Огнян Христов

ХРИСТИЯНСТВОТО
СРЕЩУ МАГИИТЕ
И ЕКСТРАСЕНСИТЕ

Съвместно издание на:

АГЕНЦИЯ КС
и
ЕНОРИЙСКИ ИЗДАТЕЛСКИ ЦЕНТЪР
Храм „Свв. Кирил и Методий”
София, ул. Георг Вашингтон 47

1
 Предговор

В годините на прехода към демокрация

ставахме свидетели на повишен интерес към
окултизма. Причината е очевидна: темата за
магиите бе широко популяризирана от
издателските къщи и някои средства за масова
информация. Потокът на болната мистика, който
заливаше света, не подмина и нашата страна. В
живота ни навлязоха хора със странни „професии”
– магове, екстрасенси, ясновидци, контактьори,
врачки, астролози...
Броят на тези лица рязко се увеличи след
двехилядната година, когато започнаха да
излъчват своите програми телевизиите „Би – Ти –
Ви” , „2001”, „Канал 3” и други, а предавания от
типа на „Ясновидци” и „Пентаграм” станаха
достъпни за всички българи.
Появиха се окултни весници, като „Феномен”,
„Психо”, „Врачка”. Отпечатани бяха стотици
томове книги на магьосническа тематика – както
художествена литература, така и сериозни
четива: наръчници по окултна дейност. Книгите за
малкия магьосник Хари Потър, сагата
„Властелинът на пръстените” и десетки други,

2
написани в езическо – демоничния стил „фентъзи”,
станаха любимо четиво за подрастващите. Дори
самата дума „магия” доби неестествено широка
употреба в езика ни, разпространявана усилено
чрез пропагандните средства.
Знаят ли, обаче, онези, които се занимават с
магии, или които търсят услугите на ясновидците
и екстрасенсите, че магията и всяка друга окултна
дейност е смъртен грях пред Бога?
Свещеното Писание ясно ни указва това. И в
Стария, и в Новия Завет на Светата Библия,
магиите са заклеймени като зло пред Бога, за
което, ако извършителят не се покае, ще попадне в
преизподнята на вечни мъки.
С днешния материал желаем да дадем повече
информация на тази тема и да изобличим
окултистите, като служители на тъмните сили,
да предпазим обществото от тяхната зловредна
дейност, отречена и заклеймена от Светата
Православна Църква.

Православният възглед за магиите винаги е бил

отрицателен. Бог заклеймява магиите и
магьосничеството и ги нарежда измежду най-
3
тежките грехопадения. В Светата Библия, книга
Второзаконие се казва: „Кога влезеш в земята,
която Господ, Бог твой ти дава, да се не учиш да
вършиш гнусотии, каквито са вършили тия народи;
не бива да се намира у тебе (такъв), който прекарва
сина си или дъщеря си през огън, предсказвач,
гадател, магьосник, омайник, ни който извиква
духове, ни вълшебник, нито който пита мъртви;
защото, всеки, който върши това е гнусен пред
Господа” (Втор. 18:9-12).
Магиите са заклинателни действия, думи и
ритуали, с които се извикват безплътните дяволски
сили, наречени в Светото Писание „нечисти
духове” (Лука. 8:30), „бесове” (Лука. 8:32), „неми
духове” (Марк 9:17), „ангели на дявола” (Матей.
25:41), „поднебесни духове на злобата” (Еф. 6:12) и
пр. Бесовете се стремят да откъснат хората от
техния Създател и да ги подчинят, за да погубят
душите им.
Магьосничеството е смъртен грях не само за
хората, които се занимават с тази дейност, но и за
всички, които се допитват до тях, защото
участниците в ритуала - този, който го извършва
(независимо как е наречен), и тези, който се
допитват до него, влизат в съприкосновение с
нечистите сили. Ако човек не се покае искрено за

4
греха и не го изповяда пред православен свещеник,
погубва душата си.
Онези, които са прибягвали до услугите на
магьосници, но след това са се разкаяли, следва да
изтърпят шестгодишен срок на покаяние, преди да
бъдат допуснати до Свето Причастие. На същото
наказание се подлагат и разкаялите се магьосници.
А непреклонните, които не желаят да се откажат от
заниманията си с магии, биват отлъчвани от
Църквата: „Ония, които се обърнат към
магьосници..., за да узнаят от тях не ще ли им
открие нещо, каквото желаят, по силата на
предишните за тях постановления на Отците, нека
подлежат на правилото, определящо шестгодишно
покаяние. На същото наказание трябва да се
подлагат и ония, които предсказват щастие, съдба,
родословие и много други..., поставчици на
предпазни талисмани и гадатели. Ония пък, които
упорстват в това и не искат да се отвърнат и
отклонят от подобни вредни и езически измислици,
постановяваме да се изгонват съвършено из
Църквата, както и св. Правила заповядват... (61
Правило на VI-ти Вселенски събор; 65 Правило на
на същия събор, 24 Правило на Анкирския събор и
83 Правило на св. Василий Велики).
Магията не се дели на „лоша” („черна”) и на
„добра” („бяла”). Няма добри магии. Всяка магия е
5
зло пред Бога, независимо как е наречена.
Разделянето им на „черни” и „бели” е условно и ще
го използуваме единствено с цел да внесем по-
голяма яснота по въпроса.
При „черните” магии, дяволът и подчине-ното
му бесовско войнство биват призовавани открито,
чрез проклятие, с цел причиняване на злополука,
болест, смърт или на друго нещастие. Това почти я
изравнява със сатанизма, при който се отслужват
черни меси и ритуално се призовават дявола и
неговите демони за помощници в злоумишлените
дела.
Мнозина, обаче, биват подвеждани от изказ-
ванията на окултистите, които са основните
проводници и разпространители на заблудата за
съществуването на уж добрите, „бели магии”.
Според техните твърдения, чрез „белите” магии се
призовавали „добрите духове”, които помагали на
хората. Най-често се правят заклинания за
благополучие, за здраве, за финансови придобивки,
за намиране на работа, любовни магии и пр.
Внушението, че съществуват „добри” магии е
едно от най-опасните, което ни се натрапва в
последните години. Всеки един от нас е виждал
безбройните обяви, обещаващи сполука, любов,
щастие, помощ, изцеряване от болести и какво ли
още не.
6
 Но най-голямата и най-тиражираната лъжа е, че
„белите” магии могат да обезсилват „черните” и да
ги неутрализират. Зад нея доста очебийно прозира
дяволският лик.
Св. Иоан Богослов призовава християните да
изпитват духовете, „дали са от Бога, защото много
лъжепророци се явиха в света” (Иоан 4:1). Св.
апостол Павел ни предупреждава да бъдем
бдителни, „защото сам сатаната се преобразява в
ангел на светлината” (2Кор. 11:14). И допълва: „та
затова не е голяма работа, ако и служителите му се
преобразят като служители на правдата" (2Кор.
11:15).
„Бялата” магия е не по-малко страшна от
„черната”. Дори, в известен смисъл е по-коварна,
защото е прикрита, лъжлива. С нея лукавият
заблуждава хиляди хора и ги тласка към преиз-
поднята.
В случая, нечистите сили са си сложили
маските на добротворство, а техните земни
служители - маговете, екстрасенсите, врачките,
ясновидците, „контактьорите” (до голяма степен
тези названия са условни и се отнасят до хора с
един и същи тип или сходни занимания) и пр. се
опитват да ни внушат, че служат на „светлината”.
Тези агресивни наши съвременници непре-
къснато ни убеждават в свръхестествените си
7
способности и ни обещават чудеса. За мнозина
страдащи и болни, за претърпелите житейски
несполуки, техните обяви изглеждат примамливи.
Лековерните отиват в добре обзаведените им
кабинети, за да получат изцеление и помощ, а
понякога от любопитство или скука, но там биват
подложени на въздействието на демоничната сила,
защото магът (магьосникът, екстрасенсът, ясно-
видецът и т.н.) се явява в ролята на медиум
(посредник, проводник), чрез който бесът влиза в
съприкосновение с пациента.
В най-добрия случай тези хора са обикновени
шарлатани, които взимат от посетителите
определените за визитата пари. За всеки здраво-
мислещ човек е очевидно, че повечето от тях не
притежават никакви други качества, освен
„умението” да спекулират с човешкото нещастие и
любопитство и да се обогатяват за сметка на
наивните. Уви, тяхната „дарба” не се свежда само
до прибирането на парите на пациентите. С тяхна
помощ лукавият погубва души.
Дори за миг да приемем, че по Божие
допущение някой болен почувства облекчение на
заболяването си след посещението при екстрасенс,
то това ще бъде за сметка на душата му, която ще
бъде погубена навеки. „Защото каква полза за
човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата
8
си?”, „Или какъв откуп ще даде човек за душата
си”- пита нашият Господ (Марк. 8:36-37).
Известни са случаи, когато болни са оздра-
вявали от някакво елементарно заболяване или
недъг след посещение при такива "церители", но в
последствие са развивали тежки психични
заболявания, изпадали са в хронична алкохолна
зависимост или са претърпявали житейски
катастрофи. Което за сетен път доказва вредата от
подобни посещения и простата истина, че няма
добри магии. Бесовете са човеконенавистници и
само задържащата Божия сила ги спира в пъклените
им намерения.
Отново ще наблегнем на важната подробност,
че развалянето на „черни” магии с помощта на
„бели” е невъзможно. И при двата вида магии има
намеса на дяволските сили. Сатана не би се
обърнал срещу себе си, защото, както казва
Спасителят: „всяко царство, разделено на части
една против друга, запустява” (Матей. 12: 25).
В последните години станахме свидетели и на
куриози. За вярващият християнин е непонятно
защо християни масово посещават ходжи,
служители на нехристиянско вероизповедание,
което отрича Светата Троица, с цел да бъдели
развалени направените им магии. Това, както и
масовият интерес на зрителите към прогнозите на
9
врачките и ясновидците от телевизионния екран,
напливът към кабинетите на екстрасенсите,
свидетелствуват за духовната криза и за ширещото
се невежество в духовния ни живот.
Неприятен факт е, също, че самозваните
„лечители” и „ясновидци” притежават особена,
активна нагласа. Те шумно парадират със своите
„дарби” и „способности”, немалка част от тях
твърдят (и са вътрешно убедени), че имат дарба от
Бога. За доказателство показват иконите на
Спасителя и на Християнските Светии, които
държат в приемните и кабинетите си. Някои
екстрасенси дори насочват болните си пациенти
към Православния храм със заръката да изслушат
определен брой молитви или да присъствуват на
определени ритуали.
Но нима Бог желае от нас да се явим само на
няколко служби, да кажем или да изслушаме само
няколко молитви, да посетим само няколко пъти
даден храм?
Бог иска много повече: да бъдем с Него винаги;
да се молим и да ходим на Църква не само когато
сме болни или ни е връхлетяла злополука, но и
когато сме здрави и животът ни е подреден; да
постоянствуваме в молитвите си изричайки ги не
само сутрин и вечер, но когато можем и през
другите часове на деня и нощта; непрекъснато да
10
усилваме вярата си; винаги да се уповаваме на
Неговата мощ; да Го обичаме „с всичкото си сърце,
и с всичката си душа, и с всичкия си разум” (Матей.
22:37).
И в двата случая сме свидетели на коварството
на лукавата сила, действуваща чрез своите
избранници. Иконите в апартаментите на маговете
нямат онази церителна сила, която имат иконите и
Светите Мощи в Божия храм, защото самият
екстрасенс, маг, врач и пр. е обладан и служи на
демоните, а пациентът също влиза в съприкос-
новение с тях; защото екстрасенсът не лекува в
името на Светата Троица или на Господ Иисус
Христос, не използува християнски молитви, не
осенява болния с Господния Кръст; защото не
изисква от болните покаяние за греховете и обнова
в начина на живот, което е цел и смисъл на
Християнството. А знаем, че зад болестите лежат
неизповядани грехове, и че Бог допуска заболя-
ванията и другите житейски изпитания с цел да ни
вразуми, да ни насочи към покаяние, и така,
очистени с Негова помощ от греховете си, да
заживеем по новому.
Бесовете могат да бъдат изгонени от човека
само с Божия Дух, чрез призоваване на Божието
Име в Християнска молитва, чрез осеняване със
Светия Кръст Господен. А най-сигурният начин за
11
предпазване на християните от злите сили и от
всяка магия е редовното им участие в живота на
Православната Църква, в нейните свети Тайнства, и
по-специално в Тайнствата Покаяние и Изповед и в
Светата Евхаристия, когато вярващите се
причастяват с кръвта и тялото на Господа Иисуса
Христа. Не е възможно да бъдете засегнат от
„черна” магия, ако сте кръстен в Православната
Вяра, ако сте твърди в християнските си убеждения,
всеки-дневно изричате молитвите си към Бога,
изучавате Божието Слово и участвувате в
обществените богослужения и в Християнските
Тайнства.
Важно е да се знае, че в днешно време към
магиите отнасяме не само магическите практики от
миналото, като: ясновидство, гадаене и врачуване,
баене, хиромантия (гадаене по линиите на дланта),
нумерология, астрология, връзване на амулети,
талисмани и конци против уроки, спиритизъм
(извикване на духовете на покойници), гледане на
карти, хвърляне на боб, таро, леенето на олово и
восък, хипнозата и много други, но и съвременните
практики, масово нахлули в живота ни през
последните години, като рейки, радиестезия, йога,
меди-тация, парапсихология, екзотично звучащите
вуду, шаманизъм, фън шуй - накратко: целият

12
арсенал на древното и съвременното езичество и
магьосничество.
Към огромната „армия” на магьосниците с
чиста съвест можем да причислим езотериците и
всички други, които изповядват култа към
„тайните” учения, достъпни за малцина
„избранници”, което е неприкрита проява на
високомерие - черта издаваща дяволския произход
на тези практики.

А сега ще се опитаме да изобличим онези

представители на „бялото” магьосничество, които
претендират, че са получили „дарбите” си от Бога,
нещо повече - че са Божи избранници, надарени със
свръхестествени способности, като покажем
разликата между християнството и някои страни на
магическата практика в светлината на християн-
ската етика.
Християнството е чисто, духовно, морално
извисено и човеколюбиво Божествено Учение.
Християнството е Религия. То разглежда
взаимотношенията между Бога и човека в свет-
лината на Библейското учение, проповядвано от
Господ Иисус Христос - Второто Лице на
Пресветата Троица, въплътеното Божие Слово.
13
 Християнинът се стреми към духовно и нрав-
ствено усъвършенствуване, следвайки заръката на
Спасителя:
„И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и
Небесният ваш Отец” (Матей. 5:48).
Християнската Религия следва и утвърждава
доброто по примера на Христос. Чрез участие в
живота на Православната Църква и чрез изучаване
на Свещеното Писание, вярващият се стреми към
спасение на душата и вечен живот в Божието
Небесно царство, обещано от Господ на праведните.
Изпълнението на Десетте Божи Заповеди
(Изход. 20:2-17), на Христовите Заповеди за любов
към Бога и ближните (Матей. 22:37-40), както и
придобиването на християнско смирение, са важно
условие за придобиването на Божието благоволение
и за получаване на благодатните дарове на Светия
Дух - за чудотворство, церителство, пророчество.
Особено внимание ще обърнем на смирението,
защото то напълно отсъства от поведението на
съвременните магове, екстрасенси, врачки и
ясновидци - поне с такова впечатление оставаме от
техните обяви и телевизионните им изяви.
Смирението е противоположно на гордели-
востта. То е такова състояние на духа, в което
вярващият приема всички свои успехи, способ-
ности и получени блага за дарове от Всевишния.
14
Смиреният човек не се превъзнася пред ближните.
Той се смята за недостоен за Божията милост и с
благодарност я приема, стремейки се да изпълнява
Божията воля и да служи на хората.
Към тези християнски добродетели, като
предпоставка за сдобиването с Божествените
духовни дарове, трябва да прибавим дълго-
търпението, постоянството в молитвите, усърдния
пост, ревността във Вярата, милосърдието,
дарителството, неосъждането на ближния,
скромността, отказа от материални излишества,
целомъдрието, моралната чистота и други
християнски добродетели.
От историята на нашата Религия знаем, че
малцина са били удостоявани с Божествените
дарове за церителство. Тези християни са се
отличавали със силна вяра и благочестие, с доброта
и смирение, с висок морал. Пребъдвали са в
продължителен пост и молитва. Използували са
своите Божествени дарования безкористно в полза
на страдащите, следвайки Христовата повеля:
„Даром получихте, даром давайте” (Матей. 10:8).
Те отказвали да бъдат възнаграждавани за
лечителската си дейност и затова били наречени от
Църквата „безсребреници”. Светите безсребреници
не взимали никакви пари и материални дарове от
излекуваните болни. Те живеели в доброволна
15
бедност и се задоволявали с най-необходимото.
Били неразлъчно свързани с Православната Църква
и с деянията си утвърждавали авторитета на
християнската вяра. Някои от тях пострадали при
гоненията на римската езическа власт срещу
християните.
Християнската летопис е запечатала историята
на братята-безсребреници, Светците Козма и
Дамян. Разказва се, че веднъж Свети Дамян, по-
малкият от братята, отстъпил пред настояването на
една излекувана от него християнка и приел три
яйца в чест на Св. Троица. Когато Св. Козма узнал,
че брат му е нарушил дадения пред Бога обет да не
приема никакви дарове за лечителската си дейност,
поръчал на християните след смъртта им да не ги
погребват в общ гроб. Дамян, като нарушител на
обета, трябвало да бъде погребан отделно.
Сравнете поведението на тези християнски
светии-безсребреници с постъпките на съвремен-
ните „церители”-екстрасенси. Днешните „лечи-
тели” взимат значителни суми от своите пациенти.
Отделно текат хонорарите им от телевизионните им
изяви, от книгите, които издават и от други
публикации.
Някои от тях са заможни. Други си позволяват
да наемат кабинети в скъпи столични хотели. Трети
рекламират дейността си чрез билбордове, афиши и
16
скъпоструващи обяви. Животът им е далече от
представите ни за християнска скромност, смирение
и благочестие.
Какво излиза?
Робува си човекът на страсти и пороци, живее
„разкрепостено” и охолно, не изпълнява Божите
Заповеди, не посещава църковните богослужения и
изведнъж получава дарба за лечителство или
пророчество!
Това е неправдоподобно!
Всички трябва да са наясно, че Бог не раздава
така лесно своите благодатни дарове, а удостоява с
тях най-ревносните, най-смирениете, най-чистите,
най-безкористните. Тези дарове трябва да се
заслужат, да се изстрадат с вяра, с усърдие, труд и
търпение, с многобройни добри дела в прослава на
Божието Име и в полза на ближните. Ще напомним,
че в Християнската Религия дори лошите помисли
са грехове. Каква сърдечна и духовна чистота
трябва да притежава християнинът, какво смирение,
колко покайни сълзи трябва да пролее за греховете
си, колко години трябва да пребъдe в пост и
молитва, колко добрини трябва да извърши, за да
получи дарба от Бога!
Магиите, както и всяка окултна (езотерична)
практика, са безразлични към понятията за
духовност и морал. Те не поощряват духовните
17
усилия и стремежа към нравствено съвършенство,
за разлика от Християнството, което изисква не
само духовна борба, но и саможертва в името на
Вярата.
Магическите практики изключват молитвата,
поста, раздаването на милостиня, посещението на
болни. Те не налагат да живееш целомъдрено, да се
въздържаш от удоволствия, да се трудиш усърдно и
други неща, които се изискват в християнството, да
не говорим за прояви като аскетизъм, доброволна
бедност, борба със страстите, борба с нечистите
помисли, обуздаване на езика, прощаване на
оскърбленията, сърдечно съкрушение за греховете,
пребъдването в нощни молитвени бдения и пр.
Дори не изискват да изпълняваш някакви
елементарни морални правила.
Съвременните „телевизионни пророци” и
самозвани „лечители” притежават завидно само-
чувствие. Скромността е рядко срещано явление в
тези среди. Обърнете внимание колко много
ясновидки в България вече се обкичиха с „титлата”
„наследничка на Ванга”. Дори тонът им по време на
телевизионните сеанси е безапелационен,
самоуверен, не търпящ възражение.
Християнството изисква дълготърпение. Пътят
към Божието Царство е тесен и труден, „защо-
то широки са вратата и просторен е пътят, който
18
води към погибел, и мнозина са, които минават през
тях; защото тесни са вратата и стеснен е пътят,
който води в живота, и малцина ги намират (Матей.
7:13-14).
Човекът, прибягващ до услугите на магьос-
ниците, обикновено разчита на мигновения успех. И
те му го обещават. Обещават чудеса, постигнати без
големи усилия, без труд и напрежение: само с
няколко ритуала, с няколко заклинания, с няколко
магически думи и жестове.
Така обещава дяволът.
За мнозина звучи съблазнително да оздра-вееш
мигновено или да разрешиш някакъв житейски
проблем без напрежение, да придобиеш богатство
без труд, изведнъж да преуспееш и животът ти да
стане щастлив като в приказка. Затова и желаещите
да ползуват услугите на маговете и ясновидците
никога не секва. Защото по „шрокия път” се върви
лесно. Не се налага нито да постиш, нито да ставаш
в тъмни зори за молитва, да изпълняваш заповеди
или да дадеш едната от двете си ризи на ближния.
Просто плащаш необходимата сума за „лечението”
или за „прогнозата” или се включваш в скъпите
телефонни линии на кабелните телевизии... и чакаш
чудото да се случи.
Но лесните пътища, както виждаме от посо-
чения в Евангелието цитат, не са от Бога.
19
 Бог е истинският Лечител на нашите
болести, болки и недъзи. „Вижте сега, (вижте,) че
това съм Аз, Аз съм и няма Бог, освен Мене: Аз
моря и съживявам, Аз раня и Аз церя, и няма
кой да избавя от ръката Ми.” (Втор. 32:39).
Болестите, неудачите и другите изпита-ния в
живота са допуснати от Бога, за да бъдем
подсетени, че трябва да се обърнем към Него, и
така да получим не само изцеление, но и да
достигнем до душеспасението. Защото вечната
душа е по-скъпа от тленното тяло.
Бог не ни обещава бърза развръзка и
скоротечно разрешение на проблемите ни.
Напротив, с примери от живота на Светиите,
Той ни подготвя да бъдем търпеливи в
страданията и несгодите. Защото чрез болките
човек се очиства от греховете си. Във всички
случаи е по-добре да изтърпиш болестта, но да
спасиш душата си, отколкото да получиш
кратковременно облекчение при екстрасенса, но
да я погубиш навеки.
Магията е оскърбление към Бога не само
защото призовава дявола и слугите му, но и
защото е проява на открито неподчинение
спрямо Божията воля, защото пренебрегва
Неговата забрана да не се занимаваме с такива
неща.
20
 Бог е Създателят на духовете и на всяка
плът. Той е Върховният във вселената,
Господарят на материалния и на духовния свят.
Единствен Той може да се разпорежда с духовете.
Но никой магьосник, маг, шаман, екстрасенс и
пр., не се обръща към Бог, нито Му иска
позволение, а по свое желание общува с
нематериалните сили. (В интерес на истината, доста
магове и екстрасенси не са наясно кому служат и
самите те са заблудени от сатаната, че вършат
добрини. Много от тях живеят в самоизмама,
вярвайки, че общуват с добри духове, с чиято
помощ помагат на хората).
Нека сравним начините, по които християните
и магьосниците се обръщат към духовете (Самият
Бог е Дух – Иоан. 4:24).
Християнинът се обръща към Бога, към
Неговите Светии и Ангели с молитва. Той
коленопреклонно моли Всевишния и Небесните
Сили за Тяхната милост и благоволение.
Отношението му към Тях е като на по-нисше към
по- висши и съвършени Създания, на Които той се
подчинява.
Магът изцяло пренебрегва Бога. Въпреки
забраната на Всевишния, той контактува с
нечистите духове.

21
 /Бесовете са паднали ангели, възстанали срещу
Бога под предводителството на най-висшия ангел
(Исаия.14:8-20), заради което били низвергнати от
небето и запратени в поднебесното царство. Като
Ангели те също са били създадени от Бога/.
Християнинът се прекланя пред Бога и Му се
моли. Екстрасенсът нито се прекланя пред Бога,
нито Му се моли. Най-често той се вживява в
ролята на „малък бог”, повелител на духовете;
смята че може да ги командва и използува по свое
усмотрение. Екстрасенсът сам се поставя на
мястото на Всевишния и се опитва да управлява
духовните сили, сякаш истинският Бог не
съществува, или ако съществува е само пасивен
наблюдател на ставащото на земята.
Някога, една от известните български
екстрасенски повелително призоваваше „добрите
духове”, разпервайки десетте пръста на ръцете си
пред телевизионната камера. С властния си глас тя
заповядваше „да дойдат добри сили”. Тя не се
молеше, както правят християните, а заповядваше.
Погледнато от всички страни, магьосни-
чеството (окултизмът) е проява на човешка
горделивост и самонадеяност - дръзко и надменно
незачитане и отрицание на Божията воля.
Нима такова поведение не би наскърбило
дълбоко и разгневило Всевишния?
22
 Чувството за власт над духовете, усещането за
избранничество и могъщество изпълва съзна-нието
на много от тези хора. Отделно, при мнозина от тях
се проявява жаждата за власт и над многобройната,
най-често телевизионна аудитория, за надмощие
над хората, които идват при тях с проблемите си. В
спомените ни още живеят образите на Кашпиров-
ски, Джуна и на други екстрасенси, упражнявали по
един или друг начин влиянието си над стотици
хиляди люде.
Бог се облече в плът и слезе на земята не за да
Му служат, но да послужи на хората. Той „понизи
Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на
човеци; и по вид се оказа като човек, смири Себе
Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт
кръстна” (Фил. 2:7-8). Същото вършеха и Божите
угодници.
Християнството е смирение пред Бога.
Магьосничеството - проява на независимост и
високомерие. Но както казва Господ Иисус
Христос: „всеки, който превъзнася себе си, ще бъде
унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат”
(Лука. 18:14).
Каквото и да говорят „белите” магове, те
спекулират с проблемите на ближните за лични
облаги. Това е другата главна причина магьосни-
чеството да е толкова остро заклеймено от Бога, а
23
присъдите над магьосниците да бъдат толкова
сурови: „А на страхливи и неверни, на мръсници и
убийци, на блудници и магьосници, на идоло-
служители и на всички лъжци делът им е в езерото,
що гори с огън и жупел; то е втора смърт”
(Откровение. 21:8)

Българска, първо издание

Предпечат и дизайн:
Енорийски издателски център
„Свв. Кирил и Методий”
Съвместно издание на:
АГЕНЦИЯ КС
и
ЕНОРИЙСКИ ИЗДАТЕЛСКИ ЦЕНТЪР
Храм „Свв. Кирил и Методий”
София, ул. Георг Вашингтон 47
2011 г.
ISBN 00000000000

24