Скритият дар -

101 притчи за истински ценното в живота

Джериес Авад

Съдържание

ПРЕДГОВОР . ......................................................................................................................................... 6

УВОД . ...................................................................................................................................................... 6

ДУМИТЕ СА КАТО ПЕРА, РАЗПИЛЕНИ ОТ ВЯТЪРА . ....................................................................... 7

ПЯСЪК И КАМЪК . .................................................................................................................................. 8

МОРСКАТА ЗВЕЗДА . ............................................................................................................................. 8

ВЪЛКЪТ И ЧАПЛАТА ............................................................................................................................ 9

КАПАНЪТ ЗА МИШКИ............................................................................................................................ 9

ПАКЕТЧЕ С БИСКВИТИ ...................................................................................................................... 10

ЛЪВЪТ И ТРИТЕ КРАВИ ..................................................................................................................... 10

ЕХОТО . ................................................................................................................................................. 11

ГОЛЕМИТЕ КАМЪНИ .......................................................................................................................... 12

ЖАБАТА И ВОЛЪТ . ............................................................................................................................. 12

СТЕНИТЕ И МОСТОВЕТЕ................................................................................................................... 13

ЩЕ ВИДИМ . .......................................................................................................................................... 13

ПУКНАТОТО ГЪРНЕ. ........................................................................................................................... 14

МЪРТВОТО МАГАРЕ. .......................................................................................................................... 14

ВРАБЧЕТО, КРАВАТА И КОТКАТА..................................................................................................... 15

ДВАТА ВЪЛКА . ..................................................................................................................................... 15

УЛОВЕНАТА ПТИЦА . .......................................................................................................................... 15

БЯХТЕ ЛИ В БАНКАТА? ...................................................................................................................... 16

ПЪРВАТА ИЗПОВЕД . .......................................................................................................................... 16

МОРКОВ, ЯЙЦЕ ИЛИ ЗРЪНЦЕ КАФЕ? .............................................................................................. 17

МАГАРЕТО В КЛАДЕНЕЦА ................................................................................................................ 17

ДВЕ ЖАБИ ........................................................................................................................................... 18

ТО Е В РЪЦЕТЕ ВИ ............................................................................................................................ 18

ЛЮБОВТА И ВРЕМЕТО ..................................................................................................................... 19

БОГАТСТВО, ЩАСТИЕ И УСПЕХ ...................................................................................................... 19

РАЗГОВОР С БОГ............................................................................................................................... 20

ЕКСПЕРИМЕНТ С 5 МАЙМУНИ ......................................................................................................... 20

ДВАМА МОНАСИ КРАЙ РЕКАТА ....................................................................................................... 21

ПИЛЕТО............................................................................................................................................... 21

НЕ ПРОМЕНЯЙ СВЕТА ...................................................................................................................... 22

ГВОЗДЕИ В ОГРАДАТА...................................................................................................................... 22

ЗАПОЧНИ ОТ СЕБЕ СИ ..................................................................................................................... 22

ЕЗЕРО ОТ МЛЯКО.............................................................................................................................. 23

ТАЙНАТА НА УСПЕХА ....................................................................................................................... 23

ПРОЗОРЦИТЕ НА БОЛНИЦАТА ....................................................................................................... 23

УРОК ПО ДЗЕН ................................................................................................................................... 24

СЛЯП СЪМ, ПОМОГНЕТЕ ................................................................................................................. 24

ПРИДЪРЖАЙ СЕ КЪМ ЦЕЛТА СИ .................................................................................................... 24

ЗАДОВОЛСТВО .................................................................................................................................. 25

ЗАЕТИЯТ БАЩА .................................................................................................................................. 25

МАЙЧИН СЪВЕТ ................................................................................................................................. 26

КУТИЯ, ПЪЛНА С ЦЕЛУВКИ.............................................................................................................. 26

БАЩАТА И ДВЕТЕ МУ ДЪЩЕРИ ....................................................................................................... 26

ПОДАРЪКЪТ ....................................................................................................................................... 27

ИЗЛИШНАТА КАМИЛА ....................................................................................................................... 27

ПРЕДАТЕЛСТВО ................................................................................................................................ 28

ХОНФОШАРИ ...................................................................................................................................... 28

ДЪРВЕНАТА КУПИЧКА ...................................................................................................................... 29

НАСЛЕДНИКЪТ .................................................................................................................................. 29

ПАРИТЕ УБИВАТ ................................................................................................................................ 30

МОМЧЕ ЗА ВСИЧКО ........................................................................................................................... 30

КАФЕТО ОТ БОГ ................................................................................................................................. 30

ЧЕТИРИ ЖЕНИ ................................................................................................................................... 31

ФЕЯТА И ДВАМАТА СЪПРУЗИ ......................................................................................................... 32

ЛЮБОВТА И ЛУДОСТТА.................................................................................................................... 32

ЛЪЖЛИВОТО ОВЧАРЧЕ.................................................................................................................... 33

ЕДНООКАТА МАЙКА .......................................................................................................................... 33

КОНЯТ НА ХАЛИФ АЛ МАМУН .......................................................................................................... 34

ЛЮБОВТА НА МЪЖА ......................................................................................................................... 34

УМНОТО МОМЧЕ ............................................................................................................................... 35

ЧЕТИРИ СВЕЩИ ................................................................................................................................. 35

ПРЕСТАНИ ДА ЧАКАШ, ЩАСТИЕТО Е СЕГА1. ................................................................................ 36

МЕЖДУ ХАНА И МАНА2 ..................................................................................................................... 36

ЛЕГЕНДАТА ЗА ОРЕЛА3 .................................................................................................................... 37

СМАЧКАНАТА БАНКНОТА ................................................................................................................. 37

ГНЕВЪТ НА СЪПРУГАТА ................................................................................................................... 37

СПИТЕ ЛИ СПОКОЙНО, КОГАТО ДУХА ВЯТЪР? ........................................................................... 38

УМНОТО МОМИЧЕ ............................................................................................................................. 38

СЕМЕНАТА НА ЖИВОТА ................................................................................................................... 39

МОМЧЕТО И ЯБЪЛКОВОТО ДЪРВО ............................................................................................... 39

КРАЛ АРТУР И ВЕЩИЦАТА ............................................................................................................... 40

НА РАЗХОДКА С БОГ ......................................................................................................................... 41

ВЯТЪРЪТ И СЛЪНЦЕТО ................................................................................................................... 41

ОСТАВЕТЕ ШЕФЪТ ДА ГОВОРИ ПРЪВ ........................................................................................... 42

БОЖИЯТА БЛАГОСЛОВИЯ ............................................................................................................... 42

ПОПРАВКА НА КОРАБНИЯ ДВИГАТЕЛ............................................................................................ 42

ВИНАГИ ИМА НАЧИН ДА ПОМОГНЕШ ............................................................................................ 43

ИЗМЪЧЕНИЯТ ЗАТВОРНИК .............................................................................................................. 43

ФЕРАС И КОНЯТ ................................................................................................................................ 44

ДА ПОСТРОИШ ДОМА СИ ................................................................................................................. 45

В ПСИХИАТРИЧНАТА БОЛНИЦА ..................................................................................................... 45

СИЛАТА НА ЛЮБОВТА ...................................................................................................................... 46

ПАЛЕНЦА ЗА ПРОДАН ...................................................................................................................... 46

МИРИЗМАТА НА ОМРАЗАТА ............................................................................................................ 46

ДА ПРОМЕНИШ СВЕТА ..................................................................................................................... 47

ОСЛЕПЕЛИЯТ МЪЖ .......................................................................................................................... 47

ЛЪВЪТ, МИШКАТА И КУЧЕТО .......................................................................................................... 48

ПРЕДОТВРАТЕНИЯТ РАЗВОД .......................................................................................................... 48

БОГАТИТЕ И БЕДНИТЕ ..................................................................................................................... 50

СТЪПКИ ............................................................................................................................................... 50

ЦЕНАТА НА ТЪРПЕНИЕТО ............................................................................................................... 50

ТАЙНАТА ЗА СИЛАТА ........................................................................................................................ 51

ЛИКА-ПРИЛИКА .................................................................................................................................. 51

ДА ЧУЕШ ШЕПОТА ИЛИ ДА ЧАКАШ ТУХЛАТА?.............................................................................. 52

ПРОБЛЕМИ СЪС СЛУХА ................................................................................................................... 53

СНАХА И СВЕКЪРВА ......................................................................................................................... 53

КОЙ Е ПО-ПРЕДАН НА....................................................................................................................... 54

СЕМЕЙСТВОТО СИ - МОМЧЕТО ИЛИ МОМИЧЕТО? ..................................................................... 54

РИБАРЯТ И ЖЕНАТА ......................................................................................................................... 55

ВСЯКО ЗЛО ЗА ДОБРО...................................................................................................................... 55

ТЕЖКАТА ЧАША ................................................................................................................................. 55

 ПРЕДГОВОР
(към арабското издание)

Когато прочетох „Скритият дар" изпитах чувство, каквото не съм изпитвал никога преди, освен може би след
прочита на „Държавата" на Платон. Усетих, че тази книга всъщност разказва за търсенето на щастието. Много от
книгите и статиите, поставящи тази тема, се основават на определени идеологии. В книгата „Скритият дар" обаче
авторът не използва идеология, нито се опитва да засяга болезнени теми или да поставя щастието в някакви граници.
В история № 62 той пита: „Какво чакаме, за да бъдем щастливи? Няма път към щастието. Щастието е пътуване,
а не спирка".
Ние обаче не сме в състояние да почувстваме щастието истински, преди да стигнем до края на тази книга.
Историите не се отнасят за определена страна или култура. Част от тях се разиграват в Англия, други в Китай и т.н.
Някои са разказани от животни, а други -от мъдри хора.
Редно е да споменем, че авторът често използва думите „мъдрост" и „мъдрец". В първата история „Думите са
като пера, пръснати от вятъра" думата „мъдрост" е спомената 6 пъти, а в история № 26 е истинско удоволствие да
прочетеш, че „парите могат да купят всичко друго, но не и щастие".
Очевидно е, че не можем да отделим „мъдрост" от „щастие", може би защото щастието се постига чрез мъдрост.
Без да дава определение за щастие, авторът ни показва как да бъдем щастливи. Да помагаме на другите, да правим
добро, да прощаваме и да приемаме хората, каквито са — тези действия осветяват пътя ни към щастието.
В 79-ия разказ „Ферас и конят" се казва: „Щастието идва от това да даваш и да помагаш. Ако искаш някой да те
приеме, трябва първо ти да го приемеш".
В история № 97 — „Снаха и свекърва", авторът пише: „Който обича другите, ще бъде обичан", в история № 30,
„Не променяй света", предлага: „за да направиш света добро място за живеене, първо промени себе си, сърцето си, а не
света", а в история № 84 „Миризмата на омразата" подчертава, че „да простиш на другите е най-доброто отношение
към тях. Научи се да прощаваш и да забравяш".
Така можем да обобщим, че авторът, чието име е Джериес (идва от Свети Георги, който е убил с копието си змея),
избягва използването на остри предмети, които могат да наранят другите. Вместо това тихо и спокойно, с усмивка и
оптимизъм, той се опитва да ни насочи към истинското щастие и да ни предпази от егоизма, като ни подава ръка за
помощ и ни учи да обичаме другите.
Халил Абуд пенсиониран съдия
Назарет
УВОД
Почти всеки живот заслужава да бъде разказан. Всеки от нас по един или друг начин изживява някаква история.
Историите и героите в тях могат да са различни. Някои герои са вълнуващи и жизнерадостни личности, които
контролират съдбата и сами определят хода на живота си. Други пък играят по-незначителна роля. Същността на всеки
се определя от социалната му среда, обективните и субективни обстоятелства, с които се сблъсква, притежаваните от
него материални блага или морални качества.
Без съмнение всеки от нас се стреми към щастлив живот.
Важно е да отбележим значението на историите, предаващи се от поколение на поколение. Това са истории с
поуки, поднасящи ни есенцията от вековния опит на различни народи. Те са сред най- значимите културни наследства,
тъй като ни позволяват да пречупим през своя светоглед различни морални ценности. Това от своя страна е
предпоставка за социални реформи и подобряване на установените обществени норми.
 Преди доста време започнах да събирам кратки мотивиращи разкази. Някои от тях пренаписах, за да им придам
по-красива литературна форма. Други са направо превод от различни езици. Общото при всички тях е, че авторите и
източниците им са неизвестни. Изключение правят 3 истории, написани преди много години. Това са: „Лъвът и трите
крави", базирана на баснята „Три вола и лъв" от Езоп, живял в Древна Гърция през VI век преди Хр.; „Предателството",
написана от Ал Байхаки през XI век, и „Лика прилика", написана от Ал Шарки Ал Куатами, живял в Багдад през VIII
век.
Някои от разказите са изключителни като съдържание и форма. Те наподобяват класически арабски истории като
тези от „Калила и Димна" — древна индийска книга с притчи, преведена от индийски на арабски през VIII век от
Абдулах бну ал Мукаффа, писар в съда и радикален реформатор. Трудно е да се датират тези истории, но много от тях
са популярни в различни култури и са част от общото световно наследство. Корените им водят към Месопотамия,
Източна Азия и Древна Гърция. Най-добрият пример за това е известният етиопски роб Езоп. Неговото лице е
обезобразено, но мъдростта му е много по-значима. В своите басни Езоп използва животни, които говорят и постъпват
като хора. Тези разкази ни учат какво е добро и зло. Например баснята за състезанието между костенурката и надменния
заек, който в крайна сметка бива победен с хитрост; или баснята за лъва и мишката, която прегризала въжетата, опасали
царя на животните, и доказала, че малките приятели могат да се окажат от огромна полза. Или баснята за лъва, който
наблюдавал трите вола в едно поле, знаейки, че няма да ги победи, докато са заедно. Затова посял ревност в умовете
им, която скоро избуяла в кавга и те се разделили. Тогава лъвът убил и трите, защото поотделно те били твърде слаби
да се съпротивляват. Басните на Езоп са вечна класика, познати по цял свят, защото илюстрират морални принципи и
важни житейски уроци.
Друга част от историите са с арабски произход, например „Конят на халиф Ал Мамун", „Между Хана и Мана"
или „Лика прилика" — в тях също намираме ценни поуки.
Някои разкази са със съвременен сюжет и герои. Те идват най-вече от Америка и Европа, както може да се разбере
и от местата, и от характерите на героите. Авторите на почти всички тях също са неизвестни.
Райнхолд Нибур и адмирал Томас К. Харт пишат следното: „Милостиви Боже, дай ни сила да приемем нещата,
които не можем да променим. Дай ни смелост да променим нещата, които можем. Дай ни мъдрост винаги да правим
разликата между тях".
Като човешки същества ние имаме възможността да мислим и да променяме света около нас. Казано е, че „само
глупакът се учи от собствените си грешки, мъдрият се учи от грешките на другите". Да се учиш от другите, разбира се,
е възможност, която получаваме безвъзмездно.
Докато пишех тази книга, се стараех да давам добри съвети и насоки. Най-голямата мъдрост обаче ще откриете
между редовете.
Инж. Джериес Авад
Назарет
1
ДУМИТЕ СА КАТО ПЕРА, РАЗПИЛЕНИ ОТ ВЯТЪРА
Един ден млада жена обидила най-добрата си приятелка, като се държала неучтиво и грубо с нея. Тя веднага
съжалила за постъпката си, но било прекалено късно. Приятелката й не желаела да й прости. Каквото и да опитвала
младата жена, усилията й били напразни.
В стремежа си да поправи стореното тя отишла при най-възрастния и мъдър мъж в града за съвет. Старецът я
изслушал търпеливо, за да разбере колко сериозна е младата жена и колко силно иска да й бъде простено.
Той й обяснил, че понякога, за да поправим грешките си, трябва да положим наистина големи усилия. Затова я
попитал: „На какво си готова, за да изкупиш вината си?" Отговорът бил: „На всичко".
Като чул горестните й вопли, старецът усетил колко е голямо отчаянието й и осъзнал, че трябва да й помогне не
само да разреши проблема, но и да промени характера си.
— Две неща са нужни, за да постигнем желаната промяна — казал той. — Първото е доста трудно. Вземи най-
големите си възглавници с птичи пух и пробий малка дупка във всяка от тях. После, преди да изгрее слънцето, остави
по едно перо на прага на всяка къща в града. Когато свършиш, се върни при мен. Тогава ще ти кажа каква е втората ти
задача.
 Младата жена се забързала към къщи, за да изпълни заръката, макар че й било мъчно за възглавниците, понеже
били доста скъпи. Цяла нощ бродела в студа от врата на врата и внимавала да не пропусне някоя. Пръстите й
замръзнали, а острият вятър пълнел очите й със сълзи. Тя тичала през тъмните улици, щастлива, че има нещо, което ще
й помогне да върне доверието на приятелката си. Когато небето започнало да просветлява, тя оставила последното перо.
На изгрев слънце жената се върнала при стареца. Била изтощена, но щастлива, че усилията й ще бъдат
възнаградени.
— Възглавниците са празни. Пред прага на всеки дом оставих по едно перо.
— Сега — казал й старецът — се върни и отново напълни възглавниците с перата. Тогава всичко ще бъде както
преди.
Жената била потресена от чутото.
— Това е невъзможно! Вятърът отнасяше всяко перце в момента, в който го оставях пред къщата! Ти не ми каза,
че ще трябва да събирам перцата обратно! Ако това е втората задача, то тя е неизпълнима и нищо няма да бъде както
преди!
— Права си — казал старецът. — Никога не забравяй, че всяка от думите ти е като перо, отнесено от вятъра.
Веднъж изречена, никакво усилие, независимо колко е сериозно и колко дълбоко от сърцето ти идва, не може да я върне
обратно.

Подбирайте думите си добре и мислете,

преди да ги изречете, особено пред онези
хора, които истински обичате.

2
ПЯСЪК И КАМЪК

Двама приятели вървели през пустинята. По някое време те се скарали и единият ударил другия по лицето.
Плесницата била болезнена, но човекът не казал и дума. Вместо това написал в пясъка: „ДНЕС МОЯТ НАЙ-ДОБЪР
ПРИЯТЕЛ МИ УДАРИ ПЛЕСНИЦА".
Двамата продължили да вървят и стигнали до оазис, където решили да се окъпят. Онзи, който получил
плесницата, започнал да се дави, но приятелят му успял да го извади. Когато се свестил, той издълбал върху един камък:
„ДНЕС МОЯТ НАЙ-ДОБЪР ПРИЯТЕЛ МИ СПАСИ ЖИВОТА".
Тогава другият го попитал:
— Когато те ударих, ти писа върху пясък, а сега върху камък. Защо?
А другият отговорил:
— Нарани ли ни някой, най-добре да го запишем върху пясък, за да могат ветровете на прошката да го заличат.
Но ако някой ни направи добро, трябва да го увековечим върху камък, за да устои на поривите на всеки вятър.
Научете се да пишете болките си
в пясъка, а полученото добро да
издълбавате в камъка.

3
МОРСКАТА ЗВЕЗДА

Живял едно време мъдър човек, който всяка сутрин се разхождал по брега на океана, преди да седне да пише
своите книги. Един ден, докато се разхождал по плажа, видял човешка фигура, която сякаш танцувала. Той се усмихнал
при мисълта за човека, танцуващ сам край океана посред бял ден. Забързал крачка, за да разбере по-скоро каква е тази
работа.
Като приближил, видял, че фигурата е на млад мъж. Той не танцувал, а вземал нещо от пясъка и после много
нежно го връщал обратно във водата.
— Добро утро — извикал мъдрецът на младежа, когато се изравнил с него. — Какво правиш?
Младият човек се спрял за миг, погледнал го и отговорил:
— Хвърлям морски звезди обратно в океана.
 — Може би трябваше да те попитам защо ги хвърляш обратно в океана?
— Слънцето изгрява и започва отливът. Ако не ги върна във водата, те ще умрат.
— Но, млади момко, този плаж е много дълъг и целият е покрит с морски звезди. Ти нищо не можеш да
промениш.
Младежът го изслушал учтиво. После се навел, вдигнал поредната морска звезда, хвърлил я върху пенливите
вълни и казал:
— За тази вече го промених.
4
ВЪЛКЪТ И ЧАПЛАТА
Един вълк пирувал с убитото от него животно, когато внезапно костица заседнала в гърлото му и той не могъл
да я преглътне. Скоро гърлото го заболяло много силно и той започнал да снове напред- назад, виел от болка и отчаяно
търсел начин да облекчи болката. Вълкът тръгнал да убеждава всеки, който минел, да извади костицата.
— Ще направя всичко, което поискате — казвал той, — само я извадете.
Накрая чаплата се съгласила да опита. Наредила на вълка да легне настрани и да отвори челюстите си колкото
може по-широко. После пъхнала дългия си врат в гърлото му и с клюна си успяла да измъкне костицата.
— Сега ще получа ли обещаната награда? — попитала чаплата.
Вълкът оголил зъбите си и казал:
— Бъди благодарна, че си напъхала главата си в гърлото на вълка и си я извадила невредима. Това е
предостатъчна награда.
Благодарността и алчността не вървят
ръка за ръка.
5
КАПАНЪТ ЗА МИШКИ

Един плъх наблюдавал през дупка в стената как фермерът и жена му отварят някакъв пакет. Каква ли храна имало
вътре? За негов ужас плъхът видял да изваждат от пакета капан за мишки.
Решил, че е най-добре да предупреди всички животни във фермата:
— В къщата има капан за мишки, капан за мишки в къщата! — викал плъхът.
Кокошката се оваляла в прахта, вдигнала глава и изкудкудякала:
— Извинете г-н Плъх, разбирам колко обезпокоително е това за вас, но мен изобщо не ме засяга. Няма за какво
да се притеснявам.
Плъхът отишъл при прасето:
— В къщата има капан за мишки, капан за мишки в къщата!
— Съжалявам, г-н Плъх — казало със съчувствие прасето, — но не мога да направя нищо освен да се моля за
вас, което ви уверявам, че ще направя.
Плъхът се обърнал и към кравата.
— Олеле. Капан за мишки?! Аз съм в смъртна опасност. — Ха! Ха! Ха! — присмяла му се тя.
Накрая плъхът се прибрал в къщата с наведена глава и примирен, че трябва сам да се справи с
надвисналата опасност.
Същата нощ в къщата се чул звук от щракване на капана за мишки. Жената на фермера се втурнала да види какво
се е хванало. В тъмнината тя не видяла, че капанът е защипал опашката на отровна змия. И змията я ухапала.
Фермерът веднага я закарал в болница, където тя скоро вдигнала температура. И понеже всички знаят, че висока
температура се лекува най-добре с прясна пилешка супа, фермерът взел брадвата си и се запътил към стопанския двор
за основната съставка на супата — кокошката.
Дълго боледувала жена му и много приятели и роднини се изредили да седят край леглото й. За да нагости всички,
фермерът заклал прасето.
Накрая, след дълго боледуване жената починала. За погребението дошли толкова много хора, че за да ги нахрани,
фермерът трябвало да заколи и кравата.
 ПАКЕТЧЕ С БИСКВИТИ
Една жена трябвало да прекара няколко часа на летище, докато стане време за следващия й полет. Жената си
купила книга и пакет бисквити и както си четяла, до нея седнал млад мъж.
Той протегнал ръка и без да се срамува, започнал да си взема бисквити от пакета, който стоял между тях. Една
след друга те изчезвали в устата му. Жената решила да не се разправя и не му направила забележка, но започнала да
вади бисквити и да ги яде със същото темпо, с което ядял и безсрамният младеж. По някое време тя наистина се ядосала
и си помислила: „Ако не бях толкова възпитана и образована, досега да съм зашлевила този господинчо".
Всеки път, когато жената си вземела бисквита, мъжът правел същото. Погледите им постоянно се засичали и
когато в пакетчето останала само една бисквитка, жената се зачудила как ли ще постъпи безсрамникът сега. Той взел
последната бисквита, разчупил я на две и дал едната половина на жената, а другата изял сам. Тя рязко взела сладката и
си помислила: „Колко неблагодарен тип! Колко невъзпитан! Дори не ми благодари!" Скоро жената с облекчение чула
да обявяват полета й. Тръгнала към обявения изход, без да се обърне към мястото, където седял безсрамният крадец.
След като се качила на самолета, тя потърсила в чантата си книгата, която почти била прочела. За нейна най-голяма
изненада и притеснение обаче открила, че пакетчето бисквити си стояло недокоснато в чантата й.
— Боже мой! — помислила си жената. — Ако моите бисквити са тук, значи онези са били негови и той е разделил
всичко с мен!
Било прекалено късно, за да се извини на младежа. Оставало й само с мъка да признае, че безсрамен, невъзпитан
и крадец се е оказал не този, когото тя през цялото време била заклеймявала!
Колко пъти в живота ни се е случвало да сме сигурни, че нещо е станало точно по определен начин, а после да
излезе, че изобщо не е било така... Нека помислим два пъти, преди да съдим другите. Нека преди да помислим нещо
лошо за тях да се усъмним в собствените си предположения.

Някои неща не можем никога да върнем:

камък, хвърлен в океана,
изречена дума,
удобен момент за действие,
обичан човек, който си е тръгнал, и
приятелство, което е приключило.

7
ЛЪВЪТ И ТРИТЕ КРАВИ
На едно зелено свежо пасище живеели три крави: бяла, черна и кафява. Разбирали се добре помежду си. През
деня пасели заедно, а вечер спели една до друга.
Докато един ден покрай пасището не минал лъвът. Той бил доста гладен и си търсел плячка. При вида на кравите
очите му светнали, само че нямало как да ги нападне и трите едновременно. Затова седнал в засада и зачакал те да се
разделят.
Кравите обаче били неразделни и денем, и нощем, защото добре знаели, че само така ще устоят на атаките на
всеки хищник. Лъвът напразно чакал отчаяно в засада два-три дни.
Тогава му хрумнала идея. Приближил се към кравите, поздравил ги и казал:
— Как сте, приятелки мои? Добре ли сте? От дълго време си мисля за вас, но бях твърде зает, за да дойда лично
да се осведомя за здравето ви. Днес обаче си казах, че на всяка цена трябва да ви посетя. Кафявата крава отвърнала:
— Сър, вашата поява наистина ни зарадва и озари пасището ни.
Бялата и черната крава се притеснили от думите на кафявата и нейната наивност много ги натъжила. Страхували
се, че лъвът ще успее да я подлъже. Защо кафявата крава вярвала на лъва? Не знаела ли, че лъвовете гледат на другите
животни само като на евентуална плячка?
С всеки изминал ден обаче кафявата крава ставала все по-близка приятелка с лъва. Другите две се опитали да
говорят с нея, но без особен успех.
 Един ден лъвът казал на кафявата крава:
— Ти виждаш, че цветът на нашите тела е тъмен, а цветът на бялата крава е светъл. Знаеш, че светлото е
противоположно на тъмното. Значи ще е много добре, ако аз изям бялата крава, за да няма разлика между нашите
цветове и да живеем щастливи заедно.
Кафявата крава приела думите на егоистичния лъв за чиста монета и отвлякла вниманието на черната крава, за
да може лъвът да изяде бялата, без никой да му пречи. Останала сама, бялата крава била убита, докато другите две били
заети със сладки приказки.
Изминали два или три дни, след като лъвът бил оглозгал костите на бялата крава. Отново гладен и нещастен, той
си лежал на тревата, докато кафявата крава пасяла около него. Лъвът я извикал.
— Да, сър! — с готовност отговорила тя.
— Нашият цвят е кафяв и черното не му отива. Ще е чудесно, ако аз изям черната крава, така в тази гора ще
останем само животни с един и същ цвят.
Кафявата крава се съгласила и се отдалечила. Лъвът нападнал черната крава и я изял. Кафявата крава била
толкова щастлива, че не можела да си намери място от радост. Тя се търкаляла по тревата, мучала и си мислела: „Само
аз имам цвета на лъва..."
Няколко дни по-късно лъвът дошъл и изръмжал:
— Кафява краво! Къде си?
Кафявата крава, трепереща от страх, се появила:
— Да, сър!
— Днес е твоят ред — казал лъвът. — Приготви се, ще те ям!
Ужасена, кафявата крава, попитала:
— Защо, сър, аз съм ваш приятел? Правех, каквото ми казвахте. Защо искате да ме изядете?
Лъвът изръмжал:
— Пет пари не давам за приятелството ти! Къде се е чуло и видяло лъв да е приятел с крава!
Както и да го молела и убеждавала кравата, лъвът не искал да я слуша и се нахвърлил върху нея.
Тогава кравата казала:
— Г-н Лъв, позволете ми да извикам три пъти, преди да ме изядете.
— Добре, но по-бързо!
И кафявата крава извикала:
— Бях изядена в деня, когато изядоха бялата крава. Бях изядена в деня, когато изядоха черната крава. Бях
изядена в деня, когато повярвах на лъва.
Лъвът приключил с кравата много бързо. После си казал:
— Свърших си работата в тази гора. Сега най-добре да отида в други гори.

Това е принципът „Разделяй и владей".

8
ЕХОТО

Баща и син вървели из планината. Внезапно момчето паднало, ударило се и извикало: „Оооооххх!" За своя
изненада чуло глас от планината, който му отговорил: „Оооооооххх!"
Любопитно, момчето попитало: „Кой си ти?"
И получило отговор „Кой си ти?"
После изкрещяло на планината: „Възхищавам ти се!
Гласът отговорил: „Възхищавам ти се!"
Разгневено, че някой все повтаря думите му, момчето решило да обиди натрапника: „Страхливец!"
И отговорът бил: „Страхливец!"
Тогава момчето се обърнало към баща си: „Тате, какво става?"
Бащата се усмихнал и казал: „Синко, чуй." После извикал: „Ти си шампион!" И гласът отговорил: „Ти си
шампион!"
Момчето се изненадало, но все още нищо не разбирало.
Бащата му обяснил: „Хората го наричат ехо, но всъщност това е животът. Той ти връща всичко, което направиш
или кажеш. Животът ни е отражение на нашите действия. Ако искаш на този свят да
има повече любов, обичай повече. Ако искаш хората от екипа ти да знаят повече, самият ти придобивай повече знания.
Това се отнася за всичко".
Животът винаги ти дава онова, което
ти си му дал. Той не е низ от случайности,
а отражение на теб самия!

9
ГОЛЕМИТЕ КАМЪНИ

Преподавател по естествени науки във висше училище искал да демонстрира на студентите си една теория.
Той взел буркан с широко гърло и сложил вътре няколко големи камъка.
После попитал студентите: „Пълен ли е бурканът?", а всички в хор отвърнали: „Да!"
Преподавателят взел шепа чакъл и го изсипал в буркана. Дребните камъчета се наместили между големите.
Отново попитал студентите: „Пълен ли е?"
Този път някои си замълчали, но мнозинството отговорили утвърдително.
Тогава преподавателят извадил пясък, изсипал го в буркана и попитал за трети път: „Пълен ли е?"
Сега повечето студенти решили да не отговарят, но останалите отново извикали: „Да!"
Накрая преподавателят донесъл чаша с вода и я изсипал в буркана, а тя попила в пясъка. В този момент
преподавателят попитал:
— Какъв беше смисълът на този опит?
Един от умните му студенти вдигнал ръка и казал:
— Независимо колко цели си поставяте в живота, винаги има място за още една!
— Не — възразил преподавателят. — Смисълът е, че ако не сложите първо големите камъни, после те няма как
да влязат вътре. Големите камъни са важните неща в живота ви: семейството, приятелите, личностното ви израстване.
Ако изпълните живота си с дребни неща като чакъл, пясък и вода, няма да ви остане време за същественото.
И така, кои са „големите камъни" във вашия живот?
Да прекарвате време с децата, родителите, съпруга си? Да се запишете на семинар или курс, където да получите
нова информация или възможност да се развивате? Да отделите време, за да си поставите нови цели или да прецените
досегашния си напредък? Колко големи камъни сте успели да сложите в буркана на живота си? Или сте събрали в него
твърде много пясък и не ви е останало никакво място за камъните?
10
ЖАБАТА И ВОЛЪТ

Имало едно време зелена жаба на черни и жълти петна. Тя живеела на зелена ливада до малка река. Играела си
между камъните, прескачала от единия на другия бряг между растенията и билките, преследвала и похапвала малки
насекоми.
Един ден, докато се приличала на камъните, жабата видяла едно много голямо животно. Това бил бял вол с
огромни рога и дълга, силна опашка. Приближила жабата и го попитала:
— Как си станал толкова огромен, с такава дълга опашка?
— Бог ме е създал такъв — отговорил волът.
— А може ли и аз да стана голяма като теб? — продължила да пита жабата.
— Ами опитай...
Жабата започнала да се надува. Тялото й ставало малко по-голямо, а кожата й се изпъвала все повече и повече.
Тогава тя попитала:
— Е, пораснах ли колкото теб?
— Не — отвърнал й волът. Жабата продължила да се надува.
— Ето, вече почти те достигнах.
— Никога няма да пораснеш колкото мен — възразил волът.
 Жабата продължила да се напъва и надува, докато накрая се пръснала и умряла. Това се случило, защото не могла
да приеме самата себе си.
11
СТЕНИТЕ И МОСТОВЕТЕ
Живели някога в съседни ферми двама братя, но не щеш ли един ден се скарали. Това бил първият сериозен
конфликт помежду им след период от 40 години, през които двамата работили рамо до рамо, помагали си, поделяли си
машините и при нужда си услужвали със стоки или работници. Но ето че добрите им отношения приключили. Всичко
започнало с дребно неразбирателство, прераснало в сериозен спор, и накрая се стигнало до размяна на обидни думи,
последвани от седмици мълчание.
Един ден на вратата на по-големия брат Джон се почукало. Отворил той и видял човек с дърводелски
инструменти.
— Търся си работа за няколко дни — казал странникът. — Дали имате нещо дребно за вършене, с което да ви
бъда от полза?
— Да — отговорил му големият брат. — Имам работа за теб. Погледни онзи ров там до другата ферма. В тази
ферма живее моят съсед, който всъщност е по-малкият ми брат. Миналата седмица между нашите ферми имаше ливада,
но той копа с булдозера си до нивото на реката и сега между нас зее ров. Е, знам, че така иска да ме ядоса, но аз ще му
го върна подобаващо. Виждаш ли купчината греди до плевнята? Искам да ми построиш ограда, висока два метра, за да
не ми се налага да виждам повече лицето му.
— Мисля, че разбирам — казал дърводелецът. — Покажи ми къде са пироните и търнокопа и смятам, че ще
останеш доволен от резултата.
Джон имал работа в града, затова помогнал на дърводелеца да си приготви материалите и инструментите и
тръгнал. Мъжът работил здраво през целия ден: мерел, режел, ковал. Когато по залез слънце стопанинът се върнал
вкъщи, майсторът току-що бил приключил работата си. Като видял стореното, Джон не можал да повярва на очите си.
Нямало и помен от ограда. Вместо това над рова се издигал мост, който свързал двата му края. Чудесно построен, с
парапет и всичко необходимо, а по него вървял малкият брат с протегната ръка.
— Бива си те! — казал той. — Да построиш мост след всичко, което ти рекох и сторих?!
Двамата братя се срещнали по средата на моста и си подали ръка. После се обърнали към
дърводелеца, който тъкмо нарамвал инструментите си.
— Почакай! Остани още няколко дни. Имам и други задачи за теб — помолил го Джон.
— С удоволствие — отвърнал дърводелецът, — но имам да строя и други мостове.

12
ЩЕ ВИДИМ
Живял някога в централен Китай един фермер. Той не бил богат и вместо трактор имал стар кон, с който орял
нивата си.
Един ден, докато фермерът работел на полето, конят паднал и умрял. Всички в селото съжалили фермера: „О,
каква беда!" Той обаче отвърнал само: „Ще видим". Бил толкова спокоен, че всички в селото се събрали и в знак на
уважение към неговото достойнство му подарили нов кон.
Сега всеобщата реакция била „Ама че щастливец!”, но фермерът отново казал: „Ще видим".
След няколко дни конят прескочил оградата и избягал. Всички селяни поклатили глави: „Горкият човек", а
фермерът се усмихнал: „Ще видим".
Конят се върнал след няколко дни и всички казали: „Късметлия", освен селянинът, който отново кротко рекъл:
„Ще видим".
След няколко месеца синът на фермера паднал от коня и си счупил крака. „Горкото момче, колко жалко!" —
носело се от уста на уста. А фермерът само продумал: „Ще видим".
След два дни в селото дошли военни, за да вземат младите мъже за войници. Видели, че синът на фермера е със
счупен крак, и го оставили вкъщи.
Всички казали: „Щастливец", а фермерът за сетен път отговорил: „Ще видим".
 Много пъти онова, което ни изглежда
като лош късмет, се оказва скрит дар. А
щом сърцата и умовете ни са в хармония,
всяка случка е дар, от който можем да
научим важен урок.

13
ПУКНАТОТО ГЪРНЕ
Един носач на вода в Индия имал две големи гърнета, които носел окачени на двата края на прът, а прътът слагал
на рамото си. Едно от гърнетата било леко пукнато, затова носачът успявал да го занесе от потока до къщата на
господаря си едва наполовина пълно, докато другото било съвсем здраво и не изпускало нито капка. Така носачът
пристигал в къщата на господаря си с гърне и половина, вместо с две гърнета с вода. Това се случвало всеки ден в
продължение на две години.
Разбира се, здравото гърне много се гордеело, че било идеално и вършело страхотна работа. А горкото пукнато
гърне, засрамено от своя недостатък, било много нещастно, че отговаря само наполовина на поставените му изисквания.
След две години угризения и усещане за горчив провал, то проговорило на водоносеца край потока:
— Срамувам се от себе си и искам да ти се извиня.
— Защо? — попитал той. — От какво се срамуваш?
— За изминалите две години успявах да пренеса само половината от обема си, защото пукнатината позволява
на водата да изтича през целия път до дома на господаря ти. Заради моите дефекти ти трябва да вършиш повече работа
и не получаваш заслуженото за усилията си.
На водоносеца му станало жал за горкото гърне и със съчувствие му казал:
— Когато се връщаме към къщата на господаря, искам да обърнеш внимание на красивите цветя покрай
пътеката.
И така, докато се изкачвали по хълма, старото спукано гърне забелязало слънцето, което огрявало красивите
цветя покрай пътеката, и това го ободрило малко. Но накрая, щом пристигнали в къщата, то отново се почувствало зле,
защото половината вода и този път липсвала. Тогава гърнето повторно се извинило на носача за своя недостатък.
В отговор носачът го попитал:
— А забеляза ли, че има цветя само от твоята страна на пътеката, а не от страната на другото гърне? Стана така,
защото аз знаех за твоята особеност и реших да се възползвам от нея. Затова я превърнах в предимство. Посях цветни
семена от твоята страна на пътя и всеки път, когато се връщахме от потока, ти ги поливаше. От две години аз късам
тези красиви цветя и украсявам с тях масата на господарите си. Ако ти беше обикновено гърне, те никога нямаше да се
порадват на тази красота.
Всеки от нас има своите уникални качества. Ние всички сме спукани гърнета. Затова не се притеснявайте от
недостатъците си. Признайте ги и ги превърнете в извор на красота.

Не забравяйте, че в слабостите си ние

откриваме своята сила.

14
МЪРТВОТО МАГАРЕ
Младият каубой Кени се преместил да живее в Тексас и купил от един фермер магаре за сто долара. Фермерът се
съгласил да му достави магарето на следващия ден. В уреченото време той обаче се появил и му рекъл:
— Имам лоши новини, синко. Магарето умря.
— Добре, значи ще ми върнеш парите — казал Кени.
— Не мога. Вече ги похарчих.
— Добре. Тогава ще ми донесеш умрялото магаре.
 — Какво ще правиш с него? — зачудил се фермерът.
— Ще го разиграя на томбола.
— Не можеш да разиграеш на томбола мъртво магаре.
— Разбира се, че мога. Само гледай. Просто няма да кажа на никого, че магарето е умряло.
След месец фермерът видял Кени и го попитал:
— Какво стана с мъртвото магаре?
— Разиграх го на томбола. Продадох 500 билета по два долара и спечелих 998 долара.
— Никой ли не се оплака?
— Само печелившият. Затова му върнах двата долара, които беше дал за билета.

15
ВРАБЧЕТО, КРАВАТА И КОТКАТА

Едно врабче решило, че полетът до южните страни през зимата е прекалено труден и отказало да мигрира с
другите птици. Дошла зимата и сковал такъв студ, че врабчето — разбрало, че, ще не ще, трябва да отлети на юг.
Не след дълго обаче крилцата му замръзнали и то паднало на земята. Тя била толкова студена, че смъртта на
врабчето била сигурна. Не щеш ли обаче се появила една крава и се изходила върху него.
Топлината на кравешките изпражнения сгряла врабчето и то се почувствало толкова щастливо, че скочило и
започнало да пее. Чула го котката на един фермер, извадила го от миризливата кравешка субстанция, изчистила го и го
изяла!
Поуките от тази история са:
1. Не всеки, който се изхожда върху теб, ти
е враг.
2. Не всеки, който те вади от
изпражненията, ти е приятел.
3. Ако излезеш от мръсотията, дръж си
устата затворена!

16
ДВАТА ВЪЛКА

Една вечер старец от индианското племе чероки разказал на внука си каква борба се води в човека.
— Синко, във всеки от нас живеят два вълка и те се борят помежду си. Единият е зъл. Той е гневът, ревността,
съжалението, горчивината, примирението, алчността, надменността, самосъжалението, раболепието, вината, лъжите,
фалшивата гордост, егоизмът, егоцентризмът. Другият е добър. Той е радостта, мирът, любовта, надеждата, честността,
човечността, добротата, съчувствието, щедростта, благотворителността, истината, съпричастността и вярата.
Внукът помислил за миг и попитал:
— И кой вълк побеждава?
— Този, когото храниш, синко — простичко отговорил старецът чероки.

17
УЛОВЕНАТА ПТИЦА

Един мъж уловил птица, а тя му проговорила: — Господине, в живота си сте изяли толкова крави и овце, а все
още сте гладен. Малкото месце по моите кости едва ли ще ви засити. Ако ме пуснете на свобода, ще ви дам три мъдри
съвета. Първият ще кажа, докато съм на ръката ви, вторият — от покрива на къщата, а третият — от върха на онова
дърво.
Мъжът се съгласил. Освободил птицата и тя кацнала на ръката му.
— Първи съвет: не вярвай на абсурдни обещания, независимо кой ти ги казва.
 Птицата излетяла и кацнала на покрива:
Втори съвет: не тъгувай за миналото. Не можеш да го върнеш.Между другото — добавила птицата, — в моето
тяло е скрита огромна перла с тегло колкото десет медни монети. Тя трябваше да е наследство за теб и за децата ти, но
ето че не стана. Можеше да си притежател на най-голямата перла в света, но ти пропиля шанса си.
Мъжът заплакал като дете.
— Не ти ли казах да не съжаляваш за миналото? — рекла птицата. — А също и да не вярваш на абсурдни неща?
Та аз цялата тежа по-малко от десет медни моменти. Как бих могла да побера в себе си толкова тежка перла?
Мъжът започнал да идва на себе си и попитал.:
— Добре. А съвет номер три?
— Да. Ти толкова добре се възползва от първите два!

Не давайте съвети на хора, които няма

да ги оценят. Не хвърляйте усилия на
вятъра за неща, които не могат да бъдат
поправени.

18
БЯХТЕ ЛИ В БАНКАТА?
Представете си, че има банка, която всеки ден зарежда по сметката ви 86 400 долара. Остатъкът не се прехвърля
за следващия ден. Всяка вечер служителите изтриват онова, което не сте успели да похарчите. Какво ще направите?
Ще използвате всичко до стотинка, разбира се!
Всеки от нас разполага с такава банка. Нейното име е ВРЕМЕ. Всяка сутрин имате в наличност 86 400 секунди.
Всяка нощ онова, което не сте успели да инвестирате за добри дела, бива заличено безследно. Всеки ден за вас се отваря
нова сметка. И всяка вечер тя се закрива.
Ако не успеете да използвате депозита от деня, загубата е за ваша сметка. Няма шанс да си върнете изгубеното.
Няма начин да го прехвърлите за утре. Трябва да живеете в настоящето с това, което ви е дадено днес.
Инвестирайте го така че да се радвате на здраве, щастие и успех.
Часовникът тиктака. Направете деня си възможно най-добър!
За да разберете колко струва ЕДНА ГОДИНА, попитайте студент, който трябва да повтаря годината.
За да разберете колко струва ЕДИН МЕСЕЦ, попитайте майка, родила бебето си преждевременно.
За да разберете колко струва ЕДНА СЕДМИЦА, попитайте редактора на седмичен вестник.
За да разберете колко струва ЕДИН ЧАС, попитайте двама влюбени, които очакват да се видят.
За да разберете колко струва ЕДНА МИНУТА, попитайте някой, който е изпуснал влака.
За да разберете колко струва ЕДНА СЕКУНДА, попитайте някой, който е преживял катастрофа.
За да разберете колко струва ЕДНА СТОТНА от секундата, попитайте носител на сребърен медал от олимпийски
игри.
Ценете всеки миг от живота си. Ценете го още повече, ако го прекарвате с някой важен за вас човек, достатъчно
важен, за да му отделите част от времето си.

Запомнете: времето не чака никого.

Вчерашният ден е история.
Утрешният ден е мистерия.
Днешният ден е дар.

19
ПЪРВАТА ИЗПОВЕД
 Един свещеник служел от 25 години в своята епархия и по повод пенсионирането му била организирана
празнична вечеря. За почетен гост бил поканен изтъкнат местен политик и член на църковното настоятелство, който
трябвало да произнесе кратка реч по време на вечерята. Политикът обаче закъснял, затова свещеникът решил лично да
каже няколко думи, докато гостите чакали.
— Първите ми впечатления от епархията си създадох от първия човек, който ми се изповяда. Помислих си, че
са ме пратили на ужасно място. Човекът влезе в изповедалнята и призна, че е откраднал телевизор и че когато е бил
разпитван, е успял да заблуди следствието. Беше откраднал пари от майка си, мамил работодателя си, имаше връзка с
жената на шефа си и взимаше наркотици. Ужасих се. С течение на времето обаче разбрах, че не всички тук са такива и
че съм попаднал в чудесна епархия, пълна с добри и сърдечни люде.
Свещеникът тъкмо приключил да говори и политикът се появил с торба извинения, че е закъснял. Той веднага
започнал речта си:
— Никога няма да забравя деня, в който пристигна нашият свещеник. Всъщност, аз имах честта първи да се
изповядам при него.
20
МОРКОВ, ЯЙЦЕ ИЛИ ЗРЪНЦЕ КАФЕ?

Млада жена отишла при майка си и й се оплакала, че животът й е тежък и й е много трудно. Тя не знаела как да
се справи и била готова да се предаде. Била твърде уморена, за да се бори. Тъкмо решавала някой проблем и се появявал
нов.
Майка й я завела в кухнята. Напълнила три тенджери с вода. В първата сложила моркови, във втората — яйца, а
в третата — зрънца кафе. Оставила ги да се варят, без да каже и дума.
След двайсетина минути изключила котлоните. Извадила морковите и ги поставила в купа. После яйцата, а след
това пресипала и свареното кафе. След това попитала дъщеря си:
— Кажи ми какво виждаш?
— Моркови, яйца и кафе — отвърнала й тя. Тогава майката я накарала да опише какви са станали морковите
след варенето. — Омекнали са — казала дъщерята.
После майката й казала да счупи яйцата. След като строшила черупките, дъщерята видяла, че вътре яйцата са
съвсем твърди. Накрая майката накарала дъщерята си да отпие от кафето, а тя се усмихнала на приятния му вкус.
— Какво означава това, майко? — попитала дъщерята.
Тогава майката й обяснила, че и трите са минали през едно и също изпитание — горещата вода, но са реагирали
по различен начин. Твърдите моркови са станали меки и лесни за ядене., чупливите сурови яйца са се втвърдили във
вътрешността си, А кафеените зърна са променили водата.
— Кое от трите си ти? — попитала майката. — Когато нещастие почука на вратата ти, как ще реагираш? Като
морков, яйце или като зърно от кафе?
Помислете за това: а вие какво сте? Дали сте като моркова, който е твърд, но след нещастието омеква и губи
силата си? Или сте яйце с чупливо сърце, което закоравява от горещината? Духът ви е бил свободен, но загуба, раздяла,
финансови затруднения или друга беда ви е променила напълно? Черупката ви е същата, но отвътре вече сте с кораво
сърце и застинал дух.
Или пък сте като кафето? То променя горещата вода — самата причина за болката, и разтваря в нея своя аромат
и вкус.
Ако сте като зърната кафе, вие сте в състояние да подобрите ситуацията, дори когато изглежда най-зле. В най-
мрачните моменти и най-големите беди вие се развивате и израствате.
Помислете как реагирате на нещастието — като морков, яйце или като зрънце кафе?

21
МАГАРЕТО В КЛАДЕНЕЦА

Едно магаре паднало в кладенец, който фермерът бил забравил да покрие. Животното ревяло жално часове наред,
докато фермерът се чудел какво да предприеме. Накрая той решил, че магарето е старо, а кладенецът и без това трябвало
да се зарие, така че нямало смисъл да се хабят сили за спасителна операция.
 Той помолил своите съседите да му помогнат. Всеки взел по една лопата и започнал да гребе тор и да я хвърля в
кладенеца. Магарето разбрало какво му готвят и отчаяно заревало още по-силно. Но после, за учудване на всички, то
млъкнало.
След като хвърлили по още няколко лопати, фермерът решил да провери какво става на дъното на кладенеца. Той
бил изумен, когато разбрал, че след всяка хвърлена лопата с мръсотия върху него магарето се отърсвало и стъпвало
върху нея. Така съвсем скоро, за всеобщ потрес, животното се показало на ръба на кладенеца и в тръс се отдалечило.

Животът ще се опита да ви закопае,

с всякакви мръсотии. Начинът да се
измъкнете от кладенеца е да се отърсвате
и да правите крачка нагоре. Всяка беда,
която ви сполети, може да бъде и здраво
стъпало.

22
ДВЕ ЖАБИ
Група жаби подскачали из гората, но внезапно две от тях паднали в една дупка. Като видели колко е дълбока,
другите решили, че с двете нещастни жаби е свършено. Пострадалите обаче не искали да се предават толкова лесно и
с всички сили се опитвали да изскочат от дупката. Останалите жаби ги гледали и не преставали да коментират, че
усилията им са напразни. Накрая едната жаба се обезкуражила от думите им, паднала долу и умряла.
Другата обаче продължила да скача толкова силно, колкото можела. Останалите й викали, че най-доброто, което
може да направи, е просто да си остане в дупката и кротко да си умре. Но тя заподскачала още по-силно и най-накрая
успяла да се измъкне от дупката. Когато другите я попитали не е ли чувала какво й говорят, жабата им обяснила, че не
е много добре със слуха и че през цялото време си мислела, че я окуражават.
Тази история има две поуки:
1. Човешкото слово има силата да дава
и отнема живот. Окуражителната
дума може да помогне на някого, който се
чувства зле, и да направи деня му по-хубав.
2. Обезсърчаващата дума, отправена към
същия човек, може да го убие.

Давайте живот на хората. Не

подценявайте силата на думите. Всеки
може да каже нещо, което да сломи
човек в труден момент. Достоен за
уважение обаче е онзи, който окуражава
останалите.

23
ТО Е В РЪЦЕТЕ ВИ
Живяла някога една мъдра сляпа старица. Тя била дъщеря на роби и къщурката й се намирала извън града.
Мъдростта й била добре позната, а славата й се носела надлъж и нашир.
Един ден пакостливи младежи решили да скроят на старицата номер. Отишли при нея, а единият я попитал:
— Стара жено, аз държа в ръката си птиче. Кажи дали е живо, или мъртво.
Жената не отговорила, защото не можела да види нито тях, нито какво държат в ръцете си. Тогава те повторили
въпроса си:
 — Живо ли е птичето, или мъртво?
Мълчанието било нейният отговор. Тя се замислила, защото прозряла намеренията им. Ако кажела, че птичето е
живо, те щели да го стиснат до смърт, за да докажат, че не е познала. А ако кажела, че птичето е мъртво, щели просто
да го пуснат да излети от ръцете им.
Старицата мислила дълго, а младежите започнали да се кикотят, щастливи, че са я хванали натясно. Накрая
жената казала спокойно, но твърдо: — Не знам дали птичето в ръцете ви е живо, или мъртво, но знам, че то е в ръцете
ви. То е в ръцете ви.

24
ЛЮБОВТА И ВРЕМЕТО
Имало някога един остров, на който живеели Щастието, Тъгата, Мъдростта, Любовта и всички останали чувства.
Един ден им съобщили, че скоро островът ще потъне, затова всички си направили лодки и отплавали. Останала само
Любовта, която спокойно отложила заминаването си до последния възможен момент. Когато островът останал само
педя над водата, Любовта решила да помоли за помощ. Първо се обърнала към Алчността, но тя се оправдала:
— Съжалявам, лодката ми е пълна със сребро и злато, няма място за теб.
Тогава Любовта попитала Суетата, която минавала покрай нея в красив кораб:
— Моля те, Суета, помогни ми!
— Не мога, Любов. Цялата си мокра, ще изцапаш хубавия ми кораб.
И Тъгата минавала наблизо, но на воплите за помощ отвърнала:
— О, аз съм толкова тъжна, че трябва да бъда сама.
Щастието пък било толкова заето с еуфорията си, че изобщо не я забелязало. Внезапно се чул
глас:
— Идвай, Любов, аз ще те взема — рекъл й един старец.
Предоволна от късмета си, Любовта изобщо не попитала къде отиват. Когато стигнали сушата, старецът
продължил сам по своя път. Едва тогава тя осъзнала колко му е задължена и попитала белокосата старица Мъдрост:
— Кой ми помогна?
— Времето — отговорила й Мъдростта.
— Времето? Но защо?
Мъдростта се усмихнала и отвърнала:
— Само времето е в състояние да разбере колко ценна е Любовта.

25
БОГАТСТВО, ЩАСТИЕ И УСПЕХ
Една жена излязла от къщата си и видяла трима белобради старци да седят на двора пред вратата й. Не ги
познавала, но все пак решила да ги покани у дома си.
— Влезте, сигурно сте гладни — приканила ги тя.
— У дома ли е стопанинът на къщата?
— Няма го — отвърнала жената.
Когато вечерта съпругът й се прибрал, жената му разказала за случилото се.
— Кажи им, че съм си вкъщи, и ги покани да влязат — казал й той.
Жената го послушала.
— Не можем да влезем заедно — рекли старците.
— Но защо?
— Този тук — обяснил единият от старците, сочейки своя спътник — е Богатство, другият е Успех, а пък аз съм
Любов. Сега влез и помислете с мъжа ти кой от трима ни искате в своя дом.
Тя предала на мъжа си разговора, а той грейнал от радост:
— Прекрасно! Да поканим Богатство! Домът ни ще се напълни с всичко, от което имаме нужда!
— Скъпи, отвърнала му жената, дали не е по-добре да поканим Успех?
Снаха им обаче дочула разговора и се намесила:
— Най-добре поканете Любов. Тогава домът ни ще бъде наистина пълен с нещо хубаво!
 — Хайде да последваме съвета на снахата — казал мъжът. — Излез и покани Любов да ни е гост. Жената
излязла и поканила Любов да влезе в къщата. Той станал и се запътил към вратата, а
другите двама го последвали. Изненадана, жената попитала Богатство и Успех защо влизат заедно със своя спътник.
Старците отговорили в хор:
— Ако беше поканила Богатство или Успех, другите двама щяха да останат навън, но ти покани Любов, а ние
го следваме навсякъде. Където има Любов, там има и Богатство, и Успех.

26
РАЗГОВОР С БОГ
— Влез — каза Бог. — Разбрах, че искаш да говориш с мен.
— Ако имаш време — отвърнах. Бог се усмихна и ми рече:
— Моето време е Вечността, стига ми за всичко. Какво искаш да знаеш?
— Какво най-много те удивлява у хората?
Бог отговорил:
• че толкова бързо им дотяга детството. Бързат да пораснат, а след това мечтаят отново да бъдат
деца;
• че жертват здравето си, за да спечелят пари, а после ги харчат, за да го оправят;
• че се взират със страх в бъдещето, а забравят за настоящето. Така не живеят нито в бъдещето, нито в
настоящето;
• че живеят, сякаш никога няма да умрат и умират, сякаш никога не са живели.
Бог взе ръцете ми в своите. Помълчахме малко, а после аз попитах:
— Кои са уроците, които ти, като родител, би искал да предадеш на своите деца? Бог се усмихна и отвърна:
• че не могат да накарат никого на този свят да ги обича. Могат само да се оставят да бъдат обичани;
• че не е важно какво имат в живота си, а кого имат в живота си;
• че няма нужда да се сравняват с другите. Всеки ще бъде съден според делата си, а не според греховете на
останалите;
• че богат е не онзи, който има най-много, а който се нуждае от най-малко;
• че само за секунди можем да нараним дълбоко някого, когото обичаме, а ще са ни нужни години, за да го
излекуваме;
• че трябва да се научат да прощават, като го правят често;
• че има хора, които ги обичат от цялото си сърце, но не знаят как да изразят чувствата си;
• че парите могат да купят всичко освен щастие.
• че двама души могат да гледат едно и също нещо и да го виждат по съвсем различен начин;
• че добрият приятел е онзи, който знае всичко за теб и въпреки това те обича;
• че по-важно от това да получиш прошка от другите, е да можеш да простиш сам на себе си. Поседях така,
радвайки се на момента. Благодарих Му за отделеното време, за всичко, което е
направил за мен и семейството ми, а той отговори:
— На твое разположение съм. Трябва само да ме попиташ. Аз ще ти отговоря.

27
ЕКСПЕРИМЕНТ С 5 МАЙМУНИ
Сложете пет маймуни в клетка, окачете на тавана банан, а под него поставете стълба. Не след дълго някоя от
маймуните ще тръгне да се катери, за да вземе банана. В момента, в който докосне стълбата, залейте останалите
маймуни със студена вода. След малко друга маймуна ще се опита да вземе банана. Тогава вие отново залейте
останалите маймуни със студена вода.
Много скоро, ако някоя от маймуните реши да посегне към банана, останалите ще я спрат.
Сега забравете за студената вода. Извадете една от маймуните и сложете вътре друга. Тя ще види банана и ще се
опита да го вземе. Но за нейна неприятна изненада, другите ще я нападнат. След още един-два опита новата маймуна
ще си е научила урока: ако тръгне към банана, останалите ще я бият.
 Сега извадете още една от старите маймуни и сложете нова на нейно място. Тя също ще се опита да вземе банана
и ще яде бой от останалите. Дошлата преди нея ще я бие наравно с другите!
По същия начин заменете с нова трета, четвърта и пета маймуна. Всеки път, когато новодошлата тръгне към
банана, останалите ще я нападат, макар че повечето си нямат и представа защо е забранено да се качват по стълбата
или защо бият маймуната. След като и последната маймуна е извадена от клетката и заменена с нова, нито една от
маймуните в клетката не е била заливана със студена вода. Въпреки това обаче никоя маймуна не се приближава до
банана.
Защо?
Защото откакто е в групата, правилата винаги са били такива.

28
ДВАМА МОНАСИ КРАЙ РЕКАТА

В една ранна утрин двама монаси тръгнали да се прибират към своя манастир. Това бил последният ден от
пътуването им. Към 10 часа те стигнали до плитка река, а на брега й стояла красива девойка с копринено кимоно.
— Да ви помогна ли да прекосите реката? — попитал единият монах. — Така дрехата ви няма да се измокри.
— О, да, това би било много любезно от ваша страна — отговорило момичето.
Тогава монахът я сложил на гърба си и я пренесъл през реката. На другия бряг двамата се разделили с поклон и
всеки поел по пътя си.
Само след няколко минути, когато момичето вече не можело да ги чува, другият монах казал:
— Не мога да повярвам какво направи! Ние сме дали обет за целомъдрие, а ти докосна жена. Дори сам й
предложи! Знам, че да докоснеш жена не нарушава обета ни, но какво ще каже игуменът? Това е ужасно!
Минали няколко часа и възмутеният монах пак избухнал:
— Как можа да го направиш?! Тя дори не те помоли. Ти й предложи! Какво ще кажем на игумена, като се върнем
в манастира? Той ще ни попита как е минало пътуването и ние не можем да го излъжем. Какво ще му кажем?
В късния следобед разтревоженият монах отново започнал да нарежда:
— Не мога да повярвам, че го стори. Ти докосна жена. Носи я на гърба си. Трябва да измислим какво да кажем
на игумена. Той ще е толкова ядосан, че ще работим в зеленчуковата градина до края на живота си.
Другият монах спрял, погледнал другаря си и му казал:
— Аз пренесох момичето през реката, но я оставих на брега преди часове. А ти я носиш в себе си през целия
ден.
29
ПИЛЕТО

Имало едно време голям планински склон, на него — орлово гнездо, а в гнездото — четири яйца. Един ден
станало земетресение и едно от яйцата се търкулнало надолу по планинския склон и стигнало до ферма за птици.
Кокошките решили да се погрижат за яйцето и една от тях се съгласила да го измъти.
Минало време и от яйцето се излюпило красиво орле. За жалост обаче било отгледано като пиле. И скоро самото
то повярвало, че е такова. Обичало дома и семейството си, но духът му жадувал за още нещо.
Един ден, докато си играело във фермата, орлето погледнало към небето и видяло няколко силни орли да се реят
високо-високо.
— О, казало то, колко много искам да се рея като тези птици.
Другите пилета се затъркаляли по земята от смях.
— Няма как да стане. Ти си пиле, а пилетата не могат да летят.
Орлето продължило да гледа към своите истински роднини, мечтаейки да бъде с тях. Но всеки път, когато
заговорело за мечтата си, другите му се присмивали.
 И така, орелът се научил да вярва в това, което му казвали. Минало време, той спрял да мечтае и продължил да
живее живота си като пиле. До момента, в който умрял.

Човек става такъв, какъвто вярва, че ще

стане. Ако мечтаеш да си орел, следвай
мечтите си, а не слушай какво ти казват
кокошките.

30
НЕ ПРОМЕНЯЙ СВЕТА
Имало някога едно богато кралство. Един ден кралят решил да посети своите най-отдалечени и затънтени
владения. Когато се върнал в двореца, той се оплакал, че краката го болят, защото за първи път бил пътувал толкова
дълго по такъв лош и каменист път. Затова наредил на слугите си да постелят кожа по всички пътища в страната. Това,
разбира се, щяло да струва безбожно скъпо и хиляди крави щели да загубят кожите си заради неговата прищявка.
Тогава един от мъдрите слуги се осмелил да попита краля:
— Защо трябва да харчим толкова пари за удобни пътища? Няма ли да е по-добре, ако вместо пътищата, ти,
кралю, покриеш с кожа краката си?
Първоначално кралят се изненадал, но после решил, че предложението е мъдро, и така били измислени обувките.
31
ГВОЗДЕИ В ОГРАДАТА
Имало едно време момче с избухлив характер. Един ден бащата му дал торба с гвоздеи и му заръчал при всяко
гневно избухване да забива по един гвоздей в оградата.
Първият ден момчето забило 37 гвоздея. През следващите няколко седмици то се научило да се владее и броят
на гвоздеите постепенно намалявал. Момчето осъзнало, че е по-лесно да не избухва, отколкото постоянно да кове нови
гвоздеи в оградата.
Накрая дошъл ден, в който момчето не се разгневило нито веднъж. То казало на баща си за това и той му заръчал
всеки ден без избухване да вади по един гвоздей от оградата. Така минавали дните и момчето растяло. Един ден то
махнало и последния гвоздей от оградата.
Тогава бащата хванал сина си за ръка и го завел до оградата.
— Браво синко, добре си научил това, което исках. Но погледни оградата. Тя никога няма да бъде същата. Когато
казваме на някого лоша дума, тя оставя белег, също като този тук. Ако сме проболи някого с нож, няма значение колко
много съжаляваме: раната няма да изчезне току така.

Раната, причинена от дума, е страшна

колкото и физическата. Приятелите са
рядко съкровище. Те ни изслушват, хвалят
постигнатото от нас и отварят за нас
сърцата си. Затова трябва да ги пазим и
да не ги нараняваме с лоши думи.

32
ЗАПОЧНИ ОТ СЕБЕ СИ
Когато бях млад и въображението ми нямаше граници, си мечтаех да променя света. С годините и опита осъзнах,
че светът е твърде голям, затова реших да променя страната си. Но и в нея всичко си оставаше същото.
В последните години от живота си направих един последен отчаян опит да променя членовете на моето
семейство, най-близките ми хора, но напразно, и те си останаха същите.
 А сега, когато лежа на смъртното си легло, си давам сметка, че ако бях променил себе си, щях чрез примера си
да успея да променя и семейството си. А после, вдъхновен и окуражен от тях, щях да допринеса за промяната на
страната си и, кой знае, може би и за промяната на света.

33
ЕЗЕРО ОТ МЛЯКО
Живял някога един крал, който заповядал на няколко работници да изкопаят ров. Щом ровът бил завършен, той
наредил на всичките си поданици през нощта да изпратят по един човек от семейство с чаша мляко, която да изсипят в
изкопа.
Един мъж решил да се изхитри и вместо мляко да сипе в езерото вода. Той си мислел, че тъй като всички други
ще донесат мляко, никой нямало да забележи, че той е сипал вода, особено през нощта. Човекът изпил млякото,
напълнил чашата с вода, изсипал я бързо в изкопа и се върнал вкъщи.
На следващия ден изкопът бил пълен с вода.
34
ТАЙНАТА НА УСПЕХА
Млад мъж попитал Сократ каква е тайната на успеха. Вместо отговор Сократ му казал да го чака край реката на
следващия ден. В уречения час двамата се срещнали и Сократ накарал младежа да влезе с него във водата. Когато тя
стигнала до шиите им, мъдрецът потопил главата на младежа във водата. Той се опитал да излезе, но Сократ бил силен
и го задържал, докато онзи започнал да посинява. Младият мъж дълго се мятал във водата, но накрая успял да излезе.
Първото, което направил, било да си поеме дълбоко въздух. Тогава Сократ го попитал:
— Какво искаше най-силно, докато беше под водата?
— Въздух.
— Е, когато започнеш да жадуваш успеха толкова силно, колкото въздуха, когато беше под водата, ще го имаш.
Няма друга тайна.
35
ПРОЗОРЦИТЕ НА БОЛНИЦАТА
Двама тежко болни мъже били настанени в една болнична стая. На единия му било позволено да сяда в леглото
всеки следобед по един час, за да може водата от дробовете му да се изпомпва по-бързо.
Другият мъж трябвало да лежи по гръб през цялото време. Двамата говорели с часове: за жените и семействата
си, за професиите си, за казармата и за това къде са прекарвали отпуските си.
Всеки следобед, щом мъжът до прозореца сядал, той разказвал на съседа си какво вижда оттам. Другият започнал
да живее за този един час, в който стаята им се оживявала и изпълвала с цветовете и динамиката от външния свят.
От прозореца се виждал парк с красиво езеро. В него плували патици и лебеди, а децата пускали своите хартиени
лодки по водата. Влюбени двойки се разхождали, хванати за ръце, сред цветя, уловили цветовете на дъгата. Вековни
зелени дървета украсявали пейзажа, а в далечината се виждал силует на небостъргач.
Тъй като мъжът до прозореца описвал всичко до последния детайл, приятелят му в другия край на стаята можел
да затвори очи и да си представя живописния пейзаж.
Един топъл следобед мъжът до прозореца описал преминаващ парад и макар че съседът му не можел да чуе
оркестъра, фантазията му рисувала всяка описана подробност. Така минавали дните и седмиците.
Един ден сестрата влязла в стаята, за да донесе вода, и намерила безжизнено тялото на мъжа до прозореца. Той
бил починал тихо в съня си. Натъжена, сестрата извикала санитарите да приберат тялото. Когато сметнал, че е удобно,
другият мъж попитал дали може да се премести до прозореца. Сестрата с радост му помогнала и когато той се настанил
удобно, го оставила да си почива.
 Бавно и мъчително човекът се надигнал, за да погледне за първи път света навън. Най-после можел да се наслади
на онова, за което само бил слушал. Щом се навел напред обаче, разбрал, че прозорецът гледал към една стена.
Сестрата дошла отново, а болният я попитал как може съседът му по легло да му е описвал всички красиви неща,
които уж се виждали през прозореца. Сестрата отвърнала, че мъжът всъщност бил сляп и не можел да види дори и
стената.
— Сигурно е искал да ви окуражи — допълнила тя.

36
УРОК ПО ДЗЕН

Уважаван професор отишъл при дзен учител и го помолил да го посвети в тайните на дзен.
— Добре си дошъл — поканил учителят професора на чаша чай.
Те седнали на възглавници един срещу друг.
Учителят сложил да се загрява тенджера с вода на мангала пред себе си, докато професорът му разказвал за
всички книги, които е изчел за дзен.
Водата завряла, учителят приготвил чая, а професорът продължавал да говори за всички тайни на дзен, които
научил от разговори с други свои просветени колеги.
Учителят започнал да налива чай в чашата му. Наливал, наливал, наливал, докато чашата преляла и чаят започнал
да се излива на пода.
— Какво правите? — скочил професорът. Чашата е пълна, не може да налеете нищо повече в нея.
— Умът е като чаша — казал учителят. — Как искаш да го запълниш с нещо ново, ако първо не си го освободил
от излишното?
37
СЛЯП СЪМ, ПОМОГНЕТЕ

Сляпо момче седяло на стъпалата пред голяма сграда с шапка пред себе си. То държало табела с надпис „Сляп
съм, помогнете". В шапката имало само няколко монети. Един мъж минал покрай него, извадил от джоба си дребни
пари и ги пуснал в шапката. После взел табелата и написал нещо на гърба й. Върнал я на момчето, но я поставил така,
че всеки да може да види новия надпис.
Скоро шапката започнала да се пълни. Все повече хора давали пари на сляпото момче.
След няколко часа мъжът се върнал, за да види как върви. Момчето разпознало стъпките му и попитало:
— Ти ли смени надписа на табелата? Какво написа?
— Истината. Същото като теб, но по малко по-различен начин.
Мъжът бил написал: „Днес е хубав ден, но аз не мога да го видя".
Според вас едно и също ли казват двете послания? Разбира се, и от двете се разбира, че момчето е сляпо. Но
първото просто моли хората за помощ под формата на пари, а второто им казва, че имат щастието да видят хубавия
ден, а момчето — не. То им напомня какви късметлии са. Учудващо ли е тогава, че този надпис постигнал по-голям
ефект?

Две поуки можем да си извадим от тази

простичка история:
1. Мислете творчески. Бъдете различни!
ВИНАГИ МОЖЕ ПО-ДОБРЕ!
2. Бъдете благодарни за това, което
имате. Някой друг има по-малко.
Помогнете с каквото можете, за да
направите света по-добро място!

38
ПРИДЪРЖАЙ СЕ КЪМ ЦЕЛТА СИ
 В една от британските колонии войник взел „назаем" магаре от местен жител, за да стигне до военното си
поделение. По това време магарето било най-често използваният превоз.
Стопанинът на животното не бил особено щастлив да „услужи" на войника, но не му оставало нищо друго, освен
да го наругае на собствения си език. Той бил сигурен, че войникът няма да го разбере.
Друг местен, минаващ наблизо, чул ругатнята и попитал войника дали е разбрал какво му казал собственикът на
магарето. Тъй като отговорът бил „не", минувачът услужливо му обяснил смисъла на ругатните. Войникът запазил
спокойствие и отвърнал: — Нека говори каквото си иска. За мен е от значение единствено да стигна там, закъдето съм
тръгнал.

39
ЗАДОВОЛСТВО
Бедна вдовица и нейният син обитавали малка стая на покрива на една къща. Живеели скромно и трудно, но
въпреки това в семейството им царели мир и разбирателство. Майката обаче се притеснявала от пороите през
дъждовния сезон, тъй като на прозореца нямало стъкло.
През последните четири години, откакто се родило момчето, в града падали само слаби дъждове. Но един ден
небето се покрило с черни облаци и през нощта над целия град се изсипал порой.
Всички хора се скрили в домовете си от дъжда. Само вдовицата и синът й нямало как да се скрият, защото дъждът
влизал в къщата им. Момчето погледнало майка си объркано, защото подобно нещо му се случвало за първи път.
Прегърнало я, докато дрехите и тялото й се измокрили толкова, че нямало как вече да го предпази. Тогава майката се
втурнала към вратата, измъкнала я от пантите и я облегнала на една от стените, така че да образува заслон. После взела
детето на ръце и се скрили от дъжда зад вратата.
Детето погледнало майка си щастливо и с невинна наивна усмивка я попитало:
— Какво ли правят бедните хора, които си нямат врата, за да ги пази от дъжда? В този момент детето се чувствало
богато.
Удовлетворението от живота е извор на
щастие и хармония на ума. Предпазва ни
от болести, огорчения и злоба.

40
ЗАЕТИЯТ БАЩА
— Татко, колко печелиш на час? — попитало плахо и с очи, пълни с обожание, малкото момче баща си, който
току-що се бил върнал от работа.
Силно изненадан, бащата погледнал детето и леко ядосан му отвърнал:
— Виж, синко, дори и майка ти не знае това. Не ме притеснявай, уморен съм.
— Кажи ми, татко, моля те — настояло момчето. — Колко печелиш на час?
— Пет долара — предал се бащата.
— Добре, татко, ще ми дадеш ли назаем пет долара?
— Затова ли ме попита колко печеля?!? — разгневил се бащата. — Лягай да спиш и престани с твоите глупости!
Докато лежал в леглото си обаче, човекът се почувствал виновен. Може би, мислел си той, синът ми иска да си
купи нещо важно? Накрая, за да не го измъчват угризения, той почукал на вратата на детето.
— Спиш ли, синко?
— Не, татко. Защо? — отговорило момчето сънено.
— Ето парите, за които ме помоли.
— Благодаря, татко — оживило се момчето. — Вече имам пет долара! Вече имам достатъчно парички!
Бащата гледал объркано и не разбирал какво иска да каже синът му.
— Татко, ще ми продадеш ли един час от твоето време?
 41
МАЙЧИН СЪВЕТ
Фейза била винаги била нервна и имала труден характер. Отговаряла грубо, когато я питали нещо, и причинявала
проблеми и караници. Съучениците й не харесвали компанията й и странели от нея. През по-голямата част от времето
тя била сама. Докато другите деца се шегували и закачали едно с друго, тя си мислела, че се смеят на нея. Когато
приближала към тях, разбирала, че това изобщо не е така, и се отдалечавала объркана и разтревожена. Ходела на
училище със свито сърце, защото се чувствала изолирана и отхвърлена от съучениците си. Един ден събрала смелост
да разкаже на майка си как никой не я обича и не иска да й бъде приятел.
Майка й замълчала за миг и после казала: — Миличка, никой няма да иска да се сближи с теб, ако ти не се
сближиш с него. Няма как да спечелиш симпатиите им, ако първо не им покажеш своите.
Отношенията между хората са постоянен двустранен процес на даване и получаване. Затова трябва да си щедра
с твоите съученици. Няма да получиш любов, без ти първо да дадеш. Запомни, че толерантността и любовта са десет
пъти по-добри от злобата и кавгите. Тези две качества ще ти помогнат да живееш в мир със себе си и с околните.
42
КУТИЯ, ПЪЛНА С ЦЕЛУВКИ

Един мъж наказал 3-годишната си дъщеря, задето унищожила ролка златиста хартия. Парите не стигали и мъжът
много се ядосал, когато детето се опитало да украси с нея една кутия и да я сложи под коледната елха. На следващата
сутрин обаче малкото момиче му занесло кутията и му казало, че това е подарък за него.
Мъжът се засрамил от гнева си предишната вечер. Той обаче избухнал отново, когато видял, че кутията е празна.
— Не знаеш ли, че когато правиш подарък, вътре трябва да има нещо?
Малкото дете го погледнало с насълзени очи и промълвило:
— Но тя не е празна, татко. Аз сложих вътре целувки. Всички са за теб.
Бащата бил съкрушен. Той прегърнал детето си и го помолил за прошка. Не след дълго момиченцето починало
при катастрофа.
Оттогава бащата държал златната кутия до леглото си и дълги години всеки път, когато бил отчаян, отварял
кутията и вземал една от целувките, сложени там от детето му.

Всеки от нас притежава по една златна

кутия с целувки, подарена му от децата,
семейството или приятелите му.
На този свят няма по-ценна собственост
от нея.

43
БАЩАТА И ДВЕТЕ МУ ДЪЩЕРИ

Един баща имал две дъщери. Едната била женена за градинар, а другата — за тухлар. Веднъж бащата отишъл
при жената на градинаря и я попитал как върви животът.
— Всичко е наред — казала му тя. — Имам само едно желание: да завали силен дъжд, за да полее хубаво
растенията на моя съпруг.
На следващия ден мъжът отишъл при другата си дъщеря. Попитал и нея как е семейният живот. Тя също била
доволна и имала само едно желание: да не вали дъжд, за да могат тухлите на мъжа й да изсъхнат.
Бащата не казал нищо, само си помислил:
— Хората имат различни нужди, трудно е всички да бъдат доволни.
 44
ПОДАРЪКЪТ
На млад мъж му предстояло съвсем скоро да завърши гимназия. От дълго време той не откъсвал очи от един
спортен автомобил в близкия магазин и тъй като знаел, че баща му може да си го позволи, му казал, че си мечтае това
да е подаръкът му за завършването.
Този ден приближавал и младежът започнал да очаква от баща си знаци, че е купил колата. На самия ден баща
му го извикал в кабинета си. Казал му, че е горд да има толкова чудесен син и че много го обича. После му подал
красиво опакована кутия. Любопитен, но и леко разочарован, синът отворил кутията и намерил вътре красива Библия
с кожена подвързия, на която със златни букви било избродирано името му.
Ядосан, той изкрещял:
— Имаш толкова пари и да ми подаряваш Библия!
Младежът изхвърчал бясно от кабинета на баща си, оставяйки подаръка на масата, след което напуснал и дома
си.
Минали много години. Младият мъж пожънал успех в бизнес начинанията си. Имал красива къща и чудесно
семейство. Но баща му бил вече много стар и той решил да отиде при него. Двамата не се били виждали от деня, в
който синът завършил. Преди обаче да успее да организира пътуването си, той получил телеграма, че баща му е починал
и му е завещал цялото си богатство. Трябвало да замине веднага и да се погрижи за подробностите.
Когато пристигнал в бащината си къща, сърцето му се изпълнило с тъга и съжаление. Започнал да преглежда
документите на баща си и между тях намерил все още новата Библия, точно както самият той я бил оставил преди
години. Със сълзи на очи я отворил и започнал да прелиства страниците.
Бащата грижливо бил подчертал ред 7:11 от Евангелие от Матей: „Щом вие, въпреки че сте зли, знаете как да
давате добри дарове на децата си, то колко повече вашият Баща в небесата ще даде добри неща на онези, които поискат
от него!"
Докато мъжът четял тези думи, от страниците изпаднал ключ за кола с името на търговеца, в чийто магазин била
изложена така желаната от него навремето спортна кола. До името на търговеца била датата на завършването му и
думите: „ПЛАТЕНА 100%".

Колко често отхвърляме Божиите дарове,

защото не са опаковани така, както
очакваме? Не разваляйте това, което
имате, за да съжалявате за онова, което
нямате. И не забравяйте, че доскоро само
сте мечтали за това, което имате сега.

АКО ВАШИЯТ ДАР НЕ Е ОПАКОВАН,

КАКТО СТЕ ОЧАКВАЛИ, ТОВА Е,
ЗАЩОТО Е БИЛ ОПАКОВАН
МНОГО ПО-ДОБРЕ!

45
ИЗЛИШНАТА КАМИЛА

Някога, много отдавна, в една далечна страна живеел беден стар номад. Той се радвал на дълъг и щастлив живот,
но ето че му дошло времето да умре. Човекът имал трима синове и искал да разпредели между тях имуществото си, в
което влизали и 17 камили.
И така, щом усетил, че часът му наближава, номадът събрал синовете си, за да им каже какво наследство ще
получат. На най-големия син оставил половината от камилите, на средния — една трета, а на най-малкия — една девета.
 После издъхнал. Синовете му се натъжили и били объркани. Те искрено искали да спазят заръките на баща си и
всеки да получи наследството, което той му е отредил, но как да разделят 17-те камили по начина, по който баща им
бил заръчал? Било невъзможно!
Най-малкият син се сетил, че в една пещера в пустинята живеел прочут мъдрец. Предложил да отидат при него
и да го помолят за съвет. И така, на следващия ден тримата взели със себе си камилите и отишли в пещерата на мъдреца.
Той ги посрещнал сърдечно. Вечерта седнали около лагерния огън и тримата мъже разказали проблема си. Как можели
да разделят камилите, както искал баща им?
Мъдрецът помислил малко и отсъдил, че не е в състояние да им помогне и ще трябва да се справят сами. Казал
им обаче, че той самият има една ненужна камила, която може да им даде на драго сърце, ако желаят.
Братята с радост приели подаръка. И докато се приготвяли да тръгват, най-големият син се сетил, че сега могат
да разделят камилите, както баща им пожелал.
Най-големият получил половината — девет камили, средният — една трета, шест, а най-малкият — една девета,
две. И за най-голяма тяхна изненада, след това разпределение им останала една излишна камила. Нея те върнали на
стареца, който си я взел с едва забележима лукава усмивка.

46
ПРЕДАТЕЛСТВО

В един горещ ден група приятели излезли на лов. Насред пустинята пред тях изскочила хиена (арабите наричат
хиената Ом Амер). Ловците се опитали да я хванат, но тя избягала. Един номад, който бил наблизо, забелязал, че те се
лутат насам-натам и ги попитал дали може да им помогне с нещо. Ловците отговорили, че търсят една хиена, която
сигурно се е скрила на негова територия. Тогава мъжът се изправил пред тях и казал: „Никой няма да я докосне, докато
мечът е в ръката ми".
Според арабските традиции, когато някой влезе в дома ти, ти трябва да го посрещнеш и защитиш, ако някой иска
да го нападне. Така ловците напуснали палатката му, а номадът издоил една овца и сипал на хиената паничка мляко.
Тя изпила млякото и отново била пълна с енергия.
Вечерта номадът си легнал да спи, а хиената го нападнала, разпрала стомаха му, изпила кръвта му, изяла го и
избягала.
На следващата сутрин дошъл братовчед му. Когато видял тялото, той се сетил, че това е дело на хиената, който
братовчед му бил приютил. Взел лъка и стрелите си, тръгнал по следите на хиената, намерил я и я убил. После седнал
до тялото й и казал: „Ако някой направи услуга на измамник, ще го сполети съдбата на онзи, подслонил Ом Амер".
Това се е превърнало в известна арабска поговорка.

47
ХОНФОШАРИ

Имало едно време мъж, който имал отговор на всеки въпрос и претендирал, че знае всичко. Веднъж приятелите
му решили, че най-добрият начин да изпитат познанията му е като си измислят дума и го попитат какво значи. Ако им
отговори, значи само се хвали и лъже.
Думата, която си измислили, се състояла от инициалите на имената им: X за Халил, Н, за Надер, Ф за Ферас, Ш
за Шади, А за Амир и Р за Рами. Получила се думата „хонфошар". И така, те попитали многознайкото какво означава
тази дума.
Без капка колебание той започнал да им обяснява, че става дума за растение, което се среща по върховете на
планините около Йемен. Слагало се в млякото, за да се закваси. Дори им рецитирал едно стихотворение, за да ги убеди,
че знае за какво говори:

Любовта ти изпълва сърцето ми,

както хонфошар сгъстява млякото.

Останалите веднага разбрали, че техният приятел ги лъже. Оттогава човек, който се прави на всезнайко, бива
наричан „хонфошари".
48
 ДЪРВЕНАТА КУПИЧКА
Един болен старец отишъл да живее при сина си, снаха си и четиригодишния си внук. Ръцете му треперели,
погледът му бил замъглен, едва ходел. Семейството се хранело заедно, но слабото зрение на дядото и треперещите му
ръце правели храненето истинско изпитание.
Зърната се разпилявали по масата, а вземел ли чашата, млякото се разливало по покривката. Синът и жена му се
дразнели от неразборията.
— Трябва да направим нещо, не може да продължава така — казал синът за баща си. — Омръзна ми от
разсипаното му мляко, мляскането и храната по пода. Тогава двамата решили да сложат отделна маса в ъгъла за стареца.
Така дядото седял отделно, докато останалите се събирали около масата. След като счупил една-две чинии, дори
започнали да му сервират храната в дървена купичка.
Когато семейството поглеждало към дядото, виждали в очите му сълзи. Обръщали му внимание само ако
трябвало да му се скарат, че е изпуснал вилицата или е разсипал храна...
Един ден преди вечеря мъжът забелязал, че малкото му дете си играе с дървени кубчета на пода.
— Какво правиш? — попитал го той.
— Приготвям дървени купички за теб и мама, за да ви храня от тях, когато остареете — отговорило детето със
сладък глас.
Родителите били поразени от чутото и не обелили дума. По бузите им потекли сълзи. И двамата знаели какво
трябвало да направят. Вечерта синът взел ръката на баща си и внимателно го настанил на общата маса. И той седял на
нея с другите до края на дните си. Вече никой не се сърдел, когато дядото изпускал вилицата си, разливал млякото или
изцапвал покривката.
Децата са силно чувствителни. Очите им виждат, ушите им чуват, а съзнанието им запаметява всичко, случващо
се наоколо. Ако виждат как създаваме топла семейна среда в дома си, те ще повтарят това поведение и в своя живот.

Мъдрите родители разбират, че всеки ден добавят

нови тухли, с които изграждат бъдещето на
децата си. Нека бъдем мъдри строители.

49
НАСЛЕДНИКЪТ
Живял някога един богат фермер с жена си и сина си. Те имали голямо стопанство и къща като палат. Един ден
фермерът казал на сина си, че има намерение да му завещае цялото си богатство, но преди това искал от него да отиде
в близкия град и да поработи там две седмици, за да разбере как се печелят пари и колко усилия изисква това. После
трябвало да се върне вкъщи и да даде на баща си спечелените пари.
Майката никак не харесала идеята синът й да работи и да се изтощава. Опитала се да разубеди съпруга си, но той
бил непреклонен. Тогава тя дала на сина достатъчно пари, за да поживее в града две седмици, а остатъкът да върне
вкъщи и да каже, че сам ги е спечелил.
След две седмици синът се върнал у дома.
— Ето, изпълних заръката ти. Работих и спечелих това — казал той на баща си, подавайки му малка кесия, пълна
с пари.
— Лъжеш! Не си работил в града! — казал баща му и хвърлил кесията в огъня.
Момчето се натъжило и отишло при майка си да се оплаче. Тя го ободрила и отново му дала пари. Този път обаче
сложила в багажа му мръсни дрехи и му заръчала да ги облече, като се прибира, за да убеди баща си, че наистина е
работил здраво.
Минали още две седмици и момчето се върнало вкъщи, облечено с мръсните дрехи. Отново дало парите на баща
си, но и този път той ги хвърлил в огъня и го обвинил в лъжа.
Тогава момчето решило да не лъже и наистина да се хване на работа в града. След две седмици се прибрало и
дало парите на баща си. Той обаче пак ги хвърлил в огъня. Синът се хвърлил към огнището, извадил парите от огъня и
извикал към баща си:
— Що за човек си ти! Аз толкова се трудих, за да изкарам тези пари, а ти ги хвърляш в огъня просто ей така!
 В този момент бащата станал, очите му се напълнили със сълзи, прегърнал сина си и казал:
— Сега спокойно мога да ти завещая всичко, което имам, защото ти знаеш каква е стойността на парите.
50
ПАРИТЕ УБИВАТ
Един ден старец попитал внука си: — Преди известно време на върха на планината били намерени три трупа,
голяма сума пари и празна бутилка вино. Знаеш ли какво се е случило?
— Не — отговорило момчето.
— Труповете били на трима крадци — обяснил дядото. — Те откраднали парите и се качили на върха на
планината, за да поделят плячката. Но преди това един от тях отишъл до селото да купи бутилка вино, за да отпразнуват
успеха си. Двамата, които останали, решили да го убият, за да разделят парите само на две вместо на три. Когато
другарят им се върнал с виното, те го нападнали и го убили. После изпили донесеното вино и веднага умрели. Явно
онзи, когото изпратили до магазина, също решил, че е добре да не дели плячката на три, затова сложил във виното
отрова. Ето защо на върха на планината имало три трупа, много пари и бутилка вино. Разбираш ли сега?
Внукът решил, че историята е много поучителна и се усмихнал.

51
МОМЧЕ ЗА ВСИЧКО
Безработен кандидатствал за работа като „момче за всичко" в много голяма компания. Мениджърът от отдел
„Човешки ресурси" го интервюирал, а после го изпитал и практически: накарал го да измие пода.
— Наемаме ви — казал му накрая той. — Кажете ми своя имейл адрес, за да ви изпратя формуляра, който трябва
да попълните, преди да започнете.
— Нямам компютър, нито имейл — отговорил човекът.
— Съжалявам — поклатил глава мениджърът, — но ако нямате имейл, значи не съществувате, а щом не
съществувате, значи не можете да започнете работа при нас.
Мъжът си тръгнал, останал и без капка надежда. В джоба си имал само 10 долара и не знаел къде да отиде, нито
какво да прави.
Решил да влезе в един супермаркет и да купи щайга с 10 килограма домати. Тръгнал от врата на врата и след по-
малко от два часа удвоил капитала си. Повторил обиколката три пъти и се прибрал вкъщи с 60 долара.
Мъжът разбрал, че може да изкарва така прехраната си и всеки ден започвал работа все по-рано и се прибирал
все по-късно. Парите му се удвоявали и утроявали. Скоро си купил микробус, а после и камион. След време се сдобил
и със собствен автопарк с товарни коли.
След пет години мъжът станал един от най-големите търговци на хранителни стоки в САЩ. Решил, че трябва да
помисли за бъдещето на семейството си и да си направи застраховка „Живот".
Обадил се на един застраховател, избрал си и вида застраховка. В края на разговора брокерът го попитал за
неговия имейл.
— Нямам — отговорил търговецът.
— Нямате имейл и сте построили империя?! Представете си какъв щяхте да станете, ако имахте имейл — изумил
се брокерът.
Мъжът помислил за момент и отговорил:
— Момче за всичко.
52
КАФЕТО ОТ БОГ
Випуск от бивши студенти, които вече били постигнали успехи в професионалното поприще, отишли да видят
свой преподавател от университета. Разговорът скоро се завъртял около стреса на работа и в живота. Всички започнали
да се оплакват.
 Професорът предложил на гостите си кафе. Сервирал го в голяма кана и оставил на масата много и най-различни
чаши — порцеланови, пластмасови, стъклени, кристални, някои съвсем обикновени, други много скъпи. Тогава
поканил гостите си да си налеят кафе. След като всеки от студентите вече бил с чаша в ръка, професорът казал:
— Сигурно забелязахте, че всеки от вас си избра скъпа чаша и никой не се спря на обикновените. Докато искате
най-доброто за себе си, стресът и проблемите ви няма да спрат. Със сигурност чашата няма да промени качеството на
кафето. В повечето случаи тя просто струва повече, а понякога дори скрива това, което пием. За вас беше от значение
да пиете кафе, но съзнателно си избрахте най- хубавите чаши, след което заоглеждахте чуждите.
Сега помислете: животът е като кафето, а работата, парите и позицията в обществото са чашите. Това са просто
предмети, които съдържат живота, но те нито го определят, нито променят качеството му.
Понякога, вперили поглед в чашата, забравяме да се радваме на кафето, подарено ни от Бог. Бог прави кафето, а
не чашите. Наслаждавайте се на кафето!

Най-щастливите хора нямат

най-доброто. Те създават най-доброто от
това, което имат.

53
ЧЕТИРИ ЖЕНИ
Живял някога богат търговец. Той имал четири жени. Обичал най-много четвъртата, обсипвал я със скъпи дрехи,
глезел я с всякакви лакомства, грижел се за нея и й давал винаги най-доброто. Обичал много и третата си жена. Бил
много горд с нея, държал да я показва на всичките си приятели, но постоянно се страхувал, че тя ще избяга от него с
някой друг мъж.
Имал чувства и към втората си жена. Тя била дискретна, много търпелива и той й доверявал всичките си тайни.
Когато имал проблеми, търговецът се съветвал с нея и тя винаги намирала изход от трудностите. Първата му жена била
негова вярна спътница, грижела се за богатството, търговските му дела и домакинството. Търговецът обаче не обичал
първата си жена и макар че тя изпитвала към него силни чувства, той едва я забелязвал.
Един ден търговецът се разболял. Разбрал, че скоро ще умре. Мислел за охолния си живот и си казал: „Сега имам
четири съпруги, но когато умра, ще остана без тях. Колко самотен ще бъда!"
Затова попитал четвъртата си жена:
— Обичах те повече от всички, дарявах те с най-прекрасни дрехи и се грижех непрестанно за теб. Сега умирам,
ще ме придружиш ли в смъртта, за да останем заедно?
— Няма начин — отсякла четвъртата жена и без да каже нещо повече, си тръгнала.
Отговорът й се забил като остър нож в сърцето на търговеца. Натъжен, той попитал третата си
жена:
— Обичах те през целия си живот, ще дойдеш ли с мен в отвъдното?
— Не — отговорила тя. — Животът тук е твърде хубав! Когато умреш, ще се омъжа за друг!
Търговецът целият изтръпнал от болка. Тогава попитал втората си жена:
— Винаги, когато съм имал нужда от помощ, ти си се отзовавала. Сега отново се нуждая от теб. Когато умра,
ще ме последваш ли, за да не бъда сам?
— Съжалявам, но този път не мога да ти помогна — отговорила тя. — Мога единствено да те изпратя до гроба.
Отговорът сразил търговеца като гръм, след който останал безмълвен. Тогава се чул глас:
— Аз ще дойда с теб. Ще те последвам, където и да отидеш.
Търговецът погледнал и видял първата си жена. Тя била само кожа и кости, сякаш страдала от недохранване.
Силно разстроен, търговецът казал:
— Трябваше да се грижа по-добре за теб, когато имах възможност!
Всъщност всеки от нас има четири жени в своя живот.
Четвъртата е нашето тяло. Без значение колко усилия полагаме, за да изглежда добре и да е здраво, то винаги ни
напуска, когато умрем.
 Третата жена са парите ни, професията, положението ни в обществото. Когато умрем, те отиват при някой друг.
Втората жена са семейството и приятелите ни. Без значение колко близки са ни били приживе, те могат само да
ни придружат в последния ни житейски път — до гроба.
А първата жена е нашата душа, която често пренебрегваме в стремежа си към материално богатство и чувствено
удоволствие. Тя единствена може да ни последва дори и в смъртта. Затова е добре да се грижим за нея и да зачитаме
желанията й — сега, а не едва когато сме на смъртния си одър.

Душата е единствената част от нас,

която ще ни съпътства винаги.

54
ФЕЯТА И ДВАМАТА СЪПРУЗИ
Двама съпрузи на около 60 години празнували 35-годишнина от сватбата си в малък романтичен ресторант.
Внезапно на масата им се появила красива фея и казала:
— Вие сте двойка за пример, винаги сте си били верни един на друг, затова искам да изпълня по едно желание
на всеки от вас.
— О, аз искам да обиколя света с любимия си съпруг — казала жената.
Феята вдигнала вълшебната си пръчица и — абракадабра! — в ръцете й се появили два билета за нов луксозен
лайнер.
Сега било ред на съпруга. Той се замислил за момент и казал:
— Да, всичко това е много романтично, но подобен шанс човек получава веднъж в живота, затова... Много
съжалявам, скъпа, но бих искал да имам 30 години по-млада от мен жена.
Съпругата му и феята били много разочаровани, но желанието си е желание... Феята размахала вълшебната си
пръчица и — абракадабра — мъжът станал на 90 години.

55
ЛЮБОВТА И ЛУДОСТТА
Някога, много отдавна, когато бил създаден светът, още преди да се появят хората, добродетелите и пороците се
носели из въздуха и умирали от скука, чудейки се какво да правят. Един ден се събрали заедно, по-отегчени от всякога.
Изведнъж на Честността й хрумнало да поиграят на криеница. Всички харесали предложението й и Лудостта
веднага извикала: „Искам аз да броя, аз!" Понеже никой не бил достатъчно откачен да търси Лудостта, всички вкупом
се съгласили. Тя се облегнала на едно дърво и започнала да брои: „Едно, две, три..." През това време останалите хукнали
да се крият.
Нежността се закачила на Луната, Предателството се скрило в купчина боклук. Симпатията се свила между
облаците, а Страстта потънала чак в центъра на земята. Лъжата казала, че ще се скрие под камък, но се спотаила на
дъното на езерото, а Алчността влязла в един чувал толкова навътре, че той се скъсал.
Лудостта продължавала да брои: „Седемдесет и девет, осемдесет, осемдесет и едно..." В този момент всички
пороци и добродетели вече се били скрили — всички без Любовта. Поради своята нерешителност тя не можела да
избере къде да се скрие. И това не бива да ни учудва, защото всички знаем колко ни е трудно да скрием любовта.
Лудостта брояла: „...деветдесет и пет, деветдесет и шест, деветдесет и седем..."
Когато тя стигнала до сто, Любовта скочила в близкия розов храст, а Лудостта се огледала и извикала: „Идвам,
идвам!"
Когато се обърнала, тя намерила първо Мързела, защото той нямал никакво желание да се крие. После дошъл ред
и на Нежността, която лесно можело да бъде забелязана върху Луната, на Лъжата от дъното на езерото, на Страстта в
центъра на земята. Един по един Лудостта открила всички — без Любовта. И започнала да се отчайва, защото усилията
й оставали напразни.
 Ядосана на Любовта, Завистта прошепнала на Лудостта: „Хайде, остава ти само Любовта и тя се крие в розовия
храст".
Лудостта грабнала една дървена вила и започнала да мушка с нея в розовия храст. Мушкала, мушкала, докато
сърцераздирателен вик не я накарал да спре.
Любовта излязла от храста, криеща очите си с ръце. Между пръстите й се стичали две вадички кръв, които идвали
от очите й.
— Какво направих! Какво направих! — извикала Лудостта. — Аз те ослепих! Как да поправя
това?
— Няма как. — отговорила Любовта. — Но можеш да станеш мой водач.
И така, от този ден нататък Любовта е сляпа, а Лудостта я води за ръка.

56
ЛЪЖЛИВОТО ОВЧАРЧЕ

Имало едно време овчарче, което пасяло стадото си в гората. Един ден му доскучало и решило да се пошегува
със селяните.
— Помощ! — започнало да вика то. — Вълк! Вълк! Селяните чули виковете му и се втурнали към него, за да
му помогнат. Щом стигнали обаче, не видели никакъв вълк.
— Няма вълк — разсмяло се момчето. — Измамих ви! Исках просто да се пошегувам с вас.
След няколко дни овчарчето решило пак да се изгаври с тях.
— Помощ! Помощ! Вълк! Вълк! — започнало да вика то.
Селяните пак му се притекли на помощ и пак разбрали, че момчето ги е измамило. И този път много му се
разсърдили, че е толкова пакостливо.
Минало време и в гората наистина се появил вълк.
Започнал да напада овцете една след друга. Овчарчето хукнало към селото с викове:
— Помощ! Помощ! Вълк! Помощ!
Но този път никой не му обърнал внимание, защото решили, че то пак им се подиграва. Момчето отишло до най-
близкото съседно село и казало:
— Вълк нападна овцете ми! Преди се шегувах, но сега е истина!
Накрая селяните се съгласили да отидат на мястото. Този път овчарчето не лъжело. Те видели вълка да се
отдалечава, а на тревата лежали много мъртви овце.

57
ЕДНООКАТА МАЙКА

Моята майка имаше само едно око. Мразех я, беше истински товар за мен. Тя имаше малък магазин на пазара.
Събираше семена и продаваше какво ли не, за да събере парите, от които се нуждаехме. Това ме караше да се чувствам
ужасно.
Веднъж в училище имахме ден на родителя. Майка ми дойде и аз бях много притеснен. Как можа да ми причини
това? Хвърлих й поглед, изпълнен с омраза, и избягах.
На следващия ден в училище всички ми повтаряха „О, твоята майка е едноока?!?". Подиграваха ми се. Мечтаех
си майка ми да изчезне от този свят. Един ден й казах:
— Мамо, защо имаш само едно око? Ако заради теб всички ще ми се смеят, защо просто не умреш!?!
Тя не ми отговори. Почувствах се зле, но едновременно с това и облекчен, защото бях излял чувствата си... Тя не
ме наказа и може би затова не разбрах, че съм я наранил...
Същата нощ се събудих и отидох в кухнята да си налея вода. Там седеше майка ми и тихичко плачеше, сякаш за
да не ме събуди.
Погледнах я и се върнах обратно в леглото. В ъгълчето на сърцето ми нещо ме бодеше заради думите, които й
бях казал. Но въпреки това ми беше противно да гледам как сълзите се стичаха от единственото й око. През онази нощ
си казах, че когато порасна, ще стана богат: толкова мразех еднооката си майка и нашата отчайваща бедност.
Изоставих я, когато получих възможност да уча в чужбина. Положих много усилия и завърших университета с
отличие. После се ожених, купих си къща. Родиха ми се деца... Живеех щастливо и бях
преуспял. Харесваше ми, че нищо в моя живот не ми напомняше за еднооката ми майка. Задоволството ми растеше
непрестанно.
Един ден майка ми дойде да ме види, едноока както винаги. Сякаш небето се срути върху ми. Дъщеричката ми
избяга, уплашена от еднооката си баба.
— Коя си ти? — изкрещях. — Не те познавам! Как си позволяваш да идваш в къщата ми и да плашиш дъщеря
ми! МАХАЙ СЕ! ВЕДНАГА!
— О, съжалявам, сигурно съм сбъркала адреса -тихичко отговори майка ми и изчезна.
Слава Богу, не ме разпозна. Отдъхнах си. Казах си, че ще изтрия тази случка от паметта си... завинаги. Заля ме
вълна на облекчение. Един ден вкъщи пристигна покана за юбилейна среща на класа ни. Излъгах жена си, че отивам в
командировка и заминах за родния си град. Преди срещата минах покрай старата барака, която наричах свой дом... от
чисто любопитство.
Съседите ми казаха, че е майка ми е умряла. Не пророних и сълза. Дадоха ми писмо, което тя била оставила за
мен.
„Любими синко, в дългия си живот не посмях повече да дойда в дома ти и да плаша децата ти. Но дали ще е
прекалено нахално да те помоля ти да дойдеш веднъж да ме видиш? Много ми липсваш и се зарадвах, когато разбрах,
че ще идваш за срещата на класа. Реших обаче да не ходя там, за да не те притеснявам... Много съжалявам, че съм
едноока и че те карам да се срамуваш от мен. Когато беше малък, ти загуби едното си око при инцидент. Като майка не
можех да понеса мисълта, че ще израснеш пред очите ми с този недъг... затова ти дадох моето око... Бях толкова горда
с теб, ти разкриваше пред мен един съвсем нов свят. Никога не ме ядосваше, каквото и да направиш. Няколко пъти,
когато ми беше сърдит, си казвах: „Прави го, защото ме обича..."
Моето момче... момчето ми... Не искам да плачеш за мен, когато умра. Обичам те, момчето ми, толкова много те
обичам."
58
КОНЯТ НА ХАЛИФ АЛ МАМУН

Халиф Ал Мамун имал разкошен расов кон. Племенният вожд поискал да го купи, но халифът му отказал. Затова
вождът решил да го вземе с измама.
Той внимателно проучил навиците на халифа. Един ден се престорил на бедняк, който има нужда от помощ, и се
проснал пред прага на дома му. Халифът го съжалил и слязъл от коня си, за да може беднякът да стигне с него до най-
близкия лекар. Дори му помогнал да се качи на седлото. След като се почувствал сигурно, вождът пришпорил коня и
препуснал с него. Халифът се затичал да го догони, но, разбира се, не могъл.
Когато се отдалечил достатъчно, вождът се обърнал назад към халифа, а той му казал:
— Открадна коня ми, добре, но ми направи една услуга.
— Каква?
— Не споменавай пред никого как си се сдобил с него. В противен случай, след като чуят какъв е бил номерът
ти, хората няма повече да помагат на болни хора, лежащи на пътя от страх да не бъдат измамени като мен.
59
ЛЮБОВТА НА МЪЖА

Имало едно време една жена, която искала да спечели любовта на мъжа си завинаги. Тя отишла при учен от
близкото село. Мислела го за магьосник, способен да й приготви вълшебна напитка, която тя да сервира на мъжа си с
храната и така да спечели завинаги любовта му.
Ученият бил учуден. Той добре знаел, че няма такава рецепта, но все пак й казал:
— Предполагам се досещаш, че не е лесно да се намерят съставките. Г отова ли си на всичко?
— Да, разбира се.
— Донеси ми косъм от лъвска грива.
— Лъв? — смаяла се жената.
— Точно така — потвърдил ученият.
 — Но как да го направя? Лъвът е хищник, той ще ме изяде, преди да посегна към гривата му. Няма ли по-
безопасен начин?
— Не, няма друг начин. И съм сигурен, че ако помислиш, ще разбереш как да постигнеш целта си.
Жената си тръгнала и веднага започнала да мисли как да получи желания косъм. Разпитала ловците на лъвове за
поведението им и научила, че ако не са гладни, те са много мили и любвеобилни животни. Ето защо, ако искала да е в
безопасност, трябвало първо добре да нахрани лъва.
Жената отишла в близката гора и започнала да хвърля към лъва късове месо. Така с всеки изминал ден двамата
все повече се сближавали, докато накрая станали добри приятели.
Един ден лъвът лежал до жената и тя си играела с гривата му. Почувствала се достатъчно сигурна, за да откъсне
един косъм от нея и веднага хукнала към къщата на учения. Подала му косъма. Била щастлива, че оттук нататък мъжът
й ще обича само нея и никога вече няма да поглежда друга жена.
Ученият погледнал косъма и я попитал: „Какво направи, за го ми го донесеш?"
Тя му разказала как спечелила доверието на лъва с тайната, че ключът към сърцето му минавал през стомаха.
Обяснила му как търпеливо чакала момента, за да постигне целта си.
Накрая ученият й казал:
— Твоят съпруг не е по-опасен от лъва. Ако се държиш с него така, както си се държала с лъва, ще получиш
всичко, което желаеш.
60
УМНОТО МОМЧЕ
Спретнато момче влязло в един магазин, извадило кутийка кола и стъпило на нея, за да стигне до телефона.
Собственикът на магазина бил любопитен и решил да подслуша разговора.
— Мога ли да поддържам градината ви? — казало момчето.
— Ние вече имаме човек, който върши това — прозвучал отсреща женски глас.
— Но аз ще върша същата работа на половин цена.
— Ние сме доволни от работника си и нямаме намерение да го сменяме.
Момчето станало по-настоятелно:
— Ще чистя входа и тротоара. Ще имате най-хубавата градина в района.
Но отново получило отрицателен отговор. Момчето се усмихнало и оставило слушалката. Тогава собственикът
на магазина му казал:
— Оценявам положителното ти отношение и готовността ти за работа. Предлагам ти да започнеш в моя магазин.
— Благодаря ви за предложението, но не мога да го приема — отвърнало момчето. — Аз просто проверявах
дали са доволни от мен. Работя за жената, с която говорих току-що.

61
ЧЕТИРИ СВЕЩИ
Четири свещи горели бавно.
— Аз съм Мир — казала първата, — но в наше време никой не се бори за мен.
И пламъкът на Мира бавно започнал да гасне, докато изчезнал напълно. Втората промълвила:
— Аз съм Вяра, но вече никой не ме търси и не се нуждае от мен.
И нейният пламък също спрял да гори.
— Аз съм Любов и нямам достатъчно сила да продължавам да горя. Хората не ми обръщат внимание и не
разбират колко съм важна. Те не обичат дори най-близките си.
И без да чака повече, Любовта угаснала. Изведнъж в стаята влязло дете и видяло, че три от свещите са угаснали.
— Защо не светите? — разплакало се то. — Трябваше да изгорите докрай.
Тогава четвъртата свещ му заговорила нежно: — Не се бой, аз съм Надежда. Докато горя, винаги можеш да
запалиш отново останалите три свещи.
С блеснали очи детето взело свещта на Надеждата и запалило другите три свещи.
 Никога не позволявайте свещта на
надеждата да угасне.

62
ПРЕСТАНИ ДА ЧАКАШ, ЩАСТИЕТО Е СЕГА1.

Ние сме убедени, че животът ни ще стане по-хубав, когато се оженим, имаме дете, а после още едно... След това
ни налягат грижите по малките деца и ние се успокояваме, че нещата ще си дойдат на мястото, когато малчуганите
пораснат.
Щом влязат в пубертета обаче, стресът ни става още по-голям и се утешаваме, че ще сме щастливи, когато излязат
от тази трудна възраст.
Казваме си, че щастието ще ни посети, когато се съберем със своя годеник, когато имаме по- хубава кола или
отидем на чудесна ваканция. Или когато се пенсионираме.
Истината обаче е, че няма по-подходящ момент да сме щастливи от сега. Кога, ако не сега? Животът ни винаги
ще бъде пълен с препятствия. Най-добре е да приемем това и да сме щастливи въпреки всичко. Защото щастието е най-
важното.
Ценете всеки момент от живота си, ценето го, когато имате до себе си любим човек и помнете, че този момент
няма да трае вечно.
Така че, не чакайте:
— да изплатите колата и къщата си;
— да си купите нова кола или къща;
— да имате деца;
— децата ви да пораснат и да напуснат дома;
— да започнете училище;
— да завършите училище;
— да отслабнете с 10 килограма;
— да напълнеете с 10 килограма;
— да се ожените;
— да се разведете;
— да дойде лятото;
— да умрете.

Няма да дойде по-добър момент да бъдете щастливи от сегашния.

Щастието не е спирка, то е пътуване.

Затова работете, сякаш не са ви нужни

пари, обичайте, сякаш никога не са ви
наранявали, танцувайте, сякаш никой не
ви гледа.

63
МЕЖДУ ХАНА И МАНА2

Мъж на средна възраст имал две жени. Едната била млада, не повече от 20-годишна. Казвала се Хана. А другата
— възрастна, на близо 50. Наричали я Мана.
Когато се виждал с Хана и тя откриела бял косъм на брадата му, го откъсвала с думите:
— Неприятно ми е да виждам бели косми по хубавата ти брада, ти си още млад мъж.
А щом бил с Мана, по-възрастната, тя скубела черните косми от брадата му и му повтаряла:
1
Тази притча е базирана на „Щастието е пътуване”, написана от Ревъренд Кристал Бойд през 1997 г. и
публикувана през 2000 г. в книгата му „Среднощна муза”. Публикуваме я с негово разрешение, получено чрез
официалния сайт на „Щастието е пътуване”. — Бел. авт.
2
Открих, че в основата на тази история е баснята на Езоп „Мъжът и двете му жени” — Бел. авт.
Изпратена от Георги Георгиев иа www-spiralata.net 31
 — Ти си вече мъж на възраст, бялата брада ти отива повече от черната.
Така жените продължавали да скубят от брадата му, докато един ден мъжът се погледнал в огледалото и видял,
че от нея не му е останало почти нищо! Тогава казал: „Между Хана и Мана без брада си останах".
64
ЛЕГЕНДАТА ЗА ОРЕЛА3

Орелът живее най-дълго от всички птици — около 70 години. Но за да достигне тази възраст, той трябва да вземе
трудно решение. Когато стане на 40, ноктите му вече не са толкова остри, за да сграбчва плячката си с тях. Дългият му
силен клюн се изкривява. Остарелите му и тежки крила, покрити с дебели пера, не могат да се разперват както някога
и затрудняват полета му.
Орелът е изправен пред две възможности: да умре или да претърпи промяна, която трае 150 дни.
Орелът трябва да отиде на върха на планината и да си направи гнездо. После той удря клюна си в скала, докато
падне. Когато му порасне нов, орелът изтръгва с него старите си нокти. Когато му израснат нови, той трябва да отскубне
и перата си. След пет месеца орелът прави първия си полет след прераждането си и живее още 30 години.
Питате се защо е нужна тази промяна? Често, за да оцелеем, трябва да започнем да мислим и да се държим
различно.
Нужно е да се отърсим от спомените,
навиците, старите си ценности, да
отхвърлим своя товар, за да приемем
настоящето и да видим неговите
положителни страни.

65
СМАЧКАНАТА БАНКНОТА

Известен оратор започвал лекцията си, като държал във въздуха 20-доларова банкнота. В зала с 200 души той
питал:
— Някой иска ли тази банкнота? Много от слушателите вдигали ръце.
— Добре, ще ви я дам, но първо ще направя това — и той я намачкал силно. — Кой я иска?
Хората отново вдигали ръце.
— А ако направя това?
Ораторът пуснал банкнотата на земята и започнал да я тъпче с обувката си. После я вдигнал, съвсем смачкана и
мръсна, и отново я предложил на публиката. И този път много хора вдигнали ръце.
— Приятели, получихме безценен урок. — казал ораторът. — Каквото и да правим с парите, те не губят
стойността си и затова продължават да са желани. Защото 20 долара си остават 20 долара.
Много често в живота си ние сме смачкани и оваляни в калта заради взетите от нас решения и изпитанията,
поднесени ни от съдбата. Тогава имаме чувството, че нищо не струваме. Без значение какво се е случило или какво ще
се случи обаче, вие никога няма да изгубите стойността си: мръсни или чисти, смачкани или грижливо изгладени, вие
си оставате безценни за онези, които ви обичат.

Всичко, което гледаме с очите на любовта,

е безценно.

66
ГНЕВЪТ НА СЪПРУГАТА
3
Тази история е само легенда. Тя няма нищо общо с научните данни за реалния живот на орлите. — Бел. авт.
 Мъж и жена били женени повече от 60 години. Споделяли всичко. Нямали тайни един от друг освен една кутия
за обувки, която жената държала в стаичката си. Тя била предупредила мъжа си никога да не пита за какво е тази кутия.
През всичките години съвместен живот мъжът изобщо не мислел за кутията, но ето че един ден жена му се
разболяла тежко и според доктора нямала шанс да оздравее.
За да не отнесе любимата му жена тайната си в гроба, мъжът свалил кутията и я занесъл до леглото на съпругата
си. Тя също смятала, че е време да му покаже какво има вътре. Когато я отворил, той видял в нея две плетени кукли и
95 хиляди долара. Попитал я какво значи това.
— Когато се оженихме — отговорила му жената, — баба ми каза, че тайната на щастливия брак е да не се караме.
Посъветва ме, когато ти се ядосам, да си премълча и да оплета една кукла.
Старецът се развълнувал и едва успял да преглътне сълзите си. В кутията имало само две кукли. Значи тя му е
била ядосана само два пъти през всичките години съвместен живот. Изпълнило го огромно щастие.
— Скъпа — попитал мъжът, — това обяснява куклите, но откъде са се взели всичките тези пари?
— О, това са парите, които спечелих от продажбата на куклите.

67
СПИТЕ ЛИ СПОКОЙНО, КОГАТО ДУХА ВЯТЪР?
Млад мъж кандидатствал за работа във ферма. Когато фермерът го попитал какво умее, той отвърнал: „Мога да
спя спокойно, когато духа вятър". Този отговор озадачил фермера, но понеже момчето му харесало, той го взел на
работа.
След няколко дни фермерът и жена му се събудили посред нощ от силна буря. Двамата излезли бързо, за да
проверят дали всичко във фермата е наред. Видели, че вратите са здраво залостени. До огнището имало голяма купчина
дърва.
Наемният работник спял непробудно. Фермерът и жена му решили да проверят и инструментите. Намерили ги
добре подредени под навеса, скрити на сигурно място от стихията.
Тракторът бил в гаража. Оборът бил грижливо затворен. Животните — напълно спокойни. Сега фермерът разбрал
какво искал да каже младият мъж с думите: „Спя спокойно, когато духа вятър".
Той вършел работата си отговорно и предано, когато времето било хубаво, затова бил подготвен и за лошото
време. А когато задухал вятър, той не се притеснявал и можел да спи спокойно.

68
УМНОТО МОМИЧЕ
Някога, в едно малко село в Индия живял беден фермер. Той бил взел кредит от местен лихвар, но не успял да
му го върне.
Лихварят бил грозен старец, който обожавал красивата дъщеря на фермера. Затова му направил предложение:
лихварят щял да му опрости заема, ако фермерът се съгласял да му даде дъщеря си за жена.
Фермерът и дъщеря му били възмутени от наглостта на лихваря и веднага отказали. Тогава настоятелният лихвар
предложил да оставят решението на съдбата.
Казал им, че ще сложи в малка торбичка две камъчета: черно и бяло. Момичето трябвало да изтегли едно от тях.
Ако изтеглела черното, щяла да му стане жена и дългът да бъде уреден. Ако изтеглела бялото, нямало да се омъжи за
него, а дългът пак щял да бъде уреден. Фермерът и дъщеря му се съгласили.
И така, всички застанали на чакълестата пътека до земята на фермера. Лихварят взел две камъчета от чакъла и ги
сложил в торбичка. После подал торбичката на момичето, за да изтегли едното.
Момичето обаче имало остър оглед и забелязало, че и двете камъче, който лихварят бил сложил в торбичката,
били черни. То се объркало и не знаело какво да направи. Имало три варианта. Първият бил да откаже да избира и баща
й да влезе в затвора. Вторият бил да извади и двете камъчета и да покаже какъв измамник е лихварят. Това обаче нямало
да помогне на баща й и той пак трябвало до
връща парите. Третата възможност била да си избере камъче и да се ожени за грозния и стар лихвар, за да остане баща
й на свобода.
Но имало и четвърта възможност и точно нея избрало момичето. То бръкнало в торбичката и изтеглило едно
камъче. Без да го погледне, го изпуснало, уж неволно. Тъй като на земята под тях било пълно с подобни черни и бели
камъчета, нямало как да се разбере кое от тях е изпуснатото.
— О, простете ми. — казало момичето. — Изпуснах камъчето, без да искам, но ако погледнем в торбичката и
видим какво е камъчето вътре, ще знаем и какъв цвят е било онова, което съм избрала.
Извадили камъчето от торбичката и видели, че то е черно. „Значи момичето е изтеглило бялото", заключили
всички дружно.
Старият грозен лихвар не отронил и думичка, защото това означавало да признае, че е измамник. С находчивостта
си момичето спасило и себе си, и баща си.

Всеки сложен проблем си има решение.

Понякога просто трябва да действаме
находчиво.

69
СЕМЕНАТА НА ЖИВОТА
Две семена лежали едно до друго в плодородната пролетна почва. — Искам да раста! — казало първото. Искам
да пусна корени в земята под мен и да пробия със стъблото си земята над мен... Искам да развея нежните си цветове
като знамена, възвестяващи идването на пролетта... Искам да усещам топлината на слънцето върху цветовете си и
росата по листата си. И започнало да расте...
— Страхувам се да пусна корени в земята — казало на свой ред второто. — Не знам какво ме очаква в мрака.
Ако тръгна да раста нагоре, може земята да повреди нежното ми стъбълце. Ами ако отворя пъпките си и ги изяде
гъсеница? А ако разцъфтя, някое дете може да откъсне цветовете ми. Я по-добре да си стоя тук и да чакам в безопасност.
И семенцето зачакало...
Дошла една кокошка и започнала да рови за храна из меката пролетна почва. Намерила семенцето и го изяла.
70
МОМЧЕТО И ЯБЪЛКОВОТО ДЪРВО
Имало преди много години голямо ябълково дърво. Едно малко момче обичало да си играе на него всеки ден.
Катерело се до върха му, ядяло ябълките му, почивало си под сянката му. То обичало дървото и дървото обичало
момчето да идва при него. Минали години, момчето пораснало и вече не идвало толкова често.
Един ден момчето отишло при дървото, но изглеждало тъжно.
— Ела да си поиграеш с мен — казало дървото.
— Аз вече не съм дете и не си играя с дървета — отговорило момчето. — Искам играчки, а за тях ми трябват
пари.
— Съжалявам, но не мога да ти дам пари. Ако искаш, може да откъснеш ябълките ми и да ги продадеш.
Така ще имаш пари.
Момчето се оживило. Награбило всички ябълки от дървото и било щастливо. А после дълго време не се върнало.
Така дървото останало тъжно и самотно.
Един ден момчето, което вече било пораснало, дошло отново. Дървото се зарадвало от сърце.
— Ела да си играем.
— Нямам време. Трябва да изхранвам семейството си. Имаме нужда от къща. Можеш ли да ми помогнеш?
— Съжалявам, но аз нямам къща. Но би могъл да отсечеш клоните ми и да ги използваш, за да си направиш свой
дом.
Мъжът отсякъл всички клони на дървото и си тръгнал щастлив. После пак дълго време не се появил. Дървото си
стояло самотно и тъжно.
 Мъжът се върнал през един горещ летен ден. Дървото било изключително щастливо да го види.
— Ела да си играем!
— Остарявам. Искам лодка, за да си почина. Можеш ли да ми помогнеш?
— Използвай ствола ми, за да си направиш лодка. С нея ще пътуваш надалеч и ще бъдеш щастлив.
И така, мъжът отсякъл дървото, за да си направи лодка. Отплавал с нея и дълго не се появил. Дошъл една след
много години.
— Прости ми, момчето ми. Вече нямам нищо за теб. Ябълките ми свършиха...
— Няма проблем, аз и без това нямам зъби да ги ям.
— Нямам и стъбло, по което да се катериш.
— Твърде стар съм за това.
— Наистина нищо не мога да ти дам. Само един пън ми остана — казало дървото със сълзи на
очи.
— Нищо не ми трябва. Искам само място, където да си почина. Уморих се след толкова години.
— Добре! Един стар дървен пън е чудесно място за почивка.
Мъжът седнал, а дървото се усмихнало щастливо през сълзи.
Това е историята на всеки от нас. Дървото са нашите родители. Когато сме малки, ние обичаме да си играем с
мама и татко. После порастваме и ги напускаме. Идваме при тях само когато ни е нужно нещо или сме в беда. Но
каквото и да става, родителите ни ще бъдат наша опора и ще направят всичко, за да бъдем щастливи.
Може би мислите, че момчето е било жестоко с дървото, но всички ние се отнасяме с родителите си по този
начин. Приемаме ги за даденост. Оценяваме всичко, което правят за нас, едва когато вече е твърде късно.
71
КРАЛ АРТУР И ВЕЩИЦАТА
Младият крал Артур бил държан в плен от владетеля на една съседна държава. Той възнамерявал да убие Артур,
но бил впечатлен от младостта и чистото му сърце. Затова предложил да го освободи, ако Артур обещаел, че ще открие
отговора на един много труден въпрос. За целта имал на разположение една година. Ако не успеел, щял да загуби
главата си.
Въпросът бил: Какво наистина искат жените? Подобно питане би затруднило и най-мъдрия мъж на света, а за
младия Артур намирането на отговора изглеждало непосилно. Но тъй като било по-добре все пак да се възползва от
този шанс, отколкото да бъде убит веднага, Артур приел предложението на краля. Той се върнал в своето кралство и
започнал да разпитва всички: царедворците, свещениците, мъдреците и дори съдиите. Никой не могъл да му даде
задоволителен отговор. Мнозина го посъветвали да попита старата вещица — само тя можела да знае отговора. Но
цената щяла да бъде висока: вещицата била известна в цялото кралство, че често поставяла необичайни условия към
хората, потърсили помощта й.
Дошъл крайният срок и Артур нямал друг избор освен да говори с вещицата. Тя била готова да му отговори, но
той трябвало първо да се съгласи да плати исканата цена. Старата вещица пожелала да се омъжи за сър Ланселот —
най-благородния от рицарите на Кръглата маса и най-добър приятел на Артур! Младият крал останал ужасен от
искането. Вещицата била гърбава и грозна, имала само един зъб, миришела лошо и издавала шумни звуци... Той никога
не бил виждал по-отвратително същество.
Артур отказал да изиска от приятеля си подобна жертва и да го натоварва с такова тежко бреме за цял живот.
Ланселот обаче разбрал за предложението и казал на краля, че никоя саможертва не е прекалено голяма, за да спаси
живота на приятеля му и целостта на Кръглата маса.
Така сватбата била уговорена, а вещицата отговорила на въпроса: „Това, което жените наистина искат, е да вземат
самостоятелно решенията за собствения си живот!"
Всеки в кралството осъзнал, че вещицата е изрекла голяма истина и че животът на Артур е спасен. Така и станало
— монархът от съседното кралство подарил живота на Артур, а Ланселот и вещицата вдигнали великолепна сватба.
 Ето че дошъл моментът двамата да останат насаме. Ланселот се приготвил за ужасяващо преживяване и влязъл в
стаята. Но там го очаквала изненада. На леглото пред него лежала най- красивата жена на света. Смаяният Ланселот
недоумявал какво става.
Тогава красавицата му обяснила, че след като той е бил толкова мил с нея като вещица, за награда тя щяла бъде
грозна само през половината денонощие. Ланселот обаче трябвало да избере кога да се превръща в красавица — през
деня или през нощта?
Рицарят бил поставен пред трудна дилема. Дали да има красавица през деня, с която да се гордее пред приятелите
си, а през нощта, в покоите на замъка -стара вещица? Или да предпочете отвратителна съпруга през деня и прекрасна
жена, на която да се радва вечер?
Накрая благородният Ланселот заключил, че е редно тя сама да направи избора си. Като чула думите му,
красавицата казала, че ще остане красива завинаги, тъй като той я уважавал достатъчно, за да я остави сама да взима
решенията за собствения си живот.

72
НА РАЗХОДКА С БОГ

Един светец разговарял с Бог и му казал: — Боже, искам да знам как изглеждат Раят и Адът. Бог завел светеца до
две врати. Отворил едната и светецът погледнал вътре. В средата на стаята имало голяма кръгла маса. В центъра на
масата била поставена тенджера с печено месо. То миришело толкова хубаво, че устата на светеца се напълнила със
слюнка.
Въпреки това седящите около масата хора били слаби и болнави, сякаш не си дояждали. Всички държали лъжици
с много дълги дръжки, завързани за ръцете им. С тях можели да загребват храна от тенджерата, но не и да я сложат в
устата си, защото дръжките били прекалено дълги. Светецът потреперил при вида на тяхното страдание.
— Току-що видя Ада — казал му Бог.
След това двамата се запътили към съседната стая и отворили вратата. Стаята изглеждала по абсолютно същия
начин като предишната. Имало голяма кръгла маса и тенджера с месо. Устата на светеца отново се напълнила със
слюнка. Хората там разполагали със същите лъжици с дълги дръжки, но изглеждали сити и доволни, смеели се и
разговаряли помежду си.
— Не разбирам — казал светецът.
— Просто е — отвърнал Бог. — Тук хората са се научили да се хранят един друг. Затова не гладуват. И този дух
на даване и споделяне още повече ги сближава. Затова всички са толкова щастливи и доволни, не само физически, но
и душевно.

Всеки от нас има силата да направи живота на

другите Рай или Ад. Нека използваме тази сила,
за да превърнем живота си в земен Рай. Тогава наистина
ще разберем какво е райският живот.

73
ВЯТЪРЪТ И СЛЪНЦЕТО

Вятърът и Слънцето спорели кой е по-силен. Внезапно те видели да се задава един пътник и Слънцето казало:
— Ето как ще решим спора си. По-силен от двама ни е онзи, който накара пътника да свали палтото си. Хайде,
ти си първи.
Слънцето се скрило зад един облак и Вятърът започнал да духа с все сила около пътника, за да му отнеме палтото.
Но колкото по-силно духал, толкова по-плътно се увивал човекът в палтото си. Накрая Вятърът, отчаян, се предал.
Тогава Слънцето се показало и изсипало всичките си лъчи върху пътника. Скоро той толкова се сгорещил, че сам
свалил палтото си.
Така станало ясно, че топлината е по-силна и от най-свирепия студ.
 74
ОСТАВЕТЕ ШЕФЪТ ДА ГОВОРИ ПРЪВ
Начинаещ стажант софтуерен инженер, старши софтуерен инженер и мениджър по проекти отивали на
съвещание. По пътя през парка се натъкнали на вълшебна лампа. Потъркали я и духът на лампата се появил пред тях.
— Обикновено изпълнявам по три желания, но понеже вие сте трима, всеки от вас има право само на едно.
Нетърпеливият стажант-инженер извикал, че иска да е първи:
— Искам да съм на Бахамите, да имам бърза моторна лодка и никакви грижи.
Пуффффф... — се чуло и човекът изчезнал. Старшият софтуерен инженер не се сдържал:
— Искам да съм във Флорида, заобиколен от хубави момичета, много храна и коктейли.
Пуфффф — се чуло отново и той също изчезнал. Мениджърът по проекти спокойно казал:
— Искам тези двамата да са обратно в офиса до 2 следобед.

75
БОЖИЯТА БЛАГОСЛОВИЯ
Сънувах, че съм отишъл в Рая и един ангел ме развежда из него. Влязохме в голяма работилница, пълна с ангели.
Моят водач спря в първото отделение и каза:
— Това е нещо като пощенска станция. Всички молитви, отправени към Бог, пристигат първо
тук.
Огледах се наоколо и видях, че много ангели са заети да подреждат молбите на хора от цял свят.
После тръгнахме по един дълъг коридор и стигнахме до следващото отделение. — Тук е мястото за опаковане и
доставка — каза ми ангелът. — В това отделение се подготвят и изпращат всички благословии и благини към хората.
Аз отново бях впечатлен колко усилен труд кипи наоколо. Толкова ангели бяха ангажирани с тази работа!
Очевидно имаше много благословии, които трябваше да бъдат изпратени на земята.
Последно спряхме в края на коридора в едно съвсем малко отделение. За моя голяма изненада там имаше само
един ангел и той не вършеше почти нищо.
— Това е отделът за признателност към Бог — призна ми смутено моят водач.
— И защо няма никаква работа тук?
— Тъжно, нали? Толкова малко хора изпитват признателност към Бог, след като молбите им бъдат чути и
изпълнени.
— А как могат хората да изразят своята признателност?
— Съвсем просто. Стига просто да кажат: „Благодаря ти, Господи". Ако имате храна в хладилника си, дрехи на
гърба си и покрив над главата си, значи имате повече от 75% от хората на Земята.
Ако имате пари в банката и в портмонето си и си позволявате разнообразна храна, значи сте по- богати от 92%
от населението на света. Ако тази сутрин се събудихте здрави, значи сте по-щастливи от много хора, които няма да
доживеят края на деня.
Ако никога не сте изпитвали ужаса на войната, самотата в затвора, агонията на мъченията или пристъпите на
глад, значи сте по-добре от 700 милиона човешки същества.
Ако можете да изповядвате вярата си без страх от преследвания, затвор, мъчения и дори смърт, значи сте по-
щастливи от три милиарда хора на Земята.
Ако родителите ви са още живи и не са разведени... значи наистина сте голям късметлия.
Ако можете да вдигнете глава и да се усмихнете, значи сте много по-добре от онези, които живеят в несигурност
и отчаяние.
А ако четете тази история, значи сте по-щастливи от два милиарда души по света, които изобщо не могат да
четат.
76
ПОПРАВКА НА КОРАБНИЯ ДВИГАТЕЛ
 Двигателят на един кораб се повредил. Собствениците викали какви ли не специалисти, но никой не можел да
поправи повредата. Накрая дошъл един майстор, който се занимавал с това от малко момче. Той носел със себе си
голяма чанта с инструменти и започнал работа веднага щом пристигнал. Проверил двигателя много внимателно, без да
изпусне и най-малкия детайл.
Двама от собствениците на кораба били по това време там и се обнадеждили, че най-после са намерили човек,
който знае какво върши. След като прегледал всичко, майсторът бръкнал в чантата си и извадил малък чук. После
чукнал на едно място съвсем лекичко. И оставил чука. Двигателят работел!
След една седмица собствениците получили сметка за десет хиляди долара.
— Какво? — възмутили се те. — Та той едва пипна машината!
Затова изпратили на майстора писмо с искане да уточни каква точно работа е свършил за тази
сума.
Човекът им върнал нова сметка и тя изглеждала така:
Използване на чука: 2 долара
Знание къде да чукнеш: 9998 долара

Усилията в живота са важни, но знанието

къде да вложиш усилията, е много по-
съществено.

77
ВИНАГИ ИМА НАЧИН ДА ПОМОГНЕШ

Възрастен мъж живеел сам. Той искал да прекопае градината си, за да посади картофи, но тази работа била вече
твърде тежка за него. Единственият син, на когото можел да разчита за помощ в домакинството, бил в затвора. Затова
той му написал писмо, в което изплакал болката си.

Мили синко,
Чувствам се ужасно, защото по всичко изглежда, че тази година няма да мога да посея картофи.
Прекалено стар съм, за да прекопая градината сам. Ако ти беше тук, нямаше да се притеснявам за това.
Щях да съм спокоен, че ти ще прекопаеш градината.
С обич, баща ти.

След няколко дни дошъл отговор:

Скъпи татко,
За Бога, не копай в градината! Там скрих оръжията.
С обич, синът ти.

В четири часа сутринта на следващия ден пристигнали полицаи от районното управление и прекопали цялата
градина, без да намерят никакви оръжия. Извинили се на стареца и си тръгнали.
След няколко дни мъжът получил ново писмо от сина си:

Мили татко,
Сега спокойно можеш да си посееш картофите. Направих за теб най-доброто, на което съм способен,
от затвора.
С обич, твоят син.
78
ИЗМЪЧЕНИЯТ ЗАТВОРНИК

По време на управлението на Луи XIV един човек бил осъден на смърт. Затворили го в замък на върха на една
планина. Само ден делял мъжа от изпълнението на присъдата и затова той бил крайно
напрегнат и отчаян. Тогава крал Луи XIV, известен със странното си и лукаво поведение, го изненадал с появата си в
килията му през нощта:
— Знам, че утре присъдата ти трябва да бъде изпълнена — казал му той, — но реших да ти дам шанс. Ако се
справиш със задачата, която ще ти поставя, утре ще си свободен и ще наредя амнистията ти. Тази нощ килията ти няма
да има пазачи. Тук някъде има скрита врата. Успееш ли да я намериш, си свободен. Ако не я намериш, пазачите ще
дойдат утре сутрин и ще те изведат за екзекуцията.
Скоро пазачите пред килията на осъдения наистина си тръгнали, като преди това свалили белезниците му, за да
не губи ценно време.
Затворникът не можел да повярва, че има реален шанс да отърве смъртта. Тъй като нямал какво да губи, решил
да се възползва от възможността и веднага започнал да търси отвора в килията си. После претърсил цялото крило, в
което се намирала неговата килия. Във всички килии и ъгли. Изпаднал в еуфория при вида на отвор в коридора, покрит
с износен килим. Слязъл по него и попаднал в тунел, в края на който имало стълби. Изкачил се по тях, но после го
очаквали още стълби. Той продължил да се катери и усетил струя студен въздух в лицето си. Бил сигурен, че е намерил
мечтания изход, но стълбите не свършвали. Катеренето продължило, докато затворникът не стигнал до една много
висока кула. Постоял там известно време объркан. Не знаел накъде да поеме и почувствал, че е изгубил шанса да
спечели свободата си.
Капнал от умора, затворникът се върнал в килията си. Проснал се на леглото, но не можел да заспи, защото бил
убеден, че Луи XIV не го е излъгал. Нервно започнал да почуква по стената, когато внезапно един от камъните се
изместил от мястото си. Затворникът, обнадежден, скочил и махнал камъка. Видял тесен тунел. Едва се побрал вътре.
Започнал да пълзи и скоро чул звук от течаща вода. Радост изпълнила сърцето му, че този път е намерил правилния
изход. Накрая открил пролука, но тя била зазидана. Опитал да я отвори, но напразно. Бил на няколко крачки от
свободата, но нямал късмета да стигне до нея.
Затворникът продължил отчаяно да търси изхода, но всичките му усилия били напразни. Накрая той се върнал в
килията си.
Нощта била към края си и през прозореца на килията се промъкнали първите слънчеви лъчи, сякаш за да известят
затворника, че изпълнението на присъдата му приближава. Той лежал на пода отчаян, изтощен, загубил всяка надежда.
Внезапно пред него застанал кралят и му казал:
— Виждам, че си още тук.
— Надявах се, че не сте ме излъгали — отговорил затворникът.
— Бях честен с теб.
— Но аз претърсих всяко ъгълче на замъка и нищо не открих! Къде е изходът?
— Вратата беше отворена през цялото време. Ти можеше просто да излезеш през нея, без никой да те спре!
Често най-верният отговор е
най-простият възможен.

79
ФЕРАС И КОНЯТ
Ферас се върнал у дома късно през нощта, но не бил сам... Бил намерил кон и го водел със себе си.
— Чий е този кон? — попитал го баща му.
— Видях го да обикаля свободно, затова реших да го взема със себе си — отговорил Ферас, а после попитал дали
може да задържи коня.
— Разбира се, че не. Сигурен съм, че сега стопаните му го търсят къде ли не.
Ферас продължил да умолява баща си да задържи коня, но той не давал и дума да се каже. Позволил конят да
остане у дома за през нощта, а на сутринта Ферас трябвало да изпълни волята на баща си.
Тази нощ Ферас не могъл да заспи... Искал да остане колкото се може по-дълго с животното. На сутринта казал
на баща си:
 — Дойде време да върна коня на стопанина му. Но как да го намеря? Аз не знам къде живее? — казал той на
сутринта на баща си.
Баща му се усмихнал широко и рекъл: — Ферас, синко, просто върви след коня. Той ще те отведе при стопанина
му.
Ферас се приготвил за път, но дълбоко в сърцето си не бил убеден, че постъпва правилно... Искал да задържи
коня, но все пак направил както му заръчал баща му. Конят търсел правилната посока, като препускал ту наляво, ту
надясно, докато стигнал до селото. Когато селяните го видели, се втурнали към него и сърдечно благодарили на Ферас,
че им е върнал загубеното животно. За благодарност Ферас получил скъп дар.
Когато се върнал вкъщи, бащата го попитал дали е върнал коня. Той кимнал:
— Направих точно както ми каза и конят ме заведе до дома си — после се замислил дълбоко и добавил. — Знаеш
ли, татко, искам да ти кажа нещо: когато намерих коня, много се зарадвах и се надявах да ми позволиш да го задържа.
Но сега съм много по-щастлив, защото помогнах на селяните да открият коня си и знам, че ти беше напълно прав,
когато ме накара да го върна.
Баща му се усмихнал и казал:
— Да, синко, трябва да знаеш, че щастието се постига, като даваш и помагаш на другите. Това осмисля живота
ни и го изпълва с любов. Когато си помогнал на тези хора, ти си се зарадвал и това е бил първият ти урок. Вторият ти
урок е, че си следвал коня и той е намерил лесно стопанина си. Трябва да приемаме хората такива, каквито са, и да не
се опитваме да ги променяме. Ако искаш другите да те приемат, първо ти приеми тях. За да те уважават, и ти ги
уважавай. Ако искаш да ти се усмихват, трябва и ти да се усмихваш. Ако искаш любов, трябва да обичаш. Ако вземаш,
давай и не очаквай нищо в замяна.
80
ДА ПОСТРОИШ ДОМА СИ
Възрастен дърводелец решил да се пенсионира. Той казал на своя работодател, че смята да напусне работа, за да
има повече време за семейството си. Разбира се, чекът в края на седмицата щял да му липсва, но все пак искал да има
и свободно време.
На работодателя не му се искало да се раздели с добрия си работник и го помолил да построи още една къща като
лична услуга. Дърводелецът се съгласил, но било видно, че той вече не влагал душа в работата си. Вършел я немарливо
и използвал некачествени материали. Това бил безславен край на една славна кариера.
Когато дърводелецът приключил работата си, работодателят му подал ключ и казал:
— Заповядай, това е твоята къща... Моят подарък за теб.
Дърводелецът останал като ударен от гръм! Колко жалко! Само ако знаел, че строи собствената си къща, щял да
направи всичко толкова различно.
Така се случва и с живота. Ние го строим ден след ден, често без да даваме най-доброто от себе си. А после с
ужас установяваме, че трябва да живеем със създаденото.
Има поговорка, че „Животът е проект на делата ни". Ти си дърводелецът на своя собствен живот и всеки ден
забиваш гвоздеи, слагаш дъски или вдигаш стени.

Изборът, който правиш днес, съгражда

къщата, в която ще живееш утре.

81
В ПСИХИАТРИЧНАТА БОЛНИЦА
При посещение в психиатрична болница попитали директора според какви критерии се решава дали някой трябва
да остане за лечение, или не.
— Пълним ваната с вода и даваме на пациента чаена лъжичка, купичка и кошница. После му казваме да изпразни
ваната и според реакцията му решаваме дали трябва да бъде хоспитализиран, или не.
 — Предполагам, нормалният човек би използвал кошницата, защото е по-голяма от лъжицата и купичката? —
поинтересувал се един от посетителите.
— Не — казал директорът. — Нормалният човек ще извади тапата на ваната.

82
СИЛАТА НА ЛЮБОВТА
Мъж спрял пред цветарски магазин, за да поръча да доставят букет цветя на майка му, която живеела далеч. Щом
слязъл от колата си, видял на тротоара да седи момиче и да плаче. Попитал я какво се е случило.
— Исках да купя роза за майка си, но имам само 75 цента, а розата струва 2 долара.
Мъжът се усмихнал и казал:
— Ела с мен.
Купил розата за детето и поръчал букета за майка си.
Като излезли от магазина, мъжът предложил на момичето да го закара до вкъщи.
— Да, разбира се! Можете да ме закарате при майка ми — зарадвало се то.
Тогава момичето казало на мъжа да кара към гробището, където оставило розата на прясно изкопан гроб.
Мъжът се върнал в цветарския магазин, отменил поръчката, избрал един букет и пропътувал разстоянието до
дома на майка си, за да я види лично.

83
ПАЛЕНЦА ЗА ПРОДАН
Собственик на магазин сложил на вратата надпис: „Паленца за продан". Такива табели винаги привличат малките
деца и наистина не след дълго едно малко момченце се появило в магазина.
— За колко продавате кученцата?
— Между 30 и 50 долара — отговорил собственикът.
Момченцето измъкнало от джоба си монети:
— Имам 2 долара и 37 цента. Може ли да ги видя?
Продавачът се усмихнал, свирнал и от кучешката колибка се измъкнало куче. То влязло в магазина, следвано от
пет малки пухкави топки козина. Едно от кученцата видимо изоставало. Момчето веднага забелязало накуцването му
и попитало какво му има. Продавачът обяснил, че след като го прегледал, ветеринарят установил, че му липсва една
тазобедрена става. Щяло да си остане недъгаво за цял живот.
Момчето се оживило:
— Искам да купя това кученце.
— Не, няма смисъл да го купуваш. Ако наистина го искаш, просто ще ти го дам.
Момчето се ядосало. Погледнало продавача право в очите, с насочен към него пръст и казало:
— Не искам да ми го даваш. Това малко кученце струва не по-малко от останалите и ще ти платя определената
вече цена. Всъщност, сега ще ти дам 2,37 долара, а после ще ти изплащам по 50 цента всеки месец, докато ти се издължа.
Продавачът отказал отново:
— Но за какво ти е да купуваш това кученце? То никога няма да може да тича, да скача и да играе с теб като
другите.
За негова голяма изненада момчето се навело и запретнало левия крачол на панталона си. Отдолу се показал един
грозно извит, сакат крак с метална протеза.
Тогава момчето погледнало продавача и казало тихо:
— Самият аз не мога да тичам толкова добре, а малкото паленце ще има нужда от някой, който да му влезе в
положението.
84
МИРИЗМАТА НА ОМРАЗАТА
 Учителка в детска градина измислила за децата в групата следната игра: всеки трябвало да донесе торба с няколко
картофа, като всеки картоф носел името на човек, когато детето мразело. Следователно колкото хора мразело детето,
толкова картофи щяло да донесе. Някои деца дошли с два картофа, други с три, а някои и с пет.
Учителката им казала да носят със себе си торбата където и да отиват, дори и в тоалетната, в продължение на
една седмица. Дните минавали и децата започнали да се оплакват от неприятната миризма на развалените картофи.
Тези с по пет картофа носели на всичко отгоре и по-тежки торби. След една седмица децата си отдъхнали, защото
играта най-накрая свършила.
Тогава учителката ги попитала как са се чувствали през тази една седмица.
Децата започнали да се оплакват колко трудно им било да мъкнат навсякъде със себе си тежките и миризливи
картофи. Накрая учителката им обяснила смисъла на тази игра:
— Същото се случва, когато таите в сърцето си омраза към някого. Смрадта на омразата ще отрови сърцето ви и
вие ще я носите навсякъде със себе си. Ако ви е трудно да понесете миризмата на развалени картофи за една седмица,
представете си какво е да носите отровата на омразата в сърцата си до края на живота си?
Изхвърлете омразата от сърцето си, за да
не носите грехове за цял живот.
Да прощавате е най-доброто отношение
към другите. Научете се да забравяте и да
прощавате.

85
ДА ПРОМЕНИШ СВЕТА

Един ден богаташ почувствал силни болки в очите си. Толкова силни, че едва гледал. Ходил при лекари и
специалисти от цял свят, но никой не успял да облекчи болката.
Накрая един психолог го посъветвал от време на време да гледа само зелен цвят. Това щяло да помогне на очите
му да си починат и да намали болката.
Мъжът се изненадал от съвета, но след като опитал всичко друго и нищо не помогнало, решил да опита.
Щом се върнал в разкошната си къща, веднага наредил на работниците си да боядисат абсолютно всичко в зелено.
Те дори трябвало да носят зелени униформи.
Един ден психологът решил да провери как се чувства пациентът му, но пазачите не го пуснали да влезе, защото
носел червени дрехи. Докторът се разсмял и попитал: „Защо вместо да боядисвате всичко в зелено, просто не му
купихте зелени очила? .

Не можем да променим света според

собствените си възгледи, но можем да
променим отношението си към него.

86
ОСЛЕПЕЛИЯТ МЪЖ

Имало някога един мъж, който отишъл на война, за да защитава родината си, и му се наложило дълго време да е
далеч от дома.
Когато войната свършила и той поел пътя към вкъщи, научил, че жена му е прекарала тежка шарка и болестта
сериозно е обезобразила лицето й.
Мъжът много се натъжил, защото обожавал жена си и нямал търпение да я види след всички дни, прекарани в
битки. Той обаче приел новината с тихо примирение.
На следващия ден приятелите му забелязали, че той ходи със затворени очи. Разбрали, че е загубил зрението си
от момента, в който е научил за болестта на съпругата си.
Мъжът продължил да живее с жена си и децата си, а след 15 години жена му починала от естествена смърт.
Хората се изумили, когато той отново започнал да вижда нормално. Разбрали, че
той е държал затворени очите си през цялото това време, за да не притеснява жена си и да не наранява чувствата и. За
него било важно да запази целостта на съпружеската връзка, дори с цената на това да не вижда.
87
ЛЪВЪТ, МИШКАТА И КУЧЕТО

Лъвът си дремел под сянката на едно дърво в гората, когато палава малка мишка запълзяла по гърба му и го
погъделичкала. Щастлива, че може да си играе на гърба на страшния лъв, тя не усетила как го събудила. Той вдигнал
огромната си лапа и сграбчил бедната твар, а после отворил голямата си паст, за да я погълне.
Ужасената мишка започнала да вика:
— Простете ми, Ваше Величество, пуснете ме и аз никога няма да забравя това. И кой знае, някой ден може да
ви се отблагодаря.
Като чул това, лъвът се запревивал от смях и рекъл:
— Ти ли, малко мишле, ще помогнеш на мен, най-силното създание в джунглата?
Лъвът толкова се развеселил при мисълта, че мишката може да му помогне, че я оставил да си ходи по живо, по
здраво.
След седмица при лъва дошло куче.
— Здравей, царю на животните, искам от теб една малка услуга — казало то.
— Каква е тя? — прозял се лъвът.
— Моите приятели кучета се съгласиха да стана техен водач, но при едно условие. Поискаха от мен да те вържа
като доказателство за смелостта ми. Когато те видят вързан, аз ще стана техен водач. Обещавам, че след това ще дойда
и ще те освободя.
— Каква е гаранцията за това? — поинтересувал се лъвът.
— Заклевам се, че ще се върна и ще те освободя. Освен това, кой смее да не изпълнява обещанията, дадени на
краля на животните? — отвърнало кучето.
Лъвът се съгласил и кучето го вързало с много здраво въже, за да не може да се освободи, дори да използва цялата
си сила. Тогава кучето извикало другарите си, те видели вързания лъв, зарадвали се, танцували цяла нощ и избрали
„храброто" куче за свой водач.
Церемонията свършила и кучетата си отишли. Лъвът поискал от кучето да изпълни обещанието си, но то го
погледнало с презрение и казало:
— Ако те освободя, ти може да изядеш мен и другарите ми. Какво гарантира безопасността ни?
— Но ти обеща да ме отвържеш, когато церемонията свърши. Това ли отношение заслужих за стореното от мен
добро?
Кучето си тръгнало, все едно нищо не е чуло. То последвало другарите си, за да си довършат празненството.
Лъвът ръмжал от гняв заради измамата, а ревът му се носел из цялата гора.
Мишката била наоколо и чула лъвския гняв. Тя решила, че лъвът може би има нужда от помощ, отишла при него
и видяла, че е вързан.
— Уважаеми Лъве, позволи ми да ти помогна и да те освободя — рекла мишката.
Лъвът се съгласил и мишката започнала да гризе въжето с острите си като бръснач зъби. Само за минути
освободила лъва. Той благодарил на мишката и хукнал да бяга.
— Защо бягаш? — попитала мишката. — Нали си кралят на животните?
— Място, където куче връзва лъв, а мишка идва да го освободи, не е много добро за краля на джунглата —
лъвът.
88
ПРЕДОТВРАТЕНИЯТ РАЗВОД

Имало някога млада жена, която искала да се разведе със съпруга си. Затова отишла в съда и казала на съдията,
че не иска повече да живее с мъжа си.
Макар че не било официален процес, съдията решил да поговори с жената.
— Може ли да ми кажеш защо искаш да се разведеш?
— Да — отвърнала жената. — След като съм в съдебната зала, мога да говоря за всичко.
 Съдията я помолил да седне, дал й химикал и празен лист хартия.
— За какво са ми тези неща? — попитала жената.
— Искам да запишеш всички отрицателни качества на съпруга си и причините, поради които си дошла да искаш
развод.
— Добре, съгласила се жената, но ми е нужно време.
След като помислила няколко минути, тя отишла при съдията и му дала листа. На него имало само две причини:
„Понякога ми крещи" и „Стиснат е".
— Само заради това ли искаш да се разведеш с него? — попитал съдията, след като прочел написаното.
— Коя жена може да живее със стиснат мъж, който й крещи на всичкото отгоре? — отговорила тя.
Съдията я попитал дали няма и някаква друга причина, но жената отрекла.
Тогава той й дал друг празен лист хартия, за да напише положителните качества на мъжа си. Тя го погледнала и
попитала:
— Ще ми помогнете ли да се разведа, или не?
— Да, ще ти помогна, но опитай първо да ме убедиш.
Жената се съгласила. Взела листа и се умислила. След малко го върнала на съдията празен.
— Защо не си написала нищо?
— Дълго мислих, но не намерих нищо положително, което да напиша за съпруга си.
— От колко време сте женени?
— От 12 години, имаме 4 деца.
— Какво работи мъжът ти?
— Инженер в петролния бизнес, печели по 3000 долара месечно.
— Кога се връща вкъщи?
— Към 4 следобед и започва да ме притеснява.
— Как те притеснява?
— Говори с децата на висок глас и си играе с тях. Тогава съдията й дал листа, за да запише първото положително
качество.
— Че какво му е положителното? — зачудила се жената.
— Познавам много бащи, които не играят с децата си.
И тя го записала. Съдията продължил разговора и научил, че последното лято бащата е бил със семейството си
на почивка в Турция. Накарал жената да запише и това:
— Има много мъже, които не отиват на почивка със семействата си.
Накрая на листа имало записани 12 положителни качества. Тогава съдията взел двата листа и попитал:
— Все още ли искаш развод?
Жената замълчала, после погледнала двата листа и казала:
— Успяхте да ме объркате. Не знам какво да кажа — но след малко добавила. — Не го искам, той е стиснат и
ми вика.
— Не съм казал, че не е стиснат и не ти вика — отвърнал съдията. — Но този мъж има много положителни
качества и ти можеш да живееш с него. Има лекарство за отрицателните му страни, но разводът не е правилното
решение. Сигурен съм, че ти си даваш сметка за всички социални и психологически последствия от развода, особено
върху децата.
— Мисля, че ми трябва още време да си помисля — казала жената.
Отишла си и повече не се върнала при съдията.
89
РАЙ И АД

Живял някога един самурай, който искал да научи разликата между Ада и Рая. Намерил учител, за когото смятал,
че може да му предаде този урок и застанал пред него със своя въпрос. Тогава учителят взел меча на самурая и го
ударил с тъпия край по главата. Самураят се изненадал, но решил да не реагира. Помислил си, че въпросът му е останал
неразбран. И пак попитал за разликата между
Ада и Рая. Учителят отново го ударил по главата. Самураят, смаян, отстъпил назад. Щом отворил уста, за да зададе
въпроса си за трети път, учителят пак го ударил.
Самураят толкова побеснял, че хванал меча си, изтръгнал го от ръцете на учителя и го насочил към него, готов
да му отреже главата. Тогава учителят вдигнал пръст и самураят се спрял.
— Това е Адът — казал учителят.
Самураят бил толкова впечатлен от смелостта на този хилав възрастен мъж да рискува живота си, за да отговори
на въпроса на непознат, че паднал на колене и го помолил за прошка.
— А това е Раят — казал учителят.
90
БОГАТИТЕ И БЕДНИТЕ

Веднъж един богаташ завел сина си на пътешествие из страната с твърдото намерение да разбере наследникът
му колко бедни могат да бъдат хората. Двамата прекарали няколко дни във ферма, която се смятала за много бедна.
Щом се върнали, бащата попитал сина дали пътешествието му е харесало.
— Много — отвърнал синът.
— Видя ли колко бедни могат да бъдат хората?
— Видях, че ние имаме едно куче, а те имаха четири. Ние имаме басейн в къщата, а те — безкрайно голям залив.
Ние имаме лампи в градината, а те — всички звезди на небето. Нашата веранда стига до предния двор, а те имат целия
простор до хоризонта. Ние имаме слуги и те ни служат, а пък те служат на другите. Ние купуваме храната си, а те
отглеждат своята. Ние имаме стени, които да ни пазят; те имат приятели да ги защитават.
Бащата останал безмълвен. Тогава момчето добавило:
— Благодаря ти, татко, че ми показа колко сме бедни.

91
СТЪПКИ

На един мъж му се присънило нещо невероятно. Двамата с Бог се разхождали по плажа. Като погледнел към
небето, мъжът виждал как там проблясват случки от живота му, придружени винаги от два чифта стъпки: неговите и
тези на Бог.
Когато всички случки от живота му минали пред очите му, той забелязал нещо доста обезпокояващо: в най-
трудните моменти се виждал само един чифт стъпки.
Това дълбоко разтревожило мъжа и той попитал Бог:
— Ти каза, че ако те следвам, ще бъдеш с мен в добро и зло. Но в най-тежките времена се виждат само един
чифт стъпки. Защо си ме оставил, когато съм имал най-голяма нужда от теб?
— Обичам те и никога няма да те оставя — казал Бог. — В дните на най-голямо страдание, когато се вижда само
един чифт стъпки, аз те носех на ръце.

92
ЦЕНАТА НА ТЪРПЕНИЕТО

Живял някога мъж, който заминал за далечна страна по работа. У дома оставил жена си и петгодишния си син.
Докато бил в чужбина, един ден той вървял по тротоара и видял старец, който викал високо: „Кой иска съвет за един
златен паунд?"
Мъжът му подал един златен паунд и чул следния съвет:
— Бъди търпелив. Търпението е безценно. Ако запомниш и прилагаш този съвет, ще пожънеш успех в живота.
След десет години мъжът решил да се върне у дома, при жената и сина си.
Прибрал се през нощта, отключил вратата със стария си ключ и влязъл. Било гореща лятна нощ, а в такива случаи
съпрузите спели на покрива, затова мъжът веднага се отправил натам. Смаян, той видял жена си да спи в едно легло с
млад мъж. Съпругът побеснял и веднага извадил камата си, за да ги убие, но ето че си спомнил думите на стареца — да
бъде търпелив. Прибрал камата и, следвайки съвета, решил да изчака утрото.
 На сутринта жена му се събудила и много се зарадвала на внезапното му завръщане. Прегърнала го и го целунала,
а после отишла до леглото, за да събуди младежа и да му съобщи за завръщането на баща му.
Когато съпругът чул думите й, вдигнал двете си ръце и благодарил на Бога за това, че му е дал дара да бъде
търпелив, и на стареца за това, че му продал този толкова мъдър съвет, който спасил живота на жена му и сина му.
93
ТАЙНАТА ЗА СИЛАТА
Магарето живеело в гората близо до дупката на лисицата. Тя толкова се дразнела на магарешкия рев, че се
замислила дали да не напусне тази гора и да си намери друго място за живеене.
После обаче решила, че вместо това може просто да намери начин да се отърве от магарето и досадния му рев.
Отишла при него и му казала:
— Ти си най-могъщото животно, което съм срещала. Защо не премериш силите си с лъва в честна битка, за да
станеш цар на животните вместо него?
— Какво? Да се бия с лъва? Не става. Той е много по-силен от мен.
— Мило магаре, трябва да знаеш, че тайната на лъвската сила е в силния глас — хитро отвърнала лисицата. —
Когато заръмжи, успява да уплаши животното пред себе си до смърт и после е лесно да го изяде... Ти имаш много по-
силен глас, макар че са ти нужни още тренировки.
Така магарето се оставило да бъде убедено, че е най-силно и са му нужни само малко тренировки. Започнало да
реве ден и нощ и другите животни не можели да спят. Лъвът поискал от лисицата да предупреди магарето да не вдига
шум, иначе... Магарето се разгневило от заплахите на лъва и започнало да рие земята с думите:
— Има ли граница за нахалството на лъва? Осмелява се да ме заплашва? Кажи му, че го предизвиквам и че съм
готов да се бия с него, където той пожелае.
Когато лъвът чул това, много се ядосал. Започнал да търси магарето, за да се преборят. Когато се срещнали,
магарето изобщо не се уплашило от лъва; напротив, започнало да реве с пълен глас, мислейки си: „Ей сега лъвът ще ме
помоли за прошка".
Лъвът не чакал дълго. Хвърлил се върху магарето и забил острите си зъби в плътта му. То извикало от болка и
попитало:
— Защо стана така? Нали гласът ми е много по-силен от твоя!
Лъвът се разсмял и отвърнал:
— Важно е не какво казваш, а как действаш.
94
ЛИКА-ПРИЛИКА
Тази история е за един арабски мъдрец, наречен Вафака. Един ден той казал: „Ще търся, докато намеря умна и
мъдра жена като мен — за нея ще се оженя".
Един ден, докато пътешествал, той срещнал мъж, с когото отивали на едно и също място. Решили да пътуват
заедно.
Вафака попитал спътника си:
— Ти ли ще ме носиш, или аз теб?
— Ти си много глупав — отговорил онзи. — Аз яздя моя кон, ти — твоя. Откъде накъде аз ще нося теб или ти
мен?
Вафака замълчал. Скоро двамата стигнали до едно село. Там видели ожъната нива и Вафака пак задал въпрос:
— Изядено ли е това жито, или не?
— Голям невежа си! Не виждаш ли, че е ожънато, как може да питаш изядено ли е, или не? Вафака отново си
замълчал, докато не стигнали до едно погребение. Там той отново задал
странен въпрос:
— Жив или мъртъв е собственикът на ковчега?
 — Никога не съм виждал по-глупав човек от теб — виждаш погребение и питаш дали човекът е жив, или мъртъв?
Вафака пак замълчал. Било време двамата да се разделят, но мъжът настоял Вафака да му дойде на гости. Той
приел поканата.
Мъжът имал дъщеря на име Табака, която излязла да посрещне баща си и попитала кой е гостът. Той й казал, че
двамата се запознали и пътували заедно на връщане. После започнал да й се оплаква колко глупав бил спътникът му и
какви странни въпроси задавал. Когато Табака чула въпросите, тя разбрала, че мъжът изобщо не е глупав, а напротив
— много прозорлив. Тя започнала да обяснява на баща си истинския смисъл на въпросите:
— Когато те е попитал кой кого ще носи, той е имал предвид дали ти ще разказваш, или той, за да не се отегчите
по време на пътуването; когато те е попитал дали житото е изядено, е искал да знае дали вече са продали ожънатото, за
да купят храна, или още не; а що се отнася до погребението, всъщност е имал предвид дали човекът е оставил
наследници, които да носят името му и да го помнят.
Мъжът се върнал при Вафака и двамата говорили повече от час. После домакинът попитал дали Вафака иска да
чуе какво означават въпросите, който той задавал по време на пътуването.
— Разбира се, че искам — отговорил той и тогава мъжът му предал съвсем точно всичко, което дъщеря му му
била споделила.
Когато свършил, Вафака казал:
— Това не са твои думи. Искам да знам кой ти каза всичко това?
— Дъщеря ми Табака — отговорил мъжът.
Вафака веднага поискал ръката й и баща й се съгласил. Така двамата се оженили и отишли в селото на Вафака.
Когато роднините му видели, че жена му е умна колкото него, те казали: „Вафака шанон Табака", което значело „Вафака
си е лика-прилика с Табака" и се превърнало в известна арабска поговорка.
95
ДА ЧУЕШ ШЕПОТА ИЛИ ДА ЧАКАШ ТУХЛАТА?

Млад успял мениджър карал новата си кола с леко превишена скорост. Видял деца да се гонят едно друго между
паркиралите коли и намалил.
След като минал покрай тях, внезапно страничната врата на колата му била ударена от тухла! Мъжът набил
спирачки и обърнал назад. Изскочил навън, сграбчил едно дете и го притиснал върху една паркирана кола с крясъци:
— Какво си мислиш, че правиш? Защо ти трябваше да хвърляш тухла по колата ми? Това е съвсем нова кола и
поправката й ще струва маса пари! За какъв дявол го направи?
— Моля ви, господине, простете ми. Извинете, не знаех какво друго да направя. Хвърлих тухлата, защото иначе
никой нямаше да спре.
По бузите на момчето се търкулнали сълзи, когато посочило паркираната кола.
— Там е брат ми. Той се измъкна от преградата и падна от инвалидната си количка, сега не мога да го вдигна —
хлипайки, момчето попитало. — Ще ми помогнете ли, сър? Той се нарани и е твърде тежък за мен.
Силно развълнуван, мъжът се опитал да преглътне растящата в гърлото му буца. Той вдигнал младия мъж в
количката му, извадил носната си кърпа и изчистил драскотините и охлузванията, проверявайки дали всичко е наред.
— Благодаря и Бог да ви благослови — казало с благодарност момчето.
Мъжът гледал как то бута количката на брат си по пътя към дома. После се върнал при колата си много, много
бавно. Така и не поправил страничната врата. Запазил вдлъбнатината, за да му напомня да не преминава през живота
прекалено бързо, така че да не се налага някой да хвърля тухли, за да му привлече вниманието.
Бог шепне на душата ти и говори на
сърцето ти.Ако нямаш време да го чуеш,
понякога хвърля и тухла по теб.
Изборът е твой: да чуеш шепота или да
 96
ПРОБЛЕМИ СЪС СЛУХА

Един мъж се притеснявал, че жена му вече не чува добре и ще има нужда от слухов апарат. Тъй като не бил
сигурен какво точно да направи, се обадил на семейния лекар за съвет. Той му казал, че има един съвсем прост
непрофесионален тест, с който да разбере колко сериозен е проблемът.
— Можеш да направиш следното, казал лекарят. — Застани на 15 метра от нея и й кажи нещо. Ако не те чуе,
приближи се на 10 метра, после на 5 и така, докато получиш отговор.
Същата вечер жената приготвяла вечеря в кухнята. Мъжът бил в дневната и си казал: „Ето, сега съм на около 15
метра, да видим какво ще стане". И попитал с нормален тон какво има за вечеря. Не получил отговор.
Тогава се приближил до кухнята, на около 10 метра от съпругата си и попитал отново:
— Скъпа, какво има за вечеря?
Отговор отново не последвал. Преместил се с още 5 метра, задал въпроса, но пак не получил отговор.
Тогава мъжът влязъл в кухнята само на два метра от жена си.
— Скъпа, какво има за вечеря? — попитал той, но пак не получил отговор.
Тогава застанал точно зад гърба й:
— Скъпа, какво има за вечеря?
— Ралф, за пети път вече ти казвам — пиле!
97
СНАХА И СВЕКЪРВА

Преди много години в Китай момиче на име Ли-Ли се омъжило и отишло да живее със съпруга си и майка му.
Много скоро младата жена открила, че изобщо не се разбира със свекърва си. Двете имали съвсем различни характери
и Ли-Ли се ядосвала на навиците на възрастната жена, която освен всичко друго, непрекъснато я критикувала.
Минавали дни и седмици. Ли-Ли и свекърва й не спирали да се карат и надвикват. Ситуацията се влошавала
допълнително от старата китайска традиция, според която Ли-Ли трябвало да се подчинява на свекърва си и да
изпълнява всяко нейно желание. Целият този гняв и караници причинявали на мъжа в семейството голямо неудобство.
Накрая Ли-Ли, която вече едва издържала лошия нрав на свекърва си и навика й да командва, решила да
предприеме нещо. Тя отишла при г-н Хуанг, продавач на билки и добър приятел на баща й. Разказала му какво се случва
и го попитала дали може да й приготви отрова, за да реши проблема веднъж завинаги. Г-н Хуанг помислил малко и
накрая казал:
— Добре, Ли-Ли, ще ти помогна да решиш проблема си, но трябва добре да ме чуеш и да изпълниш всичко,
което ти кажа.
— Разбира се, г-н Хуанг. Ще направя каквото ми заръчате.
Той отишъл в задната стаичка и след малко се върнал с пакетче билки.
— Не можеш да използваш бързо действаща отрова за свекърва си, защото ще те заподозрат. Затова ти давам
билки, които бавно ще отравят тялото й. Слагай от тези билки всеки път, когато готвиш свинско или пилешко. Но за да
си сигурна, че никой няма да те заподозре, докато тя умре, трябва да си много мила с нея. Не й противоречи, изпълнявай
всяко нейно желание и я глези, сякаш е кралица.
Ли-Ли била много щастлива. Тя благодарила на г-н Хуанг и забързала към къщи, за да започне да подготвя
убийството на свекърва си.
Минавали седмици и месеци. Всеки ден Ли-Ли слагала на свекърва си специално приготвената за нея храна. Тя
добре запомнила предупреждението на г-н Хуанг да не предизвиква подозрение, затова се стараела да не избухва и
изпълнявала желанията на възрастната жена, сякаш била собствената й майка.
 Изминали шест месеца и цялата къща се променила. Ли-Ли така се научила да сдържа чувствата си, че вече почти
не й се случвало да се ядоса или подразни. Двете със свекърва й не се били карали повече от половин година и тя
открила, че сега общуването им е много по-лесно.
Отношението на свекървата към Ли-Ли също се променило и тя я заобичала като собствена дъщеря. Казвала на
всичките си роднини и приятели, че Ли-Ли е най-добрата снаха, за която човек може да мечтае. Сякаш били истински
майка и дъщеря. Съпругът на Ли-Ли бил най-щастлив от тази промяна.
Един ден младата жена отишла отново при г-н Хуанг, за да го моли за помощ.
— Уважаеми г-н Хуанг, моля ви, помогнете ми да намеря противоотрова за свекърва ми! Тя изведнъж стана
толкова мила с мен, обичам я като собствената си майка. Не искам да умре заради отровата, която й дадох.
Г-н Хуанг се усмихнал и поклатил глава:
— Не се тревожи, моето момиче, изобщо не съм ти давал отрова. Билките, които занесе вкъщи, бяха за
подобряване на здравето й. Единствената отрова беше в сърцето и отношението ти към нея, но тя изчезна, когато ти
започна да й показваш любовта си.
Една китайска поговорка казва, че „Който обича другите, също ще бъде обичан."

Може би чрез вас Бог се опитва да повлияе

на нечий друг живот.

98
КОЙ Е ПО-ПРЕДАН НА
СЕМЕЙСТВОТО СИ - МОМЧЕТО ИЛИ МОМИЧЕТО?

След края на пищната сватбена церемония в петзвезден хотел младоженецът и булката се оттеглили в стаята си
за първата брачна нощ.
На следващия ден в осем сутринта майката и сестрите на младоженеца дошли да поздравят младите съпрузи и да
им пожелаят щастие — както го изисква традицията. Звънецът отекнал силно и събудил младоженците. Булката
погледнала през шпионката на вратата и видяла свекървата и етървите си. Върнала се бързо в леглото и казала на
младоженеца, че са дошли твърде рано.
— Хайде да не отваряме и да поспим още малко — подканила го тя.
Младоженецът се завил и продължил да спи. След час и нещо отново се позвънило и жената пак се надигнала,
мърморейки:
— Това, разбира се, пак са майката и сестрите ти — но после радостно извикала. — Дошли са майка ми и
сестрите ми, време е да ставаме, почти десет е!
Младоженецът скочил от леглото, втурнал се към банята, за да измие лицето си и казал на жена си да отвори
вратата, за да поздрави роднините си.
Меденият месец приключил. Мъжът с радост разбрал, че жена му е бременна, а радостта му била още по-голяма,
когато тя родила красиво момиченце. Той не оставял съпругата си сама и за минута. Не й позволявал да върши каквато
и да е, мислейки за нейното здраве и сигурност. Купувал на нея и на дъщеря си скъпи подаръци и дрехи.
След три години жена му отново забременяла, но този път родила момче. Всички били доволни и се радвали
много на детето. Жената и роднините й очаквали съпругът да бъде още по-щастлив от първия път, но ги очаквала
изненада: той се държал необичайно хладно. Стоял на разстояние от жена си и дори говорел с нея предимно по
телефона. Нямал нищо общо с човека, който не оставял жена си сама и за момент след първото раждане.
Един ден съпругата му го попитала каква е причината за хладното му държание. Защо бил толкова равнодушен
и тъжен, че му е родила момче?
Тогава мъжът обяснил:
— Дъщерята поздравява семейството си сърдечно и топло за разлика от момчето, което жертва своята майка и
сестри, за да угоди на жена си. Момичето е много по-предано на своето семейство от момчето.

99
 99
РИБАРЯТ И ЖЕНАТА
Един мъдър китайски рибар стоял на мост и хвърлял въдицата си в реката. През това време се приближила жена
и го помолила за малко риба. Казала, че не е яла от няколко дни.
След като помислил, рибарят отговорил: — Няма да ти дам риба, но ако седнеш до мен, ще те науча как да си я
ловиш и тогава ще имаш риба не само днес, но и до края на дните си.
Жената се съгласила. Тя се научила да лови риба и никога вече не гладувала.
Както казва една китайска поговорка: „Дай на някого риба и ще го нахраниш за днес. Научи го как да я лови и
ще си го нахранил за цял живот".
100
ВСЯКО ЗЛО ЗА ДОБРО

Живял някога един крал, който имал мъдър съветник. Съветникът придружавал краля навсякъде и любимият му
израз бил „Всяко зло за добро".
Един ден кралят отишъл на лов и станал жертва на нещастен случай. Прострелял крака си със стрела. Когато
попитал съветника какво мисли по въпроса, той отговорил както винаги: „Всяко зло за добро". Този път кралят много
се ядосал и наредил да го вкарат в затвора.
— Е, какво мислиш сега — поинтересувал се той.
— Всяко зло за добро. Съветникът останал в затвора.
Минало време и кралят отново отишъл на лов, този път без съветника. Бил пленен от канибали. Те го отнесли в
лагера си, за да го сготвят за вечеря. Но преди да го хвърлят в казана, огледали внимателно тялото му. Видели раната
на крака му и решили да го върнат в джунглата. Според тяхната канибалска традиция те не ядели нищо, което не е
идеално. Така кралят бил спасен. И разбрал, че думите на съветника се оказали верни. Самият съветник също избягнал
смъртта, защото бил в затвора — иначе щял да придружи краля в гората и щял да свърши в казана на канибалите.

101
ТЕЖКАТА ЧАША

Преподавател изнасял пред студентите си лекция как да се справят със стреса. Той вдигнал чаша с вода и попитал:
— Колко тежи според вас тази чаша? Отговорите варирали между 20 и 500 грама.
— Абсолютното тегло няма значение. Зависи колко дълго я държите. Ако е за минута, няма проблем. Ако е за
час, ще усетите болка в дясната си ръка. Ако е за ден — ще трябва да извикате бърза помощ. Теглото не се променя, но
колкото по-дълго държите чашата, толкова повече тежи тя.
Ако носим товара си непрекъснато, рано или късно няма да имаме сили да продължим, защото той става
непоносимо тежък. Тогава трябва да оставим чашата за малко и да си починем, преди да я вдигнем отново. Затова,
когато се връщате от работа, оставете товара, не го носете със себе си вкъщи. На следващия ден можете да го вдигнете
пак.
Какъвто и товар да носите, оставяйте го, когато можете. Вдигнете го отново, след като сте си починали.
Освободете се от него за колкото можете по-дълго. Животът е кратък, наслаждавайте му се!