ЙЕРУСАЛИМСКИЯТ ХРАМ ОТ ВРЕМЕТО НД

ИМСУСА ХРИСТА

ISBN 954-544-017-1
 ТРОЯНСКИ
КОН 2
X. Бенитес
 J. J. BENITEZ

CABALLO DE TROYA
ХУАН ХОСЕ БЕНИТЕС

ОПЕРАЦИЯ "ТРОЯНСКИ
КОН
Пловдив МСМХСу
© J. J. BENITEZ, CABALLO DE TROYA, 1984 © EDITORIAL PLANETA, S. A.
1984 © XVAH ХОСЕ БЕНИТЕС, ТРОЯНСКИ КОН - 2 © издателство
"ВЕДА СЛОВЕНА", ПЛОВДИВ, ул. "Антим I" 5 превод Аврам Леви
редактор Коста Костов коректор Здравка Грънчарова © художник
Цветан Мумджиев
За корицата е използувана българска икона от XVII в.
Първо издание
Формат 32/84/108, печатни коли 19 Предпечатна подготовка "ВЕДА
СЛОВЕНА".
Печат "Полиграфия" АД - Пловдив цена 160 лв.
ISBN 84-320-3769-9 ISBN 944-544-01 7-1
 ШЕСТИ АПРИЛ, ЧЕТВЪРТЪК

Времегпо напредна. Отдавна беше минало полунощ. Учениците, и апостолите на

Спасителя Иисус вече спяха в шатрите, загърнати в наметалата си. Гетсиманската
градина отново се охраняваше. Андрей беше разположил нощната стража от първа
смяна: единия — на южния вход, а другия
— на север при пещерата със запасите . Стражата се сменяше всеки часл.
Иисус не помръдна. Седеше пред гаснещия, но все още жив огън, с очи,
запленени от играта на червените пламъчета. Все по-рядко изскачаха искри,
придружавани от своеобразен пукот. Бяхме сами. Седях и Го гледах. Освен
неизменния ми пастирски жезъл, огънят щеше да бъде единственият свидетел на
третия ни последен разговор.
Настъпваше ден шести на месец април, четвъртък.
Ръцете на Назарянина бяха красиви. Те почиваха кръстосани върху бедрата.
Дланите Му бяха разтворени, като да събираха топлината в себе си. Главата Му бе
леко наклонена напред. Косите и лицето ту се осветяваха, ту се засенчваха от>
капризната игра на огнените синусоиди на кладата, която затихваше. Изражението
на лицето Му, приветливо и кротко през цялата вечер, внезапно се промени и стана
сериозно.
Изведнъж сърцето ми се преобърна. Блестяща, но плаха сълза бавно се
търкулна по дясната Му буза. За втори път виждах този странен мъж да плаче.
*
Дори не посмях да поема дъх, развълнуван и заинтригуван от тихия и
внезапен плач. Иисус изглеждаше напълно вглъбен в себе си. След малко,
като отметна глава назад, въздъхна дълбоко и се изправи. В мозъка ми
кипяха и се блъскаха безкрайно много догадки за състоянието на Неговия
дух. Не се осмелих да помръдна. Видях Го да се отдалечава навътре в
маслиновата градина сред дръвчетата. След малко Той спря: Разстоянието
помежду ни бе около 30 метра. Така остана около час, прав, с наведена
глава. Беше пълнолуние. Месечи-
 нагла изглеждаше огромна и самотна между хилядите звезди, Тя Го кьпеше еъс
сребристата си светлина, трепкаща отвреме-навреме. поради вятъра, който
проникваше през дантелата на бялозелените маслинови листа.
Чаках, без да зная защо. Температурата чувствително спадна и като че ли
захладняването накара небесните светила да трепкат в бяло, синьо и оранжево.
Останах задълго с лице зареяно в тъмния и пищен небосвод. По това време Венера
не се виждаше. Юпитер се издигаше едва-едва от изток/близо до Плеядите. Тъкмо
хвърлях в огъня наръч дърва, когато гласът на Иисус ме изненада:
— Язоне, не спиш ли? Нали знаеш колко тежки ще са близките часове* Трябва
да почиваш като всички други...
Седях до огъня и Го погледнах любопитно, като вътрешно Го подканях да ми
отговори на въпроса, който си зададох, когато се отдалечаваше навътре в градината.
— Учителю, защо човек като Теб се нуждае от молитва? Защото, ако не греша,
Ти се молеше преди малко...
Галилеецът се подвоуми. И преди да отговори, отново седна, но този път до мен.
— Добре го каза, Язоне. Докато е смъртен, човек търси и се нуждае от отговори.
Само жажда за Истината удовлетворява моя Отец. Нито властта, нито славата, нито
даже мъдррстта и знанието водят човека към истинския допир с Царството на Духа.
Чрез молитвата човешкото същество се стреми и се доближава дб безкрайното.
Когато моят дух е потиснат или огорчен, аз също. имам нужда от утехата на
общуването с моя Отец, носещо облекчението...
— Значи истинската мъдрост и истинското знание са в царството на Твоя Отец?
— Не... Моят Отец е мъдростта и знанието.
Иисус наблегна на „в" с такава категоричност, която не допускаше никакво
оспорване,
— Тогава, — продължих аз, —- ако се моля, мога ли да задоволя
любознателността си и да просветля духа си?
Да, винаги когато молитвата се ражда наистина в душата ти. Никоя молитва
не получава отговор, ако не идва от духа. Истина, истина ти казвам, Язон> че човек
греши, когато се моли за своя или чужда материална изгода. Общуването с
Царството на моя Отец има смисъл, когато е .подчинено на силното желание за
познание или, . . на мъката, жадуваща за душевна утеха и чрез нея за облекчение.
Останалото — материалното, сиреч недуховните потребности, които толкова често
безпокоят смъртните, не е следствие от молитвата, която е била приета, а е израз на
обичта на моя Отец към всички Негови създания.
—- Затова ли беше толкова настойчив в търсенето на Божието Царство и
Неговата справедливост?
— Да, Язоне. Останалото винаги ви се дава като допълнение...
—• И как трябва да го искаме?
— Така, като че ли вече ви е било признато правото да го имате или ви е
дадено. Помни, че истинската опора на молитвата е вярата.
— Казваш, че отправена по този начин, молитвата винаги получава отговор. Но
зная, че не винаги е така...
Иисус ми се усмихна благосклонно.
— Така е, когато молитвите произтичат наистина от човешкия дух. А те са
толкова дълбоки, че не могат да получат отговор, докато душата не влезе в
Царството на моя Отец.
— Не разбирам...
-— Не забравяй, че отговорите винаги се съдържат в душевните и духовните
реалности. Ако молещият се «е е постигнал необходимата степен на душевно
възвисяване, за да усвои познанието, произхождащо от Царството, ще трябва да
чака (на този или в други светове), докато еволюцията му позволи да разпознае,
разбере или просветли отговорите, които явно не е успял да приеме или не е
съумял да изтълкува в момента на молитвата.
— Това би ли обяснило мъчителната тишина, която изглежда понякога е
единствения пълнеж на отговора към отправената вече молитва?
— Да. Но не се обърквай. Тишината не означава забрава. Както ти казах, всички
молитви породени от духа получават отговор. Всички... Нека ти го обясня е пример.
Дете- то винаги е в правото си да пита родителите, но те могат да забавят отговора,
изчаквайки то да достигне определена зрялост, достатъчна, за да;го разбере.
Голямата разлика между бащите — човешки същества и нашия истински небесен
Отец е в това, че първите забравят понякога> че са задължени да отговарят, дори и
в края на жизнения си път.
— Означава ли това, че когато умрем, всички ще бъдем знаещи, мъдри...
Единствената мъдрост, която има значение за Царството на моя Отец, е
поникнала и разцъфтяла от обичта. След срещата със смъртта, никой не ще бъде
по-мъдър, ако не е бил такъв приживе...
— Трябва ли да мисля тогава, че забавянето на отговора на молитвите ми е знак
за влизането ми в духовния свят?
Иисус ме погледна благосклонно.
— Има безкрайно много косвени отговори в зависимост от мисловната
способност, интелигентността и духовна- та сила на молещия се. Но когато
молитвата, макар и временно, остава не чута, най-често това е знак на очакван
отговор/който, идвайки един ден, ще изпълни душата с благодат.
— Защо е толкова сложно всичко?
— Не, скъпи приятелю, Любовта не е усложнена. Присъщото ви-невежество,
естественото ви незнание са онези неща, които ви карат да бързате в тъмнината и да
търсите постоянно оправдание за грешките си.
Замълчах. Този Човек имаше право. Ние, безнадеждно се опитваме да
оправдаваме себе си, несполуките и пораженията си.
Погледнах към звездите. Посочвайки към това чудо и великолепие, казах: |
— Какво чувстваш пред тази хубост?
Галилеецът вдигна поглед към небосклона и отговори с глас, в който усетих
меланхолия:
— Тъга...
— Защо?
— Ако Човек не може да възприеме с душата си величието на тази творба, как
ще схване красотата на Онзи/който я е сътворил?
— Толкова; необятен ли е Бог, колкото казваш?
—- Не трябва да мислиш за безкрайността на моя Отец, а да повярваш в
безкрайността на Неговото божествено обещание. Бог надхвърля пределите на
човешкия дух и стига замайващото творение —> легионите небесни тела...
Вече ми го обясни. Но наистина ли достъпът до Царс
 твото на твоя Отец е постижим за всички смьртни?
— Царството на нашия Отец, — поправи ме Иисус, — се намира в сърцето на
всяко човешко същество. Само онези, които се събудят в светлината на Евангелието,
ще го открият и ще влязат в него.
— Рави, позволи ми да Те попитам дали всеки, независимо от религията си, а
може би и от веруюто си, ще стигне до Истината.
— Една е Истината, Язоне, и нашият Отец я раздава на всички даром. Възможно
ли е вкусът и хубостта да бъдат толкова скъпи, както вулгарността и уродливостта?
Не така е с истината. С нея са дарени почти всички човешки същества, били те
езичници или не, могъщи и богати или не, образовани, злодеи или не...
-—Кого Той ненавижда повече?
-----В сърцето на моя Отец няма място за омраза... Би
трябвало да го знаеш. Пази се само от лицемерите, и не наливай никога отровата на
отмъщението...
— Кой е лицемер? ... у
_ —Онзи, който предсказва или показва на другите пътя към Царството Небесно, но
той, самият 6 замяна на това, остава завинаги в този свят. Истина, истина ти казвам,
че лицемерите лъжат хората с наивни и доверчиви сърца и задоволяват само
посредствените.
— Кого цениш повече: човека с духовен живот или революционера?
Учителят се усмихна, малко удивен от моя въпрос. Като положи лявата си ръка
върху рамото ми, отговори твърдо:
—- Предпочитам човека, който действа с любов...
— Но кой би могъл да обича повече?
— По-добре попитай кой би могъл да разбира повече?
—- Кого?
— Онзи, който е способен да обича всички. Но, внимавай, Язоне, онзи, който
истински обича, не си слага табелка с думата любов на вратата, за да се изтъква пред
света. Който дава, също не пише на табелката си, че е човеколюбив и милостив, за
да получи признание от другите. Ако видиш някой безсрамно да се перчи с подобни
качества, не се съмнявай, че го_прави с единствената цел да забогатее или да го
превъзнасят. Царството на моя Отец наподобява жената, носела делва с брашно.
Докато вървяла, делвата се пропукала и брашното започнало да се сипе след нея.
Жената обаче нищо не усетила. Когато пристигнала у дома си, оставяйки делвата,
разбрала, че е празна. Тя не опазила брашното...
— Който е способен да обича всички,... — повторих аз, прекъсвайки притчата
Му. — Колко е трудно...
— Нищо не е труф-ю за научилия се да отстъпва.
— Но какво ще ми кажеш за несправедливостта? Трябва ли да обичаме и онези,
които ни унижават?
— В такъв случай поискай обяснение от ближния си, но никога не го
ненавиждай! Само когато се отнасяте към своите братя С милост и човеколюбие, ще
се почувствате удовлетворени.
— Започвам да разбирам, — казах по-скоро на Себе си, отколкото на Него, —
защо моят свят се чувства нещастен... '
 — Най-голямата грешка на твоя свят е, че му липсва великодушие и щедрост,
накратко — благородство. Който познава и ползва обичта, обикновено не му се
налага да прощава, винаги е готов да прояви разбиране за всичко.,
— Възможно е да си напълно прав, но винаги съм Мислил, че най-голямата
слабост на нашия свят е технологичното ни пресищане, което може да се сравни,
така да се каже, . . със стомашното претоварване...
Иисус от Назарет ме погледна приветливо.
— Трябва да имаш търпение и доверие. Човечеството е опиянено и преситено
от собствените си открития, забравяйки, че естественото му състояние се корени във
ведрината и спокойствието на духа. В деня, в който Се събуди от тази тежка летаргия,
то ще отправи поглед към пътеката на любовта, единствената, която води към
истинската мъдрост.
Умората започна да ни завладява и по взаимно съгласие решихме да отпочинем
през малкото часове, които оставаха до разсъмване. Докато се увивах в наметалото
и се намествах да спя под едно от най-старите маслинови дървета, падаща звезда
пресече небосклона между съзвездията Лира и Херкулес, разкъсвайки воала на
моята меланхолия, без да си давам сметка, бях започнал да обичам този Човек...
В четвъртък, 6-ти април, 30-та година, слънцето изгря в 5. 42 часа. Както винаги,
Елисей ме събуди и ми съобщи метеорологичната справка. Денят обещаваше.да
бъде превъзходен. Средната температура се очакваше да достигне 17 градуса, с
ниска относителна влажност и безоблачно не-
■ бе- ' . /

—- Несъмнно, — продължи моят събрат, — регистрира

се начало на изменения във високите слоеве на атмосферата по вертикалата над
границата между Ирак и Саудитска Арабия. Системите потвърждават, че това е
течение от Изток, от екваториален тип. Максимална скорост — 70 мили/час, между
слоевете — от 100 до 150 милибара на височина 14-17 км. Внимание, Язоне, „Санта
Клаус" проверява метеоданните и сега тече информация с прогнозата. Изглежда,
че в близките 24 до 48 часа бремето ще се влоши, с интензивни ветрове от Изток,
които ще пренасят частици пясък от арабските пустини Нафуд и Дахна. Възможност
за пясъчна буря върху територията на Палестина и по-спе- циално Юдея се
потвърждава и от поведението на анеро- ида. Може би ще се наложи утре да
свалиш наметалото...
Информацията бе много важна. Утре, трябваше да ста- нестранното събитие,
когато според евангелските текстове „настана тъмнина по цялата земя"1. Въпреки
че не исках да правя заключения независимо от фактите, предупреждението на
Елисей за зараждаща се буря в състояние да пренесе пустинен пясък, ми подсказа
смътно идеята за естеството на явлението, описано в Новия завет. Но в петък се
появи още no-смайваща хипотеза...
Ня7кои от жените заизлизаха от шатрите и се заеха с разпалването на огъня.
Беше вече шест часа, когато излязох да се разходя в околностите на
Гетсиманската градина, за да се пораздвижа и тогава видях Юда Искариот
да излиза през оградата. Бързо се насочи към пътечката и тръгна надолу по
склона на хълма. По този път можеше да стигне до Храма или до Южната
врата на Йерусалимската крепост. За миг помислих дали да го проследя, но
се отказах. Това не влизаше в днешните планове на мисията ни.
Най-вероятно Искариот отиваше на среща с главния пазител на Храма. Все
едно, садукеят Исма- ил беше проникнал отново в Синедриона... Той щеше
да ни информира за всяка стъпка на предателя, както и за движението на
храмовата стража, натоварена със залавянето на Учителя от Назарет.
Върнах се спокоен във вътрешността
на градината. Иисус и хората Му продължаваха да спят.
Помогнах, доколкото жените ми позволиха,, да се подсили огъня и се пренесат
паниците с мляко, осигурено от Филип. Беше купил в сряда две кози и сега ги
държаха вързани в пещерата. Докато приготвяхме закуската, в лагера влезе младия
Йоан Маркос. Отново носеше огромна кошница и отново безмълвно я предаде на
жените. После седна до огъня и остана там с брадичка, долепена до коленете,
хипнотизиран от танца на пламъците.
Много от учениците се събудиха със закъснение. Никой не се притесняваше от
напредналото"време. Като забелязаха юношата, донесъл топлия хляб, двамина се
заеха да го разпитват какво са правили двамата с Иисус по време на дългата
вчерашна обиколка. Йоан стоеше безмълвен с наведени очи. Учениците
продължиха да настояват, повишавайки тон, но Маркос с нарастващо раздразнение
отказа да говори и категорично поклати глава. Някои от жените, възмутени от
разпита, поискаха учениците да оставят юношата намира.
Изпитал досада от нахалството им, Йоан Маркос използва обяснение, известно
на последователите на Учителя:
— Иисус поиска да не казвам на никого нищо...
С това разпитът приключи. И други случаи е имало, когато Иисус и негови
последЪватели са участвали в събития, за които са били помолени да пазят тайна.
Мълчанието на всички в общи линии е било уважавано.
Учениците и апостолите не останаха доволни. Особено Симон Зилот, който беше
последна смяна на нощната стража при входа на Гетсиманекапча градина. Както
никой друг се безпокоеше за сигурността на Учителя и останалите от групата. Що се
отнася до мен, упоритото мълчание на Маркос събуди още повече любопитството
ми. Трябваше да разбера поне нещо от случилите се в сряда събития, защото в
евангелиските текстове деянията на Иисус от Наза- рет през този ден не са отразени.
Как да накарам верния Му придружител да проговори? Следобедът щеше да ми
предостави такава възможност...
Учителят от Галилея не закъсня да се появи от шатрата. Тъмни кръгове от
недоспиване се виждаха около очите му. Когато Го видях, изпитах чувство на вина.
Ако не бях Го ангажирал с моя разговор, сигурно щеше да си почине някой и друг
час повече. И като си помислих какво Го очаква вечерта, тръпки ме побиха и ме
втресе. Изтеклата нощ, всъщност, бе последната Му спокойна нощ на тази земя...
Тревогите ми се разсеяха в миг. Галилеецът беше в завид- но настроение.
Поздрави всички и следвайки навика си, се насочи към широкия глинен съд, за да се
измие както всяка сутрин. Щом Го забеляза, Йоан Маркос скочи, затича се и Го
прегърна през кръста. Изненадан от топлото посрещане, Учителят хвана лицето му с
големите си длани и като се наведе леко към него, го запита съучастнически:
— Помниш ли Коринтските стафиди?
Малчуганът кимна утвърдително с глава. Потривайки ръце от задоволство, Иисус
започна да се съблича.
„Коринтски стафиди?" — си помислих. „За какво става дума?". Веднага си спомних
нещо от обясненията на Лазар. Учителят обичаше сушените гроздови зърна без
семки 6т коринтската лозница във вътрешния двор на възкръсналия от Витания.
Дали не са ходили до Витания? Едва ли. Лазар вече не беше там.
 Трябваше да изпълня още една задача, поставена ми от Операция „Троянски
кон". „Изглежда, че моментът е подходящ", си казах.
Иисус приключи с измиването си и една от жените Му подаде кърпа да се
избърше. Приближих се и Го помолих да ми разреши да Му помогна. Назарянинът
се възпротиви, но пред моята настойчивост остави част от дългото платно в ръцете
ми. Докато се избърсваше с единия край, трябваше да изпълня мисията си на лекар
и анатом пред слисаните погледи на учениците Му.
Задачата ми целеше две неща. От една страна чрез пряко опипване с ръка да се
изследват отделните части на тялото на Иисус. В очите на околните това нямаше да
бъде правдоподооно, нито лесно, нито дори — логично. Но ако не бях се възползвал
от тази последна възможност, нямаше да мога да изпълня втората задача — да
измеря главните анатомични параметри на тялото Му. Тази част от мисията бе
по-важна заради по-сетнешния анализ, който Операция „Троянски кон"
възнамеряваше да извърши на жизнените функции на организма по време на
“Разпятието.
С помощта на меката ленена материя, опипах врата, раменете и гърба.
Галидеецьт, какъвто Го виждах при огледа, бе образец на физически силен човек.
Мускулите на тялото Му бяха много развити. Без съмнение силата и здравето Му
бяха плод на тежка и продължителна физическа работа в течение на години. В
подкрепа на заключението ми говореха делтовиднитпе мускули в раменната област
и по гърба, което ме караше да мисля, че Той има отлична синхронизация на
гръдния кош, особено при вдишване и издишване.
Ръцете и рамената Му, според формата им, обема на мускулната маса в горната
и долната част на торса, бяха особено масивни. Талията, долната част на гърба и
предната част на корема бяха оформени без никакви мастни отлагания.
Хармоничното Му и мускулесто телосложение заедно с високия ръст, освен че
говореше за изключителната физическа сила на Иисус, но Го правеше
привлекателен, а като прибавим одухотвореното Му лице чаровен човек. Като че ли
Природата се беше постарала най-грижливо и безупречно да Го извае.
Към очевидното Му физическо съвършенство, трябваше да прибавим и
последните три години на неуморна активност, когато ежедневно е обхождал
всички пътища на Юдея. За това е била необходима тази достойна за възхищение
физическа фигура.
Щом завърших палпацията под неодобрителните погледи на околните, извадих
малък шнур и преди Иисус да се облече, го помолих да почака две-три минути. Без
да крие усмивката Си, той се остави послушно да извърша моите измервания. Те ме
поразиха още повече. Бяхме се уговорили с Елисец, който беше на постоянно
подслушване, че щом завърша едно измерване, ще натисна дясното си ухо и ще му
продиктувам съответните данни. По този начин моят събрат само регистрираше
размерите, а после щеше да ги изследва по-задълбочено.
Изцяло белият шнур беше разделен на сантиметри. , но вместо числа, всяко
деление на шнура беше маркирано смер цвят. За да бъдат измерванията
точни и да не предизвикват съмнения, Операция „Троянски кон" бе
разработила система за номериране без цифри, основана на цветово
кодиране. На всеки 10 См делението бе оцветено с един от шестте основни
цвята, вместо обикновените черни деления,
запазени само за единиците. Поредността беше степенувана от малко към
голямо: виолетово, синьо, зелено, жълто, оранжево, червено. От 70 см нагоре се
повтаряха 8 същия ред. Сантиметрите между десетиците бяха заместени с букви
от гръцката азбука2. Така например измерените 30 см се съобщават на Елисей —
„зелено", а 80 см — „синьо-дубъл".
Без да губя време, започнах от горните крайници. От рамото до върха на
средния пръст разстоянието бе 82 см. Съобщението ми до Елисей бе
„синьо-дубъл и бета". След това последваха долните крайници, обиколки,
диаметри на
главата, брата и т. н.
Логично бе, че ще е труд но да се извършат точни антропологични
измервания при условията в които се намирах, без подходящи инструменти.
Когато диктувах данните на Елисей, той ги въвеждаше в бордовия компютър.
Той ги сравняваше със стандартни еталони.
Иисус имаше атлетическо телосложение, мощно развитие на скелета и
Мускулатурата, дълги крайници, внушителен гръден кош, широки рамене, с две
думи беше човек — скала. Главата Му беше добре сложена, с удължено в
¿редната част лице, с изострен костен релеф и брадичка. Тези особености
изпъкваха на фона на типичното за юдейската раса в онази епоха.
Освен със значителния си ръст от 1, 81 м, Иисус от Наза- рет привличаше
внимание с гръдната си обиколка, която бе много по-голяма от обичайната за
неговите съотечественици.
Сега, изпреварвайки събитията, без всякакво съмнение мога да кажа, че
физическата Му сила Го бе направила така издръжлив по време на жестоките
изтезания. Въпреки това лекарите и останалите специалисти на Операция
„Троянски кон", запознавайки се с информацията, не разбраха, или не можаха да
си обяснят как този Човек е успял да се съпротивлява докрай въпреки ужасните
мъчения, на който е оил подложен? Трябва да призная, че тази част от
възложената ми мисия — антропологичните измервания на Иисус — бе- . ше
най-неблагодарната. Въпреки проявеното от Него благоразположение, дълго
бреме не ме напусна усещането, че подлагайки Го да описаните изследвания,
злоупотребих с безкрайната Му доброта и кротост. Въпреки вътрешната
убеденост, че истината за въплътената Му физика трябваше
да стигне до хората с добра боля и до днес все още се съмнявам, че не съм постъпил
доетатъчно етично като допуснах да се публикува този раздел.
За мое щастие, никой от присъстващите не се сети да попита защо се занимавам
с необичайната, почти смешна в техните очи операция. Истина е, че още от
началото между последователите на Иисус се ползвах с репутацията на странен
човек. Това, не съм твърде убеден в тезата си, вероятно оправдаваше подобно
поведение през слънчевото утро на 6-ти април, четВъртък в лагера, разположен в
градината с маслинови дървета на Гетсиманското плато, имението на големия
приятел на Иисус, благородния старец и излекуван прокажен Симон.
Учителят от Назарет се облече и със същото добро настроение се присъедини
към приятелите си, които чакаха закуската. .
Филип, разпредели все още топлия хляб, донесен от юношата Йоан Маркос, а
жените разливаха в големи пахарки топло козе мЛяко. В кошницата имаше още
печени зърна, сушени смокини и голяма глинена купа с коринтски стафиди без
семки. Всичко това беше подарък за Иисус и групата Му от семейството на Йоан
Маркос.
Изпълнен с нескривано удовлетворение, младият Йоан отвори глинения капак
на купата. Изсипа пълна шепа от блестящите черни зърна в дланите на Иисус. След.
това, изпълнявайки волята на Галилееца, разпредели останалите стафиди на всички
насядали около огъня.
Сутрешното похапване премина при по-малко тревожна обстановка.. Апостоли
те изглеждаха по-спокойни. Петър, Тома и Симон Зилот не закъсняха да отбележат
отсъствието на Юда Искариот. Доколкото долових от разговора, учениците си го
обясняваха със заетостта му около подготовката на настъпващата Пасха. Всъщност
никой не знаеше как и къде мисли да я отпразнува Учителят. Струва ми се предвид
мрачните събития, които наближаваха, а и доколкото не бяха осведомени, то
празнуването на Пасхата не ги вълнуваше особено.
Беше вече 10 часа преди обед когато в Гетсиманската градина се появи
благородният старец и строител на Иеру- салимския водопровод — Йосиф
Ариматейски, придружен от грамаден на ръст слуга. Иисус го покани да седне.
Учителят не знаеше, ме предната нощ Йосиф Го бе чакал дълго заедно със садукея
Исмаил. Йосиф отказа любезно и пошепна, че желае да разговаря с Него насаме.
Учителят стана. Отдалечиха се до стената на градината, близо до каменната
бъчва за мачкане на маслини.
Със сериозно изражение на лицето и умерени жестове Йосиф Го осведоми за
онова, което бях чул вечерта в дома си, благодарение на присъствието на Исмаил
бен Фиавц на заседанието на Синедриона3, където узнал всичко за намеренията на
Юда и Кайафа.
За щастие никой не успя да чуе нищо, дори и темата на разговора .помежду им
остана в тайна. Учителят го изслуша безмълвно. Повече от четвърт час продължи
разговорът на Учителя с подалия вече оставка член на СинедриоНа. Щом Йосиф
Ариматейски приключи, Иисус го прегърна през рамо и двамата тръгнаха бавно
покрай каменния зид. По-късно Йосиф ми преразказа какво беше изрекъл пред
Иисус по време на срещата.
Внезапното появяване на Йосиф Ариматейски в лагера, второто поред след
снощното, и тайнственият разговор с Иисус не останаха незабелязани за
присъстващите. Всички имаха свое мнение за причината и я обсъждаха. Повечето от
тях бяха отгатнали, ... но наполовина. Апостолите бяха склонни да мислят, че става
нещо много лошо и че то има връзка с предполагаемото Му залавяне и с
възможното разпадане на тяхното движение, а за тях то беше смисълът на живота
им. Сутрешното оживление започна да спада.
Тъмният облак на вътрешна напрегнатост отново хвърли сянка върху ведрите
допреди малко лица.
Галилеецът се върна при огъня, където бяхме насядали в кръг. Йосиф
Ариматейски отиде към палатките и размени няколко думи с. Давид Зеведеев.
Накрая благородният старец се приближи до огъня, сбогува се с всички и с бодра
крачка тръгна към Йерусалим. Гледан в гръб и при тази енергична походка, едва ли
можеха да му се дадат неговите шестдесет години, които носеше с достойнство на
гърба си. Грамадният слуга го следваше като безмълвна сянка.
Преди някой да се реши да попита нещо, Иисус, чийто израз на лицето бе станал
много сериозен, помоли всички да Го придружат.
Беше десет и половина преди обед и цялата група — око-

Операция „Троянски кон - 2"

 ло петдесет човека — тръгна нагоре по склона на ЕЛеонска- тагора. В
Гетсиманската градина не остана никой, освен гаснещият огън. Обезпокоен от
посоката на движение на колоната, която вървеше по пътеката, водеща към
точката на приземяването ни> предупредих €лисей за възможен допир със зоната
за сигурност на Модула. :: .
Когато достигнахме най-високата точка на платото, . Назарянинът помоли
всички да поседнат и чуят Неговите словд. За мое успокоение Модулът беше по на
север. Приседнах при учениците и притихнах.
; Видях определено безпокойство и тревожно очакване в погледите на
галилейците. Те искаха да знаят и да са сигурни, че Учителят вече е взел решение,
както се е случвало и друг: път, да се изтегли по-далеч от правомощията на
властите в Светия град, като избегне заплахата на Синедри- она. Но не това чуха
учениците Му. В проповедта, вероятно по-следна по време на въплътения Му
живот, Той само намекна за силата на земната власт.
— Като материални, земните царства могат да преценят, че е необходимо да
употребяват физическа сила, дори насилие над волята и свободата на Духа, за
прилагане на мирските закони и поддържане на реда. В Небесното царство, което.
като духовно братство между Божиите чада се самоутвърждава единствено чрез
силата на духа, вярващите не прибягват до насилие. Това различие в начина на
действие и същността не отнема правото на различните социални групи вярващи
да поддържат порядъка и обичаите сред своите редици и да управляват съгласно
своите норми за поведение и дори да ги налагат на онези членове на обществото,
които не ги приемат. При това е съвместимо да бъдещ едновременно син на
духовното Царство и чден на светското или гражданско общество. Задължение на
вярващия е да даде кесаревото—Кесарю и божието — Богу...
Не може да има несъгласуваност между тези изисквания. Недопустимо е
Цезарят да узурпира прерогативите на Бога, да иска духовно почитане и издигане в
култ. В подобен случай вие трябва да почитате само Бога и Нему да се прекланяте.
Трябва да увджавате земните управници, да ги просвещавате и просветлявате. Но
не ги издигайте 6 духовен култ, не обожествявайте никого от земните царе и
управници, както и не се Възползвайте от физическата им сила.
От гледна точка на една напреднала цивилизация, —- продължи Той, като ме
погледна многозначително, — да сте синове на Небесното царство означава да се
превърнете в идеални поданици на земните царства. Не забравяйте, братството и
служенето са крайъгълните камъни на Евангелието. Повикът на духовното царство
за любов към ближния трябва да се провери, 4è е истински.
, . Инстинктът на ненавистта между невярващите U воините на земния свят трябва
да се разруши, когато настъпи часът, защото е рушителна сила за Царството
небесно. Но синовете на невежеството и мрака, с материалистич- но мислене и
умствен багаж, никога не ще узнаят за вашата духовна просветеност, ако не се
доближите до тях. Именно за да го осъществите, трябва да сте почитани и
уважавани граждани измежду останалите поданици и водачи на земния свят.
Благородното служене на общността е естествена проява на просветления дух,
който живее за другите. Като смъртни вие наистина сте граждани на земните
царства и трябва да бъдете добри поданици, още повече, когато сте станали други,
сиреч преродили се духовно. Поради това имате тройното задължение да служите
на Бога, на Човека и набратството на вярващите в Бога.
Не се прекланяйте пред временните управници на земята] Не ги
обожествявайте! Не прилагайте физическа сила за развитие на духовното царство! В
задължението си да служите на обичта проявявайте откритоСт! Служете както на
вярващите, така и на невярващите! Аз ще ви просветля с Духа'на Истината, който се
корени в Евангелието, а неговите плодове ще бъдат силните лостове, които ще
издигнат човечеството над Невежеството и Мрака.
Разгръщайте мъдростта^ знанията си, проявявайте прозорливост в отношенията
си с невярващите, със светските управници! С такт и находчивост изглаждайте
незначителните разногласия и отстранявайте дребните причини за
неразбирателство. Търсете възможните законни пътища да живеете в мир с всички!
Бъдете мъдри като змиите и безобидни като гълъбите!.
Ще бъдете най-добрите поданици, ако съумеете да просветлите духа си с
истината на Евангелието. И управниците на мирските дела ще станат
по-добри в резултат.на вярата в Небесното царство. Докато държавници и
уп-
рабници на земните царства упражняват земната си власт, вие като религиозни
водачи, вярващи в Благата вест, можете да очаквате само неприятности,
преследвания, дори смърт... ;
Иисус замълча и остави последните си думи да се носят като черно
предзнаменование за утрешния ден.
— Но аз ви казвам, — продължи Той твърдо с обнадеждаващ тон, — че
светлината, която носите на света, дори страданието, което ще понесете заради
нея, в края на кра-т ищата ще просветли цялото човечество и като резултат ще
даде отчетливото разделение между политика и религия.
Галилеецът. отново спря поглед върху мен и продължи:
«— Настойчивото и постоянно проповядване на Евангелието за Царството
на моя Отец ще доведе един ден народите до невероятно освобождение — до
свободата на ума, интелекта и до религиозната свобода. Сега ви възвестявам, че
въпреки възможните репресии от страна на онези, които ненавиждат
Евангелието на радостта и свободата, вие ще живеете в Царството на Отеца,Бог
и то ще преуспява. Но не се самозалъгвайте! Вие ще бъдете изложени на
опасности в бъдните времена. Но в крайна сметка, повечето от хората ще кажат
добра дума за вярващите в Небесното царство и много, включително от
заемащите високи постове, ще приемат Евангелието. Научете се да бъдете
верни и лоялни на Царството, дори и във времена на мир и преуспяване! Няма
да ги има ангелите, които да ви пазят, когато се оставите да ви „увлече
изнежеността, ме- кушавостта, сладострастието и суетата. Няма да има кой да ви
води по пътищата на трудностите, вас, които обичате да ви напътстват и
наставляват. Помнете, че сте натоварени да предсказвате благата вест на
Евангелието и върховното желание — да бъде волята на Отца.'И не - оставяйте
нищо да отклонява вашето внимание! Направете така, че цялото Човечество да
се облагодетелства, като се облагородява от преливащата обич на вашата ду-
ховна длъжност. Просветлявайте общността на хората на умствения труд, като
им внушавате необходимостта да служат за доброто на всички! Но никоя от
тези хуманни задачи не трябва да измества от сърцата ви истинската цел: да се
възвестява Евангелието.
Не трябВа да прокламирате .Истината и да утвърждавате честността чрез силата
и властта на светските управници, а още по-малко с.мирски закони. Не забравяйте
големия закон на човешкото правосъдие, който ви внушавам: каквото искате
другите да правят за вас, правете го вие за тях...
Когато вярващ бъде призован да р\ужи на светската власт, нека го прави-честно,
но като временен поданик на мирското царство. Ако вярващият достигне до
длъжността на висш мирски слуга, трябва да го попитате сериозно дали, докато
изпълнява мирската служба, корените на Истината в неговото сърце не загиват от
липсата на живителната влага на духовната общност? Съзнанието, че сте Божии
чада, трябва да освети и придаде ускорение на целия ви живот, посветен в служба
на себеподобните ви.
Не трябва да сте пасивни мистици или бледолики аске- ти. Не трябва да се
превръщате в мечтатели или във вет- ропоказатели и изпаднали в удобна летаргия
да вярвате във фиктивно Провидение, което ви доставя наготово всичко
необходимо, за да живеете.
Истина е, че трябва да бъдете кротки и меки при вашите отношения с
грешниците. Трябва да проявявате търпимост при разговорите си с невежите и да
бъдете сдържани пред предизвикателствата... Бъдете смели в часа на защита на
вярата, силни при възвестяване на истината и дръзки при проповядването на
Евангелието за Царството! Длъжни сте да го отнесете до всички краища на света.
Това Евангелие е жива Истина. Казвал съм ви, че то е като маята за хляба, като
синапеното зърно за горчицата, като плода на всяко живо същество, което от
поколение на поколение се развива и безпогрешно приспособява нуждите си към
условията на всяка среда. Разкритието, което ви правя, е жцво откровение... т—
Галилеецът акцентира върху последните Си думи с неизразима вътрешна сила.
— ... Живо откровение, — повтори Той, — и желанието Ми, за което се моля, е
то да даде подходящ плод във всеки индивид и поколение. От поколение на
поколение истината за Евангелието трябва да проя&ява растящата си жизненост и
дълбочина на духовната си сила. Не допускайте да се превърне в обикно*вен, макар
и свещен спомен и само в предание за мен и времената, в които сега живеем!. .
Неговият променен поглед, дълбок и Остър като кинжал обходи всеки от
слушателите. КогаппО очите Му се Спряха върху мен, Иисус отново повтори:
• — ... Не допускайте истината за Евангелието да се превърне в спомен и
свещено предание за мен и за времената, в които сега живеем... — и като понижи
тон, продължи пот спокойно: —- И ви моля, каквото и да се случи, не забравяйте, че
не сме отправили нито една лична нападка към когото и да било, дори и към
властниците, седящи днес на трона Мойсеев. Само им предложихме дарНовата
Светлина, която твърдо и категорично отхвърлиха и ги обвинихме във вероломство
и духовна изневяра на същите истини, които изповядват, проповядват и защитават.
Сблъскахме се в диспут с утвърдени водачи и признати първенци. Дори и сега не
ние сме онези, които ги нападат. Обрат но те желаят нашето унищожение. Вие няма
да се нахвърляте върху старите форми. Трябва умело да заложите закваска- та на
новата Истина там, където са старите вярвания. И оставете Духът да свърши своето.
Не оставяйте добро- волнода надделее противното тълкуване, освен когато онези,
които ви презират и не ви зачитат, ви принудят насила. Когато невярващите ви
нападат преднамерено; не проявявайте колебание ^— противопоставете иМ се
страст но в защитата- на Истината, която ви е спасила, осветила и прославила...
Никога не забравяйте да се обичате един друг! Не воювайте против хората, дори
ако не са вярващи! Проявявайте милосърдие, включително и към ония, които без да
ви зачитат, ви мамят и злоупотребяват с вас. Бъдете' верни поданици, лоялни
граждани, честни занаятчии, заслужили добро име и похвала съседи, набожни
роднини, разбиращи родители и искрено вярващи в братството на Царството на
Духа. Така моят дух ще бъде край ваС сега, винаги и до края на света...
Иисус обяви, че беседата му е приключила. Само няколко от присъствуващите
гърци Му зададоха въпроси. Тези ¡езичници, вярващи в много богове, бяха
разбрали по-добре поученията на Йисус и Неговите намерения, отколкото самите
апостоли. Единадесетте, защото Юда го нямаше, почти не пророниха дума. И ако
трябва да Съдя по техните тълкувания, докато се връщахме към лагера, не бяха
разбрали каЦва връзка може да има между предстоящето мъченичество, страдания,
преследвания и смърт, възвестени от Учителя, и разпространяването на Евангелието
по целия свят. С изключение На младия Йоан, те бяха убедени, че Царството, за
което говори Иисус, > има нещо много общо с една политическа система за
освобождаване на Юдея От чуждестранно господство. АпосгПолите никак не
възприемаха разбирането, че разпространяването на „Истината мог же да има ефект
без създаване на светски закони", както проповядваше Учителят.
За мнозинството от тях . последните думи на Иисус за унищожението Му, към
което се стремяха членовете на . Синедриона, бяха изтълкувани като голяма
трагедия, която щеше да опустоши света. И въпреки че знаеха за нареждането на
първосвещенникд да се залови Учителя от На- зарет, вярата им в могъществото на
Галилееца беше такава, че се п ротивопоставяха дори на мисълта за възможността
свещениците да*могат да Го докоснат.
„При други случаи", си казваха помежду си в искрен стремеж да се успокоят
взаимно, „Иисус се е измъквал невредим, като е поставял свещениците в смешно
положение. Защо да не го направи и сега? Почти е сигурно, че унищожението, за
което говори Назарянйна, ще. бъде придружено опг някат
къв катаклизъм, свързан с настъпването на края на света...
//
Впечатленията ми от последователите на Учителя бяха подхранени и от
странното държание на Иисус. С\ед краткия разговор с Йосиф Ариматейски
Галилеецът беше в изключително добро настроение... „Ако Учителят се страхува за
своята безопасност", беше логичният, им извод, „нямаше да изглежда така весел и,
безгрижен... "
Искам да наблегна върху едно обстоятелство, за което вече загатнах, но
като имам предвид неговата важност, трябва да му бъде отделено повече
внимание. Проповедта на Иисус продължи малко повече от два часа.
Отбелязах и нанесох 6 дневника си само онези пасажи, които сметнах за
най-интересни. Впрочем, така както е отразено и в Новия Завет, никой от
евангелистите не бе записал беседата, по- точно предпоследните Му
напътствия с някаква поне ми- нимална прилежност. Общо взето 6
евангелските текстове има някои фрази или сентенции от беседата 0 четвър
 тък, разместени тук или там, откъснати една от друга и без връзка е онова, което
беше така добре формулирано от Него и предаваше на обстоятелствата и събитията
от онова време повече значимост, смисъл и достоверност. В никакъв случай това
не се дължи на небрежност от страна на евангелистите. Единствената причина,
поради която в канонизираните Евангелия липсват напътствията на Учителя е
много проста, но именно затова достойна за съжаление. Когато евангелистите
най-сетне решили да напишат всичко за живота, делата и словата на Иисус, вече е
бйло изминало твърде много време, за да могат да се отразят тОчно Многото
проповеди, притчи и напътствия.
Ако Йе беше моята система за аудио и видеозапис, също не бих могъл да
запоМня и подредя всичко, което чух, видях и предлагам тук. И все пак U без
апаратура бих записвал. Всеки ден. Затова продължавам да не разбирам защо никой
от учениците, örn апостолите не се погрижи-да води записки за всичко онова, което
виждаше и "чуваше. По този елементарен, но единствен начин бихме притежавали
много по-широк, по-верен, по-точен поглед, по-убедителен за възприемане от все
по-скептичните идващи след нас, поколения. За мен лично, Словата на Иисус,
изречени по време на предиобедната проповед в четвъртък, б-ти април, 8 Елеон-
ската гора имаха достатъчно голямо значение. Никога не ще забравя Неговите
загатвания и изразената надежда, че „постоянното проповядване на Евангелието ще
доведе един ден народите до тяхното ново и невероятно освобождаване... "Колко
бях нетърпелив и как страстно желаех да видя това пророчество изпълнено. Днес
тази чудесна реалност изглежда все още далечна... Защо Иисус, който притежаваше
способността да прозира историческите ходове толкова точно, че! предсказа 40
години преди самото събитие да стане, пълното разрушаване на Йерусалим от Тит
Веспасиан и неговия син, щеше да се излъже 8 онова, другото пророчество?
Препоръката Му за формата за популяризиране на ИстО- ната ме смути и
обърка: „Не се стремете да разпространявате Истината чрез закони". Съмнение
разяждаше сърцето ми. Би ли одобрил Синът Челобечески днешното заплетено
кълбо от закони, кодекси, устави, Светата инквизиция, образците на поведение,
които управляваха и все още управляват съдбините на човечеството и на Църквите
по света? В основата си това не е ли форма на задушаваща светска бюрокрация,
която се хваща за външни несъществени поводи, завоалирани като духовни и
свещени първопричини. Но за това днес не биваше да Го питам. Нямах право да
бъда съдник, а само наблюдател, който да свидетелства. Затова моля онзи, който ще
има търпението и възможността да прочете моя дневник, да ми прости...
Когато влязохме в Гетсиманската градина, Давид,Зеве- деев беше вече се
погрижил за обеда. Храната беше готова. Отбелязах за себе си, че той изглеждаше
по-различен от сутринта: нервен и в лошо настроение. За момент го отдадох на
закъснението ни. Обикновено се обядваше в средата на деня около дванадесет. При
други обстоятелства това можеше да обясни настроението на отговорника на
пратениците, но не и днес. Неговото едва прикрито негодувание беше йапълно
оправдано. То имаше по-важна причина. Вътрешната му напрегнатост и
безпокойство не се дължаха на закъснението на групата.
Разположихме се около огъня и жените поднесоха яхния от леща, подправена с
кимион и кориандър"1, печени житни зърна и п'рясна извара от козе мляко. Освен
вино, имаше питки, приготвени от брашно, вода и сол. Някои от сътрапезниците ги
ядяха намазани с мед. Учителят от. Назарет едва опита лещата, но обърна по-голямо
внимание на изварата и любимите му стафиди без семки...
Посред обяда изведнъж се появи Юда Искариот. Никой не се изненада. Само
Иисус, Давид и аз го проследихме с поглед. Предателят, защото той де факто вече бе
наистина станал такъв, с наведен към земята поглед взе дървена паница и cu cuna
огромна порция леща. Също така тихо, както беше влязъл в градината, седна при
дънера на стара клонеста маслина. Юда остана дълго време съсредоточен в
паницата с обяда. Щом приключи, почиствайки зъбите си със стрък от растящата
наоколо трева, повдигна очи към слънцето. (Предполагам, че се опитваше да
определи колко часа оставаха до залеза). След това продължи да седи, следейки из
под очи всяко движение на Галилееца и Неговите ученици и апостоли.
Със сигурност мога да твърдя, че беше точно в три след обед, когато Давид
Зеведеев, още по-разтревожен, стана и поведе мълчаливо Иисус към шатрите, В
неговите движения имаше нещо властно и донякъде безапелационно. Чувстваше
тежестта на своята отговорност като координатор на постъпващата информация.
Говориха само няколко минути. Наблюдавах как Учителят от Назарет Му отговаряше
и се стремеше да го успокои. Но не само аз следях разговора с внимание. Тревожен
и съсредоточен, Юда правеше същото, без да се помръдне от-мястото си или поне
да остави настрана празната паница.
Давид се върна при огъня. Реших да измъкна нещо от не: говите новини. '
г— Какво ти става? — попитах го тихо, така че никой от другите да не чуе^
■'.-е* Моите хора в Йерусалим, — обясни той с отчаяние,
— донесоха лоши новини...
Интуицията ми подсказваше за какво става дума и коя беше истинската причина
за нарастващата възбуда у най- действения последовател на Иисус.
— Проследили са Юда и точно както снощи ми каза, плановете за залавянето
на Учителя от Назарет вече са готови. Арестуването Му е предвидено за днес.
Най-вероятно след з*у\ез слънце. Командирът на храмовата полиция е разгневен от
изчезването на Лазар. Сега се опитва да принуди Юда да побърза и доведе докрай
залавянето Му.
— Знаеш ли къде ще стане това?
— Не. Единственото, което зная, че не трябва да изпускаме от очи този
негодник — измърмори с половин глас Давид, без да отделя поглед от Юда.
— Какво каза Иисус?
Давид Зеведеев сви рамене, все още не можейки да се оттърси от очевидното
учудване, предизвикано от слова- та на Галилееца и сподели:
—- Поиска от мен да не споделям с никого, но на теб мога да кажа, защото
всъщност вече го знаеш. „Да, Давид", отговори ми Той, „знам всичко. И
зная, че ти го знаеш, но пази се да не го кажеш на някого". Когато се опитах
да го убедя, че трябва да избяга, Той добави: „Не се съмнявай, че волята
Господня накрая ще надделее. " Кълна ти се, Язоне, не мога да Го разбера.
Ако Той не желае да се крие, да бяга, още сега ще поставя стотина
въоръжени мъже да Го охраняват и придружават, докато стигне до Перея.
 Ббз да си давам сметка 8 момента; че подражавам на Иисус, положих двете си
ръЦе върху раменете на момъка и се опитах да го окуража и въодушевя с поглед. Но
тревогата и нейната сянка — тъгата, бяха много по-дълбоки от предположенията ми.
Внезапното пристигане на едий от неговите вестоносци извади Давид от мрачните
мисли. Идваше нова информация. Тя изискваше вземане на решение и някакви
действия. Зеведеев беше човек на действието. Скоро щях да се убедя в това при
невероятно трагичните събития/ които ни чакаха след деня петък...
Придружих Давид до шатрата на вестоносците, където пратеникът от
Филаделфия прочете посланието на Ав- нер. Дори в отдалечения източен град беше
достигнала тре^ вожната мълва за организиран заговор срещу Учителя с цел да
бъде убит. Авнер искаше напътствия. „Трябва ли да вдигна всичките си хора и да
тръгна към Йерусалим?" — питаше той.
Веднага Давид отиде с писмото на Авнер при Иисус. Щом се запозна с
посланието на уважавания от Него човек, вече подслонил възкресения Лазар, Иисус
каза на Давид:
— Предайте на Авнер да продължава своята работа. Ако си отида от вас 8 плът,
то е, за да се завърна духов но. Няма да ви изоставя. Ще бъда с вас докрай.
Друг вестоносец препусна 8 кариер за Филаделфия. Реших да попитам Давид
Зеведеев за майката на Иисус. Беше вече три следобед, а Мария, както и другите
роднини на Иисус, не бяха още изпратили вест. Възможността да се срещна лице
срещу лице с нея възбуди духа ми, изпълвайки ме с любопитство. Каква беше
всъщност тази жена? Можеше ли да има облика, изобразяван от традиционната
всесбет- ска живопис? Доколко и какво имаше вярно 6 твърденията на
изследователите за нейните качества, добродетели и благонравие? За съжаление
Нашата среща щеше да стане при екстремни за бедната жена обстоятелства.
Давид Зеведеев не можа да удовлетвори любопитството ми. Пътят от Бейт-Сайда
в Галилея, на 600 стадия от Йерусалим, в днешни мерни единици бе около 110
километра. Това предполагаше значително усилие за група, в която има жени на
различна възраст3. Трябваше да се почака.
Давид току-що се беше оттеглил от мястото, където седеше Иисус и към Него Се
приближи Филип и Го запита:
—- Тъй като бече наближава часът на Пасхата, къде да подготвим вечерята?
— Иди и потърси Петър и Йоан, за да ви дам напътствия за довечера. А за
Пасхата ще поговорим по-късно.,.
Случаят изключително интересуваше Юда. Той се изправи и тръгна, към Иисус,
предполагам да си изясни къде и в колко часа ще бъде вечерята. Давид Зеведеев, не
изпускащ предателя от поглед, разбра зловещите му намерения и със завиден
рефлекс пресече пътя му, като умишлено го забави. Нервен, Юда видя как
апостолите Петър, Филип, Йоан и Учителят се отделиха от групата и влязоха в една
празна шатра. След малко тримата апостоли излязоха и напуснаха Гетсиманската
градина, по склона надолу към Светия град. За миг ме обхвана съмнение. Какво
трябваше да правя? Да се присъединя към групата апостоли, която токущо тръгна,
без да обсъжда с някого каквото и да е? Или да остана в лагера край Учителя? Давид
продължаваше да залисва Юда, по чието лице бе изписано отчаяние, и изглеждаше
примирен със съдбата си, но без да губи хладнокръвие.
 Оставих се на инстинкта. Хукнах да догоня Филип и другите. Настигнах ги, вече
спускащи се от Елеонската гора. Когато ме видяха, апостолите се учудиха. Опитах се
да разсея опасенията им, като обсъдих с тях моя проблем, свързан с
приближаващия се празник и намерението мм да се от- благодаря за
гостоприемството на Учителя от Назарет и Му поднеса подарък 6.
— Видях ви да тръгвате за Йерусалим, — казах аз, г— и вярвам, че е подходящо
да поискам съвет...
Само Йоан, потнаблюдателен и по-чувствителен от другите, се въодушеви от
моя жест. Прегърнал ме през рамо, попита:
— Какво си намислил да Му подариш?
—-г Може би нова туника, — импровизирах, защото не бях се подготвил за
подробностите.
— Идеята не е лоша, — размишляваше на глас младият апостол, -— но може
би ще бъде по-практично да купиш наметало. Иисус много държи на своята туника.
Ако си обърнал внимание, изработена е ръчно, без съшиване.
Накарах ги да разберат, че идеята ми харесва и ако разполагат с няколко минути,
бих искал да ме заведат при някой добър търговец на платове. -
Петър се намеси грубо — изглежда не бе 6 настроение — и разкри всъщност
онова, което .исках да зная:
— Изчакай/Язоне. Сега това не може да стане. Учителят ни възложи прекалено
странна задача...
В гласа му отгатнах онази почти генетична неспособност да разбира много от
действията и внушенията на Иисус.
— Трябва да стигнем до крепостната врата и да търсим човек, — възкликна
апостолът с глас, който се стремеше да подражава някому,:— който ще носи стомна с
вода... Как си представяш да открием в Йерусалим с хилядите поклонници такъв
мъж?
— Щом Учителят е казал, че преминавайки крепостните стени, ще срещнем
човека със стомна, няма какво повече аа говорим, — упрекна го за неаостатъчната
му вяра Иран Зеведеев.
— Трябва да признаем, че Петър има право, — опита се да ги успокои Филип.—•
Нямаше ли да бъде по-лесно, ако Иисус ни бе казал как да открием къщата и името
на собственика й, къдегпо желае да вечеряме? Защо е тази тайнственост? Кому е
нужна тя?
_ Вътрешно се усмихнах, припомняйки си евангелските текстове, където се описва
това събитие. Нямаше да бъде из- лишно, ако евангелистите бяха споменали за
спора между тримата апостоли. Полемиката разкриваше по великолепен начин
сляпата вяра на единия и логичните съмнения на останалите. Всичко това е толкова
човешко и разбираемо.
Докато приближавахме арката на голямата Сионска врата в Долния град,
тримата продължиха да спорят. В следобедния час пъстроцветна тълпа влизаше и
излизаше безспирно рт Йерусалим. Множеството беше прекалено голямо за да се
открие търсения човек със стомна вода. Всред хаотичното движение Йоан ни
посочи група жени, които се насочваха към изхода на цитаделата. Две носеха
керамични делви със стеснени гърла на главите си. Останалите изкусно балансираха
панери с пране върху главите си и с плавната си походка привлекоха цялото ми
внимание.
Петър забеляза, че това са жени и се движат в посока обратна на указаната от
Учителя.
Прекосили каменната арка на градската порта, тримата апостоли спряха пред
първите къщи в Долния град. Известно време оглеждаха минувачите. Не беше
трудно да забележат мъжа, седнал и подпрял гръб на крепЬстната стена, вдясно от
входа на цитаделата. До него имаше почти половин метрова стомна, обикновено
използвана за носене на вода от изворите извън Йерусалим.
Иисусовите последователи безмълвно се спогледаха и Йоан, усмихнат^
решително тръгна напред и спря на два метра пред човека. Филип го последва, а
Петър, все още колебливо, се присъедини към двамата с малко закъснение,
поклащайки глава в знак на отрицание или недоверие.
Йоан и останалите Мълчаха. Човекът изглеждаше отегчен от чакане, а когато ги
забеляза с погледи съсредоточени в него, усмихна се леко и стана. Вдигна тежката
стомна, опирайки я на хълбок и я понесе с бърза крачка напред.След няколко
минути загадъчният човек със стомната ни доведе до двуетажна къща близо до
жилището на Ана, бившия Първос- вещеник на Юдея и тъст на сегашния
Първосвещеник Каиафа.
Вратата на хубавата, дори луксозна къща беше отворена. Там ни очакваше
познатият на всички ни ИОан Маркос.
Изглежда не само аз бях учуденият. Когато видяха юношата, тримата апостоли
размениха погледи, отгатйали намерението на Иисус. Лично за мен
тайнственнността на срещата със загадъчния водач по уличките на стария град с
опознавателен знак — стомна беше учудваща. Но нямаше нищо странно. Всичко
започваше да придобива очертанията на разумно обяснение. В момента не
разполагах с дос- татъчно доказателства, но вече предчувствието ме обземаше:
Учителят е дал указания на Йоан по време на дългото им отсъствие вчера, в сряда,
някой от семейството Маркос, а може би и слуга, те бяха също членове на
семейството, да нц чака на определено място със стомна, в приблизителен час, до
най-близката крепостна врата; Ако предположението ми не беше вярно, как бих си
обяснил, че юношата Йоан вече ни очакваше на пътната врата, точно на първото
стъпало на дома, където щеше да Се състои последната вечеря на дванадесетте с
Иисус, из8естна'като Тайната вечеря? Догадки все повече обземаха съзнанието ми.
Всичко съвпадаше: непреклонният отказ на момъка да отговаря на въпросите на
апостолите и удивителната мъдрост на Учителя, когато е избирал мястото, където
искаше да се събере за последен пъ т с най-близките си за предпасхалната вечеря...
Иисус беше наясно със заговора и неговия изпълнител Юда,. както и със
задачата му при залавянето. Логично беше Гали- леецът да Предприеме някои
предпазни мерки, ако не желае да бъде обезпокоявай по време на вечерята.
Една от тях бе да не се знае мястото й.
Младият Маркос ни въведе и npjegcmaBu на родителите си Елиас и Мария.
Kâkmo успях да уточня по-кьсно, напълно Приобщени към Неговото учение/
те бяха и в роднински врьз-; кц със семейството на Иисус.
Филип, отговорен за подготовката на вечерята, помоли Елиас Маркос да
 покаже избраното помещение, менюто U останалите подробности. Заради
присъствието на мла^- дия Маркос въздържах се да попитам за каквото и да е
стопаните на дома, но след Icamp разбрах, че вечерята ще; бъде на горния
етаж, сьмнейията лли за „тайната" м^жду м^ме- ; -
• то и Иисус бяха разрешени. Оставаше само някой от стаг рите Маркос или.
самият Йоан да го потвърди.
Канех се да последвам Филип и Петър към първия етаж и започна
подготовката за следващата деликатна мисия, възложена ми съгласно
сценария на Операция „Троянски кон". В този момент съвсем неочаквано
апостол Йоан предложи да се възползваме от паузата и посетим близкия
квартал на бояджийниците, за да бъде задоволено желанието ми да купя ново
наметало за Учителя. Видях, че попадам в собствения си капан на
любопитството и лъжата. Нямах друг изход, освен да приема и се престорих
на доволен от благородството на жеста. v
Бояджийският цех бе съвсем близо. Спуснахме.се по зло- вонна, настлана с
к,алдаръм наклонена тясна улица и стигнахме до няколко малки едноетажни
постройки.: Йоан ме въведе в една, собственост на техен стар приятел: някой
си Малкияс. Момъкът изрази желанието ми да направя пасхален-подарък и
помоли Малкияс да ни покаже най-доброто, което има. Занаятчията ни заведе
при готовата стока. Докато оглеждах разнообразието от наметала, осени ме
една идея. Порових и показах на Йоан Зеведеев наметало от бял лен:
— Това... Бих взел това...
Апостолът ме погледна учудено.:
— Но, Язоне, това наметало е за жена.
Зная, но току-що ми хрумна нещо по-добро.
 Йоан уважи решението ми и без повече въпроси се спазари за цената на
скъпото наметало.
Беше почти четири следобед, когато се присъединихме към Петър, Филип и
юношата Йоан Маркос, който от своя страна пожела да ни придружи до
Гетсиманската градина на Шимон. В къщата на семейство Маркос всичко беше
готово за вечерята. Обстоятелствата ми попречиха да огледам горния етаж и това ме
безпокоеше. Нямах представа, къде ще поставя моя реквизит... Това бе важно за
пълното осъществяване на мисията. Трябваше да вляза в залата преди ИисуС и
дванадесетте...
Когато ни видя да се'връщаме в лагера, Давид Зеведеев побърза да ме разпита,
докато Петър, Филип и Йоан вече разказваха на Учителя от Назарет за извършеното
и готовността за вечерята.
Хитрият Давид обясни, че предвид обстоятелствата поискал от Юда да му
предаде част от парите на групата, за да покрие нуждите на пратениците.
•— За голяма моя изненада, — добави той, — Юда не само не се възпротиви, но
ми даде всичките пари от текущия фонд и разписките за парите, оставени на
съхранение. При това, добавил: „Имаш право. Вярвам, че така е най- добре. Нещо се
крои против Учителя и ако се случи нещо с мен, няма да се безпокоиш за нищо".
Даваш ли си сметка, Язоне? Този циник току-що ми демонстрира загриженост и
страх за живота на Иисус... Дали не грешим по отношение на него?
Жеста на Юда, да снеме от себе си отговорността за парите на Движението усили
още повече подрзрението ми, че предателят не се интересува толкова от пари и не
действа, тласкан от алчност.
Наближаваше пет следобед и след час слънцето щеше да залезе, когато
забелязах раздвижване в градината, служеща за лагер. Филип ми каза, че Учителят
бърза към Йерусалим. Апостолите така и не разбраха защо Иисус организира
необичайната и в ограничен кръг вечеря, на-която можеха да присъстват само
доверените Му дванадесет мъже. Коментариите бяха от различни по-различни.
Юдейските обичаи изискваха най-строго пасхалната вечеря със задължителното
жертвоприношение в Храма на агне или козле, да е в навечерието на Пасхата 7.
 В ЗО-ma година от новата ера празникът на Пасхата се падаше в събота и това го
правеше двойно по-гпържествен и церемониален. Така че традиционната
религиозна вечеря трябваше да се чества на следващия ден, петък 7 април, щом се
стъмни. Тогава не беше ли логично апостолите и всички последователи да се учудват
и се питат защо зага- дъчната вечеря е организирана от Галилееца в четвъртък
вечер, без те да го знаят поне до три часа след обяд? Само някои от тях — Йоан,
Давид Зеведеев и разбира се Юда — чувстваха интуитивно отговора: това щеше да
бъде особен акт, изпреварващ предвидените действия от страна на Синедриона (нека
да ги наречем планирано залавяне). Защото Учителят от Назарет беше душата , и
мозъкът на новото реформаторско движение, нямащо нищо общо със зилотите,
каквото бе обвинението срещу учението, напълно открито проповядвано от Иисус.
За мен припряността Му да напусне Гетсиманската градина час преди залеза,
както и общото раздвижване в лагера беше сигнал да се оттегля пръв,
изпреварвайки групата.
Като имаше-предвид особеностите на „Тайната вечеря", на която можеха да
присъстват само Иисус и дванадесетте апостоли, сценарият на Операция „Троянски
кон" предвиди, че моето присъствие може да наруши цнтимно- религиозния
характер на вечерята, на което Учителят и традицията особено държаха. Въпреки че
не можех да присъствам, Операция „Троянски кон" не биваше да се лиши от
информация за това толкова важно и значително събитие. Трябваше да събера
максимум сведения за онова, което предстоеше да се случи в къщата на Елиас
Маркос.
Затова генерал Къртис беше предвидил друго решение на въпроса. Освен моите
изследвания върху подготовката на вечерята и наблюдения върху главните
действащи лица и 6ъншната*им сигурност, то словата на Иисус и останалите, изобщо
всички звуци трябваше да бъдат записани чрез чувствителен и миниатюрен
микрофон, който аз, „гръцкият търговец" трябваше да скрия на стратегическо място в
залата, където щеше да се състои тайната вечеря. Труд- но можех да предположа
тогава, че миниатюрното чудо.на електрониката, изработено от специалистите на
ATT 8 за нашия проект, щеше да се превърне във формална причина, която да
принуди Операция „Троянски кон" да предприеме

Операция „Троянски кон - 2"

второто голямо пътешествие 6 епохата на Иисус Христос...
Оставих покупката в ръцете на .Йоан Зеведеев и побързах да набера букет от
лавандула, бели лилии и момини сълзи, които растяха в околностите на маслиновите
насаждения. Г)осле на бегом поех по най-късата пътека към Йерусалим,. като пътьом
предупредих Елисей, че отивам да поставя микрофона в къщата на Елиас Маркос.
Благородният, кротък и ведър/стопанин ни най-малко не се учуди, когато ми
отвори вратата и му съобщих, че Иисус и дванадесетте няма да закъснеят и скоро ще
пристигнат.
— В знак на обич и най-добри чувства към Учителя бих искал да украся масата с
моя скромен букет,казах аз.
По заръка на Елиас слуга ме заведе до горния етаж. Изкачихме се по тясна
каменна стълба. Той отвори пред мен двойната врата и ме покани да мина пред
него. Влязохме в просторна правоъгълна гостна, около, двадесет метра дълга и над 6
метра широка. В центъра беше разположена ниска трапеза във формата на буквата
П, около която бяха разположени тринадесет столчета-възглавници. Една от тях,
която заемаше централното място, беше малко по- висока от другите. Нещо ми
подсказа, че бе определена за почетния гост Иисус. Друга, поставена на края на
масата, беше малко по-ниска. Вляво, допрени до стената, преброих три легена от лят,
орнаментиран бронз, поставени над нещо като подиум, с четири дървени крака на
колела, така че големите плитки легени, с диаметър над четиридесет сантиметра,
дОри и пълни с вода, можеха удобно и с лекота да се местят в помещението. До
подвижните мивки имаше различни по големина кани с вода и късове ленена тъкан
за бърсане.
Слаба светлина проникваше през тесните и високи прозорци с разноцветни
стъкла, съчетани по такъв начин, че създаваха усещане заабстрактна живопис от
двадесети век. Слугата запали седемте маслени лампи, поставени 6 ниши в стената на
височина метър и половина от пода. Те не осветяваха достатъчно помещението.
Компенсираше ги големият светилник с три фитила, потопени в зехтин. Той бе
поставен в средата на трапезата върху красиво изработена стоика от ковано желязо
и раздаваше щедро във всички посоки светлина. През стените на шестостенния
бронзов светилник, изработен от злагаиста-жълто стъкло, бликаше приягшна
трептяща феерия, къпеща 8 злато червеникавите, възглавници и бялата покривка на
трапезата.
В единия край на масата прислугата беше подредила хляб, вино, вода и няколко
големи подноса със зеленчуци. Пред мястото на всеки гост имащи прибори от фина
керамика, украсени с червени и бели ивици. До приборите имаше по четири чаши
от СидоНски кристал. Самото присъствие на такова количество кристални изделия
потвърди Предположението ми, че Йисус имаше намерение да празнува именно
днес традиционната според Пасхалния обред вечеря.
Стените бяха покрити с червени тапети. Вдясно от вратата майката на Йоан
Маркос беше забола в дървено каче лъскави маслинови клонки и палмови листа.
Оглеждайки залата, разбрах, че идеалното място за микрофона, обемно
чувствителен във всички посоки, бе Стойката на ебе тилника, еднакво отдалечена от
местата на всички поканени. Гласовете на поканените можеха да достигнат ясно до
него. Но присъствието на слугата ми пребиеше. Трябваше да остана сам, макар и за
минута...
За щастие носех цветя, които използвах за прикритие. Подадох ги; на
прислужника с молба да потърси ваза. Добрият човечец не разбираше добре гръцки
и трябваше да му обяснявам със знаци. Накрая разбра и се отдалечи по стълбите
надолу да изпълни молбата ми.
Не биваше да губя ни секунда. Извадих микрофона и коленичих пред Стойката на
светилника. Магнитната плочка веднага залепна за желязото. Надвисналите ресни от
фенера оформяха превъзходна маскировка. Отстъпих назад и бързо се отправих към
мястото, където щеше да седи Галиле- еца. Седнах и задействах слуховия канал за
връзка с кораба. Елисей отговори мигновено. Обиколих масата и насочвах гласа си с
различна сила, от различни места на залата, но винаги в посока към
светилника.Елисей потвърди приемането на звука в модула с думите „прием пет към
пет" 9.
Успокоен, застанах в ъгъла при качето с клонките и палмовите листа.
Мястото предлагаше най-добра възможност и подходящ снимачен ъгъл за
филмиране, но когато проверих визьора, установих, че съществуват
сериозни пречки, затрудняващи филмирането. От една страна палмовите
листа попадаха в по-голямата част от кадъра, а от друга, мястото на Иисус се
засенчваше от лампиона.
 Опитах се да обмисля спокойно и с жезъла 6 ръка изследвах всички ъгли на
залата. Бързо се отказах. Нямаше такова място, където да го оставя, без да будя
съмнение и едновременно да осигуря качествен видеозапис.
Обезкуражен, тръгнах към първоначално избраната точка с намерение да оставя
жезъла зад качето с маслиновите клонки и палмови листа. „Поне", казах си аз, „ще
хване нещо и някои лица". Така моята задача се опростява. Оставям го, натискам
бутона и започва снимането. Щом свърши вечерята, ако не се случи нещо
непредвидено, ще се кача отново и ще го прибера.
Но тъкмо бях стигнал на две крачки от ъгъла, слугата се появи и осуети
намеренията ми. Носеше в ръка букета, поставен 6. керамична ваза.
Насила се усмихнах. После като курдисана кукла поставих вазата върху масата
срещу приборите и чашите, предназначени за Назарянина. Ядосан повече на себе си,
напуснах залата, на която след по-малко от час й предстоеше да влезе в историята на
човечеството.
Бях готов да си тръгна и тъкмо, се канех да се сбогувам със семейство Маркос,
когато рязък и неравен звук на рог откъм Храма възвести края на деня. Моите
намерения бяха да Се скрия отвън, близо до къщата, за да чакам пристигането на
Иисус и неговите хора. Така можех да ги наблюдавам и най-вече да следя
движението на Юда. Но гостоприемното семейство не ми позволи да си тръгна.
Елиас помоли да приема чаша вино и ако не нарушавам плановете си, да остана в
неговата компания до завръщането на групата в Гетсиманската градина.
Внимание, ето новината! Групата на тринадесетте нямаше да нощува тук, а щеше
да се завърне обратно в лагера. Бащата.на Йоан Маркос познаваше твърдостта на
Иисус за строгото спазване на правилата на обреда. Никой, с изключение на
тринадесетте, не можеше да участва 6 Пасхал- ната вечеря, дори и слугите. Въпреки
че напомних на Елиас за ритуалното изискване и желанието на Учителя, добрйят
човек настоя да остана и като истински юдеец намери гъвкавата формула:
— Не е необходимо да си на горния етаж, за да се нахраниш, Можеш да си на
сигурно място с нас и на долния, чужденецо, както и в градината до жилището. Нали?
Поразмислих и приех. Може би това беше идеалното местоположение за
мисията ми на наблюдател и изследовател. Освен всичко друго, от вътрешния двор
беше възможно наб- людаването на онези, които слизат или се качват по стълбата.
Любезната покана ми позволи да разбера оце една любопигГжа подробност —
менюто на Тайната вечеря.
Съгласно юдейските обичаи вечерята се състоеше от ед- , но единствено блюдо,
агне сготвено с подправки и много зеленчуци. Мария Маркос беше приготвила
салата от марули, неизвестен на мен сорт магданоз с лека миризма на анасон, листа
от глухарче както и характерните за юдейска- та кухня горчиви треви 10. Салатата се
поднася сурова.
Когато попитах как е приготвено агнето, стопанката ме заведе в градината и ми
показа жаравата от борови клонки, оградена с големи речни камъни във формата,
на огнище. Слуга я раздухваше с мех, за да‘ не загасне, докато други двама се
грижеха за агнето, което нямаше повече от 8-10 кг. Опашката и джоланите бяха
изрязани и вътрешностите извадени. След това добре почистени и измити, бяха
отново вкарани и зашити в коремната кухина.
Друг слуга напъха зърна алое, чер пипер и дафинови листа в отборите по агнето.
После подбра тънки жилави клонки от розмарин и обвърза агнето, докато
същевремено се подготвяше дълъг и здрав кол от растящото наблизо нарово дърво.
Когато всичко бе готово, кола бе натикан със заострения край в тялото на агнето
през гръкляна, докато се показа под опашката. Подготвеното за изпичане животно
бе сложено върху стойки от желязо, забити в земята. Така започна бавното печене.
 Но преди това Елиас Маркос вдигна очи към небето и потвърди, че е изпълнено
предписаното във Втората книга от Петокнижието 11.
Вечеряща включваше още праз, грах, безквасния хляб — маца, орехи, печени
бадемови ядки и сушени смокини. За да се оправи вкуса от горчивите треби, които
бяха задължителни, майката на семейството бе приготвила яросет, нещо като кисел
от вино, малко оцет и голямо количество смачкани плодове. Сътрапезниците
трябваше да изпият най- малко четири чаши разредено с вода вино.
Около шест и половина младият Йоан Маркос нахлу като хала в къщата. Задъхан
и запотен съобщи, че Учителят е
вече наблизо.
вълнението и радостта на семейството при посреща- нето на Галилееца и
Неговите хора нямаха граници. В течение на няколко минути объркването беше
всеобщо. Мария Маркос неспирно слизаше и се качваше по стълбите. През това
време слугите продължаваха да Въртят бавно агнето и да довършват останалите
приготовления.
Апостолите/ поканени от Иисус/се заизкачваха по стълбите за горния етаж. Не
липсваше никой. Юда Искариот вървеше последен, затворен 8 себе си, сякаш
онемял, докато Учителят разговаряше със семейството на МарЦос, слушаше и
споделяше, а ръката Му почиваше върху рамото На Йоан. Доколкото успях да
преценя, шеговитите Му забележки се отнасяха до печеното агне. Настроението на
Иисус беше превъзходно, като че ли нищо не можеше да Го смути. При все това, от
този момент бях нащрек. Искариот вече знаеше мястото на Тайната вечеря.
Съзнанието му беше ангажирано с нещо съществено—: без,съмнение храмовата
полиция очакваше съобщението му. За целта трябваше да излезе От къщата на
Маркос и стигне до Храма, като постави начало на акцията по залавянето на Учителя.
Беше вече седем. Иисус се раздели с гостоприемното семейство 8ъ8 вътрешния
двор и се изкачи по каменните стъпала към залата. Лицето Му продължаваше да
изразява веселост.
Настаних се до вратата зад градината. На няколко крачки от мен бе стълбата
за горния етаж и главната брата. След малко услужливият Йоан Маркос —
вероятно по внушение на благородния си баща —- ми донесе малка
табуретка. Седнах ичтой направи същото, като ме наблюдаваше мълчаливо.
Бавно се заех с печената риба, предложена ми от домакинята. Не възлагах
надежди за успех, но реших да поразпитам момъка. Въпреки младостта,
Йоан притежаваше дълбоко чувство за лоялност и повече от всичко на света
обичаше Иисус. Така че моите въпроси относно деня сряда, единственият
ден, за който нямаше информация, както 8 евангелията, така и в моя
дневник, срещнаха ревнивото мълчание на момчето. Но когато накрая му
изложих теорията си за тайната уговорка между Учителя и него, свързана с
днешния ни водач — човекът с огромната стомна при крепостната врата и
плановете за честване на тази
 вечеря тайно от всички, Йоан Маркос почервеня. Скочи като пружина и се
отдалечи в дъното на градината. Не каза нито дума. Без да иска, поведението му го
издаде. Не исках повече да го насилвам.
В часа, когато предполагах, че трябваше да започне вечерята, Яков Алфеев и
брат му Иуда се появиха на стълбата. Изправих се, но когато ги видях да слизат на
двора и да вземат дървения поднос с опеченото агне, предварително разпределено
на късове, се успокоих. Погледите и видът им бяха сериозни. Отново ме завладя
любопитство. Какво ли става там горе? На какво се дължи сянката, от тъга по лицата
на близнаците — апостоли, обикновено винаги засмени. Не можех да питам Модула.
Покрай мен непрекъснато се навърташе някой от семейството Маркос. Останах при-
видно спокоен и хладнокръвен.
Поуспокоен и вече усмихнат, Йоан Маркос се приближи и прибра празната
чиния. Опитах се да се покажа приятелски настроен. Смених темата, като поставих
Иисус в центъра на разговора. Момчето забрави своята ревност и недоверчивост и
постепенно ми откри онова, което вече знаех. Неговата Обич към Учителя нямаше
граници и ако трябва да бъда по-точен, „той ще бъде първият, който би пожертвал
живота си заради Иисус", както сам ми го каза.
Вечерта напредваше, а заедно с това ставах все по-нер- вен, нещо, което все още
не можех-да преодолея. Минаваше девет, когато Юда Искариот слезе по стълбата.
Явно бързаше за някъде. Без да ни погледне, отвори външната врата и излезе.
С един скок се отзовах при вратата и го видях да се отдалечава забързан. Йоан
Маркос се разтревожи от поведението ми и попита какво означава това. Ако моите
предположения бяха вярни, Юда отиваше към Храма. Щях да го загубя по улиците.
Трябваше да се действа незабавно, но интелигентно. Погледнах момъка и ми хрумна
една идея.
—- Знаеш ли къде е къщата на Йосиф Ариматейски?
Йоан кимна с глава.
— Добре, тичай при него и му кажи, че трябва да отиде веднага в Храма. Много
е вгтжмо той или Мсмаил да се срещнат там с Юда...
Усетил моята загриженост, момъкът излезе и се затича в посока към басейна
Силое.
Като предполагах, че Юда не знае за присъствието ми и няма да ме забележи,
спуснах се след него 6 упорито преследване. В нощните часове движението на
минувачите беше чувствително намаляло. Полека-лека, подпомогнат повече от
луната отколкото от мизерните зехтинени кандила по улиците, успях да проследя
бързащия предател. Бяхме още в Долния град и когато почти го бях достигнал, Юда
влезе в една къща. Дано да няма два изхЪда. След малко излезе придружен от друг
мъж. Заедно се насочиха към западната стена на Храма.
Когато стигнах площада на Езичниците, видях Искариот и неговият придружител
да се отдалечават по пустия площад към стълбището, което обхождаше светото
място. Няколко стражници ги пресрещнаха. Размениха някакви думи и двама
придружиха посетителите във вътрешността на храма. Очевидно с това приключи
моята работа. Вярвах, че Йосиф от Ариматея или садукеят Исмаил бен Фиави ще
разберат посланието ми и ще установят наблюдение върху движението на Юда.
Направих завой и се опитах да се ориентирам за обратния път към къщата на Елиас
Маркос.
Все още мислех за Юда, когато навлязох в уличка осветена само от Луната.
Изведнъж изскочи някакъв вързоп и ми препречи пътя. Почувствах се парализиран
от страх. Беше някакъв странен тип, нисък на ръСт, с огромна, гъста брада,
пристъпващ бавно към мен. Синьо отражение блесна в ръката му. Мигновена
догадка, че е кинжал, смрази кръвта ми. Нападателят^безмълвно се нахвърли върху
мен и ми нанесе рязък удар в корема. Кривият кинжал Се огъна при дръжката и
падна върху камъните със силен металически звън. Защит- ната ми „змийска кожа"
беше свършила добра работа, спасявайки ме от сериозни затруднения.
Изумен, среднощният грабител гледаше ту строшено- тр острие, ту ненужната
дръжка в ръката си. После отстъпи назад и след секунди изчезна надолу по тясната
улица, виейки като луд.За щастие раздраното отпред по туниката ми не беше твърде
очебийно. И с цялата възмржна бързина напуснах злокобното място.
Малко след десет почуках на вратата на семейство Маркос. Имаше голяма
вероятност Иисус и единадесетте апостоли да са напуснали залата и това ме
безпокоеше. Не исках излишно да тревожа Елисей, като му разкажа за
произшест-
 бието с крадеца на улицата, а според правилата на Операция „Троянски кон" бях
длъжен да го направя. В края на краищата, чувствах се отлично. Ако вместо да ме
нападне крадецът ми беше поискал например кесията, вероятно ситуацията щеше да
има коренно противоположно развитие. Моите възможности за самозащита бяха
почти нулеви и най- вероятно разбойникът от раннохристиянската епоха щеше да се
ощастливи с парите на Операция „Троянски кон", т.е. на американските
данъкоплатци, събирани двадесет века след този инцидент. Но най-жалкото щеше да
бъде, че грабителят можеше да отнесе с чантичката и очилата ми за инфрачервено
виждане.
Като ме видя, Йоан Маркос.се затича към мен. Учителят и останалите бяха още на
горния етаж. Въздъхнах облекчено. Йосиф от Ариматея беше получил моята заръка,
а момъкът, след като майка му го сгълча, я послуша и отиде да спи. Неговият сън
нямаше да продължи дълго. Очакваше ни ужасна нощ...
Приблизително около десет и половина чух някакъв химн. Старият Маркос ми
предложи чаша вино с мед и като посочи с очи мястото, откъдето се носеха звуците
на пасхал- ната песен, каза че Иисус и апостолите привършват.
В името на истината трябва да призная, че никога не съм чувствал по-голяма
нужда от чаша вино, както в онзи миг. Пресуших я на един дъх и наистина щом
приключи религиозният химн, апостолите се появиха на стълбището. Иисус бе
последен.;
Поне в този момент единадесетте бяха ллного по-спокойни и в по-добро
настроение, отколкото предиобед. Сбогувахме се с гостоприемното семейство и
поехме към Гет- симан ската градина.
Докато прекосявахме опустелите улици на Долния град към Портата на изворите
в южния ъгъл на Иерусалимската цитадела, реших да отделя Андрей от групата.
Поизоста- нахме и се заинтересувах как е минала вечерта. Като отговорник на
групата, Андрей започна с това, че той и останалите останали учудени от внезапното
изчезване на Юда по време на вечерята и особено от факта, че изобщо не се е
върнал.
— Отначало, когато го видяхме да излиза, решихме, че отива да търси нещо
по-особено за ядене на долния етаж.
Други си помислиха, че учителят му е заръчал нещо.
Мислите на апостолите бяха естествени. Никой от тйх не беще известен за
заговора и за главното действащо лице. От друга страна, с изключение на Давид
Зеведеев, а той не присъстваше на Пасхалната вечеря, нито Андрей, нито другите
знаеха, че Искариот вече не е ковчежник, и че от днешния Следобед паричните
наличности на групата се пазят при отговорника за пратениците и информацията.
Андрей продължи разказа си, наблягайки на събитията, настъпили когато влезли
в залата. От моя гледна точка и случките изясняваха защо Иисус бе решил да измие
краката на учениците си. Евангелистите бяха намерили сполучливо обяснение:
Учителят направил този жестл изтъквайки открито, че най-почетната добродетел е
самоунижението. При все това, какъв бе подтикът, в името на какво Той бе
прибягнал до измиването на краката? Дали не се дължеше на просто, искрено и
чисто спонтанно Негово желание?
Когато посетих залата преди вечерята, забелязах легените върху стойки на
колелца и кърпите за избърсване. Юдейският обичай задължава стопанина да се
погрижи за традиционното измиване на краката на гостите, а ако няма слуги, самият
той да го стори. Повтарям, такава бе традицията. Но нарежданията на Учителя са
били прислугата да не се качва горе. Дори за агнето слязоха братята Алфе- еви,
доказателство, че Иисус не е допускал тази вечер да ее използват услуги от никакви
външни хОра.И. така, внезапно възникнал не само повод, но и спор между
дванадесетте...
:— Когато влязохме 8 трапезарията, — продължи Андрей, — видяхме легените и
каните за обливане. Но тъй като Учителят беше разпоредил да няма прислуга в
помещението, кой Щеше да се наеме със задължителното измиване? За мое
унижение, трябва да призная, че аз, както и останалите, имахме една и съща мисъл в
главите си. Няма да падна толкова низко, че да измия краката на другите. Това е
задължение на прислугата. И всички, притаили се, избягвахме да обсъждаме този
въпрос. .
Атмосферата опасно се нажежаваше. Като връх на всичко досадният момент с
измиването беше предварително обременен. Започна се от нещо дребно, но се
разрази и завърши с буря, която ни заплете в неуместна препирня. Учителят не беше
се качил още, а междувременно всеки от нас реши да си избере къде да седне; Ясно
беше/че по-високата Възглавничка 6 средата бе почетното място, и ето побода за
спор, кой да заеме двете, съседни до Иисусовото, места? Убеден съм, че всички
мислехме по един и същи начин. Учцтег лят да избере своите любими ученици, които
да седнат до Него. Така мислехме, когато Юда неочаквано ни изпревари и се
разположи на възглавничката'вляво от почетното място, показвайки намерение да
остане там докрай, един вид „поканен с предпочитание". Постъпката на Искариот
раздразни всички.
Избухна недостойна препирня. Юда не се помръдна от заетото вече място.
Обхванат от подобен порив, Иран Зеведеев завладя мястото отдясно... Както би
могъл да си представиш, възбудата и недоволството станаха всеобщи. Протестите
бяха вече безполезни. Искариот и Йоан нямаха намерение да отстъпят. Най-ядосан
бе брат ми Петър. Той се почувства наскърбен и измамен от онова, което нарече
непристойно самолюбие на двамата. Видимо разтревожен, обърна гръб на масата и
си избра последната възглавница накрая -—най-ниската. От този момент нататък
останалите се настаниха, кой където намери за добре. Знаеш, че Петър има добра
душа и силно обича Учителя. Но в случая Неговата слабост -—гордостта, очакваща
справедливо признание и зачитане, надделя. Познавам брат си и знам защо постъпи
така...
— Все пак защо? окуражих го да бъде докрай искрен.
Ясно бе, че Андрей имаше нужда да облекчи душата си и
да сподели с някого станалото. В случая аз бях този някой. Понякога и при
определени обстоятелства е по-лесно да се изповядаш пред чужд и неангажиран в
спора, но не и пред близък.
Петър беше смаян от нахалното поведение на Юда и Йоан. Той ревнуваше
другите и не се поколеба да избере крайния ъгъл, но с тайната надежда, че
когато Иисус влезе, ще-го покани до себе си, като премести Юда или Йоан
Зеведеев. По този начин щеше да се почувства честит и зачетен, и това
щеше само да говори за себе си пред горделивите и самолюбивите. Тогава,
— продължи Андрей, на вратата се появи Учителят. Ние все още се
препирахме, вза- имно упрекващи се за едно или друго. Когато Го видяхме,
настъпи тишина. Иисус спря за миг На прага/Лицето Му Се
 промени и полека-лека стана сериозно. Очевидно беше уловил същината на
спора и обстановката Му беше ясна. Без да каже нищо, Той се отправи към
определеното Му място. Огорченият поглед на брат.ми Петър Го следваше.
Бяха напрегнати мигове. Въпреки това, Иисус възвърна обикновената си и
свойствена Нему благост. Всички се почувствахме поразведрени след царящото
напрежение. Разговорът потръгна, макар че Някои' продължаваха да предьбк- ват
обидата и не само това. Защо семейство Маркос, като домакини на вечерята, не бяха
предвидили прислуга за обредното измиване на краката на гостите? Иисус отклони
поглед и без да промълви ни дума, погледна към стената с подредените легени и
кани с вода. Иуда-Тадей, другият близнак Алфеев, поднесе първата чаша с вино,
gokámo Учителят слушаше и наблюдаваше безмълвен.
—- Както знаеш, — продължи Андрей, щом се изпие първата чаша, традицията
изисква гостите да станат и си измият ръцете. Знаехме, че Учителят не беше
привърженик на този обичай U чакахме с любопитство. Какво éeuie общото
учудване, когато Иисус се изправи и отиде при легените и каните с вода.
Спогледахме се. Съблече туниката си и намота къс от ленената тъкан около кръста.
После взе леген, постави в него каната с вода и го понесе към най- крайното място
на трапезата, където седеше брат ми. Застана на колене и с подчертано смирение и
кротост взе да мие краката на Петър. Като видяхме това, ние се изправихме като
един. Крайното ни изумление премина в срам. Учителят се беше заел с работата на
прислугата, teimo по този начин безмълвно ни укори за липсата на любов и милост
към ближния. Юда и Йоан сведоха очи. Очевидно тях ги заболя повече от другите...
— Нима и Юда?---------- прекъснах го с явно недоверие.
— Да- . ■'
Андрей забави крачка и спря, като ме изгледа втренчено и на свой ред ме запита:
— Язоне, ти знаеш нещо... Какво става с Юда?
Свих рамене в опит да избегна отговора. Но той настоя. Като взех предвид, че
залавянето на Иисус е неизбежно, в най общи линии казах, че и аз се съмнявам в
лоялността на Искариот към Иисус U учението Му.
Продължихме и прекосихме Кцдрон. Андрей прекъсна мрач- ното си мълчание.
Помолих го да продължи разказа.
—- Когато брат ми Симон видя Иисус, коленичил пред него, — каза той, —
сърцето му пламнало и както ти казах, той се възпротивил енергично. Петър обича
Учителя повече от всички и от всичко. Предполагам, че когато Го видял как като
прост слуга е готов да извърши онова, което нито той, нито ние бихме приели да
направим за другите, разбрал грешката си и поискал да Го разубеди, даТо накара да
се откаже от начинанието си. Но решението на Иисус бе твърдо и неотменимо. Един
по един, Той изми краката на всички ни, защото след пламенните възражения на
Пегт>р никой вече не се осмели да протестира. В драматична тишина Учителят
обикаляше трапезата със съдовете до последния от сътрапезниците. След това,
отново се облече и се върна на мястото Си.
— Йоан и Юда останаха ли на местата си?
— Да, никой не си смени мястото, с изключение на Юда, който напусна стаята
малко преди да се налее третата чаша на Благослова и повече не се завърна.
Наближавахме Гетсиманската градина, което ме накара да отложа разговора.
При все това в съзнанието ми се трупаха още въпросителни. Как точно Иисус е
разкрил самоличността на предателя пред Йоан? Защо останалите сътрапезници не
са Го чули? Без съмнение, трябва да е станало именно така, защото никой от
апостолите не беше в течение на машинациите на Юда. Имаше само подозрения...
Беше необходимо да намеря време, за да науча нещо от Йоан Зеведеев в близките
часове.
 В; този момент не държах толкова да чуя напътствията на Учителя по време на
вечерята. Елисей ги беше записал и ми съобщи, че записът е безупречен. При
завръщането ми на кораба в неделя сутринта щях да имам възможността да го чуя
изцяло. За кой ли път съм длъжен да заявя, че както са предадени, словата на
евангелистите са бедно отражение на онова, което се е казало вечерта на Велики
четвъртък. Всеки, който се запознае с напътствията и посланията в тяхната цялост,
ще си даде сметка, че в течение на векове Църквата е лишавала човечеството от
необятния духовен поток, дори само от тази вечеря, като го е свела в
информационно отношение до почти една единствена математическа формула 12.
Наближаваше 11 часа преди полунощ, когато влязохме 8 Гетсиманската градина.
Андрей отговори на последното ми питане, което за него не представляваше
интерес, но за мен бе важно и задължително в програмата на Операцията. На
въпроса ми, дали Иисус беше вечерял достатъчно добре, апостолът видимо учуден
отговори:
— По-скоро малко, за да не кажа никак и както си Му беше навик, Учителят
изобщо не се докосна до печеното агне.
Според него Галилеецът само опитал зеленчуците, включително и горчивите
треви/ както и малко от пасхалния безквасен хляб маца, пил от разреденото вино и
разбира се хапнал малко от сушените смокини. Тези дайни имаха голямо значение
освен всичко друго и за оценка на реакциите на организма на НазаряниНа по бреме
на ужасните и продължителни Часове на мъчения, които Го очакваха на следващия
ден: изтезания, загуба на кръв, изтощение и разкъсваща болка, явна липса на
енергийни запаси в тялото Му, последица от оскъдната вечеря и последващото
гладуване, започнало от десет часа вечерта на Велики четвъртък... При първа
възможност предадох в Модула данните за характера ц количеството на храната,
която е поел ИиСус по време на вечерята. (Според оценката ми, Пасхалната вечеря е
започнала около осем и половина и е приключила час и половина по-късно).
Централният компютър 6 Модула предложи таблица на приблизително
пресметнатите калории, основаващи-се на съобщените от мен хранителни продукти,
консумирани от Иисус по време на вечерята, включително четирите чаши разредено
вино, което правеше около 300 калории !3.
Жените и няколкото десетки ученици, които чакаха завръщането на Учителя в
лагера, посрещнаха групата на апостолите и Иисус с голяма радост. Нямаше да мине
много и радостта щеше да бъде помрачена заради Искариот още веднаж.
Когато се увериха, че Юда Искариот не се е завръщал в Гетсиманската
градина, някои от апостолите започнаха да подозират, че намекът на Иисус
по време на вечерята за измяната, която неизбежно очаква, има много общо
е изчезването на администратора и ковчежника на групата, Дочувайки
приказките и мълвата в лагера, Давид Зеведеев заб-
 раби за малко своите куриери и се приближи до застаналите 8 кръг хора, които
споделяха опасенията и догадките. Поведението му продължаваше да, бъде мъдро и
уравновесено. Изслуша едните и другите, Но не разкри онова, което знаеше. Симон
Зилот, no-изнервен от останалите и оглавил разтревожената групичка, започна да
досажда на Андрей с въпроси за Юда. Знаещ не повече от тях, той се ограничи с
отговора: ч/
—- Ме знам. къде е Искариот. Боя се, че ни.е напуснал...
Спадът в настроението се разпространи бързо. Петър, Симон Зилот, Тома и Яков
Зеведеев се събраха в една от шатрите. После при тях отидоха и други, вероятно да
си изяснят обстановката и предприемат някакви мерки за безопасност, ако все пак
се случи най-лоиюто.
В този момент младият Йоан Маркос се появи в Ограденото пространство. Беше
се увил в нещо бяло вместо пла^- щеница. Забеляза ме и се затича към мен.
Наметалото му бе къс ленен плат, с който нощем се завиваше. Помоли да не го
издавам на родителите му. Попитах го защо и той ми призна, че избягал от къщи, без
да го усетят. Чул, че Ицсус и единадесетте се сбогували с баща му. Дошел сам до
лагера. Предаността на момька към Галилееца, пронизваща сърцето му, ме изпълни
с възхищение.
Твърде е възможно Учителят да си беше дал сметка за напрежението, което
обхващаше Неговите хора, и затова ги извика при себе си, до огъня.
— Приятели и братя мои. Не ми остава много време да съм сред вас. Бих искал
да се усамотя и се помоля на нашия Небесен Отец да ни даде нужната в този час
сила за да следваме делото, което трябва да извг>ршим от Негово име. ,
Следовниците Му, ученици, апостоли и гърци Го последваха по склона нагоре до
камениста площадка, над Гегпси- манското плато — вьрха на Елеонската гора. Щом
стигнахме там, кратко ни помоли да коленичим около Него. Единствен аз останах
прав,, не защото не уважих молбата Му и вярата на другите, а защото бях длъжен да
филмирам впечатлилата ме сцена. Окъпан от светлината на огромнагпа луна, Иисус
повдигна очи към звездите и с гръмовен глас възкликна:
— Отче, дойде и ллояпг час... Прослави Сина си, за да може Синът да Те
прослави. Знам, че Си ми дал цялата сила и власт върху всички живи създания от
моето Царство. Ще подаря вечния жцвот на онези, които поради вярата си ще бъдат
Божи синове. Вечният живот е признанието на единствения и истински Бог и Отец на
всички. Нека повярват на Онзи, когото Ти си изпратил на този Свят. Отче, аз Те
възхвалих на тази земя и изпълних делото, с което ме натовари. Напоих с обичта си
синовете на нашето собствено сътворение. Остава ми само да пожертвам земния си
живот. Сега, Отче, възвеличал ме с рая и блаженството, които имах преди този Свят
да е съществувал и ме приеми още веднъж от дясната Си страна.
ИиСус замълча. Лек ветрец разбърка косата Му.
— Аз Те показах на хората, които Ти избра от света, който ми даде, — продължи
Той. — Тези хора са Твои, така както целият живот е между ръцете Ти. Живях с тях,
напътствайки ги в нормите на живота и те повярваха. Тези хора знаят, че всичко,
което имам, произхожда от Теб и че въплътяването ми в живота бе предназначено
за да опознае Светът моя Отец. Разкрих им истината, с която ме дари и те, моите
приятели и следовници, носители на посланията ми най-чистосьрдечно поискаха да
приемат Словото Ти. Казах им, че произлизам от Теб, че Ти си ме изпратил на тази
земя и че съм готов да се върна при Теб... Отче, моля се за всички тези хора, избрани
от Теб. Моля се за тях, избраните от мен да ме представляват, след като се завърна
при Теб. Тези хора са мои. Ти ми ги даде.
Не мога да остана ровече в този свят. Ще се завърна към делото, което ми
възложи. Налага се да оставя тези мъже след себе си, за да представляват Нас и
Нашето Царство между хората. Отче, предпази и защити тяхната вярност, докато се
подготвя за напускането на земния живот. Помогни им да бъдат единни в духа си,
тъй както сме Ти и аз. Те са мои приятели.
По време на престоя ми при тях можех да бдя и да ги напътствам, но сега си
тръгвам. Отче, остани до тях, докато съумеем да пратим нов Наставник, който да ги
утеши, подкрепи и укрепи. Ти ми даде дванадесет човека и аз ги запазих всички, но с
един по-малко, който не пожела да поддържа своята съпричастност с нас. Тези хора
са слаби и крехки, но зная, че мога да разчитам на тях. Проверих, помисли и
дела и зная, че ме обичат. Въпреки че ще страдат по моя вина, желая те да бъдат
мечтатели.
Светът може да ги намрази, тъй както мразеше мен. Не Те моля да ги прибереш
при себе си, само да ги предпазиш от злото, което съществува на този свят. Посвети
ги в истината. Словото Ти е истината. Също както Ти ме изпрати на Земята, така и аз
ще ги изпратя по света. Чрез тях живях между хората, посвещавайки живота си в
служба на Тебе. Целта ми бе да им вдъхна пречистването чрез Истината и Обичта си,
която им показах^ Зная добре, Отче, че не е необходимо да Те моля да бдиш над тях,
след като си тръгна. Зная също така, че ги обичаш толкова, колкото и аз. Правя това,
изричайки гласно молбата си към Теб, за да ме разберат по-добре, чувайки и
слушайки ме, че Отецът обича смъртните точно така, както и Сина. Желая спграст-
но да покажа на моите земни братя славата, честта и райското наслаждение, на
които се радвах редом до"Теб преди създаването на този свят, който се е самопознал
толкова малко...
О, Справедливи Боже! Аз Те познавам и Ти дадох да опознаеш тези ве-| ■ >ощи,
които ще разпространят името Ти за други поколр'<'>■>!. Засега им обещавам, че
ще си наблизо до тях в техни« <_ият по същия начин, по койтО беше с мен.
И като повдигна дългите си ръце към небето, завърши:
— Аз съм хлябът на живота... Аз съм живата вода,.. Аз съм светлината на света...
Аз съм желанието на всичкц възрасти... Аз съм отворената врата за вечното
спасение... Аз съм действителността на безкрайния живот... Аз съм добрият пастир...
Аз съм пътеката на безкрайното съвършенство... Аз съм възкресението и живота... Аз
съм тайната на вечния живот... Аз съм пътят, истината и животът... Аз съм
безкрайният Отец на ограничените си деца... Аз съм истинският лозов дънер, а вие
сте филизите... Аз съм надеждата на всички, опознали живата истина... Аз съм живият
мост, който съединява единия свят с другия... Аз съм живото съчетание между
времето и вечността...
Последваха минути на тишина. Галилеецът помоли хората си да се изправят на
крака и един след друг ги прегърна. Когато стигна до мен, очите Му преливаха от
сълзи.
След малко групата се завърна в Гетсиманската градина. Давид Зеведеев и
младия Йоан Маркос се приближиха до

Операция „Троянски кон - 2"

Иисус и се опитаха да го уговорят да се отдалечи от Йерусалим. Старанието им
остана безплодно. От. този момент нататък, беше вече полунощ, присъщото на
Учителя добро настроение изчезна. С думи, прекъсвани от дълбоко вълнение,
Христос помоли учениците и апостолите да се оттеглят за нощуване. Неохотно и
против волята си, те се разположиха в шатрите. Малко преди това Назарянинът
поиска от Йоан, Яков и Петър-Симон да поостанат още малко с Него.
Симон Радетелят, когото всички наричаха Зилот, се насочи скришом към една от
мъжките шаттри и развърза един вързоп, в който имаше мечове. Апостолите, които
не участваха в този разговор с Иисус, се отзоваха на му и запасаха късите двуостри
мечове. Всички с изключение на един — Вар- толомей. Той отказа оръжието с
думите:
— Братя мои, Учителят много пъти ни е казвал, че неговото Царство не е на този
свят и, че учениците Му не трябва да воюват с оръжие за установяването му. Аз
вярвам и мисля, че Учителят не иска да използваме оръжие, за да Го защитили.
Всички знаем Неговата сила, свидетели сме на възможностите Му и знаем, че може
да се защити от своите врагове, ако пожелае. Ако Не иска да се съпротивлява, ще
изпълни волята на своя Отец. От своя страна аз ще се м°ля, но не ще извадя меч.
След като Го изслуша, Андрей се съгласи с думите му и върна обратно меча. Ако
се не лъжа, въоръжените апостоли бяха девет, без Вартоломей, Андрей и Йоан.
Установиха нощна стража от по двама въоръжени мъже на входа на лагера.
Според онова, което разбрах, групата беше убедена, че опитът за задържане на
Учителя от свещениците нямаше да се извъриш по-рано от сутринта. Легнаха си с
мисълта да станат рано, готови да посрещнат най-лошото.
Йоан, Яков и Петър, насядали около огъня, очакваха Иисус, който беше повикал и
Давид Зеведеев. От него Той поиска най-добрия бързоходец. След малко се появи
някой си Яков, който беше нощна. поща между Йерусалим и Бейт-Сайда.
Назарянинът му каза:
—- Тръгни веднага за къщата на Авнер във Филаделфия и му кажи: „Учителят ти
изпраща пожеланията си за мир." Кажи му също: „Дошъл часът, в; който ще попадне
в ръцете
на враговете и ще бъде умъртъвен".
Пратеникът Яков се изчерви, но Иисус продължи без да прекъсва:
—- Кажи му също така, че ще възкръсна измежду мъртвите и ще му се появя
преди да се върна при моя Отец. Тогава ще му дамнапътствия за времето, в което
новият Наставник ще дойде, за да влезе бъв вашите сърца.
Спогледахме се С Давид Зеведеев. Тогава Иисус помоли Яков да повтори
посланието и, видимо доволен, се сбогува с него, като каза:
;
— Не се страхувай! През тази нощ невидим спътник ще. тича редом до теб. .
Докато Давид изпращаше бързоходеца към Филаделфия, на 80 километра
източно от Йерусалим, Иисус се приближи до гръцките си сподбижници, чиято
група се бе събрала при каменната каца на йякогашна маслобойна и се сбогува с
тях един по един.
Останах, седнал близо до Петър и двамата братя, апостолите Яков и Йоан
Зеведееви. Въпреки усилията си, те Взеха да задремват, клюмайки с глави. Учителят
се завърна до пламтящия огън и когато се накани да се отправи с тримата си
приближени към вътрешността на маслиновата градина, Давид Зеведеев Го
задържа, С треперещ йлас и навлажнени очи, налуЧвайки верния тон каза:!
Раби, имах голямото удовлетворение да се трудя за Теб. Моите братя са твои
апостоли, но съм радостен, че можах да Ти служа и 8 най-дребните неща. От все
сърце ще жа-чея след твоето заминаване...
Сълзи се търкулиха по загорелите му бузи. Без да прикрива обичта си към
 толкова действения и мъдър не за възрастта си момък, Галилеецът го хвана за
раменете, и рече:
Давиде, сине мой, другите правеха каквото им наредя, но ти слушаше
напътствията на сърцето си, което ти служеше предано. Един ден ти също ще
дойдеш да служиш редом до мен във вечното Царство.
Преди да се разделят/Давид Му изповяда, че на своя глава е дал нареждания на
вестоносеца си да иде в ГаЛилея и доведе Майка Му и Неговото семейство 8
Йерусалим. Иисус не се учуди.
— Пратеникът ми съобщи, — завърши ръководителят на бързоходците/—1 че
тази. нощ са пристигнали в Йерихон
. и утре рано ще бъдат тук.
Назарянинът го изгледа и отговори:
— Давиде, нека бъде така.
И присъединявайки се към тримата апостоли, които Го изчакваха в началото на
маслиновите насаждения, Той се скри 6 мрака на нощта.
Голямата трагедия едва започваше.

СЕДМИ АПРИЛ, ПЕТЪК ПОЛУНОЩ

Странна тишина цареше 6 спящия лагер. Знаех, че нощта няма да бъде като
предишните, но въпреки това, забелязах наоколо, следи от някакво раздвижване.
Като че ли хиляди призраци кръжаха ниско над короните на. маслиновите дървета,
раздвижвайки не само листата, но и плахите пламъчета на огъня. Може би онези
невидими пратеници, за които спомена Назарянинът, когато изпрати вестоносеца
за Филаделфия. Тръпки пробягаха по гърба ми.
Лагерът спеше. Иисус и другите трима отдавна бяха изчезнали 6 мрака.
Изправих се.и предупредих Елисей за намерението ми да отида в северния
край на градината. Обгърнах с поглед шатрите, маслобойната и телата на
заспалите отвън гърци — следовници на учението. Щом се убедих, че
всичко е спокойно, поех към каменния зид, обграждащ-Гет- симанската
градина откъм източната й страна. Преди да тръгне нагоре по планината,
Давид Зеведеев ме беше предупредил, че са се разбрали с Йоан Map кос да
бъдат секретен пост, изнесен по-далеч от върха, държейки под наблюдение
източния фланг на лагера, а момъкът — пътеката, водеща от Йерусалим,
през моста над дълбокия Кидрон, към вратите на лагера. Ако храмовата
полиция реши да нападне убежището на галилейците, по който и да е от
двата пътя — по късия от Кидрон или по дългия откъм върха на Елеонската
гора — или Маркос, или Давид можеха да вдигнат лагера по тревога, преди
полицията да е стигнала до нощната стража. Но събитията щяха да се
развият по друг сценарий.
 Бавно, криейки се между дървета, напредвах към пеще- рата-склад, без да губя
допир 6 тъмнината с каменния парапет. Съгласно правилата на Операция „Троянски
кон" наблюдаването на събитието, наречено „Молитвата в Гетси- манската градина"
трябваше да е незабелязано, без участниците да знаят за моето присъствие или аз да
се намесвам и променям историческия ход на събитията. Ето защо трябваше да зная
точно къде са тримата апостоли и къде щеше да извърши молитвата си Иисус. Ако,
както предполагах, Учителят беше избрал местността близо до пещерата, тогава
скривалището ми щеше да бъде стената, обграждаща имота на Шимон и дърветата.
Както винаги, Елисей имаше право, особено в метеоро^ логичните си прогнози.
Силното разместване на пластовете във високите слоеве на атмосферата източно от
Юдея започваше да се усеща и над Йерусалим. Все по-поривист и задушаващ,
вятърът разбъркваше короните на дърветата, виеше тъжно и пророкуващо,
промушвайки се между змиевидните клони и надземни корени на маслините.
Приличащото на орех, огромно дърво каняфистула тракаше като кастанети с дългите
си и плоски като ножници на саби шушулки, пълни със семена. Познавах дървото и
знаех, че е до пещерата. Сега неговата музика ме водеше като радиофар, помагайки
ми да се ориентирам. Не мина много и Луната се показа иззад облака.>
Като стигнах края на маслиновата градина, веднага открих силуета на Иисус,
прав, със склонена върху гърдите глава. Беше застанал в средата на малката полянка
на четири- пет метра от пещерата — склад, между скалата и края на насажденията. В
краката Му се белееше варовиковият слой, блеснал като сняг под лъчите на първото
пролетно пълнолуние.
Без да губя време, прескочих от другата страна на оградата и пропълзях през
шубрака и бурените край каменния зид. Заобиколих входа на пещерата и се
настаних при коренището на огромната каняфистула с гръб опрян на дънера. Бях
добре прикрит и виждах всичко. Можех да наблюдавам стъпка по стъпка всички
движения и да запиша словата на Иисус от Назарет.
Лунната светлина беше достатъчна и позволяваше да виждам фигурата на
Учителя. Все пак очите ми трябвашеда привикнат към мрака, който обгръщаше
маслиновите дър- вета, за да открия още три силуета: на Петър, Йоан и Яков. Те
седяха върху постланите на земята плащеници до последния ред дървета, на
тридесетина крачки от мястото, където се молеше Назаряниньт. Поради растоянието
не чможех да разбера дали са заспали или не. Малко по-късно, съдейки по позата на
телата — изцяло опънати върху земята, определих, че най-Малко двама от тях бяха
изпаднали 8 дълбок сън, а хъркането на Петър не можеше да бъде объркано и
приписано на друг. За третата фигура, подпряна на дънера, не можех да твърдя дало
все още бодърства.
Докато подготвях пастирския жезъл за видеозапис, внезапно чух слабо пукане
на клонка. Обърнах се. Малко след това, колкото да се адаптирам, забелязах на
10-15 метра нещо бяло да се приближава безшумно между лавандулата към мен.
Хванах жезъла като тояга и заех на колене отбранителна поза срещу бялото нещо,
което най-йапред определих като странно животно. Но когато се приближи на
разстояние две крачки, нещото спря. Беше младият ми приятел Йоан Маркос.
Въздъхнах облекчено. Дадох му знак да приклекне. Момъкът ми прошепна на
ухото, че е напуснал поста си за наблюдение на пъгпеката, защото искал да бъде
близо др Рави. Не посмях да го накарам да се върне обратно, а при дадените
обстоятелства по-добре беше да стой до мен 8 пълна тишина. Виждайки Нисус 8
молитвена поза, момъкът притихна. От този момент нататък вниманието ми бе
погълнато изцяло от Галилееца.
Точно тогава се включи слуховият приемник 8 ухото ми и Елисеи, с много
възбуден глас, ме информира за нещо; което ме порази. Радарът на нашия модул
засякъл летящ обект в нашата зона.
■—» Но, това е невъзможно, —- му Отговорих, като заврях главата си между
коленете, така че юношата да не ме чуе.
—- Язоне, кълна се, радарът показва, че там горе, на височина 6000 фута лети
нещо метално... Да, сега го виждам по-добре... Азимут 360, разстояние 30 мили”.
Свети Боже, обектът спря! Сега е неподвижен. Това нещо е управляемо. Не е
звездно тяло..,
Повдигнах очи към небосклона в посоченото от Елисей направление, но не
забелязах нищо необикновено. Силнапгт
 светлина на Луната затрудняваше да се видят дори звезди- те. ■ : " / ;
Елисей, смутен като мен, следеше по екрана неканения посетител. Обектът дълго
остана неподвижен.
Още не бях се съвзел от изненадващата поява на загадъчния летящ обект, когато
видях, че Иисус се свлече на колене. Глухият звук от допира на коленете Му в земята
накара Йоан Маркос да се стресне. Той болезнено съпреживяваше всичко свързано
с Иисус и сега трепереше. Нито момъкът,
нито аз бяхме виждали Галилееца толкова бледен и с подоб- но изражение на
лицето. Може би се дължеше на.лунната светлина. Луната беше почти в зенита си. А
Иисус изглеждаше така съкрушен — като кораб със спустнати платна.
В течение на няколко минути Той остана с брада скрита в гънките на наметалото,
което покриваше само рамената и горната част на гърдите Му. На^онената Напред
глава не ми позволяваше да видя ясно лицето Му, макар че бях почти сигурен, че
очите Му са затворени. Ръцете, неподвижни и отпуснати по дължина на тялото,
подсилваха. ощ€> повече съкрушения Му вид. Беше толкова неочаквано и толкова
човешко...
След малко Той бавно повдигна глава, а $чцте Му се втренчиха в небето. Вятърът
разбъркваше косите Му. Издигна ръце над лицето Си и възкликна с глух и умоляващ
глас:
— Абба!,. Абба! '
Бях смутен и объркан. Тази дума на арамейски означаваше „Отче". Юдеите и
галилейците никога не използваха в Молитвите си този фамилиарен и гальовен
повик. Защо Иисус го произнесе?
Обичайният блясък на очите Му липсваше/Сега изглеждаха хлътнали и
засенчени от безкрайна тъга, която, ако не познавах доказаната закалка .на този
Човек, бих се заклел, че е твърде близо до,., страха!
— Абба! ■—- прошепна Той отново. — Дойдох на този свят, за да изпълня
волята Ти и така стана. Зная, че е дошъл часът да принеса 8 жертва въплътения си
живот „. Не я избягвам, не се отказвам, но бих искал да узная дали такава е волята
Ти? Да изпия ли тази чгада...
Неговите слова се разнесоха 6 градината като звук на траурен цимбал. Не можех
да повярвам на чутото: Нима Иисус се страхуваше?
— Дай ми увереност, — продължи Той. — Дай ми сигурност, че с моята смърт Те
удовлетворявам, тъй както съм го правил в земния си живот.
Напрегнати и умоляващи, разтворените му ръце постепенно се спускаха надолу.
Но лицето Му, нежно осветено от Луната, не трепна. Без да мога да си обясня защо,
също втренчих поглед към небосвода, сякаш очаквах, колкото и необосновано да
звучи, че там ще Се появи знак. Втпози миг, сякаш прочел мислите ми, Елисей
включи канала за свръзка и почти извика: - _ _
— Язоне,.. обектът се движи отново! Плъзна се. Не мога да повярвам! Сменя
посоката!.. Сега следва азимут 240. Траекторията му сочи Йерусалим...'.Язоне, той
лети насам... Чуваш ли ме, Язоне?
— Чувам те отлично, — отговорих. — Да не е метеор?
Елисей трябва да ме е пратил по дяволите за очевидната глупост — управляем
метеор.
-— Това нещо беше на стационарна орбита 6 течение на 20 минути... Сега се
движи много бавно — със скорост на изследване, със скорост на,., издирване...
Ако неизвестният обект се намираше все още на 30 мили от нас, беше
необяснимо, че изследва пространството при такова отдалечение. Опитах се да
успокоя моя побратим в Модула, като го помолих да ме държи постоянно в течение
и на най-малките подробности по радара.
 Междувременно Учителят се изправи и тръгна към мястото, където си почиваха
тримата апостоли. Поради разстоянието не успях да чуя, нито да запиша думите Му.
Забелязах, че се наведе над тях и ги докосна с ръка. Двамата заспали се събудиха и се
изправиха един по един.
След малко Иисус се върна на полянката. Тримата апостоли погледаха няколко
минути и си полегнаха отново.
Когато се приближаваше, забелязах нещо странно в походката Му. Гигантът
Иисус се полюшваше, сякаш всеки момент ще рухне. Крачките Му бяха нерешителни.
Щом стигна до каменистата площадка, Той се свлече безсилен по очи. За миг
помислих, че Му се е забил свят. Тялото Му лежеше ничком върху, скалистата почва.
Беше неподвижен. Йоан Маркос се изправи, готов да се притече на помощ. Хванах го
за рамото давайки му да разбере, че не трябва да Го безпокоим. Ако Галилеецът не
беше се размърдал, пламенният Маркос нямаше да се сдържи, а щеше да скочи на
помощ на своя Учител. Но Иисус бе в пълно съзнание и момъкът се успокои.
Като гледах как се изправя, стори ми се, че някоя невидима сила е стоварила
стотици килограми върху гърба на Учителя. Много бавно и с глава хлътнала сред
раменете, Галилеецът се надигна, но остана клекнал известно бреме. Стоя в тази
поза, без дори да повдигне глава. Неволно, Йоан Маркос и аз се спогледахме. Какво
ставаше там? На какво се дължеше внезапната слабост?
Иисус вдигна поглед към звездите и, стенейки, отново повика своя Отец. Носът и
скулите му се бяха изострили. Изразът на лицето Му бе смесица на тъга и ужас.
Полуотворените Му устни се разтрепериха и цялото Му тяло се затресе. Конвулсиите
бяха къси, много бързи и едва забележими. Като че ли леден вятър шибаше всяка
негова клетка.
Назарянинът притисна ръце до гърди в опит да овладее конвулсиите, като явно
напрягаше сетни сили за да го. стори. Изведнъж по челото, по врата и слепоочията
Му изби пот, както избива сок от растение. Тръпките станаха по- интензивни. Иисус
се огъна на две и челото Му почти докосна земята.
— Абба!.. Абба!..
Това бе.единственото, което се изтръгна от гърдите Му като един сдържан вик на
мъка и страх.
Сега съм повече от сигурен, че в онези страшни и критични мигове Галилеецът
изпитваше разяждащо и неописуемо чувство на самота, огорчение и,., защо не, на
човешки страх пред онова, което Му предстоеше.
Тялото Му продължи да трепери и изведнъж, в един порив, Той рязко се дръпна
назад, издигайки лице и ръце. Като Го видях в това състояние, се вкамених...
Цялото,Му лице, чело, врат и длани бяха червени. Потта Му се беше превърнала в,.,
кръв. Йоан Маркос скри лице между дланите си.От кожата на челото Му се появиха
огромни капки кървава и лепкава пот, стекоха се по вътрешните ъгли на очите и се
търкулнаха по бузите. Няколко големи капки се задържаха по ъглите на устата,
превръщайки се във вадички, оттичащи се отвреме-навреме по врата.
При една от тръпките Иисус наклони леко глава. Луната блесна върху
косата Му.
 Полухипнотцзиран от наблюдаваното, почти забравих да включа
устройството за видеозапис. Бързо го насочих да заснеме сцената и
същевременно чрез ултразвук започнах да изследвам кожата и вътрешните Му
органи. Както вече отбелязах,, жезълът имаше освен другите неща и миниатюрно
приспособление, способно да излъчва ултразвукови вълни. Излъчващата глава,
разположена в горната част на жезъла, на 170 см от основата, беше настроена и
да приема,усилва и записва отразените вълни в титановата си памет. В Модула
кодираните сигнали се превръщат в образи й по този начин функциите на
органите и физиологичните реакции на Учителя се анализират, за да се намерят
съответните обяснения 1S.
В жезъла общото изходно отверстие на апаратурата беше прикрито с черна
лентичка. Отгоре бяха поставени други два медни пирона с изпъкнали главички.
Като ги притисках един по един, активираха се съответните механйз- ми на
ултратзвуковия канал или за телетермографа. Освен това носех и контактните
лещи, наречени кроталови в Операция „Троянски кон" заради относителното им
подобие с анатомичните кухини, центрове за инфрачервено излъчване на този
вид змии 16.
Като се обърнах с гръб към момъка, бръкнах 6 поясната си чантичка, където в
специален калъф се съхраняваха кро- талобите лещи и ги прилепих върху очите п.
Генерал Къртис ме бе предупредил най-бащински да не прекалявам с
използването им, като се огранича само до 20-40 мин. 18, Веднага задействах и
ултразвуковия анализатор за тялото на Гали- лееца 19.
Това, което видях, беше като епизод от Дантевия „Ад". Лицето, вратът и ръцете
на Иисус се оцветиха в зеленикаво синьо,, като последица от спадането на
телесната Му температура в тези зони, вероятно поради охлаждащия ефект на
изпотяването и бликналата през порите кръв. Туниката излъчваше силно
снежно-бяло, докато плащеницата бе в тъмна, почти черна тоналност. Листата на
маели новите дървета с наситено зелен естествен цвят избухнаха в неописуемо
червено... \
Когато натиснах медния пирон на втора позиция, от горната част на жезъла се
появи свръхфин -лъч от червеникава светлина. Това бе инфрачервеният лазер.
Без да губя секун- .
да, насочих пилотния лъч към лицето, шията, косите и ръцете на Назарянина.
Разбира се, никой от присъстващите, включително Йоан Маркос, не; би могъл да
види или Чуе нещо. Инфрачервената област на спектъра е невидима за човешко око,
в това число и за моето, когато не е въоръжено с кроталови лещи.
След внимателно обхождане на местата, покрити с кървава пот 20, смених
честотата, съсредоточавайки снопа лъчи в горната част на коремната Му област.
Върнах бутона- пирон на първа позиция. С изследването на панкреаса, може би щях
да имам задоволителното обяснение за произхода на кърваватапот. При нашето
завръщане от това първо „Голямо пътешествие", специалистите от Операция
„Троянски кон" се запознаха с донесената видео-информация. Експертите по
биохимия и хематология стигнаха до различни и много интересни заключения.
Кървавата лепкава пот -хема- тохидрозис е била предизвикана от остър стрес. Както
успях да уточня, Назарянинът 8 този момент се оказал в състояние на дълбока
депресия, предизвикана от, както об- разно я нарекоха експертите, експлозивна смес
от мъка, самота, тъга и може би страх пред настъпващите изпитания. Иисус ги е
предвиждал. Според нашите специалисти, това свръхемоционално напрежение
беше довело до освобождаване на определени съставки, намиращи се в
панкреаса21, които са натоварили до спукване капилярите, разрушавайки потните
жлези. Щом подкожните пори били разрушени, кръвта бликнала през тях, смесвайки
се с потта.
Макар че тези кръвоизливи на Сина Человечески не бяха довели до значителна
загуба: на кръв, все пак бяха оставили кожата на ЙисуС 8 състояние на
функционална слабост. Това обстоятелство щеше да се окаже определящо при
касапницата, в която щеше да попадне след броени часове — жестокото изтезание
на бичуването от римските войници. Според римските закони такова наказание
винаги е предшества разпването.
В този момент отново ме разтревожиха резултатите от наблюдението на
сърдечния и артериален ритъм. Насочвайки ултразвуковия сноп към сърдечната Му
област, Отчетох пулс 135. Що се отнася до артериалното кръв но налягане, то се
беше покачило на 210 мм. За Иисус нормалният сърдечен ритъм беше 60
удара/мин., а усредненото Му кръбно налягане: 130 на 80. Всичко тоба означаваше
или определено органично увреждане — поне така си помислих 6 момента—или
дълбоко вълнение, придружено с уплаха.
След 10-15 минути, малко помалко Учителят постепенно възстанови състоянието
на духа Си, Сърдечният ритъм се нормализира. Това изпитание все пак означаваше
изчерпване на онзи запас от 750 килокалории, който, според експертите по хранене,
беше приет от организма Му при последната вечеря. Стресът и последвалата кървава
пот бяха изразходвали повече енергия, отколкото поетите калории от консумираната
храна и вино по време на скромната Му вечеря. Затова организмът на Назарянина е
трябвало да започне да черпи от естествените си резерви. Според лекарите от
Операция „Троянски кон", това трябвало да стане още в един часа след полуносц на
този ден. С наличния си енергиен запас организмът на Иисус щеше да издържи до $
ч. сутринта, при условие, че веднага бе легнал да почива.
Специалистите преценяват, че с настъпилата криза в Гетсиманската градина 8
Иисусобия организъм вероятно е започнал липолизис, т.е. ускорен процес на
разпадане на запасите от масти в тъканите, богати на тлъстини, за бързата доставка
на нови количества мастни киселини и ця- лосгпното-оцеляване на организма.
Запасите на гликоген и концентрирана захар 6 организма щяха да се стопят в
течение на близките: часове и тогава природата нямаше да има. алтернатива, освен
изчерпване на запасите от масти. От чисто медицинска гледна точка за мен статусът
на Учителя започна да става много деликатен.
Петнадесет минути след началото на първото изследване с ултразвуковата
апаратура изключих пилотния лазер и свалих си контактните инфрачервени лещи.
Йоан Маркос продължаваше да седи с лице> скрито в ръцете си. Прегърнах го през
рамо и погалих главата му. Постепенно откри лицето си. Той плачеше.
На полянката Галилеецът бавно започна да сваля ръце. Конвулсиите Му
бяха спрели. Кръвотечението — също. Съвсем скоро, ако Учителят не се
измиеше, хубавото Му лице щеше да стане неузнаваемо от засъхналата
кръв, оставила пътечки и ручейчета със съсиреци. Иисус отново повдигна
лице към небосклона. Гласът Му беше вече съвсем спокоен, когато повтори
първата си молитва:
 — Отче,., много добре зная, че мога да избегна този жребий. Всичко е
възможно за Теб... Но аз дойдох да изпълня волята Ти и въпреки че тази чаша ще
бъде горчива, ще я изпия, щом това е желанието Ти...
Между втората молитва (не зная дали трябва да я определям така) и първата
забелязах видима промяна както в емоционалното състояние на Учителя/ така и в
Неговия залог срещу вече неизбежните събития. Докато в словата на първата Му
молитва тлееше съмнението, във втората Га- лилеецът изглежда бе превъзмогнал
тревогата и окончателно бе решил да приеме съдбата Си. Възможно е промяната в
мисленето в най-голяма степен да беше причината за Неговото все по-видимо
успокояване. Всичко това, разбира се, са само субективни съждения.
Вглъбен в първите ми медицински проверки и напълно зависим от словата на
Иисус, почти бях забравил предупреждението на Елисей за приближаването на
загадъчното Летящо тяло. Но моят побратим в „Голямото пътешествие" не закъсня
да ми го напомни:
— Внимание, Язоне, нещото променя стационарната си орбита... Започва да се
движи отново. Почакай!
Предаването пресекна. Моят колега явно.го.беше прекъснал. Най-после Елисей,
много възбуден, продължи:
— Нещото пада като кофа в кладенец, Язоне. Обектът се спустна на височина 30
само за секунда... Не може да бъ-г де.._ Ако продължи с тази скорост, ще го загубя...
Не! Засега го държа на екрана... Насочва се към нас!..
Залепих устни към кората на дънера и шепнешком го запитах:
— Разбрах 30... Верно ли е?
— Потвърждавам 30, — отговори Елисей. —- Продължава да се приближава по
азимут 100. (Това означаваше, че обектът движи с курс изток-югоизток). Радарът
показва разстояние десет мили (16 км). Не променя курса. Скоро ще го видиш с
просто око.
Повдигнах поглед към небосклона, за да потърся обекта между звездите и
колкото и оглеждах, не успях да различа нищо. Изведнъж си дадох сметка, че над
мен става нещо много странно. Люлеещите се клони на дървото, което ме беше
подслонило/ бяха замрели. Тракането на шушулките беше спряло. Изобщо в много
тясно пространство вятъ-
рът беше спрял. Короните на маслиновите дървета укротиха; лудешкия си танц,
храсталаците също. Косите на Иисус не се развяваха.
Разтревожен от необяснимия феномен, влязох във връзка с Елисей и поисках
параметри'на вятъра.
-----На височина 13 км, скорост 100 км/ч, посока 120
отговори Елисей. — Почакай,,на височина 300 м вятърът изчезва. Нищо не
разбирам.
Внезапно от изток различих светла точка, коятб се плъзгаше по небето над
върха на Елеонската гора. Точката се приближаваше отдясно към нас.
Траекторията й отнГамало ми се видя успоредна на терена. Бях смаян й
полузаеквайки натиснах дясното си ухо:
— Елисей, виждам го... Положението му от моята позиция е 9 часа 22. Посока
на движение т— изток..« Но какво, по дяволите, е това нещо, Елисей?
Отговорът на Модула ми послужи за уверение, че нямам халюцинации...
— Потвърждавам^— възкликна Елисей, толкова сбъркан, колкото и аз. —
Индикатора на екрана показва височина 10 23. Току що прелетя над мен... Имам
го в колиматора. Хванах го на инструменталния панел. Скорост... Невероятно,
по-малка от 60 мили/час...: Но, какво става?
Връзката отново се прекъсна. Последваха секунди дълги като вечността.
 Междувременно светещата точка достигна вертикалата над мен и,., спря. Небесно
тяло, което може да спира!?
— Язоне,—- чух отново гласа на Елисей •— Язоне, чуваш,
ли?
— Потвърждавам, — насилих ее да отговоря. Нещото виси над главатами...,
—- Язоне, радара отказва. Нещото блокира приборите
и
. Прецени визуално има ли снижаване?
. ■Не се забелязва, Елисей, отговорих, без да губя от поглед светещата точка. —-
Изглежда виси на стационарна орбита.
Едба изговорих думите, когато обектът отново се спусна и се закова на около
50 до 75 м. над полянката. Всичка стана толкова неочаквано и главозамайващо,
че нямах време да реагирам. Бях парализиран. Предполагам, че подобно на мен
и Йоан Марк<к‘ всичко живо наоколо, бе обездбиже- но. Продължавах да бъда в
пълно съзнание, само че двигателният ми апарат не изпълняваше импулсите на
мозъка и волята ми. Безполезно бе да ги насилвам. Близостта на кръговата
светлина, чиято белота беше по-бяла от волтова дъга на електрожен, ни беше
обездвижила. Това продължи секунди, може би половин минута—не съм сигурен.
Чувах гласа на Елисей от модула —г изключително тревожен глас, който
непрекъснато ме викаше. Но не можех да произнеса ни сричка, ни звук.
През това време светлинната маса, надвишаваща 50 М в диаметър, увисна
над полянката зад Гетсиманската градина. Тогава нещо като плътен светлинен
цилиндър се проточи от летящия обект, спусна се надолу и освети Иисус и
полянката. Образува се светъл кръг около 10-12 метра в диаметър. Учителят,
вдигнал лице нагоре, не изглеждаше разтревожен. Продължаваше да стои в
моХитвена поза на колене...
Объркването ми беше безгранично. Как е възможно На- зарянйнът да не се
чувства зашеметен, слисан и уплашен, както например бях аз, космонавтът,
физикът, пратеникът на най-могъщата държава от XX век?
Завладелият ме страх беше обхванал и младия ми спътник в преживяването,
съдейки по неговата поза, в която остана през всичкото това време.
Внезапното спускане на светлинния цилиндър до поляната беше накарало
младия Йоан Маркос да вдигне ръце върху главата си в инстинктивното
движение на самозащита. Ос- . тана така, с напрегнато тяло, е глава, свита между
раменете и поглед, вторачен в странната св<етлина...
Не мога да отгатна как бе стигнала до там, но в мига, когато цилиндърът
докосна полянката, бяла човешка фигура внезапно изникна върху камената
повърхност и незабавно се Насочи към Иисус. Пратеникът бе с гръб към мен и
въпреки ослепителната светлина, заливаща зоната, определих физическата му
структура като яка и плътна, т.е. това не беше холографен образ. Едно от
доказателствата бе, че когато ситгца до Учителя, Пратеникът, го закри с тялото си
от погледа ми.
Страхът още повече изостри онези сетива, които все още можех да
контролирам. Съсредоточих цялото си вни-. мание върху фигурата на
съществото. Беше много по-висо-
ко от Иисус. Сигурно имаше два метра и нещо. Не беше облечен като нас. Напротив,
неговото облекло ми напомняше онова на пилотите от ВВС на САЩ, но дрехото му
бе пльтно прилепнала по тялото и бе с остър метален блясък. (Всичко това и особено
последното би могло да бъде самовнушение, породено от ярката светлина наоколо).
Радарът на нашия Модул продължаваше да бъде заглушаван и неизползваем
поради излъчване на друг радар или друга някаква електронна интерференция,
свързана с неидентифицирания обект.
 Дрехата на аеронавта, тип монокомбинезон, изглеждаше изработена като цяло
без шевове.- Коланът беше относително широк и явно от същата материя и цвят,
наподобяващ на полиран и алуксиран алуминий. Долната част, която условно можем
да наречем панталони, беше прибрана 6 ботуши със златист цвят, стигащи до средата
на пищяла. Що се отнася до главата, успях да видя само тилната част и врата. Косата
беше бяла, права, гладка и изобилна, достигаща до раменете. Индивидът бе
мускулест и широк в рамената.
Тишината беше всеобхватна и пълна. Въпреки това не успях да чуя размяна на
думи. Не зная дали е имало разговор в общоприетия смисъл. Единственото, което
можах да възприема, бе движението на дяеното рамо и ръката на съществото,
насочена към Иисус, който (предполагам — не го виждах, защото беше зад белия
аеронавт), все още беше на колене.
Ако не беше Елисей, едва ли бих могъл да бъда в състояние да определя
изминалото време —лросто не можех да вярвам на обективността на сетивата си,
тъй като двигателната ми система е била, така да Се каже, под чужд контрол. Според
моя събрат, отрязъкът от време (от момента, 6 който Връзката е модула бе
прекъсната, т.е. аз го чувах, но не можех да му отговоря) е бил приблизително четири
— пет минути.
Накрая съществото и светещият цилиндър (бих го нарекъл енергиен комин, а
може и асансьор) изчезнаха внезапно, така, както изчезва светлината, когато се
изключи осветлението. Нямаше, или по-точно не видях да е имало, изкачване на
бялото същество до,., (затруднявам се да го назова, може би — енергийния асансьор)
чакащия го горе летящ
обект. Също така не видях белия пратеник да се скрива в маслинените насаждения.
Искрено казано, нямах обяснение, независимо, че първата ми професия е
физиката. Като подробност, отнесена само към очевидните неща, съобщавам
наблюденията си. След изчезването на асансьора обектът съвсем леко се по-
раз!<лати и се издигна с такова невероятно ускорение, че наблюдавайки го, получих
замайване. За миг обектът се превърна в незначителна точка, изчезваща в
безкрайността. В същия миг Йоан Маркос и аз отново си възвърнахме свободата на
движение. Вятърът, който беше спрял, пак задуха с предишната си сила в клоните на
дърветата. Овците и козите, затворени в пещерата до нас, заблеяха жално и тъж- но.
—- Язоне, чуваш ли? Язоне, за Бога! Отговори!
Гласът на Елисей звучеше много тревожно. Поех си дъх 6 опит да успокоя
нервите си.
— Чувам те!.. — му отговорих доколкото можех.
— Господи, най-после!.. Язоне, добре ли си? Какво става?
Колкото бе възможно успокоих моя събрат, като казах,
че сега не мога да говоря. Обясненията трябваше да оставя за по-късно. За миг Си
позволих да помисля, че всичко бе само кошмар. Но не беше. Имаше материални
промени, и още един свидетел до мен — Йоан. Погледнах към Учителя. Учудването
ми се увеличи. Засъхналите корички от кърваво- лепкавата пот, вадичките и
кървавите струйки по лицето, шията и ръцете бяха изчезнали. Изражението на
лицето Му, макар и бледо и изпито, нямаше ни най-малкия белег от случилия се
преди по-малко от половин час хематохидрозис. Невъзможно бе Иисус да е успял да
отиде до лагера, където имаше вода, и да се измие. Ако все пак приемем това
предположение, щях да Го видя да се отдалечава и, разбира се, да се връща.
Напротив, абсолютно съм сигурен, че Учителят не бе напускал нито за миг
молитвеното си място и не бе променял позата Си — коленичил върху полянката.
Необяснимо бе защо Йоан Маркос продължаваше да стои сгушен зад каменния
зид, сякаш нищо не беше станало. По- късно, когато го поразпитах за случилото се
през тази нощ, момъкът ми отговори:
— Да — каза той, без да придава изключително значение на събитието, сякаш е
бил свидетел и на други подобни случ-

5 Операция „Троянски кон - 2"

ки. —- Нашият Отец изпрати ангел да слезе от небесата... Разбира се, че го видях...
Галилеецьт, много ро-спокоен и ведър, вдигна поглед към небосклона и се
усмихна. После се изправи и с твърда крачка се отправи към маслиновите
дървета. Не зная какво или кой беше пратеникът — ангел, астронавт, призрак, но
едно бе сигурно, не беше холограма. Какъвто и да е бил важно- то бе, ме
пратеникът вдъхна решителност, жизненост 6 Сина Человечески. Изразът на
Евангелиста, че „ангелът го укрепи и ободри..." не би могъл да бъде изказан
по-добре и по-сполучливо от никого.
Назарянинът трябва да е заварил (не се виждаше добре от моето място)
тримата апостоли отново заспали. След като ги събуди, видях Го жестикулирайки
да разговаря с тях. После се завърна на предишното си молитвено място, като
за,трети път през тази вечер коленичи до ръба на оголената скала. Беше
невероятно — тримата Му ученици отново си легнаха, без да си дават сметка за
случилото се, и напълно възможно отново да бяха заспали.
Заел молитвената поза, с най-обикновена интонация и очи отправени нагоре,
Той произнесе следните слова:
— И сега, Отче мой, щом тази чаша е неизбежна и неотделима от моята
участ... — ще я изпия. Нека се изпълни Твоята воля, а не моята...

ЕДИН ЧАСА СЛЕД ПОЛУНОЩ

Настъпваше утрото на петък, 7 април. След като остана няколко минути

напълно съсредоточен, Учителят се изправи и тръгна за там, където полегнали,
тримата Му апостоли си доспиваха.
Галилеецът събуди хората си и малко по-късно четиримата потънаха в
маслиновата градина на път към шатрите.
Мислих много върху последните думи на Иисус. Бяха странни. Какво
искаше да каже, говорейки за неизбежността на тази чаша? Не се ли
отнасяха за възможността да се избегнат изтезанието и собствената Му
смърт? Известно вре- • ме смятах, че е така. По-късно, когато вече станах
свидетел на ужасните Му страдания и невероятното Му поведение, друго,
по-убедително тълкуване, измести предишната ми хипотеза. Едва тогава
започнах интуитивно да про~
никбам в голямата Му трагедия, преживяна по време на кризисните моменти на
молитвата край Гетсиманската градина. Не страхът беше този, който бе предизвикал
дълбоката депресия и последвалата кърваволепкава пот. Той знаеше какво Му готви
утрешният ден. И достатъчно добре Го показа, когато се сблъска открито и смело с
голямото изтезание и великото страдание. Но чрез същите изтезания щяха да дойдат
униженията и оскърбленията. Галиле- ецът предвиждаше и това. Вероятно
дълбокият размисъл за вероятните притеснения и мъчения, очакващи онези,
изградени от Него създания, Го бе потопил в състоянието на угнетеност. Ако Той
действително Е>еше Син Божи, Много по-рано от преживяното страдание, само с
просто наблюдаване на невежеството и примитивизма на Неговите последователи,
би разбрал колко са несъвършени".
Представям си моралните страдания на баща, който вижда как синовете му го
оскърбяват, обиждат, причиняват му болка, нараняват го и хулят. Или деградират...
Не милеят за родителските идеали. Къде ли не се е повторила извечната родителска
мъка във вековете, идваща от Него?
С Йоан Маркос побързахме да прехвърлим оградата, разделяща ни от
полянката,, където се развиха събитията от тази нощ. Със същото благоразумие и
предпазливост навлязохме в горичката, следвайки стъпките на Учителя и другите.
Тихо се приближихме до догарящия огън в Гетсиманската градина. Една мисъл,
може би толкова абсурдна, колкото и несвоевременна, продължаваше да ме
занимава.
Не можех да изтрия от паметта си образа на съществото, високо повече от 2
метра, неговия аеронавтски костюм, както и летящия обект — защото онова нещо
беше управляемо средство за движение, хвърлящо истинско предизвикателство към
законите на гравитацията 25. 1_Цо за апаратура беше? Каква технология позволяваше
подобни, нечовешки ускорения? И което беше най-важното, каква връзка имаше с
Иисус и с Божественото? Чий Пратеник беше белият гигант?
Бих дал десет години от живота си да можех да запиша разговора между Учителя
от Назарет и онова загадъчно същество, с фигура на двуметров човек. Проклинах
нещастната си звезда, която не ми позволи да видя лицата, на двамата и да отгатна
станалото помежду им. От този мо- мен m остро съмнение се загнезди 6 главата ми:
можеше ли това да е ангел? Ако действително бе така, колко далеч са теолозите от
истината... Й не само теолозите...
-Когато се появихме в лагера, всичко си беше горе-долу същото. Учениците на
Иисус продължаваха да спят дълбоко, далеч от всичко онова, което се бе случило
толкова близо до тях. Твърдя, че всичко беше горе-долу същото, защото в момента
на завръщането ни двама от съгледвачите на Давид Зеведеев също близаха в
градината. Задъхани и възбудени, те попитаха къде е ръководителят им? Йоан
Маркос им показа мястото, където беше секретният нощен пост на третия Зеведеев
брат извън лагера.
Междувременно Учителят беше посъветвал апостолите Петър, Йоан и Яков
Зеведееви да се оттеглят за нощувка. Разсънени след краткия, но дълбок сън край
пещерата, те бяха обезпокоени от внезапното пристигане на съгледвачите, за да
могат отново да заспят. Апостолите отказаха да си легнат. Пламенният Петър не
издържа на изкушението и взе да разпитва единия от Зеведеевите куриери, които
тази нощ имаха съвсем друга, задача. Хванат на тяе- но от .неукротимия рибар,
въпреки забраната на Давид, младият мъж разказа, че група наемни слуги рт
Синедриона заедно с пазачите на Храма и ескорт от римски легионери се насочват,
насам. С разстроено лице Петър отстъпи назад. Отправи се към шатрите, за да
събуди останалите, но Иисус, който бе зад нас, се намеси и му препречи пътя,
нареждайки да пази тишина. Заповедта беше толкова категорична, че объркани,
учениците замряха неподвижни.
Гърците, които спяха под открито.небе, също се събудиха от пристигането на
съгледвачите и забързалия се спор. Наобиколиха ги и заразпитваха. Учителят беше
възвърнал обичайното Си хладнокръвие. Помоли ги да запазят спокойствие и се
върнат до каменната бъчва за зехтин, където обикновено си почиваха. Беше
безполезно. Никой от присъстващите не се помръдна. Назарянинът разбра
настроението на учениците си и без да продума, напусна с големи крачки лагера.
Известно време гърците и апостолите останаха обхванати от съмнения. Не мина
и половин минута и Йоан Маркос, отново пръв взел решение, изтича от градината, и
изчезна мигновено надолу към долината.
Неочакваната и безмълвна реакция на Иисус при сегашното Му напускане на
Гетсиманската градина смути и мен. Според каноничните Евангелия залавянето
трябваше да стане именно тук, в тази маслинова градина!.. Но Назаряниньт току-що я
бе напуснал... Нямаше време.;. Без да разсъждавам повече, последвах младия Йоан,
като не се и замислих за намеренията на тримата апостоли и гърците, останали
нерешителни и неподвижни посред лагера, до загасващия вече огън...
Както Иисус, така и Йоан, бяха поели пътеката, виеща се по западния склон на
Елеонската гора и водеща до мостчето над коритото на Кедрон.
В този момент точно на срещуположния бряг движението на гъста тълпа
привлече вниманието ми. Те носеха факли. Като се вгледах по-продължително
установих, че се насочват към Отсамната страна на Елеонската гора. Вероятно бе
групата въоръжени хора, за които разказа съгледвачът на Давид Зеведеев. Смутен,
продължих да се спускам по тесния път, докато на една от извивките съзрях
Иоан,по- точно различих бялото му наметало — тъкмо когато припряно се криеше в
малка дървена къщурка, построена току до пътеката. Спрях, без да зная какво да
сторя. Изненадите в този петък обаче едва започваха.
Близо до къщурката забелязах отколешен, неизползваем каменен съд, подобен
по големина на онзи в Гетсиманската градина, вероятно служещ за изтискване на
маслини. Такива каменни каци имаше в изобилие в тази част на Елеонската гора.
Тогава забелязах Иисус, седнал върху каменна стена само на две крачки от
утъпкания пъгп. Лицето Му беше обърнато към все повече приближаващите Се,
трептящи като подвижен рояк жълти светлини.
В първия момент помислих да се скрия в къщурката. Не, идеята не беше
добра. Нямах представа, каква насока можеха да'вземат събитията и
предпочетох по-открито място. От двете страни на пътеката се простираха
маслинови насаждения, от където можеше да се наблюдава всичко. Бързо
напуснах пътеката и проникнах в градините отляво на пътя.
Избрах-най-дебелото маслиново дърво и се покатерих между клоните му
нависоко, скривайки се в листата. Оттам до мястото, където седеше
Назарянинът, имаше около 5-6 метра. Но веднага ме обзе съмнение, което
ме принуди да се спусна от дървото. „Ами ако Галилеецът ре
 ши да се върне в Гетсиманската градина?" Тогава трябваше да рискувам и да
следвам наемниците...
Ако не грешах, разстоянието по виещата се пътека от входа на Шимоновата
маслинена градина до тук Веше 150- 200 метра. Като Го наблюдавах да седи там,
толкова стран- но спокоен и кротък, започнах да Го разбирам. Не беше необходимо
да е много проницателен човек, за да се досети, че бързото Му отдалечаване от
мястото, където бяха се разположили над шестдесет Негови сподвижници, бе
обосновано от желанието Му да не им навреди при залавянето. Той знаеше, че
много от учениците-Му и почти всички гърци имат къси мечове и саби. Опит за
арестуване в самия лагер означаваше въоръжен сблъсък, между Неговите хора и
наемниците и римляните. Достатъчно беше който и да е от тях, например Петър или
Симон Зилот да измъкне меч и да стане кървав бой в лагера. Допускам, че
сведенията на съгледвача на Давид Зеведеев са верни. Освен полицаи от Храма и
наемници, имаше и римски патрул. Последното усложняваше нещата. Какво можеше
да се очаква от войнствените пехотинци на римския гарнизон, ако се стигне до
въоръжен сблъсък?
Разквартируваните 6 крепостта Антония не се отличаваха от другите с добрите си
обноски. Бях свидетел на пребиването с тояги на техен колега за дисциплинарно
нарушение. Изпълнителите на присъдата бяха петдесет доброволци измежду
многото желаещи. Какво можеше да се очаква? Най- вероятно много от учениците
щяха да бъдат ранени, мъртви или в най-добрия случай, взети в плен. Съдейки по
Неговите молитви в маслинената градина, Иисус искаше да избегне подобна
развръзка и то на вСяка цена. Какво щеше да се случи с Неговата Мисия и бъдещото
разпространение на Евангелието за Царството небесно, ако Иисус беше чакал да го
заловят в Гетсиманската градина след едно кърваво сражение? Тези, които бяха
натоварени да проповядват учението, щяха да паднат още тази нощ в сечта. Трудно е
да се предскаже изобщо пътя и съдбата на реформаторското движение при
подобен изход: залавянето на Иисус в маслинената градина на бившия прокажен
Шимон, преотстъпена за лагер на хората на Учителя, а не на 200 метра извън нея.
Факлите се показваха и изчезваха в гъсталака на маслиновите листа, като се
приближаваха все повече.
ЕДИН ЧАСА И ПЕТНАДЕСЕТ МИНУТИ

Луната продължаваше да блести в цялото си великолепие, предоставяйки повече

от необходимата ми видимост.
Когато факлите наближиха старата маслобойна, извед- наж някакъв човек се
появи на пътя. Изкачваше се бързеш- ком към лагера. Като го видя, Учителят се
изправи и излезе насред пътя. Забързаният пешеходец, когото не успях да позная/
забеляза високата фигура на. Галилееца. Неочакваната поява на Иисус, препречващ
пътя му, явно го сепна и той се спря. Загадъчната личност остана така няколко
секунди в нерешителност и пак продължи напред, но вече бавно. Тайнственият
непознат, обвит в тъмно наметало, бе приблизително на 30 метра от Учителя, когато
отдолу по пътеката се появи отряда с факлите. Движеше се без ред, макар че се
оформяше доста дълга колона от хора. Бяха около 55 души.
Колкото повече приближаваха, толкова по-ясно в челната група различавах
римските войници, въоръжени с къси мечове, копия и щитове. Непосредствено зад
тях вървеше група от около 50-70 човека от храмовата охрана. Наемници, за каквито
съобщи съгледвача, не видях.
Тревогата ми достигна връхната си точка, когато отдясно пробляснаха други
факли. Не бяха много: може би десет. Движеха на зиг-заг доста бързо по
надолнището към мястото, където се намираше Иисус. Като прецених посоката
реших, че са учениците на Учителя- Изтръпнах. Ако двете групи се сблъскат, кой знае
какво би могло да стане.
Групата отляво продължи да напредва в пълна тишина, докато стигна на хвърлей
камък от мястото, където стоеше Галилеецът.
Другите, които току-що се появиха отдясно, се събраха на пътеката.
Прегрупирани/продължиха да слизат, но вече бавно.
Когато въоръжената група спря, последователите на Иисус направиха същото.
Всъщност те бяха доста по-близко до Учителя. От Него ги деляха> може би 20-25
крачки. Светлината на факлите позволи да разпозная в първия ред Петър, а до него
Йоан и Яков Зеведееви заедно с двадесетина гърци. Но колкото и да се взирах, не
видях Сцмон Зи- лот и останалите апостоли и ученици.
Няколко минути, сторили ми се безкрайни, само вятърът свирете из маслиновите
клони и играеше с пламъците на факлите на двете противостоящи страни.
По средата Иисус продължаваше да стои в изчакване на непознатия, който се
открояваше пред групата, изпратена от Синедриона.
Растоянието по между им беше малко, само няколко метра, когато той се
изравни с Учителя. Познах го. Луната се появи иззад облаците и освети зачервеното
му лице. Беше Юда. Но, защо вървеше пред отряда?
Щях да го разбера на следващия ден малко преди фаталния и неочакван изход на
събитията, довели до смъртта на предателя... Юда бе вложил в плана си толкова
коварство, колкото и подлост.
Най-после Иисусреагира. Тръгна суверена крачка към Юда, но.изравнил се с
него, го заобиколи. Юда Искариот се обърка. Обърна се към Него, но Учителят
продължи, като се насоки към римските войници, спирайки на метър пред един,
приличащ на офицер.
— Кого търсиш тук? —- попита Иисус гръмогласно.
Римлянинът отговори на гръцки:
—г Иисус, Назарянина...
— Аз съм...
Чули спокойните думи, изречени.с величествен глас, петима легионери отстъпиха
крачка назад. Неочакваното им движение ги сблъска с втората редица и някои
паднаха на земята. Сцената беше гротескна. Някои от падналите носеха факли и ги
изтърваха върху други. Бъркотията стана всеобща. Възмутеният командир пристъпи
към тях и започна да налага с тояга тъпите и смотани войници.
Сцената ми припомни евангелското описание на Йоан, единственият, който
говори за падане и бъркотия сред изпратените да Го заловят. Единствен той като
очевидец имаше право да го преразкаже. Нямаше никакво чудо или нещо
свръхестествено в случката, както някои теолози и тълкуватели се мъчат да внушат.
Истина бе> че войниците се търкулиха на земята поради зле пресметнато движение
от страна на първата редица. Друг е въпросът, защо отстъпиха първите.
Възможно е някои да са виждали Иисус по време на неговите беседи на площада
на Езичниците, от чиято северна страна беше тяхната крепост Антония. Други бяха
чували за Неговите предсказания, чудеса и сила. Като прибавим изненадата от
личната храброст на Галилееца — ето обяснението за падането на легионерите.
Докато пехотинците се изправяха и бправяха униформите, ризниците,
въоръжението и факлите, забравеният зло- щастник Юда, чиито планове се
объркваха, се приближи към Назарянина, прегърна Го и по твърде показен начин,
повдигайки се на пръсти, Го целуна по челото с думите:
— Здравей, Учителю и Наставнико.
Без да губи хладнокръвие, ИиСус отговори:
— Приятелю,., не ти ли стига онова, което стори? Значи искаш да предадеш
Сина Человечески с целувка?
Преди Юда да реагира, Учи теля гг), се освободи от прегръдката му и застанал
лице в лице с командира и останалите войници, отново попита:
-— Кого търсиш?
— Иисус от Назарет, —повтори командирът.
— Вече ти казах, че съм аз, — продължи Иисус. — И щом оня, когото търсиш е
пред теб, остави останалите да продължат пътя си... Готов съм да те последвам...
Командирът намери за разумно искането на Назарянина. Застана встрани от
Него и тъкмо се канеше да разпореди връщане в Йерусалим, един от групата на
пазачите на Храма, сириец по произход, се отдели от другите и се нахвърли върху
Иисус. Носеше въже. Въпреки Че началникът на римския патрул не бе заповядал
подобна мярка, сириецът на име Малх посегна да завърже ръцете на Учителя зад
гърба.
Петър и останалите последователи на. Учителя, възмутени от действията на Мадх,
го повалиха. Петър-Симон, Яков Зеведеев и няколко гърци измъкнаха саби и с
проклятия заеха войнствени пози.
Преди още римският ескорт да реагира 6 защита на Малх, Петър, притиснал
изплашения сириец към земята, му нанесе силен удар със сабята по главата. Малх
успя да се претър- кули встрани, избягвайки втория удар, който сигурно вече щеше
да му разцепи черепа. Острието се плъзна по дясната буза и отсече почти цялото му
ухо, посичайки и рамото му.
Иисус вдигна ръка към Петър и каза повелително:
Петре, прибери сабята! Който меч извади, от меч умира. Не си ли разбрал?
ВоАята на Отца е да изпия чашата
 до дъно! Той би могъл оице сега да изпрати дузини от легионите си ангели да ме
освободят от човешките ръце!
Учениците и особено Петър, бяха смаяни. Те не разбраха думите на Иисус, още
повече покорството Му пред врага. Прегьнат на две, Малх продължаваше да вие от
болка, когато Учителят се наведе над него. С твърда ръка Той отдели дланта на
освободения роб от плувнг^ото в кръв ухо. Постави десница върху раната. Въпрос
на секунди бе да стихнат стенанията на ранения. Иисус повтори същото и с раната на
рамото.
От височината на дървото, където бях кацнал, не успях да уточня, какво направи
Галилеецът. Но определено спря кръвоизлива, а той беше особено силен, и замрази
болката на нещастника. (В течение на следващите два дни, които бяха много
натоварени, опитах с всички средства да открия сириеца Малх, за фа изследвам
раната му, но усилията ми останаха напразни.)
Войнственото поведение на Петър и другите само влоши нещата. Римският
подофицер не обърна внимание на миролюбивите слова, нито на хуманния жест на
Иисус към ранения Малх и нареди на легионерите да Му завържат китките зад гърба.
Докато Го в ръзваха, Учи телят, дълбоко наскърбен от унижението, се обърна към
войниците и охран- ниците на Храма, настръхнали в очакване на друго нападение:
— ЗащО сте вдигнали саби срещу мен, като чели съм крадец? Нали през цялото
време бях пред вас в Храма, открито проповядвайки, без да съм направил нещо,
поради което да ме заловите.
Никой не му отговори.
Щом Го завързаха с дебелите въжета, командирът нареди да заловят фанатиците,
както ги нарече. Патрулът не реагира веднага, а Петър и другите избягаха, хвърляйки
факлите по отряда. Това предизвика ново объркване сред легионерите и беше
повече от дрстатъчно за двадесетината ученици и последователи да се пръснат
нагоре по склона. Войниците се втурнаха да ги гонят. Учениците обаче познаваха
местността по-добре, просто се сляха с местността. След десетина минути
преследвачите се върнаха с празни ръце. Подредиха се и поеха обратно към
Йерусалим. По- терята, обградила Иисус от всички страни, се превърна 6
негов"ескорт. При първия забой на пътеката конвоят се скри от погледа ми.

ЕДИН ЧАСА И ПЕТДЕСЕТ МИНУТИ

Глъчката на отдалечаващия се отряд затихна. Останах сам със свито сърце,,

потопен 6 мъртва тишина, но трябваше да продължа мисията си. Като се постарах да
не вдигам излишен шум, слязох оп» дървото. В течение на 1-2 минути останах до
него. Размишлявах. Кой път да хвана? Да се върна в Гетсиманската градина при
другите не ми се стори най-добрата идея. По-логично бе да вървя след Иисус, по
стъпките на конвоя, но без да събуждам подозрение. В противен случай можеха да
ме задържат... А инструкцията на Операцията гласеше: „Винаги следвай Христос!
Заради Него си там".
Тъкмо се канех да напусна маслиновата горичка и да стъпя на Йерусалимския
път, когато забелязах силуетите на двама закъснели легионери с факла, идващи
откъм Гетсиман^ ската градина. Мигом се шмугнах обратно в гората. Ако ме
от-крият, положението ми щеше да е повече от деликатно. Когато вече бяха на
пътеката близо до мен, Йоан Мар- кое, който по време на залавянето стоеше скрит в
къщур- ката, надникна от вратата. Римляните зърнаха издайни- ческото бяло
наметало. Реакцията им бе толкова бърза, че момчето нямаше време да избяга.
Единият го хвана за наметалото, а другият му препречи пътя. Йоан не искаше да им
се даде. Освободи се от издайническата наметка, оставяйки я в ръцете на войника и
потъна в маслиновата гора. Изплъзването бе неочакваноно за легионерите. Отдавна
бяха забравили момчешките игри на гоненица. Когато хукнаха след него, Йоан
Маркос вече имаше преднина от десетина секунди. Изпусналият го захвърли
наметалото и проклинайки, измъкна меч и се втурна след него. Другият направи
същото. Но през тази нощ шансът не беше на страната на войниците. Вторият
легионер се спъна в корените на едно маслиново дърво и падна по очи. Шлемът му
отхвръкна. Знаех, че е рисковано, но напуснах скривалището, отидох и прибрах
падналия шлем. Наказанието за загубването му бе кастигацио
Не след дълго двамата легионери се появиха в края на гората. Залисани 6
търсенето на шлема, те не обърнаха внимание на присъствието ми на пътеката.
Вдигнах високо шлема в едната си ръка и ги повиках на гръцки.
Когато ме забелязаха, в първия момент дори не реагираха. Предпазливо се
приближиха. Изби ме студена пот. Ако военната ми хитрост не минеше, сигурността
ми можеше да бъде сериозно застрашена.
Загубилият шлема си се приближи до мен, изучавайки ме от глава др пети* Беше
видимо изпотен и задъхан. Другият застана до него. •
Имах намерение да се усмихна, но искрено казано, не съм сигурен, че успях.
Ръцете ми трепереха. Трябваше да се овладея. Протегнах шлема, предлагайки му да
си го прибере. Легионерът го грабна с грубо движение. Веднага го наложи на главата
си.
— Кой си ти? — проговори, най-после другият.
—- Казвам се Язон, — отговорих със свито сърце, но при- видно спокоен. — Грък
съм и отивам в Йерусалим...
Тогава си спомних за разрешителното за посещение на цитаделата Антония,
дадено ми от римския губернатор. Бързо извадих пергамента и го показах, като им
обясних, че днес преди обед ще посетя отново Понтий Пилат.
Легионерите плъзнаха поглед по документа, доста четлив на лунна светлина.
Много дълбоко се съмнявах, че изобщо могат да четат, нещо което беше типично за
войниците на Империята. При все това, предполагам, че са разпознали поне по
рисунъка подписа на Пилат, защото държанието им се промени. Появиха се белези
на благоразположение.
-—От къде идваш?
— От Витания...
— Тогава, — отговори ми онзи, който знаеше гръцки, —- не знадш ли: какво се
случи тук?
Тук? — попитах наивно аз. — Не, какво е станало? т— Няма значение. Ние
също отиваме в Цитаделата. Ако искаш, можем да те придружим, —- приключи
легионерът.
Разбира се, бях очарован от предложението, но когато всичко изглеждаше
уредено, загубилият шлема си изненадващо насочи копието си към гърдите ми.
Вцепених се. Вглеждайки се, лицето му ми се стори познато. Пехотинецът се усмихна.
Мигом си спомних. Часовоят пред входа на Цита- делата Антония от сряда, който по
същия шеговит начин насочваше своя пилум към гърлото ми. Тогава аз и Йосиф
Ариматейски чакахме да се върне другият войник, отишъл да съобщи за
посещението ни.
Аз му върнах любезността със съответната усмивка. Легионерът, доволен, че
също съм го познал, прибра копието и обясни на заинтригувания си другар, че
действително ме е виждал и следователно не лъжа, че съм бил гост на Пилат.
Случайната среща и сприятеляването ми с участника в ескорта щяха да се окажат
решителни след половин час и да ми послужат още веднъж сутринта на днешния
ден...
 Пехотинците бързаха да настигнат отряда, съпровождащ Назарянина. Аз — също.
След няколко минути бърз ход различихме факлите в далечината. Настигнахме ги.
Бяха спрели насред път. Двама изостанали се присъединиха към патрула на
римляните, а аз сметнах за по-мъдро или да остана на опашката, или да продължа
сам по пътя за Светия град. Но моят познат, легионерът изглежда беше поласкан от
приятелството си с мен. Хвана ме под мишница и настойчиво ме поведе към челото
на колоната. Там беше неговото място, а следователно и моетО. Съгласих се. •
Приближавайки се към командващия, разбрах защо бяха спрели. Главният пазач
на Храма настояваше да отведе Иисус в резиденцията на Първосвещеника. Но
римският оп- ций-центурионг7 Арсениус, на когото Цивилис беше възложил да
залови и опази заловения пленник, се противопостави, защото му беше изрично
разпоредено Галилеецът Иисус от Назарет да бъде отведен на разпит първо при Ана,
бившия Първосвещеник, тъст на сега действащия. (Явно бе, че отношенията между
Прокуратора на Римската империя и Свещеническата каста се поддържаха добре
само чрез все още могъщия и влиятелен тъст на Кайафа. Освен това, преди
завладяването й от- Рим Юдея била теократична държава, където духовенството е
равнопоставено на монарха и Наместникът на Цезаря е предпочитал да управлява
прибирайки данъците, чрез институцията на Синедриона). Главният пазач на Храма
трябваше да отстъпи пред Арсениус, който заповяда на римския ескорт да продължи
пътя си без промяна, към Долния град на Йерусалим.
По време на спора между стражата и римския опций Иисус остана
мълчалив, със сведени очи.
 Юда крачеше между Арсениус и главния пазач на Храма'. Колкото и да се
стараеше да завърже разговор с тях, и двамата отбягваха въпросите му, оставяйки ги
да потъват в изпълненото им с презрение мълчание. Когато попитах легионера как
да си обясня поведението на командирите на двата разнородни отряда, моят приятел
отговори кратко, но убедително:
— Предател...
Начело на колоната крачеха двамата командири. Между тях малко по-назад
изолиран от всички, вървеше Юда. Зад него следваше римският патрул, обкръжил
плътно Иисус. Зад тях — пазачите на Храма и накрая — групата освободени роби
или техни синове, слуги и наемници, пазачи на резиденции на влиятелни люде—-
членове на Синедриона, всичките сирийци или неюдеи. Аз се движех отляво на
легионерите.
Бяхме близо до моста, който свързваше полите на Еле- онската гора с
изравненото място пред Йерусалимската цитадела, точно при източните основи на
стената насамия Храм, когато се случи нещо впечатляващо и смущаващо.
Неочаквано отдясно, се появи Йоан Зеведеев, който постепенно се изравни с
Учителя. Останах изумен от смелостта на младия апостол. Беше без плащ, в туника до
колената; пристегната с колан, на който висеше къс широк меч. Щом го забелязаха,
охранниците на Христос веднага сигнализираха на командира си. Отрядът спря.
Главният пазач на Храма заповяда да хванат и вържат Йоан, но опцийцен-ту- рионът
Арсениус се намеси. Прозорлив и благороден по своему, застана между апостол
Йоан и полицаите, като им извика: __
— Стойте! Този не е предател, нито е страхливец...
Полицаите не бяха склонни да пропуснат възможността
и протестираха енергично. Очите на римлянина се впиха в полицейския командир ц
той каза заплашително:
— Вече казах, че този мъж не е предател, нито е страхливец. Видях го горе. Той
не извади меч против нас. Сега има смелостта да дойде тук, за да бъде заедно със
своя Учител. Нашият закон позволява арестуваният да бъде придружен от приятел.
За да придаде тежест на думите си, Арсениус завъртя майсторски във въздуха
своя жезъл, който свистеше като меч, нанасяйки въображаеми удари. Тогава
главният пазач на Храма изплашен отстъпи и преведе от гръцки:
— Никой да не го докосва!... Римският закон зачита на всеки затворник правото
да бъде придружен от един приятел, дори и пред съда. Никой да не пречи на младия
галиле- ец да стои до затворника!
Тази съдбоносна заповед беше навременна, за да изясня още един въпрос, който
ме измъчваше. Как беше въаможно Йоан Зеведеев да бъде единственият апостол,
който да твърди в своите писания, че бил жив свидетел на много от случките,
станали през този ден? Ако не беше Арсениус и неговата неоценима помощ, този
последовател на ИиСус едва ли щеше да може да присъства на Разпита, Съда и
Разпятието. Но като предпазна мярка, Арсениус заповяда на един легионер, да го
обезоръжи. Отрядът продължи пътя си.
Публичното признаване на смелостта на Йоан от римския опций
представляваше истински морален плесник за Юда. Той чу всичко. Засрамен, с
наведена глава и намръщен, забави крачка, докато остана сам на опашката на
групата. Така стигнахме къщата на Ана.
Йоан предвидливо мълчеше и не разговаряше с Иисус, нито пък Той направи
опит да заговори младия мъж. Докато Вървяхме по безлюдните улици, успях да се
добера до Йоан и го попитам къде са другите и защо поема риска, да ¿астане: до
Него. Със зачервени от плач очи, апостолът изглежда се зарадва, че не е сам сред
толкова врагове и ми разказа събитията, които не знаех. След като успели да объркат
преследвачите, решили с Петър да следват Иисус. За останалите ученици и гърците
знаеше само, че са се измъкнали в посока на Гетсиманската градина. Докато тайно се
прокрадвал следотряда, отвеждащ Учителя, Йоан си припомнил Напътствията Му да
остане до Него и тогава се престрашил да Го настигне. Петър също трябвало да е
наблизо, прикрит в гъстата растителност.

ДВА ЧАСА И ПЕТНАДЕСЕТ МИНУТИ

Шествието спря.‘Бяхме пред главния вход на резиденцията на Ана. Тя се

намираше в западния край на града, близо до къщата на Йоан Маркос. При
оградата на голямата градина пред малкия дворец, опций-центурионът
бфициално
 предаде арестувания на пазителя на Храма. Но преди това на висок глас се
обърна към един легионер, така че всички да го чуем:
—г Придружавай арестанта неотстъпно и навсякъде! Внимавай тези нещастници
да не Го убият без знанието на Пон- тий! Ако трябва, предотврати убийството!. Пази
също и другия галилеец. Нека му бъде разрешено да Го придружава непрекъснато.
Наблюдавай и предвиждай онова, което може да се случи!..
Арсениус поведе отряда си. Като се сбогувах с моя познайник—- легионера,
благодарих му за* помощта, като тайно поставих в ръката му сребърен денарий 28 и
му казах преди да си тръгне, да поговори с пехотинеца, натоварен от Арсениус да
пази Иисус и Йоан, като го помоли да ми позволи да му правя компания. Легионерът
се усмихна и още един сребърен денарий влезе в ръката му. Присъствието ми в
резиденцията на Ана беше осигурено.
Щом спряхме в двора, голяма част от Храмовата охрана бе освободена и си
отиде. Слугите на Ана дойдоха забързани при пазителя на Храма. <
— Арестуваният е тук, — им каза той, като посочи На- зарянина, който
продължаваше да чака неподвижен с вързани отзад ръце. Йоан стоеше до Учителя, а
легионерът се стараеше да не изпуска от по?лед и двамата. Понамалялата група
стражници и прислужници на Храма се бяха заели да разпалят огън и се постоплят.
След няколко минути в двора останаха само Иисус, римският часовой, Йоан,
главният охранник, държащ края на въжето, с което беше вързан Назарянина и аз.
Пред нас се издигаше царствено жилище на два етажа, с фасада изцяло от дялан
камък, а стълбищата от мрамор във форма на полукръг. Пред полуосвете- ната от
маслените фенери врата стоеше жена с нисък ръст, явно от прислугата, която
непрекъснато се усмихваше.
Оглеждането на мястото на действие бе прекъснато от внезапното появяване на
Юда. Предателят се беше приближил до решетъчната ограда на градината. Като видя
Иисус и Йоан сами в средата на двора, без да броим двамата пазачи, Юда остана
навън, зад металната плетеница, издигаща се над каменната й зидария. След
десетина минути се отдалечи 6 посоката, в която се беше оттеглила и храмовата
охрана. Лицето му, вкаменено и безучастно, нямаше никакви признаци на покаяние.
Обратно, имах усе- тането/ че в този миг ренегатът се наслаждава от зрелището.
Отмъщението срещу Учителя и любимия Му ученик едва започваше да дава
плодове.
Йоан също Забеляза Юда, но не и Назарянина, който беше гърбом към входната
врата. Изражението на лицето, както и настроението Му бяха непроменени. Бе~ше
леко пребледнял и много сериозен.
Малко след отдалечаването на изменника, някакъв силует, движещ се
крадешком зад оградата, взе да ми се набива 6 очите. Не смеех да отместя поглед.
След секунди луната щеше да излезе от облака и щях... Да, това бе апостол Петър...
Не разбирам как не се е сблъскал с Юда... Идваше откъм неговата посока.
Сега вече не се криеше. Нервно крачеше покрай отлятата от бронзови
орнаменти ограда, опитвайки да привлече вниманието ни върху себе си. Йоан също
го беше забелязал. Погледна ме. Потвърдих с глава, че и аз съм го видял.
Наистина чувствах състрадание към поривистия, но ограничен и добродушен
човек. Когато Симон----------------------------------------------------- това беше
кръщелното му име, преди Иисус да го нарече скалата т.е. Петър — разбра, че сме
го забелязали, хвана се с две ръце за решетките и се опита да ни каже нещо само с
движения на устата. Йоан и аз се спогледахме, без да разбираме намеренията му.
Накрая, като посоче с пръст гърдите си, с устни ни съобщи, че иска да влезе при нас.
Свих рамене. Какво можех да направя? Кое беше най-доброто за момента? I
В този миг прислужник извика главния пазител на Храма да влезе при бившия
Първосвещеник. Обърнах се към Петър и видях в лицето му голямо отчаяние. Беше
безутешен. Тогава Йоан Зеведеев отиде при вратарката и я помоли да пусне
приятеля му, сочейки към Петър.
Останах учуден, когато разбрах, че дебелата матрона е приела молбата му,
обръщайки се към него с кръщелното му .име. по-късно Йоан обясни любезното й
поведение. Той и братята му, Яков и Давид, бяха отколешни познати на жената,
както и на много от прислужниците в този дом. Нещо повече, майката на тримата
Иисусови последователи
— Саломе се падаше далечна родственица на самия Първосвещеник. Понякога
били канени да гостуват на Ана. Може би, оттук отчасти произлизаше й
информационната ефек-

Операция „Троянски кон - 2"

тивност на младия Давид Зеведеев за намеренията на враговете цм.
Докато главният охранник на Храма отвеждаше Христос вьв вътрешността на
жилището, огромната порти- ерка вече слизаше по стълбището, за да отвори
външната врата на отпадналия и измъчен апостол Петър.
Обзе ме ново съмнение. Виждайки Симон-Петър да влиза, си припомних, ако
разбира се няма грешка в Евангелията, че тук именно трябва да стане известното
отричане на Петър. Макар че евангелистите Матей, Марко и Лука пишат, че
отричанията са станали в резиденцията на Кайяфа, предположих, че свидетелството
на евангелиста Йоан, който уточнява мястото двора на Ана, би трябвало да бъде
най-коректното.
Разбрал нерешителността ми, Йоан настоя да го придружа в къщата.
Предпочетох да остана в двора, близо до Петър. В края на краищата всичко, което
щеше да стане вътре в къщата на тъста на Кайафа, имаше покритие с присъствието
на Йоан Воанергес 29, както Го беше назовал Иисус.
Тези разсъждения ме успокоиха наполовина. Без да губя време, тръгнах към
Петър. Като ме видя, той ме прегърна, без да сдържа повече сълзите си. Беше
объркан и много омърлушен. Не разбираше какво става и най-вече защо Иисус се бе
оставил да Го заловят толкова лесно.
—: Той, способният да възкресява мъртвите, — оплакваше се Петър, — не мръдна
пръст, за да попречи да Го хванат... И още по-лошо, не ни остави и нищожна
възможност да Му помогнем... Защо? Защо?
Трудно ми беше да успокоя духа му, да му вдъхна кураж. Ограничената му
интелигентност и силното му страдание за Иисус не позволяваха на Петър да
разсъждава ясно. Поне в този момент. Разсъдъкът му беше попаднал във
водовъртеж, където се смесваха както страхът от Юда и заседа-. ващите в
Синедриона, опасенията за собствената му и на групата безопасност, така и пред
неизвестността в развитието на събитията, Тъжно и почти невероятно е (не ще се
изморя да твърдя), че нито Петър, мито останалите апостоли бяха разбрали до
момента истинската мисия на Сшт Человечески...
Симон трепереше. Не знаех дали беше от студ, мъка или
 ; от страх. Несъзнателно се приближихме до запаления огън.
: Половин дузина пазители и прислужници на Храма бяха нася- ? дали близо до
кладата. Направих като тях. Петър остана ; прав с поглед зареян в играта на
пламъците.
Вратарката се появи отново и се облегна в рамката на ; вратата. Охранниците
обсъждаха перипетиите на залавя- ; нето, проклинайки римляните. Един
спомена как Иисус зале- пил полуотрязаното ухо на Малко. Свенливата защита
на. хуманния акт предизвика незабавно реакция на другите, ко- I и то обясниха^
случая като „ново доказателство за дяволс- [ ката мощ на този самозванец". Един
от тях напомни, че . неговите съучастници са демони, които били всъщност
паднали ангели, способни да приемат различни форми, но винаги оставящи
следи, подобни на петльовите.
Спорът бе вече разпален, когато дебелата вратарка неочаквано се отдели
от вратата и като се приближи до огъня, с неподвижна и много коварна
усмивчица попита Петър:
: —Ти не си ли от учениците на Галилееца?
Охранниците до един се обърнаха заплашително към Петър, който широко
отвори Очи, без да може да повярва на
онова, което ставаше. Въпросът бе абсурден толкова, кол- , кото и злонамерен.
Ако апостол Петър беше реагирал с ми- !! нимално равнодушие и здрав разум,
би си дал сметка,; че щом | тази матрона му бе отворила вратата и то по молба
на [ Йоан, за нея е било ясно, че двамата са приятели. Но стра- I хът беше
овладял неговия разсъдък. Заеквайки, той отгово-
<ри: — Не,., не съм...
Никой не придаде значение на присъствието на Петър и Възможната му връзка с
арестувания рави. Погледнах го. Ди- [ цето му се беше зачервило. Избягваше
погледа ми, хапеше ! устни и нервно мачкаше края на плащеницата. Установих,
[ че той не носеше меча, с който не се разделяше, откакто ) ¡го познавах.
В Охранникът, чийто разказ за демоните беиие прекъснат Д от вратарката,
явно харесваше темата и отново я подх- т Вана и каза, че Галилеецът като
нищо може да е един от Щ синовете или князете на ада. Това обяснение не
задоволи щ повечето от присъстващите. Друг от слугите 8 Синедри- Шона
добави авторитетно, че „тези дяволи обитават обик- щ.новено блатата,
развалините или сянката на строго опре-
 делени видове дървета..."
—: Това няма нищо общо с Галилееца, — допълни той. — Всички сме го
виждали да проповядва открито в центъра -на Площада на езичниците. Кой демон
би действал така?..
-—И да не забравяме, — добави трети, ■— че равинът от Галилея е
излекувал'много сакати... 30
Вглъбен в себе си, не усетих присъствието на нова фигура зад гърба си.
Почувствувал нечия ръка на рамото си, подс- кочих< Беше Йосиф от Ариматея!
Изправих се зарадван и двамата се отдалечихме от огъня. Изгаряхме от желание да
споделим новините. Казах му, че Учителят в момента се намира при бившия
Първосвещеник, като накратко му описах предшестващите събития в Гетсиманската
градина и по пътя от Елеонската Гора до тук.
Йосиф Ариматейски ме изслуша внимателно, като поклащаше глава в знак на
голяма загриженост. Той, разбира се, зНаеше .всичко за действията на Юда. Бързото
съобщение, което изпратих снощи в девет часа по Йоан Маркос, му позволило да
отиде навреме в Храма и проследи стъпките на изменника. Там са се намерили със
садукея Исмаил бен Фи- ави, който ни беше съобщил резултатите от проучванията
си за действията на Юда.
Благородният строител поиска да влезе в къщата на Ана, но аз го спрях, като го
помолих да ми каже още нещо за . снощното поведение на предателя. Обсипах го с
въпроси:
— Кой е бил тайнственият придружител на Юда до Храма? Какво е станало
там? Защо Юда и другите са чакали до полунощ, за да се извърши залавянето? Защо
Юда е вървял пред потерята?
Йосиф помоли за търпение.
— Придружителят, който завел Юда в Храма, е негов братовчед и също се
казва Ана. За него ни говореше Исмаил у дома. Той е говорителят и адвокатът на
предателя в Синедриона от сряда преди обяд. Синедрионът все пак е съд, макар и
духовен. Съдът е трябвало да приеме разкаянието му преди услугите. Когато стигнах
до Храма, двамата все още се разправяха с главния пазач на Светилището31.
Дежурният от охраната изслушал с внимание съобщението на Юда. Предателят и
неговият братовчед му обяснили, че Учителят от Назарет се намирал на вечеря в
Долния град, в дома на Елиас Маркос, за което ти и аз знаем, че е било точно така и
че залавянето Му там би могло да бъде лесно. Според Юда само двама от
единадесетте апостоли имали мечове: Петър и Симон Зилот. Юда го предупредил,
че трябва да бъде предпазлив, защото в Гетсиманската градина останали повече от
шейсет ученика и там имало сериозен арсенал с оръжия. Благодарение на Бога
намеренията на предателя не се осъществиха така, както ги е предвиждал.
— Но, защо? — попитах заинтригуван.
— Юда се появил в Храма доста преди уречения час и било нужно Много
време, за да съберат достатъчно охран- ници. Не се разрешавало да се използва
нито един от дежурните на пост около и в Храма, а за този четвъртък не е бил
предвиден резервен екип. Това забавило значително тръгването на потерята. Трудно
и бавно успявали да намерят някои от свободните охранници. Дежурният пазач,
жестокият Иоханан не можал да сформира групата и се принудил да по-моли за
помощ Кайафа да допълни хайката със слуги, наемни пазачи и освободени роби —
доверени хора на Пър- восвещеника и други сановници от Синедриона. Всички
заедно, около 35 или 40 човека били въоръжени с тояги и боздугани без нито един
меч.
—-■А ескортът от римски бойници? —• прекъснах го отново. —- Откъде се
появи?
 ■—Бъди търпелив, Язоне! Нещата не са тръгнали така, както са ги замисляли в
Храмовата охрана, защото Синед- рионът е искал залавянето да стане, когато
улиците се изпразнят от хора. Това е искал и Юда, чувствайки страх от вероятна
съпротива и преследване от страна на останалите ученици на Иисус. Накъсо, Исмаил
бен Фиави приел да върви след потерята, докато аз чаках в Храма предвид
възможни промени и нови събития. Отрядът обкръжил къщата на Елиас Маркос
след като Иисус и единадесетте излезли от там. Това Исмаил разбрал от Елиас 32.
—- Ззначи Юда не е могъл да види Иисус и другите...
.— Не. Но малко е трябвало да закъснеят или хайката да подрани и залавянето би
могло да стане там. Когато видял Юда й потерята, Елиас Маркос разбрал злокобните
му намерения, отказал да говори с него и го изгонил от къщата си с ритници.
— С ритници?
—- Да и се боя, че на бедния Елиас ще му струва скъпо.
Имаше нещо, което не разбирах. Помолих Йосиф да ми го обясни:
— Ако Юда познава навиците на Учителя, защо не Го е. проследил до
Гетсиманската градина?
— Ако познаваше, Юда би го разбрал, — усмихна се тъж- но благородният
строител на аквадукта. — Бил е унизен и изплашен от безцеремонното си изритване
от собственика на къщата, който часове преди това им бе предоставил
гостоприемството си. А какъв ли би бил-отпорът на групата в Гетсиманската градина,
си е помислил Юда, щом сега Елиас толкова решително ме изгони? И когато
потерята пожелала да тръгне за нататък, Юда ги спрял с предупреждението, че не е
разумно, че там чакат шейсети на въоръжени мъже, нещо което променяло задачата
на потерята. Това означавало битка, евентуално залавяне на пленници. Заповедта на
Кайафа не беше такава. За него бе важно да се залови само Иисус от Назарет. Какво
са мбгли да направят?
Отрядът попада в плетеница от. противоречия и решили да се върнат обрагпно в
Храма. Това успокоило малко Юда, но изнервило дежурния вратар и другите
охранници, измъкнати от постелята и пратени да гонят вятъра... Както предполагах,
тайното съвещание на Синедриона било насрочено от Кайафа за полунощ. Около 11
ч. предателят и потерята се връщат в Храма, а по това време започват да пристигат
първите поканени за среднощната сесия: някол^ ко фарисеи> някои садукеи и
книжовници-тълкуватели. Ох- ранниците, представяйки се пред Кайафа без
заловения, естествено били сконфузени и нервни. Времето течало бързо. Юда и
някои свещеници предложили залавянето на Иисус да Се отложи. Те нямали сили, не
се чувствали достатъчно овластени да нахлуят в Гетсиманската градина й с бой да
превземат зилотския лагер.
С Исмаил останахме с впечатлението, — каза Йосиф с горчивина;—че
всичко се е разминало и Назарянинът ще остане на свобода. Празни
надежди. 'Кайафа не беше човек, който се отказва лесно, а омразата му къМ
Него беше толкова голяма, че предложил нещо, което предизвикало
отвращение дори и у съмишлениците му. Той поискал въоръжен ескорт от
римския прок^ратор. Кайафа се аргументирал,
 че по този начин, арестуването и осъждането на „този самозванец" ще бъде
по-лесно и отговорността за възможните кръвопролития ще се прехвърли
върху окупационния корпус на Империята.
Някои от присъстващите настоявали Първосвещеникът да се откаже от
идеята, като се позовавали на постоянните проповеди на Иисус за неприлагане
на насилие. Те били убедени, че Галилеецът нямало да позволи на хората си да
извадят мечове и имали право. Юда взел отново думата. Малодушието и
подлостта му изплавали отново. Той потвърдил думите на свещениците, но не
се съгласил/че учени- . ците ще послушат Учителя и няма да извадят мечовеmè
си. „Предложението на Кайафа", добавил той, „е превъзходно. Да вървим
колкото може по-скоро към крепостта Антони- я..." /
Свещенослужителите избрали делегация, която тръгнала. незабавно за
съседната на Храма крепост Антония—- седалище и щаб на римския
окупационен корпус в Йерусалим. Дежурният центурион отказал да предостави
ескорт. БиЛо много късно и такава заповед трябвало да бъде дадена от самия
Понтий Пилат 33, обяснил той. Свещениците продължили да настояват и тогава
дежурният стотник бил принуден да извика коменданта на гарнизона, с когото
ти и аз се познаваме от сряда. Нашият познат, ЦивЦлис ги попитал за
причините, поради които трабвало да им предостави въоръжен ескорт.
Среднощното посещение го обезпокоило много предвид навечерието на
Пасхата.
Преди някой от Юдейските свещеници да реагира, — продължи разказа
си ЙоСиф Ариматейски, -г- Юда Искари- от застанал пред Цивилис и
предупредил, че Иисус е водачът на група зилоти 34, разположени нелегално на
лагер в Гет- симанската градина. —^ Тази долна клевета принудйла Цивилис да
се замисли, както знаеш, римляните преследват неотстъпно зилотите.
Центурионът казал 9а почакат, дока- ггю осведоми Понтий Пилат. Така в
изчакване СинедрЦонът загубил повече от час. Пилат вече се бил оттеглил да
спи. В ; първия момент не искал да чуе нищо по въпроса. Пратениците на
Кайафа не отстъпили в настояването си Цивилис да се Срещне още ведйъж с
Понтий, като допълнили, че в Гетсиманската градина щяли да открият цял
скласрот мечове и ако успеят да заловят главния зилот —1 Йисус от
Назарет, прокураторът би отчел триумф пред Цезаря.
Най-накрая, — допълни Йосиф от Ариматея,— за да му се махнат нахалните
свещеници от главата, дошли в толкова необичаен час, Пилат дал съгласието си, а
дежурният центурион отделил взвод от 30-40 легионери (не съм сигу-
Е
ен в точния брой), като поставил начело своя опций, ня- ой сй Арсениус. И така, за да
наваксат закъснението, забързани, двете групи напуснали Йерусалим, водени от
Юда. Останалото знаеш...
Да, знаех го, но. някои подробности оставаха необяснени. Например, защо
предателят беше изпреварил потеря- та? Логично беше той да заведе разнородната
хайка до Гет- еиманската градина и да покаже кой е Учителят, като не се отделя нито
за миг от онези, които го следват. Ако намерението на опций-центурионът е било
залавянето не само на предполагаемия водач на зилотите, а и на цялата му група,
защо Арсениус се бе задоволил само със залавянето На Иисус от Назарет? Защо не
бе нападнал лагера и не бе пленил всички врагове на Империята?
Разбира се, Йосиф не можеше да изясни тези съмнения. Нито той, нито Исмаил
бен Фиави биха се осмелили да се присъединят към пртерята, когато тя извезе от
Храма. Що се отнася до моя въпрос, защо Учителят е доведен тук при бившия
Първосвещеник Ана, вместо при зет му Кайафа, благородният старец, явно изморен,
отговори така:
— Щастлив си, Язоне, че не живееш в постоянни интриги, сред безнравствени
хора... Не мога да кажа със сигурност, но подразбрах, че тъстът и зет му са се
разбрали да задържат Иисус тук, докато Кайафа успее да събере кворум от подбрани
свещеници в Духовния съд, които да разпитат и съдят Учителя. Съдът трябва да бъде
непреклонен. А Законът повелява, че Синедрионът не може да заседава, преди да се
извърши първото приношение.
.■— И в колко часа ще стане това?
— На разсъмване. Както виждаш, все още има време. Дано стане чудото, за
което всички мечтаем.
Йосиф приключи с твърдението, че онова влечуго Кайафа, за да не предизвика
подозрения, дори и сред най-близкото си обкръжение, наредил на двама свои
приближени да платят щедро на римския опцийцентурион, за да отведе Иисус
против волята на Главния пазач на Храма в малкия
дворец на бившия Първосвещеник. След това се сбогува като каза, че ще влезе в
къщата на бившия Първосвещеник и ще опита всичко възможно, включително и да
подкупи стария Ана, за да бъде пуснат Иисус на свобода. Не можех да подтисна
чувството си на тъга заради верния следовник на Учителя. Това, което той не
знаеше, че надеждата бе умъртвена много по-рано: още в Гетсиманската градина...
Прикрит в мрака на двора, осведомих Елисей за хода на събитията, като го
помолих да ми се обади малко преди зазоряване.

ТРИ ЧАСА

Върнах се при огъня. Затворен в себе си, Петър дори не бе усетил присъствието
на Йосиф. Седеше зад стражници- те, покривайки плешивината си с наметалото.
Мисля, че не поради студа, който настъпи след полунощ, а поради стремежа никой
да не го познае.
Полицаите и наемниците на Синедриона продължаваха да обсъждат старите
легенди за демони. Резиденцията на бившия Първосвещеник изглеждаше
спокойна. Не се забелязваше никакво оживление. Предположих, съвсем погрешно
разбира се, че разпитът на Иисус от Ана се развива без инци-
• денти.
Вероятно съм седял близо до Петър повече от половин час, когато друга жена
се приближи към насядалите около огъня. Беше много по-млада от вратарката.
Съдейки по облеклото, беше прислужница. Седна до дебелата матрона и двете
зашушукаха, при което вратарката посочи към Петър. Новодошлата стана и
направи няколко крачки. Застана до апостола, дръпна рязко наметалото и крясна:
— Не си ли от верните хора на оня Галилеец?..
Неочакваната намеса и викът на прислужницата го изплаши и стресна
храмовите стражници. Той скочи прав лице в лице с младата жена.
— Не познавам този човек,--------------пребледнял като вар извика той, дори
по-силно от нахалнпта слугиня. — И не съм от Неговите ученици.
Във второто отричане Петър вложи толкова плам и изразителност на думи и
жестикулация, колкото адреналин успя да налее страхът в кръвта му. Външните
белези на сеп-
ването взеха да изчезват, шийните артерии се издуха, а лицето си възвърна
пурпурния цвят. Очите на апостола щяха да изскочат от орбитите, а от левия
ъгъл на устните се проточе тънка струйка слюнка.
Реакцията'му беше толкова убедителна и неоспорима, че слугинята отстъпи
 изплашена и побягна към къщата.
Този път слугите и стражите заковаха погледи върху нещастния рибар. Петър
поизчака малко, после се обърна и се отдалечи от огъня...
Вярвам, че намерението му е било час по скоро да се измъкне от двора,
пълен' с нахални слугини. Ма\ко ми тряб- : ваше да го последвам. Но не бе така.
Той продължаваше да обича Учителя. Колко малко и колко оскъдно щеше да
бъде написаното за душевните терзания на този галилеец, съзнаващ грешките
си, но победен от инстинкта за самосъхранение и затова доведен до трагична
безизходица, срамуващ се от стореното. Положих неимоверни усилия, да не
изтичам да го успокоя. Целта на Мисията ми налагаше да овладея първичните си
импулси и, затова си наложих да остана привидно безучастен.
Подпрян на орнаментите на парапета, апостол Петър, прегърбен и
мълчалив, блъскаше главата си в бронзовите лозови листа и гроздове. Боях се да
не се нарани. Но ударите, следващи един след друг, вместо да го наранят,
изглежда му донесоха някакво успокоение. Той избърса сълзите си с ръкав и
отново се присъедини към групата около огъня.
Искрено казано, държанието на Петър и завръщането му при огъня ме
накараха да премисля много и да забравя
- много неща, включително поведението му. Църквите, особено Католическата,
осъждат отричането на Петър. Но малко са теолозите или моралистите, които
вземат предвид смекчаващото вината обстоятелство, говорещо в полза на
отреклия се. Петър можеШе да си отиде след първото си отричане. Но не го
направи. Още по-малко го извърши след второто, след третото, и четвъртото...
Защото, макар че евангелистите говорят за три отричания, всъщност имаше едно
в повече. Наистина последното не беше публйчно. Държа да подчертая, че
наистина Петър не се е държал достойно, но не е по-малко вярно, че самото му
присъствие тук докрай изкупваше моментите на слабост.
До вироглавост упоритият галилеец не приличаше на из-
 бягалите в планината последователи. Беше превъзмогнал страха си и стоеше
тук между слугите и полицаите на Храма. Между другото, те нито за миг не се
превърнаха в негови обвинители, нито му пречеха. Поне онези, които бяха
около огъня.
За зла участ, след малко групата се увеличи с още половин дузина
свещеници, изглежда идващи от резиденцията на Кайяфа, натоварени с
мисията да съгласуват и контролират прехвърлянето на Назарянина. След като
поразпитаха храмовите пазачи около огъня за подробности, четирима влязоха
в къщата на Ана, а двама останаха при нас на двора. Още от първия момент се
почувстваха в свои води, слушайки суеверните разговори и препирни при
огъня.
Някой беше споменал Лилит и спорът се разгоря отново. Както разбрах, Лилит
било другото име на един от най- известните дяволи. Повечето от присъстващите
приема-. £ ха, че той е съществувал и дори бил демонътжена. Той на- г падал
мъжете и по-точно атакувал онези, осмелили се да I нощуват сами.
? —- И само Бог, благословено да бъде Името Му, знае кога е- мбже да се появи
тя, — отсече друг слуга в Синедриона.
| Един от свещениците, Мордохай, известен в Йерусалим ь като Петахия, поради
лекотата, с която усвоявал чужди $ езици, човек с голяма култура, се отнесе с
презрение към ■I тезй бабинидеветини. Поведението на Петахия възмути един от
охраната, който посочвайки първо към Петър, а после към вътрешността на
къщата на Ана, възкликна:
I — Можеш да се присмиваш колкото си искаш, но помис- | ли за Галилиееца, там
горе... Ти лично видя триумфалното ? му влизане в Йерусалим в неделя, на.
магаренцето. Той не ; беше поставил лисича опашка или парче червен плат между
[ очите на магаренцето и виж сега какво му донесе съдбата
^ 35
| В този миг Симон-Петър допусна нова греника.Раздраз- | г нен от закостенялото
суеверие, той се намеси в разговора
| с намерението да обясни/че учителят от Назарет нямал
£ нужда да се предпазва с такива безмислени действия. Него-
I Вата сила е толкова голяма, че ако пожелае, може да свали
I небесния огън на земята, както и да срине Синедриона, без
I да засегне невинните. .
1 Стражите и слугите не обърнаха голямо внимание на не-
Навременната смела защита на Петър. Петахия, доловил галилейския акцент на
апостола, се обърна към него:
— Сигурно си един от последователите, на задържания. Галилеец си също като
този Иисус. Говорът те издава. Истински галилеец си.
Преди Петър да реагира, един от наемниците в потеря- та, същият, който
разказваше за чудното изцеление На от- рязаното ухо, подкрепи предположението
на Петахия:
— Ти оеше на Елеонския път. Познах те. Видях те как рани моя роднина Малх;
Това променяше нещата. Сега не ставаше дума за недоказани или забулени
обвинения .8 поддържане на учението на Галилееца. Новото обвинение водеше
към незабавно арестуване, като виновник в нападение върху човек от нощна- та
стража. Разбрах, че това вече беше свръх границата на нервната издържливост на
Петър. Не ставаше дума за отричане от Иисус, а да се избегне опасното обвинение.
Някои от седналите пазачи на Храма се бяха изправили и заеха заплашителни
пози. Вероятно щяха да го арестуват, ако не беше потокът от неговите клетви, че това
не е вярно. Беше истински порой от уверения, подкрепени с ври- чане в името на
собствените майка и деца . Хванат на тясно, най-накрая Петър се закле във всичкото
злато на съкровището на Храма и разтвори наметалото всички да видят, че не беше
запасан със меч. Наемниците и пазачите го оставиха на мира. (Да се закълнеш,
поставяйки за свидетел Храма, беше нещо толкова важно, че не можеше да не му се
вярва, но да го направиш и като залог —да поставиш цялото златно съдържание на
храмовата хазна беше нещо много по-голямо).
Апостол Петър разбра, че задържането му се размина и за да не събужда нови
подозрения, бавно Се отдалечи от огъня. Изнемощял, с наранен дух и наказана
съвест, седна на мраморното стълбище.

ЧЕТИРИ ЧАСА

В продължение на четвърт час не се помръднах от огъня. Нещастният апостол

беше заровил лице в мазолестите си длани, като придружаваше очевидното си
отчаяние с непрекъснато и ритмично поклащане на тялото си напред-на- зад.
Предпоследното и трето поред отричане беше извършено...
Тишината продължаваше да властва над Йерусалим. От- време-навреме от
далечината долиташе жален вой на бездомни кучета. Именно воят ме накара да си
спомня, че нещо липсва, а е било предречено. Да, Петър се беше отрекъл от Иисус
три пъти и при все това, още не бях чул кукурига- не на петел, което не ме
безпокоеше чак толкова. В онзи момент много повече съпреживявах мъките на
Петър. Въпреки това, докато чаках зората, напрягах слух. Като по- размислих,
разбрах, че петлите не биха могли да започнат възвестяването на деня, защото
имаше повече от час до разсъмване (в този петък, 7-ми април слънцето трябваше да
изгрее в 5,45 часа). По някое време започнах да мисля, че евангелистите може би
грешат. Трите отричания вече се случиха, а хронометърът 37 показва четири на
разсъмване. Но нямаше грешка, макар че версията на Светото Писание и в този
епизод не съвпада сто на сто с действителността, за която имах мисията да
свидетелствам...
Но да се придържам стриктно към реда на събитията. Когато прецених, че Петър
се е поуспокоил, отдалечих се от групата около огъня. Отпуснах се на стълбището до
апостола, като доближих ръката си до лявото му рамо. Симон-Петър подскочи.
Когато разбра, че съм аз, въздъхна и се успокои. Останахме седнали и мълчаливи.
Какво ли можех да му кажа?
Възстановил обичайното си състояние на духа, той ме погледна втренчено и
изрече, нещо като въпрос — обяснение, който ме обърка:
— Видя ли, Язоне, колко хитро преобърнах обвиненията на тези лакеи?
Машинална усмивка придружи думите на Симон-Петър, които, признавам, бяха
неочаквани за мен. Тогава разбрах, че тревогата му, поне за момента, не идваше от
недостойното му отричане от обичния си Учител и приятел. Според мен, Петър още
не беше на ясно, че е предал Иисус. Измъчваше го заплахата от възможно
задържане под стража;
Подозрението се промъкваше в душата ми. Потвърждаваше се от последвалите
обяснения на апостола, който се хвалеше със способността да избегне уличаване
както в нападението над потерята, така и в познанство с Учителя от Назарет.
•—- Тези жени нямат никаква морална власт. Не могат да ме разпитват. Нямат
право!,. Не, нямат,., нямат,.. — пов- таряше Петър.
Повторението ми заприлича на припев. Имах усещането, че оправдаваше
поведението си пред самия себе Си, но пред мен нито за миг не се сети за Иисус,
нито го спомена. Мисля, че рибарят не си даваше сметка за недостойния жест,
докато първите петли не пропяха. Едва тогава си спомни за предсказанието на
Христос по време на Тайната вечеря и почувства тежестта на измяната.
Разпитах го за съдбата на другарите му. Петър не знаеше нищо. Само си Спомни,
че докато бил близо до камения зид на Гетсиманската градина, нещо бе възпряло
бягството му. Заслепен от ярост се скрил сред маслиновите дървета ; Тогава решил
да проследи ескорта, водещ задържания към Светия град.
Малко преди изгрев слънце вратарката и слугинята, които на два пъти го
обвиниха, отново се спряха до нас. Със спокоен глас, но със Злонамерена ехидна
усмивка вратарката каза кротко:
—• Сигурна съм, че си от учениците на Иисус. Не само защото верният Му Йоан
ме помоли да те пусна вътре, но защото брат ми те е виждал в храма заедно
с.арестувания. Защо трябва да отричаш?
И ето, за кой ли път, Петър отрече да е бил в каквато U да е връзка С Назарянина.
За първи път обаче отричането му бе хлад но, сдържано и пресметнато.

ЧЕТИРИ ЧАСА И ЧЕТИРИДЕСЕТ МИНУТИ

В мига, когато светлината на новия ден напираше от Изток, ont вътрешността на
дома се чуха гласове. Изправихме се. Забързан слуга излезе да предупреди охраната.
Всичко стана много бързо. Едва успяхме да реагираме. В рамката на вратата се
появи Учителят. Продължаваше да бъде със завързани ръце. Редом до него бяха
Йоан, легионе- рът-часови и двама от наемниците на Ана. Докато охраната се
подреждаше, за миг Той повдигна глава и се обърна към нас, които стояхме отдясно
на по-малко от два метра. Очите на Галилееца отразяваха трепкащата червеникава
светлина на факлите в лицето на Петър и излъчваха обич и състрадание. Погледът
Му проникна в поразеното сърце на отреклия се апостол. Думите бяха излишни.
Учителят Сякаш знаеше за случилото се през трите часа в двора на бившия
Първосвещенник. Петър, приел нямото послание, видимо взе да оценява тежестта на
вината си.
В мига, когато римският легионер блъсна Иисус да слиза по стълбището,
наблизо пропя петел, раздирайки тишината на зазоряването ¿ продължителен
дрезгав зов.
Петър пребледня. Дебелата вратарка се разбърза да отвори скрибуцащата врата.
Учителят с обкръжаващия го . ескорт напуснаха малкия дворец.
Петелът пропя още веднаж. И дълго многб други петли приветстваха със своите
позивни първите лъчи на слънцето в настъпващия петък, 7-ми април, ден, който
никога няма да забравя...38. .://,
Бих дал всичко, за да продължа редом с апостол Петър. Вярвам, че от мига на
пропяването на първият петел, той вече не беше същият. При все това, отричанията
щяха да тежат на душата му вечно. Убеден съм, че точно тогава Симон плахият,
Симон недодяланият, Симон предвзетият умря, за да се роди истийският апостол
Петър.
Мисията ми изискваше да съм колкото може по-близо дб Иисус. Затичах се и се
присъединих към Иран Зеведеев и легионера. Като излязох през пътната врата на
малкия дворец на улицата, с изненада видях младия Йоан Маркос, наметнат с плащ.
Как ли е стигнал до тук? Нямах време да питам, но по-късно научих, че след като се
изскубнал от преследването, намерил тази дреха и продължил след потеря- та.
Ескортът, придружаващ Иисус, продължи по пустите улици на Йерусалим точно
когато тръбите от Храма събуждаха Светия град/Попитах Иран къде отиваме.
:
— Изпратените от Кайафа свещеници, — каза той, — съобщиха на бившия
Първосвещенник, че съдът на Синедри- она е готов— Страхувам се, че
скорр ще узнаем всичко...
 ЧЕТИРИ ЧАСА И ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТ МИНУТИ
В този Елисей миг ме повика Елисей и ми gage точно време. Метеорологичната
част на първата ни връзка за днес потвърди предишната прогноза за покачване на
атмосферното налягане и увеличаване скоростта на вятъра с опасност да се
превърне в сироко 39. Разсъмването не бе така свежо, както предишните.
Побързах да разпитам Йоан Зеведеев какво е станало в къщата на могъщия и
влиятелен Ана.
Според Йоан, който не се отделял нито за миг от Иисус, бившият
първосвещенник провел срещата доста вяло. Странно! Очевидно имало е някаква
умисъл Учителят да бъде доведен- най-напред при Ана. Бавенето е било необходимо
на Кайафа, за да си осигури поддръжка на съмишленици измежду членовете на
Духовния съд.
Йосиф Ариматейски, който пристигнал към края на Иису- совия разпит,
предпочел да остане при Ана. по-къСно той щеше да допълни разказа на Йоан, като
ми обясни, че хитрият тъст на Кайафа имал намерение да приключи веднага със
случая. Очевидно, като имал предвид грубия и импулСи- вен нрав на зет си, не е
искал делото срещу Иисус да остане в ръцете на Кайафа. Но поведението на Учителя
объркало плановете му, както и замисъла на Йосиф от Ариматея.
— Ана познаваше Иисус отдавна, — започна Йоан. — Както всички в Юдея бе
чувал за поученията, предсказанията и знаменията на Христос. Когато ни посрещна в
приемната зала, поиска да отстрани легионера и мен, но римлянинът се
противопостави, предупреждавайки, че такава е заповедта на губернатора.
Отношенията между римляните и корумпирания бивш първосвещенник са били
винаги много добри и Ана се принуди да отстъпи. Седна в пълно мълчание и
наблюдаваше Учителя с любопитство. Накрая с характерното си Самочувствие каза:
„Знаеш, че трябва да сторя нещо срещу Твоите проповеди и напътствия... Ти
смущаваш спокойствието и реда 6 страната."
Учителят повдигна глава и го изгледа продължително. Устните му не трепнаха.
Това не се хареса на Ана. Нервите му не издържаха. Без да прикрива гнева си, викна:
„Кажи ми имената на учениците си!.."
Учителят остана безмълвен. Без да мигне, продължи да го гледа право 6 очите.
Кълна ти се, Язоне, рядко съм виждал такова величие в израза на нашия Иисус.
Докато Ана ставаше все по-раздразнителен, Учителят показваше истинско
благородство, макар и прав,със завързани ръце...
Йоан говореше за Галилееца с възторг по същия начин, както по време на
триумфалното влизане в Йерусалим.
— Представи си учудването ми, когато Ана изведнаж смени тактиката. Стигна се
дотам, че предложи на Раби да забрави всичко при едно условие...
Това вече беше нещо ново. Продължавахме да се изкачваме по стръмните
улички на Долния град към седалището на Синедриона. По онова време Висшият
духовен съд заемаше външната югозападна страна на Храма/ съвсем близо до
запазената и до днес Стена на плача. Съсредоточих цялото си внимание в думите на
апостола.
— Знаеш ли? Ана предложи на Учителя да Му прости всичко и Му дарява
живота, ако веднага напусне Юдея. Ала Той запази величественото си мълчание.
Тишината ожесточи още повече бившия първосвещенник. Изливайки яда си, той
удряше с длани по масата и викна на Иисус:„Не оценяваш ли, че съм прекалено
добър с Тебе? Даваш ли си сметка за моята сила?. Знаеш ли, че от мен зависи
резултата от предстоящия съдебен процес?.." Тогава Учителят проговори за първи
път: „Много добре знаеш, че никога не ще имаш власт над мен, без позволението на
моя Отец. Някои искат да убият Сина Человечески, защото са невежи. Но ти,
приятелю, знаеш какво правиш." Неочакваната благост на Иисус победи старата
змия, а мен обърка. Ана започна да размишлява. Вероятно търсеше нови начини да
отстрани Иисус. След малко Го попита отново: „На какво мислиш, че учиш народа?
Какъв си ти?"
— Учителят не заобиколи нито един от въпросите. Отговори с непоколебима
увереност: „Много добре знаеш, че винаги съм говорил явно пред всички. Много
пъти съм поучавал в синагогите, проповядвал съм пред Храма, където юдеи и
езичници са ме слушали. Не съм проповядвал тайно. Тогава коя е причината да ме
разпитваш за проповедите ми. Защо не събереш ония, които са ме слушали и от тях
да разбереш в какво съм ги напътствал и наставлявал. Цял Йерусалим ме

Операция „Троянски кон - 2"

е слушал. И ти също, макар че не си разбрал моите проповеди и напътствия."
— Преди Ана да успее да отговори, един слуга се втурна към Иисус, удари Му по
най-груб начин плесница и каза: „Как се осмеляваш да отвръщаш така на
ПървосвещенНика?" О, Язоне, да знаеш как ми кипна кръвта!..
Попитах Йоан как е реагирал Учителят, а той само сви рамене и като посочи към
Него, който крачеше на няколко метра пред нас, каза:
— Не видях сянка на ненавист или озлобление да замъгля очите Му. Чисто и
просто се обърна към него и със същата покорност и искреност, с каквато
разговаряше с Ана, му каза: „Приятелю мой, ако съм казал нещо лошо, свидетелствай
против мен в съда. Но ако е истина, защо ме удряш?"
Попитах дали плесницата е предизвикала кръвотечение от носа. Йоан Зеведев
отрече.. Самият аз, когато видях Галилееца да излиза от къщата, по лицето Му
нямаШе видими белези от насилие.
Отдавна бях забелязал, че апостол Петър ни следва отблизо. Наближихме арката,
която разделя Йерусалим на две части. Погледнах назад и го видях да сяда до
основите на южната стена. Начинът, по който се отпусна, по-точно се свлече на
земята, скривайки глава между ръце, би могъл да ме накара да предположа, че
Симон-Петър се е предал на отчаянието. Съдейки по видяното, бих повярвал, ако не
знаех предварително някои събития.
За нещастие, повече нямаше да го видя. Поне така си мислех тогава.
Наближаваше краят на мисията ми. Бих ли могъл да предположа, че ще се наложи
второ „голямо пътуване" във времето на Иисус?..
Йоан още не знаеше за отричанията на Петър. Нямах на;ерение да му
съобщавам. Той продължи да разказва:
—: Ана порица с жест бруталния слуга, но не му направи забележка. Стана и
излезе. Отсъства цели два часа.
—- През това време Иисус каза ли нещо?
— Не. Учителят, легионерът, слугите и аз останахме цялото време безмълвни и
неподвижни. Когато Ана се върна, приближи се до Него и каза вече спокойно: „Ти се
смяташ за Месия, за Освободител на Израил?" Иисус повдигна лице и с еднакво на
Ана спокойствие отговори: „Ана, познаваш Ме от младини и знаеш, че не съм нищо
друго освен пратеник на
моя Отец. Тук съм заради всички люде, юдеи и езичници." Ана не остана доволен
от отговора и повтори въпроса си: „Чух, че твърдиш да си Месия. Вярно ли е?"
Учителят не отговори веднага. За миг помислих, че ще отмине въпроса. Но го
направи. И с каква увереност в думите си, Язоне! „Ти го каза", рече Той кратко и
ясно. В този момент влязоха няколко свещеника, изпратени от Кайафа.
Приближиха се до Ана и му прошепнаха нещо на ухото. Не чух какво, но
предполагам, че имаше нещо общо със заседанието на Си- недриОна. След малко
ще разберем... Останалото го знаеш. Ана разпореди да отведат Иисус.

ШЕСТ ЧАСА
Конвоят спря пред грубо построена къща, съвсем наблизо до югоизточния
ъгъл на големия правоъгълник на Храма. Подранили лястовички се стрелкаха
между стрехите на сградата. Птичите трели и глухото, ритмичйо гъргорене на
сутрешното мелене на жито, бяха последните приятни звуци, преди да влезем в
огромната постройка.
Съдебното дирене, което Кайафа беше планирал, както по-късно ще стане
ясно, не беше по строгите норми и канони. Върховният духовен съд на Юдея в
някои случаи е заседавал в Храма, където нямах достъп, но за мое
 удовлетворение, Първосвещенникът и другите заседатели бяха пред по- | чели да
претупат процеса и затова гледането на делото бе прехвърлено извън Храма 40.
Конвоят прекоси тесния мрачен коридор и влезе в мал- | кия вътрешен
двор-градина на Синедриона. Без губене на ? време, въведоха задържания в
квадратна и просторна зала с | виСок таван, в западната част на сградата. С Него
влязохме и ние с апостол Йоан. Оскъдната светлина> проникваща през високите и
тесни като амбразури прозорци, изискваше запалени зехтинени фенери. По
коридорите се движехме придружени от факлонрсец. '
Както предполагах, щом пристъпихме прага на залата, ( където щеше да се състои
съдът срещу Галилееца, слуга на I Първосвещенника ми препречи пътя. Поиска да се
предста- ; вя. Изминаха няколко напрегнати мига. С моята легенда на обикновен
гръцки търговец, нямах основание да присъствам на заседанието на съда. И точно
когато мислех, че всичко е
загубено, придружаващият легионер, стоящ встрани от мен, отряза нахалния слуга
с навременна намеса:
— Стой! Човекът е с мен. Заедно представляваме римския прокуратор, — каза
той на гръцки.
Слугата го разбра по-скоро по изражението и грубия тон. Лъжата, последица и
отплата за сребърния денарий, получен от войника на опций-центуриона
Арсениус, бе решаваща. Без повече обяснения се насочихме към средата на залата.
Тя беше с размери десет на десет метра. Центърът й бе зает от дъгообразна
дървена скамейка. Предназначена за сядане, тя имаше добре изгладено облегало
без подла- кьтници и бе поставена върху подиум около 40 см. Така заседаващите
се извисяваха над цялата зала. Срещу нея бяха разположени направо върху
плодите три реда дървени пейки 41.
Когато влязохме, местата върху полудъгата бяха вече заети от 23 духовници.
Други 6^7 седяха на първата от трите реда пейки. Останалите пейки бяха
свободни.
Двама съдебни писари-секретари седяха направо на подиума, по един от двата
края на полудъгата. Бяха облечени в традиционните бели ленени туники. През
рамо бяха закачили на ремък дървени кутии с прибори за писане и ролки
пергамент. В интерес на истината, такава, каквато я виждах тогава, двамата
секретари бяха единствената легална , съставка на онова подобие на съд 42.
Придружен от конвоиращия го легионер, който държеше края на въжето,
стегнало китките му, Иисус зае мястото си пред подиума, прав, с лице към съдиите.
Йоан и аз застанахме зад трите редици пейки. Зад нас в дъното на залата
имаше полуоткрехната врата, зад която забелязах голяма група хора. Съдейки по
облеклото, те не бяха нито духовници, нито членове на Синедриона. Неизвестното
скоро щеше да стане явно.
Още при влизането, един не много висок възпълен човек в центъра на
президиума, на петдесетина години, със зачервено закръглено лице и побеляваща
брада, разстилаща се върху двойната му гуша, привлече вниманието ми. За
разлика от останалите беше гологлав. Черните му къси коси бяха в прическа тип
Юлий Цезар.
Пълнотата му не се прикриваше от облеклото, твърде различно от останалите
съдии. Носеше туника и керемидено-чербени копринени чорапи. Гърдите му бяха
препасани с пет разноцветни ленти: златиста, тъмно-червена> оран- жево-кафява
и лилава. Това беше Първосвещенникът Йосиф бен Кайафа, определен за тази
длъжност преди дванадесет години от предшественика на Понтий Пилат,
тогавашния губернатор Валерий Грат.
' Отдясно и отляво бяха насядали останалите 22 членове на Духовния съд, всички
с разноцветни наметала. Йоан Зе- ведеев ми шепнеше имената на по-известните
интриганти и най-злъчните съдии: Семес, Дотхаим, Гамалиел, Яиро, Неф- тали и
някой си Александър. Повечето бяха садукеи.
По лицата на съдебните заседатели бяха изписани нерешителност и: пълна
обърканост. Възрастта им беше около шестдесетте. Спокойното поведение и
величествената стойка на Назарянина ги бе впечатлила. Откакто се бе изправил
срещу тях, не спираха да си шушукат.
Кайафа бързаше. По негово нареждане слугите въведоха групата от съседното
помещение. Отначало за учудване, а в последствие за възмущение на Йоан,
свидетелите се обявиха против проповедите, наставленията и самата личност на
Иисус. Нападките им, колкото екзалтирани, толкова и объркани,-се въртяха главно
около темата за многочислени- те нарушения, които „Иисус и групата дрипави
галилейци" извършили спрямо съботните обичаи, установени от Мой- сеевите
закони. Клеветниците, набързо наети от Синедри- она, си противоречаха
непрекъснато, превръщайки съдебния процес в трагикомедия или още по-точно във
фарс. Лъжите им бяха толкова жалки,, че някои от съдиите засрамено свеждаха
глави или нервно се въртяха по местата си.
С вдигната глава, Иисус оставаше равнодушен и безучастен, като изпъкваше с
превъзходството Си над Своите обвинители не само поради ръста си, но преди
всичко с дос- толепното си държане. С ведростта и откритостта Си и липсата на
сянка от гордост или суета успя да раздразни още повече Кайафа и неговите
съучастници. Те просто не разбираха как човек може да запази спокойствие, когато
го грози смъртна присъда.
— Този осквернител, поругал съботния ден, — заяви поредният свидетел, — е
рецидивист. Мъмрен е няколко пъти от свещениците. Обзет е от духа на
разрушението 43.
Друг лъжесвидетел напомни на съда за случката с хлябо-
Berne u рибите:
— Според нашия закон той е магьосник и заблуждава обикновените люде с
деянията си. Всички видяха, че този пратеник на Сатаната го направи, а неговите
ученици му помагаха... — Чу се одобрително мърморене между съдиите. Иисус
продължаваше да мълчи.
Този тук, — аргументира се друг свидетел, — се омърси, като се докосваше до
трупове.-Итоване му се видя дос- татъчно, а оскверни свещенната вяра във
възкресението от мъртвите, като извади Лазар от гроба...
Някои садукей, а те според философско-религиозната си доктрина не вярват във
възкресението, поклатиха отрицателно глави, като без да крият, се усмихнаха
иронично. Кайафа, също садукей, се направи, че не вижда неуместната им дързост.
Сега не беше време да започват теоретични спорове с фарисеите, крито явно
недоволстваха от иронията и мълчаливото неверие на садукей те в силата на този
обвинителен аргумент.
Мигновеното напрежение между съдиите, представляващи двете учения на
тогавашната теология, се разсея с появата на следващия свидетел. Той насочи
обвинението към друг факт на магьосничество. Обвиняемият нямал право да
възкресява Лазар за време, по-кратко от сигнала с рог, а възкресението на Лазар от
.мига, когато Иисус го повикал, до момента когато се върнал към живот, би могло да
с§. осъществи за не повече от 12 секунди. Слушах тези глупости и чувствах, че няма
да мога повече да издържа.
Първосбещенникът го прекъсна и призова следващия свидетел. Настроението на
Кайафа окончателно се развали. Поредните „доказателства" за вината не бяха
блестящи... Повечето от призованите свидетели придружаваха думите си с
преднамереност и преструвки. Един от тях дори обяви за престъпление, че Иисус не
бил ял от задължителното пасхално печено агне 44.
Откъде свидетелят би могъл да знае този факт? Информация за вечерята не би
могла да изтече освен от Юда. Той бе тук много преди пристигането на конвоя, а сега
cmoeuié скрит зад групата свидетели, чакащи да бъдат разпитани. Самият той не 6ëuie
призован като свидетел 45.
Един от последните свидетели на обвинението постави венец на абсурдните
безмислици, като се позова на друг закон, който Назарянинът нарушил, като осуетил
екзекуцията на жена, обвинена в прелюбодейство, а тя според друг древен закон
трябвало да бъде пребита с камъни. Трети закон пък осъждал оня,,който случайно
или. нарочно убие ближния си с камък. Подставеният, но недостатъчно подготвен
свидетел продължи, като разказа как Иисус, който присъствал на осъждането, се
обърнал към тълпата, готвеща се да хвърля камъни. Той поканил само онзи, който е
безгрешен, да хвърли първия камък. За свидетеля, такъв жест на Учителя
представлявал престъпление, защото бил подстрекателство към убийство. :
В този момент някой влезе в залата и прекъсна гротеската. Съдиите се изправиха.
Всички утихнаха. Съдията вдясно от Председателя веднага отстъпи мястото си на
новодошлия, който беше дребен и прегърбен старец.
— Това е Ана, — прошепна Йоан.
По време на престоя ми в градината на резиденцията му не бе се_ появявал.
Сега, когато го видях да се качва на съдийския подиум, подкрепян от двама слуги,
почувствах определено разочарование. Влиятелният тъст на Кайафа, бившият
Първосвещеник беше грохнал старец на около 70 години, видимо страдащ от
напреднал стадий на Паркинсо- новата болест. Тъй като сегашната му длъжност
беше са- ган — председател на камарата на старейшините, той зае мястото вдясно от
Първосвещеника. Съдиите отново седнаха. С жест на досада и отегчение Кайафа
подкани свидетелите да прсГдължат.
 Въпреки церебралната склероза Ана беше запазил блясъка на очите си, големи и
изцъклени, с втренчен като на граблива нощна птица поглед, предизвикващ
главозамайване. Очите зашариха из залата и застинаха върху Учителя. Сега
треперенето на подпухналите му ръце стана повече от видимо.
Иисус най-спокойно издържа погледа и Ана почна да губи решителност. Преди
да скрие ръце под наметалото си, забелязах, че бяха обсипани с старчески лунички.
Сега вниманието му бе привлечено от дежурния бияч и привидно забрави за
Галилееца. Сега разбрах защо Йоан Зеведеев го наричаше питон -— заради
петнистите ръце и втренчения поглед,, '
— Този човек заяви,-— започнй обвинението Си новия свидетел, — че ще
разруши Храма и ще построи друг на друго място, без помощта на човешка ръка.
Едва сега старейшините на Храма откриха липсващото звено в обвинението —
достатъчно Солиден аргумент за произнасяне на присъда. Разбира се не това бяха
точно думите, произнесени от Учителя. Нито този, нито следващия свидетел,
потвърдил думите на предишния, дори и не намекнаха за оня решителен жест на
Иисус, посочвайки гърдите си в момента на изговарянето на пророческите слова за
мястото, където би построил новия Храм 46.
Преди още свидетелите да привършат, приглушеният ропот стана всеобщ,
смущавайки реда в залата с очевидните белези на досада и недоверчивост.
В настояване за спокойствие, Кайафа вдигна ръце. Ци- ничната усмивка не
напускаше лицето му. Малко по малко тишината се възстанови. В този миг Ана
направи знак на зет сц и му прошепна нещо на ухото. Когато съвещаването
по-между им привърши, те втренчиха погледи в Иисус. На- зарянинът стоеше все
така невъзмутим. Нищо от повдигнатите обвинения не бе успяло да смути Неговия
дух.
— Няма ли да отговориш на обвиненията?— извика председателя на Духовния
съд с неприятния си писклив глас.
Съдии, свидетели, пазители> писари-секретари на съдп, всички очакваха Неговия
отговор. Беше безполезно. С очи приковани в Кайафа, Той остана безмълвен.
Мълчанието на Обвиняемия, заедно с ненакърнимата твърдост на характера Му,
накара председателя на Си- недриона да се изчерви. Клепките му затрепкаха в
нервен тик. Твърде е възможно в момента ненавистта у Кайафа да е взела връх.
Сигурен съм, че не проповедите и чудесата, извършени от Иисус са стимулирали
желанието на Първос- вещеника да търси съдебна разправа, а властното величие,
излъчвано от Учителя. Ако беше се унизил в поведението си да се признае за
обвиняем или поне да възприеме тактиката на помирение, може би това подобие на
процес нямаше да докара мъчителните последици за Учителя.
Кайафа бе на границата да избухне, когато Ана се изправи. Извади от
широкия ръкав пергамент свит на руло и докато го изглаждаше, обяви пред
съда, че ¿само заплахата на обвиняемия да разруши Храма е повече от
достатъчна, за да се уважат следните обвинения..." И с треперящ глас, в
 който се чувстваше затруднение в говора, взе да чете до- 1 кумента, доближен почти
до очите му, обявявайки отделните прегрешения. Очевидно са били не само
формулирани, но и предварително написани преди заседанието на Синед- ? риона:
— Обвиняемият отклонява хората по опасен път като ги напътства.
Обвиняемият е бунтар-фанатик, който препоръчва насилие срещу Свещенния
храм. Освен това твър-
\ ди, че може и иска да го разруши. Обвиняемият практикува и учи на магия и
астрология 47. Доказателство за това е обещанието да построи ново светилище за
три дни, без помощта на човешка ръка.
Йоан остана изумен. Посочи ми нещо, ясно като бял ден. с Редакцията на
обвиненията не би могла да бъде извършена , предварително без взаимното
съгласие на лъжесвидетели- >: те или поне познаване на показанията им. Но
възмущението от този съдебен състав едва сега започваше.
* Ана отново нави пергамента на руло и изчака прав отго- ; бора на
Обвиняемия. Иисус не помръдна нито един мускул на | лицето си. Видимо
притеснен, старецът се свлече на съ- ; дийската пейка. Настъпи сгъстяваща се,
заплашителна ти- шина. Кайафа скочи обхванат от ярост и насочвайки пока- ( залец
срещу Учителя от Назарет, се приближи до Него, ка- I то викна:
— В името на Бога, да бъде благословено името Му, за- ; повядвам Ти да ми
кажеш дали си Спасителят, Синът Божи!
Снижил погледа си до височината на очите на Първосве- щеника, Иисус за
първи път позволи да се чуе могъщият Му глас:
—- Да, аз съм... И скоро ще бъда редом до моя Отец. Да, Синът Человечески ще бъде
облечен във власт, за да царува
< над звездните войски!
1 Отмерените Му думи отекнаха в залата като удар на С чук. Кайафа отстъпи две
крачки. Устата му остана зинала с I треперещи устни. Очите му. изпъкнаха, вените по
лицето и | шията — също. Целият стана мораво-червен. Погледът му ( не се
откъсваше от Иисус. С дясната си ръка изтръгна пет- ' те ленти, препасващи гърдите
му. Свешенната украса пад- ; на от туниката на пода с тихото потракване на
щифтовете от слонова кост по плочите. С пресекващ глас и фон- 1 тан от слюнки,
Кайафа изкрещя:
— Защо ни са повече свидетели? Нали чухте богохулството, изречено от този
мъж? Как да процедираме с този, нарушител и самозванец? Какво заслужава?
Тридесетте присъстващи садукеи, фарисеи, писари и тълкуватели едновременно
скочиха и хорово отговориха на председателстващия:
— Смърт!.. Разпиете го!.. Разпиете го!..
Ускореното пулсиране на шийните артерии на Пьрвос-
вещеника ясно показваше, че организъмът му изпитва мощ- ното въздействие на
вливащия се в кръвта му адреналин. '■ Лицето му пребледня страшнб. Сяростта, с
каквато раз-- къса лентите на свещеническото си достойнство, той отново се втренчи
в Учителя и неистово нанесе рязък удар с опакото на ръката по лявата буза на Иисус.
Три пръстена, единият с яспис, вторият халка, а третият с турмалин разраниха скулата
Му. Кръв потече на тънка струйка до руса- 1 та Му брада. Галилеецът не отрони ни
вопъл. Сведе очи и ] повече нямаше да ги повдигне, докато храмовата стража } не Го
отведе в съседната зала, където бяха разпитаните ' свидетели.
Председателят на съда се върна на мястото си и седна до Ана. Като в театър на
абсурда, хорът на съдиите продължаваше да скандира „Смърт,., смърт!.."
Йоан се вкопчи в рамото ми, захапал наметалото си 6 ; безсилен гняв и
безнадежност. Никой, дори конвоиращият легионер не си мръдна пръста 6 защита на
Иисус.
 Единствен бившият Първосвещеник бе останал седнал и мълчалив. Той помоли
за тишина и спокойствие^ Когато и ' последният от съдиите го послуша и седна, той
се обърна ; към възбудения съдебен състав с предложение да се потърсят и нови
обвинения, по-точно такива, които биха сблъс- ; кали Назарянина с римската власт.
Проницателният и много по-интелегентен от всички заседаващи, бившият висш 5
духовник се опитваше да ги накара да разберат, че посоче-1 ните обвинения не
могат да задоволят Понтий Пилат. ]
Останалите съдии, заедно с .Кайафа решително се противопоставяха. Дълго
спореха разгорещено, прекъсвайки се взаимно. Стана ми ясно, че архиереите и
ПървосбещеникъпИ не искат да бавят повече процеса поради две причини. Пърг !
во, днес петък беше ден за приключване подготовката за/ Пасхата и всичко
трябваше да завърши преди средата на/
деня. Второ, имаше вероятност римския управител да напусне Йерусалим и се
завърне в постоянната си резиденция в Цезарея,Ако Понтий напуснеше Светия град,
всички маневри на Синедриона оставаха безплодни.
Ана не можеше да контролира повече обстановката. Съдиите взеха да напускат
заседателната зала. Един след друг се извървяха пред Учителя и Го заплюха, в
лицето. Бяха тридесет души, заедно с помощниците и писарите. Когато се
приближихме до Него, младият апостол, отвратен от гнусните храчки, покриващи
лицето е брадата Му, се обърна гърбом и взе да повръща.
Така приключи в безредие и срам първата част на този съд.. '

ШЕСТ ЧАСА И ТРИДЕСЕТ МИНУТИ

Прекъсването на процеса против Иисус от Назарет щеше да бъде всъщност
гротескна карикатура на онова, което би трябвало да се случи при обективен съд.
Нормите на юдейското законодателство от онази епоха бяха много стриктни към
всичко онова, което изисква наказание чрез проливане на кръв. Според Мишна, „ако
обвиняемият бъде признат за невинен, (пой се освобождава. В противен случай
съдът отлага произнасянето на присъдата за следващия ден". Това изключително
важно юридическо правило не само не бе взето предвид от съдиите, но бе
флагрантно погазено.
Съдиите се споразумяха да се оттеглят за размисъл и поетично съкратиха
задължителните 24 часа преди огласяването на присъдата на половин час. Според
мен този акт е драстичен белег на професионално неуважение на закона, до което
може да Стигне група съдии, при това самоквалифи- цираща се като цивилизована.
Възможно е поради незнание, или от чисто човешко уважение, евангелистите да
не разказват нищо за претърпяното и изстраданото от Иисус 8 онези мигове.
Склонен съм да приема, че се дължи на липса на информация. Както по- късно ще
стане ясно, младият апостол Йоан не е могъл да присъства на станалото през този
поразителен половин час. (Светите евангелисти споменават само съвсем бегло,
сякаш не са искали да влизат в подробности, за плесницата, оплю- бането и
жестоките удари на слугите 6 Храма.
Струва ми се и вярвам, че съвсем съзнателно, в старанието си да не оскърбяват
паметта на Иисус, да не травма- тизират веруищите със Страданията на Христос, те
са направили лоша услуга на Истината, като не са изложили подробностите за
горчивата участ на Назарянина. Защото, който се запознае със случилото се тази
сутрин в Духовния съд, макар и интуитивно може да стигне до убеждението, че това
е било най-унизителното преживяване от цялото Страдание в този страшен Петък
много повече, отколкото бичуването или внушаващата пъклен ужас сцена от
приковаването Му върху кръста. Разбирам, че за всеки нормален човек, още повече
ако той е самата Божественост, тежките оскърбления и удари по Неговото
достойнство са по-болезнени от физическите истезания.
А ето какво бе станало през онзи половин час, докато съдиите бяха в градината,
обмисляйки и съветвайки се помежду си.
Без дори и миг колебание, тръгнах след легионера, конвоиращ Иисус.
Прекалено засегнат от отвратителните действия, на които подложиха Учителя, Йоан
Зеведеев излезе навън на чист въздух и да се посъвземе.
Храмовата стража пое Назарянина и Го заведе 6 малко помещение — съвсем
празно, без мебелировка и вентилация. : Двама слуги държаха факли, а по стените
висяха три масле- 1 ни фенера. Светлината бе слаба и фантасмагорична. Учи- телят
ое оставен Б средата на-задименото помещение. ] по-край стените се разположиха
дузина охранници и слуги. |
Първите ми впечатления от настъпилата тишина и без-1 различието на
присъстващите бяха успокояващи. Беше яс-1 но, че имаха нареждане да пазят
Задържания и се чака въ-^ зобновяването на процеса. Изминаха няколко минути.
Вне-1 запно охранникът поел Учителя, със знак повика един от при- ^ състващите.
Шепнещком размениха няколко думи и след то- ^ . ва излезе, а другият се върна
при останалцте и им предаде | разпореденото. Слугите и охранниците образуваха
кори- дор, гледайки към Задържания. Явно отново се готвеше ня-1 каква подлост.
'|
В този миг Той повдигна глава, търсейки някого с поглед. | Очите Му се
спряха върху Йоан, който стоеше до врата- | та. Без да продума, с кимане му
нареди да излезе. Апосто-1
 лът се поколеба и поклати отрицателно глава. За втори път Учителят рязко
посочи с поглед към вратата. Очите Му излъчваха сила и увереност. Йоан се
подчини и излезе.
Легионерът, свидетел като мен на мълчаливата заповед на Иисус, ме погледна
въпросително. Свих рамене. Наистина не предугаждах намеренията на Галилееца.
За съжаление, много скоро щях да ги разбера.
След излизането на Йоан, Учителят ме погледа известно време. Очите му,
полузатворени от засъхналите храчки, излъчваха безкрайна тъга, примесена с
примирение.
Привидното спокойствие бе заредено с напрежение, което не закъсня да се
прояви. Групата наемници бавно образува кръг около Иисус. Получилият
загадъчните разпореждания застана пред Учителя и като отхвърли наметалото си
встрани, Го заразпитва:
— Кажи ми, княже на преизподнята, как се казват съучастниците ти?
Иисус дори не повдигна глава. Започнах да се досещам за смисъла на
заповедта. Нали същия въпрос Му бе задал бившият Първосвещенник! Може би
имаха нареждане да измъкнат още нещо от Него по време на почивката.
— Познаваме Юда Искариот, — добави слугата с усмиб- ка, която ме накара да,
потреперя от страх, — също така
: Симон Зилот и Йоан Зеведеев..: А кои са останалите? Каз- ' вай!..
Галилеецът не мигна. Очите му гледаха неопределено към плочника. Той просто
отсъстваше. Него просто Го нямаше. .....
— Така, значи отказваш да говориш.
Слугата се обърна гърбом и направи малка крачка. В следващия миг се завъртя
и Го удари с лявата ръка. Ударът бе колкото неочакван, толкова и рязък. Иисус се
поолюля.
Позасъхналите остатъци рт храчките полепнаха по дланта на бияча, който
изкриви лице от погнуса и изтръска пръсти. После ги избърса в наметалото на
Галилееца.
Римският легионер се опита се опита да пресече насилието, но двама
охранници го прихванаха леко за рамената и го отстраниха от Учителя. Подадоха му
малка кожена кесия с монети, като го посъветваха да си ги раздели с мен. Подкупът
го направи ням и глух. Повече не помръдна от ъгъла и остана много доволен,
когато му отстъпих своя дял.
Въпреки негодуванието, което ме изгаряше отвътре, нищо не можех да направя
освен да наблюдавам и да се старая да не променям хода на събитията, така както
задължаваха правилата на Операция „Троянски кон". Сега върху тялото на Учителя се
изсипаха безброй юмручни удари и плесници. Отвреме навреме, между ударите се
чуваха въпросите на инквизиторите:
— Отговаряй!.. Колко сте?.. Кои са последователите ти?.. Кой ги ръководи сега?..
Устните на Иисус се напукаха от побоя. Той продължаваше да мълчи. Някои от
ударите бяха улучили очите й веждите Му, което предизвика бавното им и тревожно
подуване.
Въпреки цялото беззаконие, на което бях пряк свидетел, останах учуден от
спокойствието и физическата издърж- ливост на Галилееца. Много от ударите
попадаха върху деликатни и уязвими точки, очите, устните, ушите, бъбреците и
стомаха и бързо биха свалили на пода нормален човек. Иисус от Назарет, макар че
се олюляваше в някои моменти, винаги запазваше равновесие, без да изпусне дори
вопъл. Пълното Му мълчание разпалваше яростта на побойниците, правеше ги
по-агресивни.
Озверените биячи, запотени и запъхтени, не Се задоволиха с животинското
наказание. Някои донесе кана с вода и тогава подложиха Учителя на ново изтезание.
Един издърпа грубо косите Му н.азад, така че тялото Му се огъна. Втори насила
отвори устата Му, докато трети взе да налива вода в нея. В продължение на
безкрайни секунди течността проникваше с бълбукане, докато Галлеецът не се
задави и закашля. Това прекрати мъчението. Без да съзнават, тези зверове облекчиха
обезводненото Му тяло48.
Слугата с глинената кана се дръпна встрани. Докато отзад другият насилник
продължаваше да опъва косите Му, трети ритна беззащитната си жертва ниско в
корема.
Ритникът трябва да е бил толкова силен, че тялото Му, огънато назад,
инсгпинктивно се изправи, Коленете Му се подгънаха и Иисус падна, удряйки лицето
си в плочника. Този бе единственият случай, когато дочух вопъл.
— Глупаци, —намеси се легионерът, като се хвърли на по-мощ на поверения му
арестант. — Какво искате; да го
довършите ли?
Онзи, който опъваше косата му, изтърва цял кичур, останал в ръцете му.
Измъкна каната от ръцете на съучастника си и изля съдържанието й върху тила на
Назарянина,
Поради начина, по който Иисус падна, не можах да проверя дали бе загубил
съзнание. Охранникът и легионерът го изправиха. Когато Го видях, изтръпнах. От
удара в плочите, едната от веждите Му кървеше изобилно. Кръв течеше и от носа
Му, но не беше видимо увреден. Вероятно при падането, Учителят бил в съзнание и
успял да завърти глава. Кръвотечението продължаваше да е изобилно и покрц
лявата половина на лицето Му.
Инстйнктивно Назарянинът задиша дълбоко. Малко по малко се
възстановяваше. Но лицето Му не бе запазило и следа от оня величествен и ведър
вид, „с който влезе в сградата. Кръвта Му вече капеше от брадата върху туниката й
наметалото. ‘
Малко поуспокоени, наемниците на Кайафа се усамогпиха в единия ъгъл, за да
се посъветват. Не мина много време и биячът, който бе захвърлил плаща си на пода
го взе и го метна върху главата на Учителя. Друг охранник се доближи до Иисус и
като се захили злобно, викна:
— Познай, Спасителю, кой те удря сега? — и като размаха дебела тояга я
стовари върху покритата с плаща фигура, там където беше лицето на притихналия
Учител. Вслед- хтвие на удара, Галилеецът отстъпи крачка назад, но преди да рухне>
някой Го прегърна откъм гърба и задържа изправен. Смеховете на наемниците
секнаха, Но продължиха безжалостно да нанасят удари върху забулената фигура,
сякаш участваха в някаква абсурд на игра ^
Побоят се разиграваше в последните десет минути на почивката межау авете
засеаания. Слеа всеки уаар биячът питаше едно и също:
— Познай! Кой те удари? Отгатни, копеле! 50

СЕДЕМ ЧАСА
Превит на две, подпиращ се на стената, Назарянинът изглеждаше като човек> на
границата да падне в несвяс. Тогава в помещението влязоха няколко охранници и
разпоредиха на останалите да внесат арестувания в съдебната зала.Когато
негодниците свалиха плаща от главата на Учителя, кръвта замръзна в жилите ми.
Ако не знаех предварително, че това бе Иисус, никога не бих го познал. Удар от
тояга бе попаднал върху- дясната скула и част от носа. И двете места бяха силно
подпухнали. Ударът бе предизвикал силен кръвоизлив от носа. Засъхващите струйки
 кръв водеха от двете Му ноздри към усните, като мустаците и брадата Му бяха вече
напоени с нея.
Хематомите около двете Му очи бяха истинско обвинение за насилието,
упражнено върху задържания по време на съдебното дирене. Учителят едва
можеше да отвори очите си. ОкърваВеното Му лице накара палачите да онемеят.
Почувствали, че са прекалили, биячите заспориха дали не трябва поне малко да Го
поизмият, не от състрадание, а поради страх от упрек и наказание за
престараването им. За да се приведе арестувания в приличен вид бе донесена
вода. Един слуга натопи края ла плаща, с който бяха закрили главата- Му.
И до днес не мога да си обясня импулса, тласнал ме към охранниците.
Представих се за лечител и поисках да измия лицето Му. Така покрай това щях да
прегледам раните и възможните фрактури на Галилееца. ";
С видимо облекчение, охранниците отстъпиха но настояха да извърша всичко
прилежно и бързо. Съдиите от Синед- риона чакаха.
В сценария на Операция „Троянски кон" подобна намеса от моя страна не се
предвиждаше. Нещо повече — бе строго забранена. Въпреки всичко и тъй като всеки
друг би Му причинил допълнителна болка, сметнах, че ми се удава не- ; повторима
възможност не само да го направя деликатно, 1 но и-отблизо да прегледам поне
външно видимите наранява- : ния. Освен това оправдание, предназначено повече за
генерал Къртис, трябва да призная, че имаше нещо вътре в мен> ; което ме бе
тласнало да взема решение 6 пълно противоре- ; чие със строгите правила на
Операцията...
С крайчеца на наметалото започнах да почиствам съси- реците, като влагах
цялата деликатност, на която бях способен. С грубия плат не всичко
полепнало по лявата скула можеше безболезнено да се свали. Кръвоизливът,
причинен от разбитата лява вежда и носна кухина беше ужасен, но ; въпреки
това, по външните белези прецених, че загубата на
кръв не бе повече от 250-300 куб. см. Установих, че способността на Иисусовата
кръв да се съсирва е повече от добра.
Когато почистих лявата половина на лицето Му, откъснах къс тъкан от моята
туника. Натопих го в каната с вода и прекарах мекия тампон по деформирания нос,
усни, вежди и клепачи 51.
Като прегледах дясната скула, установих, че ударът от тоягата бе засегнал
сериозно маларната кост. Ако кръвоизливът продължеше, най-вероятно
Назарянинът би загубил окото сй. Що се отнася до носа, останах със съмнението за
счупване на хрущяла.
Докато продължавах да почиствам лицето Му, докоснах възпалената мускулна
тъкан на носа. Иисус леко се отдръпна. Въпреки изключителното ми старание и
най-лекото докосване с тампона усилваше болките Му.
До този момент Галилеецът продължаваше да страда мълчаливо, но ето че очите
Му се поразтвориха доколкото можеше и погледът Му се спря върху мен. Опитах се
да се поусмихна и вероятно съм успял. Това бе, което можех да Му дам. Иисус прие
бедният ми, но искрен знак за приятелство и усните Му потрепнаха. Непосредствено
след това, като добавка към цялата ми безпомощност, голяма сълза се търкулна от
лявото Му око и ме удави 6 човешката ми безпомощност и ограничеността от
дисциплината на Операция „Троянски кон".
Слугата, който веднаж предупреди палачите, надникна повторно през вратата и с
нетърпелив жест си проправи път до Подсъдимия. Хвана Галилееца за рамото и
грубо Го избута навън.
Залитащ, Учителят отново влезе 6 залата на Синедри- она. Липсата на Сън,
болката и умората, настъпила след побоя, започнаха да подкопават могъщия Му
организъм.
Напуснах последен помещението на Унижението Иисусо- во. Трябваше да
изчакам всички, за да прибера кичура, случайно отскубнат от Неговата коса и
захвърлен на пода.
Като лично моя реликва и обект за изследване от назем- ния екип, го скрих
заедно с окървавения тампон и поясната чантичка. Бързо настигнах другите за да
влезем заедно в съдебната зала.
Съдиите бяха насядали, а римския легионер и двама раз-

Операция „Троянски кон - 2"

силни се опитваха да поддържат Иисус изправен пред съ- 1 дебния президиум. Вддът Му,
независимо, че набързо Го бях 1 поизмил, беше толкова плачевен, че съдиите си
размениха ) саркастични погледи. Те си представяха изтезанията, на ко- ] ито е бил
подложен и дори се забавляваха от внезапното 1 изчезване на величествения Му и ведър
облик от преди половина час. Без да каже нито дума, Йоан се доближи до мен.
Изплашените му очи оглеждаха онова подобие на любимия му Учител, без да можа да
повярва, че за нещастие, това бе ¡ началото на края...
Когато писарите-секретари заеха местата си, Ана взе думата и като посочи пергамента
в ръцете на Председа- теля на съда, започна поворно да развива тезата за явната i
недостатъчност и незначителност на обвинението в бого- , хулство пред римския
имперски наместник. Настоя да се | редактира още една серия от препратки, които биха
ком- проментирали Равина от Галилея пред правосъдието,, пред- ;'ч ставлявано от
Понтий Пилат. 1
Слушах тъста на Кайафа и си представях, че документа I в ръцете му би трябвало да
съдържа окончателното обви- J ненйе против Иисус. Без да сдържам любопитството си, ,|
попитах Йоан какво се бе случило в градината, при обсъждането от съдиите. J
Въпреки; че не бил близо до тях по време на импровизира- 4 ното съвещание,
подразбрал, че духовниците стигнали до ^ единното Мнение Иисус да се осъди на смърт,
но не чул тек- j ctíia на присъдата, редактирана от самия Кайафа.
За момент си помислих, че Първосвещеникът ще проче- з те обвиненията. Но не
стана така. След серия словесни4! заобикалки и лутания в лабиринта на закона, трима
фарисей станаха от съдийската скамейка и отказаха по-нататъш- ; ното си участие в
процеса. ПО принцип те бяха съгласни с I една обоснована смъртна присъда. Но те
виждаха яроце- I дурни нарушения, поради което тяхното чувство за чие- : moma 8
обичайното право ги напътства ga .ee оттеглят от по-нататъш но участие в такава
въпиюща незаконност ] на обвинението. Ако Той бъде заведен пред Понтий, поне ; да Му
се обяви за какво в същност се осъжда.
Кайафа не се трогна много от този жест. Посъветва се о с останалите съдии и отново
отложи разглеждането на ge- j лото. >' 'Ц
СЕДЕМ ЧАСА И ТРИДЕСЕТ МИНУТИ
Съдиите садукеи, книжниците-тълкубатели и малкото не-1 отказали се от участие
фарисеи, лоялни на Кайафа, още вед- наж се извървяха покрай Иисус от Назарегп,
напускайки сградата на Синедриона.
Учителят ги последва силно охраняван. Преди да излезе, Галилеецът за известно
време бе задьржан в градината на Духовния съд. В срещуположния ъгъл, Кайафа и
неговите хора продължаваха да спорят разгорещено. Върнаха се в залагг та. Изминаха
няколко минути и отново се появиха на двора, В лявата си ръка, Първосвещеникът
носеше два пергамента. Това ме учуди.
Начело на шествието от охранници и слуги, Кайяфа разпореди повишено внимание
по пътя, докато „богохулникът не бъде отведен при римляните". Ана и по-голямата част
от съдиите се сбогуваха, с Първосвещеника и се върнаха об- ратно в заседателната зала.
Юда Искариот, на когото не бе позволено да се появи на двете заседания, се криеше
от нас. Но сега се присъедини към тъжната процесия.
Председателят на съда не беше сам. Придружаваха го половин дузина садукеи. След
тях вървеше конвоят, обкръжил плътно Учителя и римския легионер. Вървяхме по
улиците на Горния град към Рибната врата. Когато прекосявахме тържищата, хората се
изправяха да поздравят Първосвещеника. Никой от озадочените очевидци на
подранилото шествие не позна Иисус. Побоят бе направил лицето Му неузнаваемо.
Докато крачехме към цитаделата Антония, погледът-ми . спря върху двата свитъка в
ръката на Кайафа. Какво ли съ държаха? Може би присъдата, която трябваше да се
 представи за утвърждаване от имперския Прокуратор?
В главата ми се въртеше съобщението за втора част на процеса. Ако беше вярно,
Иисус нямаше да се връща повече в Синедриона. Какво ли щеше, да стане тогава?
Реално погледнато, след поредицата незаконни действия по време на тази пародия на
съд, какво ли можеше да се очаква от ново разглеждане? ' \
Като направих бегла преценка на делото развило се пред
очите ми, така както го описах дотук, дадох си сметка, че съдийската колегия тази сутрин
бе нарушила дванадесет норми установени от действащия еврейски закон, свързан с
най-тежката присъда.
Първо, за да започне процес, водещ до смъртно наказание, би трябвало заседанието
да започне с позоване и привеждане на доказателства за небиновност на обвиняемия, а
не за вината му52. Това днес не се случи. В процеса срещу Учителя, първо бе дадена
думата на лъжесвидетелите, които изЛагаха каузата на обвинението. Свидетели в полза на
Обвиняемия нямаше нито по същество, нито по форма.
Второ, при процеси, в които по презумпция, залогът е живота на подсъдимия,
заседанията трябва да се провеждат денем, а присъдата, особено ако е осъждаща,, никога
да не се чете в същия ден. „Поради това, не може процес, очакван да приключи с
проливане на кръв, да започва в навечерието на съботни или друг празничен ден"5-.
Малкият Синедрион, заседавал в петък, 7-ми април в Навечерието на събота и на
празника Песах, е извършил в случая двойно нарушение, равно на съдебно престъпление.
Трето, при процеси, в които се очаква произнасяне на крайно наказание, заседанието
трябва да се открие от съдия, седнал до най-стария-по възраст „с цел по-неопитните
съдии да не бъдат повлияни от старците".
Четвърто, тъй като говорим за лъжесвидегпели, самото им присъствие и груповото им
допускане на заседанието правеше процеса невалиден, както и всяко повторно гледане. В
този смисъл юдейският закон е непоколебим.
Предварително свидетелите били предупреждавани и заплашвани по най-суров
начин със съдебна отговорност: вкарвали ги в помеще — то, внушавало им се страх от
лъжесвидетелстване, като им се казвало да не говорят по предположение за чути, но
невидени неща и още, че съдът има други свидетели, също достойни за доверие, които са
очевидци, както и че всичко казано и заявено ще бъде проверено... Да се знае: кръвта на
осъдения пада над лъжесвидетеля и ( потомството му до края на света...
Нищо подобно не стана в съдебната зала. Напротив, подкупените свидетели
изпаднаха в изумителни противоречия.^ Законът е ясен -— лъжесвидетелите се наказват
с бичуване,} дори със смърт. Очевидно тези хора се бяха подложили на' подобен риск,
защото им е била гарантирана неприкосновеност и естествено — пари.
Пето, Мойсеевият закон постановява ако обвиняемият е доказано виновен,
произнасянето на присъдата винаги се отлага за следващия ден.
И това не беше спазено. Само след половинчасова почивка съдът се завърна в залата.
Според закона съдиите се събират по двама, постят, не пият вино и прекарват времето в
размисъл, спор и обсъждания дори и. през нощта, като стават много рано и отиват в съда.
Шесто, ако съдиите продължават да смятат задържания за виновен и са готови да
потвърдят крайната мярка.за Наказание, то присъдата се решава с гласуване: „ако
дванадесет го обявят за виновен и дванадесет — за невинен, то обвиняемият се счита за
невинен; ако дванадесет го обявят виновен, а единадесет — за невинен, трябва да се
поканят още съдии. Същото важи, ако единадесет го обявят за виновен, други единадесет
за невинен и един от сьди-- игпе се произнесе „не знам" или ако двадесет и двама съдии
го признаят за невинен (или за виновен), а един каже „не знам" -— пак същото^."
А колко човека трябва да се канят за съдии? -т- „... винаги двама по двама, докато
станат общо седемдесет и един".
На процеса, председателстван от Кайафа, нямаше никакво гласуване.
Седмо, еврейският закон забранява едно лице да бъде и съдия и обвинител. Кайафа
съвместяваше и двете.
Осмо, присъдата не беше произнесена по предвидения в закона начин: „...присъдата
се изписва и се разпращат пра- теници-бързоходци навсякъде, където — биняемият е
познат; разгл ■— 6а се — „еди-кой си, син на еди-кого си, е осъден на смърт заради
еди-какво си..."
 Ето част от тежките процедурни нарушения, принудили тримата фарисеи-съдии от
Малкия Синедрион да свалят отговорността си „и да напуснат.
Като връх на процесуално-юридическите нарушения в процеса Иисус от Назарет не
бе запознат с окончателния текст на присъдата, по-кьсно Той увисна и на Кръста, без дори
официално да Му бъде съобщена.
Девето, на въпроса на Кайафа, дали е Месия, отговорът на Иисус не може да се
приеме като богохулство.по смисъла
 на закона. Според Мишна, „Богохулникът не е виновен, дотолкова доколкото не е
споменал изрично и съвършено ясно Името". Записаният дословно от мен отговор на
Иисус не съдържаше забранено за произнасяне име, т.е. Йехова, Бог или Божествен.
Иисус само бе казал: „Аз съм... И скоро ще застана редом до моя Отец." Никъде в словата
Му не е споменато изрично забраненото за произнасяне Име Господне! Къде е
богохулството?
Десето, ако престъплението се докаже, законът определя: „след приключване на
съдебния процес обвиняемият да не се осъжда веднага на смърт, като се използват пре-
иначени или заобиколни формулировки, а залата да се опразни и да се зададе на
най-достойния и благороден измежду свидетелите въпроса: „Кажи, какво си чул, какво си
видял, но съвършено ясно и точно?"
Свидетелят трябва повторно да каже каквото е чул или видял. Тогава съдиите на
Синедриона, като стават на крака, раздират дрехите си така^че да не могат повече да се
използват или поправят. След това друг свидетел трябва да обяви: „Аз също чух онова,
което той каза", след което и трети свидетел трябва да потвърди: „Аз също чух, как той..."
Случи ли се нещо подобно на съдебния процес срещу Иисус? Нима Кайафа си разкъса
дрехите?
Единадесето, ако съдът приеме Иисус за лъжепророк (в каквото бе обвинен), законът
също не позволява осъждането да се извърши от друг, освен от Големия Синедрион, с
кворум от 71 .съдии. А този бе съставен от 23-ма официал- но представени съдии, в това
число 3-ма, отказали по-на- татъшното си участие.
Дванадесето (макар че поредицата от грешки и нередности в процеса, можеше да
бъде много по-дълга), съдиите не уважиха законовата норма, която позволява само в
дните понеделник и четвъртък да се слушат дела във Висшия духовен съд и другите
провинциални съдилища 54.
Докато се подготвях за мисията си, имах възможността, а бях и задължен, да се
запозная и проуча многобройни извори. Разбрах, че и до-днес измежду авторите и
тълкувателите на Екзегезата (тълкуване на библейските текстове) не съществува съгласие
по персонифицирането на отговорността за съдебния процес и последвалата смъртна
присъда над Иисус от Назарет. За много от авторите Синед- рионът от онова време е имал
привилегията да постановява смъртно наказание. „Ако Иисус от Назарет", твърдят те,
>,ебил екзекутиран в римски стил, това е така, защото конфликтът не е бил с тях".
Според други Синедрионът е можел да осъжда, но не и да изпълнява смъртно
наказание. Съдиите-духовници са нямали друг изход, освен да се отнесат до Понтий, който
да потвърди присъдата и разпореди изпълнението.
Никога не успях да разбера разликата между тези мнения, поне между авторите—
тълкуватели на Екзегезата и католическите автори,
В случая трябва да се има предвид най-вече ненавистта на Председателя на Духовния
съд и на някои от съдиите към Иисус. Неоспоримият факт на тяхното посещение 6 цита-
делата и проявената настойчивост пред Прокуратора, а от друга страна— пасивността на
населението към пред-^ ложението за помилване от страна на ПЬнтий, не са ли и двете
заедно потвърждение на крещящия факт, че в края на краищата Рим е решавал, Рим е
имал последната дума.
Съществува и обратна трактовка. Ако Висшият духовен съд на Юдей е използвал
наистина законовите правомощия за произнасяне на смъртна присъда, защо тогава Иисус
не е бил осъден и екзекутиран по юдейски начин?
Юдейският закон е бил изключително внимателен от тази гледна точка: „Съдът може
да произнесе 4 вида смъртни наказания: пребиване с камъни, изгаряне на клада,
обезглавяване и удушване 55 .Общо взето, първият начин бил най-жес- ток и мъчителен.
Според еврейския закон той се прилагал „към онзи, който е влязъл в сексуални отношения
с майка си или с жената на баща си, със снаха си, с мъж или доМашно животно, към
жената, която довежда животно върху себе си; за богохулство; за идолопоклонничество;
за онзи, който обещава децата си за жертвоприношение на финикийското езическо
божество Молох; за некроллания или черна магия; за предсказа телство; за
осквернителите на съботата; за онзи, който проклина или псува баща си и майка си; за
човек, който подтиква някого кьм идолопоклонничество; за съб- лазнител, който очарова
някое селище или град и ги насочва към идолопоклонничество; за магьосник и накрая за
неотс- тъпчивия, вироглав и бунтуващ се син".
Смърт чрез обезглавяване се предвиждала за убийци или
за жители на селище от вероотстъпници.
Законът предвиждал изгаряне на клада „за онзи, който има сексуални
-взаимоотношения с някаква жена, а наред с това и с нейна дъщеря или с дъщеря на
свещеник, като е прелюбодействал с тях след встъпването си в брак".
Удушването се прилагало за онзи, който „ранявал баща си или майка Си; който е
откраднал или ограбил някого, намиращ на територията на Юдея (независимо от
неговата националност и постоянно местоживеене); който се бунтува срещу съдебната
присъда; който е лъжепророк, пророкува или проповядва в името на-някакъв идол;
който пре- любодейства с жената на друг; който лъжесвидетелства против дъщерята на
духовник или си е позволил да легне с нея". Ако приемем, че Синедрионът е бил
легално овластен с правомощия, за да осъди на смърт Иисус, и че най-важните
обвинения са били богохулство, лъжепророчество, магьосничество и оскверняване на
съботните норми, логично би било да бъде осъден на смърт чрез пребиване с камъни
или чрез удушване. Защо тогава е било поискано разпване на кръст, каквото наказание
изобщо не се предвижда в хилядолетния наказателен кодекс на юдейството?
Според мен имаше две възможни причини.
Първо, защото този, който трябва да реши и се произнесе, е наместникът на
римския Император.
Второ, защото в онова подобие на съд преобладаващото мнозинство съдии бяха
садукеи или с други думи — твърдото крило на свещеническата каста. Кайафа бе един от
тях. При подбора на състава на Малкия Синедрион специал- | но за този предпразничен
троцес той съумял да спечели зНа- ? чителна група от послушни съдии садукеи. |
Ако приемем, макар и хипотетично, че съдебният със- * тав е бил съставен от
фарисейско мнозинство, нещата са | щели да бъдат по-различни и Той би приключил
въплътения си живот чрез изпълнение на друг вид екзекуция. В сравнение с наказанията,
предвиждани от Мойсеевия закон, смъртта | на кръста чрез разпване се е смятала за
унизителна, презря- ! на и отблъскваща. Почти бе сигурно, че садукейското мно- * зинство
е наклонило везните към тази присъда, защото бя- 1 ха достигнали до крайната точка на
религиозна нетърпи- мост и до предела на омразата си към Назарянина.
При все това, съмнение изгаряше мозъка ми. Явно бе,^че вече не бях онзи
безпристрастен изследовател, както го изискваше мисията. Все пак основателно се
съмнявах.
Защо съдиите, морални инквизитори, са викали и скандирали многократно пред
Прокуратора: „Разпни го!".
Само запознаване с писмените обвинения в непррчете- ния пред съда пергамент би
могло да изясни загадката. Но това бе бъзможно само чрез Понтий Пилат.
Но преди това една неочаквана постъпка щеше да ме принуди да променя
предвиденото в сценария на Операцията „Троянски кон".

ОСЕМ ЧАСА
~ Малкото шествие, състоящо се от полицейския конвой, Обвиняемия,
съдиите-духовници, римския легионер, апостол Йоан и аз преминахме през Горния град
на Йерусалим. При подготовката на сценария Операция „Троянски кон" предполагаше, че
срещата на съдиите от Синедриона с Понтий Пилат ще стане при преминаването през
портала и съответно тунела на западната фасада на крепостта Антония. Но не стана така.
Кайафа и садукеите продължиха край крепостната стена и завиха към северозападния
ъгъл на цитаделата в посока към Преториума—• щаба на римския контингент. Имах
пропуск от Понтий за преминаване през Западния портал. Мозъкът ми търсеше,
най-доброто решение и накрая оставих да ме води инерцията. Последвах групата. Когато
завихме покрай ъгловата кула, внезапно забелязах Йосиф от Арима- тея, придружен от
младеж. Това ме накара изведнаж да забравя съмненията си. Беше ясно, че благородният
старец е напълно информиран за всяка стъпка на Първосвещеника. Не го видях по време
на съдебния процес. Направих си извода, че връзките му в иерусалимското общество
осигуряваха възможността да бъде добре информиран. Фактът, че ни чакаше, беше още
едно доказателство.
Пьрвосвещеникът не би могъл да не го види. Мина на няколко метра от Йосиф. При
все това, не го поздрави. Когато Ариматеецът издири и откри с поглед Иисус, целият се
сви. Убеден съм, че е бил предизвестен за изтезанията, на които е бил подложен Христос
по време на съдебната пауза. Когато Го видя със собствените си очи, Йосиф пребледня.
Иисус бе любимият му приятел. Обичаше Го като роден син.
Безда предизвиквам излишни съмнения, взех да изоставам от ескорта и се
присъединих към Йосиф и неговия придружител, който се оказа един от куриерите на
Давид Зеведеев. Йосиф Ариматейски ми каза това, за да ме успокои и да говоря открито
пред него. Той трябваше да npeHëce нуж- ното съобщение на Давид, който чакаше в
стария Лагер при Гетсиманската градина. Тримата продължихме да вървим в опашката на
конвоя. Постепенно се приближавахме до Северната порта на цитаделата Антония 56.
По пътя Йосиф и съгледвачът на Давид Зеведеев ми разказаха за случилото се с
останалите ученици и последователи на Иисус в Гетсиманската градина.
Повечето от групата гърци и някои ученици и апостоли бяха свидетели, как
Назарянинът сам се постави на разположение на римския центурион. Те се завърнали в
градината на Шимон от Витания, събудили останалите осем^апосто^ ли и петдесетината
ученици ù разказали какво се е случило.
Минута по-късно, като се изплъзнал от преследването, младият Йоан Маркос изтичал
към върха на; Елеонската гора да извести Давид Зеведеев, който продължавал да стои на
поста си. След първите минути на разбираемото объркване, групата се събрала на
полянката при каменната бъчва. Започнали оживено обсъждане и спорове. Отговорникът
на апостолите, Андрей бил толкова объркан и смутен, че не проронил нито дума.
Единствен Симон Зилот, пристигнал последен в лагера, ги призовал да грабнат' оръжия, да
настигнат и освободят Учителя.
Според пратеника на Давид присъстващите били възпла- менени от идеята и горещо
приветствали Симон Зилот. Твърде вьзможно било да се впуснат след охраната, както ги
призовавал бившият активен член на нелегална галилейска група на Зилотите и който за
трйте години странстване заедно с Иисус така и не разбрал принципната.разлика между
двете движения, или ако е приел Учението на Учителя с ума, в сърцето оставал зиЛот.
Но тук се намесил Вартоломей, като помолил за спокойствие и тишина.
Напомнил за многобройните проповеди и напътствия на Иисус за ненасилие.
Освежил паметта на свръхвъзбудените Иисусови следовници, говорейки им с
мно
го разум и със същите думи, които бе произнесъл през тази нощ Учителят — да запазят
живота си и го посветят на разпространяване Евангелието за Небесното царство.
Тезата на Вартоломейбила енергично подкрепена от Яков, по-възрастният брат на
Йоан и Давид Зеведееви. Разказал как апостол Петър, гръцките последователи и той
самият извадили мечове в момента, когато сириецът-слуга се опитвал да завърже ръцете
на Иисус и как Учителят им наредил да приберат оръжията.
Духовете се поуспокоили.. После говорил апостол ФиЛип, след него — бъдещият
евангелист Матей Леви и последен
— апостол Тома> който настоявал с типичното си чувство за практичност да не се
излагат на смъртна опасност, също както Иисус бе предложил на Лазар да се скрие във
Филаделфия. Изразените с благ глас разсъждения на Тома убедили учениците да се
разпръснат и да чакат новите събития. Всичко приключило, като привържениците на
сблъсъка окончателно напуснали Гетсиманската градина и един по един се укрили.
Към два и половина след полунощ лагерът опустял. Само Давид Зеведеев и оредялата
група пратеници се подготвяли за мисията си, за. която вече загатнах и която щеше да
бъде жизнено важна. Неустрашимият и самоинициативен Негов ученик съумял да се
подготви така, че чрез благородния Йосиф от Ариматея, брат си Йоан, както и много
други доверени хора, получавал своевременна информация за всички събития. На всеки
час един или няколко от вестоносците се срещали с тях, предавайки или получавайки
новини-: те, като всичко се концентрирало в щаба в Гетсиманската градина. От там Давид
изпращал други пратеници във Ви- тания и Витфагия, където биХи уговорили убежища за
петима от апостолите^—- Вартоломей, Филип, близнаците Ал- фееви и Тома и в
Йерусалим -■—за четиримата останали, Симон Зилот, Яков Зеведеев и Андрей.
. Когато попитах за Петър, младият мъж ме успокои. Малко след разсъмване Давид го
срещнал край лагера потопен в мъка, съкрушен от събитията, без определена посока и
цел. (Тогава никой от тях не е знаел за дълбоката причина на душевната рана, свързана с
отричането му от Христос). Давид наредил да го заведат в къщата на Никодим в Светия
град, където били Андрей и други трима апостоли.
Зебедеебият пратник, придружаващ Йосиф Ариматейс- ки, каза, че малко след като
изпратили апостол Петър в убежището, в Гетсиманската градина неочаквано пристигнал
Иехуда, по-малкият брат на Иисус от Назарет, изпреварвайки останалите от семейството,
което също пътувало насам. Узнал за трагедията и за задържането на брат си, по молба на
Давид Зеведеев се върнал бегом по пътеката, прекосяваща Елеонската гора при майка си
Мария и останалите. Разпореждането-на Давид било да ги заведе във Витания при Мария
и Марта, сестрите на възкресения Лазар. Там Семейството на Учителя трябвало да чака
новините по специален вестоносец.
Това означаваше, че Мария, майката на Иисус е близо до Йерусалим и вече е
предупредена от по-малкия си син за случилото се. Възможността да се срещна с Мария
ме порази. Вълна от тръпки ме разтърси. ^
Вятърът се усилваше. Когато ги настигнахме, Кайяфа и неговото войнство бяха
наближили. Северната порта. Часовите забелязаха групата изтъкнати духовници.
Първосве- щеникът предупреди, че Понтий Пилат знае за ранното посещение. Йосиф и аз
разбрахме, че прокураторът е бил предупреден още снощи, когато му е бил поискан
конвой, а оп- ций-центурионът Арсениус е докладвал сутринта за изпълнението на
задачата. Предполагах, че Понтий вече знае всичко. Имах чувството, че Пилат
действително очаква делегацията на Духовния съд.
Докато чакахме пред портата до каменния парапет, споделих с Йосиф намерението си
да изпреваря Кайяфа и да вляза сам, като Се възползвам от пропуска. Старецът от
Ариматея одобри идеята, като добави, че има намерение да не се дтделя от Иисус и се
надява да се видим вътре.
Извадих пропуска от чантата и го показах на часовия. Той, като прочете разрешението
(истинско щастие, че попаднах на грамотен легионер) и като чу името на Цивилис,
разреши да премина по мостчето над крепостния ров. Голямата врата, вградена в стената
и подсилена от двете страни с масивни каменни кули-наблюдателници, беше затворена.
Прекосих подвижния мост и друг часовой ме спря. Трябваше. повторно да покажа
Пилатовия пергамент, съответно обяснявайки на гръцки език. Заповяда да чакам и влезе в
караулното помещение. След малко излезе от там и Влезе 6 крепостта. Не мина много
бреме и караулният пехотинец ме повика от стълбите 6 дъното. Отидох при него;
прекосявайки широкия павиран двор. Посочи ми някакъв офицер с шлем и пера, който ме
чакаше на стълбата. Беше стотник.
— Той ще те придружи до Цибилис...
Изкачих петнадесетте стъпала, които ме разделяха от центуриона. П° тази стълба
стигнах до правоъгълна тераса, настлана с плочки и обградена от двете страни с мра-
морна балюстрада, висока не повече от метър. Това беше главният, вход на частната
резиденция на Императорския наместник: величествена, разкош на сграда с пищен
интериор; отделена от другите постройки, но все пак вътре в цитаделата. Офицерът ме
придружи до хол с извънредно големи размери, от който започваха три стълбища от бял
мрамор. .
—т- Почакай тук, — каза стотникът, докато се насочваше към срещуположното на
входната брата стълбище. При първото стъпало стояха на пост двама легионери с копия и
плетени Метални ризници.
Подчиних се и с възхищение взех да разглеждам огромните витражи от пъстроцветно
стъкло, разположени по дължината на стените, изобилно пропускащи естествена
светлина. Стените бяха облицовани с гранит и във вградените многочислени ниши бяха
разположени бюстове на Императора, огромни гръцки керамични делби, украсени с
митологични сцени и сребърни свещници. Подът бе настлан с мозаични плочки с красиви
рисунки.
Бях се задълбочил в разглеждането на изисканата украса и не долових пристигането на
Цивилис. Комендантът на гарнизона ме поздрави с усмивка, като докосна с ръка
полирания метален шлем с кичур червени пухкави пера.
Преди да обясня, че искам да отложа разглеждането на лъчистото отопление на
резиденцията, Цивилис ме изпревари и като ме заведе към вратата на хола, посочи към
Северната порта и се йзвини, че са настъпили усложнения.
— Понтий Пилат ще трябва да приеме тази сутрин, — каза той с израз на
неудоволствие, — представителите на Юдейския съвет за правосъдие...
Зная, — отвърнах му аз, — и точно за това исках да rae помоля...
 Прими ординес-центурионът ме погледна учудено.
— Чух, че юдеите искат да осъдят някакъв вълшебник. Току-що го видях, когато
минавах през Портала. Знаеш, че_ астролозите ме интересуват. Бих искал да те помоля
за малка промяна...
Цивилис ме слушаше много внимателно.
•— Разбрах също, че мъжът, когото наричат Иисус от Назарет, е вършил
изключителни неща и като се надявам, че не злоупотребявам с гостоприемството на
Прокурато- ра, бих искал да присъствам, когато ще бъде представен на Пилат. — И
преди генерал-центурионът да отговори продължих, като се опитах да възбудя-
любопитството му: — По разположението на звездите разбрах, че днес ти, проку-
раторът и всички в града ще имаме възможността да бъдем свидетели на странно
небесно събитие, на необичайно явление... '
Прагматичният и недоверчив офицер подигравателно се усмихна, но се ограничи
да отговори съвсем кратко:
. — Добре, Язоне. Ще кажа1 на Понтий...
Преди да изчезне нагоре по централното стълбище, Цивилис ме предупреди да не
мърдам от мястото си.
— Тези плъхове, —: вероятно Цивилис имаше предвид свещенослужителите,
чакащи при външния парапет, —- нямат скрупули, щом си позволяват да искат от нас
да бъде екзекутиран един от техните и при все това, не желаят да влезат в Преториума
от страх, че ще се омърсят и няма да могат да честват проклетата си Пасха... -
Цивилис беше по своему прав. Юдеите и особено членовете на духовните касти
спазваха забраната да не се влиза в къщи и сгради на езичниците по вреМе на
честването на Пасхата. Те подозираха, че вътре се .съхраняват забранени храни,
съдържащи мая за хляб или сирене. Подобен контакт им бе най-строго.забранен. ,
Това ме накара да си помисля и. да предвидя, че при срещата между Прокуратора и
Кайафа Пилат ще трябва да изслуша садукейското духовенство на входа на
резиденцията си. Мястото вероятно ще е тук, направих извода аз, близо до стълбището,
което току що изкачих. Подготвих жезъла, за да заснема първата официална среща
между Понтий Пилат и членовете на Синедриона. „
ОСЕМ ЧАСА И ПЕТНАДЕСЕТ МИНУТИ
Шишкавия Прокуратор на Империята се появи в горния край на стълбището, където
го очаквах и аз. Изхвърли ръка напред за поздрав, което така напомня за поздрава на Бе-
нито Мусолини от старите кинохроники от тридесетте години.
Наместникът на Тиберий се придружаваше от ЦивиЛис и още трима или четирима
центуриони. Побърза да. слезе по стъпалата, като изрази радостта си от срещата ни, с
което тази лисица можеше да заблуди всекиго, но не и мен. Беше напълно променил
одеждите си. Като представител на Цезаря, той беше нахлузил блестяща като огледало
метална броня, къса и с изваяна по обичая мускулатура. Под снаряжението Пилат носеше
къса туника, с цвят на слонова кост, с къс ръкав, идеално изгладена и завършваща със
златни ресни. На гърба на подредени дипли падаше плащът му в цвят меко бордо.
Направиха ми впечатление Неговите крака. Ясно се виждаше, че изцяло са бинтовани.
Това-ме наведе на мисълта, че Прокураторът страда от разширени вени.
Главният центурион го бе осведомил предварително за желанието ми и очакванотб
небесно явление, като го нарекъл „предзнаменование". Понтий не можеше да
превъзмогне любопитството на суеверен римлянин й ме разпита за явлег нието, като в
същото време ме покани да тръгнем към изхода на резиденцията.
Обясних, че „звездите са ме предизвестили, че днес около обед ще се случи злокобйо
предзнаменование и за доброто на всички Пилат трябва да бъде крайно предпазлив.
- Нямаше време за повече думи. Стигнахме края на терасата. В същия миг вятърът
разроши Понтий като разбърка перуката му. Това влоши още повече киселото му
настроение. Фактът, че се налагаше да напусне вратите на Пре- ториума, за да посрещне
Първосвещеника и останалите членове на Синедриона, не го караше да прелива от
щастие,
След малко под арката, на Северната порта се показа .свитата, оглавена от Кайафа.
Непосредствено след нея вървеше Иисус, охраняван от римския конвой, следван от Йоан
Зеведеев, няколко охранници и слуги в Синедриона. Като стигнаха до стълбата,
садукеите-духобници спряха и предупредиха Понтий, че религията им забранява да
направят крачка повече. Понтий погледна Цивилис и с недоволен жест пристъпи няколко
крачки, застана на края на стълбата и попита свещенослужителите със строг глас:
— Какви са обвиненията, които повдигате срещу този човек? — и посочи Иисус. -
Духовниците се спогледаха и по знак на Кайафа, един от съдиите отговори: .
— Ако този човек не беше злосторник, нямаше да го до-

Понтий Пилат мълчаливо повдигна плаща си и заслиза по стълбището. Цивилис и

другите, офицери веднага го последваха. Наместникът се приближи до Иисус, без да сваля
очи от Него. Галилеецът стоеше със сведена глава и вързани отзад ръце: Косите Му,
разрошени от силния вятър, скриваха част от раните по лицето Му.
ГТрокураторът обиколи Назарянина. После без всякакъв коментар, но с нескривана
гримаса на отвращение обърна гръб и пое нагоре по стълбището. Несъмнено, Пилат
имаше пълна информация за случилото се на сутрешното заседание на Духовния съд за
противоречията, възникнали между съдиите при формулиране на обвиненията и за
напусналите съдии. Според Примиординес-центуриона един от слугите и преводачът на
Пилатовата съпруга, Клавдия Прокула, познавали учението на Иисус от Назарет и
информирали про- куратора за сътворените чудеса, както и за същността на проповедите
на Учителя.
По средата на стълбището Понтий се спря, завъртя Се на пети, обърна се към Съдиите
и каза:
— Тъй като самите вие не сте съгласни помежду си за обвиненията, защо не върнете
човека обратно, за да бъде съден в съгласие със собствените ви закони?
Думите паднаха върху главите на съдиите като студен душ. Не очакваха подобна
осведоменост и съпротива от негова страна. Видимо раздразнени,' отговориха чрез същия
съдия, който беше нещо като говорител:
—- Нямаме право да осъдим човек на смърт? Този смути- тел на реда, който
разстройва нацията ни заслужава смърт заради казаното и извършеното. Затуй
идваме при теб: да препотвърдиш присъдата.
 £ Пилат заядливо се усмихна. Публичното признание на без- ! . силието на юдейския съд
да се произнесе и изпълни една смър- I тна присъда, даже и срещу един от своите, го
изпълни с удовлетворение. Презрението към юдейските поданици бе мно- ! го
по-дълбоко, отколкото можеше да се предполага.
| — Не ще осъдя човека без съд, — каза римлянинът, като I по-сочи с ръка към Иисус. —
Няма да дам съгласие да бъде разпитван, докато не получа писмено обвиненията, — от- |
сече Понтий с предбзетост, граничеща с патос.
Но пълномощникът на Тиберий беше подценил членовете | на Синедриона. Точно
когато мислеше, че процесът няма да I се състои или поне е отложил досадния случай,
Кайафа връчи един от двата свитъка, носени от придружаващия го съде- | бен писар, като
помоли Прокуратора да изслуша изискуеми- I те обвинения. !
I Понтий се изненада. Явно предварителната му инфор- | мация не е била достатъчно
пълна. Спря, тъкмо когато се I канеше да се прибере в покоите си. Пилат ставаше все по- |
раздразнителен поради упоритата настойчивост на Кайафа и съдиите-садукеи и защото се
наложи да изслуша текста на документа, който сам. беше поискал.
Съдебният секретар разви пергамента и почна да чете I с тържествен глас: '~
— Съдът на Синедриона преценява, че този човек е злосторник, престъпник и
смутител на нашата нация, на осно- ? вание следните обвинения:
Първо, за развращаване на нашия народ и подбудителс- тво към бунт.
Второ, поради създаването на спънки за изплащане на данъка на Цезаря.
Трето, защото смята себе си за цар на юдеите и разп- I ространява идеята за
създаване на ново царство.
Когато чух официалните обвинения, разбрах, че текстът : няма нищо общо с
обсъждания в съда и е бил хитро извъртян 4. и прередактиран от Ана и Съдебния съвет
при второто им ; връщане в съдебната зала, докато Учителят и всички оста- 4 нали
чакахме в централния двор на Синедриона. Сега си обяс- >, них причината за острите
спорове между Кайафа, тъста му , Ана и.съдиите, както и внезапното появяване на втори
пергамент в ръцете на Първосвещеника няколко минути преди да се тръгне за цитаделата
Антония.

^ 9 Операция „Троянски кон - 2"

 Трите обвинения бяха подготвени много хитро. Римският прокуратор неизбежно се
замесваше в процеса.
Лонтий повика Цивилис и му пошепна на ухото. Центу- рионът кимна с глава.
Прокураторът разбра, че промяната в стратегията на духовниците-съдии е подчинена
единствено на фанатизма и сляпата им ненавист към ясновидеца и мечтателя, дръзнал
да застане срещу авторитета на Пьр- восвещеника и да направи смешна цялата
жреческа каста. Без да предлага открито, Кайафа беше успял с помощта на лъжа да
склони Понтий Пилат против този „престъпник" — според думите на самия римлянин.
Прокураторът мълчаливо погледна с пренебрежение към съдиите, слезе от стълбите
и за втори път се приближи до Галилееца. Застана пред Него и при всеобщото очакване
Го попита на какво би могъл да се позове в своя защита. Иисус не повдигна очи, нито
отговори.
Цивилис, следващ неотстъпно Губернатора, вдигна жезъла си, готов да удари
Галилееца, заради неуважението. Пилат го спря. Въпреки растящото недоволство,
римлянинът разбра, че обстановката не е най-подходящата/за разпит. Самото
присъствие на съдиите-юдеи щеше да бъде препятствие за него и обвиняемия. Обърна
към примис-центуриона и разпореди да отведат мечтателя Иисус в резиденцията.
Цивилис даде знак на конвоиращия. Двамата, придружени от Йоан Зеведеев и слуги
при Синедриона, последваха Пилат и офицера.
, Кайафа и другите останаха в двора. Досадата, отразена по лицата им, показваше
провалилото се намерение да придружат Иисус и присъстват на разпита. Религиозният
фанатизъм им беше изиграл лоша шега. Наместникът на Ти- берий ме покани с жест да
го придружа.
— Кажи, Язоне, — попита Пилат, докато прекосявахме ' хола и се насочвахме към
главното стълбище, — познаваш ли този магьосник?.. Мислиш ли, че би могъл да е зилот?
Моментът беше много деликатен. Малки обяснения биха били достатъчни да
наклонят окончателно везните на ? колебаещия се Губернатор в полза на Учителя.
Операцията забраняваше подобна намеса. Първото правило гласеше: „Ни- каква намеса
в историческия ход на събитията". Поради това на въпроса отговорих с въпрос:
— Разбрах, че хората ти са обградили маслинова гради- :
на на Гетсиманското плато. Трябвало е да обискират някакъв зилотски лагер. Намериха
ли се въоръжени хора?
Прокураторът спря задъхан посред стъпалата. Изкачването видимо го уморяваше.
Вместо да отговори, попита с подозрение:
—От къде знаеш?
Успокоих Пилат, като му разказах за случайната среща с двамата легионери,
преследващи симпатизант на магьосника. Тогава прокураторът сподели, че сведенията
му за На- зарянина св' основават на по-Стари, от преди години, факти. Негов центурион
му разказал, че магьосникът бил излекувал любимия му прислужник в Капернаум. Малко
по лцалко Пилат насъбрал данни и сведения, достатъчни за да знае почти всичко за
Учителя и неговата група дали е или не опасен за Империята. Информатори на
Губернатора в Синед- риона го предупредили за многочислените обсъждания, как да
бъде заловен и погубен Иисус. Пилат бил в течение на намеренията на онези, които чакат
на двора решението му, както и за мистичния и мечтателен характер на безобидното
според него движение, оглавявано от Иисус.
— Нима съм длъжен да удовлетворя тези завистници, -— каза в заключение Понтий,
-— като арестувам бедните клетници, чиято вина е, че са повярвали на фантазиите,
притчите и гадаенето?
Думите на Губернатора окончателно ми отвориха очите. Беше ясно, че от наша страна
са били подценявани ума и осведомеността на Пилат. Всъщност беше съвсем логич- но,
 че провинция, толкова трудна и бунтовна като Юдея, трябва да се управлява освен със
сила, но и с други, по-разг лични методи. Очевидно Понтий отдавна е знаел кой е
Учителят и дали Той създава повод за смут в Империята.
— При все това, — поставих му пряко въпроса, — ти отстъпи и Се съгласи взвод
легионери да претърсва Гетсиманското плато и да изпълнява полицейски функции?
Прокураторът отново се усмихна заядливо.
— Все още не познаваш тези хора, вироглави и упорити, като мулета. А отношенията
ми с Ана..., да ги наречем делови, винаги са били превъзходни. Не отричам, губернатор-
■ ството получава значителни суми срещу определени благоволения и покровителства.
- ' Не се осмелих да
попитам за характера на услугите, за
които корумпираният императорски пълномощник спомена. Самият Понтий подсказа
един от възможните пътища за печелене на пари.
•— Ана и оня шугав духовник Кайафа, дето го има за зет, натрупаха за сметка на
населението големи богатства от размяната на монети и продажба на жертвени животни...
Предполагам, че си научил за злополуката, сполетяла преди няколко дни посредниците и
обменителите на монети на площада на Езичниците и причинена от Иисус. Интересите ми
също пострадаха. Длъжен бях да помогна на Първосве- щеника в молбата му да бъде
заловен магьосникът.
Безочливото облагодетелстване на семейството на Ана, чиито членове заемаха
ключови позиции в Храма, беше пуб- лична тайна. Действията на Пилат ми се сториха
изцяло правдоподобни и толкова близки до порядките в XX век.
Стигнахме дъното на коридора, Цивилис отбори вратата и стори път на Пилат. След
това по ред, определен от центуриона, влязоха всички, първо Иисус и Йоан, след това
останалите и последен аз. Конвоят и слугите от Си недри- она останаха отвън.
С близането си спомних, че това беше овалният кабинет на Понтий, където го посетих
в сряда. Пилат отиде къМ масата си и покани Назарянина да седне на стола. Апостол Йоан
свенливо използва другия стол. Офицерите застанаха зад Иисус, по един от всяка страна.
Цивилис зае посто- янното си място на края, прав, вляво от Губернатора, а аз съвсем
дискретно се приближих до генерал-центуриона.
Големият прозорец, зад гърба на Пилат, пропускаше дос- татъчно светлина, която ми
помогна добре да разгледам лицето на Иисус. Учителят беше променил отчасти
поведението си на постоянно отсъствие. Главата Му сега беше леко повдигната. Носът Му
и дясната скула бяха много подути. Безпокоях се, че са засегнали дясното Му око. Що се
отнася до раната на лявата' Му вежда, беше се затворила. Съсиреците по ноздрите и
устните Му бяха позасъхнали. Кръвта бе оставила черни следи Върху част от мустаците и
брадата Му.
Пилат подхвана разговора. В началото заяви, че не вярва 6 първото от обвиненията.
Зная за стъпките ти и ми е труд но да повярвам, че си политически подстрекател.
 Иисус го наблюдаваше с изморен вид.
— По отношейие на Второто обвинение твърдял ли си някога, че не трябва да се
плаща данък на Цезаря?
Учителят посочи с глава кълл Йоан Зеведеев и отговори:
— Попитай него или когото и да е дали ме е чул да проповядвам подобно нещо...
Пилат въпросително погледна младия апостол и Йоан на скоропоговорка обясни, че
както Иисус, така и останалите от групата плащат данък, както на Храма, така и на
Цезаря. Апостолът поиска да разкаже и за други напътствия,но Пилат го прекъсна:
— Достатъчно, — каза той. — И внимавай да не кажеш на някого/че си разговарял
с мен.
Йоан запомни това. Дори в написания от него евангелски текст, години по-късно,
липсва сведение за тази част от срещата между Прокуратора и Иисус. (Нещо повече, той
не споменава нищо за своето присъствие по време на разговора). Как е възможно,
апостолът да го опише, когато е трябвало да разкаже за Царството и истината? (Йоан 18,
28-38). Имаше едничко обяснение — той е бил, най-точно казано, свидетел по
изключение.
Пилат отново попита Галилееца:
—: Що се отнася до третото обвинение, кажи ми, ти | цар ли си на юдеите?
I Тонът на Прокуратора беше искрен. Учителят едва се усмихна,, при което от напуканата
му долна устна фина струйка кръв пропълзя по космите на брадата Му.
| — За себе си ли ме питаш, Пилате, или следваш обвини- I телите ми? —неочаквано на
въпроса с въпрос отговори I? Иисус.
| Губернаторът се ококори. В очите му блесна възмуще- \ ние:
I — Да не би да съм юдей? Собственият ти народ те пре- s даде и най-главните духовници
поискаха смъртна присъда за I тебе... — Понтий се опита да възвърне спокойствието си, |
като добави: -— Съмнявам се, че обвиненията са валидни, и L единствено за себе си се
опитвам да разбера какво си из- i вършил? За втори път ще те попитам: казвал ли си, че си
I цар на юдеите и искаш да основеш ново царство? р, Галилеецът не закъсня с отговора:
|[ — Не виждаш ли, че царството ми не е от този свят?
Ако не беше така, учениците ми щяха да Воюват, за да не бъдг\ предаден на съдиите.
Присъствието ми пред теб, при това — завързан, показва на всички, че царството ми е ду-
ховно владение — братство на хора, които поради обич и вяра са станали синове Божии.
Този дар е както за езичници, така за юдеи и неюдеи.
Пилат се изправи, удряйки по масата с длан> и извика, без да крие учудването си:
-—Следователно, ти си цар.
— Да, — отговори затворникът, гледайки го в очите. — Аз съм цар само в този
смисъл и моето царство е семейството на всички, които вярват в моя Отец, който е на
Небето. Роден съм да разкрия моя Отец на всички хора и да проповядвам Божията
истина. Ето, и сега твърдя, че Ис- тинолюбивият ме чува.
Губернаторът заобиколи масата и спря между Иисус и апостол Йоан, мърморейки на
себе си:
— Истината... Какво е Истината?.. Кой я познава?..
Преди Учителят да отговори, Понтий даде знак, че разпитът е приключен. Офицерите
накараха Арестувания да стане, а Пилат отвори вратата и разпореди да бъде отведен при
Кайафа. Бях последен в коридора, когато Понтий ме настигна, изравни се с мен и направи
едно единствено, но красноречиво, обобщение:
—- Този човек е стоик. Познавам неговото учение. Зная какво проповядва—
мъдрецът винаги е цар.
Като чух това разсъждение, предположих, че римлянинът е решил да освободи Иисус.
Когато Пилат се представи за втори път пред юдеите, неговото поведение потвърди това
ми предчувствие.
 ДЕВЕТ ЧАСА

Пилат се наведе над терасата и със заповеднически тон отсъди:

— Разпитах този човек и не виждам някаква вина. Не го смятам за виновен. Мисля,
че трябва да бъде пуснат на свобода.
Кайафа и придружаващите го съдии останаха като попа-, рени. Но след няколко
секунди се окопитиха и реагираха бурно с крясъци, жестове на обида и гримаси. Цивилис
погледна въпросително Пилат, да въдвори ли ред, стиснал дръжката на меча.
Прокураторът нареди да се запази спокойствие. Един центурион изтича навътре. ч
Много възмутен, един от съдиите-духовници излезе от групата, изкачи три-четири
стъпала и отправи упрек:
— Този човек подстрекава народа... Започна в Галилея и продължи 6 Юдея...
Причинител е на безредици... Той е престъпник. Ако го освободиш, дълго ще съжаляващ...
Без да иска, садукеят поднесе на Пилат възможност да избегне Неприятната тема, поне
за момента. Прокураторът повика Цивилис и разпореди:
— Този човек бил галилеец. Придружете го незабавно до Ирод Антипа, тетрарха на
Галилея .
Генерал-центурионът се готвеше да изпълни заповедта, когато Пилат се извърна и
добави:
—- Ааа,.. и да ми се донесат заключенията му, след като го разпита...
Цивилис пое отговорността за охраната на Учителя. Духовете на съдийската делегация
бяха толкова възбудени, че генерал-центурионът се обгради с ескорт от десетина
легионери и пое пътя към двореца на Антипа, тетрарха на Галилея, по същото време като
Пилат, дошъл на посещение 6 Йерусалим. Ирод бе син на печалната знаменитост Ирод
Велики, същият, който бе разпоредил избиването на младенците под две години във В и
тлеем и околностите му. Заради детския геноцид бил ненавиждан от населението.
Наричали го презрително „слугата-хедонит" 58. Операция „Троянски кон" уточни броя на
избитите — тридесет момчета.
Начело на отряда, Цивилис пръв премина подвижния мост. Конвоя следваше в две
редици, прикривайки напълно Учителя. На късо разстояние след конвоя вървяхме Кайафа,
шепата съдии, Юда Искариот, благородният Йосиф Ариматейс- ки, апостол Йоан и аз.
Напуснахме цитаделата Антония. Обърнах се към Северната порта и ново объркване
настъпи у мен. Според евангелските текстове голяма тълпа трябваше вече да е дошла до
вратите на преторианския щаб. Но до момента нямаше никой. Срещите с Понтий Пилат
имаха малко или много частен характер и само малката делегация съдии имаше достъп до
вътрешността на крепостта...

135

''
.•'
 Вървяхме по посока към Горния град и разсъждавах. Без изричното разрешение на
Губернатора или на офицерите му никой не би могъл да премине оградата и външната
стена и още по-малко — прокопания ров, който ограждаше седалището на римския
гарнизон.
Какво ли трябва да се случи, та множеството юдеи, га- лилеи и поклонници да бъде
допуснато до стъпалата на час- тната резиденция на Пилат? Вероятно, чудо.
Йоан, любимият ученик на Иисус, разказа незабавно на Йосиф Ариматейски и на
братовия му куриер всичко случило се пред пилатовия преториум по време на частния
разпит на прокуратора, като пропусна да им каже за разговора си с римлянина. Младият
Зеведеев беше си възвърнал надеждата. Виждах го оптимист, повярвал в думите на Пилат.
И имаше право. Ако процесът беше поддържал обвинителната теза, изтъкната от Малкия
Синедрион, съдбата на Иисус щеше да бъде друга. Но машинациите на Кайя- фа и
неговите хора не преставаха.
Получавайки последната новина от Йоан, вестоносецът изчезна по посока лагера на
Гетсиманското плато.
Когато прекосявахме Рибната порта, голяма група привърженици на Първосвещеника
се присъедини към нашето шествие. Сред тях видях много духовници. Йосиф от Ари-
матея каза загрижено, че това не е добър признак. Докато чакал до каменния парапет,
беше получил лоиш новини. Със съгласието на съдиите Ана започнал да разпределя тайно
златните монети на съкровището на Храма. След като отбелязали имената на всеки от
подкупените, тримата гиц- барим (официалните ковчежници) наредили на подкупените да
викат пред Понтий Пилат за смъртта на самозванеца от Галилея. Видях нарастването на
първоНачалната група от садукеи.
—Съмнявам се, че Пилат и бойниците ще допуснат тълпата 6 крепостта, — казах на
благородния старец от Ари- матея, за да разбера как Кайафа ще ги вкара в крепостта.
Йосиф разсея съмненията ми. Именно днес, петък, преди обяд, в навечерието на
Пасхата, юдеите се ползваха от древната привилегия да отидггт в крепостта, да се изкачат
на терасата на Губернаторската резиденция и да присъстват при празничното помилване
на поне един затворник. Жестът на милост трябваше да е от Наместника на
императора, което представлявало знак на дружелюбие и симпатия на Рим към
подчинените му народи. Помилването било еднократно, носело .празничен xapakrpep,
при което цяла седмица предварително хората и особено поклонниците говорели само
за това и се обзалагали за един или друг затворник. Сега най-често се споменаваше
името на някой си Варава. Според Йосиф Ариматейски той бил активен член на групата
на зилотите. Бил от неизвестен баща, долен, отвратителен и кръвожаден тип, заловен от
римляните на местопрестъплението по време на безредици 59.
Уточнението позволи да разбера много неща. Първо, че в онази петъчна сутрин на
7-ми април Светият град беше осъмнал, без* никой да узнае за арестуването на
обичания от всички Иисус от Назарет. Само малцина знаеха. И второ, последвалата
манифестация на юдеите при Понтий нямаше нищо общо с Учителя от Галилея. Дори да
не беше арестуван Иисус, тя щеше да се състои според обичая.
Подлите намерения на Синедриона и почти пълната липса на приятели и
съмишленици на Назарянина всред насъбралата се тълпа пред резиденцията, за да иска
освобождаването на един, не кой да е затворник, изиграха лошата игра, чийто печален
резултат всички знаем.
Дворецът на дребните Ашмонеи, сега временна резиденция на Ирод Антипа по
време на кратките му посещения в Юдея, се намираше1 много близо до стената, която
обграждаше великолепния комплекс от сгради в западния край на града до самия Храм,
наречен дворец на,Ирод Велики. Това беше солидна постройка, в чиято основа бяха
положени огромни каменни плочи, дълги по 10 и широки по 5 метра.
При вратите на двореца ни посрещна неговата лична гвардия, съставена от наемници:
 тракийци, гали и германци. Много от тях бяха служили преди това при баща му60.
Облечени в дълги зелени туники с къси ръкави и нещо подоб- но на полуризници от
метални пластинки, на гърба с кожени J колчани със стрели. Набързо ги преброих. Беше
значителен I* отряд. Явно Ирод Антипа се боеше за своята сигурност, if Цивилис размени
няколко думи с портиера и охраната от- бори портала за римския ескорт и малка група
духовници- г; съдии. Останалите, включително Йосиф от Ариматея, % трябваше да чакат
отсреща.
J Още веднъж ми провървя. Преди да тръгнем към вътреш-
\

ността на двореца на Ашмонеите, генерал-центурионът ' каза, че тетрархът е бил

елинофил и за него щяло да е удо- ’ волствие да ме представи на Ирод и му разкаже за
способ^ ностите ми като астролог на Тиберий. Съгласих се, макар че в сценария на
Операцията не се предвиждаше среща с този цар без царство и римски тетрарх на
провинция. 5 Антипа се беше погрижил неимоверно да разкраси ста- ? ринния дворец и
му предаде блясък. Заведоха ни на горния етаж, изцяло отворен към вътрешната градина.
В него бе залата за посещения, оформена като покрита вътрешна гра- ^ дина,
облицована с коринтски мрамор. Тук трябваше да бъ- ; дем приети. 1
Влязохме в просторната зала, отлично осветена от три 1 прозореца. Черен трон от
абанос, образец на великолепна 1 дърворезба, беше поставен върху махагонов подиум.
Близо | до него, в центъра на залата, имаше малък кръгъл басейн с 1 диаметър около 5
метра и неопределима дълбочина, тъй | като беше изпълнен с някаква бяла непрозрачна
течност. | Пред трона бяха разпръснати огромни бели пухени възглавници, върху които се
излежаваха или седяха двадесетина ' придворни. Когато ни видяха, настъпи мълчание.
Колкото и да се опитвах да открия кой е Ирод Антипа, не успях. Учителят от Назарет
бе заставен да спре точно * пред трона и оставен там, между басейна и множеството от
нагиздени братовчеди и приятели на тетрарха, изумени наблюдаващи Галилееца и
легионерите. ^ 1
Мълчанието и съзерцанието бяха нарушени от Първос- вещеника Кайафа, приближил
до придворните. Той се спря 3 пред изключително слаб индивид, полегнал и почти скрит
между пухкавите възглавници. Протегна ръка и мълчаливо му • връчи пергамента с
обвиненията срещу Христос. 1
Когато човекът се изправи, пред удивените ми очи зае- * тана Ирод Антипа.
Независимо от 55-те му години видът] му бе на старец. Под туника в елински стил
прозираше из-- | мършавял човек, за когото най-добре прилягаше гръцкият | термин за
скелет —- изсъхнало тяло. Кожата бе осеяна със ! мръсно пепеляви струпеи, като корици
от заздравяващи ра-1 ни. Римляните наричаха тази болест ментагра С1. 1
Язвичките със свойствените им струпеи, които всеки ле- Я кар би определ с
диагнозата сифилис, обсипваха ръцете, ши- Я ята и лицето на Ирод. Като връх на
всичко, Антипа йрсешеЯ
 дълга коса, отрязана на бретон, боядисана 8 прекалено неестествен рус цвят.
След като прочете обвиненията в пергамента, Антипа закова поглед върху Иисус, а
Кайафа се разтоварваше от напрежението си като му разказваше подробности и се
оплакваше от Пилат за желанието му да прехвърли на тет- рарха отговорността за
разпита на Галилееца.
Ирод изпусна обвинителния акт върху краката на Пър- босвещеника. Объркан от
неочаквания жест на Галилейския управник, Кайафа буквално онемя. Тетрархът
продължи да обикаля около. Иисус, без да нарушава мълчанието си. Накрая се изправи
пред Него й избухна в звучен смях. Придворните не закъсняха в угодническото си
подражание и смехът разтърси стените.
Изведнаж тетрархът Антипа вдигна ръце като диригент на античен хор и смехът
мигом пресекна.
— И така, 6 края на краищата надутият и тщестлавен чудотворец на Галилея все пак
направи аудиенция при Старата лисица,.. —- Ирод Антипа очевидно познаваше Учителя
и знаеше за фразата, изказана от Иисус, в която го бе нарекал лисица.
Тетрархът чакаше отговор. Със сведена глава, Учителят не го удостои с поглед. В
продължение на четвърт час синът на Ирод Велики пришпорваше един след друг
въпросите си, като досаждаше с упреци и обвинения. Основното безпокойство на
псевдомонарха се въртеше около вероятността Йоан Кръстител да се е вселил в
Йисусовите плът и дух. Както е известно, тази историческа личност —- Йоан Предтеча
беше, освен всичко друго, и първи братовчед на Христос. Три години преди днешната им
среща Антипа беше разпоредил Пророкът да се екзекутира 63. Очевидни бяха страхът и
угризенията, които доминираха в душата на деспотичния управник на Галилея.
Разочарован от мълчанието на Иисус, Антипа смени тактиката. Като посочи един от
най-бъзрастните и верни ца- редворци, разпореди:
— Менахем, извикай Иродиада...
ь
Ирод Антипа не се ядоса от мълчанието на Галилееца, напротив, изпита чувство на
самодоволство. Поведението ■$у ми се стори странно. Съвсем умишлено започнах да
обикалям около басейна, като се пазех да не се подхлъзна по полирания мрамор. Така
стигнах и застанах до Цибилис. Шеп- нешком го запитах защо тетрархът е възприел
подобно поведение. Той ми даде неочаквано обяснение:
— Цяла Юдея знае, че Антипа се е страхувал от пламенния пророк, когото наричали
Йоан, с прозвище Кръстител, също галилеец. Сега налудничавият тетрарх е стигнал до
натрапчивата идея, че Иисус би могъл да бъде превъплътеният Йоан. Няма да се учудя,
ако тетрархът се убеди чрез мълчанието на затворника, че той не е Йоан,
неуравновесеният му разсъдък най-после да намери покой.
Ирод Антипа взе кристална чаша и се приближи до басейна. Наведе се и я напълни с
бялата течност. След това я поднесе на височина на лицето на Назарянина и Го попита
вяло, но със зле прикрито коварство:
■— Кажи ми, Галилеецо, можеш ли аа превърнеш това мляко във вино?
Иисус остана неподвижен. Дори не премигваше. Лицето Му беше все така наведено
надолу.
Антипа не се предаваше. Опита се да накара Учителя да- го поразвлече с чудеса.
Тетрархът взе сребърен поднос, върху който имаше късчета месо, показа Му ги и Го
подкани:
— На Теб, който си способен да умножиш хляба и рибата, няма да е трудно да
направиш същото и с тези езичета от фламинго... Ще бъдеш ли така любезен?
Тишината беше единственият отговор. Ирод Антипа премина от подигравки към гаври.
Със зле прекрит гняв издигна сребърния поднос високо и го изсипа, заедно с любимите му
езичета, върху главата и раменете на Учителя. Придворните избухнаха в смях.
Назарянинът не се помръдна.
 Гротескната сцена беше прекъсната от влизането на една жена. Виждайки я, Антипа я
посрещна и заведе пред Галилееца. Въпреки*, че беше преминала четиридесетте, хубостта
на Иродиада, любовницата на Антипа, беше повече от възбуждаща и възпламеняваща.
Облеклото й се състоеше само от тюл, оформящ една двойна -— поради цветовата
тоналност, но достатъчно прозрачна да се види блясъкът на маслинената й кожа, туника.
Главата и беше превързана с бяла лента, притискаща трите непокорни и масивни плитки,
черни като очите й. Сложната прическа завършваше на върха с малки лимби, немирно
изскочили от строго цилиндричните букли.
Цибилис закова поглед върху малките й съвършени гърди, прозиращи под туниката.
Обърна глава към мен и ми намигна съвсем по мъжки, както в края на Двадесети век.
Ирод Антипа се приближи до Иисус, изчисти с пръсти някои от езичетата от фламинго,
останали върху косите и туниката Му и успокои Иродиада, че този магьосник не е дори и
сянката на ненавистния Иоггн Кръстител.
Любовницата му, чиито вежди и мигли блестяха от бри- лянтинена окраска, с клепачи,
засенчени със синкав грим, се втренчи в арестувания. После се отдалечи с най-безсрамно
клатушка.не, имитирайки патица, изплъзнала се изпод любов^ ните домогвания на патока.
Настани се удобно на абаносовия трон. Щом седна, направи знак на Антипа да се
приближи. Тетрархът се подчини. Пошепна му нещо и усмихвайки се заядливо, Антипа
слезе от подиума, заставайки зад Иисус. След това започна най-унизителното: той
повдигаше бав- но полата на Иисусовата туника, за да могат Иродиада и придворните да
разгледат краката на Назарянина. Това действие продължи, докато се откриха мускулите
на бедрата Му, както и набедрената Му превръзка. Карминено- червените устни на
Иродиада се разтвориха в израз на нес- кривано възхищение.
Започна да ме обзема гореща вълна на негодувание. Циви- лис усети растящия ми
гняв, наклони се към мен и пошепна:
— Не се вълнувай? Законът позволява на кльощавото прасе да има до осемнадесет
наложници, но неговата импотентност е публична тайна. Ненаситницата търси утеха дори
при робите в конюшните. Антипа го знае. Иродиада държи здраво както трона, така и
тестикулите му... 63
Унизителната и абсурдна сцена бе прекъсната от гене- рал-центуриона. Времето
напредваше и Цивилис с любезни, но твърди думи помоли тетрарха да съобщи своя
вердикт, т.е. присъда върху затворника от Галилея.
— Вердикт? — учуди се Антипа, който вече беше разбрал, че Галилеецът няма да се
унизи да разговаря с него. — Кажи йа Понтий Пилат, че му благодаря за благородния
жест. Тук е Юдея и тя не влиза в моята юрисдикция. Нека той бъде онзи, който да решава.
Обърна ни гръб и се отправи' към един от придворните. Свали от рамото му скъпата
пурпурна мантия и като я наметна на раменете на Иисус, избухна в смях.
Кайафа и духовниците бяха разочаровани от Антипа колкото и Цивилис, който рязко
изхвърли ръка напред за прощален поздрав. Всички напуснахме залата за аудиенция, а
конвоиращите поведоха Иисус.

ДЕСЕТ ЧАСА
*•

Ескортът напусна двореца на Ашмонеите и се отправи към Цитаделата Антония. И на

връщане, както на отиване, групата съдии и левити вървяха мълчаливи, но бдителни
спрямо легионерите, които пазеха Учителя.
Неочаквано Юда Искариот се измъкна от групата на Пър- восвещеника и ненадейно
се приближи до мен. Огледа се с недоверие наоколо и накрая се реши да ме заговори.
Явно е, че постоянното ми присъствие до Иисус през последните седем дни ме превърна в
очите му в един от Неговите последователи. Превъзмогна недоверието и боязънта си,
отдели ме от ескорта и ме заразпитва за случилото се с Иисус в двореца на Ашмонеите.
Разказах му накратко. Той изрази съжаление за мълчанието на Иисус пред Антипа и
многозначително допълни:
— Една загубена възможност за,.. —- и не се доизказа.
Отвърнах, че не го разбирам. Избягвайки погледа ми, той разказа за времето, когато
бил ученик на Йоан Кръстител и че никога не бил простил на Иисус, че не се е застъпил за
живота на Йоан. Дори и сега, Учителят според него не направил нищо, за да потърси
справедливост пред паметта на приятеля си и свой първи братовчед. Тази изповед ме
изненада. Стана ми ясно, че Юда се е присъединил към Назаряни- на по времето на
арестуването на Йоан Кръстител. Разбрах, че ненавистта му към Учителя не бе от вчера и
идваше като наследство още от онези времена и обстоятелства.
Двамата Продължихме мълчаливо в края на шествието. Изгарях от желание да
узная причината за вероломството му, но нямах дързостта да се ровя в душата
му. Ограничих се да попитам защо бе изпреварил потерята преди залавянето на
Иисус. Имах предвид срещата им пред изоставена маслобойна по пътя за
Гетсиманската градина, миг-два преди Той да се представи на Арсениус. Юда,
изолиран от едните, унизен от другите, явно чувстваше необходимостта да се
изповяда. Но отговорът му бе само половината от
 истината...
— Зная, че никой не ми Вярва, но намерението ми бе друго. Ако съм изпреварил
войниците и храмовата полиция^ то бе, за да предупредя Учителя и другите от лагера,
че хайката е наблизо и идва да Го залови, .
Не отговорих. Тази версия беше труд на за възприемане. Твърде е възможно, в
типичното си съчетание от малодушие, страхливост и подлост Юда да се е опитал да
насочи ; събитията към подобно развитие. По този начин учениците нямаше да загубят
напълно доверие в присъствието му. Неговите намерения, ако са били разбира се
истински, така I както сега ги излагаше, са се оказали осуетени от неочакваната за него
поява на Назарянина насред пътя за лагера.
Но нямаше повече време за изповеди. Челото на ескорта вече влизаше през
Северната порта в цитаделата и се насочваше към стълбището на Понтиевата
резиденция.
Когато наближихме терасата, забелязах промяна в наредбата. Беше се появил
полукръгъл подиум, а върху него ма- гйстраторският стол от слонова кост —символ на
римското право. Генерал-центурионът остави Иисус пред подиума под наблюдение и
влезе в резиденцията.
Групата на еврейските духовници и Първосвещеникът ос- | танаха да чакат в подножието,
като спазиха правилрпзо да I не влизат преди Пасхата в нечиста сграда. Но сега Йосиф от
Ариматея влезе в охраняваната зона. Пилат се появи и ; като се разположи на
магистраторския стоЛ, се обърна към обвинителите:
— Добели сте този човек пред мен с обвинението, че ( развращава народа, че се
противопоставя на плащането ; на Цезаровия данък и че претендира да е юдейски цар.
Раз- ' питах го и не го намерих виновен в приписваните му прес- : тъпления. Наистина, не
виждам някакви прегрешения... Изпратих го при Ирод Антипа. Тетрархът трябва да е
стигнал до същите заключения, тъй като ми го връща наново. С пъл- на сигурност може
да се твърди, че този човек не е извършил престъпление, което да заслужава смърт. Ако
смята-
I те, че трябва да бъде наказан за нещо друго, готов съм да I го санкционирам; преди да го
пусна на свобода.
' Апостол Йоан без да може повече да се сдържа, подско- ' чи от радост,
прегръщайки благородния Йосиф от Арима- тея. Но когато везните вече
накланяха в полза на Назаряни-
на, внезапно дворът се изпълни от стотици йерусалимци. Нахълтаха тихо, спокойно и
организирано, водени от групичка римски войници.
Тъй като вече бях предупреден от благородния Йосиф Ариматейски, това трябваше да
създаде впечатление за спонтанно събрала се навалица, желаеща да присъства на
помилването на един затворник. Важно е да се подчертае, че в момента на
приближаването й до резиденцията на Пи- лат никой от.юдеите-йерусалимци нямаше
представа, какво става в цитаделата. Там пред Иисус и събраните духовници, в
най-подходящия момент, те се оставиха да бъдат повлечени от хитрата режисура на
Кайафа. Ако процесът се бе провел по нормите на римското правосъдие в който и да е
друг ден, но не и в този именно петък, в навечерието на Пасхата, без програмираното
присъствие на тълпата клакьори, Синедрионът нямаше да успее да надвие Понти- евата
теза.
Пилат не можеше да не знае за струпването на множеството. Беше доказал, че умее да
борави с информацията, която получаваше чрез сирийските и галските си съгледва* чи.
Поставянето на подиума върху терасата, както и стола от слонова кост, беше подчинено
изключително на церемонията по амнистирането. Но Понтий се остави да бъде понесен
от добрите си намерения и допусна голяма грешка. След консултация с центурионите той
се изправи пред множеството и на висок глас запита кой е избраният от тях затворник.
;
— Варава, — хорово отговориха те.
До момента нито Пилат, нито съдиите от Синедриона бяха произнесли пред
тълпата името Иисус. Това означава-; ше, както предполагахме Йосиф, Йоан и аз,
че иерусалимци- те бяха дошли в преториума подготвени с предварително-, то
намерение да изяват волята си за освобождаване на зи- лотския терорист.
ПрокураГпорът помоли за тишина и каза, че духовниците са довели Иисус от
Назарет, като обясни в какво Го обвиняват. Оказа Се, че тълпата още-не беше
забелязала присъствието на Учителя от Галилея и не знаеше; . за арестуването
Му и викаше за Варава. Намесата на Кайя- фа и още по-точно на тъста му Ана, и
особено златото, раздадено рано сутринта на шепата влиятелни клакьори,
разпределени в тълпата, не можеше да не наклони везните;
на римската Темида в полза на Синедриона.
Понтий бързоразбра грешката си и започна да разяснява на присъстващата тълпа, че
има още един затворник пред съда — Иисус от Назарет, и че не вижда причини за
осъждането Му на смърт, след което зададе въпроса:
-— И така, кого да освободя? Убиеца Варава или Иисус от Галилея?
За миг стотиците юдеи останаха като поразени. Не се чу спонтанен отговор. Хората
очевидно не се решаваха кого да посочат и вече се съмняваха в предишния си избор.
Кайафа и садукеите си дадоха сметка за риска, който носеше тишината на
колебаещата се тълпа, и пристъпвайки към Пилат, закрещяха:
— Варава! Варава!
Предприемчивостта на садукеите-синедриоти незабавно получи търсения отглас.
Отначало единични, от различни места на плаца се издигаха гласове, несъмнено
принадлежащи на подкупени клакьори, които викаха за освобождаването на зилота.
Присъединиха се и други. Беше безполезно Йоан Зеведеев да се надвиква с тях.
Прокураторът вдигна двете си ръце за да въдвори тишина. В очите му пламтеше гняв и
ненавист към садукеите, умело опониращи му и отлични диригенти на аморфната маса от
клакьори и невежи. Раздразнението на Пилат не се дължеше на факта, че Гали- леецът
може да бъде осъден или не. Прокураторът се вбесяваше, че решението му за
освобождаване на Учителя с лекота бе отхвърлено от свещеническата каста и тълпата.
Грешката на Понтий Пилат, когато предложи Иисус, бе, че не долови синдрома на
тълпата. Това, все още, беше поправимо. Прокураторът още веднаж взе думата в
напразен опит да успокои многолюдието:
— Как е възможно да искате милост за убиец, — каза •той и погледна към Кайафа,
— когато имате пред себе си 5ето този галилеец, чието единствено престъпление е, че
—м си вярва, че е юдейски цар?...
Но резултатът се оказа противоположен на очаквания. ^Жестикулирайки, съдиите
демонстрираха оскърбеното си достойнство, като приеха думите за обида на
националния м суверенитет. Продължиха вече открито да подбуждат тълпата да крещи
още по-силно за освобождаването на зи-

0 Операция „Троянски кон - 2"

лота Вараба. Така и стана. Юдеите, които се бяха събрали, бяха необразовани хора—-
тепавичари, товарачи, каруцари, просяци, скитници, свободни от служба храмови
полицаи, наемни пазачи на богатите домове, наемни съпровож- дачи на стада домашен
добитък, а много от тях бяха купени клакьори с влияние в определени професии и
слоеве. Всички ревнаха отново, искайки помилване за Варава.
Единодушните възгласи на множеството накара Пълномощника на РиМ да се усъмни
в позицията си. Пилат, придружен от офицерите си се оттегли на съвещание.
Сега бях напълно убеден, че ако не бе споменал името на Иисус, Пилат сигурно
нямаше да е задължен в решението си пред духовните сановници. Лице срещу лице с
тълпата,
Учителят продължаваше да стои спокоен.
Минутите на очакване бяха решителни за Кайафа. Възползвал се от краткото
отсъствие на. Губернатора, той обмисли и вкара в играта следващото действие на
сценария — разпръсна придружаващите го съдии-садукеи между стотината клакьори и
аморфните им подражатели, за да поддържат възгласите в полза на популярния Варава.
. Колко тъжно беше всичко това? Огорчението легна като камък върху сърцето ми,
докато гледах тези хора. Много от тях познаваха, бяха чули Галилееца и се възхищаваха
От словото и смелостта Му, когато разчисти площада на Езичниците пред Божия храм от
кощунствената търговия 1 на посредниците и обменителите на монети. И ето, без
собствено мнение за разиграващото се пред очите им те се обърнаха срещу беззащитния
Иисус.
Понтий Пилат се върна при магистраторския стол от слонова кост. Подпрял лакти,
подкрепяше глава между сплетените си ръце в размисъл. Цивилис разпореди да затворят
безшумно Северната порта, а няколко войскови единици да заемат позиции около
тълпата. Евреите не се досетиха, нито се съобразиха с маневрата. Познавайки
жестокостта на Понтий Пилат, ако бяха забелязали как плавно и тайнствено ги
обкръжават легионери в пълно бойно снаряжение, биха се позагрижили за собствената
си сигурност, отколко-!! то за помилването на когото и да било.
Генерал-центурионът приключи с разпорежданията до I частите при северната,
западната и северозападната кула на цитаделата: при най-малка заплаха за вътрешния ред
вой-"
ниците аа извадят мечове,
Няколко минути римският губернатор запази мълчание. Множеството от човешката
гмеж също се умълча, сякаш му подражаваше. Слуга на прокуратора се появи на
терасата и връчи на Цивилис съобщение. Генерал-центурионът разгледа малкия
пергамент и се приближи към Понпиш. Пилат изплува от мислите си, предугаждайки, че
започва действие, където Все още решава той.
Прокураторът разпечати записката, прочете я бабно и I се изправи. Кайафа,
разпръснатите 6 тълпата съдии и всич- I ки останали бяхме силно заинтригувани,
независимо от по- I ляризацията.
ь. Понтий още се колебаеше. Обиколи терасата и се спря I пред множеството. Обяви, че е
получил записка от сьпруга- 1 та си, Клавдия Прокула и желае да я прочете пред всички. I
Започна с ясен и мощен глйс:
| •— Моля те, да не се намесваш заради никого и за нищо в ^осъждането на честния и
невинен човек, който се нарича I Иисус. Тази нощ; на сън страдах много заради Него...
Е Чул съдържанието на посланието, Йосиф от Ариматея I по своему се зарадва. Съпругата
на Пилат познаваше и При- ь емаще учението на Учителя от Галилея (някои от личната й |
прислуга бяха създали група вярващи следовници на Ййсус)64. I Забелязах напрегнатия
поглед на Цивилис. Не направих Свръзка между посланието на Клавдия Прокула и
изостренЪ-
1

то суеверие, вземащо връх над Прокуратора и неговите решения. А с предсказанието си

за приррдното явление, с което се представих на Понтий, чрез генерал-центуриона аз
вече влияех. Но това стана малко по-късно, когато се отправихме към мястото на
бичуването на Учителя. Тогава при- миординес-центурионът си спомни сутрешните ми
думи за странното природно и небесно явление, което бях предсказал пред него, но сега
го бе свързал със загадъчния сън на Клавдия. Всичко това изглежда бе повлияло и то
доста върху Пилат. Може би поради публичното прочитане на посланието на съпругата
Си, Губернаторът се обърна отново към рълпата с трептящ от вълнение глас:
— Защо искате да Го разпиете? Какво зло ви е сторил? Духовниците не преставаха да
скандират:
: —- Разпни го!... Разпни го!... ‘
Гневът на манипулираната тълпа, подбуждана от съди2-

а
ите и клакьорите, достигна връхната си точка, когато Пон- тий попита:
-—Кой иска да свидетелства против този човек?
Наелектризураната тълпа непрекъснато повтаряше едно единствено:— Разпни го!..
Взел предвид засилващия се смут и вълнение, граничещи с безредие, Цивилис оголи
меч, вдигна го до шлема, готов да даде заповед на легионерите да се намесят. Но Пилат
заповяда да прибере меча в ножницата. Размахал длани настоя за тишина. Полекалека
фанатизираната тълпа се успокои. Прокураторът на Юдея пренебрегна крясъците на
тълпата и отново попита:
— Още веднаж настоявам да кажете кого желаете да помилваме в деня на Пасхата?
Също като преди, отговорът бе единен и настоятелен:
: -—Дай ни Варава!
Мълчалив, Пилат неодобрително поклати глава и настоя: ;
— Ако пусна убиеца Варава, какво да правя с Иисус?
Поредното доказателство за безпомощността на Пон-
тий бе посрещнато с необуздан взрив от категорични възгласи:- * •
г—>Разпни го!—■ избухна като гръм.
Тълпата с високо вдигнати юмруци скандираше все по- силно и по-силно:
 ;—г Разпни го!.. Разпни го!.. Разпни го!..
Виковете и крясъците накараха почти изплашения Пон- тий да се оттегли в
резиденцията си. Последва го офицер. | Множеството продължаваше да скандира
злокобното си • искане за разпъването на Учителя. Центурионът за свръзка | се появи
отново със заповед на Пилат до Цивилис.
С кимване на глава генерал-центурионът потвърди преда- * деното. Издигна ръце с
властен жест и разпореди тишина. | Тълпата замлъкна, явно познавайки крайната му
твърдост; ! Сред настъпилата тишина Цивилис произнесе лаконично;| драматичните думи,
вледенили сърцата на Йосиф и Йоан: |
— По заповед на Прокуратора затворникът ще бъде би-|
чуван

С неповторим израз на презрение към тълпата се ^

тя на токове и с жест нареди да отведат Иисус 6>в вът 5 решността на преториума.
Без да мисля се впуснах след Ци вмлис, присъединявайки се към ескорта. ’
 ДЕСЕТ ЧАСА И ТРИДЕСЕТ МИНУТИ
Йоан Зебедееб не придружи Учителя. Зарадвах се. Зрелището, на което би
присъствал щеше да нанесе непоправима психотравма върху младия апостол.
Конвоят зави към дясното стълбище. Отзовахме се в дълъг и влажен коридор,
оскъдно осветен от зехтинени лампи, чиито пламъчета трептяха при преминаването на
ескорта. Недоволен от хода на събитията, центурионът се оплака от слабостта на
Губернатора. Ако зависеше от него, процесът срещу Назарянина би приключил бързо и
еднозначно.
— Между този мечтател, -— добави той като посочи с очи към Иисус, —- и един
зилот-убиец Рим не би се колебал. Още по-малко когато Кайафа, онази кошница пълна
със змии, си позволява дързостта да предизвиква авторитета на Цезаря.
■, След коридора се отзовахме в северозападния двор на цитаделата. Войниците
спряха в центъра на двора при фонтана. Стотникът предупреди намиращите се там
конни легионери да отстранят конете, които разчесваха. Десетки свободни от служба
войници, започнаха да се приближават. Новината за предстоящото бичуване на
затворника, самоназовал се юдейски цар, бързо се беше разпространила из гарнизона.
Никой не желаеше да изпусне зрелището. Ци- вилис настоя да се отстраним.
— Понтии иска особено наказание, — допълни той със саркастична усмивка. — Ив
името на Зевс ще го има.
Тези думи на примиординес-центуриона ме накараха да изтръпна. Погледнах към
Иисус, но Той продължаваше да стои безразличен1, отсъстващ и неподвижен, с очи,
приковани във фонтана, в струята вода, изскачаща от кълбото, в лявата ръка на
мраморната богиня. Конете бяха отведени в другия край на двора и инквизицията
можеше да започне. Меж- I ду легионерите изпъкваха двама, силни и атлетични. Едини-
- ят държеше в ръка флагрум, т.е. къс камшик, направен от ркожена обвивка върху дръжка
от метал, дълга около 30 сан- |тиметра. От нея започваха три кожени ремъка дълги 40 —
ÉSO см, всеки завършващ с удебеление от пищял на овца. Дру- ггият палач поглаждаше
висящите ремъци на своя камшик, така наречената плумбата, поради нанизаните
пръстени и топчета от олово.
По даден знак от генерал-центуриона двама легионери заведоха Учителя до един от
четирите стълба/кои то се издигаха на четиридесет сантиметра над стената на фонтана и
служеха за връзване на конете. Единият безуспешно се опита да развърже китките на
Иисус и се наложи да разреже въжето с меча си. След осем часа обездвижване ръцете Му
бяха оттеклц, подути и морави.
Щом го развързаха, легионерите свалиха пурпурното наметало, с което Го бе дарил
Антипа, махнаха туниката Му и я захвърлиха в локва от конска урина. Развързаха
сандалите Му и Го събуха бос.
Легионерът, разрязал въжето от китките Му, застана пред Него и ги завърза сега
отпред.
Иисус, кротък и отсъстващ, остави да правят всичко с пълно безразличие. Тялото Му
беше започнало да се поти. Реакцията на организма Му ме разтревожи. Околната
температура не бе толкова висока, за да предизвика внезапното изпотяване. Заобиколих
фонтана и застанах срещу Него. Лицето, шията и бедрата Му бяха навлажнени. Ако съдех
по учеетяващото се пулсиране на сънните'артерии и дълбоките вдишвания, равинът от
Галилея отново бе получил ускорено сърцебиене. Назарянинът съзнаваше какво Го
очаква и организмът Му реагираше съвсем по човешки.
С тласък легионерът Го накара да Се наведе към камена- та колонка и Го привърза
към бронзовия пръстен, увенчаващ . върха на стълба. Високият ръст на Галилееца и
малката височина на колоната Го накараха да се разкрачи и да заеме напрегната поза.
Косите Му паднаха върху челото, закривайки напълно лицето Му. Беше добре дошло,
защото нямаше да мога с изследователска безпристрастност да виждам лицето Му... Аз
обичах този Човек...
Изпотяването Му ставаше все по-обилно и превръщаше широкия гръб и тялото Му в
блеснала повърхност.
Един от палачите приближи Иисус и с рязко дръпване смъкна набедрената му
превръзка, като Го остави напълно гол. Разкъсването на шнуровете, поддържащи
превръзката, беше толкова грубо и рязко, че вероятно предизвика силна болка 6
гениталиите на Христос. Тялото Му потрепери и колената Му се огънаха за първи път.
Виждайки Го гол, легионерите избухнаха 6 смях.
Подигравките на инквизиторите бяха прекъснати от появата на Пилат. Без
предисловие Губернаторът им даде. знак да започнат. Всред многозначителната и
впечатляваща тишина единият от палачите вдигна тройния камшик и като се завъртя,
нанесе ужасяващ удар върху гърба на Иисус. В същото време започна да брои ударите с
напевен глас:
—- Първи...
Ударът беше толкова жесток, че коленете на Затворника се огънаха и просто се забиха
във варовиковия паваж на плаца с глух звук. Но Галилеецът се изправи. Сега замахна
вторият палач и нанесе нов уаар:
•— Втори...
— Трети...
— Четвърти...
Войниците си служеха с камшиците професионално. Въртяха китки и караха ремъците
да се къдрят, постигайки максимален ефект с минимално усилие.
— Пети... ■
В първите минути, единственото, което се чуваше бе звукът на блъскащите се
помежду си метални топчета или овчи пищяли.
Изцяло изгърбен, Иисус не издаваше ни стон. При всеки удар ремъците и
накрайниците изстръгваХа парчета кожа. Още след първия удар потекоха ручейчета,
плъзнаха по бедрата и прокапаха по камените плочи.
Знаех, че след снощния феномен на кървавата пот Неговата кожа е безкрайно
уязвима. Плющящият порой от удари не закъсня да разрани раменете, гърба и кръста, да
ги превърне в кървяща разкъсана плът, с откъсната или висяща мускулна тъкан,
кръвоносни съдове и нерви.
-—Тридесети...
След този удар Жертвата рухна на колене, задържайки се с пръсти, впити в металния
пръстен на колонката.
Гърбът, раменете и кръста представляваха кървава маса от хематоми, едри и
сини колкото яйце. Ремъците на камшиците оставяха дълбоки бразди с винен
цвят. Множеството оттоци, някои от които бяха започнали да се пукат и да
кървят, ме караше да предполагам, че болките, изпитвани от Иисус са били
толкова остри, че е бил на границата на припадък. Не зная дали мога да твърдя,
че все пак
 е имал щастие точните яростни удари да разтварят оттоците, което относително
намаляваше силата на болката. Гърбът Му вече представляваше река от кръв.
— Четиридесети...
Поредния удар съвпадна, с четвъртата или петата минута от началото на изтезанието.
Тялото на Назарянина вече не реагира с гърч или с потръпбане. Цивилис следеше
внимателно и вдигна жезъла си. Бичуването спря. Един от задъханите и запотени палачи
отиде и повдигна главата на Жертвата. Когато разбра, че затворникът е безчувствен,
отпусна я и тя увисна на гърдите Му.
Цивилис подкани палачите с жест. Единият напълни едно ведро от фонтана и го
изсипа върху тила на Назарянина. Главата на Иисус леко се раздвижи, а кръвта Му,
победена от водата, потече по настилката в широка пътечка.
Колоната и широка ивица по фонтанния парапет, както и лицата, рамената и туниките
на двамата палачи бяха оцветени в червено. Кръвоизливът по гърба и около бъбреците
на Жертвата започна сериозно да ¡ме безпокои.
Бичуването спря на числото 40 и съвсем случайно съвпадна с определението на
юдейския закон за броя на ударите при наказанието „бой с камшици" 65, Явното
намерение на присъстващия Губернатор, равнодушен и мълчалив по време на
изтезанието, беше побоят да продължи.
Палачите се възползваха от паузата. Поосвежиха лицата си с вода, наплискаха ръцете
и раменете си, за да измият пръските кръв. Въпреки че брояха на латински, биячите не
бяха нито римляни нито гали. По разменените помежду им думи и като се вгледах в
редките им, но грижливо поддържани бради, установих, че най-вероятно са сирийски
наемници или самари ти. Общо взето, в легиона, на такива възлагаха мръсната' работа,
особено когато осъдения биваше юдей. Ненавистта им към юдеите ги превръщаше в
образцови палачи.
Учителят взе да идва на себе си. Един от палачите Го повдигна за подмишниците, но
тежестта беше над възможностите му и поиска помощ. Когато двамата палачи Го
изправиха, трети пехотинец с голям готварски черпак в ръка застана срещу Него. Докато
двамата изверги безцеремон- но опъваха косите Му надолу, насочвайки лицето нагоре,
онзи с черпака изля някаква мътна течност в устата на Учителя. Цибилис обясни, че е
солена бода.
Римляните имаха богат опит с ужасяващите последици от подобно кръвопролитие и
знаеха за неизбежното обезводняване на организма. По време на паузата на съда в Си-
недриона Той по същия начин бе насилен да изпие доста вода. Неговите изобилни
изпотявания, особено в Гетсиман- ската градина и сега, задълбочени вследствие от
изобилно- то кръвотечение при бичуването, доведоха до спадане на резерва от телесна
влага, т.е. до крайно междуклетъчно и външноклетъчно дехидратиране на организма Му.
Соленият разтвор беШе важна помощ, а Пилат наистина не искаше Иисус да умре по
време на бичуването, което явно не беше приключило.
Според примиординес-центурионът намеренията на Пон- тий Пилат бяха да доведе
Жертвата си на границата между живота и смъртта, да удовлетвори агресивния дух на
съдиите-садукеи и все пак да Го остави жив.
След поглъщането на солената вода Цибилис даде знак на палачите-сирийци да
продължат.
—- Първи.
Този първи, както и последващите удари бяха насочвани по бедрата, корема,
подрамените мускули и гърдите на Иисус. При втората серия гърбът и кръстът Му бяха
пощадени. Камшиците се впиваха в краката Му и накараха мускулите 6 задната част на
бедрата максимално да се свият и в това състояние да бъдат още no-уязвими. Скоро
кожата Му се разтвори и кръвотечението от бедрата стана по-силно от кръвоизливите по
гърба Му.
 — Десети.
Учителят от Назарет направи титанично усилие да понесе болката. Беше се вкопчил в
бронзовия пръстен на колонката, издигайки лице, докъдето Му бе възможно. Шийни- те
Му мускули се напрегнаха като тетивата на лък и никак не си схождаха с ямките над
ключиците, препълнени от сту- ' дената пот, която разливайки се, обезцветяваше
огненочервената кръв.
—- Осемнадесет, — пропя палачът, насочил бича към гърдите на Жертвата. Едно от
оловните топчета в края на ремъка на бича потъна дълбоко, наранявайки зърното на
лявата му гръд. Умопомрачаващата болка предизвика инстин- ктивно движение и Иисус
се изправи. Здраво стиснатите
зъби се разтвориха, изпускайки вопъл, раздрал сърцето ми. Първото стенание на Рави...
Тласъкът бе толкова мощен и рязък, че въжетата, държащи Го привързан за
бронзовия пръстен, се скъсаха и Иисус падна възнак. Стреснати, палачите и другите
войници, отстъпиха изплашени назад.
Струполил Се тежко по гръб, тялото на Назарянина се плъзна по каменната настилка,
оставяйки кървава диря. Палачите се наведоха над Него, повдигайки Го. Дишането Му
беше тежко и ускорено.
Възползвах се от суматохата и поставих инфрачервените контактни лещи. Незабавно
започнах да изследвам пораженията, нанесени при бичуването. Натиснах бутона за
ултразвук и се заех да обследвам преди всичко външните Му тъкани.
Пехотинците вече бяха Го довлекли отново до колонката и привързали за същия
пръстен. Инквизиторите възобновиха бичуването, много сърдити заради прекъсването.
Ударите следваха от жестоки по-жестоки. Тялото на Учителя се отпускаше
малко-помалко и след малко пак се свлече на колене. Окървавените пръсти се гърчеха от
болка. Иисус взе да отвръща със сподавен стон на всеки удар.
По-късно, след трансформирането на ултразвуковите вълни в образи резултатът от
бичуването се представи пред нас в целия си драматизъм. Палачите-сирийци бяха
изключителни специалисти и отлично познаваха забранените и разрешените за бой зони
на тялото. Нито ребро не беше счупено. Точните удари оголваха цели снопове мускулна
тъкан, както и цели ленти сухожилия. Когато се Нарани тази защитна ципа на ребрата и
изобщо на костите, болката преминава над труден за представата и оценката праг66.
. Разбира се, широки площи на гръбните мускули бяха разкъсани и осеяни с отоци,
предизвикани от подкожни кръвоизливи, които като не са се спукали, са напрегнали
изключително остатъците от кожа, умножавайки неимоверно чувството за болка.
При анализиране записа на ултразвуковата скопия на повърхностните тъкани,
изследователите останаха смаяни от избора на болезнените зони от страна на
сирийските инквизитори, но все пак, по-малко подхвърлящи Жертвата на
опасността от спиране на сърдечната дейност, която би
 убила Назарянина. Избираха се предните части на бедрата, гръдните мускули и
вътрешните зони на мускулите, като се избягваха сърцето, черния дроб, панкреаса, далака
и главните артерии.
Анализът на вътрешните органи показа значителна загуба на кръв. Общият обем на
кръвта на Иисус бе определена на 6 до 6,5 литра. След първия жесток побой в Синедриона
и последвалото кастигацио Той бе загубил около 1,6 литра кръв, значително
количество/макар и недостатъчно, за да предизвика физическо или психическо
разстройство у нормален индивид. Доказателство за това е силата и яснотата на ума на
Иисус от Назарет при отговора на въпросите, които Му се зададоха след бичуването. При
все това, тази недостатъчност на циркулацията успя да предизвика растящото
сърцебиене и треперене от време на време, слабост и на всичко отгоре— задушаваща
жажда.
Що се отнася до сърдечния Му ритъм, отклоненията следваха едно след друго.
Последният от ударите беше улучил тестикулите Му и пулсът достигна 170 уд/мин., като
мигом падна на 90 и предизвика второто загубване на съзнание. ■
Кръвното налягане^ вследствие на интензивно отделяне на адреналин, се покачи, като
на моменти достигаше горна граница 210. Прогресивното намаляване на адреналина
беше придружено със спадане на кръвното налягане и в края на изтезанието предизвика
пълна немощ.
Анализът на кръвообращението позволи да се потвърди очевидния факт:
последователното увеличаване на натрия, хлора и на осмотичното налягане, бяха
безпогрешни сигнали за значителното обезводняване на организма на Сина Чело-
Вечески.
— Четиридесети.
Всъщност този ударбеше осемдесети. Някои от пехотинците, отегчени или потресени
от дивата сеч, напуснаха площада.
Виждайки нарастващата умора на палачите, Цивилис отправи многозначителен поглед
към Ауцилий, гиганта центу- рион, който в сряда с един удар довърши дезертьора-леги-
онер. Ауцилий разбра нямата заповед на примиординес-цен- туриона, проправи си път с
лакти между останалите войници, вдигна ръка и улови подхвърления камшик.
Присъствието на тази човешка кула с троен камшик в ръка беше достатъчно
основание инквизиторите да се оттеглят и почти без дъх да се струполят върху близката
скамейка. Войниците познаваха силата и жестокостта на офицера. Запазиха гробна
тишина, следейки движенията на мечката.
Луцилий поглади ремъците с пръсти, почиствайки ги от кръвта. После застана на
метър от десния хълбок на Жертвата, вдигна ръка и нанесе мощен свиреп удар ниско в
бед- ; pama на Иисус. Ремъкът с оловните топчета засегна опаш- ната кост. Острата болка
накара Галилееца да се опита да се изправи, но мускулите Му отказаха да действат и Той ?
подгъна колене. Множеството легионери поде бойния вик, ; чийто превод означава
„преминавай към следващия":
—- Седо алтерам! ^
Сега ударът, насочен към подколянната ямка, предизви- , ка стон у Учителя, а тълпата
ревеше неистово:
—-Преминавай към следващия!
Третият, четвъртият и петият удари попаднаха върху ¿ зоната на бъбреците... i
—- Седо алтерам!.. Седо алтерам!.. Седо алтерам!.. "л Луцилий биеше с такава
нечовешка сила, че кокълчетата, в края на бича потъваха дълбоко в плътта и
предизвикваха J изобилни вътрешни кръвоизливи с огромни подутини.
— Преминавай към следващия!.. — не стихваха възгласи-- ; me. J
Шестият и седмият удар улучиха ушните раковини на' ; Иисус. От двете Му страни по
шията потекоха изобилни J ручеи кръв. Учителят склони глава, подпирайки я, на бронзо- |
вия пръстен на колонката. Офицерът-палач се насочи към 3 десния Му хълбок, като изля
беса си върху пъпа на Галилееца. j
— Седо алтерам! 1 Дивашкият
удар по корема засегна вече жестоко нара-1
нената диафрагма на жертвата, прекъсвайки и без това | затрудненото Му дишане. За
няколко секунди, които ми се | сториха безкрайни, тялото на Галилееца остана неподвиж-
,| но. Накрая междуребрените мускули реагираха, облекчавайки белодробната Му
напрегнатост. |
>— Преминавай към следващия! —- ревна тълпата. |
Деветият удар раздра десния хълбок на Иисус. Мисля; че j бе прицелен в наранените
трионообразни мускули, за да пре-1
сече отново дишането на Жертвата и бе съпроводен с тъп звук, заприличал ми на удар
между две кости.
Ударът на инквизитора-центурион беше толкова силен, че тялото на Назарянина
загуби равновесие и се струполи върху лявата си страна.
Много е възможно, в онези мигове друга болка, временно притъпена от
нетърпимото страдание на бичуването, да е измъчвала организма на Галилееца. Имам
предвид пикочния мехур. Препълването му трябва де е било толкова, че
пръстеновидният еластичен мускул на пикочния канал неволно и несъзнателно се е
разтворил и това предизвика изобилно уриниране, което възбуди смях у римляните. Но
палачът го прие като лично оскърбление. Вдигна камшика и го насочи към тестикулите
на Учителя. Един от накрайниците на камшика докосна тести кулната торбичка.
Иисус реагира на осакатяващия удар, като се сви, пулсът Му се ускори и един
раздиращ вопъл се смеси с поредното скандиране на тълпата: „Седо алтерам!" Пулсът
Му спадна на 90, но беше вече загубил съзнание.
. Цивилис вдигна жезъла си в знак за спиране. Нареди на войниците да проверят
състоянието на Жертвата. Приближи се до Пилат и поиска указания. Да продължават ли?
Преди Понтий да отговори, жестокият Дуцилий се опита да внуши на Губернатора, че
състоянието на Затворника е такова, че по-добре би било да го доубият още тук.
Пилат разглеждаше разпокъсаното и окървавено Тяло на Учителя, съмнявайки се в
казаното. Дуцилий постави ръка върху меча, сигурен в здравия смисъл на
предложението си. През това време изляха кофа вода върху главата на Затвор- ника.
Иисус взе да идва в съзнание.
Съвземането на Назарянина подтикна Пилат да продъл- I жи по своя план. Преди да
напусне двора, разпореди да при- | ведат в ред Галилееца и да му го доведат при
терасата.

| ЕДИНАДЕСЕТ ЧАСА
.
I Легионерите отвързаха въжето и с много мъки закрепиха гърба на Жертвата към
колоната. Един пехотинец клекна зад нея, стараейки се да поддържа разнебитеното тяло
на I на Иисус. Разкрачен върху плочника, Той дишаше трудно, I Тръпки разтърсваха ту
една ту друга част на изстрадалото

i ' 157
Му тяло. Трьпките зачестиха все по-силни и по-продължителни. Почнах да се страхувам,
че треска беше овладяла Учителя. И не бях сгрешил.
 Трети войник, под зоркото око на Цивилис, отново доближи до устните му канче със
солена вода. Насили Го да изпие известно количество от нея.
Някои от раните започнаха да се съсирват, а струйките от кръвта да заСъхват, но
прорезите и нараняванията по хълбоците и бедрата продължаваха да кървят обилно, като
при всяко движение, дори и при вдишването на пресе- кулки, кръвта капеше върху
плочника.
Примиординес-центурионът поклати глава в знак на неодобрение. Не беше
необходимо да си медик, за да си дадеш сметка, че кастигациото беше толкова
несъразмерно с нормалните граници на човешката издръжливост й създаваше опасност
за живота на Жертвата. Преди да е станало късно, изключих ултразвуковата система.
— Достатъчно. Изправете го на крака и го облечете!
Гласът на Цивилис прозвуча зареден с нетърпение. Докато пехотинците теглеха Иисус,
изключих жезъла и свалих контактните лещи.
Налагаше се двама войници да подпират смазаното тяло на Иисус във вертикално
положение. Колената Му се подгъваха и легионерите трябваше да Го придържат под
мишниците. Други римляни се притекоха на помощ, за да.не падне отново върху
плочника.
Когато го повдигнаха, някои рани отново почнаха да кървят. От корема, слабините и
бедрата кървави вадички потекоха чак до плочите.
Някой взе дрехите. Облякоха Му туниката, поставиха наметалото на лявото Му рамо и
го омотаха около тялото. Така плащът плътно пристегна гърдите и гърба Му, като образува
заедно с туниката своеобразна превръзка-бан- даж. Пехотинците от опит знаеха, че това е
най-доброто за запушване на рани и спиране поне отчасти на кървенето. Потресе ме
мисълта, какво щеше да се случи с Галилееца, когато отново му съблекат дрехите.
Съсиреците, проникнали 6 платното, засъхваха в тъканта и при грубо сваляне означаваше
ужасяващо късане на жива плът и разтваряне на раните.
Иисусовата кръв попи веднага 8 бялата Му туника и бав-
 но npokana от ръкавите и ръбовете. Тъканта се напои и обагри в безброй хаотични
червеникави петна.
Войниците накараха Назарянина да направи няколко крач- ; ки. Той се опита,
влачейки босите Си крака по паважа, но силите Го напуснаха. Започна да се свлича.
Намесата на Ци- ; вилисовите войници Го предпази от падане на земята. С поглед
легионерите потърсиха указания от Цивилис. Обезкуражен, че нещата се бавят,
генералът посочи дървената пейка под портика.
Отведоха Иисус до скамейката под сянката на арката в източната страна на
площада. Пристъпите на треската продължаваха да разтърстват Тялото Му. Когато Го
водеха, забелязах видимо накуцване с левия крак- Явно Луцили- евото попадение в
подколянната ямка бе повредило колян- ната става. Сядането Му върху скамейката
предизвика болезнена гримаса, плод на болките от нараняванията в бъбречната зона и
опашния прешлен на гръбначния стълб.
Цивилис свали шлема си, помисли миг-два и пое към вътрешния коридор, водещ
към преториума.
Няколко минути легионерите се държаха спокойно, дори бих казал коректно. Двама
останаха да Го наглеждат, а другите тръгнаха към групата пехотинци, крито шумно пре- !
дъвкваха последните гарнизонни сплетни. Виждайки, че Иисус I бе вече поуспокоен, не
можех да се въздържа от изкушени- I ето да погледам войнишкото ежедневие. Приближих
се към I групичката седнали Легионери.
1 Надникнах над главите на насядалите. Видях ги да игра- I ят. Бяха начертали окръжност
I
върху плочнйка, а в нея — .недодялани фигури и букви; Можах да различа буквата „В", Р
което вероятно идваше от василевс (цар), т.е. сега на ход I е царят. Всички букви бяха
отделени една от друга с криво- I личеща линия. Участниците хвърляха 4 големи зара с
различ- г но оцветени страни и обозначени допълнително с букви и I числа. Хвърлени
върху кръга> се получаваха различни случайни fe комбинации.
I Легионерите бяха погълнати в играта. Често се чуваха 1. провиквания, като „Александър",
„Дарий", и „Ефеб". Накрая 1 заровете на един от играчите се търкулнаха върху буквата | ,,В".
Легионерът извика победоносно: „цар"! Този вик, тук К'.имаше силата на „мат".
Р, Вдъхновен от късмета си, печелившият предложи на останалите играчи да продължат
играта, но сега с истински цар и посочи Галилееца. Групата се въодушеви от възможността
да се поразвлече със самопровъзгласилия се цар юдейс- ки и се насочи към пейката,
където Иисус си почиваше.
Цивилис отсъстваше. Нямаше друг центурион. Стражата се поколеба, но реши да се
присъедини към грубите шеги на останалите. Десетте скучаещи легионера набързо се
отместиха встрани, като дадоха път на двама легионера. Едва сдържайки смеха си, с
тържествена походка, те се приближиха до Назарянина. Навел глава, Иисус с характерното
си мълчание приемаше приближаването на новото жестоко унижение и изтезание.
Единият, помпозно Марширувайки, носеше в ръце нещо, което първоначално ми се
стори, като кошница от плетени ракитови клонки, обърната обратно. Но стигнали до
Галилееца всичко ми стана ясно. Не беше кошница, а корона от тръни, направена от зелен
тръстиков обръч, превързан със зелени филизи от тръстика. Към него бяха вплетени-бли-
зо половин дузина гъвкави пръчки, от които във всички посоки стърчаха внушаващи
ужас, остри и прави шипове с формата на папагалски клюн. Дължината на бодлите беше
от 2 до 6 Сантиметра, което първоначално ми се стори като кошница от върбови клонки,
обърната наопъки. Но когагпо стигнаха до Галилееца, всичко ми стана ясно. Не беше
кошница, а корона от тръни, направена от зелен тръстиков обръч прлевързан със зелени
филизи от тръстика. Към него бяха вплетени половин дузина гъвкави клони, от които във
всички посоки стърчаха, внушаващи ужас остри клюнооб- разни шипове, дълги 2 до 6 см
67
.
Тяхната изобретателност беше наградена с шумни възгласи и смях. Поднасящият
трънения венец направи престорен поклон. После вдигна настръхналото украшение,
задържа го миг-два на 30-40 см над главата на Учителя и изведнъж рязъко го нахлузи.
Грубият рев на инквизиторите удави сподавения стон на Иисус-от бодлите. Инстинктивно
вдигнал глава, неволно удари тила Си в стената. При това движение шиповете се забиха
още по-дълбоко. Обръчът на трънения венец стигна средата на носа, като Му пречеше да
вижда. Острата болка от бодлите, пробили кожата под косата, челото, ушите, слепоочията
и част от бузите, разтресе Сина Человечески. Затворил очи, подчинен на реф-;
лекса за самосъхранение, миг два остана с отворена уста, опитвайки се да поеме повече
въздух.
Видях шест изобилни ручейчета от кръв по челото и слепоочието. Помислих, че е
засегната лицевата вена. Приближих се, но не видях шип, забит близо до нея. Другите
бодли бяха се забили в челото и дълбоко в дясната буза: Един от закривените бодли беше
навлязъл в лявата Му вежда, засягайки и клепача. Кръв заля окото, бузата и брадата Му.
Войниците не бяха напълно доволни от варварското хрумване и тръгнаха да търсят
подарената Му от Антипа мантия. Наметнаха Му я. Един от легионерите постави
тръстикова пръчка в ръката Му. После застана на колене пред Назарянина, възкликвайки
сред общото веселие:
— Спаси ни, царю юдейски!
Престорените поклони, придружени с проклятия, заплю- вания и ритници в областта
на големия пищял следваха едни сЛед други. Орда диваци се развличаше от
оскърбленията и униженията. Един пехотинец поиска да му направят път до Затворника,
разкрачи бедра гърбом към Жертвата, повдигна туниката си и гръмко изпусна газовете си
в лицето Му. Последва нов взрив от просташки смях.
Появата на Луцилий, привлечен от шума, изведнъж прекъсна врявата.
Центурионът-инквизитор мълчаливо огледа всичко, усмихна се съучастнически и застана
срещу Измъчвания. Двуметровата мечка вдигна туниката и започна да уринира върху
гърдите, лицето и корема на Иисус.
Новото оскърбление предизвика още по-буен всеобщ смях, който не секна и след
като Луцилий беше изчерпил възможностите си да унижава Галилееца.
Почувствах сърцето си така наранено, сякаш оскърбленията бяха се стоварили върху
мен. Отвратен и обезверен се облегнах на стената с единственото желание — да се появи
Цивилис. И ето, желанието ми се изпълни.
Генерал-центурионът се появи в момента, когато бездушните същества бяха
измъкнали тръстиковия жезъл от ръката на Назарянина и го стоварваха с все сила върху
тръ- нения Му венец.
. Кикотенето на легионерите незабавно секна. Примиор- динес-центурионът разпита
стражата за новата разправа. Войниците свиваха рамене и мълчаливо прехвърляха
отговорността върху .другарите си, изпокрили се зад храсти-

>11 Операция „Троянски кон - 2" 161

те около плаца.
Недоволен от липсата на дисциплина сред войниците, Цивилис разпореди да
изправят Осъдения и да го последват.
Побъзстанобил се, макар и. все още разтърсван от силни и чести тръпки, Иисус бе
поведен към резиденцията от трима легионери. Подчертано влачеше левия си крак.

ЕДИНАДЕСЕТ ЧАСА И. ПЕТНАДЕСЕТ МИНУТИ

Слънцето се издигаше все по-високо, наближавайки зенита си. Всред множеството,
чакащо срещу стълбите на терасата, се понесе шепот при неочакваната и смайваща
гледка от окаяното състояние на Затворника.
 Ескортът спря посред терасата, вдясно от стола на прокуратора. Видял трънения
венец върху главата на Учителя, Понтий Пилат нервно се завъртя. Посочи с пръст към
Него и възмутено погледна Цибилис сякаш питаше, какво означава това. Не разбрах
отговора на геНерал-центу- риона. Цялото ми внимание бе забладяно^от Галилееца.
Прегърбен и със сключени пръсти на ръцете, Иисус се опитваше да овладее
поредното втрисане. Усети топлото и благода,тно обедно слънце. Много бавно, сякаш се
стремеше да погълне изцяло сладката милувка на лъчите, Иисус повдигна лице срещу
слънчевия диск. Множеството ясно видя дълбоките синини и оттоци на очните кухини и
кървавия воал, прикриващ лицето Му, но при това движение обаче шиповете на венеца
болезнено се забиха в тила Му. Болката, по-силна от стремежа към слънчевата ласка, Го
накара отново да наведе лицето Си.
Иоан.Зеведеев стоеше смразен от смайване и онемял пред трагичната промяна,
настъпила в Учителя. Най-после изпусна ръката на благородния Йосиф и се свлече на
колене пред Него, плачейки в краката Му.
Готови да отстранят момъка, легионерите попитаха с I поглед Цивилис, но
примиординес-центурионът протегна ръ-1 ка 8 красноречив жест: „Оставете го". Минута
— две Пилат и множеството стояха стреснати и слисани от безнадеждния плач на
бъдещия евангелист.
Учителят на два пъти се опита да се наведе над Йоан и I да доближи треперещите
Си кървящи ръце до главата на |
 най-обичания Си ученик. Пленник на трънения венец и вко- рабената от засъхналата
кръв препаска, Той не успя.
Поривът на смелост и вярност към Учителя заедно с обезобразеното лице и тяло на
Назарянина несъмнено покър- тиха Прокуратора. Изправи се и направи няколко крачки
към ръба на стълбището. Посочи към Иисус, но без да изпуска от поглед Кайафа и като се
стараеше да възбуди състраданието и жалостта на обвинителите, се провикна:
— Ето го човекът... Отново заявявам, че не го намирам виновен в никакво
престъпление... След като бе бичуван, искам да му даря свободата.
Още веднъж Пилат сгреши. Тълпата не се осмели да възрази, но Първосвещеникът и
неговите съдии-садукеи отговориха с познатото: „Разпни го!"
Малко-помалко множеството се присъединяваше към съдиите от Малкия синедрион,
викайки безмилостно:
— Разпни го!.. Разпни го!..
Разочарован, Понтий се върна при стола си и зачака тълпата да се укроти. Вятърът
ставаше все по-топъл и до- теглив. Почваха да се вдигат големи вихрушки прах, движещи
се според предвижданията на Елисей от изток и то, с все по-голяма скорост. Цивилис
мигом схвана значимостта на атмосферната промяна, забелязал, че часовите на кулите се
изпокриха. Погледна ме опитващ се да ми подскаже с угрижения израз на лицето си, че
го свързва с предсказанието ми от сутринта. С кимане се съгласих с него,
Понтий Пилат прекъсна мълчаливия ни диалог и се изправи притискащ с ръка
перуката си, да не я отнесе вятъра. Щом тълпата притихна, Пилат започна с глас, в който
липсваше предишната самоувереност.
—- Отлично съзнавам, че сте решени този човек да умре. Но какво е направил, за да
заслужи присъдата?.. Кой иска да обяви неговото престъпление?
Почервенелият от гняв Кайафа все пак се реши да прекрачи нечистото стълбище и се
изплю върху Иисус, за да спази съдийската традиция. После застана срещу Губернато- . ра
и извика:
-—Ние имаме свещен закон, споредкойто този мъж трябва да умре. Той се самдобяви
за Син на Бога,., нека бъде благословено името Му, — след което завъртя глава към
мълчаливия и беззащитен Иисус и отново Го заплю.
Пилат погледна към Учителя с внезапен, нескрит и суеверен страх. Кръвта
продължаваше да капе от челото Му и багреше наметалото на апостола Йоан Зеведеев,
който, коленичил, бе прегърнал нозете Му. Евангелистът не отда- : ваше никакво значение
на ставащото около него.
Легионерите поведоха Равина от Назарет отново към ^ хола йа Пилатовата
резиденция. Клекнах до Йоан поне мал- ' ко да го ободря и убедя да стане и престане да
плаче. Пре- ; гърнах го през рамо, притиснах лицето му до гърдите ми и ; кротко го
поведох към вътрешността на преториума. ^
Вътре късокракият Пилат правеше типичните си импул- ! сивни разходки,
напред-назад, с ръце на гърба. Цивилис, Иисус 1 и ескортиращите Го легионери изчакваха
близо до врата- ] та. Щом ме забеляза, Прокураторът прекъсна нервната | обиколка,
приближи се и ме заразпитва е шепнещ глас и за- 1 говорнически тон като човек, боящ се
да не бъде послуш- 1 ван:
—- Язоне, наистина ли вярваш, че Галилецът би могъл да е' | бог, слязъл на Земята
също като Олимпийските богове? |
Светлите му очи тревожно искряха и погледът му шаре- | ше по лицето ми. Въпросът
беше искрен, страхът, който 1 го беше овладял -—суеверен, а според мен —- все
по-задъл- | бочаващ се. Колко бълнуващо и лесно беше за мен да му пов- | лияя и колко
ужасно стриктни като окови бяха железните | правила на мисията ми... Понтий така и не
дочака отгово- | р.Не можех и да му го дам. Нагласил перуката си, той се | приближи до
Учителя от Галилея. Гласът му трепереше, ко- | гато Го попита: |
 — Откъде идваш? Кой си Ти, всъщност?.. Защо казват, ,1 че си Син Божий?.. '1
Назарянинът бавно повдигна лицето Си, като спря бла- 5 гия Си поглед върху този по
човешки слаб съдник, пленник на | собствените си съмнения и до голяма степен —
интереси. Треперещите Му устни не произнесоха нито дума. Пилат, | ставащ все
по-неучтив и дори груб, настоя: 1
— Отказваш да ми отговориш? Не разбираш ли, че все още имам достатъчно власт да
те помилвам или разпна? |
Чувайки предупрежденията, Галилеецът отговори с без- | погрешната Си нотка на
обреченост: ; |
— Не би имал власт над мен, без Позволение отгоре... ]
Поради крайната физическа слабост на Учителя словата
Му едва достигаха до слуха на Прокуратора. Той се наведе до полепналите сьсиреци крьв
по брадата Му и настоя да повтори:
— Какво каза?
— Не можеш да упражниш никаква власт върху Сина Че- ловечески, :— с видимо
усилие допълни Иисус, — освен ако Небесният Отец ти позволи...
Понтий Пилат рязко се дръпна назад. Очите му щяха да изскочат от орбитите си.
Назарянинът продължи:
— Ти не си виновен, защото не познаваш още Евангелието—- благата вест. Онзи,
който ме предаде и доведе при теб, избърши най-големия грях.
Римлянинът знаеше прекрасно за кого говори Затворникът и неочакваната изповед,
освобожаваща го отчасти от отговорност, изглежда го облекчи изключително много.
Губернаторът с благодарност се усмихна и излезе отново на терасата. Ескортът се накани
да го последва, но Назарянинът се обърна към Йоан, постави ръка върху главата му и
отправи последната Си молба:
>— Иоане, тук нищо повече не можеш да направиш за мен. Иди при майка Ми и я
доведи да ме види, преди да умра...
Цивилис чу печалните слова и чувствайки интуитивно фа- талната развръзка, насърчи
Йоан Зеведеев да изпълни последната боля на Галилееца. Спотаих мъката си. Потвърдих
благородното намерение на генерал-центуриона и пуснах момъка да върви. Йоан се .скри
в множеството. Цивилис се бе погрижил да му даде придружител до крепостната врата, за
да улесни излизането на най-младия апостол от ци- таделата Антония.
Ободрен и насърчен от последните думи на Затворника, завърналият се на терасата
Пилат започна да говори на многоюдната тълпа. Тонът на гласа му показваше определено
желание да освободи Иисус. Лицето на благородния Йосиф от Ариматея се просветли от
възвръщащата се надежда. Юда, който нито веднъж не се бе присъединил към хора на би
качите за разпятие, според мен се почувства облекчен от решителната позиция на
Прокуратора. Дано само да не е било поза.
— Убеден съм, че този човек, — обяви Пилат, — е грешил само по отношение на
религията Ви, поради което тряб- ва да бъде задържан и подложен на баш духовен съд,
според
Вашите собствени закони. Защо искате да го осъдя на смърт, когато конфликтът Му не е с
Рим, а с вашите традиции, обичаи и вярвания?
Неочакваният обрат в поведението на римския губернатор. ожесточи духовете и
намеренията на съдиите-саду- кеи, които веднага се скупчиха и заспориха разгорещено.
Доволен от общото раздразнение на духовниците, Пилат седна на магистраторския стол
и съучастнически намигна на Ци- вилис. Но преди да успее да се наслади на неочаквания
си триумф, Кайафа, пламтящ от гняв, отново се изкачи по стълбището и нахлу в
нечистото пространство на иновер- ската тераса. Заплашил с лявата си ръка Понтий, той
го обвини в най-страшното.
Ако помилваш този човек, ти не си вече приятел на Цезаря! — Гневът на
Първосвещеника бе толкова искрен и неудържим, че големият му корем затрепери в такт
с уско- ‘ реното му дишане. — Ще се погрижа чрез всички средства, с които разполагам,
;—наблегна на заплахата си Кайафа, —:: Императорът да бъде известен.
Знаейки за вълната от доноси, арести и екзекуции, заляла през последните месеци
Империята, нещо известно и на Прокуратора, със заплашителния си ултиматум Кайафа ра-
зоръжи Пилат. Това беше удар под пояса. Тиберий и по-точ- но Сеян ?а, шефът на п ре
торианската гвардия, залязващ, но силен и все още първи министър, имаха сведения за
размириците, предизвикани от неотстъпчивата и праволинейна по-1 зиция на Пилат,
заради които беищ наказан. Ако непреклон^| ният генерал на Преторианската гвардия, в
Рим, замест-1 ващ Цезаря (Тиберий живееше в разврат На остров Капри) * получи
тревожни новини за поведението на своя доверен * човек в неспокойната провинция
Юдея, политическата ка-^ риера на Пилат щеше да е сериозно застрашена м.
Съвсем преднамерено Първосвещеникът използва титла-1 та „Приятел на
Цазаря" и сполучи да уязви римлянина. Пон-1 тий Пилат беше приятел на
Тиберий и въпреки това наме кът на Кайафа носеше огромен заплашителен
заряд. Знаеше, че Пилат се перчи с титлата Аедиез ¡1!и51:гюг , както и с правото
да се нарича приятел на Цезаря. Сега привиле?и ята правеше обстановката много
деликатна според то?а вашната имперска иерархия. Синедрионът разполагаше
със5 средства и възможности тяхното оплакване срещу новата
 нередност на прокуратора да стигне'чрез корумпирания Сеян до Гиберий, на о. Капри.
Пилат знаеше това.
Подлият ход на Кайафа 8 края на процедурата окончателно обезсьрчи Понтий. Пилат
нямаше строго и точно чувство за справедливост и правосъдие, а моментната обстановка
не му даваше време за размишление,, а ситуацията го задължваше да вземе категорично и
незабавно решение заедно с всички последици. И той отстъпи. Объркан, той се изправи и
посочил към Жертвата, каза със сарказъм:
—• Ето ви го тук вашия цар...
Първосбещеникът и съдиите-садукеи разбрали, че'току що бяха нанесли
Съкрушителен удар върху намеренията на римлянина, отново подтикнаха тълпата да
скандира:
—- Разпни го!.. Разпни го!..
Губернаторът рухна върху прокураторския стол и вече без сиЛи в гласа си, възкликна:
— Да разпна вашия цар?..
Един от съдиите се качи на второто стъпало и сочейки фасадата на Преториума,
изкрещя:
— Нямаме друг цар освен Цезар!
Пилат осъзнаваше лицемерието на това твърдение, но не се реши да възрази. Повика
Цивилис, размениха няколко думи и обяви на юдеите намерението си да пусне на свобода
Варава.
Тълпата бурно аплодира решението на Губернатора.
Пилат беше далеч от популизма. Признанието на1мани- пулираното множество не го
радваше. Разпореди да му донесат леген с вода; Чул това, генерал-центурионът изрази
учудване, но нареди на стражата да изпълни желанието на губернатора. Освен
прокуратора и аз никой не знаеше намеренията, поради които бе поискал легена с вода.
На терасата се появи легионер с широк, но плитък керамичен съд, пълен с вода и
застана пред Понтий.
Свел глава, изгарящ от високата температура, Иисус присъстваше мълчаливо, но едва
ли отсъстваше от последната част на разговора межау сааукеите и императорския
Пълномощник.
Натопил тлъстичките си длани 6 легена, Понтий ги потърка, плакнейки ги във водата.
След това ги извади, изтръска ги и отпрати войника с легена. Всички, Цивилис, саду- кеите,
тълпата и свитата наблюдаваха учудени. После повдигнал ръце Иад главата извика всички
да чуят ясно:
—г Невинен съм за кръвта на този човек. Вие сте решили той да умре?.. Тъй да бъде!..
Аз не го намирам виновен...
Тълпата отново шумно го приветства, а гласът на един от съдиите на Синедриона се
извиси по-високо от другите:
•— Нека кръвта Му падне върху нас и нашите синове.
И тълпата почна да скандира трагичните думи — присъда. Всички бяха твърде далеч
дори и от нищожната представа за събитията, които предстояха да се случат четиридесет
години по-късно, за предсказаните от Спасителя тежки и ужасни часове, които щеше да
изживее Светият град, че кръвта на много от тях, както и на техните деца, щеше да бъде
пролята от легионите на Тцт. Веспасиан и Неговия син. Съдиите от Малкия Синедрион
напълно съзнаваха цената и тежестта на присъдата, приемайки кръвта на Иисус да падне
върху тях и поколенията им, с изключение на тримата съдии -т— фарисеи напуснали
процеса още преди края му поради несъгласие.
Пилат изтри ръцете си с опакото на наметалото си и обърна гръб на Кайафа и
тълпата. Поздрави Назарянина с вдигната високо и напред ръка. Приближил вратата на
резиденцията, обърна лицето си към Цивилис и заповяда:
-— Заеми се с него.
 Начело с генерал-центуриона легионерите напуснаха терасата. Жребият беше
хвърлен.
За мен, събитията, които последваха бяха смущаващи, , безредни и нелогични.
Загубих от поглед Йосиф от Арима- тея и всички сподвижници на Иисус. Едва след
напускането на цитаделата щях да видя благородния старец и да го убедя да продължи
отблизо да наблюдава пребиваването на Юда Искариот в Синедриона.
Ескортът, обкръжил Иисус, се насочи през тунела към площада пред Западната порта.
Когато конвоят спря пред • фонтана, Пилат вече чакаше там. Прокураторът бързаше ■ да
приключи с опротивелия му случай и настоя Цивилис по- ; скоро да отведе Затворника
на мястото на екзекуцията. Слбд публичнопю поражение в двубоя с Кайафа намерени- .
ето му да се завърне в Цазарея се превърна в натрапчива ; мисъл. Понтий съзнаваше/че
беше нарушил закона. И няма-j ше смелост да погледне към Иисус. :|
Генерал-центурионът определи някой си Лонгин, стот- j
ник-ветеран, родом от Тускуло, 8 подножието на Албанските планини^ да води ескорта
до Голгота. От своя страна аз треперех, докато не разбрах, че онази жестока мечка
Луцилий е отпаднал. Освен Лонгин за конвоя определиха още четирима: моят познат
опций-центуриона Арсениус и други трима легионери.
Лонгин възложи на един от хората си да измери разтега на ръцете на Осъдения, а на
друг — да потърси в караулно- то помещение нещо, чието име така и не разбрах.
Пилат тъкмо се канеше да се прибере в резиденцията си, когато Цивилис се появи
пред него и предложи нещо, което дотогава не бе предвидено: да се възползват от
случая и разпънат едновременно още двама осъдени зилоти терористи, от групата на
Варава.
Прокураторът се поколеба. Изглежда, че екзекуцията им вече е била насрочва за
след Пасхата. По лицето на Пилат се изписа гримаса на досада и неудоволствие, но
Цивилис настоя, като обясни, че според съществуващите обстоятелства груповото
разпъване на кръст намалява риска, който съпровожда конвоирането на осъдените по
улиците на Йерусалим. Особено когато се екзекутира зилот.
Голяма част от населението укриваше и помагаше на зилоти те. Възможно бе
осъждането и повеждането им към екзекуция да доведе до безредици. Но днес след
непреклонното настояване за разпъването на Иисус съмнително бе да има протести.
Естествено, терористите трябва да бъдат разпънати едновременно с „Царя юдейски".
Имперският наместник изслуша мълчаливо разсъжденията, потривайки ръце, след
което даде разрешение, но настоя да се бърза.
С кимване на глава Цивилис даде на Арсениус да разбере, че трябва да изведе и
зилотите. В същия миг Пилат забеля- за присъствието ми и докато останалите изчакваха
нови- | те осъдени, ме отведе настрани и каза:
— Язоне, какво би казала твоята вяра за това, което става? Нямах време да те питам
за предсказанието ти за ¥ днес... Говори ясно! Заповядвам ти!..
í Смесица от любопитство и страх гризяха вътрешно Гу- § бернатора. Нямах друг избор,
освен да импровизирам.
¿ ■;------ ■ Снощи, След полунощ, — излъгах аз, —- когато бях в
Елеонската гора, предчувствах нещо... Потърсих едно чис-
то за просветление място. Обърнах се към Голямата Мечка на север и начертах по
земята с жезъла квадрат. След това взех този литуус (имах предвид моя гадателски
жезъл) и извърших ритуала на разпределението на небесните области. Небето беше
чисто. Прекарах черта в небето в посока север-юг и я пренесох върху земята. Направих
същото напречно — изток-запад и вече-имах четири части на видимото небе.
Прехвърлени като проекция върху земята, те бяха моят свещен квадрант, върху който
ние — авгурите определяме значението на полета на птиците, сиреч — моят темплум.
Застанах с лице на север и настойчиво помолих боговете да ми пратят знак...
Пилат не дишаше, окуражавайки ме да продължавам.
— ...Небето, високооценяеми Прокураторе, беше ведро, безоблачно и прозрачно
като очите на богиня. Вятърът секна. Всичко предвещаваше отговор. Внезапно птиците на
Ада се появиха отляво. Техния бръснещ полет и посока- I та им бе определяща... |
— И какво? — възкликна Понтий. — Какво означава то- ва? - - • ■- ■ |
Възприемайки тон на фалшиво спокойствие, гледайки го I втренчено, отговорих: 'Ц
— Тогава, като връх на нещастието отляво се чу гръм | от ясно небе... I
Пилат не се досети, че фразата е на Еней, известен рим- | ски поет, починал 200
години по-рано и ококори изпълнени с 1 ужас очи. Блед като мъртвец, помоли да
изтълкувам преде- I казанието. 1
— Според нищожното ми мнение, — завърших аз;— Юпи- I тер е разгневен поради
неразбираеми за мен причини. Много I е вероятно, яростта му скоро да се прояви. Небето
ще I бъде свидетел за предсказаното... 1
— Още днес? I
Потвърдих с кимване, а погледът ми беше вече отправен 1
към Иисус от Назарет. Понтий се хвана на въдицата и също | се вгледа в Него. Вълнението
му нарастваше. След миг заб- 1 раби за мен и се върна при центурионите. 'I
Тъкмо да поискам разрешение от Цивилис да следвам сви- I спата и да присъствам
при изпълнението на присъдата, В11 двора се появи легионер, който трябваше да измери
дължи- | ната на разперените ръце на Галилееца. Послужи, си е копие,' Щ
докато друг държеше ръцете Му 6 нужното положение.
След зловещото вземане на мярка римлянинът довлече доста груба и тежка
нерендосана греда с жлеб под формата на улей. В средата й напречно бе пробит 10
сантиметров отвор. Римляните наричаха този вид греда патибулум.
Легионерът положи гредата на плочника за да си почине. Това ми позволи да
определя на око дължината и на повече от два м с диаметър 25 см. Едва ли бе по-лека от
30 кг. Направих се на любопитен и попитах войника за какво служи патибулума. Вместо
отговор иронично се засмя и първо посочи към Иисус, а после направи
многозначителния жест с палеца надолу, точно както Цезарите в Колизеума са решавали
да бъде доубит поваления победен гладиатор.
Погладих грапавата повърхност на гредата. Беше бор от вида Рти5 Ьаюрепз^, който не
гние от дъждовете, често срещан в Палестина и Ливан.
Размишлявах и не усетих довеждането на двамата зило- ти. Опций-центурионът и
конвоиращите ги заведоха завързани пред Прокуратора. Цивилис нареди да им разкъсат
туниките и да започнат задължителното предварително би- чубане, предхождащо
разпването. Четирима екзекутори с камшици бяха готови за инквизицията на зилотите.
Един от тях, почти момче, падна на колене пред Понтий, със сълзи молейки за милост.
Губернаторът му обърна гръб и се отдалечи. За втори път този ден заплющяха бичове.
Войник донесе тънка 60x20 см дъска, боядисана в бяло. Центурионът го прати за още
две. Лонгин написа нещо върху едната с изострен въглен и го показа на Губернатора.
(Конвоят задължително трябваше да носи табелки с имената на всеки от осъдените, както
и за какво са осъдени).
Отново ме обхвана вълнение. Присъствах на редактирането на известното и спорно
изписване на И в'този случай
четиримата евангелисти си противоречаха. Кой бе-- ше истинският текст? 4
Марко пише: „Цар Иудейски" (15,26). Мйтей допълня: „Този е Иисус, Царят Иудейски"
(27,37). Лука уточнява, че надписът е на латински, гръцки и еврейски: „Този е Царят
Иудейски" (23,38). Накрая Йоан Зебедеев, наречен Евангелист, възпроизвежда следния
текста „Иисус Назорей, Цар Иудейски" (19,19). Кой имаше право?
Дискретно надникнах през рамото на Пилат Ръката му трепереше. Държеше табелката
хоризонтално, подпряна на блестящата си броня, а 6 дясната си ръка държеше изострения
въглен, но погледът му се беше отклонил от табелката. Гледаше към Иисус от Назарет.
Прегърбен, Учителят най-после беше възстановил равномерното си дишане, но треската
продължаваше. Кръвта Му продължаваше да про- капва изпод туниката, образувайки
кръгла локвичка около босите. Му крака.
При всеки удар по-възрастният от двамата зилоти се виеше върху плочника, крещейки
от болка. Свлечената до кръста туника оголваше гърба му. Легионер държеше единия
край на въжето, стегнало китките на бичувания, търкалящ се по павирания плац.
Войникът трудно го удържаше.
С разкъсани дрехи по-младият от разбойниците се беше свил на кълбо и криеше глава
между бедрата. Но жестоките удари свалиха момчето на колене, подложило изцяло гърба
си на палачите. Воплите му бяха силни. Караулните и свободните войници се скупчиха да
гледат зрелището.
Най-после Пилат нервно почна да пише върху табелата с характерния си квадратен
почерк: „Иисус Назорей..."
Дотук думите бяха написани на арамейски, от дясно на ляво. Буквите бяха високи 3 см.
и запълваха изцяло горната част на табелата. ,
Понтий отново спря. Явно се двоумеше и не знаеше какво да добави. Съзнаваше, че
обвинението в самозванство: „Цар Иудейски" бе фалшиво и по пътя на логиката току що
се беше сблъскал със сериозна дилема.
Младият зилот вдигна потното наранено лице и потърси с очи Иисус. Независимо от
ударите и въжето пропълзя на колене към Назарянина. Успя да достигне нозете Му. Под
пороя от свирепите удари потопи лицето си в потеклата Иисусова кръв и сред жалните
стонове възкликна:
— Учителю, смили се над нас!.. Не ни оставяй да умрем!'
Иисус полуотвори възпалените, морави клепачи, с безкрайна нежност поглеждайки
към нещастника. Преди да оггь говори, войникът, държащ въжето на момчето, със свиреп
удар изтласка назад олюлелия се Учител. Един от инквизиторите вдигна бича, готов да Го
удари, но Цивилис, внимателно следящ всичко свързано с Иисус, се намеси и Го подхвана
под мишниците да не рухне.
^— Този е получил вече наказанието си —- обяви строго
 п римиорди нес-цен турионьт r
Палачите безмилостно продължиха да отварят с бичовете нови рани от кървяща плът
върху гърбовете, бедрата, хълбоците на зилотите. Докато по-младият пълзеше към
Назарянина, по-възрастният успя да се изправи и ритна яростно единия от палачите
ниско под корема. Войникът се прегъна като парцалена кукла и падна, виейки от болка.
С гръб към кървавата сцена Понтий продължи да пише върху табелката: „...Цар
Иудейски".
Да, Йоан беше единственият евангелист, абсолютно точен и верен с оригиналния
надпис >,INRI". Механично Проку- раторът повтори под него на гръцки формулата „Иисус
На- зорей, Цар Иудейски" и най-долу потрети на латински „Jesus Nazarenus Rex
Judaeorum". Върна табелката на Лон- гин и с гримаса на погнуса поизтръска длани от
чернилката.
Пехотинецът донесе още две табелки. Сега Понтий бе по-лаконичен. Попита за
имената им и изписа „Гистас, разбойник" и „Дис/иас, разбойник". Естествено пак на трите
езика, използвани тогава в Палестина: на първо място ив- рит, на второ — универсалния
гръцки език и на трето — официалния 6 империята латински, роден език на Пилат.
Прокураторът приближи фонтана, изплакна си ръцете и се накани да си върби.
Изпреварих го и помолих да разреши ‘да присъствам на екзекуциите. Аргументирах се
професионално:
— Ако наистина се случи нещо свръхестествено, искам да съм там...
\ Пилат сви рамене и съвсем машинално, като човек потънал в други мисли, прехвърли
молбата ми към Цивилис, а той ме представи на Лонгин. За пред центуриона щях да бъда
императорски гадател и астролог. Стана ясно, че Цивилис нямаше лично да ръководи
екзекуцията. Титлата ми на императорски авгур не впечатли ветерана-центурион, но
допълнението „приятел на Тиберий" се оказа решаващо. Познал ме, намеси се и опцият
Арсениус, който предвождаше снощната потеря.
f Понтий вдигна ръка за( поздрав към офицерите и се отдалечи. Цивилис го последва.
В същото време легионерите, виждайки техния колега ||-г палач жертва на
ритника на терориста, се нахвърлиха Увърху него. Яростта им беше необичайна.
Градушка от уда-
 pu u ритници свалиха на плочите зилота. Подкованите подметки на бойните им
сандали дълбоко се отпечатваха по тялото на нещастника. Не след дълго струйки кръв
бликнаха от ъгъла на устните му.
Донесени бяха патйбулумите гредите за напречници- те на кръстовете. Вертикалните
се издигаха на Голгота. Бичуването прекъсна за известно време. Паузата, обаче, беше
пролог към едно печално и пълно със страдание шествие. *
Безцеремонно войниците натовариха патибулумите на ' кръстовете върху раменете на
зилотите под надзора на ■ Лонгин и Арсениус. Други легионери принудиха затворници- ‘
те да протегнат ръце, докато прилепнат до грапавата повърхнина на гредите. Младият
зилот остана на колене. В полусъзнание неговият събрат беше привързан към напреч- :
ната греда в същата поза, в която остана опънат, с устата надолу. '.Н
Никой от двамата нямаше сили да се съпротивлява. Онзи, който помоли Учителя за
милост, продължи жално да хлипа, докато дълго въже обездвижваше ръцете му.
Войниците привързаха първия затворник за десния край на греда- та, после продължиха
да стягат, докато прихванаха и лява- ; та му китка. Накрая въжето беше вързацо около
левия му глезен. По същия начин привързаха и втория зилот.
Накрая войниците занесоха около четири метра въже ’ при Учителя. Иисус ги
видя и преди да започнат да Го блъс-г' кат и дърпат за косите/съвсем кротко сам
се наведе и под-?.| ложи наранените си рамене за кръста. Неговият ръст над- ’
вишаваше палачите и доброволното Му навеждане не ги ‘ задоволи.
Пехотинецът не можеше да наведе главата Му, ! хвана Го за брадата и взе да я
дърпа надолу. Другите двама^ разположиха патибулума на гърба Му. Четвърти
разпъна ръ-; цете Му, а нови двама хванаха патибулума за двата му края;*|
издигнаха го и с удар го наместиха върху лопатките на гърба’ ] Му. Ударът
засегна тила и ранения врат на Иисус. Разклоне-'J нията на трънения венец
пречеха както на Жертвата, та-5] ка и на войниците. Дебелата кръгла греда не
можеше да cei нагласи. На три пъти войниците ядосани удряха с гредата j по
шията на Иисус, докато накрая въпреки болките Той се | наведе още повече, за да
ги улесни. Бодлите от „короната"! разкъсваха кожата отзад на тила се забиваха
все повече,|j Силната болка накара Иисус да не сдържи вопъла си. КоситШ
Му блеснаха, обагрени от кръв.
Палачите опънаха ръцете Му под напречната греда и ги завързаха. Теглото на гредата
бе огромно за пребит човек с разранено тяло. Той силно се наклони, а краката Му се
огънаха. Иисус се опита да повдигне глава. Мускулите, сухожилията и вратните артерии се
издуха до спукване. Всеки опит да се вдигне бодеше до допир с грапавото дърво и до
допълнителна болка от забиването на шиповете все по-дълбоко. Лицето Му се изкриви
до неузнаваемост.
Разбрал, че всяко усилие да се изправи е безполезно, Учителят се отказа. Дишането
Му се ускори. Стори ми се, че всеки момент ще припадне. (Естествено, евангелистите не
можеха да знаят за драматичния момент на привързването Му към напречника и логично
беше да не отразят в Светото писание твърдостта на Иисус 6 критичния момент).
Намалелият запас от сили в организма, загубата на кръв^ а сега и товарът на напречника
смазваха Иисус. Кървящите Му мускули не бяха подготвени да поемат подобно
натоварване.
Последицата бе ново ускоряване на сърдечния пулс и по-- вишабане на артериалното
налягане. От връзването Му на гредата изминаха три-четири минути, а пулсът
продължаваше да бъде 170, а кръвното налягане 190. Освен всичко 'друго, това беше
шоково консуллиране на последните остатъци от енергийни запаси на организма Му.
Запитах се колко ли ще издържи с напречника на кръста върху гърба Си...
Но друго събитие предизвика поредното страдание на Учителя от Галилея.
Докато Арсениус заковаваше табелките, един войник прибра сандалите на Учителя и
ги показа на Лонгин. В жест [на човечност и съчувствие той разпореди на войника да Му
ги обуе. С най-добри намерения, легионерът клекна пред Учителя и Го подкани с ръце .да
повдигне левия крак и положи ходилото върху сандала. Назарянинът загуби равновесие и
п 1дна. Галилеецът бе повален от теглото на патибулума, към който бяха привързани
ръцете Му. Дерният край на гредата се стовари върху плочника и Го затисна. Виждайки
жестокото падане, си помислих най-лоиюто.
Войниците се втурнаха да Го вдигнат и видях, че бодливата корона Го беше
предпазила, въпреки че шиповете се бяха забили още по-аълбоко, предизвиквайки нови
рани и страдания.
_ ■ ' "ч
Въпреки жестокото падане върху каменната настилка | Иисусчне загуби съзнание.
Подпирайки с рамене, двама от ; палачите повдигнаха гредата, а предизвикалият падането
Му обу-еандалите. Щом обуването приключи, двамата пус- наха Иисусовия патибулум и
огънал шия надолу,Учителят от- 1 ново понесе товара Си. Нямаше възможност да
повдигне ; глава поради болките в тила, а това му пречеше да гледа | напред. - .
|
По време на краткия и страдалчески път към Голгота: | Той се опитваше да погледне
към висините. Но дори само | като повдигнеше вежди, тръните разкъсваха още повече|
раните на челото Му. Силните болки Го принуждаваха да не Гз ваига очи. I

ДВАНАДЕСЕТ ЧАСА |
Около пладне, т.е. в шестия час местно време, Лонгин | нареди да се тръгва. Ескортът
беше подсилен с още леги- | онери в пълно бойно снаряжение. Осем войника се постро-1
иха от двете страни на тримата осъдени, а четири — по | двама начело и в края на
шествието. Центурионът водеше^ групата, а Арсениус застана пред последните двама —
кон-*! вой от четиринадесет военни. На всеки осъден се полагаха! по четирима стражници
със задължението да го пазят и нак-Ц рая да го екзекутират. Един от пехотинците носеше
кожеМ на торба, доста стара и неприятна на вид. Войниците на^: опашката носеха стълба,
дълга около 5 метра. |
Четиримата легионери, обграждащи двамата зилоти, из-., вадиха бичове и
възобновиха изтезанията над нещастници^ те. Сред вопли и стенания, с окървавени
тела, зилотите понесоха своя кръст, полюлявайки се при всяка крачка. Според строгите
правила за сигурност при конвоиране затвор-! ниците бяха вързани през глезена с
общо въже, предотвратяващо всеки опит за бягство. ^ Тръгвайки,
един от осъдените, който беше в средата, дръпна въжето и принуди Назарянина, който
беше най-нак^ рая да го последва. Опасното накланяне на гредата, носен' от Учителя,
Неговите люлеещи се несигурни крачки и мъчи! телното влачене на левия крак можеше
да предизвика нов" падане, а аз се опасявах и от по-страшното — спиране н сърдечната
дейност. Легионерите, които заедно с мен
вършваха шествието, си размениха загрижени погледи, съпроводени с многозначителни
поклащания на глава. Те си даваха сметка, че Осъденият не беше в състояние да стигне до
Голгота. Но никой не каза нищо.
Осъдените преминаха първите 25 метра и взводът влезе в сводестия тунел на
Западната порта на крепостта на Макавеите. Любопитни часовои се бяха навели през
вратата на караулното помещение и с усмивка наблюдаваха шествието на осъдените.
Когато зилотът ^истас, който бав- но крачеше в средата на конвоя се изравни с
часовоите, възползвал се от прекъсването на камшичните удари поради полумрака и
теснотата в тунела, заплю в лицето близ- костоящия римлянин. И преди легионерите да
го укротят, ярост но удари с края на гредата, към която бе привързан, главата на
конвоиращия го легионер. Войникът падна, спъвайки се в Иисус. И двамата се търкулнаха
върху плочите на полутъмния тунел. Ударът събори Галилееца по гръб. Настана
неописуема бъркотия. Няколко свободни от наряд бойници заедно с конвоиращите
забиха върховете на копията си в корема, ребрата и дори устата на нещастника, търсещ
смъртта преди унижението на Голгота. Бавно снижавайки копията, бойниците го
поставиха на колене.
Незабавно Лонгин и Арсенйус се намесиха. Поваленият легионер, сериозно ударен от
гредата, веднага беше сменен от почиващ часовой. Иисус лежеше по гръб, безсилен да
стане. Бодлите на трънения венец пак бяха наранили тила Му и Учителят с вкаменено от
страдание лице повдигаше глава 6 опит да избегне още по-болезнения допир с гредата
под Себе си.
Войниците с камшици, заслепени от ярост, се нахвърлиха и върху Иисус. Биеха и Го
оскърбяваха, карайки го да се изправи, нещо колкото безполезно, толкова и абсурдно. В
тази поза никой не би могъл да стане и да повдигне тежката гре- ~а. В един отчаян опит
да се подчини Назарянинът подгъна ..рака и напрегна мускули, но се отказа и безсилно се
отпусна |6ърху гредата. Един от войниците и хвана брадата Му, дърпайки Го да стане сред
порой от хули, оскърбления и проклятия. В беса си дори отскубна кичур от брадата Му.
Сгърчените му пръсти останаха сковани, стиснали снопа косми. С остър стон плод на
нечовешка болка, главата на Галиле- *ца падна върху гредата.

|} Операция „Троянски кон - 2" 177

Ш.
 От изненада и страх войникът не посмя повече да изтезава Иисус.
Опиций-центурионът заповяда да Му помогнат да се изправи. Шествието продължи с
двамата зилоти, под- карвани с камишчни удари, следвани от един неузнаваем Иисус от
Назарет, изгарящ от треска и страшна немощ.
Когато стъпихме върху подвижния мост, слънцето беше почти в зенита си. То огря
фигурата на Учителя. Паданията бяха разтворили някои Негови рани и кръвта попиваше
отйово в туниката, отдавна загубила първоначалния си цвят. Ручейчета кръв се стичаха
чак до ахилесовите сухожилия и заливаха сандалите Му. Влачейки крака, Учителят се
приближаваше към външната стена на крепостта Антония. Дишането Му ставаше все
по-затруднено. Сантиметър по сантиметър главата и гръбнакът Му се наклоняваха все
по-надолу.-
От центъра на площада с портиците до изхода бяха изминали 45 метра и конвоят спря.
Теснината напортата затрудни преминаването на осъдените с греди на рамена.
Легионерите се сгъстиха, като спазваха минимална дос- татъчна дистанция помежду си
и охраняваните.
По сигнал на Лонгин опцият оглави колоната, издигнал с две ръце копието с
прикачените три табелки с имената и престъпленията на осъдените.
Едва напуснали крепостта, бяхме изненадани от нов, много по-силен порив на вятъра.
Идваше от Изток и носеше прах и пясък от пустинята. Заинтригуван от внезапната
промяна на времето натиснах дясното си ухо и влязох въб връзка с Ели сей. Попитах го
какво развитие имат атмосферните условия във високите слоеве над пустинята. Той първо
ми се скара за мълчанието, макар да разбираШе, че обстоятелствата при мен не винаги
позволяват поддържане на връзка. После премина към турбулентността, превърнала се в
хабуб — буря с шцбащ вятър със скорост от 25 до 30 мили/час. Челният фронт на хабуба
щял да достигне Светия град след 30 ■—40 минути.
Ясно. Ако шествието успее да пристигне до мястото на разпятието преди разразяване
на бурята в Йерусалим, пясъчните маси, носени от вихъра/ ще връхлетят на Голгота по
време на екзекуцията. Но смрачаването посред бял ден, описано от евангелистите,
нямаше да има нищо общо със засенчването на слънцето от пясъчната буря.
Близо go парапета, обграждащ от външната страна бастиона Антония, чакаха около
двеста души, между които само няколко садукеи —* част от съдиите, настоявали пред
Пилат за смърт на присъда. Видях в навалицата Йосиф Ари- матейеки, придружен от
непознат момък, който се оказа вестоносец от групата на Давид Зеведеев. Куриерът беше
разказал на благородния старец, че Мария, Майката на Иисус и други роднини са
тръгнали от Витания за Йерусалим.
Йосиф ми разказа, че Кайафа с част от съдиите отишъл в Храма да информира
останалите за случилото се сутринта и за потвърдената екзекуция на Назарянина.
Най-голямата болка на благородния старец идваше от друго. Знаеше, че присъдата на
Прокуратора е окончателна и само неземна сила би могла да Го спаси от смъртта. Силно
безпокойство предизвикваше у него и известието, че днес са обсъждали залавянето и
унищожаването на всички ученици на "Иисус/
Вестоносецът трябваше бързо да занесе предупреждението на Давид в
Гетсиманската градина и на всички приятели и последователи на Христос, които успее да
намери. Така ц стана.
Осмелих се да внуша на благородния Йосиф, че присъствието му близо до
Първосвещеника би могло да бъде по- полезно, отколкото в трагичното шествие. Без да
сдържа сълзите си, той кимна с глава в знак на съгласие.
Юдейските сановници бяха слисани, като прочетоха онова„INRI" на табелката на
Иисус. Те препречиха пътя на кон- : боя. Протестът им срещу надписа бе гневен и
придружен , от жестове и гримаси, трудни за разбиране от римляните. Донгин се опита
да внесе спокойствие всред екзалтираната тълпа от членове на Синедриона и някои
 клакьори: .
— Написано е собственоръчно, буква по буква от самия Прокуратор на Юдея, —
обясни той. -— Никой освен Пи- ;лат не може да нарежда поправки и промени.
Безполезно. Садукеи те искаха центурионът да премахне израза »Цар Иудейски".
Напрежението нарастна. Изотзад взеха да хвърлят камъни по войниците. Легионерите
вдигнала щитовете да предпазят Лонгин и Арсениус. Центурионът, |6ез да губи
присъствие на духа, отдели пехотинец да го прикрива и гръмогласно предупреди тълпата
да се разпръсне. Пос- lye сочейки с ръка табелката на Иисус, повтори, че ако искат да
изменят надписа, да отидат при Пилат 8 цитадела- та. Думите омиротбориха
обстановката и трима садукеи забързаха кьм Преториума да преговарят.
В първото „Голямо пътешествие" повече нямаше да видя Пилат. Но изпреварвайки
събитията, ще допълня, че при второто „Голямо пътешествие", възхищавайки се от
позицията на Пилат, Цивилис щеше да ми разкаже за срещата с жреците-съдии. Той бил
непоколебим и твърд. Напомнил, че самозванството „Цар Иудейски" е едно от
обвиненията им, и посочил в пергамента, написан на иврит, с който те мотивирали
присъдата. Разбирайки неотстъпчивостта и твърдостта на губернаторската позиция, те
предложили малка добавка в текста, която би променила смисъла: „Той се назова Цар
на Иудеите". Понтий повторил: „Каквото съм написал, съм написал". Представителите на
Синедриона нямали друг изход, освен да се оттеглят, пожелавайки му преди това да се
сбъднат безкрайните им проклятия и божиите наказания...
Щом инцидентът приключи, центурионът нареди кон-, воят да продължи. Извади
меча и без предисловие си проп-
Е
ави път в тълпата. Стотиците фанатици (предимно под- упени от Синедриона
безделници, жадуващи за кръв и зрелища) страхливо отстъпиха и направиха коридор;
за да премине шествието на екзекуторите и осъдените. Колкото и да се оглеждах
наоколо, не открих приятели на учениците на Иисус. А къде изчезна тълпата, която,
искаше помилването на Варава и разпването на Галилееца?
Незаинтересоваността за края на Онзи ненавиждан Цар Иудейски бе лесно
обяснима. Огромното мнозинство евреи, дошли сутринта пред Преториума, имаха
едничкото желание: да се спази традицията за помилването на затворник На повечето
им беше вее едно, кому ще се падне тази ми-
- лост. Ако съдиите бяха викали за освобождаването на Иисус, тълпата щеше да ги
подкрепи, като скандира името Му. Задоволили любопитството си, хилядите
поклонници и жители на Светия град се оттеглиха и забравиха за осъдения.
Сблъсъкът на конвоя с двестата нехранимайковци, дрипльовци и клакьори
накара Лонгин да промени маршрута на Via dolorosa, т.е. Пътя на Страданието.
Не беше обичайният път, традиционно следван от тези шествия. За назидание
дълго развеждаха осъдените на смърт по запле
 тените многобройни улици на града. Но центурионът избра най-късия път. Ще
разочаровам вярващите, че Виа Доло- роза е прекосявала Горния град. Не,
центурионът и ескортът се отклониха на Север по пътя за Цезарея, виещ се успоредно
на долчинката Тиропеон.
Първите изненадани от промяната на маршрута бяха иерусалцмците, които хвърляли
камъни по конвоя. Но не след дълго те се разбраха помежду си и тълпата начело със
съдиите последва ескорта.
!
До тук Иисус беше изминал 100 метра от центъра на площада Антония, когато
центурионът внезапно напусна пътя за Цезарея, зави наляво й заслиза към долчинката
Тиропеон. Вън от градската стена силният вятър вдигаше мно- го и затрудняваше
Мъчителния вървеж на Учителя и на неспирно бичуваните зилоти. При спускането по
късия склон покрит с магарешки тръни и бодлив репей, Назарянинът отново загуби
равнЬвесие и рухна на земята сред облак прах. Третото падане на Иисус накара ескорта
да спре. Двама легионери с камишчни удари се опитаха да Го накарат да се изправи. С
отворена уста, като пръхтеше от ускоряването на сърдечния ритъм, падналият на колене
Галилеец успя да вдигне десния еи крак. Левият, засегнат при бичуването, не Му се
подчини.
Синът Человечески стисна зъби. Вратните Му жили се напрегнаха, предизвиквайки
опасен гърч на гръдната кост и ключицата. Дори затворените Му очи изразяваха
непоколебимо желание да победи тежестта на патибулума, но изтощението, жаждата и
загубата на кръв си казаха думата. |Въпреки ударите на камшиците тялото на падналия
затворник беше толкова отслабнало, че се наклоняваше все ^повече и повече, докато
брадичката Му докосна дясното рколяно. В този критичен момент гласът на центуриона
въз- Гпря биячите. Лично Лонгин, подпомогнат от двама пехо- ртинци, повдигна кръста,
облекчавайки Осъдения.
Г Щом се изправи, шествието продължи да слиза, докато етостигна дъното на
долчинката Тиропеон. То се намираше ща 745 м над морското равнище докато
Антония бе на 750 |м. Спускането бе само пет метра. Голгота се намираше на ||55
м. Оттук нататък предстоеше непрекъснато изкачваше. Пътят до „Голата глава",
каквото е едно от значени- |inna на Голгота, щеше да бъде много по драматичен.
 За мое учудване, Назарянинът успя да се спусне по ската по-лесно,
отколкото си мислех. Олюлявайки се, Той успя да премине нови 100 метра. От
напускането на Цитаделата бяхме извървели 250 метра. Но изведнъж Той спря,
гредата се разлюля и Иисус пак падна на колене, обхванат от усилващите се
конвулсии. Този път шествието се задържа само секунди. Учителят продължи
на колене по грапавото нана- 1 горнище. Този човек, който бе на залеза на
въплътения си живот, беше способен да извърви с волята си, каквото и да Му
струва това, пътя до своята Голгота. i
От физическо и психическо претоварване Иисус отново се доближаваше
до припадък. Върховете на пръстите на ръ- ? цете Му се оцветиха лилаво —
безпогрешен знак за липса на ]; оросяване с кръв, резултат от
продължителното вцепеня- : ване на крайниците. За мен беше ясно, че 8
организма на Учителя от Назарет започваше развитиегпо на тетаНус.: i Това бе
нова пронизваща болка, последица от нарастваща-: i та концентрация на
микроскопични кристали от млечна ки- " селина в мускулите. Тетанусът беше
най-мъчителното -изй| тезание, с което щеше да се сблъска Учителят по
време на | първите минути след разпъването Му. _ -,Щ
С огънат гръбнак и наведена глава Галилеецьт напредва-й ще педя по педя,
обгърнат от пясъчните вихрушки. Кръвта4! Му все повече напояваше туниката.
По нея, по косите, бра-1 дата и лицето полепваше пясък и прах. !|
Дишането .Му се ускоряваше. Преодолял около nemgejf сет метра, студена
пот изби по слепоочията и шията. Дби-Т женията Му ставаха епизодични, На
п1ласъци. Тялото My cel тресеше от гърчове. Влаченето по колене,
придружено on# спазми, бе последица от вдървяващото действие на nlemar|
нуса върху мускулите. Вдигна лицето Си два пъти, опитвай-| ки се да поеме
повече въздух и рухна върху земята. 'Щ
Войниците не се поколебаха. Още преди центурионът! да се намеси, взеха
да ритат безпомощното'тяло на Назащ рянина. Четиринадесетте габъра на
подметките им 6ъб| формата на S правеха нови открити рани по хълбоците
Му; и навсякъде, където попаднеха: бъбреци, ребра и гръб. ДяЛ вото Му
ходило остана неестествено обърнато надясно t|| един от побеснялите
войници го ритна два пъти, Вторият! удар изкърти нокета на палеца. Когато
силите изоставиха! Жертвата, конвоят беше стигнал почти до превала и n^nif
десетина метра не достигаха да свърши изкачването на склона.
Центурионът избърза да се приближи до Него. Появата му спести болезнен
удар на тоягата, която щеше да се стовари върху Иисус. Безполезен, защото
Учителят беше в безсъзнание. Остро упрекна войниците си за престараването.
Приклекна и постави ръка върху съНната артерия qa провери пулса. Му.
Все още е жив, —* каза той, с облекчение.
Четиримата легионери, ескортиращи Иисус, вдигнаха патибулума на
Неговия кръст. Но Назарянинът увисна на въжетата, обронил глава върху
гърдите. Донгин разпореди да носят Затворника заедно с неговия патибулум.
Двама войници, поели краищата на гредата върху раменете си, понесоха
патибулума заедно с безчувственото тялб на Жертвата последните 80 — 100
метра без спиране. Нозете на Иисус се влачеха между бурени, шубраци, тръни
и остри камъни, наранявайки още повече ходилата Му.
Стигнахме до Вратата на Ефраим. Войниците подпряха Учителя с
патибулума до високата стена на външната крепост и развързаха въжето, с
което бе вързан. Главата безжизнено се отпусна върху гърбите, а ръцете Му
увисйаха върху хълбоците. '
Палачите, съпровождащи двамата зилоти, като ги шибаха периодично с
камшиците си, се възползваха от почивката, за'да поседнат отстрани на пътя,
 докато нещастниците/ съвсем омаломощенц, се свлякоха на земята.
През Вратата на Ефраим минаваха много хора. Видели спрелия конвой, на
разумно разстояние се събра тълпа любопитни. Наближаваше времето за
традиционната Пасхална вечеря. Всички бързаха със стадата овце или
керваните с fтоварни животни. Но почти всички спираха под арката на
-крепостната врата пред окървавените мъже, полуголи и фазани под тежестта
на гредите. Повечето, след като върляха любопитен поглед, продължаваха
пътя си. Убеден jCbivi> че твърде малко от тези, които бяха виждали Иисус, lia
Го познали 6 сегашния Му вид.
£ Прашната буря продължаваше да се усилва. Центурионът v опцият Арсениус
прегледаха отново Учителя, без да крият загрижеността си. Затворникът не
биваше да умре по Йътя на 100 метра от Голгота. Това щеше сериозно да ус
ложни нещата.
Лонгин нареди нещо на легионера с кожената торба, който извади и отля
във войнишко канче безцветна течност. Като го пазеше от вихрушката, подаде
канчето на Центу- риона.Лонгин допря канчето до устата на Иисус. Устните Му
реагираха на течността. Размърдаха се. Вгледах се 8 тях. Освен дълбоките
цепнатини, бяха се появили типичните жълтеникави петна, характерни за
обезводняването на организма. Галилеецът бавно пресушаваше питието.
Изпразнил канчето, Той остана с отворена уста. По тялото Му премина
истинска буря от тръпки. Втрисаше Го силно. С ужас забелязах, че прекрасните
зъби на Равви бяха почти разбити. Клекнах до Него. Разтворих леко долната Му
устна — един от долните резци липсваше, а съседният беше само др
половината.
Усещайки лекия натиск на нечии пръсти върху долната устна, Иисус отбори
дясното си око. Лявото оставаше затворено от оттока на вътрешния
кръвоизлив и от разбитата вежда. Отгатнах искра на признателност в Неговата
зеница. Пониженото вътрешноочно налягане т.е. омеква- нето на очната
ябълка бе повече от очевидно и още веднъж потвърди тежката форма на
обезводняване на организма. Температурата на устната Му бе висока. Обсъдих
с центуриона тежкото състояние на Иисус. Лонгин се изправи и загрижено се
отправи към пътя с поглед към минувачите. Поведението му ме учуди, но
по-късно разбрах причината за отдалечаването му.
Докато Галилеецът постепенно възстановяваше дишането си, под арката на
Ефраимовата Порта се появи група: жени. Виждайки Иисус до стените на
крепостта, спряха. Продължиха1 плахо и на 3 метра от Него легионер им
препречи пътя с копие. Изправих се. С неспокоен поглед и тревожно сърце
потърсих Майката на Иисус, но си дадох сметка, че е глупаво, просто не
познавах Мария... Жените заплакаха. ■
Галилеецът обърна глава и съзрял еврейките, дълбоко пое въздух. След
миг-два при всеобщо учудване се чу Неговият пресипнал глас:
— Иерусалимски щерки,.. не плачете за мене, а плачете за себе си и за
чедата си..; ;
Вятърът шибаше наметалата на жените, които не спи*
раха да ридаят. Иисус отново noé дълбоко въздух и добави:
— Изпълних онова,, за което дойдох. Съвсем скоро ще се върна при
моя Отец,., но времето на ужасните злини за Йерусалим тепърва идва...
Вълните от тръпки по тялото Му се усилиха. Beúié Му труд но да говори.
С последно усилие Той каза:
— Ето, наближават дни, когато ще се каже: блазе на неплодни, и на
утроби неродили, и на гърди некърмили. Тогава ще почнат да казват на
планините: „паднете върху ни!.."" И на хълмовете: „затрупайте ни!.." Защото
ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото?
Онези, които Той нарече щерки на Йерусалим, бяха жени, много
no-смели от учениците и приятелите на Учителя, с изключение на бъдещия
Евангелист Йоан, благородния Йосиф от Ариматея и младия Маркос. Него
щях да срещна след малко. Другите нямаха смелостта да Го следват дори
отдалече. Независимо от състоянието Си, а Назарянинът го знаеше, Той се
обърна с тези слова към шепата жени. А не всички бяха съмищленички на
учението Му.
Легионерът, хванал копието с две ръце, принуди еврейките да се
отдръпнат. Но една от тях, вместо да се подчини, се приближи до него със
сребърен динарий в ръка. Пошепна нещо на ухото му и подаде монетата.
Той провери скритото в другата ръка, одобри го и я пропусна. Юдейката
(досетих се, че съм я виждал заета с домакинските работи в Гетсиманската
градина) изтича при Иисус. Коленичи пред Него и постави нещо в устата
Му. Бяха стафиди — корин- тСките стафиди без семки, любимият плод на
Иисус...
Добрата жена успя да вмъкне четири-пет между устните Му. Нямаше
време за повече. Войникът, отстранил другите жени, се върна и я изблъска
от Учителя.
Трогнат и очарован от жеста на обич към Сина Челове- чески, не
забелязах появата на центуриона Лонгин, обясняващ неблагодарния обрат
в действията на войника. Офицерът беше придружен от едър мъж на около
50 години, с много бяла кожа и твърде блед. Тюрбанът и хубавите дрехи
контрастираха по кройка и разцветка с облеклото на местните юдеи.
Резедавите лъскави шалвари до подколяното не бяха местна дреха.
Говореха на гръцки с очевидните затруднения за непознатия. По нареждане
ла центуриона той нарами Иисусовия
кръст. Легионерите, конвоиращи зилотите, отново завъртяха камшиците по
гърбовете им като сигнал за тръгване на път. Арсениус пак поведе шествието.
Лонгин нареди двама от войниците да се заемат с третия Затворник.
Пехотинците окачили през рамо щитовете, подхващайки,го под мишниците,
помогнаха на Галилееца да се изправи.
Шествието се раздели на две части. Арсениус със зилотите, а на 5-10 метра
след тях, четиримата войници, като двама подкрепяха Учителя, начело с
човека, натоварен от центуриона да носи патибулумана Неговия кръст.
Според думите на Симон (така се казваше човекът, доведен от Лонгин),
споделени по-късно с мен на Голгота, той бил родом от Киринйя, страна в
Северна Африка между Египет и Триполитания. Лонгин го избрал всред
груПатаСпоклон- ници-киринейци, поели по пътяЯфа-Йерусалим. Като евреин
той искал да участва в предпасхалните обряди в днешния ден, но намеренията
му били неочаквано осуетени от римския офицер, комуто бил необходим як
носач за Иисусо- вия патибулум. '
Следователно Симон не идваше от никакви наследствени земи или имения,
както обясняват мнозина библейски тълкуватели. Като много други
поклонници за всяка Пасха, чувствал се длъжен да идва тук, както повелява
законът и особено за онази, която се пада в събота. Не намерил друго място.за
нощувка и опънал шатрата си близо до стените на града. Оттук идва грешката
на евангелиста Марко (15,21), който твърди, че „накараха някого си Симона
Кири- неец, баща на Александра и Руфа, както минаваше на връщане от полето
да носи кръста Му."
Симон от Кириния не Познавал Иисус лично, но чувал доста неща за
предсказанията, проповедите и леченията Му. Поне до този момент трагедията
на Си На Человечески не бе го докосвала изобщо. Той изпълни заповяданото
му от Лонгин и после от чисто любопитство остана, за кратко до кръстовете на
Голгота, което скоро се превърна в нор- мално човешко усещане на
отвращение от екзекуцията.
Години по-късно Симон и синовете му Александър и Руф щяха да станат
най-ревностните разпространители на Евангелието в Северна Африка.
Пехотинците, подпомагащи Назарянина, бяха прокарали ръце под
мишниците Му, подхващайки Го през кръста, а ръцете Му лежаха над раменете
им. Войниците Го държаха за двете китки. Под неистовите пристъпи на
пясъчната буря, пребитият Иисус правеше с десния крак дъгообразни крачки, а
левият беше съвсем безпомощен. Осакатеното човешко тяло бе почти
пренесено до подножието на Голгота. По мои пресмятания Пътят на
Страданието — Via doíórosa, беше около 480 метра. .

ДВАНАДЕСТ ЧАСА И ТРИДЕСЕТ МИНУТИ

Полузаслепен от червеникавата прах и пустинния пясък, крачех,
препъвайки се в камъните по склона/северозападно от Светия град. Намирахме
се в подножието на хълма Pac или Главата, позната вече две хиляди години
като Голгота71. Видимостта беше все още приемлива. Конусообразните
вихрушки от пясък силно,'затрудняваха оглеждането на местността. По-късно,
след края на трагичните събития през този петък, когато бурята щеше вече да е
отминала, а слънцето •— ясно и бодро, щях да се върна и на спокойствие, по
правилата на мисията, да изследвам местността.
Центурионът и неговите хора познаваха добре скалистия хълм, затова
бързаха да достигнат върха, огромна канара, едва показваща се над скалите.
Всъщност се състоеше от два скални масива, издигащи Се на седем метра над
нивото На пътеката. -
Когато се изкачвах, първото ми впечатление беше ос- кьдната растителност,
почти нищожна в сравнение с околността. Мястото наистина беше повече от
подходящо з|а екзекуции, предназначени за публично назидаНие. С общата
денивелация на терена то се издигаше със сто метра над Ефраимовата порта.
Как да се опишат, това място и този момент?! Как да се предаде и с какви
думи да се изрази безкрайната самота на Иисус от Назарет, стъпвайки на
скалистата Голгота?!
Днес, когато разлиствам страниците на дневника ми, съм готов да го изоставя.
Разстроен съм и страдам 6 спомените си. И ако се връщам към това първо
„голямо пътешествие", то е заради обещанието ми пред Елисей... Надявам се, че
онези, които четат тези редове, ще простят бедността на моя език.
 Изкачването до върха на грамадната скала беше много кратко.
Войниците поеха по пътеката, естествено хлътване в скалата. 20 или 30
крачки и се отзовахме върху онова, за което, нещо ми пречи да го нарека
връх.
Стъпил там се почувствах смален и смазан от настъйВа- щото
обезсърчаване. Внезапните пориви на бурята напомняха жални вопли на
нощни птици—• сблъсък на вятъра с половин дузина черни дървени
стълбове, здраво забити вокалните пукнатини. Това бяха статикулуми, т.е.
вертикалните греди, носещи разпятието на предишните екзекутирани. .
Виждайки грапавите черни стълбове, усетих що е страх. Сега, отдалечен
във времето, когато пиша настоящите редове, Предполагам, че онова
чувство е било смесица от ужас и разочарование. Ужас, заради мрачно
стърчащите греди, във вихрушката и разочарование от контраста с
неизброимите образи на библейския Кръст, запечатани в паметта Ми.
Онова, което тогава видях, нямаше нищо общо с величествените, полирани
до блясък разпятия, творби на всес- ветски майстори на живописта и
скулптурата, пред повечето от които се прекланям.
Пред мен, 8 средата на Голгота в два реда на 3 метра разстояние един от
друг стърчаха шест грозни ствола, подобни на осакатени и оголели от
пожар борове с пепелява, груба кора, с втвърдени смолисти ручейчета в
дълбоките цепнатини на кората и острите чепове. Нещо, което 8 момента
ми се стори странно бе, че само два от стълбовете бяха прободени на метър
височина от земята от же-; лезни пръти, които стърчаха от двете страни на
облите греди. Железата, наречени седил72, напомняха стъпала на под-
вижйа стълба. Със седили бяха само средната и лявата гре-. да от първата
редица. Не можех да предположа, че наличието на стъпало на крайния ляв
стълб щеше да има такова бажно значение в разговора между разпънатия
Ийсус и зило- та на кръста.
Няколко минути, сторили ми се безкрайни, сякаш хипнотизирани
зилотите.и Иисус останаха с погледи, приковани 8 стълбовете. Тишината,
нарушавана само 9т воя на пясъч- ната буря, бе драматична.
Напрегнатото мълчание беше кратко; Седем войника оградиха първите
три стълба. Носачът на кожената торба
бързо извади и подреди съдържанието й. Кръвта ми застина/ когато видях
сноп огромни гвоздеи (тогава ги броих и мисля, че бяха петнадесет), два
големи чука с огромни квадратни дървени глави, чифт мръсни и мазни клещи,
с кожена обвивка на дръжките, верига, дълга около метър и къс сатър с
широко острие.
Осъдените зилоти стояха като вцепенени в основата на пилона. Двама
конвоири разхлабиха въжето, привързващо по- възрастния зилот към неговия
патибулум. Това беше искрата/разпалила един от последните Му пристъпи на
отчаяние, довел до припадък от нервна възбуда. Той започна да вие и да
тресе напречника с рамене и да рита легионерите. Лонгин очакваше подобна
реакция и веднага даде заповед. Войник застана зад зилота, хвана го за косите,
рязко и силно назад ги дръпна назад и мигом го обездвижи. Центурионът го
удари с тъпото на копието по челото и зилотът изгуби съзнание.Набързо
махнаха въжето и раздраха остатъците от туниката му, като оставиха само
набедрената превръзка. С ловки и точни движения го положиха гърбом върху
патибулума, опъвайки ръцете върху дървото. Двамата легионери, опъващи
ръцете му, коленичиха срещу двата края на гредата, стегнали я между бедрата
си, осигурявайки неподвижност за приковаването. Войникът с торбата затисна
главата на осъдения между колене. Четвърти войник завърза глезените му е
 верига.
Онзи> който го бе опънал за косите, извади два дълги/ квадратни гвоздея
от пояса си. Отдясно беше оставен огромният чук.
Лишен от опора и подкрепа, със сведено лице Учителят се бе свлякъл на
колене върху варовиковата скала. Срещу Него се издигаха стожерите на
страданието.
Римлянинът, изпълнител на най-отговорната част от екзекуцията —
приковаването, взе гвоздей в дясната ръка и с изострения връх започна да
търси мястото между кости- ' те на лявата китка откъм дланта. Наблюдавах
внимателно. С притискане на лакетната вена определи мястото на “ търсената
точка, драсна черта с гвоздея, премести го в лявата, взе чука с дясната и
погледна към офицера. Лонгин леко кимна и екзекуторът се прицели с чука.
Докосна глава- , та на клинеца и вдигнал чука край дясното ухо, удари силно.
(¡Квадратното острие, със сечение 8x8 мм и дълго 20 — 25
см, лесно проникна през китката 6 дървото, но преминавайки край
карпалните кости, леко се наклони. Главата му сочеше към пръстите. От
вълнение не обърнах внимание на една подробност, говореща много за
сръчността на пала- ; ча, опитен професионалист. Втори удар, по-слаб от
първия, донаби грамадния гвоздей, но главата му остана да стърчи 10 см над
китката. Миг по-късно кръвта рукна.
Припадналият зилот не реагира. Палачът бързо повтори операцията върху
дясната китка. С два нови удара закова затворника към дървото. И вторият
гвоздей бе забит по- V легато. Палците на двете ръце внезапно се огънаха и
замрят ^ ха, насочени към центъра На дланта! Останалите пръсти ^ едва-едва
реагираха.: (Насочих ултразвуковия лъч към кит- ; ките. на жертвата и по-късно
анатомичните изследвания обясниха причината на явлението). ,'
При пробива на китките на зилота пененето на кръвта, т.е. мехурчетата в
нея, изЧезна и кръвоизливът взе да намалява. Но кората на гредата се напои, а
по варовика се об- - разуваха две локвички. Прйковаването на Гистас и видът
на ; потеклата кръв предизвикаха шок у по-младия зилот. С умо- ? ляващб лице
той пропълзя на колене до центуриона. Сгпиг- * нал краката, заби глава в
земята между сандалите и взе да моли милост и състрадание. За част от
секундата, очите | на Лонгин се навлажниха. Опънал ръце в знак на безпомощ-
| ност, той взе копието рт най-близкия войник. Центури- ■; онът не можеше да
го спаси от разпъването на кръста, но у \ можеше да му спести болките от
прйковаването на кит-' | ките. Вдигна копието и се приготви да го удари с
дървена- | та част по главата. |
—- Стой!..' Какво търсите тук? 4
Викът на часовоя пресече намерението на офицера. Обър- | нал се, Лонгин
видя група от шест-седем жени, с решителна % крачка изкачвайки могилата,
сякаш идваха да превземат Гол- | гота. Те използваха онази пукнатина във
възвишението, ко- 1 ето служеше за пътека. Центурионът забрави младежа и |
тръгна да пресрещне сърцатите еврейки. Размениха някол- | ко фрази с
центуриона, като му показваха малка червени ка- | ва стомна. Щ
Офицерът успокои часовоя и разреши на юдейките да се | доизкачат.
Стигнала до площадката за. екзекуции, жената 1 със стомничката, се отправи
към разпънатия вече зилот. »1
Последва я втора еврейка, а другите останаха притихнали до ръба на
канарата, криейки лицата си в широките разноцветни наметки от хапещи
те пориви на вятъра.
Разбрали, че човекът е в безсъзнание, жените се обърнаха към Лонгин.
Центурионът, изпреварил думите им, посочи към по-младия осъден,
 плачещ безнадбжно, притиснат от тежкия патибулум.
Преди жените да отпушат стомната и да изпълнят древноеврейските
наставления на „Книгата за пословиците и предписанията": „...дайте силни
питиета на загиващите и пропадащите, а на онези, чиято душа е пълна с
горчивини, дайте само вино...", офицерът нареди да привършват с
вдигането на Гистас на кръста.
Стълбата беше подпряна на западния стожер в първата редица. Двама
пехотинци с мъка повдигнаха напречната греда, към която беше прикован
осъденият зилот. Палачът, специалист по Приковаване, ловко омота два
пъти гръдния кош с дебело въже Ги го привърза към патибулума.
Четвърти войник се изкачи по стълбата, а други двама довлякоха зило- та
до основата на стожера. Връзвачът подхвърли въжето нагоре и каченият
на стълбата го улови и пъхна в най-горния прорез на стожера. Дебелото
въже веднага бе изтеглено отдолу. Арсениус се притече на помощ. При
всяко дърпане въжето остро скърцаше в синхрон с жалните вопли на мла-
дия зилот. ^
След минута-две патибулумът с разпнатия беще на най- високата част
на стожера. Вьжето бе опънато. Трима войници побързаха да помогнат на
Арсениуд да поддържа тялото на осъдения заедно с напречника във
въздуха. Войникът от стълбата хвърли въжето и хвана патибулума за цен- :
тралния възел, издърпа го нагоре, докато отворът му попадна на върха на
стълба. Извика нещо и четиримата долу отпуснаха въжето. Със скърцане
нанизаната греда се плъзна надолу, докато заседна в стожера.
Тялото на разпънатия увисна от собственото тегло, рамената му силно
се изтеглиха надолу, а ръцете, се разтворила на 130 градуса. В момента на
спирането дупките на китките се разшириха, разтеглиха сухожилията и
ставните връзки в китките, лактите и рамената.
■;? От непоносимата болка нещастникът дойде в съзнание. Очите му едва
не изскочиха от орбитите. Напрегнатата
поза блокира дихателния апарат и изкривената му от болка уста, не изпусна
нито звук.
Войниците не.бързаха. Подхвърлиха на легионера от стълбата чука и той
нагнети патибулума във вертикалната греда. После пое табелката с името на
разпнатия и я прикова в горния край на токущо направения кръст.
Долу при основата на хълма около двеста любопитни, проследили отдалеч
конвоя, се разкрещяха против закова- ването на табелката с името на зилота.
Малко-помалко групата зяпачи се увеличаваше от прииждащите
поклонници по пътя за Яфа. Най-отпред пред тълпата разпознах няколко
садукеи. Между тях беше Юда Ис- кариот, с глава, омотана в наметало. (Не зная
дали заради вятъра и пясъчната вихрушка или от страх).
Искрено казано, когато видях предателя, желанието ми бе да се спусна по
хълма и отида при него. Странното му самоубийство беше нещо, което исках да
разбера. Но правилата на мисията повеляваха да съм винаги до Иисус, особено
в приближаващите се свръхкритични моменти.
Палачът, специалист по приковаването, пое обратно подхвърления чук и
застана на коляно срещу разпнатия зи- лот. Извади нов гвоздей от пояса и даде
знак на другите войници. Един от тях хвана десния глезен на осъдения, опъна
го надолу и нагласи ходилото му да прилепне към дървото. Костта на прасеца,
т.нар. астрпгало, изпъкна направо с кожата и послужи за белег на инквизитора.
Разположил острието на гвоздея върху костта, С единствен удар закова крака
към гредата. От болка Гистас нададе нечовешки вой. Кръвта потече и стигна до
дървените клинове, крепящи вертикалната греда към скалата.
 След нечовешкия вой последваха къси викове и крясъци. Диафрагмата на
зилота се отпусна, а дишането тревожно затихна. Започна да се задъхва.
Последваха резки, учестени вдишвания, прекъсвани от вопли и стенания.
Младият зилот излезе от своето уединение, повдигна глава и като видя
състоянието на своя побратим, побледня и започна да се поти.
Легионерите приключиха с приковаването на левия крак на 10 — 15 см над
десния. От изобилната кръв, стичаща с< по дървото, младият зилот повърна.
Лонгин нареди да го развържат. Нещастният и треперещ от страх Дисмас не
 се възпротиви. Разсъблечен, облян 6 студена пот, видя жените да го
приближават. Юдейките бяха получили разрешение да му дадат от питието.
Четирима легионери го усмириха, притиснали го с обратната страна на копията
в корема, гърба и в зоната на бъбреците. От треската коленете на младия зилот
се тресяха.
Неговият ужас се предаде на жените. С треперещи ръце му наляха 6
дървена паница жълто-зеленикава течност от стомничката. Приближих се и
помирисах питието. Попитах от какво е. Еврейката със стомната уплашено
(вероятно взела ме за чуждоземен сановник) отговори, че е ракиено вино с
жлъчка от току-що заклан бивол.
.Нямаше наркотик или сънотворно средство. Както по- късно проучих,
напитката се приготовлявала от жлъчен екстракт, като прецеждали
съдържанието на жлъчния мехур през платно, след което го варели на слаб
огън при непрекъснато бъркане. При екзекуция или болест със силни болки
група т.н. жени на милосърдието приготвяли смес от вино и ракия или само
ракия с по-висок градус, като прибавяли от жлъчката. Действието на жлъчката
върху обмяната на веществата в организма е в почти мълниеносното
усвояване на алкохола. Опиянението притъпява сетивата и мозъка, с което
страданията се облекчават, а съзнанието замъглява. Матей Леви беше
единственият евангелист, достоверно разказал този епизод (,,... дадоха Му да
пие оцет, смесен с жлъчка; но Той вкуси и не иска да пие". /27, 34/). Марко
например, твърди, че „... даваха Му де пие вино със смирна, ала Той не прие"
/15,23/, неточно, дори поради това, че благо- вонната смола от смирново
дърво е тонизиращо средство и ефектът би бил обратен.
Юдейката погледна към офицера и той й разреши да се приближи до
нещастника. Жената протегна дървената паница към Дисмас. Вцепенен от
ужас, момъкът не реагира. Зачервените му от плач очи Се насочиха към
центуриона, сякаш питаха дали може.
— Пий!заповяда Лонгин.
Дисмас пое паницата: Гърчовете му бяха толкова силни, че част от виното
се разля. Най-после успя да подпре паницата до устните си и изгълта онези
250-300 куб. см течност, които бяха останали.
Юдейката се отдръпна и отиде при другите жени. С блъс-

13 Операция „Троянски кон - 2"

кане младият зилот беше отведен до другите два незаети стожера от първата
редица. Дочух легионерите да го наричат стипес, т.е. пилон за знаме.
С гръб към зловещите стърчила, Дисмас попадна в ръцете на палачите.
Двама опънаха ръцете му назад и нагоре, докато трети го спъна. Проснаха го
по гръб. Центурионът чакаше отзад, приготвил копието, ако се наложи да го
ума- Ломощи с удар по главата.
Младият зилот не се съпротивляваше. Смирено приемаше жребия си.
Страхът беше вдървил мускулите му. Притиснат върху напречната греда, пак
повдигна глава и започна да бика майка си. Виковете се превърнаха в рев,
когато палачът прикова една от ръцете. Множеството 6 низкото посрещна
новото приковаване със силнц протести.
С очи изскочили от орбитите си и.шийнимускули, опънати като тетива на
лък, жертвата се разтресе от болка. Главата му падна зад патибулума. Силна и
зловонна миризма бе понесена от вятъра. Легионерът, обездвижващ краката
на затворника с верига, изригна хиляди проклятия към зило- та. От болката
сфинктерът на момъка се отпусна, освобождавайки изпражненията.
При пробиването на дясната китка юношата загуби съзнание. В този л*иг
възникна спор, На кой от двата незаети стипеса да го издигнат.
' Попитаха офицера, но той сви рамене. Тогава специалистът по
приковаването предложи:
— Да. оставим централния стипес за „царя"...
Идеята се възприе от всички. Това беше причината, поради която
разбойниците бяха разположени отляво и отдясно на Учителя от Назарет.
При приковаването на левия крак на зилота палачът го разположи .така, че
пръстите се подпряха на железна кука, останала кой знае от кога и защо. Това
даваше определено предимство на Дисмас, облекчавайки го в часа, когато,
увиснал, щеше да се бори за малко по-голяма глътка въздух. За сметка на това,
десният крак беше фиксиран с гвоздея малко по-ниско, с ходило, прилепнало
към стожера. Другото рамо на железната кука, успоредно на напречната греда,
остана свободно. Относителното облекчение от подпората помагаше за
по-добро поемане на въздух, за повече кислород в кръвта, т.е. разпънатият
по-дълго запазваше съзнание.
Приключили разпъването на Димас, войниците, плувнали 6 пот и изцапани
с кръв, измъкнаха дебелото въже, с което бяха издърпали патибулума с
юношата, отдъхнаха миг-два и спряха погледите си върху Иисус от Назарет.

ТРИНАДЕСЕТ ЧАСА
Внезапната намеса на Елисей отвлече вниманието ми. Апаратурата на
Модула откри окото на тайфуна на около 15 минути от Йерусалим. Скоростта
на хабуба беше пос- паднала, но количеството пясък и прах, които влачеше,
беше значително, издигайки на височина 2 -— 2.5 км в небето комини от
твърди частици. Елисей силно се безпокоеше, че ураганът би могъл да носи
биологични агенти, опасни за дихателните ми пътища.
Искрено казано, предупреждението не ме разтревожи. Сърцето ми,
осезанията и чувствата бяха напуснали тялото ми и се намираха на четири
метра пред мен, при Силуета, висок 1,81 метра, сега изгърбен, превит,
разнебитен и смазан. .
Учителят бе изправен. Снеха пурпурната мантия, която все още се крепеше
на раменете Му, обхващайки врата и част от гърдите. Когато размотаха
наметката, се откри горната част на туниката Му. Стиснах очи. Това бе изгубило
цвят петно, слепено с кръв около раните по тялото. Едва преглътнах сгъстената
си слюнка. Какво щеше да стане при Неговото събличане?
 Ужасяващото действие беше отложено поради пречка, за която никой не
беше мислил — трънения венец. Когато един от пехотинците се канеше да
съблече туниката Му, друг легионер обърна внимание на короната с шиповете,
като предложи или да разкъсат дрехата, или да свалят венеца.
Избухна остър спор между екзекуторите и без намесата на Арсениус щеше
да е безкраен. Той беше по-практичен. С докосване на тъканта разбра, че е
плетиво без шевове и заповяда да махнат венеца. Стори ми се абсурд но да
спорят за дреха, която може да бъде съблечена бързо и лесно, като се разкъса
или разреже. По-1<ъсно разбрах, че имало обичай палачите да си разпределят
дрехите на осъдения 73.
Срещу Иисус застана легионер. Бавно вкара пръсти през
две от пролуките на трънения венец. Успял да хване тръс- тикобата му основа,
някъде около ушите на Жертвата, '■ рязко го изтегли нагоре. I
Галилеецът отмести глава назад, но венецът не се отде- ; ли. Дългите и
остри шипове бяха здраво забити в плътта и ■ опитът само доразкъса тъканите
и предизвика ново кръво- ^ течение. |
Арсениус поклати нетърпеливо глава и напомни на глупа- вия легионер, че
първо трябва да разпъне нашироко венеца " и после да го вдигне. Стиснал
устни, Назарянинът зачака втория опит. .
Разшириха, венеца. Забитите в темето и челото бодли | се отделиха и
войникът пак рязко дръпна нагоре. Короната | изскочи, но впилите се в бузите
й тила шипове разкъсаха ^ кожата Му. Два, дълбоко забити в подпухналата
дясна ску- ^ ла, се отчупиха и останаха да стърчат. Стенанието, прид- ружило
бруталното смъкване на короната, предизвика възг ^ торга на садукеите, долу в
подножието. !
Преди Назарянинът да се съвземе от преживяното изте-: 1 зание, двама
войници го повдигнаха за ръцете, докато тре- 1 тият се опитваше да Го съблече,
като повдигаше туника- | та Му откъм долния край. Краката Му се оголиха от
глезе- 5 на нагоре. Сърцето Му ускори ритъма си. Видях насечени и 1 ударени
места, съсиреци, посинели оттоци или спукани хе- | матоми, безброй малки
кръгли, повечето кървави отпеча- | тъци от габарите на войнишките сандали.
Лявото Му ко- | ляно беше изцяло подуто. Дясното, по-малко деформира- I но,,
но все пак с разтворена рана при колянната капачка и с | множество други
ужасяващи’следи. Непонятно бе как в по- з добно състояние едно човешко
същество е можело да ходи,. | влачейки се по колене с тежка греда на рамене.
Признавам, 5 силите почнаха да ми изневеряват.
Но истинското мъченичество тепърва започваше... Усетих да пребледнявам
от пукането на туниката при | отлепването й от гръдния кош на Иисус.
Легионерът разбра, че е залепнала по раните. Погледна към другите със
зловеща усмивка и бавно продължи да вдига туниката.
Ленената тъкан се откъсваше от раните, отнасяйки цели пластове
съсиреци. Почувствах заедно с кръвта в главата ми да нахлува ярост. Стиснах
Мойсеевия жезъл с риск да го пречупя. Едри капки пот потекоха по
слепоочията ми. Тряб-
ваше да захапя ръката си, за да не се нахвьрля срещу caguc- mume. Когато
прегънатата туника стигна лицето Му, бойниците свалиха ръцете на Учителя
и я издърпаха цялата.
Леко наведен, Синът Человечески остана изцяло разсъб- v лечен, облян
от кръв. Видял целия гръб в подутини, отто- ци, с разкъсана плът,
центурионът Лонгин остана слисан. Грубото смъкване на туниката беше
разтворило много от раните. Въпреки дрехите, тежката греда, носена до
Голгота, бе протрила най-горната част на гърба, наранявайки “ дясната
плешка и кожата над левия трапецовиден мускул.
Част от кожата беше обелена и навита на шушулка, ве- | роятно
последица от грубо падане. Лактите също бяха наранени от ударите и
паданията.
Най-ужасяващата, подтискаща съзнанието ми гледка, бяха хълбоците, корема
и гръдния Му кош. Много от ритни- i ците бяха спукали старите хематоми и
разкъсали мускулни
V фибри, жизнено важни за дишането Му на кръста. Кръвта х течеше по
направо накълцаното тяло, почнало да трепе-
ри, лишено от дрехите под безмилостното плющене на бя- търа и неговите
пясъчни камшици.
 Беззащитното състояние, самотата, чувството за изос- j тавеност и
огорчението, съпътстваха последните мигове I на въплътения Му живот и бяха
кулминацията на страданията My no Via Dolorosa,
Зяпачите и минувачите, с които набъбваше тълпата под скалистата могила,,
оскверняваха драматизма с подиграб- >. ките пред явните страдания на
Галилееца. Най-жлъчни бяха I духовниците. Някои си позволиха да се изкачат
до по-ниски- те скали на Голгота, жестикулираха гротескно, подража- С байки
на Иисус> който унижен и оскърбен, със сведена глава, \v криеше с ръце
слабините около гениталиите. Смесваха се ‘ трагедията на Голгота с гротеската
в подножието й.
V Освободени от прегръдката на трънения венец, косите Му. се развяваха от
вятъра, откривайки белезите от кам-
V шичните удари по ушите. Температурата на въздуха бе 17,5 I, °С и Учителят
трепереше от студ. Треската продължаба-
ше да Го измъчва.
~ Къде беше останала величествената фигура на Иисус? Въп- реки че
неговите ученици и приятели не присъстваха, сега Малко от тях биха Го
познали. Страданията, изтощението,
: жаждата Му бяха непоносими. Когато Го наблюдавах само-
тен, жестоко оскърбен и без най-малкия orngux и отсрочка 6 страданието, без
знак на приятелско съчувствие, и насърчение, прецених, че Неговото
истинско и най-голямо изтезание не беше физическото, а усещането за
морално опустошение и унижение, което обзема несправедливо осъдения
човек. Но това са само личните размишления на обикновен наблюдател,
свидетел на събитията, дошъл от друга епоха. Кой би могъл да отгатне
мислите на Иисус от Назарет тогава? Единственото вярно бе, че краят Му вече
беше много близък...
Докато войниците поставяха Неговия патибулум близо до средния стълб,
Лонгин отиде при жените и ги подкани да поднесат и на Учителя
милосърдното питие. Същите две еврейки със забързани крачки отидоха при
Иисус. Отделили се от групата, между скупчените жени видях Иоан Маркос,
юношата, който обичаше Рави повече от всичко и всички. Нямах представа,
как и кога е стигнал до там, но разтревожен да не направи някоя лудост,, му
дадох знак да дойде при мен.
В този момент юдейките наляха в дървената купичка и • предложиха на
Иисус виното, вонящо на жлъч. Назарянцнът ■ вдигна лице и погледна жените,
учудени от мълчанието на , Осъдения, еврейките го подканиха да пийне.
Наведеният и прегърбен Галилеец. не се решаваше. Ръцете Му продължава- ¿
ха да прикриват слабините. Уважила Неговата срамежли- | вост, жената,
държаща паницата, я поднесе между устни- те Му да пие, без да Си помага с
ръце. Учителят поразтво-; | ри уста и опита едва-едва питието. Вкусил, Иисус ce
goce- % ти що за напитка е, отдръпна лицето Си и отказа с покла- .1 щане на
глава. Изражението и държанието на Осъдения учуТ ^ ди еврейките и
центуриона. Жените въпросително поглед- | наха Лонгин. Той сви рамене.
oJ
Видял ме, лицето на момъка Иоан грейна, дойде и ме пре-1 гърна. Бузите му
бяха набраздени от пресъхнали ручеи, без погрешен белег, че момчето е
плакало. Сега хълцаше в прег ръдката ми, молейки да спася неговия Иисус. Не
можех да му ^ отговоря нищо друго, освен да го притисна по-силно и да ce J
усмихна горчиВо, не зная на какво или на кого -—може би на моя шеф, генерал
Къртис, с когото ни деляха цели... 1943 | години. Как бих могъл да обясня на
бъдещия хронист кой бях^ и в какво се състоеше мисията ми? М
 Какво би се случило, ако...
Няма да крия, но през ужасния петьк не веднъж стигах до мисълта за
подобна .възможност.
Да, какво би станало/ ако бях заповядал на Елисей да издигне Модула от
Елеонската гора и да прелети на Голгота? Колко просто щеше да бъде да
изтръгнем Галилееца от'ноктите на конвоя... Но_това бяха само блянове.
Операция „Троянски Кон" имаше своите железни правила.
Преди легионерите да обърнат внимание на момчето, аз го убедих да се
отдалечи. Натоварих го със задача, която няколко часа по-късно щеше да се
окаже много важна за мен. Йоан Маркос не разбра, но ме послуша. Уведомен
от часовия, който караулеше около кръстовете, опций-центури- онът се
приближи до нас и учтиво, но твърдо обяви, че ще изхвърли юношата оттук.
Не беше необходимо да го повтаря. Йоан Маркос хукна и се смеси с жените,
които вече слизаха надолу. Не мина много и забелязах, че беше застанал до
Юда Искариот, както го бях помолил.
Жестът на Иисус, с който отказа виното, смесено с ракия й жлъчка, ме
обезпокои и смути. Отваряйки уста, Неговият език с изсушена лигавица
разкриваше най-ужасяващо- то страдание—- обезводняването. Устните Му,
пропукани до кръв, напомняха корпуса на дървен кораб, заседнал на сухо и
забравен от хората. Убеден съм, изпитвал е задушаваща жажда. Не разбрах
защо Учителят отвърна лице от паницата. Подозирам, че е било, за да
поддържа ясно съзнанието Си и бистър ума Си. За кой ли път ми се
разкриваше неговата смелост и воля,
— Време е -— предупреди центурионът.
Покорен и смирен, прикриващ с ръце гениталиите си, На- зарянинът
започна по-скоро да се влачи, отколкото да ходи
— към кръстовете. Лонгин и няколко легионера Го придържаха, за лактите.
Студена пот ме обля. Първият прикован зилот продължаваше да вие,
периодично разтърсван от конвулсии. Войниците не му обръщаха никакво
внимание. Коленичил до Иису- совия патибулум, палачът — отговорник за
приковаване- то, чакаше с един от страшните гвоздеи в дясната ръка. Беше
като предишните — с 20 см дължина и остър връх, но имаше нещо, с което
кованият клинец се отличаваше. Макар сечението му да беше също
четириъгълно, имаше нарези
или по-точно неравномерни грапавини с остри ръбове, т.е. много
нащърбени. .'
Двама войника нагласиха Учителя гърбом към патибулу- ма, разтвориха
ръцете Му и Го повалиха на земята, а .трети го препъна. При крайната слабост
на изнуреното Му тяло това беше повече от достатъчно да падне.
• Когато плешките Му легнаха върху напречната греда, палачите опънаха и
подпряха ръцете Му върху нея, стягайки ги между коленете си. Дланите Му
останаха обърнати нагоре, с леко огънати, треперещи пръсти. Останалата част
от ръцете, покрити със засъхнала кръв, се тресеше.
Левият Му крак, подут в коляното, остана свит. Отговорният за веригата и
обездвижването на краката войник го опъна надолу с удар по колянната
капачка. Галилеецът превъзмогна болката/ беззвучно отваряйки уста. Лонгин
беше на обикновеното си място — до главата на Осъдения, докосваща
скалата с косите си. Опакото на копието му бе насочено към челото на Иисус,
готов при нужда да го удари и просне в безсъзнание.
Помощниците на палача опънаха ръцете Му. Войникът откъм лявата ръка
извади меча си и го постави с плоската страна върху четирите пръста на
Учителя. Така улесняваше заковаването на ръката към патибулума. Ако
осъденият се опита да се противопостави, вкопчвайки пръсти в острието,
неминуемо щеше да ги разреже. Жестокостта и изоб- ; ретателността на
инквизиторите нямаше граници.
Многото кървящи или вече съсирени рани на ръцете, зат-1 рудняваха
търсенето на определеното място. Накрая, па- ; лачът все пак определи
местоположението на линиите на ; артериите и вените в китката и обозначи
избраната точ- ; ка за пробиването. I
Преди да поиска разрешение от центуриона, войникът, ! отговарящ за
приковаването, учуден от покорността на „Царя Иудейски", размени погледи с
легионерите- помощни- 7 ци, изразявайки недоумението си чрез
многозначително поб- ; дигане на вежди. Другите му отговориха със същата
гримаса, че и те са удивени. Изморен да чака в напрегната стоика Скопие във
въздуха, Лонгин го свали и подпря на земята. После разреши да се нанесе
първият удар.
Палачът постави съвсем перпендикулярно гвоздея в цен-1 търа на китката,
вдигна чука и нанесе силен удар върху за--| облената глава. Върхът потъна 6
тъканите. Кожата цъфна като цвете, пръскайки венец от сгъстена кръв. Върхът
на гвоздея,, навлизайки между сухожилия, кости и кръвоносни съдове, бе
засегнал средния нерв и предизвика болка, трудна за разбиране и описване.
Получи се контракция на раменните и подраменните мускули, а главата на
Иисус се изметна нагоре, като остана напрегната и трепереща. Стиснатите .Му
зъби за миг се разтвориха и вместо вой или вопъл, Той само си пое въздух,
вдишвайки бързо и кратко.
Легионерите, очакващи и друга реакция, не можеха да прикрият
смайването си, граничещо с уплаха пред волята на този изтерзан Човек.
Сломен от болката, Учителят отпусна глава назад и я удари в канарата.
Помислихме, че е загубил съзнание. След малко отбори дясното око и
дишането Му се ускори.
Как не бях забелязал по-рано? Иисус дишаше само през устата. Това ме
накара да подозирам, че в носовите Му прегради имаше някакво усложнение,
което затрудняваше дишането през носа, последица от удар.
Палачът смени позата и коленичи, наведен върху китката на дясната Му
ръка. Това приковаване обаче щеше да обърка нещата...
Бавно прокапалата кръв оформи червена гривна около лявата китка на
Назарянина. Очевидно клинецът служеше и като тампон. Слабото
кръвотечение обаче беше нож с две остриета. Лекарите знаят, че при подобна
ситуация болката Се усилва.
Арсениус и офицерът се спогледаха, без да разбират защо липсват викове и
обичайното в подобни случаи подритване с крака. Осъденият събуди
дълбокото възхищение на Лонгин и неговия опций-центурион. Контрастът със
зило- та, който висеше на кръста и цепеше въздуха с мучене и проклятия, беше
необикновен. Офицерът разбра, че копието е излишно и го запрати в основата
на кръстовете, сякаш беъзмутен от себе си.
Вторият удар бе майсторски като първия, но гвоздеят леко се наклони към
пръстите на Учителя и вместо да проникне в дървото, острието едва одраска
кората на пати- булума. Галилецът дори не повдигна глава. Едри капки пот
избиха по слепоочията Му и се сляха със съсиреците. Назаря- нинът само
широко отвори уста, като издаде задавен и
неопределен гърлен збук.
— Какво става? — попита центурионът, като видя, че гвоздеят стърчи над
китката повече от обикновените 14 сантиметра. /
Палачът огледа дървото под китката. Напипал гладката хЛътналост; по
 която се беше плъзнал върхът на гвоздея, ядосано завъртя глава. Обърна се
към Лонгин и каза, че е ударил на чеп.
Усетих вътрешностите ми да се преобръщат.
Легионерът нагласи отново пробитата китка на същото място, като
поддържаше грапавия гвоздей между пръстите и нанесе много силен удар, за
да преодолее съпротивата на чепа. Но гвоздеят се огъна до китката на
Осъдения. Последва непристойно проклятие на палача. Хвърли чука и каза на
бойниците здраво да държат рамото и ръката на Жертвата. Опита да извади
повредения гвоздей. Нап- разно. С най-безсрамни ругатни, ядосаният
пехотинец се изправи. Настъпи със сандала под лакета ИисусоВата ръка и
почна да разклаща изкривения гвоздей в чепа и в китката Му. Дори Лонгин
побледня при новото изтезание. Грубите действия на. палача разширяваха
дупката в китката и разкъсваха нови и нови тъкани, напоявайки с кръв ръцете
на* палача, гредата и дори скалата.
Изобилният кръвоизлив уталожи отчасти болката. Ако не беше така, нямам
обяснение за поведението на Галиле- еца. Не мисля, че друг би изтърпял това.
На всяко движение на гвоздея, Иисус от Назарет отговаряше с вопъл. Пет,
шест, осем разклащания, толкова стенания и отмятания на гЛава наляво —
надясно. Галилеецът не извика, не изкрещя...
Най-после палачът измъкна окървавения гвоздей. Отиде при кожената
торба, донесе ръчен свредел с дървена дръжка и почна да пробива чепа.
Пробиването вървеше бавно. Кръвта на Учителя продължаваше да изтича.
Скоро, върху бялата скала се образува локвичка. Иисус ставаше все по- блед*
Всеки момент можеше да припадне отново.
Палачът реши, че достатъчно дълбоко е пробил чепа. Остави свредела и взе
нов гвоздей. Промуши го в Иисусова- та китка в стария отвор. Върхът се показа
и го вкара 6‘ пробитата дупка на патибулума. Сега паЛачът удари с чука и
гвоздеят влезе в дървото. Втори удар по-сигурно фиксира
 ръката на Жертвата. Главата на клиновидния гвоздей остана също да
стърчи на десетина см. По-късно щеше да ми стане ясно защо и двата гвоздея
трябваше да стърчат 8
— 10 сантиметра.
Както и при зилотите, след приковаването палците на Иисус се огънаха и
към центъра На дланта в посока, проти- воположна на другите пръсти. Бях
ужасен, като си прмислих за последващото издигане на кръста. Ще издържат
или ще се разкъсат тъканите Му?
Центурионът се скара на войниците, че се бавят и става кьсно. С негова
помощ вдигнаха от земята патибулума с разпънатия Галилеец. Справиха се
бързо и лесно, до момента, когато трябваше да подготвят издигането на Иисус
на статикулума.
Прехвърлиха дебелото въже през улея във върха на статикулума и
напречната греда отчайващо бавно почна да се изкачва нагоре. Направляваха
издигането отдолу и следяха патибулума да е в хоризонтално положение и
едната китка да не се опъне повече от другата. Силните пориви на вятъра
затрудняваха издигането. Бурята наближавате. Вятърът носеше пясък и прах.
Центурионът извика двамата часовои да помагат. Накара ги да държат
стълбата на изкачилия се горе войник, който теглеше и насочваше издигането.
Докато Галилеецът имаше опората-на скалата под Себе Си, ръцете Му бяха
почти успоредни с патибулума. Постепенно главата Му се поизправяше, макар
често да се отпускаше върху гърдите.
При едно от издърпванията, напълнил гърдите си с въздух, Иисус внезапно
вдигна глава нагоре и с поглед, насочен към мрачното небе, възкликна:
— Отче!.. Прости им!.. Те не знаят какво вършат!..
Пехотинците, чули този страдалчески глас, спряха. Учителят говореше на
арамейски. Освен един-двама, останалите не Го разбраха и попитаха какво
казва. Разбралите Го съсредоточено се спогледаха и преди да преведат
възклицанието на латински, един от легионерите удари плесница на Иисус.
— Проклет евреин! — изсъска той, сякаш се оправдаваше.— Нито мъртви,
нито живи заслужавате милост!
Преводът беше точен, но простите неуки войници пог- peuwo разбраха
думите на Иисус.
— Значи, не знаем какво правим,.. — обиден извика специалистът rio
гвоздеите. — Почакай, ще видиш!
Отиде към средата на Голгота, взе захвърления трънен венец и се върна при
Галилееца.
Центурионът, също не успял да разбере смисъла на израза, не предотврати
яростта на войниците. Не се осмели да се намеси. Дълбоко 6 себе си също
трябва да се е почувствал засегнат от възклицанието. Палачът нак\они главата
на Иисус напред и бързо Му нахлузи трънения венец. Не го направи грубо.
Боеше се да не се нарани от шиповете, стърчащи на всички страни. „Короната"
не беше прилепнала плътно до слепоочията на Жертвата.
Тълпата в подножието беше нараснала до 2-3 хиляди души. Видели
,/коронясването" Му, почнаха да вият от удоволствие. Учителят остана с
увиснала глава. Екзекуторите продължиха да дърпат въжето и да изкачват
Иисусовия па- тибулум все по-нагоре.
Високият ръст и тегло от 80 кг, като прибавим и над 30 килограмовия
патибулум, се оказаха тежки за поизморени- те инквизитори, взаимно
насърчаващи се с „Ей,..-ей!.." при всяко дърпане.
Жертвата с патибулума педя по педя се издигаше все по-нагоре. Това бе
ужасното и бавно изкачване върху кръста.
 Тълпата долу се екзалтираше все повече и насърчаваше екзекуторите, като
повтаряше тяхното „Ей,., ей!.." Какво единодушие между поробени и
поробители!..
Силата на тримата пехотинци отдолу и дърпащия отгоре, не беше
достатъчна. Опасението, че патибулумът и : Разпнатия ще натежат, накараха
Лонгин и Арсениус също' да се хванат за въжето:
—• Ей,., ей!..
Най-после краката на Галилееца се отлепиха от скалата и от този момент
„хронометърът" започна да отчита времето обратно, времето на агонията,
времето на мъченичеството...
Когато Тялото на Иисус загуби земната опора, рамене* те и ръцете на
Галилееца се напрегнаха, а ужасяващото пу- кане на костите заприглася на
скърцането на въжето.
Ключицата, гръдната кост и ребрата му се изпънаха ре- .■
лефни под..опънатата кожа, покрита със засъхнала и потекла от старите рани
кръв; Малко трябваше, за да получи разтегляне на сухожилията. Силата на
мускулните снопове беше все още голяма и не допусна изкълчване на
раменните и лекетни стави, които можеха да се измъкнат при някои от
резките издърпвания на въжето.
— Ей,., ей!..
Иисус висеше вече на половин метър над скалата. Ръцете, понесли
собственото Му тегло, се издигнаха Нагоре, като сключиха ъгъл 65 градуса с
вертикалата. Това означаваше, че опъващата сила, действаща поотделно на
всяка ръка, значително надвиши собственото Му тегло.
Неимоверна сила на опън, съсредоточена в дупките на китките, прибавена
към разширяващите се рани по ръцете, рамената, гърдите, плещите и
най-сетне върховото напрягане на сухожилните и ставните съединения в
раменете и лактите умножиха Неговите болки до границата на
обезумяването.
Пленник на нечовешко страдание, Назарянинът отмяташе глава назад,
търсейки повече въздух и поне още една опор- на точка в патибулума. Но
опорите бяха само две — в китките и те не Му помагаха да преодолее
ужасната безпомощност.
При всяко движение на главата назад бодлите на венеца все по-дълбоко
проникваха в тила и Го принуждаваха да се откаже от намерението Си.
Несполучливите опити да победи задухата и да спечели глътка кислород,
накъсаха дишането Му на пресекулки. Гръдният Му кош се свиваше и
разпускаше възбудено, но всеки път все по-малко успешно. Призракът на
задушаването почваше да витае над Сина Челове- чески. _
— Ей,., ей!..
Когато изтощените пехотинци спряха дърпането на въ- жегпо, тялото на
Ииисус увисна на метър над скалата. Краката Му, облени в кръв, опипваха
кората на стълба и неус- ® пешно се опитваха да се задържат по него. Хлъзгаха
се по | кората от кръвта по ходилата. За минута стипесът, се покри с кръв.
? Войникът на стълбата, стиснал зъби, с все сила започна да дърпа въжето.
Патибулумът не помръдна. Теглото му,
Г около 110 кг заедно с Иисусовото, бе много за който и да е
качен горе. Лонгин и опций-центурионьт подвикнаха да побърза с последното
издърпване. Безполезно. Войникът направи жест на безпомощност и се
отпусна по гърди върху стожера.
Честотата на дишането на Исус бе 33 ускорени цикъла в мин. Краищата на
пръстите бяха започнали да посиняват/ признак за настъпване на цианоза,
последица от недостига на кислород.. Засега нямаше други външни белези
върху устните и по ущите. Пулсът Му се ускоряваше. Ако римляните не
побързат, недостигът, на кислород в мозъка щеше да доведе до загуба на
съзнание и бърза смърт. Честно казано/ вече пожелавах от все сърце смъртта
Му. Само тя можеше да прекъсне нечовешките Му страдания.
Центурионът заповяда на войниците, които поддържаха отдолу, да
помогнат на онзи на стълбата. Двама се хванаха здраво за вертикалната греда,
а други двама се покатериха на раменете им и достигнаха напречната греда.
По даден знак я изтласкаха до върха на стълба, да улучат и вкарат централния
отвор в изострения връх.
— Сега! — викна пехотинецът от върха.
Войниците скочиха от раменете на своите другари, а центурионът и
останалите изведнаж пуснаха въжето. Хоризонталният патибулум заедно с
Иисус се плъзна надолу и спря, плътно засядайки в по-дебелата част на стълба.
Рязкото спиране на напречната греда предизвика възторжени възгласи
сред тълпата. Но Учителят посрещна болката от законтрянето с вопъл. За миг
дишането Му секна. Пробивните рани в китките Му се бяха разширили.
Пръстите Му едва реагираха на жестокото опъване.
Но Процедурата по разпването още не беше приключила. Легионер още
стоеще на върха на стълбата. Лонгин му ■ подаде табелата с надписа и той я
закова над главата на Иисус върху стипеса.
Друг инквизитор силно изви десния крак на Иисус, за да изравни надигналото
се рамо и дясната половина на тяло-' то. Назарянинът, почувствал опъна,
наклони още повече глава, напрягайки се, за да отдалечи поне малко тялото и
бед-- рата си от стълба. Дясното Му коляно неволно беше се огънало. Палачът,
готвещ се да прикове крака, с внезапен удар изправи коляното, а помощникът
му опъна крака, така; че ходилото да прилепне към дървото. След подготовка-^
 | та. третият гвоздей прикова крака на Назарянина 74.
Този път, независимо от умението на палача, върхът на гвоздея и
грапавините по ръбовете разместиха и притисна-, ха някои разклонения на
артериите, захранващи пръстите | на краката. Отново кръвта бликна
стремително, като об- | ля частта на стълба под краката Му. Въпреки ужася
бащи- | те болки Галилеецът остана в съзнание. Не можех да си го ^ обясня!
г Невероятно, но поне в първите мигове приковаването | на десния крак
облекчи дихателния Му ритъм. Тежестта на | тялото се разпредели върху
гвоздеите и дробовете поеха Ь' повече въздух. Но с цената на какво страдание
бе постиг- ^ нато моментното облекчаване на дишането Му?!
£ По-дълбокото поемане на въздух продължи десети от се- р кундата. Тялото
на Иисус отново увисна, диафрагмата Му | хлътна и Той навлезе в нова фаза на
бавна, прогресираща I асфиксия, т.е. задушаване поради недостиг на въздух и
излЦ- | щък на въгледвуокис. Вдишванията ставаха винаги през ус-
• тата и бяха забързани, кратки и явно недостатъчни за пот-- ® ребностите и
капацитета на дробовете Му.
Малко по-спокоен, палачът-ковач намести четвъртия
гвоздей, търсейки мястото върху глезена. Този път гвозде- ^ ят влезе лесно.
Кръвта потече, но по-оскъдно, може би, за- ^ щото клинът не засегна важни
кръвоносни съдове или защо-
то общото количество кръв в организма навярно бе спад- : нало много.
Левият крак остана прегънат под ъгъл към стожера, леко извит наляво.
; Като видя, че разпъването на Учителя е приключило, тъл- ; пата в подножието
почна да жестикулира и хвали работа- ; та на легионерите.
Духовниците-садукеи изглеждаха напъл- но удовлетворени. Предишната им
ярост се превърна в ли- куване. Жаждата им за отмъщение бе почти напълно
задо- ‘ болена. Казвам почти, защото макар и мъртво Тялото на I, Сина
Чедовечески щеше да бъде заплаха за кастата на ду-
хобниците-садукеи и едновременно заплашвано от тях.
£ Съсредоточих вниманието си върху Юда, Искариот. Ви- дял приковаването
на Учителя, предателят се измъкна, изчезвайки по прашния път към Светия
град. Младият Йоан 'също изчезна от погледа ми и както предполагах, вече
следеше всяка стъпка на Юда.
| Мрачният и гибелен спектакъл наблезе 6 последното си
действие. Тълпата постепенно оредяваше. Иисус от Наза- рет и двамата
зилоти^ приковани с лица на юг, бяха ограбени докрай. От тях нямаше вече
какво да се вземе.

ТРИНАДЕСЕТ ЧАСА"
И ТРИДЕСЕТ МИНУТИ

Часът бе 13.30, денят — петък, 7-ми април, 30-та година от новото

летоброене. Свързах се с Елисей и съобщих за приключилата екзекуция на
Учителя. После замлъкнахме в печално мълчание на безпомощни свидетели.
Ако спорният текст на табелката, прикована към Иису- совия кръст „ÍNRI",
би бил преработен по настояването на cagykéume, злобните подигравки към
Разпнатия биха били ' по-малко или no-умерени. След издигането на
Назарянина на кръста сарказъмът и присмехът на опонентите Му стигнаха до
дълго продължила гавра, превръщайки се в морална инквизиция над Учителя.
Отмъщението им бе отговор на онова „INRI", за чиято Промяна безуспешно
настояваха пред Пи- лат. Съдиите — садукеи отлично манипулираха
простолюдието, искайки да осмеят с подлия похват на подигравката, а чрез
нея да се попречи на очевидците да се замислят ; върху определението „Цар
на Иудеите".
Човешката маса в подножието на Голгота се стопява- > ше. Един от
духовниците-съдии се обърна към оредяваща- ’ та тълпа о като посочи
Разпятието с Галилееца, извика:
— Спасяваше другите, а себе си не можеш! 1
Зяпачите одобриха подигравката с вяли ръкопляскания. ^
Не мина много и някой запита Назарянина: |
— Ако наистина си Син Божи, благословено да бъде име-1 то Му, защо не
слезеш от кръста? 3
Иисус, стражата и аз ясно слушахме възгласите, пропити | от най-жестока
ирония. Не беше трудно да се чуят or¡V| разстояние десетина метра. Завършили
трудната onepa-í ция на последното разпване, легионерите се отпуснаха cja|
почиват.Опций-центурионът вдигна охраната, съставена! от шест часовои, и
остави около тримата осъдени и почи-:! ващия отряд, насядал на метри от
разпятията. Двама от-*| несоха стълбата и разхвърляния инструментариум и
навиха | дебелото въже. Личеше, че дълго ще трябва да чакат. Смя-4 ната им
нямаше да пристигне преди залеза. 1
 -— Различаваш ли от място челния фронт на задаващия се хабуб?
Думите на Елисей ми напомниха за наближаващото око на бурята.
Наистина, в далечината зад Елеонската гора различих черни облаци, които се
люшкаха и сякаш се канеха да рухнат върху земята. Ураганът с огромните си
фуниеобраз- ни стълбове неотстъпно напредваше към нас.
Съсредоточаването на погледа ми към изток не остана незабелязано от
офицера. Видял заплашителните облаци и като познавач на местните
метеорологични аномалии, вдигна отряда под тревога. Първо, провериха
кръстовете. Изглеждаха стабилни, но Арсениус разпореди да се донабият
дървените клинове, закрепващи стълбовете. Второ, накъсаха туниките на
зилотите на ленти. Лонгин ги разпредели поравно на дванадесетте и заповяда
да бинтоват голите си крака и бедра, за да предпазят кожата си от пясъчните
камшици. После щитовете бяха положени на земята един до друг в една линия.
Някой напомни за дрехите на Назарянина, захвърлени в единия край на
площадката. Когато ги събраха да бъдат нарязани на ленти, четиримата
войници, отговорни за охраната Му, протестираха, като се позоваха на
правото си върху дрехите. Останалите се съгласиха и офицерът ги разпредели.
На един се падна пурпурната наметка —■ подаръкът на Ирод Антипа, на друг
— плетеният колан, на трети
— сандалите и на последния — Иисусовият плащ. Оставаше туниката. Някои
настояха да я нарежат, но Арсениус се противопостави. Въпреки окаяния й вид
тя бе плетена на ¿ръка и заслужаваше по-достоен край. И изходг*рп бе
намерен
- да се разиграе на зарове.
Войник с кожена торба се присъедини към групата, разклащайки в ръка
тройка зарове. Четиримата хвърлиха един лед друг малките дървени кубчета,
изтъркани от дълга •^потреба. Всяка страна беше с определен брой дупки така
разпределени, че сборът на две срещуположни страни вина- ,За образуваше
числото седем. Първият хвърли 1-5-3, вто- ият — 6-3-4, третият — 1-3-5, а
последният — 1-5-3 75.
Спечелилият внимателно сгъна туниката. От подножието на Голгота
продължаваха да се чуват подмятания, целещи да уязвят достойнството на
Учителя:
§ —- Ти, който искаше да разрушиш Храма и да го постро- '% - ■■

Операция „Троянски кон -2"

uui отново за три дни... Спаси пърбо себе си!
— Ако си Цар Иудейски, първо слез от кръста: и тогава ще повярваме...
— Нали беше доверил себе си на Бога, да бъде благослов вено името
Му, Мека Бог те освободи, щом си Негов син... Виж се, разпнат между двама
разбойници!
Докато войниците прибираха нещата на Иисус от Наза- | рет за себе си, ме
споходи мисълта, какво ли щеше да се | случи с тези дрехи? Къде ли щяха да
стигнат в своето ¿тран- 1 стване? Повечето от римляните скоро щяха да се
върнат ;| в лагера си в Цезарея и след време съдбата на мнозина щеше J да се
промени 76. ■ J
Приключи разпределението на дрехите на разпнатйте. 1 Арнгин поиска
опции-центуриона да провери приковаване- - 1 то на екзекутираните.
Арсениус се приближи първо до кръс- $ та отдясно, пипна главата на клинеца,
в-' глезена на прикова- I ния, като се опита да го разклати. Беше здраво забит.
Зи- £ лотът, с отмаляло и изкривено напред тяло, нито за миг не 4 беще спрял
да вие и стене, като се извиваше, търсейки по- зата, 'позволяваща пс^’6(5ро;
'дишане.^Опре^шсг-се' '••да';жи- I вее миг повече. Но мъчителните усилия за
глътка въздух, са- 'I мо увеличаваха страданията. М
Видял подофицера в подножието на кръста, Гистас нап- i рави върхов но
усилие, напрягайки раменнитеси мускули, ус- пя да се издигне и да глътне
повечко кислород. При издишва' ; нето изхрачи слюнка с кръв към римлянина.
Използва послед- j ното си и единствено оръжие — оскърблението. Възмуте-
> ният опции грабнажопие и го удари с дръжката в корема, i
Арсениус повтори проверката си при нозете на Иисус и 4 при третия
разпнат — Дисмас. Болката беше върнала съз- ] нанието му и стоновете
нямаха край.
Неочаквано, между два поредни вопъла, с лице, окъпано i в студена пот,
Гистас завъртя глава и викна на Учителя: 1
— Ако наистина си Син Божи,:, защо не спасиш себе си и < нас? -— и спря
задъхан от усилието и задушаващ се от не-1 достига на въздух. Д
Учителят мълчеше. Отговорът дойде от по-младия Дис-; мас.. %
— Нямаш ли страх от Бога?.. Не виждаш ли, че нашите,: страдания,., са
заради онова,., което правехме? —- замълча s и като се бореше за повече
въздух, продължи: — Този човек*
страда несправедливо!.. По-добре да потърсим прошка за греховете си,., и за
спасяването,., на нашите души,.. — мускулите на ръцете му се отпуснаха и
коремът му се поау като топка.
Иисус от Назарет не пропусна нито дума от разговора
на зилотите и отвори леко уста, явно желаейки да им отговори. Но тялото
Му, отделено от ствола и провиснало : върху долните опори, не се подчини.
Но Галилеецът не се “ предаваше. Ускори дишането до 40 вдишвания в минута,
напрегна мощните бедрени мускул^ в неукротим стремеж да се повдигне и да
вкара повече въздух в гърдите.
;
БицепСите отказаха да се подчиняват. Неподатливост- та на мускулите ме
наведоха на мисълта, че тетанусът се е »проявил по-рано от очакваното.
Разбрал, че силата на краката му изневерява и мускулите отказват да действат,
Иисус от Назарет напрегна лакет-
5 ни те Си стави, търсейки опора в прикованите китки. Опъ- |на
предраменните си мускули в опит да направи мост и издигне раменете Си.
Задъхан, дишайки на пресекулки, Ьриме- усени с вопли, Иисус все пак се
издигна ц успя да разхлаби диафрагмата Си. Втвърдените делтовидни мускули
превърнала раменете Му в нови ръце. Устата Му се разтвори, тръпнеща за
 по-голяма глътка въздух, прашен и плющящ като кам- ; шик над главите ни.
Виждайки титаничното усилие на Иисус, Дисмас Му из- рече с умоляващ
глас: *>
Господи! Спомни си,., за мен,., когато влезеш в Царството. Небесно!
ъ Тогава заедно с издишването Галилеецът, с шийни артерии, напрегнати като
корабни въжета, отговори:
*..• “-Истина,., ти казвам,., че някой ден ще седнеш редом до мен,.. 8 рая...
I Раменните мускули, предраменните мишници и ръцете ^на Назарянина се
отпуснаха надолу и Иисусовото тяло от- Чгрво се прегъна. Реших да поставя
контактните лещи за ; нфрачервено виждане. Подготвях се за медицинското
изсг .едване на жизнените Му функции, <!аст от мисията за де- ||я. Но две
събития (едното, абсолютно непредвидено и бъркващо) щяха да забавят
последното изследване на тялото на Галилееца по време на въплътения Му
живот.
 Чух гласа на Елисей. Развълнуван, той извести, че римският конвой,
юдеите около Голгота, аз и целият Йерусалим ; съвсем скоро ще попаднем в
бедствено положение. Ужася- - ващите вихри на приближаващия хабуб,
вече метящ източ- j ни те поли на Елеон, след малко щеше да налети върху
Голго- ' та. Модулът включил гравитационната сфера за сигурност около
себе си. Вятърът, духащ на тласъци, бил със скорост 70 км/час.

I
Тълпата в подножието, забелязала челото на бурята, ид- J баща като
гигантска вълна, хукна към крепостната стена. | Над главите ни, прехвърлило
зенита, слънцето блестеше спо- 1 койно. Небето беше ясно и прозрачно.
Обратното на твър- 1 дяното от евангелистите, множеството не напусна
Голго- | та поради спусналия се мрак. Мрак още нямаше. Не забеля- I зах и
страх. Природното явление бе добре познато в тези | географски ширини.
Юдеите бяха привикнали към сироко- | то. Но ужасът, за който пишат Матей
Леви, Марко и Лука | наистина се прояви. Но не тайфунът породи страха, а
оно- J ва, което се случи след него. |
За броени минути стотиците зяпачи останаха съвсем мал- | ко: няколко
духовници и най-любопитните, не повече от 50 1 човека. Насядаха по
земята, покриха глави с качулките и с | целите тежки многоцветни наметала.
Знаеха, че ще ги връх- | лети суха буря. 1
Пипнешком свалих контактните лещи. Идването на чер- ната вихрушка
ме накара да отложа изследването. Вятъ-|| рът и песъчинките щяха да
наранят финната оптика и очи-1 те ми. Отложих и ултразвуковото
сондиране. Според Ели--5 сей дълбочината на фронта не беше голяма и
щеше да npe-j- мине за 15 — 20 минути. -1
Тълпата се беше почти стопила и центурионът разреши^ на часовите
да се скупчат в югозападната страна на Голго-| та и съберат четирите щита
като заслон срещу бурята и! ги стегнат с ремъците. Другите войници
направиха сгщо то. Всички, заедно с Арсениус и Лонгин, се сгушиха зад
заело i на, обърнат към наближаващия ураган. j
Центурионът ми даде знак да се прикрия в заслона неговите хора. Седнах зад
щитовете, но с гръб към бурята!
 и лице към разпънатите жертви.
Вятърът ставаше все по-топъл. Първата вихрушка започна да мете в града и след
минута с огромна сила се нахвърли върху Голгота. Белезникава смес от тонове пясък,
прах и пръст, премина над площадката, като барабанеше по Щитовете.
Въпреки доброто ми наметало, прикриващо главата ми, отвсякъде се завираха
безброй песъчинки и шибаха където сварят, особено оголените места по краката,
бодейки кожата като с игли. Със скоростта се увеличаваше биенето на вятъра.
Циклонът ме накара да затворя очи, уста, да запуша уши и нос. Бяхме в центъра на
бурята.
С усилването на сирокото, гласовете на почти голите зилоти, обърнати с лица към
бурята, ставаха все по-гръмки. Пясъчните камшици плющяха по беззащитните им тела,
изпращайки вместо оловни топки безброй стрели от пясъчни зрънца. Към досегашните
изтезания се прибави ново мъчение, с нови непоносими страдания, идващи,., от кого?
Доколкото можех, вдигнах глава и по-скоро чух, отколкото видях как единият молеше
да го убият. Не можех да различа дори силуета на Иисус, но си представях
въздействието на задушаващата прегръдка на тайфуна.
Съмнявам се, че някой от намиращите се върху Голгота или нейните околности, а
още по-малко в самия град, би могъл да вдигне поглед по време на този кошмар.
Последователните набези на бурята, блъскащи и притискащи ни със своята плътност,
не даваха възможност да се прецени тавана на хабуба, чиито твърди частици скриваха
слънчевия диск. Това би било впечатлението на който и да е, потопен
> в урагана. Нямах впечатление, че се смрачава дотолкова, че да бъде наречено мрак.
Като последица от пясъка и прахта
о видимостта намаля, но това нямаше нищо общо с непрог- ' ледния мрак или
чернотата, описвани от евангелските тек- [ стове. Всеки, преживял подобно явление,
знае, че колкото и плът но или сгъстено да е смесването на въздуха с твърди частици, то
трудно се вмества в понятието мрак. Малко пр-късно, при другото събитие, наистина
настъпи мрак в \ много По-обширни размери. Това бе, което Понтий Пилат се мъчеше да
изкопчи от мен днес.
Фронтът на сирокото се отдалечи. Елисей се обади и ми съобщи, че опашката на
торнадото след 5-10 минути
ще напусне района. Пясъчните въздушни маси не били вече толкова плътни и скоростта
на вятъра спаднала до 35 км/ час. Но дотогава трябваше да се почака, защото на Голгота
сирокото все още беше в стихията си.

ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ЧАСА
Към 14 часа силата на бурята спадна и прахът улегна, но поривите на вятъра нямаше
да спрат до настъпването на късния следобед. .
Когато торнадото се отдалечи на запад, видът наоколо беше Дантевски. Легионерите
и аз бяхме засипани с варовиков прашец и пясък. Облеклото, косите, веждите и миглите
ни бяха побелели от прах. Същото беше станало с петдесетината юдеи в подножието на
Голгота. Когато погледнах към осъдени те на кръстове те — онемели, неподвижни, с
глави безпомощно увиснали гърдите, реших, че са умрели от кислородна
недостатъчност. Лонгин бе помислил същото, защото побърза да отиде при разпятията.
Придружих го. . ■■■
Спряхме пред осъдените и разбрахме, че и тримата са живи- Плаващите ребра на
Иисус спорадичйо се издигаха и спускаха, признак, че дробовете Му имат някаква,
Макар и слаба вентилация. Раните и ручейчетата кръв бяха размесени с безброй
песъчинки, набили се в дълбоките рани по хълбоците. Косите Му се бяха превърнали в
побеляла маса, напоена 8 кръв, нещо като гъста, лепкава перука от пепел. Бях изумен от'
брадата и мустаците Му, напластени с прах и сякаш варосаните устни.
Границата между лигавица и кожа беше неясна, сякаш неопитен скулптор беше
направил гипсов отпечатък на смът- ‘ но познат образ.
Раните на Учителя, Гистас и Дисмас, бяха запечатани от варовиково-пясъчна корица.
Вятърът, идващ сякаш от пре- изподнята, се беше опитал да прекъсне тънката нишка на
живота в трите тела! Единственото, което постигна, беда забави загубата на кръв на
Назарянина. Искрено казано, вече не можех да преценя обективно кое беше по-добро.
Тримата разпнати бяха 8 безсъзнание. В края на край щата, навярно това бе по-доброто
от всички друго, което можеше да им се случи. И ТО СЕ СЛУЧИ.
Елисей възбудено се обади 77. Неговото вьлйение ми напомни онова състояние,
в което бях изпаднал при един от сеансите ни в четвъртък в полунощ до оградата
на Гетсиманс- ката градина. Той ми съобщи нещо, което накара да се разместят или
по-скоро да се разпаднат мисловните ми схеми.
— Ето го отново там,., онова нещо!.. Язоне, виждам го на екрана!. Радарът
регистрира отново метално ехо!... Посока?.. Потвърждавам, идва от Изток.
Изглежда налудничаво, но е така! Отново летящ обект...
Обърнах се на изток към Елеонската гора. Разбира се, не видях нищо. Пращният
облак беше се слегнал. Въпреки mor ва, според бордовия радар обектът се
намираше на 135 MUau от точката на приземяването на Модула.
-—Не се приближава с голяма Скорост, — продължи Елуп. ’• сей, — 400 милиЛцс.
Гласът на.моя побратим се загуби. Тъй като бях заобиколен от 12 легионери и
двамата им командири, не можех да си позволя да си натискам ухото и да задавам
въпроси, а само слушах. Какво лй беше се случило в мрдула?
Язоне, никога няма да ни повярват!.. Нещото току- що зави на 90 градуса...
Виждам го на екрана...курс 190... Ако продължи така, ще премине почти над теб...
Що за обект е, щом прави такъв завой? Язоне, разбирам, че не можеш да ми
отговориш. Продължавам да те информирам... Намалява, потвърждавам, намалява
скоростта! Снижава се! Да видя,.. наистина... О Кей! Преминава от 400 възела на
275... t Таван 30р... Продължава снижаването. Давам ти данни спрямо Модула —
 дистанция 90 мили, курс 190 и продължава да го поддържа... Един момент!
Ускорява! Потвърждавам, ускорява: 400,.. 700,.. 900! Нима е вьзможно? Снижението
приключи. Табанът —- стабилизиран на 120 7в. Ще го видиш; с просто око при
пеленг 2 часа. Ако не промени скоростта, след пет минути е над Голгота.
Точно след пет минути и шест секунди гласът на Елисей нахлу отново б ушите ми. Сега
обаче наистина го виждах — отначало, като блестяща точка. Малко по-късно,
приближавайки се, постепенно губеше блясък и заприлича на луна при пълнолуние, с
матово сияние.
 Войниците видяха обекта. Центурионът вдигна поглед и остана слисан като мен.
— Язоне!.. Имаш ли вече обекта на твоята вертикала? Виждам го в моя пеленг 12-ти
и по-високо. Продължава да е на таван 12000 фута. Влиза в спирачен режим.
Потвърждавам! ЗасПа в стационарна орбита!..
Последните думи на Елисей, заредени с емоция, ме заразиха. Разтърках очи. Боях се
от възможна халюцинация, от внушени лъжливи представи, възприемани като реалност.
Веднага си дадох сметка, че подобна догадка беше смешна: Лонгин, центурионът,
легионерите и аз можехме да изпаднем в колективна заблуда, но радарът — не.
Нещото според Елисей беше на височина 4000 м над Йерусалим. Така остана две-три
минути. Като взех предвид височината на обекта и привидния му диаметър, 10 пъти
по-голям от луната, размерите му трябва да са били огромни.
Зяпнал, наблюдавах нещото. През ума ми преминаха безброй възможни обяснения,
които не ме удовлетворяваха. Това беше вече прекалено — наблюдавах втори летящ
обект. Или през последните 14 часа за втори път наблюдавах един и същи обект?
Как можеше да се случи?. Какво означаваше? И най-вече, какъв или кой беше
неговият екипаж?
Догадките ми бяха окончателно потвърдени когато Елисей след трикратна проверка
на диаметъра на летящото тяло съобщи: 1757,9 метра! Почти 1 километър и 800 метра!
Площта беше по-голяма от целия град Йерусалим...
Присъствието на такъв чудовищно голям диск, абсолют- но беззвучен, плаващ по
небето като перце, накара евреите от подножието и римляните горе да преминат от пър-
воначалното изумление, граничещо със смайване, към страха във всичките възможни
разновидности: плахост, боязън, уплаха, ужас,., и кошмар.
С подсъзнателно движение центурионът и някои от легионерите оголиха мечове,
отстъпвайки в боен ред до подножието на Разпятията. Това си бе чиста интуиция, маши-
нална реакция на професионални военни. Някаква ирационална паника, която не
можеше да се вмести в представите на разума, нито да се изрази чрез понятията на
собствената им логика, се беше загнездила 6 сърцата и умовете им. Същото ставаше и в
подножието на Голгота сред петдесетината зяпачи, а между тях и вестоносци на
Синедриона, които в името на зрелището издържаха бурята, но сега бяха уплашено
приковали очи в огромната и загааъчно авиже- ща се луна. "

ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ЧАСА И ОСЕМ МИНУТИ

Обектът се полюшна леко, сякаш потрепери, и бавно, бих казал величествено, почна
да се издига към Слънцето. Когато достигна височина 6000 м, отново спря в стаци-
онарна орбита.
От гърлата на зяпачите в подножието се изтръгна колективен вопъл. Дискът
заплашително засенчи Слънцето, заставайки постепенно между него и Земята.
Наблюдавано от Голгота, движението беше от Запад към Изток. За секунди
километричният диск заслони Слънцето и над Светия град се смрачи. Голгота също
потъна в мрак.
Вмъкването между двете небесни тела, Земята и Слънцето, на някакъв трети
отражател имаше своя дълбок замисъл и логично развитие като операция и прецизно
изпълнение от онези, които владееха и управляваха огромния апарат. То бе извършено
бавно и програмирано. Когато днес си припомням това, имам впечатлението, че
програмиралите явлението са искали земните жители да наблюдават затъмнението като
израз на Божественото управляване на природните явления, обясними в онези времена
само за определен елит.
 За около 120 секунди Слънцето изчезна, а заедно с него намаля и видимостта на 80%
от нормалната осветеност. Гигантският метален диск хвърляше сянка чрез образувания
великански конус на мрака върху Йерусалим и околностите му. Около Слънцето блесна
корона от светлина.
Сияние обхвана периферията на загадъчното летящо нещо, което сега изглеждаше като
черна дупка. Мракът се спусна първо над нас. Над Светия град настъпи нощ. И все пак не
беше непрогледната гПъма на черната нощ. Ореолът от светлина правеше настъпилата
нощ подобна на сумрака след залез слънце. И така,., докато не настъпи моментът,
предвещаващ нещастие...
Нямам намерение да се разпростирам в дълбочина относно нелогичното и
псевдонаучно обяснение, което се опитва да обясни настъпването на мрака с помощта
на пълно слънчево затъмнение. Достатъчно е да се спомене, че на тази дата имаше
пълнолуние и следователно, затъмнение на Слънцето от Луната бе невъзможно. Второ,
на 7-ми април 30 година, в 14 часа, луната беше скрита все още под източния хоризонт.
Астрономите знаят, че слънчево затъмнение от този тип винаги и първо започва със
засенчване на западния край на слънчевия диск. Тук се случи точно обрат- ното.
Затъмнението започна от източната страна на Слънцето. *
След пълното засенчване на слънчевата корона Елисей провери параметрите от
борда на модула, и установи, че тази разновидност на летяща крепост е била закотвена
на височина 6000 м. и е поддържала периферна скорост на преместването 1431,055
км/час. През 45-те минути, .докато Продължи смрачаванетб/ обектът измина 1073,29 км,
винаги запазвайки височина от 6000 м и ъглова скорост равна на земната. Видимият
слънчев диаметър съответстваше на дъга с приблизителна стойност от 33° 10'.
Проекцията на затъмнението беше ограничена и не се разпространяваше над цялата
страна. Много от местни-; те жители в подножието на Голгота, изплашени, паднаха
ничком, удряйки с ръце гърдите си, издавайки странни звуци; 7— вопли на хора, обзети
опг ужас. Садукеите-съдии от Си- , недриона, объркани и слисани, не знаеха, как да
реагират, просто нямаха модел на поведение за безпрецедентния случай. Накрая
множеството юдеи хукна към Вратата на Еф- раим, а водачите-духовници се опитваха да
ги спрат, като ги убеждаваха на висок глас, че това са „...магии на разпна- тия
Самозванец, или 6 най-лошия случай, обикновено небесно явление, познато и описано в
Свещените хроники;.."
Но, всичко бе напразно. Объркването, смущението и суеверният страх на невежата
бе неописуемо. Тълпата не спря дори за миг, за да чуе умуванията им. Дискът беше
изпълнил първата си задача — да се покаже величествен и всемогъщ и после да всее
страх. Оставаше втората — да накаже земните с ужаса на управля(ваните сили на
преизподнята... Но, до тогава имаше още почти час.
Съдиите от Синедриона останаха 6 подножието на Голгота не поради излишък на
храброст, не и защото Кайафа изискваше послушание. Съществуваше правилото всичко
да се отчете и запише в хрониките на Синедриона. Ето защо тяхното и на римляните
дежурство продължаваше.
Центурионът Лонгин трябваше да направи върховно усилие да успокои
собствените си нерви, за да може да повлияе на хората си. С властните си викове и
команди офице- рът успя да върне часовоите по местата. Глъчката, носеща I се иззад
крепостната стена, свидетелстваше, че объркването и страхът са овладели и слисаните
поклонници и местните жители. Смрачаването в началото можеше да се определи като
полуздрач и много от любопитните подава-
ха глави през портата на Ефраим, да не би да изпуснат не- що, свръзано с творящия
чудеса Рави от Назарет. Но никой не се осмели да напусне крепостта и се приближи до
Голгота. Но очаквах появяването на друга група, длъжна да го стори. '
И наистина, малко след началото на затъмнението, От- ; към Йерусалим се появи
компактна група от двадесетина
Vсилуета,, които с лека, но решителна крачка приближаваха до скалата на Голгота.
Поради настъпващия мрак и докато
> групата не беше още спряла наблизо, не можах да разпозная ¿ младия апостол Йоан.
Въздъхнах облекчено. Поне един от
* Ййсу.совитб приятели се върна. Придружаваха го един мъж и % 18 жени, всички
закачулени в своите Наметала. Не познавах ч придружителите на Йоан Зеведеев.
Откакто онова нещо се приближи и несмущавано увисна над нас, всичко стана
необикновено. До появата на младия ; апостол и Придружителите му не бях си дал
сметка за про- ; мяната, която повторнО съпътстваше космическия обект.,
. .Беше настъпило абсолютно безветрие. Но, другото беше ощепо-странно, — изчезнаха
естествените звуци, на ко- ито не обръщаме внимание, възприемайки ги
подсъзнателно,
: освен когато ги няма. Не се чуваха трелите на лястовици- ь те и останалите птици,
бръмченето на насекомите и особено облаците огромни зеленикави мухи, започнали
преди бу- I рята да нападат раните на разпънатите.
; Вече се канех да се спусна по пътеката при Йоан, когато внезапно стенание на Иисус
ме спря. Учителят, изглежда, се | 8ръщаше в съзнание. Центурионът направи няколко
крачки
към Разпнатия. Последвах го. Галилеецьт се напрягаше да поддържа ускореното
дишане. Силно увисналата диафрагма издуваше корема. Гръдният кош беше твърд,
като дървото, на което висеше. Независимо от варовиковия прах белезите на
цианозата ставаха очебийни върху ноктите на краката, както и краищата на пръстите
Му. Тетанусът се развиваше бързо в долните крайници.
Внезапно нечия ръка легна на рамото ми. С присъщата си смелост Йоан се беше
изкачил на Голгота. Идваше сам. Не погледна към разпнатия любим Учител. Очите му
бяха хлътнали, лицето — посърнало, с белези на безсъние и голямо страдание. За
една единствена нощ апостолът се бе превърнал в старец.
С треперещ глас се обърна към Лонгин. Помоли го за малко, дори и за миг, да
разреши на Майката на Иисус от Наза- рет да се приближи до кръста и се прости с
първородния си син. Йоан придружи молбата си с жест, сочейки групата жени в
подножието, встрани от съдиите- садукеи. Благо- родното сърце на Лонгин не му
позволи да откаже. Той разреши на младежа да придружи Майката до Иисусовия
пати- булум. Останалите придружители трябваше да останат долу. Когато чух
апостола, коленете ми се подкосиха. Мария беше там!
Йоан Зеведеев благодари на центуриона за човещината и побърза да слезе при
жените. Размени няколко думи с тях. Веднага една от юдейките почна да изкачва
Голгота, придг ружена от младия апостол и друг непознат момък. Скоро Майката на
Иисус застана пред мен...
Легионерите бяха отишли да потърсят дърва за огън. Съ^ образителният Арсениус
беше разпоредил да се подготви запас от клони. До залеза и пристигането на смяната
оставаха четири часа, а бдението при екзекутираните можеше; да бъде
продължително.
Като се опираше на ръката на Йоан и другия млад мъж> който се оказа по-малкият брат
на Иисус Иехуда, с пребледняло лице Мария се спря на метър от разпятието на Сина си.
Не беше висока. Вдигнатата й нагоре,глава стигаше до коленете на увисналия Учител.
Височината й бе,^ приблизително метър и шейсет и пет, а годините й над петдесет.
Крехката й фигура бе съвсем леко изгърбена а бръчките, загючващи от хубавите й
бадемови очи приба-'
 бяха подчертано благороден, благоговеен вид. Високото открито чело увенчаваше
красиво, овално лице с малък, правилен нос. Качулката на светлокафеникавото
наметало, покрило главата й, не ми позволи да видя косите. Съдейки по фините, леко
извити вежди, би трябвало да са кат- раненочерни. Туниката й беше с разцветка на
наметалото, но по-малко ярка и допираше каменната повърхност на Голгота.
Никой не каза нищо. Апостол Йоан заплака, склонил глава на Марииното рамо.
Развълнуван и смутен, Лонгин се отдалечи. За мое изумление, до момента Мария не
пророни сълза. Само треперенето на дългите и загрубели ръце, под чиято прозрачна
кожа се виеше синкавата плетеница на вените, издаваше бремето на нейната мъка.
Наблюденията ми бяха облекчени от факлата, донесена от офицера, жест на
благородство, съхранено след толкова години служба на Империята.
Побелелият ветеран приближи факлата до Иисусовото лице. Учителят вдигна глава
и отвори дясното око. Позна майка Си и Своя брат. Дишането му зачести, здравото Му
око се разтвори още. Мария, Йоан и Иисусовият брат не сва-ляха поглед от лицето на
Мъченика.
Устата на ГаЛилееца леко се разтвори. Искаше да проговори, но. дробовете Му
изпитваха силна кислородна недостатъчност. (Малко по-късно, щом останах сам,
незабелязано нагласих инфрачервените контактни лещи и насочих ултразвуковия сноп
към гръдния Му кош. Узнах много повече за деликатното Му положение и потвърдих
подозренията си. Дихателният капацитет беше намалял под 4 литра, при нормален обем
5,5 литра въздух)^
Въпреки това Назарянинът направи титанично усилие, като сви коремните мускули и
едновременно напрегна отмалелите раменни и предраменни мищци, опитвайки се поне
малко да се надигне. Резервите Му бяха изчерпани. Остава- : ше Му само Неговата воля.
Намери оперна точка с тила, ) опрян върху напречното дърво, подпомогнала го да
издигне
I рамене и насочи брадичката към небето, докато изтърпи ; ужасната болка.
Иисус успя в намерението си. Издигнал се, устата Му на- пълно се отбори и голяма
глътка въздух проникна в жадните за кислород дробове.
Тялото на Разпнатия отново се отпусна надолу. Иисус сведе глава и се усмихна със
странна сардонична усмивка с характерните стегнати; устни, с ъгли изкривени навън и
надолу, признак на тетанус.
Виждайки отчайващите усилия на сина си, Мария наведе глава и краката й се
подкосиха. Йоан и синът й Иехуда я подкрепиха. Устните й се разтрепериха. Дълбоките
сенки около очите й пълзяха към високите, заострени скули и се смесиха с бездънната
горчивина на очите.
•—Жено!..
Неравният глас на на Учителя накара Мария и всички останали да вдигнат глави.
Лицето на юдейката просветна.
— Жено! -— повтори Иисус.- Ето го тук синът ти!
Йоан избърса с длан сълзите си, гледайки своя Учител, без
да разбира думите Му.
Мария изви лице към апостола и без да погледне нагоре, възкликна обезсилена:
— Сине мой,., ето тук е майка ти!
Поетият въздух беше на свършване. Задъхан, Синът Че- ловечески побърза да каже
за последен път:
-— Искам,., да напуснеш това,.. място> -— и отново се отпусна.
Иран и Иехуда се обърнаха да тръгват, но Мария, без да пророни дума се
приближи до Разпятието на Сина си. Много бавно се наклони и целуна дясното коляно
на Разпнатия. После скри лице между ръцете и напусна скалистия хълм, подкрепяна от
двете страни от Йоан Зеведеев и Младия си син Иехуда.
Дребният силует на Иисусовата майка бързо се сля с полумрака. Двамата и
придружители я отведоха в Йерусалим.
Другите жени останаха близо до агонизиращия Учител. Сред най-близките на Иисус
и последователите на Неговото движение бяха Рут, родната сестра на Назарянина, Са-
Ломе, майката на бъдещия евангелист Йоан, Мириам, сест-- pama на Мария и леля на
Иисус, Ребека U Мария от Магдала известна днес като Мария Магдалена.
Опций-центурионът нареди да се разпредели храната между хората на патрула:
солено свинско, козе сирене, хляб и вода смесена, с винен оцет. Всички, без караулните,
се събраха около огъня да се нахранят.
През кратката почивка попитах центуриона защо са струпали клони под всеки кръст.
Лонгин ме покани да опитам ферментиралото вино, както римляните наричаха оцета й
обясни, че като жест на милосърдие към разпънатите, ако се сметне за необходимо да се
прекъсне агонията или по заповед от Преториума, запалвали клоните. Димът доуби- вал
разпнатите за броени минути. Опитвайки се да успокоят страха от внезапното слънчево
затъмнение, войниците намериха отдушник в шеги с разпънатите. Най-безочливи- ят се
обърна към Иисус, като вдигна канчето си:
— Наздраве и сполука за царя Иудейски!
Това хрумване повлия на другите и те също вдигнаха безмълвно бронзовите канчета
към Иисусовото разпятие. Учителят прекъсна задъханото дишане и възкликна:
— Жаден съм!
Посъветвал се с Лрнгин, Арсениус взе корковата тапа на стомната, натопи я във
вкиснатото вино и я набоде на копието. Вдигна го и доближи запушалката до напрашени-
те устни на Учителя. Иисус отвори уста и жадно захапа корка, Течността, поизчисти
пропуканите устни и проникна между тях. Киселината ги подлюти. Той незабавно
отдръпна глава назад. Разбрал, че Осъденият няма да повтори, опций-центурионът махна
копието.
Състоянието на Иисус рязко се влошаваше. Нямаше време за губене. Отдалечих се
няколко крачки до края на площадката, обърнах се гърбом към римляните и нагласих
контактните лещи за инфрачервено виждане. Миг Преди това забелязах, че Йоан и
Йехуда се бяха върнали и присъединили към жените.
Предупредих Елисей за необходимото изследване и му съобщих, че Иисус от Назарет е
навлязъл във фазата, пред шестваща агонията. Върнах се обратно и застанах на 3 м от
Иисус. Натиснах бутона за начало на излъчването.
 Загубата на кръв, както и че преди разпятието Иисус не бе погълнал никакви
течности, предизвикаха у Него допълнително ужасяващо страдание —- невъобразима и
изгаряща жажда, последица от която бе прекомерното ускорено сърдечно изтощаване.
Недостатъчното проникване на въздух доведе до лошо проветряване на белите дробове,
все повече засилваше общия упадък, а сърцето Му в своето върхово усиЛие се бореше
да помпи и изпраща кръв. Сърдечният мускул, който при нормални условия за минута се
свива 60 - 70 пъти, при Назарянина биеше средно със 120-130 удара и изнемогваше от
драматичния кислороден глад. Инстинктът за оцеляване изстискваше от сърцето и
последната капчица сила, която все още беше останала. '

ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ЧАСА И ЧЕТИРИДЕСЕТ МИНУТИ

С ребра, напрегнати като лъкове на арбалет и с артерии, пулсиращи без отдих,

Учителят отново успя да повдигне глава. Единственото Му отворено око — дясното,
започна да се изкривява навътре. Жално сбърчил вежди, възкликна с умоляващ глас:
— Жаден съм!
Лонгин повтори стореното от Арсениус. Поднесе Му гъбестия корк, напоен с
вкиснатото на оцет вино. Пергамен- ппените Му устни едва докоснаха корковата тапа.
Никаква реакция. Центурионът издигна факела до лицето на Иисус. Раздвижи го
наляво-надясно. Зеницата Му. обаче не реагира. Учителят вече бе загубил зрението Си.
Стъкленият Му поглед ме накара да си помисля за вътрешен очен оток, притиснал очния
нерв, последица на увеличено вътрешночереп- но налягане.
Центурионът разглеждаше внимателно лицето на Галиле- еца. Независимо от
деформациите, леката извивка встрани и фрактурата на костите, Неговият нос започваше
да се изостря, безпогрешен белег за настъпването на предсмъртната фаза. Очните кухини
още по-релефно се откроиха.
— Този е готов, — каза центурионът и тъжно поклащай
ки глава, се върна до огъня при хората си.
Приклекнах под Разпятието и насочих лъча на инфрачервения лазер под последния
сегмент на гръдната кост. Когато попаднах в гъбестоеластичната среда на белите
дробове, картината на Неговото дишане се прояви в целия си драматизъм. При
измерването на най-важните параметри на дишането на Иисус от Назарет оценката на
жизнения капацитет на Галилееца, извършена по компютърен начин в 14.40 часа, вече се
намираше в критична фаза на виталната недостатъчност, по-голяма от 70%.
На 30-тата минута след издигането на прикования върху кръста количеството на
въглероден окис бе достигнало до 50-60 мг, което води до повишаване на артериалното
налягане и замайване. Но колкото и странно да звучи, при онези условия последиците са
имали относително полезен ефект. Превишеното количество въглероден окис е
притъпило усещанията на Иисус и зилотите, като ги е замаяло, и вероятно
преминаването на кошмарния хабуб е било по-поносимо.

ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ЧАСА И ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТ МИНУТИ

Недостатъчното насищане на хемоглобина с кислород стимулираше инстинкта за

самосъхранение на Учителя. Превръщайки гвоздеите в опорни точки, отново се издигна
върху прикованите Си китки и пое дълбоко въздух — предпоследната Му по-значителна
глътка кислород, В този миг получи много силно сърцебиене. Осъзнал, че Му остават
броени мигове живот, Назарянинът почна да рецитира пасажи от Светото писание.
Центурионът и някои от войниците се приближиха. Не разбираха казаното. Силите
изневеряваха на Галилееца. От време на време словата Му ясно достигаха ао мен. Той не
искаше аа ни казва нищо... Просто, Иисус се молеше!
Успях да чуя: „Зная, че Господ ще спаси своя миропома- зан..." „Твоята ръка ще
разкрие всичките ми неприятели" и най-вече впечатляващия и спорен "вопъл: „Боже
мой, Боже мой!... Защо ме изостави?"
По-късно открих в Дабидобите псалми: „Боже мой, Боже мой! Защо си ме оставил?
Далеч са от спасението ми думите на моя вик"80.

Операция .„Троянски кон -■2"

 Неволно вътрешно се усмихнах. Теолози и привърженици на Ексегезата, на която и
да е Църква, за столетия са изписали огромно количество мастило в опит да подредят
последните думи на Иисус 81 ■. Според мен, измъчен и тъжен, пред сянката На смъртта,
Учителят е направил най-естестве- ното за човек в последния миг от живота: потърсил е
утеха в молитвата.

ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ЧАСА И ПЕТДЕСЕТ МИНУТИ

Внезапно, галопиращият ритъм на сърцето нарастна на 169 удара в минута. С

вцепенени пръсти Иисус за последен път започна да се издига на раменните си мускули.
Лявата Му китка се завъртя повторно. Мощният Му врат се напрегна, а междуребрените
мускули бяха обхванати от нови гърчове. С лице нагоре, милиметър по милиметър,
Неговата глава се издигаше. Със силно разтворени уста и око Учителят сякаш силно
желаеше да настигне и хване живота, който си отиваше, по-точно вече Му се изплъзваше.
Гръдният Му кош беше на границата да се пръсне от пренапрегнатбст. Погълнал
достатъчно въздух, Иисус възкликна, като накара войниците да обърнат глави и, убеден
съм в това, успя да впечатли и зяпачите в подножието на Голгота:
— Отче, в Твоите ръце предавам духа Си!
Тялото Му увисна безчувствено. Ставите издадоха звук, който е невъзможно да
определя.

ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ЧАСА И ПЕТДЕСЕТ И ПЕТ МИНУТИ

Чул фразата, разнесла се като тътнеж на неочаквана и далечна буря, офицерът —

ветеран притича към подножието но Разпятието Иисусово. Бих искал да уточня онова,
което не можеше да не напише стоящият на десет метра от Разпятието Евангелист Йоан
— единственият очевидец на събитието от четиримата свещени писатели: нямаше вик
или крясък. Така, както по-късно ще го напише Евангелист Йоан, Иисус не извика. Гласът
Му просто прозвуча гръмко и това е истината.
Лонгин приближи факела до лицето на Назарянина. Окото Му беше отворено,
зеницата — разширена. По-сетнешното проследяване на видеозаписа доуточнява, че
минути преди загубата на съзнание роговицата на окото е станала непрозрачна. Външно
дихателната активност вече бе спряла. Полуотворил уста, слице подпряно върху
гръдната кост, Учителят бе неподвижен.
Побързах да насоча ултразвуковия сноп в сърдечната област. Анализът на записа
установи, че в 14,54 ч., когато ускореното сърцебиене продължаваше вече 3 минути с
главолом- ната честота от 169 удара в минута, изведнъж пулсът спада като отрязан под
60 удара. Въпрос на секунди бе сърдечният мускул да изпадне в бързи трептения. След
30 секунди аритмия Главата на Иисус клюмна, като ударена от мълния, въпреки че
окончателното спиране на сърдечната Му дейност стана след още две и половина
минути. Споредтази преценка смъртта на Иисус от Назарет е настъпила в

ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ЧАСА, ПЕТДЕСЕТ И СЕДЕМ МИНУТИ И ТРИДЕСЕТ СЕКУНДИ,

В ДЕН ПЕТЪК, СЕДМИ АПРИЛ,
ТРИДЕСЕТА ГОДИНА ОТ НОВОТО ЛЕТОБРОЕНЕ

-—Той е мъртъв... .
\ Центурионът го каза с нескрито чувство на състрада- ние, сякаш с физическото си
изчезване Разпнатият вече имаше за ветерана някаква неосъзната, може би и нова
значимост. Всъщност, клиничната смърт щеше да настъпи секунди след думите на
римлянина, но Лонгин не можеше да го знае.
Биологичната смърт на Назарянина не закъсня. Увиснал на китките, с подчертано
подут корем, с потънал гръден кош, мускулите Му вече не потръпваха в конвулсии.
Между клонките и шиповете на ужасния трънен венец все по-ясно избиваше виолетов
кръг. Полузакритите от косите слепоочия бяха видимо хлътнали, а дясното ухо
забележимо се беше отдръпнало назад. Непосредствено над брадата кожата се сбръчка,
а очната сфера все повече потъмняваше, като да беше покрита с някакъв полупрозрачен
вискозен слой. Про- бодните рани продължаваха да сълзят вече по~розова по цвят
кръв.
Точно 6 този момент се прояви и друг съпътстващ феномен на биологичната
смърт—- отпускането на сфинктера.
Използвах инфрачервената система на теле-термогра- фията. От това последно бързо
изследване се установи, че само секунди след клиничната смърт температурата на
долните крайници бе само с един градус над нормалното. Изследването на
повърхностните тъкани потвърди, че 12 минути след издигането Му върху стълба острият
процес на тетанус бе блокирал мускулите на краката и бедрата на Равви от Назарет.
Потвърдиха се титаничните усилия, полагани от Галилееца при всеки опит да се издигне
нагоре за глътка въздух. Той е разчитал само на раменната, предра- менните, гръдните и
междуребрените мускули, блокирани от кристалите на тетануса на 18-тата минута.
Измежду многото причини, като недостатъчното кръвообръщение, лошото проветряване
на белите дробове, пораженията върху бъбречната и особено централната нервна
система, експертите на „Троянски кон" приемат като оснобна причина за смъртта Му
задушаването или асфиксията поради недостиг на въздух и излишък на въглероден
двуокис. 8 14.55 часа 8 мозъка Му настъпи т.н. кома на Депасе 82.
Местата на прикобаването се оцветиха в наситено синкаво, безпогрешен признак за
възпалителен процес.
Когато инфрачервеният телетермограф започна изследването на Иисусовото око,
разширението на зеницата предостави само тъмното петно, белег за загубено зрение.На
практика, едва ли имаше нещо повече за изследване.
Беше тъжно, че този Човек, от когото се възхищавах и обичах, вече беше мъртъв.
Въпреки цялата ми предварителна тренировка,, когато свалих контактните лещи, не успях
да се въздържа и рухнах върху скалата на Голгота. Печал и емоционална потиснатост
бяха пуснали дълбоки корени в най-еькровената част на душата ми, когато усетих, че част
от мен самия невъзвратимо си отива, съпътствайки това Човешко същество с
безгранична скръб и необятна печал. Знаех го. Знаех, че няма да ме напуснат, докато
смъртта не сложи край на клетото ми съществуване. И сега, както в онзи ден край
Разпятието, аз продължавам да плача.
Нито Елисей, нито който и да е от Операция „Троянски кон" го узна изобщо. От този
зловещ петък нещо потъна 8 най-големите дълбини на моето същество. Следващите пос-
лед ни часове в Юдея от 30-та година загубиха смисьл. Изпълнявах програмата, но като
автомат.

ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ЧАСА,
ПЕТДЕСЕТ И СЕДЕМ МИНУТИ И
ТРИДЕСЕТ И ЕДНА СЕКУНДИ
В мига, когато сърцето на Иисус от Назарет спря завинаги, стана неочакваното. С
едновременност, която все ои\е ме плаши и която би могла да бъде обяснена по един —
 единствен начин, Гигантската Луна, застанала между Слънцето и Земята, се раздвижи. С
мудността, с която го засенчи, се плъзна на Изток, постепенно връщайки отнетата ни
светлина. Елисей веднага ми съобщи онова, което виждах. Малко-помалко, сякаш да
възприемем величественото му преместване в пространстврто, а защо не и във
времето^ обектът изчезна зад Елеонската гора.
Несравнимото разсъмване се възприе от легионерите, от малката група жени и от
садукеите с видими признаци на облекчение. Жителите на Светия град възприеха
освобождаването на Слънцето като добро предзнаменование.
Когато гигантският диск напускаше стационарната орбита, центурионът с лице към
Иисусовото Разпятие удари с десния си юмрук бронята над сърцето и придружи римския
военен поздрав с думите:
— Несъмнено, Той беше цялостен човек!.. Действително трябва да е бил Божи син...
Обезпокоените войници поискаха инструкции. Нито оп- ций-центурионът, нито
побелелият ветеран Лонгин знаеха какво трябваше да се прави. Единственото, което
откакто свят светува правят военните, когато обстановката е неясна, е да удвоят
стражата. И сега интуицията им Не •ги измами...
Слънцето блесна и освети разпънатите. Пред мен се разкри ужасът на обезкървените
тела, сгърчени в гротескни ‘ пози и покрити с пясък и прах. Зилотите продължаваха да са
в безсъзнание и така си останаха — за пгяхно добро, докато ' не се появиха трима нови
легионери...
Покритата с прах, засъхнали кървави петна и съсиреци, кожа на Галилееца скоро взе
да добива мраморния оттенък, ‘типичен за труповете. С появата на Слънцето пак почна
да духа вятър от изток. Веднага си зададох въпроса: какво общо има спокойствието на
въздушните слоеве по време на изкуственото затъмнение с последвалото усилване на
вятъра? Ученият в мен нямаше отговор, но интуицията ми подсказваше: „да, има".
Забелязах тревогата сред жените, у Йоан и Иисусовия брат Иехуда. Беше логцчна.
Абсолютната неподвижност на Учителя им се струваше странна. Състоянието ми бе
толкова жалко и духът ми дотам подтиснат, че загърбих Йоан. Не желаех да срещна
погледа му. Тогава усетих някакво странно оживление сред рояците птици, които
гнездяха в дупките на крепостните стени. Въпреки усилващия се вятър те се разпръснаха
в пъЛен безпорядък. Свих рамене, но необикновена и неясна глъчка ме накара да се
обърна към стените. Видяното ме смая. От вратата на Ефраим излизаше глутница жално
виещи кучета. Знаех за бездомните куче-та на Йерусалим, н° никога не предполагах, че са
толкова Много. Изглеждаха ¡възбудени и нервни, най-вече изплашени. Сякаш някой или
нещо внезапно ги беше подгонил. Но, кой или какво? С Лонгин гледахме разтревожени и
недоумяващи. Какво става в Светия град?
Песовете прекосиха пътя пред самата Голгота към нивите на север. Някои, задъхани и
душещи земята, се покатериха на хълма, но легионерите незабавно ги разгониха.
Миг по.-късно Елисей съобщи нещо, което обясни поведението на кучетата и
птиците. Но съобщението му ме накара ида изтръпна. Бордовите сензори установили
газове с високо съдържание на сяра, както и леко повишение на температурата в горния
почвен слой.
Елисей предполагаше повишена сеизмична активност. Догадката обясняваше
поведението на глутницата. При вдишването на газове, които предшестват
земетресенията, 6 мозъка на животните и птиците се натрупват сигнали, които задействат
механизмите на възбудимост у тях. Понякога се случва и с хората. За кучетата улиците и
къщите вече представляват опасност и те бягащ. Честно казано, бях забравил загатването
на Евангелиста Матей в Светото писание (27,51).
 ПЕТНАДЕСЕТ ЧАСА И ЕДНА
МИНУТА
Миг след това почувствах първия трус. Детайл от първите мигове на земетресението
увеличи първоначалната ми обърканост. Един легионер се канеше да угаси огъня с вода.
Вече я изливаше и започна първият трус. Той загуби равновесие и струята попадна върху
лицето на войник, полегнал край огъня. Летгионерът падна и стомната се строши.
Почувствали люлеенето на земята, някои скочиха на крака. СЛисани, други останаха
седнали, нямаха време дори да се спогледат. По-късно разбрах (на борда на Модула
имаше два сеизмографа), че първата вълна е продължила 16 секунди. Усетих
изнемогващо виене на свят и чувство на морска болест.
Жените в подножието на скалата запищяха, обхванати от паниката, завладяваща
всички. Внезапно появило се, люлеенето внезапно и изчезна. Лонгин и Арсениус бяха
бледи като Иисус. Останаха безмълвни няколко секунди с погледи, вперени във
върховете на разпятията. Въпреки земетресението стълбовете останаха неподвижни.
Центурионът извика: .
Долу!.. Хайде, всички долу! Всички!..
Целият ескорт, включително часовоите, напусна мигновено Голгота. Някои забравиха
шлемовете и щитовете, а други — копията. Лонгин се се забави и отиде да стъпче огъня.
Изведнъж сърцето ми се стегна от необясним страх. Едновременно със свръхсетивния
сигнал почувствах ново хо- ризонтално люлеене. Цялата скала се тресеше. Не съм
сигурен дали бяха един или два тласъка, но се усетих преместен и най-грубо захвърлен
върху вибриращата скала на Голгота.
Невъзможно бе да се изправя. Видях Лонгин също да пада, а разпятията заплашваха
да се сгромолясат при втората сеизмична вълна. Звукът, издаван от всеки патибулум при
преплъзването и клатенето окбло стълба, не беше скърцане, а трясък и пукане. Телата на
разпънатите потрепваха и се разтърсваха. Един от свободните стълбове на втория ред се
разлюля като тръстика при вятър и рухна.
Паниката и душещото, виене на свят бяха така сковаващи,^че не успях дори дума да
произнеса. Имах нужда от по- мощ. Здраво се вкопчих в скалата с една единствена мисъл
в главата: „Трябва да оцелея! " Конвулсиите на терена ме блъскаха, подхвърляха, удряха,
дори ме отлепяха и подмятаха на сантиметри над скалата.
През цялото време, сторило ми се цяла вечност, бях пленник на някакъв ирационален
и неконтролируем ужас. Сякаш тътенът се зараждаше от всеки квадратен сантиметър на
скалата и необузданото вълнение на Природата щеше да е безкрайно, а не някакви си 47
секунди.
Трусът спря. Настъпи мъртва тишина. Реших да стана, но трябваше да се подпра на
Мойсеевия жезъл. Пръв стомахът ми започна да ми напомня за морската болест.
Почувствах напъни за повръщане, но нямаше какво. Не бях ял 18 часа. Изби ме студена
пот. Днес си давам сметка, че глав- ната причина беше страхът.
Лонгин остана още малко на колене, недоверчиво втренчен в скалистата основа.
Явно очакваше трети трус. Накрая се изправи и ме покани да го последвам. Никога така
сляпо не съм се подчинявал на друг човек. Тичешком напуснахме Голгота и се отзовахме
в открито поле. Повечето от жените, паднали на земята, стенеха и надаваха бикове, от
които косите ми се изправиха.
Йоан Зеведеев и Иехуда лежаха на земята без да знаят накъде да бягат — към полето
или към града. Постепенно духът и здравият разум ни се възстановяваха. Това личеше и у
риллляните и у младия апостол. Трагичната реалност на разпятията с висящите
мъченици, забравени по време на земетресението, се изправи отново пред очите ни..
Преди да продължа, искам да.разгледам твърде загадъчен факт, засечен от Модула.
Според данните от сеизмичната регистрация двата труса имаха обща
продължителност 63 секунди. Първата по-слаба вълна, съответстваше на тип „!", наречена
още дъга или повърхностна. За сметка на това, вторият трус прояви вълните „Р", „Б“ и
накрая „I". Учените, като разгледаха данните от сеизмографите, го определиха с магнитуд
6,8 по Рихтер.
Дотук всичко бе нормално за обичайна сеизмична картина, с изключение обаче на
липсата на тласкащите, и т.н. вторични вълни. Объркването на наземния екип на
„Троянски кон" стигна краен предел, когато разшифроваха импулсите на третия трус,
съпроводен от трясък и скърцане 8 самия модул. Въпреки това, сеизмографите не бяха
регистрирали нищо. Онова, което бе раздрусало кораба ни, според апаратурата е било с
епицентър 750 км на юг-югоизток от Йерусалим, т.е. на същото място където се бе
зародило земетресението — пустинята, много близо до сегашната граница на Йордания и
Арабия, южно от днешния населен пункт Сакака. Най-невероятното бе, че
разширяващата се вълна, която е тръгнала от там, се е разпространявала почти със
скоростта на звука — 300 м/сек.
Когато окончателно бяха обработени данните от на- земния екип след нашето
завръщане, ген. Къртис и всички ние бяхме смаяни от резултатите. Този тип разширяващи
се вълни отговаряха точно на признаците за... подземна ядрена експлозия. Искрено
казано, онемяхме от учудване...
Неоспорим факт е, че Палестина има бедна сеизмическа активност. Две от върховите
амплитуди при земетресението имаха 5,2 и 5^6 степени по скалата на Рихтер и само една
достигна 6,2 степен на интензивност. Към това трябваше да добавим и новия, неочакван
фактор.
Колкото и да ни се струваше неправдоподобно, че земетресение може точно да
съвпадне със смъртта на Иисус от Назарет, проблемът се изостряше още повече, когато
уредите уловиха загадъчна ядрена експлозия под земята. (Не искам и не съм длъжен да
разширявам нещата отвъд фактите, особено що се отнася до този, колкото
привлекателен, толкова и загадъчен случай, поради простата причина, че това беше
другият мотив, който тласна Операция „Троянски кон" да планира и извърши второто ни
„Голямо пътешествие").
Изминаха десетина минути от земетресението. Лонгин, Арсениус и останалите
римляни се завърнаха на Голгота. Поставиха се пак часовои. Малко преди това Йоан
Зеведеев се приближи до центуриона, за да узнае съдбата на Учителя. Видял побелелият
ветеран отрицателно да върти глава, без да го погледне, младият апостол разбра, че тук
нямаше вече друго какво да се прави. В очите му не бяха останали сълзи и най-простото
бе да каже на жените да се оттеглят от зловещото място. Сломени от мъка и скръб,
по-голямата част от групата, твърдо вярваща, че Иисус ще избърши чудо и ще се спаси,
се подчини на Йоан Зеведеев и придружени от Иисусовия брат Иехуда, се оттеглиха,
прибирайки се
6 къщата на Елиас Маркос. От сега нататък домът му се превръщаше в квартира на
най-близките на Учителя. Такава функция тя вече имаше от момента, когато Давид Зеве-
деев разпръсна групата куриери предвид възможното претърсване на Гетсиманската
градина от храмовата полиция. Но, нека да не изпреварвам събитията и да се придържам
към последователността им.
Йоан, братът на Давид Зеведеев, остана под сянката на Голгота заедно с четири или
пет юдейки, отказали да се върнат в Йерусалим.
 Отново се изкачвах към Разпятията върху Голгота. Вгледах се в садукейската група.
Паниката ги бе парализирала. Помислих си, че щом смъртта на „ненавистния
самозванец" е вече факт, те нямаха повече работа тук. Колко много съм се заблуждавал!
Иисусовият брат Иехуда и жените се отдалечиха по прашната пътека, а Донгин и
Арсениус се заеха да проверяват щетите от земетресението. От Вратата на Ефраим
буквално се изсипа поток от хора. Тълпата от поклонници и местни жители, гласовита и
пощуряла, бягаше от Светия град. В очакване на нов ужасен трус вместо тесните улички
на града бяха избрали откритото поле. Стотици и стотици мъже, жени и деца, едни с
обемисти бохчи, други теглещи натоварени мулета или подгонили стадата си, се про-
-точиха в забързана и непрекьсваща върволица по успоредния на Голгота път към
възвишенията на Гарев.
Войниците прекъснаха проверката и усилиха постовете по периферията на Голгота. В
интерес йа истината, изкривените от страх лица дори не погледнаха към Разпятията и
прикованите мъченици. Истинската им цел беше бягството далеч от крепостните стени.
Когато малко по-късно, преди залез, влязох в Светия град, поразпитах за щетите от
трусовете. Според Елиас Маркос и Йосиф от Ариматея страхът бил много по-голям, от
материалните щети. Всички едноетажни или двуетажни сгради, изработени от леки,
материали, издържали. Имало малки срутвания, а ранените не били Много.
Една от случките, предизвикала безброй коментарии и намерила място 6
Евангелията, била разрушаването на двата покрова, единия в т. н. Дебир или
„най-святото място" (понякога наричано „прорицателско"), а другия в Хекал при „Светая
светих". И двата бяха в Светилището на Храма, недостъпен за мен като езичник, и не
можех да проверя слуховете. Новините се шепнеха на нисък глас и със суеверен тон,
особено за първия и по-важен покров, затварящ пътя към тайнственото кубично
пространство на присъствието, почитано като Дома на Бога.
Римляните разбраха, че върволицата от хора няма други намерения, освен да подири
укритие за страха си. Заповядано бе да се намалят постовете и да продължи проверката
на разпятията.
Присъединих се към тях и съсредоточих вниманието си върху разпнатите. Стълбовете
бяха издържали гърчовете на скалата, освен Стълба от втората редица, останал
неизползван. Войниците го изправиха и закрепиха. Легионерът, събиращ парчетата от
строшената стомна, забеляза Нещо и повика Лонгин. На няколко крачки от
най-лявото^раз- пятие зееше огромна пукнатина, широка 25 см и дълбока над 2 м.
Никой не се наемаше да твърди, че я имаше отпреди или е новообразувана.
Центурионът и останалите не й отделиха повече внимание и се върнаха към
задълженията си. Аз също не мога да твърдя, че пукнатината е сеизмична последица, но
съм сигурен, че огромната цепнатина не следваше естествената посока на геологичното
напластяване на утаечните скали, а перпендикулярно я прорязваше в посока на
сеизмичната вълна.

ПЕТНАДЕСЕТ ЧАСА И ТРИДЕСЕТ И ПЕТ МИНУТИ

Спокойствието в Светия град се възстановяваше. Някои от хората, пръснали се по

полето, взеха да се прибират обратно. Върнаха се птиците/ отлетели от гнездата във
външната храмова стена и в градската крепост. Това1 сякаш успокои духовете и местните
жители посрещнаха с весели възгласи завръщането на лястовиците и гълъбите в
Йерусалим. Едва тогава се решиха да прекосят арката на Еф- раимовата врата. Римляните
също задиигаха по-спокойно.
Неочаквано четири сиво-синкави гълъба се спуснаха към нас и кацнаха върху
Иисусовия патибулум. Колко тъжна и многозначителна беше тази гледка, След кратка
почивка гълъбите отлетяха към Светия град.
Завръщането на изплашената навалица беше бавно и по- спокойно. Сега спираха
срещу разпятията, гледаха мълчаливо или разпитваха съдиите-садукеи. Те се
възползваха да оповестят на четирите посоки на света, че Галилеецът е мъртъв ибило
сигурно, че Иисус, съюзникът на Велзевул е отговорен за земетресението.
Множеството не обърна особено внимание на думите им, но някои подвикваха обиди
към Разпнатия. Количеството на любопитните в подножието на хълма Голгота"
растеше.
Вниманието на центуриона и войниците се насочи към тримата новодошли
легионери от цитаделата Антония* След поздрава те-предадоха на Лонгин заповедта
на Пон- тий Пилат осъдените да се доубият и телата им да се пренесат в общата яма 6
долината Геена на юг от града.
Центурионът разпита легионерите за решението на Губернатора. Според
обяснението малко преди земетресението група съдии от Духовния съд на Юдея
отново посетила Понтий. Съобщили му желанието на народа на Йерусалим: телата на
разпнатите да се свалят преди залез, както разпореждал Законът* тъй като днес бил
денят на Приготовлението. Подтиснат от затъмнението, Пилат отстъпил и дал
съответното разпореждане. По негова заповед тримата легионери предали
разпореждането на Лонгин.
Центурионът не скри учудването си. Ако вестоносците бяха от СиНедриона, малко
вероятно бе да ги послуша. Но те бягха легионери. Юдейските обичаи му бяха
безразлични. От една страна промяната доста го обременяваше. Едва бяха изминали
два часа от началото на трудните действия по прикобаването и издигането на трите
патибулума, а сега му нареждаха не по-малко трудната и неприятна задача .
— да ги разкобе и пренесе в общата яма за криминални прес- .... тъпници.^ ^
От друга страна, новата контразаповед даваше прив- лекателната възможност, ако се
действа бързо, да приклю- ^ чи по-рано и да не прекара нощта под открито небе. ]
Центурионът заповяда свалянето на зилотите и Галиле- -4 еца от стълбовете и
предупреди новодошлите, че разпна- тият в средата е вече мъртъв. Тримата легионери
Носеха ; тояги, същите, с които пребиха римския воин в сряда. Два- ^ ма застанаха срещу
Дисмас, а третият вдясно от Гистас |
— също на половин метър от нозете му. Четвърти, с меч 6 ръка, допълни карето,
застанал срещу левия крак на по-въз- растния зилот. *
Нямаше сигнал за начало. Стъпили здраво върху твърдата скала, четиримата
размахаха тоягите и меча, като нанесоха четири ужасни и отсечени удара върху, краката
на нещастниците. Трясъкът от пропукването на големия пищял на крака беше последван
от серия кратки и буйни гърчове. Разпнатите се събудиха от болката. Ударите бяха
засегнали и малкия пищял, защото само за миг краката подпухнаха. Телата на
мъчениците загубиха опора 8 глезените и рухнаха, смъквайки се надолу с по няколко
сантиметра. Зи- лотите виеха от новата болка, отчаяно отваряха уста — признак на
необратимо задушаване. Мечът на четвъртия разполови крака на Гистас. Беше въпрос на
секунди травматичният шок и емболията да ускорят смъртта.

ПЕТНАДЕСЕТ ЧАСА И ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТ МИНУТИ

Зилотите вече не бяха между живите. Въпреки предупреждението на центуриона

легионер от попълнението застана под тялото на Учителя, изучавайки го внимателно.
Неутолимият инквизитор, грабна най-близкото копие и преди някой да попречи, заби го
в десния хълбок на Назарянина. Острието проникна 15-20 см. Тялото на Иисус не
реагира. Войникът, повярвал най-сетне в смъртта на Учителя, се опита да измъкне
копието. Заклещилото се острие не излизаше. Измъкна го едва при третия опит. През
широката 4-5 см рана на хълбока бавно потече оскъдно количество кръв, а след нея
съвсем малко кръвен серум.
Приближих се да огледам раната. Видях> че пилумът е влязъл между петото и
шестото ребро, преминал плоския Междуребрен мускул, белия дроб и проникнал в
дявното пред- сърдие на Иисусовото сърце. Тази сърдечна зона! запазва определено
количество несъсирена кръв след смъртта на индивида, кръвта, която изтече. Водичката,
която е видял Евангелист Йоан да потича след кръвта, е кръвният серум, запълващ
кухината между двете плеври. Години по-късно и по свой начин младият Йоан Зеведеев
беше написал истината в Евангелието..,
Оскърбленията и безчестието към Иисусовото тяло не
бяха завършили. След затъмнението и силния вятър мухите налетяха върху телата на
мъчениците. Рояците превърнаха откритите рани в черни; пулсиращи, пъплещи
гроздове.
Продължителният опит на палача-ко&ач го накара да подскаже на центуриона да
побързат със свалянето на телата, защото скоро ще започне т.нар. трупно вцепеняване,
а то ще затрудни пренасянето на разпнатите до долината Геена. Донгин се съгласи.

ШЕСТНАДЕСЕТ ЧАСА

Недоумявах. Все още никой от учениците или приятелите на Учителя още не беше
предявил искане пред римляните за тялото Му, Йоан внимателно следеше действията
на войниците, застанал близко до Разпятието. Изслуша вестоносеца на брат му Давид
Зеведеев и му каза да предаде, че Учителят вече е мъртъв. Пратеникът тръгна, а
омърлушен, младият апостол продължи бдението си в подножието на скалата.
Донгин застана пред Иисусовото разпятие, надзираващ подготовката за спускането
на Тялото Му. Веднага забеляза новата кървяща рана в хълбока. Досетил fee, че
мъртвото тяло е прободено, гневно се скара на новодошлите. Никой не посмя да му
възрази.
Войникът, специалист по приковаването, почна да разклаща главата на гвоздея на
десния Иисусов крак, а други пехотинци слагаха стълбата зад кръста и подготвяха
дебелото въже за спускането.
Войникът, явно обозен подкован в конницата, с професионална сръчност
търпеливо продължи да клати нагорена долу железния гвоздей с двете ръце. Сега
разбрах защо всеки гвоздей беше оставен да стърчи десетина сантиметра
— за по-лесно измъкване. Скоро върхът изскочи и кракът на1 Учителя увисна,
поклащайки се леко. От глезена бликна съв- сем малко кръв, която оформи една червена
роза около gyn-,' ката.
Преди да продължи с левия гвоздей, войникът погледна^' към върха на стълба, за да
види далц покатерилият се горе- беше завързал въжето за патибулума. Почака да
завърже цен- t тралния възел и търпеливо извади втория квадратен гвоз-* дей. Пак беше
лесно. Тялото на Иисус безпомощно висеше
салдо на китките. От дупките при глезените прокапа кръв, задържана от гвоздеите и сега
върху скалата се образува локва. Големите Му палци продължаваха да бъдат
неестествено раздалеченй от останалите пръсти. Един от войниците се подхлъзна два
пъти в локвата.
 Иисусовите нозе висяха свободни. Двама войници, един срещу друг, прегърнаха
стълба, а други двама, покатерени върху раменете им, изтласкваха напречника нагоре, за
да измъкнат отвора му, нанизан на вертикалната греда.
Вниманието ми беше толкова съсредоточено във всичко, което ставаше около тялото
на Иисус, че не забелязах как малката групичка съдии-садукеи изведнъж нараст на
благодарение на нови представители на Синедриона. Това трябваше да означава нещо.
Бяхме пред началото на друго, достойно за съжаление, събитие...
Действията на войниците бяха дОбре синхронизирани. Щом отворът излезе от
стълба, римлянинът при върха извика и подпиращите отдолу отпуснаха Иисусрвия
патибу- лум. Тялото на Учителя бавно почна да се спуска. Сантиметри преди нозете Му
да докоснат скалата, ковачът подхвана глезените и отстъпвайки назад, бавно изтегляше
Тялото на Галилееца да полегне върху скалата.
Отстъпвайки назад да не преча, без да искам, се спънах в някого. Поисках да се
извиня и за моя приятна изненада беше Йосиф Ариматейски, придружен от непознат
юдей, висок едва метър и половина. .
Йосиф също се зарадва, когато ме видя. Прбдстави ми приятеля си Никодим, член на
Духовния съвет на Синедри- она, принадлежащ към т.н. светско благородничество на
Йерусалим. Двамата знатни мъже, чиято смелост и великодушие никога не са били
достатъчно високо оценени, носеха заповед, подпцсана от самия Понтий Пилат, с която
се разрешаваше Тялото Иисусово да се пренесе от Голгота в час- тна гробница. Йосиф от
Ариматея знаеше тъжната участ на осъдените, чиито тела биваха изгризвани от плъхове
и други хищници в дупката на Геена. Побързал да отиде при 16исшия римски санобник,
да си осигури аудиенция в ден като днешния и срещу подаръци и пари да измоли да му
предоставят Иисусовото тяло,честа практика в Понтиевия пре- ¡ториум. Йосиф носи/\
внушителна сума в злато. Когато Пилат разбрал намеренията на стария си приятел и
изпълнител на някогашният му проект за Йерусалимския аквадукт, отказал парите и
подписал разрешителното.
Лошото беше, че Йосиф и Никодим пристигнаха при Разпятието след появата на
новата, по-голяма група фанатици от състава на Големия Синедрион...
Лонгин, разгърна пергамента, внимателно прочете написаното и даде съгласието си.
Неочакваната поява пред Разпятието на Йосиф и Никодим, членове на Висшия
Юдейски духовен съд, известни като опоненти на Първосвещеника Кайяфа по случая със
Самозванеца от Галилея и демонстративно подали оставка, раздвижи духовете и
разтревожи съдиите-садукеи в подножието. Видяха свитъка, връчен на центуриона и
разбраха, че приятелите на Назарянина искат да получат Тялото Му.
Ковачът беше успял да освободи лявата китка на Иисус. Тъкмо се канеше да извърши
същото и с последния гвоздей, внезапен вик го спря. Видяхме няколко от съдиите,
зачервени от ярост, забързано да изкачват Голгота, предявявайки права да разполагат с
телата на тримата екзекутирани.
Лонгин даде знак и 15-те легионери, начело с Арсениус, прикриха достъпа до
площадката с Разпятията. Разгневените духовници, достигнали до върха по пътеката,
останаха изумени при вида на оголените саби, но нямаха намерение да отстъпват и
поискаха Иисусовото тяло. Долу в подножието, подстрекавана и насърчавана от
садукеите, тълпата крещеше обиди срещу римляните и ги замеряха с камъни
най-популярното оръжие в този регион от древността. Размирното и разгневено
множество занастъпва към височината на Голгота. Центурионът извади меч, застана пред
войниците и заповяда настъпление. Военният отряд мигом се затвори от всички страни с
щитовете и започна бавно, но твърдо настъпление срещу бунтуващите се: решителна
крачка срещу водачите и щитове срещу камъните. Напрегнатите, с белези на зле сдържан
гняв, лица ме накараха да потръпна огп възможните последици. Легионерите изглеждаха
готови на всичко. Все пак интуицията или чувството за самосъхранение взе връх и преди
да бъдат изтласкани от настъпващите щитове, садукеите отстъпиха в безпорядък.
Застигнати и безмилостно стъпкани от настъпващия вече с бърза крачка римски отряд,
едцн-двама се търкулнаха по пътеката.
 Мълчаливата атака постигна незабавен ефект. Тълпата, виждайки решимостта и
блясъка на вдигнатите мечове, готови да се стоварят върху всеки, бързо отстъпи и се
пръсна във всички посоки.
Редът бе възстановен. Легионерите се върнаха при върха на канарата и с удвоено
число часовои отново оформиха пояс на сигурност около Разпятията.
Йоан и жените също бяха принудени да избягат от нямата атака на войниците, но
продължиха от разстояние да наблюдават как ковачът довършваше разковаването на
последната Иисусова китка. Останалите садукеи и хората от тълпата предвидливо се
прикриха в полето или зад крепостните стени. В далечината се виждаха съгледвачите им,
които трябваше да съобщават за движението и действията на римския патрул. Но нито за
миг не скъсиха разстоянието на по-малко от 100-150 м.
Въпреки силовото прочистване на местността около Голгота Лонгин се стараеше да
действа справедливо към всички. Застана прав на ръба на възвишението и на висок глас
прочете заповедта на Понтий Пилат. Съмнявам се някой от разгневените съдии или
други опоненти да са успели дг чуят нареждането на римския магистрат, кому се
предоставя правото на погребение на Тялото Иисусово. После се обърна към Йосиф от
Ариматея и съобщи церемониално:
— Това тяло ти принадлежи. Направи с него онова, което е правилно, подходящо и
уместно. Моите войници ще помогнат никой да не се противопоставя на желанията ти.
Пребледнял, благородният старец благодари за думите и придружен от Никодим
отиде до Иисусовото тяло. Па- тиоулумът бе отстранен. Тръненият венец беше захвърлен
от малката скала. Никой повече не обърна внимание на тази корона на унижението и
мъченичеството. Само аз я видях да изчезва между жълтугата и метличините по
неравния терен под Голгота.
Войниците започнаха да свалят от кръста и втората жертва. Йосиф коленичи до
Иисусовата глава и след мълчаливо съзерцание протегна ръка и склопи клепачите на
Мъченика. След 30 секунди благородният строител отдръпна пръсти, но лявото око на
Иисус отново се отвори. Йосиф постави длан върху клепача и я задържК така 2 — 3
минути, да се позатопли. Самотна сълза бавно се търкулна по оуза-

15 Операция „Троянски кон - 2"

 '. ■ ■■ ■ ■ 'I
roa на Иисусовия приятел. |
Въпреки ме rigor mortis — мъртвешкото вцепеняване несъмнено щеше да бъде
ускорено поради тетануса, то няма- | ше да започне по-рано от шест часа след смъртта
Му. По 1 провисванетона долната челюст заподозрях, че мускулите * на устата, останала
отворена, скоро ще се вцепенят. Де- | вият крак на Учителя бе огънат поради
насилствената поза | на кръста. Пръстите на ръцете, като лапа свити навътре ■ към
средата на дланите, бяха съвсем посинели. Задържал кле- пача на Иисусовото око
затворен, Йосиф погледна към Ни- ^ кодим, които свали от рамо двете торби, вързани
като | дисаги.
С помощта на Йосиф разстла върху сухо и чисто място 5 на скалата ленена тъкан,
която носеше сдиплена под миш- vil ница. (Както щеше да ми разкаже Йосиф тази нощ,
платно- | то бе от близкото селище Палмира). Пипнах тъканта. Дейс- 1 твително бе
ленено платно. Скришом го измерих с Мойсе- ’I евия жезъл: 4,30 х 1 м 83. |
Благородният Йосиф погледна към Слънцето, а след то- ва към Тялотр Иисусово.
Времето неумолимо напредваше. 1 Старецът от Ариматея помоли Никодим да помогне
да I Го пренесат при разстланото .'платно.; ИОсиф застана до | Иисусовата глава, а
приятелят му — до краката. Наведоха се едновременно. Ариматеецът прокара ръце под
рамене- 1 те и-Го прихвана под мишниците, а Никодим за глезените Размениха погледи
и едновременно се опитаха да вдигнчт 1 тежкото тяло. Казвам опитаха, защото едва Го
повдигна | ха. Опитаха и втори път— безуспешно. 1
Йосиф поиска.помощ от центуриона. Лонгин прояви раз * биране към възрастните юдеи.
Отложи за малко свалянето * на тялото .на Дисмас от кръста. Млад и силен пехотинец ce J
зае с горната част на тялото на Учителя. Промуши ръце ,1 под мишниците и повдигна
тялотр над земята. Друг леги- || онер Го подхвана едновременно за двете подколянни
свив- М ки. Тялото на Галилееца се огъна във формата на буквата V. -щ Дойдоха още
двама и подхванаха тялото под хълбоците. f¡ Вече вдигнато, Го понесоха и положиха
върху платното. 1 Тялото Христово лежеше с глава към средата, заемайки 1 половината на
платното, а извън краката оставаше края §1 от 20-30 см. Вследствие пренасянето, от
огъването на тя- 1 лото, бяха притиснати вътрешните органи в гръдния кош а
 и 6 коремната кухина, поради което отново потече кръв. Прегъването изпразни
вените, а от дълбоката рана на копието при десния хълбок просълзи ручейче.
Никодим безуспешно се опита да изравни лявото Му коляно. ХеМатомите,
разкъсванията в ставите и втвърдяването на тъканите не позволиха това да стане
напълно. Благородният Йосиф сложи край на опитите, като покри Тялото с другата част
на платното.
Центурионът, внимателно следещ действията на двамата приносители на Пилатовия
пергамент, беше наясно, че трудностите им нямаше да свършат дотук. Йосиф и Никодим
бяха объркани и нямаха представа, че за пренасянето на тялото на Иисус на ръка, без
носилка, им бяха необходими поне четири човека. Осъзнали, че единственият в
състояние да им помогне е Центурионът, се обърнаха към него. Той се засмя и нареди на
Арсениус да отдели посочените от него четирима пехотинци, които да придружат
собствениците на тялото с техния товар до избрания гроб. Двамата благородници
поискаха да им се позволи да помогнат за пренасянето.

ШЕСТНАДЕСЕТ ЧАСА И ТРИДЕСЕТ

МИНУТИ

СаМ центурионът, един легионер заедно с Никодим и Йосиф Ариматейски вдигнаха и

понесоха тленните останки на Сина Человечески. След тях трима пехотинци с голи
мечове съставляваха Неговия ескорт. Шествието завършвах аз, който носех само своята
съсипана душа, ерозирана като скалата на Голгота, присъствието ми на която превърна
моето съзнание във воденичен каМък, легнал върху сърцето ми де последния ми ден.
Трябваше да го предвидя. Независимо че Евангелист Йоан Зеведеев пише за гроб,
разположен на същото място, където е бил разпнат Учителя, колкото и да се оглеждах по
време на престоя си на Голгота, така и не успях да открия място близо до скалата, което
да обедини в представите ми белезите, описани от евангелистите — градина и в нея
скала, в която би могло да се изкопае кухина за саркофаг.
Спуснахме се от височината в подножието. Пресрещнаха ни младият Йоан и жените.
Йосиф успокои разтревоже
 ния от приближаващата се групичка офицер. Йоан, почти на колене помоли
центуриона някой от войниците да му отстъпи мястото си в носенето. Лонгин мълчаливо
се съгласи. Според Закона екзекутираният чрез разпятие, нямаше право на погребение в
юдейско гробище. Двамата старци го знаеха преди посещението си при Пилат и имаха
предвид криптата в едно от владенията на благородния строител от Ариматея. Краят на
трагичния петък неумолимо приближаваше.
Тръбите на Храма нямаше да закъснеят да съобщят, че слънцето е залязло, че е
настъпила събота и е започнала голямата Пасха, т.е. не могат да се извършват
погребални ритуали. Трябваше да се бърза. Двамата бивши членове на Големия
Синедрион, носещи по един край на посмъртния покров, ускориха крачки. На 4-5 м ги
следваха Мария от Магда- ла, Мария, съпругата на Клеопа, Марта, другата сестра на
Иисусовата майка и Ребека от Сефорис. Легионерите, разделени На две, прикриваха
отстрани Тялото Иисусово.
Наблюдавах мълчаливия, бързо напредващ погребален-кор- теж и не можах да
подтисна едно тъжно усещане на самотност, Изоставен от повечето Си приятели и верни
последователи, оскърбен от фанатиците след смъртта Си, а сега носен къМ гробницата,
Неговото погребение не бе дори с минимално достойнство и спокойствие. Според
Закона и най-бедният и нищожен юдей имаше право най-малкото на погребение с
двама флейтисти и една професионална оплаквачка. А за Назарянина не останаха вече и
сълзи. Сърцата на жените и на тримата Му приятели бяха пресушени. Единственото,
което си спомням, бяха забързаните крачки на ескорта и носачите, които, без да търсят
път или пътека, вървяха сред остри камъни и магарешки бодили.
Йосиф Ариматейски и Никодим водеха колоната, която практически следваше
успореден, а на места същия маршрут на Via Dolorosa. Пресякохме пътя за Самария и
десет минути след напускане на Голгота шествието спря пред овощна градина.
Намирахме се северно от Голгота и относително близо до цитаделата Антония,
приблизително на 100 — 150 метра.
Една от жените, Магдалена ни изпревари и отвърза въженцето, придържащо вратата
на оградата от подострени, дебели колове, грижливо белосани с вар. Оградата с
дървената решетъчна брата беше висока малко над метър.
При отварянето железните панти изскърцаха със стон на ранено животно. Под свод
от стари и по-млади дървета групата навлезе около петдесетина крачки. Стигнахме до
разклонение на пътеката. След пауза, колкото да поемем дъх, Йосиф показа на
войниците отклонението вдясно. Преди да последвам групата, погледнах вляво и
различих' на стотина метра навътре малка спретната къщичка. Виещият се дим от комина
показваше, че е обитавана. Две малки кучета посрещнаха шествието, като подскачаха и
лаеха весело между краката на Йосиф. Старецът незабавно ги от- пъди. Не бяхме
преминали и двадесет метра по разклонението и теренът постепенно почна да се издига.
Пред нас се появи варовикова скала, висока около метър и половина.
Спряхме. Йосиф показа на ценппуриона къде да оставят Тялото.
На две крачки от мястото, където бе положен трупът на Назарянина, глинестата
почва около скалата с форма на пресечена пирамида беше отстранена и се образуваше
вдлъбнатина, още повече оголваща канарата. Йосиф беше поръчал да направят пет
груби стъпала за слизане до площадката, образуваща преддверие на гробницата.
Слизащият по стъпалата се озоваваше пред естествен саркофаг, чиито външни и
вътрешни стени бяха безупречно изработени от монолит на скала.
Пресметнах че видимата фасада, освободена от земната маса, беше висока около 3
метра. В средата имаше малък квадратен отвор със страни 90 х 90 см. Йосиф се извини и
бързешком се запъти към къщичката. Войниците поседнаха да починат.
Възползвах се от паузата и клекнах, за да хвърля поглед в гробницата. Кръгъл камък,
Напомнящ мелничен с диаметър над метър, беше подпрян вляво от входа. В основата на
стената беше изкопан улей, дълбок 20 и широк 30 см, в който мелничният камък можеше
да се движи. Грубо изсеченото колело тежеше над половин тон. За да се затвори
квадратният отвор на гробницата, достатъчно бе колелото само да се търкулне по
канала.
Проврях глава във вътрешността на гробницата, но мракът не позволи да различа
никакви подробности.
Огледах и отвън естествения саркофаг — от последното .стъпало до външната стена.
Изравнената площадка бе широка 2,20 м. Външната стена на гробницата беше висока три
метра, и се извисяваше около 1 — 1,5 м над най-горно- то стъпало.
Наблюденията и мислените ми измервания бяха прекъснати от завърналия се Йосиф.
Придружаваше го около петдесет годишен мъж с къса добре гледана брада и огромен
ръст, с нещо напомнящ ми починалия Учител. Вероятно беше градинар, защото беше с
широка сламена шапка и носеше тежка и обемиста амфора. Старецът държеше два
факела с къси дръжки и вързоп.

СЕДЕМНАДЕСЕТ ЧАСА

Благородникът от Ариматея застана на колене пред погребалната камера и протегнал

лява ръка през входа, закрепи единия факел вътре. Втория подаде на градинаря,
изправил се неподвижен, мълчалив и величествен и се промъкна в гробницата. След
малко червеникавото отражение на' пламъка се раздвижи и старецът се появи на входа и
поиска втората факла. Градинарят я подаде заедно с вързопа.
След малко Йосиф излезе от гробницата и кимна към Ни- кодим. Войниците
пренесоха Иисусовите тленни останки върху отъпканата земя пред гробницата, така че
Главата Му да сочи към тесния квадратен отвор.
Благородният строител и центурионът влязоха в гробницата, поеха отвътре
посмъртния покров и го изтеглиха към себе си. Отвън трима легионери помагаха,
повдигайки Тялото да не се влачи при дърпането.
Иисус бе пренесен в гробницата, Никодим подаде двете , торби, амфората и
пропълзя на колене в гробницата. Йоан Зеведеев го последва.
Нямах представа, дали имаше достатъчно Място за петима, но смело пролазих и аз вътре.
Ръстът мц (1.80) ме застави да се прегъна на три при промъкването по грапа- вия> но
прохладен проход. Вътрешното пространство на гробницата представляваше квадратна
пещера със страни 3 х 3 м и височина 1,70 м. (В последната цифра съм твърде сигурен,
защото през цялото време стоях с наведена глава, за да не се удрям в тавана).
Пространството носеше белезите на каменоделски длета, издълбали го с много труд, сан
 тиметър по сантиметър. ..
Присъединяването ми бе посрещнато с одобрение. Четиримата мъже положиха
Иисусовото тяло върху каменна скамейка, висока 65 см, част от скалата край дясната
стена на пещерата спрямо входа. Присъединих се към последно-
• то усилие във вдигането на тялото на Назарянина. Незначителната ми намеса бе грубо
нарушение на правилата на Операция „Троянски кон". Но, това вече нямаше никакво
значение...
Иисусовите тленни останки почиваха на каменно ложе, дълго 1,90 и широко 0,90 м.
По технология на изработка гробницата наподобяваше типичните водни каптажи на по-
заможнцте къщи от онази епоха. Но ме изненада колко много вътрешността и
размерите съответстваха на гигантския ръст на Галилееца.
Наклонените факли бяха втикнати в нарочно изкопани гнезда. Премигвасцата
светлина на двете факли бе чувствителна към всяко движение и сенките ни се люшкаха
по стените. Никодим отвърза вързопа и извади бели пухкави пера от домашна птица, а
Йосиф повдигна покривалото и откри Тялото. Пред очите ни се разкри окьрвавената,
праш- на и изранена плът на Учителя, замърсена от полепналия варовиков прах, която
само преди броени часове излъчваше величието на Сина Человечески. От мига на
клиничната смърт бяха изминали само два часа. Вкочанясването напредваше, без да
може да се спре.
Когатр видях Никодим да вкарва бели перца в ноздрите на Иисус, веднага се
досетих. Ако умрелият е запазил дори искрица живот, гъделът на пухените влакънца по
лигавицата би предизвикал вдишване или кихане. Така според древните ръкописи се
установява настъпването на смъртта.
Няма нужда да обяснявам, че Галцлеецът не реагира. Йосиф надникна навън, за да
види къде е Слънцето и бързо-се върна.
—Трябва да побързаме, каза той тихо. —- Съботата няма да закъснее и ще ни завари
тук...
Отвори амфората, изля малко вода върху пепелява гъба. После свали наметката си и
запретна ръкави, а Никодим вдигна, докъдето беше възможно, левия крак на Иисус.
Ари- матеецът почна да търка бедрата и крака отзад, отвътре — отвсякъде. Повтори
същото с десния.
— Достатъчно, — каза Никодим, все по-нервен пред скорошния край на петъчния
ден.
Благородният старец от Ариматея остави гъбата, развърза торбите, докато неговият
приятел търсеше нещо във вързопа. Едната съдържаше 15-20 килограма от някакво
едрогранулирано вещество, жълтеникаво, силно ароматно. Благоухание изпълни
криптата. С Лонгин се спогледахме доволни.
Във втората торба имаше медна кана с много тясно гърло, добре запушено с тапа от
плат. Освен това Никодим измъкна няколко тесни ленти плат с раздърпани нишки,
вероятно набързо отпрани. Никодим избра няколко, дълги над метър и ги опъна над
торбата с ароматичните гранули. Благородният старец от Ариматея бръкна с ръка и
напълни шепа със зрънца от алое ■ и щедро ги изсипа върху бинтовете. Ръцете му
трепереха и част от гранулите паднаха на пода на пещерата. Без да се преструвам, събрах
няколко и ги скрих в поясната чанта за анализ.
Йосиф се изправи,приближи се до нозете на Учителя, Събра ходилата едно до друго и
ги повдигна така, че Никодим да прекара отдолу поръсените с алое бинтове. После се зае
да затопля с дъха си гранулите, от което мирисът на алое се усцли, а зърната омекнаха.
Завързал бинтовете около глезените,-взе други два и Никодим отново щедро ги
наръси. Преди да бинтоват ръцете на Галилееца, Йосиф предвидливо ги положи според
обичая, лявата върху дясната длан. Отгоре остана да се вижда триъгълна по форма рана,
с почернели ръбове, оголващи костта, което ме накара да потръпна при спомена за
Разпятието.
Щом Тялото бе бинтовано в строго съответствие с Юдейския закон, приятелите на
мъртвия Рави отново се наведоха върху торбите. Никодим разклати медната кана, така
както се разбива течност. С шепи, пълни с алое, Йосиф изчакваше пред него. Никодим
наля в лявата шепа много гъста субстанция, приличаща на течна смола или течен каучук,
в която заблестяха отраженията на факелния пламък, като хиляди розови сълзи. Беше
миро 85. Силният мирис на мирото беше по-малко приятен от алоето, но смесили се, ме
задъхаха.
.Никодим застана пред горната част на Иисусовото тяло, а Йосиф се зае сдолните' Му
крайници. Първо затоплиха благовонната смола между дланите си, също част от обичая.
Когато ги разтвориха, субстанцията се бе превърнала в пластична белезникава паста.
И двамата едновременно започнаха да смесват мирото и алоето. Вземаха по малко от
сместа, натриваха плътта Му, запушваха прорезите на раните и естествените отвори по
тялото. Никодим направи същото с дупките на носа, ушите и голямата рана на хълбока
вдясно, докато Йосиф запуши раните по колената, от гвоздеите по китките и глезените,
както и по-малките, причинени от габарите на войнишките сандали.
Двамата старци много бързаха при обреда на помазва- нето и балсамирането. Ако не
беше така, тампонирането на раните и естествените отверстия не трябваше да стане
накрая. Подразбрах, че Ариматеецът е пропуснал нещо. Мърморейки, Никодим повдигна
вече завързаните Иисусови нозе, помагайки на Йосиф да направи последното тампони-
ране с балсам и миро на ректума. Но при тази операция по ленения саван се разсипа
част от алоето, бинтовано около глезените Му.
Притеснен от приближаването на залеза, Йосиф отново надникна през отвора на
гробницата. В бързината се препъна в амфората и за малко да падне по очи. Видял
разположението на Слънцето, старецът се върна и дъвчейки думите, каза нещо в смисъл,
че „то е много ниско".
Точно тогава Никодим, по-спокоен от Йосиф, разбърза от рамото си кърпа сударио с
цвят на нар, от онези, които се използваха за попиване на потта, обви главата на Иисус,
прибра долната Му челюст и направи възел при темето.
Вече всичко предвидено в погребението бе извършено. Преди да напуснем
гробницата, докато Никодим прибираше и изнасяше навън нещата,Йосиф от Ариматея
извади от поясната си торбичка чифт бронзови монети. Като следваше стародавните
обичаи, постави ги върху клепачите на Назарянина. Голямата подутина на лявото Му око
обаче, не позволи на монетата да се задържи и тя се плъзна.
Независимо че от две страни главата на Учителя беше подпряна с глинени съдове,
пълни с миро, силната деформация в маларната кост на носа държеше окото затворено.
Точно тя пречеше на монетата да остане върху проме
 нения до неузнаваемост клепач. Но Йосиф беше упорит и накрая успя да закрепи
монетата върху отбка.
Наведох се да проверя емисията на монетите. Щамповането бе елементарно,
изображението — разместено. Имаше много дефекти и неточности. И двете лепти бяха
от една и съща емисия, съдейки по еднаквите надписи и образи на магически жезъл в
средата. ЙМаха и същите правописни грешки в буквите, разположени в кръг около
изображението на жезъла. Надписът гласеше „Тиберий Цезар". Любопитството ми
надделя. Повдигнах монетата, от десния клепач и открих на обратната страна поизтрития
силует На симпулум — жертвена чаша за възлияния. В средата, до чашата, напомняща
готварски черпак, ясно се виждаше числото „16", съставено от гръцката буква „V,
означаваща числото „10", и от т.н. епиземон, който съответства на „6". С други думи,
годината на емисията бе определена от възцаряването на Тиберий.
Преди да покрие окончателно Тялото Иисусово с другата половина на покрова,
добрият приятел коленичи пред тленните Му останки, наведе глава и запази няколко
минути мълчание. Апостол Йоан направи същото. Вълнуващи мигове, изпълнени с
напрежение. Разбирах, че за последен път виждам безжизненото Му тяло. Не трябва да
крия — когато погледът ми се спря върху препатилите Му останки, из- веднаж у мен
нахлу тежко и потискащо съмнение, съзвучно с вътрешността на гробницата: „Ще
възкръсне ли — така, както беше обещал? Но, как?" Инквизицията и екзекуцията не бяха
оставили нищо здраво в Неговото тяло.
Изповядвам го с цялата си искреност. Моят дух на учен и изследовател се бунтуваше.
Освен Лазар никой в цялата История на Човечеството не беше го постигнал. Защо
трябваше именно този Галилеец, човек като всички останали, да го направи? Ако Той
притежаваше власт над такива необикновени сили,, защо не избегна ужасяващите
мъчения над изтерзаната Си плът, защо допусна моралните мъчения над Себе си и
най-вече жестоката и унизителна смърт? Нима това ни направи по-добри, отколкото по
Негово време? Нима се обичаме или търпим един другиго?
Никодим и почти всички негови приятели не вярваха в обещаното Възкресение на
своя Учител. Йосиф Ариматейс- ки се съмняваше. Осезателен белег за това не беше ли
краткотрайното прибързано придаване на традиционно приличен вид на Неговите
тленни останки. Усилията и намеренията на благородния строител от Ариматея, на
Никодим, на жените, чакащи извън гробницата, нямаха нищо общо с предполагаемото
възкресение на Учителя. Ако наистина вярваха в чудното събитие, защо трябваше да
отлагат окончателното балсамиране за след Пасхата? Тя свършваше с отминаването на
съботния ден. Логично би било да не' Се запушват раните Му и да не се натрива тялото
Му с ароматните смоли, чиято единствена функция беше да подтиснат зловонието от
разлагането на плътта. Да, логично. Но от позицията на логиката на кой век?
Стоях изгърбен. Ушите ми бучаха. От преживените емоции и 36-часовото безсъние се
чувствах толкова съсипан, че не можех не само да концентрирам мислите си, но и да се
помоля за Сина Человечески, когото толкова обичах. Бях опустошен. Не можех да си
припомня никоя от късите молитви, които знаех от детство. Символично се присъединих
към Йосиф от Ариматея, когато се наведе над сбръчканото чело на своя по-млад
приятел. Целуна Го горещо и продължително.
После Го покри с останалата половина на посмъртния покров. Прибра единия факел
и тръгна към изхода. Побързах да прибера наметалото му от пода и в момента, когато
бях клекнал, открих в един от ъглите на гробницата забутани върбови кошници, пълни с
каменни отломъци и каме- ноделска тесла, чукове и длета. Йосиф се извини за
безпорядъка. Според обясненията му гробницата доскоро е била в строеж.
 СЕДЕМНАДЕСЕТ ЧАСА И ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТ МИНУТИ

Пръв Иоан, младият апостол, след него Лонгин, Йосиф и аз изпълзяхме през
квадратния изход. Центурионът и четиримата легионери с помощта на Йосифовия
градинар търкулнаха воденичния камък по улея. Входът на гробницата бе затворен.
Стана сравнително лесно, защото го направиха шестима. Йосиф и Никодим никога не
биха се справили с по- ловинтонния камък. Ще изминат 36 часа, преди да се разбере
защо споменавам тази подробност------------------------- колко души биха
могли да търкулнат камъка.
От зловещото скърцане и пукане, предизвикани от търкалянето, ме заля вълна от
тръпки.Затварянето на гробницата не беше нищо друго освен скоба между другото в
невероятната и смущаваща загадка, най-голямата в цялата История на Човечеството.
Преди да се отправим към града, добрият Йосиф благо-, дари на легионерите за
помощта и не пропусна да постави в ръката на всеки обемиста кесия денарии. Мисля,
че няма да сбъркам — този петък постави началото на приятелството между
Аримаппееца и Лонгин.
Напускайки овощната градина, жените, според юдейс- кия закон стояли встрани
от гробницата, се присъединиха към уморените крачки на Йосиф. Споделиха с него
съмненията си за ритуалната чистота на погребението. Благородният строител на
Йерусалимския водопровод и Никодим обясниха, че е петък и повече не може да се
направи, но им поръчаха след празника в неделя докрай да извършат риту- алното
балсамиране. Никодим даде гърнетата с алое и миро като 'им напомни, че в неделя
трябва малко да Му поскъ^ сят косите и брадата, по-добре да Го измият, да поставят
върху тялото перо или ключ — символи на Неговото, безбрачие 86. Да направят
всичко останало, както е според обредите.
Срещу Рибната порта, центурионът и неговите войници се сбогуваха с нас и
продължиха пак към Голгота. Задълженията им продължаваха с пренасянето на
телата на двамата зилоти в общия гроб за крадци и разбойници в Геена 87.

ОСЕМНАДЕСЕТ ЧАСА

Наближавахме дома на Елиас Маркос, когато три последователни изсвирвания на

вечерните тръби от купола на Светилището възвестиха края на деня, От този момент
започваше големият религиозен празник Песах, който винаги е съвпадал с първото
пролетно пълнолуние, а през 30-та година от I век — със съботата или така
наречената Седма съботна година. Оживлението в Йерусалим растеше. Хората бяха
бесели. Възстановили се от преживения страх по време на земетресението бързаха
към домовете да отпразнуват пасхалнзта вечеря. Срещайки се по улиците, си
пожелаваха мир. Напомни ми за следобедите 6 родната Луизиана. Странно, освен
Никодим, младият Йоан, Йосиф и групата на жените, вървящи със скръбно наведени
глави, никой не се измъчваше, нито показваше да е натъжен от случилото се върху
скалата на Голгота. Убеден съм —- огромно- то множество дори не знаеше за смъртта на
Галилейския пророк. Или ако знаеше, беше я забравило.
Безгрижието, страшно и отчайващо, цареше по Йеру- салимските улици в онзи
следобед на 7-ми април, 30 година. Т>жна реалност. А денят вече бе влязъл в Историята
на Човечеството. И дълго щеше да се помни от жителите на Йерусалим, но не заради
Разпятието на Иисус от Назарет, а поради осъщественото предсказание на затъмнението,
предшестващо злополучното земетресение. А след 40 години идваше ред на легионите
 наТит Вепасиан, другото предсказание на Спасителя.
Никодим и Йоан се сбогуваха пред къщата на Маркос. Първият бързаше да се види с
апостолите, намерили убежище в неговия дом и заедно да прекарат Пасхалната вечеря,
Обезсърчен и потопен в безкрайната си мъка, младият Йоан тръгна сам към стаята,
където го очакваше Мария, Иису- совата майка.
Йосиф придружи жените до вътрешността на дома, където бяха останалите юдейки,
доведени от Иехуда от Голгота.
Семейството на Маркос, опечалено от случилото се, прие благородния старец и
жените с голямо вълнение и подчертано внимание. Молеха ги да им разкажат всичко
случило се след смъртта на Учителя. Пратениците на Давид бяха посетили местата, където
имаше приятели, роднини и последователи на Рави. Така всички в Йерусалим, Витания,
Витфагия узнаха за края на Иисусовата агония час след Неговата смърт.
Йосиф приключи разказа си и съпругата на Елиас повтор- но наля от затопленото
вино,така добре проникващо в тялото и възстановяващо силите. Преди благородният
строител от Ариматея да си тръгне, аз го помолих да ме информира за всичко, случило се
от момента, когато се разделихме, до срещата ни на Голгота.
Погледнал ме уморено и печално, Йосиф попита:
— А защо да си спомням тъжната история?
Имах нужда да подредя събитията в Синедриона и затова настоях. Как мина
събирането в Духовния съд? Какво се бе случило с Юда Искариот? Йоан Маркос, синът
на Елиас, все още го нямаше. (Това също ме безпокоеше. Нали го бях изпратил да
проследи Юда. Момчето трябваше да напусне ужасното място при Разпятията, за да не се
травматизи- ра детската му душа).
Добрият Йосиф отстъпи.
— От цитаделата Антония се отправих към Храма. Опасявах се, че заслепените
съдии, лоялни на клана Кайяфа и неговия тъст, биха заговорт/чели дори срещу учениците
и последователите на Учителя, защото реформаторските идеи на Учителя чрез тях ще
продължат да живеят. Кайяфа продължава да се страхува от въстание на последователите
на Иисус след Неговото осъждане. Той не прави разлика между зилотската партия на
поборниците, ръководени от Хезкия и месианската мисия на Йешуа 8в. Точно обратното.
Според съдиите след смъртта Му обстановката става все по- деликатна. Ето защо се
опитват да заловят Лазар от Ви- тания и вземат мерки за залавянето на учениците Му...
— Мерки? Какви мерки? —- Прекъснах го аз.
Щом храмовата охрана се завърнала от снощния си лов, по инструкция на
Първосвещеника се оформила нова хайка и още днес трябвало да посети Гетсиманската
градина. Но да благодарим на безкрайната доброта на Бога, да е благословено Името Му,
малко след това се видях с пратеника на Давид Зеведеев. На бегом се втурна към Еле-
онската гора и ги вдигна по тревога. Завръщайки се, главатарят на потерята беше
побеснял: „Учениците на Самозванеца", обясняваше той на Кайафа, „са избягали като
последни страхливци, но ние им запалихме лагера^.." Вестта поуспокоила
Първосвещеника. Разпръснатата група Йисусови последователи представлявала по-малка
опасност при бунт или вълнения. После Кайафа информирал Големия Синедрион за
събитията. Повече от 40 съдии-духовници и светски благородници, членове на Големия
.Синедрион, не са знаели за случилото се. Не издържах лъжите, оскърбленията, хулите и
произвола на зетя на Ана по отношение на Иисус и напуснах заседанието на Синедриона.
Канех се да изляза от Храма, когато се появи Юда Искариот- Разминахме се мълчаливо.
Влезе в заседателната зала. Върнах се обратно, готов да
 | удуша подлеца. Не беше нужно. Видели предателя, Кайафа и ; приближените му
зашепнаха помежду си. Никой не се обърна към него да му каже нещо, а Юда
очакваше триумфално посрещане. Въобразявал си е, че ще го отрупат с почести,
пре- възнасяйки големите му заслуги пред нацията. Наивник!
Тогава слуга на съда се приближи до Юда и го побутна да го последва. Видимо
объркан и разочарован, предателят го последва и двамата излязоха от залата. Навън
слугата му ' връчи кожена кесия с думите: „Юда, натоварен съм да ти
* платя за предаването на Иисус Галилееца. Ето ти възнаг- раждението". Юда
Искариот побледня, но отвори кеси- ; ята и съвсем хладнокръвно направи нещо,
което ме ужаси'
| —преброи парите.
| Йосиф млъкна, давайки да разбера, че знае размера на ком- I пенсацията, но е
решил да не го споменава. Помолих да за- I доволи любопитството ми.
Г — Тридесет монети, — отговори с отвращение.
I — Сребърни денарии?
I С явна досада от настойчивостта ми Йосиф доизясни:.
IтридеСет;!щекела:8®;^-''
| — Уверил се в стойността на монетите в кесията, т— ; | продължи старецът от
Ариматея, -— предателят, мърпгь ; I вещки блед и онемял от изумление, се втурна
към залата: на5 I Духовния съд да протестира. Портиерът го спря и му заб- Г рани да
влезе. Юда беше претърпял поражение. Разбра, че е; Р измамен. Яростта му се
превърна в равнодушие. Натика ко- 1 жената кесия в чантата си и.се отдалечи.
Оттогава не съм Ц го виждал.
г Не настоявах повече. Беше загубил следите на предате-^
1 ля и нямах представа за по-нататъшната му съдба. И той и Р аз още не знаехме за
инцидента в Храма,, за отчаянието по ¡Е лицето на Юда Искариот, за жеста на
безнадежност, с кой- К то захвърлил сребърниците в хазната на Светилището. Аз Ш

Ц
бях информиран, но само от Евангелието на Матея. Но та- | ка ли е било? Ето в какво
се състоеше другата ми изследо- вателска задача. Силно се съмнявах, че ще я
изпълня в оста- К бащите 36 часа.
В Но съдбата, в лицето на щастливия случай, позволи, да |Г разбуля тази подробност.
Йосиф Ариматейски вече беше щ се разделил с гостите и любезния домакин Елиас
Маркос. в Още две неща ме задължаваха да остана в къщата. Без да
съм предполагал, пге бяха великолепно морално оправдание за мен да проверя и друга
своя догадка.
Според изискванията на Операция „Троянски кон" трябваше да прибера микрофона,
скрит 6 сбетилника на залата, където се състоя Тайната вечеря на Иисус и апостолите.
Строго бе забранено астронавтите или изследователите да „замърсяват" с предмети от
своята епоха изследваното историческо пространство, да оставят белези на своята
култура, технологии, изобщо материални следи на своето пребиваване. Недопустимо бе
да се пренесе в нашето време нещо, принадлежащо на друга епоха. Прибирането на
микрофона бе абсолютно задължително.
Трябваше да се видя и поговоря и с юношата Маркос; Но Йоан все още го нямаше.
Позовах се на желанието за последен път да видя залата за гости и убедих съпругата на
Елиас да ме придружи до втория етаж. Влязохме в стаята и,., изтръпнах. Светилникьт беше
изчезнал!
Юдейката забеляза пребледняването ми. Вероятно си рбясни състоянието ми чисто
емоционално: вълнението на елина огп повторното посещение в гостната зала, където
неговият кумир, Учителят от Назарет бе вечерял с 12-те най-близки. Опитах се да се
овладея. Повторно огледах залата, търсейки проклетия железен светилник. Напразно.
Някой го бе изнесъл.
Пълен провал на операцията — микрофон от Двадесети век загубен в началото на
Първи! През корема ми се претър- кули познато огнено валяче. Събрах кураж и попитах
господарката на дома къде е големият подвижен светилник. Без да подозира значението
на въпроса, малко изненаданата жена обясни, че при земетресението стъклената му част
се строшила и слуга го отнесъл на поправка в някаква занаятчийска работилница да му
сменят стъклата.
Благодарих на стопанката за любезността и като птица с подкосени криле слязох на
долния етаж. Знаех, че след тръбния сигнал всички майстори спират работа, особено при
такъв празник, като днешния. Нямаше да започнат работа до неделя. Как бих могъл да
прибера микрофона, когато завръщането на модула бе в 5 часа сутринта в неделя? Към
тази неприятност се прибави поредица причини, наложили Операция „Троянски кон" да
повтори големия скок 6 30-та година на Първия век.
 Прекадено угрижен от неочаквания обрат, предизвикан от инцидента с микрофона,
не си давах сметка, че времето минава. Семейството Маркос имаше доста грижи за
подготовката на Пасхалната вечеря и едва ли можеха да ми обърнат повече внимание,
отколкото на Иисусовата майка, която щеше да нощува тук.

ДВАДЕСЕТ ЧАСА -
Сънят ме налегна, когато някой ме измъкна от блатото на хаотичните мисли. Вдигнах
глава и видях две познати лица — атлета Давид Зеведеев и Йоан Маркос. Веднага се
разсъних. С ведро лице Давид постави в ръцете ми наметалото от бял лен, което вчера
бях купил от работилницата на Малкияс. Честно казано, бях забравил за изящното
плетено пончо, както бихме го нарекли у нас, в Луизиана.
— Предполагам, че те интересува всичко, което се. случи, — проговори най-после
Давид.
Потвърдих с мълчаливо кимване. Забелязал подтисност- та ми, той ме хвана за
раменете и закачливо ме разклати с възклицание, поразило ме със своята увереност:
— Ще възкръсне] Ще видиш. Обещавам ти! Горе главата!
Внимателно се вгледах в уморените очи на младия евреин и останах възхитен. Давид
Зеведеев наистина вярваше в това, което говореше. Удивително, пред мен стоеше
единственият, сляпо и непоколебимо вярващ на обещанието на Учителя. Нито смелият
Йоан, бъдещият Евангелист и негов брат, нито благородният Йосиф от Ариматея, нито
който и да е от учениците или приятелите на Иисус не показаха такава вяра, каквато
носеше в сърцето си Давид. А парадокс е, че той едва-едва е споменат в Евангелските
текстове. Ясна бе причината за неговата веселост.
Преди да тръгне за къщата на Никодим, новата квартира на неговите
вестоносци-съгледвачи, Давид Зеведеев съобщи за последните перипетии в лагера на
Гетсиманската градина. След предупреждението на Йосиф от Ариматея вдигнали
палатките и се преместили на върха на планината. Избегнали опасността от арестуване,
продължили да наблюдават действията на храмовата охрана и изпратили пратеници до
убежищата на учениците и апостолите на Учи-

17 Операция „Троянски кон - 2"

теля. А съобщението за Иисусобото разпване вестоносците отнасяли не само до
убежищата, но и по-далече в Пела, Бетсайда, Филаделфия; Сидон, Дамаск и дори
Александрия, за да се знае истината за мъченическата Му кончина.
През петъка разпратил вестоносци до Йерусалим и Ви- тания, за да съобщи на
семейството на Раби и учениците за всичко. Ако не беше вещината и находчивостта на
смелия Иисусов последовател, голяма част от апостолите, укрили се и нерешителни, с
голямо закъснение биха научили за тъжния край на Галилееца.
С настъпването на залеза разпуснал вестоносците да отпразнуват задължителна
Пасхална вечеря с печено агне или козле. Но увереността му във Възкресението Иисусо-
во била толкова твърда, че преди да тръгнат, тайно наредил да бъдат на разположение в
неделя сутринта в къщата на Никодим — хубавата новина да се разпространи веднага
след знаменателното събитие. Възхищението ми от момъка нямаше граници.
Преди да се присъедини към семейството си за вечерята, Йоан Маркос приседна до
мен мълчалив и замислен. Търпеливо чаках да чуя за съдбовния жребий на Искариота.
Доста се потрудих, но успях да убедя сина на Елиас да проговори. Беше се случило
нещо, което още не можеше да превъзмогне. В последните десет часа днес съдбата му
поднесе толкова преживявания и душевни терзания, колкото на други за цял живот.
Душевните сили на юношата бяха изразходвани в мъката, яростта и безпомощността.
Нико га нямаше да забрави разпнатата фигура на.своя приятел и кумир — Иисус от
Назарет. Едва ли щеше да забрави фанатиците, кресльовците от Тълпата в подножието
на Голгота, където го пратих заради Искариота.
Опитах се да го успокоя. Припомних му думите, токущо казани от Давид за
Възкресението на Учителя. Но Йоханан (името на Йоан на юдейски) гледаше, без да ме
разбира. Иису- совият израз „И ще възкръсна на третия ден" беше свръх мисловните
възможности на юношата. Можеше да вярва или да не вярва, но не и да анализира.
Йоан и семейството му знаеха, че през цялото време съм бил в подножието на кръста.
Като признание за жеста на обич към неговия Рави момчето разказа какво бе видяло и
чуло, след като го помолих да следи Юда.
 —- След като видя бойниците да свършват с приковава- нето на нозете на Учителя,
предателят се обърна и с омотаната 8 шламиса глава се отдалечи. Ти го видя, нали?..
Окуражих го да продължи.
— Юда тръгна направо към Храма. Не виждах лицето му. Бях все зад него, а и
крачките му бяха големи. В тълпата си проправяше път с лакти и блъскаше всеки
изпречил му се. Беше обзет от някаква неземна сила, толкова беше буен и
сякаш не искаше или не можеше да скрие яростта си. Крачеше към портата, водеща
към залата на Съдебния съвет на Синедриона. Опита се да влезе, но портиерът се
противопостави. С проклятие, което не смея да повторя, Юда го удари по лицето и го
просна като мъртвец...
„Реакция на насилието", казах си аз. „Понякога се проявява експлозивно в
поведението най-стеснителните и мълчаливи хора, колкото и сковани да са те", си
припомних дефиницията на Кречмер.
--- ...Отбори голямата врата на Залата от дялани камъни и се представи пред
Духовния съд. Не смеех да помръдна. Открият ли ме, сигурно щяха да ме бият...
При тези думи се усмихнах,а юношата Йоан продължи:
— Видях само Кайафа и някои от писарите, съдиите-са- дукеи и фарисеите по
пейките. Юда пристъпи към стъпалата на председателството и всички онемяха. По лицата
им прочетох нещо повече от учудване. Не го очакваха. Предателят беше задъхан. Като
чух гласа му, с който се обърна към тях, едва не го съжалих: „Грешен съм ,защото ви
предадох невинна кръв... Оскърбихте ме. Платихте ми за услугата по цената на
роб..."-Членовете на Синедриона бяха поразени. Не вярваха на ушите си. Юда добави:
„...Разкайвам се и се отричам от деянието си. Ето вашите пари". Извади кесия от пояса,
показа я на Съвета и власт но извика: „Искам да се освободя от този грях!" Гръмогласен
смях изпълни залата. Лицемерите заудряха с длани по седалките, правейки го за
посмешище. Един от тях се изправи и посочил му с ръка да се маха, викна силно „Твоят
Рави е осъден от римляните. Какво общо имаме ние с твоята вина? Върви си и се
оправяй сам!" С наведена глава Юда се отдалечи, сподцрян от смях и оскърбления.
Когато мина край мен, лицето му ме изплаши. В лявата ръка държеше кесията със
сребърниците, а очите му бяха забити в плочите на пода. Не вярвам дори
да ме е забелязал. С големи и решителни крачки се насочи към женския притвор, но
после влезе в залата с урните за подаяния и приношения. Невъзмутим,, напълни шепа
с пари„и ги хвърли. Бръкна повторно, загреба остатъка от шекели- те и пак ги запрати,
върху плочника. Накрая гнусливо подхвърли кожената кесия на пода и яростно я
стъпка. После грубо и със сила взе да си пробива път между онемелите от почуда
хора, струпали се около изхода. Напусна залата с бърза крачка към Площада на
Езичезичниците. — Младият Йоан Маркос млъкна, но явно имаше да каже още нещо.
Необичайното поведение на Юда Искариот да се отрече и освободи от 30-те
сребърни шекела заслужава коментар. Думите му пред Духовния съд „ето тук вашите
пари", както и „искам да се освободя от този грях." не бяха просто човешка реакция на
покаянието. Юда знаеше, че законът покровителства продавача от нещо и от някого
90
. Искариот изпива докрай горчивата чаша, както юридически — публично, така и
човешки — измиването на вината. В момента на просветление той не е разполагал с
други възможности, освен... с последната. Разказан оскъдно и неточно от
Евангелистите, фактът трябва да бъде изяснен докрай.
Много хора биха се запитали защо Юда се е съгласил за подобна продажба, щом
като е знаел, че предателството му ще улесни съдебните процедури срещу
Назарянина. Но,- както си позволявам да съдя от поведението му в Синедри- она, а
след това и в Храмовата хазна, вярвам, че Юда никога не е предполагал, че ще се
стигне до смъртно наказание. Наивникът е вярвал^ че Духовният съд ще затвори
задълго Иисус и накрая ще го изгони извън земите Ханаански. Но събитията вземат
съвсем друга посока 5,1.
Не съм сигурен кое най-много е натежало в неспокойното сърце на Юда:
непосредствената смърт на Рави пред очите му или,., унизителното осмиване, на което
го бяха подложили в Синедриона. Както съм повтарял, не парите са били целта,
преследвана от предателя, а признанието на силните на деня и обещаните почести. За
зла участ, не ги получи никога. Ако е искал 30-те шекела, нямало е защо по- късно да
се отказва от тях. Душевната борба на Юда е била толкова остра, че нямам смелостта
да съдя. Още по- малко да осъдя трагичното му решение, взето по-късно...
) Любопитно е, ако Иисус не беше осъден на смърт, дали Юда щеше да успее в опита си
да анулира така нареченото споразумение за продажба. Законът предвижда в
едногодишен срок правото на купувачът, в случая Синедрионът, да върне купеното, с
други думи — затворника, на продавача.
Изморен до краен предел, Иоханан Маркос завърши разказа със съобщение,
променящо всичко или поне отчасти твърденията на Евангелиста Матей:
— Юда се спусна към Долния град. Отначало помислих, че отива у нас или ще хване
пътя към- Витания. Много бързаше и не поздравяваше никого. Напусна крепостната
стена през Портата на Избора и веднага зави надясно към устието на Хинон. Почна да се
катери по камъните. Стигнал върха на висока и изострена скала, свали наметалото и
пояса. Изплашен, залегнах под скалата и треперех да не ме забележи. Юда ясно се
открояваше на ръба на пропастта. Завърза единия край на пояса за клоните на младо
смокиново дърво, растящо в пукнатините на скалата. Разбрал намеренията му, скочих,
готов да моля да не го прави. Но не ми остави време дори да си отворя устата.
Нещастникът мълниеносно завърза другия край на пояса около врата си и мълчаливо
скочи в бездната.
Силно побледняло, момчето скри лице с ръце и заплака. Почаках да се успокои.
Минута-—две по-късно, с глас, прекъсван от ридания, Йоан привърши с думите:
— Беше страшно, Язоне!.. Хукнах към смокинята. Една едничка .мисъл ме гонеше: да
отрежа, да отхапя, да разкъсам пояса... Всичко друго, но не и да му позволя да се обеси.
Когато стигнах до ръба на пропастта, бедният Юда се люлееше във въздуха
нагоре-надолу, потръпвайки с крака, сякаш търсеше опорна точка> а тялото му се
въртеше около опънатия пояс като пумпал... Ръцете му се бяха впили в примката около
шията, а очите сякаш бяха изскочили навън. Коленете ми се подкосиха, а гърлото ми
пресъхна, сякаш бях погълнал шепа пясък. Но преди да се покатеря на смокиновото
дърво, внезапно възелът се отвърза и нещастният Ис- кариот полетя в пропастта, като се
блъскаше в камъните. Всичко стана толкова бързо, че не можех да направя нищо за него.
Останах горе и гледах неподвижното му тяло. Нямах сили нито да плача, нито да викам за
помощ. Наоколо нямаше никой. Отправих се към Долния град с намерение да се върна
при теб на Голгота, но почна земетресението. Ужасен, побягнах обратно към крепостната
врата. Там ме намери Давид, Иоановият брат.
Попитах дали тялото на Юда е останало & дъното на пропастта. Младият Маркос сви
рамене. Не беше споделял видяното с никого. Аз съм бил първият. Благодарих и го по-
мо-лих да си почине.
— Утре рано ще ме придружиш ли до скалата със смокиновото дърво?..
Йоан Маркос се съгласи с уморено кимване и тръгна към залата, където родителите
му се канеха да започват тържествената Пасхална вечеря.
 Йоан беше видял смъртта два пъти в един и същи ден — прекалено много за
неговите 14-15 години. Разказаното от него променяше трагичната участ на предателя.
Трябваше да се уверя дали Юда Искариот се бе обесил или бе паднал отвисоко.
Намеренията му, така или иначе, бяха ясни — да се Самоубие, но начинът на посрещане
на смъртта (тъй като предполагах, че е мъртъв) не е бил онзи, който винаги сме знаели и
приемали за достоверен.
Като се; боях да злоупотребявам с великодушието на семейството, си избрах закътано
ъгълче на долния етаж и докато вечерята започваше, се увих в наметалото. Бях смър- тно
уморен. Преди сънят да ме унесе, влязох във връзка с Елисей. За последен път в този
петък, 7-ми април. Съобщих му за намерението си сутринта да посетя устието на р.
Хинон. Предполагах трупа да е още там. Имах намерение да го огледам, нещо като
предварително медицинско изследване, каквото прави съдебният лекар на
местопроизшествието.

ДВАДЕСЕТ И ЕДИН ЧАСА И ТРИДЕСЕТ МИНУТИ

Сънят отнесе моите мъки, умора ц горчивини. Стори ми се странно и невероятно, че

Иисус не е вече жив и не е близо до мен в съня ми. Без да го съзнавам, бях свикнал с
Нето, така величествено ежедневно присъствие.
 ОСМИ АПРИЛ, СЪБОТА

Малко преди разсъмване, Елисей ме събуди от дълбокия сън, пълен с кошмари, 6

които по странен начин се смесваха: най-абсурдни преживявания, състояния и случки,
както в реалното време, в което сега се движех, така и 6 онова на онзи век, в което бях
живял и което, сякаш, бе нереалното.
Метеорологичните условия се бяха изменили. Денят обещаваше да бъде спокоен с
изключителна видимост, вятърът — умерен, относителната влажност — ниска, а
температурата около 10° с тенденция за покачване. Радарите на Модула с далечен обхват
рисуваха, с цялата им чистота, профилите на безплодната пустиня Негев.
Йоан Маркос не закъсня и се появи с голяма паница козе мляко и парче хляб.
Умората ми изчезна. Скромната закуска беше унищожена набързо.
Заедно с първите лъчи на слънцето се чуха и тръбите на Храма, възвестяващи новия
ден. С младия ми приятел пресякохме безлюдните улици на Долния град. Липсваше
шумът от смилане на зърното, толкова типичен за този час в делничните дни. С умиление
си спомних за онази, другата съ- ботна утрин във Витания, когато тишината ми се бе
сторила така странна. В мозайката от взаимно проникващи се образи изпъкваха отново
Иисус и Марта, сестрата на Лазар. Никой не бързаше да се събужда или да става. От една
страна бях доволен. Ако тялото на Юда продължаваше да е там, предпочитах никой да не
ни вижда до трупа му.
Щом излязохме извън градските стени, момчето ме поведе на запад, като вървяхме
почти успоредно с южната стена. Недалеч от Портата на извора теренът се промени.
Навлязохме в онова, което евреите наричаха Геена. Предполагам, че названието
произлизаше от геоложката особеност на терена и поради многочислените
огньове/които се изди
гаха тук-таме. Градското сметище гореше непрекъснато. В безрадостната местност,
превърната в огромно бу- нище, се ровеха скитащи кучета и плъхове, огромни като
зайци.
Младият ми спътник спря и огледа околността. След миг продължихме и повървяхме
още около пет минути. Геена се превърна в Лабиринт от скали, трапища, ями и
безплодни долове, без дървета и растителност, малки, но назъбени пропасти, и
пропадания на терена. На нашите карти нанесените коти се колебаеха между 612 и 630 м.
Теренът се променяше рязко и денивелацията варираше от 20 до 40 м. Когато
прекосявахме този ад, си помислих, че ако Юда беше паднал от която и да е скала, щеше
да се прибие до смърт в острите ръбове на камъните.
Най-после Йоан спря. Бяхме на 200 м от южната стена в гола хълмиста местност.
Посочи смокиновото дърво, из- растнало като по чудо между тесните стръмни пътеки и
пукнатини на скалата, с половината от короната, наклонена над пропастта, точно както го
бе описал.
Бавно се приближих до ръба. Треперещ и неспокоен Йоан се хвана здраво за рамото
ми. Отначало не забелязах нищо ненормално. Пропастта представляваше вертикална
скала, висока 35 —40 м. В ранния час видимостта бе недостатъчна, за да се различи нещо
на дъното. Изведнъж младият Маркос така извика, че щях да загубя равновесие.
— Виж долу!.. Там е!
Проследих посоката на показалеца му и между камъните различих нещо неподвижно
като вързоп с белезникав цвят, което с малко въображение можеше да се приеме за труп,
увит в наметало или туника.
Казах на момчето да не мърда. Избрах място, където наклонът беше достатъчно
полегат и почнах да се спускам. След няколко скока, ожулвания и подхлъзбания се оказах
на дъното на пропастта, на 4 м от тялото. Огледах го без да го докосвам. Изглеждаше
мъртъв. Беше мъж в туника, с цвят на слонова кост, подобна на носената от Юда, с лице
надолу, а левият му крак — неестествено огънат под корема.
Когато доближих трупа, нещо черно, космато и голямо колкото заек, изскочи изпод
дрехите и се скри в близкия къ- пинов храст. Беше плъх. Спрях се. Студени тръпки
пробягаха по гърба ми. Плъховете изгризват първо очите.
Преобърнах тялото с помощта на жезъла. Голобрадо^ то, силно удължено, заострено
и бледо лице бе на Юда Ис- кариот. Очите бяха отворени. Едното вече го нямаше,а
другото пазеше печата на страха в зеницата си. Колкото и да оглеждах тялото, не видях
кръв. Само една вече засъхнала тънка струйка беше потекла от десния ъгъл на устата.
На врата му беше завързан, доста стегнато, плетен по
 яс. Огледах го, но не видях да е разнищен или скъсан. Чисто и просто се беше
развързал от дървото. Поясът притискаше шията му, но слизестата ципа на клепача и
самото око нямаха червеникави петна, характерни при обесване. Отметнах черната му
коса и не забелязах зад ушите подобни пришки. Езикът не беше притиснат между зъбите,
нито бе посинял — друг безпогрешен белег на обесването. Сънните артерии не показваха
обичайните белези на удушване’92.
Ръцете и краката му бяха натрошени, а когато поразк- латих черепа му, се чу шум,
типичен за хора, паднали от голяма височина. Данните от огледа показваха, че Юда Ис-
кариот е починал от пааането в пропастта, а не от обесването.
Оставих тялото така, както го бях намерил, но преди това затворих клепачите,
по-точно, онова, което беше останало от тях. Останах няколко минути прав пред
останките на малодушния нещастник. Запитах се дали синът на известния, почитан и
богат юдеец Симон, ученикът на Йоан Кръстител, измъченият търсач на Истината, който
бе толкова болезнено честолюбив, дали Юда Искариот заслужаваше такъв край?
Върнах се при моя млад приятел, който междувременно бе намерил плаща на.
предателя, захвърлен от него преди самоубийството. Мълчаливи се завърнахме в Долния
град.
Помолих да ме заведе до къщата на Йоан Зеведев и да уведоми близките на Юда да
приберат тленните останки, преди плъховете и други хищници в Геена да го направят
неузнаваем. Момъкът изпълни точно заръката ми.
Йоан Зеведеев не ме очакваше, но ме посрещна и прегърна Много сърдечно. Той
обитаваше малка едноетажна къщичка в северната част на Йерусалим с плосък покрив
от клони, покрити и замазани с глина и без нито един прозорец. Състоеше се от една
единствена стая, осветявана оскъд- но от маслена лампа. Пред навеса над вратата
заобиколих нещо като бронзов мангал, в който горяха малки борови цепеници. Те
димяха и разгонваха комарите. Различих Йису- совата майка, Мария, сестра й Мариам,
Саломе, майката на Йоан Зеведеев и младата Рут, сестрата на-Назарянина. Нямаше
столове. Йоан ме покани да се настаня върху рогозката, просната върху отъпкания
глинен под. Учуди-ме необикновената бедност на обстановката. По-късно разб- pax, че са
тук бременно, а местоживеенето им е 6 Галилея.
Йоан не ме представи. Не беше прието, нито нужно. Жените се отнасяха с особено
внимание към Мария. Една току-що беше й поднесла дървена паница с мляко. Но Иису-
совата майка отказваше да го опита. Когато очите ми пос- викнаха с полумрака,
установих, че Мария бе с непокрита глава, сресана на кок, а косите й много no-черни от
колкото предполагах. Кръговете под очите, тъмни и силно откроени, разкриваха
трагедията на една нощ на бдение и страдание.
Тя седеше върху плът на рогозка от палмови нишки, облегната на стената, с
полупритворени очи. Отвреме-нав- реме дълбока, беззвучна въздишка разтърсваше
цялото й същество и нейните хубави, големи очи се разтваряха.
В мига, когато си дадох сметка за примирената горест на тази Майка, покорила се на
съдбата, почувствах, че губя сили. Нямах достатъчно кураж, ако щете — безочие, да я
разпитам. Силцте и смелостта изглежда ме напуснаха, отстъпвайки пред скръбта на
Майката, току-що загубила първородния си син. Как бих могъл да започна разговор? С
каква дързост щях да застана пред Нея, сломената от мъка жена, за да моля да ми говори
за своя Син, за Неговото детство и
Неговата не по-малко незнайна младост? Обаче това беше предвидено в Операция
„Троянски кон", като последна от целите на мисията.
Без да съм го молил, Йоан Зеведев ми помогна. От стар и почернял кози мех наля
дървена паница с гъсто и вкиснато мляко и помоли да приема скромната напитка.
-— Не обръщай внимание на миризмата, — каза Йоан.— Много добре утолява
жаждата.
Не исках да откажа, а ми беше забранено да приемам непознати храни и течности
поради опасност от стомашни разстройства и провал на мисията. Но вече нямаше
значение. Утре сутринта в 5 часа всичко приключваше —— Модулът излиташе
автоматично. Положих усилие и изпих вонящото на кози мех ферментирало мляко със
затворени очи и без да дишам. Но когато го изпих, усетих освежаващ вкус 93\ Йоан
прибра паницата и каза:
— Виждам, че не си забравил подаръка...
Посочи бялата наметка от ленено плетиво, която висеше сгъната на пояса ми,., и ми
подхвърли блестяща идея.
Наметката бях определил за Иисус, но сега я възприех и ми- гобено промених
намерението си. Бях пред Иисусобата майка. Как по-рано не се досетих?
Взех наметката 6 ръце и се изправих. Приближих се към Мария, коленичих,
протегнах богатия подарък и я помолих да благоволи да го приеме.
Мария и жените се спогледаха учудено, но все пак Майката на Раби се изправи и пое
моя дар. Само един напрегнат поглед на Мария беше достатъчен, за да изпълни цялото
ми същество с топлина и хармония. Поглед, чиято дълбочина ми напомни за нейния
Син.
Йоан ЗеВедеев, внимателен и услужлив, доближи маслената лампа така, че Мария да
разгледа по-добре наметката. И тогава, на светлината на лампата, очите на благо-
родната Майка блеснаха в цялата си красота — те бяха зелени!
Мария погали плетивото и когато проговори, светлината отрази нещо, толкова
нетипично — белите й съвършени зъби:
— Благодаря ти, сине! — Гласът и бе плътен и топъл.
Беше 8 часа. Йоан Зебедеев й разказа кой съм и защо съм при тях, Мария се
поотпусна и реши да ми говори за Иисус, за първите години в Назарет, за пътуванията
Му по Средиземно море и за смъртта на своя съпруг при злополука по ■ бреме на
работа.
Опитвах да поставя в ред мислите си и стотиците въпроси, които исках да задам,
разбирайки, че за нея това не беше неприятно. Твърде възможно бе, самата тя да е
имала вътрешната потребност да се разтовари от бремето на скръбта, като разказва на
един непознат за своя Син 94.
В 11,30 часа разговорът бе прекъснат от идването на Йосиф Ариматейски и
Иисусовия брат Иехуда. Носеха но- бини от пърба ръка.
Щом снощната тържествена Пасхална вечеря приключила, членовете на Синедриона
напуснали домовете си и се събрали отново в дома на Първосвещеника Каиафа.
Обсъждали единствено пророчеството на Разпнатия Иисус, че ще възкръсне на третия
ден. Духовниците и по-специално саду- кеите не вярвали в тази възможност, смятайки я
за безсмислица. Било предложено като по-мъдро да се охранява гробницата, защото
имало възможност приятелите и вяр-
 бащите да откраднат Тялото и да разпространяват подир това лъжата за някакво
възкресение. С такава именно цел Каиафа определил делегация, която днес сутринта
посетила римския прокуратор. Групата духовници токущо приключила аудиенцията си
при Понтий Пилат.
Предупреден за случилото се от доверено лице, благородният Йосиф побързал да
отиде в Храма. Сред подигравки и подмятания от духовниците, които знаели за
привързаността му към Назарянина, все пак успял да узнае подробности за срещата им с
Пилат.
— Прокураторе, — обърнали се съдиите към Понтий, дойдохме да ти съобщим, че
Иисус от Назарет, този лъ- жепророк, приживе е казал: „Когато преминат три дни, ще
възкръсна". Поради това се представяме пред теб, за да те помолим да разпоредиш да се
постави римска стража
-пред
гроба Му и да се пази ден и нощ, докато не преминат трите дни и се предотврати
всякакъв възможен опит на неговите ученици да вземат Тялото и обявят, че е
възкръснал измежду мъртвите. Ако го позволим, бихме допуснали по-голяма грешка,
отколкото ако го бяхме оставили жив.
Изслушал молбата, Понтий отговорил:
■—• Ще ви дам охрана от 10 войници. Идете и поставете стража пред гробницата
Му!
Благородният строител от Ариматея продължи:
— Римският патрул заедно с други десет души от стражата на Храма, сега се намират
в моята градина, както успях да разбера, преди да тръгна насам. Хората около Каиафа са
толкова безскрупулни, vie оскверниха свещените обичаи на съботата и Пасхата и нахлуха
в моята собственост. Когато се опитах да се приближа до гробницата, стражата ми
пресече пътя и ме изпъди от собствената ми градината! Това е недостойно!
— Означава ли това, — намекнах аз, —..че никой не може да се приближи до
Иисусовата гробница?
—■ Да, никой, който не е от гарнизона на Антония или от стражата на Храма. Нещо
повече, плочата от кладенеца била свалена и с нея подпрели камъка на входа на
пещерата. Поставили и восъчен печат със знака на Пилат, за да не ги помести никой.
Новината сериозно ме притесни. Оставаха ми броени ча
 сове 6 Йерусалим и бях длъжен да съм близо до гроба на Учителя. Операция
„Троянски кон" имаше особен интерес —- и това беше съвсем логично —да проверя
дали съобщенията за Възкресението на Учителя от Галилея е обективна реалност? Как
можех да извърша наблюденията, ако не бъдех наблизо и имаше 20 часовои?
Оставаха още много часове и предпочетох да не се са- моизтезавам с подобни мисли.
Все нещо щеше да ми хрумне. Промяната на темата на разговора ми помогна, макар и
временно. Една от големите грижи на Иисусовия приятел беше да утвърди текста на
епитафията, която трябваше да се гравира върху саркофага с Тялото Иисусово. Йосиф,
беше донесъл текст и го представи за одобряване от Иису- вия брат и апостол Йоан.
След като поспориха, тримата се съгласиха, че е най-подходящ. Помолих Йоан да ми
подаде пергамента. Там беотбелязано следното:
„Почива тук Иисус — Месия 95.
Няма злато в гроба, ни сребро, а само святото Му тяло.
Проклет да бъде всеки, който посмее гроба да отвори!"
Не знаех, че обирите на гробници са обичайни 6 Юдея и въпреки това не можех да
възприема липсата на вяра у близките на Иисус, които се съмняваха, че е Месия и не
приемаха възможността за ъзкресението Му. Беше толкова тъжно!
Споразумели се за текста, Йосиф от Ариматея го показа на Иисусовата Майка. Но
Мария отказа да го прочете и като Ги изгледа последователно, упрекна ги категорично за
недоверието с кратките и ясни като каменен надпис думи:
— Месията сам ще изпише епитафията си с единствената дума ВЪЗКРЪСНАХ!
Настъпи плътна тишина, изпълнила скромното помещение и нас самите. Ариматеецът
поклати глава отрицател* но в знак на несъгласие, а Йоан и Иехуда сведоха примирено
глави, за да не изразят по обиден за Нея начин съмненията си. Мария повече не настоя.
Тя се върна към предишното си положение и притвори очи.
Ариматеецът прекъсна тягостното мълчание. Колко ясен бе елинистичният дух на
неговото мислене, когато каза да не си правим фалшиви илюзии.
— Новината за обещаното Възкресение, — продължи Йосиф,— вече тръгна по
улиците на Йерусалим. Всички говорят само за това. Но ако Учителят не изпълни
обещаното, в какво положение би поставил учениците и последователите си и Себе Си
дори?
За съжаление, във възгледите на рационалния Йосиф от Ариматея имаше очевиден
здрав смиСъл и той се споделяше от повечето апостоли, ученици и последователи. Ако те
притежаваха вярата на Давид Зеведеев, нещата щяха да- бъдат много по-различни.
Онези, които мислят, че учениците на Иисус очакваха разсъмването на третия ден,
изпълнени с мечти и илюзии, много грешат. Никой от тях, облягайки се на здравия разум,
не допускаше възможността един труп след 36 часа да бъде в състояние да стане и да
заживее. Но непредвидимият и учудващ Рави от Галилея никога не бе говорил празни
думи...
Около 18 часа, половин час преди залеза, Иехуда и сестра му Рут придружиха своята
Майка по пътя за Витания, към дома на Лазар и неговите сестри. Йоан получи съобщение
от Андрей да отиде 6 къщата на Елиас Маркос, където щеше да се състои извънредно
събиране на всички апостоли, ученици и привърженици на Иисус в Светия град.
Предложих да придружа семейството на Назарянина до Витания, като се надявах да
науча още нещо за живота на Иисус. В 19.30 часа, вече по тъмно, сестрите на
отсъстващия в момента Лазар ни посрещнаха с изключително внимание и обич. И преди
всичко — Мария, Иисусовата майка.
Нощта напредваше и аз се сбогувах с новите си прияте- ли — семейството на Раби,
благодарих на Марта, и на по- малката Лазарова сестра Мария за тяхното толкова
сърдечно гостоприемство, като съобщих, че ще предприема дълго пътуване, което беше
вярно и скоро ще се завърна отново. Това вече беше една милостива лъжа, която може
би облекчи Марта, но която без да съзнавам, щеше да се превърне в истина. Не знаех, че
ще я видя отново. Това беше реалност, която изпълни със съдържание стремежите и
мечтите на онзи, все по-силно вярващ и все по-малко скептичен офицер от
Военно-въздушните сили на Съединените щати.
По-голямата Лазарова сестра, с очи пълни със сълзи, ми довери като най-голяма
тайна, че брат й се укрива във Филаделфия, откакто храмовата охрана го дири и че те
двете, щом успеят да продадат земите на имението, ще го последват. За укриването знаех,
но глупакът аз, в онзи момент дори не се досетих какво криеше нейната изповед.
Филаделфия,., търси ме във Филаделфия!..
Малко преди полунощ, притеснен от напредването на времето и че все още нямах
представа как ще наблюдавам отблизо входа на Иисусовата гробница, тръгнах през Еле-
онската гора към градината на Йосиф от Ариматея.
„Наистина ли през тази нощ ще се извърши големият подвиг?" питаше в мен
майорът-скептик, защото той нямаше право на друга нощ, дори на половин ден... Дали
щях да получа изключителната възможност да се уверя със собствените си очи във
Великото чудо на Възкресението?

ДЕВЕТИ АПРИЛ, НЕДЕЛЯ

Към един часа след полунбщ, останал без дъх, най-после различих оградгчта от
дървени колове, обграждаща овощ- ната градина на Йосиф от Ариматея. Всичко беше
притихнало ц мястото изглеждаше усамотено. Вървях покрай оградата, като търсех начин
да проникна здрав и читав вътре. Мозъкът ми отказваше да работи. Когато минах през
върха на Елеонската гора, Елисей ми напомни, че разчита на моето присъствие преди
5.00 часа на разсъмване. Подготовката за завръщането изискваше един минимум от
проверки на системите и окончателното настройване на главния компютър, Струва ми
се, че му обещах да бъда там много по- рано. Не си спомням добре. Духът ми се
възбуждаше в зависимост от бързината, с която се движех.
Сега, когато мисията бе почти приключена, чувствах се неспособен да увенчая с
успех онази последна фаза, която би могла без съмнение да бъде решителна за целия
Проект.
Без да се колебая, поех дълбоко въздух и прескочих оградата. Можех да мина през
вратата, но споменът от скърцането на ръждивите панти, сякаш поставени вместо
алармена система, ме застави да се откажа от легалния вход.
Останах за малко между овощните дървета, с изострени сетива, клекнал, нащрек за
най-малкия шум. Всичко бе спокойно. Като се самоокуражавах, запълзях върху сухата
глинеста почва, подпомагайки си с лакти на всеки сантиметър.
Веднъж прескочил оградата, трябваше да стигна до къщичката на градинаря. Ако
дотогава стражата не ме открие, все щях да измисля нещо.
Отвреме-навреме спирах, като се сливах със стеблата на дърветата, взирайки се
между тях. Беше пълнолуние и ако се отделях от сянката на дърветата, можеше да ме
забележат.
„Още няколко метра", си казах, „и почти съм преминал първия етап".
Успокоих дишането си. Туниката ми почервеня от сухата глина. Скрих се зад каменния
кладенец на десетина крачки от къщичката. Надникнах над стубела на кладенеца и ми
олекна, като видях затворената врата. Вътре не се виждаше светлина и коминът не
димеше.
„Вероятно, ’бойниците са прогонили градинаря", но веднага ме обзе съмнение и си
помислих: „Ами, ако е вече късно? Ако предполагаемото Възкресение вече е станало?.."
Единственото указание, в този смисъл, може да се открие в Евангелието от Матея
(28,1-8). Ако Евангелистът се окаже прав, като твърди, че чудото се е случило „...като мина
събота, на разсъмване, в първия ден на седмицата,.." т.е. в неделя, за мен всичко е
загубено. В този ден изгревът и появата на горния венец на слънчевия ореол според
Санта Клаус щеше да бъде в 5.42 часа за Йерусалим.
Поне в този смисъл плановете на ген. Къртис вероятно ще се провалят. Както вече
казах, в 5.00 ч. трябва да съм На кораба. Не можех да чакам описаното от Матей Деви
бреме.
Едно непредвидено събитие прекъсна мислите ми и ме накара целия да потреперя.
Внезапно кучетата на Йосиф Ари- матейски залаяха ярост но.
Не бях си направил добре сметката. Прилепих се до кладенеца и се опитах да разбера
къде са. Не мина и минута и ги почувствах зад гърба си. Бях разкрит. Те стояха на два три
метра от мен, ръмжейки заплашително. Извърнах се бавно, готов да се защитя с
Мойсеевия жезъл, ако се нахвърлят. Техният лай би сигнализирал на стражата и тогава
щеше да стане по-лошо.
Наканих се да се изправя и ги пропъдя. Кръвта застина във вените ми. Тежка ръка
грубо притисна дясното ми рамо.
 Когато погледнах, считайки, че всичко е загубено, разпознах огромния силует на
градинаря. Преди да успея да обясня каквото и да е, той постави показалец на устните
си. Подчиних се объркан. Познали господаря си, кучетата млъкнаха и го последваха
до вратата.
Градинарят ме позна. Казах му за намеренията си. Той предполагаше, че съм
Иисусов последовател и аз го потвърдих. Хареса му твърдата ми вяра, че тази нощ
Той ще възкръсне, и обеща да ми намери подходящо място и по този начин задоволи
налудничавото ми желание.
Съвсем бавно, като отмерваше всяка крачка, заобиколи къщата и влезе в малкото
лозе срещу входа на гробницата. Предния ден го бях забелязал бегло. Близо до входа
на пещерата се издигаше дървена барака около 2 м висока. Прикри се до стените на
бараката и ме повика. Последвах го.
' — Оттук, — прошепна той, — можеш да наблюдаваш съвсем безопасно, — след
което отбори малка вратичка и каза да вляза вътре.
В бързината забравих вън Мойсеевия жезъл. Когато се опитах да изляза и да го
Прибера, разбрах, че градинарят ме бе затворил отвън. Слушах отдалечаващите се
стъпки на Йо- сифовия човек. Какво можех да сторя? Да викам? Да ме чуят
войниците? Но, как бих могъл да изляза изобщо?
Усетих раздвижване на въздуха около мен от птичи крила. Очите мц привикнаха с
мрака и разбрах, че се намирам в най-обикновен гълъбарник.
Когато се опитах да се изправя, мракът се изпълни от десетки малки бели тела,
които ме удряха с крила, блъскайки се помежду си, в главата ми и в стените. Ако
някой би слушал отвън, можеше да предположи, че в гълъбарника има лисица.
Инстинктивно покрих глава с ръце. Възбудата на гълъбите стихна едва след няколко
минути. Клекнах и .изчаках да се успокоят.
Независимо от пьрвоначалната уплаха и новата пречка «два сдържах смеха си,
който ме напушваше. Представях си отчета на Елисей пред ген. Къртис: „Язон не се
яви в уреченото време. При слуховия контакт ми заяви, че е затворен в дървен
гълъбарник и не може да излезе."
Ако трябва да кажа цялата истина, през този половин _ час установих, че
подготовката ми като астронавт, проучванията ми за епохата, езиковото обучение,
изследвани

те Операция „Троянски кон - 2"

 ята/медицинските ми знания, факултетът по физика на елементарните частици,
нищо не можеше да ми послужи 6 момента. Генерал Къртис не би могъл да
предвиди подобна ситуация — тридесет гълъба и един негов изследовател сред
тях. Ситуация трагикомична, защото отвън бяха на пост двадесет суеверни
стражници... Нямах представа как да успокоя гълъбите, чиято уплаха си имаше
своята логика. Как- ва Логика? На отблъскване на натрапник, пръкнал се в тях- |
ното жилище... Опитах се да си припомня детството. Никога не бях се занимавал с
гълъби.
„Птици"... По пътя на асоциациите прескочих на друга представа, привидно
несвързана, изплавала заедно с образа на дядо ми, стария ловец на гъски в
лагуните на Луизиана. Припомних си с носталгия утрините през ваканциите от
колежа, за Сивите чапли с дълги шии и,., о небеса!.. Като по чудо се появи лицето
на дядо ми е клонче между зъбите, имитиращ усърдието на ревнивите самци—-
чапли. Тази сцена, която толкова ме е развличала, имаше в себе си раци- онална
идея, криеше разрешението. ..х-
Потърсих, но не намерих никакво клонче. Без да падам духом, взех най-дългото
перо от пода и го поставих между зъбите. сЦ, като започнах да клатя главата си
бавно, не повече от десет пъти в минута. Заедно с това, бавно, толкова бавно, че
ми се стори безнадеждно, се надигах, изправях, докато достигнах напречните греди
и клетките на гълъбите, като се стараех да приличам на гугутка.
На половината разстояние поспрях, без да престана да4 се поклащам и
наблюдавах гълъбите. Системата на дядо Ми за отвличане на вниманието на
женските чапли в Луизиана функционираше чудесно. Един-два гълъба размахаха
крила, но се успокоиха след миг (Не зная дали са били възхитени или объркани —
а може би и двете заедно — от един беден; глупак, който имаше претенции да
мине за гълъб).
След 10-15 минути, Операция „Троянски кон" вече беше длъжник на моя
находчив дядо. Успокоените гълъби ме бяха приели и,., забравили.
Без да преставам да клатя глава с перо между зъбите, се доближих до
решетката и започнах наблюдение.
Позицията ми, наистина бе привилегирована, както ми беше казал градинарят.
Бях на 8-9 метра от пътечката, водеща до площадката пред Иисусовата гробница.
Луната
осветяваше достатъчно горната част на скалата и стражата. Гореше огън и бяха
оформени две различни групи, раз- далечени на 3-4 метра. Постепенно разпознах
часовоите. Около Ьгъня седяха римски легионери. Не видях никакъв офицер. Вторият
отряд, също от 10 човека, беше съставен от юдеи от храмовата охрана. В течение на
половин час никой от тях не проговори на римската стража.
Или грешех, или те взаимно нито се знаеха, нито се забелязваха. Твърде
правдоподобно; като се има предвид внушеното презрение на римляните към юдеите, и
обратно — ненавистта на юдеите към римляните.
Въпреки че бях близко, входът към погребалната камера беше невидим за мен.
Импровизираната ми наблюдателница не бе най-доброто, от което се нуждаех. Входът на
гробницата беше по-ниско, и бе невъзможно да виждам кръглия подобен на воденичен
камък, който го затваряше. "Повдигнат на пръсти, доколкото ми позволяваше тавана на
гълъбарника, успявах да видя само горната половина от фасадата на гробницата.
Почнах да се безпокоя. Опитах да разсъждавам трезво. В края на краищата, ако
трябва да се случи нещо, първите, които ще го забележат, биха били часовоите и
реакцията им би ме вдигнала по тревога. Не биваше да ги изпускам от поглед.
Положението им на кротко полегнали или приседнали на земята говореше, че досега не
беше се случило нищо необикновено.
Според програмата на операцията в 2.30 ч. след полунощ Елисей установи първия от
серията верижни контакти. До 03.30 часа щеше да ми напомня за времето през всеки
половин час. От този момент до 5.00 часа на разсъмване неговите повиквания Щяха да са
на всеки четвърт час. В случай на извънредно положение или на неявяването ми на
борда Модулът излиташе само с един от астронавтите.
Разбцра се, не исках да безпокоя моя колега, а не биваше и да говоря при тези
обстоятелства и да описвам положението си на пленник в някакъв гълъбарник...
В 2.40 часа след полунощ, се случи необяснимото.
Докато следях движението на часовоите, усетих нещо странно... Не знаех как да си го
обясня. Беше нещо като сътресение, като раздрусване, като лек трус. Може би по- точно
трептене, вибрация — кратка, глуха и мигновена.
Без шумна.
Трая може би десети от секундата.
Първото ми впечатление бе неясно, едно смущаващо чувство, че нещо не е наред.
Дори помислих, че гълъбарникът е трепнал под въздействието на вятъра. Но веднага си
дадох сметка, че нямаше вятър и гълъбите също реагираха на това нещо, подобно на
електрическо изпразване... Този път, не аз бях причината за бъркотията, която настъпи
сред гълъбите. Те разтвориха криле и започнаха да издават звуци, имитиращи
бълбукането на ядосаните пуяци.
Ако беше някакъв колкото и слаб сейзмичен трус, Елисей щеше да го засече и да ми
се обади. Но модулът мълчеше. Хванах здраво решетката и изцяло се съсредоточих във
войниците. Двама-трима легионери се бяха изправили, но всичко останало изглеждаше
спокойно;
Едва изминаха две минути и усетих отново нещо като разтърсване или вибрация,
заклевам се, не зная как да го нарека. Часовоите се объркаха. Птиците захвърчаха в
кръг и запляскаха с крила. Вибрациите се появяваха без прекъсване и със сила, която
накара да се тресе цялата дъсчена конструкция на гълъбарника. Същевременно
някакво мощно бръм- . чене едва не мц проби тъпанчетата.,
Мислех, че полудявам. Запуших ушите си с длани, но безполезно. Свистенето
дълбаеше в мозъка ми с честота почти 16000 Херца. Паднах на пода в полусъзнание и
когато вече си мислех, че главата ми ще се пръсне, внезапно всичко спря. На пода
лежаха няколко умрели гълъба, а други се гърчеха в агония.
Скочих като изхвърлен от пружина. Какво беше това? Какво се беше случило?
Войниците, изпопадали на земята, а някои на колене, крещяха, притискайки глави с
длани. Свистенето бе поразило и тях. Значи, не съм възприел събитието субективно.
Извиках Елисей, попитах за часа, и за положението на сеизмографите при него.
Беше 2.44. Както предполагах, бордовите уреди не бяха регистрирали нищо. Никакво
трептене на земната кора. Разказах му всичко. Бях обезпокоен от неизясненото и
загадъчно явление.
Следващите минути бяха спокойни. Войниците се свестиха и веднага заспориха за
случилото се. Някои го нарекоха земетресение, други гръмотевична буря. „Буря?" запитах
се
аз. Но небето беше ясно и прозрачно и нямаше никакви облаци. „Невъзможно!"
коментирах сам за себе си. „Няма такава буря или поне не познавам такава, която да е в
състояние да разбие подобно бръмчене. Освен това, как да се обяснят вибрациите?"
Някои от юдеите предложиха да се съобщи на началниците/ но всъщност не знаеха
точно какво и се отказаха.
В 3.00 часа беше поредната връзка. Елисей попита дали всичко е наред. Отговорих
положително.
— В пет часа, — каза той, — ще пием чай.
Благодарих му за шегата. При това напрежение имах нужда от нея. Тъкмо започнах да
мисля, че всичко е било плод на въображение, нова случка ме порази. Беше 7-8 минути
след поредния сеанс за връзка с Модула. Наоколо се възцари стран- на и ненормална
тишина, подобна на онази в Гетсиманската градина: Погледнах към гълъбите. Бяха се
сгушили, очевидно много изплашени. Наострих слух. Не се чуваше никакъв шум.
Римските войници, озадачени от необикновената тишина се изправиха.
В 03.10 часа, всред тишината, тръпка пробяга по тялото ми от краката до главата.
Дочух шум, подобен на бавно търкане на каМък върху камък или на ръмжене на див
звяр. Сякаш тежко метално тяло се влачи по камъните, като валяк върху скала.
Ако не бях присъствал при затварянето на гробницата, може бй нямаше да свържа в
представите си звука с рев на диво животно или с Шум от търкалящ се воденичен камък
в каменния жлеб. Впечатлението ми се потвърди от един от юдейските стражници.
Набеден над стъпалата, с ръка към входа на гробницата, той така извика, че изтръпнах.
Другите веднага се отзоваха при него. Легионерите — също, като се спъваха помежду
си в настъпилия хаос.
—- Камъните! — викаха объркани те. — Камъните се търкалят сами! Камъните!
Храмовите охранници се разбягаха на всички страни, обхванати от неописуема
паника, блъскайки се в клоните на дръвчетата. Римските войници отстъпиха до запаления
огън с извадени мечове. Двамина, не зная дали парализирани от ужас или не, бяха
по-смели и дръзки и останаха на стъпалата за гробницата. В течение на секунди, сторили
ми се вечност, шумът от търкалянето на камъка изпълваше всичко.
Край гробницата нямаше нито един стражник. Легионерите стояха прави край огъня
с^лица обля ти 8 студена пот.
Изведнъж шумът престана. В същия миг откъм пътеката пред гробницата блесна
появила се отнякъде светлина. Не беше огън. Не беше експлозия. Не се чуваше нищо.
Бих могъл да я определя като светлина и да я сравня С въздушен балон. Висеше във
въздуха с невероятен синкаво-бял цвят като плазма.
Светлинният поток изпълзя от гробницата като гъвкав плътен сноп. В това съм
сигурен. Удължи се и заприлича на авариен ръкав, по който пътниците напускат
самолет при бедствие, и достигна най-близките дървета. Лъкатушеше между тях,
отдалечавайки се. Напомняше на разширяваща се светлинна вълна.
След няколко десети от секундата всичко изчезна. Настана абсолютна тишина.
Войниците лежаха безжизнени на земята.
Огледах се разтревожен. Беше се случило нещо изключително и необяснимо от
гледна точка на здравия разум. Колкото и да го оглеждах, мястото около гробницата
беше пусто. Огънят, запален от стражата^ продължаваше да гори. От гробницата не
се появи никой. В това съм убеден. Но, кой би могъл да се появи, ако не самият Иисус
от Назаг рет?'
Иисус от Назарет?
Не можех повече ¡да остана в гълъбарника. Ярост но заритах залостената врата.
Трябваше да се измъкна. Трябваше да вляза в гробницата и да отстраня току-що
обзелото ме съмнение. :
Все още ли е там Иисусовото тяло? \
„Проклета врата!.. Отвори се!"
При поредния ритник вратичката изскочи от пантите. Измъкнах се на четири
крака. Прибрах жезъла и се затичах към стълбището за гробницата, без да мисля, че
могат, да > ме видят. Легионерите продължаваха да лежат на земята. Преминах петте
стъпала. Щом стъпих на площадката пред саркофага, изведнъж ме обзе някакъв
необясним страх. Косите ми настръхнаха и по гърба ми преминаха тръпки. Обърнах
се и на два скока изкачих стъпалата, отдалечавайки се бегом. Спрях с пресъхнало
гърло между дърветата. Пулсът ми трябва да е бил около 180. Поех си въздух а се
облегнах на
едно овощно дръвче. Опитах се да мисля. Трябваше да се вьрна! Беше необходимо да
видя, да изследвам всичко!
Потърсих Елисей. Помолих го да не ме пита нищо:
— Само ми говори, говори ми, без да спираш, докато ти кажа, моля те!
Елисей, нека бъде благословен, съзнавайки, че се бе случило нещо сериозно, се опита
да ме насърчи:
— Държа в ръцете си една книга, —^ започна той, — и искам да ти прочета нещо.
Слушай! „Погледни на Изток... Погледни на изток от сърцето си^. Изгрява ново слънце...'*
Докато стиховете (така и не разбрах името на автора), успокояващи възбудения ми
мозък и въздействащи като милувка на вълшебна ръка звучаха в мен, се спуснах по
пътеката отново към Иисусовата гробница.
т— ...Казват, че свободата оставя следи, като килватер- ната пяна на кораб... Казват/ че
е надеждата... Спящата ао анес нааежаа на онзи, аругия бряг... — продължаваше
напевният глас на Елисей.
Едно, две, три, четири стъпала... Остава още едно... Поех дълбоко въздух и осветен от
силната луна се приближих до входа на гробницата. Двата кръгли камъка, единият,
поставен вчера от легионерите на Лонгин и вторият — допълнително днес сутринта, бяха
наистина претъркол^нй наляво. Входа към гробницата беше отворен. Кой бе отместил
камъните, тежащи около 700 килограма? Отначало изплашени, а сега омаломощени от
вибрациите, десетината де- гионери бяха вън от подозрение. Стражниците от Храма бяха
избягали... Двата губернаторски печата — откъртени и захвърлени встрани. Обля ме
студена пот. Да ¡остана ли до входа?.. Ако Го няма вътре?..
— ... Погледни на Изток... Към изток от теб самия...
„Трябва да го направя!" Надникнах в гробницата. Пълен
мрак. „Невъзможно". Мислите ми течаха като дикторски текст. „Трябва ми факел."
Върнах-се обрат но при огъня и взех най-късата и тънка главня. Войниците наоколо,
макар и парализирани, бяха живи. Топлият глас на Елисей продължаваше да. звучи:
—^ Пред твоя поглед на брега се зазоряба... Вече заблес- тява новата звезда...
Къде ли бях чувал тези стихове? Повторно се спуснах по стълбите. Сърцето ми биеше
до пръсване. Вмъкнах факела в гробницата. Червеникавата светлина напламъка освети
погребалната камера. Пропълзях и,., останах смаян. Изпуснах факела и застинах с очи,
приковани върху каменното ложе, където вчера положихме тленните останки на
Назарянина. Там нямаше НИЩО!
Топъл и равен, гласът на Елисей продължаваше да звучи като балсам с поредния
стих:
— ...Той вече идва... В ръцете си държиш ти знака мой...
 Не можех повече да се сдържам. Оставих сълзите ми да потекат и капят върху
каменния под. Внезапно ме обзе безкрайно спокойствие и облекчи изтерзаното ми
сърце.
' Огледах посмъртния покров. Между пластовете, където почиваше Христовата глава,
личеше лека издутина от кърпата, с която Никодим бе пристегнал долната Му челюст.
Всичко изглеждаше така, сякаш Тялото е било засму- кано от някаква огромна вакуумна
помпа. Сякаш тяло с ръст 1,81 м се бе изпарило! Нямаше място за съмнение. Ако някой
бе откраднал трупа или дори само го бе преместил, покровът никога не би запазил
впечатляващата конфигурация.
„Но как?.. Как е станало?.." си повтарях, без да спра.
Първо бе разтърсването. Появиха се трептения, в това число и звукови. После
камъните се изтърколиха сами и накрая светещото поле, което като светлинен ръкав се
измъкваше бавнррт гробницата;., или измъкваше нещо...
,>А светлинния комин по време на молитвата в Гетси- манската градина, прибрал
Пратеника?!"
И сега, най-великото чудо на всички времена — един празен гроб беше факт!
Безусловно, би било нужно, да почакам до второто си голямо пътешествие в
Палестина от 30-тата година от нашата ера, за да прозра и с интуицията си и да
възприема онова, което се бе случило вътре в гробницата. Именно анализът на
бинтовете и савана ни предостави следа за една по-вероятна хипотеза. Изпреварвайки
събитията, мога да допълня, че Възкресението на Галилееца като физически факт и като
чудо бе станало няколко минути ПРЕДИ де- зинтеграцията на тленните останки. Двете
неща нямат нищо общо помежду си. Тялото се бе изпарило, това да! Но настоявам,
ПРЕДИ ТОВА Иисус вече бе извършил Великото чудо.
Предупредих Елисей, че тръгвам обратно към кораба.
 В 03.30 часа, преди разсъмване, след като целунах каменния под на Иисусобата
гробница, напуснах овощната градина на Йосиф от Ариматея. Легионерите
продължаваха да лежат на земята бледи в безсъзнание, неми свидетели на най-великото
и сензационно събитие: ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА СИНА ЧЕЛОВЕЧЕСКИ.
И ТАКА В 03.42 ЧАСА СУТРИНТА, В НЕДЕЛЯТА НА СЛАВАТА, 9-тия ДЕН НА АП^ИЛ,
30-та година ОТ НОВАТА ЕРА, МОДУЛЪТ НА ОПЕРАЦИЯ „ТРОЯНСКИ КОН" ИЗЛЕТЯ ТОЧНО
В МИГА НА ИЗГРЕВА. И макар че ни отнасяше към бъдещето, част от сърцето ми завинаги
остана в онова време, при ЧОВЕКА, КОГОТО НАРИЧАХА ИИСУС ОТ НАЗА- РЕТ.

Януари, 1984 год.

 БЕЛЕЖКИ

1/ Евангелие от Матея, (27, 45) (бел. на ред.).

2/ В гръцката, староеврейската и всички древни азбуки, цифрите са
отбелязвани с букви, като естествения ред на числата следва поредността на
буквите в азбуката (бел. на ред.)., .г
3/ Синедрионът бил върховния съд на юдеите в Йерусалим и се състоял
от 72 членове предимно от фарисейската и садукейската секта под
председателството на Първос- вещеника. Синедрионът заседавал в
Йерусалимскця храм, а , в изключителни случаи се събирал в дома на
Първосвещени- ка (бел. на ред.).
4/ Зърна от Сопапс1гит 5а|уит с много приятен аромат, използвани като
подправка (бел. на ред.). -
5/ Използваният в онази епоха път от Бейт-Сайда до Йерусалим караше
пътуващите, главно поклонници от Гали- лея, да преминават през селищата
Курси и Хи пое, разположени на източния бряг на Тивериадското езеро,
Гадара и Пела и следвайки пътя край река Йордан, през Бейт Хабара,
Йерихон, Витания и Йерусалим. Другият път през центъра на Провинция
Самария не беше за препоръчване поради продължаващите сблъсъци
между жителите на Юдея и Галилея от една страна и самаряните от друга
(бел. на Майора).
6/Според древноеврейските обичаи, за Пасхагпа се правят подаръци
на:приятели и на членове на семейството, преди всичко на жените. Тъй като
в очите на другите минавах за езичник, сметнах този предтекст за особено
подходящ за моите намерения (бел. на Майора).
7/ Юдейският празник Пасха, наречена още „хаг-ха-мас- сот" или Песах,
се чества всяка година на 15-тия ден от месец Нисан, съответстващ на
първото през пролетта пълнолуние и в 30 година е от 26 март до 23 април.
Така тази година 15 Нисан се пада в събота, 8 април. Пасхалното агне се
пренася 6 жертва в навечерието на големия празник (14 Нисан) и се изяжда
в семейна обстановка след свечеряване (т.е. в петък, 7 април). Галилеецът бе
уредил празнуването на „Тайната вечеря" да се извърши на 13 Нисан
(четвъртък, 6 април) (бел. на Майора).
8/ American Telephone and Telegraph (бел. на ред.).
9/ Този израз се използва често в жаргона на космонавтите, за да бъде
съобщено, че звукът се приема чист и ясен (бел. на Майора).
10/ Според предписанието на Мойсей в Изход (12, 8) горчивите треви са
задължителни заедно с безквасния хляб маца към пасхалното агне (бел. на
ред.).
11/ Изход (12, 5-8) (бел. на ред.).
12/ Интересното съдържание на напътствените слова на Иисус от
Назарет по време на „Тайната вечеря" изцяло ще бъдат предадени в
следващия трети том на „Операция Троянски кон - 3", в която се разказват
преживяванията на майора от ВВС на САЩ по време на т.н. „Второ голямо
пътешествие" в 30 год. от н.е. (бел. на авт.).
 13/ Обема на всяка чаша бе приет за 200 куб. см, от които 100 куб. см
представляваха количеството вода при разреждане на виното. Един литър
вино съдържа 700 калории (бел. на Майора).
14/ Благодарение на отличната работа на тайните служби, в края на'1972
г. Операция „Троянски кон" получи документацията за радара „Gun dish",
който няколко месеца по-късно бе използван от египтяните във войната
„Йом Ки- пур" през октомври 1973 г. и чиято честота бе 16 гйгахер- ца.
Подобен радар бе монтиран на борда на нашия Модул. Разположението на
летящия обект> за който става дума, е отбелязано в бордовия дневник на
майора, както и в цент-' ралния компютър; азимут 360° (т.е. север) и
растояние 30 мили от Елеонската гора (бел. на Майора).
15/ Едно от условията на операцията беше, че тялото на Иисус не биваше
да се пипа. Затова Операция „Троянски кон" монтира 6 пастирската ми гега
доста сложна реЧиет- ка от миниатюрни прибори, предназначени за
изследване на тялото на Учителя, в това число и на рядкото явление на
кървавата пот,'реакциите по време на бичуването преди и по бреме на
дългите часове на Разпятието Му. Тези систе-
ми, з koumo постепенно ще дам някои подробности, представляваха като цяло
комплекс за телетермография, част от който бе и споменатия ултразвуков
ехограф. Той бе избран от експертите заради неувреждащите си характеристики,
които го правеха особено подходящ най-вече заради възможността сигналите
да се превърнат в изображения на такива важни вътрешни органи, като
панкреас, пикочен мехур, черен дроб, бъбреци, сърце, идзобщо коремната
кухина, а също така и контролът, който може да се осъществи върху
кръвообращението, мозъка, очите и меките тъкани. Поради проблеми с
въждушната среда, уредът беше конструиран така, че да работи на растояния
5-25 м (бел. на Майора).
16/ Контактните лещи от твърд тип се изработват от полиметилметаакрилат.
Специалистите от Операция „Троянски кон", бяха усъвършенствали чудодейните
контактни лещи за инфрачервено виждане добавяйки цяла серия периферни
ивици върху основната пъвърхностна монокривина, обогатени със стотици
микроклетки, които всъщност бяха микрофилтри тип „Wratten 89 В", пропускащи
само инфрачервеното излъчване (бел. на Майора).
1 7/.Qnmu4Hume многослойни покрития в инфрачервената област на
спектъра са познати и в България. В периода 1975-77 г. когато се развиват
събитията в дневника на Майора, първата ваЦуум-камера, закупена от
Лихтенщайн е действала в София. Когато е писана тази книга и 6 годината на
първото й издание (1984) в Испания, тези високи технологии в оптиката са вече
ежедневие най-малко на две места у нас: в София и във фирмата
Оптикоелектрон в Панагюрище (бел. на прев.).
18/ Макар и да звучи неправдоподобно, възможността да се облъчи
човешкото око от силен енергиет източник с голяма интензивност от естествен
произход бе възможно и можеше да предизвика тежки увреждания в очите ми.
Разбира се, нищо такова не се случи, но директният и продължителен контакт
на кроталовите лещи с роговицата не бе препоръчителен (бел. на Майора).
19/ Включването му ставаше с нарочен бутон, оформен като меден пирон, който
можеше да заема две положения. Първото бе за изпращане на вълни с честота
3.5 MHz (дос-
татъчни за изследване на вътрешните органи), а второто - за честота от 7.5
до 10 МНг (за растерно изследване на повърхността и меките тъкан) (бел. на
Майора).
20/ Явлението „кървава пот", толкова рядко и изключително, въпреки
всичко, от медицинска гледна точка е въз- можно. В една от своите творби,
френският писател д-р Пиер Беноа разказва как през 1914 година един
войник, когато бил изправен пред германски наказателен взвод за разстрел,
се изпотил до кръв, като последица от преживяния ужас и страх, които не е
могъл да превъзмогне. Този фено-. мен също е бил предизвикан от стрес
(бел. на авт.).
21/ В началото експертите по физиология мислеха, че този
хематохидрозис на Иисус е предизвикан от излишек на хис- тамин,
освободен от нернвата система, последица от голямото емоционално
напрежение. Огромното количество хистамин вкаран в кръвообръщението
е в състояние да разруши капилярите. Но изследванията върху другата
по-вероятна причина ги насочи към хипотезата за така наречената
фибринолиза, състояща се в патологично активиране на един иначе
нормален организъм. Внезапното увеличаване на количеството плазма
наречено лизокинеза би могло да причини общ кръвоизлив и да улесни
възможността за преминаване на кръв извън кожата (бел. на Майора).
22/ Лявата страна на наблюдателя. При радиовръзка, на жаргона на
американските астронавти за указание на посока се използува въображаем
часовник вместо компас. 12 часа означава фронтална точка, 9 - обектът е
вляво, 3 - обектът е отдясно и т. н. (бел. на Майора).
23/ Височина 10, т. е. 10 х 100 фута или 330 м (бел. на ред.).
24/ Радарът на Нашия Модул продължаваше да бъде неизползваем
поради възможно излъчване на друг радар или някаква електронна
цнтерференция свързана с неидентифицирания обект (бел. на Майора).
25/ Като служещ във ВВС на САЩ и в отдела за аерокос- мически
изследвания на Пентагона зная докъде достига днес пределът на
съпротивляемост на човешкия организъм при пренатоварване,
преодолявайки земната гравитация. Някои астронавти с много специални
костюми са понесли до
11 С (стойността на нормалното земно ускорение еС = 9.8066 м/сек.2). По моя
преценка летящият обект над Гет- симанската градина бе пренатоварил при
спускането си и последващото излитане пилотите си с немислими те стойности
20 до 30 С (бел. на Майора).
26/ СаБ^аНо (ийшт - наказание 6 Древния Рим пребиване с тояги, описано в
първия том на"Операция Троянски кон" (бел. на ред.).
27/ Във военните структури на Рим, опций съответства на подофицер или
фелдфебел, пряко подчинен на центури- она си. Опцият командва малки
войскови групи, не повече от взвод от 33 легионера, като поема рт
офйцера-центу- рион част от административните функции/ развода на караула,
внезапните проверки, изправността на снаряжението и униформите,
изхранването,-военното обучение. Изобщо той е бил отговорен за грижата за
конете, както и за целия легион, където няма втори опций. Казано на военен
жаргон, той бил душата на дисциплината в железните легиони. Според историка
Фест от времето, когато било разрешено на центурионите да избират или
назначават когото харесват, се появява термина превърнал се в звание, опций
поради възможността за подбор лично от центуриона, нещо, което липсва днес
в съвременните армии и което е създавало пълно доверие от главния
центурион, през центурионите до т.н. опЦий (бел. на Майора).
28/ Сребърният денарий по онова време в Йерусалим се обменял в
съотношение 1:20 с гръцкия статер (считан за златен еталон, равен на 8.60 г) и
бил равностоен на 0.43 г злато. С един денарий в Светия град е можело да се
купЯт 48 птици или 12 хляба. По времето на Август годишната заплата на
редовия римски легионер била 2125 сребърни де- нария, а на центуриона -
2500. Примиординес-центурионът получавал 5000 сребърни денария годишно
(бел. на Майора).
29/ Иакова Зеведеева и Йоана, брат на Иакова, на които даде име
Воанергес, сиреч, синове на гърма;" (Марко,
3, 17) (&ел. на ред.).
30/ Аргументите на охранника бяха справедливи. Дълбокото суеверие на
тези хора ги караше да вярват, демоните нападат главно сакатите, годениците й
честните девойки, поне според информацията за поверията в бордовия
компютър. Следователно не беше логичмо демонът да е Иисус и същевременно
ga лекува сакати (бел. на Майора).
31/ Пазителите на Храма са били нещо като полиция rio времето на
римската окупация. В текстовете се срещат още наименования като
пазачи, охранници, левити и др. Били са около 10000 човека,
разпределениподобно на свещениците на 24 седмични подразделения -
секции. Сменяли са се всяка седмица. Начело на всекц седмичен отряд
имало отговорник. Освен вътрешната служба, като клисарските
задължения, вътрешния ред и чистотата и изпълняването на музика, те
осигурявали и външния нощнет обход на Храма. Филон Александрийски
описва подробно функциите Um: „Ед-; • ни от пазителите на Храма -
вратарите, дежуряха при вратите на светилището. Други - вътре в площада
пред Храма, по терасата, а останалите патрулирали, обхождайки отвън.
Разбира се имало две смени пазачи - дневна и нощнй". От своя страна
пазенето се извършвало от три групи. Първата - вратарите на външните
врати на Храма, втората ~ пазачите на терасата, разделяща Площада на
езичниците от свещеното пространство на Светилището и третата
- обходките патрули 6 и извън Площада на езичниците. Денем те пазят
също и женското отделение. Щом слънцето залезе, вратите на
Светилището се затварят. Нощната охрана от 21 човека заема своите
постове. Светата обител (вътрешното свещено пространство), до която
пазителите на Храма нямат достъп, се охранява само от свещеници.
Началниците на седмичните отреди пазители на Храма наречени
 СТРАТЕГОЙ (воеводи според Лука, 22, 4) били 24 души. За тази нощ онези,
които нямали задължения по дежурството, били повикани за участие в
залавянето на Спасителя (бел. на Майора).
32/ Исмаил бен Фиави бил внук на Първосвещеника на Йерусалим
Симон (22 до 5 г. пр. н.е.) (бел. на Майора).
33/ Понтий Пилат е наместник на Тиберий и Прокура- гпор на земите
на Палестина. Той произхождал от благо- родно римско семейство, твърде
дребно за да се приеме твърдението, че бил освободен роб, защото 4 века
пр. н.е.
' било регистрирано с римски „указ за конник", коегпо означавало
благородничество от втори ранг. Името Пилат произлиза от pilum от ст. гр,
ПИЛОС - копие. Предполага се, че Понтий Пилат, според ранга и
длъжността си, принадлежи
към рода на Понтиевците Телезини, изчезнали от римската история след
бойната за превземане на Испания по бремето на Сула, за да се появят след два
века имената на поетите Марциал и Ювенал и отново да се заговори за тях. По
бреме на гражданската бойна на Цезар срещу Помпей, Понтиебците воювали
на страната на Цезар (бел. на Майора).
34/ Когато запитах Елисей за значението на термина зи- лоти, той извлече
от бордовия компютър следната информация: „Зилоти, в превод радетели е
нелегално революционно движение, в някаква степен подобно на
съвременните терористични групи в Европа и Америка. Започнало да разгръща
нелегалната си дейност срещу римския окупационен контингент и
администрация още по времето на Август. Било оглавявано от някой си Иехуда
бен Езекиас от Галилея, изпъкнал по времето на Ирод Велики с нападението над
един римски склад за оръжия, както и с предизвиканите безредици и палежи.
Като научава за действията на тази групировка, риллският пълководец Барон
потегля от Антиохия начело на два легиона. Той заповядва залавянето и
екзекутирането на всички галилейски терористи, като разпънатите на кръст
били повече от 2000 души. Разрушава селищата Сефарис и Емаус, а жителите
продава 6 робство. Водачът на зилотите Езекиас успява да избяга. Помогнал му
друг екстремист - фарисеят Цадок, след което започнало бавно, но цялост но,
пълното възстановяване на нелегалното движение срещу Римската империя.
Това съвпада по време с детството и младостта на Иисус от Назарет.
Движението приема името зилоти или бдителните патриоти - радетели и
започва да печели нови посветени в тайната привърженици и се
разпространява по цялата територия на Юдея. По този начин Галилея била
люлката и сърцето на зилотите. Те не прекъсват нападенията над малки отреди
на римските легиони, движещи се по пътищата на Цезарея и другите селища,
където живеела останалата част от еврейския народ. Религиозното покритие на
непокорния им дух не е попречило на зилотите да си служат с оръжие и в
началото на I век вече имат свое учение, синтезирано 6 следните принципи:
Властванетона Бога над Юдея е несъвместимо с как-
 бото и да било чуждоземно владичество. Да се възприема Римския цезар
като цар на юдеите е равносилно да се нарушат божествените закони. Бог е
единственият цар на народа.
1. Култът към императора е мерзък в каквато и да е форма. Ревността на
много от зилотите достигала до такава степен, че не докосвали римски монети с
образа на цезаря. Изплащането на данъци на Рим се смятало за идоло-
поклонничество и вероотстъпничество, защото съдържа най-важния компонент
на покорство пред императора. На- ционализъмът на радетелите при Езекиас
бил предизвикан от указа на Август цялото еврейско население да се впише в
списъците за преброяване на империята. Преброяването не било толкова
статистическа, колкото икономическа операция и целяла по-точното
определяне размера на данъците, което възмутило юдеите.
2. Юдеите не трябвало пасивно да чакат идването на Божието царство, а
било необходимо сътрудничество с Бога чрез революция и свещенна война. Те
вярвали в Божиите чудеса и смятали, че са задължени да се поставят в услуга на
освободителната идея.
3. Основната цел на въоръжената съпротива е постигането на
освобождение и политическа независимост на Юдея. Модел за подражание на
зилотите бил освобождаването на Египет от римляните.
4. Според зилотската философия, обръщането към Бога задължително
изисква неподчинение на римските власти и готовност да се жертват пари,
спокойствие, дори и живота в полза на освободителните начала на движението.
Като се хвърли поглед към всичко това, не е трудно да се разбере
объркването на някои от учениците и апостолите на Иисус от Назарет. Случаят
със Симон Зилот и самият Юда Искариот, които са вярвали от самото начало, че
учението на Галилееца има нещо общо с цялото национал- но-освободително
движение е типичен пример.
Движението на зилотите се оказало пряк причинител на кървавите
безредици и бунтове срещу Рим, когато било поискано годишния данък да
достигне 17 таланта злато от съкровището 6 66, 68 и 70 г. от н.е., дали повод на
легионите на Тит Веспасиан и неговият син да разрушат втория

19 Операция „Троянски кон - 2"

Храм. Подобни безредици имало и 6 135 г, от н.е. (бел. на Майора).
35/ При първа възможност поисках справка от бордовия компютър за
най-важните суеверия на юдеите от онова време. Между тях фигурираше и
това, че не бива да се предприема каквото и да било пътуване, колкото и
късо да е то, без да се постави лисича опашка, червено парче плат, червен
пискюл или помпон между очите а коня или магарето, с което се пътува.
Ако напр. двама поканени на пиршество се замерват с топчета хлюб, било
сигурно, че ще се разболеят. Според друго суеверие, което се сварзва с
присъствието на демони в дворните отходни места, там трябвало да се
отива с придружител, който неотстъпно да пази вратата. Ако няма друг
придружител, трябва да се вземе овен или агне, но с рогца. Така
използването на дворната тоалетна ставало безопасно (бел. на Майора).
36/ Юдейският закон допускал подобен тип клетви или сквернословия
срещу или в името на бащата и майката, стига да се изрече в безлична
форма. В този смисъл при третбто си отричане Петър внимаваше да не
споменава никакви имена на родители (бел. на Майора). . ;
37/ Операция „Троянски кон" бе осигурила в Модула система от
часовници, които не се основаваха на традицион- ното излъчване на Цезий
133, прилагано в обикновените атомт ни часовници, а на улавянето на един
единствен йон в маг- нцтно поле (бел. на Майора).
38/ Според „Мишна" кукуригането нд петлите служи като сигнал и за
сутрешните храмови тръби. Това се потвърждава и от текстовете на „Зука"
(V, 4) „Тамид" (I, 2) и .от „Иома" (I, 8). „Мишна" съобщава също за някакъв
петел в Светия град, който според Юда бен Баба „бил пребит с ’ камъни,
цащото пробил с клюна си черепа на едно момче". , Съобщава се също, че
отглеждането на домашни птици било позволено 6 Йерусалим когато
собственикът разполагал с градина или оградено място (бел. на Майора).
39/ Буреносен вятър пренасящ прегрят въздух от Арабския полуостров
към Средиземно море (бел. на ред.).
40/ Йосиф Флавий пише в своите „Юдейски войни" (V, 4,
2 и VI, 6, 3), че 40 г.преди преди разрушаването на Храма, Синедрионът се
премества от.Храма в новото си седалище
6 сграда от големи сиви камени блокове до западното му крило (бел. на
Майора).
41/ В онези времена Синедрионът (въърховният духовен съд на Юдея) бил
съставен от представители на двете основни групи: фарисеи и садукеи.
Садукеите (според едно съвременно определение) били партия, Съставена
главно от светскто и отчасти духовното благородничество, както и от
старейшините на нацията, каквито са били Йосиф от Ариматея и Измаил бен
Фиави и разбира се много от Пър- Восвещениците. Такъв по онова време бил
Кайафа, който също принадлежал към садукеите; Придържал се е стрикт- но
към текстовете на Тората и по-специално към частта , й,която цитира
предписанията и разпорежданията за култа към Бога и правилата за
 взаимоотношенията между духовенството и нацията. Теологичното му
противопоставяне срещу фарисеите и неговата халака (устно предаваната
традиция), била пълна и ожесточена. Садукеите разполагали със Собствен
наказателен кодекс отличаващ се с крайна суровост. Между тях имало и
книжници-тълкуватели, практикуващи садукейското учение.
Върховната институция се е СъстояЛа от Големия Синедрион, съставен от
72 членове на Висшия суховен съд на Юдея и Малкия Синедрион, образуван
от 23 членове. И двата съдебни състава имали компетенцията да произнасят
присъди по криминални престъпления. Двама най-изтъ1^нати членове на
Големия Синедрион имали почетните титли На- си - председател е Аб-бет-дин
- баща на съда. Трите редици скамейки, разположени срещу президиума,
принадлежали на Малкия Синедрион и били определени за учениците на
мъдреците. Като се има предвид факта за характера на съда над Иисус, беше
съвсем нормално учениците на съдиите да не бъдат повикани за участие (бел.
на Маойора).
42/ Според Мишна единият от писарите бил задължен да записва всички
свидетелства в полза , на опрощаване на задържания, а вторият - аргументите
за осъждане на обвиняемия (бел. на авт.).
43/ Според Мишна (гл. Синедрин-Маккот) онзи, който систематично
осквернява предумишлено съботния ден, трябва да бъде пребит до смърт с
камъни (бел. на авт.).
44/ Мойсеевото законодателство установява правило
 то, у%всички юдеи са задължени да ядат печено яре или агне на
ПасхалнагПа вечеря. Години по-кьсно, след разрушаването на Храма от
римляните през 70 г. от н.е. Мишна (гл. IV - Песахим) прави по-гъвкаво това
задължение, определяйки, че печено агне може и да не се яде. Мнозина юдеи
дори престанали да ядат печено месо за да избегнат приликата с жер- твеното
агне, което-вече не могло да бъде пречистено, тъй като Храмът повече не
съществувал (бел. на Майора).
45/ Правилата на Синедриона забранявали на предателя да се изявява
публично пред съда (бел. на авт.).
46/ Виж Евангелие от Йоана 2, 18-21, от Марка 14, 58 и 15/ 29, от Матея 26,
61 и 27, 40 (бел. на ред.).
47/ В онези времена астрологията била сурово наказвана. Смятала се за
зловеща наука, пораждаща всички злини (бел. на авт.).
48/ Изпитания от Иисус стрес в Гетсиманската градина Го бе довел
определено до състояние на силна дехидрата- ция (бел. на Майора).
49/ В античните гръцки текстове се описва една игра, наречена муинда, при
която се превързват очите на един от участниците. Той е длъжен да отгатне
предмета или играча, като го пипне, ущипе или удари. Ако познае загубилият
заема мястото му (бел. на Майора).
Подобна е нашенската детска игра „сляпа баба" (бел.. на;
;
ред).
50/ Понятието копеле в древноеврейския език имало различни тълкувания
но в общи линии означавало син на изневярата. Такива не били допускани в
Общото събрание на Юдея, както и „техните издънки до десето коляно". Не им
се разрешавало сключване на брак със законен член на юдейската общност,
дори било оспорвано правото на участие на член на семейството му в битката
за окончателното освобождаване на Юдея. Това оскърбление се е смятало за
едно от най-лошите, и който го използвал неправомерно би могъл да бъде
осъден да изтърпи 39 камшични удара (бел. на Майора).
51/ Благодарение на това действие Операция „Троянски кон" се сдоби с
безценна проба от Иисусова кръв. Успяхме да уточним, че количеството на
еритроцитите в куб. мм кръв В 7 часа'сутринта бе около 4.9 х 10 6 (малко
по-малко от нормалното, последица от загубата на кръв след побоя). Бяха
наблюдавани много малко левкоцити - 7000, което отговаря на изискванията за
здрав организъм. Анализът беше извършен преди да са изтекли 36 часа от
вземането на пробата. Въпреки това не се откриха плаки. Те бяха изчезнали.
Намерихме обаче следи от тромбин. В един от съси- реците, запазил леки следи
от влага, открихме протеини на плазмата (преди всичко албумин и глуболин),
както- и леки следи от глюкоза, витамини, хормони и различни аминокиселини.
Не сб откриха следи от холистерол. Що се отнася до сьсирбаемостта, установих
от личен оглед на раните, че е добра (бел. на Майора).
52/ Според Мисина, |У Санедрин (бел. на авт.).
53/ Пак там (бел. на авт.). -
54/ Мишна, III гл. I (бел. на авт.).
 55/ Мцшна, IV, гл. VII (бел. на авт.).
56/ В своята творба „Юдейските войни", книга VI, историкът Йосиф Флавий,
романизираният юдей ръководил отбраната на Йерусалим и по-късно пленник
от бойните през 70-те години на I век от н.е. пише, че трите кули в ъглите на
цитаделата Антония били високи 22,50 м, а четвъртата
- южната, долепена до стената на храма - 31,50. Според моите наблюдения
цялата камена фасада беше сивосинкава на цвят и Висока 18 м, като бе
разделена на две иметрични крила украсени с назъбени бойници и амбразури.
Всяко от крилата имаше дължина 50 ми предлагаше поглед към терена извън
крепостта чрез три реда прозорци, като на първия етаж бяха офорени не само
архитектурно, но и функци- онално като бойници за водене на отбранителен
бой. Двете крила на фасадата се свързваха помежду си в един център, оформен
като тераса или по-скоро балкон-наблюда- телница н височина от около 20 м с
назъбен парапет. Четирите ъгъла на Вътрешната крепост бяха укрепени с кули,
отлични както Във фортификационно отношение, така и В архитектурен стил.
Познавах описанието на Йосиф Флавий, но когато ги съзерцавах лично и
отблизо, те ми се сториха много по ефирни и стройни. Освен че бе силно
укрепена, крепостта бе заобиколена от три страни с ров с дълбочина 22,50 м
при което от дъното на изкопа до Върха на трите по-ниски кули имаше
Височина 45 м, а до по-Високата
- 54. Когато Ирод Велики разпоредил да се реконструира тази антична
цитадела, от Векове тя носела името крепост на Макавеите, но след
преустройството й, той я назовава в чест на завоевателя Марк Антоний (бел. на
Майора).
57/стр. 149 - Преди започване на Операция „Троянски кон" получих
цялостна информация за тетрарха на Галилея, по прякор Антипа, т.е. досущ като
баща си. В интерес на истината този прякор му подхождаше до немай къде.
Ирод Антипа беше наследил земите на север (т.е. Галилея) след смъртта на
зловещия си баща Ирод Велики в 4-та година пр. н;е. Тогава Антипа бил на 17
години. Според първото завещание на Ирод Велики синът му трябвало да
получи в наследство и царството Юдея. Но малко преди смъртта си Ирод
променил частично завещанието, като оставил Юдея на другия си син Аркелай.
За Ирод Антипа останала само северната провинция. Третият син Филип бил
определен за тетрарх на Перея. Именно на този Филип Антипа отнел жената/ не
по-малко известна с печалната си слава Иродиада, подбудителка за убийството
на Иисусовия първи братовчед 1/1оан кръстител или Предтеча (бел. на
Майора).
58/ Последователи на древното учение, че висша цел на живота е
удоволствието и насладата (бел. на ред.).
59/ Варава от Варравва е семитско име и още по-точно арамейско със
значение бар - Син и рабба - учител или бар абба - син на бъща си, начин да се
изрази, че някой би могъл да е син на когото и да е, т.е. бащата е неизвестен
(бел. на Майора).
От същия произход е бараба в българския жаргон (бел. на ред.).
 60/ Галите, формирали някога част от личната гвардия на Клеопатра,
преминали на служба при Ирод Велики, и оттам. при сина му, като наброявали
заедно с останалите 400 души (бел. на Майора).
61/ В своята „Естествена история" Плиниц Стари описва това заболяване, като ни
уверява, че язвите се появявали винаги най-напред по брадата (menton) и оттам
идвало нейното название. Според оскъдните данни в бордовия компютър, това
заболяване проникнало от Азия, пренесено от един жител на Перуса (бел. на
Майора).
 62/ Когато И род Антипа се влюбил в жената на брат си Фидип, той се
въйзползвал от едно пътуване до Рим за да се съберат със снаха си Иродиада.
Законната му жена Арета, дъщеря на арабски шейх - четвъртият монарх на
набатейци- те, трябвало да напусне Галилея заедно със семейството си. Йоан
Кръстител не пропуснал тази възможност и в публичните си проповеди
упрекнал Антипа и любовницата му Иродиада в тяхното неприкрито
прелюбодейство. Упреците на Иисусовия първи братовчед били толкова
твърди и непримирими, че тетрархът разпоредил Йоан кръстител да бъде
затворен в една отдалечена крепост на източния бряг, на Мъртво море,
наричана от бедуините Машнака или висящият дворец. Инициаторка и
подбудителка на сблъсъка между Йоан Кръстител и Антипа била 6 крайна
сметка Иродиада. В тази крепост по-късно той бил обезглавен. Оттогава Ирод
Антипа живеел в постоянен страх, вярвайки че духът на Йоан Кръстител един
ден ще се завърне за да търси справедливост. Според нашите изследвания беше
твърде невероятно Антипа да е дал съгласието си за обезглавяването на Йоан
по време на фамозния танц на дъщерята на Иродиада. Името на доведената
дъщеря на Ирод Антипа ни е известно благодарение на Йосиф Флавий и
надписа върху монета от онова време, където е изобразена Саломе редом до
съпруга й Аристобал. Според историците най-достоверната версия е, че
обезглавяването на Йоан Кръстител е станало заради критиките му към
тетрарха и необузданата му снаха Иродиада (бел. на Майора).
63/ Това твърдениена Майора ме накара да проверя всички възможни
исторически документи и да потърся подробности за нещастния край на
Антипа. За моя изненада открих, че синът на Ирод Велики наистина накрая е
станал жертва на амбициите на Иродиада. След смъртта на Тиберйй в 37 г. от
н.е. братът на Иродиада - Агрипа бил освободен от затвора от новия император
Калигула, който го назначл за цар на Израил. Подведен от Иродиада, Антипа
отишел в Рим да пледира за себе си царското 'достойнство. Но по това време
Калигула (било вече 39 г. от н.е.) бил в разгара на военната кампания срещу
Галия и не само не отстъпил пред искането на старата лисица, тетрарха на
Галилея, но го лишил от званието тетрарх и отнел земите му. Йосиф Фла- бий и
Тилемонт си съвпадат напълно 6 твърденията, че И род Антипа и Иродиада,
вече негова законна съпруга, се видели в невъзможност да се върнат обратно и
се установили в Испания, където живели до края на дните си. По това време 6
Иберийския полуостров имало вече юдейски колонии в седем важни
средиземноморски пристанища, както и в Анда- лусия, където Антипа е могъл
да установи резиденцията си (бел. на авт.).
64/ Макар че по време на първото ми пътешествие с мисията на Операция
„Троянски кон" не ми се случи да се срещна с Клаудия Прокула, всички наши
сведения и проучвания показваха, че произходът й е изтъкнат и твърде
възможно да е имало сродяване (според Тацит) с онзи клон на Прокули- те,
принадлежащ, както и самия Понтий, към ордена на конниците. Най-известни
членове на рода са били Таций Проку- ло, приятел на Сула, Церварий Прокула,
участвал в заговора срещу Нерон, Лициний Прокула, служител на Отоний и по-
късно префект на римския Преторий и накрая Волузий Прокула, командвал
флотата на Месина. Един от клоновете на рода Прокула вероятно е имал
родство с император Тибет рий. Ако би било вярно, то би могло да обясни защо
Понтий Пилат бил заточен от Калигула в Галия след смъртта на Тиберий седем
години след времето, за което сега разказвам (бел. на Майора). '
65/ Юдейският закон постановява при наказанието би- чуване общият брой
на ударите да е четиридесет минус един. Наказаният трябва да се бичува със
завързани за колоната ръце. Помощникът на палача „хваща и смъква дрехите
на осъдения надолу и ако се раздилари, да се оставят да се съдерат, ако са
ставали на парчета, нека станат на парчета", докато тялото остане голо. Зад
жертвата имало поставен камък върху който стъпвал биячът, обикновено
прислужник в синагогата. Използвал е каиш от телешка кожа, сгънат На две (не
се предвиждало използване на метални топчета, а само две кожеи халки на
края (бел. на Майора).
66/ Този праг на болка е бил по-висок от 22 JND (от Just noticeble difference -
трудно доловима разлика) Като се прилагат всички степени на интензивност на
стимулаторите за болка от ниВото"няма болка" до нивото „свръхинтен- зибна
болка" е доказано, че средният (статистически) пациент може да понесе 22 JND
(бел. на Майора).
67/ При огледа на бодливите клонки определих, че са от растението
Poterium spinosum често срещано 6 Палестина и използвано от астирите за
разпалване на нощните огньове. Това се потвърждаваше от хипотезата на д-р
Хаим Ре- убени, директор на Ботанически музей при Еврейския университет в
Йерусалим, който обори много други теории за възможния произход на
растението, използвано за трънения венец (най-известната от тези
несъстоятелни версии бе, че използван храстът зизифус или Спина Кристи -
Palinuris Aculetis (бел. на Майора).
68/ Сеян бил приближен н^ Тиберий и назначен от него за консул в 30 г. от
н.е. Бил един от хората, известен с умраза- та си към юдеите, които по онова
време живеели в Рим. Малко преди Възкресението на Христос, Тиберий
разпоредил да изгонят 4000 юдеи от Рим. Масовото отнемане на собствеността
на юдеите било извършено от Сеян (бел. на
ред-)-
69/ Няколко години след описваните събития много сама- ряни се
обединили около един нов предполагаем Месия, който обещал да открие
сакралните чаши, заробени от Мойсей в една от планините на Самария. Пилат
научил за тази мно- голюдна проява в планината Гаризим и обградил с
войските си самаряните, при което паднало много жертви. Самаря- ните и
юдеите се оплакали на Вителий, върховния управител на римската провинция
Сирия, като обвинили Понтий в масовото убийство на хиляди самарянц.
Вителий нямал юрисдикцията да съди прокуратора на Юдея и затова го
изпратил в Рим да се представи на съд пред имератора. Докато Пилат пътувал
за Рим, Тиберий починал и бил наследен. от Калигула, който, запознавайки се с
фактите го заточил' със семейството му в Галия, където цзглежда починал.
Някои пред&ния уточняват, че жизненият му път приключил в местността
край днешния град Лозана в Швейцария, където вероятно се самоубил (бел. на
Майора).
70/ Равен със светлината (бел. на ред.)
71/ Череп -гилгултха (арамейски) или гулгулетх (иврит) - оттам с отпадане на
„л" - гулгутха (сирийски) и Голгота (cm. гръцки). В превод на латински би
трябвало да се чете Calvarium (бел. на Майора).
72/ Металната кука, която нарекох седил поради приликата й със
съответния диакритичен знак, 8 същност няма име. Тя се поставя ниско долу
на вертикалната греда на кръста и служи за опора на краката на разпънатия
като поема теглото на тялото, когато палачите получат на: реждане да
удължат агониЯта. Историкът Тертулиан го нарича БесШв ехсе^иБ -
повдигната опора (бел. на Майора).
73/ От времето на импераор Адриан (117-138 сл. н.е.) палачите получават
правото да си поделят дрехите и вещите на осъдените на смърт. Това се
наричало раппюи1апа (бакшиш), което^вероятно произлиза от раппив
(дрипа) или от раппозив (дриплъо)(бел. на Майора).
74/ По-късно когато прегледах отблизо раната разбрах, че клинеца беше
пробил предното пръстеновидно сухожилие на прасеца. По този начин
гвоздеят се плъзнал между , сухожилието на обтегача на палеца и на
останалите пръсти, продължил между четирите кости на петата и си
проправил път надолу и назад (бел. на Майора).
75/ Въпреки че не съм експерт по кабалистика (от Кабба- ла - ст. евр.
каббалах - познание, традиция) бих поканил читателите да превърнат
появилите се числа в букви от атинската или еврейската азбука. Направих
това и останах изненадан от думите, които се появиха при конфигурацията „1
5 3 - 6 3 4 - 1 3 5 - 1 5 3"... Появи се космическото име на Иисус. Експерти по
Кабала чрез система, позната в кабалис- т и ката като геематрия,
дешифрираха и осмислиха горните числа и получиха сложно закодирано
послание. Няма1 да го разкривам. Предпочитам любознателният читател да
поработи върху увлекателната загадка и сам за себе си да открие тайната на
числата. Бих желал да добавя още нещо. Предложих на мои приятели в
катедрата по математика и статистика в университета в Палма дел Майорка
да пресметнат математическата вероятност да се получи гор- ната
последователност при четири хвърляния на зара. Тя се оказа 1/1 679 616 или
може да се случи не повече от 6 пъти при 10 милиона хвърляния (бел. на
Майора).
76/ На всички Християни и особено на следовниците на Католическата
църква е известно, че количеството реликви, за които се предполага, че имат
отношение към Страданията Христови, надвишава хиляда. От обективна
архе-
ологична и научНа гледна точка това е толкова абсурдно, колкото и е
възможно. В базиликата на Сен Дени 8 Аржан- тъой, Северно от Париж, се пази
една предполагаема свещена туника. Но такава ще видите и в катедралата в
Тра- верис. Заедно с дължимото уважение към онези, които вярват в
автентичността на двете туники, никоя от тях не би могла да принадлежи на
Иисус. Първата, макар че по размери съответства на Иисусовия ръст, е грубо
обработен плат с втъкани конопени нишки и няма нищо общо с естеството на
материалите - коприна, памук, вълна и лен - използвани при изработване на
облеклото на евреите от онази епоха. Втората реликва е съставена от късове
фина, сибо- кафеникава тъкан произвеждана между VI и IX в. Подрбно е
положението и с гвоздеите и самия кръст. Според преданието, благочестивата
Света Елена, майка на византийския император Константин, заповядала да се
избършат разкопки и В IV В. гвоздеите били намерени. Тя наредила да се
изработи юзда от единия от гвоздеите за коня на сина й и се пази и до днес в
Карпентрас, а с, друг от гвоздеите бил изкован кръг за шлема на Константин,
като се твърди, че същия съставлявал част от желязната корона на
лангобардските крале, съхранявана днес в Монца. За третия гвоздей съществува
легенда, че бил пожертван да успокои страшна буря в Адриатическо море. В
различни църкви на Европа днес се почитат благоговейно 10 предполагаеми
гвоздеи: два в Рим и по един в Йерусалим, в Санта Мария на Капитолия, във
Венеция, Треверис, Флоренция, Париж и в Арас.
Що се отнася до дървения Иисусо кръст, случаят се усложнява още повече.
На практика по целия свят има разсеяни трески и късове с различна големина и
за всички се предполага, че са част от истинския кръст и ако всичките се
съберат заедно, би се получила едва ли не цяла гора. Може би най-голямото
парче се намира в Северна Испания в Сан- т« Торибио от Лиебана, провинция
Сантандер. Според преданието, това парче от Lignum crucis (Дървения кръст) е
донесено от Йерусалим от Св. Торибий, епископ на Астор- га, Испания,
съвременник на св. Леон I Велики. В полза на предполагаемата автентичност па
тази останка от Иисусовия кръст е само типът дървесина - бор и нищо друго
(бел. на Майора!).
Парче от Светия кръст за няколко десетилетия се е пазело и в
Средновековна България. То било вградено в златния кръст на Византийския
император Кир Тодор Комнин, пленен заедно с другите царски регалии от Иван
Асен II при битката край Клокотница. За дълги години тази реликва се е
показвала ежегодно при тържествено литийно. шествие на Богоявление в
Престолния град Търнов (бел. на ред.).
77/ Аз можех да приемам емисиите на Елисей винаги, когато той сметнеше
за необходимо. Ако пожелаех връзка с него трябваше да притисна с пръст
външната част на дяс- ното ми ухо. Но такъв жест би могъл да бъде погрешно
изтълкуван от обкръжаващите ме жители на Йерусалим, поради което
Операция „Троянски кон" бе предвидила да сеп- реструвам на малко глух. Така
жестът за повикване на Елисей винаги можеше да бъде оправдан и правилно
обяснен (бел. на Майора).
78/ В случая 120 х 100 : 3 = 4000 м (бел. на Майора).
79/ Бих желал да припомня един случай, подобен на описвания: т.н.
танцуващо слънце в местността Фатима, Португалия, станал на 13
октомври'1917 г. наблюдаван от над 70000 души, всред които много фото и
кинорепортери, документирали събитието, както и появата на блестящ ангел.
Всички доказателства, филмови ленти и фотографии се пазят и до днес в
секретния архив на Ватикана (бел; на Майора).
80/ Псалми Давидови (21, 2) (бел. на ред.).
81/ За католическите теолози, между които са Атана- сий, Грегорий,
Августин и др., този вопъл на Назарянина бил само /метафоричен израз. Според
тях ИиСус говори от името на човечеството живеещо в грехове и в Негово
грешниците са изоставените и лишените от морална поддръжка. Според друга
хипотеза, защитавана от Ейзебий и Епифамий, природата на Иисус говори на
божествената природа, като се оплаква от Словото, което щяло да изостави
човешката природа в гробницата за известно време. Грета теория, поддържана
от Тертулиян, Теодорето, Амброзий, Джеронимо, св. Тома и други модерни
теолози,., уточнява, че Христос се почувствал изоставен от Отеца. Според мен,
Учителят, измъчен и тъжен, пред сянката на смъртта е потърсил убежище в
нещо, което е толкова присъщо на чове-
ците, когато се намират пред критичния си последен миг 6 живота - в
молитвата (бел. на Майора).
82/ Състояние на пълно отсъствие на каквато и да била жизнена
дейност с изключение на едва доловима с прецизна апаратура сърдечна
дейност (бел. на ред.)
83/ Второто ни „Голямо пътешествие" наред q другите цели щеше да ни
позволи да извършим анализ на посмъртния покров на Тялото ИисусоВо.
От тази проверка излязоха учудващи и смущаващи резултати за случилото
се в камения саркофаг и което без съмнение бе венецът на втората ни
мисия (бел. на Майора).
84/ Socotrina - добре известно екзотично растение с ши- - роки и плътни
листа с шипове по краищата, произхождащо от остров Сокотора. Сокът на
листата е медицинското лечебно средство алое, използнаво и при последното
помаз- ване на починалите (бел. на ред.)
85/ Миро или смирна е благовонно вещество извличано от от храста
Balsamodendron, растящ предимно 8 Арабия (бел. на ред.).
86/ Доста пред Йоан Предтеча в Юдея и Галилея ce nb- явила
религиозната секта на есеите. Те били първите носители на месианските
надежди на еврейския народ, както и на идеите за Апокалипсиса. Есеите
проповядвали да се върши добро, да има обща собственост и да се живее
в безб- рачие (бел. на прев.).
87/ Геена (от ст. еврейското гинном), дълбок, тесен овраг южно от
Йерусалим, в който при цар Ахаз, идолопок- лонниците изгаряли своите
деца в чест на Молох под звуците на музикални инструменти, за да
заглушават писъците на нащастните жертви. Унищожавайки
идолопоклбнничес- твото цар Иосия разпоредил там да се изхвръля сметта
от града, умрелите животни и труповете на екзекутирани престъпници. За
унищожаване на зловонията, в тази долина постоянно горял огън. По
кг>сно този овраг станал символ на вечните мъчения (бел. на ред.).
88/ Иисус е гръцката форма на еврейската дума Иешуа, съкращение от
Иехошуа и означава помощ на Йехова или Спасител. Прието е,всички
версии на Иисусовото име, на какъвто и език да са, да се състоят от пет
букви: Иошуа,. Иешуа, Иисус, Jesús и т.н. (бел. на ред.).
89/ Сребърна монета шекел (гръцко название - сикъл). Еквивалентността на
шекела от 30 год. от н.е. по отношение на римския сребърен денарий била 1:4
или 30 щекела били равни на около 120 денария или около 120 щатски долара
през 1995 г.(бел. на ред.).
90/ Мишна (§ V - Даване на обет за споразумение при оценка) урежда
отношенията, при които едната страна при сделката се задължава да връчи на
Храма стойността на продаваното според описаното в третата от Мойсееви- те
книги Левит (27, 1 -8) (бел. на Майора).
91/ Ще си позволя да изразя едно мое мнение, а именно, че той, Искариот, е
смятал предаването на Учителя от Назарет на Духовния съд като акт, който
покрива съдържанието на едно споразумение за продажба срещу парична
компнсация. В този смисъл ако продавачът сметне продажбата за
несправедлива или реши да я анулира, може да се отрече в срок от една година.
В по-стари времена купувачът се е криел, за да не го срещне продавача и да
се отрече от 'сделката до изтичане на законния срок. Но и на това било
намерено изход. Ако купувачът се крие или го няма, продавачът, които иска да-
се отрече от сделката може да отиде в залата на приноше- нията в Храма и да
захвърли публично парите, а купувачът може да отиде и да си ги прибере
когато поиска (бел. на Майора).
92/ В съдебната медицина е доказано, че за да се получи пълно запушване
на яремните вени е необходимо усилие от 5 кг, а при каротидните артерии
между 10 и 15 кг (бел. на Майора).
93/ Напитка подобна на кумис, кефир или айрян. В случая изходният продукт
е козето мляко (бел. на превО-
94/ Разказът на Майора за вълнуващия разговор с Иисусо- вата майка е
много дълъг. В него се появяват много нови и обаятелни моменти свързани с
детството, юношеството, младостта и зрялата възраст на Галилееца. Този раздел,
както и пълнця запис на разговорите по време на Тайната вечеря на Иисус с
Дванадесетте поради своя обем е изваден от тази книга и е включен в
следващите томове на Операция „Троянски кон". Съжалявам наистина, че ще
трябва да накарам любознателния читател да почака, за да прочете
продължението на дневника със завръщането от това хроно- портиране,
преместването-на Модула на нова площадка върху платото на Масада,
междуправителствените интриги по време на периода, предхождащ войната от
1973, г. в Близкия Изток и всичко това на фона на подготовката и
осъществяването на второто „Голямо пътешествие" на същия екип в същата
епоха и място (бел, на авт.).
95/ Месия от ст. евр. машиах - помазан и к (Христос на ст. гръцки). В юдаизма
и Християнството, Спасителят, изпратен от Бога, трябва да премахне злото на
земята и въдвори Царството на духа, т е. Царството Небесно {бел. на ред.).