Extra-Terrestrial Intelligences - Изследвания за Извънземен Разум),
натоварена със задачата да приема послания от извънземното
6
Le Point no 1092, 21 август 1993 година.
14
пространство чрез радиотелескопи по целия свят. При сегашното ниво

на човешкото знание е известно, че във вселената има около сто
милиарда галактики, като във всяка от тях има по около сто милиарда
звезди. Следователно има десет хиляди милиарда милиарда слънца.
Най-малко 10% от тези звезди са като нашето слънце и затова хиляда
милиарда милиарда слънца във вселената биха приличали на нашето
слънце.
Астрономът Жан Хайдман (Jean Heidmann), от Парижката
обсерватория, един от активните участници в програмата SETI, твърди:
“Даже да сме ултраконсервативни и да предположим, че само една
звезда от десет милиарда има обитаема планета, движеща се в
орбита около нея, чрез изчисление ще получим, че съществуват още
сто милиарда обитаеми светове във вселената. Това означава, че има
огромен брой живи биологични видове, най-различен тип създания,
видове разум и цивилизации: вселената има в изобилие живот...
Изследванията ми днес достигат до три важни извода, които
споделям с голяма част от моите колеги: първо, животът на Земята
е резултат от естествената еволюция на Космоса; второ, това,
което се е случило на Земята, би следвало да се случи и другаде;
трето, човешкото съзнание не е върхът на това, което Космосът е
могъл да създаде.” 7
Това постепенно осъзнаване на проблема обаче все още не е
довело учените до необходимостта да отчитат в своите изследвания
положението, че видове съзнание, много по-напреднали еволюционно
в сравнение с човешкото съзнание, са могли да развият други начини
за свързване и общуване, например телепатията, които начини са
много по-съвършени в сравнение с радиовълните! Пиер Делвал
споделя: “Нищо не ни пречи да предположим, че една цивилизация,
имаща стотици години развитие, дори без съмнение изпреварила ни с
хилядолетия, е в състояние да използва паранормални средства за
общуване (например свързването на две индивидуални съзнания,
средства, които са много по-бързи от електромагнитните вълни,
чиято скорост е около 300 000 км/сек), през трите измерения на
пространството и може би извън пространството-време.” 8
2. КОНТАКТИ, СВЪРЗАНИ С ПРОСТРАНСТВОТО

Второто ниво на контакт, свързано с пространството, е областта на
светлинните явления, които могат да се възприемат като
посреднически енергийни проявления между невидимите измерения на
съзнанието и физическия или материален свят.
7
Igor et Grichka Bogdanoff, dans Paris Match, “Interview de Jean Heidmann.
8
Pierre Delval, Contacts du Quatrième Type (Контакти от четвърти тип). Éd.
de Vecchi.
15
Първият тип контакт, свързан с пространството, е виждане

отдалече на светещи обекти.
“Няколко приятели бяхме сред природата. Свечеряваше се, когато
изведнъж видях три светлинни триъгълника, всеки един с различен
цвят, да пресичат небето с голяма скорост. Те се снижиха леко към
малката ни група, после се издигнаха с голяма скорост. Това стана
много бързо и беше много красива гледка.” - Дидие Т.
“През септември 1985 година, по време на пътуване в Норвегия,
малка група приятели бяхме близо до Хесдален - на 400 км на север от
Осло - в прочутата долина, където стават много светлинни феномени.
Вечерта, към 23 часа, решихме да наблюдаваме звездното небе.
Спряхме в подножието на хълм с пирамидална форма. Приятелят ми
приготви камерата в случай че...
След половин час някаква златисто-бяла светлина, много по-
голяма от звезда, дойде отляво с малка скорост. Светлината мина
безшумно пред нас и продължи надясно, а после изчезна. След около
десетина минути се появи отново, мина в обратна посока и изчезна
наляво.
Приятелят ми засне явлението и после, гледайки филма, успяхме
да установим някакво очертание, подобно на ключ сол, което беше
доста учудващо, защото, гледана с просто око, светлината оставяше
съвсем обикновена следа. Този филм бе показан в телевизионното
предаване “Мистерии”, посветено на появяването на НЛО в Норвегия.”
- Патрис С.
Появявянето на тези явления е придружено често от предчувствия
или от някаква телепатична връзка.
“През август 1982 година работех като ръководител в детски лагер
в околностите на Дрьо. Вечерта, след лягането на децата, се
поразходих. Отидох до една доста отдалечена поляна и инстинктивно
вдигнах очи към осеяното със звезди небе. Гледах го в продължение на
няколко секунди и изведнъж, доста високо, забелязах едно бяло НЛО,
ярко светещо и с големина колкото топка за пинг-понг. То се движеше
по права линия отляво надясно, доста бавно, след това мигом стана
жълто-оранжево и изненадващо разтегна обема си три или четири пъти
за три секунди. После придоби първоначалния си размер и продължи
пътя си. Преди да стигне до края на поляната, изчезна. Това появяване,
което трая около 10-12 секунди, ме смая. Беше съвсем невероятно. В
този миг усетих, че най-горната ми чакра като че ли бе имала директна
връзка с това НЛО и сякаш то бе дошло заради мен. Беше толкова
необикновено, че си спомням всичко, като да е станало вчера. Това
беше най-поразителното светлинно явление, което съм видял.” -
Конрад К.
16
Както личи от името му, Клод Констандопуло е от гръцки

произход. По време на пътуване до о. Родос, през ноември 1991
година, той имал странно преживяване.
“Бях в Гърция, на Родос, когато по пътя за хотела, на свечеряване,
внезапно ми хрумна мисълта, че ще видя космически кораб. Така е.
Може би няма да ми повярвате, но щом пристигнах на терасата на
хотела, видях как в небето се появи - точно горе високо над мене - една
светла точка, която изчезна много бързо. За първи път бях
предупреден.” - Клод К.
Понякога не само че свидетелят бива предупреден, но и самият той
изразява желание да види определена форма на проявление.
“Свечеряваше се, обзело ме бе чувство на самота и усетих
непреодолимо желание да подновя контакта с космичните си братя.
Щях да отида да поседя в ливадата близо до дома и вътрешно ги виках
с надежда да ми отговорят. Само след няколко минути видях как от две
различни точки на хоризонта тръгнаха светлинни очертания в небето,
които, като спираха на известно разстояние, веднага сменяха посоката.
Тази промяна в траекторията им ставаше все във вид на остър ъгъл.
Два пъти последователно се изигра този космичен балет. Учуден от
отговора, повторих за последен път желанието си за контакт, и отново
един кораб се появи отляво и изчезна. Какво по-явно доказателство
мога да имам?” - Жак П.
Вторият тип контакт, свързан с пространството, е виждане на

светлини близо до Земята.
“Беше през юли 1981 година. Пътувах с кола през равнината и
вниманието ми бе привлечено от 25-сантиметрова светлина вдясно, на
около два метра от мен. Тя имаше класическа форма на контур на
НЛО. Имаше нещо общо с остатъчен образ върху ретината, когато
фиксираме силна светлина, но не се местеше, когато завъртявах глава,
като че ли оставаше неподвижна спрямо колата ми. Светлината
изчезна, когато влязох в едно село, и на излизане от него се появи
отново, но сега точно пред колата ми и със същата форма. Пътят беше
прав. Не отделях очи от тази незаслепяваща светлина и се опитвах да
разбера какво е това. След малко светлината изчезна. За първи път
виждах нещо, което не можех да си обясня логично. Стори ми се, че е
някакво присъствие срещу мен, което настоява да ми предаде нещо.
Почувствах, че това е свързано с някакъв много далечен спомен, който
не успя да изплува в моето съзнание.” - Марилен С.
“Това се случи през юни 1977 година, в едно малко село в Йор-е-
Лоар, където живея. Вечерта, връщайки се от разходка към дома,
изведнъж видях ниско над земята огромна светлинна топка на около
300 метра от мен, точно над една местност, която е била убежище на
средновековни рицари. В началото си помислих: “Но там няма
17
осветление!” После почувствах, че става дума за нещо съвсем друго, и

си казах: “Те са там!” Поколебах се за миг дали да не отида да потърся
фотоапарата си, за да направя снимка, но не можех да помръдна. Очите
ми не се откъсваха от тази блестяща пулсираща светлина и вътрешно в
себе си усетих контакт с нея. Почувствах, че това явление е нещо като
послание на същества от друго измерение. Беше миг на истинско
щастие, както да се срещнеш с обичани приятели отново след дълга
раздяла. След около една минута корабът направи завой на 90 градуса
наляво, беше все тъй блестящ, но сега излъчваше сноп светлина, който
не стигаше до земята. Светлинната топка после леко се залюля, излетя
със скорост на светкавица, правейки зиг-заг в небето, след което
напълно изчезна.” - Елен С.
Третият тип контакт, свързан с пространството, е виждане на

светлинни явления близо до земната повърхност.
“Една вечер, когато отивах да си легна в палатката, видях между
два храста да минава много бързо една топка с диаметър около един
метър. Това стана от другата страна на реката, където нямаше нито
черен път, нито шосе. Топката се движеше успоредно на земята.
Всичко стана много бързо, при което наистина признавам, че усетих
страх, защото беше много близо, твърде внезапно и аз не бях
подготвена.” - Елизабет Р.
“През лятото на 1979 година бях в Централна Франция, в едно
имение с приятели. Една сутрин много рано видях Йо Апел-Гери да
прави маневри с бялата си кола DS, за да излезе от имението. Колата
описа кръг и се приближи до центъра му. В този момент една
светлинна топка, много блестяща, с диаметър около 1 метър, с леко
овална форма, се появи много ниско в небето. Тя слезе диагонално с
голяма скорост, мина на около два метра над колата и изчезна няколко
секунди по-късно.” - Йоланда В.
“На 23 юни 1991 година, в навечерието на моето завръщане от
Канада, с десетина приятели се бяхме събрали и Йо Апел-Гери бе
казал, че космични кораби ще ни придружават по време на нашето
завръщане. След събирането излязох да наблюдавам звездното небе с
четирима души от Квебек и Кристина, приятелка от Гърция. Внезапно
точно срещу мен видях един огромен светлинен кораб, с диаметър
десетина метра. Беше на около петдесет метра от нас и на височина
около три-четири метра над земята. Казах на хората, които бяха с мен,
да погледнат насреща, и те подскочиха... Този кораб бе изцяло
прозрачен, можехме да видим гората зад него. Светлината му беше
прозрачнозлатиста. За миг помислих, че става дума за излъчване на
светлина от космичен кораб, който е горе в небето над нас, не знаех, че
светлинните кораби могат да слизат така близо до нивото на земята. А
всъщност той бе толкова близо!” - Йоан В.
18
Четвъртият тип контакт, свързан с пространството, е поява

около човек на светлини, които могат да предизвикат различни
явления.
Достоверният разказ, който следва по-нататък, е много интересен,
защото представлява синтез на различните видове светлинни
проявления. Венсан Кюриен е график и е направил с компютър
илюстрациите в тази книга. Той твърде много се интересува от
уфологията, казано общо, и от контактите в частност. Познава много
контактьори и е събрал цяла колекция от реални случаи.
“Преживях различни видове опитности от контакта с НЛО:
явления, които ми изглеждаха външни и на които бях обикновен
наблюдател, проявления, при които имах предчувствие, и други с
точно интуитивно предупреждение преди появата им. При първия
случай бе много рано сутринта, бях навън и поправях колата си. Видях
към мен да идва малка светлинна топка, чийто размер бе като на топка
за пинг-понг или за тенис. Тази бяла дифузна светлинка се местеше
зигзагообразно. Мина на десетина метра от мен и се отправи към една
гора на стотина метра разстояние от мястото, където бях. Това ме
успокои. Повече от десетина пъти ми се е случвало да чувствам, че
трябва да гледам към небето в точно определена посока, и винаги
виждах някаква светлинна топка да се мести. При другите случаи бях с
приятели и с Йо Апел-Гери. Той казваше, че ще се появят светлини,
като дори посочваше и къде именно в небето. Всичко това ни дава
повод да мислим, че съществува връзка, повече или по-малко тясна,
между личността, която наблюдава, и самото явление.”
Между пространството и времето

Различните видове контакти зависят преди всичко от енергийно-
съзнателното ниво на съответните индивиди, с които се установява
контактът. И реакциите на отделните хора преди самите появи са най-
различни. Някой човек ще бъде впечатлен само ако види много явно
физическо нещо, други пък въобще няма да се заинтересуват от
“летяща чиния”, но много ще ги заинтригува появата на някаква малка
точица, с която чувстват някаква телепатична връзка.
Светлинните появявания, свързани и с телепатична връзка, са
преходът между контактите във времето и контактите в
пространството. Извън всички зрелищни аспекти, същественото тук е
връзката между тези прояви и вътрешното усещане.
Сред милионите регистрирани наблюдения на НЛО един процент,
който не е за пренебрегване, е пряко свързан с природни явления
(кълбовидна мълния, метеорити) или с човешка дейност (балони,
сонди и други), но много от проявленията имат доста голяма или
съвсем малка продължителност, за да бъдат отнесени към тези
категории. Сред обясненията за определяне на НЛО като
19
идентифицирани явления често се срещат спътниците. Трябва да се

знае обаче, че спътниците имат праволинейна и непрекъсната
траектория и че на вид те почти винаги са едни и същи, докато
явлението НЛО се появява внезапно и също така изчезва внезапно, има
пулсации, прави зиг-заг, два апарата преминават един в друг, оставят
някакви следи по тялото на наблюдателя, има наличие на телепатичен
контакт...
Някои говорят за колективни халюцинации или за масова хипноза,
за да се опитат да отрекат реалното съществуване на явлението НЛО.
Тук даваме няколко аргумента, които опровергават този вид хипотези.
Първо, при тези срещи визуалните прояви са само един от елементите
на цялостния сбор от доказателства, отнасящи се до връзките, които
съществуват между съзнанието, енергията и материята. Второ, броят,
разнообразието и повтаряемостта на тези светлинни явления, които
много си приличат едно с друго, са съвсем достатъчни, за да не
приемем подобна интерпретация. Трето, колкото до колективната
халюцинация, свидетелствата в тази книга показват, че мнозина са
били лично очевидци на тези феномени, преди да се запознаят и да
работят заедно с другите. Накрая, четвърто, състоянията на съзнание,
които предизвикват тези контакти, изискват точност и концентрация.
Те налагат на участниците активно присъствие, където всяка
подробност се взема предвид и няма нищо общо с неосъзнатия транс.
Феноменът НЛО става още по-труден за разбиране, защото
неговите проявления не отговарят на повтарящите се правила, както е
при естествените природни явления. Социологът от университета в
Мичиган Роналд Уеструм (Ronald Westrum) е направил следните
изводи: “Не само че НЛО се появяват под различни форми и размери,
но и тяхното поведение е непредсказуемо, имат различни ефекти
върху околната среда и - нещо по-лошо - сякаш са пилотирани от
всякакъв вид създания! Смущаващо, нали?! Непредвидимостта и
ненадейността са много повече характерни за ума, отколкото
повторението. Възможността за изненада е норма, с която трябва
да очакваме да се срещнем, щом става дума за по-висш разум.” 9
Наистина един Неидентифициран Летящ Обект е често нещо
много по-различно от обикновен летящ обект. Не може да се говори за
“обект” или “предмет”, когато една физическа същност се
материализира или дематериализира намясто или ако тя заема в
същото време пространството, в което се намира друга същност. Само
в някои особени случаи НЛО се представя под форма на нещо
материално с класически физически свойства. Ключът за разбирането
на това явление изглежда по-скоро е в психическите последствия и в
промените на съзнанието, които то предизвиква у хората, които го
наблюдават, отколкото в анализа и статистиката на въшните данни.
9
Thierry Pindivic, статия в Ovni, “Към антропологията на един съвременен
мит”.
20
Повечето от явленията, описани от Пътешествениците в

безвремието, са свързани с вътрешни съвсем точни усещания и
тяхното появяване не може да се припише изцяло на случайността,
която е само завеса, прикриваща нашето невежество пред истинските
причини за тези появявания. Областта НЛО трябва да се разглежда
като всяка друга област на познанието: първо, по строг и точен начин,
но също творчески и отворено; второ, без предразсъдъци, било научни,
било религиозни, и без отхвърляне априори на хипотезите, които не са
били изучени или експериментирани.
Именно този дух дава живот на нашето дело и ни присъединява
към определен вид изследователи - сред които има и най-
забележителни уфолози - които поддържат идеята, че НЛО не са само
космични апарати, дошли от други планети, но могат да бъдат
свързани с други измерения, с други континууми на енергия-
съзнанието, с други вибрационни полета.
Най-известният от уфолозите, французинът Жак Вале (Jacques
Vallйe), от когото Стивън Спилбърг (Steven Spielberg) се вдъхнови при
създаването на образа на французина във филма Среща от Третия
тип, се изразява по следния начин в своята книга Други измерения:
“Нищо не доказва, че явлението НЛО е от извънземен произход. То се
проявява по-скоро като резултат от въздействието на различни
измерения върху физическите реалности извън нашия собствен
пространствено-времеви континуум... Мисля по-скоро, че явлението
НЛО е признак за съществуването на други измерения извън
пространството и времето.”10
В един разговор този автор уточни мисълта си: “Намираме се пред
явление, което е съществувало през цялата история на човечеството.
То въздейства на нашата реалност, като същевременно изглежда се
подчинява на принуди и мотивации, независещи от това, което ние
сме си въобразявали до този момент, но се подчинява и на нечовешка
форма на съзнание... Известен брой предвиждания, които преди
двадесет години бяха съвсем чужди и странични на науката, вече
съвсем не са такива. Например за специалистите по теория на
физиката идеята, че съществуват повече от три измерения, не е вече
революционна.” 11
В Контакти от Четвърти тип Пиер Делвал също споделя
подобно мнение: “Можем да стигнем до там, че да възприемаме НЛО
като само повърхностен аспект на една ментална вселена, надарена с
интелигентност, която еволюира вън от рамките на нашата физика
и нашата материалност.” В същата книга той казва и следното:
”Проблемът, който поставяме тук, е за връзката между две форми
на съзнание, които са твърде различни една от друга. Учудваме се от
липсата на контакт с НЛО, но не е изключено този контакт да се
10
Jacques Vallée, Autres Dimensions. Éd. Robert Laffont.
11
Интервю на Jacques Vallée, Nouvelles Clés n o 20.
21
състои без знанието ни и по-точно специфично и единствено само за

няколко души, които са предварително избрани. Този избор може да
бъде повлиян от възможностите за свръхсетивно възприемане по
време на сън или за индивидуално развитие.” 12
Изводите на тези уфолози странно се доближават до
традиционните езотерични знания, които учат, че човешкото същество
е формална проява на една висша същност, резонираща с целия видим
и невидим свят. За да разберем по-добре комплексността на обмена
между измеренията, трябва да осъзнаем, че нашето физическо тяло е
само една много малка брънка в еволюционната верига, свързваща
Създателя, съзиданието и отделното създание. Човешката еволюция
непрекъснато бива наблюдавана от йерархии, които ни превъзхождат
вибрационно във вселенската хармония.
Космогониите от целия свят - във всички цивилизации и по всички
континенти - отдават голямо значение на тези междинни вибрационни
измерения между равнището на Словото творец и равнището на
творението човек. Присъствието на тези йерархии се проявява пред
човека или в ефирна, духовна форма, чрез видения и сънища, или в
материална форма. Огнените колесници от античността, виманите от
Древна Индия чак до модерните НЛО са отделни аспекти на едно и
също присъствие, което бди над човечеството по време на неговата
дълга еволюция. Навлизайки в незабравимото минало на човечеството,
можем да цитираме всички легенди и епопеи, които от Азия до
Америка разказват историята на Великите Учители, дошли от небето.
Опитът на един контактьор като Йо Апел-Гери се прибавя към
преданията на традицията, както и към опита на най-напредналите
уфолози:
“Феноменът НЛО, както и присъствието на извънземни ни
припомня, че човекът не е сам във вселената, но предимно, че не е
само тяло или тленна плът, но също вид съсъд от енергия, която сам
трябва да се научи да контролира. Физическото тяло има
трансцендентна връзка и резонанси в други вибрационни полета, в
миналото, в настоящето и в бъдещето. Разбира се, нужно е да
намираме съотносителното място на контактите и посланията според
източниците, от които те произлизат. Разграничаването на различните
вибрационни нива ще ни позволява да узнаваме с кого контактуваме.
От доста години съществуват разкази за контакти с други измерения,
които дори са ставали предмет на обемисти книги. Но хора, които не са
имали контакти, ще бъдат затруднени да изразят мнение върху
значимостта на тези експерименти, защото много често човекът, който
твърди, че е контактьор, е направил съвсем сам своето наблюдение, а
това е доста лесно оспоримо. Немалко контактьори казват: “Срещнах
кораб, извърших пътуване и се завърнах”. Но много често около тях
няма други хора, които да потвърдят: “Действително видях, че това се
12
Pierre Delval, Contacts du Quatrième Type. Éd. de Vecchi.
22
случи”. В по-голяма част от времето те разказват невъобразими неща,

без да дават никакъв елемент на обективни доказателства, който би
могъл да поддържа това, което казват. При моя случай, за щастие,
имаше хора около мен, и тези проявления бяха видяни от стотици, като
някои в началото изобщо не вярваха, и очевидно е, че това дава по-
голяма степен на истинност.”
Многобройни са свидетелствата, които потвърждават
осъществените наблюдения през годините по време на събиранията на
изследователската ни група.
“Висшите измерения се представяха често под формата на
светлинни точки в небето. Те се появяваха често, когато Йо Апел-Гери,
получавайки посланието и формулирайки кодовете, сочеше с ръка към
небето. Там десетки събрани хора виждаха една или множество
светлинни точки да пресичат небето, понякога по права линия,
понякога доста неравномерно. Така един път, чувствайки, че един
кораб ще пристигне, той излезе от сградата с няколко души и ги заведе
на двора. Наистина един кораб заблестя през деня и бързо си тръгна с
голяма скорост.” - Дейн В.
“Нашият живот бе съпътстван от много точни връзки и
съответствия между видими кораби в небето и операциите на
трансфер, ръководени от Йо Апел-Гери, като в тези срещи се
проявяваше онова невероятно измерение, при което нашата най-
дълбока вътрешна същност влиза в директна връзка с появяването на
кораб в определена точка от небето, която бе посочена секунда преди
това.” - Клодин П.
Ние наричаме “операции” установяването на връзка и на резонанс
между равнището на материалната форма и другите нива на съзнание-
енергия. Установяването на оперативно поле не е точно определен и
повтарящ се ритуал. Ролята на оператора е да създава, да канализира и
да контролира това поле на трансфер или пренос. С течение на времето
видът контакт на Йо Апел-Гери еволюираше и вече му позволява да
има достъп до съвсем оригинални информации. Той споделя мисли за
своя метод с един италиански учен. Ето част от техния разговор:
“Към един аспект ние трябва сега да насочим вниманието си - към
факта, че като правим наблюдения, без да можем да установим контакт
със съзнанията, които пилотират НЛО - които за нас са кораби или
камери за пренос, трансфер или връзка между измеренията - сме
ограничени във възможността да разберем причините и смисъла на
тези появявания. Ние успяхме да изясним до известна степен този
елемент, тъй като по време на многобройните ни контакти успявахме
да получаваме информационни кодове, които ни позволиха да
разберем какви могат да бъдат опорните точки при контакт между
земните хора и другите измерения. Тези появявания не са случайни. Те
бяха нещо като срещи, насрочени предварително един или два дни,
няколко часа или минути. Така успявахме да проверяваме възможостта
23
за телепатичен контакт между земното съзнание и другите типове

съзнание... От момента, в който едно НЛО се приземи в градината на
някого си и обитателите му дойдат да ви кажат няколко думи, е налице
формална физическа проява, която може да произлиза от други
планети, имащи цивилизации от три до четири хиляди години по-
напреднали в сравнение с нашата. Възможни са случаи на
материализиране, на придобиване форми от системи на съзнание-
енергия, които са достигнали до такава степен на еволюция, че владеят
енергията и могат да я материализират. Самите ние действително
виждахме светлини много близо до нас, необикновени проявления с
пулсации, при съвсем точни условия, с предварително определена
среща и телепатично предупреждение, че апаратите ще пристигнат в
този и този час, от тази и тази посока. Някои изобщо не можеха да
повярват и оставаха доста учудени. Видяхме също светлинни сфери,
застанали неподвижно над нас, и докато ги гледахме, те съвсем леко се
изместваха, за да ни докажат, че имат силна и действена вътрешна
връзка с нас. Виждах ги как се придвижват със същата скорост като
мене точно над главата ми. Говоря за това, което лично ми се е
случило. Веднъж срещнахме един мъж на брега на морето и
разговаряхме до три часа сутринта, попитах го: “В края на краищата,
ти вярваш ли в НЛО или не вярваш?” Той отговори: “Разбира се, че
не.” Точно в този миг един човек до него посочи небето: “Вижте какво
става над нас!” Горе имаше една неподвижна светлинна точка, която
започна да се движи, щом вдигнахме очи. В следващия момент
апаратите долетяха на около 50 метра над нас. Видяхме ги да пулсират
много близо. На същото място забелязахме кораб-майка, от който
излизаха малки кораби. През цяла една фаза имаше многобройни
контакти и то доста зрелищни. Ето така се изработваха термините,
кодовете - и то все по-точни и по-точни. Разбирахме ги все повече и
повече до деня, когато пристигнахме на един пустинен остров в Тихия
океан, където бе получено началото на предаването на Единната
Наука. Употребяваният език, много по-близък в онова ниво там,
изискваше още едно малко усилие, за да се мине от ментално
конкретното към ментално абстрактното, но щом направим това,
влизаме в едно междуизмерно съзнание, което е естественото съзнание
на тези нива. Мисля, че светлинните проявления са свързани с
високата степен на материализация на тези висши духовни измерения,
които остават в невидимото. Ако има такива светлинни прояви, то е, за
да се свържат тези измерения с хора, които имат възможност да
реагират на този вид дразнение, без да се налага да правят нещо повече
от това, например да предизвикат нещо като приземяване, при което
някой извънземен да дойде да ни потупа по рамото. От момента, в
който е налице тази сетивност, започва задействането на целия процес.
Може съвсем схематично да се каже, че свръхземните висши
измерения са космични йерархии, свързани с други континууми на
енергия-съзнание, докато извънземното измерение принадлежи на
напреднали цивилизации, съществуващи в пространствено-времевото
24
поле на физическата вселена (от нашата галактика или от други

системи). Ако контактът с тези неземни измерения може да ни
обезпокои, то е затова, защото ни изправя с лице пред тази безкрайна
част от нас самите, неподдаваща се на ограниченията на метериалната
форма. Наистина, ако помислим добре, всеки от нас е извънземен, тъй
като, ако нашето тяло ни свързва с материалните творения (mater, ma
terre - майка, моя земя), нашия дух е свързан с бащата творец (pater, qui
n’est pas de la terre - отец, който не е от земята). Различните
опитности, които ние преживяхме, ни водят към това галактично
измерение от нас самите, което не е свързано непременно само със
Земята и с нейната гравитация. Днес измеренията, които въздействат
върху човечеството в най-висока степен положително, са от висш
порядък. Те действат не в материален план, а в духовен и невидим
план. Не е изключено да има интересни интервенции на по-материални
измерения, защото те могат да дадат документи, които най-сетне ще
убедят и онези личности, които чакат определени материални
веществени доказателства. Интересно е да се знае как функционират
тези апарати. Но по отношение на вътрешната еволюция на индивида
процесът винаги е един и същ. Ако се е екстериоризирал (родил се е в
материални светове), неговата програма се състои в това, да потърси
преди всичко начин да премине от тези външни светове към по-
вътрешните и по-духовните светове. Това важи както за земния жител,
така и за обитателя на всяка друга планета. Проблемът винаги е един и
същ.”
Информациите, получени по време на тези контакти, дават
основните оперативни ключове, необходими за еволюцията на
човешкото същество. В нашето време на планетарни промени се
създават мрежи за връзка между многобройни контактьори от целия
свят, което е много благоприятно за изучаването на различните
аспекти на контактите благодарение на обмяната на съобщения,
практики, информации, свързани с други светове - видими или
невидими. Узнавайки за тези опитности и прочитайки тези съобщения,
ще можем да се запознаем и с нови начини на мислене и изучаване на
реалността, а така ще започнем да променяме и измеренията на
собственото си съзнание.
Една китайска поговорка казва: “Когато мъдрецът показва
луната, глупакът гледа пръста му”. И така, когато феноменът НЛО
отваря вратите на трансценденталното измерение, някои
хипнотизирани от зрелищния ефект на явлението индивиди се въртят в
кръг и то в един затворен единствено за спекулации малък свят, където
търсят истината, до която в действителност може да се стигне само
чрез един нов поглед.
За Пътешествениците в безвремието феноменът НЛО не е цел
сама за себе си, но е доказателство за една вътрешна прецизност, която
позволява да се засили връзката с други по-висши измерения. Това е
една гранична точка по пътя на посвещението, каквото всъщност
25
представлява пътуването извън времето. Отвъд огледалото на

временните видими проявления ние търсим лицето си - нашата
истинска същност: тя се записва като съвест в нашето безсмъртно
присъствие.
За да стигнеш до най-същественото, същността-небе (essence-ciel),
трябва да умееш да управляваш онези съставни части от тебе самия,
които са в плен на видимото, стремящо се да сведе финия резонанс до
стерилната логика, да ограничи вътрешната същност само в рамките,
очертани от физическите сетива. Явлението НЛО отваря врата, през
която безкрайността на пространството може да се свърже с
безкрайността на духа. То става, като развиваме в себе си
прозрачността и чистотата и се настройваме на честотите на източника,
който е в основата на всички видими и невидими светове. Става дума
да преминаваме от своето виждане за себе си в света към едно
разбиране на света, който се съдържа в нас. Това преобръщане довежда
външните пространства до тази вътрешна граница, която е граница на
времето.
3. КОНТАКТИ СВЪРЗАНИ С ВРЕМЕТО

Преминаването от пространството във времето отвежда от
външния свят към вътрешния. Когато се говори за времеви контакти,
става дума не само за линейното време - минало, сегашно, бъдеще - но
и за възприятия, свързани с вътрешното съзнание. Тези възприятия се
определят като извънсетивни или свръхсетивни, защото позволяват на
човека да има достъп до информация, без да преминава през канала на
физическите си сетива. Антропологът Томъс Летбридж (Thomas
Lethbridge), изучавайки парапсихологията, е казал: “Живеех доскоро в
света на трите измерения, след това преминах един праг и се намерих
в свят, който има и четвърто измерение. Наистина светът на трите
измерения продължава да съществува, но аз трябваше да наглася
мисълта си така, че да мога да включвам и четвъртото.” 13
Тези контакти се осъществяват посредством различни преносители
на енергия-съзнание, за които говорят древните и езотеричните
традиции по целия свят: в Китай или Индия, в персийската,
египетската или еврейската цивилизация. Както скафандъра, с
помощта на който водолазът може да достигне дъното, така и
физическото тяло ни дава възможност да имаме опит в плътната
материя. Но извън физическото ни тяло съществуват няколко тела-
носители, които са в резонанс с други измерения. Много схематично
може да се каже, че етерното тяло отговаря на жизнените функции и на
паметта, астралното тяло се свърэва със света на емоциите и
психиката, а менталното тяло е свързано с нивата на трансцендентното
съзнание. Независимо дали се проявяват под формата на интуиция,
13
Цитиран от Jean Houston в книгата Psychologie sacrée (Сакрална
психология), Éd. Dangles.
26
вдъхновение, телепатия или ясновидство, извънсетивните или

свръхсетивните ни възприятия позволяват да получаваме информации
посредством тези други тела-носители.
Първият тип контакт, свързан с времето,

се отнася до интуицията и предчувствието.
Всеки от нас вероятно е преживял ситуация, при която “шестото
му чувство” го предупреждава за опасност, разкрива му преживяване
на негови близки, помага му да предвиди изхода от някакво
затруднение или внезапно да намери отговора на определен въпрос.
Тази интуиция е един вид антена, която може да приема информация,
без тази информация да преминава през интелекта, и която зависи от
развитието на психичните способности на индивида. Знаем колко са
надарени жените с тази фина интуиция, която долавя вътрешно
положенията и личностите. Впрочем някои художествени и търговски
професии я превръщат в средство, без което успехът е немислим.
Често информациите, които получаваме интуитивно, се отнасят за
наши близки, но могат също да излязат извън рамките на
пространството и времето, в което живеем. Тогава те ни дават
възможност да преминем от предчувствието към предсказването.
“Отбивах военната си служба във Версай като медицински
помощник. Един ден ми се случи странно преживяване. Навън имаше
страшна буря. Вървях по дългия остъклен коридор към залата, за която
бях отговорен. Щях да отворя вратата, когато един вътрешен глас ми
каза да не протягам ръка и да спра на един метър от вратата. Точно в
този момент видях как светкавица пресече тавана и вратата и влезе
точно пред мен в пода с оглушителен гръм. Ако се бях приближил,
светкавицата щеше да ме порази.” - Дидие Т.
В нашето консумативно общество изкуствено създадените
възбудителни средства, свръхизобилието на образи и звуци и на
техните преносители чрез медиите, антиприродният вид на градовете -
всичко това намалява живеца на усещанията и задушава полетите на
душата. Но посредством по-добро владеене и управляване на нашите
вътрешни възприятия и при обмена с околната среда ние все още
можем да развиваме и повишаваме нивото на нашата сетивност. А тази
сетивност действа точно като мускул, който, ако не се упражнява, губи
тонуса си.
Душата, като физическото тяло, се развива чрез храната, която й се
дава. Да я уважаваме означава да съблюдаваме известна “психическа
хигиена”: да осъзнаваме нейните граници, да определим какъв вид
енергия искаме да влиза във вътрешното ни психично поле, да
организираме живота си, дома си и работата си по такъв начин, че да
съхраняваме себе си и вътрешната си хармония. Чрез владеене на
енергията, чрез развиването на един вътрешен високо чувствителен
слух, чрез укрепване и насочване на сетивността си ние ще можем да
27
стигнем до телепатично приемане на информация от другите хора, от

околната среда и от ситуациите. Например помислим неволно за
някого и скоро след това го срещаме или телефонът звъни и ние знаем
предварително кой ни търси.
Извън аспекта, свързан с интуицията, възможно е у себе си да
развием едно вътрешно гласче, което знае много повече неща в
сравнение с будното ни съзнание.
Вторият тип контакт, свързан с времето, се отнася за една

способност за много по-точно свръхсетивно възприемане.
“Посещавах курсове по телепатия с хора, които същевременно
преподаваха йога и предлагаха да ни запознаят с медитацията. След
неколкоседмични упражнения бях впечатлена от един сеанс по
телепатия: работехме по двойки и трябваше да гледаме диапозитив на
малко екранче и да предаваме мисловно на другия човек едновременно
онова, което виждаме, и впечатлението, което тази картина
предизвиква у нас. Човекът срещу мен отдавна работеше в тази област.
Той отлично получи моето послание (картина на риба в синьо море и
отстъпването ми назад, реакцията, която си бях представила). Беше
съвсем точно.” - Марилен С.
Етимологично думата “телепатия” идва от гръцките думи tкle
(далече) и pathos (чувствам, усещам) и означава умение да чувстваш от
разстояние. Тази телепатична връзка може да бъде много точна,
съпроводена от приемане на изображения, на визуална или словесна
информация, дати, място, схеми, цифри или мистериозни езици...
Приеманият глас може да бъде на познат или непознат човек.
Картините могат да бъдат фиксирани или движещи се, конкретни или
символни.
След сформирането на работен екип от контактьори предаването
на мисли става най-обикновено явление, което вече ни се случва
всекидневно, така както е в традиционната култура на много народи,
например “мао-хи” в Полинезия или местните жители на Австралия.
“Аборигените непрекъснато използуват предаването на мисли. То е
част от ежедневието им. Те си говорят за тези неща така, както
ние си говорим за телевизията. Местният жител Х. е способен да
предупреди друг местен жител У., който се намира на разстояние
стотици километри, за посещението на някакъв друг човек при него.
Когато въпросното лице пристигне на определеното място, У. го
приема с отворени обятия и заявява, че вчера е получил съобщението
от Х. Говоря за това, като познавам нещата. Явно получава се и е
впечатляващо.” 14
14
Thomas Johnson, “L’Art des Aborigènes” (Изкуството на местните жители),
Nouvelles Clés, n o 25.
28
“Приблизително, с отклонение най-много до един час, знаех точно

в кой ден мои приятели, на които бях писала, получават писмата ми.
Понякога съм предупреждавана и за лица, с които трябва да се срещам
във връзка с моята работа. Например в определен период от живота ми,
когато работата не ми харесваше, като визия съзрях образа, и то съвсем
точно, на човека, който щеше да ме вземе на нова работа. Започнах да
се свързвам с всички институции, можещи да ми предложат някакво
преподавателско място, което желаех, и наистина срещнах този човек.
Неговото лице бе точно такова, каквото бях видяла, но обстановката на
срещата не беше същата. Бях го съзряла претрупан с работа и сякаш на
всяка цена има нужда от мен, а в действителност той ме прие доста
любезно и ми каза, че в следващите месеци няма да има никакво
работно място. (Търсех работа като преподавател по икономика.) Бях
разочарована от напразната надежда. Но месец по-късно той ме повика
- един от преподавателите бе напуснал и веднага ме назначиха. След
това се опитах тази телепатия да се развие от хоризонталния тип към
вертикалния, за да контактувам с по-фините полета на енергията-
съзнание.” - Аниес Р.
Предаването на мисли отговаря на типа хоризонтална телепатия и
се осъществява между предавател и приемател, живеещи на едно и
също вибрационно равнище. Вертикалният тип телепатия, който
изучаваме по-нататък, е свързване между човешко същество и други
вибрационни нива. Наистина, когато нашето съзнание се пробужда,
новите способности се развиват, позволявайки ни да се докосваме до
такива части от нас, които не са затворени в материалните граници на
пространството и времето. Свръхсетивните възприятия са произлезли
от енергийни тела-носители, съществуващи в други измерения - по-
нисши, паралелни или по-висши. Ясновиждането или ясночуването
дават възможност “да се вижда” или “да се чува” посредством тези
други тела-носители. Там именно онези, “които си приличат, се
привличат”. Влизаме в резонанс с енергийните полета, с които сме
свързани. Да бъдеш медиум е да имаш такова качество, при което
психиката стига до необикновени вибрационни полета. Да си медиум
означава да се намираш “в средата”, сиреч между видимите светове и
невидимите светове. Тази способност трябва да се упражнява
внимателно, защото, ако не владеем и не управляваме добре своето
енергийно поле и околната си среда, лесно можем да бъдем
манипулирани. Така може да се случи в определено състояние на транс
индивидът да загуби съзнание и да стане обект на въздействие на
сили, над които няма контрол.
Много опасно е да се отворим за свръхсетивни възприятия, без да
сме преживели процеса на пречистване и на вътрешна трансформация,
но и ако обстановката, в която се извършва експериментът, не е
достатъчно добре подготвена за извисяване. Много хора правят този
експеримент във всякакви места и с хора, които не са достатъчно добре
подготвени. Ние не винаги говорим ясно на хората, които искат да се
отворят за връзка с висшите полета, за рисковете, които те поемат, ако
29
не са развили у себе си владеенето и управлението на подмолните

сили, които ще се надигнат при подобни операции. Както трябва да се
изучат правилата за движение по улиците и пътищата, за да се получи
шофьорска книжка, така трябва да знаем как да се движим във фините
полета, които могат да станат опасни, ако нямаме достатъчно добър и
овладян контрол на съзнанието-енергия. Нищо не можем да скрием от
съществата, които в невидимия свят ни подлагат на изпитания. Няма
чудотворна техника, но съществуват някои условия, които трябва да
изпълним. Трябва да знаем да си служим с чакрите, които са
невропсихични центрове, свързващи физическото тяло-носител с
енергийните тела-носители, и които ще ни позволяват да определяме
точно вибрационното ниво, в което се намираме. Свръхсетивните
възприятия са средства за духовно развитие, тяхното овладяване в
никакъв случай не бива да става самоцел.
В своята книга Крилете на любовта (Les Ailes de l’Amour),
бестселър в Квебек, Йохан Варен (Johann Warren), първата жена пилот
на реактивен самолет, разказва за контактите си с другите измерения и
за обстоятелствата, които са я накарали да се свърже с Йо Апел-Гери.
“През юни 1990 година една нощ контактувах с висше същество,
наречено Блажения Майтрея. Моят висш водач ме бе събудил, за да
получа съзнателно информация за това, което щеше да се случи. На
стената срещу мен действието се развиваше като на филм: един мъж,
седнал на земята в поза лотос, чиято енергия усещах, бе в малка
килийка, изградена от стари, но свършено издялани сиви камъни. Този
мъж с черни блестящи коси бе с гръб към мене. Малко по малко той
вдигна главата си и я обърна към мен отляво. Забелязах неговия
профил, черните му очи и дълбокия поглед, който проникна в мен и
предизвика някои спомени. Свидетел на тази среща, Ригден Джиепо,
седнал върху бял облак, ми говореше телепатично. Каза ми, че ще
работя с този мъж, когото виждам на стената в моята стая, и аз заспах
отново. Две нощи по-късно отново бях събудена. Майтрея ми
говореше телепатично. Видях отново на стената на стаята си мъжа с
черната коса, но този път облечен с модерен костюм. Той имаше
същото лице, същите черти, но косата му беше сресана по друг начин и
посивяла. Майтрея ми каза: Ето какъв е днес този мъж. Ти ще работиш
с него. Отново заспах. Знаех къде, кога и как ще се срещна с този мъж,
чиято енергия познавах, но не бях неспокойна, имах чувството, че това
ще се случи. Четири месеца по-късно получих от един кореспондент
музикална касета, върху която беше снимката на композитора Йо
Апел-Гери. Беше лицето на мъжа, когото бях видяла на стената в моята
стая и с когото трябваше да работя. Току-що го бях открила и знаех
вече как да се срещна с него.”
Ясновидството е способност за възприятия, получавани от други
реалности, до които може да имаме достъп в определен момент, и то
има за цел да събуди нашето съзнание.
30
“В началото на моя път на посвещение много ясно ми се явяваха

лица, идваха като имена, цифри, отпечатваха се като на телекс пред
моите затворени очи, докато медитирах. Бих могла да мисля, че всичко
това е чисто въображение, докато не разбрах, за голяма моя изненада,
че това, което бях видяла, е вътре в мен. Оттогава не ми е трудно да
възприемам тези вътрешни сцени като реални. Мисля, че това бе за
мене доказателство за съществуването на тази друга реалност, която
тогава изобщо не познавах. Така по времето, когато бях насочила
поглед навътре в себе си, едно същество с бели коси и бяла дреха,
добро на вид, ми се появи, и то доста високо над мен. То ми изпрати
едно дълго въже и аз се усмихнах вътрешно пред съвсем конкретния
характер на тази картина. Не знаех какво означава това. Същата вечер
трябваше да участвам в едно събиране, но тъй като си мислех
непрекъснато за бялата фигура и за въжето, си казах, че може би
трябва да взема наистина някакво въже. Взех една голяма връв в
чантата си. Когато пристигна, Йо Апел-Гери заговори с няколко души
и ми каза, че моят духовен баща ми помага много и то точно в този
момент. Разбрах тогава кое е лицето и символичното значение на това
въже... Няколко дни по-късно, един вторник, същото същество с бели
коси и бяла дреха се появи пред мен отново. Под неговия образ се
изписа едно име с бели букви, като изписано на телекс: Ван... В края на
седмицата Йо Апел-Гери ми каза, че моят духовен баща е дошъл във
вторник и се казва Ван...” - Анет Ф.
Третият тип контакт, свързан с времето, е контактът при

послания, езици и учения, предавани от други измерения.
Всеки човек може да бъде доведен да преживее състояние на
разширяване на съзнанието, дори и без да е наистина подготвен за това
:
“Един ден през април 1991 година се чувствах морално и
психически изтощен - прикован на легло с гипсиран глезен, с
многобройни дългове поради фалита на моето предприятие. Тогава ми
се случи едно необикновено изживяване, тъй странно, че ми е трудно
да го опиша с думи. Седнал в леглото четях книга, когато внезапно
започнах да получавам съобщения. Бяха много ясни, много точни.
Имах чувството, че идват някъде отгоре, посредством фин канал, който
прониква в главата ми. Съобщения, изпълнени с любов и красота,
които чувствам като добротворна светлина, изпълваща с радост и
щастие цялото ми тяло. Неописуемо усещане, което ще трае, струва ми
се, няколко часа. Малко по малко придобивам чувството, че
преоткривам паметта си. Въпросите идват лесно в ума ми. Не е за
вярване, странно е, но си припомням някакви неща, които не съм
преживявал изобщо в живота си. До този миг нищичко не ме беше
подготвило за това. Но през следващите дни всички мои проблеми
получиха за мене като че ли някакво друго измерение. Приемам ги
като неща, които е трябвало да преживея. Върнах се към живота,
31
дишах отново, имах чувството, че съм се преродил, че съм обграден от

някакви фини невидими присъствия - справедливи и точни! След този
телепатичен контакт последваха други послания. Едното от тях
изискваше да се присъединя към една група, за да започна работа,
благодарение на която бих могъл да си припомня различни познания за
движещите сили и основата на вселената, знания, които съм
придобивал по време на множество предишни инкарнации. Реших да
се присъединя към изследователската група (за която ми бе говорила
една приятелка, която участваше също), защото “знаех” вътрешно, че
това става именно там, а не някъде другаде.” - Филип Ж.
“През 1972 година, в рамките на един контакт с космически кораб,
един от нас бе получил телепатична информация, в която бе описана
структура, която трябваше да се осъществи с някои от присъстващите
хора. Трябваше аз да бъда в центъра на тази структура, за да осъществя
телепатично включване и да получавам послания от едно друго
измерение. Дотогава никога не бях правил това. Преживях почти
физическа промяна на съзнанието, защото усетих да стават в мен някои
връзки, които ми позволиха да дам моето първо телепатично послание.
Представете си, че оставяте да говори през устата ви едно съзнание,
което не е вашето! Това мое преживяване, което ми се случваше
нееднократно и което се случва и днес, според мен е едно от най-
решаващите за връзката, която имам с нивата на висшето съзнание. Тя
се отнася към областта на вертикалната телепатия, позволяваща да се
достигне до информации, идващи от висшите планове на съзнанието.
Така винаги с едно възобновяващо се възхищение получавам тези
информации - които не съм способен да си измисля - и това е синтез на
учения, които излизат далеч извън обсега на моето умствено равнище.”
- Жан-Себастиян М.
Тези достоверни разкази се отнасят за цяла гама най-различни
явления, като са преживени от хора, които се познават от години и
които именно затова са могли да развият помежду си близост и
доверие. За да се разгърне, духът има нужда от люлката на душата, а тя
може да вибрира само в хармонична атмосфера на обединение и обич.
При обикновените социални връзки е много трудно да се намери
среда, където да се общува по тези теми, които все още остават табу.
При беседите, на които сме говорили за нашите изследвания, идват
много хора, за да споделят с нас преживяванията си от контакта, който
са имали и за който никога преди това не се бяха осмелявали да
говорят, дори и на своите близки. Без съмнение ще бъде необходимо да
се създадат места, където да се говори и всеки да може да обменя
мисли за явлението контакт, за свръхсетивните възприятия.
Трябва да знаем, че медиумите, енергийните явления, преживени
чрез фините тела, космичното съзнание, универсалните архетипове,
свръхсетивните възприятия се изучават в рамките на
трансперсоналната (групова) психология, като експерименти за
разширяване на съзнанието. Тъй нареченият channelling или
32
контактьорство е част от изучаваните явления. Контактьорът е един

канал, средство за връзка, който влиза в контакт с невидими същности
и предава информации, произтичащи от специфичен вибрационен
източник. Науката за контактьорството е много древна: Пития от
Делфи, оракулите, друидите и гадателите...
Трансперсоналната психология включва този тип преживяване в
картографията на висшите състояния на съзнанието. Ето какво казва
Станислас Гроф (Stanislas Grof), един от главните представители на
тази наука: “Опитността от срещи с духовни водачи, учители и
пазители е може би едно от най-ценните и най-полезни случаи на
явлението трансперсоналност. Хората, които преживяват това,
говорят за същности, наречени свръхчовеци, които съществуват в
плановете на съзнанието и във висшите енергийни нива. Това може да
има различни форми на проявление, от виждането на същества по
време на сън до състояния на променено съзнание. Но най-
интересният аспект на тези опитности е, че те дават понякога
достъп до информация, чийто предмет не се познава преди
събитието.” 15
Това е като че ли отзвук от констатация на Йо Апел-Гери върху
телепатичните преживявания, които е имал:
“Поради културата, която съм получил, познавам някои теми, по
които мога да говоря като интелектуалец. Но от момента, в който
влизам в телепатичен контакт с висше измерение и поставям точни
въпроси по някои проблеми, информациите, които пристигат, понякога
са твърде учудващи. Те са извън обсега на моята човешка култура.
Много ме интересуват, защото ми дават възможност да видя нещата от
съвсем различна гледна точка. Може да се каже, че това е действие на
съзнание, по-висше от човека, система на интеграция и синтез, които
се извършват от свръхсъзнание.”
Приемането на телепатични съобщения не става само на умствено
(ментално) равнище. В по-голяма част от случаите получаващата
информация личност се намира в особено енергийно състояние, където
чувствителността и фината емоция я карат да вибрира на определена
честота. Можем да се научим да избираме източника на предаването
точно така, както с радио избираме честотата на станцията, която
желаем да слушаме. След това трябва да разшифроваме получената
информация, която понякога е символна и многоизмерна. Така
например послания, дошли от паралелни равнища, могат да имат
подлудяващ характер, ако не са преведени в плана на рационалното
съзнание. Впрочем ако съществуват ангелски измерения над човешкия
свят, има и измерения под човешкия свят, които в християнската
традиция са определени като демони и които често са в основата на
апокалиптични послания и предсказания. Измеренията на светлината
предават послания на любов, благослов и предпазват от неспазване
15
Цитирано от Erick Pigani, Channel, L’Âge du Verseau. Éd. Belfond.
33
законите на вселенската хармония. Единните полета на съзнание дават

информация, и то съвсем точна, за вътрешното функциониране на
вселената.
Точността на получаваните информации зависи преди всичко от
възможния съзнателно-енергиен континуитет (постоянна и
продължителна връзка) между източника, от който те биват
получавани, и съзнанието на човека, който ги получава и предава.
Много трудове и книги са били така именно получени “по канала” от
техните автори, като в основата им е имало невидим вибрационен
източник. Сред най-известните ще споменем: Космогония на
Урантия, книгата Сет на Джейн Робъртс (Jane Roberts, Seth) - и двете
продадени в милиони екземпляри, книгите на Peter and Eileen Caddi
(Питър и Ейлин Кадди), създателите на общността Финдхорн,
прочутите Диалози с ангела на Гита Малаш (Gitta Mallasz, Dialogues
avec l’ange), Курс по чудеса на Хелън Шукман (Helen Schucman, Cours
sur les miracles), Книга за духовете на Алан Кардек (Allan Kardec, Le
Livre des esprits). Тези послания и информации съответстват на
различни йерархически системи, както го обяснява Йо Апел-Гери:
“Трябва да се приеме, че има различни типове йерархии, които
въздействат върху човешката природа: типове енергия-съзнание,
свързани с невидимото, други, които са свързани със светлината, и
трети - с материалната форма. Не съществува само една единствена
раса неземни същества или същности. По отношение на йерархичната
система, за която говоря, до този ден не съм бил в контакт с
извънземни, които се приземяват в градината... Но и това са неща,
които могат да се случат. Някои хора имат връзка с тези йерархични
системи. Освен това съществуват и различни видове проявления,
свързани с йерархиите на светлината, които са в стила на появяването
на Богородица и които отприщват възхода на индивидите в областта на
мистичното и в полето на любовта-светлина. Наистина те носят малко
информация, за да може човешкият индивид да се изгради. След това
има едно друго ниво - онова, което съм търсил: обяснения за начина,
по който става всичко това. Положих много усилия, за да се нагодя към
това ниво, и получих информации, които ме удовлетворяват. Те ми
обясняват какво е сън, болест, как се избира видът инкарнация, защо
човек има едно или друго физическо тяло-носител, за какво служи то,
кой го конструира, коя е причината за всичко това, какъв е произходът
на Земята и т.н. Всякакъв вид въпроси, които поставях и на които
получавах отговори. Именно това е резултатът от моите дирения.
Космичните същности използват кораби, които са в по-малка или в по-
голяма степен плътни, за да се движат между измеренията и да стигат
до този план. Но при определено измерение те не ползват повече
кораби, а комуникират директно. Всички тези междинни проявления са
вид релейни връзки, които могат да имат смисъл в определено време.
За нас това бе от решаваща роля, за да ги видим. Все пак не е ли
удивително да установим връзка между това, което мислим вътре в
себе си, и онова, което се случва в небето!? Например казвам кодовете:
34
“1606, 203, внимание, апаратът е там! 2010, 2003 след три минути
апаратът е там!” Видяхме го как след три минути наистина се появи.
Постепенно усещаш, че твоята собствена вътрешна система и взорът
ти за единната основа на света пораждат съответствия чак до външното
формално-материално равнище. Това изцяло променя твоето вътрешно
управление, ако го имаш, но наистина само чрез практиката и опита е
възможно да се възприеме всичко това. Получаваме само това, което
заслужаваме. Хора, които живеят в много плътните зони, силно
гравитационни и твърди, рискуват да срещнат определен вид
извънземни, който им съответства, и това може да бъде доста опасно за
тях! Други хора, които живеят в мистиката и в светлината, виждат
ангели, света Дева Мария, светлинни проявления... А хората, които
търсят информация, за да се опитат да въведат ред и смисъл в живота
си, ще бъдат във връзка със системи, свързани йерархично с
информациите на съзнанието. Но е очевидно, че даже тези
формулировки са все още само един етап, защото, когато навлезем
вътре в основата, не е нужно да се формулират нещата. Просто сме
вътре. Нещата се извършват с бясна скорост и когато ти се иска да
регулираш действието в основата, нямаш време да говориш, вътре си,
няма повече език, всичко протича много бързо. Когато съм в тези
полета, говоря с такава голяма скорост, че това е почти вибрация,
която не е съизмерима с менталното или човешкия ум. Не трябва да се
привързваме към никакъв вид проявления, независимо дали са от
единната наука или от нещо друго. Това са етапи на подготовка, за да
стигнем до състоянието, когато ще бъдем вътре. Можем да се запитаме
защо извънземните не влизат по-лесно в контакт с жителите на Земята.
Но когато си от другата страна, ще усетиш, че нещата са съвсем
различни, съзнанието не е същото.”
След като получи достъп до вътрешните основни нишки на
вселената, човешкото съзнание става способно да получава точни
данни, които му позволяват да проверява самостоятелно точността на
контакта си.
“Йо Апел-Гери получаваше съобщение, спря внезапно и каза:
“Корабите прекъсват връзката и заминават да наблюдават нещо в
Колумбия.” Бяхме изненадани и минахме към друго занимание. На
следващия ден научихме от вестниците, че в Богота е станал държавен
преврат. Друг ден ни прекъсна внезапно, за да ни предупреди, че в този
момент във фините полета присъства важна личност от
правителството, която изглеждала много разстроена. Помоли ни да се
концентрираме, за да улесним преминаването на тази душа на по-
духовно равнище. По-късно научихме за изчезването на министър
Булен при трагични обстоятелства.” - Ален дьо Б.
“По време на една операция на контакт през 1989 година Йо Апел-
Гери получаваше информация, когато спря и внезапно започна да
говори за Молдавия. Сигнализираха му, че има много тежки условия за
връзка в тази зона. Лично аз си представях Молдавия като нещо от
35
фантазиите в албумите на Тинтин. Търсихме къде се намира тази

страна: да, между Русия и Румъния. Няколко дни по-късно, без
всякакви предизвестия за това, избухна румънската революция.” -
Оливие Б.
При наличието на удивителна точност в някои контакти можем да
се запитаме кой решава кога именно да се появи нещо и как може да се
предвиди подобно явление с такава точност. Човек, който е развил
своите телепатични способности, може да улови присъствието на
някакъв космичен апарат и да предупреди и другите хора за това.
“Представете си, че, след като десет години сте се занимавали с
научноизследователска работа, срещнете един човек, който ви казва,
като сочи с пръст към небето: “След три минути там точно ще се появи
кораб.” И наистина след три минути там се появява някакъв кораб,
който след това се смалява и изчезва към галактиката. Това не е ли
нечувано и изключително доказателство, че във всичко това има
някаква точност?” - Блез Б.
“През 1988 година, по време на сеанс йога и индивидуална
медитация влязох в контакт с план на висше съзнание и получих
следната информация: “Имаме нужда от теб, защото един 707 ще се
разбие. Беше около 19 часът. Това ставаше в Полинензия. Отговорих
напосоки: “Вече не летят 707! Какво искате да кажете?” На другия ден
не мислех повече за това, когато научих по телевизията, че един
бразилски товарен кораб - 707 - е катастрофирал близо до брега малко
преди края на деня!” - Жан-Себастиян М.
Според Пиер Делвал, който е изучавал множество случаи с
контактьори, те имат “поле на съзнание”, което е много по-развито и
събудено в сравнение със средното равнище. Често от страна на самия
контактьор се намеква за някакво “космично съзнание”. Чрез
експерименти квантовата физика е доказала, че елементарните частици
в структурата на атома могат да се разглеждат и като частици, и като
вълни. Същото може да бъде валидно и за съзнанието, което може да
работи понякога като малко тяло (будно съзнание, индивидуално,
линейно, логическо, рационално) и като вълни (пробуждащо се,
трансперсонално, творческо, интуитивно, телепатично).
Четвъртият тип на контакт, свързан с времето, се отнася до

телепатично приемане на цифрови кодове и кодирани текстове,
даващи ни възможност да разбираме първичната същностна основа на
строежа на вселената и нейното вътрешно функциониране.
В продължение на много години Пътешествениците в
безвремието се запознаваха с полето на едно много сложно съзнание,
съществуващо в различни измерения и съвсем отдалечено от
обикновените човешки представи за съзнание. Отначало контактите
бяха сензационни, придружени от светлинни явления, отприщващи
36
различни психофизиологични реакции у присъстващите. Постепенно,

с натрупване на опит, участниците успяваха да постигат все по-добър
контрол над наличната енергия. Така и контактите губеха от
сензационността си, ставаха по-малко външни, но вече създаваха
възможност за приемане на информациите, които днес съставят
Единната Наука за Вътрешната Вселена. Този труд представя начин
на мислене през различните измерения, при който се изследват
връзките и отношенията между така нареченото вибрално съзнание,
енергията и материалните проявления. Там откриваме, обяснени с
доста сложни, но точни понятия, взаимодействията между видимите и
невидимите измерения. Ако разберем как функционира вселената, ще
можем по-добре да управляваме своето съществуване и вътрешно да
достигнем до ключовете на истинска промяна към по-висше съзнание.
Използваните езици, които съдържат цифри и кодирани текстове,
изискват от читателя усилие да се концентрира, ако желае да има
достъп до това качество на съзнание. В традиционната култура числата
са свещени, защото са свързани със структурата на вселената. Тяхното
определяне позволява да се презапишат по синтезен начин някои
структури, които са в резонанс с определен космичен миг. Кодовете са
ключови думи, които доказват наличие на вътрешни енергийни
процеси.
“Единната Наука, която е наука за вътрешната вселена, е съвсем
частична адаптация, но вече много сложна за разбиране, на типа
съзнание и език на висшите нива. Самият аз, когато преминавам към
конкретното, обикновеното, аналитичното мислене, трябва да направя
усилие след това, за да се завърна в нивото на съзнанието на Единната
Наука. Ако не се направи това усилие, нищо няма да се разбере.” - Йо
Апел-Гери.
Двата откъса, които следват по-долу, могат да запознаят читателя с
метода на Единната Наука за Вътрешната Вселена. Ето един подход,
който може да имате към пространството и времето, но от гледна точка
на безвремието.
“Понятията “бъдеще”, “сегашно” и “минало” са понятия,
съответстващи на пространствено-времевите линии, в които
вътрешно се развива животът на едно материално-физическо
същество. Отвъд тези енергийно-пространствено-времеви линии
съществува една вътрешна конфигурация, която е иманентна,
симултанна за всички времена. Тези единни линии, които идват от
безвремието, са в действителност фигурите, които насочват
конфигурациите на инкарнацията. Вие имате тела, които се
намесват в зоните на миналото, други - в зоните на настоящето, и
трети - в зоните на бъдещето. Кодът на вътрешната номерация
съдържа цялостната циклология на тази конфигурация. Вие можете
следователно да проникнете в пространствените полета чрез
посредничеството на различни времеви линии. Вашето
37
пространствено поле се отграничава чрез една времева линия, която е

циклологична.” 16
Следващият текст позволява по-добре да се разбере защо някои
човешки същества имат нужда да видят материализирали се кораби,
докато за други това изобщо не е нужно.
“Проблемът не е в това, на всяка цена да търсиш поява на кораб
извън тебе самия. Проблемът е по-скоро да узнаеш и разбереш дали
ти сам си номератор за вътрешен пренос към системата на
единното поле, или централизирането става чрез някаква система,
която е външна за тебе, но която именно ти осигурява връзката със
системата на единното поле. Ако твоята система за единен
вътрешен пренос е била вече променена до такава степен, че ти си
имал твоята среща със системата на единното вътрешно поле, това
означава, че именно ти си една централа за разпределение на всички
външни и по-нисши енергийни системи, които се включват към тази
линия на единен вътрешен пренос. При тези условия ще е трудно да
срещнеш някакъв външен апарат, който да направи за тебе
трансцендентния контакт. В действителност преносът ще се прави
върху твоята антена за вътрешна единна номерация. А външнште
оператори на твоя контур ще се разпределят постепенно върху
твоята система на вътрешна единна номерация, защото ти именно
представляваш системата за пренос или трансфер към вътрешното
единство.”
Йо Апел-Гери обяснява условията, които водят до получаването на
предавани по този начин знания:
“Получаването на този тип информации е много далече от
медиумната пасивност, където си полузаспал при получаването на
съобщенията. То изисква изключително точно издигане на съзнанието
и на енергията, с непрекъснато наблюдение за рационалността на
дадените информации. Така индивидът навлиза в един свят на
енергията-съзнание, който е изцяло трансцендентален в сравнение с
това, което е обикновеното човешко съзнание. Имах много беседи и
конференции, писах много, даже езотерични книги, но ще ви кажа, че
реалността на истината никога не може да бъде написана. Абсолютно
невъзможно е да се опише контролирането върху фигурите. Колкото и
сложен да е езикът, той винаги ще бъде само частичен и непълен,
защото операциите на управление на всички тези системи се
извършват с изумителна скорост. За да се движим в тези светове на
безкрайното, трябва сред хиляди и хиляди възможности да изберем
само една, която ще е валидна за точния космичен миг. За да
разполагаме с тези хиляди възможности, трябва да сме направили
хиляди опити, за да можем накрая да разпознаем в определен момент
какво е стриктно приложимо при дадена ситуация. Ако липсва
16
IJP. Appel-Guéry, Science Unitaire de l’Intra-Univers (Единна наука за
Вътрешната вселена). Éd. Transtar.
38
вътрешният опит, никога човек не може да си представи как стоят

нещата. Скоростта е безумна. Това са силови линии, цветове, качества
енергии, системи на трансфер. Това е една операция с огромна
сложност, която няма абсолютно нищо общо с рационалното съзнание,
което съществува - нека си послужим със сравнение - на нивото на
тревопасните в ливадата.”
Трябва да си преживял или наблюдавал тези връзки през
различните измерения, за да можеш да разбереш вътрешното
напрежение, което трябва да се поддържа между спокойната мекота и
прозрачността, необходими при приемането на съобщенията, и
усилието за концентрация и за точност в предаването на вътрешните
телепатични възприятия чрез ясна и точна езикова форма, адаптирана
за равнището на човешкото съзнание. Тези контакти са улеснени от
наличието на единна хомогенна околна среда или места, където
индивидите са били предварително подготвени и пречистени. При
един оперативен контакт от този тип всеки участник е функционален
елемент от вида на “предавателно-приемателен пост”, свързващ Земята
и Небето. Колкото по-единен е екипът, толкова по-хармоничен е
климатът, в който този екип работи, много по-добре са определени
ролите на всекиго поотделно и става в много по-голяма степен
въможно за централизатора на така създадения кораб на енергията-
съзнание да улавя висши измерения на съзнание..
Създаването на речник се оказва нужно от момента, когато става
наложително да се назовават реалностите, възприятията и понятията,
които не са обяснени в обикновения език. Невъзможно е “да говорим
като всички”, за да обясним и охарактеризираме нещо, което не е
ограничено само в този свят. Невъзможно е да сведем едно висше
съзнание до света на триизмерните норми, където еволюира нашето
физическо тяло. Езикът е тялото на мисълта. Затова именно е
необходимо да се пробудим за фино и духовно възприемане, за да се
настроим на вибрацията, която този език носи в себе си.
4. КОНТАКТИ, СВЪРЗАНИ С БЕЗВРЕМИЕТО

Докато при контактите, свързани с материята и пространството,
другите измерения се проявяват конкретно в нашата реалност, при
контактите, свързани с времето, връзката се осъществява вътрешно и
телепатично. Но при контактите, свързани с безвремието, индивидът
излиза извън нашия пространствено-времеви континуум, за да стигне -
със своите фини тела-носители или дори с физическото си тяло - до по-
висши вибрационни полета. В последната си книга Кенет Ринг прави
паралел между феномена НЛО и състоянието “на прага на смъртта”, по
време на което индивидът е принуден да преживее трансцендентни
състояния на съзнание. “На нивото на външната форма контрастът
е очевиден. Но по-задълбоченият анализ показва една доста
изненадваща връзка между тези две категории необикновени срещи.
39
Ще уточним, че ако разгледаме материалната основа, която

поддържа тези два типа опитности, т.е. архетипната им
структура, ще се появи ясно и недвусмислено връзката между тях.” 17
Всички тези опитности, квалифицирани като паранормални, отговарят
наистина на преминаване през врати от външната вселена, свързана с
материалното ниво, към вътрешната вселена, свързана с безвремието.
“Когато
имаме видение или ясновидство, осъзнаваме материалната
околна среда и онова, което ни се привижда, се наслагва върху това,
което виждаме с физическите си очи. Възможно е да усилим
интензитета на видението, но физическото тяло си остава в
обикновеното си положение на ориентир, което означава, че то е
подчинено на гравитацията. Ние сме във физическото си тяло и само
нашето съзнание има възприемане от някакъв друг различен вид. За
разлика от това състояние, при раздвояването усещането е много по-
различно, защото имаме едно и също съзнание, но базата за
ориентиране е променена, тъй като ние не се намираме повече в същия
континуум” - Йо Апел-Гери
Първият тип на контакт в безвремието отговаря на пътуване

на нашите фини тела извън известните триизмерни ориентири:
“излизане извън тялото” или опитност извън тялото, каквито са
раздвояването и астралното пътуване; просветление; опитност пред
прага на смъртта или състояние на кома...
Пътуване извън тялото

Пътуването извън тялото присъства в много традиционни етносови
цивилизации и бива приемано като съвсем нормално. В книгата си
върху астралното пътуване Жером Буржин предава накратко едно
вълнуващо изследване, посветено на тази тема: ’’В края на едно
проучване, проведено през 1978 година сред 70 етноса извън Западния
свят, професор Дийн Шейлс (Dean Sheils) от Университета във
Уисконсин бил изненадан от откритието, че при 95 % от тях
съществува пътуване извън тялото.” 18 Пътуването извън тялото е
излизане от физическите граници на едно от нашите енергийни тела-
носители: етерното, астралното или менталното. Тук не навлизаме в
детайлни описания на съвкупността от тела-носители, свързани с
физическото тяло, което е материално и преходно, но достоверните
разкази на хора, които са преживели такиви опитности, ни запознават с
тяхното съществуване.
“Бях заспал в моята стая и изведнъж се намерих легнал на тавана,
където виждах всички грапавини. Внезапно си дадох сметка, че моето
тяло е долу, и малко се притесних. Казах си: “Трябва веднага да се
17
Kenneth Ring. Projet Omega (Проект Омега). Éd. du Rocher.
18
Jérôme Bourgine. Le Voyage astral (Пътешествие в Астрала). Éd. du Rocher.
40
върна в тялото си.” Направих усилие, за да се върна, от което се

събудих с рязко движение. Още веднъж преживях това особено
състояние: лежех в леглото си и внезапно се видях до него, отстрани,
седнал в поза лотос. След това бързо минах няколко пъти от едната до
другата стена на стаята, а после се върнах във физическото си тяло.” -
Ален дьо Б.
“След една медитация поисках да намеря енергията, с която бях
контактувал по време на работа в група. Намирах се в хармонично и
спокойно състояние и започнах да увеличавам вибрацията си и
извисяването към божественото. Малко по малко намерих нивото на
великото блаженство и започнах постепенно да се преизграждам, за да
се приближа до точката светлина, която видях над мен. Изведнъж при
контакта с тази точка прекосих стремително физическото си тяло и се
озовах в енергия и светлина от любов и от свръхсъзнание, които бяха
много силни. Почувствах се прикачен към златна нишка и имах
усещането, че мога да се движа в цялото си тяло чрез
посредничеството на моята кръв. Възвърнах си паметта и имах
усещането, че нищо не се забравя. Имах чувството, че съм възобновил
моето физическо тяло и че енергията на стаята, в която бях, също се
беше променила. Почувствах желание да кажа на другите хора, че това
е възможно и че е единственото реално състояние на съществуване.” -
Дени П.
“Изживях едно раздвоение, което бе много кратковременно, но
много ме впечатли. Беше на следващия ден от раждането на сина ми.
Бях в клиниката, излегнала се с бебето в ръце, но внезапно се озовах до
края на леглото и се видях как го държа в ръцете си.” - Елен С.
Авторът на анимационни филми Марк Бати нарисува серията за
Големия кристал по сценарий, написан съвместно с Жан Жиро.
Преживяванията му от астрално пътуване, при което са осъществени
множество контакти с галактични йерархии, които наблюдават нашия
свят, са част от темите, които откриваме в неговите албуми.
“Бях на около 15 години, когато за пръв път осъществих излизане
вън от моето физическо тяло. По това време не познавах никак
естеството на това преживяване, но бе достатъчно да изпълня някои
практически условия, за да се възпроизведе всичко автоматично.
Наистина мислех, че това се случва на всички. Тъй като явлението бе
разтърсващо, разказах на моите близки за него. Тогава установих, че
другите не усещат това, което усещам аз. Увеличих честотата на тези
пътувания, за да ги разбера по-добре. Достатъчно бе да се излегна през
деня за почивка, но без да ми се спи много. Започвах да дремя, докато
се докосна леко до границата на съня, след това едно странно
физическо усещане на върха на черепа ми се усилваше, докато станеше
почти болезнено, и моето внимание, което се бе отклонило при първата
фаза, се концентрираше изцяло. “Събуждах се”, очите ми се отваряха,
но тялото ми не отговаряше повече на импулсите на моя дух. Можех да
видя стаята и всичко около мене, съзнанието ми бе ясно и пълно, но
41
бях като парализиран. С прекомерно усилие се опитвах да помръдна

ръката си поне няколко сантиметра. Беше опияняващо и тревожно
усещане. Бях направил многобройни експерименти до деня, когато
осъзнах, че, за да се движа, не трябва да помръдвам никаква част от
тялото си, съвсем достатъчно беше само да помисля за придвижването,
без никакво усилие. Тогава извърших всякакъв вид нови опити.
Отначало плувах из стаята си, като си дадох сметка, че стените не ми
прачат, преминавах през тях, без да чувствам това. Спомням си за един
невероятен полет над покривите на Париж... Можех да стигна чак до
стратосферата, да се възхищавам на нашата планета или да се движа
безпрепятствено навсякъде по нея. Това, което се вижда, е различно от
състоянието на обикновеното будуване. Нещата изглеждаха като
вибриращи и, ако има прекрасна обща гледка, е трудно да се
концентрираш върху определена точка. Съзнанието, което имаш, е по-
близко до състоянието на будност, отколкото на сън, много по-точно,
но се чувстваш в същото време доста нестабилен. То е малко като че
ли да поддържаш цялостта на света, който ни обгражда. И най-малката
мисъл може да подейства на нещата, затова е нужно да бъдеш в голямо
напрежение, за да се владееш. По този начин за около пет години
осъществих десетки такива странни пътувания. Малко по малко тези
преживявания се преустановиха и ако сега полегна през деня, не се
отприщва онова специфично усещане на върха на черепа, което ме
прехвърля “от другата страна”. Може би това сега е така, защото моят
дух е доста много променен, поради което мога да достигам до други
нива на съзнание, но по един специфично вътрешен начин.”
В 94 % от случаите, при които Габърд и Туемлоу (Gabbard and
Twemlow) са разговаряли с такива хора, преживяването излизане от
тялото “е по-реалено от съня”. Ако при пътуване извън тялото не
може да има никакво смесване със сънуването, все пак в много
народни традиции астралното тяло се нарича тяло на съня, защото
именно това тяло служи за основа на сънуването.
“Една сутрин, по време на сън, един глас ми каза много отчетливо:
“Трябва да се събудиш.” Чух силно изсвирване и попаднах в спирала,
чиито кръгове се затягаха все повече и повече, като във фуния.
Събудих се седнал, изцяло свеж и с ясно съзнание, отлично си бях
отпочинал. Току-що бях изживял съзнателно връщането на моето
астрално тяло във физическото след излизането през нощта.” - Жан-
Себастиян М.
“По време на една медитация изживях опитност, която по
незабравим начин промени моя живот. Бяхме седнали, леко облечени,
на земята, за да направим груповата медитация. Един от групата
казваше по какви посоки да се концентрираме, за да ориентираме
физическите и духовните си трептения. Този сеанс продължи около
десет минути, когато изведнъж почувствах някакво вдъхновение на
цялото си същество, но извън физическото ми тяло. Съзнанието ми
стоеше над моето тяло и над цялата група. Виждах се отвисоко, от
42
около два метра над моето тяло, което си седеше заедно с другите.
Тази фаза трая няколко секунди, след това с много голяма скорост бях
изсмукан от един вихър, който се отправи към небето. Преминах
етажите на сградата, след това се приземих в хоризонт от божествена
светлина, като тук-таме имаше светли с лек метален блясък топки.
Преминах през този хоризонт и се озовах над тези сфери. Видях нови
гледки, където имаше светещи същества, които ми говореха
телепатично. Не знаех реално колко продължи това, но внезапно
трябваше да се върна в моето физическо тяло, защото долу започнаха
да се раздвижват - медитацията отиваше към своя край. Леко
възстанових контакта с човешкото съзнание и трябваше да остана
няколко минути, за да се стабилизирам отново във физическото си
тяло. Не знам как щеше да продължи това пътуване, ако въшните
условия не бяха ме върнали отново в земното поле. Този ден разбрах,
че човешкото същество живее на границата на енергийните светове и
че светът на Земята е само някакво място за извървяване на път, който
прекосява вселената. Нито за миг през това време не ме обзе някакво
чувство на страх, “пътуването” ми изглеждаше съвсем естествено.” -
Жак П.
За Лоик Тийсен (Loпc Thijssen) музиката е поле за упражнение на
неговото вдъхновение. Истински Гео Трувту (Намиравсичко), той
жонглира с техниката: електрониката и биоинформатиката са
предпочитаните му области. Не е чудно тогава, че много други
технически специалисти идват при него!
“Както си спя в моята къща във вид на пирамида в Бора Бора,
изведнъж ме събужда някаква много голяма сила и ме повдига
физически. Виждам се седнал в спортен екип. Там виждам две или три
същества с много нежни очертания, облечени в опънати по тялото
синтетични комбинезони със сребърен цвят и опитващи се да
инсталират, точно над главата ми, някакво техническо устройство с
вид на кораб или пумпал. Обстановката е като в операционна зала - с
висока техничност и прецизност. Всичко е окъпано във виолетово-
морава светлина, но аз виждам най-ясно телата на тези оператори, като
главите им сякаш са от друг енергиен свят. Тези същества продължават
мълчаливо и прецизно работата по инсталирането. Когато
техническото устройство стана готово, тези “техници по трансфера”
започнаха да го въртят надясно около оста му. Въртенето се усилваше
и ставаше все по-бързо и по-бързо. Внезапно се почувствах изцяло
привлечен нагоре, цялото ми енергийно същество се оказа изсмукано
през един отвор на върха на черепа ми и пресече центъра на този
пумпал. Усещам се движен от някаква сила, чиято решимост е
безспорна и неизбежна, подобна на силата, която е създала света.
Сякаш съм в центъра на голям грохот. Имам усета, че преживявам
това, което чувства един жълтък на яйце, изсмукан докрай през малка
дупчица, внезапно прободена в черупката. И тогава, в тишината,
виждам Земята, като че ли съм на няколко хиляди километра от нея.
Плувам в пространството на вселената и се виждам, че ме “представят”
43
на едно същество, легнало странично, облегнало се на лакътя си.

Подобно на древен бог, това същество излъчва мъдрост, искреност и
безсмъртие. Гледа ме, изследва ме подробно отвътре. Чувствам се
изцяло “анализиран” от енергиен аспект и то по начин много мълчалив
и ефикасен, без излишни емоции. След тази равносметка за моята
еволюция, бивам насочен към някакъв вид спирала, в която се въртя,
докато бъда засмукан отново, но този път към кондензация. Чувствам
се отново интегриран и пъхнат в обвивката на моето физическо тяло и
усещам пак голям енергиен натиск. Над мене няма повече никаква
особена система, но главата ми още бръмчи. Бях като оглушал, но
ужасно щастлив, че съм осъществил миг на връзка с вселенската
енергия, където се чувстваш безтегловен, освободен от разделението и
изолацията, които произтичат от гравитацията и кондензацията. Но
главното е, че в един миг се почувствах, с всички средства на
междуизмерността на моята природа, как участвам в потоците на
сътворяване и на вземане решения във вселената. През следващите дни
оставам все така проникнат от тази вибрална енергия и в единение с
небето, след като съм намерил отново космичната връзка с моята
безсмъртна програма.” - Лоик Т.
Между другото, ако не сте се приготвили за експеримента, свързан
с пътуване извън тялото, той може да ви се стори ужасяващ:
“Преживях нещо много силно: събуждайки се посред нощ, се
озовах в космоса, в един невероятен поток от космична енергия.
Всички мои клетки бяха пронизани от него, нещо като истински
прилив. Много се изплаших, защото не се бях приготвил, и се борех, за
да се върна, но не успявах, тази сила на потока беше луда побесняла!
Помислих, че ще се взривя, ще изчезна... След това всичко се успокои.
Трябваше ми малко време, за да се върна към нормалното си
състояние, питах се как човешкото тяло може да преживее това. Още
веднъж ми се случи нещо много странно. По средата на нощта, докато
спях, приятелката ми се уплаши и започна да крещи, защото ме видяла
легнал и в същото време прав до моето тяло, тръгнал към нея. Това
преживяване се повтори по-късно с една друга приятелка.” - Дидие Т.
“Това се случи в Полинезия през 1987 година. Докато спях, усетих
как някаква невероятна сила ме откъсва от моето тяло и се намерих в
друг свят. Всичко беше черно. Не разбрах как бях тръгнала. Бидейки
изцяло в друго измерение, чувствах и виждах тялото си, което не бе
повече моето тяло от материя, а някакво тяло от енергия, и чувствах
движенията на частите, които го съставят. И днес все още много ясно
си представям това тяло, което е изцяло от енергия. Когато това се
случи, се паникьосах и се опитах да извикам приятеля си, който спеше
с мен. Виках много силно и това ме върна в моето тяло, но не можах да
заспя повече. На другия ден попитах моя приятел дали ме е чул да
викам, той нищо не беше чул. През деня научих, че предишната вечер
няколко приятели са преживели нещо много силно на плажа и са
44
почувствали, че преминават от един свят в друг. Именно тази вечер

преживях моето раздвояване.” - Маджи С.
Тези пътувания стават причина понякога да контактуваме с поле
на по-висше съзнание и да изживеем просветление.
“Един ден бях паркирал колата си в гората. Чувствах се в особено
състояние и изпитвах нужда да се концентрирам. Внезапно една
огромна сила ме изтръгна от физическото ми тяло, бях изпратен с
огромна скорост в звезден тунел. След неизразимото спокойствие,
което последва, имах чувството, че съм в центъра на вселената и съм
част от едно огромно съзнание и от една огромна любов. Усетих
трептенето на мириади души, с които бях в едно цяло, и всички ние
действахме заедно и в синхрон. Изживявах директно сливане с
Божественото. Времето и пространството не съществуваха повече.
Преместването в границите на вселената ставаше мигновено. Цялото
познание за вселената се изливаше в мен: отговорите пристигаха много
по-бързо - дори преди да помисля за въпросите. Виждах как се
подреждат законите и събитията в една логична хармония. Беше по-
хубаво от всичко, което бих могъл да опиша. Връщайки се в моето
тяло, видях как пада покривало върху това цялостно съзнание (в
момента помислих за булото на Изида). Знаел съм, че е забранено да се
запази това съзнание в живота ни на този свят. Накараха ме да го
забравя, то се разтваряше в безкраен низ от епохи и от индивидуални
животи. След това преживяване вече знам, че само нищожна част от
нас самите е във физическото ни тяло и че ние сме нещо много повече
от него.” - Франсоа С.
“Прибирах се от излет в планината, мислейки за книги, които бях
прочел върху алхимията. Легнах на тревата в един уединен спокоен
кът. Тогава преживях - и психически, и физически - нещо
изключително: един вид просветление, което забави до крайност
жизнените функции на моето тяло. Оставайки изцяло в съзнание,
изведнъж навлязох в по-висше ниво, което вибрираше в мен. Тази
вибрация ми помогна да открия някакво невероятно “високо
напрежение”, което може да съществува дори в ежедневния ни живот,
и възможността за необикновено развитие на индивидуалното
съзнание, когато то е в синхрон с абсолютния Разум.” - Жан-Мишел А.
Айнщайн е забелязал, че ”най-прекрасната и най-дълбока емоция,
която бихме могли да изпитаме, е усещането за мистичност. Там е
зародишът на истинската наука. Всеки, комуто тази емоция е
чужда, всеки, който не може да изпита възхита, нито да обезумее от
екстаз, е мъртъв човек.”
Някои хора изживяват миг на настъпване на смърт, който
всъщност е опитност за контакт със континуума на безсмъртието.
“Изживях една от първите си свръхестествени опитности, които ме
убедиха в съществуването на висшия Разум. Това стана при катастрофа
с мотор. Няколко дни бях в кома, между живота и смъртта. Загубих
45
съзнание в мига на катастрофата. Малко след събуждането ми

преживях отново катастрофата като един сън. Със сигурност в този
момент имах възможността да се наблюдавам отвън, като някои
детайли ми бяха даже неприятни. Проснат край тротоара, в
безсъзнание, наобиколен от първите свидетели, да се виждам отгоре и
да се позная - това е разтърсващо преживяване. Сега осъзнавам, че
тогава някакво висше съзнание е наблюдавало тази материална
обвивка, която е било физическото ми тяло.” - Алекси Р.
Индивиди, които преживяват много интензивна опитност на
раздвояване или ясновидство, често попадат при психиатрите, които
им поставят диагноза “халюцинации и делириум” и ги карат чрез
усмирителната ризница и химиотерапията да намерят отново пътя на
“реалността”. Но тези явления все по-често се изучават и се признават
сред научните среди. Много книги дават описание на различните фази
на явлението “на прага на смъртта”: излизане извън тялото, тунел,
среща с починали същества, виждане на живота като на филм, видения
с различни същности, сливане със светлината.
Тези странни опитности, преживявани на границите на
континуума на безсмъртието, са сравними с преживяванията по време
на озарение, за които се говори във всички древни народни традиции, в
предания и легенди. От 1974 година насам, много преди да се засили
интересът към случаите на прага на смъртта, психиатърът Стенли
Дийн (Stanley Dean), изследвайки мистични опитности, се
заинтересувал от характеристиките на това, което се нарича
“свръхсъзнание и неговите проявления”, и ето накратко какво казва
той:
Светлина изпълва всичко. Това е една светлина, която осветява
дори самата светлина, която е извън всеки символ, извън всякакво
описание на какъвто и да е език и за която Данте писа, че е способна
”да преобрази човека в Бог”.
Неудържим екстаз, който прилича не на нещо друго, а на
истински свръхпсихичен оргазъм.
Интелектуално просветление, неподдаващо се на никакво
описание. Като в някаква интуитивна светкавица човек разбира
значението на вселената и смисъла на своята еволюция. Той се
идентифицира и слива със сътворението, с безпределността, с
безсмъртието и с едно глъбинно ниво отвъд всяка видимост.
Чувство на трансцендентна всепроникваща любов и на
състрадание към всички живи същества.
Изчезване на страха от смъртта, който се изхлузва като стара кожа.
Нарастване на силата и на умствената и физическата активност.
Подмладяване.
Преоценка на материалните неща от живота; приемане високата
стойност на красотата; разбиране на относителното значение на
46
богатството и на изобилието, в сравнение със съкровищата на

свръхсъзнанието.
Необикновено нарастване на интелекта и откриване на летентния
гений. Това състояние може да създаде за човека възможности с такова
значение, че чрез тях да се промени пътят на историята.
Чувство за мисия, която трябва да изпълни. Това проникновение е
така разтърсващо, толкова дълбоко, че човек не може да го запази само
за себе си и е готов да го сподели с другите хора около себе си.
Промяна на личността, която е придобила вече усет за харизма, за
Божи дар и благодат. Вътрешно излъчване и външен блясък.
Магнетична сила, която вдъхва и на другите хора почтеност, честност
и непоколебима вяра.
Внезапно или постепенно развитие на необикновени психични
способности - например ясновидство, свръхсетивно възприемане,
предузнаване на събития, лечителство.”
Наистина по-голямата част от тези проявления откриваме и при
хората, които са преживели някаква трансцендентна опитност, но във
втората част на книгата ще видим как точно е ставало това.
Вторият тип контакт, свързан с безвремието, е

телепортацията, т.е внезапно преместване на физическото тяло от
едно място на друго.
Много истории се разказват за възможностите на някои тибетски
монаси, индийски мъдреци, алхимици, светци или съвременни
изследователи да извършват такива пътувания. От момента, в който
влезеш в контакт с безсмъртното поле на трансцендентното, става
възможно да се приобщиш към един процес на пренос или трасфер,
способен да действа върху сцеплението на клетките в биологичното
тяло и на атомите в материята. Ако е цялостно съгласувано с Духа,
който го е сътворил, човешкото същество ще има определяща и
решаваща роля за материалното сътворяване на всичко останало около
него. Овладяването на тези процеси може да бъде предоставено само
на посветени хора, достигнали високо еволюционно ниво, тъй като
този вид властност се дава само на онези, които са преодолели първите
стадии на силовата воля, свързана с гравитацията.
Затова именно в нашата книга, при описанието на опитноститие,
свързани с безвремието, ние ще пристъпваме с пиетет и спазване на
тайната, дължими на всичко, което е свято и свещено, като ще се
опитаме да не оскверним и опошлим такива сложни процеси, до които
могат да имат достъп само онези хора, които са предварително
подготвени за това. Оскверняването и опошляването тука ние
разбираме в смисъл, че не трябва да даваме на всекиго информация,
която той не трябва да знае, защото не е стигнал ниво на съзнание
достатъчно високо, за да я използва с мъдрост и хармония. Още
47
повече, че, ако един невежа получи някакво познание, за което самият
той не притежава “ключове”, за да я разбере вътрешно, за него всичко
това може да се окаже вредно и дори опасно.
Третият тип на контакт в безвремието се отнася до процесите

на дематериализиране и рематериализиране на индивида:
физическото тяло се интегрира в света на енергията, а след това се
връща в света на формите.
Съвременната най-нова наука работи върху антиматерията и
антигравитацията, но тя прави това, без да държи сметка за
равновесието между духа, енергията и материята. Някои от нас са били
свидетели на странни процеси на материализиране и
дематериализиране, осъществени благодарение на възможностите на
духа. Пътешествениците в безвремието трябваше да се срещат със
същества, които бяха развили контакт, способен да породи учудващи
явления. Ето какво казва Йо Апел-Гери за тях:
“Постепенно по време на това наше пътуване успяхме да влезем
във връзка с много личности и групи по целия свят, които също
преживяват много точни контакти. Имаме обмен с тях и знаем, че те
извършват особена и специфична работа. Всяка йерархична система
има определен свой тип представител в това ниво: някои работят на
равнището на истината, други - на равнището на светлината, трети - на
нивото на материалния контакт. В зависимост от нуждите, т.е.
съобразно еволюцията на човечеството, ние ще ориентираме нашия
път, за да свържем с по-висши измерения не само нашия ум и нашата
психика, но може би и нашето физическо тяло. Това е сложна работа,
защото нашето тяло е вкоренено в Земята и ние трябва да уредим
много други неща, преди да бъдем в състояние да предвидим за себе си
преминаване към някой по-извисен континуум.”
Четвъртият тип на контакт в безвремието предизвиква

дематериализация на индивида, който променя окончателно
вибрационното си ниво.
Във всички времена някои същности са извършвали преминаване в
друг континуум, без да оставят никаква следа. След като сме
преживели много опитности на контакти, свързани с материята,
пространството и времето, както и с безвремието, ние ориентираме все
повече и повече нашите изследвания към опознаването и овладяването
на тези процеси на трансфер.
Това свято направление, непрекъснато укрепвано от желанието ни
да се върнем към извора, но и постоянно доуточнявано, както
мореплавател държи верния курс, е върховната трансцендентна цел,
която дава смисъл на цялото съществуване. Нисша сила, материя, тяло,
живот, душа, дух - това са последователните стъпала на енергията,
48
която се разгръща вертикално и се пренася по вътрешната ос, чрез

която човекът овладява животното или звяра в себе си - своята
поддържаща основа - за да достигне Бога, който го вдъхновява. Този
процес на трансфер изисква да променяме нашата основна нисша сила
в духовна квинтесенция, която ще бъде интегрирана в съзнание и
насочена и отведена към небето след нашия опит от инкарнацията.
5. ДЕТЕТО И КОНТАКТЪТ
Само невинността, свързана с детството на душата, е в състояние
да се съгласува с безсмъртното измерение в самите нас. Според
традицията небесното царство принадлежи на посветените, на птиците,
на децата и на царете. Последните свидетелства на контакт, които ние
ще представим, се отнасят за някои опитности, преживени от някои
измежду нас по време на детството или младостта им. Периодът на
детството е време на вълшебнически взор, който преминава през
видимото и върви точно към същественото. Не е без значение, че деца
говорят за видения, непознати за слепите очи на иначе вече
порасналите хора.
“На четири години бях, когато си играех в една затворена стая, но
моето внимание бе привлечено внезапно от някакво присъствие.
Вдигнах очи и видях едно светлинно съвсем бяло същество в
левитация на двадесетина сантиметра от пода. Това видение бе кратко,
само няколко мига. След време осъзнах, че без да сме си разменили
нито дума, връзката ми с другия свят се е създала още тогава.” - Блез Б.
Много деца преживяват спонтанно раздвояване, което
представлява част от тяхното съществуване, но то може и да ги
разтревожи. Ако те бъдат изслушани от член от семейството и ако за
това се говори с разбиране и с уважение към тяхната чувствителност,
възможно е да им се помогне да разберат по-добре това, което им се
случва.
“Това започна, когато бях на 5 години, на моменти се раздвоявах
по хоризонтала, което означава, че се усещах отделена с моето
енергийно тяло на 5, 10 или 100 метра от моето физическо тяло. Малко
се паникьосвах, сърцето ми биеше силно, не разбирах какво ми става.
Съзнанието ми излизаше от тялото. Чувствах физическото си тяло
отзад, но не го осъзнавах съвсем добре, иначе виждах нормално всичко
наоколо. После се завръщах в тялото си. Това продължи няколко
години - до 8 - 9-годишната ми възраст.” - Кристин Ж.
“Преживявах спонтанни раздвоявания до 10-годишна възраст.
Нощем се озовавах над леглото си и над къщата ни. Не виждах вече
покрива, но виждах моето тяло и се разхождах в небето. Никога не бях
изпитвала по-голяма свобода. След това идваше моментът на
повторното всмукване и за мен това бе ужасната страна на приятното
усещане. Бях всмуквана в нещо като бездънен отвор и се връщах в
49
моето легло с чувството, че главата ми е огромна. Много време ми

трябваше, за да мога да се размърдам. Когато успявах да раздвижа
малките ми пръстчета, сякаш ставаше по-лесно. Това ме тревожеше
малко, защото ми се случваше доста често. Разказвала съм за това на
лекари и на мои близки, но никой не можа да ми даде някакво
обяснение.” - Аниес Р.
“Бях на около 5 години. Бях оперирана в клиника. Имаше голяма
стая с легла едно до друго и бе пълно с деца. Спомням си, че бях над
тях, виждах всички деца, които плачеха, а аз си спях в леглото. Този
спомен е запечатан много дълбоко в мен. По-късно, когато прочетох
Черният извор, разбрах, че съм преживяла излизане от тялото си.” -
Беатрис И.
“Когато за първи път излязох от тялото си, бях на около 10 години.
Живеехме на село и често играех с моите приятели в една кариера на
10 - 15 метра височина, беше много опасно. Един ден отидох съвсем
сама. Очевидно съм паднала, защото се озовах закачена на една
вертикална преграда. Не можех нито да сляза, нито да се кача. Толкова
много се уплаших, че изведнъж се усетих като изхвърлена нагоре, но
се виждах отгоре, виждах и целия пейзаж заедно с кариерата. Когато се
върнах в тялото си, успях да се изкача отново, хващайки се за малки
корени и клончета.” - Доминик М.
В своето научно изследване, наречено Проект Омега, Кенет Ринг
(Projet Omega, Kenneth Ring), който вярва лично в реалността на тези
явления, специално е проявил интерес към детството на хора,
предразположени към такива опитности. Той установил, че
“индивидите, които в зряла възраст споделят за преживявания,
свързани с НЛО или “на прага на смъртта”, не са били, по време на
детството си, задължително склонни към фантазиране, но са били
вече с достатъчно повишена сетивност за паранормалните явления”.
Ето още няколко други свидетелства, които показват
предразположение да се долавя една “друга” действителност.
“Бях на осем години, прекарвах ваканцията си в един къмпинг.
Един ден, като отивах да си легна в палатката, вдигнах очи към небето
и видях точно над мен някаква светлина с вид на леща. Извиках баща
ми и близките ми, за да им я покажа. Беше едно от първите ми
наблюдения на явления от този тип. За мене това, което ставаше, беше
съвсем нормално и очевидно. Просто бях много щастлива да
наблюдавам нещо, което вече бях видяла на сън или във
въображението си.” - Летиция Ф.
“Първи контакт с кораб: бях на 14 години. През месец август
почивах с родителите си и моите трима братя. Караваната ни се
намираше в една висока долина на Бриансоне, до реката Кларе. Спях в
колата с брат ми Филип. Но тази нощ се събудих внезапно с някакво
вътрешно чувство, че ще се случи нещо забележително. Със затаен дъх
следях появата на една огромна пура, която летеше, можех да отлича
50
кръглите “оранжеви” прозорчета. Събудих брат ми, за да види и той.

Но той си остана съвсем спокоен, само после попита по-големия ни
брат какво е това. Знаех, че това не е нито самолет, нито дирижабъл,
нито планетата Венера, нито халюцинации, а наистина летяща чиния,
което и му казах. На другия ден родителите ни се шегуваха с нас: “Е,
видяхте ли зелени човечета?” Очевидно братчето ми ме бе изпортило.
Отклоних вниманието, като скрих точно какво бях видяла. Интуитивно
разбрах, че този контакт е само за мене самата и че няма нужда от
доказателства.” - Чарли С.
Родители, не се подигравайте на вашите деца, когато ви разказват
за разговорите си с невидимия свят. Напротив, използвайте този нов
поглед, който те имат за света, оставете да ви заведат отново към
чистото ви детство. Пътешествайте с тях, за да откриете онзи таен
континент, който вибрира в нас. Намирайте време, за да изслушвате
техните разкази за всичко, което им се случва да виждат и чуват.
Разказвайте им за вашите сънища и научавайте какво сънуват те. Ще
видите, че много неща могат да се научат при един такъв обмен.
“Струва ми се, че винаги съм имал някакво вътрешно търсене на
нещо и че в отделни случаи съм възприемал енергийно, и то доста
отчетливо, света около мен. Като малък бях много мечтателен, четях
купища книги за открития, за географията, за традициите на различни
народи, за явлението НЛО, дори си правех колекция за него, както и
материали за древни цивилизации. Бях силно свързан с всичко, което
идва от други измерения, особено с извънземните - и то ми изглеждаше
съвсем естествено, без някой друг да ми е говорил по-рано за това. На
14 години преживях за пръв път раздвояване. Сънувах, че ходя, когато
от небето се спусна някаква спирала и от вътрешността й ме повика
някаква мощна сила. Тя ме изтръгна от нашия свят, но за миг усетих в
началото, че не искам. Детският ми рефлекс ме накара да се опитам да
запаля нощната лампа. Отворих очи, за да го направя, но забелязах, че
виждам стаята не както обикновено, а отвисоко. Наистина като че ли
не бях във физическото си тяло. Една част от мен отказваше да тръгне,
а ръката ми не помръдваше. Малко по малко, след като силно се
концентрирах, успях да сляза и да раздвижа ръката си, която бе
вдървена. Накрая успях да запаля и лампата, малко паникьосан от това,
което ми се беше току-що случило. Беше невероятно. Не можах да
заспя и събудих родителите си. Те споменаха за кошмар, но аз знаех,
че не е точно това, а нещо друго. Едва към 17 - 18-годишна възраст чух
да се говори за раздвояване. Този вид преживяване не се случва
очевидно много често, но то преобрази изцяло моя живот. Имах
собствено преживяно доказателство, че съществува друго нещо,
някаква непозната енергия, извън физическите и материалните
възприятия.” - Беноа П.
“Това се случи, когато бях на 13 години. Тогава се молех всяка
вечер, но не с думи, а се концентрирах на нивото на сърцето, за да
почувствам любов към Бога, и над главата, за да я запазя. Така се
51
молех години наред и една вечер, преди да заспя, по време на този

процес излязох от моето тяло. Отначало се озовах в звездните
пространства. Нямах тяло и пътувах със смайващата скорост на
мисълта. В момента, в който минах покрай една планета, усетих
наистина какво е гравитация. Знаех, че ако се приближа много, ще
бъда изсмукана. Бях още в пространството, но понятието време вече за
мене не беше предишното. След това навлязох в свят, който няма
форма, нито време, нито пространство, невъзможно e да се опише.
След това се озовах сякаш в сърцето на вибрацията на едно безкрайно
пространство, в сърцето на материята, в сърцето на всяко нещо, като че
ли всяко нещо беше съставено от същата тази вибрация и нямаше
абсолютно никаква разлика. Всичко беше силно и интензивно, както е
силно и интензивно самото съзнание. Няма нито чувство, нито емоция,
нито светлина, няма никого, има само точност. Като че ли всичко се
вмества във вътрешността на някакво съвършенство, но без да се
прояви. След това се озовах над акациевата гора, близо до нашата
къща, през нощта, в някакво нематериално тяло, което беше много
голямо. Беше нещо като огромно вместилище на съзнание и енергия.
Знаех, че трябва да успея да вляза в тялото си и да забравя една част от
онова, което току-що бях преживяла, разбирах, че това е неминуемо, за
да вляза отново във физическото си тяло: съзнанието задължително
трябва да се смали при влизането си там. Все пак, в този миг ме учеха
на неща, които трябваше да запазя в съзнанието си. Разбира се, по-
късно щях да имам чувството, че съм разделена, че съм съвсем
самичка, но това в действителност е илюзия. Решенията, добри или
лоши, които ние вземаме свободно, и всички наши действия са само
последици от нещо, което се извършва другаде: божествен план,
съвършен, с който нашите тела са свързани чрез някакви вътрешни
нишки. След това трябваше да се върна в моето тяло. Отначало
раздвижих краката си, ръцете си, за да проверя дали съм влязла докрай
в тялото си. Имах чувството, че няма да мога да се побера и да се
задържа вътре, в едно толкова малко детско тяло.” - Клодин П.
“Бях станал вече на 15 години, през 1981 година, когато започнах
да изживявам първата си необичайна опитност, свързана със
сънуването и с виденията. Обикновено сънищата остават далечни,
неясни и неуловими при събуждането. А по това време аз сънувах
космични кораби, големи облечени в бяло космични същества, които
ме посрещаха и учеха на много интересни неща. При събужане цялото
това преживяване оставаше отчетливо и цялостно, но с изключение на
спомена за точно казаните думи. Действителността в тези сънища бе
такава, че при събуждането ми трябваше известно време, за да се върна
в полето на обикновения живот. Редовно този сън се повтаряше:
понякога със същества, понякога само с много големи кораби от
светлина. Така, малко по малко, като капчици в мен проникваха
фигури от други светове и се създаваше усещането, че имам да
изпълнявам програма, без все още да имам точните елементи. Знаех
също, че един ден ще срещна хора, с които ще работя в тази насока.
52
Реших да предприема сериозна научна подготовка, за да разполагам с

начин за изследване, но и със знания, имащи сравнителна достоверност
пред света, който, както вече разбирах добре, премълчава и отказва да
приеме съществуването на други форми на съзнание във вселената.” -
Лоран П.
Постоянно инжектиран чрез медиите и обременяван от
условностите в света на всеобщата информираност, съвременният
човек става все повече и повече инвалид за душата, сляп за
хармонията, глух за своята интуиция, стига до амнезия за
безпределността и свежда своя живот само до една абсурдна и
непрекъсната поредица от желания, удоволствия и страдания,
постижения и успехи, лишения и насилие.
Психологът Жан Устон уточнява: “Геният на детето идва, в по-
малка или по-голяма степен, от неговата способност да се
идентифицира спрямо всичко онова, което вижда. Детето се стреми
да разбере света, като го пресъздава. Докато ние бяхме деца, нашите
родители ни позволяваха да изживяваме своя “аз” по най-различен и
разнообразен начин. По-късно, в юношеството ни, те заявяваха, че
всичко това е нереално или несвойствено, и нашият гений за
самоопределяне се оказваше осакатен... Няма глупави деца, има само
педагогически методи ужасно неподходящи и накърняващи и
изсушаващи детските души. Необходимо е да се разработят методи,
които да държат сметка за безкрайното разнообразие от човешки
същества и за изключителното богатство на начини на мислене и
чувстване. Планетарната култура вече изисква това.” 19
Давайки превес на интелектуалната подготовка, сегашното
образование прилича на истинско тъпчене на мозъка с храна, при
което, като не се зачита душата и творчеството, се скриват от нас и ни
се отнемат богатствата на Висшия дух. Това води до технически,
материалистичен и разочарован поглед към света, който причинява
кризата на нашата цивилизация и който поражда по-нататък форми на
пагубно насилие... Действително едно изследване, проведено в
американски университети, обяснява, че едно 16-годишно дете е
видяло вече 33 000 убийства, след като е станало по някакъв начин
свидетел на 200 000 кавги, семейни разправии, измъчвания,
изнасилвания или кръвосмешения.
Американски експерти са проследили предаванията по един детски
телевизионен канал и в продължение на 18 часа са регистрирали 1846
акта на насилие, от които 175 сбивания, 389 нападения и 362 случая на
употреба на огнестрелно оръжие. Насилието е първата телевизионно
преносима болест. В Северна Америка броят на убийствата се е удвоил
след появата на телевизора.
19
Jean Houston, Psichologie sacrée (Психология на Свещеното). Éd. Dangles.
53
Правата на душата
При наличието на тези безпрецедентни условия в историята на
човечеството всеки човек е длъжен да реагира, ако носи все още
някакво благородство в себе си. Както открай време са съществували
малки групи от хора, борещи се за освобождаването на робите, а по-
късно и на жените, също така за защита на околната среда или на
изчезващите видове животни, така е дошъл вече часът да се защити
чувствителността и сетивността на човека, за да се освободи той от
системната и организирана бруталност, която му пречи да се настройва
по своята истинска програма.
Полетът на душата е онази вибрационна емоция, която ни вдъхва
живот и ни извисява вън от тежестта на физическото тяло, за да се
свържем с трансцендентното измерение. Очите на душата преминават
отвъд материалните проявления и съзират истинската същност.
Очарованието пред хармонията на вселената ни дава възможност да
поддържаме онази духовна част от самите нас, която ни свързва с
безкрайността.
Душата изисква светло пространство, за да живее, да праща лъчи
навън към другите, на всеки миг да вдъхва живот, всяка мисъл да
озарява с магия и мил спомен, при което се сливат реални събития и
тайни неведоми знания. Чрез звездните мигове в своя живот всеки
човек създава свой уникален душевен еликсир. Богатството на един
човек е съответно на количеството и качеството на миговете, в които
неговата душа е успявала да трепти, знаела е как да влиза в съзвучие с
някой друг човек или с много хора, с природата, с някой пейзаж, с
някоя мелодия или песен, с някое вдъхновение. Там, където някои не
могат да почувстват нищо особено, други, чиято чувствителност е
будна, ще могат вътре в себе си да усетят и изследват изяществото,
извисеността и нюансите на конкретната ситуация.
Някои местности, гори, природни резервати с флора и фауна биват
защитени срещу агресията и насилието на едно варварско и
саморазрушаващо се общество. По същия начин територията на
душата трябва да бъде едно от тези привилегировани пространства,
защото, в края на краищата, какъв ще бъде храмът на физическото
тяло, ако светлината на душата не идва да го напои. Какво ще бъде
аналитичният ум, ако няма за своя годеница онази жива вода, която се
смее или натъжава в безкрайни вариации? Постоянният прилив на
фини чувства, този невидим океан, който облива материалния свят,
няма място в университетите, а всъщност всички се вдъхновяват да го
откриват под една или друга форма. Деца, зрели хора или възрастни -
всички имат душевни пориви и именно това е гребенът на онези
чудесни вълни, мощни и неразумни, докосващи бреговете и на света, и
на духа.
След борците за правата на човека, ето борци за правата на душата,
които твърдят, че в човешкото същество има една вътрешна извисена
54
духовност, която трябва да бъде призната, съхранявана и развивана. Да

защитим бъдните поколения, това означава не само да се тревожим за
свръхнаселението и замърсяването на околната среда, това означава
също да се заемем с качеството на умствената и душевната среда на
човешкото същество, като действаме по посока на защитата на
духовната му природа.
Първите еколози биваха възприемани за луди, както впрочем се
случва с всички, които проправят първите пътеки. Опитностите, за
които ви разказахме тук, са доказателства за това трансцендентно
измерение, което човекът може да преоткрие, ако направи усилие да се
свърже отново с по-висшите полета. Вратите се отварят за нов цикъл.
Затова всеки да се заеме със себе си, за да се възползва от новите
влияния, които оплодяват човечеството на пространствено-времевия
кръстопът, към който то вече се е запътило.
Втора част
ЕДНО ПРИКЛЮЧЕНИЕ НА СЪЗНАНИЕТО
“Способността, която ни е дар, няма същата стойност
като способността, която сме постигнали със съзнателни
усилия. Първата е сила на ангела, втората е сила на
човека.” - Йо Апел-Гери
По-голямата част от свидетелствата, които току-що прочетохте,
тематично подредени, се вписват в хронологията на един контакт,
истинско приключение на съзнанието, вдъхновено и преживяно от
Пътешествениците в безвремието. Това приключение има няколко
етапа, които им позволиха да напреднат в познаването и разбирането
на процесите, ставащи между различните измерения, и в постепенното
свързване на всички страни на отделния индивид с неговото космично
измерение. Така, с течение на времето, в тяхната работа бяха
включвани различни елементи: духовен порив, телепатична връзка с
други измерения, вдъхновено творчество, интелектуален синтез,
динамика в групата, овладяване на жизнеността, живот в общност,
управление на материалното поле...
На всеки от тези елементи отговарят специфични опитности и
особено обучение. Колкото повече човек напредва в изкачването на
една планина, толкова по-добре се виждат очертанията на пътя, който е
изминал. Еднородността, продължителността и динамиката на този път
тогава изглеждат неизбежни, дори хората, които са го следвали, да не
са осъзнавали винаги целостта на протичащия процес.
Космична връзка - 1970-1978 година
Този първи етап събра в Париж личности, имащи общи търсения и
еднакъв тип сетивност. Беседи, курсове, уикенди, почивки - толкова
55
много запознанства и срещи, при които се оформи едно ядро от

приятели, което започна да осъществява връзката с измерения на
висшия Разум. През този период се извършваха много интензивни
контакти. В тази фаза на младост бе необходимо да се извърши
вътрешно пречистване и постепенна промяна на всяка отделна страна
от нашата личност, за да се измъкнем от нашите неосъзнати и
неосъзнавани действия.
Едно микрообщество - 1979-1982 година
В центъра на Франция се изгради един вид микрообщество, чиято
организация и ритъм на живот бяха изцяло ориентирани към засилване
на контактите с другите измерения. Постепенно се прецизираше
синтезирането на индивидуалните енергии в комплексното действие на
групата и канализирането на енергиите между земята и небето. След
това се заехме с най-плътните пластове на психиката и на жизнените
процеси, за да придадем, в нас самите, по-голяма флуидност на всички
части, които поради своята твърдост и непрозрачност ни пречеха да
развием прозрачността си и вътрешната си духовност. Сред нас имаше
и творци, затова всеки чрез свои изразни средства - музика, рисунки,
книги - започна да запознава обществеността с този тип контакт.
Тюркоазените години - 1983-1989 година
Продължихме постепенното издигане извън материалната
кондензация, тръгвайки за Полинезия, за да живеем на платноходки в
лагуната на Таити. Този начин на живот - на слънце и върху вода - ни
позволи да “изчистим корените си” (да се освободим от съзнателните и
несъзнателните си навици) и да установим разделение между фино
духовното и плътно материалното. Животът в екипажи ускори нашата
еволюция и хората, които преминаха всички тези етапи, се установиха
на сушата, където построиха малко космично село на едно островче - в
Бора Бора. След работите по настаняването ни контактът се засили и
Йо Апел-Гери получи първите информации, които станаха основа на
Единната Наука за Вътрешната Вселена. Нашият екип видя тогава
плода на своите усилия и на постоянството си, във вид на отговори на
наши съществени въпроси, и ключове, формулирани под формата на
един нов език. Семената на този интересен плод заинтересуваха тогава
доста прелетни птици, които долетяха от различни страни да ги
потърсят, за да ги посеят и при тях... Ето така се създаде
международната мрежа от личности, запознати с нашето дело, и с тях
ние започнахме най-оживена кореспонденция. След това решихме да
се върнем в Европа, за да изготвим международна програма за
предоставяне на нашия опит и на получената информация.
Мрежа от контактьори - 1989-1994 година
След като се върнахме в Европа, организирахме с нашите
кореспонденти непрекъснати стажове, на които те се срещаха и
обменяха своя опит. Започнахме да подготвяме материала за обучение,
структуриран в дванадесет нива, с касети и брошури, както и
56
поредицата Единната Наука за Вътрешната Вселена, които бяха

постепенно преведени и издадени и в други страни. По стечение на
обстоятелствата, тъй като всеки наш приятел довеждаше друг свой
приятел, ние се оказахме обект на голям международен интерес, което
изискваше от нас все повече време и енергия. Решихме да прекъснем
дейността, свързана със стажовете, и да концентрираме усилията си в
сеансите за получаване на информация за трудовете, тъй като всеки би
могъл да ги изучава и възприема със свой ритъм, без това да забавя
нашия. Така можахме отново да се посветим на нашата програма. И
приключението все още продължава...
Заложен като основа в работата на нашия изследователски екип,
методът на Йо Апел-Гери, който има два вида образование - на учен и
на посветен - може да се резюмира с една единствена дума: ОПИТ.
Дума на кръстопътя на два смисъла: ...от преживяното и ...от
провереното. Всеки процес на събуждане на съзнанието не може да се
задоволи само с теорията, колкото и високо развита да е тя, защото
този процес е следствие от множество опитности, които са изживени и
лично възприети като част от самия човек. По този начин именно се
набира “опит”, който е едно вътрешно съзнание, събудено от
множеството преживявания. От друга страна, става дума не сляпо да се
следват догми или традиции, а да се проверява всяка информация,
всяка интуиция, всяка хипотеза, като се пресяват много внимателно
през ситото на експериментирането, изградено на принципа опит-
грешка. Екипът от изследователи е вид лаборатория, където намясто се
създават многобройни ситуации, позволяващи да се проверяват чрез
практиката някои информации, които в началото са само теоретични.
Но една лаборатория от трети или четвърти тип не е изолирано място в
света, където хора в бели престилки наблюдават опитни колби и
реторти и се вглъбяват в статистиката. Това е жив пулсиращ
организъм, чието развитие се вдъхновява от откривателски дух и от
порива на пробуждането, благодарение на което всички ситуации, от
най-обикновените до изключителните, са само повод за по-добро
разбиране на самите нас, на другите хора и на вселената.
Всяко научно изследване върху съзнанието изисква
междуличностен обмен в рамките на един екип, за да бъдат
проверявани интуицията и възприятията на всекиго, и то в хода на
едно систематично изследване и синтез. Ken Wilber описва този тип
работа по следния начин: “Така истинската философия, истинската
психология и истинската феноменология зависят в много голяма
степен от качеството на целия колектив от тълкуватели. Една
феноменологична истина, за да бъде призната като истина, трябва
да бъде подложена на изследване от един колектив изпълнители,
близки по дух, както един научен факт, за да бъде признат наистина
57
за научен факт, трябва да бъде подложен на проверка в сравнение с

всички останали факти.” 20
Хората, които участваха в това приключение, някои от тях в
продължение на повече от двадесет години, са станали свидетели на
неизброимо количество от явления, които са ги променили дълбоко.
Свидетелствата, които илюстрират тази хроника, разказват за една част
от тези опитности, които водят от знанието към познанието и
съзнанието.
1. КОСМИЧНА ВРЪЗКА
В края на 60-те години светът се движеше с голяма скорост.
Новите поколения плуваха на вълната на прогреса, за да се измъкнат от
тежестите на социалните и идеологическите проблеми. От Сан-
Франциско до Париж, от Мексико до Прага, младите вземаха думата
чрез спонтанно творческо движение, понякога и доста яростно. На път
бе да се роди един нов свят, с космични полети, с подем на транспорта,
на телекомуникациите и на медиите, които малко по малко щяха да
намалят разстоянията, за да се превърне Земята в планетарно село. За
първи път човекът стъпи на Луната. Излизайки от земните си граници,
за да овладява вселената, човекът стана космичен. Космос на гръцки
означава “ред”: да станеш космичен, означава да откриеш в себе си
онзи тайнствен порядък, който управлява както човека, така и
Вселената, както микрокосмоса, така и макрокосмоса. Именно защото
западният материализъм изглежда бе загубил ключовете към тази
хармония, мнозина тръгваха да черпят от мъдростта на Изтока, където
се съчетават любовта и знанието, интуицията и ума, науката и
съзнанието. Те преоткриваха за себе си, че човекът е едно неделимо
цяло: същевременно и тяло, и душа, и дух. На този нов свят като
отговор дойде дълбоката промяна в мисленето и постепенното
появяване на съвсем нови ориентири.
За да се изработят ценностите на третото хилядолетие, е
необходимо да има обмен между изследователи и творци, както и
места, където те да се срещат. Именно в тази насока, главно поради
богатия си вътрешен опит и с подготовката си като учен едновременно
по съвременни науки и по древни и традиционни цивилизации, Йо
Апел-Гери реши да създаде в Париж център за обучение, обединяващ
научните, творческите и матафизичните методи. През февруари 1970
година бе открит Центърът “Изо-Дзен”, място за синтез между
културното наследство на Запада и интуитивния подход на Изтока.
Там бяха представяни различни езотерични, философски и религиозни
течения. Изучаваха се както символиката на религиите, така и
алхимията, морфопсихологията и езотериката, практикуваха се
медитация, йога, музика и поезия...
20
Ken Wilber, Le Paradigme Holographique (Холографската парадигма). Éd. Le
Jour.
58
Най-добрите специалисти в Париж бяха поканени да говорят за

духовността, традицията, езотериката или парапсихологията. Йо Апел-
Гери предлагаше курсове и конференции, които имаха за тема синтеза,
който самият той вече бе осъществил. Откриването на центъра се оказа
финал на един етап в неговия личен път, което предава със следните
думи:
“Когато се прави включване към по-висше измерение, може да се
смята, че е като при високо напрежение. Трябва да си здрав, за да
запазиш равновесие. Дори са нужни доста години, за да свикнеш и да
слагаш ред във всичко у тебе като личност, за да можеш да се
възползваш от такава ситуация. В програмата, която се разви за мене,
за щастие, промяната се извърши на няколко етапа. От 12 - 13-годишна
възраст започнах да правя, ръководен отвътре, особени движения и
всякакъв вид упражнения, които бяха доста силови и промениха
енергийната система на моето тяло. По-късно открих тези упражнения
в книги за тибетска йога или за посвещенията, но аз ги бях правил
съвсем сам. Веднъж ме видя майка ми и се зачуди какво ли ми се е
случило. Бързо осъзнах, че трябва да бъда дискретен, защото хората
около мене не биха ме разбрали. На 17-18 години прочетох книги за
раздвояването и предприех конкретна едногодишна подготовка за
освобождаване на духа. Една сутрин се откъснах от моето тяло, но
нито умствено, нито астрално, а само чисто енергийно. Почувствах
връзките, за които се говори в Библията: “Дошъл съм, за да прережа
връзки.” Усетих тези връзки, които пукаха между физическото тяло и
етерното тяло, и една изключителна сила действаше върху моето
енергийно тяло-носител, за да предизвика това откъсване. Беше просто
невероятно. Намерих се в единното поле, чудесно положение,
невъобразима пълнота: съзнанието ми бе всред чиста енергия, всичко
това е неописуемо, безкрайността на съзнанието и на енергията,
безсмъртието, грандиозно е! Успях да разширя своя опит за излизане
вън от тялото, защото бях много съзнателен и виждах ясно нещата.
Направих контакт със светлината, срещнах стоте хиляди слънца, за
които се говори в преданията, и имах усещането, че ако се слея с тази
светлина, не ще се върна повече. Изправен пред това положение, си
помислих: “Но трябва да се върна, за да ги предупредя.” Напълно
съзнателно върнах моето тяло-носител, като минах през една
фантастична спирала. Чувстваш, че тръгваш с бясна скорост и
изведнъж се озоваваш прекомерно свит като под налягане във
физическото си тяло, като в кутия с кибритени клечки, бе много
странно. Това преживяване бе незабравимо и то изигра основна роля за
моите по-нататъшни решения. Зная вече какво се случва след смъртта
на физическото тяло и гледам на живота вече по съвсем нов начин.”
Когато върнал тялото си - носител, и навлязъл в материалния
континуум, в реалния свят, възприеман чрез петте сетива на
физическото тяло, той не бил вече същият човек. Разбрал колко
ограничено е будното съзнание в сравнение с пробуденото съзнание,
което се слива с целостта в незабавното и непосредствено възприемане
59
на вселената. Този опит щеше да има последици върху цялото му

бъдещо дело, посветено да пробудата у другите хора на резонанса с
безсмъртното съзнание, който сам бе преживял като експеримент. Да
се даде на един човек възможността да достигне до знания и до
опитности, които пробуждат и разширяват неговото съзнание, това е
всъщност да му се дадат ключове за неговото освобождение.
Книгите, разказващи за случаи на границата със смъртта, самите
откровения за прага на смъртта след някаква тежка катастрофа, при
кома или клинична смърт ни запознаваха с описания на раздвояване и
на светлинното сливане. Но в културния контекст на 50-те години да се
говори за подобно преживяване означаваше да се изложиш на
недоверието на другите или на опасността да бъдеш изследван от
психиатър. Действително по онова време много хора все още смесваха
спиритизма с духовността, парапсихологията имаше един лошо
намирисващ и долнокачествен вкус, а пък йога бе изцяло определена
като цирково упражнение, а медитацията - като сладостно мечтаене.
Затова именно Йо Апел-Гери запазил дискретност за своите
преживявания и ги споделял само с най-близките си приятели.
Едва през 1982 година той описа по романизован начин, в един
анимационен филм, Пътешествие в безвремието, и то благодарение
на таланта на художника Sergio Macedo. Впрочем Kenneth Ring,
американски професор по психология, ключова личност при
изследванията върху случаите “на прага на смъртта” и един от най-
добрите автори по тази тема, предложил на своите студенти да
прочетат Пътешествие в безвремието, за да ги запознае с проблема.
Йо Апел-Гери се заел да се подготви системно, за да свърже
научното знание и духовното познание. Ставало необходимо да се
изгради мост между тези два метода, които, като си поделят земята и
небето, срязват човека на две: от една страна е тялото, а от другата -
духът. Йо Апел-Гери използва своята аналитична сила, изучавайки
психология и точни науки в Парижкия унверситет. Но изучавайки и
практикувайки традиционните науки алхимия, кабала и нумерология,
той работел и върху символните и аналогични съответствия. Между
другото той изучавал и гностичното учение на един масонски учител,
който го посветил в тайните на езотериката. В същото време той
развивал своите свръхсетивни способности, които постепенно го
довели до контакта с други измерения.
Творческото вдъхновение му се струва като най-съществена
проява на разширяването на съзнанието. Това вдъхновение се изразява
чрез известен брой художествени дейности, сред които са поезията,
пеенето, рисуването и най-вече музиката. Осигурявайки му финансова
независимост, наследството от баща му създало за него възможността
да се посвети на своето научно образование и по-късно да предприеме
дейност в света, запазвайки пълната свобода на своя избор. Всички
негови години на подготовка са запазили неизменен ритъм: учение и
придобиване на опит, подготовка за посвещение и пътувания, за да се
60
стигне до откриването на този Център, където той започна да предава

своите знания и своя опит.
“Центърът за беседи и конференции беше отворен към цялото
традиционно, религиозно и научно знание и допринасяше за
синтезното опознаване на идеите от целия свят. Динамичността на този
парижки център беше огромна искра, можеща да запали всички видове
размисли и прилагането им на практика. Той беше и място за срещи,
защото в началото на 70-те години съвсем малко места предлагаха
такъв глобален поглед към нещата.” - Ален дьо Б.
По време на различните видове дейности, при излетите, вечер след
срещите някои хора се срещаха все по-често и по-често. Те образуваха
едно динамично ядро, състоящо се от доста по-млади хора в сравнение
със средната възраст на участниците в беседите и конференциите, и
това ядро се открои постепенно върху общо спиритуалистичната
атмосфера, доста скована, която цареше по онова време в столицата...
Йо Апел-Гери се стремеше да въведе повече хора в такъв вид работа
за промяна и за овладяване на себе си. Затова именно той трябваше да
се бори срещу известното модно увлечение, което искаше да ни накара
да мислим, че халюциногенните вещества са средство за постигане
разширение на съзнанието. Йо Апел-Гери създаде възможност за
много хора да разберат кои са другите начини, по-естествени и
безопасни, за да се стигне до промяна на съзнанието.
Ето програмата на “Действено Слънчево Посвещение”, такава,
каквато е била обявена в един документ от 1970 година: “Подреждане
на рационалното съзнание, основаващо се върху възприятията на
петте сетива, чрез обучение, целящо не натрупване на специфични
детайли, а търсене на общи канали за връзка между различните
дисциплини. Чрез обединение на познанията на едно по-висше ниво, да
преоткрием присъствието на Единния Принцип, който е основата на
всяко материално проявление.”
Що се отнася до целта на дейностите, тя бе дефинирана както
следва: “Да пробуждаме и да контролираме по-извисени духовни
начини за възприемане, позволяващи да се отваря съзнанието за
вибрационни полета на вселената, които обикновено остават
непознати, но които интерферират непрекъснато в човешкия живот.
Да постигнем по този начин постепенно усвояване на реда,
съществуващ извън човека, чрез интегриране на знанията. За да
преоткрием в себе си вътрешното Слово, което единствено позволява
да се действа според космичния ритъм, настроен на диапазона на
Единството и Единението.”
В тези няколко думи бе синтезирана цялата програма, която 17
години по-късно щеше да доведе до получаването на Единната Наука.
Пробудата на съзнанието, както я разбира Йо Апел-Гери, е процес на
непрекъснато посвещение, при който става възможно да се открива -
зад привидно обърканото движение от фактите - действието на
61
невидимите закони и принципи. Ролята на един духовен водач е не да

преподава знание, а да пробуди отделния човек за едно трепетно
вдъхновение, където истината “тече от самия извор”.
Това познаване на законите на вселенската хармония не е
изключително притежание на никоя религия или традиция, нито пък на
някаква специална догма. Ученията, които произхождат от всички
традиции, използват често едни и същи средства, за да стигнат до един
и същи резултат. Става дума главно за пречистващи практики, като
вегетарианство, гладуване според точни предписания, управление на
тялото чрез йога, свещен танц или бойни изкуства, трансформация на
сексуалната енергия, овладяване и управление на енергията чрез
регулиране на чакрите, възприемане на основата от символи и знаци,
които действат скрито зад проявленията, техники за концентрация, за
визуализиране и разширяване на съзнанието. В дейностите на Центъра
всеки сеанс беше различен, защото всеки космичен миг е уникален и
носи в себе си специфично знание.
“Това, което се предлагаше, бе начин на посвещение, изцяло
интегриран в живота. Малко по малко биваха обхванати всички етажи
или пластове на човешкото същество. Това бе посвещение чрез
пробуда на съзнанието, на поетичната и емоционалната
чувствителност и на душевната емоция, чрез нов начин на разумно
отношение между хората, чрез овладяване на нисшите гравитационни
сили. Това беше същевременно реално осъществяване, заедно с други
хора, на онази цялост и общност, която аз толкова много търсех, като
на първо място беше постоянното импровизиране, което довежда до
премахване на условностите.” - Жан-Себастиян М.
Йо Апел-Гери желаеше преди всичко да сподели своя опит.
Въпреки че никога не е имал намерение да създава група, той изигра
ролята на катализатор при сформирането на екипа Пътешественици в
безвремието. Всяко пътешествие, всяко научно изследване, всяко
опасно групово изкачване изисква присъствието на един водач, който
да показва пътя, защото самият той има опит. Неговият пример
подтиква останалите да се опитват да надскочат себе си и да търсят
само дълбоко в себе си онези средства, които ще им позволят да се
изкачват все по-високо и да отиват все по-далече.
Ето няколко свидетелства, които описват начина, по който са се
откривали Пътешествениците в безвремието. През 1972 година Жан-
Себастиян Мар бил начинаещ служител в дирекцията на една банка. С
диплом по философия, подготвен практически като психоаналитик,
страстен привърженик на алхимията и езотериката, той се стремял
непрекъснато към синтеза на рационалното и ирационалното.
“Обстоятелствата около моята среща с Йо Апел-Гери са
любопитни. Прочетох в едно списание интервю с него за дейността на
центъра му в Париж. И това само събуди най-обикновен интерес у
мене, нищо повече. Но няколко дни по-късно, препрочитайки
62
интервюто една вечер, изведнъж почувствах, че непременно трябва да

се срещна с него, което не беше никак лесно, тъй като посоченият
адрес не беше пълен. При срещата ни открих един човек, чието
излъчване, оригиналност и разбирателство с всички ми харесаха много,
но особеното е, че аз имах непрекъснато някакво усещане извън
времето, че “вече” сме се виждали... някога, много отдавна.”
Дидие Тибодо беше тогава декоратор. Много интуитивен, още на
10-годишна възраст имал предсказващи сънища, които се оказали, че
са абсолютно точни и в най-малките детайли. Цялата му младост
преминала в атмосфера на духовно търсене и неговата среща с
Пътешествениците в безвремието станала като съвсем логичен
завършек на вътрешната работа, извършена от него преди това.
“През 1972 година търсех някакъв курс по йога. Купих списание
Astres и прегледах всички обяви. Не намерих нищо, затворих
списанието, след това имах много силното усещане, че трябва да го
отворя отново. Тогава попаднах на малка обява, която даваше адрес и
телефонен номер, който набрах. Поканиха ме да присъствам на една
среща. След нея останах за малко да говоря с хора от центъра. Имах
усещането, че се виждам отново с хора, които вече познавах. Отдавна
се чувствах постоянно много самотен в света, в който живеех, защото
често носех на моите приятели информация, която получавах
вътрешно в себе си, но това изобщо не ги впечатляваше. За тях моята
оригиналност беше част от приятелството ни. Така че за мене тази
среща бе огромно откритие, защото си дадох сметка, че има и други
хора, които също като мен бяха пристрастени към това вътрешно
търсене.”
През 1972 година нашата изследователска дейност имаше за цел да
установи какви са оперативните условия за едно истинско извисяване
на съзнанието. Тъкмо по този начин в Центъра се породи едно много
интензивно течение за включване, а именно: сеансите по йога, по
медитация или бойни изкуства обикновено се развиваха към ситуации
за мощен пренос на енергия чрез мантри, чрез разположение на хората
по определен ред, чрез получаване на послания. Създаваше се нещо
като надличностен главен мозък, който можеше да влиза във връзка с
енергийни полета на съзнанието, чийто интензитет би могъл да
претовари един отделен човек. Но ако непрекъснато се правят опити за
преминаване отвъд обикновените граници на съзнанието, трябва да се
разбере смисълът им, за да се избягва попадане в клопката на едно
отприщено въображение.
В следобеда на Петдесетница, 1972 година, се отвори една врата за
едно измерение, непознато дотогава. Този ден Еуженио Сирагуза,
италиански контактьор, изнасяше лекция върху НЛО и извънземните.
Роден в Сицилия, той имал на 33-тия си рожден ден своя първи
контакт с един диск в живачно бял цвят, който пратил лъч към него. От
този ден нататък той чувал как му говори един вътрешен глас. В три
63
книги, публикувани и на френски език, е предадена цялата поредица

негови контакти.21
“По това време темата НЛО беше изцяло извън всички наши
занимания. Бяхме чули, че Сирагуза изнася някаква беседа в Париж, в
някакъв апартамент. Тъй като бяхме много, поканихме го да изнесе
своята беседа в Центъра. Той дойде да прожектира диапозитивите си и
да говори за своя контакт. Това беше откритие за много хора. През
цялата вечер се създаде едно странно сцепление. Към десет часа
вечерта отидохме да вечеряме в един китайски ресторант и след това
се върнахме в Центъра. Йо Апел-Гери ни извика: “Елате, имам нещо да
ви кажа.” Слязохме в залата за медитации. Беше почти полунощ, но
започна една необикновена операция между измеренията, която
продължи чак до 7 часа сутринта. Бяхме четиринадесет души и почти
преживяхме отново слизането на боговете на Земята. Всеки
изпълняваше космична роля и посланията се спускаха непрекъснато.
Силата на енергията и измерението на съзнанието бяха такива, че аз
трябваше да направя истински скок извън моето рационално съзнание
в духовното съзнание, за да мога да следвам тази операция.” - Жан-
Себастиян М.
По този начин открихме реалността НЛО, към която малко по
малко се прибщихме. След срещата с Еуженио Сирагуза се отприщиха
операции и видове дейност, които завършваха постепенно с все по-
силен и по-силен контакт, основан на съобразяването, връзката и
комуникацията с висшите полета на съзнанието-енергия. Не боговете
трябва да се съобразяват с човека, а по-скоро човекът е длъжен да
влезе в съответствие с вътрешния ред на Вселената.
Казано е: “Помогни си сам, и небето ще ти помогне”. Ако
човешкото същество поеме инициативата да се съобразява с космичния
ред, то бива действително подпомагано от висшите измерения, които
изграждат позитивно поле на влияние в неговия живот. Именно това
съобразяване и привеждане в съответствие е в центъра на делото,
извършено от Пътешествениците в безвремието, и постепенно то
обхвана всички страни на техния живот.
Първото наблюдение на космичен кораб се състоя през декември
1972 година, след една операция на земно-космично свързване. Земята
наистина е пресичана от телурични потоци, които е възможно да се
реактивират. Долмените, хоризонталните камъни и менхирите
(побитите камъни), биха имали за Земята същата роля, както иглите за
акупунктура, поставени върху енергийните меридиани на човешкото
тяло. В историята множество места са били определени и белязани по
този начин, най-вече от друидите, за да се улеснява връзката между
земните течения и космичните енергии. По-голяма част от катедралите
са били построени точно на такива места.
21
Eugenio Siragusa, Les Géants du Ciel, L’Annonciateur, La Vérité (Великаните
от Небето, Вестителят, Истината). Éd. Cosmicia.
64
“Бяхмe в центъра на Франция, на едно място, където земните

енергии са много силни. Направихме така, че да потече отново един
извор, прокопахме и малки вади, за да може водата да тече навсякъде в
имението, където бяхме. Един ден открихме на брега на реката парче
камък, доста голямо, приличащо на счупена маса. Йо Апел-Гери се
включи и ни каза, че много отдавна в тази земя е имало долмен, който
е бил счупен и неговите парчета били разпилени по време на
Революцията. Търсейки да намери на този терен другото парче от
счупения камък, той се отправи, включен вътрешно с други измерения,
към овчарника, който беше сравнително далеч от мястото, къдете
бяхме намерили камъка. Този разрушен овчарник бе почти залепен
странично към един хълм. Той отиде до овчарника и ни каза, че
другото парче от камъка е било заровено там. Това място бе
потвърдено също чрез една телепатична рисунка, направена същия
ден. Вечерта той получи информация, че в 18 часа ще има контакт
откъм юг. Всички мислехме, че става дума за духовен контакт. На
другия ден, след като копахме, за да открием частта от камъка,
намерихме го точно на посоченото място, два метра под пръст и
парчета от мазилка. Събирайки двете части, ние бяхме много
изненадани, че те си паснаха много добре, както на ширина, така и на
дебелина, защото плочата не беше плоска, а с много форми.
Ансамбълът представляваше един шестоъгълник, който ни накара да
се сетим за Франция. Нашият екип започна да възстановява долмена.
Когато свършихме, обиколихме го и започнахме да го реактивираме
чрез работа за земно-космична дейност. Почувствахме голямо
единство между нас и потоците енергия, които започнаха да се движат.
Една приятелка от Азия се качи на долмена, за да изпита колко е здрав.
Тогава ние видяхме едно светлинно кълбо да се движи към нас. Мина
точно над долмена, след това изчезна в небето, оставяйки в нас много
силно впечатление за вътрешно свързване. Сетихме се за съобщението
от сутринта, потвърди се този първи опит за среща с кораб. Беше 18
часът и корабът дойде наистина от юг.” - Дидие Т.
Тази първа връзка между присъствие на енергия-съзнание,
получено телепатично, и светлинната проява бе последвана от много
други. Мнозина измежду нас вече получаваха духовни послания,
резониращи в нас като далечно ехо от някакво много високо ниво.
Паралелно с нашата работа по пречистването и извисяването ни
измеренията на висше съзнание ни предаваха все по-точни и по-точни
информации за нашата еволюция и за космичната ни роля.
Съобразно отделните личности, тези информации се появяваха под
формата на интуиция, предричане, вдъхновение, езици, кодове или
телепатични рисунки, които ние се научавахме постепенно да
разбираме и разгадаваме. Повече от хиляда телепатични рисунки бяха
получени между 1972 и 1975 година. Хора, които никога преди това не
бяха рисували, започнаха да правят необикновени рисунки, съдържащи
геометрични фигури, числа, космични имена, символи, лица на
невидими духовни същества, странни знаци. Някои рисунки,
65
направени при контакт от няколко души, живеещи на повече от 500 км

един от друг, си приличаха до чертица и до милиметър.
Дидие разказва за началото на приемане на кодовете, които ни
позволиха да засилим отношенията си с висшите светове.
“Една сутрин в началото на 1973 година Йо Апел-Гери започна да
говори на някакъв нов непознат език. Той ни обясни, че току-що е
преживял вътрешна мутация. Тръгнахме по-късно с кола и по пътя той
започна да употребява странни фрази, прекъсвани от цифри. Корабите
ни следваха и ни даваха информация. Колкото повече навлизахме в
мъглата, толкова по-често те ни предупреждаваха за това, което щеше
да се случи. Движехме се по път, който не познавахме, и те ни казваха:
”Червена кола идва срещу вас” - и червената кола идваше. “Трябва да
изчакате на железопътния прелез при следващия завой” - и ние
действително чакахме... И много други такива неща ни се случиха по-
късно. Беше много напрегнато да живеем така, защото се озовахме в
някакъв нов поток на общуване и на енергия.”
Очевидно всичко това ни насочваше към въпроса за начина, по
който всичко това се преживява на човешко ниво. Отговор на Йо Апел-
Гери:
“Сигурно съм преминал през множество промени, мутации, в моя
живот и съм доволен, че съм запазил едно горе-долу нормално
равновесие, защото преживях необикновени неща. Например една
сутрин се събудих, говорейки нов език - с кодове и много точни
информации. В момента, когато това ти се случи, можеш да си
помислиш, че Бог се проявява чрез тебе, защото живееш в някакво
съвсем необикновено странно измерение. Хората, които не могат да
контролират този тип процеси, често биват вкарвани в лудница. В
началото всичко това е изключително трудно, защото обкръжението ти
изобщо не се променя, докато ти си подложен на някаква малко по-
особена вътрешна трансформация. Ако имаш добро душевно и
физическо равновесие и ако притежаваш малко по-добра култура на
ума, ще успееш да организираш своята програма за контакт така, че да
си останеш естествено свързан с близките си. Доста голяма вероятност
има такива мутационни промени да се случат на много хора, и то най-
вече в сегашната епоха, когато това става естествена необходимост. Но
трябва все пак да се опитваме добре да разбираме законите, по които
тези явления протичат, за да избегнем изпадането в състояния на
“умопомрачение” поради това, че образованието, което се дава на
хората на тази планета, не ги подготвя за мига, в който те ще трябва да
стигнат сами до някое свое трансцендентно измерение.”
Ние бяхме много тясно свързани с тези невидими измерения, с
които работехме без прекъсване, и то дотолкова, че в един момент
трябваше да изберем - дали да продължаваме да напредваме в нашия
затворен кръг и да извършим мутацията си до края, чак до
преминаването в друг континуум, или да отворим вратите към нас, за
66
да подготвим и други хора за изживяването на такива контакти. Взехме

решение с болшинство да се възобнови дейността на Центъра в
началото на есента на 1973 година...
Съобразно своята квалификация няколко души осигуриха
подготовката на “новите” чрез дейности по йога, спонтанни движения,
шото-кай и др. Често в учението на Йо Апел-Гери идваше едно
послание: ”Не можем истински да се развиваме, ако не помогнем да
напреднат хората, които идват след нас в еволюционния процес,
свързващ всички същества във вселената.” Помагайки на нашия
ближен да тръгне по пътя на извисяването, ние мобилизираме всички
наши вътрешни сили и възможности и по този начин ще имаме достъп
до нова информация, която ще ни позволява да се развиваме още по-
бързо.
Около четиридесет души прекарахме лятото на 1974 година в
Севените, югоизточната част на Централния масив. Тази ваканция,
както и следващите, бе случай да изживеем множество операции на
контакт в състояние на някакво постоянно обновяващо се вълшебство.
През лятото на 1974 година много долмени бяха изправени и
реактивирани. Всеки път трябваше да почистваме местността около
долмена, а след това да го изчистим енергийно.
“Бяхме десетина души, пътувахме направо през полето с кола и
спяхме в хамбари. Реактивирахме долмените и поставяхме там по един
малък тюркоазен кристал. По време на тези операции телепатично
получихме много точни информации за произхода на някои от тези
долмени. Открихме по-късно, в едно научно изследване, че през 19 век
при всички разкопки на долмени във Франция били намерени малки
тюркоазени камъни.” - Венсан С.
След това лято, когато беше изпробвана мощта на динамиката на
групата, материални потребности ни върнаха в Париж. Използвахме
това връщане, за да организираме редовно информационни вечери, без
никаква реклама, само чрез приятелско предаване “от уста на ухо”.
Дойдоха много хора и някои участваха в различни сеанси, ръководени
от отговорниците в центъра.
През лятото на 1975 година отново се събрахме в Севените и
контактите се усилиха. Имахме потвърждение, че за всекиго от нас
пречистването и подготовката са абсолютно задължителни, ако желае
да остане съзнателен и уравновесен по време на контактите. Ако
висшите измерения не се сближават с нас, това е само защото ние не
владеем в достатъчна степен собствените си инстинктивни реакции.
Когато се издигаме към по-висше съзнание, става така, че или нашата
нисша основна гравитационна сила се повдига също - в стремежа си да
присъства постоянно в нас - или тя е прекалено много кристално
втвърдена, че ни държи дълбоко закотвени. Затова именно по време на
някои операции отделни индивиди, разтегнати прекомерно между
духовния си порив и гравитационното си закотвяне, се раздвояваха или
67
изпадаха в безсъзнание. Ето някои разкази, от които разбираме, че

всеки човек възприема по различен начин една и съща операция.
“Йо Апел-Гери започна една операция, назовавайки кодове. Бяхме
доста хора и постепенно почувствахме много силно енергийно поле.
Някои припаднаха. Ние ги поддържахме, но след това и тези, които им
помагаха, също припаднаха. Беше смешно да се види как хората падат
един след друг. За щастие на земята имаше пясък. Забавихме
операцията и даже трябваше да я преустановим, за да проверим отново
цялата ситуация, свързана с приближаването на космичните кораби.
Тъй като не бяха достатъчно добре подготвени, много хора не успяваха
да контролират своето нисше гравитационно поле. Тази ситуция ни
накара да направим изводи и да осъзнаем необходимостта от по-добра
подготовка и от по-стриктен подбор на хората, преди те да бъдат
включени за участие в такава операция.” - Дидие Т.
“Образуваме кръг в гаража. Енергията се усилва. Усещам как през
мене преминава сноп много силна бяла светлина. Идва ми на ум
мисълта, че тялото ми може да бъде отведено. Това е като начало на
левитация с усещането, че си в абсолютно блаженство. Но
експериментът е прекалено натоварващ за някои - и те припадат.
Прегрупираме се, за да ги поддържаме, но се налага да прекратим
операцията.” - Жанин С.
Трябва да се подчертае, че в една и съща ситуация всеки човек
реагира различно, в зависимост от своята индивидуалност, и дори
изживява вътрешно различен аспект от протичащата операция. Затова
само след съпоставянето на всичко, което всеки от нас е видял или
усетил, е възможно да видим мястото и смисъла на онова, което се е
случило. Ето два индивидуални разказа, които говорят по своему и
дават две различни гледни точки за един забележителен експеримент:
“Току-що бяхме направили един тотем като скулптура в двора,
пред къщата, и Йо Апел-Гери ни извика за контактна сбирка. Подреди
ни във вид за работа, започна да ни въвежда в условията на контакт и
формулира някакви кодове. Зад мен едно момиче припадна. Помогнах
й да се вдигне и се обръщах от време на време, за да я наблюдавам по
време на операцията. И тогава, както се бях обърнал, почувствах
някакво присъствие, вдигнах глава и видях над едно дърво голяма
светлинна фигура, с размери няколко метра. Беше ясно очертан
светлинен кораб, неиздаващ никакъв звук, движен отвътре като че ли
от някаква диастолично-систолична пулсация. Той се променяше
намясто. Тъй като по-голяма част от хората бяха със затворени очи,
погледнах Йо Апел-Гери, който беше концентриран, и му направих
знак за това появяване толкова близо до нас. Той ни каза да запазим
вътрешния си контрол и да не отваряме очи. Корабът беше все там,
настоях, като направих знак, че е наистина много близо. Той повтори
категорично да не отваряме очи. И аз също затворих очите си.” - Дидие
Т.
68
“Тази вечер бяхме около 80 души навън. Един от моите приятели

току-що бе довършил скулптурата на някакъв тотем, който поставихме
в средата на двора. Нагласявахме го вертикално, когато Йо Апел-Гери
ни каза да затворим очи, защото е получил информация, че някакъв
апарат има съвсем наблизо, че енергийното поле ще бъде много силно
и че трябва да го почувстваме вътрешно. Но внезапно нещо зад мен
привлече вниманието ми и не можах да издържа да не обърна глава.
Видях прекрасна светлина, която се движеше точно над дърветата. Не
можех да затворя очи. Беше доста силна и много мека светлина, като
удължена пулсираща сфера. Имах усещането, че е много близо, но в
действителност трябва да е била много високо. От това разстояние я
виждах като плоска сфера с ширина около тридесет сантиметра. Тя
прекоси небето точно над нас и изчезна зад насрещния хълм. Йо Апел-
Гери беше в процес на кодиране през цялото време на нейното
приближаване и запазваше вътрешния контакт, съобразно полученото
съобщение. Не съжалявам, че погледнах, както още двама-трима души,
които също си отвориха очите, защото получих доказателство за
реалността на явлението.” - Дейн В.
Една вечер се бяхме събрали около огъня върху голяма скала и
преживяхме нещо, за което мнозина си спомнят още.
“Малко хора бяхме на брега на реката и една особена атмосфера се
установи в кръга ни. Отначало стана тихо, след това Йо Апел-Гери
получи едно съобщение, съставено от думи и цифрови кодове.
Изведнъж той вдигна ръка нагоре и каза: ”Ще се появи кораб!” В тази
посока веднага видяхме светла точка да проблясва в небето. Няколко
секунди след това той каза: ”Ще се появи още един кораб”! От друго
място, където той посочи, се запали друга точка и направи много бяла
светеща следа. И трети път той посочи с пръст на трето място, и пак
една светла точка бавно пресече небето. Бяхме двадесетина души и
видяхме всичко това.” - Оливие Б.
Преживявания от този тип произвеждаха дълбока коренна
промяна в присъстващите там хора. Всички онези, които не са
присъствали на такива случаи, могат да проявят към нашите разкази
два вида реакции: учудване или недоверие. Ако лично не бяхме
присъствали на тези срещи, също щяхме да бъдем раздвоени между
двете чувства. И ако тези достоверни разкази могат да предизвикат
някакво смущение у читателя, представете си реакциите на всички
тези, които наистина преживяха тези приключения!
През лятото на 1976 година трябваше да се научим постепенно да
поддържаме нашите контакти всред цяла тълпа от хора, които правят
най-различни други неща, и това понякога даваше изненадващи
резултати.
“Бяхме са кратко време в Сан-Тропе и на плажа се запознахме с
един тридесетгодишен мъж. Бяхме се настанили в един къмпинг и го
поканихме там. Той дойде вечерта с една чудна спортна кола. Вече се
69
беше стъмнило и ние започнахме да му обясняваме нашите опити за

контакт с космичните кораби. По време на разговора Йо Апел-Гери го
попита дали вярва в съществуването на НЛО. “Разбира се, че не!” -
отговори този здраво стъпил на земята чиновник. В това време един от
нас посочи небето и извика: ”Гледайте нагоре, един кораб!” Една
светла, доста голяма, блестяща като звезда точка току-що се беше
запалила над нас. Тя се измести бавно в мига, в който се загледахме в
нея, след това направи цяла серия зигзагообразни движения и изчезна
така бързо, както се беше появила. Това появяване накара и този човек
да ни повярва.” - Венсан С.
От 1977 година нашата група започна да работи на три нива:
езотерично, мезотерично и екзотерично. В традициите за посвещение
езотеричното ниво, съответстващо на полето на принципите, е нивото
на устното предаване на знания, предназначено единствено за
посветените. Мезотеричното ниво, нивото на диалога между посветен
и ученик, използва един символен език, строго ограничен и
специфичен за ученията в стила на Хермес Трисмегист. На
екзотерично ниво във вид на образи и картини, притчи, митове или
догми се дават знания за обучение на много повече хора. В нашата
организация езотеричното ниво се поддържаше от едно ядро от хора,
които живееха заедно и поддържаха връзката с по-висшите измерения.
Мезотеричното ниво беше нивото на посредник за приемане и
подготовка на хората, които се интересуваха от нашата дейност.
Екзотеричното ниво включваше проявите сред обществото (книги,
спектакли и т.н.). Така например Жан-Мари Шиф, който участваше
тогава в нашата дейност, публикува книгата си Вътрешното
пространство, в която една глава е посветена на нашата
изследователска дейност.
Много работехме с аудиовизуален материал и електроника:
синтезатори на звук и образ, започнаха да се появяват и лазерните
устройства. Нашите изследвания в тази област станаха причина през
1977 година да се срещнем с екипа на Кристална машина, който
изнасяше спектакли, където електронната музика на Тим Блейк, бивш
пианист на Гонг, бе представена сценично сред светлинен декор,
направен от лазерни прожектори, с огромни диапозитиви и специални
ефекти.
Заедно организирахме в Палас, тогава все още театър, един
футуристичен спектакъл, който послужи като основа за една истинска
операция между измеренията. Ето как Бернар Домален, станал по-
късно стилист и моден дизайнер, си спомня за този спектакъл от третия
вид:
“Живеех заедно с приятели, с които се познавахме от гимназията.
През февруари 1977 година един от тях ми разказа за спектакъл, който
видял предишния ден в Палас. Той ми описа един завладяващ
спектакъл с електронна музика, лазер, летящи чинии... съвсем нов
коктейл за времето! Отидохме заедно още същата вечер. За мен това бе
70
абсолютна изненада, защото не бях свикнал с подобна “фантастична“

атмосфера. Даже излязох от залата преди края на първата част, като се
питах какво правя там. Отговорът дойде в антракта, когато разговарях
с участниците и организаторите на спектакъла. Открих, че извън тази
научна фантастика съществува и нещо друго и изглежда то именно
отговаряше на онова, което търсех. Влязох да гледам втората част вече
с други очи. Свързването на лазерите и димните ефекти рисува
странни пейзажи и ни пренася в един свръхреален или сюрреалистичен
свят, където музиката има космично звучене. По дължина на залата,
сред публиката, дългокоси мъже в златни комбинезони вдигаха заедно
в определени моменти електрически факли, в горната част на които
имаше многостенни кристали. Всичко това завърши по впечатляващо
грандиозен начин с отлитането на летяща чиния, кацнала на сцената.
След тази незабравима вечер присъствам често на всички следващи
действия от един голям жив спектакъл.”
В началото на 1978 година широката публика бе запозната с
явлението НЛО и експериментите за контакт чрез филма на Стивън
Спилбърг Срещи от третия вид. Този филм добре обяснява
трудностите, с които се сблъскват всички онези хора, с които
установяват контакт други разумни същества. Създавайки
положителна нагласа, която противодействаше на всички ужасяващи
истории за извънземни, този филм, без никакво съмнение, беше част от
някаква обширна програма, за да може човечеството да осъзнае, че
съществуват и други измерения.
През лятото на 1978 година поехме на юг и по пътя посетихме
Католическия център Тайзе и тибетското общество в замъка Плеж.
Често присъствувахме на церемонии и при едните, и при другите, за да
разберем по-добре това, което, извън разликите, обединява тези два
метода за постигане на едни и същи духовни цели. Винаги ни беше
интересно да разговаряме с групи или личности, които искрено се бяха
посветили на някакво изследване. Така по време на нашите
поклонничества срещнахме множество движения и хора с различни
вероизповедания. Независимо дали се занимава с духовност, с
творчество или с уфология, всеки носи в себе си лъч на творчески дух,
с който е интересно да се общува и да се обмени опит. Този вид срещи
предпазват човека от затваряне и ограничаване - да се вторачава само в
собствения си пъп, което може да доведе до изключване на всякакъв
друг начин на живот и на мислене.
След като пристигнахме в Севените, организирахме специален
екип, чиято задача за първи път бе да синтезира получените в
продължение на стотици операции данни. Дадените устно информации
бяха преработени в писмен вид от самите автори. Така събрахме
натрупваните в продължение на осем години знания и ги
структурирахме в три големи раздела: абсолют, човек и вселена.
Усилието за синтез и класификация на всички данни ни позволи да
схванем целостта и единството на учението.
71
Есента на 1978 година бе белязана с това, което се нарича

колективно самоубийство на сектата Джим Джоунс в Гвиана, но това
бе друго нещо в действителност. По онова време, подклаждана от
истерия в медиите, някаква масова психоза обзе обществото и
проправи пътя на лов за вещици срещу всичко, което малко или повече
приличаше на организирана група и можеше да послужи за
изкупителна жертва. Във времето на масмедиите набелязаните жертви
не се хвърлят на лъвовете, те се предлагат като храна за общественото
мнение на арената на медиите. Оригиналността ни стана причина и ние
да бъдем възприети като една от многобройните мишени. Това
избухване на нетолерантност ни накара да осъзнаем внезапно, че ние
сме едно малцинство, оформено на базата на ценности, начин на
мислене и стил на живот, които бяха “различни”, но които ние искахме
да защитим твърдо, без фанатизъм.
Чак след осем години, през 1986 година, една статия на Ев
Сиваджиян, излязла в списанието Гран репортаж разкри данни,
съдържащи се в два официални документа. Първият е доклад, внесен
на 20 януари 1980 година в Камарата на придставителите от Джо
Холзинджър, помощник на сенатора Риян, убит в нощта на драмата,
заедно с четиримата придружаващи го, по време на неговото
разследване в Джоунстаун, още в самото начало на събитията там.
Вторият е жалбата на петте деца на този сенатор срещу правителството
на САЩ. Тези два документа доказват, че обществото на Джим
Джоунс е послужило като място за провеждане на научни изследвания
върху умствения контрол, прилагани в армията. Обясненията, които
следват, дават една учудваща гледна точка върху тази странна афера:
“Според жалбата, подадена от децата на сенатора Лео Риян,
която избухна в САЩ като бомба, ролята на ЦРУ в Джоунстаун била
двойна. Този юридически документ показва, че не само агентите на
ЦРУ са били проникнали сред живеещите в Храма на Народа, но че
един от тях е бил дясната ръка на Джим Джоунс. Освен това
документът разкрива, че тайните служби използват тези
нещастници като “бели мишки”, насилствено подлагани на
противозаконни опити за умствен контрол, провеждани в рамките на
програмата ”М-К УЛТРА”, която съдържа между другото:
изкуствено предизвикване на определен вид поведение, т.е.
манипулиране, промиване на мозъци, експериментиране на
халюциногенни наркотици (значителни количества от тях бяха
открити в Джоунстаун след драмата). (...) Днес се знае, че са минали
цели 36 часа след събитието на 18 ноември и допускането до
мястото на трагедията на журналисти от световни вестници: 36
часа, през които хеликоптерите са кръжели непрекъснато над
гората, (...) прибавяйки около 500-600 тела в повече към тези от
лагера, които не са били преброени, защото са били смесени с
другите. Знае се също, че голяма част от тях не са били отровени по
време на пиене по собствено желание или насила от дяволските
котлета, а са били “инжектирани” със спринцовки в рамото или в
72
ръката (на 700 тела има такъв белег), че това било извършено при
насочени срещу хората цеви на оръжие и че много от тях били убити
с куршуми. Самият Джим Джоунс не бил предвидил да умре. В
Гранада го чакала, между другото, доста голяма банкова сметка.
Било решено, че той също се е самоубил, но никой не потърси с
помощта на парафин белези по неговото тяло. Никой няма да подаде
жалба за това. И кой ли все още се осмелява да говори за
колективното самоубийство в Гвиана?” 22
Извеждането на преден план на колективното самоубийство бе
само маска, за да се скрие едно истинско “масово убийство”,
извършено, за да се запази в тайна - като “строго секретен” - един
недопустим в морално отношение експеримент. Лесно било да се
използува “един луд и опасен гуру”, вестниците разпространявали
информацията, която им била давана, без да се погрижат изобщо да
проверят каква е истината на фактите.
Програмата “М-К УЛТРА”, за която говори авторът на тази
статия, е била въведена от ЦРУ, за да се експериментират нелегално
методите за промиване на мозъци, подобни на методи, използвани от
комунистите в Корейската война или при процесите в Москва. В
забележителната си документална книга “Разследване по
манипулирането на съзнанието” Gordon Thomas говори за сигурни и
безспорни случаи на експерименти, извършвани върху хора като “бели
мишки” по абсолютно насилствен начин. Например доктор Cameron,
от клиниката в Монреал, предписва лечение, което няма нищо общо
със симптомите и заболяванията, поради които пациентите са били
приети за болнично лечение: електрошок, ЛСД и други наркотици,
манипулиране на съзнанието, сетивна изолация, изкуствен сън и други.
Даже американското правителство изплати 750 000 долара
обезщетение на деветима канадци, които са били дълбоко увредени от
това лечение. В края на Втората световна война именно този лекар е
един от експертите на съда в Нюрнберг (по-късно става президент на
Световната организация по психиатрия!). Той предложил тогава “на
всички млади немци да се правят електрошокове, за да може да се
изтръгне из корен нацизмът от главите им”. Психиатричните методи
са направили “чудеса” във всички тоталитарни държави. Доктор
William Sargan, баща на “промиването на мозъци”, заяви през 1953
година: ”Ако бяха съществували съвременните методи за лечение,
Лойола и Свети Франциск Асизки са щели да продължат военната си
кариера. Може би, доста преди това, Иисус Христос щял просто да
се върне към занаята си - дърводелец.” 23
Твърде далече сме от контактите с други измерения - може би
точно това си казва читателят... Но съвсем не е така! Ние сме дори в
22
Списание Grand Reportage, 1986.
23
Публикувано в Times, 22.08.1974, цитирано от Thomas Gordon, “Enquête sur
les manipulations mentales” (Проучване върху манипулирането на умовете),
Éd. Albin Michel.
73
центъра на проблема. Ако си задавате въпроса, защо другите

измерения не контактуват с човеците по официален начин, отговорът
е: именно защото по-голямата част от тях продължават да имат
примитивни реакции спрямо всичко, което не познават. Те са
неспособни да овладяват страха си и стават агресивни. Достатъчно е да
видим само по какъв начин много неидентифицирани летящи обекти
са били преследвани от военни самолети, за да разберем, че
човечеството не е достигнало все още нивото на съзнание, което би му
позволило да има хармоничен контакт с напредналите цивилизации
във вселената.
2. МИКРООБЩЕСТВО
Еволюцията на една човешка група прилича на еволюцията на
индивида. Ако проследим аналогията между индивида и човешката
група - която представлява свръхиндивидуална личност -
установяваме, че първият цикъл от раждането до детството е белязан
понякога от един инстиктивен изблик и от известна форма на
инфантилзъм, при което не се вижда нищо друго, освен своят собствен
живот. След това е вторият цикъл, времето на юношеството, когато
индивидуалността се утвърждава и започва да противопоставя своята
субективност, своя ентусиазъм и своето творчество на хората около
себе си. Именно този втори цикъл, в който ние навлизахме, ни даде
възможност да развием диалога с нашето окръжение.
Тъй като погледът им се простира извън видимото, много творци
участват в търсенията на Йо Апел-Гери: музиканти, танцьори, актьори,
писатели, графици и др. Сред тях са и няколко художници на
анимационни филми и за тях той специално написа сценарии, в които
се чувстваше космичен полъх и едно космично измерение, и това беше
в ярко противоречие с останалите художествени произведения на
епохата - ориентирани предимно към секс и насилие. Така се появиха
Тюро, Последният рицар на Времето, рисуван от Фил Розилио,
Пътешествие в безвремието, рисуван от Серджо Маседо, Мисията
на Йоган, рисуван от Марк Бати, и накрая Едена, рисуван от Жан Жиро
-Мьобиус.
Танцьорка и хореографка, Надин Вуилемен от октомври 1978
година е търсела подходящо място в Париж, за да създаде студио за
танц, което да бъде едновременно отворено и за другите изкуства:
“В разговори с музиканти, художници и артисти от нашия екип се
разбра, че едно място за синтез на различните творчески прояви ще
бъде добре дошло, за да се работи заедно в областта на творчеството.
Прегрупирахме се, за да конкретизираме по-бързо този общ проект,
като всеки участваше с идеи, време или парични средства, в
зависимост от възможностите си. Освен насоката изкуство, това място
позволяваше да се организират беседи и конференции, за да се предава
един нов възглед за бъдещето, плод на нашия неколкогодишен опит.”
74
На това място ставаха множесто срещи, повече или по-малко

формални, по повод на някой празник или конференция, с архитекти
футуристи, стилисти, художнци на анимационн филми, певци,
танцьори и автори, които идваха да споделят с другите към какво са
насочени техните търсения и какъв опит вече са придобили. Именно в
тази среда бяха замислени и реализирани много спектакли, които в
сремежа за синтез съчетаваха танца, театъра, електронната музика,
панорамните прожекции на диапозитиви, лазера и др.
Докато Бъдещото Пространство представляваше единият полюс за
вдъхновение и творческо пресътворяване в Париж, един нов общ
експеримент се осъществяваше в средата на Франция. Сред
спокойствието и тишината на село някои от нас набираха сили и
размишляваха срещу всички атаки по това време срещу тези, които се
опитваха да се изтръгнат от условностите на живота и на ограниченото
мислене. Стремяхме се да разберем истинския смисъл, т.е. окултния,
на всички тези агресивни реакции. Нашите различни преживявания ни
бяха научили, че извън действието на привидните или външни форми
се тъче една друга действителност, която има смисъл да бъде усетена и
възприета. От съществено значение е да се разберат механизмите,
които са задействани, за да се попречи на отделния човек, да се
издигне над определена граница и да влезе в контакт с други
измерения. Тези реакции всъщност се получават поради откъсването
на човека от единното поле, свързващо по принцип открай времената
съзидателния дух, видимите и невидимите създания и съзиданието.
Това откъсване е станало поради спад в нивото на някои йерархии,
наблюдаващи еволюцията на човечеството. Фактът, че във всички
учения, свързани с народните традиции и предания, се появява
разказът за това падение, последвано от откъсване, което в
християнската религия се отъждествява с падението на Луцифер и с
изгонването на Адам и Ева от Рая, бе повод да подтикне мнозина от
нас към обективен размисъл.
През 1979 година започнахме крайно вълнуващия прочит на
Космогонията на Урантия (Урантия е едно от имената на нашата
планета). Тази удивителна книга, получена и предадена от една група
американски медиуми през 30-те години, описва как е организирана
вселената и как действат различните йерархии, които работят за
нейната еволюция. Ние проучихме съответствията в терминология
между информациите, които получавахме ние, и информациите,
предедени в тази книга. Така “вътрешен номератор“ съответства на
“медиан” в Космогонията , “единен преносител” - на
“превключвател” и т.н.
Тази книга запознава читателя с множеството видими и невидими
измерения, които участват във вселенската хармония. Понякога тя
проектира човешката логика върху процесите между измеренията,
които не могат да бъдат възприети чрез обикновеното съзнание, но в
детайли предава “бунта” на йерархиите, които са в основата на
75
откъсването на Земята. ”Невъзможно е да се разберат проблемите,

свързани с живота на човека върху Урантия, без да се получат
познания за някои велики епохи от миналото, по-точно за
обстоятелствата и последиците от планетарния бунт. Въпреки че
това въстание не е имало сериозни последици за напредъка в
органичната еволюция, той значително е променил протичането на
социалната еволюция и на духовното развитие. Явно това прекомерно
физическо и материалистично развитие на планетата е някакъв
резултат от силното въздействие на това опустошително
бедствие.”24
Последиците от това откъсване Йо Апел-Гери обяснява по следния
начин:
“Доколкото човешкото същество е външно проявление на
вътрешните действия, той има само едно непълно разбиране и само
една частична роля в рамките на тленната структурна реалност на тази
вселена. По-голямата част от хората прекарват много голяма част от
своя живот в това външно проявление, без да осъзнават своята
вътрешна вселена, която ги свързва с единното. Техните проблеми за
утвърждаване в материалното ниво са само тленни и временни
елементи от една безсмъртна и неизбежна система, която се разгъва по
всякакъв начин и в която всеки участва с по-голяма или по-малка
степен на съзнание. За всичко това, поради своите индивидуални
различия, отделните същества възприемат и разбират частично
истината. Това, което става в действителност, може да бъде разбрано
само ако успеем да се включим към тази система на съзнание и на
енергия.”
В нашия екип, организиран най-вече за осъществяване на връзката
земя-небе, всеки има специфична роля в управлението на енергията, в
хармония с ролята на другите. Някои индивиди поддържат по-
специално духовната връзка с висшите съзнания; други, които имат
добра умствена структура, правят синтеза, адаптират и предават
информациите; трети осигуряват сцеплението на групата чрез своя
колективистичен дух; някои поддържат виталността, движението и
отношението с околната среда, други наблюдават основната
материалната организация, която крепи и поддържа общността. Всеки
има своя роля и свое място в този свръхличностен (групов) организъм,
в зависимост от своята еволюция, от своите наклонности и от своята
компетентност.
В процеса на оформянето на тези роли няколко души през 1979
година решиха да излязат от класическата схема на взаимоотношения,
за да интензифицират своя духовен живот. Те създадоха едно
енергийно поле, свързано с вътрешния ред на вселената,
възстановявайки по този начин някои монашески традиции, при които
човекът се посвещава в служение на Бога. За да резонираш с единното,
24
La Cosmogonie d’Urantia (Космогония на Урантия), Fondation Urantia.
76
трябва да подчиниш всички части от себе си на вътрешната

вертикална ос, за да няма разпръскване и загуба на енергия навън. През
всички епохи хора са тръгвали по този път - да преоткрият
концентрацията и спокойствието, без които е немислим вътрешният
живот.
Разбира се, както припомня американецът католик Marvin
Bordelon25 , общественото мнение произнася много най-различни
присъди върху едни и същи практики, в зависимост от това, дали те са
или не са резултат от вече създадени институции. Безбрачието,
например, се приема добре, когато става въпрос за монасите, но
предизвиква недомлъвки и смут всред някаква малка група хора. По
същата логика диетата се превръща в лишаване от храна, медитацията
- в контрол над мисленето, а откъсването и дистанцирането от света,
както се практикува от обикновените монаси, в обществото се счита за
сектантство...
В началото на 1981 година, отчитайки ядрения риск, който ставаше
все по-определен и явен, ние се информирахме за различните средства
за защита и за възможните реакции при различни видове сценарии.
Научихме азбуката на Я.Б.Х. (Ядреното, Бактериологичното и
Химическото оръжие) и няколко екипа подготвиха семинар
“Оцеляване”. През пролетта всеки от екипите представи резултатите от
своите изследвания в специализирани ателиета с практическа
насоченост - носене на антирадиационни облекла, използуване на
Гайгер-Мюлеров брояч, природна медицина, изграждане на
скривалище и т.н. Извън актуалността на проблема, това, което ни
интересуваше в духа за оцеляване, е, че той именно ни помага да
влезем отново в контакт с онзи инстинкт, който преминава през всички
интелектуални и социални отношения с единствената цел да преоткрие
посоката и смисъла на най-същественото. Започнахме да поддържаме
връзка с наши кореспонденти, които ни информираха за изследвания,
съвсем близки до нашите, които се провеждат в техните страни.
Имахме впечатлението, че почти навсякъде по планетата хората
повишават сетивността си и се пробуждат за едно по-глобално
възприемане на света. Все повече усещахме необходимост да се
измъкнем извън териториалните и интелектуални граници на Франция.
През април 1982 година излезе анимационният филм за
“синтезната фантастика” Пътешествие в безвремието. Създаден от
обединяването на междуизмерното вдъхновение на Йо Апел-Гери и от
силата на художествено-графическата дарба на Мачедо, този
съвършено специфичен албум в областта на филмовата анимация
получи много сърдечен прием сред публиката, беше преиздаден и
преведен на много езици. Имаше причина да се избере именно този
25
Marvin Bordelon, New religious movements and campus ministry, цитиран от
Regis Dericquebourg в книгата Les groupes religieux minoritaires
(Малобройните религиозни групи), издадена от Асоциация за проучвания и
информация относно религиозните движения.
77
начин на изразяване, тъй като картините и образите могат да предават

послание, което да изрази - чрез двете измерения в осемдесет сцени -
онова приключение на съзнанието през различни измерения, което Йо
Апел-Гери е изживявал в продължение на цели четиридесет години.
Тази творба илюстрираше една част от нашата програма, в момент,
когато щяхме да навлезем в нов цикъл. Действително през лятото
решихме да напуснем Европа. През юли получихме информация, че
поради причини, свързани с измеренията, трябва да отпътуваме.
Но как да осъществим тази мечта, когато живеем във Франция, и
то само с толкова средства, колкото са всекидневните ни нужди?
Ставаше дума да се намерят финансови средства, за да се реализира
проектът. За да си осигурим пари за билети, вместо да отидем на
почивка заедно, както предишните години, работихме през отпуските
си за 1982 година и си позволихме почивка само един уикенд. Тези два
дни се събрахме, за да проучим как ще можем да организираме
пътуването на хората, които искаха да заминат. Налагаше се
отпътуванията ни от страната да се проточат няколко години.
Да напуснеш сладката защита на шестоъгълната ни утроба, за да
направиш един скок от 20 000 километра към неизвестното, това
изисква готовност и решителност - двете единствени неща, които са в
състояние да изтръгнат някои дълбоки корени, свързани с миналото.
Да приготвиш и закопчаеш куфарите си е преди всичко въпрос на
вътрешно отношение - начин да се самоограничиш, да уточниш своята
вътрешна идентичност, т.е. да разбереш точно какво си ти, и да
преразгледаш из основи всички свои навици. Това упражнение с цел
посвещение изисква да направиш синтез на целия си досегашен опит,
за да се проектираш в бъдещето. Все пак някои от нас останаха във
Франция поради липса на финансови средства или по семейни
причини.
Като направление бе избрана Полинезия, защото тя предизвикваше
екзотична мечта, която бе в резонанс с нашите вътрешни видения и
беше свързана с потъналия континент Мю, люлка на всички
цивилизации. Да успееш в живота си - това означава да отидеш чак до
края на мечтите си. Един от нашите блянове бе да живеем в слънчевия
климат на някой тропически остров и да основем там космично
селище, което да бъде предпочитано място за контакт с други
измерения. Впрочем на някои от страниците на Пътуване в
безвремието футуристичните куполи бяха нарисувани под кокосови
палми... Пречувствие?
3. ТЮРКОАЗЕНИТЕ ГОДИНИ
През септември 1982 година четири души отидоха на
“разузнаване” в Полинезия, за да проверят дали условията за живот са
такива, каквито предполагахме. Можество пощенски картички
ентусиазираха и окуражиха още петнадесетина приятели да отидат в
78
началото на декември. Местното население не се забави да забележи

тази странна група “попа-а” (бели) и скоро ни нарече Е.Т., произнесено
“ити”, като правеше сравнение с филма на Спилбърг, излязъл наскоро.
Малко по малко захвърлихме старите си европейски опаковки, така да
се каже на цивилизацията, и се приспособихме към ритъма на по-
естествения живот. Но трябваше да се преборим с една особено меко и
сладко въздействие на тропика - опасността на островите - което
прилича на постепенно разтваряне на индивидулността в някаква мека
сладка нега. Най-напред главната ни работа бе да пререработим наново
телепатичното ни включване при новите енергийни условия, много по-
различни от експериментираното дотук. Скоро забелязахме, че не сме
сами на края на света...
“Една нощ се събудих, чувствайки силно желание да изляза.
Седнах на стъпалата на караваната и се загледах внимателно в
планините насреща. Изведнъж видях вляво от мене нещо светло, което
пристигаше на ниска височина. Размерите му бяха впечатляващи и то
изглеждаше по вид и големина като кораб-майка. Излъчваше опална
светлина, но неговите големи кръгли илюминатори на общия фон
изглеждаха малко по-осветени. То се появяваше и изчезваше зад
планините и очаквах да се придвижи над морето, за да го видя по-
цялостно. Но то изчезна зад планината. Това изживяване бе
разтърсващо за мен и бях като парализиран. Бих искал да предупредя
другите, но от началото до края на явлението времето мина много
бързо. Трябваше ми известно време, за да дойда на себе си, но после
почувствах голямо вътрешно спокойствие.” - Дидие Т.
Много бързо ни се изясни, че бяхме дошли в Полинезия да търсим
резонанс с цивилизацията на Мю. Читателите, които се интересуват от
този потънал континент, могат да прочетат двата тома на Луи Клод
Венсан, чието заглавие е Загубеният рай на Мю. В своя увод авторът
казва: ”Едемската градина е била не в Азия, а на един континент,
който преди дванадесет хиляди и петстотин години е потънал в
Тихия океан - Мю.”26 Идеята за изчезнал южен континет идва от много
далечна епоха. Марко Поло споменал за него още в ХIII век. Марсел
Брион отбелязва, че съществува предположение за съществуването, в
много дълечна епоха, на огромен континент, означен върху старите
карти с името Непозната южна земя, където живеела високо
цивилизована раса, и той изчезнал в океанските бездни, като останали
над водната повърхност върховете на неговите най-високи планини,
превърнали се в острови - Таити, Хавай, Великденски острови,
единствени оцелели след този огромен катаклизъм.
Единствено съществуването на една вселенска цивилизация, майка
на всички останали цивилизации, може да обясни безбройните
съвпадения и общи елементи, които могат да се открият във всички
местни традиции и предания. Тази цивилизация - в много отношения
26
Louis Claude Vencent, Le Paradis perdu de Mu (Изгубеният рай на Мю). Éd.
La Source d’Or.
79
по-висша от нашата - е била вероятно люлката на едно човечество,

което се е разпръснало по целия свят и по-точно в Шумер, Египет,
Гърция, Тибет и Южна Америка. Там откриваме символи, учения и
митове, имащи единен произход от Мю. Народът “Мао-хи”, към който
принадлежат полинезийците, е наследил много ценности от Мю. Мана,
което е силата на духа, било в центъра на техните обичаи и на древните
им традиции. Техните психични способности били много развити и
някои от тях могли да предвиждат няколко дни предварително, с
изключителна точност, пристигането например на пирога или кораб на
острова, който обитават.
За да привикнем към тази нова за нас околна среда, предпочетохме
да живеем на вода. Тъй като нямахме средства да закупим и
поддържаме кораба на нашите мечти, се задоволихме с пладноходки.
Морски съд, носен спокойно от вълните, платноходката ни позволи да
се доближим до някои фини измерения. А корабното ни ежедневие ни
помогна да се овладяваме и да изпълняваме изискванията за живот в
екипаж, точно така, както е при космичните кораби.
На 31 декември 1985 година решихме да направим празник на
корабите.
“За посрещането на Новата година всяка платноходка изстреля по
две многоцветни ракети - фойерверки, които се отразяваха във водното
огледало на лагуната. Фееричен спектакъл! След това се озовахме в по-
широко пространство - приближилите се плътно една към друга три
платноходки - за да можем да потанцуваме. Йо Апел-Гери ни каза,
усмихвайки се: ”Толкова е красиво, че не бих се учудил, ако се
появят!” Всички танцувахме, когато забелязах, на хоризонта на юг,
една светла точка, която се местеше. В началото помислих, че е
самолет, но светлината се изместваше много бавно. Предупредих
танцуващите и видяхме тази светла точка да се приближава към нас
все по-бавно и по-бавно. Пристигайки точно над нас, тя се спря горе
високо и ние имахме достатъчно време, за да потърсим биноклите - да
я погледаме. Тогава точката изчезна внезапно от мястото си. Бяхме
трийсетина души и всички я видяхме. Празникът беше истински,
защото всички присъстваха. Новата година започна наистина добре.” -
Аниес Р.
Очевидно е, че тази наша малка флотилия не можеше да остане
незабелязана на един остров, където радиото тип “кокос” позволява
всекиму да прибавя своите собствени фантазии към мълвата. Та как
една група “попа-а” (бели хора), която живее на пладноходки, па
поддържа и контакти с други измерения, да не стане идеалната тема за
постоянни разговори?!
В желанието си да продължим заедно нашите изследвания
продължавахме да търсим онзи начин на живот, който да бъде най-
подходящ за тази цел. През 1986 година, след лятната ваканция,
преразглеждахме подробно всички възможни решения и по цели
80
часове обсъждахме планове и проекти, като преценявахме

преимуществата и недостатъците им. Ставаше дума да вземем под
наем или да купим някакво място в планината, някакъв хотел, някакъв
навес или хангар, островче... или даже да напуснем Полинезия.
Усилията на нашето творческо мислене щяха да дадат плод по най-
неочакван начин още през 1986 година, тъй като двама приятели
“случайно” узнаха за продажбата на търг на една местност на едно
островче...
Бора Бора е на 250 км от Таити. Островчета от натрупвания на
корали - “моту”, обграждащи вулканичните острови, разположени по
краищата на лагуната. Намерихме идеалния декор, за да преживеем
експеримента на космически Робинзоновци, за което толкова
мечтаехме...
Този етап стана нов кръстопът в нашето развитие. Най-напред една
малка група отиде да инсталира първите палатки. Кораловите острови
“моту” рядко привличат полинезийци, тъй като, според тях, по всички
тези места живеят “тупапа-у” (призраци). Така че, преди да започнем
да работим на физическо поле, трябваше да си подготвим място в
невидимите полета... Що се отнася до видимия свят, там всичко беше
влажно, все вода! Да, в Полинезия няма сезони като в Европа, там има
един дъждовен период - от декември до февруари. Затова в локви
трябваше да поставим основите на първите наши постройки.
“Пристигането на “моту” (кораловия остров) бе изключителен миг,
едно завъртяване по спиралата, което ни даде възможност да
проникнем в съвсем нова вселена. След първите сбирки за
координиране на работата тръгнахме около дванадесет души, като
всеки един бе вече поел своята задача в точно определен сектор -
строителство, ръководене, осигуряване на храна и вода, транспорт и
т.н. Направихме бързо опознаване на терена, като трябваше да
проникваме през гъста растителност като в тропическа джунгла, а
чудесния хармоничен напев на вълните ни водеше към плажа. Вълните
на Тихия океан, след като са преминали хиляди километри, завършват
своя път тука в небесна дъга и пяна. Сред този вълшебен спектакъл се
погмуркахме в естествените басейни с пясъчно дъно. Решихме да
разположим първия си лагер на някоя поляна сред гората от “айто”
(железни дървета). И трябваше да се запознаем с обитателите-царе на
кораловия остров, комарите, очаровани от пристигането на бяло
население с такава мека и сладка плът... След като разчистихме
растителността, оформи се една малка поляна между четири кокосови
палми - тя именно бе избрана като място за строеж на пирамида, която
щеше да е първото място за нашите събирания.” - Бернар Д.
През 1987 година постепенно започнаха да пристигат и други
наши приятели, за да живеят с нас, и всеки сам избираше мястото,
което му харасва, за да се настани. Най-сетне можехме да изживеем
детската си мечта: да имаш колиба на пустинен остров. Според
81
възможностите и знанията си, се подпомагахме взаимно в строежа на

къщи с всякакви форми.
“В това село от “щрумпф” (нем. - чорапи), всеки “дом“ е по образа
на човека, който живее в него. Колибата на щрумпф-художника
прилича на замък от анимационен филм. Щрумпф-техникът има план
на купола си, изчислен до милиметри. Щрумпф-копировачът прави
точно като някого от другите, а щрумпф-каскадьорът окачва своя
модул на дебела верига. Щрумпф-здравенячката си прави сама
гигантска топка-многостен, щрумпф-буржоазката наблюдава отстрани
как други правят за нея луксозно бунгало, а пък щрумпф-маниачката
прекарва времето си в събиране на наградите, паднали от кокосовите
палми...” - Оливие Б.
След работа вечер се събирахме в пирамидата, където цареше
истинска радост. Като екипаж след дълго плаване, вкусвахме тези
ценни мигове, които създават богатството на живота. Смях избухваше
сред разговорите - като някакъв знак за единомислие - и се
превръщаше в ноти на кристална музика, когато Йо Апел-Гери
импровизираше някоя мелодия на синтезатора, преди да започне
истинското ни събрание под звездите. Променяики околната си среда,
самите ние се променяхме. В тази изключителна обстановка животът
ни беше чист и прост, в контакт с природата, всяка дейност се
извършваше в хармония с пейзажа и с всички, които участваха в това
приключение. Пространството, багрите, тишината ни подтикваха да
развиваме вътрешния си слух. Сутрин си разказвахме сънища и много
често възприемахме присъствия в природата.
Пирамидата се оказа много малка, за да побира всички, които
живееха вече на това “моту”, затова решихме да построим голям
купол. Жан-Мари, нашият приятел, който познава добре геодезията и
строителството, пристигна тъкмо навреме и ни помогна да направим
проекта. За няколко дни и няколко нощи - защото е по-приятно да се
работи под звездите, вместо под тропическото слънце - издигнахме
една доста внушителна конструкция с диаметър 20 метра и височина 6
метра. Тази футуристична конструкция в това тъй необикновено, но и
тъй свързано с древността място направи чудесна връзка между най-
древната история и бъдните цивилизации.
Върху това “моту”, изцяло пустинно, в средата на Тихия океан,
организирахме всички наши професионални дейности, дори можехме
да следим новините по телевизията. Не искахме да се откъсваме от
света, но това дадено ни като дар място ни позволи да се
концентрираме върху нашите изследвания.
Макар че нашето първо призвание не е лечението, общността ни,
изградена върху цялостна програма, позволи на някои измежду нас да
възвърнат своето равновесие и да разцъфтят, живеейки в обстановка на
взаимно доверие и близост, която им беше липсвала. Немалко по-
чувствителни хора не успяват да намерят онова поле на човешки
82
взаимоотношения, в което да може добре и естествено да се развива

тяхната душевност. Затова именно, като се опитват да избягат от света,
те попадат в клопката на наркотиците, които са твърде отрицателен
отговор на техните вътрешни въпроси.
“От момента на пристигането ми през 1988 година в Бора Бора ме
обзе приказно чувство на свобода и спокойствие. Слънцето,
тюркоазената лагуна и танцът на палмите в ритъма на топлия вятър ме
изпълниха с радост. Живеех преди това в Азия и бях започнала да
пуша трева много млада. След няколко години пропадане бях стигнала
до твърдите наркотици и до дегенерация, която е последица от тях.
Един приятел ми обясни, че това, което търся в наркотиците, е вътре в
мен. Той имал също тези проблеми, точно като мен, но променил
живота си, беше успял да смени своето мислене на янки с Духа, с
истинска духовност... Бях на 20 години. Бях се загубила в мрака, а той
живееше на един мечтан остров. Бях смутена от неговия успех и в мен
се появи една нова надежда. Трябваше да изградя живота си по
новому! Родителите ми бяха готови да ми помогнат. Години наред ги
мъчеше моята наркомания и те много искаха да се спася. Заминах за
Полинезия и там открих радостта от чистия живот, в среда от
приятели, които за мене са истински хора и отлични творци. Не само
че бързо се освободих от миналото си на зомбирана, но намерих и моя
идеал: единение на хора в името на един по-добър свят. Днес,
благодарение на равновесието и приятелството на всички тях, съм
излекувана и спокойна, както телесно, така и умствено. Проткрих също
един морален смисъл, възвърнаха се силите и волята ми и
благодарение на това вече съм независима и самостоятелна.” -
Александра П.
Тъй като изминаха няколко години, откакто бяхме напуснали
Европа, някои от нас отиваха за по няколко седмици при своите
семейства. Други приемаха родителите си през ваканцията на това
екзотично място. Някои родители успяха също да обогатят своя живот
с вътрешни стойности, които им липсваха и които техните деца бяха
вече преоткрили.
“Най-напред бях разтревожена, когато синът ми ми каза, че
участва в някаква изследователска група. Исках да разбера защо и как
е започнало движението. Бях слушала и чела толкова глупости върху
неформалните движения, картезианското ми мислене ме накара да
присъствам на една изложба, организирана на село през 1982 година.
Видях хубави творчески постижения, но недостатъчно разбирах духа
на този екип. Когато се установиха в Полинезия, подозирах
“програмирано бягство” и освен това исках да видя... и да се опитам да
разбера. В тези райски за туристите острови, където поживях с тях през
1988 година, открих хора с чисто тяло и дух, работещи много, като
запазваха свежест и дълбока чистота на душата. Тези хора, тръгнали по
пътя на промяната, ме отвориха духовно и разбрах, че аз, по-
въэрастната, няма на какво да ги науча, те наистина ме бяха
83
изпреварили. Като ги виждах да живеят в постоянно единение с небето

и земята, изведнъж почувствах празнотата на моето съществуване и
установих, че съм живяла, без да живея. Тяхното безкористие ме
накара да преосмисля начина си на живот, тяхната вяра ме накара да си
задам въпроси и разбрах каква огромна духовна работа ми предстои да
извърша. Дано времето им позволи да се осъществят напълно и нашият
материализъм да не сатне пречка за тяхнот извисяване.” - Гения К.
След първите работи по настаняването дойде време да се
възползваме от тази околна среда с изключителна красота. Между нас
се създаваха взаимоотношения на хармония и обмен, благодарение на
предпочитания ритъм на живот - работа, къпане, празници и операции
за контакт. Дните, които изживяхме на кораловия остров, бяха
белязани с единение и чудна магийна обстановка.
“Магията на място като това е в тайнствената хармония между
светлината, водата, пясъка, палмите и хората. Далечни спомени за
загубен рай изплуват от тази магия, която предава цяла вечност в
еднин щрих. Ясен и концентриран ред се вписва във всеки жест и
вдъхновява всяка идея. Мозъкът, уморен от абстрактната борба, която
води срещу света, се отваря за контакт с едно друго измерение. Като
многоточие сред теглата и тежестта на света - този остров е като
брилянт, чист и естествен, нищо не може да го затъмни. И този остров
има само едно име: детство.” - Оливие Б.
Вътрешният покой ни позволяваше да осъществим някои видове
дейност, за да засилим контакта със съществата, които бдят над нас.
По този начин кораловият ни остров се превърна в един енергиен
кораб, на който се реализираха многобройни контакти.
“През 1989 година на Бора Бора ми се случи нещо необикновено.
Нощта беше много ясна, седяхме върху белите камъни между океана и
кокосовите палми. Йо Апел-Гери говореше с нумерологични кодове.
По едно време поиска да отидем след него покрай водата, без да се
обръщаме. Бях последна в редицата, бях се концентрирала върху
вътрешната операция, която извършвахме. Изведнъж чух в главата си:
”Обърни се!” Обърнах се и видях на един или два километра зад нас,
върху огромен пуст плаж, чудесния балет на светлинни топки, които
имаха големина на топки за тенис, всяка със своя светлинен шлейф. Те
сякаш излизаха от кокосовите палми и се насочваха към океана с едно
бързо вълнисто движение на различна височина, от 3 до 10 метра над
земята. Това беше изключително, но то не ми изглеждаше никак
очудващо.” - Мона Б.
“Една нощ се събудих към 2-3 часа сутринта и първото нещо,
което видях, беше малко НЛО, нарисувано върху една книга до моето
легло. Много ясна мисъл се появи в главата ми. Следваше точно
съобщение: ”Трябва да станеш и да отидеш в центъра на кораловия
остров.” Бяхме изчистили голям кръг като писта за приземяване. Не
вярвах много. Но съобщението става по-точно: Трябва да отида там. За
84
първи път ми се случва такова нещо. Но умът ми ми казва, че започвам

да бълнувам, та се опитвам да заспя отново. Но съобщението е все по-
ясно и категорично: “Трябва да отидеш там!” Тъй като и без това не
можех повече да спя, а и кръгът не беше далече, реших да тръгна, тъй
като това не ме ангажираше с нищо. Прекосих площта, осветена от
луната, и пристигнах на мястото, където добре се виждаше голямата
скала на Бора Бора, която се открояваше в нощта. Интуитивно
застанах точно в средата на кръга. Едва стъпих на двата си крака, и
един голям светлинен кораб се появи между скалата и мен. В този миг
разбрах, че този космичен кораб е тук за някаква среща и че съм
предупреден за нея. Бях чувал да се говори за това, но никога не го бях
преживявал. Въпреки приказния аспект на тази среща, огромен страх
запълзя в мен, защото корабът изведнъж започна да се приближава.
Неудържим страх ме накара да изляза от центъра на кръга. Вярвам, че
това е попречило на предстоящата среща. Дошъл на около стотина
метра, корабът спря, което малко ме успокои. Няколко секунди той се
стабилизира и тръгна, като почти веднага се дематериализира. В
момента бях много впечатлен от това преживяване, но то беше
изключително полезно за мен. Трябваше да оправя някои неща в
живота си и това бе знак от небето, който ми каза: ”Ти не си сам, има
едно малко око, което вижда всичко, което ти се случва.” Това е моят
опит с пряка телепатия, единственият, който ми се е случило да имам.”
- Франсоа В.
“Беше през юни 1987 година в Бора Бора. Вечерта Йо Апел-Гери
беше уточнил, че един кораб ще слезе, като отговор на операцията,
която ние провеждахме. Гледах, както винаги, внимателно звездното
небе от моя овален прозорец, преди да заспя. Изведнъж видях как един
огромен синьо-тюркоазен кораб-майка, силно осветен, пресече
диагонално острова Бора Бора, с посока към океана. Прелиташе
сравнително тихо над острова и отзад имаше един вид опашка на
комета или пламък от бяла светлина, чиито златисти части обгръщаха
синята закръглена вътрешност и се изтегляха много назад. Когато
корабът мина над кораловия остров, стори ми се, че той е опасно
ниско, и светлината, която бликаше отзад, освети силно върховете на
палмите. Те придобиха сребрист оттенък, като при пълна луна. Тази
вечер нямаше луна, само няколко звезди блестяха около тази синьо
наситена тюркоазена пура, която слезе към океана и излезе от моето
полезрение. Палмите отново станаха тъмни силуети и всичко угасна,
но не можах да заспя, преди да нарисувам всичко, което видях.” -
Надин В.
“Нощта вече е паднала. Часът е 19 и аз медитирам на плажа с лице
към океана. След известно време чувствам някаква изключително фина
линия, която ме тегли нагоре, към висшите измерения. Това е толкова
необикновено, че неусетно отварям очи. Виждам тогава, много близо,
една голяма оранжева топка, идваща от запад, която бавно се движи и
спира точно над мен.” - Жанин С.
85
Много са автентичните разкази, потвърждаващи засилването на

контакта с други измерения. Йо Апел-Гери получаваше все по-точни и
по-точни информации. Така бе положено началото на онази връзка
през измеренията, която създаде няколкото хиляди страници от
Единната Наука за Вътрешната Вселена, която започва така:
Вътрешните кодове на човешкото тяло са готови за среща със
синтезната му човешка същност, но има определени причини, поради
които това не става. Почти постоянно човекът остава на външно
трасе спрямо своя вътрешен контур на единно номериране и пилее
значителна част от своите синтезни елементи за изключително
външни действия. Енергийният ампераж (и волтаж) на неговото
тяло - т.е. енергийното състояние на неговото тяло - е разсеян в
операции, които нямат вътрешна знакова връзка (подписи) с други
измерения на синтез. При определени условия на съществуване
кодовата форма на човека е много по-приспособима към
биологичното му тяло. Нисшите гравитационни елементи се
нуждаят винаги от пренос, затова именно хората най-често се
насочват към тежки зони, за да се опитат да реализират пренос на
своите нисши силови системи. Но нисшата гравитационна материя е
винаги пряко зависима от вътрешната знакова връзка (подписа),
което означава, че съвсем не е достатъчно (нито пък необходимо) да
се стигне до самото място или ниво, където съществуват и се
проявяват тези нисши сили. Трябва да можеш да създадеш и
упражняваш - точно в тези зони - такива структури на контрол,
които ще създадат естествените условия за трансформирането и
преноса на тези сили.”27
От март 1988 година на малки групи започнахме да слушаме
касетите на тези предавания. Трябваше да се концентрираме, за да
може нашето будно съзнание от своето обикновено ниво да направи
скок към нивото за телепатична връзка. Трябваше наистина да
схващаме особения език на тези послания и съобщения, за да ги
разберем вътрешно чрез резонанс. При такова слушане беше
невъзможно всичко да се възприеме наведнъж. От време на време
спирахме, за да правим помежду си сравнение на всичко, което бяхме
разбрали или усетили. Чрез тези формулировки всички ние успявахме
постепенно да имаме достъп до едно по-висше съзнание и се учехме
да пътешестваме по нишките на основата на вътрешната вселена.
По време на своите свързвания Йо Апел-Гери получаваше огромно
количество информация по метод, основан на вибрациите и
телепатията. Той правеше постоянно превод, за да адаптира този
непонятен езика към триизмерния и земен план на нашата инкарнация.
Ето какво ни каза той тогава за информацията, която получаваше:
“Изненадващо и удивително е, че я получавах в продължение на
няколко години и тя отговаряше открай докрай на една единна логика
27
IJP. Appel-Guéry, Science Unitaire de l’Intra-Univers (Единна наука за
Вътрешната вселена). Éd. Transtar.
86
в десетките касети, които послужиха като основен материал на хиляди

страници. Така именно може да се открива непрестанно потвърждение
на всичко онова, което е било казано на някоя страница съвсем в
началото, т.е. преди хиладя или две хиляди страници, без аз да е
трябвало да прелиствам за сравнение това начало, за да разбера дали
нещата съвпадат, или не. За мене това е чудесно и много важно, защото
сам минах отначало докрай този процес и това доказва, че наистина
съществува измерение на висш разум, което е единно и е в основата на
всички тези информации. (...) Всъщност тези предавания са външното
представяне на една вътрешна телепатична истина. Това, което трябва
да се формулира с човешка терминология, е казаното в информацията,
но хората, които ще я чуят или прочетат, почти няма да разберат онова,
което е било изречено. Те ще възприемат някаква форма. Истината е,
че това, което е било казано, е външно излагане на една друга истина.
Изреченото слово придружава едно друго слово - предавано по чисто
вътрешен и телепатичен начин. Не се заблуждавайте в тези
формулировки: те са направени, защото действително са истината, но
имат смисъл само за онези хора, които са стигнали по свой вътрешен
път до това, което е предадено. Тази информация бе предадена на
определено енергийно ниво. И разбирането на предаденото, сиреч
разчитането на този почерк не може да стане нито чрез рационалното
мислене, нито чрез диалектическото постепенно обелване на горните
листа, за да се стигне до сърцевината. Единствено от мига, в който
читателят ще е навлязъл сам в потока на синтезното единство, неговия
собствен знак ще го информира вътрешно за истинността и
полезността на подобен вид информация. Една много мъничка и фина
частица от вас може да стигне до този възглед и знае, че той е верен.
Но проходът, през който се достига до този възглед, е изключително
тесен. Така че, за да можеш да навлезеш по-надълбоко в тая
вътрешност на вселената, минавайки през този тесен проход, трябва да
се смалиш и да се втечниш, сиреч да станеш смирен и скромен, съвсем
дребничък, като развиеш в себе си мекота и нежност, двете
необходими свойства на флуидното или течното състояние. Ако си
много надут поради горделивост или пък прекалено втвърден поради
егоизъм, занитен или закотвен здраво чрез някакъв корен, който не
успяваш да изтръгнеш и преместиш, не ще бъде възможно за тебе да
преминеш през този стеснен проход.”
Йо Апел-Гери ни предаваше една специална програма на
дванадесет нива или степени, предназначена за всички, които желаят
да имат някакви жалони и ориентири в своя еволюционен път. Под
влияние на неговото вдъхновение ние работехме на малки групи, за да
синтезираме получената информация и нашите собствени
експерименти и придобита опитност. Изградена върху базата на
познаването и прилагането на вселенските закони, тази програма
представя условията за развитие на човешката личност по пътя на
живия и вътрешно изживяван контакт. Тя предвижа дванадесет нива -
всяко едно от тях е съставна част от еволюиращото човешко същество.
87
Всеки елемент от живота си трябва да преразглеждаме и преоценяваме

непрекъснато, за да изградим една постоянна здрава връзка между
силовия си корен, който трябва да бъде освободен от земната
гравитация, и духовния лъч, който ни свързва с нашето безсмъртно
съзнание. Тук предлагаме няколко теми, изучавани в тези дванадесет
степени на Пътешествието в безвремието, които са подредени по оста
на вертикалния пренос.
ДВАНАДЕСЕТТЕ НИВА НА ПЪТЕШЕСТВИЕТО В

БЕЗВРЕМИЕТО
ВСЕЛЕНСКИ РЕЗОНАНС
Не съществува нищо, което да не е подчинено на законите на
вселенския резонанс, създаващ цялостната хармония между
макрокосмоса, човека и микрокосмоса. Да излезеш от твоите земни
огпаничения означава да стигнеш до пълната цялост на твоята
космична идентичност. Като участвуваме съзнателно в този вселенски
резонанс, възможно е да се свържем с великото космично братство,
посредством телепатичен или формален контакт с напреднали
цивилизации.
МАТЕРИАЛНО СТАБИЛИЗИРАНЕ
Материалното стабилизиране се основава на обладяването на
нашата материална околна среда, разбирана като утроба за нашето
развитие. При избора и подреждането на помещенията, в които
живеем, от голямо значение е да създадем равновесие между духа,
енергията и материята, за да имаме хармонични условия, които да
улесняват връзката между земята и небето. Човекът, като създание,
има способност да осъществява мост между потоците земна енергия,
които пресичат планетата, и измеренията на космично съзнание.
СОЦИАЛНА ИНТЕГРАЦИЯ
Обществото е един голям единно действащ организъм, където
всеки индивид е клетка, а всяка институция - орган. Неговото
функциониране определя в по-малка или по-голяма степен нашите
мисли и нашите действия, но в същото време нашето състояние и
нашето развитие въздействат чрез резонанс върху състоянието и
развитието на обществото. Приемайки професионалната си дейност
като вид упражнения по овладяване на майсторството, може всеки от
нас да отделя малка част от времето и енергията си, за да развие всички
свои способности и дарби.
ФИЗИЧЕСКО ПРЕЧИСТВАНЕ
Биологичното тяло е само едно тяло-носител, служещо като
временен съд на едно съзнание, чието първоначало извира извън
континуума на пространството и времето. Физическото пречистване ни
позволява да върнем на тялото си неговата прозрачност и
88
безпрепятствена достъпност за вселенската енергия. Уравновесеното

хранене и приемането на чисти храни, вегетарианството, някои
специални упражнения и жизнерадостта са основа на доброто здраве.
Преобразено и одухотворено, тялото става най-доброто средство за
работата на безсмъртния дух в преходното временно поле за
натрупване на опит в тленната материя.
ЖИЗНЕНО РЕГУЛИРАНЕ
Канализирането и преобразуването на първичната инстинктивна
енергия има първостепенно роля за постигането на хармонично
протичане на енергията през физическото тяло и свързаните с него
фини тела-носители. Жизнената сила е чудесен енергииен потенциал,
който всеки от нас трябва да се научи да владее и контролира. Тя е
като огън, който, ако го загасиш, постепенно намалява и изчезва. И
човек губи живеца си. И обратно, ако тази основна енергия не е
достатъчно добре контролирана, тя дърпа към пропадане индивида -
към инстинктивно и експлозивно поведение, свързано с животинския
примитивизъм, връща ко към звяра.
ПСИХИЧЕСКО УРАВНОВЕСЯВАНЕ
Психиката е мястото на усещанията и възприятията, на емоциите и
чувствата, които свързват вътрешната вселена на човека с
обкръжението и околната среда. Като управляваме по-добре своите
вътрешни възприятия и взаимоотношенията си с другите хора,
психическото равновесие ще ни позволява да стигнем до едно по-
добро душевно състояние, спокойствие и добро самочувствие. Това
психическо възпитание води до постоянна фина връзка между
отделните ни енергийни тела-носители, които са пряко свързани с
другите вибрационни полета. Прекалено често пренебрегван и
отричан, тайният живот на душата е най-важната връзка между тялото
и духа.
ХАРМОНИЗИРАНЕ НА ЧУВСТВАТА
Обичта и любовта придават сила на живота и отношенията ни с
другите, която ни извисява до най-нежните трепети на душата и която
се изразява по най-различен начин в зависимост от степента на
индивидуалното развитие: от любовната страст до нежността, от
вселенската любов до обожаването и обожествяването. Посредством
жената мъжът разговаря със своята душа - най-дълбинното измерение
на душевност-прозрение, а посредством мъжа жената се свързва със
своя дух - най-висшето съответствие на духовност-съзидание.
Откривайки в съмите себе си мъжко-женската полярност, много мъже
и жени успяват да излязат отвъд границата на емоционалната
зависимост и намират своето индивидуално съзвучие с истинния
първообраз на човека - мъж и жена едновременно. Чрез извисяване на
нашите емоционални пориви, ние развиваме в себе си присъствието на
трансцендентното единение.
89
СТРУКТУРИРАНЕ НА УМА
Едновременно предавател и приемник, умът действа съобразно
двойствената поляризация на резонанса и мисленето. Аналитичното
разсъждение позволява непрекъснато да се класифицира и подрежда
извлечената от постоянно преживяваните опитности информация - под
формата на знания, които довеждат до познаване законите,
организиращи света на фактите. Интуитивният резонанс позволява,
чрез един глобален подход, да се настройваме по вътрешния порядък
на вселената и така да стигаме до вътрешното осъзнаване на
принципите, които са в основата на тези закони. Да съградим мост
между интуитивния резонанс и логическото мислене, между дясната
половина на мозъка и лявата му половина, между традициите за
посвещение от миналото и рационалната логика на съвременната
експериментална наука, това означава да стигнем до синтезното
мислене на бъдещето.
ПРОБУДА НА СЪЗНАНИЕТО
Пробудата на съзнанието е събуждане на всички заспали
трансцендентни способности в самата същност на човешкото
същество. Това е отваряне към начина за свръхсетивно възприемане, а
след това и към символното разбиране, много по-бързо улавящо
асоциации и връзки, в сравнение с линейната логика, благодарение на
което, зад привидния хаос от факти, човек разбира тайния смисъл на
нещата и ситуациите. Възприемането на вътрешновселенската основа
ще ни позволи да откриваме резонансите, съществуващи между
различните нива на енергийно и физическо проявление. Тогава
“Книгата на живота”, създадена от нашите собствени преживявания,
става извор за нашето всекидневно обучение.
ПОЕТИЧНО ВДЪХНОВЕНИЕ
Поетичното вдъхновение е резонанс на вибриращата душа в
контакт с духа творец. Това душевно измерение на чистота,
възхищение и невинност е измерението на вътрешното детство, което
води поетичен диалог с невидимите и видимите светове. Настройвайки
се спрямо постоянно бликащото присъствие на духа, ние задвижваме
по най-положителния начин - чрез нашите мисли, чувства и действия -
една творческа съзидателна енергия, синоним на лекота и игривост,
щастливи хрумвания и нови идеи, находчивост и надежда, вяра и
възторг.
ТЕЛЕПАТИЯ ПРЕЗ РАЗЛИЧНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ
Между централния първоизвор на вътрешната вселена и
пространствено-времевия свят, в който ние живеем и се развиваме,
съществуват много най-различни вибрационни нива. Междуизмерната
телепатия е вътрешната връзка, която човешкото същество може да
има с всички измерения, ако премине границата на откачване, която го
е откъснала и разделя от неговата космична идентичност.
90
Материалното ниво е нивото на сътворените физически форми, но

съществуват голям брой невидими, фини, духовни нива - сътворени
или несътворени. Открай време е съществувал контакт между човека и
космичните йерархии, някои от които остават невидими, докато други
могат да се материализират.
ДУХОВНО ЕДИНЕНИЕ
Извън нашия времеви-пространствен континуум, извън
галактическите светове в развитие, вътрешната вселена непрекъснато
разпростира лъчите си. Абсолютното съзнание, в същността си чиста
енергия, този вибриращ център, излъчващ хармония и съвършенство,
бди върху единението на световете - и видими, и невидими. Този
център е източник на всяка проява във вселената и това излъчване
може да бъде задържано. Именно като обединяваме всички части от
нас самите, се отправяме по възходящия път за завръщане към
единението. Духовността е онзи връх, който можем да достигнем, ако
управляваме, трансформираме или съгласуваме цялата си природа с
нашия висш дух.
ТАЗИ ПРОГРАМА ЗА ПОСВЕЩЕНИЕ В ДВАНАДЕСЕТ ПЛАНА

обяснява какъв може да бъде начинът на живот, свързан с другите
измерения. На всеки от тези планове отговарят информация,
осъзнаване, упражнения и съвети, които са резултат от дълга
оперативна работа. Въпреки че живеехме сред Тихия океан, бяхме в
течение на всички нови движения и идеи, които се появяваха в целия
свят и които засягаха, чрез мрежата на резонанса, хора, посветили се
на личностното си развитие и духовно пробуждане. След периода на
разцвет на интуицията през 60-те години и опитите, преживени през
70-те, една част от човечеството, в края на 80-те години, навлезе в
период на размисъл, на разбиране и постепенната поява на нови
ориентири. Разпространеняваха се по света информации за неща, които
ние експериментирахме от години: телепатия, състояние на прага на
смъртта, пътуване извън тялото, вътрешен живот, НЛО, тантризъм,
кристали и т.н. Тези информации запознаваха широката публика и
много хора се оказваха с повишено ниво на сетивност, но често им
липсваше гледната точка за синтез, която би позволила да се разбере
истинският смисъл на всичко това.
През 1988 година нашият екип отпразнува своите 18 години.
Станал пълнолетен, той извършваше обмен с всички онези по целия
свят, които се пробуждаха за новото съзнание. Изпратихме им афиш с
илюстрация - космическото село в Бора Бора със следния текст:
“Нашето пътешествие обединява изследователи, творци,
духовни авантюристи, вдъхновени хора и телепати. Те ви канят да
изживеете едно приключение в многоизмерното пространство, в
райска околна среда, където се подготвя и реализира контактът с
цивилизациите на Бъдещето.”
91
На гърба на афиша, издаден на френски, английски, португалски и

испански език, бяха представени няколко елемента от нашата
програма: ”През всички големи периоди на промени на човечеството
явно се появяват новатори или мутанти, обединени, за да утвърдят
една оригинална идентичност и да експериментират новите
стойности, които вдъхновяват и оживяват институциите, които
идват впоследствие. Ние излъчваме върху планетата, посредством
центрове за контакт, разположени върху специални места и
ориентирани към работа за космична връзка. Ние предаваме поток
от планетарна промяна и синтезна енергия в съюз с Новата космична
ера, за да се започне извисяване на съзнанието в отговор на кризата,
през която преминава човечеството в края на този цикъл.
Космичното свързване не е обучение на ума, а е приключение на
съзнанието, което дава възможност да се живее постоянно и
едновременно с дванадесетте плана на Пътешествие в безвремието,
като отново се дава на човека същността на неговото вътрешно
програмиране, неговата мисия като телепатична антена между
Висшия разум и земните гравитационни нисши сили. Целта е да се
постига последната степен в реализирането на инкарнираното
човешко същество: причастието му (или по-точно възкресението), и
одухотворяването на всички негови материални сили. И с волята да се
постига съзнателност и да се печели време, пространство и енергия,
защото е дошъл часът да се влезе в контакт с цивилизациите на
бъдещето.”
Малко по малко нашето космическо село стана едно от местата,
където трябваше непременно да дойдат посетителите в Бора Бора.
Всеки ден имахме посещения: мореплаватели, туристи, обитатели на
острова, политически мъже, хора на изкуството, журналисти, идващи
от четирите краища на света, всички любопитни да видят нашето
толкова екзотично село и неговите оригинални обитаттели. По време
на редовните посещения ни дойде идеята да построим магазинче на
брега, за да изложим продуктите, които произвеждахме: пареос,
занаятчийски предмети и художествена продукция. Така съединихме
полезното с приятното... Също така направихме сцена на открито и
изнасяхме спектакъл с ритми, след което следваха модни ревюта,
пантомими, клоуни, танци и диапозитивна прожекция (диапорама) за
полинезийското небе. Туристите пристигаха на пироги в мотуто,
осветено от факли и най-фантастични светлини.
“За да направим диапорамата, направих изследване върху
цивилизациите Мю. Научих, че маохите можели да плават хиляди
километри без карта и компас на пироги, запазвайки контакта с
маната. Открих също, че в традицията на полинезийците,
включително и до наши дни, намираме присъствието на светлинни
топки. Имаше много такива светлинни сфери, които пресичаха
лагуната или идваха от други острови. Свещениците поддържаха
контакта с тези светлини. Аз също видях, един следобед, как от небето
92
се спусна една светлинна бяла опална топка, която описа дъга и

изчезна в подножието на планината Бора Бора.” - Беноа Р.
Така успяхме да конкретизираме много от нашите сънища,
създавайки, в тази райска рамка, едно хармонично микрообщество,
настроено по принципите на земния ритъм и според вътрешните
закони на човека. Междувременно трябваше да вземем решение,
защото почувствахме необходимостта да разпространим събраната в
продължение на всичките тези години информация и защото
разстоянието, отделящо ни от света, се превръщаше вече в недостатък.
Традицията ни учеше, че трябва да се “кръстоса” - да се осъществи
и стабилизира контактът с едно измерение на висш синтез - и да се
“умножи”, така да се каже, да излъчи човек около себе си този контакт.
Мислехме, че е дошъл моментът да се върнем в Европа и
систематизирано да предадем резултата от нашите изследвания. Когато
изучавахме проекта за завръщане в Европа, се появиха оживени
спорове между привържениците на “кръстосването”, които желаеха да
продължат експериментите върху мотуто, и привържениците на
“умножаването”, раздвижени от желанието за отваряне към света! По-
голямата част от нас предпочитаха да останат в този тропически
климат и да се възползват от условията, създадени с толкова
трудности. Но много бързо ни стана ясно, че за нашата собствена
еволюция и за активното ни участие в еволюцията на човечеството ще
трябва да напуснем нашия остров на мечтите и да отидем да се
срещнем с други хора, предимно контактьори.
Така през август 1989 година, след седемгодишен цикъл,
отговарящ на възстановяването на всички клетки на тялото, нашата
първа група напусна Бора Бора и тръгна към Европа. Връщането на
повечето от нас стана през 1990 година, като неколцина предпочетоха
да останат там, за да поддържат мястото и да приемат стажантите.
Нашият престой на Бора Бора остави сред жителите неувяхващ
спомен, който списание “Острови” отрази по следния начин:
”Жителите на Фаанюи ще потвърдят: през не една и две зимни нощи,
под лъчите на огромни прожектори, те гледаха как се приземяват
летящи чинии, дошлш от далечнш галактики. Днес тези весели
мистици са си заминали, за да пренесат своя експеримент в Южна
Франция. От тях ни останаха свледите на тяхното пребиваване,
куполи във вид на балони, които и сега посрещат любопитни
туристи.”28
Всеки един от тези етапи изискваше от нас особено усилие за
издигане и извисяване, като ни даваше все по-обработени познания.
Единната наука ни изглежда като резултат от това дълго провеждано
дело и ние пожелахме да споделим това откритие с всички хора, които
Списание Iles (Острови), No. 31, специално посветен на Френска

28
Полинезия.
93
търсят - за многобройните си въпроси - елементите на отговори,

съответни на времето, в което живеем.
4. МРЕЖА ОТ КОНТАКТЬОРИ
Една част от екипа напусна Бора Бора през 1989 година, за да
проведем срещи в Европа с известен брой наши кореспонденти и
контактуващи. Така една група се озова в Барцелона, за да се срещне с
Луис Хосе Грифол. Виждането на НЛО, а след това серия от сънища с
интуитивно предвиждане бяха накарали този мъж да изучи сериозно
феномена. Той беше организирал редовно, на единадесети всеки месец,
в планината Монсерат, срещи, на които са присъствали хиляди души.
”Телевизуалните” контакти, които той установявал с извънземните
измерения, са телепатичен обмен на светлинни проявления. Според
испанското списание ”Cuarta dimension”, се е случило следното: ”На
12 юли 1988 година, на планината Монсерат, Грифол поиска едно
НЛО да се появи между две звезди, за да може писателят Антонио
Рибера да го види. Тъй като то се появява пред около двеста
свидетели, а Рибера въобще не го вижда, Грифон изпраща още
веднъж молба и НЛО-то дава нова светлинна следа между същите
звезди.” Луис Хосе Грифол притежава забележителна колекция от
снимки на неидентифицари летящи обекти. Бил е приет в Камарата на
Лордовете в Лондон от една комисия, която много сериозно възприела
неговите контакти. По-късно наш представител с двама приятели успя
да провери точността на контактите на Грифол.
“Доверявайки се на своята интуиция, Грифол изважда своя
фотоапарат, фиксира го на триножника и чака. Той ме попита какво
точно искам да узная, а след това постави гласно въпроса ми, като
гледаше небето над огромната долина, която се простира надалече. Не
минаха и десет секунди, когато се появи бяла светлинна сфера, голяма
колкото половината от луната, слезе вертикално и спря на височина
под ъгъл от тридесет градуса спрямо нас. Присъстващите хора
изпаднаха в състояние на трескава възбуда, типична за такъв
изключителен миг.”
В началото на 1990 година ние се срещнахме отново във
Централна Франция за нашите дейности и за излъчването на
информация за нашите изследвания. Успяхме да открием едно голямо
живописно жилище, което отговаряше точно на това, което търсехме.
Руините на една стара църква, върху която беше построено това
голямо жилище от началото на века, ни напомняха, че от 540 година до
18 век това място е било манастир. Тази връзка с предците, както и
особеностите на мястото, което беше подходящо за медитация и за
духовна работа, бяха важни елементи при нашия избор. Работехме на
малки групи, за да подготвим документацията за нашия експермент.
Постарахме се да създадем програма за обучение на желаещи - чрез
кореспонденция, като отначало съставихме 18 брошури на базата на
94
програмата за развитие, започната на Бора Бора. За да осъществим

това, събрахме различните практически съвети, упражнения и
медитации, подбрахме текстовете от конференциите на Йо Апел-Гери,
както и откъси от посланията на Eдинната наука.
“Изучаването на предаваното и практическите упражнения ми
помогнаха да напредна бързо и да намеря моя космичен корен. Усвоих
същността на материала за обучение и все повече и по-явно се
променях. Намерих това, което бях търсил от години.” - Сабино С.
През юли 1990 година се проведе международен семинар,
обединяващ нашите кореспонденти, с които бяхме във връзка от
години. Дошлш от Франция, Бразилия, Чили, Аржентина, Мексико,
Канада, Испания, Италия, Щвейцария, Полша, Чехословакия,
Германия и Финландия, те се срещнаха в центъра на Франция за две
седмици усилена работа.
“Колко радостно е да се срещнат същества, идващи от четирите
краища на света, с една и съща цел: да си предадат отново свещената
идея и да променят измеренията на живота си, като поддържат
телепатична връзка с висшите измерения. Най-сетне не бях сама!
Веднага бях привлечена от духовната висота на всички тези същества.
Програмата за дванадесетте плана, предложена на семинара, беше за
мен истинско откровение. Всяко от тези нива ми помогна да открия по
един неподозиран аспект на моята личност и преди всичко да го
осъзная, за да се променя. Моето вътрешно усещане по време на тези
петдест дни беше все едно приземяване на друга планета, където
съществата живеят в хармония и мир, в радост и творчество.” -
Фредерика В.
“Намерихме се. Разпознахме се. Опитвахме се да се разберем през
бариерата на езика, посредством една усмивка. Телепатията е скрита
връзка, която свързва хората от толкова страни, от най-различни
култури и с най-различно положение, хора, които никога не биха се
срещнали, ако нещо общо не ги обединяваше въпреки различията.” -
Йоланта Б.
Много от стажантите заминаха за своите страни с желанието да
участват в планетарната промяна, създавайки и при тях малки групи,
развиващи се съобразно с техния ритъм. Ние им изпращахме редовно
практически и технически материали. Беше важно да се срещнем с
други изследователски групи, които вземаха участие в процесите за
трансформиране на измеренията на планетата.
Хора от различни страни идваха да се срещнат с нас. Сред тях
беше и Йоан Варен, който сподели своите опити за контакт и своята
работа сред нашия екип в книгата си Крилете на любовта, последвана
на следващата година от втори том. “Търсех група, която има реален
положителен опит... Не исках да се върна в Квебек с някакъв случаен
контакт и занасяйки там някаква, каквато и да е, програма за
обучение... Това пътуване ми даде възможност да усетя пулса на
95
групата, да го чуя... Това е истинско, дълбоко честно движение,

чиято реална програма беше да обяви: да живеем изцяло като
космични същества, според принципите Истина, Доброта, Красота...
Лично се срещнах с Йо Апел-Гери и неговия екип. Всички те извършват
изключителна работа с едно още по-изключително съзнание. На два
пъти ги видях как работят. Тяхното ангажиране е цялостно и така е
вече в продължение на двадесет години. Ако имаше повече такива
ангажирани вдъхновени хора, бихме могли значително да подобрим
състоянието на нашата планета.”29
Действително, ако повече хора се ангажират да създават в себе си
и около себе си връзката земя-небе, хората, които са се включили вече
в тази програма, ще бъдат щастливи да споделят отговорността с други
същества, осъзнаващи днешната ситуация на човечеството.
През1991 година Йо Апел-Гери предаде на един ограничен екип от
сподвижници, някои упражнения, много особени, които позволяват да
се усили връзката между световете на материята и антиматерията. По-
късно предложихме някои от тези упражнения по време на семинарите.
Когато ги правим, веднага се задейства едно оперативно поле, даже
при малко подготвени хора.
Тъй като често му се налага да пътува, Йо Апел-Гери се включва
все по-малко и по-малко при координирането и ръководенето на
екипите, които се вдъхновиха от неговото дело. Неговите трудове и
хората, които правеха научните експерименти с него, го заместват
малко по малко при предаването на информация, на която той е
истинският получател и посланик. Всеки поема, според възможностите
си и компетентността си, отговорността да подготвя или
разпространява книги, както и касети с музика и медитация. Всички
послания, получени от Бора Бора, постепенно бяха въведени в
компютър и се оформи Единната Наука за Вътрешната Вселена,
която съдържа общо над 6000 страници. Единната Наука започва да
се разпространява в книжарници, под форма на малки книги. Този труд
е преведен и на много езици и постепенно публикуван в много страни.
Цялата тази продукция също е начин, за да се опише усещането на
другите измерения.
Чрез това международно разпространение се стремим да
допринесем с нови идеи и отваряне към други вибрационни планове .
Но при наличието на такова международно разпространение
решихме вече да предаваме нашите информации по някакъв по-
систематичен начин. След период на теоретично изучаване на
правилата за повторно свързване /закачане/, влязохме във фаза на
конкретна подготовка. Информациите, които трябва да бъдат записани,
са значителни по количество, защото тези процеси са едновременно и
29
Johann Warren, Les Ailes de l’Amour (Крилете на Любовта), tome 1 et 2. Éd.
de Mortagne.
96
духовни, и енергийни, но са свързани и с веществено-материалните

аспекти на личността.
През август 1991 година, по време на едно пътуване в Аквитания,
някои от нас срещнаха Хенри Ким /починал през март 1992 година на
70-годишна възраст/, който ни разказа за своето преживяване със
съществата, дошли отдругаде:
“Малки на ръст, развити съвсем пропорционално, на вид светещи,
тези същества могат да се дематериализират или да преминават в
някакво парообразно състояние, полуматериално. Те излъчват вълни и
светлини, които променят хората. Техните коси са също светещи и
приличат на оптични нишки. Корабите им също са светлинни и могат
да се приземяват в гора, между дървета, без да унищожават
расителността. За тези същества най-важното е уважението към
другите и братската обич. Ако изпълняваме техните съвети буквално,
трябва да създадем общности, да живеем хармонично на малки групи,
в дървени къщи... На Земята можем да имаме всичко, всичко е наше
разположение, а ние все търсим рая, но той си е тук, раят, само че не
знаем как да разберем това. Хората около мен се интерсуват какво ще
им донесат извънземните. И аз все им обяснявам, че те най-напред
трябва да положат усилия - да не пушат, да не пият, да станат
вегетарианци, да уважават другите...”
“Няколко пъти Анри е бил отвеждан в техния кораб, където
нямало никакво контролно табло и никакъв уред. Всичко ставало чрез
мисълта. Те се движели със скоростта на мисълта! Тези същества му
обяснили, че идват от осмото измерение, а че след осмото измерение
съществата не пътуват повече в пространството. Анри Ким е могъл да
изчисли колко дълъг път човечеството трябва да премине, за да стигне
до по-високо ниво на съзнание, където всяко същество би могло да
осъществява своята програма във връэка с другите висши нива.” - Жак
Л.
През август 1992 година организирахме международна връзка по
телефона.
Много приятели, обединени в техните страни, бяха едновременно
на линия с нас и всички можаха да чуят посланията, дошлш от други
точки на планетата. Това свързване беше преди всичко един
международен междуизмеренчески телепатичен симпозиум, подкрепен
от телефонната мрежа. Това беше също едно усилие и опит за
единение, за осъществяване на обединението между земните жители.
Ако ние не направим усилия, от наша страна, висшите йерархии не ще
направят нищо, от своя страна, за да се свържат с нас. За разлика от
физическото тяло, нашите фини невидими тела-носители могат
сравнително лесно да преминават в по-висшите измерения, като това е
засвидетелствано от сънищата или от свръхсетивните възприятия.
Преди определения за телефонната среща час всички участници
засилиха телепатичния контакт помежду си и връзката с висшите
97
измерения. По време на телефонната връзка Йо Апел-Гери предаде

следното послание:
”Ръководителите на единението, които водят тази операция, ви
поздравяват. Бъдете всички благословени от Божественото присъствие,
което ни обединява. Тази изключителна връзка между много страни,
всяка от които е в резонанс с всички останали, е технологично чудо, но
и междуизмеренчески договор, за да се придвижи нашато обединение
към срещата с единното поле, с което всеки е свързан с по-голяма или
по-малка степен на осъзнаване. В този уникален миг ние правим в
материалното поле точно това, което се извършва постоянно във
финото и духовното поле. Към вдъхновяващия ни порив и ентусиазма
добавяме конкретното реализиране на международна връзка, за да се
създава резонанс между нашето духовно единение и духа и душата на
планетата Земя, за която ние трябва да работим, за да се утвърди
именно такова качество на живот, способно да осигури на бъдещите
поколения възможността да подобряват връзката си с космоса. Ето
така ще постигнем степента преминаване между измеренията и
навлизане във великото единно поле на безсмъртието, където всичко е
свързано постоянно в неизразима пълнота. Нека всеки човек се
напрегне да подготви в самия себе си свещеното място за среща с
безсмъртното. Нека бъде Божията воля, ние ще й се подчиним по
възможно най-добрия начин - чрез все по-точно и по-точно разбиране
на принципите, законите и фактите, които управляват тази вселена, за
да можем да станем добри оператори, действащи в съответствие с
точността - основния ключ за всяко хармонично свързване на
сътвореното със сътворяването и с Твореца. Да бъде мир над вас и във
вас, за да може като предавателен център да излъчвате хармонизиращи
лъчи и да обединявате ведно и външните полета, които ви ограждат, и
вътрешните, които ви поддържат. “Ще бъдете съдени, както е казано,
според тежестта и според мярата”. Според трансформацията, която
ще направите на вашите нисши материални зависимости в миналото и
според овладяването на вашата окръжаваща ви среда сега. Работете, за
да може най-фината духовна част от вас самите да може да издига
непрекъснато своето ниво на единение с великото Божие присъствие,
което е Абсолютното съзнание сред Чистата енергия. Да останем
обединени в обичта и съзнанието, за да може нашето единение да
участва в излъчването на мир и хармония върху този свят и по цялата
вселена.”
Сред хората, които присъстваха на тези стажове или изучаваха
преподаваното в техните страни, някои бяха имали вече контакти и ги
преосмисляха благодарение на информациите, които им донасяхме.
Видяхме случая Иоан Варен от Квебек. Ето още един пример - на
трима приятели от Аржентина, които работеха вече заедно от три
години. Единият от тях, Романо Пра Балди, е написал книга за пътя на
своите изследвания, Дон Хосе, от която привеждаме откъс:
”Посланията, получени чрез Алисия, в края на 1992 година, обявявяха
значителни промени за нашата група от трима души, но въпреки
98
постоянната ни работа за анализ на тези съобщения ние не можехме

да узнаем за какво точно става дума, а още по-малко кога ще се
проявят тези промени. През януари 1993 година Естебан направи едно
пътешествие в Европа по лични причини и прекара няколко дни в
Южна Франция. Срещна се с групата, с която се беше запознал преди
това, при едно пътуване в Полинезия. Вдъхновителят на тази група е
посветен и надарен с изключителни способности. Йо Апел-Гери се
срещна лично с Естебен и ни предостави всички ценни материали от
набраната информация през 25-те години изследвания и
експерименти. Естебан донесе в Аржентина цялостната програма за
обучение с брошури, книги и други публикации, изключителни по
своите качества и оригиналност. Най-забележителното бе, че
разбрахме как това може да усвои и да се интерпретира чрез
енергийните ключове. За да направим това, трябваше да научим
новите форми на изразяване и една оригинална терминология, впрочем
доста трудна за разбиране. В началото преживяхме криза, защото не
бяхме подготвени за такава промяна. нашата реакция бе да се
обърнем към духовните водачи, които винаги ни бяха водили. За наша
голяма изненада, те ни съобщиха чрез посланията на Алисия, че
трябва да приемем този нов контакт като шанс за еволюция,
изключително важен и интересен. В броеницата от знания това бе
основна брънка, отлично съвместима с всичко онова, което бяхме
правили дотогава. Точният текст на съобщението гласи: ”Сега
можете да оставите училището, което досега сте посещавали и
което ви доведе до това място, където сте днес, и да се възползвате
от възможността да влезете в Университета на познанието. От вас
зависи да прескочите този праг и да се посветите на изучаването на
Единната наука за Вътрешната Вселена или да останете с миналото.”
От този ден нататък, в отговор на нашето решение да приемем
това ново и трудно предложение за развитие, нашите духовни водачи
използваха в своите послания ежедневно терминологията на
Единната наука за Вътрешната Вселена. Реално ни беше дадена
възможността да се издигнем към едно по-висше духовно ниво в
познанието и с течение на времето щеше да се потвърди по този
начин посланието, което ни беше обявило възможността да стигнем
до ново, светлинно ниво на съзнанието.”30
През септември 1993 година малка група изследователи замина за
Сицилия, за да поздрави контактьора Еуженио Сиракуза, който
организираше симпозиум - за раздяла с обществената си дейност и за
представянето на своя духовен наследник Джорджо Бонджовани.
Много представители на “ашрами” бяха там. Ашрамите са центрове на
живот, където се срещат същества, участвуващи в движението “От
Небето към Земята”, което беше създал. Топла атмосфера, почти
вулканична при гледката на недалеч намиращия се Етна. Така кръгът
се затвори, защото повече от двадесет години Сиракуза и Йо Апел-
Гери се познаваха. През декември Йо Апел-Гери отново трябваше да
30
Romano Pra Baldi, Don Jose.
99
отиде в Италия, където беше организирана конференция в рамките на

един университет. Той изложи своята работа по синтеза между науката
и съзнанието. След издаването на Единната наука в Италия някои
учени се заинтересуваха от този оригинален труд. Автор на много
книги, Антонио Сбиза, университетски професор, каза следното за
срещата си с Йо Апел-Гери:
“Тази среща се свързва с контекста на езотеричните изследвания,
които развих както на културно, така и екзистенциално ниво. Моето
духовно развитие през последните две години се извърши
благодарение на същности-водачи. Четенето на Единната наука за
Вътрешната Вселена беше определено най-важното. За първи път в
един труд намирах задълбочено третиране на темите за космичната
връзка, за което мечтаех отдавна... След това лично се срещнах с Йо
Апел-Гери и той се прояви пред мен в цялата си експресивна и
телепатична мощ. Усетих в него удивителни способности, обяснени ми
от моите духовни водачи като възможности за тълкуване, за
преместване и преобразуване на енергии. Тази среща бе знак за завой в
живота ми. След това нашите взаимоотношения и отношенията ми с
моите същности-водачи се уточниха и прецизираха в посока към живот
и изследване, чиято цел е събуждане на космичното съзнание. Като
университетски професор поставих в центъра на моето дело
създаването и откриването на връзка между съзнанието и науката.
Дискусиите върху извънземните, върху външните светове и висшите
измерения бяха на път да открият вратата на космичната връзка както
за по-отворените студенти, така и за цели групи, които се пробуждаха
за тази операция. Сътрудничеството с Йо Апел-Гери беше
фундаментално на всички нива, в името на един резонанс и творчество,
което може да възстанови междуизмеренческата канава (основа) на
любов и светлина.”
Хората, които участваха в подготвянето и редактирането на
“Същество, ангели , свидетели”, знаят колко е трудно да се
разпространяват знания с понятия от областта на
междуизмеренческите явления, като се употребява достъпен за повече
хора език. Този труд за нас бе същевременно и повод да сверим някои
часовници с часа на безвремието и да отговорим на интерпретации и
коментари, които придружават винаги появата на нови идеи и
оригинален стил на живот. Наистина ние вървим доста отдавна,
вслушвайки се повече в извънземните измерения, отколкото загрижени
и обезпокоени от смразяващия конформизъм на някои интелектуални
среди, представени вярно и точно от Франсоа Брюн: ”За тях да се
дискутира за безкрая е допустимо, но да кажеш, че е възможно човек
да го изживее, това вече е съмнително и подлежи на оспорване; а да
твърдиш, че може да се влезе във връзка с този безкрай, това се
смята за абсолютно непоносимо.”31
31
François Brune, Les Morts nous parlent (Мъртвите ни говорят). Éd. du Félin.
100
В продължение на толкова години се срещахме с много

контактьори и се запознавахме с информации и изследвания, които
допълваха информациите и изследванията, които ние самите имаме и
правим. Науката и съзнанието се доближават все повече към онази
голяма крачка, с която ще се ознаменува откриването на нова
територия - връзките между измеренията, за която крачка всяка група
допринася със своите знания и със своя специфичен опит. Истината е
една, но притежава множество лица, които се обединяват благодарение
на работата, извършвана от личности, мотивирани от истинския дух на
синтеза.
Същевременно видяхме - според работите на Ринг, - че
“официалната” наука започва да отстъпва пред междуизмеренческия
аспект на феномена “състояние пред прага на смъртта” и НЛО, дори
някои технологии все повече се използват от хора, които по един или
друг начин изграждат мост между този свят и другите светове. Така
Реймънд Мууди, след като е изучил случаи на пътуване в континуума
на безвремието, поставя началото за създаване на експериментални
условия, позволяващи на някои същности да се проявят по нов начин,
и то много близък до физическия план.
От друга страна, много изследователи развиват онова, което се
нарича “транскомуникация” и употребяват някои апарати (телевизор,
магнетофон, телефон и др.), за да влязат в контакт с изчезнали хора и
невидими същности. Робърт Монро и неговата група направиха
задълбочено проучване на метод за синхронизиране дейността на
двете полукълба на главния мозък, за да улеснят пътуването извън
тялото.
Станал вече на двадесет и четири години, нашият екип приключи
своето обучение и влезе в активния живот. Тази активност е
едновременно и синтезът, и предаването на всичко онова, което е
преживял през цялото това време за подготовка на следващия етап.
Двадесет и четири години за вечността са всъщност времето за едно
премигване, което открива нов поглед.
Трета част
ПЛАНЕТАРНАТА ПРОМЯНА
“Възпитавай този, който знае,
че не знае,
събуждай този, който не знае,
че знае,
избягвай този, който не знае, че
не знае,
върви след този, който знае, че
знае”
101
Китайска
пословица
Ако разказът за контактите и експериментите, разгледани в

първите две части, могат да задоволят любопитството на читателя, той
също би могъл да се запита с какво това приключение го засяга.
Хората, за които прочетохте дотук, не са герои от научната
фантастика, а мъже и жени, които, прониквайки в една друга реалност,
са успели да построят мост за връзка между света на триизмерното
пространство и другите измерения на вселената. Наистина всяко
човешко същество може да се събуди за по-извисеното съзнание и все
повече и повече индивидът лично ще следва своя път, за да открие
истинския смисъл на своя живот. Ето така се създава новият интерес
към опитите, явленията и обученията, които отначало са били
привилегия само на няколко посветени. Сега забелязваме, че в целия
свят хиляди индивиди преживяват експерименти, които ги свързват с
други светове (в случаи на прага на смъртта, пътуване извън тялото,
контакти с НЛО).
Изследователи така различни по своето образование, какъвто е
професорът по психология Кенет Ринг или един кибернетик-уфолог,
какъвто е Жак Вале, достигат до близки изводи: невъзможно е да се
разбере смисълът на контактите, ако не се държи сметка за
еволюцията, която предопределят след това самите контакти за онези
хора, които са ги изживели. Кенет Ринг твърди: ”Паранормалните
срещи не се ограничават само с това, че ни разкриват живото
възприятие и неопровержимия смисъл на нашето истинско същество.
Те ни отвеждат същевременно към една основна преориентация както
в ценностната ни система, така и в нашите глобални концепции.” 32
Според Жак Вале научното изследване е нужно, ”но тази дейност ще
бъде изцяло безполезна, ако не е придружена от изследване и на
вторичните ефекти, на всички видове промяна, които тези явления
задействат в нашите възгледи за вселената”.33
С прочутата си теория за “морфогенетичните полета” ботаникът и
биологът Руупът Шелдрейк обяснява на научен език всичко онова,
което традиционните езотерични учения предават отдавна, а именно,
че всяка мутация или промяна - както генетична, така и духовна -
зависи от едно невидимо духовно поле. От това следва, че
възприемането на някои идеи или практики е толкова по-лесно,
колкото повече те са били многократно повтаряни от много хора.
”Хреодите” могат да се определят като вид долини, повече или по-
малко дълбоки, създадени от навика и повторението в едно поле, което
той определя “морфогенетично”, т.е. лежащо в основата на
пораждането на материалните форми. Колкото повече са хората, които
32?
Kenneth Ring. Projet Omega (Проектът Омега). Éd. du Rocher.
33
Jacques Vallé, Autres Dimensions (Други измерения). Éd. Roberts Laffont.
102
възприемат нов начин на мислене и нови възгледи, толкова повече

други хора не ще изпитат затруднение също да стигнат до тях.
Писателят Питър Ръсел говори за експоненциално ускорение в
повишаването на нивото на съзнание на човечеството: ”Прилагайки
теорията на Шелдрейк към развитието на промяната на съзнанието,
можем да предскажем, че колкото повече индивиди извисят своето
ниво на съзнание, толкова повече ще се засилва морфогенетичното
поле на промененото съзнание и толкова по-лесно ще бъде и за други
хора да стигат до тези състояния.”34
Това пробуждане на съзнанието е един от елементите на една
еволюция, както умствена, така и психофизиологична, която
предизвиква дълбока промяна в цялото човечество. Реалната същност
на тази промяна е формулирана и анализирана от много автори,
произлезли от най-различни хоризонти, които предусещат и обявяват
тази неоспорима еволюция като записана в сърцето и духа на човека.
Човечеството постепенно се измъква от своята земна какавида, за да се
превърне в галактична пеперуда. Наистина, отваряйки вратите към
космоса, проникването в извънземното пространството позволи на
човешкото същество да излезе от земната люлка, където е преминало
неговото детство. Излетели в безкрайната галактика, очаровани и
изплашени, ние откриваме нашата планета с други очи: чувстваме се
безкрайно малки в сравнение с безкрайно голямото.
Разглеждайки земята като кораб, плаващ в огромния безкрай, ние
осъзнаваме, че всички сме членове на един екипаж и че всеки от нас е
отговорен за този кораб пред бъдещите поколения. Пространството ни
дарява с нова представа - по-широка, по-пълна, по-глобална. Жители
само на едно планетно земно село и изследователи на вселената, ние
търсим универсални ценности. Пространствено-времевият кръстопът,
в който вече сме навлезли, представлява безспорно, по своя планетарен
мащаб, едно от най-радикалните преобразования в цялата история на
човечеството.
Като всяко преобразование този еволюционен процес се задейства
най-напред в няколко по-събудени индивида, които се утвърждават,
създавайки произведения, синтез и мрежи. Отделни новатори започват
тази еволюция чрез своите идеи и стил на живот: като мислят,
чувстват, живеят и работят по нов начин, те вписват себе си като
начало на една нова програма за планетарна промяна, която довежда
до появата на невероятно голям брой променящи се индивиди и групи.
Всеки може да следва авторитета на мнозинството, който води по път,
изграден на основата на материалистичните ценности, или да се заеме
с един по-тесен път за закачане отново към своето висше сънание. От
нас зависи да строим всеки ден чрез мисли, чувства и дела бъдещата си
вътрешна същност, където имаме среща с най-съществената част от
нас самите.
34
Peter Russel, The Global Brain.
103
На нашата планета, където милиони човешки същества работят

ежедневно с цел проектиране и разработване на все по-
усъвършенствани оръжия за разрушение, кои са средствата,
инвестирани за построяването на едно истинско реално вътрешно
щастие, за търсения и изследвания в областта на съзнанието, на
творческите възможности на духа и на контакта с другите измерения?
Кой не е достатъчно осъзнат, за да не се чувствува отговорен за
бъдещето, което се подготвя? Кой е толкова страхлив и подъл, че да не
реагира на това положение с цялото си творческо умение и с всички
свои средства? Кой така малко уважава божествената искра, която му
дава живот, за да не се опита да предаде на другите хора своята вяра и
познанието си?
Успехът на всеки един човек зависи преди всичко от постоянната
му вътрешна преценка, която е в процес на постоянна еволюция.
Постигаме го, когато обединим всички главни фактори на една
цялостна реализация, когато успеем да хармонизираме земния си
живот към положение на всекидневна връзка с другите измерения.
Крайно време е да се разработи тип обучение, помагащо на човешкото
същество да намери отново смисъла на космичната си отговорност.
“Голяма част от проблемите, които има човечеството, идват от
факта, че човешкото същество не получава никакво “енергетично”
образование, т.е. знания относно възможностите да използва
съзнателно своето тяло, своята жизненост, своята психика и своя ум, за
да направи една постоянна свързваща линия между света на
подземните сили и света на висшите съзнания. В резултат на това се
получава значително натрупване на енергии под огромно налягане и
напрежение долу, в основите на човечеството, които досега се
проявяват само по насилствен и разрушителен начин, умножаващи на
повърхността войните и другите разрушителни сблъсъци. Ако съвсем
малък процент от изразходваните за въоръжаване суми се даде за
полагане началото на този тип обучение в училищата и
университетите, много от неравновесията ще изчезнат и ритъмът на
еволюция на човечеството ще се ускори.” - Лоик Т.
От януари 1990 година един анонимен текст, озаглавен “Бъдещите
промени на земята“, с който се запознахме чрез списание “Хармония”,
беше разпространяван в метрото, за да запознае парижани с
нарастването на ритъма на еволюция на човечеството. Представете си,
че четете този текст, след като сте били на работа...
“В днешно време има огромна промяна на вибрациите във и върху
земята и всички форми на живот чувстват увеличаването на духовната
енергия, доколкото тя прониква във вътрешните им царства. Нейното
действие ускорява развитието на схемите на поведение, както
положителни, така и отрицателна. Ще има видима проява на
нарастване на негативното, след като тези схеми бъдат размесени и
освободени, както се раздвижва прахта при отместване на някакъв
104
предмет, стоял много дълго време неподвижен на едно място. Знайте,

че по време на това разчистване ще се появи една вътрешна сила. Ще
получите божествените вибрации, както никога преди това, и трябва да
внимавате, за да стабилизирате постоянно вашата вътрешна енергия, за
да бъдете готови за бъдещата промяна и за другите след това. Тези
промени ще дойдат като вълни, приближавайки се безспирно една до
друга. Оставете нещата да вървят от само себе си и не се вглеждайте
във всичко това, което не е наред при вас. Чувствате ли се тежки?
Открийте какво точно ви тежи и го изхвърлете! Откривате ли храни, с
които се тъпчете, тежки мисли, мръсни навици, хора, които ви
изчерпват силите? Освободете се и повишете честотата на физическото
си тяло. Настройте се на вибрациите на най-чистото сърце на земята-
майка и направете леко да завибрира вашето тяло в неговия ритъм.
Този период за някои изглежда много труден, за да го посрещнат
съзнателно, и те избират смъртта, болестите, наркоманията или
лудостта като средство да избегнат тази промяна. Знайте, че по
никакъв начин няма да избягате от тази промяна и че няма никаква
причина да се страхувате от нея. И знайте също, че сега и най малката
съпротива спрямо истината ще има незабавни последици. Бъдете всеки
миг колкото е възможно по-осъзнаващи този процес. Съдействайте на
висшия порядък, от който вие също сте неотменна част. Наблюдавайте
промените и нарастването на движенията. Ще видите един толкова
бърз поток, че ще ви бъде трудно да следите новините, новостите и
напредъка в много области и специално деградирането и израждането
в системи, вярвания и организации. Ключът е да опростите нещата, да
се центрирате, да бъдете канал за най- висшите енергии на любов и
истина, които проникват в планетата сега. Получавайте все повече и
повече чистота и имайте доверие в спонтанността, произтичаща от
сърцето ви. По този начин ще се увеличава вашата чувствителност, ще
нарастват и възможностите на вашите нерви, жлези и фини тела, за да
насочвате по-високите “волтажи”, без да се изгорите. Повече не можем
да си позволим да се радваме на бавни и постепенно градиращи
процеси на възприемане и усвояване. Всички онези, които са в една и
съща посока с промяната и в съзвучие с нея, ще бъдат подтиквани от
висшите нива на съзнание да търсят по-големи възможности за изява.
Вашите тела ще се преобразяват. Медитирайте често и се
концентрирайте постоянно върху единението и настоящия миг.
Отворете сърцето си, засилете физическото си тяло, изоставете вашите
наркотици и всякакви други зависимости, научете се да отпочивате
истински и бъдете във весело състояние на духа. Получавайте храната
в мига на действието и усещайте процеса на канализиране.”
Планетарната мутация е поток от еволютивни влияния, които
позволяват на човешкото същество да премине от стадия си на земен
човек към стадия на галактичен човек, от линейна концепция към
многоизмерно разбиране на нещата, от пасивността на консуматор към
творческата активност на действащ човек, съзнаващ своята програма.
Айнщайн можа да каже: ”Изобретяването на атомната бомба промени
105
всичко, освен начина ни на мислене.” Но е дошло време да възприемем

ново мислене. Да участваме в извършващата се промяна означава чрез
своята инициатива и решаващи действия да изразим творческото си
измерение. Не е достатъчно само да бъдем вдъхновени, а трябва да
бъдем и активни. Във всички времена е имало хора, които са поставяли
под въпрос всякакви външни отношения, осигуряващи им сигурност,
за да тръгнат към развитие на своя вътрешен свят. Близките им ги
гледат винаги учудено, не разбират каква сила ги движи и отправят
понякога спрямо тяхното дело присъда, която е израз само на техните
собствени ограничения. Във време, когато скептицизмът и цинизмът са
властващи, един порив, излизащ извън нормата, бива бързо определен
като форма на лудост, докато той всъщност е само израз на решение,
на личен размисъл и на повтарящо се усилие. Много хора са така
затворени в предразсъдъците си, че им е трудно да разберат, че човекът
може да употреби този фантастичен подарък, който е животът, за да
прави нещо друго, вместо да бъде само някаква машина за
консумиране.
Този, който усеща действащата вече програма за промяна, често
изпитва трудности да съгласува своя живот с висшето си вдъхновение
в сегашната социална система, която е в конфликт с неговия вътрешен
и духовен живот. Ако не искаме да бъдем просто винтчета от тази
машина за производство на самота, ще се стремим да реагираме, като
се свързваме с други личности, за да намерим такова поле на човешки
взаимоотношения, в което това вдъхновение ще може да се развива и
конкретизира. Така именно, често в периоди на социално израждане
като този, в който живеем сега, се появяват групи за промяна, истински
лаборатории на бъдещето, където се изгражда утрешното общество.
Ролята на една група за синтез
По време на едно интервю Йо Апел-Гери анализира еволюцията на
нашата социална среда и обяснява фундаменталната роля на групите за
синтез, които интегрират едновременно етнически, семейни и
социални елементи.
“Както казваше Малро, ХХI век ще бъде духовен или няма да бъде
изобщо. От тази гледна точка от човека зависи, в края на този век, да
създаде такива условия за съществуване, които да му позволяват да
уважава духа във всеки един от нас. Вече не сме в епохата на големия
мрак, когато дивите племена от човеци-зверове се борели за
завладяване на огъня. Впрочем тази праисторческа база винаги
съществува в дълбоката природа на човешкото същество. Тази тъмна
природа се проявява и сега с цялото си животинско насилие, което се
излива във войните, агресиите и всекидневната престъпност. Впрочем
от първите години, когато имал за цел да овладее огъня, за да оцелее,
човекът започнал да се променя, а с това се променяла и околната му
среда.
106
Първия вид организиран живот били племето и по-късно родът,

оформен около едно семейство на определена територия, като
постепенно се стигнало до създаването на общество, изградено на
основата на собствеността. При наличието на такъв организиран живот
се оформило разделение и усъвършенстване в труда на хората - едни
обработвали земята, други се занимавали със занаятчийство, трети пък
изграждали по-изтънчена и все по-напреднала културна система. Така
човекът мислел, правел открития, издигал своята вяра и развивал
висшия аспект на своята природа. Това постепенно и последователно
навлизане в едно по-светло по-вътрешно поле, спомогнало да се
уточняват понятия като Единен Бог, Слово и др. Непрекъснато било
придвижването напред и нагоре към по-висшите измерения.
Но с течение на времето експоненциалното нарастване на
населението на земното кълбо променяло условията за живот.
Концентрирането на населението в градовете ставало причина
постепенно да изчезват солидарността и братското общуване. Със
съвременните средства за комуникация и пътуване всеки човек
непрекъснато бива подложен на въздействия и влияния, които идват от
много далече, даже по-далече от собствения му народ или семейство.
Модерната цивилизация е отприщила разрушението на старите
структури за работа, търговия и солидарност. Техническият прогрес и
индустриализацията допринасяли за подобряване условията на живот,
но същевременно са залегнали в основата на много кризи, които
разтърсват човешките взаимоотношения и променят координатите на
човека не само на икономическо и социално ниво, но и на ниво
душевност и умствено развитие. Индустриалното общество е в
състояние на взривеност, защото в него липсва вътрешно сцепление
спрямо многобройните вътрешни тенденции, които го движат. Това
взривяване на социалната организация води до разрушаване на
семейството, а след това и на индивида, който няма повече
колективната база, необходима за неговото развитие.
Глобализацията на средствата за масова информация, поради което
денонощно всички хора са поставени в положение да стават свидетели
на онова, което се е случило с всеки един поотделно, и непрекъснатото
инжектиране на насилие в съзнанието на хиляди телевизионни зрители
излизат извън границите на възможен индивидуален контрол и
способност на отделния човек да поддържа своето вътрешно
равновесие. Ние сме информирани от медиите за различни опасни
ситуации, в които бихме могли евентуално да помогнем с нещо, но в
действителност нямаме средства да направим това, защото световните
събития са абсолютно извън възможностите за някаква
индивидуалната намеса. Тези тревожни и потискащи информации
предизвикват повишаване нивото на адреналина в нашия организъм, с
което ние се подготвяме да реагираме физически. Присъствието на
адреналин трябва да се контрабалансира от млечната киселина,
произведена от мускулите в действие, но това не става, защото ние
оставаме пасивни, след като ни се е покачил адреналинът, и тогава
107
напрежението се отразява на нервната система. Резултатът е, че хората

са изтощени и непрекъснато живеят в стрес.
Ако не е надарен с някаква изключителна способност да запази
спокойствие срещу всички тези дразнения и предизвикателства или ако
не се е научил да прилага някакъв метод за себеовладяване и
рехармонизиране на своята природа в такива условия на тотална
агресивност, човекът се оказва изцяло подчинен и разнебитен. Губи
смисъла и посоката на своята вътрешна същност - идентичността си - и
повече не може да има хармонични взаимоотношения с другите хора.
Индивидите, които по този начин загубват опорните точки за
вътрешната си ос или опората на своето семейство, се оказват в
състояние да бъдат засмукани в спиралата на обществото и стигат дори
дотам, че се самоунищожават с наркотици и различни други
стимулиращи вещества - тютюн, алкохол - които изцяло
противодействат на тяхната природа. Учудваме се на разпадането на
семейството и на изчезването на истинските морални ценности, но
това са преките последици от взривяването на едно общество, чиято
главна основа и цел е свирепият индивдуализъм.
Програма за цялостност
В наше време, когато живеят зле както младите, така и
възрастните, за съжаление много по-често се занимаваме с
последиците, вместо с причините. Опитваме се да лекуваме със
социални или политически мерки нещо, което е единствено от
парядъка на вътрешното неравновесие. Всъщност всички тези явления
произлизат от непознаване на законите, които действат в човешката
природа. За тези закони въобще не се говори на децата, защото самите
родители не ги познават. Съвършеният егоист казва: ”Проблемите на
другите не ме засягат” докато един ден злосторници не разбият
витрината на магазина му или детето му не стане наркоман.
Трябва да се опитаме да стигнем до източника на всички тези
дисхармонии и да разберем, че ако на едно човещко същество не се
даде идеал, за да може то да обединява природата си, ще проявява
склонност към избухване и агресия, защото самото то не знае какво да
прави с всичките тези дразнители срещу себе си. Индивидите често са
ориентирани към едно стандартно съществуване, което въобще не ги
прави щастливи, но дори пречи и вреди за реализирането им като
цялостни личности. Този ограничен и противоестествен подход е
обречен на постоянно поставяне под въпрос от фермента на
пресътворяването или живеца на пробудата, който съществува и блика
постоянно във всеки човек, дошъл на тази планета. Това ще трае
дотогава, докато всичко онова, което се предлага от властващите
нисши сили, не стигне до степента на точно съответствие на
изискванията за истинските добри условия за реализиране на едно
човешко същество вв функционалната икономика на вселената.
108
Трудността се състои в предлагането на една програма за

постигане на цялостност във всички нива на отделния индивид, които
трябва да действат едновременно. Това означава,че за да помогнем на
едно същество да намери равновесието си, трябва да му се даде
възможност то да хармонизира всички съставки на своята природа:
духовност, ум, психика, жизненост, сексуалност, тяло, социален и
материален живот. Осъществяването на такава програма е нещо
изключително трудно, защото в съвременното общество всяко ниво
има своите закони и се оказва доста често изолирано от другите нива.
Точно срещу това разкъсване на своята природа и представянето й чрез
отделни откъснати напълно една от друга страни трябва да се бори
индивидът, за да съхрани единението си като идентичност. Нужно ли е
да подчертаваме, че за да приложиш в практическия си живот такава
програма за синтез, ще трябва да разрешиш безброй проблеми, които
се пораждат било от примитивното насилие, било от семейните
ограничения, било от крайностите в обществото. Парадоксалното е,че
най-големият проблем идва от критиките и присъдите, изричани от
хора, които не правят нищо друго освен да се опитват да вредят
всекиму, който се опитва да направи нещо добро в този смисъл.
За да създадем такава програма, трябва да изучим двете
съществуващи възможности за внасяне на неравновесие - едната е
излишък на енергия, който води до насилие, другата е липса на енергия
или блокиране, което води до търсене на изкуствена възбуда чрез
различни наркотици. И в двата случая решението ще дойде единствено
чрез подобряване на протичането на психовиталните енергии в тялото
и чрез по-добро умствено овладяване на разлчните нива на човешката
природа. Това впрочем е истинска оперативна терапия, която трябва да
се прилага, като се обединяват едновременно информациите в ума,
запознаването с вътрешното психично възприемане чрез
интроспекция и медитация, упражненията за овладяване и
канализиране на жизнените сили и на съответните социални и
материални дейности.
Ролята на групите
Ако индивидите се обединяват в микрообщества или групи, то е с
цел да се опитат да намерят отново, в един колектив по-отворен в
сравнение със семейството, но не тъй силно взривяван и анонимен като
обществото, елементите на междуличностен обмен, от които имат
нужда за своето равновесие. В една точно определена човешка група
може да се намери онова, което търси всеки индивид: възможност да
изживява всички аспекти на своята природа, като се започне от
духовния и се стигне до материалния план. Разбира се, създаването и
задействането на една функционална структура в група е нещо много
трудно, защото трябва тук да се опитаме да внесем всичко това, което
липсва в семейната среда, но и квинтесенцита на всичко онова, което
се случва в голямото човешко общество, като пресъздаваме връзките,
които обединяват всички човешки действия, така различни на пръв
109
поглед. Този синтезен подход е изключително сложен, защото групата

представлява някакъв резервоар между семейството и обществото,
където налягането е по-ниско: ако останем затворени в семейната
клетка, не ще се развиваме достатъчно добре, но и ако прекалено сме
насочени само към обществото, не ще успяваме да бъдем вътрешно
развиваща се идентичност. Създаването на междинни звена трябва да
се възприема като истинска гаранция за тип семейно сцепление срещу
разпадането на обществото. Имаме примери с младежи, които, след
като дълги години не бяха общували с родителите си, възобновиха
контактите си с тях от момента, в който се бяха включили в някакъв
вид работа за развитие в условията на група.
Ако, въпреки всички процеси, които се инсценират, групите
непрекъснато се увеличават, това е именно защото те отговарят на една
много важна връзка между семейната клетка и цялото общество. В
природата, във вселената и в обществото нищо не се появява, ако не
отговаря на някаква функционална необходимост, било за да се
разбере или да се усвои и приложи. Тези групи помагат на личността
постепенно да се адаптира към сегашното общество, като запазва и
съхранява закрилата на някои чисто човешки или семейни ценности.
Без създаването на такива микрообщества индивидите биват
изхвърляни и взривявани в някаква материалистична система,
смазваща тяхната идентичност и всяка оригиналност за сметка на
бездушното и бездуховното станадартизиране. Тази система прави от
тях роботи, които са толкова втвърдени, че при най-малкия повод
могат да станат изцяло луди и агресивни поради това, че да нямат
повече връзка с висшето си измерение. Ако не правим нищо за
създаването и уважаването на тези междинни енергийни групи, не бива
да се оплакваме от липсата на духовни и вътрешни стойности, без
които не може да съществува идеал, който да даде възможност на
личността да стигне до контакт с безсмъртното си измерение. Вместо
да роим малки групи, по-скоро трябва да се посветим с внимание на
оцеляването на човешката идентичност, вътрешна и висша, която е
подложена на опасност от съвременното взривяване на обществото.
Ако в едно семейство родителите са достатъчно еволюирали и
уравновесени, за да осъзнаят тези процеси, ще могат да помогнат на
децата се да се адаптират към обществото. Когато родителите са
единни, семейството се оказва среда, добра за еволюция, и може да
бъде в хармонично общуване с другите хора и с природата. По-трудно
е, когато те са в конфликт или са разделени, както са повечето
семейства. Тогава има голяма емоционална празнина за запълване.
Травматизираните родители се затварят в себе си, децата също и
техният живот бива опропастен. След като е добре известно, че всяко
дете се учи на живот по пътя на подражанието, ако едно дете има за
пример блокирали или фрустрирани родители, резултатът няма да се
забави.
110
Същевременно, ако явлението подражание по неосъзнат начин е

засилило някакъв негативен аспект, може да се опитаме съзнателно да
го насочим към някакъв позитивен аспект. Опитът показва, че един
напълно блокирал човек, ако бъде поставен в хармонична среда,
постепенно се настройва към нормалния начин на междучовешки
обмен и сам разцъфтява. Това е в сила както на умствено, любовно и
сексуално ниво, така и за социалния живот. Когато действително
искаме да помогнем на едно същество да излезе от своя затвор, трябва
да опитаме, ако това е искреното ни желание, да му предложим всички
условия за успех с подкрепа на другите: дискусии и обмяна на опит,
единение на душите и медитации, енергийни трансмутации и
упражнения за владеене на своето тяло. Всичко това може да се
преживее в радост и братство, ако всеки от участниците е достигнал
лично до вътрешна хармония.
Синтезни групи
В заключение, групите за синтез, които се създават, са по
мащабите на човешкото същество и му позволяват, чрез включването и
задействането и на еволюцията в семейното измерение, да издържа и
устоява на шероко разгръщащата се унижожителна за него
индустриализация и на всички функциониращи системи в обществото,
непознати допреди няколко века, даже несъществуващи допреди
няколко десетилетия. Да не забравяме, че нашият главен мозък от 1500
кубически сантиметра е винаги същият, както мозъка на кроманьонеца,
живял в племе. Групите, които се създават, очевидно са доста далеч от
племето, в тесния смисъл на тази дума, защото се опитват да правят
синтез между елементите на семейството и елементите на обществото,
за да подпомогнат разцвета на човека.
Групите, които се издигат над древните племена - семейството и
обществото - са кълновете на едно общество на синтез. Това бъдещо
общество може да се изгради само чрез порив за извисяване, което ще
позволи да се преобразуват племенните примитивни енергии и да се
извлече най-същественото и най-доброто от семейството - интимност,
привързаност и чувства, взаимопомощ - и най-доброто от обществото -
мрежа от връзки и взаимоотношения, любовни връзки, икономически
отношениея, техническо сътрудничество и културен обмен.
Тези, които се опитват да достигнат до синтез, трябва да избегнат
затварянето в клопката на миналото, чрез действия, които не са вече
актуални. Днес се появяват хипертрофирани представи за различни
сектори, свързани с миналото: например от гледна точка на племето
такъв вид хипертрофия е засилването на насилието сред градските
племена; от гледна точка на семейството - появата, за борба с всякакви
групи, на групи в защита на семейството, които налагат нормите си по
фанатичен начин; от гледна точка на обществото хипертрофията засяга
личността, която се чувства загубена в джунглата на
административната, юридическата или техническата система, както и в
условията на свръхконсумация. Следователно неизбежно е
111
гореспоменатите три сектора да не бъдат пречка и спирачка за всички

онези, които с действията си участват в създаването или допринасят за
появата на бъдещото общество.
Съществата, които действително успяват да бъдат щастливи на
тази земя, са тези, които живеят точно на своето място, в комплексната
канава или основа на действие на вселенските сили. Да бъдеш щастлив
означава да живееш за същественото и всеки трябва да следва своя път
с много вдъхновение, яснота и да умее да задържа късмета си в
отделния миг.
Ако живеете по начин, който е изцяло външен спрямо вашата
вътрешна природа, вие погубвате живота си, защото сами се поставяте
извън вътрешната си реалност и безсмъртието. Трябва човек да
овладява излишъка от нисши сили, които са на негово разположение
по природа, и да дава постоянно превес на своето индивидуално
съзнание, като се стреми да постига в максимална степен разцвета на
възможностите си за възприемане и способностите си за разбиране.
Едно същество се развива цялостно само когато е в среда, където
обменът е голям по обем и най-разнообразен, в съответствие с неговата
природа и чувствителност. Ако се обединят повече личности,
запознати с определен тип фини духовни възприятия, тогава се създава
пространство за контакт с други нива на съзнание, които са повече
телепатични, отколкото диалектични, ето защо е добре всеки да излезе
от своята психоумствена изолация. От консумативно общество,
изградено на основата на печалбата, ние ще преминем тогава към
комуникативно общество, базиращо се на информацията и обмена, за
да подготвяме едно общество на единение, чиято основа ще бъде
чувствтелността, като се отчита съзвучността и резонансите между
специфичните същности на отделните индивиди.
Бъдещото общество
...Заговорим ли за галактично общество на земята в едно доста
далечно бъдеще или върху друга планета, където то вече съществува
реално, веднага въображението ни ще се пренасе в един свят почти
съвършен.
“Изградена върху хармонията на вселената и равновесието между
измеренията, галактичната цивилизация се основава на принципа на
взаимозависимостта между всички планети и всички светове - видими
и невидими. Тази взаимозависимост е в сърцевината на една космична
идентичност, присъща на всеки индивид, и спомага за развитието на
братските връзки между обитаваните светове и вибрационните
измерения на вселената. Телепатията позволява незабавен контакт на
къса и средна дистанция, докато психоменталните релета /връзки/
осигуряват, благодарение на вселенската телепатия, непрекъсната
информация за всички материални и фини светове. Пространствено-
времеви мостове биват съдавани с вселени, намиращи се на разстояния
милиони светлинни години. Това невероятно обогатяване на
112
човечеството му дава възможност да прогресира към една все повече и

повече усъвършенствана духовна технология. От детството си
индивидът е с повишена чувствителност за управление на енергийните
си полета. Той се подготвя за контрол на процесите при трансфер на
жизнени, емоционални, умствени и духовни енергии. Осъзнаването на
глобалната действителност на кораба Земя и диалогът с Духовете на
природата в образователните програми стават успоредно с
технологиите за антигравитацията и космичните полети. Живеейки в
полето от особено качествени енергии, индивидите развиват една фина
чувствителност, която им дава достъп до гама от изключително фини
възприятия. Изкуството е хармонична еманация на Словото творец и се
изразява чрез материалните форми, звуковете и идеите. Любовта или
обичта е постоянната поддръжка на обмена, тя съвсем не е самоцел, тя
е енергия-светлина, която носи информация и знания.
Взаимоотношението между един дух и друг дух, при което често се
получава сливане и единение, довежда до взаимоотношения между
съществата, при които се проявява неописуема нежност, мекота и
благост. Галактичните хора могат по своя воля и без ограничения да
пътуват през различни полета на енергията-съзнание между
индивидуализираното състояние при инкарнацията и приобщаването
или скачването отново в единния континуум. В съответствие с
фантастичната свобода, която им е предложена, за да участват в
сътворяването на материалните и духовните форми, те изпълват с все
по-голяма любов, по-добро съзнание и по-ефективно действие всички
възможности за обмен с дпугите гарактични хора, за да станат
реализатори на една широка фреска между измеренията. Едно
общество се вписва в космичната функционална общност, когато
всички негови елементи - личности, източници и организация -
представляват едно велико същество на трансфер, което участва в
опита на една вселена по пътя към нейното съвършенство и нейния
архетип в безвремието”. - Тиери О.
Утопия или научна фантастика е това? Всъщност вътрешното
бъдеще е тук, в нас, като някакъв спомен за онова, което сме открай
време, и за което все повече и повече хора си спомнят. От гледна точка
на технологията, в началото на настоящия век ни сме били безспорно
много по-близо до новокаменната епоха, отколкото до 2000-та година.
А от духовна гледна точка, след като сме все още в стадия на
предисторията на съзнанието, ставаме свидетели на появата на нещо
ново, което философът Джон Уайт нарича ”нов вид”. Според
журналиста Патрис ван Ерсеел, автор на Черният извор, ”тази нова
вътрешна мутация - подготвена отпреди хиляди години от шепа
забележителни ясновидци ще да е станала вече жизнена необходимост
за в бъдеще, за да продължи човешкото приключение.”35
Тази констатация не е екстравагантна мечта на теоретици, тя е
изказвана и от политици и видни икономисти. Вацлав Хавел, чешкият
35
Nouvelles Clés, No. 1, пролет 1994 година.
113
писател-дисидент, станал президент на Чешката република, говори за

“планетарна мутация на човешкото съзнание”, а представяйки книгата
на двама френски експерти по мениджмънт, икономическият вестник
“Les Йchos” пише: “Единстственото нещо, което никога не се е
променяло, е промяната. Приключението в края на ХХ век, се състои
точно в това, че промяната променя характера си, ускорява се, изисква
не само адаптиране, но и трансформация на манталитета - именно това
наричаме мутация.”36
Тази промяна навлиза с течение на времето в социалното тяло под
формата на последователни концентрични кръгове, на базата на цяла
съвкупност от инициативи, експерименти и открития на новатори,
които предават оригиналн информации, но се оказва, че е необходим
известен период от време, за да бъдат те разбрани и усвоени, преди
хората да доловят значението и важността им. Постепенно върху
планетата индивиди и групи стигат до еднаква интуиция, преживяват
различни опитности на събуждане, обменят помежду си информация за
начините на осъзнаване и правят синтез за тях, съобразяват живота си
с получените информации, като по този начин навлизат в едно ново
поле за сравнение, на чиято база ще се организира тяхната бъдеща
опитност. Именно по такъв начин се появяват нови модели, породени
въз основа на един споделен от повече личности поглед върху една и
съща вътрешна действителност.
Земният човек вътре в нас има нужда от материални опорни точки,
които му осигуряват стабилност и сигурност. Цял живот има за
хоризонт една и съща работа, една и съща къща, едно и също
семейство, една и съща страна и една и съща среда... Галактичният
човек носи в себе си опорни точки, свързани с духовното постоянство
и духовната неизменност. Той е пътешественикът, който във всяка
ситуация по метода на синтеза долавя как действат законите и
принципите. Този галактически пътешественик ще има в своя живот
множество животи и всички негови преживявания и опитности ще му
позволяват да се допълва постоянно и да разработва всички свои
вътрешни пориви, за да ги разбира, да ги овладява и да реализира
истинската им вътрешна същност. Той няма да допусне да подчини
своя живот само на работата и своята работа само на парите, нито пък
своята идентичност на социалния си статут.
Mалки творчески обединения
На прага на третото хилядолетие малките творчески групи са
елементи на разнообразяване и на еволюция, нужна на човечеството.
Те създават някакво експериментално пространство, благодарение на
което обществото може да открие предизвикателствата на своето
бъдеще. Ако обществото не вземе под внимание тези инициативи, то се
обрича на развитие само посредством болезнени кризи. Историята на
човешката еволюция е история на оплодяването на цивилизацията от
36
Вестник “Les Echos”, март 1994 година.
114
малки групи променящи се хора, чиято роля досега е била и преходна,

но и основна. Често тези малки групи на промяната биват възпирани в
своята еволюция от тежестите на миналото, чрез което масата на
мнозинството въздейства върху всички нови инициативи.
Отношенията, които поддържат масата и групите, са подобни на
отношението между конформизъм и оригиналност, между количество
и качество, между минало и бъдеще. Поради съществуващата
дистанция между оперативния подход, който прилагаме ние, и
окръжаващата ни среда с преобладаваща материалистична насоченост,
ние се сблъскахме с някои трудности в нашата работа: слухове,
критики, атаки, обидни статии и т.н.
Малките групи с най-решаваща роля преминават цикъл на
еволюция, който има няколко фази:
Фаза на проявление: движени от някакъв самобитен творчески
порив, отделни хора се събират по съвсем спонтанен начин, за да
изразят идеи и изпробват начини на живот, които изглеждат
неконформистки по отношение на обикновените представи и норми.
От премахването на робството до еманципацията на жената, от правата
на човека до еколокичното осъзнаване, от духовните движения до
авангардизма в изкуството, като се мине през новаторите в научните
изследвания, малките групи винаги са били двигател на промените в
обществото. Групите променящи се хора, които се оформят сега, занят
вече, ”че следващата революция ще бъде психологическа”. 37 Колкото
повече една личност или обществото еволюира, толкова повече те са в
състояние да приемат и да интегрират в себе си различията с другия, в
условията на един комплексен поглед, който дава на всекиго собствен
смисъл и посока и собствена роля. Още Волтер казваше, че свободата
на едно общество се измерва по броя на малките групи в него.
Начинът, по който едно общество ги приема, позволява да се даде
преценка за неговото сцепление и степента му на цивилизованост.
“В материалистичния свят, на вид неединен и разнороден, когато
нямаш желание да бъдеш експлоататор или експлоатиран и когато
търсиш вътрешния живот, се чувствуваш изолиран, докато не намериш
други същества, които имат същата надежда и същата воля за живот,
идващи още от детството им. За щастие чрез срещи, които съвсем не са
случайни, става така, че намираш онези, които изглеждат като че ли са
от твоето семейство. Най-сетне можеш да обменяш опит за най-
същественото, което те интересува, можеш да отидеш и по-далеч и да
възвърнеш вярата в себе си. Животът, който сме очаквали с такава
надежда, изглежда вече съвсем близо - да наппавиш една крачка, ще си
в него. И все пак не! Не е така просто, защото хората не обичат
различията. Най-важно е изравняването по най-ниското. Да се отрежат
главите, които са по-високо, да се атакуват новаторите, да се
възприемат нещата само откъм външния им аспект и да се осъжда, без
Pauwels et Berger, Le Matin des Magiciens (Утрото на Вълшебниците), Éd.
37
Gallimard.
115
да се знае - всичко това е много по-лесно, отколкото да се създават

нови начини на живот, за да се утвърждва едно духовно и
надличностно измерение. С една дума да се обединиш с няколко
приятели, за да живееш различно, това вече става истинска
експедиция.” -Бернар Х.
Фаза на преследване: във всички области новаторите и творците се
сблъскват с интересите, навиците и неразбирането от страна на
съществуващите институции. Така именно се раждат някои
организации и течения на фанатична мисъл, специализирана в
преследването на “малките врагове”. В дългия път на историята
отделни творчески общества, често третирани като отклоняващи се, са
служели като изкупителни жертви. Защото няма нищо по-лесно от
това, да се прикачи към едно най-напредничаво изследване някаква
логика, която не е негова собствена. Много проучвания и изследвания 38
показват съществуването на един модел за подобни видове на
реагиране, основаващи се върху серия от точни стереотипи, които се
откриват във всички исторически епохи: всякакъв вид малки групи и
малцинства са сламките, които позволяват на цялото общество да не
види гредата, която е в окото му и го заслепява.
Както казва Пиер Барюкан, учен от Френския национален център
по научни изследвания: ”Яростта на атаките срещу малките
новаторски групи изглежда винаги противозаконна и неприемлива...
много късно. В конкретното време много малко хора се спасяват от
отровата на страха, разпространяван от няколко души, обзети от
почти паталогична омраза и които се поддържат един друг чрез
идеологията на изключването.” Можем само да установяваме някакво
отношение на заслепение и мракобесие, възприето от властите в
течение на цялата човешка история, пред теориите и откритията, които
не са съобразени и съответни с ограничените познания на една
определена епоха.
“Участвам в една изследователска група повече от 16 години и
питам всички онези, които си позволяват да критикуват този път на
еволюция без никакъв обективен личен опит, дали нямат чувството, че
играят същата роля, като всички онези, които осъдили Коперник за
неговото хелиоцентрично представяне на слънчевата система? Вярно е,
че трябваше да минат цели 400 години, за да се признае официално
тази грешка.” - Лоик Т.
Всички онези, които утвърждават оригинални идеи, неизбежно и
автоматично предизвикват поява на социални условни рефлекси, като
отприщват в своето окръжение най-различно отношение - от
любопитството до безпокойството и дори до агресивността и някои
38
Вижте различните изследвания на James Beckford, Donald E. Miller, Harvey
Cox, David Bion Davis, Jean-François Meyer, S. Milgram, Harold Turner...
Цитирани книги в Les Groupes religieux minoritaires (Малобройните
религиозни групи) на Regis Dericquebourg, Éd. Association d’études et d’in-
formation sur les Mouvements religieux.
116
доста по-префинени форми на преследване. Това именно дава повод на

Патрис ван Ерсеел да заяви: “Тъй като системата бива цялостно
ръководена (навсякъде, в държавата, в предприятията, в средствата
за масова информация, в лабораториите) от непроменящи се хора,
които избухват при най-дребния повод, като блокират и потискат и
най-малкия порив или елемент на промяна в състоянието на
съзнанието.” I
Ако се намираш в състояние на различност, може несъзнателно да
изпиташ известно чувство на вина: да се чувстваш виновен за това, че
не си като другите. Пазачите на системата на “мнозинството”
преиначават тази тенденция, като разменят местата на тези думи: ако
си различен, значи си виновен. Тези пазачи на конформизма ще бъдат
толкова по-яростни и фанатични в атаките си, колкото повече не
успяват самите те да развиват до пълно разцъфтяване своята
оригинална идентичност.
Ще е добре, ако напишем някакъв “речник на малките групи”,
който ще ни позволи да разберем как обществото, състоящо се от хора
“които са добре във всички отношения”, се опитва да парализира
индивидуалната инициатива и всяко неконформистко надличностно
(групово) дело, обвинявайки личността чрез противоречиви
съобщения: то разполага със съвършени средства, способни да
превърнат филантропите в мизантропи.
Ето няколко примера, преживени от някои измежду нас, които
дават възможност на кандидатите за всеобщ алтруизъм и безусловна
любов, готови да изпълнят една високо духовна мисия... и да се
подготвят за различните злословия, които ги очакват.
Б като баща. - Агресивността срещу бащата се обяснява при
някои индивиди чрез сляпа омраза спрямо всякаква власт. Тази омраза
е толкова по-възможно да бъде използвана за всякакви манипулации,
колкото по-ограничена е интелигентността на тези хора.
Ж като жена. - Ако някога не отговорите на всички “очаквания”
на някои жени, може да получите право да станете обект на цял куп
лъжи, организирани предателства и изтънчени отмъщения. (вижте и
К като клевета. - Тя започва почти от едно нищо, от недомлъвки
със сведен поглед, от които всеки може да си фантазира какво ли не,
после следва някакво писмо, чиято информация бива разширена в цяла
книга, която пък може да послужи за основа на някакво предаване,
докато се получи цяла планина от нищото...
К като критика. - Основният принцип е прост: каквото и да
правиш, ще бъдеш критикуван. Ако се занимаваш с младежи, ще те
обвинят, че ги манипулираш; ако се занимаваш с възрастни хора, ще
приказват, че е заради наследство. Ако работиш с мъже, ще си
представен като хомосексуалист, ако работиш с жени, ще те обявят за
обсебен. Ако имаш пари, си експлоататор или мошенник, ако нямаш,
117
си неудачник. Списъкът е много дълъг и може да заеме още много

страници...
Р като развод. - Участието в дейността на някоя малка група може
да предизвика заспали семейни конфликти или да послужи като
претекст за назряващи от по-отдавна разводи, които се оформят с
жалби, с писма до прокурора, с призовки или разпити с целия арсенал
на фанатизираните противници на малката група, които навсякъде сеят
семената на раздора.
С като семейство. Един от многото случаи: поради травмите,
причинени от неколкократните опити на майка й да се самоубие,
защото винаги се опитвало да предотврати фаталния край, едно младо
момиче има кризи на анорексия (загубване на апетит) по време на
своята младост. На зряла възраст в продължение на десет години
участва активно в дейност във ваша група и успява да възстанови
равновесието си. Но при най-малкото претовараване ви обвиняват за
нейното изпадане в криза и ви заплашват с медиен скандал.
С като скандал. - Етимологически sкаndаlon означава “клопка“.
Това е начин да вкараш в релси всички онези, които се опитват да
излязат извън социалните условни рефлекси, за да потвърдят
оригиналната си идентичност. Информациите, използвани, за да се
направи един скандал около някоя неконформистка личност или малка
група, са 90 на сто карикатурни или лъжливи. Но зад тези операции на
вид чисто информационни се крие друго нещо: форма на черна магия,
която използва цялата сила на публиката, за да “натовари” окултно
индивида или малката група. Този психически натиск може да създаде
дълбоко неравновесие, ако визираните личности нямат необходимата
достатъчна вътрешна сила, която да им позволи да реагират. Дори една
известна англо-саксонска поговорка гласи: ”Добрият журналист е
голям убиец”.
“Речникът на малките групи” би могъл да съдържа много томове -
толкова многобройни са трудностите в разбирането между
индивидите, които живеят на различни еволюционни нива. Това, което
изглежда съвсем очевидно за едного, изобщо е неясно за другиго, тъй
като животът е училище, където всеки преминава от един клас в друг,
от една инкарнация към друга, за да стигне до нива на все по-
комплексно и единно съзнание.
“Когато си със събудено съзнание, въэприемаш много точно
енергийните полета на определен човек или определена група и
веднага разбираш - въпреки думите и подкупващото отношение - с
кого имаш работа. Тази вътрешна пробуда позволява да се открива
много бързо илюзорната игра на различни манипулатори, които се
опитват да се хванем на въдицата на техните лъжи, дори ако те се
възприемат от много голям брой хора като безспорни истини.” -
Оливие Б.
118
Фаза на маргинализиране: колкото повече една система се чувства

обречена да изчезне поради изчерпването на способността й да се
възстановява, толкова повече натискът, който тя упражнява, придобива
формата на интелектуален тероризъм, основан върху системното
опетняване и опозоряване на всяко оригинално дело.
Футурологът Тиери Годен заявява: ”Готовото мислене” с
шаблоните си задушава мисълта и новото се възприеча като
отклонение. Новата територия не е вече - или повече само - земя
като в Средновековието, или капитал като в епохата на тежката
индустрия, това е вече човешкият ум, в който нахлуват като в
завладяна територия... И всички онези, които завладяват и
унищожават като човекоядци душите на другите хора, се надяват
естествено, че след две поколения няма да има повече от неколцина
упорити диваци, които все още ще им устояват. После и техните
деца най-сетне, според тях, ще придобият, като всички други,
полирани и изравнени мозъци сред всеобщия конформизъм.”39
Когато социалната преса се превърне в репресиране или
социалният натиск стане потисничество, групата се принуждава да
прецизира своето ядро като структура и концепция. Ако една малка
група има достатъчно вдъхновение и сили, за да устоява на принудата
на мнозинството, тя се превръща в микрообщество, което постепенно
ще бъде маргинализирано или изхвърлено извън борда. Ролята на
блюстителите на конформизма е добре да изолират тези малки групи,
като създават около тях граници, които да отблъскват другите хора.
Идеален инструмент за “морално пречистване”, медиите често биват
използвани като изразители на необходимостта да се стандартизира
поведението на хората.
Много наблюдатели, като Анри Мадлен, разобличават тази
диктатура на мнозинството, което не е нищо друго освен налагане на
количеството върху всичко онова, което не е като него: ”Натискът на
сондажните проучвания и на преобладаващото мнозинство
принуждава журналистите да се сблъскват с все по-голямата
смазваща тежест на тази нова аритметика. И тази аритметика
може дори да се превърне в терористичен метод, ако всичк онова,
което се възприема и одобрява от мнозинството, се наложи като
единствена норма. Такива норми застрашават с унищожение
признаването и приемането на различията и с окончателно
прекратяване на всякакви дискусии в обществото. Рискът е голям,
защото в резултат може да се получи неутрализиране на малките
групи... Някакъв вид натрупване на статистически цифри заема
мястото на нови норми, като така се създава реална опасност
свободомислещите и оригинални индивиди да бъдат обявени за хора с
Thierry Gaudin, 2100 odyssée de l’Espèce (2100 одисеи на Вида Човек), Éd.
39
Payot.
119
отклонения. Това, което приема и мисли мнозинството, се налага

като абсолютно задължително правило за всички.“40
Някои групи не ще могат да устоят на тази маргинализация, която
ще ги откъсва от останалата част на обществото. В различни
исторически периоди се наблюдавало как нови религиозни течения,
след фаза на яростно преследване, постепенно отслабвали и изчезвали
след един или два века, както станало например с катарите през ХIII и
XIV век. В по-късна епоха протестантството, оцеляло след фаза на
маргинализация, се превърнало бързо в религия на мнозинството в
редица страни. И обратно, малки религиозни групи, например като
групите на Амиш в САЩ, си останали в маргинална ситуация.
Фаза на опознаване: дестабилизирано от кризи и вътрешни
противоречия, които създават причини и условия за спешна еволюция,
обществото - чрез културния си елит и младите поколения - накрая
възприема непознати по-рано решения, изнамерени точно от хора,
които са се придвижили напред във времето. В обществото се създава
поляризация между индивидите, които твърдо поддържат еволюцията
и развитието напред, което за тях е неизбежно, и консерваторите.
Лоран Поммес е учил няколко различни университетски
специалности, от точните науки до науките за живота. Непрекъснато
движен от вътрешното си убеждение, че истинското знание е плод на
синтез, той продължава своите изследвания, като добавя при търсенето
на истината и други науки, свързани в по-голяма степен с
посвещението.
”Участвах в изследователски програми в големи научни
организации. Мислех, че като се присъединя към света на чистата
наука, ще се доближа до един по-отворен духовен климат, като сам
желаех да се дам своя принос за еволюцията на света. За съжаление
видях, че много от основните направления в изследванията често са
базирани на икономически изисквания, в ущърб на по-
фундаменталните нужди, които биха имали за цел подобряването на
живота на хората. Това състояние на нещата е за съжаление
поддържано от известен брой “изследователи”, които превръщат
кариерата си в състезание за почести. Мисля, че работата,
осъществявана в някоя група, вътрешно единна и свързана с някое
висше измерение, е от голямо значение за бъдещето на човечеството.
Наистина в историята по-голямата част от великите открития са били
направени от изследователи, работещи индивидуално или в малки
научни групи, с цената на огромни усилия, много по-извисени над
инертната маса на човечеството. По-късно, когато въпреки всички
преодолени огорчения тяхната концепция бива подложена на проверка
и одобрена, това предопределя една промяна, която е полезна за
всички. Тези новатори - индивиди или групи - имат тогава право на
40
Henri Madelin, Média et Morale (Медии и морал), Le Monde diplomatique, fé-
vrier 1994.
120
признание, въпреки че често то идва прекалено късно, посмъртно. Ако

започне да си дава сметка за това, обществото ще има друг поглед
върху неконвенционалните изследователки групи и би могло дори да
предвиди участие в тяхното финансиране, защото накрая именно то ще
се възползва от резултатите.” - Лоран П.
Фаза на интегриране: когато развитието им става в рамките на
общоприетите критерии, групите, внасящи промяна, биват признати
като модели от цялото общество. Признаването на тези групи довежда
до това, че те придобиват официален статут, който като че ли е свързан
със стремеж да се банализира своеобразната оригиналност на тяхното
послание или откритие.
Приобщени, премлени и възстановени, старите теми на малките
групи тогава се налагат като нови ориентири и критерии за
мнозинството, но постепенно се втвърдяват и замръзват. Колкото
повече светът се развива, толкова повече тези ориентири и критерии
биват поставяни под въпрос поради появата на нови групи за промяна,
които подготвят следващия цикъл на оплодотворяване.
Човекът с многото измерения
Сегашните групи от променящи се хора са предизвестие за
утрешните хора, като философът Джон Уайт ги описва по следния
начин: ”Поради съзнанието си и познанието, което имат за самите
себе си, те не позволяват наложените от традицииите и социалните
институции форми да бъдат пречка за тяхното развитие. Тяхната
променена психология почива върху изявата на чувствата им, а на
върху тяхното премахване. Тяхната логика е многоизмерна,
интегрирана с цялото, едновременна по всички посоки, а съвсем не
линейна, фрагментарна и изключваща отделните части. Чувството
им за идентичност е ненакърнено и включва и обществото. Те
използват психическите си способности са за добри и морални цели.”41
Биологът Джон Т. Робинсон от университета в Уисконсин
предвижда нов тип поведение, което той определя по следния начин:
“неегоистично, общително, алтруистично, ориентирано към
колектива и лишено от привързаност към материални притежания”
В края на 60-те години, антикултурата, заела се отново с идеите на
Маркузе, разобличаваше “едноизмерния човек”. Нашите
двадесетгодишни изследвания очертаха профила на “многоизмерния
човек”, вземайки предвид всички негови измерения, както ги предава
Йо Апел-Гери в различни свои беседи, резюмирани по-долу:
Нисшето измерение е мястото, където се намират инстинктивните
имрулси, свързани с нашата първична животинска природа, както и със
земните сили. Това нисше измерение е измерението на полетата на
инфрачовешките гравитационни сили, които поддържат нашето
същество чрез техния резонанс в механичен, метален и роботен план.
41
John White, Jesus, Evolution and the Future of Humanity. Science and Brain.
121
Именно там се намира нашият резерв от потенциална енергия, който

може да се издигне чрез порива на желанието и на творческия
ентусиазъм.
Външното измерение е полето на връзките, което поддържаме с
нашата околна близка или по-далечна среда, естествена, социална и
космична, както и с невидимите паралелни на нашия континуум
полета. Тази външност е съставена от всички енергийни и материални
мрежи, с които ние сме свързани по повече или по-малко осъзнат
начин. Винаги съществува съотношение между обхвата на външната
ни мрежа и дълбочината на нашите вътрешни корени. В израза “тежест
и размер”, външното отговаря на размера, докато нисшето отговаря на
тежестта.
Вътрешното измерение е мястото на синтез между външната
мрежа и нисшия корен. Ако нашият силов корен е потънал много
дълбоко и ако нашата външна мрежа е разкъсана, тогава нашата
вътрешност е разсеяна, недостатъчно добре изградена и неспособна да
направи мост към нашето висше измерение. И обратно, ако овладеем
нисшите си гравитационни сили и отграничим нашата външност,
тогава нашата вътрешност става люлка на едно точно и фино душевно
и умствено движение за живот. Вътрешната ни същност е тясната
врата за връзка между будното съзнание и пробуденото съзнание,
между видимото и невидимото, между външната вселена и вътрешната
вселена.
Висшето измерение е полето на телепатичното съзнание, което ни
свързва с единното. Чрез това измерение на трансцендентно съзнание
ние придобиваме “метафизичен” поглед, който ни дава възможност да
преминаваме отвъд ограниченията на материалните форми и да
проникваме във вътрешните основи на вселената, които ръководят
всяко проявление.
Всички тези наши измерения интерферират непрекъснато в нашия
живот и най-често без да знаем ние това. Но ако успеем да осъзнаваме
различните полюси на нашата цялост, ще можем да поемем в
собствени ръце управлението на всички наши възможности.
Съществото, което е прекъснало връзката си с централната система на
вселената, е закотвено или занитено към нисшето си измерение и е
разпръснато и разсеяно във външното си измерение. Но съществото,
което е отново във връзка, настроено интуитивно към вътрешния ред
на вселената, вече достатъчно добре е овладяло и трансформирало
своето нисше измерение и централизирало своето външно измерение,
за бъде в състояние да живее през по-голямата част от времето във
вътрешното си измерение и да бъде в контакт със своето висше
измерение. Неговият живот ще бъде творчески и всяко негово действие
ще бъде носител на някакво послание на хармония.
Да експериментираме нови начини на живот и на мислене означава
да отворим пътя за пробуждане, основаващ се върху контакта с други
122
измерения и позволяващ да се открият различните насоки за

усъвършенстване, като едновременно с това започнем да се
преизграждаме, като се съгласуваме със законите на вселенската
хармония. За да се развиваме цялостно, трябва да успеем да
транформираме всички аспекти на живота си и на индивидуалността си
- от най-материалното ниво до най-духовното ниво - по пътя на
непрекъснатото осъзнаване на всеки отделен елемент.
Тази еволюция става чрез работа върху себе си - индивидуално
развитие; чрез обмен с другите - групова надличностна динамика; чрез
контакт с висшите измерения - трансперсонално пробуждане.
Индивидуалното развитие се постига чрез психодуховно обучение и
възпитание, което ни позволява да откриваме своя вътрешен свят и да
преоткриваме някои съществени ценности, които дават смисъл на
живота. Груповата надличностна динамика може да бъде изживявана
от същества, които, след като установят, че имат еднаква степен на
сетивност, се обединят да вървят към една обща цел на еволюция.
Трансперсоналното пробуждане ни позволява да започнем да
изследваме по-висши състояния на съзнание с такава интензивност, че
в сравнение с тях нашият материален живот ще ни изглежда като
протичащ в състояние на дълбок сън.
Това представяне в три нива, съответстващо на желанието за
яснота, ще позволи на читателя да намери точно мястото на своя
собствен личен опит, но едно нещо е сигурно и безспорно - съществува
взаимозависимост между всички тези нива и всяко придвижване
напред в едно от тях води до напредване и във всички останали нива.
Развитието на индивида не е линейно, то става всеки ден, като има
пикове и спадове, фази на вдъхновение и фази на съмнение или на
криза, моменти на екзалтация и набивала мощ, последвани от периоди,
изпълнени с материални грижи, напрежение и трудности. Чрез
описването на своите преживявания всички онези, които търсят
истината, внасят своя нов поглед върху извършващата се планетарна
промяна.
1. РАЗВИТИЕТО НА ЛИЧНОСТТА
Днес се развиваме с голяма скорост и преминаваме от едно
консумативно общество към ”общество на смисъла”, където се търси
преди всичко равновесието на един хармоничен живот. Хармония, ето
ключовата дума за развитието на личността, центъра, около който се
групират като лъчи многобройни методи и практики. Възприетите
начини на живот дават предимство на качеството пред количеството,
на активността пред пасивността, на естественото пред изкуственото.
Този стремеж към по-добър начин на съществуване е израз на
вътрешната нужда да се върнем към истинските извори в природата,
както на тялото, така и на духа си, в отговор на ритъма на съвременния
живот, създаващ ни постоянен стрес.
123
Въпреки трудностите в ежедневието ни - или може би

благодарение именно на тях - пазарът на По-добър начин на живот се
развива и разнообразява в много сектори: диетично хранене,
възстановяване на добрата форма, природосъобразен начин на живот,
хомеопатия, екология, туризъм сред природата и т.н. Да постигнеш
материална и физическа стабилност, да уважаваш тялото си, да
канализираш своята енергия, да повишаваш нивото на сетивността си,
да упражняваш мисленето си, да развиваш творческите си способности
и да намериш своя духовен път, това означава да изграждаш своята
творческа индивидуалност - независима и отговорна.
Уравновесявайки страните на своята личност, човек преоткрива
съществени ценности, които създават ориентири и критерии сред
джунглата на множеството влияния, породени от модерния живот.
Става дума не толкова да придаваме смисъл на външните прояви в
живота си, колкото той да се съгласува с тайния смисъл, който го
движи. Огромно количество информация и методи и средства за
вътрешно развитие се разпространяват днес. Нека се оставим
интуицията да ни води и така да намерим това, което ни подхожда,
защото пътищата на личното развитие са много различни за всекиго
поотделно. Постигането на посвещение е истинско освобождение - от
нашата инертност и пасивност, от подсъзнателните елементи, от онова
наше измерение, което е ”паднало” в капана на материализма. Това е
хилядолетната борбата на Рицаря (духа), който ще спаси Принцесата
(душата) от ноктите на дракона (подсъзнателното).
Да постигнем материална стабилност
Вътрешното пробуждане не означава в никакъв случай бягство
вън от материалната действителност. Нашата инкарнация на Земята е
начинът да управляваме кондензираните материални системи и
системите на потенциалната гравитационна сила, които е невъзможно
да бъдат овладени без посредничеството на физическото тяло. Става
дума не да се предприеме и следва само някакво духовно дело, което
да бъде свързано единствено с висшите нива - духа, душата и ума, а да
се трансформира също психиката, жизнеността, физическото тяло и
материалната или физическа околна среда. Всеки от нас се сблъсква в
ежедневния си живот с тежестта и инерцията на материята, която е
кондензирана енергия, непрозрачна и твърда, изискваща много
концентрация, време и сили, за да бъде преработена и променена.
Материалната кондензация свързва духа с инерцията и несъзнателното
- един каменен блок изцяло е зависим от природните стихии и от
другите царства, за да промени мястото си в пространството или
физическото си състояние, и тази максимална ограниченост, която
съществува също и във времето, е другият полюс на безпределната
свобода на духа.
При работата си в измеренията на материята, можем да използваме
два подхода: или ще се гмурнем дълбоко, за да изтръгнем
поддържащата основа, от която имаме нужда, без да бъдем сигурни, че
124
ще останем в контакт с линията си за издигане и за висше

вдъхновение, или ще ги управляваме, като се съобразяваме с
постоянната връзка между духа, енергията и материята. Разказите за
пътуване извън тялото показват, че във фините полета енергията
отговаря мигновено на творческия импулс на духа, както потвърждава
Робер Монро: ”Действието идва след мисълта при физическото
състояние, докато тук те са едно. Няма механичен превод от
мисълта към действието... Самата мисъл за движение предизвиква
действието”42 Свързвайки се със своя висш дух, възможно е да
намерим в себе си тази възможност за действие на мисълта върху
материалната форма чрез посредничеството на психоменталната
енергия. Множество опити го доказват, особено в бойните изкуства:
”През 1992 година работех с Жерар Блез, 6-и дан в айкидо.
Неговият метод е свързан със същността на айкидо, защото е основан
на възможността да се възприема и канализира Чи - универсалната
енергия. Предимството на духа над тялото се проявяваше съвсем ясно
при неговите демонстрации, за което ще дам два примера: един ученик
го хваща за китката и с лекота го изважда от равновесие. Той се
концентрира и оставя Чи да действа през него. Веднага ученикът,
въпреки цялата си съпротива, се свлича на пода, обезсилен и това става
без учителя да е направил и най-малкото движение. Вторият пример е
ощо по-впечетляващ. Четирима ученици го хващат здраво за ръцете -
по двама от двете страни. Сливайки се с енергията Чи, той успява да
повдигне своите ръце, повличайки тези четирима ученици над нивото
на пода, докато те сами не паднат и то без абсолютно никакво усилие.
Това е пълно съответствие на смисъла на думата айкидо: пътя на
единението на духовете.” - Жан-Жак Г.
По своята природа човешкият дух може да въздейства върху
материята. Някои индивиди са запазили тази способност на
съзнанието-енергия, която се проявява по различни начини:
телекинеза, промяна в материята, левитация и т.н. Някои от нас са
преживели подобни опитности, други са били свидетели на такива
странни явления, междо другото и неща, които прави Томас Грийн
Мортон, много известен бразилски контактьор.
”Докато Томас ми разказваше как е започнало всичко това, около
него се появиха светлини. Бях доста скептичен и си помислих, че това
е някакъв фокус, но една светлина освети ръката ми и ме накара да
установя честността му. След като присъствах на всякакъв вид
явления, като се почне от материализирането на тънък алуминиев лист
или на зелени листа от дърво в медали от твърд метал и се стигне до
създаването на аромати. Попитах го дали може да ми направи кристал.
Дадох му малко късче целофан и за няколко секунди той го превърна в
твърд кристал.” - Дейна В.
42
Robert Monroe, Le Voyage hors du Corps (Пътуването извън тялото). Éd. Ga-
rancière.
125
”Видях как железни стружки се превръщат за миг в много

верижки, все различни по размер, форма и то от различни метали в
дланта на Томас, който беше само по бански. Много хора
присъствахме на тази трансмутация, на това превръщане на материята
и всеки от нас получи по една верижка като подарък. Аз получих колие
от сребро и перли, изработено ажурно като филигран, и гривна от
стомана, направена от най-различни халки.” - Татяна Ж.
Ако сме загубили тази способност на духа за въздействие върху
материята, то е станало поради откачването или откъсването ни, тъй
като човешкото съзнание постепенно се е превърнало в нещо съвсем
външно спрямо своя изначален център, дори е стигнало почти до
отричане съществуването на един трансцендентен ред. Ето така
човечеството е деградирало по посока към борбата за оцеляване и към
военното насилие, свързани с инстинкта за самосъхранение. Изправен
пред толкова драматизъм и човешки нещастия и пред този абсурд на
живота, съвременният човек отрича съществуването на
трансцендентното измерение. Но това нещастие в крайна сметка е само
неизбежният точен резултат от последователния избор, който е
правело постоянно човечеството, по своята свободна воля, за да се
затвори постепенно в това съзнание - ”паднало”, демонично, изгубило
своята връзка с Бога.
Откачването на човечеството е резултат от един вид бунт, на който
ние всички сме носители. Без срам и без съвест бунтовникът, който е
вътре в нас, се утвърждава само чрез силата и се опитва да унищожи
всичко, което е свързано с някое по-висше измерение. Закачването
отново е промяната на мъртвото откачено съзнание и превръщането му
в безсмъртно съзнание. За да се закачим отново, трябва да извършим
една трансформация едновременно в духовните полета, в човешките
нива и в материалните равнища.
Всъщност материализмът е пряка последица от откачването на
човешкото същество от първоначалното единно поле. Служейки си с
ума, за да овладее естествената си околна среда, човекът е измислил и
разработил науката и техниката, които са в основата на обществата с
развита икономика. Понятието ”душа на Земята”, живо същество,
постепенно е изчезнало. Човекът се е отдал на една крайна
експлоатация на планетата, водеща до екологични и икономически
неравновесия: замърсявания от всякакъв вид, изчерпване на ресурсите,
поява на нови болести, изчезване на някои животински и растителни
видове, нарушаване равновесието на микроклимата и т. н. Накрая да не
забравяме, че ядреният арсенал застрашава да разруши напълно
планетата. В индустриализираните страни човешката дейност е
ориентирана към завоюване на материални блага в ущърб на духовната
връзка. Правейки това, човешкото същество се е отдалечило от
трансцендентното съзнание, което дава на живота истинския му
смисъл.
126
Без тази по-висша опора, човешкото съзнание бива пленено и

хипнотизирано от една технологична сила, която то повече не може да
контролира и която го тласка и забива все повече и повече в
роботизиращи действия. Индивидите, притежаващи такива условни
рефлекси още от детството си, се затварят малко по-малко в
материалистични разбирания за живота и света, които пресушават
всякакви техни вътрешни пориви. Нашите съвременни общества често
имат за цел да сведат отделния човек единствено до неговите
материални продибовки и професионална дейност. След като
творческите му и духовни качества веднъж завинаги биват
неутрализирани, той повече не е нищо друго освен обикновен
икономически агент.
Само светският вид околна среда, без никакви трансцендентни
ориентири и опора, ни прокужда от вътрешния ни свят, едновременно
безкрайно близък и безкрайно далечен, и ни принуждава да загубим
идентичността си. Тази криза на идентичността поражда чувство за
безсмислие в живота и води към отегчение, самота и тревожност или
бунт, които прекалено често оформят картината в нашия век на упадък.
”Мисля, че отчаянието, в което изпадат голям брой млади хора - и
то все в по-ранна възраст - в днешно време е последица от липсата на
свещените тайнства в живота. Човешкият живот сякаш вече е загубил
всякаква стойност: насилието е навсякъде... Впрочем в един свят,
преситен от хиперконсумация, където вещите са по-важни от хората и
”да имаш” е по-важно, отколкото ”да бъдеш”, не се усеща повече
чудесното в живота, нито пък необикновената нежна хубост на онази
хармония, която създава живота. Започнем ли да се интересуваме от
тази хармония, ще разберем, че тази алхимия е също дело на по-висши
измерения, които бдят върху човешкото същество, и именно това
поражда в душите ни любов и милосърдие.” - Катрин К.
”Икономическата криза, безработицата, СПИН-ът и много други
явления пораждат един рефлекс на крайно отчуждение, при който
имащите се превръщат в какавиди, обвити в пашкул, от страх да не
загубят привилегиите си, докато нищите изпадат в коловоза на
изолацията и маргиналността, откъдето е почти невъзможно да се
измъкнат. Нищо в съвременното образование не учи детето как то да
придобие способността да може да се справя в ситуация, в която
мигновено могат да изчезнат всички материални ориентири и опори.
Затова много индивиди се чувстват тревожни, изолирани, оказали се
пред великата пустота. Губят вяра в себе си и се страхуват от
бъдещето.” - Бернард Д.
Материалистичното отношение доведе така наречените ”развити”
общества до относително благополучие (много лошо разпределено),
чиито граници и ограничения днес усещаме пределно ясно, но и до
духовна нищета, чиито последици едва сега започваме да съзираме -
психологически, социални и медицнски.
127
Филип Сен Марк, висш чиновник, представя душевното здраве и

сигурността във френското общество по следния начин: “Огромно
впечатление прави “човешкият фалит” в нашето общество. Броят
на престъпленията и правонарушенията е нараснал от 680 000 през
1960 година на 3 830 000 през 1992 година, а на пострадалите от 1,2
% на 6,6 % от населението. Бягствата също са масово явление. В
психиатричните болници са приети 400 000 болни, три пъти повече в
сравнение с болните преди 25 години. В употребата на вещества за
“бягство от действителността” наркотиците бележат тревожно
нарастване: 66 000 арестувани от полицията през 1992 година, 600
пъти повече отколкото през 60-те години. Самоубийствата - 11 000
на година - са нараснали с една трета за четвърт век общо за
населението на страната, а при младежите дори са се удвоили.”43
Симптомите на тази психологическа мизерия са многобройни,
особено във Франция, която държи световен рекорд по консумация на
алкохол и транквиланти със 144 милиона кутии антидепресанти и
други психотропни медикаменти, продадени през 1993 година. Зад
тези общи данни се крие една голяма безизходица, предизвикваща
нарушения в здравето: депресивни състояния, безспокойство,
смущения в съня, в храносмилането, сърдечно-съдови болести,
душевни и ракови заболявания. Прекомерно отдаден на претенцията си
да управлява материята, човекът е загубил връзката си с невидимия
свят, която е в основата на всички велики цивилизации, като вече не е
в състояние дори да прави свой избор на най- същественото.
Притиснат от зъбчатите колела на социалния конформизъм, той вярва,
че печели живота си, а много често го губи, тичайки безспир след
фалшиви нужди и илюзорни цели.
”Бях събрал това, което обикновенно считат за щастие, такова,
каквото то се разбира в западното общество: интересна работа
(ръководех предприятие за аудиовизуални материали, което вървеше
добре), хубава жена, която ме обичаше, симпатични приятели, удобна
къща в гората. И въпреки това, след много години усилия, за да стигна
дотук, живеех неудовлетворен. Нещо, което не можеше да се определи,
но беше съществено, ми липсваше.” - Франсоа В.
Днес трудът е станал велик обожаван идол в катедралата на
предприятието. А всъщност трудът може да се счита за наказание,
защото е казано на Адам, когато напуснал рая: ”Ще се трудиш с пот
на чело.” Това наказание се открива и в етимологията на думата труд
на френски език, която идва от латинското tripаlium - име на начин за
измъчване на тялото, където наказаният човек бива набоден на три
кола. Това именно е резултатът от основното падение, което е довело
човека до загубване на творческите си способности, които единствени
биха му дали възможност да задоволява всички свои потребности.
43
Philippe Saint-Marc, Investir (Да инвестираме), 13 juin 1994, автор на Écono-
mie barbare (Варварска икономика).
128
Индивидът бива обсебен от технологиите и сам става винтче в

машината. Всичко е направено така, че да се подчинят на тези
изисквания хората още от най-ранното им детство, а това е точно
противоположно на духовния живот, в който индивидът, чрез своята
собствена вътрешна енергия, може да се свързва с висшия си дух. Това
не означава, че не трябва да работи, но трябва да осъзнаваме начина,
по който правим всяко нещо, и да знаем защо го правим.
Интересна е впрочем констатацията, че в нашата епоха самите
предприятия се насочват към друг начин на мислене и действие, на
базата на управленчески методи, включващи все повече интуицията,
развитието и действието в група и творчеството на отделния човек.
Животът трябва да се основава не върху производството и
консумацията, а върху уважението към същността на всеки човек.
Един милиардер може да бъде много по-нещастен в сравнение с някой
човек, непритежаващ нищо, но който знае да организира вътрешния си
живот. Ако уравновесим материалните си придобивки с някое духовно
търсене, което ще им придава някакъв смисъл, тогава овладяването и
управлението на материята ще бъде за нас упражнение за прецизност и
воля.
”В търсене на абсолютното бихме могли да бъдем изкушени от
желание да се затворим в манастир, на върха на планина! Но какво в
действителност ще постигнем? Та точно спрямо изискванията и
предизвикателствата на обществото можем да измерваме нашите
способности за вглъбяване и вътрешен живот”. - Шуи Лан И.
Обикновено хората, които се ангажират в работа за духовно
извисяване, изпитват отвращение към материалните и финансови
аспекти, които поддържат тяхното съществуване. Ако пристъпват към
тези нива, то става често по необходимост, без да ги интегрират в
еволюцонния процес на своята цялостна същност. От наша гледна
точка става въпрос да скачим отново всяко равнище на човешкия опит
с определено измерение на духа, поради риска да бъдем упрекнати в
прекомерна абстрактност от материалистите или в прекомерна
конкретност от хората, занимаващи се с духовност. Казано е в Тао Те
Кинг: ”Съществото с широко съзнание има своите корени много
дълбоко, а не на повърхността. Така високото трябва да има ниското
като основа.”
...Наред с труда и боравенето с пари жилището ни е един от
съществените елементи на реалната материална стабилизация. След
като сме изработили определен брой проекти и след като сме
експериментирали всички видове ситуации - вили, апартаменти, селски
къщи, колиби, куполи, оборудвани с необходимите средства камиони,
кораби, кабини за възстановяване... - преобразявайки околната среда,
за да стигнем до такова качество на живот, което да ни позволи да
осъществяваме връзката земя-небе по възможно най-точен начин,
оказа се, че най-важното за нас е да осигуряваме на живота си една
129
рамка, която отново да носи святост и свещенност. Така човешкото

същество се приобщава към различните царства, съществуващи във
вселената: минерално, раститетлно, животинско, човешко и космично.
”Успях да установя, че формата на жилището може да окаже
влияние върху качеството на енергията, която съществува в него.
Например класическата къща от камък, с прави стени и наклонен
покрив поема голямо количество земна енергия. Едно наколно жилище
започва да намира равновесието земя-небе, а ако то има овална или
сферична форма, ще има способността да събира като притегателен
център околната енергия. Затова трябва да внимаваме тази енергия да
бъде качествена и духовна. Една пирамидална къща има добре
известния възстановяващ ефект. Така вместо да вазприемаме формата
на къщата единствено от утилитарна и естетическа гледна точка,
трябва да изучаваме функционалността на формите, материалите и
цветовете, за да се опитваме да концентрираме, канализираме и
извисяваме енергията колкото е възможно по-добре.” - Аниес Р.
Ако си изберем живот, който да бъде свързан със същественото,
трябва да си направим равносметка. Вашата дейност създава ли
възможност да се заемете с някакъв процес на пробуждане? Ако сте
собственик на блага или предмети, опитайте се да разберете дали те ви
тежат, или ви помагат във вашата еволюция. Усещайте енергията на
мястото, където живеете. Внимавайте за избора на строителните
материали, цветовете и формите. Имайте винаги творческо отношение
към всичко това, което се намира около вас. Как си представяте вашата
идеална околна среда? Помечтайте как бихте могли да я създадете.
Слушайки ритъма на природата, създайте равновесие между духа,
енергията и материята.
Да уважаваме своето тяло
Пробуждането на съзнанието започва със спазването на
определено качество на живот, с уравновесено и разнообразно хранене
и с добро владеене на тялото. Доказват го сондажи, анкети и
икономически резултати: все повече и повече хора искат да имат
здравословен и природосъобразен начин на живот, изграден върху
хармонията между тялото и духа. Физическото тяло е междинно тяло-
носител, което ние дадено, за да придобием известна степен на
овладяване на материалните нива. Трябва следователно да го
възприемаме като чудесно материално средство, което трябва да се
учим да опознаваме и уважаваме, както и да се отказваме от всичко
онова, което може да наруши неговото равновесие. Вредните вещества
като тютюна, алкохола или наркотиците са също препятствия за
неговото равновесие.
След придобиването на определен опит се вижда, че
вегетарианското хранене е благоприятно за изчистването на
физическото тяло. Някои хора знаят интуитивно какво им се отразява
добре:
130
”Без да знам защо, отказвах да правя онова, което другите без

никакви проблеми правеха, например: да пуша и да ям месо.
Притежавах някакъв инстинкт да защитавам живите същества, знаех
някои неща вътрешно и изпитвах желание да ги споделя с други хора.
Исках сама да ръководя живота си, да му бъда господар. Започнах да
чета купища книги за паранормалните явления и духовните учения.
Започнах да се лекувам с растения, да сменям храната и да търся.
Всичко, което имаше резонанс с “не като всички”, ме привличаше, като
същевременно отблъсквах всичко онова, което можеше да бъде вредно
за мен, и се пазех от някои неща, които бяха на мода, като опитване на
наркотици. По-късно открих йога и имах чувството, че съм намерила
точно това, което търся. След възторга в началото си дадох сметка, че
това не ме удовлетворява напълно, че ми липсва още нещо” - Доминик
М.
Да се чувстваш добре в тялото си означава да подготвиш почвата,
за да се чувстваш добре и в главата си. Докато по-рано по-голямата
част от времето и жизнения потенциал се употребяваше за оцеляване,
модерният човек, който води заседнал живот, трябва да практикува
физически дейности с тялото си, за да поддържа своята динамичност.
Бойните изкуства, танцът, йога и много други дисциплини за душата и
тялото позволяват да се повишава степента, в която духът владее
тялото.
Да канализираме своята енергия
За истинското индивидуално развитие е необходимо да има налице
добро движение на жизнените енергии в тялото и контрол върху тях.
Ако една част от нашата енергия е кристализирала или е в плен на
подсъзнателни процеси, не само не ще можем да я използуваме, но тя
ще се ”стреми да подчини на материята” всяка еволюция по хиляди
най-всевъзможни начини. Ключов елемент на тази жизненост,
половият импулс обикновено бива считан подсъзнаелно като цел на
физическото удоволствие или за продължение чрез потомство, но също
можем да си служим с този изключителен резерв от енергия, да я
преобразуваме, да я канализираме, за да достигнем по високо ниво на
съзнание. Сексуалността трябва да се възприема в рамките на
глобалното разбиране за протичането на енергиите между нисшите и
по-висшите нива.
Рядко в историята на човечеството толкова много се е показвало
наяве, толкова често се е мислело и говорело за пола и сексуалността.
Без да бъде знак за жизненост, тази натрапчивост е израз на някаква
дълбока неудовлетвореност, тъй като и статистиката потвърждава
всичко това, което знаят възглавнициите: според доклада Hitе, излязъл
през 1976 година, от всеки 10 американки 7 не получават оргазъм по
време на сексуален контакт, 8 от 10 жени мастурбират и 95% от тях
131
достигат без усилие оргазъм. Според други изследвания 44, близо 60%
от жените усещат сексуална фрустация, до голяма степен дължаща се
на неумение на мъжете... Все пак, доказвайки значението на оргазъма
за психофизиологическото равновесие на индивида, съвременните
научни проучвания са на едно мнение с традиционните учения:
здравословният и процъфтяващ сексуален живот е основата на
физическото и психическото здраве на човека.
Спрямо тези статистики са възможни няколко вида реакции: шега,
цензура, престорена срамежливост, изпитване чувство за вина или пък
съвсем различен подход, базиращ се на разбирането за дълбоката роля
на половия живот. Отношението на една цивилизация към
сексуалността и половия живот определя много добре стойността,
която тази цивилизация придава на живота. Например в древен Китай
много учебници и ръководства по проблемите на пола са специален
клон от медицинската литература и привиличат вниманието на хората
върху сексуалните практики, които могат да продължат живота им. В
своята книга ”Сексуалният живот в древен Китай” Роберт ван Гулик
споделя възгледи от древността и методи, които били прилагани
тогава: ”Космичният елемент царства от началото до края в
учебниците по половия живот, точно по същия начин, както се
разпростира и в цялата древнокитайска медицина. Ако бъде изпълнен
по подходящ начин, правилно, половият акт е благотворен за
здравето и на двамата партньори, дори може да лекува и болести.
(...) Важно е жените да достигат оргазъм при всяко полово сношение.
Мъжът се научава също да извлича полза за своето здраве и да
продължи живота си, като практикува coitus reservatus.”45 Сoitus
reservatus не е нещо друго освен да се управлява еякулацията, което
позволява на мъжа да съхрани една изключителна жизненана енергия,
тъй като “една лъжичка семенна течност съдържа еквивалентно
толкова енергия, колкото има в два бифтека, десет яйца, 6 портокала
и два лимона”.46 Това владеене на еякулацията бива преподавано в
много традиции, по-точно в индуския тантризъм и в китайския
таоизъм, като е отзвук и от ученията, дадени в Библията, които
изискват: “Не разпръсквай семето си напразно”.
Съвременната сексология се приобщава към хилядолетната
традиция на тантризма, за да определи оргазма и еякулацията като две
различни явления. По-голяма част от мъжете свеждат оргазма до
момента на физическата възбуда, каквато е еякулацията, докато всички
методи свещена любов учат, че еякулацията спира извисяването към
психоментален пароксизъм, който води към изживяването на едно
космично съзнание. Еякулацията спира незабавно преживяването както
за него, така и за нея. Ако толкова жени са фригидни, то е именно
44
Сондажно проучване, проведено през 1979 година от F Magazine от
социоложката Anne Serrero и лекаря Pierre Solignac.
45
Robert Van Gulik, La Vie sexuelle dans la Chine ancienne (Половият живот в
Древен Китай). Éd. Gallimard.
46
Sunday Times от 6 юли 1993 година.
132
защото повечето мъже имат преждевременна йеакулация! ”Древните

таоисти учели, че мъжкият оргазъм и еякулацията не са едно и също
нещо. (...) Питат ме често какво удоволствие ще изпитам, ако
еякулирам само веднъж на сто пъти. Отговарям обикновено така: Не
ще заменя силното удоволствие, което изпитвам, срещу вида
удоволствие, което изпитвате вие. Дванадесетте години, през които
се придържах към това удоволствие, свързано с мигновената
еякулация са за мен разпилени години.”47 Интересно е да видим как
всички онези, които успеят да стигнат до това себевладеене,
констатират все един и същи резултат в интензитета съществуващ
между обикновения подход и сакралния подход към сексуалността.
”Еякулацията е една от най-фините форми на самоубийство, като
включим наркотиците, прехранването и всички крайности. Вашата
истинска задача е не да затруднявате еякулацията, а да
установявате пряка връзка между вашата физическа нервна система
и фините извори на живота.”48
“Post coitum homo tristus est” - След като се е любил, мъжът е
тъжен. Действително е така, ако цялата психожизнена енергия,
освободена при половия акт, не е била канализирана към едно висше
ниво, а е била предадена на нисшата физическа маса. Но ако мъжът
има контрол над своето жизнено излъчване, тогава той може да
премине от задоволяването към една съществена радост, където
индивидът се слива със своите фини тела-носители.” - Раул Б.
Инякулацията, това овладяване на еякулацията, изисква да се
борим срещу ”естествената” тенденция при човешкото същество да се
изхвърля навън, без да се контролира, вместо да се концентрира
вътрешно, преди да се издигне до висшето. Когато мъжът постигне
това себевладеене, жената ще бъде удовлетворена, както потвърждава
Йолан Чанг, описвайки реакциите на своите партньорки: ”Ще се
достатъчни само няколко часа, за да види тя, че преживява любовта
по съвършено нов начин, и ще си даде вероятно сметка, че никога
преди това сексуалните отношениея не са щ доставяли такава
наслада. Наистина много жени имаха благородството да признаят,
че дотогава не са знаели, че половият акт може да им донесе толкова
дълбока радост.”49
Първичната сексуалност при по-голяма част от мъжете, в която
преобладава инстинктът над духовността, има многобройни и дълбоки
отражения върху женската сексуалност, защото според доклада Hitе,
”Жените трябва да се научат да получават оргазъм въпреки своя
партньор, а не благодарение на него.” Това обяснява безспорно защо
във Франция 68 % от жените смятат, че най-доброто средство за
47
Jolan Chang, Tao de l’Art d’aimer (Тао и изкуството да обичаш).
48
Mantak Chia, Les secrets taoïstes de l’Amour (Таоистките тайни на Любовта).
Éd. Axis mundi.
49
Jolan Chabg, цит.съч.
133
достигане на оргазъм е все още мастурбацията и три четвърти я

практикуват.
Мъжът ян е структурата, а жената ин е енергията. Ако структурата
не е достатъчно кохерентна и права, не може да канализира женската
енергия, която остава често блокирана. Освен ако тя не се вземе в
ръце... в прекия смисъл и образно казано. Бети Добсон организира в
Ню Йорк стажове за сексуално деблокиране на жени, като използува
вибраторен уред за масаж: ”Едва една американка от шест успява да
изпита наслада. Пуританството е създало поколения фригидни жени.
Жената трябва да мастурбира, това е най-добрият начин тя да
открие своята сексуалност.”50 Ако вибраторните устройства за масаж
могат да се окажат ефикасни, за да отприщят доброто протичане на
енергията по този необикновен начин на стимулиране, жената,
приложила този метод, за да излезе от една неестествена ситуация на
блокаж, трябва да се научи след това да развие своите природни
способности за потока на енергията. Бети Добсон не е сама в тази
борба срещу сексуалната неграмотност, която води до невротични
сривове, до насилие и обсебване. Навсякъде сега, в Европа и в САЩ,
се създават школи, където се преподава масаж, сексология, еротично
разцъфтяване, оргазмотерапия, стажове по тантризъм...
Извън сексуалното възпитание, много важно както за мъжете така
и за жените е едно истинско чувствено възпитание, защото
ритмичността в живота и множеството предизвикателства в модерния
живот втвърдяват нашата психика, която постепенно става
непропусклива за движението на каквато и да е енергия. Базирайки се
върху познанието за движението на енергиите вътре в тялото ни, това
възпитание би могло да ни помогне да се освободим от табутата и да
включим сексуалността в хармоничното управление на своята
цялостна личност.
Сексуалността често бива разглеждана като средство ”да се
взривим”, но тя може да стане приказен начин да се извисим, да се
хармонизираме и да се приобщим към единното. Самата природа ни
показва някои граници, които не трябва да се преминават: например
хименът на едно младо момиче предпазва проникването в тялото му на
прекомерно кондензирани енергии, защото то не е развило в
достатъчна степен съзнанието си, за да изгради контрол върху
енергиите, които биха нахлули в него. Ето защо едно момиче не бива
да се дефлорира, докато не достигне определена зрелост и съзнателно
овладяване и управление на своето тяло и на енергиите. Когато жената
достигне до това управление, тя открива хармонията и едно
разцъфване, което прави от нея една вибрираща душа настроена към
вибрациите на духа. Протичането на енергията вътре в тялото
отприщва отварянето към други нива на съзнанието. В този процес на
посвещение всички етажи на съществото се обединяват за насочване
50
Jean-Pierre Festin et Max Mamoud. Les écoles d’amour (Школи за любов),
Penthouse, mars 1994.
134
на енергията във вертикална посока. Сексуалността разбира се остава

източник на удоволствие, но тя също представлява съществен елемент
в еволюцията в работата за постигане на цялостност.
”Когато започнах духовния си път, сексуалният ми живот беше
хармоничен. Но чувствах, че любовният акт носи в себе си някакво
велико тайнство, чиято същност още не ми беше ясна. Предчувствах,
че тази жизнена сила трябва да се използува, за да преминем отвъд
нашите човешки ограничености и да достигнем едно свещено
измерение. Постепенно се научих да канализирам сексуалната енергия
през моите чакри и да обединявам физическото си тяло с моите фини
тела. Тази вътрешна работа ми помогна да стигам до пароксизма, нещо
като светкавици от етерен огън, които минават през тялото в един миг.
Това тяло става място за ”алхимична” операция за преобразуване на
енергии, където най-първичните сили се съгласуват и сливат в
първозданна вибрация на космично съзнание. Това действие изисква
добро управление на собственото тяло, на своите чувства, много
голяма точност на съзнанието и невероятна концентрация. Това е
порив на цялото същество - тяло, душа и дух - към божественото
измерение. То е точно противоположното на леснината, отпускането и
вулгарността. Това е нещо, което завладяваш в самия себе си и което
не се преподава в училище. Все пак много мъже и жени се надяват да
намерят отново в себе си този потенциал и да станат актьори във
великата история, която обединява - в невидимия свят - видимите
форми, каквито са нашите физически тела, с техния извор на жизнени
пулсации, вибрации и трепети. - Клодин П.
”Според тантрическите принципи открих начин да изживея
сексуалността по весел, фин и духовен начин. Протичането на енергии
ти позволява да черпиш от най-ниските зони на самия себе си една
основна енергия, след това чрез канализиране и концентриране да я
качиш през твоето същество до висшето духовно измерение на
съзнание. Вместо да останат на хоризонтално ниво (линейно) и бързо
да се върнат към инерцията и кондензацията, така канализираните
енергии се качват вътре в нас и ”отварят главата”, сиреч духа. Имах
късмет да изживея приказни моменти, където тялото ми не беше вече
тяло, а стана душа и дух, където цялото ми същество получи ново
измерение, където почувствах присъствието на висши измерения и
въможното люлеене в континуума съзнание-енергия. - Паскал Н.
Тези методи и техники за канализиране и преобразуване на
жизнената енергия бяха постоянно включени в процеса за пробуждане,
преподаван от Йо Апел-Гери, който ни запознава с опита си в една
област, която не е нито лесна за разбиране, нито проста и достъпна за
овладяване. Той казва:
”Когато се доближи до полето на душите, жената става прекрасно
присъствие, което откликва и на почти неуловимия дъх с прозрачност
и лекота, способни да променят цялата нечистотия в светлина и любов.
Когато жената достигне това необикновено поле, където всички нейни
135
способности за промяна биват задвижени, може да се разбере какво

съществено значение има пробуждането на нейните трансцендентни
способности за пречистването и омиротворяването на човешката
природа, както и за извисяването на съзнанието-енергия на
човечеството. Отговорността за това пробуждане носи отчасти и
мъжът, който се е заел с овладяването, управлението и канализирането
на енергиите на своята първа жена, която всъщност е неговото
собствено физическо тяло.”
Всички тези информации ни показват, че сексуалността не може да
бъде разглеждана и изучавана като ”частна област”, разделена от
другите съставни части на личността. Трябва да имаме много
информация за нейното физиологическо, психично, умствено и
духовно функциониране, за да се стигнем до овладяването и
управлението на цялостната й природа, едновременно природа на
физическото тяло и на свързаните с него фини тела-носители.
Да изостряме своята чувствителност
Владеенето на тялото и жизнеността е първата крачка към една
прозрачност, която води към вслушване в нашия вътрешен свят, където
резонира психическата енергия, основа на нашия свят на емоции и
чувства. Психиката е място на психе, т.е. на душата. Чрез специфично
”психическо възпитание” можем да открием отново тайните ритми на
своята чувствителност и да развием инстинкт, интуиция и
вдъхновение. Тези, които решават да се променят, ще бъдат принудени
да се опитат да размотаят сложното кълбо на своите емоции и на
своите чувства. В нашата епоха много хора приживяват трудни
психически състояния, чиито причини и смисъл изобщо не разбират.
”Нашите фини тела-носители се намират в едно поле на единно
общение, много по-хармонично от равнището, в което протича нашето
материалното съществуване. В замяна на това имаме други тела-
носители в изключително сгъстени плътни нива, както и трудно
достъпни резерви от енергия. Ако не извършваме съзнателни действия,
за да пренастройваме тези по-нисши части в нас самите, ние биваме
несъзнателно довеждани до отприщване на всякакъв вид положения на
напрежение и страдания, чиято цел е да бъдем свързани с тази сгъстена
и болезнена зона, докато не събудим отново своя потенциал. Изразът
”енергията на отчаянието” добре илюстрира съществуването на тези
дълбоки резерви от енергия. Ако сме осъзнали нуждата да освободим
тези тела-носители и тези нисши енергии, съзнателно можем да
създадем положения на напрежение или натиск, за да накараме да се
задвижи енергията в тези много плътно кондензирани полета. Много
жени изживяват неконтролируеми периоди на депресия (поради където
идва и приемането на тонове транквиланти), което е наистина резултат
от тяхната небрежност и незаитересованост да работят самите те върху
онези части от самите тях, които са приковани долу в плен, погълнати
или приспани. Натрупването под тях на неизползвана енергия създава
в крайна сметка тежест, която ги кара да изпаднат в отчаяние. Ако една
136
жена ръководи добре своя потенциал чрез физическа, сексуална,

психическа, умствена или духовна дейност, тя успява да живее в
равновесие, т.е. добре поляризирана между висшето и нисшето.” -
Надин В.
Много хора се лекуват, но това лечение е обикновено само
частично. Тъй като модерната медицина подхожда към болния от
гледна точка на симптомите и с това не е в състояние да обхване
цялостния процес, който е в основата на болестта, всяко лечение,
ограничаващо се само с изучаването и разбирането на
подсъзнателното, стига и до ограничени резултати. Методите на
психоанализата са частични, докато не позволят на индивида да стигне
до границата на свръхсъзнанието, което преработва и поставя в друго
измерение освободената от подсъзнанието енергия. Не ще може реално
да се решат проблемите на един човек, ако се свеждат единствено до
онова, което той е преживял в детството си, тъй като тези проблеми са
резултат от много по-сложни процеси, неразплитаема смесица от
родови, културни и социални елементи, а също и главно от кармични и
други елементи, свързани с междуизмеренческата функционалност.
Изучавайки психология в университета, Мона Боси е работила много
години в области, свързани с неадаптивните деца, психоанализата и
психотерапията.
”В края на моето следване си дадох сметка, че тази дисциплина и
произхождащите от нея методи и техники не са достатъчни, за да
помогнат на индивида да се промени основно, да се излекува от
травмите, чиито дълбоки корени стигат чак в самата организация на
обществото. Затова се отказах от кариера, чиято основа би била една
илюзия, защото знаех със сигурност, че не се стига до основния
проблем. Знаех обаче, че има някакъв процес на истинско
освобождаване и че трябва да го намеря. И като открих значението и
ролята на движещите сили (канавата, основата) между измеренията,
които въздействат върху индивида, разбрах, че личността на
човешкото същество е далеч извън това, което ние възприемаме
обикновено.”
Психиката може наистина да се хармонизира и развие само ако
индивидът излезе от егоистичните граници - както все едно да
изостави старата си опаковка, - за да се зареди в обмен с другиго и в
пробуждане за една по-висша реалност чрез приемането на духовни
тела-носители и на фини енергии. Да бъдеш уравновесен означава не
да бъдеш като другите, като се съобразяваш с една норма, нивелираща
поведението на хората, а да се настроиш по възможно най-точния
начин за своята роля във вселената, която е различна за всекиго
поотделно. От мига, в който се прекъсва връзката или континуитетът
между всички части на нас самите, се появява неравновесието.
И любовта..
137
Състоянието на влюбеност е най-благоприятно за разцвета на

индивида. Не казваме ли ”любовта дава криле”? Любовта е светлинна
енергия, която като жизнеността може да бъде канализирана и
усилвана, за да захранва поривите и нежността на душата. Любовта
може да ни извиси към някое духовно измерение. Ако е изживяна в
условия, където има определено качество енергия, тя става неописуем
източник на радост да се живее и на щастие.
”За мен влюбването е велик фактор за равновесие, допринася най-
много за моето разцъфване и мисля, че е необходимо всеки да
поддържа и разширява това оживотворяване чрез обич. Любовта
позволява да стигнеш постепенно до едно измерение на душевност и
духовност, което може да се почувства защитено в люлката на едно
любещо сърце. Така съществото може да развие по-голяма
чувствителност, нежност и по-изтънчено възприемане на невидимото
поле, с което може да влиза в единение в определени мигове на
щастие. Срещата на един мъж и една жена може да премине отвъд
обикновената физическа любовна връзка и да се превърне в
трансцендентно общуване, ако те знаят как да предизвикат да резонира
любовта, която движи като цяло тяхното същество.” -Беатрис А.
Любовата връзка е фантастична, когато бива преживявана по
хармоничен начин, но често зависимостта от ”другата половинка”
става толкова обсебваща, че индивидът там се затваря. Връзка, която в
началото обещава чудеса от нежност и единение, може да се обърне в
истински кошмар от подозрения, съмнения, отмъщение и фалш, на
”обичам те - а аз никак вече” и ”мразя те - ще те разкъсам”, което води
до катастрофа, до караници, до непоправима и брутална раздяла... Но
както казва една съвременна песен: ”Няма само обич, има и омраза
също”. Овладяването на омразата-любов и на старстта-притежание
тогава става много важен етап, за да се намери вътрешното
спокойствие.
Първата истинска любов е онази, която се изживява с душата,
защото, ако не успеем да обичаме вътрешното присъствие на своята
същност, ще имаме много трудности да разкрием своето сърце на
другите. Това вътрешно вглъбяване на любовта може да бъде етап от
процеса на централизация и на вертикализация на енергията-светлина
към вибрационното поле на духа. Тогава любовта не е вече само едно
топло излъчване, но става също една поддръжка на ново приобщаване
към божественото.
Да упражняваме мисленето си
Колкото повече еволюира един организъм, толкова по-сложен
става той. Колкото по-фини стават нашите възприятия, толкова повече
съзнанието, което имаме за реалността, става богато, синтезно и
нюансирано. Така словесният изказ, който го носи, излиза малко по
малко от първоначалния описателен аспект, за да стане опора на един
вътрешен резонанс. Колкото по-бавно тече енергията-съзнание,
138
толкова повече тя се стреми да затвори висшите нива на духа в

опростения подход на двойствения ум, подход, присъщ на инертната
материя. Квадратът или кръгът винаги ще се стремят да си представят
куба и сферата от гледна точка на тяхното собствено пространство ...до
деня, когато тяхното съзнание ще схване отвътре какво представлява
обемът. Колкото по-съзнателен ставаш, толкова повече се опитваш да
излезеш от пасивността, да се изтръгнеш от навиците си, да се
освободиш от фалшивите ценности, за да откриеш отново реалните си
нужди.
Понякога едно същество, една книга, една ситуация представляват
врати, през които ще можете да преминете, ако вземете вътрешно
решение.
”Една вечер се опитвах да заспя и внезапно усетих желание да
отворя книгата, която четях по онова време, в която се разказва за
посвещението на един ученик от един латиноамерикански учител. Без
да мисля за това, което правех, попаднах на диалог между ученика и
неговия учител, който му казваше: ”Не те забравям, оставям ти малко
време, за да можеш да разбереш и усвоиш наученото.” Тези думи по
необясним начин се отнасяха за мен и все още звучат в главата ми,
толкова точни бяха те в този миг тогава. Това послание ме накара да
онемея, но скоро ме осени едно голямо просветление.” - Жак Л.
Хората, които започват да работят за пробудата си и които
неизменно продължават, носят в себе си интуиция и сигурност, които
се развиват постоянно и стават все по-точни и по-точни с времето. Те
придобиват свой вътрешен поглед, който им позволява да се измъкват
от полуистините и от ограничените знания, резултат от прекомерната
специализация, за да развиват глобалното си виждане за самите себе си
и за света.
Акордирайки се спрямо вътрешния порядък на вселената, умът
схваща смисъла на хармонията и на последователността на различни
ситуации, разбира връзката между елементи и явления, които
привидно нямат никаква връзка помежду си. Това осъзнаване
предизвиква незабавно размисъл за ограничените модели, наложени му
още през детството от образованието, а впоследствие засилвани от
социалния конформизъм и средствата за масова информация. Без
активно размишление пред лицето на тези сили, които се стремят да ни
направят ”като всички”, за нас съществува опасността да се оставим да
”влезем в калъпа”. Трябва да имаме смелостта да се измъкнем от този
конформизъм, който ни отдалечава от една по-извисена част от самите
нас.
”Трябва да бъдеш изключително силен, за да се изтръгнеш от
общата маса, никой няма да приеме ти да нарушиш установения ред и
всичко е направено така, че всички да бъдат като всички.
Възпитанието, образованието, институциите и т.н. преповтарят все
едни и същи мисли векове наред. Познанията се развиват, но
139
схващанията за смисъла на живота на човека на земята малко се

променят. И ако нашето съзнание не се пробуди, може да преминем
своя живот, без да узнаем истинския му смисъл. Ето защо, когато
животът привидно е монотонен, не трябва да се страхуваме, ако
случайно можем да се отворим за нови схващания.” - Анет Ф.
”Това освобождаване на съществото не е нещо, което се одобрява
от обикновената социална норма, защото да се освободим означава да
утвърдим своята оригиналност и чрез нея дори да подчертаем своето
различие, следователно да надхвърлим някои предразсъдъци. Трябва
да пробием тази маска на псевдоистината, за да намерим отново
първичния контакт с онова, което винаги е съществувало, с тази част
от самите нас, която е свързана с постоянното и безкрайното. Да
намерим отново най-важните ключове, които позволяват да се разбере
това състояние на поддържано невежество и да се излезе от него.” -
Бернар Д.
Центрирано ли е върху своето истинско вътрешно вдъхновение,
всяко същество има способност и възможност да преценява и да
отсъжда съзнателно и критично всичко онова, което другите хора
понасят несъзнателно и неосъзнато или приемат като неизбежно. Реши
ли да не приема повече да бъде манипулирано на повече или по-малко
подсъзнателно ниво, то иска да може да избира.
”Дадох си сметка, че повечето от хората живеят вън от самите себе
си, непрекъснато поглъщани от разни външни предизвикателства и
възбуди.” - Клод К.
”Постепенно се научих да се вглъбявам в себе си, да прецизирам
всичко в мен и да вземам решение всеки миг единствено за това, което
е най-важно и дори съществено, да се освобождавам от всякакви
получени идеи, свързани с външен успех. Всъщност струва ми се, че е
необходимо да избирам всеки миг по най-реален начин своя живот,
като намирам средства за съобразяване и постепенно привеждане на
нещата, които са около мене, в съответствие и синхрон с моите
дълбоки вътрешни убеждения, тъй като в противен случай човек бива
подложен на натиск отвън и се оказва намесен в ситуации, където
повече не може да избира.” - Жак Л.
Достигнал до известна степен в своето развитие, човек е принуден
да търси информация, за да подсилва вътрешно убедеността си, която
нараства все повече и повече. Да прилагаш метода на индивидуалното
развитие означава да вървиш по пътя на творческия синтез, който не
може да се задоволява от установените догми. Става дума да се открие
собствената вътрешна истина на базата на ученията, оставени от
всички онези хора, които през всички епохи, във всички култури и по
всички континенти са били изследователни на вътрешната вселена.
Независимо дали са били алхимици или шамани, йоги или суфити,
мистици или парапсихолози, тези търсачи са ни завещали значително
140
количество такстове, методи и традиции относно пробудата на

човешкото съзнание.
”Напразно търсех отговори на всички фундаментални въпроси,
които всеки човек си задава. Имах усещането и вътрешната сигурност,
че извън мене съществува нещо неуловимо, невидимо, което е в
основата на организацията на тази вселена. Исках да зная повече и
започнах да документирам, да чета съчинения, които ми даваха един
друг поглед за света, съвсем различен от гледната точка на
официалното образование. Четенето на тези книги много подобряваше
моето състояние, това бяха единствените моменти, в които усещах
отлична хармония между тялото си, душата си и духа си.” - Маджи С.
Еухенио Ферлони, аржентинец с повече от двадесет години опит в
областта на психологията, дълго е търсил отговор на своите въпроси.
”Дотогава моята жажда за знания ме караше да посещавам
многобройни философски, религиозни, научни и езотерични школи.
Във времето тези школи следваха една след друга и ми носеха
информация, послания и зрънца истина, които постепенно ме
променяха. Но пътях изглеждаше, че се свежда до едно търсене без
край чрез също безкрайно обучение. Липсваха ми най-малко два
основни елемента, което осъзнавах, но все не успявах да осъществя.
Първият беше “синтезът”, необходим за обединяване и единение на
целия този огромен капитал от мъдрост, натрупан през вековете, чието
богатство е толкова голямо, че приема в лоното си разликата и
противоречието. Вторият елемент се отнасяше за възможността да
свързвам това познание с една практика, изследвайки всички енергии и
измерения, които съставят нашата цялостна човешка същност, като
преминавам от интелектуалното любопитство към съзнателната
действеност. Едва когато срещнах Пътешествениците в безвремието, с
които работя сега, успях да интегрирам елементите, които ми
липсваха.”
Да развием своите творчески способности
Художественото творчество може да бъде естествен израз на едно
висше вдъхновение. Тъй като е живо и трептящо участие във
вселенската хармония, изкуството трябва да бъде едно ”пре-
сътворяване”, което позволява на човешкото същество да се свърже с
творящия дух. Същият духовен лъч може така да се раздели на
различни снопове за всеки творчески израз и в една серия от вариации,
които са музиката, танцът, картината или писането. Една мелодия, една
форма или фраза представляват винаги среща с магийния миг на
творчеството. Бруно Белами художник и създател на анимационни
филми, споделя:
”Едно нещо е да насочиш живота си към изкуството и
творчеството; съвсем друго нещо е да ориентираш творческите си
способности към някакъв процес на познание и трансформация.
Нуждата, която изпитвах да се изразявам чрез изкуството до степен да
141
го превърна в моя професия, се оказа пред необходимостта да бъде

преразгледана в нови измерения от момента, когато осъзнах
значението и смисъла да се захвана с нещо цялостно. Най-широкият
поглед към реалността, до който имах тогава възможността да се
докосна и който постоянно продължавам да задълбочавам, ми
позволяваше да отивам все по-далеч отвъд обикновеното вътрешно
удовлетворение да рисувам образи и с тях да доставям удоволствие на
хората, които ги гледат. Този поглед ме накара да усетя до каква
степен всичко онова, което се материализира в действителността, се
сътворява най-напред вътрешно, в един невидим план, който без
съмнение е много по-близък до някаква истинска реалност.”
Творчеството е умението да хармонизираме нашите мисли и да
създаваме нови чрез порива на вдъхновението.
Както физическото тяло се изгражда от това, с което се храни, така
и психиката се развива в зависимост от енергиите, които поема от
околния свят. Затова е необходимо да определим и отсеем позитивните
влияния, които ни укрепват, и негативните влияния, които ни
ограничават, но и да разработваме своите собствени творчески
енергии, от които да се разгърне целият ни потенциал от
инициативност и оригиналност. По този начин ще открием, че всеки
индивид е ковач на живота си, на своите успехи, но и на своите
неуспехи.
”Често се говори за въздействия и влияния - предимно лоши и
отрицателни! Но това, за което не се говори достатъчно, е свободата на
всеки човек да избира именно “кой” да му влияяе. Вместо да се
защитаваш срещу влиянията (което може да те доведе до положение да
се взираш само в своя пъп със запушени уши), по-добре е да се научиш
да избираш, да ги отсяваш... Защото е истинско щастие да бъдеш
”повлиян за добро”. - Катрин К.
”Много често хората понасят всичко, което им се случва, мислят,
че съдбата е неизбежна. Това е така, ако човек не отрищи една
вътрешна сила, която да му позволи да излезе от омагьосващия го плен
на посредствеността. Но когато едно същество истински желае да
излезе от този план на съществуване, в който живее, и е способно
упорито да си представя нещо друго, винаги го постига. Многобройни
са индивидуалните доказателства за това. Тогава нека си представим
каква сила се отприщва от повече хора, които заедно успяват да родят
в представите си едно по-интересно и по-добро за еволюцията
бъдеще.” - Надин В.
”Как да направиш така, че да се родят твоите лични идеи и твоят
специфичен гений, на това никой никого не учи! Всеки е по своему
оригинален, което му позволява да разцъфтят цветята в тайната му
съкровена градина. Именно това ни свързва със съществената страна
на нашето същество.” - Елизабет Р.
Да намерим своя духовен път
142
Духовното измерение е измерението на безсмъртното присъствие

на божествеността в нас. Да стигнем до тази съществена част означава
да излезем от всичко второстепенно, временно и илюзорно, което се
стреми да ни манипулира във всекидневните ни действия. От момента,
в който открием отново някаква вътрешна прозрачност и яснота, ще
усетим необходимостта да се настроим на това измерение от самите
нас, разположено отвъд гранците на нашата материална реалност. Не е
достатъчно ”да отстъпим”, трябва ”да наберем височина”. В миналото
всяко духовно търсене е било канализирано от философски системи и
религиозни догми. Днес това дирене се изразява, извън установените
институции, най-често чрез вътрешна работа, която се извършва
всекидневно и то в обмен с другиго.
”Постепенно изоставих моите привързаности и предприех
пътуване през света. Опитът, който бях придобил преди началото, ме
насочваше към мисълта, че онова, което търся, се намира някъде
между философията, религията и изкуството. Заинтересувах се от
будизма, шинтуизма и мисленето на японците. Срещнах католици, от
които разбрах за харизмата (Божията благодат се изпраща чрез
тайнство), посещавах сбирките на обществата Ню Ейдж.
Мюсюлманите суфити ми показаха един непознат за мен ислям. Пътят
на посвещението ми придобиваше вече форма.” - Франсоа В.
”Интуицията и желанието ме водеха: исках да намеря - като в едно
семейство за посвещение - същества като мен, които искат да изживеят
своя вътрешен порив в едно ниво на универсално единение с Бога,
извън религиите. Въпросът беше да знам къде и как да намеря тези
същества, които съществуват някъде, бях сигурен в това. Представях
си ги като посветени, които имат ”Познанието”. Бях чул да се говори
за ордена на розенкройцерите, на темплиерите и други, но винаги
моята чудесна интуиция ми подсказваше, че не съм точно там, където
трябва да бъда. Имах една сигурна и недвусмислена мисъл в главата
си: не трябва да поемам по утъпкани пътеки, трябва да намеря хора,
които работят резултатно и то на друго ниво.” - Блез В.
Някои същества тръгват чрез различни духовни науки - между
които и медитацията - по пътя на вътрешната опитност, който води до
разширяване на съзнанието и до някаква форма на душевен покой.
Развитието на индивида изисква едновременно ограничаване,
концентриране и извисяване на собствената енергия и на собственото
съзнание.
”Това израстване на съзнанието развива толерантност, точност и
незабавно проявяваща се истинска, смислена и вярна обич, която за
мен е много ценна. Разбира се, това не се постига без никакви усилия...
Трябва да вземаш решения, да правиш избор, да принасяш семожертва
- както би могло да се каже, ако се гледа само атвън - и винаги да
държиш на това и да бъдеш издръжлив. Но и в този път, както във
всеки друг, ще получиш нищо, ако не вложиш нищо.” - Катрин К.
143
”Малко по-малко успявах да откривам у себе си, заедно с другите,

много страни от моята индивидуалност, както и някакво единение
между душата и духа. Един подход и метод, който има предвид всички
нива или етажи на съществото (висотата на свръхсъзнанието, областта
на самото съзнание и подмолите на несъзнателното и неосъзнаваното)
по един вътрешно свързан и точен начин. Умение да живееш
пречистен, като постигаш съвсем конкретно и реално знания за
посвещението, без да бъдат те откъснати от всекидневието на живота, а
да го превръщат в чудо, в красота, където всеки миг става кристал на
точност и чистота, едно постоянно откривателство, едно по-пълно
присъствие, едно не-прекъсване, едно приемане на двойствеността.” -
Бернар С.
Пазарът на илюзии
От доста години всякакъв вид курсове и стажове, свързани с
развитието на човека, излязоха на бял свят и станаха подвижни
бойници. Роди се нова раса консуматори: на стажове в зали, на
пътешествия в книги, на лекции в беседи, на техники в методи, много
хора паберкуват по този начин информация и опит по цикли,
съответстващи на нуждите им, но и поради това, че е модно и модерно.
При наличието на такова огромно търсене популяризирането заема
трона и отговаря често на законите на маркетинга, който създава
продукта в зависимост от нуждите на целта. Но внимание!
Ограниченията на всеки метод са като на един инструмент. Както
ръката си служи с инструмента с по-малка или по-голяма сръчност,
така и резултатът от прилагането на един метод зависи от вътрешното
решение и реално положеното усилие. Пътищата за индивидуално
развитие не са едни и същи за всички и съдържат в себе си много
прагове и изпитания.
В най-вътрешната област на Древен Египет кандидатът за
посвещение трябвало да остане седем години извън храма. В Тибет
младежът, преди да стане послушник, трябвало да стои пред вратата на
манастира и да издържи на глада, студа, тъмнината и самотата, за да
докаже своята готовност и решимост, преди да му бъде разрешено да
влезе. В нашето общество, където такива практики биха били
възприемани като варварски, изпитанието се свежда до избора на пътя,
който е наистина нашият индивидуален път, сред лабиринти, имащ
пребогато задънени места, уловки и капани, където мнозина се
загубват и въртят в омагьосен кръг. Някои все пак успяват да излязат
от лабиринта, благодарение на ”нишката на Ариадна”, която е тайната
връзка с висшето им съзнание.
Всяка индивидуална еволюция минава през фази на стремителен
възход и ентусиазъм, последвани от периоди на съмнения и изпитания.
Трябва да се борим срещу обезкуражаването, срещу изкушението на
правите и светли пътища, които водят към бездната, срещу инерцията,
която неизбежно води към загуба на идеала.
144
Стигане до посвещението
За да излезем от едно поле, където няма скачване, трябва да
преминем през една граница. Пресичането й изисква много време,
работа, концентрация и помощ от висшите измерения. Чрез едно
волево и продължително действие е възможно да се изтръгнем от
плана на съдбата и тогава да бъдем докоснати от висше влияние, което
ще изглежда като Божествена воля. Казано е: “Помогни си, и небето
ще ти помогне”. Нищо не може наистина да се случи, ако човекът не
направи реално усилие, за да излезе от пространствено-времевите
коловози, които го затварят в едно твърде ограничено виждане за него
самия. Индивидите, които преминават тази граница на откачване, се
настройват спрямо космичните измерения, които вдъхновяват
човешкото същество по един позитивен начин за неговата еволюция,
но преминаването е трудно, както свидетелства Йо Апел-Гери:
”Това , което мога да кажа, е, че нищо не съм получил лесно.
Всичко, което ми се е случило, стана след много големи и
продължителни усилия, за да го постигна. Това винаги е изисквало
много голяма концентрация, дълги години работа, подготовка,
овладяване, преди една внезапна промяна да ми отвори път към други
измерения. Не съм някакво същество-чудо, за което всичко се е
развивало с някакво превъзходно просветление чрез някаква светлина,
която пада върху главата. Много информации дойдоха след дълбок
размисъл, интензивна медитация и на много етапи. Методът ми не е
туристическо изчакване на някакво трансцендентно просветление по
време на повърхностна медитация. Резултатът, който съм получил,
след това цялостно изследване, ми харесва и ми е скъп, тъй като ми
позволява да стигам всеки миг до най-доброто разбиране на всякакви
положения. Но не мога да кажа на другите същества, че пътят е лесен,
защото той наистина не беше лесен за мен. Пътят трябва да се приеме
сериозно, защото през етапите преминават само онези, които са твърдо
решени и много предани. Всичко това е много трудно. Вселената не се
поема ей току-така, с един пирует. Иначе всички бихме били богове.
Не трябва да си правим илюзии. Трансформацията на един индивид, за
да стигне той до някое по-висше измерение, не е нещо просто и лесно.
Ако някой ми каже обратното, готов съм за един сериозен разговор с
него!... защото във всички случаи човек заплаща - или преди, или по
време на работата си, или след това.”
Истинската духовност не е някакво неясно и неопределено бягство
извън възможностите и случайностите в материалния свят, а е точно
противоположното на някакво блажено и пасивно очакване. Ето защо
се говори за “осъзнаване и за съзнателно завоюване”, нещо като
завземане при война. Ако е било казано в Евангелието: ”Ще повърна
равнодушните” и “Царството небесно принадлежи на насилниците и
на онези, които го завоюват”, това означава, че трябва да се
противопоставим и да проявим насилие спрямо своята инерция, за да
мобилизираме всички свои ресурси, съзнателни и несъзнателни, и да
145
постигнем целите, които сме си поставили, като привличаме към нас

всички елементи за нашия успех. Това няма нищо общо с някакъв
туризъм из духовността, който - спрямо търсенето на посвещение - е
точно това, което един ваканционен клуб е спрямо истинското
изследване на непозната джунгла.
“Да умееш да извличаш от самите трудности в живота някакъв
фермент на съвършенство и да ги преработваш в съответните живи
сили на свръхфизично ниво, ето това е висша алхимия, която не може
да бъде победена от нищо.”51 Този цитат от книгата “Великото Дело”
потвърждава, че опитът и изпитанията ни позволяват да извличаме
същественото от всичко несъществено, да умираме многократно
спрямо нашите илюзии и нашите навици, за да се възраждаме по-
цялостни и по-съответстващи на това, което сме ние като същност.
2. СВРЪХЛИЧНОСТНА ДИНАМИКА
Свръхличностната динамика е един аспект на груповата динамика,
която се създава, когато участниците в групата се събират, за да
стигнат до по-висше ниво на съзнанието-енергия. Тя изисква редица
условия, за да се реализира, и нейните най-мощни резултати се
проявяват чрез :
 вътрешен мир и вътрешна хармония, породени от
създадената среда за общуване и единение;
 засилване на идентичността на всекиго чрез по-добро
разбиране на себе си благодарение на обмена с другите;
 развиване на сетивността и на духовността благодарение
на разширяване на съзнанието;
 възможност за придобиване на нови свръхсетивни
възприятия;
 нарастване на индивидуалните творчески способности,
постигане на най-висока степен на възможности при всеки
участник чрез синтеза на енергиите (синергията) на индивидите.
Джийн Хюстън, автор с международно значение и професор в
много американски университети, е провел семинари в повече от
тридесет и пет страни и е установявал всеки път наличието на
ускоряващ ефект в груповата динамика: ”Сакралната психология се
практикува почти винаги в рамките на една група, доколкото именно
групата може да предоставя на разположение на всеки от нейните
членове някакъв по-голям капитал от психически, емоционални,
духовни и умствени резерви. След като вече работих доста години с
отделни изследователи, а същевременно и с групи, мога да потвърдя,
че най-често хората имат напредък, когато работят в група. (...) Ако
51
Grillot de Givry, Le Grand Oeuvre. Éd. Traditionnelles.
146
решите да изчислите общо какъв индивидуален човешки опит може

да ви предложи една група от петдесет човека, ще установите, че
това представлява цялостно около 2400 години живот.”52
Колкото повече се развива човек, толкова повече усеща
небходимостта да обменя своя опит с приятели, за да стигнат заедно до
края на един път, който води до откриване на самия себе си. Именно
тогава човек започва да се среща с хора, които търсят същото качество
на съществуване, на живот и на мислене, за да се създаде и изгради
точно това, което ние наричаме енергийно семейство.
Енергийно семейство
Както хромозомното семейство се състои от същества, свързани от
една и съща кръв, така енергийното семейство събира индивиди, които
имат еднаква, близка или подобна сетивност. Лайтмотивът на всички
свидетелства е усещането, че си намерил това енергийно семейство,
което позволява да се направи връзка с невидимото духовно семейство.
Вибрационното ниво, в което живее един индивид, и кармичната му
биография ще определят именно кои мъже и жени са подходящи за
неговата еволюция в конкретния момент - по принципа на резонанса,
чиято същност може да се изрази с две думи: които си приличат се
привличат.
“Всеки човек трябва да намери мястото и съществата, които ще му
помогнат да си изясни идеята за другото измерение, в което сам той
желае да живее, и да открие онова вътрешно качество, присъщо
единствено на него, за да може след това да се свърже със своето
свръхсъзнание. Няма само един единствен възможен път, всяко нещо,
което съществото човек изживява, е важно и човечеството, чрез
резонанса, може да бъде подпомогнато за извисяването си от всяко
наше позитивно действие.” - Летиция Ф.
“Като да бях намерил отново приятели след дълго отсъствие, които
винаги съм търсил: същества като мене, със същата сетивност, с които
можех да изживея едно вътрешно единение, без никакви трудности,
дори без да си говорим.” - Беноа П.
Едно енергийно семейство е утробата (или матрицата) за промяна,
в която съществото може да се развива вътрешно, в климат на доверие,
сътрудничество и пораждаща се телепатия. Целият наш опит ни
доказва, че за да напредне във вътрешния си път, както при
изкачването на планина, добре е човекът да бъде воден. Най-напред
предимно от едно фино невидимо духвно измерение, след това от
някои същества, които имат повече опит от него, а накрая чрез обмена
с други търсещи хора, чийто поглед му помага да разбира по-добре
самия себе си. ”Кажи ми след кого вървиш, ще ти кажа кой си...”
“Изглежда ми все повече и повече очевидно, че събирането на
същества, движени от един и същи порив към нещо възвишено,
52
Jean Houston, La Psychologie sacrée, Éd. Dangles.
147
позволява на всекиго поотделно да запазва и засилва онова вътрешно

пламъче, тъй уязвимо в един свят на очевиден душевна и умствена
деградация.” - Ришар Б.
“Една група, наистина това създаваме тук. Искам да уточня, че в
една група има толкова групи, колкото са индивидите... Всеки има свое
виждане за групата и открива в нея определено очарование или
определено неудобство; всеки я приспособява към себе си, залива я със
своя си сос; всеки вижда в нея своите собствени граници. Един екип
като нашия става защитено и закриляно пространство, където има
топлота, където всеки може да говори без страх от неразбиране или
присмех (е, най-много по няколко здравословни шеги) и където можеш
да се почувстваш отново добре, ако изпитанията по пътя те
попритиснат или поразтърсят малко повече.” - Катрин К.
“Един такъв екипаж за космична връзка е като ракетна площадка
за индивидите, решили и решени да достигнат до своето небе.
Последната врата в духовното търсене - преминаването в друг
континуум - е лично дело, една вътрешна връзка между Бога и всеки
един от нас, абсолютно убеден съм в това. Но за да извървиш целия
подготвителен път, да се изтръгнеш от колективната несъзнателност и
неосъзнатост, да сложиш край на изолираността си в обществото, да се
обърнеш към духовното - за това ти трябват приятелки и приятели по
пътя, за да те подпомагат и окуражават. На всичко отгоре ще ти
трябват и видими или невидими водачи. Всички онези, които ги
отричат и не приемат, рискуват още дълго време да се заблуждават и
грешат.” - Тиери О.
Изграждането на едно поле на хармония между повече същества
предизвиква незабавно приток на енергия и пробуждането на едно
съществено измерение, което дава отново смисъл на живота. Ритъмът
на живот в обществото не позволява на чувствителните хора да
намират онова достатъчно фино енергийно поле, което им е
необходимо, за да могат да си възвръщат своето равновесие.
Множество свидетелства ни дават представа за многостранния ефект
на тази свръхличностна динамика.
“Бях доста притеснителна, трудно общувах с други хора. След
триседмична ваканция, която прекарах в работа с група, почувствах
дълбоко в себе си и във всички мои фибри как нещо се разгъва.
Забелязах също така, че моите фини невидими тела-носители се
захранват отново с енергия. След връщането си у дома забелязах, че
мога да казвам на другите всичко това, което искам, то вече не
оставаше блокирано в главата ми.” - Марилен С.
“Преди десет години в Париж срещнах една група, работеща по
принципите на харизмата, посещавах я четири години, защото по
онова време тя отговаряше на моя духовен идеал. Стремях се към
истината, простотата и чистотата, чувствах се вдъхновена и окрилена
от нова вяра, срещайки се с тези млади хора, които ми изглеждаха като
148
излъчващи светлина. Преживях мистични опитности и

свръхестествени контакти. Чувството за дълбока вътрешна празнота,
което изпитвах по-рано, преди да срещна вярата, бе заменено от една
необикновена радост и всеобземащ ме усет за пълнота. Чувствах се
непрекъснато водена, подпомагана, придружена от едно присъствие,
което бдеше върху мене ден и нощ. Сега работя с Пътешествениците в
безвремието и преоткривам тези контакти, но с повече познание,
съзнание и яснота.” - Валери С.
“Понякога ми се случваше да изживявам гняв, който сдържах
дълбоко в себе си, но резултатите от това биваха винаги
опустушителни. Изслушването на всекиго поотделно в групата, както и
споделянето на многобройните най-различни видове индивидуален
опит допринесоха много за моята промяна. Благодарение на връщането
си назад, станало възможно едва след като разбрах какво представлява
движението на енергиите, аз бях вече в състояние да се справям с гнева
си по-безболезнено както за мен, така и за моите близки.” - Филип С.
Благодарение на поддръжката, осигурявана от запазени енергийни
полета, човек може много по-лесно да избягва или да се освобождава
окончателно от някои свои вредни навици.
“Като дойдох тука, пушех, но с всеки ден желанието ми да пуша
сякаш се изпаряваше. Отдавна имах желание да спра и бях пробвал
всякакви начини и методи, но не успявах да го направя окончателно.
Както при много други същества, мигът, от който по-нататък вече не
пуша, дойде внезапно, без ни най-малко желание да започна отново.
Може би липсата на цигари бе запълнена с нещо много по-важно.” -
Дидие Т.
Когато човек чете за определени вътрешни опитности, които
преминават отвъд тясната рамка на разумното и рационалното, не е
лесно да се намери някаква среда, в която да можем да споделим това
тайно съкровище. Участието в някакъв вид екипна работа от подобен
род създава едно особено важно ниво на човешки взаимотношения,
един психически микроклимат, който позволява да се разгърне
сетивността на всекиго и всеки да може да преоткрива както себе си,
така и всички останали хора.
“Това беше един вид събуждане, сякаш се измъквах от старата си
кожа. Трудно е да се определи и опише това впечатление, но то е
реално. Като че ли пораснах, излязъл от някакво състояние на
посредственост. Усещах някаква по-голяма точност със самия себе си,
в синхрон с всички останали части на моята личност. По-рано търсех в
живота си нещо, което не знаех как да обясня, нито дори да определя, а
сега вече намирах отговор на въпросите, които си поставях. Можех да
споделя стремежите си към един по-благороден живот, по-истински, в
хармония със законите, които управляват вселената. Разбира се, всичко
това не беше никак лесно, защото трябваше да преодолея съмнението и
149
моите дълбоки страхове, произлизащи от възпитанието и

образованието и от условията, при които бях живял.” - Патрик К.
Срещайки се с други същества, които са имали опит с една друга
“различна реалност”, един индивид може да види как му се разкрива
някаква част от неговата индивидуалност, която е била останала
неразвита поради липса на възможности за общуване. Да си
представим едно общество от слепци, в което се раждат деца, които
могат да виждат. Те биват възпитавани в една култура и в стил на
живот, където не се обръща абсолютно никакво внимание на очите
като сетивен орган и на зрението. Тези деца ще се наложи да имат
много голяма независимост на духа, за да се убедят, че наистина
виждат, и да упражняват този свой сетивен орган, очите, без всички
останали около тях да разберат това. Същото е в сила и за хората в
нашето общество, които са надарени със свръхсетивни способности.
Ако те се открият един другиго взаимно, ще могат да започнат да
развиват тези свои способности, без риска да се откъснат от земята и
да се отклонят в сферите на въображаемото и илюзиите, защото
техният собствен индивидуален опит ще може да бъде вече сравняван
и с възприятията на други хора. Кенет Ринг е провел обемисто и
задълбочено изследване върху психологическия профил и детските
преживявания на лица, преживели среща с НЛО или състояния на
прага на смъртта. Изводите на този, който действително вярва в
реалността на тези явления, са следните: ”Индивидите, които в зряла
възраст преживяват опитности, свързани с НЛО или на прага на
смъртта, в своето детство не са били склонни да фантазират, но са
явно били вече с повишена сетивност към паранорамалните
реалности.”53
От момента, в който човек събуди своята сетивност в среда на
екипна съвместна работа, става възможно да се обменят мисли за
вътрешните усещания относно енергийните полета, до които отделните
хора се докосват. Тази “енергийна култура” лежи в основата на цял
един речник, който позволява да се описва душевната или психична
реалност точно така, както съществува терминология за описване на
физическата реалност: според обстоятелствата например можеш да се
почувствуваш “включен”, “с шапка на глава”, “олекотен и почистен”,
“избухнал”, “напомпан”, “блокиран”, “унифициран”, “отлепен или
излетял”, “инфилтриран или просмукан”, “натоварен или зареден”,
“пълен”, “пломбиран”, “притиснат, сгъстен и компресиран”, “течащ и
движещ се” и т.н. Един малък илюстриран речник би могъл да опише
състоянията, отговарящи на тези термини. Чрез всекидневен обмен на
този тип усещания и възприятия се констатира, че много хора усещат
същите неща по същото време, без да са се уговорили предварително,
и става възможно по-добре да се разбира функционирането и
въздействието на енергията, действаща в определен момент.
Синергия
53
Kenneth Ring, Projet Omega. Éd. du Rocher.
150
Съгласуването между няколко същества в рамките на

свръхличностната динамика създава една синергия (синтез на енергия),
чиято резултантна величина е много по-голяма от сбора на енергиите
на присъстващите лица. Създава се един ”общ главен мозък”, чието
ниво на синтез зависи от качеството на участниците и от тяхното
сцепление и единство.
“Групата е някакъв свръхпотенциализатор, свръхускорител, когато
сме решили да обединим идеите си, мечтите си, времето си, силите си
и средствата си всички заедно, за да осъществим един проект, който е
невъзможно да реализираме всеки поотделно (дори и десетки години
да му посветим изцяло...)” - Катрин К.
“Откриваме се, галванизираме своите мощности, творим и
поддържаме връзка с някакъв висш план, подпомагаме се в нашата
индивидуална еволюция, чувстваме се сигурни, забавляваме се,
обичаме се, осъществяваме общи проекти, чувствуваме се опора един
за друг... За мене това е чудесно откритие, фундаментално за
съвременната епоха, надявам се, че всички мъже и жени, които се
стремят към такава цел, ще успеят някой ден да намерят хората, които
са част от тяхното пътешествие, от тяхната лична история.” - Матилд
П.
Обединявайки нашите възможности, събирайки ведно нашите
сили, можем да се събудим за оригинални вдъхновения и да измислим
нови решения, необходими за следващи степени в еволюцията. Тази
синергия може да бъде използвана както за някаква материална
реализация, така и в служение на духовната еволюция.
“Казват, че обединението прави силата, и това е истина, ние
успяхме да реализираме - няколко души заедно, използвайки нашите
знания, обединявайки нашите средства, нашите сили - неща, които сам
човек никога не би постигнал. Важното е да се правят различни опити,
защото разбирането на теория е едно нещо, а осъществяването на
практика е съвсем друго.” - Аниес Л.
“Да отидем в Полинезия, да живеем на корабите в лагуната на
Таити, след това да създадем село върху пустинен остров - мнозина
мечтаят за такова приключение, но това бе възможно за нас само
защото направихме един споен единен екип. Всеки експеримент има
своята цена, та и ние, за да завладеем този райски кът, трябваше да
преминем през много изпитания, съмнения и поставяне на доста неща
под въпрос. Забелязах също, че някои информации, дори откровения,
могат да се дават само на повече хора, защото един индивид трудно
може да понесе тежестта на силните истини.” - Жак Л.
Груповата диамика отприщва един значителен растеж. Тя изисква
от всекиго уравновесеност и добра вътрешна структура и активно
присъствие. Много крехките индивиди, недостатъчно определени или
неуравновесени могат да бъдат включени в един прекомерно бърз за
тях процес на еволюция. За да се избегне това, е необходимо да се
151
предложи обучение, адаптирано към евюлютивния ритъм и според

възможностите на всеки. Тези, които са участвали в такава групова
дейност, са преживели една опитност, която ги е променила коренно.
Връзките, които са създадени, са толкова силни, че даже след
излизането от екипа, хората, които са участвали в него, държат да се
виждат отново.
Жан Жиро, наричан Мьобиюс, е един от художниците на комикси,
който има заслуги за модерната анимация. Няма да броим множеството
награди и международни отличия, които са короновали неговия талант,
проявил се и в киното. Много години той участваше в приключението
на Пътешествениците в безвремието, за което говори по следния
начин:
“Отначало започнах с лично търсене, свързано с моята работа
върху изкуството и творчеството. Културата ми беше силно повлияна
от научната фантастика и това ме бе направило много чувствителен
към всичко космично. Един ден чух да се говори сред приятели,
аниматори, за Йо Апел-Гери, след това - и от други хора от друга
област. За няколко месеца го видях няколко пъти на конференции,
празници, концерти. Бях изключително впечатлен от неговата аура,
както и от качеството на хората, които бяха с него: интелект, чистота,
внимание и решителност. Те представляваха една впечатляваща група
по вътрешното си единство и разнообразието си. Тази среща беше
необикновена за мен. Навлязох в практиките за самовглъбяване и
медитация и открих един наситен вътрешен живот в колектива. Това
не беше нещо, което да се загуби в една традиционна религиозна
общност, лишена от всякаква инициатива. Нямаше табута, нито
стриктни забрани, имаше само едно напрежение за издигане, за
реконструкция, за навлизане между измеренията. Не бяхме свързани с
някакви далечни или роднински авторитети. В древните религии често
само се следват изминатите вече от другите пътища. За нас правилата
се изграждаха постепенно, в зависимост от откритието. Ако искаме да
осъществим един валиден опит, е нужно да сме вписани в една
общност, едно семейство, една група. Ако си спортист, отиваш в
спортен клуб, ако си литератор, влизаш в някакво общество на
писатели... Този тип на групиране е много важен, защото не може
нищо да се направи и не се напредва никак, ако няма експериментални
лаборатории за живот, за авангард, полузатворени системи със зони за
близко общуване, както е във всяко семейство. Обществото предлага
много възможности да се експериментира в области, които са
признати. Но на духовно ниво се навлиза в една по-особена област,
която повлиява всички сектори на живота. Маргинализиран си още в
момента, в който се включваш в такава група, защото често това бива
възприемано от другите като нещо странно, дори те виждат някаква
заплаха. Вътрешната конструкция, от която се възползувах през петте
години, беше понякога видима и много полезна по отношение
управление на енергиите и в моменти на криза. Много елементи от моя
живот остават много ярко оцветени от това, което научих. Всичко,
152
което съм предприел и открил оттогава досега, е продължение от онзи

период. През всичките тези години имах силното желание да достигна
до качество на прозрачност и светлинност в моята работа, без да се
откача от някои дълбоки полета, даже когато е трудно да направиш
това, за да намериш трансцендентното. Това много силно напрежение
структурира винаги една част от моето вдъхновение по един наистина
чудесен начин.”
Чарли Купър е писател и информатик. Със своя оригинален стил
той си спомня за моментите, които е преживял с Пътешествениците в
безвремието и прави равносметка за този експеримент:
“Погледнато от върха на моите четиридесет години, животът ми
прилича на приключенски роман, който не успявам да напиша. Аз съм
променящ се дух. На 19 години бях запален, когато срещнах групата,
която се наричаше Исо-Зен. Това е съкращение на Интернелен Синтез
Оперативно-Зететичен* Енергетичен Нуклеоничен. За мене веднага
всичко беше ясно, защото преди това бях сънувал нещо за една книга,
която не бях чел и която се казваше: ”Трактат за интернелната
звезда..” Интернел... вътрешност на вселената, с която се чувствам
свързан. Не знаех тогава, че осем години от моето съществуване щях
да бъда там, но имах вече усещането, даже без да съм търсил, че накрая
съм намерил моето семейство, разбира се психическо семейство.
Неясни спомени, но изпълнени с възторг. Откривам с възхищение, че
всяко същество е вселена. Интернелна общност от мутанти на Духа.
Контакт с безвремието. Клик-клак Кодак! Стъкълца и пайети... След
това пътят прави завой и аз тръгвам да опознавам други географски
ширини, но връзката с моите приятели от пътешествието остава
завинаги. Вероятно през тези осем години от живота си успях да изразя
едно вътрешно измерение на дълбинност и гордост. Нещата вървят
много по-зле за мен, откакто се опитвам отново да се възприемам само
като земен жител. Не само че искам да говоря на Господ, но още
повече чрез PCV. Досада от шум, бъркотия, стандарти и посредници! А
това е история само между мен и мен. Зная със сигурност, че има най-
малко два мига по време на нашето съществуване, когато се повдига
завесата: това е мигът, когато се инкарнираме, и мигът, когато
напускаме тялото. От първия имам добър спомен. Съзнанието ми се
сгъстява и се завъртява надолу във вълнообразен вихър, от който се
раждат цветни турбулентни излъчвания, които придобиват форма и
лица, превръщат се в преживян опит, продължителност, чувство и
страдание, а аз зная, че тази спирала е моят бъдещ живот. Втория миг
очаквам без нетърпение, но и без страх. Все едно е дали ще умреш след
5 минути или след 300 години. Каква шега! Зная, че животът не спира
на прага на смъртта.”
Огледалният ефект
*
от френската буква Z (зет), последна в азбуката, означава научни
изследвания, научен метод.
153
Един екипаж, имащ за цел надличностното, е един вид алхимична

реторта, където всеки се трансформира на всички нива много по-
интензивно, отколкото ако е сам. Това се дължи на огледалния ефект,
който действа двупосочно:
 образът, който огледалото ви връща, има форма на
предмет, обект;
 но вие можете да видите и да работите върху вашите
неосъзнати проблеми, тъй като те вече са проектирани в него.
Във всяка човешка връзка съществува психологическо
проектиране, защото винаги имаме склонност да прехвърляме върху
другите собствените си лични слабости. Никога не сме толкова
шокирани от поведението на някого, колкото в случая, когато то
съответства на дълбоко скритите в собственото ни подсъзнание
влечения. Наблюдавайте добре хората около себе си и ще видите как
това правило се прилага при всекиго поотделно..., но най-вече при вас
самите. Мислете и вижте дали това, в което обвинявате другите, или
това, което ви шокира при тях, не е точно израз на дълбоко
подтисканите вътре във вас влечения, които се разкриват именно по
този начин. Наистина защо агресивните личности виждат навсякъде
агресивност, а скъперниците виждат навсякъде само използвачи? Това
поведение може да се резюмира в следната формула: ”Кажи ми кого
мразиш, ще ти кажа кой си.”
“Огледалото, което представлява една група, има решаващо
въздействие върху пропуските, фалша и недостатъците на всеки
участник в нея. Когато енергията заработи, тя разкрива наяве всички
тези нарушения в естественото междучовешко общуване, и всеки
трябва да се справи с тях. Това е страшно фантастично училище, което
изисква кураж, но позволява да усъвършенстваме много бързо своята
личност.” - Жан-Себастиян М.
“Когато си сам, можеш да скриеш някои части от себе си, защото
другите не са там, за да ти ги покажат с пръст или да ги разбудят. Има
три равнища на познаване на себе си: това, което сам мислиш за себе
си, това, което другите мислят за теб, и това, което ти си в
действителност, а то е без съмнение нещо средно между първите две.”
- Дени Л.
Като дипломиран икономист, Аниес Ренар изигра определяща роля
при публикуването на томовете на Единната Наука. Тя анализира
огледалния ефект, действащ в един изследователски екип като нашия,
така:
“Този ефект на огледалото може също да събуди фини части в
самите нас и на това ниво се получава нещо като магия, защото
въздействието на синергията става причина да развием много по-бързо
вътрешния си потенциал и то много по-добре, отколкото ако го правим
сами. Феноменът синергия позволява по този начин човек да премине
154
отвъд собствените си граници, за да заживее в една много по-

космическа и трансцендентна реалност.”
Преди да ни срещне, Шуи Ланг Йенг, ръководителка на здравната
служба в Полинезия, била свикнала вече да ръководи цял екип.
Свръхличностната динамика й позволи да види пред себе си нови
хоризонти.
“Съществата се преобразуват и шлифоват в контакт едни с други,
като камъчетата по плажа. В екипната работа еволюционният процес
се ускорява и разширява, като всеки мъж и всяка жена представляват
една страна на едно голямо същество. Много често в началото на една
работа за преобразуване в началото сме задвижени от своя порив и
ентусиазъм и се чувстваме в пълна хармония с всички останали. После
постепенно, ако решим да управляваме своята цялост, се сблъскваме с
едно подмолно измерение, свързано с по-сгъстените нива на нас
самите, което не винаги е лесно да се съгласува със съзнанието.
Работата върху гордостта и егоизма, които са много важни в процеса
на еволюция, ме накараа да придобия мекота, прозрачност и
смирение.”
Онези, които са много надменни и горделиви или затворени в своя
егоизъм, могат в определен момент да бъдат отхвърлени от групата,
върху която те ще проектират всички свои проблеми. Отхвърлянето е
толкова по-силно, колкото по-дълбоко е станало проектирането на
проблемите им. Екипажът на Пътешествениците в безвремието също
се е сблъскал с подобни случаи на отхвърляне, което се е оказвало
сериозна причина за несправедливи осъдителни упреци и агресивни
реакции, мъчителни за понасяне, но всичко това е опит за
самовладеене, който помага на участниците да разбират все по-добре и
по-добре собствените си реакции.
Този процес на самоидентифициране и на отхвърляне съществува
и в групата, както и при мъжа и жената като двойка. Наистина от
момента, когато между двамата или в групата ритъмът в развитието на
единия не се съгласува с ритъма на другия или на другите, постепенно
се появява някаква дистанция, магията от срещата изчезва, а често след
това, ако няма друга реакция, настъпва отдалечаване и дори скъсване.
Човек не може да си обясни всъщност какво ли е правил с другия или с
групата, в които изведнъж започва да открива толкова много
недостатъци, докато преди това всичко е било чудесно...
Нужно е известно време, за да може всеки да намери своето
равновесие и да интегрира отново в себе си психическата енергия,
която сам е проектирал върху другия или другите. Ето защо някои
личности могат да изживеят психични смущения, ако внезапно
напуснат групата, вместо да го направят на етапи. Космонавтите не
излизат от кораба си, без да минат през специална камера. Същото се
получава и когато човек напусне енергийното надличностно поле на
една група, нещо като “енергиен кораб”, където всеки се стреми да се
155
освободи от някои видове психологическа защита, която е необходима

в социалния живот, основаващ се върху индивидуализма и
конкуренцията.
Лечебен ефект
Тъй като много психични проблеми се изразяват чрез смущения
във взаимоотношенията с другите хора, динамиката в някоя група
бързо изважда наяве тези затруднения в общуването, които не се
проявяват, когато човек има сравнително затворен социален живот.
Впрочем самите недостатъци не могат да бъдат отстранени, защото
самите те са също деформиращи екрани, ако не са съвсем непрозрачни
като огледало, които пречат за възприемането на вътрешните и
висшите светове. Обединявайки функциите на синергията и на
огледалото, груповата динамика може да доведе до значителни
лечебни резултати. По-голямата част от участниците в такава
динамика трябва да бъдат значително много по-уравновесени, за да
поемат върху себе си за миг проблемите на другите хора, които не са
все още постигнали това равновесие.
“Когато се свързах с тази група, не бях вярваща и търсех цел в
живота си. Родителите ми, които бяха разведени, видяха как бързо
придобивам сигурност и се изявявам. Аз, която имах толкова
смущения в юношеството, на ръба на самоубийството, станах едно
разцъфнало същество. Приех живота, защото новото ми виждане за
света му придаваше смисъл. Бях намерила едно голямо семейство и
топлота, която често ми липсваше. Моето вътрешно равновесие се
възстанови благодарение на нови ценности и на един толкова
вълнуващ живот, които изцяло промениха моето съществуване.” -
Паскал Н.
“Три месеца живеех затворена вкъщи, защото се чувствах
разстроена. Трудно ми беше да живея с хора в обществото, имах
трудности в общуването, депресия, избухвания и насилие както спрямо
мен самата, така и към другите. Психолозите и лекарите, с които се
консултирах, ми помогнаха само повърхностно да се докосна до моите
проблеми, без да мога да ги реша. Откривайки в този екип опит за
търсене и изживяване на целостността в себе си, започнах да гледам от
разстояние на проблемите си и да ги решавам без предишните
натрапчиви мисли. Сега чувствам, че постепенно съм се освободила и
контактите ми с другите са по-меки и по-спокойни.” - Стела Ф.
Тази опитност на групата ни позволи да проверим как един човек,
който има проблеми, включен в средата с чист живот и хармоничен
климат, изграден върху програма за постигане на цялостност, намира
бързо смисъла на онова съществено нещо, което променя изцяло
възгледите на този човек за живота. Подобренията, на които ставахме
свидетели, са следствие от действието на едно положително творческо
енергийно поле, което дава на всеки нуждаещ се участник шанса да
събуди своите заспали качества:
156
“Имах трудно детство, в едно разпаднало се семейство,

наблюдавано от психиатри, а след това започнах да се боря за
материално оцеляване в обществото. Лишена от достатъчна защита и
любов в семейството си, много бързо се озовах в зъбчатите колела на
фрустрациите, омразата, бунтовете и насилието. Крадях от нужда, а
после защото е по-лесно. Щях да попадна в сенчестия свят на
престъпността, ако не бях срещнала този екип, който ми помогна,
докато социалните структури само ме отхвърляха. Възвърнах си, в
климат на братство, способността да обичам живота и другите, вярата
в себе си и желанието да срещна отново много рано загубената чистота
на моето детство. Открих вярата в Бога и в човека. Моят опит ми
доказва, че събирането на съзнателни и уравновесени личности е
реторта за трансформация. Тъй като тази група успя да промени такъв
негативен и бунтуващ се човек, какъвто бях аз, сигурен съм, че тя ще
може да даде много положителни елементи на обществото, ако то умее
да се вслушва в оригинални решения. - Д.С.
Нашето призвание не е лечението, но никога пред никого не сме
дори помисляли да затворим вратата, защото виждахме хора със
смущения - не намерили никакво разрешение нито в семейството си,
нито в обществото - как се разкриват вътрешно и се утвърждават само
благодарение на общуването с другите, като бива задействана и най-
фината част от тях самите.
Но тяхното участие в груповата динамика не е винаги така просто,
защото човекът, който е имал семейни проблеми, се стреми винаги да
пресъздава, в рамките на една група, своя конфликт на несъзнателно
ниво. Ако проблемите на всекиго могат да се разпрострат върху всички
участници, не по-малка истина е, че ръководещият груповата динамика
бива често онази централна фокусна точка, към която се насочват
различните фази на прословутия лечебен “трансфер”, като се започне
от изключителното обожание и се стигне до най-разрушителната
омраза и почти до обвинението, че именно той е причина за
неразрешените смущения от детството... това, което обяснява Арно
Дежарден, изучавайки някои отношения между учители и ученици:
”Често кандидат-ученикът има нужда да проектира върху учителя
си своята мечта за свръхчовек или за жената, възприемана като
божествеа инкарнация. (...) След това го обвиняват, че е предател,
защото давал не образа, който искал честно да даде за себе си, а
образа, който другите били искали да си създадат за него. Така
именно много често изгаряме на клада оногова, когото сме
обожавали, и свличаме в калта оногова, когото сме издигали до
облаците. Тези емоционални реакции могат да се сравнят с
реакциите, които опустошават любовта между двама души.”54
Нашият опит ни показва, че опитвайки се да помогнем на другите,
много бързо ставаме свързани с техните съвременни или кармични
проблеми, и често получаваме една част от техните адове. Ако не
54
Arnaud Desjardins, In: Nouvelles Clés, No. 20.
157
знаем как да ограничим своята намеса, трябва да се изправим с лице

срещу инфантилизма и незрелостта, които се състоят точно в
прехвърляне на своите лични проблеми на другите хора. По време на
сеанси за катарзис (пречистване), е възможно да разглеждаме отделен
проблем на един човек. Всеки от участниците долавя различни
елементи от получената информация, които, като се допълнят,
разкриват повече или по-малко осъзнати механизми.
Да преоткрием смисъла на целостта означава да живеем
непрекъснато във всички свои равнища на съществуване, даже в онези
от тях, които не не можем или не желаем да осъзнаваме.
Непрекъснатостта с висшите равнища се осъществява чрез
интериоризиране, т.е. вглъбяване и порив за извисяване, а
непрекъснатата връзка с по-нисшите полета се прави чрез
отграничаване на собственото поле за екстериоризиране и чрез
просветляване на мрачните зони в собствената психика. Тази вътрешна
тъмнина пречи на постепенното насочвано изтръгване или изплуване
на резервите от енергия, които са разположени подмолно в нисшите
слоеве на нашата същност и които са способни да захранят нашето
издигане и извисяване.
Ако не извършваме тази работа за насочване или канализиране на
нашите енергии в основата, някой ден те внезапно ни напомнят за себе
си по един изцяло неконтролируем начин, под формата на проблеми с
физическото или душевно здраве, склонност към фанатизъм или
самоубийство, истерично държание или чувство за вина.
Клопката на обезличаването
Цялата истинска еволюция почива на базата на фино равновесие
между изразяването на собствената оригиналност и благотворния
обмен с другите хора. В зависимост от начина, по който функционира,
една човешка група може да представлява вектор на развитие към
свръхличностния стадий или да бъде фактор за регресия към
обезличаване, чрез подчиняване на колектива, действащ като обратен
полюс на свръхличностното измерение. Тези стадни импулси са добре
анализирани при изучаването на явлението сектантство и на
психологията на тълпите: психическо изоставане, зависимост,
фанатизъм, податливост към внушения, уподобяване с лидера,
колективен делириум... Действайки като омагьосване и наркотик, без
които не можем, обезличаването в крайна сметка неутрализира
творческата самобитност на индивида, която би трябвало да се засилва.
За да може един екип да действа по свръхличностния начин като
вектор за растеж, а не по обезличаващ начин, в него трябва да бъдат
обединени няколко критерия:
 неговият ръководител винаги да поддържа връзка с някоя
висша линия на вдъхновение;
 целият екип да бъде непрекъснато мотивиран от
еволюционна и творческа работа;
158
 идеалът му да бъде разположен на доста високо духовно

равнище и да не бъде догматичен;
 екипът да разгръща личната инициативност и да се
уважава оригиналността на всеки един от неговите членове;
 екипът да не бъде закотвен към нещо материализирано,
прекомерно тежко в сравнение с неговото общо ниво на съзнание;
 екипът да не се взривява от количествени дейности,
които да станат причина той да загуби своето качество.
Без спазването на всички тези изисквания, които е много трудно да
бъдат едновременно изпълнени, е невъзможно да се спасим от
действието на нисшите сили, което в крайна сметка води до
загубването на връзката с висше измерение. Това прекъсване води
тогава или до разпадане и разпръскване на групата, или до нейното
кристализиране в прекомерно материалистични и количествени
действия. Как можем да разпознаем дали една група е от такъв
надиндивидуален тип? Според Кен Уилбер ”Една истинска
положителна група трябва да има следните черти: да бъде
трансрационална, а не прерационална. Това означава, че в нея ще се
прибягва към учения и дисциплини, които трябва да доведат до
намеса на висшите нива - духовното и/или причинното - а не да се
ангажира с прерационалните или ирационалните нива. Тези
дисциплини включват обикновено постоянно упражняване на
концентрацията и волята; те имат ясно определена морална основа,
която включва по принцип правила за хранене и за полов живот; те са
толкова трудни за постигане, колкото е и един докторат.”55
Живот в общността
Колкото повече се издигаме към полето на чистото съзнание-
енергия, толкова повече живеем в измерение на единение и близост с
другите. Обратно, колкото повече живеем с материалистични цели,
толкова повече се затваряме в индивидуализма, който ни изолира от
другите.
Според Жак Саломе, специалист по човешко общуване, в основата
на човешкия фалит в обществото е тежката криза на общуването: ”От
няколко години сме помрачени от опустошенията и предизвиканите
тревоги от икономическия застой, като забравихме много бързо, че се
намираме в тежка криза на човешките връзки и взаимоотношения в
ежедневното общуване: мъж и жена или семейство, училище и
работа, развлечения и спорт, здраве и грижи... Ние плащаме за това
много висока цена с нарастването на насилието на улицата, в
кварталите, в местата за срещи, които не са вече места за
приятелско общуване. Насилие върху самия себе си: наркотици,
самоубийства, действия върху собственото тяло, несигурност и
Ken Wilber, Les Trois Yeux de la Connaissance (Трите очи на Познанието).
55
Éd. du Rocher.
159
различни видове зависимост, които правят от нашите деца

отклонили се от пътя същества, които търсят модели, ценности,
нещо, в което да се ангажират.”56
Това чувство на тревога се изразява във факти, защото само във
Франция 40 000 младежи на възраст от 15 до 25 години се опитват да
се самоубият. Самотата е онази епидемия, която се разпространява все
повече и повече: шест милиона французи живеят сами, два пъти
повече, отколкото преди 30 години, а в 2000-та година всяка втора от
жените на 50-годишна възраст ще бъде сама! Парадокс на парадоксите!
Колкото повече създаваме все по-усъвършенствани машини за
комуникация, толкова повече се чувствуваме изолирани и зле в кожата
си. И ако самотата става стил на живот, то е защото психическата
изолация е хронично състояние, от което не може да се излезе, освен
ако не се намери среда за общуване, където може да се изяви нашата
индивидуалност.
Думата “общност” събужда често в нашето съвременно
колективно подсъзнание спомена за хипитата от края на 60 -те години.
Впрочем това е реалност, която съдържа в себе си най-различни видове
опит: от племенния живот до религиозните обединения, израелските
кибуци, самоуправляващите се или лечителските общности. Животът
в общността ни помага по естествен начин да изоставим егоизма и ни
позволява да прилагаме традиционните обществени и човешки велики
ценности: отговорност, съчувствие и защита на по-слабите.
“Тези, които казват, че животът в общността е бягство, за да не се
поемат социалните отговорности, не са имали сигурно случай да
придобият такъв опит!” - Клод С.
“Всяка човешка общност може да бъде място за прилагане на
солидарност, която може да се извършва на всички нива, включително
и на материално ниво. Животът в общността е чудесно поле за
упражняване на отговорността, защото това, което всеки прави, има
незабавен ефект върху другите. Това е също така една необикновена
машина за печелене на време, ако знаем как да си служим с нея!
Внимание за острия “събраниенит”! Избегнем ли тази подводна скала,
успеем ли - с помощта и на неволята разбира се - да не правим
събрания, тогава се появява богатство и обмен на компетентности,
информации, взаимоотношения. Една общност от този тип
представлява за всекиго гигантска банка с данни, огромно тефтерче с
адреси, сбор от професионални компетентности... и страсти! Когато
някой придобие някаква подготовка или интересен “канал” за
информация, това има полза за всички до такава степен, че понякога се
питаме как сме могли да живеем по друг начин. Правил съм и правя
винаги основния експеримент за различните видове действия в един
съгласуван екип: атавистичните му племенни действия, позволяващи
да се съживят дълбоките резонанси на древните люде, свързани с
56
Jaques Salomé, in: Le Monde des Débats (Светът на Дискусиите), avril 1994.
160
първобитната орда и даже с ”голата маймуна”...; неговата традиционна

функция, позволяваща ни да направим настройка на себе си според
древните правила, по които са живеели нашите бащи, за солидарност,
обмен и духовни ценности...; неговото действие като творческо
малцинство, оплодяващо социалната си среда с концепции и бъдещи
ценности, както и с новаторски стил на живот.” - Жан-Себастиян М.
При нашия начин на организация се опитваме маскимално да
уравновесяваме ритъма на общността с независимостта в личния
живот. Трябва да се възползваме от положителните аспекти на групата
- възможности за разностранно общуване, синергия, солидарност и т.н.
- като избягваме, доколкото можем, негативните аспекти. Някои хора,
които ни посещават, могат да се учудят например, че всеки си готви
тогава, което му е необходимо, е ние нямаме срещи в определено
време и се събираме съобразно енергийната или материална
необходимост в момента.
Свръхличностната динамика може също да се обогати чрез
международен културен обмен с опознаване, в различни краища на
света, на други условия за живот и на други начини на мислене. Всяка
цивилизация и всяка раса са носители на традиции и опит, които
трябва да се имат предвид за целите на синтеза. Чрез този обмен се
отваряме към едно планетарно измерение, а впоследствие и към едно
вселенско измерение.
Програмист и информатик, Дени Люгол се възторгва от всички
технологии в комуникациите и общуването, които отварят невероятни
перспективи за обмена и информацията на планетарно ниво:
“При такава работа за посвещение се появява невероятно
богатство от контакти, тъй като се срещаме със същества от целия
свят, като всяко има свои идеи, опитности, различни търсения. Този
обмен не е само материален, хоризонтален, по Земята. Има също обмен
между измеренията, с други вибрационни нива. Тази благодатна среда,
много наситена, е всъщност извора, в чиито води човек започва да
поставя под въпрос много неща и намира основните ключове, ако иска
да се научи да се развива в космоса.” - Дени Л.
Вписвайки своята еволюция в някаква надличностна динамика в
групова дейност, ние ще трябва да изживеем определени опитности,
улесняващи ни в постигането на висшите способности на духа. Така
ще можем по-късно да преминем и отвъд свръхличностното ниво, за да
изживеем едно трансперсонално пробуждане, което позволява да се
изследват други променени състояния на съзнание.
3. ТРАНСПЕРСОНАЛНАТА ПРОБУДА
Преминавайки от своето будно човешко съзнание към
пробуденото космично съзнание, човекът може да се изтръгне от
ограниченията на своята личност и да изживее една трансперсонална
161
реалност. Тогава той може да се настрои по вътрешния порядък на

вселената и по фините невидими присъствия, с които се научава да
живее в синергия и в осмоза (взаимно проникване). Много случаи на
трансперсонална опитност бяха разгледани в първите две части на тази
книга: свръхсетивно възприемане, ясновидство, излизане и пътуване
извън тялото, телепатия, послания, просветления... В нашата епоха на
повсеместно разпространение на информацията се забелязва, че все
повече и повече хора имат връзка с трансперсоналното измерение.
Проведените през 1975 година в САЩ проучвания позволиха да се
дадат количествени измерения на този тип опитност, доста
висококачествена, защото според тях повече от 40% от пълнолетните
лица потвърждават, че са преживели истински мистична опитност.
“Тези контакти за мен са истинската стойност на съществуването.
Достигнах до извода, че тези, които претендират, че са достигнали до
щастието чрез натрупване на материални блага, минават встрани от
истинското щастие, което се състои в енергията съзнанието. Мислете
за най-добрите си спомени, ще видите, че те често са свързани с
изключителното единение с невидимото, в условия трудни за
пресъздаване отново, защото са били свързани с някакъв уникален миг,
настроен по хармония, която е далеч извън самите нас.” - Мари С.
Изучавайки през 60-те години всички опитности, излизащи извън
обикновените рамки на пространствено-времевата действителност,
възприемана с петте сетива, най-напредничавите психолози - Маслоу,
Гроф, Уотс и други - създават трансперсоналната психология, която
прави картография на човешкото развитие и “спектър” на висшите
състояния на съзнание. “С обновения интерес към мистичните
традиции, казва Гроф, с преоткриването на методите за
медитиране, с духовните системи на различни народи и племена и с
източните философски учения, както и с внезапно бързото
разпространение на употребата на наркотици през 60-те години,
наричани “луди”, стана очевидно, че една нова психология, валидна за
най-различните национални култури, получи задачата да обединява
наблюденията от хора в мистично състояние, експериментите за
постигане на космично съзнание, явлението изпадане в транс, и
различните видове творческа интуиция - религиозна, художествена и
научна.”57
Според Пиер Вейл, един от пропагандаторите на
трансперсоналната психология в Европа, “Разбирането на тези
параметри е много важно в психиатрията, защото се поставя под
въпрос традиционният навик да се възприемат и обявяват за душевно
болни всички хора, чието възприемане на действителността не се
основава само на петте физически сетива и на традиционната
логика.”58
57
Patrice Van Eersel, À la recherche de l’âme perdue du Golem (В търсене на
изгубената душа на Голем), Nouvelles clés, No. 25, octobre 1992.
58
Pierre Weil, цитилан от Jérôme Bourgine, Le Voyage astral. Éd. du Rocher.
162
Трансперсоналната психология преоткрива всичко онова, което е

било предавано от Първоначалната езотерична традиция и е
послужило за основа на всички философии и религии: човешкото
същество е едно дърво на живота, чиито корени извличат сокове от
дълбините на една нисша инстинктивна мощ, за да израства и се
извисява постепенно, по вертикална ос, съставена от степени във вид
на йерархия, от несъзнателното към индивидуалното съзнание, за да
стигне чак до трансличностното съзнание.
Ето как чрез своя контакт със Сет, Джейн Робъртс възприема
материалната ни действителност: ”Нашите сетива ни показват само
една триизмерна реалност сред безброй реалности, които обикновено
е невъзможно да възприемаме. (...)Това, което се случва на вашето
ниво, е материализиране на нещо, което съществува извън това ваше
ниво. Следователно в самата сърцевина на вашите сетива има други
сетива, които са пригодени към едно по фино възприемане.”59
От хоризонтала към вертикала
Много хора изживяват спонтанно опитности от трансличностен
тип, но не им отдават нужното внимание или ги потулват дълбоко в
себе си, защото тези опитности нямат своето място в нашата
материалистична култура, която ни е принудила да загубим връзката
си с невидимото. Квалифицирани като свръхестествени, телепатичните
способности или свръхсетивните възприятия са всъщност само най-
естественият израз на трансцендентната същност на човешкото
същество.
“По време на участието ми в една група по харизма
експериментирах това, което петдесетниците наричат “кръщение с
огън” или “кръщение на Светия Дух”. През тялото ми преминаваше
много силен ток от енергия в продължение на няколко дни и нощи.
Говорех на непознати езици, които никога не бях чувала, нито учила.
Също така получих способността да чувам ясно гласове”. - Валери С.
Може човек да стигне до трансличностната реалност по някакъв
съвсем “случаен” и точен начин, или като се стреми да участва в тази
реалност постоянно. Между тези две възможности разликата е точно
същата, както между турист, посетил за няколко дни най-важните
паметници в една страна, и човек, който се приобщава изцяло към
ритъма на живот на местното население, или както между някого,
който лети за първи път със самолет, и човека, който пилотира този
самолет. Научаването не е така лесно. За да се изтръгнем от
хоризонталната система и се издигнем по вертикалната ос, трябва да
имаме много силна воля, самообладание и вътрешна дисциплина, но в
замяна на това усилие ще започнем да откриваме в себе си качества и
възможности, които не сме и подозирали в себе си.
59
Jane Roberts, Le Livre de Seth (Книгата на Сет). Éd. J’ai lu.
163
“За да разберем вътрешния порядък на вселената, е нужно да

стигнем постепенно до значително добро владеене на енергията и да
извисяваме нивото на своето съзнание. Това изисква продължителна
вътрешна работа, постоянен самоанализ, огромно търпение,
постепенна промяна на цялата своя същност, както и сериозно да
тръгнем по този тъй труден път на посвещение, който същевременно
предизвиква такъв възторг и въодушевление.” - Анет Ф.
“Пътят е дълъг. Трябва да се прави постоянно избор, да се реагира
незабавно. Да се научиш да виждаш невидимото. Да действаш умело,
като жонгльор, с мисъл-формите. Да обработваш енергията, за да я
преобразуваш. Да овладяваш силата. Да правиш хиляди вътрешни
маневри за трансформация. Да разбираш многобройните видове
движение на енергия, които съществуват във всеки човек като в
алхимична реторта. Да трансцендираш страстите и привързаностите
си. Да обединяваш своите импулси и усещания и своите мисли за
извисяване към чистия Дух. Да раздробяваш и разсейваш мрака, за да
го превръщаш на светлинен прах. Да осуетяваш попадането в капан, да
се измъкваш от безизходица, да се придвижваш. Да пътуваш, да се
променяш вътрешно, да напредваш. Да извличаш квинтесенцията от
своя собствен опит. Да синтезираш знанията си. Да учиш. Да
интегрираш нещата. Да се концентрираш. Да вдишваш, да издишваш.
Да се смаляваш и ограничаваш и да излъчваш светлина. И още хиляди
неща...” - Тиери О.
За да упражняваш своите способности, основното е да можеш да
споделяш своя опит с други същества, които вървят по същия път.
Когато всеки обяснява своите усещания и възприятия, така създалото
се поле на междучовешки връзки става истинска информационна
централа, където се обединяват всички тези опитности в рамките на
един общ главен мозък. Динамиката, която се създава, вече не е само
хоризонтална и свръхличностна, а е вертикална и трансличностна.
Силата от включваните по този начин полета на космична енергия-
съзнание може да се приложи върху повече хора, обединени в нещо
като “трансличностни клетки”, защото за всекиго поотделно тя би била
непоносима.
“ Всички тези експерименти можаха да се направят, за да има
всеки от нас своята опитност, благодарение именно на съществуването
на една координирана група, върху която стана възможно да кацне
един космически архетип (първообраз), и благодарение на наличието
на места и предмети, които стабилизираха непрекъснато, в
пространството и времето, тази връзка земя- небе.” - Жан-Себастиян
М.
“Същественото, което ми донесе тази работа в екип, е
възможността да развия потенциални вътрешни способности в
областта на знанието за сакралното - да стигна до най-дълбоката си
вътрешна духовност, да развия в себе си онази обичаща и магийна
164
съзидателност, при която е възможно отново да се получи скачване с

висшите измерения.” - Франсоа В.
След като индивидите се настанят в едно трансперсонално поле, те
стават малко подобни на космонавти, кацнали върху друга планета:
всичко, което те виждат, е много по-различно от онова, което от много
далече виждат астрономите. Някои материалистически течения се
опитват да отрекат съществуването на тази трансперсонална
действителност, но те я изследват само отвън. Можеш да говориш за
експерименти от този тип само след като си ги преживял или най-
малкото да познаваш вече хора, които са ги преживели...
“Често ме питат: ”Но какво правите във вашия изследователски
екип?” Никак не е трудно да обясня с думи, описвайки
експериментите, необикновените явления, на които са станали
свидетели толкова много други хора. Да, възможно е да се разказва и
това също има своето значение като свидетелство за преживяното, но
всъщност това са само последиците от действието вътре в човека на
една енергия, от намирането на вътрешната истина, която го движи и
променя. Не сензационното обединява Пътешествениците в
безвремието, а онази тясна вратичка за пътешествие навътре в себе си,
която ден след ден им позволява да се връщат към единственото и
същественото, което живее у всекиго поотделно.” - Беноа П
Самият Йо Апел-Гери е изненадан от точността на информациите,
които получава:
“Лично аз преживях съвсем изненадващи опитности, които бяха
проявление на връзките и възможните съответствия между
измеренията на съзнанието, на енергията и на материята. Говоря не за
предсказващите сънища, които с изключителна точност ми
предизвестиха смъртта на скъпи за мен същества, а за телепатични
информации, които ми позволиха да предскажа с точност някои
събития. Например, когато бяхме в Тихия океан, петнадесет дни
предварително бях предупреден, с точност до час, за пристигането на
нов енергиен поток с много голям обем. На съответната дата, в
указания час, наистина имаше циклон, за който метеоролозите
съобщиха едва в навечерието му. Телепатичната връзка, която
съобщава за такива потоци, дава съвсем точно знание за бъдещето. По
този начин бяха предвидени най-различни видове събития и десетки
хора можаха, дори месеци след предсказването, да проверят, че тези
събития се осъществяват точно така, както съм ги обявил
предварително. Но това са опитности, които трябва да бъдат
преживени, за да може да се оцени тяхната стойност.”
Сънищата
Без да осъзнаваме, се свързваме с действителността на фините
полета във всекидневния ни живот посредством сънищата. Във всички
времена те са били определяни като посланици от невидимото, защото
165
ни дават информации, често пъти в символична форма, които е

невъзможно да възприемем с обикновеното си будно съзнание.
“Често виждам много ясно лицето на някой човек, а осем дни след
това той пристига. Понякога получавам съобщения, чувам ясно
някакъв глас и виждам ситуации, които стават след това през деня.” -
Мила З.
“Една нощ сънувах ужасен сън - катаклизъм. Видях земетресение,
земята се разцепи, къщите и блоковете се срутиха, обзети от ужас хора
се разбягваха във всички посоки. Властваше паника и пламъци пълзяха
навсякъде. Атмосферата бе апокалиптична. Събудих се внезапно,
силно изплашена и стресната от видения, които бях преживяла
действително, както ми се стори. През деня разказах съня си на много
приятели и вечерта научих от телевизията, че е имало земетресение във
Калифорния, в Лос Анжелис.” - Беатрис Л.
Беноа разказва един сън в Полинезия, който така го е учудил, че
преживяната среща му изглежда съвсем реална.
“Беше нощ. Вървях по някакъв път заедно с други хора. Внезапно
някой ми каза да се скрия в канавката, другите също се втурнаха към
ниското. Над пътя прелетяха пръстени със син електричен цвят, с ярки
и мощни вибрации и 2 метра диаметър. Завъртяха се и се спряха точно
срещу нас. Две-три същества излязоха от единия пръстен. В пълно
мълчание, те не обърнаха никакво внимание на нашата група, скрита в
сянката. Въпреки че уплашените хора, с които бях, искаха да ме
задържат, аз се изправих, за да се срещна с тези същества. Те ми се
сториха мили, нежни и миролюбиви. Казаха ми, че искат да ме научат
на телекинеза. Едно от тях ми даде някакъв малък яйцевиден предмет и
ми каза да се концентрирам в чакрата в средата на челото. След два
или три опита предметът се измести и застана неподвижен. Стори ми
се фантастично. Казаха ми, че си тръгват и че имат означение “Берк”.
Като се събудих, почувствах непреодолимо желание да телефонирам
на родителите си. Опитвах много пъти, но без резултат. Обадих се на
баба и тя ми каза: “Не знаеш ли, че баща ти е катастрофирал, закарали
са го в Берк?” Това беше същото име.”
Вдъхновението
До висши полета на съзнанието често достигат хора, които се
занимават с изкуство, в момент на екзалтация, свързана с творческото
вдъхновение. Както Моцарт, много музиканти разказват, че чуват най-
напред музиката в себе, а след това я записват. Рихард Щраус споделя:
”Когато потокът от идеи ме обгърнеше - цялата музикална пиеса,
такт след такт - имах усета, че ми диктуват две отделни всесилни
същности. Ясно осъзнавах, че съм подпомаган от нещо друго, което
не е земна сила”60
60
Willis Harman et Howard Rheingold, Créativité transcendante
(Трансцендентна способност за сътворяване). Éd. de Mortagne.
166
“Когато съм в състояние на вдъхновение, се чувствам в контакт с

невидима муза, която ми диктува дума по дума онова, което записвам.
Всичко идва самичко, без да е нужно аз да мисля. През нощта, в
сънищата си, чета приказни страници, но като се събуждам, вече съм
ги забравил. По време на някои срещи ни се случваше да
импровизираме няколко души едновременно стихотворения с рими,
невероятно хубави, които със своето силно вътрешно вдъхновение ни
отвеждаха към извора на Словото.” - Оливие Б.
“Фините светове са несравними с нашия материален свят. В тях
съществува особено качество чиста и прозрачна енергия, една
несравнима красота и безкрайна мекота, в която можеш да се къпеш,
ако си обзет от порив на душата. Понякога е възможно да се запише
финесът на тези измерения чрез средствата на изкуството: рисуване,
танц, песен, поезия и други. Ако създадем вътрешен резонас на тези
измерения, ще можем да поддържаме потока за издигане към нашия
висш дух.” - Беатрис Л.
Свещените Писания от всички култури - Библия, Коран, Тора,
Веди и др. - са били предадени от вдъхновени личности, стигнали до
висши състояния на съзнание. Дали ще е Нютон, или Айнщаин, всички
велики имена на науката са били водени да направят своите открития
на базата на интуиция и творческо вдъхновение. Както Декарт открил
елементите на своя метод на три пъти по време на сънуване, така Нилс
Бор открил структурата на атома, сънувайки едно слънце, оградено от
планети.
Истинската магия на художественото творчество е в това, че то
произтича от едно разширяване на съзнанието, по време на което се
събуждат нашите вътрешни усещания и възприятия. Лекотата,
изяществото, духовността, избликът, фантазията, радостта,
излъчването са качествата на творческия ентусиазъм.
Контакт с духовете на природата
Когато нашите възприятия започнат да стават все по-фини и все
по-точни, постепенно ще можем да влизаме в контакт с прекрасния
свят на духовете в природата. Феите, джуджетата и русалките не са
някакви измислици, те са невидимите фини същества, които бдят
върху еволюцията на водния свят в изворите и реките, на растителния
и на минералния свят, но на етерно равнище.
Съществуването на феи е доказано в книгата Fairies, the Cottingley
Photographs. През лятото на 1917 година две момичета, братовчедки,
били заедно през ваканцията, играели си, често говорели на феите в
долината край вилата, в която живеели. Родителите им не обръщали
никакво внимание, като си мислели, че всичко това, което децата им
разказват, е чисто въображение. Бащата на Елзи, М. Райт, имал
фотоапарат с чувствителни ленти. Бил доста пристрастен да прави
снимки и после да ги проявява сам. Това станало повод Елзи и
Франсис да снимат феите, с които си говорели редовно. Каква била
167
изненадата на господин М. Райт, когато, проявявайки снимките, видял

феи близо до момичетата. После направили още снимки, като
впоследствие официално било потвърдено наличието на тези
изображения.
“Една сутрин, като се събудих, още помнех съня си, в който една
фея ме помоли да отида да разчистя един извор наблизо. По пътя
срещнах други деца, които живееха близо до нас, и ги помолих и те да
дойдат с мен. Поразчистихме малкото гьолче, та струите вода да
започнат да избликват нормално. Съвсем доволни и радостни си
тръгнахме. Историята можеше да свърши дотук, ако през почивните
дни не бях споменала за това на една приятелка, която също живееше
наблизо. Тя тогава ми каза, че същия ден, наблизо до тяхната къща тя и
нейните приятели също разчистили един извор, за да му дадат
допълнително енергия и да го ресакрализират. Явно, че при този
процес на почистване сме били в телепатична връзка. Сякаш феите на
извори, намиращи се на различни места, но все пак свързани помежду
си, се бяха договорили да ни подскажат едно и също вдъхновение.” -
Патрисия Р.
“В Полинезия също има феи... Една вечер, като бях сред
природата, една фея се доближи до мен. Много мъничка и нежна,
висока около двадесет сантиметра, тя започна да пее много хубаво и с
истинска наслада. Бях виждала феи, които танцуват, но не бях чула фея
да пее. Тъй като полинезийците обожават пеенето, може би феите са
усвоили местните обичаи? Понякога виждах и джуджета, но почти
нямах връзка с тях. Едно джудже дойде при мене веднъж много
притеснено - дървото, за което то се грижело, било качено на един
балкон на последния етаж и то не можело повече да се грижи за него
както трябва. Стори ми се, че това дърво си е добре, и не обърнах
особено внимание на тъгата на джуджето. След няколко месеца
дървото умря и джуджето бе съвсем отчаяно. Винаги ще се срамувам,
че не се намесих да свалят дървото, за да може джуджето да продължи
да се грижи за него. Мъката на това джудже ме накара да обръщам
внимание по-нататък на подобни предупреждения.” - Аниес Р.
“Един следобед в лагуната се бяхме събрали няколко души на
палубата на един от платноходите. По време на дълбока медитация
успяхме да пътуваме с фините си тела в измерения с изключителна
духовност и неизразима чистота. Усещах, че съм седнала в обичайното
си облекло на палубата и в същото време се движех с невероятна
скорост, поддържана от вътрешните сили, които ме водеха в космоса.
В края на този експеримент почувствах, че нещо докосна няколко пъти
върха на главата ми. Лекичко отворих очи, защото все още бях в
отвъдното, вдигнах глава и погледнах, като протегнах ръка да хвана
онова, което предположих, че е нещо от самия платноход, полюшвано
от вятъра... Ръката ми замръзна във въздуха, защото внезапно видях,
точно над мен, една чудна фея, която танцуваше с бликаща радост.
Върхът на нейните крачета ме бе докоснал няколко пъти отгоре по
168
главата. Висока около 20 сантиметра, тя бе прозрачна като кристална

статуетка. Въртеше се и подскачаше с безкрайна грация, променяше и
цвета си. Бях поразена от нейния чар. Магиен миг ни свързваше двете
в единение и споделена радост. В началото можех да видя усмивката й
и да наблюдавам тялото й как преминава от синьо в розово, след това
ставаше все по-прозрачна, докато изчезна като пара. Дали тя напусна
моето реално поле... или аз напуснах нейното, погълната обратно от
гравитацията и плътността? Останах свързана с нея още един миг в
невидимото и я уверих, че никога няма да я забравя.” - Надин В.
Контакт с невидимите духовни измерения
Изследването на различните измерения на енергията ни позволява
да повишаваме чувствителността си към невидимите присъствия. Само
ако развиваме вътрешната си сетивност, ще можем да усещаме
присъствието на такива същества, да ги виждаме и да ги чуваме. Тъй
като са близки до вибрационното равнище на човека, възможно е по
външен вид те да приличат на човешкото същество, но колкото повече
се издигаме, толкова повече разбираме, че те участват във
вибрационното присъствие на “абсолютното съзнание всред чистата
енергия”. Срещата и обменът с невидимите същества винаги са много
обогатяващи, но понякога и объркващи, защото техните опорни
ориентири и граници са от обсега на енергията и на антиматерията,
докато нашите опорни ориентири и граници са свързани с живота и с
материята. Колкото по-високо е нивото на връзка, толкова повече
тяхното присъствие е проникнато с хармоничност, вътрешен ред и
съвършенство. Става дума следователно да ориентираме нашите
контакти така, че да се доближаваме до най-извисените космични
съзнания, защото именно те могат да ни помогнат да преоткриваме
неизменната и постоянна връзка с нашето вътрешно знание.
“По време на един семинар преживях нещо незабравимо. Втория
ден, след различни упражнения и работа за издигане, слушахме едно
послание, записано на касета. Затворих очи и бързо усетих вътре в себе
си някакво особено състояние, като че ли бях носена във вселената.
Самата аз бях съставна част от нея. След това почувствах, че тялото ми
се намира в кристална пирамида. Бях концентрирана върху моя
вътрешен лъч, като видях някакви същества от светлина да влизат в
мене през чакрата на главата. Бяха две или три. Цялата трептях
вътрешно, всички мои чакри бяха раздвижени. Неизразима радост ме
обзе, че успях да се свържа с тези космични измерения.” - Кристин Ж.
Един от най-добрите критерии за точността на свръхсетивните
възприятия е да се проверява дали те дават информация, до която не е
възможно да се стигне по друг начин. Необходимо е да се отнасяме
към този вид усещания сериозно и строго, за да не изпаднем във
въображаемо бълнуване. Трябва да имаме достатъчно развита
вътрешна духовност, за да улавяме тези нформации, но и такава
точност на съзнанието, че да бъдем способни да разбираме и
тълкуваме техния символичен смисъл. Рационалистичната логика ни
169
позволява да се придвижваме в материалното (физическото) поле. И

обратното, пътувайки в други вибрацонни измерения, участваме по-
скоро в някаква “металогика”, която въздейства предимно върху
интуитивния резонанс, отколкото върху дуалистичния (бинарния)
разум. Тази “металогика” е за логиката това, което е “метафизиката”
за физиката - един трансцендентен поглед, който ни дава да разберем
нещо съществено.
Дълбоките пластове
Да управляваш цялостната си същност не означава да не
отклоняваш поглед от небето с евангелско онемяване, от страх да не се
види това, което се случва в тъмните зони на твоята психика.
Трансличностното събуждане изисква нещо много повече от простото
издигане към екстазна нирвана. Разбира се, става дума да се
извисяваме, като издигаме енергията от едно ниво към друго, от етаж
към етаж, но трябва също да можем да слизаме в по-нисшите зони, за
да ги овладяваме и да ги преработваме с цел промяна. Колкото повече
се издигаме, толкова повече се надигат и “дълбоките пластове”,
свързани с нашата гравитационна сила, от която именно ние ще трябва
да извлечем квинтесенцията, както коренът изсмуква минералните
соли от камъка. Ако не извършим тази работа с нашите основни нисши
енергии, някой ден те внезапно ще ни напомнят за себе си. В
зависимост от това, през какви полета на енергия-съзнание сме
преминали, трябва да бъдем способни да се изкачваме или да слизаме,
запазвайки контрола върху ситуацията и връзката с висшето си
вдъхновение. Опитът на Йо Апел-Гери дава възможност да се уточни
тази работа за себеовладяване:
“По време на работа с цел постигане на цялостност осъзнаваме, че
имаме плътно физическо тяло само и именно за да можем да навлизаме
в нива с кондензирана енергия, за да извличаме оттам една
квинтесенция и да я отвеждаме, съвършено овладяна, към други нива
на висше съзнание, които са предшествали нашата инкарнация. Нещо
като потопяване в морето (майката, mater, материята) със скафандър,
за да извадим оттам едно потънало и скрито на дъното съкровище.
Всяко същество е уникално - има възможности и нужди за реализация,
които са само и единствено негови. Инкарнацията му на Земята го
поставя в контакт с особени гравитационни сили, които то трябва да
преработи и преобразува, за да се освободи. Именно в тях то може да
черпи своя собствена движеща го енергия, точно както растенията
извличат с корените си живителната сила. Човекът има две
възможности - първата е да се вкорени още повече, натрупвайки
материални богатства, а втората е да се стреми да изтръгне коренната
си система, която може да бъде много широка и разклонена или пък
само един корен, но стигащ много надълбоко. Тези страни на
индивидуалността или личността са части от самите нас, но тъй като
именно те ни карат да изпитваме срам, ние сме склонни да ги скриваме
и потулваме: ревност, чувство за вина, желание за притежаване,
170
агресивност, перверзност, егоизъм, горделивост и надменност,

мазохизъм, негативизъм, пасивност и т.н. Всяко човешко същество, без
изключение, има своите “дълбоки пластове”, даже ако отказва да ги
види и осъзнае. Всъщност първият етап е да се приемем точно такива,
каквито сме. След това можем да се научим да преработваме нашите
дълбочинни пластове, преобразявайки ги дори със смях. Но не трябва в
никакъв случай да им слагаме похлупак отгоре, защото именно те
съставят основата на нашето същество и не ще можем да променим
своя континуум на съществуване, без да изтръгнем върха на корена си
от тези зони на кондензирана енергия. За да свършим добре работата
си по “изкореняването”, нужно е най-напред да създадем постоянна и
непрекъсната връзка с духовното си измерение, от което ще можем да
получаваме напътствия и важна информация за своето развитие.
Тогава става възможно да се доближим до този дълбок аспект от нас
самите и да го трансформираме, за да започне и той да служи на някое
висше измерение. Чрез “повторно укротяване на звяра в нас” можем да
стигнем до изкупление. Безсмъртната интернелна връзка, която ни дава
живот, може да присъства във всички полета, даже в най-отдалечените
и най-дълбоките, ако сме точни и абсолютно решени. Трябва да
позволим на висшия дух да присъства във всяко от нашите действия.
За всяко съзнателно същество е много стеснено пространството за
действие и маневриране по пътя към завръщането - затова най-важното
е да пазим връзката си с тази линия на вдъхновение, която единствена
ни позволява да се докосваме до тайните на собствения ни дълбочинен
корен. Тогава ще можем да се изтръгваме, като измъкваме на светло
онова съкровище, което е нашият структурен потенциал за
преминаване през вътрешните измерения.”
Пътят на трансперсоналната пробуда не е покрит само с рози:
колкото повече се издигаме по посока към трансцендентното, толкова
повече се разкриват вътре в нас някои подсъзнателни пориви, чието
проявление е ту някакво непреодолимо изкушение, ту някакъв бунт.
Много разкази за посвещението, жития на светци и други религиозни
писания пресъздават това състояние на истинско “слизане в ада”, което
подлага на изпитание искреността и решимостта на човека, пожелал
цялостно да изживее своето духовно измерение.
“Сблъсъкът на всекиго от нас с неговото собствено зло може да
бъде опитност, приличаща на смъртта. (...) Трябва наистина да си
бил шокиран от факта, че си се видял именно такъв, какъвто си в
действителност - а не такъв, какъвто желаеш да бъдеш или мислиш,
че си - за да можеш да направиш първата стъпка към
индивидуалната реализация.”61 Всеки истински посвещенчески опит
изисква от човека да проникне, държейки се за нишката на Ариадна
(духовната душа), в лабиринта на подсъзнателното и да застане с лице,
61
Edward C. Whitmont, La Quête symbolique (Символите на индивидуалните
духовни дирения).
171
без страх, срещу звяра, който разкъсва свързващата го с Духа

невинност.
По време на тези енергийни слизания се сблъскваме с части от нас
самите, които са много дълбоко вкоренени, вклинени или закотвени и
които могат да ни ужасят - до такава степен те са точно обратното на
едно духовно измерение. Когато някои хора описват своите изплували
от подсъзнанието им образи, понякога сме много изненадани от
насилието, потулено в тях. Въображаемият образ е символичен израз
на някаква психична енергия, свързана с подсъзнателното. Впрочем
еднакво е безполезно както да избягваме, така и да конкретизираме
тези въображаеми образи, защото става дума преди всичко да се
освободи психичната енергия, чиито опори са те, за да се преработи тя
по посока към по-висше поле. За да правим това, може да създаваме по
подходящ начин ключови ситуации, където индивидите да могат да
обясняват, по концентриран или символичен начин, някой
непреодолим вътрешен подсъзнателен порив, някой въображаем образ,
появяващ се често и натрапчиво, или някоя част от тях самите (която
все още не са добре осъзнали), като така ще се научават постепенно да
се опознават и овладяват. По този начин става възможно да
интегрираме дълбочинни части от самите нас, за което ще ни бъдат
нужни може би дълги години, ако се опитваме да ги обработваме по
някакъв друг начин. Но към силовите гравитационни полета трябва да
се доближаваме само ако имаме висша връзка на съзнанието си, и то
достатъчно точна и добре действаща, за да можем да ги
трансформираме. Без това условие енергията, избликваща от тези
полета, ще ни залива и обзема изцяло, за да ни манипулира, като ни
принуждава да правим избор или да действаме по начини, които ще ни
отдалечават от собствената ни вътрешна съкровена същност.
Ако човек няма волята и интелигентността да се възползва от
такива пътешествия, за да разбере и трансформира точно тези части от
себе си, именно те ще го “дърпат и повличат надолу” - всъщност,
отказвайки да се подчини на един висш порядък, егото ни се бунтува.
Това може да се прояви по някакъв очебиен начин, например усещаме
голяма вътрешна съпротива да се подчиним на известна дисциплина
или изпитваме желание да се противопоставим рязко и неестествено на
човек, който за нас е бил пример за сравнение и опора или духовен
водач.
В своята книга “Сакралната психология” Джийн Хюстън пише
следното: “Когато една традиция, една система или една институция
е стигнала до точката си на умиране, нейните поддържници биват
обзети от някаква вътрешна пламенност, за да предотвратят тази
неизбежна смърт. Същото явление се извършва и в индивида - в
навечерието на някаква важна трансформация. Неговите стари
навици се разпалват като слънце преди залез, съпротивляват се срещу
своята смърт и човекът си казва: ”Не, не искам това!” Тогава и най-
малката частичка самолюбие или съмнение придобива огромни
172
размери. (...) Пред едно такова разпалване е добре човек да прояви

безразличие и шеговито да си каже: “Ето, дявол да го вземе, нещо
съпротивляващо се показва върха на носа си, а това е знак, че ще
премина към нов етап”... Тогава разбирате колко ви е нужна и полезна
работата в група - другите са с вас, за да ви поддържат в периода
между старото и новото.”62
Следователно в пътя за посвещение има ключови моменти,
подобни на малка смърт: или се възраждаме в по-високо измерение,
след като сме освободили от своя собствен ад онази част на самите нас,
която е била хваната здраво в капана, или ще бъдем “екзекутирани” (в
смисъл на откъснати - ако се сравни и с думата cut на английски),
бидейки тласнати към някакъв цикъл на екстериоризиране, който се
оказва с толкова по-отдалечен обхват, колкото по-дълбоко стига краят
на ниския корен, който трябва да бъде обработен и трансформиран.
“Достигнал до този стадий, човек или продължава да върви по пътя
към цялостно освобождение, или се връща към материалните условия.
Много хора, които понасят трудно усилната работа в тази духовна
област и дисциплината, могат дори да се откажат окончателно от
търсенето.”63
Смесването на понятията “пред” и “транс”
Ако човек стигне до някое трансперсонално ниво, без да е
достатъчно добре изяснил и просветлил своите дълбочинни пластове,
възможно е в него да навлязат някои сили, които представят за
свръхсъзнателни елементи неща, идващи от областта на
подсъзнателното. Това объркване и смесване се случва предимно на
хора, които са извървели вече дълъг път на работа и развитие. Един
незапознат с този проблем човек ще прояви много голяма склонност и
готовност да смеси и обърка някой елемент от областта на
трансперсоналните състояния на свръхсъзнанието с всичко онова,
което идва от психичните първични и архаични състояния на
подсъзнанието.
Кен Уилбър, един от най-добрите теоретици на трансперсоналната
психология, е направил много задълбочен анализ на това, което той
нарича “смесване на пред и транс” и което е в основата на всички
спорове и дискусии относно наличието и поведението на духовните
групи. ”В началото ние просто предполагахме, че човешките
същества имат в действителност достъп до три главни области на
съществуване и на познание: сетивна, умствена и духовна.
Терминологията по-късно се промени, според предпочитанията:
подсъзнателна, съзнателна и свръхсъзнателна - предрационална,
рационална и трансрационална - предперсонална, личностна и
трансперсонална. Трудността идва поради един съвсем простичък
факт: и предрационалното, и трансрационалното са отвъд полето на
62
Jean Houston, La Psychologie sacrée. Éd. Dangles.
63
Mookerjee et Khanna, La Voie du Tantra (Пътят на Тантра). Éd du Seuil.
173
рационалното, следователно те се проявяват като подобни, дори

съвсем еднакви, пред погледа на незапознатия с тази област човек.
Това смесване и объркване на “пред” и “транс” има две възможни
последици: областта на трансрационалното бива сведена до нивото
на предрационалното (вж. Фройд) или областта на
предрационалното бива издигната и извисена до славата на
трансрационалното (вж. Юнг).”64
По този начин проявлението на висшите нива на съзнанието често
бива свеждано само до изразяване на подсъзнателното. Както
отбелязва Жером Буржин: ”Всички проявления на духовен екстаз бяха
доскоро считани и определяни като временно душевно и умствено
разсройство, криза на лудост - разбира се не така опасна, но обект
все пак на лечение в психиатрията.”65 Елиз Пуйо пише в същия
смисъл: “И човекът от Изтока, и човекът от Запада, след като
преживеят някакъв трансцендентен опит, и двамата биват
просветлени. Първият ще бъде обграден с внимание, ще му помогнат
и ще го приемат като мъдрец, докато вторият рискува да се окаже в
психиатрична клиника. Наложително е западната психиатрия да
осъзнае тази енергия и всички особени нужди, които тя създава при
човека, на когото се случват подобни явления.”66
Фройд, който е атеист, пише на Ромен Ролан, че мистиката за него
е затворена и неясна, както и музиката. Според него религията е
натрапчива всеобща невроза, която “обрича насила своите
привърженици на психичен инфантилизъм, като ги принуждва да
споделят една колективна лудост”, а религиозното чувство не е нищо
друго освен комфорт, придобит поради инфантилно състояние на
абсолютна зависимост! В езика на тези антихуманни науки
медитацията е състояние на кататония (състояние на психомоторна
инертност), хилядолетният мистицизъм бива квалифициран като
“брутално самовъзприемане на нещо-си”, шаманите били
шизофреници, а колкото до великите учители на човечеството, като
Буда, Иисус и други, те били просто душевно болни.
Тези определения биха ни накарали да се смеем, ако не водеха към
пропастта на транквилантите и невролептиците хилядите хора, които,
без да знаят, са усетили висши състояния на съзнанието. Този подход
се опитва да сведе божественото, или дивното, до дивана,
въображението до лудостта, духовното ангажиране до бягството от
отговорности, мистичния порив до разстроеното поведение. Но никой
не може да затвори трансцендентната реалност на духа в една
кръстословица от различни тълкувания!
И новите методи се появяват именно с цел да запълнят тази липса.
Парапсихологията изучава явленията на свръхсетивните възприятия,
64
Ken Wilber, Les Trois Yeux de la Connaissance. Éd. du Rocher.
65
Jérôme Bourgine, Le Voyage astral. Éd. du Rocher.
66
Élise Pouillot, Au-delà de l’Intelligence humaine (Отвъд човешкия Ум). Éd. de
l’Homme.
174
влиянието на духа върху материята, както и многото най-различни

явления, наричани паранормални. Що се отнася до трансперсоналната
психология, нейното необикновено бързо развитие доказва, че тя
отговаря на една основна нужда - да се разположи развитието на
човешката душа в естествените условия на духовна динамика.
По-голяма част от съвременните изследвания върху
трансперсоналните аспекти на човешката природа анализират и
йерархизират различните нива и проявления на висшето съзнание. Но
истинското разбиране на трансперсоналното измерение изисква да се
навлезе в състоянието на пробуда и на свръхсъзнание. Тази реалност е
намерила израз в книгата “Великото дело”: ”Всичко, на което науката
ни учи в хиляди и хиляди книги, ти можеш да придобиеш за няколко
секунди чрез мистичното просветление, защото твоят дух,
намирайки се с лице срещу Абсолюта, поема Ключа на вселенската
хармония. А книгите никога не могат да ти дадат този ключ!
Напразно ще четеш всичко онова, което пишат учителите. Ако ти не
притежаваш в себе си този ключ, не ще разбереш нищо от техния
език и от всичко онова, което казват.”67
От трансперсоналното към вътрешните измерения
Докато нашето изследване е по-специално ориентирано към
преминаването от външната вселена към вътрешната вселена, други
екипи почти навсякъде по планетата си имат всеки свое, специфично
поле за експерименти. Някои екипи работят върху преобразуването на
материята, други - върху придвижването в пространството или
времето, а трети - върху трансобщуването и върху пътуването извън
тялото. Редовните срещи и обмен на информация върху напредъка в
тези изследвания позволяват на самите изследователи да отворят пътя
за една наука за вътрешните измерения - с експериментална част, с
нейните теоретични модели, със специфични оперативни методи и с
точна технология.
Работата на Робер Монро и неговия екип е по-специално
ориентирана върху пътуването извън тялото. За да улесни този тип
експерименти, той създаде цяла технология, имаща за база
синхронизирането на двете мозъчни полукълба, релаксацията и
сетивната изолация. Тази технология позволява да се достигне до
състояние на съзнанието, наречено “Фокус 10”, при което духът е
буден, а тялото спи. От 1975 до 1985 година близо три хиляди души са
успели да имат опитност с това състояние на съзнанието. Тези
“изследователи” са имали многобройни случаи на безсловесно
общуване с невидими същности, които се проявявали като приятели и
им давали информация и съвети.
По време на едно упражнение осемдесет души е трябвало да
насочат специфична умствена енергия, за да се създаде един сноп от
видима светлина над мотела, където бил провеждан експериментът.
67
Grillot de Givry, Le Grand Oeuvre. Éd. Traditionnelles.
175
”Всички външни осветления на мотела бяха загасени, самият той бе

разположен на равно поле далеч от населено място. Ние знаехме,
защото бяхме предварително изчислили, точното време, когато
светлината трябваше да се появи над мотела. (...) Внезапно нашият
електронен инженер извика: ”Гледайте, гледайте нагоре!” На фона
на звездната нощ имаше меки червени отблясъци, подобни на неоново
осветление. Нещо като водни струи, течащи от небето направо
върху покрива на хотела.”68
Други хора са по-напреднали в методите за трансобщуване, при
което починали техни близки или невидими същности се проявяват
чрез звукови и визуални записи. Франция много изостава в тази
област, защото в началото на 80-те години само в Германия имаше
около хиляда научни изследователи, специализирани точно в тази
област. Много групи и индивиди по света разработват методи и
апаратура, които позволяват трансобщуването: Константин Родив е
уловил повече от 70 000 гласа; отец Лео Шмид е получил в малко
повече от 100 сеанса около 12 500 гласа на различни езици; а Клаус
Шрайбер получава образи и картини върху видеоекран.69
Всички тези изследвания показват, че границите между инертната
материя, живата субстанция, вибрационната енергия и вибриращото
съзнание не са толкова затворени и непроницаеми, както твърдят и ни
уверяват материалистичните науки. Съществуват врати между
измеренията и всеки, който има смелостта да отиде отвъд видимото
или привидното, може да се научи да преминава през тях. Но обменът
между световете съвсем не е лесен, защото за човешките същества е
толкова трудно да се дематериализират, колкото за невидимите
същества е трудно да се материализират.
Понятията, за които сега ще говорим, налагат да изоставим
всякакви предразсъдъци и модели и да се отворим към един подход по-
скоро интуитивен, отколкото рационален, тъй като сложността на
многоизмерното е невъзможно да се опише с общодостъпния език,
използван за описанието на триизмерния материален физически свят.
Освен възприемането на невидими светове, преминаването по
вътрешните измерения, като се променя вибрационното ниво, е
възможност да се установява връзка с други измерения на вселената и
да се пътешества по тях. Този скок може да се осъществи чрез
енергийно тяло-носител (ментално, астрално или етерно), но може да
се изживее и с физическото тяло-носител. Този преход изисква
значителна вътрешна трансформация и става начало на истинска
промяна на съществото.
Всяко човешко същество тълкува своето окръжение и околната
среда през социалния и културен филтър на своето възпитание и
образование. Човекът, който преди всичко е зает със своя комфорт и
68
Robert Monroe, Fantastiques Voyages dans l’Astral (Невероятните
пътешествия в Астралния свят). Éd. Robert Laffont.
69
François Brune, Le Morts nous parlent. Éd. du Félin.
176
материално благополучие, до края на живота си се идентифициара

само със своето физическо тяло. Но какво ще вземе той със себе си
отвъд своя сегашен живот? За него не е ли от най-голямо значение да
уравновеси своето съществувание между една реализация в
материално-физически план и изграждането на невидимото духовно
същество, което е безсмъртно? Именно с такава цел египтияните
прекарвали живота си в подготовка за смъртта, т. е. да приготвят
тялото-носител, което ще бъде опора за тяхното съзнание след
изчезването на физическото им тяло. Трансцендентната
действителност на вътрешната вселена и на вътрешните измерения се
оказва много по-съществена и важна от преходните и илюзорни сенки
на съвсем ограничените материални ориентири, на които ние отдаваме
такова значение в нашата цивилизация. Даже понятието “личност”
няма вече същия смисъл в единното поле на безвремието, където
измеренията на времето, пространството и материята се възприемат
едновременно и цялостно.
Когато съзнанието не е повече индивидуализирано, преходната
личност изчезва и всички физически (видими) и духовни (невидими)
измерения се възприемат като вибрационни полета, свързани помежду
си вътрешно. Тогава човешкото същество участва - отвътре - във
вселенската хармония и става брънка в безпределното функциониране
на вътрешните измерения.
“Индивидът става енергийна многоизмерна същност, чийто
синтезен взор може да постави всяко нещо, било то вътре в нея или
извън нея, на мястото, което му съответства.” - Дени Л.
“След като се запознах с определена планетарна отговорност, се
включих в една програма за реинтеграция чрез единението във
вселената. Преживявам опитности, които свидетелстват за реалното
съществуване и качеството на други измерения на съзнанието-енергия:
материално-физическото тяло е само едно “превозно” вместилище,
сред другите, по-малко или повече плътни или фини тела-носители.
Границите на материално привидното изчезват в процеса на тази
работа за обновяване и за помиряване на различните страни на
личността. Тялото става мост за рехармонизиране между една крайна
вселена на материалност и една висша вселена на точност. Имам
чувството, че съм се свързала с моята програма, с линията на живота
си, която ме прави да трептя цяла по време на този престой върху
Земята.” - Йоланда Б.
Нишките на вътрешната вселена
Нашата съвместна работа в екипа от самото начало служеше като
лаборатория за проучване принципите и законите на връзката и
взаимоотношенията между съзнанието, енергията и материалната
форма. Подготвяйки се за преход по вътрешните измерения, една
оперативна група може да направи връзка между безвременния
съвършен порядък на вътрешната вселена и физическата външна
177
вселена, възприемана чрез петте сетива. В квантовата физика - в

термините “имплицитна вселена” и “експлицитна вселена” - намираме
подобно отношение между вътрешната вселена и външната вселена.
”Дейвид Бьом нарича тази реалност “имплицитна област”
(вдълбочена вътре в себе си). Докато имплицитното е високо духовно
и неосезаемо, експлицитното (разгънатото извън себе си) е точно
осезаемо, здраво и стабилно. Експлицитният порядък е свят на
форми, произлезли от имплицитния свят, и в него материалните
частици със своите граници произхождат от имплицитния порядък,
който е по-дълбок и независим, всъщност експлицитният свят е
външното проявление.”70
По време на многобройни операции ние откривахме и
разшифровахме начина, по който тези фини невидими структури,
каквито са нишките в основата на вътрешната вселена, се проявяват в
нашия ежедневен живот.
“Непрекъснатото преразглеждане на целия наш минал живот, за да
определяме наново неговия смисъл, както и смисъла на всяко отделно
събитие в него, в рамките на един космичен “стан” (изтъкаващ
постоянно всичко), свързва постоянно живота ни с някакъв вътрешен
свещен смисъл, безсмъртен в самите нас. Това ми създава неизменно
усет за някакво вертикално и трансцендентно съществуване в
сравнение с нашия земен живот, който протича по определен линеен и
хоризонтален начин от мига на нашето раждане до мига на нашата
смърт.” - Летиция Ф.
“Много е трудно да се изгради и задейства една система, която да
позволява на индивидите чрез съзнанието си да отиват дълбоко към
безсмъртните линии на вътрешните измерения, за да осъществяват там
дълбоките промени в своята собствена природа. Това изисква огромно
количество знания, най-прецизно ръководство от висшите измерения,
изключително душевно и умствено равновесие, постоянно вслушване в
другите и много смелост.” - Мона Б.
По време на контакт с вътрешни измерения можем да стигнем до
съзнание, което е в голяма степен синтезно, позволяващо да се
определи наново мястото на всяко събитие или действие в една точна
структура, която да му даде неговия безсмъртен смисъл. Именно чрез
конкретното експериментиране в едно енергийно поле, свързано с
други измерения, можем да възприемаме и разбираме великите
космични архетипове (първообрази), съществуващи от хилядолетия
във всички религии, легенди и традиции.
“Да не бъдем ограничени във физическия план, да можем да
достигаме съвсем съзнателно до по-фини енергийни системи, всичко
70
Колективен труд, написан под ръководството на Evelyne Sarah-Mercier, La
Mort transfigurée. L’Age du Verseau (Преобразената Смърт. Епохата на
Водолея). Éd. Belfond.
178
това ни свързва с вселената, с висшите йерархии и с вътрешното

единство, от което всичко е произлязло.” - Мари-Франсоаз Б.
“Едно оперативно съзнание ме издига в някаква по-глобална
реалност. Висшите духовни и енергийни измерения, до които имаме
достъп, присъстват реално и ме променят коренно. При това търсене на
моето безсмъртие намирам истинския си лик, уважаващ всичко,
добронамерен и волеви, съзнателен, свързан с моя духовен Баща.” -
Конрад К.
Колкото повече се настройваме по единицата или единството,
толкова повече сме в единение именно с Божественото присъствие,
което - далеч от образи и стереотипи - става постоянно вътрешно
присъствие, придружаващо само онези, които се съобразяват с
трансцендентния порядък. Възможно е тогава да изживеем вътрешно
състояние на цялостност, при което започваме да черпим сили от
своята безсмъртна същност.
“При едно събиране на десетина души Йо Апел-Гери уточни, че
ще издигне общото енергийно поле. След няколко секунди започнах
бързо да се издигам и се озовах на едно много фино вибрационно ниво
в единение с едно толкова силно духовно присъствие, което бе почти
осезаемо. Имах усещането, че съм в контакт с някакво единно
измерение, за което винаги съм имала предчувствие, че съществува в
центъра на всяко нещо. Да преживея подобно състояние бе за мен
нещо необикновено и същевременно съвсем естествено.
Необикновено, що се отнася до кондензацията на материята, и
естествено, защото тогава достигнах до това, което самата аз съм в
най-съкровената си същност.” - Йоланта Б.
Истинската духовност е онзи връх, който може да бъде достигнат
само ако сме овладели, трансформирали и съобразили цялостно своята
природа спрямо своя висш дух. Хората, които вземат последователно
всяко свое решение, които издържат на всички изпитания и преминат
по етапите на космичното си пробуждане, достигат до единното
съзнание, което единствено ще им позволи да бъдат включени към
вътрешния ред на вселената.
“Единение, синтез - водещи думи, които носят една вяра, основана
на познанието. Една вяра, която не носи религиозни етикети, едно
присъствие, което просто се нарича “абсолютно Съзнание всред
чистата Енергия”. Преоткривам чистотата на душата, смисъла на
сакралното, на качеството... Да успея означава вътрешна реализация,
да извърша своето дело - колкото и обикновено да е то - което ще ми
позволи да върна на небето същността и багрите на моето творение.” -
Йоланда Б.
Когато невидимото започне да съществува всред видимото, човек
може да се почувства облечен в своята висша космична безсмъртна
част.
179
“Желаейки да се включа в един поток на връщане към съзнанието

и безсмъртието, разбрах, че ми е необходимо присъствието на други
приятелки и приятели в пътешествието, с които да образуваме
енергиен кораб. Всеки от членовете в този екипаж ми носи своя особен
резонанс с Единното и ми помага да възприемам с по-голяма точност
моята собствена космична програма. Тогава виждам, че притежавам,
самият аз, ключове, полезни за успеха на хората, които са живели
преди мен, на моите съвременници и на всички, които ще живеят след
мен. Откривам ефективността на тази рамка за преход с цел
освобождението на всекиго поотделно.” - Лоик Т.
“В една оперативна група, поляризирана космически, т.е насочена
към дейност с космоса, всеки от участниците поема някаква
“енергийна” роля - според своята природа и начина, по който сам
обработва енергията - което има значителни последици по време на
операции за трасфер на енергия между различни континууми. Така се
очертава една личностна типология, много по-богата от класическата
психосоциология, защото тя отчита свръхчовешките и
инфрачовешките измерения на индивидуалността. Това има като
последица появата на главните роли, които са съществени за
равновесието на това конкретно микрообщество, които се основават
върху познанията за вътрешните измерения и енергийната
компетентност на всеки човек, нещо, което съвременното западно
общество нито приема, нито признава. Ето така понякога индивиди,
съвсем незначителни и много малко действащи в човешкото общество,
такова, каквото е организирано то, могат да имат, всеки поотделно,
своята много важна роля в един екип, в който се обединяват и насочват
всички най-различни аспекти на човека.” - Жан-Себастиян М.
Колкото повече еволюираме, толкова повече осъзнаваме, че трябва
да осъществим някаква програма през своя живот. Тази програма е
записана в невидимия свят на нишките в основата и зависи, между
другото, от кармата на индивида и от избора, който той е направил,
преди да се инкарнира. Тези нишки стават причина съществото да се
инкарнира в определена епоха, в конкретно тяло и сред хора, които
имат характеристиките, съответстващи именно на неговата
индивидуална програма. Една програма изисква понякога повече
инкарнации, за да бъде изпълнена, и затова няколко души, свързани
кармично, могат да се срещнат, за да продължат или завършат едно
дело, започнато съвместно... Ето така доста Пътешественици в
безвремието се срещнаха и се разпознаха, откривайки своята вътрешна
памет.
Често забелязваме, че причината за едно действие отива много
далеч извън човешкото измерение и се вписва в логиката на някоя
кармична история или някоя междуизмерна роля, която можем да
дешифрираме, след като се включим към някое ниво на висше
съзнание. Кармичната история на един индивид често зависи от
архетипа, с който той е свързан и който му възлага една особена роля.
180
Може да се открият кармичните връзки, съществуващи между хората,

които връзки са в основата на конфликтни ситуации или любов и обич
между тях.
Много проучвания и експерименти са показали, че ако намериш
отново паметта за миналите си животи, е възможно да разрешиш някои
иначе неразрешими проблеми. Издигайки своето ниво на съзнание,
можем да видим появяването и разгръщането на движещите сили и
функционирането на различните измерения, които са в основата на
едно или друго поведение.
“Там, където психодрамата позволява да се изразява
подсъзнателната динамика в група, това, което може да се нарече
“космодрама”, ни позволява да изследваме и да изживеем
свръхсъзнателната и междуизмерната динамика, която свързва
съществата помежду им. По време на някои от тези сеанси човешкште
същества стават основа на космични архетипове и откриват сакралната
памет на своя произход и на идентичността си.” - Оливие Б.
“За да еволюираме между измеренията, ще трябва да се
усъвършенстваме и пречистваме, за да възприемаме невидимите
взаимоотношения между нещата. Влизаме в полето на духа творец и
откриваме движещите сили, космичните или кармични действия, които
обединяват създанията помежду им, в тази инкарнация сега или в
други времена, в това пространство или в други измерения. Разбираме,
че не сме ограничени нито от това време, нито от това пространство,
нито от тази планета.” - Патриция Р.
Пренос между измеренията
След всички експерименти, проведени с цел да се овладява
ситуацията на настройване на съществата спрямо някое друго
измерение, констатиран е фактът, че физическото тяло е мястото за
среща между висшето съзнание и нисшите гравитационни сили.
Преминаването от едно измерение към друго изисква понякога
употребата на роботи или художествени методи, които са в състояние
да подпомогнат човека да обработва прекомерно кондензираните части
в самия себе си. На базата на своя опит във фотографията, Йо Апел-
Гери обяснява това по следния начин:
“Когато искаме да стигнем до по-високо вибрационно ниво, ако
нисшите гравитационни сили са прекомерно надълбоко закотвени в
материята, те не искат да пуснат физическото тяло, което е техният
единствен шанс за издигане: тялото остава тогава изцяло блокирано в
това ниво. Опитът е показал, че ако се създаде двуизмерен заместител
на триизмерното тяло чрез фотоснимка или видео, различните сили се
закачат към тези двуизмерни релета и триизмерното тяло може да
започне да се издига към четириизмерното стъпало на висше съзнание-
енергия. Разбира се, всичко това може да изглежда странно за
индивиди, които нямат усет за съответствията, съществуващи между
измеренията. Но впрочем една снимка е междуизмеренчески подпис,
181
ако е направена по взаимно договаряне и съгласие между

фотографираното лице и фотографа, които сериозно се стремят да
реализират междуизмеренческия контакт, обединявайки само в един
отпечатък духа, душата, живота и тялото. Тогава, в този уникален
момент, един междуизмеренчески подпис бива фиксиран при
заснемането му от фотографа, което става наистина по посвещенчески
начин и освобождава физическото тяло на фотографираното лице от
онова съвсем пряко вклиняване в гравитационната сила, което може да
блокира неговата еволюция към едно по-високо вибрационно ниво.”
Това обяснение на съотнасянето между двуизмерността на една
рисунка или снимка, пространствената триизмерност и четвъртото
измерение, свързано с времето, позволява да се разбере сложността на
трансферите и преходите от едно измерение към друго. Както една
рисунка може да стане триизмерна само с намесата на скулптор, така
човешкото същество може да се пренесе в някой по-висш континуум
на съзнанието- енергия само чрез намесата на висшите свръхземни
йерархии.
Преминаването от едно измерение към друго се изживява
единствено вътрешно, но ако успеем да преобразуваме всички
пластове или етажи на своята човешка същност, можем да се надяваме
на все по-пълен и по-цялостен трансфер. Венсан, Филип и Беноа си
спомнят за една забележителна операция от 1987 година следното:
“Една вечер на острова, Йо Апел-Гери, много концентриран, мина
бързо покрай нас, като подхвърли “Следвайте ме бързо!” Бяхме
шестима, очаровани от факта, че ще присъстваме на една опарация.
След като тичахме доста между храстите и палмите, излязохме на
белия пясък на плажа, от страната на лагуната. Каза ни да седнем в
кръг. Един приятел също дойде малко по-късно, но остана отстрани
извън кръга. Йо Апел-Гери ни обясни, че току-що имал специален
контакт и иска и ние да участвуваме. Не трябваше да изчакаме и две
минути, когато, без да се уговаряме, имахме всички заедно силното
усещане, че се люлеем в някакво поле на енергията-съзнание, извън
пространството и времето. Всичко наоколо изчезна, сякаш се
намирахме в някаква сфера, в която се движи някакъв поток, подобен
на неутроните в атома, някакви синкави спираловидни вихри се
движеха, а сред тях тялото плава в състояние на екстаз. Усетихме, че
ако продължим този процес, ще можем изцяло да сменим континуума.”
Блез, приятелят, който дойде малко по-късно, остана на няколко
метра от оформения кръг. Неговите усещания потвърждават
преживяната от другите участници опитност:
“Сам съм настрана. Апел-Гери, прав в средата на кръга, започва да
обяснява какво става. В началото гласът му стига до мене съвсем
естествен, но бързо започва да изчезва, докато стана неразбираем,
подобен на глас, който идва през стена. Това трае няколко минути,
през които имам усещането, че групата пред мене сменя континуума.
182
Разделя ни някаква невидима сфера, неосезаема, но възприемана с

други сетива. Това, което става пред мен е необикновено. Както в
научната фантастика, но е реално. Изненадвам се, че си мисля:
”Възможно е да се промени континуумът, те започват трансфер към
друго измерение”, но изведнъж всичко става отново “нормално”. За
няколко минути сферата изчезва и звуковете се чуват съвсем ясно.
Участниците казват, че са се оказали в една възходяща спирала, която
ги издигала и ги отвеждала в друго ниво.”
Този тип опитност е резултат от едно изследване, което ни
помогна да уточним условията за трансфер между външната вселена и
вътрешната вселена, предизвикващ транссубстанцииране, т.е.
преминаване на физическото субстанциално тяло в по-висш континуум
на енергията-съзнание. В “Науката на бъдещето” Йо Апел-Гери
обяснява процеса транссубстанциация по следния начин:
“В действителност думите, употребявани от висшите нива за
транссубстанциацията, са малко по-различни. Терминът за тази
конкретна ситуация е “субстилизация от висш план”, тоест
субтилизиране на субстанциалния контур. “Субтилизиране” означава
постепенно настройване на материята по вибрациите на невидимия
духовен свят, за да прониква той в нея. Този невидим духовен свят е
енергиен и вътре в него съзнанието съществува непрекъснато и
продължително, едновременно с всички елементи на енергията,
тоест това е поле или континуум, където съзнанието и енергията не
са отделени по начина, по който съществуват в материалния
физически свят, където на определени места енергията бива
кондензирана, в резултат на което се получава отделянето и
диференцирането на формите. Затова вътрешният кодово-цифров
контур може по всяко време, в която и да е част от вселената, да
получава незабавно и мигновено всяка необходима му информация -
той е свързан с цялото, с континуитета. Това няма нищо общо със
света, в който се намираме сега, където привидно всичко е в
състояние на дисконтинуитет. Следователно субтилизацията
позволява на всяка система, съществуваща в силно кондензирана
среда с налично разделение, да успява постепенно да възприема
съзнателно всичко онова, което става в континуума на съзнанието-
енергия. Успее ли физическото същество да се акордира постепенно
по вибрациите на следващия по-висш континуум на съзнанието-
енергия, тогава в баланса “съзнание - енергия - материя”, в определен
момент, формалната материална система бива преструктурирана и
трансферирана в някакво ново фигурално положение. Самата
формална материална система са преобразува и стига до степен на
изчезване като атомно-молекулна структура, защото нейният
матрично-енергиен контур е повишил нивото си. (...)
Субстанциалното тяло със своята атомно-молекулна структура е
твърдо и в сравнение с другите фини тела-носители е кристал,
всъщност минерал, който е извлякъл силите за кристализацията си
от недрата на земните сили, от системата на Земята. Ако човекът
183
успее да постигне тази адекватност между своето индивидуално

съзнание и вътрешното съзнание на вселената, ако съумее да повиши
и увеличи енергията в субстанциалното си тяло до степен неговата
аурична среда също да бъде акордирана по вибрациите на
вътрешната енергия на вселената, тогава човешката му система на
съзнание-енергия ще бъде достатъчно мощна, за да определя
отношението му към кристализиращата сила на Земята-майка, от
която самият той е произлязъл.”71
Разбира се всички тези формулировки са щрихи от развитието на
вътрешните измерения, което може да бъде постигнато само след
продължителна подготовка и с упорита работа. Голяма е дистанцията
между смътния интуитивен усет за съществуването на някаква друга
реалност и един прецизен и точен експеримент за контакт. Още по-
голяма е дистанцията между контакта и наистина резултатно
извършения пренос. Както космонавтите задължително имат
тренировъчна подготовка за полет в пространството, така и
“интернавтите” - истинските пътешественици между измеренията -
преживяват една подготовка, изискваща от тях постепенно да
съобразят всички елементи на живота си с тази програма за преход.
На базата на нашия опит желаем да уточним някои от етапите на
тази продължителна подготовка, която води човека от земното
съзнание към галактичното съзнание. Във всички тези разкази-
свидетелства виждаме как един индивидуален път се среща с много
други и на един човешки глас отговарят други гласове, за да бъде
нарисуван импресионистично - чрез малки лични докосвания с четката
- вътрешният “пейзаж” на един човек, придобил нови измерения. По
време на това постоянно търсене, водещо отвъд явното, “пазачи на
прага” подлагат пътешественика на изпитания, които са истински
”изпити за преминаване”. При всяко препятствие цялата ни еволюция
се поставя под въпрос и може да се озовем отново при старите си
навици, в коловоза на зависимостта от временни условия в обществото.
Тъй като имат вече необходимата вътрешна решимост и нужната
проницателност, за да преодоляват тези препятствия, операторите на
планетарната промяна изживяват и утвърждават - чрез всички свои
действия и чрез своя живот - космичното измерение на човешкото
същество. С твърдост, но и с дълбоко уважение към избора и ритъма
на развитие на всеки друг човек, те защитават своя избор на живот и
своя начин на мислене пред лицето на всички предразсъдъци и
всякакъв вид конформизъм. Дали ще са вдъхновени творци,
телепатични контактьори, авантюристи на съзнанието, или пионери на
вътрешната наука, те изграждат основите на едно планетарно
сътрудничество с всички хора, чиито идеали, дейности и цели се
вписват в общия поток за единение и издигане на човечеството.
71
Prescience. Éd. Transtar.
184
Никой човек не е самотен остров. Сътрудничество и

координираност - това е същественото, за да могат осъзнатите и
съзнателни изпълнители на действащата сега програма да изтъкат една
мрежа на солидарност между всички космични школи, в които хората
се учат как да постигат нови измерения на съзнание. Необходимо е
сега да се допълваме и функционално, и със знанията си, да създаваме
връзки и общности, за да обединяваме влиянията и информациите,
които земното човечество получава от по-висшите измерения. Някои
от действащите в тази насока хора са се посветили на оплождането на
обществото посредством разпространение на информация и
изсладователски опит, което насочва много други хора към
положителен път на развитие. Много идеи и теми вече са намерили
място в колективното съзнание на човечеството и младите поколения
постепенно възприемат нови начини на живот и мислене, които се
различават коренно от старите, ограничени само в земни параметри.
Пред лицето на всички трудности, с които човечеството се
сблъсква в края на нашето хилядолетие, можем да си припомним, че
японската идеограма за понятието “криза” е съчетание на два знака -
“тревога” и “благоприятен случай”. Да усетиш благоприятния случай и
да действаш - това може би означава всеки човек да отваря вратата към
единството, която е и началото на неговата космична пробуда.
* * *
Те са тук. Познават ни, и то може би много добре. Знаят колко сме
велики, но също и колко сме уязвими и незрели. И ако не се
доближават прекалено много до нас, то е поради това, че ние сме все
още много далеч от себе си и не сме готови да ги приемем.
Както ние не желаем да прекараме летния си отпуск в някое
обществено сметище, нака и те не желаят да дойдат на тази планета,
докато нашите психоментални излъчвания са толкова насилствени и
примитивни.
Затова всеки е длъжен да намери сам куража си за утрешния ден.
Да потърси вдън себе си своя най-благороден лик, за да си възвърне
паметта за своя произход. Безброй препятствия ще се изпречват по
пътя му поради това, че все още е сляп и стиска здраво очи. Да чуем
гласа в себе си, който е тъй тих, но и тъй точен. Той ще ни покаже
пътя, по който трябва да вървим, за да се настройваме спрямо това,
което винаги сме били - небесни пътешественици прекосяващи
вътрешните измерения. Те винаги ще бъдат тук, за да ни насочват,
дори пътят ни да се губи в мъглите на съмненията. Някой ден ще дойде
мигът на срещата. Трябва да бъдем готови, защото е единствен мигът,
в който се сливат синовете на човеците и братята на единството.
Но това е друга история, вече записана върху страниците на
книгата на Живота: “След това дълго пътуване, когато странните
свидетели на Пътешествието в безвремието се свързали най-после с
185
онези, които се движат в пространството и във времето, започнало

времето на Съществото Ангел Единен Синтез.”
* * *
Ръководителят на групата “Пътешественици в безвремието” ИЖП.
Апел-Гери, учен, композитор и поет, когото всички приятели наричат
Йо, от дете проявява телепатични способности, завършва точни науки
и психология и в продължение на повече от 45 години работи в
областта на синтеза между съвременната наука и традиционните
езотерични знания, като изнася по цял свят беседи и дава
пресконференции за същността на съвременната епоха, за промяната
на Земята и за духовното пробуждане на земното човечество. Книгите
му са преведени на десетки езици по света, а неговите приятели са
обединени в реално действащи в много страни групи - за подпомагане
на хората да намерят своя път чрез конкретно единение на тялото,
душата и духа.
По-важните му книги са:

Едена (1982)
Мисията на Йоган (1986)
Пътешествие в безвремието (1982, 1983, 1987)
Пробудата отвътре - том I (1990), том II (1991), том III (1994)
Духовна идилия (1992)
Единна наука за вътрешната вселена - 2 тома (1994)
От земно към галактично съзнание (1995)
Да постигнеш щастието си (2000)
Приятелят за всеки ден (2000)
В сътрудничество със своите приятели е издал и конкретна

програма за индивидуална работа на желаещи от цял свят:
Науката на бъдещето -
“Повишаване нивото на сетивност” (6 лекции) и
“Постепенно напредване” (- 12 лекции).
По тази програма в София вече действа център “Пътешественици

в безвремието”
За справки: Евелина Тодорова - тел. 957 21 19

Невяна Керемедчиева - тел. 8-319-217
Книгата е предоставена от издателство Хрикер на виртуалната

библиотека „Спиралата на еволюцията”.

Jean-Paul Appel-Guery - Bog, Angeli, Svideteli

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Jean-Paul Appel-Guery - Bog, Angeli, Svideteli

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

1

БОГ, АНГЕЛИ, СВИДЕТЕЛИ

 Превод от френски - Евелина Тодорова

Като редактор на тази книга искам да споделя, че ние имахме

На всички приятели, близки и далечни, които ни питат

СТРАНЕН ИЛИ ДА БЪДЕШ АНГЕЛ?

В една чудна лятна нощ в Южна Франция небето е осеяно със

защо е посветил последната си книга на тази “наистина много

От своето дълго пътуване към посвещението Пътешествениците

Вселена. Този фундаментален труд ни запознава с връзките и

да бъде поставена основателно под съмнение, защото то зависи от

продължително изучаване - от всички поколения - на трудове,

Експерименталните науки позволяват по-добре да се разбере

Третата част, аналитична, предлага нов поглед върху

“Божиите колесници са безброй - хиляди хиляди”

включи частично или изцяло в някое друго измерение на енергия или

работа, когато се осъществяваше контакт между измеренията от Йо

I. КОНТАКТИ, СВЪРЗАНИ С МАТЕРИЯТА

приятел, който беше наблизо до мен: “Видя ли ги?” - “Да, това е

При другия тип материален контакт апаратът е близо, но не се

Третият тип контакт е свързване с материални обекти, но без

Четвъртият тип на материален контакт е отвеждане на човек

точни сведения, понякога изучавани и потвърждавани от науката.

пространство чрез радиотелескопи по целия свят. При сегашното ниво

2. КОНТАКТИ, СВЪРЗАНИ С ПРОСТРАНСТВОТО

Първият тип контакт, свързан с пространството, е виждане

Както личи от името му, Клод Констандопуло е от гръцки

Вторият тип контакт, свързан с пространството, е виждане на

осветление!” После почувствах, че става дума за нещо съвсем друго, и

Третият тип контакт, свързан с пространството, е виждане на

Четвъртият тип контакт, свързан с пространството, е поява

Между пространството и времето

идентифицирани явления често се срещат спътниците. Трябва да се

Повечето от явленията, описани от Пътешествениците в

състои без знанието ни и по-точно специфично и единствено само за

случи”. В по-голяма част от времето те разказват невъобразими неща,

за телепатичен контакт между земното съзнание и другите типове

поле на физическата вселена (от нашата галактика или от други

представлява пътуването извън времето. Отвъд огледалото на

3. КОНТАКТИ СВЪРЗАНИ С ВРЕМЕТО

вдъхновение, телепатия или ясновидство, извънсетивните или

Първият тип контакт, свързан с времето,

стигнем до телепатично приемане на информация от другите хора, от

Вторият тип контакт, свързан с времето, се отнася за една

“Приблизително, с отклонение най-много до един час, знаех точно

не са развили у себе си владеенето и управлението на подмолните

“В началото на моя път на посвещение много ясно ми се явяваха

Третият тип контакт, свързан с времето, е контактът при

дишах отново, имах чувството, че съм се преродил, че съм обграден от

контактьорство е част от изучаваните явления. Контактьорът е един

законите на вселенската хармония. Единните полета на съзнание дават

фантазиите в албумите на Тинтин. Търсихме къде се намира тази

Четвъртият тип на контакт, свързан с времето, се отнася до

различни психофизиологични реакции у присъстващите. Постепенно,

пространствено поле се отграничава чрез една времева линия, която е

вътрешният опит, никога човек не може да си представи как стоят

4. КОНТАКТИ, СВЪРЗАНИ С БЕЗВРЕМИЕТО

Ще уточним, че ако разгледаме материалната основа, която

Първият тип на контакт в безвремието отговаря на пътуване

Пътуване извън тялото

върна в тялото си.” Направих усилие, за да се върна, от което се

бях като парализиран. С прекомерно усилие се опитвах да помръдна

на едно същество, легнало странично, облегнало се на лакътя си.