1

МЕОНЛИНА

ЕСЕИТЕ НА Б ЪЛГАРИЯ
/Б О Г О М И Л И Т Е/

„Няма религия по-висша от ИСТИНАТА”

/източна мъдрост/

Малко народи в световната история могат да се похвалят с толкова

величаво минало и основание за национална гордост като българският, но
аз познавам само него с хронична амнезия и самоунищожителен
скептицизъм спрямо собствената си значимост. Този абсурд може да се
обясни, от една страна, с неимоверните усилия на нашите могъщи,
вековни врагове и „освободители” да заличат всички оригинални
документи свидетелстващи за Истината, а от друга - с Егрегора
/енергийната матрица/ на територия на България, която е под мощното
влияние на планетата Сатурн в „Козирог”, което превръща всеки роден тук
индивид в Месия – Водач и Закрилник на другите или в… отявлен нихилист
и циник. Тези два решаващи фактора сега предопределят не само нашето
ниско самочувствие, но и незавидна съдба предопределили ни през
последните столетия ролята на вечно губещата страна. За неоснователната
липса на национално достойнство заслуга имат и хората, които Димитър
Съселов нарече „служебни историци”, които „не са в час” по много от
възловите теми от миналото, но тази за БОГОМИЛСТВОТО и БОГОМИЛИТЕ
за повечето от тях е абсолютна tera inkognita, което е много жалко, защото
неправилното интерпретиране или изопачаване на едни от най-важните
събития от средновековието е, меко казано, с в е т о т а т с т в о! Много
„научни светила” са се докосвали до „върха на айсберга” на онези
величави събития и хора, но системно заличените дири на въпросното
УЧЕНИЕ и вменяването му за „ерес”, не са им позволили да вникнат в
неговата същност и дълбочина. Става дума за Тодор Икономов, Стилиян
Чилингиров, Найден Шейтанов, Марин Дринов, Иван Иванов, Христо
 2

Досев, Димитър Йорданов, Михаил Геновски, Янко Сакъзов, Иван

Шишманов, Иван Клинчаров, Христо Въргов и много други интелектуалци.
През 1925 година излиза от печат сборника на акад. Йордан Иванов
„Богомилски книги и легенди”, в която той е събрал цялата оцеляла до ХХ
век Богомилска книжнина, но липсата на елементарни познания по
Езотерика, което е водещото начало на това Духовно Движение, не му
позволяват да прозре тяхната значимост, която руснака А. Н. Пипин
обобщава така: „Историческото значение на цялата богомилска литература
се състои в това, че тя е била допълнение и отчасти противодействие на
онази официална църковна литература, която от самото начало се е
увлякла от догматическата схоластика, с надутостта и формализма на
византийците, без да отдаде достатъчно внимание на научния характер на
образоваността нито на нуждите на народа от жива поучение и поетическа
храна.” По мое мнение най-високата оценка за Делото на Богомилите
дължим на поета Теодор Траянов, че Богомилството е превърнало
Българите в „БОГОИЗБРАН И ЗВЕЗДОЧЕЛ НАРОД”!!!

Тази тема е дискутирана много пъти в Школата на Българското Бяло

Братство „Изгревът”, действал в София през периода 1922 – 1944 година,
където поощрявани от Учителят БЕИНСА ДУНО /д-р Петър Дънов/, са
изнасяни множество реферати, есета и сказки от неговите Последователи -
Георги Драганов от Ямбол, лечителят Петър Димков, астролога Николай
Дойнов, Борис Примов, есеиста Георги Томалевски и Сава Калименов,
който гордо заявява: -„Ако има нещо в българската история, което
заслужава преклонението и възхищението на всеки разумен човек,
безразлично от каква народност е той, това е богомилството. Ако има
период, в който духът на българския народ се е издигал до най-високата
точка на постижения и творчество, това е периодът на богомилството.
Ако има случай, при който България да е застанала начело на цялото
човечество, то това е случаят с богомилите.”!!! В една малка по обем, но
огромна по своето съдържание, книжка „Мисията на Богомилството”
немският възпитаник д-р Боян Боев разкрива неговата Окултна
/вътрешната/ същност и сочи името на идеолога му - най-малкият син на
цар Симеон - княз БОЯН – „МАГЪТ”! И нещо повече - авторът обяснява и
причината за разгръщането на това Движение именно по нашите
кръстопътни земи, разглеждайки Богомилството като КОРЕКТИВ на
 3

Католицизма и Право-Славието /Орто-докса/! Оказва се, че то е

инспирирано от ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО – този вечен Бранител на
ИСТИНАТА и има своя дълга предистория, която обяснява както местните
му мащаби, така и топлият прием, който българите оказват на членовете
на другите Дуалистични движения от Мала Азия, въдворени у нас от
няколко византийски императора и последвалото интегриране на
нашенците сред западноевропейските народи. Така, според Боян Боев

Първият етап е „имал за цел да подготви условията за слизането на

Християнството”, т.е. – да подготви съзнанието на древното човечество за
предстоящите грандиозни религиозни промени. Негови Първопроходци са
били Египетските ХЕРМЕТИСТИ, предали „щафетата” на МАЗДАИСТИТЕ от
древна Персия, а после - в Тайните Общества на Ашур /Асирия/ и Бад Илон
/Вавилон/, като накрая тази невидима Духовна Вълна достига Балканите и
е прегърната от Тракийските ОРФИЦИ. В този смисъл, в книгите си братята
Гайдарски и Видка Николова в „Поради тракийския Орфизъм”, както и
други наши съвременни Езотерици разглеждат Богомилството като
естествено продължение на ОРФИЗМА, оставил дълбоки следи в
религиозните възгледи на всички балканци.

Втория етап е трябвало „да внесе Християнството в света”. Този импулс

тръгва от Индия и чрез египетските ТЕРАПЕВТИ достига Палестина, където
е въплътен от тамошните ЕСЕИ. Оттук Християнството се разпростира в
всички съставни страни на Римската империя - Франция, Германия, Англия
и всички техни съседи.

Третият клон поема пак от Индия, като този път целта е „реализацията
на Божественото Учение”. След Езотеричните кръгове на Египет, Сирия и
Мала Азия, през Х век към нея са призвани и българските БОГОМИЛИ.

През 1935 година излиза и един друг значим труд по разглежданата

тема – „Богомилското учение” на Антон Глогов, в която подробно са
описани както вярванията, така и живота им в Комуните наречени
ОБЩИАРИ. Тя е претърпяла още две издания, затова все още може да се
намери на книжния пазар.

Що се отнася до съвременните медиевисти, поради непознаване на

горецитираните факти, пък и на самото Учение на Рави /Учителят/ ЙЕШУА
 4

ХА НОЦРИ, което достига до нас след сериозна цензура и редакции, няма

как да очакваме някакъв нов поглед към тази, иначе, крайно интересна
тема, дори заради тоталния атеизъм, с който тези хора са закърмени. Така,
заклеймено от столетия като „ерес”, Богомилство си остава съвършено
непознато на българите от последните два материалистични века но, слава
Богу, всяко поколение има своите Посветени, които се въплъщават на
Земята, за да не се прекъсне Приемствеността във Висшите Небесни
Знания. Те разпръскват мрака на всеобщото невежество и по този начин
трасират Пътя на Вечно Търсещите Човеци, но и за да ни напомнят за
величавите битки, които дедите ни са водели заради ИСТИНАТА. За
пример, че Небето никога не ни е оставяло без своята Подкрепа ще посоча
професор НИКОЛАЙ РАЙНОВ, който през 1914 година под псевдонима
ЕПИСКОП СИМЕОН пише своята изключителна „Богомилство и Богомили”,
чието подзаглавие е „Книга за Вътрешните”, а това означава, че е
адресирана до тесен кръг читатели! Преди години части от нея бяха
отпечатани в езотеричното списание „Житно зърно”, а сега, макар и доста
„редактирана”, вече я има в Интер-нет, което я прави достъпна за по-
широка аудитория. Райнов е автор и на „Богомилски легенди”, чието
съвременно издание е увенчан с прекрасния увод на ЕЛИ-АЗАР ХАРАШ.
Своят принос към темата имат г-н ХРИСТО МАДЖАРОВ и други неколцина
преродени в наши дни Богомили, решени на всяка цена да възкресят
имената и спомена за Святото Дело на тези наши велики Предци!

За съжаление, по-голямата част от писмените източници, които биха

могли да служат за изворов материал, на която така много обича да се
базира науката, са предназначени за …. дезинформация, затова от тях не
може да се получи дори бегла представа за същността на Богомилското
Учение, докато за него може да се съди по отзвука, който прокънтява
първоначално в Европа, а после - и над целия свят, векове след като
Движението у нас е разгромено.

Преди навлизането в същността на темата, се налага малка

ретроспекция към първите векове след „кончината” на Учителят ЙЕШУА
ХА-НОЦРИ или НАЗОРЕЯТ и апостолското дело на Неговите Последователи,
понесли Словото и Посланията Му към Предна Азия, Арменското плато и
 5

Кавказ, Черноморското крайбрежие, Балканите, западна Европа и

Албиона.

Армения е първата държава в света, приела Християнството за

официална религия на страната. Това става през 301 година и тогавашният
й духовен глава – Крикор – Лусаворич /Григорий – „Просветителя”/ си
поставя амбициозната задача да укрепи позициите на новосъздадената
институция чрез извисяването на нейната икономическа мощ. По този
модел и със съдействието на всички следващи владетели на страната,
надпреварващи се да й подаряват необятни земи заедно с прилежащо
население, още със зачатието си „Майката Църква” започва да се
отклонява съществено от своето основно предназначение – възвисяване
Душите на миряните! Но се оказва, че арменците от началото на ІV век все
още помнят проповедите на Апостолите ТАДЕЙ и ВАРТОЛОМЕЙ, които ги
приобщават към Божественото Учение и… биват зверски убити заради
проповедите си. По тази причина, изопачаващата се пред очите им
„Христова” църква отблъсква повечето от тях и поражда, така нареченото
„пустинничество”, при което населението на цели райони напуска своите
родни места, за да се установи в непристъпните дебри на Арменското
плато, обособявайки се в религиозно-социални общности от типа на
Есейските Комуни, където чрез мирен и благочестив живот тези хора се
опитват да живеят според Заветите на своя незабравим Учител. Между ІV -
ІХ векове в Армения съществуват антиклерикалните общности на
БОРБОРИТИТЕ, МЕСАЛИЯНИТЕ и ТОНДРАКИЙЦИТЕ, докато по-известното
ПАВЛИКЯНСТВО, според византийските източници, възниква едва през VІІ
век, за чийто идеолог се сочи арменеца КОНСТАНТИН от „Малка” или
„Ниска” Армения. По онова време в съседна Месопотамия гъмжи от други
сходни духовни Общности, които, въпреки различните си наименования,
са обединени около ревностното спазване на равноправието между
половете, имущественото равенство, братолюбието, взаимопомощта и
всички останали изконни добродетели, на които ги е учил Учителят
ЙЕШУА. Тяхното изобличение на алчността и покварата сред крепителите
на царската и църковна институции, подбуждат първите яростни гонения,
репресии и разселвания. В името на вековните жертви на тези свои
сънародници, Арменската Църква е извоювала правото си да се нарича
АПОСТОЛИЧЕСКА, означаваща, че е приела Учението на Рави Йешуа
 6

директно от Неговите Ученици, докато Патриарсите на всички останали

Православни страни са в тесни „Синовни” отношения с Цариградския
„Вселенски Патриарх”, който традиционно е грък!

Заради прякото си съседството с Персия, част от Арменците биват силно

повлияни от тамошното МАНИХЕЙСТВО, което в началото на І хилядолетие
представлява осъвременен ЗОРОАСТРСТРИЗЪМ, а това е Учението на ІІ
Мирови Учител на Бялата /Арийска/ раса – ЗАРА-ТУЩРА /”Заристата
Звезда”/, познат и чрез погърченото ЗОРОАСТЪР. Той се въплъщава на
Земята с Мисията да разясни на съвремениците си същността на Дуализма
– вечната битка между двамата антагонисти – Бог в лицето на Ахура
Мазда и неговият антипод или Сянка – А-РИман /Не-Светлият = Тъмният!/.
Тъй като многобройните ТРАКИЙСКИ племена пристигат на Балканите от
Източните предели на Иран, те са убедени ОГНЕ-ПОКЛОННИЦИ, което дава
основание на Александър Алексиев – Хофарт да намери много сходства
между Богомилството и „гностико-дуалистичната традиция на митраизма”,
с характерния за него пиетет към ИСТИНАТА! През следващите
хилядолетия авторитета на Заратущра не само че не намалява, а напротив
– през четиривековното царуването на Сасанидската династия Учението
Му е модернизирано и заблестява с нова сила, като е въздигната в
официална религия на цялата империя.

През ІІІ в. от н.е. в Персия се разгаря остро борба за влияние между

Заратущризма и набиращото мощ Християнство, което коства живота на
един млад и обаятелен проповедник запомнен чрез Духовното си име
МАНИ, означаващо „УЧИТЕЛЯТ”! Месианската му дарба му позволява да
съчетае тези две религии по най-добрият възможен начин, като, при това,
дава превес към Учението на ЙЕШУА ХА НОЦРИ. Той се ражда през 216
година в град Мардину в провинция Вавилон /Междуречието/. Скоро
популярността му надхвърля регионалните граници и през Сирия достига
Египет, а през Туркестан – до северна Индия, Тибет, Китай и…пустинята
Гоби, където в началото на ХХ век са намерени негови оригинални
ръкописи. Западният лъч на МАНИхейството пресича Балканите и през
северна Италия и Испания, се установява в южните предели на сегашна
Франция, откъдето преминава в Англия. Познаването на това Духовно
Трасе е много важно, защото, след векове, по него ще поемат и
 7

извергнатите от България Богомили, споделящи идеята на МАНИ, че

Доброто обезателно побеждава Злото, но това не може да стане без
активното участие на всеки отделен човек, който при всички
обстоятелства трябва да накланя Небесната Везна по посока на
Съзиданието! Той е сочен като автор на много книги, украсени с уникални
миниатюри, по-значими от които са „Шапураган”, „Основното послание”
и „Мани Евангелие” /”Учительовото Благовестие”/.

Озовал се всред „кръстосания огън” на двете оспорващи си влияние

религии, въпреки огромната си популярност, през 275 година Ману е
екзекутиран по най-зверски начин, а Учението му - заклеймено като
„ерес”, което въобще не му се отразява кой знае колко, ако се съди по
радушния прием, който оказват на последователите му хората от цялата
Персийска и Римска империи.

Без ни най-малко да омаловажаваме МАНИХЕЙСТВОТО, това, което

отличава БОГОМИЛСТВОТО от него, е по-висшата мисия на нашенското
Движение, което, както видяхме, се явява етап от Всеобхватния План на
Всемирното Бяло Братство по съхранението чистотата на Божието Слово
или по-точно казано – неговата РЕСТАВРАЦИЯ след деформациите, които
То неминуемо претърпява след цяло хилядолетие. В този смисъл,
Богомилите се родеят най-вече с ЕСЕИТЕ, дало основание на Йордан Табов
да назове една от своите книги „Богомилството – вярата на първите
християни”!!! Впрочем, юдеинът Филон Александрийски е описал
подробно живота на Есейските комуни в Палестина. Той извежда тяхното
име от латинското HOSIO – „ЧИСТИТЕ” или „СВЕТИТЕ” и твърди, че с
богоугодния си начин на живот, те напълно са заслужили да се наричат
така. Петдесетина години след него ги посещава и Йосиф Флавий, който
пише суперлативи за етичните им норми и братски взаимоотношения, като
набляга специално върху техните окултни познания и методи на лечение, в
които някога е бил въведен и самият ЙЕШУА ХА-НОЦРИ /Назореят/, който,
както е известно, се ражда сред тях. Именно заради Пророчествата за
Неговото предстоящо въплъщение на Земята, египетският Посветен
Мойсей премества НАЗОРЕЙСКИЯ Орден в Палестина, отразено в
„Библията” като „бягството на евреите от Египет”, което, обаче, няма
нищо общо със самият този „богоизбран” народ. Към този Орден е
 8

принадлежал и ЙОСИФ АРИМЕТЕЙСКИ, комуто е разрешено да прибере и

погребе „мъртвото” тяло на младият Рави, както и всичките му
Последователи - Апостолите СИМОН /ПЕТЪР/, брат му АНДРЕЙ,
БАРТОЛОМЕЙ, ИАКОВ и ЙОАН – бъдещият „Богослов” и други, наречени
повсеместно НАЗОРЕИ или НАЗАРЕТЯНИ.

Древното палестинско село УАДИ КУМРАН, за което се заговори във

връзка с откритите там древни свитъци е била само една брънка от
огромната верига от Огнищата на тяхната Общност, чието минало се губи
във времето на Атлантската цивилизация. Хилядолетия преди появата на
„еврейските” Пророци, Първосвещеника на Ордена - МЕЛХИ-СЕДЕК
предсказва на Последователите си за бъдещото въплъщение на БОЖИЯТ
СИН на земята и ги учи, че между Бог и Човек не може да има никакъв
посредник, като по този начин отнема всички амбиции на гилдията
„божии служители” от жреческото и по-късното свещеническо съсловие.
Те, от своя страна, при всеки удобен случай мобилизират силите си против
един толкова неудобен им възглед и …последиците са ни известни! Прави
впечатление, че дори в наши дни на „неограничена медийна
информираност”, повечето „Кумрански свитъци” /над 900 пергамента
текстове на арамейски и старо-еврейски!/, под предлог, че ще бъдат
реставрирани, потънаха неизвестно къде, като само единични бройки /с
по-маловажно съдържание/ са предоставени на някой и друг музей.
Познавайки манталитета на официозите от Ватикана и Истанбулската
Патриаршия искрено се опасявам дали те скоро ще видят „Бял свят”, а ние
– тях, но, дано да греша!

Ето някои от ЕСЕЙСКИТЕ ритуали, за които споменават горе-цитираните

автори:

● Убедени вегетарианци, те никога не са яли труповете на убити

животни, нито са принасяли такива в „жертва”. Всъщност, ЖЕРТВО-
ПРИНОШЕНИЕ /също както ДЖИХАД!/, означава представяне в
Нозете на Бога на онзи недостатък или порок, от който човек иска
да се отърве и битката с който за него е непосилна, докато Той
може с лекота да го неутрализира, което автоматически изключва
всеки чужд отнет живот /независимо на човек или животно/, както
 9

го разбират и от хилядолетия практикуват свещенослужителите на

„Тъмната ложа” или „Лявото Посвещение”/.
● Те са се хранели колективно като акт на съпричастност, преди
това отправяйки благодарствена молитва към Небето за
предоставените им блага.
● Спазвали пълно равноправие между половете, от където идват и
традиционните сред тях обръщения „Братко” или „Сестро”.
● Цялата собственост на съответната Община е принадлежала на
всички нейни членове. В техните среди алчността била
порицавана като най-големия порок, а „Евангелската бедност”-
смятана за висша добродетел.
● При всички обстоятелства са избягвали лъжата и клеветата, за
сметка на препокриването на думите с дела.
● Изповядвали са абсолютна чистота в помислите и постъпките.
● По-висшите по ранг владеели така наречените сега
„нетрадиционни” методи за лечение - с билки, минерали, чрез
паси, изпотяване и т.н, а според Петър Димков – и
ирисодиагностиката.
● Същите са познавали Универсалните Вселенски Закони -
изучавали са Астрологията, Нумерологията, Физиогномията,
Хиромантията и други помощни науки.

Освен праведен живот, от стремящите се към по-висока степен се

изисквало и демонстрация на… интуиция.Един от най-важните ритуали при
Есеите била молитвената възхвала на изгряващото Слънце, посрещано
колективно. Впрочем, така са постъпвали и всички Огнепоклонници и
Орфици /Питагорейци и Платоници/. Векове по-късно ще го срещнем и при
Богомилите, а вече в наше време - в Школата на Бялото Братство
„ИЗГРЕВЪТ”, което доказва тяхната обща платформа и обяснява защо
последните са наричани НОВИТЕ БОГОМИЛИ!!!

Всички тези Духовни общества са имали своя специфична музика,

песни и специфични танци. Покрай всички „комплименти” за Богомилите,
презвитер Козма споменава и за „танците и бесовските им песни”, а
легендите представят БОЯН – МАГЪТ като „омаен певец и свирач”!
Според Христо Маджаров, в началото на ХХ век Учителят БЕИНСА ДУНО „е
 10

успял да възстанови старата богомилска песен „Духай, ветре!”, което

започва с думите „Божието слънце грее днес…” и възхвалява
ученолюбието!

Преди да пристъпя към зачатието на Богомилството у нас, искам да

вмъкна, че АРАМЕЙСКИЯ диалект, на който е говорел и проповядвал
Учителят ИИСУС, тоест – ЙЕШУА, все още може да се чуе в няколко села в
северна Сирия. На него БЕХТ-ЛХАМ /Витлеем/ означава „Крепост /град/ на
Хляба”, но не ежедневният, а - УЧЕНИЕТО /ЗНАНИЯТА/, което храни и
одухотворява Душата! Според познавачите, много понятия от него звучат
съвсем близко до българското ухо. Важно е да се знае, че именно на
АРАМЕЙСКИ са били записани първите „БЛАГОВЕСТИЯ” /Евангелия/ и то
още между 37-39 год. от н.е., а десетилетия по-късно на гръцки ги певежда
от един от Последователите на Апостол Павел - Тимотей от Александрия.

Самото име ЙЕШУА е широко разпространено интернационално

понятие, защото означава ЛЕЧИТЕЛЯТ…, но не тялото, а преди всичко, на
Душата на човек. „Аргонавтите” са водени от един друг ИАСОН /ЯЗОН/,
който след дълги перипетии се добира до ЗЛАТНОТО РУНО или
безценните Знания, изписани върху Свитък със Златни Руни /букви/, както
е по-точната интерпретация на този митологичен разказ. Твърди се, че
този голям Учител на Пеласгите е учредителя на самите Самотракийски
Мистерии!!! В съвременен гръцки ЯТРОС се е съхранил като Лекар. Нашите
Деди са наричали своите Посветени ЯТРАЧИ, което вековете преиначават
на ТРАЦИ или ТРАКИ, от където следва, че името на ТРАКИЯ означава
„Земя на Учители и Мъдреци”!!! Абсолютно същия смисъл има и другото
им известно име на Балканите - БъЛАХИ = ВЛАСИ, тоест - ВЛЪХВИ!!!

Името ХРИСТОС е въведено от гърците и е преиначено на КАРЕСТ -

Мумия, като каквато е било погребано ”мъртвото” тялото на Мировия
Учител на V-та Арийска Култура. По тази тема съм писала достатъчно
подробно в книгата си „Нагоре по Спиралата”, уточнявайки, че по Негово
време юдейската провинция ГАЛИЛЕЯ е била обитавана компактно от
снажните, светлооките и рижи ГАЛИ/КЕЛТИ, каквато външност е имал и
самият Той, стърчащ една глава над смуглите и дребни СЕМити, които са
представители на предходната човешка раса. С това може да се обясни
тяхното високомерие и презрение към съседните „чужденци”. Този въпрос
 11

е много подробно разгледан и в издадения у нас през 2005 година

уникален сборник „Тракийските послания”, в който е поместен директния
превод от оригинала на „Евангелието” на Апостол Йоан, в което изрично
е подчертано, че младият Учител е проповядвал и се е подвизавал
предимно сред сънародниците си – Келтите, защото: -„Ходеше Исус по
Галилея, защото не рачеше да ходи по Юдея, защото Юдеите искаха да го
убият”! Въпросното „Благовестие” е било написано на БОХАРСКИ език,
който езиковедите наричат БОХТАНСКИ и го отнасят към „ново-
арамейските” диалекти, докато съставителите на сборника го смятат за
честа ПРОТО-КИРИЛИЦА!!! Ето защо трябва да вярваме на твърдението на
д-р Стефан Гайд, че „Библия БЕСИКА” написана на този език представлява
един от Диамантите в короната на Българското духовно наследство!!!

Любопитна подробност за нашите деди е вмъкнал в своя пътепис от

Светите земи и Хаджи Горан Благоев, който в „Българско кандило над
Божи гроб” цитира немския монах Йоан Вюрцбургски посетил го през
периода 1160-1170 година. Та, той пише, че в храма над Божи гроб
двадесет и два православни народа имат свой параклис или олтар като
българите са поставени на второ място в списъка! Впрочем, трябва да се
знае, че първообраза на този храм е бил построен по заповед на
нашенецът - Константин І - Велики, но е изгорял през 614 година, когато
персите подпалват Йерусалим.

Ще започна с темата за възникването на БОГОМИЛСТВОТО с някои от

основните заблуждения, които се ширят от учебниците на българчетата до
„сериозните трудове” на учените. Първото от тях се отнася до името на
неговите членове, че произлизало от това на „водача на въстанието поп
БОГОМИЛ”. Това е сериозна дезинформация за това елитарно Окултно
движение, защото в една от Беседите си от „Разговорите при седемте
рилски езера” Учителят Беинса Дуно споменава, че „Първото име на
богомилите е било съвсем друго. В България са им дали името богомили.”
В „Чивидалското Евангелие” от ІХ век срещаме името на нашенската
аристократка БОГОМИЛА, което е аналогично на гръцкото ТЕО-ФИЛА и
означава БОГО-ЛЮБКА.

За Богомилите пише и в летописа „Джагфар тарихи”, като съставителят

му сочи за негов основател ДАУД /ДАВИД/. От иврит го превеждат като
 12

„БОЖИ ЛЮБИМЕЦ”, но най-вероятно е БОГО-ЛЮБЕЦ, какъвто е бил този

владетел, защото е било предсказано, че именно от неговото „Коляно”,
разбирай – Орден, се е очаквало да дойде бъдещият СПАСИТЕЛ на света!!!
Нека припомня, че на един от старателно заличаваните ни диалекти
МИЛОСТ е ЛЮБОВ, така че най-точния превод на името Бого-Мили е БОГО-
ЛЮБЦИ, Когото тези хора не просто са обичали, но са Му посветили целият
си живот!!! В „Дагфар тарихи” те са наречени ХУДАЯРИ – съставено от
ХУД = БОГ и ЯР = ЛЮБИМ, което е пак същото! ХУДАЯРИ се видоизменя на
КУДУГЕРИ в Македония, в която, както знаем се настаняват да живеят
КУБАРОВИТЕ Българи пристигнали на Балканите през VІІ век заедно с Кан
АСПАРУХ. Както е известно, той е придружен от двамата братя КУБАР и
ЯЛЧИК /АЛЦЕК/, които са му братовчеди - синове на вуйчо му Билиг! Той
загива, спасявайки живота на баща му - Кан Кубрат, който за благодарност
осиновява осиротелите му момчета. Начело на своите хора Алцек се
отправя към Италия, за да стигне чак до Беневенто, докато Кубаровци
усядат на територията на Македония при свои сродници станали
господари на тези земи още по време на дядото на Атила – Кан АЛЪП БИЙ
– победителят на император Валент. Ако трябва да бъда още по-точна,
Скитската инвазия на нашия полуостров започва още с завладяването на
южен Пелопонес от Спартанците – Дорийци /АРийци/. По едно време от
ФТЕОТИДА на северното Черноморие поема насам и прочутият Ахил,
който участва в Троянската война начело на Мирмидоните. Това име е
съставено от гръцкото мирмиг или мравка + Едони и означава „Дребните
Едони”, които са добре познатите ни Кутри-Гури /от Кутре = най-малкият
пръст на ръката!/.

Гръцките хронисти наричат земите на българските заселници около

Солун „КЕРАМисийската долина”, заради техните кръгли поднебесни
храмове – КАРАМАТИТЕ. Добруджа пък става известна като „КАРВУНСКАТА
земя”, заради култа на Скитската аристокрация към ГАРВАНЪТ -
„Безсмъртната птица на Вярата”, както я нарича моят голям приятел
Борислав Иванов от Бургас! Тя е същата митологична птица ГАРУДА, която
пренася Посветените в недостижими за обикновените хора Висоти.
Няколко века по-късно, един от преките потомци на КУБАР - Кавхан Исбул
ще оглави съпротивата на българската аристокрация против показното
„похристиянчване” предприето от Кан Борис І и е екзекутиран. През Х век,
 13

друг представител на този забележителен благороднически род –

Презвитер Йеремия /чието светско име е Давид/ като Архиепископ
БОГОМИЛ ще поеме ръководството на Новото Движение.

Доловил горните кръвни връзки, за които всички сведения се смятаха

за ликвидирани, Антон Глогов отбелязва: - „Богомил е бил от знатен
български болярски род, пръв учен и царски законовед при царуването на
Петър. Някои историци считат дори, че е от Петровия род.”, а Стоян
Ватралски възкликва с болка: - „От своя народ, благодарение на
злочестото византийско влияние, тоя великан е нещо по-зле от отречен,
нещо по срамно от забравен…” В своят забележителен „Архиометър”
един от корифеите на европейската Езотерика – маркиз Сент-Ив
Д,Алведър охарактеризира това „злочесто влияние” с думите: „Във
Византия се смесват всички зарази на Рим и Атина, за да опорочат
варварите и християните.”, като под последните визира именно нас!!!

Втората сериозна дезинформация се отнася до мащабите на

съпротивата, обхванала, както ще видим, не само нашенците, а всички
честни и пробудени хора на ранното средновековие от Мала Азия и
Балканите, които се възправят решително срещу гръцкия прочит на
Учението на Рави Йешуа, наречено нагло ОРТО-ДОСК, тоест - Право-
СлОвие. Явно Науката съзнателно си „затваря очите” пред факта, че сред
„еретиците” е имало множество благородници, няколко византийски
императора, както и наши владетели и принцове. Например, една от тях е
Киевската княгиня Олга, всички БАНове /царе/ на Босна, множество князе
и аристократи на Италия, Испания и Франция и от другите европейски
страни. Това, че, по конюнктурни причини нашите „учени” го обявиха за
„селско, анти-феодално въстание на народните маси” е демонстрация на
пълно безхаберие по отношение на едни от най-важните събития, не само
в родната, но и цялата европейска история. Самите учредители на
Богомилството са били Посветени - Езотерици с различен етнически
произход, но с безупречен морал и пълна отдаденост на една кауза, в
името на която са умъртвени. Трябва да се знае, че повечето от тях са били
талантливи писатели и илюстратори – създали безценната Богомилска
книжнина. Освен това, срещу „гръцкото Християнство” се възправят не
само всички Посветени-Мъдреци от Александрийската философска Школа,
 14

но и доста хора служители на самото Православие, заменили доброволно

своето черно расо с червеното на Отците на РЕФОРМАЦИЯТА, защото
именно това представлява Богомилското Движение.

Но, нека започнем малко по-отдалече… Първата съпруга на Шамгун

/Симеон І/ е била куманката Кубера, която му ражда Канар-Тикинът
/Престоло-наследникът/ МИХАИЛ. След нейната кончина той насилствено
е покалугерен, за да бъде елиминиран от всякакви претенции към законно
полагаемият му се трон. Въпреки това, при царуването на брат си Петър,
той се измъква от своя затвор и оглавява бунта в Македония, но е заловен
и убит. Майчинството на вторият Симеонов син – ИВАН е спорно, но от
цялото му поведение личи, че, най-вероятно, той също е бил дете на
Кубера. На овдовелия български владетел е натрапена внучката на Роман І
- Лакапин /920-944/ - арменката Мариям, която „за протокола” приема
името Ирини, тоест – Мир, като с нейното „внедряване” в българския двор
се задейства перфектно замисления византийски план за постепенното
превзимане на Българското царство отвътре. Всъщност, първият бунт
срещу тези кроежи оглавява принц ИВАН, но той не успява и след
залавянето му, той е замонашен набързо в един манастир в Осоговската
планина. Тук той се отдава на уединение и безмълвие, а после се се
премества в една пещера в полите на Рила, в близост до която по-късно ще
възникне действащият и до сега „Рилски манастир”.

Разбира се, това твърдение е в разрез с общоприетата версия за

произхода на СВЕТИ ИВАН - РИЛСКИ, но стъкмяването на Житие на кой да
е от светец може да се смята за една от най-маловажните прегрешения на
Православната църква. Затова пък в „Народното житие” на светеца е
отразена безпогрешно особената близост между него и цар Петър, защото
само негов близък родственик е можел да си позволи лукса, да откаже
срещата, потърсена от владетеля на страната. Освен това, приемайки
символична част от даровете му, монахът на два пъти го нарича „брате
мой”, нещо, което е немислима дързост дори за духовно лице. Впрочем,
принц Иван е имал съвсем сериозни основания да крие своята истинска
самоличност, защото ние не си даваме сметка колко хора с царска кръв са
били ликвидирани при династичните вражди, чрез които от лицето на
земята са заличени цели владетелски родове, каквато е била съдбата и на
 15

рода ДУЛО. За отбелязване е, че в своят „ЗАВЕТ”, продиктуван на смъртния

му одър на 18. VІІІ. 946 г., Светецът призовава своите последователи към
„съвършена бедност и възвишено смирение”, които са чисто Богомилски
добродетели и доказват, че по дух Иван – Рилски е бил много по-близък
до своят по-малък брат - БОЯН, отколкото с царуващият в момента Петър,
затова ЗАКРИЛНИКЪТ НА БЪЛГАРИЯ също се оказва „еретик”!

Но, нека продължим! Заедно с арменската аристократка, в Преславски

Двор пристига и нейният брат Кеворк Сурсупал, по-известен с погърченото
си име Георги Сурсувул, комуто, забележете, е поверен не само надзора
над малолетните принцове, но и изключително престижния пост на Ичиргу
Боил на страната, тоест – той става Главен пълководец на България, което
поражда въпроса защо никой от нашите медиевисти не тълкува
последвалите събития като вероломна машинация на император Леон ІV –
Философ /886-912/ и тогавашният Патриарх на Константинопол – Фотий,
който, иначе, е признат за най-коварния дипломат на средновековието! По
късно, през 927-ма, с брака на цар ПЕТЪР с „втората Ирини” - сестра на
следващия Патриарх Теофилакт, Византия вече спокойно е могла да
отпразнува своята победа над съседна България, която е била въпрос само
на… време. На Езотериците е известно, че „полу-гръкът” /семи-грекос!/,
както го наричат гръцките хронисти, Симеон, не умира от естествена
смърт, а тогава, когато вече става излишен в „Балканския Шах”, е убит
чрез… „черна магия”. Тогава Византия пряко волята му извежда от
монашеския му уют и възкачва на българския трон най-удобният за
плановете си – кроткият Петър, когото дори Паисий определя като…
„приятел на гърците и покорлив”! Това че гръцката Ортодоскална църква
го е канонизирала за светец е също част от политическата демагогия, в
която тази институция няма равна на себе си. Нека напомня, че за да
поддържа „добросъседските си отношения” с България, още от
обособяването си като държава през 324 година, чак до 965-та Византия
ни изплаща немалък ежегоден данък, но при Никифор ІІ – Фока
царедворците на цар Петър, които отиват да го получат, биват не просто
подиграни, но и набити и върнати в Преслав с празни ръце, което доказва,
че империята вече не ни е смятала за никакъв фактор, с който трябва да се
съобразява…
 16

Така, постепенно стигнахме до същността на този материал, посветен

на най-малък Симеонов син - княз БОЯН, роден около 910 година, когото
византийските хронисти наричат БЕНИАМИН. Прозвището МАГА той
получава заради своите изключителни Езотерични Познания и
паранормални способности, което няма как да не е така, тъй като става
дума за един от най-висшите Духове изпратен на Земята през
решаващия за целия свят Х век, за да оглави РЕФОРМАЦИЯТА НА
ХРИСТИЯНСТВОТО!

След него Мариям /Ирини/ ражда на Симеон и една дъщеря Зоя, която
според плановете на Патриарх Николай Мистик е трябвала да бъде
омъжена за малолетния Константин VІІ – Багренородни, та така Преслав да
бъде обвързан с още една верига към Константинополския двор, но тези
намерения се осуетяват и тя е изпратена за БАТАВИЛ /съвременният град
Путивль в Украйна/ - по онова време е столица на Българската империя
ИДЕЛ и омъжена за един друг Барис /или Парис!/ от нашата история,
който пък е внук на кан Крум и син на по-малкият Омуртагов брат – Будим.

След убийството на Симеон през 927–ма година БОЯН прекратява

своето следване в „Магнаура” и незабавно се прибира у дома. Там ще го
запомнят с изключителната му ерудиция, респектирала дори неговият
наставник Николай Мистик. По това време той е около седемнадесет
годишен, но вече е осъществил връзка със своите Духовни Учители - двама
сирийски Посветени от най-висш Есейски ранг, които „му връчват
Ключовете на Великото Дело”, тоест – въвеждат го в бъдещата му Мисия!!!
През следващата година те пристигат в Преслав, където на 13 Април 928
година става официалното учредяване на БОГОМИЛСТВОТО! Според
Атлантската Езотерична Традиция, в името на Хармонията, „Кръстниците”
са винаги двамина, единият от които съответства на Мъжкия принцип, а
другият – на Женският. Никой от присъстващите на тази важна церемония
не успява да зърне техните покрити с качулка лица или да чуе гласовете
им, защото ритуала се извършва само чрез жестове и в пълна тишина.
Един от първите влезли в ядрото на Новото Движение е, не кой да е, а
тогавашният български Патриарх Стефан, който, въпреки напредналата си
възраст, „Приет и Заклет” напуска престижния си пост в двореца и се
отправя за Венеция в ролята си на нейният първи Богомилски Епископ,
 17

заради което е познат като СТЕФАН ВЕНЕЦИАНЕЦ. Негова е заслугата за

изграждането на Новите Църкви и в Дубровник, Флоренция, Рим и Малта.
Той напуска този свят на 11 юли 929 година и е погребан във Венеция, но,
още преди заминаването си от България предоставя на БОЯН „за
усамотение и молитва” близкия до столицата храм „Света Параскева”
/Петка!/, в чиято квадратна подземна зала е учредено самото Движение.
Както вече отбелязах, това епохално събитие е част от великия План на
Небето за реставрацията на Христовото Учение, проповядващо единствено
Чистота, Доброта, Любов и Опрощение между хората! Николай Райнов
уточнява, че това мистериозно помещение е било свързано с цял лабиринт
от подземни коридори отвеждащи в различни посоки и, дай, Боже, един
ден българските археолози да се позаинтересуват от тази светиня със
световно значение.

В онзи забележителен ден в най-високия ранг - АРХИЕПИСКОП на

Движението са въздигнати БОЯН – МАГА и неговият равнопоставен
„Двойник” – БОГОМИЛ, които, по примера на „Кръстниците”, също се
забулват, но докато БОЯН минава в реална анонимност, то цялата тежест в,
и пред света, поема неговата „дясна ръка” – БОГОМИЛ, с което може да се
обясни и изключителната му популярност. Като част от ритуала Двамата
сирийски Учители подаряват на Боян пръстен с Оникс и Изумруд, а върху
дясната китка на всички Апостоли е татуирана емблемата на Движението –
два кръстосани овала, съответстващи на Творческата Сила РА
/вертикалната/ и Силата на Разрушението ЗО /хоризонталната/.

Този символ отразява Богомилската Догма за ИЗНАЧАЛНАТА МЪРТВАТА

ТОЧКА /Всемирният Покой/ и двете дремещите в нея равностойни
ПЪРВИЧНИ СИЛИ.

Табуто за „излишни приказки” касае и останалите Апостоли, така че

показването на този таен знак се превръща в достатъчна легитимация във
всички Богомилски среди. Казаното се потвърждава от въпроса на БОЯН
към прословутия враг на Новото Учение - презвитер Козма: -„Ти видял ли
си богомил в лицето? Ти чул ли си от богомил слова? Защо ги хулиш?”

Едно ниво по-долу от двамата Ръководители застават ЕПИСКОПИТЕ

/СЪВЪРШЕННИТЕ!/, в който ранг са въздигнати останалите учредители! В
 18

древните Мистерии той съответства на ПОСВЕТЕНИТЕ, наричани още

БОЖИ ПРИЯТЕЛИ или… БОГО-ЛЮБЦИ! За отбелязване е, че като такива
дорастват и няколко, врекли се в безбрачие и целомъдрие до края на
живота си, жени, което е съвсем в духа на принципа на Равноправието.

Подготвителния период за инициация в Богомилските среди е траел

около две години, през което време кандидатите изучавали детайлно
Доктрината на Движението, а аскезата и строгото вегетарианство
допринасяли за активирането на екстрасензорните им способности. Акта
на „Предаване на Светия Дух” се извършвал от ДЕДЕЦА или СТАРЕЯ на
съответната Общност чрез полагане ръка върху главата на кандидата. От
този ден нататък той, или тя, получавали привилегията да се занимават
само с проповядване на Божията Истина сред Събратята си, които, от своя
страна, поемали грижата за всички аспекти на техния бит.
Новопокръстените Епископи имали правото да ръкополагат следващите по
ранг – ПРЕЗБИТЕРИТЕ, тоест – ИЗБРАННИЦИТЕ! Трябва да се зная, че тази
титла не е църковен сан, а нещо като съвременният „народен
представител” на ВЕРНИТЕ и на хората от най-външният кръг –
ОГЛАШЕНИТЕ. Последните се наричали и СЛУШАТЕЛИ, защото не живеели
в самите комуни, но всеки един от тях, чрез въздържание и служене, е
можел да премине в средите на ВЕРНИТЕ! По принцип, всеки участник в
тази Нова Църква е имал възможност да израства по йерархичната стълба,
стига да полага нужните усилия за своята духовна еволюция! Според
Николай Райнов в наши дни „Малкият Ритуал” на Богомилските Тайнства е
съхранен при Рицарските на Малтийския Орден!

Както при всички други Тайни Общества, конспирацията не е

самоцелен акт, а целяща съхранението на всички придобити Знания в
кръга на най-достойните, за да бъдат опазени от профанизиране! Обетът
за мълчание срещаме във всички времена и при всички Окултни кръгове
като проба за зрялост и верност към Идеалите на дадената Школа.
Кодовете /”Ключовете”/ на повечето от тях са забравени отдавна, което
допълнително затруднява учените от последните два – три
рационалистични века да вникнат в истинските им послания, както и при
тълкуването на повечето древни текстове, в които са шифровани и
Причините за повечето бъдещи Събития!
 19

Освен СТЕФАН ВЕНЕЦИАНЕЦ, на 13 Април 928 година двамата сирийски

Учители въздигат в Епископски сан СИМЕОН АНТИПА, ВАСИЛИЙ
ВИЗАНТИЕЦ и ГАВРИИЛ КРАТОВСКИ /ЛЕСНОВСКИ/, като името на СЕДМИЯТ
в „Богомилство и Богомили” не се споменава. Тогава като знак на
НАСЛЕДИЕ НА АТЛАНТСКИТЕ ТАЙНСТВА на БОЯН са предадени едно
оригинално копие на „ЙОАНОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ” и „22-те Таблици на
БОГОМИЛСКОТО ТАРО” /осъвременен вариант на Мексиканското,
Египетското и Есейското Таро/, които „подробности” превръщат
разгъналото се у нас Движение в значимо Езотерично събитие, с което
трябва да си обясним и неговият радушен прием на запад.

През следващата 929 година високо образованият НИКИТА СТРАННИК

полага основите на Богомилската Църква в самата византийска столица,
след което обикаля неуморно цялата империя и прилежащите й
Средиземноморските острови. Неговите пътища често се пресичат с тези
на константинополския аристократ и Епископа на Движението в Кипър
ВАСИЛИЙ ВИЗАНТИЕЦ.

ТЕОДОР ПРЕСЛАВЕЦ превърнал се скоро в „дясната ръка на поп

Богомил”, основава Църквите в Прилеп, Охрид, Солун, Атина и Коринт. По-
късно тяхното ръководство поема верният му Ученик МАРК СРЕДЕЦКИ.
Делото кръстосва техните маршрути с тези на Доростолския
/Силистренския/ Епископ ПЕТЪР ОСОГОВЕЦ, който през Карпатите стига
чак до Краков, Варшава и… Рига. Същият е запомнен и като основател на
Богомилската Църква на Севастопол. Оставил „в света” съпруга и две деца,
с целият си свят живот този Апостол демонстрира безпримерна преданост
към Отца и доказва защо хората като него са се наричали БОГО-ЛЮБЦИ.

СВЕТОМИР МАКЕДОНЕЦ по произход е бил К о м и т о п у л /от тази дума

произлиза съвременното Кмет/ на племето Сагудити, обитаващо долното
течение на река Вардар. Той също изоставя своите светски ангажименти и
за близо тридесет години обикаля неуморно почти цяла източна Европа и
Мала Азия, за да основе безчет Църкви на Новото Учение и да насърчава
със Слово и личен пример вече съществуващите, сред които е била и тази
в Пловдив.
 20

Несъмнено, един от най-ярките фигури сред тази блестяща плеяда е

бил СИМЕОН АНТИПА – гениален иконописец и миниатюрист, получил
солидно образование в Константинопол, а после специализирал в Атина,
Венеция и Флоренция. През целия си отдаден на Бога живот, той преписва,
украсява или коментира всички книги, които, с малки изключения са
писали всички Ръководители на Богомилството. Ето откъс от, по чудо
съхранената творба „ЗА СЪДБИНИТЕ НА НАРОДИТЕ” от ПЕТЪР ОСОГОВЕЦ,
която, може да краси всеки български учебник, дори заради признанието
на Мишел Нострадамус, че „Моят Учител е българинът Петър Осоговец”!!!

„ПРЕДСКАЗАНИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ”

„А в Четвъртия ден Господ създаде Звездите – да красят твърдта

Небесна и за бъдат Знамение за векове и народи. Седем едри звезди
сътвори Предвечният и седем области от него им повери.

И вложи Творецът Седем Духа в Седемтях светила Небесни, та

Седем Ангела се родиха. И повери на всеки Ангел по един от седемте
народа – да ги води.

И Ангелите, на които бе поверено да водят народите, се сдружиха

с народите, та всеки народ имаше по два Ангела – един да го води, а
друг да го пази.

Слънцето разпери криле над Египет,

Месечината – над Междуречието,

Вечерницата се спря над Гърция,

Звездата на Посланика покри с лъжи Юдея,

Звездата на Бранника – Рим,

Звездата на Отшелника – Византия.

А народите се не бяха родили още на Земята, но те живееха в

чертозите на Господнята Премъдрост.

И вси народи получиха от Вечния по един Звезден Дух. Само над

България тъмнееше мрачина и Звезден Ангел не развя криле над нея.
 21

И ронеше сълзи Ангелът, що пазеше България, че всички си имаха

другар, а той нямаше. И с плач поиска от Бога Звезден Дух – другар да
му бъде. Та се смили над него Твореца, ала нямаше вече Звезда и
Звезден Дух.

И духна тогава Бог в простора и осени с божествено мановение

Млечният път, та рой светли Ангели се родиха там – и повели Бог на
Млечния път да властва над България.

И превратна бе участта на Египет,

Умряха двата народа – близнаци на Междуречието,

Изгоря Гърция,

Погина Юдея,

Разсипа се Рим,

Само Византия и България останаха.

Но този, що се вслушва в пророчески вещания, знае твърдо, че

неповолни бранни дни ще разсипят и Византия навсегда, а България
като Огнена Птица ще се възроди из собствената си пепел, а докрай
на вековете ще пребъде.

Защото гаснат Звездите една по една, ала Божият Пояс ще свети

вечно – Млечният път ще бъде светъл Саван на мъртвата Вселена.”

Впрочем, цялата Богомилска книжнина е създадена с цел да засити

духовния глад на средновековния човек и затова тези творби са написани
и, респективно - проповядвани на най-достъпен език. Тяхната Космогония
започва с момента, в който Силата на Сътворението създава Слънцето,
другите звезди, Луната и планетите с техните спътници и ги подчинява на
Вселенския Ред! След Слънцето – източник на Светлина и Топлина, Тя
оформя Водата и Въздуха, а после Растителните видове, първите Зверове,
Птиците, Рибите и останалите сухоземни Животни. Що се отнася до
Човека, според Богомилските вярвания, Тя създава първо Жената като я
благославя „от нейната Любов и Милосърдие да се изпарява всяка бяс по
животните”!!! За отбелязване е, че в онзи начален етап от съществуването
 22

си всичко живо се е размножавало чрез… деление, тоест - „чрез

разпадането им на части и на създаването на нови животи като тях”, което
е самото НЕПОРОЧНО ЗАЧАТИЕ, в което „се спъват” повечето наши
рационално мислещи съвременници!!! От радостните трептения на онзи
райски живот възникват първите звуци, чуруликането на пернатите и
„първичният език” на животните! Цялата тази поетика е предадена на
невероятно образен и прост език, предназначена да стигне, и спечели
сърцето, и на най-обикновеният слушател на „ВСЕЗЕМНОЧЕЛОВЕЧЕСКА
ОБЩИАРИЯ”, както е цялото название на нашенските Комуни. В тях, по
подобие на Есейските, цари РАВНОПРОВИЕ във всяко едно отношение,
което доказва общия им произход. По своята същност тези общежития са
пълна противоположност на поселищата на хората „от света”, тънещи в
робство и немотия и това е така, защото Богомилите са гледали на Труда
като на най-висша добродетел, дублираща Творчески Акт на
Съзидателната Сила РА, а общество с подобно отношение към РА-ботата,
не може да не просперира!

Оказва се, че някои оцелели от аутодафетата на Ватикана и

византийската Патриаршия Богомилски книги сега се съхраняват от
Рицарите - ТАМПЛИЕРИ на Малта и, като че ли, на този етап е по-добре те
да си останат там – при хората, които знаят тяхната истинска стойност.
Казвам това, защото тези, които са попаднали във фондовете на
престижните световни музеи и библиотеки са определени като „еретични
книги”!

Списъкът на тези величави хора – Апостолите на Българското

Движението ще бъде непълен без споменаването на неговият скромен
теоретик – роденият в Александрия ХАМЕРУН ДУБРОВНИЦКИ, защото се е
подвизавал в този град. Сред първите Апостоли се откроява и една
шестнадесет годишна девойка – Макрина, която след строгия обет приема
името МИХАИЛ УНГАРЕЦ, защото поема за Панония.

Вече споменах името на Богомилския Епископ ГАВРИИЛ КРАТОВСКИ,

който, преди да поеме ръководството на Общиарията на едноименния
град /сега в Македония/, е бил „пустинник” /безмълвник!/ в една пещера
в планината Лисиц до Кюстендил. Става дума за същият онзи канонизиран
от Православната църква за Светец ГАВРИИЛ ЛЕ/И/СНОВСКИ, който
 23

приживе от високия си пост на Богомилски Посветен, е ръкоположил поне

четиринадесет Презбитери на Новото Учение. Впрочем, по-нататък ще
видим и много други подобни абсурди!

Център на тази перфектно устроена и функционираща международна

организация е бил в Преслав, а нейната Душа - БОЯН – „МАГА”. Всички
Ръководители идвали тук периодично, за да споделят своите проблеми и
да получат нови напътствия и кураж, за да продължат Святото Дело, на
което са посветили живота си.

За стихийното разрастване на Богомилството у нас допринасят няколко

фактора, които остават непонятни за хулителите на „Българската ерес”, но
без които те биха останали такива и за онези пробудени души, които
жадуват да научат нещо повече за това грандиозно ДУХОВНО движение:

● Първият от тях е неговата близост с Тракийския ОРФИЗЪМ, който

преследван и практически изкоренен в „класическа Гърция”,
оцелява сред трако-илирийско население на Балканите, както и в
Школата на Питагор в южна Италия и разклоненията й в Сицилия.
Както вече стана дума, „Бащиното Огнище” на Траките е в източен
Иран и затова те пристигат от там закърмени с Дуализмът на ІІ-ия
Мирови Учител Заратущра от Хорезм!!! За това свидетелства
поразителната прилика в Митовете, Фолклора, Приказките и
Традициите на повечето европейци с тези на народите от
Афганистан, северна Индия и западен Китай. Оттам, заедно със
Санскритския език, те пренасят и своя пиетет към личността на
ГУРУто /Учителят/, на когото гледат като на Жив Проводник на
Божието СЛОВО. През следващите столетия тези вековни кръвни
връзки не само че не пресъхват, а напротив – следващите вълни
Арийци, вече са Огнепоклонници изповядващи култа към Бог МИТРА
/Слънцето/ и ИСТИНАТА. Въпреки че, повечето артефакти на кожени
и хартиени носители са целенасочено и системно унищожавани,
стотиците каменни изваяния на ТРАКИЙСКИЯТ ХЕРОС по нашите
земи и целите Балкани доказват виталността на култа към
всепобеждаващото Слънце. Той в образа на Конник е изобразяван
препускащ винаги на дясно, тоест – на запад, към своя Залеза, за да
„Възкръсне” на следващия ден и поеме пак по Вечния си Път.
 24

Във „Вендидат” /една от книгите на „Зенда Веста”/ се разказва за

Арийското предвижване към Европа, заедно с които тук идва и
учението „ШАХ-КУЛИ” /сегашната РАДЖА-ЙОГА/, която възпитава
искрена „любов и братство между хората”, затова няма нищо чудно, че
именно от тях българските Богомили заемат своите червени раса. От
друга страна, този цвят символизира „доброволното мъченичество”,
което, за съжаление… не закъснява да ги споходи. В същите висши
морални тук пристигат и МАНИХЕИТЕ преселени на Балканите от
Сасанидски Иран, Армения, Мала и Предна Азия.

● Както вече загатнах, Скито – Сармати са наричани всички народи

обитаващи земите отвъд Дунава. Те са също чисти Арийци, но, за
разлика от иранските, духовността им се заформя под влияние
на след-потопните Скити. Древните „Земле-описатели” /гео-
графи/ и летописци наричат необятните им земи „Голяма Скития”
/съвременните Украйна, Русия и при-уралието/, докато „Малка
Скития” е наречена цялата „Улаг /Влашка/ Булгар” с Дакия, Мизия
и Добруджа, които са били неразривна част от ЕФТАЛИТСКАТА
ИМПЕРИЯ още от времето на Дорийските нашествия. Гръко-
римските хронисти твърдят, че оттам „непрекъснато са нахлували
варвари”, които са били истинска заплаха за Рим и
Константинопол. Става дума за народите от монолитната
ИДЕЛСКА държава, в която Болгарите са играли значителна роля.
Непознавайки в детайли нейната федеративна конструкция, тези
хора са наричани ту Скити, ту Хуни, Гети /Готи/, Авари, Масагети
и т.н. докато Сармати пък иде от името на една от управляващите
династии в империята възкачила се на иделския престол още
през ІХ век пр.н.е. Неин династ е Кан АЛА-БУГА /БУЛгаринът!
/808-775 г.пр.н.е/, а името на синът му АЗАК е обезсмъртено чрез
това на АЗовско море. Техен потомък е и прословутият Кан
БУРДЖАН /БУРТАС/, когото асирийците наричат ПАРТАТУА /683-
633г.пр.н.е./, а фараона Псаметих вимето на мира му е изплащал
данък!!! Названието ИД-ЕЛ е съставен от две части – Йеди -
числото 7 и Ел - народа – колкото са били основателите на тази,
както видяхме, доста древна империя, но тя е по-позната чрез
гръцкото ЕФТА–ЛИТОС, което в превод означава съвсем същото!
 25

Федерацията била учредена от родовете БАКИЛ/ВОКИЛ/,

ЕРДИМ/ЕРМИ/, СЕБЕР, АГАЧИР, ХАРКА, УТИГ и ГЕБРИТЕ, някои от
чиито потомци неслучайно срещаме като владетели у нас.
Първоначално всички те са били ТАНГРИСТИ, тоест –
ЕДНОБОЖНИЦИ, но още през І в.сл.н.е. тези покрай
черноморското крайбрежие са запознати и възприемат
учението на Рави ЙЕШУА от самият Апостол Андрей -
Първозванни! За службите на тези, буквално, първи Християни са
преведени на техния говорим език четирите канонизирани
„Евангелия” и „Псалтира”, заради което после, те напълно
основателно получават името СЛОВЕНИ – „Хора на Божието
СЛОВО”!!! След векове това название е изопачено на СлАвЯни, от
което то не само че губи своя исконен смисъл, но и се превръща в
най-ефикасното оръжие на руския Пан-славЯнизъм за
„безболезнено” приобщаване на други народи към тяхната
имперска, а после - и болшевишка кауза. Така че в прозвището
ЕЗИЧНИЦИ, както са ни наричали чуждите хронисти, няма нищо
обидно, защото има ли нещо по-близко до СЛОВОТО от ЕЗИКА?
Всички тези факти Учителят Беинса Дуно обобщава така:
Българския народ представлява уникална етническа сплав от

ТРАКИ, на които той дължи своят Мистицизъм,

ГЕТИТЕ /СлОвените!/ - идеята за Саможертва и

БЪЛГАРИТЕ, внесли в нея Волевия елемент!

За казаното свидетелства и Св. Йероним /331-420/, който твърди,

че „хуните покрай Дунава учили Псалтира.”, а Паисий добавя
категорично „…те първи са имали патриарх, първо те са се
кръстили.”!!!

По времето когато Апостол АНДРЕЙ обикаля покрай

Черноморието, Апостол ПАВЕЛ, според собствените му Писания,
пристига в Беломорска Тракия и чрез горещите си проповеди
основава множество малки, но стабилни Християнски общности като
достига чак до Коринт. Д-р Ганчо Ценов отбелязва: -„Първият
учител на тракоилирийците е апостол Павел. Преследван в
 26

родината си от евреите, той дошъл с ученика си Тимотей в Троя…

Тук той имал през нощта видение. Един македонец стоял пред него
и го поканил да дойде в Македония. Считайки това за Божие
указание, Павел и Тимотей се отправили за Самотраки и оттам за
Филипи” /Деяния 16:10,11/. Същият добавя нещо крайно важно към
настоящата тема, а именно, че „Християнството излизаше от
принципа, че хората имат едно начало, поради което би трябвало да
се считат за братя. Пред Бога всички са равни помежду си. Този
принцип гърците, както се вижда, не са искали да приемат, та Павел
се принуди да напише на колосяните /3:11/ - Тук няма грък, юдеец…
скит, слуга, свободен, а само единствен Христос”, т.е., че като
християни те всички са равни помежду си! Този факт показва, че
църковните препирни между скитите или българите и гърците
започват буквално от първите дни на християнството.” – пише той.
За съжаление, те не стихват никога, затова през ранното
средновековие нашенци възприемат наложеното им от Византия
„Покръстване” като духовно заробване, заради което, пак според Г.
Ценов, на изкуствено създадената разпра в църковните среди за
„същността на Христа и Светия Дух” може да се гледа по-скоро като
на „борба между народности, отколкото борба на догми”.

Монотеистичният ТАНГРИЗЪМ на Волжките Българи съвършено

несправедливо е заклеймен като „примитивен Шаманизъм”,
защото става дума за класическата вяра на, още, Атлантите, която
живее и в наши дни чрез техните потомци - „Индианците” от
двете Америки, обитателите на Далечния Изток и Тибет. Той
представлява преклонение пред всички Космични /Природни/
Сили, създадени от Бог. Нека не забравяме, че Мюсюлманството
също е ЕДНОБОЖИЕ /Моно-физитизъм/ и неговите
последователи почитат единствено АЛ-ЛАХ - Вселюбящият БАЩА,
който очаква търпеливо съзряването на своите „Блудни Синове”,
които рано или късно ще се завърнат в обятията Му! Само така
може да се обясни необичайното топло посрещане на
Тангристите на Аспарух от страна на Мизийските „СлОвени” -Гети,
Трибали, Мизи и другите традиционно местни народи, обявени от
учените, за по-удобно, за „изчезнали”.
 27

В епитафията на Василий ІІ – „Българоубиец” /976-1025/ са изредени

всички покорени от него народи - перси, скити, абхасги и иберийци но
българи няма, защото дори през Х век византийските летописци
продължават да ни наричат Скити.

В този контекст, цялата „мътилка” около „Покръстването на

българите от кан Борис”, при това, с неуточнена крайна датировка,
защото едни автори сочат 854, а други – 864-та година, състояло се,
не в столицата на държавата, а… „край река Брегалница” в западна
Македония, е тема, която очаква своята, не просто - нова, а – изцяло
правдива интерпретация, защото в случая не става дума за какво и
да е Покръстване, а за ПРЕ-ПОКРЪСТВАНЕТО на споменатити вече
местни Ариани в …Православие чрез задължителния ритуал на
Водо-кръщението! Според рано напусналият ни проф. Йордан
Андреев „Борис приел християнството „тайно и в дълбока нощ”,
което той обяснява с „риска от тази крайно непопулярна за народа
ни стъпка” като „капитулация пред Византия и нейната политика”.
„Броженията постепенно се засилили и през 865 г. Борис се намерил
пред открит бунт на целия народ: всички десет комитата /области/
се обявили в защита на старите богове.” – пише той. След всичко
казано, ясно е, че Борис е възвеличен доста неоснователно и
тенденциозно като „Покръстител” от нашите учени, защото
виждаме, че цялото това „мероприятие” е имало, по-скоро,
демонстративен, а не знаков характер. Тъй като за Евангелското
дело на византийските императори – наши сънародници Константин
І, Юстин и Юстиниан І ще стане дума по-нататък, нека сега видим
какво пише по този шекотлив въпрос Паисий Хилендарски в своят
неизследван все още в дълбочина „ЦАРСТВЕНИК или ИСТОРИЯ
БОЛГАРСКАЯ”, чието прекръстване на „История Славяно-българска”
е поредната конюнктурна игра с нашето минало, затова лесно
можем да се досетим кой е поръчителя му. Та - „Тоя крал
Тривелия /Тервел 700-721г./ пръв възприел християнската вяра в
лето господне 703” – пише той и няма причина да не му вярваме,
защото съществува неговият оловен печат с надпис „Богородице,
помагай на кесаря Тервел”! Както знаем, с тази титла той бива
удостоен през 705 година, когато спасява живота на Юстиниан ІІ,
 28

който за благодарност го провъзгласява за… свой заместник! В

руско-австрийската версия на нашата история тази тема няма
продължение, затова пък Паисий разказва, че Кан Тервел станал
толкова богобоязлив християнин, че абдикирал от трона в полза на
своя син и съ-владетел Кермес /Кормисош/, съградил си манастир и
се замонашил в него под името Теоктист.

Пак от този „лаик” научаваме как при царуването още на бащата

на Борис - кан Омуртаг /814-831 г./ „целият народ бил покръстен” от
епископите на Папа Николай І - Павел и Формоса, като вторият е бил
назначен за Духовен глава на българите. Това така ядосал гръцките
клирици, че те погнали наглите католици, съумели да „им измъкнат
кокала изпод носа”, а в тази суматоха… нашенци си „назначили
патриарх в България” – завършва Паисий!

След тези само няколко примера, защото има още колкото ви

хрумне противоречиви факти, човек се пита КОЯ Е ИСТИНСКАТА
ПРИЧИНА за родоотстъпничеството на Борис І – Михаил. Знайно е,
че още около мирните преговори през 853-856 година той се
сватосва с византийската върхушка и по този начин поставя страната
под контрола на най-страшния ни враг. Първата Мариям /Ирини/ му
ражда „полу-гръкът” Симеон, който не само, че се учи и възпитава в
„Магнаура”, а после също е оженен за византийка. Но, по едно
време той започва да се досеща за истинското си бащино
наследство, защото на него също му се налага да се възправи срещу
народното недоволство, съзряло във всичко случващото се измяна
на своите вековни вярвания и традиции, пренесени в жертва пред
олтара на гръцкия Орто-докс. Както вече отбелязах, населението на
Беломорска Тракия и северо-източна България се запознава с
Християнството много преди тези самозванци, но за умели търговци
като тях, всичко което намирисва на печалба, вече си струва
усилията и затова е решено да се извлече полза дори от чуждата
религия. Трансформацията им е поразителна – от отявлени
многобожници, почитащи възможно всички планети, небесни
светила и сномн подземни и подводни сили, те внезапно се
пристрастяват към едно Учение, което им остава непознато и до
 29

днес – това на НАЗОРЕЯТ ЙЕШУА. В самата Византия тяхната партия

успява да наложи гръцкия език във всички сфери на живота, затова
чрез църковните служби са погърчени цели анклави от Балканите.
Нещо повече – успяват да си издействат закон, според който всички
свещеници са задължени да носят гръцки „духовни” имена, затова
повечето ни патриарси и владетели се оказват чужденци в
собствената си държава! По конюнктурни причини, тези очевАдни
факти никога не се коментират в средите на професионалните
историци, като темата все е отклонявана по посока на „накърнените
религиозни чувства на шепата Тангристи”, което е било само
видимият „връх на айсберга” в духовния живот на дедите ни в края
на размирното първо хилядолетие.

Май никой не е разследвал задълбочено и реакцията в самата

многонационална Византийска империя против гръцката доминация по
църковните дела дори сред владетелите на страната, защото знаем, че
мнозина от тях са били порицани като „еретици”. АРИАНИ са били самият
Константин І – Велики, синът му Констанций І, следвани от Юлиан -
„Отстъпник”! и Валент, а през следващите векове царуват някои
ИКОНОБОРЦИ - арменски военачалници добрали се до на имперския трон.
Под влияние на своите сънародници – МАНИХЕИ и ПАВЛИКЯНИ, те правят
няколко сериозни опити да възвърнат оригиналния замисъл на
Християнството! Става дума за Лъв ІІІ /717-741/ и неговият син Константин
V /751-775/, който е бил толкова омразен на гръцките попове, че му лепват
прякора „Лайняра” /„Посеркото”/, защото тъкмо това означава Копроним.
Сред следващите им „любимци” виждаме Лъв V /813-820/, Михаил ІІ /820-
829/ и синът му Теофил /829-842/, които чрез съборите през 754 и 815 год.
Се опитват да се справят с гръцкото влияние и наложеното от тях отявлено
идоло-поклонничество. Това понятие включва почитането на Разпятието,
на което, както знаем, умира самият Учител, целуването на ръкотворни
икони или ръцете на „свещенослужителите”, кръвните курбани и други
чисто езически ритуали, които нямат нищо общо с Неговото Учение! Взели
надмощие в Двореца, гърците въвеждат царската титла „Василевс”, но
най-великото им дело е окончателното отчуждаване на Византия от Рим,
след което официалният за империята латински бива изцяло заменен от
техния „богоизбран” език.
 30

По онова време в духовния живот на тази страна сериозно присъстват

Александрийските ГНОСТИЦИ и представителите на техният персийски
клон – този на МАНДАИТИТЕ /на Авестийски МАНДА е Знание!/, спрямо
които ортдоксалните отци предприемат най-яростните преследвания,
защото тези хора са притежавали и Познанията и силата на убеждението в
правотата на своето Верую. Константин І /324-337/ не просто им е
симпатизирал, защото посвещава новопостроеният по негово
разпореждане храм в новата си столица на самата „Света СОФИЯ”
/„Свещената ПРЕмъдрост”/!!! Но, тя не е била единствената, защото се
споменава, че при гоненията на Арианите през 380 година, испанецът
Теодосий І „затваря множество техни молитвени домове”. Впрочем,
Константин Велики установява престолнината си на Босфора, за да може,
при нужда, да се опре на своите сънародници - Българите, с чиято помощ
заема Римския престол! Ето текста, който държа да знае всеки родолюбив
Българин - „За Скитите или Гетите в Долна Мизия и Малка Скития, чиято
военна мощ му даде възможност да създаде самодържавието си и да
построи Цариград, Константин от благодарност възстанови в земята им
Преслав, Плиска, Констанца /бившата Томи прекръстена на него - б.м./ и
Силистра и им даде особена автономия, тъй че те отсега се считаха за
федерати, съюзници”. Но неговото най-важно дело е възстановяването
на Епископията на мизийските Гети! За тази цел, около 311 година, той
възлага на Арианина УРФИЛА задачата да създаде специален Алфавит, на
който по-късно същият превежда и самата „Библия”, без последните
четири глави на „Стария Завет”. Убедена съм, че става дума за
„Глаголицата”, която има за пра-образ една друга, напълно непозната у
нас Азбука от двадесет и два писмени знака създадена от големия Гетски
философ ЕТИКУС ИСТЕР /от дунавското пристанище Истрос/. Що се отнася
до ”Сребърният Кодекс” от Упсала, която германците представят пред
света за свое духовно достижение, вече е доказано, че той е бил създаден
през ХVІ или ХVІІ век за някой от местните крале, защото се знае, че за тях
„Светото Писание” е преведено през ІХ век и то - от латински. Урфила
напуска този свят през 383 година като Епископ на Гетите в Седалището си
в Nicopolis ad Haemum /Никополис при Хем/, намиращо се по горното
течението на река Янтра още преди Тръновъ /Търново/, но което някои
съвременни учени идентифицират със сегашното село Никюп. Затова пък
 31

няма никакво съмнение, че връх „Царевец” е бил прочуто светилище на

местните Ариани! Другите им молитвени места са били „Мадара”,
„Сборяново” и повечето култови обекти в МИЗия. В случая пак трябва да се
вслушаме в думите на д-р Ганчо Ценов, че след векове всички заслуги на
епископ Улфила са били преписани на Методий, включително и
Покръстването на Панонските Славяни! Както вече отбелязах, за велики
компилатори като „светите отци” на Православието, деформацията на
фактите или тяхната подмяна с фалшиви е било „нищо работа”, затова
трябва да се пристъпва много внимателно при разчитането и тълкуването
на византийските източници, защото в повечето случаи те са „оцелели”
именно за да служат за дезинформация.

Всички знаем, че Александрийският Гностик АРИЙ разбунил духовете

на Първия Вселенски Събор през 325 година в Никея /сега Изник/, свикан,
за да се установи единната догма на Християнството, но неговият истински
„грях” се е състояло в схващането му, че всеки човек трябва да се стреми
към лична интимно връзка с Бог, за да може да узнае, приеме и следва
своята персонална задача на Земята в конкретното прераждане. Та, това
е истинската причина „търговците в Храма” да скочат толкова единодушно
срещу него, а не заради „пренията му с Православните отци за естеството
на Бог и неговият Син – Иисус”. Разбира се подобни „волнодумия” за
личния избор на човек за контакт с нашият Отец, са били в пълен разрез с
материализма на гръцкия клир, окупирала Византия, дори защото по
онова време тяхната прословута Елада вече е била изцяло в ръцете на
„варварските нашественици от севера”. Така, още с учредяването си
Ортодоксална Църква е превърната акционерно дружество, интересуващо
се преди всичко от броя на масата последователи – консуматори на свещи,
икони, плащащи таксите за църковните ритуали и източник на други
облаги, което се практикува и днес. Нека добавим и неизчислимите
печалби от недвижимите имоти, с които „Майката църква” е разполагала и
заради чиито облаги започва своята непримирима вражда с АРИЙ и всички
инакомислещи като него. Впрочем, съществува съществена разлика между
представата на Александрийските Мъдреци за естеството на Бог и това на
представителите на Българската Апостолическа църква, но от този момент
нататък те всички се превръщат в лични врагове на гърците и затова те
подемат с тях война с всички позволени, но преди всичко – непозволени
 32

средства. Ето как описва действителната картина през ІV век Созомен /V

век/, който в своята „Църковна история” е отбелязал: -„…цариградският
владика, македонецът и изповядващият веруюто на Урфила Демофил бе
уволнен и на негово място беше назначен гъркът Григор от Назианз. Той
беше първият грък, който в 379 г. създаде в къщата на един свой приятел
една гръцка църквица. Тъй започна погърчването на Цариград, който
дотогава беше предимно българско селище. Скитите или Готите бяха
обвинени за неприятели на империята. Тяхната църква в Цариград бе
запалена и мнозина загинаха.”

След нашенеца Юстин І /518-527/ от с. Бедриана набеден за

„Отстъпник”, на трона на източната Римска империя се възкачва неговият
сестрин син Управда, царувал като Юстиниан І /527-565/. През 535 г. със
специална „Новела 11” той утвърждава основаването на прословутата
„Първа Юстиниана” със седалище в Охрид. Един от най-авторитетните
византийски хронисти - Прокопи Кесарийски /500-562/, който е бил личен
секретар на Гета Велизарий /”Белий цар”!/ свидетелства, че „близо до
/родното си село - б.м./ Тавризиум царят съгради великолепен град и го
нарече Юстиниана прима, за награда на страната, която го е откърмила.”
Нещо повече – Юстиниан поставя новосъздадената от него Архиепископия
на равна нога с Римската, което означава – едно ниво над Цариградската,
която дързост е истинската причина за опита за свалянето му от трона.
Прочутото въстание „Ника” от 532-ра е разбунено от гърците, а е потушено
от Гетите на Велизарий, което недвусмислено илюстрира реалната
демографска картина и атмосферата на взаимна нетърпимост във
Византийската столица. Тогава на страната на императора застава и цялата
Монофизатски настроена арменска аристокрация, начело с тяхната
прословута сънародничка – царица Теодора.

„Първа Юстиниана” е обхващала земите на цяла сегашна Албания,

Йонийското крайбрежие, Тесалия, Беотия и Атика до Коринския провлак, а
на север - Македония, Тракия и „Средиземна Дакия” с център Сердика,
както и двете Панонии, което потвърждава, че през VІ век целите Балкани
са били обитавани от близки по кръв хора, независимо от названията,
които им дават тогавашните хронисти - Скити, Хуни /Абари/, Траки,
Илири или Българи, наричани за по-лесно… варвари!!! По заповед пак на
 33

Юстиниан, на местото на Константиновата „Света София”, подпалена от

гръцките фанатици, е извисено онова чудо на архитектурата, което и днес
удивява гостите на Истанбул. Твърди се, че той е въздигнал около
деветдесет църкви, сред които - и нейната съименница насред Сердика,
откъдето по-късно градът ще получи настоящето си име. При
археологическите разкопки през 1911-12 година извършени от Богдан
Филов, под сегашния храм са открити основите на две по-стари сгради,
като най-долния пласт се отличавал с прекрасен мозаечен под. На това
ниво са намерени монети от периода ІV-VІ век, което доказва истинската
възраст на нашенската „Света Пре-Мъдрост”! Нека вметна, че Константин І
е питаел особена любов към Сердика и я е наричал „Моят втори Рим”,
затова първоначално е възнамерявал да превърне нея в балканската си
столица, но тракийският Бизанс спечелил съревнованието заради своето
изключително географско местоположение. Неслучайно през 342 година в
София се провежда нов църковен Събор, следван от тези в Сирмиум
/Сремска Митровица във Войводина/, които, обаче Рим и Константинопол
не признават за легитимни.

Разбира се, привилегиите, с които Юстиниян І обдарил сънародниците

си, подлудили гръцкото монашество и тяхната партия на „Сините”
подновила нескончаемите си борби със „Зелените” /партията на
българите-земеделци/, в които те въвличат и всички императори, които,
по една или друга причина, се подават на тяхната националистична кауза,
въпреки че, сред тях няма нито един етнически грък! На тази цена
„Християнския свят” се сдобива с една тотално изопачена представа за
Учението на НАЗОРЕЯ ЙЕШУА, а всички инакомислещи „еретици” са
подложени на гонения и репресии. Както вече споменах, през VІІ век в
арсенала е вкаран и гръцкият език, измесил повсеместно латинския, който
се превръща в най-страшното за времето си оръжие за асимилация на
балканските народи. Пораженията от тази политика се наблюдават най-
вече през следващите векове, когато през Преслав и Киев /при царуването
на тяхното първо протеже княз Владимир І / гръцкото влияние прониква
чак до Петербург и чрез вековната „нерушима дружба” между Москва и
Атина, зловредното византийско влияние продължава да трови
душевността на всички СЛОВЕНИ. Но, докато Тъмната ложа напредва по
своят предначертан план, иконоборците МОНОФИЗИТИТЕ - БОГОМИЛИ,
 34

МАСАЛИАНИ и ПАВЛИКЯНИ също не стоят със скръстени ръце, а преправят

пътя на Истинското Христово Учение към най-западните предели на
Европа.

Не може да се твърди, че „Българите са покръстени през ІХ век” дори

защото е известно, че още през 516 година Духовните Отци на Българската
Патриаршия със Седалище в Сирмиум правят опит за отцепването й, както
от Рим, така и от Константинопол, като отказват да участват в всички
безсмислени по своята същност църковни Събори, но император
Анастасий І /491-518/ ги примамва във Византийската столица и… ги
хвърли в най-мрачния й затвор, където Епископите на южен Епир, Ниш и
Никопол умират. Такъв е тъжния край на Патриаршията на Илирик, която,
както видяхме, възстановява Юстиниан, но с нова столица!!! Тоест -
църковните прения между доминираният от гърци и наложеното от тях
Православие и българите причислени към АРИАНИТЕ, имат свои дълбоки,
вековни корени и те не стихват дори през ХІХ век. Честните българи
никога не трябва да забравят имената на участниците в епичните
„Църковните борби за независимост” от гръцката Патриаршия в
истанбулския квартал „Фенер” /Фанариотите/, чиито свидни жертви стават
НЕОФИТ БОЗВЕЛИ, ИЛАРИОН МАКАРИОПОЛСКИ, Екзарх АНТИМ І, заточен
в Мала Азия заради своята неотстъпчивост пред нейния диктат и много,
много други Български Светци!

Най-неприемливото за гърците се оказва нашето упорство да

изповядваме Християнството не просто „посвоему”, а на нашенския си -
ЦЪРКОВНО-СЛОВЕНСКИ език, наречен така столетия преди поръчковото и
скоростно „изнамиране на българската азбука от братята Константин и
Методи”! Техните Жития, пълни с противоречия, събрани в „Панонски
легенди” са класически пример за компилаторския талант на апологетите
на Ортодокса, но от тази брошура не става ясно нито, ЗАЩО, нито ПО ЧИЯ
ПОРЪЧКА се налага създаването на нова азбука при наличието у нас на
Глоголицата и Руниката. Великият Раковски също е бил крайно
подозрителен по отношение на широко разпространената версия, защото
пише: -”При такива необорими доказателства мнимото изобретяване на
българската писменост от Кирила и Методия чак в деветий век, пада и
остава като една чиста басня, оплетена от свещенството под влияние на
 35

гърците, кои всякога са искали да затаят и изтребят сичко друго, що не е

тяхно, и да остане на света сичко елинско.”!!!

При толкова изопачения на нашето минало няма нищо чудно, че при

споменаването на името на БОГОМИЛИТЕ, дори добре образованите ни
съвременници гледат неразбиращо или… се изчервяват за безкрайните
главоболия, които тия непримирими в заблудата си хора, са създали на
„хрисимите и образовани” гърци. А, че нещата не са били такива каквито
ни се представят, личи дори от упреците, които споменатия вече
Презвитер Козма отправя към своите „колеги” за техния разпътен живот,
нямащ нищо общо с Христовите проповеди. Проклятията и клетвите на
духовният наставник на цар Петър – Патриарх Даниил постигат обратния
ефект и тласкат все повече българи към редиците на благочестивите
Богомили и техните скромни и обаятелни водачи. По късно, по модела на
„Обличителните слова” на Козма, всички техни хулители /Евтимий
Загавин, Теодоси Търновски, Теофил Търновски и други/ не си правят дори
труда да го разграничават от привнесените у нас малоазийски течения, а ги
порицават с еднакво омерзение, а интелектуалката Анна Комнина ги
характеризира просто като… „зараза”.

Но, нека се върнем в българския Двор по време на Петровото

царуване, където ситуацията се компилира до такава степен, че на
няколко пъти той решава да абдикира, но го спира категоричният
отказ на брат му БОЯН да го замести на трона, което подсказва, че
този добряк е бил съвсем наясно с незавидната си роля на
византийска марионетка. По време на неговото царуване в
българския Двор de facto се разпореждат съпругата му, която снове
непрекъснато между Преслав и Константинопол за разтуха и… нови
инструкции и… вуйчо му Кеворк Сурсупал. Същият, веднага след
Коледните празници на 933 година, въпреки категоричните протести
на Петър, предприема първите арести и убийства на „еретици”.
Предполагам, че този изверг е получил прозвището си Сурсупал
именно след тези изстъпления, защото на изопачен арменски
Сарсапели означава… „Страшилище”! Тогава в клопката му попадат
седемнадесет Богомилски водачи, сред които - и самият БОГОМИЛ.
Упрекнати във всички адски грехове, те са измъчвани и екзекутирани
 36

по методи, каквито по-късно „Светата” римска инквизиция

възприема наготово от нас. По време на тези репресиите БОЯН е
отсъствал от Преслав и до завръщането му Движението дава първите
си жертви, като на „косъм е висял” живата на самият БОГОМИЛ. При
тези обстоятелства МАГЪТ свиква незабавен Висш Богомилски Съвет,
на който от Учредителите присъства само НИКИТА СТРАННИК, затова
се налага избора на нови Водачи. Така на историческата сцена
излизат Презбитерите ЛАЗАР, АНТОНИЙ и други Съвършени, които
незабавно са разпратени по света, за да не прекъсне Светлото Дело.
В присъствието на брат си Петър и Патриарх Даниил, БОЯН остро
порицава Сурсупал за нечовешкото му отношение към арестантите и
по този начин за известно време гоненията биват преустановени,
затова в началото на 934-та осем други Наставници поемат към
Хърватска, Унгария и Франция, сред които - УПРАВДА БУДИМСКИ и
УПРАВДА МАРСИЛСКИ, увенчан с високата чест да е признат за П ъ р
в о - у ч и т е л на АЛБИГОЙЦИТЕ!

Звучи невероятно, но към императорите – „еретици” е принадлежал и

старият приятел на МАГА - КОСТАНТИН VІІ – Порфирогенет /913-959/,
който израства до ранга на Богомилски Презбитер!!! Същият, при ІІ-то си
възкачване на престола през 947 година, прокарва закона за „незабавното
и безвъзмездно връщане на всички заграбени от богаташите селски
имоти”, и още един, при който, „при отчуждаването на земи те /селяните/
имат предимство при закупуването им”! Не по-маловажен е неговият
закон за „неприкосновеноста на войнишките имоти”, който им осигурява
необходимите средства за препитание и въоръжение, подкрепен със
забраната да не могат да бъдат отчуждавани при никакви обстоятелства.
Ясно е, че за подобни грандиозни и прогресивни за епохата си промени е
бил способен само човек, закърмен с един от основните Богомилски
идеали – този за РАВНОПРАВИЕТО между хората. Впрочем, най-вероятно
КОНСТАНТИН да е държан с десетилетия далеч от законно
принадлежащия му трон именно заради принадлежността си към
Богомилските среди, защото и останалите му действия доказват това. Още
с възшествието си той назначава НИКИТА СТРАННИК за свой Магистър,
ВАСИЛИЙ ВИЗАНТИЕЦ – за Управител на Двора, а СВЕТОМИР МАКЕДОНЕЦ
е въведен в щаба на наемните войски на империята. По негово
 37

разпореждане сто двадесет и трима преписвачи работят денонощно по

превода и издаването на Бояновите „Легенди”, предназначени за
Съвършените и Избраните в самата Византия. Освен всичко друго, той
става КРЪСТНИК на киевската княгиня ОЛГА”, но, не за канонично
Християнско Кръщение, а за приемането й в средите на Богомилите!!! Тя
е внучка на Борис І и дъщеря на Кан Храсате – Владимир /889-893/, която
на единадесет години е изпратена в Киев като съпруга на варяга Олег, след
чиято смърт се омъжва за метежният български принц Угор Лачин. Той пък
е прекръстен на „княз Игор”, за да се забрави, че сме създали дори
държавата им. Някъде бях споменала за вечните руски комплекси за
малоценност спрямо нас. Надживяла и него, тя управлява УРУСКИЯТ
Каганат до пълнолетието на невръстния си син Барис, когото същите
фалшификатори са преобразили на „Светослав Егорович” и който никога
не става Християнин! Като най-влиятелната владетелка на своето време, за
Олга е било съвсем естествено да се присъедини към Новото Духовно
Движение, учредено, при това от братовчед й БОЯН! Въпреки своята
изключителна популярност през средновековието, по-късно всички
сведения за тази изумително разкрепостена жена са старателно заличени
и затова почти не се знае, че през 956-та година в Константинопол заедно с
нея към Богомилството преминава цялата й свита придворни дами, други
дворцови служители, както и придружаващите я четиридесет и четирима
видни киевски търговци. В онзи тържествен момент, до нея застава
Духовният й Наставник – големият Богомилски водач – Презбитер
ГРИГОРИЙ /Епископ МИЗИЙСКИ/, който след смъртта си също е
канонизиран за светец, но след ХІІ век името му „изчезва” от всички
„Жития”. Това откритие принадлежи на княз Михаил Оболенски, който,
като завеждащ главният архив на руското външното министерство в
Москва, е имал свободен достъп до строго секретни държавни документи.
Според г-н Асен Чилингиров този наш забележителен, но обречен на
пълно забвение сънародник - Презбитер ГРИГОРИЙ е човекът „положил
основите на книжовността на Русия, свързана с нагаждането на
книжовния език на Преславска школа към руските условия”.

След кончината на княгиня ОЛГА през 989 година Киевска Рус попада в
пълна икономическа зависимост от Византия. Тогава срещу „15 кантара
злато” синът й Барис /Светослав/ напада и изпепелява родината на майка
 38

си, но окончателната си победа империята реализира при неговият син -

княз Балюмир /Владимир І/, който на всичко отгоре се сродява със садиста
Василий ІІ – „Българоубиец” и му става послушен роб. Като връх на
демагогията, на всеки 11 юли Православните отци отдават почит на
великата Княгиня Олга, напълно наясно с разказаното дотук и с нейните
„сладкодумни” проповеди против тях, както и със задкулисните й
преговори с Папата за евентуалното преминаване на народа й към
Католицизма!

През 959 на Византийския трон сяда синът на КОНСТАНТИН VІІ - Роман ІІ,
който, за съжаление, по нищо не прилича на своят ерудиран баща, така че
първата му грижа е да предаде в ръцете на гърците неговите съидейници.
Тогава в „тъмниците на Исаврянина” /Лъв ІІІ – 717-741/ умира
византийския аристократ АНДРОНИК ТИРСКИ, а през 961-ва кладата
поглъща и ВАСИЛИЙ ВИЗАНТИЕЦ. При посещение в затвора, за да насърчи
арестуваните си събратя БОЯН е заловен и…бит и само авторитетът му на
родственик на двата Двора го спасява от смъртта, затова пък другите
мъченици са обезглавени, а телата им – хвърлени в Босфора.

След кратко и безславно властване Роман ІІ умира и на 6 август 963 в

храма „Света София” за император е коронован един виден военачалник
от арменския аристократичен род Фока царувал под името Никифор ІІ
/963-969/. Първоначално той също симпатизира на Новото Движение,
затова налага нечувани дотогава ограничения на несметните богатства на
гръцките манастири и църква и забранява изграждането на нови такива.
НИКИТА СТРАННИК е възстановен на високия си пост във византийския
флот и през 965 година той успява да отвоюва от арабите о-в Кипър, като
по този начин освобождава основата от него тамошна Богомилска Църква.
После се втурва да отвоюва Малта и Сицилия, но попада в плен и е откупен
от самият Никифор ІІ срещу …Меча на Мохамед!!! Тези подробности
изглеждат маловажни само на пръв поглед, защото те илюстрират
истинските взаимоотношения между тези двамина мъже, но въпреки
неоспоримите заслуги на НИКИТА към империята и явното уважение на
императора към него, последният го съсича със собствената си ръка,
когато Епископът го порицава на всеослушание, че подстрекава Светослав
Егорович да нападне България.
 39

Както знаем, византийския план успява и той разорява Добруджа и

Тракия, като най-жестока е разправата му Пловдивските Павликяни, което
загатва недвусмислено за намеренията на платеца на тази кампания, но
сред първите жертви на нашенския „юнак” са Богомилите от важното по
онова време дунавско пристанище Преславец, където са заловени и убити
множество БОГО-ЛЮБЦИ! Тогава в пламъците на кладата насред Доростол
/Силистра/ умира и самият ПЕТЪР ОСОГОВЕЦ. Набезите на прословутата
византийска марионетка докарват на чичо му Петър апоплектичен удар, от
който той умира на 30. І. 970 година. Тогава, по сведение на СИМЕОН
АНТИПА, над одъра на царя се появява астралния двойник на МАГА, който
по онова време физически е в Константинопол, което подсилва още
повече мълвата за неговите паранормални способности.

Друг неизвестен исторически факт е, че към Богомилските среди е

принадлежало и цялото семейство на Комитопул НИКОЛА – бащата на
АРОН, ДАВИД, МОЙСЕЙ и САМУИЛ, които са били отлъчени от Движението
от самият БОГОМИЛ, заради подозрението, че възнамеряват да отцепят
Македонския край от Трона. Според изследванията на Борислав Иванов те
също са потомци на Билиг, Кубер и Кавхан Исбул. Както знаем, по ирония
на съдбата, именно цар САМУИЛ /991-1014/ и синът му ГАВРАИЛ
РАДОМИР /1014-1015/ успяват да съхранят българщината в югозападните
покрайнини на страната десетилетия след 972-ра година, когато Йоан
Цимисхий добавя Мизия и Тракия към империята. Това че Самуил е бил
убеден Богомил свидетелства написаният по негова заповед „Воденски
надпис” /впрочем, вече унищожен!/, чрез който директно се призовава
към свобода от „проклетия Сатанаил, идващ от Цариград”!!! Има и друго -
втората вълна гонения през 969 година Кеворк Сурсупал предприема
воден от личната си неприязън именно към тях, което потвърждава както
техния знатен произход, така и величието на Кавхан Исбулското дело.
Тогава в манастира „Св. Параскева” са заловени и след продължителни
мъчения умъртвени МИХАИЛ УНГАРЕЦ и ТЕОДОР ПРЕСЛАВСКИ заедно с
други близо двеста Верни. През есента на същата година е изгорен и
СВЕТОМИР МАКЕДОНЕЦ, а няколко дни по-късно, пред очите на много
Презвитери, Верни и Оглашени е посечен ХАМЕРУН ДУБРОВНИЦКИ.
 40

По време на тези гонения, „дългата ръка” на Ичиргу Боила едва не

сграбчва и самият БОЯН, който, обаче, успява да се изплъзне и намира
убежище в Константинопол при следващият император - Йоан І
Цимисхи /969-976/. В продължение на няколко месеца отношенията им
вървят добре, но в ранната утрин на 17 февруари 970 година БОЯН е
удушен в покоите си от един нубиец, който хвърля трупът му в Босфора.

Специален пратеник донася в Преслав неговият Пръстен-Печат, за да го

предаде на „Двойника” му БОГОМИЛ. Самият той попада в ръцете на
Сурсупал близо година след смъртта на МАГА – на 15.І.971-ва и е изгорен
публично насред българската столица, като преди това пред очите му
показно са екзекутирани над четиристотин от съидейниците му.

След няколко месеца - на 17.ХІ. 971-ва на същия площад от този свят ще

си отиде и последният от Големите – СИМЕОН АНТИПА, за да се прероди,
както казах, след около 1000 години пак в България като един от нашите
най-изявени езотерици и интелектуалци професор НИКОЛАЙ РАЙНОВ,
чието занимание е пак Изкуството! С кончината му завършва първия –
Български етап на тази Космична Духовна Вълна и се дава тласък на втория
– неговото естествено продължение в цяла средновековна Европа, я после
и в останалия свят, за да го обнови и…ОЧОВЕЧИ!!!

Така 9 7 2-та е приета за финална за Богомилството у нас! За

приблизително четиридесет и четири години ръководителите му –
двамата Архиепископи, всички Епископи и Презбитери съумяват да
изградят такава стабилна структура от Църкви на Новото Учение по света,
че после в продължение на векове сума ти Папи и Патриарси полагат
неимоверни усилия, за да ги ликвидират, ако не искат да бъдат катурнати
от позлатените си тронове. В техния арсенал срещаме всички адови
прийоми – от изопачаването на историческата действителност и масовите
убийства, до опитите за пълното заличаване на спомена за хората –
двигатели и реализатори на този Христов Импулс – „Учение, което
разрушава цялото съществуващо устройство на света”, както го
характеризира граф Лев Н. Толстой. Всички почтени и пробудени хора от
Евр-Азия откликват на Духа на Богомилите и се мобилизират, за да
оттласнат Живота на един оборот по-високо по безкрайната Спирала на
Еволюцията!!!
 41

За голямо съжаление, „социалистическата” наука така и не успя да

открие в Богомилството нищо друго освен някакъв социалния бунт,
докато от оцелелите оригинали - реликви на съвременните Езотерични
Общества, става ясно, че нещата са имали и втори, по-сложен план. Тогава
някои БОГОЛЮБЦИ са достигали до такова съвършенство да „събуждат
Кундалини”, когото наричали „Червеният Змей”! Според тяхната
символика „Той имал деветима Синове”, тоест – девет метода, чрез които,
с негова помощ човек може да се възроди! Става дума за Добродетелите
ТВОРЧЕСТВО, изразяващо се в общополезна работа, ТАЙНАТА
/безмълвието!/, МИЛОСТТА /към всички живи същества!/, МИРотворство,
ЗАКОНИТЕ /стриктното спазване на Догмата/, ОГЪНЯТ /топлосърдечието/,
ПРИТЧИТЕ - познаването на тяхната истинска същност, всички проявления
на КРАСОТАТА и смиреното приемане на СТРАДАНИЕТО, като важно
условие за човешкото развитие!!! Първичното Божие Слово те наричат
АВЕНИР, затова „Червеният Змей” бил „Сянката на Авенир”! Нашите
Богомили са притежавали свой крайно оригинален календар и зодиак,
чиито знаци са назовани „Синовете на ИАКОВ”! В техните среди са
извършвани следните седем Тайнства – Духовно Кръщение /без потапяне
във вода!/, Миропомазване, Причестяване, Покаяние, Брак, Свещенство
и Елеосвещанство, които оформят Седемте Ключа на Есейските
Посвещения, наречени от Йоан Богослов „Седемте Храма”! Сред тях се
практикували „взаимната изповед” и разкаянието за сторения грях или зло
пред цялата Общност, а в края на всяко богослужение ДЕДЕЦЪТ разчупвал
и раздавал Хляб на присъстващите като сакрален израз на БРАТСТВОТО.
Но, за отбелязване е, че при тях Нафората няма смисъла на ежедневният
„Хляб насъщен”, а символизира НАД-СЪЩНОТО Божие Слово,
предназначено да храни Душата! Есеите и Богомилите са отричали Кръста,
не само защото по своята същност той е уред за инквизиция, при това, за
най-отявлени престъпници, а, преди всичко, защото на него е загинал
техният Любим УЧИТЕЛ… Според тях, всяко прекръстване Му напомняло
нечовешките мъки на разпятието, а рисуването на образите на Бог, Господ,
Богородицата и другите Светии според вижданията на простосмъртни
хора, се възприемало като чисто кощунство. За най-големи пороци в
техните среди се смятали месоядството, пиенето на вино и приемането на
други опиати, ругатните, кражбата, лъжата, мързелът, безотговорността,
 42

провокирани от „бесът на АЗ-а” и, забележете, скръбта, която не просто

отнема радостта от Живота, но влияе негативно и на околните. Учителят
Беинса Дуно обяснява пораженията от лъжата със следните думи: - „Защо
не трябва да се лъже? Защото при лъжата човек скъсва връзките си с
Бога, с Христа, и с напредналите същества и с това поставя пречки за
своето духовно издигане. При лъжата се образува една астрална
експлозия, понеже мисъл-формата на лъжата е в противоречие с
истинския факт. И тази експлозия действа разрушително върху този,
който е излъгал. При лъжата се променя химическия състав на
кръвта.”!!! Просто няма как по-просто да се обясни връзката между
Морала и Духовното здраве на човек, което се отразява пряко на
Физическото му тяло.

Липсата на каквато и да е лична собственост, господари или… роби е

превръщала ДУАЛИСТИТЕ в единствените СВОБОДНИ ХОРА в онези
мрачни времена! Тъй като по своята същност Богомилското Учение е
ХОЛЕСТИЧНО, падението на един човек в техните среди се е
възприемало като позор за цялата общност, а това е толкова авангардно
схващане, че остава непонятно дори за повечето ни съвременници от
последните разпътни поколения, които израстват с убеждението, че
човеку всичко му е позволено, при това - безнаказано!!! Богомилският
идеал за „ВСЕЧЕЛОВЕЧЕСКО РАВЕНСТВО И БРАТСТВО” ще бъде
реализиран при бъдещият СИНАРХИЧЕСКИ ОБЩЕСТВЕН СТРОЙ, в който ще
се възцари не просто взаимната, а - Божествената Любов между хората!
СИ-НАРХИЯТА представлява абсолютният антипод на А-НАРХИЯТА, която
вилня с пълна сила по време на мрачната „Кали-юга” /”Материалната
епоха”/ и която, Слава Богу, вече отстъпи своето място на „Сатя-юга”
/„Слънчевата”/ и въпреки че ние все още не можем да усетим нейното
благотворно влияние, уверявам ви, че камо след няколко столетия
човечеството ще заживее според Богомилските Идеали!!!

В Космоса, който обитаваме всичко е взаимосвързано, затова пак

според думите на Учителя „Още в старото българско царство
тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно
велико учение за реформирането на живота и социалния строй по най-
идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с петвековно
 43

робство под турците, защото когато един народ не приеме великото,

божественото слово, което му се праща от провидението, и не приложи
това велика слово в живота си, бива изоставено да понесе последствията
на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло.” Тоест - там
където не се цени Светлината, се настанява… Мрака! А ето мнението по
този въпрос на феноменалната Слава Севрюкова: -„Богомилите са
избивани невинни като агнета по време на злополучния цар, узурпатора
Борил, сринал духа на държавата”. Според нея „те не са атеисти, а
изпреварили времето си реформатори”! През 1211 година недостойният
племенник на цар Калоян – Борил свиква в Търново голям събор против
„еретиците”, на който те са анатемосани, Водачите им инквизирани, а
населението на цели села пропъдено голо и босо от страната, но…именно
чрез неговия „Синодик” до нас са достигнали имената на личният Ученик
на БОГОМИЛ - МИХАИЛ, на ТОДОР, СТЕФАН, ДОБРИ и последователите на
лечителското дело на ВАСИЛИЙ ВРАЧ – ПЕТЪР – ТИХИК и НИКИТА, както и
на още много други благочестиви хора.

Единствената молитва в Богомилските среди е била „ОТЧЕ НАШ”, а най-

уважаваното четиво - „Новият Завет” на „Библията”, защото „Старият”
те възприемали като символ на Злото, дори заради шовенистичните
юдейски внушения, но преди всичко, заради Мойсеевият призив към
отмъщение - „Око за око, зъб за зъб”!

БОГОМИЛСКАТА ЛИТЕРАТУРА може да бъде разделена на три основни

дяла - към І-вия трябва да отнесем каноническата „Тайна книга” /”Свети
Йоановата книга”/ на Йоан – Богослов /ОРЕЛЪТ! от „Новият Завет”/,
както и неговото „Откровение” /”Апокалипсис”/. Ръководителите на
Движението носели винаги със себе си „Четвероевангелието”, което
знаели наизуст и чрез което просвещавали своите следовници. От
Старозаветните текстове били използвани само „Псалтира”, „Откровение
Исаево”, „Откровение Барухово” и „Книга на Енох”, за която се споменава
и в „Симеоновия сборник” от 915 година, преправен на „Святославов”!

На ІІ място стоят творбите на БОЯН и останалите Богомилски

Апостоли, чиито жития и дела са били обезсмъртени в творбата
„Апостол”. Академик Владимир Цонев приписва на БОЯН написването на
„Великата история на Българите”, в който той извеждал нашия
 44

произход от Хиперборея, Атлантида и Ариана. Преди иманата на Атила и

Крум се споменавало името на вавилонският цар и законодател Амур-
аби /Хамурапи/, което едва ли е случайно. По принцип неговите творби са
групирани в два основни раздела – „МИРОЗДАНИЕ” в шест части и
„УЧЕНИЕТО” /пак толкова/. Оказва се, че в наши дни оригиналът на
„Богомилски легенди” написан още през ноември 928 г. се пази като
светиня от Рицарите на Малтийския Орден! Другите му известни заглавия
са „Дванадесетте книги за Брака”, „Стефанит и Изнилат”, „Правила за
аскеза и усамотение”, а „Начертания /чертеж/ на Скинията” е бил
украсен с осем авторски рисунки. Неизвестна е съдбата на неговите
„Беседи” и коментарите към тях. За илюстрация на дълбочината на
мисълта и знанията на БОЯН ще ви представя само няколко цитата от
богатото му творчеството:

„Умът живее в миналото. Душата търси бъдещето. Само Духът живее

в настоящето и затова управлява и миналото и бъдещето.”

„Само човешкият Дух е устроен да издържи Истината. Другите тела са

неустойчиви и затова Истината може да се разбере само с Духа.”

„Когато се движиш по чужд път, ти изгубваш своето ръководство и не

можеш да общуваш пълноценно със своята душа.”

„Само със своята необятна Любов се приближавам към Тебе и само

тогава разбирам Живота.” Или…

„Всички явления имат тайно ръководство и това аз наричам Свято

Начало.”

Между множеството си други ангажименти, неуморният СИМЕОН

АНТИПА успява да напише и илюстрира „Слово за Чудесата”, която сега
също се съхранява в Малта. Други негови творби са „История на
милостта Божия” ,”Книга за Качествата”, „Теория на милостта
Божия”. Под диктовката на НИКИТА СТРАННИК той записва „Четири
увещателни слова”. За отдавна унищожени се смятат „Езотеричните
тайни на Червенокосите”, които са …мистериозните Пеласги, заселили се
на Балканите непосредствено след потъването на Атлантида. Явно на тях е
била посветена и „Пра-боговете на Лимнос”, а в „Бащата” той тълкувал
 45

Елевзинските и Делфийски мистерии и т.н., тоест - все области и теми, от

които съвременните историци си нямат и най-бегла представа.

На Гностика ХАМЕРУН ДУБРОВНИЦКИ се приписват книга за Вселенския

аспект на „Тайната Вечеря”, „Енигми за Чашата” /за Светия Граал/,
познат ни от препис от ХІІІ век, „Книга за Домовете” , отнасящ се за
Еврейския зодиак и допълващата я „Книга за Кръговете”, „Царицата на
Саба” и други безценни Езотерични творби.

От друга страна „Деномесечен указател” на ПЕТЪР ОСОГОВЕЦ е бил

посветен на Богомилската астрология и по него нашите „неуки” деди са
изучавали планетите от Слънчевата система и другите съзвездия. Той е
сочен за авторът и на „Митарствата на Душата” - модернизиран
вариант на Пеласгийското предание за „Дванадесетте подвига на
Херкулес”, тоест – преминаването на Слънцето през съответните
зодиакални знаци!

МАРК СРЕДЕЦКИ, в сътрудничество със своя Учител ТЕОДОР

ПРЕСЛАВЕЦ, написва „Беседи” - тълкувания на „Апокалипсиса” на Йоан
Богослов и на други богословски текстове.

Смайващите окултни знания на жената, заела първа високият духовен

пост на Богомилски Епископ – МИХАИЛ УНГАРЕЦ проличават дори от
заглавията на нейните творби - „Тирса и Багреницата” /за седемте
Богомилски Посвещения/, „Змията на Дървото”, „Одежди на Сиянието”
и „За Небесната Жена” илюстрирани пак от СИМЕОН АНТИПА.

В един руски документ от ХVІ се споменава за „трима творци на

еретични книги и това са поп БОГОМИЛ, СИДОР ФРЯЗИН /„французинът”!/
и КОСЦЕЙ – цар на Фригите” /Траките/, чието име прилича на това на
князът на Горна Панония КОЦЕЛ въвел в своето княжество Кирило-
Методиевата азбука.

Към ІІІ-я вид литературни творби спадат множество интерпретации по

библейски текстове с неустановено авторство като „Адам и Ева”,
„Детство Иисусово”, „Прение на Христа с Дявола”, „Тавериадското
море”, „Разумник”- а, който представлява наставления в диалогична
форма /въпроси и отговори/, познат в поне двадесет гръцки варианта!
 46

Много любопитен паметник е „Български апокрифен летопис”, в който

Пророк Исая разказва как „заселването на Добруджа от Българите станало
по повелята на Бог Карвуна” - ГАРВАНЪТ – Пратеник на Боговете от
Скитската митология, за когото вече стана дума.

В Бесарабия и Украйна има множество преписи на „Богомилски

легенди” и другите цитирани творби, защото заради интернационалния
характер на Движението между Х и ХVІІ век, освен идеи и опит, между
различните народи е текла и ускорена обмяна на книжнина, при това –
преведена на съответния език на страната, в която ще се проповядва.
Именно тя дава огромно предимство на Богомилската пред латинската и
гръцка Църкви, за по-голямата част на чиито пастства Христовото Учение
си остава неразбираемо и респективно - чуждо.

Широките мащаби на разпространението на Новото Духовно

Движение доказват, че ги е направлявала Велика Небесна Сила и че не
само българите са имали проблеми с, в повечето случаи, насила
натрапеното им „Християнство”. Така Космичния План – етап от нашето
Съзряване ще премине като мощен Ураган през душите на
средновековното човечество, за да го пречисти и обнови.

В самата Византия двубоят между Бог – Творец и Неговата Сянка -

Сатаната протича не по-малко ожесточено, отколкото у нас. Съхранен е
спомена за обаятелният Епископ на цяла Тракия - МАРКО и този на Мала
Азия ЙОАН ЧУРИЛА. Там – „на вълка в устата” през ХІ век загиват философа
ЙОАН ИТАЛА, НИЛ, ВЛАХЕРНИТ и други „врагове на Ортодокса”. На
1.11.1111 година, по заповед на Алексий І – Комнин /1081-1118/ насред
„Хиподрума” на Константинопол е изгорен близо осемдесетгодишният
ВАСИЛИЙ - ВРАЧ, считан за един от последните ветерани на нашето
Движение. В края на ХІХ век неговият велик Дух също се преражда в
България като ПЕТЪР ДИМКОВ, за да лекува телата на своите
съвременници, но свързано с душите им.

При царуването на Мануил І – Комнин през ХІІІ век репресиите са

особено жестоки и Дуализмът дава нови свидни жертви, сред които има и
доста монаси – противници на гръцките виждания за Бог и начина на
Неговото почитане. Тогава е убит големият византийски писател - авторът
 47

на „Господни златни слова” КОНСТАНТИН ХРИСОМАЛА, ГЕОРГИ ПАМФИЛ,

НИТОН, КЛИМЕНТ, отец ЛЕОНТИЙ от Кападокия и много други.

У нас, под влияние на преселниците от Мала Азия, се обособяват две

основни течения – на Крайните и на Умерените ДУАЛИСТИ. Богомилите
спадали към втората категория, като само населението по поречието на
река Драговищица /Кюстендилско/ се отличавало със своя радикализъм.
По принцип, в Осоговския край имало голяма концентрация на Църкви на
Новото Движение, начело на които стоял Епископ ГАВРИИЛ КРАТОВСКИ.
Неговото прозвище, както и на другите ръководители иде от града, в който
е било седалището им – в случая град Кратово. След кончината му на този
пост го заменя ГОМАЛИИЛ КРАТОВСКИ. Нека припомня, че именно по тези
места е извършено прословуто „Покръстване” на Борис І, което може да се
тълкува и като „вкарване в кошарата” на най-упоритите Дуалисти.

В „Богомилски книги и легенди” акад. Й. Иванов споменава и за

ЙОАКИМ САРАНДАПОРСКИ /Осоговски!/ служил в едноименния манастир,
който отстои на 3 км от македонското село КУТУГЕРЦИ и на 20 от
Кюстендил. Има сведения, че той е дошъл самият цар КАЛОЯН /1197-
1207/, за да отнесе в Търново светите мощи на ГАВРИИЛ ЛЕСНОВСКИ
/КРАТОВСКИ/. Знайно е, че той не просто е симпатизирал на Богомилите, а
е имал амбицията да наложи това Учение като официална религия на
цялата страна, заради което скоропостижно е ликвидиран. По този повод
проф. Й. Андреев пише: -„Еретиците /богомили и павликяни/ също се
радвали на уважението на цар Калоян, който ги имал за съюзници и нито
веднъж не ги подложил на гонение”. Така например, при обсадата на
Пловдив през 1205-та, въпреки яростната съпротива на местните гърци,
той успява да влезе в града заради активното съдействието на местните
Павликяни, въдворени тук от Йоан Цимисхи /969-976/. Но това този не е
единствения случай когато Дуалистите сътрудничат на враговете на
Византия, защото Григорий Острогорски пише как „старите раздори на
верска основа между Константинопол и монофизитското население на
Изтока значително улесняват персийските завоевания” и още нещо
любопитно - „Религиозният кипеж в източните провинции дава силен
тласък на арабските завоевания, както някога е спомогнал за
персийските”!!! Ето, и над това си струва да помислим…
 48

Впрочем, ИВАН - АСЕН – ІІ /1218-1241/ също е бил упрекван от

официозите Рим и Константинопол заради явните си „симпатии към
еретиците”. Антон Глогов го възхвалява с думите: -„Благодарение на него
тогавашното Велико Българско царство е било царство на истинско
вътрешно братство, без вражди, без неправди и без насилия.” През 1230
година след победата си на Теодор Комнин при Клокотница, воден от
Богомилския морал, той пощадява живота на пленените византийски
воини, заради което човеколюбие, според думите на Яков Янакиев „Солун,
Дубровник и много други крепости отварят за него вратите си и го
посрещат с почести”.

Когато през ХV век „Сарандапорския” манастира запада, тогавашният му

игумен се обръща за помощ към населението на град Дубровник, чиято
Богомилска Църква, както видяхме, е учредена от самият СТЕФАН
ВЕНЕЦИАНЕЦ, което говори за традиционна близост между двата
Богомилски центъра. Академик Й. Иванов акцентира върху факта, че и до
днес в Осоговието са се съхранили села с емблематични имена като
ЕРЕМИЯ, БОГОСЛОВ и КУТУГЕРЦИ, към които можем да добавим
Старозагорското БОГОМИЛОВО и тези от североизточна България -
БОГОМИЛЦИ, БОГОМИЛСКО и…БОЯН!

В близост до Осогово и Лисиц се намира и изумителния „ЗЕМЕНСКИЯ”

манастир, чиято църква от Х век безспорно е бил Богомилски храм, което
личи дори от името на патрона му „Свети ЙОАН - Богослов”, а и защото
кубичната му форма дублира изцяло Огнепоклонническите храмове.
Неговият прост каменен олтар съответства на мирогледа на хора отдаващи
по-голямо значение на вътрешния смисъл на вярата, отколкото на
формалната й изповед. Тук присъства и Света АННА, която съпътства
„любимият Христов Ученик” и на о-в Патмос, където той написва
„ОТКРОВЕНИЕ”-то, превърнал се в Библията на всички Езотерични
Движения! По-късно около пещерата, в която той пребивава, възниква
манастира „Света Анна”! В босненския град Травник - също прочут
Богомилски център, е реставриран един „олекотен” вариант на подобен
молитвен дом на Огнепоклонниците, а едно друго негово подобие
наречена „Пирустията” все още може да се види в центъра на Дидимотихо
/Димотика/.
 49

В Люти брод по Искърското дефиле са открити руините на

раннохристиянска базилика, която, явно, също е бил Богомилски храм,
защото капителите й са украсени само и единствено с растителни и
животински орнаменти, а кръстовете са равнораменни, какъвто е
класическия вариант на този сакрален символ! Където и да го срещнете,
можете да сте сигурни, че това е нашият – Български КРЪСТ, а не онзи…
смъртоносен уред пропит с кръв и наложен ни с подлост и лъжи.

Близо до сегашната граница между Македония и Косово – в планината

Пчински Козяк има село НЕДОКРЪЩЕНИЦИ, което име е пряко свързано с
богомилското отрицание на Кръщението чрез потапяне във вода, за
сметка на съзнателното приемане на Светия Дух тогава, когато Душата е
вече готова за това!!! През ХІ – ХІV век в този район се е подвизавал
схизматика ПРОХОР ПЧИНСКИ /ПШИНСКИ/, смятан за един от най-верните
сподвижници на Иван Рилски. На всеки 15 януари Ортодокса почита
неговата памет, заедно с тази на ГАВРИИ ЛЕСНОВСКИ и един друг прочут
Богомилски водач от този регион - ЙОАКИМ ОСОГОВСКИ! Парадокс или не,
те поне са били нашенци, докато ¾ от „Светиите”, на които българите са
принудени от векове да се кланят, са непознати чужденци!

В романизираната си история „Пътят на тайната богомилска книга”

Благой Ранов представя Осоговието като „могъщ природо-енергиен
център”, който явно е така, щом Дуалистите са го превърнали в свое
средище. Антон Глогов пък пише, че някога по пътя от Казанлък за Търново
е имало „село Червените попове, понеже някога там е имало голямо
училище за подготовка на богомилски свещенослужители за северна и
южна България”. Според думите му в началото на ХХ век това име е било
променено, за да се заличат и последните спомени за дедите ни отдали,
своя живот на БОГО и БРАТО-ЛЮБИЕТО! Французинът Шарл Молиние
също споменава за множеството училища и университети, в които, освен
Доктрината, подрастващи и напреднали изучавали от литература до
различни лечебни практики. Впрочем, учащите се в Богомилските среди са
били обект на особените грижи и затова били възпитавани изцяло в духа
на Христовите идеи, като специално място за формирането им като
пълноценни хора заемала благотворната Окултна музика.
 50

В Македония, освен КУТУГЕРИ, привържениците на Учението са

известни още като ПАТАРЕНИ и ФУНДАИТИ /ТОРБЕШИ/, което идва от
единствената вещ на Съвършените … торбата с книги, използвани при
непрекъснатите им обиколки из Общиариите. В нея те носели и малкото
храна, дарена им от благодарните слушатели. Другото им разпространено
име тук е БАБУНИ, което пък иде от едноименната планина БАБА /Дедец!/
до Прилеп, на чийто северен край има село БОГОМИЛА, свързано с
мълвата, че именно в този край се е родил Архиепископ БОГОМИЛ.

На брега на Охридско езеро се издига малкият живописен манастира

„Свети Наум” построен още от дядото на МАГА – Борис І, чието ктиторско
изображение с… избодени очи може да се види в притвора. Това е широко
разпространен гръцки прийом за отмъщение, защото човешките очи
съответсват на Душата на човека и чрез тяхното увреждане се цели
нейното поражение.

В Солунска област е имало голямо струпване на ДУАЛИСТИ. Така

например, до някогашният Воден /сега Едеса/ има едно друго село
КУТУГЕРИ, което, както вече отбелязах, е изопаченото име на ХУДА-ЯРИТЕ,
за които научихме чрез оцелялото по чудо от лапите на КГБ „Джагфар
тарихи”. Оказва се, че името ДАУД /Давид/ носят двама държавници от
рода Билиг – самият БОГОМИЛ и най-големият син на Комит НИКОЛА,
което едва ли е съвпадение. Г-н Боно Шкодров е изследвал този
забележителен Тюркски род – Кюнграт, започвайки още от прословутият
Орхан /Органа/ - вуйчо на кан Кубрат и бащата на Билиг и се стигне чак до
представителите на Балканско му разклонение!

По шосето между Солун и Пазар /сега Яница/ се намира село

Халкедона, около чиято църква „Свети Петър и Павел” някога е
съществувало голямо Богомилско гробище, за което писа в гръцката преса.
Тукашните надгробни плочи са оформени като равностранен кръст
затворен в кръг. Такива е имало из цялата сегашна гръцка провинция
„Македония”, но местните фанатици са ги унищожавали с булдозери.
Разбира се, това е ставало с благословията на гръцките археолози, обявили
ги за „византийски паметници без особена стойност”!!! Тези в Халкедона
оцеляват благодарение на решителната намеса на г-жа Мелина Меркури,
но съдбата на повечето от тях е известна...
 51

Нека припомня, че Македония е разкъсана на три части през август 1913

година, когато Гърция получава нейните южни и юго-западни територии,
където започва незабавна чистка от всякакви „чужди елементи”. През 1915
– 22-ра Мохамеданите са прогонени в Турция, като трябва да се знае, че
повечето от тях са били потомци на някогашните КУТУГЕРИ /Худаяри/!!!
Борислав Иванов цитира част от текста на грамотата на Василий ІІ от 1020
година, в което ставало дума за „турките около Вардара”, която по тяхно
време се е казвала „Кубар даря”, тоест, името на самият Кубер плюс
санскритската дума „дере”, което употребяваме и днес.

В „Нашенци в Македония” старозагорчанката Таня Мангалакова описва

живота в девет мюсюлмански селища с население над 100,000 души,
живеещо около езерото Мала Преспа. Тази наша сърцата сънародничка
изследва древните ни следи и обичаи още и в Албания, Босна и южните
Родопи, които са описани в няколко крайно любопитни книги, които, за
щастие, също ги има в Нет-а. Моля ви, прочетете тези книги…

Много Богомилска книжнина е открита в село Горно Неволяни до

Лерин /Флорина/, а наблизо са населените места като АРМЕНОХОРО
/Арменски село/ и ЕРМЕНСКО /сега Алона/, създадени от арменците –
Павликяни, които Василий ІІ заселва тук. У нас съществуват едни други
АРМЕНИТЕ и АРМЯНКОВЦИ /Габровско/, а името на град ПАВЛИКЕНИ
говори достатъчно ясно за себе си. Потомците на бежанците от
Чипровското въстание, завърнали се от Банат днес обитават Плевенските
села Асеново, Бърдарски геран, Ореш и др.

Най-големи гонения на Малоазийските Павликяни извършва Василий

І – Македонян /867-886/, в резултат на което те и близките им по
убеждения МАНИХЕИ се разбягват във всички съседни страни, където биха
могли да изповядват по-свободно своята Вяра. Мнозина от тях се
установяват в, и околностите на Пълдин /Пловдив/, където изграждат не
само свои църкви, но и манастири. Напълно възможно е един от тях да е
бил и „Бачковският”, защото в Устава му изрично е записано, че е бил
„забранен за гърци”!!! А когато у нас започват яростното преследване на
всички Дуалисти /Арияни/, повечето от тях мигрират на запад, но тези
които остават тук масово преминават към Католицизма и
Мохамеданството, затова повечето ни сънародници от тези две
 52

вероизповедания са преки потомци на някогашните Богомили и

Павликяни!

Насред Малкото Преспанко езеро цар САМУИЛ /991-1014/ е имал своя

резиденция и затова след кончината му на 6 .Х. 1014-та е погребан в
местната базилика „Свети Ахил”. Има предание, че повечето воини от
неговата 14,000-на войска са били Богомили, заради което на касапницата
при с. Ключ в Беласица може да гледаме като на разчистване на сметките
на Василий ІІ с последователите на опасната за империята му Ортодокс.
Вече видяхме, че още баща му Роман ІІ е недолюбвал инакомислещите, но
при сина му тази нетърпимост се изражда в тотална омраза към всичко
българско. Самото поведение на този мизантроп, сравнено с това на цар
Калоян, илюстрират по един безспорен начин диаметрално различния
морал на изповядващите двете съперничещи си религии! Както отбелязва
Борислав Иванов „първото, което Василий ІІ предприема в завоюваните
български земи е щедро да обдари духовници, църкви и манастири с
имоти и привилегии в знак на благодарност, че са му съдействали във
войната срещу българската държава. Рояци неуморни византийски
книжовници издирват и „прочистват” целия български книжовен фонд,
попаднал в ръцете им. Пренаписват книгите така, че да обслужат
интересите на поробителя, заличават безценна информация за
българската история.”!!! А ето още един щрих към духовният геноцид над
българщината изказан от Георги Раковски: „Повеч български
стародавности, книгохранилища цели, са изгорили гръцките калугери, а не
необузданите завладели Българии, азиатските пълчища”!!! Той започва
още с византийската отрова впръскана в царския дом и е продължен от
всички следващи поробители и … „освободители”, за да се стигне дотам
сегашните българи да нямат и бегла представа за своето истинско минало
и да се кръстят, палят свещи и отправят молитви към чужди им „светци”!

В памет на жертвите от сатанизъм край с. Ключ, в близост до

македонския град Струмица /древният Тиверипол!/, оцелелите Самуилови
воини съграждат възпоминателния манастир „Вадоча” наречен така от…
„вади очи”, чието име се е запазило в едноименното съседно езеро...

Както видяхме, в Далмация Учението прониква съвсем рано. Освен

Дубровник, като друг голям друг ПАТАРЕНСКИ център става и
 53

пристанището Трогир. Държа да се знае, че в Адриатика, в продължение

на векове, наред с Римския Папа, действа и легитимно избиран АНТИ-
ПАПА, заради което на събора в Пиза през май 1135 година Ватикана
взима отчаяното решение „да предлага индулгенции на всеки, който
воюва срещу Анти-Папата”, което демонстрира реалния страх на „Светите
отци” от влиянието му.

В Босна Богомилството добива изключително широко разпространение

и… оцелява до най-късни времена. Местните последователи на Новото
Учение се наричат ПАТАРЕНИ, КРЪСТЕНИ /с ударение върху „е”/, БАБУНИ и
БОШНЯЦИ, а ръководителите им - СТАРЕИ! Заради своето средищно
разположение, в нея намират приют повечето бежанци от България и по
този начин тя се превръща в един естествен мост между Изтока и Запада.
През 1227 година Ватикана призовава на поход срещу тамошните
ПАТАРЕНИ, но това „мероприятие” приключва безславно. До
превземането на страната от турците през 1463 година, тя се нарича
БАНство, като всичките й владетели са активни членове на Движението и
негови закрилници, като един от тях е Бан КУЛИН! През ХV век цялото
босненско население напълно доброволно преминава към Исляма и го
брани така разпалено, че смайва дори самите Мюсюлмани. Впрочем, аз
вече загатнах за този процес, който протича във всички Балкански страни,
където повечето светлооки и светлокоси „турци”, в това число – и българо-
мохамеданите - АХРЯНИ, т.е. – АРИЯНИТЕ, са потомци на Богомилите.
Само при тях и Католиците все още могат да се срещнат Богобоязливостта
и консолидацията в Духовната им Общност, за които, за съжаление
Православните отдавна са забравили. На тази тема пише д-р Любомир
Милетич в своя кардинален труд „Нашите Павликяни” от 1904 година: -
„Нашите сегашни българи, колкото ги има все още в северна и южна
България, са същински българи и при това преревностни католици.” За
техни огнища в Мизия той сочи селата Ореш, Трънчовица, Лъжани /сега
Малчика/ и Беляни, което явно е печало известният комунистически
концлагер Белене. В Тракия те са били съсредоточени в осем села около
Пловдив с променени вече имена, сред които можах да разпозная само
Дуванлии в община Калояново и Коматево, което вече е част от Пловдив.
От старите селяни на другия квартал – Прослав, съм чувала, че някога на юг
/по посока на Родопите/ е имало голямо Богомилско селище, с чиито
 54

традиции явно е свързано и създаденото още преди 1944 година

Вегетарианско дружество в България.

Прегръщането на религията на турския окупатор с такъв плам може да

се обясни, от една страна, като гневна реакция срещу агресивния гръцки
Ортодокс, а от друга – с нейната близост с Тангризма, за което вече стана
дума. Жалко, че още никой не е изследвал пораженията на гръцкото
духовно робство – тази проказа за българския дух, като нападките са
винаги и само спрямо турското иго, което в моралната скала стои много
по-ниско, защото е било чисто физическо. В този контекст, искам да
вмъкна и едно пояснение за непоправимата Карма, която трупат всички
русофили, германофили, франкофили, гъркомани и други „маши” на
чужденците, родили се в България те имат някоя конкретна задача
свързана с нашата Национална карма, затова са длъжни да служат, преди
всичко и единствено на НЕЯ, а не на всеки чужденец, който ги подкупи
срещу „финикийски знаци”. Така че, предателството на националните
интереси също може да се добави към списъка на пороците, срещу които
трябва да се възправят сегашните Богомили.

Сред най-прочутите ПАТАРЕНСКИ средища в Босна е бил и районът на

градчето Сребреница, което преди години се прочу със зверствата на
сърбите над тамошното население. Такива са били Тузла и историческият
Травник, овековечен от своят син Иво Андрич. Много характерни за тази
страна, и съседна Херциговина, са хилядите на брой надгробни камъни -
„СТЕЧКИ”, върху които е изобразен стилизирания образ на починалия,
заобиколен от символите на Езотеричното Християнство. Тези хора ни
приветстват през вековете с вдигната, обезателно, дясна длан, който жест
е характерен за всички последователи на ДЯСНОТО Посвещение на
Светлината!!!

Освен каноническото „Откровение” на апостол Йоан и „Псалтира”,

местните Богомили са използвали и „Николското Евангелие”, а една друга
тяхна самобитна творба се нарича „Босненска легенда”.

Хърватска с нейният широк излаз на Адриатическо море също е богата с

Богомилска книжнина в преписи от различни столетия.
 55

Някога лечителя Петър Димков провокирал любопитството на

Людмила Живкова към потомците на Богомилите от село Петрово /в
близост да Баня Лука/, които са опазили до наши дни чистотата на своя
морал и бит, както и ...безценната си книжнина.

Освен ПОМАЦИТЕ - АХРЯНИ от източните Родопи, в Лудогорието

живеят и АЛИАНИТЕ – КЪЗЪЛБАШИ, за които в „Народна вяра и
религиозни народни обичаи” Димитър Маринов твърди, че са потомствени
Богомили! Те и днес живеят в сравнително затворени общества, обръщат
се един към друг с „Брате” или „Сестро” и не строят Джамии, а – Текета,
характерни за Дервишите /Членовете на Езотеричното Мюсюлманство/, от
които са възприели и танца „Сема”. И не на последно място - техните
религиозни ритуали се извършват от БАБА или ДЕДЕц! Сред здраво
вкоренените им традиции срещаме избора на „Духовен Наставник”
/Кръстник/ и ритуала на „Побратимяването”. Няма друга Мюсюлманска
общност, в което равноправието между половете да е норма на
поведение, както при Къзълбашите. При тях няма да видите и социалното
разделение на бедни и богати. Най-таченият им празник е ЕНЬОВДЕН,
който разполовява годината на две, защото след него Слънцето започва
„да намалява и…умира”. Логично е да се мисли, че другият толкова важен
за тях ден е и КОЛЕДАТА, когато пък е неговият „Рожден ден”! За
отбелязване е, че официалните турски власти са преследвали особено
фанатично тази верска група, заради което в началото на ХІХ век големи
маси АЛИАНИ емигрират в Албания – при тамошните ТОРБЕШИ и АПОВЦИ.
В своят уникален труд „Помаците в трите български области:
Македония, Тракия и Мизия” големият родопски книжовник и етнограф
Стою Шишков описва тези Дуалистични общности по следния начин:
-”Помаците в Шарско се казват торбеши, в Кичевско - аповци /от
арнаутската дума апо, което значи братко, брайно/, някъде из Серско и на
помаците, наред с българите-християни казват мърваци, а в с. Ковачевица,
Неврокопско, /Гоце Делчев-б.м./ им казват поганци от поганец. / В
Ахъчелебийско /Смолянско- б.м./ буганец-буганци, изневерници. …По-
общо е името потурнак-потурнаци.” Не по-маловажно е и твърдението
му, че „Като се каже бошнак, башнацка работа, разбира се човек кавалер,
искрен, честен в думите и делата си, чист по душа, юнак човек.” Написани
от един непредубеден изследовател, тези думи потвърждават високия
 56

морал на всички последователи на Богомилското Учение, независимо от

географската област, която са обитавали, затова не бива да се
изненадваме, че на запад понятието „Богомил” се е превърнал в синоним
на „Добър човек”!!! Явно с такава мая е бил „заквасен” и големият
български книжовник ЙОРДАН ХАДЖИКОНСТАНТИНОВ – ДЖИНОТ от
Велес, който гордо изрича:

„Прави /истинският! – б.м./ Болгарин не лажи, не завидуе, не

лицемерствуе, не блудуе, за печена кокошка верата не разменуе.

БОЛГАРИН е произведан от БОГ – БОЛГ-АРИЯ, река Богата, река или

РИ.

Аз съм Болгарин и моето благородно БОЛГАРСТВО не ма допуща да

не бидам добр, затова имам Вера, Надежда и Любов и Человечество и
Учителство. Нек служам роду моему, ако е и за крива Бога!

Не е честно за мене Болгарину да отчаявам и да врякам зло за зло.

Болгарин е срамота да се отрицава от свойат род и язик!”

Един от „Мемоари”-те на Любен Каравелов е посветен на „Павликяни и

семейния бит на българите” и в него големият просветител потвърждава,
че Родопските Помаци са бивши Богомили и че Павликяните са преминали
към Католицизма съвсем доброволно. Нека припомня, че песните във
„Веда Словена” са ни дар от гореспоменатите Мърваци. На старо-
български „мърва” е руда и е свързано с техния основен поминък, а това
навежда на мисълта, че със същото са се занимавали и Павликяните от
Чипровския край.

Както видяхме, основите на Апенинското КАТАРСТВО полага СТЕФАН

ВЕНЕЦИАНЕЦ, след чиято кончина за Италия са изпратени други Духовни
Пастири, дори заради близките ни роднински връзки с Лонгобардците,
които са… „АЛЦЕКовите българи”. Според едно донесение на отметналият
се от Катарството и станал ревностен техен гонител Рейнеро Сакони, през
ХІІІ век в северна Италия са действали шестнадесет Дуалистични Църкви. В
близкото до Милано градче Конкорецо е открита „Тайната книга”
донесена от България от Епископ НАЗАРИЙ, известна на науката в два
латински превода с незначителни различия.
 57

Фани Попова – Мутафова отбелязва: -„Черквата на Болонския

университет се нарича „Санта Мария дей Булгари” до ден днешен.” Тя
предполага, че, най-вероятно, кралят на Верона - Кангранде І – де ла Скала
/1291-13298/ е симпатизирал на „еретиците”, защото не просто приютява
Данте Алегиери, а и като негов меценат го подтиква да напише
„Божествена комедия”, вдъхновена от Учението на българските
Богомили! По неведомите Божии пътища с това Учение свързва своята
съдбата и високо образованият латински историк и дипломат –
Кремонския епископ ЛИУТПРАНД /920-972/, който, като посещава
българския Двор като посланик на папа Йоан ХІІІ и дълго убеждава кан
Борис в преимуществата на Католицизма. При мисията си през 945-950 в
Цариград той се запознава и с БОЯН, като остава дълбоко впечатлен и
очарован от личността му. При тази среща българският принц му подарява
„магичен жезъл и пръстен”, които едва ли са били просто дарове. В
съчинението си „Antapodosis” ЛИУПРАНД споменава, че БОЯН е бил
толкова напреднал в езотеричните практики, че „могъл да се превръща от
човек на вълк и на всякакъв друг звяр”!!! Най-вероятно оттам произлиза и
прозвището му ПЕСОГЛАВЕЦА. В руските църковни архиви има една чудата
икона на човек с кучешка /вълча/ глава, за която науката няма никакво
обяснение, но факта си е факт!

По-късно епископа изпраща свои последователи в Преслав, за да

преведат от оригинала „Легенди”- те на БОЯН – МАГА, което име знаем
именно от него, защото византийците го наричат ВЕНИАМИН.

Центърът на Богомилските Църкви на Ломбардия се е намирал в

столицата Милано, от чийто квартал „Патария” местните последователи на
Новото Учение биват назовани ПАТАРЕНИ. Много комуни е имало в
областта Тоскана, а с Венеция е свързано името на канонизираният в
България Епископ МАРКО, докато през ХІ век замъка „Монте форте” става
обиталище на Преподобния ЖИРИР. Светото Христово Слово е имал свои
многобройни привърженици и в самият Рим - „под носа на Ватикана”, а
други „Слушатели” са очаквали проповедниците на Новото Учение в
Неапол и чак в Палермо.

„В село Винчи до днес е запазена една особена църква. Различна от

останалите в околността. Нарича се „Сан Андрея”. Свързана е с
 58

италианските последователи на българските богомили. … Леонардо държи

на своя роден край. Едва ли само от оригиналност се назовава Леонардо
да Винчи. …Съседно на Винчи е селището Бугри, създадено от спасили се
преди столетия от смазващите гонения на църквата в България богомили”
– разказва Христо Нанев в „Прозрения”.

Богомилите в Моравия и Бохемия стават известни като ВАЛДЕНИ.

Тяхното верую е било онаследено от „ОБЩЕСТВОТО НА ЧЕШКИТЕ БРАТЯ”,
чийто основател ПЕТЪР ХЕЛЧИЦКИ оказва силно влияние върху духовния
ръст на граф Толстой. От техните среди е произлязъл и ЯН КОМЕНСКИ
/1592-1670 г./ - основоположник на съвременната педагогика!
Последователите на ЯН ХУС изгорен на кладата на 6.VІІ.1415 г. се
обединяват в друга Духовна общност. През същата година са ексхумирани
тленните останки на неговият идол - английския богослов ДЖОН УИКЛИФ,
чийто анти-църковен мироглед е намерил много симпатизанти в
централна Европа. За отбелязване е, че почти всички чешки течения са
имали свои разклонения и в Русия.

Полша може да се гордее с МЕСИАНИЗМА основан от ХЬОНЕ ВРОНСКИ.

Там се обособява и голяма колония от арменски ПАВЛИКЯНИ, които играят
решаваща роля при политическите събития не само в тази страна.

В Холандия, според думите на големият приятел на България –

философа Хари Салман, през ХVІ век възниква „БРАТСТВОТО НА ОБЩИЯ
ЖИВОТ”.

Според великия План на Всемирното Бяло Братство, през Х век в южна

Франция се срещат двете мощни духовни течения на ЕСЕИТЕ и
АЛБИГОЙЦИТЕ. За първите се знае, че извън Палестина са имала
множество свои средища, включително и в Окситания /северо-източното
крайбрежие на Средиземно море/, която сега е поделена между Испания
и Франция. Веднага след Кръстната „смърт” и Възкресението на Учителя
ЙЕШУА, натам се отправя голяма група негови сродници и сподвижници,
предвождани от баба му АННА и двете МАРИИ – Майка му и тази от
Магдала. Тук името им се променя на КАТАРИ, което на френски означава
ЧИСТИТЕ, тоест – ЕСЕИ. От незапомнени времена по северните склонове на
Пиринеите е съградена трудно достъпната крепост „Монт
 59

Сегюр” /”Сакралният връх”/, охраняваща древното светилище на Бел-

Исен /Луната/. Като се имат предвид неограничените им познания по
Астрология, няма нищо чудно, че съвременните изследователи на форта го
оприличават на обсерватория.

Във Франция Богомилите стават АЛБИГОЙЦИ, ПАФИЛИ и БУГРИ, като

името на последните е съхранено в името на градчето БУГАРИШ и
едноименният планински връх над него. Техните северни събратя в
Шампан, Орлеан и Страсбург, приемат името ВАЛДЕНИ – по името на ПИЕР
ВАЛДО, чийто огромен авторитет, както видяхме, се е простирал и в
съседните държави. При своите Служби всички цитирани Братства са
използват „Катарския Требник”, преработен от Преславския!

През 1165 година в замъка „Ламбер” до гр. Алби е свикан голям Събор,
в който участват представители на всички Дуалистични Общности в
западна Европа, а домакин на срещата през 1167 година става близкото до
Тулуза градче Караман. Френското Богомилство е представено от
тогавашният си Водач НИКИТА – БЪЛГАРИНЪТ, придружаван от Епископа
на Ломбардия - МАРКО. Целта на срещата е била обособяването на новите
енории, наложено от променената геополитическа ситуация.

През 1098 година РОБЕР МОЛЕМСКИ създава в Бургундия монашеския

Орден на ЦИСТЕРИАНЦИТЕ, а от името му личи, че и той е бил нашенец.
Такова е и названието и на самото Братство, защото произлиза от „ЧИСТИ”.
През 1115 в Сито близо до Дижон те основат своят втори манастир, а
третият - във Фонтьоне /1119 г./. От тяхната „Харта на Милосърдието”
виждаме как под маската на Католицизма избуяват чисто Богомилски
идеи. Скоро Цистерианството се пренася и в Германия.

Преди гоненията през ХІІІ век сред стотиците хиляди привърженици на

Катарите и Албигойците Гаскон, Лангедок, Прованс, Окситания и испанска
Каталуния възниква и ТРУБАДУРСТВОТО, чиито оригинални песни са на
Провансалски език. Те възпяват Любовта към Бога, верността към
Идеалите, Нежността и другите вечни човешки добродетели, а не
обезателно „Дамата на сърцето”, както са профанизирани по-късно.
Техните германски събратя стават известни като МИНЕЗИНГЕРИ, а в
Португалия - ЖУГРАИШИ.
 60

Една от главните причини за гоненията на Богомилите от страна на

Ватикана е заради тяхната гореща пропаганда против разбойническите по
своята същност Кръстоносни походи, затова първите репресии са
благословени от самият Инокентий ІІІ, известен преди всичко с наглостта
да се провъзгласи за „Христов наместник на земята”! Нека си припомним,
че Мировият Учител е ходел само с една безшевна дреха на гърба си и
никога, и по никакъв повод дори не е намекнал, че възнамерява да
създаде и оглави каквато и да е Църква, камо ли да става владетел, докато
земният не се свени от нищо и на 14.І.1208 година обявява срамният
„Албигойски поход”. Първият подмамен от папските обещания, че всички
земи, които разчисти от Катари и Албигойци ще станат негови, е
безскрупулният Симон дьо Монфор, които започва да безчинства с
моралната подкрепа на Филип ІІ. Гоненията започват от Лион, когото
закрилят бароните на Каберне - ПИЕР-РОЖЕ и на Термес - ЕМЕРИ ДЬО
МОНРЕАЛ. На 22.VІІ. 1209 цялото население на град Безие е подложено на
безогледна сеч, благословена от следващият „Божи наместник”,
произнесъл „крилатата” фраза: -„Избивайте наред! Бог ще познае своите!”
По българския пример, населението на Каркасон е изведено и прогонено
извън града голо и босо, а в катедралата на Тулуза „Сен Назер” са изклани
близо 12,000 души. Впрочем, истинското име на този град е ТУЛОСА – като
тези на балканската столица на Гетите ТУЛА /съвременното старозагорско
село ТУЛОВО/ или крайдунавската ТУЛЧА. Така го нарича Гетския крал
Аларих І /395-410/, който създава по тези места своето Везготското
царство. За онези събития средновековният хронист Фиросторгий разказва
как „…нахлул в стара Гърция, превзел Атина и опустошил македонската
земя и съседна Далмация. Той нахлул и в Илирик и като преминал Алпите,
навлязъл в Италия.”, след което дошъл редът и на Франция. Първото му
седалище било в Каркасон, но по-късно го заменил с Тулуза. Тази държава
просъществува до 507 година, когато я завладели Франките. Мнозина от
инакомислещите изследователи на нашито минало са на мнение, че зад
преиначеното име на ВЕСТ-готите /Гетите/ стоят БЕСИТЕ. От друга страна,
ТУЛОСА звучи подозрително близо и до името на династията ДУЛО, така
че, ето още теми за размишление по тези толкова интересни страници не
само от нашата, а и от общоевропейската история.
 61

В началото на размирния ХІІІ век владетел на Тулуза се оказва ГРАФ

РАЙМОН VІ, който така ожесточено брани града, че на Ватикана не му
остава нищо друго, освен… да го анатемоса и отлъчи. Редов до него в тези
битки е и синът му - РАЙМОН VІІ.

В науката няма единомислие за точната година на създаване на

Инквизицията - някои източници твърдят, че е била обособена още от
Инокентий ІІІ, а други сочат като негов инициатор следващият Папа
Григорий ІХ и годината 1229-та, но е безспорно, че главорезите са били от
Ордена на Йезуитите. През 1226 година „Албигойския поход” е подновен,
като pro forma е създаден и „трибунал”. Тогава се въвежда и практиката
телата на „най-опасните” противници на Католицизма да бъдат
ексхумирани, а методите за изтръгване на признания, явно заимства
наготово от Кеворк Сурсупал. Рим го бие само по това, че разпорежда и
масовото унищожение на набедените за „изчадия” котки, без дори да
подозира кому посяга, заради което в Европа се разязява невиждана
чумна епидемия, отправила в небето милиони…

Заради гоненията и репресиите през ХІІІ век службите на Албигойци и

Катари се налага да се провеждат нощем. Ръководят ги ЕМЕРИК БАРО и
ПОНС ФОГАСИЕ.

Тогава вражите войски обсаждат и крепостта „Мон Сегюр”, която се

предава на 16.ІІІ.1244 г. след девет месечна обсада. Последните му
обитатели се оказват около двеста Катари, които, начело с духовните си
водачи АРНО – РОЖЕ дьо МИРПУА и БЕРТРАН ДАН МАРТИ са изгорени. Но,
малко преди капитулацията, четирима души напуснат непристъпния замък
и отнасят в неизвестна посока дискутираното от векове „Съкровище на
Катарите”, което, познавайки техния мироглед, явно е представлявала…
безценната им книжнина! Така нареченият „СВЕЩЕН ГРААЛ” е бил укрит от
Ватиканските слуги, дори защото е символ на онези Свещените Знания,
достъп до които имат само НАЙ-Достойните! От онези трагични дни
датира едно прословуто „ПРОРОЧЕСТВО” адресирано до нашето съвремие
– края на ХХ век /1986 г./, когато се е очаквала да БЪДЕ ПРОВЪЗГЛАСЕНА
ЦЪРКВАТА НА ЛЮБОВТА! Както се казва в такива случаи - АМИН!!! Текста
завършва така: „Тя няма тайна, мистерии, посвещения, освен истинското
разбиране за силата на Любовта, и ако искаме да бъде така, светът ще се
 62

промени, но само ако първо променим себе си.” Впрочем, на

Богомилството в никакъв случай не трябва да се гледа просто като на
колективен начин живот с общ бит и молитви, а, преди всичко, като на
преследване на строго практическата цел, на която, май, никой досега не е
обърнал достатъчно внимание, а именно - братската подкрепа при
индивидуалната борба на всеки човек със Злото, чийто мощ подценяват
само глупаците! Богомилите и техните последователи са вярвали, че
ЗЛОТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ТРАНСФОРМИРАНО В ДОБРО САМО ЧРЕЗ
ИСТИНАТА!!! Ето защо са избягвали лъжата при всичко обстоятелства -
както в отношенията с ближните, така и с опонентите си. На идеята, че
Злото може, и трябва, да бъде трансформирано в Добро, е базирана и
цялата АЛХИМИЯ, с която са се занимавали най-големите умове на
средните векове, но която невежите си представят като… способ за
забогатяване, чрез превръщането на даден химичен елемент в злато.

На 18.ІІІ.1314 година на острова насред Сена пред кладата са изправени

Главата на Монашеското Братство на Нормандия - ЖОФРОА ДЬО ШАРНЕ и
последният Велик Магистър на „Храма на Тамплиерите” ЖАК ДЬО МОЛЕ,
който преди екзекуцията заявява: -„…Ние, Войните на Христа, живеем и
умираме за нашата религия….Ние желаем да умрем, облечени в бели
мантии….Болките на Тамплиерите отекват силно в душите на хората, които
са винаги готови да застанат на страната на слабите и подтиснатите”.
Заради тенденциозни пропагандни внушения на мощната църковна и
монархическа пропаганда, нашият съвременник познава еднакво слабо и
двете Духовни Общности, но ценностите, които те споделят, загатват за
голяма близост. Казаното се потвърждава от озлоблението, с което Папи,
Патриарси и коронованите особи ги окалят, заради демаскирането им като
„благодетели” и величия. Най-ярката демонстрация за казаното е
свирепата „Вартоломеева нощ” на 23.VІІІ.1572 г., когато само в Париж са
убити над триста ХУГЕНОТИ, като в цяла страна броят им достига 10-30,000
души. Няма нищо чудно, че въпреки нечовешките страдания и свидни
жертви, идеалите на Катарите и Албигойците оцеляват, за да се
трансформират в ПРОТЕСТАНТСТВО, реализирано от МАСОНИТЕ -
Католици. Също така нека не забравяме, че девиза на Френската
революция от 1789 година за СВОБОДА, БРАТСТВО, РАВЕНСТВО е
Богомилска идея, до които един ден човечеството обезателно ще дорасне!
 63

Масонът Наполеон Бонапарт се е гордеел със своите родственици и

съветници от „богомилски коляно”! Според думите на Учителя Беинса
Дуно, него Небето го сваля от историческата сцена, защото, приемайки да
стане император, той, всъщност, предава идеалите, срещу които някога
сам се е воювал. Малцина българи знаят, че такива са били и всички
основатели на Букурещкия БЦРК – Родолюбци, запленени от Идеала да
освободят сами своят изстрадал народ, който се оказва неприемлив за
външните сили, които внедряват сред тях „свои хора”, за да го провалят.

Идеолозите на Европейската РЕФОРМАЦИЯ също са отричали всякакво

посредничество между Бог и Човека, както и иконописването на чисто
Небесни Идеи според нашите субективни човешки представи, породили
толкова много стилове и школи, че да се чудиш, всъщност, „кой кой е...”

Масовите бягства на КАТАРИ и АЛБИГОЙЦИ от Франция към съседните

страни, „подпалват чергата” и на Германия. Впрочем, в Бавария и Долна
Саксония са съществували Богомилски Църкви с дълбоки традиции, като
най-авторитетните сред тях са били тези в Кьолн, Майнц и Бон. Гоненията
срещу „БЕДНИТЕ В ХРИСТА” започват през 1232-34 година ръководени
лично император Фридрих ІІ – Хоенщауфен, на чиято съвест тежи смъртта
на хиляди честни и смирени хора, убити само за да се угоди на папа
Инокентий. Като противовес на този сатанизъм, през ХІV век в замъка
ГЕРМЕЛСХАУЗЕН в областта Тюрингия, се ражда едно момче, комуто
Небето отрежда да стане основател на Ордена на РОЗАТА и КРЪСТА, който
е една от най-ярките креации на Богомилството! Името на този малък
благородник вече не се знае, но в Езотеричните среди го познават като
ХРИСТИЯН РОЗЕНКРОЙЦ /1378-1484/. Когато избиват семейството му той е
едва пет годишен. Прибира го и го отглежда един френски калугер -
Албигоец от близкия манастир, комуто малкият благородник дължи своите
мироглед и идеали.

През ХVІ век великият германски Дух ще роди колоси на мисълта като
философа ЯКОВ БЬОМЕ, МАРТИН ЛУТЕР и много други светила на
Просвещението и Реформацията. Завидна веротърпимост царува и днес в
тази страна между двете изключващи се религиозни доктрини – тези на
Евангелизма и Католицизма.
 64

В съседна Швейцария срещаме също ВАЛДЕНИТЕ, от чиито среди

произлизат УРЛИХ ЦВИНГЛИ и ЖАН КАЛВИН – създатели на други известни
религиозно-социални течения.

Най-известната Богомилска община в Австрия е тази във Виена,

вероятно възникнала още по времето на МИХАИЛ УНГАРЕЦ и УПРАВДА
БУДИМСКИ.

Вече споменах, че от незапомнени времена в южните части на

Окситания, които сега спадат към Испания, са съществували Катарски
Общини към които, по-късно, се присъединяват и новодошлите Албигойци
от Балканите. В помощ на репресираните в Тулуза през 1213 година се
отправя тогавашният крал на Каталуния и Арагон – ПЕДРО ІІ. За съжаление,
през следващите векове гоненията на „еретици” в тази страна се извършва
с такава маниакалност, че понятието „Испанска инквизиция” се превръща
в синоним на самото Зло, а когато през ХV век тя се слива с Короната,
нещата в Испания се влошават съвсем…

За чест на Англия, преследванията на тамошните ЛОЛАРДИ никога не

се израждат в изстъпления като на континента, но по дипломатически
съображения на бегълците не се оказва никаква подкрепа и те са
пропъдени обратно. Само малка част от тях намират приют в Уелс, чието
друго име е Кимри, т.е. /”Земя на Кимерите”/ и Оксфърдшир, затова не
може да се отдаде на случайноста, че именна тук, след време, ще се роди,
твори и преподава споменатият вече ДЖОН УИКЛИФ /1324-1384/, който
единодушно е признат за идеолог на Реформацията. От катедрата на
богословския факултет на Оксфърдския университет той остро
разобличава всички извращения в Христовото Учение и скоро се превръща
в Знаме за английските ЛОЛАРДИ. Но и Ватикана не го забравя и на цели
два свои събора се занимава с личността на своят покоен вече опонент и
му отмъщава като през 1415 година разпорежда ексхумацията на тленните
му останки, които, явно, за по-сигурно, са изгорени! След векове
английските КВАКЕРИ ще изиграят важна историческа роля при
основаването на САЩ, чиято Конституция е базирана на повечето
Богомилски идеи.
 65

Приносът на Шотландия към заклеймяването на безморалието в

папската и монархическа институции намира израз в
ПРЕЗВИТЕРИАНСТВОТО. Нейното свободолюбиво население дарява на
света ФРЕНСИС БЕЙКЪН, ДЖОН ЛОК, ИСАК НЮТОН и други велики
философи, а големият анти-роялист ОЛИВЪР КРОМУЕЛ /1599-1658/ е
произлязъл от средите на тукашните ПУРИТАНИ.

В Бесарабия, Украйна и Русия Богомилството прониква още чрез

първите Апостоли на Движението създали и тук Църкви със здрави
традиции. Видяхме, че истината около „Покръстването” на Княгиня Олга
няма нищо общо с лъжите на Православните отци, защото приживе тя не е
допуснала нито един византийски свещеник в Киев. Пробивът е
осъществен чак при царуването на внукът й Балюмир /княз Владимир І/.
Въпреки всички превратности, Богомилската закваска на Киевския царски
дом се изявява при нейните пра-внуци - БОРИС и ГЛЕБ запомнени с
невижданото смирение, с което приемат своята смърт... След 1917 година
болшевиките ограничават до краен предел влиянието на руските
църковници, но сега виждаме как те отново са възвърнали старите си
позиции и тровят на воля душата на този добродушен и, по детски наивен,
народ.

През последните „преходни” години в Русия бяха открити летописи с

ужасяващо съдържание и на тяхна база - издадени няколко книги за
инквизиционните методи, с които през ХVІ век са били ликвидирани
милиони СТРИГОЛНИЦИ от Новгородския и Суздалския край. В тях се
споменава и за … черната слава на „Соловецкия” манастир, чиито палачи
са надминавали по безчовечност дори своите западни „колеги”. През 2000
година е открит „Новгородски кодекс” от 1036 година, което, явно, е било
използвано от местното Братство. През ХVІІ век на кладата загива
прочутият Епископ АВАКУМ - „Прото-попа” на СТАРОВЕРЦИТЕ. Смъртта
му е инспирирана от царския указ за гонения срещу тях, който, също като
във Франция, развързва ръцете на всеки изверг, готов да убие човек срещу
някаква материална изгода. Тогава на гонения биват подложени и
немските колонисти - МЕНОНИТИТЕ. Руския народ е имал и своите
ХЛИСТИ, МОЛОКАНИ и ДУХОБОРИ, изповядващи простичката истина, че
човек, трябва сам да си бъде господар като се ръководи от Разумното в
 66

себе си! През 1917 година ръководител на последните е, не кой да е, а

самият Алексей Пешков, /писателя Максим Горки!/, вербуван от
болшевиките за тяхната кауза. В най-прочутата си творба - романа
„Майка”, той прокарва Богомилските идеи за саможертвата и служенето
на другите като най-висши човешки добродетели. От тях са били повлияни
и руските класици В. Гогол, Н. Тургенев, Л. Андреев и други, а на граф
Толстой дължим следното гениално прозрение: -„Главната причина за
лошото устройство на живота е лъжливата вяра. Достатъчно е чисто и
просто да се разбере Христовото учение, за да стане ясна ужасната лъжа,
в която живеем всички ние и всеки един от нас.”

Днешните ШКЕИ от Румъния помнят, че са потомци на бегълци от

Чипровци и затова продължават да произнасят молитвите на предците си,
въпреки че, забравяйки български, вече не разбират смисъла на думите.
Техните общности живеят в Крайова, Брашов и в… Алвинц, чието име
поразително напомня на това на АЛБигойците.

През 1652 година Протестанти – КАЛВИНИСТИ от Белгия, Франция,

Холандия и Германия емигрират в южна Африка и създават там първите
селища на БУРИТЕ, тоест – БУГРИТЕ /Българите/, които през следващите
векове воюват непрекъснато с Англия за своята духовна и икономическа
независимост. За този крайно интересен, но почти незнаен факт пишеше в
статията на г-н Любен Костов обнародван в бр.5 / 2001 г. на варненския
вестник „Народен Будител”.

Идеалите на Богомилите за СЪВЪРШЕНСТВО, ЧИСТОТА и БРАТОЛЮБИЕ

стават база и на ХУМАНИЗМА, а през ХІV век във Флоренция възниква и
РЕНЕСАНСЪТ, затова най-значимите творби от средновековните творци са
пропити с високият модел на поведение на Катарските Епископи,
Презвитери и Верни. Самият Свети Бернар от Клерво /1090-1153/ - един от
най-горещите поддръжници на Кръстоносните походи, пристигнал в
Лангедок, за да проповядва против тях, признава: „Няма по-християнска
проповед от тяхната, а моралът им е безупречен!”

ПРОСВЕЩЕНИЕТО от ХVІІ – ХІХ векове е едно естествено продължение на

РЕНЕСАНСА и като такъв има изцяло анти-религиозен и анти-феодален
характер, и няма как да не е така, защото църква, която толерира
 67

жертвоприношенията /„курбаните”/, войните, Кръстоносните походи и

инквизирането на невинни хора, няма моралното право да се нарича
„ХРИСТОВА”. През краткия си живот Божият Син проповядва единствено
ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ИСТИНА, МИР и ОПРОЩЕНИЕ сред хората, които
продължават да са чужди в средите на служителите на една институция,
поела голямата отговорност да носи Името Му! Безспорно, една от
нейните най-невинни жертви е големият италиански поет и астролог
ДЖОРДАНО БРУНО, изгорен в началото на ХVІІ век за своите очевадни
сега, но „еретични”, според „Светите отци”, възгледи. Както видяхме,
идолопоклонничеството и кухата фразеология, подплатени с безогледно
грабителство на миряните са истинските причини всички почтени хора да
напускат казионните храмове. Чиста лъжа е, че през турското робство
нашия клир е бил „стожер на българщината”, дори защото тогава такъв не
е съществувал. По време на това, почти, пет вековно „присъствие”,
повечето ни храмове са били превърнати в джамии или…хамами, а в
случайно оцелелите, службите са извършвани от гърци на техния си език!!!
В по-големите градове тези неуморни „цивилизатори” откриват начални
училища, в които на българчетата се насажда „елинската култура” и по
този начин сума ти от тях се отмятат от своят род. Нямам информация
някой досега да е изследвал съдбата на тези „Еничари”! По онова време
България е прошътана открай – докрай от неуморните таксидиоти
/странстващи монаси/ от Атон, чиято основна задача е била да открият и
изземат и последните оцелели екземпляри на глаголическата ни и
кирилска книжнина, а от Иларион Райчев научаваме как „всички
исторически книги на български език, запазени в Търновската
патриаршия са били изгорени от гръцкия владика в Търново, като са
палели баните с тях.” Но…писала съм и пак ще го повторя - на богатия
колкото и да му отмъкнеш, той все си остава богат, докато кражбата е
присъща само на бедните духом!!!

По онова време, българска реч е могла да се чуе само в някой и друг

манастир закътан дълбоко в недрата на планините и именно там са
закърмени десетината монаси-родолюбци, които от „ревност и жалост към
българския род”, както се изразява Паисий, са ни отсрамили пред света,
пишейки в пълна нелегалност някоя и друга „историйца”. След Фермана на
султан Абдул Азис от 28.ІІ.1870 година и обособяването на Българската
 68

екзархия, борбата на нашите духовни първенци за независимост от

„Вселенската Патриаршия” се разгръща с нови сили, като този път, кой
знае защо, Фанариотите ни набеждават за … „Схизматици”!!!

Заклеймени като „езичество” и „ерес”, нашите изконни вярвания

постепенно са изкоренени, но… те оцеляват сред другите народи, защото В
КОСМОСА НЯМА СИЛА РАВНОСТОЙНА НА ИСТИНАТА, тъй като ТЯ е
еманация на самият Свети Дух! Учителя Беинса Дуно дори казва, че
„Животът е предназначен да търсим Истината”!!! Именно ТЯ ни очаква
на самият връх на нашият дълъг еволюционен Път на тази планета,
известна като Великото Училище на Живота. Той е отразен във формата на
„КАДУЦЕЯ”, който държи в ръка „Посредника” между Божествения и
земния свят – Хермес, наричан от дедите ни АЛП КЕРМЕК. Тогава, тези
които дораснат до последната – Вулкановата човешка раса ще се слеят
със самият Свят Дух, от Който сме произлезли първоначално, за да се
затвори Земният ни Еволюционен Кръг!!!

Днес Богомилските идеали са живи в Службите на всички

ЕВАНГЕЛИСТИ, ЛЮТЕРАНИ, КАЛВИНИСТИ, АНАБАПТИСТИ, ЦВИНГЛИАНИ,
МЕТОДИСТИ, КОНГРЕГАЦИОНИСТИ, КВАКЕРИ и другите представители на
Евангелската /Протестантска/ Църкви, което само по себе си налага
основна ревизия на понятия като „ерес” и „секта”, с които са били
заклеймявани всички инакомислещи опоненти на монополистите – Рим и
Константинопол /Цариград/. Всички апели и опити за „модернизация” на
тези две институции са нелепи и съвършено неизпълними, защото
основите и на двете са прогнили от кръвта на милиони невинни човешки
жертви! Освен това, през вековете те на са променили своята същност ни
на йота и затова днес, благодарение на медиите, сме свидетели на
непрекъснати финансови и гей скандали и в двете крила, заради които,
доживяхме да видим, как предпоследният Папа си подаде оставката.
Всяка НОВА ЕПОХА идва и налага своите неумолими изисквания, а тази на
„Водолея”, в която човечеството пристъпи през 1914 година, е буквално
непредвидима, заради „нестандартния” Уран, под чието влияние ще
протекат следващите 2,160 години. Колкото и инертна да е по-голямата
част от човешката маса и колкото и тя да се съпротивлява на всичко ново и
непознато, ще й се наложи „да влезе в час”, защото вече е в ход
 69

поредната СЕЛЕКЦИЯ, чрез която Земята периодично се отърсва от всички

онези ретроградни елементи, които не допринасят с нищо за еволюцията
на съответната раса. А това, че тя протича „по план” виждаме от масовата
смърт на големи групи хора, загиващи при природните бедствия,
пандемии или цяла серия „модерни” болести.

АНТРОПОСОФИЯТА на д-р РУДОЛФ ЩАЙНЕР обхваща друг кръг

последователи на Всемирното Бяло Братство. Този велик Посветен и
светъл гений на австрийския народ разжарва наново огъня от кладите на
КАТАРИТЕ, за да осъвремени тяхното Верую и синтезира своята НАУКА ЗА
ЧОВЕКОЗНАНИЕТО! Според Хари Салман, „Рудолф Щайнер говори за
състояние на душата, при което човек е чувствителен към полярността на
Злото и Доброто и го нарича БЪЛГАРСКА ДУШЕВНА НАГЛАСА!”, а това е
най-големият комплимент отправен от „западняк” към нашия, уникален
във всяко едно отношение, народ.

На края искам да се върна пак към един от най-сериозните

изследователи на Богомилството у нас - проф. Николай Райнов, който през
1935 година посещава о-в Малта и, което е по-важно, е допуснат до
Богомилските светини, съхранявани от тамошния Орден на Тамплиерите.
Скоро след това Небето предлага на този Висш Посветен още един
уникален шанс - да се запознае с безценните страници от автентични
български документи от турското „Тефтер хане” /Държавен архив/, чиято
история държа се знае от всеки БЪЛГАРО-ЛЮБЕЦ, за да не се забрави едно
от най-отвратителните прояви на национално предателство, извършено
през недалечната 1936 година. Предисторията - през ХІV век синът на
нашата принцеса Кера–Тамара – султан Баязид І /1389-1402/ заповядва на
тогавашния губернатор на Шумен да събере целия държавен книжен фонд
от родината на майка му и „пет каруци книжнина” потеглят за Цариград,
където се съхраняват до 1934 година. Тогава, чрез инж. Никола Димков
/вуйчото на Петър Димков!/, нашето правителство е уведомено, че турците
са склонни да ни ги върнат, естествено, срещу заплащане и… пет вагона
архивни документи поемат към София. С тяхното изследване е удостоен
не само Н. Райнов, но и големият наш интелектуалец и художник Благой
Мавров и дългогодишният председател на Теософското дружество Никола
Трифонов. Резултатите не закъсняват и на тяхна база на бял свят се
 70

появяват „Велчова завера”, „Делото Левски” и други забележителни

документални творби, но… сред старите книжа изникват и някои
компромати за „известни български фамилии”, като, най-вероятно, се
наместват и вездесъщите гъркомани и русофили, и една вечер на 1936 г.
съхраняваните, кой знае защо, на гара Побит камък, вагони пламват,
разбира се, „при неизяснени обстоятелства”... Това може да се случи само
у нас, провокирано от най-нисшия аспект на планетата Сатурн, за чиито
самоунищожителни тенденции споменах още в началото на този
материал. Затова пък висшата му октава зароди БОГОМИЛСТВОТО!!!

Скоро прочетох за друг фрапантен случай, който бързам да споделя с

вас - „След 09.09.1944 г., по заповед на Сталин, от всички църкви и
манастири в България са събрани и унищожени в Кочериново няколко
вагона с оцелели дотогава книги на Глаголица, тъй като те са веществено
доказателство, че българите са били коренното население на Балканския
полуостров, че са имали своя азбука, четмо и писмо още в древността и че
те са „кръстниците” на руския народ.” – пише моят приятел Георги Метев в
„…За българите…”. Не се иска много въображение да се досетим какво е
сполетяло Босненските глаголически книги при терора на Тито.

Николай Райнов е автор и на „Псалом на Слънцето”, в който се

проследява митарството на човешката Душа през дванадесетте
зодиакални знака – от „Овен” до „Риби”, завършващ така: -„Ти си в
сърцето на Слънцето – и душата ти бие като огнена жила: край тебе лети
светлина – и пламъкът е твой поглед, а лъчите са твои ръце…”

А ето началото на едно трогателно стихотворение за „Богомилите”,

което им е посветил прочутият ясновидец Дядо Влайчо от село Коньово -

Те бяха изпратени с небесно послание,

носители на любов и истинско знание.

Не бяха самозвани, късогледи, фанатици,

нито от божията любов отцепници-еретици.

Нямаха платени водачи с патрахили

и не бе истинското им име богомили.

 71

Казваха се Христово Бяло Братство,

любовта бе за тях духовно богатство. и т.н.

Николай Павлович рисува портрета на БОЯН, Димитър Гюдженов –

„Изгарянето на българския богомил Василий в Цариград”, а дъщерята на
народния лечител П. Димков – Лили Димкова изписва цял цикъл
„Богомили”, сред които искри и ангелският образ на МАКРИНА /Епископ
МИХАИЛ УНГАРЕЦ/.

С осъзната национална гордост д-р Найден Шейтанов казва: Боян –

Магът - „систематизатора на Богомилската вяра и светоглед, направи от
България нов Йерусалим на Европа.”, а колко пророчески прав е бил си
личи от факта, че Основният Двигател на Новата – VІ по ред Култура на
Бялата /АРийска/ раса сме пак ние - БОГАРИТЕ, които чрез нашият
уникален във всяко едно отношение език, сме призвани да поведем
новите СЛОВЕНИ към Бога по най-прекия път!!!

За финал искам да припомня пророческите думи на СИМЕОН АНТИПА:

-„…И некой от бъдещите ще върви върху руините и ще дири скъпи
съкровища…”, каквито, както видяхме, у нас има в изобилие, но трябва да
ги познаваме, да ги популяризираме и … да се гордеем с тях!

Този материал е посветен на светлата памет на всички БРАТЯ и

СЕСТРИ отдали живота си на БОГОМИЛСТВОТО, но, в същото време, той е
апел към съвременните БОГО и БЪЛГАРО-ЛЮБЦИ, работещи всеки на
„своята нива”, никога да не забравяме смирението, с които Предците ни
са пристъпвали в пламъците на кладата в името на своя ИДЕАЛ и
ИСТИНАТА! Нека имаме тяхната Вяра и Кураж при всички превратности на
тези сложни Времена, в които сме орисани да живеем, но най-важното -

ЖИВОТО СЛОВО ДА ОПАЗИМ !!!

Август 2000 г. – Пловдив

Декември 2013 г. - Германия

 72

БИБЛИОГРАФИЯ

1 - Ал. Алексиев – Хофарт – „Изгубените кодове на древните българи”,

„ТанНакРа” 2002 г.

2 – Антон Глогов – „Богомилското учение” – „ДЕН” 2000 г.

3 – Асен Чилингиров – ст. „Кой положи основите на книжовността в Русия”,

в-к „Про/Анти”

4 – „Большая Советская Энциклопедия” том 18 – Москва 1993 г.

5 – Борислав Иванов – „Безсмъртната птица на Вярата” – „Новата

цивилизация” 2006 г.

6 – Боян Боев – „Мисията на Богомилството” – В. Търново 1992 г.

7 –„Джагфар тарихи” – „Огледало” – София 2001 г.

8– Димитър Ангелов – „Богомилите в България” –„Наука и изкуство” 1980 г.

9 – Ганчо Ценов – „Покръстването на българите” ІІ книга – „Хелиопол”

2004 г.

10 – Георги Метев – „…За българите…” – изд.”Албатрос” – 2011 г.

11 – Епископ Симеон – „Богомилство и Богомили” – неиздадена ръкопис

12 - Иван Кирилов – „Истината за Богомилите” – „Хрикер” 2000 г.

13 – Иван Клинчаров – „Поп Богомил и неговото учение” – София 1927 г.

14 – „История на България” ІІ том – БАН 1981 г.

15 –„История на арменския народ” – УИ „Св. Климент Охридски” 1998 г.

16 - И. Р. Григулевич – „Инквизицията” – „Партиздат” 1979 г.

17 - Йордан Иванов – „Богомилски книги и легенди” – София 1925 г.

18- Йордан Андреев – „Българските канове и царе” – „Петър Берон” 1988 г.

19 - М. Бохосян – „Арменската цивилизация” – София 1996 г.

 73

20 - Николай Райнов – „Богомилски легенди” – „Логос” Варна 1994 г.

21 - Петър Мутафчиев/Вера Мутафчиева – „История на българския народ”

– София 1998 г.

22 – Радослав Кондаков – „Бенямин /Боян Мага/” – статия от Блогът на

stoyan80

23 - Сборник „Изгревът” – том І – София 1993 г.

24 – Стою Шишков – „Помаците в трите български области Македония,

Тракия и Мизия”

25 - „Текстове и документи по история на България” – „Булвест-2000” –

1993 г.

26 - Хари Салман – ст. „Строители на храмовете на човечеството”,

сп.”Житно зърно”

27 - Христо Досев – „Богомили, история, учение” – София 1930 г.

28 - Христо Маджаров – „Богомилски мистерии” – „Алфиола” – Варна 1994