Богомилите – лечители имали стотици

рецепти събрани в лекарствена книга

„Зелейник“

„Здравето на човека зависи от четири неща, от силата на неговия дух, от добротата на

неговата душа, от светлината на неговия ум, от мекотата на неговото сърце…“, казва
учителят Петър Дънов.

Богомилите придружавали своите проповеди с подпомагане на страдащите и

боледуващите, за което пръв говори Презвитер Козма /X век/ в своите „Беседи против
богомилската ерес“. В тях той отбелязва: „Ако ли на тях имате вяра, или ги приемате с
любов в своя дом, или каквато и радост да им направите, казах ви вече не им вярвайте, ако
ли и бесове да изгонват ги видите тях, еретиците, и слепи да просвещават, и мъртви да
възкресяват…“

От посочения текст личи, че Презвитер Козма вярва в тяхната лечителска мощ. Иначе не
би стигнал дотам да внушава на християните да не вярват на очевидни неща. Тук има и
нещо характерно за епохата, за цялостната нагласа на средновековния човек. Авторът на
„Беседи против богомилската ерес“ си дава сметка за това, че неговите противници
постигат лечебен ефект преди всичко чрез внушение върху внушаеми и доверчиви хора и
затова прилага същите методи и средства – той зарича своите слушатели да не вярват на
очите си, т е. опитва се на свой ред да им внушава.

За медицината на богомилите съдим и от книгата на Райнер Сакони „Изложение на брата

Райнер от ордена на братята проповедници и бедняци в Лион“. Катарският проповедник Р.
Сакони посочва, че всички катарски общини водят началото си от Българската и
Драговишката църкви и това ни дава основание да приемем, че и сред българските
богомили е било разпространено колективното гледане на болни. Това впрочем е
характерно и за славянската народнамедицина от по-ранни времена.

За богомилското билколечение се говори и в „Тивериадско море“, където се казва, че

„лековитите билки са много“. Най-богат в това отношение обаче е богомилският
„Зелейник“ /X -XI в./ – лекарственик, който съдържа указания за лекуване с билки, мед и
други лечебни средства на очни и кожни заболявания, кръвотечения от носа, хълцане,
кашлица, болки в корема, заглъхване на ушите, зъбобол и инфектирани рани.

Ето и част от рецептите за оздравяване в „Зелейник“.

• Който има перде на окото да се намаже с кобилешко мляко с мед и ще изгони пердето.
• Ако се пореже човек или падне от кон, че кръв потече от ръката, на порязаното яйчен
белтък и стипца разбъркай, а също тази стипца с мляко изпий.
• Ако човек хълца да изгризе кочан от зелка.
• Когато човек прегракне, получи оток и храчки, копринена(мека) вода да изцеди да се
пие. Ако няма копринена вода, пшеничени (житяни) трици с копър да прецеди и да се пие
със захар.
• Ако има перде на окото, трън от гората изгори върху желязо и с пепелта го поръсвай.
• Ако някому се напука устната, ленено семе объркай с мед, свари и мажи.
• При зъбобол лукови пера кисни във вино с мед, подръж в устата и изпий виното
• При отравяне да се пие всеки ден на гладно семе от дива ружа 29 зърна, стрити във вода
или разтривай целия корем с 20-30 стрити и изсушени зърна.
• При запушване на пикочните канали: Листа от ряпа вари, отвара изпий, а листата докато
са топли наложи под пъпа и превържи здраво и ще се отводни. Ако не те хване, свари пача
трева и изпий с вино.
• Ако някой има кръвясали очи, да изсуши връхчетата на пелин и да ги смеси с яйчен
белтък и да наложи очите.
• За много косми: счукай на ситно стъкло, смеси с козя жлъчка, където някой намаже, там
коси не растат.
• Ако някой много хилавее, ходи ни жив- ни умрял, на 5 май да се заколи крава, на лакти
да се впълзи в търбуха и чак до гърлото, и ще му мине болестта.
• Ако някой хърка спейки, да се завърже под дясната мишница калай.
• Ако някой го боли утробата, по три чаши дървено масло да пие.
• Ако някой има камък на сърце, варете зеле без сол и да пие водата.
• Ако някой има рана, козя мас с восък да смеси и да се наложи, ще зарасне раната.
• Ако някому е нездраво сърцето и не е чисто, пелин със сабур да се смеси, с мед объркан
да се яде.

При врачуването и баенето богомилите използвали различни заклинания и молитви.

Именно такива са били „Сисиниевите молитви“ на поп Йеремия, предназначени за
лечение на различни болести и недъзи. Апокрифният сборник на поп Драгол от XIII в.
съдържа освен посочените Сисиниеви молитви и два твърде популярни сред богомилите
апокрифа – „Откровение Варухово“ и „Видение Исаево“. В „Слово Максимово“ в същия
сборник Богородица се явява в сънищата на един монах и го съветва никога да не пие
вино.

Съчинението „Сисиниеви молитви“ е наречено така във връзка с легендата за св. Сисиний.
Сестра му ражда дете и той отива при нея, чука на вратата и я моли да му отвори. Сестрата
отказва, защото се бои с него да не влезе и дяволът и да умъртви рожбата й. Но Сисиний е
настойчив и тя му отваря. Дяволът влиза между краката му, отвлича новороденото и го
поглъща. Светецът подгонва Сатанаил, настига го, улавя го и му иска детето.
Злосторникът обещава да го върне, ако Сисиний изплюе майчиното си мляко. Светецът
успява да изплюе майчиното си мляко, а дяволът връща живо отвлеченото дете и казва, че
там, където се чуе занапред името Сисиний, то ще прогонва „всяка болест на седем
поприща“.

Вярата на болния в оздравяването му се поддържала поначало от тази легенда и от името

на св. Сисиний, а също така и от конкретните молитви, включени в едноименния сборник.
Дяволът – болест е бил прогонен на „седем поприща“ от мястото, където се четат
молитвите на Сисиний.
Особен интерес представляват молитвите – заклинания в Драголевия сборник и по-
специално молитва № 1, в която дяволът – болестотворец заявява, че „името и същността
ми е смъртта… аз съм змията… възпалението, съпроводено с температура… аз съм този,
който отнема…

Врачуването и баенето се свързват с лечебното действие на словото. Цв. Кристанов и Ив.

Дуйчев пишат, че са познати „цяло множество апокрифни формули и заклинания,
предназначени за разни страдания и болести: против ухапване от змия, против ухапване от
бясно куче и от друго бясно животно, против кръвотечение от носа… зъбобол… мъчно
раждане, против всякаква болест и недъг“.

Залагането на животни в богомилската диагностика се наблюдава повсеместно и назад, и

напред във времената. По подобен начин още в тракийското медицинско изкуство
мравуняците са се използвали, за да се провери нивото на захарта в урината на болния. В
плитък съд се налива малко от урината и съдът се оставя на върха на конусовидния горски
мравуняк. Ако мравките напълзят съда и пият, човекът има надмерна захар. При
всекиденевно повтаряне на същия резултат ще му се дадат отвари от листа на боровинка,
жаблек и коприва.

„…Кога е човек много болен…върбови листа зелени счукай, па му намажи образа с

чорбата; ако стане червен, не ще да умре, ако стане жълт или черен пък, умира човек…“

След върбата идва ред и на копривата като  указател за добрата или лоша прогноза.

“Болният да пика, та да сипе на зелена коприва, ако изсъхне(копривата) или се попари,

(болният)умира…“

„Ако някой е болен, с топло тесто го намажи целия, лицето, ръцете, краката и дай на
кучето: ако то яде, ще живее болният. Ако не – ще умре болният…“

„Ако излееш чашата, от която болният е отпил върху кучето, и ако кучето се изтръска –
той ще умре!“

В храненето си хората трябвало да бъдат умерени и скромни, да употребяват предимно

растителна храна и да не консумират месо. Забранено било да се пие и вино. Богомилите
проповядвали, че Сатанаил посадил лозата и че тя била греховното дърво /а не ябълката/, с
което той си послужил, за да измами Ева и Адам. Те се стараят да убедят своите
слушатели, че уж след потопа бог казал на Варух, че „всички ония, които пият много
вино, правят всякакви зли неща“. И така, от засаждането на лозата до пиянството – всичко
било дело на Сатанаил.

Свидетели на разрухата след всяка война, изпитващи немотия, гладуващи, страдащи,

богомилите са миролюбци, борци срещу войните и кръвопролитията. Обикновените
богомили подготвяли и бунтове срещу властващите, докато „съвършените“ проповядвали
примирение и отхвърляли всяка мисъл за насилие и съпротива срещу неправдите и
феодалите. Смятало се, че „съвършените“ богомили са носители на светия дух I – те били
образец на мъдрост и нравствена чистота.

И още малко свети от „Зелейник“:

* Ако се пореже човек или падне от кон, че кръв да потече от ръката, на порязаното: яйчен
жълтък и стипца разбъркай и наложи, а също тази стипца с мляко изпий.

*Ако човек хълца, да изгризе кочан от зелка.

*Когато болят очите, втривай мед и мокри със слюнка без вода, и с това мажи очите и
пердето.

*За бели коси да почернеят – хвани гарван, жив го сложи в конска гной да лежи 15 дни,
след което го вземете и изгорете, а с пепелта си измийте главата и брадата и белите коси
ще почернеят.

*Ако човек е здрав на ядене и пиене, а не му издържа сърцето: яйчен белтък и сушени
листа от мента да стрие на паста и разбъркани с бял тамян да наложи на сърцето; И още:
12 золотника бял восък, 10 золотника яря овес или ечемик, 6 золотника дървено масло, да
свари и да прави лапа на рана от желязо, каквато и да е тя (1 золотник = 4.26g). А комуто
издържа стомахът, да свари две яйца, малко сирене и с малко вино да го яде.

*Ако някому сърцето е нездраво и нечисто, пелин със сабур да се смеси, с мед объркан да
се яде.

*Ако на някой кръвта от вена не спира, да се счука семе от диво цвекло, да се даде и ще
спре.

*Ако някого го болят вени, да смеси изгорена глистя с мед, и да ги намаже.

Не забравяйте, че това са били рецепти за лечение ползвани преди десет века, прилагането
им днес може би не е уместно, публикувахме ги само като илюстрация, за нивото на
медицината по онова време.