О. Висарион Отзвукът

1
ÈÅÐÎÌÎÍÀÕ ÂÈÑÀÐÈÎÍ
ÇÀ ÂÀÍÃÀ È ÄÚÍÎÂ:
ÎÒÇÂÓÊÚÒ
Съвместно издание на
СЛАВЯНОБЪЛГАРСКИ МАНАСТИР
„СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ЗОГРАФ”
и ЕНОРИЙСКИ ИЗДАТЕЛСКИ ЦЕНТЪР
Храм „Свв. Кирил и Методий”
София, ул. Георг Вашингтон 47
2 ÈÅÐÎÌÎÍÀÕ ÂÈÑÀÐÈÎÍ...: ÎÒÇÂÓÊÚÒ
Ãîñïîäè Èèñóñå Õðèñòå, Ñèíå Áîæèé,

ïîìèëóé ìå ãðåøíèÿ!
Текстовете на интервютата са взети от

електронните варианти на изданията,
в които е направена първата публика-
ция, с изключение на видеоинтервюто
„Отец Висарион за Ванга и Дънов:
Отзвукът”.
Публикуваните снимки са взети от
интернет.
Дизайн и предпечат - Енорийски
издателски център „Свв. Кирил и
Методий”
ISBN 978-954-8312-13-4
3
ÎÒ ÈÇÄÀÒÅËÈÒÅ
Äвутомното издание на книгата на иеромонах

Висарион от братството на светогорския славя-
нобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф”
под заглавие „Петър Дънов и Ванга – пророци и
предтечи на антихриста” бе замислено като точно
изложение на православното учение относно
някои съвременни окултни явления, предназ-
начено за широк кръг читатели, а представянето
на това издание се превърна в централна новина
за почти всички печатни и електронни издания в
България. Заглавията, като изключим топлия
прием в православните издания, варираха от
„Църквата скочи срещу Ванга” и „Попове
анатемосват Дънов” до сериозни анализи, сред
които се открои статията във вестник „24 часа”
на Христо Генчев - „Клади за еретици? Не,
Църквата просто проговори.“ (виж http://
www.24chasa.bg/ Article.asp? ArticleId=819874). Но

ако размислим по-трезво, наистина ли беше
налице някакъв амбициозно планиран и добре
организиран грандиозен скандал?
Доскоро в повечето случаи Дънов и Ванга
биваха представяни едва ли не като национална
гордост, на която никой никога не е посягал и
няма право да посяга, дори и Христовата Църква.
А това е една крайно погрешна и лъжлива
представа, която, за съжаление, дори и сега
мнозина продължават да поддържат. Но връх на
цинизма беше явяването на т.нар „епископ“ Йоан
на 6 май 2011 г. в предаването на Мартин
Карбовски „Отечествен фронт”. В това предаване
известния като „брат Джон” разколнически
„игумен” на Роженската св. обител (до
възвръщането на манастира към каноничния Св.
Синод на 21 юли 2004 г.) прокарва твърдението,
че е изповядвал петричката врачка до края на
живота й през август 1996г. (т.е. ако думите му са
верни, излиза, че Ванга се е изповядвала при
разколник) и дори описва как тя се „покланяла”
на чудотворната Богородична икона в
манастирския храм. Но за да се разбере доколко
можем да вярваме на някои от неговите послания,
точно за този период от време (1994г. – 1996г.)
има ясни свидетелства, че понякога Ванга
ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ 5
яростно се е противопоставяла на опитите на

поклонници да я въведат в черквата, за да се
поклони на тази икона. Например по
свидетелството на очевидеца Борислав Борисов
от град Лом, Ванга ужасено се съпротивлявала
на подобно поклонение с викове: „Силата ке ме
остави! Силата ке ме остави!”. Имаме и някои
други забележки от чисто богословски характер.
Не сме съгласни, например, с неправославното
твърдение, че с приемане на св. Кръщение човек
автоматично се спасява, без оглед на послед-
ващите му грехове. Като цяло подобно
телевизионно предаване с разколническия
„епископ“ Йоан представлява ярък пример за
тънка и опасна манипулация на истината, опит за
лукаво въздействие върху недобре информирания
зрител.
Битовият окултизъм е явление, което е
засегнало всички пластове на нашето общество,
а понякога влияе дори и на такива хора, които
искрено считат себе си за дълбоко вярващи
християни. Много братя и сестри, които
посещават светите богослужби, са склонни да
смятат, че е възможно Вангелия Гущерова да е
свята, при все че съществуват преизобилни
свидетелства за окултния характер на нейните
занимания, които в пълна степен (и открай време!)
са отричани от Църквата - както от Свещеното

Писание, така и от Свещеното Предание.
Разсъждавайки за тези тревожни характеристики
на духовния живот на съвременния българин,
решихме да съберем и предложим на
православния читател един сборник от интервюта
на отец Висарион, в които, вече в полемична и
катехизаторска форма, той отговаря на въпроси,
които не са засегнати в книгите, или пък, по
логиката на академичните изисквания, не са
разкрити в пълнота. Поради опасения да не би
да допуснем неизбежните повторения в
интервюта на една и съща тема, се постарахме да
подберем само онези от тях, в които най-ясно се
очертават проблемите, произтичащи от
лъжедуховните практики и учения на дъновизма,
както и от общуването на хората с врачки от типа
на Ванга. Тъй като разполагахме с някои от
видеозаписите на двете представяния на
двутомната книга, както и с видеоинтервюто,
заснето в Енорийския издателски център на
столичния храм „Св. св. Кирил и Методий”,
решихме, че ще е полезно за тези, които се
интересуват, да се потопят и визуално в
атмосферата на тази полемика. Искрено се
надяваме, че православните християни ще
намерят полезни поучения за себе си, но се
ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ 7
надяваме това издание да послужи и на тези наши

братя и сестри, които в една или друга степен са
повлияни от ученията и практиките, които светото
Православие смята за изключително вредни за
спасението на душата.
Бог да помага на всички, които искрено Го

търсят!
Господи Иисусе Христе, помилуй нас,
грешните!
ÈÅÐÎÌÎÍÀÕ ÂÈÑÀÐÈÎÍ:
ÂÀÍÃÀ Å ÍÅÙÀÑÒÍÀ ÆÅÐÒÂÀ
ÍÀ ÒÚÌÍÈÒÅ ÑÈËÈ
Èеромонах Висарион е втори епитроп в

Зографския манастир в Атон. Завършил е
международни икономически отношения в
УНСС през 1999 г. Става послушник на Света
гора през 2002 г., а на следващата го постригват
за монах. Ръкоположен е за иеромонах през 2005
г. и отива за година в Ерусалим. После служи
като свещеник във Вознесенския манастир.
Игуменът на Зографския манастир Амвросий го
вика обратно в Зограф. Завършва богословие и
магистърската му теза е богословски анализ на
дейността на Дънов и на Ванга. Издава я в книга,
за да помогне на повече хора, а не да я четат
само 3-4 професори богослови. Представянето
й е днес от 18 ч в енорийския център “Св. св.
Кирил и Методий” в столицата.
ВАНГА Е НЕЩАСТНА ЖЕРТВА НА ТЪМНИТЕ СИЛИ 9
- Ваше Всепреподобие, голям шум се

вдигна около представянето на вашата книга
“Петър Дънов и Ванга пророци и предтечи
на Антихриста”.
- Да, и е крайно време нещата да се кажат без

заобиколки. Книгата е от две части. Едната е
анализ на учението на Дънов, а другата е за Ванга
- една съвременна магьосница. Те самите са вече
в ръцете на Бога, но лошото е, че оставиха един
заместител на християнството, наречен
окултизъм. В него боравят уж с понятия, които
се използват в християнството, обаче теглят в
друга посока - в противоположната. Именно това
е уловката, която ме накара да напиша за Дънов и
за Ванга. Направиха се няколко опасни стъпки в
посока на окултизма и сега е време махалото да
се върне в обратна посока, т е. да се даде на
българското общество шанс да си остане
християнско. Ако искаме да влезем във вечността
като истински християнски народ, то трябва да
тръгнем в обратна посока: от окултизма към
автентичното християнство.
- Добре, а как ще обясните на хората,

мнозина смятат Ванга за светица?
- Това е плод на насаденото атеистично

възпитание. Народът ни е държан в духовно
неведение тъкмо в годините, когато се явява
феномен като Ванга. Хората вече са забравили
истинските критерии за святост и духовност и
лесно могат да бъдат заблудени. Това не започва
с идването на комунизма, а много по-рано.
Митрополит Борис Неврокопски, който е
мъченически убит, пише още през 1928 г. че когато
училището не обръща внимание на децата и не
насочва вниманието им към душата, към Бога,
към възпитание на сърцата, а само на умовете, то
какво да очаква българското общество от такава
младеж. И за съжаление неговите думи стават
пророчески. Именно в такова бездуховно
общество се явяват и „феномени” като Ванга,
която е една врачка.
- Казват, че тя е общувала с извънземни

сили.
- Обществото само може да намери аргументи

за това Ванга светица ли е или не е. Достатъчен е
един по-специализиран поглед към силите, с
които тя общува, как тези сили са се държали с
нея. Има много свидетелства, че Ванга дори е
била измъчвана от тях. Нейната поклонничка
Величка Анге-
лова в книгата си
„ Пр о р оч и ц а та
Ванга - един-
ствената връзка
между небето и
земята” описва
случаи, в които
тези сили са
карали Ванга да
се съблича и да се облича, да събира паяжини
през нощта, после пак да се съблича и пак да се
облича. Безсмислени неща. Когато Ванга опитала
да се възпротиви на
тези сили, самата тя
разказала как силите
я блъснали надолу по
стълбите и тя си счу-
пила крака. Всички
тези неща показват
тъмната природа на
силите, с които Ванга
е общувала.
Бог не се държи
така със Своето съз-
дание. Бог не се дър-
жи като тиранин. Знае
се много добре, че Ванга е изпадала в трансове.

Те не са някакво божествено състояние, а
напротив; медиумът, в случая Ванга, изпада така
под влиянието на тъмни сили, които използват
тялото й като бездушна вещ. Именно затова се
появява този ефект на чуждия глас. Тя говори с
чужд глас. Защо? Защото тези тъмни сили не
могат да овладеят напълно нейното тяло, а само
някои мозъчни центрове, гласни струни и др.
Ванга не говори с гласа си именно заради тези
тъмни същества, които я обсебват.
Важно е да се каже, че не някой нарочно се
опитва да очерни Ванга, а самите нейни
поклоннички пишат тези неща. Пишат, защото не
разбират истинската им същност. Тази Величка
Ангелова описва момент, в който Ванга ръмжи
като куче, заплашва околните, че ще им стори
зло, чупи кокали. Ето тези моменти трябва да
насочат вниманието на хората, за да могат те
добре да разберат коя е била Ванга - една
нещастна жена, измъчвана от тъмните сили.
Много пъти тя сама се е оплаквала от главоболие.
След транс се е чувствала зле. Не е знаела кога
ще изпадне в транс отново. Всичко това е много
важно, за да разберем светица ли е била Ванга
или напротив - жертва на тъмни сили.
- Дори и жертва да е, тя е помагала на
хората.
- Точно това е въпросът. Тази помощ може да

има два източника - единият е божественият,
който се проявява чрез светиите, Бог, изцеление
от икони. Другото е уловка, защото тъмните сили
не могат просто така да привличат хората към
себе си, като проповядват смърт, разрушение и
като правят зло. Уловката им е да покажат една
привидна помощ. И хората без духовни критерии
се обръщат към такива като Ванга. Вера Кочовска
е също от този род на екстрасенси, лечители и
пр.
- Според вас къде са сега Вера Кочовска и

баба Ванга? Дали са при Господ?
- За съжаление Божието слово казва, че

магьосници, които са се занимавали с
извикването на мъртви (а самата Ванга казва, че
е общувала с души на мъртви), мястото им не е
при Бога, а право в огненото езеро. Така буквално
пише в Свещеното писание. Ние можем да се
доверим на Божието слово или пък, разбира се,
имаме свободна воля и да не се доверим. Но
християнинът е редно да вярва на думите на Бога
и да ръководи жи-
вота си по тях.
Руският архиман-
дрит Варнава опис-
ва интересен случай
скоро след смъртта
на Ванга. Тя се явя-
ва на сестра си
Любка и й казва:
„Стига, стига литур-
гии. Стига. Те не ми
помагат. Напротив,
аз се намирам на
дъното на ада и те
ме изгарят”. Разби-
ра се, не можем да
кажем, че това видение е сто процента вярно и
то показва къде е Ванга. Но когато много факти
сочат към един извод, трябва да сме внимателни.
Ванга има много богословски заблуждения.
Понякога тя говори за прераждане, или пък
открито рекламира окултното учение „Агни Йога”
на Рьорих, което е официално отречено от
Църквата. Говори няколко пъти, че Дънов е
светец. Как Дънов да е светец, след като той е
обявен за самоотлъчил се от Църквата, за еретик,
за опасен лъжеучител. За фатализъм говори
Ванга, за метемпсихоза (преминаване на човешка

душа от едно тяло в друго). Според нея Христос
няма фигура, докато Евангелието и светите отци
ясно ни учат, че Христос е приел човешка плът.
Т.е. при Ванга има едно голямо изкривяване на
християнската вяра в резултат на нейното
общение с тъмните сили на злото.
Направил съм детайлно сравнение как са
лекували светите отци и как е лекувала Ванга.
Разликата е поразителна. При Ванга има много
магьоснически елементи. Примерно на човек със
страхова невроза тя му казва да заколи петел, да
му вземе сърцето, да го сложи в бутилка с вино,
после да изяде сърцето и да изпие виното.
Старецът Паисий Светогорец говори, че много
магьосници лекуват главно хора, които са
страдали от бесове и на които болестите не са от
естествени причини, а са причинени от тъмни
сили. Така е и при Ванга: именно заради връзката
си с бесовете и Ванга е могла да „помага”. Но
въпреки че има едно телесно изцеление, душата
на пациента се оказва свързана от бесовското
влияние. Не трябва да гледаме само какво става с
тялото на човека, а трябва да гледаме по-дълбоко,
какво става с грешната душа. Бог не случайно
казва, че хора, които извикват мъртви, са гнусота
пред Бога. Можем ли да пренебрегнем Божиите
думи и да почнем да мислим с човешкото си

мислене? Бог мисли с вечни категории, докато
човешкото мислене почти винаги е насочено към
този земен свят.
- Свещеник от Петрич обяви, че Ванга

трябва да бъде канонизирана за светица.
- Да, архиерейски наместник Ангел Кочев.

Изпитвам голяма скръб, че призван да бъде
учител на хората в правата вяра и да ги води към
вечността, той се опитва да канонизира едно
преклонение пред злото, защото Вангиното тяло
е било обител именно на нечисти сили. И вместо
този свещеник да обясни на хората какво значи
врачка, магьосница и екстрасенс и че тези
явления са отричани от Бога, той се опитва да
поставя злото като пример.
- Проф. Светлин Русев казва, че свеще-

нослужители като вас са позор и за Църквата
и за вярата, а Дънов и Ванга са дар от съдбата
за тази нещастна земя.
- За съжаление Светлин Русев е пример за едно

окултно общество, което не иска да следва гласа
на Христос и гласа на св. Иван Рилски, а се
прекланя пред един окултен учител, какъвто е бил
антихристът Дънов. Дънов е имал претенции за

божественост - смятал себе си или за прероден
Христос, или че Духът на истината говори чрез
него, или че той е Бог-Отец. Това е изказване на
Дънов: „Христос дойде преди 2000 г., Синът
дойде, сега в България дойде Бащата – Отец”.
Може ли един християнин, за какъвто Дънов
смята себе си, да говори такива неща? Това е
богохулство.
Дънов всъщност е предтеча на антихриста,
защото антихристът, когато дойде, ще твърди, че
е Бог. Лошото е, че доста хора ще бъдат измамени
от неговите чудеса, от неговата личност, която
уж ще носи светлина, а всъщност ще бъде
прикрита тъмнина. Дънов затова е опасен, защото
е имал естествените способности на духовен
водач, на лидер. Словото му е било изпълнено
със сила, но тя не е била насочена към истинското
християнство, а е водила хората към адската
бездна на заблудата.
Сега има едно събуждане към източните
учения, към окултизма, и Дънов е един прекрасен
пример за точно такъв окултен водач, с доказани
хипнотични способности.
- Св. синод е питан многократно, но и

досега не е изказал официално становището
си за Ванга. Вместо нашите духовни учители

да ни покажат верния път, те си траят. Защо?
- За съжаление сте прав. Митрополитите са

длъжни по такива важни въпроси да поведат
народа, а не да чакат народът да поведе тях.
Длъжни са да дадат пример за твърдост и за
решимост. Но имайте предвид, че дълги години
Църквата беше съзнателно обезкървявана от най-
добрите си чеда. ДС се грижеше в семинариите
и в Духовната академия да попадат невинаги
достойни за тази чест. Църквата е била жертва и
не тя е виновна за състоянието на нещата. Разбира
се, всеки от нас поотделно носи лична
отговорност, включително и нашите духовни
водачи. Бог ще изисква от всеки това, което е
трябвало да направи, а не е направил.
Но сте прав, че дълго продължи мълчанието

на архиереите и аз сега се надявам да се получи
обществен дебат за тези важни въпроси. Искам
учението на Христос да бъде чуто. А всеки сам
може да си направи избор и извод на кого да
вярва - на врачки, на окултисти, на Светлин Русев
или на учението на Христос. Нека обаче се даде
възможност човек да направи този избор.
- Казвате, че Църквата е била жертва?
- Знаете ли, направо е имало агенти на ДС в

нея и те са водили Църквата не в правилната
посока. Митрополит Пимен е бил действително
агент, Бог да го прости! Църквата е била дълги
години потъпквана. Но повърхностно ще е
изведнъж да дадем отрицателна оценка на всички
наши архиереи и да кажем – да, те са виновни, те
не са духовници.
- Много е писано и говорено за обществото

около Людмила Живкова, която в последните
години се е интересувала от окултизъм. Сред
близките й бяха Светлин Русев, Богомил
Райнов, поканиха за изложба и наградиха
Светослав Рьорих. Това бяха ерудирани
творци, интелектуалци, а Людмила Живкова
направляваше културата на България. А
Ванга беше много близка с тях. Дали

заниманието на това тайно общество по
върховете по някакъв начин се е отразило на
народа - накъде го води, как го води?
- Несъмнено те са повлияли върху цялостното

движение на българското общество и за
съжаление именно Ванга е тази, която е получила
най-голям чадър и покровителство от висшите
етажи на властта. Тя е била всъщност връзката
между окултното, тъмното, и обикновените хора,
защото при нея са ходили не само партийни
функционери, а и хора от народа. И точно Ванга
е била моста, по който тъмнината се е придвижила

и е влязла в душата на българина. Но несъмнено
голяма роля е имала Людмила Живкова, а в
момента и Нешка Робева, която е приемана като
положителна личност в обществото. Тя
действително има много положителни страни,
това се вижда дори в самото й лице. Затова е
възпитала наши момичета, които са станали
световни шампионки и прославят името на
България. Това не може да се забрави. Но ето, и
Нешка Робева поддържа Ванга! И отново стигаме
до липсата на духовно образование и духовен
критерий. Докато Старият Завет е категоричен,
че хора като Ванга - извиквачи на мъртви,
магьосници, предсказвачи, омайници, гадателки,
са наречени „гнусота пред Бога”, сега един
свещеник от Петрич - Ангел Кочев, призван от
Бога да бъде учител, казва: „Нека да канонизираме
Ванга”. Това показва как се движи българското
общество във времето. То се движи, за
съжаление, към все по-окултно възприемане на
събитията. И за мен това е една голяма болка. Аз
именно и затова я написах тази книга, за да може
да се направи едно сравнение между окултизма и
автентичното християнство, пък човек нека
направи своя избор. Всеки от нас има свободна
воля, но е необходима и достоверна информация!
- Всеки народ си заслужава и духовните

водачи?
- Казах ви, че още през 1928 г. митрополит

Борис Неврокопски пише за едно все по-голямо
отчуждаване на църквата от обществените
процеси и че това ще доведе до печални плодове.
Това е процес, който започва веднага след
Освобождението и стига своето дъно през
комунизма. Тогава Църквата има формална
свобода, но не може истински да проповядва. 45

години народът ни се държи в духовно
невежество. Какви да са плодовете?!
Ние като църковни представители също не сме
на висотата, на която трябва да бъдем. Ние сме
част от това общество и когато то отива към
духовно невежество, за съжаление и ние не сме
толкова добри примери, колкото би трябвало да
бъдем. Всеки от нас трябва да се опитва да бъде
по-добър. Но точно това е грешката на медиите
– автоматично очакват от свещениците и от
митрополитите да бъдат ангели Божии в плът.
Не сме ангели Божии. Трябва да се опитваме да
бъдем, но сме част от това общество и затова
нека човек да гледа в себе си, в сърцето си, преди
да сочи с пръст другите и да казва: „Той сгреши,
той падна”.
Текстът подготви Николай Москов

Вестник „24 часа” – 15 март 2011 г.
„ÍßÌÀ ËÅÑÅÍ ÏÚÒ ÊÚÌ ÁÎÃÀ”

- ÈÍÒÅÐÂÞ Ñ ÈÅÐÎÌÎÍÀÕ
ÂÈÑÀÐÈÎÍ (ÇÎÃÐÀÔÑÊÈ)
Ï резизминалата седмица в София бе

представена книгата „Петър Дънов и Ванга –
пророци и предтечи на антихриста”. Автор на
книгата, издадена в две части, е Негово
Всепреподобие иеромонах Висарион, брат и
втори епитроп на българския светогорски
манастир „Св. Георги Зограф”, Атон.
Дни след като излезе от печатница и преди
още да бъде официално представена книгата,
която се разпространява в православните
храмове, бе изцяло изкупена поради изключителен
интерес. Темата предизвика и голям обществен
отзвук, който породи оживен медиен дебат в
много национални и частни медии - електронни
и печатни.
НЯМА ЛЕСЕН ПЪТ КЪМ БОГА 25
За това какво е подтикнало един светогорски

монах да обърне внимание и богословски да
изследва сатанинския феномен Ванга и отново
да представи на обществото църковната
позиция за Петър Дънов и неговото учение,
произнесена още в началото на миналия век, за
духовното състояние на съвременния човек,
както и за личния му път към Бога разговаряме
с иеромонах Висарион.
- Защо точно сега за Ванга и Петър Дънов?
- Имаше конкретни събития, които ме насочиха

към темата. Едно от тях бе анкетата от БНТ 2007
г., с която зрителите определяха най-великите
българи за всички времена. Мен ме порази това,
че толкова много хора смятат Петър Дънов за
християнин. Мнозина смятат, че той е духовен
човек, който цели духовна промяна към добро.
Такова погрешно мнение битува и за Ванга.
Много книги излизат в нейна възхвала, в някои
от тях направо я наричат светица, други ни
призовават да падаме на колене пред нея. В
книгата „На колене пред Ванга” намерих толкова
много богохулства и бях изумен, че се предлага
да се чете от обществото. Тази възхвала към нея
се оказа, че не е моментно увлечение, а се
задълбочава с времето и преминава към
поклонение на злото.
България е родината на св. Патриарх Евтимий,

на св. Иоан Рилски. Тук са били такива
църковници като св. Климент Охридски и св.
Наум Охридски и техните ученици, св. цар Петър,
св. цар Борис, тук са се подвизавали мъченици
като св. Георги Нови, св. Николай Софийски, св.
Злата Мъгленска. Защо ние сме ги забравили тези
наши духовни колоси, които и досега не спират
да помагат на българите? Св. Иоан Рилски ни
завещава: „Пазете православната вяра! Пазете
вярата, предадена от светите отци!“ Къде е този
призив сега? Чува ли се той? Чува се призив да
се покланяме на Ванга, чуват се думите на Дънов
и даже имаме национална гордост, че и „ний сме
дали нещо на света“ чрез Дънов и богомилите.
Въпреки официалната позиция на Св. Синод
от 1922 г., че Дънов е еретик, днес това не се
знае. За съжаление църковната позиция е
непозната в наши дни. Но все пак за него и
учението му има официална църковна позиция,
докато за Ванга няма такава. Благодарение на
журналистите Ванга се представя в положителна
насока: знае се, че тя „познава“, помага на хората,
значи тя е светица. Забравя се фактът, че чудеса
могат да бъдат извършени от хора, които са
далече от християнството и светостта. Има неща,
които принадлежат на падналите ангели, на
паднали духове, които реално съществуват.
За опасността при врачуването.
Тъмните сили именно затова са опасни,

защото са лукави и понякога говорят напълно
верни неща. Ще посоча ясен пример от
Свещеното Писание на Новия Завет. Това е
случаят със св. ап. Павел, който с Божията сила
веднъж изгонил „дух на предричане“ от една
слугиня, въпреки че в този случай духът е казвал
самата истина: „тия човеци са раби на Бога

Всевишний и ни възвестяват път за спасение“
(Деяния 16:16-18). Тази слугиня докарвала голяма
печалба на своите господари с врачуването си и
впоследствие, заради изгонването на този нечист
дух, апостолите Павел и Сила претърпели жесток
побой и дори гонение. Но, както отбелязват
светите отци, св. Павел не е желаел да се
възползва от услугите на бесове, защото такива
услуги впоследствие се заплащат твърде скъпо в
духовен план. Нека обърнем внимание и на факта,
че слугинята успешно е врачувала и предричала
и по този начин е привличала голям брой хора
към себе си, т.е. в очите на хората тя е била
„пророчица“. Несъмнено тази слугиня и нейният
„дух на предричане“ много наподобяват
„пророчицата“ Ванга и нейните „сили“.
Нека отбележа още, че въпреки множеството
хора, които са заобикаляли слугинята, единствено
ап. Павел (бидейки наистина духовен и свят
човек) е забелязал, че тя е предричала не с
Божията помощ, а с бесовска. В днешния
бездуховен свят пък е още по-трудно да се
намерят такива хора като ап. Павел, които толкова
ясно и категорично да разкрият истината. Затова
и не трябва да разчитаме на съвременното
„обществено мнение“ (или пък на екзалтирани
статии във вестниците) по духовни въпроси, а
внимателно да се ръководим от примера и
учението на Божии угодници като ап. Павел и
останалите апостоли. Тези примери и това учение
са подробно описани в Свещ. Писание и Свещ.
Предание.
При Ванга се забравя фактът, че тя изпада в

транс и след транса тя не помни нищо. Появява
се елементът на чуждия глас, с който Ванга говори
и това показва, че тогава в нея се вселява друго
същество; самата Ванга признава това. В момента,
в който има такова вселяване, тя започва да
ръмжи, „светицата“ започва да ръмжи и заплашва
околните, че ще им стори зло. Това не само, че
не е святост, а е обладаване - обратното на
святост. Човекът в това състояние няма общение
със Светия Дух, с Господа, а има общение с
тъмните духове. Обикновено светиите, които
извършват чудеса, имат дългогодишен
аскетически опит, имат дълги борби със
страстите, водят продължителна борба за

очистване на сърцето, имат много изкушения и
се намират под духовно ръководство, което им е
помагало духовно да се преборят и издигнат. Но
всичко това е било след дългогодишно усилие.
Преди плодовете на светостта да започнат да се
проявяват, е необходим този период на очистване,
който при Ванга съвсем липсва.
В живота си тя има два важни момента.
Първият е когато ослепява и постепенно започва
да предсказва. В този период, според нея, й се
явява св. Йоан Златоуст, който казва, че тя ще
бъде първата гледачка. Това е един трагикомичен
момент. Защо? Защото св. Йоан Златоуст винаги
говори за врачките като за слуги на лукавия. Той
не си е променял учението и през целия си живот
е гледал на врачките и гледачките като на Божии
врагове, които са пряк канал на свръзка между
хората и бесовете. Това е и учението на Църквата,
че врачките са Божии врагове. Само че Ванга,
която е невежа в духовно отношение и си остава
такава до края на живота си, приема, че конникът,
който й се явява, е наистина св. Йоан Златоуст,
защото „той” й бил казал. Нищо, че през целия
си живот истинският Златоуст проповядва
различно от това което странният конник казва
на Ванга; специално Ванга „той” е решил да
„насърчи“. И Ванга приема заблудата. Нито се
прекръства, нито се обръща към Бога да я
просвети дали това е така, нито се защитава с

молитва и приема всичко за чиста монета.
Вторият момент е през 1941 г., когато Ванга
започва да говори с чужд мъжки глас и на
практика виждаме вече един обладан човек, който
става все повече подчинен на бесовете. Тези
духове на злобата издевателстват над нея: карат я
нощем да се съблича, облича, да обира паяжини
и т.н. Това е издевателстване. Може ли да се каже,
че това е общение с Бога? Може ли Бог да
издевателства така над Своето създание? Ясно е,
че това е общение с тъмните сили. Но за
съжаление, това което се знае в обществото е
точно обратната страна на нещата: Ванга познава,
предсказва, тя помага на хората и това е
достатъчно да е светица. А това, че тя знае някои
неща от общението си с демоничните сили, които
наистина обладават огромно знание, няма
значение. Има много такива случаи и с други
съвременни екстрасенси, които познават, но това
прави ли ги светии? Това състояние на духовна
непросветеност се задълбочава. Вместо ясно да
се каже, че Ванга е гледачка и да се обясни, че тя
подлежи на огромна епитимия (която се полага и
за хората, които се обръщат към нея), тя се
обявява за светица, пред която трябва да
коленичим. Подчертавам отново, че тъмните сили
понякога казват и истината, но само за да могат
впоследствие да измамят още по-лошо тези,
които им се доверяват. Тъкмо затова не трябва

да се допитваме до врачки, гледачки, магьосници,
екстрасенси и т.н. Дори и да кажат нещо вярно,
но душата на човека невидимо ще бъде свързана
и осквернена от нечистото бесовско въздействие.
Св. Йоан Златоуст ни съветва особено много
да се пазим и дори да ненавиждаме врачка, която
нарича себе си християнка, използва Божието
име, но при това си остава врачка. Особено в
нашите лукави дни нека да имаме предвид това
лицемерие у множество съвременни екстрасенси
и врачки, които често обичат да демонстрират
„близост“ до християнската вяра и Църква,
показвайки почит към Библия, икони, светена
вода и други светини, но при все това си остават
врачки и магьосници. Най-опасни са враговете,
които считаме за приятели; вълците, носещи овчи
кожи.
За приликата и разликата между Дънов и

Ванга.
Много наши съвременници биват подвеждани

от това, че и Дънов, и Ванга често говорят за
Бог, светлина, вяра, Христос, любов, мъдрост,
но хората днес имат твърде наивната представа,
че тъмните сили (и техните човешки служители)
не се прикриват и праволинейно проповядват
само неверие, омраза, насилие, разврат, смърт.
Дънов и Ванга използват думата ,,християнство”
единствено като параван, като всъщност под
формата уж на християнство се проповядват
нехристиянски идеи и се извършват
нехристиянски практики.
Петър Дънов разпространява лъжеученията си
съзнателно, планомерно и целенасочено, и
именно затова той следва да бъде наречен
лъжеучител, за разлика от Ванга, която е по скоро
жертва на заблуда и духовна измама от
съществата, „силите“, с които контактува. Тя
самата в своите изказвания е имала добро
отношение към Църквата. В някои случаи
посещавала манастири, ставала е кръстница. Тя е
имала някакво уважение към Православната
църква, но става жертва на заблуда и тази заблуда
става общоизвестна. Хората вярват, че нейното
окултно познание води към спасение. Ето това е
заблудата.
За българското дехристиянизирано
общество.
За това, че българският народ е непросветен

по този въпрос, вината е не само в него, но и на
всички духовници, които са длъжни повече да
обясняват, че това е една демонизирана врачка и
дори самото отиване при нея е вече възможност
тъмните духове да докоснат човека и той да се

свърже с неблаготворни влияния.
Голямата дезориентация идва от липсата на
благовестие за това какво е християнството.
Неслучайно при Ванга има толкова много
богословски заблуждения. Може ли християнин
да учи за прераждане? Колкото и племенницата й
Красимира Стоянова да казва, че Ванга е
православна християнка, но Ванга открито говори
за прераждане. Знае се и за близките й контакти
с Людмила Живкова, и то в момент, в който
Людмила е приела окултно учение. Вместо Ванга
решително да се възпротиви и да й каже, че само
православното християнство е път за спасение,
тя дори я е окуражавала да продължава по пътя,
който е поела. Всичко това показва, че Ванга не е
православен човек, не е с православно
изповедание. Затова съм се постарал в анализа
за Ванга да покажа как са постъпвали светите
отци, как са лекували те и с каква любов са се
отнасяли към хората, а от друга страна - какво е
учела Ванга и какъв е резултатът от нейната
дейност. Досега в българската история не е имало
случай една врачка да има толкова голяма
популярност на общонационално ниво и тази
врачка да бъде смятана за светица. Ако тя беше
живяла преди 200 години, тя никога не би имала
тази известност, която има сега. В нашето
дехристиянизирано общество един Божи враг се

смята за светец. Това е трагедията.
За тесния път към Бога.
Истинското християнство насочва към тесния

път. Човекът пада, става, стреми се да живее
според Божиите заповеди, да ги спазва според
силите си. Православното християнство
призовава човек към всички добродетели. Но
целта е да се придобие благодатта на Светия Дух,
защото само тя освещава човека. Тя го прави
нещо повече от човек. Тя (благодатта) го обожава.
За да я придобие, човек трябва да положи
нравствени усилия. Не може да си стоиш пред
телевизора с цигара в ръка и изведнъж да
почувстваш, че вече си друг, че вече си се обожил.
Изискват се нравствени усилия и с Божията
помощ - придобиване на Светия Дух, както казва
св. Серафим Саровски. Има ли го всичко това
при Ванга? Има ли го като желание на сърцето
при съвременния човек?!
Съвременният човек иска всичко да става

бързо.
Дори да има някакъв стремеж път към

духовния успех и вечността, човек иска всичко
това да става бързо. Няма го търпението, което
нашите отци са имали, както и желанието да

положат всичко от себе си, за да постигнат
общение с Бога.
При Ванга често са ходили хора, които са
питали за различни неща, които не са важни, още
по-малко - спасителни: къде си загубих овцата,
къде са ми парите… Разбира се, някои хора са
имали и нужда от духовно напътствие, задавали
са въпроси от рода на: какво да направя за болния
си родител или дете, защо съм нещастен и т.н..
За съжаление, относно тези важни неща те не са
потърсили отговор в Църквата. Тази липса на
уважение към Църквата прави съвременния човек
нещастен. Разбира се, много са факторите за това.
Например тези 45 години атеизъм, при който
съзнателно се потъпкваше всякакво уважение към
Църквата. Сега се вижда какви неща е правил
държавният апарат, за да промени доброто
отношение на хората към Църквата. И тези усилия
са дали резултат, печален резултат. Можем ли да
кажем, че съвременният българин е същият като
българина, който е живял в средата на миналия
век? Не можем. Това е промиване на мозъците,
което е ставало много дълго време и е стигнало
дотам, че от речника са изхвърлени всякакви
духовни понятия и наред с това е наложено
светско образование, което винаги се е стремяло
да изхвърли религиозната вяра и да ограничи
възможността човек наистина да разбере каква е
същността на християнството.
За образа на съвременния духовник.
Дълго време Църквата е била хулена и

поругавана, а самата държава е внедрявала хора
в църковната институция, които да контролират
духовниците. И тези хора са се опитвали да
наложат отрицателен образ на свещеника пред
обществото. И сега всички като че ли са
забравили, че Църквата е една надчовешка
организация, ръководена от Господ Иисус
Христос и единствено чрез Църквата може да
стане това доближаване на човека до благодатта
на Бога, и то чрез св. Тайнства. Това е един друг
живот, над човешките грехове и несъвършенства.
Свещеникът дори да е много немощен и да има
лични страсти и грехове (той не е ангел, който
Господ спуска от небето), но като свещеник той
е придобил благодатта на Свeтия Дух и може да
я преподава. И затова е добре да се отнасяме с
уважение към него. Св. Йоан Златоуст казва, че
дори на ангели и архангели не е дадена тази власт,
която е дадена на свещеника. Това уважение към
свещеника липсва в момента. Съвременният
човек вижда свещеника, че идва със скъпа кола и
ползва скъпи вещи, и веднага е готов да го осъди.
„Какво да се обръщам към този, който е
пребогат“, констатира той. За съжаление,
журналистите също допринасят за този образ на
свещеника. Това е, което им се струва интересно
и може би само това забелязват (дотам имат очи

да видят) и така се насажда мнението, че
свещениците мислят само за себе си, а не за
хората. Но човек, който наистина иска да се
обърне към Бога, да стигне до Църквата, такъв
човек ще намери и свещеника и храма, в който
ще се чувства добре и ще може да се моли.
Няма лесен път към Бога.
Всеки човек,
който тръгва
към Бога трябва
да знае, че тръгва
към изпитание.
Няма лесен път
към Бога и ни-
кога не е имало.
Затова и Господ
говори за тесен
път. Той не обе-
щава: „О, всич-
ки, които искате
влизайте в Цар-
ството Божие, то
е ваше!”. Той
казва, че Царството Божие насилници го грабят.
Съвременният човек не иска да положи усилие,
той е далеч от желанието да се самопринуждава.
Той иска всичко да става с едно щракване на
пръсти. Ако може веднага да стигне с колата си
до Царството Небесно и Сам Бог да го посрещне,
да го потупа по рамото и да му каже, че всичко е
наред: “Ти си прекрасен, нищо не се изисква от
теб!”. Няма такова нещо. Християнството изисква
жертва. Изисква самопринуждение, но в него се
съдържа и радостта. Не трябва да се пренебрегва,
омаловажава и забравя този момент на радост.
Радостта от това, че си с Бога, това е радостта на
християнството!
За личния път към Бога.
Не беше лесно да стигна до Православието,

защото човек трябва да измине пътя не само с
едно интелектуално запознаване с това, което се
предлага на „духовния пазар”, но трябва да
предприеме и пътуване към самия себе си. Аз
първо тръгнах по един нехристиянски път, път
на заблуди, но дори и този път също има известен
смисъл, защото човек като се запознае със
заблудите, знае после къде не трябва да върви.
Много са случаите, в които църковни отци са
тръгвали именно по пътя на заблудите. След това
обаче, намират истинския път и осъзнават къде е
истината.
Когато бях на 15 години, активно се стремях
да изучавам всякакви учения, за да разбера къде
е истината. На пазара се предлагаха всякакви

книги с най-разнообразен характер, повечето от
тях бяха езотерични. Задавах си въпроси като:
защо има толкова много религии и каква е
разликата между тях; ако има Бог, Кой е Той и
как да се моля на Него; ако няма Бог как да живея;
ако има Бог как да живея? За мен това бяха
въпроси на живот и смърт. Аз вървях усилено
към източните религии. Запознах се и с учението
на Дънов, в което имаше симбиоза между
източните учения и християнството, аз си
мислех, че при Дънов има всичко заедно. Понятия
като „прераждане”, „карма” звучаха обещаващо.
При Дънов имаше интересни неща, обаче стигам
до някъде и виждам, че вратата, която очаквах
да бъде отворена, не се отваря. И всички книги
на Дънов бяха едно безкрайно повторение със
затворена врата. Очаквах да се отвори вратата на
познание, на светлина, на мъдрост, но всъщност
нямаше дълбочина; стигаш до някакво място и
няма накъде повече. Моята заблуда тогава беше,
че Дънов е християнин.
Обръщане към Православието.
Книгата, която дълбоко промени моето

цялостно възприемане на света, не дойде като
една интелектуална промяна. Напротив, бих казал,
че това бе едно малко чудо. И то се случи с
книгата за св. Серафим Саровски, един от най-

големите светци на Православието.
„Православието е единствената истина”, се
казваше в нея. Аз си мислех: ако човек се роди в
Индия, как да очакваш да е православен; а ако се
роди в Китай, и т.н. Най-важното е човек да е
искрен - си мислех аз, ако човек е искрен в
религията си, той стига непременно до Бога. Но
после разбрах, че ако наистина човек е искрен,
той ще достигне до Бога чрез богооткровеното
християнство. Аз винаги до този момент бях
спорил, че истината се намира навсякъде.
Изведнъж това изречение все едно ме проряза:
„в Православието е истината“; тези думи влязоха
като огън в сърцето ми и изпепелиха всякакви
интелектуални спекулации. Не може Бог да не
дава шанс на будистите, преди това си мислех аз.
И накрая отговорът изплува: да, Бог дава шанс
на будистите, но не чрез будизма. Дава им шанс
да се обърнат към Православието и така да
достигнат до Него.
Единственият път към вечността.
Христос е Единственият, Който е победил

смъртта, Той е Богочовек, Който е победил
смъртта. Когато човек се кръщава, той се
кръщава в Христос, облича се в Христос. Защо
това е толкова важно? Защото Христос е победил
смъртта. Всичко друго е на някакво теоретично

ниво. Християнин е именно този, който се облича
в Христос и началото е светото Кръщение, а
„обличането” продължава през целия му живот.
През живота си той се облича с благодатта
Христова. Участва в тайнствата, приема Тялото
и Кръвта Христови. Именно това обличане в
Христос е целта на християнския живот. И това
обличане дава надежда за вечен живот. Ти може
да си много добър и морален будист, но облечен
ли си в безсмъртния Христос - Този, Който е
победил смъртта? Това е, което отличава
християнството от всичко останало. Това е пътят
към вечността, към безсмъртието. Единствено
християнинът е този, който се е облякъл в
Христос или му предстои да се облече в Христос,
и християнинът ще победи смъртта чрез Христос,
а не чрез някой друг. Затова са важни думите:
„Аз съм Пътят и Истината и Животът; никой не
дохожда при Отца освен чрез Мене” (Йоан. 14:6).
За трудностите при изследването на Ванга

и Дънов.
Никак не ми беше лесно да работя върху тези

теми. Да влизам осем месеца в тази отрова...
Откровено казано, очаквах при Дънов все пак
някаква светлина. Не очаквах да е толкова тъмен.
Оказа се, че той е истински антихрист, една силно
демонизирана личност. Същото важи и за Ванга.

Но при Дънов има едно изключително мощно и
многостранно сатанинско излъчване, което при
Ванга го няма. Той има претенции за
божественост, които са именно антихристиянски.
Затова пиша, че той е предтеча на антихриста;
точно както пише в Писанието, че ще има по-
малки антихристи, предтечи на антихриста, а
преди идването на Христос ще дойде и големият
антихрист. Дънов се оказа един от малките
антихристи, за които още св. Иоан Богослов е
казал, че те вече са в света.
Не е никак лесно да се докоснеш до това, което
Дънов е писал, почувствал и това, което се опитва
да насади, защото в думите му се усеща някаква
сила и не е лесно човек да се пребори с нея и тя
да не остави никаква следа в сърцето му. Трябват
искрени молитви и Божията благодат да
подкрепят човека; сам човек не е способен да
отблъсне това демонично влияние. Въобще не ми
беше лесно да работя върху творенията на Дънов
и да изучавам дейността на Ванга. Но те трябва
да бъдат изобличавани. Когато светите отци са
се запознавали с еретическите учения, те не са
говорели наизуст. Аз трябваше да се запозная в
дълбочина с това, което Дънов и Ванга
изповядват, за да мога да намеря точните
аргументи, с които да ги оборя. Аз доказвам, че
Ванга е врачка, и че е много далече от светостта,
а Дънов е един антихрист. Не ми беше никак

лесно, но е необходимо.
Посланието.
С тези книги аз бих искал да се даде още една

възможност за духовен избор на съвременния
българин. Той знае само едната страна на
монетата, че Ванга е светица. Нека чуе и другата
страна. Нека почувства и се докосне до
истинската святост, както е описана от различни
църковни отци, нека види и пътя към тази святост.
Една книжка няма да е достатъчна, и не казвам,
че моята книга отваря всички врати на познанието
- далеч съм от такава грандоманска идея, но тя
може да го провокира той да прочете и други
книги, да си зададе въпроси и да потърси
отговори. Тя е един избор, избор на доброто.
Текстът подготви Весела Игнатова

Официален сайт на Българската
Православна Църква – Българска патриаршия
bg-patriarshia.bg
28 март 2011 г.
45
ÈÍÒÅÐÂÞ Ñ ÈÅÐÎÌÎÍÀÕ
ÂÈÑÀÐÈÎÍ Â ÒÅËÅÂÈÇÈß
ÅÂÐÎÏÀ
(Водещ Габриела Николова – първа част
- 30 март 2011 г.)
Водещ: Радвам се сега да приветствам в

студиото атонския монах Висарион. Здравейте!
О. Висарион: Здравейте! Бог да ви помага!
Водещ: Амин! Вие сте автор на книгата „Петър
Дънов и Ванга, пророци и предтечи на
антихриста”, която предизвика доста бурна
реакция и в обществото ни и по медиите. Вашият
интерес по тази е тема е доста отдавнашен. Преди
да пристъпим към нея обаче, разкажете ни нещо
за себе си! Вие сте завършили математическа
гимназия, след това УНСС, специалност
„Международни икономически отношения”, след
това Богословие, където разработвате тази тема
като магистратура. Това са две висши
образования с няколко езика, които всъщност са

една предпоставка за доста добра кариера. Вие
обаче избирате пътя на монашеството. Какво ви
накара?
О. Висарион: Още при първите ми опити да

стигна до отговора на най-важния въпрос „Има
ли Бог, и ако има Кой е Той?”, аз първо тръгнах
към източните религии. Те ми бяха и по-
интересни, и по-загадъчни. Това се случи веднага
след времето на политическите промени, след
1989 г. Тогава книжния пазар, както знаете, беше
залят с окултна литература, различни мистични
учения, и първото нещо, което направих, беше
да тръгна към тези учения. Чел съм също и
ИНТЕРВЮ В ТЕЛЕВИЗИЯ ЕВРОПА - І ЧАСТ 47
творенията на Петър Дънов, някои египетски

книги, неща, свързани с будизма. Но в края на
моето търсене Бог протегна ръката Си и ми даде
да прочета една изключителна книга. Тя беше за
свети Серафим Саровски. Там имаше едно
изречение, което като огън влезе в сърцето ми.
То не влезе в ума ми, то директно влезе в сърцето
ми, и седи и досега там. Това изречение беше:
„Православието е единствената истина”. Това
някакси разпръсна съмненията ми, къде да търся
истината, и аз се успокоих, защото за мен беше
изключително важно да намеря истинския
отговор на въпроса: „Кой е Бог и защо има
толкова различни религии?“. За мен това беше
основополагащ въпрос, защото човек не може
да продължи да живее спокойно, ако първо не си
отговори на този въпрос. След това започнах да
чета книги за светците, за тези, които са посветили
живота си на Бога, за нашия свети Иоан Рилски,
който и досега извършва чудеса и помага на
всички, които се обръщат към него (и за други
свети отци), и в мен се зароди желанието, още
докато учех в УНСС, да посветя живота си на
Бога и ако мога, да помагам на хората. Човек не
трябва да мисли само за себе си. Ако е възможно,
той трябва да протяга ръка и към другите. Това е
заповед на нашия Господ Иисус Христос: да
обичаме ближния като себе си. След като
завърших специалност „Международни
икономически отношения”, аз пожелах да намеря

манастир, където да се чувствам годен да служа
на Господа, защото не във всеки манастир човек
може действително да прави това. Бях чел за
Света гора и след като две-три години обмислях,
молих се, търсих Божията помощ, през 2002
година аз се озовах в Зографския манастир на
Света гора.
Окултните учения са опасни, те оставят
отпечатък върху душата. Беше ми трудно дори
да се моля, както трябва. Примерно в
християнската молитва пише: „Боже, помилуй
мен, грешния!”. Да, но в индуистките учения ти
не си грешен! Напротив, ти си божество, което е
заспало и трябва само да се събуди. Ти постоянно
се стремиш да осъзнаваш, че си божество! Всички
тези наслоения, които от дълго време бяха в
главата ми и в сърцето ми, не беше толкова лесно
изведнъж да ги преодолея. И пак се случи чудо.
Веднъж отидох в Рилския манастир и стоях там
с каменно сърце (сърцето ми въобще не беше
способно да се моли), и неочаквано в един
момент истински топли сълзи рукнаха от очите
ми, защото тогава внезапно разбрах, колко силно
Бог обича всички. Не само мен (аз бях трогнат
от любовта Му към мен), но разбрах, че Той обича
всички хора с такава безгранична интензивност.
Пътят към очистването на сърцето и към
очистването на душата не е лек. Той е
продължителен. Затова Господ говори за „тесен
път”. Той не говори, че изведнъж всичко
оправяме и вече сме спасени. Напротив! Той
казва, че с много усилия влизаме в Царството
небесно. Тези усилия ние ги полагаме всеки ден.
Понякога падаме и ставаме. Въпросът е накрая
Бог да ни намери станали, не паднали...
Водещ: Тази книга е плод на ваши усилия в
продължение на години, това е и магистратурата,
която вие защитавате. Аз бих ви поздравила,
защото това е един доста смел акт, тъй като и
Ванга и Петър Дънов са емблематични фигури за
българския народ, дори „икони”, бих казала.
Дръзвайки да ги наричате „пророци и предтечи
на антихриста”, доста силно, очаквахте ли такива
бурни реакции, когато дойдохте и решихте да
представите книгата в България?
О. Висарион: И да, и не. Заглавието беше
нарочно малко провокативно, за да може човек,
който действително има някои духовни търсения,
да прочете книгата; но не да говори, без да я е
прочел и бързо да започва да ме хули: кой съм аз
и как дръзвам. Нека да прочете и да види дали
има основание това, което съм писал; това, което
е казано още в заглавието. Казвам и че не съм
очаквал някои реакции; например такива названия
като „фанатик” от страна на човек, който дори не
ме е виждал (имам предвид Иван Гарелов), който
обижда не само мен, но и всички монаси на Света
гора. Ако той действително беше идвал на Света

гора (духовно идване, а не само физическо) и
очите му бяха поне малко отворени за красотата
на Света гора и за това, което се намира там, той
не би ни нарекъл „фанатици”. Най-малкото е
некоректно за човек, който даже не ме е виждал,
да започва да лепи епитети. Но както и да е, Бог
да му прости; и аз му прощавам. Но по-големият
проблем е в това, че по този начин се пречи на
просвещаването на хората с истината.
Посредством атаката към мен всъщност се
атакува и Православието. Това, което съм
написал, е православно! То идва от Христос, от
Светите Отци. Не съм си го измислил аз в някакви
емоционални състояния. Така че това е лошото
за Иван Гарелов (а и за някои други журналисти),
че всъщност той се противи на истината.
Водещ: За съжаление, под формата на
Православие понякога срещаме и много
противоречиви неща. Аз, например, от личен
опит знам, че когато за първи път потърсих Бог
в православна църква (не знаех нищо, просто
разпитвах, бях малка) една жена там ме изпрати
именно при врачка, която щеше „да ми обясни”
за Бог!
О. Висарион: Когато са направени много
стъпки в погрешната посока, е много трудно да
се направи изведнъж гигантски скок в правилната
посока. Затова си мисля, че трябва да започнем
с малки стъпки в правилната посока. Да, за

съжаление сте права. Дори хора, които ходят на
църква, много пъти са духовно невежи. Това е
печално следствие от един дълъг процес на
дехристиянизация. След промените през 90-те
години, Църквата стана малко по-активна, но в
края на краищата отрицателната инерция, която
беше насъбрана, е твърде голяма. Затова не си
мисля, че нещата може толкова лесно да се
променят.
Водещ: „Пророци и предтечи на
антихриста...”! Нека първо да обясним, кой е
антихриста и защо ги наричате така?
О. Висарион: „Антихриста” идва от гръцки,
което означава „вместо Христос”. Това е човек,
който обаче ще представя себе си за бог. Така

пише св. апостол Павел във второ послание към
Солуняни, че ще седне в Божия храм, пред-
ставяйки себе си за бог (2 Сол. 2:4). За съжаление,
за последния антихрист, който ще дойде преди
идването на
Христа, пише,
че той ще съб-
лазни мнози-
на. Евангели-
ето казва: „ако
Бог не беше
съкратил тези
времена и из-
браните не
биха се спаси-
ли” (Матей
24:21, 22). За да
видим колко
малко са тези
избрани, Бог
още казва: „Когато дойда на земята, ще намеря
ли вяра?” (Лука 18:8). Става въпрос за истинска
вяра, разбира се. Христос ще намери много
различни вери, но истинската дали ще намери -
православната вяра в Него? Затова именно
антихристът се явява най-големият измамник.
Защо наричам Дънов и Ванга „предтечи на
антихриста”? Защото Дънов (за него това важи
по-специално) се е смятал за божествена личност.
На много места той говори неща, които биха
шокирали всеки, който има поне малко
християнско съзнание. Например той говори на
своя ученичка: „Между мене и Бога разлика няма
да правиш!”. Нито един от светите отци, нито
един от светите апостоли не е говорил подобно
безумно нещо! Или пък: „Аз съм навсякъде: и в
звездите, в растенията, в човеците, навсякъде съм
аз!”. Има и такова изказване, как Дънов се е
считал за Бог Отец: „Преди 2000 години дойде
Сина – Христос, а сега в България дойде Бащата
– Отец!”. И други подобни изказвания, които са
недопустими за истински християнин. Това са
богохулства. Затова бих казал, че Дънов, в прекия
смисъл на думата, е предтеча на антихриста. За
такива предтечи на антихриста пише още св. Йоан
Богослов. Още по негово време е имало
антихристи, и не случайно самият апостол ги
нарича така. И в наше време се явиха антихристи.
За Ванга бих казал, че окултни феномени като
нея все повече се увеличават: гледачки,
ясновидки, екстрасенси, „лечителки”. Ако
отворите сега един вестник, сигурно ще намерите
поне десет реклами за това, как точно ще Ви
предскажат бъдещето и какво Ви очаква. Ванга
всъщност е точно „икона”, само че лъже-икона
на окултното в нашето общество; окултност, която
се засилва все повече и повече. Повечето свети
отци смятат, че антихриста ще обладава и

политическа власт, и окултни способности,
защото се знае, че той ще прави личби и чудеса,
за да може да заблуди повече хора. Ванга е такъв
окултен феномен. Разбира се, антихристът ще
бъде много по-значим от нея. Ванга е една местна
врачка, която е придобила голяма известност в
България, докато антихристът ще действа на
световно равнище. Но и той също ще прави
лъжливи чудеса.
Водещ: Ето Ванга – тя е казвала на хората да
ходят на църква, дори им казвала да четат
Библията. Самата тя е ходила на църква. Въобще
всички тия неща са с определението, че всъщност
Ванга е била „християнка”. Как така вие се
осмелявате да кажете, че тя има общо с
антихриста? Кои са всъщност белезите, по които
можем да разпознаем един християнин?
О. Висарион: Ще ви кажа три белега специално
за Ванга, за да се види, че тя не е Божи човек.
Първият белег е изпадането в транс, което съвсем
не е божествено състояние. Бог ни е дал свободна
воля. Всички Божии пророци са били в свободно
и любовно общение с Бога. А при състояние на
транс окултният медиум, в случая Ванга, губи
свободната си воля. В нея влиза чуждо съзнание,
чуждо същество, и започва да говори от нейно
име, но с друг глас. Това е абсолютна загуба на
човешкото самосъзнание, на човешката личност.
Ето защо Ванга след подобни трансове не си
спомня, какво е говорила.
Вие питате, питаха ме и други хора, може ли
сатанински служител да говори за Бога, за
Божиите неща? Да, може! Това много ясно е
показано в „Деяния апостолски”, ако сте обърнали
внимание: св. апостол Павел е срещнал една
слугиня с дух на предричане и духът в нея е
казвал: „Тези са слуги на Бога Всевишний! Те ни
сочат път към спасение.” (Деян. 16:16-17). В този
случай какво е казал духът, истина или лъжа?
Апостолите действително са били раби на Бога
Всевишний и действително са водили хората към
спасение. Ето, че нечистият дух е говорил
истината! Това е именно лукавството, защото
както се чува истина в един момент и човек
придобива доверие във врачки и техните нечисти
духове, така в следващия момент бесовете
започват да мамят! Затова именно св. Иоан
Златоуст, който е живял в ІV век, казва: „Най-
много се гнуся от врачка, която използва
Божието име, но при все това си остава врачка и
магьосница!”. Именно това е голямото
лукавството. Затова казваме, че тъмният ангел
понякога може да се представя за ангел на
светлината. Бесът няма да каже: „Аз съм демон!
Не ме слушайте!”. Тогава наистина няма да го
слуша никой. Но ако той каже: „Небесни сили
говорят, внимавайте; всичко, което казвам е
истина!”, тогава е ясно, че много повече хора ще

се съблазнят. Именно затова казвам, че Ванга е
опасна. Тя понякога казва и напълно правилни
неща, никой не оспорва това. Но в други случаи
говори точно обратното, тоест неща
антихристиянски.
Водещ: Има хора, които казват: „Аз отидох при
този и този лечител, при този и този екстрасенс
и той ме излекува, той ми помогна. Ето той прави
добро.”. Ванга е правила добро. Помогнала е на
толкова много хора. Кажете нещо за тази
„помощ”, за този вид „помощ” и каква опасност
това крие за човек, който отива и му е
„помагано”?
О. Висарион: Много добър въпрос!
Действително това е важен въпрос, защото Ванга
уж е помагала на едно физическо ниво и аз ще ви
разкажа за два или три такива случаи, когато се
получава някаква „помощ”. Но първо, нека
отбележим, че Ванга никога не е лекувала в един
миг и чрез призоваване на Божието име, както
виждаме, че светите апостоли са правели, а също
и много свети отци. Ванга не е използвала и
кръстно знамение, за да лекува. Ето, ще ви кажа
конкретен пример, който е описан в книгите на
Красимира Стоянова. Един човек, болен от
страхова невроза, отива в Пирогов и лекарите не
могли да му помогнат, било извън техните сили.
Тогава го завеждат при Ванга и Ванга му дава
следния съвет: „Да заколиш един петел, да му

вземеш сърцето, да го сложиш във вино, после
да изядеш сърцето и да изпиеш виното в
продължение на една седмица!” И този човек
действително се изцелява. Или пък друг случай:
мъж от село Коларово изведнъж побеснява, взима
брадва и тръгва да коли близките си. Едва го
обуздават и го водят при Ванга. Тя пак казва нещо
странно: „Да вземете нова неупотребявана
стомна, да вземете вода от реката, три пъти да го
облеете и после да се отдалечите с гръб към него.
Докато се отдалечавате да хвърлите стомната да
се счупи!” В тези две „изцеления” има очевиден
магьоснически елемент! За техническия начин,
по който това става, старецът Паисий Светогорец
казва, че и в Гърция има такива магьосници (под
вид на християни, разбира се; никой не обича да
го наричат „магьосник” открито), които лекуват
болести, причинени от тъмните сили. Ако
болестта има естествен произход, Ванга не може
да помогне. Тя най-много може да диагностицира
болестта, което правят и много екстрасенси. А
за да може магьосникът да излекува даден човек
на физическо ниво (защото на духовно ниво
човек бива свързан от бесовете дори повече),
магьосникът влиза в скрито съдружие с тези
нечисти сили и именно заради това после тези
тъмни сили му правят „приятелска реклама”:
„Отивайте, вижте, лечител нов се появи!”. Да, но
този лечител всъщност не е с Бога, той е с тъмните

сили.
Водещ: Благодаря ви много за този разговор!
Уважаеми зрители, темата е много интересна,
притиснати сме от време, затова обещаваме да
продължим следващия път!
59
ÈÍÒÅÐÂÞ Ñ ÎÒÅÖ ÂÈÑÀÐÈÎÍ

Â ÒÅËÅÂÈÇÈß ÅÂÐÎÏÀ
(Втора част - 4 април 2011 г.)
Водещ: Както ви обещахме миналия път,

продължаваме по тази много интересна тема. В
студиото ни отново е авторът на книгата „Петър
Дънов и Ванга – пророци и предтечи на
антихриста”. Днес ще продължим повече с
философията на Дънов. Нека обаче преди да
преминем конкретно към неговото учение, да
изясним термини като „окултизъм”, „теософия”,
за да не сбъркаме с „теология”, например! Кажете
първо, има ли общо между окултизъм и
християнство, теософия, теология, преди да
продължим?
О. Висарион: „Окултизъм” всъщност идва от
думата „скрит, таен”, и в този аспект може да се
търси някаква бледа връзка с невидимата Божия
сила. Но едно е Божията благодат, която е

светлина и просвещава човека, а друго е
окултизмът, който може да се види във всички
нехристиянски религии, защото там също се
говори за чудеса. Само че кой е източникът на
тези чудеса, това е въпросът! И отговорът не е
никак приятен – това са тъмните сили. Много
милиони долари са похарчени, за да се изследва
дали човек има собствени парапсихични
способности, и отговорът е отрицателен. Човек
няма такива! Ако той върши чудеса, то това е
или с тъмните сили, или чрез Божията благодат.
Няма средно положение! Свръхестествените сили
не произхождат от самия човек. Но нека винаги
помним, че окултизмът е коренно различен от
християнството. Окултизмът се проявява чрез
демонични феномени, които понякога може да
са много смайващи. Четем за различни
изумителни чудеса в източните религии, но тези
чудеса не са с Божията благодат. Не случайно
Господ наш Иисус Христос говори: „Никой не
дохожда при Отца освен чрез Мене” (Иоан 14:6).
Будистите чрез Него ли са доходили до Бога?
Излиза, че те са намерили някакъв друг път за
спасение! А ако те са намерили, то и другите
религии сигурно са намерили свой собствен път?!
Водещ: Какво е „теософия”? Предполагам, че
използвате този термин.
ИНТЕРВЮ В ТЕЛЕВИЗИЯ ЕВРОПА - ІІ ЧАСТ 61
О. Висарион: Названието на учението

„теософия” идва от гръцките думи „Божия
мъдрост”, но както при всяко лъжеучение, това е
само едно гръмко название. Всъщност това е
учение, което коренно противоречи на
божественото учение, което ни е преподадено в
Божието слово – в Библията. Затова трябва да
сме много предпазливи. Нещо може да ни се

представя като пълно с мъдрост, но всъщност да
ни води в погрешна посока. За жалост, както се
казва в една поговорка, „пътят към ада е постлан
с добри намерения”. В перифраза може да се
каже, че пътят към пропастта е накичен с красиви
фрази - „небесно царство”, „нирвана” и всякакви
други прекрасни светли названия, но за
съжаление те водят иноверните и инославните

към тъмнината на ада. Казвам „ад”, въпреки че
тази дума не е много популярна, но това е дума,
която е използвал нашият Господ Иисус Христос.
А Той я е използвал, защото иска да ни предпази
от ада. Той казва: „Пазете се! Не отивайте там!
Аз съм пътят, истината и животът (Йоан 14:6)!
Следвайте Ме!” Затова си мисля, че когато
предупреждаваш човек да не отива в пропастта,
ти не вършиш нищо лошо. Към всякакви хора -
индуисти, будисти и т.н. аз не изпитвам омраза.
Напротив, изпитвам истинска любов, но към
самите тях, а не към заблужденията им.
В момента много се спекулира с думата

„толерантност”. Толерантност към какво? Към
заблужденията ли? Значи, човек е тръгнал да се
хвърля в някаква пропаст и аз съм толерантен и
го оставям той да си отиде? Ако съм действително
толерантен, ще му кажа: „Брате мой, не отивай
там, ще погинеш!” Ще се опитам да го спра, и в
това ще се състои любовта ми към него. А не да
кажа: „Бягай към пропастта; аз съм много
толерантен, иди и се заблуждавай, погубвай се!”.
Водещ: При Дънов обаче има едно смесване
на нещата, което вероятно е най-опасно. Знаем,
че неговият баща е бил свещеник. Той преминава
през теологическо образование, завършва
методистка семинария, тоест той е много добре
запознат с християнството?
О. Висарион: Би трябвало да е, обаче
християнството не е само интелектуално
образование. За съжаление интелектуалното
понякога може дори да изкриви реалността, ако
в сърцето на човека няма истинско желание да се
приобщи с Живия Бог. Бог не е само в буквите,
които четем, Той е една Жива Личност. И всеки
един от нас е жива личност, и когато я има
връзката между тези две живи личности - човек
и Бог, тогава има Богообщение. А когато има само
механично съприкосновение на човешкия
интелект с някакъв текст, това не е живо
Богообщение. Така че има разлика между
интелектуалното образование и истинското

общение с Бога.
Водещ: Вероятно точно тук е уловката. Точно
тук е опасното смесване, защото Дънов говори
за Христос, говори за християнство. Много от
последователите му, аз дори и днес срещам
такива, които влизат в християнска книжарница,
купуват си християнска литература и те са
убедени, че са християни, а в същото време са
дъновисти.
О. Висарион: Ще ви кажа, доколко е
християнин самият Дънов. Първо, как той се
отнася към Библията: „Това, което е говорил
Христос преди 2000 години е било за тогавашните
хора, не е за нас” (в книгата ми има посочки
откъде са взети цитатите); „Библията е една книга
на миналото...”. Може ли така да говориш за
Божието слово! Самият Господ Иисус Христос
говори: „небе и земя ще преминат, а думите Ми
няма да преминат” (Мат. 24:35); „Ако някой Ме
люби, ще спази словото Ми, а който Ме не люби,
няма да го спази” (Иоан. 14:23). От коя категория
е Дънов, на спазващите или на неспазващите
Христовите слова? Дали действително Дънов
обича Христос? На други места Дънов обвинява
християнството, че било изопачена религия или
че е човешка религия: „Това, което сега
проповядват, не е християнство. То трябва да
претърпи преобразование.”. Или пък: „Ние не се
кланяме на никакви религии, защото те са
създадени от човека.”. Христос само Човек ли е?
Кой е Христос, според Дънов? Мога да кажа, че
Дънов не е християнин, защото никъде няма
изповядване, че Христос е Богочовек, тоест Бог,
Който е приел човешка плът.
Водещ: През 2007 година в проучването на
БНТ той беше обявен за втория „най-велик
българин” само единствено след Левски. На какво
според вас се дължи тази огромна популярност?
О. Висарион: На първо място се дължи на
липсата на истински духовни критерии в голяма
част от нашите съвременници. Това го казвам с
болка, но е факт. Няма какво да си кривим душите,
че сме много духовни. Всички ние, и
свещенослужителите в това число, не сме на
висотата, на която трябва да бъдем, и има много
фактори за това. Много хора сега обичат да сочат
с пръст Църквата и да казват: „Ами те всички са
лоши, всички са недостойни!“. Действително, че
ние търпим критики като човеци, но що се отнася
до учението на Църквата, то е божествено и
непроменимо; 2000 години то не се е изменяло.
Затова преди хората да започнат да сочат
човешките недостатъци на свещенослужителите,
нека те да се запознаят с учението на Църквата -
Христовото учение, което не се е променяло. И
нека те да сравняват това, което говори Дънов, с
учението на Библията, с учението на светите отци!
И когато видят големите разлики, те сами ще си

направят извода кой е Дънов и Кой е Христос.
Целта на моите книги не беше аз да ставам някаква
скандална личност, а целта беше хората да се
пробудят и те сами да си направят тези изводи.
Това е и апелът ми към хората: нека те да четат,
да размислят, да се молят, и тогава да преценяват!
Водещ: Идеята за прераждането, която отново
се опитва да се „набута” в християнството; в
различни коментари по този въпрос, който в
момента се разисква, имаше хора, които твърдяха
че са християни и се опитваха да намерят
потвърждение със стихове в Словото, че
прераждане има и в Библията. Какво ще кажете
вие?
О. Висарион: Аз съм се постарал добре да
анализирам този въпрос, тъй като го считам за
много важен. Защото ако действително имаше
прераждане, то човек би могъл да живее без да
се напряга много, по един духовно неинтензивен
начин. Ако имам повече животи, аз бих могъл
сега да си почивам, а в следващите животи ще
поработя повече. От друга страна, ако пък имам
само един живот, в който се определя вечната ни
участ, както говори Словото Божие (защото св.
апостол Павел казва, „на човеците е определено
да умрат един път и след това – съд”), тогава
всяка минута от настоящия живот е безценна.
Направил съм детайлен анализ дали в Словото
Божие има дори
бегли намеци за
прераждане. Отго-
ворът е катего-
ричен – няма!
Това е доказано с
много цитати от
Свещеното Писа-
ние, а съм анализи-
рал и какво гово-
рят древните све-
ти отци – дали те
са мислили за пре-
раждане. Всички
светии единодуш-
но говорят, че вя-
рата в прераж-
дането е несъв-
местима с уче-
нието на Христос.
Защо? На първо
място трябва да се
спомене, че ако
имаше прераж-
дане, то идването на Христос е безсмислено.
Защо Той е трябвало да умре и да побеждава
смъртта? Изглежда, че Неговото Възкресение и
победата Му над смъртта нямат никакво реално
значение, защото с идването Му и без идването
Му хората продължават да се „прераждат”. Но

идването на Христос е наистина важно, защото
Той е Единственият, Който е победил смъртта и
когато ние се обличаме в Христос (както Словото
Божие говори: „които в Христа се кръстихте, в
Христа се облякохте” (Гал. 3:27), ние се обличаме
в Единствения, Който е победил смъртта! Нашият
път към безсмъртието минава през обличането в
Христос! И това обличане не е само в
кръщението, то става и чрез нашите добри дела,
с Божията благодат, с участие в тайнствата на
Църквата – всичко това ни облича в Христос. И
когато ние се облечем в Божията благодат и в
Христос, тогава ние побеждаваме смъртта и
ставаме безсмъртни и годни за Небесното
Царство.
Вие знаете каква е оригиналната идея на
индуистките религии, че човек минава през
различни форми и по този начин душата се
усъвършенства; чрез преминаване през различни
форми на минерали, животни, растения и хора.
След което, ако човек живее добродетелно, той
стига до „нирвана”, тоест освобождава се от тези
прераждания. А относно „новораждане”, това
понятие има връзка с това, че когато човек
повярва в Христа от цялото си сърце и се кръсти,
за него това действително е едно ново духовно
раждане. Именно затова Господ казва, че „който
се не роди от вода и Дух, няма да влезе в
Царството Небесно” (Иоан 3:5). Тези две понятия,

„новораждане“ и „прераждане“, са коренно
противоположни и не трябва да се правят лукави
опити за подмяна. Новораждане е, когато човек
получава ново духовно раждане в Господа. Нека
отново се опитам да поясня, защо християнското
кръщение е толкова важно. Защото човек в този
момент оживява за Бога. Знае се, че които се
кръщават в Христос, се кръщават в Неговата
смърт и в Неговото Възкресение, защото Христос
е победил смъртта. Затова се казва, че в момента,
в който човек се кръщава, той също преодолява
смъртта, той става жив за Бога. Докато при
учението за прераждането има ли такова нещо?
Водещ: Другото интересно нещо е, че и в
дъновизма и в източните религии не виждаме
понятие за грях. Как си го обяснявате?
О. Висарион: Аз мога да ви кажа, защо те
придобиват все повече последователи. По-скоро
от психологическа гледна точка ще ви отговоря:
много му е хубаво на човек да чуе, че той е свят,
че той е всъщност божество, което трябва само
да се осъзнае като божество. За съжаление това
е и древната ерес на гностиците. Както знаете, те
са смятали, че между Бог и хората няма
онтологична разлика, а че разликата е единствено,
че хората са оплетени с материални връзки и
посредством гносис, тоест знание, те ще
преодолеят тези материални връзки и отново ще
станат божество, каквото са били. В този смисъл

между гностицизъм, една от най-древните ереси
(срещу която още светите апостоли са се борили),
и индуизъм има голяма прилика. А разликата е в
това, че индуизмът говори за прераждане, докато
в гностическите секти не се говори за
прераждане. Мисля че имаше само една
гностическа секта, в която се говори за
прераждане. А какво говори Словото Божие?
Между Бог и Неговото творение има голяма
разлика! Въпреки че Бог Сам казва: „Вие сте
богове!” (така пише в псалмите, пс. 82:6), а и
Самият Господ Иисус Христос говори: „Вие сте
богове!” (Йоан 10:34), но в какъв смисъл е казано
това? В какъв смисъл сме богове или можем да
станем? Единствено Божията благодат обожава
човека! Св. Максим Изповедник казва, че ние за
това сме създадени – да бъдем обожени от
Божията благодат и наистина да станем богове,
но по благодат, а не по естество. И това е пътят
на смирението, на следване на Христовия глас, а
не някакво езическо самообожествяване, което е
на едно фалшиво ментално ниво и е абсолютно
невъзможно. Това езическо самообожествяване
противоречи на християнството.
Водещ: Много Ви благодарим, че бяхте наш
гост! Желая Ви успех и много дързост в устояване
на истината!
О. Висарион: Аз ви благодаря за поканата,

защото това е възможност повече хора да изберат
истината! Това е техният свободен избор. Аз Ви
благодаря от все сърце за това, че вие
разпространявате много истини.
Водещ: Благодаря!
Водещ Габриела Николова

ÈÅÐÎÌÎÍÀÕ ÂÈÑÀÐÈÎÍ:
ÂÑÅÊÈ ÎÒ ÍÀÑ ÈÌÀ ÏÐÀÂÎÒÎ
ÄÀ ÈÇÁÈÐÀ Â ÊÀÊÂÎ È ÊÀÊ ÄÀ
ÂßÐÂÀ
Íегово
Всепреподобие иеромонах Висарион,
брат и втори епитроп на българския
светогорски манастир „Св. Георги Зограф” –
Атон представи пред варненската
общественост книгата си „Петър Дънов и Ванга
– пророци и предтечи на антихриста”.
- Иеромонах Висарион, как се роди идеята

за написването на книгата?
- Преди всичко това беше загриженост за една

окултна насока, към която отиде българското
общество, и за съжаление не само то, а може да
се каже хората като цяло. Разбира се, всеки от
ВСЕКИ ОТ НАС ИМА ПРАВОТО ДА ИЗБИРА В КАКВО И КАК ДА ВЯРВА 73
нас има правото да избира в какво и как да вярва.
Но когато под формата на християнство се
проповядват учения, които нямат нищо общо с
християнството, то наш дълг и да реагираме и да
покажем истинските християнски критерии, които
Господ ни оставя в Евангелието и което Светата
Православна Църква пази. Оставяме всеки човек
сам да избере, той иска ли да бъде християнин
или не иска. Но нека това да не бъде измама, която
завладява душите и сърцата на все повече хора.
Тази измама носи името окултизъм, а
разновидностите са дъновизъм, преклонение
пред врачки и всякакви окултни секти и култове.
- Как определяте хората в 21 век, по-скоро

суеверни и привърженици на окултни науки
или християни са те?
- За съжаление, виждам сбъдване на едно

пророчество на Господ Бог: „Когато дойда на
земята ще намеря ли истинска вяра?”. Дори
хората, които ходят на църква, понякога са
възприели съзнателно (или несъзнателно)
някакви суеверия. Затова може да се каже, че
повечето хора днес отиват на църква без да
осъзнават дълбочината на Този, към Когото са
се устремили, без да осъзнават дълбочината, към
която те трябва да обърнат сърцата си и трябва
да постигнат с ума си. Това е тъжното, че много
хора остават на едно традиционно ниво, без да

разбират вечните и красиви истини. Искат бързи
духовни успехи, без да са направили усилия. А
Бог иска от нас усилия, които не са привлекателни
за сегашния човек, за разлика от окултните науки.
Ето защо моят призив е да дадем това, което
зависи от нас, за да получим онова, което не
можем да си представим.
- Как бе възприета идеята за издаването
на книгата?
Тази идея дойде още, когато следвах в
Богословския факултет на Софийския
ВСЕКИ ОТ НАС ИМА ПРАВОТО ДА ИЗБИРА В КАКВО И КАК ДА ВЯРВА 75
университет и имах пълната подкрепа на моите
преподаватели, които след като видяха
магистърската ми теза казаха: „Това е добре да
бъде публикувано”. Когато разработвах тезата,
исках тя да стане достояние на много хора, за да
могат те да се докоснат до християнския критерий
за истиност и правда. Както и да могат да
направят своя избор - да бъдат християни или да
станат окултисти. В църковната среда, в която се
движа, също срещнах пълна подкрепа. А от
хората, последователи на окултни движения,
срещам нападки и много пъти думите ми са
изкривявани и манипулирани; понякога съм
обвиняван за неща, които не съм правил и казвал.
- С какво смятате, че ще повлияе книгата
ви на читателите?
Смятам, че това е едно право на избор. В
нашето време стана все по-трудно да направим
правилен избор и ние сами да поемем курса на
нашия живот, а не да се водим от окултни течения.
Моята книга е една вратичка, с която човек да
спре да се води по течението на окултизма, за да
поеме (отново) по тесния път на християнството.
Разговаря: Елена Коларова

Електронно издание dnesplus.bg
08.05.2011
ÎÒÅÖ ÂÈÑÀÐÈÎÍ ÇÀ ÂÀÍÃÀ È

ÄÚÍÎÂ: ÎÒÇÂÓÊÚÒ
Интервю на иеромонах Висарион Зографски
Въпрос: Отец, каква е причината Ванга и

Дънов да бъдат обединени в една тема? Какво е
общото между тях и каква е взаимовръзката?
О. Висарион: Общото между тях е сферата

на окултизма, а различното е това, че при Дънов
има един теоретически добре обоснован
окултизъм, докато при Ванга това е преди всичко
дейността й, дейността й на врачка общуваща с
тъмните сили. При Дънов има едно добре
обосновано философско учение. Като казвам
„добре обосновано”, това е малко относително,
защото при Дънов има и големи противоречия,
вътрешни противоречия, като тук дори не става
дума и за огромните същностни противоречия
между теософия и християнство. Така че ги
ОТЗВУКЪТ 77
обединих като „пророци и предтечи на

антихриста”, защото всеки в своята си област е
направил много за това да подготви общественото
съзнание за идването на този, за когото
Свещеното Писание говори като за най-големия
измамник в историята на човечеството. Затова и
двамата са наречени „пророци и предтечи на
антихриста”.
Каква е все пак разликата? Ванга е жертва на
тези тъмни сили, докато Дънов съзнателно се
противопоставя на християнството, на
Христовата Църква; той тръгва в директна атака
срещу най-основни учения на християнството.
Докато Ванга счита себе си за православна
християнка, даже много пъти казва: „Който иска
да се спаси, православната вяра да приеме!” Тя
има и други правилни наставления, но за
съжаление самата й дейност не е християнска, не
е православна.
Въпрос: Да, за съжаление. Имаше в

коментарите, които се появиха в пресата, едно
изречение за това, че Ванга е препоръчвала да се
чете Дънов. В какъв смисъл и защо? Има ли
някакъв коментар?
О. Висарион: Ванга действително се е срещала

с Дънов и има свидетелства за това. В една от
книгите за нея (от Б. Цветкова) пише точно кога
е станало това – през 1943 година. Ванга е отишла

на Рила и една вечер са прекарали заедно –
групата на Дънов, самият Дънов и тя. Оттогава

нататък тя го е наричала „свят човек”, прекланяла
се е пред него. Нешка Робева няколко пъти
засвидетелствува пред камерите на телевизиите,
че Ванга й е казвала: „Чети Дънов! Той е
истината!”. Но не само тя говори за това, че Ванга
уважава Дънов. И в други книги за Ванга, писани
от нейни поклонници, се споменава за това, пише
за това, че Ванга казва: „Четете Дънов! Той е
истината.” И това е съвсем нормално – след като
и двамата се намират от другата страна на
барикадата, и то от тъмната страна, то е ясно, че
ОТЗВУКЪТ 79
те взаимно се поддържат. Тези духове, които

говорят на Ванга, те са всъщност приятелски
настроени и към Дънов.
Въпрос: Разбирам. В една брошура, която се

продава или раздава на Рупите, която само съм
виждал (не ми е предлагана там на място по
простата причина, че не съм ходил) е изобразено
на фотография едно шествие, предвождано от
Негово Високопреосвещенство бившия
неврокопски митрополит Пимен, но тогава в
качеството му на ръководител и водач на разкола.
След него има една група духовни лица, някои от
тях очевидно в облачение, между тях и т.нар
„епископ Иоан Богослов”, който тогава беше
игумен на Роженския манастир. Те са
предхождани от някакво подобие на икона, което
си е послужило с лика на св. Петка Търновска, а
под тази фотография пише: „Канонизация на
Ванга”! Можеш ли да ми кажеш нещо за това
състояло ли се е някакво подобие на ритуал на
„канонизация” от страна на разколническия
„синод” и в каква степен поддръжката на култа
към Ванга е дело и съучастие на разкола?
О. Висарион: Да. Доколкото ми е известно,

не е имало канонизация на Ванга от страна на
разколниците, но разбира се, това се е използвало
като една форма на натиск по времето, когато
става така нареченото „освещаване на храма”.

Много пъти тогавашния митрополит Натанаил е
бил заплашван, че ако той не освети храма, те
(поддръжниците на Ванга, но най-вече Светлин
Русев и кръга около него) ще се обърнат към
разколническия „синод” и именно това е
послужило като форма на натиск. Тогава всички
медии бяха против каноничния Синод, против
Светия Синод на БПЦ и това също е използвано
да се привлече любовта на хората към
разколниците. Аз бих казал, че това всъщност е
било една политическа игра. Реално погледнато,
митрополит Пимен, (който, разбрах, че се е
покаял преди смъртта си за деянията, които е
ОТЗВУКЪТ 81
направил и затова го наричам митрополит; ако
не беше се разкаял, аз нямах право да го наричам
„митрополит”), просто е използвал тази ситуация,
за да привлича колкото може повече поддръжници
за своята собствена погрешна политика в това
отношение. Тоест той казва: „Ето, аз искам да
канонизирам Ванга. Вие поддържате ли ме?”, и
по този начин е желаел да привлече хората към
себе си. Това е било църковна политика, водена
в погрешна посока.
Възможно е, разбира се, да е имало и
финансови интереси, но моята атака срещу Ванга
не е да изследвам тези вътрешноцърковни или
антицърковни настроения, а моята атака е
директно срещу същността на това, което е
правила Ванга, срещу същността на лъжеучението
на Дънов. Така че не съм обръщал толкова
внимание на игрички, с които са се занимавали
известни църковници.
Въпрос: Освен отец Ангел Кочев, който е

архиерейски наместник на Петрич, и други
свещеници посещават така наречената „църква на
Ванга” и си позволяват да служат там, като се
прикриват с това, че все пак е имало ритуално
освещение от страна на сегашния Неврокопски
митрополит Негово Високопреосвещенство
Натанаил. Какви може да са мотивите на тези
духовници да посещават и да служат в тоя храм?
О. Висарион: Доколкото разбрах, има и

користни мотиви. Вие сам знаете, че говорихме
със свещеник, който е родом от този край. Той
казва, че това са всъщност пенсионирани
свещеници, които служат без благословението на
митрополит Натанаил. Когато той ги е питал: „Как
смеете това да го правите?”, те казали: „Ами те
ни плащат по 200 лева...”. От Фондация „Ванга“
се извършва това заплащане. Тук нещата опират
до финансова изгода, а не до принципна позиция.
За съжаление, да, има такъв момент. Трябва да
изберем пред паницата леща нашето
първородство. Нека (с болка го казвам това) тези
свещеници преди всичко да разберат, че не трябва
ОТЗВУКЪТ 83
да мамят хората със своя начин на поведение. Те
трябва ясно да покажат, че между врачките и
истинското християнство няма никаква прилика,
няма съвместимост. Ако те искат действително
да бъдат служители на нашия Създател, на Бога,
на нашия Спасител Господ Иисус Христос, то те
трябва преди всичко да сочат пътя, който води
хората настрани от врачките, а не да ги водят
право в едно такова убежище на преклонение пред
тъмните сили.
Въпрос: А какви са вашите впечатления – дали

в момента не са твърде много хората, които си
изкарват хляба, така да се каже, че и маслото и
сиренето, покрай „църквата на Ванга” и култа към

нея?
О. Висарион: Да, вижда се, че има такъв

момент. Доколкото разбрах, „храмът” в Рупите е
включен в „стоте най-важни и посещавани
туристически обекта”. Каква по-голяма реклама
от това! Карат хората, искат-неискат, да се
покланят в този „храм”, да палят свещи там, а
както се вижда от снимките, името на Ванга е по-
голямо от това на света Петка! Ако видите снимка
на храмовия надпис, излиза, че света Петка е малка
в сравнение с „великата” Ванга! Мисълта ми е, че
действително това е един огромен източник на
доходи, и хората, които по някакъв начин са
свързани с това (т.е. те по някакъв начин
придобиват тези доходи), те искат Ванга да бъде
канонизирана. И това изиграва не малка част от
това движение за канонизация на Ванга.
Въпрос: Според теб, отец, дали в момента

окултизмът набира сили в последните няколко
години, особено след ликвидирането на разкола,
или все повече хора се осъзнават за вярата? Какви
са твоите впечатления?
О. Висарион: Моите впечатления са, че в целия

свят има едно засилване на интереса към окултни
явления, а не само в България. В България мисля,
ОТЗВУКЪТ 85
че ние също сме подвластни (говоря като цяло
за българския народ) на тази тенденция да са ни
интересни окултните явления. Но все пак считам,
че има и едно съживяване на истинското църковно
православно съзнание. Аз съм влизал в църкви,
в които хората действително се молят, знаят защо
са отишли там. Не само да си запалят една
свещичка, а и да се помолят от сърце и душа. Те
стоят на цялата Литургия. Опитват се да се молят,
доколкото могат, със сърце и душа да изповядват
вярата си в Господа; с познание не само
интелектуално, но и сърдечно. За съжаление
обаче си мисля, че думите на Господа започват
да се сбъдват: „Като дойда, ще намеря ли вяра на
земята?” (Лука 18:8). За каква вяра Той говори?
Той говори за истинската вяра. И именно това
ме кара да си мисля, че като цяло все по-малко
ще бъдат тези хора, които истински, по
православен начин ще вярват в нашия Спасител
Иисус Христос. Затова, ако трябва да обобщя,
какъв ми е отговора, аз си мисля, че започва едно
отделяне на вярващи от невярващи. Има едно
такова предсказание, че накрая вярващите почти
ще се познават по име, няма да бъдат толкова
много. Надявам се тази дейност срещу окултизма
да бъде един зов за събуждане.
Въпрос: Слава Богу! Дано да бъде така! Мисля

си, че в последно време – в последните няколко
години имаше един подем в Църквата... Как

преценяваш реакцията на медиите след
представянето на двете книги за Ванга и Дънов,
което стана в Енорийския център на столичния
храм „Свв. Кирил и Методий”, за това което
писаха като оценка на твоята личност и като
характеристика на двете книги?
О. Висарион: За съжаление, в по-голямата

част от журналистите, които отразяваха това
събитие, има една негативност въобще към
Църквата като цяло. Това не може просто така да
се пренебрегне. Медиите не се стараят да дадат
една обективна оценка или поне да бъдат
безпристрастни. Разбира се, ние бихме желали
ОТЗВУКЪТ 87
журналистите да бъдат вярващи християни с

горящи сърца към Господа, но ако го няма това,
поне нека да бъдат безпристрастни. Усетих една
неприязън още в някои телевизионни студиа –
въпросите, които ми бяха задавани, самия начин,
по който ми бяха задавани, говореха за една
открита враждебност към Църквата и към
всякакво църковно мнение. Почти веднага след
като започнаха да се чуват коментари за
становището на Църквата против Дънов и Ванга,
някакво журналистическо предаване се опита да
представи немощите на свещениците като хора.
Нямаше принципна позиция за това, какво
представлява учението на Църквата, ами: „Вижте,
и те са маскари! Вижте свещениците какво правят,
вижте как се обогатяват!” и така нататък. А ние
тук говорим за нещо много по-важно, говорим
за учението на Църквата. Това учение е една
съкровищница, и тази съкровищница ни отваря
пътя към Небето. Затова за мен е непонятно как
може тези журналисти да не разбират, че като
затварят по този начин очите на хората за
истинското познание, те всъщност вредят и на
себе си, и на другите хора. Те ще отговарят за
това, което правят. Мъчно ми е, че това става в
България, която би трябвало да е православна
страна, но все повече се убеждавам, че трудно
мога да я нарека „християнска страна”.
Въпрос: Изненада ли те с нещо начина, по

който вярващите приеха тези две книги?
О. Висарион: За мен е много важно, че

виждам огромна подкрепа от много църковни
хора. Те с радост ме поздравяват. Например,
преди два или три дни бях във Варна. Много
свещеници казаха, че това е един призив и за тях
– те да бъдат още по-дръзновени в проповедта
си срещу лъжите и заблудите. Така че от хора,
които са действително църковни (не само по име
са християни, а в сърцата си са християни), аз
срещам много голяма духовна подкрепа,
оживление в църковните среди. Някои от
митрополитите ме поканиха с книгата си в
техните епархии, което за мен беше много добър
знак, че тези наши висши духовни водачи имат
желание да подкрепят борбата срещу заблудите
ОТЗВУКЪТ 89
на окултизма и да я поведат тази борба. Това ми
е впечатлението, че отново ставане свидетели на
следното: който е вярващ, то вярата му се усилва.
Който има, от това, което има, ще му се придаде;
а този, който няма, и малкото, което си мисли, че
има, ще му се отнеме (виж Лука 19:11-27). Аз си
мисля, че това става в момента.
Въпрос: Един въпрос, който привидно няма

много общо с тази тема – Ванга и Дънов в много
отношения са един типично български феномен,
той е на границата някъде на битовия окултизъм.
Как можеш да коментираш православната
духовност в съвременна България в сравнение,
да кажем, с една съвременна Гърция?
О. Висарион: Хубав въпрос. Светите отци

твърдят, че монашеството е лакмуса, по който
може да се определи духовността на една нация.
За съжаление, от всички православни страни,
които съм посещавал, в България монашеството
е най-малко, най-разпръснато. Това, разбира се,
с болка го казвам. Дори в Грузия (въпреки че
Грузия е два пъти по-малка страна от България),
виждам едно силно монашество. В манастирите
кипи истински духовен живот, а тук можем на
пръстите на едната ръка да изброим кои средища
(за монашески обители говоря) в България са
истински средища на духовен живот. Докато в

една малка Грузия те са повече.
Много е важно отношението към монасите.
Общо взето, тук отношението към монасите е,
че понеже някой си не можал другаде да се
реализира и затова отишъл и станал монах; или
пък за лек живот – отишъл да си лежи, и така
нататък. Значи няма истинско разбиране за това,
какво е монашеския живот. Докато в другите
страни, в Гърция също (вие ме питахте главно за
Гърция), има едно уважение към духовенството,
има уважение към монашеството. И разбира се,
когато ти се чувстваш уважаван, чувстваш
любовта на хората към тебе, то тогава и ти се
стремиш да я оправдаеш тази любов; не можеш
да я захвърлиш или да вършиш каквото си искаш.
Но ми се струва, че днешна България може да
поглежда с носталгия към миналото на своите
ОТЗВУКЪТ 91
велики монаси като св. Иоан Рилски, св. Теодосий

Търновски, св. Йоаким Осоговски… Свети
патриарх Евтимий Търновски също е бил монах
преди да стане патриарх. Така че нека те още
повече да ни помагат и да ни укрепяват, защото
ние сами виждаме колко сме далеч от тях.
Въпрос: Може ли да се каже, че всеки

православен народ е православен по своему, че
по различен начин преживява вярата, по различен
начин я демонстрира?
О. Висарион: Абсолютно! Много сте прав!

Точно така е. Най-голямата разлика в традициите
и изживяването на Православието е между
Гърция и Русия, според мен. Виждаме два
православни народа, истински православни в
сърцата си, или поне доскоро беше така (защото
и при тях има известно отстъпление, както и в
целия свят), но по различен начин възприемат
всяко нещо, което Христос ни е дал, по различен
начин го преживяват; просто защото са различни
като начин на мислене, като начин на поведение.
Е, имперска Русия с начина си на богослужение
съвсем не прилича на Гърция, която 450 години
е била под робство. Заедно с това се вижда, че
вярата обединява. Когато говоря за някои неща,
които ни различават, аз не говоря за най-важното
– догмите на вярата и общението с Христа, които
ни обединяват. Общението с Христа го има

навсякъде, където има Православие, но самото
преживяване на Христос, то е индивидуално и за
всеки един човек и за всеки един народ. Именно
за това блаженият Августин казва нещо много
важно: „Единство в основното, разнообразие във
второстепенното, любов във всичко...” Значи във
второстепенното може да има разнообразие, но
единство трябва да има в главното, а кое е
главното? Главното е Учението на Христос.
Догматите. Но да помним и последното: „любов
във всичко”! Следователно не трябва да има една
свръхнационална гордост – едните казват: „ние
сме направили това”, другите казват: „ние пък
друго сме направили”. Нека да търсим това, което
ни сродява. То е Христос! Само Той може да ни
обедини.
Въпрос: Ще има ли продължение този труд за

Ванга и Дънов? Имаш ли някакъв размисъл по
този въпрос?
О. Висарион: Да, хората сами ми дават

интересни идеи. Примерно за суеверието, че
много хора влизайки в Църквата, продължават
да робуват на известни суеверия. Други пък ми
дават идея да пиша за масонството, за различни
неща, които като отрова тихичко влизат в
българското общество. Всичко това е много
ОТЗВУКЪТ 93
интересно, но аз желая да почувствам каква е

Божията воля, за да може, ако Бог ми даде да
напиша нещо, то непременно да бъде с Неговото
съдействие. Така че по-конкретно на този
интересен въпрос не мога да отговоря.
Въпрос: Христос Воскресе!
О. Висарион: Воистину Воскресе Христос!
Разговорът води Руси Ст. Русев

Видеоинтервю осъществено в Енорийския
издателски център
на храм „Свв. Кирил и Методий”
9 май 2011 г.
ÑÚÄÚÐÆÀÍÈÅ:
1. ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ........................................ стр. 3
2. Иеромонах Висарион: Ванга е нещастна
жертва на тъмните сили - интервю на Николай
Москов - вестник „24 часа” ........................ стр. 8
3. „Няма лесен път към Бога” - интервю с
иеромонах Висарион (Зографски) - интервю
на Весела Игнатова - сайт на БПЦ-Българска
Патриаршия .............................................. стр.24
4. Интервю в телевизия Европа с водещ
Габриела Николова - първа част ......... стр. 45
5. Интервю в телевизия Европа с водещ
Габриела Николова - втора част ......... стр. 59
6. Иеромонах Висарион: Всеки от нас има
право да избира в какво и как да вярва -
интервю за „Днес +” ................................. стр. 72
7. Отец Висарион за Ванга и Дънов: Отзвукът
- видеоинтервю за Енорийски издателски център
при храм „Свв. Кирил и Методий” ...........стр. 76
95
ÌÎËÈÒÂÀ ÇÀ ÎÒÁËÚÑÊÂÀÍÅ ÍÀ
ÃÈÁÅËÍÎÒÎ ÂËÈßÍÈÅ ÍÀ
ËÓÊÀÂÈß
Ãосподи Иисусе Христе, Боже Спасителю мой!
Дай на мене, недостойния Твой раб, съкрушение
и освещение на сърцето ми, за да Ти се моля
усилено с чиста молитва, та да изтрия
ръкописанието на моите грехове. Изгаси,
Господи, огъня на моите страсти и ме избави от
неугасващият огън! Зная, че всекидневно и всеки
час безмерно Те огорчавам и разгневявам; но
Твоето дълготърпение ще победи моето
лукавство. Господи, Боже на добротата и
милосърдието, спаси ме от лукави мисли, които
врагът ми изпраща и навява, за да угнетява душата
ми. Запрети му, Христе, с Твоята сила, която е
заповядала и на морските вълни! Нека тя го
обезсили и прогони далеч от мене, Твоя раб.
Защото той всеки ден прилага към мене нови
замисли на своето лукавство, за да овладее слабия
ми ум, да ме отклони и отдалечи от Тебе и от
Твоите спасителни заповеди.
Многомилостиви Владико Господи, прогони от
мене тоя лукав дух с всичките му коварни
злоумисли и намерения, за да Те възпявам и
прославям с Твоя безначален Отец и с благия и
животворящ Твой Дух, сега и винаги, и во веки
веков. Амин.
Българска, първо издание

Съвместно издание на
СЛАВЯНОБЪЛГАРСКИ МАНАСТИР
„СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ЗОГРАФ”
и ЕНОРИЙСКИ ИЗДАТЕЛСКИ ЦЕНТЪР
Храм „Свв. Кирил и Методий”
София, ул. Георг Вашингтон 47
Юни 2011 г.
ISBN 978-954-8312-13-4

О. Висарион Отзвукът

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

О. Висарион Отзвукът

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

1

Ãîñïîäè Èèñóñå Õðèñòå, Ñèíå Áîæèé,

Текстовете на интервютата са взети от

Äвутомното издание на книгата на иеромонах

www.24chasa.bg/ Article.asp? ArticleId=819874). Но

яростно се е противопоставяла на опитите на

са отричани от Църквата - както от Свещеното

надяваме това издание да послужи и на тези наши

Бог да помага на всички, които искрено Го

Èеромонах Висарион е втори епитроп в

- Ваше Всепреподобие, голям шум се

- Да, и е крайно време нещата да се кажат без

- Добре, а как ще обясните на хората,

- Това е плод на насаденото атеистично

- Казват, че тя е общувала с извънземни

- Обществото само може да намери аргументи

се много добре, че Ванга е изпадала в трансове.

- Точно това е въпросът. Тази помощ може да

- Според вас къде са сега Вера Кочовска и

- За съжаление Божието слово казва, че

Ванга, за метемпсихоза (преминаване на човешка

думи и да почнем да мислим с човешкото си

- Свещеник от Петрич обяви, че Ванга

- Да, архиерейски наместник Ангел Кочев.

- Проф. Светлин Русев казва, че свеще-

- За съжаление Светлин Русев е пример за едно

антихристът Дънов. Дънов е имал претенции за

- Св. синод е питан многократно, но и

си за Ванга. Вместо нашите духовни учители

- За съжаление сте прав. Митрополитите са

Но сте прав, че дълго продължи мълчанието

- Казвате, че Църквата е била жертва?

- Знаете ли, направо е имало агенти на ДС в

- Много е писано и говорено за обществото

Ванга беше много близка с тях. Дали

- Несъмнено те са повлияли върху цялостното

е била моста, по който тъмнината се е придвижила

- Всеки народ си заслужава и духовните

- Казах ви, че още през 1928 г. митрополит

свобода, но не може истински да проповядва. 45

Текстът подготви Николай Москов

„ÍßÌÀ ËÅÑÅÍ ÏÚÒ ÊÚÌ ÁÎÃÀ”

Ï резизминалата седмица в София бе

За това какво е подтикнало един светогорски

- Защо точно сега за Ванга и Петър Дънов?

- Имаше конкретни събития, които ме насочиха

България е родината на св. Патриарх Евтимий,

За опасността при врачуването.

Тъмните сили именно затова са опасни,

самата истина: „тия човеци са раби на Бога

При Ванга се забравя фактът, че тя изпада в

страстите, водят продължителна борба за

просвети дали това е така, нито се защитава с

които им се доверяват. Тъкмо затова не трябва

За приликата и разликата между Дънов и

Много наши съвременници биват подвеждани

За това, че българският народ е непросветен

тъмните духове да докоснат човека и той да се

дехристиянизирано общество един Божи враг се

За тесния път към Бога.

Истинското християнство насочва към тесния

Съвременният човек иска всичко да става

Дори да има някакъв стремеж път към

нашите отци са имали, както и желанието да