1

Ектор Гарсия (Кирай)

Франсеск Миралес

ИКИГАЙ
Тайните на Япония за
дълъг и щастлив живот

Испанска
Първо издание

Copyright © 2016 by Hector Garcia & Francesc Miralles

Ikigai. Los secretos de Japon para una vida larga y feliz
Translation rights arranged by Sandra Bruna Agencia Literaria, SL
© All Rights Reserved
c/o Anthea Agency – Sofia, Bulgaria
Икигай. Тайните на Япония за дълъг и щастлив живот

© Издателство ГНЕЗДОТО, 2016 г.

© Свидна Михайлова, превод от испански, 2016 г.
© Калина Петрова, редактор
© Евгени Маноилов, дизайн корица

2
http://4eti.me

ISBN: 978-619-7316-04-9

3
 На брат ми Айтор – човекът, който
най-често ми е казвал:
„Братко, не знам какво да правя с живота си!“
Ектор Гарсия

На всички мои приятели от миналото,

настоящето и бъдещето, затова че са мое
убежище и смисъл по пътя.
Франсеск Миралес

„Само ако си активен, ще искаш да живееш

сто години.“

Японска поговорка
 

4
 СЪДЪРЖАНИЕ
Тайнствената дума..................................................................................................................7

Глава I. ФИЛОСОФИЯТА ИКИГАЙ Изкуството да остаряваме, оставайки млади.10

Какъв е смисълът на живота ти?.....................................................................................10
Не се пенсионирайте, моля!.............................................................................................11
Островът на (почти) вечната младост.............................................................................11
ЗНАЦИТЕ НА ИКИГАЙ..................................................................................................12
Петте сини зони................................................................................................................12
Тайната на 80-те процента...............................................................................................14
Моай: връзки за дълъг живот..........................................................................................14

Глава II. АНТИЕЙДЖИНГ ТАЙНИ Ежедневни фактори, които спомагат за дълъг и

приятен житейски път..........................................................................................................16
Скоростта на отлагане на стареенето.............................................................................16
Здрав дух в здраво тяло....................................................................................................17
Стресът – предполагаемият убиец на дълголетието.....................................................18
Как действа стресът?........................................................................................................19
ЯПОНСКИ МЕТОДИ ЗА ОБЛЕКЧАВАНЕ НА СТРЕСА...........................................20
Съзнателно намаляване на стреса...................................................................................21
Лекият стрес – полезен за здравето................................................................................22
Застоят – враг на младостта.............................................................................................22
Старостта се отразява на кожата.....................................................................................24
Бяла красота......................................................................................................................24
Най-добре пазената тайна на моделите..........................................................................25
СЪВЕТИ ЗА ДОБЪР СЪН ОТ ЯПОНСКАТА АСОЦИАЦИЯ ЗА НЕВРОЛОГИЧНО
ЗДРАВЕ.............................................................................................................................26
Личното отношение към остаряването...........................................................................27
Дългият живот в стих.......................................................................................................28

Глава III. МАЙСТОРИ НА ДЪЛГИЯ ЖИВОТ Историите на най-големите

дълголетници от Изтока и Запада........................................................................................30
Хората на изкуството и икигай........................................................................................34
ДА УЧИМ, ВИНАГИ ДА УЧИМ....................................................................................35
ДЪЛГОЛЕТИЕТО В ЯПОНИЯ.......................................................................................36

Глава IV. ОТ ЛОГОТЕРАПИЯТА КЪМ ИКИГАЙ Или колко е важно да намерим

смисъл на съществуването си, за да живеем повече и по-добре......................................37
Какво представлява логотерапията?...............................................................................37
НЕЩО, ЗА КОЕТО ДА ЖИВЕЕШ.................................................................................37
Търсенето на смисъл........................................................................................................37
Да се бориш сам за себе си..............................................................................................39
„ЧУВСТВАМ СЕ ПРАЗЕН“............................................................................................40
Ключовете на логотерапията към по-добър живот.......................................................40

5
 Случаят на самия Франкъл..............................................................................................41
Случаят на американския дипломат...............................................................................41
Случаят на майката-самоубийца.....................................................................................42
Случаят на тъжния лекар.................................................................................................42
Терапията на Морита........................................................................................................43
Основни принципи на терапията на Морита:................................................................44
Четирите етапа от терапията па Морита........................................................................45
Медитацията Найкан........................................................................................................46
А сега – икигай..................................................................................................................46

Глава V. СЛИВАНЕ С ВСЯКА ЗАДАЧА Как да превърнем работата и свободното

време в пространство за личностно израстване.................................................................47
Сливане с преживяването................................................................................................47
Силата на „flow“, или състоянието на поток..................................................................48
СЕДЕМ УСЛОВИЯ ЗА „FLOW“....................................................................................49
Техника №1 за постигане на потока: избиране на достатъчно трудно, но
не прекалено, предизвикателство...............................................................................49
Техника №2 за постигане на потока: определяне на конкретни и ясни цели........50
Техника №3 за постигане на потока: концентриране в една единствена задача...52
Потокът в Япония: занаятчии, такуми, инжинери, гении и отаку...............................56
Изкуството на „такуми“.................................................................................................57
Стив Джобс в Япония.......................................................................................................58
Изящна простота...............................................................................................................59
Чистотата на студио Гибли..............................................................................................61
Отшелничество с икигай..................................................................................................62
Микропоток – насладата от рутинните задачи..............................................................63
Мигновените почивки: вратата към медитацията.........................................................64
ТАЙНАТА НА ЗЛАТНАТА МЕДАЛИСТКА...............................................................65

Глава VI. ВДЪХНОВЕНИЯ ОТ СТОЛЕТНИЦИТЕ Традиции и

жизнеутвърждаващи девизи от Охими за дълъг и щастлив живот..................................66
Пристигане в Охими.........................................................................................................66
Живот в общност..............................................................................................................67
ДУХОВЕТЕ БУНАГАЯ ОТ ДЖУНГЛАТА ЯНБАРУ...................................................68
Тържество за рожден ден.................................................................................................68
Празнуваме заедно всеки ден..........................................................................................69
Боговете на Окинава.........................................................................................................69
МАБУЙ..............................................................................................................................70
Колкото по-стари, толкова по-силни..............................................................................70
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЕЛОТО С НАЙ-ДЪЛГОЛЕТНИ ЖИТЕЛИ В СВЕТА............71
Интервютата......................................................................................................................71
1. БЕЗ ТРЕВОГИ..........................................................................................................72
2. ДОБРИ НАВИЦИ.....................................................................................................72
3. ЕЖЕДНЕВНА ГРИЖА ЗА ПРИЯТЕЛСТВАТА...................................................73
4. ЖИВОТ БЕЗ БЪРЗАНЕ...........................................................................................73
5. ОПТИМИЗЪМ..........................................................................................................74
ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ ОТ ЖИВОТА НА ОХИМИ....................................................74

6
Глава VII. ХРАНИТЕЛНИЯТ РЕЖИМ ИКИГАЙ Какво ядат и пият най-големите
дълголетници в света............................................................................................................76
Чудотворните хранителни навици на Окинава..............................................................77
Хара хачи бу......................................................................................................................79
В такъв случай, ако ядем по-малко, ще удължим ли живота си?................................79
15 естествени антиоксиданта от режима на Окинава...................................................80
Чаят санпинча – царското питие на Окинава.................................................................81
Тайните на зеления чай....................................................................................................81
Охими, един по-различен случай....................................................................................82
Силата на шикуваса..........................................................................................................83
СПИСЪК НА АНТИОКСИДАНТИТЕ ЗА ЗАПАДНЯЦИ...........................................83

Глава VIII. С МАЛКО ДВИЖЕНИЕ ЖИВЕЕШ ПОВЕЧЕ Упражнения от Изтока,

които подпомагат здравето и дълголетието........................................................................85
ТОЛКОВА Е ЛЕСНО ДА СТАНЕШ ОТ СТОЛА!........................................................85
Радио тайсо........................................................................................................................86
Йога....................................................................................................................................89
Видове йога.......................................................................................................................89
Как се изпълнява „Поздрав към слънцето“?..................................................................90
Тай Чи................................................................................................................................91
Стилове Таи Чи.................................................................................................................92
Десет основни принципа при практикуването на Тай Чи............................................93
Съвсем като облаците.......................................................................................................93
Ки Гонг..............................................................................................................................95
Ползи от Ки Гонг..............................................................................................................95
Методи от практиката на Ки Гонг..................................................................................96
Петте елемента на Ки Гонг..............................................................................................96
Шиацу..............................................................................................................................103
По-добро дишане за по-дълъг живот............................................................................103

Глава IX. ГЪВКАВОСТ И УАБИ-САБИ Как да посрещаме проблемите и

житейските промени, без да се състаряваме от стреса и грижите.................................104
Какво е гъвкавост?..........................................................................................................104
Стоицизъм и будизъм за емоционална гъвкавост.......................................................105
Какво е най-лошото, което може да се случи?............................................................106
Медитация за лекуване на емоциите............................................................................107
А сега, за непостоянството на нещата..........................................................................107
Уаби-саби и Ичи-го, ичи-е..............................................................................................108
Антикрехкост – повече от гъвкавост...........................................................................109

ЕПИЛОГ ИКИГАЙ, ИЗКУСТВОТО ДА ЖИВЕЕШ..................................................113

10 закона на икигай.........................................................................................................114

7
 Тайнствената дума
 
Идеята за тази книга се роди в една дъждовна вечер в Токио. Ние двамата
се срещнахме в малка кръчма – от онези, които никнат непрекъснато в
града.
Бяхме чели взаимно книгите си, но още не се познавахме лично заради
разстоянието от 10 000 км между японската столица и Барселона. Беше ни
свързал общ приятел. Срещата ни се оказа началото на приятелство, което
има изгледи да трае цял живот и чийто плод е тази книга.
Година по-късно, при следващата ни среща, отидохме на разходка в един
парк в центъра на Токио и се заговорихме за теченията в западната
психология, и по-специално за логотерапията1, което ще рече терапия за
смисъла на живота.
Коментирахме, че подходът на Виктор Франкъл напоследък не е на мода,
поне що се отнася до консултациите, за сметка на други психологически
школи. Въпреки това ние, като човешки същества, продължаваме да търсим
смисъл в това, което правим и преживяваме. Задаваме си въпроси като:
Какъв е смисълът на живота ми?
Дали е достатъчно само да добавям дни към съществуването си или имам
някаква по-важна мисия на този свят?
Защо има хора, които знаят какво искат и живеят пълноценно, а други се
измъчват от неяснота?
В някакъв момент от разговора се появи тайнствената дума икигай.
Това японско понятие може да се преведе приблизително като „радостта
да си винаги зает" и има връзка с логотерапията, но стига по-далеч. И
изглежда е една от причините, които обясняват необикновеното дълголетие
на японците, особено тези от остров Окинава.
Там броят на столетниците на всеки 100 000 жители е 24,55 – много по-
висок от средното за света.
Когато се търсят причините, поради които жителите на този остров в
южна Япония живеят по-дълго, отколкото в което и да е друго кътче на
планетата, се счита, че освен храненето, простия живот на открито, зеления
чай и субтропичния климат – средната температура там е подобна на тази в
Хавай, един от ключовете към дълголетието им е икигай, който дава
посока на живота им.

1
Метод на психотерапия, създаден от австрийският психиатър и невролог Виктор
Франкъл, според който търсенето на смисъл е първична мотивация в човешкия живот
и когато тя не е задоволена, човек страда – Б. ред.
8
 Докато обсъждахме това понятие, си дадохме сметка, че от гледна точка
на популярната психология или личностното развитие никога не е
публикувана книга, която да прониква в тази философия с цел да я пренесе
на Запад.
Дали заради икигай в Окинава има повече столетници, отколкото където и
да било другаде? Как намират сили да останат активни до края на дните си?
Каква е тайната на дългия и щастлив живот?
Разсъждавайки върху тези въпроси, открихме, че в Окинава съществува
едно специално място – село с 3000 жители в северната част на острова.
Там индексът на дълголетието е най-висок в света – причина, поради която
го наричат „селото на столетниците“.
Решихме да проучим на място тайните на японските столетници, тъй като
в Охими (така се казва селото) възрастните хора остават активни и
щастливи до края на дните си.
След една година на теоретични проучвания пристигнахме с
фотоапаратите и диктофоните си в селцето, където освен че все още се
говори на архаичен език, се практикува анимистична2 религия, в чийто
център стои Бунагая – митологичен горски дух с дълги коси.
Липсата на туристическа инфраструктура ни принуди да се подслоним в
една къща на 20 километра от Охими. Още щом пристигнахме в селището,
успяхме да се уверим в изключителната учтивост на жителите му, които се
смееха и се шегуваха през цялото време посред зелените планински
склонове, напоявани от чиста вода.
Там се отглежда голяма част от японските шикуваса – типичен за Окинава
цитрусов плод, подобен на мандарината, който притежава изключителни
антиоксидантни свойства.
Дали това е тайната на дълголетието на жителите на Охими? Или пък
чистата вода, с която приготвят своя чай от моринга?
Докато провеждахме интервюта с най-възрастните хора в селото, си
дадохме сметка, че има нещо много по-дълбоко от силата на тези продукти,
дарени им от земята. Ключът беше в необикновената радост, струяща от
местните хора и направляваща живота им по пътя на дълголетието и
щастието.
Отново мистериозният икигай.
Но в какво точно се състои? И как може да се постигне?
Не преставаше да ни учудва фактът, че този оазис на почти вечния живот
се намира именно на Окинава, където по време на Втората световна война
са погубени 200 000 невинни живота.

2
Анимизъм е система от вярвания, която почива на убеждението, че души имат и
животните, растенията и други материални обекти – Б. ред.
9
 Вместо да таят омраза към нашествениците обаче, жителите на Окинава се
уповават на ичариба чоде – тукашен израз, който означава: „отнасяй се с
всеки човек сякаш е твой брат, дори това да е първата ти среща с него.“
Една от тайните на обитателите на Охими е тяхното чувство за
принадлежност към общността. Още от невръстна възраст те участват в
йуимаару – работата в екип, която ги кара да си помагат взаимно.
Грижата за приятелствата, леката храна, редовната почивка и умереното
физическо натоварване несъмнено са част от формулата на здравето и
дълголетието, но в центъра на тази joie de vivre или радост от живота,
която ги кара да добавят години към живота си и да продължават да се
наслаждават на всяко утро, е личният икигай на всеки от тях.
Целта на тази книга е да разкрие тайните на японските столетници за
здравословен и щастлив живот и да ви помогне да откриете своя икигай.
Който намери своя икигай, носи със себе си всичко необходимо за дълго и
щастливо пътешествие.
На добър път!

Ектор Гарсия (Кирай) и Франсеск Миралес

 

10
 Глава I.
ФИЛОСОФИЯТА ИКИГАЙ
Изкуството да остаряваме, оставайки млади
 
 
Какъв е смисълът на живота ти?
 
Според японците всеки човек има свой икигай, което един френски
философ нарича raison d'être3. Някои са открили и осъзнават своя икигай,
други го носят в себе си, но все още го търсят.
Икигай се крие вътре в нас и се нуждае от търпеливо изследване, за да
достигнем до най-дълбоките недра на съществото си и да го намерим.
Според кореняците от Окинава – островът с най-висок индекс
на столетници в света, икигай е причината, поради която ставаме от
леглото всяка сутрин.

3
Причина да съществувам – Б. ред.
11
 Не се пенсионирайте, моля!
 
Когато човек има ясен и определен икигай – една голяма страст, това му
носи удовлетворение и радост, придава смисъл на живота му. Мисията на
тази книга е да ти помогне да го намериш, както и да ти разкрие други
ключови моменти от японската философия за съхраняване на здраво тяло,
ум и дух.
Ако живееш известно време в Япония, много неща биха те учудили. Едно
от тях е осъзнаването колко активни продължават да са хората тук, дори
след като се пенсионират. Всъщност много японци никога не престават да
работят, а продължават да се занимават с това, което им харесва, стига да
им го позволява здравето.
В действителност на японски не съществува дума, която означава
пенсионирам се в смисъла на „оттеглям се завинаги“, каквато имаме на
Запад. По думите на Дан Бютнер, журналист от National Geographic,
познаващ добре живота на японците, „в тази култура да имаш жизнена цел
е толкова важно, че те не разполагат с нашата концепция за пенсиониране“.
 
Островът на (почти) вечната младост
 
Някои проучвания върху дълголетието навеждат на мисълта, че животът в
общност и ясният икигай са поне толкова или дори по-важни от
здравословния японски хранителен режим.
Понятието, което ще изследваме в това ръководство, е пуснало дълбоки
корени на Окинава, една от т.нар. „сини зони“ – местата в света, чиито
обитатели живеят най-дълго.
На този остров на 100 000 жители се падат повече хора на възраст над 100
години, отколкото в която и да е друга част на планетата. Проведените
медицински изследвания изваждат наяве интересни сведения относно
характеристиките на тези изключителни човешки същества:

■ Освен че живеят много по-дълго, отколкото останалите хора по света,

те страдат от по-малко хронични болести като рак или сърдечни проблеми;
при тях са по-рядко срещани възпалителните заболявания.
■ Има много столетници със завидно ниво на жизненост и в
здравословно състояние, което е немислимо за възрастните хора от други
ширини.
■ В кръвта им се открива по-малко количество свободни радикали,
отговорни за клетъчното стареене. Това вероятно се дължи на чая, типичен
за тяхната култура, и на навика им да се хранят, докато се почувстват сити
едва на 80%.

12
 ■ Менопаузата при жените протича много по-леко и като цяло както
мъжете, така и жените поддържат високи нива на половите хормони в
напреднала възраст.
■ Случаите на деменция са значително по-малък процент от средния за
населението по света.
 
По-нататък в книгата ще обърнем внимание на всички тези аспекти, но
изследователите подчертават, че важна част от здравето и дълголетието на
жителите на Окинава се дължи на тяхната житейска философия икигай,
придаваща дълбок смисъл на всеки нов ден.
 
ЗНАЦИТЕ НА ИКИГАЙ
 

 
Петте сини зони
 
Така се наричат регионите, идентифицирани от учените и демографите, в
които има голям брой случаи на дълголетие. На първо място сред тези пет
зони е Окинава в Япония, където по-специално жените са тези, които се
радват на най-дълъг живот в света и не страдат от болести.
Ето кои са петте района, анализирани от Бютнер в книгата „Сини зони“:

13
 1. Окинава, Япония (в частност – северната част на острова). Местният
хранителен режим включва много зеленчуци и тофу. Сервират храната си в
малки съдове. Освен с философията икигай, дълголетието им се свързва и с
понятието „моай“ (група от близки приятели), което ще разгледаме по-
нататък.
2. Сардиния, Италия (по-конкретно провинциите Нуоро и Олиастра).
Консумират много зеленчуци и вино. Става дума за силно сплотени
общности, което оказва сериозно влияние върху продължителността на
живота.
3. Лома Линда, Калифорния. Изследователите са направили проучвания
върху група адвентисти от седмия ден, които са сред най-дълголетните
жители на САЩ.
4. Полуостров Никоя, Кост а Рика. Много от местните жители
надхвърлят 90-годишна възраст, оставайки завидно жизнени. Голяма част
от възрастните хора стават в 05,30 часа сутринта, за да вършат полската си
работа и го правят без особени затруднения.
5. Икария, Гърция. Намира се близо до турския бряг. Един от всеки трима
жители на този остров е на възраст над 90 години (за сравнение, в Испания
деветдесетгодишните са по-малко от 1 % от населението). Ето защо си е
заслужил прозвището „островът на дълголетието“. Изглежда тайната на
местните е свързана с начина им на живот, който е бил присъщ на предците
им още 500 години преди новата ера.
Ще анализираме някои от общите за тези зони фактори, които вероятно
представляват ключ към дълголетието, и ще обърнем специално внимание
на Окинава, където се намира т.нар. „село на столетниците“. На него е
посветена значителна част от нашето проучване. Интересно е да
отбележим, че три от зоните се намират на острови, следователно местните
общности разполагат с по-малко ресурси и трябва да си помагат един на
друг.
Необходимостта от взаимна подкрепа може да се превърне за множество
хора в достатъчно силен икигай и да осмисли живота им.
Според учените, изследвали начина на живот в петте сини зони,
ключовете към дълголетието са хранителният режим, движението, целта в
живота (икигай) и задоволителните социални връзки, с други думи – да
разчиташ на много приятели и на добри отношения в семейството.
Тези общности управляват разумно времето си, което води до значително
намаляване на стреса, освен това консумират малко месо и преработени
храни, а алкохол пият в умерени количества.
Не извършват екстремна физическа дейност, но се движат всеки ден, за да
отидат до градината или просто се разхождат. Жителите на сините зони
предпочитат да вървят пеш, вместо да пътуват с кола. По тези места е

14
широко разпространено градинарството, изискващо всекидневно, но не
твърде интензивно физическо натоварване.
 

Тайната на 80-те процента

 
Един от най-популярните изрази в Окинава е „Хара хачи бу“, който се
произнася преди или след хранене, и означава приблизително следното:
„Стомахът да е пълен на 80%“. Според мъдростта на древните не бива да
ядем до насита. Ето защо местните хора престават да се хранят, щом усетят
стомаха си пълен на 80%, вместо да преяждат, изтощавайки тялото си
и ускорявайки окисляването на клетките с дълго храносмилане.
Може би нещо толкова просто е една от тайните на дългия живот на
жителите на Окинава.
Хранителният им режим е богат на тофу, сладки картофи, риба (три пъти
седмично) и много зеленчуци (по 300 г на ден). В главата, посветена на
храненето, ще видим какви продукти се включват в тези 80% здравословни
и антиоксидантни храни.
Начинът, по който се сервира храната, също е важен. Разделяйки я на
множество малки порцийки, японците се стремят да ядат по-малко. Именно
заради това и западняците, пребиваващи в Япония, обикновено отслабват и
постигат стройна фигура.
Скорошни проучвания на нутриционисти разкриват, че дневната
консумация на калории на хората от Окинава е приблизително 1800-1900, а
индексът на телесната маса4 при тях варира между 18 и 22, докато средната
стойност за САЩ е между 26 и 27.
 
Моай: връзки за дълъг живот
 
В Окинава, както и в Кагошима, съществува традиция да се създават
силни връзки в рамките на местните общности. Моай е неформална група
от хора с общи интереси, които си помагат взаимно. За много от тях
служенето на общността се превръща в своеобразен икигай.
Възникването на моай се свързва с трудните времена, когато земеделците
са се събирали да обменят информация относно най-добрите начини на
отглеждане на посевите, а и да си помагат взаимно в случай на лоша
реколта.

4
Медико-биологичен показател, който служи за определяне на нормалното,
здравословно тегло при хора с различен ръст и за диагностициране на затлъстяване и
недохранване. – Б. ред.
15
 Членовете на моай трябва да заплащат определена сума всеки месец. Тази
такса им позволява да участват в сбирките, в организираните вечери, в
игрите на го и шоги (японски шах), и изобщо, да се наслаждават на общото
си увлечение, каквото и да е то.
Общите пари се използват за дейностите на групата, а ако събраното е
достатъчно, един от членовете (всеки път различен) получава
предварително установена сума. Например, ако плащаш 5000 йени на
месец и след две години получиш 50 000 йени (това е един вид начин да
спестяваш с помощта на другите), то след две години и един месец друг
приятел от същия моай ще получи 50 000 йени.
Принадлежността към моай подпомага емоционалната и финансовата
стабилност. Ако някой от общността се намира в затруднение, може
авансово да му се изплати „възнаграждението“ от спестяванията на групата.
Специфичните счетоводни правила на всеки моай варират според
участниците и икономическите им възможности.
Счетоводството на моай се води в бележник, наречен моайчо.
Чувството на принадлежност и взаимопомощ дава сигурност на отделния
човек и допринася за увеличаване продължителността на живота.
След това кратко въведение в темите, които засягаме в книгата, ще
разгледаме някои причини за преждевременното стареене в модерния свят,
за да можем след това да пристъпим към различните фактори, свързани с
икигай.
 

16
 
Глава II.
АНТИЕЙДЖИНГ ТАЙНИ
Ежедневни фактори, които спомагат за дълъг и приятен
житейски път
 
Скоростта на отлагане на стареенето
 
За повече от век сме успели да прибавим средно по 0,3 години
(приблизително 3 месеца и половина) живот към всяка изминала година.
Какво би станало, ако разполагахме с технологични средства, за да добавим
по цяла една година към всяка година от живота си? На теория, бихме
станали биологично безсмъртни, тъй като в този момент бихме постигнали
„скоростта на отлагане на стареенето“.
 

17
 Изследователи като Рей Кърцвейл и Обри де Грей са оптимистично
настроени и твърдят, че е въпрос на десетилетия да достигнем скоростта на
отлагане на стареенето. Други учени се съмняват в това и предвиждат да
достигнем максимална възраст – таван, който няма да успеем да прескочим,
независимо от наличните технологии.
Например в наши дни науката биология ни уверява, че капацитетът на
клетките ни да се регенерират трудно би могъл да надхвърли 120 години.
 
Здрав дух в здраво тяло
 
Има много мъдрост в класическата латинска сентенция mens sana in
corpore sano (здрав дух в здраво тяло). Тя ни напомня, че по отношение на
здравето както умът, така и тялото са важни и взаимосвързани. Отдавна е
известно, че активният, гъвкав и способен да учи ум е сред основните
фактори за поддържането на младостта.
Младият ум кара човек да се стреми към здравословен начин на живот,
отлагащ стареенето.
Както липсата на физически упражнения влияе зле на тялото и вреди на
духа, така и липсата на умствено натоварване се отразява неблагоприятно
върху личността, водейки до загуба на неврони и невронни връзки и като
следствие – намаляване на способността за адекватна реакция.
Ето защо гимнастиката за мозъка е толкова важна.
Един от пионерите в защита на умствените упражнения е психологът
Шломо Брезниц, според когото мозъкът се нуждае от редица стимули, за да
остане в добра форма. В интервю за испанската телевизионна програма
Redes на Едуард Пунсет той казва:
 
„Има някакво противоречие между това, което човек обича да прави, и
това, което е добро за него. Защото на хората – особено на възрастните,
им харесва да правят нещата така, както са ги правили винаги.
Проблемът е, че когато се случва това, мозъкът развива твърде силна
рутина и вече не му се налага да мисли, всичко се извършва автоматично,
много бързо и ефективно, дори с по-малко усилия. Така се
създава тенденция да се вкопчваме в рутината и единственият начин да
излезем от нея, е да атакуваме мозъка с нова информация.“
 
По този начин, като усвоява непознатата информация, мозъкът създава
нови връзки и укрепва. Ето защо е важно да търсим промяната, макар това
да увеличава безпокойство ни заради излизането от зоната на комфорт.
Ефектът от умствените тренировки е научно доказан. Брезниц ги счита за
полезни в много отношения:

18
  
„Започваш да тренираш мозъка си с помощта на някаква задача, с която
се сблъскваш за първи път. Струва ти се много трудно, но тъй като учиш,
тренировката е ефективна. Втория път си даваш сметка, че ти е по-
лесно и го правиш все по-добре. Въздействието на това упражнение върху
душевното състояние на човека е фантастично. Сама по себе си, това е
трансформация, която засяга не само получените резултати, но и
самооценката на личността.“
 
Понятието „умствена тренировка“ на Брезниц може да звучи малко
превзето, но дори само социалното общуване с други възрастни хора с
помощта на някаква игра например, предлага нови стимули и помага да се
избегне депресията, до която може да доведе самотата.
От двадесетата година нататък невроните започват да остаряват, но този
процес може да се забави чрез интелектуална работа, любопитство и
желание за учене. Изправянето пред различни ситуации, научаването на
нещо ново всеки ден, играта и контактът с други хора са жизнено
необходими за умствения антиейджинг.
В този смисъл, колкото по-позитивна е нашата нагласа, толкова по-големи
ще са ползите за ума ни.
 
Стресът – предполагаемият убиец на дълголетието
 
Много хора изглеждат по-възрастни, отколкото са в действителност. При
проучване на причините за преждевременното състаряване се оказва, че
важна роля играе стресът, тъй като в кризисни периоди тялото се изхабява
много повече. Американски институт, който се занимава с изследване на
този разрушителен процес, доказва, че по-голямата част от
здравословните проблеми се дължат на стреса.
В тази връзка ще цитираме експеримент, проведен в Университетската
болница в Хайделберг. Млад лекар е поканен на интервю за работа.
Ситуацията е стресираща сама по себе си, но в този случай става още по-
напрегната, тъй като в продължение на половин час задават на кандидата
сложни математически въпроси.
В последствие му вземат кръвна проба за изследване. Оказва се, че
антителата са реагирали на стреса по същия начин, по който биха го
направили срещу патогенните агенти – активирали са протеините,
които задействат имунния отговор. Но освен че неутрализират вредните
агенти, те увреждат и здравите клетки, като предизвикват
преждевременното им стареене.

19
 Подобни научни изследвания прави и Калифорнийският университет.
През 2004 г. там провеждат проучване, при което са анализирани данни за
тридесет и девет жени, подложени на силен стрес заради заболявания на
децата им. След това е направено сравнение с жени със сходен профил, но
със здрави деца и ниски нива на стрес.
Резултатите потвърждават, че стресът води до клетъчно стареене, защото
уврежда теломерите5 на клетките. В подобни ситуации теломерите
отслабват и възпрепятстват клетъчното обновяване, в което участват
активно.
Изследването доказва, че колкото по-високи са нивата на стрес, толкова
по-голям е разрушителният му ефект върху клетките.
 
Как действа стресът?
 
В наши дни много хора живеят на високи обороти и в условия на почти
непрекъсната конкуренция. В подобно състояние стресът е естественият
отговор на информацията, която тялото възприема като потенциално
опасна или трудна за преработване.
По принцип, тази реакция е полезна за организма, защото му позволява да
оцелее във враждебна за него среда. В своята еволюция човешкото
същество я е използвало, за да се справя с трудностите и да се спасява от
хищниците.
Сигналът за тревога кара невроните да активират хипоталамуса, който
произвежда кортикотропин – освобождаващия хормон6. Последният се
разпространява из цялото тяло с помощта на симпатиковата
нервна система. След това надбъбречната жлеза се активира, като
освобождава адреналин и кортизол.7 Адреналинът увеличава честотата на
дишане, ускорява пулса и подготвя мускулите за действие. По този начин
тялото е готово да реагира бързо на предполагаемата заплаха.
От друга страна, кортизолът увеличава отделянето на глюкоза в кръвта и
на допамин, който в последствие „зарежда батериите ни“, за да можем да се
справим с предизвикателството.
Тези процеси са полезни в умерена степен, тъй като ни помагат да се
справим с ежедневните предизвикателства. Но стресът, на който е
5
Окончанията на хромозомите, които изпълняват защитна функция и са пряко
свързани с клетъчното стареене. Според науката, колкото по-къси са теломерите,
толкова по-бързо клетките стареят и умират. – Б. ред.
6
Хормон, участващ в процеса на стрес и адаптация – Б. ред.
7
Наричан още „хормон на стреса“, който помага да се регулира кръвното налягане и
да се укрепи имунната система по време на внезапна криза, като позволява на
организма да се възползва от енергийните си запаси и да се пребори с критичната
ситуация. – Б. ред.
20
подложено човешкото същество в наши дни, несъмнено надвишава
тази степен и се оказва пагубен.

ПЕЩЕРНИ ХОРА СЪВРЕМЕННИ ХОРА

През повечето време са били През повечето време работят и са в
отпуснати. очакване на някаква заплаха.
Чувствали са се стресирани само в 24 часа са на линия, очаквайки
конкретни моменти. съобщения по мобилния си телефон.
Заплахите са били реални – някой Мозъкът асоциира вибрацията на
хищник е можел да сложи край на мобилния телефон или новия имейл
живота им във всеки момент. със заплахата от хищника.
Високите дози кортизол и
адреналин в моменти на опасност са Ниски дози кортизол непрестанно
служели, за да се поддържа тялото атакуват организма.
здраво.
 
Продължителният и перманентен стрес е разрушителен – постоянното
състояние на тревога вреди на невроните, свързани с паметта и освен това
провокира потискане на секрецията на определени хормони, чиято липса
може да доведе до депресия. От друга страна, като вторични ефекти могат
да се появят раздразнителност, безсъние и безпокойство, както и да се
покачи кръвното налягане.
Именно заради това, макар предизвикателствата да са полезни за тялото и
ума и да ги поддържат във форма, продължителният и прекомерен стрес
трябва да бъде отстранен, за да се избегне преждевременното стареене на
тялото.
 
ЯПОНСКИ МЕТОДИ ЗА ОБЛЕКЧАВАНЕ НА СТРЕСА
 
■ Къпете се по-дълго от обичайното и си пуснете музика, докато се
отпускате във ваната. Има специални соли за вана, които подпомагат
мускулната релаксация.
■ Поддържайте работната си маса, дома, стаята и всичко около себе си
чисто и подредено. Ако се усещате стресирани, може би първото, което
трябва да направите, е да сложите ред във вещите си.
■ Правете упражнения, разтягания и дълбоки вдишвания.
■ Спазвайте балансирана диета.

21
 ■ Правете масаж на главата, като я притискате с върховете на пръстите
си.
■ Медитирайте. Препоръчително е да отидете в храм или да
практикувате в група, защото така е по-вероятно да продължите да
медитирате по-дълго време, отколкото ако го правите сами.
 
Съзнателно намаляване на стреса
 
Независимо дали заплахата, която усещаме, е реална или не, стресът е
лесно разпознаваемо състояние. Освен че причинява безпокойство, то има
психоматична природа и може да навреди на различни части от тялото –
като се започне от храносмилателната система и се стигне до кожата.
Важно е да го предотвратим, за да избегнем опустошителното му
действие. За целта много експерти препоръчват практиката майндфулнес
(mindfulness) – пълна осъзнатост в настоящия момент.
Според тази програма за намаляване на стреса това, което трябва да
направим, е на първо място да се вслушваме в собственото си аз:
внимателно да наблюдаваме реакциите и емоциите си (дори те да
са рутинни) и да ги осъзнаваме. Така се свързваме с настоящето и
намаляваме неконтролируемите мисли.
„Трябва да се научим да изключваме автопилота, който ни управлява и
ни вкарва в един непрестанен кръговрат. Всички познаваме хора, които
поглъщат едно-две шишчета, докато говорят по телефона
или преглеждат някоя папка. Питаш ги дали омлетът им е бил с лук или
не, и те не знаят какво да отговорят“, казва в едно интервю Роберто
Алсибар. Той решава да изостави безумния си живот и да стане инструктор
по майндфулнес, след като се оказва подложен на силен стрес поради
болест, от която е страдал.
Един от начините да постигнем това състояние е медитацията, която
помага за пресяване на външната
информация, навлизаща в тялото. Майндфулнес също може да се овладее
чрез дихателни упражнения, йога и опознаване на тялото.
В свое интервю Андрес Мартин – автор на книгата „Избери своята
посока, наслаждавай се на живота без стрес“, ни съветва да използваме
пълната осъзнатост в следните ситуации:
 
■ От момента на събуждането до ставането от леглото.
■ Докато се приготвяме да излезем от вкъщи.
■ Докато се придвижваме от едно място към друго, било то пеш или с
транспортно средство.
■ Когато ни се налага да чакаме.

22
 ■ В промеждутъците между отделните задачи.
■ Докато приготвяме нещо за пиене или хапване.
■ Докато правим упражнения.
■ Докато вършим рутинната си домакинска работа.
■ Когато си почиваме и преди да заспим.
 
За да го постигнем, трябва да тренираме непрекъснато. Практиката ще ни
помогне да активираме пълната концентрация, която намалява стреса и
следователно – удължава живота.
 
Лекият стрес – полезен за здравето
 
Продължителният и прекомерен стрес е всепризнат враг на физическото и
психическото здраве и дълголетието. Оказва се обаче, че ниските нива на
стрес са полезни за човека.
Професор Хауърд Фридман от Калифорнийския университет е доказал
позитивната страна на контролирания стрес.
След като наблюдава развитието на изследваните лица в продължение на
над двадесет години, той стига до извода, че хората, изложени на ниски
нива на стрес, приемащи предизвикателствата и работещи усърдно за
постигане на успехите си, живеят повече от онези, които избират по-
спокоен начин на живот и се пенсионират по-рано.
Така Фридман стига до извода, че стресът в малки дози е полезен.
„Живеещите с ниски нива на стрес се стараят да изградят по-
здравословни навици, не пушат много и консумират по-малко алкохол“,
твърди изследователят в края на своето проучване.
Затова не бива да се учудваме, че много от супер-столетниците, с които
ще се запознаем в тази книга, говорят за интензивния си начин на живот и
казват, че са работили до преклонна възраст.
 
Застоят – враг на младостта
 
Заседналият начин на живот, преди всичко в западния свят, способства за
проявяването на многобройни болести като високото кръвно налягане и
затлъстяването, а това засяга пряко продължителността на живота.
Този начин на съществуване предполага твърде малко физическо
натоварване, не само по отношение на спортуването, но и що се отнася до
ежедневната рутина.
Ако прекарваме твърде дълго време седнали вкъщи или на работното си
място, това не само намалява мускулния ни тонус и дихателната ни

23
способност, но и води до увеличаване на апетита, като в същото време
намалява желанието да се извършват вдъхновяващи дейности.
Ето защо заседналият начин на живот може да доведе до появата на
високо кръвно налягане, нарушения в храносмилането, сърдечно-съдови
заболявания, остеопороза и дори някои видове рак.
За да аргументират докрай това твърдение, скорошни проучвания са
установили връзка между заседналия начин на живот и прогресивното
деформиране на теломерите на имунните клетки, което причинява по-бързо
клетъчно стареене и следователно – състаряване на организма.
Нещо повече – този проблем се среща във всички етапи от живота, не
само при възрастните. При децата, които не се движат достатъчно, има
висок процент на затлъстяване, водещо до съответните рискове и
здравословни проблеми.
Затова активността и здравословните навици се оказват важни още от най-
ранна детска възраст.
Лесно е да се преборим с обездвижването – необходимо е само да
направим няколко промени в ежедневието си и да проявим малко воля, за
да се придържаме към тях. Всички сме способни да постигнем по-активен
стил на живот – това ще ни накара да се чувстваме по-добре физически и
психически. Трябва само да добавим няколко компонента в ежедневието
си:
 
■ Ходене пеш до работа или разходка за удоволствие – поне двайсет
минути на ден.
■ Качване по стълбите вместо с асансьора или с ескалатора – отразява
се добре на стойката, на мускулите и на дихателната система.
■ Участие в развлекателни и други социални дейности – помага да
прекарваме по-малко време пред телевизора.
■ Заместване на снаксовете с плодове – така желанието да похапваме
намалява и се поемат полезни за организма хранителни вещества.
■ Достатъчно, но не твърде много сън. Препоръчително е да се спи
между седем и девет часа на ден, но надхвърлянето на тези часове може да
причини състояние на летаргия.
■ Играта с деца, с домашни животни или заниманието със спорт не
само тонизира тялото, но също активира ума и влияе позитивно
на самочувствието.
■ Внимателното вглеждане в ежедневния живот помага да се забележат
вредните навици и да се заместят с други, по-ползотворни.
Ако направим тези малки промени, ще помогнем на тялото и на ума си да
се подмладят и ще увеличим продължителността на живота си.

24
 Старостта се отразява на кожата
 
Процесът на стареене е както външен, така и вътрешен, както физически,
така и умствен. Въпреки това, един от основните белези, които ни
подсказват възрастта на хората, е тяхната кожа. Тя покрива тялото, движи
се, когато лицето ни приема различни изражения, променя цвета и вида си в
зависимост от случващото се в организма като цяло.
Стареенето е естествен процес. То е присъщо на човека и не може да бъде
избегнато. Възможно е обаче да се смекчат симптомите му, да се забави
действието му и дори да се обърне хода му в посока подмладяване.
За да можем да повлияем на този процес, е важно да знаем как и защо се
случва той. Специалистите от клиника Томасети, вещи в антиейдж
медицината, обясняват как протича състаряването на кожата.
Кожата се обновява непрекъснато като замества старите клетки с нови.
След навършване на двайсет и пет години, процесът на обновяване става
по-бавен и по-уязвим по отношение на факторите от външната среда. В
зряла възраст признаците на състаряването се проявяват по кожата.
Бръчките стават по-дълбоки и се появяват петна.
Не всички обаче остаряваме с еднаква скорост и причините за това са
както генетични, така и свързани със средата.

Бяла красота
 
„Бялата кожа прикрива седемте несъвършенства“ – това е буквалният
превод на стара японска поговорка, чийто смисъл може да се предаде и
така: „Дори грозната жена става красива, ако прикрие
своите несъвършенства с бялата си кожа.“
 
От векове в Япония се смята, че колкото по-бяла е кожата, толкова
по-добре. Това важи с особена сила за жените.
 
Гейшите, считани за образец на японската красота, покриват лицата
си с чисто бяла боя. Ако човек от Запада срещне гейша, има усещането,
че вижда призрак.
 
В японската козметична индустрия съществува цяла гама от
избелващи продукти – наричат ги бихаку8. Тази козметика е истински
феномен не само в Япония – популярна е и в други страни, например
в Южна Корея и в някои райони на Китай като Шанхай и Тайван.

8
Бихаку – би е „красота“ , хаку означава „бяла“ – Б. ред.
25
 
В Япония през лятото е обичайно да видиш хора, които се разхождат с
чадъри против слънце; някои дори използват ръкавици, за да не
почернеят ръцете им.
 
Японските жени са наясно колко важно е да не позволяват
ултравиолетовите лъчи да състаряват кожата им. Може би по тази
причина World Cancer Research Fund посочва, че Япония е една от
страните с най-малко случаи на рак на кожата в света.
 
Много от козметичните продукти имат включен слънцезащитен
фактор.
 
Слънцето е главният виновник за преждевременното стареене, защото
кара меланоцитите – клетките, които изработват пигментното вещество
меланин, да ускорят производството му. Освен това има разрушително
действие върху кожата и подпомага появата на бръчки. Нещо повече,
ултравиолетовите лъчи могат да увредят клетките и да доведат дори до рак
на кожата
Ето няколко съвета за удължаване на младостта на кожата:
 
1. Използвайте слънцезащитен крем през лятото, както и по всяко друго
време, ако сте изложени на слънчевите лъчи повече от час.
2. Пийте по два литра вода на ден, за да може кожата да получи
необходимата ѝ хидратация.
3. Избягвайте прекалено солените или пикантни храни, тъй като те
изсушават кожата.
4. Не се мръщете, не бръчкайте веждите и носа си. Постоянно ядосаните
хора се състаряват по-бързо, както вътрешно, така и външно.
5. Мийте кожата си с чиста вода. Особено важно е това да се прави преди
сън.
6. Спете достатъчно часове.
 

Най-добре пазената тайна на моделите

26
  
Повечето от манекенките твърдят, че спят между 9 и 10 часа преди
участията си в модни ревюта. Това помага кожата им да изглежда блестяща
и гладка, освен че им придава по-здрав и лъчезарен вид и жизнен тонус.
Медицината е доказала, че добрият сън е неизменен антиейджинг елемент.
И не само. Докато спим, произвеждаме мелатонин – хормон, който се
синтезира по естествен път в нашия организъм. Епифизата произвежда
серотонин, който се превръща в мелатонин. Процесът се влияе от
редуването на деня и нощта и взема участие в регулирането на циклите на
сън и будуване.
Този хормон спомага за удължаването на живота благодарение на силното
му антиоксидантно действие и освен това носи следните ползи:

■ Подобрява работата на имунната система.

■ Предпазва от рак.
■ Стимулира естественото производство на инсулин.
■ Забавя появата на Алцхаймер.
■ Предотвратява остеопорозата.
■ Помага в борбата със сърдечно-съдовите заболявания.

 Поради изброените причини, мелатонинът е важен съюзник на

дълготрайната младост.
Трябва обаче да отбележим, че производството на мелатонин намалява
след трийсетте години, а това може да се компенсира по следните начини:

■ Балансирано хранене и повишен прием на калций.

■ Ежедневно и умерено излагане на слънце.
■ Осигуряване на необходимите часове сън.
■ Избягване на стреса, на алкохола, цигарите и кофеина, които пречат на
добрия сън и така ни лишават от необходимия серотонин.
 
Експертите правят проучвания, за да установят дали чрез изкуствено
стимулиране на производството му може да се отложи процесът на
стареене. Това би доказало, че тайната на дълголетието се крие в
собственото ни тяло.

СЪВЕТИ ЗА ДОБЪР СЪН ОТ ЯПОНСКАТА АСОЦИАЦИЯ ЗА

НЕВРОЛОГИЧНО ЗДРАВЕ

■ Преди сън не извършвайте дейности, които възбуждат нервната

система. Не гледайте телевизия или друг вид екран, не работете
с компютър три часа преди да си легнете.

27
 ■ Не приемайте никакъв кофеин поне десет часа преди сън.
■ Вечеряйте поне три часа преди лягане и не яжте нищо между
вечерята и момента на заспиване.
■ Създайте си навик, който да ви помага да заспите по естествен
начин. Например вземете си топъл душ и след това веднага си легнете.
Ваната с топла вода (офуро) е една от японските традиции, които са
останали живи от древността до наши дни. Водата в офуро обикновено
е между 40 и 44 градуса. Много японци добавят към нея соли за вана.
■ След като излезете от офуро, оставете си няколко минути, за да
направите разтягащи упражнения.
■ Няколко часа преди да си легнете намалете интензивността на
осветлението в помещението, в което се намирате.
■ Изкажете благодарност към деня, който сте преживели, преди да се
пъхнете в леглото.
■ Ако след всичко това все още имате проблем със заспиването,
започнете да дишате дълбоко като отброявате всяко вдишване и
издишване докато стигнете до сто.
 
Личното отношение към остаряването
 
Умът има голяма власт над тялото и над скоростта на състаряване.
Неслучайно повечето лекари считат, че тайната на младостта на тялото се
крие в поддържането на жизнен и активен ум и във възприемането
на житейските трудности като предизвикателства. Така е и според
японските столетници.
Проучване, проведено от Университета Йешива, доказва, че
дълголетниците притежават две общи, водещи в живота им
характеристики: позитивизъм и повишена емоционална експресивност.
Следователно онези, които приемат предизвикателствата с положителна
нагласа и са способни да управляват емоциите си, са с крачка напред по
пътя към дълголетието.
Стоическата нагласа и спокойствието, с което посрещаме трудностите,
също допринасят за удължаване на младостта, тъй като уравновесяват
поведението и намаляват степента на безпокойство и стрес. Това
дава отражение върху дълголетието в някои култури с подреден и
балансиран начин на живот.
Избягването на хедонизма9 на удовлетворяването на капризите и
моментните желания също помага в борбата със стареенето. Отдаването на

9
Според хедонизма най-висшата цел на човешкия живот е удоволствието и
насладата – Б. ред.
28
изкушения, особено хранителни, води до лош хранителен режим и отслабва
организма.
Друга характерна за дълголетниците черта е отказът им от приемане на
вредни за организма вещества и скромната здравословна диета, както ще
видим при завръщането си на Окинава.
Хората, които остават физически и умствено активни в зрелостта си,
обикновено посрещат старостта по-леко и приятно, а организмът им е по-
подготвен да се бори с болестите и неразположенията.
Затова, когато говорим за столетници и суперстолетници (доживелите до
110 и повече години), не е чудно, че откриваме един и същ профил. Става
дума за мъже и жени, чийто живот е бил богат на преживявания, често
доста труден, но които са успявали да посрещат затрудненията с позитивна
нагласа и не са се оставяли да бъдат победени от обстоятелствата.
Александър Имич, който със своите 111 години през 2014 г. е вписан в
„Световните рекорди на Гинес“ като най-възрастният мъж на планетата, е
бил наясно, че има добри гени, но че и други неща са от значение за дългия
живот. В интервюто, последвало събитието, той казва: „Начинът на живот
е поне толкова или дори по-важен за дълголетието.“
 
Дългият живот в стих
 
Професор Роберто Абадие Сориано посвещава живота си на
преподаването на деца и на съставянето на официалните учебници по
четене в Уругвай. На 92 години, в санаториума Импаса в Монтевидео, той
съчинява стихотворение, което събира в едно тайните на дългия живот.
Доктор Хорхе де Паула, който се грижи за професора по време на престоя
му там, по-късно разпространява публично поетичното му творение:
 
Живей със здраве и в режим,
разумно се храни.
С илачите не прекалявай
и начини търси -
без раздразнения,
с упражнения и забавления.
Никога не се предавай,
за малко се усамотявай,
с приятели се весели
и винаги зает бъди.
 

29
 Ако научим това стихотворение и го приложим на практика в живота си,
можем да се превърнем в един от онези дълголетници, които се радват на
много и щастливи дни. 

30
  
Глава III.
МАЙСТОРИ НА ДЪЛГИЯ ЖИВОТ
Историите на най-големите дълголетници от Изтока и Запада
 
Когато започнахме работата по тази книга, живо ни интересуваше не само
изследването на всички аспекти, влияещи върху дългия и щастлив живот,
но и личният опит на истинските майстори в това изкуство.
На проведените от нас интервюта на Окинава посветихме отделна глава, а
в тази подготвителна част решихме да изложим накратко житейската
философия на шампионите по дълголетие. Става дума за супер-
столетниците.
Те не са супергерои, но можем да ги считаме за такива поради факта, че са
успели да останат на този свят много повече време, отколкото предполага
средната продължителност на живота.
Всъщност суперстолетниците са онези човешки същества, които са
достигнали и надхвърлили 110 години.
Терминът е формулиран през 70-те години от издателя на Книгата на
рекордите на Гинес, Норис Макуиртър. По-късно, през 90-те години, след
като се появява в книгата „Поколения“ на Нил Хоув и Уилям Щраус,
употребата му става общоприета.
Според изчисленията, към момента в света би трябвало да живеят между
триста и четиристотин и петдесет суперстолетници, макар че е доказана
възрастта само на около седемдесет и пет от тях. Причината за това е, че в
много случаи не съществуват официални регистри, в които да е вписана
датата на раждането или възрастта им, или ако ги е имало, са били
изгубени.
Като вземем предвид, че в глобален мащаб средната продължителност на
живот нараства, възможно е да се увеличи и броят на суперстолетниците.
Воденето на здравословен живот с определена цел и посока може да ни
помогне да влезем в редиците на този елит на супергероите на
дълголетието.
Нека видим какъв е бил животът и начинът на мислене на някои от тях.
 
МИСАО ОКАВА (117 години):
„Хранете се и спете – така ще живеете много дълго. Трябва да се
научите да се отпускате.“
 

31
 Според класация на Групата за изследване на геронтологията, най-старият
жив човек на Земята до май 2015 г. е била Мисао Окава, починала на 117
години и 27 дни в старчески дом в Осака.
Дъщеря на текстилен търговец, тя е родена през 1898 г., когато Испания
губи Куба и Филипините, а САЩ анексират Хавай и пускат на пазара
Пепси Колата.
До навършване на 110 години тази жена, живяла в три различни века, се е
грижила изцяло сама за себе си.
Когато специалистите я питали за здравословните ѝ навици, Мисао се
ограничавала с отговора: „Ям суши и спя“, към което трябвало да се
прибави и изключителната ѝ жажда за живот. Ако я питали за тайната
на дълголетието ѝ, отговаряла със страхотно чувство за хумор: „И аз се
питам каква е.“
Доказателство за това, че Япония продължава да бъде фабрика за
столетници, е фактът, че през месец юли на същата 2015 година, на възраст
112 години и 150 дни умира Сакари Момой. Той се превръща в най-
възрастния мъж на света, макар да заема 58-мо място след 57 жени
дълголетници.
 
МАРИЯ КАПОВИЛЯ (116 години):
„Единственото, което съм правила, е да не ям месо през целия си
живот.“
 
Родена в Еквадор през 1889 г., тя е обявена за най-възрастния човек на
земята от 2004 г. до смъртта си през 2006 г. Умира след пневмония на 116
години и 347 дни, като оставя след себе си три деца, дванадесет внуци,
двадесет правнуци и двама праправнуци.
На 107 години дава едно от последните си интервюта, в което споделя
спомените и мислите си:
„Чувствам се доволна и благодаря на Бога, че още ме пази. Никога не съм
мислила, че ще живея толкова дълго. Съпругът ми, Антонио Каповиля,
беше капитан на фрегата и умря на 84 години. Родиха ни се три дъщери и
един син, сега имам много внуци и правнуци.
Старите времена бяха по-хубави от сегашните. Нравите бяха по-добри.
Преди танцувахме сдържано. Много обичах да танцувам на една песен –
„Мария", на Луис Аларкон, дори още си спомням голяма част от текста ѝ.
Помня и много молитви, моля се всеки ден.
Обичам валса и все още танцувам. Занимавам се и с ръкоделие – още пазя
неща, които съм правила като ученичка."

32
 След като си припомня своето минало, тя решава да потанцува – една от
големите ѝ страсти – и енергията, с която го прави, я кара да изглежда с
десетки години по-млада.
Когато я питат за тайната на дълголетието ѝ, отговаря съвсем простичко:
„Не знам каква е тайната, за да живееш толкова дълго. Единственото,
което съм правила, е да не ям месо през целия си живот. На това го
отдавам.“
 
ЖАН КАЛМАН (122 години):
„Всичко е наред.“
 
Родена е през февруари 1875 г. в Арл (Франция) и умира на 4 август 1997
г. Става най-дълголетният човек в историята, чиято възраст може да се
докаже.
Обичала да се шегува, че се съревновава с Матусал 10. И действително тя
разбива редица рекорди през годините.
Калман умира от естествена смърт. Животът ѝ е бил приятен и не се е
лишавала от почти нищо. До стотната си годишнина е карала колело.
Живяла е в дома си до 110 години, когато се е съгласила да постъпи
в старчески дом, след като провокирала по случайност малък пожар в
апартамента си. Спряла да пуши на 120 години, защото ѝ станало трудно да
поднася цигарата към устата си – зрението ѝ било влошено от перде.
Вероятно една от нейните тайни е доброто ѝ настроение. „Виждам малко,
чувам зле, не усещам нищо, но всичко е наред“, казва на сто и двадесетия си
рожден ден.
 
УОЛТЪР БРЮНИНГ (114 години):
„Ако държиш ума и тялото си заети, ще останеш тук дълго време.“
 
Роден в Минесота през 1896 г., Уолтър Брюнинг също е имал възможност
да види как три различни века минават през живота му. Умира в Монтана
през 2011 г. от естествена смърт, имал е две съпруги и е работил в
продължение на петдесет години за железопътната компания. По-късно, на
83 години, се оттегля да живее в старчески дом в Монтана, където остава
до края на дните си.
През 2009 г. Брюнинг е признат за най-дълголетния мъж на света, а при
смъртта си е обявен за третия доказано най-възрастен човек в САЩ.
През последните си години той дава многобройни интервюта, в които
споделя, че дълголетието му се дължи най-вече на навика му да се храни

10
Библейски персонаж, който според Библията умира на 969 години и е даван като
пример та дълголетие. – Б. ред.
33
два пъти на ден и да работи колкото е възможно по-дълги години. „Ако
държиш ума и тялото си заети, ще останеш тук дълго време“, уверява ни
Брюнинг на сто и дванадесетия си рожден ден. По онова време той все
още правел упражнения всеки ден.
Другите тайни за дълголетие на Брюнинг са навикът му да помага на
хората и това, че не се страхува от смъртта. „Всички ще умрем. Някои се
плашат от смъртта. Никога не се страхувайте от нея, защото всички
сме родени, за да умрем“ – заявява през 2010 г. в едно интервю за
„Асошиейтед прес“.
Казват, че преди да умре през 2011 г., доверил на стоящия край него
пастор, че е постигнал споразумение с Бог: когато вече няма надежда за
подобрение, значи е дошъл моментът да си тръгне от този свят.
 
АЛЕКСАНДЪР ИМИЧ (111 години):
„Просто не съм умрял по-рано.“
 
Александър Имич е химик и парапсихолог, роден в Полша през 1903 г. и
установил се да живее в Съединените щати. През 2014 г. се превръща в
документирано най-дълголетния мъж в света, след смъртта на
неговия предшественик. Самият Имич умира малко по-късно през същата
година, през месец юни, оставяйки след себе си дълъг живот, богат на
преживявания.
За да почете рекорда му, „Дейли мейл“ подготвя хронология с най-
важните исторически събития, които съпътстват живота на Имич:

■ 1903 г.: Първото плюшено мече Теди излиза на пазара в САЩ, а Орвил
Райт осъществява първия си полет в Северна Каролина.
■ 1905 г.: Айнщайн създава формулата E = mc2.
■ 1908 г.: Първият Форд Модел Т излиза от фабриките на Детройт.
■ 1912 г.: Потъва Титаник.
■ 1914 г.: Започва Първата световна война.
■ 1923 г.: Тогава е първото предаване на гласов сигнал през Атлантика.
■ 1928 г.: Александър Флеминг открива пеницилина.
■ 1939 г.: Започва Втората световна война.
■ 1955 г.: Отваря врати паркът Дисниленд в Калифорния.
■ 1963 г.: Убит е президентът Кенеди.
■ 1969 г.: Появява се Интернет и за първи път човек стъпва на Луната.
■ 1977 г.: „Междузвездни войни“ тръгва по кината.
■ 1986 г.: Случва се трагедията със совалката „Чалънджър“.
■ 1989 г.: Пада Берлинската стена.
■ 1997 г.: Умира принцеса Даяна.

34
 ■ 2001 г.: Уикипедия навлиза в интернет.
■ 2005 г.: Появява се YouTube.
■ 2009 г.: Обама става първият цветнокож президент на Съединените
щати.

Едно от нещата, на които Имич отдава дълголетието си, е това, че никога

не е пил алкохол. „Не е като да получиш Нобелова награда. Никога не съм
мислил, че ще стана толкова стар“ – казва той, когато го обявяват за най-
възрастния мъж на света. На въпроса за тайната на дълголетието му,
отговаря: „Не знам. Просто не съм умрял по-рано.“
 
Хората на изкуството и икигай
 
Тайните на дългия живот не са запазени само за суперстолетниците. Има
възрастни хора, които не са включени в Книгата на рекордите на Гинес, но
чийто пример може да ни зареди с енергия и вдъхновение, да даде нов
смисъл на дните ни.
Такова въздействие имат например житейските нагласи на хората на
изкуството, които вместо да се пенсионират, са решили да поддържат жив
пламъка на своя икигай.
Изкуството във всичките му форми е икигай. То има силата да носи радост
и да дава цел в живота. Да се наслаждаваш на красотата или да я създаваш,
не струва пари – това е нещо достижимо за всяко човешко същество.
Хокусай, японски художник на гравюри укийо-е, е живял през XIX в. до
88-годишна възраст. Той добавя следния послепис към първата печатна
графика от неговите „Сто изгледа към Фуджи“ (които създава на 75-
годишна възраст): ,,Всичко, което съм сътворил, преди да навърша 70, не
заслужава да се споменава. Чак на 73 години по някакъв начин започнах
да разбирам структурата на истинската природа, на животните и
тревите, на дърветата и птиците, на рибите и насекомите;
следователно на 80 трябва да съм напреднал още повече; на 90 очаквам да
съм проникнал в тайнството на нещата; на 100 се надявам да съм
достигнал великолепно майсторство, а когато навърша 110, всичко, което
правя, всяка точка и всяка линия, следва да е инстинкт за живот.“
Тук сме събрали някои от най-добрите вдъхновения от възрастни хора на
изкуството, интервюирани за „Ню Йорк Таймс“ от Камил Суини. Всички те
все още не са се пенсионирали и продължават да се наслаждават на своята
страст, или пък са продължили да работят до последния си дъх, доказвайки,
че ако човек има ясна цел, няма кой да го спре.
Актьорът Кристофър Плъмър продължава да е активен на 86 години и
споделя тайното желание на артистите, които наистина обичат професията

35
си: „Искаме да умрем на сцената. Би било много театрален начин да си
отидем.“
Нещо подобно заявява и Осаму Тезука, бащата на японската манга. Преди
да почине в Токио през 1989 г., докато рисува последния си комикс,
сетните му думи са: „Моля ви, оставете ме да работя!“
Документалистът Фредерик Уайзман е на 86 години. По време на една
разходка в Париж той споделя, че обича да работи и затова го прави
непрекъснато. „Всички се оплакват от болестите и болежките си, и от
какво ли още не, но моите приятели са или мъртви, или продължават да
работят“, казва той.
Кармен Ерера, 100-годишна художничка, продава първата си картина на
89 години. Днес творбите ѝ са част от постоянната колекция в Музея на
модерното изкуство и в лондонската галерия Тейт Модърн. Когато
журналистка я пита как вижда бъдещето си на 99 години, тя отвръща:
„Желанието ми е да завърша следващия си проект. Карам ден за ден.“
 
ДА УЧИМ, ВИНАГИ ДА УЧИМ
 
„Можеш да остарееш и да почнеш да трепериш, можеш да стоиш
буден през нощта и да слушаш суматохата във вените си, можеш да
скърбиш за единствената си любов, можеш да видиш света наоколо
опустошен от престъпни маниаци или честта си – стъпкана в
клоаките на посредствените умове. Тогава остава само едно: да учиш.
Да научиш защо се движи светът и какво го движи. Това е
единственото нещо, което умът никога не може да изчерпи, от
което не може да се побърка или да бъде измъчван от него, нито да се
страхува от него, нито да го подозира, нито дори да му хрумне да го
оплаква.“
Т.Х.Уайт, „Някогашният и бъдещ крал“
 
От своя страна, Едуард О. Уилсън – автор, изследовател и биолог, на 86
години твърди: „Струва ми се, че имам достатъчно опит, за да се
присъединя към тези, които поставят големите въпроси. От десет години
насам започнах да чета и да мисля повече по темите: кои сме ние, откъде
идваме и накъде отиваме – тогава се изненадах от това колко малко
въпроси си задаваме.“
Елсуърт Кели – американски художник, починал на 92 години, споделя, че
губенето на уменията с времето е отчасти мит, тъй като се компенсира от
по-бистър ум и способност за наблюдение: „Остарявайки все повече...
всеки ден виждам нови неща. Затова продължавам да рисувам.“

36
 Архитектът Франк Гери на 86 години ни уверява, че големите сгради
„изискват седем години – от момента, в който подпишеш договора, до
завършването на проекта“, което възпитава в търпеливо отношение към
времето. Създателят на Гугенхайм обаче умее да живее за момента:
„Принадлежим на това време, няма смисъл да гледаме назад. Ако се
идентифицираш с времето, в което живееш, държиш очите и ушите си
отворени, четеш вестника, виждаш какво се случва и продължаваш да си
любопитен към всичко – така автоматично ще оставаш в своето време.“

ДЪЛГОЛЕТИЕТО В ЯПОНИЯ
 
Въпреки че голяма част от обявените за най-дълголетни хора се
намират в Съединените щати (благодарение на подробните регистри на
населението там), много столетници могат да се срещнат и в
откъснатите от света селца на други страни. Изглежда, че общото
между всички тези възрастни хора, покрай които преминават вековете,
е съзерцателният и спокоен селски живот.

Без съмнение, страната-шампион по отношение на дълголетието е

Япония, където е отчетена най-високата средна продължителност на
живот в света.

Освен с японския начин на хранене, който ще разгледаме в детайли, и

с интегрираната здравна система (хората ходят на лекар много често,
като им се правят пълни профилактични прегледи), дълголетието в
Япония се свързва и с нейната култура, както ще видим по-нататък в
книгата.

Чувството за принадлежност към дадена общност и фактът, че

японците се стараят да останат заети до края на живота си, са
основополагащи за дългия им живот.

За да бъде човек винаги активен, дори когато не му се налага да

работи, той трябва да има икигай пред себе си – цел, която да го води
по житейския му път и да го подтиква да твори красота, да бъде от
полза за общността и за самия себе си.

Преди да навлезем в японската философия, основана на тази идея, ще

се запознаем с едно европейско течение в психологията и с един
вид японска терапия, които поставят акцент върху житейската цел на
човека.

37
  
Глава IV.
ОТ ЛОГОТЕРАПИЯТА КЪМ ИКИГАЙ
Или колко е важно да намерим смисъл на съществуването
си, за да живеем повече и по-добре
 

Какво представлява логотерапията?

 
Когато един колега на Франкъл го помолил да дефинира учението си само
с едно изречение, той отговорил: „При логотерапията пациентът е
седнал, с изправен гръб, но му се налага да чуе неща, които понякога са
доста неприятни за слушане.“ Същият този колега бил дефинирал преди
това психоанализата по следния начин: „При психоанализата пациентът
се отпуска на един диван и ви казва неща, които понякога са
доста неприятни за казване.“
Франкъл обяснява, че един от първите въпроси, които задавал на
пациентите си, бил: „Защо не се самоубиете?“ И в повечето случаи те
намирали основателни причини да не го направят и да продължат напред.
Какво тогава цели логотерапията?
Отговорът изглежда ясен: открива причините да живееш.
Логотерапията насърчава пациента да открие съзнателно смисъла на своя
живот, за да се справи с неврозите си. По този начин собствените му усилия
да следва мисията си го мотивират да продължи напред, да превъзмогне
клопките на миналото и да преодолява пречките по пътя си.
 
НЕЩО, ЗА КОЕТО ДА ЖИВЕЕШ
 
Изследване, проведено от Франкъл в клиниката му във Виена, показало,
че около 80% от пациентите и от персонала признават, че човешкото
същество се нуждае от мотив за живот, а приблизително 60% смятат, че
някой или нещо в живота им ги кара да се чувстват готови да умрат за тази
кауза.
 
Търсенето на смисъл
 
Според Франкъл човек е способен да живее и да умре за своите принципи
и идеали. Следователно търсенето на смисъл се превръща във водеща сила
за личността и ѝ позволява да постига целите си.
Можем да обобщим процеса на логотерапията в следните пет стъпки:
38
 1. Човек усеща някакъв вакуум, фрустрация или безпокойство.
2. Терапевтът го кара да разбере, че изпитва желание да води смислен
живот.
3. Пациентът открива смисъла на своето съществуване (в този момент от
живота си).
4. С помощта на волята пациентът избира дали да приеме тази мисия или
да не го направи.
5. Този нов жизнен импулс му помага да надмогне препятствията и
огорченията.
 
10 РАЗЛИКИ МЕЖДУ
ПСИХОАНАЛИЗАТА И ЛОГОТЕРАПИЯТА
ПСИХОАНАЛИЗА ЛОГОТЕРАПИЯ
Пациентът се отпуска на дивана, като Пациентът сяда срещу терапевта,
пациент. който го води, без да го оценява.
Ретроспективна е, гледа към миналото. Гледа към бъдещето.
Интроспективна е, анализира Не се задълбочава в неврозата на
неврозата. пациента.
Волята е насочена към удоволствието. Волята е насочена към смисъла.
Фокусирана е в психологическото
Навлиза в духовното измерение.
измерение.
Действа при психогенна невроза Действа и при ноогенни неврози
(импулси – инстинкти). (принципи – принципи).
Анализира подсъзнателния източник Третира конфликтите според времето и
на конфликтите (на инстинктивно мястото на тяхното възникване (духовно
ниво). ниво).
Ограничава се до инстинктивните
Обхваща и духовните реалности.
действия.
Съвместима е с вярата и с
По същество е несъвместима с вярата. християнските принципи за човешката
природа.
Стреми се да помогне на човека да
Стреми се да смекчи конфликтите и да
намери смисъл в живота си и да
примири импулсите и инстинктите.
удовлетвори моралните си принципи.
  
Житейският опит на Виктор Франкъл, включително пребиваването му в
концентрационния лагер Аушвиц, му помага да разбере, че „могат да
39
отнемат всичко на човек, освен едно, последната от човешките свободи –
изборът как да посрещнеш дадените обстоятелства, изборът на
собствения път.“ Той самият е трябвало да премине през този процес, и
то без външна помощ, но това му е дало вдъхновение за остатъка от живота
му.

Да се бориш сам за себе си

 
Екзистенциалната фрустрация11 се появява, когато смисълът на живота
липсва или се преобръща. Но според Франкъл тази фрустрация не бива да
се приема като аномалия или като симптом на невроза, а напротив – в
известна степен тя може да бъде дори позитивна, ако на нея се гледа като
на подтик за промяна на някои житейски аспекти.
Логотерапията не счита тази фрустрация за душевно заболяване, както
други терапии, а за духовна мъка.
Според Франкъл духовният конфликт е естествен и полезен за човешкото
същество феномен, защото стимулира страдащия от него да търси изход със
собствени сили или с чужда помощ и така да постигне по-голямо
удовлетворение от живота. С други думи, той помага да се обърне посоката
на съдбата ни.
В случай, че човек потърси подкрепа, логотерапията влиза в действие,
като помага на пациента да открие смисъла на живота си. После го води
през конфликта му, за да продължи да напредва, докато постигне целта си.
Франкъл цитира известен афоризъм на Ницше, според който „ако човек
има защо да живее, може да понесе почти всяко как“.
Водейки се от собствения си опит, Франкъл е на мнение, че здравето се
нуждае от някаква доза естествено напрежение. Такова се появява, когато
анализираме какво сме постигнали до момента и какво искаме да постигнем
занапред. Човешкото същество няма нужда от спокойно съществуване, а
от предизвикателство, заради което да разгърне способностите си и да
се бори.
Екзистенциалният вакуум, от друга страна, е характерен за съвременното
общество. В него човек прави това, което другите правят или казват, вместо
онова, което самият той би искал да прави. Много често хората се опитват
да запълнят този вакуум с икономическа мощ и физически удоволствия или
изпадат в емоционален блокаж. Може да се стигне включително до
самоубийство.
Неделната невроза например се появява, когато изчезнат задълженията и
забързаният ритъм на работната седмица – тогава човек си дава сметка за

В психологията – емоционално състояние на човек, излъган в своите очаквания,

11

лишен от възможността да постигне силно желана цел – Б. ред.

40
вакуума вътре в себе си. В такъв случай трябва да се търсят решения. И
преди всичко някаква цел, мотив, заради който си заслужава да се
надигнеш от леглото.
 
„ЧУВСТВАМ СЕ ПРАЗЕН“
 
След проучване, проведено в Поликлиничната болница във Виена,
екипът на Франкъл открива, че 55% от интервюираните пациенти в
някаква степен изпитват екзистенциален вакуум.
 
Логотерапията ни уверява, че намирането на смисъл в живота дава на
личността причини да запълни този вакуум. Франкъл смята, че човек, който
застава лице в лице с проблемите си и превръща целите си в действия,
остарявайки ще може да гледа спокойно назад и да усеща вътрешен мир.
Няма да завижда за младостта на онези, които все още я притежават,
защото ще има множество преживявания и достатъчно опит, които да
доказват, че е живял за нещо и заради нещо.
 
Ключовете на логотерапията към по-добър живот
 
■ Както е казал Сартр, човек не измисля смисъла на своето съществуване,
а го открива.
■ Смисълът на живота е присъщ на всяко човешко същество. Той може да
се преобразява и променя многократно в хода на годините.
■ Прекаленото внимание (свръхнамерението) към онова, което желаем,
отдалечава неговото случване по същия начин, по който
страхът предизвиква онова, от което се притесняваме.
■ Хуморът може да ни помогне да разчупим порочните кръгове и да се
освободим от грижите.
■ Човешкото същество е способно да извършва както възвишени, така и
недостойни дела. Позицията, която в крайна сметка ще избере, зависи от
неговите решения, а не от условията му на живот.
В следващите страници ще разгледаме четири случая от практиката на
Виктор Франкъл, за да разберем по-добре неговата терапия за търсене на
смисъла.

41
 Случаят на самия Франкъл
 
В немските концентрационни лагери и по-късно – в японските и
корейските, психиатрите установили, че затворниците с най-големи
шансове за оцеляване били онези, които имали ясна цел и задачи за
изпълняване извън лагерите, и които усещали необходимостта да излязат от
там живи. Такъв е бил и случаят на Франкъл – след като го освободили и
развил успешно своето учение за логотерапията, той си дал сметка, че е
бил пациент на собствената си терапия.
И действително Франкъл имал цел, която му помогнала да продължи
напред. Когато първоначално бил интерниран в лагера Аушвиц, му
конфискували готов за публикуване ръкопис, в който били
развити неговите теории и изследвания.
Когато му го отнели, Франкъл усетил необходимост да го пренапише.
Това му дало импулс и смисъл в живота сред ужасите и постоянната
несигурност на концентрационните лагери. Желанието му да го направи
било толкова силно, че в продължение на години и особено по време на
боледуването си от тиф, той записвал върху случайно намерени парченца
хартия ключовите фрагменти и думи от изгубената творба.
В следващите страници ще разгледаме няколко от най-известните случаи
от практиката му, които ще ни позволят да разберем смисъла на
логотерапията.
 
Случаят на американския дипломат
 
Известен дипломат от САЩ пристигнал в кабинета на Франкъл, за да
продължи лечението си, започнало пет години по-рано в родната му страна.
След като Франкъл го попитал коя била първопричината да започне тази
терапия, дипломатът отговорил, че се чувствал огорчен от работата си и от
външната политика на страната си, която трябвало да изпълнява и
да провежда самият той.
Американският му психотерапевт в продължение на години му обяснявал,
че трябва да се помири с баща си, така че правителството и работата да не
му се струват неприятни – според терапевта те са свързани с представата за
бащината фигура. След няколко сеанса обаче Франкъл му помогнал да
прозре, че фрустрацията му се дължи на желанието му да се посвети на
друга професия. Дипломатът приключил лечението си с приемането на тази
идея.
Пет години по-късно бившият дипломат споделил пред терапевта, че след
сеансите е сменил работата си и се чувства щастлив.

42
 Франкъл бил на мнение, че този човек не само че не се е нуждаел от петте
години психоанализа, но и че изобщо не може да бъде считан за „пациент“
с необходимост от терапия.
Той просто е търсел нова цел, която да даде смисъл на съществуването му.
В момента, в който я е намерил, животът му е придобил много по-дълбок
смисъл.
 
Случаят на майката-самоубийца
 
Майката на момче, починало на единадесет години, постъпила в
клиниката на Франкъл, след като се опитала да се самоубие и да завлече със
себе си и другия си син. Именно този друг син, парализиран още
от детството си, я възпрял да извърши делото си, защото той намирал
смисъл в съществуването си и ако майката убиела и двамата, той нямало да
може да изпълни мисията си.
В групова сесия жената разказала своята история. За да ѝ помогне,
Франкъл помолил друга жена да си представи хипотетична ситуация, при
която се намира в смъртното си ложе, възрастна и богата, но без
деца. Жената го уверила, че в този случай би считала живота си за пълен
провал.
Когато майката-самоубийца трябвало да направи същото упражнение – да
си представи как би се чувствала в сетния си час, тя погледнала назад в
миналото си и си дала сметка, че е направила всичко възможно за двамата
си синове. Че е осигурила на парализирания си син хубав живот, че той се е
превърнал в добър човек и е бил щастлив.
Към това прибавила през сълзи: „Що се отнася до мен, мога да гледам
спокойно на миналото си и мога да кажа, че животът ми е бил пълен със
смисъл, защото съм давала всичко от себе си. Действала съм по най-
добрия начин, по който съм могла, правила съм най-доброто, на което съм
била способна за сина си. Животът ми не е провал!“
По този начин, представяйки си как лежи в смъртното си ложе и гледайки
назад, майката-самоубийца несъзнателно открила онова, което придавало
смисъл на съществуването ѝ.
 
Случаят на тъжния лекар
 
Веднъж в кабинета се появил възрастен лекар, който не можел да
преживее смъртта на съпругата си и от две години страдал от дълбока
депресия.
Вместо да му дава съвети или да анализира страданието му, Франкъл го
попитал какво би се случило, ако той бил починал първи вместо жена си.

43
Ужасен, докторът отговорил, че за горката му съпруга това би било
непоносимо, че би страдала неистово.
На думите му Франкъл отвърнал: „Нали виждате, докторе? Вие сте и
спестили цялото това страдание. Но сега трябва да платите цената –
надживели сте я и оплаквате смъртта ѝ.“
Лекарят не казал нищо повече. Стиснал ръката на Франкъл и напуснал
кабинета спокоен.
Самото страдание, което той можел да изпита вместо обичаната си
съпруга, придало смисъл на живота му.
 
Терапията на Морита
 
В същото десетилетие, в което се ражда логотерапията, всъщност няколко
години по-рано, японецът Шома Морита създава своя собствена терапия,
основана на жизнената цел. Тя се оказва ефективна при неврози, обсесивни
разстройства и посттравматичен стрес.
Освен психиатър, Шома Морита бил дзен будист и терапията му имала
голямо духовно влияние в Япония.
Много от западните терапии се фокусират върху опита да контролират
или променят емоциите и чувствата на пациентите. На Запад сме свикнали
да приемаме, че мислите влияят на чувствата ни, а те се отразяват върху
действията ни. Обратно на това, терапията на Морита се концентрира върху
идеята да учи пациентите да приемат своите чувства, без да се
опитват да ги контролират, тъй като чувствата се променят чрез
действията.
Основата на терапията на Морита, както и на дзен, е твърдението, че
„действието е причина за промяната, следователно не бива да се
опитваме да контролираме мислите и чувствата си“. Тази идея е
противоположна на западната, която ни кара първо да контролираме и
променяме лошите си мисли, за да променим действията си.
Освен че приема емоциите, терапията на Морита се стреми към
„създаване“ на нови емоции въз основа на действието. Според Морита
„тези емоции се заучават с помощта на преживяванията и въз основа
на повторението“.
Терапията на Морита не се стреми да въздейства директно върху
симптомите, а ни учи да приемаме естествено своите желания, вълнения,
страхове и грижи.
Този революционен терапевт твърди, че „по отношение на чувствата е
по-добре да сме богати и щедри", тоест да приемаме емоциите и да ги
оставяме да си тръгнат.

44
 Що се отнася до „тръгването“ на негативните чувства, Морита го обяснява
със следния пример: „Ако едно магаре е вързано за стълб и продължава да
върви, опитвайки се да се освободи, то започва да се върти в кръг и в
крайна сметка се оказва обездвижено, плътно притиснато до стълба.
Същото се случва и с хората, когато имат натрапчиви мисли и се
опитват да ги блокират с помощта на други мисли."

Основни принципи на терапията на Морита:

 
1. Да приемаме чувствата си. Ако имаме натрапчиви мисли, не бива да се
опитваме да ги контролираме, нито да се отървем от тях. Ако го направим,
те ще станат още по-силни. Един дзен учител казвал за човешките чувства
и емоции: „Ако непрекъснато се опитваме да отстраним една вълна с
помощта на друга, ще създадем безкрайно море от вълни." Ние не
създаваме чувствата, те просто идват при нас и трябва да ги приемем.
Ключът е в това да ги посрещнем с „добре дошли“. Морита често казвал, че
емоциите са като времето: не можем да ги предвидим, нито да ги
контролираме, а само да ги наблюдаваме. В този смисъл понякога са
цитирани думите на виетнамския монах Тик Нят Хан: „Здравей, самота,
как си днес? Ела, седни до мен и ще се погрижа за теб.“
2. Да правим това, което трябва. Не бива да се концентрираме върху
елиминирането на симптомите, тъй като възстановяването ще дойде
спонтанно. По-скоро трябва да се съсредоточим върху настоящето и в
случай че страдаме, да приемем това страдание. Но най-вече трябва да
избягваме да интелектуализираме ситуацията. Мисията на терапевта е да
развива характера, така че човек да може да се справи с всяка ситуация, а
характерът се формира от това, което правим. Терапията на Морита не
обяснява нищо на пациентите, оставя ги да учат чрез действията и
дейностите си. Не им казва как да медитират, нито как да питат дневник...
както биха направили други западни терапии. Пациентите сами
откриват това чрез опита и преживяванията си.
3. Да открием жизнената си цел. Макар да не можем да контролираме
емоциите, ние сме в състояние да поемем управлението на действията,
които извършваме всеки ден. Затова трябва да ни е ясна целта и да не
забравяме мантрата на Морита: „Какво е нужно да направим сега? Какво
действие трябва да предприемем в този момент?“ За да го постигнем, е
необходимо да се осмелим да погледнем вътре в себе си и да открием
собствения си икигай.

45
 Четирите етапа от терапията па Морита
 
Оригиналното лечение на Шома Морита продължава от петнадесет дни до
три седмици и се състои от следните етапи:
1. Уединение и почивка (от 5 до 7 дни). През първата седмица на
лечението пациентът си почива сам, в стая без никакви външни стимули:
без телевизия, без книги, без семейство, без приятели, без да говори.
Единственото, което има на разположение, са собствените му мисли. По
време на този етап човекът лежи през по-голямата част от деня и се
възстановява психически и физически. Терапевтът регулярно посещава
своя пациент, но избягва прекалената намеса. Просто го съветва да
продължава да наблюдава усилването и отслабването на емоциите си,
докато си почива. Когато пациентът се отегчи и отново изпита желание да
се занимава с нещо, значи е готов да премине към следващия етап от
терапията.
2. Лека занимателна терапия (от 5 до 7 дни). По време на този втори етап
пациентът извършва монотонни задачи в мълчание. Едно от възложените
му упражнения е да си води дневник, в който да описва мислите и
чувствата си. Пациентът излиза навън, след като цяла седмица е стоял на
закрито, разхожда се сред природата и прави дихателни упражнения.
Започва да изпълнява и леки занимателни дейности като градинарство или
рисуване. В тази фаза той
все още не може да говори с други хора, освен със своя терапевт.
3. Занимателна терапия (от 5 до 7 дни). Пациентът изпълнява задачи,
които изискват физическо движение. Доктор Морита например е обичал да
води пациентите си да цепят дърва в планината. Освен във физическите
задачи, подложеният на лечение се въвлича и в други дейности като писане,
рисуване, грънчарство... Вече може да говори с други хора, но разговорът
трябва да е насочен единствено към задачите, които изпълнява в момента.
4. Връщане към „реалния“ свят и към социалния живот. Пациентът
излиза от болницата и отново се включва в социалния живот,
но продължава с медитацията и занимателната терапия, които е
практикувал по време на лечението. Идеята е да се върне в обществото като
нов човек, със своя собствена цел и без да бъде контролиран като
марионетка от социума и от емоциите си.

46
 Медитацията Найкан
 
Морита е бил почитан дзен учител, вещ в интроспективната медитация
найкан. Много от идеите в терапията му са извлечени от познанията и
владеенето на тази школа. А тя е фокусирана върху три въпроса, които
трябва да си зададе всеки практикуващ:

1. Какво получих от човека X?

2. Какво дадох на човека X?
3. Какви проблеми причиних на човека X?

С помощта на това изследване преставаме да посочваме другите като

причинители на нашите беди и отваряме очите си за собствената си
отговорност. Както казвал Морита, „ако си ядосан и искаш да се
биеш, мисли в продължение на три дни, преди да вдигнеш ръка. След три
дни силната емоция и желанието за бой ще са изчезнали от само себе си“.

А сега – икигай
 
Принципите на логотерапията и на терапията на Морита ни насочват към
едно лично и непредаваемо преживяване, без терапевти и без духовно
оттегляне. Става дума за мисията да открием собствения си икигай,
екзистенциалната храна на живота. Веднъж щом го намерим, трябва само
да проявим смелост и да положим усилие да не губим посоката.
В следващите глави ще видим какви са основните инструменти, чрез
които да поемем по този път. Сред тях са сливането с избраните от нас
задачи, балансираното и съзнателно хранене, практикуването на леки
физически упражнения и умението да не се сриваме пред трудностите. За
целта трябва да приемем, че светът е несъвършено място, каквито са и
неговите обитатели, но е пълен с възможности за развитие и реализация.
Готови ли сте да се отдадете на страстта си... така, сякаш не съществува
нищо по-важно на този свят?
 

47
  
Глава V.
СЛИВАНЕ С ВСЯКА ЗАДАЧА
Как да превърнем работата и свободното време в пространство
за личностно израстване
 
„Ние сме това, което правим всеки ден.
Съвършенството не е действие, а навик.“
АРИСТОТЕЛ
 
Сливане с преживяването
 
Представете си, че карате ски по някоя от любимите си писти. Покрай вас
снежният прах се вдига във въздуха като фин и чист бял пясък. Условията
са перфектни.
Цялото ви внимание е насочено да използвате уменията си за каране на
ски по най-добрия възможен начин. Знаете точно какво движение да
направите във всеки момент. Няма минало, нито бъдеще – само настояще.
Усещате снега, ските, тялото и съзнанието си. Сливате се с тях в една-
единствена същност. Потопили сте се напълно в преживяването, без да
мислите или да се разсейвате с други неща. Егото ви се размива и вие
ставате част от това, което правите.
Този тип преживяване е описано от Брус Лий в известната сентенция:
„Изпразни ума си, бъди безформен – като вода. Бъди вода, приятелю“.
Всички сме усещали как губим представа за времето, когато се оставим да
бъдем погълнати от приятна за нас дейност. Започваме да готвим и преди
да се усетим, вече са минали часове. Започваме да четем роман следобед и
забравяме за житейските си грижи, докато не забележим залеза на слънцето
и не си дадем сметка, че още не сме вечеряли.
Караме сърф и не знаем колко часове сме се наслаждавали на вълните чак
до следващия ден, когато усетим мускулната треска.
Но може да ни се случи и обратното. Ако извършваме някаква работа или
задача без желание, всяка минута ни се струва безкрайна и не преставаме да
си гледаме часовника.
Както е казал Айнщайн, „Когато мъж разговаря с красиво момиче в
продължение на час, му се струва, че е минала секунда. Но ако седне на
гореща печка, секундата му изглежда като час. Това е
относителността.“
Факт е, че е възможно друг човек да се наслаждава на същата тази
дейност, която ние искаме да приключим колкото може по-бързо.
48
 Кое е онова, заради което ни харесва да правим нещо и да му се
наслаждаваме до такава степен, че да забравяме всяка житейска грижа? Кои
са моментите, в които ние, хората, сме най-щастливи?
 
Силата на „flow“, или състоянието на поток
 
Тези въпроси си задава Михай Чиксентмихай12. Той изучава в дълбочина
състоянието, в което изпада човек, бидейки напълно погълнат от някоя
дейност. Нарича го състояние на сливане или поток – от английското
„flow“, и го дефинира по следния начин: „Удоволствието, насладата,
съзидателността и процесът, при които сме напълно потопени в
живота.“
Ако съществуваше вълшебна рецепта за постигане на щастието и за
изживяването на собствения икигай, то една от основните ѝ съставки би
била способността да изпадаме в това състояние на сливане и чрез него да
постигнем „оптималното преживяване“.
За целта трябва да се опитаме да увеличим времето, което посвещаваме на
занимания, помагащи ни да изпадаме в състояние на сливане, вместо да се
оставяме по течението и да избираме преживявания, даващи ни моментно
удоволствие от типа на прекомерно ядене, злоупотреба с наркотици и
алкохол или тъпчене с шоколад пред телевизора.
Както посочва откривателят на „flow“: „Потокът е състоянието, в което
хората изпадат, когато са погълнати от някаква дейност и нищо друго
няма значение. Преживяването само по себе си е толкова приятно, че те
продължават да го търсят, дори ако се налага да жертват други аспекти
от живота си само заради тази дейност.“
Не само творческите професии, изискващи голяма концентрация,
пораждат способността за сливане. Повечето атлети, шахматистите или
инженерите могат да прекарат голяма част от своето време в
дейности, които ги карат да изпадат в състоянието на сливане.
Според проучванията на Чиксентмихай, навлизайки в „потока“, един
шахматист изпитва същото, което изживява математикът, опитващ се да
реши някаква задача, или хирургът по време на операция.
Психологът анализира данни за хора, живеещи в различни култури и на
различни места по света, и открива, че преживяването на потока е еднакво
за всеки човек, за всяка култура и за всяка възраст. В Ню Йорк или в
Окинава, всички хора описват състоянието на сливане по един и същ начин.
Какво се случва в нашето съзнание, когато изпадаме в това състояние?

12
Професор по психология от унгарски произход, една от най-влиятелните фигури в
съвременната психология. – Б. ред.
49
 Попадайки в потока, ние сме концентрирани в една съвсем конкретна
дейност, без да се разсейваме с нищо друго. Съзнанието ни е „подредено“.
Обратното се случва, когато се опитваме да направим нещо, а вниманието
ни се отвлича и мислим за друго.
Може би често ви се случва да се разсейвате и да си задавате различни
въпроси, малко след като сте започнали да се занимавате с нещо, което
считате за важно. Има редица техники, които можете да приложите, за да
увеличите възможността да попаднете в „потока“.
 
СЕДЕМ УСЛОВИЯ ЗА „FLOW“
 
Според изследователя Оуен Шафър, за да можем да се слеем с една
дейност, трябва да са налице следните условия:

1.  Да знаем какво правим.

2.  Да знаем как да го правим.
3.  Да знаем колко добре го правим.
4.  Да знаем накъде отиваме (ако се налага да избираме посока).
5.  Да имаме амбициозни предизвикателства.
6.  Да използваме най-добрите си лични ресурси.
7.  Да се освободим от разсейващите обстоятелства.
 

Техника №1 за постигане на потока: избиране на достатъчно трудно, но

не прекалено, предизвикателство
 
Според петото условие на Шафър, необходимо е да изберем задача, която
сме способни да завършим, но която в същото време малко надхвърля
възможностите ни.
За извършването на всяка човешка дейност, спорт или работа, има редица
правила и са необходими определени умения. Ако правилата за
изпълняване на задачата са прости и мисията е твърде лека в сравнение с
възможностите ни, много е вероятно бързо да се отегчим. Прекалено
лесните дейности водят до апатия и скука.
И обратното, ако се захванем с нещо много трудно, за което ни липсват
познания и умения, най-вероятно ще го изоставим при първа възможност, и
то с чувство за провал.
Най-добре е да намерим златната среда – нещо, което отговаря на
възможностите ни, но леко ги надскача, за да може да се превърне в
предизвикателство. Това е имал предвид и Ърнест Хемингуей,
казвайки: „Понякога пиша по-добре, отколкото ми е възможно.“ Именно

50
това са дейностите, които искаме да завършим докрай, тъй като се
наслаждаваме на усещането, че се надскачаме.
В същата посока ни водят думите на Бъртранд Ръсел: ,,За да можем да се
концентрираме за продължителен период от време, главното е да имаме
пред себе си трудна цел.“
Ако си графичен дизайнер, избери нов софтуер за следващия си проект, за
да имаш някакво предизвикателство. Ако си програмист, използвай нов
език за програмиране. Ако се занимаваш с танци, опитай се да усвоиш ново
движение, което от години ти изглежда невъзможно.
Добави някаква екстра – нещо, което да те извади от зоната ти на
комфорт!
Нещо толкова лесно като четенето, също изисква следването на
определени правила. Необходими са редица умения и познания, за да
продължим да четем. Ако се захванем с книга по квантова механика за
физици, без самите ние да разбираме от физика, сигурно ще я изоставим
след няколко минути, защото няма да разбираме нищо. И обратното – ако
вече знаем всичко, което е написано в дадена книга, веднага ще се отегчим.
Ако книгата обаче е адекватна на способностите и компетентността ни и
прибавя нови знания към вече известното ни, ще се потопим в четенето и
времето ще мине бързо.
Четенето е една от човешките дейности, с помощта на които най-много
хора ежедневно постигат сливането с потока.
 

Не много трудна Задача, надхвърляща

Лесна задача
задача нашите познания

Отегчение Поток Безпокойство

Техника №2 за постигане на потока: определяне на конкретни и ясни

цели
 
Видеоигрите – без да прекаляваме с тях, настолните игри и спортът са
идеални дейности за изпадане в поток, защото при тях целта обикновено е
съвсем ясна – да надскочиш сам себе си или да победиш съперника си,
следвайки редица точно определени правила.
За съжаление, в повечето житейски ситуации целите съвсем не са толкова
ясни.

51
 Според проучване на „Бостън Консултинг“, когато служителите в
международни компании говорят за шефовете си, най-често срещаното
оплакване е: „Шефът ми не обяснява точно каква е мисията на
нашия екип и всъщност не знам какви цели трябва да преследвам в
работата си.“
Много често, предимно в големите компании, се случва изпълнителните
директори да са съсредоточени в планирането, но да им убягват детайлите,
да си губят времето в създаването на стратегии, без да е ясна крайната цел.
Все едно да тръгнеш да се ориентираш в океана по карта, без да знаеш
накъде плаваш.
По думите на директора на MIT Media Lab Joichi Ito, „Много по-важно е
да имаш компас, сочещ към конкретна цел, отколкото да разполагаш с
карта".
Както в предприятията, така и в творческите професии и в образованието,
е важно да мислим за мисията, която трябва да изпълним, преди да
започнем да работим, да учим или „да създаваме нещо“ без посока.
Добре е да си зададем следните въпроси:
 
■ Каква цел си поставям за времето, в което ще уча този следобед?
■ Колко страници ще напиша днес от статията, която ще се публикува
следващия месец?
■ Каква е мисията на екипа ми?
■ На какво темпо ще настроя метронома утре, за да успея да изсвиря тази
соната в ритъм алегро в края на седмицата?
 
Определянето на ясни цели е важно за постигане на състоянието на
сливане, но трябва да можем да ги оставяме настрана, докато
действаме.
Веднъж щом започнем пътуването, целта трябва да е ясна, но не бива да се
вторачваме в нея.
Когато един спортист е на финал и се състезава за златото, той не трябва
да мисли колко прекрасен е този медал, а да се потопи в момента, да се
слее с него. Ако за миг се разсее, мислейки как с гордост ще покаже медала
на родителите си, със сигурност в последния момент ще допусне грешка и
няма да спечели състезанието.
Типичен пример е „писателският блокаж“. Нека си представим например,
че даден автор трябва да завърши романа си след три месеца. Много добре
знае каква е целта му, но проблемът е, че не престава да мисли за нея.
Всеки ден става от леглото и си казва: „трябва да работя по романа“, но
започва да чете вестник, после почиства къщата. В следобедните часове се
чувства обезсърчен и вече прави нови планове за следващия ден.

52
 Така минават дните, седмиците и месеците, без да е написал нищо, а е
трябвало просто да седне пред белия лист и да напише първата дума, после
втората... Да се слее със задачата си, да даде израз на своя икигай.
Когато успееш да направиш това, безпокойството изчезва и с удоволствие
се сливаш е дейността. Нека се върнем към Алберт Айнщайн и да си
припомним думите му: „Щастливият човек е прекалено доволен от
настоящето, за да мисли много за бъдещето.“
 
Вторачване в
Ясно определени цели,
Смътни цели постигането на нещо, без
внимание в процеса
концентрация в процеса
Объркване, губене на Фиксиране върху целите
време и енергия в Поток вместо отдаване на
маловажни задачи процеса
Умствен блокаж Поток Умствен блокаж
 
 
Техника №3 за постигане на потока: концентриране в една единствена
задача

Това вероятно е един от най-сериозните проблеми, с които се сблъскваме

в днешно време – имаме около себе си толкова много технологии и
разсейващи обстоятелства. Пускаме си видео от YouTube, докато пишем
имейл, в същия момент се появява прозорчето на чата и трябва бързо да
отговорим. Изведнъж смартфонът започва да вибрира в джоба ни и след
като отговорим на съобщението от него, отново поглеждаме екрана на
компютъра и отваряме Фейсбук.
След половин час вече сме забравили какъв имейл е трябвало да напишем.
Случва се също да вечеряме, докато гледаме някой филм и да не си даваме
сметка колко вкусна е сьомгата, докато не изядем последната хапка.
Често мислим, че вършейки едновременно няколко неща, ще спестим
време, но научните наблюдения доказват обратното. Дори хората, които
твърдят, че са добри в работата „на няколко стана“, са слабо продуктивни.
Всъщност обикновено те са най-непродуктивните.
Мозъкът ни може да преработи милиони битове информация, но е
способен да усвои едва няколко десетки бита от тези, които стоят на втора
линия. Когато хората казват, че вършат няколко неща едновременно,
всъщност те просто бързо сменят една задача с друга. За съжаление, ние
не сме компютри, способни да извършват успоредно няколко различни
дейности. Често използваме цялата си енергия, за да прескачаме от задача в

53
задача, вместо да се концентрираме върху доброто изпълнение на една от
тях.
Концентрирането в една-единствена дейност може би е най-важното
условие за навлизане в потока.
Според Чиксентмихай, за да се съсредоточим в една-единствена дейност е
необходимо:

1. Да се намираме в благоприятна среда, която да не ни разсейва.

2. Във всеки един момент да имаме контрол върху това, което правим.

Новите технологии са добри, само ако имаме контрол върху тях. Но

престават да бъдат полезни, когато те поемат контрола върху нас.
Например, ако трябва да пишем изследователска статия, можем да го
направим на компютъра си и да отваряме Гугъл всеки път, когато ни е
необходима някаква информация. Но ако не сме много дисциплинирани,
може да се окаже, че сърфираме в какви ли не сайтове, вместо да пишем
статията си.
В такъв случай Гугъл и Интернет поемат контрола върху ума ни и ни
изваждат от потока.
Научно доказано е, че ако мозъкът непрекъснато сменя задачите, той губи
време, увеличава се броят на направените грешки и капацитетът на паметта
се влошава.
В проучване, проведено в Станфордския университет, нашето поколение
се описва като страдащо от епидемията на многото задачи. За да се
онагледят вредните последици от тази епидемия, е анализирано
поведението на стотици студенти по време на учебния им процес. После те
са разделени на групи според броя на нещата, които са правели
едновременно.
Студентите, които са най-привързани към работата „на няколко стана“,
обикновено вършат над четири неща едновременно. Например: водят си
бележки, докато четат книга, слушат радио онлайн, от време на време
отговарят на съобщения от смартфона си и преглеждат таймлайна си в
Туитър.
След като са разделени на групи, всички студенти са поставени пред
екрани с многобройни стрелки в червен и син цвят. Целта на упражнението
била да преброят колко са червените стрелки.
В началото всички успели бързо и лесно да дадат верен отговор. С
увеличаване на броя на сините стрелки обаче (без да се добавят червени
стрелки – те само променили местата си), студентите, имащи навика да
правят няколко неща едновременно, срещнали сериозни трудности в
преброяването на червените стрелки за определеното време. Не можели да

54
ги преброят толкова бързо, колкото останалите студенти, по много проста
причина: разсейвали се, гледайки сините стрелки!
Мозъците им били тренирани да отговарят на всеки външен стимул, дори
той да е маловажен, докато мозъците на другите студенти били приучени да
се концентрират в една-единствена задача – в случая, да броят червените
стрелки като игнорират сините.
Други проучвания показват, че работата върху няколко неща
едновременно намалява продуктивността ни поне с 60% и че коефициентът
ни на интелигентност спада с над 10 точки.
Проведено в Англия изследване анализира живота на над три хиляди
момичета в юношеска възраст, пристрастени към смартфоните си.
Резултатите показват, че те спят по-малко, не се интегрират достатъчно
добре в училище и са по-склонни към симптоми на депресия.

Една-единствена задача Множество задачи

Увеличава се възможността за
сливане.
Увеличава се продуктивността.
Увеличава се капацитетът на
паметта.
Намалява вероятността от грешки.
Контрол върху единствената
дейност, в която е съсредоточено губене на контрол. Множеството
вниманието. Спокойствие.
Прави хората по-приятни, защото
обръщат внимание на другите.
Увеличава се креативността.
Невъзможност за сливане.
Намалява се продуктивността (с
60%), макар на пръв поглед да не
изглежда така.
Намалява се способността за
запомняне.
По-вероятно е да се греши в
извършваната дейност.
Стрес, породен от усещането за
задачи контролират човека.
Ощетяват се околните заради
„пристрастеността“ да се отговаря
на всеки дразнител: ровене в
съобщенията на телефона, в
социалните мрежи.
Намалява се креативността.

Какво можем да направим, за да се спасим от епидемията, която ни пречи

да се слеем с потока? Как да тренираме мозъка си да се концентрира върху
една-единствена задача?

55
 Тук предлагаме няколко идеи, които ще ви помогнат да дефинирате
собственото си пространство и време без разсейващи обстоятелства и така
да увеличите шанса за влизане в потока:

■ Не гледайте никакъв екран през първия и последния час от деня.

■ Изключвайте телефона си, преди да влезете в потока. Вашата дейност
е най-важното нещо на света през времето, което сте избрали за нея. Ако
това ви се струва прекалено, сложете го на тих режим – така само най-
близките ще могат да ви се обадят в случай на нужда.
■ Един ден от седмицата си давайте почивка от
електронните устройства, например в събота или в неделя. Можете да
направите изключение само с електронния четец или с музикалната уредба.
■ Посещавайте заведения без Wi-Fi.
■ Четете и отговаряйте на имейлите си само веднъж или два
пъти дневно. Определете кога ще са тези два пъти и се постарайте да
обработите пощата си в рамките на определеното време.
■ Опитайте техниката „помодоро”. Сложете до себе си кухненски
хронометър (някои от тях имат формата на домат – оттам идва и името на
метода) и се опитайте да работите върху една-единствена задача
за определеното време. Техниката „помодоро“ препоръчва този интервал
да е 25 минути, като се правят 5 минути почивка на всеки цикъл. Но
е възможно да изберете и интервал от 50 минути с 10 минути
почивка. Адаптирайте тези интервали собствения си ритъм – важното е
всеки ”помодоро“ цикъл да бъде точно спазен.
■ Започнете работата си с харесван от вас ритуал и я завършете
с някаква малка награда.
■ Тренирайте съзнанието си, за да можете да се връщате
към настоящето, щом забележите, че се разсейвате. Можете да го направите
с помощта на майндфулнес, медитация, разходка, плуване или която и да
е дейност, стига тя да ви помага да се концентрирате.
■ Осигурете си пространство за работа без хора, които биха могли да ви
прекъсват. Ако това не може да се случи в обичайната ви среда, отидете в
библиотека, кафене, в репетиционна зала... Ако забележите, че около вас
има неща, които ви разсейват, сменяйте мястото, докато намерите идеалния
вариант.
■ Разделяйте всяка дейност на подгрупи от взаимосвързани задачи и
определете време и място за всяка от тях. Например, ако имате да
пишете статия за списание, можете да проучете и да си водите бележки
сутрин вкъщи, да пищете следобед в библиотеката и да оформяте текста
вечер на дивана.

56
 ■ Обединявайте рутинните задачи, които бихте могли да изпълните в
определен час от деня.
■ Например изпращане на фактури, телефонни разговори и др.
 

Предимства на потока Недостатъци на разсейването

Концентриран ум Подскачащ ум.

Съществува само настоящето. Мислим за миналото и за бъдещето.
Тревогите, свързани с ежедневието и
Нищо не ни тревожи. с хората около нас,
превземат съзнанието ни.
Часовете летят. Всяка минута изглежда безкрайна.
Загуба на контрол. Не успяваме да
изпълним задачата си или
Усещане за контрол.
други грижи/хора не ни оставят
да работим на спокойствие.
Високо равнище на подготовка. Действаме, без да сме подготвени.
Знаем какво трябва да правим във Непрекъснато се объркваме и не
всеки момент. знаем как да продължим.
Чист ум, елиминиращ всяка пречка Постоянни тревоги и съмнения,
в потока на мисълта. ниско самочувствие.
Приятно усещане. Отегчение и умора.
Среда, пълна с разсейващи
Среда, свободна от разсейващи
обстоятелства: интернет, телевизия,
обстоятелства.
телефон, други хора наоколо.
Егото се разтваря. Не ние
Постоянна самокритика.
контролираме задачата или
Присъстващо его и чувство
дейността, от която сме погълнати, а
за провал.
тя ни направлява.
 
Потокът в Япония: занаятчии, такуми, инжинери, гении и отаку
 
Какво общо имат такумите, занаятчиите, инженерите, изобретателите и
отаку (феновете на аниме и манга)? Всички те интуитивно знаят
колко могъщо сливането с икигай във всеки момент.

57
 Един от най-разпространените по света митове за японците е, че са много
трудолюбиви и отдадени. Но според някои хора в Япония всъщност не
е точно така.
Неоспоримо е постоянството им при решаване на даден проблем и
способността им да потъват в дейността си, забравяйки за времето.
Понякога се втурват в конкретни задачи, колкото и маловажни да са те, до
степен да ги превърнат във фикс идеи. Тази черта може да се срещне
при всякакви възрасти и социални слоеве – от „пенсионерите“, грижещи се
до най-малкия детайл за своите оризови полета по хълмовете над Нагано,
до студентите, работещи през уикенда в някой конбини (денонощен
магазин). Голямото внимание към детайла в обслужването на клиентите не
е нещо изключително в тези магазини то може да бъде забелязано в почти
всяко обществено заведение, когато пътувате из Япония.
Ако посетите Наха, Каназава или Киото, и влезете в някое занаятчийско
дюкянче, ще си дадете сметка, че Япония е същински рог на изобилието
за традиционното занаятчийство. Тя притежава невероятен капацитет
за иновации в областта на съвременните технологии и в същото
време занаятчийските ѝ техники и традиции са живи.
 
Изкуството на „такуми“
 
Toyota наемат „занаятчии“, които са способни да създадат ръчно някои
видове болтове. Според компанията тези такуми (майстори,
тясно специализирани в ръчната изработка на определен вид артикул)
са изключително важни. Заместването им с други работници е
сериозен проблем, тъй като някои от тях са единствените хора, знаещи как
да се справят с тази задача и няма изгледи да се появят техни наследници
от следващото поколение.
Друг пример е процесът на изработка на грамофонни игли – дейност,
замряла почти навсякъде по света, но все още практикувана в Япония.
Почти 90% от производството и пазара се контролират от последните
останали японски фабрики. В тях работят ограничен брой хора, които
владеят техниката за създаване на тези игли, изискваща голяма прецизност.
Самите те се опитват да предадат познанията си на своите потомци.
Когато посетихме Кумано – малък град близо до Хирошима, се
запознахме с местна такуми. Цял ден правихме фоторепортаж за една от
най-известните на Запад марки четки за грим. Оказа се, че макар марката да
е чуждестранна, изработката на всички четки и други аксесоари се
извършва в този малък град, пълен с фабрики за всякакви видове четки – не
само за грим.

58
 Още на влизане в Кумано ни посреща табела приветстваща пристигащите,
на която е окачена като талисман голяма четка. Освен сградите на
фабриките, тук има множество малки къщички с просторни овощни ни
градини, а навлизайки по-навътре по улиците, се виждат няколко
шинтоистки храма в подножието на планината, заобикаляща града.
Часове наред правихме снимки във фабриките. Работниците бяха
подредени в редици и всеки един от тях извършваше една-единствена
задача – от боядисване на дръжките на четките до поставянето им в кутия
и товаренето им на камиони. Изведнъж си дадохме сметка, че все още не
сме намерили никой, който да прикрепва космите към дръжките на четките.
Многократно питахме, но така и не получихме задоволителен отговор.
Най-накрая управителят на едно предприятие се съгласи да ни покаже как
се случва това. Изведе ни от халето и ни покани да се качим в личния
му автомобил.
След пет минути паркирахме близо до неголяма сграда и се качихме
нагоре по стълбите. Човекът отвори една врата и ни въведе в малка стая
с много прозорци, които осигуряваха прекрасно естествено осветление.
В средата на помещението стоеше жена с маска на лицето. Виждаха се
само очите ѝ. Беше толкова концентрирана в работата си, че дори не
забеляза влизането ни в стаята. Тя подбираше едно по едно косъмчетата за
четките с нежни движения на ръцете и пръстите си, използвайки пинцети и
гребени, а движенията ѝ бяха толкова бързи, че беше трудно да се разбере
какво точно прави.
Управителят я прекъсна, за да ѝ каже, че се каним да я снимаме докато
работи. Не успяхме да видим усмивката ѝ, но от блясъка в очите и
веселия начин, който говореше, личеше, че се усмихва. Излъчваше щастие
докато говореше за работата и отговорността си.
Докато правехме снимки на ръцете ѝ, се наложи да ползваме
изключително висока скорост на затвора на фотоапарата, за да успеем
да уловим движенията ѝ. Дланите ѝ танцуваха в пълен синхрон и се сливаха
с инструментите и косъмчетата, които трябваше да подрежда.
Директорът ни обясни, че тази такуми, макар да стои скрита в халето, е
сред най-важните хора в предприятието. Всички косъмчета на
хилядите четки, които се произвеждат там, минават през нейните ръце!
 
Стив Джобс в Япония
 
Съоснователят на Apple, известен като фанатик на тема прецизност и стил,
е бил голям почитател на Япония. Освен че е посетил фабриките на Sony
през 80-те години и е пренесъл много от техните методи в Apple, той е
бил очарован от простотата и качеството на японския порцелан в Киото.

59
 Но не жител на Киото се превърнал в любимец на Стив Джобс. Такъв
станал Юкио Шакунага – такуми от Гояма, който използвал рядка
техника, позната като Етсу Сето-йаки.
При едно от своите посещения в Киото, Стив Джобс разбрал, че там по
същото време има изложба на Юкио Шакунага. Веднага усетил, че
в порцелана на Юкио има нещо специално. Купил много чаши, делви и
чинии и в рамките на една седмица посетил изложението три пъти.
През остатъка от живота си Стив Джобс се връщал многократно в Киото в
търсене на вдъхновение и в крайна сметка се запознал лично с
Юкио Шакунага. Казват, че почти всички въпроси, които задавал на
майстора, били свързани с детайлите на изработката и вида порцелан, който
използва.
Юкио му разказал, че това е бял порцелан от планините на Тояма и че
самият той го добива от там, което го превръща в истински такуми и
в единствения майстор на това изкуство, познаващ процеса на изработка
на порцеланови изделия от самото му начало – от раждането му в
планината.
Стив Джобс бил много впечатлен и си помислил да отиде в Тояма, за да
види планината, от която Юкио извлича порцелана. Като разбрал обаче,
че се намира на повече от четири часа път с влак от Киото, се отказал.
В интервю, взето от Юкио след смъртта на Стив Джобс. той споделя
гордостта си от факта, че изкуството му е оценено от създателя на iPhone.
И допълва, че последната поръчка, която изпълнил за Стив Джобс, били
12 чаени чаши. Американският предприемач го помолил те да са
специални, да следват „нов стил". За да го постигне, Юкио направил 150
чаши, влагайки нови идеи в изработката им. Накрая избрал те най-хубави и
ги изпратил на семейството на Джобс.
Още от първото си пътуване в Япония, Джобс бил очарован и вдъхновен
от нейните занаятчии, от инженерите ѝ (по-специално в Sony),
от философията ѝ (най-вече от дзен) и не на последно място от кухнята ѝ
(особено от суши).
 
Изящна простота
 
Какво общо имат японската кухня, дзен, инженерството и занаятчиите?
Вероятно това е вниманието към детайла и простотата. Но тази простота
не е апатична, а изящна. Тя търси нови граници и винаги издига на по-
високо равнище създадения обект, тялото ума или храната.
Както би казал Михай, става дума за непрестанно поддържане на висока
степен на предизвикателство за да може човек да надскочи сам себе си и
да бъде винаги в потока.

60
 В документалния филм „Джиро сънува суши“ можем да видим друг
пример за такуми, в този случай – отдаден на кухнята. Главният
герой ежедневно прави суши в продължение на над осемдесет години и
държи малък суши ресторант на метростанция „Гинза“ в Токио. Той и
синът му ходят лично на рибния пазар (Цуки-джи) и избират най-добрата
стока за ресторанта.
Във филма е заснет синът на Джиро, който се учи да готви омлет (за
сушито в омлет), но колкото и да се упражнява, баща му никога не
одобрява направеното от него. Обучава се в продължение на години, докато
един ден най-после получава похвала от баща си.
Защо синът никога не се отказва? Не се ли отегчава да готви яйца всеки
ден?
Както Джиро, така и синът му, са се посветили на изкуството на
готвенето. Сливат се с него, затова не им дотяга. Докато го правят, се
наслаждават безкрайно на работата си – за тях тя е чисто щастие, тя е
техният икигай. Научили са се да се радват на това, което правят. И го
превръщат в удоволствие, спиращо времето.
Освен че между бащата и сина съществува тясна връзка, която им помага
да преодоляват ежедневните трудности, те работят в спокойна среда,
без стрес, което им позволява да се концентрират. Дори след като
тяхното заведение е обявено за най-добрия суши ресторант в света от
кулинарния гид „Мишлен“, те никога не си помислят да отворят друг
ресторант и да разширят бизнеса си.
В малкото си заведение на метростанция „Гинза“ Джиро и синът му
обслужват само по десет клиенти на един тезгях. Те считат, че по-важни
от парите са условията и средата, в които могат да се слеят с готвенето и
да правят най-доброто суши в света.
Както Джиро, майсторът на суши, така и Юкио Шакунага, започват
работата си от нейния „извор“. Джиро ходи до рибния пазар, за да
избере най-добрата риба; Юкио Шакунага отива в планините, за да намери
най-добрия порцелан. Когато започват работа, и двамата се сливат
с произведенията си. Сливането с предмета по време на работа има
специално значение в Япония – според шинтоизма горите, дърветата и
предметите имат свой ками (дух или Бог).
Отговорността на този, който създава нещо – бил той човек на изкуството,
инженер или готвач, е да използва природата, за да ѝ „даде живот“ и да
я уважава във всеки един момент. По време на работа занаятчията се
съединява и се слива с предмета. Ковачът например би казал, че „желязото
е живо“, а за майстора на керамика „глината е жива“.

61
 Японците са много добри в съчетаването на природата с технологията.
При тях не се говори за „човекът срещу природата“, а за сливането
между тях.
 
Чистотата на студио Гибли
 
Някои казват, че ценностите на шинтоизма, свързани със сливането с
природата, вече са на изчезване. Един от най-големите критици на това
твърдение е друг човек на изкуството с вроден и ясно определен
икигай. Става дума за Хаяо Миадзаки, режисьор на анимационните филми
на Гибли.
В почти всичките му филми технологията, човешките същества,
фантазията и природата са в конфликт, но в крайна сметка се
обединяват. Във филма „Отнесена от духовете“ една от най-
впечатляващите метафори е тази за замърсяването на реките, представена
от дебело божество, пълно с боклук.
Във филмите на Миадзаки горите са одушевени, дърветата изпитват
чувства, роботите се сприятеляват с птиците... Освен че повдига въпроса
за възстановяване на връзката с природата, Хаяо Миадзаки е считан
от японското правителство за живо национално богатство. Той също е един
от онези майстори, които се отдават на настоящата си задача.
Миадзаки няма компютър, продължава да използва мобилен телефон от
края на 90-те години и задължава целия си екип да рисува на ръка.
Хаяо Миадзаки „режисира“ филмите си като създава и рисува на хартия
дори най-дребните детайли.
Рисуването го кара да навлезе в потока, не компютрите. Благодарение на
фикс идеята на директора си, студио Гибли е едно от малкото в света,
където производствения процес е анимацията почти изцяло следва
традиционните техники.
Който е имал късмета да посети студио Гибли. знае че ако отиде там в
неделя, ще види един човек, който работи в усамотен ъгъл. Обикновен
човек който няма да повдигне глава, но ще ви поздрави с „Охайо“ (Добър
ден).
Там ще откриете човека, спечелил многобройни награди от Японската
академия за филмово изкуство, който прекарва сам неделния ден, отдаден
на рисуване. Страстта му е толкова голяма, че той прекарва там много
недели, наслаждавайки се на сливането и изживявайки своя икигай, вместо
да предпочете каквото и да било друго занимание. Вероятно ще разберете,
че не е препоръчително да безпокоите Хаяо по никакъв начин, защото
има славата на мърморко – особено ако го прекъснат докато рисува.

62
 През 2013 г. Хаяо обяви, че ще се пенсионира. За да ознаменува
оттеглянето му, японският телевизионен канал NHK засне
специален документален филм, посветен на последните работни дни на
Хаяо Миадзаки. В почти всички кадри от филма той рисува. В една от
сцените се виждат негови колеги, събрани на работна среща, а той стои в
един ъгъл, рисува и изглежда не слуша останалите. В друг момент го
виждаме да върви към работното си място на 30 декември (тази дата е
обявена за официален празник в Япония) и да отваря вратите на студио
Гибли, за да прекара деня там, рисувайки на спокойствие.
Вместо да тръгне да пътува или да си остане вкъщи, в деня след своето
„оттегляне“ той отива в студио Гибли и сяда да рисува. Колегите му
онемяват и не знаят как да реагират.
Възможно ли е някой наистина да се пенсионира ако това, което прави, е
неговата страст?
Хаяо Миадзаки не може да спре да рисува. Една година след „оттеглянето
си“ той обяви, че няма да прави повече дългометражни филми, но
„ще продължи да рисува до деня на смъртта си".
 
Отшелничество с икигай
 
Но не само японците могат да се наслаждават на тази способност за
сливане. В други части на света също има хора, посветени на изкуството
или на науката, с твърде силен и ясно определен икигай. Затова на практика
те никога не се пенсионират. Правят това, което обичат, до сетния си дъх.
Последното, което пише Айнщайн, преди завинаги да затвори очи, е една
от неговите формули, опитващи се да обединят всички сили във
Вселената. Той умира, правейки това, което обича. Самият Айнщайн
твърди, че ако не е станал физик, щял да е щастлив да се посвети на
музиката. Когато не се занимавал с физика и математика, релаксирал,
свирейки на цигулка. Сливането с работата върху формулите или
потапянето в музиката – неговите два икигай, го зареждали огромно
щастие.
Много от тези хора вероятно изглеждат саможиви или приличат на
отшелници. Всъщност те просто бранят своето време, посветено на щастие,
като понякога жертват други аспекти от живота си. Те са типични
аутлайнъри13, които по екстремен начин подчиняват житейския си стил на
потока.
Друг пример сред тези „отшелници" е известният писател Харуки
Мураками. Казват, че е изключително трудно да се добереш до него. Той

13
(От англ. Outliners – някой, който се откроява от другите с различното си
поведение, вярвания или религия – Б. ред
63
има съвсем тесен кръг от приятели и се появява в японското
публично пространство веднъж на няколко години.
Хората на изкуството знаят колко важно е да защитят пространството си и
да имат среда без разсейващи обстоятелства, за да могат да се сливат
със своя икигай.
 
Микропоток – насладата от рутинните задачи
 
Но какво се случва, когато например трябва да перем дрехите си, да косим
тревата в градината или да попълваме някакви формуляри? Възможно ли
е да превърнем тези ежедневни задачи в приятни мисии?
На гара Шинджуку – един от невралгичните центрове на Токио, се намира
супермаркет, в който все още има обслужващ персонал в асансьорите.
Това са обикновени асансьори, които спокойно могат да бъдат ползвани
от клиентите и самостоятелно. Но тук са предпочели да предоставят тази
услуга – асансьорните служители отварят вратата, натискат копчето за
етажа, на който отивате, и ви правят лек поклон на излизане.
Ако разпитате, ще разберете, че там има една служителка, която върши
тази работа от 2004 г. насам. Тя винаги е усмихната и
изпълнява задълженията си с ентусиазъм. Как може човек да се радва на
подобна работа – толкова елементарна на пръв поглед? Не се ли отегчава да
прави нещо толкова просто години наред?
Но ако се вгледаме, ще забележим, че служителката не само натиска
копчетата. Тя изпълнява цяла поредица от действия. Започва с поздрав
към клиентите, извивайки глас, сякаш пее; продължава с поклон и поздрав с
ръка; натиска копчето на асансьора с нежно движение на ръката, сякаш е
гейша, приготвяща чаша чай.
Чиксентмихай нарича това измерение на ежедневието микропоток. На
всички ни се е случвало да се отегчим по време на час в училище, на
лекция в университета или на конференция, и да започнем да си драскаме
по белите листа, за да запълним времето си. Или пък си подсвиркваме,
докато боядисваме някоя стена. Когато липсва истинско
„предизвикателство“, добавяме други дейности, за да се чувстваме заети с
нещо.
Способността да превърнем рутинната задача в микропоток – в нещо, на
което можем да се насладим, е критично важна за нашето щастие, тъй
като на всички ни се налага да се занимаваме с рутинни дейности.
Дори Бил Гейтс твърди, че мие чинии всяка вечер. Той е най-богатия
човек на света и не му се налага да се занимава с това, но предпочита да го
прави самият той. Казва, че му харесва, че му помага да се отпусне и да
подреди ума си и се опитва от ден на ден да го прави все по-добре,

64
следвайки някакви правила, които сам си е наложил: първо чиниите, после
вилиците и т.н.
Това с един от моментите в ежедневието му, посветена на микропотока.
Ричард Файнман, един от най-забележителните физици в историята, също
се наслаждавал на рутинните задачи. Когато вече е световноизвестен,
той бил нает от основателя на компютърната компания Thinking
Machines. Трябвало да работи по проектирането на компютър, който да
извършва паралелна обработка на информация.
Казват, че когато се появил първия ден, Файнман попитал: „С какво мога
да помогна?“ Все още нямали нищо готово и му възложили
някаква математическа задача. Физикът веднага разбрал, че са му дали да
работи върху нещо незначително, само за да му създадат заетост, и казал:
„Това е глупава задача, дайте ми да правя нещо наистина важно!“
Тогава го изпратили да купи канцеларски материали от близката
книжарница и той тръгнал да изпълни мисията си с усмивка на уста.
Когато нямал нищо важно за правене или изпитвал нужда да отпусне ума
си, Файнман се посвещавал на микропотока, като например боядисвал
стените в офиса.
Няколко седмици по-късно инвеститорите на Thinking Machines посетили
офисите на компанията и заявили: „Имате в офиса си носител на
Нобелова награда и той боядисва стени и свързва жици."
 
Мигновените почивки: вратата към медитацията
 
Тренирането на ума може да ни помогне да навлизаме бързо в потока, тъй
като медитацията е упражнение за силата на мозъка.
Има много видове медитация, но общото между тях е целта – да успокоим
ума си, да наблюдаваме мислите и чувствата си, да
концентрираме вниманието си върху един-единствен обект.
Основната практика е да седнем с изправен гръб и да се концентрираме
върху дишането. Всеки човек е способен да направи това и резултатите
са незабавни още от първия опит. Когато съсредоточаваме вниманието си
само върху въздуха, който влиза и излиза през ноздрите ни, успяваме да
спрем потока на мислите си и умственият ни кръгозор се прояснява.

65
 ТАЙНАТА НА ЗЛАТНАТА МЕДАЛИСТКА
 
През 1988 г. златната медалистка в дисциплината стрелба с лък е едва
17-годишна корейка. Когато я попитали за тренировките ѝ,
тя отвърнала, че най важната част от тях е медитацията по два часа на
ден.
 
Практикуването на медитация е отличен метод да обучим ума си да
навлиза лесно в потока. То е като противоотрова срещу смартфона в
джоба ни с активирани всички видове уведомления.
Една от най-честите грешки, когато започнем да медитираме, е да си
втълпим да го правим "добре“ – да оставим ума си празен или да стигнем
до „нирвана“ Всъщност важното е да се концентрираме върху самия
процес.
Умът е безкрайна бъркотия от мисли, идеи и чувства. Ако успеем само за
няколко секунди да спрем „центрофугата“ му, незабавно ще се
усетим отпочинали и просветлени.
Всъщност едно от уменията, които усвояваме при медитацията, е да не се
тревожим за минаващите през главата ни мисли. Например, ако ни
дойде наум идеята да убием шефа си, просто трябва да я обявим за „мисъл“
и да я оставим да отмине като облак, без да я съдим, нито да я отхвърляме.
Това е просто мисъл, нищо повече. Една от 60-те хиляди мисли, които
според някои експерти ни спохождат всеки ден.
Медитацията поражда Алфа и Тета вълни в мозъка. При хората с опит в
това занимание, те се появяват веднага, докато при начинаещите може
да отнеме половин час. Тези вълни, отговарящи за релаксацията, са
същите, които се активират преди да заспим, докато си почиваме излегнати
на плажа или веднага след като излезем от топлата вана.
Следователно всички имаме на разположение в ума си собствен „спа-
център“, способен да ни предостави мигновен релакс. Въпросът е само да
се научим как да влизаме в него – нещо, което можем да постигнем с
помощта на практиката.
 

66
  
Глава VI.
ВДЪХНОВЕНИЯ ОТ СТОЛЕТНИЦИТЕ
Традиции и жизнеутвърждаващи девизи от Охими за дълъг и
щастлив живот
 
За да стигнем до Охими, трябваше да летим почти три часа от Токио до
Наха – столицата на Окинава.
Няколко месеца по-рано се бяхме свързали с кметството на „селото на
столетниците“, за да обясним какви са причините за нашето пътуване и да
заявим намерението си да проведем интервюта с най-възрастните му
жители.
След многобройни разговори, най-после получихме помощ от
администрацията и успяхме да наемем къща в близост до селото.
Една година след като бяхме стартирали проекта, бяхме на прага на
запознанството си с най-дълголетните хора в света.
Веднага си дадохме сметка, че там времето изглежда спряло и сякаш
всички живеят в някакво безкрайно настояще.
 
Пристигане в Охими
 
След два часа път с кола от Наха, най-после можем да шофираме, без да се
притесняваме за трафика. Вдясно от нас е морето и пустият плаж, вляво –
планините, покрити от яибару (характерната за Окинава тропическа
растителност).
Отминаваме Наго – в този град се произвежда бирата Орион, с която се
гордеят всички жители на Окинава. Продължаваме по шосе 58 покрай
морския бряг и навлизаме в общинския район на Охими.
Тук-там се виждат малки къщурки и магазинчета, сгушени в тясното
пространство между пътя и планинския склон.
На влизане в самото село, минаваме покрай няколко „махали“ с пръснати
насам-натам къщи. Изглежда така, сякаш Охими няма център.
GPS навигацията най-после ни отвежда до нашата цел – Центъра за
подкрепа и популяризиране на благополучието към кметството на Охими.
Той се помещава в неугледна бетонна сграда на един от изходите на
шосе 58.
Влизаме през задната врата, където ни очаква Таира. До него се появява
дребна усмихната женица, която се представя като Йуки. В същия миг две
други дами, работещи пред компютри, се надигат от местата си и ни
отвеждат в стаята за срещи.
67
 Сервират ни чай и дават на всеки от нас по два шикуваса.
Таира е шефът на отдела по благополучие към кметството. Облечен в
официален костюм, той сяда срещу нас и отваря бележника и папката си.
До него се настанява Йуки.
В папката на Таира са списъците с всички жители на селото, подредени по
възраст и по „клубове“. Той ни обяснява, че едно от характерните за Охими
неща е принадлежността на всеки към група хора (клуб или моай), в която
си помагат взаимно.
Групите нямат конкретна цел, те функционират почти като семейства.
Разказват ни също, че в Охими много от нещата се случват на доброволни
начала, а не срещу заплащане. Всички предлагат да помагат, а работата на
кметството е да организира задачите. По този начин всеки човек се чувства
част от общността и може да бъде полезен на селото.
Охими е предпоследното населено място преди да се стигне до нос Хедо –
най-северната точка на най-големия остров от архипелага.
От върха на една от близките планини може да се види цялото село и да се
обхване с поглед зеленината на джунглата янбару. Питаме се къде се крият
тези почти 3200 жители. Виждат се някакви къщи, но всички те са пръснати
на малки групи близо до морето или в тесните долини, в които навлизат
второстепенните пътища.
 
Живот в общност
 
Канят ни да обядваме в един от малкото ресторанти в общината, но когато
пристигаме там, се оказва, че единствените три маси вече са заети.
— Няма проблем, ще отидем в ресторанта Чурауми, който никога не е
пълен – казва Йукико, връщайки се към колата си.
Тя е на 88 години, но продължава да шофира и е горда от това.
Спътникът ѝ е на 99 и също е решил да прекара деня с нас.
Налага ни се да се движим доста бързо, за да следваме колата им, докато
напредваме по шосе, което на места прилича повече на черен, отколкото на
асфалтов път. В крайна сметка се оказваме в другия край на джунглата,
където най-после можем да седнем да обядваме.
— Аз не се храня по ресторанти. Почти всичко, което ям, е произведено в
градината ми – казва Йукико докато сядаме. – А рибата я купувам от
Танака, с него сме приятели откакто се помня.
Ресторантът се намира близо до морето и изглежда като пренесен от
планетата Татуин от „Междузвездни войни“. В менюто пише с големи
букви, че предлаганата храна е от екологично стопанство и че е приготвена
с органични зеленчуци, произведени в селото.

68
 — Но храната е най-маловажното – продължава да бъбри общителната и
забавна Йукико.
Харесва ѝ да се перчи с ролята си на директор на няколко от асоциациите
към кметството.
— Храната не удължава живота, тайната е в усмивката и в доброто
настроение – казва тя и поднася към устата си парче от дребния сладкиш,
който ни сервират за десерт като част от дневното меню.
В Охими няма барове, има само два ресторанта. Но местните водят богат
социален живот, съсредоточен около клубовете. Общинската територия е
разпределена на 17 по-малки общности, като всяка от тях има свой
председател и членове, натоварени с различни задачи – култура, фестивали,
социални дейности и дълголетие.
На последната сфера се обръща особено внимание.
Канят ни в клуба за сбирки на една от 17-те подобщности. Намира се в
стара сграда, в подножието на планински склон, превзет от джунглата
янбару. В нея живее духът Бунагая – талисманът на селото.
 
ДУХОВЕТЕ БУНАГАЯ ОТ ДЖУНГЛАТА ЯНБАРУ
 
Бунагая са магични създания, обитаващи джунглата янбару край
Охими и околните селища. Тези същества се изобразяват като деца
с дълги червени коси. Обичат да се крият в дърветата гахомару в
джунглата и да слизат до морския бряг за риба.
Духовете бунагая са главни действащи лица в много приказки и басни
от Окинава. Те са палави шегаджии. Твърде често и бързо
променят мнението и намеренията си, защото са непредсказуеми но
природа.
Местните казват, че бунагая обичат планините, реките, морето,
дърветата, земята, вятъра, водата и животните. Ако искаш да се
сприятелиш с тях, трябва да уважаваш природата.
 
Тържество за рожден ден
 
Влизаме в общинския клуб за срещи. Тук ни очакват двайсетина старчета
и ни казват гордо: „Най-младият от нас е на 83 години!“
Разполагаме се на голяма маса и правим интервюта, докато пием зелен
чай. Когато приключваме, ни отвеждат в друга зала, за да отпразнуваме
заедно рождените дни на трима от тях – дама, навършваща 99, друга на 94 и
един „младеж“, който чества едва 89 години.
Изпяваме заедно няколко песни от местния фолклор и за финал –
класическото „Happy Birthday“ на английски. Госпожата на 99 духва

69
свещите и благодари на всички, които споделят празника ѝ. Опитваме
домашната торта с шикуваса и започваме да танцуваме и да се веселим,
като че ли сме попаднали на купон на двайсетгодишни младежи.
Това е първият, но не и последният празник, на който присъстваме по
време на едноседмичния си престой в селото. Отиваме на караоке със
старчетата, които пеят по-добре от нас. После ни водят на традиционен
фестивал с местни музикални банди, танцьорки и сергии с храна – всичко
това на открито, насред планинските склонове.

Празнуваме заедно всеки ден

 
Празникът и веселието изглежда са основен компонент от начина на
живот на Охими.
Канят ни да играем гетбол – един от най-практикуваните спортове от
възрастните хора в Окинава. Прилича на петанк 14 и се играе с помощта на
пръчка, с която трябва да се удари топката. Този ненатоварващ спорт може
да се упражнява навсякъде и често става добро основание за съвместно
забавление и за физическо раздвижване. Местните дори си
организират състезания, а ограничение във възрастта на участниците няма.
Самите ние взимаме участие в седмичния турнир и претърпяваме
поражение от една дама, току-що навършила 104 години. Всички
присъстващи ръкопляскат и много се смеят, забелязвайки начумерените
ни физиономии.
Освен играта и празнуването в общност, духовността също играе много
важна роля за щастието на местните жители.
 
Боговете на Окинава
 
Местната религия на Окинава е позната като рюкю-шинто, което означава
„Пътят на боговете“ и смесва елементи от китайския даоизъм,
конфуцианството, будизма и шинтоизма, както и от шаманизма и анимизма.
Според това древно вярване, светът е населен с безброй духове, разделени
в различни групи – духове на къщите, на горите, на дърветата, на
планините... Важно е те да се успокояват с помощта на ритуали
и фестивали, както и чрез определянето на свещени зони.
Окинава е покрита с джунгла и гори, които се считат за свещени места. В
тях могат да се видят двата основни вида храмове – утаки и уганджу.
Близо до водопада на Охими например, посещаваме уганджу – малък
храм на открито, в който са оставени тамян и монети.

14
Игра с топки, от началото на 20 в. – Б. ред.
70
 Утаки пък може да се разпознае по струпаните и добре подредени
камъни – тук хората идват да се молят и според традиционните вярвания на
такова място се събират духовете.
Според религията на Окинава жената е считана за духовно по-извисена от
мъжа – обратно на традиционния шинтоизъм в останалите части на Япония.
Затова се приема, че духовната сила е във властта на жените. Юта са жени-
медиуми, избирани от всяко село, за да се свързват със света на духовете по
време на традиционните ритуали.
Почитта към предните също е от голямо значение. Затова в дома на
първородния син на всяко семейство от Окинава обикновено има
бутсудан – малък олтар, където наследниците оставят дарове за прадедите
и се молят за тях. Специалното отношение и уважението към предните
всъщност е характерно за всички части на Япония.
 
МАБУЙ
 
Мабуй е същността на всеки човек като живо същество. Това е
неговият дух и извор на жизнена енергия. Мабуй е безсмъртен и прави
човека уникален.
Понякога се случва мабуй на починал човек да остане залостен в
някой жив. Тази ситуация изисква ритуал на разделянето, за да се
освободи мабуй на мъртвия. Понякога, когато някой почине
неочаквано – особено млад човек, е възможно неговият мабуй да не
иска да тръгне към света на мъртвите.
Мабуй може да се предаде и чрез контакт. Когаго бабата оставя в
наследство пръстен на своята внучка, тя ѝ предава нещо от своя мабуй.
Снимките също са средство за прехвърляне на мабуй от един човек на
друг.
 
Колкото по-стари, толкова по-силни
 
Погледнати от дистанцията на времето, дните ни в Охими бяха
интензивни, но в същото време релаксиращи. Нещо подобно на начина на
живот на местните, които винаги изглеждат заети с очевидно важни задачи,
но ако се вгледаш внимателно, ще откриеш, че правят всичко съвсем
спокойно. Винаги следвайки своя икигай, но без да бързат.
През последния ден от престоя ни отидохме до малък пазар близо до
изхода на селото да търсим подаръци. Там продаваха само зеленчуци от
местните стопанства, зелен чай, сок от шикуваса, както и бутилки с вода от
извор, скрит в джунглата янбару, на чийто етикет пишеше „Вода на
дълголетието“.

71
 Купихме си от „водата на дълголетието“ и я изпихме на паркинга до
пазара, с погледи, отправени към морето. Надявахме се, че онези бутилки,
които сякаш съдържаха някакво магическо питие, ще ни дадат здраве,
дълъг живот и ще ни помогнат да открием своя икигай.
Направихме си снимка със статуята на един дух бунагая и решихме за
последно да прочетем следния надпис:

ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЕЛОТО С НАЙ-ДЪЛГОЛЕТНИ ЖИТЕЛИ В

СВЕТА
 
На 80 съм още дете.
Когато дойдеш тук,
за да ме видиш на 90,
забравѝ за мен
и почакай да навърша 100.
Колкото сме по-стари,
толкова сме по-силни
и не позволяваме децата ни да ни обгрижват.
Ако търсиш дълъг живот,
добре дошъл в селото ни –
тук ще получиш благословията на природата
и ще открием заедно
тайните на дълголетието.
 
3 април 1993 г.
Федерация на клубовете
на възрастни хора в село Охими

Интервютата
 
В продължение на една седмица проведохме общо сто интервюта, за да
разберем от възрастните хора каква е тяхната житейска философия, техният
икигай и съществува ли тайна за постигането на дълъг и активен живот.
Заснехме ги с две камери, за да направим по-късно кратък документален
филм. За настоящата част на книгата избрахме тези, които ни се
сториха най-значими и вдъхновяващи.
Става дума за хора, които са на възраст около сто години или дори вече са
ги прехвърлили. Позволихме си да обобщим тайните на тяхното дълголетие
в няколко групи: 

72
 1. БЕЗ ТРЕВОГИ
 
„Тайната на дългия живот е да не се тревожим. Да поддържаме
сърцето си чисто и да не го оставяме да остарее. Да отваряме сърцето си
за хората с усмивка на уста. Ако се усмихваш и отвориш сърцето си,
внуците ти и всички твои познати ще искат да те виждат."
„Най-добрият начин да не се натъжаваш е да излезеш на улицата и да
поздравяваш хората. Правя го всеки ден. Излизам навън и казвам: „Добър
ден!", „Довиждане!". После се връщам вкъщи и се грижа за градината. А
следобед се виждам с приятелите си."
„Тук никой с никого не се кара. Стремим се да не си създаваме проблеми.
Да сме заедно и да прекарваме добре – това е всичко."
 
2. ДОБРИ НАВИЦИ
 
„Очаквам с нетърпение всяка сутрин. Ставам в 6 ч., отварям прозореца
и поглеждам градината, в която отглеждам зеленчуци. После веднага
излизам, за да видя доматите, мандарините... Обожавам да гледам всичко
това – така се разтоварвам. След като изкарам един час в градината,
връщам се вкъщи и си приготвям закуска."
„Сам си садя зеленчуците и сам си ги готвя. Това е моят икигай."
„Тайната да не оглупееш с възрастта се крие в пръстите. От пръстите
до главата и обратно надолу. Ако продължаваш да движиш пръстите си и
да работиш с тях, ще стигнеш 100 години.“
„Ставам всяка сутрин в 4 часа. Навивам си часовника за този час,
изпивам едно кафе и започвам да правя упражнения, вдигайки ръце нагоре.
Това ми дава енергия за остатъка от деня.“
„Ям всичко – мисля, че това е тайната. Обичам разнообразната храна –
много е вкусна!“
„Работата! Ако не работиш, тялото ти се съсипва.“
„Когато се събудя, отивам да сложа тамян в бутсудан (семейния храм).
Трябва да уважаваме предците си. Това е първото, което правя всяка
сутрин.“
„Всеки ден ставам рано, в един и същи час. Изкарвам сутринта в
градината. Веднъж седмично се виждам с приятели и ходим на танци.“
„Всеки ден правя упражнения и всяка сутрин се разхождам по малко.“
„Никога не пропускам да направя упражненията си от тайсо, след като
стана.“
„Яденето на зеленчуци помага да живеем дълго.“

73
 „Дългият живот зависи само от три неща: упражнения за здраве, добра
храна и срещи с хората.“
 
3. ЕЖЕДНЕВНА ГРИЖА ЗА ПРИЯТЕЛСТВАТА
 
„Да се срещам с приятелите си е моят най-важен икигай. Тук се
събираме всички и разговаряме – това ми се струва много важно. Винаги
помия следващия ден, в който ще се видим – това ми харесва най-много в
живота. “
,, Основното ми хоби е да се срещам със съседите и с приятелите си. “
„Да говориш всеки ден с хората, които обичаш – това е тайната на
дългия живот. “
„Добър ден! Довиждане! – казвам на децата, когато отиват на училище.
Поздравявам всички, които минават с колите си: „Карайте внимателно!".
През цялото време от седем и двайсет до осем и петнайсет сутринта съм
на крак, на улицата, и поздравявам хората. Когато всички са тръгнали, се
прибирам вкъщи. “
„Да си говорим и да пием чай със съседите – това му е най-хубавото на
живота. И да пеем заедно. “
,, Ставам всяка сутрин в 5 ч., излизам от вкъщи и слизам към морето.
После отивам до дома на една приятелка и пием чай. Това е тайната на
дългия живот – да се събираш с хора и да ходиш насам-натам. “
 

4. ЖИВОТ БЕЗ БЪРЗАНЕ

 
„Моята тайна за дълъг живот е винаги да си казвам: „полека,
спокойно“. Без бързане се живее много повече.“
„Всеки ден работя с ракитата – това е моят икигай. Когато се събудя,
първо се моля. После правя упражнения и закусвам. В 7 ч. започвам да
работя с ракитовите пръчки, съвсем спокойно. В 5 ч. следобед, когато се
уморя, отивам да се видя с приятелите си.“
„Да правиш много неща всеки ден. Винаги да си зает, но да ги подреждаш
едно след друго, без да се напрягаш.“
„Тайната на дългия живот е да си лягаш рано, да ставаш рано и да се
разхождаш. Да живееш спокойно и да се радваш на нещата. Да се
разбираш добре с приятелите си. Пролет, лято, есен, зима... Да изпитваш
щастие от всеки сезон.“
 

74
 5. ОПТИМИЗЪМ
 
„Всеки ден си казвам: „Днес ще съм здрав и пълен с енергия. На
максимум!"
„Вече съм на 98 години, но се считам за млад. Имам много неща за
вършене.“
,,Смехът, смехът е най-важен. Където и да отида, все се смея."
„Ще стигна до сто. Разбира се, че ще стигна! Това за мен е голяма
мотивация.“
„Да пееш и танцуваш заедно с внуците си – това е най-хубавото нещо в
живота.“
„Най-добрите ми приятели отидоха в рая. В Охими вече няма и кораби,
затова рибата почти изчезна. Преди можеше човек да си купи и малки, и
много големи риби. Но сега няма кораби, нито човешки същества. Всички
отидоха в рая.“
„Чувствам се късметлийка, че съм родена тук. Всеки ден съм благодарна
за това.“
„Най-важното в Охими и в живота изобщо е да се усмихваш.“
„Работя като доброволка в селото, за да върна поне малка част от
всичко, което те са ми дали. Например помагам на приятели да стигнат
до болницата с колата ми.“
,,Няма никаква тайна. Номерът е просто да живееш.“
 

ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ ОТ ЖИВОТА НА ОХИМИ

 
■ 100% от интервюираните притежават собствена градина, а
повечето от тях – цели полета с насаждения от чай, шикуваса, манго и
др.

■ Всички принадлежат към някоя местна общност. В нея се чувстват

обичани, като част от едно семейство.

■ Празнуват много, дори по дребни поводи. Музиката, песните и

танците са основна част от ежедневието им.

■ Имат важна мисия в живота, дори не само една. Определили са

своя икигай, но не го приемат твърде сериозно. Това, с което се
занимават, им носи наслаждение и релаксация.

75
 ■ Много са горди с традициите си и с местната култура.

■ Сякаш са пристрастени към всичко, което правят, колкото и

маловажно да изглежда то.

■ Йуимаару, което може да се преведе като „дух на взаимно

сътрудничество“, е твърдо залегнал в сърцата на местните. Те си
помагат не само за земеделската работа като събирането на реколтата
от захарна тръстика или сеенето на ориз, а и когато строят къщите си
или търсят доброволци за обществени дела. Нашият приятел Миуаги, с
когото вечеряхме последния ден, ни каза, че строи нова къща с
помощта на всичките си приятели и че ще можем да се настаним в нея
следващия път, когато се върнем в Охими.

■ Винаги са заети, но със задачи от най-различно естество – това им

помага да се отпускат. Не видяхме нито един дядо, седнал на пейка, без
да прави нищо. Вечно се движат насам-натам – ходят на караоке, на
сбирки на съседите или на следващия мач но гетбол.
 

76
  
Глава VII.
ХРАНИТЕЛНИЯТ РЕЖИМ ИКИГАЙ
Какво ядат и пият най-големите дълголетници в света
 
Според Световната здравна организация, Япония е страната с най-голяма
продължителност на живота в света. Средната възраст, до която доживяват
мъжете, е 85 години, а за жените тя е 87,3 години.
По тези показатели Испания е близо до Япония, благодарение на климата
си и на средиземноморската диета. Там мъжете живеят средно по 79,5
години, а жените – по 85 години.
Освен това Япония държи най-високия индекс на столетниците в света,
както вече видяхме в началото на книгата – над 452 на всеки един милион
жители (данните са от юли 2014 г.).

77
 Средната продължителност на живота в Япония като цяло е много висока,
но в рамките на страната тя варира чувствително в зависимост от
конкретната област. В горната схема, в която се сравнява
продължителността на живота на жителите на Япония, Швеция, САЩ и
японската префектура Окинава, може да се види, че този показател в
Япония е много висок, но от началото на 70-те години Окинава държи
първенството с чувствителна разлика.
Окинава е била една от най-засегнатите от войната области. Заради
големия брой жертви и загинали в сраженията, заради глада и липсата на
ресурси след края на конфликта, средната продължителност на живот на
жителите на Окинава през 40-те и 50-те години не е била много висока. Но
постепенно, след възстановяването от разрухата, те стават най-
дълголетните хора в страната.
Какви са тайните за дългия живот на японците? Какво по-специално има в
Окинава, което я прави номер едно в редиците на първенците?
Изследователите посочват например, че Окинава е единствената
провинция в Япония без влакове. Често жителите ѝ са принудени да се
движат пеш. Освен това, тя е единствената област, в която се спазва
препоръката на японското правителство да се консумират не повече от 10
грама сол на ден.
 
Чудотворните хранителни навици на Окинава
 
На този остров в Южна Япония процентът на смъртните случаи, дължащи
се на сърдечно-съдови проблеми, е сред най-ниските в страната.
Несъмнено хранителният режим играе важна роля в това отношение.
Неслучайно „диетата на Окинава“ е често споменавана в докладите,
посветени на храненето по света.
Най-сериозните и най-често използваните в книги и статии данни за
хранителния режим в Окинава са плод на проучванията на Макото Сузуки –
кардиолог от Университета Рюкю, който от 70-те години насам
е публикувал над 700 научни статии за храненето и начина на остаряване в
Окинава.
Брадли и Крейг Уилкокс се присъединяват към изследователския екип на
Макото Сузуки и съсредоточават цялото си познание в една книга,
публикувана през 2011 г. и превърнала се в своеобразна библия по темата –
The Okinawa Program.
След като в продължение на 25 години изучават начина на хранене на
острова на дълголетниците, те стигат до следните изводи:
■ Местните хора се хранят с най-различни продукти, предимно от
растителен произход. Разнообразието изглежда играе много важна роля в

78
това отношение. Проведеното проучване сред столетниците от Окинава
показва, че те редовно консумират 206 различни храни, включително
подправки. Що се отнася до ежедневните им навици – ядат средно
по осемнайсет различни храни всеки ден, което силно контрастира с
еднообразието в нашата фастфуд култура.
■ Ядат плодове или зеленчуци поне пет пъти на ден. Най-малко седем
вида плодове и зеленчуци се консумират ежедневно от местното население.
За да разберем дали има достатъчно разнообразие на трапезата, най-
простият показател е „пъстротата“. На маса, на която има червени чушки,
моркови, спанак, карфиол и патладжан, са налице много цветове и голямо
разнообразие. Зеленчуците, картофите и бобовите растения, както и
производните на соята – например тофу, са най-често срещаните храни в
диетата на Окинава. Над 30% от дневните калории се набавят от
зеленчуците.
■ Зърнените храни са в основата на хранителния им режим. Японците
ежедневно се хранят с бял ориз, като го допълват понякога със спагети от
елда или удон15 – двата основни вида паста, които се употребяват тук.
Оризът е и най-често консумираната храна в Окинава.
■ Почти не приемат захар в чист вид, а ако го правят, тя задължително е
от тръстика. Ние, авторите на тази книга, можем да потвърдим това – всяка
сутрин на път за Охими минавахме с колата си покрай многобройни
плантации със захарна тръстика. А близо до замъка Накаджин дори
изпихме по чаша тръстиков сок. До сергията имаше поставен плакат, на
който беше представено проучване за защитния ефект на тръстиковата
захар срещу рака.
Освен споменатите принципи на начина на хранене в Окинава, трябва да
подчертаем, че населението на острова се храни с риба средно три пъти
седмично и че за разлика от други части на Япония, най-консумираното
месо е свинското, макар да го ядат само един или два пъти в седмицата.
В проучванията на Макото Сузуки също така се посочва следното:
■ Жителите на Окинава обикновено консумират една трета от захарта,
която приемат останалите японци. Това означава, че сладкишите
и шоколадите много по-рядко присъстват в хранителните навици на
местните.
■ Приемат около половината от количеството сол, консумирано от
останалите японци – 7 грама на ден, на фона на средно 12 грама дневно за
останалите части на Япония.
■ Поемат по-малко количество калории на ден – 1785 в сравнение с 2068
(средното за Япония). Всъщност ниският прием на калории е
нещо обичайно за петте „сини зони“.
15
Характерни японски макарони – Б. ред.
79
 Хара хачи бу
 
Последният факт ни връща към закона за 80-те процента, който
споменахме в първа глава – понятието, което японците наричат хара хачи
бу. Много е лесно да приложим този принцип на практика. За целта
е необходимо единствено да спрем да ядем, когато почувстваме, че сме
почти сити, но бихме могли да си хапнем още нещо.
Много лесен начин да приложим хара хачи бу е да престанем да ядем
десерти. Или да намалим малко порцията, която обикновено изяждаме. В
края на храненето трябва да останем леко гладни.
Именно заради това порциите, които се сервират в Япония, обикновено са
много по-малки от тези на Запад. Храната не се поднася като първо блюдо,
основно ястие и десерт, както в Испания например. Най-често всичко се
комбинира и се сервира в много на брой малки чинийки – една с ориз, друга
със зеленчуци, купичка със супа мисо16 и нещо дребно за
хапване. Поднасянето на храната в многобройни дребни съдове помага да
не се злоупотребява с яденето. Освен това то улеснява постигането на
разнообразието, за което говорихме в началото на тази глава.
Всъщност корените на хара хачи бу са хилядолетни. В книгата Zazen
Yokijinki от XII в., посветена на техниките на дзен, на практикуващите се
препоръчва да се хранят, като поемат две трети от това, което действително
им се иска. Да ядеш по-малко, отколкото желаеш, е нещо обичайно в
режима на всички будистки храмове на Изток. Вероятно ползата от
ограничаването на калориите е нещо, което последователите на будистката
религия са знаели интуитивно преди повече от девет века.
 
В такъв случай, ако ядем по-малко, ще удължим ли живота си?
 
Отговорът е очевиден, но малко хора се осмеляват да си зададат този
въпрос. По всичко личи, че приемът на по-малко калории от тези, които
тялото изисква, увеличава продължителността на живота, стига да
не прекрачим границата на недохранването. Ключът към ограничената
консумация на калории и към здравето изобщо е приемането на много
продукти с висока хранителна стойност и полза за организма, познати
като суперхрани, и ограничаването на тези, които са богати на празни
калории и чиято енергийна стойност не може да бъде оползотворена от
човешкия организъм.

16
Популярната супа мисо се приготвя от традиционната японска подправка мисо,
обявена за една от най-полезните в целия свят. – Б. ред.
80
 Ограничаването на калориите, което споменахме по-рано, е една от най-
ефективните техники, с които да добавим повече години към живота си.
Както лабораторните експерименти с мишки, така и
изследванията, проведени в „сините зони“, показват, че лекият „глад“ – или
прословутият закон за 80-те процента – удължава младостта на тялото. Ако
организмът разполага винаги с достатъчно или с прекалено много
калории, той изпада в летаргия и се изхабява, защото изразходва голямо
количество енергия за усвояването на храните.
Една от ползите от ограничаването на калориите е, че се понижават нивата
на IGF-1 (инсулиноподобен фактор на растежа). IGF-1 представлява
протеин, играещ много важна роля в процеса на стареене. Една от
причините, поради които както животните, така и хората остаряват, е
наличието на прекомерни количества IGF-1 в кръвта им.
В случай, че работният ни режим не позволява да прилагаме ежедневно
закона за 80-те процента, една от възможните алтернативи е лека
нискокалорична диета веднъж или два пъти седмично. Диетата „5:2“, която
сега е на мода в САЩ, препоръчва два дни в седмицата приемът на калории
да се ограничи до 500 kcal (или по-малко), а през останалото време да се яде
нормално.
Многобройни са ползите от подобни разтоварващи дни и най-важната от
тях е, че така се помага на храносмилателната система да се разтовари и да
се прочисти.
 
15 естествени антиоксиданта от режима на Окинава
 
Антиоксидантите са молекули, които забавят окислението на клетките. Те
неутрализират свободните радикали, увреждащи клетките и
провокиращи стареенето на тялото. Широко известен е антиоксидантният
ефект на зеления чай, за който ще говорим подробно малко по-нататък.
Ето кои са 15-те храни, които заради високото си съдържание на
антиоксиданти и поради факта, че се консумират практически ежедневно,
се считат за ключови по отношение на виталността на жителите
на Окинава:

■ Тофу
■ Мисо
■ Риба тон
■ Моркови
■ Гоя (зеленчук с наситено зелен цвят)
■ Комбу (вид водорасло)
■ Зеле

81
 ■ Нори (друг вид водорасло)
■ Лук
■ Соеви кълнове
■ Хечима (вид краставица)
■ Соеви зърна (варени или сурови)
■ Сладки картофи
■ Чушки
■ Жасминов чай (санпинча)
 
Чаят санпинча – царското питие на Окинава
 
Това е най-консумираният чай в Окинава. Той представлява смес от зелен
чай и жасминов цвят. Най-близкият негов еквивалент, който може да се
намери на Запад, е жасминовият чай, който обикновено се доставя от
Китай. Изследване, проведено от Хироко Шо от Университета в Окинава,
стига до заключението, че жасминовият чай понижава нивата на холестерол
в кръвта.
В Окинава чаят санпинча може да бъде намерен под всякаква форма и е
част от асортимента на всеки автомат за напитки, който можеш да видиш на
улицата.
Към всички ползи от антиоксидантния ефект на зеления чай се добавя и
благотворното действие на жасмина:
 
■ Намалява риска от сърдечни пристъпи.
■ Подсилва имунната система.
■ Помага за облекчаването на стреса.
■ Намалява нивата на холестерола.
 
Жителите на Окинава пият средно по три чаши чай санпинча на ден.
Възможно е на Запад да се окаже трудно да открием точно тази
комбинация, но можем да заложим на жасминовия чай или направо – на
висококачествения зелен чай.
 
Тайните на зеления чай
 
Отварата от зелен чай от векове е считана за мощно лекарство. Скорошни
изследвания потвърждават тези ѝ качества и доказват влиянието на
древното растение върху продължителността на живота, особено при
редовна консумация.

82
 Зеленият чай произхожда от Китай, където се употребява от хилядолетия,
но едва преди няколко века е започнал износът му за останалите части на
света.
За разлика от други видове чай и благодарение на изсушаването му на
въздух, без ферментация, зеленият чай запазва свойствата си, дори когато е
вече сух и натрошен. По тази причина има толкова благотворен ефект
върху здравето, като помага на различните системи в организма:

■ Контролира холестерола.
■ Понижава нивата на кръвната захар.
■ Регулира кръвообращението.
■ Предпазва от грип, благодарение на съдържащия се в него витамин С.
■ Подпомага костната система поради високото си съдържание на
флуорид.
■ Предпазва от някои бактериални инфекции.
■ Предпазва от слънчевата радиация.
■ Има изчистващ и диуретичен ефект.

Белият чай, със своето още по-голямо съдържание на полифеноли, може

да бъде дори по-мощно средство срещу стареенето. Всъщност той е считан
за естествения продукт с най-голяма антиоксидантна сила в света. За
сравнение, изпиването на чаша запарка от бял чай може да бъде равно по
ефект на около дузина чаши натурален портокалов сок.
В заключение: Ежедневното пиене на бял или зелен чай може да ни
помогне да намалим количествата на свободните радикали и по този начин
да останем млади за по-дълго време.
 
Охими, един по-различен случай
 
Както казахме, Охими е наричано „селото на столетниците“ и е
населеното място с най-голяма продължителност на живота в Окинава.
В Охими не само се живее по-дълго, но и хората остават здрави до по-
напреднала възраст. Не е рядкост жители на това земеделско селище,
прекрачили деветдесетте години, да се движат с мотоциклет или
столетници да вървят пеш и да обработват градините си.
В сравнение с останалите части на Япония, жителите на Охими:

■ Приемат 3 пъти повече зелени зеленчуци на ден.

■ Ядат 1,5 пъти повече бобови растения (соя).
■ Хранят се с повече водорасли и риба, отколкото в останалите части на
Япония.

83
 ■ Консумацията на ориз е под средната за японската нация.
 
Силата на шикуваса
 
Това е най-разпространеният цитрусов плод в Окинава, а най-големият
негов производител в цяла Япония е именно Охими.
Шикуваса е толкова кисел, че е почти невъзможно да се изпие сокът му,
ако предварително не се разреди с вода. На вид прилича на мандарина, а
вкусът му е нещо средно между вкуса на лайм и мандарина.
Шикуваса съдържа голямо количество нобилетин – флавоноид с могъщо
антиоксидантно действие.
Всички цитрусови плодове – грейпфрути, портокали, лимони – съдържат
нобилетин, но концентрацията му в шикувасата от Окинава е 40 пъти по-
голяма от тази в портокалите. Доказано е, че консумацията на нобилетин
помага за предпазването от атеросклероза, рак, диабет тип 2 и затлъстяване.
Освен това шикувасата съдържа витамин С, В1, бета каротин и минерали.
Използва се за овкусяването на всякакви традиционни ястия, като се
приема и под формата на сок.
Докато провеждахме нашето проучване – в деня, когато възрастните хора
в селото празнуваха своите годишнини, ни поднесоха торта с вкус на
шикуваса.

 
СПИСЪК НА АНТИОКСИДАНТИТЕ ЗА ЗАПАДНЯЦИ
 
През 2010 г. вестник „Daily Mirror“ публикува списък с храни,
препоръчвани от експертите за забавяне на стареенето. Сред тях
откриваме:
■ Зеленчуци – заради голямата им концентрация на вода и минерали,
както и на фибри. Например: бяло цвекло и броколи.
■ Сини (или мазни) риби – заради високото съдържание на
антиоксиданти в мазнината им. Например: сьомга, скумрия, риба тон
и сардини.
■ Плодове – важен източник на витамини; помагат за елиминирането
на токсините. Не бива да се пропускат цитрусите, ягодите и кайсиите.
■ Плодове от храстовидни растения – също много богати на
антиоксиданти. Например: боровинки и годжи бери.
■ Сухи плодове – съдържат антиоксиданти и витамини, освен че са
добър източник на енергия.
■ Зърнени храни – доставят енергия и съдържат минерали.
Например: овес и жито.

84
 ■ Зехтин – заради антиоксидантния му ефект; особено се отразява на
кожата.
■ Червено вино (в умерени количества) – със силно антиоксидантно и
съдоразширяващо действие.
 
Ежедневната употреба на тези храни ще ни помогне да се чувстваме
по-млади и да избегнем преждевременното състаряване на организма.

Забележка: Храните, които трябва да се премахнат от диетата, са

рафинираното брашно и захар, индустриално произведените
хлебни изделия и полуфабрикатите, както и кравето мляко и неговите
производни.

85
 Глава VIII.
С МАЛКО ДВИЖЕНИЕ ЖИВЕЕШ ПОВЕЧЕ
Упражнения от Изтока, които подпомагат здравето и
дълголетието
 
Проведените в сините зони изследвания показват, че най-дълголетните
хора не са най-спортуващите, а онези, които се движат най-много.
Когато посетихме Охими – селото с най-висока продължителност на
живота в света – открихме, че дори хората, надхвърлили осемдесет или
деветдесет години, са много активни. Те не остават вкъщи, седнали на
стола да гледат през прозореца или да четат вестник. Жителите на Охими
вървят предимно пеш, а ако се качат на колата, то е за да отидат в
местното караоке. Стават рано сутрин и едва закусили, отиват в градината
да почистят бурените. Не практикуват никакъв конкретен спорт, но не
престават да се движат, докато извършват ежедневните си рутинни
занимания.
 
ТОЛКОВА Е ЛЕСНО ДА СТАНЕШ ОТ СТОЛА!
 
„Метаболизмът се забавя с 90%, след като прекараме 30 минути в
седнало положение. Ензимите, които придвижват мазнините от
артериите към мускулите, намаляват действието си. Ако седим в
продължение на 2 часа, добрият холестерол в кръвта спада с 20 %. Ако
просто станем от стола за пет минути, всичко се връща към
нормалността. Ставането от стола е нещо много лесно, тъй че
изглежда глупаво да не го правим.“ Това са думи на Гавин Брадли –
един от най-големите експерти в тази област и директор на
международна асоциация, която цели да накара хората да осъзнаят
колко лошо е за здравето им да са седнали през по-голямата част
от времето си.
 
Ако живеем в града, много е вероятно да се окаже трудно да се движим по
естествен и здравословен начин в ежедневието си. Можем обаче да
прибегнем до упражнения, които още преди столетия са
доказали благотворния си ефект върху организма.
Източните учения, насочени към балансиране на духа, тялото и ума,
напоследък са доста модерни на Запад, но в страните, от които
произхождат, се практикуват за здраве от хилядолетия.

86
 Ногата, която произхожда от Индия, но е доста популярна и в Япония, или
китайските учения Тай Чи и Ки Гонг (или Ци Гун), са сред многото
разновидности, които се стремят да постигнат хармония между тялото и
ума на човека, за да може той да изживее живота си пълноценно, в радост и
спокойствие.
Всъщност те са признати и от науката като „еликсири“ на младостта.
Тези плавни упражнения подобряват здравето и са особено подходящи за
възрастните хора, за които е по-трудно да поддържат формата си.
Доказано е, че сред полезните ефекти на Тай Чи са облекчаване на
остеопорозата, забавяне развитието на болестта на Паркинсон и
подпомагане на доброто кръвообращение, като освен това се подобрява
еластичността и тонусът на мускулите. Не по-малко важни са ползите на
емоционално ниво, тъй като практикуването му е добра защита срещу
стреса и депресиите.
Източните учения допринасят за удължаването на живота. И японските
столетници го доказват.
В следващите страници ще се запознаем с някои от тези техники, които
влияят благотворно върху здравето и дълголетието. Но първо ще ви
представим една японска система от упражнения за началото на деня.
 
Радио тайсо
 
Тези упражнения за сутрешно загряване стават популярни още преди
войната. Думата „радио“ е част от името на практиката, защото
инструкциите за всяко упражнение са били излъчвани по радиото.
В днешно време хората обикновено правят упражненията сутрин, като
включат телевизора си на канала, по който ги излъчват. Една от основните
цели на практиката радио тайсо е подсилването на усещането за общност и
взаимопомощ между всички участници.
Практикува се винаги в група – обикновено в училищата, преди първия
час, или в предприятията, в началото на работния ден.
Едно от общите неща, които открихме при почти всички интервюирани в
Охими, беше фактът, че те практикуват упражненията от радио тайсо в
сутрешните часове. Дори в старческия дом, който посетихме, и където
някои от възрастните хора се придвижваха в инвалидни столове, също
посвещаваха по пет минути на радио тайсо.
Когато тези упражнения се изпълняват групово, обикновено това се
случва на стадиони или в големи спортни зали, като за целта се използват
високоговорители.
Могат да бъдат направени за 5 или 10 минути, в зависимост от това дали
се изпълняват всички движения или само част от тях. Упражненията

87
наблягат основно на разтягането и на работата върху подвижността на
ставите. Едно от най-популярните движения от радио тайсо е съвсем
просто – вдигане на ръцете над главата и свалянето им обратно надолу с
помощта на кръгово движение.

88
89
 Йога
 
Разпространена както в Япония, така и на Запад, йогата е подходяща
почти за всеки човек. Постигнат е успех дори в адаптирането на някои от
движенията за инвалиди и за бременни жени.
Йогата произхожда от Индия, където се е развивала от хилядолетия насам
и се е опитвала да обедини в едно цяло физическото и умственото
измерение на човешкото същество. Самата дума „йога“ води началото си от
санскритски термин, означаващ „съюз“, „свързване“, „обединяване“. Йога
търси обединение между тялото и ума, за да помогне на човек да води
здравословен начин на живот в единство със заобикалящия го свят.
Следователно основните цели на йога са:

■ Доближаване до човешката ни природа.

■ Умствено и физическо прочистване.
■ Доближаване до божественото.

 
Видове йога
 
Съществуват различни видове йога според традициите и текстовете, от
които са се развили. Всички те имат сходни цели. По думите на учителите,
разликата е основно в това кой път ще избереш, за да достигнеш върха на
съвършенството.

■ Джнана йога: йогата на познанието, която се стреми да дисциплинира и

извиси ума.
■ Карма йога: фокусирана е върху действието, върху задачите и
задълженията, които трябва да изпълним, за да бъдем от полза както за
самите себе си, така и за общността.
■ Бхакти йога: йогата на вярващите и посветените на божественото.
■ Мантра йога: йога на звуковите вибрации; насочена към повтарянето
на мантри за постигане на състояние на умствена релаксация.
■ Кундалини йога: йога на осъзнаването, цялостна наука, изградена от
дишане, асани (физически пози), звук, мантри, медитация и релаксация.
■ Раджа йога: позната като „Царският път“. Тя обхваща осем стъпки,
водещи към пълното единение на човек със самия себе си и с околния свят.
■ Хатха йога: най-разпространената практика както на Запад, така и в
Япония. Т.нар. физическа йога, изградена върху асани, концентрация на
ума и техники за обща релаксация на ума и тялото.

90
 Как се изпълнява „Поздрав към слънцето“?
 
Едно от най-емблематичните упражнения от Хатха йога е „Поздрав към
слънцето“. За да го изпълните, е необходимо да следвате тези 12 основни
стъпки:

1. Съберете стъпалата си, с добре изправено тяло, но без напрежение.

Издишайте.
2. Съберете дланите пред гърдите си и от тази позиция вдигнете ръце над
главата си. Извийте леко тялото си назад, докато вдишвате.
3. Издишайте и се наведете напред, докато докоснете пода с дланите си,
като държите колената изправени.
4. Изнесете единия си крак назад и го изпънете, така че да докосне пода с
върха на пръстите. Вдишайте.
5. Изнесете и другия си крак назад и останете с изпънати ръце и крака,
като задържите въздуха.
6. Докато издишате, свийте ръце и докоснете с гърди пода, като в същото
време опрете и колената си до земята.
7. Изпънете ръце и извийте гръбначния си стълб назад, като държите
долната част на тялото си прилепена към пода. Вдишайте.
8. Опрете дланите и стъпалата си на пода и повдигнете кръста, докато
изпънете ръцете и краката, а тялото ви застане във формата на обърнато
„V“. Докато правите това, издишайте.
9. Изнесете напред същия крак, който в началото сте изпънали назад, и го
сгънете, така че коляното и стъпалото да са на една линия – под главата и
между двете ръце. Вдишайте.
10. Повдигнете таза, като оставите дланите си на пода – както в позиция
№  3. Издишайте.
11. Вдигнете ръце над главата със събрани длани и извийте гръб назад,
както в позиция № 2. Вдишайте.
12. Свалете ръцете си и заемете началната позиция, докато издишвате.
Така можете да поздравите слънцето и да се подготвите за един страхотен
ден.

91
 Тай Чи
 
Тай Чи е китайско бойно изкуство, познато също под името Тайдзи Цюан.
То е много популярно в Япония. Първите школи са се появили преди
стотици години, както и будизмът и конфуцианството.
Според китайската традиция, негов основател е Джан Санфън – даоистки
учител, владеещ бойни изкуства, въпреки че Ян Лучан го разпространява по
света през XIX в.

92
 В началото Тай Чи е било „вътрешно“, духовно насочено бойно изкуство
или ней-дзя17, за постигане на личностното усъвършенстване. Целта му е
била самозащитата, като практикуващият се е обучавал да побеждава
противника си, използвайки възможно най-малко сила и наблягайки на
ловкостта.
По-късно Тай Чи, възприемано също и като средство за изцеляване на ума
и тялото, се превръща все повече в техника за постигане на жизненост и
вътрешен мир. Китайското правителство го популяризира като практика, за
да стимулира своите граждани да спортуват. Постепенно то губи смисъла
си на бойно изкуство, за да се превърне в извор на здраве и благополучие,
достъпен за всички.
 
Стилове Таи Чи
 
Съществуват различни школи и стилове в практиката на Тай Чи. Сред тях
исторически се открояват следните:

■ Стил Чън: характеризира се с редуване на бавни и експлозивни

движения.
■ Стил Ян: най-популярният стил; характеризира се с бавни и плавни
движения.
■ Стил У: движенията са кратки по време, но много бавни и внимателно
обмислени.
■ Стил Хао: външните движения са почти микроскопични, защото
концентрацията е върху вътрешните движения. Това е една от най-слабо
разпространените форми на Тай Чи, включително в Китай.

Независимо от различията помежду им, всички тези стилове споделят

общи цели:
1. Спокоен контрол над движението.
2. Превъзходство на изяществото над силата.
3. Да се задвижиш по-късно, но да пристигнеш първи.
4. Себепознание и познаване на противника.

Десет основни принципа при практикуването на Тай Чи

17
Ней-Дзя или вътрешни стилове, или вътрешна школа на китайските бойни изкуства
(на китайски: 內家 – вътрешна сила) е термин от китайските бойни изкуства, който
групира тези стилове, които практикуват Нейгун, те са превеждани обикновено също
така като вътрешни бойни изкуства, тоест те се занимават с духовните, умствени и
свързани с чи аспекти, за разлика от "външните" (на китайски: 外, пинин: wài), които
имат подход, фокусиран върху физиологичните аспекти. – бел. http://4eti.me
93
  
Според учителя Ян Чен-Фу съществуват десет основни принципа, за да
практикуваме правилно Тай Чи:
1. Главата е изправена – в нея се концентрира енергията.
2. Гърдите са отпуснати, а гърбът – обтегнат, за да няма напрежение в
долната част на тялото.
3. Кръстът е отпуснат – той управлява цялото тяло.
4. Разграничаване на тежкото от лекото; идентифициране на местата,
които носят тежестта на тялото.
5. Раменете са отпуснати и лактите са свободни – това позволява силата да
тече.
6. Съзидателността на ума е предимство пред силата на тялото.
7. Единство на горната и долната част на тялото, за да могат да действат
заедно.
8. Единство на вътрешното и външното, за да се синхронизират умът,
тялото и дишането.
9. Движенията се изпълняват без прекъсване, за да бъдат плавни и
хармонични.
10. Стремеж към покой вътре в движението. Действията на тялото водят
до релаксация на ума.
 
Съвсем като облаците
 
Едно от най-известните комплексни движения от Тай Чи се състои в
имитация на облаците. Упражнението се нарича „Движение на ръцете
като облаци“. Ето как можем да го изпълним стъпка по стъпка:
1. Протегнете ръце напред; дланите са насочени надолу.
2. Свийте ръцете си към тялото, сякаш прегръщате дърво.
3. Разтворете ръцете си настрани.
4. Насочете дясната си ръка нагоре и към центъра, а лявата – надолу и към
центъра.
5. Изобразете с ръце въображаема топка пред тялото си.
6. Завъртете дясната ръка към лицето си.
7. Прехвърлете тежестта върху десния крак и се завъртете надясно от
ханша нагоре, докато очите ви следят движението на ръката.
8. Разменете позициите на ръцете, като свалите дясната на нивото на
талията и вдигнете лявата пред лицето.
9. Прехвърлете тежестта на тялото върху левия крак.
10. Завъртете се наляво, като през цялото време следите с поглед
вдигнатата лява ръка.

94
 11. Повторете движенията плавно, като пренасяте тежестта на тялото от
крак на крак и в същото време променяте позицията на ръцете.
12. Протегнете отново ръцете си пред тялото и ги свалете плавно, за да се
върнете в началната позиция.

95
 Ки Гонг
 
Това учение е познато също под името Ци Гун, където ци означава
жизнена енергия, а гун – работа18. Целта му е да работи с жизнената енергия
на организма. Въпреки че е относително ново (по-специално терминът, с
който се именува в наши дни), Ки Гонг произхожда от древните Дао Ин –
източни изкуства, насочени към подобряване на умственото и физическото
здраве.
В началото на XX век името му започва да се появява в различни
съчинения, посветени на тренировките за бойни изкуства, а през трийсетте
години се поставя началото на използването му в болниците, както се
разбира от книгата на Дун Хао „Методът на лечение на туберкулозата с
Ки Гонг". По-късно китайското правителство започва да го популяризира,
както се случва и с Тай Чи.
Практикуването на Ки Гонг се състои във физически упражнения, които
стимулират дишането. Те могат да са статични или динамични, да се
изпълняват в изправено, седнало или легнало положение. Съществуват
различни стилове в Ки Гонг, като във всички тях стремежът е към
засилване на съществуващата жизнена енергия и нейното възстановяване.
Въпреки че движенията като цяло са плавни, физическата работа е доста
интензивна.
 
Ползи от Ки Гонг
 
Според многобройните изследвания, провеждани на различни места по
света, Ки Гонг има положителен ефект върху здравето, подобно на Тай Чи
и Йога.
Сред научно доказаните ползи от практикуването му изпъкват няколко,
отбелязани в статията „Медицински приложения на Ки Гонг“ на доктор
Сенсиър:
■ Промяна в мозъчните вълни.
■ Регулиране на половите хормони.
■ По-ниска смъртност от инфаркти.
■ Подобряване на кръвното налягане при пациенти с хипертония.

18
Ци гун или чи гун, също чигун (в превод от китайски – работа с ци, ци или чи на
китайски език – дъх, дихание) е древна китайска медитативна система с грациозни
движения и дихателни упражнения. Чи гун задвижва енергията в тялото и подобрява
цялостното здраве на организма. Макар, че чи гун често е отнасян към бойните
изкуства или тай чи, разликата е, че движенията на чи гун са всъщност много по-бавни
и фокусирани върху вътрешната чи. – бел. http://4eti.me
96
 ■ Увеличаване на костната плътност.
■ Подобряване на кръвообращението.
■ Забавяне на старческите симптоми.
■ По-голяма ефективност и равновесие между различните функции на
тялото.
■ По-добро оросяване на мозъка и по-бърза комуникация между ума и
тялото.
■ Укрепване на сърдечната функция.
■ Намаляване на страничните ефекти от терапиите срещу рака.
Всичко това помага за поддържането на добра физическа форма и
удължава живота благодарение на активността и жизнеността на организма.

Методи от практиката на Ки Гонг

 
За да практикуваме правилно Ки Гонг, е необходимо да знаем, че
жизнената енергия протича през цялото ни тяло. Следователно трябва да
можем да контролираме всичките му части:
1. Тяо Шън (Уравновесяване на тялото) – придобиване на правилна
стойка. Важно е да сме здраво стъпили на земята.
2. Тяо Си (Уравновесяване на дишането) – то трябва да стане спокойно,
плавно и изпълнено с мир.
3. Тяо Син (Уравновесяване на ума) – това е най-трудната задача, защото
предполага да спрем мислите си.
4. Тяо Ци (Уравновесяване на жизнената енергия) – с помощта на
уравновесяването на горните три компонента се постига естественият поток
на жизнената енергия.
5. Тяо Шън (Уравновесяване на духа) – необходимо е, за да поддържаме
тонуса си, тъй като „духът е силата и коренът в битката“, според
написаното от Ян Дзюнмин в „Същността на Тай Чи Ци Гун“.
По този начин организмът ще е подготвен да действа координирано за
постигането на една конкретна цел.
 
Петте елемента на Ки Гонг
 
Едно от най-популярните упражнения в Ки Гонг представя
последователно петте елемента: Земя, Вода, Дърво, Метал и Огън. Целта на
тази поредица от движения е да уравновеси петте енергийни потока, за
да подобри функционирането на ума и органите на тялото.

97
 Има различни начини за изпълнението им. Тук ще следваме упражненията
на Мария Исабел Гарсия Монреал – инструктор в Центъра по Ци Гун в
Барселона:

ЗЕМЯ

1. Раздалечете краката си, така че стъпалата да са на ширината на

раменете.
2. Отворете леко пръстите на краката си, за да направите позата по-
стабилна.
3. Отпуснете раменете си възможно най-ниско, нека ръцете да падат
свободно, малко встрани от тялото (поза У ци или вкореняване).
4. Вдишвайки, повдигнете ръце. Нека дланите да са обърнати надолу и да
застанат на височината на раменете.
5. Издишайте, докато свивате колената си и сваляте ръце надолу. Дланите
застават на височината на корема и са обърнати навътре към тялото.
6. Задръжте тази позиция за няколко секунди, като се концентрирате
върху дишането.

98
 ВОДА

1. Тръгвайки от позиция „Земя“, сгънете колената си, за да приклекнете,

като държите торса изправен. Докато правите движението, издишайте.
2. Натиснете опашната кост надолу, за да обтегнете областта на кръста.
3. Вдишвайки, отново се изправете, докато застанете в позиция „Земя“.
4. Повторете три пъти упражнението.

99
 ДЪРВО

1. Тръгнете от позиция „Земя“. Вдишвайки, обърнете дланите си нагоре и

отворете ръцете си настрани, като опишете кръг и ги поставите пред
ключиците си. Обърнете ръцете си така, че дланите и лактите ви да сочат
надолу, а раменете да останат отпуснати.
2. Докато издишвате, излезте от позицията, като опишете с ръце кръг в
посока надолу и заемете началната позиция.
3. Повторете три пъти.

100
 МЕТАЛ

1. Тръгвайки от позиция „Земя“, вдигнете ръце и ги задръжте на

височината на гръдната кост.
2. Обърнете дланите една към друга, като оставите между тях разстояние
от около десет сантиметра. Нека пръстите да са отпуснати и
леко раздалечени.
3. Докато вдишвате, раздалечете ръцете, така че да застанат пред
раменете.
4. Издишвайки, приближете ръцете една към друга, докато застанат
отново в позиция 2.
5. Повторете три пъти, като наблюдавате как енергията се концентрира
при всяко доближаване на ръцете пред гръдния кош.

101
 ОГЪН

1. Тръгнете от позиция „Земя“ и вдишайте, докато вдигнете ръцете си до

височината на сърцето. Дланите са обърнати една към друга, като лявата
стои малко по-високо от дясната.
2. Направете въртеливо движение с ръцете, за да усетите енергията на
сърцето.
3. Завъртете се леко от кръста наляво, като торсът е отпуснат, а лактите са
успоредни на земята.
4. Раздалечете ръцете. Дланите продължават да са обърнати една към
друга, като горната застава на височината на рамото, а долната –
на равнището на корема.
5. С издишване ръцете отново се събират пред сърцето.

102
 ЗАВЪРШВАНЕ НА КОМПЛЕКСА ОТ УПРАЖНЕНИЯ
 
1. Тръгвайки от позиция „Земя“, вдишайте и отново вдигнете ръцете на
височината на раменете, с длани обърнати надолу.
2. Докато издишвате, свалете ръцете и ги отпуснете близо до тялото, като
се върнете в началната позиция У ци.

103
 Шиацу
 
Шиацу възниква в Япония. Среща се под това име от началото на XX век
основно като терапия срещу артрит, но също така се фокусира върху работа
с енергиите с помощта на натиск и по-специално – масаж с палци и длани.
В комбинация с разтягащи и дихателни упражнения, Шиацу се стреми да
постигне равновесие между различните елементи на тялото.

„Не е важно Дао Ин (упражнения за поддържане на здравето) да има

име, да имитира нещо или да е записано върху яспис. Важна е техниката и
същността на това, което се практикува. Разтягане и свиване,
навеждане и повдигане на главата, правене на стъпки, лежане, почивка
или стоене прав, бързо или бавно ходене, вик или издишване... – всичко
може да бъде Дао Ин.“
Гъ Хун
 
По-добро дишане за по-дълъг живот
 
Книгата „Сиуджън шъшу“, позната на Запад под името „Десет книги за
култивиране на съвършенството“, датира от XIII век и представлява
сборник от материали с различен произход, насочени към поддържане на
ума и тялото.
В нея, сред много други имена, е цитиран Сун Съмяо – известен лекар от
VI век и автор на книги, посветени на традиционната китайска медицина.
Сун Съмяо е познавал добре източните традиции и ни е оставил
напътствия как да живеем добре в зависимост от годишните времена:
 
„През пролетта вдишвайте „му" (Дърво), за да имате добро зрение;
освен това „Дървото" може да помогне на черния дроб.
През лятото взимайте „хуо" (Огън), за да се помирят сърцето и огънят.
През есента поемайте „дзин" (Метал), за да се стабилизирате, и
трупайте „Метал", като поддържате белите си дробове влажни.
След това вдишвайте „шуей" (Вода) за бъбреците и наблюдавайте как
„водата" вътре в тялото ви се успокоява.
Правете дълбоки вдишвания и през четирите сезона, за да може далакът
да преработи хранителните вещества.
Избягвайте шумните издишвания. Не позволявайте дори на собствените
си уши да ги чуят.
Практиката е отлична и ще ви помогне да съхраните своя божествен
еликсир."
104
  
Глава IX.
ГЪВКАВОСТ И УАБИ-САБИ
Как да посрещаме проблемите и житейските промени, без да се
състаряваме от стреса и грижите
 
Какво е гъвкавост?
 
Една от общите характеристики на всички хора, които имат ясно
определен икигай, е постоянството на страстта им, независимо от
обстоятелствата. Когато животът им поднася несполуки, когато навсякъде
срещат препятствия, те никога не се предават. Продължават да се борят,
каквото и да става.
Тук говорим за гъвкавост – термин, станал популярен в психологията през
последните десетилетия.
Гъвкавостта е не само способността да не се отказваш и винаги да
продължаваш да се бориш. Както ще видим в тази глава, това е нагласа,
която можем да култивираме, за да успеем да се концентрираме
върху важното в живота, вместо върху неотложното, и да не се оставяме да
бъдем водени от отрицателни емоции.
В последната част ще разгледаме техники, с помощта на които ще се
научим не само да бъдем гъвкави, но и да повишим своята антикрехкост.
Рано или късно, на всеки човек се налага да преживее трудни моменти.
Начинът, по който се справяме с тези ситуации, може да се отрази съвсем
различно върху качеството ни на живот. Тренирането на ума, тялото и
емоциите в гъвкавост е основополагащо за успешното справяне с неудачите
в живота.
 

 
Гъвкавостта представлява способността ни да посрещаме трудностите.
Колкото по-гъвкави сме, толкова по-лесно ще ни е да „се изправим“ и да си
възвърнем смисъла на живота.

105
 Гъвкавият човек знае как да остава съсредоточен върху важното за него,
върху своите цели, без да се поддава на униние. Силата му извира от
неговата приспособимост, от умението му да се адаптира към промените и
ударите на съдбата. Той се концентрира върху факторите, които може да
контролира, без да се тревожи за нещата, над които няма власт.
Или както се казва в известната молитва на Райнхолд Нибур:
 
Господи, благослови ни
да приемаме спокойно нещата,
които не могат да се променят.
Дай ни кураж да променим нещата,
които трябва да бъдат променени,
и мъдрост да направим разликата
между едните и другите.
 
Стоицизъм и будизъм за емоционална гъвкавост
 
Сидхарта Гаутама (Буда) е роден като принц на Капилавасту. Той е
живеел в дворец, заобиколен от лукс. На 16 години се оженил и му се родил
син.
Но богатството и семейният уют не го задоволили и на 29 години той
решил да промени битието си – напуснал двореца, за да се посвети на
аскетичния живот. Ала и аскетизмът не му бил достатъчен. Той не
постигнал щастието и вътрешния мир, към които се стремял. Не го
удовлетворявали нито богатството, нито крайните лишения. Дал си сметка,
че мъдрият човек не бива да загърбва удоволствията. Той трябва да може да
живее с тях, но и да съзнава във всеки момент колко лесно е да се превърне
в техен роб.
Зенон19 от Китион започва обучението си в школата на циниците 20. Те са
водели аскетичен начин на живот, избягвайки всяко земно удоволствие.
Живеели са по улиците и единственото, което са притежавали, са били
дрехите на гърба им.
Виждайки, че цинизмът не му носи благополучие, Зенон го изоставил и
основал школата на стоицизма. Зараждането на философията му било
свързано с приемането на факта, че няма нищо лошо да опитваме от
удоволствията на живота, стига те да не поемат контрол над нас, докато им

19
Древногръцки философ, родом от град Китион. Кипър, основоположник на
стоицизма – учение, което поставя основен акцент върху добродетелта и мира в ума,
постигнати чрез благопристоен природосъобразен живот.
20
Древногръцки философи, известни с критиките си към обществените норми и
ценности и с презрението си към другите хора. – Б. ред.
106
се наслаждаваме. Следователно трябва да сме винаги подготвени, че можем
да се лишим от всяко едно удоволствие.
Целта не е да не допускаме никакви емоции и удоволствия в живота си
(както е според циниците), а да елиминираме само негативните чувства,
свързани с тях.
Както будизмът, така и стоицизмът, още от създаването си проповядват,
че една от техните цели е контролът над удоволствията, желанията и
емоциите. Въпреки че двете философии се различават съществено, общият
им стремеж е да намалят егото и да контролират негативните емоции.
И стоицизмът, и будизмът в основата си представляват методологии за
„постигане на вътрешен мир“.
Според стоицизма проблемът не е в нашите желания и удоволствия.
Можем да им се наслаждаваме, стига те да не ни обсебват. Стоиците са
приемали за добродетелни хората, които успявали да контролират емоциите
си.
 
Какво е най-лошото, което може да се случи?
 
Когато получим работата, за която сме мечтали, след известно време
искаме да я сменим и да имаме още по-добра работа. Ако спечелим от
лотарията и си купим много хубава кола, по-късно вероятно ще пожелаем
да се сдобием с яхта. Когато най-после успеем да завоюваме любовта на
човека, когото силно желаем, изведнъж мислите ни са завладени от някой
друг.
Ние, хората, можем да сме ненаситни.
За стоиците този вид желания и амбиции не са достойни за преследване.
Целта на добродетелния човек е да постигне спокойствие (apatheia) –
състояние, което се характеризира с отсъствие на негативни емоции като
безпокойство, страх, тъга, суета, раздразнение, и с наличие на положителни
чувства като радост, любов, спокойствие и благодарност.
За да поддържат добродетелен ум, стоиците практикували нещо подобно
на „негативна визуализация“ – представяли си „най-лошото, което може да
се случи“, за да са подготвени, ако определени привилегии или удоволствия
изчезнат от живота им.
За да практикуваме негативната визуализация, трябва да можем да
наблюдаваме неприятни за нас събития, без да се тревожим за тях.
Сенека – един от най-богатите мъже в Древен Рим, е водел охолен живот и
в същото време е бил практикуващ стоик. Препоръчвал всяка вечер преди
сън да се упражнява и да се размишлява върху негативната визуализация.
Той не само си представял неприятни ситуации, но и ги преживявал на
практика. Умишлено прекарвал една седмица без прислуга, живеел и се

107
хранел като беден човек. Така си отговарял на въпроса: „Какво е най-
лошото, което може да се случи?“

Медитация за лекуване на емоциите

 
Освен негативната визуализация и умението да не се оставят да бъдат
водени от отрицателните емоции, основно положение в практиката на
стоиците е осъзнаването на онова, което може да бъде контролирано, и
останалото, което не може, както се казва и в молитвата на Райнхолд
Нибур.
Няма смисъл да се тревожим за неща, които са изцяло извън контрола ни.
Трябва да сме наясно върху кое можем да въздействаме и върху кое не
можем. Така ще се съхраним от негативните чувства.
„Човек не се разстройва от събитията, а от начина, по който ги
приема“, казва Епиктет.
Дзен будизмът използва медитацията като средство за осъзнаване на
емоциите и желанията и освобождаване от тях. Въпросът не е само да
изчистим ума си, а да наблюдаваме появяването на мислите и чувствата, без
да бъдем превземани от тях. Така тренираме ума си да не се оставя да бъде
воден от гнева, завистга, озлоблението...
Една от най-известните будистки мантри се концентрира върху контрола
над отрицателните емоции. В „Ом мани падме хум“ Ом е щедростта, която
трансформира егото, Ма е моралът, който пречиства ревността и завистта,
Ни е търпението, което се бори със страстите и желанията, Пад е
усърдието, което пречиства предразсъдъците, Ме е себеотрицанието,
което премахва алчността, а Хум е мъдростта, която заличава омразата.
 
А сега, за непостоянството на нещата
 
Друга от тайните за овладяване на гъвкавостта е ясното осъзнаване в кое
време живеем. Както будизмът, така и стоицизмът, ни припомнят, че
настоящето е единственото, което съществува и е под наш контрол. Не бива
да се тревожим за миналото и за бъдещето, а да оценяваме нещата такива,
каквито са те точно в този момент.
„Намираме се тук и сега. Единственият момент, в който сме живи, е
настоящият“, казва Тик Нят Хан.
Освен върху настоящето, стоиците препоръчват да се съсредоточим върху
непостоянството на нещата, които ни заобикалят.
Римският император Марк Аврелий е казал: „Нещата, които обичаме, са
като листата на дървото – могат да паднат във всеки момент, в който
задуха вятър. Промяната в това, което ни заобикаля, не е нещо

108
изключително, тя е част от същността на Вселената.“ Тези мисли
всъщност са доста близки до философията на будизма.
Трябва да знаем, че всичко, което притежаваме, и всички хора, които
обичаме, ще изчезнат в някакъв момент. Този факт не бива да ни натъжава
и да предизвиква песимизъм. Осъзнаването на непостоянството на нещата е
важно и полезно, за да обичаме настоящето и хората, с които го делим.
„Всички човешки неща имат кратък и нетраен живот", казва Сенека.
Преходната, мимолетна и непостоянна природа на света е от
първостепенна важност за всички будистки течения. Подобна нагласа би ни
помогнала да не преживяваме загубите прекалено болезнено.
 
Уаби-саби и Ичи-го, ичи-е
 
Уаби-саби е японско понятие, свързано с красотата на преходната,
променлива и несъвършена природа на заобикалящия ни свят. Вместо да се
стремим към перфектното, по-добре е да се обърнем към несъвършеното и
непълното. Да видим неговата красота.
Това е причината, поради която един японец е в състояние да оцени чаша
с неправилна форма, пресечена по средата от пукнатина.
Само несъвършеното, ефимерното и непълното притежава истинска
красота, защото наподобява природата.
Друго интересно японско понятие е Ичи-го, ичи-е, което би могло да се
преведе като „този момент съществува само сега и никога няма да се
повтори“. Използва се най-вече при събирания с други хора, за да ни
напомни, че всяка среща, била тя с приятели, със семейството или с
непознати, е единствена и неповторима. Затова трябва да се наслаждаваме
на този изключителен момент, без да се отдаваме на грижи за миналото и
бъдещето.
Понятието Ичи-го, ичи-е е често използвано по време на чаената
церемония, при дзен медитацията и в японските бойни изкуства.
Свързващата нишка между всички тях е настоящият момент.
В Европа сме свикнали с мисълта, че катедралите и каменните сградите са
вечни. Понякога имаме чувството, че нищо не се променя и това ни кара да
забравим за хода на времето. Древната гръцка и римска архитектура се
стремят към симетрия, към ясни линии и внушителни фасади, към сгради и
статуи, неподвластни на времето и на вековете.
Японската архитектура не търси величие, нито се опитва да бъде
перфектна, тъй като следва духа на уаби-саби. За традиционната дървена
сграда се предполага, че ще престане да съществува в бъдеще и че
следващите поколения ще трябва да я построят на свой ред. Японската

109
култура приема преходната природа на човека и на всичко, което той
създава.
Храмът Исе в Япония се реконструира на всеки двайсет години от
хилядолетия насам. Важното не е сградата да продължи да съществува
дълго време, а да се поддържат традициите и обичаите – нещо, което
наистина може да устои на хода на времето, включително и по отношение
на сградите, построени от хората.
Важното е да приемем, че има неща, върху които не можем да влияем.
Такива са ходът на времето и мимолетната природа на заобикалящото ни.
Ичи-го, ичи-е ни учи да се съсредоточаваме върху настоящето и да се
наслаждаваме на всеки уникален момент, който ни дарява животът. Ето
защо си заслужава да открием и да следваме своя икигай.
Уаби-саби ни учи да ценим красотата на несъвършеното като възможност
за личностно израстване.

Антикрехкост – повече от гъвкавост

 
Легендата разказва, че когато Херкулес за първи път влязъл в схватка с
Лернейската хидра, почувствал отчаяние, защото на мястото на всяка
отрязана от него глава израствали още две. Изглеждало, че никога не ще
успее да убие хидрата, защото от всяко нараняване тя ставала все по-силна.
Есеистът от ливански произход Насим Талеб обяснява в своята книга
„Антикрехкост“, че разполагаме с думата „крехкост“ – с нея означаваме
неща, хора или организации, които стават по-слаби, след като
понесат загуба; а думите „здравина“ или „гъвкавост“ използваме за тези,
които понасят пораженията, без силите им да намаляват от това. Но на пито
един език не съществува дума, която да изразява онова, което укрепва от
нанесената му щета (до някаква степен).
Когато говорим за силата на Лернейската хидра, за онова, което става по-
силно след удара, Насим Талеб предлага да използваме думата
антикрехкост.
Зад тази идея стои известният афоризъм на Ницше: „Това, което не ни
убива, ни прави по-силни".
Катастрофите или извънредните събития са добри примери, с помощта на
които можем да обясним феномена антикрехкост. През 2011 г. цунами в
района на Тохоку нанася ужасни щети на десетки села и градове по
крайбрежието. За съжаление, много хора умират и цели села изчезват.
Когато две години по-късно посетихме пострадалия район, шофирахме в
продължение на километри по пътища е пукнатини, минахме покрай много
изоставени бензиностанции, прекосихме села-призраци с улици, затрупани
от разрушени къщи и скупчени една върху друга коли, безлюдни гари. Тези

110
селища са се оказали крехки места, хората са ги изоставили и не са успели
да се съживят.
Други места, като Ишиномаки и Кесенума, претърпяват огромни щети, но
с помощта на хората градовете успяват да се възстановят за няколко
години. Ишиномаки и Кесенума показват силата и способността си да се
върнат към нормалността след катастрофата.
Земетресението засяга и атомната електроцентрала във Фукушима. В този
случай инженерите от Токийската електрическа компания (ТЕРСО) не са
били подготвени за такъв удар, нито за това как да се съвземат след него.
Централата във Фукушима все още работи в авариен режим и вероятно това
ще продължи десетилетия. Тя показва своята крехкост при събитие с
неочаквани измерения.
Минути след земетресението през март 2011 г. японските финансови
пазари затварят. Но кои са предприятията, които пораждат най-голямо
движение на борсата през тези първи минути и седмици след
земетресението? Големите строителни фирми не престават да покачват
акциите си от 2011 г. насам, тъй като застрояването отново на цялото
крайбрежие край Тохоку предполага голяма печалба за тези компании. В
този случай те се оказват антикрехки, тъй като са невероятно
облагодетелствани от катастрофата.
Нека сега да видим как можем да приложим това понятие в ежедневния си
живот. Как можем да станем по-антикрехки?
 

Стъпка 1: Да добавим варианти за повече сигурност в живота

Вместо да разчитате на един-единствен доход, потърсете начин да

печелите пари от хобито си, от допълнителна заетост или от собствен
бизнес. Когато получавате само една заплата, възможно е да останете с
празни ръце, ако фирмата, която ви е наела, има проблеми и бизнесът не
върви. Така ще бъдете поставени в ситуация на крехкост. Но ако
разполагате с различни опции и загубите работата си, може да се окаже,
че посвещавате повече време на второстепенното си занимание и дори
печелите повече пари. Така ще се намирате в по-добра позиция след удара
на „лошия късмет“ – ще сте антикрехки.
100% от възрастните хора, които интервюирахме в Охими, имаха едно
основно и друго второстепенно занимание. Повечето от тях притежаваха
зеленчукови градини. Предлагането на реколтата на местния пазар им
осигуряваше допълнителен доход.

111
 Същият подход може да се приложи в сферата на приятелските връзки или
на личните интереси. Или, както се казва в английската поговорка, „не
слагайте всички яйца в една кошница“.
Що се отнася до любовните отношения, има хора, които се съсредоточават
изключително върху своя партньор и той представлява целият свят за тях. В
такъв случай, ако връзката се разпадне, те губят всичко. Но ако са създали
добри приятелства и животът им е богат на преживявания, ще им е по-
лесно да продължат напред след „катастрофата“. Ще са антикрехки.
Възможно е в този момент да си мислите: „Не ми трябва повече от една
работа и една заплата, а със старите си приятели се чувствам щастлив. Защо
ми е да прибавям още неща към живота си?“ Според думите на Талеб
„може да изглежда като загуба на време, защото рядко се случва нещо
извън обичайното. Но в крайна сметка винаги става нещо такова – това
е въпрос на време“.

Стъпка 2: Да бъдем консервативни в някои отношения и да поемаме

множество малки рискове – в други

Финансовият свят е много подходящ за онагледяване на това правило. Ако

имате спестени 10 000 евро, можете да прехвърлите 9000 от тях във фонд с
добра доходност или дори да ги оставите на дългосрочен депозит, а
останалите 1000 евро да инвестирате в десет нови компании с голям
потенциал за растеж, по 100 евро във всяка от тях.
Един от възможните сценарии е три от тези фирми да фалират (губите 300
евро), други три да понижат стойността си на борсата (губите още 100 или
200 евро), две да повишат стойността си (печелите 100 или 200 евро), а една
от тях да покачи акциите си 10 или повече пъти (печелите 900 евро или
повече).
Ако пресметнете – печелите пари, макар три от компаниите да са
фалирали! Излизате печеливши от ситуация, в която губите – също като
хидрата.
Ключът към придобиването на антикрехкост е да поемаме малки
рискове, които могат да ни донесат голяма изгода, и да не се излагаме на
сериозни опасности, които биха ни провалили. Не е разумно да вложим 10
000 евро в инвестиционен фонд със съмнителна репутация, за който сме
прочели случайно във вестника.
 

112
Стъпка 3: Да премахнем нещата, които ни правят крехки

Нека да тръгнем по обратния път, за да направим това упражнение.

Задайте си въпроса: „Какво ме прави крехък?“ Има неща, хора или навици,
които ни вредят и ни правят уязвими. Кои са те?
Когато правим планове за новата година наблягаме на прибавянето на
нови предизвикателства към живота си. Хубаво е да имаме подобни цели,
но още по-силен е ефектът на намеренията, свързани с „премахване“.
Например:

■ Да престана да консумирам снакс между храненията.

■ Да ям сладкиши само веднъж седмично.
■ Да погася постепенно всичките си дългове.
■ Да избягвам срещите с токсични хора.
■ Да не губя време в правене на неща, които не ми харесват, само защото
се чувствам длъжен да ги правя.
■ Да не посвещавам на Фейсбук повече от 20 минути на ден.

За да постигнем гъвкав начин на живот, не бива да се страхуваме от

нещастията – всяко едно от тях съдържа възможност за растеж. Ако се
настроим на вълна „антикрехкост", ще намерим начин да укрепваме след
всеки удар, изчиствайки живота си и фокусирайки вниманието си върху
своя икигай.
Получаването на удар може да бъде възприемано като нещастие или пък
като „опит“, който да прилагаме във всички сфери на живота си, като
неуморно се усъвършенстваме и си поставяме по-високи цели.
Животът е чисто несъвършенство, както гласи уаби-саби, и ходът на
времето ни доказва, че всичко е мимолетно. Но ако човек има ясен икигай,
всеки момент крие толкова възможности, че изглежда като цяла вечност.

113
  
 
ЕПИЛОГ
ИКИГАЙ, ИЗКУСТВОТО ДА ЖИВЕЕШ
 
Мицуо Аида е бил един от най-известните калиграфи и хайку поети в
Япония през XX век. Той е още един пример за японец, посветил живота си
на съвсем конкретен икигай – да споделя емоциите си в стихове от 17
срички, изписани с четка за Шодо (японска калиграфия).
Много от неговите хайку стихотворения размишляват върху значението
на настоящия момент и върху хода на времето. Вижте някои от тях:
 
„Точно тук и сега единственото, което съществува, е моят и твоят
живот.“

Това хайку се стреми да провокира у човека усещането за моно-но аваре

(японско понятие за меланхолията на мимолетното)21.
 
„Сега, тук.“

 
Една от тайните на икигай за ежедневния живот: „Щастието винаги се
определя от сърцето ти.“

 
„Продължавай така, не поемай по друг път.“

 
21
„моно но аваре“ (物の哀れ, букв. „съпричастие към нещата“) или
съпричастността и тъгата по мимолетното в живота.  – бел. http://4eti.me
114
 Веднъж щом намериш своя икигай, остава само да го следваш и да го
подхранваш ден след ден, придавайки смисъл на съществуването си. В
момента, в който животът ти се изпълни със смисъл, и най-обикновената
задача се превръща в щастливо сливане – както при калиграфа, застанал
пред своето платно, или при готвача, който в продължение на половин век
не спира с любов да приготвя суши за своите клиенти.
 

10 закона на икигай
 
Ще завършим това пътуване с десет закона, извлечени от мъдростта на
възрастните хора в Охими:
 
1. Остани винаги активен, никога не се пенсионирай. Ако човек
изостави онова, което обича и може да прави, той губи смисъла на живота
си. Ето защо, дори след като „официално“ приключиш професионалния си
път, е важно да продължиш да правиш смислени неща, да се развиваш, да
създаваш красота или полза за останалите, помагайки и придавайки облик
на своя малък свят.
 
2. Приемай нещата спокойно. Бързането е обратнопропорционално на
качеството на живот. Както казва една стара поговорка: „Ако вървиш
бавно, ще стигнеш далеч.“ Когато престанеш да препускаш, времето и
животът придобиват нов смисъл.
 
3. Не яж до насита. По отношение на храненето и дълголетието важи
фразата „по-малкото е повече“. Според закона на 80-те процента трябва да
се храниш малко по-малко, отколкото ти се иска, за да запазиш здравето си
непокътнато за дълго време.
 
4. Обкръжи се е добри приятели. Те са най-добрият еликсир за
разсейване от тревогите – с приятен разговор, с разказване или слушане на
анекдоти, със съвет, със съвместно забавление, споделяне, мечти... Всичко
това прави съществуването по-леко и забавно. Или с други думи: живот
заедно.
 
5. Бъди във форма за следващия си рожден ден.
Както водата е бистра и чиста, когато се движи, така и тялото, което те
носи през живота, се нуждае от ежедневна поддръжка и движение, за да ти
служи дълги години. Освен това, физическите упражнения водят до
отделяне на хормони на щастието.

115
  
6. Усмихвай се. Приветливото и ведро излъчване привлича другите и
релаксира самия човек. Добре е да си даваш сметка за нещата, които не
вървят, но не бива да забравяш привилегията да си тук и сега – в този свят,
пълен с възможности.
 
7. Обнови връзката си с природата. Въпреки че повечето хора живеят в
градовете, всички ние сме създадени като част от природата. Имаме нужда
често да се връщаме към нея, за да зареждаме батериите си.
 
8. Бъди благодарен... на своите предци, на природата, която те дарява с
въздух и храна, на своите спътници в живота, на всичко, което изпълва със
светлина деня ти и те кара да се чувстваш щастлив, че си жив. Посвети
определен момент от деня си на благодарността – така ще увеличиш потока
на щастието си.
 
9. Живей за момента. Престани да съжаляваш за миналото и да се
тревожиш за бъдещето. Всичко, което имаш, е днешният ден. Използвай го
по най-добрия начин, така че да заслужава да бъде запомнен.
 
10. Следвай своя икигай. Някъде вътре в теб се крие една страст –
уникален талант, който изпълва със смисъл дните ти и те подтиква
да даваш най-доброто от себе си до последно. И както казва Виктор
Франкъл – ако все още не си го намерил, следващата ти задача е да
го откриеш.
 
Авторите на тази книга ти пожелават дълъг, щастлив и изпълнен със
смисъл живот.
Благодарим ти, че си тук.
 
Ектор Гарсия (Кирай) и Франсеск Миралес
 

116
 Ектор Гарсия (Кирай)
Франсеск Миралес

ИКИГАЙ
Тайните на Япония за
дълъг и щастлив живот

Испанска
Първо издание

Превод: Свидна Михайлова

Редактор: Калина Петрова
Предпечат: Гнездото

http://4eti.me

ISBN: 978-619-7316-04-9

Издателство ГНЕЗДОТО, 2016 г. София

e-mail: gnezdoto.books@gmail.com
тел.: 0898 618 111
Блог: www.gnezdoto.net
Онлайн книжарница: www.gnezdoto.bg
Фейсбук: www.facebook.com/Gnezdoto

117