ЗавещаНие Вълчаново

Документи. Доказателства.

Факти

Татяна Христова Димитрова

ISBN 978-619-91923-1-3

София,

2022

1
 Проектът
е реализиран
с финансоватa подкрепа на
Национален фонд „Култура”

2
Съдържание:

Увод ………………………………………………………………… 4

Митове и истини за живота на Вълчан войвода…….…………….. 6

Предизвикателството на най-новите исторически хипотези

за историята на българите………………………………………… 28

Настоящият сборник с научни изследвания на д-р Татяна Димитрова е

първа стъпка от проекта „ЗавещаНие Вълчаново“ и е осъществен с
подкрепата на Национален фонд „Култура“, МОН.

3
Увод

Причината за разработване на целия проект „ЗавещаНие Вълчаново“ е

спешната необходимост от ценности, от стълбове на духовност в България. Те ще ни
обединят и припомнят кои сме ние, българите, какъв е нашият цивилизационен
принос. Необходимо ни е себепознание, за да отстояваме успешно националната си
идентичност. България трябва да проучи и напише докрай националната си история и
да идентифицира предците си, които предизвикват или управляват процеси и явления
в националната ни съдба и са играли ролята на знаме, носят в кръвта си знанието и
духа на народа ни. Една непроучена докрай личност, която настоящото изследване ще
събуди, е исполин по дела в името на най-голямата българска ценност - свободата. Това
е личността на Вълчан войвода, която може да ни припомни какво е завещанието на
дедите ни и как Кубратовият сноп стрели трябва да бъде в ръцете на нашите
държавници неделим…Затова трябва да прочетем истинското „ЗавещаНие
Вълчаново“ – то ще ни обедини и отрезви. Описано в роман, то ще бъде наративът,
който бранд „България“ очаква за своя брандова история. Откриването на Вълчановото
наследство ще аргументира и отговори на всички предизвикателства на най-новите
хипотези за българската история.
Десетилетия наред неуспешно се търси бранд на България като туристическа
дестинация, а създадената универсална методология за изграждане и управление на
бранд на всяка туристическа дестинация на Димитрова1 ще има свое успешно
приложение именно чрез тази брандова история, в която ще бъдат заложени всички
послания и артикулирани всички ценности на България. Така проектът е бъдеща
визитна картичка на народа ни пред света, а създаването й включва няколко стъпки:
подробно ресурсно проучване на духовното и материално наследство на България, на
нашите история, фолклор, култура и знания, на нашите цивилизационни приноси,
извеждане чрез научни статии на ключовите предимства на България и на приноса на
брандовата личност, което изпълнява настоящата разработка; създаване на брандовата
история на България, представена през сърцето на брандовата личност.
Целта на проекта „ЗавещаНие Вълчаново“ е да представи мисията и приноса на
българите за развитието на световната цивилизация и да изведе нов национален герой
на България. Инструменти на проекта са двете научни студии и драматургична творба,
чрез които ще бъдат представени моменти от българската история през погледа на една
недостатъчно позната историческа личност – Вълчан войвода. Успоредно с това ще бъде
разказан животът на самия Вълчан войвода – визионер с изключителен интелект и
умения, за който днес се носят легенди и чиито съкровища се търсят, великата личност,
която в най-мрачните робски години е била истински духовен водач на българите,
обединител и вдъхновител на народ, за чието бъдеще той воюва през целия си живот –
за свободна и силна България. Личността на Вълчан войвода като ролеви модел за

1
Димитрова, Т. Иновативен подход за създаване и управление на бранд „България” и бранд „София”, СУ „Св.
Климент Охридски“, София, 2020, достъпно на:
https://docplayer.bg/223273764-%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D0%B7%D0%B0-
%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%B8-%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-
%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B4-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B4-
%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F.html

4
подражание ще научи младите поколения българи на обич към своя народ и почит към
традициите, на държавническо и стратегическо мислене, ще им покаже как се инвестира
в бъдещето на родината като икономика на знанието, как ключови за българската
духовност дела трябва да бъдат подкрепени с всички необходими средства, как и защо
се изграждат храмове и манастири на знанието и на Христа, кои деца заслужават
стипендия за образованието си, защо събира и завещава на народа ни средства за
икономически силна България, защо Вълчан войвода инициира и дава средствата за
построяване на Софийския университет, защо инвестира в българска памет и събира
източници за българската история, защо строи манастири и храмове, как защитава своя
народ и изгражда свой военен отряд… Проектът подкрепя духовните стълбове в живота
на българина - човешките и националните ценности, възпитава в тези ценности младите
поколения, насърчава интереса към опазване на културно-историческото ни наследство
и заявява достойнствата на народ, дал на света и на европейската цивилизация ценно
знание и наследство. Този проект е ключ към международно дипломатическо признание
на българския принос за европейската цивилизация и защитава дипломатично със
средствата на изкуството българската кауза в спорните с република Северна Македония
исторически и културни въпроси.

Основната цел на проекта е определяща за методологията на проучването.

Необходимостта от подбор на исторически коректната информация (с цел последващото
й включване във фабула) в настоящото изследване налага да бъдат приложени
успоредно няколко подхода:
-пространствено-хронологичният подход, където изследванията са обвързани с
конкретна територия и развитието се проследява в ретроспекция, за да могат да бъдат
по-добре установени закономерностите и тенденциите,
- интегралният, защото нито едно събитие не е изолирано от всичко останало, което се
случва в рамките на определена територия, а в цялостния контекст; (включително
развитието на изкуството, културата, технологиите, на всички отрасли на живота -
икономика, култура и т.н.)
Събирането на документи и факти е голямо предизвикателство, пред което е
заставал вероятно всеки монах, книжовник, историк, когато е пресейвал истината за
историята от измислицата. Двете студии в този сборник - „Митове и истини за живота
на Вълчан войвода“ и студията „Предизвикателството на най-новите исторически
хипотези за историята на българите“ ще проучат хипотезите, свързани с живота и
личността на Вълчан войвода и с приносите на българите към световната култура и
цивилизация.
Как са свързани две на пръв поглед разнопосочни изследвания? Ще откриете връзката
им в „ЗавещаНие Вълчаново“. Там ще прочетете не само за тоновете злато, които все
още не са открити от иманяри и са предназначени за бъдещето на свободна България, но
и за духовното завещание, което ни е оставил Вълчан войвода.
Драматургичната творба, която предстои да бъде създадена, ще бъде изцяло изградена
на основата на реални факти, защото няма по-силно послание от истината. Ще докоснете
изумително високи морални и човешки измерения. Нека заедно чрез тях да съхраним
паметта за героите и историята на България за поколенията!

5
 Митове и истини за живота на Вълчан войвода

Д-р Татяна Димитрова

Проучването на няколко основни хипотези за живота и делото на Вълчан войвода чрез всички достъпни
исторически извори (архивни документи, спомени, ръкописи, публикации в пресата, исторически романи,
фолклор) и проведено лично интервю с ключов информатор утвърждава основната хипотеза, че Вълчан
войвода е прочутият хайдушки войвода, който олицетворява българската идентичност, нашето хайдушко
движение в България като еманация на българския свободолюбив народностен дух, че е герой, посветил
живота си на каузата свободна и силна България, защитник и спасител на своя народ, визионер, дипломат
и стратег, войн и патриот, дух и кръв български. Той е личността, която ни дава повод за национална
гордост и е ролеви модел за подражание със силата на национален герой. Житейският му път представя
сбъдването на неговата мечта и на мечтата на всеки българин през ХIХ век – свободата на родината. Тя е
изстрадана, но красива. И Вълчан войвода оставя на съвременните българи най-голямата задача – да
сбъднат и просперираща България!

Ключови думи: хайдушко движение; съкровища и трезори, древна историята; митове и

историческа истина

Стотици са статиите и публикациите в интернет, десетки са романите за Вълчан войвода,

вдъхновени от иманярски легенди за тонове злато в български пещери. Противоречията
в тях са много – от името и родното му място до смъртта и наследниците му. Вълчан
войвода е хайдутинът, който събира съкровища, за да плати освобождението на
България2, който диктува на поп Мартин опис на пещерите със съкровищата и капаните,
които Вълчановата хайдушка чета е поставила3; той е ту спасител и отмъстител за
нанесени злини на хиляди страдащи българи и за отвлечената си годеница Рада4, ту е

2
Василев, Й. Вълчан войвода искал да плати освобождението на България, в-к „Дума“, събота, 10 януари 2015 г.,
с.14, 27; Момчилов, К. Странджанската буна. // Република на младостта : [Сб. материали]. – София, 1983, с. 101-113
3
Красин, Х. Съкровищата на Вълчан войвода. Как и къде са заровени според дневника на поп Мартин?, Сатори Ко,
2009; Красин, Х. Вълчан войвода и златото на Рим, Сатори Ко ООД, София, 2012; Марков, К. Змей кале. Легенди за
съкровищата на Вълчан войвода, кн.3; Баев, Х. Шифърът на Ювеналий или Иманярски Ямбол : от Инджето и Вълчан
войвода до Бай Желязко Императора, Хараламби Баев, Ямбол, Светлина, 2010 г.; Бубалов, И. Иманярски и хайдушки
предания : оригинални снимки, карти и документи : сведения от асовете на иманярите : Ч. 1., Иван Бубалов – 2. прераб.
изд, София, Изд. ателие „Аб“, 2011 ; Ново. Разсекретено за римските съкровища, рудници и калета в България, II
книга, 2001 г; Деспинов, И. Иманярска тетрадка : Тайните на заровените съкровища. Иманярските места в България.
Легенди и предания, Иван Деспинов, София, Изд. на сп. Глобус, 1992; Миланов, М. Вълчан войвода. Миланов, Милан.
Тайните подземия на България : Ч. 6. Летящите чинии на илюминатите. Истината за Вълчан войвода и поп Мартин.
Третото послание на Богородица. Онзи непознат свят. Кой е осмият? Енергийните системи на света. Авраам. Врата
за другите светове. Аменхотеп IV Соларните кръгове в Странджа планина. Буда е жив. Библията на дявола. Кацали
ли са американците на луната?, София, 2011; Миланов, М. Тайните подземия на България. Ч. 14. Съкровища от
прокълнатата планина Шакта; Тайнствен остров в блатата на Аржентина; Загадката коньова в Западен Сибир;
Лунният владика; Мраморният град; Кавалерията на Вълчан войвода; Програмирана случайност; Лунната
обсерватория край село Байлово; Съкровищницата на скитите; Въртоп кале; Мистичната чит кая / Милан А. Миланов.
- [София] : Везни4, [2017].
4
Маджаров, Панайот. Народни разкази и песни за хайдути и хайдути разбойници, Маджаров, П. Животът на
източнотракийски българи в техните песни и разкази, София, 2001, с. 141-161; Митове и легенди : Бургас, Странджа,
Ямбол, Сливен / Отг. ред. Иглика Георгиева, София, Стандарт, 2013, с.64; в-к“24 часа“, „За осем тона злато копаха в
Русе“, 16.08.2012г., https://www.24chasa.bg/Article/1282113; Kmeta.bg, Иманяри ровят Странджа за имането на Вълчан
войвода, 28 февр. 2013 г., https://kmeta.bg/imanyari-rovyat-strandja-za-imaneto-na-vulchan-vojvoda/

6
участник във въстанието на малките султани5, ту във войната на Русия срещу
Османската империя от 1828-1829 г, ту се среща с руския цар, за да договори руската
армия за „мурабе“ за българското освобождение, ту въоръжава цялата Българска земска
войска6, ту се сражава в Кримската война и името му шептят всички българи и сърби7, а
фоклорът е опазил и народни песни за него, но те не са съизмерими с колосалната му
популярност в легендите.
Хипотезата, която настоящото проучване поставя, е, че Вълчан войвода не е нито
събирателен образ, нито легенда, а българин от плът и кръв, който олицетворява
българската идентичност, нашето хайдушко движение в България като еманация на
българския свободолюбив народностен дух, герой, отдал живота си на каузата свободна
и силна България, защитник и спасител на своя народ, визионер, дипломат и стратег,
войн и патриот, дух и кръв български. Той е личността, която ни дава повод за
национална гордост и е ролеви модел за подражание със силата на национален герой.
Чрез завещаното от войводата правим нов прочит на важна част от историята на
България посредством непознати до днес факти.

Методология на проучването. Източници за събиране на първична и вторична

информация.
Проучването е изградено на доказване на една основна хипотеза чрез няколко други
хипотези, които представят отделни аспекти от живота и дейността на великия българин.
Макар и недостатъчно на брой извори, достигнали до днес, ще бъдат проучени всички
достъпни такива. За набиране на първична и вторична информация ще бъдат приложени
общите научни методи за подробно проучване на исторически факти и събития,
свързани с живота и личността на Вълчан войвода - анализ, синтез, сравнителен анализ,
за да отсеем кои от данните са част от историческата истина и кои – от митологията. За
доказване на хипотезата може да се приложи тръгване от частен случай и резултат, но
няма да бъдат прилагани недоказани чрез писмени свидетелства факти. Ще се приложат
и твърдения на ключови информатори, до които са стигнали по научни методи. Ще
отсеем и „гравитация на историята“7, която функционира в общественото пространство.
Затова ще бъде използван и историческият метод (метод на екстраполацията), при който
резултатите от минали събития могат да са основа да се предвиди бъдещето (към
определен момент от историята – т. т. резултатът днес има причина вчера и при
повтарящи се факти/ситуация може да се екстраполира бъдещето). Ще приложим и
исторически методи за изследване като: историко-генетичен метод – за да изследваме
ранното развитие на събитието.
Отдалечеността на изследваните личности и събития във времето, в което са живели,
задава използването основно на вторична информация, която ще бъде внимателно
пресята за нейната достоверност. Поради спецификата на информацията, която достига
до нас, се откриват косвени свидетелства и е необходима ясна граница между митовете
и истината. Методология за пресейване на митове от истини и исторически факти ще
бъде основана на много ясно разграничение между митология и история с една метафора

5
Петканов, К. Индже войвода, Изд. БЗНС, София, 1985 г.
6
Гинев, В. Вълчан войвода. Златният бог на България.Част I, II, III, Колор принт, Варна, 2014, 2015, 2020 г.
7
Петрович, Б. Цариградски друм, ИК „Персей“, София, 2014

7
на Пенчев8: “Митологията е гравитацията на историята“. Като имаме предвид
представеното от Пенчев поставяме въпроса Как, съобразявайки се с „разнообразните
митологеми в едно плуралистично и демократично общество“, да открием основата,
около която гравитират митовете? А тази основа се повтаря. За по-голяма яснота
Пенчев синтезира гледната точка на френския изследовател Леви – Строс „къде свършва
митологията и къде започва историята… и как простото противопоставяне между
митология и история, което сме привикнали да правим, въобще не е рязко очертано…и
има междинни нива; как историята, която ние пишем, е практически напълно основана
върху писмени документи, но при индианците има само устна традиция, която
същевременно претендира да е история“9. Така в заключение Пенчев очертава седем
отлики, от които петте основни са: 1)че историята е истинна, а митологията – неистинна;
2)митологията е затворена, а историята – отворена система; 3)в модерните общества
историята се нагърбва и с функциите на митология – да осигури приемственост между
времената, почит към миналото; 4)„историята, бидейки и митология, се състои в един
аспект от факти, а в друг – от митологеми, т.е. от смислови единици, чието
предназначение е да легитимират уважението към миналото и целостта на общността“;
5)“Пренареждането на митологеми в смисъл на елементи от разпаднала се митология
…все пак има предвид само една история“, но „плуралистичното множество от варианти
…в своята… противоречивост“ са „несъвместими с историята на това, което е било“10.
Трудното разграничаване между историческата истина от богатата метафоричност на
фолклора ни и от обобщени образи Петров подчертава така: „в легендите и в народните
ни песни митологичната субстанция не подлежи на спор“, не спорим и за това, че
техниката на фолклора ни е да създава сюжетен конструкт повествование, което може
да е приказка, мит, с обща морфологична или композиционна схема, че те експлоатират
една обща субстанция, но и че (Петров, който се позовава на мисъл на Проп) „митовете
не само могат, но дори са длъжни да бъдат изучавани със същите методи, с които се
изучава и вълшебната приказка“. В този смисъл е опасно да се извлича историческа
истина от метафоричността на фолклора ни и от обобщени образи, но настоящият герой
не е такъв събирателен образ, а личност със свой път в историческата съдба на България.
За набирането на първична информация за исторически факти и събития,
информация за личности и техните действия са приложени следните научни методи:
1)Провеждане на лично интервю с ключов информатор/експерт, което е качествен
метод за набиране на първична информация. Такова интервю е проведено с писателя
Васил Гинев, потомък на Михо Кафталията – един от най-близките хора на Вълчан
войвода. Васил Гинев не само е получил информация от първоизвора, но той също е
провел лично интервю с няколко наследника на ятаци на четата, съпоставя
информацията, получена от тях, с тази, която получава в наследство от прабаба си Мария
Михова и създава поредица от книги на основата на реални и проверени факти.
Поредицата е със заглавие „Вълчан войвода. Златният бог на България“ в три части
(2014, 2015, 2020), както и книгите „Прикрити истини за Вълчан войвода и други
български герои“ (2019) и „Зорница“ (2021).

8
Пенчев, В. Когато митът стане история – Клод Леви-Строс, „История и митове“, Е-книга, София, 1999, с. 217-222р
достъпна на https://philarchive.org/archive/PENQ-2
9
Ibidem
10
Ibidem

8
2)Провеждане на теренни проучвания (те са проведени в периода 2017 г.- 2022 г. от
автора с цел опознаване на основния маршрут на Вълчан войвода: Истанбул-Одрин-
Варна) Направени са теренни проучвания на Истанбул и храма „Св. София“, край
Босфора и азиатския бряг на Истанбул; Одрин и храмовете „Св. Св. Константин и Елена“
и „Св. Георги“ и джамията „Селимие“; с. Галата (днес квартал на Варна), бреговете на
Черно море край днешно Шкорпиловци, Яйлата; манастир „Седемте престола“,
Чипровски манастир, Чипровци и информация от местни хора за скитовете над него
(днес скитовете не съществуват), Пирот (днес в Република Сърбия), Ниш – Република
Сърбия - и местните предания за Вълчановото съкровище сред съвременниците;
днешният връх Аида – с. Драгойново, област Пловдив, от където е Ангел войвода (село
Козлука) и се наблюдават керваните по пътя за Одрин по наричания от местното
население „Дахлитьски пъть“, който свързва западните територии на Османската
империя и хазната в Цариград (по този път са минавали и безчинствали даалии и
кърджалии и това е причината село Бодрово да се премести с отстояние от този път,
донесъл много беди и нещастия на хората, чиито домове са били в непосредствена
близост до пътя); гр. Елена, с. Раювци, Къпиновски манастир, Плаковски манастир
(мястото на организация на Велчовата завера); паметниците на Вълчан войвода в с.
Раювци – Еленски Балкан, където е запазено местното предание за смелата Боряна, която
станала знаменосец в четата на Вълчан войвода.
Събирането на вторична информация е насочена към всички потенциални
източници – Централен държавен архив, Национална библиотека „Св. Св. Кирил и
Методий“ – Исторически архив, БАН – Исторически архив, български фолклор, научни
разработки и публикации, романови и литературни творби, периодичен печат, Държавен
вестник, топоними и т.н.

Провеждане на проучването
I.Набиране на първична информация
Проведеното интервю с писателя Васил Гинев на 14.01.2022 г. във Варна представлява
качествен метод за набиране на първична информация от ключов експерт. Васил Гинев
е потомък на четника Михо Кафталията, един от верните достойни българи в четата на
Вълчан войвода. Първоизворът на всички описани от информатора Васил Гинев събития
в книгите му са спомените на двама четници от Вълчановата чета. Първият четник е
Вълчан Михов Христов – сина на Михо Кафталията, кръстен на Вълчан войвода (баща
и син са четници във Вълчановата чета), а другият е Дойчин Карабунаров – козарчето,
което Вълчан войвода е спасил и то му остава вярно докрай. В продължение на три
месеца през 1921 г. двамата четници пребивават в село Арковна, Провадийска околия,
където през 1913 г. се е преселила Мария Михова след като турските власти насилствено
са я прогонили от къщата на дедите й в Одрин. Двамата четници са на преклонна възраст
– Вълчан Михов е 85 годишен, а Дойчин Карабунаров – 79 годишен. С предчувствие за
края си те подробно описват всеки спомен от живота им като четници, изясняват всеки
спорен момент помежду си и грижливо преписват тефтери, които завещават на Мария
Михова с цел да се опази информацията и да остане истината за поколенията. По данни
на Васил Гинев (внук на Мария Михова) и двамата четници умират само месец след като
описват всичко преживяно. Те са основният източник на информация за дейността на
Вълчановата чета и за живота на Вълчан войвода.
Писателят Васил Гинев набира допълнителен сравнителен материал като провежда три
интервюта и прави теренни проучвания къде са се случили описваните събития. Той се
среща през пролетта на 1984 г. с баба Добра Янакиева от село Чукарка, Бургаско, чийто
дядо е бил ятак на Вълчановата чета. Тя описва с точност пътя на Вълчановата чета от
Странджа до Созопол и Св. Параскева.

9
През есента на 1984 г. Васил Гинев провежда интервю с баба Стояна Тенева от село
Жидов дол, Троянско, която е внучка на ятаци на Вълчан войвода. Тя дава ценни
сведения къде са носили храната за хайдутите над Троянския манастир, където е едно от
главните свърталища и на Вълчановата чета – над Троянския манастир се намират
местността Станчов полегар, от там извира река Черни Осъм. Баба Стояна описва и
показва местностите в района, дава подробни сведения за хайдутите и техните
скривалища в Балкана над нейното село, посочва местата на среща с тях и всичко, което
е чувала от дедите си.
През 1986 г. Васил Гинев се среща с баба Калина Асенова от Русенското село Соколово.
Нейният дядо също е бил ятак на хайдутите и ги е превозвал с лодка през река Дунав до
Влахия. Тя посочва местата и подробностите, свързани с преминаването на реката.
При съпоставяне на получената информация от трите проведени интервюта, тази
информация съвпада до най-малкия детайл с информацията от другите информатори,
включително тази от четниците. Така Васил Гинев описва реални етюди от живота на
Вълчановата чета, които разказват със силата на исторически извор за живота на Вълчан
войвода, на неговата чета, за тежкия живот на българите през периода на османското
робство и конкретно в годините на хайдутуване на Вълчан войвода. Гореизложените
данни са предоставени от писателя Васил Гинев по време на проведеното с него
интервю.
II. Набиране и анализ на вторична информация
Събраната информация е организирана в хипотези, които обобщават основните теми,
свързани с живота и дейността на Вълчан войвода. Макар и косвено, чрез следствия и
вътрешни зависимости, те дават пътя от резултата към предпоставките и фактите не са
в противоречие с вече доказани факти.
II.1.Хипотеза. Вълчан войвода е реална личност и спорът около името и родното
място на войводата са изяснени от неговите четници
За българската история периодът преди последния трети етап от развитието на
хайдушкото движение (от средата на ХIХ век до Освобождението на България), в който
„се извършва преходът от хайдушкото движение към четничеството“11 все още не е
подробно проучен. Това е периодът от средата на ХVIII век до средата на ХIХ век, когато
измежду по-известните хайдушки войводи виждаме посочено и името на Вълчан войвода:
“Христо войвода, Делю войвода, Алтънлъ Стоян от Котел, Димитър Калъчалията, Бойчо
войвода, Кара Танас, Конда войвода, Вълчан войвода, Добри войвода, Детелин войвода и
Дончо Ватах от Копривщица, Ангел войвода от с. Новаково, дядо Цоньо войвода от с.
Драгуданово, Куман войвода, Златю войвода, Кокарчооглу, Стойко, Мартин и Радоя –
всички от Сливен, Гарбачи Георги и Будак Стоян от Ямбол, Гълъб войвода от с.
Омарчево, дядо Кутю байрактар и даскал Тодор от Трявна и др.“ 12
Уверение в това, че Вълчан войвода е реална личност от българската история,
роден в Странджа хайдушки войвода, е портретът, който познаваме по скицата на
зограф, рисувал войводата във Вакъфския (хайдушкия) манастир "Св. Троица". Най-
точна информация за личния живот на Вълчан войвода имат неговите четници, описали
спомените си в тефтери. Васил Гинев в проведеното интервю дава следната
информация: „Името на войводата е Вълчан Стоянов Вълчанов, роден на 07.01.1775 г. в
с. Копан и починал на 25 март 1879 г. В 104-годишния си житейски път той спасява от
робство хиляди българи, посвещава живота си на българското освобождение, създава
план за мурабе и го реализира, участва във войни, въстания и битки и посреща

11
Кинов, И., Атанасов Щ., Д. Христов, Б. Чолпанов, Въоръжената борба на българския народ срещу османското
господство, Държавно военно издателство, София, 1961, с. 66-67
12
Ibidem

10
жадуваната свобода на България, а след смъртта си остава нетленен. Войводата на
войводите!“
За родно място на хайдутина спорят още много селища в Странджанско (Малко
Търново, Карациново, Кара дере, Паспалово); село Факия и др. Объркването произтича
от объркването на Вълчан войвода с Вълко Бимбела, които не са една и съща личност,
както някои автори смятат:
„Най-старите документи за съществуването на Вълчан войвода са от 1500 г., което ще
рече, че се опровергава твърдението първият Вълчан войвода да е от с. Факия. Излиза
така, че той е един от поредните Вълчановци. Възможно е да се окаже, че първият
Вълчан войвода е потомък на Шишмановия род“13
Нейков проучва праотците на войводата Стефан Караджа във „Факийско
предание. Сбирки от народния живот“. Този български исторически извор14 разказва за
потомците на Шишмановия род, но Вълчан войвода не е сред тях, а родовата история на
Вълко Шейтана (или Вълко Бимбела).
Ясна отлика между двамата - Вълчан войвода от с. Копан и Вълко Шейтана от с.
Факия - е историческият роман „Индже войвода“ - там Петканов15 представя и двамата
- те не са едно и също лице. Петканов описва началните години на хайдушкия живот на
Вълчан войвода и историческите факти са безспорни. В младия Вълчан войвода е
влюбена едната дъщеря на Вълко Бимбела - Лиляна - и цяла година тя тъгува за
несбъднатата си любов. У Бимбела също тече бунтовна кръв, но той е с едно поколение
по-възрастен от младия Вълчан войвода и е негов ятак. Писателят Константин Петканов
е роден през 1891г. „в голямото чисто българско село Каваклия, Кърклисийско –
Източна Тракия – Европейска Турция“16 и историческите романи, които пише, носят
знанието на очевидец и познавач на хората, културата, историята и ежедневния бит,
което дава на Петканов душата на българин от Странджа, преимуществото да познава
тази земя, нейните хора и история. За родното си място той казва: “В това село на яки
мъже – пехливани – аз за пръв път чух най-простите и прекрасни словесни сравнения и
образи“17
Гореспоменатото съществуване на Вълчановци (което измества личността на Вълчан
войвода в посока на събирателен образ) е твърдение и в изследването на Петров18 как
„метафоричната семантика на вълка-пазител и на иманярско-хайдушкия епос
произтичат от вдъхновената приемственост на древната, многослойна, зряла и
проникновена култура“. Когато проучва хипотезата за митологично – легендарната
същност на войводата, Петров намира „семантична тъждественост и
взаимозаменяемост“ между двамата Вълчановци - Вълчан войвода и Вълко Бимбела,
дори в подкрепа сравнява делата им с още един герой – действията около Сливен на
капитан Вълков: “депутацията (…) начело с Вълко Бимбеля, която се представила на
Дибич (I 16 Л 14) и т.н. много повече напомнят разказа на капитан Вълко(в) от книгата
на А. Савич (I 22 Л 17) или на титулярния съветник Иван Ботянов за българина „Вулкан“,
който като истински тонабил (наистина вече не на Созопол) бива приет от адмирал
Грейг.“ Все пак Петров представя и предание за родословното дърво на Вълчан
войвода.19

13
Ново. Разсекретено за римските съкровища, рудници и калета в България, II книга, 2001 г.
14
Нейков, Б. Факийско предание. Сбирки от народния живот, Изд. „Български писател“, София, 1985
15
Петканов, К. Индже войвода, изд. Христо Г. Данов, София, 1947
16
Сестримски, Иван, Минко Бенчев, Наташа Манолова, Творци на българската литература, Том III, Изд. Български
писател, София, 1985, с. 85
17
Ibidem
18
Петров, Д. Превъплъщенията на Вълка – пазител, изд. „Захарий Стоянов“, София, 2001,с.83
19
Петров, Д. Превъплъщенията на Вълка – пазител, изд. „Захарий Стоянов“, София, 2001,с.47

11
Топонимите също са показателни за местата, с които народната памет свързва Вълчан
войвода. В енциклопедичния справочник „Малко Търново. Странджа“20 са посочени
следните топоними: „Край Голица, Варненско, доскоро имало чешма на негово име с
барелеф на съпругата му; на Резовска река е прочутият Вълчанов мост, над Ропотамо
Лъвската скала носи и името Вълчанова дупка; в Родопите (над Кричим) един двоен
връх се нарича с името му (Малък и Голям Вълчан), а непроверени сведения твърдят, че
една от старите улици на Яш (Румъния) носи името му в знак на признателност за
направено дарение; днес малък кораб носи името му, а едно странджанско село се
преименува на Вълчан войвода.“ В с. Голица има паметник на Вълчан войвода и
Вълчанов дол. В Държавен вестник, бр. 87 (петък, 2 ноември, 1979 г.) в „Списък на
историческите паметници от националноосвободителните борби в Хасковски окръг“, с.
901 има топоним 20 - Историческо място, свързано с Вълчан войвода – с. Лисово, м.
„Вълчаново изворче“, източно 3 км.
Тези маркери на народната памет свързват конкретното място с конкретния войвода и
са поредно доказателство за реалната личност Вълчан войвода.

II.2.Хипотеза Вълчан войвода е натрупал съкровища и създава план за освобождение

на България чрез заплащане на мурабе на руската армия.
Бяха проучени фондовете на братята Евлоги и Христо Георгиеви и на Стефан Стамболов
в Български исторически архив на Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“
(НБКМ БИА), фондовете на същите исторически личности в Централния държавен
архив (ЦДА) и Централния държавен исторически архив (ЦДИА) в Национална агенция
„Архиви“; всички достъпни източници в Интернет, в романи, научни изследвания,
публикации в периодичния печат. В архивните фондове, съхранявани в ЦДА, не бяха
открити архивни документи, свързани с името на Вълчан войвода.
Хиляди страници иманярски описания, карти и разкази, книги и интернет публикации
на видео и текст са посветени на темата за прочутите Вълчанови съкровища. Сред тях
има и явни противоречия. Вълчан войвода с дружината си наистина събира през целия
си хайдушки живот „плата“ за бъдещето на България – за свободна и силна България.
Няколко хайдушки дружини събират съкровища, но голямата част от събраното злато
носи Вълчан войвода, който открива по стари римски карти антични трезори и рудници
и ограбва няколко поредни години пътуващите султански хазни. По данни на Васил
Гинев тефтери с информация за скритите съкровища е имало у даскал Никола от Битоля,
у поп Мартин (чийто тефтер е останал някъде в румънско), у Стайко байрактаря, у сина
на Михо Кафталията - Вълчан Михов Христов и у Дойчин Карабунаров. Единият тефтер
е попаднал в турските власти, когато принудително прогонват семейството на Михо
Кафталията от родната им къща в село Провадия, Одринска околия през 1912 г. - никой
не е бил допуснат да вземе нито една вещ от имуществото си. Вторият тефтер е бил
разрязан наполовина от Дойчин Карабунаров и Вълчан Михов Христов и едната
половина от него е изпратена на цар Фердинанд по заръката на Вълчан войвода „когато
има българско царство, да се изпрати на царя едната половина (разрязана надлъжно така,
че информацията да не е достъпна без другата половина), а после, ако новата българска
власт мисли за народа, да се изпрати и втората половина от тефтера. Четниците на
войводата изпълняват стриктно и тази последна задача – изпращат на цар Фердинанд

20
Енциклопедичен справочник „Малко Търново. Странджа“, община Малко Търново и Държавна агенция „Архиви“,
София, 2009 г., с. 86

12
само половината от тефтера. Новата власт след Освобождението на България не е била
оценена високо от Вълчановите четници. Така цар Фердинанд не е открил съкровищата
за бъдещето на България. Тефтерите не са от заешка кожа, за каквато се твърди сред
иманяри. Зайцевъдството все още не е било развито в стопанския живот на българина, а
дивите зайци са дребни и кожата им е с малка повърхност за целите на съхраняване на
писмена памет.
Натрупаните съкровища на Вълчан войвода и днес съществуват и за това говори
огромният иманярски интерес. За свидетелски разказ споделя и Петров: „негов „стар
познайник“ му разказва „странна и объркана история за пещера със запазени
мумифицирани трупове в средновековни облекла, старо оръжие и, разбира се, много
злато.“21 Той е потвърдил и за пергаментни ръкописи и описал как се достига до
пещерата. Петров прави свое проучване, но не успява да намери тази пещера в Стара
планина. Все пак Петров изследва как в иманярския фолклор собствените имена Вълко
и Вълчан съжителстват с и/или отвеждат до символа пещера, как понятието хазна
отвежда до вълк в неговия зооморфен и антропоморфен вид. Посочените от
свидетелския разказ пергаменти представляват ценни ръкописи от римско време и от по-
новата история на България, които Вълчан войвода опазва за бъдещето на България,
защото осъзнава, че народ, който не познава миналото си, няма и бъдеще. Така,
успоредно с ценността на проучването си, Драгомир Петров представя и документи,
които представляват ценни исторически извори по темата. Трудът на Петров (2001) има
и заслугата да изследва фолклорните сборници и сбирките с хайдушки песни, легендите
за Вълчан войвода. Прави сравнителен анализ на легенди и митове, а важно твърдение
там подпомага нашето проучване – че „легендата е епическа транспозиция на мит, който
е поначало аисторичен“22. Тъкмо затова митовете не могат да бъдат достоверни извори
за историческата истина, но са сигнал, че основната тема е жива и вълнува общността,
сред която живее митът. Сред изследваните митове все пак има някои повтарящи се
факти, които са историческа истина, когато направим сравнителен анализ сред митовете,
спомените на четниците и свидетелствата на ятаците на Вълчан войвода:
- Най-верният ятак на хайдутите е бил Станчо Кехая, който имал големи стада овце.
Кошарата му (полегарът) е бил на два и половина часа път от Троянския манастир,
при изворите на р. Черни Осъм. Там (под Големия и Малкия полегар) била главната
пещера, в която трупали богатства хайдутите.
- Че Вълчан войвода събира и опазва натрупаните съкровища за каузата „свободна
България“ и че е избран сред 35 хайдушки чети за баш войводата сред тях, който
управлява цялата тази дейност.
- Че Вълчан войвода залага в пещерите с натрупани богатства капани,
труднопреодолими дори от хора, които разполагат с карти на съкровищницата на
съответната пещера.
- Че преди да стане хайдутин и войвода, а в Истанбул от късна есен до пролет да е
Кадир бей, младият Вълчан първо e морски пират и прави обири на търговски гемии.
Макар и съвсем лаконично, за голямата роля на войводата в мурабето през 1828-1829
г. и за срещата му с адмирал Грейг свидетелства и Енциклопедичен справочник „Малко
Търново. Странджа“23- потвърждава тезата за Вълчан войвода, че „историците го
откриват и на дипломатическото поприще през 1829 г. - по време на срещата му с
командващия руския флот адмирал Грейг.“

21
Петров, Д. Превъплъщенията на Вълка – пазител, изд. „Захарий Стоянов“, София, 2001, с. 27-35
22
Ibidem
23
Енциклопедичен справочник „Малко Търново. Странджа“, издание на община Малко Търново и Държавна агенция
„Архиви“, София, 2009 г., с. 86

13
 Сред важните исторически извори, открити от Петров, които подкрепят хипотезата,
че Вълчан войвода е предплатил на Русия война срещу Османската империя, е
документално свидетелство от архива на Руския черноморски флот, цитирано от В.
Конобеев и достигнало до нас от Драгомир Петров24с точно представяне на „българското
освободително движение по време на Дибичовата война през 1828-1829 година“: „На 16
февруари 1829 г. след сполучлив морски десант, при дейната подкрепа на българското
население, което успява да обърне турската брегова артилерия срещу самите турци,
русите завземат Созопол. През следващите дни в града се стичат българи от близките
села и така възниква Созополската българска дружина, която ще се сражава срещу
турците в подкрепа на недостигащите тук руски войски.“ 25 Петров описва как Конобеев
представя събитията след това: “На 2 май бъдещият командир на българската дружина
съобщил на руското командване, че е упълномощен от името на тайна българска
организация и от първенците на Малко Търново да го уведоми за подготвяното на
Балканите въстание, инициативата за което произхожда от първенците на Малко
Търново. Скоро – продължава Конобеев – дошъл още един български емисар, някой си
Вулкан. Той потвърдил сведенията на Стайко и заявил, че е един от членовете на
организацията.“, обобщава Петров и добавя самия документ: „Сведения на двама
българи, Вулкан и Мавруди, дошли в Созопол, първият от Ченакчи, а вторият от
Граматиково. Всички българи, подобно на гърците и на другите жители – християни,
чакат с нетърпение идването на руската войска за своето избавление от игото и
тиранството на турците. Обитаващи главно Търново, Самоков и Кърк Клисе, те
встъпили в заговор против турското правителство и приканват своите съотечественици
на въстание. Това тяхно намерение се изпълнява с добър успех и вече няколко хиляди
българи са готови да хванат оръжие и да действат с нас в бран срещу турците; но
независимо от първоначалните тези успехи, българските първенци с голямо съжаление,
виждайки се в невъзможност да изпълнят желаното свое намерение по пълно нямане на
нужните за това средства, решили да уведомят нашето началство за своето предприятие
и да помолят бързо да им бъдат предоставени нужните способи и средства. Затова те
избрали споменатия българин Вулкан, един от членовете на заговора, който се намира
сега в Созопол, и му заповядали да посвети в тайната на техните намерения Негово
Високо Превъзходителство нашия адмирал и да изпроси от него средства. В Търново те
казват, че имали четири хиляди готови за въоръжаване, а като се вземат и другите
българи от другите места, при първия най-малък успех те се надяват да съберат
петнайсет и дори двайсет хиляди човека. Людете и душите са готови, но всецяло лишени
от средства, те нямат ни барут, ни куршуми, нито дори самото оръжие. Най-много могат
да въоръжат сами около шестстотин човека, въпреки че оръжието им може да се окаже
негодно за употреба. Затова те молят да им бъде доставено в Търново гореказаният
материал и оръжие и да им бъдат изпратени не повече от петстотин хора – войници,
съединени с които те ще се отправят направо към Самоков, гдето турците имат важен
леярен завод за производство на артилерийски снаряди, а след завладяването на това
място да отидат в Ениада, където под прикритието на нашите кораби и в съдействие с
флотата да унищожат всеки неприятел, където и да се намира той“.
Записал титулярен съветник
Иван Ботянов
10 май 1829 г. на кораба „Париж“26
Както и Драгомир Петров подчертава, това свидетелско описание доказва, че на
10 май 1828 г. Вулкан и Мавруди били приети на борда на кораба „Париж“ от адмирал
24
Петров, Д. Превъплъщенията на Вълка – пазител, изд. „Захарий Стоянов“, София, 2001, с.51-53
25
Ibidem
26
Ibidem

14
Грейг и че спецификата на руския език обяснява как Вулкан не може да бъде друг, освен
Вълчан, защото гласна „ъ“ е възпроизведена от рускоезичния човек като „у“.
Петров извежда още една важна особеност – че титулярният съветник от борда
на „Париж“ „неволно е назовал бога на подземните богатства Вулкан – Хефест, с което
още по-неволно е антиципирал тезата“27, до която Петров стига - че именно това е
моментът, в който Вълчан войвода предплаща война срещу Османската империя, а
авторът насочва изследването си към метафорите и връзките между вълка, пещерата,
героя и т.н.. „Не без отношение към нея (тезата) е и наименованието на брига „Орфей“,
който се върти по нашето южно крайбрежие по време на описаните събития и който
неведнъж бива споменат във въпросните документи“.27 Бригът „Орфей“ е именно
плавателният съд, на който Вълчан войвода натоварва златото за руската войска (300
конски товара злато и един товар скъпоценни камъни)28.
Петров прескача подробните описания на руските колебания, които според
Конобеев се дължат на „принципно нежелание да бъде подкрепен един бунт срещу
легитимен монарх – султана, както и на съзнанието, че войната няма да промени
положението на българите, вследствие на което Созополската дружина предприела в
продължение на няколко месеца смели диверсии в тила на турците и дори по море,
появявайки се ту в дълбочина на сушата, ту в редица черноморски градове и градчета в
подножието на Странджа, действайки дори срещу плавателни съдове.“29
Същият автор (Петров) в същото изследване добавя, че името Вулкан се
споменава още веднъж в документите на архива на Черноморския флот – във връзка с
възникването на „селски партизански отряд“, както го нарича Конобеев, на 17 юли близо
до селището Юк Тепе, начело на който стоял „познатият ни протагонист. Макар и
въоръжен по собствен път, този отряд влязъл във връзка с русите и обявил за готовността
на хиляда българи да се присъединят към него, ако получат оръжие. В резултат на това
хората на Вълчан изнесли от Созопол сто и петдесет пушки“. 30
Анализ на войната между Русия и Османската империя през 1828-1829 г. правят няколко
изследователя в сборника „Одринският мир от 1829 г. и балканските народи“ (1981г.) и
описанията съвпадат с представените събития от документите на архива на
Черноморския флот. Николай Жечев отбелязва, че според Конобеев в тази война „само
бойните сили на българските въстаници надхвърляли 5000 души“31. Но успоредно с
успешните руски военни действия Жечев(1981 г., цит. по Раковски) отбелязва с два
примера и нежеланието на Русия България да извоюва свободата си: 1) след като русите
се убедили, че Г. Мамарчев извършва подготовка за въоръжено въстание, а не
охранители на керваните с български бежанци, ген. Дибич по думите на Раковски
заплашил: “Българи! Стойте си мирно, че ще обърна аз топове да ви избия!“32 и 2)
руските власти арестували хайдушкия предводител Бойчо войвода, който по време на
войната с четата си „воювал с турците твърде юнашки, а след сключването на Oдринския
мир продължавал да води борба срещу пръснатите тук и там сили на Портата“32.
Потвърждение на тези факти се откриват и в описанията на капитан Вълков „Следъ
сключване на Одринския миръ, както вече видѢхме, капитан Василъ Вълковъ, като

27
Петров, Д. Превъплъщенията на Вълка – пазител, изд. „Захарий Стоянов“, София, 2001, с.51-53
28
Гинев, В. Прикрити истини за Вълчан войвода и други български герои, Колор принт, Варна, 2019 г., с.72
29
Петров, Д. Превъплъщенията на Вълка – пазител, изд. „Захарий Стоянов“, София, 2001, с.51-53
30
Ibidem
31
Жечев, Н. Одринският мир от 1829 г. и балканските народи, БАН, Институт за балканистика „Людмила Живкова“,
София,1981, с.130,134
32
Ibidem

15
видѢ, че Дибичъ е противенъ на българитѢ да се биятъ противъ турцитѢ за
освобождение на отечеството си, постави му три условия, именно: или да стреля съ
топоветѢ и да избие българския народъ; или да го остави да се сражава съ турцитѢ; или
да се отвори пѪтъ да излѢзе отъ отечеството, както вече видѢхме“.33
Двата примера на Жечев и описаното от капитан Вълков са показателни и за
правилната преценка на Вълчан войвода да плати на Русия война (дали защото не вярва
в руската добронамереност, усещайки имперските интереси, или защото смята, че само
закупеното може да се нарече свое). Планът на войводата за освобождение на България
е подкрепен от всички хайдушки чети и от всички българи, защото те вярват в
способностите на предводителя Вълчан войвода и на неговата реална преценка за
мащаба и подготовката на османската войска. За същото ясно осъзнато желание на
българите (макар и косвено доказателство за подкрепен план за освобождение на
войводата) са и „Исканията на българския народ, изложени от Ал. Некович, руският
император да окаже на българите „такова … покровителство, с каквото ще бъдат
удостоени другите едноверци, живеещи в Молдова, Влашко, Сърбия и Гърция“, което
Жечев потвърждава като „борбата за автономия на България била политическата цел на
националноосвободителното движение“ 34

II.3.Хипотеза Вълчан войвода - защитник на народа, спасител на поробени

синджири с роби
Преки доказателства са описаните събития в книгите на писателя Васил Гинев,
създадени на основата на свидетелските разкази на четници от Вълчановата чета,
събитията в историческия роман „Индже“. Макар и косвени следи, които водят към
тезата, са доказателствата за посегателствата над българския народ - откриваме ги в
народните песни и фолклора ни („Три синджира роби“, „Даваш ли, даваш, Балканджи
Йово“, "Турчин ми кара клета робиня", "Крали Марко спасява три синджира роби", "Бил
се Марко с турци еничари" и т.н.) В българските исторически народни песни народът ни
е опазил паметта за събития и личности, които са важни елементи от живота на
общността. В тези песни всички думи са подбрани ясно и точно - в тях се говори за
робство, за отвличане в робство, за потурчване (насилствена смяна на религията), за
грабежи и мъчения, описват се убийства и се призовава към борба за свобода.
Успоредно на запечатаната общностна памет, в документи от Централния държавен
архив на Република България откриваме още доказателства за тежкото робство:
1) в Писмо в Централен държавен исторически архив на Ив. Ев. Гешов от Париж,
изпратено на 24 април 1879 г. до Евлоги Георгиев, Букурещ, във връзка с отчитане на
изпълнение на задачи. В писмото е описана идея на Гешов за брошура, която разказва за
кражбите и продажбите на 300 български деца и свързани с тази жестокост писма:
„Доде бяхме в Лондон, погрижихме се да намерим някое средство, чрез което да
подействаме на общото мнение в Англия, в приятелите ни казах и ние гледахме, че
английската публика се е наситила вече от източните въпроси. Някои интересни
брошури, написани и печатани от влиятелни общества по тоя предмет, напоследък
останали без купувачи и самият (вестник) „Дейли нюз“ отказва да отразява сега
кореспонденции от Изток. Затова трябваше да се намери друго някое средство, да се

33
Савичъ, А., Спомени на капитанъ Вълковъ, Печатница „Братя Миладинови“, София, 1932, с.67
34
Жечев, Одринският мир от 1829 г. и балканските народи, БАН, Институт за балканистика „Людмила Живкова“,
София, 1981г., цит. по Конобеев В., Българското националноосвободително движение. Идеология, програма,
развитие, Наука и изкуство, София, 1972 г., с. 226

16
удари на някоя друга струна на английското сърце. Като такова чувствително място ние
с приятелите намираме негодуванието, което всичките англичани усещат против
робството и против ония, които крадат деца да ги продават като скотове. Англичаните
намират такива крадци kidnappers. А понеже последно от Цариград аз изпратих до един
приятел в Лондон любопитни подробности за 300 и толкоз българчета, които бяха се
откраднали от турците и избавили от един грък, както и за мръсната роля, която Г. Леярд
игра в тая работа, ние решихме да се обнародват всичките тия подробности заедно с
някои писма по тоя проблем и с един предговор, в който да се наблегне въз
невъзможността да се очаква нещо добро от един народ, който още краде и продава деца.
Тая брошура ще се раздава на всичките членове на парламента, главно на въстаници,
общества и пр. За тая цел аз реших, та дадох от парите, които Вие тъй щедро турихте
под мое разположение 20 лири стерлинги и надея се, че и Вие няма да намерите, че
парите ще идат на вятъра. Щом се обнародва брошурата и я приема, ще Ви пратя и Вам
два екземпляра.“ (ЦДИА, ф.568 К, оп. 1, а.е. 39, л.6-7)
2) в следващо писмо на Ив. Ев. Гешов (Берлин, 25 юни 1879 г.) до Евлоги Георгиев
(Букурещ) се потвърждава този факт, който няма как да предлага измислица като
информация за българите, имайки предвид важността и мащаба на трибуната, която се
осигурява на брошурата във важния за българите исторически момент : „От Лондон ми
пишат, че брошурата въз грабванието на български деца от турците се намира под печат
и тия дни трябва да излезе. Ние сме наредили вече да се разпрати тя не само в Англия,
но и до някои и други влиятелни лица и вестници вън от Англия“ (ЦДИА, ф.568 К, оп.1,
а.е. 40) За теглила на народа ни, „варварията на турчина над християна най-свирепо и
почти ежедневно“ четем и в оплаквания-писма до Евлоги Георгиев (ЦДА, ф.700, оп.1,
а.е.21, л 3-4 и цялата); (ЦДА, ф.700, оп.1, а.е.32, л. 1-3)
След Гръцката завера в „Спомени на капитан Вълков“ също четем за тежките дни на
българите и пряката заплаха за живота им: “Дотолкова терорът върху християните от
турската империя беше вече стигнал до върха си. Всичките потомци на Мохамеда, от
голям до малък, даже децата им, остреха ножове, за да колят гяурите, за да отмъстят за
кръвта на братята си мохамедани, проляна в Гърция.“35 и за огромния поток от бежанци
сред Одринския мир през 1829 г.: “Християнските населения от Балканския полуостров
започнаха да се изселват с хиляди, така че, като не можеше да се насмогва да им се дават
ръкописни билети, уреди се нарочно една печатница за печатане билетите за изселване.
Даването на билети на бежанците трая два месеца. Мнозина заминаха и без билети“…и
„Цялата цифра на тази колосална емиграция, която по неволя напускаше бащиното
огнище, може да се пресметне без преувеличение на повече от 300 000 семейства, които
се изселиха, част в Бесарабия и Крим, част в Молдова и Влашко, буквално по цялото им
пространство, та до Крайова, а част в Добруджа и други части по продължението на
Дунава на България и Румъния“36.
Табаков37 проучва историята на град Сливен и описва тежкото положение на българите
и по-рано - през ХVIII в.: „ХVIII -тият векъ е векъ на хайдушки подвизи“ и „Необходими
са двойни усилия на народа ни – от една страна да смаже гръкоманството и духовното
задушаване на българския народ под пагубната опека на Фенер, а от друга страна – да
окаже съпротива срещу тежкото положение на рая, допълнително утежнено от
дерибейството на властта, нейните оргии и грабежи в българските земи, както и
прочутите капасъзи, даалии, дишлии и кърджалии – „разни имена на едни и същи

35
Савичъ, А., Спомени на капитанъ Вълковъ, Печатница „Братя Миладинови“, София, 1932, с.18
36
Савичъ, А., Спомени на капитанъ Вълковъ, Печатница „Братя Миладинови“, София, 1932, с.67-68
37
Табаковъ, С. 1911. Опитъ за история на градъ Сливенъ.Том 1.История – хорография, Печатница на С.М.Стайковъ,
София, с.461-488

17
разбойници, чеда на един и същ режим“. Тези „грозни пълчища от Мала Азия прегазваха
Босфора и се озоваваха в сърцето на богатата земедел(че)ска България за оргии и
грабежи“.38

II.4.Хипотезата, че Вълчан войвода е убивал хора от четата си и всички са се

страхували за живота си, включително и поп Мартин
Както писателят Васил Гинев уточнява, всеки четник (преди да се присъедини към
четата) е преминавал през многократна проверка. Така сред хайдутите са допускани
само доверени хора, които живеят с жар за каузата „освобождение на България“.
Сред уменията на войводата в изграждането на чета е било и постигането на взаимно
доверие, изграждано успоредно с подготовката в бойни умения и с участието им в битки.
Дори силният характер на войводата не означава, че е убивал четници, пък били те с
буйния нрав на Кара Кольо. След жестоко скарване с Вълчан войвода, защото искал да
делят похитеното злато, а не то да остане за каузата на освобождението на народа, Кара
Кольо отишъл в четата на Индже. За отношенията Вълчан войвода - Кара Кольо в
електронна статия историкът проф. Пламен Павлов описва Кара Колю така:
„Кара Кольо става хайдутин на седемнадесет годишна възраст, още повече, че баща му
е бил помагач (ятак) на хайдутите от Странджа и Сакар. Скоро буйният младеж създава
малка дружина, като се присъединява към хората на легендарния Вълчан войвода.
Деспотичният Вълчан и буйният Кольо не се оказват „психологически съвместими” –
стига се до спор, при който войводата вдига оръжие срещу своя опонент! Обиденият
Кара Кольо напуска дружината и със своите хора се съединява с четата на Индже.
Според други предания и песни двамата са съратници още от кърджалийското време.“39

II.5.Хипотезата, че Вълчан войвода стои зад крупното богатство на братя Евлогий

и Христо Георгиеви и е дал средства за построяване на Софийския университет,
както и за обучение на много българчета в чужбина.
Пряко доказателство са написаните от Васил Гинев три книги от поредицата „Вълчан
войвода. Златният Бог на България“, а косвени доказателства представлява натрупването
на факти, които водят логично до тази теза:
- широкият характер на даренията и паричните помощи, които братя Георгиеви правят
в полза на науката и обучението на българчета в чужбина:
В Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ (НБКМ БИА) в Личния архив
на Евлоги и Христо Георгиеви има десетки писма, телеграми, квитанции, които доказват
тяхната благородна дейност в полза роду: а.е.304, л. 1-25 съдържа 13 писма на Иван
Евстатиев Гешов от Пловдив, София, Виена до Евлоги Георгиев – Букурещ; 20.III.1882;
22.IХ.1913, от които първото е за „парична помощ за построяването на черкви в
Пловдив“; игумения Евгения от Калофер благодари на Евлоги Георгиев в Букурещ на
22.I.1889 и 30.III.1889 г. „за изпратената парична помощ“; 3 писма, (а.е. 454, л. 1-8)
подадени от Екзарх Йосиф I, Цариград, до Евлоги Георгиев, Букурещ, 28.IХ.1884,

38
Ibidem
39Павлов, П.Индже войвода „Заплакала е гората“ – (Познатият и непознат Индже войвода), Електронна статия.
Достъпно на: https://voivodi.eu/vojvodi/indze-vojvoda/

18
26.V.1890 относно изпращането на българи в Духовното училище в Русия, относно
поддържането на гимназията.
В Държавна агенция „Архиви“ в Централен държавен исторически архив са съхранени:
– писма относно завещанието на Евлоги Георгиев, в което са предвидени 200 000 (двеста
хиляди) леи дарение за университета в Букурещ „Карол I” и 6 000 000 (шест милиона)
златни лева за построяване на Софийски университет (в писмо на Христо Пулиев от
Букурещ, изпратено на 20 март 1907 г. до Радев в София и получено на 22 март в София)
(ЦДА, ф.129 К, оп.1, а.е. 172) и (НБКМ БИА, ф.7, а.е. 304, л.3-4)
-Постоянните обвинения на Стефан Стамболов към братя Георгиеви, че милионите им
са чужди – от починали български патриоти и ясното съзнание, че Евлоги Георгиев е
най-богатият българин, който може да помогне в тези тежки времена с наследеното
богатство на Вълчан войвода:
Когато разказва за „Стамболов и нашите богаташи в Букурещ“, Маринов 40 през 1909 г.
описва времето след потушаването на Априлското въстание: „Настъпилите жестокости
в България прокудиха с хиляди младежи, всички избягали от затвора и бесилката.
Всички отиваха във Влашка: в Букурещ и Гюргево. Те бяха голи, боси и гладни; всички
имаха нужда от помощ, а за такава помощ липсваха средства. Малкият революционен
кръжок, съставен отново от него, не притежаваше никакви средства. Кой можеше друг
да помогне на тия нещастници – казваше той, ако не нашите богаташи, а особено
Евлогие Георгиев, в когото имаше милиони, вложени в касата му от починали български
патриоти. Сега е моментът Евлогие да помогне на народа от тия чужди милиони!“
Стамболов стана и отиде при Евлогия. За да се отърве от него, милионерът му даваше
стотина минца. „Не сто – двеста жълтици ще нахранят и облекат тия гладни и голи
мъченици. Ние искаме не твоите, а чуждите милиони, които са оставени от велики
родолюбци, а заграбени от Вас – ти и брат ти!“41
Обвиненията, които Стамболов отправя към големия български търговец Евлоги
Георгиев, са повторени многократно с ясната убеденост, че богатството на търговеца е
„чужди милиони от починали български патриоти“.42 Иносказателно Стамболов
подчертава, че знае за дарените от Вълчан войвода на братя Георгиеви 5 конски товара
злато, които са приблизително между 400 кг. и 500 кг. злато. В следващия абзац се
описва грозна сцена между Стамболов и Евлоги Георгиев: след изреченото обвинение
за чужди милиони, „заграбени от Вас – ти и брат ти“, Евлоги Георгиев отвръща: “Вън от
тук, скитнико! Моите милиони не са печелени за вагабонти!“. Последвало още по-
яростно поведение на Стамболов: “Млък!“, изревал той и извадил револвера си. „Ти (да)
не смееш да скверниш с нечистите си уста мъчениците на България!“ и насочил
револвера си към търговеца. Тъкмо тогава полицейски пристав нахълтва и арестува
Стамболов, но Евлоги Георгиев не подава жалба срещу Стамболов. Подобна сцена
Стамболов устроил и на владиката Панарет Рашов“42.

40
Стефан Стамболов, Биографии, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005, с.30-31,
цит.по Мариновъ, Д.,Стефанъ Стамболовъ и новѣйшата ни история (лѣтописни спомѣни и очерки), Печатница на Т.
Пѣевъ, София, 1909, с.31
41
Ibidem
42
Ibidem

19
„Каквото и да правите, бе казал той на Евлогие на улицата, вие трябва да дадете, за да
бъдат нахранени и облечени тия нещастници, иначе ще бъдете или убити ако не от мене,
то от стотина други.“43 В резултат на тази грозна заплаха „касите на богаташите се
отворили и нещастните бежанци били нахранени и облечени“. Следва и отзвук на
Евлогиевото негодувание срещу „вагабонтите“ във вестник „Отечество“ в Букурещ.
Същият ден Стамболов намира автора на това „антрефиле“ в кафенето „Габровяно“,
където пред всички българи и румънци го нарича „всемирен подлец“, удря му плесница
и го заплюва в лицето.44 Книгата - летопис на Маринов е публикувана през 1909 година,
когато Стамболов отдавна не е сред живите, но знанието за съкровищата, дадени на
българските търговци, е все още живо.
Стателова45 интерпретира разказаната история от същия източник, но и потвърждава
фактите чрез споменаване от нея на допълнителна кореспонденция на дейци, без да
посочва конкретика: „В книгата си за живота на Ст. Стамболов Д. Маринов разказва
един интересен епизод, който се потвърждава и в кореспонденцията на някои дейци.
След потушаване на Априлското въстание Стамболов прави опит да принуди
Добродетелната дружина да отпусне повече средства за издръжка на бежанците. Той
отива в дома на Евлоги Георгиев, обвинява го в това, че е присвоил оставените от
родолюбиви българи пари, и го заплашва с револвер. Може би по сигнал на някой
служител от къщата идва полиция и арестува Стамболов. Но тъй като Евлоги Георгиев
отказва да направи оплакване, Стамболов е освободен от градоначалничеството. След
това той заплашва по същия начин и митрополит П. Рашев“.46
Още един източник потвърждава тази директна линия на обвинения към Евлоги и
Христо Георгиеви и подчертаване, че банкерска къща „Евлоги Георгиев“ „присвоява
средства на родолюбци“47. Това общо споменаване на родолюбци индиректно насочва
към името на Вълчан войвода, дарител на средства на доверениците си, тъй като Вълчан
войвода е единствен сред българите, който в този период на робски недоимък и тежки
войни и въстания би имал толкова средства, колкото да превърнат братя Георгиеви в
най-крупните български търговци, които оперират с огромен финансов ресурс, сравним
с бюджета на младата българска държава, а благотворителността им да е основно перо
сред социалните и обществените им дейности.
Глушков48 описва подробно живота на братя Георгиеви, но когато проследява
банкерската и мошиерската им дейност като „нов елемент от дейността им“ след
Кримската война (1853-1856), то „активизирането на банкерската им дейност“ след
Кримската война не би могло да бъде така бързо и да генерира такива средства без
финансова помощ отвън. Ориентирането на братята към такава дейност според Глушков
е в период, когато „в редица случаи банкерските операции гарантират сигурна печалба,
докато покупко-продажбите на стоки винаги носят известен риск и несигурност.“
49
Точно след Кримската война (1853-1856) Вълчан войвода дава средствата на своите

43
Ibidem
44
Ibidem
45
Стателова, Е. Евлогий Георгиев и свободна България, Унив. Изд. „Климент Охридски“, София, 1987, с.47
46
Ibidem
47
Ibidem
48
Глушков, Х. Евлоги и Христо Георгиеви, Живот и дейност, София, 1982 г.,с.46
49
Ibidem

20
довереници според писателя Васил Гинев. В търсене на факти, които осветляват тази
хипотеза, не бихме могли да пренебрегнем безспорните качества на двамата братя като
търговци и банкери, но мащабът на капитала им не се дължи изцяло на едната или
другата им дейност поради затрудненото финансово положение на страните и народите,
където извършват търговска дейност братята. Търговията е функционирала на по-свит
пазар, а насочването на търговците към банкерството тепърва набира сили, при това те
не са имали опората дори на вуйчо си. Както Стателова50 посочва, „През 1850 г. вуйчото
на Евлоги и Христо Георгиеви Христо Т. Пулиев е убит от турски разбойници. По-късно
наследниците му получават дела си и във фирмата остава другият вуйчо – Никола Т.
Пулиев. Неговият капитал през 1863 г. е от 104 847,91 франка. Той се запазва в кантората
и след смъртта му (1868 г.) Известно време още фирмата се нарича „Пулиеви –
Георгиеви, но след това започва да се води като банкерска къща „Евлогий и Христо
Георгиеви“.51 Възможният отговор за икономическото замогване на братя Георгиеви
тъкмо след Кримската война поставя хипотезата, че то се дължи и на златото на Вълчан
войвода.
Четири години след обвиненията към Евлоги Георгиев в присвояване на оставените от
родолюбиви българи пари, Стефан Стамболов организира още една личностна атака към
Евлоги Георгиев – касиране на депутатския му мандат. Стателова подчертава, че „даже
такъв пристрастен стамболовист като Д. Маринов признава, че това е било
несправедливо и … на 5 април 1880 г. Евлогий Георгиев напуска огорчен България, за
да не се върне вече никога в своята родина. На път за Букурещ той спира в някои от
крайдунавските градове, вижда се със стари приятели и като че и се прощава с родната
земя“.52 Дали само обявяването му за чужд поданик и изхвърлянето му от българския
парламент би могло да накара такъв родолюбив българин като Евлоги Георгиев да
напусне окончателно родината си, или Стамболов е упражнил и допълнителен натиск
върху двамата братя търговци, бихме могли да потърсим. В архивните единици на
България няма директни данни за разпит и побой над братя Георгиеви от
стамболовисткия режим. Но ранната смърт на Христо Георгиев и жестокото отношение
на Стамболовите привърженици с всички средства срещу тях са безспорна следа в тази
посока. И все пак хипотезата стои недоказана. Глушков представя как в края на 60-те
години „движението на „младите“ в Румъния … настояват членовете на Добродетелната
дружина да дадат отчет за съхраняваните от тях народни средства и дори да им ги
предоставят за използване. Самоувереният и крайно честолюбив Христо Георгиев
категорично отхвърля подобни предложения, виждайки в тях единствено желание да се
обсебят тези капитали. Крайно тенденциозен, язвителен и безпощаден по този повод е и
Д. Ценович.“50 „Младите“ се отнасят дори до руския генерален консул в Букурещ за
посредничество. „Дори сърдечният удар, причинил смъртта на големия финансист през
март 1872 г. се обяснява от тях с нежеланието му да се раздели с народните средства.“53
В търсене на аргументи в полза на верността на хипотезата същият автор (1987)
подчертава „общата резервираност“ на Евлоги Георгиев. Тя не произтича от това, че той

50
Стателова, Е. Евлогий Георгиев и свободна България, Унив. Изд. „Климент Охридски“, София, 1987, с.8
51
Ibidem
52
Стателова, Е. Евлогий Георгиев и свободна България, Унив. Изд. „Климент Охридски“, София, 1987, с.47
53
Глушков, Х. Евлоги и Христо Георгиеви, Живот и дейност, София, 1982 г., с.194

21
„не одобрява крайностите в действията и на консерваторите, и на либералите“, а от
„недоволство от Министерския съвет в София, който отказва да му възстанови
направените разноски, докато е агент“. Тъкмо Евлоги Георгиев, който „се е отказал от
заплатата си на стойност общо 10 200 франка, иска да му бъдат заплатени
изразходваните за разни поръчки 4839,20 франка“ (цит. по Стателова, която визира
писмо на Евлоги Георгиев, Букурещ, 28 юни1882 г., до Гр. Начович в София, БИА -
НБКМ, ф.14, оп.2, а.е.885, л.40). Дори да допуснем тази дребнавост, характерна за други
милионери, ще потърсим какво би могло да накара човека, който подпомага финансово
(почти) всеки, който е изпратил молба до него (целия архив на братя Георгиеви в НБКМ,
ИА и ЦДИА), да бъде резервиран и изискващ тази сума, освен много повече от
огорчение. Пак Стателова подчертава, че „Напразни остават и усилията да бъде
привлечен да участва в различни стопански операции“ и посочва, че „тази сдържаност в
никакъв случай не означава, че милионерът е забравил отечеството си.“ Тя се
аргументира с факта, че през 1882 г. той изготвя завещанието си, „в което по-голямата
част от имота си оставя за България“ и се възхищава на неговата морална устойчивост и
на дълбокия му и искрен патриотизъм, с които той пренебрегва личните обиди в името
на своя възвишен идеал. Същият този високо благороден българин е реагирал на
Стамболовата обида, която според Стателова кара Евлоги Георгиев да напусне родна
България и никога повече да не се върне“. Хипотезата е, че има нещо много повече от
словесна личностна обида. В резултат на нападките на Стефан Стамболов Евлоги
Георгиев е „недоволен от езика на „Българский глас“ и престава да го подкрепя
материално, либералите го плашат и отблъскват“.54
Още един факт в тази посока е отказът на Евлоги Георгиев след назначаването му за
член на новоучредения Държавен съвет в Княжество България на 31 декември 1881 г.
Позовавайки се на ЦДИА, фонд 700, архивна единица 18, л.11, Стателова представя
причината за отказа на търговеца – „Въпреки настойчивите молби на Гр. Начович, той
отказва да приеме поста под предлог на здравословното си състояние.“ Напълно
възможно е предлогът да е реален факт и здравословното му състояние наистина да е
тежко вследствие на насилие на стамболовисткия режим. Всяка друга причина за
здравословното си състояние Евлогий Георгиев би лекувал навреме и не би допуснал
толкова силно влошаване на здравословното си състояние, разполагайки с всички
необходими средства да се погрижи за това.
Крайните либерали продължават с атаките и обидите си към Евлоги Георгиев. Стателова
проследява тези атаки: “През януари 1885 г. във връзка с проверка на операциите на
Народната банка либералният орган „Търновска конституция“ помества анонимна
дописка, в която се обвинява банкерската къща „Евлогий и Христо Георгиеви“, че е
злоупотребила с пари на банката.“, а Евлогий Георгиев изпраща опровержение до
вестника, че е не е присвоил 600 000 лв. Стателова посочва и следващото ново обвинение
към Георгиев, което повтаря вече познати укори – „че злоупотребява с капиталите на
Добродетелната дружина и с някои завещани от родолюбци средства, които трябва да се
предадат на българската държава“.55 Евлогий Георгиев пише в писмо до Иван Евстатиев

54
Стателова, Е. Евлогий Георгиев и свободна България, Унив. Изд. „Климент Охридски“, София, 1987, с.49
55
Ibidem

22
Гешов, цитирано от Стателова (БИА – НБКМ, ф. 272, оп.3,а. е. 867, л.83) “Времето ще
докаже кой милее повече за отечеството и кой му е принесъл повече добро“.
Факт е, че когато говори за наследство, Евлоги Георгиев подчертава винаги колко важно
е да бъде изпълнена с точност волята на благодетеля.

II.6.Хипотеза Вълчан войвода инвестира в бъдеще на знанието

По данни на писателя Васил Гинев Вълчан войвода изключително много цени знанието
и не само дава средства на талантливи българчета да се изучат в университетите в Европа
(част от които изпраща чрез даскал Никола от Битоля), дава пет конски товара златни
пари на братята Евлоги и Христо Георгиеви за построяването на висше училище у нас
(Софийски университет), но и спасява за поколенията ценни книги и ръкописи за
българската и световната култура и история, открити в римските рудници56; открива и
опазва информация за българската история, събирана от над двеста български манастира
и грижливо преписана от монах Сава (чиято история е част от романите на Васил Гинев),
както и от монаха Павли. Хипотезата е, че събраната, систематизирана и написана
история от монах Сава представя българската история в по-голяма пълнота, отколкото
дори ние днес я познаваме, а преписи на тази история са достигнали до важни книжовни
средища у нас. Младият монах Сава напуска земното царство през 1847 година, но
създава стабилна основа за бъдещи учебници. През 1873 г. е написана от анонимен автор
с инициали Ш.Т. „История на българския народ в две части“57, която представлява
старателен труд, в който авторът се позовава на много антични, средновековни
документи за историята на народите и на българите, както и актуални за епохата данни.
Тази история допълва нашите съвременни знания с имена на български владетели, които
спрямо достигналия до нас „Именник на българските ханове“ не са споменати. Според
Богданов58 „присъединяването на митическите личности Авитохол и Ирник към рода
Дуло е извършено, за да бъде укрепен неговият авторитет“. Анонимният книжовник
описва по-подробно част от времето на Ирник в „Исторiя на българскыя народъ въ двѢ
части“59:
1 – Князъ Бългеръ, }
2 – ,, Дрого, } 539-581.
3 – ,, Забереганъ, }
4 – ,, Кубратъ до 660.
60
Според Иванов “Ернах може да бъде посоченият в Именника Ирник. Някои съвременни
български историци [Рашо Рашев: Прабългарите и Българското ханство на Дунав.
София. “Класика и Стил” ЕООД. 2001] също допускат, че посоченият владетел Ирник
от Именника може да бъде четвъртият син на Атила, Ернах.“ Иванов допуска, че
вероятно Ернах - Ирник започва да управлява малко преди 466 г., а именно през 465 г.,
както сочи Именника. Дали непознатите за нас имена на владетели в анонимния труд по
българска история могат да бъдат незначителни по важност и съответно пропуснати в
Именника, или информацията е наистина по-обширна, предстои да се докаже. От друга

56
Петров, Д. Превъплъщенията на Вълка – пазител, изд. „Захарий Стоянов“, София, 2001, с. 27
57
Ш.Т. Исторiя на българскыя народъ въ двѢ части, Цариградъ, 1873 г
58
Богданов, Иван, Именник на българските ханове, Издателство на Отечествения фронт, 1981, 5-София
59
Ш.Т. Исторiя на българскыя народъ въ двѢ части, Цариградъ, 1873 г , с.135
60
Иванов, И. 2005. По пътя на българския етноним, изд. Алфа маркет, с.27, 49

23
страна Иванов подробно аргументира защо „благодарение на политиката на Ернах, за
населението по Северното причерноморие е осигурен мир и спокойствие в периода до
около 490 година. Безспорно Ернах е син на Атила, като е възможно неговата майка да
е българка от управляващия род Дуло. Може да се предполага, че това е била
красавицата Боз-Би, дъщерята на Шан, владетеля на борджаните от Берсилия, както
свидетелства указаният епос. Напълно е възможно такава династична връзка да е
съществувала, като се има предвид, че Атила се е женил за много жени, при това все от
важни владетелски родове от околните държави. Тази връзка би обяснила от една страна
относително независимия характер на българските племена от Берсилия и от друга
страна отсъствието на военни набези срещу тях от страна на хунската държава.“61 Но
описаните събития от Иванов не противоречат на написаното в анонимната история.
Същата хипотеза – че трудът на монах Сава е използван в още една нова разработка, е
писмо от архива на братя Георгиеви в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и
Методий“, изпратено от Оряховица до Христо Георгиев, Букурещ на 06.VI. 1866 г.,
постъпило от Иван Момчилов (НБКМ ИА а.е.835, 1-2), в което молбата е за разпространение
на написаната от него „Всеобща история“. Тези хипотези не са доказани, но пред нас,
съвременното поколение, предстои да проучим непознатата си история и създаденото от
нашите мъдри предци. Съдейки по прочетената история в две части, нивото на знание у
монасите и учителите през ХIХ в. е съизмеримо със съвременните учени академици,
които свободно правят анализ и цитират източници от различни епохи и народи.

II.7.Хипотеза Вълчан войвода като еманация на хайдушкото движение и носител

на изконния български принцип „Душа душа да не поробва и дух духа да не
подвежда“
„Христовият принцип, ясно изразен в завета, че хората са равноправни братя на Един и
Единствен Бог-Отец „Иже си на небесех!”, е пряко и естествено следствие от основния
Закон за живот при българите: Душа душа да не поробва и дух духа да не подвежда,
отразен дори в много късната Търновска конституция, в която ясно пише, че Всеки роб,
стъпил на българска земя, става свободен!“62 Древните български закони са и
принципи, заложени в Търновската конституция на младата българска държава в
годините след Освобождението на България от османско робство. За тази
последователност в отстояване на основния житейски закон на българите и свободата
като висша ценност за човека свидетелстват и животът и делата на всички български
революционни дейци от голямата епопея на българския народ преди и след Априлското
въстание от 1876 г – Раковски, Левски и Ботев, Бенковски и Каблешков, Панайот Хитов,
Филип Тотю, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, дядо Иван Кулин и т.н. Във времето
преди тях Вълчан войвода също поставя свободата на България над всичко – по-ценна е
от собствения му живот. За родината си той воюва всеки ден от живота си – създава чета
от 300 обучени хайдути, всички на коне, осигурява широк снабдителен тил – яташки
села в планината, и в края на дните си си отива щастлив, защото е видял мечтаната

61
Ibidem
62
Мавров, С. Закон за живот при българите „Душа душа да не поробва и дух духа да не подвежда“. Космогонията
на богомилите или Боян Магът и последният опит на колобърството да възстанови Тангристкото учение, неразривна
част от което е християнската доктрина. Електронна статия, 26.05.2018, последно посетена на 09.02.2022
https://obuch.info/zakon-za-jivot-pri-blgarite-dusha-dusha-da-ne-porobva-i-duh-du.html
https://www.uv.es/vguillem/duhovnitezakoni.pdf

24
свобода на родината си. Хайдушка България в сърцето на Вълчан войвода има свой
идеал – свободата, и далеч надскача тезата, че „Хайдутите не си поставят освободителни
цели. Те нямат нито общ център, нито обединителни идеи, нито някакви освободителни
намерения. Действията им са с локален обхват и с ограничени цели.“ 63 Като избран на
хайдушкото сборище комита над комитите и войвода над войводите Вълчан организира
хайдушките чети в общи усилия за събиране на средства за откупуване на война за
освобождение. Той организира четите по проходите на Стара планина в помощ на
руските военни действия през 1828-1829 г и ръководи отряд от 8000 души, с които
превзема Созопол64. Народна песен65 за хайдут Велко описва реалната мисия на
хайдушкото движение така:
Айде да се разбунтиме,
закон да си отъвнеме,
челяд да си изробиме.

II.8.Хипотеза Завещанието на Вълчан войвода

ЗавещаНие-то на Вълчан войвода в злато и скъпоценности, предвидени за бъдещето на

България, е темата, която вълнува всички наши съвременници на Балканите. Но още по-
ценно е неговото завещаНие като метафора на послание към нас, българите. Гордото
„Ние“ не означава само заедност по пътя ни напред, а и силна свободна държава, която
гради успешно бъдещето си, основано на знанието. Чрез делата си, чрез направените
избори в живота си Вълчан войвода е спасител на българите, визионер, страшен
хайдутин, за чиято глава Султаните издават непрекъснато (но напразно) катил фермани,
предлагат нечувани богатства (стигат до хазна) и изпращат по 2000 души аскер срещу
хайдушката дружина на Буюк комитата Вълчан, Дели Курта, Кара Курта, Кара Шейтана.
Във всички описи на Вълчановите съкровища се добавят сведения и за съхранени
писмени документи, а сред тях може да е неговото оставено за нас написано послание.
III.Изводи
От изложените хипотези и откритите факти можем да твърдим, че Вълчан войвода е
спасителят на хиляди измъчени българки и децата им, оковани във вериги на път за
тържищата на роби в Османската империя. Той създава план за освобождение на
България и го реализира докрай чрез уменията на хайдушки предводител и боец, на
дипломат и стратег. Издирва и опазва българската историческа памет (събира
историческите извори за нашата история и възлага преписи, за да останат знанията за
поколенията), защото вярва в свободното бъдеще на своя народ и че силната държава се
гради на основата на знание, а народът е жив чрез историята си. Предадените на братята
Христо и Евлоги Георгиеви 5 конски товара злато за построяване на висше училище в
България (издирвани от Стефан Стамболов) са инвестиция в икономика на знанието и
представят ценностна система, която поставя България и нейната свобода и просперитет

63
Георгиева, Ц. Н. Генчев, История на България XV-XIX век , Цветана Георгиева, Николай Генчев, АНУБИС, 2006
64
Гинев, В. Прикрити истини за Вълчан войвода и други български герои, Колор принт, Варна, 2019, с.72
65
Кинов, И., Атанасов Щ., Д. Христов, Б. Чолпанов, Въоръжената борба на българския народ срещу османското
господство, Държавно военно издателство, София, 1961, с. 67 цит. по Дим. Осинин, По хайдушките сборища, София,
1957, с.86

25
над собствения живот. Мисленето на Вълчан войвода далеч изпреварва времето си. Чрез
делата на хайдушкия комита България проглежда в бъдещето като свободна и значима
нация с дълга история – сред най-древните европейски народи. Непрочетеното
завещаНие на Вълчан войвода е посланието му към българския народ да помним
историята си, да познаваме пътя на дедите си, да се гордеем с България и да пазим
свободата й, която е първата ни изконна ценност. Въпрос на много кратко време е да
докоснем оставеното от войводата послание към българите, изписано преди по-малко от
200 години, и да открием опазеното за поколенията от него. Така и последната хипотеза
– за съхранено за поколенията историческо и културно наследство от древен Рим, ценни
източници за българската история, преписи на събрани факти от историческата съдба на
българите и неговото написано завещаНие към нас – децата на свободна България, ще
получи своето безспорно доказателство.
Родолюбието на Вълчан войвода, неговите качества на лидер, стратег, дипломат,
успешният му житейски път издигат личността му като ролеви модел за подражание -
като изключителен човек, като свръхгерой, като цар на хайдушка България, като
българин над българите с достойно място в пантеона на величието на народа ни.
Описаните хипотези тепърва ще набират още аргументи, които архивите ни не познават.
Но дори и без да имаше документи в доказателство, истинността на описаните хипотези,
частично доказани с аргументи, се познава със сърцето на всеки българин.

Key words: bandit\haidouk movement; treasures and vaults, ancient history; myths and
historical truth

Resume
The study of several basic hypotheses about the life and deals of Valchan Voyvoda through all available historical
sources (archival documents, memoirs, manuscripts, publications in the press, historical novels, folklore) and a
personal interview with a key informant confirms the main hypothesis that Valchan Voyvoda is the famous
haidouk leader, who embodies the Bulgarian identity, our haidouk movement in Bulgaria as an emanation of the
Bulgarian freedom-loving national spirit, that he is a hero dedicated to the cause of free and strong Bulgaria, a
defender and a savior of his people, a visionary, a diplomat and a strategist, an warrior and a patriot, the Bulgarian
spirit and blood. He is the person who gives us a reason for national pride and he is a role model to emulate with
the power of a national hero. His life path represents the realization of his dream and the dream of every Bulgarian
in XIXth century - the freedom of the homeland. Freedom paid with suffering, but still beautiful. And Valchan
Voyvoda has left to contemporary Bulgarians the greatest task - to build a prosperous Bulgaria!

Използвана литература:
1.Баев, Х. Шифърът на Ювеналий или Иманярски Ямбол : от Инджето и Вълчан войвода до Бай Желязко Императора,
Хараламби Баев, Ямбол, Светлина, 2010 г.;
2.Бубалов, И. Иманярски и хайдушки предания : оригинални снимки, карти и документи : сведения от асовете на
иманярите : Ч. 1., Иван Бубалов – 2. прераб. изд, София, Изд. ателие „Аб“, 2011 ;
3.Василев, Й. Вълчан войвода искал да плати освобождението на България, в-к „Дума“, събота, 10 януари 2015 г.,
с.14, 27;
4.Георгиева, Ц. Н. Генчев, История на България XV-XIX век , Цветана Георгиева, Николай Генчев, АНУБИС, 2006,
с. 245-246

26
5.Гинев, В. Вълчан войвода. Златният бог на България.Част I, II, III, Колор принт, Варна, 2014, 2015, 2020 г.
6.Глушков, Х. Евлоги и Христо Георгиеви, Живот и дейност, София, 1982 г.,с.46
7.Гюзелев, В. Училища, скриптории, библиотеки и знания в България XIII-XIV век, Държавно издателство„Народна
просвета", София, 1985 г.
8.Деспинов, И. Иманярска тетрадка : Тайните на заровените съкровища. Иманярските места в България. Легенди и
предания, Иван Деспинов, София, Изд. на сп. Глобус, 1992;
9.Енциклопедичен справочник „Малко Търново. Странджа“, издание на община Малко Търново и Държавна
агенция „Архиви“, София, 2009 г., с. 86
10. Жечев, Одринският мир от 1829 г. и балканските народи, БАН, Институт за балканистика „Людмила Живкова“,
София, 1981г., цит. по Конобеев В., Българското националноосвободително движение. Идеология, програма,
развитие, Наука и изкуство, София, 1972 г., с. 226
11. Иванов, И. 2005. По пътя на българския етноним, изд. Алфа маркет, с.27, 49
12.Красин, Х. Вълчан войвода и златото на Рим, Сатори Ко ООД, София, 2012;
13.Красин, Х. Съкровищата на Вълчан войвода. Как и къде са заровени според дневника на поп Мартин?, Сатори Ко,
2009;
14. Мавров, С. Закон за живот при българите „Душа душа да не поробва и дух духа да не подвежда“. Космогонията
на богомилите или Боян Магът и последният опит на колобърството да възстанови Тангристкото учение, неразривна
част от което е християнската доктрина. Електронна статия, 26.05.2018, последно посетена на 09.02.2022
https://obuch.info/zakon-za-jivot-pri-blgarite-dusha-dusha-da-ne-porobva-i-duh-du.html
15.Маджаров, Панайот. Народни разкази и песни за хайдути и хайдути разбойници, Маджаров, П. Животът на
източнотракийски българи в техните песни и разкази, София, 2001, с. 141-161;
16.Марков, К. Змей кале. Легенди за съкровищата на Вълчан войвода, кн.3;
17.Миланов, М. Вълчан войвода. Миланов, Милан. Тайните подземия на България : Ч. 6. Летящите чинии на
илюминатите. Истината за Вълчан войвода и поп Мартин. Третото послание на Богородица. Онзи непознат свят. Кой
е осмият? Енергийните системи на света. Авраам. Врата за другите светове. Аменхотеп IV Соларните кръгове в
Странджа планина. Буда е жив. Библията на дявола. Кацали ли са американците на луната?, София, 2011;
18.Миланов, М. Тайните подземия на България. Ч. 14. Съкровища от прокълнатата планина Шакта; Тайнствен остров
в блатата на Аржентина; Загадката коньова в Западен Сибир; Лунният владика; Мраморният град; Кавалерията на
Вълчан войвода; Програмирана случайност; Лунната обсерватория край село Байлово; Съкровищницата на скитите;
Въртоп кале; Мистичната чит кая / Милан А. Миланов. - [София] : Везни4, [2017].
19.Митове и легенди: Бургас, Странджа, Ямбол, Сливен / Отг. ред. Иглика Георгиева, София, Стандарт, 2013, с.64;
20. Момчилов, К. Странджанската буна. // Република на младостта : [Сб. материали]. – София, 1983, с. 101-113
21.Нейков, Б. Факийско предание. Сбирки от народния живот, Изд. „Български писател“, София, 1985
22.Ново. Разсекретено за римските съкровища, рудници и калета в България, II книга, 2001 г;
23.Павлов, П.Индже войвода „Заплакала е гората“ – (Познатият и непознат Индже войвода), Електронна статия.
Достъпно на: https://voivodi.eu/vojvodi/indze-vojvoda/
24.Пенчев, В. Когато митът стане история – Клод Леви-Строс, „История и митове“, Е-книга, София, 1999, с. 217-222,
достъпна на https://philarchive.org/archive/PENQ-2
25.Петканов, К. Индже войвода, изд. Христо Г. Данов, София, 1947
26.Петров, Д. Превъплъщенията на Вълка – пазител, изд. „Захарий Стоянов“, София, 2001, с.51-53
27.Петрович, Б. Цариградски друм, ИК „Персей“, София, 2014
28.Савичъ, А., Спомени на капитанъ Вълковъ, Печатница „Братя Миладинови“, София, 1932, с.18-68
29.Сестримски, Иван, Минко Бенчев, Наташа Манолова, Творци на българската литература, Том III, Изд. Български
писател, София, 1985, с. 85
30.Стателова, Е. Евлогий Георгиев и свободна България, Унив. Изд. „Климент Охридски“, София, 1987, с.8-47
31.Стефан Стамболов, Биографии, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005, с.30-31, по
Мариновъ, Д.,Стефанъ Стамболовъ и новѣйшата ни история (лѣтописни спомѣни и очерки), Печатница на Т. Пѣевъ,
София, 1909, с.31

27
 Предизвикателството на най-новите исторически хипотези за историята на
българите

Д-р Татяна Димитрова

България е земята на Орфей и на ранното християнство, на православието, на опазените Орфееви

традиции. Всички най-нови исторически хипотези допълват по страница от непознатата й хилядолетна
история. България има огромна по обем духовна и материална култура (обичаи, обреди, занаяти,
празници, легенди и митове), но руският академик Лихачов вижда още по-ценното - определя българската
култура като „ жива отломка от древната европейска култура, най-древната отломка. И първата култура,
която ще прекрачи третото хилядолетие. България е най-древната от съществуващите днес културни
нации и то не само в Европа, но и в света.“ Българската нация е нацията, която се съизмерва със Слънцето.

Ключови думи: цивилизационен принос; Орфей и ранното християнство; най-древната

култура; писменост и богослужение; траки и българи

В олтара на времето България има своята написана молитва – тя е свободна

страна на потомците на един от най-древните народи в Европа, натоварен с мисия да
предаде знанието на атлантите за развитие на цивилизацията. Тази мисия е описана от
Дамян Попхристов66 и e вложена в разработената кратка брандова история на България,
част от докторска научна разработка67, защитена през 2020 година. Брандът е
идентичност и репутация, с които изграждаме нашата конкурентност на световния
туристически пазар, но и нашата репутация в света на геополитиката.
Предизвикателството на най-новите исторически хипотези за историята на българите е
свързано с откриване на доказателства и логични връзки между тях, които дават
обяснение за тяхната достоверност, както и причини и следствия на тези явления.
Методологията на работа включва подробно ресурсно проучване на най-новите
открития за българската история и свързването им, или набавянето на факти, които биха
били в подкрепа на тази теза. За целта ще бъде набирана вторична информация, която
подкрепя или опровергава тезите. За набиране и обработване на вторична информация
ще бъдат приложени общите научни методи анализ и синтез. Ще бъде използван и
историческият метод (метод на екстраполацията), при който резултатите от минали
събития могат да са основа да се предвиди бъдещето (към определен момент от
историята – т. т. резултатът днес има причина вчера и при повтарящи се факти/ситуация

66
Попхристов, Д. , Атланти, Траки, Орфей, Христос и България (лекция). 2017 г., www.portal12.bg Достъпно на:
https://www.youtube.com/watch?v=7rDP52_CIBU&fbclid=IwAR23vRk9xhjNSG6pfRqSpPS_GKtnj8GRhnCXipRa6wYcY
ckxIdA2NRtYLIc&app=desktop (Последно посетен на 21.01.2021)
67
Димитрова Т. (2020) Иновативен подход за създаване и управление на бранд „България” и бранд „София”, непубл.
дис., ГГФ, СУ „Св. Климент Охридски”
https://docplayer.bg/223273764-%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%BD-
%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D0%B7%D0%B0-
%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%B8-
%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-
%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B4-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-
%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B4-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F.html
Димитрова T. 2021. Бранд България – методология и брандово изграждане в резюме. Брандовата история на бранд
“България“, Международна научна конференция “Туризмът и глобалните кризи”, Великотърновски университет,
21.04.2021, с. 1001 Сборник-с-доклади-международна-научна-конференция-Туризмът-и-глобалните-кризи-2021-ВТУ

28
може да се екстраполира бъдещето). Ще приложим и исторически методи за изследване
- историко-генетичният метод, за да изследваме ранното развитие на събитието.
Българската история е сред най-непроучените и най-благодатни на нови
открития, защото е хилядолетна. Изворите за нея не са написани от българите, но това
не означава, че народът е безписмен. Както Делев68 обобщава становището на няколко
български учени – Владимир Георгиев69, Иван Дуриданов70 и Стефан Гайд71, които са
убедени, че е имало писменост по нашите земи в периода IV-III хил. пр. Хр., а
заключението на Делев след направени изследвания на генофонда на българите е, че
„българите са местен балкански народ, носител на най-старата европейска култура. Тя е
възникнала тук и оттук се е разпространила в Европа!“72 На същото становище е и
Димова, според която българите са автохтонното население в земите ни (по-късно в
изложението). Делев прави преглед и на културните постижения на народа ни и
подчертава, че археологическите паметници „имат следите на древна култура, създадена
от един много богат народ“, че едни от най-големите съкровища на златни и сребърни
съдове и монети са български, че в България е открито най-старото златно съкровище в
света (гроб 43 от Варненския некропол) и уникални тракийски гробници в нашите земи.
„Древността на българския език се отразява в неговите почти непроменени думи,
запазени от хилядолетия, думи, съхранени в топонимите на южната част на Балканския
полуостров, на островите в Бяло и Йонийско море, в западната част на Анадола, чак до
остров Крит и днешна Йордания“73 и ако приемем, че това са били земи, населени с
българи, авторът допълва и още такива земи: “Според писмените извори, оставени от
римския автор Плиний Стари, именно пеласгите са тези, които докарали писмеността в
Лациум, района на Рим. Плутарх пише в една от легендите за създаването на Рим, че
градът е основан от пеласгите“ и Делев цитира за пеласгите това, което Попхристов
обяснява за мисията, изпълнена от българския народ: „Някои казват, че пеласгите са
силен народ, който в древността обиколил голяма част от познатия свят и покорил
повечето народи“74.
Попхристов определя българската земя като мястото, където е скрито
познанието за връзката ни със Създателя, където живее един богоизбран
народ - народът на българите, “първоприемник на познанието на атлантите,
натоварен с мисията да го предаде на петата раса, за да продължи цилизационното
развитие”75 Той посочва България като земята на Орфей със свещени места, където
Орфей проповядва истините за Божествената любов, за любовта към ближния и се

68
Делев, Е. Българите, основоположници на европейската цивилизация. Генетична генеалогия и популационна
генетика на българите, изд. БОМИ, МФ за българско наследство „Проф. П. Детев“, 2017 г., с.214
69
Георгиев, В. Траките и техният език, София, БАН, 1977, с.155-158
70
Дуриданов, И. Езикът на траките, Наука и изкуство, София, 1976, с.92
71
Гайд, С.Тракийското писмо декодирано, Институт по трансцедентна наука, София, 2006
72
Делев, Е. Българите, основоположници на европейската цивилизация. Генетична генеалогия и популационна
генетика на българите, изд. БОМИ, МФ за българско наследство „Проф. П. Детев“, 2017 г., с.214
73
Ibidem
74
Попхристов, Д. 2017, Атланти, Траки, Орфей, Христос и България (лекция). Достъпно на:
https://www.youtube.com/watch?v=7rDP52_CIBU&fbclid=IwAR23vRk9xhjNSG6pfRqSpPS_GKtnj8GRhnCXipRa6wYcY
ckxIdA2NRtYLIc&app=desktop (Последно посетен на 21.01.2022)
75
Ibidem

29
извършват ритуалите, които свързват хората със Създателя. Александър Фол застъпва
близка теза – той държи на соларно-хтоничния синкретизъм, въплътен в образа на
Орфей, а Попхристов обяснява защо българите са Божият народ и защо хората пеят
химните на Орфей - те пречистват душите си с песен, защото “тази музика резонира със
сърдечната чакра и ни свързва в директен контакт с нашия Създател”76. Попхристов
представя България като земята на Божията любов, където всеки открива у себе си
частицата от Божествената същност. Когато се вият кръшни български хора и ръченици,
енергията на играещите българи се слива в едно “ние” и то вибрира с особена чистота и
носи посланието на народ, създал и опазил цивилизацията на човека, труда и ума.
Попхристов обяснява, че “ранното християнство за българите винаги е означавало
любов” и смята подобно на предходните изследователи, че съвременните български
земи са изконните земи на българите, където те винаги са живели. “Част от тия българи
изминаха цялата Земя в последните 10 000 години, създадоха няколко държави по пътя
си и една огромна - между три океана, и оставиха знанието на атлантите сред новите
царства, а после се завърнаха отново в земите си...”77 Попхристов представя мисията на
българите, които трябва да дават знанията си на другите народи. Той ни връща в дълбока
древност, когато “хората общували директно с техните създатели - Боговете, а
последните синове на великите атланти трябвало да предадат на петата раса небесното
познание за структурата на света, своите строителни знания и тези как се обработва
земята, но и най-важното – своето духовно познание, което свързва земните хора и
създателите им.”78 Това познание авторът определя като ключ към цивилизационното
развитие. „Избрани от Вселената с мисията да носят и предават това знание на петата
раса са траките. А българите са от тракийско коляно и именно те са сред тези избрани
тракийски родове. Така те станаха първоприемниците на това знание. На остров
Сардиния атлантите ги посветиха в него. И българите тръгнаха заедно с атлантите – като
аванпост, за да посветят в това знание отделните племена и народи.”79 Пътят им премина
през Двуречието, Харапа и египтяните ... и там разцъфтяха първите в историята на
човечеството високоразвити култури и цивилизации, просъществуваха хилядолетия.
После атлантите и българите стигнаха до Хималаите, където създадоха “митичната
страна Шамбала, обител на свръххора, която пази генофонда на човечеството и за която
разказват всички древни текстове и много легенди на различни съвременни народи”80
Сакралният текст „Ваджраяна” описва, че “тайнствената Шамбала се намира северно от
река Сита и е обкръжена от осем заснежени планини, които наподобяват лотосов цвят.”81
В техния център се намира столицата на тази чудна страна. Там приключи мисията на
атлантите и започна мисията на българите – да върнат познанието по земите, от които
то е тръгнало - от изконните български земи! И българите тръгнаха на изток. “Те бяха в

76
Попхристов,Д. 2019, България и величието на българския дух. Достъпно
на: https://www.youtube.com/watch?v=fWXVRve8g7k (Последно посетен на 21.03.2021)
77
Попхристов, Д. 2017, Атланти, Траки, Орфей, Христос и България (лекция). Достъпно на:
https://www.youtube.com/watch?v=7rDP52_CIBU&fbclid=IwAR23vRk9xhjNSG6pfRqSpPS_GKtnj8GRhnCXipRa6wYcY
ckxIdA2NRtYLIc&app=desktop (Последно посетен на 21.01.2022)
78
Ibidem
79
Ibidem
80
Ibidem
81
http://forum.renim.me

30
Хиндокуш и в земите на днешен Иран, където имаше вече империя и затова не останаха
там, а заобиколиха Каспийско море, за да се върнат в своите свещени земи на юг от р.
Дунав.”82 В българските земи според Попхристов процъфтява най-ранно християнство,
тук идват и проповядват седем от първоапостолите и в периода IV в. – VI в. тук е имало
над 900 раннохристянски църкви. Тази теза потвърждава много от другите успоредни
проучвания на историци.
За връзката на Бастет с атлантите, за българката Бастет, посветена в знанието,
царица на южните славяни, пише писателят Милан Миланов83. Само в границите на
хипотезата остава разказът за нея, тъй като на конкретната тема не са правени
задълбочени проучвания от историци и археолози в района: „Имала е запазен дворец под
земята, съкровищница и – всички в района на Странджа и Сакар планини. Бастет е
духовен водач, създава духовни школи, тя обучава южните славяни на духовни
практики. Тя има божествен дух. Там е литературата от времето на атлантите, чертежи
за кораби, за водата, за прочистване на енергиите, всички постижения на атлантите,
кодирани на златни пластини. Гробът й е именно в района на Малко Търново, където са
живели южните славяни. Вечният й дом се пази от енергийна защита. За
съкровищницата на тази гробница се знае от всички народи – много е писано за тези
съкровища.“84 Периодичният печат пише че през 1945 г. съветските войски разкопават
и пренасят литературата и камиони със злато от тази гробница, а златото било не само
добито в този златен рудник, но и злато, донесено от римляните, от древните гърци,
както и от хайдутите. И отново хипотеза е, че именно Вълчан войвода, роден в Странджа
и прекарал детството си в този район на златните римски рудници, познава системата от
култове и култови обекти, с които местните хора живеят, както и пещерата на Бастет и
крие в нея хайдушко злато за българското освобождение.
Никитов85 описва друго съкровище - от халколитния некропол във Варна, което
днес е разгадано послание на най-старото обработено злато в света, което представя
България като боговдъхновената земя на “свещена геометрия и логика на стандартите,
на познания на система от пропорции”, описано от Кръстев86; Смоленов87.
Българите познават новите календарни цикли и всички Вселенски послания, те четат
трептенията на Вселената и знаят, че животът върви във възходяща спирала нагоре.
Смоленов извежда още открития, свързани с познанията на древните българи:
“Познаваха до съвършенство геометрията на Земята, а строежите им бяха перфектно
координирани с космичните еквиваленти на разстояния и мерки, които те са оставили
върху златни пластини и предмети от бита“87. Смоленов описва разположението на двете
български столици в тази България днес – архитектурно - геометрична формула на
сакрален комплекс, с изключителна точност на отстоянието един от друг на тези

82
Ibidem
83
Миланов, Милан. Загадката Бастет, Без формат, ETV, 14.12.2017 https://newage.bg/zagadkata-bastet-legendata-za-
nekropola-v-strandja
84
Ibidem
85
Никитов, С. (1986) Древните цивилазации. Загадки, находки, хипотези, Изд. „Д-р Петър Берон“, София
86
Кръстев, Г., С. Рулински (2010). Енки. Създателят и Светителят,”Монтана”, Русе, с. 168-181
87
Смоленов, Х. 2012, Загора – Варна. Скритата суперкултура, Институт по металознание, съоръжения и технологии
“Акад. Ангел Балевски”, София

31
свещени за българите строежи – Плиска – Преслав – Мадара – Сборяново”88.
Смоленов, подобно на академик Лихачов, подчертава: Тук, на запад от Черно море, беше
“най-старата цивилизация на земята”89 , с което потвърждава изводите и на други
изследователи.
До днес за България се знаеше като земята на най-старото обработено злато в света, като
свещената земя на библейския Потоп. Тук е и земята на висшите вибрации, в която
тракийските владетелски гробници не са вечни домове на някогашни царе, а школите по
безсмъртие на българите.
Според Димова траките и прабългарите (древните българи) са един и същ народ, както
Делев извежда в изследването си. „България е земята на Божията любов и земята, в която
са порталите към Вселената.“90Тракийските владетелски гробници са школи по
безсмъртие на българите. Българите са носители на неповторима и древна култура.
„България е земята на Богинята – майка и българите са тракийско племе, т.е най-
древният народ на Земята, автохтонното население на съвременните български земи.
"Розетата от Плиска е печатът на живия Бог" според Димова; българите имат най-точния
календар в света, свързан с дълбоки познания на планетата и космоса, на движенията на
небесните тела. В допълнение на тази теза Димова91 описва розетата от Плиска като
“свещен символ, съхранил дълбоко знание за микро и макрокосмоса, но те (българите)
я носят на гърдите си и тя способства за духовно израстване, въздейства като активатор.
В нея е закодиран нов календарен цикъл, отбелязва една епоха, която може да бъде от
500 или от 1000 години. Кодът на 7-цата според Димова напомня за седемте духовни
йерархии, през които преминава еволюцията на човека, за седемте планети, които
въздействат на земния човек, а знакът на рода Дуло на гърба й извежда царския произход
на българските родове, за да знаят за тях и поколенията на шестата раса...”92
Че Орфей е българин и връзката на българите с живата старина пише в
предговора на „Превъплъщенията на Вълка – пазител“93 и професор Фол – той задава
връзката на българската духовност с живата старина – тя се съдържа в нея. В българската
духовност „се съхранява живата старина, в която Орфей-Учителят подхранва
упованието във Великата богиня-майка и в нейния Син и Небесно Слънце, и Подземен
Огън. Тъй като това упование се дължи на Вяра, която … се постига чрез посвещение в
тайнството на Смъртта и на Новото раждане, само мъже ще я изповядват. Мъжете на
властта, царете-жреци, ще бъдат мистериално въведени в нея, за да се смятат
безсмъртници и за да си останат войни-пазители на Слънцето и на Огъня, чиито образи
са в Златото.“ И Александър Фол добавя каква е връзката между Орфей и българите:
“Орфей обаче е наистина българин, щом като устният тракийски орфизъм, както

88
Смоленов, Х. 2017, България - първата световна цивилизация, “Знаците с Ива Сапунджиева”, Достъпно
на: https://www.youtube.com/watch?v=YcGOynnFefI (Последно посетен на 21.03.2021)
89
Смоленов, Х. 2017, България - първата световна цивилизация, “Знаците с Ива Сапунджиева”, Достъпно
на: https://www.youtube.com/watch?v=YcGOynnFefI (Последно посетен на 21.03.2021)
90
Димова, Е. 2017, Розетата от Плиска е печатът на живия Бог,“Знаците с Ива Сапунджиева”, 2017-09-24
14:58. Достъпно на: http://www.elitsa-dimova-rozeta.com/post/rozetata-ot-pliska-e-pechat-t-na-zhiviya-bog (Последно
посетен на 21.03.2021)
91
Ibidem
92
Ibidem
93
Петров, Д. Превъплъщенията на Вълка – пазител, изд. „Захарий Стоянов“, София, 2001, с.7

32
наричам учението на антроподемона – тълмач, се вплел в иманярско-хайдушкия епос и
– а това ще се разбере скоро – във „Веда Словена“. Така самият Александър Фол
подкрепя тезата, че Орфей е българин, че орфизмът и ученията на Орфей, които са
основа на ранното християнство, отново имат дълбока връзка с българите. Дори Фол
отива още по-далеч в тълкуване на връзките на Орфей с българския иманярско хайдушки
епос: в коледарските ни песни Фол разглежда тези, които ги изпълняват като „дружината
на мистериално посветените войни – аристократи, обсебени от вярата в безсмъртието,
докато край тях се стичат мъже и жени, за да участват в тайнството на епифанията, на
Новото раждане. Тогава злощастният Орфей престава да бъде тунгунски шаман
съгласно структуралната антропология, не подскача повече около огъня насред ледената
степ, за да вика духове и сам да се превръща в дух. Той запява четестъпната си песен,
както майсторски я е определил Драгомир Петров, и тя се понася във възхвала на
Непобедимото Слънце, което възлиза из нощта срещу 25 декември. И засиява Коледа!“94
Макар да не е сред новите проучвания на българската култура, проучването на
Васил Гюзелев95 разкрива силата на българската духовна традиция въз основа на
аналитично използване главно на домашни извори за състоянието на образованието,
дейността на скрипториите и книжовните средища, съставът на библиотеките и обемът
на знанията. Успешно представя и общия поглед над състоянието на българската
духовна култура – чрез препратки и връзки между българските книжовни средища и
основните културни и духовни центрове на православния Изток през този период –
Цариград, Света гора, Солун, Синай и Ерусалим. Такива сравнителни планове не само
подчертават спецификата и силата на конкретното културно постижение, но и дават
представа за цялостната система на знания и духовно развитие и обясняват причините
за това конкурентно предимство на българите. Тази система от знания и духовно
развитие е изследвана и от редица руски учени, които признават и заявяват значението
и мястото на българската култура не само за руската, но и за световната. Проф. Алфред
Халиков, руски историк, проучва 500-те руски фамилии с български произход96, сред
които са Пушкин, Гогол, Тургенев, Суворов, Ленин, Чапаев Кутузов, Иван Бунин,
Михаил Булгаков, Анна Ахматова, композиторите Глинка, Римски-Корсаков,
Рахманинов и Скрябин и др., които създават основата на руската култура и духовност.
Юрий Венелин твърди, че Русия дължи на българите и писмеността си, и
Христовата си вяра: „Допустимо е, поради незнание и нехайство, чужденците малко да
се занимават с българите. Но толкова по-непростимо е за нас да забравим ония, от чийто
ръце получихме кръщение, които ни научиха да пишем и четем, на чийто роден език се
извършва нашето богослужение, на чийто език в по-голямата си част пишехме.“
В летописите на българския народ българската държава е пряко свързана с
покръстването на Русия през 988 г. (все още Киевска Рус) – то се осъществява при
строгото управление на Елена /Олга/, съпруга на варяжкия княз Игор, внучката на
българския княз Борис I – Покръстителя. След ранната смърт на съпруга си цели

94
Петров, Д. Превъплъщенията на Вълка – пазител, изд. „Захарий Стоянов“, София, 2001, с.7-8
95
Гюзелев, В. Училища, скриптории, библиотеки и знания в България XIII-XIV век, Държавно издателство„Народна
просвета", София, 1985 г.
96
Проф. Алфред Халиков, руски историк: За 500-те руски фамилии с български произход, 12.11.2014 г, достъпно
на: http://bolgari.org/prof__alfred_xalikov__ruski_istorik:_za_500_te_ruski_familii_s_bylgarski_proizxod-h-845.html

33
четиридисет години тя е управлява младото княжество и покръства русите. С
християнството навлизат и духовните ценности, българската писменост и
църковнославянският език.
Ученият, който най-добре познава Средновековието и процесите на културата и
литературата, във всичките си изказвания определя „българите като най-древната
културна нация“97, а „България като държава на Духа“. Академик Дмитрий Лихачов дава
оценка на мястото на българската култура в световното наследство така: „Миналото
погълна Античността, древния Рим, Гърция и т. н., но България остана като голяма
отломка, като жива отломка от древната европейска култура, най-древната отломка. И
първата култура, която ще прекрачи третото хилядолетие. Вие (българите) сте най-
древната от съществуващите днес културни нации, и то не само в Европа, но и в света.“98
Той заявява, че Русия е получила литературния и книжния си език от България.
Кирилов99 представя още едно призвание на България - като люлка на
човечеството, родното място на съвременното човечество, люлката на Богинята – майка,
където древните са разказали историята на света в рисунки, създадени по тайнствените
скали в пещерата „Магурата” по времето на второто слънце – преди 14 600 години...
Стоянов100 допълва с проучването си, че България е митичната земя на Ин и
Ян, на енергията на съзиданието, втъкана в чудни шевици и мартеници.
Когато търсим идентичност, то Иванов101 прави най-директно отвеждащото ни към
идентичността на българите проучване – това на етнонима българи. Той подробно
изследва десетки хипотези за произхода и смисъла на етнонима. „В заключение в
основата на българския етноним стоят сродните и взаимосвързани думи *B(h)ERэG -
"бял, блестящ", *B(h)ALG(h) - "благороден, почтен, добър", *B(h)ERG(h)O - "висок,
извисен".102 От тук според Танев най-вероятно буквалният смисъл на българския
етноним е "бял, блестящ, високостоящ" и косвеното му значение "издигнат, благороден,
знатен, знаещ, мъдър, цивилизован"103. Етнонимът българи е ключ към най-важната
идентификация на нас самите като народ с древна история, то е визитката ни, която
определя и заявява нашата същност, както и до известна степен задава оценката към нас.
Според Иван Танев „Както при другите сродни народи, българският етноним произлиза
от названието на Слънцето, главния бог на древните българи, и описва основните му
характеристики: "блестящо, високоиздигнато светило, което дава светлина и топлина за
хората"104. Този етноним с такова значение дава привилегията да презентираме пред
света българите като богоизбран народ, защото Христос и Бог са изобразявани именно

97
Академик Лихачов, Българите - най-древната културна нация https://www.youtube.com/watch?v=u5Cmjiiymh0
98
Лихачов : България – държава на Духа, филм на Иван Георгиев Гец и Калина Канева
https://www.youtube.com/watch?v=4k1k0NRDymw
99
Кирилов, К. 2013, Историята на човека започна преди 42 000 години в епохата Дева с „раждане“ от
Девата. Достъпно на: https://magnaaura.wordpress.com/2013/02/20/историята-на-човека- започна-преди-42-000-години
(Последно посетен на 21.02.2022)
100
Стоянов, С. 2015, Родината на Ин и Ян (Г)/I част. Достъпно на: http://kreksofin.blogspot.com/2015/02/blog-
post_23.html (Последно посетен на 21.01.2022)
101
Иванов, И. 2005. По пътя на българския етноним, изд. Алфа маркет, с. 49
102
Иванов, И. Произход и смисъл на етнонима "българи", http://www.pamettanabulgarite.com/page/4155162:Page:407614
103
Ibidem
104
Ibidem

34
така – бял, блестящ, високостоящ, както и благороден, знатен. Ние сме народът на
Слънцето, нашето название произлиза от това на Слънцето, ние се съизмерваме със своя
главен бог, стремим се към него и го издигаме на пиедестал.
Ифандиев обогатява още връзката на българите с древните богове - връща ни в
българските земи, когато е царството на Дионисий, както гърците го наричаха, “но името
му е Абар Кам, син на Бога и на българка трако-фригийка, той беше цар на Тракия две
хилядолетия преди въплътяването на Бог-Слово, беше българският владетел и пророк,
духовен водач”105. Според Ифандиев Орфей - съзерцателят и учителят - е изпратен от
боговете “да припомня на хората знанието, което великият Абар Кам им даде. Той обяви
секретното писмо на жреците – българско руническо писмо, за всенародна писменост и
на тая българска азбука написа първата книга в историята на човечеството, в която
обоснова монотеизма – вярата в един бог. Двайсет години по-късно в Мала Азия той
създаде и втора азбука – булгарица... Българите записваха само важни неща,”106 те
оставяха знания за поколенията, които все още не са унищожени. Макар да липсват
достатъчно писмени свидетелства за тази руническа писменост, тя би дала светлина коя
е тази писменост, за която са сигурни, че съществува трима големи изследователи на
писмената ни, споменати в изследването още в самото начало - Владимир Георгиев,
Иван Дуриданов, Стефан Гайд.
Още едно писмено послание на българите е откритието на Лазар Бонгурев, че
българските шевици представляват “везбен код”107, по който се проследява
родословието на човека, че на ризата майката „изписва“ кодове и по тях се „чете“ дали
е женен човекът, какъв е родът му и т.н. Везбеният код е елемент от българската
идентичност.
В гореизброените открития на изследователите няма нито едно противоречие,
тезите им се допълват взаимно и това създава наслагване на познания, които отвеждат
до нови знания за българската история. На основата на Орфеевата философия на
монотеизма се развива ранното християнство, за което говори Попхристов. Древните
ритуали на Орфей за свързване със Създателя/Тангра/Бога преминават през танца на
българската ръченица, който вибрира в ритъма 7/8 като сърдечната ни чакра и пречиства
душата с песен. Ние сме наследници на богоизбран народ, който има мисията да предаде
знанието на атлантите на петата раса, наследници на Дионисий, на Орфей и неговата
философия. Живеем в земята на Богинята – майка и сме тракийско племе, т.т. сред най-
древните народи на Земята, автохтонното население на тези земи. Затова сме носители
на една неповторима и древна култура – българската, която акад. Лихачов определя като
„първата култура, която ще прекрачи третото хилядолетие. България е най-древната от
съществуващите днес културни нации и то не само в Европа, но и в света.“ По
значението на етнонима българи ще ни познаят – народ, който произлиза от названието
на Слънцето, главния бог на древните българи, и буквално означава "блестящо,
високоиздигнато светило, което дава светлина и топлина за хората“ , а в преносен смисъл

105
Ифандиев, Г. (2012) В началото бе словото и то беше у Бога и у българите, част I. Достъпно
на: https://diagnosa.net/diagnosite-mi/в-началото-бе-словото-и-то-беше-у-бога-и (Последно посетен на 21.03.2021)
106
Ibidem
107
Бонгурев, Л. (2018) Quo vadis? Възкръсва ли познанието за българската шевица?, Седма алтернативна научна
конференция “Езотерика и духовност – живот в новото измерение”, Шумен, 13-14.10.2018 Достъпно на:
https://www.youtube.com/watch?v=fkP9yo3sEO0 (Последно посетен на 21.02.2022)

35
нашата древна култура е светилото, което ни позволява първи да прекрачим третото
хилядолетие.

Заключение
България тепърва ще опознава своята история и ще търси нови извори за своята
идентичност. Дори някои под формата на хипотези, изведените нови исторически факти
представляват изключително конкурентна идентичност на народ, за който чужди
изследователи знаят много повече от нас самите и те сами изтъкват нашите приоритети.
България ще заеме своето заслужено значимо място в историята на човечеството като
фактор за цивилизационното развитие, като земята на Орфей и Дионисий, като люлка на
цивилизацията. С всички нови открития – хипотези, поставени от историци, България е
неизчерпаем източник на древни позания, а те са пътят на страната да валоризира
богатото си културно - историческо наследство и да получи признание в културен и в
геополитически план.

Key words: contribution to civilization; Orpheus and early Christianity; most ancient
culture; alphabet and worship; Thracians and Bulgarians

Resume
Bulgaria is the land of Orpheus and early Christianity, of Orthodox Christianity, and of well-
preserved Orpheus traditions. All the newest historical hypotheses fill up a new page from its
unknown millenia-old history. Bulgaria has huge in terms of both spiritual and material culture
(traditions, customs, crafts, fests, legends and myths), but the Russian academician Likhachov
sees something even more valuable - he outlines the definition of Bulgarian culture being “an
alive fragment from the ancient European culture, the most ancient fragment. And it is the first
culture to step forward in the third millenia. Bulgaria is the most ancient within the existing
today culture nations, and not only in Europe, but also in the world.“ The Bulgarian nation is
the nation that is commensurate with the Sun.

Използвана литература:
1.Бонгурев, Л. (2018) Quo vadis? Възкръсва ли познанието за българската шевица?, Седма алтернативна
научна конференция “Езотерика и духовност – живот в новото измерение”, Шумен, 13-
14.10.2018 Достъпно на: https://www.youtube.com/watch?v=fkP9yo3sEO0 (Последно посетен на
21.02.2022)
2.Гайд, С.Тракийското писмо декодирано, Институт по трансцедентна наука, София, 2006
3.Дуриданов, И. Езикът на траките, Наука и изкуство, София, 1976, с.92
4.Делев, Е., 2017, Българите, основоположници на европейската цивилизация, БОМИ, Международна
фондация за българско наследство „Проф. П. Детев“, София
5.Димова, Е. 2017, Розетата от Плиска е печатът на живия Бог,“Знаците с Ива Сапунджиева”, 2017-09-24
14:58. Достъпно на: http://www.elitsa-dimova-rozeta.com/post/rozetata-ot-pliska-e-pechat-t-na-zhiviya-bog
(Последно посетен на 21.03.2021)

36
6.Живкова, Л. Казанлъшката гробница, С., 1974г
7. Иванов, И. 2005. По пътя на българския етноним, изд. Алфа маркет, с. 49
8.Ифандиев, Г. (2012) В началото бе словото и то беше у Бога и у българите, част I. Достъпно
на: https://diagnosa.net/diagnosite-mi/в-началото-бе-словото-и-то-беше-у-бога-и (Последно посетен на
21.03.2021)
9.Кирилов, К. 2013, Историята на човека започна преди 42 000 години в епохата Дева с „раждане“ от
Девата. Достъпно на: https://magnaaura.wordpress.com/2013/02/20/историята-на-човека- започна-преди-42-
000-години (Последно посетен на 21.02.2022)
Китов, Г Александровската гробница, Славена – Варна, 2009г., с.50
10. Китов, Г. Долината на тракийските владетели, Славена – Варна, 2005г.
11.Кръстев, Г., С. Рулински (2010). Енки. Създателят и Светителят,”Монтана”, Русе, с. 168-181
12. Петров, Д. Превъплъщенията на Вълка – пазител, изд. „Захарий Стоянов“, София, 2001,с 7-8
13.Попхристов, Д. 2017, Атланти, Траки, Орфей, Христос и България (лекция). Достъпно на:
https://www.youtube.com/watch?v=7rDP52_CIBU&fbclid=IwAR23vRk9xhjNSG6pfRqSpPS_GKtnj8GRhnCX
ipRa6wYcYckxIdA2NRtYLIc&app=desktop (Последно посетен на 21.01.2022)
14. Попхристов,Д. 2019, България и величието на българския дух. Достъпно
на: https://www.youtube.com/watch?v=fWXVRve8g7k (Последно посетен на 21.03.2021)
15.Смит, А. 2000, Националната идентичност. София: Кралица Маб, 2000.
16.Смоленов, Х. 2017, България - първата световна цивилизация, “Знаците с Ива Сапунджиева”,
Достъпно на: https://www.youtube.com/watch?v=YcGOynnFefI (Последно посетен на 21.03.2021)
17. Смоленов, Х. 2012, Загора – Варна. Скритата суперкултура, Институт по металознание, съоръжения и
технологии “Акад. Ангел Балевски”, София
18. Стоянов, С. 2015, Родината на Ин и Ян (Г)/I част. Достъпно
на: http://kreksofin.blogspot.com/2015/02/blog-post_23.html (Последно посетен на 21.03.2021)
19. Фол, А. – История на българските земи в древността до края на III в.пр. Хр. , София, 1997 г., стр.188
20.Delova, А. 2015, Language and Scripture Of the Ancient Bulgarians”.
http://alexandradelova.blogspot.bg/2015/02/blog-post_92.html
21.Forum.renim.me, Планетарната Шамбала, 18.10.2010, Available at:
http://forum.renim.me/viewtopic.php?f=200&t=330 (Accessed: 21 01 2022)

37