Скритата действителност на Луната

Написано От Издателство Паралелна Реалност

Има цивилизация от човешки същества, които живеят на Луната. Това е най-голямата и най-
добре пазена тайна на Земята.

Близката страна на Луната, това е страната, която гледа към Земята, изглежда пуста и
необитаема.

Далечната страна (тъмната страна) на Луната, която има атмосфера с въздух за дишане, също
така има реки, езера, планини покрити със сняг и живот, такъв, какъвто го познаваме тук на
Земята.

Повечето от погрешните схващания на човечеството за Луната са ни били внимателно и

системно задавани в продължение на хиляди години.

Хората обикновено смятат, че Луната има една шеста от гравитацията на Земята, защото им е
казано, че плътността на Луната е 3.3 gr/cm3 и че плътността на Земята е 5.5 gr/cm3. Това
изчисление е направено на базата на тези плътности и радиуса на Луната и Земята.

Fg = G x m1m2/r2

Предположението, че плътността на Луната е 3.3 gr/cm3 се основава на:

1. Земната плътност е 5.5 gr/cm3 и гравитацията на Луната е една шеста от тази на Земята.
2. Наблюдения на астероиди и земните полярни оси.
3. Ъглов момент.
4. Почвени проби от Луната.
5. Трети Закон на Кеплер.
6. Измервания на шокови вълни.

Всъщност, ние нямаме идея каква е плътността на Луната, ние само предполагаме, че
плътността е 3.3 gr/cm3, защото това е единственото обяснение видимо за нас в този момент.
Изглежда логично.

1
Точно както нямаме представа каква е плътността на Земята. Ние правим предположения, че е
5.5 gr/cm3 и казваме „Ами тя трябва да бъде 5.5 gr/cm3, тъй като лунната е 3.3 gr/cm3 и
лунната гравитация е една шеста от тази на Земята, така че няма друг вариант.“ О да, и
експеримента на Кавендиш с 2 твърди сфери метал. Този експеримент определя
гравитационната константа в гравитационното уравнение на Нютон, което след това се използва
за определяне на масата на Земята.

И разбира се, те съставиха хипотеза за вътрешно и външно желязно ядро на Земята, за да

измислят плътността, за която им лисват доказателства.

Така че всъщност ние не знаем реално каква е земната плътност.

Има 5 основни теории за съществуването на Луната в орбита около Земята и те са:

1. Прихваната от независима орбита.
2. Формирана като двойна планета.
3. Отделила се е от бързо въртящата се Земя.
4. Разпадането на навлизащи прото-планети.
5. Удар на Земята с планета с размерите на Марс.

Има и друга теория, която не е общоприета, но е доста по-вероятна и тя е, че Луната е била

поставена в орбита около Земята от цивилизация много по-напреднала от нашата. Нашата Луна
е в ротационен ключ (синхронно въртене) около нашата Земя. Това означава, че само едната
страна или едното полукълбо на Луната, което наричаме „близката страна“, е насочено към
Земята.

А съвременното напълно грешно и фалшиво обяснение от традиционната наука за

„заключеното въртене“ е фантастичната сила наречена „гравитационно заключване“, която е
накарала Луната, какъвто и да е произходът й, да влезе в това „заключено въртене“.

„Гравитационното заключване“ беше предложено преди няколко години, за да обясни лунното

ротационно заключване.

Фактически, по мое мнение, „гравитационното заключване“ няма научна обоснованост и тези,

които го защитават измислят теория за обяснение на необяснимото. Което напълно
характеризира с какво традиционната наука се занимава по принцип. Научната общност твърди,
че почти всички луни и сателити на планетите от слънчевата система са „гравитационно
заключени“ с техните планети-майки.

По мое мнение това не е факт. Един от най-древните спомени на човечеството е този, че е имало
време, преди хиляди години, когато е нямало Луна на небето. Емануел Великовски писал, че
Демокрит и Анаксагор мислели, че е имало време, когато Земята е нямала Луна. Аристотел
писал, че Аркадия в Гърция, преди да бъде заселена от елините, била заселена от пеласгите и
това местно население обитавало тамошната земя „преди да има Луна в небето над Земята“; по
тази причина те се наричат „проселенес“ (означава „преди да има Луна“).

Аполоний Родоски споменава времето „преди всички кълба да бъдат на небето, преди расата
на Данай и Девкалион да възникне, били само Аркадианците, за които се казва, че са живели в
планините и са се хранели с жълъди, преди да има Луна.“

2
И така има няколко теории за това как Луната е възникнала. Моята е: тя е гигантски космически
кораб, който е теглен от слънчева система в слънчева система с основна мисия да помогне за
напредъка на по-малко напреднали цивилизации, прекарвайки хиляди и хиляди години в тайни
манипулации и стимулации, докато тази по-малко напреднала цивилизация не продължи
самостоятелно, а след това се премества в друга слънчева система (това е позицията на автора
на статията, а не нашата, която е коренно противоположна по характер – Издателство
„Паралелна Реалност“). Каквото и да решите за това какво точно представлява Луната или от
къде е дошла и как е застанала в ротационно заключена орбита, пак остават много странни
факти, които не са лесно обясними.

Един от тях е че размерът й, когато се погледне от Земята, е идентичен с видимия размер на

Слънцето. Айзък Азимов казва: „Няма астрономическа причина заради която Луната и
Слънцето да пасват толкова добре. Това е пълно съвпадение и само Земята сред всички други
планети е благословена по този начин.“

Лунните камъни са датирани на 5.3 милиарда години, приблизително 700 милиона години по-
стари от Земята.

Съставът на Луната трябва да отговаря на нормалните планети с по-тежки елементи в ядрото и

по-леки елементи на повърхността. На Луната обаче, елементи като титан са открити на
повърхността в голямо количество. Друга странност е, че жените в детеродна възраст са в
менструация веднъж на пълен цикъл на Луната (27.3 дена).

Много учени и астрономи в историята са предложили и/или вярвали, че на Луната има въздух за
дишане, и че има цивилизация вероятно от човешки същества, които живеят на далечната
страна.

През 1950 г. имало няколко мъже, пренебрежително наречени „контактьори“, които твърдели,
че са били заведени на Луната в летящи чинии. Били им показани прекрасни градове с огромни
сгради, много странни структури и конструкции; реки, езера, ливади и гори заедно с
фантастична гледка, много наподобяваща Земята.

Двама от тези „контактьори“ са Джордж Адамски и Хауърд Менгер, които, без знанието на
широката общественост стават тайни съветници на Пентагона. Хауърд Менгер твърди, че се е
возил на влак, който бил „странно превозно средство, което няма колела и лежи окачено на
около един фут над медна магистрала, която минава зигзагообразно през терена и се губи от
погледа.“ Той допълва: „Ние се качихме на влака и скоро се плъзгахме безшумно над
магистралата. Докато пътувахме можехме да гледаме навсякъде около и над нас...“

Хауърд продължава да описва терена: „Части от терена, един участък на Луната в близост
до така наречената „тъмна страна“ ми напомни за Флагстаф, Аризона, докато други
пустинни части ме караха да мисля за Невада. Огромни скали и планини караха нашите
собствени да изглеждат като хълмове. Една определена пустиня ме накара да си мисля за
„Долината на огъня“ в Невада. Там спряхме достатъчно дълго, така че нашия екскурзовод
отвори вратата и ни позволи да си изкараме ръцете и главата навън за кратко; толкова
можеше да понесе човек, защото навън беше ужасно горещо, като от доменни пещи. Бях
сигурен, че никой не може да живее отвън много дълго и се радвам, че той затвори вратата.“

В края на 4-ри дневната си обиколка на Луната, Менгер е бил на вечеря при своите домакини,
заедно с много други от Земята, които също били на обиколката.
3
(Изображение от архива на BBC News)

Рисунка от 1895 г. на златна мина в Операция на Луната от Константин Циолковски

„Dreams of the Earth and Sky“ (1895)

Каквато и да е истината, със сигурност има фотографски доказателства от руския Zond, Lunar
Orbiter и снимки от мисията Аполо, които ясно показват, сгради, минни дейности и минно
оборудване, заводи, куполи, кранове и в един случай, в кратера Аристарх можем да видим това,
което изглежда е огромна 40-ина км. в диаметър, шестоъгълна, куполообразна структура,
излъчваща или обградена от странно синьо сияние.

Тази синя светлина е описана от един ядрен физик като „ефекта Черенков“, който е в резултат
на радиация влизаща в контакт с молекулите на въздуха. Съвременната наука твърди, че Луната
4
е безвъздушна – въпреки че има атмосфера, тя е толкова малко, че на практика е вакуум. Те
подкрепят това твърдение с формула. Луната има една шеста от гравитацията на Земята и освен
това твърдят, че никакъв въздух за дишане не може да бъде държан с толкова малко гравитация.

Те също сочат филмите на астронавтите от Аполо и как те подскачат по лунния пейзаж в

предполагаемата една шеста гравитация. Ако изтъкнеш факта, че тези подскоци са едва 30 см.
във височина, 45 см. инча най-много, те ти казват, че астронавтите са носели много тежки
скафандри и оборудване и е било опасно да се възползват от малката гравитация за да скачат
по-високо.

Ако се изкаже предположение за атмосфера ставаща за дишане, традиционната наука контрира

това твърдение с факта, че няма затъмнение на звездите минаващи зад Луната, което доказва,
казват те, липсата на атмосфера. Ако вие изкажете предположение, че атмосферата може да
бъде много, много чиста, без прах и други частици и височината на атмосферата може да не е
достатъчно голяма, за да видите всъщност затъмнение, те го отхвърлят с: „Ами всички научни
данни от всички лунни сонди и астронавтите от Аполо?“

И в това е въпросът за това дали има или не повече от една шеста гравитация и/или атмосфера,
която може да се диша на Луната: Кой е прав? Контактьорите, които казват, че има цивилизация
на Луната, с гравитация и атмосфера, която може да се диша или традиционната наука, с
всичките си сонди за милиарди долари и показанията на астронавтите от Аполо, които твърдят,
че са били там? Един от тези астронавти, Бъз Олдрин имаше да каже това за чувството да си на
Луната:

„За Бога не знам, просто не знам. Измъчван съм от този въпрос от деня в който напуснах
Луната.“ Едгър Мичъл имаше да каже това: „Някак си не мога да съживя чувствата, които
имах докато бях там, въпреки че мога да си спомня мислите и действията си“. И Нийл
Армстронг няма какво да каже за това, че е първият човек на Луната. На 25-ата годишнина от
кацането на Луната на Аполо 11, той каза: „(там са) откритията са на разположение за тези,
които могат да премахнат един от защитните слоеве на истината. Има места където да
отидеш отвъд вярата.“

Още един пъзел в мистерията за Луната е така наречената „неутрална точка“. Неутралната точка
е тази точка в космоса, между Земята и Луната където притеглянето от земната гравитация е
равно на притеглянето от лунната – оттук и „неутрална точка“.

Традиционната наука, допреди няколко години твърдеше, че неутралната точка е на 40 000 км.
от Луната и според закона на Буйо/Нютон за обратната пропорционалност, който гласи: „Всяка
физическа величина или сила е обратно пропорционална на квадрата на разстоянието между нея
и източника, специално, гравитационното привличане между два масивни обекта, освен че е
право пропорционално на произведението на техните маси, е обратно пропорционално на
квадрата на разстоянието между тях.“ Гравитацията на Луната при това положение би била 1/6
от земната. Но има няколко проблема с числото 40 000 (км.).

„На 70 000 км. от Луната, лунната гравитация упражняваше сила равна гравитацията на

Земята на 321 800 км. разстояние“ – Вернер фон Браун (списание Time, 25 юли, 1969 г.).

Това е от книгата на Евгений Сърнан „The Last Man On The Moon“ написана заедно с Дон
Дейвис:

5
(Наближавайки Луната) „Беше неделя, 9 декември и ние бяхме в здравия захват на Луната само
на около 60 000 км. и се приближавахме с всеки момент.“

Това е от книгата на Майкъл Колинс, „Carrying the Fire An Astronaut's Journeys“:

(На връщане от Луната) „Хюстън докладва в момента в който напуснахме сферата на влияние
на Луната. Това означава, че въпреки факта, че сме само на 63 000 км. от Луната и все още
на 280 000 км. от Земята, земното претегляне е взело надмощие и математическото
уравнение сега отчита факта.“

Реджиналд Търнхил, „The Moonlandings“:

(Наближавайки Луната) „Скоро след това беше постигнат нов етап от космическия полет.
Като топка подхвърлена нагоре, космическия апарат се е забавял постепенно, докато
неговата скорост не паднала до 4 383 км/ч. и неговата позиция била 326 345 км. от Земята и
62 590 км. от Луната.

За първи път, човек достига точката, където влиянието на гравитацията на Земята е по-
малко от това на друго небесно тяло. Сега влиянието на лунната гравитацията беше по-
голямо и скоростта на кораба започна да се увеличава отново, докато той падаше към
Луната.“

Реджиналд Търнхил „The Moonlandings“:

„Без значение колко напълно противоположни теории относно „сферите на влияние“ на

Земята, Луната и Слънцето прибавите в общия куп, си остава факта, че в даден момент
космическият апарат Аполо напуска доминантното притегляне на гравитацията на Земята и
попада под това на Луната или на връщане напуска доминантното притегляне на Луната и
попада под това на Земята. Тази точка е неутралната точка и се намира на приблизително
69 983 км.“

И тази точка, използвайки закона на Буйо/Нютон за обратна пропорционалност, с който се

изчислява „относителното“ притегляне на Земята към това на Луната, използвайки Земята като
„1“, е 0.64 за Луната. Това означава, че относителната гравитация на Луната е 0.64 от тази на
Земята. Това е почти 2/3 от земната гравитация.

Сега можете да говорите пеете, танцувате, играете на карти, стоите на главата си и декларирате
глупости като тази:

„Концепцията за „Сферата на влияние“ беше математически най-практична. Това е втория

подход. И реално, е единствената „автентична“ дефиниция, която може да покаже с
изчисления неутралната точка на Земята и Слънцето в двете посоки, защото „класическия“
(тоест, преди космическата ера) метод дава неутрална точка по-БЛИЗО до Земята от
лунната орбита – контра-интуитивно и обратно на няколкото милиарда години лоялно
обикаляне на Луната около Земята.“ – Джим Оберг

Както кажете, но лунната гравитация е поне 64% от земната. Фон Браун ни дава 70 000 км.;
Колинс ни дава „здраво държи само до 61 000 км. нагоре“; Сърнан ни дава „60 000 км. от
Луната“; Търнхил ни дава „62 590 км. от Луната“. Не може да стане по-ясно от това.

6
Нека погледнем възможността, колкото и странна да изглежда и предложим, че някоя
невероятно напреднала цивилизация иска да наблюдава Земята и дава начало на човечеството,
зората на цивилизацията на Земята. Нека предположим, че са построили гигантски космически
кораб във формата на Луната. Те са го проектирали така, че човечеството да няма представа, че
е наблюдавано, обгрижвано и му се помага. Космическият кораб Луна има на едното полукълбо
атмосфера, нормална гравитация, езера, планини, реки, поляни, гори и градове, в които живеят
собствениците и провеждат техните наблюдения на Земята.

На другото полукълбо е мрачна, пуста, на пръв поглед пустееща земя, лишено от живот, с
десетки кратери, огромни хълмове от неизвестни материали и много планини. Те поставили
кораба Луна в орбита около Земята, така че развиващата се цивилизация (ние) вижда само
мрачната и пуста страна. Те поставят кораба в орбита на такова разстояние, че поне замалко,
човечеството в своето безкрайно невежество ще заключи: не може да има гравитация; не може
да има атмосфера; заключение? Няма никой вкъщи.

Мистериозните „наблюдатели“ с технология напреднала със стотици хиляди години, са успели

да създадат гравитация, която е нормална на тяхната страна и по-малка на страната видима от
Земята.

Може да са успели да осъществят това постижение с поставянето на гравитационния генератор

„Б“ вътре в Луната малко по-далеко от земята отколкото от геометричния център.
Гравитационния генератор „Б“ ще предизвика нормална 1 „g.“ гравитация на далечната страна и
0.64 „G“ на близката.

Синият кръг представя гравитационното поле на генератора, което е преместено с 59 километра

от повърхността, отколкото геометричния център на Луната.

Една от мистериите на Луната са нейните „маскони“. Масконите са масивни концентрации на

гравитация, които влияят на орбитата на космическите кораби, които прелитат над тях.
Познатите маскони на близката страна са Имбриум, Серенитас, Крисиум, Нектарис и Хуморум.
Ето как са разположени на космическия кораб Луна:

7
След като космическият кораб Луна не е наистина „луна“ съставена от пръст, камъни и желязно
ядро, той не може да поддържа отдалечеността си от Земята чрез нормално гравитационно
привличане (защото не е достатъчно плътен) и трябва да поддържа разстоянието от Земята с
нещо друго, освен гравитационен генератор „Б“.

За да поддържа разстоянието, космическия кораб Луна може да използва гравитационен

вълнови генератор „А“, който всъщност не е „генератор“ в този смисъл, а е машина, която може
да увеличава гравитационните вълни, които могат да упражнят голяма притегателна сила.
Толкова силни всъщност, че могат да държат кораба Луна в орбита около Земята, като използва
гравитационни вълни „А“, които дърпат Луната към Земята или всъщност дърпат Земята към
Луната.

Гравитационната вълна „А“ има огромни гравитационни усилватели, от които се излъчват

усилените гравитационни вълни. Тези вълни могат да се излъчват от няколко от лунните
маскони.

Може би тези гравитационни вълни (лъчове) карат орбиталните пътища на космическите

апарати да бъдат в безпорядък. Също така може да е възможно да „яздиш“ един от тези лъчи от
Земята до Луната. Още една мистерия относно кораба Луна е „либрацията“. Либрацията е
„потреперване“ на кораба Луна и традиционната наука предполага, че това колебание е
предизвикано от „гравитационното заключване“. „Гравитационното заключване“ е безсмислена
теория за обяснението на неизвестни сили, като „гравитони“, които да отговарят за
гравитацията (което са пълни глупости).

Може би лунната либрация или потреперване е предизвикано от въртенето на Луната около

гравитационния генератор „Б“, който се намира по-далече (от повърхността) отколкото
геометричния център на Луната. Любопитно е да се отбележи, че един цикъл на либрация е
равен на един период на завъртане на космическия кораб Луна.

8
През 1856 г., Петер Андреас Хансен, много уважаван датски математик и астроном, предложил
на Кралското астрономическо общество, че Луната не е сферична, а е елипсовидна, с по-дългата
си ос насочена към Земята. На база на това много малко несъответствие между наблюдаваната
позиция на Луната и предсказаната й позиция от изчисленията, той съставил хипотеза, че
гравитационния център на Луната не е в геометричния й център, а всъщност се намира с 59
километра по-далеч от повърхността й.

Неговата теория била, че полукълбото обърнато към Земята ще бъде издигнато над средната
височина на лунната повърхност и ще бъде без атмосфера, защото атмосферата ще търси по-
ниска надморска височина. Но предложил, че противоположното полукълбо, полукълбото с по-
малка надморска височина, може да има атмосфера и не е невъзможно да съществуват растения
и живи същества.

Ако само едното полукълбо има атмосфера, това може да обясни защо няма звезди, които да са
затъмнени – основанието на което съвременната наука отхвърля лунната атмосфера.

Хансеновата хипотеза била широко приета до 1870 г. когато Саймон Нюкомб дошъл в Европа
от САЩ и осмял теорията не с факти, а с изявление, че работата на Хансен била „чиста
спекулация, неподкрепена от аналози, правдоподобност и наблюдения.“ Подкрепата за теорията
на Хансен започнала да се разпада и в следващите няколко години била напълно забравена. В
края на краищата, Саймон Нюкомб бил човек с голяма тежест; той бил американски
Военноморски адмирал и Директор на американската военноморска обсерватория във
Вашингтон.

Не е ясно, от докладите, които имаме днес, кои изчисления са накарали Хансен да вярва, че
центъра на гравитацията на Луната е на 59 километра по-далеко от повърхността й, но може би
неговите изчисления на либрацията са били включени. Каквито и да са били неговите
изчисления той заключил, че далечната страна може да има атмосфера и че „не е невъзможно
там да има съществуваща растителност и животни.“

На всички нас ни е казвано, откакто сме достатъчно големи да слушаме, че Луната е пуста,
безвъздушна, безцветна пустош.

Американското правителство дори изхарчи 20 милиарди долара за програмите Аполо, за да ни

накара и ние да повярваме. Те ни показаха филми на астронавтите, носещи лунни костюми,
подскачащи в 1/6 гравитация от земната.

Веднъж говорих с бивш психолог от НАСА, който каза, че неговата работа била да работи с
астронавтите от Аполо след техния полет до Луната, за да им помогне да се справят с факта, че
не могат да кажат публично какво са видели. Той каза, че те говорели за огромни
„конструкции“.

Значи НАСА ни е лъгала 50 години за това което знаят за Луната. Защо? Защо наистина?

Независимо от причината, Луната е със сигурност много по-различна от това, което ни е казано,
независимо от това дали е с по-голяма или по-малка гравитация, или атмосфера ставаща за
дишане.

Моето мнение е, че Луната е интересно място имащо почти всичко, което имаме тук на Земята;
гравитация равна на нашата; въздух за дишане; цивилизация много по-напреднала от нашата;
9
гори, езера, поляни, реки, много високи покрити със сняг планини, красива и вдъхновяваща
природа, градове, мостове, магистрали, огромни структури за чиято цел можем само да гадаем.

Март, 2008 г.

Джон Лиър, Превод: Saipar

Редакция: Издателство „Паралелна Реалност“

НАЦИСТКА ЛУННА БАЗА

Според някои източници немците се сдобиват с напреднали технологии още в началото на 40-те
(най-вероятно от разбили се НЛО или чрез контакт с извънземна култура), тази статия на
Владимир Терзийски, Президент на Американската Академия на Дисидентските Науки, ни
разказва за немската намеса в изследванията на Луната и Марс.

Немците кацат на Луната през 1942 г., използвайки голяма екзоатмосферна ракетна чиния от типа на
тези на Миите и Шривер. Чинията на Рихард Миите е в диаметър 15 и 50 метра, а тази на Шривер е
проектирана като междупланетен изследователски космически кораб. Тя има диаметър 60 метра и е 45
метра висока. Имала е 10 палуби с каюти за екипажа. В обширните ми изследвания на дисидентските
теории за условията на Луната, имам безспорно доказателство, че там има атмосфера, вода и
растителност, и че не е нужен специален костюм, за да може човек свободно да се разхожда там.
Джинси, пуловер и гуменки са достатъчни. Всичко, което NASA е казала за естествения ни спътник е
лъжа, и това е направено с цел да държи настрана страните от Третия свят от космическите
изследвания. Подходящите условия доста улесняват строежа на Лунна база.
  
От първия им ден на повърхността до края на войната немците са строили изследователската база.

10
Антигравитационни двигатели на чиниите от типа Haunibu-1 и 2, захранвани с генератори за безплатна
енергия, са транспортирали хора и материали от 1944 г. в крайните фази на строежа. Когато Руснаците и
Американците тайно кацат там в началото на 50-те с техните собствени летящи чинии, те прекарали
първите си нощи там като гости на .... Нацистката подземна база. През 60-те е построена огромна
Съветско-Американска Лунна база, която сега има около 40 000 души персонал. След края на войната
през Май 1945 г., немците нацистите продължили своите космически полети от полярната им база Neu
Schwabenland в Антарктида. Имам снимки на тяхната подземна контролна зала.

Германo-японско военно сътрудничество

Според Ренато Веско, Германия е обменяла голямо количество технологии със своите съюзници
- италианците - по време на войната. В базата за експерименти на Фиат до езерото Ла Гарда,
носеща името на Херман Гьоринг, италианците са експериментирали с някои напреднали
оръжия, ракети и самолети, създадени в Третия райх. По същият начин немците са поддържали
тясна връзка с японското военно командване и го снабдявали с оръжия. Имам снимки на копие
на ракетата Фау-1, направена в Япония от Мицубиши. Най-добрият изтребител по време на
войната - Domier-335 - е копиран от Кавашима. Както и радарната техника на японският флот е
от немците.

Един мой познат от Лос Анджелис ми разказа история за неговия баща, който е работел като
авиотехник в Япония по време на войната. През Юли 1945 г., два месеца след приключвамето
на войната в Европа, огромна немска транспортна подводница донася на Япония най-новите
изобретения, сред които са два сферични безкрили летателни апарата. Японските екипи ги
сглобили, следвайки немските инструкции, и... пред тях изниква нещо много странно на форма -
летателен апарат под формата на голяма топка без крила и гориво. Никой не знаеше как лети.
Добавили гориво, натиснали бутона за старт и устройството изведнъж политнало в небето. Те
никога повече не го видяли. Инженерите били толкова изплашени от видяното, че взривили
втория апарат и решили да забравят за инцидента.

Русия и САЩ изградиха военни бази на Луната

Вторник, 11 Март 2014 15:19

11
Ян ван Хелсинг е псевдоним на германеца Ян Удо Холей (р. 1967 г.). Прочут е като автор на
„теории на конспирацията“, макар че това, което пише, е или самата истина, само че неудобна,
или представлява логична версия за събития, които политически коректната казионна
литература не е обяснила.

Той поставя един изключително важен, но пренебрегван въпрос – кой може да гарантира, че
онова, което САЩ и Русия съобщават за своите космически постижения, е действително така?
Няма как да разберем, защото никой независим наблюдател не може да отиде на Луната или
Марс и да провери. Двете свръхсили имат пълен монопол над това познание.

Има много причини, поради които откритията се засекретяват, например за да се оправдаят

неясно как похарчени (присвоени?) милиони. През 2009 г. САЩ казаха, че са ударили южния
полюс на земния спътник с празната степен на една ракета, за да проверят дали в избликналия
гейзер от прах няма следи от вода. Но понеже това станало откъм тъмната страна на Луната,
няма как да покажат със снимки какво са установили. С тази „мисия“ НАСА оправда 79
милиона долара от бюджета си.

Ян ван Хелсинг предлага друга хипотеза – че САЩ и Русия са открили следи от живот и – още
по-важно! – условия за живот на Луната и Марс, но крият това от човечеството, защото готвят
евакуация на „елита“ на тези планети в момента, когато животът на Земята стане невъзможен.

Забележете, че в случай на евентуално трайно застудяване на климата като начален етап на

ледников период, човечеството има нищожни или даже никакви алтернативи. За световния
„елит“ обаче, който не по-късно от 1957 г. осъзнава ужасните заплахи на природните
катаклизми, нещата не стоят така.

По онова време в Хънтсвил, Алабама, се срещат изтъкнати учени, за да анализират данните от

наскоро инсталираните в околоземна орбита спътници. Един от присъстващите, д-р Карл
Герщайн, прогнозира, че замърсяването на горните слоеве на атмосферата и стотиците
милиарди тонове въглероден двуокис, складирани там, ще бъдат катастрофални. Всички са
единодушни, че в хода на следващото хилядолетие на повърхността на планетата човешкият
живот ще бъде невъзможен. Разработен е план, чието разкриване вече коства живота на много
хора. Става дума за

Алтернатива 3.
Планът е следният:

Алтернатва 1: Детонация на ядрена глава в стратосферата, за да се разсее въглеродният двуокис

в космоса.

Алтернатива 2. Строеж на огромни, подземни самоосигуряващи се градове, в които ще бъде

евакуиран „елитът на обществото“. Той ще може да живее в тях дотогава, докато животът на
земната повърхност стане възможен.

Алтернатва 3. Колонизиране на друга планета, например Марс.

По-късно Алтернатива 1 е сметната за твърде опасна и отпада от програмата. Другите две обаче
са приведени в действие.

12
Според досегашните ми разследвания Алтернатива 2 обхваща 75 подземни града, 65 от тях са в
Америка, един в Швейцарските Алпи, един в Трансваал, Южна Африка и един в Пайн Геп в
Австралия. Не посочвам останалите, защото ми беше позволено да разгледам списъка само за
малко и не ги помня.

Към американските градове спадат подземните бази: Dulce Base в Ню Мексико; Area 51 и Грум
Лейк в Невада; Country Club, Мериленд и Los Alamos, наречен Dreamland, Калифорния, където
се провеждат и генетични експерименти с хора (клонинги), правят се експериментални полети,
възстановяват се паднали летящи чинии и се тестват разработки като пулсови двигатели.

През април 1992 г. интервюирах една дама в Сидни, Австралия, която не желае да бъде
назована поименно. Тя е работила за австралийска фирма за почистване и по нейно нареждане
се озовава в подземната военновъздушна база Пайн Геп. Жената ме информира, въпреки
заплахата от невероятно висока глоба, че Пайн Геп е дълбок около 13 км, функционира чрез
„свободна енергия“, има езера, висящи влакове, собствена обработваема площ с плодове и
зеленчуци и т. н. По официална информация Пайн Геп може да понесе без проблем директно
пусната атомна бомба. (Още за Пайн Геп в Stan Dejos: Cosmic Conspiracy)

Алтернатива 3 трябва да е била стартирана през 1959 г. Още към края на 50-те години са
произведени първите американски летящи чинии с помощта на немски учени, взели участие в
създаването на германските дискове (между които е и Виктор Шаубергер,VRIL-7), и
технологиите от падналите летящи чинии в западните части на САЩ.

Паралелно с официалните космически програми стартира секретен проект, в който

благодарение на новата технология се изследва лунната повърхност. От 1960 г. източно от Маре
Имбриум руснаци и американци съвместно започват изграждането на две лунни бази. Това са
база „Архимед“ и база „Касини“ – наречени на кратерите, в които са построени. Те са
замислени като междинна станция в полетите до Марс.

На 22 май 1962 г. на Марс трябва да се е приземил първият екипаж. Кацането, както и полетът
над повърхността на планетата и коментарите на американския и съветския екипаж са заснети
от летящата чиния.
През януари 1977 г. чрез сътрудника на НАСА Хари Кърмъл филмът стига до сър Уилям
Балънтайн – виден радиоастроном. На 6 януари 1977 г. Балънтайн си уговаря среща с Джон
Хъндри, мениджър на международен ежедневник, за да обсъдят оповестяването на филма. Той
умира на път за Хъндри при мистериозна автомобилна катастрофа. Най-после с помощта на
Кърмъл и съпругата на Балънтайн филмът попада в телевизионния екип на Science Report на
английската Scepter TV и е излъчен в следващото предаване на Science Report.

Малко след това телевизионният канал получава „знак“, че ще му бъде отнет лицензът, ако в
бъдеще не ограничи предаванията си по темата. Филмът, който е заснет през пилотската кабина,
съдържа кратки кадри с уредите на пилотите, които показват атмосферно налягане 700 мили
бара и външна температура 4°С. Астронавтите, чиито гласове също са записани, ликуват и
викат: „Днес е 22 май 1962 г., ние сме на Марс и имаме въздух!“

Ако досега се въздържах от собствена хипотеза, тук бих искал да изкажа мнението си. Чувам
много от читателите да казват: „Хубава историйка, ама ние добре знаем, че на Марс животът е
невъзможен…“ Въпросът ми към вас е: ЗНАЕМ ли го наистина?

13
Ако сме честни, единственото, което знаем, е малкото или многото оповестено от НАСА и
написаното в учебниците.
На обществото се казва, че на Марс не може да има живот и затова още дълго няма да знаем
дали това е така. Бъдете сигурни, че специално при космическите програми също говорим за
монопол, и никой освен изследователите, ангажирани директно с проектите, не знае със
сигурност.

Едва ли не трябва да вярваме на всичко, което ни кажат, защото в момента нямаме възможност
да отлетим до Марс, за да проверим лично. Ако приемем, че Марс е „мъртъв“, означава всичко
да си остане постарому – т.е. трябва да останем на Земята, защото отвън не ни чака никакво
приключение. Но ако допуснем, че под някаква форма животът на Марс е възможен – да речем,
под скалните куполи и с филтриран въздух – мислите ли, че това просто ей-така щеше да бъде
казано на хората?

Снимките на Викинг-1 от 31 юли 1976 г. – когато на височина от 1278 мили над северното
полукълбо бе заснето познатото ни днес „лице на Марс“, дълго 1.5 км и вляво от него
симетричните форми на множество пирамиди – вече доказаха, че някога там е имало
интелигентен живот. Дори само наличието на тези постройки е достатъчно, за да разтърси
всички т.нар. световни религии и да покаже, че земното човечество едва ли е „венец на
Творението“.

Русия създава на Луната обитаеми бази

31.01.2013 ·

Роскосмос създава на Луната обитаеми

бази след около 17 години. За създаването им ще се използват съществуващите на Луната вода
и строителни материали, информират руските медии.

14
 Полетът на Луната и създаването на
подобна база е напълно реална задача, казва сътрудникът от астрономическия институт
“Щернберг” Владислав Шевченко. “Луната няма атмосфера, има много слаба вулканична и
тектонична активност. Затова на Луната са видни процесите, които са се случили с нея преди
около 4.5 милиарда години. В близките 10-20 години Луната може да стане източник на енергия
и материални ресурси. Става дума за слънчева енергия, която ще се събира на Луната и после
ще се преобразува в електрическа. Днес икономистите говорят за дефицит на метали,
използвани за високите технологии. В настоящия момент Китай е монополист в това отношение
и диктува световния пазар. А на Луката, както показаха последните изследвания, има участъци,
в които могат да се намерят метали от групата на платината в промишлени по мащабите си
количества”, – разказва ученият.

Според него, по време на първия етап от усвояването на Луната, ще се създадат роботизирани,

автоматизирани бази. Те се ще обслужват от оператори. И едва тогава ще се построят постоянно
обитаемите станции. Човекът е необходим на Луната и въобще в космоса само там, където без
него не може да се мине, подчерта научният ръководител на Истинтута по космическа политика
Иван Моисеев: “Ако говорим за създаване бази на Луната, това е правилна стратегия. Базите са
необходими, за да произвеждат гориво, материали за строителство в космоса”.

15
С проектиране на първата лунна база “Звезда” се занимава руският учен Владимир Бармин.
Колегите му наричат новия лунен град “барминград”. Според Владислав Шевченко, за да се
гарантира безопасността на екипажа от падащи метеорити и сериозните облъчвания, базите
трабва да се вкопаят в лунния грунд.

Предишните изследвания показаха, че при наличието на добра изолация, гарантираща

радиационната безопасност на екипажа, проектът е напълно осъществим. Технически
разработки по темата вече са направени от Русия и САЩ.

Астронавти и сонди са снимали на Луната цял

град с размерите на Лос Анжелис

16
Бившите сътрудници на НАСА Кен Джонстън и Ричард Хогланд  за две години – от 2007 до
2009 г. дадоха редица пресконференции. На всички тях те говореха за едно и също нещо: една
от водещите в света космически агенции вече повече от 40 години скрива информацията за
това, че астронавтите от корабите „Аполо” са намерили на Луната останки от цивилизация.

Ричард Хогланд написа книгата „Тъмната мисия. Секретната история на НАСА”. В нея той
подробно излага своята гледна точка за технологичните и архитектурни артефакти на Луната. В
нея има цяла глава, наречена „Кристалните кули на Луната”.

С помощта на съвременна техника Хогланд изучил снимки от повърхността на спътника на

Земята. Тези фотографии били получени от американски пилотируем кораб „Аполо”, а също и
от изследователски автоматични сонди. Резултатите надхвърлили всякакви очаквания.

Хогланд различил много странни геометрични фигури в района на кратера Укерт. Освен това
вътре в кратера съществува някакъв тъмен обект във формата на триъгълник върху по-светъл
кръг. По-рано тази снимка номер AS10-32-4810 е била проучвана от уфолога Фред Стеклинг.
Според този американец това е вход към подлунна база очевидно на извънземни.

На снимка LO -III- 84M, направена от апарата „Лунар Орбитер” Хогланд различил приличаща
на кегли кула с височина половин километър. На повърхността на Луната, която в продължение
на милиони години е подложена на бомбардировките на астероиди и метеорити този фрагмент
изглежда като абсолютно аномална структура – със странна форма на върха, с удебеляване в
средата и стесняване надолу. Многократното компютърно увеличение дало зашеметяващи
резултати. Структурата като цяло се състояла от повтарящи се вътрешни сложни кристални
форми, които се виждали по целия обект.

17
С помощта на по-модерни компютри Хогланд успял да увеличи снимки, които били направени
от негатив LO -III -84M. Това му помогнало да идентифицира непонятната структура, която е
съставена вътре от шестоъгълни и кубични клетки – силно повредени от времето, но достатъчно
видими. Очевидно размерът на тези клетки е около седемдесет метра.

На друга снимка може да се види недобре осветеният връх на още по-масивна кула във вид на
куб – очевидно прозрачен.  Първоначалното предположение за това, че в кадър е попаднала
комета, прелитаща край Луната, било отхвърлено тъй като през февруари 1967 година, когато
била направена тази снимка, комети в близост до Луната не са наблюдавани. Разчетите
показват, че тук става дума за „стъклена” кула с височина около 10 километра! Компютърната
обработка на фотографията показала и друга аномалия, наречена условно „пожар в степта”.
Става дума за няколко метров слой  с материал, застилащ повърхността на Луната, който
предизвиква червено светене. Разчитането показва, че този материал по-скоро е някакво стъкло,
по-точно – отломки примесени с нещо друго.

Хогланд предполага, че в древността на Луната е имало море, площта на което напълно е

покривала стъкления купол. Приблизително на 160 километра на югозапад от стъклената кула и
„кегли-то” през ноември 1967 година космическият апарат „Сървайвър 6” заснел нещо
интересно. Изглеждало като блестящ бисер.  Снимката показва блестящи вериги, опънати към
хоризонта на запад и достатъчно интензивна светлина над геометрична фигура, видима на фона
на лунното небе. Хогланд предполага, че този феномен е предизвикан вероятно от симбиоза
между слънчевата светлина с гигантския стъклен купол, разположен над повърхността на
Луната.

Истински подарък се оказала снимка NASA № AS 10 -32 -4822, направена през 1969 г. от
„Аполо 10”. На северозапад от вече известния кратер Укерт добре се вижда странен район на
лунната повърхност с ясни геометрични очертания. Заради сходството на този район с града
един от специалистите го кръстил „Лос Анжелис на Луната”. На фотографията на площ стотици
квадратни мили, равняващи се на реалния град Лос Анжелис се вижда необикновено правилна
триизмерна рисунка. Редица линии, опънати на различни места на десетки километри,
поразително приличат на улици и проспекти на земни градове. А в някои участъци на
фотографиите добре се виждат кръгли кратери с диаметър половин километър.

Зрителното впечатление е сякаш лунният град е бил бомбардиран. Може да се предположи

дори, че метеорити в тази бомбардировка не са участвали – по-скоро изглежда като ядрена
бомбардировка. Независими експерти признават, че от гледна точка на геологията лунният град 
Лос Анжелис е сравнително млад град. На него му се дават само няколко стотин милиона
години. На снимката AS №10 -32- 4822 изследователите открили още един обект – огромен
замък, много напомнящ на прочутия в цял свят Нойшванщайн – замък, построен от крал Лудвиг
Баварски. Само дето лунният замък достига височина 18…километра!

Изучавайки снимките Ричард Хогланд стигнал до извода за това, че замъкът по някакъв начин
се рее над повърхността на Луната, като кабел го придържа към нея.

Някои обаче не са съгласни с този негов извод. Според тях замъкът е върху абсолютно тъмна
основа или пък върху огледално гладка плоска повърхност. Оптичният ефект, при който кораби
или острови изглеждат като реещи се над повърхността на водата, е широко известен на
мореплавателите от древни времена. На лунната повърхност, както е известно, няма вода. За
сметка на това напълно възможно е да съществува огледален площад около този замък. А що се
отнася до „кабела”  като се отчитат гигантските размери на замъка може да се предположи, че
18
неговият диаметър би трябвало да е повече от десет метра. В такъв „кабел” спокойно могат да
бъдат поместени всякакво оборудване и комуникации. И не само оптични кабели например, но
и пневматична железница.

Кой и кога е построил всичко това? Ето каква е хипотезата на Ричард Хогланд: „Аз съм уверен,
че проектът „Аполо” още веднъж потвърди, че на Луната е съществувала древна, но все пак –
човешка цивилизация. Те е била заложена от хората – дори е страшно да се помисли в кой век.
Но ние успяхме да публикуваме само една малка частица от тази информация на НАСА, според
която някога човечеството е населявало цялата Слънчева система”.

Това време някои датират преди стотици милиони години. Експерти ни отправят към епохата на
динозаврите и още по-назад, когато в онези времена на Земята човекът е съществувал. За това
свидетелстват археологически находки – например следи от човешки крака, намерени в
геологичните пластове, които са от преди 505-590 милиона години.

Кратерът Тихо на Луната -

пълен с артефакти на извънземни

Луната е пълна със загадки. Още преди четири десетилетия тук са намерени различни следи от
много древни и очевидно – извънземни цивилизации. За първи път в историята на човечеството
пилотируем космически кораб на САЩ “Аполо 11″ кацна на Луната. Това епохално събитие се
случи на 20 юли 1969 г.

Неотдавна в мрежата се появи видео, на което се вижда предмет, много напомнящ на

космически кораб. Датата на смиките е от 1969 г., кадрите са заснети от “Аполо 20″. От кадрите
може да се направи извод за това, че този кораб се намира на повърхността на Луната
достатъчно дълго и явно не е от земен произход. Възможно да се е прилунил, възможно е и да е
паднал и да е останал така да си лежи. Неразбираемо е обаче защо за тази находка от 1969 г.
тогава никой нищо не е знаел.

Но това съвсем не е всичко. Луната крие още много загадки. Например лунният обект – кратера
Тихо, разложен в южната част на Луната. Този кратер се е появил след падане на космическо
19
тяло на повърхността на нашия спътник. Кръстен е в чест на датския астроном и алхимик от
XVI век Тихо да Брахе. Възрастта на кратера изглежда просто непостижима за представите ни –
108 милиона години. Но в сравнение с възрастта на самата Луна, която е на около 4,5 милиарда
години, кратерът се окачествява като сравнително млад. Той много пъти е бил обект на
прецизно изучаване от учените заради своите артефактти, повечето от които са просто
необясними.

С какво е толкова е интересен за учените кратерът Тихо? От него във всички посоки излизат
множество светли лъчи, чиято дължина достига 4000 километра. Системата на тези светли лъчи
се вижда много добре дори с прост бинокъл. Учените са установили, че някои от тези лъчи се
състоят от голямо количество малки кратери, получени след удар. А фактът, че лъчите се
простират на хиляди километри говори за вулканични процеси с огромна мощ.

В кратера Тихо учените успяха достатъчно ясно да видят огромни обекти с правилна
правоъгълна форма. Може да се предположи, че някога това са били сгради и цели комплекси
от тях. Такива правилни геометрични структури, правилно разположени едни спрямо други,
могат са се окачествят като какво ли не, но в никакъв случай  като естествени природни
образувания.

Освен това на запдния външен склон на кратера Тихо е забелязана странна пулсираща бяла
светлина и пробляскващи полусфери със същия цвят. Особено много такива полусфери се
намират на дъното на кратера. Те не са с правилна форма, каквато биха имали под напора на
магма. Те по-скоро са приплеснати като форма, често с неголеми вдлъбнатини в центъра.

Друга особеност на кратера са странните терасоподобни обработки на скалния грунд.

Обработките са концентрични и шестогранни, а наличието на склона с терасите на тунелен вход
трудно могат да бъдат обяснени с естествени геологични природни процеси. Това прилича по-
скоро на разработка на рудно находище от открит тип.

20
Както се вижда Луната скрива още много загадъчни и необясними тайни. Да се надяваме, че
тези загадки скоро ще бъдат обяснени от науката.

Както всички знаем Луната е естесвен и единствен спътник на Земята. Тя е втората по

яркост в небосклона на планетата ни и отстъпва по яркост само на Слънцето. С размерите
си тя е петият по големина естествен спътник сред сателитите на всички планети от
Слънчевата система. И сравнително от скоро – Луната е първото и единствено засега
небесно тяло освен Земята, на което е стъпвал човешки крак.

Още шокиращи подробности за Луната

Луната в продължение на много векове е приковавала към себе си вниманието на човечеството

като най-близкото до нашата планета небесно тяло. Привлича го и сега. Неотдавна на Луната
беше открита вода във вид на лед. А това ще облекчи до някъде възможността за създаване на
обитаеми бази на нея. Но дори и сега, когато човечеството знае доста за Луната, тя продължава
да крие много тайни /още подробности – вижте тук/.

Луната е обитаема

През 1968 година бил публикуван каталог на лунните  аномалии. Той съдържал 579 различни
наблюдения, направени от специалистите. Тези публикации поставили началото на нови
спорове за наличието на живот на Луната. При това още през 18 век астрономът Уйлям Хершел
забелязал на нашия спътник необичайни огньове, линии и геометрични фигури и привлякъл към
тях вниманието на учените. От тогава насам различни аномални явления на нейната повърхност
се наблюдават със завидна редовност.

Вече в наши дни в продължение на десет години на системни наблюдения на лунната

повърхност чрез 800-кратен телескоп японецът Яцуо Мицусима неведнъж снимал с
видеокамера прелитането на неизвестни тъмни обекти. Материалите, получени от него, са
сензационни: диаметърът на заснетите обекти средно бил почти 20 КИЛОМЕТРА!.  А скоростта
им на придвижване – 200 километра в секунда.
21
В хода на подготовката на своята лунна програма САЩ с помощта на космически апарати
извършили подробно фотографиране на повърхността на Луната с цел проучването й. Много
голяма част от снимките са с отлично качество а оптическите разширения на фотоапаратурата
позволили на Луната да се намери това, което съдейки по всичко, земляните

Не били готови да видят.

Именно поради тази причина разговорите на астронавтите от повърхността на Луната били

много емоционални.

Много вестници препечатали думите Олдрин към Хюстън: „Какво е това? Какво по дяволите е
това? Аз много искам да знам какво е това там! Тук има някакви големи обекти, те са огромни!
Големи космически кораби се намират до кратера на противоположната страна!”

Именно това съобщение, предадено на Земята преди преминаването към кодиран сигнал за
връзка, впоследствие така и не било опровергано от НАСА и послужило като косвено
доказателство на теорията за това, че на Луната има живот.

След тези събития излезли много книги, които в различна степен на научен подход разказвали
за възможната обитаемост на нашия спътник. Така, изучавайки снимките, получени от
„Рейнджър-7” след неговото успешно прилуняване в един от кратерите и анализирайки
снимките, направени от астронавтите Джордж Леонард / впоследствие написал книгата „На
нашата Луна има още някой”/ стигнал до извода, който споделят даже и някои специалисти от
НАСА. Според мнението на Леонард на повърхността на Луната се намират голямо количество
механизми, голяма част от които са разрушени. Но част от тях продължават да работят. Някои
обекти на повърхността на Луната изменят своята форма, появяват се и отново изчезват.

Така в кратера Кинг например се намират множество механични устройства, които авторът на
книгата нарича Х – автоматични устройства, тъй като по своята форма те напомнят латинската
буква „Х”.

Тези „ескаватори” с размер от половин миля разработват стените на кратерите, разломявайки

скалния грунт и изхвърляйки струи на повърхността. Джордж Леонард счита, че по билото на
кратера Кинг е положен някакъв тръбопровод, дълъг почти три мили, краищата на които са
прикрити с еднакви по форма капачки.

Подобни съоръжения наблюдавал и японецът Мицуи. По този начин редица изследователи на

Луната са уверени, че Луната или е била обитаема по-рано, или е обитаема сега. Хората винаги
са вярвали в чудеса и това е тяхно право, застрахова се сайтът Тайни.

Луната е обитаема

22
В поредно предаване за тайните на Луната се обсъждаше остаряла информация, която е
разисквана вече хиляди пъти. По някаква причина нъпълно се ингнорира фактът, че НАСА
открито предоставя фотографии на повърхността на Луната и на тези снимки всеки може да
види изкуствени съоръжения на повърхността, но те не се изучават и не се дискутират.

Просто погледнете и въпросите ви сами ще отпаднат. Луната е обитаема. На нейната

повърхност някога е имало огромни храмове и статуи, а в дълбините й са работили мощни
механизми, които вероятно и сега работят, но по някаква причина всички съоръжения на
повърхността били унищожени.

Колкото повече се проучват лунните фотографии, толкова по-силно се натрапва мнението, че

Луната всъщност е космически кораб. Кораб, убаствал в грандиозно космическо сражение ( за
това свидетелстват многобройните следи от повреждания на външния корпус). Луната е
повреден кораб, установен на вечен паркинг край планетата Земя.

Навярно неговият екипаж се намира вътре и сега. Това се потвърждава от безбройните полети
на НЛО над повърхността на Луната, а също от тераформирането и следите от дейности на
повърхността.

Възможно е храмовете и мегалитните съоръжения на повърхността да са били разрушени от

самите жители на Луната след като хората са изобретили достатъчно мощни телескопи, за да
могат в подробности да разглеждат повърхността на спътника на земята.

Така Луната се превръща в мълчалива станция за наблюдение на човешката цивилизация.

23
ЗАБРАНЕНАТА ЛУНА
И децата знаят, че на безводното и прашно светило няма никой, няма въздух и растения, облаци
и ветрове. Луната е най-близо до нас и затова решихме да опитаме силите си първо с нея. След
1959 г. СССР и САЩ изпращат 40 орбитални и автоматични сонди, някои от тях се приземяват.
“Луноходите” работиха на нея над 14,5 месеца и пропълзяха по повърхността й почти 50 км.
Между 1969-72 г. по Луната ходиха 12 американски астронавти, други 6 изминаха с “Ровър”-и
повече от 100 км. В края на 60-те години астрономът професор Патрик Мур издаде каталог на
“краткотрайните лунни феномени”. Той написа в предисловието: “Съществуването на
24
странни лунни феномени се потвърждава от огромно количество факти. Но ние знаем за
тях много малко и нито една от хипотезите ни не обяснява характера и произхода им.”

Луннната атомна война

През 80-те години на ХХ в. полският журналист Александър Мор публикува обширната

монография “Атомната война на боговете”. Той анализира отминалите столетия и обяснява
факти, отминавани от съвременната земна наука, защото излизат от рамките на нейните
представи за произхода на нощното светило.
Много от тези факти получават своето обяснение, ако се допусне, че част от Слънчевата
система, включително и Луната, преди хилядолетия са били разрушени от атомна война.
Луната е изпълнена с кратери с огромен диаметър. Според днешните представи те са резултати
от метеоритни сблъсъци, астроидни и кометни удари.
Но съществуват убедителни доказателства, че кратерите са резултат от ядрени удари, милиони
пъти по-мощни от взривовете на съвременните водородни бомби. Според изследването на
астронома Гилбърт Филдър кратерите покриват Луната не хаотично, както би
трябвало да бъде, ако са от естествен произход.
Много от тях лежат в една линия и вървят в определена посока. Това напомня следите от
бомбардировките, които американските самолети В 52 хвърляха над Виетнам. Дълбоките
кратери са с еднакви размери. Когато средният им диаметър расте, разстоянието между тях се
увеличава. Ако на Луната се е водила атомна война, падащите бомби ще образуват именно
такива кратери. За да се постигне по-голям разрушителен ефект бомбите са хвърляни на голямо
разстояние една от друга. Очертаните от кратери правоъгълници са също еднакви по размери.
Колкото по-голям е диаметърът им, толкова по-далече са един от друг. Понякога площта на
такъв правоъгълник е от хиляди квадратни километри. При атомна война животът вътре в тях
би бил напълно унищожен. Аналогият с действителността ни е очевидна: съвременните
междуконтинентални ракети носят по четири ядрени глави и траекторията им е разчетена така,
че те да попаднат в ъглите на въображаем правоъгълник.
Руски изследователи са изчислили, че за отминалите милиарди години на Луната биха могли да
паднат не повече от 16 000 небесни тела. Но количеството на кратерите многократно надвишава
този брой.
Очевидно съвременната наука не може да обясни защо почти идеално кръглите лунни кратери с
диаметър от хиляди километри са плитки, защо са много повече, отколкото би трябвало да
бъдат и защо са съсредоточени в континенталните области, заобикаляйки моретата.

“Луната - нашият космически кораб”

е хипотезата от едноименната книга на астрономите Михаил Васин и Александър Щербаков. Тя

смятат, че Луната е конструкция, куха отвътре, създадена е от високоразвита цивилизация  и е
изведена на орбита около Земята в необозримо далечно минало.
Само така се обяснява защо лунната орбита е почти идеална окръжност за разлика от орбитите
на всички други Луни в Слънчевата система. Сътрудници на НАСА смятат за доказано, че
Луната е кръгообразно, кухо отвътре тяло. Под повърхността на спътника ни на 100 км
дълбочина са открити феромагнитни пояси с дължина 1000 км. Те няма как да бъдат нещо
друго, освен гиигантски опорни съоръжения от стомана.
Всички кацали на Луната астронавти намират на нея големи количества стъкловидна маса.
“Аполо-17” донесе на Земята стъкло с оранжев цвят от кратера Шорт. То поразително прилича
на стъкловидната маса от земните полигони, където се правят атомни опити.
Има и вода
В началото апаратурата открива водни пари върху цялата лунна повърхност... По-късно и
25
много, много вода под повърхността. Последното откритие поставя в особена светлина не само
нашите досегашни представи, но намеренията ни спрямо Луната.

СССР И САЩ ПРОГОНЕНИ ОТ ЛУНАТА

Андрей Егоров е инженерът, управлявал дистанционно от Земята движението на руските

“Луноходи”. Неотдавна той разказа за онова, което в действителност се е случило през 1973 г.
“Да управляваш “трактора”, както наричахме помежду си Лунохода, не е просто нещо.
Налягането е понижено, сигналите от Земята имат трисекундно забавяне и това създава
проблеми. Още в началото на сеанса забелязахме по трасето странен обект. Петдесетте метра,
които го разделяха от “трактора” успяхме да изминем за повече от час. Когато го доближихме,
вече бяхме сигурни, че виждаме голямо изкуствено съоръжение: полусферичен купол с
диаметър над 2 метра.
Вратата на купола се отвори, излезе насекомоподобно същество. То приближи “трактора” и
връзката прекъсна. По-късно гледахме записа стотици пъти и се уверихме, че съществото
приличаше повече на рак.  Рак с еднометрова височина.
Опитите ни да съживим “трактора” продължиха до четвъртия ден, когато връзката внезапно се
възстанови. Получихме сигнал. С него се занимаваха шифровъчните служби от сигурността.
Работата им не беше трудна, защото трябваше само да схванат, че посланието е кодирано с
латинска азбука. Първото послание от извънземни беше написано на мъртъв латински език.
С него ни обявяваха за персона нон грата, а  Луната - за суверенна територия на небесен народ.
Всеки наш опит да се доближим до повърхността й се възприемаше като агресия.
Центърът се опита да обясни това като мистификация или шега, защото никой не можеше да
повярва в ракообразни селенити, които се изразяват на латински.
Новата серия “Луноходи” бяха въоръжени вече не с картечници, както първите, а с мощно, все
още засекретено оръжие. Подготовката отне три години. Но проектът внезапно беше закрит и
ни обясниха, че няма да се поднови.  Така ние никога повече не кацнахме на Луната.

ДЕМОНСТРАЦИЯ НА СИЛА С ГРАВИТАЦИОННО ОРЪЖИЕ

През 1996 г. д-р Едвин Райс, участник в проекта “Аполон” издаде “Изгубеният Космос” и
потвърди, че астронавтите от “Аполон-17” са се сблъскали със селенитите.
Придвижвайки с “Ровър”-ите, те се натъкнали на купол, от който излезли много ракообразни
същества. Те не атакували лунохода, но той вече не можел да се движи.
В това време всички чули реч, ясно произнесена на латински език. В Хюстън я превели. В нея се
заявява, че астронавтите са влезли в чужда територия и трябва да я напуснат завинаги.
Селенитите отхвърлили предложението за преговори и позволили на машините да се задвижат
отново.
Съществуването на чуждата цивилизация моментално е обявено за държавна тайна. Сметнато е,
че тази истина може да доведе до непредсказуеми последствия за правителството. Истината за
цивилизация, намираща се съвсем близо, ще предизвика паника и силен комплекс за
малоценност.
В опитите си да разбере какво по-точно се случва, НАСА изпраща още един разузнавателен
апарат “Лунар Скаут”. Той полита тайно към Луната през есента на 1973 г. и каца близо до
мястото, където е открит куполът.
Връзката със “Скаут” прекъсва. Орбиталният му модул предава на Земята съобщението:
26
“Кацането на Луната е забранено. Като демонстрация на силата ни ще видите какво ще се случи
в 15.00 GMT”. Указани са координатите на национален парк.
Очакванията са за всичко - ураган, буря, взрив, но се случва нещо различно. Всички дървета на
площ от 4 хектара загубват напълно листата си.
Експертите разбират, че е употребено гравитационно оръжие. Налага се цивилизацията на
селенитите и нейната сила да бъде призната. Общият извод е, че конфликтът трябва да бъде
избягнат на всяка цена. Поведението на селенитите говори, че става дума за затворен тип
цивилизация, която не желае контакти и е готова да отбранява територията си.
Американците напускат Луната завинаги. Обяснението е, че тя не е интересна за тях и е
безсмислено да се харчат парите на данъкоплатците.
През средата на 70-те години от ХХ в. и СССР, и САЩ закриват лунните си програми.

ГРАДОВЕ НА ЛУНАТА

На 12 юли 1822 г. професорът по астрономия в Мюнхенския университет Франц фон

Груйтуйзен сензационно съобщава за открит на Луната град. Той се намира в кратера Шрьодер
и напомня паяжинна нишка, дълга тридесет и седем километра.
Днес много публикации по целия свят обсъждат изкуствените обекти на Луната. Още през 1968
г. НАСА  отпечатва “Хронологичен каталог на съобщенията за лунните събития”, който
споменава петстотин и осемдесет лунни феномена.
Най-забележителният обект е Градът на Груйтуйзен, близо до центъра на лунния диск на изток
от залива Зной в кратера Шрьодер. Кратерът не е голям, има равно и недълбоко дъно. На север
от него започва най-удивителната местност на лунната повърхност. Това е широко елептично
плато, обсипано с милиони хълмчета, каменни планини и цяла система от долини. Общият
изглед се променя в зависимост от осветлението. Откритият от Груйтуйзен град, предизвикал
27
удивлението на много астрономи, има съвършено правилна форма и очевидно има изкуствен
произход.
В наши дни американският астрономически вестник “Небе и телескоп” отново се връща към
въпроса за лунния град и публикува неговите координати и описание. Любители астрономи
съобщават, че са успели отчетливо да го разгледат на 9 февруари 1995 г. Слънчевият изгрев на
Луната осветил напълно кратера Шрьодер и местността на север. В първите секунди от
наблюдението са фиксирани геометрически правилни чертежи дълги десетки километри.
Ромбовидната решетка на Града хвърляла сянка и изглежда много ефектно. Груйтуйзен е бил
напълно уверен, че е наблюдавал извънземен град. През Х!Х в. се е смятало, че Луната е
обитаема и неговото съобщение за градът на селенитите се е посрещнал с голям интерес. Когато
е установено, че на Луната няма вода и въздух Градът на Груйтуйзен почнал да се възприема
като естествено образувание.
След кацането на Луната и космическите снимки, въпросът за изкуствените обекти там отново
излиза на дневен ред.
Освен хипотезата за извънземни има и друга: на Луната са останали следи от могъща, но
загинала след космически катаклизъм земна цивилизация. Заради липсата на вода и въздух
изкуствените съоръжения могат да се съхранят милиони години.
Наблюдаван с 200 мм телескоп, Градът е добре очертан само в редки моменти заради
осветлението, и промените в  земната атмосфера. Много трудно е да бъдат направени
качествени снимки заради пулсациите в нея. По тази причина е безполезно да се разглежда
Луната с по-мощни телескопи, защото картината се замъглява.
Градът се намира в центъра на диска върху много тъмно петно. Размерът му е около петдесет
километра. Той е заобиколен от грандиозен изкуствен насип. Против какво или против кого?

СКАНДАЛИ СЛЕД ПОЛЕТИТЕ ДО ЛУНАТА ПРЕЗ ХХ век

През ноември 2002 г. в хотел в Калифорния избухва скандал с тридесетгодишна давност.

Журналистът от местния тв канал Барт Сибрел, съпроводен от оператор пресреща в коридора
астронавта Ед Олдрин. Заедно с Нийл Армстронг те участват в първата лунна мисия на Аполон
11 и се прилуняват на 16 юли 1969 г. Журналистът настойчиво кани Олдрин да се закълне в
Библията, че действително е вторият човек в историята на Земята, достигнал Луната. 72-
28
годишният Олдрин му отвръща с нокаут.
Записът се върти два дни по всички тв канали в САЩ. Защо журналистът е поискал от
легендата на американската космонавтика да се закълне в Свещеното писание?
През тези години поведението на СССР е странно. Като единствени  съперници на САЩ при
космическите полети руснаците би трябвало незабавно да прегърнат и най-малките
доказателства за измама. Световният скандал щеше да е неизбежен. Липсва обаче дори най-
малка реакция. Американците реагират по същия начин. Те невъзмутимо готвят нови лунни
експедиции. Мисията “Аполон 13” завършва зле. На нея са възглагани големи надежди:
астронавтите носят към
Луната малка атомна бомба. Според официалната версия е предстоял експеримент с ядрен взрив
на друго небесно тяло. Но има и друга хипотеза и тя е тясно свързана с първата експедиция
“Аполон 11” от 1969 г.

НЛО на Луната

След скандала с лунния кинофилм се появява и звуков запис. Радиолюбител записва

разговорите между кораба и центъра за управления в Хюстън. Чутото е шокиращо и записът
моментално става широко известен. Ето откъс от разговора, предаден на журналистите от
бившия директор на НАСА Кристофър Крафт:

Аполон 117 Това са гигантски неща…Не, не, не…Не е оптическа илюзия, в това не може да има
съмнение!
Хюстън:Какво става? Какво се случва при вас, по дяволите?
Аполон 11:Те са тук…Хюстън: Какво става?/ връзката прекъсва/
Аполон 11:Видяхме неколцина гости. Те бяха там известно време, проверяваха техниката
си.Хюстън:Повторете последното си съобщение.
Аполон 11:Казвам ви, че тук има други космически кораби. Те стоят от другата страна на
кратера.
Хюстън:Повторете…Повторете…
Аполон 11: Ръцете ми треперят така силно, че не мога да направя нищо. Не мога да заснема
това…Боже мой, дано тези проклети камери заснемат нещо…
Хюстън: Можете ли да направите снимки?
Аполон 11: Лентата свърши. Три изстрела от “чинията” или както там се казва нещото, осветиха
лентата.
Хюстън: Те пред вас ли са? Чувате ли някакви шумове от НЛО?
Аполон 11: Те се прилуниха тук. Те са тук и ни наблюдават!

След този драматичен диалог разговорите преминават на друга, секретна честота.

И така, защо на американците им е потрябвала атомна бомба на Луната? Възможно е да са
искали да се разправят с извънземните, попречили на “Аполон 11” да завърши програмата и да
приключат с конкурентите си. “Аполон 13” не завършва мисията си. Някакви проблеми не
позволяват на лунния модул да се спусне и корабът се връща.

Учени са открили градове на Луната

Статията е от 4.10.2002 г. !!

29
"На 21 март 1996 г. на брифинг в Националния пресклуб във Вашингтон учени и инженери от
НАСА, участващи в изпълнението на програмите за изучаване на Луната и Марс, съобщиха
резултатите от обработката на получената информация. За пръв път беше обявено, че на Луната
съществуват изкуствени структури и обекти от техногенен характер”.

За съществуващите обекти, с изключение на НЛО, учените се изказаха предпазливо и

уклончиво . В отговорите им присъстваха винаги изразите "възможно е", "тази информация се
изучава" или "в близко бъдеще ние ще го обявим официално".

На брифинга се спомена, че някога Съветският съюз също е имал някаква част от

фотоматериалите, свързани с неопровержими доказателства за наличието на следи от разумна
дейност на Луната.

И въпреки, че естеството на тази дейност засега не е установено, хиляди снимки и

видеоматериали, получени от "Аполо" и военната космическа станция "Clementine" позволиха
да се открият и топографски да се свържат с многобройни области на лунната повърхност,
където тази дейност или нейните следи са добре видими.

На брифинга бяха показани видеоклипове и снимки, направени от американските астронавти по

време на програмата "Аполо". На въпроса защо тази информация не е била предоставена на
обществеността по-рано, експертите от НАСА отговориха:  " ... Преди 20 години беше трудно
да се предвиди как хората ще реагират на новината, че на Луната някой е бил или присъства в
наше време. Освен това имаше и други причини, които не са свързани с НАСА."

Ричард Хоугланд - специалист по лунни артефакти - отбелязва, че НАСА и досега се опитва да

фалшифицира внимателно фотодокументите, преди те да попаднат в наличните директории или
файлове, като умишлено се ретушират или частично е променен фокусът при копирането.
Някои изследователи, включително Хоугланд, смятат, че по-рано извънземна раса е използвала
Луната като междинна база по време на тяхната дейност на Земята. Техните предположения се
потвърждават в легендите и митовете на различни народи на нашата планета.

   Многокилометрови руини на лунни градове, огромни прозрачни куполи върху масивни

основи, различни тунели и други съоръжения карат учените да преразгледат своите възгледи по
въпроси, свързани с нашия естествен спътник. Възникването на Луната и особеностите на
нейното движение спрямо Земята е друг голям въпрос за науката.

Някои частично разрушени обекти на лунната повърхност не могат да бъдат отнесени

към естествени геоложки образувания. Те имат сложна организация и геометрична
структура.

В горната част на областта "Рима Хадли", близо до мястото на кацане на "Аполо 15", е
открито съоръжение, заобиколено от висока стена във формата на буквата D.

Сега са известни 44 района на Луната, където са открити различни артефакти. Тяхното

проучване се извършва от специалисти на Централната банка за космическа

30
информация, Центъра за космически полети Goddard и Планетарния институт в
Хюстън.

Близо до кратера Тихо са открити загадъчни терасовидни структури, наподобяващи

кариери за скален материал. Концентрични шестоъгълни кариери и наличие на вход
към тунел на склона на терасата е трудно да се обяснят с естествени геологични
процеси. Това по-скоро прилича на открита кариера за добив на руда.

В околностите на кратера Коперник е забелязан прозрачен купол, извисяващ се над

ръба на кратера. Куполът има странна особеност - той сияе отвътре със синьо-бяла
светлина.

В горната част на областта "Фабриката" е разположен обект, който е доста необичаен дори за
стандартите на Луната. На квадратна основа, обкръжена от стени във формата на ромб, стои
добре известният на земляните диск с диаметър около 50 метра с купол отгоре. До него на
снимката се вижда тъмен кръгъл отвор в почвата, приличащ на вход в подземен заслон.

Между кратера Коперник и областта "Фабриката" се намира идеално правилна правоъгълна

площадка с размери 300 x 400 метра.

Астронавтите от "Аполо 10" направиха уникална снимка (AS10- 32-4822 ) на обект с размер
една миля, наречен "Замъкът", който виси на височина 14 километра и хвърля ясна сянка на
лунната повърхност. Изглежда, че той се състои от няколко цилиндрични блока и голям
свързващ възел. На една от снимките на висящия "Замък" се вижда неговата вътрешна клетъчна
структура, която създава впечатление за прозрачност на отделните блокове на обекта.

По време на брифинга, на който присъстваха много учени от НАСА, се изясни, че когато

Ричард Хоугланд е поискал втори път от архивите на НАСА оригиналните снимки на "Замъка",
тях ги нямало там. Те изчезнали дори от списъка със снимки, направени от екипажа на "Аполо
10". В архива останали само междинни снимки на този обект, на които вътрешната структура на
обекта не се вижда.

Екипажът на "Аполо 12" след излизането на повърхността на Луната неочаквано открил, че

тяхното кацане преминава под контрола на полупрозрачен обект с пирамидална форма. Той
висял само на няколко метра над повърхността на Луната, преливайки във всички цветове на
дъгата на фона на черното лунно небе.

През 1969 г., след като изгледали филма на астронавтите за тяхното пътешествие в района на
Морето на Бурите, където отново могли да видят тези странни обекти, наречени впоследствие
“раираните чаши”, в НАСА най-накрая оценили възможните последствия от такъв контрол.
Астронавтът Митчел, отговаряйки на въпрос на кореспондент: “Какво чувствате след
благополучното ви завръщане?” отговорил: “Досега ме боли вратът от това, че трябваше
постоянно да си въртя главата, защото буквално с кожата си усещахме, че не сме сами там.
Оставаше ни само да се молим”.
31
Джонстън, който работил в Космическия център Хюстън, заедно с други специалисти се
занимавал с изучаване на фото- и видеоинформация, получена по време на програмата “Аполо”.
Обсъждайки с Ричард Хоугланд лунните артефакти, той отбелязал, че ръководството на НАСА
е много раздразнено от такова голямо количество аномални, меко казано, обекти на Луната.
Програмата през цялото време балансирала на ръба на отменянето на пилотирани полети до
Луната. Ситуацията допълнително била изострена от филма на екипажа на “Аполо 14”, от който
изрязали  много фрагменти.

Превод: Петър Симеонов

32