Българският език и произходът на българите

ИВАН ЖЕЛЯЗКОВ

Кратко резюме за тези, които не обичат дългите писания

Човешката реч е най-големият информационен код и с него не могат
да се правят никакви фалшификации, защото се употребява от
изключително много носители във всеки момент. Структурата / граматиката
/ на езика се явява един от най-трайните компоненти на речта. За основни
промени на граматиката са необходими цели хилядолетия. Затова
структурата / граматиката / на езика най-вярно определя произхода на даден
народ и е гарант за истинността на другите доказателства, най-вече поради
факта, че не може да се фалшифицира – беше обяснено защо. Ето как
българският език определя произхода на българите:
Езиците по света са два вида – синтетични и аналитични. Като
развитието е от синтетизъм към аналитизъм. Това се постига, чрез
влиянието на аналитичния език над синтетичния. Българският език е
аналитичен и през цялото си съществуване се движи всред синтетични
езици, върху които има влияние. Почти всички балкански езици търпят
въздействието на българския. Така наречените прабългари също се движат
само всред синтетични езици. Езикът на прабългарите не е бил синтетичен,
защото няма как само за няколко века да мине към аналитизъм.
Прабългарите, по-осезаемо, идват през 7 век на Балканите. А в писмените
паметници на средновековна Дунавска България, вече от 15 в. се забелязва
цялостен аналитизъм. Има отделна глава в написаното по-долу, където този
факт се коментира.
Разбра се, че прабългарите не са били няколко десетки хиляди, а много
повече. Траките също са претърпели аналитично влияние от тези преди тях
на полуострова – пеласгите. Или имаме аналитичен тракопеласгийски език,
който влияе върху другите. Прабългарският е наследник на
тракопеласгийския, защото тръгвайки от Балканите на изток в Азия и по-
късно завръщайки се, той не среща друг аналитичен език. Или няма как на
Балканите да бъде привнесен аналитичен език отвън. Всички езици, които
са си имали работа с тракопеласгийския, както и с прабългарския / като
негов вариант / и до ден днешен не са преминали към аналитизъм, въпреки
че имат придвижване в тази насока. Единствено персийският е минал към
аналитизъм, но това е по-осезателно чак през 6 век от новата ера.
 Естествено, има и други индоевропейски езици, минали към
аналитизъм, като германските и романските, но те не са имали големи
взаимодействия с българския и преминават, по-осезаемо, към аналитизъм
много по-късно. Индийският “хинди” също е минал към аналитизъм. Но и
за него не е доказано, че е имал големи взаимодействия с българския. Освен
това, този език стои малко встрани от Памир, докъдето са стигнали
българите. Тук в нашия район – на Балканите, само съвременният български
език е с цялостен аналитизъм. Този факт ясно говори, че българският език е
наследник на тракопеласгийския и че българите са тракопеласги. Защото
аналитизмът в съвременния български език няма откъде другаде да дойде
освен от езика на пеласгите и траките. Като чрез закона, по който се развиват
езиците и езиковата ситуация, в миналото и днес, може приблизително да се
определи времето на формиране на българите. Между 15 – 10-то
хилядолетие преди новата ера - тук на Балканския полуостров, колкото и
чудно да е за някои. Това показва законът, по който се развиват езиците.
Както и езиковата ситуация, в миналото и днес. Човешката реч е най-
голямата информационна система и никога не лъже. Стига да се разглежда
правилно, затова прочетете внимателно написаното по-долу!

Съдържание :
І. Предговор или много важно уточнение
ІІ. Човешката реч и произходът на човека
ІІІ. Кои сме ние? - Езикът, който говорим, ни показва това или коя е
истината за българския народ
ІV. Защо славяните не са траки /тракопеласги/ и опасността от
твърдението, че са
V. Какво показват писмените паметници на средновековна Дунавска
България
VІ. Показателната балканска езикова ситуация – влиянието на
българския над другите балкански езици
VІI. Нови доказателства за тракийския /тракопеласгийския/ произход
на българите
VІІІ. В търсене на нашите роднини
ІХ. Заключение
Х. Библиография

І. Предговор или много важно уточнение

 Първо трябва да се отговори на тези, които твърдят, че човешката реч
– езикът, чрез който хората общуват, не може да се смята за сериозен белег
на дадена народност. И веднага дават за пример САЩ, където има
народности от цял свят, но се говори един език. Че шотландците говорят
английски, но не са англичани и т. н. Да но тези случаи са изключително
малко. Хората са се смесвали, смесват се и ще продължават да се смесват,
но този процес не влияе на стабилността на езиковата ситуация в света.
Доказателство е фактът, че в момента имаме около 2000 живи езика на
земното кълбо, въпреки наличието, приблизително, на 200 държави. Ако в
света нещата се унифицираха толкова бързо, то сега щеше да има около
дузина държави като САЩ и горе долу толкова езика. А положението е
съвсем различно. Наличието в момента на близо 2000 живи езика,
достатъчно ясно, показва, че човешката реч надживява, едва ли не, всичко в
бурната човешка история. И империи и създаване и разпадане на съюзи, и
преселения, и войни, и какво ли не още.
Това не е случайно, защото човешката реч е живата връзка между
миналото, настоящето и бъдещето. Понеже се употребява от изключително
много носители във всеки момент. Винаги някъде, някой говори на даден
език по света. И тези носители на човешката реч, постоянно се
възпроизвеждат. Във всеки момент някой се ражда. Освен това тази реч се
записва, документира. Писменост има хилядолетия от преди новата ера.
Затова езикът, чрез който хората общуват, се оказва решаващ фактор, без
който не може да се определи дадена народност. Дори и когато съзнанието
на една голяма част от представителите на дадената народност е изменено.
От написаното по-долу ще разберете, че човешката реч не само е решаващ
фактор, но е и гарант за истинността на другите доказателства в търсенето
на произхода. Защото езикът, чрез който общуваме, се явява най-големият
информационен код тук на планетата Земя и с него е невъзможно да се
правят каквито и да е фалшификации, поради тази постоянна употреба във
всеки момент от безкрайно много носители и записването или
документирането на речта в дадения момент.
За произхода на българите съществуват няколко теории и това се
приема за нещо естествено. Именно в това е най-голямата грешка, може би
не случайна. От тази грешка могат да произлязат много злини. Първо
съзнанието на хората е объркано. Второ привържениците на отделните
теории могат да се карат по между си и да се създават конфликти. Трето от
причисляването ни към едни или други народи, към които не принадлежим,
автоматически се получава кражба на История и се създават още по-големи
конфликти и т.н. Кой печели от тази работа – отговорете си сами. Поради
което, настоящата работа има целта да оправи гореспоменатата, не
случайна, грешка и по този начин да се предотвратят бъдещи злини. Всяко
изречение от положения труд е изключително важно! Четете внимателно!
Чудно е за колко наивни се смятат обикновените хора!
Езиците по света са два вида – аналитични и синтетични, и човешката
реч е даденост, което ще се разбере от написаното по-долу. Фактът, че имаме
два вида езикови структури, показва че още в самото начало е имало повече
от един праезик и че е възможно да е имало различни видове хора и т.н. За
сега, без да се имат предвид хоменоидите като австралопитеци и др., са
открити следните видове прачовеци – неандерталци, хомо сапиенс и
денисов човек.
Нашият произход в дадения труд се обяснява с човешката реч, чрез
езика, който в момента говорим. Нещата са прости и ясни, както всяка
истина. Всичко е факти и елементарна логика. Човешката реч е най-
големият информационен код, тук на планетата Земя и законите, по които
се развиват езиците, както и езиковата ситуация ни дават най-ясна представа
кои сме ние. Напоследък, в немалка степен, се заговори, че сме траки.
Крайно време беше тази истина, отново да се каже, а не да се отбягва. Но се
забрави другият основен компонент на нашата смес пеласгите. За тях много
малко се споменава, защото сведенията са малко. Но самото развитие на
езиците и по-специално на нашия език, много ясно сочи, че пеласгите са
почти толкова основна част от нас българите, колкото и траките. Затова е
по-горе да се казва, че не сме просто траки, а тракопеласги. Поради тази
причина, на повечето места в настоящия труд, след името траки e поставено
в скоби наименованието тракопеласги. По-надолу в текста е обяснено защо
пеласгите са другият наш основен компонент, почти толкова голям като
този на траките.
Другото важно обстоятелство, на което трябва да се обърне внимание
е фактът, че някои дават правилната насока за произхода ни – тракийската,
но се опитват да обобщават нещата и към траките да причисляват и други
народи от индоевропейското семейство. И понеже коренът е един –
индоевропейски, се откриват възможности за спекулации. В случая
структурата на езиците и езиковата ситуация стопира подобни пагубни
действия. Данните от ДНК-то, антропологията, археологията и др. могат да
се фалшифицират, но граматиката на езика, който в момента се говори, няма
как да промениш. Този проблем ще бъде засегнат в главата “ Защо славяните
не са траки /тракопеласги/ и опасността от твърдението, че са.” Освен
славяните, се посочват и други, за които се прави опит да бъдат представени
за траки, от там за българи и по този начин в бъдеще да има конфликти за
общо наследство, заслуги и т.н.
“ Единствената задача, която остава пред философията, това е
анализът на езика.” Витгенщайн (един от най-забележителните философи
на 20 век).
 С написаното, именно, това се прави, но се разглежда не бързо
изменящата се страна на езика – думите, а неговата устойчива за
хилядолетия същност –граматиката или това е структурата на езика, която е
и негова основа. Тъй както на всяко нещо основата е неговата структура.
Като се прави връзка и с другите две постоянни, също за хилядолетия,
особености – ДНК-то и антропологията. Пояснява се при какво
обстоятелство думите имат своето значение, защото има думи, които се
запазват за хилядолетия в отделни области, но като цяло речниковият фонд
е много променлив и въобще не може да се сравни със стабилната
конструкция на граматиката или структурата на езика. Изтъква се на
няколко пъти, че езикът, чрез който човек общува, е гарант за истинността
на всички доказателства, защото човешката реч се употребява от
изключително много носители във всеки момент и тази реч се записва –
писмеността съществува от хилядолетия преди новата ера.
При даденото положение е невъзможно да се направят каквито и да е
фалшификации, това беше споменато по-нагоре. Посочва, че в много
случаи, когато се търси произхода, се борави с непостоянни неща като думи,
общи територии, някои културни черти, правят се обобщения без
достатъчна конкретизация и т.н. По този начин се създава възможност от
една история да се взимат неща и да се причисляват към друга. Което
нарушава връзката в човешката история. Поради тази причина, материалът
“Българският език и произходът на българите” е най-верният щит срещу
посегателствата над българската история. От тук и над световната, защото
всичко е свързано. Но само, ако нещата се разглеждат правилно и се правият
необходимите уточнения. Посочено е защо човешката реч е най-големият
информационен код тук на Земята и защо, чрез неговото използване
представените твърдения са защитени с неопровержими доказателства и
представляват самата истина. Сами се уверете от написаното по-долу.
Но, естествено, възниква и въпросът за произхода на човека. Веднага
в съзнанието ни възникна онова, което са ни учили в училище, че човекът е
произлязъл от маймуната и че човешката реч се е развила от членоразделни
звуци. Но, ако се замислите, все повече и повече, може да стигнете до
следното :

ІІ. Човешката реч и произходът на човека

Животът на планета Земя не е възникнал случайно, както и цялата

Вселена.Доказателствата са много. Но има някои, които бият най-много на
очи:
А – Основната конструкция на почти всички живи същества, живеещи
на сушата е една и съща. Четири крайника, две очи, две уши, една глава,
един корпус на тялото. Вътрешни органи – едно сърце, един мозък, черва,
дробове и т.н. Ако тази прилика е при един или два вида добре, но тя е при
хиляди видове. При обитателите на водния свят също има много прилики.
Рибите и те са с две очи, както земните обитатели и т.н.
Случайно ли е това? В никакъв случай! Това показва, че съществата
на земята са в тясна зависимост от дадена среда, която от своя страна е
зависима също от нещо, или всичко е една верига.
Б – И най-простата клетка се състои от милиарди елементи. Само една
единствена чернодробна клетка е изградена от 53 милиарда белтъчни
молекули, подредени в строго определен ред, за да бъде клетката ефективна.
Да не говорим за човека, където има стотици и стотици милиарди елементи,
ако не и трилиони и т.н. Но тези елементи са подредени в определена
зависимост. От самосебе си милиарди, трилиони и прочие елементи не
могат да се подредят в строга зависимост. Затова и създаването на нов
елемент се получава от смесването на определени други елементи, а не от
безразборна смес.
В – Всичко на Земята е в определен порядък. Например съществуват
животински вериги и ако някой животински вид изчезне, веригата се
нарушава и т.н.
Г – Порядъкът не е само на Земята, а в цялата Вселена, където не цари
хаос. Например, ако Земята не се върти с определена скорост около
Слънцето, живот на Земята не би съществувал и т.н. Възможно ли е да се
създаде, от самосебе си, порядък в нещо, което е безкрайно за нас хората,
като Вселената? Не е възможно.
Числото на елементите във всеки вид материя, които са подредени в
определена зависимост в цялата Вселена, не може да се определи. На
практика то е безкрайно. Щом в една проста клетка има милиарди, строго
подредени елементи, то какво би се получило за всички клетки във
Вселената. Дори да си го представи човек не е възможно. Такъв безкраен
порядък не е възможно да възникне от самосебе си. Затова още през 1864 г.
не кой да е, а Луи Пастьор заявява: “Само живот може да създаде живот.”
– но това може да е форма на живот, различна от тази, за която ние имаме
представа тук на Земята.
– Животът е генетичен код на информация, заложен от Висша сила.
Защото всичко в живота се състои от елементи или каквото и да е, в
които е заложена информация кое къде и как да бъде сложено. И от тази
подредба следват бъдещите реакции и т. н. При нас хората, знаете какво
значение имат гените. Колкото и средата да влияе, има неща, които по
никакъв начин не могат да се променят. Например как един мълчалив човек
ще го направиш бъбрив. Можеш да го направиш по-дисциплиниран или по-
трудолюбив, но бъбрив никога. Тука няма как да прилагаш количествени
натрупвания, за да създадеш качествени изменения.
Да уточним понятието “Висша сила”. В случая се разбира не
значението, наложено ни от религията, като “Бог” или “Създател”, а просто
Висшата сила, която ни е създала. Без да е необходимо да й се кланяме.
Защото вярата в Бог, както ни налага религията, особено монотеичната –
вярата само в един Бог, поставя на заден план най-важното за човека, а
именно че човек първо трябва да вярва в себе си и после във всичко
останало. Изразът “Помогни си сам, за да ти помогне и Бог” не скрива
тъмната цел на религията (преди всичко монотеичната) - владеенето на
хората. Помагаш си сам, но накрая пак се надяваш на Бог. Това, че религията
има и положителни черти, по-надолу ще се стане дума и за тях, не означава,
че основната и същност не е една тъмна цел – владеенето на човешкия дух.
Ако се приеме, че Вселената е възникнала от голям взрив на силно
концентрирана маса от частици, то в този взрив е заложена информация,
според която по-късно се оформя Вселената със строгия порядък в нея.
Защото определен ред без информация - кое къде да се сложи, не може да се
направи. Затова всички открития, които прави човекът от своето
появяване на Земята до ден днешен е откриване или разкодиране на
тази информация, заложена във всяко едно нещо на нашата планета и
цялата Вселена. Или генът на самия живот е код на информация. Едно от
най-големите, а може би и най-голямото откритие на човечеството от най-
новата му история – компютърът, доказва това нещо. Чрез компютъра се
правят и използват програми, които ни помагат едва ли не за всичко в
живота. Но зад тези програми стои програмист. Така и програмата
“Вселена” е създадена от програмист или има създател. Някои наричат този
създател “Бог”или “Майка природа”. С религиозното чувство на човека се
спекулира може би още от първобитните времена, с цел владеенето на едно
от най-силните неща у човека – неговия дух и от там държането на
обикновения човек в подчинение и използване.
Монотеичната религия или вярата само в един бог, най-много
използва хората. Кръстоносните походи “в името господне” са
изключително ярко доказателство. Иначе в хубавите неща, които
проповядва религията няма нищо лошо, дори са много полезни – като да не
се краде, да се обича ближния и т.н. Религията в дадени случаи може да
запази и спомогне развитието на даден народ, но това не пречи тя да е едно
от най-силните оръжия за владеене на народите и използването им от
властимащите, а това са хората притежаващи материалните блага, било пари
или друго. По-силното средство, с което се владеят хората са
икономическите механизми. Напоследък изключително опасни са
биотехнологиите, много по-страшни от атомното оръжие. Но да се върнем
пак на религията. Въпреки тъмната й цел, тя въздейства положително.
Защото е морален регулатор и пречиства хората. Какво по-хубаво от това
да вярваш в нещо, което ти говори стойностни неща. Но както се спомена
по-горе, с това се спекулира. Беше даден и примера с кръстоносните походи,
извършвани “в името господне”. Затова нека вярващите да не се сърдят на
отправените критики. Тези критики не са към Висшата сила или Бог, както
някои я наричат, или към религията като учение, а към тези, които използват
вярата на човека в Бога за свои цели. Затова нека се премисля всичко, което
ни се казва. Дори и това, изречено от Бог. Именно това е една от причините,
като доказателство за нашия произход да приложим съвременния български
език, речта, която в момента говорим. Защото, както не веднъж се каза, не
може нещо, което се употребява във всеки момент от милиони носители да
се фалшифицира.
– Човешката реч – най-големият информационен код, заложен от
Висшата сила, която ни е създала.
Човешката реч е най-големият информационен код, заложен от
Висшата сила, защото езикът, чрез който хората разговарят и се
разбират по между си е най-сложната информационна система. Първо
това са стотици хиляди думи, дори и повече. В съвременния английски език
те са към един милион. Обикновеният човек си служи с около пет, шест
хиляди думи във всекидневието, а писателите боравят с около 11-12000
думи при написване на дадено произведение. Основният речников фонд,
отнасящ се за главните понятия е около 2500 – 3000 думи. Вижда се, че дори
и в най-обикновения случай думите са хиляди. Но от една дума могат да се
направят много производни, да не говорим за числителните, редните имена
и т.н. Или се вижда, че с езиковия материал могат да се правят хиляди
комбинации. А думите са само повърхностния слой, мазилката на езика.
Истинската същност на даден език, както и на всяко нещо, е
неговата структура или в дадения случай това е граматиката на езика.
Точно граматиката е тази, която обезпечава хилядите комбинации в езика и
тя никак не е проста. Състои се от много правила, конструкции и т.н. , като
тези правила и установен ред могат да не се променят в продължение на
хиляди години. За разлика от думите, които се сменят много бързо. Самото
съвремие ни го показва. Или имаме изключително голям материал (думите),
който е гъвкав – сменя се, допълва се и т.н. и имаме изключително стабилна
конструкция (граматиката), която може да остане в основата си единна за
хилядолетия.
Именно това съчетание на огромен, гъвкав материал, търпящ
постоянни промени и стабилна конструкция за хилядолетия е изключителна
сложност. Това също не е случайно, защото животът е пълен с всякакви
ситуации. Поради тази причина, те не могат да се предадат само с
членоразделна реч и от нея да се създаде един истински говорим човешки
език. От звуците, които първите хора се смята, че са издавали за разни
понятия и от които по-късно се създали цели думи, а по-късно цял език е
невъзможно да се създаде човешка реч или говорим език. Защото, както се
каза, животът е пълен с всякакви ситуации и за да се създаде същество по-
висше от животното е необходим готов цял език, даден наготово.
Например: Как първият човек би обяснил на своите събратя, без да му
е даден наготово говорим език, следното: “Скалата покрай, която
минавате, вече се е пропукала и падат камъни. Вчера минах от там и го
видях с очите си. Не мога да дойда с вас и да ви предпазя, защото съм си
ударил крака.”
Дори и да има заложени в първия човек специални говорни
способности, той не би могъл да ги развие, защото както се вижда от
примера, животът е абстрактност и за съществото, призвано да бъде на
върха на животинската пирамида и да създаде цели цивилизации е
необходим цял говорим език, още от самото начало. Говорните органи при
маймуните не са по-малко сложни от тези при човека. Но маймуните не
развиват говорим език. Просто само със заложби не може да се мине. Затова
човешката реч е най-големият генетичен код на информация, заложен от
Висшата сила и говорната реч е дадена наготово на човека, тя не е плод на
развитие. Самият факт, че е заложено речта да се развива от един вид към
друг (от синтетизъм към аналитизъм), чрез влияние на аналитичната реч над
синтетичната или имаме втора даденост, достатъчно ясно говори, че езикът,
чрез който общуваме ни е даден наготово. Не е плод на развитие. И двата
вида реч вършат еднаква работа. И чрез двата говора могат да се предават
всякакви ситуации. Ако бяха плод на развитие, нямаше да се налага единият
вид да минава в другия и то, посредством влиянието на първия. Защо ще се
налага подобно нещо? Нали още се смята, че от членоразделните звуци се
развива говорим език, който служи за всичко. Защо ще му е да минава от
един вид в друг, след като и двата вида, еднакво, служат на човека.
Изглежда не случайно езикът, чрез който общуваме, минава от един
вид в друг. Може би това е етап от развитието на човека. Подготовка за
преминаването му към следваща фаза на развитие или начин на живот. Факт,
който по неоспорим начин, ни показва, че човешката реч ни е дадена
наготово с цялата си сложност като конструкция, още в самото начало. Личи
си, че това е много прецизен елемент, в който Висшата сила, която ни е
създала, е заложила нещо много важно, още от първия миг на появата на
човека на белия свят. Именно този прецизен детайл доказва, че говоримият
език ни е даден наготово.
Това ясно личи от капсулираните човешки общества на индианските
племена в Амазонската джунгла. Те са като хората от зората на
човечеството, но езиците им не са с по-малка сложност. Друго
доказателство, че речта е дадена наготово с цялата си сложност е фактът, че
новороденото още с появата си започва да копира езика на средата, в която
се намира. А бебето е изцяло безпомощно създание. При това положение
как може да погълне за съвсем кратък период от време – само за около 1
година, най-сложната информационна система – човешката реч, без тя да е
заложена изцяло в него. Доказателство, че речта не е плод на развитие, а е
даденост е фактът, че конструкцията (граматиката) със своята сложност си
е дадена още в самото начало. Писмените паметници на първите
цивилизации и култури не посочват граматика с по-малка сложност от
сегашната.
Точно човешката реч е най-голямата разлика между човека и
животните и показва, че човекът е повече готов продукт от всичко друго на
Земята.

Човешката реч най-вярно показва произхода на човека

Оказва се, че речта, която употребява човек е неговият най-

отличителен белег и е най-голямата разлика между него и животните. При
това положение, естествено е най-отличителната черта, най-вярно да
показва произхода. Ето как става това:
Първо разбра се, че речта е дадена наготово или е даденост от Висшата
сила. Второ наличието на две граматики (структури) – аналитична и
синтетична – показва, че е имало повече от един праезик и че има вероятност
да е имало различни видове хора и т.н. Възниква въпросът преди колко
време тези първи хора са се появили на Земята? Може би това се разбира от
първите намерени оръдия на труда, като заострени камъни и т.н. Засега
намерените такива се изчисляват на около 2 000 000 години. Възниква
въпросът в какъв вид тези първи хора са се появили на Земята? Дали,
следвайки пътя на еволюционната теория – излизайки от водата,
земноводното се превръща в човекоподобна маймуна, макар и специална
със съответни заложби, която впоследствие става съвременният човек. Само
че езикът, даден наготово в човека с цялата си сложност, а човешката реч е
най-сложната информационна система, не се връзва с тази еволюционна
теория. Защото обстоятелството, че в човека има заложен интелект –
човешката реч, още в самото начало, говори, че човекът, вече е бил извървял
определен етап или някой така го е направил.
Факт е, че немите хора, които имат говорни дефекти и издават
членоразделни звуци не могат да общуват само с тези звуци. Те си създават
свой език с жестове и мимики. Това много ясно показва, че членоразделните
звуци не могат да развият цял говорим език. Това означава, че ние хората
сме поставени тук на земята с определени качества. Засега най-ясното
качество е нашата реч. Оказва се, че намерените останки на човекоподобни
маймуни не са правдоподобни доказателства, защото има липсващи звена в
развитието на човека при анализирането на тези останки. Това не е
случайно. Човешката реч го показва, видя се от написаното по-горе. Или ние
сме поставени тук на Земята може би, донякъде, в съвременния си вид,
който имаме сега. Но за това в какъв вид сме поставени, трябва да се уточни,
ако може. Също дали сме и поставени с отделните основни раси.
Твърдението, че расите са се образували от различните климатични
условия е много безпочвено. Възниква въпросът, коя е първата раса? Никой
не е отговорил досега с убедителни доказателства. От както съществува,
човечеството е в движение. Едни раси от един климат отиват на друг. Не са
отбелязани никакви промени. В условия на голям студ живеят както шведи,
норвежци и др., така и индианците в Северна Америка, да не говорим за
ескимосите. Или различни раси живеят на една и съща географска ширина
без да се забелязват промени. Преди да бъдат открити двете Америки, не се
знае от колко време индианците в най-студените части на Северна Америка
и ескимосите са живели на една географска ширина с европейците,
населяващи, съответно, най-студените части на Европа.
Или от написаното дотук, ясно личи, че човешката реч, като най-
големият код на информация, заложен от Висшата сила, най-правдоподобно
показва човешкия произход. А той е – ние хората сме поставени тук на
Земята може би в съвременния си вид, заедно с основните раси. Като
въпросът за вида, в който сме поставени, подлежи на уточнение. Речта ни е
дадена наготово с цялата си сложност. Може да бъдем сигурни в това,
защото то се показва от нещо, което е във всеки човек – в момента сме около
7 милиарда и се употребява във всеки един момент. Във всеки момент някой
по света употребява човешката реч.
Човешката реч показва и още един изключително значим факт в
историята на човечеството. А той е, че Шумер, Акад и др. – около 4 хил.-
може и малко повече години преди новата ера, въобще не са първите
цивилизации на Земята. Защото е абсурдно същество с разум, на което му е
дадено готова реч, а това означава, че разумът му е много голям и въобще
несравним с този на животните, да стои милиони, та дори и стотици хиляди
години на едно място в развитието си или да си служи само с каменни
оръдия на труда и т.н. Това означава, че преди началото на сегашната
цивилизация, ако приемем началото и от Шумер – 4 хил. и повече години
преди новата ера, е имало други етапи на човешка цивилизация, стигащи до
високи резултати. Колко са били тези човешки цивилизации и до какви
висоти са стигали не се знае. Не се знае и поради каква причина и как са
изчезнали. Но вероятността “Атлантида” да е една от тези цивилизации е
много голяма, защото за “Атлантида” има доста митове и легенди и
уверението на древния мъдрец Платон. А вероятността българите, като един
от най-древните народи, да имат някаква връзка с тази цивилизация също не
е малка. Ето следното изказване на Ванга:
 “Българите са едни от най-древните. Земята ще се отвори и ще се
види кои са българите.”
По подобен начин се изказва и Петър Дънов – “Българите са най-
древният народ на земята.”
От написаното по-горе, което е факт, изпъква една, на пръв поглед,
доста налудничава хипотеза. Но нищо не може да се отрече без да се
докаже изцяло, че не е вярно. Ето я хипотезата: След като има намерени
оръдия на труда отпреди близо 2 млн. години, но дори и стотици хиляди да
са, а не 2 млн., пак е достатъчно като време, и след като човекът е сложен на
Земята с готов интелект, изключително голям и несравним с този на
животните (това се доказа с наличието на човешката реч) и след като се
видя, че е имало няколко етапа на човешка цивилизация, преди този,
започнал от около 4-то и малко повече хилядолетие преди новата ера, то
спокойно може да се допусне, че при някой от предишните етапи на
цивилизации, човечеството е било достигнало несравнимо по-високи
резултати от сегашните и че по някаква причина е настъпила катастрофа и
една част от това човечество се е съхранило някъде в Космоса, като има
отделни свои бази тук на Земята и на Луната и сега ни наблюдава.
Дали написаното в библията, че Бог, по свой образ и подобие, е
сътворил човека, ще се окаже, че не е никак случайно. Или, че Бог – в случая,
условно казано, защото Създателят на Вселената е нещо друго, е човек, но
идващ от много по-развита цивилизация, преместила се от Земята в
Космоса. Това ще може да се разбере само, ако този човек реши сам да ни
се разкрие. Изглежда тези наши събратя сега ни наблюдават и по този начин
отчитат грешките, които са допускали, защото ние повтаряхме тяхното
развитие. Дали ще може да се промени сбърканата основа на живота тук на
Земята. Това, че основата на живота тук е сбъркана личи от краха на няколко
цивилизации преди нашата. Логично е да се допусне, че има и вероятност,
не всички цивилизации преди нас да са унищожени от извънземни сили.
Възможно е и причината да е в самите цивилизации, в самите хора.
Коя е сбърканата основа на живота тук на Земята? Това е фактът,
че материалното властва над духовното. Затова винаги е имало и ще има
войни. Затова се предизвиква недостиг и световни икономически кризи и
т.н. Затова инстинктът за власт е по-силен от инстинкта за самосъхранение.
Всичко това рано или късно води до катастрофа в човешкото съществуване.
Дали хората от Земята и тези от някъде другаде в Космоса, ако има такива,
ще успеят да преодолеят тази сбъркана основа и ще съумеят да изградят
един друг живот? Но да се върнем на произхода на българите. Тук ще бъде
подчертано, че човешката реч е живата връзка между миналото, настоящето
и бъдещето. Защото изразява човешката мисъл и дух и се употребява от
изключително много носители, постоянно във времето и пространството във
всеки момент. Ето какво показва българският език за нашия произход.
 ІІІ. Кои сме ние? - Езикът, който говорим, ни показва това или
коя е истината за българския народ

1 . Какво показва езикът, който говорим

а) Езикът на траките (тракопеласгите) е нашият език. Ние сме
техни наследници

Скъпи сънародници, не можем повече да продължаваме да живеем,

без да знаем кои сме и от къде идваме! Самият факт, че съществуват много
теории за нашия произход – като славянска, тюрска, угрофинска и т.н.,
говори, че има много бели петна в историята ни, много спекулации и много
политически интереси за фалшифицирането ú.
Но въпреки това, е налице едно непоклатимо доказателство за нашия
произход. Доказателството е непоклатимо, защото е вътре в самите нас и
защото го употребяваме всеки момент. Поради тази причина, то не може да
бъде фалшифицирано и не е хипотеза, а нещо реално. Кое е това
доказателство? Езикът, който говорим.
“Дори всички следи да изчезнат от миналото на някой народ, винаги
остава един последен свидетел, чрез който може да се отгадае тайната
на неговия произход. Този последен и безсмъртен свидетел е езикът на
дадения народ, който пази в себе си белезите от всички големи периоди от
неговата история.” Христиан Френ – руски академик от германски
произход, 1823 г.
Да, но тук има едно съществено условие, без което не може да се
стигне до истината. Това е как разглеждаме езика, на който говорим. Защото
езикът има две лица и може да ни подведе. Едното лице на езика е
речниковият състав, самите думи или така наречената лексика. Тази
част е много променлива и е само външният образ, който дава първото
впечатление и съответно най-много подвежда. Другото лице на езика е
неговата структура или граматика и е неговата устойчива,
непроменлива част - истински бетон. Който бетон, все пак, може да се
изкърти, но трябва много време и много усилия. Именно, защото се
разглежда нещо, което е постоянно и непроменливо, нещо, което е
структура и много трудно може да се измени, твърденията, които ще бъдат
представени, не са хипотеза, а нещо реално.
Защото изключително много повече време е необходимо да се
промени структурата (граматиката) на даден език, отколкото неговата
лексика – речниковия фонд. Голямо количество думи може да се смени за
броени десетилетия, въпреки че една част винаги се запазва, за щастие,
докато за промяната на граматиката (структурата) са необходими цели
хилядолетия и то не едно и две. И най-важното, не може едно малцинство
да измени структурата на езика, говорен от мнозинството. Това може да
се случи само, ако мнозинството възприеме изцяло езика на малцинството,
но такива случаи са много редки. Иначе малцинството може в голяма степен
да повлияе само на лексиката – речниковия състав. Затова и македонският
диалект на българския език си остава с непроменена структура.
Структурата, граматиката се състои от цели три части: Морфология,
Синтаксис и Фонетика. Това е истинската същност на даден език и
съответно ни показва кои сме и то без да може да се правят каквито и да е
фалшификации, поради факта, че е невъзможно речта, която употребяваме
всеки момент, да бъде фалшифицирана. Представете си една чаша, в която
може да наливате всякаква течност, но чашата винаги си остава една и съща.
Така и чашата на нашия език – граматиката е останала същата. Така е и с
другите езици. Ето гръцкият език, който има писмени записи от близо 3000
години и те категорично доказват, че и от преди 3000 години и сега, езикът
си е все синтетичен, по-точно развил се е донякъде към аналитизъм,
благодарение на българския език, но все още не е преминал изцяло към
аналитизъм или чашата е една и съща. Освен това, граматиката сама за себе
си не може да съществува. Тя обслужва езиковия материал, в който влизат
думите и колкото и да има смесвания и влияния, все нещо остава от
първоначалния речников фонд. Иначе чуждият език се възприема изцяло,
както са направили шотландци, ирландци и т.н. Но дори и в този случай, пак
нещо остава от родния език. Всички знаят, че шотландците говорят
английския по свой начин. Затова не случайно в нашия език, наред със
славянската лексика, съществува паралелно и лексика от прабългарски или
тракопеласгийски произход.
Имено тази структура на езика ни, неговата граматика, разбива лъжата
за славянския ни произход и доказва тракийската (тракопеласгийската) ни
основа, което ще се разбере от написаното по-долу. Нашата граматика е
коренно различна от граматиката на славянските езици и това го знае
всеки езиковед, както в миналото, така и днес. Обстоятелството, че
българският език е причислен към славянската група на индоевропейското
езиково семейство, се дължи на политически причини или на недоглеждане
и заблуждение, и е доста условно. До това се е стигнало при оценка само на
неговата външна страна – лексиката и като се пренебрегва фактът, че наред
със славянската лексика съществува и друг пласт, не толкова незначителен.
А за граматиката пък, въобще, не се говори. Или когато се говори, се изтъква
обстоятелството, че българският език е славянски, който е изгубил
падежите си.
Под падеж се разбира отношението на едни думи към други думи в
изречението. Например отношение на принадлежност. В нашия език това се
изразява с предлога “на”. Пример: Съчинения “на” Пушкин. В граматиката
съответното явление се нарича “аналитизъм” или липса на падежи.
Съответните езици се наричат аналитични – без падежи. В руския език
отношението на принадлежност се изразява с особено окончание в края на
думата, което се нарича падежно окончание. Например – Сочинения
Пушкина. Виждате, че тук няма предлог “на” както в нашия език, а на края
на името Пушкин има падежно окончание “а”. Това е “синтетизъм” или
наличие на падежи и съответните езици се наричат синтетични, тоест с
падежи. Когато се твърди, че българският език е славянски, но е изгубил
падежите си, като единствено доказателство се представят писмените
паметници от 9 век, когато славянският език се налага за официален в
държавата и писмените паметници през следващите векове до 18–19 век,
когато се създава новобългарският книжовен език.
Само че официалният език е един, а говоримият може да е съвсем
различен. В посочения период, от 9 до 18–19 век, не е имало звукозаписна
или друга техника, чрез която да видим какъв е бил говоримият език.
Всичко, което се е писало, се е писало на наложения за официален славянски
език. В случая трябва да се направи много важно уточнение, което не беше
направено в първото издание. На практика, писмените паметници отразяват
голямото противоречие между говоримия език и официалния писмен език.
Няма да е пресилено, ако се каже, че този факт се явява най-голямото
доказателство за тракийския (тракопеласгийски) произход на българите.
Защото обхваща цяла епоха и много голямо количество записи.
Ето тук е голямата измама – езикът, на който се пише
книжнината, се обявява за език на основната част от народа като се
пропуска обстоятелството, че един език може да бъде официален по
политически причини, а не че е най-говорен. Създава се писмена норма,
която е чужда на говоримия език и тази писмена норма се явява насилие над
езика, говорен от по-голямата част от населението. Езикът не търпи насилие
над себе си, най- вече неговата структура. Затова започват да се явяват много
отклонения от установените правила – първоначално по-малко, докато
властта е по-силна, впоследствие повече и по времето на Патриарх Евтимий,
когато България е пред падане под турско робство, се налага да се вземат
много строги мерки. В случая най-голямо впечатление прави отразяването
на много богатата глаголна система в писмените паметници от Дунавска
България. Докато славянските езици, дори и днес, нямат развита глаголна
система. С изключение, донякъде, на сръбския език, но той има голямото
влияние на българския. Ясно е, че няма достатъчно покритие между говорим
и писмен език. По-надолу ще има подробно обяснение.
Естествено, след падането ни под робство, тези отклонения се
засилват, след като не e имало официална власт, която да следи за
спазването на правилата и книжнината е съществувала само в манастирите.
През този период от 9 до 18-19 век, езикът ни се славянизира в голяма
степен, но главно в лексикално отношение. Остава и известен пласт
оригинални български думи, които съществуват заедно със славянските –
като славянското браня, българското пазя, славянското ходя, българското
вървя, славянското пояс, българското колан и много други. Но структурата
на езика ни си остава непроменена и другата част от голямата измама е, че
структурното отхвърляне на писмената норма от говоримия език, се обявява
за естествено развитие на езика, при което той, ето вижте, изгубва падежите
си.
Но има факти, които доказват, че това не е така и че българският език
не е славянски, който, впоследствие, е изгубил падежите си. Първо
структурните промени и въобще всякакви, с даден език не са изолирано
явление, само за себе си, само за самия език. Езиците взаимодействат по
между си и поради тази причина, промяната засяга група сходни езици,
също и съседни, въобще езици, между които има взаимодействие. Ако
промените в езика, можеха да стават само за себе си, по някакви вътрешни
причини, то нямаше да има сродни езици, цели езикови семейства и т.н.
Самият факт, че е имало един индоевропейски праезик, от който произлизат
всички индоевропейски езици, достатъчно ясно говори, че всякакъв процес
с даден език, дори и вътрешен, неминуемо, се отразява на съседните,
сродните и др. езици.
Второ, за да промени нашият език структурата си, трябва отнякъде да
има не малко въздействие върху него. Ако допуснем и повярваме, че той е
славянски и е бил синтетичен (с падежи) и впоследствие ги е изгубил, то на
практика, тук на Балканите, той, въобще, не е имал контакт с езици, имащи
различна конструкция от неговата или върху него не е имало никакво
въздействие в тая насока. Защото езикът на всички заобикалящи ни народи,
които са, несравнимо по-късни от нас, тук на Балканите, е синтетичен – на
сърби, хървати, словенци, гърци, турци, дори на албанци и румънци. Как
тогава езиковата ни структура се изменя, след като няма никакво
въздействие върху езика ни?
По-горе, беше даден пример, че структурата (граматиката) на даден
език е като чаша, в която можем да наливаме всякаква течност, а чашата си
остава една и съща. Може ли с дадената чаша нещо да стане, ако не я
смачкаме, хвърлим, или поставим върху огън? На практика се получава
следното: българският език е аналитичен – без падежи и отвсякъде е
атакуван от езици, които са синтетични – с падежи. Най-голямата атака идва
от собствената държава на българите – Дунавска България, където за
официален е наложен чужд език с различна структура, въпреки че коренът
е един и същ – индоевропейски. После идват окупатори (гърци и турци), на
които езикът също е синтетичен – структурно различен от българския.
 Освен това, през 18-19 век много богослужебни книги идват от Русия,
написани на синтетичен черковнославянски език. Но българският език
успява да се запази и дори да тласне околните езици към аналитизъм. Това
може да стане само, ако нашият език е много древен, вече със съвсем
установена и уседнала основа и то аналитична. Кое е едно от най-древните
населения на Балканите и най-многобройното в района, а според Херодот –
гръцки историк от 5 век преди новата ера, второ по многочисленост в света
след индусите? Това са траките. От тук следва, че езикът на траките и на
пеласгите, след смесването им, е нашия език. Особено от обстоятелството,
че те са били най-многобройни в света, след индусите. Представете си каква
огромна маса е трябвало да представляват те в район като нашия, който е
една незначителна част от света. При това положение, няма кой друг език да
наследим, освен техния. Затова ние сме техни наследници и основата на
нашата народност са траките и пеласгите, или ние сме тракопеласги.

б) Прабългарите са траки (тракопеласги), завърнали се по

родните си места

Ако приемем за вярно твърдението, че траките към 3-4 век от новата

ера са останали съвсем малко, то тогава, този аналитичен език на Балканите
трябва да е донесен от прабългарите. Но те в никакъв случай не са били
малко на брой, а много. Защото с шепа хора не можеш да създадеш държава
и над 2 века да си равностойна сила на две империи, между които
непосредствено се намирaш – Византия и Франкската империя. Остава
открит въпросът кои са прабългарите? До сега твърдо се смята, че
българската народност в Дунавска България се състои от три основни
етноса: траки, прабългари и славяни. Да, но езикът ни показва, че на
практика има един етнос, който претопява друг етнос. Или траките
(тракопеласги) претопяват славяните, защото се оказва, че прабългарите са
траки (тракопеласги), които след дълго странстване се завръщат по родните
си места и заедно със заварените тракопеласги стават изключително много
над славяните, които и преди това са, в немалка степен, по-малко от
тракопеласгите в района. Така наречените “прабългари” са тракопеласги,
които се завръщат след дълго странстване, по простата причина, че в
пространството където се движат на Европа и Азия, от Балканите и далеч на
изток в Азия до Памир и обратно, не е имало никакъв аналитичен език в
миналото. Защото същите езици и днес са синтетични. А ще припомним, че
езиците се развиват от синтетизъм към аналитизъм. Поради тази причина
няма как днешните синтетични езици в миналото да са били аналитични.
Днес има само един единствен аналитичен език в посочения маршрут
на прабългарите – персийският (таджикски и дари са негови диалекти).
Индийският “хинди” не го бройте, защото той стои малко на юг след Памир.
Персийският придобива, по-осезаемо, цялостния си аналитизъм чак към 6
век от новата ера. По-надолу в подточката “Истината за българския народ”
ще разберете, че тракопеласгийският (българският език) е с добре развит
аналитизъм много хилядолетия преди новата ера. Или персийският далеч
след българския започва да развива аналитизма си. Което показва, че
езиковата ситуация, както в миналото, така и днес, съвсем ясно сочи, че не
съществува никаква възможност на Балканите да бъде привнесен
аналитичен език от вън. Възниква следният въпрос – откъде се взима този
наш аналитичен език на Балканите, след като езикът на всички други народи
на полуострова е синтетичен. Но тези други са дошли много по-късно от
траките на полуострова. Или от тук следва с убеденост, защото няма друга
възможност, че езикът на траките (тракопеласгите) – с една дума на едно от
най-древните и най-многобройното население на Балканите, да е
аналитичен в не малка степен, беше споменато.
Ученият Владимир Георгиев посочва, че в езика на траките е имало
падежи, но тук идва голямото “но”. Материалът, с който борави нашият
известен учен е съвсем малък и вероятността да е изследвал друг език никак
не е малка. Защото изследваните, предполагаеми тракийски писмени
източници са написани с гръцки букви, понякога плътно наредени една до
друга, смислово трудно се разчитат и могат да подведат. Освен това
Владимир Георгиев говори много хипотетично и постоянно извлича нещата
от гръцки и латински. Все пак, в древната форма на българския език –
тракийския – е имало падежи, защото днес имаме падежни остатъци. Но
този момент го има хилядолетия преди новата ера.
Ще отбележим, че Кирил Влахов – известен наш учен, един от
ръководителите на катедрата по класическа филология в Софийския
университет, заявява че падежите в езика на траките са започнали да изпадат
още през Античността. Владимир Георгиев е разчел надпис от един пръстен,
намерен край Езерово. Находката датира от 5 век преди новата ера. Дори с
големи резерви, не може да се приеме, че би могло да е имало 3, дори и
повече падежи, без звателния – защото той вече не се смята за падеж. Първо
това е писмена форма, която е консервативна и различна от говоримата реч.
Второ, ще видите от написаното по-долу, че за изпадането на един падеж
отиват средно около 1600-1700 г. или около 2000. Хайде да сложим между
1500-2000 години. От 5 век преди новата ера до сега са близо 2500 години.
Би трябвало за тези години да изпаднат 3-4, ако не и повече падежи, в
зависимост от това колко е открил Владимир Георгиев. Но това не е станало,
защото в писмените паметници от 15 век от новата ера вече падежи няма.
Тези паметници се коментират по-надолу. Или от 2500 годините се
стесняват на 2000.
В главата “Показателната балканска езикова ситуация - влиянието на
българския над другите балкански езици” ще видите, че на гръцкия език му
трябват 5000 години да изпусне 3 падежа. Или българският, ударно, вместо
за 5000 години е изпуснал 4-6 или повече падежи само за 2000 години. Как
ще стане това като българският е потопен в синтетично море? Той няма
влияние на аналитичен език до себе си. Самият той влияе на околните езици.
И ако българският (тракийският) през 5 век от новата ера е имал 4-6 падежа,
то влиянието му над околните езици щеше да е много по-слабо и самият
български език сега щеше да е с много по-слаб аналитизъм.
Самото развитие на езиците показва, че е невъзможно дори език,
търпящ непосредствено аналитично влияние, да изпусне падежи за период
от 2 или 3000 години така изведнъж, без да се премине през предварителен
етап или преходен период. Пример сръбският език - от 1500 години сърбите
търпят нашето аналитично влияние и още си пазят всички падежи – 7 на
брой. Още повече от близо 6000 години преди новата ера, когато става
Потопа и българите тръгват към Азия, към Памир – те тръгват с достатъчно
развит аналитизъм в езика си, за да могат да устоят на синтетичните езици
около себе си, а вероятно са и оказали влияние върху някои от езиците, с
които са имали взаимодействие.
Затова е малко трудно в езика им през 5 век преди новата ера да са
останали 3 и повече падежи. Така че да не вземат някои да използват този
надпис от Езерово като контра аргумент. Както и някои други подобни, ако
има. Не могат да използват като контра аргумент и средновековните ни
писмени паметници, където може да се забележи ударно изпадане на
падежи, дори за стотици години. Защо отразеното ударно изпадане на
падежи и то само за стотици години в писмените паметници е измама, е
обяснено в главата “Какво показват писмените паметници на средновековна
Дунавска България.”
Интересното е, че кой как е разчел надписа от пръстена при Езерово,
си е правил своя интерпретация и сега сигурно има около дузина преводи на
съответния надпис. Институтът по тракология се въздържа да говори,
прекалено много за тракийския език. В някаква степен се набляга на
географските названия, откъдето не можем да хванем изцяло граматиката на
езика. Но тази информация, идваща от имената, е показала на наши известни
учени, като Веселин Бешевлиев, сигурно и на други, че съвременният
български език и езикът на древните траки (тракопеласги) имат обща
структурна основа като словообразуване и фонетика – едно и също
формиране на лични и фамилни имена, а пък при умалителните наставки
аналогията е пълна. Доктор Стефан Гайд – американец от български
произход, истинското му име е Стефан Гайдарски, също убедително посочва
приликата между тракийския и съвременния български език.
Срещу доктор Гайд много се говори, но въпреки това, трябва да се
обърне по-голямо внимание на твърденията му, изложени в “Тракийското
писмо, декодирано”. Ще повторим пак, с извинение, това което се получава
на практика – от Балканите тръгва в дълбока древност един, развит в
немалка степен, аналитичен език, но една част от неговите носители остава
в района, който шества по света и запазва основата си и този език се връща
отново на Балканите, като никъде по пътя си не среща друг аналитичен език.
И няма как да срещне, защото в пространството, където се движат
прабългарите не е имало аналитични езици. Само в по-ново време, към 6 век
от новата ера, персийският е минал вече, по-осезаемо, към цялостен
аналитизъм, далеч след българския език. От тук следва, с убеденост, че
прабългарите са завърнали се по родните си места ТРАКИ
(ТРАКОПЕЛАСГИ).
Цано Цанов, в своята книга “Българите, романтична история”, пише
следното: “Антропологични проучвания сочат, че сегашните дунавски
българи са от неславянски расов тип и че са генетично свързани с коренното
балканско население от времето на неолита.” – стр. 35, ред 18. А на стр. 36,
ред 14 е написано следното: “ А не е ли приказно красиво твърдението, че
някога древните българи са тръгнали от Балканския полуостров на изток, за
да се върнат след много хилядолетия пак тук ?!” В същата книга на стр. 37 е
показана специална карта, на която е показан пътят на българите към Азия
и обратно към Европа. На картата се вижда, че българите тръгват от
Балканите.
Здравко Даскалов твърди, че на територията на България е имало
рунна писменост отпреди 10 000 години и че тя е поне с 1000 години по-
стара от тази в Месопотамия и Египет. Установено е също, че рунните знаци
от тракийско време са идентични с руните, донесени от Аспаруховите
българи, от което също посочва, че прабългарите са завърнали се по родните
си места траки (тракопеласги). Затова не случайно, в подкрепа на този факт
идват много твърдения от древните хроники, в които буквално се казва –
“Траките, които наричат българи” Писаното от даден хронист е безценен
паметник, защото хронистът е съвременник на съответното време и
неговото писание е един вид документален запис. Ето няколко примера за
траките, които наричат българи:
Михаил Аталиат – „История”: „...мизи са със сигурност българите,
които по-късно получили своето ново название...",
"...българите са мирмидонците...".
Зонара, речник Пеонци: „…латинци или тракийски народ, македони.
Тези са така наречените панонци. Панонците са българи."
Йоан Цецас, „Хилиади”: "Пеонците са българи".
Фулко, френски свещеник, описание на първи кръстоносен поход
1096 г.: "Hinc iter aggressi per fines Vulgariorum, quos vocitant Thracas, ut
habent monumenta priorum" – „Оттук те поели път през земите на
българите, които назовават траки според предишните паметници”.
 На карта от 4 век от Св. Йероним (331-420), той е написал името на
нашите земи в античността – Mesia hec & Vulgaria (Мизия, тук и България).
Тя е съставена по още по-стари карти – на владиката Евсевий Кесарийски
(270-338), наричан "баща на църковната история". Картата е запазена в
препис от 12 в.
Йоан Цеца – "И тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби, и
заедно с тях Ахил, синът на Пелей и на Тетида, дъщерята на философа
Хирон, водейки войска от хуни-българи-мирмидонци на брой две хиляди и
петстотин." (ГИБИ10 с. 104).
Йоан Малала и Йоан Екзарх направо твърдят, че Ахил е бил българин
(ДЯК ком. с. 211)
Мавро Орбини цитира сведения на Марк Аврелий Касиодор, че
българите са се сражавали с римляните около 390 г. (МАВ с. 51-52).
Касиодор (VI век, римски историк) пише, че „Българите са стар
мизийски или илирийски народ“.
Енодий Тицийски (473-524, епископ, придворен историк на готския
крал Теодорих) също посочва, че българите са стар мизийски или илирийски
народ.
В „Кратко житие“ на Св. Климент Охридский (Охридска легенда,
Legenda Ochridica) авторът – охридският архиепископ Димитрий Хоматиан
казва: „Този велик наш отец и светилник на България бил по род от
европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи...“
Лаоник Халкондил (Laonicus Chalcondyles) казва, че трибалите
("тракийски" народ) са били най-древният и най-големият от всички народи.
"Сега те биват наричани българи”, казва той.
Фолклор, обичаи, традиции – всичко съвпада с т.нар. "траки"
нестинарството, кукерите, сурвакането, Трифон Зарезан, Змийските
празници, Герман и т.н. Народните носии на "траките" днес са български
носии, гайдата, кавала, киселото мляко, шевиците (елбетицата) и др. са
тракийски.
Йеросхимонах Спиридон в своя летопис "История во кратце о
болгарском народе славенском" пише, че първият български крал (rex),
който се заселва от двете страни на Дунава през 986 г. пр Хр. се казва
Илирик.
"Летопис и Родословие" на поп Йовчо от Трявна - 1786-1855 г. -
Първият български княз е бил по тези земи в 1184 година пр. Хр.
Anastasii, Historia de viti Rom. Pont. Patrolog. lat. 128, col. 1393 f
”…quia Bulgares, qui jure gentile sibi pariam subjugantes...”
Г.С.Раковский – "Това племе или голям род е познато в елинската
стара повестност под общото и обширното народно име пеласги, кое име не
е друго, освен белги = българи, изкривено от гръцките описатели на поради
недостатъката езика им. (Че гръцките описатели много странни речи писани
с "б" са писали с "п" върху това можеме наведе много примери.
Г.С.Раковский – Отечеството Александра Македонскаго, кое се е
съхранило и до днес в правото си наименование Бела или Белица, тии са го
писали в старост Пелла а днес Мпелитса. Тъй и множество други.)"

2. ДНК изследванията потвърждават това, което показва езика

Изключително важни са и ДНК изследванията, които както древните

хроники, потвърждават това, което езикът показва, а имено че сме
наследници на много древно население на Балканите, което гърците наричат
“траки”, тоест обобщаващо название на близо 80-90 сродни племена,
населяващи Балканите, Северното Причерноморие и въобще тази южна част
от Европа – от Карпатите до Пелопонес, включително, не малка част от
Апенините, Западна Мала Азия и предполага се, че е имало разслоения на
траките дори и в Близкия Изток (Палестина – Балестан) . В случая трябва да
се имат в предвид не само траките, а и пеласгите. Именно пеласгите са
населявали и част от Апенините, освен Балканите. Не се учудвайте на
голямата територия. В миналото, особено далечното, населението на земята
е било много по-малко, отколкото сега и народите са населявали доста
обширни пространства.
Ето ДНК изследванията на “Нешънъл Джиографик”: Ние сме 17%
келти – келтите са имали държавно обединение на Балканите отпреди
новата ера, но най-вече са едни от първите индоевропейци, като нас, и в
далечното минало имаме общи пресечни точки, затова тези 17% не са за
учудване, 12% славяни, 12% прабългари, 17% пеласги и 42% траки. Но
пеласгите, наричани още пелгари, белгари или българи, са предци на
многобройните племена на траките, по-късно смесили се с тях. Затова и
названието “тракопеласги”, неслучайно, се среща в науката. А тези 12%
прабългари се явяват наследници на тракопеласгите. При това положение,
ние сме 71% траки или тракопеласги. Прави впечатление, че професор
Терзийски дава точно същите проценти за траките – 42, точно същите за
прабългарите – 12 и съвсем същите за славяните – 12. Разликата е , че вместо
17 % келти, той слага на тяхно място хуни, а на мястото на 17 % пеласги,
слага перси.
Още едно изследване на швейцарския институт по генетика –
“Игенеа” – българите са 49% траки, 15% славяни, 15% гърци, 11% древни
македонци, които са сродни на траките, 8% финикийци и т.н. Много
показателен е фактът, че тук прабългари не са застъпени. Това потвърждава
истината, че прабългарите са завърнали се по родните си места ТРАКИ
(ТРАКОПЕЛАСГИ) . Прабългарите са били много, иначе как биха създали
държавата. Изследванията на нашия институт по антропология, както и на
други учени по света, като руските например – доказват, че антропологията
на Аспаруховите българи, за целта са изследвани и много от труповете на
закланите от Борис І боляри, и на траките (тракопеласгите) е една и съща.
Българският физик Божидар Палюшев съвсем наскоро заяви, в частен
разговор, че англичаните имат изследване, в което ни изкарват 60% траки.
Или ето не един, а няколко фактора показват, че сме така наречените “траки“
(тракопеласги). Но най-вече езикът, защото няма как да се фалшифицира,
подкрепен със странични важни доказателства.

3 . Покръстването – повратен момент в нашата история

Покръстването или въвеждането на християнството се оказва

крайъгълен камък в историята ни. Защото, чрез този акт се сменя
съществуващата от много векове българска държавна система –
изключително напредничава за времето си. На българския народ се
налага модел, несвойствен за него и резултатът е падане под византийско
робство, и България, вече, никога няма да е равностойна сила на силните
държави в Европа. България не е можела да избегне християнството, защото
другите две сили – Византия и франките, вече, са я били изпреварили с
покръстването на много народи и печелене на влияние над не малко земи.
Освен това от регистрите на Византия се вижда, че българите-траките
(тракопеласгите) на Балканския полуостров са били една доста огромна
цифра за времето си – близо 4 млн., повечето от които християнизирани.
При това положение дошлите с Аспарух прабългари – също траки
(тракопеласги), но със запазен, в по-голямата си част, култ към Тангра е
трябвало да бъдат приобщени към християнството, за да бъде обединен
народът. Но заслепеният за власт Борис І и обкръжението му извършват
покръстването по един много зверски начин, чрез избиване, заедно с
кърмачетата, на цели родове, унищожаване на една голяма част от
аристокрацията, изгаряне на свещени писания и т.н. Затова следва и
мощното движение на богомилите като противовес.
Естествено това изключително силно разтърсване на българския
обществен живот ни тласка към пропаст и България, ако преди над два века
се е противопоставяла на двете империи в Европа, то сега след Симеон
вървим все назад, с изключение на малкия период по времето на Иван Асен
ІІ. Изглежда вътрешнополитически причини карат Борис І и обкръжението
му да извършат покръстването по възможно най-драстичния начин и да ни
тласнат към пропаст. Борис І губи, едва ли не, всичките си войни, около 5-6
на брой. Естествено, че това ще предизвика недоволство сред болярите и
използване на възможност за свалянето му. При това положение,
извършването на покръстването, чрез избиване на голяма част от
аристокрация, е добре дошло за Борис І. Той дори не се поколебава да
посегне и на един от синовете си – Владимир (Расате). За регистрите на
Византия не беше споменато в първото издание, защото не се знаеше за тях,
което още веднъж доказва, че езикът най-правилно показва нещата, защото
тези регистри сочат, че траките (тракопеласгите) не са изчезнали, а са
преобладаващото и то в голяма степен население в района. Същото показва
и българският език.

4. Големите приноси на българите в развитието на Европа

Не само Дунавска България е била равностойна сила на Византия и

франките, но и Волжка България, която, по някое време, е имала територия
над 2 млн. кв. км. площ – от Северния ледовит океан до Каспийско море. Но
двете Българии не се обединяват. Фактът, който беше споменат, че Дунавска
и Волжка България са равностойни сили на Византия и франките, ни показва
друго значимо нещо. Поради обстоятелството, че тези две български
държави се намират на границата на Европа с Азия, българите са спасявали
континента от азиатски набези, освен това нашите държави и племената, от
които произлизаме, са били водещ фактор в развитието на континента. Ето
най-значителните факти в тази насока:
– В началото на 8 в. кан Тервел разбива непобедимите, дотогава, араби
при Константинопол и спасява Европа. Но малко хора знаят, че преди това
кан Кубрат спира арабите при Кавказ.
– 9 в. – Дунавска България създава богата книжнина, която
разпространява сред славянските земи и дава зародиша на културното
възраждане на тези народи. В първото издание беше казано, че Дунавска
България създава книжнина на славянски език. Но от написаното по-горе и
най-вече от по-подробното обяснение по-надолу се разбира, че езикът –
граматически не е славянски. Освен това, ако българите не бяха създали
държава на Балканите сега, сигурно, нямаше да има славянски народи със
свои държави в района, като сърби и хървати. Защото Византия е била
започнала силен процес на асимилация, чрез християнската религия.
– От 10 век нататък, тръгва мощното богомилско движение от
България и залива много страни от стария континент. Чрез разклащането на
схоластиката в официалната християнска религия, проправя пътя на
европейския Ренесанс.
– Хиляди години преди новата ера – Българите, наричани “траки” –
тоест тракопеласгите, създават развита култура, с което дават тласък на
цивилизацията в Европа и на други части от света. От културата и
постиженията на българите (тракопеласгите) черпят и гърците и римляните
и др. Тук ще споменем нещо само като информация. Боно Шкодров е
написал следната книга – “Писмените знаци на българите-ретроспекция на
цивилизацията”. Авторът изтъква, че българите създават писмена система
от 132 знака, които впоследствие се явяват като основа на финийската,
гръцката, латинската и др. азбуки. Книгата я има в интернет, може да я
прегледате. Освен Боно Шкодров и други хора изтъкват, че траките
(тракопеласгите) – тоест българите, са имали писменост. Логиката сочи, че
наистина би трябвало да са имали. Но защо няма по-ярки следи от тази
писменост? Защо надписите под Мадарския конник и други подобни са на
гръцки език и т.н.? Това означава, че има много работа пред нашите
историци, археолози и др. Стига да са свестни хора. Хората, които прилагат
доказателства, че древните българи са имали писменост, звучат доста
убедително. И самата логика, дори най-елементарна, затвърждава тази
убедителност. Защото не може народ, който създава държави да няма
писменост. Може ли една държавна система да съществува без писменост?
Изглежда покушенията срещу българската история и наследство са
изключително много.
От 7 до 11 век, Дунавска България се създава и съществува между две
империи – Византия и Франкската империя, дори се разраства и е заплаха за
Византия по времето на Симеон. Самият факт, че Дунавска България е
стояла като клин между тях, е стопиращ фактор, независимо дали в по-
голяма или по-малка степен, срещу завоевателните стремежи на двете
империи и заслугата на българите, в този случай, е безценна. Но не трябва
да забравяме и Волжка България. Волжките българи първи нанасят
поражение на монголите и забавят техният устрем към Европа. Което се
оказва решаващо, защото дворцови интриги за завземането на престола,
принуждават предвождащият монголската армия да се върне обратно.
Иначе не се знаеше каква щеше да е съдбата на една голяма част от Европа.
После Волжка България е играла много положителна роля за развитието на
района, в който е била и особено, в последствие, за Русия.

5. Истината за българския народ

Накрая каква е истината за българския народ? Основна част от нашата

народност са траките, които са индоевропейци и са от бялата европеидна
раса, а техни предци са пеласгите и са другата наша основна част. Пеласгите
също са индоевропейци. Затова ние сме тракопеласги и сме един от най-
древните народи на света, но не е чудно, ако се окажем и най-древния.
Фактът, че сме тракопеласги показва, най-вече, езикът ни. Обстоятелството,
че в съвременния български език има падежни остатъци, говори че
тракийският език, в много далечното минало, е бил синтетичен и някой
аналитичен език му е повлиявал в развитието му към аналитизъм. Такова
влияние може да му даде само пеласгийският език, защото пеласгите са най-
голямото предтракийско население на Балканите. Като между пеласги и
траки не е имало драстична количествена разлика, защото тогава единият
щеше да погълне другия. И сега щяхме да говорим или езикът на пеласгите
и българският в момента щеше да е много по-аналитичен и оказал много
повече аналитично влияние на езиците около себе си, или езикът на траките
и нашият език би имал, все още, падежи и съответно езиците около нас биха
имали много по-малко аналитично въздействие. По-надолу има специална
глава, в която се разглежда влиянието на българския над другите езици
около него.
Аналитизмът в езика на пеласгите е бил развит в немалка степен,
защото успява да тласне към аналитизъм тракийската реч и оформилият се
впоследствие симбиозата тракопеласгийски говор, добил също достатъчно
добре развит аналитизъм, успява да устои на синтетичните езици около него
и да ги придвижи към развитие на аналитичен строеж. Като се има предвид,
че за изпадането на падежите са необходими цели хилядолетия, представете
си колко хилядолетия преди новата ера се е получила тази симбиоза между
траки и пеласги. За да може от езика на траките да изпаднат необходимото
количество падежи и тракийският или вече тракопеласгийският език да
почне да влияе на другите езици в посока аналитизъм. Горе-долу може да се
придобие някаква представа кога става смесването между пеласги и траки
или кога започва формирането на българския народ. Зависи от времето, по
което гърците идват на Балканския полуостров. Защото след нас идват те и
нашият език започва първо да влияе върху тяхната реч. Но има и един друг
факт, който ни помага да разберем кога е поставено началото на българския
народ. Това е движението на прабългарите. Потомците на тези
тракопеласги, които някои наричат прабългари, през 7 век от новата ера се
връщат (по-осезаемо), след дълги странствания, на Балканите – откъдето са
тръгнали. Това се доказа с българския език, беше писано. Затова, не
случайно, материалната и духовната култура на прабългарите съвпада с тази
на траките – справка “Спароток” от blog.bg. Не случайно, Мадарският
конник има много тракийски артефакти – справка “Спароток” от blog.bg.
И не случайно ДНК-то и антропологията на прабългарите са като на
траките (тракопеласгите). Ще припомним, че около 6000 години преди
новата ера става потоп и Черно море от езеро се превръща в море. При такъв
природен катаклизъм, естествено, има раздвижване на човешки маси и
затова се смята, че една част от живеещите на Балканския полуостров хора
се придвижват на изток към Азия. Представители на тези хора се явяват
прабългарите. Видя се, че те се движат само сред синтетични езици и че
езикът им е аналитичен. Защото, ако беше синтетичен, то времето от
идването им на Балканите, 7 век от новата ера, до днес, или около 1300
години, абсолютно е недостатъчно да минат към аналитизъм. А те не са били
малко народ, за да бъдат претопени, така изведнъж. Сръбският език 1500
години търпи влиянието на българския и още си пази всички падежи. По-
надолу ще стане дума. Или излиза, че около 6000 години преди новата ера,
от Балканите тръгва език, който е с достатъчно развит аналитизъм, за да се
запази всред синтетичните езици и самите тях да ги тласне към аналитизам.
Към тези 6000 години преди новата ера, ще трябва да сложим още 6-
7000 години аналитично влияние, което тръгналият от Балканите език е
трябвало да претърпи. Защото ще видите от написаното по-долу, че първо
има преходен период – когато се натрупват доста глаголни времена и след
това започва изпадане на падежите, почти един по един, в продължение на
хилядолетия. Като за изпадането на един падеж, приблизително, отиват над
хиляда години - средно около 1600-1700 (по-надолу в текста се вижда,
откъде се вади това заключение), за да се получи език с добре развит
аналитизъм, който да може да придвижва синтетичните езици към
аналитично развитие. А колко време трае преходният период е отделен
въпрос. Или това обстоятелство ни кара да предположим, че смесването
между траки и пеласги е станало между 15-10-то хилядолетие преди
новата ера. Или тогава е започнало зачеването на българския народ. Като
процесът на сливане не е задължително да трае хилядолетия. Някой и друг
век е достатъчен, за да бъдат нещата завършени в голяма степен. Иначе
езикът си се развива и влияе върху езиците, с които има по-големи контакти,
за да може оформените вече българи да тръгнат с аналитичен език и да се
върнат с аналитичен език след хилядолетия. Това се разбра от езиковата
ситуация.
Ето едно по-ясно изразено пресмятане – българският език влияе върху
гръцкия от близо 5000 години (защото гърците са на полуострова от около
3000 години преди новата ера – основаването на Микенската цивилизация).
В съвременния гръцки има 4 падежа, въпреки че 2 от тях, вече се стремят да
изпаднат, но все още не са изпаднали. Или за около 5000 години са
изпаднали 3 падежа, защото в старогръцкия падежите са били 8 със
звателния, но без него са 7, а според съвременните схващания звателният
падеж, вече не се смята за такъв. Или, ако разделим 5000 на 3 се получават
средно между 1600-1700 години, необходими за изпадане на един падеж.
Индоевропейските езици имат максимално към 7-8 падежа. Това означава,
че на тракийската реч, търпяща влиянието на пеласгийската, са й били
необходими поне между 4-5000 години време да изпусне 3-4 падежа и около
2000 години, а може би и повече за минаването към преходен период и
натрупване на глаголни времена. Или като прибавим към 6-то хилядолетие
преди новата ера (времето на Потопа) тези 4-5000 години и още около 2000
години за преходния период, се получават някъде към 12-13000 години
преди новата ера. При това положение, спокойно можем да кажем, че
българският народ се образува между 15–10-то хилядолетие преди новата
ера. Невероятно, но факт, пред който и боговете мълчат. Като този факт
затвърждава обстоятелството, че идването на гърците на Балканите е около
3000 години преди новата ера (Микена). Защото, ако се допусне, че стъпват
на полуострова 1200 години преди новата ера, както някои смятат,
аналитизмът в съвременния гръцки език щеше да е в много по-малка степен
развит, това го показва най-вече фактът, че гърците за 5000 години изпускат
само 3 падежа – средно по 1600-1700 години на падеж (беше писано). И не
само гръцкият изпуска един падеж за около 1600-1700 години, а и
румънският език.
От написаното по-долу в главата “Показателната балканска езикова
ситуация – влиянието на българския над другите балкански езици” ще
видите, че румънският е продължител на латинския език. В латинския е
имало 5 падежа без звателния – няма да повтаряме до втръсване, че
звателният вече не се брои за падеж. В съвременния румънски има 4 падежа
без звателния. Или румънският, като продължител на латинския, е изпуснал
за близо две хиляди години (времето от идването на римляните на Балканите
до сега) само един падеж. Този падеж се нарича Аблативен и съдържа в себе
си няколко падежа. Но се брои за един и затова изпада средно за времето, за
което изпада един падеж в индоевропейските езици. Няма да е уместно, ако
някой се опита да спекулира с тази подробност.
Тези примери, с гръцкия и румънския език (защото времето за
изпускане на падежи при румънския език, потвърждава времето за
изпускане на падежи при гръцкия), много ясно ни показват за колко време
индоевропейските езици си изпускат падежите. Това ни насочва, че е много
вероятно при Потопа, от около 6000 години преди новата ера, българите
(по-късно наричани прабългари) да са тръгнали от Балканите на изток в
Азия. Защото така се получават необходимите хилядолетия, за постигане на
достатъчен аналитизъм в тракопеласгийския (българския) език, за да има
влияние над околните езици тук на Балканите и над езиците, които
прабългарите срещат по пътя. Или затвърждава се фактът, че между 15-то и
10-то хилядолетие преди новата ера се образува българският народ. Но дори
и да не знаем със сигурност, кога прабългарите са тръгнали от Балканите на
изток в Азия, то фактът, че индоевропейските езици изпускат един падеж за
около 2000 гадини, ни насочва, много вярно, кога е станало образуването на
българския народ.
По-горе беше казано, че индоевропейските езици, максимално, имат
по 7-8 падежа. Махаме звателния, защото той вече не се брои за падеж, и
остават 6-7 падежа. Българският език, в момента, няма падежи, останали са
само падежни остатъци. Отпаднали са 6 падежа. Умножаваме 6 по 2000 –
горе долу необходимите години за изпадане на един падеж в
индоевропейските езици и стават 12000 години. Към тях слагаме, около 2-
3000 години преходен период, но това е много приблизително и се
получават 14-15 хиляди години. От тях махаме 2000 години, които имаме от
новата ера и се получава 13-14-то хилядолетие преди новата ера, време за
образуване на българите.
Или за пореден път се потвърждава, че между 15-10-то хилядолетие
преди новата ера се образува българският народ. В случая може да се
фиксира най-ранното, възможно тръгване на българите от Балканите към
Азия. Това е 6-то хилядолетие преди новата ера. Споменатият по-горе
Потоп. Защото преди това, отивайки по-назад във времето, например към 7-
8 хилядолетие преди новата ера, няма как да се развие необходимият
аналитизъм в българския език, за да може той да устои на заобикалящия го
отвсякъде синтетизъм и да упражни влияние. Или от 6-то хилядолетие преди
новата ера, нататък към новата ера, е възможно българите, независимо при
какви обстоятелства, не е задължително да е при някой потоп, да са тръгнали
към Азия.
Петър Дънов може да се окаже прав, че сме най-древният народ на
земята. Поне от индоевропейците сме най-древни. Тази древност, 15-10-то
хилядолетие преди новата ера, и фактът, че език с добре развит аналитизъм
(този на пеласгите) се слива със синтетичен език (на траките), говори, че
още от тогава българският език тръгва по пътя към аналитизма. Далеч,
много далеч преди другите индоевропейски народи. Преди 2500 години
Херодот – бащата на Историята, засвидетелства, че траките – с една дума
ние българите – сме били втория по многочисленост в света народ, след
индусите. Това означава, че ако се бяхме запазили, сега трябваше да сме
стотици милиони на територия, над 10 пъти по-голяма от днешната и една
от първите сили на планетата.
Впоследствие една голяма част нас шества по света, създава силни
държави и спасява Европа от гибел, полага началото на духовното
възраждане на много страни в стария континент и е решаващ фактор в
създаването на човешката цивилизация. Но сега този, някога, голям
български народ – един от най-големите в света, стоящ в началото на
човешката цивилизация, е наврян в миша дупка. Защо? Защото както е
посочено, по-горе, никога в своето съществуване, всички българи не са
живели в една държава. И в момента, българите в република Македония –
над 50% от населението и българите в република България, живеят
разделени. Пропуснали ли сме шансовете си и дали трябва да продължаваме
да живеем не дотам добре?
Разкриването на истината за нашия народ и изучаването на
същинската му история, не е в интерес само на нас българите, а на целия
свят. Защото след като сме един от най-древните народи, съвсем не е без
значение и фактът, че сме били най-многобройни в света, втори след
индусите. Че сме пропътували половината свят в създаване на държави, и
сме родоначалници на човешката цивилизация, шествала в Европа и Азия, а
може би и другаде – коптите в Египет и кабилите в Северен Алжир.
Изучаването на миналото ни ще изясни белите петна в световната история
и ще помогне на човечеството да изгради бъдещето си. А ние българите, ако
не осъзнаем кои сме, ще бъдем един жив труп, който след време ще се
разпадне. Трябва ли това да стане? Отговорете си сами. Но, за да се
осъзнаем, трябва най-напред в учебниците, още за първи клас, да се напише
новата истинска история. Каквото влезе в детската душа остава за цял
живот.
Двете истини: “Народ без история не е народ” и “Съединението прави
силата” са изцяло меродавни за българите. Историята ни е жестоко окрадена
и до скоро ни лъжеха, че сме славяни-между другото, още няма официално
опровергаване на тази лъжа. В момента се опитват да ни изкарат
източноиранци. Което също е лъжа. Ние сме българи, потомци на
тракопеласгите. Имената “траки” и “пеласги” са дадени от гърците. От
хилядолетия стоим на нашата си земя, на която живеем в момента. Дори
може да се направи смело предположение, откъде идва името “българи”.
Наименованието “пеласги”, употребявано от гърците, сочи следното –
звукът “П” е вероятен изговор на “Б” от гърците. В гръцкия език “Б” се
предава с “МП” и се произнася като “П”. Двете съгласни “С” и “Г”, една до
друга, спокойно може да изразяват преминаване на особената съгласна “Р”
пред “Г” в “С”. И като се оправят тези работи се получава “беларги”- почти
като българи. Но гърците, освен името “пеласги” са употребявали и формата
“пелгари”. Което вече, съвсем точно, звучи като “белгари”или “българи”.
Защото беше обяснено, че “Б” в гръцкия се предава с “МП” и под “П” трябва
да имаме предвид “Б”, а в гръцкия език няма звук “Ъ” , който е предаден,
чрез “Е”в случая. Или, без съмнение, изпъква името “българи”.
Много неща има, тепърва, да се разкриват за нашите деди в далечното
минало. Защото е невъзможно народ, който само преди 2500 години е бил
втори по многочисленост в света, когато Херодот засвидетелства този факт,
и най-вече имащ културна и държавнотворческа същност, да не остави
повече доказателства за себе си. Изглежда не всичко, което се знае за
българите, се изкарва на бял свят.

6. Защо изложените твърдения в т. 1 а) и б) са непоклатимо

доказателство

– Разглежда се нещо, което е невъзможно да бъде фалшифицирано.

Защото езикът, който говорим, е вътре в самите нас и го употребяваме всеки
момент.
– Разглежда се нещо, което е постоянно във времето и пространството,
и за да се измени му трябва много време и голям натиск. Това е структурата
на езика. Структурата на даден език е една от най-сложните системи, които
съществуват в света. Поради тази причина, за да стане промяна, са
необходими цели хилядолетия и голямо въздействие отнякъде. Даже, много
народи с няколко хилядолетия не изменят структурата на езика си – като
гърци, славяни и др. Нека тези, които казват, че езикът е жива система и че
заедно с думите (лексиката) се променя и структурата, да не пропускат тази
подробност от изключителна важност. Иначе езикът, наистина, е жива
система, но да бъдем честни докрай.
– Разглежда се езиковата ситуация. Тя по недвусмислен начин и
съвсем убедително ни показва истината. Езиците в света, структурно, се
променят от синтетизъм към аналитизъм или изпадане на падежите и
използване на предлози. Всички езици в района, където живеем са
синтетични (с падежи). Само нашият език не е. Това показва, че ние сме
много време преди всички тук в района и нашият език им влияе в посока
към аналитизъм. Кои са едни от най-древните и най-многобройни народи в
района – траките (тракопеласгите). Твърденията, които се излагат, не са
хипотеза, а истинско доказателство, защото разглеждат нещо, което не е
сложно. Показването на вида на структурата на даден език и какви езици е
срещал по пътя си, не е сложна работа. Иначе, когато нещата се усложняват,
се размиват и не могат да бъдат доказателство. Виждате, че всичко има
своето просто обяснение, когато се използва това, което има най-силни
аргументи – в случая езика. Само трябва да се борави с него както трябва и
тогава нищо не се усложнява, нито размива и доказателството е налице.
– И най-важното: представя се доказателство (именно езикът, който
говорим), което се покрива с други две основни доказателства – ДНК
изследванията и антропологията, които не се изменят в продължение на
цели хилядолетия. Намират се гробове от тракийско време, отпреди хиляди
години, всичко е изгнило в гроба, само костите стоят. Именно тези кости
показват същото, което езикът показва. Но най-ценното в случая е, че
езикът, който в момента говорим с вас, е вътре в самите нас, и във всеки
момент някой по света говори на него. Поради тази причина не могат да се
направят никакви фалшификации. А това от своя страна, показва, че ДНК
изследванията, древните хроники и антропологическите особености, както
и др. също не са фалшиви, защото като доказателства са в подкрепа и
съответствие на езика, говорен в момента. Всички изложени доводи съвсем
ясно сочат, че представените твърдения са самата истина, защото са
придружени с непоклатими доказателства. Или ние сме народ, създаден
хилядолетия преди новата ера и стоящ в основата на човешката
цивилизация. Имената “траки” и “пеласги” са ни дадени от гърците.
Основата на нашия корен са пеласгите, наричани още пелгари, белгари или
българи и траките. Тук трябва да се отбележи нещо много важно. Ако
искаме да стигнем до съвсем първото ни начало, нещата пак ще се размият.
Защото ще стигнем до първия корен или корени, от където произлиза цялото
човечество и така ще се припознаем с всички народи. Тракопеласгите са
достатъчно древни и достатъчно многобройни, за да бъдат нашата основа.

7. Особеното значение в изясняването на нашия произход

Ние сме част от индоевропейските народи и изясняването на нашия

произход, автоматически, слага нова подредба на индоевропейското
семейство. В момента някои народи, съвсем условно, са поставени в дадени
групи. Беше казано, че нашият народ е сложен в славянската група, доста
условно и то главно на базата на общите думи или лексика. Това е
абсолютно недостатъчно и е направено по политически причини, и не
отговаря на истината. В общи линии, същото се получава и с така
наречените романски народи. Към тях спадат италианци, французи,
испанци, португалци, съвсем малки общности в Алпите, като ретороманци
и румънците. От всички изброени, само в езика на румънците има падежи,
в останалите няма.
Тези народи са наречени “романски” на базата на латинския език,
който има падежи. Или тези народи, с изключение на румънския, не са
наследили структурата на латинския език и поради тази причина не могат
да се смятат за латински народи, другото название е романски. Не можеш да
наследиш някой, без да вземеш основата му, тоест структурата.
Обстоятелството, че си сложил неговата шапка не означава, че си негов
наследник. Затова за испанците, французите и другите, изключват се
румънците, може да се предположи, че се явяват потомци на келтите и са
келтски народи като ирландци, шотландци, уелсци и бретонци, защото
келтските езици нямат падежи, или ако имат, те са само един или два и
келтите, освен на британските острови, са живели и на земите на днешна
Испания, Франция и т.н.
Твърдението, че латинският език е изгубил падежите си, може да
предположи, че келтският му е повлиял в тази насока. Защото римляните са
владеели днешните Франция, Испания, Португалия и др., където са били
келтите. Но от написаното по-долу, ще видите, че и българският, тоест
старата му форма – тракопеласгийският, е повлиял на латинския към
придвижването му към аналитизъм. Може би повече от келтските езици,
защото единственият продължител на латинския език днес, не само в
лексикално, а и в граматическо отношение, е румънският език, който е на
Балканите. Още повече тракопеласгите в далечното минало са населявали
освен Балканите и част от Апенините. Все пак, тези езикови посочвания
трябва да се потвърдят от ДНК изследвания, хроники и др., както това се
получава при нашия език и за което беше писано по-горе.
 Именно затова, че показаното от езика ни, се покрива с другите
доказателства като ДНК анализи и т.н., съвсем ясно говори, че изложеното
твърдение за произхода ни е непоклатим аргумент. Но най-ценното при
езика, който говорим в момента, е че не може да се фалшифицира, именно
защото се употребява всеки момент. Това от своя страна доказва, че другите
доказателства за произхода ни, които се покриват с посоченото от
съвременният ни език, също не са фалшиви. Обстоятелство, което
повтаряме вече до втръсване, с извинение. Защото някои, упорито, се
опитват да го избягват.
Остава открит въпросът, защо езикът на италианците няма падежи, а
те се смятат за най-големи наследници на латинския език и в същото време
не притежават неговата структура. Това посочва, че проблемът с етруските,
смятани за сродни с траките и проблемът с тракопеласгите, като едните и
другите са населявали Апенините – тоест днешна Италия, трябва да се
разгледа по-обстойно.
По-щателно трябва да се разгледа и въпросът със северогерманските
езици, като шведски, норвежки и др., които са аналитични, а немският,
смятан за най-германския език е с падежи или в него има известна доза
синтетизъм. Но немците са имали контакти главно със славяните и
балтийските народи, докато шведите, норвежците и т.н. са имали дълго
време контакти с келтите на британските острови.
Въобще нашият език поставя много въпросителни в
индоевропейското ни езиково семейство. Освен изясняването на произхода
ни, нашия и на други народи, успяваме да разберем къде е била
индоевропейската прародина и от кога индоевропейците започват да се
придвижват в посоките, които днес са фиксирани. Обяснение за
местонахождението на индоевропейската ни прародина и началото на
разселването на индоевропейците е дадено в края на главата “Защо
славяните не са траки и опасността от твърдението, че са.” В това е
особеното значение в изясняването на произхода ни. Българският език
трябва да се извади от славянската група и да представлява отделна
самостоятелна група, както са албанският, гръцкият и арменският езици. Но
за нашия език е добре да се посочи, че е претърпял силно славянско
лексикално влияние.
Оказва се, че траките (тракопеласгите) въобще не са останали съвсем
малко в началото на новата ера, а са преобладаващият и то в голяма степен
елемент, за което ще бъде приведено доказателство по-надолу. Отделно
прабългарите – видя се, че са завърнали се траки (тракопеласги), подсилват
тракопеласгийския (българския) елемент. Поради тази причина българите в
България все още са значително над 50%, въпреки драматичната съдба и
големите преселения през последните 20 години, но и преди това има
изселнически вълни.
 Подобно е и положението в република Македония, няма значение, че
там управляващият апарат води антибългарска политика. Но ако не се
преодолее демографската криза, не се знае какъв ще е процентът в бъдеще.
Освен това българският народ е народ, който е напоил с кръвта си много
други народи. Защото траките (тракопеласгите), на които сме наследници,
са населявали много по-обширна територия от днешните ни очертания. Да
не пропускаме и факта, че прабългарите, които също са траки
(тракопеласги), са обиколили много свят и са създали редица държави. Не
случайно, за много руски интелигенти, от края на 18–19 век, се смята, че
имат български произход – като Достоевски, Тургенев и др. Не случайно и
за много известни личности в човешката история, също се смята, че имат
български произход и не случайно, нас българите ни припознават с други
народи в далечното минало.
В най-новата ни история, от Освобождението от турско робство до
днес, имаме голямо кръвопреливане към съседните ни народи, защото с
Берлинския конгрес от 1878 г., буквално сме преполовени и военният
завършек на този процес е Първата световна война. Българите, останали в
съседните ни държави, са подложени на постоянна асимилационна
политика. Не е проучен, достатъчно, въпросът с българите не само на
Балканите, но и в другите части на света. Като Русия, например,
предполагаемите наши потомци в Памир и т.н.
Векторът на силата, насочена напред, е равен на вектора на силата,
насочена назад. – закон в статиката (физичен закон).
Когато не знаеш кой си, се намираш между силата, насочена напред и
между силата, насочена назад. Или се намираш в едно никакво положение.

ІV. Защо славяните не са траки (тракопеласги) и опасността от

твърдението, че са

Този въпрос е изключително важен, защото оборва още една нова или
не толкова нова лъжа за произхода на българите и конкретизира нещата, с
което стопира опитите за по-нататъшното преиначаване на истината. Когато
се говори, че славяните са траки, се посочват общи думи, общи територии,
общи културни особености, писания в някои хроники – неща все от този род.
Естествено е да ги има след като славяните и траките са от един
индоевропейски корен и са живели заедно. Но се пропуска най-важното. А
то е това, което многократно беше изтъквано – структурата на езика, ДНК-
особеностите и антропологичните черти. Неща постоянни във времето и
пространството за хилядолетия.
Докато думите, териториите, културните особености и т.н. могат
много лесно да се променят. Сами сте свидетели за колко кратко време
английските понятия бодигард, шоу, оферта, офис и др. изместиха
българските телохранител, представление, предложение, служба (кабинет).
А културните влияния, понякога, са толкова значими, че се получава, едва
ли не, отношение 1 към 1. Например, ако гледате словенски фолклор от
някои области, но говорът е изключен, ще кажете, че това са австрийци.
Древните хроники също могат да подведат, при положение, че не са
покрити и с други доказателства какъвто е случаят с нашия произход. В
миналото е имало хронисти, които са наричали турците “хуни”. Затова сега
ще обясним някои неща, чрез структурата на езика – най-големият
информационен код, който никога не лъже и не случайно това, което
показва се покрива и с другите две отличителни особености, постоянни за
хилядолетия – ДНК-то и антропологията.
Беше обяснено защо човешката реч е даденост. Щом е даденост, в нея
има заложени неща. Езиците по света са два вида – аналитични и синтетични
и това беше обяснено по-горе. В своето развитие е заложено езикът да се
развива главно, чрез въздействие. Лексикално (словесно), чрез влиянието на
друг език и околната среда. Структурно, преди всичко под въздействието на
друг език. Като е заложено аналитичният език да влияе върху синтетичния,
което става за доста дълго време – в продължение на хилядолетия.
Българският език е с почти цялостен аналитизъм и влияе върху
синтетичните езици. Доказателствата, че аналитичният език влияе върху
синтетичния са много. Ето най-важните.
Първо, откакто съществува човечеството няма установен случай
аналитичен език да е станал синтетичен, винаги се получава обратното.
Второ езици, които стоят изолирани не се променят. Например езиците на
дивите племена по труднодостъпните райони на планетата, като
амазонските джунгли и др., са с фиксирана граматика. Ето и един пример от
индоевропейското семейство. Исландският език, който се смята за стара
форма на норвежкия, поради своята изолираност на отдалечения остров, е
останал синтетичен. Докато другите германски езици, благодарение на
въздействието на аналитичните келтски езици са преминали към
аналитизъм.
Тук трябва да обърнем внимание на интересния случай с немския
език. Структурата на немския език, като другите германски езици, има
много черти на аналитизма – сложна глаголна система и сложни глаголни
перфектни времена, но има падежи – особеност на синтетизма. Немците
открай време си имат работа със славяните и балтийците, чиито езици са
синтетични. Даже има цели славянски народи, влели се в немската
народност – горно и долно лужичани. Но освен лужичаните, в немците се
вливат и прусите – балтийски народ с ясно изразен синтетичен език. Или
имаме цели три народа, говорещи синтетичен език, претопили се в немската
народност. При това положение е естествено да има останали падежи в
немския език, но наличието на сложната глаголна система и перфектните
времена, говори колко силно е въздействието на аналитизма. После при
преминаването от синтетизъм към аналитизъм винаги има преходен период,
през който падежите започват да изпадат. Но не всичките изведнъж, а на
части. Защото това е основен природен закон.
Винаги при минаване от едно състояние към друго има известна
преходност. Иначе се получават сътресения. При езиците преходността при
промяна на структурата е строго задължителна, защото структурните
изменения стават в продължение на хилядолетия и просто няма как за един
миг, изразен в случая от някой и друг век, да се смени основно граматиката
(структурата) на даден език. Именно немският език е в такова преходно
положение. Другите германски езици са го изпреварили в някаква степен.
Досегът на немския език със синтетичните славянски и балтийски езици е
причината да се забави малко аналитизмът при него. Да се върнем на случая
с българския език и как той показва, че славяните не са траки (тракопеласги).
По-горе беше обяснено, защо ние българите, които сме потомци на траките
(тракопеласгите), не сме славяни. Не е нужно пак да се повтарят нещата.
Ако сметнете за необходимо, прочетете още веднъж написаното, за да си
припомните. Новото, което ще изтъкнем е следното:
То трябваше да се коментира в първото издание, но именно затова се
прави второ, за да се запълни пропуснатото. Този аналитизъм може да се
наложи само от население, което е в значителна степен преобладаващо.
Славяните няма как да развият аналитизъм и да въздействат над други,
защото за това нещо трябват хилядолетия и влияние от някой аналитичен
език. Знаете, че едва към 5-6 век от новата ера се говори за славянско
нашествие на Балканите, където славянските племена идват със синтетичен
език и днес още не преминал към аналитизъм. Това означава, че славяните
не са срещнали достатъчно аналитично влияние преди да дойдат на
Балканите. Тук в нашия район единствено траките (тракопеласгите) могат
да им дадат това аналитично въздействие, защото само тракопеласгийският
език (тоест българският) е единственият преминал към цялостен аналитизъм
език на полуострова. Затова при сръбския език се забелязват наченки на
аналитизъм, повече отколкото при другите славянски народи. За траките
(тракопеласгите) се твърди, че са в района преди гърците, които стъпват на
балканския бряг преди около 3000 години преди новата ера. А от колко
време преди тях, тракопеласгите са на полуострова беше писано. За
структурна промяна в даден език са необходими хилядолетия.
Това означава, че траките (тракопеласгите), сиреч ние българите сме
от хилядолетия преди другите на Балканите, защото само при нас
аналитизмът е пълен. Не случайно всички славянски езици са синтетични, а
те са много. Единствено сръбският, който е получил аналитичното
въздействие на българския е направил движение към аналитизъм, но все
още е преобладаващо синтетичен, защото падежите му още не са почнали
да изпадат. По-надолу ще се направи разяснение, четете внимателно. В
случая подчертаваме, че богатата глаголна система и сложните глаголни
времена са още по-яркият пример за аналитизъм, отколкото липсата на
падежи. Защото, за да почнат да изпадат падежите трябва да се развие
глаголната система. Идва момент когато глаголната система се развива,
прибавят се глаголни времена, но падежите още не са почнали осезаемо да
изпадат.
В българския език и днес има остатъци от падежи при местоименията
и някои говори, но това са само остатъци и то при родително-винителната
форма на съществителните собствени лични мъжки имена. Както и при
някои наречия от именен произход. Което още по-силно говори, колко
много време е нужно за структурните (граматични) промени в даден език –
цели хилядолетия. Колкото до звателния падеж, трябва да се отбележи, че
според съвременните езиковедски схващания звателният падеж вече не се
смята за истински падеж, а като особена форма, която в повечето случаи не
е свързана синтактично с останалите членове на изречението, а се явява като
странична (вметната). А глаголната система в българския език е най-развита
от всички езици около него и само българският език е преминал изцяло към
аналитизъм. Нито един от славянските езици няма развита сложна глаголна
система и сложни глаголни времена с изключение, донякъде, при сръбския
език. Но при него имаме въздействието на българския. Това ясно говори, че
славяните не са траки (тракопеласги).
Видя се, че тракопеласгийският език (българският) е почнал да минава
към аналитизъм доста от отдавна. В потвърждение освен езиковата ситуация
е и откритието на К. Влахов, че тракийският език е почнал да губи падежите
си още през античността. Г-н Влахов не беше споменат в първото издание,
защото не се знаеше за него. Но се явява като силно доказателство, че езикът
никога не лъже, стига да се разглежда правилно. Щом тракопеласгийският
(българският) език е аналитичен, то той е въздействал на езиците, с които е
имал досег. Славяни и траки (тракопеласги) са живели заедно в
индоевропейската прародина. Но славянските езици не са аналитични. Това
говори, че славяните много от отдавна са се отделили от траките
(тракопеласгите), избегнали са тяхното аналитично влияние и са се
обособили като нещо отделно. Това е станало много, много от отдавна.
Достатъчно много време, за да може славяните, освен коренно различната
си граматика, поради избегнатото влияние на тракопеласгийския
(българския) език и да развият други особености.
Но възможно е още от тогава антропологията и ДНК-то да са им били
различни. Развиват и различна култура, може би в по-ново време, но нищо
чудно и още в старите времена. Във всички ДНК-изследвания славяните се
посочват като отделен елемент от траките. Единствено общи ДНК-
особености може да има от рода на тези, които са характерни за всички
индоевропейски народи, когато са живели заедно в индоевропейската
прародина. Но сигурно с това се спекулира. Антропологическите черти на
славяните също са различни от тези на траките. Това не означава, че са
отделни раси. Типът е един и същ – индоевропейски от бялата раса. Но си
има отделни специфични особености, известни само на специалистите. Ето
какво пише в книгата на П. Цветков – “Славяни ли са българите?”, София -
1998 г. с. 54-55:
“Антропологични проучвания сочат, че сегашните дунавски българи
са от неславянски расов тип и че са генетично свързани с коренното
балканско население от времето на неолита. В тази връзка от науката се
знае, че формата на лицевите кости, а с това и обликът на лицето, са най-
трайният фактор от физическия облик на човека. Те остават непроменени
в продължение на хилядолетия.”
Българската антроположка Лучия Кавгазова в частен разговор е
споделяла, че още в тоталитарно време нейните руски колеги са й заявявали,
че българите не са славяни. А българите са траки (тракопеласги) или с една
дума, не кой да е, а руските антрополози твърдят, че славяните не са траки
(тракопеласги).
Доказа се, че славяните не са траки (тракопеласги). Именно, чрез трите
основни доказателства, постоянни във времето и пространството за
хилядолетия – структурата на езика, ДНК – във всички ДНК изследвания
славяните се дават като отделен елемент от траките и антропологическите
черти. Като структурата на езика е гарант за истинността на другите две
доказателства, защото езикът се говори от изключително много носители
във всеки момент и заради това фалшификации не могат да се правят. Което
беше споменавано много пъти. От тук българският език е гарант и за
писаното в древните хроники, където се казва “траките, които наричат
българи”, както и за всички други доказателства.
Твърдението, че славяните са траки е изключително опасно. Чрез него
се създават предпоставки за създаване на напрежение между народите,
именно като се избягва да се прави необходимата конкретизация и се
използват като доказателства неща, които са податливи и променливи, по-
горе беше писано за тях, а това, което е най-стабилно, най-постоянно във
времето и най-вярно показващо истината се избягва. Влезте в Google.bg и
прочетете статията на Петко Перинов – “Новите балкански автохтонисти” и
ще видите за какво става дума. Сърбите казват - ние сме траки, ние сме
създали тази древна култура, ние сме в основата на човешката цивилизация.
Кои сте вие българите? И т. н.
От тук трябва да стане ясно, че този, който иска да знае истината е
наложително да следи структурата на езика на първо място, както и
езиковата ситуация. Беше пояснено защо. Най-вече, за да не става жертва на
лъжа. Българският език по безспорен начин показа произхода на българите
и е защита към всякакви посегателства. Сега е ясно, защо славяните не са
траки (тракопеласги) и колко опасно е твърдението, че са. По-надолу пак ще
споменем нещо по въпроса. Четете внимателно.
Освен твърдението, че славяните са траки, има и друго опасно
твърдение. Опитът да се изкарат румънците българи. Използва се
обстоятелството, че официалният език в Румъния, едва ли не до 18 век, е бил
някаква стара форма на българския и нагло се посочват материали, написани
на български, но не се пояснява, че румънците го ползват наготово, за да
развият държавната си система. Територията на днешна Румъния е била
владение на българската държава. Същата територия е била населявана и от
траките. Затова потомци на българите в Румъния излизат към 2 млн. Но това
е много малко в сравнение с 23 млн. население на Румъния и Молдова.
Спекулира се и с езика. Изкарва се, че в съвременния румънски език имало
към 50% думи от български произход. Ако беше така с румънците щяхме да
се разбираме без преводач за основни понятия, както се разбираме със
славянските народи. Там въпросът е друг. Думите от български произход са
много в румънския, но не преобладаващо или наполовина. Някъде към 30%
са. А не се посочва фактът, че румънският език е в немалка степен
синтетичен и различен от нашия аналитичен език. Спекулира се и с
наличието на общи културни черти между двата народа и т.н. Все пак няма
нищо лошо, ако ние с румънците се окажем един народ. От написаното по-
надолу ще разберете, че румънците са наследници на римските легиони. Но
това нищо не показва, защото римските легиони са били с разнороден
състав. Ако има запазени регистри на тези легиони, може от тях да се види
коя народност е била мнозинство. По-специално на тези, изпращани в
Дакия. Преди всичко трябва да се направят ДНК и антропологически
изследвания на румънците.
Лошото в случая е, че няма как да се засекат с дадена реч. Защото
римските войски в Дакия са донесли със себе си и наложили език –
латинския, чиято основа, заедно с преобладаваща лексика се запазва в
днешния румънски език. Но този латински език не е бил говорен от една
народност, а е бил възприет и говорен от различни народности, влизащи в
състава на римската армия. Нещо като английския в САЩ – днес. При това
положение, нямаме гаранция, че при ДНК и антропологическите, и каквито
и да е други изследвания, няма да се извършат фалшификации, в зависимост
от това, кой какви интереси има. Сляпо не трябва да се вярва на никой.
Затова като доказателство за произхода на българите, прилагаме българския
език – всеки от нас го говори във всеки момент и никой не може да го
фалшифицира. Нещо, което се употребява във всеки момент от милиони
хора, просто няма как да се фалшифицира. Затова и никой не може да ни
подведе, затова и бягат от това, което показва структурата на нашия език и
езиковата ситуация, в която се намира.
Самият факт, че много хилядолетия преди новата ера, когато
славяните в индоевропейската прародина се отделят от тракопеласгите и
избягват тяхното аналитично влияние, ни насочва към мисълта, че именно
тук на Балканите и Северното Причерноморие е била индоевропейската
прародина. Защото, ако допуснем, че славяните са останали хилядолетия да
живеят заедно със тракопеласгите, то езикът на тези славяни, при всички
положения, щеше да претърпи аналитично въздействие от
тракопеласгийския говор и сега славянските езици нямаше да имат по 6-7
падежа със звателния, а няколко падежа по-малко. Това налага законът, по
който се развиват езиците. Това показва, че още при образуването на
българския народ, между 15-10-то хилядолетие преди новата ера, славяните
се отделят от индоевропейската прародина. Или още от тогава започва
раздвижването на индоевропейците в посоките, където днес са техните
поселения. А не както някои смятат между 4-то и 1-то хилядолетие преди
новата ера. Възможно е тогава също да е имало раздвижване на
индоевропейци, но не е било първото. Това едно, а пеласгите и траките от
край време са си фиксирани в нашия район или излиза, че няма къде другаде
да е индоевропейската прародина. Защото от съжителството си с
тракопеласгите, които са, главно, тук на Балканите, се отцепват славяните и
тръгват в друга посока, за да се оформят като нещо отделно.

V. Какво показват писмените паметници на средновековна

Дунавска България

Писмени паметници на средновековна Дунавска България е всичко,

което е писано между 9 и 15-16 век от новата ера в земите на Дунавска
България, също и извън нея, но от нейни представители и е достигнало до
нас. Въпреки че се излиза от средновековието, могат да се включат и
писанията до 18-19 век от новата ера. Или това е достатъчно дълъг период и
достатъчно голям материал, за да може да послужи като доказателство. Още
повече доказателството не виси само за себе си, а се връзва и с другите
изтъквани доказателства – на първо място ДНК-то и антропологията. Затова
вече се слага край на твърденията, че няма доказателства за нашия произход
и веднъж за винаги се установява кои сме ние българите.
По-горе беше посочено, че езиците се развиват от синтетизъм към
аналитизъм. Като аналитичният език влияе върху синтетичния. Как се
извършва съответното влияние в основни линии? Синтетичните езици имат
падежи и проста глаголна система. Аналитичните езици нямат падежи, но
притежават сложна глаголна система, която се изразява с много глаголни
времена. Някои, от които са сложни (перфектни). За да почнат да изпадат
падежите, трябва да се натрупат повече глаголни времена. Затова при някои
езици се получава наличие на сложна глаголна система, повече от основните
глаголни времена, но в същото време има и падежи. В този случай даденият
език е развил известна степен на аналитизъм, като процесът още не е
завършен, защото не са изпаднали всички или поне повечето падежи.
Всичко това се развива изключително бавно в продължение на хилядолетия.
Поради тази причина има езици с незавършен аналитизъм като гръцки,
румънски, албански, немски, за който беше говорено по-горе и др. За да
може един аналитичен език да повлияе върху някоя синтетична реч, е
необходимо аналитизмът в езикът, упражняващ влияние, да е достатъчно
развит.
Какво се получава на практика тук на Балканите? Имаме език, който е
извървял в достатъчна степен своя аналитичен път на развитие, за да може
да влияе върху другите езици. Това е българският език. Съвременната
българска реч има 9 глаголни времена и никакви падежи, само отделни
падежни остатъци. За звателния падеж беше отбелязано, че много езиковеди
не го смятат за падеж, тъй като не изразява отношение на едни думи към
други думи в изречението. Представете си колко хилядолетия са
необходими, за да се стигне до това състояние на 9 глаголни времена.
Като отчетете обстоятелството, че синтетичните езици имат по 3-4
глаголни времена. В писмените паметници на средновековна Дунавска
България сложната глаголна система на българския език е отбелязана.
Именно тук се забелязва голямото противоречие. Защото наред с тези
много глаголни времена се отбелязват и цели 7 падежа, без звателния 6,
които са точно същите като в славянските езици. Но между 12-14 век тези
падежи, изведнъж, започват да изпадат и към 15 век до днес аналитичният
характер на именната система господства напълно. Никъде го няма този
случай, само за 3 века да изпаднат цели 6 падежа, всичките в дадения език.
Това е абсолютно невъзможно. Защото, ако езиците си сменяха граматиките
толкова бързо, нямаше да има нормално общуване и от тук дали щеше да я
има развитата днешна цивилизация. Глаголната система и падежите са едни
от най-основните елементи в структурата на езика. И изпадането на всички
падежи, изведнъж само за 3 века, би предизвикало катастрофа в речта. В
случая се нарушават основни природни закони. Когато се минава от едно
състояние към друго, задължително трябва да има преходен период. Иначе
при рязка смяна винаги има сътресения. Когато се напечете силно на
слънцето, отивате и си взимате хладък душ. Но хладък, а не ледено студен.
Веднага се отдръпвате от ледено студената вода, защото няма никакъв
преход между силно напеченото ви тяло и ледено студената вода. Затова
дори и да се натрупат много глаголни времена, повечето от падежите, а
понякога и всички, стоят известен период от време и после започват да
изпадат един по един, а не всичките изведнъж.
Ето гръцкият език. В старогръцкия имаме почти същата сложна
глаголна система със 7 глаголни времена като в новогръцкия, където има
само 1 глаголно време в повече. Падежите са били 7, без звателния.
Отпаднали са само 3 и днес са 4, като има тенденция за изпадане на още
един, два. Но не са изпаднали всичките 7 падежа. Като пак ще се повтори,
че гърците търпят нашето аналитично влияние близо 5000 години. Същото
е положението и с немския, румънския, албанския и др. езици. Никъде не
изпадат всички падежи, изведнъж, за 3 века. Турският език, който има
аналитично влияние донякъде и е от друго езиково семейство, също не е
изпуснал всичките си падежи.
Точно това абсолютно противоречие на изпадане на 6 падежа, всички
за даден език, отбелязано не къде да е, а в писмените паметници на Дунавска
България през средновековието е най-голямото доказателство за голямото
разминаване между писменият и говоримият език тогава. Това крещящо
противоречие е и най-голямото доказателство за аналитичният, още по
онова време, характер на българския език и не само през периода на
средновековната дунавска българска държава, а хилядолетия преди това.
Защото беше споменато, че гърците идват на Балканите около три хиляди
години преди новата ера, със синтетичен език, който и днес не е преминал
изцяло към аналитизъм. Това са близо 5000 години. А нашият език е минал
към пълен аналитизъм само с малки остатъци.
Вижда се, че са необходими почти пет хилядолетия, за да изпаднат 3
падежа при гърците и то при положение, че гръцкият език има
непосредственото въздействие на българския или това е езикът на траките
(тракопеласгите). Който тогава и днес е единственият аналитичен език в
района. Няма кой друг език да упражни въздействие върху гръцкия. Как
тогава в нашия език само за 3 века изпадат всичките ни 6 падежа, звателният
не се брои-беше обяснено защо. Без да имаме въздействие отникъде и т.н.
Ясно е, че тези падежи не са съществували в българския език. Защото ако
съществуваха, нямаше как нашият език да упражни въздействие върху
другите езици около себе си, защото щеше да е синтетичен, а влияние към
изменение на основната структура оказва аналитичният език и затова не
може да се твърди, че българският език прави някакво изключение в
развитието на езиците, въобще.
Ясно е, че писмените паметници на средновековна Дунавска България
отразяват насилие над езика ни, което бива отхвърлено. Ясно е, че
хилядолетия не само преди средновековието, но и хилядолетия отпреди
3000 години преди новата ера, когато гърците идват на нашия полуостров,
българският език, сиреч на тракопеласгите, е бил започнал процес на
аналитизъм. Подобно нещо твърди и Кирил Влахов. Има още факти, които
силно подчертават невъзможното изпадане на ужким 6-те падежа в езика ни
само за 3 века. Това е наличието дори и днес на падежни остатъци в
българския език. При местоименията и някои родително-винителни форми
на мъжките имена в отделни говори. Също и образуването на още едно
глаголно време, което е липсвало в старобългарския език. Това е бъдеще
предварително време в миналото. Състои се от бъдеще време в миналото на
спомагателния глагол “съм” + миналото свършено деятелно причастие на
спрегаемия глагол: “Щях да съм ходил”. Или в старобългарския език е
имало 8 глаголни времена, а в съвременния български са 9.
Справка “Старобългарски език” от Кирил Мирчев – Издателство
“Наука и изкуство”, София, ІІ издание, 1985 г. и “Граматика на съвременния
български книжовен език” – том 2 – Морфология, Издателство на БАН,
София, 1983 г.
Или, ако допуснем, че преди много хиляди години е започнал
процесът на аналитизъм в българския език, то излиза че още 100% нещата
не са приключили. Излишно е да говорим повече. Точно това ярко
противоречие красноречиво говори, че траките не са били почти изчезнали
както ни лъжеха. Напротив траките или тракопеласгите са били мнозинство
и то не малко. Иначе нямаше да има богата глаголна система в писмените
паметници и да се налага падежите да изпадат само за 3 века. Точно това
противоречие показва единството на българския език в миналото и днес.
Което се изразява в единството на неговата структура, единна не за 1-2
хилядолетия, а за много повече.
Това от своя страна доказва, неопровержимо, че траките
(тракопеласгите) са българи. Доказва и, че прабългарите са траки
(тракопеласги), завърнали се по родните си места. Защото прабългарите се
установяват трайно на Балканите през 7 век от новата ера. А се видя, че
влиянието на българския език над другите балкански езици е започнало
хиляди години преди новата ера и че трябват хилядолетия, за да се получи
основна структурна промяна.
При това положение, ако езикът на прабългарите не е бил аналитичен,
то няма как само за няколко века да стане аналитичен, когато от 15 в. се
отбелязва почти цялостен аналитизъм в писмените паметници. Още повече
прабългарите, винаги и навсякъде, са били заобиколени от синтетични
езици. Няма откъде другаде да вземат аналитичния език, освен от Балканите
откъдето са тръгнали. По-горе беше говорено за това и беше посочено къде
да се търсят доказателствата за тръгването им от нашия район и т.н. Ако
прабългарите не бяха траки (тракопеласги), то траките (тракопеласгите)
щяха да проявят ожесточена съпротива против тях, както са правели срещу
римляните. Ето още едно доказателство, което се покрива с посоченото от
българският език. Вижте какво казва не кой да е, а известният професор
Кирил Мирчев, написал “Историческа граматика на българския език”.
 – “Вече в началото на 15 в. различията между езика на
богослужебните книги и говоримата българска реч са били толкова големи,
че дори един писател като Константин Костенечки смята езика на
старата българска книжнина не за български, а за руски”. Цитатът е от
третото издание на “Историческа граматика на българския език”, 1978 г.,
стр. 62.
Но все пак, благодарение на факта, че българските книжовници не са
се приспособили изцяло към наложения за официален чужд език и са
отразили богатата глаголна система, като набързо са изхвърлили
несвойствените падежи само за 3 века, то можем да кажем, че писмените
паметници на средновековната дунавска българска държава отразяват
български език в момент на борба срещу извършвано насилие над него.
Което достатъчно ясно доказва това, което беше изтъквано по-напред.
Можеше ли нашият език да устои на насилието върху себе си и в същото
време да влияе върху съседните езици, ако не беше вече в достатъчна степен
развил и утвърдил аналитизма. Процес, извършван в продължение на
хилядолетия. От тук ясно личи, че ние сме хилядолетия преди другите в тази
част на южна Европа.
Знае се, че етруските са населявали днешна Италия – централната и
северната ú част, а пеласгите, освен Балканите, са населявали и южните
области на Италия. Етруските се смятат за сродни на траките. Пеласгите пък
са предци на траките и се смесват с тях, като по този начин се слага началото
на българския народ. Може би затова не случайно, днешните италианци
говорят език с различна структура от латинския. Езикът на италианците е
аналитичен като нашия. Между другото латинският език, който е
синтетичен, е претърпял известно влияние от етруския и се забелязват
наченки на аналитизъм в латинската реч. Латинският идва и на Балканите,
чийто продължител е румънският език. Българският език оказва влияние
върху румънския и върху всички балкански езици. Но за това ще говорим
след някое и друго изречение.
Редно е да изтъкнем, че писмените паметници на средновековна
Дунавска България ни показаха много истини. В този смисъл те са безценни
и са едно от най-силните доказателства за нашия произход, вързани заедно
с другите силни доказателства. Няма да ги повтаряме пак. По никакъв начин
не може да се говори, че няма достатъчно доказателства за нашия произход
или да се преиначават фактите. Езикът най-вярно показва нещата и именно
българският език, чрез тези писмени паметници доказва това.
След като говорихме толкова много за писмените паметници, редно е
да изброим някои от тях – “Клоцов сборник, Савина книга, Болонски
псалтир, Добрейшово евангелие, Дубровнишка грамота на Иван Асен ІІ,
Троянска повест, Влахо-български грамоти, Дамаскините” и т.н. В
“Историческа граматика на българския език” от Кирил Мирчев се дават и
съответните примери. Ето какво пише проф. Мирчев:
“В среднобългарския период включваме 12, 13 и 14 век. Това е
времето, когато се руши старата система на езика и българският език
започва да губи най-типичното качество на своя граматичен строеж –
синтетизма в областта на имената ...
Новобългарски период. Това е периодът от 15 век до днес, в който
аналитичният характер на именната система господства напълно”.
“Историческа граматика на българския език” – ІІІ издание, 1978 г.,
стр. 10 и 11.
Виждате само за три века 12, 13 и 14 в. се руши цялата система на
езика. Абсолютно противоречие, за което беше писано по-горе. И точно това
противоречие доказва, че траките (тракопеласгите) не са изчезнали, а ние
съвременните българи сме техни наследници. Някой ще попита нима самият
Кирил Мирчев, който е известен специалист и е боравил със самите
паметници, не е забелязал абсолютното противоречие. Сигурно го е
забелязал, но още от Освобождението ни от турско робство, официалната
наука, по конюнктурни причини, се стреми да изхвърли траките от
народностния ни състав. Дори и днес не им отдава необходимото значение.
При това положение известният професор е щял да загуби кариерата си.
Затова се забелязват противоречия в обяснението, което се опитва да даде
Кирил Мирчев в главата “Причини за разпадане на падежните форми в
българския език” – стр. 292 от третото издание на “Историческа граматика
на българския език”, София, Наука и изкуство, 1978 г.
Ето твърдение, което впоследствие отрича. И така самият той изпада
в противоречие:
“С голяма популярност се ползваше доскоро теорията за
фонетичните изравнявания, които се взимаха за единствената причина,
пораждаща склонност към аналитизъм. Според тая теория особеното
развитие на гласните в българския език или, по-точно казано, фонетичните
сближения на редица гласни, които са се намирали в падежните окончания
е допринесло за избледняване на флексията, за заличаване на границите
между отделните падежи и за възникване на обща форма.
…Все пак фонетичните изравнявания в окончанията не могат да се
взимат за единствена причина при обясняване на загубата на флексията в
българския език. Не са редки случаите в съвременните славянски езици,
където се е стигнало чрез естествен звуков развой или чрез морфологична
аналогия до големи изравнявания в падежните окончания поне до такава
степен, до каквато са могли да се проявяват те и в областта на
българската флексия. Въпреки това славянските езици пазят напълно
здраво своята синтетична система.”
 И въпросното отричане - стр. 294:
“Началото на процеса към аналитичен строеж следователно трябва
да се постави след ІХ век, когато българският език, поради действието на
своите вътрешни закони, започва да променя звуковата си система. С
течение на времето тия промени са довели до чувствителна омонимия във
формите на някои склонения.”
Първо посочва, че чрез изменение на звуковата система не може да се
стигне до аналитизъм, а малко по-надолу твърди точно обратното. Има и
още очебийни противоречия в неговите изказвания. Продължаваме на
същата 294 стр.:
“Без влияние на средата обаче, тоя процес би спрял дотук.
Влиянието на средата при дадените условия в българския език поражда
закона за развой към пълен аналитизъм в областта на имената.”
Това е най-голямото противоречие, в което сам изпада Кирил Мирчев.
Пак ще се повтори, че езиците се развиват от синтетизъм към аналитизъм.
Като влияние оказва аналитичният език върху синтетичния, а не обратното.
Как тогава българският език е възприел влиянието на синтетичните
балкански езици, които и днес не са преминали към пълен аналитизъм, а той
– българският език е минал към цялостен аналитизъм, с много малки
изключения? Ясно е, че българският език е упражнил влияние върху всички
балкански езици. Това ще бъде разгледано в следващата глава. И понеже
влиянието на българския език е очевидно, господин Мирчев не може да не
напише следното на стр. 293:
“Обективни факти, които се наблюдават в българския и румънския
език, ни свидетелстват всъщност, че при формирането на румънския език
силно влияние е било упражнявано от българският език, а не обратно.”
Ето още няколко изречения на професор Мирчев от въпросната глава,
с които той на практика посочва, че езикът на траките или
древнобългарският език е бил в по-голямата си степен аналитичен. Стр. 293:
“От друга страна, дълго време преди идването на славяните на
Балканския полуостров, огромната част от старото тракийско и
илирийско население е била романизувана или елинизувана.”
Стр. 294: “Още при идването си на Балканския полуостров
българските славяни заварват тук романизувано и елинизувано население,
което е познавало в своята граматична система малък брой падежни
форми.”
Всички останали изказвания на Кирил Мирчев, които са в противовес
на явните факти, след това, което посочихме, просто отпадат. Но каквото и
да се прави езикът, най-вече неговата структура (граматика) си стои здраво,
в продължение на хилядолетия, и се говори от милиони носители във всеки
момент. Затова истината не може да се скрие и поради тази причина езикът
най-вярно показва нещата, за което беше писано по-горе. Не случайно ДНК
изследванията и антропологическите проучвания също подчертават в
голяма степен между 50-70% тракопеласгийския характер на българите.
На практика, писмените паметници на средновековна Дунавска
България се оказват най-важният момент от изясняването на нашия
произход, защото те са единственият (поне за сега) в значителна степен
изследван и обхващащ голям период от време етап от многохилядолетната
българска история. И въз основа на тях е направена граматика на
старобългарския език както и историческа граматика на българския език. От
които трудове се вижда, че българският език не е славянски и че българите
са наследници на траките (тракопеласгите). Беше обяснено, поради каква
причина се дава друго обяснение на очебийните факти. Но понеже когато
фактите говорят и боговете мълчат, тези които са се опитват да преиначат
фактите изпадат в явно противоречие със самите себе си. Беше даден
достатъчно ярък пример.
Писмените паметници на средновековна Дунавска България още
повече засилват връзката между ДНК, антропология, структура на език и
т.н. От тези паметници, помагащи да се види развитието на българския език,
личи и явното влияние на българския език над другите езици около него. От
тези паметници личи, че когато в някой език се посочва, че падежите му
изпадат за по-малко от 1000 години, има голямо противоречие между
писмена и говорима реч. И че в случая има изхвърляне на несвойствените
падежи от говоримата реч. Подобно нещо има в английския език. При него,
в писмените паметници, има изпадане на падежите между 2-12 век от новата
ера или за около 700-800 години. Но това е в писменият език, който, в някои
случаи, може да се окаже много различен от говоримата реч.
Английският език не прави изключение и при него аналитизмът не
идва, така изведнъж – само за 700-800 години. Въобще при никой език
аналитизмът не идва за стотици години, а за хиляди. Но някои се опитват да
спекулират с писмените паметници, като премълчават явни очебийни факти.
Опитите им са безуспешни, защото имаме закон, по който се развиват
езиците и езикова ситуация. От които ясно личи измамата. Защото там
където се посочва, че аналитизмът се е развил, едва ли не, за по-малко от
1000 години, имаме влияние на съответния език, в който е посочено това
нещо, над синтетичните езици около него към аналитизъм и то от
хилядолетия или пък същият език търпи влиянието на аналитичния до него,
което се вижда, че също трае хилядолетия. Примерът с българския език е
достатъчно показателен. Просто при развитието към аналитизъм, няма как
един език да стане аналитичен за по-малко от хиляда години. Необходими
са му не едно, а няколко хилядолетия. Номерът с писмените паметници не
минава.
 VІ. Показателната балканска езикова ситуация – влиянието на
българския над другите балкански езици

Тази ситуация е много показателна, защото на малко пространство

има струпани 8 езика, като един – турският е от друго езиково семейство.
Няма да разглеждаме малките влияния, които си оказват езиците един на
друг. А ще разгледаме основното влияние, което оказва българският език
върху езиците около себе си. Защото, чрез това свое влияние, българският
език тласка балканските езици към основна промяна на граматическата им
система. Или преминаването им към аналитизъм. Именно затова се обръща
внимание на глаголната система и падежите, като ще припомним отново, че
колкото повече глаголни времена има и глаголната система е по-развита,
толкова аналитизмът е по-развит. Ще припомним, че има и преходен
период, когато има натрупани не малко глаголни времена, но падежите още
не са почнали да изпадат. Затова и изпадането на падежите след преходния
период е един от основните показатели за развитието на аналитизма. Ето
съответните езици:
1. български
2. сръбски
3. албански
4. гръцки
5. румънски – от чиста географска гледна точка държавата
Румъния не се намира на Балканския полуостров, защото само
пространството на юг от Дунав се смята за Балкански полуостров. Но
културно и исторически Румъния е свързана с Балканите, плюс това
има много румънски общности, разселени из полуострова.
6. турски
7. словенски – приблизително половината от територията на
Словения е на Балканския полуостров. Най-северозападното ъгълче
на полуострова. Поради тази причина, българският език няма много
вземане даване със словенския. Но сме длъжни да го отбележим.
8. италиански – това е град Триест и неговата най-близка околност.
Пак най-северозападното ъгълче на полуострова. Донякъде
италианския, все още, може би се употребява и в Далмация, която е
владение на Хърватия. И с италианския българският език няма съвсем
преки контакти, но сме длъжни и него да отбележим.
Нас ни интересуват езиците, с които българският е в най-големи
контакти. Това са сръбски, гръцки, румънски, албански, турски или общо 5
езика. Ще се обърне внимание и на влашки и каракачански. Но при тях
случаят е по-различен. Именно ситуацията с изброените по-горе 5 езика,
най-ясно показва влиянието на българския език над другите и категорично
още повече изтъква тракопеласгийския произход на българите. Напомняме
отново, че езиците се развиват от синтетизъм към аналитизъм. Като
аналитичният език влияе върху синтетичния. Най-важното, този процес трае
хилядолетия, а не броени векове.
От изброените по-горе 5 езика, с които българският има по-големи
контакти, само нашият език е преминал изцяло към аналитизъм с
незначителни падежни остатъци. Това означава, че той е езикът, който влияе
върху останалите. Другите езици все още не са преминали. Някои са по-
близко, други по-далече. В зависимост от това кой колко глаголни времена
е натрупал и колко падежа е изпуснал под влиянието на българския език.
Колкото по-продължителен е периодът на влияние на българския език,
толкова повече стъпки към аналитизъм има в езикът, търпящ въздействието
на българската реч. Затова по-надолу просто се отбелязват глаголните
времена и падежите в съответните езици, от което личи и кой какво влияние
е понесъл от българския говор.
В основни линии се знае, кой кога е дошъл на Балканите. Далеч преди
другите на полуострова са траките (тракопеласгите) - българите. Гърците -
Микена е тяхното начало тук, означава, че са около 3000 години преди
новата ера на полуострова. Траките (тракопеласгите), тоест българите,
приблизително, 10 000 години преди тях, за да могат да развият
необходимия аналитизъм в езика си, с който да влияят върху другите езици.
Но основен факт тук е обстоятелството, че около 6000 години преди новата
ера, времето на Потопа, от Балканите тръгват българи (прабългарите), които
след хилядолетия се връщат със същия език (в структурно отношение), не
срещайки никъде по пътя си език, който да може да им повлияе структурно.
Или тези 10 000 години, преди гърците, се получават като към
приблизително 6000-те години преди новата ера – времето на Потопа се
прибавят още около 4000 години за развиване на достатъчен аналитизъм.
Беше писано. Румънците – с идването на римските легиони, самото начало
на новата ера, албанците – може би малко след тях, сърбите – 5-6 век от
новата ера, турците – 14 век от новата ера.
Интересно е, че развитието на езиците съвпада с тази периодизация.
Например българите имат 9 глаголни времена днес и никакви падежи –
звателният не се брои. Най-близко до тях са гърците – 8 глаголни времена,
4 падежа (без звателния) в говора “катаревуса”, като един падеж – дателния
се използва малко. В говора “Димотики”- 3 падежа (без звателния), като
един падеж – родителния има тенденция към ограничаване. В старогръцкия,
за него се съди от първите писмени паметници на гръцкия език или от преди
около 3000 години, е имал почти същите глаголни времена и 8 падежа със
звателния, без него падежите са 7, отпаднали са 3 падежа.
 В момента в съвременния гръцки има тенденция да отпаднат още 2,
но все още не са изчезнали изцяло. Или за около 5 хилядолетия изпадат 3
падежа, защото гръцкият търпи влиянието на българския от близо 5 хиляди
години. Това показва, че средно за изпадането на един падеж в гръцкия
отиват по 1600-1700 години. Най-важното, това не са всичките в дадения
език. Което ясно показва, че 6 падежа (всичките, без звателния, който не се
брои) в българския език през 12-14 в. от новата ера не могат да изпаднат
само за 3 века. И ситуацията не е изключение както някои ще се опитат да
кажат. Беше обяснено защо. Защото, ако българският език имаше 6-7 падежа
до 12 в. от новата ера, то той не би могъл да тласне езиците около себе си
към аналитизъм. А всички езици около него показват развитие към
аналитизъм. Естествено е гръцкият език да бъде най-близко до минаване
към пълен аналитизъм, защото най-дълго е под влиянието на българския
език.
Румънският език. В самото начало на новата ера римляните завладяват
Балканите, а през 105 г. от новата ера нахлуват и на север от Дунав в Дакия.
Тук ще дадем сравнителна граматическа таблица между румънски, влашки
и латински език, за да се види, че са почти с еднакви граматики и от
таблицата най-ясно ще си проличи къде точно е влиянието на българския.

Румънски език :

Падежи – Глаголни времена –

1. Именителен 1. Сегашно време
2. Родителен 2. Минало несвършено време – imperfect
3. Дателен 3. Минало неопределено време – perfect
4. Винителен 4. Просто минало време – aorist
5. Звателен 5. Минало предварително време
6. Бъдеще време
7. Бъдеще предварително време

Влашки :
Падежи – Глаголни времена –
1. Сегашно време
 2. Минало несвършено време-imperfect
1. Именителен 3. Просто минало време-aorist
2. Родителен 4. Минало неопределено време-perfect
3. Дателен 5. Минало предварително време
4. Винителен 6. Бъдеще време
5. Звателен 7. Бъдеще предварително време

Латински език :
Падежи – Глаголни времена –
1. Сегашно време
2. Минало несвършено време
1. Именителен 3. Просто минало време-aorist
2. Родителен 4. Минало предварително време
3. Дателен 5. Бъдеще време
4. Винителен 6. Бъдеще предварително време
5. Звателен
6. Аблативен

Окончанията в посочените категории за посочените езици са сходни.

Виждате, че влашкият е диалект на румънския, освен граматиката има
и преобладаващо сходна лексика с румънския език. Или власите са румънци.
Нищожна е вероятността да са друг народ, който изцяло е приел румънския
език. Защото се забелязва, че влашки и румънски имат едно и също развитие
от латинския език. Няма и данни за идването на власите от другаде. Разбира
се трябва да се направят ДНК и антропологически изследвания на власи и
румънци, както е направено при нас българите. Но от направените
сравнения на езиците, може да се каже, че румънците са наследници на
римските легиони и са дошли на Балканите в самото начало на новата ера.
Хората, съставляващи тези легиони, са говорили някаква разновидност на
латинския език и са били от различни народности.
Коя народност е била мнозинство може да се разбере, ако има
запазени регистри на римските войски, изпращани в Дакия. Както и от ДНК
и антропологически изследвания и каквито и да е други. Но лошото в случая
е, както посочихме по-горе, че няма как тези изследвания да се засекат с
дадена реч, защото римските легиони в Дакия донасят със себе си и налагат
латинския език, но той не е езикът, в случая, на даден народ, а на много
такива, защото съставът на римската войска е разнороден. При това
положение могат да се правят фалшификации, в зависимост от това, кой
какъв интерес има. По-горе споменахме, че от таблицата се вижда, че
румънският и влашкият имат едно и също развитие от латинския език. Но
от таблицата също се забелязва, че имат силно влияние и от българския език.
Това е наличието на сложното минало перфектно време – минало
неопределено време, което липсва в латинския език. Именно, основно, то
показва тласъкът към аналитизъм, който българският език е дал на
румънския.
От таблицата се вижда как латинският език, също, е навлязъл в
някаква степен към аналитизъм, въпреки преобладаващо синтетичния си
характер. Наличието на сложните глаголни времена – отдавна
минало/минало предварително време и бъдеще предварително са
съответните показатели. Тук влияние е оказал етруският език, сходен на
тракийския, както и пеласгийският, защото пеласгите също са населявали
Апенините, като етруските, и са предци на траките. Или в още по-далечното
минало имаме косвено влияние на българския над румънския, чрез техните
езици основи. Тракопеласгийският или първоосновата на българският е
оказал влияние над всички езици, с които е имал досег.
Въобще българският език се движи в едно синтетично море. Нито тук
на Балканите слелите се пеласги и траки и образували българският народ,
нито извън Балканите по пътя си в Азия, този български народ не среща
аналитичен език, който да му окаже влияние. И естествено българският
език, по закона за развитието на езиците, тласка всички езици, с които си
има работа за по-дълго време, към аналитизъм.

Албанският език

Той има 5 падежа. Именителен, Родителен, Дателен, Винителен и

Аблативен падеж, който включва в себе си няколко падежа. Глаголните
времена са 8, като едно – отдавна минало свършено време се употребява
рядко и се заменя с минало предварително време. Подобно е положението
със сръбския език. Горе долу толкова глаголни времена, но твърдо 7 падежа
със звателния – точно същите както са и в другите славянски езици. Сърбите
са на Балканите от 5 век от новата ера. Би следвало и албанците, поради
сходството в развитието на езиците им, вследствие на упражнявания
аналитизъм от страна на българския, да са и те горе долу от тогава на
полуострова. Ще ги сложим малко по-рано, защото все пак падежите при
тях са по-малко. Не можем да ги причислим към илирите, поради
обстоятелството, че илирите са старо местно балканско население, сходно
на траките и поради тази причина езикът на албанците трябваше да е
аналитичен като нашия.
С една дума родината на албанците трябва да се търси извън
Балканския полуостров и някъде около 3 век от новата ера да се предполага,
че са дошли. Но възможно е да са дошли и с донякъде аналитично развитие.
Това прави много трудно определяне на времето им на идване. Не можем да
се хванем за някои сродни на техния езици, защото не познаваме такива.
Докато при сърбите положението е друго.

Сръбският език

Сръбският език е единственият славянски език с толкова голямо

аналитично влияние, благодарение на българския. Всички славянски езици
са с по 3-4 глаголни времена. Само сръбският е със 7, като при имперфекта
има единствено отделни форми с модална употреба. Падежите са 7 (плюс
звателния). В общи линии същите като при другите славянски езици.
Сърбите са от 5 век от новата ера на Балканите и за 1500 години са натрупали
само глаголни времена (изключваме други по-дребни влияния) под
въздействието на българския. Падежите още не са почнали да изпадат. А
така наречените славяни от българската група, отдавна са претопени от
тракопеласгите (българите). Положението със сръбския език много ясно
показва обстоятелството, че славяните не са траки (тракопеласги). Или че
славяните са се отделили толкова от отдавна от траките, че в последните
хилядолетия, когато един славянски народ – сръбският отново влиза в
контакт с тях, 1500 години не стигат на тези славяни да придобият
аналитичен характер на езика си под въздействието на българската реч.
Тук трябва да се отбележи, че никак не е изключено, ако се направят
по-щателни изследвания, да се окаже, че много думи, които се смятат за
славянски да се окажат с тракопеласгийски (български) корен. Това
обяснява голямото славянизиране на българската лексика. Може би за много
от думите се е променяла само някоя и друга буква. Все пак коренът е един
– индоевропейски.
Например:
Тракопеласгийски (български) – славянски
зайкус – заяц (заяк, заек);
орол – орел;
елейн – олень (елен);
пана – пена (пяна);
струа – (струя);
 горд – город (град);
дин – и сега имаме диалектна дума дин – день (ден);
берг – берег (брег, бряг);
бисдина – бездна;
друв – дерево (дърво);
дам – дом;
земла – земля (земя);
пале – поле.
Не се учудвайте. В съвременния български има запазени термини от
коневъдството още от времето на санскритския език.
Ведически санскрит – съвременен български
грива – грива;
пашча, апачина – опашка;
крода – гръд;
света – светъл кон;
кранта – кранта.
Справка “Спароток” от blog.bg (http://sparotok.blog.bg). Той дава
подробна библиография и може да ви насочи към много източници.
Но тази близост в лексиката и общия корен не трябва да ви
заблуждават. Голямото количество сходни думи между български и
славянски, повече отколкото при другите индоевропейски народи, се дължи
на възприемането на славянския за официален в Дунавска България през 9
век, това че е имало наложен за официален даден език, личи от голямото
противоречие между писмената и говоримата реч, доказано чрез
изхвърлянето на несвойствените падежи в писмените паметници.
През Възраждането навлиза изключително много славянска лексика.
В училищата, през този период, се е използвал за много случаи
черковнославянския език. Голямо количество богослужебна литература е
идвала от Русия и т.н. Също смело може да се предположи, че в
индоевропейската прародина пеласги, траки и така наречените славяни са
били в по-голям контакт помежду си, отколкото с другите индоевропейци.
Но коренно различната структура на славянските езици, както ДНК-то и
антропологията, ясно показват, че много от отдавна, още в
индоевропейската прародина, преди да започнат да възприемат
аналитичното влияние на тракопеласгийския (българския) език, славяните
се отделят и се обособяват като отделен народ.
И сръбският език, като славянски, влизайки отново в досег с
българския през 5 век от новата ера, започва да има вече аналитично
влияние. Необходимо е да се поясни, че когато произходът е обяснен, чрез
формулата – структура на език, ДНК и антропология, думите намират
своето истинско място. Защото те отразяват културните връзки и помагат да
се определи движението на народите. Като се откъртват различните
лексикални пластове, може да се стигне до първия и да се помогне за
откриването на истинския произход. Но само след като се премине през
гореспоменатата формула. Иначе се създава възможност за много
спекулации и обърквания. Не случайно “Спароток” от blog.bg разкрива
отделните лексикални слоеве и подчертава истинския български характер
на много думи. Защото при нас българите имаме покритие на нещата, които
са трайни за хилядолетия, няма да ги повтаряме пак. От тук се връзват и
археологическите разкопки, древните хроники, думите, за които беше
говорено и т.н.

Турският език

Той е от друго езиково семейство. Но законът за развитието към

аналитизъм, в основни линии, е един и същ, независимо към кое семейство
е даденият език. Натрупване на глаголни времена и изпадане на падежи.
Турците идват на Балканите, по-осезаемо, през 14 век от новата ера. Или
последни (за сега). Поради тази причина аналитичното влияние на
българския над турския е най-малко. Освен това, има вероятност турският
да е дошъл, донякъде, с развит аналитизъм. Може би от страна на
персийския. Съвременният турски език има 6 падежа – именителен,
родителен, дателен, винителен, местен, изходен и 6 глаголни времена.
Именно тези времена, повече от обикновените и наличието на сложните
конструкции, говори за развит в известна степен аналитизъм. Само шестте
века контакт с българския език не са напълно достатъчни.
Накрая ще кажем нещо и за каракачанския език. Много от отдавна
някои учени смятат власите за романизирани траки, а каракачаните за
елинизирани такива. Но от написаното по-горе се разбра, че власите са
чисти румънци. Остава открит въпросът – Кои са каракачаните? Аз не съм
виждал граматика на каракачанския език. Единственото, което направих, се
обадих по телефона, даден в интернет, на тяхната организация в Сливен.
Поинтересувах се дали лицето, с което говоря притежава езиковедски
познания. Беше мъж и го попитах дали има падежи в езика на каракачаните.
Господинът твърдо ми отговори, че няма падежи и че те са чисти гърци и
затвори телефона. Но, ако няма падежи, това означава, че езикът им е със
същата конструкция като българския, а не като гръцкия, който макар и
малко, все още има падежи. Плюс това в интернет е писано за изследването
на известния гръцки антрополог Арис Пулянос, който твърди, че
каракачаните са много стари жители на Балканския полуостров и са може
би едни от най-древните европейци. Такива стари обитатели на нашия район
са тракопеласгите (българите). Каракачанските носии, които видях в
интернет, ми се видяха много сходни с българските. Неща, които навеждат
на мисълта, че каракачаните може да се окажат българи, които са възприели
голяма количество гръцка лексика. Нали ги смятат за елинизирани траки, а
траките, заедно с пеласгите, са българи. Този, който знае повече за
каракачаните и може да даде доказателства, нека ме поправи. Важното е да
се знае истината.
Видяхте, че балканската езикова ситуация е много показателна и ясно
посочва развитието на езиците към аналитизъм. Откъдето, неопровержимо,
личи влиянието на българския език и още по-убедително изпъква неговия, с
много малко изключения, цялостен аналитизъм. Което най-вярно разкрива
тракопеласгийския произход на българите. Езиковата ситуация в района
помага да се разкрие произхода и на други народи. Но най-важното, видяхте,
че никой от балканските езици не си губи всичките падежи за 3 века. Даже
минават цели хилядолетия за изпадането само на 2-3 падежа. Или никой не
може да отрече противоречието в писмените паметници на средновековна
Дунавска България, за което се говорú по-горе. Вече никой не може да
отрече истината, че българите са тракопеласги. Просто това е факт, пред
който и боговете мълчат.

VІІ. Нови доказателства за тракийския (тракопеласгийския)

произход на българите

За някои може да не са толкова нови. В първото издание на “Кои сме

ние? – Езикът, който говорим, ни показва това...” те не бяха споменати,
защото не се знаеше за тях. Но аз бях сигурен, че ще излизат все нови и нови
доказателства за нашия тракийски (тракопеласгийски) произход. Дори не
знаех за блога на “Спароток”. И не се излъгах. Поредното подтвърждение
на факта, че езикът най-вярно показва произхода. През 2009 г. списание
“Ави-Тохол” в книжка 31, стр. 19 пуска следната статия от Димитър Ил.
Димитров – “Славянският мит от демографска гледна точка”. Посочват се
регистрите на Византия-Източната Римска империя, където през 4 век от
новата ера се отбелязват на Балканите 5 милиона траки – естествено като
романизовано население. Към началото на 7 век от новата ера – 4 млн. и 200
хил. Като славяните са само 400-500 хил. в най-добрия случай. Цифрите за
траките са изключително големи за онова време, дори и днес си остават
високи. Прави се сериозен анализ на посочените числа, като се разглеждат
демографски изследвания, различни стопански, климатични, исторически и
др. фактори. И се доказва достоверността на посоченият брой. Дори авторът
на статията се опитва, теоретически, да намали броя на траките, допускайки
какви ли не предположения и пак техният брой остава в най-лошия случай
към 2 милиона – близо четири пъти повече от този на славяните. Но каквото
и да се прави, многобройността на траките – тяхното явно количествено
преобладаване в голяма степен, не може да се скрие, защото този факт е
посочен и от българският език. Подробно разяснихме как. Не случайно
излизат и нови ДНК изследвания за българите, където процентът на траките
е още по-висок. Ето едно такова изследване :
http://www.eurochicago.com/2010/11/parvi-ofitsialni-rezultati-za-
genotipa-na-balgarite - 67% траки
В някои ДНК изследвания дори се посочва миграцията на траките
(българите) на изток в Азия и връщането им обратно на Балканите. Ето
съответният пример:
“imperio.forumotion.com - История, археология – Ех, тези наши
учени.“
И не случайно, освен посочените, има и ще излизат все нови и нови
доказателства за тракопеласгийския произход на българите. Защото най-
големият информационен код – човешката реч, в нашия случай българският
език, показва този факт.

VІІІ. В търсене на нашите роднини

Първо трябва дебело да се подчертае, че всички хора на земята,

независимо от коя раса, са братя. Защото както беше писано по-горе, ние
сме поставени на нашата планета заедно и със задружни усилия,
благодарение на заложения в нас интелект, изразяван във всеки миг от
човешката реч, сме достигнали и достигаме до съвременните високи,
възможно и по-високи, върхове на цивилизацията. Отделен е въпросът, че
заради властването на материалното над духовното, извършваме пагубни
действия.
Но не е лошо да се знае с кой ние българите имаме по-голяма близост.
Поради обстоятелството, че в далечното минало сме обходили половината
свят в създаване на държавни обединения, то с много народи може да
открием родствени връзки. Освен това на обширната територия, която са
обитавали тракопеласгите (българите), много от тях са останали, въпреки
настаняването на други народи и затова, ако се направят необходимите
изследвания, най-вече ДНК, ще се установи може би не малък процент наши
роднини. Ето още веднъж тази обширна територия. Цяла днешна Румъния,
Източна Унгария, Северното Причерноморие, целите Балкани без най-
северозападните краища, Северозападна Мала Азия, част от средните и
южни Апенини – днешна Италия. Или сред днешните румънци, унгарци,
гърци, албанци, сърби – защото те първоначално са заемали днешните Босна
и Херцеговина, но после се разширяват далеч на изток в наши земи,
украинци – те владеят днес Северното Причерноморие, също и руснаци,
защото стъпват върху Волжка България, не на последно място италианци и
турци, имаме сънародници с наша кръв. Това ясно личи от най-новата
история. След Освобождението ни от турско робство в останалите извън
пределите на българската държава български земи и днес има хора
говорещи български език.
След векове е възможно да нямаме вече такива представители, но
кръвта им, изразена в изследванията на ДНК, ще е същата. Тя ще се запази
за хилядолетия, въпреки че самите носители, отдавна ще са асимилирани,
но само духовно. Подобно нещо е ставало в изминатите хилядолетия с
българите, които са били завладявани. Затова освен на посочената обширна
територия, която са населявали тракопеласгите (българите), наши роднини
ще открием и много навътре на изток в Азия. Местата, на които са отишли
в далечното минало българите. Но най-вече там където са се установили по-
задълго и на по-големи групи. Като тръгнем към Памир и обратно се върнем
към днешна България, сигурно и другаде около този маршрут.
В Африка също е възможно да открием родственици. В Северен
Египет коптите и Северен Алжир кабилите. Този континент не е много
далеч от Балканите. Димитър Нанкинов в своя труд “Древнобългарски
имена на птиците” подробно описва пътя на българите и посочва държавите,
които създават. Той дори говори за Египетска България, уповавайки се на
твърденията на Аристотел, според който тракийският цар Тир акостира на
делтата на река Нил – 3500 години преди новата ера и неговият син Египт
основава Египет – държавата, която носи неговото име. Професор Нанкинов
дава изключително богата библиография в своя труд, която можете да
проучите и да намерите повече подробности за движението на българите на
изток в Азия, връщането им в Европа, дори и за мигрирането им в Северна
Африка.
Ще споменем, че родството ни специално с известна част от
италианците, личи от няколко места. Първо почти цяла днешна Италия в
древността е била населявана от етруските – сродни на траките и от
пеласгите, които се сливат с траките и от която смес се образува българският
народ. Това личи от структурата на италианския език днес, беше говорено.
После през средновековието имаме ново настаняване на българи. През 7 век
от новата ера идват алцековите прабългари, а по-късно и нашите богомили.
Затова в съвременна Италия не са малко имената, свързани с България.
Всред унгарците също ще открием известен процент родственици. Не
толкова по славянска линия, видя се, че тя е малка. А по българска - най-
вече. Основателят на унгарската държава Арпад е близък роднина на
Аспарух и двамата са от рода Дуло. В унгарските земи е имало и не малко
българи, дошли било с Атила, било с Аварския хаганат.
 Съвременните унгарци са голям конгломерат от народи. Маджарите
идват от Азия – Сибир и са сродни на мансите и хантите, които са смес
между монголоидната и европеидната раса. Днес такива унгарци има
изключително малко, но те се смятат за истинските представители. Подобно
е положението и със съвременните турци. Те също са изключително голяма
смес от народности. Истинските турци, като всички останали тюрки, са смес
от монголоидната и европеидната раса. Каквито са представителите на
казахите, узбеките, тюркмените и т.н. Но такива в Турция са съвсем малко.
Всред това голямо множество от народи в турската държава (става въпрос
за кръвта им, а не за съзнанието им) имат известно място и българите. Ясно
е, че не се имат предвид само помаците, останали в Одринско след
Освобождението ни от турско робство.
С руснаците имаме близост от факта, че много волжки българи са се
влели в руската народност. По-горе беше споменато, че за Тургенев,
Достоевски и др. се смята, че имат български корен. С волжките българи сме
си направо един народ, както сме с македонските българи. Но при волжките
българи трябва да се направи специално изследване – ДНК, антропология и
др. Да се провери дали има население със структура на езика като нашия
или са възприели изцяло тюркския език. За да се види кои са истинските
представители на волжките българи. Сигурно такива изследвания трябва да
се направят и за предполагаемите наши сънародници в Памир и въобще
навсякъде където е необходимо.
За сърбите трябва да се поясни, че всред тях имаме много роднини. Не
заради някаква славянска връзка, а поради факта, че те сърбите са завзели
изключително много наша земя. Далеч не са само западните покрайнини –
Босилеградско и Царибродско, а цялото пространство между Белград,
нашата граница и Албания. Включва се и Косово. Където са живели българи
не само в античността, но и през по-голямата част от средновековието, дори
и до 18-19 век. И днес в това пространство има изключително много хора,
които носят българска кръв – нищо, че съзнанието им не е българско. Да не
говорим за Македония, там коментарът е излишен.
Пак ще припомним, че тракопеласгите (българите) са заемали
пространството на почти целия Балкански полуостров – без най-
северозападните краища, цяла Румъния и т.н. – няма да повтаряме. Затова
всред днешните гърци, албанци, румънци също имаме много родственици.
Беше споменато по-горе. Тук ще отбележим един изключително голям труд
от 848 страници за нашите роднини в Румъния на професор Тодор
Балкански от института за български език при БАН – “Българите и
българското от другата страна на Дунав” – 2010 г. Може би няма друго
толкова подробно изследване за българите извън днешна Дунавска
България. Дано да се появяват все повече подобни материали.
 Поради отбелязаните 17% келтска кръв у нас при ДНК изследванията,
би трябвало да имаме близост и с шотландци, ирландци, французи, испанци,
португалци, донякъде с англичани и др. Въобще където келтите са имали
пръст. Известен брой и тракопеласгийски войници на римската империя са
се установявали в келтските земи. А възможни са и миграции на
тракопеласгите в тази посока не само по военна линия на Римската империя.
Справка - “Спароток” от blog.bg. Повече ДНК изследвания са правени само
за нас дунавските българи. Вижда се, че ДНК изследвания и др. трябва да се
направят за всички места, където са ходили българите. За да се установят
със сигурност нашите роднини и да се помогне да се установи истинската
същност и на другите народи.
Но тези ДНК изследвания трябва да бъдат съгласувани със
структурата на езика, антропологическите черти от тук и с лексиката,
археологическите разкопки, фолклора и т.н. Както това е направено при нас
дунавските българи до някаква степен. За да няма спекулации, лъжи и
обърквания. Не случайно формулата – структура на език, ДНК изследвания,
антропологически проучвания и от тук връзване на всичко останало – се
повтори толкова много.

ІХ. Заключение

Накрая да обобщим казаното. Установи се, че човешката реч е

даденост и е най-големият информационен код на Земята. Затова
българският език, в частност, най-вярно показва произхода на българите. Но
най-вече, ще повторим за пореден път, структурата на българския език,
вързана с ДНК изследванията и антропологическите проучвания. От тук и
покритие с думи, археологически разкопки и т.н. Или това е формулата за
търсене на даден произход. Която вече е изпитана за българите. И се явява
верен щит срещу всякакви опити за спекулации с историята на
човечеството. Установяването на нашия произход помага да се открие
произхода и на много други народи.
Досега под история на България се разбира само историята на нашата
дунавска държава. А това е само един етап от многохилядолетната ни
история. Крайно време е в учебници, учебни програми, научни изследвания,
различни книги и т.н. да се представя цялата история на българите. От
образуването на българския народ – хилядолетия преди новата ера, неговият
път на развитие, включващ създаването на голяма неолитна култура, от
която по-късно черпят гърци, римляни и др., движенията по света и
създаването на държави на изключително голямо пространство. Тласъкът,
който се дава на човешката цивилизация, чрез тази държавнотворческа и
културна дейност. При това положение, най-накрая, може да се стигне до
Дунавска България – като последната оцеляла българска държава. В
момента република Македония се явява втора българска държава, въпреки
окования български дух в нея. Затова двете Българии трябва заедно да
живеят с трудностите си и един ден биха се обединили. Още повече имаме
Европейски съюз, което обстоятелство може да улесни нещата. Но това
зависи, преди всичко, от самите българи в двете държави.
Изучаването на истинската история на българите, по начина, описан
по-горе, може да помогне за обединяването на народите. Защото показва на
колко много места има разпръсната българска кръв, която кръв посочва
близост между много хора, което може да бъде свързващо звено между не
малко народи. Тази спойка би тласнала развитието на тези народи напред,
защото единението прави силата. Или българите още веднъж ще дадат
тласък в развитието на човешката цивилизация. Този път, чрез своята
история.
В случая, настоящият материал се явява изключително ценен. Защото
посочва истинския произход на българския народ, големите му заслуги,
въпреки сегашното му незавидно състояние и чрез универсалната формула
за търсене на произход, помага и на другите народи да открият своята
същност. Народ без установен произход и истинска история е като човек без
самоличност. Поради което написаното в “Българският език и произходът
на българите” е изключително необходимо за всеки българин на първо
място и за всеки, който иска да опознае истинската човешка история, защото
народите, малко или много са свързани по между си.
И накрая да зададем следните въпроси:
Как е възможно народ, който е толкова древен и е тласнал развитието
на другите народи, да не си знае миналото и заслугите, и да ходи с наведена
глава? Защо в нашата история съществуват понятия като сърбомани,
гъркомани, русофили и др.? Защо Паисий, още през 18 век от новата ера, е
извикал: “О неразумни юроде, поради что се срамиш да се наречеш
болгарин!“
Затова сега ще кажем – Българино, интересувай се от своето минало,
но от истинското си такова и най-вече от времето на твоето създаване, и
един ден ще имаш бъдеще!

Х. Библиография

Историческа граматика на българския език, София, Наука и изкуство,

1978 г.

Граматика на съвременния български книжовен език-том 2-

Морфология, Издателство на БАН, София, 1983 г.
 Старобългарски език – Кирил Мирчев, Наука и изкуство, 1985 г.

Траките и техният език – Владимир Георгиев, София, 1977 г.

Езикът на траките – Иван Дуриданов, София, 1976 г.

Балхара край Памир – Петър Добрев, София, 2004 г.

Кратка сравнителна граматика на келтските езици – Г. Люис и Х.

Педерсен

Фонетико-морфологични проучвания на тракийския език – Кирил

Влахов

Център за аромънски език и култура - София

Латински език – учебник за духовните училища

Ивета Златарова – Сравнителна граматика на иранските езици, Център

за източни езици и култури

Сравн. ист. граматика тюркских езиков – Морфология

Албански език – Людмил Станков, 2009 г.

Новогръцки език

Граматика на старогръцкия език

Граматика на турския език – Н. Марков, 1874 г.

Турецкий язык – Николай Дмитриев

Румънска граматика

Кратка сърбохърватска граматика

Славянските езици

“Спароток” от sparotok.blog.bg

Древнобългарски имена на птиците – Димитър Нанкинов, София,

2010 г.

Българите, романтична история – Цано Цанов, София, 2007 г.

 Списание “Ави-Тохол”, кн. 31 – 2009 г.

Център на каракачаните в Сливен

Писмените знаци на българите – ретроспекция на цивилизацията –

Боно Шкодров, Варна, 2006 г.

Еволюция или сътворение – Д. Свиленов, П. Шудер, София, 2006 г.

Пламен Пасков – интернет-древни хроники

Новите балкански автохонисти – Петко Перинов, интернет

Немска граматика

Центрове за изучаване на скандинавски езици – София

Холандска граматика

Италианска граматика – Иван Петканов, София, 1970 г.

Волжка България VІІ – ХVІ в. – Петър Чолов, София, 2008 г.

Интернет

Иван Желязков, София, 2012 г.

Българският език и произходът на българите

II част

дата на публикуване: 20.03.2016 г., 2343 прочитания

Иван Желязков

Тази статия е продължение на темата за "Българският език и

произходът на българите". С течение на времето, възникнаха нови неща,
които споделям с вас.
Новото е, че освен че сме тракопеласги, ние българите се състоим от
още един елемент, но кой е той ? Оказва се , че сме още по-древни. Ние сме
се образували преди индоевропейските народи. Още едно доказателство, че
не могат да ни отъждествяват с никой индоевропейски народ. Ние сме
отделна група в тази общност. Така нареченият старобългарски период в
езика ни, след покръстването, е неясен и тъмен. За старобългарски се
обявява език, който не е български. Имам предложение за направата на
речник на изконните български думи. Без славянската, тюркската, иранската
и всякаква друга лексика.
Ето подробностите:
В „Българският език и произходът на българите” не беше отбелязан
най-важният факт, че българският език е с най-развит аналитизъм от всички
индоевропейски езици. Това обстоятелство се оказва най-определящо за
нашия произход, защото българският език е с най-развит аналитизъм от
всички индоевропейски езици. Това означава, че той тласка
индоевропейските езици към аналитизъм, защото такъв е законът, по който
се развиват езиците – от синтетизъм към аналитизъм, като аналитичният
език влияе върху синтетичния. За да има придвижване към аналитизъм,
трябва да се натрупат глаголни времена и да почнат да изпадат падежите.
Един падеж изпада за около 1500-2000 години. От тук може да се пресметне
кога е била индоевропейската прародина.
Като за най-аналитичните след българския, германски – без немския
и романски езици се падат, средно, по 1700 години на падеж за изпадане.
Звателният падеж, от отдавна не се смята за граматична категория “падеж”.
Остават 6 падежа за изпадане, защото падежите в индоевропейските езици
са 6-7, без звателния. 1700 по 6 прави 10200 години. Или 8200 години преди
новата ера, като се върнем назад. Но трябва и около 2000 години, ако не и
3000 години за натрупване на глаголни времена и почване на изпадане на
падежите или имаме около 10200-11200 години преди новата ера. Тогава е
било началото на индоевропейска прародина, но за момента, когато почват
да изпадат падежите в езиците.
Българският език, за да може да влияе върху другите езици, е трябвало
да е бил вече с добре развит аналитизъм, тоест с не повече от два падежа.
Или, ако имаме 4 падежа за изпадане при него, се получават 4 по 1700 равно
на 6800 години плюс 2000-3000 години за натрупване на глаголни времена,
или 8800-9800 години преди споменатите по-горе 10200-11200 години
преди новата ера – начало на индоевропейската прародина, когато почват да
изпадат падежите, по точно подготовката за това. 9800 плюс 11200 прави
21000 години преди новата ера. Това е, приблизително, началото на
зародиша на българския народ. Като е много вероятно да се отиде още по-
назад във времето.
Кои са елементите? Оказва се, че пеласги и траки са едно и също нещо.
Това твърди най-известният български траколог Александър Фол, най-
известният български езиковед Владимир Георгиев, френският учен В.
Дюруй и др. А тракопеласгите са единият елемент, защото само техният
език има необходимо развития аналитизъм от всички, които са имали досег
с гърците през 3-то хилядолетие преди новата ера, за да могат да тласнат
гръцкия език към аналитизъм. В „Българският език и произходът на
българите” е посочено, защо през 3-то хилядолетие преди новата ера се
срещат тракопеласгите и гърците. Там е посочено, че се срещат на
Балканите, като е прието, че Микена е гръцка цивилизация. Но възможно е
Микена да не е гръцка цивилизация и тракопеласги и гърци да са имали
досег не на Балканите, а в Мала Азия – например, където също е имало
тракопеласги. При това положение има още един елемент, който е тласнал
езика на тракопеласгите към аналитизъм. Кой е той не се знае. Не се знае и
къде е станала симбиозата.
Поради факта, че българите имат прединдоевропейско образуване,
възможно е в езика им да има и не индоевропейски черти. Къде е била
индоевропейската прародина не се знае. Също, поради факта че българите
са прединдоевропейски народ, не може никой от индоевропейските народи
да се отъждествява с тях, както някои се опитват да правят. Затова
българският език е отделна самостоятелна група сред индоевропейските
езици. Както е гръцкият, албанският и др. Но въпреки че има
прединдоевропейско образуване, може да се каже в голяма степен, че
българите са индоевропейци, защото за езика на тракопеласгите е
установено, че има индоевропейски характер. Или българите са
тракопеласги и още един елемент. Кой е този елемент за сега не се знае.
Българите се образуват преди всички други индоевропейски народи – много
време преди тях. Преди повече от 20 хил. години преди новата ера. Къде –
за сега не се знае.
 Има начин да се направи речник на истинските думи от нашия език.
Много български глаголи завършват на “вам”–“ам”. Поставям, заспивам,
слагам и т.н. В днешния български език – младите хора, под влияние на
английския език, започват да употребяват рефрешвам, репортвам, хейтвам
и т.н. Но английските думи са рефреш, а не рефрешвам, репорт, а не
репортвам и т. н. Или езикът приема по своите си граматични правила. Така
и в миналото е навлизала руската лексика още от 9 век с приемането на
даден славянски език за литургичен. Пример в руски и другите славянски
езици поставям е "поставить" или "ставить" и в славянските езици
окончанието е на “ит” или нещо подобно, но в никакъв случай “вам” като в
български. В индийските, тюрските, иранските и всички останали езици,
положението, както при славянските езици, е съвсем друго в сравнение с
българския език . Ето така може да се види поне кои глаголи са привнесени
от руски. От руски защото са почти еднакви като в руския език, което е
подозрително. Много са малко изцяло еднаквите думи в сродните един друг
славянски езици. Освен глаголи, като отвори българо-руския речник, всеки
ще види, че много думи са направо еднакви. Пример – „Победа” в бълг. и
„Победа” в руски. Но има и много думи, които нямат съответствия в никой
език и са изцяло наши – това са хуквам и катурвам и т. н.
Ето така може да се направи речник на истинските думи от истинския
старобългарски език, а не този, който ни го представят за такъв. За
старобългарски ни представят първите преводи на църковна литература,
направени от Кирил и Методий през 9 век. Тези преводи са на славянски
език, който е език на славянско племе или на няколко племена, но далеч по-
малочислени от тракопеласгите. Тези славяни са се заселили на Балканите,
много преди да има голямо преселение на славяни на Балканите от 5-6 век.
Това не е език на българите. Доказателството е фактът, че в тези преводи
имаме 6 или 8 глаголни времена, тоест има придвижване към аналитизъм. В
славянските езици и днес глаголните времена са 3-4. Или този славянски
език, обявен за старобългарски и старославянски, от който произлизат
другите славянски езици се е развил от аналитизъм към синтетизъм –
абсолютно противоречие и глупост. Защото, както беше посочено, езиците
се развиват от синтетизъм към аналитизъм, а не обратното. Ето как се
обяснява дадената ситуация. Това славянско племе, чийто език е взет и
наложен за официален, е претърпяло влиянието на аналитичния български
език около него. Днешният сръбски език, под влиянието на българския има
7 глаголни времена. Сходна ситуация. За старобългарски може да се говори
от 15 век насам, когато граматиката на българския език се запазва, защото е
изключително древна и улегнала и повлияла върху много други граматики,
но лексиката в нашия език е подменена, главно с руска, беше обяснено как
и т.н.
При правенето на съответния речник, голямо значение има
„Етимологичен речник на българския език”, където се посочва, кои думи ги
има в старобългарски, старославянски или църковнославянски. Тези три
понятия са за едно и също нещо – езикът на славянското племе, чийто език
е взет за литургичен. Понеже това славянско племе, може и няколко
племена, е претърпяло аналитичното влияние на българското мнозинство,
то в църковнославянски има думи, които ги има в български, но ги няма в
славянските езици. Имено тези думи могат да се сметнат за изконни
български, защото съответният славянски език, наложен за литургичен, ги е
възприел от заобикалящите го българи. Този речник е много важен, защото
при дадено изследване, могат да се предотвратят някои подвеждания.
Пример: Спароток често прави следните аналогии – Еди къде си срещаме
„лези”, което отговаря на „лежи” в нашия език. Но това „лежи” е взето от
славянската лексика и не означава, че е изконно тракийско. Този пример е
хипотетичен, не че точно него е дал Спароток. Но така нещата тръгват в
неправилна посока и се объркват.

От голямо значение е и изследването на диалектите.

Ето някои примери за изконни български думи и то такива, които

непрестанно употребяваме в ежедневието си:

„Голям” – няма я нито в славянски, тюркски, ирански, индийски и

всички останали езици. Единствено в „Етимологичен речник на българския
език” е посочено, че я има в старославянски. Но посочихме, по-нагоре, защо
това е така при някои думи. В споменатия речник е казано, че съответната
дума я има в някои славянски езици, но с особено значение, което говори че
не е с всекидневна, честа употреба. При това положение, едва ли може да се
приеме за истинска славянска дума. Ето още някои думи, при които
положението е сходно: „Крак”, „Вървя”, „Обич”, „Стая” и др.

Думата „Дясно” – в църковнославянски я има като „десница”, но в

никой друг език не се среща. Беше обяснено, защо може да има думи само в
църковнославянски и български. И защо това означава, че са само
български. Употребата на този „Етимологичен речник на българския език”
е много важна. Много важна е и употребата на църковнославянски речник.
Пак ще се повтори, че и изследването на диалектите е изключително
необходимо. Употребата на интернет, ще помогне и спести редица усилия.
Използването на „Гугъл-преводач”. С едно кликване се отива на съответния
език. Тук за иранските езици, може да се използва таджикския език, защото
той е диалект на персийския и думите са дадени на кирилица. При
персийския, всичко е дадено на арабски букви, без транскрипция с латински
букви, както е при индийските езици например. Всички речници могат да се
намерят в големите библиотеки, за тези които нямат доверие на „Гугъл”.

Изглежда в българския език има и не толкова малък пласт от изконни

български думи.

Може да се работи по следния начин – Взима се българо-руски речник

и почва сравняване на думите. Българо-руски речник, защото е привнесена
в езика ни голямо количество лексика от този език. Чрез сравнението, ще
изскочат истинските български думи.

С преобладаващата славянска лексика говорим от 14-15 век насам,

сиреч от 5-6 века. Не е толкова много като време. Иранската, индийската,
тюркската и др. лексики не са решаващи като количество, както е
славянската лексика, защото тези езици не са били налагани за официални
при нас дунавските българи. Изконната българска лексика би помогнала да
се открият българите по света. Да се направи връзка с тях. Напълно е
възможно волжките българи и навсякъде другаде, да имат запазени такива
думи. Освен това по артикулацията, изговора могат да се открият българите.
Защото всеки език, дори и говор, си има своята специфика при говоренето.
Това е също основен аргумент срещу тези, които твърдят, че езикът не
определя народността. Да, има народи, които приемат чужд език, но си го
говорят по своя си начин. Шотландците са приели английския, но не го
говорят като англичаните и т.н. Волжките българи могат да се открият по
начина, по който говорят тюркския език, който са възприели. Едва ли
изговорът им е като на тюркските народи. Именно затова човешката реч е
най-големият знак, който висшата сила, която ни е създала е оставила върху
хората. В „Българският език и произходът на българите” е говорено върху
тази тема.

Нека този, който се наеме да направи речник на изконните български

думи, да го публикува в Интернет, за имат всички достъп до него. Дори
може да го пуска до там, докъдето е стигнал. Сигурно много време и много
труд би отнело това нещо, но е изключително важно. Аз нямам възможност
да се заема, но който може ще възроди българския народ. Възможно е до
някаква степен да има направен подобен речник. Но нека по начина, по
който по-горе се посочи, да се провери дали наистина това са български
думи или се опитват да ни заблудят и насочат в неправилна посока. Плюс
това нищо не пречи този речник постоянно да се обогатява.

Вашето мнение за статията

Здравейте, длъжен съм да направя малко пояснение на написаното от

мен във втората част на "Българският език и произходът на българите".
Става въпрос защо езикът на писмените паметници на Дунавска България
до 15 век не е български език. Или този период, наречен старобългарски, не
отговаря на истината. Българският език, много от отдавна преди този период
е преминал към аналитизъм и много преди това влияее на другите езици в
посока аналитизъм. Поради тази причина, не може в тези паметници до 15
в. да има падежи. Но в тях има. Доказателство, че този език до 15 в. не е
български. За 300, дори 1000 и повече години, 6-7 падежа не могат да
изпаднат-писано е за това. В този език, наречен старобългарски, има
глаголни времена 6-8 на брой. Повече от тези в славянските езици, където
глаголните времена са 3-4. Писано е, защо това е така. Изниква въпросът -
Случайно ли етногенезисът на българския народ е толкова древен?
Случайно ли българският език тласка развитието на толкова много езици
към аналитизъм? Случайно ли българите се движат на различни и големи
разстояния? Случайно ли където отидат създават държави? И защо накрая
тази хилядолетна и то много хилядолетна история е почти унищожена и в
голяма степен преиначена?

Иван Желязков - 03/24/2016 - 12:33 часа

https://www.astrohoroscope.info/balgarite2.htm