You are on page 1of 47

Живите спомени на Веска Цицелкова

На кафе с Ванга
Първо издание

© Веска Цицелкова, автор


Марияна Велева, коректор
© „Клуб 8“ ООД, издател
София, 2018 г.

http://4eti.me

ISBN 978-619-90827-2-0 (мека корица)


ISBN 978-619-90827-3-7 (твърда корица)

2
„Веске, ти ли си? Мори, цял ден те чакам, като Господ...“, с тези думи
Ванга посреща на прага своята приятелка Веска Цицелкова в първата от
36 незабравими срещи. Художничката ни кани да се разходим заедно сред
нейните много специални моменти на страниците на тази книга.
За Ванга са правени филми, изписани са хиляди томове, но.. едва ли някога
с толкова малко думи е казвано толкова много. За първи път нейната близка
приятелка споделя пъстрите си спомени за Пророчицата. За безбройните
хора, на които тя помага, за изумителните сбъднати прогнози като
Пражката пролет, смъртта на Людмила Живкова и падането на
Берлинската стена. За срещите на Ванга със знаменити личности като
Учителя Петър Дънов, пророка Дядо Влайчо, психиатъра проф. Николай
Шипковенски, писателя Венко Марковски. За дълбоката ѝ мъдрост и за
живота, сладък като... кифла с мармалад.
А какви са пророчествата и повелите, които Ванга ни завещава?
Нека заедно потърсим отговора!

„Важно ли е колко години са изминали от един януарски ден?!...“

3
СЪДЪРЖАНИЕ
Художничката и Пророчицата ...................................................................................................6
1. „Цял ден те чакам“ ..................................................................................................................9
2. „Не искам да съм сама“ ........................................................................................................11
3. Ванга, Учителя и дядо Влайчо.............................................................................................12
4. „От самолети танкове ке падат“ ..........................................................................................13
5. „Ке имам ли тоя късмет да видам дете?“ ............................................................................14
6. „Другия път ке има и злато за България“ ...........................................................................15
7. „Ке бъдеш винаги, ке бъдеш,,,“ ...........................................................................................16
8. „И аз, професоре, не казвам на болните“............................................................................17
9. „Ако, бре, Тодор е хубаво име“ ...........................................................................................18
10. Не закъсня и бебето ... ........................................................................................................19
11. „Ти ще изпържиш по македонски!“ ..................................................................................20
12. „Она ке се върне скоро“ .....................................................................................................21
13. „Учителя иска да си там, в стаичката“..............................................................................22
14. „Е, бре, Радко браво, Теофано!“ ........................................................................................23
15. „От много „учи, учи“ тиква бучи“.....................................................................................24
16. Една кифла с мармалад.......................................................................................................25
17. Кал в Поморие .....................................................................................................................26
18. „Хайде, со Бога напред!“....................................................................................................27
19. „Он е в другио свет“ ...........................................................................................................28
20. „Пальо, Пальо, оти не почака“...........................................................................................29
21. „В другия живот пак ке са заедно“....................................................................................30
22. „Всичко ке ѝ мине“ .............................................................................................................31
23. Синьо мънисто, червен конец ............................................................................................32
24. Номерът на сина ..................................................................................................................33
25. „Една баба со една барака“ ................................................................................................34
26. Лаченият патък ....................................................................................................................35
27. „Леля Ванга всичко знае“...................................................................................................36
28. Свети Иван посреща гости .................................................................................................37
29. „Она замина горе, на небето“ ............................................................................................38
30. „Не е болка за умиралка“ ...................................................................................................39
31. Марчето от Хасково............................................................................................................40
32. „Ке родиш момче“...............................................................................................................41
33. „Он иска да затвори вратата ми“ .......................................................................................42
34. „Ти си богоизбран човек“...................................................................................................43
35. „Господ гледа от горе!“ ......................................................................................................44
36. „Ще помагам на България“ ................................................................................................45

4
5
Художничката и Пророчицата
Няколко думи за авторката на тази книга Веска Цицелкова

Веска Цицелкова е на 93 г., но мнозина могат да ѝ завидят за активността,


с която поддържа къщата и градината си; за високия дух, с който заразява
всички около себе си, за отличната памет, духовността и радостта, които
разпръсква около себе си. Жив ангел, когото Ванга избира за своя вярна
приятелка. Независимо колко е била заета Пророчицата с това да помага на
хората, тя винаги е намирала време, за да се видят с Веска. Затова спомените
на Цицелкова за Ванга са толкова ценни.
Но коя е тази забележителна жена? Животът на Веска е низ от невероятни
преживявания, от десетки запомнящи се срещи с хора на духа като самата
нея. в годините на тоталитаризма домът ѝ се превръща в притегателен център
за културния елит на България: мести гости са поети, писатели, художници
(Светлин Русев, Дечко Узунов), спортни деятели (Нешка Робева, Иван
Славков-Батето) и др. Веска е духовната майка на дъщерята на Тодор
Живков – Людмила. Тя е човекът, който я разбира и ѝ подава ръка в най-
тежките моменти в живота ѝ. Нейните духовни съвети дават сили на
Живкова да реализира големите проекти, с които остава завинаги в
историята: тържествата по повод 1300 г. България, строежа на НДК и
Асамблея „Знаме на мира“.
Вярата в Бог и дързостта Веска наследява от своя дядо, който е свещеник, а
по време на Руско-турската война в едната си ръка държи кръста, а в
другата – оръжието. За дядото на Веска Ванга казва, че „на небето е над два
метра висок и всички му се прекланят“.
Баща ѝ е Спиридон Живков, един от най-богатите търговци в Пловдив. Той
възпитава децата си в дух на почтеност, честност и родолюбие. Активен
борец против фашизма, той умира, когато комунистите национализират
всичко, което притежава.
Веска завършва с отличие гимназия и се омъжва за интелигентен младеж,
машинен инженер, завършил в Швеция.
Съпругът ѝ не е склонен да я подкрепи тя да продължи образованието си и
Веска започва работа при него. По това време той е председател на
кооперация, сглобява машини. Печели много добре за разлика от
университетската заплата на предходната си преподавателска работа. Има
свободно време и сам построява къщата на младото семейство. Веска има
дъщеря, която завършва музикалната академия и се задомява в Германия.
Когато съпругът ѝ си отива от този свят, Цицелкова остава сама в голямата
къща. Сама, но не и самотна. Безупречно се справя и до днес с
6
домакинстването: чисти, подрежда, а градината ѝ е като райски кът. Хиляди
усмихнати цветя ви обграждат с багри и аромати. А хората, които се стичат
при нея, са стотици – всеки търси добра дума, съвет как да подреди живота
си, как да се оправи с несгодите. Веска поглежда в кафето на човека и намира
решение за всеки проблем.
Духовните ѝ търсения започват с пристигането в София, когато се омъжва.
„Дъщеря ми беше бебе и я разхождах в градината на Бялото братство, където
е гробът на Учителя. Там се запознах с Николина Балтова, която също е от
Пловдив, една от сестрите на Учителя. Беше майски ден през 1947 г., когато
тя дойде при мен на пейката. Изби се буря, заваля като из ведро. Не
изминахме и двайсетина метра до нейната барачка в двора на Учителя, и
бяхме мокри до кости. Тя ми даде сухи дрехи и изсуши моите. В
стаичката ѝ видях за първи път портрет на Петър Дънов от голямата
художничка Щилянова. И ѝ казах: „Снощи сънувах този Христос“. А тя
отговори: „Този Христос те доведе днес тук“. Извади голямата книга
„Учителя говори“ и ми рече: „Ето, тази книга е написана от този Христос,
той се казва Петър Дънов“.
Николина ѝ дава книгата на Учителя, така запалва пламъка на
духовните ѝ търсения, които продължават цял живот.
В началото леля Веска не знае, че може да вижда бъдещето и с благите си
думи да помага на хората. Казва ѝ го Ванга. „Веднъж, като отидох при нея, и
тя ми рече: „Искаш ли да сваря едно кафе, да се напиеме и да ми гледаш, оти
ти можеш да гледаш на кафе“. И така ми тропа с пръсти по масата...
Сварихме кафето, аз ѝ гледах и тя ми каза: „Ти познаваш, мори, познаваш.“
Веска ѝ казва, че в живота на Ванга е имало мъж. „Па, имах, ами, я да не
съм мъж, я съм жена. Имала един мъж...“, казва ѝ Ванга. Любимият бил
милиционер. Каквито пари Ванга изкарвала през деня, той ги изпивал за една
вечер в кръчмата.
„И не я е пипнал с пръст. Когато Митко дойде в живота ѝ, тя се влюби в
него“, продължава разказа си Веска и очите ѝ потъват някъде далеч, в
миналото. „Преди да отида при Ванга, никога на никого не съм гледала на
кафе – казва леля Веска. – Просто казвам на хората нещо хубаво... и ако са
болни – оздравяват; на тези, които са нещастни и никой не ги иска, пък им
казвам, че и за тях има късмет, че Бог е добър. Че винаги, когато поискаш
както подобава от Бога, той отговаря с добро. Защото Бог е любов.“
Ванга открива и друг талант на Веска Цицелкова. При едно от посещенията
на Рупите тя ѝ казва: „Мори, ке рисуваш, вълни, вълни...“. Веска отговаря:
„Вълните на морето? Ще ходя на море?“. „Вълна – повтаря Ванга. – Като
Златното руно, оттам ке взимаш материал и един ден целият свят ще
заговори за тебе“.

7
Така и става. Веска е единственият художник, който рисува с вълна. При
това невероятно. Започва да го прави, за да ѝ е по-приветлива къщата, тъй
като не може да си позволи скъпи картини. Рисува портрети на хора, които
чувства близки до своя светоглед и духовност: на Ванга, Петър
Дънов – Учителя, на Иисус, Буда, Антоан дьо Сент Екзюпери...
Един ден Дечко Узунов ѝ казва: „Да, ти не можеш да ме купиш мене. Аз
съм пръв в боята, но ти си първа във вълната. Ние сме пионери“. Людмила
Живкова е силно впечатлена от нейното самородно изкуство и организира
изложба във Виена. Картините е трябвало да обиколят и други страни, но
Людмила умира и турнето е прекратено.
И Веска, и Ванга много са обичали Людмила Живкова, по майчински.
Според леля Веска, когато Людмила отивала в Рупите, Пророчицата казвала:
„Е, мойта керка (щерка, дъщеря) иде. Керката иде“. И дори предсказвала с
каква дреха ще бъде – червена, на цветя... всичко виждала по свой си начин.
Освен за Ванга леля Веска с часове разказва истории и за другите свои
духовни приятели от всички краища на света, които я посещават в
прекрасния ѝ, приказен дом. Един от тях е Свами Дев Мурти, йогата, който
въпреки трудностите създава школа в България в годините на социализма.
Тогава той почти не излиза от дома ѝ. Дев Мурти си отиде на 103 г., като
преди това отново посети България, за да вдъхнови хората за йога и
вегетарианство.
През 70-те години Весето посреща министър-председателя на Индия
Индира Ганди, която е възхитена от нея и ѝ подарява личната си рудракша
(броеница). В дома ѝ е бил духовният водач, който разпространява идеите на
Петър Дънов във Франция, Михаил Иванов – Омраам. Големият приятел на
България – будисткият гуру Йоги Тан, я нарича „баба Веска“, защото „баба“
от санскрит означава „духовен учител“, мъдрец. Сред приятелите ѝ са
филипинският лечител Алекс Орбито, художникът Перица
Георгиев – Пепси, френският лечител Рене Мей.
След всичко, казано дотук, не се чудете повече – слагайте кафето в джезвето
и се насладете на светлите спомени на нашия ангел разказвач – леля Веска,
за великата пророчица Ванга. Приятно четене!

Ганета Сагова,
главен редактор на Списание 8

8
1. „Цял ден те чакам“
Важно ли е колко години са изминали от един януарски ден?!
Помня, че телефонът иззвъня.
— Веске, убава баница си правела със спанак... – беше Ванга. – Слушай, в
понеделник те искам в Петрич, ке дойдеш.
Споделих с мъжа си и от него разбрах, че не е възможно да пътувам до
Петрич без открит лист. Но един вътрешен глас ми казваше, че щом Ванга
вижда, че ще отида, не трябва да се съмнявам.
Имаше основание. Рано сутринта пристигна една моя приятелка – Ани, с
нов бял мерцедес. Разбрах, че преди време Ванга ѝ предсказала, че
мъжът ѝ ще ѝ купи такава кола.
— Ани, знаеш ли, че Ванга ме покани днес да пътувам за Петрич?
— Тръгваме – отвърна тя, – и бездруго имам командировка. Нали съм
началник, отговарям за този район!
Взехме две нейни колежки – Цеца Бояджиева и Лидия, майката на Катето
от дует „Ритон“. Купихме цветя от пазара и тръгнахме, весела компания. В
Петрич пристигнахме привечер, улицата гъмжеше от народ. Всички чакаха
Ванга, тя приемаше сутрин, сега само искаха да я видят.
Славчо живееше срещу Ванга, той беше началник на граничния участък,
подчинен на Ани. Посрещна ни любезно, покани ни да влезем. Помолих го
да видим Ванга, но той ни предупреди, че не можем да разчитаме на
любезност от нейна страна. Настоях все пак, нали самата тя ме беше
поканила.
— Вярвам ви – каза Славчо, – но вижте колко хора я очакват, цяла седмица
са тук!
В онзи момент Ванга се зададе със сестра си Любка, всички ѝ сториха път
да мине. Когато наближи, застанах пред нея и я поздравих любезно.
— Дойдох, нали ме покани за днес!
— Кой те покани? Не те познавам – каза троснато Ванга.
Заплаках и се запътих към къщата на Славчо. Вратата скръцна, но Ванга се
спря и ме повика по име:
— Веске, ти ли си? Мори, цял ден те чакам, като Господ.
Избърсах сълзите си, хората ми направиха път.
— Добре дошла – каза Ванга. – Влез!
Влязохме трите – Ванга, Любка и аз.
— Сега ке вечеряме. Айде, Любо, обери си крушите, искам да сме с Веска
сами.

9
По лицето на сестра ѝ се изписа гримаса на обида, почувствах се неудобно.
Ванга сложи две чинии, две лъжици и две вилици. Поисках да ѝ помогна.
— Не – отсече. – Кога дойдам при тебе в София, ти ке ми слугуваш.
Вечеряхме, Ванга изми съдовете.
— Веске, тая вечер съм дежурна, чакам човек от Америка, ке идва да ме
пита за коя да се жени. Е, аз ке му кажам.
Човекът дойде, тя му отдели 5 минути и пак седна до мен.
— Сега ке чекаме Светийо Дух да дойде от горе. Ке влезе през прозореца,
ке излезе през вратата.
Изтръпнах от страх.
— Ке дойде, ке видиш.
Часът беше 3, шум на пърхащи криле изпълни стаичката, един бял гълъб
влезе през прозореца, обиколи три пъти и излезе през вратата... Ванга ме
тупна по главата:
— Айде, благослови ни Светийо Дух, да ни е честито!
Поисках да ѝ целуна ръка, но тя отказа:
— Айде, да отидеме първо да ти покажа моя „Кореком“. – Безчет кукли,
най-различни, от цял свят. – Тези, когато всичко спи, почват да танцуват.
Уплаших се и я помолих да отида при приятелките си.
— Тия те чекат на дворо. Иди, но в 6 сутринта ке дойдеш да видиш какво
могам аз.
Цеца, Лидия и Ани наистина ме чакаха и с нетърпение искаха да им разкажа
за срещата...
Часът стана шест. Влязохме всички при Ванга, а тя ни се развика:
— Они нямат номер, хората чакат по десет дена.
Помолих Ванга да останат, като ѝ обясних, че без тях нямаше да мога да
дойда.
— Ке дойдат в 11 часа извънредно.
Към 10 започна да приема, накара ме да седна до нея и питаше дошлите
дали им познава. Всеки, който беше дошъл да търси помощ, си отиваше
удовлетворен.

10
2. „Не искам да съм сама“
Друг път, когато отидох да видя Ванга, тя с гордост ми представи детето,
което Бог беше отредил да ѝ бъде син и всичко, което тя очакваше за себе си.
— Не искам да съм сама, и аз съм човек, сам не може.
Митко се оказа най-прекрасното, добро същество, което правеше Ванга
щастлива. Кротък и смирен растеше и се учеше. Ванга се гордееше с успеха
му в гимназията и особено се зарадва, че Митко стана студент в юридическия
факултет.
— Веске, он ке стане прокурор и много ке му завиждат. Ако ке говорат за
него не само хубаво, да не вярваш на хорски приказки, он е чист като сълза.
И на белия свет ке се борам за него, и от другия ке го бранам.
Както рече, така и стана.

11
3. Ванга, Учителя и дядо Влайчо
Славчо Печников имаше проблем, отказваха му виза за Франция. Заведох
го при Пророчицата.
— Оти не ти дават виза бе, Славчо? Оти си дъновист. Един приятел ке
гарантира за теб, ти ке отидеш в Париж и ке се видиш с Михаил Иванов...
Всичко, което Ванга видя за живота на Славчо, се случи и той замина за
Париж. Върна се въодушевен и не закъсня да занесе кукла на Ванга в знак на
благодарност.
— Веске, ти виждала ли си го на живо Учителя?
— Не, но всичко, което съм чувала за него, ми дава основание да го
чувствам близък и да търся контакт с неговото учение.
— Аз съм била при Учителя и дядо Влайчо беше там – каза Ванга. – „Хайде
сега, Влайчо, ти ще гледаш на Ванга, а тя на теб – каза Учителя. – Първо ти,
Ванге...“ „Влайчо, тиквите, които посея, няма да ги прибереш наесен, ке те
затворят.“
Така и стана. Влайчо: „Ти, Ванге, все повече и повече ще идват хора пред
вратата ти, ще се трупат по цели седмици, ще чакат да влезат при тебе. И от
чужди държави ще идват да те питат.“ И двамата бехме точни. Като дойда в
София, искам да ме заведеш на мястото на Учителя.
Петър Дънов беше много скромен, мъдър и се държеше добре с всички.
Имаше търпение и вратата на неговата душа беше отворена за всеки. Много
хора го следваха, уважаваха, ценяха!
Само след десет дни Ванга дойде. Няма да забравя саксията, която донесе
от нейната градина и я постави до пентаграма. Беше хортензия, цъфнала,
повече цвят, отколкото листа. Лицето на Ванга се озари от лъчите на
залязващото слънце, тя се усмихна на шепота на падащите листа, сякаш бяха
живи и ни поздравяваха. Гълъбите полетяха над нас. Един кацна на
пентаграма, беше бял, много красив. Не се плашеше, остана така, докато си
тръгнахме. Кой ли беше гълъбът? Петър Димков, народният лечител, беше
дошъл на мястото на Учителя, случайно или не. Той също забеляза гълъба и
се усмихна. Изведнъж в двора надойдоха братя и сестри. Заобиколиха Ванга
и по-смелите почнаха да я питат разни неща. Тя им отговори, че за всичко,
което попитат в името на Бога, Учителя ще им съдейства.

12
4. „От самолети танкове ке падат“
Ванга предсказваше предстоящи в близко бъдеще събития с абсолютна
точност. Така на двамата ми добри приятели – Гетман и Аржентински,
буквално каза:
— Гетмане, какво е това Прага?
— Град в Чехословакия.
— Е, от самолети танкове ке падат!
Не закъсня десантът над Прага и това донесе на Ванга доверието и
уважението на високопоставените личности.
Веднъж с Надка Гетман ѝ гостувахме и тя реши да ни заведе до Рупите. Там
имаше само една дървена барака, банята ѝ беше гьол с вряла вода.
— Много е лековита водата, ке помага на хората да се лекуват. Хайде, ке
отидеме со две коли и оркестърът ке дойде с нас.
Един акордеон и един саксофон. Надка, Ванга и аз се качихме на москвича
на партийния секретар. Ванга седна зад шофьора, до нея аз, Надка отпред.
— Хайде, Веске, да запееме, да се пука душманът. Знаеш ли я песната
„Сложи главата си на моите гърди“?
— Знам я, Ванге, това е хит.
— Що е това хит?
Запяхме, за моя голяма изненада Ванга пееше много чисто и нежно. Тя
сложи главата си на рамото ми и с трепета на чувството от песента
гласът ѝ стана още по-хубав. Замислих се и разбрах, че Ванга има нежно
сърце и нищо човешко не ѝ е чуждо.
Колата спря. Шофьорът ни покани да слезем.
— Знаеш ли, Веске, тук насреща са затрупани хиляди воини от вулкано.
Чуваш ли воя им?
Бездруго наистина чувах някакъв вой, напомнящ мъка и болка. Луната
светеше и разказваше чудната легенда за римските воини, загинали под
Кожуха.

13
5. „Ке имам ли тоя късмет да видам дете?“
Помня, беше топла зима. Слънцето грееше и топлеше душите на хората.
Хубавото време провокираше добро настроение и това даде повод да посетя
отново Ванга.
Ей така, тръгнахме с Ваньо, моя съпруг, който имаше най-дълбоко чувство
на уважение и почит към Ванга. Пътувахме сравнително бързо и приятно. Не
усетих кога пристигнахме. Ванга стоеше пред вратата и разговаряше с
хората, които като на митинг се бяха събрали там:
— Айде, мори, елате! – Прегърна ме. Благой отвори вратата и ние влязохме
в двора.
— Студено е, слънцето се скри – каза Ванга, – ке влеземе вътре, там е топло,
печката гори. Айде!
Ванга седна на миндерчето и сложи краката си на малкото столче, зави
ръцете си под вълнената престилка:
— Айде, казвай защо дойде?
— Ей така, да те видя.
— Ако, де, аз те извиках, трябваш ми. Веске, мъчи ме голяма мъка, не искам
да знае никой. Ке ти кажам само на тебе. Ваньо е мой човек, нека и он да чуе.
Оти, Веске, Митето още не може да ме зарадва со дете? Минават години и
мене ме мъчи, още нема? Ке имам ли тоя късмет да видам дете? Що да
направим, скъпа ми Веске?
— Ванге, Господ ти е дал дарба, на всички хора помагаш, Бог гледа от горе
и ти ще бъдеш възнаградена не с едно, а с две внучета.
Не мина много време, Митето стана баща на двама синове. Едва ли нещо
друго би дало такава радост и гордост на Ванга, като да се радва на двете
момчета, които обичаше с цялата си душа.

14
6. „Другия път ке има и злато за България“
Жулиета Шишманова, една знаменита българка, основател на
художествената ни гимнастика, реши да идем при Ванга.
— Защо не, Жули?! – откликнах аз.
Тръгнахме с големите надежди Ванга да предскаже ще победим ли в
Америка на предстоящото състезание по художествена гимнастика. За много
голяма изненада беше сравнително спокойно, хората чакаха. Ванга седеше
на пейката в двора и говореше нещо на цветята. А те, „затаили дъх“, сякаш
чуваха това, което им казва, и леко потреперваха в знак на съгласие. Ако
човек не види това, което Ванга може, не би повярвал, че цветята са живи
души, с които тя говореше. Благодаря на Господ, Бог наш, че ни направи
свидетели на това тайнство. Преживяното се запечата дълбоко в душата ми
и сега продължавам да садя цветя и да разговарям с голяма любов с тях.
Ванга изведнъж излезе от вцепененото състояние и попита какво ни води
при нея. Жулиета отвърна:
— Заминаваме за Америка, ще има ли медали за България?
— Ке има – отсече Ванга, – но голямата врата е за руските момичета. Они
ке имат златните медали, бронзът е за нашите. Ако, де, не е малко и това,
другия път ке има и злато за България.
Ванга беше абсолютно права.

15
7. „Ке бъдеш винаги, ке бъдеш,,,“
Венко Марковски – легендарен поет, гениален политик, мъдростта
съпътстваше живота му. Съпругата му Филимена и дъщеря му Султана
сякаш бяха герои на Димитър Талев. Домът му беше винаги широко отворен,
световният елит го посещаваше и се покланяше на това чудо – Венко.
Ванга и Венко имаха странно приятелство. Двете със сестра ѝ Люба
посещаваха вилата му в Банкя. Истинско удоволствие е да присъстваш на
тези срещи. Да видиш и чуеш как Ванга влиза в света на Венко и вижда
неговите герои, описани в книгите му, назовава ги с имената им и пита като
дете:
— Оти, Венко, ти си хем политик, хем пишеш книги, голяма работа си?
Венко, ти беше любимият на Тито, написа химна на Югославия, а после
написа „Голи Оток“, оти така, бе?
Венко се разсмя от сърце:
— Ванге, ти си първият човек, който ми задава така директно този въпрос.
Съжалявам, но не мога да отговоря дори пред себе си – отвърна Венко.
— Ако, Венко, ако ти беше, ке бъдеш винаги, ке бъдеш...

16
8. „И аз, професоре, не казвам на болните“
Само ако сте били някога с професор Никола Шипковенски, бихте могли да
разберете какво неизмеримо богатство е имала България в лицето на този
лекар, философ и психиатър с най-високи постижения в специалността си.
От любопитство към феномена Ванга той пожела да направи документален
филм за нея. За целта трябваше да я убедим, голяма дипломация се
изискваше, докато Ванга вземе решение. Тя имаше много съображения,
поради които отказваше категорично.
Затова отидохме до Сандански при баба Мария – свекървата на Люба.
Надеждите ни бяха, че тя иде помогне. Баба Мария ни разказа как Ванга
ослепяла, по това време била квартирантка в дома ѝ. Веднъж на връщане от
училище била застигната от вихрушка, която напълнила очите на Ванга с
пясък и я вдигнала във въздуха. Ванга паднала пред три престола, на които
стояли трима свирепи царе. Първият изкрещял: „Ще те заколя!“. Ванга
извикала и се извила настрани. Вторият казал: „Ще те убия!“, третият: „Ще
ти извадя очите!“. В това време се появила света Богородица, която я
успокоила: „Не се бой! Аз ще ти дам очи, които виждат всичко. Нито един
земен човек няма такива“. Гласът, изрекъл това послание, останал завинаги
да я съпровожда.
Баба Мария беше съпруга на свещеник. В дома им имаше чудотворна икона
на света Богородица. Целунах образа, професор Шипковенски елегантно го
подмина. Като излязохме от дома на баба Мария, рече: „Представяте ли си
да отразя това, което чухме от бабата? Всичките ми научни трудове ще
отидат на кино“. Смяхме се от сърце и, разбира се, всичко това остана в
забвение.
След много уговорки обаче филмът стана. Режисьорът Невена Тотева се
справи великолепно и остави един бисер в съкровищницата на българското
документално кино.
Спомням си веднъж, когато бяхме с проф. Шипковенски при Ванга, тя
изненадващо го попита:
— Професоре, вие, докторите, казвате ли на хората, които са болни от рак?
Очите на Шипковенски се завъртяха в орбита толкова бързо, човек би
помислил, че ще изскочат. Всъщност професорът вече знаеше, че има рак, и
това го разтревожи.
— Аз лично не казвам на моите болни, но съвременната медицина
препоръчва да се казва.
— И аз, професоре, не казвам на болните, не искам да ги плаша.
Не мина и година, професорът почина от рак.
17
9. „Ако, бре, Тодор е хубаво име“
— Мори, Веске, Господа ни има умо. Дека ке одиме? Он шофьорът знае.
Он е партиен секретар, комсомолец ако, добро момче, вярва у Бога.
Ванга не престана да задава въпроси на партийния секретар, а той
отговаряше с „да“ и „не“. Така пристигнахме: Ванга, поп Васко, аз и
шофьорът. Пет деца, пет кръщенета.
Ванга ще кръсти три, а на мен отсече: „Ти, Веске, ке кръстиш две“.
Поп Васко прикади с кандилницата и започна ритуала: „Кръщава се
Божият раб Тодор, в името на Отца и Сина, и Святого Духа. Амин!“.
Ванга подаде детето на бащата и попита: „На Тодор Живков ли го
кръщаваш, бре?“. – Бащата измънка нещо между „да“ и „не“.
— Ако, бре. Тодор е хубаво име. Да е честито!
Последва същият ритуал с другите деца, след което седнахме на дълга маса.
Ванга, до нея аз и отец Васко от другата страна. Наляха домашна ракия – 42
градуса, без захар, екстра качество:
— Наздравие! – провикна се Ванга.
— Наздраве! – отговори поп Васко и хор от гласове. – Наздраве от всички
други. Да са живи и здрави, големи да пораснат! Амин.
Майките на бебетата ни отрупаха с дарове, лично изработени от тях. Отец
Васко облече цивилните си дрехи и помоли по-бързо да свършваме с обяда.
Ванга прибави:
— Е, времената са такива, трябва да се съобразяваме, това са деца на
известни другари.

18
10. Не закъсня и бебето ...
Йонка Коцева – директор на радио „Христо Ботев“, реши да отидем при
Ванга. Преди това посетихме другаря Мазнейков, областен директор на
Петрич. Вратата му беше заключена. От двете ѝ страни имаше два стола,
седнахме и почакахме няколко минути.
— Весе, сега сме като Евлоги и Христо Георгиеви пред университета.
Другарят Мазнейков ни посрещна много любезно и попита на какво дължи
това внимание... Йонка го помоли за пресни зеленчуци.
— Това не е проблем.
Докато изпихме по кафе, едно момче донесе две щайги с домати,
краставици и чушки. Когато Йонка поиска сметката, Мазнейков най-любезно
каза:
— Това е най-малкото, което мога да направя за вас. Бих искал да ви поканя
за обяд, ако приемете.
Благодарихме и тръгнахме за Ванга, която беше предупредена и ни
очакваше. Ванга изгони всички и останахме трите.
— Е, Йонке, що казаха докторите?
Чавдар, зетят на Йонка, мъж на дъщеря ѝ Калина, вдигаше почти година
температура 37,9 градуса и беше доста отслабнал. От всички консултации в
България и чужбина нямаше диагноза, която да даде направление за лечение.
Затова Йонка попита Ванга тя какво би препоръчала:
— Троскота с корена ке варите 40 дни. Три пъти на ден по 300 грама ке
пие. Сърцето му е доста изтощено. Доктор Георгиев от XII поликлиника, он
ке го лекува. Он е специалист по сърдечни болести и е голям доктор по
вътрешни болести.
На четиридесетия ден температурата се нормализира. Доктор Георгиев се
зае сериозно със случая на Чавдар и той се възстанови много бързо. Не
закъсня и бебето, което дойде точно навреме и направи щастливи Чавдар,
Калина и Йонка.

19
11. „Ти ще изпържиш по македонски!“
Вуйчо ми Христо беше пристигнал от Канада. Искаше много да отидем при
Ванга. Решихме и по живо, по здраво пристигнахме благополучно.
Ванга ни посрещна с:
— Добре дошли! Хайде, седнете. Другите да чакат отвън... Е, Ристо, си
дошъл от Канада – рече тя. – Оти, бре?
— Кръвта вода не става, човек си го влече все откъдето му е – отговори
вуйчо.
— Е, ако, ти имаш проблем с жлъчката и коленото, но твоят проблем е
синът ти Лени. Он е много умен, но се е забъркал с калпави момчета. Они са
преследвани политически. Бързо го викай да дойде в България да спасява
кожата!
Вуйчото се изчерви, разтрепери се и попита:
— Много ли е спешно?
— Веднага, повече от спешно. За твоето здраве: трябва да оперираш
жлъчката, а коленото ке ти мине. Много седиш на едно място, повече трябва
да ходиш. Часът е дванадесет, ке изпържа зелен лук с яйца, както ги пържеше
баба ти в Македония, помниш ли, Христо?
— Разбира се, че помня. И аз като баба още пържа на децата лук с яйца.
— Е, айде, на мен и на гостите ти ще изпържиш по македонски!
Вуйчо Христо беше изумен от феномена Ванга и с треперещи ръце се зае с
лука и яйцата.
Получи се хубава манджа, всички ядохме с апетит и пихме по чаша червено
вино за здраве.

20
12. „Она ке се върне скоро“
Важно ли е как се казваше Диплома̀та? Той беше забележителна личност,
впечатляващ дипломат. Обръщаше се към мен с Весич и говореше на руски.
— Весич, може ли заедно да отидем при Ванга?
Тръгнахме към Петрич. Едва изминали 20 километра, той спря и помоли да
сляза от колата:
— Весич, нали никога на никого няма да казваш, че съм бил при Ванга?
— Никога, никому – отговорих тихо.
Продължихме и така на всеки 20 километра спирахме и той ми задаваше
все един и същи въпрос. Уплашен, трепереше Диплома̀та, но стигнахме до
Петрич.
Влязохме и Ванга се разпореди, както си знае. Диплома̀та гледаше
втрещено, очакваше какво ще каже тя.
— Я, бе, момче, оти трепериш? Твоята сестра е жива и е с еднопосочен
билет в Сибир. Она ке се върне скоро.
Диплома̀та само дето не припадна. Хвана ме за ръка и едвам се задържа
прав.
— Благое, бързо донеси чаша вода, човеко едва се държи на крака.
Благой донесе вода. Диплома̀та отпи и ме помоли да си тръгваме.
— Оти бързаш? – попита Ванга. – Докато се върнете в София, ще имаш
хабер. – Сестра ти е в Москва, при твоите родители. Свободна е, не му се
плаши. Твоята кариера ке продължи още много години. Е, ке падне
Берлинската стена и Съветският съюз ке се дели на държави. Ако, тебе това
не те засяга, още ке пораснеш в политиката.
Диплома̀та си пое дъх и пак ме помоли да тръгваме. Като пристигнахме в
София, от жилището му се чуваха весели гости, дошли по повода, че сестрата
на Диплома̀та беше свободна. Тогава той ме прегърна и на висок глас извика:
— Весич, на всички може да казваш, че съм бил при Ванга!

21
13. „Учителя иска да си там, в стаичката“
Баба Кати живееше в къщата на Учителя. Тя обитаваше стаичка на
приземния етаж, имаше един прозорец, който беше винаги отворен. Имаше
червеникава котка със сини очи, с три малки котенца. И трите бяха като
майка си, не минаваше ден, без да мина покрай отворения прозорец и да
занеса нещо за ядене на малките сладури. Баба Кати с брат Ангел и сестра
Тодора се грижеха за градината на Учителя.
Този ден прозорецът беше затворен. Почуках по стъклото – ни стон, ни
звук. Вратата беше отворена, а баба Кати лежеше на земята:
— Веске – едва промълви тя. Подадох ѝ ръка и полека я заведох до
леглото ѝ. Поразмърда се и се поокопити.
— Веске, сънувах, че Ванга ме вика да отида при нея. Моля те, помоли
Ваньо да ни заведе.
Ваньо – моят съпруг, не остави да го моля:
— Щом е за баба Кати, окей! Ще отидем.
Ванга ни очакваше както винаги, защото виждаше нещата предварително:
— Кате, Учителя иска да си там, в стаичката. Да не отиваш в новата къща,
да си седиш со червената котка и маленките, да пазиш къщата от лоши хора.
Успокоена, баба Кати остана почти до края на живота си в стаичката с
отворения прозорец.

22
14. „Е, бре, Радко браво, Теофано!“
С гръм и трясък Радко Радков връхлетя в стаята и рече:
— Весенце, сложих ръкописа на масата. Ура! Бързо до Ванга да каже кога,
къде и как.
След малко тръгнахме и много бързо пристигнахме.
— Е, бре, Радко, браво, Теофано! Она ке биде! От Франция ке дойде
режисьорът Дела Тор, и Джагаров ке дойде на премиерата, голяма работа.
Безспорен факт, Радко Радков е гений, българският Шекспир. Едно слънце
огря България и остави произведения като „Патриарх Евтимий“, „Теофано“,
„Балдуин Фландърски“, „Предания заветни“, „Сонети за любовта“. Всяко от
тях шедьовър и гордост за българската литература.
Всички, които бяхме на премиерата на „Теофано“, помним завинаги, че
Радко е гений. Всяка реплика бе аплодирана със ставане на крака. „Теофано“
вместо 2 часа продължи до 12 вечерта.

23
15. „От много „учи, учи“ тиква бучи“
С госпожица Величкова – Весето, както я наричаха близките ѝ приятели,
Всеки понеделник от 10 до 16 ч четяхме Учителя и Библията, с пауза от 12
до 14 ч, когато обядвахме. Двадесет години не изпуснахме нито един
понеделник.
Весето беше преводач на четири езика – английски, немски, италиански и
руски. Учителя Петър Дънов много уважаваше госпожица Величкова и тя му
беше верен и добър преводач.
В една от срещите Весето ме помоли, когато отидем следващия път при
Ванга, да я заведем. Така и направихме.
— Е, мори, госпожице Величкова, боли те главата. Ке те боли, ти не знаеш
ли, че от много „учи, учи“ тиква бучи? Много си умна! Колко езика знаеш?
— Четири – отговори Весето.
— Не са четири, пет знаеш, италианския го забрави. Ако. Ке пишеш на
твоята приятелка да ти прати аспирин „Байер“, он ке те излекува, по половин
таблетка на ден. Аспиринът е лекарство за много болести. На тебе ке свърши
работа.
Колкото и да не ни се вярваше, за двадесет дни Весето се отърва от силното
главоболие и ходихме втори път, за да благодарим.

24
16. Една кифла с мармалад
Галилей е брат на Весето Величкова, много ерудирана личност, с богата
култура, част от Бялото братство, приближен ученик до Петър Дънов, много
добър цигулар и тълкувател на Библията. Приятелството ми с Весето даваше
възможност на брат Галилей да ни тълкува цитати от Библията и така той ме
помоли да го свържа с Ванга, за да поиска съвет за гастрита, който го мъчеше
с години. Направих необходимото, Галилей замина за Петрич. Ванга му
назначи билкова терапия и само за 40 дни беше напълно здрав. В много добро
разположение, заминахме заедно при скъпата на всички ни Ванга
да ѝ благодарим. Тя имаше само едно скромно желание: „Кога оздравееш, ке
ми купиш една кифла с мармалад“. Галилей с много благодарност ѝ поднесе
кифлата.

25
17. Кал в Поморие
Колко преданост! Какво уважение, каква любов носеше Методи
Константинов към Бялото братство и Учителя.
Примитивните условия, при които живееше, му бяха увредили ставите.
Едвам се движеше и помоли да го свържа с Ванга.
При проблеми със ставите Ванга изпращаше болните в Поморие, където да
се лекуват с кал. Така Методи също замина на кални бани. Лечението
продължи повече от месец, но резултатът надхвърли очакванията. Към
калолечението Ванга препоръча дълбоко дишане, разходки по три километра
и упражнението на академик Александър Микулин. Методи оздравя
напълно. Ванга получи не една, а цели две кифли с мармалад.

26
18. „Хайде, со Бога напред!“
Веселина беше актриса в Младежкия театър. Жулиета Шишманова,
легендарната треньорка по художествена гимнастика, беше нейна сестра.
Ученичките на Жулиета по това време бяха малко: Нешка, Красимира,
Криси – дъщерята на Жулиета. Веселина беше плътно до сестра си, пътуваше
понякога с нея в чужбина.
Един ден двете дойдоха при мен, за да ме помолят да ги заведа при Ванга.
Веселина имаше възпаление на очите, ходеше с черни очила,
което ѝ пречеше да упражнява професионалните си задължения.
— Вече две години ходене по мъките. Къде ли не съм водила
Веселина! – каза ми Жулиета. – Отникъде нищо. Мисля си за Ванга. Ти какво
ще кажеш?
— Окей, тръгваме!
Както винаги Ванга поклати глава и извика:
— Оти не чака още? Ке отидеш в Княжево, ке налеете от извора вода, ке
купиш чашка за око, три пъти на ден ке миеш окото и ке пиеш от водата.
Това ти е церо, ке ти мине. Лечението не е тежко, но ке продължи петдесет
дена. Ке оздравееш и пак ке се качиш на сцената. Хайде, со Бога напред! Да
не забравиш да ми донесеш кифла с мармалад.
Слава Богу, всичко се случи и този път кифлата с мармалад беше много
хубава.

27
19. „Он е в другио свет“
Казваше се Филип, но се обръщаха към него просто с „Липо“.
Липо се беше качил на покрива и викаше като раздран: „Помощ! Помощ!“,
но хората подминаваха с усмивка и никаква помощ не последва. Липо докопа
улука и така слезе невредим на тротоара. „Ура, жив съм!“ Изправи се и
веднага се строполи. Треперещ, уплашен, крещеше като луд. Тръгна от
доктор на доктор. Нищо. Ни здрав, ни болен. Така минаха шест месеца. Липо
ходеше като замаян, куцук-куцук, девет дена, десет часа. Накрая реши, че
проблемът му ще бъде решен от Ванга. Речено – сторено, отиде в Рупите.
Под едно дръвче на дървен стол беше седнала Ванга, отегчена от обедния
зной, едвам дишаше.
— Кой е Наум?
— Баща ми – отговори Липо.
— Ако, он е в другио свет.
— От десет години, Бог да го прости – измънка Липо.
— Е, как не я чупи главата? Тя е единствена невредима. Имаш изместен
прешлен. Ела тука, клекни... Така, първият и вторият – не, третият само е
пукнат. Десет дни по гръб на твърдо легло ке лежиш, за да зарасне правилно.
Айде, со здраве!
На десетия ден Липо се изправи и тръгна. Слава на Бога, и този път Ванга
беше права.

28
20. „Пальо, Пальо, оти не почака“
Павел беше брат на Липо, наричаха го Пальо, като съкратено от Паулу
Коелю. Пальо беше болен от охтика – блед, изпит, едва-едва дишаше, бавно
крачеше и често храчеше. Реши Пальо да отиде при Ванга, може тя, за
разлика от докторите, да му помогне. Знае ли човек?
— Пальо, Пальо, оти не почака още малко? Не се видиш, бе. Кой те накара
да дойдеш при мен?
— Господ, кой друг – отговори Пальо.
— Сега да запомниш: 30 пресни яйца ке ги поставиш в голяма купа, ке ги
залееш с 1 килограм лимонов сок, да седят, докато стопят черупката си. След
това всяко яйце се обелва от люспата и се разбиват, може да се подслади по
вкус с мед. Налива се в бутилки и се слага в хладилника. Сутрин, на гладно
по една супена лъжица.
Ура! Пальо оздравя!

29
21. „В другия живот пак ке са заедно“
Таня Икономова, много красива и талантлива актриса. Съпругът ѝ беше
разкошен цигулар, концертмайстор в Софийската филхармония. „Бубчо“,
така Таня се обръщаше към съпруга си, загина при автомобилна катастрофа.
Таня, много опечалена, поиска да отидем при Ванга, да я попита дали в
следващия си живот ще бъдат пак заедно с Бубчо.
Ванга се замисли и отговори:
— Таня, само ако в четиридесетдневен срок умрат двамата, в другия живот
пак ке са заедно.
На двадесет и петия ден госпожа Икономова, майка на Таня, ми
телефонира:
— Весе, приготви се за много лоша новина. Сутринта, като закусвахме,
Таня се закашля неудържимо, задави се и в мига се изхлузи от стола. Предаде
Богу духа си. Така ще остане и в бъдеще заедно с Бубчо...

30
22. „Всичко ке ѝ мине“
Земята подгизна, а дъждът не спря да вали. Ден и нощ. Капки дъждовни
ръмят, не спират. Абсурдно е да тръгнем.
— Абсурдно – неабсурдно, тръгваме – отсече Катя. Имаше пристъпи,
сърцето ѝ понякога почти спираше и това се случваше все по-често.
Дъждът постепенно спря. Пристигнахме благополучно, Ванга дремуцаше
на миндерчето.
— Добре сте ми дошли, Веске!
— Добре сме те нашли, скъпа Ванге. Това е дъщерята на Катя.
— Знам, знам – отсече Ванга. – Нейният проблем е сърцето, пристъпи. Она
треба да отиде в Банкя, д-р Георгиев ке я оправи. Двадесет дни са ѝ нужни за
процедури. И след това 1 г. трябва да спазва режим. Всичко ке ѝ мине. Няма
страшно.
Силвето изпълни поръченията на Ванга и след една година беше абсолютно
здрава.

31
23. Синьо мънисто, червен конец
Гошо чиракуваше при бай Вангел, от сутрин до вечер не свиваше крак,
разнасяше кафе на близките магазини, метеше, миеше чашите. Всичко, което
му нареждаше бай Вангел, изпълняваше веднага.
В един студен януарски ден трябваше да занесе кафе в бръснарския салон.
Шест кафета алафранга и шест чаши вода. Снегът беше натрупал и ледената
повърхност беше опасна. Бавно, бавно Гошо тръгна с увеличено внимание.
Но се подхлъзна, падна и чашите се счупиха. Вниманието на Гошо беше
съсредоточено към счупените чаши, разтрепери се и избяга. Три дни никой
не го намери. На четвъртия Гошо се появи и каза на майка си, че от него
чирак не става, ще продължи да учи. Върнаха го в училище, но му беше
трудно да внимава и всичко, което искаха от него, оставаше неразбрано.
Оказа се, че у Гошо е загубена всяка представа и адекватност... Накрая
решиха да опитат при Ванга.
Е, слава на Бога! Синьо мънисто, червен конец, баене, леене на куршум и
Гошо живна. Това беше терапията, която Ванга препоръча, а една баба
арменка изпълни.

32
24. Номерът на сина
„Помощ, помощ!“ – напразно се опитваше да извика Ганка. Краката ѝ бяха
завързани за стола. Ръцете – също, а в устата ѝ напъхана черна кърпа.
Крадецът беше маскиран с черен чорап с три дупки: две за очите и една за
устата:
— Кажи къде са ценните ти документи?
Ганка едва дишаше, когато се чу голям шум и маскираният избяга. Влязоха
съседите и започнаха да я отвързват. Освободиха я, но тя не беше в състояние
да стане. С големи усилия се изправи и отпи от чашата с вода,
която ѝ подадоха. Дойде и полиция.
Ганка и мъжът ѝ живееха в страх, затова тя отиде при Ванга... Дълго време
обаче не посмя да каже кой е крадецът, посочен от Ванга. Каза на Миката, на
сестра си, че собственият ѝ син им скроил този номер. Момчето на Ганка
избяга в чужбина и никой нищо не е чувал за него оттогава.

33
25. „Една баба со една барака“
Две сестрички, две близначки излязоха в една майска утрин и вече два
месеца ги нямаше. Момичетата бяха много мили и добри. Всички ги обичаха
и се опечалиха, когато разбраха, че са изчезнали.
След дълго и упорито търсене майката реши да отиде при Ванга:
— Колко време стана, откак ги няма момичетата?
— Пет месеца – отговори майката.
Ванга стаи дъх, вцепенена помълча и попита:
— Имате ли градина с бунар, в който няма вода?
— Да, да, имаме.
— Е, тамо има една баба, тя живее во една барака, момичетата живеят при
бабата. Они много обичат бабата и одат со нея пред монастиро да просят
милостиня. Ората им дават и те не са гладни. Они двете почистиха бараката
и готвят манджички на бабата. Живеят трите в мир и любов. Трябва някой да
оди да ги вземе.
Този някой се оказа бащата. Още същия ден отиде до мястото с кладенеца.
Бабата и близначките вечеряха. Като видяха баща си, скочиха от радост.
Бабата също прегърна бащата и цялото семейство се завърна у дома.

34
26. Лаченият патък
Гошо обущарят беше кротък и смирен човек. Той не правеше обувки, а ги
разширяваше и слагаше токчета. В малкото дюкянче нямаше Бог знае какво,
което да съблазни крадеца, за да разбие старата врата на бедното дюкянче.
— Помощ, помощ! – викаше Гошо и стоеше пред висящата вратичка на
дюкянчето. Хората от махалата се разтичаха и никой не смееше да влезе. Бай
Владо – бакалинът, разблъска тълпата, бутна вратата, която се откачи от
пантите и се сгромоляса с трясък. В магазинчето нямаше никого. Обувките
бяха разхвърляни по пода.
Гошо цъкаше с език и повтаряше:
— Мамка ти, мамка ти, ще ми паднеш ти, мръсник ниеден.
От милицията чак на третия ден дойдоха:
— Ей, Гошо, липсва ли нещо?
В това време влезе Лилка, гаджето на Гошо, започна да търси лачения си
патък. Само единия беше донесла, да се зашие токичката.
— Лилке, търси, и аз иде търся...
Всичко обърнаха.
— Няма го! – извика Лилка. – Нали знам, че си толкова зян. Да ми счупи
човек главата. Защо сама не го заших? – крещеше Лилка и плачеше. – С кои
обувки ще отида на сватбата?
— Лилке, не се тревожи, ще отида при леля Ванга и она ке види – каза
Гошо.
Речено – сторено. Гошо се качи на трабанта, а Ванга отсече:
— Кучето на комшиите го взе и сега обувката е в колибката му.
Както винаги леля Ванга беше безпогрешна. Гошо и Лилка отидоха на
сватбата.

35
27. „Леля Ванга всичко знае“
Гошо и Минка, млади, зелени. Гошо на 17 години, Минка на 16. Роди им се
момченце, кръстиха го Гошко, на бащата. В касичка зайче пущаха стотинки
за Гошко, когато се напълни, решиха да я отключат. Тук ключ, там ключ,
няма го. Решиха да счупят зайчето, а Гошко изплака и каза на баща си:
— Ще отидем при кръстница, тя ще каже къде е ключът. Леля Ванга всичко
знае, тя е и моя кръстница. И бездруго е Великден, трябва да ѝ занесем
козунак и червени яйца.
— Е, Гоше, защо ми носиш касичката? – попита Ванга.
— Защото загубихме ключа. Знаеш ли къде е? – каза Гошко.
Ванга хвана касичката, подържа за миг и каза:
— Ключът е вързан на червен конец и е на твоето вратле.
Минка извади конеца с ключето, а Ванга отключи касичката.
— Е, Гошко, какво ще правиш с паричките от касичката?
— Ще ги дам на щъркела да ми донесе сестриче.

36
28. Свети Иван посреща гости
1970 година, вторият ден на Великден. Обедно време.
Всички бяхме седнали да обядваме. Ванга, Люба и Гетман позвъниха и
влязоха един след друг. Съпругът ми ги покани на великденската трапеза.
Масата беше отрупана с печено агне, салати, козунаци, червени яйца.
— Да е за много години! – благослови Ванга. – Кога сте най-зле, да сте като
днес, всичко да има на масата. Бог да благослови и дълги години да
посрещате Възкресение. Хайде, наздравие! – провикна се Ванга. – Христос
воскресе!
— Наистина воскресе! – отговорихме в хор. А Ванга попита:
— Веске, свети Иван Рилски те гали по главата. Он пита, оти не сте отишли
с Ваньо да минете през дупката на пещерата, дека е гробът на Иван Рилски?
Ваньо заяви, че още утре ще отидем.
На другия ден, третия ден на Великден, тръгнахме рано сутринта, отбихме
се в храма, запалихме свещи, купихме да запалим и на гроба. Пристигнахме.
В пещерата бяха нахвърляни кутии от локум, хартийки и разни други
отпадъци. Събрахме всичко в един стар чувал. Пометох гроба, изчистих
плочата и наредих няколко червени яйца, козунак, бонбони, запалих няколко
свещи в пещерата. Просветна и стана много чистичко и приятно.
Целунах кръста и помолих Господ догодина да намеря много яйца и
запалени свещи.
Ей, Богу, на следващата година имаше много наистина, в пещерата беше
чисто и приятно. Свети Иван посрещаше гости.

37
29. „Она замина горе, на небето“
На Рупите беше необичайно тихо. Хората бяха затаили дъх, сякаш очакваха
специално събитие. Какво би могло да се случи?
Благой въвеждаше ред. Хората обаче загубиха търпение и започнаха да се
блъскат и обиждат. Ванга беше седнала на пейката и придържаше с две ръце
главата си. Изведнъж се изправи и с цял глас извика:
— Спрете бре, хора! Тишина, млъкнете! Она замина горе, на небето, няма
да дойде, оти не може Бог да ѝ прости... Вечна ѝ памет!
Бял мерцедес спря пред вратата на Ванга. От него слезе млад човек, влезе и
тихо ѝ каза:
— Людмила почина.
— Знам – отговори Ванга.

38
30. „Не е болка за умиралка“
Слънцето припичаше. Ванга седеше на пейката и гонеше мухата, която
летеше пред лицето ѝ. На Рупите цареше тишина. Ванга ме повика по име:
— Мори, Веске, оти не влезеш?
Благой отвори вратичката и ме покани да седна на пейката до нея.
— Е, Веске, оти си дошла?
— Дошла съм с Йонка, тя има проблеми със здравето.
— Благой, викни Йонка да дойде! Що те боли ма, Йонке?
— По лекарска диагноза ишиас, не ми дава спокойствие ден и нощ.
— Не е болка за умиралка, ке ти мине. Ке отидеш във Велинград, 17 бани
и дотам ще е – рече и отсече Ванга.
Йонка оздравя.

39
31. Марчето от Хасково
Хората се надвикваха и шумът се вдигаше с няколко октави. Ванга се появи
и извика:
— Спрете бе, хора! Оти крещите като луди?
Шумът секна и тишината слезе.
— Да влезе Марчето от Хасково... Марче, оти не почака още малко? Ке
умреш, мори. Ти си болна от охтика, туберкулоза. Ке отидеш в Пловдив. Там
има санаториум, д-р Георгиев ке търсиш. Он ке те лекува. Имаш късмет, ке
хванеш последния влак на спасението. Спирамицин, това е лекът ти! Айде,
со здраве.
Марчето се беше свила одве. Едвам дишаше, но като разбра, че Ванга
предрече оздравяване, скочи, избута хората, не се видя кога изхвръкна.
Лечението на Марчето продължи 6 месеца. Оздравя на Великден! Занесе
козунак и червени яйца на Ванга, целуна ръката ѝ и горещо благодари.

40
32. „Ке родиш момче“
Кремена беше наред, но хората я блъскаха и тя падна. Ударът беше силен,
жената заплака.
— Спрете се бе, хора! – изкрещя Ванга. – Ке убиете жената.
Кремена се изправи и куцукайки, влезе при Ванга.
— Колко години чакаш дете – осем или десет?
— Девет – каза Кремена.
— Е, след осем месеца ке забременееш и ке родиш момче. Оти живеете на
долния етаж? Там има магия още от турско робство. Долу е живяла бабата
на мъжа ти и она е нямала осем години дете. Сега ти ке родиш, също като
нея, след осем години брак. Ке родиш момче. Но ке кажеш на мъжа си да се
качите на горния етаж, ако искате детето да е живо и здраво.
Радост озари лицето на Кремена. Както каза Ванга, по-късно тя забременя
и роди момче.

41
33. „Он иска да затвори вратата ми“
Николай беше белогвардеец, чакаше да влезе при Ванга. И той като всички
се блъскаше напред-назад.
— Ще ме убиеш, бре, другарю! – извика една жена.
— Кой си ти?
— В Русия бях генерал, а в България улици мета.
— Имаш биография, но това не ти дава право да блъскаш.
— Целувам ви ръка, мадам – каза галантно Николай и направи реверанс на
дамата. Жената се усмихна и попита какво го води при Ванга.
— Едно-единствено искам да знам: кога ще се върна пак в царска Русия?
Ванга извика нервно Благой:
— Изхвърли този белогвардеец! Он иска да затвори вратата ми с този
въпрос. Вън!
Хората изблъскаха Николай навън да чака чудото...

42
34. „Ти си богоизбран човек“
Брат Ангел – мил човек със сини очи и бяла душа, заедно с майката на
Анчето, цигуларката, която до последен дъх свиреше сутрин на
паневритмията, се озоваха при Ванга. Двамата се грижеха безупречно за
райската градина на мястото на Учителя. Но болка в коляното не даваше
покой на брат Ангел и той искаше да попита Ванга за някакъв лек.
— Ангеле, оти си дошъл? Много ли те боли коляното? Нищо не ти трябва.
Ке те боли, оти си го претоварил. Сега е зима, няма да копаеш и ке ти мине.
След някой и друг ден ке тичаш. Е, Ангеле, ти си богоизбран човек да
работиш в градината на най-големия Учител – Петър Дънов. Он ке те
излекува, не го бъркай с други.
И така, само след седмица нямаше и помен от болката в коляното.

43
35. „Господ гледа от горе!“
Заведох при Ванга една моя приятелка, която нямаше деца. Цветана се
лекуваше десет години, почти безнадежден случай. При срещата с Ванга
заплака.
— Оти плачеш, Цеце? Не едно, две ке родиш, близнаци, Кирил и Методи,
така ке ги кръстиш.
На следващия 24 май Цветана роди две прекрасни момчета и ги кръсти
Кирил и Методи.
Ванга не се страхуваше, тя казваше всичко, каквото вижда. Рупите
постепенно се превръщаха в мястото, където тя приемаше. Две малки
къщички, едната на Ванга, другата – на Любка. Ванга садеше безброй цветя
в градината и мечтаеше да построи храм в памет на света Петка.
Не бяха малко грижите, които ѝ създаваха хората. Но тя не губеше надежда
и се бореше с цялата си душа.
— Господ гледа от горе!
И наистина Бог прогледна и я удостои с всичко, за което тя го молеше. В
един хубав летен ден храмът беше готов и много народ се струпа на
откриването. Всички, които са били на това тържество, не биха могли да го
забравят. Хората обичаха Ванга и никой не идваше с празни ръце. Всеки
носеше подарък за храма: рисувани икони, кръстове, килими, много цветя,
безчет хлябове, сладки, бонбони, вино.
Ванга седеше достойно между всичко това, раздаваше бонбони и всекиго
питаше хубава ли е черквата. Хората се радваха за нейния успех, а тя ги
благославяше, че са почели света Петка и храма, построен от нея. Дните
минаваха, всичко добиваше все по-красив вид. Издигнаха и новата къща на
Ванга, красива беседка, чешма, която правеше мястото по-красиво и
завършено.

44
36. „Ще помагам на България“
Ванга влезе в болница, имаше проблеми със здравето. Посетих я,
посрещнаха ме много цветя и голяма кошница с най-красиви плодове.
— Веске, майка ти си замина, тя е на шестото небе. Светица е милата, Бог
да я прости.
Никога не съм притеснявала Ванга с моите лични неща. Но тя винаги ги
виждаше. И сега. Болна, сама, без да я питам, видя кончината на моята мила
майка, вечна ѝ памет.
Погребението на Ванга беше точно както подобава на една светица,
подарила целия си живот на хората. От нея струеше светлина и спокойствие.
Задържах се до ковчега, поставих моите малки подаръчета, целунах
ръката ѝ и сякаш я чух да казва:
— Аз съм жива, ще помагам на България.
„Ще помагам на България“, казваше много пъти Ванга. „Знаеш ли, Веске,
България е много стара държава, малко хора знаят големата ѝ история,
истинската!“
Запалих свещица и излязох на двора. Не след дълго започна опелото и
народът приближи около храма. Тишината закова въздуха и сякаш всички,
притаили дъх, млъкнаха.
Ритуалната литургия бе извършена с голяма любов от свещениците. Почти
всички отронваха сълзи. Народът обича Ванга.
Моето приятелство с Пророчицата ме научи как да живея на Земята:

Не трябва да търсим екология само в природата, а


чистотата в нас самите.
Когато опознаем и обикнем себе си, да възлюбим и
да обикнем ближния.
Да простим на себе си и да прощаваме на всички.
Да не униваме, а да държим съзнанието будно.
Спътниците ни в живота да бъдат Вярата,
Надеждата и Любовта.
Важно ли е колко години са изминали от един януарски ден?!

25 януари 2018 г., София

45
Веска Цицелкова

На кафе с Ванга
ЖИВИТЕ СПОМЕНИ
НА ВЕСКА ЦИЦЕЛКОВА

Първо издание

Автор Веска Цицелкова


Коректор Марияна Велева

Издател „Клуб 8“
София, бул. „Черни връх“ 1-3, офис 7

София 2018 г.

http://4eti.me

46
47

You might also like