D Stanev

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.
net с позволението на автора й

УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛЮ,
Издателят на настоящата книга е запазил автентичният
авторов текст без обработка и промени с цел да се пресъздаде в
най-голяма степен изживяното от Димитър А. Станев при
създаването на Метод за самолечение със слънце, въздух, без
храна и лекарства, само с вода!
Самолечение само с вода
Димитър Ангелов Станев

Българска. Първо издание 1994 г.
ISBN 954 – 8033 – 16 – X
Библиотека "Шаман"
Печатни коли 14. Формат 16/60/90
© Издателство Венел ООД
София 1606, ул. Лайош Кошут 10/Б
Тел./Факс (02) 52.74.58
Всички права запазени!
Книгата е предоставена на http://www.spiralata.net с позволението на автора й. 2/151

ДИМИТЪР А. СТАНЕВ
САМОЛЕЧЕНИЕ САМО С ВОДА
ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ СЛЕД СМЪРТТА
София

СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР ...........................................................................................................6
УВОД .....................................................................................................................7
Част първа САМОЛЕЧЕНИЕ СЪС СЛЪНЦЕ, ВЪЗДУХ, БЕЗ ХРАНА И ЛЕКАРСТВА,
САМО С ВОДА ........................................................................................................9
Част втора ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ ПРОВЕЖДАНЕ НА САМОЛЕЧЕНИЕ С ВОДА 1974 -
1994 г. ................................................................................................................. 21
1. СЪС СМЪРТЕН СТРАХ И ИЗВЕСТНА НОТКА НАДЕЖДА ................................... 21
2. СЪС СОБСТВЕН КУРАЖ И НАДЕЖДА ЗА ВРЪЩАНЕ НА ЗДРАВЕТО.................. 26
3. С ВЯРА ЗА ЛИКВИДИРАНЕ И ИЗХВЪРЛЯНЕ ОТ ТЯЛОТО НА СТАРИТЕ И НОВИТЕ
БОЛЕСТИ .......................................................................................................... 39
4. ЗАРАЗНО ЗАБОЛЯВАНЕ – РАЗСТРОЙСТВО ОТ ХРАНА..................................... 46
5. НЕОЧАКВАНО ЗАБОЛЯВАНЕ – НЕКАНЕН ГОСТЕНИН ...................................... 46
6. ПРОДЪЛЖИТЕЛНО ПРОСТУДНО ЗАБОЛЯВАНЕ .............................................. 49
7. ФИЗИЧЕСКО ИЗТОЩЕНИЕ И ГРИП ................................................................ 49
8. ЗА ПРИЯТЕЛСКА ПОДКРЕПА И ЗА МОЕ ЗДРАВЕ ............................................. 50
9. НЕПРЕДВИДЛИВОСТ ..................................................................................... 51
10. НЕСЪОБРАЗИТЕЛНОСТ................................................................................ 51
11. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЗАГУБЕНОТО ............................................................ 51
12. ВУЛКАНЪТ ИЗРИГНА ................................................................................... 53
13. БЕДАТА И НЕВОЛЯТА .................................................................................. 57
14. НЕСЪОБРАЗЯВАНЕ С ВРЕМЕТО .................................................................... 58
15. ПСИХИЧЕСКА И ФИЗИЧЕСКА ПРЕУМОРА ..................................................... 58
16. НЕПРЕДВИДИМО ТРАВМАТИЗИРАНЕ ........................................................... 59
17. ЗАРАЗНО ЗАБОЛЯВАНЕ ............................................................................... 60
18. БЕДАТА В РЕКАТА ....................................................................................... 62
19. ПРИНУДАТА ................................................................................................ 63
20. СПОМЕН ОТ ЧУЖБИНА ................................................................................ 64
21. ТЕЛЕШКИЯТ САЛАМ .................................................................................... 66
22. ЖИВОТЪТ В ОПАСНОСТ .............................................................................. 66
23. ВРЕМЕТО, РАБОТАТА И ЗАБОЛЯВАНЕТО ..................................................... 68
24. ЗДРАВ БОЛЕН НОСИ ................................................................................... 68
25. ЗДРАВ ОТПУСКАР, НО ОЩЕ БОЛЕН ЧОВЕК ................................................. 70
26 ВНИМАВАЙ В ПЛАНИНАТА! .......................................................................... 74
27. АХ, ВИЕ СИГНАЛИ! ...................................................................................... 74
28 ГРЪМ ОТ ЯСНО НЕБЕ ................................................................................... 75
29. ПОМОЩ ...................................................................................................... 75
30 ЖИВОТ НА КОСЪМ ....................................................................................... 76
31 БЕЗМИЛОСТНО ЖЕСТОКА БОРБА ................................................................. 77
32. БОРБА ДОКРАЙ ........................................................................................... 79
33. ЗАВРЪЩАНЕ НА БЕЗЦЕННОТО .................................................................... 80
34. С МАЛКО ЗАКЪСНЕНИЕ ............................................................................... 81
35. ПРОВЕРКАТА – МАЙКА НА ЗНАНИЯТА ......................................................... 82
36. ПРОФИЛАКТИЧНА ПРОВЕРКА ...................................................................... 82
37 ПРИНУДИТЕЛНО ЗАБАВЯНЕ ......................................................................... 83
38. ГЕРГЬОВСКО ПОВРЪЩАНЕ .......................................................................... 84
39. ЛЯТНА ПРОФИЛАКТИКА .............................................................................. 84
40. ЕСЕННО-ЗИМНА ПРОФИЛАКТИКА ............................................................... 85
41. ПОРЕДНО ОТРАВЯНЕ С ХРАНА .................................................................... 86
42. ВНЕЗАПНО ЗАБОЛЯВАНЕ............................................................................. 86

43. ЩАСТЛИВО НЕЩАСТИЕ .............................................................................. 87
44. ОЗДРАВИТЕЛНА ПРОФИЛАКТИКА ............................................................... 88
45. ТРЕВОГА В ПОЛУНОЩ ................................................................................ 89
46. ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА ПРОФИЛАКТИКА ......................................................... 91
47. СЪС СОБСТВЕНИ ЗЪБИ ИЛИ ИЗКУСТВЕНИ ЧЕНЕТА ..................................... 92
48. НА ГРЕШКА НЯМА ПРОШКА ........................................................................ 93
49. ЗАБОЛЯВАНЕ ВСРЕД ПРИРОДАТА................................................................ 94
50. ЮБИЛЕЙНА ПРОФИЛАКТИКА ...................................................................... 95
51. СЕЗОННА ПРОФИЛАКТИКА .......................................................................... 95
52. НЕПРЕДВИДИМИ ЗАБОЛЯВАНИЯ ................................................................. 96
53. ГРЪМОТЕВИЦА С ОГЪН ............................................................................... 98
54. ГОЛЯМАТА НОВОГОДИШНА НАГРАДА ......................................................... 99
55. ПРЕУМОРАТА И РЕДОВНАТА ПРОФИЛАКТИКА ........................................... 100
56. ЧУДОТО Е СТАНАЛО ................................................................................. 101
Част трета МЕТОД НА САМОЛЕЧЕНИЕ СЪС СЛЪНЦЕ, ВЪЗДУХ, БЕЗ ХРАНА И БЕЗ
ЛЕКАРСТВА, САМО С ВОДА ................................................................................ 103
1. РЪКОВОДСТВО И ПОДПОМАГАНЕ НА САМОЛЕКУВАЩИЯ СЕ С ВОДА ........... 104
2. ПОДГОТОВКА НА ТЯЛОТО ЗА ПРЕМИНАВАНЕ КЪМ САМОЛЕЧЕНИЕ С ВОДА 106
3. ОБСТАНОВКАТА, ПРИ КОЯТО ЩЕ СЕ ПРОВЕЖДА САМОЛЕЧЕНИЕТО С ВОДА
...................................................................................................................... 109
4. СЛЪНЦЕТО, ВЪЗДУХЪТ И ВОДАТА ПРИ САМОЛЕЧЕНИЕТО С ВОДА ............. 110
5. ВОДАТА ЗА САМОЛЕКУВАЩИЯ СЕ ............................................................... 111
6. ХИГИЕНА НА ТЯЛОТО ПРИ САМОЛЕЧЕНИЕ С ВОДА ..................................... 114
7. ОСИГУРЯВАНЕ ТОПЛИНА НА ТЯЛОТО ПРИ САМОЛЕЧЕНИЕТО С ВОДА ........ 117
8. ПОЧИВКАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА ПРОВЕЖДАНЕТО НА САМОЛЕЧЕНИЕТО С ВОДА И
СЛЕД ТОВА ..................................................................................................... 119
Част четвърта ЗАХРАНВАНЕ .............................................................................. 122
Част пета ЛИКВИДИРАНЕТО НА БОЛЕСТИТЕ И ИЗХВЪРЛЯНЕТО ИМ ОТ ТЯЛОТО
.......................................................................................................................... 131
Част шеста ОЗДРАВИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС КАТО НАЧАЛЕН И КРАЕН РЕЗУЛТАТ ОТ
САМОЛЕЧЕНИЕТО С ВОДА ................................................................................. 140
Част седма З А К Л Ю Ч Е Н И Е ................................................................... 143

ПРЕДГОВОР
Развитието на цивилизацията значително измени естествената
среда и начина на живот на човека. Обездвижването, неправилното
хранене и вредните навици (тютюнопушенето и прекомерната
консумация на алкохол), недостатъчното закаляване на организма и
ежедневното психическо напрежение станаха основни болестни
причини. Сърдечносъдовите заболявания, злокачествените тумори,
неврозите, затлъстяването, болестите на обмяната на веществата, на
хранителна и дихателната система и др. вземат все по-широки
размери. Макар че официалната медицина полага много големи
усилия и предприема редица радикални мерки за спасяване на
хората, тези заболявания не намаляват.
В последно време както у нас, така и в чужбина, се проявява все
по-голям интерес към нетрадиционните методи за укрепване на
здравето и лечение, базиращи се на използването на вътрешните
резерви и възможности на човешкия организъм. За да бъде човек
здрав са необходими собствени, постоянни и значителни усилия и
съзнателно наложени ограничения, които с нищо не могат да се
заменят. Ако човек сам не укрепва здравето си чрез правилно
хранене, физически упражнения, закаляване, рационален режим на
труд и почивка, никои друг не може да направи това вместо него.
При нетрадиционните методи на лечение се използват не само
вътрешните резерви на организма, но и животворните източници на
природата: чистата вода, слънчевите лъчи, чистият въздух,
природната храна – богата на витамини и соли.
Към тези вътрешни резерви и възможности на човешкия организъм
и към чудодейната сила на природата ни връща книгата на Димитър
Станев, посветена на лечението с вода, временно въздържане от
храна и чист въздух.
Познавам автора на книгата повече от 30 години. В течение съм на
много от неговите експерименти, които той приложи върху себе си,
за да се излекува от редица коварни болести. Лично аз многократно
съм му оказвал съдействие при снабдяването с чиста витошка вода и
с плодове и зеленчуци, необходими за захранването в края на всеки
експеримент. Този свой метод на лечение той прилага и
понастоящем, като профилактично средство за поддържане на
здравето си. А сегашното му здравословно състояние при неговите 67
години, може да се оцени като цветущо. Разбира се, то не е дошло
даром. Напротив, то е извоювано с целта на много усилия и
постоянство, тъй като за 20 години авторът на книгата е прекарал
над 600 дни на вода и последващо захранване. Не ми е известно друг
човек да е правил върху себе си толкова продължително
самолечение.
Написана въз основа на богат личен опит, тази книга поставя
много въпроси пред всеки човек.
София, 25.04.1994 г.
Ст. н. с. ГОСПОДИН ГРОЗЕВ кандидат на икономическите науки.

УВОД
ЗДРАВЕТО И ЖИВОТЪТ СА В СОБСТВЕНИТЕ ВИ РЪЦЕ! НЕ

ОЧАКВАЙТЕ НЯКОЙ ДА ВИ ДАРИ СЪС ЗДРАВЕ И
ДЪЛГОЛЕТИЕ! САМИ ГО ПОСТИГНЕТЕ!
Векове наред хората са постили, съгласно църковните предписания
и са го ползвали като средство за пречистване на тялото не само от
греховете, но и като средство за прочистване на тялото от паразити
за намаляване на телесното тегло. Много заболели хора след постите
са се чувствали много по-добре със здравето, намалявали са теглото,
олеквало им е на душата, ставали са по-жизнерадостни, по-
работоспособни и добивали празнично настроение след завършване
на постите. Тази очистителна и оздравителна възможност за тялото
не е била използвана докрай, за да даде изключително ценно
богатство за човешкото здраве и живот. По-късно, някои по-
предприемчиви хора се захващат с използването на билките за
лечение на болестите, която дейност продължава и в днешно време.
В наше време в развитите страни някои учени са стигнали до
извода, че и чрез така нареченото „гладуване" или „въздържане от
храна" човешкото тяло значително по-бързо и резултатно се излекува
от различните болести. В това отношение в развитите страни
съществуват немалко становища и трудове по този въпрос.
С настоящата книга си поставям за цел да отразя различните
наименования и понятия, прилагани за лечение на човешкото тяло от
болестите. Най-важното в тази книга е проверката,
експериментирането, или по-точно казано, мотивите, които са ме
накарали да започна със себе си, т.е. с разрушеното ми тяло и
рухнало здраве, изпитването и приложението на наречения от мен
„Метод на самолечение със слънце, въздух, без храна и лекарства,
само с вода".
Вторият момент в книгата отразява жаждата ми за живот чрез
промяна на начина на живот, на хранене и на закаляване на тялото,
въпреки безмилостната и жестока инквизиция над собствената ми
природа, т.е. от и над моето тяло. Всичко това съм правил за
спасяване на собствения ми живот и стабилизиране на
здравословното ми състояние. Обаче след спечелване на битката за
спасяване на живота, по-нататък в книгата е изложена
непрекъснатата, продължителна борба за ликвидирането и
излекуването на тялото от залежалите от детството ми болести, т.е.
в неговите системи, органи и части, голяма част от тях известни и
неизвестни болести.
От книгата е видно не преставащото постоянство на
непрекъснатото поддържане здравословното състояние на тялото,
след внезапно или непредвидимо заболяване и продължаващото
ликвидиране на стари залежали болести в тялото, без да държа
сметка за времето, през което трябва да провеждам самолечението с
вода.

Преди всичко самолечението с вода провеждах върху мен в
продължение на 20 години и продължавам да поддържам здравината
на тялото си чрез периодични тримесечни самолечения с вода и
винаги, когато ми се наложи принудително такова между отделните
интервали на тримесечието в резултат на замърсения въздух, храни и
други непредвидими фактори. Обикновено оздравителното
самолечение с вода на тримесечието го провеждам за 6 или 10 дни в
зависимост от болестните проявления в тялото през първите шест
дни.
И другата важна цел на книгата е да посоча мотивите си, т.е.
аргументите за понятието на този прилаган от мен „Метод на
самолечение със слънце, въздух, без храна и лекарства, само с вода"
с неговите неразривно свързани два последователни периода:
самолечението с вода и захранващия период.
Книгата от една страна е предназначена преди всичко за всички
жадуващи да се отърват от болестите, да предотвратят телесни
усложнения на здравословното си състояние или да проверят в какво
състояние се намира тяхното тяло. От друга страна, искам да обърна
внимание на обществеността и на официалната медицина за
намирането на място за приложение на метода на самолечението с
вода, който е лесно достъпен и не се нуждае от милиарди левове за
строителството на здравни заведения и поддържането на здравен
персонал за опазване здравето на хората.
Защо казвам това? Защото този метод на мен ми позволи да
проведа върху себе си невероятна, бих казал изумителна борба с
болестите и да постигна непостижимото от официалната медицина.
Най-голямата ми награда и удовлетворение за книгата ще бъде,
ако успея да предпазя хората от големия страх от самолечението с
вода, страхът от Дамоклевия меч надвиснал над всички болни и
заболели хора. Не на страха, а на безпощадна борба с болестите с
помощта на самолечението с вода, при строго спазване на
изискванията за неговото приложение, в името на човешкото здраве
и живот.
Друг важен момент за написването на тази книга е изпълнение на
желанията, настояванията и исканията на моите приятели, близки и
познати. Както казват те: „Ще я напишеш за хората и ще остане за
тях во веки веков!".
Благодаря на всички, които биха изразили впечатлението си от
книгата и биха посочили допуснатите в нея слабости и разбира се,
ако имат някакви препоръки.

Част първа
САМОЛЕЧЕНИЕ СЪС СЛЪНЦЕ, ВЪЗДУХ, БЕЗ

ХРАНА И ЛЕКАРСТВА, САМО С ВОДА
Въпрос на въпросите в днешно време е грижата за човешкия

живот, за неговото здраве и продължителност, въпреки все повече
влошаващите се условия за здравословния начин на живот, на
работа, а оттам и недоброто състояние на здравето на хората.
Особено сега, когато химията и металургията непрекъснато
унищожават красотите на майката земя, замърсяват въздуха и
водите, както и замърсените с нитрати храни. В тази сложна и
многообразна обстановка на живот човек е принуден да търси помощ
от всички и навсякъде, за да може да оцелее за по-дълго време, та
макар и да крета с едно жалко съществуване, докато се изразходва
икономически, психически и физически, т.е. докато дойде краят на
живота му.
В тази книга разглеждам именно този въпрос от гледна точка на
моята съдба и живот, свързани с времето, през което съм роден и
живял, условията на живот и борбата за оцеляване, само и
изключително като успешен край на възвърнатото ми здраве и
самочувствие, свързани единствено по трасирания път на лечение със
слънце, въздух, без храна и лекарства, само с вода.
Когато бях на 47-годишна възраст, вече съм с разрушено тяло и
загубено здраве. Живея с чувството, че за мене вече няма живот.
Около двадесет прекарани болести дотогава, по-голямата част, от
които се бяха загнездили в тялото ми от детските години. Прекарах и
два последователни инфаркта с безрезултатни лечения. След като
официалната медицина и практика ми поставиха диагнозата
„индиферентна личност, на изживяване" ежедневно ме преследваше
последната диагноза – смъртта. Всеки човек ще запита:
– Защо пък самолечение със слънце, въздух, без храна и без
лекарства, само с вода?
За мене отговорът е лесен. Да, до това определение стигнах след
като се отвърнах от кошмарните преследвания на смъртта и вече 20
години живея без тягостните болести, които се бяха загнездили в
тялото ми и други, които непрекъснато ме съпътстват, т.е. заболявах
по най-различни причини и поводи и започвах да се лекувам само и

единствено с метода наречен от мене „Самолечение със слънце,
въздух, без храна и лекарства, само с вода".
За краткост, за в бъдеще ще употребявам „самолечение с вода".
Самолечение с вода, защото тялото, поставено при неговите условия
и изисквания започва да се лекува от болестите в него. Аз не говоря
в единствено число за болестите, тъй като бях боледувал от много
болести и още от първото страховито самолечение с вода започна
ликвидирането на няколко болести.
В изложенията от проведените самолечения с вода ще се убедите
как тялото само започва да се лекува от болестите, залегнали в него
още от детските ми години, последвалите ме много други болести до
47-годишната ми възраст, както и тези, които се появиха по-късно по
различни поводи и причини. Те бяха ликвидирани и останките от тях
изхвърлени единствено по пътя на самолечението с вода.
Какво друго освен слънце, въздух и вода са необходими на всяко
живо същество? Те са необходими и на тялото, когато му се изчисти
стомашно-чревния тракт, за определен брой дни и не му се дават
храна и лекарства, а само чиста изворна или планинска вода и без
ничия друга помощ в тялото започва борбата за ликвидирането на
болестите. В самолечението с вода единствено тялото взема участие
в неговите системи, органи и части. Водата е необходим компонент,
за да може да се поддържа горенето в тялото след като то премине
на самоизхранване от собствените си резерви. Затова друго понятие
освен самолечението с вода не би могло да се употреби и ако му се
даде някакво обяснение, то позволява на човека да се задълбочи
върху собствените си физически и психически възможности.
Преминаването на самолечение с вода създава възможност да се
създаде вътрешна организация на тялото за борба и ликвидиране на
болестите в него. По пътя на самолечението с вода могат да се
излекуват всички болести, особено тези, които са в самия зародиш,
т.е. в началния стадий на развитието на болестта в човешкото тяло.
Чрез самолечението с вода здравият човек, който има самочувствието
на такъв, може да провери дали някои системи, органи или части на
неговото тяло не са заболели, т.е. да се доубеди в твърдението си, че
е напълно здрав човек.
Както вече споменах в началото, някои от тежките болести,
залегнали в тялото ми, ме докараха до първия инфаркт на 20
февруари 1973 г., когато бях на 46-годишна възраст. След
двумесечно домашно лечение бях изпратен в Санаториум за
сърдечно-съдови заболявания в гр. Банкя. В санаториума бях от 7 май
до 23 юни 1973 година. След близо четиримесечно лечение, след
като се завърнах от санаториума, на 16 юли сутринта в 6 часа,
събуждайки се от сън, получих втори сърдечен удар – инфаркт. С
прехапан език, обърнати очи, неподвижен, ням и в полусъзнание, съм
лежал в леглото. За мой късмет, минути след като съм получил удара,

дойде съпругът на племенницата ми – Динко. Аз му бях дал
ключовете за входа на апартамента и стаята предишния ден, за да не
звъни и нарушава спокойствието на съквартирантите, а той трябваше
да направи подобрение в електрическото осветление. Като ме видя,
Динко се стъписа и ме попита: „Какво да правя?". С дясната ръка му
посочих телефонния указател, след като той беше до леглото ми.
Динко разбра и като намери телефона на поликлиниката, веднага се
обади, за да дойде районният лекар, за да ми окаже помощ. След
идването на д-р Марков, те са повикали няколко специалисти по
сърдечно-съдови заболявания. В това тежко състояние съм бил до 21
часа вечерта, след което постепенно езикът ми се е прибрал и съм
промълвил: „Този втори инфаркт напълно ме съсипа и разстрои
физически и психически". Едва дишах, едва ставах от леглото и едва
проходих чак след 20 дни. Чувствах, че повече няма да мога да
издържа на задушаващите ме болки. Заживях с мисълта, че третият
инфаркт ще ме довърши и смирено очаквах края на живота си.
Предписваха ми и вземах най-скъпите и силни лекарства, живеех с
мисълта на диагнозата „на доизживяване", т.е. докато болестите ме
умъртвят.
Но не било писано така. И ето че съм имал друга съдба.
И ето че някой (!?) ми изпрати и поднесе „щастливата случайност"
– спасителката от смъртта! И не думите, а живият изстрадал човек.
Вече за мене има една неповторима, скъпа и безценна дума –
щастлива случайност! Затова вече 20 години съм жив и здрав и като
пълноценен човек се радвам на всички човешки ценности и блага.
Най-ценното е майката природа, която ме накара да изложа
житейските си постижения чрез метода на самолечението с вода. Бих
искал това самолечение с вода за всички хора с моя опит, изложен в
тази книга, да стане и тяхна щастлива случайност!
Как дойде при мен тази щастлива случайност? Един прекрасен
слънчев ден на 1973 година, а за мене тъжен и мрачен, когато се
прибирах към квартирата си, след като получих болничните си пари
от службата, едва дишащ, прегърбен, бавно подвижен от страх да не
падна и да умра на улицата, на ъгъла на улиците „Георг Вашингтон" и
„Пиротска" замислен и унил, дочувам фамилното си име.
— Станев, Станев!
Аз не реагирах, защото не очаквах да видя познат човек. След това
някой ме докосна по рамото и след миг дойде при мен – усмихната и
сърдечна К. Гаврилова.
— Какво се е случило? Защо си в това състояние? Защо така си се
прегърбил? А бе, не съм те виждала две-три години.
Поех въздух и със сетни усилия отговорих кратко:
— Гледам към високия комин на саланата – кланицата, т.е.
Централните софийски гробища.

Накратко й разказах, че съм изкарал два тежки инфаркта, особено
вторият инфаркт беше много тежък и че в тялото ми са се загнездили
много болести, а и медицината е безсилна да ми помогне. Поемайки
въздух й добавих: „Третият инфаркт ще ме довърши, и както виждаш,
вече съм напълно рухнал човек".
За да ме разговори и повиши желанието ми да разговаряме, К.
Гаврилова набързо ми разказа за нейното заболяване от рак на
матката и че след втората операция лекарите казали на майка й,
когато я изписвали от болницата, че трябва да е готова и да очаква
най-лошото.
Безмълвен слушах възторжения разказ на спасилата се от
коварната болест колежка и едва добавих:
— Ох, но аз имам много болести, които зная и много, които не
зная, плюс двата инфаркта и не виждам друг изход за живот, освен
смъртта.
С убедителен тон на вдъхновен от възвърналото се здраве, живот
и самочувствие човек, Катя Гаврилова ми предложи да ми даде
няколко книги, в които пишело за това, което тя е направила и
благодарение на което се е излекувала.
С убедителни факти за нея, а за мене като в приказка, тя успя да
ме склони да приема книгите, които ми предложи. Аз обаче й казах,
че няма да мога да отида да ги взема, тъй като трудно се движа.
— Това е най-лесното! Аз ще ги донеса във вас!
И продължи:
— Нали живееш на улица „Московска" 29. На кой вход си и на кой
етаж?
Казах й:
– Трети етаж, втори вход, имам табелка на вратата.
— Утре ще ти ги донеса, за да се запознаеш и ако искаш, можеш и
ти да се лекуваш, пък нищо не се знае!
На следващия ден Катя Гаврилова ми донесе обещаните книги.
Това бяха преписи на пишеща машина от книгите на проф. д-р X.
Шелтан от САЩ със заглавие „Пълното въздържание от храна може
да спаси живота Ви"; А. Суворин от Югославия със заглавие „Лечение
с глад" и от Ридлин, западногермански монах без заглавие, в която се
говори за лечение с глад.
С голямо самочувствие и удоволствие Катя Гаврилова ми разказа,
че на два пъти изкарала по 33 дни гладуване, за да спре всякакво
развитие на болестта в тялото си. След това продължи да разказва за
случаи със сина й. Синът й имал гнойни сливици, които
предизвиквали непрекъснато главоболие и това пречило на учението
му. Тя го принудила да се лекува чрез гладуване, въпреки, че той
остро реагирал и не бил съгласен. Но тя му се наложила. С голямо
удоволствие Гаврилова разказа какво се е случило по-нататък:

— Минава седмица, той плаче за ядене, аз плача да не иска да
яде. На седмия ден през нощта той извика силно с прегракнал глас:
— Мамо!
Докато се обърнах, той вече повръщаше. Повърна много гной. На
сутринта, на осмия ден, сливиците изглеждаха като разрязани и
съвсем сплескани. От тогава все едно, че са отрязани.
Лежа в леглото и слушам невероятни за мен разкази за случилото
се в живота на Катя Гаврилова и за случилото се със сина й. Мислех
си: „Ами аз като нямам сливици да опитам и аз само седем дни".
Моите сливици ги изразяха през 1970 г. в Медицинска академия,
клиниката за уши, нос и гърло, заради гнойните сливици, които
увреждали тялото ми и поради ревматизма, сърдечните заболявания
и особено тежкото състояние на краката.
От какво бях боледувал?
Ето накратко за моя живот и болестите, които съм прекарал.
От рождение майка ми се е борила за спасяване на живота ми с
помощта на лекарите и на народната медицина, за да спасява болния
си и хилав първи син. Това е така, защото съм роден в мазе с влага
до тавана на улица „Клокотница" тогава № 6. След това семейството
ми се е преместило да живее и съм раснал в тресавището пълно с
комари и мръсните канали на София в квартал „Подуенско
пладнище". Лекарите казвали на майка ми:
— Ако отгледаш това дете, ти ще си по-голям лекар от нас!
На една година ме хвана магарешка кашлица (коклюш), от която
са ме лекували в продължение на две години. Това зная от майка си
и от леля ми Нона, която казваше:
– Ти беше човек от кожа и кости, но майка ти положи неимоверни
усилия, за да оживееш. С цената на собствения си живот тя искаше
да те спаси и да не те загуби.
След това майка ми е родила още едно момиче и едно момче.
Грижовната майка денонощно е изразходвала много сили и енергия,
прекарала е много безсънни нощи, за да ни отгледа и изгради като
граждани на родината.
Какво помня и зная за здравословното ми състояние освен
казаното дотук? Бях слаботелесно момче с анемия и малокръвие.
Страдах от маясъл и хемороиди с кръвотечение. Имах бронхит с
хроническа кашлица. В червата имах паразити, глисти, въпреки
вземаните лекарства. Синузит поради неправилно и непълноценно
дишане, поради това, че дясната ми ноздра по рождение е била
запушена от изкривен вътре хрущял. Поради тази причина бях
принуден да дишам и през устата, което водеше до непрекъснати
простудни заболявания, от грипове, ангини и бронхопневмонии.
Освен това сливиците ми бяха винаги възпалени, вследствие на
лошите условия за живот.

По-късно ми поставиха диагноза ревматизъм вследствие на влагата
и лошите битови условия. През лятото на 1939 година, при ритане на
парцалената топка с левия крак, ритнах и остър предмет, който ми
разцепи нокътя на палеца на две части. И от тогава той растеше на
две части, като впоследствие заболя от бялата гъба. На финала за
столично гимназиално първенство по футбол между Търговската
гимназия и Строителния техникум „Христо Ботев" бях ритнат в десния
крак над коляното и ми беше скъсан покривния мускул на бедрото и
се образува празнина до костта и няколко месеца накуцвах.
През 1947 година прекарах много тежка пневмония. Това бяха
болестите до завършване на гимназията.
При отбиването на военната служба и в изпълнение на служебния
си дълг заболях от пневмония с воден плеврит и от границата съм
докаран в безсъзнание във Военната болница в София, където съм
бил 11 дни в безсъзнание с висока температура – повече от 42 °С.
Случайно съм оживял. Вследствие на това тежко заболяване бях
освободен от по-нататъшна военна служба.
В резултат на лошото ми детство и като ученик особено след
отбиване на военната служба, започнаха да се явяват най- различни
болести. Даваха ми се най-различни диагнози като невроза и
неврастения. Последваха заболявания на очите със силно главоболие
в слепоочията и по предписание на лекарите поставих очила с
диоптри едни за работа, други за гледане и така нататък.
Състоянието ми се влошаваше. Два месеца лежах в Медицинска
академия в неврохирургията поради силно главоболие до завиване на
свят и поради плътни тъмни сенки в очните дъна с най-различни
съмнения за диагнози. Поради това, че от тези болести не умрях, ме
изписаха с диагноза „мигрена". Произходът на тази диагноза бе в
резултат на постоянното главоболие – увеличаващо се и леко
стихващо.
От примерите с провежданите самолечения досега ще разберете
какво е давало плътните тъмни сенки в очните дъна и как
невъзможното стана възможно.
Последваха операции на апендикса. Трябваше да извадя
сливиците по предписание на лекарите. Трябваше да оперирам
дясната ноздра, за да ликвидирам запушващия хрущял, при която
операция се явиха усложнения с кръвоизливи и двудневно
безсъзнание в ИСУЛ под грижите на майка ми. Сърдечни заболявания
с диагноза стенокардия и ляво разширение на сърцето бяха новите
диагнози. Последваха заболявания на отделителната система с
бъбречни кризи в продължение на една година въпреки леченията в
болници и санаториума в град Хисаря. В резултат на това заболяване
получих ниско кръвно налягане достигащо до 60 на 30 и
невъзможност да се става от леглото. Последва заболяване от ишиас
с дископатия от лявата страна на таза с болезнено схващане на левия

крак, включително в пръстите, а болките продължиха до края на 1974
година.
Последваха болезнени прояви в гръбначния стълб. След
направените изследвания и рентгенови снимки се оказа, че имам
ляво изкривяване на опашката на гръбначния стълб и че от петите до
главата тялото ми е осеяно с шипове. Наложи се операция на
шиповете на дясната пета поради това, че притискаха нервите и не
ми позволяваха да стъпвам на крака. Бялата гъба беше изяла нокътя
на палеца на десния крак, а и левият палец беше заболял от нея.
Специалистите искаха да извадят ноктите по оперативен път, но аз се
поколебах и отложих операцията. Зъбите и венците ме заболяха и
бях принуден да извадя три кътника.
Започнаха сериозни болестни прояви в двата крака и в таза.
Непоносими са болестните прояви в колената и тазовите връзки в
краката. Сутрин и вечер трябваше да отивам в „Травматологията" на
Медицинска академия, за да ми бият инжекции под капачките на
колената, за да мога да ходя и да не чувствам острите болки. Явно
бе, че имам много болести от таза до пръстите: костноставен
ревматизъм с шипове по всички връзки и всички възможни болести
на таза и краката. Разбира се, диагнозите ги знаят само
специалистите по ортопедия и травматология, но не и аз. Но
рентгеновите снимки пазя и досега в един голям плик. Единственото
нещо, което ме е уплашило, това е, когато проф. Герчев ми показа
неговата рационализация за скобите, с които ще връзвам поставените
изкуствени крака от колената или от таза надолу.
Последваха двата сърдечни инфаркта. Първият през март 1973 г. с
диагноза „Аортосклерозис, коронару склерозис, нефролитиазия,
дискова херния на гръбначния стълб (лумбална), неврозис –
неврастения с постоянно главоболие, прекордиалгия с еднократно
режеща болка, ретростерилност, загуба на съзнание, ЕКГ –
индиферентна позиция.
Рентген – емфиматозна белодробна прозрачност,
плевросраствания, разгъната уплътнена аорта, 35 респирации в мин.,
изразена обща умора почти до отказ.
Втори сърдечен инфаркт получих няколко дни след завръщането
си от Санаториума за сърдечно болни с диагнози: гонартроза
синистра, лявостранна колмоза на лумбалния сегмент и начална
спондилоза на същия. Начална коксартроза.
В съвкупност тези непрекъснато увеличаващи се болести от
детството до 47 годишна възраст достигнаха до апогея на
нетърпимост и ме бяха превърнали в напълно грохнал човек с
разбито здраве, направен и подготвен за последната диагноза на
смъртта.
С изброените болести лежах вкъщи, вземах лекарства, четях и
препрочитах дадените ми от Катя Гаврилова книги, денонощно

мислех какво ще ми се случи, ако направя поне един опит само за
една седмица. Вярно е, както казва народната поговорка, че „за опит
пари не се дават", но аз изпитвах страх от сроковете, които се даваха
за лечението на различните болести в дадените ми и прочетени от
мен книги. И пак четях, проучвах и непрекъснато ме преследваха
мисли, че ако един ден не се храня, непременно ще умра. А още по-
сложен въпрос изникваше пред мен, че с толкова много болести,
загнездили се в тялото ми и превърнали ме в жалко същество, не
знаех колко дни ще са ми необходими, за да се излекувам. Болната
ми глава не можеше да побере тези въпроси, които ме вълнуваха и с
тях лягах и ставах и търсех разрешение.
Когато запознах с този въпрос близките ми, с желанието ми да
започна да се лекувам, майка ми, сестра ми и брат ми бяха
категорични: „Не, това няма да правиш! Ти сега се храниш и вземаш
такива скъпи лекарства, пък едва си жив. Ако спреш да се храниш
непременно ще умреш!"
Въпреки тежкото ми положение, мислих и счетох, че трябва нещо
да предприема с цел поне малко да се подобри здравословното ми
състояние.
На първо време реших да променя начина си на живот, режим на
хранене и постепенно закаляване на тялото. Престанах да се храня с
лютиви, кисели и солени ястия. Преустанових да готвя и да се храня с
пържени ястия. Спрях да купувам и да консумирам колбаси. Започнах
да употребявам само готвено и печено прясно месо в малки
количества до 1 килограм седмично и то предимно за обяд.
Плодовете и зеленчуците станаха важна храна в ежедневието ми,
особено тези от домашно производство. Престанах да се тъпча с
много яденета, т.е. започнах да се храня без преяждане, в малки
количества приемах храна, но по -често. Закуската ми се състоеше от
билков чай, като замених захарта с пчелен мед, масло, кашкавал,
сирене и маслини.
Престанах да пия вода от градския водопровод и преминах на
чиста планинска вода от Витоша или минерална вода, каквато в
София и покрайнините има в изобилие. И сега можете да ме видите с
тубите на ръка отивайки или връщайки се от Витоша, от Горна баня
или от някой минерален извор в и край София.
Започнах да си лягам по-рано, т.е. след мръкването и да ставам
щом се събудя. Преди лягане правех лека разходка из градинките и
няколко свободни упражнения в жилището. Сутрин щом се събудех
ставах и в продължение на 10 минути правех няколко гимнастически
упражнения за загряване на тялото. След това вземам студен душ и
правя фрикции на тялото.
Постепенно започнах да чувствам, че нещо се променя в мен и в
мисленето ми за живота и реших, че трябва да предприема нещо за
подобряване на физическото и психическото ми състояние чрез леки

натоварвания и закалявания на тялото. Фактически започнах
физическо и психическо закаляване, без това счетох, че е немислимо
започването на каквото и да е самолечение на болестите в интерес
на собствения ми живот.
Докато бях в отпуск по болест редовно всеки ден отивах с
рейсовете далеч от града до селата Бистрица, Железница, Плана,
Симеоново, Драгалевци, местността Ярема и прекарвах деня на чист
планински въздух, вода, на слънчеви и водни бани, край кристално
чистите Витошки реки. С тези промени в начина ми на живот, храна и
закаляване прекарах лятото, есента, зимата и пролетта на 1973 и
1974 година. През този период непрекъснато търсех материали за
лечение на болестите ми. Водих случайни или нарочни разговори с
познати, колеги и приятели за така нареченото „гладуване". В един
такъв разговор един симпатичен инженер на име Алеко, опериран от
рак, ми поиска да прочете книгите, което ми беше дала Катя
Гаврилова. След като ги прочете, същият се подложи на 49-дневно
самолечение с вода. На шестнадесетия ден след това имах
възможност да го видя, а той се захранваше и продължаваше да
изхвърля обилни слюнки и храчки от унищожените клетки и тъкани
на тази коварна болест.
Вече бях получил добър пример и кураж от безценната и сърдечна
колежка К. Гаврилова. Една друга колежка ми разказа пък, че синът й
е излекувал синозит, а пресният пример с инженер Алеко ми вдъхна
за сетен път надежда и кураж, че и аз трябва да направя опит, за да
се излекувам от болестите.
Дойде пролетта на 1974 година. Благодарение на новия начин на
живот, режим на хранене и закаляване, почувствах значително
подобрение на физическото си и психическо състояние, а бях вече и
на работа.
Добри хора бяха решили да ми помогнат, както за укрепване на
здравословното ми състояние, така и на сиромашията, като ме
изпратят на по-лека работа в чужбина, поради което бях освободен
от работа.
В средата на 1974 година се запознах с книгите на академик Н.
Николаев от бившия Съветски съюз „Голодования ради здоровья" и на
академик А. А. Микулин, също от бившия Съветски съюз „Активно
дълголетие". А наши медицински специалисти с различни титли
пишеха по вестниците и списанията, че може да се гладува, но за
кратко време, по два-три дни и даваха като максимум до пет дни.
Заглавията в тези вестници и списания бяха най-различни
„Гладолечение", „Комбинирано лечение със сокове и плодове",
„Лечебно гладуване с билки" и така нататък. Най-важното за мене бе,
че никой от прочетените автори по този въпрос не пише, че той
лично се е подложил на лечение заради еди коя си болест, както и за
това какво е направил и предлага и други да го правят. Единствено

акад. А. Микулин пише за своя опит. Всички останали пишат, че са
излекували еди колко си болни от различни болести и посочват
различни срокове за лечение на различни болести, достигащи до 60 и
повече дни.
Всеки човек би се стреснал и стъписал от тези срокове. Въпреки
жаждата за живот, голямата нужда и желание да се подложи на
лечение против налегналите го болести. Така беше и с мен. Но
въпреки първоначалното стъписване и страх от тези големи срокове, и
малкото практическа информация в тези книги, благодарение на
информациите от К.Гаврилова и колеги и най-вече смелостта на
Алеко, ми даваха надежда за нов живот или и без това смъртта беше
неизбежна. Реших да опитам с т.нар. вече от мен „Самолечение с
вода", но не бях уточнил деня на започването му. Народната
поговорка казва „Неволята закони изменя". Та и аз. Реших да изменя
на медицината.
От 1974 година до сега непрекъснато се подлагам на самолечение
с вода и анализирам резултатите от него, за проявите и за
усещанията в тялото. Това е и целта на книгата. Да илюстрирам
самолечението с вода като единствено правдиво, лесно достъпно,
безвредно и неповторимо действие на човешкото тяло за
ликвидирането на стари залежали болести и на новопоявили се
такива в него. В резултат на 20-годишното ми проучване и
експериментиране със самия себе си, както и до ликвидирането на
болестите стигнах до извода, че най-подходящото, правдоподобно и
вярно заглавие на книгата е:
„ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ СЛЕД СМЪРТТА"

ЖИВ СЪМ, БЛАГОДАРЕНИЕ НА САМОЛЕЧЕНИЕТО
СЪС СЛЪНЦЕ, ВЪЗДУХ, БЕЗ ХРАНА И ЛЕКАРСТВА, САМО С ВОДА!
Този метод ще помогне на хората да се излекуват от болестите, да

станат здрави, бодри, жизнени, с достойнство и самочувствие на
хора.
Мотивите ми, за да избера това заглавие, като неповторим метод
за ликвидиране на болестите са следните: понятията „въздържане от
храна", „лечение с глад", „гладолечение" или „гладуване" не дават
мобилизиращи надежди и стабилна увереност на хората, за да
пристъпят и да се лекуват по този начин от болестите.
В тази книга обяснявам всички процеси, които се извършват вътре
в тялото с неговия неузнаваем механизъм – ръководния команден
център и вътрешно програмиране, независимо от човешкото мислене,
желание и предположение.
С проведените от мен самолечения с вода, изложени в моите 56
самолечения с вода, ще срещнете примерите в потвърждение на тези
твърдения.

Казват, че са лекували чрез гладуване. Но под гладуване аз
разбирам, че тялото няма да поеме нищо – нито храна, нито вода,
въобще ще бъде оставено в бездействие само на себе си. А по-
нататък след гладуването добавят и казват, че ще трябва да се пие
вода и че ще се извършват еди какви си действия или бездействия.
Това за мен не е гладуване, а самолечение на човешкото тяло със
слънце, въздух, без храна и лекарства, само с вода. И това
самолечение с вода не е вечно и не продължава до пълно
изразходване на тялото, а само за определен брой дни, за които
гладуващият сам решава в зависимост от физическото и психическото
му състояние и от степента на развитие на болестта. Гладуването не
лекува, а тялото, поставено при строго определени изисквания, само
със своите вътрешни сили започва борбата с болестите, за да ги
ликвидира и изхвърли от тялото, т.е. да се излекува даденият човек.
През дните на самолечението с вода тялото не спира да
произвежда енергия, а напротив, продължава да произвежда
енергия, за да поддържа горенето и да захранва всички вътрешни
системи, органи и части от тялото, с което да води борба за
ликвидиране на дадена болест. Това показва, че тялото не гладува, а
се самоизхранва от собствените си резерви в неговите системи,
органи и части. Функционирането на тялото продължава до пълното
му изразходване, ако не се спре самолечението с вода в определени
от болния срокове за самолечение, защото в противен случай
животът ще престане за него. Целта на самолечението с вода не е
пълното изразходване на тялото, а борбата за ликвидиране на
болестните клетки и тъкани за определен брой дни.
Когато на заболял човек се постави въпросът за лекуване с глад
или да премине на гладолечение, за да се излекува от дадена болест,
когато има или няма поставена диагноза от лекар, той се стъписва и
изпада в ужас и уплаха. И почти винаги непросветеният в тази област
човек за такова лечение реагира остро и започва да привежда
безброй неща: „Ако започна да гладувам и спра да се храня, не е
възможно да оживея", „Аз се храня с калорична и питателна храна в
достатъчно количество и прекрасни домашни условия, вземам най-
добрите лекарства и пак съм болен от дълго време и от толкова
много болести, а какво остава да гладувам, т.е. да не вземам храна и
лекарства. Тогава сигурно ще се обрека на явна гибел и ще умра".
Така мислех в началото и аз, а и моите близки, някои приятели и
познати.
Само чрез метода на самолечението с вода до сега и строго
спазване на елементите на неговото провеждане, човекът със своите
физически и психически сили, независимо на какво ниво са те, тялото
ще ликвидира една след друга болестите, които са го сполетели и то
безвъзвратно. Но не изведнъж, само с едно самолечение до няколко
дни. От него се иска само постоянство в провеждането на

самолечението с вода, задължително промяна в режима на живот,
хранене, с постепенно и постоянно закаляване физически и
психически на тялото.
Въпреки чувството за известно стабилизиране на здравословното
ми състояние през пролетта на 1974 година, т.е. известно заглъхване
на многобройните болести, аз продължавах да вземам лекарства,
четях и препрочитах най-същественото в книгите, с които разполагах.
Въпреки външните действия и страх от преждевременно съкращаване
на живота ми, въпреки неприятните мисли и противене на близките
ми, постепенно стигнах до извода, че друг изход за мене няма, освен
да се опитам да предотвратя надвисналата опасност над живота ми.
Независимо от всичко чувствах, че с всеки изминат ден силите ми ме
напускат и наближава краят на живота ми.
Спомних си за една народна поговорка, която казва „Мечка страх,
мен не страх". Та и мен, няма вече от какво да ме е страх. От смъртта
не се плаша, но горещо желая да оздравея и заживея пълноценен
здравословен живот.
За това нещо се подготвях психически и физически, за да започна
и изкарам поне шест дни на слънце, въздух, на самолечение с вода,
при спазване на програмата, която бях си подготвил за провеждането
му. Не правех никакви сметки какво ще се излекува през тези шест
дни. За мене най-важното беше да опитам дали ще мога да издържа,
в какво състояние ще бъда след този опит и нищо повече. Затова
реших да не изпълнявам нито един от сроковете и предписанията в
прочетените до днес книги за лечение на някои от болестите.
Възникна пред мен въпросът: „Какви са конкретните проявления
при това самолечение с вода за всяка отделна болест?" За това нямах
никаква информация. Пишеха само, че всички болести се повтарят,
но в какво се изразява това повторение, няма информация.
Оттук нататък започва борбата с болестите изброени от мен
единствено с метода на самолечението с вода, за пълното
ликвидиране и изхвърляне на болестите от тялото ми.
И сега накратко ще ви запозная и разкажа за всички мои
самолечения с вода на старите и новопоявилите се болести. Иначе не
бихте могли да разберете и почувствате силата на човешката
природа, т.е. на собствената ви такава, когато се наложи да
предприемете самолечение с вода по моя метод.
Годината 1974 година за мене ще бъде година за смърт или за нов
живот!

Част втора
ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ ПРОВЕЖДАНЕ НА

САМОЛЕЧЕНИЕ С ВОДА 1974 - 1994 г.
ЖИВ СЪМ БЛАГОДАРЕНИЕ НА САМОЛЕЧЕНИЕТО БЕЗ

ХРАНА, БЕЗ ЛЕКАРСТВА, САМО С ВОДА, НА СЛЪНЦЕ И
ЧИСТ ВЪЗДУХ!
1.
СЪС СМЪРТЕН СТРАХ И ИЗВЕСТНА НОТКА
НАДЕЖДА
На 20 август 1974 година неочаквано ме заболя предпоследният

кътник в горната лява челюст. Цялата нощ не мигнах, защото чукаше
до болка, а на следващата сутрин лявата страна се поду със силни
болки. И ето ми повод, след като вече една година се подготвям да
преодолея страха и да премина на самолечение с вода, т.е. да
пристъпя към практическото приложение. След няколко дни, когато
болката премина и отокът от зъба поспадна, отидох на преглед при
един познат зъболекар Б. Христов. След като му разказах случилото
се и ми прегледа зъба, той каза „Друго спасение няма, освен да го
извадим, но когато отокът напълно спадне, ела да го извадя".
След като обмислих, че ако трябва да извадя зъба, а след това да
започна самолечението с вода, може да се получи някакво
усложнение, тъй като всичко е в неизвестност. Затова реших първо
да премина на самолечение с вода, като имах предвид известна нотка
кураж, даден ми от К. Гаврилова и опита на другите.
Нямаше съмнение, че ще започна практическото приложение на
самолечението с вода. И ето как започнах и в продължение на
двадесет години изхвърлих от тялото си всички болести, залегнали от
детските ми години и тези, появили се през този период.
При толкова много болести в тялото, мислех си коя ли от тях ще
започне да се лекува само с шест дни самолечение с вода и четири
дни захранване, т.е. общо десет дни. За мене беше достатъчно поне
болният зъб да се излекува, затова се обадих! по телефона на
зъболекаря и му казах, че съм се отровил от храна и че след като се

оправя ще му се обадя, за да ми определи ден и час, за да извади
зъба. А той от съжаление каза по телефона:
— Все на тебе ли бе, брат, се случват такива неприятности? Не ти
ли стигат болестите, които са те налегнали?
На 29 август трябваше да отида на екскурзия из парк Витоша с
една приятелка Н. Генкова, тъй като тя на следващия ден
заминаваше на работа в Либия, а аз бях определил да започна
самолечението с вода. Когато се срещнахме на спирката на рейса за
хижа Алеко, тя малко учудено ме попита:
— Защо носиш тази дамаджана?
— Ще ти обясня – отговорих аз.
След като й отговорих, тя невъздържано ми се скара, като ме
погледна с пламнали очи:
— Абе какви глупости си решил да правиш? Я се откажи от
намеренията си! Аз заминавам и повече няма да се видим ако умреш.
— Тези болести, които са ме налегнали, и без това ще ме уморят,
затова съм решил да опитам и това последно средство.
Денят беше чудесен, както и разходката. От Витоша си налях 5-
литрова дамаджанка с чиста планинска вода. Благополучно
пристигнахме в града. При сбогуването Надя ме целуна и каза:
— Не прави глупости! Дано сме живи да се видим след четири
години.
Към 19 часа същия ден разтворих пакетче английска сол в чаша с
витошка вода и за първи път в моя живот изпих такъв разтвор. До 24
часа разтворът изчисти стомашно-чревния ми тракт и съм заспал до 8
часа на 30 август. И сега вече вместо закуска изпих на глътки цяла
чаша с витошка вода. След това отидох до магазина на „Плод и
зеленчук" и купих 3 килограма едри праскови и две дини, да ги имам
при евентуална нужда, в случай че преждевременно ми се наложи да
проям, т.е. ако не мога да издържа само на вода „Страх лозе пази" –
казва народната поговорка. Та и аз, вземах мерки за в случай на
неотложна нужда. Към 12 часа вече гладен легнах да почивам.
Преспал съм и глад ме събуди в 16 часа и водата уталожи гладната
възбуда. В 19 часа трябваше да направя първата самостоятелна
клизма, каквато никога не бях правил. Това ми се стори най-
неприятното нещо, което трябваше да правя веднъж на ден, както
пишеха авторите на прочетените от мен книги. Когато се унасях в
сън, постепенно се появи тъпа болка вляво от тестикулите, която
постепенно стигна до ануса и продължи навътре в тялото в тазовата
област. Не след много време последва втора болка в областта на
лявото коляно с леко запарване, докато стигне до остра тъпа болка
вътре в коляното. Почти едновременно се появи и трета болка в
гръдния кош вдясно под ключицата от подмишницата до
хранопровода.

Какви бяха усещанията ми? Това бяха леко припарване,
постепенно увеличаващо се до остра болка и не усещано досега
чувство като че ли някакви системи са поставени в тялото на тези
болезнени места, като причиняват неприятна, но поносима болка,
която завършва с леки трептения и някакво вътрешно движение.
С тези болки и усещания съм заспал. Събудих се в 6 часа на 31
август с чувството за глад, със слаба отпадналост в краката, леко
главоболие, болки в слепоочието и виене на свят, след ставане от
леглото и отиване до тоалетната. Болките на посочените три места в
тялото продължават. Поради това почивам в леглото. След 14 часа
станах, изпих чаша с вода и излязох да се разходя до градинката
пред блока. След един час се завърнах и отново си легнах. В 20 часа
трябваше да стана и да направя отново клизмата.
Не закъсня първата ми голяма изненада. С водата от клизмата
заизлиза животно с глава на змия, което беше дълго около 40 – 50
сантиметра. То не излезе само, защото аз трябваше да го дърпам с
ръката, за да го измъкна от тялото и го захвърлих в тоалетната
чиния. След това животно излязоха снопчета с бели глисти с дължина
около 10 сантиметра. Когато се върнах в стаята почувствах голяма
жажда и я уталожих с чаша и половина планинска вода на глътки.
Като си легнах, изпитах още по-осезателна болка в ануса и таза,
лявото коляно и отпред вдясно на гръдния кош. Появиха се и газове.
Заспал съм след 23 часа.
На 1 септември се събудих в 8 часа с главоболие и отпадналост.
Болезнените прояви на посочените три места в тялото продължават.
Почивайки в леглото, около 16 часа почувствах силно главоболие и
отпадналост. В 20 часа станах, за да направя клизмата в тоалетната и
не се интересувах какво излезе с водата, защото бях много отпаднал
и със силно главоболие. И болките на трите части в тялото
продължаваха. С тези неприятни усещания съм заспал.
На 2 септември се събудих в 8 часа със силно главоболие, особено
вътре в очните дъна, болки в десния крак, особено над коляното, на
мястото на скъсания мускул от футболния мач като ученик на
срещата между Строителния техникум „Хр. Ботев" и Търговската
гимназия. Към 10 часа се появи и леко преболяване и болки в целия
гръден кош. По-осезателни бяха болките горе в ключицата до дясната
страна. Омръзна ми да лежа и по обяд станах, но ми се появи леко
виене на свят и се чувствах отмалял. Вземах чаша вода на глътки и се
върнах в леглото. В 20 часа станах, направих клизмата и отново си
легнах. Не беше минало и половин час, когато се разви остра
непоносима болка в десния крак на мястото на скъсания мускул,
където имаше вдлъбнатина до самата кост над бедрото. Последва
болка в лявото коляно. За да притъпя тези болки се принудих да се
обръщам ту на ляво, ту на дясно в леглото. Тези болезнени прояви не
ми позволяваха да заспя.

И след полунощ на 3 септември слушах радио „Хоризонт" и не
помня кога съм изгасил апарата. Събудих се в 5 часа от остра болка в
дясното коляно от вътрешната страна. Последва леко поносима болка
в лявото коляно от външната страна. Появиха се газове. Чувствах се
отмалял. Когато станах от леглото в 9 часа, почувствах, че нямам
сили да ходя и отново си легнах и целия ден останах в леглото.
След клизмата в 20 часа почувствах главоболие и до полунощ не
можах да заспя. Последния ден на самолечението с вода опитах да
стана в 5 часа, след безсънната нощ, но се почувствах отмалял и
безсилен и се върнах отново в леглото.
За пръв път се появи обилна неприятна слюнка с леки болки в
десния бъбрек. Целият ден лежах в леглото отмалял и безжизнен.
Бях принуден непрекъснато да изхвърлям неприятната слюнка в
кофичката от кисело мляко, която не ми позволяваше да дремна нито
за минутка. След клизмата ме обхвана някакво трескаво състояние
вероятно за това, че издържах първия изпит на самолечението с вода
и че от утре ще се захраня със сокове. Цялата нощ не мигнах от
различни мисли, срещи с ястия и питиета, които ми се въртяха в
главата до сутринта, когато осъмнах жив.
Речено–сторено. Издържах шестдневното страховито и първо
самолечение с вода. Остана вторият, по-тежък етап от самолечението
с вода – ЗАХРАНВАНЕТО! Проведох го в продължение на четири дни,
след което преминах на редовен режим на хранене.
От изложеното е видно, че проведеното десетдневно самолечение
с вода показа още от първия ден на неговото приложение, че започна
борбата за ликвидиране на някои от болестите в тялото ми, като
маясъла и хемороидите, които от дете ме тормозеха, болестите на
краката, болестите в белите дробове, болките в стомашно-чревния
тракт, хроническия запек, вследствие на паразитите в червата,
анемичността и слабостта, болният десен бъбрек и т.н. Наред с
клизмите и обилната слюнка се изчистваха останките от изгорелите
клетки и тъкани в борбата за ликвидиране на болестите.
Всички тези болестни прояви са свързани в борбата за
ликвидирането на определени болести и с всички системи, органи и
части на тялото, че тяхното проявление е резултат от дейността на
ръководния команден център на тялото и неговата програма за
провеждане на борбата с болестите, тяхното ликвидиране и
изхвърляне от тялото.
Никога не бих могъл да помисля, да предположа и не съм очаквал,
че със самолечението с чиста планинска вода така бързо ще започне
борбата за ликвидиране на болестите, залегнали в тялото ми.
От това мое първо самолечение с вода могат да се направят
няколко изводи:
Решаващата роля на предварителната физическа и психическа
подготовка за закаляване на тялото преди провеждане на

самолечението с вода, на провеждания здравословен начин на живот
и режим на хранене.
През време на самолечението с вода в определен ден и час се
унищожиха някои паразити, намиращи се в стомашно-чревния тракт,
като тенията, глистите и други, след което се изхвърлиха от тялото
чрез клизмите. Това показва, че за паразитите вече няма условия и
място за съществуване и развитие в тялото.
Появата на няколко болестни прояви за толкова малко дни на
самолечението с вода съвсем не означава, че те са напълно
ликвидирани и изхвърлени от него. Само някои от тях няма да се
проявят, защото борбата ще продължи до пълното им ликвидиране и
изхвърляне от тялото, а колко още много тежки болести има в
тялото! Тези болести изискват десетки и стотици дни за лечение.
Необходимо е желание, воля и търпение за възвръщане на
скъпоценното здраве.
При самолечението с вода започне ли борбата за ликвидиране на
дадени болести, не може да бъде спряна поради някои неподходящи
условия за неговото пълноценно провеждане като: тишина,
спокойствие, както и други условия, с които не разполагах.
Безпогрешността на самолечението с вода. Болестните прояви са
били много по-сериозни, отколкото заболелият зъб, който почти не
реагира през тези дни. И вместо да го извадя, двадесет години се
храних с него.
За десет дни самолечение с вода от тялото ми се стовари голяма
тежест. Стана ми по-леко на дишането, ходенето, и станах малко по-
бодър и жизнен.
Главният извод е:
започналото самолечение с вода не трябва да спре дотук, то
трябва да продължи до пълното ликвидиране и изхвърляне от тялото
на всички болести в него. Ръководният команден център на тялото с
неговата програма започна борбата с болестите от най-
наложителните за лекуване, ликвидиране и изхвърляне от тялото.
Голямата оздравителна работа на тялото тепърва започва. Това
самолечение с вода беше само началния старт на оздравителния
процес.
Преди 20 години заболелият ми предпоследен ляв горен кътник
трябваше да бъде мъртъв, т.е. изваден. А моя светлост, ако не беше
случайността, и не бях се решил, подготвил и започнал това
самолечение с вода, щях да съм мъртъв. Благодарение на
самолечението с вода съм жив и здрав. От тези събития идва и
заглавието на книгата
ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ СЛЕД СМЪРТТА, ЖИВ СЪМ БЛАГОДАРЕНИЕ НА

САМОЛЕЧЕНИЕТО САМО С ВОДА, БЕЗ ХРАНА И ЛЕКАРСТВА!

2.
СЪС СОБСТВЕН КУРАЖ И НАДЕЖДА ЗА ВРЪЩАНЕ
НА ЗДРАВЕТО
Почувствал голямата полза от първото страховито самолечение с

вода, реших преди да замина на работа в чужбина, да използвам
хубавото есенно време, за да продължа да се укрепвам физически и
психически, т.е. да се закалявам. Добих и известно самочувствие и
спокойствие от успешното първо и резултатно самолечение с вода.
Особено спокойствие и кураж ми даваше състоянието на тялото.
Позаглъхнаха сърдечните ми смущения и задухът в гърдите. Почти не
усещах предишните непрекъснати болки в краката и в таза. Нямаше
го вече това постоянно силно главоболие. Съвкупността от тези
резултати за толкова малко дни създадоха у мене убеждението, че от
самолечението с вода не се умира, а човек може напълно да
оздравее.
Сутринта на 22 септември 1974 година внезапно от Стара Загора
по спешна работа дойде моят приятел П. Иванов. Трябваше му писмо
от Министерството на народното здраве, че не възразява дъщеря им
да бъде лекувана в чужбина. Обадиха ми се по телефона и обещаха
да дадат съгласието си, но да отида в 11 часа там. В определения час
бяхме и чакахме за писмото. В този момент дойде лекуващият ме
професор ортопед – травматолог, който държеше в ръката си някакво
пакетче. От любопитство попитах:
— Какво е това в ръцете Ви?
Той тихо отговори:
— За твоите крака, като ги отрежем, ето с тези скоби ще ги
свържем с изкуствените. Това ми е новата рационализация.
Той с нищо не искаше да ме обиди. Тъй като две години ме
лекуваше и беше вдигнал ръце от болните ми крака.
Взехме писмото и си тръгнахме. Към изхода Петър Иванов ме
попита:
— Какво иска да каже този симпатичен доктор?
— Петре, иска да каже, че моето лечение на краката е в неговия
нож и с тази негова рационализация ще ми доизлекува болните
крака.
А той учуден каза:
— До там ли я докарахме, Димитре? – и добави:
— Нали си правил някакво лечение?
— Да, проведох, но да видим дали ще стигна до операционната
маса и ножа или?...

Петър Иванов знаеше дереджето ми и благодарейки за
съдействието ми, тръгна да гони влака.
В този момент на никого не пожелавах да е на моето място. Какво
да мисли и какво да измисли. Има два пътя. Единият е ортопедичната
маса и нож, а другият е да продължа да търся спасение в
продължително самолечение с вода.
Избрах втория път, вследствие окуражилия ме първи успех. Затова
продължих да се закалявам из парк Витоша на чист въздух и вода, на
водни и въздушни бани.
Второто самолечение с вода започнах на 7 октомври 1974 г., т.е.
един месец след първото, като изчистих стомашно-чревния тракт и
след клизмата в 20 часа си легнах. Не мина много време и започнаха
първите прояви. Започна лека болка в десния бъбрек, постепенно се
появи тъпа, неприятна болка в десния крак, предимно в коляното и
мускулите и усещах като че ли ги боцкат с карфички. В такова
състояние за спане не можеше и да се мисли. Освен това ме обхвана
и някакво трескаво нервно състояние. Така осъмнах и станах в 8 часа
на 8 октомври. Въпреки болките и безсънната нощ, трябваше да се
облека и да изляза за малко за среща с един приятел – К. Радев, за
да проверим за работа на едно момиче. Споделих с Кирчо, че
чувствам голяма умора и трябва да побързам да се прибера вкъщи.
Прибрах се и веднага си легнах. От налегналата ме голяма умора
имах нужда от почивка. Едва съм легнал и като по сигнал се появи
остра болка около кокалчетата в глезена на левия крак. Болките
започваха непрекъснато да се увеличават и постепенно обхванаха
целия крак. Те станаха остри, непоносими. Стисках зъби, като на
моменти скърцах от зор. Лежах по гръб неподвижен. Предполагах, че
идва жестока криза, за което се мобилизирах да понасям
предизвикателството на болестите. Настъпиха трудни минути. Кракът
почти изтръпна и от таза надолу се вдърви и стана неподвижен.
Горещи бургии въртят на различни места в крака от таза до пръстите.
Страх ме е да мръдна, за да не се усилят болките. Такива жестоки
болки в левия крак никога не съм имал през живота си. Лежейки
неподвижен, само сменям лявата с дясната ръка под главата си. Към
13 часа почувствах болки в коляното на десния крак. За по-малко от
20 минути болките обхванаха целия крак и надминаха тези на левия
крак по своята неприятна сила. Чувствах някаква несравнима жестока
инквизиция на природата. Погледнах часовника, той показваше 14
часа. Адски непоносими болки въртят с всичката си жестокост в таза
и двата крака. Изпотих се от тежките болки. Кръстът ме заболя от
продължилото вече пет часа ужасно непоносимо, болезнено
състояние. Болките станаха толкова силни, че инстинктивно стенех и
виках. Виках съквартирантите да дойдат да ми дадат вода, но никой
не дойде. Почувствах задух в дясната област. И десният крак беше

вдървен от пръстите до таза. Помислих си най-лошото, т.е. че ще се
парализирам.
Времето от 9 до 14 часа ми се стори година, като че съм преминал
два пъти през ада на Данте. От зор стенех, виках, а зъбите ми
тракаха.
Телефонът зазвъня. Часът минаваше 14,30. Със сетни сили и
радост вдигнах слушалката на телефона, направо заговорих:
— Идвай, умирам от болки. Звъни на съквартирантите, дано ти
отворят.
Уплашена, Жанет ме помоли да повторя. С облекчение помолих с
изтощения си глас:
— Идвай...
След като затворих телефона, не след дълго, чух да се звъни на
входа за мен. Звъненето се повтори. Но аз трябваше да реша и да се
опитам да стана и да отворя. С върховно напрежение и жестоки
болки в таза и краката, мръднах и се изправих до кръста в леглото.
Опитах се да стъпя на краката си, подпирайки се с ръце на леглото.
Постепенно се надигнах, станах и стъпих на краката, придържайки се
към леглото и гардероба. Левият крак в областта на коляното и
десният ми крак от таза надолу бяха вдървени и при стъпването
почувствах адски болки. Прегърбен и разкрачен се хванах за
гардероба и опирайки се на него, на масата, вратата, с пъшкане и
охкане отворих вратата на стаята и с дрезгавия си глас извиках:
— Ако има някой в апартамента, нека отвори външната врата.
Нямаше никой. Аз горях от желание да има човек при мен в тези
тежки минути и часове. И реших, макар и да падна, ще лазя, но ще
отворя външната врата. Извиках:
— Не мога да ходя, чакай, ще отворя...
Последни напрегнати минути. Плътно опирайки се на стената,
достигнах външната врата и отключих секрета. Веднага се обърнах
назад. Обаче никой не влиза. Аз не мога да отворя вратата поради
физическо изтощение и безсилие. Затова със сетни сили извиках:
— Влизай!
Вратата се отвори и на входа се показа моят добър приятел
професор Коста Попов, казвайки:
— Аз чакам да отвориш вратата и за малко щях да си отида, но чух
гласа ти.
— Идвай – му казах обнадежден. От страх да не падна, охкайки и
пъшкайки от болки, се върнах в леглото. Убедих се, че краката ми
няма да се парализират, че това е борба с болестите в тях, която
продължава с особена жестокост.
Проф. К. Попов влизайки след мене, бързо затвори вратата и ме
попита сащисан:
— Какво става с теб? Защо си в това състояние?

Не можех да му обясня в момента, а използвах благородната лъжа,
като му казах, че съм се отровил с яйца и че това е кризисно
състояние.
Присъствието на приятел в стаята ме окуражи и мобилизира. След
15 часа входният звънец отново позвъня за мен. Помолих приятеля си
ако обича да отвори външната врата. Докато той излезе от стаята, в
хола бяха влезли брат ми, Мими и Жанет. От разговора разбрах, че
Жанет е дошла до вратата, звъняла няколко пъти, а брат ми и Мими
са я заварили чакащи да се отвори вратата. Брат ми я е попитал:
— За кого звъните?
— Тук живее Димитър Станев, но той не може да стане, защото
има кризи и болки, затова звъня на съквартирантите, да ми отворят –
уплашено казала Жанет.
Уплашен брат ми застана на вратата на стаята и попита:
— Какво става, батко?
— Нищо, очаквах болезнени кризи, но те са много жестоки.
А проф. Попов каза:
— Дайте да извикаме „Бърза помощ"! Вижте, той е вече посинял!
— Не, няма нужда, ще ми премине, щом издържах до сега.
Болките в краката продължаваха, но не с такава сила и жестокост.
Чувствах ги вече, че не са вдървени. Само главоболието беше силно,
въпреки че вече минаваше 19 часа. Нищо не бях ял и пил, но
трябваше да отида в тоалетната по малка и голяма нужда с помощта
на проф. Попов. Излязоха много отпадъци с отвратително миризлива
течност и урина. Учудването беше голямо и се питах от къде се
вземаха толкова отпадъци и отвратителна миризма, без да съм
правил клизма.
Преживените адски мъки и болки не помня такива през моя живот.
След 22 часа съм заспал като уморен герой.
Неприятна и горчива слюнка ме събуди в 5 часа на 9 октомври.
Станах за хигиена. След това се облякох и реших бавно да отида до
поликлиниката при лекуващия ме лекар д-р Марков. Той измери
кръвното ми налягане и пулса и ахна от почуда, защото кръвното ми
налягане беше 120 на 80, а сърцето – с нормален пулс. Той повтори
измерванията, за да се увери, че няма грешка, защото знаеше, че
такива резултати от дълги години не съм имал.
Прибрах се в квартирата си и легнах. Към 12 часа почувствах
болки в левия крак до глезена, които постепенно стигнаха до
коляното. Появи се болка и в десния крак вляво от капачката. В 19
часа направих задължителната клизма. При вкарването на водата
почувствах остри болки в червата. Опитвах се да задържа водата в
червата, но не успях. След изхвърлянето на водата от червата
почувствах силна болка до изпотяване, каквато досега не бях
изпитвал. Вместо вкараната бистра планинска вода, от червата
излезе тъмнокафява течност, на места с петна от мазнини, с глисти

дълги около 10-15 см полуспарени. Като легнах в леглото, почувствах
на няколко пъти остри болки в стомашно-чревния тракт, а червата,
макар и празни, клокочат. Лявото ми ухо зашумя и като че ли от него
излизат балончета от въздух. След като преминаха тези болестни
състояния, станах и набързо се изкъпах в банята. Часът беше 21.
Постепенно левият крак започна да ме наболява. Първоначално от
ходилото, пръстите, коляното и постепенно стигна до таза. При тази
ситуация не можех да мечтая за сън. Болките в левия крак станаха
остри, едва поносими. Стана 23 часа. Постепенно започнаха болки в
десния крак. Първо вдясно, а после и вляво на капачката на крака,
която постепенно слезе надолу до глезените и петите, а след това се
премести нагоре до таза. Все още бях спокоен, но предчувствах, че
започва втора атака на борбата с болестите в краката, т.е. на
оздравителния процес. Фактически започна вторият етап на борбата
за ликвидирането на болестите в краката. Болките в дясното коляно
станаха толкова силни, че тези в левия крак се губеха пред тях.
Такова парене, горене, човъркане с горещ предмет в костите,
преминаване на някаква материя отдолу нагоре в краката не бях
усещал и не беше ми се случвало. Някакви парещи телца се движеха
от вътрешността на краката към таза, леко, едва ги усещах, но ми
ставаше тежко.
Погледнах часовника. Минаваше полунощ. Беше 2 часа на 10
октомври. Чувствам адски болки в дясното коляно и някакво
движение от вътрешността към таза. Събудих се в 6 часа и станах в 8
часа, защото трябваше да си направя сутрешната хигиена, а и
чувствах остри болки в червата. И отново се повториха остри болки в
червата при вкарването на водата. Но този път успях да я задържа
две-три минути. Излезе гъста тъмнокафява течност с три малки
глисти и някакво светещо тяло. Това беше живак, проникнал някога в
тялото ми. Като го натиснах с пръчка, той потъваше и светлината
изчезваше, а после отново изплуваше нагоре и светеше. Този живак е
влязъл в тялото ми през устата като ученик по време на хранене или
когато съм спал. Помня, че майка ми викаше комшии у нас, за да
гледаме как живакът се движи през градината и пълзи към входа на
жилището ни. Майка ми го поливаше с вряла вода, той се пръскаше
на парчета и продължаваше да пълзи. Майка ми казваше, че това е
магия изпращана от лоши хора комшии.
В 14 часа дойде проф. Коста Попов, за да ме види, защото се бил
уплашил от вчерашното ми състояние. След него дойде и брат ми и
проф. Попов му показа как вчера съм вървял като ранена патица. Към
15 часа почувствах леки болки в лявото коляно и мускул надолу. Това
беше едно приятно човъркане в левия крак. След това започнаха
остри болки в дясното коляно. Постепенно болката се увеличаваше и
ставаше все по-остра и особено силна вляво от капачката и отстрани
на мускулите. Чувствах някакво трептение по мускулите на коляното

и над него. Някакво вътрешно движение в тялото се губеше в гънките
на таза и отново се появяваше в коремната кухина от дясно. То
продължаваше и свършваше някъде под ребрата към средата на
корема. Лежа по гръб с неподвижно опънати крака. Страхувам се да
не ме повторят онези адски болки от 8 октомври. Постепенно болките
в левия крак намаляха, докато в десния крак продължаваха. Към 19
часа на мястото на болката в коляното се появиха някакви мехурчета,
които се пукаха и продължаваха нагоре по мускула, преминаваха
през коремната кухина и се загубваха някъде под ребрата. След това
се появи няколкоминутно пулсиране в червата. Болката се пренесе
над коляното на десния крак, вляво от мускулната част с много остри
болки.
След 20 часа болките в центъра на коляното намаляха. Краката ми
обаче продължаваха да бъдат неподвижни. В таза и в кръста чувствах
изтръпване и запарване от продължителното лежане. Освен това се
появи някакво клокочене в гладните черва. Минаваше 21 часа, когато
започнах да се опитвам с бавно свиване на десния и левия крак, но
чувствах стегнатост и чукане вляво от капачките и трептения по
мускулите. Петите също бяха стегнати и се получи някакво трептение
от коляното нагоре до таза. В 21,30 часа реших да стана и се
изправих в леглото. Почувствах стегнатост в десния крак без остри
болки.
Направих две леки бавни свивания на краката и се изправих.
Почувствах стабилност на левия крак и някакъв лек трепет на десния
крак. Направих няколко крачки в стаята и реших да направя втора
клизма за днес.
Сложих електрическата печка, за да топля стаята, тъй като
клизмите през второто самолечение ги правех в стаята. Двата крака
вече се успокоиха, престанаха да ме болят. От клизмата излезе
тъмнокафява течност с отпадъци и отвратителна миризма, след което
направих петминутна топла баня. Спал съм спокойно.
На 11 октомври се събудих с леко главоболие и влажност на очите.
През целия ден чувствах някаква стегнатост в главата като резултат
от непрекъснатото лежане и запотяване. В 21 часа при поредната
клизма почувствах леки преболявания при вкарването и излизането
на течността от червата. Като резултат на тези преболявания
излязоха малки твърди глисти, дълги до 5-6 см заострени в двата
края. Те бяха около 4-5 снопчета с по няколко бройки. Това беше
поредното и вероятно последното прочистване на червата от
паразитите в тях.
На 12 октомври станах в 8 часа с леко главоболие, което беше в
резултат на нервна възбуда във връзка с вчерашната телеграма за
смъртта на Алеко от град Русе. В краката усещах някакви трептения в
областта на коленете. При вечерната хигиена в 21 часа излезе
обилна тъкан с отвратително тежка миризма, със силни болки в

червата и с болезнени спазми. В 22 часа се появи гадене до
повръщане с отпадналост в краката, след което последва обилна
слюнка.
След полунощ на 13 октомври съм заспал и се събудих в 8 часа с
леко главоболие. Неприятната слюнка беше изчезнала. Това беше
поредното прочистване на тялото чрез храчки и слюнка. Гладен съм и
за да утоля жаждата си в продължение на 2 часа изпих на глътки две
чаши и половина планинска вода. Почивам в леглото и чувствам
остри болки в дясното коляно около капачката. При вкарването и
изкарването на течността при клизмата в 21 часа чувствах остри
болки в червата с последвало клокочене и отпадналост.
Станах в 8 часа на 14 октомври с болки в червата и клокочене.
Заизлизаха и газове. А те какво ли пък лекуват? И днес при
вкарването на водата за клизмата почувствах остри болки в червата.
Едва издържах да не изхвърля веднага водата. Болките
продължаваха и при изхвърляне на течността от червата. След това
се почувствах отмалял с последвало безсилие първо в краката, а след
това в цялото тяло. Силните болки в червата от вчера ме караха да
разсъждавам какво мога да предприема, за да премахна тези болки
при правенето на клизмите.
Единственото разумно и правилно решение беше да правя по две
клизми дневно – сутрин в 8 часа и вечер в 20 часа, т.е. на всеки 12
часа, за да не се натрупат в червата изгорелите клетки и тъкани при
самозахранването на тялото, при започване на оздравителния процес
в борбата за ликвидирането и изхвърлянето на болестите. След 12
часа почувствах, че силите ми са се възвърнали и станах от леглото.
Почувствах леки болки в коляното на десния крак, нужда от почивка,
поради което останах в леглото. Стана ми студено на краката и
почувствах известна отпадналост, поради което станах и сложих
електрическата грейка на краката, за да се отпусне тялото. За пръв
път при това самолечение с вода при миенето на зъбите изтече много
кръв. С леки болки в десния крак и изблик на газове лежа с
надеждата да заспя. Преваля полунощ на 15 октомври, но не мога да
заспя, въпреки че е четири часът. На разсъмване съм заспал. Станах
в 8 часа за хигиена. Вкарването и изкарването на течността в червата
беше съпроводено с ужасни болки, които продължиха и след като
вече лежах в леглото. Не чувствах глад, а ми се пие вода. До 12 часа
изпих на глътки две пълни чаши с вода, а към 15 часа станах и се
погледнах в огледалото, като отворих устата и погледнах езика. За
мое учудване, езикът се е прищипнал – един пръст от върха навътре
е порозовял. В средата отгоре розовината намалява и се слива с
бялото на езика навътре. Това е важен показател за започналия
дълбоко в тялото оздравителен процес, т.е. борбата с дадена болест
и нейното изхвърляне от тялото. Лежа с известно самочувствие.
Въпреки че чувствам парене в устата. В 17 часа премерих

температурата. Имах 36,9 градуса, поради което продължих да лежа в
затопленото легло.
До 1 часа след полунощ на 16 октомври отново бодърствам в
леглото. В 8 часа станах за хигиена. Когато миех зъбите почувствах
остри болки във венците, особено в горната челюст и от клизмата
същите неприятни усещания както вчера. В леглото почувствах лека
неприятна болка в десния крак от петите до таза и до 13 часа усещах
някакво пулсиране и движение от горе надолу, което в някои
моменти е неприятно, но поносимо. Лежа и слушам радио „Хоризонт",
а часът е вече 16. Получиха се пулсации в десния крак, които
продължават от долу нагоре с леки болки в коляното под капачката.
Към 18 часа десният крак започна да чука и да трепти болезнено и е
стегнат, не е спокоен, както е левият крак. Отново имам температура
36,9 градуса. В 21 часа отидох за хигиена и при миенето на зъбите
отново почувствах болки в горната челюст. До полунощ не можах да
заспя.
На 17 октомври се събудих в 5 часа и за пръв път се чувствам така
спокоен в леглото. В червената тетрадка, в която си водя записките,
съм записал: „В такова състояние мога да изкарам два месеца на
самолечение с вода". Станах в 8 часа за хигиена. При миенето на
зъбите горните венци все още ме наболяваха. При вкарване на
водата за клизмата на четири пъти ме преряза остра болка и тежко
въздишах, докато изхвърлях водата. Излезе тъмнокафява гнусна
тъмна течност с много отпадъци. Правенето на клизмата ми взема
сутрешното добро настроение. Краката ми треперят, въпреки че съм
седнал на леглото и описвам в тефтера случилото се. Поради
отмалялост и отпадналост веднага легнах в леглото и вземах една
чаша вода. Лежейки вземах огледалото и погледнах езика си. Часът
беше 11. Гледката ме изненада. При ярко очертаната отпред розова
ивица езикът и навътре е започнал да порозовява. Но ивицата все
още се разграничава от вътрешността на езика. В 13 часа станах от
леглото и почувствах необикновена лекота и енергия, като само в
краката усещах известна слабост и разбира се – глад. Погледнах
езика в огледалото, а той целият започнал да порозовява, особено в
краищата се е слял с розовия цвят в началото на езика. Чувствам
известни пулсации в стомаха, лека болка в десния бъбрек и глад в
устата. В 20 часа отново имам 36,9 градуса температура. Гони ме
известен глад.
Нощта на 18 октомври е кошмарна и безсънна. Никакви усещания
освен желанието за храна. Това естествено беше критическо
състояние на тялото поради това, че от днес бях решил да се
захраня.
На 19, 20, 21 и 22 октомври бяха дни за захранване. През тези дни
чувствах само известно парене на главата, излизане на газове и
оригване. Клизмите правех редовно вечерно време само докато

тялото започне само да извършва тази дейност – изчистването. И
така прекарах 11 пълни дни самолечение с вода плюс пет дни за
захранване, общо 16 дни. Претеглих се на кантара. Тялото ми е
олекнало с 10 килограма, т.е. от 75 кг бях станал 65 кг – гол.
На 23 октомври се събудих и станах в 8 часа за закуска. В 10 часа
излязох по работа. След като обядвах легнах да почивам. Събудих се
към 16 часа с леки болки в гърдите, поради което продължих да лежа
до 17 часа, след което станах и се разходих до парка. Прибрах се за
вечеря. Почувствах се уморен и в 21 часа си легнах. Иска ми се да
заспя, но не мога, като се въртя непрекъснато в леглото. Неочаквано
и неусетно се появиха остри болки в корема и в гърдите. Часът беше
22. Почувствах страх, защото при дишането изпитвах болки. Станах
от леглото и реших да направя клизма, с надеждата болките да
преминат или поне да намалеят. След като си легнах болките отново
се появиха и постепенно започнаха да се усилват. Отново станах и
седнах на леглото. Постепенно дишането ми започна да се
затруднява. Появи се остра тъпа болка между коремната кухина и
гръдния кош. Почувствах особена тежест в стомаха и лека тъпа болка
в средата на гръдния кош. Изпотих се от зор. Тежко дишам и ме е
страх да легна. Седя в леглото. Всички семейства в апартамента спят.
Минава 23 часа. Мислено си задавам въпроса: „Какво ще става тази
нощ? Какво да предприема и да правя? Не съм вече на самолечение с
вода, захранил съм се, а се появяват такива жестоки болки. И си
отговарям сам: „Ще търпя докато мине! Ще стена, ще викам и ако
повече не може да си търпя болките, ще умирам!"
Болките отиват все по-нагоре и стават непоносими. Принудих се да
викам на съквартирантите да дойде някой да присъства при мен, ако
ще умра от тези болки да е жив свидетел. Никой от живущите в
апартамента не се отзова на виковете ми за помощ. Болките станаха
едва поносими, вследствие на което в 24 часа почувствах известен
страх и психическо напрежение. Вече ме беше страх да дишам
пълноценно. Опитвах се да намеря такова положение на тялото, с
което да намаля силата на болките – изправен, и седнал в леглото,
по очи, но не получих никакъв резултат. Болките ставаха все по-
жестоки. Принудиха ме да се свия, прегърбя, и със сетни усилия и
мъка трябваше да отида до тоалетната, за да уринирам. Стенех от
болките в адската нощ. Това беше живо клане с горещи ножове в
гръдния кош вътре и отвън отпред, като постепенно тези болки
започнаха да се изместват, пълзейки, постепенно обхванаха
подмишницата на дясната ръка и постепенно преминаха над цялата
плешка. След това обаче се получи малък проблясък в дишането
отпред в гърдите, повече вляво. Часовете след 24 часа на 24
октомври ми се сториха година, ад. Отново в 2 часа прегърбен и едва
дишащ бях принуден с охкане и пъшкане да отида до тоалетната.
Минава 3 часа след полунощ. Постепенно силата на болките с

пълзене се премести зад плешката и отиде в гърба. Отпред в гърдите
болките почти намаляха. Настъпи известно успокоение и убеждение в
същността на операцията, извършваща се в тялото ми. Обаче болките
отзад станаха още по-силни от тези в предната част на гръдния кош и
гърдите и ме принудиха да стена, да викам „Олеле, майчице, реже,
боли, олеле, майчице!" За миг дойдох на себе си и мигновено вземах
магнетофона от нощното шкафче до мен и като разбрах, че има
касетка натиснах клавиша за запис, защото ако се случи
непоправимото – умирачката, да знаят в какви адски болки и мъки
съм приключил нещастния си житейски път.
Часът показваше 4 и отново бях принуден да отида до тоалетната.
Поолекна ми малко и съм задрямал. Когато в 8 часа отново бях
принуден да отида до тоалетната. Урината беше бяла, пареше в
канала и имаше неприятна кисела миризма. Интересно ми стана, че
като поех дълбоко въздух не почувствах никакви болки. Направих
няколко дълбоки вдишвания и движения с ръцете и плешките и не
почувствах болки нито отпред, нито отзад. Сега само венците и
зъбите ме преболяваха.
Когато пуснах записа на магнетофона, за преживяното през
нощта, изпаднах в ужас от това, което се е случило с мен през тези
часове на нощта. Пазя касетката за доказателство на неверниците
как се лекуват болестите в гърдите и гърба, т.е. болестите прекарани
в гръдния кош от малък до сега: ангини, грипове, бронхопневмонии,
пневмонии, воден плеврит и т.н.
В 9 часа закусих. В 13 часа обядвах и в 19 часа вечерях нормална
храна. Спал съм здрав сън до сутринта на 25 октомври. Само венците
и зъбите продължаваха да ме наболяват, особено при хранене.
Чувствах като че съм бил на зъболекар и ми е намазал венците и
зъбите с някакво лекарство. На 26 и 27 октомври всичко беше
спокойно, без никакви телесни прояви.
Вечерта на 27 октомври имах желание да си легна рано, т.е. след
новините по радио „Хоризонт". Желаех и мислех, че ще заспя след
като легна. Постепенно обаче вместо заспиване, почувствах лека
болка в коремната болест и вътре в гърдите. Постепенно болката
започна да се увеличава. Предчувствах, че ще има „втора операция
на живо" и през тази нощ. Станах от леглото. Почувствах прерязване
като с ножове между коремната кухина и гръдния кош. Клането на
живо беше същото, както преди 3 вечери. Освен известното
безпокойство почувствах и известен страх. Но бързо преодолях
страха, като имах самочувствието от предишните дни и се
мобилизирах да издържа на всички неизвестности, на които ще ме
подложи собствената ми природа по пътя на самолечението с вода.
Болките станаха силни, едва поносими, но не стигнаха, както на 24
октомври през нощта, вътре в гръдния кош, за да нарушат ритъма на
дишането ми, а се настаниха в долната част отпред по периферията

на гръдния кош и коремната кухина. Болките продължаваха отпред
вляво и вдясно на гръдния кош. С пълзене постепенно преминаха в
дясната страна, след това отзад, но не обхванаха плешката, както
преди 3 нощи. Въпреки тази разлика в болестното ми състояние,
часовете минават бавно. Не лежа в леглото, а се разхождам бавно до
кухнята, връщам се в стаята, стоя до прозореца и търпеливо понасям
с пълна психическа и физическа мобилизация предизвикателството
на природата ми и на оздравителния процес в борбата с болестите за
тяхното ликвидиране и изхвърляне от тялото.
Полунощ е на 28 октомври. Болките пълзят и усещам как
преминават през долната част на гръдния кош с коремната кухина и
след 1 часа болките ги чувствах вече само отзад, долу зад ребрата.
След 2 часа легнах в леглото и нагаждайки се в положение да не
чувствам болки, неусетно съм заспал така, че се събудих чак в 10
часа на следващия ден, като преспал в сладък сън. Операцията на
самолечението с вода тази нощ беше с няколко степени по-слаба и
със значително по-малък периметър на действие, т.е. със строго
определен район – само в долната част на гръдния кош, граничещ с
коремната кухина. При тази операция през тази нощ не загубих
самообладание.
Събуждайки се на 29 октомври усещам, че нещо от зъбите ми е
изпаднало. Станах и от зъбите ми изпадаха в устата парчета зъбен
камък с много дребни частици. След тези тежки мъки и болки настъпи
известно спокойствие. До 30 октомври и до заминаването ми на
работа в чужбина на 18 ноември не се появиха никакви болки в
тялото ми.
Моя светлост, като носител на многобройни и тежки болести и
потърпевш на всички телесни операции, считам, че това самолечение
с вода беше многообхватно – тотално. То обхвана всички системи,
органи и части на тялото.
Това бяха по два етапа на оздравителния процес за лечение на
болните крака; по два етапа за болния гръден кош с белите дробове
и другите системи, органи и части на тялото. Изключително важно е
да се отбележи, че това се случи не само през време на
самолечението с вода и захранващите дни, но оздравителният процес
продължи още десет дни след преминаване на редовния режим на
хранене. Тези лечебни операции бяха последователни. Първо на най-
тежките болести в болните ми крака и таза. Второ, на гръдния кош с
неговите системи, органи и части. Сега, когато преглеждам тефтера,
в който съм си водил ежеминутни, ежечасни записи, изпитвам
учудване и недоумявам колко, кога и какво съм преживял през всеки
отделен ден.
От изложеното дотук е видно, че и при това самолечение с вода
предварителната физическа и психическа закалка на тялото при
спазване на начина на живот и режим на хранене позволи на тялото

да започне невероятна и немислима борба с болестите веднага след
изчистване на стомашно-чревния тракт.
Характерна особеност на това самолечение с вода е скоростта на
провеждания оздравителен процес от деня на започването на
самолечението с вода и неговата продължителност след
захранването и особено характерно е оздравителният процес след
редовното преминаване на храна. Причината за тази дейност в
тялото се крие в натрупаните потенциални сили на тялото в
продължение на няколко месеца.
Това самолечение с вода показа, че хора като мен с многобройни
болести от детските години, отлежали няколко десетки години в
тялото ще имат много тежки кризи, физически и психически
преживявания след преминаването на самолечение с вода. При
всички случаи резултатът от самолечението с вода ще бъде
оздравителния процес в борбата за ликвидирането и изхвърлянето на
болестите от тялото.
Това самолечение с вода идва да покаже, че хора, които имат една
или две болести, могат много бързо и по-безболезнено най-малко с
две-три самолечения с вода от 6 до 20 дни да ги ликвидират и
изхвърлят от тялото.
Това самолечение с вода показва, че когато вътрешните
потенциални сили на тялото са набрали голяма енергия и се насочат
към премахване и изчистване на дадена болест, за тях няма граници.
Във всички случаи програмираното от ръководния команден център
на тялото ще бъде изпълнено.
Появата на розовата ивица на езика е една особеност на
оздравителния процес, т.е. телесна проява на самолечението с вода.
Езикът показваше, че след деветия ден на самолечението с вода
започва нов етап в оздравителния процес и че до появата му в тялото
се е извършвало периферийно изчистване, т.е. оздравителен процес
в борбата за ликвидиране на болни системи, органи и части на
тялото, без да се започне и стигне до оздравителния процес на борба
за ликвидиране на тежките болести, загнездили се в тялото.
От това самолечение с вода могат да се направят няколко извода:
За бързото безкомпромисно започване на оздравителния процес в
тялото в борбата за ликвидирането и изхвърлянето на няколко
болести в тялото, отново се потвърди решаващата роля на
предварителната физическа и психическа подготовка на тялото, т.е. с
непрекъснатото закаляване, начин на живот и режим на хранене.
Самото тяло показваше умора и желание за почивка в леглото
след проведена няколкочасова и еднодневна оздравителна работа,
през което време за отдих то се организира, за да пристъпи към
изпълнението на следващата оздравителна дейност съгласно
програмата на ръководния команден център в тялото.

Прекараните в продължение на 47 години болести само са
заглъхвали, т.е. притаили са се в тялото, но продължават да вършат
своята разрушителна работа.
Някои болести толкова болезнено се настаняват в тялото, че
започват своята разрушителна дейност, а когато тялото бъде
поставено на самолечение с вода, тяхното ликвидиране и изхвърляне
се извършва в едва поносими адски болки и мъки, какъвто бе случаят
с болестите в краката ми и в таза, в гръдния кош и белите дробове и
останалите системи, органи и части на тялото.
Други пък болести са влезли в тялото с едни симптоми и при
започване на оздравителния процес се изявяват със същите симптоми
и със същата сила, с които са се загнездили в тялото, каквито са
бронхопневмониите, ангините, гриповете, пневмониите, водните
плеврити и т.н.
Борбата за ликвидирането и изхвърлянето на болестите в тялото
не се проявяваше едновременно. След ликвидирането и изхвърлянето
останките на една болест, след отдих започва борбата със
следващата по важност болест, какъвто е случаят с оздравителния
процес на краката, а след това гръдния кош с всички системи, органи
и части, докато най-накрая дойде ред на зъбите и зъбния камък. Тук
важна роля и барометър за ликвидирането на дадена болест се явява
езикът, който при започване на оздравителния процес побелява, след
което постепенно започва да порозовява, докато се изчисти напълно,
т.е. показва, че дадената болест е ликвидирана и изхвърлена от
тялото.
Най-важният извод за това самолечение с вода е че при определен
брой дни и с най-тежките болести загнездили се в тялото, започва
безмилостно жестока оздравителна борба за тяхното ликвидиране и
изхвърляне от тялото.
При самолечението с вода след определен брой дни на
провеждането му, започва оздравителния процес за ликвидирането и
изхвърлянето на чужди тела вмъкнали се в тялото като живак, олово
и т.н. Това показва, че и магиите на злостните магьосници и техните
оръдия не могат да виреят и съществуват в тялото при провеждане
на самолечението с вода и че то извършва пълно изчистване на
тялото.
През време на това самолечение с вода окончателно бяха
ликвидирани и изхвърлени от тялото всички видове паразити
залегнали в тялото, както и магьосническите оръдия.
А за мен, като потърпевш, най-важният извод е, че психически и
физически издържах на инквизицията на собствената ми природа. Не
съм предполагал, че съм в състояние да издържа на такива жестоки
болки, както в краката, така и в гръдния кош, т.е. във всички
системи, органи и части на тялото.

Генералният извод е, че за всяка болест в тялото има определен
брой дни на самолечение с вода, след което започва оздравителният
процес, т.е. борбата за нейното пълно ликвидиране и изхвърляне от
тялото.
Как можем да си представим оздравителния процес на всички
болести да започне едновременно?
Затова са необходими стотици дни, което е абсурдно и
невъзможно, защото човекът започнал самолечението с вода не може
да издържи толкова много дни за ликвидирането и изхвърлянето на
всички болести, залегнали в тялото му. Ако това той се реши да
направи, неминуемо ще умре.
Затова е необходимо разумно, постепенно увеличаване броя на
дните за самолечение с вода, така както постъпих сега. Започнах с
малко и непрекъснато увеличавах продължителността, докато от 10
дни стигнах до 37 дни.
3.
С ВЯРА ЗА ЛИКВИДИРАНЕ И ИЗХВЪРЛЯНЕ ОТ
ТЯЛОТО НА СТАРИТЕ И НОВИТЕ БОЛЕСТИ
На 18 ноември 1974 г. заминах на работа в чужбина. През

двадесетте месеца на работа в Африка не чувствах остри болки в
краката, и не боледувах, както преди да започна самолечението с
вода. Чувствах леки болки в краката, но кръвното ми налягане
започна да се понижава и от 80 на 120 често падаше на 60 на 30.
Това беше в резултат на лошите условия за нормален живот.
През месец май 1976 г. в устата долу вляво между езика и венеца
ми излезе някакъв продълговат тъмно син израстък с размер колкото
продълговат лешник. Вероятно това беше последица от лошата
храна, битовите условия и климата. Бучката започна да ми пречи при
храненето и при движение на устата, като постепенно стана
неприятно дразнещо болно място.
През месец юли 1976 година се завърнах в родината. Налагаше се
да продължа самолечението с вода както на старите, така и на
новите африкански болести. От 16 септември преминах на
самолечение с вода и още в 8 часа сутринта почувствах и първите
болки в коляното на левия крак. Към 13 часа се появи болка в
областта на очите, главоболие с парене в областта на челото и
когато си легнах да почивам, почувствах болки в тила на главата.
Температурата ми се повиши на 37,4О С. Постепенно главоболието
стана адско, с болки отпред на лицето, в устата, в областта на синия
израстък и т.н. От клизмата в 20 часа излезе жълт пясък и неприятна
миризма на изгоряла човешка плът. С главоболие и остри болки в

челото и устата легнах за спане и се събудих в 7 часа на следващия
ден без желание да стана. Главата ме боли и пари. Особено
осезателни болки чувствам в устата в областта на синия израстък.
Мръкна се, а болките продължават. Най-силни са в лявата страна на
главата в областта на синия израстък. Очите започнаха непрекъснато
да сълзят и парят. Болките на два пъти ме принудиха да ставам, за да
уринирам. При клизмите болките в червата ме изпотиха, а краката
ми отмаляха. Иска ми се да заспя, но не мога.
На 18 септември лявата страна на главата е леко изтръпнала.
Появи се и нова болка в левия крак от таза до пръстите. След 13 часа
се появи слюнка и леко преболяване в десния крак. Към 19 часа се
появи непрекъсната слюнка, която не ми позволи да заспя до
сутринта. Сутринта на 50-я ми рожден ден закуската ми се състоеше
от 2 чаши витошка вода. Чувствам дразнене в областта на синия
израстък с преболяване в областта на ухото и надолу към гърлото.
Лявата страна на главата и шията ги чувствам леко изтръпнали с
трептения и пулсации, които се губят някъде надолу в хранопровода.
От страната на синия израстък непрекъснато излиза обилна
неприятна слюнка. Болките са много силни, но от време на време
намаляват, а после стават непоносими. А самият син израстък ту се
скрие, ту се появи. След като болката малко намаля, към 12 часа
станах за хигиена. Болките в червата при клизмата продължаваха и
след като си легнах. Появи се болка в корема под гръдния кош вляво.
С тези болки съм заспал след полунощ и се събудих в 7 часа на 20
септември от неприятна миризма в устата. Имам болки в корема, а
очите ми сълзят. При ставане за хигиена почувствах виене на свят и
умора. Болките от предишните дни продължават и на 21 септември.
Венците започнаха да кървят от лявата страна, където е синият
израстък. Болките в червата бяха непоносими при клизмите. Чувствам
се отпаднал от изтощение. Към 20 часа положението ми стана още
по-тежко. Появиха се остри болки в стомаха придружени с обилна
слюнка и храчки до повръщане, които жестоко ме измъчваха. Часът е
23, а съм в напрегнато тежко състояние. Неподвижен лежа в леглото.
Болките в стомаха продължават. Късно след полунощ съм заспал.
Вече е 22 септември. Погледнах езика, а той е започнал да розовее
отпред на върха. Целият ден прекарах в леглото с болките от
предишните дни. Преваля полунощ, а от устата ми протече кръв,
вместо слюнка. В това състояние осъмнах на 23 септември. Езикът
отпред е порозовял. Сутринта на 24 септември се оригвам неприятно
до гадене и изхвърлям гъсти и неприятни храчки. При уринирането
почувствах силно парене в канала, а урината за пръв път е кафяво-
червена, с неприятна миризма. Целият ден прекарвам в леглото ту
седнал, ту легнал. Към 11 часа на 25 септември, десетият ден на
самолечението с вода почувствах някакъв сърбеж по главата и
изведнъж се появиха големи водни пъпки по челото и тила. Последва

неприятно главоболие и отпадналост, а пъпките сърбят и смъдят.
Часовете минават трудно. В 20 часа почувствах дразнение на мястото
на синия израстък. То се е подуло и леко преболява в посока към
гърлото. Дремнал съм до 7 часа на 26 септември и ме събужда силно
смъдене в областта на синия израстък. Очите също смъдят. А и
горната дясна челюст наболява. Лявата ръка от лакътя надолу е
изтръпнала. В продължение на един час между 11 и 12 часа
почувствах голяма жажда и с удоволствие изпих 3 чаши вода на
глътки. След 16 часа се появиха болки долу в ануса от ляво. В това
състояние прекарах целия ден в леглото. Сутринта на 27 септември
езикът отпред розовее, а навътре е обложен до светлокафяво.
Появиха се и болки в десния крак от коляното надолу. Обаче днес се
чувствам малко по-добре от вчера. До полунощ съм буден и не мога
да заспя. Чак в 11 часа на 28 септември станах за хигиена. И днес
при уринирането имах неприятно парене в канала. Краката и ръцете
са отпаднали. Раната от операцията вътре в дясната ноздра е
хванала струпка. Появиха се болки в десния бъбрек и остри болки
под дясната плешка до гръдния кош. Нещо чука неприятно. Дишането
ми се затрудни. Тежко ми е. Безсънна кошмарна нощ. На следващия
ден се събуждам с главоболие, а очите ми са като набоцкани с
карфици от безсънието. След хигиената в 11 часа се чувствам
напълно отмалял и до полунощ в леглото от жажда бях принуден да
изпия четири чаши вода. Денят е 30 септември. Очите продължават
да смъдят и имам болки в десния крак отчасти в левия. Бях
изненадан от червения цвят на урината. В 12 часа се опитвах да
стана, защото ми омръзна да лежа, но получих виене на свят и до 19
часа на три пъти се опитвах да стана и ми се завиваше свят, поради
което по принуда лежах в леглото.
След клизмата в 20 часа се появиха болки в областта на синия
израстък и гръдния кош, които се губеха някъде надолу в гърлото. В
краката чувствах долу някакви пулсации и трептения. Събуждам се
уморен на 1 септември с леки болки в челюстта и гушата, пулсации в
краката, а очите глождят, като че ли са пълни с пясък. Езикът
продължава да порозовява. Раната от операцията на дясната ноздра
е хванала дебела струпка и почти я е запушила. Към 11 часа се
появиха нови болки в областта на синия израстък. Мястото е като
подуто и ме дразни. Вие ми се свят и ток на два пъти преминава в
главата ми, поради което лежа неподвижен в леглото. Уморен и
отпаднал съм. До 3 часа на 2 септември бодърствам и чак в 8 часа
станах. Мястото на синия израстък е още подуто и ме дразни. Към 15
часа се появи и остра болка в десния крак между мускула и костта
под коляното. Чука, чука, а болката се пренася в цялото коляно
докато целият крак малко изтръпна. Появиха се пулсации в крака,
които продължават до полунощ. Освен това имам силно главоболие и
болки сега в дясната долна челюст. Преваля полунощ. Болките

продължават. Сърцето също се пристяга. На два пъти се опитвам да
стана, но не мога. Чувствам се отпаднал. Станах в 11 часа на 3
октомври за хигиена с леки болки в дясната страна на лицето. По-
късно започна да ме наболява лявата страна на врата с гушата.
Дясната ноздра е запушена от струпката. Краката ми са неспокойни,
пулсират. Лежа неподвижен и от време на време пия по няколко
глътки вода. Безсънието продължава и на 4 октомври през нощта. В 5
часа сутринта станах и седнах в леглото. В ужасно състояние съм.
Чувствам се отпаднал до крайност. Направо съм като убит. Струпката
на дясната ноздра най-после се отлепи и падна. След 15 часа съм по-
спокоен, но почивам в леглото поради безсилие. В 19,45 часа станах
за клизма и тръгнах към иригатора. Почувствах, че нещо ме удари
като ток, зави ми се свят?!
На 5 октомври, на двадесетия ден от самолечението с вода, след
полунощ, запотен, запарен се събуждам на килима в стаята и с мъка
едва се добрах до леглото. Вече съм в съзнание, но все още не мога
да си спомня какво е станало с мен. Инфаркт ли се връща или е друго
проявление? Въпросът е бил на живот или смърт. Решило е тялото ми
и е победило. Лежа неподвижен в леглото с известен страх.
Постепенно започнах да чувствам парене в лявата страна на лицето и
ужасно започна да ме сърби и боли. Със сетни сили се погледнах в
огледалото и не мога да се позная. Лицето ми е обезобразено и съм в
кръв. Лявото ми око е затворено и чувствам остри болки в гърба и
плешките. Не чувствам ръцете и краката си. Унесен от болките,
изведнъж усещам, че вратата на стаята се отваря.
Майка ми идва да ме види, а още е тъмно. С влизането си,
уплашена от вида ми, с пресипнал глас майка ме попита:
— Какво се е случило, бе синко? – И с бързи крачки се отправи да
извика съквартирантката Златка. Дойдоха и двете и отново ме питат
какво се е случило. В съзнание и с кураж, че майка ми със Златка са
при мен, със сетни сили казах:
— Помня, че станах от леглото и тръгнах да си направя вечерната
клизма, но почувствах удар от ток и по-нататък нищо не помня.
Последваха силни болки в устата от този напрегнат отговор.
Помолих да ми дадат чаша с вода. След глътка вода добавих за
успокоение на майка ми:
— Нали съм жив, ще се оправя!
След този кратък разговор помолих майка и Златка да ми почистят
лицето с лавандулов спирт, за да ми поолекне. В 9 часа Златка ми
помогна да направя пропуснатата от вчера клизма. С големи мъки
успях да я направя. Погледнах промитото си лице в огледалото.
Виждам лявата страна подута, веждата разцепена, цялата синьо
кървава, окото е затворено, кърваво синьо-жълто на цвят. От лявата
ми ноздра затече кръв от вътрешен кръвоизлив. Цялата лява страна
на лицето ме боли заедно с врата и плешките, които тръпнат. Лявата

ръка от лакътя не я усещам, като че е откачена. Дясната ръка до
лакътя е изтръпнала. Дишам тежко. Излизат храчки и слюнки с кръв.
12 часа погледнах езика. Той почти целият е порозовял. Розовото
петно, което го отличава от вътрешността на езика, сега е слято с
цвета на останалата част.
Тази гледка на езика ме окуражи и повиши самочувствието ми на
ранен герой. След това майка ми проми раните с борова вода, седна
на дивана и започна да разказва тъжно и напътствено на
съквартирантката и на мене:
— Нощес към 3 маса сестра ми Нона извика: „Дело ма, я виж черен
дявол на прозореца иска да влезе. Иди ма, иди го прогони!" Сетих се,
ме Димитър се лекува и помислих, че нещо се е случило. Станах и
веднага дойдох! – и продължи:
— Хайде, стига с твоите експерименти, бе сине! Ще направиш
някоя беля!
За успокоение на майка казах:
— По-голяма беля от тази, майко, повече няма да се случи. Това
подсказваше чувството и видът на езика ми.
Часовете минават бавно и мъчително. След промивката на раните
майка и Златка си отидоха. През останалата част от деня
непрекъснато промивах лицето с борова вода, а привечер Златка със
съпругът си на два пъти идваха и ми разтриваха плешките и гърба със
спирт.
На следващия ден все още се чувствам в някакво трескаво
състояние. Целият ден премина в промиване и компреси на болните
места и разтриване на плешките и гърба със спирт. Зажаднял се
събудих на 7 октомври и веднага уталожих жаждата си с две чаши
вода. Златка дойде и ме разтри със спирт и проми раните на лицето
ми с борова вода.
Езикът отново отпред има прещипване, от розово-червеникава
ивица, но не е обложен навътре, въпреки че има разлика с новото
прещипване. Дишането ми вече е нормално. Добих добро настроение.
Пръстите на ръцете вече могат да държат чаша с вода. Сърцето обаче
пулсираше по-силно и ме унася на сън без да мога да заспя. Вече
трети ден лежа неподвижен, изведнъж почувствах от левия крак на
палеца и нагоре силен ток. Зави ми се свят, отпуснах се и за секунди
съм изпаднал в безсъзнание. Но този път съм в леглото. Когато
дойдох на себе си след секунди и погледнах часовника, беше 15,20
часа. Дошъл съм в съзнание и с лека усмивка промърморих на глас:
„Това е връщане на втория инфаркт, или образно казано, първият
инфаркт дойде в изправено състояние и си отиде в изправено
състояние, а вторият инфаркт се върна така, както дойде, в леглото.
Десет минути след това събитие станах и изпих чаша с вода. До
полунощ изпих още две чаши с вода, след което съм заспал и се
събудих на 8 октомври. Станах, промих раните на челото, окото и

носа. Времето навън е прохладно и влажно, а вътре е студено.
Нямаме парно отопление. Тези обстоятелства ме накараха да
прекратя по-нататък самолечението с вода.
За захранването моят приятел художник Людмил, майка и Златка
набавиха всичко необходимо. От 75 кг бях стигнал до 62 кг, т.е. за 24
дни съм свалил 13 кг от теглото си.
След захранването уринирането ми беше трудно, с напрежение и
прекъсване в продължение на 24 часа. През втория ден от
захранването продължавам да се чувствам отпаднал. Сутринта
намазах с боров вазелин раните на веждата, бузата и носа, след
което те подпухнаха и до вечерта струпките се отлепиха и паднаха.
На седмия ден от захранването все още се чувствах уморен и
безсилен. Затова прекарвах времето в леглото и стаята с домашни
занимания. Чак на осмия ден от захранването, преминавайки на
редовна храна, към 10 часа, придружен от проф. К. Попов излязохме
навън до Гастронома на бул. „Дондуков" за да закупя храна.
Между другото проф. Попов ми каза: „Да знаеш колко много си се
смалил и отслабнал!"
Отговорих му ясно:
– Да, но утре ще бъда по-здрав и по-жизнен!
От изложеното е видно, че новата африканска болест, синият
израстък, е паразитно образование в устата ми с тежки последици.
Това лечение от проявите на този израстък още от първия ден на
самолечението с вода: силни болки, адско главоболие, смъдене и
болки в очите, челото, челюстта и ушите, съпроводено с повишаване
температурата на тялото, неприятна миризма и горчивина в устата,
болки в стомаха, предизвикващи гадене до повръщане и изблик на
пъпки по главата и тялото. Всичко това показа, че израстъкът е
смъртоносно заболяване след като голяма част от тялото беше
заразена от този паразит.
През време на редовното хранене оздравителният процес си върви
без прекъсване. Продължи да ме смъди мястото на операцията на
дясната ноздра след падане на струпката, т.е. да се доизчиства от
болната тъкан. Операцията на хрущяла в дясната ноздра съм правил
преди повече от 18 години и чак сега показа, че мястото на
операцията не е било оздравяло, тъй като сега продължи да се
доизлекува. Особена характерност е появата на оздравителния
процес на сърдечно-съдовата система, т.е. стабилизиране и връщане
с трясък на двата прекарани инфаркта през 1973 година. Отново се
появиха все още неликвидираните стари болести, които отново бяха
включени в оздравителния процес като: краката и ръцете, и други
вътрешни системи, органи и части на тялото.
Важен показател за продължаващия оздравителен процес беше
езикът. Със започване на самолечението с вода езикът се обложи и в
зависимост от дейността на оздравителния процес в борбата за

ликвидиране на дадена болест ставаше бяло-жълт до кафяво, след
това се променя в розово-бял и издаваше неприятна миризма на
ацетон. С появата на розовото прищипване отпред на езика се
убеждавах, че оздравителният процес вече е започнал и дадена
болест ще бъде ликвидирана и изхвърлена от тялото. А когато езикът
напълно не порозовява, за мен ставаше ясно, че има още болести,
известни или неизвестни, които ще трябва да се лекуват със
самолечение с вода. Когато бъдат ликвидирани и изхвърлени всички
болести от тялото, тогава ще се получи пълно порозовяване на езика
от началото до край.
От това самолечение с вода могат да се направят няколко
извода:
най-ценното за самолекуващият се с вода е, че при него трябва да
има човек, който да извършва всичко необходимо за спокойното и
пълноценно самолечение. За да не стават такива изненади, както при
мен. За жалост, за добро или за лошо, аз сам извършвах всичко
необходимо във връзка със самолечението с вода;
човешкото тяло с неговият ръководен команден център и програма
само определя коя е следващата болест в тялото и започва борбата
за нейното ликвидиране и изхвърляне. Тъмносиният израстък вътре в
устата по важност се оказа от такова сериозно естество, че беше
включен още от първия ден в програмата на оздравителния процес.
След него започна оздравителният процес и на старите болести на
тялото;
когато при самолечението с вода се получи външно нараняване, то
много бързо зарастват раните, следи почти не остават, какъвто бе
случаят с разцепената ми вежда, контузията на двете ръце;
това самолечение с вода показа, че през периода на захранването
жилището не трябва да се напуска до започване на редовния режим
на хранене. Бавното прохождане и натоварване на тялото е сигурна
гаранция за неговото стабилно възстановяване. Самолекуващият се
не трябва да допуска нарушаване на изискванията за пълен покой и
спокойствие. Той трябва да си осигури и изисква да се прави само
това, което му създава приятно настроение. При мен този въпрос
беше цяла трагедия, която съзнателно не описвам;
най-ценният извод за изчистване на тялото от болестите е
правенето на клизмите да става през 12 часа, т.е. на два цикъла в
денонощието – сутрин в 8 часа и вечер в 20 часа, или в други часове
с цел да се намалят болезнените прояви и по-пълното изчистване на
червата от отработените клетки и тъкани;
важен показател за оздравителния процес извършващ се в тялото
в даден момент е езикът. Той се явява като контролен орган за
започване борбата за ликвидиране и изхвърляне на определена
болест по програмата. По него може да се отчита степента на

постигнатия оздравителен процес по програмата на ръководния
команден център на тялото;
течността от клизмите, слюнките, храчките, водните пъпки и петна
по тялото показват каква болест е лекувана, ликвидирана и се
изхвърля в даден момент от време като част от оздравителната
програма на тялото;
оздравителният процес на тялото продължава и след като започне
захранването, а и след това. Ръководният команден център на тялото
е този, който определя дали оздравителният процес да продължи и
след приемането на редовна храна съгласно програмата или да спре.
Генералният извод за мен е, че дотук самолечението с вода не
трябва да спре, а трябва да продължава, защото в тялото ми има още
много болни системи, органи и части на стари залежали болести и
ако се появят нови такива.
4.
ЗАРАЗНО ЗАБОЛЯВАНЕ – РАЗСТРОЙСТВО ОТ ХРАНА
На 4 ноември 1976 година към 17 часа се прибрах в квартирата си

след диктуване. В 19 часа почувствах клокочене в червата, след
което последва разстройство с диария. Това наложи и веднага
преминах на самолечение с вода на 5 и 6 ноември. За два дни това
внезапно заболяване беше ликвидирано.
5.
НЕОЧАКВАНО ЗАБОЛЯВАНЕ – НЕКАНЕН ГОСТЕНИН
За вечеря на 17 ноември 1976 година гостувах на семейство

Бояджиеви. След като се прибрах и легнах, не можах да заспя, а през
нощта бях неспокоен. Събуждайки се на 18 ноември почувствах болки
вътре в лявата ноздра без видими следи. До вечерта на 19 ноември
носът ми започна осезателно да ме боли и започна да се подува
заедно с бузата до ухото. За вечеря обаче трябваше да гостувам на
семейство Дончеви. Докато се прибрах в квартирата си към 22 часа
почувствах болки в корема. Последва болезнено разстройство.
Веднага си направих клизма, при която имах остри болки в червата и
реших, веднага да премина на самолечение с вода. Това беше
мярката, която вземах по повод на това внезапно заболяване.
В ранното утро на 18 ноември се събудих с отекъл вече нос.
Неканен гостенин е дошъл – цирей.

Като страшна лава циреят изби на повърхността, отокът бързо
обхвана лявата страна на бузата и носа, а вътре започна да чука с
пареща болка. Скучно и неприятно ми беше в квартирата, затова се
облякох и излязох да се разходя. Пред входа на ЦУМ срещнах
колегата М. Маринов.
Като ме погледна, с изненада, Маринов ме попита:
— Митко, какво си се подул?
— Цирей – отговорих.
А той започна:
— Ти нали познаваш усмихнатия руски полковник от съвета. На
него също му е излязъл цирей на носа като на теб. В събота бил на
работа. В неделя прекарал вкъщи. Слагал компреси, а в понеделник
отишъл в болницата за лечение. След Два дни там починал. Казаха,
че се е получило отравяне на кръвта и било късно да го спасят.
Митко, вземай мерки, защото е много опасно. Хайде, вземай спешни
мерки!
– Взел съм мерки – казах и се сбогувахме.
След този тъжен и неприятен разговор се прибрах в квартирата си
към 11 часа и легнах да почивам. Появи се главоболие. Лицето и
областта на цирея ужасно ме заболяха. Едва понасях силното
главоболие. С цел да ми олекне от болките и главоболието, в 14 часа
направих допълнителна клизма и отново си легнах. Въпреки това,
състоянието ми стана още по-лошо. Главата зачука в областта на
лицето с цирея като сърцебиене. Появи се синьо петно между носа и
окото. Постепенно циреят се наду като орех и не ми даваше покой.
Трудно минават часовете в такова тревожно състояние. За спане не
мога да мисля. По някое време съм задрямал, но изведнъж трепнах
възбуден от чукане в лявата страна на лицето. Часът е 3 след
полунощ на 24 ноември. Станах, защото в леглото не можех да
понасям болките в главата и чукането в областта на носа. Изпих и
последната чаша с чиста планинска вода. Ами сега? Без вода става
гибел. Накъде? Сетих се за моя приятел Г. Грозев и веднага извъртях
телефонния му номер. Навън вали дъжд. Помолих го, ако обича да
отиде и ми донесе вода, защото съм в тежко състояние, мястото в
областта на цирея е станало по-твърдо. След 7 часа чувствам някакво
дърпане в областта на носа от повърхността му навътре и някакво
движение и пулсации отиващи надолу в гърлото. В този непрекъсващ
дъжд Г. Грозев ми донесе планинска вода. Каква ли благодарност бих
могъл да му изкажа за това му отношение към мен. Привечер на
повърхността на цирея започна да се образува голяма струпка и
цялата област стана твърда. Непрекъснато усещам вътрешно
движение и размествания в областта на цирея с леко дразнение на
повърхността на носа, което се губи навътре в гърлото. Болката
намаля и престана да е силна. През време на клизмата главата в
областта на носа отново зачука като сърце пробягало 10 хиляди

метра. По-късно се появи леко смъдене и сърбеж в носа навътре и на
повърхността. Синьото петно се прибра. През цялата нощ усещам как
постепенно от лицето ми някаква залепена материя постепенно се
смъква надолу към хранопровода. При разсъмване на 22 ноември съм
задрямал до 9 часа. Лявата страна на лицето продължава да смъди.
Неочаквано се появи леко изтръпване на китката и на пръстите на
лявата ръка. След обяд се появиха пулсации като сърцебиене отзад
на главата. На посещение дойдоха майка, снахата и приятелката ми
С. Георгиева. Чувствам, че тялото продължава да ликвидира и
изхвърля заразената тъкан от цирея. Не мога да заспя. На 23 ноември
съм задрямал и се събуждам в 2 часа след полунощ с неприятни
мисли. Сън не ме хваща. Налегна ме глад. Този глад ме принуди в 7
часа да взема половин чаша нектар от кайсии разреден с вода, за да
намаля нагона за храна. След като обмислих, реших от 8 часа да
прекратя самолечението с вода и да се захраня.
Злокобният цирей беше стопен, ликвидиран, мъртвата тъкан
постепенно на парчета излизаше навън с неприятни усещания и
обилни сълзи на очите. Беше ликвидирана и изхвърлена от тялото.
При това неочаквано заболяване появата на цирея се
предхождаше от три сигнала.
Първият е неспокойната нощ на 17 ноември.
Вторият е появата на болки вътре в носа без следи при
събуждането ми на 18 ноември.
Третият сигнал е предизвикването на болезнено разстройство с
болки в стомашно-чревния тракт вечерта на 19 ноември т.е., когато
заразата на цирея бърза да проникне чрез стомашно-чревния тракт в
кръвта, откъдето да започне нейното отравяне.
Третият сигнал беше решаващият за борбата на тялото със
смъртната опасност. За мен това беше последният шанс да парирам
заразата проникнала в стомашно-чревния тракт, като вземах
очистително и преминах на самолечение с вода.
Именно с тази мярка спрях по-нататъшната дейност на цирея. Това
даде възможност на телесните сили да го възпрат и след това за
колкото дни беше се появил на повърхността на лицето, и
задействува заразата, за толкова дни беше ликвидиран и тленните му
останки бяха изхвърлени от тялото.
Единственият извод за мене, а и за всички, които ще
прочетат за този случай е:
щом се появят признаци на заболяване на стомашно-чревния
тракт, разстройство с диария или други заболявания в тялото, както в
случая с цирея на носа и бузата, незабавно да се премине на
самолечение с вода.

6.
ПРОДЪЛЖИТЕЛНО ПРОСТУДНО ЗАБОЛЯВАНЕ
През зимата на 1976 – 1977 година ми се струпаха много грижи и

тъжни дни. Леля ми Нона, сестра на майка ми, заболя тежко и
почина. На 24 януари 1944 г. почувствах тръпки но тялото. Плешките
ми са като вдървени и болят. Появи се хрема и кашлица. На
следващия ден осъмнах още по-зле. Тежко дишам и чувствам болки в
гърдите. Дигнах температура 37,2°С. Поради това още след обяд
преминах на самолечение с вода. На 25 и 26 януари прекарах в
жилището си с хрема, кашлица и температура. Сутринта на 27 януари
обаче температурата, кашлицата и хремата са изчезнали.
Ликвидирано и изхвърлено беше това простудно заболяване.
7.
ФИЗИЧЕСКО ИЗТОЩЕНИЕ И ГРИП
Към 20 маса на 2 февруари 1977 година ми съобщиха по телефона

да отида при майка ми, защото не е добре. Веднага отидох, заварих я
със задух, силни болки в главата, в гръдния кош и слабините. Краката
й са се схванали и не може да ги мръдне. За да се поуспокои й дадох
валидол и я разтрих със спирт. Цялата нощ дежурих и не мигнах.
Рано сутринта извиках лекар, а след това търчах из града, за да купя
предписаните лекарства. Зимата беше суха и сурова. Майка имаше
38,9°С температура. Грипът, който върлуваше в София я беше
сграбчил здраво. Въпреки даването на предписаните лекарства,
състоянието й ставаше все по-тежко. Замръкнахме в непоносими
болки и мъки. Осъмнах на 4 февруари седейки неотлъчно до майка
ми, като през 2 часа й давах лекарствата. Пазех я да не се отвие в
това студено време и поддържах топлината в стаята с непрекъснато
поставяне на въглища в печката. По обяд температурата й спадна на
37 С. Чувствам голяма умора и изтощение. Едва дишам. Майка ми
долови, че не съм добре и ми каза да отида до квартирата да си
почина и с тревожен глас ме помоли и тази вечер да бъда при нея,
казвайки:
– Виждаш, че никой не дойде да ме види, нито брат ти, нито
сестра ти с нещо да помогнат.
Казах й, че ще отида до квартирата си и ще се върна. Хапнах на
две на три в квартирата си, вземах душ и се върнах при майка. През
нощта също не можах да заспя, защото давах лекарствата през 2 часа
и следях да не се отвие. След полунощ ме изби гореща пот като в
баня. Минава 2 часа на 5 февруари. Гърдите ми изгарят. Дробовете

като че ли ги режат с горещ предмет. Задушавам се, а главата ме
боли и пари.
В 5 часа дадох лекарствата на майка и я помолих да взема през 2
часа от лекарствата, като й казах, че ми е много зле и че ще отида да
се лекувам. В 8 часа бях в квартирата си. Премерих си температурата.
Имах 39 градуса. Кашлях със силни болки в главата и гърдите.
Без бавене преминах на самолечение с вода.
След клизмата в 20 часа температурата ми спадна на 37,5 градуса.
На 6 и 7 февруари прекарах в квартирата си. Болките постепенно
преминаха и температурата се нормализира. През следващите два
дни – 8 и 9 февруари се захраних и бързо ликвидирах това
заболяване.
8.
ЗА ПРИЯТЕЛСКА ПОДКРЕПА И ЗА МОЕ ЗДРАВЕ
Приятелят ми П. Петров, като виждаше как възстановявам

здравето си, ме помоли да проведем заедно самолечение с вода.
Нямал кураж сам да го провежда.
Подкрепих желанието му, защото и аз имах нужда, тъй като бях се
ударил много лошо в кръста и дясната ръка в железата на балкона на
апартамента. А освен това знаех, че не всички болести на тялото ми
са напълно ликвидирани.
От 22 юни 1977 година започнахме самолечение с вода извън
столицата в една паянтова къщичка в село Бистрица. Прогнозата за
24 и 25 юни беше, че ще вали дъжд. Рано сутринта заваля. При тези
климатични условия не можеше да се продължи самолечението с
вода и трябваше да се завърнем в София при домашни условия.
Вкъщи още сутринта на 25 юни се появиха вече очакваните болки
в дясната ръка и в десния крак. Главата ми запари, а термометърът
показа 37 градуса. На следващия ден се появиха тъпи болки в
дясната ръка, особено в лакътя, парене в главата, а в десния крак
трептения, пулсации с някакво движение от петата до таза. Чувствам
се отмалял и едва понасям тежестта на болезнените прояви. Болките
продължават вече пет дни. На 3 юли дясната ръка не престава да ме
боли и чука по-осезателно в лакътя. Езикът отпред е розово-червен, а
навътре е розово-бял. Сутринта на 4 юли нямам никакви телесни
проявления, поради което се захраних.
Въпреки захранването болестите и борбата с тях продължават с
още по-голяма сила. Лявата ръка така зачука, като че ли е в някакво
огнище и майстор с чук и длето ремонтира болните части. Дясната
ръка все още ме боли в китката и в лакътя. Появиха се парения в

главата с виене на свят и пулсации в сърдечната област. Чак на 11
юни се почувствах добре и изпълнен с бодрост и спокойствие.
Това самолечение с вода показа, че борбата с някои от старите
болести започна чак на четвъртия ден и продължи през цялото време
на захранването, дори и след това.
Изводът е:
досега няколко болести са ликвидирани и изхвърлени от тялото, но
има още много, затова трябва да продължа провеждането на
периодично лечение с вода до пълното им ликвидиране и изхвърляне
от тялото.
9.
НЕПРЕДВИДЛИВОСТ
На 27 август 1977 г. близки ми гостуваха. Гостих ги със студени

питиета – ракия, ястия и вино. В 4 часа сутринта на 28 август се
събуждам в пот и болки в главата. Гърлото ми е запушено и не мога
да преглъщам. Веднага преминах на самолечение с вода. На 29
почивах вкъщи и на 30 вече бях в добро състояние и се захраних.
Така ликвидирах тази непредвидлива простуда.
10.
НЕСЪОБРАЗИТЕЛНОСТ
На 31 август 1977 г. ми гостуваха приятели, като донесоха студена

бира. Вечеряхме студена ракия, студени ястия със студена бира, в
студена квартира и студено време. В резултат на това на 1 септември
се събудих с кихане, кашлица и хрема. От носа ми потече топла вода
и главата ме боли. Имам температура 37,2°С. Веднага преминах на
самолечение с вода. Прекарах два тежки дни в квартирата си в това
състояние. На 3 септември съм без температура и без болезнени
прояви, но почивам в леглото. На 4 септември се захраних.
11.
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЗАГУБЕНОТО
Пази ме, Боже, от приятели, а от неприятели сам ще се пазя! –

казва народната поговорка.

Едва се бях възстановил, и неочаквано на 19 септември 1977
година отново трябваше да замина на работа в Африка. Условията на
живот бяха много по-лоши и тежки от предишните. От лошата храна,
начина на живот, климатичните условия и тежката и непосилна
работа отново разстроих здравето си.
Боледувах от пневмония, дясното ухо ме заболя, поду се, заглъхна.
Не чувах пълноценно и непрекъснато ме болеше. Нервната ми
система се разстрои и така нататък.
Тези „приятели", които ме изпратиха, разбраха, че не съм за
работа при тези климатични условия, и на 14 юни 1978 година под
предлог, че се връщам в годишен отпуск, фактически окончателно се
завърнах в родината.
На 2 юли преминах на самолечение с вода. Като по ноти веднага
се появиха болки в кръста и слабините, в дясното ухо, появиха се
нервни трептения и силни болки в челюстите. През втория ден от
самолечението съм в трескаво нервно състояние. Цялото тяло ме
боли. Главата ми тежи и не се повдига. Постепенно се разви остра
болка в областта на ухото и носа. След 14 часа болките станаха едва
поносими, а след 17 часа изтръпнаха и са като упоени, както се
упойва зъб. Ченетата със зъбите болят и не мога да ги допра едно до
друго. Цяла нощ тези ужасни болки продължават. В 4 часа на 4 юли
ме събужда силна жажда, а в главата ми се въртят африканските
глупости. Часът е 6, а се задушавам от болките, поради което станах
и излязох да се разходя пред блока около църквата „Света София".
Като се върнах болките продължават. Появи се обилна слюнка и
газове. Настъпиха тежки часове. Около 21 часа главоболието се
усили, а дишането ми стана по-трудно. Вече чувствам безсилие в
гърдите и краката. Постепенно вътре в дясното ухо започва
болезнено движение на някаква материя. Станах, наведох се на
дясната страна и след няколко минути подскачане на десния крак от
ухото започна да излиза някаква продълговата червена материя.
Извадих я и я увих в книжка. Часът е едва 7 на 5 юли. Аз едва дишам.
От време на време сърцето претупва. Главата ме върти и чука в
темето, слепоочието, особено болезнено е дясното ухо. Само по гръб
мога да лежа. В страхотно тежко състояние съм и едва понасям
инквизицията в тялото, т.е. на собствената ми природа. За около 30
минути почувствах известно облекчение, през което време направих
хигиената. И отново цялото тяло замря в болки, особено в главата и
гърдите. Въздухът започна да не достига, въпреки че съм вдигнал
горе ръце. Изби ме топла пот. След 16 часа почувствах подобрение в
дишането. Обаче ушите ми шумят и имам силни болки в слепоочието.
Появи се обилна слюнка с гъсти храчки. Оригвам се, като че съм
преял с гадене до повръщане. Минава полунощ. Вече е 6 юли.
Горчивата слюнка не ми дава възможност да дремна. Нощта е
кошмарна. След 5 часа слюнката и храчките понамаляха и аз съм

задрямал до 9 часа. И отново главата пари и боли в слепоочието, а
очите ми са в гурели и нещо вътре глозга и ги дразни. Обаче
спокойно дишам. Сърцето ми се е успокоило. Чувствам сили. Станах,
облякох се и излязох в градинката пред блока на малка разходка.
Като се върнах, почувствах умора. Лежа или седя в леглото. След
обяд майка и Кунка Цветкова дойдоха да ме видят. Появи се
безсъние. След полунощ на 7 юли съм заспал до 7 часа. Станах за
хигиена и поради липса на болезнени прояви реших и в 8 ч. се
захраних.
Това самолечение с вода, макар и кратко, показа в действителност
колко ценно здраве съм загубил за 10 месеца в Африка.
12.
ВУЛКАНЪТ ИЗРИГНА
Това самолечение с вода идва като продължение на предишното

„Възстановяване на загубеното". За да се ликвидират и изхвърлят
всички африкански болести и някои от останалите стари болести в
тялото ми, извърших двумесечна подготвителна и възстановителна
работа с тялото си из парк Витоша и неговите чисти реки и гори. От
20 август 1978 г. минах на самолечение с вода. Още след обяд
почувствах леко припарване в сърдечната област. Челюстите така са
се притиснали една с друга, че с нищо не мога да ги разтворя. На
втория ден се събудих в 6 часа от парещите ми уста. При
уринирането излезе жълто-кафява миризлива течност, а при
клизмата при вкарването и изкарването на водата болките в червата
бяха до изпотяване, с излизане на тъмно кафява отвратително
миризлива течност. Езикът е розово бял. Между 10 и 11 часа
направих малка разходка из Парка на свободата и покрай блока. В 13
часа през лявата половина на главата, от носа до върха на темето,
премина ток със силно парещо действие. Втори ден вода не съм пил,
а толкова неприятна урина излиза. Гладно ми е. След 20 часа се
появи тежест в сърдечната област с трептения и парене на краката от
пръстите до колената. Дойде Г. Грозев и като му споделих
състоянието си, той ми каза: „Изглежда тялото се готви за акция".
Явно бе, че това бяха предвестници на следващите кризи в тялото.
Постепенно двата крака започнаха да тръпнат заедно с лявата ръка.
На 31 август се събудих в тъмно със задух и болки в сърдечната
област и с чувството, че някой мачка с ръка сърцето, а лявата ръка е
изтръпнала. Главата боли, особено в слепоочията. Часът е 6. Болките
в сърдечната област се усилват. Дишането ми е затруднено. Главата
и краката ме болят. В 7 часа вече дишам с мъка и напрежение. Гласът
ми спадна. Очите ми са пълни със сълзи. В 9 часа чувствам недостиг
на въздух, а няма кой да ми отвори прозореца. За минутка почувствах
известно намаляване на болките. Станах, отворих прозореца и
веднага легнах. Болките продължават. Започнаха да излизат газове.
Уринирах кисела миризлива течност. Чувствам голяма умора и едва
сега можах да изпия чаша вода. Лежа неподвижен, а главата пари.
Очите парят, сълзят и смъдят. В 19 часа се появи остра болка под
ребрата и в средата на гръдния кош. Обилна слюнка с миризма на
изгоряла плът започна да излиза. Спи ми се, а не мога да заспя. С
тези болки се измъчвам на 2, 3 и 4 септември. Едва на 4 срещу 5
септември съм заспал. Събуди ме обилна слюнка. Главата вдясно
боли и чука. Дясната горна челюст е като изтръпнала. На три пъти
наред с обилната слюнка от зъбите ми изтича кръв. Очите
непрекъснато ме смъдят и сърбят. Тежко ми е през целия ден. Не се
чувствам добре. В 4 часа на 6 септември станах, за да си измия
устата от отвратителната миризма. При уринирането за пръв път
почувствах силно парене и то продължително време в пикочния
канал. Чувствам умора в гърдите и в сърдечната област. Тези прояви
продължават и чувствам жажда. За пръв път от няколко дни в
продължение на няколко часа изпих три чаши с вода.
Интересен е фактът, че от първия ден досега зъбите с ченетата
инстинктивно са се притиснали едни в други. След 0 часа на 7
септември съм заспал, т.е. на десетия ден от самолечението с вода.
Сънувах покойния си баща. При клизмата имах болки в червата както
при вкарването, така и при изкарването на течността, след което се
разрази остра болка в дясното коляно.
След 10 часа последва нетърпимо болезнено смъдене в очите. То
беше непрекъснато и започнаха да излизат обилни сълзи, а заедно с
тях, за пръв път от досега проведените самолечения с вода – 11 на
брой, започна да излиза пясък като образува твърди диги и пясъчни
топчета около клепачите и миглите. Това беше ново явление, както и
голямата ми изненада на годината. Изглежда по този начин започна
изчистването на очните дъна от пясъка, наслоил се в тях от детството
ми до сега.
Помня, че когато ме изследваха в Медицинска академия –
Неврохирургията, за да открият причината за непрекъснатото
главоболие и парене в челото и слепоочието, ми правиха най-
различни изследвания. Специалистите стигнаха до извода, че имам
активен процес в очните дъна. Бях настанен в стаята на
безнадеждните. И след повече от месец ме изписаха с диагноза
„мигрена".
На 8 септември, след полунощ, и през целия ден, чувствах жажда,
поради което изпих 4 чаши планинска вода. Чувствам се физически
уморен от безсънието. След 21 часа внезапно се появи парене в
ходилото на левия крак, след което последва остра болка и удари
като от ток на лявата ръка, палеца от върха под нокътя, която болка

трая 3 минути и направи 11 удара като от ток. След един час болките
се повториха, но в по-слаба форма. Заспал съм и на следващия ден
станах в 8 часа за хигиена. Езикът е обложен в бяло с жълтеникав
оттенък, но отпред на върха е с ярко очертана червена ивица. И
отново жажда за вода, поради което изпих пет чаши с планинска
вода. Въпреки изпитата вода, слюнката ми миришеше на изгоряла
човешка плът.
След клизмата в 21 часа очните дъна започнаха да изхвърлят по
очите, клепачите и миглите пясък, който ги дразнеше, зачервяваше,
след което образуваше гурели, диги и топчета по клепачите и
миглите. Стриването на тези топчета е като на пясък и прерязва
кожата на пръстите. В това се убедиха дошлите късно вечерта да ме
видят покойната ми майка, К. Цветкова, Г. Грозев и инж. Е. Енчев,
който ми донесе 20 литра планинска вода. От 23 часа до сутринта на
10 септември по програма на ръководния команден център
непрекъснато изригваше пясък от очите и като кьорава баба през
няколко минути трябваше да отивам до банята, за да измивам
дразнещия очите обилен пясък.
10 септември е апогеят на изригващия пясък като от вулкан.
Такова бързо изхвърляне на пясък и образуване на твърди диги и
топчета не позволяват да се мисли за друго, освен да се пазят очите
от по-нататъшна повреда. Затова започнах да слагам топли компреси
за успокояване на очите с цел да помогна по-безболезненото
изхвърляне на пясъка. В тази безмилостна борба на тялото за
изхвърляне на пясъка осъмнах на 11 септември.
Нова изненада!
Големи водни пъпки заизлизаха по главата ми сред косата. При
клизмата отново имам силни болки при вкарването и изхвърлянето на
течността, която носеше отвратителна миризма на изгоряла човешка
плът. А това показва, че тялото е извършило огромна работа, като е
изразходвало много телесна енергия с цел да изхвърли такова голямо
количество пясък от очните дъна само за две денонощия. В 10 часа
на посещение дойдоха Г. Грозев, К. Цветкова и Кр. Бояджиев.
Учудването им беше голямо, когато им разказах какво е извършило
тялото за изхвърляне на пясъка от очните ми дъна. Като че ли това
посещение спря за малко излизането на пясъка. Очите ми се
поуспокоиха. Обаче след 18 часа отново очите пламнаха, засмъдяха,
заболяха от вече започналия да излиза пясък. Вследствие на това се
появи главоболие. Най-различни по големина песъчинки излизат от
очните дъна, дразнят очите и излизат върху клепачите и миглите. В
23 часа Г. Грозев отново дойде да види дали продължава
изхвърлянето на пясъка. За спане не можеше и да се мисли в тази
жестока пясъчна буря. На разсъмване, след изчистване на пясъка от
клепачите и миглите и промиване на очите съм задрямал до 8 часа,
когато на 12 септември ме събуди леко главоболие. Очите са

червени, смъдят и парят. Езикът е розов, с бял оттенък на дъното.
Течността от клизмата е светло жълта и рядка. Слюнката мирише на
изгоряла човешка плът. Очите сълзят, но не смъдят, както
предишните дни, защото изхвърлянето на пясъка намаля. След 22
часа започна сърбеж по главата, защото бях разчоплил водните
пъпки. Слюнката не престава и не ми позволява да заспя до сутринта
на 13 септември. При клизмата почувствах леки колики в червата.
След това се появиха газове. Към 11 часа дойдоха да ме видят К.
Цветкова, Г. Грозев и художникът Людмил. Майка донесе плодове и
зеленчуци за захранването. Лявата ръка от лакътя до палеца
наболява, докато изтръпна заедно с пръстите. Сърцето на два пъти
препари. Усещам и някакво Движение в лявата ръка с пулсации.
На 14 септември се събудих в 7 часа с приятно чувство, леко ми е
и спокойно. Направих клизма и топла баня. Поради настроението,
което вече имах реших и се захраних.
Въпреки захранването се появиха спазми в дясната област. Към 10
часа лявата ръка изтръпна от лакътя до палеца, десният крак от
лявата страна, отдолу нагоре чувствам мехурчета, някакво движение
с осезателни болки и пулсации завършващи в коляното. Раните от
пъпките в главата все още парят и сърбят. Привечер отново се появи
някакво притискане в сърдечната област. В следващите два дни
всички тези болестни прояви изчезнаха и след преминаването на
редовна храна нямах никакви неприятни телесни усещания.
Приключи изключително интересното самолечение с вода.
„Вулканът изригна!" Защо го назовавам така? Защото стана чудо,
голямо чудо на самолекуващото се тяло, небивало, нечувано,
невиждано и фантастично човешко явление в действителност с много
съпричастни с това чудо – майка, най-близките ми приятели и
приятелки, някои от които не съм ги посочил тук.
От сега нататък изглежда, че самолечението с вода ще бъде и
начинът и пътят за изчистване на очните дъна от пясъка за
възстановяване на стабилно зрение. От това чудо си спомних, когато
през месец май-юни 1962 г. ме приеха в Медицинската академия, в
Неврохирургията, за да ме лекуват от постоянното възпаление на
главата и главоболието. В продължение на два месеца ми правиха
най-различни изследвания, а най-големите специалисти стигнаха до
извода, че имам активен процес в очните дъна. Изписаха ме с
диагноза „мигрена". На свиждане в Медицинска академия идва и
Кръстьо Бояджиев и сега с много голяма изненада следеше
излизането на пясъка от очните ми дъна. Чак сега, между 7 и 13
септември 1978 г., т.е. след повече от 17 години стана ясно откъде
съм имал това постоянно възпаление и главоболие с парещи болки в
главата. Това безспорно ме е тормозило и е пречило в учението и във
всяка работа.
Изводите са\

африканските болести завинаги са изхвърлени от тялото;
най-после е дошъл редът на невижданото, нечуваното и
фантастично явление в действителност изригване като от вулкан на
пясък от очните дъна;
самолечението с вода трябва да продължи до изхвърлянето и на
последната песъчинка от очните дъна и на другите все още болни
системи, органи и части на тялото.
13.
БЕДАТА И НЕВОЛЯТА
В неделя на 15 октомври 1978 г. отидох в село Ромча, за да

помогна на бачо Коста Ананиев. Чрез бутане на грамаден казан с
лостове при една малка вадичка казанът се залюля, не можах да
удържа тежестта на моята страна и изтървах лоста, който се стовари
върху пръстите на десния ми крак. Палецът и съседният пръст са като
сплескани, кърваво червени и сини, а останалите са се подули.
Постепенно цялото ходило се поду. Бедата дойде. Прибрах се вкъщи.
Ами сега? – хирург, ортопед, травматолог, рентген, инжекции,
антибиотици и т.н. Легнах с болките и решавах. По някое време
преди полунощ станах и си направих клизма. Болките в крака ме
събудиха на 16 октомври и както е при такива случаи, не мога да
стъпвам на крака си. Преминах на самолечение с вода. Появиха се
силни болки в тялото и интересно, в лявата половина на главата.
Ръцете ми изтръпнаха и ме болят, като че ли са набоцкани с
карфици. С големи усилия и мъки си направих хигиената. Вечерта на
посещение дойде да ме види бачо К. Ананиев и други приятели. На
следващия ден палецът с пръстите чукат, парят и пулсират
болезнено. Затова през целия ден лежа неподвижно в квартирата.
Болките в ходилото на крака ме събудиха и на 18 октомври чувствам
интересни пулсации и дълбаене от пръстите до коляното,
предизвикващо остри болки и някакво движение до коремната
област. Четири часа продължиха тези болезнени прояви. След това
пръстите отново запариха, зачукаха и пулсираха с остри болки
стигащи до коляното. Трети ден вече прекарвам времето си в
леглото. На 19 октомври в 7 часа, събуждайки се, чувствам, че
десният крак е спокоен, само палецът леко чука и наболява. Имам
настроение и се чувствам в добро състояние. Болките в останалите
пръсти са отзвучали. По обяд вече стъпвам на десния крак. Свалих
превръзката и обух чорап. А това означаваше, че трябва да се
захраня, както и постъпих. Болестта и неволята си отидоха.

14.
НЕСЪОБРАЗЯВАНЕ С ВРЕМЕТО
На 21 декември 1978 г. отидох на екскурзия на Витоша, до хижа

„Алеко" покрай хижа „Погледец". След село Бистрица, както
обикновено, се съблякох гол до кръста. Задуха обаче силен и
мразовит вятър. На няколко пъти почувствах студени тръпки, но не
съобразих да се облека. Като се прибрах в квартирата си, чувствам
студени тръпки в плешките, гърба, гърдите и слабините. На
следващия ден болките се усилиха, но не вземах мерки. На 23
декември в 8 часа се почувствах вдървен с болки на посочените
места. Спасението е в преминаване на самолечение с вода.
Направих последователно три клизми с топла вода, за да затопля
червата. Денят беше тежък и болезнен. Спи ми се, но с отворени очи
осъмнах на 24 декември. Появи се обилна слюнка. Последва
главоболие. След 22 часа обаче слюнката намаля и съм заспал
дълбоко. Събудих се в добро състояние на 25 декември и се захраних.
Захранването продължи до 30 декември, за да ликвидирам напълно
недобросъвестното си отношение към собственото си здраве.
15.
ПСИХИЧЕСКА И ФИЗИЧЕСКА ПРЕУМОРА
От началото на 1979 г. постъпих на работа в съвета. Още от

първия ден ме налегнаха многобройни задачи. Освен това имах много
неприятности с близки и съквартиранти. Затова реших да си отдъхна
като вземах отпуск и от 31 август преминах на самолечение с вода.
Целият ден бях в напрегнато състояние. След 18 часа се появи
главоболие с парене в челото и в слепоочието. Така премина целият
ден на 1 септември. С тях осъмнах и на 2 септември, когато от устата
ми заизлиза обилна слюнка. Постепенно главата ми изтръпна и тежи
като камък. Чак след полунощ на 3 септември съм преспал до 5 часа
сутринта. Главата тежи и пари болезнено в лявата страна. Сърцето
леко припарва и се присвива. Тези болезнени прояви имах и на 4
септември. Слюнката стана отвратително горчива и като че извира от
гърлото. Болките от 2 и 3 септември продължават и на 5 септември.
Навън вали дъжд. Езикът е обложен в бяло. Главоболие ме събуди на
6 септември в 6 часа. Лявата страна на главата силно ме боли вътре
в черепа. След 10 часа понамаля и след 20 часа отново се появи още
по-осезателно и с пулсации. Така осъмнах и на 7 септември.
Болезнените прояви продължават. При вечерната клизма вече
чувствах болки в червата при излизането на тъмнокафява гъста

миризлива течност. След това ми стана тежко на сърцето, а дишането
ми се затрудни. Болките продължават и през нощта и на сутринта на
9 септември. Слюнката последователно ме тормози в продължение на
три дни. На 10 септември съм преспал до 8 часа. След това се появи
главоболие, което продължи и през следващите дни. Езикът отпред е
розов, а навътре розовее с бял оттенък. След 16 часа дойдоха
приятели и разбраха какво е главоболието, че от него очите сами се
затварят и не искат да гледат. От дясното око започнаха да излизат
песъчинки със сълзите, а очите засмъдяха и болезнено тръпнат. Така
премина целият ден на 12 септември, с появилата се миризма в
устата на изгоряла човешка плът. С пареща болка във веждата на
дясното око се събудих в 8 часа на 13 септември. На три пъти
сърцето усилва пулса. В 20 часа веждата се поду, но болката намаля.
Преди три години веждата я разцепих при падането при третото
самолечение и сега изглежда й е дошъл реда – да се очисти болната
тъкан. В 5 часа на 14 септември ме събуди отвратителната миризма в
устата на изгоряла плът. Дясната вежда все още ме наболява, т.е.
продължава оздравителния процес на ликвидирането на болестите.
Езикът е порозовял.
За 14 дни съм свалил 10 кг от теглото си, поради което реших от
този ден да се захраня.
Въпреки захранването обилната слюнка продължи. Главата ме
заболя и чувствам притискане в сърдечната област. Всички
преживяни неприятности минават като лента в главата ми. Зъбите
кървят, а главата ми е изтръпнала отгоре на темето. Очите ми са
гурелясали и смъдят. Тези прояви продължават и на 17 и 18
септември. На 19 септември, шестият ден на захранването,
почувствах леко главоболие в дясната страна на главата и нищо
друго.
Мотивите за това самолечение с вода напълно се оправдаха от
преживените болестни прояви.
Особеното на това самолечение с вода е, че през периода му ярко
се откроява очистителният процес извършван от чистилището на
тялото и че оздравителният процес продължава и през дните на
захранването.
Изводът за мен е:
навреме почувствах тази преумора и вземах отпуска, която
пълноценно използвах за възстановяване на здравето.
16.
НЕПРЕДВИДИМО ТРАВМАТИЗИРАНЕ
Не беше минал и месец от поредното захранване, когато само за

един ден в мен беше предизвикано психическо травматизиране и
телесно нараняване. Това наложи от 26 октомври 1979 г. отново да
премина на самолечение с вода. На следващия ден се събуждам със
силно пулсиране в гръбнака, слабините. Очите ми са подути, като
пускат някакви мехури. Последваха тръпки и боцкане в двата крака с
някакви движения от пръстите до таза. След обяд лицето ми запари,
а очите сами са се затворили. Следващият ден ме събуди леко парене
в слепоочието, а след 16 часа се появи пулсиране в сърдечната
област и остри болки в стомаха до устата. Болките от 27 и 28
продължават и на 29 октомври, особено тези в слабините и в
гръбначния стълб. Събудих се в добро състояние и с настроение на 30
октомври, поради което се захраних. През време на захранването и
след това не се появиха никакви болезнени усещания.
Кратко, но ясно, тялото се възстанови така, както беше преди
неприятното събитие.
Изводът е:
при непредвидими заболявания незабавното преминаване към
самолечение с вода за кратко време ликвидира заболяването.
17.
ЗАРАЗНО ЗАБОЛЯВАНЕ
Голямото събитие на 1980 г. е, че на 53-годишна възраст получих

от съвета жилище – гарсониера в ж.к. „Младост – 2". Но гарсониерата
не беше годна за обитаване, без да се направи основен ремонт. В
сухата и студена зима трябваше да търча и набавям материали и
химикали за паркета, за тапетите, латекса и боя за дограмата.
Ремонтът извърших с помощта на П. Иванова и един паркетчия, но се
и разболях. На 12 февруари гърлото ми прегракна. Не можех да
говоря. До вечерта дигнах температура 39 градуса. От главоболието
и температурата през целия ден и през нощта не можах да заспя.
Появиха се остри болки в гърдите и в гръдния кош. Плешките и
дясната ръка болят. На 13 станах в 8 часа и след половин час бях в
поликлиниката при лекарката. След като ме прегледа и изпрати на
рентген и УНГ. Направиха консултация и лекарката в заключение ми
каза, че това е инфекциозно заболяване и може да има сериозни
усложнения. Даде ми три дни отпуск, предписа ми сиропи, хапчета,
антибиотици. Каза ми да лежа, да се затопля и след два дни да отида
отново на преглед. Прибрах се вкъщи без да съм купил лекарствата и
изпратих в службата молба да ползвам 11 дни от миналогодишния си
отпуск. Преминах на самолечение с вода. Всичко ме боли. Гърдите
изгарят от жестоката болест. Гърлото се дере от кашлица и с болка
изхвърлям слюнки и храчки. Главата ми бучи и вътре ври. За спане и
дума не може да става. Сутринта на 14 февруари болките се усилиха.
Сърцето претупва. Температурата е 38 градуса. Едва дишам с
хрипове в дълбочината на дробовете. Цялото тяло ме боли и лежа
неподвижен. С тези болки осъмнах на 15 февруари, като чувствам
особена стегнатост от лявата страна на гръдния кош и в областта на
сърцето. При вечерната клизма се появиха остри болки в червата при
вкарването и изхвърлянето на отвратително миризливата течност.
Температурата ми спадна на 37 градуса. Обилни гъсти кафяви храчки
ме събудиха на 16 февруари. Болките от предишния ден продължават
с по-голяма болезнена сила. Дишам тежко. Борбата със заразата в
тялото продължава във всички системи, органи и части на тялото.
Преуморен съм и лежа или седя в леглото. След 0 часа на 17
февруари съм преспал до 8 часа, но температурата е спаднала под 37
градуса. Болките продължават безжалостно. Към 22 часа ми стана по-
леко в гърдите и съм заспал до 7 часа на 18 февруари. С кашлицата
вече излизат жълти храчки. Събудих се тръпен от болките и нервно
възбуден в 3 часа на 19 февруари. Температурата обаче е нормална.
Изхвърлям кашлица с гъсти жълти храчки до задавяне. Днешните
клизми започнаха с много силни болки при вкарването и излизането
на течността, която е тъмнокафява и отвратително миризлива.
Събудих се на 20 февруари със задух и припарване в сърдечната
област. Болките в гърдите и в главата са понамалели. Езикът отпред
е розов, а навътре е малко обложен и розово-бял. През нощта на 21
февруари до сутринта се чувствам добре. След почивката до 16 часа
отново повиших температурата си – 37,2 градуса. Станах, за да отида
до тоалетната, но почувствах остра болка в сърдечната област и
инстинктивно легнах обратното в леглото. Последва притискане в
областта на левия бъбрек до стягане и болки от лявата страна на
гръдния кош. Осезателно чувствах болки в гърлото. Главата тръпне и
пари в лявата половина. Температурата се е повишила на 37,3
градуса. Болките от вчера се усилват. Състоянието ми отново започва
да се влошава. Тежко дишам, със задъхване. Това е нова особена
криза. Започнах да изхвърлям гъсти синьо жълти храчки. Безсилен
съм, за да си направя клизма. Не мога и да спя. В 7 часа на 22
февруари станах и направих клизмата, при което излезе гъста
тъмнокафява миризлива течност с остри болки в червата само при
изхвърлянето на течността. Кашлицата започна да изхвърля гнойни
тъмносини храчки, предизвикващи гадене до повръщане. В 16 часа
температурата е 37 градуса. Минава 22 часа и вместо гнойни храчки
започна да излиза слюнка като вода, леко обагрена в синьо. След 23
часа съм заспал и спах до 7 часа на следващия ден. Температурата е
нормална, кашлицата е слаба и рядко изкарва слюнка. След 22 часа
отново се появи кашлица. Течността от клизмата вече е
светлокафява и без миризма. Безсънието обаче продължава. След 3
часа на 24 февруари съм заспал до 9 часа. Събудих се без каквито и
да е прояви. Езикът е порозовял, само в дъното е леко обложен в

розово- бяло. Явно е, че заразната болест е ликвидирана и
изхвърлена от тялото.
Това самолечение с вода доказва верността на диагнозата на
лекарката и правилността на решението ми да премина на
самолечение с вода, за което използвах и останалата си отпуска.
Изводи:
първият извод е, че инфекциозното заболяване е в резултат от
работата с химикалите при извършването на ремонта на
гарсониерата, на простудата и преумората;
вторият извод е, че чрез самолечението с вода бързо тялото
ликвидира и изхвърли болестта от всички негови системи, органи и
части без губене на време и средства.
18.
БЕДАТА В РЕКАТА
Сутринта на 10 август 1980 г. с моя приятел Борис Йолов отидохме

на любимото ми място край Стара река над с. Бистрица. Слънцето ни
понапече и аз станах и отидох до вирчето на реката. Наплисках се с
вода и скочих във вирчето. Когато краката ми опряха до дъното,
почувствах остра болка в пръстите на десния крак. Скочих над водата
и седнах на близкия камък, като извадих крака. Болка ме удари в
главата, а от пръстите ми шуртеше кръв. По най-прекия път се
изкачих на брега и легнах, като дигнах високо крака. Приятелят ми се
притече на помощ. Разкъса чаршафа и стегнахме крака на три места,
за да спрем изтичането на кръвта. С превързан крак дълго време
лежах на тревата. Устата и гърлото ми пресъхнаха. Чувствам се като
перушинка. Коремът и гръбнакът ми са като слети. Големи усилия
положихме с приятеля ми, за да се приберем вкъщи към 17 часа. Той
веднага повика дежурния лекар от поликлиниката. Дойде лекарка с
медицинска сестра, би ми инжекция против тетанус и ми даде хапче
за успокояване на болките. С много охкане, пъшкане и изпотяване,
сестрата ми направи плътна превръзка. Лекарката каза, че болката е
голяма, защото нервите на пръстите ми са прерязани, че на следния
ден ще дойде хирургът, за да продължи лечението. Благодарих за
помощта. С помощта на приятеля ми взех очистително и преминах на
самолечение с вода още същата вечер. И до 23 часа направих клизма.
След 23 часа приятелят ми си отиде да почива.
Събудих се към 8 часа на 11 август и големи усилия направих
клизмата, а след това дойде хирургът. Прегледът премина при адски
болки, пъшкания и изпотявания. След прегледа хирургът каза:
– Моето момче, ти крак ще имаш, но пръсти вече няма да имаш.
Нервите на пръстите ти са прерязани. Ще останат безжизнени. Давам
ти 7 дни отпуск и през ден ще идваш сестрите да ти сменят
превръзката.
Сестрата внимателно превърза пръстите заедно с ходилото до
глезена, а хирургът ми написа две рецепти за лекарства. Кракът боли
и чука чак в главата заедно с ритъма на сърцето. Лежа без да съм
заспал и осъмнах на 12 август. Главата ми тежи. Появи се хрема и
пулсации с парене в ходилото на крака. Със същите болки осъмнах на
13 август. Въпреки това отидох в поликлиниката за превързване на
крака. Хирургът дойде да види отвързания крак и като ме потупа по
рамото, каза:
— Много добре. Раната ще оздравее много бързо, но пръсти няма
да имаш.
Изводът е:
лекарите бяха прави, но самолечението с вода беше безпогрешно,
като ускори оздравителния процес и възстанови прерязаните нерви
на пръстите на крака, по един своеобразен природо-телесен път,
поради което и сега имам здрави пръсти на десния крак.
Прибрах се вкъщи. Обзе ме безсилие от движението до
поликлиниката и обратно. Към 18 часа настъпи едва поносима криза.
Ченетата се стегнаха като с менгеме. Лявата ръка почти се вдърви, а
след това и левият крак. Десният е като изтръпнал. Главата и най-
вече слепоочието тръпнат и парят. Не мога да си отворя устата, за да
поискам чаша вода от дошлия Цветан Минчев, за да поправи
магнетофона. Ужасни болки. Момчето се стъписа и не иска да си
отиде, докато съм в това състояние, но към 22 часа го помолих да си
отиде, за да не се безпокоят родителите му. В 1 часа на 14 август
едва станах, за да уринирам и заключих външната врата. Лежа
отпаднал и изпотен от болките. Чак в 18 часа направих една клизма,
след което ми поолекна. Почувствах живителна сила и надежда. След
4 дни бодърстване без сън, след 23 часа съм заспал до 7 часа на 15
август. Не усещам никакви болки. Стъпих на петата на десния крак,
за да не дразня пръстите. Отидох да взема болничния лист, както и
за последна превръзка. Раната се е затворила, но по малко кърви.
Хирургът ми препоръча още няколко дни да не мърдам пръстите, за
да не се отвори раната. Аз виждам, чувствам и усещам, че раната
плътно заздравява и образува една мека плазма (като свинска пача)
по продължение на порязаното място. Започнах предпазливо да
стъпвам на десния крак и на 16 август се захраних. Всяко чудо за три
дни, казва народната поговорка. Така стана и с бедата в реката.
19.
ПРИНУДАТА

От многобройните мероприятия в работата през студената зима на
1980 г. на 11 декември се събудих с неприятно главоболие, с
отпадналост и задух в гърдите. Поради това преминах на
самолечение с вода. Осъмнах на 12 декември с парене и изтръпнала
дясна страна на главата. Не можех да си направя хигиена. През
целия ден лежа от тези болки. Слепоочието пари и боли. Главата
запари и неприятно тежи. Появи се и обилна слюнка. Събудих се в 4
часа на 13 декември за уриниране с изтръпнала глава. Сърцето нещо
го стяга. Главата е изтръпнала до обяд. В леглото след 12 часа се
появиха болки в десния крак. Особено вените болят, тръпнат,
пулсират и болят. Получи се леко изтръпване на целия крак, което
продължи до 22 часа. След това се появи болка в десния бъбрек.
Чувствах се в необичайно болезнено състояние. Десният крак боли от
таза до пръстите, особено в коляното. С тези болки и стискане на
зъби прекарах деня и се събудих на 14 декември. Сърцето като че
допира до ребрата. Болките продължават два дни. Не мога да си
намеря място в леглото. След 18 часа се появиха верижни пулсации,
осезателни в десния бъбрек и дясната страна на гръдния кош.
Отвратително горчиви храчки и слюнки не ми позволяват да заспя и с
тях осъмнах на 15 декември. През целия ден ги изхвърлях. Вечерната
клизма беше съпроводена с остри болки в червата както при
вкарването, така и при излизането на течността. Гъстите храчки и
слюнки с гадене до повръщане ме преследваха през цялата нощ. На
разсъмване съм заспал. Събудих се на 16 декември бодър, с енергия.
Все едно нищо не съм прекарал. Затова реших да се захраня. През
време на захранването нямах никакви болестни усещания и след
това.
20.
СПОМЕН ОТ ЧУЖБИНА
Както всеки човек, така и аз пожелах да видя и погледам зад

„Желязната завеса". Така и аз успях да отида чрез Балкантурист на
екскурзия в чужбина. На връщане за България ни дадоха пакетирана
храна за обяд. След като консумирах храната почувствах смущения в
гърлото и стомаха. След като изядох и червената ябълка, увита в
целофан, гърлото ми запари и ми се повиши температурата.
С това заболяване се завърнах в майка България и на следващия
ден – 9 август 1981 г. отидохме с моя приятел Г. Грозев на екскурзия
до хижа „Алеко" на Витоша. Седнахме да обядваме и още не
приключили обеда, стана някакво сътресение в тялото ми. За минути
дигнах температура. Последва силно главоболие и неприятна болка в
гърлото и червата. Появи се силна кашлица. Това ни принуди веднага
да се върнем в жилището ми. Незабавно вземах очистително и
преминах на самолечение с вода. Преспал съм и на 10 август се
почувствах отмалял. Към 14 часа почувствах леко изтръпване на
ръцете. На 11, 12 и 13 август болестните прояви са все едни и същи и
не престават. Особеното беше главоболието, тръпненето на ръцете и
особено на кожата и припарване в сърдечната област. Клизмите
обаче са без особености.
На петия ден от самолечението – 14 август, след сутрешната
клизма започнаха болезнени телесни прояви. Най-напред сърцето
припари. Десният крак в коляното заболя. След 18 часа започна
парене в гръдния кош. При вечерната клизма се явиха остри болки в
червата при вкарването и изкарването на течността. Появи се и
горчива слюнка. След 22 часа започна неприятен сърбеж и изблик на
пъпки по гърба, които сърбят и болят. Болките продължават през
целия ден на 15 август. Излязоха и нови пъпки по раменете и тялото.
Чувствам припарване и тежест в сърдечната област. Очите смъдят и
болезнено парят. Левият крак е поизтръпнал. Полунощ е, но не смея
да заспя, защото ме тревожи припарването в сърдечната област.
Поради това лежа опънат в леглото. Така осъмнах на 16 август. След
хигиената последва нов пристъп на пъпки по тялото, а болките от
предишния ден продължават без Милост. Към 19 часа се появиха
тръпки по вените на левия крак. Най-сетне от очите наред със
сълзите започна да излиза и пясък, образувайки диги по клепачите и
миглите. Избликът на пясък от очните дъна ме успокои, че
чужбинската зараза е вече ликвидирана. На сутринта излязоха нови
пъпки по гърдите и корема. Езикът едва забележимо е обложен, но
предимно е розов. Започна непрекъснато излизане на пясък от очите.
Непрекъснато мажех пъпките по тялото с борова вода, като по този
начин намалявах сърбежа. Така съм приспал до 18 ч. Освен сърбежа
от пъпките по тялото други болезнени проявления нямам. Чувствам
се бодър и с настроение. Затова се захраних и продължих да мажа
пъпките с борова вода, докато окончателно изпаднаха коричките на
същите.
На 20 август изчезна заразата и пъпките вследствие на нея.
Приключи и годишният ми отпуск.
Това самолечение с вода показа сериозността от заразяването с
чужбинска храна и нелеката борба, на тялото за излекуването му от
болестта в продължение на 13 дни. Така завърши този спомен от
екскурзията в чужбина и годишния ми отпуск.
Изводът ми е:
правилно постъпих с преминаването на самолечение с вода и
бързо ликвидирах сериозното заболяване на тялото ми.

21.
ТЕЛЕШКИЯТ САЛАМ
На 2 октомври 1981 г. отидох за гъби край село Плана. Обядвах

салам, хляб и ябълки. Прибирайки се в жилището, към 17 ч.
почувствах газове, а след това остра болка в червата и още по-силно
главоболие с парене в челото и темето.
Ясно ми беше, че е отравяне от салама. Веднага вземах
очистително и преминах на самолечение с вода. В 5, 12 и 18 часа на 3
октомври правих клизми, при които чувствах остри болки в червата.
На 4 октомври при сутрешната клизма излезе синьо жълто като
кебапче изпражнение със страшно отвратителна миризма. Това
фактически беше заразата. При вечерната клизма всичко беше
спокойно в червата и главата, без болезнени усещания. На 5
октомври осъмнах здрав, бодър и със самочувствие и се захраних.
Изводът:
веднага вземай мерки, за да не бъде късно утре!
22.
ЖИВОТЪТ В ОПАСНОСТ
В петък след обяд на 5 февруари 1982 г. моята приятелка от

Кюстендил Таня неочаквано дойде на гости. Вечеряхме гъби печурки
в буркан и салата за мезе на ракията, а за ястие печен калкан,
червено наливно вино и портокали за десерт. Всичко премина както
му е реда. Легнахме след това и сладко сме заспали. Но изведнъж ме
събуди адско главоболие. Часът е 2 на 6 февруари. Главата и зъбите
ми изгарят. Тръпен съм. Задушавам се и съм започнал да стена и да
викам от болки.
– Митко, Митко – уплашена приятелката ме хваща за раменете и
силно раздруса с молба. Кажи какво да направя, за да ти помогна.
Това раздрусване ме доведе в съзнание и веднага ми дойде в
главата мисълта за вечерята с печурки и риба калкан. Предсмъртният
сигнал е даден и тялото ми е като труп. Поставих напред ръцете си
на паркета и се изтърсих на него. В полусъзнание помолих Таня да ми
подаде от барчето бутилката с уиски и долу в шкафчето чист спирт.
Нагълтах се с уиски, а чистият спирт разливах по главата, гърдите и
врата и накрая намокрих една кърпа и я сложих на челото. След миг
почувствах, че мозъкът ми работи. Помислих си, че съм бил в
предсмъртна агония. Помолих Таня да разтвори пакетчето английска
сол в чаша с вода, след което я изпих на екс. А това означава, че
вече съм на самолечение с вода, и с нотка успокоение. С помощта на

Таня в 4 часа и 8 часа направих клизми. Главата и гърдите ми обаче
парят и като че ли трион ги реже. Температурата ми спадна и ми
стана студено. А това още повече ме окуражи. Хубавото ядене –
отровната гъба в комбинация с рибата калкан за малко са щели да ме
изпратят на оня свят. Целият ден лежах и на всеки 15 минути пиех
затоплена вода и на всеки 3 часа правех клизми. Температурата ми
се Променя. Ту ми стане студено, ту изгарям от треска. От клизмите
ми поолекна, добих сили, а нощта на 6 срещу 7 февруари премина в
безсъние, но с кураж. Осъмнах благополучно. От комшийката Илиева,
Таня взема една халба прясно мляко. След обяд към 18 часа Таня си
замина за Кюстендил. През нощта чувствах болки в гърдите и
сърцето. Двата бъбрека осезателно ме заболяха и на няколко пъти ме
принудиха да отида до тоалетната. Уриниранията бяха болезнени, с
жълта гъста урина.
В понеделник едва дишам, но трябваше да отида на работа. Едва
ходя, гърдите ме болят, но ходих на работа във вторник, сряда,
четвъртък и петък. В петък вече се чувствах напълно отмалял и
започнах да се задушавам. Гласът ми спадна. Болките се усилват. По
обяд ми стана още по-зле и с разрешение се прибрах вкъщи, за да се
лекувам. В 14, 16, 18 и 21 часа направих клизми. Лежа и често пия
вода. Започна да излиза обилно горчива отвратителна слюнка и
храчки. След полунощ на 13 февруари съм заспал и в 7 и 12 часа
направих две поредни клизми. След 18 часа изведнъж заизлизаха
зелени храчки колкото едно левова монета. Болките в белите
дробове продължават, а в дясната страна чувствам горещо парене.
След полунощ съм преспал до 8 часа на 14 февруари. Лежа и пия
вода на глътки, като в 9, 12, 19 и 22 часа правех клизми. Заспал съм
след полунощ на 15 февруари, понеделник. След хигиената реших да
не отида на работа. Ще ползвам компенсация от дежурствата.
Обилната слюнка и храчките продължават да ме тормозят. След обяд
горчивата слюнка изчезна. А от 16 часа нямам никакви телесни
болезнени прояви. Чувствам спокойствие и бодрост. Затова реших и
на 16 февруари се захраних. Без да имам някакви телесни прояви и
след това.
Зад гърба си имах 21 самолечения с тежки телесни болестни
изпитания, но като това не бях преживявал. Виновникът да се събудя
от действието на коварната отрова единствено е моето тяло, което
при всяко внезапно заболяване даваше предупредителни сигнали за
опасност, казвайки „Минавай на самолечение с вода!"
Изводи:
страх ли ви е, не яжте гъби. Аз обаче продължавам да се храня с
много гъби, но без риба. „Мечка страх, мен не страх" казва народната
поговорка;

спасих живота си благодарение на собственото си тяло с неговата
среднощна тревога „Животът е в опасност!", на моята приятелка и на
самолечението с вода.
23.
ВРЕМЕТО, РАБОТАТА И ЗАБОЛЯВАНЕТО
Месец май на 1982 година започна с топли слънчеви дни.

Прибрахме топлите дрехи. Обаче след две седмици времето застудя,
заваляха непрекъснати дъждове. В панелните блокове зимата се
върна, лягаш и ставаш на студено, работиш в стая змиярник и
неусетно простиваш.
В четвъртък на 20 май се събудих с температура 39 градуса.
Въпреки че не се чувствам добре отидох на работа. След като
обядвах ми стана още по-зле и повиших температурата. Прибрах се в
жилището си с разрешение и веднага преминах на самолечение с
вода без очистително, т.е. изчистване на стомашно-чревния тракт,
само по пътя на клизмите. Преди всяка клизма вземах по една халба
топла вода. На 21 май след хигиена и с пълна манерка витошка вода
отидох на работа. Прибрах се отпаднал. В 20 и 22 часа направих
клизми, а те ми помогнаха да заспя до 7 часа на 22 май – почивен
ден. Нямам температура и никакви други усещания и клизмите бяха
без особености (б. о.). Така ликвидирах това простудно заболяване и
на 23 май се захраних.
Изводи:
самолечението с вода и клизмите позволиха на тялото бързо да
ликвидира простудното заболяване.
24.
ЗДРАВ БОЛЕН НОСИ
От 17 юли 1982 г. излязох в платен годишен отпуск за 1981

година. Чувствам се здрав, жизнерадостен и без дразнители. Реших
отпуската да посветя на по-нататъшното стабилизиране на тялото си,
за да проверя дали здравият човек е наистина здрав. От 15 юли
преминах на самолечение с вода, въпреки че работих на 15 и 16 юли.
Неочаквано, към 11 часа на 15 юли се появиха болки в десния крак,
особено болезнени трептения в коляното и лицевите мускули. След
18 часа болките в десния крак от таза до пръстите станаха още по-
остри. На 16 юли се появи слюнка, а заедно с нея и остра болка в

десния крак – бедрото, на мястото на разкъсания мускул от футболен
мач като ученик в гимназията. Езикът отпред е леко обложен и
плътно обложен навътре. Към 20 часа се появи остра режеща болка в
десния крак от таза до пръстите и започна истинско „клане”, т.е.
операция без ножове и триони и без хирурзи. Стена с глас от
жестокостта на болките. От болки не мога да се помръдна. Последва
появата на пъпки по главата като зърна от леща. Сърбят и болят.
Болките в десния крак непрекъснато се усилват. Изпотих се от
жестоките болки и почувствах някакви пулсации в сърдечната област
и някакво бавно движение в десния крак, което се загуби в коремната
кухина. На следващия ден жестоките болки продължават и с тях
осъмнах на 18, замръкнах и осъмнах отново на 19 юли. Болките не
стихват, но са поносими. Към 11 часа на 19 юли десният ми крак
постепенно от пръстите до таза се вцепени и не мога да го мръдна.
Болката е дълбока, пареща, като с бургии въртят и ножове търкат в
костите. В резултат на тези болки се появи главоболие в челото и
слепоочието с обилни храчки и слюнка. На 20 юли се събудих, но
очите ми не искат да се отворят. Коляното на десния крак болезнено
чука. Останалата част от деня премина спокойно. На 21 юли
усещанията от предишния ден продължават, а след хигиената
пъпките по главата намазах със спирт. Неприятните храчки ме
събудиха в 6 часа на 22 юли. Езикът отпред е розово-бял, а навътре е
обложен в плътно бяло. След 16 часа очите започнаха да ме смъдят и
от очните дъна започна да излиза пясък по клепачите и миглите. Така
осъмнах на 23 юли с изригващия пясък от очните дъна, а пъпките по
главата сърбят и болят. Около 18 часа левият палец на крака започна
доста осезателно да пари и пулсира. Започна някакво лечение на
болно място, тъй като палецът ми от 10-годишен бе разцепен на две
(т.е. нокътя) при ритане вместо топката на остро желязо. Очите
продължават да смъдят, глозгат и парят от бълващия пясък. Горчива
трева в устата ме събуди в 7 часа на 24 юли. Очите ми парят и сълзят
от непрекъснато бълващия пясък от очните дъна. Започва бавното
нижене на часовете. Изчистването на кариерния пясък от очните
дъна продължава през 25, 26, 27 и 28 юли. Пясък и още по-голямо
главоболие. Пясъкът продължава да изригва и на 29, 30 и 31 юли. На
31 юли след 16 часа се появиха болки в червата вляво на коремната
кухина под ребрата. Пъпките но главата сърбят до болка. Разчоплих
ги и ги намазах с чист спирт. П. Иванова и Г. Грозев с интерес следят
изригването на пясъка и идват през ден да проверят състоянието ми.
На 1 август станах в 6 часа със сърбеж и болки в главата,
причинени от пъпките. Промих ги с борова вода. Целият ляв крак е
изтръпнал. Постепенно се появи притискане и тежест в сърдечната
област. Оригвам се, като че ли съм преял. При мръкване отново
започна да излиза пясък от очните дъна. Не можах да заспя до
полунощ. Събуждам се леко отпаднал на 2 август. Очите ми отново

бълват пясък, зачервени са и парят. Езикът ми обаче е розово-бял.
След обед денят беше по-спокоен от предишния. Събудих се на 3
август в 6 часа с някакво смущение в хранопровода. Главата ми пари.
Опитах се да стана, Но ми се зави свят и се върнах в леглото. Денят
премина с тези усещания. На 4 август ме събуждат новоизлезлите
пъпки по главата. Смъдят и сърбят. Започна да извира пясък от
очните дъна. По телефона се обадиха хирургът д-р Михов, Пепа
Иванова и Стефан Джамбазов и се интересуват как се чувствам на 21-
я ден.
Чувствам тежест в сърдечната област, а главата ми пари. Заболя
ме и дясното ухо. Искам да стана, но не мога. Болките от сутринта
продължават до 20 часа. Отпаднал съм и не мога да заспя.
Бодърствам до 5 часа на 6 август. Станах за хигиена. Претеглих се на
кантара. Тежа 61 кг. Загубил съм 14 кг от теглото си. Езикът е розов и
леко обложен с бяло отвътре.
Определените дни за това самолечение на здравия се оказа, че
здравият болен носи. Захраних се, тъй като и отпуската свършва.
През време на захранването всички болестни прояви през този
период се появиха в по-слаба форма, т.е. получи се повторение на
болестите. През втория ден на захранването, главата целият ден е
като вдървена, неподвижна, като че ли я варят в казан, чукат,
блъскат и смучат нещо към врата и плешките. Лежа и чувствам
претупвания в сърдечната област. Последния ден от захранването
през устата ми излезе горчива и неприятна слюнка с храчки. Чак до
сутринта на 9 август и следващите дни съм напълно успокоен и готов
за труд.
Изводи:
продължиха да се лекуват старите залежали болести от
ученическите ми години във всички системи, органи и части на
тялото.
Гениалният успех на това самолечение е, че след като започнах
работа неочаквано очилата ми се оказаха ненужни и ми пречеха в
работата, затова започнах да работя без тях. Чета и пиша със
собствените си очи вече 12 години, благодарение на уникалността на
самолечението с вода.
25.
ЗДРАВ ОТПУСКАР, НО ОЩЕ БОЛЕН ЧОВЕК
За две години ми се събраха 60 дни отпуск (от 1982 и 1983 г.).

Последните години бяха претоварени със семейни неприятности и
служебни отговорности. Здравословното състояние на майка ми се

влошаваше. Реших да проведа максимален брой дни самолечение с
вода 3 1 + 7 .
Започнах самолечението с вода на 23 юли, петък. Първият ден
нямаше нищо особено. През втория ден заизлиза обилно горчива
слюнка с храчки. На третия ден се събудих с неприятни мисли. На
четвъртия ден ме събуди болка в дясното ухо и лицето. В 11 часа се
появи жълта миризлива слюнка, а след 13 часа отново десният крак
се стегна, пулсира, смъди от пръстите до таза, докато стана
неподвижен. Главата запари в дясната страна и стана леко замаяна.
На петия ден главата ми е пияна без пиене. Излизат газове. Очите ми
се зачервиха и сълзят. При клизмата в 20 часа се появиха болки в
червата, особено силни вдясно, с гадене до повръщане. Към 23 часа
се появиха болки в гръдния кош, които непрекъснато се увеличаваха
и ми стана много тежко. От болките в гръдния кош се задушавам и за
отдушник започнах да се разхождам из жилището. Тези болезнени и
неприятни усещания ме събудиха в 3 часа на 28 юли. Започна да
трепти пари и чука десният ми крак от палеца до коляното. Още е 9
часа, а се появи остра болка вдясно на гръдния кош. Някакво тъпо
вътрешно рязане. Не мога да помръдна. Бъбрекът и областта около
него са като оперирано място без Упойка. По обяд се оригвам вече
като преял. Главата ми е замаяна, но болките в областта на бъбрека
изчезнаха. Оригване като на сит човек ме събуди на 29 юни в 6 часа.
Очите ми сълзят. Зачервени са. Постепенно започна изригване на
пясък, който непрекъснато през целия ден ме караше да жумя като
кьорава баба, за да не изпитвам ужасното смъдене и дразнене по
очите от пясъка. И така, от 30 юни до 14 юли от очните дъна
непрекъснато бълва пясък, който се полепва по клепачите и миглите
и аз непрекъснато ставам, за да изчиствам полепналия се пясък и
образувалите се пясъчни топчета около клепачите. И не само
пясъкът, но наред с другите изброени по-горе заболявания
продължавам неотлъчно да седя в жилището.
През този период имам и няколко интересни болестни проявления.
Езикът е обложен в бяло и жълто. Заболяха ме колената на двата
крака, ходилото на десния крак пари като че ли огън гори и на два
пъти главата ми се изпотява от напрежение. За това самолечение
инж. Е. Енчев ме снабдяваше с прясна витошка вода. Като му казах,
че от очите ми излиза пясък, той не повярва. На 1 юли след като
донесе водата, и ме попита защо ми са затворени очите и защо си
държа едното око с ръката, го помолих да седне до мен, вземах
ръката му и му сложих пясък от дясното око. След това му дадох
възможност сам да си вземе образувалите се топчета по клепачите и
миглите. Неверният Тома повярва. За него фактът беше безспорен.
На 5 юли около 13 часа се появи остра сърдечна болка. Имам
чувството, че някой иска да го смачка. След полунощ на 6 юли имам
чувството, че черепът ми е омекнал. Главата адски ме боли. Опитах

се да го опипам с ръка. Усещам, че черепът ми е омекнал като пихтия
и от страх съм заспал. Лежа и не мърдам до 9 часа на другия ден. На
8 юли след 9 часа усещам, че мястото на стар цирей зад дясното ухо
се е възпалило и пари, наред с болките в десния и левия крак и
неприятните усещания в сърдечната област. На 13 юли след
хигиената, при измиване на очите, от дясното око излезе бяло гъсто
парче прилично на пихтия. Като го стиснах и размазах, пръстите ми
залепнаха за дланта на ръката. Пясък продължава да излиза. Ужасно
неприятни дни преживявам. От 29 юни досега от очите ми
непрекъснато бълва пясък и образува диги по клепачите и миглите.
Непрекъснато ставах да измивам натрупания пясък и ми се завиваше
свят, но стените и дограмата на жилището ме спасяваха от падане.
Вече 15 дни имам чувството, че бях в някаква специализирана очна
клиника на някоя планета за изваждане на пясъка от очните ми дъна.
А през този период главата ми непрекъснато пареше, болеше,
тръпнеше. Изглежда всичко е във взаимна зависимост с
организацията на тялото по изхвърлянето на пясъка.
На 14 юли зъбите започнаха да кървят през целия ден. Почувствах
някакво преболяване в тестикулите а след това от 20 часа до 24 часа
се появи болка в стомаха, която ме и събуди на 15 юли и продължи
през целия ден. След клизмата се появи възпаление на дясната ръка.
След 14 часа се появиха болки в левия палец, особено болезнени при
нокътя. На 16 юли от клизмата излезе светло жълтеникава течност с
отпадъци, както е при нормални случаи. Въпреки това левият палец
продължи да пари в продължение на няколко часа. След това се
появи вече сладка слюнка. В 17 часа бях принуден да отида до
тоалетната. Станах и тръгнах, но ми се зави свят, колената ми се
подкосиха и съм паднал до вратата на стаята. След като дойдох в
съзнание, видях обелено дясното коляно и почувствах силни болки в
главата и в дясната плешка. На следния ден в 7 часа се събудих със
силно главоболие, особено силно в слепоочието. Тежко ми е на
сърцето и на главата. Сърцето припарва. До полунощ съм в това
неприятно състояние. В 3 часа на 18 юли за пръв път станах и
уринирах преди клизмата. Това за мене беше нов и добър показател.
И денят мина спокойно. Събудих се и станах в 8 часа на 19 юли. След
клизмата се появиха остри болки в червата и горчиви жълти храчки и
слюнка с отвратителна миризма. След 17 часа се появиха газове,
горчи ми в устата, а очите ми започнаха да изхвърлят гъста бяла
течност като гной. След 21 часа от очите излиза мазна лепкава
течност с песъчинки. Клепачите и миглите ми се залепват щом ги
допра. Тези прояви продължават и на 20 юли. След 1 часа на 21 юли
започнаха внезапни болки в костта на левия крак, наред с болките от
предишните дни. Последваха остри болки в костта на дясното коляно.
Като че ли длето дълбае вътре в костта, пари и боли. На следващия
ден се чувствам отпаднал, а главата ми е изтръпнала. След 21 часа

отново заизлиза пясък от очните дъна и нарани клепачите, защото
песъчинките бяха по-едри. Няколко пъти ставах, за да изчистя
миглите и клепачите с вода. Последваха болки вдясно в коремната
област сутринта на 31-я ден от самолечението (23 юли). След 13 часа
съм заспал и се събудих с чувството, че главата ми е като откачена и
вляво нещо шуми. Това бяха последните телесни прояви до 24 часа.
След това съм заспал и се събудих на 24 юли, денят, в който след
толкова тежки изпитания се захраних.
Въпреки захранването, почти всички телесни прояви от първия ден
досега в по-малка или по-голяма степен се проявиха. Болните крака,
особено болките в костите на колената. На втория ден от
захранването след 21 часа от дясното око заизлиза гъста гной като
лепило, която залепваше по пръстите на ръката ми. Гласът ми спадна
от напрежение. Това продължи до 24 часа. Очите ми глозгат и текат
сълзи. Не мога да заспя, а седя на фотьойла. На третия ден от
захранването дясната ноздра вътре костта и хрущялът парят и болят.
Образуваха струпка на мястото на операцията. На 29 юли се събудих
с адско главоболие. Не мога да стана. Очите гурелясали, а клепачите
залепнали, не мога да си отворя очите. Искам да отида до
тоалетната, но нямам сили, а и главата адски ме боли. Най-силна е
болката в челото и в слепоочието. Това състояние на очите и главата
продължава и на 30 юли. След 16 часа обаче полека станах и се
раздвижих. А с това и гласът ми спадна и неузнаваемо се промени.
Става някаква промяна в тялото ми и в общото ми състояние.
Стъпването на краката е вече стабилно. До 23 часа вече се чувствам
друг човек, въпреки настъпилото безсилие. В 1 часа след полунощ на
31 юли станах бодър, спокоен, със самочувствие. Чувствам лекота на
тялото и краката, освободен съм от няколко залежали стари болести.
Вероятно имам и други болести за лекуване при следващите сеанси.
Така премина това близо 40-дневно самолечение с вода.
От това самолечение могат да се направят няколко
извода:
цяла година се чувствах здрав, без каквито и да е болестни
прояви, а се оказа, че здравият отпускар е същевременно болен
човек, т.е. старите залежали болести в тялото не са ликвидирани и
изхвърлени напълно;
оправда се 60-дневната отпуска, тъй като от тялото се изчистиха
голям брой болести в различни части на тялото, а някои само
донякъде са излекувани и очакват бъдещите самолечения;
в самолечението с вода е вярата ми, че утре ще бъда по-здрав,
жизнен и трудоспособен.

26
ВНИМАВАЙ В ПЛАНИНАТА!
На 11 февруари 1984 г. се подхлъзнах и паднах на дясното рамо и

контузих плешката и ключицата си, като почувствах остра болка.
Веднага се прибрах вкъщи, взех очистително и преминах на
самолечение с вода. На следния ден започнаха леки болки в дясната
страна, ключицата и плешката, а очите засмъдяха и запариха в
слепоочието. Тези болки продължиха през втория и третия ден. На 15
февруари се събудих без никакви смущения и се захраних.
Извод:
взетите мерки веднага предотвратиха неприятните последици от
падането на снежна Витоша.
27.
АХ, ВИЕ СИГНАЛИ!
Тежка е за мен 1984 година. Гледам болна майка на легло и

работя. Нямам време за отдих извън жилището. Появиха се няколко
поредни сигнали от стари залежали болести и травми. Единственото
нещо, което мога да предприема е от 23 септември да премина на
самолечение с вода. На следния ден се събудих от тъпа болка в
дясното коляно с някакво движение нагоре към таза. Постепенно
болката стана остра и парене и кракът отдолу нагоре и изтръпнал.
Появи се солена слюнка. След 18 часа се появи болка в дясната ръка
до лакътя. На третия ден се получи някакво спокойствие. Само при
клизмите получавах остри болки в червата, които ме изпотяваха.
След това се появиха болки в палеца на левия крак, които
постепенно станаха остри с парене в областта на глезена и коляното.
На следващия ден започна парене с остри болки в дясната страна,
ключицата и плешката. Болките от предишните дни отново се
появиха. Безсънна нощ. На 27 септември се събудих отмалял. Към 11
часа започнаха болки с парене в палеца, ръката, коляното и
мускулите на десния крак. С някакви трептения и пулсации. След
това последваха болки в дясната ръка, в плешката и ключицата. Това
беше подновяване на оздравителния процес на стари болести, които
бяха заглъхнали, но вероятно от начина на живот и тежките условия,
при които съм поставен, дадоха сигнал, за да заглъхнат отново.
На следващия ден, 28 септември, се събуждам учуден без телесни
прояви, поради което се захраних.
Извод:

с това кратко самолечение парирах развитието на сигналите, т.е.
на болестните прояви през тези дни.
28
ГРЪМ ОТ ЯСНО НЕБЕ
На 31 май 1985 г. в 4 часа сутринта се събуждам с остра болка в

дясната ръка. Палецът силно чука, подул се е и леко е побелял. Ясно
е, че бере. По-лека е болката вътре в ръката, лакътя и плешката.
Това ме принуди да премина на самолечение с вода. С главоболие
отидох на работа и слагах компреси от спирт на ръката. При клизмите
излизаше мръсна течност с много отпадъци. Пръстът чука, пари, боли
и не може да се пипне, особено нокътя. На следващия ден пазех
пръстите от допиране. На 2 юни палецът продължава леко да
пулсира, но не боли така при докосване и вече не е червен.
Постепенно и пулсирането на пръста и на ръката престанаха към
обяд. След обяд до 22 часа нямах никакви телесни прояви. Заспал
съм и се събудих в 7 часа на следния ден със здрави пръсти и ръка.
Захраних се. „Всяко чудо за три дни", казва народната поговорка.
Така беше и с моя палец.
Извод:
незабавно взетите мерки предотвратиха операция, болки, нерви и
пр.
29.
ПОМОЩ
Втора година, откакто гледам болната си майка при мен. От 1

октомври 1985 г. напуснах работа, за да гледам майка, тъй като
жената, която я гледаше се разболя. Нямам никакви възможности за
разтоварване извън жилището. Чувствам изтощение и умора. Затова
за 6 дни потърсих помощта на самолечението с вода с цел да
разтоваря тялото си от част от натрупаните неприятности и травми,
да го пречистя и да му дам почивка, за да мога да издържа на
денонощните грижи към майка.
От 31 октомври започнах непълноценно самолечение с вода.
Още от сутринта на първия ден очите ме засмъдяха, появи се
парене в главата и до полунощ вече усещам, че главата ми е стегната
с менгеме. Същите усещания имам и през втория ден. Обаче след 20
часа започнаха болки в палеца на левия крак, а след това в коляното

и особено в сухожилията. Главата ми тежи и пари. Започна да излиза
обилна слюнка от устата. На третия ден ме събудиха болки в левия
крак от палеца до таза, особено остри са в коляното. Последваха
болки и в коляното на десния крак. Колената болят, "Чукат, парят и
са стегнати заедно със сухожилията. Болките от предишните дни
продължават без прекъсване на 4 и 5 ноември, въпреки грижите за
майка. Изтощен съм от безсънието и отвратителните обилни храчки и
слюнка. При клизмите чувствам болки в червата при вкарването и
излизането на течността и след това в леглото.
Помощта от това кратко самолечение с вода помогна до известна
степен да издържа за гледането и полагането на необходимите грижи
за майка ми до последния й дъх на 2 декември в 8,30 часа 1985
година. Вечна й памет!
30
ЖИВОТ НА КОСЪМ
Майка завинаги ме напусна. Един живот си отиде, а другият трябва

да се спасява, защото животът е на косъм. Докато ходих по
гробищата, на гроба на майка, съгласно традициите, имах известна
мобилизация. А след това рухнах и се разложих. Едва дишам.
Сърцето припарва. Някой го стиска и души. Кашлям. Гърлото и устата
непрекъснато изхвърлят мръсни храчки. Въздух не ми достига. Затова
след панихидата по случай три месеца от смъртта на майка ми, 2
март 1986 година, от 3 март преминах на самолечение с вода.
През нощта на 2 и 3 трябваше да ставам на три пъти да
проветрявам стаята от отвратителната миризма, която се получаваше
при изчистването на стомашно-чревния тракт. На сутринта дясната
ръка и показалецът са се надули, а пръстът е станал двойно по-дебел
и не мога да свия ръката си. Костите на ръката ме болят. Имам остри
болки в плешките и костите на рамената и вътре в тях. Избиха ме и
пъпки по краката. Зъбите започнаха да кървят. Интересното е, че
чувствам остра нужда от чиста планинска вода. Пия когато ми се
допие. След 15 часа се появиха леки болки в гръдния кош и
коремната кухина, а от 20 часа се появиха болки в кръста и
слабините. От болките в червата при сутрешната клизма на 4 март
болките ме изпотиха така, че потникът ми беше като изваден от съд с
вода. След 9 часа започнаха болки в колената. В лявата пъпка на
гърдата като че има забита игла и непрекъснато боде навътре в
тялото. След 16 часа се появиха пулсации и парения в сърдечната
област. Някой в тялото ми смуче и се движи към коремната кухина.
Болките продължават да се множат в различните части на тялото. С
тях прекарах следващите дни – 5 и 6 март. Силно главоболие и шум в
главата с някакво пукане на мехури от дясното ухо. Горните
болезнени прояви продължават без да съм мигнал до сутринта и през
целия ден на 7 май. Сърбежите по краката продължават. Появяват се
и нови пъпки. Тези болки продължават на 8 и 9 март с някои
специфични особености. При хигиената от дясната ноздра изтече
обилна кръв. При вечерната клизма на 9 март излезе най-тъмната и
най-отвратителна миризлива течност през тези дни. След полунощ на
10 март съм преспал до 6 часа, когато леки болки и стискане се появи
в сърдечната област, а и устата непрекъснато засъхват. Дишането ми
е малко затруднено. Сърцето започна да се присвива, като че ли
някой го изстисква. Въпреки болките, реших от 11 март да прекратя
това самолечение, тъй като намирам, че в това физическо и
психическо състояние не бива да бъде по-дълго. На 11 март се
захраних.
Въпреки захранването оздравителният процес продължава, като
около 20 часа се появи задух в сърдечната област с припарвания. За
7 дни и 4 дни захранване общо 11 дни съм свалил 10 кг от теглото си.
На този етап това е достатъчно. От това самолечение на тялото е
видно, че сериозно е заболяло тялото ми и се нуждае от самолечение
с вода. Без него нямаше да мога да прескоча трапа. Това
самолечение с вода показа, че няма система, орган или част от
тялото, която да не е заболяла и че животът ми действително е бил
на косъм.
Извод:
получих малката подкрепа за възвръщане към живота, но е
необходимо да подготвя тялото си през тази година да продължава
по-нататъшното възстановяване и оздравяване на тялото.
31
БЕЗМИЛОСТНО ЖЕСТОКА БОРБА
Загубеното през последните три години здраве трябва да го

възстановя през 1986 година. Затова от 21 юни съм на самолечение с
вода. Още от сутринта червата заклокочиха като някакво сриване на
пластове с трясък. При клизмите се явиха остри болки с изпотяване
при излизането на течността. Дебелото черво наболява и смъди. След
15 часа гласът ми спадна, появи се пареща болка в дясната ръка,
челюстите се стегнаха, болят и чукат. Заизлиза неприятна жълта
слюнка с храчки. Главата запари и боли. Тези прояви, твърде
болезнени още от първия ден ме принудиха да си осигуря човек,
който да ми помага за десет дни. На втория ден от 5 часа и двете ми
ръце заприпарваха, а след това се вдървиха, парят, чаткат и болят.
Главата ми е зашеметена. Лявото коляно жестоко заболя, като че ли
длета чукат и бургии къртят костите. И в дясното коляно се разви
ужасна болка. Не мога да се мръдна от леглото. П. Иванова дойде и
като ме видя се паникьоса от вида и състоянието ми и ми каза:
„Прекратявай и се захрани!" „Не, ще продължавам – отговорих.
Болките не ме плашат!". Въпреки, че от тях ми се плаче. А часът е
едва 11. Заизлизаха газове. Краката и ръцете като че ли ги варят в
казан с вряща вода. От вените на ръцете пукат мехури. Тялото ми и
леглото са във вода от изпотяването в резултат на жестоките болки.
Изпитвам жестоката инквизиция на собствената си природа. П.
Иванова подмени мокрите възглавници и ми сложи хавлии под
тялото, за да не простина. Защото аз не мога да стана. След 15 часа
ужасните болки започнаха да намаляват. Затова помолих П. Иванова
и тя веднага подмени мокрите чаршафи и възглавници под мен със
сухи. Най-тежко е състоянието на главата. Имам чувството, че е
поставена в гореща вода. Лежа като пребит. През целия ден излизат
горчиви червеникави храчки и слюнка. Показалецът на дясната ръка
запари, зачука и се наду. В това състояние замръкнах и осъмнах на
третия ден, като напълно грохнал човек. При клизмата излезе
тъмнокафява с едри отпадъци течност с болки в червата до
изпотяване. След малък отдих от обяд отново започнаха болките от
предишните дни, но в по-лека форма, а очите засмъдяха. През
четвъртия ден се чувствам напълно безсилен. Към 10 часа се появиха
остри болки в лявото коляно. Показалецът отново запари и боли.
Появиха се и болки в кръста, слабините, а след това и задух в
гърдите. В съвкупност тези болки продължиха през целия ден. По-
спокойно осъмнах на 25 юли, но след това болките от предишните
дни започнаха отново. С тях замръкнах и осъмнах и на шестия ден.
Особено болезнена беше вечерната клизма с болки в червата и най-
вече в областта на пъпа. Характерно за седмия ден е това, че след 11
часа, наред с другите болки, десният и левият крак запариха и
особено болезнено в гънката между левия крак и коремната кухина.
Появи се внезапна болка в лявата страна на корема, където усещах
отпреди задържане на водата при правене на клизмите. Болките
продължават в по-слаба форма и през деветия ден. Десетият ден се
събудих със замаяна глава. Лежа и пия вода. Около 14 часа ушите
зашумяха, ръцете заболяха, главата започна да тръпне и пари.
Последва присвиване и боцкане в сърдечната област. С тези болки
осъмнах и на 1 юли. Езикът е наполовина розов, а отвътре обложен в
бяло. Появи се второ болезнено припарване на гънката между левия
крак и коремната кухина. Към 12 часа сърцето припарва, въпреки
дълбокото ми дишане, но усещам някакво присвиване. При клизмата
в 19 часа чувствам остри болки в червата, които продължиха и след
това в леглото. Осъмнах на дванадесетия ден без да усещам
болезнени прояви. На тринадесетия ден се събудих с леки болки в
дясно на гръдния кош. Болките при клизмата продължават в червата

и след това в леглото. След 22 часа очите започнаха да глозгат,
парят и сърбят, а главата е стегната като от обръч. За сън не може и
да се мечтае, а след полунощ на 4 юли след 2 часа от дясното око
започнаха да излизат едри песъчинки, които причиняват жестока
болка в окото. То е обвито като в гореща материя. Двете очи вече
смъдят и болят и започнаха да изхвърлят пясък от очните дъна. С
тези болезнени прояви осъмнах и на 5 юли, денят, в който се
захраних. След 19 часа на първия, втория и третия ден на
захранването се чувствам отмалял, а очите парят, смъдят и от очните
дъна излиза гъста слуз с пясък, който се налепва по клепачите и
миглите и образува диги. Психическата и физическата подготовка
позволи на тялото незабавно да пристъпи към безпощадна тотална
борба с натрупаните болести и паразити от изминалите три тежки и
тъжни години.
Изводът е:
това самолечение с вода завърши успешно и трябва да продължа
за ликвидирането и изхвърлянето на всички болести от тялото в
близко бъдеще.
32.
БОРБА ДОКРАЙ
Приключи есенното прибиране на билките и гъбите от природата.

На 20 ноември 1986 г. направихме панихида на гроба на майка по
случай годишнината от смъртта. Обаче борбата за възстановяване на
загубеното здраве трябва да продължи до край.
За трети път тази година преминах на самолечение с вода от 1 до
14 декември. При клизмата в 9 часа ме заболя и изпоти левият
хълбок, появиха се болки в слепоочието и болки в двата хълбока.
Заедно с коремната кухина. Главата запари и заболя. С тези болки
съм заспал до три часа на втория ден. Когато ме събуди неприятно
дразнене в главата. Усещам, като че ли нещо вътре ври. Топло и
тежко е на главата. Очите не се отварят, болят и парят. Болките от
вчера продължават през целия ден и на 3 и 4 декември, когато се
появи болезнено парене в десния показалец, който постепенно
изтръпна. След 21 часа слюнката стана горчива, гъста и изобилна.
През петия ден болките също продължават както предишните дни,
особено главата е изтръпнала, пари и боли и ми се гади до
повръщане. Тежка борба и тежък ден за болната ми глава, но
въпреки това съм заспал до 8 часа на шестия ден. Тези болки
продължават до сутринта на седмия ден. Събудих се отпаднал, а
слюнката е станала сладка, а и денят мина спокойно. След този
малък отдих и почивка от 4 часа на осмия ден главата отново е
замаяна и пари и слепоочието. Освен смъдене и глозгане в очите
други усещания нямам и на 9 и на 10 декември. На единадесетия ден
отново се появи неприятна слюнка. Главата ми е замаяна. Появи се
тъпа болка под дясната мишница до шията и друга до ухото, които
през Деня на няколко пъти се повтаряха. 12, 13 и 14 декември бяха
спокойни дни. Това показва, че борбата за ликвидирането и
изхвърлянето на болестите от тялото е към своя край. Затова на 15
декември се захраних.
Оздравителният процес на тялото обаче продължи без прекъсване
до 22 часа на 19 декември, когато отново се разви болка в левия
хълбок и като че ли това беше последната част в тялото, в която бяха
ликвидирани и изхвърлени болните тъкани. И това самолечение с
вода показа готовността на тялото да води борба за окончателното
ликвидиране и изхвърляне на последните останки на болестите в
тялото. Особено болезнени бяха първите 7 дни, а останалите 7 дни
тялото се до изчистваше единствено по пътя на чистилищата –
клизмите, храчките, сълзите и изпотяванията.
Изводът е:
борбата с болестите, настанили се в тялото ми отпреди три
години, е доведена до край и че това не ми дава основание да спра
до тук, а ще трябва да продължа до пълното ликвидиране и
изхвърляне на болестите от всички системи, органи и части на
тялото, като пясъкът от очните дъна, костите на краката и на ръцете,
които искат дълъг период за да бъдат ликвидирани и изхвърлени от
тях болните клетки и тъкани до пълното възвръщане на здравето на
тялото.
33.
ЗАВРЪЩАНЕ НА БЕЗЦЕННОТО
През пролетта и лятото на 1987 година наруших нормалния си

начин на живот. Гледах и работех на чужда вила, на собствения си
дом, непрекъснато събиране и обработване на билки, гъби и плодове
при променливите климатични условия на годината. Затова от 13
август преминах на самолечение с вода с цел да проверя къде и кои
части на тялото ми са заболели. Палецът и показалецът на дясната
ръка до китката от първия ден до 23 часа на 26 август непрекъснато
болят, парят, чукат, стават неподвижни, врат в гореща вода и усещам
някакво движение нагоре до рамената и се загубва до под
мишницата. Освен това през втория ден се появиха болки в дясната
плешка до ребрата. Последва остра болка в лявото коляно до
пръстите. Главата запари и боли. През третия ден ме преболя и
левият палец. Появиха се болки в слепоочието с парене и чукане. От
17 до 22 август се появи неприятна синкаво-зеленикава слюнка,
която не позволява да заспя. Появи се и болка във втората гънка на
показалеца след коста. На 23 август нова болка трептяща се появи в
гънката между левия крак и коремната кухина. Спокойно мина
четиринадесетият ден до 21 часа. ,А след това очите засмъдяха и от
очните дъна започнаха да излизат сълзи с пясък. С появата на пясъка
стана ясно, че това е последната и най-трудно лечима болест на
очните дъна, т.е. изхвърлянето на пясъка.
На 27 август се захраних, а това като че ли даде сигнал на пясъка
от очните дъна да започне непрекъснато да излиза чак до 31 август,
след което спря да излиза.
Най-характерното за това самолечение с вода е фактът, че в
тялото е започнало детайлно ликвидиране и изхвърляне на
заболелите клетки и тъкани в отделни части на тялото, като пръстите
на ръцете, частите на краката и т.н.
Изводът е:
това самолечение по безспорен начин потвърди, по-нататъшното
завръщане на безценното здраве и че трябва непрекъснато тялото да
се чисти през определен период от време.
34.
С МАЛКО ЗАКЪСНЕНИЕ
През зимата на 1987/88 година съм се простудил от непрекъснато

ходене гол до кръста из Витоша. На 11 февруари се събуждам с
горещи капки вода излизащи от носа. Ноздрите парят, а очите сълзят
и смъдят. Затоплих се и направих разходка на чист въздух. Но през
цялата нощ не можах да заспя. Непрекъснато изхвърлях храчки и
слюнка. Главата ми пламна. Очите и слепоочието ми парят и болят.
Венците ми горят, като че ли ща паднат. Болките ме изпотиха. Станах
и с мъка се преоблякох. Най-после ми дойде на ум, че ще трябва
веднага да взема очистително и да премина на самолечение с вода.
На 12, 13 и 14 февруари почивам в жилището, понасям болките и се
преобличам след изпотяванията. След полунощ на 15 февруари
нямам никакви болезнени усещания и прояви, поради което се
захраних.
Изводът е:
човек от акъла си пати и че всяко малко закъснение води до
сериозни заболявания и губене на време. А времето е живот и пари.
Човек се учи от собствените си грешки.

35.
ПРОВЕРКАТА – МАЙКА НА ЗНАНИЯТА
През второто тримесечие на 1988 г. имах няколко увреждания на

краката. По този повод реших да направя проверка, за да видя в
действителност дали тези увреждания ще предизвикат някакви
болезнени телесни усещания. Затова от 1 юли преминах на
самолечение с вода. След 14 часа глезенът и ходилото на десния крак
запариха, тръпнат и наболяват. До 20 часа така изтръпнаха, че
чувствам като че ли са сложени в гипс. Тези болезнени прояви
продължиха през целия втори ден. От третия до шестия ден
настъпиха големи горещини. На третия ден температурата е над 40
градуса, съобщи радио „Хоризонт". През тези дни продължиха
болките в глезените и ходилото на дясната пета, венците и зъбите
болят и кървят. При клизмите болките в червата са трудно поносими.
Тежко се понася горещината през деня, а още по-тежък е задухът
през нощта. В безсъние осъмнах на 4 юли, когато към 10 часа левият
крак изтръпна, все едно, че е упоен и постепенно се вдърви до таза и
започна рязане и чукане с длета и ножове на пръстите, на петата, на
глезена, нагоре по мускулите и особено нагоре в коляното. Жестока
операция се проведе до изпотяване. Болките в левия крак
понамаляха, а за сметка на това започнаха болките в глезена и
ходилото на десния крак. За пръв път на 7 юли, въпреки голямото
натоварване и безсънието, се появи болка и запарване в сърдечната
област, поради което бях принуден да отида в банята и да си направя
студен душ. От 17 часа заизлиза пясък от очните дъна, а очите
засмъдяха, болят и се зачервиха. Поради голямата непоносима
горещина през деня и нощта прекъснах това самолечение с вода на 8
юли и се захраних. През 8 и 9 юни от очните дъна продължи да
излиза пясък, без други болестни прояви.
Изводът е:
проверката от това самолечение с вода показа, че действително
уврежданията на краката са били безспорни.
36.
ПРОФИЛАКТИЧНА ПРОВЕРКА
Измина месец от най-горещото самолечение с вода, провеждано

при над 40 градуса горещина. Сега при по-благоприятно време, от 1
август отново преминах на самолечение с вода, за да довърша
проверката. Веднага след 8 часа ходилото на десния крак засмъдя и
изтръпна. От 14 часа се появиха болки от лявата страна на таза.

Самото място боли, като че ли се вари във вряла вода. Още по-силно
заболяха пръстите, ходилото и глезенът на десния крак и като че ли
гореща бургия и ножове прекрояват костите и ме колят. Парят до
болка в сърцето и затрудняват дишането ми. На всичко отгоре се
появи и болка в левия крак от пръстите до таза. В по-слаба форма
болките от първия ден продължават и през втория с новопоявилата
се пулсация в левия палец, а двата крака са като упоени. До 15 часа
на третия ден нямам никакви болезнени усещания. След това отново
се появиха познатите болки от втория ден. Събудих се със замаяна и
натежала глава на 4 август. Дясната пета пари и тръпне. След 19
часа очите започнаха да глозгат, а от очните дъна заизлиза пясък. В
непрекъснато излизане на пясък преминаха 5, 6, 7 и 8 август. Имаше
и по няколко часове претръпвания и пулсации в ходилата и колената
на двата крака. Неочаквано на 8 август между 9 и 11 часа заболя
левия тестикул с парене. След 18 часа заизлизаха едри песъчинки,
които запариха и заглозгаха очите, та чак ме невротизираха до болка
в главата и в сърцето.
Поради липса на други болестни прояви на 9 август се захраних,
но пясъкът продължи да излиза и безмилостно глозгаше и
зачервяваше очите и през следващите два дни. Чак на 19 август
около 17 часа се появи остра болка от дясната страна на гръдния
кош, която продължи повече от 5 часа.
Изводът ми е:
това повторение, проверка на самолечението с вода от преди
месец потвърди предвижданията ми за сериозно заболяване на
ходилото и глезена на десния крак и на други части на тялото.
37
ПРИНУДИТЕЛНО ЗАБАВЯНЕ
На 9 януари 1989 г. за вечеря бях у сестрата. Сутринта на следния

ден се събудих със сърбежи по краката, тялото и главата. Появиха се
пъпки, които болезнено ме сърбят, като че ли съм нажарен с коприва.
Ясно беше, че трябва да премина на самолечение с вода. Неочаквано,
преди да взема очистително, от провинцията ми дойде гостенка.
Трябва да се посрещне и разходи до парка Витоша на 11 януари.
Гостенката обаче разбра положението ми с пъпките и на 12 януари си
замина. Поради присъствието й забавих самолечението с вода с два
дни. Сърбежите в тялото на 12 януари продължават. През
следващите два дни нямам други болезнени прояви. Тялото се чисти
чрез клизмите, урината, слюнката. Сутринта на четвъртия ден ме
събуди пареща болка в гънките на левия крак и нагоре към коремната
кухина. Боли и при леко допиране на пръстите на лявата ръка, пари и
боли. През целия ден болката дърпа като на оперирано място от
апандисит. След 20 часа болката премина, но в замяна на това
пръстите на левия крак изтръпнаха и се вдървиха. На 17 и 18 януари
други телесни прояви нямам. Поради това на 19 януари се захраних,
въпреки че сърбежите продължават в лека форма. Чак на 22 януари
сутринта пъпките престанаха да смъдят, започнаха да се белят. До 23
януари кожата престана да се бели. С това приключи и забавеното
38.
ГЕРГЬОВСКО ПОВРЪЩАНЕ
Гергьовден – 7 май 1989 година.

Гостувам до обяд на именник на гергьовско агне, добре изпечено.
След приключване на обяда ми стана лошо и повърнах. Главата ме
заболя и запари. Прибрах се вкъщи и вземах очистително за печеното
агне. На 8 май заболяването изчезна, а 9 май премина спокойно.
Голямата изненада дойде сутринта на 10 май, когато от очните дъна
започнаха да излизат едри песъчинки, на 11 май, събуждайки се,
клепачите и миглите бяха посипани с песъчинки. На 12 май всичко
премина. Захраних се.
Изводът е:
не трябва да се изчаква развитието на болестта, а веднага да се
ликвидира по пътя на самолечението с вода.
39.
ЛЯТНА ПРОФИЛАКТИКА
След прибирането на реколтата от билки, гъби и плодове, до

средата на м. юли 1989 година и поради това, че имах непредвидими
заболявания от м. януари до този момент, от 24 юли преминах на
самолечение с вода за лятна профилактика. Още със събуждането се
появи поредната болка в десния палец на крака, който се лекува от
бялата гъба и от контузията отпреди години. Появиха се болки и
чукане в горната дясна челюст. Леко заприпарване в кръста. Болки в
левия крак, докато се получи и присвиване в сърдечната област.
Болките от първия ден продължават и през втория ден, като главата
наболява, а ченетата са се стиснали едно в друго. Всички тези прояви
показват, че оздравителният процес е в действие. Тези болки
продължават през третия и четвъртия ден с отвратителна слюнка,

която не престава да излиза. Около 12 часа кръстът започна да
преболява, особено в дясната страна и тазовата кост. В 3 часа на 28
юли обилна горчива кръвна слюнка ме принуди да стана и да отида в
банята да я изхвърлям в продължение на няколко минути и през
целия ден ме тормози. Други прояви нямам. На следващия ден
горчивата слюнка продължава да ме тормози до повръщане. Поради
това на юли се захраних.
Оздравителният процес при това самолечение с вода премина
изцяло с работа на „чистилището", т.е. изхвърляне на горчива слюнка
и храчки, на безсъние и отпадналост.
Изводът е:
тази профилактика премина без особени болезнени прояви и има
своя значим резултат.
40.
ЕСЕННО-ЗИМНА ПРОФИЛАКТИКА
Тази проверка на здравословното ми състояние се наложи от

няколкократните ми мокрения до костите от летните и есенните
дъждове при брането на гъби, билки и плодове. Освен това палецът
на десния крак го изкълчих и три дни не можах да обуя обувката.
Двете рамена и дясната ръка до лакътя често тръпнеха и леко
наболяваха. Вероятно от простудата.
Поради това от 10 ноември съм на самолечение с вода. Още на
разсъмване започна леко парене на мускулите и палеца на десния
крак. Появиха се болки при клизмата в червата. През втория ден от
сутринта главата леко запари и заедно с десния палец пулсират и
болят. С тези болки съм преспал и се събудих сутринта на третия ден.
Десният крак в областта на коляното пари, тупа, от венците и зъбите
излиза кръв заедно с появилите се обилни храчки и слюнка. Болките
в главата, особено в областта на езика и слепоочието станаха по-
силни. Адски неприятен ден и нощ, на четвъртия ден. Започнаха
силни болки в главата. Дясната горна челюст е изтръпнала и като че
ли нямам зъби. Заизлизаха газове. След 10 часа пръстите на десния
крак се вдървиха и парят болезнено, а палецът като че ли е надупчен
с горещи игли. Усещам тръпнения и трептения с някакво движение от
пръстите до коремната кухина. Трудни са часовете през този ден.
Лежа неподвижен. Задушавам се и се чувствам като пребит. Тежко
премина петият ден, като към вчерашните болки се прибавиха силни
болки и чукания в дясното коляно. На 15 ноември осъмнах
безжизнен. Очите леко запариха. Към 12 часа слюнката започна да
става рядка и сладка. Това е добър показател. След 16 часа от очите
започна да излиза пясък, а венците и зъбите отново закървяха. С
тези болезнени прояви замръкнах, но без тях осъмнах на 16 ноември,
денят в който се захраних. Пясъкът от очните дъна, въпреки
захранването, продължи да излиза и причинява неприятни болки в
очите до вечерта на 19 ноември.
Характерното за това самолечение с вода е, че за 6 дни съм свалил
10 кг тегло, докато за 31 ден съм свалил 13 кг тегло, т.е.
оздравителният процес е изхвърлил количество болни клетки и
тъкани от тялото чрез своите чистилища.
Изводът е:
тялото в своето ежедневие непрекъснато е подложено на
травматизиране и заболявания по най-различни поводи и причини и
че това изисква непрекъснатото му оздравяване, т.е. възстановяване
чрез тримесечни оздравителни профилактични самолечения с вода, и
че есенно-зимната профилактика постигна целта си.
41.
ПОРЕДНО ОТРАВЯНЕ С ХРАНА
Готвих пиле с гъби и подправки. Яденето консумирах вкъщи. Обаче

в полунощ на 8 февруари 1990 година ме събуди адско главоболие и
парене в сърдечната област. Опитах с две клизми в 3 и в 6 часа да
ликвидирам заболяването. Уви! На 9 февруари сутринта отново се
появиха болки в главата с особени сърдечни парения в сърдечната
област и задух в гърдите. Веднага станах, разтворих пакет английска
сол в чаша вода и я изпих. С това преминах и на самолечение с вода.
За два дни тялото се изчисти от отровата. Захраних се.
Изводът е:
при всички видове отравяния единственото спасение от тях е
незабавното изчистване на стомашно-чревния тракт и преминаване
на самолечение с вода, стига да не е късно.
42.
ВНЕЗАПНО ЗАБОЛЯВАНЕ
На 9 май 1990 г., при боядисването на навеса на балкона, нещо

между главата и плешката се опъна и предизвика остра болка в
главата и надолу по плешката. Наред с това чувствах болезнени
прояви в лявото коляно и венците със зъбите.
Затова от 12 май 1990 г. преминах на самолечение с вода. И още
от 9 часа започна адско главоболие в лявата страна на главата.

Чувствах като че ли електрически ножове режат до жестока болка и
предизвикват сълзи. Лежа неподвижен със затворени очи и едва
дишам. След обяд зъбите започнаха да кървят и след 22 часа съм
заспал. Събудих се на 13 май с болките от предишния ден, а в 9 часа
се появи и болка с чукане в лявото коляно. От зъбите изтече голямо
количество кръв, а към 15 часа отново изтече синьо-жълта кръв.
Вероятно беше гноен абсцес. В резултат на болките последваха и
спазми в сърдечната област и усещах как сърцето се свива и отпуска.
Това продължи до 20 часа. Не спират болките в главата и лявото
коляно и продължават да пулсират и на 14 и на 15 май. В това си
състояние на посещение идваха приятелите ми Йордан Господинов и
Георги Илиев. От сутринта на 16 май чувствах тъпа болка вдясно под
гръдния кош с припарвания и за пръв път от клизмата излезе черна
течност. Лежа и понасям болките, които продължиха и на 17 май.
След обяд на 17 май тялото като че ли си даде известна почивка.
Нямах болезнени прояви. На 18 и 19 май отново започнаха болките в
главата, лявото коляно до ходилото, а ченетата са се стиснали,
припарват и чукат неприятно. Около 21 часа на 19 май започна да
излиза пясък от очните дъна, което продължи до сутринта на 20 май,
когато в 8 часа се захраних.
Изводът е:
това самолечение с вода беше задължително при тези заболявания
и нарушено равновесие на здравето и че то постигна целта си.
43.
ЩАСТЛИВО НЕЩАСТИЕ
Поради тежък удар в лицето от неизвестен за мен психопат

трябваше, след приключване на медицинските процедури, да
премина на самолечение с вода, за да парирам по-нататъшните
последици. От 1 август 1990 г. съм на профилактика. Денят премина
без прояви. В 6 часа на втория ден чувствам, че лицето ми се е
събрало, стегнато и е станало твърдо, а след това сърцето
заприпарва. На третия ден лицето още е изтръпнало, пулсира в
лявото око, бузата и носа. По-късно се появи пулсация и отзад на
главата. Започна да излиза горчива слюнка. Главата продължава да
боли, а вътре в устата дясната страна има подутина, която
осезателно ме боли. Тези болки продължават и през четвъртия ден.
При ставането от леглото почувствах силно парене в сърдечната
област и при отиване в банята. При връщането ми от клизмата ми се
зави свят и се залепих за стената, като едва се добрах до леглото.
Почувствах се като пребит. Болките от предишните дни продължават.
За спане не може и да се мечтае. С тях осъмнах на петия ден, като
съм се подул вдясно до ухото. В продължение на няколко часа
заизлиза гъста слюнка, а след 13 часа тя стана приятна. В това
състояние премина денят, а след 21 часа започна да излиза едър и
дребен пясък от очните дъна и да образува парещи диги около
клепачите и миглите. На шестия ден осъмнах със залепнали клепачи
и мигли от пясъка и през целия ден това ми беше единствената грижа
– да ги изчистя. Други болезнени прояви нямам. На 7 август се
захраних. Само излизащият пясък продължаваше да ми напомня за
заболяването на очните дъна и на очите. Вечерта пясъкът спря да
излиза, като през 8, 9, 10, 11 и следващите дни нямам болезнени
прояви.
Когато след това отидох да взема медицинското свидетелство в
поликлиниката за прокуратурата и след обстоен преглед, лекарят ми
каза „Вие бяхте в много тежко състояние, но леко се отървахте".
Благодарих му за помощта.
Изводът е:
предотвратих всякакви последици от това „щастливо нещастие" и
че ползата от лечението е безценна.
44.
ОЗДРАВИТЕЛНА ПРОФИЛАКТИКА
Премина едно трудно тримесечие при събирането на плодове и

гъби. Чувствам някакви неприятни болки в лицето и главата, които
започнаха да ме събуждат през нощта. Затова от 12 ноември 1990 г.
преминах на самолечение с вода. Още в 5 часа ме събудиха болки във
венците и зъбите, които постепенно се усилиха и зачукаха
осезателно. Заболя ме главата. Към 19 часа излезе и горчива слюнка.
Болката от вчерашния ден продължава. Освен нея от 8 до 12 часа
непрекъснато усещам болка в сърдечната област. До вечерта
главоболието се усили. Дори и гърлото ме боли. Бързо действаше
оздравителният процес на тялото. 14 ноември беше ден на
чистилищата, помощници на оздравителния процес. И телесна
почивка. Събуди ме на 15 ноември силно главоболие и нова болка в
мускулите на десния крак. Появи се локална болка вляво на гърдите.
А към 13 часа неочаквано се появи обилно излизане на пясък от
очните дъна и очите засмъдяха, запариха болезнено. През дните и
нощите на 16, 17 и 18 ноември непрекъснато излизаше пясък от
очните дъна и това беше денонощната ми грижа. Бързо
задействащият оздравителен процес в тялото продължи само четири
дни, а последните три дни нямах никакви болезнени прояви, освен
най-тежкото – болестта на очните дъна с изхвърлянето на пясък.

Поради това на 19 ноември се захраних, а пясъкът продължи да
излиза през целия ден. Сутринта на следния ден вече престана.
Изводът е:
тази оздравителна профилактика даде своите резултати и оправда
постъпката ми.
45.
ТРЕВОГА В ПОЛУНОЩ
Зима е навън. Земята е покрита с бял пухкав сняг. Здраво време,

както казва народът. По телефона като говорих с моя приятел Б.
Станков, се договорихме за неделя, 27 януари, да направим
екскурзия до Витоша с още един приятел. Вечерях и си легнах в 21
часа. Заспал съм.
Изведнъж се събуждам от остра болка в областта на лявото ухо и
цялата лява част на лицето. Не мога да си отворя устата. Половината
лице и ухо са подути. Часовникът показва 23,45 часа.
Какво да правя с тази тревога в полунощ? Навън е минус 10°С.
Станах, взех очистително и преминах на самолечение с вода.
Очистителният разтвор бързо задейства и в 2, 3 и 6 часа изчистих
стомашно-чревния тракт. В 8 часа сутринта набрах телефонния номер
на приятеля ми Б. Станков, на който отговори дъщеря му Пепа. Аз не
мога да отворя голяма част от устата си. Едва промърморих: „Пе-па,
Пе-па, аз съм чи-чо ти Мит-ко..." Едва дочула името ми,
обезпокоената Пепа ме попита:
– Чичо Митко, какво ти е? Какво се е случило?
Вместо отговор, който за мене беше невъзможен, със сетни сили я
помолих:
– Тат-ко ти да се оба-ди!
– Татко, ела веднага! И продължи:
– Чичо Митко, бъди спокоен. Ще дойдем да те видим. Ето го
татко.
– Колега, какво има? – А Пепа му казва, че едва говоря.
– Мо-ля те, взе-ми твоя-та ту-ба и взе-ми во-да от Же- лез-ни-ца...
– Добре, Митьо, само спокойно. Ще донеса вода. Друго нещо да
поръчаш?
– Ня-ма дру-го.
– Спокойно, почивай, ние ще дойдем с Пепа.
Уморен от тежкия за мене разговор легнах като труп в леглото.
Лежа на дясната страна, защото лявата половина на лицето ми се
поду и ми причинява остра болка.
Към 12 часа вратата се отвори и приятелите ми влязоха тихо с
багажа и направо дойдоха при мен до леглото. Като ми видяха
лицето подуто, със синьо-жълт цвят, двамата ми приятели се
спогледаха, а Недю веднага предложи:
– Богой, да извикаме „Бърза помощ" и да го закараме до
„Пирогов".
С ръка казах да се разбере, че това няма да стане и с мъка
промълвих:
– Аз съм взе-мал ле-кар-ство...
Богой обясни на Недю, че аз имам лекарство и съм го вземал и че
ми е нужна само витошка вода за пиене.
За да не се измъчвам, вземах един лист хартия и им написах какво
се е случило малко преди полунощ, като им благодарих за водата.
И те си тръгнаха, като ми казаха, ако имам нужда от нещо, да им
позвъня по телефона.
Успокоен от приятелското посещение, аз продължих да лежа. В
стаята обаче е студено за болен човек. Освен, че съм на режим за
тока 3 към 1, а и парното е слабо, аз вземах електрическата грейка и
я поставих на краката си под одеалото. Спокойствието ми не трая
дълго, защото в 15 часа започна необичайна операция. Първо се
появи адско главоболие. В областта на ухото нещо зачука. Бузата
също пари, чука и боли. Венците със зъбите са изпъкнали и силно
болят. Слепоочието и езикът парят до болка. Това продължи повече
от 4 часа. След клизмата в 20 часа болките понамаляха. След това
съм се унесъл и задрямал. Събудих се от обилна слюнка, която
трябваше да изхвърлям до сутринта. В 6 часа на 28 януари по
радиото съобщиха, че температурата в София е минус 20 градуса.
Болките продължават от вчера. Особено остро ме боли ухото. В.
Станков позвъни, за да се информира за състоянието ми. Отговорих
му само едва, че съм добре. Към 14 часа П. Иванова дойде да ме
види, уплашена от сутрешното ми обаждане по телефона. Седнах на
леглото, защото ми омръзна непрекъснато лежане. Станах за да
изпратя гостенката. Към 17 часа главата и венците отново заболяха и
защракаха. Слюнката непрекъснато излиза горчива и миризлива. Не
ми позволява да дремна за малко. Сутринта на 29 януари
температурата е вече минус 22 градуса. Ухото е по-спокойно, но под
него и към челюстта още е подуто и леко наболява, особено при опит
да си отворя устата. Приятелят ми позвъни и ме попита имам ли
нужда от нещо. На срички му благодарих за вниманието. Главата
продължава да пари и наболява. Лицето ми е като подуто и пари до
болка. Венците и зъбите болят като че ли се клатят. Клизмата в 20 ч.
ме изпоти. След 21 часа в областта на ухото и венците със зъбите
започнаха болезнени тръпки с неприятно чукане като болката ту се
усилва, ту намалява. В това състояние не мога да мисля за спане.
Минава полунощ. Наближава утрото. Чукането и непрекъснатото
трептение в лявата страна на главата продължава с неприятни
пулсации. Главата е като изтръпнала. Температурата навън е минус

22 градуса. Слюнката намаля и това ми позволи да дремна за два
часа. Като се събудих болката в областта на ухото, венците и зъбите
е намаляла. Оттокът в областта на ухото и бузата също е намалял. Не
ме заболяха и след като ги натиснах с ръка. Изглежда
оздравителният процес на това внезапно заболяване е към своя край.
Станах от леглото, защото ми беше омръзнало да лежа. Към 19 часа
се появи нов проблем. От очните дъна започна да бълва пясък и
непрекъснато да гложди и възпалява очите. А това показваше вече,
че заболяването е ликвидирано. Пясъчната болест е последната
грижа на оздравителния процес на тялото. С грижата по изчистване
на пясъка осъмнах на 30 януари. Температурата навън е минус 20
градуса. Болките на лицето са изчезнали. Целият ден и цялата нощ
на 30 януари и 1 февруари 1991 г. преминаха в почистването на
пясъка от миглите и клепачите. На 2 февруари се захраних, без да
имам някакви болезнени усещания. Все едно, че не съм
преболедувал.
Какво е характерно за това самолечение с вода? Налице е
внезапно и сериозно заболяване. След ликвидирането му други
болезнени прояви в тялото не се появиха, освен най-трудната и
продължителна дейност на оздравителния процес на тялото –
изхвърлянето на пясъка от очните дъна. Тази дейност на тялото ще
продължава и при бъдещите провеждания на самолечение с вода до
пълното изчистване на очните дъна от пясъка. Аз с нетърпение ще
очаквам този прекрасен ден!
Изводът е:
лекарството на всяко заболяване е заложено в самото тяло на
човека, в неговата природа.
46.
ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА ПРОФИЛАКТИКА
Един месец след „Тревога в полунощ" се появи възпаление на

венците в болезнена форма. Реших да експериментирам самолечение
с вода без изчистване на стомашно-чревния тракт с разтвор във вода
от английска сол, а само с клизми. И така на 1 март 1991 г. от 15 до
21 часа направих три последователни клизми, като един час преди
клизмата изпивах по 250 грама затоплена витошка вода. За три дни
самолечение – 4, 5 и 6 март се прояви оздравителната сила на
тялото. Целият ден на 5 март чувствах силно припарване на лицето
от ляво на дясно, а на 6 март – леко припарване на венците.
Захраних се поради това, че вече нямах никакви болезнени прояви.
Възпалението на венците отзвуча.
Изводът е:
и от тази експериментална профилактика има положителен
резултат – налице е ликвидиране на болезненото възпаление на
венците със зъбите и че тази експериментална профилактика не
трябва да се използва при внезапни заболявания като инфекции,
подутини, циреи, с една дума, при всяко ново болезнено заболяване.
47.
СЪС СОБСТВЕНИ ЗЪБИ ИЛИ ИЗКУСТВЕНИ ЧЕНЕТА
Предишната експериментална профилактика не даде трайни

резултати, защото във венците и зъбите е имало сериозна инфекция,
която само е заглъхнала. Постепенно венците и зъбите отново
заболяха. Това наложи на 18 април 1991 г. да отида при моя
зъболекар за преглед. След като направи преглед на зъбите, той ми
каза:
— Моето момче, ти имаш такова възпаление на венците и зъбите,
че трябва да започнем да ги изваждаме, за да сложим изкуствени.
Друго лечение няма.
Изненадан казах:
— Бе, докторе, няма ли друг начин?
— Ами какъв друг начин? Няма друг начин!
— Е, добре, ще си помисля. От кога ще започнеш да ги изваждаш?
А по колко ще вадиш? – попитах смирено.
— Няма да е наведнъж, а на няколко пъти. Това е положението,
моето момче. Обади ми се от кога ще започнем работа.
Мислейки за състоянието на зъбите си и тялото, реших да
ликвидирам това заболяване за три-четири седмици и затова от 11
април преминах на самолечение с вода. Още към обяд се появи
болезнено парене в горната част на лицето, а след това зъбите
закървяха и така се притиснаха горните с долните, като че с менгеме
са стегнати. Привечер се появиха и отвратителните горчиви храчки и
слюнки: болки отзад на главата, от темето до дясното ухо, и ишиасът
от лявата страна. Необичайно след вечерната клизма веднага съм
заспал и се събудих в 4 часа на следващия ден. С тези болки ставах и
лягах ден и нощ, в безсъние и умора чак до 26 април. По-характерни
болезнени прояви през този период от време са непрекъснатото
кървене на зъбите, постоянно главоболие и особено отзад на темето
до дясното ухо. На няколко пъти ме преболя глезенът на десния крак
с вените, които пулсираха и дразнеха с някакво движение нагоре до
таза. Неочаквано след 21 часа на 16 април от очните дъна заизлиза
обилно пясък и ми създаде допълнителни грижи за опазване на
очите. Пясъкът излизаше всеки ден след 21 часа до 29 април. На 17
април заболя палецът на десния крак, запари и зачука, а нокътят ми
беше като отлепен. Особено болезнено парене, чукане и кървене на
зъбите имаше през целия ден на 18 април и за пръв път се появи за
няколко часа преболяване в левия бъбрек. Останалите болки
продължават с прекъсвания от интервали от няколко часа. На 27
април венците със зъбите продължават да наболяват, но вече не
кървят. Палецът и нокътят на десния крак чувствам като че ли ще се
отделят от крака. Последните болестни прояви бяха след 16 часа на
28 април с появата на пясък от очните дъна и леки болки във венците
и зъбите. От сериозните болести през изминалите безсънни дни и
нощи на 29 април осъмнах с леко главоболие и малко пясък по
клепачите. В 3 часа на 30 април се събудих изпотен и след като се
преоблякох и легнах нямах никакви болезнени прояви. Спокойно
мина и 1 май и на посещение дойдоха трима приятели. На 2 май се
захраних и през следващите дни нямах проблеми с венците и зъбите
и нямам проблеми и до днес. За тези общо 27 дни свалих 11 кг тегло,
т.е. подмених болни клетки и тъкани.
Наред с венците и зъбите през време на това самолечение с вода
оздравителният процес ликвидира и прочисти и други части на
тялото, някои, от които може да са резултат от възпалението на
венците със зъбите.
Изводът е:
с това си решение за преминаване на самолечение за по-дълъг
период, спасих собствените си зъби и укрепих здравословното си
състояние.
48.
НА ГРЕШКА НЯМА ПРОШКА
След успешното провеждане на самолечението за спасяване на

зъбите, на 15 май, откакто преминах на редовна храна, с приятеля си
Б. Станков отидохме на екскурзия из парк Витоша. По средата на
пътя между селата Железница и Бистрица седнахме на една беседка.
Едва сме седнали и моят приятел с учудване и повишен тон каза:
– Колега, я виж как са ти се надули краката!
Учуден погледнах и видях, че и двата ми крака са подути от
ходилото до средата на коляното. Стана ми ясно. Грешка! Грешка от
прибързано захранване и преждевременно раздвижване на по-големи
разстояния от необходимите, т.е. в нарушение на методиката на
Досега такава грешка не бях допускал. Ето че и това се случи за
поука. По най-прекия път слязохме до най-близката спирка на рейса
за София и се прибрах вкъщи. Вземах очистително и преминах на
самолечение с вода. По обяд дойде сина на моя приятел от гр. Стара
Загора В. Иванов. Трябваше сам да обядва и вечеря, защото аз вече
бях на самолечение с вода, колкото и неприятно да беше това. До
вечерта на 17 май отоците на краката изчезнаха. За да не допусна
друга грешка, продължих самолечението с вода на 17 и 18 май и се
захраних на 21 май. След това преминах на лека плодова храна.
Грешката беше вярна, но и прошка нямаше, а има акъл за
заболяване и акъл за оздравяване. Ето така грешката беше
поправена.
49.
ЗАБОЛЯВАНЕ ВСРЕД ПРИРОДАТА
През месеците май и юни имах много работа за събиране на

реколтата от природата. Освен това имах психическо затормозяване
от един телефонен терорист. Поради непрекъснатото търчане в
полската работа, реших да проверя какви са последиците от това.
Затова от 30 юни преминах на самолечение с вода. Още след обяд се
появи главоболие с припарване зад ушите, съпроводено с лоши
мисли към терориста. От 1 до 5 юли имах следните прояви:
Леко ме преболяха долните венци със зъбите, като се притиснаха
горните с долните едни в други. След това изкървяха и след 20 часа
на 4 юни се появи глад и се почувствах отмалял. Със замаяна глава
се събудих на 5 юли, когато слюнката започна да излиза горчива. На
6 юли след седемдневен все пак спокоен отдих, след 9 часа зъбите ми
закървяха, десният крак от палеца до глезена пулсира с някакво
вътрешно движение до таза, левият крак в коляното пулсира, пари,
боли и също чувствам някакво движение нагоре към таза. Още по-
силни бяха тези болки на 7 юли. Към 10 часа лявото коляно е като
разложено и чука болезнено. Последваха парене и болки в дясното
коляно, в резултат на което се появи тежест и припарване в
сърдечната област. За първи път от осем дни болките в червата при
клизмата ме изпотиха. Това беше един тежък ден. Чувствах се уморен
от безсънието и болезнените прояви, през целия ден на 8 юли, но
денят премина спокойно. Затова на 9 юли се захраних, защото ме
чакаше работа преди обед. През дните на захранването не се появиха
болестни прояви.
За пръв път пясък от очните дъна не излезе.

50.
ЮБИЛЕЙНА ПРОФИЛАКТИКА
След разходка из парк „Витоша" се прибрах и обядвах. Беше 22

август 1991 година. Легнах да почивам. Заспал съм. Изведнъж ме
събуди непоносима болка в левия крак, особено силна в коляното.
След кратко обмисляне взех очистително и преминах на самолечение
с вода. Лежа неподвижен. Сън не ме хваща. Лявото коляно не
престава да пори, чука. Като че нажежено желязо го глади. Болките
са жестоки. Непрекъснато се въртя в леглото. По някое време съм
заспал. Събудих се в 7 часа на 23 август със същите болки. Към 10
часа болките понамаляха. Изправих се и седнах в леглото. С леките
напарвания в коляното към 17 часа слязох и се разходих в градинката
пред блока. Обаче след 21 часа болките в левия крак така се развиха,
че станаха непоносими. Охкам и пъшкам. Нощта преваля. Аз
бодърствам от болки.
На 24 август от продължителните болки и безсънието се чувствам
уморен. Лежах в леглото до 9 часа. Болките в коляното малко
позатихнаха. Това ми позволи да се занимавам с домакинска работа.
След 21 часа главата ме заболя. Стана ми тежко, защото лявото
коляно зачука и боли, та боли. Нямат милост нито жалост, нито от
главата, нито от коляното. В това тежко състояние осъмнах на 25
август, без да съм мигнал през цялата нощ. Мислех си от къде дойде
това заболяване в най-хубавите летни дни. На следния ден сутринта
болките изчезнаха яко дим. Така и с това заболяване. През целия ден
на 26 август и на следващия нямах никакви болезнени прояви и се
захраних.
Това внезапно гръмотевично заболяване вероятно беше някакво
изригване на болест от костите на коляното и му беше дошло време
да излезе, за да бъде ликвидирано чрез самолечението с вода. С
петдневното самолечение с вода внезапната болка премина и аз си
осигурих спокойно прекарване на останалите дни от лятото, есента и
зимата.
51.
СЕЗОННА ПРОФИЛАКТИКА
Първото полугодие на 1992 г. беше влажно, кишаво и неприятно за

движение и екскурзии. Чувствам болки в левия крак и лицето. А
сезонът е подходящ за самолечение с вода. Затова от 9 март вземах
очистително и започнах самолечението.

След 18 часа лявото коляно в ляво от капачката постепенно
запари болезнено, тръпне и като че ли е набоцкано с карфички. След
известно време болката обхвана цялото коляно и сухожилието
отдолу. Очите глозгат. Същите болки продължават и през следващия
ден ту в по-слаба, ту в по-силна форма.
На третия ден болката в лявото коляно стана още по-остра.
Запарва, пулсира и постепенно коляното изтръпна. Чувствам, че от
коляното до таза кракът ми се поду. Наред с тези неприятни болки се
появи горчива слюнка. Устата ми замириса на ацетон. В сърдечната
област почувствах задух. Езикът ми е обложен в бяло. Към 18 часа
очите засмъдяха, а от очните дъна започна да излиза пясък. Вените
на десния крак пулсират и тръпнат. В това тежко болезнено
състояние осъмнах на четвъртия ден. Болките от вчера продължават.
Дясната пета започна да тръпне, докато изтръпна съвсем. Всички
тези болки продължават и през следващите дни, когато се появи
болка и изтръпване на горната челюст и се появи задух в гърдите.
Чак на 15 март след 19 часа почувствах бодрост и свежест и
придобих настроение. Болестите изчезваха, болките намаляха. В
следващите дни – 16, 17 и 18 март излизаше само пясък от очните
дъна и локално припарване в лявото коляно. Затова на 19 март се
захраних.
При това самолечение с вода за пръв път от 18 години насам имах
локално изтръпване на дясната пета с парене и преболяване.
Изводът е:
в резултат от това самолечение се предотвратиха по-сериозни
заболявания на двата крака, че се ликвидира известно количество
пясък от очните дъна и че периодичното провеждане на самолечение
с вода винаги е от голяма полза за здравето.
52.
НЕПРЕДВИДИМИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
Спряха непрекъснатите дъждове на 2 юли 1992 година. Наред с

ежедневната работа за прибиране на реколтата от полята, горите и
ливадите при едно къпане в селска река над село Железница се
подхлъзнах, паднах и се ударих в дясната страна на гръдния кош.
Почувствах остра болка, а след това се появи леко подуване. На два
пъти се подхлъзвах и падах на колената. При едно боричкане с един
приятел почувствах леко притискане в лявата страна на гръдния кош.
При лягане и ставане болките ставаха все по-чести и по-силни. Появи
се дърпане в тялото под лявата плешка. С тези болезнени прояви се
явих пред един екстрасенс. Но от сеанса, който ми направи, нямах
никаква полза. Затова от 16 септември преминах на самолечение с
вода. От 10 часа двете ръце изтръпнаха, особено осезателно ме
заболя дясната ръка от пръстите до лакътя. След 13 часа се яви
болка в лявото коляно до палеца, която едва понасях. Последва
опъване и някакво хлътване към червата в гръдния кош. Сутринта на
втория ден ме събудиха болки в лявата подмишница, ребрата и
сърдечната област с някакво дърпане вътре. Главата ми е замаяна и
изтръпнала. Долните и горните венци със зъбите са се притиснали
едни в други. Около 13 часа вените на десния крак припарват и болят
нагоре до коляното.
Закървиха венците със зъбите. Болките не престават, а се усилват.
Събудих се в 5 часа на 18 септември от особено остра болка в лявото
коляно, а в другите места болките бяха по-слаби, но продължават без
прекъсване. След полунощ съм заспал. Събудих се на 17 септември в
9 часа, рождения ми ден, с непрекъснатите болки от предишните дни.
Дойдоха да ме поздравят племенниците ми Николай и Любчо, както и
П. Иванова. Болките продължават да ме газят, но аз празнувам
рожден ден с вода. От празнична преумора след 20 часа съм заспал.
Със събуждането на 20 септември чувствам болки в лявото коляно.
От устата започнаха да излизат гъсти храчки и слюнки. Към обяд
болките под мишниците, ребрата и дясното коляно се усилиха. Не
след много от лявото око излезе голяма песъчинка, а след 17 часа от
очните дъна заизлиза пясък, а очите засмъдяха и сълзят. С тези
болезнени прояви осъмнах, без да съм мигнал на 21 септември с
остра болка в гръдния кош и ребрата. Не по-малки са болките в
коляното на левия крак и вените на десния крак. Лежа неподвижен
със затворени очи, за да намалее паренето и глозгането на очите от
пясъка. Болките ту намаляват, ту се усилват. В това безсънно
състояние осъмнах на 22 септември. Всички болки продължават с
пълна сила, особено тази под лявата мишница и ребрата, лявото
коляно и по вените на десния крак. Парят и болят през целия ден. С
тях осъмнах и на 23 септември, денят в който се захраних съгласно
решението ми. Обаче болките продължават. Лявото коляно боли като
че ли е ударено с чук. Паренето и наболяването в гръдния кош и
ребрата под мишницата не спират. Очите непрекъснато смъдят, а
очните дъна изхвърлят пясък през целия ден. Тези болки
продължават и на 24 септември. След 18 часа от очните дъна обилно
заизлизаха сълзи, но вече без пясък. Тези болезнени прояви
продължиха и на 25 и 26 септември. Аз лежах и през тези дни на
захранването, за да дам възможност на тялото да приключи
лечебната дейност.
До края на месец септември нямах никакви болезнени прояви,
вследствие на това самолечение с вода.
Съображенията за това самолечение с вода се оказаха
безпогрешни. Те показаха, че непредвидените заболявания не са
случайни. Те са резултат на работата всред природата. Характерно е,

че болезнените прояви започнаха още от първия ден след изчистване
на стомашно-чревния тракт и продължиха непрекъснато до петия ден
след захранването. За дните, прекарани на вода, съм свалил 10 кг
тегло от болни клетки и тъкани, които тялото ще възстанови с нови,
по-здрави.
Основният извод е:
тези непредвидими заболявания на отделни части на тялото са
парирани и престана тяхното по-нататъшно развитие и че вече няма
да има дразнители в тялото в бъдещата му дейност.
53.
ГРЪМОТЕВИЦА С ОГЪН
На 2 декември 1992 г. се събудих рано и излязох в 7 часа, защото

трябваше да свърша няколко задачи. В квартал Павлово се срещнах с
колегата Т. Нанов и свърших работата, за която бях отишъл. Оттам
отидох на пазара „Г. Кирков" и напазарувах плодове, зеленчуци и
месо. Прибрах се на обяд в 12 часа. Обядвах и към 13 часа започнах
да изваждам джибрите от бидона за къпиново вино. Не беше минал и
половин час, когато почувствах леко наболяване в средата на
ходилото на левия крак. За около 15 минути болката бързо се разви,
започна да пари, пулсира и обхвана цялото ходило с пръстите до
глезена. Изпитвах чувството, че огън гори в ходилото. Болката стана
непоносима. Опитах се да пипна болното място, а то така ме заболя,
като че ли запръска огън до кокалчетата на глезена. Гръм от ясно
небе! Огън гори в ходилото.
Веднага вземах очистително и преминах на самолечение с вода. На
куц крак довърших работата по изваждането на къпиновото вино от
бидона. Ходилото гори, пари и боли до изпотяване. Лежа и понасям
жестокостта на болките. Дремнал съм малко. След полунощ на 3
декември ме събужда болка в ходилото, като че горещ предмет търка
на едно и също място, а наоколо всичко пари, чука и боли. Охкам и
пъшкам лежейки неподвижен в леглото. След 11 часа се появи тъпа
болка в лявото коляно и в левия хълбок. С тези неприятни болки
осъмнах на 4 декември. Лежа, пия вода и слушам радио „Хоризонт".
След 11 часа се появи болка в средата на левия палец, а около 20
часа от очните дъна заизлизаха едри песъчинки. Най-голямата я
съхраних в хартия и я показах на всички приятели и близки. След
полунощ съм преспал и на сутринта се събуждам. Ужасните болки са
изчезнали! Само в средата на ходилото чувствам някакви пулсации от
петата на левия крак до под коляното. След обяд левият хълбок леко
изтръпна. Около 22 часа се появи горчива слюнка с храчки и отново
очните дъна започнаха да изхвърлят пясък. С тези болезнени прояви

за спане не можеше да се мечтае. Така осъмнах на 6 декември –
Никулден. Вместо риба шаран изпих една чаша витошка вода.
Отпаднал съм, но намерих сили да поздравя племенника с именния
му ден. Чувствам припарване в лявото коляно и всички останали
прояви от сутринта, с които осъмнах на 7 декември. Лежа, изхвърлям
горчивите слюнки и храчки, а от очите на няколко пъти избликна
гъста бяла маса с малки песъчинки. 8, 9 и 10 декември са дни за
изхвърляне на горчивата слюнка и храчки, като само на 9 декември
от 11 до 15 часа почувствах леко парене и пулсации в дясното
ходило, което ме стресна, но не продължи по-нататък.
На 10 декември се захраних. Поради болезнените прояви и
безсънни нощи през дните на захранването лежах и спях, за да
наваксам пропуснатия сън.
Това внезапно гръмотевично заболяване с огън не беше ми се
случвало и не го бях срещал до сега. Но то предизвика сериозен
размисъл в мен. Намерих му мястото в болестите, загнездили се в
тялото.
Най-важният извод е:
не се оставих на болестта да ме измъчва до следващия ден, а
веднага предприех укротяващото я лекарство. Тялото бързо пое
функциите си на доктор лечител, че изхвърлих от тялото си 10 кг
болни клетки и тъкани и че това самолечение с вода е с неоценима
стойност.
54.
ГОЛЯМАТА НОВОГОДИШНА НАГРАДА
Старателно подготвих посрещането на новата 1993 година, макар

без сняг и със сух студ. С моята сестра се договорихме да посрещнем
новата година заедно.
Подредихме новогодишната трапеза. Понеже и двамата бяхме
прегладнели от търчането по пазарите, започнахме вечерята с едно
невиждано и нечувано плюскане, както никога до сега. Пуснахме
телевизора, за да гледаме програмата. Уви! Алкохолът и
препълнените стомаси ни принудиха да се отправим в леглото, като
изгасих телевизора и лампата. Така сме посрещнали идването на
Новата 1993 година. Внезапно се събуждам в 4 часа на 1 януари.
Чувствам тежест в коремната кухина. А коремът се беше надул като
на бременна жена. Сестрата се събуди. Стана и тръгна да гони рейса
в 5 часа. Навън Новата година е донесла и подаръка – бял пухкав
сняг, който очаквахме от няколко месеца. По едно време почувствах
парене и сърбеж в краката. Погледнах и до колената зачервени
покрити с пъпки, пъпка до пъпка. Получил съм уртикария от
смесването на храни. Ето ти големия подарък от новогодишното
плюскане. Затова пък сега от първия ден на новата година преминах
на самолечение с вода. Стомашно-чревния тракт се изчисти с остри
болки в червата, с изпотяване и то продължително на четири пъти.
Пъпките смъдят и парят до болка. Това ми състояние обаче не ми
попречи да изляза да се порадвам на белия пухкав сняг. На 6 януари
почивах и се движех в района на комплекса. На 6 януари преминах на
редовна храна. Поканих приятелите си на новогодишен обяд, обаче
без плюскане.
55.
ПРЕУМОРАТА И РЕДОВНАТА ПРОФИЛАКТИКА
През първото тримесечие на 1993 г., наред с всичко друго,

трябваше да се захвана със систематизация от два тефтера на
събрания 20-годишен опит за самолечението с вода от 15 януари до
30 март. Тази умствена работа ме преумори, защото близо 10 години
не съм се занимавал с такава работа. Появи се главоболие и очите
започнаха непрекъснато да сълзят. Дясната плешка и рамото
започнаха да ме наболяват. Най-осезателни обаче са болките в
лявото коляно, в самата кост. Изхождайки от горното, на 31 март
преминах на самолечение с цел да оздравя и стабилизирам
заболелите места на тялото си.
Още от 14 часа лявото коляно вляво от капачката дълбоко вътре
пари, боли и длето го дълбае. Главата леко запари. По- осезателно в
дясната страна, а сърцето леко припарва. В това състояние осъмнах
на 1 април, когато започна тотално лечение на няколко болести: в
пръстите на лявата ръка, лявото коляно – капачката и главата.
Особено неприятна е болката в слепоочието. Неочаквано
изневиделица десният крак в средата на ходилото започна да пари,
чука и боли до коляното. А долу като че ли огън гори до глезена. В
сърдечната област чувствам някакво свиване и боцкане. Тези болки
продължават през третия и четвъртия ден, когато се появиха нови
болки: дясната плешка, гръдния кош. За пръв път левият бъбрек е
като подут и мястото е изтръпнало и ми причинява остра болка. Лежа
неподвижен и се чувствам отмалял от изтощителните болезнени
прояви. Болките продължават безмилостно. При дишане чувствам
някакво вътрешно дърпане, а сърцето ту припарва, ту се присвива.
Венците започнаха да изхвърлят гъста слуз и заедно с горчивата
слюнка ме правят дежурен ден и нощ. В ранното утро на 5 април
дясното ходило вътре гори, пари болезнено до коляното. Капачката
на левия крак също пари и пулсира нагоре към мускула и таза.
Главата ми е замаяна. След 19 часа от очните дъна започнаха да
излизат едри песъчинки, а след полунощ вече излизаха само сълзи.
Като че ли това беше последната атака на болестите в тялото. Само
горчивата слюнка и храчки ме тормозеха през цялата нощ на 6 април.
През седмият ден от самолечението с вода нямам никакви болезнени
прояви! Затова на 7 април се захраних.
На 2 декември 1992 г. същата жестока болка, като че огън гори, се
разви в левия крак, а сега неочаквано същата болка се появи в
дясното ходило. Преумората на нервната система беше довела до
постоянно замаяна глава.
Трябва да се отбележи, че през периода на захранването не се
появиха никакви болезнени телесни прояви. Това говори за бързата
безкомпромисна борба на тялото срещу нарушеното равновесие на
някои негови системи, органи и части.
Изводът е:
необходимо е непрекъснато провеждане на профилактични
самолечения с вода след всяко тримесечие.
56.
ЧУДОТО Е СТАНАЛО
Втора профилактика за 1993 година.

Приключи прибирането на билките и гъбите, които през тази
година и това тримесечие са много малко. Но вместо тях пък имах
достатъчно работа с написването на тази книга.
От 28 юни преминах на профилактично самолечение с вода. Денят
мина спокойно, без някакви прояви. Спах добре и на 29 и 30 юни се
чувствам бодър. Дните преминаха спокойно. На 1 юли излезе малко
горчива слюнка. Денят е спокоен. Занимавам се с домашна работа.
На петия ден почувствах лека умора, без каквито и да е прояви,
защото нищо не съм ял. Поради това, че в продължение на пет дни
нямах никакви болезнени прояви, на 3 юли се захраних. През време
на захранването и след това нямах никакви болезнени прояви и
усещания.
ЧУДОТО Е СТАНАЛО! За пръв път от вече 20 години нямах никакви
болезнени прояви, а напротив, изпитвам пълно спокойствие,
самочувствие, гордост и завидно здраве.
Изводът е:
благодарение промяната в режима на живот и хранене, на
непрекъснатото ликвидиране и изхвърляне от тялото на старите и
нови заболявания, станало възможно единствено по пътя на
лечението с вода, че тримесечните профилактични лечения с вода
трябва да продължат до края на живота ми.

ЗАБЕЛЕЖКА: Описаното в 56-те самолечения с вода е с големи
съкращения поради големия обем на всеки отделен случай с
телесните прояви и кризи по минути, часове и денонощия.

Част трета
МЕТОД НА САМОЛЕЧЕНИЕ СЪС СЛЪНЦЕ,

ВЪЗДУХ, БЕЗ ХРАНА И БЕЗ ЛЕКАРСТВА, САМО
С ВОДА
Този метод има вече 20-годишен изпитателен период в

практическо приложение върху мен, за да стигна до неговото
правдиво наименование. Този метод съм създавал, изпитвах и
изграждах върху себе си и някои близки хора, които след като
виждаха как постепенно оздравявах и изхвърлях всички болести от
тялото си, с едно продължително постоянство. Този метод премина
през много физически и психически етапи.
Какви бяха тези етапи?
На първо място наложителната необходимост от провеждане на
нещо неясно, неизвестно сред населението, но за мен това е
последният шанс. В противен случай следват фатални последици
поради безсилието на медицината да ми помогне да се излекувам от
многобройните болести, загнездили се във всички системи, органи и
части на тялото.
На второ място страхът и несигурността от ползата при
провеждането върху мен на този метод, защото само с чуто, казано
или прочетено оттук и оттам не може да се мине към такова
изпитание. Без преки лични убеждения и впечатления е много трудно
човек да добие смелост и с известна сигурност да предприеме такава
рискована дейност.
На трето място неизвестността от тази изпитателна дейност за
ползата или вредата от начина, по който провеждах самолечението с
вода както през време на самото провеждане, така и след неговото
прекратяване, а и след това в следващите дни и месеци.
На четвърто място след успешно провежданите пет самолечения
с вода, от показаните и постигнати с тях изключителни здравословни
резултати при стриктно спазване и изграждане на този метод.
И на последно място, вече освободен от горепосочените
перипетии, с безстрашно самочувствие и смелост, непрекъснато
продължих да провеждам този метод за изхвърляне от тялото ми на
всички залежали стари болести и новопоявили се такива, системно
изложени в книгата.

Кои са основните елементи на самолечението със слънце,
въздух, без храна и лекарства, само с вода?
— Ръководство и подпомагане на самолекуващия се с вода.
— Подготовка на тялото за преминаване към самолечението
с вода.
— Обстановката, при която се провежда самолечението с
вода.
— Слънцето и въздухът при самолечението с вода.
— Водата за самолекуващия се.
— Хигиена на тялото при самолечение с вода.
— Осигуряване топлина на тялото при самолечението с
вода.
— Почивка през време на провеждането на самолечението с
вода и след това.
— Преминаване към самолечение с вода през неговата втора
фаза – самоизхранването.
— Самото захранване до преминаването на свободен режим
на хранене и живот.
1.
РЪКОВОДСТВО И ПОДПОМАГАНЕ НА
САМОЛЕКУВАЩИЯ СЕ С ВОДА
Когато човек пожелае и вземе решение да проведе кратко или по-

продължително самолечение с вода на собственото си тяло, е
необходимо да има представа за метода на самолечението с вода,
основните негови елементи и по-нататък – какво му е необходимо и
за какъв период от време. Човекът, който ще премине на
самолечение с вода, трябва да бъде наясно за всичко, което му
предстои да направи и изпита върху себе си. Той трябва да е наясно
какво ще прави и за какво ще го прави, т.е. да реши да го използва
за лечение на стари болести или такива, които може би са го
сполетели, пък дори да направи профилактика, т.е. проверка на
тялото си, за да добие ясна представа в какво състояние е
здравословното му състояние. Запознавайки се с този метод, човек
трябва да почувства вътрешна нагласа, желание, жажда или страст, а
оттам и психическата нагласа за неговото практическо провеждане.
Най-сигурното и безпогрешно провеждане на самолечението с
вода е личното, непосредствено ръководене на собствените си
действия по този изключително важен за него въпрос.
Всеки човек, който вече е вземал решението да премине към
самолечението с вода, трябва сам да прецени дали е в състояние сам
да си ръководи самолечението без чужда помощ, или ще има нужда

от помощ и подпомагане от друг човек, или да ангажира опитен
човек срещу заплащане. Този близък или познат човек ще трябва да
бъде при него половин денонощие, т.е. 12 часа – от 8 часа сутринта
до 20 часа вечерта. Той ще бъде на негово разположение като
събеседник през деня, да го обслужва, да подготвя водата за
клизмите, да го съпровожда от ставането от леглото до лягането
отново в него, да доставя прясна изворна планинска вода на всеки 6
дни, да набавя необходимите плодове и зеленчуци за захранването,
да подготвя соковете и да бъде на разположение дотогава, докогато
неговата помощ повече няма да е необходима за самолекуващия се.
Досега през проведените от мен самолечения с вода до седем дни,
винаги съм си подготвял всичко, както необходимите ми количества
вода за пиене и клизми, така и продуктите за захранването. Защо
казвам, че си набавям вода за клизмите? Затова защото само с две
изключения при самолеченията с вода клизмите сутрин и вечер
правих и правя с чиста планинска вода и така ги прилагах за моите
близки и приятели.
От 1974 г. всичките самолечения с вода сам ръководих и си ги
провеждах. При нито едно от тях не съм имал човек в жилището,
който неотлъчно да ми помага при различните дейности при
провеждането на самолечението с вода. За проведените по
продължителни самолечения с вода над 7 дни, съм се ползвал от
услугите на много приятели и познати за набавянето на прясна
планинска вода на всеки шест дни и за закупуване на продукти за
захранването. В болшинството от случаите, въпреки чувството за
отмалялост, лично съм отивал с колите на приятелите и познатите, за
да налеем прясна вода. Разбира се, ползвал съм се и от услугите на
приятели без коли, които лично ми доставяха прясна вода, за което
от сърце им изказвам моята благодарност за безкористната им
помощ.
През време на първите си самолечения с вода имах моралната и
материална помощ и подкрепа на една прекрасна моя приятелка Ц.
Георгиева. Тя беше свидетел на моето възкръсване за нов живот, т.е.
как от болен с многобройни болести непрекъснато ставах все по-
здрав и болестите една след друга ме напускаха, т.е. тялото
безкомпромисно ги изхвърляше.
Ако аз имах възможност да имам при себе си близък или желаещ
да ми помага човек при ставане от леглото, нямаше да имам три
неприятни събития, случили се, затова че нямам човек, който да ми
помага.
Второто падане е в собственото ми жилище в ж.к. „Младост". То е
също при ставането да си направя клизма. Завива ми се свят и падам.
Контузията беше само на коляното и на челото в лека форма, тъй
като съм бил далеч от твърди предмети.

Третият случай беше след раздвижването ми и то след редовното
захранване, когато бях излязъл на разходка над село Бистрица между
реките Янчовска и Стара река. Почувствах внезапно, че загубвам
равновесие и съм легнал на тревата без каквито и да е телесни
повреди.
Тук му е мястото да подчертая, че хора с лабилна нервна система,
с болна вестибуларна система, двигателно-опорната система с
белодробни и сърдечни страдания не трябва да преминават на
самолечение с вода без да са осигурили опитен човек и човек, който
неотлъчно да им бъде в помощ при ставане и лягане вечер.
За пример ще посоча една моя любима и прекрасна приятелка К.
Цветкова. Същата имаше сърдечни страдания. Реши да ме последва и
да премине на самолечение с вода, но без да има до нея човек за
помощ. На четвъртия ден от самолечението с вода в 14 часа станала
и отишла до тоалетната. Когато се връща в стаята си, както пише в
записките си, нещо се надигнало в гърдите й и паднала в
безсъзнание.
2.
ПОДГОТОВКА НА ТЯЛОТО ЗА ПРЕМИНАВАНЕ КЪМ
САМОЛЕЧЕНИЕ С ВОДА
Когато вече е налице вътрешното решение и нагласа за

провеждането на самолечението с вода, необходимо е да се извърши
колкото е възможно по-пълна психическа и физическа подготовка на
тялото, разбира се, когато за него има необходимите условия и
предпоставки. Тази подготовка не изисква никакви средства и е във
възможностите на всеки човек с изключение на това, когато има
внезапно заболяване, каквито аз съм имал много пъти през тези 20
години на самолечение с вода.
Психическата нагласа и последващото я физическо укрепване на
тялото се сливат в една единствена цел и започват взаимно да се
подпомагат за провеждането на взетото решение и нагласа за
постигане целта – излекуването на болестите в тялото.
Физическата подготовка се заключава в закаляването чрез най-
различни и възможни начини и средства, като се започне с много и
най-разнообразни спортни занимания, разбира се с тези, които най-
много се отдават на дадения човек. Особено лесно се отдават някои
гимнастически упражнения. Голяма укрепваща сила на тялото дава
туризмът с неговите разновидности, почивката на морски или
планински курорти, придружени с морски и минерални бани. Не по-
малко е значението на въздушните и водните бани в планините и

край чистите планински реки, в разумното използване на безценните
слънчеви лъчи.
Освен това, във физическата и психическата подготовка на тялото
се включва и приемането на питателна и калорична храна, без
кисело, люто и солено. Поемане на храна в умерено количество без
преяждане. Пиенето на чиста планинска вода е от голямо значение за
укрепване на тялото. Трябва дебело да подчертая, че най-големият
враг за човешкото тяло е приготвянето на ястия с люто, кисело,
солено и пържените ястия.
При първите ми самолечения аз имах възможност и въпреки
окаяното ми здравословно състояние използвах малките възможности
да провеждам известна физическа подготовка за закаляване на
тялото ми на Черноморския бряг с морски и въздушни бани в
продължение на 20 дни, а след това на чистия планински въздух и
вода, както и въздушните, водни и слънчеви бани край реките в
Югоизточната част на Витоша. Използването на тези природни
условия непрекъснато укрепваха тялото ми. За това допринасяше и
непрекъснатият туризъм за билки и гъби из планините в Софийски
окръг. Тази непрекъсната физическа и психическа подготовка ми
даваха все по-голяма увереност в собствените телесни сили и
възможности, че може би ще успея да постигна някакви резултати в
борбата с болестите. Всички тези комплексни мерки и дейности ми
дадоха увереност, че ще мога да проведа първото десетдневно
самолечение през 1974 година за смърт или нов живот, започнато
„Със смъртен страх и известна нотка надежда". В следващите
самолечения с вода тази моя увереност и надежда, че ще успея по
пътя на този метод да се излекувам от многобройните тежки болести,
загнездили се в тялото ми от детинските години, и чак след петото
самолечение с вода никой вече не можеше да ме разубеди и спре, че
има друг начин или метод, който да може да върне здравето ми и
самочувствието ми на човек.
Очевидно е, че тогава, когато е извършена поне малка
предварителна физическа и психическа подготовка на човешкото
тяло с цел да премине на самолечение с вода, тогава и резултатите
от него идват по-рано и комплексно. А представете си, ако има
възможност за предварителна подготовка в продължение на един,
два или повече месеци какъв ще бъде този изключителен резултат.
При една такава подготовка се извършва по-малък разход на телесно
тегло, за да поддържа горенето в тялото, т.е. по-малък разход на
енергия и най-важното, че болезнените прояви са много по-леки при
лечението на тялото.
Често близки, приятели и познати при разговор по този въпрос ме
питат:

— Може ли да се премине на самолечение без физическа и
психическа подготовка на тялото, веднага след като човек почувства,
че е заболял, т.е. още на следващия ден?
Винаги недвусмислено съм отговарял:
— Да, разбира се, може и в същия ден, щом сте почувствали
заболяването, още след час, след, два, по обяд или вечерта, или след
полунощ, щом необходимостта го налага. В моите самолечения с вода
има многобройни такива примери. С особена сила това важи за
внезапните заболявания. За пример с моите самолечения с вода
вземете „Тревога в полунощ", „Бедата в реката", „Неканен гост",
„Бедата и неволята" и т.н. Множество от самолеченията с вода съм
провеждал без предварителна физическа и психическа подготовка,
защото внезапните заболявания не дават възможност да се извърши
такава подготовка, а и когато работи човек, това е невъзможно. При
внезапните заболявания има само две възможности:
Първата и най-важната възможност е веднага, незабавно, в
момента, в който е почувствано, че се е появил признакът на
заболяването, т.е. болестта, преминавам на самолечение с вода, като
винаги вземам очистително за очистване на стомашно-чревния тракт,
а при отравяне от храни и гъби, да се направят три и повече поредни
клизми.
Втората възможност е болният да бъде закаран в Института за
спешна медицинска помощ „Пирогов" или да отиде в районната
поликлиника за помощ от районния лекар. Разбира се, и аз на три
пъти съм се ползвал през тези 20 години от помощта на лекарите. Но
веднага трябва да подчертая, че щом получех необходимата помощ,
при първата възможност веднага преминавах на самолечение с вода.
Най-важното е, че резултатите са изключително големи за
възстановяване на заболелите части на тялото, без лекарства и без
храна, само със слънце, въздух и вода. Това пределно ясно е
подчертано в моите самолечения.
Изискването за физическа и психическа подготовка на тялото за да
премине на самолечение с вода, не е задължително, щом е
невъзможно да се извърши.
В голямата си част обаче в моите самолечения с вода, особено
след постигнатите здравословни резултати след петото самолечение,
в мене имаше неизчерпаема психическа убеденост, физическа сила и
енергия и винаги, щом почувствам заболяване, незабавно
преминавам към самолечение с вода.
Не са редки задаваните ми въпроси:
— Може ли здрав човек да премине на самолечение с вода?
Човекът е здрав и не е боледувал от нищо.
— Да, разбира се. Всеки човек има неотменимото право и най-
важното задължение към себе си, сам да се грижи за своето здраве. И
ако иска да провери дали някъде в неговото тяло има заболяла

система, орган или част, може по най-безболезнен начин, без разход
на средства и много време, без предварителна психическа и
физическа подготовка да премине на самолечение с вода. За мен
това е задължително за всяко тримесечие.
Такива здрави хора след 7 до 14 дни самолечение с вода ще
проверят и ще се убедят докъде е здравината на тяхното тяло. Дали
без да са чувствали, че някоя част на тялото им през даден период от
време не е заболяла, а сега това се проявява при самолечение с
вода. Самолечението с вода е отличен лекар, хирург, рентген,
лаборатория, намиращи се в собственото тяло. В тялото на човека са
всички рецепти и аптеки с всички лекарства за него.
3.
ОБСТАНОВКАТА, ПРИ КОЯТО ЩЕ СЕ ПРОВЕЖДА
САМОЛЕЧЕНИЕТО С ВОДА
След вземане на решението за самолечението с вода със или без

предварителна физическа или психическа подготовка, трябва добре
да се обмисли къде да се проведе и колко дни да продължи това
самолечение. Самолечението с вода може да се провежда в две
разновидности.
Първата – в домашна обстановка, и втората – в специализирани
заведения под ръководството на изпитали върху себе си
практическото самолечение с вода, каквито заведения обаче в
нашата страна не съществуват, а и практикуващите самолечението с
вода не са добили обществена значимост.
Съществуват много статии и монографии, посветени на
самолечението с билки, със сокове, комбинирани с гладуване, и т.н.
Нито първото, нито второто, нито третото съм ползвал, за да
пристъпя към моето самолечение с вода. Прочел съм и съм ползвал
само преписи на машина на известните в тази област лечители –
проф. Шелтън от САЩ, академик Юрий Николаев от СССР и някои
други автори.
Аз винаги провеждам моите самолечения в домашна обстановка.
Считам, че домашната обстановка за провеждане на самолечението с
вода е най-правилната и най-резултатната. За това обаче е
необходимо да се осигури самостоятелна стая на самолекуващия се,
да има тоалетна и баня за провеждане хигиената на тялото. Разбира
се, не всеки може да си осигури самостоятелна тоалетна и баня,
както беше при мен при проведените 16 самолечения с вода. Живеех
в петстаен апартамент с още четири семейства с обща тоалетна,
обща баня и кухня. По-лоши условия за самолечение с вода от тези

не може да има. А да не говорим за чистия въздух, който липсваше
въобще на ъгъла на улиците „Раковски" и „Московска". Въпреки това
аз нямах друг избор, защото бях рухнал и съсипан от болестите.
Щастливи са тези, които имат всичко необходимо, за да могат да се
лекуват по пътя на самолечението с вода.
4.
СЛЪНЦЕТО, ВЪЗДУХЪТ И ВОДАТА ПРИ
Когато човек вземе решение да се лекува по пътя на

самолечението с вода, за която цел има възможност да извърши
предварителна подготовка, трябва най-рационално да използва
слънцето, чистия въздух и чистата планинска вода. Предварителната
подготовка на тялото за провеждане на самолечението с вода,
използвайки разумно слънцето, въздуха и водата както на морето,
така и в планината според възможностите, се създават отлични
условия за по-бързо и по-безболезнено започване и преминаване към
изчистване на тялото от загнездилите се в него болести. Освен това
закаленото на слънце, чист въздух и чиста планинска вода тяло, след
проведеното самолечение с вода по-трудно се поддава на внезапни
заболявания.
Интересното е, че тялото започва своята дейност за лечението на
дадена болест в някоя негова система, орган или част, а от друга
страна същото това тяло ни причинява неприятни усещания и дава
болезнени прояви, достигащи в някои случаи до адски операции и
болки. Какъв телесен синхрон между отделните системи, органи и
части на тялото, когато едни се лекуват, а другите дават сигнал за
това започнато лекуване, т.е. това вътрешно природно самолечение.
За всяка болест има време, през което ще започне нейното лечение и
изхвърляне от тялото. На нас ни остава само да го приемем като
безспорна реална действителност на собствената ни природа.
От изключителна важност е използването на слънцето през време
на самолечението с вода, т.е. като се правят слънчеви бани на тялото
предимно в сутрешните часове между 9 и 11 часа. Слънчевите бани
трябва да започват с определен минимум от време – примерно от 10
минути. Всеки следващ ден продължителността на слънчевите бани
се увеличава две – три минути. Те би следвало да се правят от
всички страни на тялото.
Един човек, провел предварителна подготовка на тялото си в
продължение на 20 дни на морския бряг или на планински плаж, или
само на въздушни бани, преминавайки на самолечение с вода, тялото

му много по-бързо започва своята лечебна дейност за преодоляване
и изхвърляне на болестите, загнездили се в него. По-малки са и
усещанията, т.е. неприятните прояви от борбата на тялото с
болестите. А в други случаи тази вътрешна телесна операция, ако е
по принуда от внезапно заболяване, може да бъде съпроводена с
адски болки от вътрешно телесната хирургия от рязане и
прекрояване в тялото (както аз го наричам „клане на живо"). Така го
чувствах в моето тяло при самолечението ми с вода, особено в
първите пет самолечения. А това си е същинска операция вътре в
тялото без хирурзи, без ножове и без упойка.
Ако аз бях провеждал всички мои самолечения с предварителна
подготовка от морски, планински или само въздушни бани, много по-
леко щях да понасям различните операции в тялото и различните
болезнени усещания. Въпреки че на мен, през времето на моите 16
самолечения слънцето ми липсваше, а въздухът беше силно
замърсен, за да освежавам въздуха от неприятните миризми в
жилището си, върху електрическата печка и зиме и лете поставях
мокра кърпа.
Значително по-голям ще бъде резултатът от самолечението с вода,
както и по-бързо ще се постигне ефект, ако самолечението с вода се
провежда при чист въздух, слънчеви бани и чиста планинска вода. С
едва поносими усещания на лекуващото се тяло, ще се понасят по-
спокойно и по-безболезнено.
5.
ВОДАТА ЗА САМОЛЕКУВАЩИЯ СЕ
Известно е, че животът на земята е немислим без слънцето,

въздуха и водата. „Чиста и бистра водица – мирна главица” – казваше
моята баба.
Голяма част от тялото принадлежи на водата, а това означава, че
тя е неделима част от здравето и болестите в него. Оттук важността и
значението на водата, която консумираме за пиене и за чистотата и
здравето на човешкото тяло. Какво здраво тяло може да се очаква от
поемането на нечиста вода за пиене? Такава вода рано или късно
води до неизбежни заболявания за човека, а в някои случаи води и
до тежки и фатални последици. Те могат да бъдат инфекциозни
заболявания, заболявания на отделителната система, ракови
заболявания и т.н.
Другият верен и положителен въпрос, както и отговорът е, защо
живущите в селата, извън градовете, са по-здрави, жизнеспособни и
работоспособни до пределна възраст, в сравнение с живущите в
града? Отговорът е – защото пият чиста планинска вода, дишат чист
въздух и си произвеждат голяма част от необходимата им чиста
храна. Така че първото условие за здраво тяло и здрав дух е водата,
която пием. В самолечението с вода, без храна и лекарства, най-
важният елемент през време на провеждането му е каква вода ще
пием, заедно с лечебните свойства на въздуха и слънцето.
Самолечението без храна и лекарства се провежда само с чиста
изворна или планинска вода. Такава вода за наша обща радост в
околностите на градовете и в селата в нашата страна има в изобилие.
Безценно богатство са водите край столицата, в подножието на
планините. Но като че ли всички тези природни дадености и ценности
не ги използваме по най-правилния и верен път.
При невъзможност да се набави чиста планинска вода поради
внезапно заболяване или някаква изненада, може за краткотрайно
самолечение с вода до 6 дни да се използва преварена вода от
градския водопровод, прецедена през марля или минерална вода.
С преминаването на самолечение с вода, набавената планинска
вода трябва да се пие на глътки при стайна температура. В никакъв
случай и при никакви обстоятелства не трябва да се пие студена
вода! Това важи за всички дни на годината. Пиенето на студена вода
е вредно и опасно, то е своего рода заболяване на гърлото и на
дихателните пътища, които имат съответни болестни наименования.
От пиенето на студена вода не може да се очаква никакъв
положителен резултат при самолечението с вода. Даже и ако се
поеме в малка доза, студената вода затормозява лечебния процес и
може да предизвика преждевременно захранване или други
неприятни последици.
Пиенето на вода от градския водопровод неминуемо довежда до
сериозни и непоправими последици. На една моя позната съпругът й,
както казва „гладувал”, за да се лекува от някаква болест, но пиел
вода от градския водопровод. Тялото издържало на тази вода 10 дни,
след което човекът починал.
Чистата планинска изворна вода с необходимата стайна
температура или хладка такава активно подпомага тялото, за да
започне спокойно да провежда своята дейност по лечението на
заболелите системи, органи и части от него. В есенно-зимния и
зимно-пролетния период аз винаги пия хладка вода. Когато имаме
парно отопление винаги поставям еднолитрова бутилка до радиатора,
а чашата с вода – на радиатора. А когато живеех без парно
отопление, затоплях планинската вода на електрическата печка.
Защо водата се пие на глътки? Чрез своята лечебна дейност тялото
унищожава болните клетки и тъкани и по най-различни пътища едни
се полепват по хранопровода, други направо отиват в стомаха и
оттам за обработка в червата. Водата се пие на глътки, за да
прочиства хранопровода от т. нар. налепи.

Освен това тялото поема и определено количество вода като
същевременно подменя част от намиращата се в него вода от
заболелите системи, органи и части на тялото. Водата може да се пие
на глътки една чаша или няколко чаши при голяма жажда,
продиктувана от тялото или само няколко глътки, но винаги да се пие
с цел да се уталожи жаждата на тялото.
През първите 3-4 дни на самолечението трябва да се знае, че вода
се пие по-малко, за да може тялото да се отводни от излишно
застоялата се в него вода, т.е. единствената цел да бъде да се
уталожи жаждата и да се удовлетвори желанието на тялото. Това
правило идва от изобилието на водни запаси в тялото и на такава
вода, която чрез самолечението се изтегля и изхвърля чрез урината,
слюнките, храчките, изпотяванията, сълзите и клизмите. Тази
ненужна вода тялото със своите системи и органи действува, за да я
извади и изхвърли, което е и част от неговата активна лечебна
дейност. Чак след като се справи с тази излишна вода в себе си,
тялото само ще си поиска необходимото количество чиста планинска
вода. Точна дозировка за пиене на чиста планинска вода няма.
Обикновено през първите дни на самолечението с вода, на ден съм
изпивал по 1-2 чаши, а след това съм стигал най-много до литър и
200 грама. Обикновено постъпвам така: щом ми се допие вода,
вземам чашата с водата, поемам една, втора, трета глътка и щом
почувствам пресищане в гърлото спирам и оставям чашата. Може и
само една глътка вода да съм изпил и тя да е достатъчна за момента.
Всеки човек сам ще почувства и усети това проявление при
поемането на водата. Но щом ми се пие вода и гърлото я поема,
изпивал съм и по две чаши една след друга, щом тя уталожва
жаждата а хранопроводът и стомахът я приемат без някакво
възражение. Донесената планинска вода се налива и съхранява в
стъклени шишета и дамаджани. В пластмасови туби може да се налее
и пренесе в жилището, но веднага трябва да се пресипе в стъклени
шишета и дамаджани.
Ето един фрапиращ случай. При един излет на Витоша случайно се
заприказвах с две момичета за болести и лечението им. По-голямото
момиче Мими каза, че имало болни бъбреци и някакви други
заболявания. След това на няколко пъти искаха да ги водя на Витоша
в продължение на една година. Мими решила да проведе
самолечение с вода по моя метод. Дойдоха у дома и тя си записа
методиката на самолечението. Знаеше от къде трябва да си налее
чиста планинска вода. През есента на 1992 г. ми се обади по
телефона и каза, че си е набавила вода от Витоша, че тази вечер ще
вземе очистително и от следващия ден ще започне самолечението с
вода. На следващия ден към 16 часа ми позвъни по телефона, за да
ми каже, че от този ден е започнала самолечението с вода, но след

обед не се чувства добре от водата, била неприятна на вкус. Нещо ме
парна в главата и веднага я попитах:
— В какво си наляла водата?
— Ами в тубата. Обаче в нея е имало ракия.
Освен това ми обясни, че плетяла в леглото в студената стая и за
да се стопли пуснала електрическата печка.
Запитах я:
— Нали си записа, че се пие чиста планинска вода, която се държи
в стъклени шишета или стъклена дамаджана и ми каза, че имаш
такива. Нали си записа, че не се работи, а се почива в леглото и то в
топла стая и не се ръкоделства.
Веднага я помолих да повика майка си на телефона. Когато майка
й се обади на телефона, побърза да ми каже, че е против това
самолечение с вода. Аз я успокоих, като й заявих:
— Моля Ви, прекъснете й самолечението с вода. Веднага й дайте
компот от кайсии. Зная, че имате такъв. Изхвърлете водата от тубата
и Ви моля повече не ме търсете по телефона, защото Вашата дъщеря
е направила две груби грешки – наляла е водата в туба, в която е
имало спирт, вместо в стъклени шишета, и пие от нея. Може утре да я
загубите, ако продължава да пие от тази вода. Освен това стаята, в
която лежи е студена, а тя е по пижама и плете в леглото. Още
веднъж Ви моля повече не ме търсете по телефона! – и затворих
телефона.
Успокоих се, че предотвратих две големи беди. Едната – живота на
момичето и мъката на родителите по нея, а втората – моите излишни
главоболия и неприятности с родителите й и с правораздавателните
органи.
6.
ХИГИЕНА НА ТЯЛОТО ПРИ САМОЛЕЧЕНИЕ С ВОДА
За да се премине на самолечение с вода, тялото трябва да бъде

изчистено както отвън, така и особено добре отвътре.
Задължително условие, за да се започне пълноценно самолечение
с вода е изчистването на стомашно-чревния тракт с очистителни
средства. Очистителни средства са рициновото, чернилката,
английската сол, сок от кисело зеле или няколко последователни
клизми, когато нямаме под ръка очистителни средства. Когато се
налага незабавно започване на самолечението с вода и нямаме под
ръка очистително средство, аз практикувам изчистване на стомашно-
чревния тракт чрез клизмите. На три-четири пъти ми се е случвало
при моите самолечения с вода за изчистване на стомашно-чревния
тракт 15 минути преди всяка клизма да изпия по 400 грама топла
планинска вода, след което съм правил три последователни клизми
през интервали от един и два часа. По този начин съм постигал
желания резултат, т.е. получавало се е изчистване на стомашно-
чревния тракт и оттам създаване на условия на тялото да спре
процеса на заболяването и да започне борба за изхвърляне на
болестта.
В случай на отравяния, освен изчистването на стомашно-чревния
тракт с очистителни средства, от които аз винаги предпочитам
английската сол, веднага след вземане на очистителното средство
пристъпвам към клизма с топла вода. След като очистителното
средство свърши своята работа, т.е. след второто или третото
изчистване правя следващата клизма, а след това през два, а после
през три или четири часа правя четири последователни клизми, за да
парирам бацилите на отровата.
При провеждане на голяма част от моите самолечения с вода
винаги съм предпочитал изчистването на стомашно-чревния тракт с
едно пакетче английска сол, разтворено в чиста планинска вода.
Изпивам водата с разтвора на екс, след което веднага изпивам две до
три глътки чиста планинска вода, за да предотвратя т. нар. гадене от
солта и от нейния неприятен вкус. Аз постепенно свикнах с този вкус
на солта и тя повече не ми предизвиква гадене.
При клизмите с цел ежедневно изчистване на стомашно-чревния
тракт от натрупаните изгорели клетки и тъкани, трябва да се ползва
иригатор от литър и половина. В него се поставя топла вода до
температурата на тялото – 36 - 37°С. След това се вкарва през ануса
в червата. Вкараната вода трябва да се задържи в червата две-три
минути. С движение на корема и краката и след това сядане върху
тоалетната чиния се оставя течността да излезе сама през ануса.
Необходимо е да се изчакат десет и повече минути в седнало
положение на тоалетната чиния, защото вкараната вода излиза на
етапи, с клокочене на червата. В някои случаи при излизане на
течността, когато се лекуват сериозни заболявания, особено
отравяния или други сериозни инфекциозни заболявания, се
получават остри болки – колики в червата, в някои случаи със сила
водеща до изпотяване на цялото тяло. В много случаи излизащата от
червата течност е с отвратително неприятна миризма като резултат
от действията на тялото и използваните болни клетки и тъкани за
поддържане на температурата на тялото и същевременно за лекуване
на дадена част от него.
Обикновено очистителното средство се взема след обед към 17
часа в случаите, когато има възможност за предварителна подготовка
на самолечението с вода с единствената цел да може до 23 часа
стомашно-чревният тракт да се изчисти. Изчистването на стомашно-
чревния тракт не е еднократен процес. Той се извършва най-малко на
три етапа. Първият е от 2 до 3 часа след поемането на разтвора.

Вторият и третият са през 1 – 2 часа. Но за това няма правило, а
всичко зависи от физиката на самолекуващия се човек.
Когато са минали и трите етана на изчистване на стомашно-
чревния тракт, може и непосредствено след него или след по-малко
от 60 минути да се направи първата клизма. В такъв случай, ако сте
взели очистителното в 17 часа, най-късно в 23 или в 24 часа
стомашно-чревният тракт е изчистен, направили сме клизмата и това
ни дава възможност да заспим спокойно и на следващия ден
изчистеното тяло започва да провежда своята дейност в борбата за
унищожението и изхвърлянето на болестите в него.
При самолеченията ми с вода „Тревога в полунощ", „Гръмотевица и
огън” и други внезапни непредвидими заболявания изчистването на
стомашно-чревният тракт показва, че то може да се извърши по всяко
време на денонощието. Посочените по-горе случаи на самолечение с
вода показват веднага след изчистване на стомашно-чревният тракт,
че винаги съм чувствал симптомите на заболяването. А с това съм
предотвратил усложненията от по-нататъшното заболяване на
тялото.
Хигиената на тялото се поддържа непрекъснато през целия период
на самолечението с вода и по време на захранването. Само че
външното пречистване на тялото трябва да се извърши с приятно
топла вода, нито гореща, нито студена, за около 5-6 минути.
Клизмата е действие, без което самолечението с вода е обречено
на неуспех, защото се получава самоотравяне на тялото от
унищожените собствени болни клетки и тъкани. С клизмата се
осигуряват условия тялото да продължи дейността си за ликвидиране
и изхвърляне на болестта от него. Когато започнах самолечението с
вода „със смъртен страх и с нотка надежда", никъде не бях прочел
или чул кога и колко клизми се правят. Бях без опит и без познания,
само бях чел, че се правят клизми, но без конкретна информация. В
книгите за самолечение с вода при т. нар. „гладувания" или „отказ от
храна" лечителите приемат някакъв принцип, но той не е посочен на
читателя, което може да обърка поставилият се на този режим на
самолечение.
При правенето на клизми само веднъж на ден, било то сутрин след
ставане от сън или вечер преди лягане, се получава напластяване в
стомашно-чревния тракт на обработената телесна храна, която
причинява изключително неприятни, много болезнени колики както
при вкарването на чистата топла вода, така и при излизането на
течността. През първите ми тежки самолечения с вода чувствах и
тежестта на една клизма, която правех на 24 часа. Когато реших и
преминах на две клизми ми стана много по-леко на тялото. Дори и с
две клизми, видно от моите принудителни и профилактични
самолечения с вода, когато се извършва дълбоко прочистване на
стари, залежали болести или на инфекциозни заболявания, пак се

чувстват болки в червата при вкарването и излизането на водата и се
получава изпотяване на тялото. Тези болезнени прояви в червата
показват, че тялото е извършило лечение на болести, за които то е
вложило голяма дейност и изразходило много телесна материя и
енергия, взети от болните части на тялото, за да се поддържа
горенето в него.
Клизмите трябва да се правят през 12 часа сутрин и вечер – в 8
часа сутринта и в 20 часа вечерта, с цел да не се затруднява и
затормозява стомашно-чревния тракт, което е изключително полезно
за тялото при самолечението с вода. По този начин лечението
продължава по-леко, без особено затормозяване на тялото и на
неговата лечебна дейност.
Освен казаното дотук, трябва дебело да се подчертае, че клизмите
трябва да продължават и след захранването, а от втория ден на
захранването да се правят само вечер преди лягане или по-рано, в
зависимост от условията и обстановката. Не се прави клизма, ако
червата са започнали да извършват своите нормални функции и през
деня са изхвърлили отработената храна, приета през същия ден.
Тялото не трябва да се оставя след изпотяване през нощта или през
деня, т.е мокро и непочистено. Щом се изпотиш през нощта ставаш,
сваляш мокрите дрехи и обличаш сухи дрехи. Вечер по-рядко правя
баня. Обикновено правя баня сутрин след клизмата, за да затопля
тялото след нощния сън. Ако тези елементи на принудата –
изпотяванията, налагат къпане на тялото, се прилага правилото на
навика, т.е. постъпвате така, както сте свикнали.
През зимния период аз винаги правя топла баня сутрин след
клизмата, за да дам топлинна енергия на тялото и да го подпомогна
за по-голяма издръжливост за лечението му през деня. Тялото със
своя барометър подсказва на човека нуждае ли се от външна
подкрепа и от топлина при самолечението с вода.
Необходимо е редовно след клизмата да се измиват зъбите с паста
и хладка вода. Когато не се прави душ, трябва да се измиват лицето
и врата за освежаване, за да бъде по-приятна почивката и лечението
в леглото. С добрата хигиена даваме възможност на самолекуващото
се тяло спокойно да върши своята всестранна природо-оздравителна
дейност.
7.
ОСИГУРЯВАНЕ ТОПЛИНА НА ТЯЛОТО ПРИ
Топлината на тялото е условие, без което не може да се провежда

самолечението с вода. Топлината също трябва да се осигури и в

жилището, където ще се провежда самолечението с вода. С
изчистването на стомашно-чревния тракт температурата на тялото в
някои случаи намалява, а в други случаи се повишава. В случаите
обаче, когато се провежда тотално самолечение с вода на няколко
болести едновременно, температурата на тялото може да се повиши.
Кога ще се провежда тотално самолечение на няколко болести
едновременно, т.е. на повече от една болест, не може да се
предполага, иска или желае, защото това е вътрешна работа на
ръководния център на тялото съгласно неговата програма и се
провежда извън желанието, тъй като той се явява напълно независим
докато е живо тялото. Това тотално самолечение показва
сериозността на болестите и борбата на тялото за тяхното
премахване и изхвърляне. Имам такива случаи, при някои от моите
самолечения, като например второто и третото, в които започва
борбата с болестите тотално, т.е. за няколко болести едновременно.
Това разбира се, зависи от човека, който се поставя на самолечение с
вода, от неговото психическо и физическо състояние. При
движенията на самолекуващия се с вода се правят малки разходки
или лека домашна работа в жилището, свързана с известни движения
и с разход на енергия, често забравят да се облекат, а оттам и да
запазят топлината на тялото, и така унесени в разходката или
работата, неусетно тялото изстива. Щом тялото изстине се получава
студенина в крайниците, а в някои случаи и тръпки по цялото тяло.
Това може да намали лечебната дейност на тялото. Затова тези
прояви налагат самолекуващият се с вода да вземе необходимите
бързи мерки, за да набави необходимата топлина на тялото. Най-
бързият начин е да се накиснат краката в топла вода или да се
направи топла баня. Освен това може да се сложи грейка на краката
или под кръста, за да се получи най-бързо затопляне.
Аз правех топли бани за 10 минути. Винаги при ставане от леглото
самолекуващият се трябва да се облича, за да се съхрани, а не да
изразходва топлината на тялото. Особено бързо се изстива при
правенето на клизмите, когато помещението не е затоплено. В тези
случаи затоплянето на тялото е наложително, защото ще се наруши,
а може и да се прекъсне лечебният процес, докато тялото преодолее
новата болест простудата, ако не доведе до прекъсване на лечението
и други по-сериозни усложнения като кашлица, температура,
възпаление на гърлото и на дихателните органи. Разбира се, не са
малко проблемите с топлината на тялото и на жилището. В панелните
жилища, когато внезапно заболяване налага да се премине към
самолечение, а навън е хладно, а вътре в жилището е направо
студено. В такива неблагоприятни климатични условия винаги трябва
да се затоплят жилището и банята с електрическа печка или по друг
възможен начин. Когато не ми се налага, при внезапни заболявания,
или появили се болки в някои системи, органи или части на тялото,

аз провеждам самолечението с вода като профилактично такова.
Такива профилактични самолечения и сега провеждам всяко
тримесечие. Особено приятни са тези профилактични самолечения
през летните месеци, когато има обилна слънчева топлина, така че
не само температурата на тялото се поддържа, а се поддържа и
нормална температура в жилището. Не може да се провежда
самолечение с вода в студено жилище, което не може да бъде
затоплено с електрическа печка или с електрически радиатор и
електрическа грейка в леглото, въпреки че се почива в леглото без
завивки. Така че когато липсва елементът топлина, т.е. топло и
уютно жилище и легло, не може да се провежда успешно
Само при безусловно спазване методиката на самолечението с
вода за поддържане топлината на тялото и провеждането й при
хигиенично и добре затоплено жилище, резултатът винаги ще бъде
положителен.
8.
ПОЧИВКАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА ПРОВЕЖДАНЕТО НА
САМОЛЕЧЕНИЕТО С ВОДА И СЛЕД ТОВА
Всеки, който ще премине на самолечение с вода, трябва да си

осигури необходимото време, т.е. дните за провеждането на
самолечението с вода, захранването до преминаването на свободен
режим на живот. Почивката при самолечението с вода е едно
необходимо и задължително условие. Решението да се премине на
самолечение с вода трябва да включва и осигурява непрекъснатото
спокойствие и пълна почивка на тялото за периода от времето на
провеждането, както и през време на захранването, та дори и след
преминаването на редовна храна. Особено при по-продължителните
самолечения над 14 дни и след преминаването на свободен режим на
хранене, в продължение на близо един месец трябва да се пестят
силите, т.е. да се почива повече, без физическо и психическо
претоварване. Всичко трябва да започне да се извършва разумно и
напълно естествено. Бавното е винаги по-сигурно от прибързаното
претоварване на тялото. Ние говорихме вече за почивката преди
самолечението като подготовка за преминаване към него, като се
отиде на море, на планина или на друг курорт. Това зависи от всеки
човек поотделно според възможностите му и от болестите от които
страда. При внезапните и непредвидими заболявания не може да се
мисли за предхождащата самолечението с вода почивка или за
някаква предварителна подготовка.

С почистването на стомашно-чревния тракт тялото повече от
всякога се нуждае от непрекъсната почивка, за да може бързо и без
забавяне и сътресения да задейства своите системи и механизми и да
започне да върши успешно оздравителния процес. В продължение на
тези 20 години на самолечение с вода винаги съм давал денонощна
почивка на тялото, въпреки кризисните моменти в него, които са ме
принуждавали да ставам или са ме провокирали да наруша
започнатото самолечение с вода на дадената част от тялото. Винаги
щом почувствам някакви болезнени телесни проявления в тялото,
съм се въздържал да ставам, да наруша лечебния процес, започнат в
него. Когато вече почувствам, че дадена „операция" в тялото е
приключила и имам необходимото спокойствие, т.е. нямам никакви
болезнени усещания и телесни прояви, ставам, за да се освежа, да се
раздвижа в жилището, да проветря въздуха в стаята, да променя
обстановката за половин или за един час. Сядал съм на дивана, на
леглото, премествал съм се на леглото в кухнята или съм сядал на
балкона, т.е. разнообразявал съм обстановката за успокояване на
психиката и физиката на тялото. Разбира се, не бива да се спира
дотук. Когато след дадена телесна болезнена чувствителност в
тялото, така наречените „операции" в борбата с болестите, човек
трябва и да се раздвижи, т.е. малка разходка до най-близката
градинка и особено ако има чист въздух. Не е необходимо например
от десетия или от по-висок етаж да се слезе на земята, за да се диша
чист въздух. По-чист е въздухът на високите етажи.
Често ме питат: „За да провеждаме самолечение с вода нали
трябва да не работим? Трябва отпуск. А кой ще ни храни?"
Винаги съм отговарял, че който търси спасение, т.е. да се излекува
от налегналите го болести, или който има някакво сериозно
непреодолимо заболяване, е необходимо да си осигури платен или
неплатен отпуск, така както постъпвах аз, в продължение на 13
години, т.е. до пенсионирането ми.
За осигуряване на необходимото време за провеждане на
самолечението с вода всеки човек има няколко възможности.
Първо. Щом като работи може, ако има неизползван годишен
отпуск, да поиска да го ползва поради неотложни причини. Ако няма
да ползва отпуск, може да си вземе и неплатен отпуск съгласно
Кодекса на труда. Мотиви за това винаги могат да се намерят. Освен
това може да се ползва и отпуска, даден от медицинските органи, а и
цената на бързото оздравяване и излекуване е много по-голяма от
цената на ползвания отпуск. Много хора предпочитат да пазят
полагаемия им се годишен отпуск, без да съзнават, че продължават
да усложняват здравословното си състояние. Противно на това
мислене, аз от 1984 година, когато бях на 46 години и бях съсипан от
многобройните болести, загнездили се в тялото ми и до

пенсионирането ми, не съм ползвал полагаемия ми се годишен
отпуск, освен за лечение с вода на тялото.
Всяка дейност малко или много руши човешкото здраве. Даже и в
годишните времена и промените в климатичните условия се
разрушава човешкото здраве и особено сега при тези неблагоприятни
биологични условия. И ако човек не възстановява непрекъснатото
разрушаване на своето здраве, той ще изпадне в безизходно
положение, което ще го превърне в рухнал и съсипан от болестите
човек.
Така че всеки човек, който желае да държи здравето си в
собствените си ръце, трябва да намери начин да си осигури
необходимите дни за провеждане на самолечението с вода и за
възстановяване на здравето. Почивката на тялото е необходима не
само през дните на самолечението. Тя е особено необходима и през
периода на захранването и даже един месец след преминаване на
редовна храна. Моят неразделен приятел от студентските години Б.
Веселинов подцени това задължително условие на самолечението с
вода и след като изкара 6 дни с вода и 5 дни захранване, тъй като
всичко мина нормално, той пренебрегна моя съвет да не отива в
града на шестия ден от захранването. На третия ден от захранването
излязъл от дома си и вместо пред блока отишъл в центъра на града.
Както всеки ден и този ден го потърсих по телефона, за да проверя
как се чувства и как е преминал денят. Вместо „Здравей" или „Добър
ден" моят приятел започна: „Митко, направих една глупост. Отидох в
центъра на София и ми се вдървиха краката. Да не ти разправям как
съм се прибрал...". От напрежението, което изживях от този разговор,
си казах „Язък за грижите ми". Ако беше станало непоправимото, аз
никога нямаше да напиша нито ред за тази природна възможност за
Спокойно мога да спомена правдивостта на народната поговорка
„Бързата кучка слепи ги ражда". Бавното и спокойно раздвижване и
прохождане след проведено самолечение с вода, след захранването и
една до две седмици след преминаването на свободен режим на
хранене са сигурна гаранция за постигането на желаната цел и дават
безценното богатство на човека – здравето.
Не бързайте да излизате, да ходите тук и там след проведеното
сполучливо самолечение с вода. Полека бързай! Бавно ти по-бързо
ще постигнеш жадуваната цел. Бързай бавно, за да оздравееш
сигурно! Спазваш ли методиката на самолечението с вода, т.е.
почиваш ли пълноценно, излекуването на болестите на тялото ще
бъде по-бързо и с неоценими резултати. Почивката при
самолечението с вода е незаменима, голяма възстановителна
природна сила за тялото, за неговите системи, органи и части.
Опитайте се, не бойте се и не се страхувайте! Резултатът винаги
ще бъде положителен и безценен.

Част четвърта
ЗАХРАНВАНЕ
Захранването е втората част или етап от самолечението с вода при

съвместната дейност на тялото, от състоянието само на вътрешното
самозахранване, в комбинация с външно подаване на храна, за
смесено поддържане за изхранването на тялото до момента, в който
външното захранване започва да доставя в достатъчно количество
необходимата храна за тялото, за да може то да прекъсне
вътрешното самоизхранване и да премине към нормален режим на
хранене и живот.
Самолечението с вода може да премине в захранване винаги,
когато пожелаем или когато поводът за самолечението е бил някакво
внезапно заболяване и то вече е изхвърлено от тялото, което се
разбира от телесните прояви. След вземане на решението за
преминаване на захранващо самолечение, когато е приключило
самолечението с вода, се преминава към захранване. Решението
винаги се взема от самолекуващия се.
Захранването е втора съставна, неразделна част на метода на
самолечението с вода, т.е. захранването е своего рода продължение
на самолечението с вода, само че с други средства – сокове, плодове
и зеленчуци. И в този случай, след започване на захранването,
вътрешно-телесната програма на командния център на тялото за
нейното продължение продължава и се провежда без прекъсване.
Затова аз приемам, че периодът на самолечение с вода обхваща два
етапа на едно и също нещо.
Първият етап обхваща периода, когато лекуващият се е на
режим на самолечение с вода на поддържане само с чиста планинска
вода, и вторият етап са дните на захранването с пресни сокове от
пресни плодове и зеленчуци. Тези два етапа са взаимно свързани и
обвързани при самолечението и тяхното отделяне едно от друго е
немислимо и невъзможно. Това е така, защото след проведеното
самолечение с вода не можем да прескочим захранващия етап и да
преминем направо на редовно хранене. Ако направим това ще
означава ликвидиране на спечеленото в борбата с болестите през
време на самолечението с вода и ще предизвикаме непоправими
последици като в крайна сметка можем да сложим край и на
съществуванието си.
Ето един пример. Гражданката М. от 14 до 24 юни 1977 г. е
гладувала в продължение на 11 дни и без да знае какво трябва да

направи по-нататък, направо е преминала към захранване, като
първоначално е взела сок от домати със сол, а след това – препечени
филийки със сирене, а после кренвирши с кори от хляб. Състоянието
й стана трагично. Посинява, затваря очите и охка.
Благодарение на това, че ме намериха в къщи преди да тръгна на
екскурзия, бяха взети своевременни мерки. Преценил постъпката й,
веднага започнахме процедури за спасяване на живота й. В
продължение на 24 часа М. с помощта на дъщерите й, вземаше
гореща вода през устата, а през първия и втория час й се правеха
клизми с гореща вода. След това клизмите бяха през два часа, като й
се подаваше половин литър гореща вода през устата и литър и
половина чрез клизмата се вкарваше в тялото й. Така М. беше
спасена, сутринта вече беше вън от опасност за живота си. Имала е
късмет кака М. да живее.
При такива фрапантни грешки и тежки случаи единственият
възможен начин за спасение на „веселия самоубиец" е близките да
започнат незабавно вкарването на топла вода по половин литър през
устата и клизми с литър и половина топла вода на всеки час през
първите два часа, а след това през 2 часа, докато напълно се изчисти
стомашно-чревният тракт, което може да продължи от 12 до 18 часа.
Ако грешката е непоправима и е късно за такава помощ следва смърт.
Разбира се, на тялото трябва да се дава чиста планинска вода или
преварена вода, за клизмите с температура до 35 градуса.
Самолечението след това продължава от три до четири дни.
Самолечението през този втори етап – етапа на захранването,
може да се изяви в най-различни проявления на тялото като парене,
трептения, пулсации, чукане и се стигне до остри или тъпи болки или
чрез изтръпване на някои части на тялото, гадене до повръщане и
други.
Самолечението с вода и през периода на захранването може да
продължава и без външни проявления, а лечебната дейност не спира.
Тя спокойно си върши своята работа и може да се констатира при
правенето на клизмите с появата на колики в червата, излизане на
газове, чрез урината, която мирише силно при такива случаи,
горчивата и гадна слюнка и храчки, както и сълзенето на очите. В
периода на захранването освен възможните болезнени телесни
прояви от продължаващото самолечение с вода и сънят продължава
да е нередовен, но не при всички случаи. Понякога се лежи в леглото
и се осъмва с отворени очи, жадни за сън, а при други случаи се спи
здрав нощен сън. Това е в зависимост от състоянието на тялото и
прекараните болести. Не са редки случаите, когато съм заспивал рано
привечер и посред нощ ставам, защото ме е подгонил „апетитът за
ядене". Залъгвам го с няколко глътки чиста планинска вода и отново
заспивам, в повечето случаи добре.

За това казваме и твърдим, че захранващият етап от
самолечението е сложен и деликатен и при неправилното му
провеждане може да доведе до непоправими последици. През
времетраенето на захранването на тялото не се дава всичко
необходимо за неговото нормално съществуване, защото през това
време се срещат и взаимно допълват вътрешното самоизхранване и
външното захранване. А това само по себе си подсказва, че
лечебната дейност продължава, докато тялото не я преустанови.
Това ще стане след като организмът стане способен, а това е най-
късно след шестия ден на захранване, когато организмът трябва да
може да поема вече нормално храна, т.е. преминава на пълноценно
хранене. В тази дейност взема участие и командният център на
тялото, който започва и завършва програмата за самолечението с
вода.
Фактически тялото може да продължава своята явна или скрита
вътрешно лечебна дейност щом като поеманата храна не влияе на
движещите сили на програмата за самолечението. А това означава,
че вътрешната лечебна дейност продължава с открити изяви в
отделните системи, органи и части на тялото или с вътрешно не
изразени прояви. В потвърждение на това мое твърдение са няколко
случаи с мен при моите самолечения и те са отразени в книгата. Дори
когато премине на редовна храна, която се поема от тялото не като
възпиращо средство на самолечението с вода, а като поддържащо го,
то продължава още с дни до месец след пълното захранване. Това
обаче не е като правило, а изключение при самолечението с вода на
определени хора носители на различни болести.
Първи ден. Практическото захранване започва в 8 часа на
следващия ден след като сме взели решението за преминаване към
него. Преди да се даде първата порция за захранване със сок, е
необходимо да се направи следното:
— да се изчисти стомашно-чревният тракт от обработените тъкани
през нощта чрез прочистваща клизма;
— да се направи хигиена на тялото, т.е. топла баня и измиване на
зъбите;
— да се почисти хранопроводът от полипи по него с вземане на
200 грама чиста планинска вода, която да се изпие на глътки, както
при самолечението с вода.
Захранването може да започне и без изпълнение на горните
изисквания. Но това не е в интерес на здравето на самолекуващия се.
След като сме подготвили тялото за поемане на храна, ние му
даваме възможност да започне своята нова съвместна дейност с нов
вид храна, която постепенно ще му подаваме, а заедно с храната ще
му подаваме и известна външна топлина. С почистените хранопровод
и стомашно-чревен тракт, със захранването тялото започва да
функционира по-пълноценно.

Ако дотук сме направили всичко необходимо, трябва да проверим
дали за захранването сме набавили и са налице необходимите
количества плодове и зеленчуци, машинка или други средства за
изстискване на сокове. При захранването аз съм ползвал
разнообразие от зрели плодове и зеленчуци, като: моркови, червени
узрели градински домати, праскови, кайсии, портокали, ябълки,
водни круши, медоносни сливи – беловици, не пръскано грозде и т.н.
От изброените по-горе плодове и зеленчуци се прави чудесен сок за
захранването. Винаги един-два или повече дни преди захранването,
чрез приятели и познати, съм си набавял необходимите за целта
пресни плодове и зеленчуци. За самолечението до 7 дни и сам
предварително съм си набавял необходимите за захранването
плодове и зеленчуци.
Захранването по правило започва сутрин от 8 часа с прясно
изстискан сок в чаша от 100 грама. Разбира се, може и по-малко.
Това е по-полезно за тялото, въпреки големия глад и неутолимото
желание за храна. Не трябва да се обръща внимание на желанието и
нагона на тялото за поемане на по-голямо количество храна, т.е. до
насищане или пресищане за уталожване на големия вътрешен глад.
Възпирането идва от самолекуващия се. Той чувства и знае, че не
трябва да преяжда и дава на тялото планинска вода вместо
хранителни сокове, плодове и зеленчуци.
Прясно изстисканият сок се взема по 100 грама всеки час от 9 до
18 часа включително. След сока може да се опитва вкусът на чистата
планинска вода. От нея можете да пиете без ограничение. Когато
през време на едночасовото вземане на порцията от сок се почувства
засищане чрез оригване, или ви се доспи, заспете спокойно и като се
събудите продължете в останалите часове захранването, без да
вземате загубените порции.
Пропускането на една или две порции в различни часове на деня
не е грешка. Аз съм пропускал порциите в часовете между 11 и 12,
между 15 и 16, като през това време обикновено съм преспивал. От
това няма вреда, а напротив има полза, защото се дава възможност
на тялото и на неговата храносмилателна система по-пълноценно да
усвои поетите сокове. Соковете могат да се приготвят от различни
плодове и зеленчуци през различните часове на деня. Не трябва да
се ограничаваме само с един вид сок. И тук важи правилото, че
разнообразието краси живота на тялото.
Ето един практически пример:
В 8 часа – чаша от 100 грама сок от прясно изстискани моркови.
В 9 часа – същото.
В 10 часа – 100 грама от прясно изстискани зрели домати.
В 12 часа – чаша сок от прясно изстискани сладки ябълки.

В 14 часа – 100 грама сок от портокали.
В 16 часа – 100 грама прясно изстискани моркови.
В 17 часа – чаша изстискани домати.
В 18 часа – сок от сладки ябълки или портокали (по избор).
Вечерта на първия ден от захранването, между 20 и 21 часа е
полезно да се направи клизма с малко количество затоплена вода.
Ако преди сме слагали литър и половина, то сега тя трябва да бъде
около 700 грама. По този начин ще предпазим червата от запичане,
от колики и същевременно ще спомогнем за по-нататъшното
самолечение, провеждано в тялото.
През втория ден на захранването продължаваме със сокове от
посочените плодове и зеленчуци, пак по избор и желание. През този
ден се взема сок през 2 часа, т.е. в 8, 10, 12, 14, 16 и 18 часа. Всяка
порция е в количество от 200 грама. След 18 часа отново се предлага
планинска вода. И тук соковете могат да се разнообразяват, като на
всеки 2 часа се взема сок от различни плодове и зеленчуци, както е
посочено в примерното меню за първия ден от захранването.
Разбира се, изборът на соковете ще зависи от наличието на
плодовете и зеленчуците, както и от вкуса и желанието на
захранващия се. Важно е да бъдат под ръка желаните плодове и
зеленчуци, с които да се приготвя пресния сок. В моята 20-годишна
практика съм използвал сокове от посочените в началото плодове и
зеленчуци. В отделни случаи на самолечение съм ползвал само тези,
които според сезона се намират на пазара. През зимата съм
използвал предимно моркови, сладки ябълки, водни круши,
портокали и мандарини. А бананите съм използвал след втория ден
на захранването. Особени симпатии изпитвам към соковете от
моркови, които се намират на пазара почти през цялата година. На
второ място любими са ми соковете от прясно узрели градински
домати. Въпреки това, аз обичам да разнообразявам соковете с
останалите плодове и зеленчуци, особено със сладки ябълки, водни
круши, сладки портокали и зрели дини.
След втория ден на захранването и в следващите дни клизма се
прави само вечер преди лягане със 700 грама топла вода с цел
изчистване на дебелото черво. Това продължава до деня, когато
червата започват сами да функционират и вече са влезли в
същинската си функция и дейност. Съзнателно или чрез клизма
трябва да накараме червата да започнат вечер изчистването преди
лягането, т.е. да лягаме с чисто дебело черво, за да можем да спим
спокоен и здрав сън.
През третия ден на захранването продължаваме вземането на
сокове от избраните от нас плодове и зеленчуци, като сега в
действие влиза храносмилателната система и в частност
дъвкателната, т.е. ядене и сдъвкване на плодовете и зеленчуците.

За закуска обикновено вземам не повече от два зрели домата, две
сочни сладки ябълки, не повече от един портокал и т.н. Преди това
обаче трябва да спазваме строго хигиената по отношение на
плодовете. Плодовете и зеленчуците трябва да бъдат много добре
измити, добре да се сдъвчат, т.е. до превръщането им в каша в
устната кухина, преди да ги отпратим в стомаха.
За обяд се взема по-малко количество – два портокала или два
големи домата, три ябълки, резен диня. Възможно е да се комбинират
плодовете. В никой случай обаче не трябва да се взема в
неограничено количество. Примерно може да се вземе един портокал
и две ябълки или само един голям резен диня за обяд. Вечерта
трябва да бъде по-богата от обяда. Тя също се комбинира между
плодовете и зеленчуците. Примерно един голям резен диня или три
сладки ябълки, или четири праскови или три портокала. Аз винаги
съм правил комбинация с наличните плодове. Вечерята трябва да
приключва до 18 часа през зимата и до 20 часа през лятото.
Четвърти ден. Продължава захранването с плодове, само че в
по-големи количества. За закуска съм вземал една четвъртинка от 3-
килограмова диня, добре узряла, или 8 добре измити кайсии, или 3
узрели праскови, 2 портокала или 3 сладки ябълки. Може и круши в
зависимост от сезона и от наличните плодове, но не повече от 300
грама. За обяд се взема около 500 грама от същите плодове и
зеленчуци. Обикновено в 16 часа, след като съм отпочинал в леглото,
или съм преспал, вземам за закуска един плод – ябълка, портокал,
банан, кайсия, праскова, водна круша и т.н. За вечеря в 18 часа
вземам същото количество плодове както на обяд, по избор.
Количеството може да се увеличи най-много с един плод.
През петия ден. За закуска вземам 300 грама от наличните и
желани плодове. За обяд – зеленчукова салата от един средно голям,
узрял домат, морков, краставичка, зелена чушка, стръкче пресен лук,
две стръкчета магданоз, които разбърквам в продължение на няколко
минути, без да слагам каквато и да е било мазнина или подправки
като сол, лимон, оцет и т.н. За второ ядене съм вземал задушен
карфиол или задушена прясна зелка, половината от цялата, или три
сварени картофа с три сварени чушки и за трето ястие – плодове по
избор, но не повече от 200 грама и без пресищане. За вечеря отново
вземам само плодове от наличните в количество не по-голямо от 500
грама. При добро настроение и желание може да се прибави и една
чаша сок от моркови, които винаги съм предпочитал пред плодовете.
Шести ден. За закуска – до 300 грама плодове според сезона и
предпочитанията на захранващия се. Аз съм вземал по един голям
резен диня за закуска, три сладки ябълки, водни круши или само два
портокала. За обяд – зеленчукова салата. В по-голямо количество от
салатата на петия ден – два червени домата, един морков, две чушки,
по желание печени или варени, стрък лук и стрък магданоз. Също без

сол и без никакви подправки и мазнини (без лимон и оцет). За второ
може да се вземе остатъкът от задушения карфиол или от задушената
зелка или 3-4 печени картофа с 3-4 печени чушки (може и варени),
белтък от едно сварено яйце, а при по-продължителни самолечения,
продължили повече от 14 дни, винаги съм вземал белтък от две
сварени яйца. За десерт отново плодове по желание, но не повече от
200 грама, и без преяждане. В 16 часа също вземам малка закуска от
плодове. За вечеря – според желанието 3-4 варени или печени
картофа с 3-4 печени или варени чушки, може и едно парче от 300
грама печена тиква без захар и за десерт – плодове по желание. В 20
часа отново клизма за изчистване на дебелото черво, ако това не е
станало по естествен път. Преди лягане, на шестия ден аз винаги
съм вземал по една чаша айран, т.е. 4 лъжички кисело мляко
разбито в чаша планинска вода. А след това се пие вода по
желание.
През седмия ден на захранването тялото вече трябва да може да
поема нормално храна. Да се помни – без преяждане, за да не се
разруши това, което е постигнато през време на самолечението и на
захранването. По-малко храна, но никога повече! Бавното е по-
сигурно от първото преяждане.
За закуска съм вземал чай от горски билки с мед, бучка изкиснато
сирене, филийка мек хляб с леко намазано краве масло н мед. В 10
часа съм вземал един плод. Най-приятният обяд е, когато ястието е
пилешка супа или телешко месо с планински подправки. За второ –
печено пилешко бутче или две-три кебапчета също печени или
кюфтета с малка салатка. За десерт може чаша бира и плодове. За
вечеря обикновено вземам бучка изкиснато сирене с планински чай с
мед и плод по желание.
През следващия и другите дни организмът трябва постепенно да се
захранва с калорична храна по вкус и желание.
От този ден нататък, ако искате да се радвате на резултатите от
самолечението с вода, престанете да ядете кисело, лютиво, солено и
в никакъв случай пържени ястия.
През изминалите 20 години на няколко пъти, увлечен от
настроението на компанията, нарушавах това изискване и винаги съм
получавал назидание, т.е. наказание от телесните системи, органи и
части на тялото. Тези наказания се състояха в следното: гадене,
повръщане, разстройство, диария, главоболие, виене на свят и т.н.
Четейки тези редове се надявам, че ще се поучите от моите грешки и
няма да ги допускате.
Колкото по-дълъг период от време подаваме калорична храна на
тялото, толкова по-голяма е лечебната стойност за неговите системи,
органи и части, както и за трайното му оздравяване и
възстановяване. За мене вече това е закон, при подготовката на
ястията, а трябва да стане закон за всички, които ценят здравето си.

За да не се наруши дейността на някои системи, органи и части на
тялото, които може да продължават да се лекуват, трябва да
започнем разходки от по-малки и стигнем до по-големи разстояния,
т.е. екскурзии. През време на захранването не трябва да се
занимаваме с умствена или физическа работа, да отбягваме също
така неприятностите и техните носители. Всяко неразумно движение
или действие намалява ефекта на самолечението и същевременно
дава отрицателен ефект върху физическото и психическото състояние
на човека. Всяко нарушение на самолечението се отразява в тялото
на човека и може да се стигне до връщане на старите болести.
Започването на самозахранването не означава, че трябва да
прекратим почивния режим на самолечението. Почивката в леглото е
задължително условие през всичките дни на захранването и през
първата седмица от преминаването на редовна храна. Всяка грешка,
допусната в режима на самолечението с вода и в режима на
захранването се наказва!
Трябва да се запомни от всеки, който премине на самолечение, че
никога не трябва при захранването и след преминаването на редовна
храна, да се преяжда. Трябва да спираме храненето точно когато ни е
най-сладко. Ако не можем да почувстваме този момент, оригването е
сигурен признак, че сме се нахранили и трябва да прекратим по-
нататъшното приемане на храна.
Стомахът казва: „Не трябва да ме тъпчеш повече и излишно
надуваш. Не желая повече храна. Стоп на яденето!"
Аз използвам една друга възможност – през 3-4 часа си хапвам по
малко, защото стомахът ми не може да побира големи количества
храна наведнъж. И най-важното си остава да се приема здрава,
калорична храна, без да се преяжда и без да се претоварва
храносмилателната система.
Дотук говорихме за захранването, което се отнася за
пълноценното самолечение, проведено повече от 14 дни. Но то може
да бъде и не до там пълноценно. Правил съм различни експерименти
със себе си и считам, че за краткотрайни дни на самолечение от 4 до
7 или 14 дни, самозахранването продължава също толкова дни.
Примерно 4 дни прекарани в самолечение, на петия ден се преминава
към самозахранване, което също продължава 3-4 дни. Един ден на
сокове, един ден на плодове и един-два дни на плодове и зеленчуци,
след което може да се премине на редовна храна. Може да се правят
и други комбинации на захранването, когато самолечението е до 14
дни, а захранването да трае само 5 дни. Но има хора, които не се
съобразяват с изискванията на самолечението с вода. За пример мога
да посоча едно лице, което изкарало четири дни на самолечение с
вода, на петата вечер започнало захранването вечерта преди лягане
и на следващия ден отишло на работа. На такива самолекуващи се
можем да сложим прозвището „весели самоубийци".

В никакъв случай периодът на захранване не трябва да се
намалява без причини и необмислено. С преминаването на редовно
хранене тялото постепенно възстановява функциите на своите
системи, органи и отделни части от него. Възстановяването се
извършва постепенно и ритмично, без участието на самолекуващият
се, а по вътрешната схема на тялото. Най-напред се възстановява
храносмилателната система, след това отделителната и сърдечно-
съдовата, последвани от двигателно-опорната и дихателната система.
Те се възстановяват и стабилизират седмица или две след
преминаването на редовна храна, без да са излишно натоварени. При
мен последна се възстановява вестибуларната и нервната системи. За
това процесът на възстановяване на телесните системи, органи и
части обхваща много по-дълъг период от време след захранването и
преминаването на редовна храна. Неспазването от незнание на този
бавен възстановителен процес на функциите на човешкото тяло,
също се наказва. Аз също изпитах наказанието на допуснатата
грешка, като, не съобразявайки се с бавното възстановяване на
двигателно-опорната система направих преждевременно излет в
планината и още там получих подуване на ходилата и на глезените
на краката. При друг случай – падане на пътеката, което наложи да
премина за още 3-4 дни на самолечение с вода, за да възстановя
статуквото.
Безупречното спазване на метода на самолечението с вода дава
голяма здравина на човешкото тяло и го предпазва от болести. Бавно
и умерено трябва да се извършват всички предписания на
самолечението. Не бързай, за да стигнеш целта навреме!

Част пета
ЛИКВИДИРАНЕТО НА БОЛЕСТИТЕ И
ИЗХВЪРЛЯНЕТО ИМ ОТ ТЯЛОТО
Дотук разглеждахме метода на самолечението само с вода,

неговите елементи и втория етап, т.е. захранването. И така, след
като вече сме решили да преминем на самолечение с вода, примерно
за 7 дни, ние сме си набавили всичко необходимо. От тази вечер, от
18 часа, ще вземем очистително за изчистване на стомашно-чревния
тракт. А от утре? Какво предстои по-нататък? И пред всеки човек,
решил да премине на самолечение възникват няколко въпроса:
От кого ще се ръководи самолечението с вода в борбата с
болестите и с болестта – заболяването?
От кога ще започне работата на тялото за ликвидиране на
болестите или болестта – заболяването? Кой и по какъв начин ще
извърши изхвърлянето на болестта от тялото?
Ние вече говорихме, че ръководството на самолечението с вода се
поема от този, който се подлага на самолечение с вода. Но тук става
въпрос за ръководство на самолечението вътре в тялото. И от кога
започва това? Вътрешната работа на тялото в борбата за
ликвидиране на болестите – болестта, заболяването, според мен се
осъществява от ръководния команден център, който се намира
някъде в мозъка на човека. Изглежда, че той е най-здравата част на
тялото. Когато този ръководен команден център е засегнат и е
заболял тежко от болестите, болестта или заболяването, т.е. човекът
е в последната фаза на своето съществувание и този орган престава
да е в състояние да изпълнява тази си ръководна функция, след
което неминуемо настъпва смърт. Например да вземем последната
фаза на развитие на болестите от рак, кръвоизливите, парализите,
отравянията от гъби и т.н.
Когато в тялото има много залежали стари болести и нови болести
и заболявания при самолечението с вода, ръководният команден
център в тялото е в пълна независимост от желанията и очакванията,
т.е. той действа извън мисловната дейност на мозъка, въпреки, че се
намира в него. В първите часове след изчистване на стомашно-
чревния тракт и преминаването на самолечение с вода, ръководният
команден център на тялото си оформя програма за лечение
съобразно натрупаните в тялото болести и заболявания. И под негово
ръководство и команда започва нейното изпълнение, т.е. започва
борбата за ликвидиране на дадена болест в тялото. За пример можем
да вземем първото ми самолечение „Със смъртен страх и известна
доза надежда" през 1974 година. От него е видно, че очакванията ми
да започне лечението на няколкото тежки болести в тялото ми като
краката, таза, гърдите, сърцето и други не се сбъднаха, тъй като
ръководният команден център е направил такава програма само за
онези стари болести, които според неговите сили и възможности
може да започне борбата за тяхното ликвидиране. А именно,
заболяване на дебелото черво, лявото коляно под капачката, в
гръдния кош между гърлото и ключицата. При всички тези случаи
ръководният команден център по програма насочва телесната
енергия за борба и ликвидиране на болестите в отделни системи,
органи и части на тялото.
И с постоянството ми в самолечението с вода, поради
многобройните болести в рухналото ми тяло, ръководният команден
център непрекъснато създаваше все по-сложни програми за борба и
ликвидиране на дълбоко загнездилите се в тялото от детските години
болести. Това е очевидно и от следващите ми самолечения, особено
през второто и третото, съответно през 1974 и 1976 година.
Самолечението с вода със заглавие „Преумората и
профилактиката" през 1993 година, ръководният команден център
беше подготвил такава програма, и проведе никога неочаквана,
изумителна тотална борба за ликвидирането на залежали стари
болести и нови заболявания на тялото почти едновременно, с малки
изключения едно след друго, и то за седемдневно самолечение с
вода. Това по безспорен начин потвърждава, че в тялото има
ръководен команден център, който по програма провежда борбата за
ликвидиране на болестите в човешкото тяло.
Дейността на ръководния команден център се извършва съгласно
програмата до тогава, докато не се спечели битката за ликвидиране
на дадена болест и заболяване в тялото. Процесът за ликвидирането
и изхвърлянето на дадена болест или болести от тялото може да
продължи няколко месеци или няколко години, каквито бяха
болестите в костите на краката ми, тазовите кости, пясъкът в очните
дъна, изчистването на бялата гъба от ноктите на краката ми и т.н. В
тези случаи симптомите на болестите стават все по-кратки и не
създават по-големи допълнителни усложнения на системите,
органите и частите на тялото. Заболелите места продължават да се
изчистват от болните клетки и тъкани в тях.
И когато вече освободеното от многобройните стари залежали
болести тяло при постоянството в самолечението с вода много по-
лесно и без особени усилия се справя с всякакви непредвидими и
неочаквани болести и заболявания, като например при мен
„Неканеният гост" (циреят), „Тревога в полунощ", грипните
заболявания, инфекциозните заболявания, нараняванията,
преумората и т.н. При тези двата случая програмата на ръководния

център на тялото е много по-лесно приложима във връзка с борбата
за ликвидирането и изхвърлянето на болестта от тялото. А
същевременно с това и болезнените телесни прояви – усещания, са
по-леки и поносими.
Съгласно програмата на ръководния команден център, работата за
ликвидирането на болестта започва още през първия ден на
самолечението с вода. Възможно е още в първите часове след
почистването на стомашно-чревния тракт да започне оздравителният
процес. Това зависи изключително от болестите, болестта или
заболяването на човека, както и от психическата и физическата
подготовка, здравина и нагласа на тялото. Показател за започване
работата по ликвидирането на дадена болест са симптомите, които
започват да се появяват и показват, че тялото съгласно програмата
на ръководния команден център е започнало работа. Симптомите са
най-различни – от най-леките болестни проявления до най-тежките.
Едни от тях са като приятен гъдел и смъдене, проявяващи се в някоя
система, орган или част от тялото. Други са като боцкане с карфички,
някакво смукане като с някакъв апарат или пулсации на определени
части в тялото. Неприятни симптоми са паренето, стягането,
свиването и чукането в някои органи и части на тялото.
Най-тежки са обаче симптомите и проявите в тялото при борбата
за ликвидирането на стари залежали болести или нови сериозни
заболявания, които приличат на тежка операция, жестоко рязане,
парене като с горещ нож или варене във вряла вода или с нажежено
желязо, които често водят до вдървяване или изтръпване или
обливане в гореща пот на дадена част от тялото. Вдървяването или
изтръпването на дадена част от тялото на човека е равносилно на
т.нар. упойване на тялото преди операция в хирургията. Тоест,
тялото само си произвежда упойващо вещество, за да продължи
борбата с болестта в него. На такива вдървявания и изтръпвания в
тялото с вътрешна телесна упойка аз му казвам „клане на живо" или
„операция без упойка, без хирургически ножове и др.". В тази група
болести спадат сериозните заболявания на крайниците, водният и
сухият плеврит, заболяванията на дихателната система,
отделителната система и особено жестока е операцията в тялото при
отравяния с гъби докато организмът преодолее болестта.
Всички тези телесни лечебни болезнени симптоми в тялото си съм
ги изпитал върху себе си и преживял през моите 56 самолечения в
продължение на тези 20 години. Те са подробно изложени в
настоящата книга.
Не винаги чрез изживените жестоки телесни симптоми от тялото и
в тялото болестите окончателно се ликвидират. Това зависи от
болестта и необходимите дни за нейното окончателно ликвидиране.
Обаче при следващите самолечения обезателно ще последват нови
болезнени прояви в същата част на тялото, но вече в по-лека фаза на

операция, в по-леко изтърпяване, в по-леко парене и чукане. Такива
„залежали" болести, особено тези в костите, е необходимо и ще
трябва в продължение на няколко години да се провежда, през
определени интервали от време самолечение с вода, докато изчезнат
каквито и да са болезнени прояви и симптоми на болестта. Щом при
следващо самолечение с вода не се появят болезнените симптоми на
болестта, това означава, че тя е ликвидирана и изхвърлена от
чистилищата на тялото. Но това не се постига много лесно като с
магическа пръчка. Трябва воля, амбиция и горещо желание за
ликвидирането на тези сериозни залежали болести, за
възстановяването и връщането на загубеното здраве. Това особено
важи за хора, които в продължение на 40 и повече години са си
разсипали здравето и след това се сещат и желаят да си го
възвърнат.
Веднъж приел ли си вярата в силата на самолечението с вода,
трябва само да спазваш режима на собственото си хранене. Освен
това периодично на два или четири пъти в годината да провеждаш
самолечение с вода за определен брой дни, за да изчистваш тялото
от заболели клетки и тъкани. С моето постоянство и системно
провеждане на самолеченията с вода, от тялото ми бяха ликвидирани
и изхвърлени всички болести, дори и тези, които медицината не
можеше да открие. Благодарение на самолечението с вода преди 11
години захвърлих очилата и сега чета и пиша със собствените си очи.
В продължение на близо две десетилетия от очните ми дъна не
преставаше да се изхвърля през време на самолеченията натрупаният
в тях от години пясък. Само извадените ми зъби не можаха да
израснат отново.
Така стигнахме до отговора на въпроса – кой и по какъв начин
ще изхвърли болестите или болестта, заболяванията от
тялото?
Човешкото тяло представлява, макар и малко, в ширина и
височина, по същество едно голямо бунище, пълно с всички
ароматични миризми на природата. А това бунище има и своите
чистилища. Кога те започват да действат, ще видим по-нататък. Това
се доказва по безспорен начин след преминаването на метода на
самолечението с вода и след неговото продължително приложение.
След изчистването на стомашно-чревния тракт и преминаването от
режим на външно хранене към режим на вътрешно изхранване, по
програма на ръководния команден център в тялото, започва
безмилостна борба с болестите загнездили се в него. Организацията
на тази борба започва най-напред с оздравяването на стомашно-
чревния тракт и болните клетки и след това болните тъкани и кости.
Тази борба в крайна сметка унищожава частично или напълно дадена
болест. Частично, когато на дадена болест й е необходимо много по-
дълъг период от време, дни, за да може тялото окончателно да я

ликвидира. А с първото самолечение с вода само е даден началният
старт за борба със старата болест. Възниква въпросът – кой и по
какъв начин ще изхвърли остатъците от ликвидираните
болести?
Безспорният отговор е, че това е тялото с неговите системи,
органи и части, което извършва изхвърлянето и изчистването на
остатъците от унищожените болести. Изчистването на остатъците от
болестите е във взаимна връзка с всички елементи на мястото на
самолечението с вода и ръководният команден център с неговата
изумително стройна програма за провеждането на борбата (работата)
по ликвидирането, изхвърлянето и изчистването на тялото от дадена
болест.
В тази връзка съществуват два вида чистилища на ликвидираните
болести, които изхвърлят и изчистват остатъците от болестите в
тялото.
Първият вид е създаден от самия метод за самолечение с вода.
Това са клизмите, правени през всеки 12 часа след изчистването на
стомашно-чревния тракт и преминаване на самолечение с вода.
Вторият вид чистилища на болестите се намират в самото тяло
на човека, в неговите системи, органи и части и са включени в
програмата на ръководния команден център. Те се проявяват през
време на самолечението с вода, както и през захранващия период, а
в някои случаи и след преминаването на редовен режим на хранене.
Най-ярко проличава започналото изчистване на тялото от
болестите с облагането на езика на човека, най-напред в бяло, в
бяло-жълто, в жълто-кафяво, а в други случаи при определени
болести и в тъмнокафяво с неприятна миризма на ацетон идващ от
дълбочините на гърлото.
Клизмите през 12 часа са най-важното и пълноценно чистилище на
тялото, тъй като същевременно това е и хигиена на стомашно-
чревния тракт. Затова казвам, че изчистването на тялото започва
най-напред с клизмите, т.е. непосредствено след изчистването на
стомашно-чревния тракт, а след това през 12 часа. В стомашно-
чревния тракт се обработват необходимите за поддържане
изхранването и горенето на клетките в тялото, които са заболели или
са част от дадена болест. Това става в съответствие с телесната
програма на ръководния команден център. Тези клетки и тъкани се
вземат по вътрешен телесен път от онези системи, органи и части на
тялото, които водят борба за унищожаване на дадена болест или
заболяване.
По пътищата на стомашно-чревния тракт от устата до ануса могат
да се получат най-различни телесни прояви. От устата се получават
оригвания с приятна и неприятна миризма. Особено неприятно е
оригването с миризма на ацетон от устата. Това оригване може да
уплаши или стресне човек, на който не му е известно това

проявление и може да стане причина за спиране процеса на
самолечението с вода. Оригването с миризма на ацетон невинаги
съпровожда този, който е преминал на самолечение с вода. Това
ацетоново оригване е в резултат от дейността на тялото в борбата за
ликвидиране на дадена болест в някоя система, орган или част на
тялото, чиито тъкани и клетки се разлагат и съдържат ацетонова
съставка. Затова човек преминал на самолечение с вода и получил
такова оригване не трябва да се плаши, а трябва да погледне езика,
да си измива редовно устата и зъбите и устната кухина няколко пъти
дневно за премахване или намаляване на ацетоновата миризма.
Появата на колики в червата при правенето на клизмите особено,
когато тези болестни прояви стигат до изпотяване, като че си бил под
душа с дрехите. Такива болестни прояви има, когато се ликвидират и
трябва да се изхвърлят заболели клетки и тъкани от сериозна болест
в тялото, като например инфекциозните заболявания и отравянията
от храна. Голяма част от клизмите обаче през време на
самолечението с вода, преминават нормално, без колики, т.е. без
болезнени проявления при изхвърляне на водата от клизмите.
Изхвърлянето на газове през различните часове на денонощието е
също елемент от дейността на тялото във връзка с борбата за
ликвидиране на дадена болест и дейността на стомашно-чревния
тракт. То също се явява чистилище на тялото.
При правенето на клизмите се забелязва промяна в цвета на
вкарваната вода. През първите дни на самолечението с вода
течността излизаща от клизмата постепенно променя цвета си, т.е. от
жълто-бяла става жълто-кафеникава, бяло-кафеникава до
тъмнокафява, а след това отново се връща на първоначалния си цвят
– жълто-бяла. Това е така и е в зависимост от дейността на тялото
във връзка с ликвидираната болест, изчистването и изхвърлянето й. В
зависимост от това коя система, орган или част от тялото се е
лекувала, т.е. е преодолявала някоя болест, течността от клизмата
може да стане леко миризлива с отпадъците от отработените клетки
и тъкани и да стигне до отвратително неприятна миризма като
задушлив отровен газ. Това са приятните и неприятните прояви,
които се получават при редовното правене на клизмите сутрин и
вечер. При неспазване режима за клизмите се нарушават нормалните
дейности по програмата на ръководния команден център в борбата за
ликвидирането на различните болести и изхвърляне на техните
остатъци, т.е. не може да се постигне пълноценно оздравяване на
тялото.
Друго по важност чистилище се явява отделителната система, най-
ярко проявяваща се чрез уринирането. Уринирането се извършва по
три различни начина и в различно време. То може да предхожда
правенето на клизмата. Второ, уринирането може да стане
едновременно с изхвърляне на течността от клизмата. И трето,

самостоятелното уриниране чрез вътрешно телесни подбуди през
различни часове на денонощието, т.е. през деня или през нощта. При
уриниране в някои случаи се получават болки и парене в канала.
Това се случва, когато започнат да се изхвърлят песъчинки или малки
камъчета от отделителната система. В други случаи урината мирише
неприятно или е променила цвета си в тъмножълто или червеникаво.
Това не бива да смущава самолекуващия се, тъй като то е резултат от
борбата на тялото с дадена болест и представлява лечебен резултат.
Едно от най-важните чистилища на човешкото тяло се явяват
слюнките и храчките. Те са чистилищата на дихателната система с
нейните органи в гръдния кош, хранопровода и стомаха и главата
като цяло. През първите дни след преминаването на самолечение с
вода слюнката е приятна и се поглъща леко в устата. След започване
на активната лечебна дейност на тялото, в определен период
слюнката започва да става горчива, не се задържа в устата, не може
да се поглъща навътре и трябва да се изхвърля от устата в някаква
кофичка от кисело мляко. В зависимост от коя система, орган или
част от тялото се ликвидира дадена болест, в много случаи слюнката
става отвратително миризлива и се появяват храчките.
Храчките също са приятни при появата им, след което стават
отвратително неприятно миризливи. Проявите на слюнката и
храчките е в зависимост от лечебната програма на тялото. След
приключване ликвидирането на дадена болест в тялото, съгласно
програмата на ръководния команден център, в определена част на
тялото, храчките изчезват, а слюнката отново става приятна, дори до
сладка. А това е показател, че дадена лечебна операция в тялото
вече е завършена. Но щом отново започне лечебна операция по
програмата на тялото, за дадена болест, за изчистването и
изхвърлянето й, слюнката отново става неприятна, горчива, появяват
се и храчките и едновременно стават отвратително-неприятни и в
редки случаи достигат до жестоко гадене и повръщане и са надига
чак от стомаха, без да може да се повърне дори и да се отървеш от
кошмара на неприятните слюнки и храчки. Разбира се има случаи,
когато на няколко пъти съм повръщал обилна слюнка и храчки,
изхвърлена от стомашно-чревния тракт по вътрешността на
хранопровода.
От състоянието и проявленията на слюнката и храчките можем да
се ориентираме за някоя лечебна дейност на тялото като част от
неговата програма за ликвидиране на дадена болест. Няма сама за
себе си слюнка или храчка, а имаме жестока вътрешна лечебна
дейност на тялото във връзка с ликвидираната вече болест, в някои
случаи равна на операция. Със слюнката и храчките се изчистват
преди всичко болестите на белите дробове, дихателните пътища и
гръдния кош. С непрекъснати слюнки и храчки се изчистват

умъртвените ракови клетки и тъкани, пневмонията,
бронхопневмонията и водния плеврит.
Един познат заболял и опериран от злокачествен рак на белите
дробове премина 49 дни на самолечение с вода. На 16-я ден след
захранването, когато отидох и го видях, той продължаваше
непрекъснато да изхвърля гъсти храчки и слюнки от унищожените
ракови клетки и тъкани.
Друго чистилище се явява изпотяването на тялото през деня и
през нощта по време на самолечението. Това, разбира се, не е
винаги, а само при особени случаи на борбата на тялото с болестите.
Най-неприятни са изпотяванията предизвикани от стомашно-чревния
тракт при правенето на клизмите, за което вече говорихме. Наред с
острите болки в червата се получават неимоверните изпотявания на
тялото в три варианта: първо, когато се вкарва водата за клизмата;
второ – изпотяване, когато се изхвърля течността от клизмата и
третото, най-жестоко изпотяване се получава с болки в червата при
вкарването на водата за клизмата. То продължава и при излизането
на течността от клизмата. Последното изпотяване е най-неприятното
и изтощителното за самолекуващия се и, както аз му казвам, е своего
рода инквизиция на природата ми. Степента на изпотяването е в
зависимост от програмната дейност на ръководно-командния център
на тялото и е независимо от съзнанието, мисленето и желанието на
самолекуващия се. Тези изпотявания стават и са в зависимост от
системите, органите и частите на тялото, в които през последните 12
часа е ликвидирана дадена болест и се изчистват, съгласно
програмата, както обичам да казвам след такива изпотявания, че
през последните 12 часа се е водила голямата тотална битка и
операция в тялото срещу някоя сериозна болест в него.
Много интересно е изчистването на части от тялото чрез кръвта.
Такива изчиствания, т.е. изхвърляне на кръв се получават в урината,
при клизмите, повръщане кръв от гърлото и изтичане на кръв от
венците и от зъбите. Това изчистване на кръв е кратковременно, но
трябва да се отбележи и подчертае, за да не се плаши никой при
появата му, защото това го налага програмата за лечението на тялото
от ръководния команден център.
Сълзите са също чистилище на очите и на очните дъна, които
заедно със себе си увличат, изкарват и изхвърлят загнездилите се в
тях песъчинки от най-различен калибър. Ако може да се каже, че
нещо е невероятно и невъзможно за медицинската наука, то за
силата на сълзите и телесната програма на ръководния команден
център на тялото може да се твърди, че невероятното и
невъзможното става възможно. И както ще намерите в книгата, в
продължение на четири години от очните ми дъна заедно с обилните
сълзи, в края на всяко самолечение, след приключване програмата на
ръководния команден център, с предвидените болести, започват

обилните сълзи с изхвърлянето на неимоверно голямо количество
пясък от най-различен калибър. В действителност този пясък в
очните дъна даваше тъмни сенки и предизвикваше най-различни
предположения при поставянето на различните диагнози от
медицинските специалисти по очни болести.
Не по-маловажно чистилище на човешкото тяло са пъпките, които
излизат по главата, по крайниците и по трупа. Но те не са така
постоянни, както са всички останали чистилища на човешкото тяло.
Появата на пъпките се ръководи от командния ръководен център на
тялото само в случаите, когато то прецени, че дадено заболяване
трябва да бъде изчистено чрез избиването на водни или по-малко
водни пъпки поради липса на друга телесна възможност. В моята 20
годишна практика имам общо четири случая на внезапно избиване на
пъпки по тялото. В много случаи тези пъпки са вследствие на
отравяния от храна. Но не само от това.

Част шеста
ОЗДРАВИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС КАТО НАЧАЛЕН И

КРАЕН РЕЗУЛТАТ ОТ САМОЛЕЧЕНИЕТО С
ВОДА
Оздравителният процес извършва огромна телесна дейност и е в

неразривна връзка с ръководния команден център в тялото, неговата
програма с всички системи, органи и части на тялото. Фактически с
оздравителния процес започна борбата за ликвидиране на болестите
и завършва с изпълнението на предвидената програма, като крайният
резултат от самолечението с вода. Борбата с болестите се усеща и
чувства след преминаването на самолечението с вода, в някои случаи
още в първите часове на съприкосновението на самоизхранващото се
тяло с горенето в него и поддържането му с чиста планинска вода.
Усеща се и се чувства движението на изтласкваните болни клетки и
тъкани от тялото.
Първите болезнени усещания и прояви от дейността на
оздравителния процес могат да бъдат най-различни и са в зависимост
от болестта, болестите – в тялото на човека, както и от
индивидуалността му. Първичните проявления, както сте прочели в
моето самолечение с вода, са: леко припарване, смъдене, всмукване
като невидим апарат в тялото, боцкане като с карфички, леко гадене
и главоболие.
Последващите болестни проявления стават все по-силни и
осезателно болезнени, стигащи до нетърпимост. Те са като операция
на живо и се проявяват в следното: силно парене, чукане с чук,
въртене с бургии, копаене като с длето, рязане с нож, горене като с
огън, изтръгване и вдървяване, само че без изкуствена упойка. На
воля оздравителният процес на тялото оперира, когато е необходимо,
и трябва да използва всички възможни средства, за да ликвидира и
изхвърли дадена болест от тялото, независимо от предизвикателните
жестоки болки в тялото.
Но, за да разграничим проявите на оздравителния процес, трябва
да имаме предвид няколкото периода, в които той се проявява:
Първият период започва след изчистването на стомашно-
чревния тракт и тялото премине на вътрешно самоизхранване. Тогава
оздравителният процес, съгласно програмата на командно-
ръководния център влиза в действие, т.е. в борба с болестта или с
болестите.

Вторият период започва с ликвидирането на дадена болест и
изтласкване на остатъците от нея, към чистилищата на тялото, за да
ги изхвърлят. През този етап се усещат и чувстват най-осезателно
всички болезнени проявления вътре в тялото.
Третият период започва след приключване на самолечението с
вода, когато започне захранването до неговото приключване. През
този период се доизчистват всички остатъци от болестта – болестите,
до пълното им изхвърляне и тогава човек може да разбере с колко
килограма е отслабнал.
Четвъртият период е най-продължителната дейност на
оздравителния процес след приключване на третия етап. Дейността
през този период на оздравителния процес е коренно различна. През
този период организмът извършва запълването на освободените
места от напусналите го болни клетки и тъкани и ги запълва с нови.
Оздравителният процес може частично да попълва дадени части от
тялото, когато не са напълно ликвидирани и изхвърлени дадени
болести, т.е. не може пълноценно да запълни със здрави клетки и
тъкани тези места. Само освободената част от тялото от болни клетки
и тъкани се запълва, а останалите се притискат, болестта заглъхва и
се намалява тяхното болезнено проявление, а в някои случаи и
въобще не се проявява. За пример вземам постепенното ликвидиране
и изхвърляне на болните клетки и тъкани в стомашно-чревния тракт,
краката, особено болните ми колена, ръцете, болестите в гръдния
кош и белите дробове и т.н.
За да се освободят останалите болни клетки и тъкани, заглъхнали
вследствие покриването им от нови такива, показват и налагат, че
трябва да се проведе следващото самолечение с вода с толкова дни,
колкото са необходими за пълното ликвидиране и изхвърляне на
болестта – болестите в тази част на тялото до пълното му
оздравяване.
Оздравителният процес продължава по-дълъг период от време,
т.е. толкова, колкото е необходимо и при нормален режим на живот и
хранене, докато си набавим загубеното тегло през време на
самолечението с вода. Оздравителният процес продължава своята
дейност и тогава, когато борбата за ликвидирането на дадена болест
трябва да продължи и през време на редовния режим на хранене, а с
това и времето на оздравителния процес се удължава.
Оздравителният процес в някои случаи е по-дълъг и продължителен
по време, извършващ се в тялото на човека и след като е минал на
редовен режим на хранене, без употреба на кисело, люто, солено и
пържено ястие. Употребата на едно кисело ястие с люто или солено
моментално спира оздравителния процес, а може тялото отново да
заболее. Това е видно от самолечението ми: „На грешката няма
прошка". Затова този, който иска да се ползва от самолечението с
вода и след успешното му завършване обезателно трябва да има нов

начин на живот и режим на хранене. В противен случай всичко
придобито в голямата си част ще бъде загубено.
След третия етап от дейността на оздравителния процес, ако с
това е приключила програмата на ръководния команден център на
тялото, всички телесни болезнени прояви, колкото и да са жестоки,
тежко поносими, минават и заминават, все едно, че не е имало такова
нещо. Те се забравят. Остава да се види резултатът от проведеното
Крайният резултат от дейността на оздравителния процес в тялото
след проведеното самолечение с вода, е винаги бодрост,
самочувствие и изключително здраве.
Четвъртият период на оздравителния процес може да продължи с
години. Пълното приключване на оздравителния процес, т.е.
ликвидирането и изхвърлянето на всички болести в моето тяло
почувствах и разбрах чак при провеждането на второто самолечение
с вода – профилактично през 1993 година от 28 юни до 5 юли, когато
стана ЧУДОТО – без болезнени телесни прояви, за пръв път от 20
години. Ясно и определено трябва да се каже, че всички залежали в
тялото ми болести от детските години, магьосническите оръдия, т.е.
всички болести до 46-годишна възраст и тези сполетели ме през 20-
те години на оздравителния процес, бяха ликвидирани и изхвърлени
от тялото ми.
Виждайки ползата от самолечението с вода, упорито и
непрестанно го провеждах в продължение на 20 години и богатството
дойде – здраво тяло, здрав дух, самочувствие и спокойствие!

Част седма
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Целта на настоящата книга е да окаже помощ и съдействие на

тези, които не са я получили по друг начин и същевременно да даде
на обикновените хора една цялостна представа с всички подробности
за проявленията при самолечението с вода, една голяма надежда, да
им вдъхне вяра в собствените им сили, да ги подтикне към
самолечение с вода, за да излекуват болестите си в тази сложна
атмосфера, в условията на икономическата криза и нелеките условия
на живот. Затова посочвам най-прекия път, по който човек може да
се излекува от болестите при спазване изискванията на метода за
самолечението с вода, както това правих аз в продължение на 20
години.
За самолечението с вода няма млади и стари хора. Има само
здрави, заболели и болни. Щом са заболели, най-достъпният, най-
евтиният и безболезнен начин да се излекуваш от болестта, да
станеш отново здрав човек, е да започнеш с метода на
самолечението със слънце, въздух, без храна, без лекарства, само с
вода!
На всички хора чрез книгата си предавам 20-годишния си личен,
практически опит в приложението на самолечението с вода и
подробно съм описал неговите два етапа за правилното му
провеждане.
„Питай патило, а не старило, и само по книги учило!"
И така, стигнахме до дежурния въпрос на всеки човек.
Какви и кои болести се лекуват при самолечението с вода?
Ще започнем с най-опростения за мене отговор, защото самият аз
не знам от коя болест не съм боледувал и не съм се лекувал, защото
не са ми казвали тайните на диагнозите. Не знам коя болест не се
лекува по пътя на самолечението с вода.
Защо казвам това? Затова, защото досега никой не е писал как е
извадил пясъкът от очните дъна и е принудил пациента си да
захвърли очилата, за да гледа със собствените си очи в продължение
вече на 13 години. И не знам някой да е писал как е извадил от
тялото си костно-ставния ревматизъм с шипове от врата на главата
до петите на краката. Показалецът на дясната ръка с прекъснатата
костна връзка през 1943 година като работник във фабрика „Емайл"
някой да е излекувал след 45 години и с показалецът да работи
безпогрешно. Детайлното ликвидиране на заболелите части на

тялото като пръстите на краката, на ръцете, тазовите и коленните
връзки и т.н. да каже как се лекуват. Аз казвам как се възстанових. И
тези отговори ми дава единствено самолечението с вода от досега
проведените 56 самолечения с над 486 дни в продължение на
двадесет години.
Според мене няма болест, която да не може да се излекува по пътя
на самолечението с вода, когато то е започнато навреме, още при
появата на болестта, т.е. да не е вече късно. Аз изброявам онези
болести, от които съм заболял от дете до 46-годишната ми възраст,
когато се реших и подготвих за започване на самолечението с вода:
• заболяване на стомашно-чревния тракт;
• маясъл и почистване на пръстите на краката;
• хемороиди с кръвотечение;
• пърхот по кожата и косата;
• миризмата в устата;
• изпотяванията намаляват;
• спира падането на косата и косъмът укрепва;
• премахва се безсънието;
• ликвидират се всякакви травми по тялото, където и да са те;
• паразити;
• изчистване от магьоснически оръдия, като живак, мед, олово;
• подобряване на почерка;
• стабилизиране на кръвното налягане;
• физическо и психическо стабилизиране на тялото;
• туберкулоза;
• бъбречни заболявания;
• всички болести по костите на тялото;
• костно-ставен ревматизъм;
• разширени вени;
• шипове;
• главоболие във всичкото му разнообразие;
• изчистване на очните дъна от пясък;
• подобряване на зрението до захвърляне на очилата;
• укрепване на венците и на зъбите;
• инфекциозни болести;
• воден плеврит и срастванията от него;
• сух плеврит;
• сливици;
• цирей;
• болести на сърдечно-съдовата система;
• обриви по тялото;
• отравяния от гъби, храни и от въздуха;
• бронхопневмонии и пневмонии;
• болести на дихателните пътища;
• анемия;

• всички видове простудни заболявания и грип;
• синузит;
• болна жлъчка (когато не е късно);
• болен черен дроб (когато не е късно);
• ракови заболявания (когато не е вече късно);
• стабилизиране на нервната система;
• подобряване на слуха;
• болести на очите;
• бялата гъба по ноктите;
• контузии и наранявания по тялото;
• подобрява се мисловната дейност и работоспособността;
• възстановяват се нарушените полови функции;
• подобрява се видът на човека и цветът на кожата, което
особено проличава на лицето, а тялото се освежава и
подмладява.
Болестите се лекуват безпогрешно при самолечението с вода, за

което се изисква упоритост, силна воля, постоянство и жажда за
живот. Единствената гаранция за сигурно оздравяване при тези
заболявания е незабавното преминаване към самолечението с вода.
Това е гаранция за успешното ликвидиране на всяка болест и
заболяване на тялото. Затова и сега продължавам да провеждам
самолечението с вода като естествено нужда и необходимост. Не съм
изпитвал и нямам възможност да проверя дали ще ми покара нова
коса, ако ми беше окапала, защото моята е цяла целеничка на
главата ми, макар и оцветена в бяло от тежките преживявания,
болести и авто-катастрофи. Считам, че и извадените зъби не могат да
поникнат отново.
Изброените болести ги давам въз основа на моите практически
познания и гражданското им наименование, но те нямат точни
медицински названия.
Някои граждани предпочитат да им извадят зъбите, които са им
заболели от инфекция, да си поставят изкуствени, вместо сами да ги
спасят за неопределено време по пътя на самолечението с вода.
За психически неустойчивите и страхливи хора самолечението с
вода трябва да започне минимум от 6 дни плюс 5 дни за захранване.
Това също важи и за хора, прекарали много тежки болести от
детските си години до 30, 40 и 50-годишна възраст, какъвто е и моят
случай. При възможност трябва да се извършва и психическа и
физическа подготовка преди започването на всяко самолечение с
вода, като броят на дните може да се увеличава постепенно от 6 на
12, на 14, а може и на 21 ден плюс 6 дни за захранване при сериозни
Трябва да се знае и запомни, че щом се започне със
самолечението с вода, не трябва да се спира само с едно

самолечение. Обезателно след един месец трябва да се продължи
самолечението с вода, за да се получи естествен, продължаващ
оздравителен процес в тялото.
Всеки човек, незабележимо и неусетно разрушава здравето си от
несъобразителност, невнимание, небрежност, по неволя и мимо
волята си, от водата, храната, въздуха, и от обкръжението му. Такива
случаи съм изложил накратко в моите 56 самолечения с вода. А всеки
човек трябва да си бъде сам лечител и в краен случай да търси
помощ другаде. Самолечението с вода, както вече казах, е естествен
метод, свързан със самата природа на човека и единственият начин
за най-пълно ликвидиране на болестните заболявания.
Самолечението с вода изключва каквито и да са отрицателни
последици за този, който го прилага и по естествен път ликвидира
болестите и ги изхвърля от тялото, като същевременно го освежава и
подмладява.
Самолечението с вода не изисква болнични заведения за
лабораторни изследвания, рентгенови снимки, операция с
хирургически ножове, с упойки, изваждане на зъби, слагане на очила,
поставяне на изкуствени крака, подпомагане с патерици и бастуни за
движение. Самолечението с вода не изисква абсолютно никакви
лекарства. В самото тяло на човека при провеждането на
самолечението с вода се намират всички необходими лабораторни и
рентгенови снимки, всички необходими инструменти за операция на
крака, ръце, зъби, както и на всички необходими лекарства за
ликвидирането и изхвърлянето на болестите.
Правилно разбрано и правилно приложено самолечението с вода
носи неотменимо богатство, бодрост, жизнерадост, настроение,
трудоспособност и пълноценно здраве.
Всички роднини, близки, приятели и приятелки, както и съседи
бяха свидетели на провежданите от мене самолечения с вода, чрез
които ликвидирах и изхвърлих всички болести намиращи се в тялото
от детските ми години, за да се чувствам сега здрав, психически и
физически нов човек. Те се радваха на моите успехи, но някои от тях
робуваха на насадените с векове начини за лекуване и не им даваха
възможност да ме последват. Някои от тях не можаха и няма да могат
да проумеят, да опитат и почувстват силата на собствената си
природа, защото са вече покойници, като на най-скъпия ми човек, с
помощта на който започнах самолечението с вода – Цонка Георгиева
и двама братовчеди, които си отидоха с болестите.
Единствено рождената ми майка, като виждаше как нейният хилав
от рождение син, едва дишащ и ходещ, започна да се чувства добре,
изправи се, и със самочувствие смело продължава самолечението с
вода, ме послуша и вместо да отиде на операция на дебелото черво
от рак, изкара 17 дни на самолечение с вода и 6 дни захранване, след
което майка вече не помисли за операцията. Злината беше в това, че

от преживените болестни прояви се отказа да повтори самолечението
с вода след един месец, за да ми бъде още жива и да ми пее
старинни песни. Въпреки, че имаше много болести, но най-сериозната
беше тази на дебелото черво. И макар че проведе кратковременно
самолечение с вода, тя си продължи живота с 9 години и живя до 80
години и 19 дни.
Друга дългогодишна приятелка се опита веднъж и не пожела да
повтори самолечението с вода след един месец, не постигна никакъв
резултат, след което я принудиха да се оперира. Двама мои колеги и
приятели правиха на два пъти сполучливи самолечения с вода, но не
се решаваха да проведат същите за по-дълъг период от време, а и
допускаха нарушение на методиката за самолечение с вода.
Някои непросветени хора в това отношение или по-образно
казано, нямащи представа за самолечението с вода, ми задават най-
различни въпроси като: „Колко хора са се излекували по този
начин?", „Ще ни излекувате ли?" и т.н.
Винаги съм отговарял и отговарям: „Аз никого не лекувам и мен
никой не ме е излекувал. Само и единствено моето тяло се лекува и
излекува, след като води продължителна жестока борба с болестите и
с успех ликвидира и изхвърли многобройните болести с необходимата
физическа и психическа подготовка и преминаването на самолечение
с вода". Това беше едно непрекъснато постоянство в продължение на
20 години с променен начин на живот и режим на хранене. Ето това е
лечението и резултатът от двадесетгодишната борба на тялото с
болестите.
Хигиенна профилактика. За страхливите, неуверените, болни,
заболели и здрави хора, които нямат куража да провеждат
самолечение с вода, искам да им вдъхна вяра в неограничените
лечебни възможности на човешкото тяло, като им предлагам лека и
приятна почивка през някои от почивните дни в месеца, веднъж или
два пъти, като провеждат хигиенна профилактика на своето тяло.
Важно условие за предпазване на тялото от болестите е
хигиенната профилактика. За мен тя е задължително условие за
поддържане външния приветлив и привлекателен вид на всеки човек,
както и за поддържане на добро здраве, за спокоен труд и за
дълголетие.
Хигиенната профилактика бива външна и вътрешна на тялото. Ето
в какво се състои външната хигиенна профилактика. Ако човек не се
къпе редовно, той ще започне да издава неприятна зловонна
миризма. Нередовното измиване на зъбите води до неприятна
миризма на дъха от устата. Ежедневното не измиване на краката
причинява запотяване, запарване и смъдене между пръстите, след
което започват да „бълват" неблагоприятни ухания в жилището и
навън. Такива форми са нежелани за елементарен разговор, контакт

и общуване. Това е само външната фасада за приветлив и приятен
вид на човека от гледна точка на тази хигиенна профилактика.
А вътрешната, невидимата страна на хигиенната профилактика на
човешкото тяло, никой не е мислил и не мисли за нея. Ето в какво се
състои тази хигиенна профилактика.
Всеки човек през определен период от време, ако иска да не
допуска заболяване на стомашно-чревния тракт и хранопровода,
трябва всеки месец поне веднъж да прави хигиенна профилактика. Тя
е изключително важна за предотвратяване заболяване на тялото, т.е.
на неговите системи, органи и части и за не боледуващия човек, а за
вече заболелия човек тази хигиенна профилактика е повече от
необходима, ако иска да предотврати по-нататъшни усложнения на
заболялото му тяло. Тази хигиенна профилактика затова има
несравнима цена по отношение на външната профилактика. Докато
неспазването на външната страна на хигиената на тялото създава
някои заболявания, които не застрашават живота на човека и лесно
могат да бъдат излекувани с малко средства и грижи. Съвсем по друг
начин се изживява втората, изключително важна страна на
вътрешната хигиенна профилактика на тялото. Заболяването на
системите, органите и частите на тялото са сериозни и могат да
доведат до изключително тежки последици, дори и до смърт. Това са
ежедневни събития.
Външната хигиенна профилактика съгласно природните дадености
и условия, дава възможност да се извършва на 12 и 24 часа, а
вътрешната хигиенна профилактика няма тази възможност. Тя може
да се провежда периодично за 48 или 72 часа, т.е. за 2 - 3 дни, и то
веднъж или два пъти на всеки месец.
В житейския си път всеки човек отделя внимание на външната
страна на хигиенната профилактика, а не знае, не вижда или едва
забелязва наложителната необходимост и полза на вътрешната
хигиенна профилактика на тялото. И затова много хора неусетно
заболяват предимно и преди всичко в най-важната част на тялото -
стомашно-чревния тракт. Стомашно-чревният тракт е мелницата,
готвача и хранителя на всички системи, органи и части на тялото. А
щом е така, правим ли необходимата хигиенна профилактика на тази
сложна верига от органи? Задължително трябва да я правим, ако
искаме да не заболяваме. Казват: „Здрав и прав на пръв поглед
човек, но заболял от гастрит, колит, който впоследствие се
превърнал в язва”. Не са малко болестите и в тънките черва. Особено
неприятни са паразитите в тях, глистите, тениите, живак, олово,
медни и други частици. А заболеят ли тънките черва, това означава,
че животът е в сериозна опасност. Вземам за пример поета храна от
развалено месо или отровна гъба. Щом заразата или отровата
пристигнат в тънките черва, те веднага я подават на кръвта и оттам в
мозъка и сърцето и всички останали системи, органи и части на

тялото. В резултат на това настъпват сериозни сътресения, адско
главоболие, сърдечни спазми и въпросът за живота на човека е
поставен пред смъртна опасност, ако не се вземат своевременно
мерки.
Какво трябва да се предприеме в такъв случай? Щом се почувстват
болезнени прояви от храната, а те първо се проявяват в тънките
черва, а след това в мозъка и в сърдечно-съдовата система, трябва
незабавно да се направи хигиенна профилактика на стомашно-
чревния тракт с очистително средство, т.е. вземам за пример най-
бързото и ефикасно действащо очистително средство – пакетче
английска сол (30 грама) разтворено в чаша вода чиста или
минерална, и след като се разтвори се изпива на „екс", след което се
пие неограничено количество вода. Тялото като цяло трябва да се
постави веднага в покой и да се изчака изчистването на стомашно-
чревния тракт. След второто или третото изчистване от
очистителното средство, да се направи клизма. След това в
продължение на няколко дни на всеки 12 часа да се изчиства
стомашно-чревния тракт чрез клизми. Това е единственото спасение
от отравяния от гъби и други хранителни продукти.
Не са малко и болестите на дебелото черво, като маясъл,
хемороиди, загниване в дебелото черво, рак и т.н. Много хора не
поддържат хигиена на ануса. Вредно е бърсането с вестникарска
хартия, непълноценното избърсване с тоалетната хартия. Аз
препоръчвам измиването с топла вода и сапун след всяко ходене по
голяма нужда.
Всички заболявания на стомашно-чревния тракт са заболявания от
не прилагането на вътрешната хигиенна профилактика на тялото.
От изложеното за хигиенната профилактика на тялото е видно, че
заболяването на стомашно-чревния тракт води до заболяване на
всички системи, органи и части на тялото и при несъобразяване с
този факт и при не вземане на мерки, т.е. не провеждането на
хигиенна профилактика, се стига до сериозни усложнения на
здравето и заплаха за живота на човека.
Затова всеки разумен човек, жадуващ за здраве, мечтаещ за
спокоен живот и милеещ за своето тяло, трябва да провежда
непрекъснато вътрешна и външна хигиенна профилактика, които ще
му гарантират спокойствие, жизнерадост и трудоспособност.
Аз не съм лечител, нито предписвам рецепти, нито лекувам, нито
пари вземам. Просто съм щастлив да предам моя безценен за мен
опит и метод за ликвидиране на болестите на тези хора, които не са
получили помощ от т. нар. лечители, екстрасенси и т.н., и които
искат сами да потърсят в себе си всичко необходимо за пълното
оздравяване. Всички лекарства и болнични заведения се намират в
тялото и жилището ви. Те са и в природата.

Ето ви методиката за провеждането с всички подробности за
самолечението с вода. Прочетете, асимилирайте написаното и ако
желаете, използвайте този метод за себе си и за вашето лично
здраве. Това е единственият начин за ликвидиране и изхвърляне от
тялото на болестите, за да възстановите здравето си. Не се
страхувайте, започнете. Ще успеете! Щом искате спокойно да
живеете.
Задават ми и други въпроси: „Как ще проведем самолечението с
вода? Нали сме на работа, нямаме време. Кога да го провеждаме?"
Искаш ли да оздравееш, ще намериш време. Та нали и аз в
продължение на повече от 10 години работех и намирах начин и
време и започнах борбата с болестите в тялото, като за целта съм
ползвал всичките си полагаеми годишни отпуски, неплатени такива, а
в някои случаи и болнични, когато ми се е полагало от внезапни
След завръщането ми от работа в чужбина през 1977 година
всичките си отпуски съм посвещавал на борбата за възстановяване на
здравето ми. Само веднъж отидох на екскурзия в скандинавските
страни през време на отпуската си – 1981 година (вж. „Спомен от
чужбина").
За здравето си много заболели хора дават мило и драго, за да
могат да върнат загубеното си здраве и не предприемат и последната
възможност, т.е. да пристъпят към самолечението с вода така както
постъпих и аз, като сега им предлагам двадесетгодишния си опит.
Вярно е, имах много тежки болестни кризи и преживявания. Те бързо
отминават и се забравят. С въпросите на самолечението с вода се
занимавам детайлно след „изригването" на пясъка от очните ми дъна
на 7 септември 1978 година и непрекъснато анализирам всички
проведени до тогава и след това самолечения с вода. От 1978 г. до
1982 г., в продължение на четири години, при провежданите
самолечения с вода непрекъснато излизаше обилно пясък от очните
дъна. Като резултат от изхвърлянето на голяма част от пясъка в
очните дъна, изчезна непрекъснатото главоболие и парене в челото и
в слепоочието. Чак след 24-то самолечение с вода, през време на
годишния отпуск, през месеците август и септември, завръщайки се
на работа, очилата ми се оказаха излишни, поради което ги
захвърлих и от тогава до днес пиша, чета и гледам без очила,
въпреки че имах три разновидности очила.
Жив и здрав съм, жизнерадостен и бодър съм. Единствено
благодарение на самолечението с вода.
Опитайте без страх. Моят опит е достоен за всеки болен и здрав
човек, а това е и моят манифест към вас, хора. Книгата е вашата
програма за самолечение на болестите, за да тържествуват здравето
и здравите хора на тази земя!


D Stanev

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

D Stanev

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.

net с позволението на автора й

Самолечение само с вода

Димитър Ангелов Станев

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.net с позволението на автора й. 2/151

САМОЛЕЧЕНИЕ САМО С ВОДА

ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ СЛЕД СМЪРТТА

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.net с позволението на автора й. 3/151

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.net с позволението на автора й. 4/151

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.net с позволението на автора й. 5/151

Ст. н. с. ГОСПОДИН ГРОЗЕВ кандидат на икономическите науки.

ЗДРАВЕТО И ЖИВОТЪТ СА В СОБСТВЕНИТЕ ВИ РЪЦЕ! НЕ

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.net с позволението на автора й. 7/151

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.net с позволението на автора й. 8/151

САМОЛЕЧЕНИЕ СЪС СЛЪНЦЕ, ВЪЗДУХ, БЕЗ

Въпрос на въпросите в днешно време е грижата за човешкия

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.net с позволението на автора й. 9/151

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.net с позволението на автора й. 10/151

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.net с позволението на автора й. 11/151

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.net с позволението на автора й. 12/151

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.net с позволението на автора й. 13/151

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.net с позволението на автора й. 14/151

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.net с позволението на автора й. 15/151

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.net с позволението на автора й. 16/151

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.net с позволението на автора й. 17/151

„ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ СЛЕД СМЪРТТА"

Този метод ще помогне на хората да се излекуват от болестите, да

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.net с позволението на автора й. 18/151

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.net с позволението на автора й. 19/151

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.net с позволението на автора й. 20/151

ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ ПРОВЕЖДАНЕ НА

ЖИВ СЪМ БЛАГОДАРЕНИЕ НА САМОЛЕЧЕНИЕТО БЕЗ

На 20 август 1974 година неочаквано ме заболя предпоследният

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.net с позволението на автора й. 21/151

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.net с позволението на автора й. 22/151

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.net с позволението на автора й. 23/151

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.net с позволението на автора й. 24/151

ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ СЛЕД СМЪРТТА, ЖИВ СЪМ БЛАГОДАРЕНИЕ НА

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.net с позволението на автора й. 25/151

Почувствал голямата полза от първото страховито самолечение с

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.net с позволението на автора й. 26/151

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.net с позволението на автора й. 27/151

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.net с позволението на автора й. 28/151

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.net с позволението на автора й. 29/151

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.net с позволението на автора й. 30/151

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.net с позволението на автора й. 31/151

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.net с позволението на автора й. 32/151

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.net с позволението на автора й. 33/151

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.net с позволението на автора й. 34/151

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.net с позволението на автора й. 35/151

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.net с позволението на автора й. 36/151

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.net с позволението на автора й. 37/151

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.net с позволението на автора й. 38/151

На 18 ноември 1974 г. заминах на работа в чужбина. През

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.net с позволението на автора й. 39/151

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.net с позволението на автора й. 40/151

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.net с позволението на автора й. 41/151

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.net с позволението на автора й. 42/151

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.net с позволението на автора й. 43/151

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.net с позволението на автора й. 44/151

Книгата е предоставена на http://www.spiralata.net с позволението на автора й. 45/151

На 4 ноември 1976 година към 17 часа се прибрах в квартирата си

За вечеря на 17 ноември 1976 година гостувах на семейство