АЛХИМИЧНАТА СВАТБА НА ХРИСТИЯН РОЗЕНКРОЙЦ

ЯН ВАН РАЙКЕНБОРГ

ТАЙНИТЕ НА РОЗЕНКРОЙЦЕРСКОТО БРАТСТВО

ЕЗОТЕРИЧЕН АНАЛИЗ НА ДУХОВНИЯ ЗАВЕТ НА РОЗЕНКРОЙЦЕРСКИЯ ОРДЕН
ОТ ЯН ВАН РАЙКЕНБОРГ

I Зовът на Розенкройцерското братство

(Fama Fraternitatis R. С.)
II Веруюто на Розенкройцерското братство
(Confessio Fraternitatis R.C.)
III Алхимичната сватба на Християн Розенкройц
(Chymische Hochzeit Christiani Rosencreutz Anno 1459)

СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР
АЛХИМИЧНАТА СВАТБА НА ХРИСТИЯН РОЗЕНКРОЙЦ ГОДИНА 1459, част I
Ден Първи
Ден Втори
Ден Трети
ЕЗОТЕРИЧЕН АНАЛИЗ НА АЛХИМИЧНАТА СВАТБА, ЧАСТ I
Въведение
ДЕН ПЪРВИ
1. Вечерта преди Великден
2. Поканата
3. Съзнанието на Християн Розенкройц за собствено недостойнство
4. Сънят на Християн Розенкройц
5. Спасителното въже
6. Подготовката на Християн Розенкройц за пътешествието
ДЕН ВТОРИ
7. Четирите пътя
8. Срещата с гълъба и гарвана
9. „Далеч оттук, о, вие недостойни!"
10. Шестте фенера
11. Храмът на присъдата (I)
12. Храмът на присъдата (II)
13. Потокът на съвършеното число
ДЕН ТРЕТИ
14. Везната и присъдата
15. Седемте тежести (I)
16. Седемте тежести (II)
17. Четирите рози
18. Шестте присъди
19. Храненето по време на присъдите
20. Мястото на присъдата
21. Изпълнението на присъдите (I)
22. Изпълнението на присъдите (II)
23. Еднорогът, лъвът и гълъбът
24. Птицата Феникс
25. Орелът, грифонът и соколът
26. Астралният критерий
27. Кралската библиотека и гробницата

www.spiralata.net 1
 28. Часовниковият механизъм и глобусът
29. Необходимостта от астрално пречистване
30. Десетте разказа
31. Противоположната поляризация
32. Девицата Алхимия
33. Десетте нови сили
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Йохан Валентин Андре на 30-годишна възраст, 1616, когато е издадена за пръв път
книгата ,Алхимичната сватба "
ПРЕДГОВОР
При нашето решение да публикуваме едно обяснение”на книгата Алхимичната сватба на
Християн Розенкройц, естествено е да се спрем в мислите си на Йохан Валентин Андре, автора на този
труд на класическите розенкройцери. Андре и делото му носят белега на факлоносеца, чиято светлина
и днес се излъчва навсякъде. Винаги, когато една нова светлина трябва да бъде изнесена навън в света,
в служба на великото дело за освобождаването на човечеството, тя се запалва от неугасимия вечен
пламък на древния светилник и се прибавя към него.
При мисълта за този факт ние се изпълваме с дълбока благодарност от това, че сега, когато
времето вече е дошло, може би за първи път в историята получаваме правото да вдигнем завесата от
свещеното послание, на което Андре толкова мъдро даде образ в своя труд.
Ние предлагаме този труд на всички онези, които жадуват за живото познание на конкретния път
на спасение и ще могат да се окажат достойни за него. Нека те да са толкова много - едно множество,
което никой не може да преброи.
Ян ван Райкенборг

АЛХИМИЧНАТА СВАТБА НА ХРИСТИЯН РОЗЕНКРОЙЦ ГОДИНА 1459

I

Разбудените тайни са обезценени

и осквернени, губят силата си те.
Затуй не хвърляй на свинете перли
и рози на магаретата - не.

ДЕН ПЪРВИ
Вечерта преди Великден седях до масата, след като бях разговарял, както ми е навик, с моя
Творец в една смирена молитва и бях размишлявал върху великите тайни, чрез които Бащата на
светлината ми бе показал в изобилие своята царственост. И тъкмо исках да си приготвя заедно с моето
www.spiralata.net 2
скъпо великденско агне в сърцето си един неподквасен, чист хляб, когато изведнъж се изви такъв
ужасен вятър, та си помислих, че планината, в която бе вкопана моята къщичка, ще се разпадне.
Тъй като не би ме изненадало такова нещо, идващо от страна на дявола, който ми бе причинил
доста страдания, аз се въоръжих със смелост и продължих размишленията си, когато някой ме докосна
по гърба - което не беше обичайно и от което аз така се уплаших, че не посмях да се обърна. Въпреки
това запазих своята увереност, доколкото човешката слабост я позволява при подобни ситуации.
Но когато повторно ме подръпнаха за дрехата, аз се обърнах. Пред мен стоеше една чудно
красива жена, чиято небесносиня премяна бе обсипана като небето с разкошни златни звезди. В
дясната си ръка тя държеше една тръба от чисто злато. На нея бе гравирано едно име, което успях да
прочета, но впоследствие ми бе забранено да разкрия.
В лявата си ръка държеше голяма връзка с писма, надписани на най-различни езици, които тя,
както разбрах по-късно, трябвало да разнесе по всички страни на света. Тя имаше също така големи,
красиви криле, целите обсипани с очи, с които можеше да се издига и да лети във въздуха по-бързо от
орел. Вероятно щях да запомня повече подробности, свързани с нея, ако тя не беше останала за
толкова кратко време, а аз не бях вцепенен от страх и удивление. Тъкмо когато се бях обърнал, тя
извади от връзката писма, които преглеждаше, едно малко писъмце, постави го на масата с голямо
почитание и изчезна, без да каже нито дума. Като се издигаше във въздуха, тя изтръгна от красивата си
тръба един толкова мощен звук, че цялата планина отекна от ехото, а аз почти четвърт час след това не
бях в състояние да чувам дори собствените си думи.
След това неочаквано приключение аз, бедният, не знаех какво да направя. Затова паднах на
колене и се помолих на моя Творец да не ми изпраща нещо, което би могло да застраши вечното ми
спасение, след което се насочих със страх и ужас към писъмцето. То бе толкова тежко, колкото не би
тежало и ако би било дори от чисто злато. Докато го разглеждах старателно, забелязах, че е затворено
с един малък печат, на който бе вдълбан фин кръст с надпис: ,Jn hoc signo + vinces "1.
Като открих този знак2, аз много се успокоих, тъй като ми беше добре известно, че подобен знак
не е по вкуса на дявола, а още по-малко последният има обичай да го използва. Затова внимателно
отворих писъмцето и намерих написани на син фон със златни букви следните стихове:
Това е денят, това е денят
за онзи, който желае да иде
на кралската сватба.
Ако си за туй роден
и от Бога си избран за радост,
тогава иди на планината,
където се намират трите храма,
там чудото да видиш.
Бъди, човече, буден,
изследвай се внимателно.
Ако се не къпеш в чистота,
сватбата ще ти е сигур във вреда.
Който се от грехове не чисти,
Ще го намерят прекалено лек.

Отдолу бе написано: Sponsus et Sponsa"

Като прочетох писмото, ми се стори, че ще припадна. Косата ми се изправи и ме изби студена

пот. Макар да разбрах, че това е предстоящата сватба, която ми бе оповестена в един сън преди седем
години, жадувана отдавна от мен с много копнеж, и която накрая открих след усърдни изчисления и
пресмятания на планетарните разположения, никога не съм могъл да предполагам, че тя ще е свързана
1
С този знак ще победиш
2
В този знак на Меркурий, обозначен от John Dee като „йероглифична монада" (1564), слънцето и луната символизират Бог
като Творец и Баща, кръстът символизира Сина, докато огненият знак Ариес отдолу представлява Светият Дух. Същият
знак, само че в обратната форма, може да бъде открит също и на корицата на появилото се през 1616 г. издание на
Алхимичната сватба.
www.spiralata.net 3
с толкова тежки и опасни условия. Защото преди това смятах, че е достатъчно да отида на сватбата, за
да бъда един любим и добре дошъл гост.
Сега обаче ми се съобщаваше, че съм избран от Бог, за което в моя случай аз никак не бях
сигурен. Колкото повече се изследвах, аз откривах, че в главата ми царят голямо невежество и слепота
по отношение на тайните неща и че не бях в състояние да схвана и най-простите неща, с които се
занимавам в ежедневието си. Защо пък аз да съм предопределен по рождение да изследвам и
опознавам природните тайни, след като според мен природата можеше да открие навсякъде един
добродетелен младеж, комуто да довери своето скъпоценно, макар и временно и преходно съкровище?
Аз намирах също така, че моето тяло, моето външно поведение и братската ми любов към ближните
все още не бяха достатъчно пречистени.
Освен това у мен изглежда съществуваше все още плътското желание за високи почести и
светски разкош, а не за благоденствието на ближния.
При това аз винаги преценявах как мога да извлека в най-кратко време най-голяма изгода за себе
си - да ми построят красиви постройки, да си създам безсмъртно име и други подобни плътски мисли.
Особено ме занимаваха думите за трите храма, неопределени и тънещи в мрак, които изобщо не
можех да си обясня. Може би и досега нищо нямаше да узная, ако то не ми бе разкрито по чуден
начин.
Докато се намирах така между страха и надеждата и продължавах да се изследвам, без да
намирам нищо, освен слабост и несъвършенство, така че аз самият по никакъв начин не можех да си
помогна, а бях много уплашен поради споменатата опасност, накрая прибягнах до едно познато и
сигурно средство. Преди да си легна, се помолих сериозно и горещо да ми се яви по Божия повеля
моят добър ангел, за да ми помогне в моята неувереност, което вече често се беше случвало, и слава
Богу, за мое поучение и добро, това стана под формата на едно дълбоко и ценно предупреждение.
Едва-що бях заспал, и ми се стори, че лежа в Тъмната кула една тъмна затворническа кула заедно
с много хора, оковани в тежки вериги. Беше абсолютно тъмно и ние пъплехме като пчели един връз
друг, което правеше положението ни още по-тежко. Макар че никой нищо не виждаше, аз чувах как
мнозина, чиито вериги и окови бяха по-леки, се опитваха да се покатерят връз другите. Въпреки това,
никой нямаше предимство пред останалите, защото ние всички бяхме клетници.
След като прекарахме доста време в това плачевно положение и всеки разбра, че се намира
между слепци и пленници, най-после отекнаха тромпети, при това някой толкова изкусно биеше
барабаните, че дори и в нашето състояние ние се развеселихме и оживихме. Докато музиката
отзвучаваше, капакът на върха на кулата се отвори и долу при нас проникна малко светлина. Тогава да
бяхте видели каква суматоха настана! Всички се суетяха насам-натам, а тези, които бяха успели да се
покатерят нагоре, бързо се оказваха под краката на другите. Накратко, всеки желаеше да е най-отгоре.
Аз също побързах да се провра нагоре и въпреки тежките вериги се издърпах на един камък, защото
успях да го достигна; но и там бях повторно нападнат от другите и се бранех с ръце и крака, колкото
можех. Ние мислехме, че всички ще бъдат пуснати на свобода.
Обаче се случи нещо съвсем друго, защото след като мъжете, които ни наблюдаваха отгоре, се
позабавляваха малко с нашата блъсканица, един много стар, побелял мъж ни заповяда да мълчим, и
доколкото си спомням, почти веднага след това каза следното:
Да би се род човешки стремял към висини,
по силата и правото на мойта Майка,
получил би безкрайни добрини.
Не иска ли човек добро да следва,
ще страда винаги в големи грижи,
пленен дълбоко във нощта.
Но милата ми Майка ни прости
това, което съгрешихме,
остави най-прекрасните си добрини
да се явят във нова светлина.
Това тя върши много рядко,
за да остане Истината ценна,

www.spiralata.net 4
 а не като измамен стих.
Сега, за чест на празненството,
което ще направим тук,
за Нейна преголяма слава
ще вършим работа добра
Едно въже ще пуснем долу
и който здраво може да го хване,
ще бъде днес на свобода.

Той още не беше го изрекъл, когато Старата дама заповяда на служителите си да спуснат въжето
седем пъти в кулата и да измъкнат тези, които успеят да се задържат за него. Бог да ми е на помощ, ако
трябва добре да опиша какво вълнение настана тук долу между нас, защото, естествено, всеки
желаеше да се докопа до въжето и с това само пречеше на другите. Обаче след седем минути се даде
сигнал с една камбанка, при което първия път служителите изтеглиха четирима. Аз въобще не можах
да стигна до въжето, защото, както вече казах, за мое голямо нещастие, се бях покатерил на един
камък от стената на кулата и не можех да стигна до въжето, тъй като то беше спуснато в средата.
Въжето беше пуснато за втори път и понеже на някои веригите бяха много тежки, а ръцете -
слаби, те не можаха да се задържат дълго и повличаха надолу със себе си мнозина, които иначе може
би щяха да се задържат. Някои дори смъкваха другите от въжето, защото самите те не можеха да го
достигнат - толкова силна беше завистта им въпреки голямото им нещастие. Най-голямо състрадание
обаче събудиха в мен онези, чиито тежести бяха толкова големи, че им бяха откъснати ръцете и затова
те трябваше да останат долу.
Така се случи, че до петия път бяха изтеглени само малцина. Защото веднага след сигнала
служещите издърпваха въжето толкова бързо, че повечето падаха. При петия път то дори остана
съвсем празно, така че повечето, между които и аз, се усъмниха в спасението си и се обърнаха към Бог
с молба да се смили над нас и, ако е възможно, да ни спаси от тази тъмница, при което той чу някои от
нас. Защото, когато въжето се спусна за шести път, мнозина се хванаха здраво за него и понеже при
дърпането то се клатеше насам-натам, вероятно по Божията воля, се доближи до мен. Аз се хванах
бързо за него и увиснах първи над всички и накрая, противно на моите очаквания, се намерих извън
кулата, което ме изпълни с голяма радост. Така не усещах раните по главата, които при изтеглянето
нагоре ми бяха нанесени от един остър камък. Заедно с останалите освободени можах да помогна
(както и другите преди това) при изтеглянето на въжето при седмия и последен път. От напрежението
кръвта ми се стичаше по дрехите, но аз не обръщах внимание на това поради радостта си.
Когато въжето беше издърпано за последен път, при което бяха изтеглени най-много затворници,
Старата дама нареди да го приберат и накара своя прастар син (на което аз много се учудих) да
направи съобщение на останалите пленници. След кратък размисъл той се обърна към тях с думите:
Деца ми мили, вие тук събрани,
дългоочакваното се изпълни:
това, което чрез милостта на мойта Майка
на вашите приятели се случи.
Недейте вий на тях завижда.
Започват щастливи времена:
човечеството ще върви ръка в ръка,
богат и беден не ще има.
Комуто много се възлага,
ще защитава крепостта.
Кому се много довери,
ще трябва да докаже, че строи.
Затуй, недейте горко страда -
остават още малко дни!
Като изрече тези думи, капакът бе поставен отново върху шахтата и кулата бе затворена. След
това отново прозвучаха тромпетите и барабаните. Звукът обаче не беше толкова силен, за да заглуши

www.spiralata.net 5
горчивите ридания на затворниците, останали в кулата, така че сълзите ми се затъркаляха по бузите.
След това Старата дама седна със сина си в подготвените за тях кресла и заповяда да се преброят
освободените. Когато чу числото и го записа върху една златистожълта дъсчица, тя попита всеки един
от нас за името, което също беше записано от едно момче. След като ни разгледа един по един, тя
въздъхна и каза на сина си: „Ах, какво състрадание изпитвам към тези нещастни хора в кулата! Дано
даде Господ да ги освободя всички!"
На което синът й отвърна: „Майко, така е наредено от Бог, на Него не можем да се противим.
Ако всички бяхме господари, притежавахме всичките земни богатства и всички седяхме на масата,
тогава кой щеше да ни поднася храната?" Майката не отвърна нищо.
Обаче малко по-късно каза: „Нека сега да освободим тези хора от оковите им", което бързо беше
изпълнено. Аз бях почти последен по ред и не можах да се стърпя да не се поклоня на Старата дама,
без да се съобразявам с другите, и да благодаря на Бог, който по Своята воля ме освободи бащински и
милостиво чрез нея и ме изведе от тъмнината в светлината. Други също последваха моя пример, а
Старата дама също се поклони. Накрая на всеки един от нас бе дадена по една златна монета за спомен
и пътни разноски, от едната страна на която беше изобразено слънце, а от другата, доколкото си
спомням, стояха буквите: D.L.S.3 Сега всички бяхме свободни да се върнем към работата си със
задачата да служим на ближните за Божията слава и да мълчим за онова, което ни беше поверено. Ние
обещахме това и се разделихме един с друг.
Поради раните, които ми бяха причинени от веригите, аз не можех да напредвам бързо, а куцах и
с двата крака. Старата дама забеляза това, засмя се, извика ме отново при себе си и каза: „Сине мой, не
се безпокой за тези рани, а мисли върху слабостите си и благодари при това на Бог, че ти позволи още
в този свят и въпреки твоето несъвършенство да вземеш участие в едно толкова голямо просветление;
запази тези рани заради мен.
След това отново прозвучаха тромпетите, което толкова ме уплаши, че аз се събудих. Чак сега
забелязах, че всичко е било само един сън, който обаче се беше врязал толкова дълбоко в съзнанието
ми, че все още ми създаваше грижи и ми се струваше, че още чувствам раните на краката си. Както и
да е, аз ясно разбрах, че Бог ме беше удостоил с това да присъствам на една толкова тайна и скрита
сватба, за което благодарих с детско доверие на Неговата божествена царственост и Го помолих да
запази страхопочитанието ми към Него, да изпълва сърцето ми всеки ден с мъдрост и разбиране, и
накрая, въпреки че не го заслужавам, да ме доведе милостиво до желания добър край.
След това се приготвих за път, облякох бялата си ленена дреха, препасах се с един кърваво
червен пояс и го кръстосах през раменете си. На шапката си поставих четири червени рози, за да бъда
по-бързо разпознат в тълпата чрез този знак. За из път си взех хляб, сол и вода, от които, по съвета на
някого, щях да имам полза, когато му дойде времето. Преди да напусна обаче моята малка къщичка, аз
коленичих и както се бях екипирал в сватбената си дреха, се помолих на Бог - каквото и да се случи, да
ме доведе до един добър край. Също така дадох обет пред лицето на Бог, че ако нещо ми бъде
разкрито чрез Неговата милост, аз няма да го използвам за постигане на почести и слава в света, а ще
го употребя само за провъзгласяване и слава на Неговото име и в служба на моите ближни. С това
обещание и изпълнен с добра надежда, аз напуснах с голяма радост своята обител.

ДЕН ВТОРИ
Тъкмо бях излязъл от стаичката си навън в гората и ми се стори тъй, сякаш цялото небе и всички
природни елементи се бяха нагиздили за тази сватба. Защото също и птиците пееха, според моето
чувство, много по-хубаво от всеки друг път и младите еленчета подскачаха толкова радостно наоколо,
че зарадваха моето старо сърце и го подтикнаха към песен. Така аз запях със силен глас:
Радвайте се, вие, мили птиченца,
пейте за слава на Teopeцa.
Пейте вашта песен, така ясна и чиста,
към вашия Бог, толкова възвишен.
Той веч ви е храна приготвил
и ще я даде навреме -
3
Deus Lux Solis или Deo Laus Semper Бог е Светлината на Слънцето или Вечна Слава на Бог.
www.spiralata.net 6
 вземете всичко с благодарност.
Защо да сте смутени
и да се оплаквате от Бог,
че ви е като птици сътворил?
Дали не ви харесва,
че Той ви хора не създаде?
Замълчете! Това е Той измислил мъдро.
Радвайте се на съдбата.
Какво ли да направя аз, земен червей,
дали със Бог да споря
и във небесна буря мощна
да победя с голямото изкуство?
Защото Бог се не побеждава;
Тук комуто не понася, да се маха.
Бъди доволен ти, човече!
Че Той не те направи крал?
Ах, недей да се засягаш!
Надсмя се ти над Неговото име.
Това добре си припомни!
Пред взора Божи бяга всичко тъмно.
Той в сърцето най-дълбоко вижда.
Ти никога недей да огорчаваш Бог!

Аз пеех от дълбините на сърцето си така, че песента ечеше навсякъде в гората, а планините

повтаряха последните ми думи. Най-после съзрях една красива зелена поляна. Аз излязох от гората и
се отправих към нея. Там имаше три кедрови дървета, които предлагаха разкошна и добре дошла сянка
и аз много се зарадвах, защото, въпреки че не бях отишъл много далече, големият ми копнеж бързо ме
измори. Затова скоро се намерих под дърветата, за да си почина малко. Но като се приближих,
забелязах една малка табелка, която беше закачена на едно от дърветата. Както по-късно установих, на
нея бяха написани с изящни букви думите:

Hospes salue: si quid tibi Бог да те закриля, страннико!

forsitan de nuptiis Regis au ditum.
Verba haec perpende
Quatuor viarum optionem
per nos tibi sponsus offert
per quas omnes, modo non in
devias delabaris, ad Regiam
ejus aulam peruenire possis
Prima breuis est, sed peri
culosa, et quae te in varios
scopulos deducet, ех quibus
vix te expedire licebit
Altera longior, quae
circumducet te, non abducet,
plana еа est, et facilis, si te
Magnetis auxilio, neque ad
dextrum, neque sinistrum
abduci patieris.
Tertia vere Regia est, quae
Ако някога си чул вестта
за кралската сватба,
тогава замисли се над следните думи:
Има четири пътя, които Женихът
ти предлага чрез нас.
Ти можеш да стигнеш до
кралския дворец по всеки от
четирите, но само ако
не се заблудиш по криви пътища.
Първият път е къс, но опасен,
защото е пълен с високи
скали, през които трудно ще
можеш да преминеш.
Вторият е по-дълъг, защото
те води със заобикалки, но
със сигурност не по фалшиви
пътища. Той е равен и удобен
за вървене, ако ти с помощта
на компаса не се отклониш
нито наляво, нито надясно.

www.spiralata.net 7
 per varias Regis nostri delicias Третият е истинският
et spectacula viam tibi Кралски път, защото той оживява
reddet jucundam. Sed quod твоето сърце c най-различни
vix millesimo hactenus obtjgjt кралски радости и преживявания.
Per quartam nemini ho Ho от многото хиляди
minum licebit ad Regiam хора той се е отдал до днес
peruenire, ut pote, quae само на малцина.
consumens, et non nisi По четвъртия път за смъртните хора
corporibus incorruptibilibus не е възможно да постигнат целта,
conveniens est. защото неговата сила е смазваща и
само несломими тела могат да го издържат.
Elige nunc ex tribus quam Затова, избери един от останалите
velis, et in ea constans permane три пътя и не се отклонявай от него.
Scito autem quamcunque ingressus fueris: Знай обаче добре, че пътят, по който ще
ab immutabili Fato tibi ita destinatum, тръгнеш, ти е избран от неумолимата съдба;
nec nisi cum maximo освен това ти се забранява при опасност
vitae periculo regredi fas esse за живота да се върнеш дори
и една крачка назад.
Haec sunt quae te scivisse Това е всичко, което желаем да ти съобщим.
voluimus: sed heus cave Не се ли съобразяваш с предупреждението,
ignores, quanto cum periculo пътят ти ще е обсипан с опасности
te huic viae commiseris: и ти ще вървиш по него
nam si te vel minimi delicti със стенания и вайкане. Ако
contra Regis nostri leges пък си извършил и най-малкото
nosti obnoxium: quaeso престъпление против законите
dum adhuc licet per eandem на нашия Крал, тогава
viam, qua accessisti: по-добре е да се обърнеш, до-
domum te confer quam citissime. като още е възможно, и бързо
да се върнеш вкъщи по същия
път, по който си дошъл!

Още щом прочетох тези редове, цялата ми радост отиде на вятъра и аз заплаках горчиво, въпреки
че допреди малко пеех толкова радостно. Аз видях три пътя пред себе си и разбрах също, че Пътят,
избран когато му дойде времето, ще ми се даде да избера един от тях, но се страхувах да не попадна на
скалистия път, по който можех плачевно да загина, или пък ако попадна на дългия път - да се заблудя
или загина по някакъв друг начин; освен това не можех да се надявам, че измежду хилядите други аз
ще бъда точно този, който ще избере Кралския път. Видях и четвъртия път пред себе си, но той беше
толкова забулен от огън и дим, че не смеех дори да се доближа до него.
Дълго мислих дали да се върна или да избера един от четирите пътя. Съзнавах напълно
недостойнството си, но се успокоявах със съня, в който бях освободен от кулата, като същевременно
не смеех и да му се доверявам много лекомислено. Затова избирах толкова дълго измежду всички
възможности, че по едно време тялото ми бе обладано от голямо изтощение, глад и жажда. Аз извадих
хляба и го разрязах на парчета. Един снежнобял гълъб, кацнал на едно дърво, който дотогава върху не
бях забелязал, видя това и, може би защото го правеше често, литна надолу и кацна много доверчиво
до мен. Това ме накара да разделя хляба си с него. Той го прие и аз се оживих малко от неговата
хубост. Но врагът на гълъба - един черен гарван, го забеляза и се стрелна светкавично към него, и
понеже не желаеше моя хляб, а този на гълъба, последният можа да се спаси само с бягство.
Те летяха заедно в посока към пладне. Аз бях толкова ядосан и огорчен от това, че без много да
му мисля, подгоних нахалния гарван и по този начин изминах по предписания път против волята си
едно разстояние от почти цяла нива, изгоних гарвана и спасих гълъба.
Чак тогава забелязах, че съм постъпил необмислено и че съм попаднал на един път, който поради

www.spiralata.net 8
опасност от голямо наказание вече нямах право да напускам. Бих могъл да се утеша донякъде, ако за
мое най-голямо съжаление не бях забравил под дървото чантичката с хляба, които вече не можех да си
взема обратно, защото като се обърнах, за да се върна, задуха толкова силен вятър, че за малко не ме
повали; тръгнех ли обаче напред по пътя, не се усещаше абсолютно нищо.
От това аз лесно можах да разбера, че ако се обърна срещу вятъра, това ще ми струва живота.
Затова поех търпеливо кръста си, тръгнах по пътя и реших, след като така трябваше да бъде, да
направя всичко, за да пристигна още преди да се стъмни. Тъй като сега се появяваха някои странични
пътища, аз често вадех своя компас, защото не желаех да се отклонявам от меридиана нито една
крачка, въпреки че пътят понякога беше толкова неравен и непроходим, че често стигах до отчаяние.
По пътя непрекъснато мислех за гълъба и гарвана, без да разбирам тяхното значение.
Най-после в далечината съзрях висока планина която се изправяше един разкошен портал.
Въпреки че той се намираше твърде далеч от пътя, аз забързах към него, защото се страхувах, че
няма да намеря никъде прибежище или подслон, тъй като слънцето вече се беше скрило зад
планините. Това беше само Божия работа, защото Той можеше също така и да ме остави да си вървя
по пътя и да ми затвори очите, така че да не видя портала. Но както вече казах, аз побързах и
пристигнах малко преди да се стъмни и затова можах добре да разгледам всичко. Това беше един
необикновено красив кралски портал, на който бяха издълбани много разкошни фигури и знаци, и
както разбрах по-късно, всички те имаха своето особено значение. Най-отгоре се намираше една доста
голяма табела, на която беше написано: Procul hinc, procul iteprophani 4 и още някои неща, за които ми
бе строго забранено да говоря.
Щом стигнах до портала, се появи един човек, облечен в небесносиня дреха, и аз радостно го
поздравих. Той отвърна на моя поздрав и веднага поиска от мен писмото с поканата. О, колко щастлив
бях, че го взех със себе си! Толкова лесно можех да го забравя, защото, както ми беше съобщено, това
вече се бе случвало на други. Аз бързо му показах писмото и той не само че остана доволен от това, но
ми оказа и голямо уважение, което много ме учуди. После каза: „Влез вътре, брат, ти си ми един добре
дошъл гост!" След това пожела да узнае името ми и като му съобщих, че съм един брат от Червения
Розенкройц, той много се учуди и същевременно се зарадва. После ме попита: „Брат, имаш ли нещо в
себе си, с което можеш да откупиш един печат?" Аз отговорих, че моето имущество е малко, но той
може да вземе каквото му хареса, ако намери нещо у мен. Тогава той поиска моето шишенце с вода и
като му го дадох, получих в замяна един златен печат, на който имаше само две букви: S.C. 5 Той ме
посъветва да мисля често за значението на печата, което щяло да бъде много полезно за мен. Когато го
попитах колцина са прекрачили този портал преди мен, той ми съобщи броя им. Накрая, от чисто
приятелство, той ми даде едно запечатано писмо, предназначено за втория пазач.
Тъй като се бях спрял малко по-дълго при него, междувременно вече се беше стъмнило и на
портала бе запален един голям съд със смола - за ориентация на онези, които все още бяха на път.
Пътят, който водеше право към двореца, беше заграден от двете страни с високи стени и край тях бяха
посадени плодни дървета от всякакъв вид. Освен това, от двете страни се намираха по три дървета с
окачени на тях фенери, които бяха вече запалени с един разкошен факел от една красива девица,
облечена също в синя премяна. Това беше толкова възхитителна и прекрасна гледка, че аз останах да й
се наслаждавам по-дълго, отколкото беше необходимо.
След като получих подробни указания и полезни инструкции, аз се сбогувах приятелски с първия
пазач. По пътя ми стана любопитно какво ли може да пише в писмото, но тъй като не се съмнявах в
него, трябваше да потисна любопитството си и продължих да вървя, докато стигнах до другия портал.
Той изглеждаше почти като първия, но беше украсен с картини, които имаха друго тайнствено
значение. На една табела беше написано: Date et dabitur vobis!6
Под портата лежеше един страшен лъв, завързан с верига. Като ме забеляза, той се изправи и ме
посрещна със силен рев. От това се събуди другият пазач, който лежеше на един мраморен камък, и ми
каза да не се страхувам. Като дръпна лъва зад себе си, той пое писмото, което аз, треперейки, му
подадох. След като го прочете, каза с голямо почитание: „Добре дошъл в името на Бог! Ти си човекът,
4
Далеч оттук, о, вие недостойни!
5
Spes Charitas: Надежда и Любов
6
Дайте и ще ви се даде.
www.spiralata.net 9
когото отдавна желаех да срещна!"
При това той извади един печат, като попита, дали ще мога да го откупя. Тъй като нямах нищо
друго, освен сол, аз му я предложих и той я прие с благодарност. И на печата отново имаше две букви,
а именно: S.M.7 Studio Merentis
Тъкмо бях отворил уста да поговоря с пазача, когато в двореца заби камбана и той ме посъветва
спешно да побързам, ако не искам моите старания и мъки да останат напразни, тъй като горе вече
гасели светлините. Аз така се втурнах да бързам, че дори забравих да се сбогувам с пазача на портала -
толкова ме беше страх, и с право, защото колкото и да бързах, девицата ме застигна. Тъй като всички
светлини след нея бяха угасени, аз никога нямаше да намеря пътя, ако тя не ми светеше с факлата си.
Успях да се вмъкна до нея буквално в последния момент, защото вратата 8 се затвори толкова
бързо, че затисна края на дрехата ми. Естествено, тя трябваше да остане там, защото нито аз, нито пък
онези, които дружелюбно ми бяха обърнали внимание на това пред портала, бяха в състояние да
склонят пазача да отвори още веднъж вратата. Той твърдеше, че е предал ключа на девицата и че тя го
е взела със себе си в двора.
Междувременно аз разгледах още веднъж портала. Той беше толкова великолепен, че нямаше
равен на себе си в целия свят. От двете страни на вратата се издигаше по една колона. На едната
имаше весела фигура с надпис: Congratulor 9 . Друга фигура на втората колона криеше горчиво лицето
си и под нея стоеше надпис: Condoled10. Накратко, това бяха толкова мъгляви и тайнствени фигури и
мъдрости, че дори и най-умният човек на земята нямаше да е в състояние да ги разбере. Но ако Бог
позволи, те скоро ще бъдат изнесени на дневна светлина и обяснени от мен.
На този портал трябваше още веднъж да назова името си. То бе нанесено в една пергаментова
книжка на последно място и заедно с другите имена бе изпратено на младоженеца. Едва сега ми бе
връчен действителният отличителен знак на гостите, който беше малко по-малък от предишния, но
много по-тежък. Върху него се намираха буквите S.P.N. 11 Sponsi praesentandi nuptiis Освен това ми
дадоха един чифт нови обуща, защото подът на двореца беше покрит със светъл мрамор. Аз получих
правото, ако желаех, да дам старите си обувки на някой от бедняците, които стояха и чакаха много
смирено пред портала. Дадох ги на един старец. След това двама пажове ме заведоха в едни малки
покои и ми наредиха да седна на една пейка. Те поставиха факлите си в двата отвора на пода и ме
оставиха да седя сам.
Скоро след това чух някакъв шум, но не видях нищо. Бяха неколцина мъже, които се нахвърлиха
върху мен. Тъй като нищо не виждах, трябваше да им се оставя и да изчакам какво ще ми се случи.
Скоро забелязах, че бяха бръснари и аз ги помолих да не ме държат толкова здраво, защото съм
съгласен да направя това, което искат. Тогава те ме пуснаха и един от тях, когото не виждах, защото се
намираше зад мен, острига акуратно един кръг по средата на главата ми и остави да висят на челото до
очите и ушите дългите ми сиви кичури коса.
Трябва да призная, че след това начало едва не загубих смелостта си, но понеже те ме държаха
много здраво и нищо не виждах, аз си помислих, че Бог ме е изоставил поради моята дързост.
Невидимите бръснари събраха внимателно отрязаните коси и ги отнесоха със себе си.
След това двамата пажове отново се появиха и сърдечно се засмяха на моя страх. Едва бяхме
разменили няколко думи, когато една камбанка отново заби и пажовете ми съобщиха, че това е знак за
събиране. Те ме подканиха да ги последвам и осветявайки пътя, ме преведоха през много коридори,
врати и вити стълби до една голяма зала.
В тази зала се бяха събрали много гости: императори, крале, херцози и владетели, благородници
и господа, богати и бедни, но и много измет, което извънредно ме учуди. Аз си мислех: „Какъв голям
глупак трябва да съм, че се подготвях с толкова мъки и лишения за това пътешествие. Тук се намират
хора, които добре познавам и никога не съм ценял. Сега всички те са тук, докато аз, след всички молби
и надежди, едва успях да вляза като последен!" Това и още много други неща ми нашепна дяволът,

7
Достоен чрез учение; Течна сол, да се изпрати на Младоженеца; Минерална сол; Пречистваща сол
8
Следователно това е третата порта
9
Аз се радвам заедно с теб
10
Аз страдам заедно с теб
11
Спасението от природата; На сватбата този е гост на младоженеца
www.spiralata.net 10
когото се опитах да прогоня, доколкото можах.
Междувременно, тук и там ме заговаряха различни познати: „Я гледай, брат Розенкройц, ти също
си тук? „Да, мои братя", отговарях аз, „Божията милост помогна и на мен да стигна дотук", на което те
се разсмяха от сърце и намериха за глупаво, че и за една такава обикновена работа ми е необходима
Божията помощ. Като попитах всеки един поотделно по кой път е минал, повечето от тях отвърнаха,
че е трябвало да се катерят по скалите. След това от много невидими тромпети прозвуча сигнал, който
означаваше да се съберем на масата, и тези, които се смятаха за нещо повече от другите, заеха разбира
се, най-предните места. За мен и за няколко бедни приятели остана съвсем малко място на другия край
на масата. Скоро след това двамата пажове отново се появиха и единият от тях произнесе една толкова
хубава и вълнуваща молитва, че сърцето ми вътрешно се зарадва. Няколко важни господа не обърнаха
особено внимание на това, а се смееха, жестикулираха, хапеха шапките си и правеха тем подобни
глупави шеги. След това беше поднесен обядът и въпреки че не се виждаха прислужници, всички бяха
толкова изрядно обслужени, та на мен ми се стори, че всеки гост имаше свой собствен прислужник.
Когато шегаджиите се понахраниха и виното им отне задръжките, започна истинско
самохвалство и надлъгване. Единият щял да направи това, другият онова, а най-незначителните
крещяха най-силно. Ах, само като се замисля какви невъзможни и превъзнесени неща чух тогава, и до
ден днешен се ядосвам. Накрая те дори станаха от местата си и започнаха да дотягат с бръщолевиците
си тук и там на господата. Те се хвалеха с такива дела, които дори и Самсон, и Херкулес с цялата си
сила не биха били в състояние да извършат. Този там искаше да освободи Атлас от неговото бреме;
онзи искаше да изведе отново триглавия Цербер от ада; накратко: всички дрънкаха един през друг.
Но достойните господа не бяха толкова глупави да им повярват. В края на краищата, въпреки че
от време на време „ги удряха през пръстите , мошениците станаха толкова дръзки, че когато един от
тях задигна една златна верига, другите също пожелаха да опитат. Там имаше един, който твърдеше,
че чувал небесни звуци; друг разправяше, че виждал идеите на Платон; а пък трети твърдеше, че може
да преброи атомите на Демокрит. Други пък бяха открили вечния двигател. Някои от тях, както ми се
струваше, бяха без съмнение умни, но за тяхно нещастие притежаваха прекалено високо мнение за
себе си. И накрая, там имаше един, който искаше да ни убеди, че виждал онези, които ни обслужваха.
Той може би щеше да продължи с лъжите си, ако един от невидимите прислужници не му беше
нанесъл толкова силен удар по лъжливата уста, че не само той, а и много други, които стояха до него,
се умълчаха като мишки.
От всичко обаче най-много ми хареса това, че всички онези, за които имах добро впечатление,
останаха безупречни в поведението си, бяха спокойни и не говореха високо, като разбираха, че са
невежи и прекалено нищожни, за да проумеят тайните на природата.
При цялата тази врява направо ми идеше да прокълна деня, в който бях дошъл дотук, защото
трябваше с болка да установя, че разпуснати и повърхностни хора седяха на най-личните места на
масата, докато мен дори и в моя скромен ъгъл не ме оставяха на мира. На всичко отгоре един от тези
злодеи ме нарече голям глупак! Тогава аз още не знаех, че съществува и друга порта, която трябваше
да прекрачим, а допусках, че ще бъда подложен през време на цялата сватба на такива подигравки,
унижения и недостойнства, които не бях заслужил нито от младоженеца, нито от булката. В този
момент аз си мислех, че щеше да е по-добре да намерят друг шут за тази сватба! Вижте до какво
нетърпение могат да доведат една проста душа противоположностите на този свят! Но това беше
всъщност част от моето куцане, за което бях сънувал, както вече разказах. Глъчката все повече се
усилваше. Там бяха също и такива, които разказваха неистинни и измислени истории, отвратителни и
лъжливи сънища.
До мен седеше един спокоен, представителен мъж, който от време на време говореше за
възвишени неща. Накрая той каза: „Виждаш ли, братко, ако би се явил един, който би могъл да изведе
тези упорити хора на правия път, дали би го послушал някой?" „Сигурно не", отговорих аз. „Значи -
каза той - светът иска насила да бъде мамен и да не слуша онези, които му мислят доброто. Чуй го
онзи дърдорко с какви чудатости и неразумни мисли иска да привлече вниманието на другите върху
себе си и как другият там прави на глупаци хората със странни и тайнствени думи. Но повярвай ми, че
ще дойде времето, когато на тези лъжци ще им бъдат свалени маските и на целия свят ще бъде
показано що за измамници на народа се крият зад тях. Тогава може би отново ще дойдат на уважение

www.spiralata.net 11
хората, които преди това не са били забелязвани."
Докато той говореше така, а глъчката ставаше все по-яростна, в залата изведнъж прозвуча една
толкова изкусна и впечатляваща музика, каквато никога досега през целия си живот не бях чувал.
Всички замълчаха в очакване на това, което ще се случи. Музиката се изпълняваше от всички видове
струнни инструменти толкова хармонично, че аз се прехласнах много и седях така неподвижно, че
всички около мен се зачудиха. Това продължи почти половин час и през това време никой от нас дума
не продума, защото в момента, в който някой се опитваше да си отвори устата, получаваше неочаквано
удар, без да знае откъде му идва. Тъй като не виждахме никой от музикантите, аз си мислех, че с
удоволствие бих видял инструментите, на които се свиреше. След половин час музиката внезапно
престана и по-нататък ние не виждахме и не чувахме нищо.
Малко след това пред вратата на залата отекнаха силни звуци от фанфари, тромпети и барабани и
то така майсторски, като че ли римският император щеше да влезе в залата. Вратата се отвори сама и
фанфарите прозвучаха тъй силно, че ние едва ги издържахме. Между другото, както ми се стори, в
залата влязоха безброй светлинки, които се придвижиха напред в един толкова съвършен ред, че ние
силно се удивихме, а най-накрая в залата влязоха двамата гореспоменати пажове със запалени факли,
като осветяваха пътя пред една красива девица, която седеше на движещ се от само себе си прекрасен
позлатен триумфален трон. На мен ми се стори, че тя е същата, която преди това запали светлините на
пътя и после ги загаси и че това навярно бяха нейните слуги, които тя бе поставила до дърветата. Сега
тя не носеше вече синя, а снежнобяла дреха, която блестеше като от чисто злато и беше толкова
лъчиста, че ние не смеехме да я погледнем. Двамата пажове бяха облечени по същия начин, но общо
взето, малко по-просто.
Когато девицата стигна до средата на залата, тя слезе от трона си и всички светлинки се
поклониха пред нея. Ние се изправихме на крака, но всеки остана на мястото си. След като тя се
поклони на нас и ние на нея и всички си изказахме взаимно уважение, тя започна да говори с приятен
глас следното:
Кралят, всемилостивият ми Господар,
ви очаква всички недалеч оттук,
както и неговата невяста, която вече
му даде ръката си за цял живот.
Те ви очакваха с грижовен копнеж
и отдавна подготвяха вашето пристигане.
Те желаят да окажат на всеки от вас
уважение и милост според заслугите му
и желаят дълбоко в сърцата си
да ви освободят от вашите болки,
за да може идващата сватба
да освободи от страдание всеки един от вас.
След което тя ни се поклони заедно с всички светлинки и веднага продължи:
Писмото, което ви покани тук,
на всеки един от вас строго забрани
да се явява, ако Божията власт
отдавна не му е изразила милостта си
и той, изпълнен целият с копнеж,
от тези сили веч е обграден;
но да не мисли някой, че ще може
безпътен, брутален и бездарен
с божествени подаръци за гости
във сватбената зала да се появи.

Който се намира в полето на доброто,

ще преживее единствено добро.
Радвайте се, че в такива тежки времена

www.spiralata.net 12
 мнозина се приготвят за добра съдба.
Но някои са твърди като камък
и вече нищо не задвижва загрубелите тела;
и те пристигат тук в места,
където никой ги не чака.
Да не остане тук някой недостоен
мошеник, който заслепява други.
А вие, родените в ,, покой и мир ",
избрани сте за чиста сватба.
Затуй ще трябва утре всеки
на везната да се покачи;
и там ще се измери точно
какво е вътрешно забравил.

Намира ли се някой в тази група,

за изпитанието строго неготов,
да хваща пътя и да заминава,
да не остава тука нито миг.
За него милост не ще има
и утре всеки ще го разбере.
Ако пък в някой заговори съвест,
не ще да види в залата позор,
ще бъде утре пак на свобода:
не ще да дойде веч във тоз живот!
Който се от миналото не страхува,
да се остави да го заведе слугата
където ще почива тази нощ.
Той ще отиде на везната
с голямо спокойствие в душата;
ако ли пък не, сън не ще го хване -
това той бързо ще го разбере.
Останалите ще нощуват тук.
Ако е това за някой пряко сили,
ще е по-добре да не остава тук,
за да намери всеки туй,
което сам си е заслужил.
След като изрече това, девицата пак се поклони и се покачи радостно на трона си. Отново
зазвучаха тромпетите. Тежките въздишки на някои от нас не можаха да останат нечути. После
светлинките бяха изведени по невидим начин навън, но повечето от тях останаха в залата и се
присъединиха към всеки един от нас. Нашето объркване беше толкова голямо, че аз почти не мога да
изразя какви дълбоки мисли и жестове се размениха. Повечето от нас имаха намерение да изчакат
претеглянето и се надяваха, в случай на неуспех, да се завърнат в къщи без проблеми.
Аз бързо се бях опомнил и понеже съвестта ми ме убеди в моето невежество и недостойнство,
намерих за по-добре да остана с другите в залата и да бъда по-скоро доволен от гощавката, отколкото
да изчакам едно бъдещо падение с всичките му последици. След като всички бяха заведени от
светлинките по стаите (за всеки един отделна стая, както научих по-късно), останахме девет души,
между тях и онзи, който бе разговарял с мен преди това на масата. Въпреки че нашите светлинки не ни
бяха напуснали, скоро след това все пак дойде един от вече споменатите пажове с голям вързоп
въжета и ни попита дали сме решени да останем там. След като потвърдихме това с въздишка, той
завърза здраво всеки един от нас за точно определено място, след което се оттегли заедно със
светлинките и ни остави нас, бедните, в мрака.
За някои от нас това вече премина всяка граница и аз също не можах да сдържа сълзите си.

www.spiralata.net 13
Въпреки че не ни беше забранено да разговаряме, ние не намерихме думи за болките и отчаянието си.
Примките бяха толкова изкусно направени, че никой не можеше да ги пререже или пък да ги свали от
краката си. Не ме утешаваше и това, че на някои, които се бяха отдали на почивка, им предстоеше още
по-голям позор, докато ние имахме възможност да заплатим за нашата самонадеяност само с една
единствена нощ. С тези тежки мисли аз заспах най-накрая. Докато малцина от нас можеха да склопят
очи, аз не можах да остана буден поради голямата си умора.
През тази нощ сънувах един сън и въпреки че той нямаше особено значение, ми се струва, че
няма да е излишно да го разкажа. Сънувах, че се намирам на една висока планина. Пред себе си
виждах една голяма и широка долина, в която се беше събрало огромно множество от хора. Всеки
имаше на главата си нишка, с която беше свързан с небето. Един висеше по-високо, друг - по-ниско, а
мнозина бяха още на земята. Във въздуха летеше насам-натам един стар мъж с ножица в ръката, с
която от време на време току прерязваше нишката на този или онзи. Който се намираше близо до
земята, бързо падаше долу, без да вдига много шум.
Обаче падането на онези, които висяха високо, предизвикваше голям тътен. Някои имаха щастие,
защото тяхната нишка се беше разтегнала толкова много, че те отново стигаха до земята, преди тя да
бъде отрязана. Тези премятания много ме забавляваха и аз се радвах, когато един, който от дълго
време се намираше във въздуха и се хвалеше със сватбата си, падна позорно долу и при това повлече
със себе си и няколко от съседите си.
Също така много се радвах, когато един от тях, който винаги се беше придържал в близост до
земята, толкова фино и тихо успя да се спаси, че дори и тези, които бяха най-близо до него, не
забелязаха нищо. Точно когато най-много се забавлявах, моят съсед ме сръга и аз се събудих, от което
не бях особено въодушевен. Аз мислех все още за този сън и го разказах на моя събрат, който лежеше
от другата ми страна. Сънят му хареса много и той се надяваше, че в него се крие помощ за нас.
С такива разговори ние прекарахме остатъка от нощта и очаквахме нетърпеливо идването на
деня.

ДЕН ТРЕТИ
Когато радостният ден настана и светлото слънце се издигна над планините и отново пое
доверената му задача на високото небе, моите съмишленици започнаха да стават и да се подготвят
постепенно за изпитанието. Затова те отново започнаха да влизат един след друг в залата, като ни
пожелаваха „добър ден" и ни питаха как сме спали през нощта. Като видяха, че сме завързани,
мнозина от тях ни се присмяха, че сме се предали така лесно и че не сме си опитали късмета като тях,
въпреки че някои, на които сърцето им се беше качило в гърлото, не говореха високо за това. Ние се
извинихме за нашето невежество и изразихме надеждата, че скоро ще бъдем освободени и оправдани
въпреки техните подигравки. В края на краищата те също не са се отървали и може би пред тях се
намираше все още най-голямата опасност.
Когато най-после всички се събраха, прозвучаха отново тромпети и барабани и ние помислихме,
че младоженецът ще се представи. Това обаче бе една голяма заблуда. Отново беше девицата от
предишния ден, цялата облечена в червено кадифе и препасана с бяла лента. На главата си носеше
зелен лавров венец, който й стоеше много добре. Нейната свита обаче не се състоеше вече от
светлинки, а от около двеста мъже в броня, всички облечени като нея в червено и бяло.
Тя се изправи, приближи се към нас и след като ни поздрави с няколко думи, каза: „Това, че
някои от вас познаха нещастното си състояние, зарадва много моя строг господар и той няма да го
забрави". Като ме забеляза и разгледа дрехата ми, тя се засмя и каза: „Я гледай, значи и ти се предаде в
плен? А аз си мислех, че тъкмо ти си се подготвил особено добре!" При тези думи очите ми се
напълниха със сълзи. Тогава тя заповяда да ни отвържат и да ни заведат на едно място, от което
везната се виждаше добре, и каза: „Както изглежда, вашата участ май ще се окаже по-благоприятна от
тази на самонадеяните, които още не са били връзвани."
Междувременно в средата на залата вече бе окачена златна везна, донесена бе също и една малка
маса, покрита с червено кадифе, на която бяха поставени седем тежести: отпред се намираше една
твърде голяма тежест, после следваха четири малки поотделно и накрая - две големи, също поотделно.
Те бяха толкова тежки за размера си, че това просто никой не можеше да го повярва и да го

www.spiralata.net 14
разбере. Всеки от облечените в броня носеше освен по един гол меч, и по едно здраво въже. В
съответствие с броя на тежестите, те бяха построени в седем групи и от всяка група беше избран по
един за всяка тежест. След това девицата отново се качи на трона, поклони се и започна да говори със
силен глас:
Този, който в ателието на художник влиза,
а от рисуване хабер си няма
и върху това нескромно дрънка,
ще бъде подигран със злъч и смях.

Ако пък се вре в средите на изкуството,

без за това да е призван,
и дилетантства за външен вид и слава,
ще бъде подигран със злъч и смях.

Този, който се явява тук на сватба,

без да е поканен като гост,
и влиза тук с разкош суетен,
ще бъде подигран със злъч и смях.

Такъв, кога се на везната качва

и не удържа тежестта,
ще полети нагоре с всичка сила -
да знае, че ще стане той за смях.

Като каза това, девицата заповяда на пажовете да строят всички в редици и един след друг да ги
качват на везната. Един от императорите, след като се поклони на девицата, се качи с всичките си
държавнически одежди на везната. След това всеки групов водач постави своята тежест в блюдото,
които императорът, за всеобщо учудване, успя да издържи. Само последната тежест му натежа доста,
така че за негово голямо огорчение той се издигна нагоре. Това, както ми се стори, събуди
състраданието на девицата и тя направи на своите хора знак за мълчание, така че добрият император
не бе завързан, а бе предаден на шестата група.
След него обаче дойде един император, който гордо се упъти към везната, и понеже беше скрил
под дрехата си една голяма, дебела книга, вярваше че няма да загуби. Тъй като не можа да издържи
дори и третата тежест, той бе изтеглен безмилостно нагоре и когато, на всичко отгоре, от страх
книгата му взе, че изпадна, войниците се разсмяха, след което той беше завързан и предаден на третата
група. Така се случи и с още няколко императори, които бяха злъчно осмени и завързани.
После се появи един дребен мъж с къдрава кестенява брадичка, също император. След
обичайните поклони той се качи на везната и издържа всички тежести така непоколебимо, че аз си
помислих, че би издържал дори и да му бяха сложили още допълнителни тежести. Девицата стана
бързо, поклони му се и нареди да го облекат с дреха от червено кадифе, след което взе едно от многото
лаврови клончета, които лежаха на трона, и му го връчи, като го покани да заеме място на стъпалата
пред нейния трон.
Да разкажа всичко, което стана с другите императори, крале и господа, би отнело доста време, но
не мога да не спомена, че противно на моите очаквания, накрая останаха много малко от всички тези
владетели, въпреки че някои от тях притежаваха красиви добродетели. Някои успяха да издържат една
тежест, други - две, някои - три, четири и пет, но много малко бяха онези, които успяха да издържат
всичките тежести. Всеки, който се проваляше, бе подиграван усърдно от групите.
След като приключи претеглянето на благородниците, учените и всички останали (като от всяка
група останаха по един или двама, а често не беше намерен и никой, който да може да издържи
всичките тежести), накрая дойде и редът на благочестивите господа, измамниците на народа, които се
хвалеха, че фабрикуват Lapis Spitalauficus 12. Те бяха поставени на везната с такива злъчни подигравки,
12
Lapis Spitalauficus - това са тези, които занаятчийстват върху имитацията на Философския камък.
www.spiralata.net 15
че дори и аз, въпреки отчаянието си, се хванах за корема от смях. Дори и пленниците не можеха да
сдържат повече смеха си. За повечето от тях не беше дори нужно да изчакват присъдата на съда,
защото биваха смъквани долу от везната с бичове и тояги, за да бъдат след това заведени при другите
пленници, всеки при своята собствена група.
От многото кандидати накрая останаха толкова малко, че ме е срам да издам броя им. Между тях
се намираха и високопоставени личности, които бяха уважени с по една кадифена дреха и едно
лаврово клонче.
Когато изпитът приключи и встрани бяхме останали само ние с вързаните ръце, един от
началниците застана пред нас и каза: „Всемилостива девице, ако Ваша Милост разреши, тези хора,
които признават своето невежество, биха могли да бъдат поставени на везната без опасност от
наказание, а просто на шега, за да видим дали пък между тях не ще се намери нещо добро".
Отначало много се притесних, но въпреки своето нещастие виждах утеха в това, че нямаше да се
наложи да бъда опозорен или пък изгонен с камшик от везната. Аз не се съмнявах, че мнозина от
пленените сега съжаляваха, че не са останали най-малко десет нощи с нас в залата.
Но понеже девицата прие предложението на началника, ние бяхме освободени от примките и
един след друг премерени на везната. Въпреки че повечето загубиха, никой не бе осмян или набит, а бе
заведен миролюбиво настрана. Моят съсед беше петият. Той издържа успешно и всички ликуваха, а
най-много началникът, който се застъпи за нас; девицата и на него му оказа необходимото уважение.
Сега още двама хвръкнаха нагоре. Аз самият бях осми поред. Когато стъпих треперещ на
везната, моят съсед, вече облечен в кадифена дреха, ме погледна приятелски и дори девицата ми се
усмихна малко. Но след като удържах всички тежести, девицата заповяда да ме теглят с всичка сила
нагоре, при което на другото блюдо на везната увиснаха още трима от мъжете, ала това не промени
нищо.
Тогава един от пажовете стана и извика с всичка сила: Този е!, на което друг паж отвърна:
„Тогава, подарете му свободата!", което бе одобрено от девицата.
След това аз бях приет с необходимите почести и ми беше позволено по мое желание да
освободя един от пленниците. Нямах нужда от дълго размисляне и избрах първия император, към
когото винаги бях изпитвал състрадание. Той веднага беше пуснат на свобода и му се разреши да се
присъедини към нас с всички почести.
След като и последният беше премерен и се оказа прекалено лек, девицата съзря моите рози,
които бях свалил от шапката си и държах в ръка. Тя нареди на един паж да ме попита дали бих й
подарил розите, което аз направих с удоволствие.
Така в десет часа сутринта завърши тази първа церемония и отново прозвучаха тромпетите,
които за нас все още бяха невидими.
Междувременно войниците се оттеглиха с пленниците, за да изчакат присъдата. Бе образуван
съд, който се състоеше от седемте предводители и от нас. Заедно с девицата като председател, ние
взехме решение всеки от нас да изкаже мнението си за това какво трябва да стане с пленниците.
Първото предложение беше всички да бъдат убити, един от друг по-болезнено, според това до каква
степен се бяха провинили по отношение на поставените условия. Други желаеха всички да се задържат
в плен, но и двете предложения не се харесаха на председателката, нито на мен.
Накрая освободеният от мен император, един херцог, моят съсед и аз разрешихме въпроса така:
като начало, изисканите господа трябваше да бъдат изведени мирно и тихо от двореца; другите
можеше да бъдат изпратени с повече подигравки – те трябваше да бъдат изпъдени голи, а останалите
да бъдат набити с бичове или изгонени от кучетата.
Онези, които вчера се бяха предали доброволно, получиха правото да си заминат без наказание,
обаче прекалено самонадеяните и онези, които се бяха държали нахално и невъзпитано на масата,
трябваше да бъдат наказани телесно и душевно - всеки според степента на провинението си.
Това предложение се хареса на девицата и получи най-много гласове. На всичко отгоре, на всеки
един бе отпуснат по още един обяд, което веднага им бе съобщено. Присъдата бе отложена за
дванадесет часа на обяд. С това заседанието беше приключено.
След това девицата, заедно със свитата си, зае обичайното си място, а ние бяхме поканени да
заемем място на най-предната маса в залата, докато цялата процедура бъде извършена. След това щяха

www.spiralata.net 16
да ни заведат при младоженеца и булката. Това обещание ни успокои напълно.
Междувременно пленниците бяха доведени отново в залата и всеки един бе настанен според
положението си. На тях им бе заповядано да се държат малко по-прилично от вчера, но това беше
излишен съвет, защото смелостта отдавна ги беше напуснала.
В интерес на истината и без да искам да лаская някого, трябва да свидетелствам, че общо взето,
високопоставените лица най-добре се справяха в тази непривична ситуация. Тяхното държание беше
доста семпло, но искрено. Те и сега все още не бяха в състояние да видят прислужниците, докато за
нас сега те бяха видими, което ме радваше извънредно много. Въпреки че имахме щастието да бъдем
избрани, ние не се възгордяхме, а напротив, обърнахме се към другите и се опитвахме да им вдъхнем
смелост, като ги обнадеждавахме, че положението за тях може би няма да е чак толкова страшно. Те
пожелаха да узнаят от нас присъдата, но това ни беше толкова строго забранено, че никой не посмя да
каже и дума. Ние ги утешавахме, доколкото можехме, и пиехме с тях вино, та дано им се повдигне
настроението.
Нашата маса беше покрита с червено кадифе, а на нея бяха поставени сребърни и златни чаши за
пиене, което бе наблюдавано от другите с удивление и голяма болка. Току-що бяхме заели местата си,
когато при нас дойдоха двамата пажове и от името на младоженеца удостоиха всеки един от нас със
златно руно, на което беше изобразен един крилат лъв, с молбата да го носим на масата и да държим
на висота и уважение името и достойнството на Ордена (в който Негово Величество сега ни дава
правото да участваме и в който скоро щеше да ни приеме с подобаващата тържественост). Ние
приехме отличието с най-голямо покорство и се заклехме да изпълняваме в послушание всичко, което
Негово Величество нареди. Освен това, единият от благородниците носеше със себе си списък, в който
бяхме записани според истинския ни ранг, и ако сега трябва да премълча мястото си в него, аз го
върша от страх да не бъда наказан поради горделивост, което би означавало провинение по отношение
на четвъртата тежест.
Тъй като обядът беше много богат, ние попитахме един паж дали ще ни бъде позволено да дадем
на нашите приятели и познати измежду осъдените една скромна част от храната, и след като това ни бе
разрешено, прислужниците нагостиха познатите ни пребогато. Тъй като те не виждаха прислужниците
и не знаеха откъде идва храната, аз сам се опитах да занеса на един от тях. Тъкмо бях станал, когато
един от прислугата дойде и ме предупреди най-приятелски да не правя това, защото ако някой от
пажовете види, веднага ще го съобщи на Краля, което със сигурност ще ми струва много скъпо, и
понеже само той ме е видял, няма да ме издаде, ако се постарая отсега нататък да съблюдавам по-
добре достойнството на Ордена. По този начин служителят толкова ясно ми изложи становището си,
че доста време не посмях да се помръдна на стола. Аз благодарих за сърдечното предупреждение,
доколкото това беше възможно в бързината и уплахата ми.
Скоро след това прозвучаха отново тромпетите. Ние вече знаехме от опит, че те известяват
идването на девицата и се приготвихме да я посрещнем. Тя се появи отново заедно с привичната си
свита, седейки на високия си трон. Пред нея един паж носеше златна чаша, а друг - пергаментов
документ. След като се изправи грациозно от трона, тя взе златната чаша от ръката на пажа и ни я
подаде, като каза, че тя ни се връчва от името и по заповед на Негово Величество със заръката да пием
в негова чест. На капака на чашата бе излята много изкусно от злато богинята Фортуна, която
държеше в ръката си едно развято алено флагче, и понеже вече прекалено добре познавах измамността
на щастието, не пих с особено голяма радост.
Девицата носеше също като нас златно руно с лъв, от което заключих, че тя вероятно е
предводител на Ордена. Ние я попитахме за името на Ордена и тя отговори, че не може да го обяви в
момента, защото въпросът с пленниците още не е разрешен. Поради тази причина техните очи
трябвало да бъдат още затворени, а това, което бе разкрито на нас, щяло само да ги шокира и
раздразни, въпреки че откритото ни досега изобщо не можело да се сравнява с честта, която ни очаква.
След това тя пое от ръката на другия паж документа, който се състоеше от две части. Частта,
която се отнасяше за първата група, гласеше приблизително следното:
„Те трябва да признаят, че са чели твърде лекомислено лъжливи книги и че са имали прекалено
високо мнение за себе си и затова са дошли в двореца, без изобщо да са били поканени. Вероятно по-
голямата част от тях са дошли само с желанието да забогатеят, за да могат после да живеят в разкош и

www.spiralata.net 17
изобилие. По този начин те са се изкушили и са се изложили на толкова много позор и подигравки, че
заслужават да бъдат строго наказани за това."
Те признаха всичко това и смирено го потвърдиха с ръкостискане. Към останалите обръщението
беше наистина много строго:
„Те са знаели много добре и напълно са съзнавали, че са съставили неверни книги, пълни с
измислици, че са смятали за глупаци другите, мамили са ги, поради което мнозина са загубили
кралското си достойнство. Те сигурно са знаели какви безбожни и съблазнителни способи са
използвали, като не са пощадили дори и самата Божествена Троица, а напротив – злоупотребили са с
нея, за да измамят всеки. Сега обаче е излязло наяве с какви практики са се опитвали да заблуждават
праведните гости и да водят невежите хора по криви пътища. Също така било общоизвестно, че те
открито робували на сладострастието, изневярата, лакомията и други нечисти неща, което
представлява нарушение на обществения ред на нашето кралство. Накратко, тъй като те много добре
знаят, че са нанесли вреда на Негово Кралско Височество пред обикновения народ, трябва да се
признаят публично за изобличени като предатели, шарлатани и мошеници, които заслужават да се
отделят от честните хора и да бъдат наказани."
Това ПРИЗНАНИЕ ТЕ НАПРАВИХА НЕОХОТНО. Но понеже не само девицата ги заплаши и се
закле, че ще ги накаже със смърт, а и другите взеха страна, като се обърнаха яростно срещу тях и ги
обвиниха в коварно измамничество, то те, за да се предпазят от най-лошото, се принудиха да признаят
вината си. Но заедно с това, те заявиха, че не бива да ги наказват толкова тежко, защото жертвите били
господа, които на всяка цена искали да дойдат в двореца и за тази цел им обещали много пари. Затова
всеки от виновниците бил употребил всевъзможни хитрости, за да си осигури печалбата. Така те
стигнали до това положение. Но тъй като това не им се удало, според тяхното мнение те не са сторили
по-голямо зло от техните господари. Ако последните им били казали, че поне един от тях иска да влезе
в двореца, тогава те нямало да се излагат на една толкова голяма опасност и заради една малка изгода
да преминат с тях през стените. Техните книги се разпродавали толкова добре, че всеки, който не
можел по друг начин да се оправи в живота, просто бил принуден да си послужи с такава измама.
Затова те биха се надявали, че при една справедлива присъда ще се вземе под внимание, че са служили
по изрична заповед на господарите си, както в края на краищата се полага на служителите им.
С такива и подобни думи те се опитваха да се оправдаят. Но получиха отговор, че Негово
Кралско Височество е взел решение всички да бъдат наказани, един от друг по-тежко. Защото това,
което казаха за свое оправдание, е вярно само отчасти (и затова и на господарите няма да им се
размине), обаче всички, които са се държали толкова нахално и вероятно са подвели и съблазнили
нищо не подозиращи и невежи хора против тяхната воля, могат спокойно да се подготвят за смъртта, а
също и онези, които с измамническите си книги са обидили Негово Кралско Височество, което ясно
може да се докаже със собствените им книги.
Като чуха това, много от тях горчиво заридаха. Те паднаха на колене, като захленчиха и се
молеха за милост, но това не им помогна. Аз много се учудих, че девицата остана толкова равнодушна
към тях, тъй като нещастието им (въпреки че повечето от тях ни бяха причинили много страдания и
мъки) събуди във всички ни състрадание и ни развълнува до сълзи. Девицата изпрати бързо пажа
някъде и след малко той се върна с всички бронирани мъже, които в този ден се бяха строили до
везната. На тях им беше заповядано да съберат около себе си своите пленници и да ги заведат в
правилен ред в голямата градина, и то така, че всеки един брониран да върви заедно с един пленник.
Аз бях много изненадан от това колко бързо всеки позна своите.
На моя съсед от вчера също бе разрешено да отиде отвързан до градината и да присъства на
изпълнението на присъдите.
Когато всички излязоха навън, девицата се изправи и ни помоли да седнем на стъпалата, за да
присъстваме на изпълнението на присъдата. Ние не се противопоставихме, а оставихме всичко както
беше на масата (с изключение на чашата, която девицата повери на един паж), и облечени в
разкошните си дрехи, бяхме закарани от самодвижещия се трон навън толкова леко, като че ли
летяхме във въздуха, и така се озовахме в градината, където всички станахме.
Тази градина не бе особено красива, но на мен ми допадна безупречното разположение на
дърветата. Там имаше и една разкошна чешма, украсена с чудни изображения, надписи и странни

www.spiralata.net 18
знаци (с които, ако е рекъл Бог, ще се занимая в една бъдеща книга). В тази градина бе построено
дървено скеле, покрито с красиво нарисувани покривала. Четири галерии се издигаха една над друга.
Първата беше по-красива от другите и бе покрита с бяла тафта, поради което ние не знаехме кой се
криеше там.
Втората беше празна и непокрита, а последните две бяха покрити с червена и синя тафта. Като се
приближихме до скелето, девицата се поклони до земята, което много ни уплаши, защото си
помислихме, че Кралят и Кралицата не са далеч. След като и ние се поклонихме от уважение, както
подобава, девицата ни заведе по една вита стълба до втората галерия, където тя зае най-високото
място, а ние я следвахме в предишния ред.
Не мога да говоря за това колко голяма беше благодарността на императора, спасен от мен, както
и за доброто му поведение на масата, а и преди това, защото би прозвучало жестоко, некоректно. Той
беше осъзнал напълно в какво отчаяние и мъка щеше да бъде, ако трябваше да изчака присъдата, и то
под порой от унижения и подигравки, а вместо това, благодарение на мен, се радваше на висока чест и
достойнство.
Междувременно при нас влезе девицата, която ми донесе поканата за сватба и която оттогава не
бях виждал. Тя първо затръби с тръбата си, а след това произнесе със силен глас присъдата:
„Негово Кралско Величество, моят всемилостив господар, би желал от цялото си сърце
поканените от Него да се бяха явили с такива качества, че сега да биха могли да увеличат сиянието на
радостната сватба в Негова чест. Тъй като обаче всесилният Бог пожела иначе, Негово Величество
няма право да се оплаква от това, а трябва да се придържа към добрите стари обичаи на това кралство.
Но за да бъде сега Неговото вродено милосърдие прославено навсякъде, Негово Величество и неговите
съветници и благородници решиха да смекчат съществено произнесената присъда. Затова на първо
място Негово Величество подарява на вас, господарите и владетелите, не само живота, но е решил и да
ви пусне на свобода с приятелската молба да не Му се сърдите за това, че смята да проведе
посветеното в Негова чест празненство без вас, и да вземете под внимание факта, че всемогъщият Бог
и без друго ви е подарил повече, отколкото заслужавате, макар че Неговите пътища са неведоми.
Също така няма да пострада и вашето име, въпреки че сте изключени от нашия Орден, защото ние
всички сме такива, че никой от нас не е в състояние да постигне всичко. Но понеже сте били
подведени от зли мошеници, те няма да останат без наказание. Освен това Негово Величество взе
решение скоро да ви предаде един Catalogus haereticorum13 или Index expurgatorius14, за да можете в
бъдеще да различавате по-добре злото от доброто.
Тъй като Негово Величество е решен да наложи своите книги и да предаде на огъня Вулкан
еретичните писания, той ви моли да му помогнете, като всеки от вас трябва да постъпи със своите
писания по този начин, за да може в бъдеще, както той се надява, да се сложи веднъж завинаги край на
всяко зло. По-нататък, не трябва да забравяте, че в бъдеще вие не бива никога повече да пожелавате
така необмислено да попадате тук, за да не бъдете осмени и подиграни от всички, защото вече няма да
можете да се извините като подведени.
Накрая, понеже дължите нещо на държавата, Негово Величество се надява, че никой няма да се
оплаче от това всеки от вас да се откупи с верижка или някаква друга ценност и така да се раздели
като приятел, и ескортиран от нас, да се върне отново при близките си.
Останалите, които не издържаха първата, третата и четвъртата тежести, Негово Величество не
желае да пусне толкова лесно, но за да изпитат и те милосърдието Му, той издаде заповед те да бъдат
напълно съблечени и изгонени голи. Тези, които при втората и петата тежест са били намерени за
прекалено леки, освен голотата си ще бъдат жигосани с една, две или повече дамги, според това колко
тежести не са издържали. Тези, които са били изтеглени чак при шестата и седмата тежести, ще бъдат
наказани по-леко."
По-нататък процедурата продължи така, че за всяка комбинация се налагаше едно определено
наказание, но това е една прекалено дълга история, за да бъде разказана тук.
„Онези, които снощи се оттеглиха доброволно, трябва да бъдат пуснати на свобода, без да
заплатят за това. Накрая, изпечените измамници на народа, които не издържаха нито една тежест, ще
13
Изброяване на лъжеученията
14
Списък на очистителните писания
www.spiralata.net 19
бъдат наказани телесно или със смърт – според случая, а именно: чрез меч или примка, чрез вода или
пръчки. Тези присъди трябва да се изпълнят без милост, за пример на другите."
На това място нашата девица счупи своя жезъл15. След това другата, която прочете присъдата,
наду своята тръба и пристъпи с голяма почтителност към онези, които се намираха зад завесата. Аз не
мога обаче да се стърпя да не съобщя на читателя нещо относно броя на нашите пленници. Имаше
седем, които бяха издържали една тежест; двадесет и един - по две тежести; тридесет и пет – по три;
тридесет и пет - по четири; двадесет и един по пет и седем, които бяха издържали по шест тежести.
Между тези, които бяха стигнали до седмата тежест, но не бяха я издържали, беше този, когото аз бях
откупил. Освен това, имаше и още много, които не можаха да издържат нито една тежест. Само
неколцина обаче бяха успели да се справят с всички тежести.
Всичко това бях изчислил и записал прилежно в моя бележник, докато те стояха пред нас. Много
учудващо беше и това, че измежду всички онези, които бяха издържали до едно определено число
тежести, нямаше нито един, който да прилича на другите. Защото независимо от това, че – както вече
казах - издържалите три тежести бяха тридесет и пет, то един бе издържал първата, втората и третата
тежести, друг - третата, четвъртата и петата, третият - петата, шестата и седмата и така нататък, така че
от всичките сто двадесет и шест души, които бяха намерени за прекалено леки, нямаше и един, който
да е равен на друг. Аз може би щях да преброя всичките с техните тежести, но времето не ми стигна, и
се надявам, че по-късно това ще бъде съобщено със съответните обяснения.
Господата останаха много доволни от тази присъда, защото при първоначалната строгост те не се
бяха надявали на такава мекота. Затова те дадоха много повече, отколкото бе поискано от тях, и
положиха всички верижки, украшения, злато и други ценности - всичко, което носеха със себе си - и се
сбогуваха с почитание. Въпреки че на кралската прислуга беше забранено да се подиграват на
оттеглящите се, някои шегаджии не можаха да се въздържат. То и без друго беше за смях как
помилваните гледаха да изчезнат колкото се може по-бързо, без да се оглеждат и обръщат. Някои от
тях помолиха да им се изпратят обещаните каталози и уверяваха, че ще постъпят с книгите си както е
угодно на Негово Величество. Това им беше обещано още веднъж. На портала всеки получи питието
на забравата, за да могат да забравят случилото се.
След това си заминаха онези, които бяха решили доброволно това. Те бяха пуснати заради
добросъвестността им, но без право да идват още веднъж по този начин. Но в случай, че на тях (това
важеше и за другите) им бъде открито нещо повече, те щели да бъдат отново приети като добре дошли
гости.
Междувременно бяха започнали със събличането на останалите, като на всеки се извършваше
различно наказание според вината. Някои биваха събличани и изпратени голи, но читави; други биваха
изхвърлени навън с камбанки и звънчета; трети пък - изгонени с камшици. Накратко, имаше толкова
много различни видове наказания, че аз не бих могъл да ги изброя. Най-после дойде ред и на
последните. С тях се занимаваха най-дълго, защото преди едни да бъдат обесени, други - обезглавени,
трети пък - удавени, и останалите - да бъдат умъртвени по всякакви начини, измина доста време. При
изпълнението на тези наказания сълзите ми наистина течаха не заради мъките, които те без съмнение
бяха заслужили поради дързостта си, а при мисълта за човешката слепота, ставаща причина да се
занимаваме винаги и отново с това, което е забранено за нас още от грехопадението.
Градината, която преди това беше претъпкана с хора, бързо се опразни, така че в нея останаха
само войниците. След като всичко това се беше случило и бяха изминали около пет минути в тишина,
появи се един красив, снежнобял еднорог със златна лента на врата, на която бяха гравирани някакви
букви. Той се приближи до кладенеца и падна на колене, сякаш искаше да окаже почит на лъва, който
стоеше на кладенеца толкова неподвижно, че го бях взел за изкуствен. Лъвът незабавно вдигна голия
меч, който държеше в лапите си и го пречупи в средата, така че парчетата, ако си спомням добре,
паднаха в кладенеца. След това той рева толкова дълго, докато един бял гълъб не му донесе в човката
си едно маслиново клонче, което лъвът погълна незабавно и се успокои. Еднорогът също се върна и

15
С това свое действие тя потвърждава присъдата. В миналите векове, след произнасянето на присъда, съдията е
счупвал своя жезъл над главите на осъдените. Така той символично е искал да покаже, че както един жезъл след
счупването му не може да бъде възстановен, така и присъдата създава един траен разрив между осъдения и „почтените"
хора, както ги наричат в Алхимичната сватба.
www.spiralata.net 20
застана на мястото си.
После нашата девицата ни поведе по витата стълба на скелето надолу и ние отново се
поклонихме пред завесата. Всички трябваше да измием главите и ръцете си в кладенеца и в същия ред
да изчакаме дотогава, докато кралят, минавайки през един таен вход, влезе отново в покоите си, след
което и ние бяхме отведени със специална музика, блясък, разкош и приятни разговори на предишните
си места. Това се случи приблизително в четири часа след обяд.
Девицата ни назначи по един паж, за да не скучаем твърде дълго. Те не само че бяха облечени
изящно, но бяха много начетени и говореха така умно на всевъзможни теми, че ние имахме причина да
се засрамим. На тях им бе заповядано да ни разведат из двореца (но само на определени места) и
съобразно нашите желания да улеснят възможно най-много престоя ни. Девицата се сбогува с нас,
уверявайки ни, че ще дойде на вечерята, за да отпразнуваме тържественото suspensions ponderum 16. Тя
ни помоли да изчакаме търпеливо идването на утрешния ден, когато ще бъдем представени на краля.
След като тя се раздели с нас, всеки се посвети на това, което го интересуваше най-много. Едни
от нас разглеждаха красивите плочи и дори се опитаха да ги нарисуват, като се чудеха какво може да
означават странните знаци, които се намираха върху тях. Други отново се подкрепяха с ядене и пиене.
Аз и моят другар се оставихме на моя паж да ни развежда из двореца и направихме една
обиколка, за което цял живот няма да съжалявам. Освен многото великолепни антики, на мен ми бе
показана и кралската гробница, от което аз научих повече, отколкото е написано във всички книги на
света. На това място се намираше и чудната птица Феникс, за която преди две години бях издал една
специална книжка. Аз взех решение да напиша също и за лъва, орела, грифона, сокола и другите с
надеждата, че тези писания ще бъдат полезни на някого, както и да издам един отделен трактат с
приложена скица и надписи. Жал ми беше, че моите събратя пропуснаха да видят тези безценни
съкровища, но същевременно размислих, че вероятно такава е била Божията воля.
Фактически най-голямото удоволствие изпитах благодарение на моя паж, защото според
заложбите си всеки един от нас беше заведен от пажовете на местата, които му бяха най-приятни. На
моя паж бяха поверени ключовете и аз имах това щастие, защото, въпреки че той беше поканил и
другите да посетят гробовете, те бяха на мнение, че такива надгробни плочи можели да се намерят и
на гробищата и че един ден ние и бездруго ще трябва да ги посетим. Двамата направихме скици на
монументите и преписи от надписите им, които ще покажа по-късно на благодарните си ученици.
След това НИ бе показана скъпоценната библиотека, която съществуваше още отпреди
Реформацията и въпреки че всеки път, когато се сетя за нея, сърцето ми оживява, сега не желая да
разказвам повече, защото на тази тема скоро ще излезе един каталог.
На входа на тези покои се намираше една голяма книга, каквато никога не бях виждал. Тя
съдържаше всички фигури, зали, портали и всички надписи, тайни и много други неща, с една дума -
всичко, което можеше да се види в двореца. Въпреки че бих желал да разкажа за това, засега
предпочитам да го задържа за себе си, защото първо трябва да изуча по-добре света. Във всяка книга
беше нарисуван портретът на нейния автор. Доколкото разбрах, много от тях са били изгорени, за да
бъде унищожен всеки спомен за тези достойни хора.
След като се опитахме да разгледаме всичко, ние тъкмо бяхме излезли навън, когато един друг
паж дотича и след като пошушна на нашия паж нещо на ухо, последният му предаде ключа и той
веднага се изкачи с него по витата стълба. Нашият паж беше много смутен и след като го помолихме
няколко пъти, той ни разказа, че Негово Височество не желаел да се посещават библиотеката и
гробовете. Той ни помоли, ако ни е мил животът му, да не разказваме нищо на никого, защото вече е
отрекъл всичко. Ние двамата се намирахме между страха и радостта, но мълчахме за случая и никой
повече не ни попита за това. Така прекарахме на двете места три часа, за което никога не съжалих.
При все че беше ударило седем часа, още не бяхме се хранили. Но поради постоянното
оживление гладът се издържаше лесно и специално аз при такова обслужване бих постил цял живот.
След това ни бяха показани красиво оформения кладенец, разкопки и най-различни работилници за
произведения на изкуството, които далеч надминаваха всички наши постижения в изкуството.
Всички помещения бяха подредени във формата на полукръг. От тях добре се виждаше
скъпоценният часовников механизъм, който се намираше в средата, поставен на една разкошна кула,
16
Окачване на тежестите
www.spiralata.net 21
така че наблюдателите можеха във всеки един момент да се съобразяват с хода на планетите, които се
виждаха светещи на него. Така аз успях лесно да установя какво липсва на нашите хора на изкуството,
въпреки че не е моя задача да им го казвам.
Най-после влязох в една голяма зала, която вече отдавна беше показана на останалите. В средата
й се намираше един глобус с диаметър десет метра. Почти половината от него, с изключение на една
малка част, която се заемаше от стълбите, беше вкопана в земята. Този глобус можеше да се върти от
двама души посредством предавки толкова изкусно, че винаги се виждаше само онова, което се
намира над хоризонта. На различни места бяха поставени малки златни кръгчета и аз разбрах добре, че
те имат някакво особено значение, но не можах да открия за каква цел служеха. Моят паж се засмя и
ме посъветва да ги погледна по-добре.
Най-накрая забелязах, че и моята родина беше отбелязана със злато. След това и моят другар
потърси родината си и стигна до същото откритие. Това се случи и с други, които се бяха спрели там.
Във връзка с това пажът ни съобщи, че техният стар Атлас (така се наричаше астрономът) вчера
показал на Негово Кралско Височество, че всички златни точки напълно съвпадат с родината на всеки
от нас. Затова, като видял, че се подценявам, и въпреки това на моята родина се намира една златна
точка, той наредил на началника да се помоли, независимо от резултата, да бъдем премерени без
опасност от наказание, преди всичко поради това, че един от нас имал особено добър знак.
И затова също на мен, не без основание, ми били дали най-главният паж. Аз благодарих горещо
за това и като наблюдавах още по-зорко родината си, забелязах, че освен малките кръгчета, там
минаваха и известен брой красиви линии, но аз го споменавам, без да желая да се хваля. Върху този
глобус видях още други неща, които не желая да разкрия. Всеки човек би трябвало да се запита защо
не всеки град си има философ.
После пажът ни въведе вътре в глобуса. Той беше направен така, че върху морето, там, където на
глобуса имаше най-удобно място, се намираше една плоча, върху която бяха изписани три посвещения
и имената на авторите. Плочата можеше да се повдигне и да се влезе в едно помещение, с място за
четири души. Там се намираше само една кръгла дъска, на която ние седнахме и можехме да
наблюдаваме звездите дори и през деня (тогава вече се беше стъмнило). Те ми приличаха на
скъпоценни камъни, които така разкошно сияеха в правилния си ред и орбити, че аз вече не желаех да
излизам навън.
Пажът бе разказал това на девицата, която по този повод често ме подкачаше. Вече беше време за
хранене, а аз толкова се бях заплеснал по глобуса, че останах почти последен. Затова не се бавих
повече, а си облякох отново дрехата и пристъпих към масата. Там прислужниците ми оказаха толкова
голямо уважение, че не смеех да повдигна очи от срам, поради това, че накарах неволно девицата да
ме чака. Тя забеляза това, улови ме за дрехата и ме заведе така до масата. Излишно е да споменавам за
музиката и другите прелести, не само защото не бих могъл да ги опиша достатъчно добре, но защото и
преди ги бях хвалил, доколкото можех. С други думи, имаше само изкуство и очарование.
След като си разказахме взаимно преживелиците от следобеда - при което за библиотеката и за
монументите никой нищо не спомена - и вече се бяхме вдъхновили от виното, девицата започна да
говори:
„Мили господа, аз имам голям спор с една от моите сестри. В покоите си ние имаме един орел.
Храним го много прилежно и всяка от нас иска да бъде негова любимка, така че от време на време
възниква кавга. Тия дни решихме да отидем заедно при него и се споразумяхме по следния начин: към
която от нас орелът се държи най-приятелски, тя да получи правото да го притежава. Ние отидохме и
аз, както винаги, държах в ръката си един лавров венец; моята сестра обаче нямаше такъв. Като ни
видя двете, той веднага даде на моята сестра клончето, което държеше в човката си и поиска в замяна
моя венец, който аз му дадох. Сега всяка от нас си мисли, че той я обича най-много. Как трябва да
постъпя в този случай?"
Чаровният разказ на девицата се хареса на всички и всеки очакваше с интерес решението на
загадката. И тъй като всички ме загледаха и очакваха да започна, моята душа така се обърка, че не ми
остана нищо друго, освен да кажа следното:
„Милостива госпожице, проблемът на ваша милост лесно би се разрешил, ако нещо не ме
безпокоеше. Аз имах двамина приятели, които ме обичаха безкрайно. Понеже не били сигурни в това

www.spiralata.net 22
кого обичам повече, те решили внезапно да се затичат към мен. Този, когото бих посрещнал първо,
щял да е истинският. Това и направиха. Но единият не можеше да следва другия, поради което
изостана назад и заплака. Другият посрещнах с учудване.
Когато ми разказаха за уговорката си, аз не можах да взема решение и чакам досега някой да ми
даде добър съвет."
Девицата се учуди на това и разбра много добре какво всъщност ставаше с мен, след което
отговори: „Добре, нека да бъдем квит и някой друг да намери решението". С моето изказване бях
накарал и другите да се разприказват. Така един започна по следния начин:
„В моя град неотдавна една девойка бе осъдена на смърт. Тъй като съдията я съжали, нареди да
се съобщи, че ако се намери някой, който желае да я спечели в бой, тя ще бъде освободена. Жената,
обаче, имаше двама любовници. Единият се приготви и се яви, за да изчака противника.
Междувременно пристигна и другият, но понеже беше закъснял, реши, въпреки това, да се бори и
умишлено да загуби, за да остане жената жива. Речено-сторено, но след това и двамата я поискаха. Е,
господа, кажете ми сега, кому тя принадлежи?"
При това девицата не можа да се въздържи и каза: „Мисля, че вместо да науча повече, аз сама
попаднах в мрежата. Сега искам да чуя дали има и други истории."
„Така е", отговори трети, „по-голямо приключение от това, което ми се случи, още не е
разказано. Като младеж обичах една почтена девойка. За да постигна любовната си цел, аз помолих
една стара бабичка да ме заведе при нея. Така се случи, че точно тогава дойдоха братята на девицата и
като видяха, че сме тримата сами, така се разгневиха, че искаха да ме убият. Но понеже много им се
помолих, накрая трябваше да се закълна, че ще взема всяка една от тях за жена за по една година.
Кажете ми сега, господа мои, коя да взема първо, старата или младата?"
На тази загадка всички се смяхме много. Въпреки че някои разискваха случая, шепнейки, никой
не желаеше да вземе отношение. След това започна четвъртият:
„В един град живяла една честна жена благородничка, която всички много обичали, но най-вече
един млад благородник, който очаквал от нея прекалено много. Накрая тя му изпратила следното
съобщение: Ако я заведе през студената зима в една красива зелена градина с рози, молбата му ще
бъде удовлетворена, а ако това не му се удаде, да не й се мярка повече пред очите. Благородникът
пребродил целия свят, за да намери някой, способен да му помогне, докато накрая открил един стар
човек. Старецът му обещал да направи исканото, ако получи половината от богатствата му. Младият
мъж обещал да изпълни това и старецът от своя страна извършил чудото. Така благородникът поканил
в градината споменатата жена, която, противно на очакването си, намерила всичко зелено, приятно и
топло. Тогава тя си спомнила за своето обещание, но пожелала само още веднъж да се върне при
съпруга си, на когото със сълзи и въздишки изплакала мъката си. Понеже той се убедил в нейната
вярност, я изпратил обратно, за да задоволи желанието на нейния любим, който бил положил толкова
много усилия да я спечели. Благородникът, от своя страна, бил толкова трогнат от почтеността на
съпруга, че счел за грях да докосне една толкова възвишена жена. И така, той с почит и уважение я
изпратил да се върне обратно вкъщи при своя съпруг. Старецът, като узнал за верността на тези
двамата, и понеже не желаел да остане по-назад, върнал обратно имотите на благородника и си
заминал. Сега аз не зная, скъпи господа, кой измежду тях е доказал най-голяма вярност."
Сега ние останахме със затворени уста. Дори и девицата не пожела да отвърне нищо друго и каза
само: „Нека някой друг господин да продължи".
Затова и петият, без да се бави, започна: „Драги господа, аз не желая да ви отегчавам. Чия радост
е по-голяма, тази на човека, който вижда онова, което обича, или на онзи, който само си спомня за
него?" „Този, който го вижда", каза девицата. „Не", отвърнах аз, поради което се надигна препирня.
Сега шестият извика: „Драги господа, аз трябва да си взема жена. Сега пред мен се намират една
девица, една омъжена жена и една вдовица. Ако ми помогнете да се освободя от това колебание, после
ще се опитам да изгладя вашия спор."
„Това все още е добре, отговори седмият – когато все още имаш избор. При мен работата е
друга. На младини обичах от цялото си сърце една красива и почтена жена, и тя мен - също. Но поради
съпротивата на нейните приятели ние не можахме да се оженим. Затова тя бе омъжена за един също
така честен и приличен момък, който се отнасяше към нея с уважение и любов. Един ден тя получи

www.spiralata.net 23
непоносими родилни болки, които толкова я изтощиха, че хората я помислиха за умряла. Затова тя бе
погребана с голяма траурна тържественост.
Тогава си помислих: „След като тази жена не ми принадлежеше приживе, то поне сега да я
прегърна и целуна като мъртва." Така аз взех със себе си моя слуга и той през нощта я изрови от гроба.
След като отворих ковчега, аз я взех в прегръдките си, докоснах сърцето й и почувствах, че то
леко трепна, след което движението му от моята топлина постепенно се усили, докато накрая разбрах,
че тя е жива. Така я заведох в пълна потайност в къщата си. След като стоплих тялото й с една
разкошна билкова баня, аз я поверих на майка си и след известно време съживилата се роди едно
хубаво момченце. След два дни, тъй като тя много се чудеше, аз й разказах всичко, с молба в бъдеще
да сподели брачното ложе с мен. Тя обаче много се натъжи, защото това би причинило мъка на нейния
съпруг, който се бе отнасял към нея с много любов и уважение. Но така, както стояха нещата, тя
смяташе, че дължи любов както на единия, така и на другия. След два месеца - тъй като трябваше да
заминавам - аз поканих мъжа й на гости. Между другото го попитах дали би приел отново покойната
си съпруга, ако тя би се върнала при него. Той потвърди, като плачеше със сълзи.
Тогава аз доведох жена му заедно с момченцето, разказах му всичко и го помолих да признае моя
брак с нея. След дълги спорове той не успя да ме убеди да се откажа от правата си и трябваше да ми
остави жената. Сега спорехме само за сина."
Тук девицата го прекъсна и каза: „Аз се учудвам, че вие сте искали да удвоите страданието на
покрусения мъж." „Как така", отвърна онзи, „нима нямах никакви права?" Между нас избухна спор по
въпроса. Повечето смятаха, че той е постъпил правилно. „Не", каза той, „аз му дарих и двамата -
неговата жена и сина му". Кажете ми сега, драги господа, моето красноречие ли бе по-голямо, или това
на мъжа?" Тези думи така оживиха девицата, че тя нареди в чест на тези двамата всички да бъдат
почерпени с по едно питие. В резултат на това гатанките на останалите малко се объркаха, така че не
съумях да ги запомня всичките. Сещам се още за една такава. Един разказа, че преди няколко години
познавал лекар, който си купил дърва и се отоплявал с тях през цялата зима. Но като дошла пролетта,
той продал дървата и отоплението му излязло безплатно. „Това наричам аз изкуство", каза девицата,
„но сега времето изтече". „Да", каза моят приятел, „който не успее да разгадае всички гатанки, нека да
съобщи това на всички останали с вестоносец. Аз смятам, че това не бива да бъде скрито от никого."
Междувременно започна благодарствената молитва. Ние всички станахме, сити и доволни. Аз
бих желал обслужването и храната винаги да са такива. След като се разходихме малко из залата,
девицата ни попита дали желаем да започне сватбата. „Да, благородна и добродетелна девице", каза
един.
След това тя тайно отпрати нанякъде един паж, но продължи разговора с нас. Тя се държеше
толкова свойски с нас, че аз си позволих да я попитам как й е името. Девицата се усмихна на моята
дързост, но не го издаде, а отговори: „Моето име съдържа петдесет и пет, и въпреки това само осем
букви; третата е третата част от петата; ако се прибави след това към шестата, се получава едно число,
коренът на което, събран със стойността на първата буква, вече е по-голям, отколкото самата трета, и е
половината от четвъртата. После петата и седмата са еднакви, първата и последната - също. Те,
събрани заедно с другите, се равняват на шестата, която е само с четири по-голяма от третата,
умножена по три. Сега кажете ми, господине мой, как се казвам?"
Отговорът й беше достатъчно усукан, но аз още не се предавах и казах: „Благородна и
добродетелна девице, не може ли да узная поне една единствена буква? „Да", каза тя, „това е
възможно".
„Каква числена стойност има тогава седмата буква?", попитах аз. „Тя отговаря на броя на
събраните тук господа", отвърна тя. Това ми бе достатъчно и аз лесно открих нейното име 17. Тя остана
много доволна от това и обеща, че ще ми бъдат разкрити още повече такива неща.
Междувременно няколко девици вече се бяха приготвили и се приближаваха с голямо
великолепие. Две млади момчета осветяваха пътя пред тях. Единият имаше весело лице, светли очи и
17
Името на Девицата е ALCHIMIA, при което A=l, L=ll, С=3, Н=8, 1=9, М=13,1=9 и А=1, значи заедно 55, така, както
Девицата казва. Това решение бе пресметнато с редица алгебрични уравнения и от философа и математик Лайбниц (1646-
1716). Решението показва, че Андре употребява нумерологичните стойности на буквите и техния ред в азбуката, т.е. А=1,
В=2, С=3 и т.н. Някои могат да установят, че буквата L би трябвало да има стойност 12, а не 11. Предполага се, че Андре,
който е бил отличен математик, умишлено е вмъкнал тази малка хитрост, за да затрудни решението на загадката.
www.spiralata.net 24
правилни черти. Другият изглеждаше да е малко гневен - каквото поискаше, трябваше да стане, както
разбрах по-късно. След тях вървяха четири девици. Едната гледаше целомъдрено към земята и имаше
смирени жестове. Другата също беше скромна и срамежлива девица. Третата се ужаси от нещо, когато
влязоха. Както разбрах, тя не можеше да остане, защото сме били прекалено весели.
Четвъртата донесе няколко букетчета, за да покаже своята любов и щедрост. След четирите
дойдоха други две, които бяха облечени още по-разкошно и красиво. Те ни поздравиха с изискани
жестове.
Едната носеше синя рокля, обсипана със златни звезди, а другата - зелена с червени и бели
ивици. На главите им се развяваха красиви кърпи, които много добре им стояха. Накрая дойде една
сама, която носеше на главата си малка коронка и гледаше повече над себе си, към небето, отколкото
към земята. Ние си помислихме отначало, че тя е булката. Но се оказа, че не е, въпреки че по
достойнство, богатство и положение далеч я надминаваше и по-късно управляваше цялата сватба.
Сега ние последвахме действията на нашата девица и паднахме на колене, въпреки че тя се
държеше много смирено и богобоязливо. Тя подаде на всеки ръката си и ни предупреди да не се чудим
много, защото това бил един от най-малките й подаръци и че е необходимо да обърнем очите си към
Създателя, да се учим да познаваме в това неговото всемогьщество, да продължим да вървим по пътя,
по който сме тръгнали, и да се възползваме от такива милости за слава на Бог и за доброто на хората.
Нейните думи бяха съвсем различни от тези на нашите малко по-светски девици и ме пронизаха до
мозъка на костите. „А ти", обърна се тя към мен, „си получил повече от другите и гледай да дадеш
също така повече." Тази проповед ми прозвуча много странно.
Като видяхме девиците с музиката, ние помислихме, че трябва вече да танцуваме, но времето за
това още не беше дошло. Впрочем, тежестите, за които разказах, се намираха все още там. Затова
кралицата (която още не познавах) заповяда на девиците да вземат по една тежест. На нашата девица
обаче даде своята, която бе последната и най-голямата, след което им каза да я следват. Нашата
царственост беше по-малка, защото аз забелязах, че нашата девица е прекалено добра към нас и че не
бяхме оценени чак толкова високо, колкото някои си бяха въобразили. И така, ние я следвахме в
определения ни ред. Заведоха ни в първите покои и там нашата девица закачи най-напред своята
тежест. При това звучеше една хубава духовна песен. В тези покои нямаше нищо ценно, освен няколко
красиви молитвени книги, които не бива да липсват. В средата имаше поставка, много удобна за
молитва. Там коленичи кралицата и ние трябваше да коленичим в кръг около нея и да повторим
следната молитва, която една от девиците прочете от една книжка: „Нека тази сватба да бъде за слава
на Бог и за наша полза". След това отидохме в други покои, където първата девица също закачи своята
тежест, и продължихме така, докато всички церемонии бяха изпълнени. След това кралицата отново
подаде на всеки един от нас ръка и се оттегли с девиците. Нашата предводителка остана още малко
при нас. Но тъй като вече беше два часът през нощта, тя не желаеше да ни задържа повече. Струваше
ни се, че на нея й е много приятно да бъде с нас. Тя ни пожела лека нощ и спокоен сън, като се раздели
с нас приятелски и сякаш без особено желание.
Нашите пажове бяха известени да ни разведат по стаите и останаха при нас, за да ни служат, ако
нещо ни е необходимо, като за всеки имаше отделно легло. Моята стая (за останалите не зная) беше
царски обзаведена с красиви килими и картини. Преди всичко обаче ми допадаше най-много моят паж,
защото той беше извънредно красноречив и толкова вещ в изкуствата, че аз заспах чак към три и
половина. Това беше първата нощ, през която можах да спя спокойно, но въпреки това един кошмар не
ме остави на спокойствие. Цяла нощ се занимавах с една врата, която не можех да отворя. Накрая това
ми се удаде. С такива фантазии си отлетя времето, докато най-накрая се събудих, когато почти бе
настъпил денят.

www.spiralata.net 25
 Мистериите на розенкройцерите

ЕЗОТЕРИЧЕН АНАЛИЗ НА АЛХИМИЧНАТА СВАТБА НА ХРИСТИЯН РОЗЕНКРОЙЦ

ГОДИНА 1459
ЧАСТ I

Въведение
Този, който се задълбочи в хода на развитието на гностичната работа, ще открие, че тя може да
бъде сравнена с изкачването по една стълба. Когато един такъв човек се изкачи на поредното стъпало
по спираловидната стълба на кулата, ще открие, онемял от благодарност, че прозорците му предлагат
все нови и нови гледки, допринасящи също и за неговото развитие.
И така, ние се намираме в началото на обясненията на опитностите на Християн Розенкройц по
пътя към алхимичната сватба като зрители на този необикновен празник. Но може би мнозина от
нашите читатели (и ние се надяваме много на това!) ще стигнат скоро до откритието, че те не могат да
си останат само с това наблюдение. Един контакт - все едно по какъв начин - с живата действителност,
за която говори Алхимичната сватба, и събуждащото въздействие, което оказва върху истински
търсещия човек, никога не отслабва своето значение и не престава да пробужда в него желанието да
вземе реално участие със своя живот в тази действителност.
Затова, драги читателю, ние като че ли тръгваме на пътешествие заедно с Християн Розенкройц с
такова растящо желание в душата. Трябва да се подготвим за разкриването на тайните на едно
извънредно важно за нас ново жизнено поле - новото жизнено поле на Мистерийната школа, Третият
от трите храма, жилището, към което принадлежим вече по силата на връзката ни със съвременната
Духовна школа, дори и да е още несъзнателно, защото раждането на Светлината, новораждането чрез
душата, още не се е състояло.
Тогава между нас и новото жизнено поле - това ново жилище, новия Йерусалим, вече съществува

www.spiralata.net 26
със сигурност едно взаимодействие. То се осъществява чрез гностичното излъчване и чрез нашия
контакт с братята и сестрите, които вече са влезли в новото състояние. При наближаващите събития
това взаимодействие ще има съвсем други аспекти и последствия, защото под въздействието на
мистерийните планети са започнали да действат могъщи процеси, в които са включени както
отделният ученик сам за себе си, така и групата като цяло. Затова идващите скоро събития и разкрития
са от голямо значение за групата и за всички, които са се подготвили напълно за тях. За онези обаче,
които само наблюдават и изчакват, тези разкрития биха могли да подействат много неприятно,
отчайващо и разочароващо. Защото се очаква, че при идването на младоженеца лампите, т.е. новите
душевни факли на всички гости в сватбената зала, горят и са снабдени с достатъчно гориво.
Поради тези именно причини ние желаем, като подготовка за идващите събития и в памет на
Йохан Валентин Андре, да поемем факлите и да говорим за Пътя, водещ към областта на гностичните
мистерии, както и за последствията за всички, които вървят по него. Ние желаем да направим това въз
основа на Алхимичната сватба на Християн Розенкройц. Това е едно от най-известните съчинения на
класическото Братство на розенкройцерите, и ние имаме право да допълним: едно от най-оспорваните,
защото мнозина са писали, полемизирали и фантазирали върху тази книга.
По отношение на нейната стойност и значение се е развихрил голям спор. Много въпроси са
задавани във връзка със съдържанието й. Какво желае да каже авторът с всичко това? Хората се
питаха: „Това сериозно ли е, или е шега?" Някои бяха склонни да приемат последното, преди всичко
защото стана известно, че авторът Йохан Валентин Андре е написал книгата на шестнадесетгодишна
възраст, но и защото съдържанието и формата й могат да им се сторят извънредно фантастични и днес
биха могли да послужат за добър сценарий на някой филм. В Алхимичната сватба обаче се описват
подробно, много точно и повече от ясно всички посвещения на Християн Розенкройц, и то толкова
ясно, колкото въобще е възможно; тук са дадени всички обяснения, без да се пропусне и най-малката
подробност.
Но кой е бил, или по-точно кой е Християн Розенкройц? Той е първообразът на истинския,
първоначален Човек, на човека, който като истински християнин е освободил в себе си Христос чрез
вървенето по пътя на Кръста, в силата на Розата. Пътя, по който диалектичният човек трябва да върви
към освобождение - това е пътят на Петорния гносис. И това е кръстният път. Кръстът се образува от
две силови линии, които се пресичат под прав ъгъл. Това означава пълна промяна, едно преобразуване
на сили, едно истинско алхимично превръщане.
Розата в нас трябва да бъде свързана с нейния истински жизнен свят - с полето на безсмъртието.
Розата трябва да бъде освободена чрез кръстния път на трансфигурацията. Затова ние говорим за
Розенкройц (Роза и Кръст). Тази работа трябва да бъде осъществена в Христовата сила, в
електромагнитната сила на Универсалния живот. Затова човекът, който наистина върви по този път и
го осъществява, е един Християн Розенкройц. Ние сме розенкройцери, когато извървим този път
докрай. Ние ставаме розенкройцери, когато поставим началото на Пътя. И който тръгне по този път,
придобива естествено известни опитности. За такъв човек е много важно да знае дали неговите
опитности и техните последици са правилни, дали те се хармонизират с Пътя, дали ден след ден
неговите реакции при изкачването на степените са правилни.
Така или иначе, всеки ученик може да намери за себе си в Алхимичната сватба едно абсолютно
цялостно описание на опитностите и последиците на този път. Езикът, съдържанието и строежът на
книгата отговарят напълно на това намерение. Обаче онези, които не желаят и в никакво отношение
нямат намерение да вървят по Пътя, въобще не ще могат да разберат нейното съдържание. Те, както
винаги, имат определено мнение за всичко и ще кажат всевъзможни неща, но в никакъв случай нещо
правилно.
Ако някой върви по Пътя и го изпитва по този начин, той никога не би могъл да го обясни на
друг с по-големи подробности. Затова Алхимичната сватба в действителност изобщо не е написана по
забулен начин, въпреки че на външните хора им се струва така. Тя е едно ясно потвърждение за онези,
които сами постигат тези опитности. Сега човек би могъл да постави въпроса: Тогава има ли смисъл
да се говори на хора, които нямат този опит? Нашият отговор гласи: Тази книга желае и може да бъде
ключ по Пътя. Онзи, който разбира, че е получил ключ, знае също, че съществува и врата, на която
този ключ става; а там, където има врата, има и къща. Тази къща е къщата на човечеството. И ние

www.spiralata.net 27
желаем да осъзнаете това. Това е къщата, за която Христос казва: „Това е къщата на моя Отец, в която
има много жилища."
Алхимичната сватба описва пътя, който води до тази къща и въвежда в нея. Има три
възможности за успешното разбиране на алхимичната сватба:
1. като притежател на ключ;
2. като начинаещ;
3. като опитен.
Като притежател на ключ човек знае: Съществува една къща, която го очаква; за него има едно
наследство. Само да желае сериозно, той може във всеки един момент да влезе в тази къща.
Следователно дори и само като носител на ключ, той вече е един богат човек, защото притежава
познание, дори и то да е частично.
Като начинаещ, човек отваря вратата и вижда, че началните му предположения веднага се
потвърждават. И когато види първите помещения на къщата, той ще може да узнае по-добре от
всякога и да разбере без много отвлечени разсъждения как изглежда останалото. Като опитен той
намира потвърждение за всичко по такъв начин, че неговите предположения и опитности биват далеч-
далеч надхвърлени. Така той от опитен се превръща в притежател.
Алхимичната сватба може да бъде водач по целия този Троен път, но само за онези, които
неотклонно се стремят. И така, съдържанието на книгата, както вече се спомена, е извънредно
приказно. В продължение на седем ди и Християн Розенкройц ще премине през различни ритуали и
изпитания и накрая ще бъде посветен в званието Рицар на Златния Камък. Седемте дни се предшестват
от един пролог и един сън. По-нататък срещаме романтични описания, между другото и това за
претеглянето на добродетелите на отделните кандидати. Много крале, императори и благородници не
успяват да достигнат дори и до първата присъда, до първата тежест, като им налагат различни
наказания и накрая биват изгонени. Учените и благородниците биват подиграни, а набожните господа
и мнимите магове - изобличени като престъпници и разкрити като дилетанти имитатори на
Философския камък, и накрая - изхвърлени от везната с камшици и пръчки. Други пък са
самохвалковци: един чувал шумоленето на небето, друг виждал света на Платон, трети можел да брои
атомите на Демокрит, а четвърти пък открил вечното движение - перпетуум-мобиле. Но на всички тях
е чуждо отказването от всякакъв егоизъм, самохвалство и фантазиране и още никой от тях не е умрял
за света на желанията.
Само голямата скромност и себепознание помагат на Християн Розенкройц да победи. Едва
когато, стигнал до края на изпитанията си, трябва да напише името си в един малък параклис, той
пише: „Най-голямото познание е, че ние нищо не знаем ".

ДЕН ПЪРВИ
Вечерта преди Великден седях до масата, след като бях разговарял, както ми е навик, с моя
Творец в една смирена молитва и бях размишлявал върху великите тайни, чрез които Бащата на
светлината ми бе показал в изобилие своята царственост. И тъкмо исках да си приготвя заедно с
моето скъпо великденско агне в сърцето си един неподквасен, чист хляб, когато изведнъж се изви
такъв ужасен вятър, та си помислих, че планината, в която бе вкопана моята къщичка, ще се
разпадне. Тъй като не би ме изненадано такова нещо, идващо от страна на дявола, който ми бе
причинил доста страдания, аз се въоръжих със смелост и продължих размишленията си, когато
някой ме докосна по гърба - което не беше обичайно и от което аз така се уплаших, че не посмях да
се обърна. Въпреки това запазих своята увереност, доколкото човешката слабост я позволява при
подобни ситуации. Но когато повторно ме подръпнаха за дрехата, аз се обърнах. Пред мен стоеше
една чудно красива жена, чиято небесносиня премяна бе обсипана като небето с разкошни златни
звезди. В дясната си ръка тя държеше една тръба от чисто злато. На нея бе гравирано едно име,
което успях да прочета, но впоследствие ми бе забранено да разкрия.
В лявата си ръка държеше голяма връзка с писма, надписани на най-различни езици, които тя,
както разбрах по късно, трябвало да разнесе по всички страни на света.
Тя имаше също така големи, красиви криле, целите обсипани с очи, с които можеше да се
издига и да лети във въздуха по-бързо от орел. Вероятно щях да запомня повече подробности,

www.spiralata.net 28
свързани с нея, ако тя не беше останала за толкова кратко време, а аз не бях вцепенен от страх и
удивление. Тъкмо когато се бях обърнал, тя извади от връзката писма, които преглеждаше, едно
малко писъмце, постави го на масата с голямо почитание и изчезна, без да каже нито дума. Като се
издигаше във въздуха, тя изтръгна от красивата си тръба един толкова мощен звук, че цялата
планина отекна от ехото, а аз почти четвърт час след това не бях в състояние да чувам дори
собствените си думи.

Вечерта преди Великден

Разказът започва в навечерието на Великден. С това трябва да започне всеки подобен разказ. Вие
знаете, че Великден е празникът на възкресението. Той се празнува около 21-ви март, когато слънцето
навлиза в знака на пролетта. Поради това на този празник на възкресението може да се гледа като на
чист факт на нововъзстановяване на природата. Зимата е отминала, пролетта идва и така хората
честват този празник вече милиони години. Човек може да си представи това. Естествено, този
празник е разкрасяван с различни религиозни афиши, защото когато се чества един празник, трябва да
се благодари за това на боговете.
В наше време Великден се празнува от различните църкви с много обяснения за възкресението на
Христос.Но всички тези религиозни хора мислят или за едно историческо събитие: „Преди много
време Христос е възкръснал от мъртвите", или, на заден план на съзнанието,за козунаците, яйцата,
вкусните ястия и т.н. Всички биват погълнати от едно природно събитие, от което никой неможе да се
откъсне.
Началото на Алхимичната сватба обаче има предвид нещо съвършено различно. Всеки човек е
зает непрекъснато с подготовката за един празник на възкресение. Всеки човек се подготвя за
бъдещето и мечтае за него, като има предвид чисто диалектичното си бъдеще в обществото. Ние
трябва да правим това, защото в края на краищата ние се намираме тук, в този свят. И тъй като се
намираме в този време-пространствен свят, всеки човек трябва ежедневно да се подготвя за едно
бъдеще. Вчерашното сега се превръща в днес, днешното ще се превърне след няколко часа в утре. От
това не можем да избягаме. Но ако ние не притежавахме нищо друго, освен това очакване на бъдещето
във време-пространствения свят, ние бихме били бедни като просяци.
Християн Розенкройц не говори за това ежедневно, диалектично възкресение; той е отправен към
възкресението в новото жизнено поле, към първоначалния живот, към този един Живот, към който е
насочена съвременната Духовна школа. Когато един човек притежава това желание, тогава
действително всеки ден е „навечерието преди Великден". Защото който има такъв копнеж знае, че
някога този ден ще дойде. Но за едно диалектично желание това не винаги може да се каже; затова има
толкова много борби и спорове в този свят.
Много ученици на Духовната школа притежават успоредно с ежедневните, естествени, нормални
и необходими житейски задължения също така и висшето желание да влязат в Новия живот. Затова
при тях винаги цари „навечерието преди Великден".
За такива ученици това насочване в актуалното сега има един съвсем специален аспект, защото
те знаят, че са призвани чрез Школата да влязат в Гностичното царство. Това Царство естествено не е
Школата в нейния общ, външен аспект, а по-специално - един Храм на мистериите, Храмът или
новото астрално поле на Душевното царство, един храм, който е свързан с Вътрешната школа и който
е въздигнат отново чрез нея. Сега всеки ученик трябва да знае, че е призван чрез този нов Храм на
мистериите.
Освен това, той трябва да знае, че това призвание ще има съвсем личен характер и по тази
причина, след като е чул общия призив, ученикът ще трябва да се подготви за зова по един
специфичен за него начин. И това лично подготвяне сега Християн Розенкройц нарича заедно с
великденското агне приготвяне на един неподквасен, чист хляб. Ако вие вече познавате това ново,
актуално желание, ако притежавате нещо от него, тогава вие знаете, че има и едно търсене - търсенето
за задоволяване на това желание. От всяко желание произлиза един стремеж за задоволяване, за
постигане. Всеки човек, който познава това висше, друго желание и това търсене, човекът, който
винаги се намира в „навечерието на Великден", е зает постоянно, заедно със скъпото си агне, с
приготвянето на един малък, неподквасен, чист хляб. Защото, ако познава нещо от това желание и

www.spiralata.net 29
съответно винаги търси да го задоволи и постигне, той изпитва при тези си старания винаги и много
разочарования.
Той не успява веднага. Тези разочарования са необходими, за да се научи кое е полезно и кое -
не. Така се стига до пречистване и изясняване. След много опити да направи един „неопетнен хляб", в
един определен момент това изведнъж му се удава. Гностичната светлина ни докосва като ученици и
се смесва с диалектичните сили. В резултат на това винаги започва един процес на кипене, на
ферментация. Следователно нашата задача се състои в това да създадем заедно с Гностичната светлина
една нова жизнена основа, без да предизвикаме горепосочения процес. Чрез постоянство в старанията
един ден изведнъж се появява отговор на търсенето и подготовката, на всички тези последици на по-
висшите стремежи; развихря се ужасяваща буря, която кара кандидата да мисли, „ че планината, на
която е вкопана къщичката му, ще се разпадне от тази мощ ".
Вие добре трябва да разберете какво означава тази буря. Тук става дума за една магнитна буря.
Всеки човек живее от едно магнитно поле, от една астрална сила. И бурята, за която става дума тук, се
отнася до това, че ние се свързваме с едно друго магнитно поле и попадаме под неговото влияние,
чиито радиации обаче са напълно противоположни на тези на обикновената природа. Естествено, това
често е едно извънредно мъчително преживяване. Излъчванията на това друго магнитно поле ние
приемаме със сърцето. Те се движат и текат през нас със сила, която винаги съответства на чистотата
на нашата кръв, на степента на чистотата на нашите възгледи. Това не се случва само веднъж, а много
пъти, както се вижда от разказа на Християн Розенкройц; то не е нещо ново за него. Затова там се
казва, че той вече не се страхува. Понякога става така, че онези, които за първи път преживяват тази
буря, толкова се уплашват, че убиват или потискат в себе си чистото старание и така водят един много
нещастен живот.

Вечерта преди Великден

Ако човек продължи да се стреми, това докосване се случва много пъти, след което се отдръпва.
Така много пъти се развихря буря и после утихва. Но ако един ученик продължава да се настройва към
Новия живот с все по-голяма чистота, тогава се стига до един момент, в който бурята започва да
бушува и остава така, без да утихне. Тогава радиациите на Новото магнитно поле вече не го напускат.
Те непрекъснато са около него и в него и поемат водачеството на неговия живот.
От този момент нататък ние имаме работа с две магнитни полета. Новото влияние се нарича
Virgo lucifera - Девицата, която носи светлина. Защото от това влияние, ако е станало за нас едно
постоянно докосване, в Новия храм трябва да се роди Новият живот.
Но преди да се стигне дотам, трябва да се случат още много неща. Основата обаче вече е
www.spiralata.net 30
положена, възможностите са налице и затова влизането в този храм се представя като получаване на
една покана, която може да бъде приета.
В известно отношение всички ученици са получили тази покана. Мнозина от вас, по силата на
своето ученичество, са получили една външна покана, която също означава едно свързване. Много от
вас познават силата на споменатите тук магнитни бури и могат да говорят за притежанието на една
вътрешна покана. Но така или иначе, всички, които желаят да вземат участие в Новия живот, трябва за
кратко време да се подготвят за тази покана. Защото времето за това е дошло!

След това неочаквано приключение аз, бедният, не знаех какво да направя. Затова паднах на
колене и се помолих на моя Творец да не ми изпраща нещо, което би могло да застраши вечното ми
спасение, след което се насочих със страх и ужас към писъмцето. То бе толкова тежко, колкото не
би тежало и ако би било дори от чисто злато. Докато го разглеждах старателно, забелязах, че е
затворено с един малък печат, на който бе вдълбан фин кръст с надпис: „ С този знак ще победиш ".
Като открих този знак, аз много се успокоих, тъй като ми беше добре известно, че подобен
знак не е по вкуса на дявола, а още по-малко последният има обичай да го използва. Затова
внимателно отворих писъмцето и намерих написани на син фон със златни букви следните стихове:
Това е денят, това е денят
за онзи, който желае да иде
на кралската сватба.
Ако си за туй роден
и от Бога си избран за радост,
тогава иди на планината,
където се намират трите храма,
там чудото да видиш.

Бъди, човече, буден!

Изследвай се внимателно!
Ако се не къпеш в чистота,
сватбата ще ти е сигур във вреда.
Който се от грехове не чисти,
ще го намерят прекалено лек.

Отдолу бе написано: Младоженецът и Булката.

Поканата
След като обяснихме първата страница на Алхимичната сватба, може би няма да е трудно да
разберем и втората. Сега ние вече знаем откъде идва преживяването, представено като буря. То е
твърде различното, ново магнитно докосване, което е възможно след едно предварително пречистване
чрез търсене на Храма на мистериите. Благодарение на това нашето същество става толкова
възприемчиво за докосването, че ние можем да го почувстваме. Това се осъществява посредством
Розата на сърцето. Тя е единственото възможно място на докосване, докато светилището на главата
със своя магнитен мозък все още е изцяло настроено към нормалното диалектично магнитно поле.
Съзнателното докосване е като един зов. Той отеква в нас като тръбен звук. В много свещени
писания се говори за същия този зов. Ние четем, че Божият глас се чува в буря, съпроводен от
светкавици и гръмотевици или други природни сили. Това винаги е мощта на вече обясненото особено
магнитно докосване, в резултат на което кандидатът има чувството за разтърсване, защото
излъчванията, които вибрират през него, не са пригодени за нито един негов орган. Той ги усеща, но
няма нито един орган, който може да реагира на тези радиации. Затова, при едно такова неочаквано
приключение, човек не знае какво да прави и всеки, който изживява това, реагира по съвсем различен
начин. Християн Розенкройц стига до едно молитвено състояние и се обръща към Братството за
помощ. Това е една молитва, едно повикване и всеки истински ученик е в състояние да извърши това.
И така, Християн Розенкройц взема полученото писмо в ръка. Докосването оставя следи. След това

www.spiralata.net 31
кандидатът вече не е човекът отпреди това събитие. Веднъж вече призван, човек носи, така да се каже,
един печат, белег, дамга от жигосване, един знак в сърдечното си светилище, наречено огледало на
сърцето (това е стернума, понятие, което означава излъчващ).
Който е белязан по този начин, е отворен за по-нататъшни докосвания чрез Новото магнитно
поле. Той вече е отворен за Гносиса: Розовата пъпка се е отворила. Този, който е стигнал до това
състояние, действително вече не може да се върне назад. Той е белязан от Братството, защото носи
знака на Ордена на Кръвния камък 18. Затова Християн Розенкройц намира върху писмото един печат,
на който е впечатан кръст с надпис: „ С този знак ще победиш ". Който е запечатан с този знак на
Братството, може да бъде спокоен. Защото това е знакът на Ордена, знак, от който човек не може да се
откаже. Това е знак в кръвта и тялото, посредством който човек, подобно на други като него, може да
бъде разпознат. Затова е ясно когато се казва, че ще победи с този знак. Защото знакът на Ордена не е
външен знак, а доказателство за докосването, една основа, върху която може да се строи. Който строи
на тази основа, никога няма да бъде излъган; всичко лошо и опасно бяга при вида на този знак и
трепери от него. Затова той е един знак за разпознаване и същевременно знак за защита, амулет. Сега
вече може би разбирате откъде идват разказите и легендите за амулети и вълшебни камъни.
Начинът, според който Християн Розенкройц получава едно такова писмо, не бива да ни се
струва чужд. В Светото Писание се срещат такива описания, в които Бог, Гносисът сякаш „пишат в
сърцата ни". Така апостол Павел казва във Второто послание към Коринтяни: „Вие сте едно писмо
Христово", написано на „плочи от плът" - в сърцето, докато апостол Петър свидетелства за „скрития в
сърцето човек". Ако някой вече е изживял докосването и следователно е получил знака на Ордена,
тогава важно е той да успее да прочете писмото, да разбере смисъла на това докосване. В повечето
случаи минава доста време, докато ние забележим, че сме получили това писмо. Колкото по-рано
забележим това и по-скоро реагираме позитивно, толкова по-добре. Тогава ние ще успеем да избегнем
доста опасности. Християн Розенкройц разбира непосредствено намерението на писмото и го
пресъздава по следния начин:

Това е денят, това е денят

за онзи, който желае да иде
на кралската сватба.
Ако си за туй роден
и от Бога си избран за радост,
тогава иди на планината,
където се намират трите храма,
там чудото да видиш.

Ние се сещаме, че заглавието на книгата е: Алхимичната сватба на Християн Розенкройц. Тук

става дума за един трансфигурационен процес, за възстановяването па цялото същество, за едно
въздигане в първоначалното жизнено поле, една сватба с това поле чрез процеса на трансфигурация.
За да може да започне с този празник, човек трябва да е облагороден и роден за това. И човек наистина
се ражда, за да бъде белязан чрез знака на Ордена в гръдната кост (стернума). По този начин Пътят се
освобождава и човек може да стъпи на него, да се качи на планината, на която се намират трите храма.
Орденът притежава три храма. Първият храм представлява работно място, място за служба,
където се работи много прилежно. Това е Храмът на Вярата - на разбирането и себеотдаването.
Вторият храм е Храмът на Надеждата - на оздравяването и превръщането. А третият храм е Храмът на
Любовта - на осъществяването.
В първия храм старият човек се предава в плен на Гносиса, на оздравителните Христови сили.
Във втория храм той потъва в ендуристичния живот, докато същевременно се издига Другият,
безсмъртният Нов човек. В третия храм делото се осъществява и се отпразнува празникът на победата,
на завръщането в Първоначалната родина.

18
Камъкът, кубът - символично обозначение за Христос. Това е гравираното в кръвта доказателство, че Християн
Розенкройц приема Христос (чак до кръвта си). Само онзи, който носи в своята кръв печата на Ордена, може да е сигурен,
че "с този знак ще победи".
www.spiralata.net 32
 През тези три храма, през тези три работни места трябва да премине всеки ученик. За онзи, който
е приел знака на Ордена, има правото и е в състояние да започне тази велика и прекрасна работа, се
напомня предупреждението:

Бъди, човече, буден!

Изследвай се внимателно!
Ако се не къпеш в чистота,
сватбата ще ти е сигур във вреда.
Който се от грехове не чисти,
ще го намерят прекалено лек.

Разбира се, това предупреждение е напълно уместно. Този, който е получил знака на Ордена, е
готов да върви по Пътя, защото такъв човек е отворен за Новото магнитно поле. Той може да се
свърже с него. Но ако ние искаме при това да служим на двама господари, ако желаем да живеем от
две противоположни магнитни полета, тогава ще разберете, че това е много изтощително за цялото
същество. Тогава животът ще стане ад, а тялото - непосилно бреме. Този, който желае да осъществи
Сватбата на Хрнстиян Розенкройц, но същевременно се държи за стария живот, ще установи, че
резултатът е извънредно заземяващ. Също така, не бива да се отлага и да се мисли: „Аз първо трябва
да свърша това, после онова". Човек може да издържи напреженията на тези две полета само тогава,
когато върви по пътя на Йоан Кръстител, наречен още Предтеча. Това е пътят на онзи, който в
спонтанна реакция казва: „Той, другият, трябва да расте, а аз да се смалявам."
Затова кандидатът трябва да бъде подготвен за тези логични опасности, за които бива
предупреден. Никой призован от Ордена не бива форсиран. Всеки може да върви със своя собствена
скорост и съвсем нормално да изпълнява задълженията си. Но едно постоянно изпълнение и насочване
към целта са абсолютно необходими.

Като прочетох писмото, на мен ми се стори, че ще припадна. Косата ми се изправи и ме изби

студена пот. Макар да разбрах, че това е предстоящата сватба, която ми бе оповестена в един сън
преди седем години, жадувана отдавна от мен с много копнеж, и която накрая открих след усърдни
изчисления и пресмятания на планетарните разположения, никога не съм могъл да предполагам, че
тя ще е свързана с толкова тежки и опасни условия. Защото преди това смятах, че е достатъчно да
отида на сватбата, за да бъда един любим и добре дошъл гост. Сега обаче ми се съобщаваше, че съм
избран от Бог, за което в моя случай аз никак не бях сигурен. Колкото повече се изследвах, аз
откривах, че в главата ми царят голямо невежество и слепота по отношение на тайните неща и че
не бях в състояние да схвана и най-простите неща, с които се занимавам в ежедневието си. Защо
пък аз да съм предопределен по рождение да изследвам и опознавам природните тайни, след като
според мен природата може да открие навсякъде един добродетелен младеж, комуто да довери
своето скъпоценно, макар и временно и преходно съкровище? Аз намирах също така, че моето тяло,
моето външно поведение и братската ми любов към ближните все още не бяха достатъчно
пречистени.
Освен това у мен изглежда съществуваше все още плътското желание за високи почести и
светски разкош, а не за благоденствието на ближния. При това аз винаги преценявах как мога да
извлека в най-кратко време най-голяма изгода за себе си - да ми построят красиви постройки, да си
създам безсмъртно име и други подобни плътски мисли. Особено ме занимаваха думите за трите
храма, неопределени и тънещи в мрак, които изобщо не можех да си обясня. Може би и досега нищо
нямаше да узная, ако то не ми бе разкрито по чуден начин.
Докато се намирах така между страха и надеждата и продължавах да се изследвам, без да
намирам нищо, освен слабост и несъвършенство, така че аз самият по никакъв начин не можех да си
помогна, а бях много уплашен поради споменатата опасност, накрая прибягнах до едно познато и
сигурно средство. Преди да си легна, се помолих сериозно и горещо да ми се яви по Божия повеля
моят добър ангел, за да ми помогне в моята неувереност, което вече често се беше случвало, и слава
Богу, за мое поучение и добро, това стана под формата на едно дълбоко и ценно предупреждение.

www.spiralata.net 33
 Съзнанието на Християн Розенкройц за собственото му недостойнство

Християн Розенкройц е получил вече своето писмо. И когато значението на това писмо
постепенно му се изяснява, той се облива в студена пот. Разпознавайки сигнатурата на поканата, той
отдавна вече е знаел по какъв начин ще достигне тя до него: чрез копнеж и отворено сърце към
Гносиса! Сега обаче, когато поканата вече е дошла, той се чувства във висша степен поразен.
Опитайте се да влезете в неговото положение. Нека да допуснем, че и вие познавате вида на
поканата, че вие също знаете по какъв начин тя ще дойде до вас и че вашата интелигентност и
насочване към Мистерийната школа напълно ви обясняват за какво става дума. Вие също, като в една
физическа визия, сте напълно ориентиран. Това видение, този поглед в бъдещето бе призован в
Духовната школа, бе съживен чрез слово и взаимен контакт и бе поддържан от силовото поле на
Школата. Ние сме убедени, че ако и вие самият бяхте докоснат от новите магнитни сили и знакът на
Ордена бе написан в Кръвния камък на вашата гръдна кост, вие също щяхте да бъдете във висша
степен удивен.
Да се говори и философства за последиците и да се разглеждат те като видения в бъдещето, е
нещо съвсем различно от това да бъдеш ти самият поставен пред тях и да знаеш, че не можеш вече да
се върнеш назад. Виждате ли, това означава вие самият да стоите непосредствено пред това и да
знаете, че то трябва да стане сега, че за връщане вече не може и дума да става. Тогава ще прегледате
писмото с поканата още веднъж:
Бъди, човече, буден,
изследвай се внимателно.
Ако се не къпеш в чистота,
сватбата ще ти е сигур във вреда.
Който се от грехове не чисти,
ще го намерят прекалено лек.
Времето на идеализирането приключи. Вие трябва да вървите напред. Когато спирате или се
връщате назад, винаги се появяват трудности-телесни проблеми или морални напрежения. Докато
един ученик на Духовната школа още идеализира пътя на спасението и говори за него, той всъщност
все още е зает с това да си навлича всевъзможни въображаеми свещени одежди, да се оглежда в
огледалото и да си казва: „Е, как изглеждам с тях?", или да се обръща към себеподобен с думите:
„Това въобще не ти отива!" Разбирате ли, че едно такова кокетничене е само теория? Онзи, който е
получил знака, бива приет в един процес, в който собственото аз не може да играе друга роля, освен
тази на пълното себеотдаване, на ендура, на отричане от егото, което трябва да бъде осъществено в
силата на Гносиса. С вътрешната същност на този момент и следователно въпреки всички още
съществуващи грешки и недостатъци, кандидатът бива поставен в средата на този процес.
Вие можете да си представите неутешимото състояние на Християн Розенкройц веднага след
получаването на знака. Защото, какво притежава той? Той има знака на Ордена на гърдите си, това е
сигурно, иначе не може да установи в себе си нищо друго, освен голяма съпротива и слепота по
отношение на скритите неща; също така, не е в състояние да разбира намиращи се директно пред него
неща, с които той, на всичко отгоре, ежедневно се сблъсква. Той се чувства негоден и е на мнение, че
за сватбата навсякъде могат да се намерят по-достойни от него кандидати. Достатъчно чисти ли са
неговото тяло, неговото външно поведение и любовта му към ближните? Има ли той все още
всевъзможни светски желания? Ала най-много е стреснат от неясните думи за трите храма, чието
значение въобще не разбира:
Храм като място за молитва - това го знае; храм като място за мистични размишления - това
също му е познато; храм като място, където се събират хора - също; храм като място за проповеди
може да си представи. Но храм като място за работа, през който той трябва да премине като
сътрудник? А онова изрично предупреждение? Как трябва да разбира това?
Така новият брат или сестра се колебаят между страха и надеждата. Християн Розенкройц се
намира в интензивно вътрешно безпокойство. Той винаги отново и отново изследва себе си, но не
намира нищо друго, освен слабост и невежество. Той осъзнава, че не може да си помогне по никакъв

www.spiralata.net 34
начин и е извънредно разстроен от заплашителните думи. Затова намира убежище в своето познато и
сигурно средство: преди да си легне, той се помолва сериозно и горещо да му се яви по Божия повеля
неговият добър ангел, за да го поучи при така обзелата го несигурност, както, слава на Бог, това вече
толкова често се е случвало.
Християн Розенкройц намира убежище в своето пълно себеотдаване - това, което се изисква от
всеки истински ученик. Не себеотдаване, което се упражнява като култура, а онова по милост или
немилост, с надеждата, че Пътят ще му бъде показан вътрешно.
Накрая няколко бележки по отношение на добрия ангел. Кой, или по-скоро, какво е това?
Ние не можем тук да говорим подробно за това. Тази тема ще ни отведе в една съвсем друга
област. Нека се ограничим само с обяснението, че ангелът е една природна сила, едно природно
същество, което живее в пространствата на нашето жизнено поле и представлява един фокус в седмия
ауричен кръг. Добрият ангел, за когото става дума тук, е една сила, която се развива от
взаимоотношението между ученика и съответния управляващ фокус на шестия магнитен кръг.
Всичко диалектично, което ние вършим или вече сме извършили, създава около нас едно силово
поле. Всеки гностичен живот обаче - също. По този начин до нас ние имаме един зъл и един добър
ангел и в определени моменти от нашия жизнен път те ни помагат или ни пречат. Един дълбок, горещ
зов към нашия добър ангел е като един вик от цялата душа: „Аз вече не знам какво да правя. Господи,
помогни ми!" И тогава, чрез силовото поле на доброто, което ни обгръща, идва отговор от Гносиса. По
този начин съответният ученик получава, най-често насън или като видение, една сетивна представа за
Пътя, по който трябва да тръгне.

Спасителното въже

Едва-що бях заспал и ми се стори, че лежа в една тъмна затворническа кула заедно с много
хора, оковани в тежки вериги. Беше абсолютно тъмно и ние пъплехме като пчели един връз друг,
което правеше положението ни още по-тежко. Макар че никой нищо не виждаше, аз чувах как
мнозина, чиито вериги и окови бяха по-леки, се опитваха да се покатерят връз другите. Въпреки
това, никой нямаше предимство пред останалите, защото ние всички бяхме клетници.
След като прекарахме доста време в това плачевно положение и всеки разбра, че се намира
между слепци и пленници, най-после отекнаха тромпети, при това някой толкова изкусно биеше
барабаните, че дори и в нашето състояние ние се развеселихме и оживихме. Докато музиката
www.spiralata.net 35
отзвучаваше, капакът на върха на кулата се отвори и долу при нас проникна малко светлина. Тогава
да бяхте видели каква суматоха настана! Всички се суетяха насам-натам, а тези, които бяха успели
да се покатерят нагоре, бързо се оказваха под краката на другите. Накратко, всеки желаеше да е
най-отгоре. Аз също побързах да се провра нагоре и въпреки тежките вериги се издърпах на един
камък, защото успях да го достигна; но и там бях повторно нападнат от другите и се бранех с ръце
и крака, колкото можех. Ние мислехме, че всички ще бъдат пуснати на свобода.

Сънят на Християн Розенкройц

Християн Розенкройц, човекът, който носи в сърцето си знака на Ордена, бива призван, както
видяхме, към по-възстановителна работа, към трансфигурация, към един процес, на който той трябва
изцяло да се отдаде. Той обаче смята себе си за напълно недостоен, негоден и неподготвен и не знае
какво да прави. Причините за това ние обяснихме подробно. Изтощен, той заспива и сънува сън, в
който неговото състояние му се разкрива ясно.
Присънва му се, че заедно с много други като него лежи тежко окован в една тъмна
затворническа кула. Намирайки се в пълна тъмнина, всички пъплят един връз друг като в пчелен
кошер. Всеки се стреми да се изкатери над другите, ако веригите и белезниците му са малко по-леки от
тези на останалите. Никой нищо не вижда, навсякъде цари непрогледна тъмнина. Пленниците могат да
доловят тази борба само по слух и усет. Но никой не е кой знае колко по-напред от другите, защото
всички висят един за друг като грозд, като рояк пчели. По този начин Християн Розенкройц представя
действителността на диалектичния световен ред: един гъмжащ хаос от егоцентрични
индивидуалности.
И сега трябва добре да разберете, че всички, без никакво изключение, се намират
фундаментално, структурно и органично в едно и също положение. Между тях не съществува ни най-
малка разлика. Цялото това борещо се множество се състои от личности, притежаващи Духовна искра.
Християн Розенкройц също принадлежи към тях.
Всички там се чувстват изключително зле, това е ясно; затова те всички се опитват да се доберат
до едно по-добро място. Тъмнината, в която се намират, символизира липсата на разбиране за
причините на тяхното нещастие. Следователно те виждат нещастието, но не и причините и затова
между тях съществуват големи кавги и взаимни упреци.
Вие всички знаете, че това представяне на нещата е съвсем вярно. В този свят, например, има
безброй всевъзможни движения, църкви и групи, които си отправят взаимно най-големи упреци и сами
се опитват да се доберат до най-високите места. В този случай на това най-високо място се гледа от
стопанска, социална, политическа или религиозна гледна точка и се преценява, като се сравнява броят
на членовете.
Но факт е, че това суетене става вътре в затвора, а не отвън! С други думи: За всички
положението остава едно и също, каквото и да правят, и никой не може да го разбере поради
тъмнината. Тази е причината борбата между хората, с които в този момент Християн Розенкройц
напълно си прилича, да продължава без прекъсване. За останалите тук изобщо не става дума.
Тогава ситуацията се променя. Докато всеки е зает с това да упреква другите в слепота и
невежество, изведнъж отеква звук от много тромпети и барабани. В бъркотията още нищо не се е
променило. Всички, които се намират в тази беда, действат по един и същи начин. Ала борбата води
до изтощение и въпреки своята негативност, тя пречиства в смисъл на кръвопускане. Кръвта изгубва
част от своята страст, а един малокръвен човек е твърде чувствителен.
Така личността получава една определена чувствителност за другото магнитно поле. Това обаче
не става поради заслуга или някакво прозрение, а е последица от борбата. Следователно този, който
получава усещане за гностичните радиации, не е все още променен или възвишен човек, а е един
чувствителен човек, станал такъв поради своите диалектични опитности.
По-нататък ние четем, че под съпровода на тромпети и барабани капакът на кулата се отваря и в
нея прониква малко светлина. Чувствителността се увеличава пропорционално на изтощението.
Развива се възприемчивост за новата светлина, което се изразява в кръвта като копнеж или огорчение,

www.spiralata.net 36
и в тази светлина човек може по-добре от всякога досега да познае състоянието, в което се намира19.
Накратко, всеки желаеше да е най-отгоре. Аз също побързах да се провра нагоре и въпреки
тежките вериги се издърпах на един камък, защото успях да го достигна; но и там вях повторно
нападнат от другите и се бранех с ръце и крака, колкото можех. Ние мислехме, че всички ще бъдат
пуснати на свобода.
Следователно, чувствителността към другото поле не възниква чрез някакво подобрение, а чрез
изтощение; не чрез промяна на съществото, а чрез малокръвие; и не чрез свободно зидарство, защото
всички са все още здраво оковани. И сега, разберете добре, в това състояние, в което се намират
безброй много хора, винаги се развива една възможност за помощ, но без всякаква лична заслуга. В
това отношение никой не бива да се заблуждава. Никой не е по-добър от другите, никой, нито един.
Това е утехата на Християн Розенкройц, който се измъчва от проблема за своето несъвършенство след
получаването на поканата за сватба. Никой не влиза в Ордена поради лични заслуги. Светото Писание
казва: „Всички са се отклонили". Значи, никой няма причини да се чувства малоценен.
Активността на Братството се състои в това да спусне едно спасително въже. Това става седем
пъти. Във всеки период на човешко изтощение се развива една такава седморна дейност на
Спасителното братство, която намира израз, между другото, и в основаването на една Духовна школа.
Една такава дейност често е съпровождана от разгаряне на военните конфликти, стигащи често
до жестоки извращения. Но да се върнем към Християн Розенкройц.
Тогава да бяхте видели каква суматоха настана! Накратко, всеки желаеше да е най-отгоре. Аз
също побързах да се провра нагоре и въпреки тежките вериги се издърпах на един камък, защото
успях да го достигна; но и там бях повторно нападнат от другите и се бранех с ръце и крака,
колкото можех.
Дори фактът, че ученикът притежава знака на Ордена, не означава все още, че се е издигнал
високо. Носителите на Розовата пъпка може би са най-големите грешници, чието себе е разбито, и
следователно - изтощено и обезкръвено. Те се отличават в своята борба само дотолкова от
обикновеното поведение, доколкото са насочени не само към диалектиката, но и към освобождаващия
живот, в какъвто и да е смисъл. Следователно онези, които получават знака на Ордена, нямат ни най-
малка лична заслуга, на която могат да се позоват. Те получават голямото, прекрасно предимство да
могат да вървят по пътя на истинското освобождение. Знакът е доказателство за допускане, но не на
базата на заслуги, а на базата на милостта. И ако не като доказателство за възвишеност, то знакът на
Ордена съвсем определено е доказателство за освобождение - за освобождение от диалектичната
природа. На основата на това освобождение ученикът може да започне голямото дело.
Вие сигурно сте разбрали, че съвременната Духовна школа на Младото гностично братство,
особено в Европа, е институцията, с чиято помощ се спускат седемте въжета в затворническата кула на
съвременния живот.
Обаче се случи нещо съвсем друго, защото след като мъжете, които ни наблюдаваха отгоре, се
позабавляваха малко с нашата блъсканица, един много стар побелял мъж ни заповяда да мълчим, и
доколкото си спомням, почти веднага след това каза следното:
Да би се род човешки стремял към висини,
по силата и правото на мойта Майка,
получил би безкрайни добрини.
Не иска ли човек добро да следва,
ще страда винаги в големи грижи,
пленен дълбоко във нощта.

Но милата ми Майка ни прости

това, което съгрешихме,
остави най-прекрасните си добрини
да се явят във нова светлина.

19
В световната история това винаги е ситуацията след една война. Тогава се появяват нови книги с изобличаващ или
заклинателен характер и се вземат решения за експерименти. Изтощената маса разбира ясно състоянието, в което всички се
намират, и отново с последните си сили разпалва един следвоенен раздор, и отново в някой нов аспект.
www.spiralata.net 37
 Това тя върши много рядко,
за да остане Истината ценна,
а не като измамен стих.

Сега, за уважение на празненството,

което ще направим тук,
за Нейна преголяма слава
ще вършим работа добра.
Едно въже ще пуснем долу
и който здраво може да го хване,
ще бъде днес на свобода.

Той още не беше го изрекъл, когато Старата дама заповяда на служителите си да спуснат
въжето седем пъти в кулата и да измъкнат тези, които успеят да се задържат за него. Бог да ми е
на помощ, ако трябва добре да опиша какво вълнение настана тук долу между нас, защото,
естествено, всеки желаеше да се докопа до въжето и с това само пречеше на другите. Обаче след
седем минути се даде сигнал с една камбанка, при което първия път служителите изтеглиха
четирима. Аз въобще не можах да стигна до въжето, защото, както вече казах, за мое голямо
нещастие, се бях покатерил на един камък от стената на кулата и не можех да стигна до въжето,
тъй като то беше спуснато в средата.
Въжето беше пуснато за втори път и понеже на някои веригите бяха много тежки, а ръцете -
слаби, те не можаха да се задържат дълго и повличаха надолу със себе си мнозина, които иначе
може би щяха да се задържат. Някои дори смъкваха другите от въжето, защото самите те не
можеха да го достигнат - толкова силна беше завистта им въпреки голямото им нещастие. Най-
голямо състрадание обаче събудиха в мен онези, чиито тежести бяха толкова големи, че им бяха
откъснати ръцете и затова те трябваше да останат долу.
Така се случи, че до петия път бяха изтеглени само малцина. Защото веднага след сигнала
служещите издърпваха въжето толкова бързо, че повечето падаха.
При петия път то дори остана съвсем празно, така че повечето, между които и аз, се
усъмниха в спасението си и се обърнаха към Бог с молба да се смили над нас и ако е възможно да ни
спаси от тази тъмница, при което той чу някои от нас. Защото, когато въжето се спусна за шести
път, мнозина се хванаха здраво за него и понеже при дърпането то се клатеше насам-натам,
вероятно по Божията воля, се доближи до мен. Аз се хванах бързо за него и увиснах първи над всички
и накрая, противно на моите очаквания, се намерих извън кулата, което ме изпълни с голяма радост.
Така не усещах раните по главата, които при изтеглянето нагоре ми бяха нанесени от един остър
камък. Заедно с останалите освободени можах да помогна (както и другите преди това) при
изтеглянето на въжето при седмия и последен път. От напрежението кръвта ми се стичаше по
дрехите, но аз не обръщах внимание на това поради радостта си. Когато въжето беше издърпано за
последен път, при което бяха изтеглени най-много затворници, Старата дама нареди да го приберат
и накара своя прастар син (на което аз много се учудих) да направи съобщение на останалите
пленници. След кратък размисъл той се обърна към тях с думите:
Деца ми мили, вие тук събрани,
дългоочакваното се изпълни:
41
това, което чрез милостта на мойта Майка
на вашите приятели се случи.
Недейте вий на тях завижда.
Започват щастливи времена:
човечеството ще върви ръка в ръка,
богат и беден не ще има.

Комуто много се възлага,

www.spiralata.net 38
 ще защитава крепостта.
Кому се много довери,
ще трябва да докаже, че строи.
Затуй, недейте горко страда -
остават още малко дни!

Като изрече тези думи, капакът бе поставен отново върху шахтата и кулата бе затворена.
След това отново прозвучаха тромпетите и барабаните. Звукът обаче не беше толкова силен, за да
заглуши горчивите ридания на затворниците, останали в кулата, така че сълзите ми се затъркаляха
по бузите. След това Старата дама седна със сина си в подготвените за тях кресла и заповяда да се
преброят освободените. Когато чу числото и го записа върху една златистожълта дъсчица, тя
попита всеки един от нас за името, което също беше записано от едно момче. След като ни разгледа
един по един, тя въздъхна и каза на сина си: "Ах, какво състрадание изпитвам към тези нещастни
хора в кулата! Дано даде Господ да ги освободя всички! "На което синът й отвърна: "Майко, така е
наредено от Бог, на Него не можем да се противим. Ако всички бяхме господари, притежавахме
всичките земни богатства и всички седяхме на масата, тогава кой щеше да ни поднася храната?"
Майката не отвърна нищо.
Обаче малко по-късно каза: "Нека сега да освободим тези хора от оковите им", което бързо
беше изпълнено. Аз бях почти последен по ред и не можах да се стърпя да не се поклоня на Старата
дама, без да се съобразявам с другите, и да благодаря на Бог, който по Своята воля ме освободи
бащински и милостиво чрез нея и ме изведе от тъмнината в светлината. Други също последваха моя
пример, а Старата дама също се поклони. Накрая на всеки един от нас бе дадена по една златна
монета за спомен и пътни разноски, от едната страна на която беше изобразено слънце, а от
другата, доколкото си спомням, стояха буквите: D.L.S. 20 Сега всички бяхме свободни да се върнем
към работата си със задачата да служим на ближните за Божията слава и да мълчим за онова,
което ни беше поверено. Ние обещахме това и се разделихме един с друг. Поради раните, които ми
бяха причинени от веригите, аз не можех да напредвам бързо, а куцах и с двата крака. Старата
дама забеляза това, засмя се, извика ме отново при себе си и каза: „ Сине мой, не се безпокой за тези
рани, а мисли върху слабостите си и благодари при това на Бог, че ти позволи още в този свят и
въпреки твоето несъвършенство да вземеш участие в едно толкова голямо просветление; запази
тези рани заради мен. "
След това отново прозвучаха тромпетите, което толкова ме уплаши, че аз се събудих. Чак сега
забелязах, че всичко е било само един сън, който обаче се беше врязал толкова дълбоко в съзнанието
ми, че все още ми създаваше грижи и ми се струваше, че още чувствам раните на краката си. Както
и да е, аз ясно разбрах, че Бог ме беше удостоил с това да присъствам на една толкова тайна и
скрита сватба, за което благодарих с детско доверие на Негова божествена царственост и Го
помолих да запази страхопочитанието ми към Него, да изпълва сърцето ми всеки ден с мъдрост и
разбиране и накрая, въпреки, че не го заслужавам, да ме доведе милостиво до желания добър край.

Спасителното въже
Ние обяснихме при какви обстоятелства и за кои хора съвременната Школа започва и извършва
своята работа. Това е една седморна работа - работата на седемте въжета, спуснати в тъмницата на
затвора. Въжето в случая трябва да се разбира като едно магнитно силово течение, с помощта на което
се осъществява работата на Школата. Ние видяхме също, че вследствие на отслабването на кръвта
човечеството става възприемчиво за новите магнитни сили, във всеки случай то получава известно
съзнание за тях. Кръвта притежава, както може би знаете, седем аспекта, един седморен състав.
Аспектите на отслабването на кръвта могат също да бъдат седморни. И така, има седем различни
стремящи се и съпротивляващи се групи, както и седем различни вида готовност за реакция спрямо
активностите на Братството, които действат по седморен начин.
Така вие ще можете да си представите, че в този свят съществуват седем различни духовни
школи, за да се направи нещо, доколкото е възможно, за тези седем групи, и че има хора, които трябва
20
Deus Lux Solis или Deo Laus Semper. Бог е светлината на Слънцето или Вечна слава на Бог.
www.spiralata.net 39
да започнат по един съвсем различен от нашия начин. За всяка стремяща се и по този начин бореща се
група, която се мъчи в тъмницата на затвора, се създава, следователно, една подходяща възможност, за
да може тя да се освободи от хватката на смъртта.
Седемте въжета не се спускат едновременно. Седемте различни магнитни силови линии се
задействат в рамки те на един процес една след друга, за да се постигне добър избор и справедливо
развитие. Това се вижда ясно от разказа — Християн Розенкройц се хвана едва за „шестото въже",
защото стоеше „на един камък от стената на затвора", което означава, че той, в Христовата сила и чрез
Светия Дух, бе издърпан навън благодарение на несъкрушимостта на целенасоченото си старание.
При петото спускане на въжето биват издърпани само малцина, първо, поради борбата,
изразяваща се в непрекъснатите битки и породена от завист и омраза, и второ, понеже пет от седемте
магнитни силови линии са в състояние да издърпат само малко число пленници.
Повечето от онези, които принадлежат към тези пет кръвни групи, са толкова свързани с
природата, оковите им са толкова тежки, а ръцете им - толкова слаби, че още не са годни за тази
помощ, макар че по силата на кръвното си състояние те могат да възприемат нещо от Светлината и
поради това вече реагират на нея. Въпреки това и за тях се спускат въжета и така те получават една
възможност, тъй като едно от правилата на Ордена гласи: „Еднакви възможности за всички".
Християн Розенкройц бе изтеглен нагоре с шестото въже и на нас ни изглежда странно, че при
това той си наранява главата в един остър камък, което забелязва по-късно, когато заедно с другите
спасени помага при изтеглянето на седмото и последно въже и вследствие на напрежението кръвта му
капе по дрехите. Но когато новата магнитна светлина на Духовната школа ни докосне в Духовната
искра на сърцето и ние, подобно на Християн Розенкройц, принадлежим към шестата кръвна група -
група, в която любовта към хората и ближния е основно качество - едно такова нараняване на главата
вече предизвиква освобождаване от нормалните диалектични силови линии. Това е едно описание за
премахване на препятствията, намиращи се пред прозореца на душата.
След като въжето се издърпва за последен път, тъмницата се затваря за известно време. От това
можем да заключим, че Седморната школа не действа непрекъснато, а за един определен период се
оттегля след осъществяване на задачата си, за да бъде отново представена и изявена в подходящ
момент чрез една нова група. Затова ние сега говорим за съвременната Духовна школа. Между две
такива седморни активности винаги има известна пауза, която недвусмислено се характеризира с
преустановяване на външната работа, след което по-късно се отваря една нова и динамична школа.
Решението за затварянето на шахтата се известява чрез сина на Старата дама. Това ни напомня за
израза „синът на вдовицата". Синовете на вдовицата са освободените и посветени участници в
Универсалния живот, които работят за спасението на човечеството. Изразът „син на вдовицата" е една
говореща картина. В миналото падналото човечество беше част от едно чисто силово поле, което бе
наричано също и „майката". Това силово поле се състоеше и живееше от единството с божествената
Пълнота, с божествения Баща. При падението Майчиното поле беше отделено от това на Бащата и
остана като вдовица. Това Майчино поле се стреми към възстановяване на разрушеното единство и
желае отново да намери изгубеното. Всички, които помагат за това и са избрани за тази помощ, биват
наричани синове на вдовицата. За това се споменава, например, в легендата за Хирам Абиф. В
Евангелието на Лука, 7-ма глава, се разказва една великолепна история за сина на вдовицата, за
момчето от Наин. Наин означава пасище, място за паша, т.е. едно работно място на Братството. И
както се казва там, синът на вдовицата починал. Тогава идва Иисус и го събужда от мъртвите. „И
мъртвият се изправи и започна да говори, и Иисус го предаде на неговата майка."
Когато една активност на синовете на вдовицата е завършена, това съответно се оповестява като
едно окуражаване, като подканване да се запази смелостта: „Хора, престанете да се оплаквате, защото
това е въпрос само на няколко дни. Радостното време на равенството, но не в диалектичния, а в новия
смисъл, след един кратък период от време идва отново за всички!"
Човек може да бъде и сантиментален и да каже: "Каква отчайваща бедност, която предхожда
спасението на човечеството!" Но ние трябва да проумеем, че на онези, на които поради кръвното им
състояние не може да бъде помогнато по време на един активен период, периодичното завръщане на
гностичните опити за спасение доказва своята необходимост. Кръвта на човека трябва да стане
чувствителна и възприемчива за въздействията на светлината и да придобие достатъчно сили, за да се

www.spiralata.net 40
утвърди. По-нататък Християн Розенкройц сънува, че на спасените от тъмницата им свалят веригите и
те получават по една златна монета за спомен от пътешествието. От едната страна на монетата се
вижда едно изгряващо слънце, а от другата се намират буквите D.L.S. След това всички освободени се
връщат към работата си със задачата да служат на ближния си за чест и слава на Бог, както и да
запазят мълчание за това, което им е доверено и за което всички дават тържествен обет.
После тромпетите отново прозвучават, от което Християн Розенкройц се събужда. Той разбира,
че тук не може да става дума за слабост. Този, който получава знака на Ордена, получава в същия
момент една съвсем нова възможност. С миналото вече е приключено. И така, освободен от своите
вериги, той получава една монета за из път. От едната й страна сияе новият изгрев, новото утро. Към
този изгрев пътуващият трябва да насочи своя компас. От другата страна на монетата са изписани
трите букви D.L.S. ( Deus Lux Solis), c което ни се дава да разберем, че съответният кандидат
действително е свързан с Гносиса (Deus).
Следователно в него се намира една нова жизнена светлина (Lux). По такъв начин той
принадлежи към новото Братство, Fraternitas Solaris, което значи „принадлежащ на слънцето". Тези
три букви могат да се прочетат и като: Баща, Син и Свети Дух.
Deus: Баща,
Lux: Светлината на Сина,
Solator. Силата и милостта на Утешителя.
На тази основа всеки може да започне своето пътешествие и да го коронова с успех. Ние много
се надяваме, че и вие, скъпи читателю, ще намерите в това ключа към вашия собствен жизнен път.

Монетата за из път на Християн Розенкройц

След това се приготвих за път, облякох бялата си ленена дреха, препасах се с един кърваво
червен пояс и го кръстосах през раменете си. На шапката си поставих четири червени рози, за да
бъда по-бързо разпознат в тълпата чрез този знак. За из път си взех хляб, сол и вода, от които, по
съвета на някого, щях да имам полза, когато му дойде времето. Преди да напусна обаче моята малка
къщичка, аз коленичих и както се бях екипирал в сватбената си дреха, се помолих на Бог каквото и да
се случи, да ме доведе до един добър край. Също така дадох обет пред лицето на Бог, че ако нещо ми
бъде разкрито чрез Неговата милост, аз няма да го използвам за постигане на почести и слава в
света, а ще го употребя само за провъзгласяване и слава на Неговото име и в служба на моите
ближни. С това обещание и изпълнен с добра надежда, аз напуснах с голяма радост своята обител.

Подготовката на Християн Розенкройц за пътешествието

www.spiralata.net 41
 След всички свои опитности от първия ден и преди всичко чрез съня си Християн Розенкройц
вече е разбрал, че му се разрешава да се доближи до това тайнствено и скрито сватбено празненство.
Неговото призоваване за тази сватба не е външно събитие, а едно много дълбоко, вътрешно
преживяване. В резултат на това в него узрява едно съответно разбиране, което в разказа е предадено
като сън.
Ние всички знаем, че правилното разбиране е нещо извънредно важно. Да се постигне разбиране
за един процес, който трябва да се осъществи, вече само по себе си е едно преживяване. Ние трябва да
се научим да правим добре разлика между схващането с разума и разбирането, за което става дума тук.
Разбирането чрез разума представлява диалектична мозъчна дейност, натоварване на паметта по
един определен начин. Това е един процес на природно родения човек, процес, който се основава,
между другото, на кръвното притежание, понеже кръвта е един аспект на това, което ни одушевява.
По отношение на разума човек може да натовари паметта с най-невероятни неща, дори с най-
големите глупости; също така и с неща, които просто приема за верни, но от които по-късно пак
трябва да се откаже. Затова разбирането чрез разума никога не е мъдрост. Поради това един много
умен, разумен човек още не е мъдрец. Той живее живота си, управляван от притежанието на знанието
на разума, записано в паметта. Съзнанието на егото довежда до взаимна съгласуваност между главата
и системата далак-черен дроб. В този случай душата е посредник, а сърцето - нищо повече от една
кръвна помпа.
Истинският човек се води от истинската душа. Истинската душа може да изпълнява своята
функция само от опит, а само чрез такъв опит узрява разбирането. Следователно, разбирането е едно
вътрешно притежание. Въз основа на едно такова вътрешно притежание ние можем и имаме правото
да задействаме мозъка според първоначално предвидения начин, да заредим паметта по освобождаващ
начин, като събудим един друг център, наречен Център на Мъдростта.
За съвременния човек на илюзиите е много трудно да постигне едно такова състояние. Цялата
диалектика представлява един живот от способности, чийто опитности не носят душевна печалба, а се
използват неправилно, като се поставят изцяло в служба на себеутвърждаващия се егоцентричен
живот. По този начин диалектиката се опитва да се бори против един природен закон и с неразумна
волева и мисловна дейност да доведе до такъв живот, в който егото служи на себе си. Последицата от
това е: нещастие, мъка, отчаяние и продължително пленничество на истинската душа; защото кръвната
душа на човека изпълнява само органична роля и представлява част от тялото. Тялото на личността
върви превито под игото на мозъчното съзнание, на егото. Тук за душевно съзнание и дума не може да
става.
Истинската душа е едно изгубено съкровище, един орган, който никога не е бил използван за
това, за което е предвиден, и който никога не е получил възможност за развитие. Ясно е, че ако трябва
да се говори за един действително безсмъртен човек, за възкресението на един Нов човек, тогава онзи,
който желае да принадлежи към него, трябва първо да бъде снабден с един истински жив душевен
организъм.
Така дълго критият и повреден душевен орган трябва да заживее отново. Мъртвите очи на
душата трябва да засияят отново. Едно действително душевно съзнание, което представлява авторитет
за мозъчното съзнание, трябва да бъде родено. Едва тогава трансфигурацията става възможна. Целият
човек е толкова увреден и покварен чрез траещото еони време неразумно и безнравствено съзнание, че
цялостната личност е дегенерирала расово и е станала нечовешка, което се е отразило чак до семето.
Затова първо трябва да се пробуди и роди истинското душевно съзнание. Едва тогава съществото
може да започне да поправя големите щети, нанесени на личността.
Това възстановяване се нарича алхимична сватба и трябва да започне с истинското душевно
раждане, с Витлеем. Душевното раждане се осъществява фундаментално по време на първия ден на
алхимичната сватба. Вследствие на това е необходимо първо кандидатът да притежава разбиране,
което е получено не от водачеството на разумното съзнание. Това разбиране човек получава чрез едно
ново състояние на кръвта, чрез проникването на лъчевите сили в кръвта, чрез истинските душевни
течения. И възприемчивостта към това се проявява чрез копнеж, а този копнеж - чрез сурови
опитности, актуални преживявания или чрез наследствени опитности на ауричното същество, но не от

www.spiralata.net 42
родителите.
Чрез един такъв кръвен копнеж човек възприема гностичните влияния. Тогава сърцето вече не е
само една помпа. И когато гностичните влияния се възприемат от кръвта, те могат да повлияят на
мозъчното съзнание и да го превъзмогнат, така че то да се подчини и да се остави да бъде ръководено
от новото кръвно влияние. Това въздействие е първият знак за започващото, възможното ново
душевно раждане, първият симптом на душевното съзнание (мозъчното съзнание работи чрез
хипофизата в главата, а душевното съзнание - чрез Розата на сърцето).
Затова е ясно, че поканата за алхимична сватба се ражда от копнежа и от един процес, който
събужда разбирането. Християн Розенкройц го описва като сън. В този процес ученикът се учи да
вижда и изживява призванието като в една перспектива и да разбира неговите цели със сърце и глава.
Така неговото прозрение нараства. Едно такова притежание трябва да бъде тогава достатъчно силно,
за да последва освобождаващо действие.
И тогава настъпва краят на първия ден на алхимичната сватба. Ученикът разбира и изживява
вътрешно, че Гносисът му разрешава да вземе участие в тайната сватба. Затова той е изпълнен с
доверие и благодарност, твърдо решен да върви по Пътя.
Нека сега да проследим разказа на Християн Розенкройц въз основа на току-що обясненото
състояние като доказателство за тази действителност на ученика. Бялата ленена дреха, която носи
Християн Розенкройц, е символ на това, което той има да извърши през наближаващите времена.
Това ще се докаже чрез кървавочервения пояс, който докосва два пъти сърцето, след това две
точки на раменете и системата далак-черен дроб. От това се разбира, че душата е напълно отворена за
Гносиса. Четирите рози символизират четириъгълника на строенето върху крайъгълния камък на
Иисус Христос, или казано с други думи: непоклатима всеотдайност, активна интелигентност,
творческа хармония, жреческо поведение в живота и служене, опиращо се на просветляващата нова
душевна сила. Онзи, който може да закрепи тези четири рози на шапката си, което означава - да ги
докаже в своя живот, винаги ще бъде забелязан в тълпата. В такъв човек гностичните мистерии ще
продължат процеса по природно необходими причини. Той ще продължи да крачи от сила в сила.
Така, в това състояние на първоначална подготовка, завършва Ден първи. Християн Розенкройц дава
обет пред лицето на Бог, че няма да употреби за лична полза нищо от това, което ще му бъде разкрито,
а ще използва новопридобитото за прослава на Божието име и в полза на ближните си, защото това е
сигнатурата на новото жизнено състояние, на новото кръвно състояние - притежанието на розите.
И така, Християн Розенкройц продължава към втория ден с хляб, сол и вода - един троен жизнен
хранителен запас, който го е довел дотук. Върху значението на този хранителен запас ще се спрем по-
късно.

ДЕН ВТОРИ
Тъкмо бях излязъл от стаичката си навън в гората и ми се стори тъй, сякаш цялото небе и
всички природни елементи се бяха нагиздили за тази сватба. Защото също и птиците пееха, според
моето чувство, много по-хубаво от всеки друг път и младите еленчета подскачаха толкова
радостно наоколо, че зарадваха моето старо сърце и го подтикнаха към песен. Така аз запях със
силен глас:
Радвайте се, вие, мили птиченца,
пейте за слава на Твореца.
Пейте вашта песен, така ясна и чиста,
към вашия Бог, толкова възвишен.
Той веч ви е храна приготвил
и ще я даде навреме -
вземете всичко с благодарност.
Защо да сте смутени
и да се оплаквате от Бог,
че ви е като птици сътворил?
Дали не ви харесва,
че Той ви хора не създаде?

www.spiralata.net 43
 Замълчете! Това е Той измислил мъдро.
Радвайте се на съдбата.

Какво ли да направя аз, земен червей,

дали със Бога да споря
и във небесна буря мощна
да победя с голямото изкуство?
Защото Бог се не побеждава;
Тук комуто не понася, да се маха.
Бъди доволен ти, човече!

Че Той не те направи крал?

Ах, недей да се засягаш!
Ти се надсмя над Неговото име.
Това добре си припомни!
Пред взора Божи бяга всичко тъмно.
Той в сърцето най-дълбоко вижда.
Ти никога недей да огорчаваш Бога!

Началото на пътуването
Аз пеех от дълбините на сърцето си така, че песента ечеше навсякъде в гората, а планините
повтаряха последните ми думи. Най-после съзрях една красива зелена поляна. Аз излязох от гората и
се отправих към нея. Там имаше три кедрови дървета, които предлагаха разкошна и добре дошла
сянка и аз много се зарадвах, защото, въпреки че не бях отишъл много далече, големият ми копнеж
бързо ме измори. Затова скоро се намерих под дърветата, за да си почина малко. Но като се
приближих, забелязах една малка табелка, която беше закачена на едно от дърветата.
Както по-късно установих, на нея бяха написани с изящни букви думите:
„Бог да те закриля, страннико! Ако някога си чул вестта за кралската сватба, тогава замисли
се над следните думи:
www.spiralata.net 44
 Има четири пътя, които женихът ти предлага чрез нас.
Ти можеш да стигнеш до кралският дворец по всеки от четирите, но само ако не се заблудиш
по криви пътища. Първият път е къс, но опасен, защото е пълен с високи скали, през които трудно
ще можеш да преминеш. Вторият е по-дълъг, защото те води със заобикалки, но със сигурност не по
фалшиви пътища. Той е равен и удобен за вървене, ако ти с помощта на компаса не се отклониш
нито наляво, нито надясно. Третият е истинският Кралски път, защото той оживява твоето сърце
с най-различни кралски радости и преживявания. Но от многото хиляди хора той се е отдал до днес
само на малцина. По четвъртия път за смъртните хора не е възможно да постигнат целта, защото
неговата сила е смазваща и само несломими тела могат да го издържат. Затова, избери един от
останалите три пътя и не се отклонявай от него. Знай обаче добре, че пътят, по който ще тръгнеш,
ти е избран от неумолимата съдба; освен това ти се забранява при опасност за живота да се
върнеш дори и една крачка назад.
Това е всичко, което желаем да ти съобщим. Не се ли съобразяваш с предупреждението, пътят
ти ще е обсипан с опасности и ти ще вървиш по него със стенания и вайкане. Ако пък си извършил и
най-малкото престъпление против законите на нашия Крал, тогава по-добре е да се обърнеш,
докато още е възможно, и бързо да се върнеш вкъщи по същия път, по който си дошъл!"

Четирите пътя

Първият ден на алхимичната сватба е вече отминал. Християн Розенкройц напуска обителта си,
изпълнен с радост, за да започне своето пътешествие към сватбената зала. Този първи ден имаше за
цел да го освободи от елементарните му окови. Ние биваме освободени от тези окови, когато душата,
започваща с кръвния флуид, успее да укрепи достатъчно същността си в светилището на главата и
човекът по този начин е в състояние да развие достатъчно нова сила, за да проведе и извърши това,
което се изисква от него във връзка с пътешествието. Тази сила не възниква от едно решение,
произлизащо от един план на разума или от душевни съображения; не, тя трябва да се вземе от
душевното качество, което се намира в кръвта и съзнанието. Когато душата започне да ви води в
кръвта с помощта на Гностичната пълнота, ние сме свободни от всички елементарни връзки и
пътешествието, т.е. процесът, може да започне.
Но свободата от елементарните вериги не означава още свобода от всички трудности по пътя към
алхимичната сватба. Би било неразумно да се предположи това. Нашето състояние на този етап все
още далеч не е съвършено, и то поради факта, че сме родени в материята; но възможността за
осъществяване на идеала вече е освободена. Процесът на това осъществяване е като едно пътешествие
- пътешествието от Витлеем към Голгота. Не е ли прекрасно, когато при появяването на пречки ние,
напълно сигурни в себе си, можем да кажем: „Тези пречки, естествено, съществуват, не мога да го
отрека, но те не могат да ме владеят, защото аз притежавам вътрешната сила да ги превъзмогна". Не
бива да ни владеят страхове и грижи, а само вътрешно спокойствие и знанието как да управляваме
кораба сред рифовете на живота.
По отношение на освобождаването от веригите съществува още един проблем. И това Вторият
ден го разглежда по-подробно. Има например хора, които по силата на своята природа са много
сигурни в себе си, чувстват се много силни и са на мнение: „Аз правя всичко, аз мога всичко, нищо
вече не може да ми попречи". Днес съществуват множество диалектични методи за възпитание, които
се опитват да направи децата уверени в себе си още от най-ранна детска възраст. Но това е само
диалектична култура, произтичаща от незнание и насилие.
Така или иначе, това състояние обаче може много лесно погрешно да се вземе за свобода от
веригите и за чувство на вътрешна въоръженост против трудностите в гностичния смисъл. Затова
кандидатът, който върви по Пътя, трябва да знае на какво се основава и какво означава „свобода от
веригите". Ние трябва да научим това от опит, трябва да постигнем в това отношение разбиране в
кръвта. Само по този начин научаваме дали вече сме оставили първия ден зад нас.
Така Християн Розенкройц започва пътешествието си с голям ентусиазъм и, изпълнен с радост,
тръгва на път с песен на уста. Първоначално той преминава през една гора и накрая стига до красива

www.spiralata.net 45
зелена поляна. Там има три високи, разкошни кедрови дървета. На едно от тях той вижда табела, която
дава указание за четирите пътя, водещи към сватбената зала.
Тук пред него се появява първата трудност. Кой от тези пътища трябва да избере? Всеки от тях
имат своите „за" и „против". Ние виждаме също така как Християн Розенкройц в своята
нерешителност спира и не знае какво да прави. Сигурността, която му бе подарена в съня, че е
освободен, че е спасен от тъмницата, му носи спокойствие, но в този момент изглежда, че не може да
вземе правилното решение за своя път.
Нека сега да разгледаме това положение и да го анализираме. За нас вече е ясно, че душата
трябва да живее от познание чрез опит. От опитното познание могат да се извадят заключения, от него
следва също така известно разбиране какво трябва да се случи. В съответствие с това човек може да
извлече правила за пътя, по който трябва да върви. Така и Християн Розенкройц тръгва на път, защото
знае от опит, че може да върви по него. Но неговият път сам по себе си още не е опит! Той следва само
една посока.
Когато човек, изхождайки от своя опит, определи ясно дадена посока, той е изпълнен с надежда
за успех. Поради тази причина ние виждаме как Християн Розенкройц, който се намира в това
състояние, излиза от гората на една зелена поляна. В разказа тази зелена поляна е символ на
надеждата. И така, изпълнен с радост, той бърза към трите кедрови дървета, за да си почине в тяхната
сянка.
Какво символизират тези три кедъра? Ние знаем, че храмът на Соломон бе направен от кедрово
дърво. В Светото Писание кедровото дърво играе голяма роля. То е израз на най-красивия, най-
благородния, най-здравия материал, който може да се употреби за строене. Затова трите кедъра на
зелената поляна на надеждата образуват едно светилище - едно вътрешно светилище. Те могат да се
сравнят с триъгълника на магичния килим на Универсалното осъществяване и представят трите
начални аспекта на Гносиса, които се изявяват:
1. в кръвта,
2. в докосващата Светлина,
3. в освобождаващото се разбиране.
Воден от надеждата, Християн Розенкройц се концентрира в изявяващия се в него триъгълник. В
това вътрешно светилище може да живее Гносисът и той може да употребява това светилище. Чрез
тази концентрация Християн Розенкройц намира в началото на своето пътешествие така наречената
Tabella Mercuriales - табелата с упътванията, т.е. говорещото в него ново съзнание. Гласът на душата
му дава упътвания - упътвания, които започват с думите:
"Бог да те закриля, страннико! Ти вече чул си за пътя и поканен си от Краля. Отправи сега
вниманието си към четирите пътя.
Първият път е къс, но опасен. Вторият е дълъг, равен и лек, ако се оставиш да те води твоят
компас и не се отклоняваш нито наляво, нито надясно. Но той води чрез заобикалки! Третият е
истинският Кралски път, но той от многото хиляди почти на никого не се е удал. Четвъртият път е
недостъпен за смъртните; само непреходни тела могат да го издържат."
Що за пътища са тези, които са толкова трудни и пълни с опасности? Ние трябва да обърнем
внимание на това, че можем да следваме само този път, който ни е определен от съдбата - пътя, за
който сме узрели и който е съгласуван с нашето положение.
Но откъде можем да знаем кой е този път? Как се спасява Християн Розенкройц от своето
объркване и какво показва опитът на неговото съзнание?

Още щом прочетох тези редове, цялата ми радост отиде на вятъра и аз заплаках горчиво,
въпреки че допреди малко пеех толкова радостно.Аз видях три пътя пред себе си и разбрах също, че
когато му дойде времето, ще ми се даде да избера един от тях, но се страхувах да не попадна на
скалистия път, по който можех плачевно да загина, или пък ако попадна на дългия път - да се
заблудя или загина по някакъв друг начин; освен това не можех да се надявам, че измежду хилядите
други аз ще бъда точно този, който ще избере Кралския път. Видях и четвъртия път пред себе си, но
той беше толкова забулен от огън и дим, че не смеех дори да се доближа до него.
Дълго мислих дали да се върна или да избера един от четирите пътя. Съзнавах напълно

www.spiralata.net 46
недостойнството си, но се успокоявах със съня, в който бях освободен от кулата, като
същевременно не смеех и да му се доверявам много лекомислено. Затова избирах толкова дълго
измежду всички възможности, че по едно време тялото ми бе обладано от голямо изтощение, глад и
жажда. Аз извадих хляба и го разрязах на парчета. Един снежнобял гълъб, кацнал на едно дърво,
който дотогава не бях забелязал, видя това и, може би защото го правеше често, литна надолу и
кацна много доверчиво до мен. Това ме накара да разделя хляба си с него. Той го прие и аз се оживих
малко от неговата хубост. Но врагът на гълъба - един черен гарван, го забеляза и се стрелна
светкавично към него и понеже не желаеше моя хляб, а този на гълъба, последният можа да се спаси
само с бягство.
Те летяха заедно в посока към пладне. Аз бях толкова ядосан и огорчен от това, че без много да
му мисля, подгоних нахалния гарван и по този начин изминах по предписания път против волята си
едно разстояние от почти цяла нива, изгоних гарвана и спасих гълъба. Чак тогава забелязах, че съм
постъпил необмислено и че съм попаднал на един път, който поради опасност от голямо наказание
вече нямах право да напускам. Бих могъл да се утеша донякъде, ако за мое най-голямо съжаление не
бях забравил под дървото чантичката с хляба, които вече не можех да си взема обратно, защото
като се обърнах, за да се върна, задуха толкова силен вятър, че за малко не ме повали; тръгнех ли
обаче напред по пътя, не се усещаше абсолютно нищо.
От това аз лесно можах да разбера, че ако се обърна срещу вятъра, това 1це ми струва
живота. Затова поех търпеливо кръста си, тръгнах по пътя и реших, след като така трябваше да
бъде, да направя всичко, за да пристигна още преди да се стъмни.

Срещата с гълъба и гарвана

И така, съществуват четири пътя, които водят към временната цел на Християн Розенкройц,
която той вижда пред себе си. Един от тези пътища е отреден за него, което означава: всички хора
трябва да осъществят истинското освободително дело на базата на освобождаващия душевен живот.
Най-важният въпрос сега е: Как може един ученик, в когото започва да се забелязва душевно
качество, винаги да намира правилния път, без да се заблуждава?
Диалектическите езотерици са на мнение, че съществуват само два пътя: пътят на главата и този
на сърцето, или с други думи: окултният път и мистичният път. Но в действителност съществуват
четири пътя на освобождение:
1. езотеричният път,
2. еволюционният път,
3. гностично-магичният път,
4. астралният път.
Под „езотеричен път" ние не разбираме общоприетото трениране на егото и развитие на някои
качества посредством упражнения или себепринуда, както е при системите на йога и всичко, което тя
включва; съвсем сигурно не и едно чисто интелектуално-научно трениране, при което сърцето -
мистичният аспект, не играе въобще никаква роля. Тук се обръща внимание върху възможността в
едни живот (т.е. за сравнително малък брой години) да се стигне до пълно себеотдаване и бърза
трансфигурация на основата на истинско вътрешно качество. Тази възможност трябва да е налице още
при рождението, което означава, че произхожда от миналото на микрокосмоса, в който всички
вътрешни качества се мобилизират и прилагат. Само по този начин може като ураган да се атакува
Божието Царство.
За тези хора в Светото Писание се казва, че трябва да превземат Царството Божие насила. Те с
право се причисляват в Алхимичната сватба към императорите и кралете. Но при вървенето по този
път се появяват толкова големи опасности - опасностите на егоцентричността, на несъвършенството,
грешки и дегенерация на атомите. Трябва определено да се даде съвет да не вървим по него, дори и
този път да е възможен за нас. Втория път нарекохме „път на еволюцията". Това е пътят на развитие на
тези хора, които отговарят на вътрешния зов за пробуждане с интензивно желание и стремеж към
пълно пречистване и издигане на живота, при което обаче личността се смята за предмет на това
издигане и култивиране. Те приемат алчно като жизнена храна всичко, което диша красота, чистота и

www.spiralata.net 47
вътрешно изфиняване, при което с разцъфтяването и растежа на вътрешния живот с течение на
времето се прибавят също и човеколюбие и откровена готовност за служене.
Естествено е при една такава изтънченост на жизненото поведение да се развият също и душевни
качества, но поради липса на освобождаващо познание пътят на спасението не бива разпознат и човек
продължава да се движи по неправилната плоскост на личностната култура. Необходими са много
животи натрупан опит по този равен и лек път, по който обаче човек, поради липса на разбиране, ще се
изгубва и попада в странични пътища безброй пъти, докато съзнанието достигне до убеждението, че
този път притежава непреодолими граници. Така душата, уморена от безкрайни повторения и заблуди,
се сеща за Духа и се насочва към Него. Духовната школа също познава такива хора, които често при
всичките си превъзходни вътрешни качества, любов и преданост правят впечатление с пасивното
следване на Пътя, с едно поведение, което не показва или почти не показва някакво
себеосъществяване. Тяхното поведение като ученици иначе е безупречно, но точно това, което е
необходимо, за да стигнат до голямото осъществяване, още им липсва - убеждението, което тласка към
самостоятелна дейност в гностичен смисъл, истинският дух на свободното зидарство,
себеосвобождаващото магично действие. Затова такива ученици трябва много дълго да зреят чрез опит
в своето ученичество, докато открият истинския характер и изискванията на освободителния път на
Християн Розенкройц.
Четвъртият път е изключен за ученика, защото по него могат да вървят само същества, които при
смъртта си притежават толкова много ново душевно качество и толкова много вътрешна насоченост,
че са в състояние да се утвърдят с една част от личността в микрокосмоса си и по този начин могат да
се осмелят да се доверят в астралното си тяло на новия астрален огън.
Така остава само третият път, наричан истинския Кралски път - това е гностично-магичният път,
по който Розовата пъпка бива събудена от смъртния си сън, пътят, който ни се разкрива тук. Това е
пътят на истинските кралски радости. Но до днес сравнително малко хора са имали щастието да
извървят този път до освобождаващия край, защото човешкото его винаги прави спънки и предпочита
заблудата на преходното пред вечната истина. Хората се стараят да се изкачат по обществената стълба,
да подобрят своята обществена позиция. За тази цел те правят големи жертви и се подлагат на най-
големи опасности. Така те си живеят добре години наред, докато някое сърдечно страдание или друго
нещастие не ги настигне, понеже тези неща са по-бързи от тях.
Отричането или приемането на пътя на освобождението не е въпрос на вярване или невярване,
както понякога се твърди. Не се заблуждавайте в това! То или е въпрос на дълбок стремеж към
осъществяване на истинския човек, или на желанието за оставане в нормалното животинско
състояние. Не напразно в Планинската проповед се казва: „Там, където е съкровището ви, там е и
вашето сърце".
Съвременната Духовна школа се придържа напълно към третия, към Кралския път, защото
вторият и четвъртият път са изключени, а първият важи само за малцина. И така, вие, ако сте ученик
на тази школа, също като Християн Розенкройц възнамерявате да тръгнете по пътя към Храма на
посвещение, към Сватбената зала.
Поставен пред избор, Християн Розенкройц жадува за решението и се обръща към своето
вътрешно притежание, към своите вътрешни стойности. Той яде от хляба и го разделя с белия гълъб.
Но веднага идва и черният гарван! Когато един кандидат се намира на път към алхимичната сватба, в
него винаги говорят два гласа — гласовете на двете природи. Образуващата се нова душа говори от
името на Гносиса, а диалектичното аз - от името на старата природа. Вие ще разберете, че тези две
природи винаги се намират в конфликт. Невъзможно е те да се доведат до съгласуваност. И спорът
между тях ще продължи, докато старата природа не загине.
Слушането на тези два гласа е извънредно уморително и във висша степен объркващо. Който
желае да върши това и търси компромис, т.е. да намери нещо средно, винаги попада на фалшив път. В
един определен момент той остава с празни ръце, а понякога дори и по-зле от това. Който е открил и
изпитал това, често с много горчивина, взема решение никога повече да не слуша стария глас. Тогава
той винаги ще пропъжда черния гарван - егото, това, което се себеутвърждава, и винаги ще защитава
белия гълъб - новото душевно състояние.
Гласът на Гносиса - светлината в човека, никога не спори и винаги стои настрана от тази борба.

www.spiralata.net 48
Той се ограничава в едно спокойно излъчване. Противно на това, гласът на природата винаги се
опитва да заглуши този друг глас чрез спор и да поеме ръководството. Това събужда едно вътрешно
напрежение, преди всичко в моменти, когато трябва да се вземе едно окончателно решение. Ако
ученикът, намиращ се в такова състояние, се обърне спонтанно, отвътре, към душевния глас, т.е., ако
прогони „черния гарван" и пожелае абсолютно да утвърди и разпространи своето вътрешно качество,
тогава той винаги избира правилния път - онзи път, който съответства на неговото призвание.
От това правило никога не се прави изключение, въпреки че понякога изглежда така. Това е една
аксиома на Пътя към Живота: винаги има успех и бива благословен онзи, който следва гласа на
Душата, защото душевното развитие никога не е егоцентрично и се отнася до един процес, който води
до една определена от Бог цел. Гласът на обикновеното его е винаги една фикция; той винаги сочи
привидно към дадена цел, а след това се отдалечава от нея. Егото е извънредно капризно и се намира
винаги в самота. Накрая човекът се превръща в една развалина. Диалектичното мозъчно съзнание е
едно изолирано егоистично съзнание и води човека до индивидуализация, до голяма самота и накрая
го оставя по средата на блато то. Противно на това, душевното съзнание произлиза от една голяма
общност, наречена Общност на Бог.
Освобождаването на душевна сила отключва същевременно силата на цялото душевно
човечество и се свързва с него. Когато душата донякъде се пробуди, човекът бива привлечен от тази
голяма божествена общност, в която могат да се различат три аспекта.
Първо се говори за Общността с Бащата, с Розенкройц. Това е Първата гностична мистерия,
действаща заедно с Розата на сърцето - тлеещата искра на Духа, който пробужда истинската
менталност. Чрез тази дейност човекът се призовава към Общността на Иисус Христос и бива свързан
с нея, с Общността на чистите, с Втората мистерия, действаща с новата астрална дреха, която
пробужда истинската насоченост. От тази дейност накрая се образува Общността на Светия Дух, на
Свещения Граал - това е Третата гностична мистерия, действаща с новото етерно тяло, което
осъществява освобождаващата, спасителна дейност.
Който остане неизменно верен на тази общност в себе си, ще побеждава винаги. Затова Библията
нарича тази тройна общност Общност на утешението. Тя е средството, с което винаги може да се
върви по добрия път.
Ние установяваме, че Християн Розенкройц прилага това средство, и то спонтанно, отвътре, не
от мисловни съображения; защото спонтанността е абсолютно изискване. Ако тя не е налице, човек
никога не успява, тогава дейността прилича на моралната теология.
Това е също и основата на груповото единство - условието за приемане в Общността на
истинското душевно човечество, както например се подразбира от 1-во Послание на Йоан (1:5-7): „И
известието, което чухме от Него и възвестяваме на вас е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква
тъмнина. Ако речем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действаме според
истината. Но ако ходим в светлината, както е и Той в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта
на Сина Му Иисуса (Христа) ни очиства от всеки грях."
Ние разбрахме от разказа, че Християн Розенкройц стои на тази основа. Той защитава спонтанно
белия гълъб в себе си и с това върви по добрия път. Така той открива, че в един определен момент е
тръгнал с ново съзнание по един път, по който не му се разрешава да се върне дори и една крачка.
Това също е един белег за душевен живот; извършените в тази връзка действия са непроменими.
След известно време се оказва, че Християн Розенкройц е забравил хляба си до дървото и вече не
може да го вземе. Когато се опитва да се върне, се развихря един толкова силен вятър, че е
невъзможно да се пребори с него. Носенето на торба с хляб символизира един много познат навик.
Това означава, че човек иска да има запас от това, което му е много потребно, и да се предпази
сигурно от евентуални опасности. Всеки ще признае, че в смъртната природа тези неща в много
случаи са твърде необходими. Човек винаги трябва да се съобразява с опасността, че в един определен
момент може да остане, например, без храна. Но при живото душевно състояние едно такова
поведение е напълно погрешно, защото този, който живее от душата, черпи от един непрестанно
течащ извор от жива сила и никога няма да остане без хляб. Следователно при тези обстоятелства
торбата с хляб като запас е напълно излишна.
Освен това душевният човек е длъжен непосредствено да излъчва, да раздава цялата жива

www.spiralata.net 49
душевна сила, която се освобождава в него. Затова той е човек, който никога не отлага за утре онова,
което може да се направи днес. Душевната сила тече от Вечния извор на Божеството, от голямата
Общност на Божиите деца. Хлябът тук е символ на Първата гностична мистерия, която действа заедно
с Розата на сърцето. Хлябът е продукт на родената в кръвта нова душевна сила. Затова притежанието
на тази сила означава също, че с нея трябва да се работи, че тя трябва да се излъчва в актуалното сега,
а не типично диалектично, т.е. само когато на някого е удобно. Затова Християн Розенкройц
продължава да върви с разбираща преданост до следващия километричен камък на освободителния
път.
Вие знаете, че Християн Розенкройц тръгна на път, запасен с хляб, вода и сол. Хлябът на живота
насочва вашето внимание върху току-що споменатата Първа гностична мистерия - Мистерията на
Розата и Кръста. Стомната с вода, или водата на живота, е Втората мистерия - Мистерията на
Братството на чистите. Солта на живота насочва вашето внимание към Третата мистерия - Мистерията
на Свещения Граал. Който е навлязъл в тези три мистерии, който по този начин тръгва на път с хляб,
вода и сол, може да празнува и да получи причастие на истинската свещена Тайна вечеря. Той е в
състояние да осъществи своето възкресение в Златната Глава, в най-висшия аспект на Живото тяло на
съвременната Духовна школа.
Тъй като сега се появяваха някои странични пътища, аз често вадех своя компас, защото не
желаех да се отклонявам от меридиана нито една крачка, въпреки че пътят понякога беше толкова
неравен и непроходим, че често стигах до отчаяние. По пътя непрекъснато мислех за гълъба и
гарвана, без да разбирам тяхното значение. Най-после в далечината съзрях висока планина, на която
се изправяше един разкошен портал. Въпреки че той се намираше твърде далеч от пътя, аз забързах
към него, защото се страхувах, че няма да намеря никъде прибежище или подслон, тъй като
слънцето вече се беше скрило зад планините. Това беше само Божия работа, защото Той можеше
също така и да ме остави да си вървя по пътя и да ми затвори очите, така че да не видя портала. Но
както вече казах, аз побързах и пристигнах малко преди да се стъмни и затова можах добре да
разгледам всичко. Това беше един необикновено красив кралски портал, на който бяха издълбани
много разкошни фигури и знаци и както разбрах по-късно, всички те имаха своето особено значение.
Най-отгоре се намираше една доста голяма табела, на която беше написано: Далеч оттук, о, вие
недостойни! и още някои неща, за които ми бе строго забранено да говоря.
Щом стигнах до портала, се появи един човек, облечен в небесносиня дреха и аз радостно го
поздравих. Той отвърна на моя поздрав и веднага поиска от мен писмото с поканата. О, колко
щастлив бях, че го взех със себе си! Толкова лесно можех да го забравя, защото, както ми беше
съобщено, това вече се бе случвало на други. Аз бързо му показах писмото и той не само че остана
доволен от това, но ми оказа и голямо уважение, което много ме учуди. После каза: „Влез вътре,
брат, ти си ми един добре дошъл гост!" След това пожела да узнае името ми и като му съобщих, че
съм един брат от Червения Розенкройц, той много се учуди и същевременно се зарадва. После ме
попита: „Брат, имаш ли нещо в себе си, с което можеш да откупиш един печат?" Аз отговорих, че
моето имущество е малко, но той може да вземе каквото му хареса, ако намери нещо у мен. Тогава
той поиска моето шишенце с вода и като му го дадох, получих в замяна един златен печат, на който
имаше само две букви: S. С21. Той ме посъветва да мисля често за значението на печата, което щяло
да бъде много полезно за мен. Когато го попитах колцина са прекрачили този портал преди мен, той
ми съобщи броя им. Накрая, от чисто приятелство, той ми даде едно запечатано писмо,
предназначено за втория пазач.

„Далеч оттук, о, вие недостойни!"

Така Християн Розенкройц продължава да върви по определения за него път, реагирайки
спонтанно на душевния си глас, който му го посочва.
Разказва ни се, че Християн Розенкройц следва своя път много сериозно и с извънредна точност.
Той желае да не се отклонява нито крачка от меридиана. Но винаги се появяват най-различни
странични пътеки и пътят често е толкова труден и непроходим, че понякога той се съмнява дали
изобщо се намира на верния път.
21
Spes Charitas: Надежда и Любов
www.spiralata.net 50
 Онзи, който вече върви по своя път, след като е посетил вътрешното си светилище - светилището
на трите кедрови дървета, може напълно да разбере състоянието на Християн Розенкройц. Защото при
вървенето по Пътя у учениците действително се появява от време на време съмнение дали се намират
в правилния път. Тогава не ни остава нищо друго, освен ясно да слушаме гласа на Душата. Сега е
настъпил моментът да се покаже дали кандидатът притежава достатъчно вяра и доверие, за да може
правилно и напълно да разбира гласа на Душата.
Всеки ученик по Пътя бива нападан понякога от страхове. Страхът е една от най-големите
пречки по Пътя. Той се издига от дихателното поле, от ауричното същество. В дихателното поле се
намират много облаци от страх, които от време на време се опитват да завладеят вашата система.
Който се остави да го обладае житейския страх, винаги се отбива по странични пътища. Затова
поуката от разказа за гълъба и гарвана трябва винаги и отново да се осъзнава и да се поставя в центъра
на вашия интерес и вашата будност. Водени от гласа на Душата, вие трябва напълно самоотвержено да
се намирате в служеща пожертвователност. При тази самоотверженост страхът няма да може да ви
завладее, защото тогава няма да мислите за себе си. Така ние всички трябва да се учим от опит.
Душевният глас има три аспекта, три въздействия. Може да се каже дори, че има три душевни
гласа. В душевното развитие има един процес, в който трите гласа постепенно започват да говорят. Те
съответстват на трите гностични мистерии, за които говорихме в предишната глава. Първият глас се
развива, когато гностичните радиации влязат в сърдечното светилище и чрез Розата пробудят
разбирането в светилището на главата.
Вторият глас на душата заговаря, когато душевната гностична сила завладява дихателното поле и
когато гностичната радиация проникне в астралното тяло. Кореспондиращият с това орган е черният
дроб. Третият глас на душата, който съответства на Третата гностична мистерия, говори, когато
гностичното силово течение докосне и етерното тяло, което в материалното тяло работи заедно с
далака.
Следователно душевният глас говори на три езика: езиците на трите братства, които ние по-горе
вече обозначихме като Братството на розенкройцерите, Братството на чистите (катарите, katharos (гр.)
-- чист) и Братството на Свещения Граал.
Междувременно, Християн Розенкройц е доказал, че може да говори поне първия от тези три
езика на душата, която владее езика на сърцето, езика на стернума, езика на песента на Розата, езика
на Първата мистерия, която извира от сърцето и пробужда разбирането в светилището на главата.
Ясно е, че човекът, който се намира все още в Първата мистерия, трябва да започне с подготвителния
процес за Втората мистерия, отнасяща се до астралното тяло, наречено още звездна дреха. Такъв човек
трябва да се научи да побеждава и да отблъсква всички атаки на силите, които се намират още в
дихателното му поле.
Дихателното поле трябва да бъде съвършено изчистено. В един определен момент Християн
Розенкройц забелязва в далечината един разкошен портал - портала на Храма на посвещение на
Златната Глава, портала към Мистерийния храм, към върха на Седморното живо тяло на съвременната
Духовна школа. Това доказва, че Християн Розенкройц вече е в състояние да говори втория език на
душата. Сега трябва да се предприеме един скок от време-пространственото съзнание към вечното
съзнание, към истинското душевно съзнание. Който действително разполага с това съзнание, вижда
без съмнение портала на Универсалните мистерии пред себе си.
Над този портал се намира една табелка, на която са написани предупредителни думи. Те се
отнасят до една особена дейност, която, между другото, се намира във взаимодействие с черния дроб.
Защото черният дроб е органът, който специално е предназначен за това да приема в тялото
необходимите за човека астрални радиации, както и да пречиства кръвта. Черният дроб е един
извънредно важен орган за това пречистване. Когато душата се роди, т.е. Розата на сърцето се
пробуди, и душевната сила засияе от светилището на главата, това означава същевременно, че черният
дроб е придобил една нова функция. Защото черният дроб винаги действа заедно със сърцето. Черният
дроб и сърцето са два взаимно зависещи един от друг органи. Когато Гносисът докосне един човек,
неговата кръв се променя, и за да стане тази промяна дълготрайна, черният дроб трябва да се нагоди
напълно към новото кръвно състояние.
Черният дроб, както казахме, е един пречиствателен орган. Това, което няма място в кръвта, се

www.spiralata.net 51
отвежда навън от черния дроб. Ако гностичният процес не бъде продължен и остане само с една
„кръвна инжекция", тогава това гностично влияние ще бъде отстранено много бързо от кръвта поради
естествената дейност на черния дроб. Затова черният дроб трябва своевременно да стане възприемчив
за гностичното докосване. За тази цел гностичната сила трябва да пробие, да проникне в астралното
поле - дихателното поле на микрокосмоса. Черният дроб е включен, в т.н. чернодробна мрежа. Тази
мрежа представлява една сложна антенна система за приемане на астрални радиации. Значи, когато
във Втората мистерия Гносисът прониква в дихателното поле, сърцето вече действа гностично и
кръвта е възприемчива за Гносиса, гностичната радиация се вдишва също и от черния дроб, който чрез
това може да задържи гностичния флуид в кръвта. Тогава това, което прониква в сърцето, вече няма да
бъде отстранено от черния дроб, а ще бъде задържано точно от чернодробната дейност.
Ние насочваме вашето внимание специално към този факт, за да ви стане ясно, че от един
определен момент нататък телесните процеси при ученика на Духовната школа протичат съвсем
различно от тези на обикновения диалектичен човек. С това основата за същинската трансфигурация
се полага действително още от самото начало. Понеже слуша душевния си глас, Християн Розенкройц
стига до този портал. Новата чернодробна дейност започва да се доказва и бива стимулирана много
силно. В кръвта се освобождават нови големи енергии. Вие знаете, че всички телесни енергии са
повлиявани особено от системата черен дроб-далак. И така, Християн Розенкройц бърза с голям
устрем към портала, без да внимава повече за пътя, защото всъщност този портал се намира встрани от
пътя, по който той трябва да върви.
Това е една много тайнствена част от Алхимичната сватба. Това, което тук се нарича „път", не е
нищо друго, освен пътят на системата на змийския огън, пътят, който при гностичното развитие
трябва да се измине отгоре надолу. Това се намира в противоречие с окултния процес, при който в
началото се прави опит да се върви по този път отдолу нагоре, което винаги води до най-големи
нещастия. Когато душата се събуди в светилището на главата, пътят трябва да се върви отгоре надолу.
Но при това слизане в системата на змийския огън в един определен момент пътят се отклонява
вдясно, към черния дроб. Затова с право се казва, че когато Християн Розенкройц вижда този
чернодробен портал, той се отклонява от пътя и бързо се отправя към него. За по-голяма точност
трябва да се каже, че пътят надолу върви по дясното влакно на нервус симпатикус, като стига до
плексус сакралис.
Когато Християн Розенкройц стига до портала, той вижда над него една табела, на която пише:
„Далеч оттук, о, вие недостойни!" Това означава: Ако не сте посветени, ако не сте още узрели за това,
не форсирайте развитие то, защото това ще доведе до голямо нещастие. Тук никой не бива да се
опитва да постигне нещо с насилие.
Ясно е, че в началото на пътя, по който Християн Розенкройц е тръгнал, ударението се поставя
най-вече върху сърцето. Защото когато сърдечното светилище на един човек стане възприемчиво за
Гносиса, тогава той се променя буквално телесно. Сърдечното светилище съдържа множество
радиоактивни сили. Когато гностичният флуид докосне един човек, клетъчната структура на
сърдечното му светилище се променя чрез една нова радиоактивна сила. Затова на тези, които вървят
по този път, се дава изрично съвет да не се връщат, но всъщност това е невъзможно, ако те
действително вече са тръгнали по него. В книгата Алхимичната сватба това изрично се подчертава.
Поради тази причина се казва, че когато Християн Розенкройц се опитва да се върне по пътя, винаги
задухва толкова силен насрещен вятър, че той не може да направи нито една крачка. Когато някой е
започнал да променя структурата на своята личност до последния атом, тогава, от един определен
момент нататък, той вече не може да каже: „Било каквото било, но аз сега искам да престана с това".
Когато сърцето се настрои на гностичните радиации, с течение на времето за обикновените,
диалектични радиации вече няма да бъде възможно да го нападат.
Така вие виждате, че трансфигурацията започва да се развива още от самото начало на Пътя.
Затова доверилото се на Гносиса сърце е винаги от един определен вид. Същото може да се каже и за
черния дроб. Когато черният дроб се настрои на гностичните астрални радиации и започне да диша в
тях, ученикът е длъжен да използва енергията, отделена по този начин в кръвта, в служба на Гносиса.
Затова е и естественото предупреждение: Далеч оттук, о, вие недостойни!
Така Християн Розенкройц се изправя пред пазача на портала, облечен в небесносиня дреха. Това

www.spiralata.net 52
е цветът на астралната светлина. Поради тясната си връзка с астралната радиация, излъчването на
черния дроб също е синьо. Сега пазачът трябва да провери дали Християн Розенкройц е достоен като
кандидат за алхимичната сватба. Ето защо той иска да види поканата, която Християн Розенкройц
носи със себе си.
Ако се намирате в Първата мистерия, тогава всички вие носите със себе си тази покана в своето
сърдечно светилище. Ако Гносисът ви е докоснал в сърдечното светилище, ако пламтящият огън на
Гносиса е докоснал вашето сърце, тогава гръдната ви кост свидетелства за това, защото не напразно е
наречена стернум, т.е. „излъчващ". Това състояние на стернума е живото писмо на вашето жизнено
качество. Всеки сериозно стремящ се ученик носи това писмо в своето сърдечно светилище. И когато
Гносисът ви попита за вашата покана, вие можете да покажете отвореното си сърце. И ако се намирате
в Първата мистерия, ако сте сложили четирите рози на шапката си, тогава вие винаги сте един добре
дошъл гост.
Следователно това писмо, това особено състояние на стернума, е базата за разцъфтяване на
Розата. Затова в Библията се казва, че Бог - Гносисът - гледа в човешкото сърце. Сега вие разбирате
това възвишено слово. Ако сърцето по този начин свидетелства за новото жизнено състояние, вие ще
бъдете поздравен с думите: Влезте вътре, братко мой, вие сте ми един скъп гост.
И когато питат Християн Розенкройц как се казва, той отговаря: Аз съм един брат на Червения
Розенкройц. Христовият закон е записан в сърцето му. В него е отворена червената Роза на кръвта.
Червен розенкройцер е преди всичко човек, който се стреми към Втората мистерия. Затова този
брат на Червения розенкройц се нарича съвсем определено Християн Розенкройц. Той не е само един
розенкройцер. Не, при него Искрата на Духа, Розата, се намира в служба на Христовата астрална
светлина.
С това ние желаем да кажем следното: стернумът има свойството да привлича много неща, които
човекът желае. В отговор на това той отваря сърцето си и привлича с черния си дроб съответните сили.
Човечеството е обхванато от едно могъщо астрално поле, то живее от един гигантски астрален океан.
С всеки удар на сърцето черният дроб вдишва астрални сили.
Следователно когато отворите сърцето си за гностичната мистерия, винаги идва отговор, във вас
винаги се развива едно докосване, един определен процес. Но при това, вие винаги трябва да бъдете
отправен изцяло към нашия Господ Иисус Христос, а това означава - към астралното поле на Гносиса.
Защото онова, от което се нуждаете, за да постигнете вашата цел, е точно астралната сила на
Христовото поле, на Шестата космическа област, на новото жизнено поле.
Затова не може само да се каже: „Аз съм розенкройцер". Това още нищо не означава. Защото,
както знаете, има много групи, които се кичат с това име. Но съществува само едно християнско
розенкройцерство. Има само един човешки тип, който заслужава името Християн Розенкройц.
Разбирате ли това сега? Този човек не е просто един брат Розенкройц, а Християн Розенкройц. Той
желае да върви по пътя в Христовата радиация, в астралното поле на Христос Иерофант.
Така Християн Розенкройц преминава през портала. Едновременно с това, той трябва да откупи
един отличителен знак, един златен печат. Той получава този знак в замяна на своето шише с вода.
Вие знаете, че Християн Розенкройц тръгва на път, снабден с хляб, вода и сол. Торбата с хляба той
оставя при кедровите дървета, а тук, при портала - шишето с вода. Сега той самият притежава освен
Живия хляб, също и Водата на живота; сега той самият притежава хляба и виното. Сега той
действително е станал християнин.
Ако някой не иска или не може да бъде християнин в този смисъл, той винаги остава свързан с
диалектичната природа. Затова, ако вие сте отворили с интерес сърцето си за Гносиса, но не изцяло в
позитивно-християнския смисъл, не с абсолютния стремеж към Другото царство, не с пълна
всеотдайност, тогава си оставате обикновен диалектичен човек, който е като един пълен съд, в който
повече нищо не може да се влее. В Универсалното учение големият кръвен поток, който изтича от
чернодробната вена, винаги се обозначава като поток от вода или вино. Като ученици на една
мистерийна школа вие трябва в един определен момент да можете да произвеждате този силов поток.
Спомнете си също и за Тайната вечеря. Там на кандидата се дава хляб и вино. Когато някой постъпва в
съвременната Школа на розенкройцерите, той бива снабден не само с учебен материал, но и със сила.
Вие винаги получавате две сили. При всяка храмова служба получавате хляб и вино: хляба, за да

www.spiralata.net 53
можете да осъществите първия процес на сърцето; виното на Духа - водата на Живота, за да можете
временно да замените новата функция на черния дроб, защото при начинаещия ученик тази нова
чернодробна дейност още не е налице. Ученикът трябва да се опита да върви по Пътя с помощта на
пътните провизии. С този подарък от хляб и вино вие бивате хранен и поен, за да можете да тръгнете
по освобождаващия път.
Но естествено от вас се очаква, че в това отношение ще станете колкото се може по-скоро
независим и ще започнете сам да привличате хляба и виното.
В началото хлябът и виното като гностични строителни материали за душата ви се подаряват, за
да можете да започнете работата. Но когато самата врата се отвори, временната енергия от втора ръка
се заменя с директна астрална енергия. Затова Християн Розенкройц трябва да остави при първия
пазач своето шише с вода, от което до този момент е утолявал жаждата си. Тогава той вече не се
нуждае от тази вода; той, гностично погледнато, е станал независим. Като доказателство за това той
получава отличителен знак - златен печат. Върху него са напечатани буквите S. и С. - началните букви
на думите Spes Charitas.
Тези думи желаем с удоволствие да преведем за вас като: Имайте сега основателна надежда за
изявата на Божията любов.
Сега да обобщим още веднъж казаното дотук. С дълбок стремеж към Гносиса вие влизате в
Първата мистерия, така че Розата на сърцето се отваря и гностичният флуид прониква във вашата
кръв. След това в светилището на главата се запалва една нова светлина, и като доказателство за това
кървавочервената лента може да бъде препасана на кръст върху раменете ви и вие имате право да
носите на шапката си четирите рози. Така вие тръгвате на път. Вие не се насочвате към каква да е
мистерия, а копнеете за християнската мистерия, което означава - към Първоначалната родина, към
астралното поле на Гносиса.
Затова в дихателното поле се развива една нова дейност. Черния дроб вдишва нови сили от
дихателното поле и същевременно кръвта от ден на ден се обновява чрез тези нови сили, така че вие
получавате все повече енергия, за да можете да вървите по Пътя, за да може да издържите.
Който е зает с това да осъществи в себе си Втората мистерия, може с основание да храни
надежда, че Божията любов ще му се изяви. Божията любов, Универсалната любов, е най-висшата,
най-благородната, най-чистата енергия, в която тогава Третата мистерия – Мистерията на Свещения
Граал - може да бъде осъществена и магията на любовта може да се развие. За тази цел Християн
Розенкройц притежава още нещо: сол. Но той трябва скоро да се раздели и с нея, както по-нататък ще
видите.
Тъй като се бях спрял малко по-дълго при него, междувременно вече се беше стъмнило и на
портала бе запален един голям съд със смола - за ориентация на онези, които все още бяха на път.
Пътят, който водеше право към двореца, беше заграден от двете страни с високи стени и край тях
бяха посадени плодни дървета от всякакъв вид. Освен това, от двете страни се намираха по три
дървета с окачени на тях фенери, които бяха вече запалени с един разкошен факел от една красива
девица, облечена също в синя премяна. Това беше толкова възхитителна и прекрасна гледка, че аз
останах да й се наслаждавам по-дълго, отколкото беше необходимо. След като получих подробни
указания и полезни инструкции, аз се сбогувах приятелски с първия пазач. По пътя ми стана
любопитно какво ли може да пише в писмото, но тъй като не се съмнявах в него, трябваше да
потисна любопитството си и продължих да вървя, докато стигнах до другия портал. Той
изглеждаше почти като първия, но беше украсен с картини, които имаха друго тайнствено значение.
На една табела беше написано: „Дайте и ще ви се даде! "Под портала лежеше един страшен лъв,
завързан с верига. Като ме забеляза, той се изправи и ме посрещна със силен рев. От това се събуди
другият пазач, който лежеше на един мраморен камък и ми каза да не се страхувам. Като дръпна
лъва зад себе си, той пое писмото, което аз, треперейки, му подадох. След като го прочете, каза с
голямо почитание: „Добре дошъл в името на Бог!
Ти си човекът, когото отдавна желаех да срещна!"
При това той извади един печат, като попита, дали ще мога да го откупя. Тъй като нямах
нищо друго, освен сол, аз му я предложих и той я прие с благодарност. И на печата отново имаше две

www.spiralata.net 54
букви, а именно: S.M.22
Тъкмо бях отворил уста да поговоря с пазача, когато в двореца заби камбана и той ме
посъветва спешно да побързам, ако не искам моите старания и мъки да останат напразни, тъй като
горе вече гасели светлините.

Шестте фенера
Както знаете, Християн Розенкройц тръгна па път, снабден с хляб, вода и сол. Хлябът остави при
трите кедрови дървета, след като спонтанно бе тръгнал по пътя, който водеше право към неговата цел.
Така той осъществи Първата мистерия за самия себе си. Цел на тази мистерия беше, както прочетохме,
ученикът всеки ден да получава нова душевна храна, тъй като може да черпи непосредствено от
Вечния извор на всички неща. И това, което е получил днес, трябва днес да се употреби като
самопожертвователна любовна служба за всички останали.
Може също да се допълни, че хлябът - първият импулс на Гносиса, проникващ в стернума, е
предназначен да стигне до душевния център, до светилището на главата, където се намира
светилището на трите кедрови дървета. Когато този импулс стигне до душевния център в главата, чрез
това и само чрез това! - може да се повлияе на чернодробната врата, така че този чуден орган вече да
не изхвърля гностичните елементи, а напротив - да ги задържа.
Когато тази цел се постигне, черният дроб ще бъде вътрешно приспособен към новото жизнено
поведение на душата, докато сам се отвори за директните гностични влияния на Втората мистерия,
така че тя да стане действителност за кандидата. Тогава в кръвната душа ще се освободят много по-
големи енергии, които през входната вена на черния дроб минават през цялото тяло и помагат на
кандидата да постигне големи неща. Тогава индиректната жизнена енергия, която се освобождава чрез
сърдечния импулс, може да се смени с директната дейност на черния дроб. В сърцето се влива силата,
която съживява Духовната искра, през черния дроб проникват астралните сили, които снабдяват
кръвта с могъщи енергии.
Затова Християн Розенкройц може да остави при пазача на портала своето шише с вода и да
получи в замяна златния отличителен знак, печата Spes Charitas. Сега той с основание може да храни
надежда за изява на Божията любов, на Третата мистерия - Мистерията на Свещения Граал. Сега
Християн Розенкройц трябва да изчака с пълно доверие изявата на всичко, което следва. И така, той
тръгва на път към пазача на втория портал.
Междувременно е настанала тъмна нощ. Когато чернодробната врата се отвори за Гносиса и чрез
това чернодробните функции все повече се освобождават от астралните сили на земната диалектика,
тогава, природно погледнато, за ученика става тъмно. В много важни аспекти той бива напълно
отделен от диалектиката и нейните въздействия. Първо сърцето се загубва за обикновената природа,
след това следват чернодробните функции. Тъй като черният дроб е един могъщ извор за човека, става
ясно, че когато една голяма част от тези енергии вече не са от обикновената природа, ученикът загубва
интерес към нея. Тогава вече няма опасност за кандидата да се изгуби в диалектичната природа; той не
изразходва повече време и енергия за безполезните неща на природата на смъртта. В това отношение
за него настава нощ.
Когато светлината на диалектичното слънце е залязла, идва нощта на смъртната природа. Но
веднага (и как би могло да е иначе!) проблясва зората на един нов ден. И въпреки че, от една страна, се
стъмва, от друга – настава светлина. Жизнената енергия винаги е свързана със сила и светлина. Затова
новата енергия, която влиза в кандидата, означава за него същевременно и един светлинен извор,
който функционира по нов начин.
Затова се казва, че една облечена в синя дреха (символ на новата чернодробна функция) красива
девица запалва светлините на фенерите, окачени на дърветата (по три дървета от всяка страна),
намиращи се от двете страни на пътя към двореца.

22
Sal Menstrualis: Течна сол
www.spiralata.net 55
 Девицата запалва фенерите
Това съобщение също насочва вниманието ни към чернодробната функция. Дърветата от двете
страни на пътя с окачените по тях фенери символизират силите на новия извор на енергия. На всяко
дърво е окачен един фенер - три от лявата и три от дясната страна. Това е указание за една позитивна и
за една негативна дейност; два пъти по три сили, поляризирани позитивно и негативно: две
привличащи сили, две отблъскващи и две неутрализиращи. С това напълно се възпроизвежда
дейността на чернодробната система.
През черния дроб влизат астрални сили, в случая на нашия кандидат - астрални сили от Шестата
космическа област, от новото жизнено поле. Тези сили биват привлечени и едновременно с това биват
отблъснати силите, които не допринасят за духовното оздравяване на кандидата. По този начин
ученикът бива запазен. През чернодробната врата вече не могат да проникват вредни астрални
влияния.
Но съществуват и други врати, други пътища, по които враждебните сили могат да проникнат в
системата на ученика, стигнал до този стадий на развитие. Помислете в това отношение, например, за
различни точки от системата на змийския огън и за определени дихателно-технически функции на
светилището на главата. Също така помислете и за многократно обяснените седем светилника. Така
във всяко отношение става ясно, че по тези други пътища в кръвта на ученика все още могат да
проникнат враждебни сили. Но в черния дроб се намира също и една нова неутрализираща сила. Тъй
като в кръвта все още могат да проникват враждебни сили, които насочват пътя или погледа на
ученика във фалшива посока, този трети фактор представлява голяма закрила. Той действа така, че
всички вредни влияния, въпреки всичко, биват неутрализирани, свързани и изгонени.
Тази тройна чернодробна система е извънредно полезна за ученика! Тези три астрални сили
образуват заедно един могъщ извор на помощ за кандидата. Това означава, че отсега нататък Християн
Розенкройц притежава също и в системата далак-черен дроб една тройна, вътрешна светлина.
Сега пътят продължава към пазача на втория портал, който, подобно на първия, също е украсен с
картини и надписи. На табелата, намираща се над портала, Християн Розенкройц прочита:,. Дайте, и
ще ви се даде. " Пред портала лежи един лъв, който го посреща със силен рев. Лъвът тук също е
символ на пазача на новото жизнено състояние, на Храма на Свещения Граал, Храма на Любовта,
Храма на Третата мистерия.
Който може да мине покрай лъва, започва веднага да се променя, влиза в новото жизнено поле –
новораждането започва. Един такъв човек става жител на Златната Глава, на полето на възкресението.
Вие знаете, че "кръв и плът не могат да наследят Царството небесно". Само един променен, един
новороден човек има достъп към това действително безукорно жизнено състояние. Ние желаем още
веднъж да обобщим какво е необходимо, за да можем да влезем в новото жизнено поле, в Полето на
www.spiralata.net 56
възкресението.
Първо, необходим е един нов жизнен принцип, който се осъществява от сърцето; второ - една
могъща нова жизнена енергия, която кореспондира с черния дроб; и трето, за тази голяма
трансфигуристична промяна е необходима една нова жизнена субстанция.
Новата жизнена субстанция съдържа строителните вещества за златната сватбена дреха. Те се
освобождават в етерното тяло и кореспондират във физическото тяло с далака. Далакът е орган, който
абсорбира етери. А етерите са строителни вещества в абсолютния смисъл на думата. В книгата
Алхимичната сватба на Християн Розенкройц те се обозначават като „сол". Солта действа запазващо,
консервиращо, но също и пречистващо.
Ученикът, който е тръгнал по Пътя, трябва в началото на своето развитие да работи със старите
етери, защото още не разполага с нови. Затова в началото той привежда старите етери на природата на
смъртта във възможно най-чисто състояние. Той се опитва да работи с тях колкото се може по-добре,
за да осъществи успешно своя план и да стане жител на Неподвижното царство. Затова е необходимо
елементарно жизнено поведение и спазване на мерките, които се изискват от ученика-изповедник в
Школата. В началото той се опитва да гребе с веслата, с които разполага. Но истинските строителни
вещества, от които той се нуждае, не могат в никакъв случай да се получат от старите етери. Те са
негодни за новото жизнено поле. Затова първото, което е необходимо, е един нов жизнен принцип.
Тогава във Втората мистерия се развива една нова жизнена енергия. И когато черният дроб напълно е
осигурил по-нататъшното развитие, четирите свещени храни - новите етери – се изливат над кандидата
и така новата жизнена субстанция, новата строителна субстанция прониква в системата.
Тогава далакът се затваря колкото се може повече за диалектичните сили, за старите етери, по
същия начин, както и черният дроб преди това, и се отваря за четирите първоначални, небесни етери.
Третият аспект на Гносиса, Третата мистерия, се осъществява в кандидата. Тогава той вече не приема
солта на обикновената природа, а етерните строителни вещества на Новата природа.
В Алхимичната сватба етерните вещества на Новата природа се обозначават с буквите S. и М.
(Sal Menstrualis - пречистваща сол). Новата субстанция, новата, пречистващата сол се отделя в
системата. Това е елементът, който осъществява действителната трансфигурация и създава на първо
място златната сватбена премяна. Това е значението на втория отличителен знак, който Християн
Розенкройц получава.
Накрая остава препоръчителното писмо, което той трябва да предаде. Пазачът на първия портал
прочете писмото, което бе написано в сърцето на Християн Розенкройц.
Това второ писмо, обаче, се отнася до новоотворения жизнен извор, който също се намира в
кандидата. Може би сега разбирате думите от Евангелието от Марк, гл. 9-та: „Имайте в себе си сол",
както заповядва Иисус на учениците. Вие трябва да внимавате да не би солта, която приемате, да
загуби силата си. Това се случва само когато не я употребявате. Затова: Живейте в днешното! Не
чакайте солта на живота да дойде по-късно, а започнете веднага с цялото си доверие, вяра и
издръжливост на базата на сегашното си състояние. Тогава вие бързо ще напреднете и в групово
единство с вашите братя и сестри ще вървите твърдо решен по Пътя, докато стигнете до Златната
Глава - полето на възкресението. Затова се казва:
Тъкмо бях отворил уста да поговоря с пазача, когато в двореца заби камбана и той ме
посъветва спешно да побързам, ако не искам моите старания и мъки да останат напразни, тъй като
горе вече гасели светлините.
Нека пазачът на портала един ден и за вас (и Бог да даде колкото се може по-скоро) да каже:
„Добре дошъл в името на Бог! Ти си човекът, когото отдавна желаех да срещна!"
Аз така се втурнах да бързам, че дори забравих да се сбогувам с пазача на портала - толкова ме
беше страх и с право, защото колкото и да бързах, девицата ме застигна.
Тъй като всички светлини след нея бяха угасени, аз никога нямаше да намеря пътя, ако тя не ми
светеше с факлата си. Успях да се вмъкна до нея буквално в последния момент, защото вратата се
затвори толкова бързо, че затисна края на дрехата ми. Естествено, тя трябваше да остане там,
защото нито аз, нито пък онези, които дружелюбно ми бяха обърнали внимание на това пред
портала, бяха в състояние да склонят пазача да отвори още веднъж вратата. Той твърдеше, че е
предал ключа на девицата и че тя го е взела със себе си в двора.

www.spiralata.net 57
 Междувременно аз разгледах още веднъж портала. Той беше толкова великолепен, че нямаше
равен на себе се в целия свят. От двете страни на вратата се издигаше по една колона. На едната
имаше весела фигура, а надписът гласеше: „Аз се радвам заедно с теб". Друга фигура на втората
колона криеше горчиво лицето си и под нея стоеше надпис: „Аз страдам заедно с теб". Накратко,
това бяха толкова мъгляви и тайнствени фигури и мъдрости, че дори и най-умният човек на земята
нямаше да е в състояние да ги разбере. Но ако Бог позволи, те скоро ще бъдат изнесени на дневна
светлина и обяснени от мен.
На този портал трябваше още веднъж да назова името си. То бе нанесено в една пергаментова
книжка на последно място и заедно с другите имена бе изпратено на младоженеца. Едва сега ми бе
връчен действителният отличителен знак на гостите, който беше малко по-малък от предишния, но
много по-тежък. Върху него се намираха буквите: S.P.N.23
Освен това ми дадоха един чифт нови обуща, защото подът на двореца беше покрит със
светъл мрамор. Аз получих правото, ако желаех, да дам старите си обувки на някого от бедняците,
които стояха и чакаха много смирено пред портала. Дадох ги на един старец. След това двама
пажове ме заведоха в едни малки покои и ми наредиха да седна на една пейка. Те поставиха факлите
си в двата отвора на пода и ме оставиха да седя сам.
Скоро след това чух някакъв шум, но не видях нищо. Бяха неколцина мъже, които се нахвърлиха
върху мен. Тъй като нищо не виждах, трябваше да им се оставя и да изчакам какво ще ми се случи.
Скоро забелязах, че бяха бръснари и аз ги помолих да не ме държат толкова здраво, защото съм
съгласен да направя това, което искат. Тогава те ме пуснаха и един от тях, когото не виждах,
защото се намираше зад мен, острига акуратно един кръг по средата на главата ми и остави да
висят на челото до очите и ушите дългите ми сиви кичури коса. Трябва да призная, че след това
начало едва не загубих смелостта си, но понеже те ме държаха много здраво и нищо не виждах, аз
си помислих, че Бог ме е изоставил поради моята дързост. Невидимите бръснари събраха
внимателно отрязаните коси и ги отнесоха със себе си.
След това двамата пажове отново се появиха и сърдечно се засмяха на моя страх. Едва бяхме
разменили няколко думи, когато една камбанка отново заби и пажовете ми съобщиха, че това е знак
за събиране. Те ме подканиха да ги последвам и осветявайки пътя, ме преведоха през много коридори,
врати и вити стълби до една голяма зала. В тази зала се бяха събрали много гости: императори,
крале, херцози и владетели, благородници и господа, богати и бедни, но и много измет, което
извънредно ме учуди. Аз си мислех:
„Какъв голям глупак трябва да съм, че се подготвях с толкова мъки и лишения за това
пътешествие. Тук се намират хора, които добре познавам и никога не съм ценял. Сега всички те са
тук, докато аз, след всички молби и надежди, едва успях да вляза като последен!" Това и още много
други неща ми нашепна дяволът, когото се опитах да прогоня, доколкото можах.
Междувременно, тук и там ме заговаряха различни познати: „Я гледай, брат Розенкройц, ти
също си тук? „Да, мои братя", отговарях аз, „Божията милост помогна и на мен да стигна дотук ",
на което те се разсмяха от сърце и намериха за глупаво, че и за една такава обикновена работа ми е
необходима Божията помощ.
Като попитах всеки един поотделно по кой път е минал, повечето от тях отвърнаха, че е
трябвало да се катерят по скалите. След това от много невидими тромпети прозвуча сигнал, който
означаваше да се съберем на масата, и тези, които се смятаха за нещо повече от другите, заеха
разбира се, най-предните места. За мен и за няколко бедни приятели остана съвсем малко място на
другия край на масата. Скоро след това двамата пажове отново се появиха и единият от тях
произнесе една толкова хубава и вълнуваща молитва, че сърцето ми вътрешно се зарадва. Няколко
важни господа не обърнаха особено внимание на това, а се смееха, жестикулираха, хапеха шапките
си и правеха тем подобни глупави шеги. След това беше поднесен обядът и въпреки че не се виждаха
прислужници, всички бяха толкова изрядно обслужени, та на мен ми се стори, че всеки гост имаше
свой собствен прислужник.
Когато шегаджиите се понахраниха и виното им отне задръжките, започна истинско
самохвалство и надлъгване. Единият щял да направи това, другият онова, а най-незначителните
23
Sponsi praesentandi nuptiis: На сватбата този е гост на младоженеца
www.spiralata.net 58
крещяха най-силно. Ах, само като се замисля какви невъзможни и превъзнесени неща чух тогава, и до
ден днешен се ядосвам. Накрая те дори станаха от местата си и започнаха да дотягат с
бръщолевиците си тук и там на господата. Те се хвалеха с такива дела, които дори и Самсон и
Херкулес с цялата си сила не биха били в състояние да извършат. Този там искаше да освободи
Атлас от неговото бреме, онзи искаше да изведе отново триглавия Цербер от ада, накратко: всички
дрънкаха един през друг.
Но достойните господа не бяха толкова глупави да им повярват. В края на краищата, въпреки
че от време на време „ги удряха през пръстите", мошениците станаха толкова дръзки, че когато
един от тях задигна една златна верига, другите също пожелаха да опитат. Там имаше един, който
твърдеше, че чувал небесни звуци, друг разправяше, че виждал идеите на Платон, а пък трети
твърдеше, че може да преброи атомите на Демокрит. Други пък бяха открили вечния двигател.
Някои от тях, както ми се струваше, бяха без съмнение умни, но за тяхно нещастие притежаваха
прекалено високо мнение за себе си. И накрая, там имаше един, който искаше да ни убеди, че виждал
онези, които ни обслужваха.
Той може би щеше да продължи с лъжите си, ако един от невидимите прислужници не му беше
нанесъл толкова силен удар по лъжливата уста, че не само той, а и много други, които стояха до
него, се умълчаха като мишки.
От всичко обаче най-много ми хареса това, че всички онези, за които имах добро впечатление,
останаха безупречни в поведението си, бяха спокойни и не говореха високо, като разбираха, че са
невежи и прекалено нищожни, за да проумеят тайните на природата.
При цялата тази врява направо ми идеше да прокълна деня, в който бях дошъл дотук, защото
трябваше с болка да установя, че разпуснати и повърхностни хора седяха на най-личните места на
масата, докато мен дори и в моя скромен ъгъл не ме оставяха на мира. На всичко отгоре един от
тези злодеи ме нарече „голям глупак"! Тогава аз още не знаех, че съществува и друга порта, която
трябваше да прекрачим, а допусках, че ще бъда подложен през време на цялата сватба на такива
подигравки, унижения и недостойнства, които не бях заслужил нито от младоженеца, нито от
булката. В този момент аз си мислех, че щеше да е по-добре да намерят друг шут за тази сватба!
Вижте до какво нетърпение могат да доведат една проста душа противоположностите на
този свят! Но това беше всъщност част от моето куцане, за което бях сънувал, както вече
разказах. Глъчката все повече се усилваше. Там бяха също и такива, които разказваха неистинни и
измислени истории, отвратителни и лъжливи сънища. До мен седеше един спокоен, представителен
мъж, който от време на време говореше за възвишени неща.
Накрая той каза: „Виждаш ли, братко, ако би се явил един, който би могъл да изведе тези
упорити хора на правия път, дали би го послушал някой? " „ Сигурно не ", отговорих аз. „ Значи - каза
той - светът иска насила да бъде мамен и да не слуша онези, които му мислят доброто.
Чуй го онзи дърдорко с какви чудатости и неразумни мисли иска да привлече вниманието на
другите върху себе си и как другият там прави на глупаци хората със странни и тайнствени думи.
Но повярвай ми, че ще дойде времето, когато на тези лъжци ще им бъдат свалени маските и на
целия свят ще бъде показано що за измамници на народа се крият зад тях. Тогава може би отново
ще дойдат на уважение хората, които преди това не са били забелязвани. "
Докато той говореше така, а глъчката ставаше все по-яростна, в залата изведнъж прозвуча
една толкова изкусна и впечатляваща музика, каквато никога досега през целия си живот не бях
чувал. Всички замълчаха в очакване на това, което ще се случи. Музиката се изпълняваше от всички
видове струнни инструменти толкова хармонично, че аз се прехласнах много и седях така
неподвижно, че всички около мен се зачудиха. Това продължи почти половин час и през това време
никой от нас дума не продума, защото в момента, в който някой се опитваше да си отвори устата,
получаваше неочаквано удар, без да знае откъде му идва. Тъй като не виждахме никой от
музикантите, аз си мислех, че с удоволствие бих видял инструментите, на които се свиреше. След
половин час музиката внезапно престана и по-нататък ние не виждахме и не чувахме нищо.
Малко след това пред вратата на залата отекнаха силни звуци от фанфари, тромпети и
барабани и то така майсторски, като че ли римският император щеше да влезе в залата. Вратата
се отвори сама и фанфарите прозвучаха тъй силно, че ние едва ги издържахме. Между другото,

www.spiralata.net 59
както ми се стори, в залата влязоха безброй светлинки, които се придвижваха напред в един толкова
съвършен ред, че ние силно се удивихме, а най-накрая в залата влязоха двамата гореспоменати
пажове със запалени факли, като осветяваха пътя пред една красива девица, която седеше на
движещ се от само себе си прекрасен позлатен триумфален трон. На мен ми се стори, че тя е
същата, която преди това запали светлините на пътя и после ги загаси и че това навярно бяха
нейните слуги, които тя бе поставила до дърветата. Сега тя не носеше вече синя, а снежнобяла
дреха, която блестеше като от чисто злато и беше толкова лъчиста, че ние не смеехме да я
погледнем. Двамата пажове бяха облечени по същия начин, но общо взето, малко по-просто.
Когато девицата стигна до средата на залата, тя слезе от трона си и всички светлинки се
поклониха пред нея. Ние се изправихме на крака, но всеки остана на мястото си. След като тя се
поклони на нас и ние на нея и всички си изказахме взаимно уважение, тя започна да говори с приятен
глас следното:
Кралят, всемилостивият ми Господар,
ви очаква всички недалеч оттук;
както и неговата невяста, която вече
му даде ръката си за цял живот.
Те ви очакваха с грижовен копнеж
и отдавна подготвяха вашето пристигане.
Те желаят да окажат на всеки от вас
уважение и милост според заслугите му
и желаят дълбоко в сърцата си
да ви освободят от вашите болки,
за да може идващата сватба
да освободи от страдание всеки един от вас.

След което тя ни се поклони заедно с всички светлинки и веднага продължи:

Писмото, което ви покани тук,
на всеки един от вас строго забрани
да се явява, ако Божията власт
отдавна не му е изразила милостта си
и той, изпълнен целият с копнеж,
от тези сили веч е обграден;
но да не мисли някой, че ще може
безпътен, брутален и бездарен
с божествени подаръци за гости
да се в сватбената зала появи.
Който се намира в полето на доброто,
ще преживее единствено добро.
Радвайте се, че в такива тежки времена
мнозина се приготвят за добра съдба.
Но някои са твърди като камък
и вече нищо не задвижва загрубелите тела;
и те пристигат тук в места,
където никой ги не чака.
Да не остане тук някой недостоен
мошеник, който заслепява други.
А вие, родените в „покой и мир ",
избрани сте за чиста сватба.
Затуй ще трябва утре всеки
на везната да се покачи;
и там ще се измери точно
какво е вътрешно забравил.

www.spiralata.net 60
 Намира ли се някой в тази група,
за изпитанието строго неготов,
да хваща пътя и да заминава,
да не остава тука нито миг.
За него милост не ще има
и утре всеки ще го разбере.
Ако пък в някой заговори съвест,
не ще да види в залата позор,
ще бъде утре пак на свобода:
не ще да дойде веч във тоз живот!
Който се от миналото не страхува,
да се остави да го заведе слугата
където ще почива тази нощ.
Той ще отиде на везната
с голямо спокойствие в душата;
ако ли пък не, сън не ще го хване,
това той бърже ще го разбере.
Останалите ще нощуват тук.
Ако е това за някой пряко сили,
ще е по-добре да не остава тук,
за да намери всеки туй,
което сам си е заслужил.
След като изрече това, девицата пак се поклони и се покачи радостно на трона си. Отново
зазвучаха тромпетите. Тежките въздишки на някои от нас не можаха да останат нечути. После
светлинките бяха изведени по невидим начин навън, но повечето от тях останаха в залата и се
присъединиха към всеки един от нас. Нашето объркване беше толкова голямо, че аз почти не мога да
изразя какви дълбоки мисли и жестове се размениха. Повечето от нас имаха намерение да изчакат
претеглянето и се надяваха, в случай на неуспех, да се завърнат в къщи без проблеми.
Аз бързо се бях опомнил и понеже съвестта ми ме убеди в моето невежество и недостойнство,
намерих за по-добре да остана с другите в залата и да бъда по-скоро доволен от гощавката,
отколкото да изчакам едно бъдещо падение с всичките му последици. След като всички бяха заведени
от светлинките по стаите (за всеки един отделна стая, както научих по-късно), останахме девет
души, между тях и онзи, който бе разговарял с мен преди това на масата. Въпреки че нашите
светлинки не ни бяха напуснали, скоро след това все пак дойде един от вече споменатите пажове с
голям вързоп въжета и ни попита дали сме решени да останем там. След като потвърдихме това с
въздишка, той завърза здраво всеки един от нас за точно определено място, след което се оттегли
заедно със светлинките и ни остави нас, бедните, в мрака.
За някои от нас това вече премина всяка граница и аз също не можах да сдържа сълзите си.
Въпреки че не ни беше забранено да разговаряме, ние не намерихме думи за болките и отчаянието си
Примките бяха толкова изкусно направени, че никой не можеше да ги пререже или пък да ги свали от
краката си. Не ме утешаваше и това, че на някои, които се бяха отдали на почивка, им предстоеше
още по-голям позор, докато ние имахме възможност да заплатим за нашата самонадеяност само с
една единствена нощ. С тези тежки мисли аз заспах най-накрая. Докато малцина от нас можеха да
склопят очи, аз не можах да остана буден поради голямата си умора.
През тази нощ сънувах един сън и въпреки че той нямаше особено значение, ми се струва, че
няма да е излишно да го разкажа. Сънувах, че се намирам на една висока планина. Пред себе си
виждах една голяма и широка долина, в която се беше събрало огромно множество от хора. Всеки
имаше на главата си нишка, с който беше свързан с небето. Един висеше по-високо, друг - по-ниско, а
мнозина бяха още на земята. Във въздуха летеше насам-натам един стар мъж с ножица в ръката, с
която от време на време току прерязваше нишката на този или онзи. Който се намираше близо до
земята, бързо падаше долу, без да вдига много шум. Обаче падането на онези, които висяха високо,
предизвикваше голям тътен. Някои имаха щастие, защото тяхната нишка се беше разтегнала

www.spiralata.net 61
толкова много, че те отново стигаха до земята, преди тя да бъде отрязана.
Тези премятания много ме забавляваха и аз се радвах, когато един, който от дълго време се
намираше във въздуха и се хвалеше със сватбата си, падна позорно долу и при това повлече със себе
си и няколко от съседите си.
Също така много се радвах, когато един от тях, който винаги се беше придържал в близост до
земята, толкова фино и тихо успя да се спаси, че дори и тези, които бяха най-близо до него, не
забелязаха нищо. Точно когато най-много се забавлявах, моят съсед ме сръга и аз се събудих, от
което не бях особено въодушевен. Аз мислех все още за този сън и го разказах на моя събрат, който
лежеше от другата ми страна. Сънят му хареса много и той се надяваше, че в него се крие помощ за
нас.
С такива разговори ние прекарахме остатъка от нощта и очаквахме нетърпеливо идването на
деня.

Храмът на присъдата (I)

Както и на много други места от разказа на Християн Розенкройц, така и в току-що цитирания
текст се показва, че кандидатът по Пътя на спасението трябва да се посвети незабавно и изцяло на
всички необходими фази на развитие, ако не иска да се натъкне на големи трудности, или дори да
загуби отварящите му се възможности. Така както при разцъфтяването на Розовата пъпка не бива да се
появяват трудности, за да може от нея да се развие едно здраво и прекрасно по цвят, големина и форма
цвете, така и кандидатът трябва да се грижи за своето вътрешно израстване и развитие с неугасимо
старание и неотклонна целенасоченост. В хода на разказа все повече се доказва, че Християн
Розенкройц е един основно подготвен ученик, който въпреки това едва успява (и то в последната
секунда) да премине през втория портал, преди да го затворят. Дори там загубва парче плат, когато
вратата затиска дрехата му.
Вие ще разберете смисъла на тази картина. 11е съществува човек, на когото напускането на
диалектиката, Пътят на завръщане в Небесната родина да се отдава блестящо.
Блудният син, който се завръща при Баща си, е изпълнен с разкаяние и чувство за вина. Той е
човек, който съзнава своята незначителност и безсилие и знае със сигурност, че е в състояние да
извърви този мъчителен път само в силата на Христос. Затова Християн Розенкройц откровено
признава, че без помощта на Девицата (това е съпровождащата Светлина), той никога не би намерил
Пътя.
Първото, което Християн Розенкройц установява при втория портал, е великолепието, което се
излъчва от него. Кандидатът, който изживява вътрешно всичко това, вече знае, че се приближава до
сватбената зала, затова е изпълнен с голяма вътрешна радост, която не може да се сравни с никоя от
земните радости. Двете картини на портала, носещи надписите Congratolator („Аз се радвам заедно с
теб") и Condoleo („Аз страдам с теб") не променят нищо от това, а обясняват изрично вида и
дълбочината на пътя, на който Християн Розенкройц се намира.
Пътят на завръщането предполага един непрекъснат стремеж и един постоянен, обновяващ
растеж. Старото, земното трябва напълно да изчезне, за да отвори място на свещеното, непреходното.
Двата процеса протичат едновременно. Те са неделими и водят до истинския живот.
Чрез приемането на гибелта се стига до извисяване – чрез In Jesu Morimur („В Иисус умираме")
става възможно Per Spiritum Sanctum reviviscimus („Чрез Светия Дух се новораждаме"). Само така, по
силата на своя вътрешен белег, ученикът ще бъде на сватбата гост на Жениха. При тези процеси, при
всичко, което той изживява, Светлината на Гносиса, Христовата любовна светлина, е напътстващият и
закрилящ водач по Пътя на Кръста и Розата, по Via Dolorosa - Пътя на страданието.
Как преминава кандидатът вътрешно през третия портал? Кое е името, по което пазачът може да
го познае като добре дошъл гост?
Ние вече видяхме, че първо, сърцето на кандидата става възприемчиво за Гносиса; че след това,
от силата на мистерията, която се издига от сърцето, се събужда прозрение в светилището на главата.
Чрез прочистването на мисловния живот после бива прочистено астралното тяло, т.е. дихателното
поле. Вратата на черния дроб се отворя за директното вливане на освобождаващите астрални сили.
Накрая, чрез търпеливото постоянство на ученика, от тези нови астрални потоци в етерното тяло

www.spiralata.net 62
се освобождават строителните вещества за златната сватбена дреха на душата - новите етери, а чрез
далака те въздействат върху материалното тяло.
След това тройно пречистване и подготовка, в резултат на което ученикът разполага с един нов
жизнен принцип (идващ от сърцето), с една нова жизнена енергия (вливаща се през черния дроб) и с
една нова жизнена субстанция (която получава чрез далака), подготовката за същинската сватба, за
алхимичното съединение на Духа и Душата, може да бъде преместена на мястото, където се намира
сватбената зала - в светилището на главата. Душевният център, намиращ се зад челната кост в
четвъртата мозъчна кухина, зает по силата на природното раждане от природното аз, се запалва чрез
работата на кандидата в душевната светлина. След като пазачът на третия портал пита Християн
Розенкройц как се казва, той разпознава името му по този знак, а именно: Синът Човешки. Това име
той записва в книгата на живота; тази сигнатура го свързва непосредствено с Жениха - с Духа, с
Монадата на микрокосмоса. Чрез това той получава правото и възможността да бъде гост, сътрудник
при идващата алхимична сватба.

О, брат Розенкройц, и ти ли си тук?

Но също така е ясно: отсега нататък поведението му трябва да съответства напълно на това
възвишено свързване. Така както Мойсей при горящия храст прие думите: „Събуй сандалите си,
защото мястото, на което стоиш, е свещено", така и Християн Розенкройц сега „трябва да поднови
обувките си" и окончателно да остави всичко старо зад себе си. След това двама пажове с факли го
завеждат в една малка килия, поставят факлите си в два отвора на пода и го оставят сам. Изведнъж се
вдига голям шум и Християн Розенкройц е нападнат от няколко очевидно много яки мъже. Оказва се,
че са бръснари. Но той не ги вижда и ги моли да не се отнасят с него толкова грубо, защото е готов да
направи всичко, което желаят, след което те му остригват много точно една кръгла тонзура. Християн
Розенкройц е толкова разстроен от това отношение, че почти изпада в отчаяние. Но това се оказва
напразно, тъй като малко след това пажовете се връщат и започват да му се подиграват за проявения
страх.
Какво може да означава всичко това? Раждането на вездесъщото съзнание, на истинското
душевно съзнание, което трябва да се възпламени в кандидата преди влизането му в сватбената зала,
за да може той да вземе съзнателно участие в големите, осъществяващи се там оздравителни процеси,
е органично зависимо също и от възстановената връзка между пинеалиса (пинеалната жлеза) и
хипофизата.
Пинеалисът е най-възвишеният орган за възприемане, който обаче, при природно родения човек
не функционира като входна врата за Духа и неговото въздействие. Хипофизата, която се намира в
www.spiralata.net 63
душевния център и е един извънредно важен орган, контролиращ почти всички основни функции на
нашето тяло, в миналото беше свързан с пинеалиса чрез един огнен мост от кундалини-сила. На тази
връзка се основава светлинното раждане на Бог в светилището на главата, появата на новото съзнание,
раждането на истинската мисловна способност. Тя трябва да бъде възстановена в кандидата чрез
повишаване вибрацията на хипофизата, вследствие на новото жизнено поведение.
При своето вътрешно издигане към това развитие, чрез което той трябва да придобие съзнание в
Храма на трите мистерии, Християн Розенкройц научава, че в резултат на току-що обясненото тройно
пречистване, от намиращия се около пинеалиса огнен кръг, свещената сила на кундалини атакува
пинеалиса и хипофизата, възпламенява ги и възстановява отново връзката между тях. Той не е в
състояние да разбере веднага тази могъща двойна сила, която го завладява, и поради това не може
директно да я приложи по хармоничен начин. Тя се нахвърля върху него и в началото го заслепява,
поради което той остава с впечатление, че е на тъмно. Силата облъчва светилището на главата,
обгръща го в могъщи продължителни вибрации и пречиства етерните течения, които излизат навън
чрез космите на главата от мястото, където под черепната кост на темето се намира „хълмът Голгота" -
осмото пространство на кулата, където по-късно по време на сватбеното тържество божествената
алхимия ще извърши своята трансфигурираща работа.
Но Християн Розенкройц се съвзема бързо от объркването си, защото светлинните сили, които са
символизирани от пажовете и му служат, идват при него и му обясняват, че не съществуват никакви
причини за страх. Дори напротив! Тогава той се съгласява да влезе в Храма на посвещението.
Християн Розенкройц трябва с болезнено огорчение да установи, че там се намират мнозина,
които, не стига че са дошли без всякакво право, но и държат гръмки речи и се състезават по
самохвалство. Той познава мнозина от тях по име и разбира, че те очевидно не са влезли тук като него,
а по някакъв друг начин. Затова е естествено да се запита: „Затова ли се старах толкова много и
преодолях толкова трудности?" И когато на въпроса на някои: „О, Брат Розенкройц, и ти ли си тука?",
той отговаря: „Да, братя, Божията милост помогна и на мен да дойда тук ", те започват да му се
присмиват, защото смятат, че е глупаво да се мисли, че Божията милост е необходима за едно толкова
незначително нещо.
Тогава прозвучава сигнал за храна. Кандидатите за първи път биват свързани непосредствено с
чистата астрална сила на преддверието на Храма. Но много малко от тях реагират позитивно на това
докосване, т.е. от един наличен нов душевен принцип. По-голямата част от останалите могат да
реагират единствено с диалектичното си съзнание, което поради негативността си може да
демонстрира само един силен, директен егоизъм, причиняващ срамните сцени, които Християн
Розенкройц описва подробно в разказа си.
Посред цялата тази врява изведнъж прозвучава прекрасна музика като от многобройни невидими
струнни инструменти, което кара всички да онемеят. Чистотата на Шестата космическа област се
изявява и като че ли желае да очисти замърсената от недостойните посетители астрална сфера на
преддверието на Храма и да ги подготви за това, което трябва неизбежно да дойде: обявяването на
предстоящата присъда, първата конфронтация с голямото изискване, което се поставя на търсещите
достъп до сватбената зала. Царствено и в съвършена хармония и безпогрешност, Светлината, по
силата на собствената си закономерност, се влива в храмовата зала, пълна с готовност за служба, и
поставя кандидата пред първия за него въвеждащ изпит: „Притежавате ли достатъчно себепознание?
Достатъчно ли сте вътрешно подготвен, за да срещнете скоро жениха - Духа, и да бъдете Негов
гост на свещеното тържество? Достоен ли сте за това?"
Следва едно напомняне на предупрежденията, отправени към кандидата още в писмото с
поканата, да не се явява в никакъв случай в залата, ако не е достоен за това. След това светлината
отново изчезва и кандидатите се оставят на самокритична проверка. Но в съответствие с великия закон
на Любовта, който управлява вселената, при всеки кандидат остава по една светлинка, за да му
помогне, доколкото е възможно.
И тогава настъпва моментът на собствената присъда, когато се показва резултатът от личната
преценка и откровеното себепознание, което се очаква от Светлината. Но изглежда че повечето не са в
състояние да направят това, а продължават да гледат на сватбата като на една спекулация, защото в
диалектичния свят всички мисли, решения и действия са спекулативни. Обаче този, който желае да се

www.spiralata.net 64
доближи до свещеното, да върви с успех по пътя на спасението, трябва задължително да отговаря на
поставените за това условия. Дълбоката същност на това, което се изисква, се изразява най-добре с
думите: „Бъдете свети, защото Аз съм свят." Който не разбира това, ще се убеди, че „сватбата ще му е
във вреда."
Накрая остават само девет кандидати, между които и Християн Розенкройц, които се смятат за
недостойни спрямо поставените изисквания: засрамени, те се оставят да ги вържат, докато на другия
ден върху тях се произнесат присъдите.
Колко красива е тази част от разказа на Християн Розенкройц! Кой паднал земен човек, който се
опитва да се издигне от това състояние, е достоен да се яви пред Съвършената светлина на
Божествения порядък? Кой човек, който съзнава, че е „блуден син", е достоен да застане пред
Бащиното лице? Не каза ли Христос за диалектичния човек: „Защо ме наричаш добър? Никой не е
добър, нито един единствен."
Всичките девет кандидати съзнават това. Девет с числото на узрелия за спасителния път човек;
това е числото сто четиридесет и четири хиляди, за което се говори в Апокалипсиса. Напълно
осъзнали своето недостойнство, те смирено и безусловно се предават на Гностичната светлина и се
оставят да ги вържат. В съвършено себеотдаване, със съзнанието, че сами нищо не могат, те се
доверяват на преценяващата Светлина, която изисква от тях точно това като условие за тяхното
допускане. Само след един такъв самоанализ на земното същество, само при едно такова абсолютно
себеотдаване е възможно Светлината на Духа - Христовата Светлина - да заживее в човека. Само в
това „умиране в Иисус, нашият Господ" може да се осъществи новораждането от Светия Дух и чрез
Светия Дух.
През тази последна нощ на земното съзнание Християн Розенкройц разбира чрез един сън, че
който се извисява нависоко, ще падне много ниско. „Който издига сам себе си, ще бъде унижен; който
се снишава, ще бъде издигнат".
Това е един закон на пътя на освобождението, за който Християн Розенкройц ще получи пълно
потвърждение през третия ден.

Който издига сам себе си, ще бъде унижен

Храмът на присъдата (II)

Както видяхме, Християн Розенкройц бе извънредно изненадан, че в Храма на посвещение се
намират мнозина, които според неговото мнение са абсолютно недостойни за това, и че тяхното
поведение го доказва пределно ясно. Естествено, всеки ще си зададе въпроса как е възможно това. Как
може в Храма на посвещение да попадне някой, който според вътрешното си състояние не е узрял за
това?
Вие ще го разберете, когато изследвате основно истината за всичко, което има да ни съобщи

www.spiralata.net 65
книгата Алхимичната сватба на Християн Розенкройц.
Вече знаете, че седемте космически области се проникват взаимно. В известен смисъл те
образуват едно единство, един Универс, един Храм, един Дом на Бог. По-нататък, в тази голяма
Божествена къща съществуват точки или области, които представляват преходни сфери между
отделните космически области. Всички тези области преливат, преминават една в друга. Но има също
и сфери, за които Седмата космическа област престава напълно да съществува, и чиито вид, вибрации
и лъчево богатство вече принадлежат изцяло към Шестата космическа област.
Храмът, в който ни води вторият ден на Алхимичната сватба, е една такава междинна сфера,
една такава преходна област. Затова се говори за портал, за входна постройка. Зад този портал, зад
този храм се намират още два храма, както се вижда от поканата за сватба, в която се споменава за тях.
Седморното живо тяло на Младия гносис е обгърнато от едно астрално поле. Една част - най-
висшата част на това поле, се подразделя на три аспекта, на три храма. Първият е Храмът на
присъдата: междинната сфера, преходната област, където трябва да се покаже дали кандидатът
притежава достатъчно душевно качество, за да може да отговаря на изискванията на една Абсолютна
душевна общност.
Вторият храм е Храмът на самата Абсолютна душевна общност. Третият храм е Храмът на
Божествената общност, Храмът на духовното раждане. Сега вие трябва да разберете, че за Душевна
общност на Младия гносис не може да се говори в строго ограничения смисъл на думата. Отделеното
съществуване е едно диалектично понятие, диалектично състояние. Душевната общност обхваща
всички новородени по душа. Тя е тоталната Универсална верига, едно множество, което никой не
може да преброи, едно множество, в което по силата на същността си се вливат всички братства и
групи, които намират Единия път и вървят по него.
Така ни става ясно защо Християн Розенкройц, а също и вие, когато вървите по този път, можете
да срещнете в Първия храм, в полето на присъдата (т.е. на преценката) - в областта между Седмата и
Шестата космическа област, всички, които в някаква форма, в някаква група или школа се стремят към
едно ново жизнено състояние.
Сега можете да си представите дълбокото огорчение, голямото разочарование на Християн
Розенкройц. Затова в него възниква въпросът: „Затова ли се старах толкова много?"
Наистина, тази астрална сфера не е особено приятно място за престой. Ако в началото вие се
стремите към една област на абсолютно спокойствие, към неизмеримия покой на свободния живот,
колко разочароващо трябва да е, когато след много мъки пристигнете и установите, че тези, които се
смятат за най-напреднали, а в действителност изобщо не са, също и тук като най-големи дърдорковци
заемат първите места.
Виждате ли как и тук се доказва законът на Универсалната свобода? Вие се стремите, вие
смятате, че познавате и притежавате истината; вярвате, че сте я преобразували в себе си в позитивни
стойности. Това е много добре, но сега вие можете, нещо повече - вие трябва да докажете това в
Първия храм. Ето как и тук се потвърждава законът на Милостта.
Вие се стремите, въз основа на обозначението на Кралския път, борили сте се, за да разберете
истината и сте на мнение, че не сте постигнали почти нищо, в пълно противоречие с онези, които са
убедени, че са свършили работата си много добре. Поради вашето състояние сте доведени до един
астрален критерий и това състояние сега ще определи дали ще ви бъде разрешен достъп до третия ден
на алхимичната сватба. Който наистина желае да напусне природата на смъртта, трябва да бъде
въведен вътре в този астрален критерий, да бъде привлечен от него като желязо от магнит. Този
астрален критерий е, както казахме, Храмът на присъдата (т.е. на преценката).
Така третият ден започва с издаването на присъдата във Въвеждащия храм. Вие знаете по какъв
начин се провежда и изпълнява тази присъда. Всеки кандидат трябва да се качи на везната и да
издържи, да се противопостави на седемте тежести. Без съмнение вие ще разберете за какви тежести
става дума. Това са седемте лъча на Седморния дух, на които истинският кандидат трябва да
съответства.
Който не реагира позитивно на тези седем лъча, бива отблъснат обратно в природата на смъртта
в съответствие със собственото му състояние на природно роден човек. Който желае да се освободи от
диалектиката, но не притежава още необходимите качества, бива отблъснат обратно в диалектиката.

www.spiralata.net 66
 Трите храма
Това не е наказание, а закон. Така че, ако вие като ученик все още изпитвате желязната хватка на
обикновената природа и животът ви е пълен с трудности и мъка, трябва да знаете, че още не сте в
състояние да минете през Първия храм. Тогава вие още не можете да минете през астралния критерий:
пламъците на астралния огън не допускат това.
Опитайте сега да видите самия себе си в актуалното сега. В момента третият ден настъпва над
цялото човечество, в смисъл, че лъчите на Седморния дух нарастват по сила и поставят цялото
човечество на съд. Всички, които се стремят, всички, които се смятат за религиозни в някаква форма,
всички, които смятат, че са постигнали нещо, биват изпитвани по време на сън от Новото астрално
поле, т.е. биват заведени до Храма на портала. От друга страна, силите на седемте лъча създават в
нормалния обществен живот ситуации и отношения, които пределно ясно действат като изпълнение на
присъда.
Усещате ли колко необходимо е да се заемете сериозно с вашето ученичество, ако желаете да се
спасите от лемурийската дегенерация, която вече се забелязва в света, за да можете да минете през
портала към по-нататъшния процес на спасение, наречен „алхимична сватба"?
Ако желаете да служите на гностичната светлина, вие трябва да бъдете притежател на знанията и
силата на новия живот - значи, трябва да станете един истински свещеник.
Затова, облечете също като Християн Розенкройц вашата дреха - дрехата на Ордена, истинската
униформа на вашето ученичество, и изпълнете с нас голямата задача в Новото гностично царство,
основано да привлича и помага на всички, които наистина могат да издържат седемте тежести.

Потокът на съвършеното число

Когато в 1958 г. осветихме нашия дом на Християн Розенкройц в Калв, ние си зададохме следния
въпрос във връзка с неговата задача и употреба: Необходимо ли е изобщо едно такова място за
конференции? И най-общо казано, необходима ли е на някого Школата на Златния Розенкройц? Няма
ли вече в света достатъчно школи, места за конференции, работни места на различните групи и
течения?
Имаме ли право да отговорим на тези въпроси с думите: „Другите движения и групи не са добри,

www.spiralata.net 67
само нашата е в ред"? Не, и хиляди пъти не!
Европа, Америка, Азия притежават хиляди институции, които са добри, даже много добри. Вече
от много столетия в цялата диалектична област съществува интензивен стремеж към доброто. И никой
не може да има нещо против това.
Смятате ли, че всички езотерични, хуманни или религиозни стремежи в света са само черни и
негативни? Това абсолютно не е така! Затова, ако някой обръща вниманието ви към различни
позитивни духовни течения в света, които имат за основа и цел любовта и служенето на човека, вие
нямате право да кажете: „Не може да бъде по-добре отколкото при нас".
Ако се замислите за работата на съвременната Школа на розенкройцерите, вие трябва
непременно да се запитате: Откъде вземаме смелостта, при наличието на всички други школи и
движения, да основем още една школа? Не увеличаваме ли по този начин още повече разпокьсаността
в живота на търсещите хора? Как така се осмеляваме да прибавим и нашия глас към големия хор от
вече съществуващи съзвучия? Откъде вземаме това право? Как получихме съгласието и
сътрудничеството на Великите?
Ние ще ви обясним това право. И когато направим това, вие трябва да решите за себе си дали сте
готов да вървите с нас по пътищата на това право, или не. Само ако това е така, само ако разберете
вътрешното основание на нашето появяване, ще можете да възприемете смисъла на следното
обяснение.
Както установихме, в този свят съществува един огромен стремеж към доброто, който се
разпростира на широка основа. Той непрестанно се поддържа и обновява с големи старания, което е
необходимо, защото всички стремежи към доброто в този свят на противоположностите неминуемо се
превръщат в своята противоположност.
В мита за рая това се изразява символично в разказа за адамитския човек, който се научил да се
храни от дървото на познанието за добро и зло. На това дърво не виреят два вида плодове, т.е. добри и
лоши, не, а един плод, но без статични качества, т.е. това е доброто, което неизбежно се превръща в
зло, после в добро и т.н. Затова херметическата философия казва, че в този свят доброто е най-малката
част на злото. За това говори и Иисус, нашият Господ:
„Никой не е добър, нито един единствен."
В този природонаучен факт Школата на Златния Розенкройц намира своето оправдание, своята
основа: истинското добро, единственото добро съществува единствено в Бог и в Седморния дух, който
произтича от Него. Ако ни се удаде да се свържем с този Дух и да живеем от Него, тогава ние
наистина сме в абсолютния смисъл на думата една Школа на Розата и Кръста, изключвайки всичко
друго.
От време на време, в критични преходни фази на световната история се появява една школа,
която по силата на своята същност и призвание се оказва съвсем сама измежду всички други стремежи
към добро в света. Това са времена, при които естествените обстоятелства за един пробив на
единствено доброто в човека са годни за това.
Затова ние не участваме в борбата за доброто и не се поставяме над нея, а стоим изцяло извън
нея. Като общество на Златния Розенкройц ние основахме едно Гностично царство, в което
реализирахме едно гностично Живо тяло като жив организъм за посвещение на всички, които желаят
да дойдат. Светият Дух ще дойде при всички, ще се изяви на всички, ще се освободи във всички, които
изпълняват условията на тези процеси на освещение.
Тези условия съдържат изпълнението на един седморен закон - това е законът на Светия Дух, с
който човек не може да се пазари. За да ви запознаем със закона на Свещения седморен дух, със закона
на влизането в освобождаващия живот, ние желаем да говорим в Третия ден на Алхимичната сватба на
Християн Розенкройц за човешкия прототип, който като истински Божи Син трябва отново да оживее
във вас.
След всичко казано досега ще разберете по-добре от всякога, че всички кандидати, които са
проникнали до Първия храм на посвещение, се подлагат на изпита на везната. Всеки кандидат трябва
да издържи изпита чрез седемте тежести, преди да може да продължи по пътя към голямата промяна,
по пътя на трансмутацията към Живота.
Това имаме да ви кажем като въведение към Третия ден на Алхимичната сватба. И изрично

www.spiralata.net 68
повтаряме: ние не ви говорим за алхимичната сватба, за да ви обясним нейното значение, а за да може
тя да бъде осъществена вътре във вас.
Разбиране, проумяване в Гносиса означават съзнание, но също така и свързаност на сърцето. Вие
знаете какъв огромен брой хора се опитваха да проникнат до Храма на посвещение и че всички те
имаха причини за това. При повечето от тях ние намираме голямо, понякога дори едно извънредно
голямо притежание на добро. Но за да не бъдем намерени прекалено леки в гностичния Храм на
посвещение, ние трябва да отговаряме на съвършеното число, на числото седем - числото на
Седморния дух, числото на Бог.
Вие трябва да знаете всичко това, да осъзнаете всичко това, ако желаете да бъдете кандидат по
пътя на спасението. И тогава трябва да се подготвите колкото се може по-бързо за това. Тъй като
периодът на Водолея започна, върху нас с всичка сила се излива милостивият поток на Гностичната
пълнота. Готови ли сте да издържите това изпитание? Посветителната церемония, с която си служи
Школата, поставя кандидатите пред блюдото на везната, на която те, по силата на своето ученичество,
трябва да се качат. Това ученичество има смисъл само тогава, когато човек разбере относителността на
земното добро и чрез това се обръща към единствено необходимото, към съвършеното число, за да не
бъде намерен за прекалено лек при претеглянето.
Свещената работа, която бе наредена от Бащата още от самото начало, призовава всички, които
наистина търсят спасение.

Прочитането на присъдите

Прочитането на присъдите

Когато радостният ден настана и светлото слънце се издигна над планините и отново пое
доверената му задача на високото небе, моите съмишленици започнаха да стават и да се подготвят
постепенно за изпитанието. Затова те отново започнаха да влизат един след друг в залата, като ни
пожелаваха ,, добър ден " и ни питаха как сме спали през нощта. Като видяха, че сме завързани,
мнозина от тях ни се присмяха, че сме се предали така лесно и че не сме си опитали късмета като
тях, въпреки че някои, на които сърцето им се беше качило в гърлото, не говореха високо за това.
Ние се извинихме за нашето невежество и изразихме надеждата, че скоро ще бъдем освободени и
оправдани въпреки техните подигравки. В края на краищата те също не са се отървали и може би

www.spiralata.net 69
пред тях се намираше все още най-голямата опасност.
Когато най-после всички се събраха, прозвучаха отново тромпети и барабани и ние помислихме,
че младоженецът, когото все още не беше видял никой от нас, сега ще се покаже. Това обаче бе една
голяма заблуда. Отново беше девицата от предишния ден, цялата облечена в червено кадифе и
препасана с бяла лента. На главата си носеше зелен лавров венец, който й стоеше много добре.
Нейната свита обаче не се състоеше вече от светлинки, а от около двеста мъже в броня,
всички облечени като нея в червено и бяло. Тя се .изправи, приближи се към нас и след като ни
поздрави с няколко думи, каза: ,,Това, че някои от вас познаха нещастното си състояние, зарадва
много моя строг господар и той няма да го забрави ". Като ме забеляза и разгледа дрехата ми, тя се
засмя и каза: ,,Я гледай, значи и ти се предаде в плен? А аз си мислех, че тъкмо ти си се подготвил
особено добре!" При тези думи очите ми се напълниха със сълзи. Тогава тя заповяда да ни отвържат
и да ни заведат на едно място, от което везната се виждаше добре и каза: „Както изглежда,
вашата участ май ще се окаже по-благоприятна от тази на самонадеяните, които още не са били
връзвани. "
Междувременно в средата на залата вече бе окачена златна везна, донесена бе също и една
малка маса, покрита с червено кадифе, на която бяха поставени седем тежести: отпред се
намираше една твърде голяма тежест, после следваха четири малки поотделно и накрая – две
големи, също поотделно. Те бяха толкова тежки за размера си, че това просто никой не можеше да
го повярва и да го разбере. Всеки от облечените в броня носеше освен по един гол меч, и по едно
здраво въже. В съответствие с броя на тежестите, те бяха построени в седем групи и от всяка
група беше избран по един за всяка тежест.
След това девицата отново се качи на трона, поклони се и започна да говори със силен глас:
Този, който в ателието на художник влиза,
а от рисуване хабер си няма
и върху това нескромно дрънка,
ще бъде подигран със злъч и смях.

Ако пък се вре в средите на изкуството,

без за това да е призван,
и дилетантства за външен вид и слава,
ще бъде подигран със злъч и смях.

Този, който се явява тук на сватба,

без да е поканен като гост,
и влиза тук с разкош суетен,
ще бъде подигран със злъч и смях.

Такъв, кога се на везната качва

и не удържа тежестта,
ще полети нагоре с всичка сила -
да знае, че ще стане той за смях.

Везната и присъдата
В нашето обяснение към пролога на Третия ден на Алхимичната сватба на Християн Розенкройц
ние установихме, че всички хора, които по някакъв начин се стремят към нещо по-висше, претърпяват
една астрална промяна. Има много стремящи се хора, към които трябва да причислим искрено
религиозните и онези, които се стремят към освобождаващ живот по езотеричен начин. Към тях
можем да причислим също и онези, които се опитват да подобрят света и човечеството чрез изкуство и
наука. Всички тези хора причиняват чрез старанието си една типична промяна в своето астрално тяло.
Вие знаете, че финоматериалното астрално тяло обгръща и прониква грубоматериалното тяло, а
също така, че всички тела на личността си взаимодействат. Така например, астралните течения влизат
в материалното тяло през черния дроб и определят състоянието на сърцето и състоянието на малкия

www.spiralata.net 70
мозък. От своя страна малкият мозък пък контролира теченията на змийския огън.
По този начин видът на вашите желания, стремежи, мисли, воля и действия винаги се отпечатват
в субстанцията на астралното тяло. Затова ще разберете, че горепосочените човешки групи винаги
дават израз на своя собствен вид, на своите намерения и стремежи в астралното си тяло.
Това състояние на астралното тяло определя вида на нощните преживявания на човека по време
на сън. Дори да не си спомняте нищо след като се събудите или най-много имате някои смътни
спомени, едно е сигурно: мястото на вашето пребиваване по време на сън е астралното ви дихателно
поле. Докато се намирате там, вашето тяло се зарежда със сили за следващия ден, които напълно
съответстват на вашия манталитет, желания и действия. Следователно по време на сън стремящият се
човек бива привлечен от едно съответстващо на него астрално поле.
Вие можете да си представите безбройните варианти на човешките стремежи като стъпалата на
една стълба, които намират в астралния свят един съответстващ на тях израз. На най-високата точка на
тази стълба се изявява едно астрално състояние, което съответства на някои форми на най-висшите
стремежи, на които въобще е способно човешкото същество в своето природно състояние. Всичко,
което надминава това, вече не е земно, не принадлежи към седмата космическа област, а на
съществото на шестата космическа област, света на живото душевно състояние.
Когато човек стигне до тази точка, може да се говори за една граница, за наличие на един
астрален критерий, или, както се казва в Алхимичната сватба на Християн Розенкройц, за преддверие
на Храма. Защото, ако някой човек желае да мине през този портал, той трябва да притежава напълно
вида и естеството на оживеното душевно състояние. Тъй като познавате човешката природа, вие
знаете, че има много добри, диалектично стремящи се хора, които поради своята надменност понякога
могат да бъдат много неприятни, опасни както за себе си, така и за другите. Има мнозина разглезени
от общественото си положение хора, които притежават огромно високомерие и така натрапват на
околните това, което са си втълпили, че нещастните хора могат психически напълно да излязат от
равновесие.
Това са хората, които през нощните часове на съня се надпреварват нагоре по астралната стълба
и с голяма ревност се изпречват на най-първите редове на Входния храм, т.е. проникват до астралния
критерий, и изискват да бъдат пуснати по-нататък. Това желание в известен смисъл е чисто и
разбираемо, но заблудата на надценяването ги кара да задминат мястото, което наистина заслужават.
Но никой не може да прескочи тези стъпала, да прескочи някоя астрална фаза, без да изпълни
закона на това жизнено състояние.
Нека сега да насочим нашето внимание към Третия ден на Алхимичната сватба. Ние виждаме, че
в залата на Входния храм са се събрали всички, които в един определен момент се намират в
споменатия астрален критерий, за да бъдат подложени на присъда, т.е. на една преценка.
Събралите се могат ясно да се разделят на три типа: изпълнените със заблуда, шарлатаните и
окованите. Вторият ден ни показа кои са окованите. Този, който върви сериозно по пътя, показан от
Гносиса на учениците; който напредва по Кралския път с пълна всеотдайност, попада по време на сън
без принуда, съвсем естествено, в астралния критерий. За него „сънят на тялото" е „будността на
душата" и по силата на своето душевно състояние той бива въведен по естествен начин в Първия храм.
Един такъв човек обаче се чувства там напълно недостоен, защото в сияйната светлина на душата
може твърде добре да познае и прецени собствения си природен вид, поради което той нищо не си
въобразява и в него цялата заблуда вече е премахната из основи. Състоянието, при което липсва
влиянието на егото довежда този човек до дълбоко себепознание, което от една страна му помага да
познае чистата възвишеност на света на живото душевно състояние, а от друга - извънредната тежест
на диалектичното минало.
Въпреки това той не може да напусне Първия храм, защото мястото му е тук, което той още не
знае. Това психическо състояние го кара да се чувства като окован, безсилен, недостоен, и въпреки
това да не може да си отиде. За това състояние свидетелстват Библията и Универсалното учение:
който види Светлината, пада в началото като мъртъв.
Усещате ли, че чувството да си окован по този начин е едно доказателство за състоянието, което
наричаме „Да не бъдеш", и че същевременно е невъзможно да бъдете измамен чрез това изживяване?
Истинското жизнено състояние - астралната дреха, която носи човек, е решаваща тук.

www.spiralata.net 71
 Както знаете, астралното тяло на човека се обозначава също и като дреха, премяна, която той
носи. Дрехата на Ордена, жреческата премяна обаче не е някакво облекло, с което някой се кичи, за да
представлява нещо, което всъщност не е, а е астралната дреха, която чрез своето излъчване, цвят и
вибрация доказва кой и какъв е всъщност даден човек. Затова ние четем за Християн Розенкройц
следното:
Но като ме видя в мойта дреха, тя се усмихна и каза: "Я гледай, значи и ти се предаде в плен? А
аз си мислех, че тъкмо ти си се подготвил особено добре? "
При тези думи Християн Розенкройц се разплаква, защото мисли, че му се подиграват. Но
астралната дреха не лъже: Християн Розенкройц бе намерен за достоен по силата на своята дреха. Той
трябваше само да затвърди това достойнство в своето съзнание чрез опит.
Сега ние откриваме, че везната, на която трябва да бъдат премерени кандидатите, е от чисто
злато и че се говори за седем тежести; и че има седем групи от рицари, всеки един от тях с гол меч в
едната ръка, а в другата - със здраво въже.
Избират се седем рицари, в съответствие с броя на тежестите, което намира израз в числото 28
(1+2+3+4+5+6+7).
Тежестите са различни по големина. Отпред стои една, която е твърде голяма; следват четири
малки, намиращи се една до друга, и още две големи, също една до друга.
За познаващия същността на Гносиса това кратко преброяване ще е напълно ясно. В Храма на
присъдата всеки кандидат бива проверен по стойност и преценен от Седморния дух и намиращите се в
съответствие с Него седем Братства на Свещения Граал, които действат в света от името на
Универсалната верига. Всеки лъч на Свещената седморна светлина се представлява от едно Братство
на Граала. И тъй като всяко едно от тези братства при изпълнение на своята задача стои на пост при
една от тежестите, като същевременно поддържа и разпространява цялостната Седморна светлина, ние
разпознаваме тези седем пъти по седем ( = 49) лъча също като една светлина - като Витлеемската
звезда.
Везната е цялата от злато. Знаете ли, че металът, който наричаме злато, се състои от седем
различни метала, свързани и споени в една маса посредством определена формула? Разбирате ли сега
защо златната везна е центърът на присъдата, оценяващият критерий на Седморния дух в Храма на
присъдата? И разбирате ли сега защо астралната дреха, която съответства на седемте лъча, се нарича
„златна сватбена премяна?" Знаете ли какво ни казва числото двадесет и осем във връзка с рицарите на
Златното руно?
Те представляват в своята цялост символа на Слънцето, символа на златото, в което се намира
Божията любов, великият подтик към новораждане.
Както установихме, тежестите са различни по големина. Техните разлики насочват нашето
внимание към факта, че седемте лъча познават фази на по-голяма и на по-малка интензивност, чрез
които се определя начинът на човешкия живот. Затова някои жизнени задачи в определено време
могат да бъдат твърде тежки.
Освен това тежестите по отношение на своите размери са толкова тежки, че за хората това е
непонятно и невероятно. В действителност не съществува диалектичен човек, който може да издържи
тези тежести. Затова той трябва да е новороден по душа и да е намерил своя Пимандър.
Ние четем също, че тежестите имат различна големина и форма. Има три големи, които се
намират една до друга, и четири по-малки, които също са заедно. Сега ще се опитаме да обясним
значението на тези групировки и различия. Те зависят от значението, намеренията и взаимодействието
на седемте лъча.
Като каза това, девицата заповяда на пажовете да строят всички в редици и един след друг да
ги качват на везната.
Един от императорите, след като се поклони на девицата, се качи с всичките си
държавнически одежди на везната. След това всеки групов водач постави своята тежест в
блюдото, които императорът, за всеобщо учудване, успя да издържи.
Само последната тежест му натежа доста, така че за негово голямо огорчение той се
издигна нагоре. Това, както ми се стори, събуди състраданието на девицата и тя направи на своите
хора знак за мълчание, така че добрият император не бе завързан, а бе предаден на шестата група.

www.spiralata.net 72
 След него обаче, дойде един император, който гордо се упъти към везната, и понеже беше
скрил под дрехата си една голяма, дебела книга, той вярваше че няма да загуби. Тъй като не можа да
издържи дори и третата тежест, той бе изтеглен безмилостно нагоре и когато, на всичко отгоре,
от страх книгата му взе, че изпадна, войниците се разсмяха, след което той беше завързан и
предаден на третата група. Така се случи и с още няколко императори, които бяха злъчно осмени и
завързани.
После се появи един дребен мъж с къдрава кестенява брадичка също император. След
обичайните поклони той се качи на везната и издържа всички тежести така непоколебимо, че аз си
помислих, че би издържал дори и да му бяха сложили още допълнителни тежести. Девицата стана
бързо, поклони му се и нареди да го облекат с дреха от червено кадифе, след което взе едно от
многото лаврови клончета, които лежаха на трона, и му го връчи, като го покани да заеме място на
стъпалата пред нейния трон.
Да разкажа всичко, което стана с другите императори, крале и господа, би отнело доста
време, но не мога да не спомена, че противно на моите очаквания, накрая останаха много малко от
всички тези владетели, въпреки че някои от тях притежаваха красиви добродетели. Някои успяха да
издържат една тежест, други - две, някои - три, четири и пет, но много малко бяха онези, които
успяха да издържат всичките тежести. Всеки, който се проваляше, бе подиграван усърдно от
групите.
След като приключи претеглянето на благородниците, учените и всички останали (като от
всяка група останаха по един или двама, а често не беше намерен и никой, който да маже да
издържи всичките тежести), накрая дойде и редът на благочестивите господа, измамниците на
народа, които се хвалеха, че фабрикуват Lapis Spitalauficus 24. Те бяха поставени на везната с такива
злъчни подигравки, че дори и аз, въпреки отчаянието си, се хванах за корема от смях. Дори и
пленниците не мажеха да сдържат повече смеха си. За повечето от тях не беше дори нужно да
изчакват присъдата на съда, загцото биваха смъквани долу от везната с бичове и тояги, за да бъдат
след това заведени при другите пленници, всеки при своята собствена група.
От многото кандидати накрая останаха толкова малко, че ме е срам да издам броя им. Между
тях се намираха и високопоставени личности, които бяха уважени с по една кадифена дреха и едно
лаврово клонче.
Когато изпитът приключи и встрани бяхме останали само ние с вързаните ръце, един от
началниците застана пред нас и каза:
„Всемилостива девице, ако Ваше Милост разреши, тези хора, които признават своето
невежество, биха могли да бъдат поставени на везната без опасност от наказание, а просто на
шега, за да видим дали пък между тях не ще се намери нещо добро ".
Отначало много се притесних, но въпреки своето нещастие виждах утеха в това, че нямаше да
се наложи да бъда опозорен или пък изгонен с камшик от везната. Аз не се съмнявах, че мнозина от
пленените сега съжаляваха, че не са останали най-малко десет нощи с нас в залата.
Но понеже девицата прие предложението на началника, ние бяхме освободени от примките и
един след друг премерени на везната. Въпреки че повечето загубиш, никой не бе осмян или набит, а бе
заведен миролюбиво настрана. Моят съсед беше петият. Той издържа успешно и всички ликуваш, а
най-много началникът, който се застъпи за нас; девицата и на него му оказа необходимото
уважение. Сега още двама хвръкнаха нагоре. Аз самият бях осми поред. Когато стъпих треперещ на
везната, моят съсед, вече облечен в кадифена дреха, ме погледна приятелски и дори девицата ми се
усмихна малко. Но след като удържах всички тежести, девицата заповяда да ме теглят с всичка
сила нагоре, при което на другото блюдо на везната увиснаха още трима от мъжете, ала това не
промени нищо. Тогава един от пажовете стана и извика с всичка сила: „Този е!", на което друг паж
отвърна: ,,Тогава, подарете му свободата!", което бе одобрено от девицата.

Седемте тежести (I)

Както вече казахме, в изпитващото астрално поле има три вида личности, които искат или не,
24
Имитация на Философския камък
www.spiralata.net 73
трябва да се подложат на процеса на претегляне:
Първо - групата на онези, които са попаднали в гореспоменатото критично астрално поле чрез
своите добри стремежи.
Второ - мошениците и шарлатаните, т.е. онези, които посредством различни негативни, окултни
методи са развили определени астрални качества, за да могат по този начин да се доберат по време на
сън до споменатото астрално поле.
Трето - групата на окованите, към които, както знаем, принадлежи и Християн Розенкройц. Това
е групата на онези, които в своя жертвоготовен (свободен от егото) живот вече нищо не очакват от
диалектичния свят и знаят как да се издигнат до Входния храм.
Всички тези групи предизвикват чрез жизненото си поведение една промяна в астралното си
тяло. Именно поради това променено астрално състояние те биват докоснати от Седморния дух за
оценка на тяхното състояние, с цел да се установи дали развитието им може да продължи в
освободителния смисъл, или не.
Да се знае, че в това отношение никой не бива пренебрегнат, е една прекрасна и утешителна
мисъл. Преди всичко, тази преценка не е човешко дело, а единствено решаващо е състоянието на
вашето астрално тяло. Затова е трогателно да се чете какво преживява Християн Розенкройц в Храма
на присъдата. Като осми поред в своята група той трябва да заеме място в блюдото на везната и не си
прави никакви илюзии по отношение на резултата. Но за негово огромно учудване той издържа
всичките седем тежести. И когато се опитват със сила да го вдигнат и заповядват на още трима души
да увиснат на другото блюдо на везната, това въобще не помага. Блюдото не се помръдва, поради
което някой извиква: „Този е! Освободете го!"
Сега ние ще се опитаме да ви обясним какво означава всичко това. На първо място е необходимо
да разберем какво означава съвършеното число - числото седем.
Представете си един човек, който чрез търсене и стремеж се бори да постигне своята жизнена
цел и непрекъснато претърпява астрална промяна, за която говорихме вече подробно. Той се изкачва
по астралната стълба и минава по време на сън от едно преживяване към друго, докато стигне до
споменатия астрален критерий. Той стига до границата на диалектичните възможности и вижда
портала на Първия храм - Храма на присъдата - да се отваря пред него.
От казаното досега следва, че истински ученик на Духовната школа е онзи, който по време на
нощните часове може да бъде срещнат там. Ако някой ученик още не може да стигне по време на сън
до това астрално поле, това показва, че той все още има други влечения, други желания, които се
намират в центъра на неговия живот и го владеят. Орденната му дреха, астралната му премяна ще
издаде това. В един такъв човек лъчите на Седморния дух не могат да действат по никакъв начин
освободително и оздравяващо. Напротив!
Едва когато един човек влезе в Храма на присъдата, може да започне неговото изпитание. Едва
тогава той ще бъде свързан със седемте лъча на съвършеното число. Вие разбирате, че кандидатът не
се качва само веднъж на везната, а всяка нощ отново и отново, тъй като това е един храмов процес,
един процес на посвещение. Затова, когато се събуди сутрин, за да започне нормалния си дневен
живот, в ученика често остават следите от нощните храмови преживявания. В нормалното ежедневие
трябва да се учи голямата лекция на съвършеното число. Получените инструкции трябва да се
приложат от ученика непосредствено на дело, да се запечатат като печат в него.
Ето защо трябва да сте проникнат дълбоко от знанието, че освен вашето външно ученичество, в
съвременната Духовна школа съществува също и едно вътрешно ученичество, което е от по-голямо
значение. Тук е необходимо да се направи едно предупреждение.
Не си дотягайте един на друг с всевъзможни разкази за сънища, нощни опитности и срещи,
защото това би било едно доказателство, че астралната сфера, в която се намирате по време на сън, не
е тази на Школата, на Първия храм на розенкройцерите. Защото в този храм се работи изключително
само на базата на новото душевно качество. Опитът, който възниква на тази база в съзнанието, никога
не е от картинен, представно-образен вид, а посочва непосредствено вашите грешки и недостатъци,
като ги гравира в съзнанието. Следователно, този опит действа непосредствено поучително на вашия
личен вътрешен живот. А за това няма какво да се разказва. Поради тази причина инструкциите от
този вид никога не са ласкателни за природния аз.

www.spiralata.net 74
 В най-добрия случай будното и сънното състояние трябва да протичат в един постоянен ритъм, в
едно ритмично движение между два полюса, между двете жизнени сфери. В сферата на будното
състояние става въпрос за вашите конкретни действия на базата на обучението и опита от втората
сфера - тази на несъзнателния живот (на небудното състояние). Кандидатът може да влезе във Втория
храм едва когато реколтата е достатъчна и когато резултатът е конкретен. За вас на първо време е
важно да бъдете приет в естествения процес на учение и развитие на Гносиса. Тогава започва
истинското розенкройцерско ученичество. Защото едва тогава би било възможно да бъдете свързан
успешно с великото сияние на Седморния дух, със съвършеното число.
Следователно трябва да се научат седем лекции, да се премине през седем курса, да се познаят
седем добродетели, да се развият седем качества. Така трябва да се осъществи една седморна промяна.
Затова преживяванията на везната се отнасят до един процес на посвещение.
Нашата задача е да ви разясним тези неща. Това е една неудобна тема, която се засяга само от
време на време и то частично, понеже това противоречи на навиците на Братството. Естествено, всеки
кандидат по пътя на посвещението трябва сам и независимо от другите да открие това, за което сега
говорим.
А защо действаме сега противно на тези навици? Защото сватбената зала на новото астрално
поле трябва да се напълни, защото времето напира и защото на света му е отреден само още един къс
срок. Всичко това става, за да бъдете, ако още е възможно, принуден да влезете в Новото царство, за
да можете по този необичаен начин да осъзнаете вашите възможности.
Вие чухте за седемте тежести - трите големи и четирите малки, които се намират в една група.
Първите три посвещения в малките мистерии, които трябва да се осъществят, се отнасят до:
истинското познание на Бог,
истинското познание на Универсалната любов,
и истинското познание на Мъдростта.
Това са първите три главни тежести, всяка от които притежава различна форма, т.е. има отделен
вид и стойност, но въпреки това не може да се разглежда като отделена от другите.
Това са първите три себепосвещения, които всеки ученик на Входния храм трябва да осъществи
на базата на своето астрално състояние и да приложи конкретно на дело в будното си съзнание. На
първо място това са първите три лъча на Седморния дух, на които кандидатът трябва да реагира с
позитивно изживяване.
Кое е истинското познание за Бог? Вие трябва да се научите да познавате Бог като Единия извор
на Живота, като съвършеното Благо, като Дао, както го нарича старата китайска мъдрост: не
теоретически, не догматично, не по заповед, а наистина, като реалност.
Това не е мистично насочване и не е разумно възприемане, а едно свободно от его отваряне на
цялото същество за първия лъч на съвършеното число, така че кандидатът бива докоснат, обгърнат и
завладян от една безкрайна стабилност, непоклатима сигурност и една неизмерима благост. Тогава за
първи път в живота на човека, въпреки всички съпротивления, се ражда една вечна, непоклатима база,
която няма нищо общо с нормалния живот. Гностичният човек трябва да намери най-напред тази база.
На тази скала трябва да бъде намерен той. Това е първата тежест, която трябва да издържи.
Към това сега е необходимо да се присъедини познанието на Любовта. Познанието на
Универсалната любов се издига далеч над диалектичното. Който успее да издържи втората голяма
тежест, постига един жизнен синтез, в който повече няма симпатия или антипатия към когото и да
било, с всичките съответни астрални последици. Тогава съществува само един фундаментален интерес
към всички създания. Той е одушевен от желанието да тласка във вечна себеотдайност всички
създания към целта, на която се основава цялото творение.
В състоянието на втория лъч на съвършеното число вече не може да се говори за един нарастващ
или намаляващ интерес: всичко и всички биват обхванати от Божията любов, която никога не
намалява.
И когато вторият лъч получи власт над кандидата, се отваря третият лъч: познанието на
Мъдростта. При това кандидатът никога не може да каже: „Аз притежавам мъдрост. Аз съм един
мъдрец." Това е едно влизане в Мъдростта. Вие можете да го сравните със слънчевата светлина, в
която можете да се къпете, която ви стопля и укрепва, която ви дава живот. Това е третият лъч - едно

www.spiralata.net 75
могъщо Слънце. Който се намира в светлината на това Слънце, влиза в Универсалната мъдрост и я
приема с всяко вдишване на базата на първите два лъча.
Тогава кандидатът е напълно въоръжен за своя жертвен път, посветен на света и човечеството.
Равностранният триъгълник е начертан. Триъгълникът е изправен! Сега следва квадратът на
строенето, практиката на четирите други тежести.

След това аз бях приет с необходимите почести и ми беше позволено по мое желание да
освободя един от пленниците. Нямах нужда от дълго размисляне и избрах първия император, към
когото винаги бях изпитвал състрадание. Той веднага беше пуснат на свобода и му се разреши да се
присъедини към нас с всички почести.

Седемте тежести (II)

На този етап е необходимо да ви запознаем с четирите малки тежести, които всеки кандидат
трябва да издържи, след като е доказал, че отговаря на изискванията на трите големи, главни тежести.
Вие си спомняте какво означават за нас трите големи тежести на съвършеното число. Те насочват
нашето внимание към истинското познание на Бог, към истинското познание на Универсалната любов
и към истинското познание на Мъдростта. Ние нарекохме тази тройка от тежести, които дават на
кандидата способността да се отдаде в истинския смисъл на думата в служба на Бог и човечеството,
равностранен триъгълник.
Естествено е, че кандидатът на малките мистерии трябва:
1. да бъде непоклатим в своята всеотдайност;
2. при своето служене да разпространява около себе си хармония;
3. да осъществи едно добре обосновано, логично развитие във всичките си занимания;
4. да бъде във всичките аспекти на своето служене един истински свещенослужител.
Това е задачата на останалите четири тежести на съвършеното число, които могат да бъдат
осъществени и доведени до един добър край, само ако преди това вече е образуван триъгълникът на
големите тежести.
Нека сега да разгледаме този четириъгълник от различни страни и да започнем пак с познатия ни
метод на сравнение.
За земния човек с неговите диалектични възможности и сили е невъзможно да бъде непоклатим в
своята всеотдайност. Човешката готовност за отдаване в този диалектичен свят е прекалено зависима
от достойнство и недостойнство, от добри и лоши слухове, от симпатии и антипатии, т.е. от добро и
зло, от любов и омраза във всичките им възможни нюанси.
Освен това, природно роденият човек е прекалено личностно ориентиран, за да може да бъде
абсолютно безличен. Той се отнася към заобикалящите го хора с безразличие, за да е в състояние,
когато се наложи, да им се посвети изцяло. С други думи, в природата на смъртта човешката
всеотдайност е зависима от различни фактори и се влияе от твърде много странични неща, за да може
да бъде непоклатима.
А точно с тази непоклатима всеотдайност трябва да започне всяко истинско служене за хората - в
смисъла на Седморния дух. Това може да ви се струва свръхчовешко, но съвсем определено не е така,
когато равностранният триъгълник е вече налице. Естествено е, че поне Общността на сътрудниците
трябва да бъде непоклатима и никога да не отслабва в своята всеотдайност, ако може да се говори за
едно световно дело в гностичния смисъл на думата. Това е минималното изискване. Веднъж започната,
работата трябва да се довърши, противно на всички лоши и добри слухове, лъжи и пророкувания,
преследване и пленничество, страдание и болка. При наличието на всички тези влияния кандидатът
трябва да бъде и да остане непоклатим. При това постигнатият резултат не е най-важното. Тук не бива
да се поставят обикновени изисквания. Важна е всеотдайността към поставената задача, която не
познава граници до последния час, до последния дъх.
Това е тайната на успеха на цялата свещена работа, и тя винаги е била такава. Това винаги е било
великото чудо. Световната история неотменно показва, че броят на непоколебимите труженици винаги
е бил изключително малък. Винаги е имало недостиг на истински работници-жътвари. Въпреки това,

www.spiralata.net 76
реколтата всеки път е била изненадващо голяма, защото никой не е можел да разбере тайната на
извънредната сила, която произтича от непоклатимата всеотдайност.
Разберете ни правилно, тук не става дума за отдаването ни на един или друг идеал, на нещо
въображаемо или на една хубава идея, а за отдаване на свещената универсална работа, на Jloroca, на
Бог. Става въпрос за работа, чиято сигурност се намира в самия Бог, а това значи - работа, която
трябва да бъде свършена, за която през всички времена са се търсели работници.
Сега недейте отвръща с въздишка: „Да, но каква издръжливост е необходима за това? Каква
виталност трябва да притежава човек?" Ако говорите така, вие се намирате на диалектическата страна
на проблема. Библията обаче казва във връзка с това: „Моята сила се осъществява в слабост".
Затова хора с ограничена природна жизненост често се оказват най-динамични в своята
отдаденост, защото са изпълнени с едно висше божествено призвание, защото знаят, че не могат и не
желаят иначе, и намират в това радост и мир.
Който така, с несъкрушима преданост, може да се посвети на своята задача, ще се увери, че с
тази своя готовност за служене ще бъде в състояние да постигне хармония. Великата идея на Лотоса
създава един висш, разумен ред. Който служи на Лотоса, ще може да разпространява един такъв ред
около себе си.
Затова петият аспект на съвършеното число е „творческата хармония". Едновременно с това
обаче един такъв хармоничен резултат трябва да бъде извоюван. Великото свещено дело трябва да се
осъществи в природата на смъртта, т.е. във враждебна страна, а как може да се говори за хармония в
една смъртна природа?
И въпреки това тя се осъществява. Каква е тази хармония? Това е хармонията, която е без
значение за гранитно твърдия природен човек. Това е хармонията на мира на Витлеем, на
приятелството и покоя на Божиите деца. Това е хармонията на душата.
Този, който все още изживява словото на Школата и на нейните служители като бедствие, като
удар с камшик или меч, може да бъде сигурен, че още не е в състояние да слуша и изживява това слово
като новороден душевно човек, а единствено само като его-човек. За човека на егото цялата Школа е
дисхармонична и във висша степен неестествена. Но когато вашата душа влезе в радостта на Божиите
деца, вие ще разберете и изпитате, че Божият служител има само една цел, една задача — да ви
помогне да се издигнете в радостта и хармонията на Божиите деца.
Ако посетите древните светилища на катарите и почувствате мрачната атмосфера на пещерите,
едва ли вие, като съвременен човек, ще можете да си представите, че братята и сестрите от миналото
са намирали там мир за своите души, влизайки в света на Божиите деца. Но когато душата е родена,
когато тя сияе в сърцето на микрокосмоса, всичко тъмно, всичко диалектично изцяло отпада.
Тогава ние чуваме ликуващите гласове на младите братя и сестри, когато влизат за първи път в
този мир, техните възклицания: „Свещеният Граал!" Чрез него ние всички ще застанем във вечната
Светлина. Значението на другите две малки тежести сега вече ясно може да се разбере. От всичко
казано дотук лесно може да се заключи, че Божиите служители - братята и сестрите на Розата и
Кръста, извършват своята работа по един логичен, разработен до последната подробност план,
съответстващ на Висшия разум на Универсалния гносис. Ясно е, че те при никакви условия няма да се
отклонят от този План.
Един от характерните белези в рационалното развитие на нашия век е, че навсякъде се срещат
хора с най-различни планове. Човек може да се удави в разнообразието от идеи. Божият служител
също се чувства като погребан от време на време под този прилив от планове и идеи, които макар и да
са получили добър замисъл от своите автори, са много лоши в своята най-дълбока същност. Защото
инициаторите, силите, които ги внушават, знаят, че всеки план, който не е от Гносиса, трябва
неминуемо да претърпи неуспех в този свят, в противен случай добронамерените му влияния ще се
превърнат в своята противоположност, защото диалектичното добро е най-малката част на злото.
Сега вече трябва да е ясно, че изпълнението на изискванията на шестия лъч не може да бъде
нищо друго, освен непоклатимата насоченост към Божия план за света и човечеството, в дълбоко
послушание по отношение на вашето високо призвание.
Сега, както предполагаме, ще разберете ясно вида на истинското гностично свещеничество.
Истинският свещеник е служител на Бог и на човечеството, служител на Бог в непоклатима,

www.spiralata.net 77
интелигентна, изповядваща с кръв и сълзи преданост - само чрез това той може да бъде служител на
всички хора. Така трябва да си представите същинското жизнено състояние на истинския
розенкройцер, състоянието на Християн Розенкройц. И така, този човек се приближава към Първия,
Входния храм. Той е този, който при най-важното изпитание отговаря на съвършеното число. Той с
право е рицар на Златното руно (на Златната сватбена дреха – Светлинната дреха). Сега разбираме
защо ни се показва този прототип: защото и вие, когато се стремите към алхимичната сватба,
доколкото всичко е добре за вас, вземате участие в същия процес на развитие.
Това трябва много добре да разберете: Ако желаете, вие можете да станете и да бъдете като
Християн Розенкройц. Накрая има още две неща, на които бихме желали да обърнем вашето
внимание. Първо, на факта, че когато Християн Розенкройц издържа всички тежести и везната не се
помръдва, трима мъже се опитват да вдигнат везната със сила. И второ, че след като победи, на него
му се разрешава да подари свободата на един от вързаните.
По първата точка може да се каже, че следва и още едно тройно изпитание, след като
подготвителната работа за себепосвещението е завършена и кандидатът вече отговаря на основното
изискване на съвършеното число. Това е един изпит, който се извършва от самия Свещен Граал, и не
възнамерява да заблуди кандидата с хитрост и коварство, както поради невежество се твърди в някои
романи.
Този изпит е по-скоро един вид вибрационно изпитание, съгласуване с фундаменталната
вибрация на Тройния съюз на Светлината.
Що се отнася до втората точка: гностичният маг не служи на човечеството само в общия смисъл
на думата, но в един определен момент той ще бъде в състояние да спаси окончателно и конкретно
една човешка душа от морето на живота, ако е достойна за това.

След като и последният беше премерен и се оказа прекалено лек, девицата съзря моите рози,
които бях свалил от шапката си и държах в ръка. Тя нареди на един паж да ме попита дали бих й
подарил розите, което аз направих с удоволствие. Така в десет часа сутринта завърши тази първа
церемония и отново прозвучаха тромпетите, които за нас все още бяха невидими.

Четирите рози
Ако внимателно сте чели книгата, вие ще си спомните, че когато Християн Розенкройц тръгва на
път за кралската сватба, той поставя четири рози на шапката си. Сега виждаме, че веднага след като
издържа изпитанието на везната, по молба на девицата, която води процедурата по претеглянето като
пратеничка на Краля, Християн Розенкройц й дава четирите си рози.
Тези четири рози се отнасят до четирите малки тежести, за които вече подробно говорихме. Ние
ги сравнихме с четириъгълника на строенето, докато преди това сравнихме трите големи тежести,
които Християн Розенкройц трябваше да издържи, с един равностранен триъгълник, който е
основополагащ за всяка гностична строителна работа.
Затова е изключено някой да може да стои на четириъгълника на строенето, така, както го
разбира Тройният съюз на Светлината (Граал, Катари, Розенкройцери), ако при това не изхожда от
основополагащия триъгълник.
С други думи, когато Християн Розенкройц тръгва на път към Храма на присъдата, към Първия
храм, той фактически вече отговаря принципно и по същество на изискването на седемте тежести.
Затова, когато тръгва на път, той носи четирите рози на шапката си. По това се познава, че той:
1. е непоклатим в своята преданост;
2. чрез службата си на човечеството е в състояние да създаде хармония;
3. може да осъществи в цялата си работа едно логично развитие;
4. във всички аспекти на своето поведение, работа и служба е един свещеник.
Когато ученикът се посвети на това с пълна преданост, може да очаква, че един ден и той ще
бъде съзнателно извикан като Християн Розенкройц на кралска сватба. Седем години преди
въпросната покана за сватба той бива призован в един сън, в едно въплътено видение. От това се
разбира, че процесът на самоосъществяване, така както го разбира Братството на Розата и Кръста, трае
седем години, седем периода, или седем фази, които съответстват напълно на съвършеното число на

www.spiralata.net 78
седемте тежести.
Повечето ученици, които се свързват с Школата по собствен подтик, т.е. без всякакво влияние от
други, идват до това решение, защото се чувстват привлечени от нещо непознато. Идеята за Школата
вече не ги напуска. Тя винаги се появява пред тях като видение, предизвикано чрез случки и разкази.
Така, подтиквани вътрешно, те биват призовани да осъществят връзка с Школата и да влязат в процеса
на седемте фази. Защото, обърнете добре внимание на това, Школата е едно работно място, една
ковачница, в която се извършва работата на седемте фази, в която делото на седемте тежести може да
се изучава напълно от опит.
Ако тази работа е важна за вас, ако се посветите напълно на този благороден „занаят на правене
на злато", тогава идеята, която сте изпитали първо външно като видение, в един определен момент ще
заживее вътре във вас. През седем фази сияйната светлина на Гносиса ще избере за жилище седемте
камери на вашето сърце. На тази база голямото дело ще приеме образ в цялата микрокосмическа къща
и след завършване на подготовката вие ще можете да приемете известната покана за кралската сватба,
една алхимична сватба, която се отнася до тържественото влизане на вече вътрешно живеещия Дух -
влизането на Пимандър в системата. Но преди това трябва да се извърши цялата душевна работа
според мащабите на триъгълника и на четириъгълника, на т.н. „килим на обновяването".
Сега вече разбирате, че всичко което ни се описва в Алхимичната сватба на Християн
Розенкройц, може да стане и да бъде ваша история.
Тук може да се зададе въпросът: Дали седморният процес на Пътя - от видението до
осъзнаването, може да доведе до себеосъществяване само с помощта на описаните критерии? На това
трябва да се отговори, че излъчванията и влиянията, които предават идеята за Пътя като едно видение
на възприемчивия за това човек, произлизат от астралното поле, в което се намира подробно
описаният Първи мистериен храм на розенкройцерите.
Това е астралното поле, което може да се обозначи като най-външната граница на диалектично
постижимото, полето, където астралното състояние на природния човек преминава в чистотата на
Шестата космическа област.
Там се намира един фокус, от който излизат силни влияния, призоваващи хората към раждането
на истинския човек. Всички възприемчиви забелязват и изпитват това влияние: първо външно, като
във видение, а по-късно, когато започне делото - и вътрешно, като един фокус в собственото астрално
тяло. Това става все по-съзнателно, все по-конкретно, докато достигнете до едно жизнено състояние, в
което без страх можете да издържите седемте тежести и да бъдете облагородени за алхимичната
сватба.
Тогава кандидатът може да се подготви за появяването на живеещия вътре в него Дух. В този
процес посредник е девицата.
Вие може би често сте си задавали въпроса какво означават в разказа девиците и пажовете, които
се явяват като служители на Краля и осъществяват целия алхимичен процес на промяна в кандидата.
Преди вътрешно живеещият Дух - Пимандър, да се появи в микрокосмическия процес на
посвещение в съвършенството на Крал и Кралица, в системата влиза един духовен импулс като
пратеник на приближаващия и по-късно вътре живеещ Дух.
Това първоначално появяващо се духовно влияние, което действа в системата, притежава два
аспекта: един женски - възприемащ, и един мъжки - активно осъществяващ аспект, като първият
помага на системата да стане възприемчива към настъпващите процеси, а вторият ги насърчава и
съпровожда. Тези два пратеника на чистия Дух срещат станалия годен за това кандидат и го приемат в
Първия мистериен храм, като заместващи Пимандър излъчвания.
След това разяснение вие бихте могли напълно да разберете какво се съобщава в следните кратки
изречения през третия ден:
След като и последният беше премерен и се оказа прекалено лек, девицата съзря моите рози,
които бях свалил от шапката си и държах в ръка. Тя нареди на един паж да ме попита дали бих й
подарил розите, което аз направих с удоволствие. Пълноценният ученик, с позитивните си вътрешни
доказателства на своето състояние, е издържал изцяло изпитанието на везната. Той бе премерен
със седемте тежести на съвършеното число и не бе намерен за прекалено лек.
Доказателствата за това не са записани някъде по абстрактен начин, той ги показва като

www.spiralata.net 79
абсолютно притежание чрез стойности, с които може да работи; чрез една сила, която помага на всеки,
който я притежава, да стане действително служител на Бог и на хората в истинския смисъл на думата.
Тогава четирите рози на четириъгълника на строенето вече не се намират върху шапката като
знак на едно целенасочено пътешествие - Християн Розенкройц вече ги държи в ръка. Той е готов за
действие.
Така Духът идва при него в образа на пажа и на девицата, за да приеме тези прекрасни рози на
действието. Един пълноценен кандидат влиза в сватбената зала и бива приет като добре дошъл. От
този момент алхимичният процес, който води до царствеността на Духа, може да започне.

Междувременно войниците се оттеглиха с пленниците, за да изчакат присъдата. Бе образуван

съд, който се състоеше от седемте предводители и от нас. Заедно с девицата като председател,
ние взехме решение всеки от нас да изкаже мнението си за това какво трябва да стане с
пленниците. Първото предложение беше всички да бъдат убити, един от друг по-болезнено, според
това до каква степен се бяха провинили по отношение на поставените условия. Други желаеха всички
да се задържат в плен, но и двете предложения не се харесаха на председателката, нито на мен.
Накрая освободеният от мен император, един херцог, моят съсед и аз разрешихме въпроса
така: първоначално изисканите господа трябваше да бъдат изведени мирно и тихо от двореца;
другите можеше да бъдат изпратени с повече подигравки - те трябваше да бъдат изпъдени голи, а
останалите да бъдат набити с бичове или изгонени от кучетата. Онези, които вчера се бяха предали
доброволно, получиха правото да си заминат без наказание, обаче прекалено самонадеяните и онези,
които се бяха държали нахално и невъзпитано на масата, трябваше да бъдат наказани телесно и
душевно - всеки според степента на провинението си.

Шестте присъди
Сега да се върнем отново към астралното поле, където се намира Храмът на присъдите. Това е
Първият храм, който се намира на границата между най-висшето, което може да се постигне в
диалектиката, и чистотата на света на душевното състояние. Това е храмът, в който можете да влезете,
ако желаете да превърнете видението на гностичната идея за освобождение в жива действителност.
Това също така е и храмът, който можете да посещавате всяка нощ по време на сън, ако дневният ви
живот позволява това. Защото по време на сън астралното тяло е напълно активно.
Ние вече обяснихме, че много хора и групи, които се намират извън магнитното тяло на една
гностична Духовна школа, и дори евентуално активно се противопоставят на стремежите и дейността
на една такава школа, въпреки това успяват да проникнат до съответното астрално поле, или поне
могат да влязат в неговата сфера на влияние.
Затова всички, които са в състояние да наблюдават съзнателно живота в съответната астрална
сфера, ще открият, че в преддверието на Храма на присъдите далеч не се намират най-годните, най-
ориентираните и най-пълноценните. Човек може да бъде привлечен от астралните радиации например
вследствие на един хуманен или мистично-религиозен живот. Възможно е също някои да бъдат
обхванати от храмовото излъчване поради прекалена личностна култура, която предизвиква големи
промени във вътрешната секреция на светилището на главата.
Освен това, чрез различни окултни методи и без притежание на необходимото вътрешно
качество е възможно личността, а чрез нея и астралното тяло, да се доведат до едно състояние, в което
може да се постигне контакт с известното храмово излъчване. Такива хора имат естествена склонност,
било поради заблуда, извънреден егоизъм, престъпност или пък подтиквани от високи гностични
стойности, да проникват в новото астрално поле. Зад това се крие желанието за увеличаване на
собствения радиус на действие или избягването на някоя нежелана ситуация. Затова е разбираемо, че в
Храма на присъдата и в съответстващото му астрално поле винаги се появява една интензивна
коригираща реакция, за да бъдат поставени недостойните или още недостатъчно годните на мястото,
което наистина заслужават.
Методът, по който това се осъществява, се описва в нашия разказ по символичен и романтичен
начин. Сега, на базата на този забулен разказ, ние ще се опитаме да ви обясним как се извършва
корекцията чрез действието на астралните природни закони, така че нито един недостоен или негоден

www.spiralata.net 80
да не може да мине през примките на мрежата.
Споменават се шест вида корекции:
1. едни биват изведени мълчаливо от Храма;
2. други биват изпъдени по позорен начин;
3. трети биват съблечени и изгонени голи;
4. една група бива бичувана и изгонена с кучета;
5. други се оттеглят доброволно и могат да си отидат без наказание;
6. но злосторниците се наказват „телесно и душевно" много тежко.
Представете си първо извънредно хуманния човек, който все още се намира изцяло в
ограничеността на егоцентричния живот, който все още очаква всичко от живота на този свят и на тази
база посвещава цялото си същество в служба на хората. Това често са хора, които са религиозни във
всяко отношение и водят един много набожен живот.
Те често биват високо ценени и уважавани заради своето поведение и дейност.
Вие безспорно можете да си представите, че високите и благородни стремежи на един такъв
човешки тип трябва да намерят израз в неговото астрално тяло, най-вече чрез неговото огромно
желание да служи на света и човечеството. Той опитва и желае да постигне най-висшето и най-
доброто за човечеството. Вследствие на това той трябва да бъде докоснат от астралния фокус, който
също възнамерява да спаси света и човечеството, само че в позитивния и освобождаващ смисъл на
думата.
Затова е ясно, че тези две астрални състояния отначало се свързват, но после трябва да се
отблъснат поради голямото противоречие между двата природни порядъка - природния ред на смъртта
и царството, което не е от този свят. Затова и най-благородният хуманист не е в състояние да влезе във
великото пространство на душевния свят. Поради различния вид на астралното му същество той бива
изведен тихо от Храма. Той не е заслужил наказание, защото в своята категория няма по-добър човек
от него. Той обаче не познава най-висшето си предназначение, най-висшето си призвание. Затова,
въпреки че е Божие дете, той, заради незнанието си, отново трябва да се заблуди, докато един ден
открие своята безплодност и започне да търси причината за това и истината, която може да го
освободи.
Тази група представлява едно изключение, защото всички други, които проникват в астралния
критерий, са обременени с вина. Какво мислите например за религиозните авторитети от всякакъв вид,
които чисто спекулативно, по интелектуални причини, без ни най-малко основание съблазняват и
държат в заблуда цели народностни групи?
Те съвсем съзнателно и по своя воля са се натоварили с отговорност, която се излъчва позитивно
от астралното им същество. Те са създали безброй астрални демони. Но и те биват докоснати от
астралния извор на Първия храм. Вие трябва да си представите сложното положение на тези хора.
Чрез мисленето астралното тяло се привежда в едно определено състояние на активност. Астралното
тяло е като огън. Един мисловен импулс предизвиква в него един огнен принцип, който се излъчва до
цялостната личност. Чрез подобни радиации се освобождават етери, които стимулират цялото тяло и
неговите органни структури към определени реакции, съответстващи на мисловния принцип.
Помислете само за поетите, мислителите, писателите, философите, държавниците и други, които
по една или друга причина влияят върху мисленето на човешката маса, като го оформят, насочват и
месят като тесто по всевъзможни начини. Това става чрез книги, учебни заведения, радио, телевизия,
преса и т.н. Милиони хора, които следват своите авторитети с помощта на тези посредници, биват
заблудени поради образуващите се чрез това астрални процеси.
Но също и самите водачи и авторитети се влияят и зареждат от тези, които им вярват, четат
книгите им и ги цитират, защото чрез вярата им се освобождават астрални течения и сили, които се
отправят към изворите и съдържанието на това, в което се вярва. По този начин водачите и
авторитетите от своя страна също биват пленени, така че накрая сами започват да вярват в своите
спекулации.
Така, въпреки че са обременени с вина, те биват изтласкани нагоре към споменатия астрален
критерий, гонени като пленници от последиците на собствената си вина.
Но при контакта с чистото поле на първичността астралните тела на съответните авторитети

www.spiralata.net 81
биват атакувани по специален начин, защото в техните астрални тела се освобождават сили, които ни
най-малко не съответстват на истинския им вид. В началото на този процес личното авторитарно
мислене не може вече да упражнява власт върху астралното тяло, поради което възниква объркване и
хаос в собствения живот, а това от своя страна предизвиква различни нежелателни събития.
Нека сега да разгледаме по-нататък положението в преддверието на Първия храм след
претеглянето на везната. Вие бихте могли да си представите блатото на най-лошата астрална
опороченост. Ще можете също да си представите, че един голям брой демонични астрални сили
тласкат нагоре към Храма на присъдата чрез окултни методи хиляди хора, които се оказват
чувствителни за астралните влияния на Гносиса, без обаче да са получили достатъчно разбиране по
въпроса. Тези сили ги тласкат към все нови и нови опити да проникнат в света на Живото душевно
състояние, или по-добре казано - да избягат от адското състояние на астралния огън.
Който се оставя да бъде подведен по този спекулативен начин, бива коригиран от астралния
закон в съответствие с неговите постъпки и опити. Тези корекции, за които свещените писания на
всички времена толкова подробно съобщават, не бива да се разбират като наказание в диалектичния
смисъл, т.е. като отмъщение, а като осигуряване на освободителния процес на Божия план за света и
човечеството и като предпазна мярка за всички засегнати. Защото дори и онези, които биват горени от
астралния огън по най-страшен начин, са подложени на това нещастие, за да могат да запазят до
последния момент възможността за постигане на истинската свобода.
Защо се осветлява в книгата тази тъмна страна на човешкия живот?
За да можете вие - призваните от видението на Гносиса, желаещи да се доближите до
Мистериите, да бъдете поставени пред необходимостта от истина, честност и реалност. Защото само
истината може да ви освободи. Затова, бъдете във всички неща истинни и откровени. Недейте в
никакъв случай да се оставяте да ви въвличат в спекулации. Не се подвеждайте от егоизъм и
инстинкти, защото тогава извиквате опасни астрални напрежения, които унищожават вашата
различителна способност и винаги ви връщат назад в пътя на развитието.
Вървете от самото начало по единствения сигурен път: по пътя на четирите червени рози.

Това предложение се хареса на девицата и получи най-много гласове. На всичко отгоре, на всеки
един бе отпуснат по още един обяд, което веднага им бе съобщено.
Присъдата бе отложена за дванадесет часа на обяд. С това заседанието беше приключено.
След това девицата, заедно със свитата си, зае обичайното си място, а ние бяхме поканени да
заемем място на най-предната маса в залата, докато цялата процедура бъде извършена. След това
щяха да ни заведат при младоженеца и булката. Това обещание ни успокои напълно.
Междувременно пленниците бяха доведени отново в залата и всеки един бе настанен според
положението си. На тях им бе заповядано да се държат малко по-прилично от вчера, но това беше
излишен съвет, защото смелостта отдавна ги беше напуснала.
В интерес на истината и без да искам да лаская някого, трябва да свидетелствам, че общо
взето, високопоставените лица най-добре се справяха в тази непривична ситуация. Тяхното
държание беше доста семпло, но искрено. Те и сега все още не бяха в състояние да видят
прислужниците, докато за нас сега те бяха видими, което ме радваше извънредно много. Въпреки че
имахме щастието да бъдем избрани, ние не се възгордяхме, а напротив, обърнахме се към другите и
се опитвахме да им вдъхнем смелост, като ги обнадеждавахме, че положението за тях може би
няма да е чак толкова страшно. Те пожелаха да узнаят от нас присъдата, но това ни беше толкова
строго забранено, че никой не посмя да каже и дума. Ние ги утешавахме, доколкото можехме, и
пиехме с тях вино, та дано им се повдигне настроението.
Нашата маса беше покрита с червено кадифе, а на нея бяха поставени сребърни и златни чаши
за пиене, което бе наблюдавано от другите с удивление и голяма болка.
Току-що бяхме заели местата си, когато при нас дойдоха двамата пажове и от името на
младоженеца удостоиха всеки един от нас със златно руно, на което беше изобразен един крилат
лъв, с молбата да го носим на масата и да държим на висота и уважение името и достойнството
на Ордена (което Негово Величество днес ни подаряваше и което той скоро щеше да ни потвърди с
подобаващата тържественост). Ние приехме отличието с най-голямо покорство и се заклехме да

www.spiralata.net 82
изпълняваме в послушание всичко, което Негово Величество нареди. Освен това, единият от
благородниците носеше със себе си списък, в който бяхме записани според истинския ни ранг, и ако
сега трябва да премълча мястото си в него, аз го върша от страх да не бъда наказан поради
горделивост, което би означавало провинение по отношение на четвъртата тежест.
Тъй като обядът беше много богат, ние попитахме един паж дали ще ни бъде позволено да
дадем на нашите приятели и познати измежду осъдените една скромна част от храната и след
като това ни бе разрешено, прислужниците нагостиха познатите ни пребогато. Тъй като те не
виждаха прислужниците и не знаеха откъде идва храната, аз сам се опитах да занеса на един от
тях. Тъкмо бях станал, когато един от прислугата дойде и ме предупреди най-приятелски да не правя
това, защото ако някой от пажовете види, веднага ще го съобщи на Краля, което със сигурност ще
ми струва много скъпо, и понеже само той ме е видял, няма да ме издаде, ако се постарая отсега
нататък да съблюдавам по-добре достойнството на Ордена. По този начин служителят толкова
ясно ми изложи становището си, че доста време не посмях да се помръдна на стола. Аз благодарих
за сърдечното предупреждение, доколкото това беше възможно в бързината и уплахата ми.
Скоро след това прозвучаха отново тромпетите. Ние вече знаехме от опит, че те известяват
идването на девицата и се приготвихме да я посрещнем. Тя се появи отново заедно с привичната си
свита, седейки на високия си трон. Пред нея един паж носеше златна чаша, а друг - пергаментов
документ. След като се изправи грациозно от трона, тя взе златната чаша от ръката на пажа и ни
я подаде, като каза, че тя ни се връчва от името и по заповед на Негово Величество със заръката да
пием в негова чест. На капака на чашата бе излята много изкусно от злато богинята Фортуна,
която държеше в ръката си едно развято алено флагче, и понеже вече прекалено добре познавах
измамността на щастието, не пих с особено голяма радост.

Храненето по време на присъдите

Който прониква в новото астрално поле - полето на Храма на присъдата, и бива върнат поради
своето състояние, се храни два пъти: първия път - при влизането, втория път - малко преди да бъде
произнесена присъдата.
Но и тези, които могат да влязат в Храма по позитивен начин и успешно издържат изпита на
претеглянето, също вземат участие в тези две хранения. Тези хранения представляват астрални
лъчения, които човек получава когато влиза в Храма, и те действително са от решаващ характер. Нека
сега да разгледаме същността на тези две влияния по-отблизо.
Представете си, че влизате в едно астрално поле, което в никакво отношение няма допирни точки
с вашето. Вие влизате вътре поради една от причините, които вече обяснихме. Тогава тази нова
обстановка в началото ще ви потиска, ще ви плаши или ще ви е чужда.
Възможно е също така в началото някой да реагира прекалено оживено и шумно, да си придава
важност и достойнство или да заеме позата, която ние всички познаваме: „Вие няма какво да ми
говорите, на мен всичко това ми е известно".
Спомнете си, че Християн Розенкройц по време на втория ден бе много неприятно изненадан от
различните реакции, които забеляза, когато събралите се в преддверието на Храма на присъдите за
първи път седнаха на масата.
Тук се говори главно за проверката на астралното същество на човека, защото вашето астрално
състояние определя вашето поведение и съдба. И не забравяйте неговото пълно взаимодействие с
вашия мисловен живот. Мисленето е възпламеняващият принцип, а астралната сфера е големият огън,
който осъществява всичко.
И така, след първото хранене всички присъстващи биват принудени от главния астрален принцип
на Храма изцяло да покажат кои са, да докажат от каква сила живеят. Това доказателство е решаващо
за определянето на присъдата и за по-нататъшната съдба на кандидата. Първото хранене действа, общо
взето, демаскиращо, просветляващо и изясняващо.
За да можем да разберем различните реакции и техните психологически причини, трябва да
имаме предвид, че астралното поле на Братството не може изобщо да се сравнява с астралното поле на
природата. Когато някой човек е ориентиран много силно към Братството и действително е тръгнал на
път с четири рози върху шапката си, той, чрез докосването на това първо астрално течение, става

www.spiralata.net 83
извънредно притеснителен и скромен. Ако търси духовно оздравяване с всичко, което е в него, и вече
е изживял много горчиви разочарования, тогава първото докосване с астралното течение на
оздравяването, което произлиза от Братството, го разтърсва до най-дълбокото му същество и го кара
да стане безмълвен.
Когато един човек е егоцентричен търсач на щастие и бива подтикван от едно съответстващо на
това астрално състояние, срещата му с това първично астрално течение отначало предизвиква в него
онова повърхностно чувство на щастие, което го кара да мисли: „Е, сега вече съм вътре, аз победих".
Разочарованията и адският пожар на астралния огън идват едва по-късно. Такива хора се намират в
състояние на мнимо просветление, те дрънкат без всякаква мярка и се подиграват на сериозните
кандидати поради предполагаемата им ограниченост.
При второто хранене ролите са разменени. Клюкарите и подигравчиите са пленените, а
завързаните и първоначално отчаяните сега са освободени. Защо става така? Обяснението е просто. По
време на първото хранене астралното тяло се зарежда, което води до една повече или по-малко силна
реакция на съзнанието. Но по време на второто хранене астралната сила, с която се зарежда
астралното тяло, въздейства тотално, така че етерното тяло трябва да реагира, а с него също и
материалното тяло. Мисловната способност вижда всичко и разбира цялостния резултат.
Когато един сериозен ученик действа наистина според спасителната идея, която му се предава, и
в резултат на това започва своето пътешествие към свободата с четири рози на шапката, възможно е
първото докосване на чистия астрален огън да го порази. Но когато този астрален огън продължи да
действа, сериозният кандидат открива, че поради продължителната си подготовка цялата му система е
станала годна да издържа на този могъщ огън и да реагира позитивно на него. Така в началото слабият
и несигурен наглед човек се превръща в един силен Петър, т.е. „твърд като скала". Затова такива
кандидати получават от името на жениха Златното руно с летящия лъв и имат право да пият от чашата
на Свещения Граал, коронясан със Златната Фортуна.
Рицар на Златното руно е човек с подновено, съвършено пречистено от земни петна астрално
тяло. Той носи златната дреха, златната сватбена премяна, и стои под печата на един петорен Обет:
1. Вие, господа рицари, трябва да се закълнете, че ще се посветите за всички времена на вашия
Орден, не на някой дявол или дух, а на Бог, вашия създател, и Неговата служителка - Природата;
2. че ще мразите блудството, разврата и нечистотата и няма да опорочавате вашия Орден с такива
мерзости;
3. че ще помагате с вашите дарби на всички, които са достойни за това и се нуждаят от вашата
помощ;
4. че не желаете тази слава, за да я употребите за светски разкош и личен престиж;
5. че не желаете да живеете по-дълго, отколкото Бог ви е определил.
Крилатият лъв е символ на Божията любов, която чрез астралната пълнота на докосването се
отразява в цялостната личност.
Златната Фортуна е богинята на щастието, на най-висшето щастие, което един човек може да
постигне: щастието от влизането в състоянието на истинското съществуване, щастието на Живата
душа, която получава правото да продължи да върви по пътя, водещ към Животворния Дух. Това
щастие е едно вечно състояние и няма нищо общо с крехкото и непостоянно щастие, което природното
рождение може да даде на един човек.
Сега вие можете да разберете защо несериозният човек по време на второто хранене може
напълно да осъзнае своята негодност и причините за своите неправилни стремежи и действия. Това,
което влиза в астралното тяло или се развива вътре в него, трябва да се развие в цялата личност. Това е
ползата от адския пожар; той не е наказание, а поучение, гравиране чрез огън.
Затова девицата прочита на осъдените присъдата, в която всички причини и последици са
изброени. Всичко това причинява много оплаквания, хленчене и сълзи, което дълбоко трогва
Християн Розенкройц. Сълзите му текат, но той не може да направи нищо за осъдените. Той изпитва
съчувствие към тях, но не предприема нито едно действие от фалшиво състрадание. В силата на
Светлината човек може да помогне само на себе си. Който пада, познава дъното.
За изправяне може да се говори едва когато, озовал се пак на дъното на шахтата, човек успее да
се хване за спасителното въже и тогава наистина отново да тръгне на път с четири рози на шапката.

www.spiralata.net 84
 След престъпление винаги следва наказание. Никой не може да бъде спасен насила от змийското
гнездо на диалектиката. Който се опита въпреки това, ще изпита ударите на съдбата, която сам е
предизвикал. Който желае да възкръсне от гроба, трябва да носи докрай кръста със седемте рози,
чиито цветове и аромат свидетелстват за славната нововъзстановена дейност на седемте универсални
лъча.
Има още нещо, на което желаем да обърнем цялото ви внимание, а именно, че всеки един, който
със своите четири рози накрая на пътешествието бива приет от Братството, преди да постигне това,
неведнъж е бил връщан обратно. Тук става дума за един процес. Никой не може да постигне успех без
да се старае или да премине през някакви трудности.
С други думи: сигурно и вие вече сте се намирали в групата на арестуваните, които, въпреки че
са били много сериозни, не са били, още не са могли да бъдат приети. И така, вие също трябва да
вземете участие в двете хранения на присъдата с всички произтичащи от това последици.
Но вие можете да бъдете сигурен в това, че и в тези часове състрадателната сила на Братството е
била с вас. Така трябва и да разбирате привидно детинското съобщение, че по време на второто
хранене новите братя на Граала получават правото да подхвърлят на своите познати и приятели сред
осъдените някой и друг апетитен залък.
Всеки истински търсещ, всяка бореща се душа е един приятел, една приятелка и всички те
получават винаги помощта, от която се нуждаят. Тази помощ не е била или никога няма да ви се
откаже и на вас - преди всичко не и в часовете, в които се нуждаете най-много от нея.
Но при осигуряването на тази помощ чрез Ордена се поставя едно условие, а именно, че тя
никога не е лична. Природно роденият човек търси един учител, адепт, авторитет, който да му служи
като подпорна колона, като помощник при чистенето на мръсното кармично пране. В тези случаи
обаче той няма да може да превъзмогне своето природно родено състояние, защото неговата
егоцентричност продължава да съществува. Затова тези, които наистина могат да помогнат, никога не
се появяват в личен контакт.
Затова и Християн Розенкройц, когато се опитва спонтанно да постигне това, бива строго
смъмрен от пажа. Важно е единствено това, че се оказва помощ, и то така, че ученикът да вземе
единственото възможно решение за правилното си поведение, когато получава подкрепящата,
безлична сила.
Този, който желае да възкръсне от гроба на смъртната природа, получава необходимото, но той
трябва сам да осъществи делото на своето спасение.

Девицата носеше също като нас златно руно с лъв, от което заключих, че тя вероятно е
предводител на Ордена. Ние я попитахме за името на Ордена и тя отговори, че не може да го обяви
в момента, защото въпросът с пленниците още не е разрешен. Поради тази причина техните очи
трябвало да бъдат още затворени, а това, което бе разкрито на нас, щяло само да ги шокира и
раздразни, въпреки че откритото ни досега изобщо не можело да се сравнява с честта, която ни
очаква.
След това тя пое от ръката на другия паж документа, който се състоеше от две части.
Частта, която се отнасяше за първата група гласеше приблизително следното: „Те трябва да
признаят, че са чели твърде лекомислено лъжливи книги и че са имали прекалено високо мнение за
себе си и затова са дошли в двореца, без изобщо да са били поканени. Вероятно по-голямата част от
тях са дошли само с желанието да забогатеят, за да могат после да живеят в разкош и изобилие.
По този начин те са се изкушили и са се изложили на толкова много позор и подигравки, че
заслужават да бъдат строго наказани за това." Те признаха всичко това и смирено го потвърдиха с
ръкостискане. Към останалите обръщението беше наистина много строго:
„Те са знаели много добре и напълно са съзнавали, че са съставили неверни книги, пълни с
измислици, че са смятали за глупаци другите, мамили са ги, поради което мнозина са загубили
кралското си достойнство. Те сигурно са знаели какви безбожни и съблазнителни способи са
използвали, като не са пощадили дори и самата Божествена Троица, а напротив - злоупотребили са с
нея, за да измамят всеки. Сега обаче е излязло наяве с какви практики са се опитвали да заблуждават
праведните гости и да водят невежите хора по криви пътища. Също така било общоизвестно, че те

www.spiralata.net 85
открито робували на сладострастието, изневярата, лакомията и други нечисти неща, което
представлява нарушение на обществения ред на нашето кралство. Накратко, тъй като те много
добре знаят, че са нанесли вреда на Негово Кралско Височество пред обикновения народ, трябва да се
признаят публично за изобличени като предатели, шарлатани и мошеници, които заслужават да се
отделят от честните хора и да бъдат наказани."
Това признание те направиха неохотно. Но понеже не само девицата ги заплаши и се закле, че
ще ги накаже със смърт, а и другите взеха страна, като се обърнаха яростно срещу тях и ги
обвиниха в коварно измамничество, то те, за да се предпазят от най-лошото, се принудиха да
признаят вината си. Но заедно с това, те заявиха, че не бива да ги наказват толкова тежко, защото
жертвите били господа, които на всяка цена искали да дойдат в двореца и за тази цел им обещали
много пари. Затова всеки от виновниците бил употребил всевъзможни хитрости, за да си осигури
печалбата. Така те стигнали до това положение. Но тъй като това не им се удало, според тяхното
мнение те не са сторили по-голямо зло от техните господари. Ако последните им били казали, че
поне един от тях иска да влезе в двореца, тогава те нямало да се излагат на една толкова голяма
опасност и заради една малка изгода да преминават с тях през стените. Техните книги се
разпродавали толкова добре, че всеки, който не можел по друг начин да се оправи в живота, просто
бил принуден да си послужи с такава измама. Затова те биха се надявали, че при една справедлива
присъда ще се вземе под внимание, че са служили по изрична заповед на господарите си, както в края
на краищата се полага на служителите им. С такива и подобни думи те се опитваха да се
оправдаят. Но получиха отговор, че Негово Кралско Височество е взел решение всички да бъдат
наказани, един от друг по-тежко.
Защото това, което казаха за свое оправдание, е вярно само отчасти (и затова и на
господарите няма да им се размине), обаче всички, които са се държали толкова нахално и вероятно
са подвели и съблазнили нищо не подозиращи и невежи хора против тяхната воля, могат спокойно да
се подготвят за смъртта, а също и онези, които с измамническите си книги са обидили Негово
Кралско Височество, което ясно може да се докаже със собствените им книги.
Като чуха това, много от тях горчиво заридаха. Те паднаха на колене, като захленчиха и се
молеха за милост, но това не им помогна. Аз много се учудих, че девицата остана толкова
равнодушна към тях, тъй като нещастието им (въпреки че повечето от тях ни бяха причинили
много страдания и мъки) събуди във всички ни състрадание и ни развълнува до сълзи. Девицата
изпрати бързо пажа някъде и след малко той се върна с всички бронирани мъже, които в този ден се
бяха строили до везната.
На тях им беше заповядано да съберат около себе си своите пленници и да ги заведат в
правилен ред в голямата градина, и то така, че всеки един брониран да върви заедно с един пленник.
Аз бях много изненадан от това колко бързо се познаха един друг. На моя съсед от вчера също
бе разрешено да отиде отвързан до градината и да присъства на изпълнението на присъдите.
Когато всички излязоха навън, девицата се изправи и ни помоли да седнем на стъпалата, за да
присъстваме на изпълнението на присъдата. Ние не се противопоставихме, а оставихме всичко
както беше на масата и облечени в разкошните си дрехи, бяхме закарани от самодвижещия се трон
навън толкова леко, като че ли летяхме във въздуха, и така се озовахме в градината, където всички
станахме.
Тази градина не бе особено красива, но на мен ми допадна безупречното разположение на
дърветата. Там имаше и една разкошна чешма, украсена с чудни изображения, надписи и странни
знаци (с които, ако е рекъл Бог, ще се занимая в една бъдеща книга). В тази градина бе построено
дървено скеле, покрито с красиво нарисувани покривала. Четири галерии се издигаха една над друга.
Първата беше по-красива от другите и бе покрита с бяла тафта, поради което ние не знаехме кой
се криеше там. Втората беше празна и непокрита, а последните две бяха покрити с червена и синя
тафта.

Мястото на присъдата
Надяваме се, че сега ще ви стане ясно, че форсираният стремеж към едно по-висше, лечително

www.spiralata.net 86
астрално поле, което не съответства на вашето собствено астрално състояние, трябва винаги да
действа отмъщаващо (т.е. коригиращо). Всеки сериозно търсещ човек се стреми, най-често
несъзнателно, към чистите астрални полета на Универсалното братство. Това приближаване,
естествено, никога не се наказва, но може да доведе до свързване и действително оставане в
преддверието на спасението, само ако собственото астрално състояние се намира в хармония с това на
Първия храм. Това е един природен закон, който закриля свещените пространства на Братството.
Тази закрила се осъществява чрез седемте лъча на Духа, наречени в Алхимичната сватба
„седемте тежести".
Всеки храм на Братството, всяко осветено астрално работно място на Тройния съюз на
Светлината, е едно пространство, в което Духът не само присъства, но и се изявява по седморен начин.
Който попадне в тези пространства - все едно поради какви причини и поводи - и желае да остане там,
трябва да познава и изповядва този Дух не само теоретически, но и на базата на подготвени и годни за
това душа и тяло, трябва да го притежава.
Първият храм на Духа, както се описва в Третия ден, е едно астрално поле, в което седморната
пълнота на Духа се изявява по определен начин. Затова всеки, който влиза там, трябва да може да
издържи физически, психически и духовно тежестта на тези влияния, в резултат на което ще е в
състояние да им реагира хармонично.
В този свят има мнозина, които познават до някаква висока степен Духовното учение, но винаги
пропускат да водят духовен живот поради многобройни заблуждения. Вие трябва добре да разберете
това, за да можете да проникнете в намеренията на Алхимичната сватба. Този, който познава
Духовното учение, но не живее според него, съгласно нашите норми, не е непременно един лош,
незначителен и недостоен човек, но поради въздействията на еоните животът му е една грешка.
В диалектичния, природен живот ние познаваме само една двойна култура: културата на
материята и културата на душата. Към културата на материята принадлежи телесната култура, и вие
знаете какво се прави по света за нейното насърчаване. Физическите хигиенни принципи и практики
са тясно свързани с поддържането на телесното здраве. Помислете например за различните видове
спорт, за създаването на по-добри социални условия, за строежа на по-удобни жилища, за стремежа
към добро хранене и осигуряване на достатъчно количество храна, за предпазването от вредата на
индустриалните съоръжения, за подобряването условията за работа, за съвременното ниво на
здравеопазването и т.н.
Към областта на душевната култура можете да причислите стремежите на всички морално-
етични и природно религиозни групи. Душата е съзнанието, което одушевява личността. Всеки атом
на личността притежава един жизнен принцип, една жизнена сила. Сумата на жизнените сили на
всички атоми на личността образуват съзнанието, което някои погрешно обозначават като дух. Затова
културата на това съзнание е чисто телесна и материална и води към метафизиката на огледалната
сфера, т.е. към едно смесване на двете. Във всеки случай, човек може да се стреми към култивирането
на материята със своето съзнание. Въз основа на съзнанието човек може да се опита да идеализира
личността, да я култивира, т.е. да я обожествява. Тогава природната душа и тялото действат заедно за
постигането на тази цел. Но от тези старания в огледалната сфера, т.е. в астрала на диалектичното
жизнено поле се създават ответни реакции. Вие знаете, че тези реакции не водят до освобождение.
Напротив, те обвързват хората все повече, с всички съответни последици.
Помислете в тази връзка за днешната антропософия с нейната евритмия. Евритмията е един опит
с помощта на душата да се развие тялото във висшия идеален смисъл.
Но кой е висшият идеален смисъл, който доведе до тази практика? Той произлиза от така
нареченото духовно учение, което не е нищо друго, освен душевно учение. Сега внимавайте в
следното: духовно учение е нещо различно от духовен живот. Едно духовно учение може да се схване
с разума. И ако то се разбере разумно, според най-дълбоката му същност, тогава съответният човек се
свързва с една голяма сила, произлизаща от истинското духовно учение, която желае да го води към
една интензивна, атакуваща душата и тялото жизнена промяна, към едно умиране, водещо към живот,
към една гибел, довеждаща до трансфигурация, до възкресение. В тази трансфигурация чрез духовен
живот Духът влиза вътре и живее в една нова душа и едно обновено тяло. Само по този начин човекът
стига до една трета фаза: духовната култура.

www.spiralata.net 87
 Фактите доказаха ясно, че намирайки се в невежество и заблуда, природният човек винаги е зает
с това да се домогва до истинското духовно учение, като например Библията, за да разкрие нейната
сила. Затова някои се опитват, било съзнателно или от добра воля, да следват духовното учение като
негативна душевна наука, да го променят и да го прилагат на практика, за да построят едно Божие
царство, различно от това, което съществува. По този начин те се опитват, излизайки от едно духовно
учение, което не разбират, да се занимават с душевна наука.
Така се извикват сили, които се употребяват по един начин, който напълно се отклонява от
единствено правилния, защото тези хора вече не са в състояние да ги прилагат както трябва. Със
своята евритмия Рудолф Щайнер възнамеряваше нещо съвсем друго от това, което неговите
последователи направиха от нея.
Вие трябва да знаете всичко това, за да можете напълно да разберете словото, което бе отправено
към пленниците по време на третия ден. Те не можаха да издържат изпита на седемте тежести,
въпреки че бяха успели да проникнат в Първия храм. Те бяха премерени и се оказаха прекалено леки.
Сега те трябва да бъдат осъдени.
За тази цел всички пленници биват заведени в една градина, където се намира една разкошна
чешма. Освен нея там има и едно скеле на четири етажа.
Първият етаж е закрит със завеса от бяла копринена тафта, така че да не се вижда кой е вътре;
вторият етаж е едно отворено, празно пространство; третият етаж е закрит с червена тафта, а
четвъртият - със синя. Чешмата свидетелства за факта, че Духът е винаги животворен и извиращ, че
божественият извор никога не престава да изявява своята жива сила. В Божията градина, в Полето на
жизнената изява, сега е построено това специално скеле, от което всички биват съдени, т.е.
преценявани. От Живата вода на Духа трябва да се събуди истинската душа, новородената душа,
Майката на живота. Това е едно състояние на съзнанието, което в действителност може да бъде
наречено Кралицата, облагородено и призвано да се ожени, да се свърже с истинския Дух, с Краля. В
своето обединение Кралят и Кралицата трябва да образуват базата за истинския живот в най-висшия
смисъл на Божието намерение. Затова бялата завеса на първия етаж означава Божията светлина, която
се изявява от скритото, когато Духът и Душата - позитивният и негативният полюси на Монадата,
успеят отново да се съединят. Това, което трябва да възкръсне в нас от двуединството, е тройно: В
отвореното пространство на втория етаж трябва да се изяви един ясно познаваем, доказуем,
действителен освобождаващ живот; на по-горния етаж - едно ново душевно състояние, едно
действително душевно тяло; затова е и червеният цвят като белег на новата астрална душевна
субстанция; на най-горния етаж е резултатът от тялото и душата: новият разум, новото мислене,
богочовешкото състояние (затова е и синият цвят), човекът в неговата златна сватбена премяна -
петолъчната звезда, звездата на Витлеем.
Тази градина на Първия храм на Братството с всичко, което се намира вътре в нея, ви поставя
пред жизнената задача: живот от Духа, чрез Духа и със Духа, станал възможен чрез Живата вода на
седморно течащата чешма. Който не може или не желае да разреши тази задача, който е направил от
това една карикатура, открива, че голямата житейска задача е като една непреодолима стена, като
място за присъда. Който желае да пробие тази стена, изпитва неумолимостта на изискването,
неприкосновеността на Плана на възвишения Божи дух.
Като се приближихме до скелето, девицата се поклони до земята, което много ни уплаши,
защото си помислихме, че Кралят и Кралицата не са далеч. След като и ние се поклонихме от
уважение, както подобава, девицата ни заведе по една вита стълба до втората галерия, където тя
зае най-високото място, а ние я следвахме в предишния ред. Не мога да говоря за това колко голяма
беше благодарността на императора, спасен от мен, както и за доброто му поведение на масата, а
и преди това, защото би прозвучало жестоко, некоректно. Той беше осъзнал напълно в какво
отчаяние и мъка щеше да бъде, ако трябваше да изчака присъдата, и то под порой от унижения и
подигравки, а вместо това, благодарение на мен, се радваше на висока чест и достойнство.
Междувременно при нас влезе девицата, която ми донесе поканата за сватба и която
оттогава не бях виждал. Тя първо затръби с тръбата си, а след това произнесе със силен глас
присъдата:
,,Негово Кралско Величество, моят всемилостив господар, би желал от цялото си сърце

www.spiralata.net 88
поканените от Него да се бяха явили с такива качества, че сега да биха могли да увеличат сиянието
на радостната сватба в Негова чест.
Тъй като обаче, всесилният Бог пожела иначе, Негово Величество няма право да се оплаква от
това, а трябва да се придържа към добрите стари обичаи на това кралство. Но за да бъде сега
Неговото вродено милосърдие прославено навсякъде, Негово Величество и неговите съветници и
благородници решиха да смекчат съществено произнесената присъда. Затова на първо място Негово
Величество подарява на вас, господарите и владетелите, не само живота, но е решил и да ви пусне
на свобода с приятелската молба да не Му се сърдите за това, че смята да проведе посветеното в
Негова чест празненство без вас, и да вземете под внимание факта, че всемогъщият Бог и без друго
ви е подарил повече, отколкото заслужавате, макар че Неговите пътища са неведоми. Също така
няма да пострада и вашето име, въпреки че сте изключени от нашия Орден, защото ние всички сме
такива, че никой от нас не е в състояние да постигне всичко. Но понеже сте били подведени от зли
мошеници, те няма да останат без наказание. Освен това Негово Величество взе решение скоро да ви
предаде един каталог на лъжеученията или списък на очистителните писания, за да можете в
бъдеще да различавате по-добре злото от доброто.
Тъй като Негово Величество е решен да наложи своите книги и да предаде на огъня Вулкан
еретичните писания, той ви моли да му помогнете, като всеки от вас трябва да постъпи със своите
писания по този начин, за да може в бъдеще, както той се надява, да се сложи веднъж завинаги край
на всяко зло. По-нататък не трябва да забравяте, че в бъдеще вие не бива никога повече да
пожелавате така необмислено да попадате тук, за да не бъдете осмени и подиграни от всички,
защото вече няма да можете да се извините като подведени.
Накрая, понеже дължите нещо на държавата, Негово Величество се надява, че никой няма да се
оплаче от това всеки от вас да се откупи с верижка или някаква друга ценност и така да се раздели
като приятел, и ескортиран от нас, да се върне отново при близките си.
Останалите, които не издържаха първата, третата и четвъртата тежести, Негово
Величество не желае да пусне толкова лесно, но за да изпитат и те милосърдието Му, той издаде
заповед те да бъдат напълно съблечени и изгонени голи. Тези, които при втората и петата тежест
са били намерени за прекалено леки, освен голотата си ще бъдат жигосани с една, две или повече
дамги, според това колко тежести не са издържали. Тези, които са били изтеглени чак при шестата
и седмата тежести, ще бъдат наказани по-леко. "
По-нататък процедурата продължи така, че за всяка комбинация се налагаше едно определено
наказание, но това е една прекалено дълга история, за да бъде разказана тук.

Изпълнението на присъдите (I)

Ние установихме, че четириетажното скеле в градината на Първия храм на Братството е една
проекция, един жив символ на истинското богочовешко състояние. Който желае да постигне това
състояние, трябва да отговаря на известни изисквания от вътрешно естество. Той трябва да е в
състояние да изпълни седемте изисквания на истинското ученичество на Златния Розенкройц, т.е. да
може да издържи седемте тежести.
Ако не може да отговори на тези изисквания, това означава, че за този човек времето на
истинското ученичество още не е настъпило. Храмът на посвещението - съответното астрално
преходно поле, се закриля при всички обстоятелства от седемте лъча на Духа. Затова всички, които
попадат по различни причини в споменатото астрално поле, но не са достойни за него, се изгонват.
Начинът на това изгонване зависи напълно от личното, вътрешното състояние на натрапниците.
Сега ние ще се опитаме да анализираме по-отблизо намерението и въздействието на присъдата и
изгонването, така както ги описва Алхимичната сватба. Естествено намерението и фундаменталната
готовност на Универсалното братство е да поздрави и да приеме в Храма на посвещението всички
дошли. За универсалния закон на Любовта, който окриля Тройния съюз на Светлината, това е
естествено. Въпреки това, противно на своето желание, любовта трябва да се съобразява със закона,
на който е основано Царството, а именно - със закона на Духа, който съдържа също и Любовта. Но от
гледна точка на тази жизнена сфера е естествено, че никой не бива да бъде третиран по-строго,
отколкото е необходимо за неговото спасение и поучение, и че всяко връщане (все едно от какъв вид)

www.spiralata.net 89
се извършва толкова меко, колкото е допустимо от изискванията.
В сцената на изгонването вниманието ни се насочва първо към групата на натрапниците, които са
били подведени, подтиквани от алчност или стремеж към слава и почит. Те биват наречени
императори, крале и благородници. Вие знаете, че съществуват псевдо-розенкройцерски братства, на
които само името има нещо общо с истинското розенкройцерство. Тези измамници много лесно
спечелват последователи, защото предлагат на хората високопарни титли, сложни символи, служебни
отличителни знаци и дипломи. Членовете на подобни групи в един определен момент заживяват
напълно под форсираното себевнушение, че са се издигнали много високо, отишли са много далеч и са
станали твърде възвишени и значителни.
При това те биват експлоатирани и повредени психически, защото получават от своите така
наречени „посветители" указания за всевъзможни упражнения. Поради своите фалшиви ментални
представи за една прекрасна и възвишена цел, те стават астрално възприемчиви за полето на
истинското Братство. Но оттам ги връщат, ясно защо.
Но те имат право да напуснат свободно. И понеже процесът на изпъждането е един много
вътрешен въпрос и се осъществява най-вече по време на сън, тяхното гражданско достойнство не
пострадва ни най-малко. Законът на Любовта обаче изисква те да се завърнат в делничния си живот
различни от преди (т.е. променени), защото са били измамени от лоши злосторници. Затова те
получават списъка на пречистващите писания, респективно биват подложени на тях. Вие трябва да
разглеждате този процес на пречистване трезво и езотерично-научно. Това не е някаква странна
операция, а е просто така: Когато някой недостоен проникне в астралното поле на Братството, той
бива пречистен от астралния огън, на който не може да издържи. Неговото жизнено състояние бива
пречистено.
По този начин е възможно някой беден съблазнен човечец да се събуди в едно безкрайно по-
добро състояние от това, което е имал преди лягане. При едно такова пробуждане в своя обичаен свят
той открива, че интересът му към псевдо-розенкройцерското братство е изчезнал в значителна степен:
хватката на съблазняването е разтворена и измамниците имат една жертва по-малко. Но недостатъкът
на такова лечение се състои в това, че поради многото изживени страхове и изстрадани разочарования
той не се осмелява повече да търси и изживява своето време в природата на смъртта и загубва
интереса си за освобождение и позитивни резултати.
Чрез манипулациите на съответните шарлатани безброй хора получават големи увреждания за
цял живот. Това е един от най-големите грехове, които могат да се извършат. Той е по-страшен от
телесно убийство - това е убийство на душата, на съзнанието.
Нека сега отново поемем нишката на нашия разказ. Пречистени чрез списъка на пречистващите
писания, съблазнените повече няма да изпадат в същите грешки. Преди да си отидат, на тях им бива
заповядано да оставят в градината на Храма някаква скъпоценност за изплащане на своите жизнени
грехове.
В светлината на обясненото дотук може би ще разберете и това: ордените и другите знаци на
отличие, които се раздават от фалшивите братства, често са откраднати амулети. Те имат формата на
предмети, свързани със свещени сили, и по тях има изписани свещени имена. Ако разбирате дори и
съвсем малко от това, ще ви стане ясно, че тези неща не са безопасни за съответния човек. С тяхна
помощ се развързват сили, чиито въздействия са твърде опасни, ако човек не е в състояние да ги
владее чрез вътрешни качества или ако не се е научил да ги употребява според тяхната същност по
истинския начин. Затова измамените трябва да върнат тези орденни знаци, които в действителност са
били откраднати.
Ако размислите достатъчно добре върху казаното досега, би трябвало да ви се е изяснило колко
извънредно опасна е природата на смъртта, в която всеки доверчив човек е многократно застрашен от
опасността да стане жертва на измамници. Така че без помощ животът тук би станал много бързо
невъзможен.
Затова чрез милостта на Братството на Свещения Граал, което има за цел спасението на света и
човечеството, често цялата жизнена атмосфера се пречиства. Затова в текста на присъдата, който се
прочита от девицата в градината, се споменава Вулкан, на когото господарят на Храма предава всички
фалшиви съчинения за унищожение. Вулкан е символ на вътрешното слънце, на големия астрален

www.spiralata.net 90
огнен център на свещената Универсална слънчева система. От него излиза едно могъщо, пречистващо
излъчване, което до известна степен се употребява от Тройния съюз на Светлината за закрила на тежко
обремененото, невежо човечество. Толкова може да се каже за изпълнението на присъдата на
осъдените съблазнени.
Остават онези, които са проникнали в светилището с помощта на черно-магически и други
негативни действия. Осъдените от една друга група се отстраняват, след като биват съблечени голи и
освен това жигосани. Накрая се наказват закоравелите измамници - телесно или със смърт, и то с меч,
с въже, чрез удавяне или бичуване.
По този начин сега градината на Храма бива очистена напълно и се възвръща към своя възвишен,
чист покой. Най-накрая остават само онези, които са издържали елементарния изпит за годност - тези,
с които процесът на посвещение може да продължи.
,, Онези, които снощи се оттеглиха доброволно, трябва да бъдат пуснати на свобода, без да
заплатят за това. Накрая изпечените измамници на народа, които не издържаха нито една
тежест, ще бъдат наказани телесно или със смърт - според случая, а именно: чрез меч или примка,
чрез вода или пръчки. Тези присъди трябва да се изпълнят без милост, за пример на другите. "
На това място нашата девица счупи своя жезъл. След това другата, която прочете
присъдата, наду своята тръба и пристъпи с голяма почтителност към онези, които се намираха зад
завесата. Аз не мога обаче да се стърпя да не съобщя на читателя нещо относно броя на нашите
пленници. Имаше седем, които бяха издържани една тежест; двадесет и един - по две тежести;
тридесет и пет - по три; тридесет и пет - по четири; двадесет и един - по пет; и седем, които бяха
издържали по шест тежести. Между тези, които бяха стигнали до седмата тежест, но не бяха я
издържали, беше този, когото аз бях откупил. Освен това имаше и още много, които не можаха да
издържат нито една тежест. Само неколцина обаче бяха успели да се справят с всички тежести.
Всичко това бях изчислил и записал прилежно в моя бележник, докато те стояха пред нас.
Много учудващо беше и това, че измежду всички онези, които бяха издържали до едно определено
число тежести, нямаше нито един, който да прилича на другите. Защото независимо от това, че -
както вече казах - издържалите три тежести бяха тридесет и пет, то един бе издържал първата,
втората и третата тежести, друг - третата, четвъртата и петата, третият - петата,
шестата и седмата и така нататък, така че от всичките сто двадесет и шест души, които бяха
намерени за прекалено леки, нямаше и един, който да е равен на друг. Аз може би щях да преброя
всичките с техните тежести, но времето не ми стигна и се надявам, че по-късно това ще бъде
съобщено със съответните обяснения.
Господата останаха много доволни от тази присъда, защото при първоначалната строгост те
не се бяха надявали на такава мекота. Затова те дадоха много повече, отколкото бе поискано от
тях, и положиха всички верижки, украшения, злато и други ценности - всичко, което носеха със себе
си - и се сбогуваха с почитание. Въпреки че на кралската прислуга беше забранено да се подиграват
на оттеглящите се, някои шегаджии не можаха да се въздържат. То и без друго беше за смях как
помилваните гледаха да изчезнат колкото се може по-бързо, без да се оглеждат и обръщат. Някои
от тях помолиха да им се изпратят обещаните каталози и уверяваха, че ще постъпят с книгите си
както е угодно на Негово Величество. Това им беше обещано още веднъж.
На портала всеки получи питието на забравата, за да могат да забравят случилото се.
След това си заминаха онези, които бяха решили доброволно това. Те бяха пуснати заради
добросъвестността им, но без право да идват още веднъж по този начин. Но в случай, че на тях
(това важеше и за другите) им бъде открито нещо повече, те щели да бъдат отново приети като
добре дошли гости.
Междувременно бяха започнали със събличането на останалите, като на всеки се извършваше
различно наказание според вината. Някои биваха събличани и изпратени голи, но читави; други
биваха изхвърлени навън с камбанки и звънчета, трети пък - изгонени с камшици.
Накратко, имаше толкова много различни видове наказания, че аз не бих могъл да ги изброя.
Най-после дойде ред и на последните. С тях се занимаваха най-дълго, защото преди едни да бъдат
обесени, други - обезглавени, трети пък -удавени, и останалите да бъдат умъртвени по всякакви
начини, измина доста време. При изпълнението на тези наказания сълзите ми наистина течаха не

www.spiralata.net 91
заради мъките, които те, без съмнение, бяха заслужили поради дързостта си, а при мисълта за
човешката слепота, ставаща причина да се занимаваме винаги и отново с това, което е забранено за
нас още от грехопадението.

Изпълнението на присъдите (II)

Накрая, изпечените измамници на народа, които не издържаха нито една тежест, ще бъдат
наказани телесно или със смърт - според случая, а именно: чрез меч или примка, чрез вода или пръчки.
Тези присъди трябва да се изпълнят без милост, за пример на другите. Тук се споменават четири
форми на наказание, които според случая могат да бъдат изпълнени или всички заедно, или в различни
комбинации. Както знаете, тези най-тежки форми на магичното право биват предхождани от следните
наказания: събличане и изгонване гол, и освен това жигосан. Нека сега да видим какво означава
всичко това.
„Да си гол" е един символ, който често се употребява в Библията. Казва се например: „...че
всички се намират голи пред Бог", което означава, че всички душевни движения, всички въжделения
на сърцето и всички съображения на разума, които се намират в човека, могат да се видят от
посветения наблюдател. Ние всички сме голи пред величието на Духа. Но това не бива да се разбира
като наказание.
Друго е, когато установим, че един човек в изява - т.е. личността в един микрокосмос - в
зависимост от зрелостта на своя живот, развива различни качества.
На основата на наследствените фактори и на кармата, които действат заедно с подсъзнанието,
човек се сдобива с качества. Възниква един определен тип с различни добри и лоши възможности.
Всички органни структури, като жлезите с вътрешна секреция, нервните възли (плексусните кръгове),
сърцето, главата и слънчевият сплит се променят напълно в съответствие с тези възможности и
качества. Помислете по-нататък за етерното тяло, астралното тяло и различните жизнени флуиди.
Тогава вие ще имате пред себе си цялостната личност на човека в изява, облечен във всичките му
одежди.
Следователно, от научно-езотерична гледна точка дрехата на човека представлява, между
другото, съвкупността от възможностите и качествата, които притежава, които е придобил и които
водят до изява на неговия тип, на неговия вид.
Съществуват хора с твърде съмнителни „дрехи". Но има също и такива, които, по силата на
„дрехата", която „носят", могат да се нарекат многообещаващи. Дори и ако тази „дреха" е замърсена и
повредена поради неправилна употреба и незнание, при много от тях може да се каже:
„Възможностите са налице".
Така наречената „дреха" може да се нарече скъпоценна, защото е изтъкана от всички животи на
личности, съществували в един микрокосмос. Това е един продукт, който е на възраст няколко
милиона години и винаги е бил пазен в съкровищницата на ауричното същество.
Нека сега да разгледаме случая с измамниците на народа, за които се говори в Третия ден, т.е.
този човешки тип, който може би е съблазнил и по описания вече начин е довел до нещастие безброй
хора. Вие можете да бъдете сигурни, че тези измамници притежават много силен личен магнетизъм и
една извънредно богата „дреха". Чрез своето кармично минало те са заредени с много сили и
възможности. Ако не употребяват тези възможности по единствено правилния начин, те, естествено,
представляват смъртна опасност за хората. Те разполагат с големи знания, извънредни сили и
съответни възможности. В резултат на това те могат да бъдат или благословение, или смъртна
опасност.
Когато човек изхожда от егото, от материята, от аз съм, т.е. от обикновеното природно рождение,
той винаги употребява своята „дреха", за да засили своя аз, за да се обогати материално и да се нареди
за сметка на другите. Това е белегът на природно родените. Посредством огромното кармично
съкровище, свързано с истинския природнороден, егоценричен тип, съответният човек става това,
което в Алхимичната сватба се нарича „измамник на народа".
Подобни хора са извънредно болни. Те са напълно увредени физически и психически. В своята
жизнена среда те заемат ръководни позиции, но вследствие от повредата на „дрехата" си са в
състояние да завлекат мнозина в бездната, без светските авторитети да забележат това и без да могат

www.spiralata.net 92
да бъдат обвинени и осъдени от светското правосъдие, нещо повече - без дори да осъзнават своите
злодеяния.
Ето защо правораздаването на Тройния съюз на Светлината, т.е. на Свещения Граал, на Катарите
и Розенкройцерите, се поставя в една ярка и ясна светлина. Това правораздаване не означава
наказание. Защото какво означава в светлината на нашето обяснение да бъдеш изгонен „ гол "?
Представете си един такъв психически увреден човек: от една страна той е един твърд като камък
егоист, а от друга страна разполага като резултат от миналото си с една разкошна „дреха", пълна с
възможности за развитие. Може ли да се допусне той да вреди на човечеството? Може ли да се поеме
тази отговорност по отношение на човечеството и на самия болен? Разбира се, че не.
Затова, когато такива хора попаднат веднъж в сферата на Тройния съюз на Светлината, в
астралната сфера на Братството (а рано или късно всички такива попадат там), те биват „съблечени"
чрез магичния пречистващ огън на тази астрална сфера, което означава, че личността бива освободена
от цялото си кармично минало. Една опасна за човечеството егоцентрична личност, свързана с богато
кармично минало, е ненормално и безотговорно състояние. Затова връзката между кармата и
личността се прегаря чрез астралния огън в слънчевия възел или в една или повече от седемте мозъчни
кухини. В този случай личността се предоставя на самата себе си, на нейния природно роден вид и
стойности. Тогава тя вече не е в състояние да предизвика особено големи щети, във всеки случай – не
по-големи отколкото тези, които причиняват обикновените хора. Това означава да бъдеш „изгонен
гол".
Не намирате ли, че това така наречено наказание е един действителен акт на любов, който
предпазва всички хора и особено болните, причиняващи страдание и вреда на другите? При това
трябва да се знае, че неутрализираната кармична дреха не се унищожава. Това не е възможно.
Затова никога не може да се изключи възможността един такъв „измамник на народа" в даден
момент да получи обратно своето наследство, правото си на първородния, но тогава разбира се - в
служба на човечеството.
Сега ние желаем да обясним накратко за съществуването на един духовен закон, на който
Братството има право интелигентно да сътрудничи като изпълнител на Божия Съвет.
Съобразно описаното, присъдата бива увеличена или намалена - според случая. „Изгонен гол и
жигосан" означава, че съответният личностен човек не само бива кармично „съблечен", но освен това
бива и жигосан, и то в един извънредно важен център на природно роденото тяло; така че това родено
от природата тяло не излиза недокоснато от предизвиканите от самото него последици, а продължава
да носи трайни следи от тях. Следователно „жигосване" означава претърпяване на астрални смущения
в личността с всички съответни последици в материалното тяло.
Наказанието с меч се отнася до едно смущение в кръвта чрез усилване фактора на глутена, което
се причинява чрез едно по-дълбоко потъване в материята. Наказани чрез въже, т.е. чрез обесване,
биват лъжците, при които по-висшите творчески сили на шийната чакра се блокират напълно или
отчасти. Наказанието чрез вода означава смущения в дихателната система, премахване на връзката с
етерната сфера и нисшите астрални полета (атмосферата се символизира с елемента вода).
Наказанието с пръчки, или бичуването, означава телесни недостатъци и слабост.
Бихме искали съвсем съзнателно да съкратим по възможност тази част от обяснението на
наказанията. Това няма стойност, а и ние нямаме желание да се задълбочаваме в причините и
примерите на тези болести. Важно е само да ви обясним, че за закрила на човечеството съществува
един Духовен закон, който във всички области наказва всяко душевно убийство или опит за това.
Универсалното братство, като служител на Бог, играе много важна роля при тази закрила чрез
разпространение и оживотворяване на чистите астрални полета.
Градината, която преди това беше претъпкана е хора, бързо се опразни, така че в нея
останаха само войниците. След като всичко това се беше случило и бяха изминали около пет минути
в тишина, появи се един красив, снежнобял еднорог със златна лента на врата, на която бяха
гравирани някакви букви. Той се приближи до кладенеца и падна на колене, сякаш искаше да окаже
почит на лъва, който стоеше на кладенеца толкова неподвижно, че го бях взел за изкуствен.
Лъвът незабавно вдигна голия меч, който държеше в лапите си и го пречупи в средата, така че
парчетата, ако си спомням добре, паднаха в кладенеца. След това той рева толкова дълго, докато

www.spiralata.net 93
един бял гълъб не му донесе в човката си едно маслиново клонче, което лъвът погълна незабавно и се
успокои. Еднорогът също се върна и застана на мястото си.
После нашата девица ни поведе по витата стълба на скелето надолу и ние отново се
поклонихме пред завесата. Всички трябваше да измием главите и ръцете си в кладенеца и в същия ред
да изчакаме дотогава, докато кралят, минавайки през един таен вход, влезе отново в покоите си,
след което и ние бяхме отведени със специална музика, блясък, разкош и приятни разговори на
предишните си места. Това се случи приблизително в четири часа след обяд.
Девицата ни назначи по един паж, за да не скучаем твърде дълго. Те не само че бяха облечени
изящно, но бяха много начетени и говореха така умно на всевъзможни теми, че ние имахме причина
да се засрамим. На тях им бе заповядано да ни разведат из двореца (но само на определени места) и
съобразно нашите желания да улеснят възможно най-много престоя ни. Девицата се сбогува с нас,
уверявайки ни, че ще дойде на вечерята, за да отпразнуваме тържественото окачване на
тежестите. Тя ни помоли да изчакаме търпеливо идването на утрешния ден, когато ще бъдем
представени на краля.
След като тя се раздели с нас, всеки се посвети на това, което го интересуваше най-много.
Едни от нас разглеждаха красивите плочи и дори се опитаха да ги нарисуват, като се чудеха какво
може да означават странните знаци, които се намираха върху тях. Други отново се подкрепяха с
ядене и пиене. Аз и моят другар се оставихме на моя паж да ни развежда из двореца и направихме
една обиколка, за което цял живот няма да съжалявам. Освен многото великолепни антики, на мен
ми бе показана и кралската гробница, от което аз научих повече, отколкото е написано във всички
книги на света. На това място се намираше и чудната птица Феникс, за която преди две години бях
издал една специална книжка.
Аз взех решение да напиша също и за лъва, орела, грифона, сокола и другите с надеждата, че
тези писания ще бъдат полезни на някого, както и да издам един отделен трактат с приложена
скица и надписи. Жал ми беше, че моите събратя пропуснаха да видят тези безценни съкровища, но
същевременно размислих, че вероятно такава е била Божията воля.

Еднорогът, лъвът и гълъбът

Естествено е, че всички сериозни кандидати за алхимичната сватба, които отговарят на
поставените от Духа изисквания, в даден момент се чувстват вътрешно напълно освободени от всички
драматични вълнения, свързани с правораздаването на везната, за които вече ви разказахме. Те влизат
в тишината и спокойствието на духовната чистота, в покоя, който Иисус, нашият Господ, дарява на
всички, които го следват, в мира на единството с Духа.
Едва тогава действителните цели на истинското ученичество могат да се освободят и осъществят.
Затова ние четем за снежнобелия еднорог със златната огърлица, за лъва като пазач на чешмата и
за белия гълъб с маслиновото клонче в човката. Може би познавате тези символи. Еднорогът, лъвът и
гълъбът са висшите символи на Огнения триъгълник, на Trigonum Igneum на класическите
розенкройцери. Те се отнасят до трите основни лъча на Седморния дух. Когато този Огнен триъгълник
гори в кандидата, той е достоен да влезе в Храма на посвещението. Защото този триъгълник отваря
кандидата за целия Седморен дух.
Библията говори по различни начини за еднорога. Така в книгата Числа се казва: „Божието
веселие е като това на еднорога". А в прекрасната книга на Йов четем: „Мислиш ли, че еднорогът ще
ти служи и ще остане до твоите ясли? Можеш ли да го впрегнеш за оране или ще бранува той полетата
зад тебе?" А в Псалм 29 се казва: „Гласът на Господа строшава кедри, да, Господ строшава ливанските
кедри. Прави ги да скачат като теле, Ливан и Сирион - като млад еднорог. Гласът на Господ разцепва
огнени пламъци".
Тези цитати ни показват, че еднорогът е символ на висшето духовно съвършенство, на насочения
към единствената цел (затова „еднорогов") стремеж. Еднорогът е снежнобял и носи на врата си златна
огърлица, както се разказва. Тук вниманието ни се отправя към пречистената, ръководена от Духа нова
воля, запалена от първия лъч на Седморния дух, от първия аспект на Огнения триъгълник.
Който наистина е запален от Божия Дух, изхожда от едно ново състояние на волята, която е
отправена към една единствена цел. Който притежава тази нова воля, разполага с божествените сили.

www.spiralata.net 94
Такъв човек ще разбере, че еднорогът му служи като вътрешно качество.
Вие поставяте от време на време едно бреме на раменете на вашата воля и се опитвате да й
възложите определени задачи. Тогава си казвате: „Отсега нататък ще предприема това или ще оставя
онова." По този начин вие се борите против себе си. Не правете повече това, защото с този метод
никога няма да успеете.
Но ако във вас новата воля е родена наистина от душевно качество и от ново жизнено поведение,
тогава „еднорогът ще остане до твоите ясли", както казва Библията, което означава, че тогава волята
ви спонтанно ще служи действително на Бог и ще определя цялото ви жизнено състояние. Това важи
също и когато сте в спящо състояние и нямате директен контрол върху вашата личност.
Дори и тогава новата воля ще определя вашите пътища и действия, защото е съгласувана
напълно с вашата задача, с Пътя, по който трябва да вървите, с процеса, който трябва да осъществите.
Тогава вие ще сте впрегнали еднорога, за да изорете браздите. Вие знаете, че в една изорана земя
се правят бразди, в които селянинът посява зърното. Следователно тук става дума за един нов,
съвършено подреден живот.
Когато новата воля е запалена във вас, цялото ви жизнено състояние ще отговаря на един
хармоничен и здрав ред. Волята е могъщ огън. Затова човекът, чиято воля е запалена от Божия Дух,
притежава воля, от която Гласът Божий извиква на живот огнени пламъци, пълни с власт и слава.
Волята е най-грандиозният магичен инструмент на човека. Ако волята не е запалена в Духа
Божий, вие никога няма да можете да достигнете до практиката на гностично-магичната дейност.
Символът на лъва също е възвишен в своята изява. Той представя универсалната, всеобхватна
Божия любов. Затова лъвът е символ на втория лъч на Седморния дух
Който притежава еднорога, ще притежава естествено и силата на лъва. Защото Бог е Любов. Вие
без съмнение познавате символиката на лъва. Ние ви напомняме примера от Откровение, гл.10:
„Извика с висок глас, като когато рикае лъв; и когато извика, седемте гръмове издадоха своите
гласове." Това означава, че когато Божията любов може да се изяви в един човек, в същото време там
присъства и Седморният дух.
Тук е необходимо да обърнем вниманието ви на факта, както правят това Библията и всички
свещени писания, че фалшивата любов също може да бъде изразена чрез лъва като символ. Тук ние
нямаме предвид вълненията на чувствата чрез симпатия и антипатия, с известните от тях резултати и
ограничения, а така наречената „любов", която се влачи през света като съскащо змийско тяло, като
змийската отрова на живота в смъртната природа, на която някои хора толкова много приличат. Те
имитират Божия Глас и показват най-мили усмивки, но възнамеряват да извършат убийство, а именно
- убийството на някоя човешка душа.
Когато душата се убие или осакати, това винаги означава също така и телесно убийство. Защото
когато душата на един човек е унищожена, тялото трябва безвъзвратно да рухне. Тогава този човек се
разболява, не е вече в състояние да поддържа тялото и умира преждевременно.
Като аспекти на Trigonum Igneum ние отбелязахме: първо еднорога - като символ на запалената в
Бог воля, с отправената към една точка, към една цел концентрация, и като втори аспект - лъва, който
обгръща тази концентрация с Универсалната любов. Който е запален в Божия Дух, бива докоснат,
проникнат от тази всичко изпълваща любов. От този момент нататък основният тон, хранителната
почва за цялото съществуване е любовната сила на вечността.
Следователно, когато кандидатът на гностичните мистерии, приближавайки се до Храма на
посвещение, след всички астрални вълнения в граничната страна, премине границата и влезе в
спокойствието и тишината на Розовата градина, съвсем естествено е, че еднорогът влиза в тази
градина и оказва уважение на лъва - пазача на чешмата, защото Божията воля и Божията любов са
основите на тази градина. Тук появата на еднорога символизира отхвърлянето на всички природни
насочености на човека, влязъл в Розовата градина.
Лъвът държи един гол меч в лапите си. Когато еднорогът - запалената в Бог Воля - влиза в
градината на посвещението, лъвът счупва меча на парчета и го пуска да потъне в кладенеца, в извора
на водата, като доказателство за това, че огънят на присъдата вече е отклонен и че сега вече работата
на алхимичната сватба може да започне. Един могъщ лъвски рев се издига нагоре като ликуващ вик.
В отговор на този рев долита един снежнобял гълъб с маслиново клонче в човката си. Вие знаете,

www.spiralata.net 95
че гълъбът винаги е бил символ на Духа. Помислете само за реката Йордан, където Иисус, нашият
Господ, прие Духа, който в образа на гълъб, се спусна над Него. Гълъбът с маслиновото клонче е
символ на третия лъч на Седморния дух, на активната интелигентност, която изцяло се доверява и
отдава на Бог, на лъча, чрез който Огненият триъгълник (Trigonum Igneum) става съвършен. Гълъбът
представлява тук интелигентното жизнено поведение, което при всички обстоятелства служи на
истинския, Божия мир. Делото трябва да бъде осъществено в мир и чрез мир. Затова гълъбът носи с
човката си маслиновото клонче на лъва. Така Божият мир се спуска над градината.
Вижте тази прекрасна мъдрост и тази голяма красота ясно пред себе си: Едната страна на
триъгълника се образува от Огъня на волята, другата – по-ясната, сияйна Светлина на мира. В Гносиса
огънят се символизира чрез мъжа, а светлината - чрез жената. А основата на триъгълника като
свързващо звено е вторият лъч - лъча на Универсалната любов. Не е ли логично, че един такъв
триъгълник трябва да гори от сила? Това е Trigonum Igneum! Сега ще разберете и думите от
Откровението, гл. 11: „А на двамата си свидетели ще дам да пророкуват хиляда двеста и шестдесет
дни (символ на числото девет - числото на човечеството), облечени във вретища (дрехата на
покаянието, дрехата на жертвата за света и човечеството).
Те са двете маслини и двата светилника, които стоят пред Господаря на земята. И ако някой
поиска да ги повреди, огън излиза от устата им, та изяжда неприятелите им."
Тази голяма магия се е изявила както при всички предшестващи братства, така и при Младия
гносис. При всички гностични братства нейният белег винаги е бил и е, че вътрешното ръководство
излиза от един призван за това мъж и една призвана за това жена. Те образуват издигащите се страни
на триъгълника, носени от втория лъч на Седморния дух. Това е неприкосновеното свидетелство на
Универсалния логос, Огненият триъгълник, който бива поставен в смъртната природа пред бога на
този свят.
Силата на Гносиса се състои в това, че двете маслинови дървета винаги и отново се появяват:
Огънят – първият лъч, и Мирът, който надминава всеки разум - третият лъч, в силата на Божията
любов - вторият лъч.
Затова Младият гносис, съответстващ напълно на този белег, който му е даден, е една истинска
гностична Мистерийна школа. Затова за сериозните ученици важат думите от „Римляни" (11:17-24),
където се казва, че те са като клони, които според естеството си принадлежат към дивите маслинови
дървета, но сега, противно на природата си, са присадени на гностичното маслиново дърво.
Гълъбът долита и донася на лъва едно маслиново клонче, което той поглъща объркан, но после
се успокоява. Еднорогът също се връща на своето място. Разбирате ли този странен, мистериен език?
В истинската градина на Братството, в Мистерийната школа, всеки, който има правото да влезе в
нея, бива поверен на представителката на третия лъч - на Универсалната любов и нейната сила, след
като представителят на първия лъч е създал възможността за това. Така дивите и пречупени маслинови
клони биват отнети от бога на този свят и присадени на гностичното дърво. Фактът, че в градината на
Братството се намира една чешма, не ни учудва, защото изворът винаги е символ на вечно
изявяващите се радиации на мъдростта и силата на Универсалния Дух. Затова в Откровение, гл. 21 се
казва: „Аз съм Алфа и Омега, началото и краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на
живота."
Затова чрез Младия гносис непрестанно текат Мъдрост, Любов и Сила, затова той е един жив
извор на божествена вода, в който всички, които са отворени за това, могат да измият своите глави и
ръце. Затова в по-нататъшния текст се казва: Всички трябваше да измием главите и ръцете си в
кладенеца и в същия ред да изчакаме дотогава, докато Кралят, минавайки през един таен вход, влезе
отново в залата си, след което и ние бяхме отведени със специална музика, блясък, разкош и приятни
разговори на предишните си места.
Кой е кралят, за когото се говори тук? Необходимо е да се разбере и това, за да можете още по-
ясно да осъзнаете колко близо до вас се намира съдържанието на Алхимичната сватба.
Храмът на посвещение, който ни се описва в книгата, е напълно подобен на Живото тяло на
Младия гносис. Той е едно поле на духовно развитие, което произлиза от Универсалната верига и е
свързано много тясно с нея. Затова в това поле действа самият Дух, изхождайки от седмия аспект, от
полето на възкресението - Златната Глава. И от името на Духа, или на Краля, там присъстват

www.spiralata.net 96
еднорогът, лъвът и гълъбът - Trigonum Igneum, персонифициран чрез ръководителите на Вътрешната
школа, за да поздравят в градината на Братството с „Добре дошли" всички, които като ученици са
облагородени за това, и заедно с тях да направят Живото тяло голямо, една група от равностойни
членове в Гносиса - един за всички, всички за един.
При всяка необходима дейност в Живото тяло винаги се изявява самият Дух. И тогава всички
представляващи Го лъчи, служители и служителки, изпращат към всички аспекти на Живото тяло едно
мощно течение от светлина и сила, след което Духът отново се отдръпва в областите на Златната
Глава, полето на възкресението. След тази духовна „баня" всички кандидати се оставят на собственото
им състояние, за да могат да осъществят личния алхимичен процес на превръщане. Но въпреки това те
всички се намират в особено положение, защото имат правото да присъстват в гностичното Живо тяло,
в дома на Братството. По отношение на това те са сами, но никога не са изоставени. В това особено
положение на милост те имат правото и задължението да осъществят великото дело. Това положение е
един акт на милост, защото всеки кандидат, който има правото по този начин да присъства в Живото
тяло, винаги, когато е полезно и необходимо, има възможността да извика помощта на самия Дух.
Затова в текста се казва:
Девицата се сбогува с нас, уверявайки ни, че ще дойде на вечерята, за да отпразнуваме
тържественото окачване на тежестите. Тя ни помоли да изчакаме търпеливо идването на
утрешния ден, когато ще бъдем представени на Краля.

Птицата Феникс
Всички кандидати, които бяха претеглени и не бяха намерени за прекалено леки, получиха
правото да изживеят вътрешните събития при кладенеца на Живата вода. Те се намират вече по един
съвсем нов начин в Светилището на посвещението. След всички подготовки сега те са изправени пред
големия процес на гностичното себеосъществяване.
Вие трябва добре да осъзнаете, че дворецът, в който се намират кандидатите и се извършва
себеосъществяването, като представа трябва да бъде изцяло свързан с това, което ние наричаме Живо
тяло в Мистерийната школа. Това вече го обяснихме. Затова вие не бива да търсите навън Храма на
посвещение на нашия Баща, Брат Християн Розенкройц, а вътре в Школата. Може би някои от вас
досега са разбирали понятието „живо тяло" като символ на нашата работа и нашата групова среда. Но
сега обърнете внимание на следното: Живото тяло е нещо много повече.
Който е издигнат в Trigonum Igneum, в Огнения триъгълник, знае това. Когато неговите
вътрешни очи се отворят, той може да се наслаждава на привилегията също като Християн Розенкройц
да се запознае и изследва чудесата, възможностите и съкровищниците на Живото тяло. Вие може би се
питате как е възникнало Живото тяло, дали ние сме го създали, евентуално с група сътрудници, което
в действителност е невъзможно. При по-нататъшното четене на Алхимичната сватба се вижда съвсем
ясно, че дворецът, за който говорихме, е много стар и че в него се крият вековни съкровища.
Следователно на вашия въпрос може да се отговори, че Живото тяло на Младия гносис е много ново,
много свежо, но същевременно и много, много древно. Досега в Школата ние винаги сме обяснявали,
че Живото тяло е едно работно място, чието начало бе положено през 1924 г. Тази работа беше
започната от няколко души и бе продължена от една растяща група. Така с течение на времето полето
на Школата все повече се концентрираше, засилваше и увеличаваше възможностите си, докато накрая
се свърза с Духа, който се изяви в Златната Глава, в полето на възкресението.
Всичко това е напълно вярно. Но това, което трябваше да премълчим досега, беше факта, че от
момента, в който Младият гносис се свърза напълно с Универсалната верига и прие наследството на
предшестващото ни братство, като на двамата духовни водачи на съвременната Духовна школа бе
поверено гросмайсторството, на Младия гносис бе поверен освен това и класическият Храм на
посвещение, който се пази като прототип в Универсалната верига. Това означава, че всичко, което
може да служи на мира и свободата, на изявата и истинското развитие на човека и през всички времена
се е утвърдило от опит като добро, живее като идея на Духа и неговата астрална изява, като сила в
могъщото жизнено поле на цялата Универсална верига. Всичко това никога не може да изчезне. С
течение на столетията всяко следващо братство е прибавяло от опит и страдание нещо ценно към това
нечувано богатство.

www.spiralata.net 97
 Когато един Млад гносис се издигне над борбите във времето и успее да развие Живото си тяло и
да застане в светлината на новото утро, между него и Храма на посвещение на Универсалната верига
се създава магнитен контакт. Тогава съкровището на древните постепенно се спуска в Живото тяло на
новоприетия член на Веригата, и то в зависимост от по-нататъшното развитие на светлинната сила на
Младия гносис, докато те напълно се вместят концентрично едно в друго и по този начин се обединят
в едно. От този момент нататък цялата Универсална верига, включително и най-новият член, се
намират във света, но не са от света. Тогава всичко, което Универсалната верига е била и ще бъде,
може да бъде познато от всеки, достоен за това.
Който извърши голямата подготовка, която обяснихме в предишните глави, влиза с нашето Живо
тяло едновременно и във всички съкровищници на спасението на цялата Универсална верига. Затова
се казва:
...след което и ние бяхме отведени със специална музика, блясък, разкош и приятни разговори
на предишните си места. Това се случи приблизително в четири часа след обяд.
Девицата ни назначи по един паж, за да не скучаем твърде дълго. Те не само че бяха облечени
изящно, но бяха много начетени и говореха така умно на всевъзможни теми, че ние имахме причина
да се засрамим. На тях им бе заповядано да ни разведат из двореца (но само на определени места) и
съобразно нашите желания да улеснят възможно най-много престоя ни.
Който влезе така в Живото тяло, което същевременно е Живото тяло на цялата Универсална
верига, ще разбере, че това влизане не може да стане по друго време, освен около четири часа
следобед.
„Кога трябва да стане срещата?" - „Около четири часа следобед", гласи отговорът. Разбирате ли
езика на строителите? Когато слънцето на вашия подготвителен път на развитие се е издигнало до
пладне и след това удари четвъртият час, Универсалното тяло се отваря за вас. Четири е числото на
съвършенството и същевременно - на четириъгълника за строежа. То показва, че е положена една нова
основа, а именно единствено възможната основа - самият Дух. Само на тази основа може да бъде
построена вечната постройка, стигаща до небето, истинската кула на спасението, която винаги е била
имитирана по безброй начини. Спомнете си само легендата за Вавилонската кула.
Затова Божието Име, Името на Духа, който е единствената основа на истинското строене, се
пише от незапомнени времена с четири букви, като магически символ за ключа към Духа. В древния
Египет Хермес Трисмегист се наричаше Thot. Англичаните обозначават Духа като Lord, на френски - с
Dieu, на немски - Gott, на холандски - Неег. Следователно, ако вие попитате: „Кога ще вляза като
виждащ и чуващ в Живото тяло?", отговорът може да бъде само един: „Около четири часа следобед."
За Християн Розенкройц този момент беше настъпил. В разказа за неговото влизане вниманието
ни се отправя преди всичко към кралската гробница, при което, както казва Християн Розенкройц, аз
научих повече, отколкото е написано във всички книги на света. Тази кралска гробница представлява
цялото духовно и астрално наследство на Универсалната верига.
Нека сега, от всичко написано върху това в книгата, да извадим нещо, което е в състояние да ви
създаде една представа за това какво може да се научи и изживее в Универсалното тяло.
Да вземем например птицата Феникс, орела, грифона и сокола - четири мистерийни животни,
също като вече обяснените еднорог, гълъб и лъв. Начинът, по който са обозначени тези мистерийни
животни тук, създава впечатлението като че ли става дума само за една незначителна забележка, но
посветеният със сигурност знае за какво става дума.
Нека да започнем с огнената птица Феникс. Християн Розенкройц я споменава веднага след
влизането си в кралската гробница - той говори за прекрасния Феникс.
Тази птица е живият символ на възкресението от мъртвите. През изминалите векове този символ
намери израз по най-разнообразни начини. Гностиците на всички времена също го употребяваха много
често. Огнената птица може да се види на много гностични каменни паметници, за да изобрази факта,
че вечността винаги ще се издига сама от пленничеството на времето. Затова разберете дълбокия
смисъл на думите, че сте призван към свобода, към възкресение от вашата природна смърт. Затова
първото, което откривате при вашето влизане в кралската гробница, е Феникс - превъзмогването на
смъртта. Силата на вечността, самата Огнена птица, е едно с цялото Универсално живо тяло.
Символът на птицата Феникс винаги е привличал към себе си най-голямо внимание, особено

www.spiralata.net 98
това на романтиците. Ето защо съществуват толкова легенди, които се отнасят до Едната истина.
Стара юдейска легенда разказва за една нечувано голяма птица, която понякога се появява на земята.
Тя лети над океана, а главата й докосва небето. Сега вие ще разберете докрай тази легенда. Защото
птицата Феникс - голямата възкресителна сила на Вечността, е знакът на древното Универсално живо
тяло на Универсалната жива верига, която бе образувана в праисторическите времена, като започна с
Първото братство, изявило се до времето на Младия гносис: една могъща светлина, една могъща сила,
една кралска птица Феникс, която лети над земята, стои над океана и с главата си достига до най-
високите небеса.
Това тяло и тази сила винаги се спускат над земята, свързвайки земята и небето като могъща
стълба, по която могат да се изкачат всички, докато дойде крайната победа и последният търсещ
намери Едната светлина.

Орелът, грифонът и соколът

Ако продължим нашите размишления върху четирите мистерийни животни, за които се говори в
Третия ден, то сега идва ред на орела.
Символичните значения на орела са много. В Библията и в Универсалното учение непрекъснато
се говори за кралската птица. Така орелът, който лети на голяма височина, често символизира
елемента въздух. Освен това, той се използва също и като символ на Дух-Душата и Живота. Той
олицетворява също жизнената и волева сила.
Петолъчната звезда също е знак на орела. Знаем още, че сярата също се споменава във връзка с
орела. Накрая, и четвъртото евангелие, евангелието на Йоан, свидетелства за него. Ние сега ще се
опитаме да намерим истинското значение на тези символи.
Всяко тяло диша. Всяко създание, от най-нисшето до най-висшето, се нуждае от атмосферна
субстанция за поддържане на своята система. Това важи за всяка изява на фундаменталната природа,
за цялата вселена. Затова орелът - царят на въздуха, е символ на владетеля на елемента въздух, на
жизнения елемент, необходим на всяко същество.
Следователно орелът символизира жизнената сила, необходима на всеки кандидат на
гностичните мистерии, за да може да живее в Универсалното живо тяло. В нашата Школа ние
обикновено наричаме тази незаменима жизнена субстанция Гносис.
Гносисът е това, което е необходимо за вашата душа, за вашето душевно състояние, за вашето
душевно новораждане. Той е атмосферата на Универсалното живо тяло, т.е. атмосферата, която трябва
да се научите да употребявате и от която трябва да живеете.
Ако при вървенето по Пътя това ви се удаде чрез себеотдаване, тогава вашата душа е готова да
влезе в Универсалното живо тяло и да живее в него микрокосмически и екзистенциално. Тогава вие се
издигате нагоре в жизненото тяло и владеете съвършено, като орел новия елемент, от който трябва да
живеете. От това следва, че орелът е символ на Новата душа и на Новия живот.
Ние вече говорихме за Новия гносис, който бе построен и осъществен „отдолу". Естествено е, че
преди да се извърши едно такова строително дело, трябва да се намерят строители. Те обаче не падат
просто така от небето, а винаги са призвани от Гносиса и то по много положителен и динамичен
начин.
Преди да може да се започне с новия строеж, естествено налице е само Универсалната верига,
възвишеното Универсално тяло, което се е оттеглило в областите на чистата астрална субстанция.
Когато започне строенето на Младия гносис и се окаже, че са налице определено жизнено състояние,
известна вибрация, жизнена и волева сила, тогава изведнъж орелът се стрелва от небето като мълния
надолу и улучва в сърцето съответния сътрудник с един нечуван удар.
Може би разбирате какво се случва? Изведнъж всичките атмосферни възможности на
Универсалното тяло, физически осезаеми, сякаш се дават на разположение на сътрудника. Образува се
една връзка между работника долу и Братството горе, което означава - и една връзка между
Универсалната верига и възникващия Млад гносис, една връзка, която намира израз в личността на
призвания за това сътрудник. Работникът, „улучен" по този начин от орела, от силата на първия лъч,
никога няма да претърпи поражение.
Той винаги е в състояние да доведе работата до добър край, когато изхожда от базата на

www.spiralata.net 99
Универсалната любов, доверявайки се на втория лъч на Седморния дух и остане верен на своето
призвание. Ето по какъв начин Младият гносис бе включен в Универсалната верига като достоен член.
От този момент нататък Живото тяло на Младия гносис се сля напълно с Универсалното живо тяло.
По-нататък е ясно, че в Универсалната верига, а с това също и в Живото тяло, в което сега е
приет Младият гносис, Седемте лъча на Духа напълно присъстват. Затова сияещият Седморен дух е
една неотменима съставна част от новата, чиста астрална атмосфера. Затова всеки лъч на Седморния
дух е представен от една петолъчна звезда, която е символ на орела. Така става ясно, че в
Универсалния гносис седемте звезди, седемте пентаграма, представляват знака на Гросмайстора на
Ордена и вследствие на това - също и знака на живата Дух-Душа, която държи в ръката си седемте
звезди. Сега сигурно разбирате защо съществува връзка между орела и пентаграма.
Всяко едно от четирите Евангелия притежава собствен характер. Специално евангелието на Йоан
се различава по особен начин от останалите три. Това евангелие е гностично като никое друго. То
диша съвършено жизнената атмосфера на Гносиса и е произлязло напълно от Универсалното живо
тяло. Затова то се намира във връзка с дихателното поле на Гносиса и следователно - с орела.
Грифонът - следващото мистерийно животно, което Християн Розенкройц видя в кралската
гробница, до известна степен също е така лесно за обяснение. Понякога то се използва в хералдиката.
Това животно се представя в горната част на тялото като орел, в долната - като лъв, има островърхи
уши и дълга, подобна на змия опашка. В една приказка се казва, че животното има остри нокти и две
могъщи крила.
По-голямата част от тези приказки идват от Изтока. Там грифонът, между другото, е пазач на
златото, ковчежник. Затова той е посветен на слънцето, което изгрява от изток. Погледнато
символично, всички, които поемат по Пътя, се обръщат на изток - към страната на изгряващото
слънце. Там се намира несравнимата светлина. Но човек трябва да мине покрай ковчежника, покрай
грифона! Грифонът се нарича освен това и „пазач на Светлината, която още никога не е осветявала
земята или морето". Вашите деца сигурно са чели приказки за птицата грифон. Тя е символ на
закрилящата сила на Универсалното живо тяло, на пазача на съкровищниците на спасението, в които
не може да проникне никой, чиито ръце не са свещени. Тази закриляща сила е орел с орела и лъв с
лъва и е огнена като слънцето.
По-нататък се говори за сокола. Соколът се използва като символ на смъртното, което е свързано
с безсмъртното. Затова той е символ на египетския кръст, на вертикалното, свързано с хоризонталното.
Сега може би разбирате защо това мистерийно животно се споменава от Християн Розенкройц накрая.
Защото соколът обяснява същностната цел на Универсалното живо тяло. Защо Гносисът ви кани да
влезете в Живото тяло? – Защото то е големият Храм на посвещение, където се изявява Духът, за да
превърне всичко нисше във висше, при което смъртното се поглъща от безсмъртното.
Според разказите, в старите египетски мистерийни храмове е имало два кръщелни купела.
Единия бил украсен с главата на сокол, другият - с главата на едно друго мистерийно животно. Водата
се изливала едновременно от двата купела върху кандидата. Едната струя означавала смъртта, която
трябвало да се изпита в доброволно себеотдаване; другата струя посвещавала кандидата в новото
жизнено състояние. Така това двойно кръщение означавало: „Да умреш, за да живееш" или с думите
на Иисус, нашия Господ: „Който изгуби живота си заради мен, ще го намери".
Всички братя и сестри, които са изживели това могъщо превръщане, ликували накрая с думите:
„Боже мой, Слънце мое, Ти изля Своето сияние върху мен."
Според Библията Христос изрича на кръста думите: „Eli, Eli, lama sabachthani", което означава:
„Боже мой, Боже мой, защо ме изостави?"
Не е ли това едно съществено изопачаване на евангелието, което бе извършено от църковните
глави? Защото първоначалният текст гласи: „Eloi, Eloi, lamah asabvthani", което значи: „Елохим,
Елохим, вие изляхте вашето сияние върху мен", или „Елохим, Елохим, как ме прославихте!"
Ако „преработващите" Библията, които черпеха от старите херметични писания, бяха позволили
на Иисус, нашия Господ, да изрече тези класически думи, това щеше да бъде доказателство, че цялото
евангелие е взето от класическата херметическа философия. Създателите на новата църковна религия
искаха да предотвратят това, особено поради обстоятелството, че гореописаният храмов ритуал с двата
кръщелни купела често се среща в старите египетски изображения.

www.spiralata.net 100
 Така можем да разберем защо в Алхимичната сватба Йохан Валентин Андре говори за това в
много забулена форма. По онова време за него съществуваше само тази възможност за упражняване на
теологичната професия, за да може да излее с по-голяма сила своята любов върху човечеството и да
извърши тази отговорна работа. По онова време една обществена гностична дейност не беше още
възможна и можеше да се предприеме само в пълна тайна и с много малки групи. В своята функция на
теолог и служител на държавната църква, а с това също и на старите църковни водачи, той не можеше
да разкрие тази грешка.
Но той го направи в Алхимичната сватба за посветените, и то като насочи вниманието към
сокола. Нека и на вас да ви се даде един ден заедно с посветените на всички столетия да кажете: „Боже
мой, Боже мой, Ти изля върху мен Своето сияние".

Фактически най-голямото удоволствие изпитах благодарение на моя паж, защото според

заложбите си всеки един от нас беше заведен от пажовете на местата, които му бяха най-приятни.
На моя паж бяха поверени ключовете и аз имах това щастие, защото, въпреки че той беше поканил и
другите да посетят гробовете, те бяха на мнение, че такива надгробни плочи можели да се намерят
и на гробищата и че един ден ние и бездруго ще трябва да ги посетим. Двамата направихме скици на
монументите и преписи от надписите им, които ще покажа по-късно на благодарните си ученици.

Астралният критерий
Ние се запознахме подробно с мистериите, които Християн Розенкройц откри в гробницата, т.е. с
птицата Феникс, еднорога, лъва, орела, грифона и сокола. Те са могъщи символи на съвършено новото
жизнено състояние, което се разкрива за Християн Розенкройц по време на третия ден. Това са
символи от кралската гробница, за която човек не бива да мисли като за един църковен двор, както
нашият текст правилно набляга. Сега става необходимо да ви обясним как трябва да разбираме всичко
това.
Казва се, че всъщност влизането в гробницата на Храма е забранено, за да не може да бъде
видяно онова, което се намира вътре. Това означава, че всичко, което Християн Розенкройц вижда там,
принадлежи към скритото, тайното знание на Универсалното братство. Това е едно знание, което
принадлежи само на онези, които имат право на това, които по силата на своето жизнено състояние
наистина могат да влязат в гробницата и да се ориентират философски за всичко, което по-късно ще се
случи. Затова авторът на Алхимичната сватба, въпреки че е забранено, дава, макар и много
завоалирано, някои указания, които се отнасят до гробницата.
Той прави това първо, за да бъде от полза на онези, които са прекрачили границата; второ,
защото авторът знае, че скоро каталогът на кралската библиотека, който се намира в гробницата, ще
бъде публикуван. Това означава: той знае, че ще дойде време, когато някои неща от това знание ще
трябва да се открият, за да се помогне на онези, които сякаш се намират с гръб до стената на една
напълно чужда, смъртоносна действителност и трябва да се осмелят да направят един скок над
бездната, за да попаднат в освобождаващия живот.
Ние вярваме също, че имаме правото да повдигнем малко воала, който забулва тези съобщения.
Човечеството е навлязло в епохата на всеобщ упадък. В един такъв период Универсалното братство
предприема едно велико дело, за да се опита с извънредни усилия да спаси колкото се може повече
същества. Да се спаси една човешка душа от сигурна гибел е възможно само когато тя оживее чрез
Духа и тръгне по Пътя в триединство. Това е триединството от дух, душа и тяло, при което тялото
може да бъде един достоен и приспособим инструмент в служба на Духовната душа.
И така, там се намират шестте мистерийни животни и една кралска библиотека, която
съществува още преди Реформацията. По-нататък - една голяма книга, каквато Християн Розенкройц
още никога не е виждал, и която съдържа един план на всички фигури, зали и портали на големия
Храм, всички текстове, тайни и т.н., накратко – един преглед на всичко, което може да се види в
Храма. В нашия текст повече не се дават подробности. Казва се само, че във всяка книга от
библиотеката се намира портрет на автора, и че много от тях е трябвало да бъдат изгорени.
Ние вече ви говорихме за двете астрални полета, между които се намира като преходна област

www.spiralata.net 101
Храмът на присъдата и Храмът на посвещението. Първото астрално поле е това на смъртната природа,
чийто вид напълно се свързва с природно роденото същество на обикновеното човечество. Това е
полето на огледалната антиприродна сфера, която е изпълнена с безбожност. Второто астрално поле е
това на Свещената земя - едно поле на чистотата. То се различава от първото преди всичко по това, че
притежава много по-висока вибрация. Нашата планета е обгърната от повече астрални полета. Един от
белезите на тези гюлета е, че всички те се отличават едно от друго по броя на трептенията.
Какво представлява едно астрално поле? Какво е, най-общо казано, астралната субстанция? Тя се
състои от астрални атоми. Това е прасубстанцията, космическата коренна автономност, която се среща
навсякъде в космоса, това е един факт, поради който класическите розенкройцери казваха: Не
съществува празно пространство.
Едно астрално поле представлява концентрация от такива астрални атоми. Навсякъде в
пространството се намират концентрации от прасубстанция, в началото обикновено в кълбовидна
форма. Едно такова поле възниква чрез сила. Такава сила например е една идея. Всяка мисловна
светкавица предизвиква концентрация от астрални атоми.
А това означава, че една поредица от идеи представлява вече една нечувана сила. Атомите на
прасубстанцията са извънредно чувствителни и реагират непосредствено, защото произхождат от
фундаменталната природа, от строителното вещество на целия Универс.
Следователно, всеки човек образува около себе си астрално поле, което съответства на неговия
манталитет. Всеки притежава мисловен живот и свое специфично астрално поле, свое астрално тяло,
което отговаря на този мисловен живот. То е от същия вид и качество. В определени моменти то заема
образа на излъчената идея и дори образа на този, който излъчва идеята. Атомите на прасубстанцията
са извънредно пластични и мигновено се оформят в съответствие със силите, които ги движат.
От време на време, например през нощта, когато материалното тяло спи, астралното тяло заема
образа на вашето същество. Тогава с право може да се говори за астрално тяло. По време на будното
състояние астралното тяло обгръща материалното само като концентрация от прасубстанция.
Сега сигурно ще разберете, че вибрационният тип на вашето астрално тяло определя кои сили
привличате или отблъсквате. Закрилящият и отбранителен елемент на вашето астрално поле е винаги
вибрационният фактор.
Следователно, ако вашият манталитет, вашият мисловен живот е от високо качество, с висока
стойност, ако мислите ви са действително чисти, тогава астралното ви тяло получава една по-висша
вибрация. Колкото по-чисто и възвишено е вашето мислене, толкова по-висока вибрация получава
астралното ви поле. Ако например в този момент мислите ви се издигнат, ако заедно с нас мислите за
духовните течения на алхимичната сватба и се чувствате свързан с тях, астралното ви тяло веднага ще
получи по-висока вибрация и вие ще изпитате тяхната чистота. В същия момент вие ще станете
безчувствен, недостижим за всички противни на тази вибрация и по-ниско трептящи влияния и ще
можете да приемете само това, което съответства на вашия моментен вибрационен фактор.
Следователно, ако се издигнете - и това важи специално за учениците като група - в една по-
висока астрална вибрация, ще развиете една отвореност за излъчванията на Братството. Това всеки
може да разбере. Така вашата евентуална свобода зависи изцяло от вас. Чрез чисто и ново жизнено
поведение, което трябва да се опира на душевното качество, вие можете постоянно да издигате
вибрационния фактор на вашето астрално тяло. Само по този начин можете да напуснете всяко по-
ниско стоящо поле и да влезете в по-висшите полета от астрална чистота и там да се наслаждавате на
плодовете им. Така става ясно, че вървенето по Пътя не е нищо друго, освен едно развитие като
последица от повишаването на астралния вибрационен фактор на вашето същество чрез ново жизнено
поведение, чрез постоянно, ново насочване.
Учениците на една гностична школа, които още не разбират това, често стават жертва на
колебанията на вибрационния си фактор и на съответните последици поради непрекъснатите промени
в своето жизнено поведение: в един момент се намират във вътрешно равновесие, в следващия - в най-
голямо напрежение, нервност или злина. Чрез това непостоянство те нанасят на астралното си тяло
големи щети. Те го разрушават и цялата им личност страда от последиците. От тези непрекъснати
колебания страдат също и етерното тяло, а чрез него - и физическият организъм. Помислете за
последиците от гнева. Това е една от най-ужасните болести, от които човек може да страда.

www.spiralata.net 102
 Когато казваме: ,Чрез поведение от пречистващ вид можете да повдигнете вибрацията на
астралното си тяло", ние повтаряме само една окултно-научна формула, която е позната на всяко
окултно общество. Но внимавайте в това, което сега допълваме: Това ново поведение трябва да бъде
последица от едно ново душевно качество и да бъде поддържано от него. Защото всеки един его-човек
със силна личност (това означава - със силна воля и порядъчна доза позитивност) може да вземе
решение за едно ново жизнено поведение, все едно от какъв вид. Примери за това има повече от
достатъчно. Всичко, което извършите с твърда решителност на волята, има за резултат повдигане на
вибрационния фактор и причинява затварянето на едно вибрационно поле и отварянето на друго, по-
високо поле.
Но ако желаете да постигнете резултатите, описани в Алхимичната сватба, тогава само едно
просто волево решение няма да може да ви помогне. Защото астралната отвореност в гностичния
смисъл трябва да отговаря на седем условия, да издържи седем тежести.
Затова един окултно-научен стремеж със съответно поведение ще отвори за его-човека със
сигурност само огледалната сфера и нейните имитации. Защото само новото душевно качество и
свързаните с него развития могат да доведат ученика до себеотдаване, да го освободят от егото и да му
помогнат да постигне съвършена ендура.
Който живее от душата, не познава вече себеутвърждението, а се отдава напълно в служба на Бог
и човечеството. Такъв човек познава страданието и жертвата на Кръста и Розата. Който по този начин
е умрял според егото, може да влезе в гробницата на Храма на посвещение. Той намира пътя към
върха на кулата, за да се издигне оттам в Новото астрално жизнено поле.

След това ни бе показана скъпоценната библиотека, която съществуваше още отпреди

Реформацията и въпреки че всеки път, когато се сетя за нея, сърцето ми оживява, сега не желая да
разказвам повече, защото на тази тема скоро ще излезе един каталог. На входа на тези покои се
намираше една голяма книга, каквато никога не бях виждал. Тя съдържаше всички фигури, зали,
портали и всички надписи, тайни и много други неща, с една дума всичко, което можеше да се види в
двореца.
Въпреки че бих желал да разкажа за това, засега предпочитам да го задържа за себе си,
защото първо трябва да изуча по-добре света. Във всяка книга беше нарисуван портретът на нейния
автор. Доколкото разбрах, много от тях са били изгорени, за да бъде унищожен всеки спомен за тези
достойни хора.
След като се опитахме да разгледаме всичко, ние тъкмо бяхме излезли навън, когато един друг
паж дотича и след като пошушна на нашия паж нещо на ухо, последният му предаде ключа и той
веднага се изкачи с него по витата стълба. Нашият паж беше много смутен и след като го
помолихме няколко пъти, той ни разказа, че Негово Височество не желаел да се посещават
библиотеката и гробовете. Той ни помоли, ако ни е мил животът му, да не разказваме нищо на
никого, защото вече е отрекъл всичко. Ние двамата се намирахме между страха и радостта, но
мълчахме за случая и никой повече не ни попита за това. Така прекарахме на двете места три часа,
за което никога не съжалих.
При все че беше ударило седем часа, още не бяхме се хранили. Но поради постоянното
оживление гладът се издържаше лесно и специално аз при такова обслужване бих постил цял живот.

Кралската библиотека и гробницата

След всичко, което казахме за двете астрални полета, вие ще можете напълно да разберете това,
което следва. Всяко астрално поле е изпълнено с живот и движение. За какъв живот и за какво
движение става дума, обаче?
Те много зависят от вибрационния фактор на самото астрално поле. В чистото астрално поле, за
което се говори в Алхимичната сватба - астралното поле на Братството, ние намираме, наред с една
всеобща астрална субстанция, също и безброй магнитни фокуси. Тези фокуси се явяват реакции от
идеи, убеждения и активности на хора, живеещи в съответното поле. Това състояние се предизвиква и
поддържа от жизненото поведение на всички, които живеят в това поле.
Ние ви обяснихме колко силно и бързо реагира астралната субстанция на сили и влияния.

www.spiralata.net 103
Сигурно сте в състояние да си представите също така колко голяма и възвишена може да е изявата на
красотата, мъдростта и истината в едно толкова възвишено астрално поле като това на Братството.
Цялата мъдрост на един човек, която същевременно е и сила, се проектира в астралното поле, в
което той живее. Ако това астрално поле е от възвишен и универсален вид и неговата мъдрост и сила
притежават вечни стойности, тогава тези проекции също притежават вечна стойност и пораждат сила.
Необходимо е да насочим вниманието ви към вида и качеството на астралннте проекции в полето
на смъртната природа, където всичко произлиза от природно родения аз. В зависимост от естеството
на този аз, неговите астрални проекции почиват на спекулации или фалшиви надежди, на егоистични
наклонности, инстинкти за власт или на природни религии. С това се обяснява обстоятелството, че
астралният живот, който изпълва огледалната сфера, се базира на заблуда, лъжа, измама, смърт и в
същото време - на едно угасващо съзнание. Затова астралните проекции в полето на смъртната
природа не могат да бъдат вечни. С малки изключения те са неясни, слаби и безсилни. Чрез своята
дисхармония те се разрушават взаимно и изчезват. За щастие!
Също така сигурно можете лесно да си представите, че животът, произлизащ от астралното поле
на Братството е напълно реален, много конкретен и съвършен, защото произхожда и се поддържа от
мъдростта, истината и непреходността. Този живот е добро, истина и справедливост, единство,
свобода и любов и се поддържа изцяло от Духа.
Този астрален живот поражда една действителност, напълно различна от онази, която познавате
тук, в смъртната природа.
Когато астралните проекции станат активни, се освобождават етери, които пораждат материален
живот. Затова не е необходимо да се питате каква е огледалната сфера или да я изследвате, защото
цялото астрално поле на смъртната природа се проектира чрез етерни въздействия във вашето
материално жизнено поле. Каквото е материалното жизнено поле, което познавате толкова добре,
такова е и неговото астрално поле - огледалната сфера.
Какво е астралното поле на Свещената земя, можете сравнително лесно да си представите. От
това събудено за живот астрално поле също се освобождават етери - четирите свещени храни, които от
своя страна също пораждат материален живот за една много конкретна изява на вечния живот.
Естествено, един такъв живот не може да се изяви в природата на смъртта.
Може би сега сме достатъчно добре подготвени, за да продължим с обясненията на текста на
Третия ден. Какво значение имат разясненията по отношение на големия Храм на посвещение на
Братството? Този храм не се намира в огледалната сфера, въпреки че там го имитират. Но там той е
само един образ, картина. Когато се приближите до неговото неясно изображение, се оказва, че не е
реален. Обаче в астралното поле на Братството този храм, както видяхме, е един могъщ фокус, който
служи на многобройни възвишени цели. От този храм на Универсалното братство излиза едно
седморно излъчване в седем различни посоки, които не се управляват и насочват умишлено, а са в
пълно съответствие с действията на един природен закон, който лежи в основата на Вселената.
Първо, едно седморно влияние на този храм се насочва към природата на смъртта, и ако
индивидуалният човек е възприемчив за това - по чисто мисловен път и към неговото съзнание. По-
нататък това течение се отправя към астралното тяло на човека, ако той може да приеме тези
радиации; след това - към неговото четворно етерно тяло, и накрая се изявява в материалния
организъм.
Тази седморно излъчваща се светлина, която се поддържа от Седморния дух, има, естествено,
една много висока вибрация и може да се възприеме отчасти или напълно само от онези, които
наистина търсят, от онези, които „жадуват за Духа", както се казва в Евангелието. Ако чрез вашето
сериозно ученичество, чрез отдаването ви на пътя към свободата това седморно течение ви докосне и
се свърже с вас, тогава между вас и възвишеното живо душевно съзнание се образува един мост.
Тогава принципно и фундаментално Пътят е станал свободен за вас. Тогава вие можете да тръгнете по
този път, да минете по този мост.
По този начин ще ви се изясни, че същото седморно излъчване се изявява по седморен начин във
всичките седем космически области като могъщата животворна слънчева светлина на седем пъти
седморния Универсален свещен граал.
Скъпоценната библиотека, която Християн Розенкройц намира в гробницата на двореца, сега

www.spiralata.net 104
вече не е тайна за нас. Защото във фокуса на едно астрално поле се намират идеите, силите, могъщите
импулси на мъдростта на възвишените, които са образували това поле и този фокус. Те са в Храма на
обновлението и остават там като изходен пункт за идеите, които почиват в самия жив Дух. Затова не е
възможно да се изгуби и най-малката частичка от тази мъдрост. Колко нищожни изглеждат тогава
злодеянията на някои групи, които през всичките столетия винаги са се опитвали да намерят, да скрият
или унищожат определени учения на мъдростта, изложени в земни писания, за да не може човек да
стигне до Духа на тези писания, да открие най-важното!
Истински търсещият винаги ще намери мъдростта, от която се нуждае. Истинската мъдрост е
непреходна, неунищожима и е записана в библиотеката на астралното жизнено поле. Там се пазят
всички импулси на мъдростта. В астралните области те често приемат една форма, която съответства
на вида, насоката, целите на импулсите, на идеите, а често също и на формата на този, който ги
излъчва. Затова се казва, че в гробницата се намират портретите на техните автори. Но много от тях е
трябвало да бъдат изгорени, за да угасне всякакъв спомен за тях. Това е ясно, ако човек разбере
смисъла на тези съобщения. Сега ние ще се опитаме да го разясним.
Когато една непреходна мъдрост, основаваща се на Духа, се проектира в астралната сфера, тя
остава да съществува. Когато създателят на тази проекция още се занимава с нея, когато излъчената
мъдрост, например, е свързана непосредствено с една актуална работа, в астралната проекция винаги
се вижда образът на брата или сестрата, от които произлиза работата, създала тази проекция. Но
когато те завършат работата, изпълнят задачата си, „портретът" изчезва. Един астрален фокус не се
занимава с това да показва статуи на братята и сестрите на Универсалното братство. Тук са важни
изключително мъдростта, силата и това, което може да се постигне с тяхна помощ. Създателят на
първоначалната проекция се оттегля като жива душа на заден план. Това за него е естествено, защото
той се слива напълно с Живата душевна общност. Затова там не съществува нещо подобно на „аз". Там
никой не мисли за почит и признание. Живата душа никога няма да се проектира лично. Картината,
която възниква, когато сътрудникът е зает със своята работа, се появява закономерно, защото
астралната проекция и нейният създател са едно. Но в полето на живото душевно състояние остава
само проекцията, а образът на създателя изчезва.
Сега ние ще отправим вашето внимание специално към голямата книга в гробницата, която
съдържа всички фигури, зали, портали и писания на големия Храм - списък на всичко, което се намира
в целия Храмов дворец. Всичко това се отнася до голямото, прекрасно чудо, което винаги се
осъществява от една действително Жива душевна общност, а именно чудото на цялостната
хармонично създадена постройка. Живите души, където и да живеят, колкото и далеч да са
разпръснати по света, строят заедно Храмовия дворец, без някой да разрушава това, което другите
построяват. Мъдростта и силата, които се освобождават чрез една жива душа, винаги се намират в
съгласие и хармония с мъдростта и силата на всяка друга жива душа, дори и двете да не се познават.
В този свят и неговата огледална сфера един строи, а друг руши. Това важи както за отделните
личности, така и за цели народи. Един народ приема даден закон, а друг народ решава обратното. Днес
идва едно правителство, поддържано от определена партия, и придава известна форма на държавния
ред. Рано или късно на власт идва някоя друга група, която променя радикално същия този държавен
ред. Един философ развива определена идея, друг философ е на противоположното мнение. Тези две
идеи не се допълват, те се опитват да се унищожат взаимно. Така е в природата на смъртта.
Съвсем друго е в Живото душевно състояние. Живите души винаги строят хармонично могъщия
Дом на живите души - Храмовия дворец. Затова всяка открита гностична мъдрост винаги ще
съответства на всяка друга мъдрост на Гносиса. Едната мъдрост винаги потвърждава другата; макар
съдържащите се в тях идеи да варират и да са съгласувани с известни аспекти, те винаги се допълват
заедно в съвършена хармония.
Живите души винаги могат да говорят само на един език; все едно в какви вариации, винаги
съществува едно фундаментално единство, защото накрая съществува само една мъдрост, само една
единствена истина. Друго не би могло и да бъде, освен всички Божии служители да работят заедно за
построяването на великия Храм на Вечността. Те поддържат в пълна красота Храмовия дворец през
всички времена и до днес. Всички, които наистина живеят от Духа, дават ден след ден, година след
година своя дял за Голямата книга на свещената действителност, в която може всичко да се види и

www.spiralata.net 105
прочете.
Който желае да чете в тази книга, който иска да я разгледа, трябва да се облагороди и да се
превърне в Жива душа. Тогава той ще влезе в Храмовия дворец. Тогава той самият ще се превърне в
Жив камък на Храма.
След това ни бяха показани красиво оформения кладенец, разкопки и най-различни работилници
за произведения на изкуството, които далеч надминаваха всички наши постижения в изкуството.
Всички помещения бяха подредени във формата на полукръг. От тях добре се виждаше скъпоценният
часовников механизъм, който се намираше в средата, поставен на една разкошна кула, така че
наблюдателите можеха във всеки един момент да се съобразяват с хода на планетите, които се
виждаха светещи на него. Така аз успях лесно да установя какво липсва на нашите хора на
изкуството, въпреки че не е моя задача да им го казвам.
Най-после влязох в една голяма зала, която вече отдавна беше показана на останалите. В
средата й се намираше един глобус с диаметър десет метра. Почти половината от него, с
изключение на една малка част, която се заемаше от стълбите, беше вкопана в земята. Този глобус
можеше да се върти от двама души посредством предавки толкова изкусно, че винаги се виждаше
само онова, което се намира над хоризонта. На различни места бяха поставени малки златни
кръгчета и аз разбрах добре, че те имат някакво особено значение, но не можах да открия за каква
цел служеха.
Моят паж се засмя и ме посъветва да ги погледна по-добре. Най-накрая забелязах, че и моята
родина беше отбелязана със злато. След това и моят другар потърси родината си и стигна до
същото откритие. Това се случи и с други, които се бяха спрели там. Във връзка с това пажът ни
съобщи, че техният стар Атлас (така се наричаше астрономът) вчера показал на Негово Кралско
Височество, че всички златни точки напълно съвпадат с родината на всеки от нас. Затова, като
видял, че се подценявам, и въпреки това на моята родина се намира една златна точка, той наредил
на началника да се помоли, независимо от резултата, да бъдем премерени без опасност от
наказание, преди всичко поради това, че един от нас имал особено добър знак.
И затова също на мен, не без основание, ми били дали най-главният паж. Аз благодарих горещо
за това и като наблюдавах още по-зорко родината си, забелязах, че освен малките кръгчета, там
минаваха и известен брой красиви линии, но аз го споменавам, без да желая да се хваля. Върху този
глобус видях още други неща, които не желая да разкрия. Всеки човек би трябвало да се запита защо
не всеки град си има философ.
После пажът ни въведе вътре в глобуса. Той беше направен така, че върху морето, там, където
имаше най-удобно място, се намираше една плоча, върху която бяха изписани три посвещения и
имената на авторите. Плочата можеше да се повдигне и да се влезе в едно помещение, с място за
четири души. Там се намираше само една кръгла дъска, на която ние седнахме и можехме да
наблюдаваме звездите дори и през деня (тогава вече се беше стъмнило). Теми приличаха на
скъпоценни камъни, които така разкошно сияеха в правилния си ред и орбити, че аз вече не желаех да
излизам навън.
Пажът бе разказал това на девицата, която по този повод често ме подкачаше. Вече беше
време за хранене, а аз толкова се бях заплеснах по глобуса, че останах почти последен. Затова не се
бавих повече, а си облякох отново дрехата и пристъпих към масата. Там прислужниците ми оказаха
толкова голямо уважение, че не смеех да повдигна очи от срам, поради това, че накарах неволно
девицата да ме чака. Тя забеляза това, улови ме за дрехата и ме заведе така до масата. Излишно е
да споменавам за музиката и другите прелести, не само защото не бих могъл да ги опиша
достатъчно добре, но защото и преди ги бях хвалил, доколкото можех. С други думи, имаше само
изкуство и очарование.

Часовниковият механизъм и глобусът

От текста, с който започва тази глава, се разбира, че астралното поле на Братството е
организирано и приготвено до най-малките подробности. Християн Розенкройц разказва как при
неговото посещение са му показали също и красиви дворцови кладенци, рудници и работилници за
произведения на изкуството.

www.spiralata.net 106
 За да можете да разберете какво означават кладенците за вода, трябва да знаете, че след като в
едно астрално поле е запален астрален фокус, естествено е, че като гориво е необходима астрална
субстанция. Затова от околната фундаментална природа трябва непрекъснато да се вливат нови
астрални субстанции, за да се поддържа горенето на огъня. Значи такива кладенци трябва да има
непрекъснато, за да се гарантира тази дейност. Ако те не съществуват, ако не са изкопани кладенци,
тогава астралният фокус много бързо ще се изчерпи.
В рудниците се добиват полезни и ценни материали. А в работилниците, посветени на
изкуството - на Кралското изкуство, се произвеждат определени препарати. Може би сега разбирате
значението на текста. В астралното поле на Братството съществува един постоянен извор на сила, от
който непрекъснато се изливат многообразни, особени субстанции. С тяхна помощ излизащите от
фокуса лъчения и сили могат непрекъснато да се разпръскват, за да се осъществи заплануваното от
Братството дело, което трябва винаги да се осъществява докрай.
За да се гарантира това вечно движение, дейността във всички работилници и помещения е
насочена към един център, обозначен в Алхимичната сватба като скъпоценен часовник, поставен в
средата на кулата. Този часовник е свързан с центъра на Универсалния дух, откъдето бива поддържан
и ръководен.
Затова, ако една определена работа се започне и остане непрекъснато ориентирана към Духа и
неговата цел, водните игри, кладенците и съкровищата в мините никога няма да се изчерпят и
часовникът никога няма да спре. Ако по този начин се изкопае кладенец или се построи мина, те ще
функционират, докато това е необходимо и полезно.
По-нататък в текста се говори за голямата цел, в името на която този астрален фокус
действително е създаден, и поради която се поддържа Храмовият дворец. Отговорите на евентуални
въпроси по тази точка намираме в непрекъснато въртящия се глобус. Този глобус е проекция на света
на живеещото в тъмнина човечество. Цялата диалектична природа на намиращото се все още в
паднало състояние човечество, се проектира в астралното поле на Братството като един глобус. Този
глобус се изучава непрекъснато, така че Братството във всеки момент знае къде са най-застрашените
места в тази долина на сълзите. На глобуса може да се види на кои места в света трябва да се започне и
осъществи великото дело. Всички, които влязат в Храма на посвещение, могат чрез вътрешна
подготовка и ориентация да намерят върху глобуса в астралното поле на Братството всички указания
за поставените им задачи.
Ние вече многократно обяснихме, че астралната субстанция е огнена и е образувана от огнени
атоми. Поради това астралното тяло има силно сияние. То обгръща човека от всички страни и го
прониква, като от своя страна е обгърнато от едно седморно магнитно поле, в което се намира
липиката на микрокосмоса.
Ако разгледаме липиката отвътре, ще видим както при хората, така и при Живото тяло на
групата или целия космос дори мрежа от магнитни точки, които, подобни на чисти скъпоценни
камъни, обикалят по своите орбити. Когато Християн Розенкройц разказва, че неговият паж го
въвежда в глобуса, за да може да види всичко, той свидетелства за своето вътрешно осъзнаване. Тук
веднага прави впечатление колко много животът на Общността е свързан и неделим с личния живот на
Живата душа, която върви по пътя на себепосвещението. Защото след като Християн Розенкройц се
ориентира в астралното поле на Братството за голямото дело и открива собствената си задача върху
него, той за първи път в своето развитие започва да вижда собственото си микрокосмично небе и
сияещата красота на новите светила, запалени в него - въртящите се магнитни микрокосмични
планети, които вдишват сили, предават ги навътре и се намират в непрекъснато взаимодействие с
обкръжаващите ги астрални полета и ситуации.
Това отваряне на съзнанието му за родената чрез ученичеството нова вътрешна действителност
става възможно, защото той наистина „стои на килима", върху истинския четириъгълник на строенето,
подкрепян от трите посвещения и от името на създателя на глобуса.
Трите посвещения се отнасят до новосъживяването на по-висшия триъгълник, състоящ се от
пинеалиса, хипофизата и щитовидната жлеза в пречистващата и променяща гностична сила. Чрез това
спускането на Духа, на положителния полюс на Монадата, става факт и ученикът отново благославя и
прославя Неговото име.

www.spiralata.net 107
 Упоритото строене на четириъгълника, което в материалния организъм се опира на стернума, на
далака и на двете надбъбречни жлези, осъществява в дадения момент отварянето на продълговатия
мозък като пропускателна врата към светилището на главата. С това хармоничната взаимна работа на
споменатите по-нисши четири силови центъра се намира във взаимна връзка с трите по-висши, така че
раждането на новото съзнание става факт.
Следователно за всеки кандидат в Храма на посвещение е важно да въведе правилен ред и
постоянство в своята микрокосмическа магнитна система. Това трябва да бъде най-висшата цел на
практическото жизнено поведение на ученика. Защото чрез липиката, чрез магнитната система
астралният огън на астралното тяло се довежда до определено движение, след което, с всички
съответни последици - и в останалите тела на личността и целия й живот.
Приведената по този начин в движение астрална субстанция се влива в черния дроб и довежда
кръвта до едно определено състояние, от което човекът живее и действа, попадайки често в едно
принудително положение. Той живее в съответствие с астралния огън, който се влива през черния му
дроб.
Чрез тази сила всички нервни центрове се свързват един с друг. Може с право да се каже, че
целият нервен етер се извлича непосредствено от астралния огън, от астралното тяло. Нервната
система и по-специално нервният флуид причиняват много неприятности в тялото и в живота, като
например порочната наклонност към симпатия или антипатия.
Астралният нервен флуид определя също така състоянието и естеството на вътрешната секреция.
Всички органи с вътрешна секреция действат изключително чрез астрален огън. Астралният нервен
флуид определя по-нататък всички душевни качества, накратко - целия вид, характер, жизнено
поведение. Естеството на волята също зависи от състоянието на астралното тяло, така че то владее
цялото жизнено състояние. Ето защо вашето поведение трябва да е насочено към извършването на
различни радикални промени в астралното тяло. Това е ключът на вашия живот.
Ако не успеете в това, тогава вашите старания действително са напразни. Какво трябва да е
вашето поведение?
Какво трябва да направите сега в това отношение?
Съществуват различни аспекти на жизнената реформа. Най-важният от тях е себеотдаването. Ако
изпълните правилно всички аспекти на жизнената реформа, но забравите себеотдаването,
пожертването на своя аз, тогава цялото старание е напразно. Себеотдаването, разпъването на
собствената воля на кръст започва с егото, телесното съзнание, резултат от всичко, което ври, кипи и
напира в астралното тяло, значи - с крайния продукт на астралната анархия в живота. С този „аз"
трябва да се започне.
Защото като резултат от един дълъг път на опитности този „аз" открива, че нещо не е както
трябва, че в неговия живот нещо не е наред, щом като непрекъснато се натъква на всевъзможни
трудности, неприятности и обърквания, докато не бъдат разбрани думите: „Който загуби живота си
заради Мен, ще спечели Царството, ще намери Новия живот". Който не желае да изгуби живота на
своя „аз", не желае да отдаде себе си на Живата душа, със сигурност няма да влезе в безсмъртния
живот на Душата.
Ако това наистина се разбере, ако се проумее необходимостта от това предупреждение, тогава
пътят на мистичното и гностичното - практически приложеното себеотдаване на истинската душа, на
Розата на сърцето - е свободен. Тази Роза на върха на дясната сърдечна камера, бидейки
математически център на микрокосмоса, е едновременно и централното сърце на астралното тяло.
Тази Роза трябва да разцъфне, нейното развитие, нейният растеж е новораждането на душата.
В сърцето на Розата лежи потънала Първоначалната идея на Бащата, на Логоса, на Първичния
принцип на битието - вечната идея на Бог по отношение на Неговите творения. Затова опитният
гностичен човек ще посвети без задръжки своето съзнание, съществото на своя аз, крайния продукт на
астралния хаос - на Розата. И когато този Първичен принцип - Розата, се събуди отново, когато от нея
отново може да се излее силата, тогава се образува едно ново, чисто астрално течение, което изпълва
целия живот. Така за първи път се развиделява, засиява зората на утрото.
Когато себеотдаването и последиците от това, се доведат до съвършенство, когато срещата
между Иисус, нашия Господ, и Йоан Кръстител действително се отпразнува, тогава душата оживява,

www.spiralata.net 108
Розата разцъфтява и Духът слиза в образа на гълъб. Сега вече могат да се чуят евангелските думи: „Ти
си моят възлюбен син; в тебе е Моето благоволение."

Необходимостта от астрално пречистване

В далечното минало имаше един период, в който висшите духовни водачи на човечеството,
обединени в Универсалното братство, направиха всичко възможно, за да помогнат при развитието на
човешкото материално тяло. Човекът може да пие от чашата на живота само с един напълно
съгласуван към този порядък материален организъм. Само тогава диалектичното жизнено поле може
да се изживее и изпита напълно, и ограниченията на земния порядък могат да бъдат разкрити в пълен
размер.
Вие притежавате едно такова материално тяло. Като индивид, а също и като част от една
жизнена сфера, вие, заедно с много други като вас, сте изживели и изпитали живота толкова подробно,
колкото е необходимо и възможно в това жизнено поле. Когато вие почти сте изпразнили тази чаша на
живота, се явяват три възможности. Първо, може да се появи една психическа реакция, която
подхранва едно желание за промяна, подобрение или усъвършенстване на живота; второ, една
психическа реакция, която ви подтиква да се сбогувате с материалния живот и да го смените с едно
съвсем друго жизнено състояние; и трето, необикновеното и понякога толкова сложно смесване на
тези два психични рефлекса, последица от което се явява едно силно влечение към материалното и
същевременно – могъщ копнеж за спасение от него. В това отношение вие може да различите във
вашето жизнено поле три повече или по-малко стремящи се, ясно разграничаващи се човешки групи.
Първата група е отправена изключително към хоризонталната линия, към материални
подобрения. Нейната цел е прогресът, подобряване на света и човечеството в културната, социалната и
хуманната области. Това старание сигурно не може и не бива да бъде осъждано. Защото колкото и да е
невъзможен един такъв напредък от гностична гледна точка, в действителност пречистването и
себепознанието, които винаги съпровождат възвишените стремежи, са извънредно важни и
необходими. И реално погледнато, в материалното жизнено поле съществуват много жизнени области,
които се нуждаят от подобрение.
Втората група се оттегля напълно и се сбогува със света. Тези хора поставят принципно една
ясна разграничителна линия между двете жизнени полета - полето на този свят и света на Духа.
Според тях компромис или сливане на двете полета е невъзможно. От време на време тази втора група
се появява много ярко в историята на човечеството - понякога гностично, понякога извънредно
фанатично и екстремно. Помислете например за различните секти в наше време и в по-новата история,
за живота на мнозина в манастири, както и за много силно изразеното в това отношение движение на
манихеите.
Третата група следва златния среден път. Тя знае, че "Божието Царство не е от този свят", че
плът и кръв не могат да го наследят, но също така ясно съзнава дълбокия смисъл и на материалния
живот. Тази група знае също, че основата на голямата промяна, на трансфигурацията, на
новораждането от Вода и Дух трябва да бъде поставена тук, в този свят. Това е причината, поради
която Гносисът се изявява постоянно в материалния живот, използва материални средства и пътища и
желае да присъства между хората. Без да се задържаме по-дълго на тези три психични реакции, ние
питаме: „Откъде идват тези психически импулси, които определят състоянието на човека? Вие знаете
отговора: от влеченията на плътта, от астралното тяло, от подсъзнанието, от сферата на желанията, от
живота на чувствата, от психиката, от наследствените фактори и кармичните влияния. Вие познавате
всички тези въздействия на вашето сегашно влечение и желание и можете да ги установите във всеки
един момент.
Но познавате ли при това страстите на тялото и самото астрално тяло? Познавате ли ги толкова
добре, колкото своето материално тяло?
Ние можем със сигурност да установим, че не познавате своето астрално тяло, че буквално не
знаете нищо за неговото съществуване и че трябва да изучите първоначалните принципи за
владеенето, за истинското управление и насочване на това тяло. Ние не желаем да ви обидим с тази
констатация. Ние само разкриваме истинското ви състояние, а това е изключително важно. Защото вие
трябва да познавате и владеете астралното си тяло толкова добре, колкото и физическото. Вие трябва

www.spiralata.net 109
да поддържате астрално си тяло също така грижливо, както и физическото. Затова Универсалното
братство изрично подчертава тази необходимост.
Всяка сутрин вие почиствате и обличате вашето физическо тяло. Вие поддържате вашата коса,
нокти, зъби. След това давате на тялото си необходимата храна и напитка.
Вие знаете от какво то се нуждае и в определено време му осигурявате спокойствие. Ако имате
болки, които не минават бързо, вие естествено предприемате нещо срещу тях. Какво ли не се прави за
поддържането на тялото и телесната култура! Тези грижи дори достигат до абсурдни размери!
Но какво правите за ежедневното поддържане на вашето астрално тяло? Дори и мисълта за това
ви е чужда. На вас никога няма да ви дойде наум да изцапате с кал и улични боклуци вашето така
добре поддържано физическо тяло. Кучетата правят с удоволствие това от време на време. Защо?
Защото животните не осъзнават напълно тялото си. Тяхното съзнание е само частично в тялото.
Знаете ли, че по отношение на вашето астрално тяло вие сте точно като кучето? Ако вашето куче
се върне мръсно вкъщи, вие веднага го отвеждате в банята. Но ако вие се върнете с изцапано астрално
тяло, никой не го забелязва, дори вие самият, или може би - доста след това, когато вече е твърде
късно.
Това е едно изключително опасно състояние! Докато сте зает с почистването на вашите нокти, за
да имат добра форма и перфектен вид, в същото време може върху вашето астрално тяло да се изсипе
цяла кола от нечистотии.
Обикновено вие забелязвате това, когато вече е късно! Тази ситуация е твърде опасна, защото
чрез астралното замърсяване се повреждат всичките четири тела на вашата личност. Както
физическото, така и етерното, и менталното тяло вземат участие в нещастието на астралното тяло. Ако
децата ви се върнат изцапани от игра, може би им държите една порицателна проповед, а не е
изключено, астрално погледнато, в този момент вие самият да представлявате една още по-неприятна
гледка. Усещате ли колко голям е проблемът, който възниква от вашето незнание за тези неща? И така
е с цялото човечество! Затова сега хората говорят толкова много за психиката, за психическа помощ и
психиатри. Затова всички толкова много желаят да бъдат психологически изследвани. Думата
„психика" не означава още нищо, защото под "психика" се разбира само това, което се крие зад
видимия образ на човека и се намира под областта на съзнанието. И от това възниква една голяма
опасност, защото от мозъците на многобройни шарлатани и престъпници са произлизали доста
психични методи, които, под маската на науката, са пускани сред човечеството.
Всичко, от което се страхувате в живота, вашата тъга, страдание, нечуваните напрежения,
всичко, което вършите, бива предизвикано от факта, че нямате познание за вашето астрално тяло,
поради което не сте и в състояние да го владеете.
Представете си, че един човек извърши нещо твърде неразумно и безсмислено, като по този
начин си причини големи неприятности, докато накрая попадне при психиатър. Последният, след като
се опита да открие първопричините за това неразумно държание, ще внедри в психиката на пациента
един противоположен мотив. След това ще предприеме опит да се унищожат последиците от
неразумното му действие и да ги отстрани чрез „шокова терапия", доколкото това е възможно. Но в
случай, че това не помогне, заобикалящите го могат да бъдат тежко наранени от неговото поведение.
Този човек може да причини болки на близките си, отчужден от всички останали.
Затова в една гностична духовна школа се прилага "психична терапия", която наистина се
различава напълно от всичко, което обикновено се разбира под това понятие. Да ви разясни всичко
това и да ви свърже с него, и то чрез информацията, която се съдържа в Алхимичната сватба, е целта
на тази книга.
Задачата на Духовната школа е да ви помогне да се научите да владеете вашето астрално тяло в
освобождаващия смисъл на думата и в резултат на това да ви подари чисто щастие, а именно -
неизразимото щастие на истинското оздравяване от всичко, което има за последица нещастия, болести
и смърт. Алхимичната сватба на Християн Розенкройц ни дава едно съвършено описание на пътя към
това непреходно щастие. Това е Пътят на спасението чрез действителното следване на Христос.

След като си разказахме взаимно преживелиците от следобеда - при което за библиотеката и

за монументите никой нищо не спомена - и вече се бяхме вдъхновили от виното, девицата започна да

www.spiralata.net 110
говори:
„Мили господа, аз имам голям спор с една от моите сестри. В покоите си ние имаме един орел.
Храним го много прилежно и всяка от нас иска да бъде негова любимка, така че от време на време
възниква кавга. Тия дни решихме да отидем заедно при него и се споразумяхме по следния начин: към
която от нас орелът се държи най-приятелски, тя да получи правото да го притежава. Ние
отидохме и аз, както винаги, държах в ръката си един лавров венец; моята сестра обаче нямаше
такъв. Като ни видя двете, той веднага даде на моята сестра клончето, което държеше в човката
си и поиска в замяна моя венец, който аз му дадох. Сега всяка от нас си мисли, че той я обича най-
много. Как трябва да постъпя в този случай?"
Чаровният разказ на девицата се хареса на всички и всеки очакваше с интерес решението на
загадката. И тъй като всички ме загледаха и очакваха да започна, моята душа така се обърка, че не
ми остана нищо друго, освен да започна със следното:
„Милостива госпожице, проблемът на ваша милост лесно би се разрешил, ако нещо не ме
безпокоеше. Аз имах двамина приятели, които ме обичаха безкрайно. Понеже не били сигурни в това
кого обичам повече, те решили внезапно да се затичат към мен. Този, когото бих посрещнал първо,
щял да е истинският. Това и направиха. Но единият не можеше да следва другия, поради което
изостана назад и заплака. Другият посрещнах с учудване. Когато ми разказаха за уговорката си, аз
не можах да взема решение и чакам досега някой да ми даде добър съвет. "
Девицата се учуди на това и разбра много добре какво всъщност ставаше с мен, след което
отговори: „Добре, нека да бъдем квит и някой друг да намери решението ".

Десетте разказа
Ние ви описахме необходимостта от изучаването и овладяването на собственото астрално тяло.
За изпълнението на тази важна задача на първо място са необходими душевно качество и ученичество
- ново душевно качество, произлязло от Розата на сърцето и действащо в кръвта и нервния флуид,
както и едно извънредно сериозно ученичество, което се доказва в едно действително жизнено
състояние.
Новото душевно качество трябва да се изяви като нова мисловна хигиена, като нов, пречистен
мисловен живот. Чрез мисловния живот човек има достъп до астралното тяло и го привежда в
действие. Всяка мисъл причинява непосредствено астрално въздействие, което съответства напълно на
вида, качеството, съдържанието и силата на мисълта. Следователно начинът на мислене е от най-
голяма важност за качеството и запазването на цялата личност.
След това начало на мисловна хигиена най-важна е физическата и психическата организация на
астралното тяло. Ученикът трябва да знае какво може и какво трябва да направи в това отношение.
Защото чрез астралното тяло се освобождават етерите, а те строят и поддържат физическото тяло.
Чрез ново душевно качество материалното тяло на ученика става възприемчиво за впечатления,
за астрални влияния от възвишен и свръхприроден вид. Това състояние закриля ученика от низши
влияния. Поради все по-фината и по-висока вибрация на астралното тяло, за тези низши влияния ще
става все по-трудно да попаднат в системата. Сериозното ученичество осигурява на кандидата една
хармонична връзка с астралния аспект на Живото тяло на Духовната школа. Така в силата на Живото
тяло ученикът превъзмогва лесно атаките, на които иначе, поради своите слабости, много трудно може
да се противопостави.
Сега е важно ясно да разберете, че за онези, които се стремят към истинско обновление на
живота в смисъла на Алхимичната сватба, освен едно съзнателно, добре насочено материално
поведение, естествено е да притежават и едно астрално чисто жизнено поведение. Ако това астрално
поведение не бъде приложено или това стане само отчасти, алхимичната сватба не може да бъде
отпразнувана.
Тогава ученикът застава на една определена точка от своя път и не може да се придвижи повече
нито милиметър.
Тогава той прилича на Пистис София, която се стреми да постигне нещо в ученичеството, но
винаги бива победена от силите на еоните, което означава - от безкрайно сменящите се
противоположни течения, действащи в астралното тяло. Тогава цялата четворна личност става тяхна

www.spiralata.net 111
жертва.
Алхимичната сватба, към която се стреми ученикът, е предпоставка за осъществяването на едно
свързване от троен вид. Новородената душа, четворната личност и Духът трябва да се свържат в
микрокосмичното поле в едно съвършено единство.
Ние вече обяснихме една важна част от подготовката за свързването на духа, душата и тялото и в
предишните глави на Алхимичната сватба кандидатът вече достави доказателствата за тази
подготовка:
1. новораждането на душата в него вече се е състояло;
2. той е станал достатъчно възприемчив, за да може да разбере и да реагира позитивно на
гностичния призив към нов живот;
3. вследствие на това той е готов на жертви относно освобождаващия път;
4. той е доказал на практика, че желае да търси Храма на посвещение;
5. той е издържал изпита на седемте тежести.
Тогава следва влизането в Храма на посвещение и пълното запознаване с неговата структура и
цел. Особеното астрално естество на един кандидат, на един сътрудник, намиращ се във
взаимодействие със състоянието на астралния фокус на Братството, наречен в Алхимичната сватба
„глобус", който винаги реагира точно на действителното състояние на земята, му посочва точно
мястото на неговата работа. И както споменахме, в големите астрални работилници на Братството
всеки облагороден за това сътрудник може подробно и отблизо да изучава цялостната работа и
определената му в нея лична задача. За такова изучаване и ориентиране по пътя всички от време на
време се срещат символично на една свещена тайна вечеря. Всички евентуално възникнали проблеми
биват преценени и обмислени. За да се помогне на кандидата, който е напреднал като Християн
Розенкройц до третия ден, в Алхимичната сватба по време на една такава вечеря се дават десет
указания. Те са под формата на кратки разкази или загадки, които привидно служат за забавление.
Там например се разказва историята за двете сестри и орела и се поставя въпросът коя от двете
сестри орелът обича повече. Едната сестра държи в ръка маслиново клонче, а другата няма такова.
Орелът дава на втората сестра лавровото клонче, което държи в клюна си, но пожелава и получава
маслиновото клонче, което първата сестра държи в ръката си, така че всяка от сестрите остава с
убеждението, че орелът я обича повече от другата.
За да можете да разберете тази история, трябва първо да си спомните какво казахме вече по-горе
за орела. Орелът е символ на новото жизнено състояние, чиято основа е душата. Той също е символ на
абсолютно необходимата жизнена атмосфера на душата - Духовната душа, атмосферата, в която тя
може да се издигне до най-възвишените висини. Двете сестри от нашия разказ бяха напълно насочени
към орела, към Духовната душа. И двете обичат от сърце новото жизнено състояние. Сега обаче в тях
се появяват така често срещаните въпроси, проблем от психологически вид: „Обичам ли достатъчно
Душата?
Съвършено ли е моето себеотдаване на Душата? Може ли новата душевна сила да действа в мен
достатъчно и да приеме образ? Добро ли е моето развитие? Кое жизнено поведение сега е най-добро,
най-въздействащо?" Внимавайте сега какво се случва в разказа. Лавровото клонче е символ на живата,
неувяхваща надежда, символ на постоянно и правилно насочен живот, на силата и оздравяването.
Гносисът на предишните братства също така уважаваше лавровото дърво и употребяваше
многообразно лавровото клонче при храмовите служби. Така и днес ние можем да намерим лавровото
дърво на входа на бившата пещера за посвещение, наречена Витлеем, в селцето Усат в Южна
Франция25.
Но да се върнем на нашия разказ. Орелът - могъщият символ на нововъзстановената връзка
между Духа и Душата, получава от едната сестра нейното лаврово клонче. Всичко, за което тя толкова
горещо жадува, отива от нея към Живата душа, към Духовната душа, към орела.

25
В Ussat-Ornolac, в Южна Франция, се намират останките на най-висшия Храм на посвещение на Братството на
катарите, наречен Витлеем. Кандидатът, който след дългогодишна подготовка в Montagne Sacree (Свещената планина) е
получил посвещението в пещерата Витлеем и се е издигнал до новото душевно състояние на Parfaits, на Съвършените,
прекрачвайки Porte Mystique (Мистичната врата), е излизал в света, за да се посвети на страдащото човечество в служба на
Иисус Христос.
www.spiralata.net 112
 И орелът приема нейната любов. Но същевременно той подарява лавровото клонче - надеждата,
на онази сестра, която не притежава още нищо. С това всички, които изучават Алхимичната сватба, и
онези, които се приближават до празника в залата на сватбата, биват поставени пред вечната истина,
че Божията любов, която трябва да стане действителност в истинския човек, се дарява на всяко
същество, че тя сияе над всички, без да прави и най-малката разлика между добри и зли.
Божията любов е над всичко и над всички. Тя е неделима. За нея няма повече или по-малко.
Следователно, когато един човек е наистина новороден по душа, той може да живее според този
прекрасен закон. Душата също излъчва любовта си абсолютно еднакво към всички. Тя не може иначе.
Тя дарява непреходна надежда на всеки, който се нуждае от нейната помощ - на търсещия, на
заблудения и съкрушения, както и на онези, които засега все още силно се противопоставят на нейното
изискване за подновяване на живота. Душата никога не отслабва в своята любовна дейност, в
служенето на Любовта. Тя чака, вярна до Вечността.
При това размишление върху Божията любов, която е над всичко и над всички, вие не бива да я
смесвате с невежото, не само безполезно, но дори и вредно флиртуване на някои кръгове и хора.
Божията любов, която всеки истински душевен човек излъчва еднакво към всички, помага на един
човек, наказва друг, изправя единия и поваля другия.
Тя дава на всеки това, от което той се нуждае, в съвършено безлична загриженост. При това не
съществува никакво егоцентрично намерение.
След всичко, което казахме досега за Божията любов, ние желаем въз основа на разказа за орела
да наблегнем върху това, че първата предпоставка за овладяването на вашето астрално себе е
абсолютната равномерност на вибрацията на цялото ви астрално тяло. Когато постигнете тази
равномерност, вратата на алхимичната сватба се отваря широко за вас. Вие притежавате възможността
за това. Самото астрално тяло е способно на това. За да стане по-ясно, ние ви напомняме, че
астралното тяло има три свойства: на привличане, на отблъскване и на равновесие.
Третото свойство (което не бива да се смесва с неутралност или безразличие), е едно
непроменливо, безлично, обективно, спокойно, динамично излъчване, което обхваща със съвършена
равномерност цялото Божие творение. Ако успеете на базата на душевния растеж да постигнете това,
във вас няма вече да стават сътресения, няма да ви разтърсват силни душевни вълнения с всичките им
последици. Тогава вие ще застанете като светилник в големия Храм на Бог.
Ако този покой на астралната светлина не се намира във вас, вашето астрално вълнение се
разделя на три аспекта. Тогава вие непрекъснато живеете в спор със себе си и с всичко, което се
намира извън вас. Тогава вие търсите и привличате онова, което силно желаете и отблъсквате, т.е.
борите се против това, което ви е противно или не ви харесва. Вие сте безразличен към всичко, което
не ви интересува, което не обичате, към което вътрешно сте настроен враждебно. Тогава цялата ви
личност ще бъде изтощена от един непрекъснат вихър от впечатления и влияния.
Ако вие, подкрепен от Душата, успеете да се издигнете до споменатото равновесие, до
равномерност на астралната вибрация, вие ще привлечете, т.е. ще приемете съвсем естествено, и то без
вълнение това, което е добро. Тогава лошото вече не може да проникне във вашата система.
Тогава няма да употребите и най-малката частичка енергия за нещо, от което не се нуждаете или
не е достойно за вас, въпреки че сте свързан с него. Чрез астралното равновесие вие можете да
постигнете едно поведение, което е в хармония с Планинската проповед. Тогава ще можете да обичате
онези, които ви мразят. Така няма да се противите на злото и ще благославяте онези, които ви
проклинат.
Това не се случва по личен, егоцентричен начин – защото по този начин едно поведение,
отговарящо на Планинската проповед, не е възможно, а поради силата на естеството и благородството
на Душата, чрез която всеки кандидат е способен на това.
Вторият разказ, който Християн Розенкройц разказва като отговор на първия, както и някои
други от десетте разказа, сега ще бъде разбираем за вас. Когато астралното равновесие е постигнато,
постоянно появяващите се диалектични загадки отпадат напълно: Кой има право на повече и кой - на
по-малко? Какво трябва да правя и какво да не правя? Душата никога не се занимава с такива
проблеми.
Остават още няколко въпроса относно съвместния жизнен път на двама души. Ние желаем да

www.spiralata.net 113
проверим дали останалите разкази могат да ни донесат разяснение и какъв съвет ще ни дадат те за
съвършеното овладяване на астралното тяло, което трябва да бъде постигнато.

С моето изказване бях накарал и другите да се разприказват. Така един започна по следния
начин: „В моя град неотдавна една девойка бе осъдена на смърт. Тъй като съдията я съжали, нареди
да се съобщи, че ако се намери някой, който желае да я спечели в бой, тя ще бъде освободена.
Жената, обаче, имаше двама любовници. Единият се приготви и се яви, за да изчака противника.
Междувременно пристигна и другият, но понеже беше закъснял, реши, въпреки това, да се бори и
умишлено да загуби, за да остане жената жива. Речено-сторено, но след това и двамата я поискаха.
Е, господа, кажете ми сега, кому тя принадлежи? "
При това девицата не можа да се въздържи и каза: „Мисля, че вместо да науча повече, аз сама
попаднах в мрежата. Сега искам да чуя дали има и други истории. "
„Така е ", отговори трети, „ по-голямо приключение от това, което ми се случи, още не е
разказано. Като младеж обичах една почтена девойка. За да постигна любовната си цел, аз помолих
една стара бабичка да ме заведе при нея. Така се случи, че точно тогава дойдоха братята на
девицата и като видяха, че сме тримата сами, така се разгневиха, че искаха да ме убият. Но понеже
много им се помолих, накрая трябваше да се закълна, че ще взема всяка една от тях за жена за по
една година. Кажете ми сега, господа мои, коя да взема първо, старата или младата? "
На тази загадка всички се смяхме много. Въпреки че някои разискваха случая, шепнейки, никой
ни желаеше да вземе отношение. След това започна четвъртият: „В един град живяла една честна
жена благородничка, която всички много обичали, но най-вече един млад благородник, който очаквал
от нея прекалено много. Накрая тя му изпратила следното съобщение: Ако я заведе през студената
зима в една красива зелена градина с рози, молбата му ще бъде удовлетворена, а ако това не му се
удаде, да не й се мярка повече пред очите. Благородникът пребродил целия свят, за да намери някой,
способен да му помогне, докато накрая открил един стар човек. Старецът му обещал да направи
исканото, ако получи половината от богатствата му. Младият мъж обещал да изпълни това и
старецът от своя страна извършил чудото. Така благородникът поканил в градината споменатата
жена, която, противно на очакването си, намерила всичко зелено, приятно и топло. Тогава тя си
спомнила за своето обещание, но пожелала само още веднъж да се върне при съпруга си, на когото
със сълзи и въздишки изплакала мъката си. Понеже той се убедил в нейната вярност, я изпратил
обратно, за да задоволи желанието на нейния любим, който бил положил толкова много усилия да я
спечели. Благородникът, от своя страна, бил толкова трогнат от почтеността на съпруга, че счел
за грях да докосне една толкова възвишена жена. И така, той с почит и уважение я изпратил да се
върне обратно вкъщи при своя съпруг. Старецът, като узнал за верността на тези двамата и
понеже не желаел да остане по-назад, върнал обратно имотите на благородника и си заминал.
Сега аз не зная, скъпи господа, кой измежду тях е доказал най-голяма вярност."
Сега ние останахме със затворени уста. Дори и девицата не пожела да отвърне нищо друго и
каза само: „Нека някой друг господин да продължи ". Затова и петият, без да се бави, започна:
„Драги господа, аз не желая да ви отегчавам. Чия радост е по-голяма, тази на човека, който вижда
онова, което обича или на онзи, който само си спомня за него?" „Този, който го вижда", каза
девицата. „Не", отвърнах аз, поради което се надигна препирня. Сега шестият извика: „Драги
господа, аз трябва да си взема жена. Сега пред мен се намират една девица, една омъжена жена и
една вдовица. Ако ми помогнете да се освободя от това колебание, после ще се опитам да изгладя
вашия спор."
„Това все още е добре", отговори седмият, „когато имаш избор. При мен работата е друга. На
младини обичах от цялото си сърце една красива и почтена жена и тя мен - също. Но поради
съпротивата на нейните приятели ние не можахме да се оженим. Затова тя бе омъжена за един
също така честен и приличен момък, който се отнасяше към нея с уважение и любов. Един ден тя
получи непоносими родилни болки, които толкова я изтощиха, че хората я помислиха за умряла.
Затова тя бе погребана с голяма траурна тържественост. Тогава си помислих: „ След като тази
жена не ми принадлежеше приживе, то поне сега да я прегърна и целуна като мъртва. " Така аз взех
със себе си моя слуга и той през нощта я изрови от гроба. След като отворих ковчега, аз я взех в

www.spiralata.net 114
прегръдките си, докоснах сърцето й и почувствах, че то леко трепна, след което движението му от
моята топлина постепенно се усили, докато накрая разбрах, че тя е жива. Така я заведох в пълна
потайност в къщата си. След като стоплих тялото й с една разкошна билкова баня, аз я доверих на
майка си и след известно време съживилата се роди едно хубаво момченце. След два дни, тъй като
тя много се чудеше, аз й разказах всичко, с молба в бъдеще да сподели брачното ложе с мен. Тя обаче
много се натъжи, защото това би причинило мъка на нейния съпруг, който се бе отнасял към нея с
много любов и уважение. Но така, както стояха нещата, тя смяташе, че дължи любов както на
единия, така и на другия. След два месеца - тъй като трябваше да заминавам - аз поканих мъжа й на
гости. Между другото го попитах дали би приел отново покойната си съпруга, ако тя би се върнала
при него. Той потвърди, като плачеше със сълзи. Тогава аз доведох жена му заедно с момченцето,
разказах му всичко и го помолих да признае моя брак с нея.
След дълги спорове той не успя да ме убеди да се откажа от правата си и трябваше да ми
остави жената. Сега спорехме само за сина. "
Тук девицата го прекъсна и каза: „Аз се учудвам, че вие сте искали да удвоите страданието на
покрусения мъж. "
„Как така", отвърна онзи, „нима нямах никакви права?" Между нас избухна спор по въпроса.
Повечето смятаха, че той е постъпил правилно. „Не", каза той, „аз му дарих и двамата - неговата
жена и сина му. Кажете ми сега, драги господа, моето красноречие ли бе по-голямо, или това на
мъжа? "
Тези думи така оживиха девицата, че тя нареди в чест на тези двамата всички да бъдат
почерпени с по едно питие. В резултат на това гатанките на останалите малко се объркаха, така
че не съумях да ги запомня всичките. Сещам се още за една такава. Един разказа, че преди няколко
години познавал лекар, който си купил дърва и се отоплявал с тях през цялата зима. Но като дошла
пролетта, той продал дървата и отоплението му излязло безплатно. „Това наричам аз изкуство",
каза девицата, ,, но сега времето изтече ". „Да ", каза моят приятел, „ който не успее да разгадае
всички гатанки, нека да съобщи това на всички останали с вестоносец. Аз смятам, че решението не
бива да бъде скрито от никого. "

Противоположната поляризация
Сега ние се намираме пред една много трудна задача, а именно - да обясним въведението към
тази глава на Алхимичната сватба. Ние не мислим, че при нашата работа за Духовната школа е
трябвало някога да обясняваме поредица от така ясно говорещи любовни истории; но въпреки това не
бива просто да подминем тази част от Алхимичната сватба. Освен това на вас, както се надяваме,
бързо ще ви стане ясно, че в тези привидно любовни истории е скрит под повърхността на
привидността един много дълбок смисъл. От този факт може да се заключи, че авторът на
Алхимичната сватба трябва наистина да е имал много важни причини да скрие това, което определено
не е за ушите на недостойните. Сега ние ще се опитаме да постигнем едно задълбочено разбиране на
нещата.
Представете си, че една част от човечеството, ръководена от новото душевно състояние, успее да
осъществи абсолютно равновесие на своите астрални сили. Освободена по този начин, Божията любов
ще се излъчи отвътре върху всичко и всички като равномерно сияние. Както се подразбира от нашите
предишни обяснения, като последица от това участниците в тази група ще реализират и докажат
груповото единство. Защото чрез влиянието на Божията любов всички, които я приемат на базата на
новото душевно състояние, ще бъдат свързани и сплотени в едно единство. Чрез това се развива едно
съвсем друго отношение между двата пола - между мъжа и жената, които ще намерят своето истинско
предопределение.
Следователно, когато един ученик унищожи астралния си хаос или, както се казва в
Алхимичната сватба, - постигне познание в глобуса, и като душевен човек е запален в Божията любов
и равномерното излъчване върху всичко и всички се появи, той застава пред един проблем, който се
нарича добродетел. След любовта винаги следва добродетелта. Или по-добре казано: до любовта стои
добродетелта. Затова в Универсалното учение се говори за Пътя на тайнствената добродетел. Това

www.spiralata.net 115
означава: когато това могъщо, ново състояние се пробуди в кандидата и тази нова сила на любовта
получи власт над него, тогава от това произлиза една съвсем нова житейска практика, която може да се
нарече добродетел. Тогава се появява един божествен закон, с чиято помощ и под чието ръководство
любовта трябва да бъде излъчена, изявена и приложена. В природата на смъртта хората трябва да се
съобразяват с правилата и ограниченията на този закон, ако желаят любовта да се превърне в
благословия. Този закон е добродетелта, тайнствената добродетел.
Когато нещо е годно, то е добро. Добродетелният човек е един добър човек. Този закон на
Добродетелта, между другото, изисква следното: никой няма право чрез постъпките си, независимо
поради какви причини, да вреди на другия и да го огорчава. Никой няма право да причинява тъга и
сърдечна мъка на другите, дори и ако при това изхожда от любов.
В Живото душевно състояние законът на Добродетелта е също така естествен, както и законът на
Любовта. При природното състояние това не е толкова естествено, защото диалектичният човек се
намира в едно извънредно сложно състояние на грях и объркване и в астралното му тяло цари хаос.
Затова кандидатът, който живее още в природно роденото състояние и въпреки това е облагороден за
сватбената зала, трябва да се съобразява ежедневно, дори ежечасно със закона на Добродетелта. Този
закон на Добродетелта трябва да се закотви в цялата личност като една вътрешна спирачка за всички
състояния на съществото. Този, който не може да борави със спирачката на добродетелта, може един
ден да бъде унищожен или, както вече казахме, да нарани мнозина. Всяка грешка в това отношение си
отмъщава. И ние спокойно можем да кажем, че точно проблемът за добродетелта е ахилесовата пета в
човека.
Добродетелта намира приложение в много аспекти на живота и трябва да се докаже напълно в
кандидата. Но най-важното при това е пълното регулиране на отношенията между мъжа и жената.
Определящи норми за това регулиране трябва да бъдат любовта и добродетелта. Сега вие добре ще
разберете защо не се впускаме в подробни обяснения на сложните обстоятелства и жизнени
отношения, които се изявяват в смъртната природа, в полето на напрежение между двата пола, и върху
които биха могли да се напишат хиляди кратки разкази. Това не е и смисълът на кратките разкази,
които намираме в Третия ден. Ние сега ще се опитаме да обясним истинското им намерение.
Душевният човек - ние естествено изхождаме от тази база - търси по силата на съществото си
колективна работа, той зависи от нея. Чрез Любовта, която е над всичко и над всички, тази взаимна
работа е нещо естествено. Тя може да се отнася както до човечеството, така и до една раса, народ,
група или дори до отделни хора.
Логосът е създал нещата така, че ако човечеството желае да придобие сила, то трябва да приложи
„противоположната поляризация", т.е. взаимната работа между мъжете и жените трябва да се приложи
в съвършено равноправие. Телата носители на мъжката личност имат различна поляризация от тази на
женската личност. Мисловното тяло на мъжа е отрицателно поляризирано, а при жената -
положително. Астралното тяло на мъжа е положително поляризирано, при жената - отрицателно.
Етерното тяло на мъжа е отрицателно поляризирано, при жената - положително. Физическото тяло на
мъжа е положително поляризирано, при жената - отрицателно.
От това следва, че за мъжа и за жената са необходими различни области на изява. Освен това се
доказва, че точно чрез противоположната поляризация може да се постигне една добра взаимна
работа, една уравновесеност в служба на свещеното Братство. Ако при това единият от половете
прекрачи границите на своята област, тогава винаги възникват трудности и усложнения. Тогава мъжът
става немъжествен, а жената - неженствена. Тогава работата върви трудно или дори се забавя.
Да дадем един пример. Понеже мисловното тяло на мъжа е отрицателно поляризирано, т.е.
възприемащо, той е възприемчив за въздействия. Тъй като мисловното тяло на жената е положително
поляризирано, т.е. излъчващо, женският разум е "по-разумен" в тази природа, но и по-ограничен.
Астралното тяло на мъжа е извънредно огнено и динамично. Астралното тяло на жената е
възприемащо и затова - отворено за влияния. Етерното тяло на мъжа е възприемащо, етерното тяло на
жената, напротив - излъчващо, създаващо, докато при двете физически тела отново е обратно: при
мъжа - излъчващо, творческо, при жената - възприемащо.
И при двамата излъчващият принцип е създаващ, а възприемащият принцип - раждащ. Поради
отрицателно поляризирано си мисловно тяло мъжът в Гносиса е по-възприемчив за непосредственото

www.spiralata.net 116
излъчване на Духа, който е позитивен. Чрез своето положително поляризирано мисловно тяло жената
в Гносиса е възприемчива за светлината и силата на Душата, която е негативна.
Затова Духът се смята за мъжки, а Душата - за женска. Затова Духът представлява бащиният
аспект, а Душата - майчиният аспект. На това универсално учение за половете в течение на вековете
бяха нанесени тежки щети. Така става ясно, че двата пола се нуждаят абсолютно един от друг и че
трябва да работят взаимно с извънредна интелигентност, за да могат областите на техните задачи да си
взаимодействат хармонично. Това взаимодействие трябва да се осъществи съобразно обяснените
правила на любовта и добродетелта. В това отношение в света цари огромно объркване, от което за
двете страни е възникнало неизказано страдание. Но ние не желаем сега да говорим за тях. Сега за вас
е важно, въз основа на обяснението за противоположната поляризация при мъжа и жената, да
подложите дълбоката мъдрост, скрита в него, на едно основно изучаване и изследване и да приложите
тези знания във вашето жизнено поведение. На всеки мъж и на всяка жена е дадено да вземе участие
във взаимната работа на голямата душевна общност. Това обаче няма нищо общо със земния брак и
неговата проблематика, въпреки че едното не изключва непременно другото.
Накрая ние желаем да се спрем още върху това, че в
жизнения път на човека - и това всъщност е значението
на късите разкази и загадки в Алхимичната сватба - много кармични връзки са преплетени една с
друга. С други думи, тези кармични връзки събират хората заедно и те са длъжни, в съответствие с
това, да вземат решение и да реагират. При всички случаи пълноценният кандидат на гностичните
мистерии ще вземе становище и ще се реши да действа, при което винаги ще подчини своя аз, все едно
по какъв начин, на най-висшите интереси на отделните други личности или на общността, и то в
съответствие с правилата на тайнствената добродетел.
Ако се съобразявате с този закон, цялото ви страдание относно една евентуална, ограничена
жертва ще се превърне във възвишена, чиста радост. Защото вашето страдание е временно, но
победата на Душата е вечна!
Междувременно започна благодарствената молитва.
Ние всички станахме, сити и доволни. Аз бих желал обслужването и храната винаги да са
такива. След като се разходихме малко из залата, девицата ни попита дали желаем да започне
сватбата. ,,Да, благородна и добродетелна девице", каза един. След това тя тайно отпрати
нанякъде един паж, но продължи разговора с нас. Тя се държеше толкова свойски с нас, че аз си
позволих да я попитам как й е името.
Девицата се усмихна на моята дързост, но не го издаде, а отговори: „ Моето име съдържа
петдесет и пет и въпреки това само осем букви; третата е третата част от петата; ако се
прибави след това към шестата, се получава едно число, коренът на което, събран със стойността
на първата буква, вече е по-голям, отколкото самата трета, и е половината от четвъртата. После
петата и седмата са еднакви, първата и последната - също. Те, събрани заедно с другите, се
равняват на шестата, която е само с четири по-голяма от третата, умножена по три. Сега
кажете ми, господине мой, как се казвам? "
Отговорът й беше достатъчно усукан, но аз още не се предавах и казах: „Благородна и
добродетелна девице, не може ли да узная поне една единствена буква? „Да ", каза тя, „това е
възможно". „Каква числена стойност има тогава седмата буква?", попитах аз. „Тя отговаря на
броя на събраните тук господа ", отвърна тя. Това ми бе достатъчно и аз лесно открих нейното
име. Тя остана много доволна от това и обеща, че ще ми бъдат разкрити още повече такива неща.

Девицата Алхимия
Ние вече подробно ви обяснихме какво представлява пътят на тайнствената добродетел според
Универсалното учение. Трябваше да говорим за него, защото Алхимичната сватба на Християн
Розенкройц в Третия ден изрично подчертава неговата важност и дори го поставя като условие, за да
може да се проникне по-дълбоко в същността на алхимичната сватба. Ние можем без преувеличение
да установим, че тази глава не само е най-забулената от всички части на Алхимичната сватба, но че и
точно поради това тя се занимава с един от най-важните аспекти. Пътят на тайнствената добродетел е
ключът към постигане на целта.

www.spiralata.net 117
 Всички събрали се в Храма на посвещението, които по време на третия ден участват в тайната
вечеря, са кандидати, твърдо решени да вървят по Пътя. Те са изпълнили елементарните условия,
издържали са изпита на седемте тежести, освободили са се от цялата си егоцентричност и новата душа
в тях е родена. Те са се сбогували с нисшия живот, което доказва тяхното присъствие в знатното
общество. По време на разговорите, които се водят на масата, трябва да се покаже дали те проникват
до същината на всевладеещия път на тайнствената добродетел.
От разговорите на масата и от разказите на обществото се оказва, че присъстващите познават
този път и че са готови да поемат върху себе си неговите последици. И когато предводителката на
масата задава въпроса дали господата желаят да започне сватбеното тържество, те отговарят
позитивно: Да, благородна и добродетелна девице. И за да се подчертае изрично още веднъж
извънредната важност на пътя на тайнствената добродетел, в отговор на въпроса на Християн
Розенкройц, името на девицата му се разкрива по завоалиран начин. Това име е Алхимия, което
разбира се ни се струва много познато; защото под това име ние, между другото, разбираме понятието
трансфигурация. Който желае да осъществи в себе си трансфигурацията, трябва да започне с един
истински алхимичен процес на превръщане. Невъзможно е такъв процес да бъде започнат само на
базата на обикновен интерес или решение. Не, за този процес в кандидата трябва да са създадени
определени предпоставки, една съвкупност от условия, които, взети заедно, образуват една сила, която
се нарича Алхимия.
Тази сила е като една девица - тя предлага една възможност, но в неосъществената си част е само
обещание.
Вътрешната алхимическа възможност ученикът получава след своето себеотдаване на Розата на
сърцето чрез душевно новораждане, като в това ново душевно състояние той бива свързан със седемте
лъча на Духа, т.е. със седемте тежести, чието тегло трябва да издържи и изпълни техните изисквания.
При такова жизнено съществувание в целия микрокосмос и в дихателното поле възниква едно
ново астрално състояние, един алхимичен синтез от сили, който не оставя нищо, намиращо се в
микрокосмоса, неосветено. Тогава е възникнала и необходимостта от трансфигурация и кандидатът не
само може, но дори е длъжен да й отговори.
Когато това ново основно състояние е създадено, кандидатът е направил своята първа стъпка по
пътя на тайнствената добродетел. По този път човек може да върви изключително само от любов и
добродетел. Тази любов е от Бог, тя е самият Бог. Тя се излъчва от втория лъч на Седморния дух и чрез
чистата астрална субстанция се превръща в светлина в системата на микрокосмоса.
В Библията се казва: „Бог е Дух. Бог е Любов. Бог е Светлина." Откривате ли сега това в
обяснения тук алхимичен процес? Душата бе родена, така да се каже, „отдолу", и в системата бе
създадено и се разви едно ново състояние. Тогава се явява Духът, който е Любов и носи Светлина.
Докато в тази светлина процесът продължава да се развива, тайнственият път на добродетелта се
доказва. Тази добродетел означава едно напълно ново жизнено поведение, което вече не притежава
нищо от природата на смъртта и действа в пълно съответствие с вече обяснената противоположна
поляризация на половете.
Сега вие може би разбирате, че пътят на тайнствената добродетел се отнася до по-нататъшното
алхимично превръщане в кандидата, и то на базата на новото състояние, ръководено от съзнанието.
Когато алхимията е във вас, тя не предизвиква един автоматичен процес. Вие трябва да следвате с
цялото си съзнание, твърдо решен и много позитивно настроен, тази алхимична сила. Колко прекрасно
е, че сега Алхимичната сватба ясно насочва вниманието ви към своя въпрос: Желаят ли сега господата
сватбата да започне?
Ако кандидатът, твърдо решен, отговори с „Да", тогава той трябва да разбере също така, че
водещата сила в него се казва Алхимия и че след като веднъж я е призовал, той вече не може да
отблъсне назад една такава сила. Тогава той трябва да реагира - позитивно или негативно. Защото ако
човек не живее в новото жизнено поведение, тогава от тази божествена сила на любовта, която сам е
призовал, в неговата система не възниква процес на превръщане, не възниква алхимичен процес, а
един процес на разрушение - естествен процес на угасване и разлагане, само че с увеличена скорост.
Такива усложнения можете да откриете във вашето обкръжение. Примерите са очевидни. Вие
сигурно познавате хора от личен опит, от историята или от разкази, които са били пример за

www.spiralata.net 118
спонтанно себеотдаване и самоотверженост. Можете да бъдете сигурен, че всички, които по време на
своето съществуване са водили такъв чист и себеотдаен живот, са събудили до известна степен
истинската душа и по този начин са станали донякъде възприемчиви за въздействието на седемте лъча
на Седморния дух.
В този случай в тях се освобождава алхимичната сила, без те да я забележат и да узнаят нещо за
тази възможност, дори и никога да не са чували за по-висш освобождаващ живот или за тайнствения
път на добродетелта. Следователно тези хора продължават да вървят по пътя на доброто, но по
напълно диалектичен начин. Чрез това те привличат в своя живот болката, но не тази на
пречистващото превръщане, а на безполезното разрушение. Чрез това могат, между другото, да се
причинят също и разрушаващи клетките болести, защото най-висшият смисъл на живота не е бил
разбран и призованите могъщи освобождаващи сили не са намерили подходяща жизнена база, върху
която могат да се развият освободителните процеси.
Ако се осмелим да предположим, че сте ни разбрали правилно, че сте влезли в Храма на
посвещение, че родената от Дух, любов, светлина и себеотдаване Алхимия ви е срещнала и че сте я
познали, поради което ви се задава въпросът: „Желаете ли сватбата да започне?", и че сте отговорили
от цялото си сърце с „Да", то сега ние ще можем да изучим последиците от това потвърждение.
Междувременно няколко девици вече се бяха приготвили и се приближаваха с голямо
великолепие. Две млади момчета осветяваха пътя пред тях. Единият имаше весело лице, светли очи и
правилни черти. Другият изглеждаше да е малко гневен - каквото поискаше, трябваше да стане,
както разбрах по-късно. След тях вървяха четири девици. Едната гледаше целомъдрено към земята и
имаше смирени жестове. Другата също беше скромна и срамежлива девица. Третата се ужаси от
нещо, когато влязоха. Както разбрах, тя не можеше да остане, защото сме били прекалено весели.
Четвъртата донесе няколко букетчета, за да покаже своята любов и щедрост.
След четирите дойдоха други две, които бяха облечени още по-разкошно и красиво. Те ни
поздравиха с изискани жестове. Едната носеше синя рокля, обсипана със златни звезди, а другата —
зелена с червени и бели ивици. На главите им се развяваха красиви кърпи, които много добре им
стояха. Накрая дойде една сама, която носеше на главата си малка коронка и гледаше повече над
себе си, към небето, отколкото към земята. Ние си помислихме отначало, че тя е булката. Но се
оказа, че не е, въпреки че по достойнство, богатство и положение далеч я надминаваше и по-късно
управляваше цялата сватба.
Сега ние последвахме действията на нашата девица и паднахме на колене, въпреки че тя се
държеше много смирено и богобоязливо. Тя подаде на всеки ръката си и ни предупреди да не се чудим
много, защото това бил един от най-малките й подаръци и че е необходимо да обърнем очите си към
Създателя, да се учим да познаваме в това неговото всемогъщество, да продължим да вървим по
пътя, по който сме тръгнали, и да се възползваме от такива милости за слава на Бог и за доброто на
хората. Нейните думи бяха съвсем различни от тези на нашите малко по-светски девици и ме
пронизаха до мозъка на костите. „А ти", обърна се тя към мен, „си получил повече от другите и
гледай да дадеш също така повече. " Тази проповед ми прозвуча много странно.
Като видяхме девиците с музиката, ние помислихме, че трябва вече да танцуваме, но времето
за това още не беше дошло. Впрочем, тежестите, за които разказах, се намираха все още там.
Затова кралицата (която още не познавах) заповяда на девиците да вземат по една тежест. На
нашата девица обаче даде своята, която бе последната и най-голямата, след което им каза да я
следват. Нашата царственост беше по-малка, защото аз забелязах, че нашата девица е прекалено
добра към нас и че не бяхме оценени чак толкова високо, колкото някои си бяха въобразили. И така,
ние я следвахме в определения ни ред. Заведоха ни в първите покои и там нашата девица закачи най-
напред своята тежест. При това звучеше една хубава духовна песен.
В тези покои нямаше нищо ценно, освен няколко красиви молитвени книги, които не бива да
липсват. В средата имаше поставка, много удобна за молитва. Там коленичи кралицата и ние
трябваше да коленичим в кръг около нея и да повторим следната молитва, която една от девиците
прочете от една книжка: „ Нека тази сватба да бъде за слава на Бог и за наша полза ". След това
отидохме в други покои, където първата девица също закачи своята тежест, и продължихме така,
докато всички церемонии бяха изпълнени. След това кралицата отново подаде на всеки един от нас

www.spiralata.net 119
ръка и се оттегли с девиците.
Нашата предводителка остана още малко при нас. Но тъй като вече беше два часът през
нощта, тя не желаеше да ни задържа повече. Струваше ни се, че на нея и е много приятно да бъде с
нас. Тя ни пожела лека нощ и спокоен сън, като се раздели с нас приятелски и сякаш без особено
желание.
Нашите пажове бяха известени да ни разведат по стаите и останаха при нас, за да ни
служат, ако нещо ни е необходимо, като за всеки имаше отделно легло. Моята стая (за останалите
не зная) беше царски обзаведена с красиви килими и картини. Преди всичко обаче ми допадаше най-
много моят паж, защото той беше извънредно красноречив и толкова вещ в изкуствата, че аз заспах
чак към три и половина. Това беше първата нощ, през която можах да спя спокойно, но въпреки това
един кошмар не ме остави на спокойствие. Цяла нощ се занимавах с една врата, която не можех да
отворя. Накрая това ми се удаде. С такива фантазии си отлетя времето, докато най-накрая се
събудих, когато почти бе настъпил денят.

Десетте нови сили

Ние обяснихме подробно коя сила се олицетворява от предводителката на алхимичната сватба, а
именно - силата, наречена алхимия. Тя е родена и създадена от Духа чрез любов и себеотдаване. Тя е
новата астрална сила, която осъществява цялата трансфигурация. Тази сила трябва непременно да се
намира в кандидата, ако той желае да върви с успех по пътя на тайнствената добродетел.
Сега в залата се появява цяла редица от нови личности, девет на брой: двама мъже и седем жени.
В светлината на новата астрална сила се изявяват девет нови силови линии - две много позитивни
излъчвания на творческата, осъществяващата сила, и седем негативни, възприемащи излъчвания на
раждащата сила. За да анализира тези девет аспекта, Алхимичната сватба ни разказва:
Единият младеж е изящен и красив, докато другият изглежда динамичен и рязък. От четирите
девици първата е целомъдрена и смирена, втората - скромна и срамежлива, третата - смутена, а
четвъртата сияе цялата от любов. След това идват две девици, които са облечени още по-разкошно.
Едната носи небесносиня рокля, обсипана със златни звезди, докато другата е облечена цялата в зелена
дреха, украсена с червени и бели ивици. Накрая идва една девица с корона на главата, чийто поглед е
насочен повече към небето, отколкото към земята. Тя е кралица и произнася едно кратко слово:
„Вдигнете очите си към Създателя и Неговото всемогъщество. Продължете да вървите по започнатия
път и се ползвайте от Божията милост за Негова чест и за спасение на човечеството." А на Християн
Розенкройц тя казва: Ти си получил повече от другите и затова трябва също повече да дадеш.
Сега ние искаме да открием какво искат да ни кажат тези девет аспекта и започваме с последния.
Кралицата, която се появява тук, не е младоженката - новородената душа, въпреки че далеч я
надминава по чест, богатство и положение, и както се вижда по-късно, ръководи също цялата сватба.
Тази кралица олицетворява една истинска кралска сила, а именно - новата астрална сила на
пречистеното астрално тяло, което чрез пречистването е освободено от твърде греховното астрално
поле на тази природа. Това е свързаната с новата воля сила, динамизираща целия процес, който трябва
да бъде осъществен от новородената душа. Новородената душа не бива да се бърка с обикновеното,
природно родено диалектично съзнание. Новородената душа изявява едно ново съзнание извън
обикновеното диалектично съзнание. Затова новата астрална сила, наречена Кралица, предупреждава
кандидата непременно да продължи да върви по започнатия от него път.
По-нататък виждаме, че душата като ядро притежава още седем аспекта. Розата притежава седем
аспекта, седем листчета. Едно от тях е алхимията, защото чрез пробуждането на Душата се
освобождава новият астрал. Освен това, тук е и новата липика - новото магнитно небе. Тази сила се
явява облечена в синя светлина, обсипана със златни звезди. Това са златните магнитни точки като
знаци на ауричното и кармично чистене.
Чрез тази нова липика възникват нови възможности и се освобождават нови сили за
осъществяването на новия живот. Затова за девицата, символизираща този аспект, се казва, че е
облечена в зелена дреха - цвета на надеждата, украсена с червени и бели ивици: сияйно бяло за
непознаваемото Божество, на което служи кандидатът, и червено - за динамичната енергия.
От това могат да се изявят още четири аспекта - четири, защото тук се говори за четириъгълника

www.spiralata.net 120
на строенето. Строежът още не е издигнат, но строителните елементи са налице, а условията се
изясняват. Затова съответните четири аспекта са чисти и сияещи от любов, но са и същевременно
скромни и срамежливи, защото строежът все още предстои.
Следователно Душата като ядро на Розата притежава седем помагащи служители, включително и
Алхимия. Двамата младежи, които осветяват пътя пред тях, ни насочват към разбирането, че делото
действително се осъществява, че тази седемлистна Роза сега започва да разцъфтява, че на работната
площадка наистина се намират строители. Първият младеж, с красива фигура и лице, е прототип на
строенето, защото той е Планът, който трябва да бъде осъществен в живата душа. Вторият младеж е
самият изпълнител, символ на Динамичната енергия, освободена в новите възможности, човек повече
на действието, отколкото на приказките.
Така след изявата на Алхимия се появяват Душата и деветте нови сили. Заедно, те образуват
числото десет - числото на възможността за изпълнение. Великото, свещено дело може да бъде
извършено. Така завършва подготовката. Сега трябва да се изпълни още една задача. Седемте тежести,
които в познатия ни вече ритуал на претеглянето служеха за присъда, за един изпит, сега трябва,
поради зареждането им с нови възможности, да бъдат занесени за съхранение на техните истински
места. Затова всяка една от седемте девици, ръководена от Душата, взема по една от тежестите, за да я
занесе на определеното за това място за съхранение: седем тежести - седем места на съхранение.
Душата влиза във всичките седем. Също и натоварената с тежест Девица влиза във всичките седем
места. Разбирате ли това могъщо дело? Седемте места за съхранение съответстват на седемте мозъчни
кухини. Във всяка от тях бива закотвен един от лъчите на Седморния дух и бива свързан с един от
аспектите на Душевната роза.
Така силите на Духа и силите на Душата се обединяват в голямата работилница. Така в храма на
най-съкровените дълбини Духът и Душата потенциално и принципно вече са осъществили свещената
сватба. Това, което сега трябва и може да се извърши, е голямото превръщане - построяването на
новото тяло, на новото телесно състояние. Така вие откривате, че седморният светилник в главата гори
с една нова и чудна светлина - със светлината на новото утро.
Така завършва Третият ден на Алхимичната сватба. Първият ден е Денят на призоваването,
Денят на намирането на Храма. По време на втория ден Храмът най-напред се явява като Храм на
присъдата. По време на току-що обяснения Трети ден съдът изчезва и Храмът се превръща в едно
истинско място на посвещение, място, където всички необходими сили и инструменти се поставят на
техните места.
Сега настъпва нощта. Времето на спокойствието се спуска над мястото за служба. Това е
тишината на подготовката, по време на която Християн Розенкройц бива преследван от един
неприятен кошмар: той се мъчи с една врата, която в началото не успява да отвори, но по-късно се
поддава на напора му и се отваря.
Вратата ни насочва към факта, че в цялата система на алхимичната трансмутация се намира едно
слабо място. Силите на Духа и Душата ще трябва още дълго да се ползват от съществуващата
природна личност, която все още упражнява повече или по-малко съпротива. Затова грижата, която
измъчва Християн Розенкройц през нощта между третия и четвъртия ден, не е без причина. Всички
приети сили трябва да бъдат употребени без остатък, за да може вратата да се отвори и да се задържи
отворена.
И това винаги е възможно с помощта на гореспоменатите двама младежи: със силата на идеята,
на Плана, и със силата на Динамичната енергия, която на тази степен се намира на разположение на
всеки кандидат.

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
Атом на Духовната искра: Виж Роза на сърцето.
Гносис: а) Диханието на Бог, Лотосът, изворът на всички неща, който се изявява като Дух,
Любов, Светлина, Сила и Универсална Мъдрост;
б) Универсалното братство като носител и изява на Христовото излъчващо поле;
в) Живото познание, което е от Бог и е във Бог, откриващо се на онези, които чрез душевно
новораждане са влезли в светлинното раждане на Бог (това е пимандричното състояние на

www.spiralata.net 121
съзнанието).
Диалектика: Сегашното жизнено поле на човечеството, в което всяко нещо съществува
неразривно и се изявява само със своята противоположност — ден и нощ, светлина и тъмнина, радост
и скръб, добро и зло. Така посредством този фундаментален закон в този свят всичко подлежи на
непрекъсната промяна и унищожение, раждане, разцвет и упадък. Поради това нашето жизнено поле е
област на преходното, на болката, разрушението, на болести и смърт. Погледнато от по-висша гледна
точка, законът на диалектиката е същевременно и закон на Божията милост. Чрез непрестанната
разруха и подновяване се предотвратява и окончателната кристализация на човека, т.е. неговият
окончателен упадък. По този начин на микро-космоса се дарява винаги една нова възможност за изява
и с това - шанса да познае целта на живота си и,чрез трансфигурация (новораждане от Вода и Дух), да
тръгне по пътя на завръщането.
Дихателно поле: Дихателно поле, или полето на изява, е силово поле, в което се осъществява
живота на личността. То е свързващото звено между ауричното същество и телата на личността. В
своята дейност на привличане и отблъскване на сили и вещества в полза на живота и поддържането на
личността, то се намира в пълна хармония с нея.
Духовна душа: Пътят на ендура, пътят на ученичеството в една гностична духовна школа, който
на първо място има за цел да събуди истинската безсмъртна душа от нейното латентно състояние.
Когато тази душа се пробуди от смъртния си сън, се осъществява възстановяването на връзката с
Универсалния дух. Тази възстановена връзка между Духа и Душата, между Бог и човека се доказва в
славното възкресение на Другия, в завръщането на изгубилия се блуден син, на истинския човек в
Бащиния дом. Душата, която може да отпразнува това свързване, обединение с това, което в
египетския гносис се нарича „Пимандър"(Pymander, Poimandres), е Духовната душа. Това е единството
Озирис(Дух) - Изида (Душа), Христос- Иисус, Баща и Син, а на сватбата на Християн Розенкройц -
Небесният жених с неговата Небесна булка.
Духовна школа: Мистерийната школа на Христос Йерофант.
Еони: Чудовищни образувания от несвещени природни сили, които с течение на времето са
възникнали чрез безбожния живот (мисли, желания, чувства) на падналото човечество. Като създания
на човечеството, които се намират извън всякакъв контрол, те го държат в плен и образуват
непреодолимите себеутвърждаващи сили, като принуждават човечеството да върви по създадените от
самото него пътища. По този начин те държат човечеството завързано за колелото на диалектиката.
Живото тяло: Виж Царството.
Златна глава: Най-висшият аспект на Живото тяло на Младия гносис. Златната глава
принадлежи към областта на вътрешните степени на Седморната мистерийна школа. Тя е полето на
възкресението, наречено още Ново жизнено поле.
Златната сватбена дреха: Светлинната дреха на новородената в Гносиса Душа, която чрез това
е приготвена за обединението с Духа. С други думи: Алхимичната сватба може да започне, булката е
приготвена, за да влезе в сватбената зала.
Змийски огън: Душевният огън, огънят на съзнанието, локализиран в гръбначния стълб.
Килим: „Остани на килима"- обозначение за вътрешното поведение на ученика, който с пълна
сериозност, всеотдайност и издръжливост желае да осъществи в себе си Петорния универсален гносис
- един петорен вътрешен път, който намира своето коронясване в Алхимичната сватба на Християн
Розенкройц.
Липика: Ауричното същество, или Липиката, олицетворява сумата на силите, стойностите и
обвързаностите като резултати от животите на различните личностни появи в полето на изява. Всички
тези сили, стойности и обвързаности образуват заедно светлините, съзвездията на микрокосмичното
небе. Тези светлини са магнитни фокуси и в съответствие с вида си определят структурата на
магнитното поле, т.е. вида на силите и веществата, които биват привлечени в микрокосмическата
система от атмосферата, с което те попадат също и в личността. Следователно видът на тези светлини
съответства на личността. Промяната на личността трябва да бъде предшествана от една съществена
промяна на микронебето, а това е възможно само чрез саможертвата на егото, на пълното разрушаване
на аза.
Микрокосмос: Човекът като minutus mundus (малка вселена), малък свят, представлява една

www.spiralata.net 122
сложна кълбовидна жизнена система, в която отвътре навън се различават: личността, полето на изява,
ауричното същество, седморното магнитно духовно поле. Действителния човек е един микрокосмос.
Това, което в този свят се разбира под „човек“ е само тежко осакатената личност на един дегенерирал
микрокосмос. Нашето днешно съзнание е едно личностно съзнание и затова то осъзнава само битието,
към което принадлежи.
Мистерийни планети: Освен като познатите на вас планети от нашата Слънчева система Уран,
Нептун и Плутон, в Гностичната наука те са известни като мистерийни планети. Мистерийните
планети се откриват в периоди от развитието на човечеството, в които една група от хора е узряла от
опитности за жътвата. В своето въздействие мистерийните планети са едно Божие ръкоподаване
накрая на един по-къс или по-дълъг Ден на изява, за да се помогне за спасяването на колкото се може
повече човешки души. Лъчевите сили на тези три мистерийни планети отново се усещат атмосферно и
в нашето време и те играят една важна роля при изпълнението на присъдата. Това означава, че те
атакуват всички човешки същества и ги подтикват към изява на вътрешното им състояние. Това
безлично демаскиране, от което никой не може да избяга, определя дали човек, при атмосферните
условия на осъществяващото се спасение, ще успее или не. Следователно не може да се говори за
някакво насилие или подбор. Собственото демаскиране, към което всеки човек бива принуден от
лъчевото въздействие на мистерийните планети, е определящо за всички без изключение. В течение на
времето, във връзка с развитието на човечеството, ще започне все повече да се усеща и възприема
въздействието на още три мистерийни планети, в зависимост от това до каква степен се развива
вътрешното желание за тяхната помощ. Внимателният читател ще разбере, че във времето, в което ние
сега живеем, силите на мистерийните планети ще представляват една безценна помощ за всеки, който
истински и искрено като Християн Розенкройц се стреми към алхимичната сватба.
Ново гностично царство: Гностичното астрално поле, образувано от чистата астрална
субстанция на Началото, построено от Младото гностично братство с помощта на Универсалната
гностична верига, на която то е последно звено. Чрез неговото въздействие в два свята (както в полето
на възкресението на шестата космическа област, така и в нашето жизнено поле на седмата космическа
област) по време на жътвата то помага на хората, които търсят наистина спасение, да влязат
посредством Живото тяло на Младия гносис в полето на възкресението. Живото тяло на Младия
гносис представлява за жътвения период „Ноевия ковчег", за който се говори в Книга„Битие" от
Библията. Това е построеното с помощта на Универсалната гностична верига Седморно тяло от
освобождаващи сили, в което жътвата на нашите дни ще бъде събрана и чрез него със сигурност ще
бъде занесена в хамбарите на Новия живот. Това е „кошарата на добрия пастир", за който се говори в
Новия Завет. С това Живото тяло образува за много кратко време един мост между двете космически
области. Новото гностично царство олицетворява всички сили, от които се нуждае ученикът, за да
може да премине по този мост към Живота. То възникна в Европа, за да се разпространи оттам по
целия свят. Затова неговият зов се отправя към цялото човечество.
Огледална сфера/земна сфера: Двете жизнени сфери на този преходен природен ред.
Материалната сфера е една област, в която ние живеем с нашата материална изява; Огледалната сфера
е областта, където, между другото, се осъществява процесът между смъртта на старата личност и
новосъздаването на една нова личност. Тази сфера се състои освен от така наречената адска сфера,
още от сферата на пречистването (чистилището) и от това, което природната религия и окултизмът
неправилно посочват като небе и вечен живот. Тези така наречени небесни сфери и тамошният живот
са подложени на преходност и временност, също както и животът в материалната сфера. Огледалната
сфера е, между другото, мястото за временно пребиваване на умрелите, което не означава, че
починалата личност получава нов живот; защото продължение на живота на четворната личност не
съществува! Само най-дълбокото ядро на съзнанието, така наречената Духовна светкавица, или
диалектическа искра, отново се приема за известно време в ауричното същество и образува основата
на абсолютно новата личност, която се построява чрез ауричното същество с помощта на бъдещата
майка.
Пимандър: Оживотворяващият Дух, който се изявява в новородения душевен човек (виж също
Духовна душа). Тази изява става по двоен начин: първо, чрез това, че седморното излъчване на ядрото
на микро-космоса приема форма, като навлиза в светилището на главата; по-късно, когато по този

www.spiralata.net 123
начин делото на духовното оздравяване е осъществено(станало възможно също и чрез саможертвата
на смъртната душа) чрез възкресението на Небесния човек- вътрешното Христово същество - от гроба
на природата, чрез праа тома, център на микрокосмическата земя. Следователно това развитие е
съвършено христоцентрично. След своя кръстен път Христос (снижаването на божествената светлина
в греховната, смъртна личност!) слиза в центъра на Земята, за да възкръсне от гроба, след като е
извършил там своето спасително дело.
Праатом , или Христов атом: Виж Роза на сърцето.
Природа на смъртта: Животът, истинският живот е вечно Битие! В днешното човешко
съществувание обаче цари законът на непрестанна промяна и разрушение. Всичко, което възниква тук,
още от първия момент на своето развитие се намира по пътя на упадъка. Оттук се вижда, че това,
което ние наричаме „живот", е само едно мнимо съществуване, едно битие на голяма заблуда. Затова е
глупаво и без всякакъв смисъл да се вкопчваме в земното, както прави почти цялото човечество.
Болката на разрушението, което намиращият се на пътя човек тук неизбежно толкова дълбоко изпитва,
и срещу която безполезно се противи, желае по най-бързия начин да го доведе до познанието, че не
тази природа на смъртта е определеното за него жизнено поле, а първоначалното адамитско жизнено
поле, наречено в Библията Царството Небесно. Неунищожимото във всяко същество желание за
сигурно, продължително щастие, вечен мир и любов, неговият копнеж за вечен живот произлизат от
намиращото се в него Първоначално жизнено ядро, от прапринципа на истинския безсмъртен човек.
От този праатом, или Христов атом, от това скрито царство чрез жизнена промяна в Гносиса този
безсмъртен, Истински човек може да възкръсне и да се върне в природата на Живота, в Бащиния дом.
Противоприрода: Диалектичното жизнено поле, в което падналото, разделеното от Бог, от Духа,
човечество живее в своеволие. В този свят, отделен от поставения от Бог космически ред, се разви
злото, което характеризира това жизнено поле във всичките му аспекти, едно зло, което човекът се
опитва да победи със същото своеволие. Според вида на своето възникване, това безбожно и
противоестествено развитие може да бъде унищожено само чрез това, което в Библията се нарича
„одобряване с Бог", и чрез едно истинско, последователно провеждане на това сдобряване. С други
думи, това се осъществява чрез възстановяването на връзката с Духа, по пътя на трансмутацията и
съдържащото се в него завръщане към доброволно послушание по отношение на Универсалния
космически ред.
Роза на сърцето: Мистично обозначение за Атома на духовната искра (наречен също Праатом,
или Христов атом). Пространствено той съвпада с върха на дясната сърдечна камера и е
математическият център на микрокосмоса. Той е един закърнял остатък от първоначалния,
божествения живот. Розата на сърцето (също: златното зърнено семе на Иисус, или прекрасната
скъпоценност в лотоса.) е кълнът на един нов микрокосмос, божественото семе, запазено като
милостиво обещание в падналия човек, за да дойде един ден моментът, когато той ще си спомни своя
произход и ще се изпълни с желанието за завръщане в Бащиния дом. Тогава светлината на духовното
слънце, светлината на Гносиса, може да събуди спящата Роза и да започне процесът на регенерацията
в съответствие с Божия план, при условие че ученикът покаже правилна реакция и търпеливо
правилно ориентиране.
Светилище на главата и светилище на сърцето: Главата и сърцето на човека са
предназначени да служат като свещени работни места за дейността на Бог във и със човека, който
отново е възстановил духовната връзка със своя Пимандър. В съответствие с това висше
предопределение, след едно фундаментално и структурно пречистване по пътя на ендура -
разрушаването на аза, главата и сърцето отново се превръщат в едно цяло, в едно действително
светилище в служба на Бог. Необходимостта от осъзнаване на това предопределение се превръща за
сериозния ученик, вървящ по Пътя, във вечен стимул и подкана да пречисти целия си живот - мисли,
воля, чувства и действия - от всичко, което пречи на това призвание.
Свещен Седморен дух: Свещеният Дух: третият аспект на тройно изявяващото се Божество;
това е всеобхватната Любов на Бащата, обяснена чрез Сина, достигаща до падналото човечество като
Седморно лъчево поле, за да спаси това, което се е изгубило. Под ръководството и с помощта на тази
Универсална седморна сила, която се изявява в Универсалното братство, процесът на
трансфигурацията може да бъде осъществен. В този процес Седморният свещен дух отново „взема

www.spiralata.net 124
жилище" в ученика. "Алхимичната сватба на Християн Розенкройц" е съединението на безсмъртната
душа със Седморния дух.
Система на змийския огън: Системата на мозъка и гръбначния стълб, седалището на огъня на
душата и съзнанието.
Системата далак-черен дроб: Обозначение за сферата на дейност на органите, които се
обобщават като система от далак, слънчево сплитане и чернодробна система. В природно родения
човек тази система е седалището на подсъзнателния живот.
Трансфигурация: Евангелското новораждане от вода и Дух, според духа, душата и тялото.
Това е алхимическият процес, при който смъртното се облича с безсмъртно, при което всичко
несвещено бива унищожено чрез превръщане в свещено. То нe е превръщането на неблагородни
метали в злато.
Трите храма: Вероятно внимателният читател е забелязал, че в разказа на Християн
Розенкройц, вътрешният процес, който той изживява, и външната среда, в която той събира своя опит,
винаги се намират в съответствие. След известно премисляне ще стане ясно, че това е естествено. Чрез
вътрешния процес, при който трансфигурацията, алхимичната сватба между Душата и Духа, се
превръща във факт, кандидатът осъзнава чистата астрална атмосфера на Царството на Живота, към
което неговото все повече развиващо се състояние на съзнание му проправя път, осъзнава реалността,
към която той принадлежи по силата на своето обновяващо се състояние. Така той изпитва как
вътрешното и външно състояния взаимно се определят и че те се намират в съвършено единство. Така
например осъществяването на процесите в светилището на главата
- това е микрокосмичната горна зала
- му помагат да стане съзнателен в тази зала, към която това вътрешно развитие му проправя
път. Там той среща Христовото братство, което му помага при неговия възход. Същото важи и за
Храмовия портал, през който Християн Розенкройц минава по време на втория ден. Във вътрешния
процес за него чернодробният портал е пътят, който води до Входния храм на изпитанието и
присъдата. За да стигне до правилно разбиране, читателят трябва винаги да се съобразява с това, че
алхимичната сватба е един постепенен възход, един ход от фаза към фаза, поради което е разделен на
седем дни. Както става при всяко планинско изкачване, така е и при планината на сбогуването (със
стария живот), където се намират трите храма.
- В зависимост от развитието на ученика, което той постига в своя път нагоре, хоризонтът става
все по-голям и това, което в началото е било много отдалечено, се превръща във близка
действителност.
Универсалното учение: То не е „учение" в обичайния смисъл на думата и не може също
така да се намери в книги. В своята най-дълбока същност то е Живата божествена
действителност, от която облагороденото за това съзнание, херметичното, или пимандрично
съзнание, може да чете и разбира присъствието на Твореца.

www.spiralata.net 125