ИЗЛЕКУВАЙ

СЕ САМ
Обяснение на истинската причина за болестта и за нейното
изцеление

ЕДУАРД БАХ
M.B., B.S., M.R.C.S., L.R.C.P., D.P.H.
 2

Електронно издание © 2009 The Bach Centre

Публикувана за първи път във Великобритания през 1931 г.

Преиздадена през 1937, 1946, 1949, 1953, 1957, 1962, 1966, 1970,
1973, 1974, 1976, 1978, 1979, 1981, 1984, 1985, 1986, 1987, 1988
(два пъти), 1989, 1990, 1991, 1992, 1993, 1994 г.
Ново издание 1996, 1997, 1999, 2003 г.
Ново издание 2005 г.

Издание 1.1

Превод от английски език Богдана Ангелова, 2016 г.

Редакция Любомира Данова, 2016 г.

The Dr Edward Bach Centre

Mount Vernon
Bakers Lane
Brightwell-cum-Sotwell
Oxon OX10 0PZ
United Kingdom

www.bachcentre.com

Копирането и разпространението на това издание е разрешено за

нетърговски цели, при условие че нищо не се променя. Всички
други права са запазени.
 3

Тази книга е посветена на всички боледуващи и страдащи

 4

ПРЕДГОВОР

Д-р Бах е известен с неподражаемото си съчетание на

смирена духовност и рационални схващания, а неговата
проста философия е извор на вдъхновение и утеха за
мнозина. „Излекувай се сам“ предизвиква голям интерес,
което на свой ред повдига някои въпроси, сврързани с
книгата.
В последния абзац сме призовани да се обединим с
„великата общност на Бялото братство 1“. Някои хора са
загрижени, че това е израз на расизъм. Нека да поясним, че
употребата на термина не е свързан с цвета на кожата или
расата. Д-р Бах смята всяка форма на расизъм за
ужасяваща. Използва думата „бяло“ като израз на духовна
светлина, а „братство“ – като общност на духовно
просветлени хора (от всякакъв пол и раса), които работят за
благото на човечеството.
В трета глава д-р Бах прави пряка връзка между
физическите симптоми и негативните емоции. Важно е да
отбележим, че той пише Излекувай се сам в самото начало
на своите открития. По-късно се отказва от идеята, че
физическите страдания могат да покажат емоциите, които
са в основата им, и изразява това ясно в Дванадесетте
лечителя и други цветни есенции : „Умът, бидейки най-
деликатната и чувствителна част от тялото ни, показва
началото и хода на болестта много по-ясно, отколкото

1
Д-р Бах използва термина Бялото братство като обединяващо
понятие за всички духовно просветлени личности и учители,
които работят и допринасят за духовното издигане и възнесение
на човечеството. Не бива да се прави никаква връзка или паралел
с учението на Петър Дънов и неговите последователи от Бялото
братство. В превода на книгата вместо Бяло братство се използва
Братство на светлината. – Б. пр.
 5

тялото. Следователно състоянието на духа е водещо за това

коя или кои цветни есенции са необходими“.
Надяваме се книгата да достави удоволствие и да обогати
начина на мислене и възгледите за живота на читателите.

Приятно четене и всичко най-добро,

Център на д-р Бах

Маунт Върнън
 6

ГЛАВА ПЪРВА

Тази книга няма за цел да представи лекуването като

ненужно. Тъкмо обратното, смирено се надявам, че тя ще
послужи като ръководство на онези, които търсят у себе си
истинските причини за страданията и така подпомагат
своето изцеление. Освен това се надявам, че ще подтикне
както представители на медицинската професия, така и
ордени, посветени в хуманост и милосърдие, да удвоят
усилията си в търсенето на облекчение за човешкото
страдание и така победата над болестта да бъде
окончателна.
Главната причина за неуспеха на съвременната медицина
е това, че тя се занимава с последиците, а не с причините.
Векове наред истинската същност на заболяването е
замаскирана от физически проявления, давайки възможност
на болестта да се развива опустошително, без да бъде
атакувана първопричината. Това е същото като да се воюва
срещу враг, който е добре укрепен на върха на хълма и
непрекъснато изпраща отряди, а хората вместо да насочат
вниманието си към укреплението, са заети с ремонт на
повредените къщи и погребване на жертвите, т.е. с
последиците от нападенията на мародерите. В общи линии
такова е положението на съвременната медицина днес,
която се занимава с превързване на ранените и погребване
на загиналите, вместо да атакува укреплението.
Заболяването не може да се излекува чрез въздействие
върху физическото тяло, защото първопричината му е отвъд
материалното. Това, което наричаме болест, е крайният
продукт на дълбоко и продължително действащи сили. Дори
и да успеем да повлияем на даден орган, това не е нищо
повече от временно облекчение, тъй като истинската
причина не е отстранена. Чрез погрешното си разбиране за
истинската природа на болестта съвременната медицина,
придава огромна сила на болестта, първо, защото отвлича
 7

мислите на хората от истинската причина и от възможните

методи за борба, и второ, чрез локализирането на болестта
в тялото, унищожава надеждата за оздравяване и създава
страхове, които изобщо не би трябвало да присъстват.
Болестта по своята същност е резултат от противоречието
между душата и разума и може да се изкорени само чрез
духовни и умствени усилия. Тези усилия, ако се разбират и
извършват правилно, могат да излекуват и да предотвратят
заболяването чрез премахване на неговата първопричина.
Всички методи, насочени към лечение само на тялото, са
неефективни, тъй като причината за болестта е все още в
действие и може да се прояви във всеки един момент под
друга форма. В много случаи привидното възстановяване
може да се окаже вредно, тъй като скрива истинската
причина за състоянието и оставена без внимание болестта
може да се задълбочи. Ако обаче пациентът разбира или
има добър лекар, който да му обясни естеството и
въздействието на процесите и как те допринасят до това,
което наричаме болест, то той би могъл да неутрализира
тези влияния. Скоро след това здравето му ще се подобри, а
болестта ще изчезне. Това е истинското лечение, победата
над същинската причина за заболяването.
Изключение от методите в съвременната наука е великият
Ханеман, основателят на хомеопатията, който осъзнава
благотворната любов на Създателя и божествеността у
човека. Изучавайки нагласата на пациентите си към живота,
обкръжаващата ги среда и техните заболявания, той търси
сред полските билки и сред царството на природата лек,
който не само да излекува телата, но и да повдигне духа на
болните. Нека всички лекари по призвание, милосърдни в
сърцата си, да разширяват и развиват системата му.
Петстотин години преди Христа някои лекари в Индия,
повлияни от Буда, постигат такива висоти в лекуването, че
са способни дори да избегнат операция, въпреки че
хирургията по онова време е толкова ефикасна (дори и
повече), колкото е днешната. Хора като Хипократ с
неговите революционни идеи за лечение, Парацелз с вярата
 8

му в човешката божественост, и Ханеман, който осъзнава,

че болестта възниква на едно ниво отвъд физическото –
всички те знаят много за истинската природа на
страданието и средствата за изцеление. Колко нещастия
можеха да се избегнат през последните двадесет или
двадесет и пет века, ако учението на тези велики учители е
прилагано. Но както и в други области, материализмът
завладява западния свят, и то за толкова дълго време, че
гласът на инакомислещите заглушава гласа на тези, които
знаят истината.
Може да се каже, че въпреки своята жестокост, болестта е
за наше добро, и ако бъде разтълкувана правилно, тя ще ни
отведе до основните ни проблеми. А правилното й лечение
ще спомогне да отстраним тези проблеми и да се
почувстваме по-добре отпреди. Страданието е начин да ни
се покаже, че има урок, който не сме успели да разберем.
То не може да бъде изкоренено, преди да научим този урок.
Трябва да се поясни, че ако човек разбира и проумява
значението на симптомите, болестта може да бъде
предотвратена, преди началото й, или прекъсната в ранен
стадий, с помощта на правилните умствени и духовни
усилия. Няма място за отчаяние, независимо колко тежка е
болестта, докато човек е жив и душата му го направлява,
надежда има.
 9

ГЛАВА ВТОРА

За да разберем естеството на болестта, трябва да

осъзнаем няколко основни принципа.
Първият се изразява в това, че човекът има душа и тя е
неговото истинско Аз - едно божествено, могъщо същество,
дете на Създателя.Тялото му е земен храм на душата, и
нейно миниатюрно отражение. Нашата божествественост,
устройва живота ни според божията промисъл и доколкото
ние позволим, ни направлява, защитава и насърчава. С
бдителност и благосклонност ни води към най-висшата
идея: това, че Той, нашият висш Аз, искра на Всевишния, е
непобедим и безсмъртен.
Вторият принцип е, че сме дошли на този свят, за да
придобием знание и опит, да развием добродетелите си, да
изкореним недостатъците си и така да се въздигнем към
съвършенството, което ни е заложено по природа. Душата
знае какво е необходимо, за да го постигнем и ни поставя в
най-подходящата житейска среда.
На трето място трябва да осъзнаем, че този кратък период
от време, който наричаме живот, е само миг в хода на
еволюцията. Той е колкото един ден спрямо целия ни живот
и въпреки че в настоящето можем да видим и разберем
единствено този ден, интуицията ни казва, че началото ни е
далеч преди земното ни рождение, а краят ни - далеч след
земната ни кончина. Нашите души, нашата същност, са
безсмъртни, а телата ни, чиято тленност осъзнаваме, са
просто средство, с което пътуваме, или инструменти, с
които работим.
Четвърти принцип: докато душата и личността ни са в
хармония, наоколо царят радост и покой, щастие и здраве.
Когато личността се отклони от пътя, начертан от душата,
поради светски желания или влияние на други личности,
тогава възниква противоречие. В това противоречие се
корени причината за болестта и нещастието. Без значение
 10

какво е земното ни занятие – ваксаджия или монарх,

земевладелец или селянин, богаташ или сиромах, щом го
изпълняваме по волята на душата, всичко е наред. Можем
да сме спокойни, че каквото и обществено положение да
заемаме, княжеско или по-скромно, то събира уроците и
житейския опит, необходими в дадения момент за
развитието ни, и ни предоставя великолепни възможности.
Следващият основен принцип е в разбирането за
единството на нещата: Създателят е любов и всичко, което
ни заобикаля в безброй различни форми и проявления, е
тази любов, било то планета или речно камъче, звезда или
капка роса, човек или нисша форма на живот. Можем да
вникнем в тази концепция, ако си представим Създателя
като сияещо слънце, което чрез безброй лъчи излъчва
любов от центъра си във всички посоки. Ние и всичко
останало сме в края на тези лъчи и сме там, за да събираме
опит и знание и после неизбежно се завръщаме към
центъра. Дори всеки лъч да ни се струва нещо отделно и
независимо, в действителност той е част от великото
Слънце. Разделението е невъзможно - веднага щом един
лъч светлина бъде отрязан от източника си, той престава да
съществува. Отделянето е невъзможно, и въпреки че всеки
лъч има своята индивидуалност, той остава част от
великата съзидателна сила. Всяко действие, насочено срещу
нас самите или околните, оказва влияние върху цялото, тъй
като всичко, което причинява несъвършенство в дадена
част, се отразява на цялото, стремящо се с всяка своя
частица към съвършенство.
Възможни са две основни грешки: разединение между
нашата душата и лчиността ни, и злина към другите, тъй
като това е грях срещу единството. Всяка от тях създава
противоречие, което води до болест. Разбирането за това
къде грешим (често без да осъзнаваме) и искреното усилие
да поправим този недостатък, ще ни доведе не само до
живот пълен с радост, но и със здраве.
Болестта сама по себе си е полезна и има за цел да върне
личността към божествената воля на душата. По този начин
 11

виждаме, че болестта може да се избегне, стига да

осъзнаем грешките си и да положим духовни и мисловни
усилия за тяхното поправяне. Тогава нуждата от суровите
уроци на страданието ще отпадне. Всяка възможност ни е
дадена от божествената сила, за да се върнем към
предначертания ни път, преди да настъпят крайни
състояния като болка и страдание. Грешките, с които се
борим, може да не са извършени в този живот и дори с
разума си да не съзнаваме причините за страданието, което
ни се струва безпричинно и жестоко, душата ни (това сме
ние) напълно ги съзнава, вижда крайната цел и ни води към
нея. Разбирането и поправянето на грешките ограничава
болестта и ни връща към здравето. Да разбираме
намерението на своята душа и безропотно да го приемаме
ни носи облекчение от земните мъки и страдания, свобода
да се развиваме в радост и щастие.
Съществуват две огромни грешки: първата – да не се
подчиним и да изменим на повелята на душата, и втората –
да действаме против единството. По отношение на първата
грешка - избягвайте да съдите другите, нещо, което е
правилно за един, може да бъде погрешно за друг. Работата
на търговеца е да развива бизнеса си, като това е не само в
негова полза, но и в полза на всички, които наема. Така той
придобива знания за ефективност и контрол и развива
съответните качества, които са различни от тези на
медицинската сестра, посветила живота си на грижата за
болните. Но и двамата, при условие че следват своята душа,
развиват онези добродетели, които са им необходими по
пътя на тяхното духовно израстване. Най-важното -
умението да се вслушваме в повелите на нашата душа, на
нашия висш Аз, постигаме чрез съвест, инстинкт и
интуиция.
По този начин разбираме, че болестта е предотвратима и
лечима, а целта на духовните лечители и на лекарите е да
помогнат на страдащите да разберат и отстранят грешките
в живота си, за да възвърнат здравето и радостта в живота
си.
 12

ГЛАВА ТРЕТА

Това, което познаваме като болест, е последният стадий

на едно много по-дълбоко разстройство. За да го отстраним,
е необходимо да работим не само с крайното му
проявление, а и да премахнем неговата първопричина. Най-
грубата грешка, която човек допуска и която се поражда от
себелюбието, е да действа против единството. Има само
един вид страдание и това е неразположението или
болестта. Така както действието против единството може да
се раздели на различни видове, така и болестта (като
последствие от тези действия) може да се раздели на
няколко главни групи според причината. Самата природа на
заболяването е ценно ръководство и помощник в
разпознаването на типа постъпка, насочена срещу
божествения закон за любовта и единството.
Ако по природа имахме достатъчно любов към всичко, не
бихме могли да причиним вреда, тъй като любовта би
попречила на ръката ни да стори зло и би предотвратила
злонамерени мисли. Все още не сме достигнали до това
ниво на съвършенство, ако бяхме, нямаше да има нужда от
нсъществуването ни тук. Всички търсим и се стремим към
това състояние, а тези от нас, които преживяват страдание
на ума или тялото, чрез самото страдание са насочвани към
това съвършено състояние. Ако можем правилно да
разчетем знаците, не само ще ускорим придвижването си
към целта, но и ще се предпазим от болест и страдание. От
момента, в който научим урока си и отстраним грешката,
отпада нуждата от поправка, защото както знаем,
страданието само по себе си е полезно, понеже ни показва
правилната посока към развитието и съвършенството.
Първични заболявания у човека са всъщност неговите
недостатъци като надменност, жестокост, омраза,
себелюбие, невежество, непостоянство и алчност, и всеки
от тях, ако наистина присъства, е противник на единството.
 13

Недостатъци като тези са болестни състояния (на езика на

съвременната наука) и дори след като сме достигнали до
осъзнаването на тяхната вреда, продължаваме да
упорстваме и да ги поддръжаме, докато те разрушават
тялото ни и ни довеждат до състоянието, известно като
болест.
От една страна надменността е последица от
недостатъчното разбиране на незначителността на нашата
личност и абсолютното върховенство на душата, и на това,
че всичките си успехи дължим не на себе си, а на Божията
благословия. От друга страна тя е резултат от изгубеното
чувство за мярка, неразбирането за това колко нищожни
сме в схемата на Създателя. Тъй като надменността винаги
отказва да се подчини и да приеме смирено волята на
Създателя, тя ни поставя в противоречие с Висшата воля.
Жестокостта е отричане на единството и неразбиране на
това, че всяка злонамерена постъпка ощетява цялото и
следователно е постъпка, насочена срещу единството.
Никой не би оскърбил своите близки, а по закона за
единството трябва да достигнем до разбирането, че трябва
да приемем за свой близък всеки (като част от цялото).
Дори към тези, които ни преследват, сме длъжни да се
отнасяме с любов и съчувствие.
Омразата е антиподът на любовта, противоположност на
любовта на Създателя. Тя е обратното на цялата
божествена система и е отрицание на Създателя; води само
към постъпки и мисли, неблагоприятни за единството и
противоречащи на всичко, което е продиктувано от
любовта.
Себелюбието също е отричане на единството и на дълга
ни към ближните, защото поставя нашите собствени
интереси над благото на човечеството и преди грижата и
закрилата на хората около нас.
Невежеството е нежелание да се учиш, отказ да видиш
истината, въпреки предоставената ти възможност; то води
до множество неправилни постъпки, които могат да
 14

съществуват единствено в тъмнината, неосветени от

светлината на истината и знанието около нас.
Непостоянството, нерешителността и неспособността да
следваш целите си водят до отказ на личността да се
подчини на висшия Аз и така до предателство спрямо
другите. Такова състояние не би било възможно, ако имахме
вътрешното осъзнаване за несъкрушимата непобедима
божественост, която всъщност сме.
Алчността предизвиква желание за власт. Тя е отричане
на свободата и индивидуалността на всяка душа. Вместо да
признае, че всеки един от нас е дошъл тук, за да се развива
свободно според повелите на душата си, да разкрие своята
индивидуалност и да работи свободно и безпрепятствено,
личността, обладана от алчност, жадува да нарежда, да
моделира и да командва, като по този начин изземва
правото на Създателя.
Това са примери за действителните болестни състояния,
източник и основа на всичките ни мъки и страдания. Всеки
един от тези недостатъци, ще предизвика противоречие,
което неизбежно ще се отрази и на физическото тяло под
формата на някаква болест.
Сега разбираме как всеки вид заболяване, от което
страдаме, ще ни отведе до недостатъка, стоящ в основата
на нашето страдание 2. Например надменността, а тя е
арогантност и закостенялост на ума, ще предизвика
болести, проявяващи се в неподвижност и скованост.
Резултат от жестокостта е болка, чрез която пациентът се
научава да не причинява страдание на другите, било то
физическо или морално. Наказание за омразата е самотата,
жесток и избухлив нрав, пристъпи на ярост и истерия.
Неврозите, неврастенията и други подобни състояния, които
ограбват огромна част от радостта в живота, се причиняват
от себелюбието. Невежеството и липсата на мъдрост водят
до късогледство, влошено зрение и слух. Непостоянството
на ума води проблеми с опорно-двигателната система и
координацията. Резултат от алчността и доминирането над
2
Виж Предговор на стр. 4
 15

другите са такива болести, които превръщат страдащия в

роб на собственото му тяло, с желания и амбиции,
ограничени от тази болест.
Освен това, онази част на тялото, която не е засегната по
случайност, а по закона за причина и следствие, и тя ще ни
насочва и помага в лечението. Например сърцето, изворът
на живота и следвателно на любовта, страда особено когато
любовта към човечеството не се развива или се използва
неправилно. Болки или заболявания на ръцете показват
грешки в действията ни или бездействие. Мозъкът, бидейки
център на контрола, ако бъде засегнат, това ще доведе до
липса на контрол при дадена личност. Ние всички
осъзнаваме, че недостигът на самообладание или шокът от
неочаквана лоша вест могат да увредят здравето ни; ако
такива тривиални неща могат да въздействат на тялото ни,
колко по-сериозни и дълбоки са проблемите вследствие на
едно продължително противоречие между душата и тялото.
Следва ли да се учудваме, че в резултат на това се стига до
все повече такива тежки заболявания като днешните?
Въпреки това, няма причина да изпадаме в униние.
Профилактиката и лечението се състоят в това да открием
своите недостатъци и да ги изкореним, развивайки
добродетелите, които ще ги унищожат. Не трябва да се
борим срещу недостатъците, а трябва да се заредим с такъв
поток от противоположното качество, че той да ги помете
напълно от нашата натура.
 16

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

И така, изяснихме, че болестта не възниква случайно,

изяснихме даже от какъв характер е и коя част от тялото
засяга, и че това е подчинено на определени
закономерности; щом се касае за енергийно действие, може
да се проследи и причинно-следствената връзка. Някои
болести могат да бъдат причинени от преки физически
въздействия като например – отравяне, злополука,
нараняване, злоупотреба, но като цяло болестите се
дължат на някои основни грешки, като във вече посочените
примери.
За цялостното излекуване не са достатъчни само
физически средства, дори и да са най-добрите в
съвременната медицина. Необходимо е ние самите да се
стараем да отстраним своите недостатъци. Пълното
оздравяване е възможно само отвътре, от самата душа,
която с божественото милосърдие разпръсква хармония
върху личността, стига тя да го допусне.
Тъй като първопричината на всяка болест се корени
именно в себелюбието, съществува един сигурен и
безотказен метод за облекчение на всички страдания – да
превърнем себелюбието в преданост към другите. Ако в
достатъчна степен развием у себе си способността да се
отдаваме в любовта и грижата за ближните, да се
наслаждаваме на това великолепно приключение,
придобивайки знание и помагайки на другите, то тогава
нашите собствени мъки и страдания рязко ще изчезнат.
Това е великата крайна цел: да се откажем от собствените
си интереси в името на това да служим на човечеството.
Няма никакво значение какво социално положение ни е дал
Бог, с какво се занимаваме и какви сме по професия, богати
или бедни сме. Всеки един от нас е способен да изпълнява
делата си и същевременно да бъде истинска благословия за
 17

околните като ги свързва с божествената любов на

братството.
На мнозина от нас предстои да изминем определен път,
преди да достигнем състоянието на съвършенство.
Удивително е колко бързо всеки от нас може да напредне
по пътя си, когато полага сериозни усилия и вярва не само
на себе си, но и вярва безрезервно, че по примера и
учението на великите учители е възможно да се съединим с
нашата душа и божественост, и тогава всичко става
осъществимо. В повечето от нас съществуват един или
няколко недостатъка, които възпрепятстват напредъка ни, и
именно към този или тези недостатъци трябва да бъдем
особено внимателни. Със стремежа си да развием и
разширим любовта си към света се стараем да премахнем
тези недостатъци чрез развитие на противоположните им
качества. Отначало това може да е трудно, но това е
временно, защото добродетелите, които истински
насърчаваме се развиват с невероятна бързина. При
осъзнаване, че с помощта на божествената искра в нас и с
нужното постоянство, провал е невъзможен.
При проявлението на вселенската любов вътре в нас
трябва да се научим все по-добре и по-ясно да осъзнаваме,
че всеки човек, колкото и незначителен да ни се струва, е
дете на нашия Създател, и че един ден той ще достигне до
същото съвършенство, към което се стремим и ние.
Независимо какъв ни изглежда даден човек или същество,
трябва да помним, че той носи в себе си божествената
искра, която бавно, но сигурно ще расте докато славата на
Създателя не озари това човешко същество.
Освен това, въпросът кое е правилно или грешно, добро
или зло, е относителен. Това, което е напълно естествено за
аборигените, би било неестествено в условията на нашата
цивилизация, а това, което считаме за добродетел в нашия
стадий на развитие, няма да се приеме така от онези, които
са достигнали по-високо ниво. Това, което наричаме
нередно или зло, е всъщност неуместно добро и затова е
съвсем относително. Нека не забравяме също така, че
 18

нашите стандарти и идеали също са относителни; пред

животните трябва да се представяме като същински богове,
като същевременно сме много далече от нивото на Великото
братство на светлината на светци и мъченици, които със
своята всеотдайност или саможертва са станали пример за
нас. Следователно трябва да имаме съчувствие и
състрадание към най-простичките хора, и така както
осъзнаваме, че сме постигнали по-високо ниво от тях,
трябва да помним, че все още ни предстои да изминем
дълъг път, преди да достигнем нивото на нашите по-старши
събратя, чиято светлина озарява света от далечни времена.
Ако надменността ни връхлети, нека си спомним, че
личността ни сама по себе си е нищо, тя не може да
извърши нито добро дело, нито услуга, не може да се
противопостави на тъмните сили, без подкрепата на
светлината свише, светлината на нашата душа. Нека се
постараем да зърнем една частица от всемогъществото на
нашия Създател, който помещава целия свят, в цялото му
съвършенство, в една капка вода и създава безбройни
вселени, и да се опитаме да разберем своята нищожност в
сравнение с Него, както и своята пълна зависимост от Него.
Научаваме се да почитаме и уважаме висшестоящите хора,
а колко по-смирени следва да бъдем пред Великия архитект
на вселената!
Ако жестокостта или омразата се изпречат на пътя на
нашето развитие, нека си спомним, че любовта е основата
на сътворението, че във всяка жива душа има по нещо
добро, и даже в най-добрите сред нас има по нещо лошо.
Чрез търсене на доброто у хората, дори у онези, които
първоначално ни обиждат, ще се научим, ако не друго, поне
да развиваме съчувствие и надежда, че ги очаква нещо по-
добро, а след това идва желанието да им помогнем да се
извисят. Решителната победа се постига само чрез любов и
нежност. Когато сме овладели тези две качества до
съвършенство, нищо няма да може да ни връхлети, тъй като
ще сме пълни със състрадание и свободни от съпротива,
която именно нанася вредата по силата на закона за
 19

причина и следствие. Нашата цел в живота е да следваме

повелята на висшия Аз, без да се поддаваме на влиянието
на другите. Да следваме кротко пътя си, без да се
намесваме в живота на другите и без да причиняваме
никаква жестокост или да изпитваме ненавист. Длъжни сме
да се научим да обичаме всички, като можем да започнем с
един човек или дори животно, да позволим на любовта да
се развие и разпространи все повече и повече, докато
нейните противоположни недостатъци изчезнат от само
себе си. Любовта поражда любов, така както омразата
поражда омраза.
Себелюбието се поддава на лечение, когато насочим
навън към другите грижата и вниманието, които отдаваме
на себе си; когато сме погълнати толкова дълбоко от
тяхното благопопучие, че забравим за себе си. Както гласи
едно от правилата в братството - „да търсим утеха за
нашите страдания, проявявайки още повече подкрепа и
утеха за нашите събратя в тежък за тях час“. Няма по-
сигурен лек срещу себелюбието (и всички неприятни
последствия от него) от този метод.
Непостоянството може да се изкорени чрез развитие на
решителност и умения да следваме и изпълняваме
решенията си без капка колебание или съмнение. Дори ако
в началото допускаме грешки, по-добре е така, отколкото
да пропускаме възможности, заради липсата на решимост.
Решителността скоро ще се развие; страхът да се гмурнем в
живота ще изчезне, а опитът, който сме придобили, ще
помогне на здравия разум и преценка.
За да изкореним невежеството, трябва да се освободим от
страха да придобиваме опит, даже трябва да събудим
разума си и с широко отворени очи и уши да улавяме всяка
възможност за обогатяване на знанията ни. Същевременно
трябва да поддържаме разума си гъвкав, за да не позволим
на предубеждения и отминали схващания да ни отнемат
възможността да се сдобием с нови и по-широки познания.
Трябва да бъдем готови да развиваме своя разум и да
преосмисляме всяка идея, дори да е твърдо установена,
 20

щом чрез разширения ни опит се разкрива една по-велика

истина.
Подобно на надменността, алчността се явява огромна
пречка за напредъка и съответно и двете трябва да бъдат
безмилостно унищожени. Последствията от алчността в
действителност са много сериозни, защото водят до
вмешателство в душевното развитие на нашите събратя.
Ние трябва да разберем, че всяко същество е дошло тук, за
да се развива съгласно повелите единствено и само на
своята собствена душа. Никой от нас не трябва със своите
действия да възпрепятства своите събратя по пътя на
развитието им. Длъжни сме да им помогнем да открият
надеждата и, ако е по силите ни, да повишим нивото на
техните знания и да разширим възможностите за
израстването им. Точно както ние бихме искали някой да ни
помогне докато се изкачваме по стръмната и трудна
планинска пътека на живота, така трябва и ние да сме
винаги готови да подадем ръка за помощ и да споделим
нашите знания и опит с по-слабите ни или по-млади
събратя. Точно такива трябва да бъдат взаимоотношенията
между родителя и детето, учителя и ученика, между
другари - на грижа, любов и закрила, дотолкова, доколкото
е нужна и полезна, но без да се допуска вмешателство в
естественото развитие на личността, което се подчинява на
душата.
Много от нас в своето детство и ранна възраст са били
значително по-близо до своята душа, отколкото в по-късна
възраст, и са имали ясна представа за своето жизнено дело,
за предстоящите усилия и за чертите на характера, които е
било необходимо да развият. Причината за това се крие в
материализма и жизнените обстоятелства, в личностите, с
които сме свързани, и в това, че ни отклоняват от гласа на
висшия Аз и ни привързват здраво към баналното с
неговата липса на идеали – често явление в съвременната
цивилизация. Нека родителите, учителите и другарите
винаги подпомагат духовното развитие на своите подопечни
и да подсилват връзката им с техния висш Аз, имайки тази
 21

прекрасна привилегия и възможност да оказват влияние над

тях, но нека не забравят нито за миг, че трябва да дават
такава свобода на другите, каквото се надяват да получат и
те самите.
По такъв начин можем да различим всеки недостатък в
своята природа и развивайки противоположните
добродетели, да премахнем из основа противоречието
между душата и личността, което е първопричина за всяка
болест. Дори само това действие, ако пациентът има вяра и
сила, ще му донесе облекчение, здраве и радост, а при
другите, които не са толкова силни, ще подпомогне
работата на лекаря и ще допринесе за същия резултат.
Трябва да развиваме личността си, както повелява душата
ни, без да се боим от никого, и с разбирането, че никой не
може да ни пречи или отклонява от собственото ни
развитие, от изпълнението на нашия дълг и от това да
оказваме помощ на ближните си; трябва да помним, че
колкото повече се развиваме, толкова по-голяма
благословия сме за околните. Трябва да бъдем внимателни,
особено когато помагаме на някого, независимо на кого, да
бъдем сигурни, че желанието да помогнем идва от сърцето,
а не от някакво фалшиво чувство за дълг, натрапено ни от
друга по-силна и доминираща личност. Такава е трагедията,
която произтича от условностите на съвременното
общество, и е невъзможно да изчислим хилядите съсипани
животи и пропуснати възможности, тъгата и страданието,
заради това заблуждение. Безчетен е броят на децата,
които вследствие на това чувство за дълг, са били
приковани към родител-инвалид, чийто недъг е бил
единствено жаждата му за внимание. Помислете за
множеството от мъже и жени, на които не им е било
позволено да се занимават с възвишени и значими за
човечеството дела, бидейки под влиянието на авторитарна
личност, от която не са съумели да се освободят; децата,
които в техните ранни дни, са знаели своето призвание и са
стремили към него, но въпреки това под тежестта на
обстоятелствата, под влиянието на другите и поради
 22

неспособността да следват целите си, са се отколонили

неусетно по друг житейски път, където не могат да бъдат
щастливи, нито да се развиват, както биха могли, ако бяха
на своя истински път. Единствено нашата съвест може да ни
каже какъв е дългът ни и как и на кого сме длъжни да
служим, дори до краен предел на възможностите си.
В заключение, нека смело се впуснем в живота; ние сме
тук, за да придобиваме опит и знание, и не ще научим
достатъчно, ако не се сблъскаме с реалността и не се
постараем до краен предел. Такъв опит можем да
придобием навсякъде, а истината за природата и
човечеството можем да открием дори по-успешно в една
селска къща, отколкото сред шума и суетата на града.
 23

ГЛАВА ПЕТА

Понеже липсата на характер (т.е. допускането на

вмешателство в личността, което й пречи да се слее с
висшия Аз) е отговорна за проявлението на заболявания и
често се таи в ранните години от живота, нека да
разгледаме какви би трябвало да бъдат взаимоотношенията
между родител и дете, учител и ученик.
По начало, мисията на родителя предполага особени
способности (и дори би трябвало да се счита за божествена
привилегия), които позволяват на душата да осъществи
контакт с този свят, за да еволюира. Ако се замислим, едва
ли съществува по-велика възможност за човечеството от
тази да бъдеш посредник на душата във физическия свят и
да се грижиш за младата личност през първите години от
земното й съществуване. Като цяло отношението на
родителите трябва да бъде такова, че да предостави на
новодошлото същество всякакво духовно, умствено и
физическо ръководство, което е по силите им. Трябва
винаги да помнят, че това мъниче е една личност и душа,
пристигнала тук, за да придобие свой собствен опит и
знание, съгласно повелите на своя висш Аз и поради това
трябва да й се предостави достатъчно свобода за
невъзпрепятствано развитие.
Мисията на родителя е божествена служба и трябва да се
уважава по същия начин, дори и повече, от всяка друга
служба, която сме поели. Тъй като тя предполага жертва,
трябва да си даваме сметка, че от детето не можем да
очакваме нищо в замяна. Ролята на родителя е да дава и
само да дава нежна обич, закрила и ръководство, докато
душата не поеме грижата за младата личност.
Независимост, индивидуалност и свобода – на това трябва
да се учат децата от самото начало. И детето трябва от най-
ранна възраст да бъде поощрявано да мисли и действа
самостоятелно. Родителският контрол трябва да отстъпва
 24

постепенно, докато детето развие своята самостоятелност,

и впоследствие никакви ограничения или погрешни
схаващания за дълг към родителите не бива да
възпрепятстват развитието на детската душа.
Да бъдеш родител е житейска длъжност, която се предава
от един на друг, и по същество представлява временнно
ръководство и защита за кратък период, след който следва
да се прекрати и да се даде възможност на обекта на
грижите да продължи самостоятелно своето развитие.
Имайте предвид, че детето, за което сте този временен
закрилник, може да бъде въплъщение на една много по-
стара душа, която ви превъзхожда в духовно отношение.
Следователно контролът и защитата трябва да се сведат
единствено до нуждите на тази млада личност.
Да бъдеш родител е един свещен дълг, временен по своя
характер и който се предава от поколение на поколение.
Означава единствено да служиш без натрупване на морален
дълг за децата, тъй като те се нуждаят от свобода, за да се
развиват по своя собствен път и да се приготвят по най-
добрия начин за ролята на родители в бъдеще.
Следователно на детето не бива да се налагат никакви
ограничения, задължения или пречки от страна на
родителите, със съзнанието, че ролята на родител е била
възложена на неговия баща и неговата майка, но е
възможно занапред и то да поеме тази роля за някой друг.
Родителите трябва да бъдат нащрек срещу всяко желание
да моделират младата личност според своите собствени
възгледи и желания, трябва да се въздържат от прекомерен
контрол или изисквания за отплата за изпълнението на
техния естествен дълг и божествена привилегия, за
помощта една млада душа да осъществи връзка със света.
Всяко желание за контрол или за отклоняване на този млад
живот, което е продуктувано от лични мотиви, е ужасна
форма на алчност и никога не трябва да бъде поощрявана,
защото ако се настани в младия баща или младата майка, в
бъдеще ще ги превърне в същински кръвопийци. Дори и
най-малкото желание да доминират, трябва да се унищожи
 25

в зародиш. Трябва да се откажем от робството на

алчността, което възбужда в нас желанието да владеем
другите. Трябва да насърчаваме в себе си умението да
даваме (т.е. да се жертваме) и да го развиваме, докато не
се заличи всяка следа от неблагоприятно въздействие.
Учителят трябва винаги да осъзнава, че неговата
длъжност е да бъде само посредник, който напътства
младите, и им дава възможност да учат за света и за
живота, така че всяко дете да усвои знанието по свой начин
и ако му е дадена свободата – да избере инстинктивно
онова, което му е необходимо за успех в живота. И отново,
единствено кротка загриженост и ръководство ще позволят
на ученика да придобие нужните му знания.
Децата трява да помнят, че длъжността родител, като
символ на съзидателна сила, е божествена по своята мисия,
но предполага развитие без ограничения и чувство за дълг,
които биха могли да попречат на живота и работата,
избрани от тяхната душа. В съвременната цивилизация е
невъзможно да се оцени напълно колко неизказано
страдание, колко потиснати души има и как се отглеждат
доминиращи личности, вследствие от неосъзнаването на
този факт. В почти всеки дом родители и деца градят
собствени затвори заради съвършено фалшиви мотиви и
погрешни схаващания за взаимоотношенията между
родител и дете. Тези затвори препречват свободата,
парализират живота, спъват естественото развитие и носят
нещастие на всички участници, а психическите, нервните и
дори физически смущения, които поразяват такива хора,
представляват значителен дял от всички болести на нашето
време.
Не е толкова просто да осъзнаем, че всяка душа в своето
въплъщение е изпратена тук с конкретната цел да придобие
опит и разбиране и за да усъвършенства своите личностни
качества съгласно идеалите на душата. Независимо каква е
връзката помежду ни, съпруг и съпруга, родител и дете,
брат и сестра, учител и ученик, извършваме грях пред
нашия Създател и пред събратята ни, ако заради лични
 26

мотиви и желания пречим на друга душа да се развива.

Единственото задължение на нашата душа е да се
подчинява на собствената ни съвест, а това изключва да се
подчиняваме на друга личност дори за миг. Нека всеки от
нас помни, че нашата душа е предвидила определена мисия
за нас, и ако не я изпълним, дори без да съзнаваме, това
неминуемо ще доведе до противоречие между душата и
личността ни. А то неизбежно ще се прояви като физическо
заболяване.
Напълно вероятно е някой да почувства потребност да
посвети живота си другиму, но преди да го стори, трябва да
бъде напълно уверен, че това е по волята на неговата душа,
а не под влиянието на друга доминираща личност, нито пък
поради измамно чувство за дълг. Също така нека не
забравяме, че ние сме дошли на този свят, за да печелим
битки, за да ставаме по-силни от онези, които се опитват да
ни контролират, и за да достигнем до онова ниво на
развитие, при което ще можем да живеем спокойно и
безпрепятствено, свободни от чуждо влияние, водени
кротко от гласа на висшия ни Аз. За много хора мястото на
тази най-голяма битка се оказва домът им, където преди да
се сдобият със свободата да се борят и да побеждават
извън дома, те трябва да се освободят от неблагоприятното
господство и контрол на техен близък роднина.
Всеки човек, възрастен или дете, имайки за житейска
задача и това да се освободи от господстващия контрол на
другите, следва да помни: първо, че трябва да гледа на
своя потисник като на опонент в спорта, заедно с когото
участват в играта на живота, без капчица горчивина и с
осъзнаването, че без такива опоненти, не би имал
възможността да развие своята смелост и индивидуалност;
второ, че истинските победи в живота идват по пътя на
любовта и добротата и че в такова съперничество няма
място за груба сила; че неизменното израстване на
характера се обуславя от състрадание, доброта и по
възможност привързаност, даже любов към противника.
Спазвайки тези правила, човек може да се развие така, че
 27

кротко и спокойно да следва повика на своята съвест без

никакви препятствия по пътя.
Онези, които доминират, се нуждаят от много съдействие
и ръководство, за да проумеят основополагащата истина за
единството и да познаят радостта от братството. Да
пропуснете това значи да се лишите от истинската радост в
живота, и ние сме длъжни да помагаме на такива хора
дотолкова, доколкото ни е възможно. Слабоволие от наша
страна, което ще им позволи да разширят своето влияние
над нас, по никакъв начин няма да им помогне. С кротък
отказ да бъдем под техния контрол и със старание да
осъзнаят радостта от даването ще им помогнем да поемат
по верния път.
Да извоюваме свободата си, да спечелим независимостта
на личността си, това по правило изисква много смелост и
вяра. А в най-мрачните ни моменти, тогава когато успехът
изглежда почти невъзможен, нека не забравяме, че като
чеда Божии не бива да се страхуваме от нищо - нашите
души ни поставят само такива задачи, с които сме в
състояние да се справим, с храброст и вяра в собствената
божественост победата ще дойде при всеки, който
продължава да се бори.
 28

ГЛАВА ШЕСТА

А сега, братя и сестри, когато разбираме, че любовта и

единството са великите основи на сътворението, че ние
самите сме деца на божествената любов и че вечната борба
срещу страданията и всичко погрешно, ще приключи с
помощта на кротост и любов, когато осъзнаваме всичко
това, къде в тази прекрасна картина е мястото на методи
като вивисекция и присаждане на животински органи?
Толкова ли сме примитивни, нима сме такива варвари, все
още да вярваме, че принасяйки в жертва животни, ще
можем да изкупим своите грешки и недостатъци? Преди
близо 2500 г. Буда е показал на света колко погрешно е да
се принасят в жертва по-нисши същества. Човешкият род е
натрупал вече огромен дълг към животните, които е
измъчвал и унищожавал, и целта по никакъв начин не
оправдава такива жестоки методи, нищо друго не са
донесли освен вреди и за хората, и за животните. Колко
много ние от Запада сме се отдалечили от прекрасните
идеали на нашата майка Древна Индия, където любовта към
всички живи същества е била толкова велика, че хората са
били подготвени и обучени да лекуват и помагат както на
ранени животни, така и на птици. Освен това, тогава са
съществували огромни светилища за всякакви форми на
живот, а хората са били толкова против нараняването на
по-нисши същества, че дори на ловците е била отказвана
лекарска помощ, докато не се закълнат, че ще изоставят
тези занимания.
Нека не осъждаме хората, които се занимават с
вивисекция, тъй като много от тях се ръководят
действително от хуманни принципи, в търсене на средства
за облекчение на човешкото страдание. Техните мотиви са
добронамерени, но не им достига мъдрост; те не разбират
напълно смисъла на живота. Мотивът, дори и правилен, не е
достатъчен, трябва да се съчетае с мъдрост и знание.
 29

Дори няма да споменаваме за ужаса на черната магия,

свързан с присаждането на жлези, но умолявам всяко
човешко същество да бяга от това като от нещо много по-
страшно от чумата, защото това е грях както срещу Бога,
така срещу човека и животните.
Заради едно или две изключения няма да се
задълбочаваме върху провалите на съвременната медицина;
да рушим е безполезно, освен ако не издигнем по-добра
постройка, а тъй като в медицината основите вече са
положени, нека се съсредоточим върху това как да добавим
още няколко камъка към този храм. Точно толкова напразна
е критиката срещу съвременната лекарска професия.
Грешката е изначално заложена в системата (не в хората),
при която лекарят, заради икономически причини няма
време за спокойно лечение, нито възможност за размисъл,
който му се полага по право, след като е посветил живота
си на грижата за болните. Както е казал Парацелз, мъдрият
лекар посещава на ден пет болни, а не петнайсет – една
добра практика, напълно невъзможна за изпълнение от
лекарите днес.
Първите лъчи на едно ново и по-добро лечение вече
проблясват. Преди сто години хомеопатията на Ханеман
донася първите лъчи светлина след продължителен
непрогледен мрак и тя може би ще играе важна роля в
медицината на бъдещето. Освен това, вниманието, което
обръщаме в наши дни на това условията на живот да се
подобряват и да се храним с по-чиста и натурална храна, е
стъпка в посока предпазване от заболявания; а всяка
просветителска дейност, насочена към осведомяване на
хората за връзката между душевните преживявания и
болестта, ни разкрива пътя към зората, в чиито ярки лъчи
се разсейва тъмнината на болестта.
Нека не забравяме, че болестта е всеобщ враг и че с всяка
индивидуална победа над нея помагаме не само на себе си,
но и на цялото човечество. Трябва да изразходим
определено количество енергия, преди да победим болестта
окончателно; всички трябва да се стремим към тази цел, а
 30

онези, които са по-силни, трябва да се грижат не само за

себе си, но и да подпомагат по-слабите си събратя.
Очевидно първият начин, по който можем да
предотвратим разпространението и разрастването на
болестта, е като спрем действията, които я подсилват;
вторият начин е като отстраним от характера си
недостатъците, които способстват за нейната инвазия. Да
постигнем това е същинска победа; след това, когато ние
самите вече сме свободни, можем да помагаме и на другите.
И това не е толкова трудно, колкото може да ви се струва
на пръв поглед. От нас се очаква да направим всичко по
силите си, а знаем, че това е напълно възможно, когато се
вслушваме в повелите на своята душа. Животът не изисква
от нас немислима жертва; той ни подканя да изминем пътя
си с радост в сърцето и да бъдем благословия за околните,
и ако за краткия си път сме допринесли поне мъничко за
доброто на света, значи сме изпълнили задачата си.
Религиозното учение, прочетено правилно, ни призовава
„Отречи се от всичко и ме последвай“. Това трябва да се
тълкува като пълно себеотдаване във властта на висшия Аз,
но не по начина, по който мнозина си представят – като
изоставят дома и удобствата, любовта и разкоша; изобщо
не става дума за това. Един владетел, при цялото
великолепие на своя дворец, може да е пратеник на Бога и
същинска благословия за своя народ и страната си, та дори
и за целия свят; каква огромна би била загубата за всички,
ако владетелят си въобрази, че неговият дълг е да постъпи
в манастир. В живота всяка служба във всяка сфера, от най-
скромната до най-високопоставената, трябва да бъде
изпълнявана, и божественото ръководство на нашата съдба
знае коя е най-благоприятна за нашето развитие, а нашата
задача е да я изпълняваме добре и с радост. Светци има
както в заводския цех и в котелното помещение на кораба,
така и сред сановниците на религиозни ордени. От нас не се
очаква да правим повече от това, което е по силите ни, и
ако полагаме усилия да изпълним дълга си, под
 31

напътствието на висшия Аз, здравето и щастието са

възможни за всеки един от нас.
През по-голямата част от изминалите две хилядолетия
западната цивилизация преминава през епоха на краен
материализъм. Реализацията на нашата духовна страна е
загубена, тъй като разумът поставя земните блага, амбиции,
желания и удоволствия преди истинските ценности в
живота. Истинската причина за човешкото съществуване на
земята е засенчена от този стремеж единствено към
материални придобивки. Било е време, когато животът е
бил тежък заради липсата на истинска утеха, поощрение и
духовен подем, идващи по пътя на истински важните неща,
а не на материалното. През последните векове в съзнанието
на много хора религията се е превърнала в легенда, без
реална връзка с живота им, вместо да бъде същината на
тяхното съществуване. Истинската природа на нашия висш
Аз, знанието, че съществува предишен и следващ живот,
освен настоящия, имат много малко значение за нас, вместо
да бъдат ръководно начало и подтик за всяка наша
постъпка. Ние бягаме от важните неща и се опитваме да
направим живота си възможно най-удобен, като не мислим
за нещата отвъд материалния свят и същевременно се
стремим чрез земни удоволствия да компенсираме за
нашите изпитания. Дотолкова, че положението, званието,
богатството и материалните блага са се превърнали в цел
през тези векове; и понеже всички тези неща са преходни и
цената да ги получиш и задържиш е безпокойство и
концентрация върху материалното, затова душевният мир и
покой на предишните поколения е слязъл безкрайно ниско в
приоритетите на човечеството.
Истинският душевен и умствен покой се постига чрез
духовно развитие, не може да се постигне чрез трупане на
богатство, колкото и да е огромно то. Но времената се
менят, много са знаците, че тази цивилизация е започнала
своя преход от епохата на чистия материализъм към
потребността от истинната същност на вселената.
Всеобщият и бързо растящ интерес към метафизичното,
 32

който наблюдаваме днес, нарастващият брой хора, които

търсят информация за съществуването преди и след този
живот, търсенето на методи за лечение на болестите чрез
вяра и духовни средства, интересът към древните учения и
мъдрост на Изтока – всичко това са знаци, че хората днес
започват да съзират истинската същност на нещата. И така,
когато става дума за лекуване, разбираме, че то също
подлежи на промяна с времето и по своите методи – от
такива, които се основават на груб материализъм, към
такива, които са базирани на Истината и се ръководят от
същите Божествени закони, които управляват и нашата
същинска природа. Лекуването ще премине от лечение на
физическото тяло с материални средства към духовно и
душевно лечение, което от своя страна ще хармонизира
душата и разума и по този начин ще изкорени
първопричината за заболяването. Едва след това
материалните средства биха могли да участват в
окончателното излекуване на тялото.
Ако медицината не обърне внимание на тенденциите,
свързани с духовното развитие на хората, напълно е
възможно лекуването да премине в ръцете на религиозни
ордени и на лечители по рождение, каквито има всяко
поколение, но които са живели незабелязано и на които
общоприетата медицина е пречила да последват
призванието си. Следователно лекарят на бъдещето ще има
две основни цели. Първата цел е да помага на пациента да
опознае себе си и да му посочва основните грешки, които е
възможно да допусне, отрицателните черти в неговия
характер, които трябва да поправи, и недостатъците в
природата му, които трябва да премахне и замени с
противопиложните им добродетели. Един такъв лекар
трябва да разбира отлично законите за човешката природа,
за да може да разпознае у пациента кои черти от характера
му са довели до противоречие между душата и личността
му. Той трябва да е способен да посъветва страдащия как
да възстанови хармонията, кои свои постъпки срещу
единството трябва да преустанови и кои добродетели
 33

трябва да развие, за да отстрани своите недостатъци. Всеки

случай изисква внимателно проучване, и само онези, които
са посветили голяма част от живота си на изучаване на
човека и в чиито сърца гори желанието да помагат, те са
способни да изпълнят това знаменито и божествено дело за
човечеството, да отворят очите на страдащия и да го
просветлят за смисъла на неговото съществуване, да му
вдъхнат надежда, утеха и вяра, които ще му помогнат да
победи своята болест.
Втората цел на лекаря е да назначава такива лечебни
средства, които ще помогнат на физическото тяло да
укрепне, а на ума да се успокои; да разширява мирогледа
на пациента и да хармонизира личността му. Такива
лечебни средства се намират в природата, дадени ни по
милостта на Създателя, за лечение и утеха на човешкия
род. Малко от тях са известни, а лекари в различни части на
света търсят още лекове, особено в нашата майка
Индия.Няма никакво съмнение, че с напредването на тези
изследвания ще си възвърнем голяма част от знанието,
което сме имали преди повече от две хиляди години, а
лечителят на бъдещето ще разполага с прекрасни природни
средства, които са ни дадени свише за облекчаване на
човешките болести.
Оттук следва, че окончателното премахване на болестта
ще зависи изцяло от това човечеството да усвои и да спазва
неизменните закони на Вселената, които ще помирят
душата и личността, и ще донесат истинско щастие и радост
от живота. Задачата на лекаря ще е да просвети всеки
страдащ и да му помогне да достигне истината, да му
покаже как да възстанови хармонията, да му вдъхне от
вярата в божественото, с която може да превъзмогне
всичко, и да му предпише такива лечебни средства, които
ще помогнат за хармонизиране на личността и за изцеление
на тялото.
 34

ГЛАВА СЕДМА

И ето, че стигаме до най-важния въпрос – как да си

помогнем сами? Как да поддържаме ума и тялото си
хармонични, за да не може нито една болест да ни атакува,
защото както ни е вече известно, личност, която е в
съгласие с душата, е неподатлива на болести.
Най-напред нека разгледаме разума. Вече обсъдихме
доста подробно необходимостта да търсим у себе си онези
свои недостатъци, които ни карат да действаме против
единството и срещу повелите на душата си, и
необходимостта да елиминираме тези недостатъци като
развиваме техните противоположни добродетели. Това
може да се направи по споменатите досега начини, а
честният самоанализ ще ни разкрие природата на тези наши
грешки. Нашите духовни наставници, истинските лекари и
близките ни приятели биха могли да ни помогнат да видим
своето достоверно изображение, но най-добрият начин за
това е да се отдадем на тих размисъл и медитация, да се
отпуснем в състояние на покой, за да може нашата душа да
ни проговори чрез нашето съзнание и интуиция, и да се
слее със своите желания. Ако можем да отделяме по малко
време всеки ден, някъде в пълно усамотение и тишина,
където никой няма да ни безпокои, и където можем
спокойно да поседим или да полежим, да не мислим за
нищо или пък да мислим кротко за жизненото дело, не след
дълго ще осъзнаем, че в тези моменти получаваме огромна
помощ и искрици знание и напътствия. Тогава намираме
безпогрешен отговор и решение за най-тежките житейски
въпроси, за да можем уверено да поемем верния курс.
Точно в тези моменти трябва да запазим в сърцето си
искреното желание да служим на човечеството и да живеем
по волята на нашата душа.
Запомнете, че след като се установи грешката, търсенето
на средствa за борба е излишно. Няма смисъл да се хабят
 35

сили и енергия за потискане на недостатъци, а трябва

устойчиво да се развиват противоположните добродетели,
така че автоматично от нашата природа да се заличи всяка
следа от тези виновници. Това е истинският и естествен
метод за напредък и за борба с нежеланите черти на
характера, далеч по-прост и по-ефикасен от борбата с
отделен недостатък. Борбата с даден недостатък увеличава
силата му, приковава вниманието ни върху неговото
присъствие и ни въвлича в битка срещу него, а в този
случай най-добрият резултат, който можем да получим, е да
го потиснем. А това не е задоволителна победа, защото
врагът е все още в нас и в момент на слабост ще се прояви
отново. Да забравим за недостатъка и съзнателно и упорито
да развиваме онези качества, които ще направят
съществуването му невъзможно – ето това е истинската
победа.
Например, ако по природа сме жестоки, можем
непрекъснато да си повтаряме: „Аз няма да съм жесток“, и
така да се въздържаме от грешки в тази посока; но по този
начин успехът зависи от силата на нашия ум, а в момент на
слабост можем да забравим добрите си намерения. Ако
вместо това започнем да развиваме искрено съчувствие към
ближния ни, именно то ще елиминира жестокостта веднъж
завинаги, защото ще възприемаме всеки акт на жестокост с
ужас. В този случай не потискаме нищо, няма го прикрития
враг, който ще ни нападне, когато сме беззащитни и това е
така, защото нашето състрадание прави напълно
невъзможна всяка постъпка, която би причинила болка на
някой друг.
Както видяхме по-горе, характерът на физическото
заболяване може да ни посочи къде е душевното
разногласие, което е основната причина за заболяването.
Още един важен фактор за успех е това да имаме желание
за живот и да възприемаме нашето съществуване не само
като дълг, който да изпълняваме търпеливо, а като
радостно приключение по време на нашето пътешествие на
този свят.
 36

Може би една от най-страшните трагедии на материализма

е чувството на отегчение и загубата на истинско вътрешно
щастие. Той (материализмът) учи хората да търсят утеха и
компенсация за грижите си в земните развлечения и
удоволствия, а те никога не могат да донесат нещо повече
от временна забрава на трудностите. Щом започнем да
търсим облекчение за нашите изпитания при придворния
шут, тогава попадаме в един порочен кръг. Забавлението,
развлечението и волността са хубави за нас, стига да не
изпадаме в зависимост от тях в търсене на утеха за
тревогите. Земните удоволствия от всякакъв характер
изискват постоянно да увеличават своята интензивност, за
да ни въздействат, а вчерашната тръпка се превръща в
отегчение на следващия ден. И така ние продължаваме да
търсим все повече и по-силни усещания, докато се преситим
и спрем да намираме утеха. Под една или друга форма
товаче се уповаваме на светски развлечения ни превръща
във Фаустовци, и макар несъзнавайки напълно, животът ни
става едно скучно задължение. А сладостта и радостта от
живота, които познава всяко дете и които трябва да
съхраним до сетния си час, ни напускат. Днес сме
достигнали крайния стадий, в който науката се стреми да
постигне подмладяване, удължаване на живота и
увеличаване на сетивните удоволствия с помощта на
дяволски практики.
Скуката е отговорна за допускането у нас на много повече
болести, отколкото можем да си представим. Тъй като това
състояние ни спохожда в ранните етапи от живота, затова и
болестите имат тенденция да се проявяват в ранна възраст.
До такова състояние не може да се стигне, ако признаем
истината за нашата божественост, нашата мисия на света и
вследствие на това да припознаем радостта от
придобиването на опит и от помагането на другите.
Противоотровата за отегчението е да проявяваме активен и
жив интерес към всичко, което ни заобикаля, да изучаваме
живота целодневно, да се учим, учим и учим от ближните си
и от всички житейски случки и от истината като основа на
 37

всичко, да се потопим напълно в умението да трупаме

знание и опит и да не изпускаме нито една възможност да
помогнем на ближния си. По този начин всеки миг от
нашата работа или почивка ще ни зарежда с жажда за
знание, желание за истински изживявания, истински
приключения и за стойностни дела. И когато развием тази
способност, ще осъзнаем, че отново можем да се радваме
на най-дребните случки и събития, които досега сме
приемали за съвсем обикновени и скучни, те ще се
превърнат в благоприятна възможост за експерименти и
приключения. Именно в простите неща от живота – понеже
простите неща са най-близо до великата истина, – ще
намерим истинското удоволствие.
Примирението, което ни прави разсеяни пътници в
пътешествието, наречено живот, отваря вратата към
неизказани неблагоприятни влияния, които не биха имали
никакъв шанс, ако живеехме в радост и в духа на
приключението. Каквото и да е нашето положение,
работник сред гъмжилото на града или самотен пастир сред
хълмовете, трябва да превърнем еднообразието в интерес,
скучните задължения – в радостни възможност за трупане
на опит, а ежедневието – в интензивно изучаване на
човечеството и основополагащите закони на Вселената. При
всяко положение имаме достатъчно възможности да
наблюдаваме законите на сътворението, било то в
планините и долините или сред нашите събратя. Нека преди
всичко да превърнем живота си в едно увлекателно и
интересно приключение, в което скуката е просто
невъзможна, а с това осъзнаване да се опитаме да
хармонизираме ума и душата си с единството на божието
сътворение.
Другият начин да си помогнем е като отхвърлим всички
страхове. Страхът поначало няма място в естественото
човешко царство, тъкмо защото божествеността вътре в нас,
т.е. нашатата същност, е непобедима и безсмъртна, и само
ако можем да осъзнаем, че като божии чада няма от какво
да се страхуваме. В епохата на материализма страхът
 38

заради земните притежания (нашето тяло или материални

богатства) процъфтява. Ако нашият свят се състои
единствено от тези неща, които са толкова преходни,
толкова трудно постижими и невъзможни да бъдат
задържани, това предизвиква у нас много силно
безпокойство и тревожност, да не би да изпуснем някоя
възможност за сдобиване с тях. Така живеем в състояние на
постоянен страх, съзнателно или подсъзнателно, защото
дълбоко в душата си знаем, че във всеки един момент тези
притежания могат да ни бъдат отнети и че те ни
принадлежат само за краткия промеждутък на живота.
В наши дни страхът от болести се е развил до такава
степен, че причинява вреда като отваря вратата на онова,
от което се боим, и улеснява достъпа му до нас. Този страх
е израз на себелюбие, защото ако сме искрено и дълбоко
загрижени за благополучието на другите, няма да имаме
време да се тревожим за собствените си страдания. Страхът
в днешно време играе огромна роля за задълбочаване на
заболяването, а съвременната наука само подхранва ужаса,
разпространявайки публично своите открития, които не
отговарят напълно на истината. Знанието за бактерии и
различни микроби, причиняващи болести, е създало пълен
хаос в умовете на десетки хиляди хора, а страхът им ги
прави много податливи и уязвими на атаките на бактерии и
микроби. Науката и ежедневието ни доказват, че по-
низшите форми на живот, например бактерии, имат връзка с
възникването и развитието на болестите, но те по никакъв
начин не дават изчерпателен отговор на проблема.
Съществува въпрос, на който науката не може да даде
обяснение единствено с физически знания: защо едни хора
се разболяват, а други не, при положение, че и едните и
другите са изложени на заразата. Материализмът забравя,
че съществува един фактор отвъд физическото ниво, който
в обичайния ход на живота защитава даден индивид или го
прави податлив към болестта, независимо каква е тя.
Страхът, чрез своето потискащо въдействие върху ума ни,
причинява дисхармония в нашето физическо тяло и
 39

неговото магнитно поле, проправя пътя за инвазия на

болестта и ако бактериите и подобни физически условия
бяха единствената и сигурна причина за болестта, тогава
наистина имаме причини да се страхуваме. Но когато
осъзнаем, че даже във време на най-страшни епидемии
само част от заразените се разболяват, и че както вече
видяхме, истинската причина за болестта се крие в нашата
собствена личност и е под контрола ни, тогава имаме
основание да отхвърлим страха и ужаса, знаейки, че
лекарството е вътре в нас. Ние можем да изхвърлим всички
страхове, свързани с физически състояния, от главите си,
знаейки, че това безпокойство ни прави по-уязвими, и че
ако ние се опитваме да хармонизираме личността си, то
тогава не би следвало да се опасяваме повече отколкото от
това да ни удари мълния или падащ метеор.
А сега нека да разгледаме физическото тяло. Не трябва
забравяме, че то не е нищо повече от земна черупка за
нашата душа, в която ще прекараме само един кратък
период от време и благодарение на която, ще можем да
взаимодействаме с физическия свят, за да придобиваме
опит и знание. Без да се отъждествяваме с тялото си, все
пак следва да се грижим за неговото благополучие, за да
бъде здраво по-дълго време, за да можем да изпълним
задачата си. Нито за миг не бива да си позволяваме
свръхзагриженост и безпокойство за тях (телата си), а по-
скоро да се научим да ги възприемаме като превозно
средство на нашата душа и ум, и като слуга, изпълняващ
волята ни. Външната и вътрешната чистота са много важни.
В съвременния свят използваме прекалено гореща вода, а
това отваря порите и допуска навлизането на мръсотия.
Освен това, прекомерната употреба на сапун прави
повърхността на кожата лепкава (и се замърсява по-лесно).
Душ или вана с хладка вода е много по-естествен начин,
който поддържа тялото здраво; трябва да използваме само
толкова сапун, колкото е нужен, за да отстрани очевидната
мръсотия, и след това трябва се изплакне много добре с
чиста вода.
 40

Вътрешната чистота зависи от хранителния режим и

трябва да избираме чиста, здравословна и възможно най-
прясна храна, предимно натурални плодове, зеленчуци и
ядки. Животинското месо трябва да се избягва: първо,
защото с него попада много отрова в организма; второ,
защото стимулира повишен, нездравословен апетит; и
трето, защото неизбежно причинява жестокост спрямо
животинския свят. Трябва да приемаме много течности, за
да се пречисти тялото, под формата на вода и натурални
вина и напитки директно от склада на природата, без да се
подлагат на изкуствена преработка и дестилация.
Прекомерният сън също е вреден, понеже повечето от нас
се контролират по-добре в будно състояние, отколкото по
време на сън. Можем да се ръководим от старата поговорка
„Ако не съмва рано, ти подрани“.
Облеклото трябва да бъде хем леко, хем достатъчно
топло; трябва да е проветриво и да позволява достъп на
слънчева светлина и свеж въздух до кожата, доколкото е
възможно. Водните и слънчевите бани са прекрасни
дарители на здраве и жизненост.
Бъдете бодри и жизнерадостни, не позволявайте на
съмнението и депресията да ви измъчват, и помнете, че ние
сме нещо повече от телата си, а нашите души познават само
радостта и щастието.
 41

ГЛАВА ОСМА

И така разбираме, че нашата победа над болестта ще

зависи главно от следните фактори: първо, от осъзнаването
на нашата божественост и произтичащата от нея сила за
преодоляване на всичко погрешно; второ, от знанието за
това, че първопричината за всяка болест е разногласието
между личността и душата; трето, от нашата готовност и
способност да открием недостатъка, който причинява това
противоречие; и четвърто, от премахването на всеки такъв
недостатък чрез развиване на противоположните
добродетели.
Лекуването трябва да ни помага със знания и средства,
чрез които да победим нашите страдания, в допълнение на
това, да назначава такива лекарствени средства, които ще
подсилят нашето съзнание и физическо тяло и ще ни дадат
по-големи възможности за победа. Тогава действително ще
бъдем способни да преборим болестта до основи, с истинска
надежда за успех. Медицината на бъдещето няма да се
интересува особено от крайните резултати и последствия от
заболяването, нито ще обръща толкова много внимание на
физическите увреждания, нито ще назначава лекарства и
медикаменти само заради палиативното им въздействие
върху симптомите. Знаейки истинската причина за болестта
и това, че очевидните физически проявления са вторични,
тя ще насочи своите усилия към възстановяване на
хармонията между тялото, ума и душата, което ще доведе
до облекчение и излекуване на болестта.
Сред видовете лекарства, които ще се използват, ще
получат широко разпространение такива, които се добиват
от най-прекрасните растения и билки в аптеката на
природата, божествено надарени с целебна сила за
човешкия разум и тяло.
От своя страна ние трябва да живеем в мир, хармония,
индивидуалност и целеустременост, и постоянно да
 42

доразвиваме осъзнаването, че по своята същност ние сме с

божествен произход, деца на Създателя. Вътре в нас
притежаваме силата да постигнем съвършенство, ако сме
склонни да я развиваме, макар с времето непременно да ни
се наложи. Тази същност трябва да се усилва вътре в нас,
докато не стане отличителен белег на съществуването ни.
Трябва упорито да упражняваме състоянието на покой,
представяйки си, че нашият ум е едно гладко езеро, без
вълни, които да нарушават спокойствието му, и постепенно
да усъвършенстваме това състояние на мир, докато нито
една случка или обстоятелство в живота ни, нито една
друга личност да не може при никакви условия да наруши
спокойствието на повърхността и да предизвика у нас
раздразнителност, депресия или съмнение. Съществено ще
помогне практиката да отделяме по малко време всеки ден,
да се замислим върху красотата и ползите от спокойствието,
и да осъзнаем, че с вълнение и суматоха няма да успеем,
така както, когато сме спокойни и хладнокръвни в мисълта
и действията си. Да приведем поведението си в
съответствие с желанията на нашата душа и да се задържим
в това състояние на покой, при което сме невъзмутими пред
изпитанията и смущенията на света, е наистина едно
огромно постижение и ни носи мир и разбиране. Макар че
на пръв поглед това изглежда като непостижима мечта, в
действителност всеки от нас може да го постигне с нужното
търпение и постоянство.
От нас не се очаква да бъдем светци, мъченици нито
знатни особи; повечето от нас са получили по-скромни
роли. Но от всички нас се очаква да познаваме радостта и
приключенията в живота, и да изпълняваме с радост
ролята, която ни е отредена от нашата божественост.
За онези, които са болни, смирен ум и хармония с душата
оказват най-голяма помощ за възстановяването им.
Медицинските грижи в бъдеще ще обръщат много повече
внимание на развитието на тези качества у пациента,
отколкото обръщат днес. Когато преценяваме хода на
болестта само в рамките на материалистичната наука,
 43

мислим повече за честото мерене на температурата и за

други средства, които по-скоро пречат, отколкото
подпомагат възстановяването; не обръщат внимание на
това, че преди всичко болният се нуждае от спокойно
състояние на ума и тялото. Няма никакво съмнение, че ако в
самото начало на едно неразположение си дадем няколко
часа пълна отмора и се хармонизираме с нашия висш Аз, то
тогава болестта няма да се развие. В такива моменти трябва
да се заредим само с частица от това спокойствие, с което
Христос, влизайки в лодката насред бурята в Галилейско
море, нарежда: „Мълчи! Утихни!“.
Нашите възгледи за живота зависят от близостта между
личността и душата. Колкото по-тясно свързани са, толкова
повече ще бъдат хармонията и мира, толкова по-ярко ще
сияе светлината на истината и ще блести щастието, идващо
свише. Те ще ни поддържат здрави и непоклатими пред
трудностите и ужасите на този свят, защото те се основават
на вечната истина на доброто. Познанието на истината ни
дава увереност в това, че колкото и трагични да изглеждат
някои събития, въпреки това те са само един временен етап
от човешката еволюция; че дори болестта, която сама по
себе си е благотворна, се подчинява на определени закони,
които пораждат най-висшето добро и ни подбуждат към
постоянен стремеж към съвършенството. Имащите това
познание не могат да се разстроят, нито да изпаднат в
депресия или да се обезсърчат заради такива събития,
които са голямо бреме за останалите хора, и всякаква
неувереност, страх и безнадеждност изчезват безвъзвратно.
Само ако можем да живеем в постоянна взаимовръзка с
нашата собствена душа, с нашия небесен отец, то тогава
светът ще бъде едно радостно място и никакви
неблагоприятни влияния няма да ни засегнат.
Не ни е позволено да видим собствената си божественост,
нито да осъзнаем съдбата си и великолепното бъдеще,
което ни очаква. Защото в противен случай, животът би
протекъл без изпитания, без усилия и без проверка на
нашите способности. Добродетелта ни е в това, без да
 44

съзнаваме всичко това, да живеем с вяра и кураж и да

преодоляваме житейските трудности. Ако обаче
поддържаме тази тясна връзка с висшия Аз, ще успеем да
запазим и хармонията, чрез която да преодоляваме
светските противоречия и да изминем пътя на съдбата си,
без чуждо влияние, което да ни отклонява.
Следващото качество, което трябва да развием, е нашата
индивидуалност. Трябва да се освободим от външни
влияния и да следваме само повелите на душата си, без да
позволяваме на обстоятелства или хора да повлияят живота
ни. Трябва да станем господари на живота си и сами да
управляваме своята ладия в бурното море на живота, без да
отстъпваме управлението на никой. Трябва да спечелим
своята пълна и абсолютна свобода, така че всяко наше
действие и дори всяка мисъл, да извира от същността ни и
по този начин ще живеем в хармония със себе си.
Най-трудната част от това е да се освободим от най-
близките си, защото живеем в такова време, в което се
ширят общоприети условности и лъжливи стандарти. Но
трябва да съберем смелост, така както се справяме с
големите изпитания на живота, така да се справяме и с по-
личните. Трябва да умеем обективно да решаваме кое е
правилно и кое погрешно и да отстояваме себе си пред
близки и приятели. Колко много сред нас са истински герои
навън, а у дома – страхливци! Трябва да отхвърлим
безмилостно коварните средства, с които другите ни пречат
да следваме съдбата си, като измамна обич или фалшиво
чувство за дълг, и всички останали методи, с които хората
ни правят пленници на техните желания. Трябва да се
вслушваме единствено в гласа на своята душа, който да ни
казва кое е наш дълг и да ни пази от чуждо влияние. Трябва
да развием своя характер в най-висша степен и да се
научим по житейския си път да разчитаме единствено на
своята душа. Трябва да прегърнем здраво свободата си и да
се гмурнем смело в живота, за да придобием възможно най-
много знание и опит.
 45

Същевременно трябва да даваме същата свобода на

всички останали, без да очакваме нищо от тях, а напротив –
да сме винаги готови да им подадем ръка, когато са в беда.
По този начин с всяка личност, с която се срещаме по
житейския път – нашата майка, съпруг, дете, приятел или
непознат, ставаме спътници, независимо кой на какъв етап
от духовното си развитие е. Всички ние принадлежим на
една по-велика общност и пътуваме заедно към една и съща
божествена цел.
Изисква се непоколебимост и решителност, за да се
изкачим до върха и да победим, без да губим кураж, когато
се подхлъзнем и паднем. Няма възход без падение. Всяка
грешка е безценен опит, който ще ни помага в бъдеще да не
грешим. Не позволявайте на мисли за минали грешки да ви
потискат; миналото е минало и със знанието, което сме
натрупали, не ще ги повторим. Трябва да продължаваме
упорито по пътя си, напред и нагоре, без съжаление и без
да поглеждаме назад. Всичко зад нас е минало, а пред нас
ярко блести славното ни бъдеще. Прогонете всички
страхове, няма място за тях в ума ви, освен когато загубите
връзката с божественото. Страхът е непривичен за нас като
деца на Създателя, като божествена искра живот, защото
сме непобедими и неразрушими. Болестта изглежда
жестока, но тя е наказание за нашите лоши мисли и
постъпки, довели до злини спрямо другите. Ето защо трябва
с все сила да развиваме в себе си любов и братска обич към
ближния, което ще ни предпази от извършване на
жестокост в бъдеще.
Развивайки любовта, достигаме до осъзнаване на
единството, до истината, че всички ние сме част от едно
велико творение.
Причината за всичките ни тревоги е в егоизма и
откъсването, които ще изчезнат щом любовта и познанието
на великото единство станат част от нашата същност.
Вселената е физическо въплъщение на Бога; с нейното
възникване Бог се преражда; с нейния край Бог се разгръща
още повече. Така е и при човека; тялото е външно
 46

проявление, въплъщение на неговата душа; чрез тялото си

човек изразява себе си и материализира качествата на
своето съзнание.
Западната цивилизация разполага с божествения пример и
учението на Христос. Той е посредник между личността и
душата. Неговата мисия на земята бе да ни научи как се
постига хармония и единение с висшия Аз, с нашия небесен
отец, и как да достигнем до съвършенство съгласно волята
на великия Създател на всичко.
На това ни учат също Буда и другите велики учители,
които са слизали на земята, за да ни покажат пътя към
съвършенството. Човечеството трябва да измине пътя
докрай. Истината трябва да възтържествува и човекът
трябва да се впише в безкрайната любов на Създателя.
И така, братя и сестри, застанете под великолепното
сияние на осъзнаването за своята божественост, ревностно
и непоколебимо се стремете към единие с божия план за
щастие, излъчвайте щастие, обединете се с Братството на
светлината3, чиято цел е да се подчинява на божията воля и
да служи на по-младите си събратя.

3
Виж Предговор на стр. 4
 47

За допълнителна информация за д-р Бах и неговото дело;

За ръководства за самопомощ с цветните есенции на д-р
Бах;
За препоръчана литература;
За помощ при избора на цветни есенции;
За връзка с обучени специалисти;
За обучение;
За безплатно теглене на материали;
За интерактивен форум;
За мнения и коментари;
За бюлетини;
За връзки към материали на много езици:

www.bachcentre.com