Кенън, Долорес - Пазителите На Градината

Пазителите на градината
Долорес Кенън
Извънземен документ
Открихме странни следи

По бреговете на неизвестното.
Една след друга създадохме мъдри теории,
за да обясним техния произход.
Накрая успяхме да пресъздадем съществото,
което бе оставило следите.
И виж! Те са наши!
Сър Артър Стенли Едингтън (1882-1944)
Пространство, време и гравитация, гл. 12 (1920)
Глава 1
ОТКРИВАНЕТО НА ЗВЕЗДНОТО ДЕТЕ
В момента на Земята живеят извънземни. Те вече не могат да бъдат приемани за чуждоземци,
които съществуват само по далечните звезди или пътуват в космически кораби. Те са навсякъде -
сред вашите приятели, съседи и дори роднини. Всички сме взаимно свързани, защото те са нашите
предци. Във вените ни тече тяхната кръв. Ние сме братя със съществата от звездите, така както и с
животните на Земята.
Установих това след години на интензивна работа с лице, което действително идваше от
звездите. Контактът между нас се осъществи чрез хипноза. Аз съм регресионист и редовно пътувам
през пространството и времето, за да посещавам миналото на Земята и да изучавам нейната история.
Но преди да започна работа с Фил, никога не бях посещавала други планети. Винаги съм го искала.
Мислех, че това със сигурност не е по-невероятно от онова, което вече правех. Някои човешки
същества определено бяха живели и на други места освен на Земята. Идеята ме бе очаровала, но все
още не бях срещала подходящ обект. Мислех, че такъв тип хора са рядкост. Но тъй като работя с
много хора, смятах, че има шанс рано или късно да открия някой или той да ме открие (което
обикновено е по-точното). Нямаше как да знам, че шансовете са по-големи, отколкото предполагах.
Но тези хора не се разпознават лесно. Те са изключително умело прикрити, дори за самите себе си, от
защитно подсъзнание.
Когато започнах това напълно неочаквано пътешествие, бях склонна да мисля, подобно на
всички нас. че всичко чуждоземно е плашещо и лошо. Изпитваме естествен страх към всичко, което
не сме в състояние да разберем. Бях доста изненадана, когато открих, че тези същества са съвсем
различни от образа, който ни се представя от филмите, телевизията и научно-фантастичните
произведения. Беше ми необходимо доста време, за да преодолея дългогодишното промиване на
мозъка и да разбера, че дълбоко в нас, в нашата духовна същност няма различия, а само неразбиране.
Работата ми с Фил започна съвсем случайно, ако въобще може да се говори за истински
случайности. Срещам се с много различни типове хора, които искат да изживеят хипнотична
Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 1
регресия в миналите си животи. Всъщност няма истински "тип" личност, който да е най-податлив на
този метод. Моите обекти действително представляват широк напречен разрез на човечеството.
Всички те имат лични причини, поради които искат да изследват възможността за прераждане. Често
посещавам домовете им за сеансите, защото кората се чувстват по-комфортно в позната среда и
тогава цялата тази идея не ги плаши толкова много. Извършвала съм хипнотични регресии в почти
всякаква обстановка - от най-разкошното до най-скромното жилище, по мотелски стаи и дори в
офиси и магазини след края на работното време. Свикнала съм да се приспособявам и да се чувствам
добре дори при необичайни обстоятелства, защото вярвам, че удобството на пациента е най-важния
елемент при изграждането на доверието. Работата ми в тази необикновена област ме е отвеждала в
странни места и накрая бях принудена да сложа край на това. Пътувах толкова далеч, че шофирането
ми отнемаше повече време, отколкото самата работа. Затова си поставих ограничението, че ще
пътувам не по-далеч от петдесет мили. Всеки, който живееше по-далеч, трябваше да си уреди среща
с мен в къщата на някой приятел. Страхувах се да отпращам когото и да е, защото точно той можеше
да се окаже търсеният от мен човек, онзи, който щеше да е в състояние да ми осигури информацията,
необходима за започването на ново вълнуващо пътешествие. Няма външни признаци, по които да го
разпозная, и никога не мога да знам какво точно търся, докато не го открия. Това са обикновени хора,
които не носят външни следи от приключенията, през които са минали душите им в други животи и
времена.
Имах среща с млада разведена бизнес-дама и бях шофирала почти до предела си (50 мили), за
да проведа сеанс в дома й. Тя вече два пъти си бе уговаряла срещи с мен. но ги бе отлагала в
последния момент. Подозирах, че все още не е готова за регресия. Понякога съм твърде прозорлива.
Може би тя подсъзнателно се страхуваше от онова, което бихме могли да открием, ако започнем да
се ровим в скритото й минало, и тези извинения бяха вид самоотбрана. Не исках да я подтиквам, а и
без това работех с още много хора. Когато навлязох в малкия град, си помислих, че най-сетне ще се
реши, защото не се бе обадила да ми съобщи противното.
Но когато стигнах до нейната улица и наближих къщата й, не видях колата й. Вместо това на
алеята беше паркиран непознат жълт камион, на който бе нарисувана реклама на местен сервиз за
поправка на електроуреди. Първата ми мисъл беше, че тя е забравила за срещата ни и в момента
поправят телевизора й. Щеше да е типично за нея, а аз не можех да проведа хипнотичен сеанс в
подобна атмосфера. Когато излязох от колата, забелязах бележка на вратата й. Трябвало да замине по
работа, но тя бе уредила замяна, за да не се разкарвам напразно. Бележката ме уведомяваше, че моят
пациент - Фил Д., ме очаква в къщата. Подобна постъпка в последната минута беше типична за нея и
затова не бях особено изненадана.
Така моят пациент щеше да е напълно непознат, без уговорена среша. Не очаквах много от
сеанса. Често се работи трудно с нови пациенти, особено ако нямат предварителни знания за
хипнозата. Вероятно щеше да е вдигнал гарда и очаквах, че по-голямата част от сеанса ще премине в
установяване на доверие и връзка, което е особено важно в работни взаимоотношения от този тип.
Очаквах, че това ще с еднократна среща и вероятно никога вече няма да видя Фил.
Фил се оказа симпатичен тъмнокос младеж на 28 години, тих и както подозирах доста
срамежлив. По-късно разбрах, че това е била просто една тиха самоувереност. Той имаше собствен
бизнес за поправка на електроуреди, с който се занимаваше в гаража на баща си. Беше от голямо
семейство и беше едно от петте деца. Единственото необичайно нещо за него беше факта, че е
еднояйчен близнак. С течение на времето научих много неща за Фил. Той изглежда не се
интересуваше особено много от момичетата и не бе имал сериозна връзка, което беше изненадващо,
защото беше доста привлекателен. Бе прекарал известно време във флота, където се запознал с
електрониката. Един от първите въпроси, които ми задават за подходящите обекти на хипноза, е
какви са религиозните им убеждения. Хората някак решават, че за да прояви такива способности,
човек трябва да има нетрадиционно религиозно възпитание Това е далеч от истината, защото има
представители на всички религии и не оказва особено влияние на типа информация, която
получавам. Фил бил отгледан в строга католическа среда и е работил като помощник в местната
църква, в която е вземал участие в литургии, погребения и празнични обреди. До седми клас
посещавал католическо училище под надзора на монахини и е бил отгледан с идеите на катехизиса.
Тази атмосфера едва ли е насърчавала размислите за прераждане. Интересуваше се окултизъм, бе чел
много по тези въпроси и искаше да опита регресията от любопитство. Беше много дружелюбен и още
от самото начало приемаше добре мен и идеята за хипнозата.

Първият сеанс протече така, както бях очаквала. Въпреки че лесно стигна до средното равнище
на транс, той не беше комуникативен. Гласът му беше неясен и трудно можех да преценя дали
нечленоразделните му отговори означаваха да или не. Това е типичен проблем и често се случва,
когато обектът е толкова отпуснат. Отговорите на хората идват бавно, сякаш мързеливо говорят
насън. Те са дълбоко погълнати от онова, което виждат, но няма да дадат информация, освен ако не
бъдат помолени за това. Повече не желая работата ми да е толкова тежка. Предпочитам свободно
протичане на комуникацията и това е една от причините, поради които търся сомнамбули.
Фил отново изживя скучния и лишен от събития живот на човек, скитащ се из пустиня. В един
момент търсеше вода, а когато се събуди, каза, че наистина е почувствал жаждата, горещия сух
климат и общите терзания на всички около него. Това беше доста типично за първа регресия. Докато
подсъзнанието изследва тази новост, много често се изживява семпъл, обикновен живот. Когато се
събуди, той каза, че впечатленията му са били доста живи, но беше толкова отпуснат, че полагаше
усилия, за да разговаря с мен. Сподели, че вече наистина знае какво е да си стар, защото наистина се
е чувствал така към края на онзи живот – стар, уморен и изхабен.
Беше развълнуван от преживяването и с нетърпение очакваше да го изпита отново. Ще ми се да
кажа, че също съм била ентусиазирана, но в онзи момент нямах особено желание да работя с него
отново. Твърде трудно получавах отговори. Предпочитам да работя с хора, които са по-спонтанни и
приказливи. Но ако някой иска да се занимава с това, обикновено се съгласявам. Не обичам да
отказвам на никой, защото не знам до какво прозрение би могъл да достигне индивида при нашите
сеанси. Затова неохотно насрочих среща за следващата седмица. Реших, че след няколко сеанса
любопитството му ще бъде задоволено и ще мога да продължа да търся по-продуктивни обекти.
В своята техника използвам различни процедури и ги изпробвам последователно, докато
обектът открие най-сполучливата за него. Един от методите напомня асансьор. Когато обектът
почувства, че е достигнал до правилния стаж, той изпитва желание да излезе и да изследва всичко,
което вижда. Използвахме този метод при втория сеанс и той стана любим за Фил. Все още го
използваме и той се е превърнал в много ценно средство за контакт с различните места и нива, които
сме посещавали.
По време на втория сеанс той беше малко по-приказлив. Разказа ми за живота си в Мюнхен в
периода на военна Германия. Той и другите били евреи, които работели за граждански сектор на
правителството. Въпреки че семействата им били избити, те били пощадени, защото притежавали
умения, които можели да бъдат използвани. Трябвало да носят идентификационни ленти на ръката,
които намирали за унизителни. Бил проектант на име Карл Брехт. Фил и другите участвали в строго
секретна работа, свързана с проектирането на база за подводници, но нямаше желание да говори за
това, тъй като информацията била поверителна. Въпреки че тези евреи били полезни за германската
кауза, те били унижавани и третирани зле от висшестоящите. Това го карало да се чувства огорчен.
Разказа ми как веднъж видял Хитлер на един парад и си помислил, че този човек е луд. Другото Аз
на Фил - Карл, загинал, когато той и още едни мъж прелитали с малък самолет край френската
граница. Били на път към мястото на базата за подводници и по погрешка били улучени от вражески
противовъздушен огън. Разбили се посред малко селце.
Когато се събуди, Фил каза, че за него сеансът е бил изпълнен със смисъл. Имал много реален
сън, който силно наподобявал сцената на смъртта. Сънят бе оставил у него силни и трайни
впечатления. Мислел си, че е бил в германската армия и е бил прострелян в боен самолет, защото
видял свастиките по него. Но сега разбрал, че самолетът бил граждански. Онова, което го измъчвало
най силно в съня, била пълната апатия на хората в града, където се разбил самолета. Те стояли
отстрани и го гледали как умира - очевидно се радвали, че самолетът е покосен. Не се разстроили от
случилото се и въобще не се опитали да помогнат. Тяхната враждебност го разгневила, но той
сподели, че в съня изпитал по-силни емоции, отколкото докато наблюдавал всичко под хипноза.
По време на този сеанс отговорите му все още бяха бавни и се чуваха трудно, но имаше
подобрение. Вече се чувстваше по-комфортно в мое присъствие.
Третият сеанс обхващаше главно живота му като жена в древна цивилизация, живееща около
огромна пирамида някъде в Южна Америка. Получих обширна информация за свещениците и
религиозните обреди, извършвани по онова време. Той разказа за интересна церемония, проведена
при смъртта на кралицата. Придворните й дами били упоени, а след това пронизани в сърцето. Това
се приемало за чест, тъй като всички били погребани заедно, за да я последват в отвъдния живот. По
време на тази регресия Фил изживя раждане. Беше странно да се наблюдава как един мъж преминава

през всички емоции, изпитвани от жена по време на раждане. Той (тя) загина, когато група испански
войници нападнаха селото и започнаха да избиват населението.
Съществуват типове живот, през които хората преминават в началото. Те вече са ми така добре
познати, че не ги намирам за необикновени, освен ако не предлагат информация, която би могла да
се окаже важна. Събрала съм стотици подобни разкази и въпреки че те могат да са полезни за обекта
по някакъв начин, за мен те са от значение само като общ поглед върху историята.
В началото на този трети сеанс обаче се случи нещо странно. Когато вратите на асансьора се
отвориха за първи път, той съзря непознат силует на хоризонта. Това бяха очертанията на назъбен,
скалист релеф на фона на червено небе. По някаква причина гледката го обезпокои. Тя го тревожеше
и той се отдръпна от нея. Не желаеше да я изследва и поиска да се върне в асансьора, за да отиде
някъде другаде. Никога не карам хората да правят нещо, oт което се чувстват зле, затова го оставих
да отиде където иска.
Така той се озова край основите на пирамидата. Като позволявам на обекта да прави онова,
което го кара да се чувства най-комфортно, аз изграждам доверието между нас. Това показва на
хората, че наистина владеят положението по време на регресията. Чувствам, че ако има нещо важно,
което трябва да видят, те в крайна сметка ще го направят, стига никой да не ги насилва. Сцената
пробуди любопитството ми, защото странния пейзаж не ми напомняше за нищо познато. Когато Фил
се събуди, го попитах защо не е искал да го изследва.
Той каза, че няма представа къде се е намирал. В пейзажа имаше нещо странно, което той не
можеше да разбере. На хоризонта нямаше дървета, а единствено някакви смущаващи зъбери.
Отдясно бе видял заострен връх или нещо подобно с кръгъл придатък към него. Единственото, което
успя да обясни, беше, че му е приличало на огромен геврек, нанизан на монолит близо до върха. (Вж.
илюстрацията) "Имаше нещо смущаващо в сцената - каза той тихо с далечен поглед в очите. -
Чувство на здрач, тъмнина... тъмнина, която сякаш не се променяше." Погледът му се върна в
настоящето: "Много съм доволен, че не ме принудихте да го изследвам, че ми дадохте възможност да
се върна в асансьора. Не знам защо, но там се чувствах в по-голяма безопасност“.
В сцената имаше нещо неземно. Кое беше това място и защо го смути? Очевидно
подсъзнанието му допускаше проникването на първите отблясъци от едни Друг свят. Щяха да минат
няколко седмици, преди да открием значението на тази сцена и причината за нежеланието му да я
изследва.
При следващите сеанси той сякаш беше привлечен към живота си в Германия, въпреки че му
носеше горчивина. Тези спомени пробуждаха дълбоки емоции у него. Изпитваше живи чувства на
гняв, объркване и нещастие. Искаше да ги изрази в пълна степен, докато беше в транс, но се
страхуваше да не ме засегне. Призна, че и в настоящия си живот трудно се справя с емоциите.
Чувстваше се принуден да ги пази дълбоко в себе си. Уверих го, че именно затова съм там и той
може без страх да изрази онова, което чувства. Подобно освобождаване често може да е много
полезно.
www.spiralata.net
По време на следващите сеанси той все по-често виждаше сцени, които го тревожеха. Съзираше
странен град с много кули и автомобили, които летяха като самолети и префучаваха във въздуха.
Градът имаше вид на безцветна, сива еднаквост, пронизвана на места от бели светлини. Фил всеки
път се отдръпваше при появата на тази сцена. Молеше ме да се завърне отново в безопасния асансьор
и да отиде другаде. Бях заинтригувана, защото сцените определено изглеждаха сякаш принадлежаха

към друг свят или поне футуристично и нямах търпение да ги изследвам. Но от опит знаех, че не
трябва да се поддавам на любопитството си. Обектът не трябва да бъде пришпорван. По-добре е той
да открие своите способности и животи със собствено темпо. В моята работа търпението обикновено
се възнаграждава.
Фил беше озадачен. "Имам чувството, че нещо разположено точно под повърхността, се опитва
да излезе на бял свят и няколко пъти за малко да успее." Той чувстваше, че каквото и да е то, може да
се свърже с него чрез асансьора, стига да открие правилния етаж или ниво и да има смелостта да го
изследва. Почувствах, че това по някакъв начин беше свързано с разнообразните сцени на назъбения
хоризонт и странния град.
Изграждахме нашето доверие и връзка и аз продължавах да провеждам сеанси с Фил, наред с
останалите, с които работех. Отговорите му ставаха все по-спонтанни и странните сцени ме наведоха
на мисълта, че може да изникне нещо, което заслужава да бъде изследвано. Те определено бяха
пробудили моето любопитство. Едва ли можех да предвидя приключенията, които ни предстояха.
Глава 2
ИЗГУБЕНАТА КОЛОНИЯ
След няколко седмици при отварянето на вратата на асансьора Фил попадна на същата сцена.
Той вида назъбения, самотен и някак забранен силует на фона на червеното небе. Подсъзнанието му
очевидно смяташе, че е време да се срещне с този живот и непрекъснато му позволяваше да го зърне
по време на сеансите. Този път той реши да слезе от асансьора и да навлезе в сцената. Беше решен да
я изследва и да открие какво е смущаващото в нея. Той вече беше научил, че ако онова, което
виждаше, не му харесва, щях да му дам възможността да се завърне. Това му даваше чувство за
сигурност дори в тази чужда среда. Така Фил си позволи да стъпи на сцената и незабавно бе завладян
от чувство на дълбока тъга. Той описа онова, което виждаше.
Ф: Ветровито е... Има пясък и прах. Виждам го и го усещам. Небето има червеникаво-оранжев
оттенък. Стоя край космически кораб. Приземили сме се на равно пространство. Гледам кулата. Тя е
отдясно.
Още при първото описание на сцената си бях помислила, че на Земята няма подобно място. То
определено принадлежеше към друг свят. Сега, когато той спомена за космическия кораб, бях
убедена, че вижда минал живот, но изживян не на Земята. Изглежда най-сетне желанието ми да
изследвам други светове щеше да се сбъдне.
Кулата очевидно беше странният монолит, който той бе описал. Тя се открояваше от
останалите остри върхове заради странната, наподобяваща на геврек структура, която обгръщаше
върха. Той продължи със своето описание.
Ф: Точно отдясно има някакви бараки или колиби, които са представлявали продоволствени
или складови помещения... (Тъжно.) но сега са празни.
Д: Има ли други с теб?
Ф: (В гласа му имаше печална нотка.) Само тези в кораба. Тук сме, за да подновим запасите и
да проверим как са учените на тази планета. Те са колонизатори от нашата планета. Редовните ни
маршрути са установените търговски пътища. Това е, така да се каже, встрани от "отъпканата
пътека", в изолирана част на галактиката. Стана дума за изолиран експеримент, сондажна и научна
колония, която има не колонизаторски, а научни цели.
Д: Знаеш ли откога са на тази планета?
Ф: Времето не съответства на земните години, но... седем хронометъра, въпреки че не мога да
обясня какво представляват хронометрите. Вече седем от тях са минали в опити и колонизация.
Д: Това дълъг период от време ли е?
Ф: За същество, което пребивава на планета, да.
Д: Много време ли е минало откакто за последен път сте подновявали запасите тук?
Ф: Идваме приблизително на всеки два хронометъра.
Д: Доброволци ли са тези хора?
Ф: Да, всяка работа е доброволна. Няма задължителна работа.
Въпреки че се интересувах от историята и исках да открия причината за тъгата на Фил,
любопитството ми надделя и аз го помолих да направи физическо описание на екипажа на кораба.
Той каза, че те са ниски на ръст, с големи плешиви глави, светла кожа и не са особено мускулести.
Д: Приличат ли на хората, имат ли кръвоносна система или са различни физически?

Ф: Да, приличат на хората. Имат две ръце, два крака, очи, уши и уста, но нямат нос. Нямат
нужда от него. Това е част от еволюцията. Устата е просто процеп и през нея вдишват въздух. Нямат
език или гласни струни за говорене, защото целият процес на общуване с телепатичен.
Физическото описание звучеше леко отблъскващо, но явно Фил не се притесняваше да ги гледа.
По-късно каза, че се е чувствал много добре в присъствието на тези чуждоземни същества.
Д: Хранят ли се тези хора?
Ф: Да. Поемат храна през процепа.
Д: Има ли мъжки и женски пол при тези същества?
Ф: Всички сме андрогини, цялата раса.
По онова време имах смътна представа за значението на тази дума. Не знаех дали означава
съчетаване на двата пола, както при хермафродитите, или липса на определен пол. Очевидно тя
означаваше същество, което се възпроизвежда по начин, различен от познатите ни.
Ф: Ние сме по-скоро съчетание на двата пола в един, тоест, смесица от мъжки и женски
характеристики.
Д: Това ме заинтригува. Как се възпроизвеждат андрогинните хора? Или те живеят по-дълго
и не се нуждаят от възпроизводство?
Ф: Животът е по-дълъг, но не е вечен, затова има нужда от размножаване. Всеки поема някоя
роля. Разделението обаче не е така ясно, както сме свикнали тук, на земята.
След като задоволих любопитството си, се върнах към разказа.
Д: Каза, че сте дошли на тази планета, за да подновите запасите на учените. Къде са
учените?
Ф: (Тъжно.) Всички освен едни са погребани. Бяха общо дванадесет и всички освен един вече
са погребани. Последният оцелял е погребал останалите. Споделяли са тази отговорност до
последния, а сега неговите тленни останки лежат заедно с другите, но на повърхността на земята.
Д: Знаеш ли какво се е случило на тези хора?
Ф: Да. Монолитът, кулата съдържа телепатични записи на всичко, което се е случило тук. Те са
умрели от глад и жажда или техния еквивалент. Бавна и мъчителна смърт.
Това ли беше причината за някогашната му неохота да разгледа и изживее сцената? За него
явно беше болезнено да говори за това. Предположих, че не би било зле да помисли за това и да го
обсъди. Казах му, че често е полезно подобни спомени да бъдат извадени на бял свят.
Д: Нямаха ли тези учени възможност сами да отглеждат храна?
Ф: На планетата няма нищо, което да поддържа естествения растеж. Ако искаш, си представи
градина в пустинния югозапад. Би било същото. Скалите и земята са безплодни, толкова безплодни,
колкото едва ли е възможно да си представим на Земята. Районът обаче е пълен с минерали и именно
затова учените бяха там. Те бяха геолози.
Д. Ти каза „жажда или нейния еквивалент". С други думи там няма и никакви флуиди или
течности?
Ф: Точно така. Всичко е свършило. Това никога нямаше да се случи, ако бяхме дошли навреме.
Корабът, който трябваше да достави продоволствията, се повреди скоро след като напусна базата,
която се намираше в космоса, а не на нашата планета. Проблемът беше голям и сложен. Повредата
беше талкова голяма, че не можеше да бъде поправена "на място". Беше необходимо да се върнем, за
да извършим ремонта. Именно това връщане причини голямото закъснение. По онова време
разстоянията имаха за нас голямо значение, както е в момента на Земята. Нашата скорост обаче е
много по-висока, затова можем да покоряваме много по-големи разстояния за по-кратко време. Имам
предвид стандартите за време и разстояние от 1984 година. Необходимо е да интегрирам тези две
времена, защото все още съм човекът, който е тук, в тази стая. Необходимо е да илюстрирам или да
обясня разликите, защото това е нещо, което аз - ние – учим, а именно, че сме всички тези неща
едновременно.
За мен това беше странно събитие. Никога не бях работила с обект, който при регресия може да
сравнява времевия период, и който наблюдава с настоящия си живот, освен ако не е в много лек
транс. В такова състояние хората обикновено са объркани от онова, което виждат, и често се опитват
да го преценяват или да го сравняват с нещо, което познават. Това не се случва в по-дълбок транс,
затова бях изненадана. Обикновено при дълбок транс, в какъвто беше изпаднал Фил, настоящето
преставаше да съществува. Хората са напълно погълнати от онова, което изживяват. Но скоро щях да
науча, че става дума за енергия от съвсем различен тип от онази, с която бях работила дотогава. Тя
щеше да се засилва с всеки сеанс. Постепенно открих, че тези сравнения са много полезни. Щях да се
объркам, ако не разполагах с нещо познато, към което да съотнасям информацията. Дори не се бях
замисляла по този въпрос, когато копнеех да изследвам живота в космическото пространство -
фактът, че обектът можеше да не е в състояние да преведе онова, което вижда, поради липса на база
за сравнение.
Д: Въпреки че закъснението е станало причина за смъртта на учените, бих искала да
разбереш, че вината не е била твоя. Никой не е можел да го предотврати.
Ф: Не, но все пак бремето тегне върху плещите ми. Това не е бремето на вината, а на мъката.
Съжаление и мъка.
Д: Какво възнамеряваш да правиш сега?
Ф: (Въздиша.) Обсъждахме дали да върнем телата на родната планета, или да ги оставим.
Взехме решение да ги оставим... за тяхно добро, да ги оставим да почиват там, защото чувствахме, че
те биха желали същото. Чувствахме, че с гордост бяха отдали живота си на тази мисия и затова
решихме да ги оставим там. Погребахме и дванадесетия член. Взехме записите и пробите, събрани до
този момент, но само онези, които бяха важни, за да ги отнесем от планетата. Всичките седем души,
които бяхме стигнали до това решение, споделяхме убеждението, че никога вече не трябва да се
създава толкова отдалечена колония, за да не се повтори същото.
Д; Но ти знаеш какви са пионерите откриватели и изследователи. Те винаги искат да
стигнат по-надалеч.
Ф: Не сме хората, които ще попречат на онези, които пожелаят да изследват тези територии.
Учените ще постъпват както искат и ще имат нашата пълна подкрепа. Но като хора, които доставят
продоволствията, смятахме, че не трябва да се стига по-далеч от необходимото.
Не исках това чувство на вина да навлиза в съзнателния му живот. Внимавам да не позволя на
нищо от миналите животи да проникне и да окаже прекомерно влияние върху настоящия живот.
Д: Бих искала да разбереш, че ти не носиш вина за случилото се. Знаеш го, нали? Не носиш
лична отговорност за това.
Ф: Разбирам това.
Вече беше очевидно, че от плещите му се бе смъкнал товар, чието присъствие той дори не бе
осъзнавал.
За мен беше интересен факта, че въпреки странния външен вид на тези същества в сравнение
със земните, който несъмнено би ни уплашил, ако ги срещнем, те притежаваха много човешки
емоции и възхитителни черти, с които с готовност бихме могли да се идентифицираме. Не знам какво
очаквах. Поради предубежденията ни не мисля, че очаквах такава прилика с хората. Много разкази
изобразяват тези същества като напълно лишени от емоции и подобна представа ги прави още по-
чужди за нас.
Мислех, че Фил може да бъде отблъснат от идеята, че някога е живял като подобно странно на
вид същество, но за моя изненада това не го притесняваше. Той каза, че това било много дълбоко
преживяване, защото е било съвсем реално. Чувствал се много добре с хората от космическия кораб и
знаел, че работят много добре заедно. Така че причината, поради която не искал да изследва сцената,
не е имала нищо общо с техния външен вид или с факта, че в предишно съществуване е бил
извънземен, а се е дължала на емоциите, свързани с нещастното събитие.
Глава 3
КОСМИЧЕСКИЯТ КОРАБ
Любопитството ми се поднови. Винаги съм искала някой да си спомни чрез регресия за живота
си на друга планета и определено не бих пропуснала възможността да науча нещо за съществата от
космоса. Така че за да отвлека вниманието му от болезнените спомени, го попитах за космическия
кораб.
Ф: Той е овален и сребрист. В центъра на самия връх има купол. Той не се използва за
насочване, а за оглеждане на обстановката. Отляво има прозорец и команден пулт. Точно пред шлюза
има тръби. Корабът има две нива. Горното е едно помещение. Там е разположено навигационното
оборудване. На долния стаж има четири спални и научна лаборатория.
Главната зала е кръгла и с приблизителен диаметър 10 метра. Двата етажа са свързани със
стълба или пълзяща пътека.
Д: От какъв материал е изграден корабът?
Ф: Материалът е много тъмен, мътносив; няма блясък. По природа е много по-твърд и устойчив
от материала, изграждаш повърхността на нашата планета. Този метал не се произвежда на
планетата, внасяме го. Установените търговски маршрути доставят този метал от съседните планети,
където се добива и обработва.
Д: Има ли еквивалент на Земята?
Ф: На този етап не. В бъдещето би могъл да се появи такъв, но в момента еквивалент липсва.
Структурата му би могла да се сравни с най-твърдия метал, който въобще може да бъде произведен
на Земята. По твърдост бих могъл да го сравня с диаманта, но няма да съм точен. Диамантът има
различни видими свойства, на които се дължи неговата твърдост. Той не би имал същата твърдост,
ако се оформи на пластини, дори това да беше възможно.
Д: На родната ти планета ли се конструират тези кораби?
Ф: (Пауза.) Трудно е да се каже. Не мисля, че мога да отговоря точно сега. Това не е нещо, за
което ни е позволено да говорим... по някаква причина. Всъщност не става дума за забрана, а за липса
на знания, тъй като не съм достатъчно запознат с производствения процес.
Д: Можеш ли да видиш как се управлява кораба?
Ф: Чрез докосване.
Д: Така ли го насочвате и направлявате?
Ф: Така се дават командите. Но те не се осъществяват по този начин. Трябва да има връзка
между управляващ и управляван обект и тази връзка е докосването. Това позволява на оператора да
каже на оборудването какво трябва да се направи. На командното табло има области, които трябва да
бъдат докоснати за всяка определена команда. Идеята за управление чрез докосване може да се
илюстрира от начина, по който някои уреди тук на Земята реагират на докосване. В техническите
среди те се наричат чувствителни на допир уреди, които не са движещи се части. Те са чувствителни
към докосване или променят естеството си при допир. Запозната ли си с тях? Виждала ли си
телевизори, чиито канали се сменят само чрез докосване?
Д: Да. Такива са новите телевизори.
Беше очевидно, че Фил прибягва до знанията си в ремонта на телевизори като база за сравнение
за уредите, които виждаше.
Ф: Горивото за кораба е... Той използва кристална енергия. Кристалът е канал или филтър,
който фокусира космичните енергии и ги насочва, за да породи тласък. Кристалът е висок
приблизително един метър. Има формата на две многостенни пирамиди с допрени основи и насочени
навън върхове - трапецовидни.
Д: Гладка ли е повърхността на пирамидите, или имат стени?
Ф: Имат стени. А всеки край на фуниите е плосък.
Когато се събуди, го помолих да нарисува кристала, за да определим формата му по-точно.
Върховете на пирамидите не бяха остри, а пресечени. (Вж. илюстрацията.)
Ф: Това са естествени кристали, оформени за специфичната си функция. Те са направени или
шлифовани специално за тази цел. Други функции биха изисквали друга форма. "Всъщност това се
прави днес и на Земята, но в по-малки мащаби. Загубеното познание вече се завръща.
Д: Къде в кораба е разположен кристалът?
Ф: Кристалът е в идеалния център на кораба, на първото ниво.
Д: Вижда ли се или е затворен в нещо?
Ф: Има поставка, но се вижда.
Д: Безопасно ли е доближаването до кристала?

Помнех от материала за Исус ("Исус и есеите"). че хората е трябвало да стоят настрана и да не
докосват гигантския кристал в Кумран. Помислих си, че навярно този кристал може да изгори или
нарани хората, които са около него.
Ф: Не е безопасно да се докосва или да му бъде оказвано въздействие, докато функционира,
защото това ще промени еманациите. Той не може да причини физическо нараняване, но би
променил курса на кораба. Еманациите са насочени и придвижването на кристала би ги променило.
Д: Там откъдето идваш, използват ли кристала за други цели?
Ф: Да, за всякакви цели - за нагряване, готвене и пътуване. Той има толкова приложения,
колкото и нашите енергийни източници.
Д: И за всяко приложение е оформен по различен начин?
Ф: Грубо казано, да. Веднъж оформен, кристалът остава такъв завинаги. Освен при особени
инциденти или обстоятелства, промяната на формата би го разрушила. Това е същият вид кристал, но
той може да се използва за различни типове енергия. Енергията за движение се различава по своя вид
от енергията, използвана за готвене и нагряване. Разликата между нагряването като цяло и готвенето
като цяло е в по-центрираното фокусиране. При готвенето фокусът е по-ясно определен.
Д: Ако кристалът може да се използва за готвене и нагряване, не е ли опасен за физическата
личност?
Ф: Разбира се. Земният континент Атлантида беше унищожен от кристал. Това би трябвало да
ви даде представа за силата, която притежава той. Всяка енергия може да се използва за добро или за
зло, зависи от потребителя. Естествено, хората могат да бъдат наранени от тези енергии, но в една
по-позитивна светлина те биха могли да са им от огромна полза.
Д: Кристалът на кораба сам ли създава енергия или я извлича от някъде другаде?
Ф: Той просто фокусира енергията на Вселената. Тя е навсякъде около нас, дори и сега, докато
говорим. Така че както виждате въздействието й не е вредно, защото в момента тя очевидно не ни
наранява. Все още никой на Земята не използва този енергиен източник. Той идва от много
източници - от слънца, от енергията на Вселената, която е и може да бъде наречена Бог.
Божествената енергия, която е проникнала във всичко и навсякъде. Има космични енергии, астрални
енергии, фокусни енергии; има много видове енергии, които могат да се използват за много различни
цели.
Започвах да се обърквам, затова смених темата.
Д: Каква е твоята длъжност на кораба?
Ф: Член на екипажа. Не съм капитан, а участвам в ежедневните задачи на екипажа. Моята
работа е да осигуря правилното функциониране на различните системи на кораба. С други думи.
наблюдавам машините, а не картите, каквато е дейността на навигатора.
Д: Има ли много машини на кораба?
Ф: Има достатъчно оборудване, за да се работи и това е всичко, което ни е необходимо. На
кораба е доста комфортно.
Д: Какво е оборудването - механично, електрическо?
Ф; Да, физическо е. Работи чрез енергия: електрична, хидравлична, пневматична, статична,
динамична. Уредите са толкова разнообразни, колкото и на съвременен земен кораб. Физичните
принципи са същите.
Д: Но ако нещо има движещи се части, винаги е възможна повреда.
Ф: Съвсем вярно. Частите понякога се повреждат и моята работа е да ги поправям, а ако това не
е възможно, да ги заменям. Носим резервни части. Но оборудването не се поврежда често.
Производственият процес е бил уточнен и усъвършенстван до такова високо равнище, че дефекти се
срещат рядко. Но за съжаление и това става. Именно такъв беше случаят с учените на тази минна
планета. Това беше именно такъв инцидент.
Д: Има ли на борда системи, за които полагаш специални грижи?
Ф: Занимавам се главно с навигационното и двигателното оборудване, с кристала и
поддържащите го системи.
Д: Това всъщност е една система. Из целия кораб ли е тя?
Ф: Има няколко системи. Няколко различни системи осъществяват отделните задачи. Но те са
разположени основно в една част на кораба.
Д: Би ли могъл да разгледаш някои от тези системи и да опишеш техните функции?
Ф: Тази в центъра, кристалът, има двойна функция - насочване и тласкане. С други думи
кристалът може да долавя направление и позиция, а и да генерира движеща сила. Това се
осъществява благодарение на поддържащите системи. Но истинската работа се извършва от самия
кристал.
Д: Опитвам се да визуализирам начина, по който работят тези системи, и да разбера всичко
възможно най-добре. Има ли жици, които се свързват с кристала7
Ф: Не, няма директна връзка. Има енергийни полета, които, така да се каже, предават енергията
и информацията.
Д: Използвате ли на кораба принципа на електричеството?
Ф: Не така, както е познат тук на Земята. Използваме енергия, но тя не е еквивалентна на
електричеството.
Д: А как се осветява кораба?
Ф: Това също се осъществява от кристали или видове кристали, които излъчват светлина,
когато се стимулират от определен тип енергия. Това не са отделни, индивидуални кристали. Има
много късове... (Срещаше трудности при обяснението.) Най-близкият еквивалент е фосфорът във
флуоресцентна тръба. Но този еквивалент на фосфора не е разположен във вакуум. Той е на тавана и
в самия таван. Енергията преминава през таваните, за да породи излъчване на светлина от
кристалите. Затова, на практика, целият таван се превръща в светлина.
Когато се събуди, Фил каза, че бих могла да си представя светлината на кораба като стрито на
прах стъкло по таваните или стените. Кристалите били много малки - многобройни миниатюрни
късчета – и когато енергията протичала през тях, те светели.
Д: Има ли в кораба нещо, еквивалентно на компютъра такъв, какъвто го познаваме ние?
Ф: Не и от гледна точка на обработка на информацията. На земята компютърът приема
информация и я обработва. Системата на кораба поема енергията и я насочва. Няма обработка или
промяна, а само насочване.
Д: Може ли да се каже, че този тип кораб е превозно средство, което използва
антигравитация?
Ф: Терминът "антигравитания" е общо взето точен. Няма обаче вещество, наречено
антигравитация. Имам предвид по-скоро средството, чрез което се постига антигравитация. Използва
се космическа енергия. Няма сила, която да е обратна на гравитацията. Съществува или съществуват
сили, които могат да бъдат използвани за преодоляване на гравитацията. Те обаче не са тъмната
страна или огледалните образи на гравитацията.
Д: Това е, което съм чувала: че тези кораби трябва някак да отхвърлят гравитацията, за да
полетят.
Ф: Не толкова да отхвърлят, колкото да преодолеят По скоро ще се почувства тласък или
дръпване по линиите на магнетизма Разбираш ли?
Наистина не разбирах Опитвах се да събера и формация, която би могла да бъде разбрана от
някой, който притежава повече знания по тези въпроси.
Д: Предполагам, че това е същият тип вьздухоплавателни средства, които са наблюдавани в
земната атмосфера.
Ф: Около тази планета са били наблюдавани много различни видове космически кораби Някои
триизмерни, други - четириизмерни. Не винаги се наблюдава едно и също нещо.
Д: Хората не могат да разберат огромните скорости, с които са се движели тези кораби.
Ф: Това се постига с помощта на енергийни вихри. Има енергийни вихри, които свързват
различните части на галактиките и при влизане в тях и правилно насочване на енергията обектът
може да бъде тласкан с изключително висока скорост. Тези кораби използват принципите на
левитацията и обикновеното космическо пътуване чрез слънчеви ветрове или реки. Между звездните
системи и планетите има широки енергийни реки, които текат през Вселената. Не е трудно корабът
да се насочи по тези широки реки и просто "да се оставиш на течението". Това не е много по-
различно от принципа на речното корабоплаване на Земята.
Д: На различните течения ли се дължи невероятната маневреност?
Ф: Точно така. Техен еквивалент е магнитът. Това е като да яздиш магнитно поле.
Д: Предполагам, че ще е необходимо още доста време, преди хората на Земята да могат да
направят тези подвизи?
Ф: Не толкова дълго. Не толкова дълго, колкото бихме могли да си помислим. И в момента
съществуват хора, които работят с тази енергия. Това не е далеч в земната еволюция. В Япония
съществува влак, който използва груба аналогия на това явление. Функционира на основата на
магнетизма. Движи се по магнитно поле. На мястото на релсите има електромагнити. Всички
магнити последователно се включват и изключват като се придвижват към местоназначението, което
позволява на влака да се движи. Магнитите на влака се отблъскват от магнитите на коловоза и по
този начин тласкат влака или по-точно неговото магнитно поле към местоназначението.
Д: Значи твоят кораб работи на подобен принцип?
Ф: Донякъде. В единия край на кораба се създава привличане към местоназначението, а в
другия - отблъскване от изходната точка. Така че тези течения естествено движат кораба по посоката
на неговата поляризация.
Д: Тогава това не е магнит, но действа на подобен принцип?
Ф: Точно така.
Д: Какво правите при тези космически полети?
Ф: Извършваме проучвания, колонизация, доставка на продоволствия, оказване на помощ,
обучение. Има изследователски маршрути, учебни маршрути. Има и производствени маршрути там,
където има производствени - компании не е точната дума - производствено оборудване на други
планети.
Д: Означава ли това, че транспортирате готовата продукция?
Ф: Да. Има търговски маршрути, което не би трябвало да те изненадва. Космосът е населен
много по-гъсто, отколкото може да си представи обикновеният човек - Районът, в който е
разположена моята родна планета, е много по-богат на онова, което би могло да се нарече "населени"
планети. Има повече населени планети на сектор от пространството. С други думи, там е претъпкано.
Наистина е така.
Д: Чудя се дали Земята е била включена в някои от тези маршрути?
Ф: Не, по онова време никой не е подозирал за съществуването на тази планета.
Д: Твърде отдалечена ли е била?
Ф: Просто не е била в непосредствения район на нашите изследвания и транспорт.
Д: Предполагам, че и ние по същия начин не подозираме за съществуването на други планети.
Вероятно не знаем за онази, откъдето си ти.
Ф: Така е. Тук на Земята сме силно отдалечени от отъпканата пътека, а и местната технология
не е напреднала до такава степен, че да можем да видим тази активност или да я регистрираме.
Бяхме отворили вратата или по-скоро "шлюза", който да позволи на спомените от космоса да се
отприщят. Първото събитие не отговаряше на очакванията ми. Описанието на начина на
функциониране на кораба беше твърде техническо, за да го схвана. Надявах се, че непохватните ми
въпроси са успели да разкрият нещо интересно за някой, който ще е в състояние да разбере подобен
тип данни. Богатата информация, която като регресионист съм събирала с други обекти, винаги се е
дължала на способността ми да задавам изключително много въпроси за периода от време или за
страната, с която сме се срещали. Започнах да се питам дали ще мога да измисля подходящите
въпроси за подобни странни теми. Без правилно формулирани въпроси, отговорите няма да се появят
или ще се появят само частично.
Глава 4
СТРАННИЯТ ГРАД
Разбрах, че напредваме, когато Фил успя да си спомни живота си като член на екипажа, посетил
планетата на изгубената колония. Той най-сетне бе позволил на тези погребани спомени да излязат
на повърхността. Подсъзнанието му виждаше, че това не го наранява и информацията се изливаше
бързо и бурно, без предишната колебливост. Бариерите сякаш бяха разрушени и той нямаше
търпение да ми разкаже всичко. Вече нищо не можеше да го спре - спомените напираха.
Така в началото на следващия сеанс, когато вратите се отвориха и отново разкриха странния
град с кулите, той вече не се поколеба да го изследва. Нетърпеливо пристъпи от асансьора в другия
свят. Незабавно прегърнах тази изключителна възможност да разговарям с извънземен и да открия
какъв е животът на другата планета.
Ф: Отново стоя извън града. Тревата е зелена. Виждам близките покрайнини на града. Това са
жилищните райони. Живял съм тук и преди, много пъти в минало съществуване. Сградите
представляват овални кули - това е общата архитектура, - но всички кули са с различни размери и
височина. На места са свързани странично. На различни нива по стените им има прозорци. Всички
сгради са кръгли и струпани в отделни групи, но не всички си приличат. Някои са хамбари или
складове и те са кръгли, ниски и широки. (Вж. илюстрацията.) По-високите са жилища за
населението. Повърхността им е изградена от сребрист метал, който се добива на планетата. Това не
е металът сребро, но външно прилича на него. Има искрящ цвят, който блести и отразява слънчевата
светлина. Когато се пречисти до степента, в която се използва за строителство, той е мек, лесно се
оформя и обработва дори в атмосферата или при стайна температура, както бихме се изразили тук.
Д: Има ли той аналог на Земята?

Ф: Една от съставките му е като алуминия. На тази планета обаче има и други вещества н
минерали, които не съществуват на Земята. Но алуминият се доближава най-много до него. Използва
се единствено за външното покритие на сградата. В арматурата са използвани по-твърди и тежки
метали, които са еквиваленти на стоманата. След това се добавя вътрешната арматура, или скелетът,
която изгражда стените, подовете и таваните. Накрая се прибавя външното покритие, което придава
блясък на сградата.
Д: Защо искат да е бляскава?
Ф: Няма особена причина. Това с съвременната архитектура и тя изглежда привлекателно. В
обществото има силен конформизъм. Общият консенсус е, че това е начинът, по който ще се правят
нещата и почти всеки, ако не и всеки, го харесва. Така и се прави.
Д: Звучи красиво, но си помислих, че може да има и функционална причина.
Ф: Функционалността му е от второстепенно значение пред външния вид.
След едно толкова добро описание на сградите, беше време да науча нещо повече за планетата.
Запитах дали има слънце.
Ф: Да, има. Всъщност тя много прилича на тази планета тук. Но не е толкова хълмиста. Има
равнини, главно гладки равнини. Раждането на планетата съвсем не е било така бурно, както това на
Земята. Планетата има две луни. Небето има зеленикав оттенък така, както земното - син. Има вода,
вятър, растения и дървета. А обществото има (неясна дума: неферна?] структура. Ще наричаме
обитателите "хора". Технически погледнато, те принадлежат към човешката раса, въпреки че не
приличат много на хората тук. Те са земни. С други думи това са същества с физическа, а не с
духовна или енергийна природа. Това са физически същества, които се раждат във физически тела на
тази физическа планета. Вървят изправени и имат същата или подобна кръвоносна и дихателна
система.
Д: Имат ли ръце, длани и крака?
Ф: Да - два крака, две ръце и длани с по пет пръста. Формата им силно наподобява човешките
същества на тази планета, но пръстите им са твърде дълги и тънки за нашите стандарти. "Обвивката"
им обаче е различна. Телата им са високи и слаби, нямат косми и ушите им са някак заострени. Имат
блестяща кожа, сякаш изкуствена и твърда за човешките стандарти, но много пластична и еластична.
Тенът им е много светъл и искрящ. Имат далеч по-голям мозъчен капацитет и затова челата и горната
част на главата им или черепната област са прекалено големи за човешките стандарти. Това се дължи
на повишените умствени възможности. Очите им са много кръгли, сближени и тъмни.
Д: Имат ли очите им зеници като човешките?
Ф: Те са кафяви - всички са кафяви и мънистени, но като цяло действат по същия начин.
Д: Как общуват тези хора? Говорят ли?
Ф: Използват се думи за подчертаване или нюансиране на значението, но в по-голямата си част
общуването е мисловно. Всъщност по-точно би могло да се определи като емпатично. То наподобява
взаимен обмен на вибрации. Това е кънтящо чувство, което започва да се появява и у много хора на
земята. Тези хора са силно телепатични и имат силно развити сетива, особено за допир.
Д: Искаш да кажеш, че ръцете им са много чувствителни?
Ф: Да и не само ръцете, а и цялото тяло. Кожата им като цяло е твърде чувствителна за
човешките стандарти. Това важи особено силно за ръцете, защото те насочват енергията. [Помолих за
обяснение] Енергията се насочва и приема от ръцете. Това наподобява чакрите, при които ръцете се
използват като възлови точки за енергията.
Д: За какво използват те тази енергия?
Ф: За много неща - лечение, общуване, спиритически сеанси или физически движения. Много
сензорни възприятия се приемат през енергията на ръцете.
Д: Каза „общуване чрез ръцете“. Искаш да кажеш. че мисловната им комуникация се насочва
чрез ръцете?
Ф: Не. Тя е телепатична по своята природа и се излъчва от главата. Дистанционната сетивност
обаче се постига с помощта на ръцете. Съществува и възможността за придвижване на предмети от
разстояние, благодарение на насочваната от ръцете енергия. Това е проява на движение.
Д: Искаш да кажеш - подобна на левитацията.
Ф: Точно така. Телекинеза.
Д: Осъществява ли се тя на големи разстояния?
Ф: Постига се най-лесно в непосредствена близост. Въпреки това с подходяща подготовка и
настройка тя може да се осъществи на огромни, дори звездни разстояния между планетите.
Д: Каза, че дихателната им система е подобна на нашата?
Ф: Точно така. Подобна, но не е еднаква, поради различния състав на газовете. Белите дробове
на Земята поемат кислород и отделят въглероден диоксид. Цялата физиологическа структура на
планетата е различна поради разликите в атмосферата и структурите.
Д: Има ли типът газове, който дишат, еквивалент на Земята?
Ф: Хелий, азот, кислород, въглероден диоксид. Важното обаче е, че съотношението между тези
газове е различно. На Земята има повече хелий, отколкото на тази планета. Издишваният газ в този
момент не е познат на земята. Не съм напълно запознат с тази наука, защото това не е
изследователската област, която съм избрал.
Д: Тогава очевидно земен човек не би могъл да диша на тази планета.
Ф: Правилно. Те биха се задушили от липса на кислород.
Д: Функционирането на телата им прилича ли на човешкото?
Ф: Да. Налице е поемане на храна, процес на храносмилане и отделяне на отпадъците Има
възпроизводителна система. Могат да бъдат открити много еднотипни функции с човешките тела на
тази планета днес.
Д; Има ли нещо различно във функционирането на тялото?
Ф: Химията на тялото е донякъде различна. Но различията не са съществени. Минималните
разлики могат да бъдат отдадени на различната атмосфера и на различните комбинации от химични
елементи на планетите, които естествено се отразяват върху изграждането на човешкото тяло. Затова
има разлика и във физичния строеж на телата.
Д: Има ли мъжки и женски пол или техни съответствия?
Ф: Съществуват мъжки и женски пол. Това са полови същества. Те се възпроизвеждат за
запазване на вида. През недетеродния си етап на развитие или в периода, през който няма
бременност, те силно си приличат на външен вид поради факта, че нямат окосмяване, което тук на
земята е най-ярката разграничителна черта между половете. Тук съществата от мъжки пол са по-
грапави, което се дължи главно на силното окосмяване, липсващо при женския пол. Така че при
пълната липса на окосмяване и при двата пола. те твърде много си приличат на външен вид, освен
при бременност, когато естествено разликата е очевидна.
Д: Следователно детето се ражда както на Земята и израства от бебе.
Ф: Точно така. Ние сме хора и те са хора.
Д: Не е ли no-правилно да се употреби думата хуманоиди?
Ф: Все едно е, те приличат на хората. Те принадлежат към човешката раса - всички
принадлежим към нея. Но този тип личности или същества биха се откроявали драстично в нашата
среда. Бихме се ужасили, ако ги видим да се разхождат по улиците на Земята.
Д: Главно поради височината им или...
Ф: Заради височината, маниерите, походката. Целият им разум е различен, защото
съзнателността на техния вид е толкова високо развита, че в маниерите и жестовете им липсват
защитни механизми. Тук на Земята сме така привикнали към езика на тялото с дифензивен (защитен)
характер, че бихме се почувствали неловко при срещата с личност, напълно лишена от защитно
телесно поведение.
Д: С други думи те са много открити към хората и вибрациите. Това ли имаш предвид?
Ф: Те са открити един към друг, напълно открити. За хората тук биха изглеждали
застрашително.
Беше ми доста трудно да разбера тази концепция. Очевидно те притежаваха психически усет,
който позволяваше да възприемат истината за всяко нещо. При тях нямаше преструвки и фасади. Във
взаимоотношенията с подобен тип личности основното изискване би било абсолютна откровеност.
Би било немислимо да се скрие каквото и да е. Това би ни застрашило, защото не сме свикнали някой
да знае и най-дълбоките ни мисли. Човешките същества определено биха възприели такова същество
като откровена заплаха. Защитните нагласи са били вградени в гените ни още от времето на
първобитните ни предци. Трудно ще е да отвикнем от тази наша характерна черта.
Д: Мисля, че разбирам какво имаш предвид. Приблизително колко дълго живеят тези
хуманоиди?
Ф: Средно сто и двадесет години, някои много; по-дълго, други много по-кратко. Болестите все
още са широко разпространени, макар и не в същата степен както тук на Земята. Благодарение на
процеса на естествен подбор расата се е доближила до своите физически предели по отношение на
здраве и еволюция.
Д: Наблюдават ли се физически промени във външния вид с остаряването на тялото?
Ф: Кожата се сбръчква и хлътва. Намалява количеството калций в костите. Това е форма на
артрит, макар и не така остра както тук, защото гравитацията на планетата е около шест пъти по-
малка от земната. Така че, разбираш, че телесното тегло съвсем не е толкова голямо. Но определено
се наблюдава остаряване.
Д: Спомена за някакви болести, които не са били победени. Има ли определени видове, които
са по-лоши от другите?
Ф: В минало или в сегашно време ми говориш?
Д: И в двете. Има ли сериозни болести, които сте успели да победите?
Ф: Имаше една болест, донесена от планета, която изследвахме и колонизирахме. Нямахме
биологична защита срещу нея. Това предизвика меко казано ужас. Почти една трета от населението –
по-точно е да се каже една четвърт – една четвърт от населението стана жертва на ужасната смърт
поради непредпазливост и небрежност към детайлите. Това ще ни е за урок. Причината беше
изолирана. Ставаше дума за вирус, който се бе развил на друга планета под слънце, което имаше
различен светлинен спектър или светлинен интензитет. Този вирус беше неизвестен, много опасен и
силно въздействащ за физическите системи на посетителите.
Д: Те не биха могли да имат имунитет срещу нещо подобно. Вземате ли вече предпазни мерки
срещу вероятността това да се повтори?
Ф: Да, разбира се! Разбира се!
Д: Спомена, че има болести, които още не сте победили?
Ф: Точно така. Повечето от тях се дължат на непредпазливост и небрежност към храната и
подходящите здравни процедури. Ако човек обръща внимание на хранителните си потреби и
упражненията - както бихме казали тук, ако се отнася отговорно към здравето си - ще има
здравословен живот.
Д: Но при нормални обстоятелства и грижи за здравето хората живеят около 120 години?
Ф: Да, това е средната възраст, която достигат.
Д: Имате ли болници, медицина?
Ф: Да. Както винаги все още съществуват болести и смушения, сривове във функционирането
на органите и злополуки, независимо от усилията, които полагаме, за да ги изкореним. Те налагат
необходимостта от уреди и лекарства за лечението им.
Д: Използвате ли ваксинация в борбата срещу болестите?
Ф: Да, дори подобна на използваната тук на тази планета. Инжекциите са груба аналогия.
Точното предаване е различно, но идеята... с други думи инжектирането или внасянето на
лекарството в системата е същото.
Д: Спомена сривове в органите - практикува ли се трансплантацията на органи?
Ф: Нe, това не се прави Това е непозната област. Не знам дали е възможно технически. Но
мисля, че е невъзможно от морална гледна точка. Просто не се практикува.
Д: А използването на изкуствени органи?
Ф. Има машини, които могат да се включват за поддържане на функциите на болен или увреден
орган. Не съм чувал обаче за трансплантиране и имплантиране на машини за тази цел.
Д: Значи имате лекари и медицински сестри?
Ф: Да, техният еквивалент. Това са онези, които са избрали професия в тази област и те биха
могли да бъдат наречени лекари и медицински сестри. Те обаче не се ползват с такава почит като тук
на тази планета. Тук лекарите сякаш са обгърнати от аура на божественост, която откровено липсва
на другата планета. Там те се приемат като хора, които са избрали тази изследователска област, имат
познания в нея и това е всичко.
Тъй като общуваха телепатично, запитах дали не използват съзнанието и за лечение.
Ф. Да, определено се използва за енергийно лечение, което е един от възможните подходи. То
обаче не е абсолютният изход. Валидно е колкото всяко друго лечение, но не е единственият начин
Използва се, когато може да бъде използвано, когато би било полезно да бъде използвано. Например
не би било практично да се опитваме да излекуваме наранена ръка чрез психична енергия. Това е
пример за неудачно използване на психичната енергия. Еволюцията на тази планета не е достигнала
до такова равнище, че да е възможно постигане на мигновено изцеляване със силата на съзнанието.
Те просто не са толкова напреднали.
Д: Спомена, че тези хора умират. Какво се случва тогава?
Ф: Телата се погребват и така се връщат към родилата ги земя. Не се балсамират и не се
поставят в гробници като тук. Голяма чест е да върнеш на планетата онези вещества, минерали
елементи, които си заел за временно ползване. Така тази енергия и материали се връщат на
планетата, за да бъдат използвани отново.
Д: А кремацията?
Ф: Това съществува, може да се направи. В някои случаи е желателно. Има болести, които
могат да се развиват в почвата, и ако човек е станал тяхна жертва, този метод се практикува, за да се
избегне заразяването на земята.
Д: Разбирам. Спомена за метални сгради. Използва ли се дърво в строителството?
Ф: Не, не използваме дърво. Дърветата не са подходящи. Да, те са растения, но използването им
в строителството не е удачно, защото дървото не е достатъчно плътно, за да поддържа
конструкцията. Гъвкаво е. Поради гравитацията на Земята дърветата тук са подходящи за строителен
материал, защото еволюцията е изисквала от тях да бъдат много по-твърди, за да издържат на
гравитацията. Гравитацията на тази планета е едва една-шеста от земната, затова дърветата не са
плътни. Те също са много големи, много обемни. Но в сравнение със земните дървета имат по-скоро
гъбест строеж. Притежават еквивалента на листа и корона. Съществува и процеса на фотосинтеза,
който преобразува слънчевата светлина в хранителни вещества, които се използват от растенията.
Това ми напомни за банановите дървета. Те израстват много бързо, но не притежават
необходимата плътност, за да се използват като строителен материал.
Д: Имате ли форма на храна, произвеждана от дърветата?
Ф: Няма форма на храна, произвеждана от дърветата, за които говорим сега. Но други растения
раждат плодове и зеленчуци както на Земята. Много от тези растения са увивни. Те са характерни за
планетата. Съществуват обаче разновидности на плодове и зеленчуци, внесени от други планети.
Д: Приличат ли те на зеленчуците, отглеждани на Земята?
Ф: Има някои видове, които са подобни. Доматите например имат аналог. Но повечето видове
са напълно непознати на Земята. Отглежда се широко разнообразие от насаждения, защото по-
голямата част от населението се занимава със земеделие. Ние въобще не ядем месо. Това просто не се
прави. Консумацията на месо се счита за нездравословна, затова сме на вегетарианска храна.
Д: Поемате ли течности?
Ф: Да. Съществуват например растения, които пускат много хранителен сок. Това е растение,
което няма земен аналог, но течността съответства на млякото, получавано от кравите тук. Става
дума за сок, който се извлича от растение и е много вкусен.
Д: Но единствените строителни материали, които използвате, се добиват от земята?
Ф: Съществува еквивалент на стъклото. Съществуват електрическата жица и проводниците.
Има проводник, който не е мед, но много добре обслужва нейните цели. Медта не се използва на тази
планета. Не се среща в такива количества, че да е полезен. Медта е полускъпоценен метал и служи
единствено за декорация.
Д: Разбирам, че използвате електричество. Съществува ли тук еквивалент на метала, които
използвате като проводник?
Ф: Алуминият отново е най-близката аналогия; той обаче не е еквивалент. Доближава се до
него. Много е разпространен. Използва се широко в индустрията на нашата планета, поради
съчетаването на качества като леко тегло, ковкост и широко разпространение.
Той беше така открит при даването на информация по толкова разнообразни теми, че се
изненадах от реакцията му при следващия ми въпрос, който намирах за доста обикновен.
Д: Имате ли мебелировка, както я разбираме ние?
Ф: (Пауза.) Това не е подходяща тема. Просто бих искал да цензурирам част от материала,
който е неудобен за превеждане.
Стори ми се странно, че материал, свързан с мебелировката се нуждае от цензуриране. Не
можех да си представя кое е неудобното в тази обикновена тема.
Д: Хм. Чудя се защо е неудобно. Знаеш ли?
Ф: Просто не е удобно за превод.
Д: Не искам да те насилвам. Просто ми е любопитно защо мебелировката да е неудобна тема.
(Без отговор.) Но ако нямаш желание да говориш за това. добре.
Ф: Именно.
Това изглеждаше странно, но тъй като той не желаеше да го обсъжда повече, нямаше как да
открия защо информацията е цензурирана. Трябваше да сменя темата.
Д: Ами забавленията?
Ф: Съществуват игри или техният еквивалент; разкази, песни, декори. Много неща. които
изобилстват на тази планета.
Д: Значи мислиш, че си пребивавал на тази планета в друго съществуване?
Ф: (Срещна трудности при формулирането на изречението.) Думата "мислиш" малко ме
обърква, защото това същество (Фил) наистина е обитавало тази планета няколко пъти в миналото
си.
Това е пример за буквалния начин, по който обектът в транс, подсъзнанието му или въобще
отговарящият приема въпросите ми. Те трябва да са съвсем ясни.
Глава 5
СОЦИАЛНАТА СТРУКТУРА НА ЧУЖДАТА ПЛАНЕТА
Д: Имате ли правителство на тази планета?
Ф: Не в смисъла, която влагате в таза дума тук, защото до голяма степен всеки се
самоуправлява. Законите на Земята са неписани и неизказани. Просто всеки знае как да постъпва и
как да не постъпва, затова липсва еквивалент на политици и законодателство. Съществува обаче
търговия.
Д: Имате ли водач7
Ф: Няма едноличен водач или нация. Ние сме глобална общност. Съществуват съвети от
индивиди, които определят политиката. Те се избират чрез всеобщо гласуване, с консенсус от
населението.
Д: Това не е ли форма на политика?
Ф: Всъщност не е. Гласуването е един от аспектите на политиката тук на Земята, само една от
страните на цялостната картина. Докато цялостната картина на тази планета е консенсусът. Да, има
състезателност. но липсва... Опитвам се да измисля как да го обясня. Работата или целта е общ
стремеж. Няма политически партии. Няма скандали, удари под кръста и хвърляне на кал. По своята
форма това е консенсус, затова в това отношение съществува разлика. Разбираш ли?
Д: Опитвам се да разбера тази концепция. За определен период от време ли се заемат
длъжностите?
Ф: Зависи от длъжността. В някои случаи лицето е "на поста си" в буквален и в преносен
смисъл, докато реши, че е свършило достатъчно работа или поиска да прави нещо друго.

Д: Случва ли се понякога да се появят хора. които искат да отстранят някого от служба, от
съвета?
Ф: Това се случва много рядко. По същността си то е крайно необичайно, но се е случвало.
Д: Значи съветът е този, който управлява планетата, ако приемаш термина „управлява",
напътства?
Ф: "Управлява" не е точен термин. Да. "напътства" е по-подходящо.
Д: Никога ли нямате проблеми с хора, които не приемат тези напътствия, така да се каже?
Ф: Несъгласия с други думи. Нали за това ме питаш? Възможно е да има частно несъгласие.
Правилата обаче, неписаните правила на живота гласят, че човек не бива да "подкопава системата",
така да се каже. Общият консенсус служи на общото благо, затова частното несъгласие е равносилно
на саморазрушенис.
Д: Трудно ми е да разбера толкова лесно управляеми хора. При нас има толкова много
разногласия.
Ф: Тук управлява сърцето, а не главата. Вътрешните замисли имат много по-добра настройка,
затова общото благо се откроява много по-ясно.
Д: Имате ли религия на тази nлaнета?
Ф: Няма такова нещо. Религия и политика не съществуват. Няма нужда от тях. Религията и
политиката са били създадени, за да отговорят на определена потребност. Ако такава потребност
отсъства, отсъстват и те.
Д: Вярвате ли в Създателя или Бога?
Ф: Разбира се. Това е повече от вяра, това е знание, съзнание. Тя обаче е твърде различна от
земното разбиране за религия. В този момент на Земята религията е преди всичко политическо
явление. Асоциацията с Върховното Същество или познанието за Създателя издига религията до
нейната; извисена позиция. Но тя не е по-значима от това дали си републиканец или демократ.
Д: Искаш да кажеш, че вие сте по-близо до Бога?
Ф: По-близо не е... Никой не с по-близо до Бога. Разликата е в неговото познаване.
Д: На способността ви за психична комуникация ли се дължи то?
Ф: Тези неща вървят ръка за ръка, но между тях липсва причинно-следствена връзка.
Д: Имате ли нещо като училище на тази планета?
Ф: Разбира се. Във всички възрастови групи са оформени групи от хора, които искат да учат и
те изучават много различни неща. Няма разделение с оглед възрастта. Хората с общи интереси се
обучават заедно. Преподавателите могат да идват от други планети и системи и имат
преподавателска квалификация. Изучават се много различни области като чужди култури, история,
производствени процеси, различни науки.
Д: Задължително ли е образованието? Тук от определена възраст нататък е задължително
детето да ходи на училище.
Ф: Тази идея ни е абсолютно чужда, защото всеки изпитва естественото желание да учи. Това е
тяхната лична еволюция. Не е нужно да бъде задължителна. Всеки иска да учи, защото това е растеж,
също както и физическия. Образованието се търси и дава с готовност. Това се дължи на различния
поглед върху образованието; на Земята не гледате на образованието по същия начин.
Д: И ако някой не иска да учи, не е длъжен да го прави, така ли?
Ф: Да, не е задължително. Земният еквивалент на тази ситуация би бил изборът да се изолираш
от обществото, да не контактуваш с околните. Това наистина е аналогично, защото всеки иска да има
приятели, да бъде уважаван и харесван. Тук това е естествен вроден порив, същото е и на онази
планета. Има такива, които не по своя вина имат психически недостатъци, или както бихте се
изразили вие, са бавноразвиващи се. Този порив не се изявява у тези злощастни хора, което както
вече казах, те не носят вина. Нещата просто стоят така.
Д: Позволява ли се на тези хора да действат в нормалния живот, затваряте ли ги някъде
или...
Ф: Това зависи от степента на увреждането. Онези, които могат да намерят своята социална
ниша се окуражават да го правят. На тези, които за нещастие не са способни на това, се осигуряват
подслон и грижи. Върху това се работи от много, много години. Необходими са хиляди години за
еволюиране на расата чрез естествения подбор, за да се освободи населението от такива индивиди.
Д: Значи това не е планета на съвършени хора. Имате ли еквивалент на полицията? А право-
прилагащи органи?

Ф: Не, няма нужда от тях, защото всеки сам ръководи себе си. Не е необходима армия или
полиция. Военната или правоприлагащата атмосфера просто не е необходима, когато всеки се
самоуправлява.
Д: Значи нямате проблеми с негативни личности?
Ф: Понякога се срещат хора с посредствен ум, а понякога, някой, който действа добре, ще стане
не непременно недействащ, но зле действащ. Еквивалент тук са психичните болести. Има такива,
които вследствие на определени обстоятелства просто се самоунищожават или се насочват към
преживявания, които ги правят зле действащи.
Д: Искаш да кажеш, че биха могли да наранят околните?
Ф: Не толкова другите, колкото себе си. Помагаме им, като им даваме цялата любов, която
могат да приемат, за да могат да разберат своята... грешка. След това им помагаме да се възстановят.
Д: Имате ли затвори?
Ф: Не, техен еквивалент са болниците. Тези хора, бедните нещастни създания се настаняват в
болница и им се оказва специално внимание. Наказание обаче няма, защото нарушенията им не са
умишлени. Те просто не са разбирали.
Д: Значи сред населението ви няма случаи на умишлени нарушения?
Ф: Това се случва толкова рядко, че почти не съществува. Ако някога се е случвало, не съм го
знаел, не съм подозирал, че е било умишлено.
Д: Значи еволюцията ви е надмогнала това?
Ф: Точно така, това е еволюционна концепция.
Д: Съществуват ли други раси?
Ф: Има група нисши същества, които благосклонно използваме за изпълнение на задачи и за
прислужване. Всъщност те не са нисши. Не гледаме на тях отвисоко. Не ги считаме за нещо по-малко
от нас, а просто за по-слабо развити. Имат ниски умствени възможности, но са много полезни.
Добиват метала, който използваме. Те са "слуги" в буквален и в преносен смисъл, но ние много се
грижим за тях. Те населявали планетата преди пристигането на по-висша раса и били интегрирани в
издигането на планетарната съзнателност. На външен вид са като животни, окосмени са, по-дребни
са на ръст и с някак приведени рамене. Обичаме малките хора, както нежно ги наричаме и се грижим
за тях като за братя.
Д: Но те се използват за извършването на различни задачи?
Ф: Не толкова "използват", колкото... (Той сякаш търсеше подходящата дума.) Преводът е
труден, защото тук липсва подобна концепция. Най-близкият съществуващ превод е "робство, но
това съвсем не е точно. Става дума за тяхната интеграция. Те знаят мястото си, ние знаем мястото им
и приемаме положението. Съществува хармония, която липсва на Земята. Те са приели положението
си с много достойнство. Случайното увреждане или както бихме се изразили ние неизправност на
тези същества не е преднамерено. Те се разболяват както всички други. Това не е преднамерено,
въпреки че причинява затруднения. Важен е умисълът, а той липсва тук. Съществува единствено
стремежът да служат. Поради животинската им природа, ако се претоварват или насилват, могат да
проявят свирепост, затова отношението към тях трябва да е внимателно. Но дори това не е
умишлено. Това е емоционална реакция на обстоятелствата. Необходимо е единствено
отстраняването на стимула и реакцията ще изчезне. Ако не се насилват и не им се противоречи, няма
да проявят тази реакция. Тук говоря за вероятности. Това се случва много рядко, но е възможно.
Както вече споменах такива случаи не се срещат често, защото в голямата си част расата се е
"прочистила".
Д: Тогава не се нуждаете от никакви оръжия?
Ф: Няма оръжия за воюване между хората. Но в горите има влечуги с огромни размери,
подобни на динозаврите на тази планета, чийто ръст достига до 10 метра. Ако някой отиде в дивите
райони на планетата, ще се нуждае от защита. При определени обстоятелства, ако някой обезпокои
гнездото им, те ще го атакуват, за да предпазят малките си. Могат да бъдат отблъснати с
електрически заряди. Електрошоковият уред е цилиндричен, а в края му е разположен контролен
ключ за регулиране на заряда. Носи се чрез дръжка (не е сигурен за думата) и единият му край се
опира в тялото на животното, което целим да отблъснем Точно това оръжие е предназначено за
защита. то е отбранително, а не нападателно. То не би убило животното, би го отблъснало. Те бързо
се научават да не посягат на тази палка. Научават се да не се доближават след като веднъж са
получили токов удар. След като е било толкова близо до нещо, което причинява такава болка,
животното веднага се насочва в обратната посока. Но не всички същества са толкова огромни.
Повечето не са много по-големи от хората, които използват палката. Те живеят в обрасли, ненаселени
райони далеч от градовете. Повечето са влечуги по природа, но не всички. Има и покрити с козина
или коса същества. Палките обаче действат еднакво добре на всички.
Д: Никога ли не ви се налага да убивате нещо?
Ф: Бихме могли да стигнем и дотам. Ако това се случи, ще го направим, но винаги се опитваме
да отблъснем съществото. Зарядите не са толкова силни, че да убиват. Съществува еквивалент на
пушките. Това са оръжия, които използват съответствие на патроните. Те ще бъдат използвани само
ако се налага.
Д: Защо хората посещават местата, където живеят тези животни?
Ф: Все още изследваме планетата и това са онези, които са избрали да живеят в такава среда.
Д: Това единствените видове диви животни са?
Ф: Като цяло само те са опасни. Има животни същества от най-малките до най-големите
размери. Съществуват многобройни разновидности макар и не толкова, колкото на земята. Има
прилики, но доколкото знам не и точни еквиваленти. Повечето животни в гористите райони са
влечуги и тревопасни. Има и равнини, обитавани от космати същества. Съществуват еквиваленти на
рибите или същества, които живеят във водата, и такива, които живеят във въздуха.
Д: Имате ли домашни животни?
Ф: Главно домашни любимци. Има коне или техния еквивалент, които се използват за дърпане
и теглене. Единствено тях използваме. Има домашни животни, подобни на маймуните. Има
същества, които биха изглеждали много странно на Земята и биха ужасили някое дете. Но те са
съвсем безобидни и много любвеобилни, като малки другарчета са. Всички животни изглеждат по
различен начин от тези на Земята. Прилики съществуват, но доколкото знам, липсват точни
еквиваленти. Имат характерни различия от животните, които съм срещал аз. Но не съм се срещал с
всички животни на Земята и затова не мога да твърдя нищо със сигурност. От онези, които съм
виждал, няма еквиваленти. Някои са по-подобни от други, например, както вече споменах, конят има
груб еквивалент на онази планета. А кравата всъщност няма истински еквивалент.
Д: Значи не използвате мляко или друг животински продукт?
Ф Има животни, които дават мляко, но то не се консумира.
Д: Живеели ли са тези същества на планетата, когато тя е била колонизирана за първи път?
Ф: Някои са живеели, а други са били докарани от други системи. Тук има много неща. Имаме
градове, провинция, водопади, птици, дървета и пикници. Нямаме коли, замърсяване или табла за
афиши. Това са прояви на земната култура към конкретния момент, които там не съществуват.
Д: Какъв тип транспорт използвате?
Ф: Има превозни средства, които пътуват по свои пътища. Има такива, които се движат във
въздуха и по водата.
Д: Какъв тип енергия използват те?
Ф: Превозните средства, които летят във въздуха, често използват кристали, които ги тласкат.
Има обаче и летателни апарати, които работят на принципа на магнетизма. Обвивките им са
направени от материали от типа на алуминия. Това са малки превозни средства, които се плъзгат по
енергийните течения или пътеки. Тези пътеки силно наподобяват съвременните магистрали на тази
планета.
Д: Искаш да кажеш нещо като електрични потоци?
Ф: Грубо казано, да.
Д; Те навярно не могат да се отклоняват от тях?
Ф: Това не е вярно, защото съществува възможност за пътуване независимо от тях. Най-
ефективно обаче е използването на тези пътища, защото то не изисква външен енергиен източник,
какъвто е необходим при пътуване извън пътя.
Д: Разбирам, те просто се движат по течението и използват друг тип енергиен източник,
ако искат да се отклонят. Какъв е този енергиен източник?
Ф: Това е складова клетка, чийто земен еквивалент е батерията. Тя съхранява онази енергия,
която впоследствие ще бъде насочена през превозното средство, като ще го поляризира в
съответствие със силовите магнитни линии на планетата. Така пътуването се постига лесно чрез
поляризация в съответствие с желаната посока, независимо дали тя е успоредна, перпендикулярна
или друга.
Д: Управляват ли се преводните средства по някакъв начин или са автоматични?

Ф: Да, съществува ръчен контрол. Той силно наподобява управлението на съвременните
автомобили тук на тази планета. В определен момент в бъдещето на Земята ще бъде предоставена
информация за конструирането на тези машини, защото те използват енергия, присъща на планетата.
Тази енергия не използва изчерпаеми източници като въглища или петрол. Напротив, този тип
енергия е изобилна, неизчерпаема и доста ефективна. Тя ще бъде използвана, без да замърсява
околната среда. Това са универсалните концепции, които ще бъдат дадени на това физично ниво на
планетата Земя в бъдещето.
Д: Имате ли годишни сезони?
Ф: Не. нямаме. Има постепенна промяна на климата след определен период от години, дължаща
се на голямата орбита, която планетата прави около слънцето. Тя е много no-голяма от орбитата,
която Земята описва около своето слънце. Смяната на сезоните обаче далеч не е така драматична или
екстремна, тъй като времето се променя от топло към горещо. Ако съотнесем състоянието на нещата
към тази планета може да се каже, че това е преходът от ранното лято към август или късното лято и
после отново към ранното лято.
Д: Искаш да кажеш, че никога не е студено както в нашите зими?
Ф: Точно така. Разбираш ли, промяната на сезонитe на Земята се дължи на наклонената й ос.
Точно както тъмната страна на вашата Луна никога не се обръща към Земята, така тази планета
никога не накланя оста си и сезоните на нея не се променят. Винаги е приятно или горещо. Ако
съотнесем преживяването със земното, това би бил преходът от топло или приятно към горещо или
много топло Това е просто преход, защото на онази планета такова време не се възприема като
неприятно. За нуждите на превода обаче, трябва да сравня това положение с температурните
вариации, познати на тази планета. Въртенето на тази планета, също както и еволюцията й, е
постоянно, затова времето не се променя. Няма различни сезони, но има различен климат в
различните части на планетата. В съответната част на планетата обаче климатът не се променя,
тъмната страна е по-непроходима и ненаселена. В голямата си част населението живее в светлата
част на планетата.
Д: По-студено ли е на тъмната страна?
Ф: Донякъде, но разликата не е драстична. Съществува вътрешен енергиен източник, които
генерира топлина за цялата планета.
Д: Значи планетата не разчита единствено на слънчевата светлина и нагряване?
Д: Бил ли си някога на тъмната страна?
Ф: Изследвал съм този район. Растителността е много по-гъста. Топографията не е особено
различна. Като цяло на планетата липсват планински вериги или екстремни височини.
Д: Чудя се как на тъмната страна могат да виреят растения без слънце.
Ф: Нима на дъното на земните океани няма растения, които живеят в пълна тъмнина? Значи
прецедент съществува. Тези растения се хранят с газовете в атмосферата, те не разчитат на
светлината за храненето си, а поемат вещества от почвата. Светлината е само един от начините, чрез
които функционират растенията.
Д: Ами животинският свят на тъмната страна? Различен ли е той?
Ф: Тъмните животни не излизат на светло, защото еволюцията им ги е приспособила към
тъмнината. В това отношение те са различни. Има и животни, които могат да отиват и да се връщат,
да живеят еднакво добре и на тъмно, и на светло.
Д: И двете ви луни стоят на небето едновременно?
Ф: Те обикалят. Понякога и двете са в небето едновременно, понякога нито едната от тях.
Д: Ами дъждът? Имате ли нещо подобно, което да пада от небето?
Ф: Не, не е както на Земята. Дъждът на Земята се дължки на гравитацията. Както споменах,
нашата е една шеста от земната. На тази планета дъждът прилича повече на мъгла, изпълнена с
големи капки. Това е състояние на крайна влажност. Случва се по време на промени в посоката на
вятъра и други подобни явления. Времето е много по-стабилно, но все пак се променя. Може да
провали един пикник. Забавляваме се, имаме ваканции, птици, които да ни радват, и мравки.
Д; Тогава имате насекоми. А имате ли реки и океани?
Ф: Да. Има реки и големи водни басейни, но не толкова както на тази планета. Климатът е
много по-сух и няма толкова големи водни басейни. Насаждения обаче могат да се отглеждат през
цялата година, защото изискват много по-малко влага.
Д: Имате ли дни и нощи? Тук те се дължат на въртенето на планетата.
Ф: Отговорът е не. Няма смяна на деня в тази част на планетата. Почти изпитваме тъга, че това
не се случва. Едната част винаги с в сумрак, а другата - не. Разбираш ли, това се дължи на еволюция
на планетата. Тя не е била така травматизира както земната.
По-късно си спомних за думите му, че очите на жителите на тази планета виждали
изключително добре в тъмното. Това може би не беше противоречие, защото той бе казал също, че
народът му е колонизирал тази планета, а не се е родил там. Само "малките хора", животните и
растенията принадлежаха към това място. Може би това обясняваше неговата тъга - гените му
помнеха нощта на родната планета.
Глава 6
ЕНЕРГИЙНИЯТ РАЗПРЕДЕЛИТЕЛ
Д: Спомена за търговия. Ще ми разкажеш ли повече за това?
Ф: Има търговия между населението на планетата и населението на други планети и системи.
Някои от металите, които се добиват на планетата, са в изобилие, а съществува потребност от тях в
райони, където са оскъдни, и затова се развива търговията в минното дело.
Д: Това основното перо в износа ви ли е или не използвам точната дума?
Ф: Терминът е съвсем подходящ. Но не изнасяме само това. Изнасят се също плодове и
зеленчуци.
Д: Какво нямате на планетата и ви се налага да внасяте?
Ф: Внасяме някои метали, които се използват в строителството и не се срещат на планетата.
Внасяме и медицински продукти. Има други системи, в които медицинските технологии са
достигнали много високо равнище и те изнасят своята "медицина" в буквален и в преносен смисъл.
Внасят се също познания и важни технологии за начина на живот, знания за това как да направим
живота си по-добър и по-лесен. .
Д: Какво средство за обмен използвате при вноса и износа?
Ф: Парите не съществуват. Има бартерна система. Пет паунда руда могат да бъдат разменени за
пет паунда знания. Това обаче е само пример и не може да бъде приеман буквално.
Д: Защото е трудно да измерим знанието?
Д: Имате ли при тази система проблеми с опити за измами?
Ф: Това е невъзможно поради открития начин на договаряне. Вече разговаряхме за това, че ние
сме напълно честни. Нивото, което сме достигнали, не допуска измамата и притворството,
шарлатанството и който и да е от тъмните първични инстинкти като егоизма или стремежа към лична
изгода.
Можех да приема, че тази раса притежаваше такива качества, особено като се има предвид
факта, че те общуваха по телепатичен начин. Но хората от други планети, с които се извършваха
сделки? И те ли бяха на същото високо ниво на развитие?
Ф: В непосредствена близост до планетата, за която говоря, има еднородност на еволюционното
развитие. Както бихте се изразили вие, това е високо развит квартал от Вселената. Имаме
взаимоотношения и с планети, които не са развити до такава степен. Но предимство има онзи, който
може да прозре измамата. Когато принадлежиш към ниво, което е надмогнало измамата, е много по-
лесно да я съзреш. Тя е така прозрачна, че всякакви опити са безполезни.
От неговата уста всичко звучеше лесно, логично разбираемо, въпреки че идеята беше чужда на
нашия начин на мислене.
Д: Спомена, че имате търговски маршрути и използвате кораби, които летят през
пространството. Умее ли твоят народ да лети през времето?
Ф: Не е възможно да се пътува през времето. Всъщност времето не съществува. Времето е
Идея, а не... (Търси подходящите думи.) съществуващ материал или функция. То е само идея. Ако
може да се пътува през идея, тогава да, това би било възможно. На нашето ниво обаче още не сме го
постигнали.
Д: Хората па Земята винаги мислят за пътувания в своето минало и бъдеще.
Ф: Това подреждане или разполагане на събитията служи единствено на нуждите на човешкото
възприятие. Всичко е едновременно, така че всичко, което се е случвало или ще се случи, всъщност
се случва. Времето е представа, която хората използват, за да разберат нещата по-добре или да ги
сведат до своето ниво.

Д: Много ми е трудно да разбера подобна концепция, защото ние мислим, че миналите
събития влияят върху настоящите и бъдещите.
Ф: Това е само един от начините за разбиране на нещата. Ако действа – добре. Значи обслужва
целта си. Ако нещо е неудобно за възприемане, не се опитвайте да го възприемате. Останете на
удобното ниво. Тъй като искате да знаете повече, търсете го и то ще ви се разкрие в сънища, в случки
от живота ви, в хората, които срещате. Определено съществуват много идеи, някои чужди на тази
планета, но са актуални в други райони на галактиката. Истината е такава, каквато я направите.
Идеята за едновременно време винаги ме бе терзала, защото беше много трудна за разбиране.
Затова отново насочих разговоря към по-всекидневни теми.
Д: Щом нямате пари или подобна система, как се снабдява с храна и вещи обикновеният
човек?
Ф: Всеки прави нещо, за да може да обмени с полезност. Има толкова много различни неща,
които могат да бъдат правени. Просто всеки индивид избира какво иска да прави и по този начин
създава неговият бартерен потенциал. Някои се занимават със земеделие, други преподават, лскуват,
строят. Избираш занятие и вече имаш възможност да получиш храна, дрехи, подслон. Това се
осъществява на чисто лична основа. Нямаме пари и затова липсват супермаркети и въобще този клон
от търговията. Това не съществува на нашата планета. Има хора, които отглеждат храна, затова ако
искаш храна, отиваш при тях.
Д: Какъв тип дрехи носите на тази планета?
Ф: Общото описание би било тесни - не толкова тесни, колкото плътно прилепнали, - бляскави,
сребристи облекла като гащеризони, но плътно прилепнали, като дълго бельо от една част. То е
еластично и се разтяга, затова може да се навлича, като се разтегне деколтето и се навлече през
краката и по цялото тяло. Материалът е метал, вид метал със сребрист блясък. И въпреки това на
докосване той е така мек, както всяка тъкан тук на Земята.
Д: Не загрява ли твърде много?
Ф: Не, тези дрехи са по-скоро за приличие и украса, отколкото, за да топлят, защото планетата
не е студена. Както вече казах, по-голямата част от планетата има умерен климат. Той се различава
от земния, поради разликата в слънчевия спектър. Слънчевите лъчи не са така интензивни или по-
точно не са така осезаеми както на тази планета.
Д: Значи облеклото не служи за защита от атмосферните условия?
Ф: Облеклото служи за защита от атмосферните условия, но слънчевата светлина е само един
от техните аспекти. Вятърът носи из въздуха частици, които при удар могат да наранят незащитеното
човешко тяло, те са различни - скални, стъклени частици и други. Поради ниската гравитация, те не
падат на земята така лесно, както на тази планета и затова лесно се носят от вятъра. Имат ефекта на
снаряди.
Д: По естествен начин ли се появяват във въздуха тези частици?
Ф: Някои да, други се създават при инциденти.
Д: А лицето? Покрито ли е то по някакъв начин?
Ф: Съществуват маски за извънредни случаи. Обикновено тези дрехи се носят във
всекидневието. При навлизане в буря се добавя допълнителна защита.
Д: Как се отразява това на дишането на хората? Не се ли вдишват тези частици?
Ф: Само по изключение. Обикновено дишането е по-трудно, отколкото на тази планета. Ако
попаднете в буря от прах, няма ли да имате проблеми с дишането? Отговорът е да и същото важи и
там.
Д: Стори ми се, че искаш да кажеш, че частиците винаги са във въздуха.
Ф. Не по-често, отколкото има бури от прах тук.
Д: Разбирам. Носите ли нещо на краката си, например ботуши или обувки?
Ф: Да, има облекло за извънредни случаи, но това зависи от конкретния вкус на личността и
средата, в която се намира. Напълно приемливо е да се разхождаш в собствената си кьща без никакви
обувки. На обществени места е прието краката да са обути.
Д: Еднакво ли се обличат мъжете и жените?
Ф: Да. обличат се по много подобен начин.
Д: Имаш ли име, с което бихме могли да те наричаме, с което си бил наричан на онази
планета?
Ф: В този момент не бих искал да се назовавам по някакъв начин. Има фрази, които се
прикрепят към индивида и отразяват неговото равнище на усъвършенстване и лични постижения. Но
обикновено не чувстваме необходимост да слагаме етикет на всичко, включително и имена, както
постъпвате тук.
Д: Знаеш ли името на тази планета?
Ф: Тъй като общуването с телепатично би било невъзможно да го преведа в еквивалентната
звукова енергия.
Тази концепция е доста странна за разбиране. На Земята сме така привикнати да имаме имена и
етикети за всяко нещо. Трудно с да възприемем място, където имената не са необходими
Д: Тази планета разположена ли е в система или галактика, която познаваме и на Земята?
Ф: Намира се в съзвездието Сириус. Самата небесна област е била наблюдавана, но не и
нейните граници. Физически граници липсват. Има - преводът не е правилен, но само така може да
бъде разбран - политически граници или по-точно духовни граници на влияние. Това се дължи на
йерархията от духовни светове, която е почти непозната на Земята в настоящия момент.
Д: В района на съзвездието Сириус ли се извършва по голямата част от търговията?
Ф: То просто е близо до онова, което от земна гледна точка бихме могли да наречем оживено
място. Има много търговски маршрути, които се простират до други галактики и вселени. Сириус
обаче е най-близката населена система.
Д: Значи това е едно от най-оживените места?
Ф: Не, не е правилно да се каже, че това е едно от най-оживените места, защото има много по-
оживени райони. Но този е най-близо до планетата Земя. Оттам обаче тази активност не може да
бъде наблюдавана
Забележете отново стремежа към пълна точност, който се наблюдава в отговорите му. Той се
запази по време на всичките ни сеанси.
Д: Не може ли Земята да приеме радиовълни или нещо подобно, които да регистрират тази
активност?
Ф: Има някои по-малко напреднали планети, отдалечени дори от Сириус, които могат да бъдат
регистрирани. Не е особено вероятно, но е възможно. Комуникациите, осъществявани между
планетите на това ниво са далеч по-напреднали от всичко, което тази планета е в състояние да
възприеме чрез машини на този етап. Възможен е подем в знанията на Земята, който да позволи
приемането на комуникацията и то с много силни сигнали.
Д: Учените на Земята се опитват да уловят знаци на живот като слушат радиовълните.
Ф: Те се опитват да уловят сигнали от живота, такъв, какъвто го познават те, или на нивото, на
което те се намират. Ако знаеха как да се опитат и да уловят сигнали от ниво. много по-високо от
тяхното, вероятно биха били приятно изненадани. Биха се изумили, ако научат дори малка част от
онова, което наистина се случва.
Д: Искаш да кажеш, че не познават начин, по който да общуват на това ниво?
Ф: Не в настоящия момент, но напредък има. Проблемът на науката на тази планета е, че тя е
затворена за всяка идея, чужда на онова, което се наблюдава на Земята. С други думи съществува
само онова, което може да бъде възприето с наличните към този момент апаратури.
Д: Тогава тези сигнали, ако това е подходящата дума, не могат да бъдат възприети от
нашата техника?
Ф: Точно така. Затова и приемате, че те не съществуват. Това е спънка за учените на тази
планета.
Д: Поне доближават ли се до разкритията съвременните методи чрез използване на
радиовълни?
Ф: Никога не могат да стигнат до тях чрез съвременната технология, защото не става дума за
същия тип радиовълни.
Д Можеш ли да ми посочиш някакъв еквивалент, за да разбера как се осъществява
общуването?
Ф: При общуването се използват естествени сили като гама-лъчите или космичните лъчи. Така
природните явления се използват, вместо да се създават, както постъпват днес учените на тази
планета. Разбираш ли?
Д: Смътно. Значи ще трябва да намерят начини зa улавяне и превеждане на тези лъчи?
Ф: На този етап учените могат да откриват тези съществуващи в природата лъчи в естественото
им състояние. Например, когато настройвате радиото между станциите, има смущения. Тези
смушения са породени от космическия радиационен фон. Учените не са в състояние да открояват
сигналите в това естествено протичащо явление, познато като космическа радиация. Текущите
комуникации използват гама-лъчи, рентгенови лъчи - този диапазон или този спектър на радиация.
Затова за да ги приемете тук на Земята, апаратурата трябва да различава и откроява комуникациите в
този спектър на енергията.
Д: Дори да ги разкрият, ще могат ли да ги разберат? Имам предвид като глас ли ще звучат7
Ф: Трудно е да се каже, защото това е като да опитваме да предскажем отговора на задача,
която още не е решена. Независимо дали ще успеят да го разберат, или не, твърде вероятно е това да
не е същата форма на комуникация като земна реч.
Д: Ако го чуят. ще го разпознаят ли като комуникация?
Ф: Със сигурност. Този шум не е като фон. Той са различава много от естествено появяващия се
шум. Няма съмнение, че би бил възприет като форма на интелигентна комуникация В него ще има
повтарящи се характеристики. Друг е въпросът дали те ще бъдат разбрани.
Д: Прилича ли на морзов код?
Ф: Тук не е налице преднамерено замаскиране на информацията. (Какъвто е буквалният превод
на значението на думата "код".) Това просто е форма на комуникация, използвана в този район на
галактиката, не е нужно да замаскираме комуникацията. Ако в този миг тя стигне до ушите ти,
звукът, който ще чуеш, ще е като от тонове, множество тонове. (Фил се насочи към познанията си по
електроника, за да се опита да обясни и илюстрира мисълта си.) Тук в момента се използва подобен
тип комуникация, наречена променливо контролиране на честотата, ПКЧ, което представлява
модулиране на фиксиран тон и комуникация чрез променяне на честотата му, тоест променливо
контролиране на честотата.
Д: Тогава е като звук, издаван от машина или компютър?
Ф: Би могъл да се разглежда така, но няма да с съвсем точно. Липсва еквивалент. В
съвременните начини на комуникация, които съществуват на тази планета, няма такъв звук. Но има
някои, които могат да се използват като аналогия, и както казах, такъв е ПКЧ.
По-късно, когато Фил се събуди, каза, че в представите му звуците приличали по-скоро на
музикални акорди, отколкото на един-единствен тон. Един акорд, в който различните ноти са с
променлива честота и настройка.
Д: Мислиш ли, че някой някога е чул тези звуци и не е разбрал какво означават?
Ф: На Земята липсва оборудване, което да може да ги приеме. Може би на други планети това
се е случвало, но не и тук.
Д: Значи ще трябва да бъде изобретено нещо ново?
Ф: Да, ново за тази планета.
Докато завършвах тази книга, попаднах на статия във вестник, която загатваше, че учените
може би се насочват в правилната посока, изследвайки микровълновия спектър:
Планират се масирани усилни за търсене на живот в космическото пространство
Планира се най-амбициозният и задълбочен опит, който някога е правен, за изследване на
космическото пространство за сигнали, макар че един от експертите се опасява, че хората не са
достатъчно интелигентни да разберат сигналите, дори ако ги чуят.
"Когато бъде завършен към края на века, проектът ще започне да търси извънземни сигнали -
каза Джил Тартър от Калифорнийския университет, Бъркли, на годишната среща на Американската
асоциация за научен напредък. - Това са първите стъпки на мащабно изследване на микровълновата
система в търсене на свидетелства за изкуствено създаден сигнал. За първи път нашата цивилизация
става свидетел на изследване, подбудено от чиста любознателност, което може да не донесе
плодотворни резултати в течение на много поколения.
Според Тартър в момента тече третата година от петгодишна програма за изследване и
развитие, свързана с извънземното проучване.
Програмата, финансирана от Националната служба по аеронавтика и космос (НАСА), ще
хвърли светлина върху микровълновата радиация, която достига Земята от космическото
пространство.
Машините и компютрите ще се вслушват за микровълнови характеристики, които не
съществуват в природата, но често биват създавани от хората с тяхната груба технология.
Програмата ще раздели микровълновия спектър на 10 милиона или 100 милиона канала и ще ги
изследва систематично."
(Статията е издадена във вестник от 29 май 1986 г.)
Д: Знам, че учените са най-нетърпеливи да общуват.

Ф: Те всъщност нямат какво да кажат. Хората от Земята могат да изнасят много малко неща,
които да са от полза за жителите на другите планети.
Д: Това вероятно е вярно. Но аз мисля, че те ще търсят знания, ако въобще могат да ги
разберат.
Ф: Да, това търсят, но знанието би могло да бъде използвано, за да наранява. На този етап това
именно е същината на ситуацията. Тази планета трябва да развие своята съзнателност, преди да
получи и усвои познанието. Много хора на Земята мислят, че сме сами, те приличат на отшелник,
израснал сам в горите или пустинята, който в своя си изолация естествено смята, че е единствен.
Защото отшелникът в пустинята няма да научи уроците, които ще научи отшелникът, който върви по
улиците на града. Така и вашата планета е отшелническа. Индивидите, които живеят на тази планета,
ще научат много уроци, като например какво е чувството да бъдеш сам във Вселената. Еволюцията
на вашата планета е от такова естество, че тя трябва да бъде изолирана, за да научи своите уроци. В
този свят се раждат много хора, които живеят в самота, за да научат своите уроци.
Същото важи и на планетарно ниво, защото всяка цивилизация трябва да научи своите уроци.
Като цивилизация вие трябва да научите уроците на самотника, а след това да пристъпите в реалния
свят и да използвате уроците на самотата. Земята в никакъв случай не е разположена в центъра на
Вселената, а по-скоро в нейния заден двор. Това не е случайно, а преднамерено. Идеята е била тази
цивилизация да е в задния двор, самата тя не е заден двор. Не искаме да ви обидим, не се чувствайте
подценени. Искам да кажа, че тук не се случват много неща. Тази раса е била оставена в изолация в
името на собствения прогрес. Разбираш ли, защото ние - казвам ние, защото в момента и аз съм един
от вас - човешката раса, сме район или раса, която израства. Това не с единствената раса. Това е раса,
чиято съдба е да се развива на тази изолирана планета, за да стане вселенски съсед, което е
неизбежно.
Д: Знаеш ли зa други населени планети в Слънчевата система, с които бихме могли да
общуваме7
Ф: На първо място бих се запитал защо някой би го поискал, като се има предвид състоянието
на Земята в момента. На второ място бих искал да ти задам въпроса дали имаш предвид планета на
същото ниво на еволюция?
Д: Мисля, че това търсят учените, нещо, с което биха могли да общуват.
Ф: Има планети, които са далеч под тази планета в своята еволюция. На този етап учените имат
намерение само да се доберат до нещо, което би представлявало доказателство за наличието на други
живи същества. Това обаче е някак... Не ми е приятно да използвам думата нелепо, но е тъжно (като
се има предвид състоянието на планетата в този момент). По-добре, много по-добре би било да се
научите да общувате един с друг на тази планета, вместо да се опитвате да поемате новото бреме на
опознаване на чужда култура.
Д: Да, но има ли в Слънчевата система на Земята по-високо развити планети?
Ф: Не,. не и в Слънчевата система на Земята. Както вече казах в съзвездието Сириус има
планети, които са на по-високо развитие от Земята. В този момент те са най-близо до земята. Ако
приемем обаче, че разумът тук е вид болест, то никой не би искал да се зарази от контакта си с
болния. Това състояние на разума поставя много сериозно задължение пред човечеството. Това не се
приема лесно от Вселената. Сърцевината на човешкото съществуване е засегната от този разум и ако
щеш, цялата му еволюция се спъва от тази болест. Но не, няма друг разумен живот в тази Слънчева
система в този момент. Дори до микроскопично равнище, както бихте се изразили вие, не знам да
има други. Възможно е, но не и в личната ми сфера на съществуване.
Д: Значи ще трябва да търсим другаде?
Ф: Ще трябва да търсите на места, до които никога не сте стигали. Но е много по-добре да
изчистите пиесата тук, отколкото да търсите нова пиеса другаде.
Д: Да, разбирам какво имаш предвид, но все пак е трудно да спреш търсенията на науката.
Струва ми се, че твоята планета, която описа наистина е много високо развита
Ф: Сравнително. Със сигурност има много планети, които са далеч по-развити. Но в сравнение
със Земята, да, тя би могла да се приеме за високо развита.
Д: Преди известно време когато говореше за земеделието, спомена, че не знаеш много за
него,защото това не е избраната от теб област! Коя е твоята област?
Ф: Личната ми област винаги е била научната, това, с което се занимавам и в момента на тази
планета. На другата планета работех с енергия, насочвах я, за да бъде използвана за различни цели.
Така енергията може да бъде използвана в комуникациите, навигацията или индустрията. Всеки
работи в конкретната област, която е избрал. Това е конкретната област, която избрах аз, което
определено не означава, че тя е по-добра или по-лоша от всяка друга. Това просто е моят личен
избор.
Насочих го към времето, през което е изпълнявал своето занятие. Нямах представа какво
можеше да представлява тази работа.
Ф: Заемах длъжността енергиен разпределител. Работех с енергиите, които се използваха на
планетата. Приемах и разпределях енергии. Има много енергии, космични и планетарни по своята
природа, които могат да бъдат насочени и изпратени на онези, които искат да ги използват.
Д: Имате ли лаборатории или места, където се извършва тази дейност?
Ф: Да. има изследователски райони На физично ниво абсолютното знание не съществува-
Винаги мотат да бъдат откривани нови знания. Дори на далеч по-напредналите планети. Винаги
съществува новото или най-новото, току-що откритата информация.
Д: Значи и вие не знаете всичко. Човек би си помислил, че сте открили всеки възможен начин
за използване на енергията.
Ф: Съществата, които са на божественото или крайното ниво, нивото на Създателя с право
могат да твърдят, че притежават това познание. Ние обаче сме далеч от това ниво и трябва да го
открием сами, със собствени усилия.
Д: В сграда ли работиш?
Ф: Да, има отделен район. Ниско, кръгло помещение с издигнат - замисля се за превода - олтар,
които са идеалния център на вихрушката Защото на планетата съществува вихрушка от енергии
Просто трябва да си във вихрушката И да насочваш енергията към онези индивиди, които искат да я
използват. Това е предназначението и на кръглата форма - да не наклонява към нито една посока.
Д: Опитвам се да си представя това – седиш или стоиш в тази централна част?
Ф: Има издигнат олтар и свещеникът – замисля се за превода - застава в центъра на вихрушката
и насочва енергията към индивидите, които искат да я получат.
Д: Използвате ли физически средства при тази дейност - машина, пулт или нещо подобно?
Ф: Да, има помощни инструменти. Те са кристални или са изградени главно от кристали или
кристалоподобни материали. Работата обаче е по-скоро мисловна, отколкото физическа по своя
характер.
Д: Ще можеш ли да нарисуваш част от инструментите, когато се събудиш?
Ф: Мога да нарисувам груба скица на олтара. На този етап обаче не би било редно да се
опитвам да преведа в рисунка нещата, които имат характер на инструменти.
Създадох у Фил постхипнотичното внушение, че ще може да нарисува работното си място. (Вж.
илюстрацията.)
Д: Всеки ден ли ходиш да работиш на това място?

Ф: В някои случаи е необходимо да се работи в продължение на дълги периоди от време, а в
други не е необходимо. Тоест всичко зависи от потреблението. Има и други като мен в други
вихрушки от същия тип, които биха могли да ми окажат помощ.
Д: Помислих си, че тази работа навярно трябва да се върши постоянно.
Ф: Не е точно така, защото постоянният престой във вихрушката не би бил здравословен за
разпределителя, защото това би причинило бързо износване на индивида или остаряване.
Д: Дълга подготовка ли се изисква, за да научиш да правиш това?
Ф: Много... (Дълга пауза - трудно му беше намери думата.)
Д: Учене?
Ф: Морал в неговата най-чиста форма, за да може енергията да бъде възможно най-чиста.
Защото разпределителят би могъл да помрачи енергията, ако не притежава високи морални
добродетели. Това е еквивалентен превод. Липсва му нещо от гледна точка на широта на
възприятието. Въпреки това става ясно, че разпределителите трябва да притежават абсолютни
добродетели. Чиракува се при майстор учител. Тези, които проявят големи способности, се открояват
още в ранна възраст и... (Отново срещаше трудности с думите.) изпитват и наблюдават за... годност.
Голяма чест е да издържиш, защото режимът е много строг и тежък.
Д: Дълго време ли е необходимо за обучението?
Ф: По-голямата част от младостта и ранната зрелост, еквивалент на завършването на училище н
университет.
Д: Трябваше ли да живееш някъде, га да научиш тези неща?
Ф: Останах вкъщи при семейството си. Училището обаче беше разположено в централизиран
район. Считаме, че за да стане индивидът завършена личност, той трябва да получи познания по
въпросите на домакинството и храненето от своите родители и да бъде отгледан със своите братя и
сестри. Подобно е и разбирането на Земята в момента.
Д: Помислих, че може би е трябвало да напуснеш семейството си и да отидеш другаде.
Ф: Не е така. Тогава не бих получил здравословното израстване на характера, което се
възпитава у дома.
Д: Харесваше ли ти този тип работа?
Ф: Да, тя беше много удовлетворяваща, защото при изпращането на енергията човек трябва да
се настрои на една вълна с получателя и затова може да установи с него психично или телепатично
общуване. Така той получава благодарност и споделя енергията по телепатичен път.
Д: Складирахте ли някъде тази енергия, за да я усилите? Или просто я изпращахте директно?
Ф: Не, не се нуждаехме от това, защото Вселената разполага с неизчерпаеми запаси от енергия.
Както и на тази планета енергията от вътрешността на планетата и извън нея. Всичко е въпрос на
канализиране на енергийните потоци към желаните райони.
Д: Необходими са само определен тип хора, които знаят как да я използват и насочват?
Д: Какво правеше по времето, през което не се занимаваше с това?
Ф: Участвах със семейството си в много интересни и удовлетворяващи начинания. Също както
на Земята ние имаме семеен живот и ни е необходимо време, през което да бъдем с тези, които
обичаме.
Д: Как умря на тази планета?
Ф: Смъртта ми беше причинена от досега с енергиите. Физическият живот на разпределителя е
по-къс поради интензитета на енергиите. Аз обаче съзнавах това още преди да поема тази
отговорност и не смятам, че цената беше висока за службата ми.
Д: Предполагам, че тя е довела до стрес и износване на органите?
Този разказ за живота на чуждата планета несъмнено ще се стори скучен и вял на поколението,
привикнало да бъде бомбардирано от научна фантастика. Но за мен именно това му придава
достоверност. Фил| е обикновен млад мъж, израснал с "Междузвездни войни" и други подобни
филми и телевизионни шоу-програми. Със сигурност в разказа му за планетата имаше достатъчно
плодотворна информация и ако беше склонен на това, той можеше да създаде и имтригуваща
фантастика. Вместо това той изглежда бе живял нормално съществуване както всеки
средностатистически земен човек, като се изключат по-високо развитите морални и умствени
възможности. За мен именно това придава на разказа му истинност и правдоподобност.
Подсъзнанието му не се опитваше да ме впечатли по никакъв начин, то просто възстановяваше
спомените си.
Глава 7
ЧЕТИРИИЗМЕРНИЯТ ГРАД
След подробното описание на чуждата планета, бях нетърпелива да изследвам други животи,
които Фил можеше да е имал в космическото пространство. Нямах представа, че някои от тях може
да са били не на триизмерни или физически места, на каквито сме свикнали тук на Земята. Тъй като
единствено тях познаваме на съзнателно равнище, никога не се бях замисляла за възможността за
живот в други измерения. Учени сме, че в материалния свят има само три измерения: дължина,
ширина и дълбочина. Единственото друго измерение, за което съм чувала, е четвъртото измерение,
наречено "време", което определено не е плътно или физическо. Изследването на космическото
пространство се оказа по-сложно, отколкото съм си представяла. Щяхме да стигнем до територии,
които съзнанието ми трудно можеше да разбере. Фил очаквал да се отдели от познатата Земя и да се
залута из подобни странни представи. Областта на научната фантастика беше много по-безопасна.
Но тези нови и предизвикателни идеи поне в никакъв случай не бяха скучни. Никога не знаех какво
да очаквам.
По време на следващия сеанс, когато вратите на асансьора се отвориха, Фил видя на хоризонта
очертанията на високи, назъбени, остри кули. Веднага си помислих, че се е завърнал към сцената,
която го бе терзала преди - планетата, на която бяха намерили смъртта си членовете на научната
експедиция. Но той каза, че това е град. Той обаче не приличаше на града с кулите и странните
превозни средства, който бе видял в другите сеанси.
Ф: Това е силует, очертания на сградите на град. Те са кули с различни височини.
Когато го помолих да слезе от асансьора и да изследва странното място, той се съгласи.
Подсъзнанието му се бе убедило, че другите сеанси не бяха смутили съзнанието му и очевидно
смяташе, че е време да започне да освобождава информацията по-бързо.
Озова се на нивото на улицата. Вървеше и се приближаваше към някой, който явно познаваше,
защото той му махна. Беше плешив човек с тъмносин тесен костюм от една част с висока яка. Когато
сведе поглед към себе си,Фил видя, че носи същия тип облекло.
Ф: Явно сме в покрайнините на града, не мисля, че живея в града, но ходя в града. Навярно
живея в провинцията, но работя в града.
Насочих го към работното му място и го помолих да ми разкаже за типа работа, която е обучен
да върши.
Ф: Изглежда, че това е овално или кръгло пространство с ръбове по стените... Те се спускат от
покрива. Имам чувството, че има нещо кадифено или меко в стените. Има подиум за оратора и пейки
за публиката. Това е зала, създава впечатление за съдебна зала. Служи за раздаване на правосъдие...
един вид, може би за посредничество.
Д: Има ли други хора. които работят тук с теб?
Ф: Да, имам помощници. Има и други, които извършват... Не бих искал да кажа "черната
работа", защото дейността им е също толкова важна, но задачите им не са така сложни.
Д: Има ли наименование работата, която вършиш?
Ф: Адвокат или нещо подобно. Работата ми е да разрешавам спорове при различия в гледните
точки. Трябва да помагам на всяка от страните да види правотата в позицията на другата. Помагам
им да стигнат до общо споразумение.
Д: Имаш ли някакъв тип служебна значка или друг отличителен знак? Нещо, по което хората
да разбират кой си?
Ф: Личността е вид значка, защото тя отразява професията. Щом срещнеш някой, веднага
можеш да разбереш кой е и с какво се занимава. Хората на Земята носят униформи, по които да ги
разпознават, защото нямате това... незабавно разпознаване. Ако можехте моментално и интуитивно
да разберете, че някой е полицай, още щом го срещнете, нямаше да има нужда от униформи.
Разбираш ли какво имам предвид?
Очевидно отново се намирахме на място, където мисловната комуникация и интуицията бяха
често срещани и високо развити,
Д: Каза, че работата ти включва разрешаване па спорове. Трудно ли е това?
Ф: Понякога да. Понякога въпросите могат да са много сложни.
Д: Другите винаги ли се вслушват в теб?
Ф: Обикновено да, те уважават моя авторитет и мъдрост. Несъгласието не им е от полза. Целта
на посредничеството е разрешаването на проблема. А спорът с посредника би обезсмислил целта му.
Д: Знаеш какви са хората - трудно пости съгласие.
Ф: Хората тук са такива. Нещата не са същите, защото хората там по-лесно приемат чужда
гледна точка.
Помолих го да ми посочи пример за типа спор, който той би бил повикан, за да разреши, и той
разказа следното.
Ф: По онова време в съзвездието Сириус имаше… не ми се ще да използвам термина "война",
защото не е точен. Имаше остро несъгласие между раса от индивиди, които са... Няма отправни
точки, чрез които да ги опиша. Липсва основа, на която да изградя концепцията си. Ще се опитам
само да представя ситуацията. Става въпрос за две раси. Между тях има несъгласие по въпроса за
териториалните права върху система от ненаселени планети. Едната раса има претенции, защото те
първи са изследвали системата. Другата раса има претенции, защото те са произлезли от системата.
Ситуацията е следната: Имало е преселение от тази система към други планети, в резултат на
преселението се появила раса от същества, която скоро развила междузвезден флот или поне
възможностите за такъв. Тази цивилизация изгубила следите си, а скоро и знанието за произхода си
от тази система. Но след като първите изследователи я открили, те осъзнали връзката си със
системата и сега имат претенции върху нея поради своя произход.
Д: Каза, че това прилича на война?
Ф: Това не е война, защото няма проявява на насилие. Има само интензивни спорове и
несъгласия. Организират се срещи... съвети на представители на всяка раса, които се опитват да
достигнат до някаква форма на консенсус, до някакъв компромис, при който и двете страни да заявят,
че са постигнали целите си. Залогът е правата върху минералите. Стои също и въпросът за грижите
към жителите на тези системи, които не са толкова развити както спорещите страни. Начело на
наследниците на системата стои човек, който има статута на водач и е дълбоко уважаван и почитан
от своята раса. Той е техният лидер. Той настоява за териториален суверенитет над цялата система по
силата на произхода и е прав в исканията си. Едната страна чувства, че произходът им дава права,
защото там са живели техните предци и защото по-ниско развитите жители също принадлежат към
техния народ. Другите твърдят, че имат право, защото първи са открили системата.
Д: Ще се стигне ли до война, ако спорът не се разреши?
Ф: Не се постъпва по този начин. Съществуват разногласия и много оживени дискусии, но те не
водят до жестокост. Всяка страна изпраща представители и те трябва да стигнат до съгласие. Всяка
от страните има право, защото в този район от галактиката, или Вселената, за териториални права
могат да претендират и първооткривателите. Наследниците са загрижени за безопасността и
добруването на своите прадеди, което не означава, че откривателите биха пренебрегнали тази
отговорност за безопасността на населението. Не в това е въпросът. Това е все едно да се окаже, че
твоите прадеди живеят на остров, към който друга страна предявява претенции. Ти естествено би
имала признат интерес за безопасността и грижите за населението. Такава е и ситуацията тук.
Д: Това силно наподобява териториалните спорове между индианците и Съединените щати.
Това се е случвало на много места по цяла Земя и не е ново.
Ф: Системата, както вече споменах, е богата на минерални залежи. На някои от планетите има
растения, които се използват за производство на лекарства. Затова освен наследствени са налице и
неоспорими търговски интереси. На този етап разрешението е споделената отговорност, с други думи
откривателите отговарят за търговията и изследването на системата, а местното население и техните
наследници отговарят за социалното и културното развитие на системите. Хармонията винаги е
желателна и според нас по този начин тя се постига. Но всяка страна трябва да даде съгласието си за
това.
Д: Случва ли се понякога да налагате наказания?
Ф: (Дълга пауза,) Не мога да говоря за това
Д: Искаш да кажеш, че не ти е позволено?
Ф. Това е нещо, за което... просто нямам какво да кажа. Очевидно не се занимавам с подобни
неща.
Д: Само се питах дали в обществото ви има наказания, или нямате проблеми в тази област.
Ф: Нещата не стоят по същия начин, както в това общество, различни са.
Винаги се опитвам да определя къде сме с имена, дати и местности. Това се дължи на
дългогодишната ми работа със земни животи. Когато го попитах за имената на града или планетата,
той отново ме информира, че е невъзможно да преобразува тези неща в звуци.

Ф: Имената не могат да бъдат преведени, тъй като няма еквивалентен вибрационен превод на
земния език.
Вече трябваше да съм разбрала, че ще имам същите проблеми при тези въпроси, но навиците
ми надделяха.
Д: Има ли начин да опишеш времето там, където си? Имате ли, например, години така,
както ги познаваме ние?
Ф: Не, нямаме време, защото сме в четвъртото измерение, където няма време. Няма смисъл да
се измерва нещо неприложимо.
Това беше странно развитие. Никой до този момент не ми бе казвал, че е от четвъртото
измерение, от друга страна, никога не бях разговаряла и с някой от друга планета. Бях приела, че
говорим за триизмерен физически свят, поради примера, който ми бе посочил. Явно сложните
спорове се отнасят за разрешаване пред четириизмерни съдилища. Може би ги намираха за по-
безпристрастни.
При тези обстоятелства, при които индивидът идваше от друго измерение, което въобще не
познавах, ставаше трудно да формулирам смислени въпроси към събеседника си. Концепциите щяха
да ми бъдат чужди и нямаше да има база за сравнение и съотнасяне.
Д: В такъв случай твоето тяло не би остарявало с годините или с онова, с което преценявате
нещата. Вярно ли е?
Ф: Нещата се променят. Трудно е да се обясни, но определено има промяна с онова, което вие
наричате време.
Д: Като бебе ли се появява тялото, за израсне?
Ф: То се формулира. То не се ражда. Композира се такова, каквото е необходимо, за да върши
работата, за която е предназначено с течение на времето, както бихте се изразили вие.
Д: С други думи, то се формира напълно израснало. Точно ли се изразих?
Ф: Не, в смисъл, че обучението не се постига в началото. Идеята или целта е научаването.
Затова в началото или при формулирането липсват знанията, които ще дойдат с опита. А с опита
тялото ще се промени, което ще отразява промените личността.
Д: Добре, опитвам се да разбера това. В нашето общество започваш като бебе и тялото ти
постепенно израства, за да станеш възрастен. Това не се ли случва във вашето общество?
Ф: Така е. Разликата с следната: тук, на Земята, физическото тяло се променя и израства и до
наш степен отразява растежа на душата в него, докато тя се учи. Това е физическият аспект на
третото измерение.
Тези аспекти все още ме объркваха, но реших да продължа да задавам въпросите си с
надеждата, че просветлението щеше да дойде по късно, когато щях да имам време да мисля и
изучавам това странно развитие.
Д: Имате ли мъже и жени като отделни полове във вашето общество?
Ф: Не, половете не са необходими, защото не се възпроизвеждаме като хората. Разбираш ли?
Д: Не съм сигурна. Тогава как се възпроизвеждате7 На отделно място?
Имах предвид лабораторни условия, както при копирането. Тъй като не разбирах идеята, се
хващах за всяка сламка.
Ф: Всичко е психично. Мисловната енергия се проектира. Ако възникне нужда от тяло, тялото
се появява и става средство, което тази личност може да използва, за да действа и да научи
необходимите уроци.
Д: Значи душата може да навлезе в тялото в момента, в който то се материализира?
Ф: Не, това не е физическа материализация. Всичко е енергия. Душата е тяло. Разбираш ли?
Д: Тази концепция ми е доста чужда, но се опитвам. Щом тялото е изградено от енергия и е
главно душа, каква е околната среда? Физическа, материална ли е тя?
Ф: Тя е енергия. Всичко е енергия. Всичко може бъде придвижено и да се манипулира, точно
както и физическата материя. За да го направиш е необходимо единствено убеждението, че това е
възможно.
Д: Значи групата материализира своите потребности?
Ф: Точно така. Кармата им се осъществява чрез груповите им усилия.
Д: Значи вие също все още трябва да постигнете своята карма?
Ф: Точно така. Всеки трябва да го направи.
Д: Значи в този тип общество нямате семейство, така да се каже?

Ф: Напротив, имаме, защото сме същите както вие на Земята. Това обаче не е физическо
семейство. Но обикновено сме с познати хора, както бихте се изразили вие. Ние, като тук имам пред
всички живи същества, имаме приятелства и близост между индивидите.
Д: Значи дори в състоянието, в което сте чиста енергия, съществуват емоции, чувства.
Ф: Определено. Точно така. Любовта и съпричастността са част от индивидуалността на
съществуването.
Д: Ами храната? Храните ли се по някакъв начин?
Ф: Храната не е необходима. Имаме забавления и онова, което би могло да се нарече "храна", е
едно от тях. То обаче не е необходимо, защото това, за което разказвам не е физически свят или
съществуване. Трябва да разбереш, че това е чиста енергия. Във физическия свят вашите физически
тела се нуждаят от храна, поради биологичните процеси. Но в това съществуване енергията е... Тя не
изисква подхранване.
Д: Винаги съм си мислила, че останалите планети са като нашите. Те все пак би трябвало да
имат някакви физически потребности.
Ф: На триизмерните планети това е вярно.
Д: Опитвам се да свържа това с познанията си за състоянията между животите, така
наречените "мъртви" състояния, когато хората са в сферите между физическите си животи. В
това състояние тялото вече не е необходимо и душата е свободна от него. Различно ли е това, за
което говориш ти? Или вашият четириизмерен свят прилича на съществуването между
животите на другите планети?
Ф: Да, така е. Той не е подобен, той е същото нещо. Когато някой умре тук, той има
възможността да живее на друга планета, ако отговаря на нейните изисквания. Няма разлика тук или
там, става дума просто за пребиваване на едно или друго ниво.
Д: Разбирам.
Всъщност не разбирах. Свят ми се завиваше от тези странни концепции. Трудно ми беше да
измисля смислени въпроси.
Д: Как тогава умирате, щом сте чиста енергия?
Ф: Не умираме като такива. Преформулираме средството, чрез което съществуваме. Например,
когато нечие полезно действие е изтекло или лицето е научило уроците си, вече няма нужда от него.
Затова то се преформулира и енергията му се завръща към... там, където има нужда от нея. Личността
на индивида обаче остава.
Д: Струва ми се, че във вашето общество хората не биха умирали, че биха искали да останат
там вечно.
Ф: Не, биха се отегчили много бързо. Например, ако научиш уроците в трети клас, би ли
пожелала да останеш в него завинаги?
Д: Някои хора имат страх от смъртта, толкова се боят от неизвестното, че биха искали да
останат там, където познават...
Ф: (Прекъсва ме.) Може и да е удобно, но няма какво да се научи.
Д: Няма предизвикателства?
Ф: Точно така, точно така.
Д: Говорехме за града. Използвате ли превозни средства?
Ф: Да, тези превозни средства са чиста енергия както всичко в четвъртото измерение. Те могат
да бъдат формулирани и преформулирани в зависимост от потребностите
Д: Опитвам се да разбера защо се нуждаете от превозни средства, след като имате
възможността да използвате енергия и съзнание в чист вид?
Ф: Не е по-различно оттук, от използването на влак или камион. Използвате триизмерен
материал, за да работите с триизмерен материал. Същото е и там. Нуждаете се от четириизмерни -
нематериални неща, за да боравите с четириизмерни неща. Точно като телата, които се формулират.
При извършването на работата се използват инструменти. Нещата не са много по-различни,
отколкото тук, на Земята, като се изключи факта, че са четириизмерни, вместо триизмерни. На по-
високите нива, по-високите измерения и съществувания, нуждата от инструменти се губи до такава
степен, че всичко се превръща в мисъл. Духовете на по-висшите нива нямат такава потребност и
затова те просто съществуват в мисъл и само в мисъл.
Д: Именно това се опитвам да разбера. Смятах, че съществата, които са чиста енергия,.
нямат нужда от нищо друго. Очевидно това е някакво междинно положение между чисто

физическото и чисто психичното. Те са се научили да контролират съзнанието до степен, която
им позволява да материализират потребностите си.
Ф: Точно така. Бихме искали да ти кажем, че ще ти бъдат показани много неща. Ще ти бъде
даден достъп до много информация и записи. Някои от тях могат да съдържат трудни за превод
концепции, но ние ще се опитаме да ги направим възможно най-лесни за разбиране. За съжаление,
трябва да ти кажа, че има области, до които не можем да стигнем. Но и това не би било от полза нито
за теб, нито за мен. Всъщност може да е опасно и за двама ни.
Това неочаквано изявление ме изненада и същевременно събуди любопитството ми. На първо
място за мен винаги бе грижата за обекта, но човешкото мен се запита каква ли може да е
забранената територия. Никога преди не бях получавала подобно предупреждение. Така и не се
опитах да разбера, защото вероятно и без това нямаше да успея. Най-добре е просто да оставим някои
неща настрана.
Ф: Идеята е да помогнем, така че не можем да допуснем това, ще има обаче достатъчно
материал, който да задоволи всяко любопитство.
Д: Добре, значи можем да оставим това на твоята преценка. Не става дума за някаква моя
преценка за това кое е... грешно, ако щеш. Това не е съзнателно решение от моя страна. Има
записи, до които просто нямам достъп поради този факт Има много по-силни от мен, които бдят
над нас. Всъщност те ни наблюдават и в момента в тази стая и ни водят в нашите въпроси и
отговори. Това са нашите водачи и дори такива, които стоят над тях.
Косата на тила ми настръхна, защото често чувствам присъствието на невидимите "други",
когато върша работата си.
Ф: Те са доволни, защото разглеждат това като помощ за хората на Земята. Ако виждаха вреда в
това, то нямаше да се случва. Толкова е просто. Затова ще има "забранени зони", в които няма да ни е
позволено да навлизаме и за които няма да мога да говоря и да имам достъп.
Уверих го, че макар да бях любопитна и да исках да опозная всичко, на което се натъквах,
никога няма да поискам да правим нещо, което би му причинило вреда или неудобство.
Бях доста развълнувана да науча каква информация щеше да бъде допусната при следващите ни
сеанси. Този сеанс вече бе разширил кръгозора ми, като ме бе запознал със странна нова концепция и
непознато дотогава за мен измерение.
Глава 8
ОТПЕЧАТВАНЕТО
Този разговор за други измерения ме объркваше и затрудняваше задаването на въпросите.
Надявах се да получа отдих, време да събера мислите си, като го насоча към животите му на Земята.
Там отново щях да бъда на позната територия. Но щях да открия, че след като вратите към други
светове и странни съществувания бяха отворени, нямаше да сме в състояние да се завърнем към
скучния и безопасен познат свят. Той посочи най-стряскащата причина, на която бях се натъквала, и
за момент разклати устоите ми и вярата в онова, което правех. Може би наистина нищо не е такова,
каквото изглежда.
Д: Имал ли си много животи на планетата Земя?
Ф: Това е първият ми физически живот, първото ми истинско раждане на тази планета. Имам
отпечатък от много други и съм асистирал на много други. Това обаче е първото ми истинско
физическо раждане на Земята.
Момент! Какво искаше да каже той? По-рано той бе споменал, че земният свят е нов за него, че
е по-добре запознат с други планети и измерения. Но как беше възможно това да е първият му живот
на Земята? Това ме объркваше, защото в началото на съвместната ни работа той бе споменал за
четири други живота, които определено бяха изживени на земята. Какво се бе случило по време на
тези ранни сеанси?
Д: Другите, които обсъждахме, не са ли били истински?
Ф: Това бяха отпечатъци и помощни животи, а не истински физически раждания.
Това наистина ме порази. Никога не бях чувала за отпечатъци. При работата ми с регресии,
човек или е изживял един живот, или не е. Другата алтернатива е обектът да си фантазира или да си
представя всичко. Винаги съм се гордяла със способността си да откривам разликата. Във всичко,
което съм чела за възможните обяснения на спомените от друг живот, никога не бях чувала за нещо,
наречено "отпечатване". Фил ме изправяше пред напълно нова концепция. Напомних си обаче да не

забравям, че не работя с обикновена земно ориентирана енергия. Бях объркана. Ако един живот може
да не се приеме за истинско физическо прераждане, как щях да знам с какво си имам работа?
Д: Да не искаш да кажеш, че когато идват в живота вместо да са изживели конкретните
житейски преживявания, някои души вземат...
Ф: Могат да извлекат информация от Акашовите записи и да я отпечатат в душата си. Тогава те
ще се превърнат в техни преживявания. Други изследователи твърдят, че Акашовите записи не
съдържат указание за време, а са единственозаписи на събития, емоции и усвоени уроци.
Д: Ами... Можеш ли да ми кажеш как да направя разлика при моята работа?
Ф: Не, защото дори аз не мога да направя разлика. Ако аз съм в отпечатък, той е така истински,
сякаш наистина съм го изживял. Всички емоции, спомени, чувства, абсолютно всичко за този живот
се съдържа в отпечатъка. Затова от моя гледна точка не бих могъл да го разпозная, защото ще бъда
напълно погълнат от отпечатъка. Това е цялата идея за отпечатъка. Това е способността да изживееш
хиляди, стотици хиляди години на една планета, а всъщност никога преди да не си бил там.
Д: Каква е причината?
Ф: Ако се озовеш на тази планета от друга планета или измерение без отпечатък, ще бъдеш
напълно объркан. Така човек не би могъл да разбере обичаите, религията, политиката или как да се
държи в обществото. Оттук произтича необходимостта от отпечатък. Когато хора от звездите идват
на тази планета, подсъзнанието им не е преживявало земно човешко съществуване. За да се чувстват
удобно и спокойно, трябва да има нещо, с което да сравняват всекидневните си преживявания.
Защото ако такова нещо липсва, всеки един ден ще бъде съпроводен с чувството за тотална
дисхармония, докато не дойде моментът, в който човек най-сетне ще може да погледне назад и да
види някакво подобие на история. Това се случва през късните години от живота. Объркването и
дисхармонията от това изживяване обаче ще обезсилят всяко познание, защото дисхармонията ще я
има винаги и познанието ще трябва да се бори с нея. Познанието ще бъде оцветено от тази
дисхармония и вследствие на това ще отсъства. Така че отпечатването е необходимо, за да позволи
на индивида да се чувства удобно в новата среда и тези напълно чужди преживявания. Защото в
противен случай дори толкова просто нещо като спор, би било така ужасяващо за индивида, че той
би останал безпомощен. За разлика от вас, звездните хора не познават гнева или страха. Той би ги
извадил от строя. Би ги парализирал. Те биха били напълно травматизирани.
Много хора вярват, че всичко това се обуславя от средата, че съзнанието на бебето е абсолютно
чисто. Всяка информация се научава и поема, докато то израства и живее живота си. Очевидно
разчитаме на подсъзнателните си спомени повече, отколкото на подозираме. Това изглежда е база
данни, от която непрекъснато черпим сравнителен материал за всекидневния си живот. Според тази
нова идея един извънземен, който за първи път влиза в човешко тяло и се сблъсква с тази странна
нова култура, трябва да има в спомените си от миналото нещо, което да го ориентира и да му даде
база за сравнение. Цялата тази идея беше стряскаща за мен и тя ми разкри съвсем нов начин на
мислене. Тя можеше да промени цялостния ми поглед върху прераждането.
Д: Но има ли някакъв начин да разбера дали хората си спомнят и изживяват наново
действителен живот или отпечатък, когато работя с тях?
Ф: Питаме защо би искала да знаеш?
Д: Вероятно, за да мога да докажа онова, което се опитвам да докажа.
Засмях се вътрешно, защото това водеше до: Какво всъщност се опитвам да докажа? Той сякаш
прочете с мислите ми.
Ф: А какво се опитваш да докажеш?
Поклатих глава и се засмях в недоумение: „Това с добър въпрос."
Ф: Ще отговориш ли на собствения си въпрос?
Д: Опитвам се да докажа реалността на прераждането, защото много хора не вярват в тази
концепция. Опитвам се да потвърдя тези неща, като накарам хората да преминат през един
живот, а след това да докажа, че тази личност наистина е съществувала през конкретния период
от време. Но ако някой си спомня отпечатък, ще можем ли да го потвърдим?
Ф: Да, защото съществуването наистина е било изживяно, макар и не от индивида, с когото
говориш в момента. Цялата информация обаче ще с същата, както ако би говорила със самата душа,
която е обитавала съответния индивид по онова време. Отпечатъците всъщност стават част от душата
и тя ги носи в себе си.

Д: Това обяснява ли теорията, според която един и същи предишен живот е живян от повече
от един човек? Например няколко Клеопатри, няколко Наполеона. На отпечатването ли се дължи
това?
Ф: Абсолютно. Защото няма... (Трудно открива точната дума.) право на собственост върху тези
отпечатъци, те са отворени за всички. Така че е безполезно да се опитваме да определим кой
всъщност е бил този човек, защото е безсмислено.
Това никога не ми се е случвало, но скептиците излагат този аргумент.
Д: Това е един от аргументите, които хората противопоставят на прераждането. Казват,
че щом толкова много хора са живели един и същи живот, значи не може да е вярно.
Ф: Те са предизвикани да разширят своя обсег на знания. Предоставят им се факти, които
противоречат на ограничените им убеждения, и така биват предизвикани да разгърнат своята
съзнателност.
Д: Значи няма значение кой всъщност е бил Клеопатра или каквото и да е. Независимо от
това ние получаваме достъп до информация за техния живот.
Ф: Тя може да бъде потвърдена еднакво лесно от истинската душа или от стотиците други,
които имат същия отпечатък. Няма разлика.
Д: Но няма ли вероятност различните хора да възприемат отпечатъка по различен начин? Ако
се задават въпроси на двама души, живели като Клеопатра, няма ли идеите им да се различават?
Ф: Много добър въпрос. Може да се каже, че човешкото битие е като филтър, който оцветява
възприятията, преминаващи през него. Затова ако някое преживяване в прераждането като Клеопатра
бъде подложено на критика от съзнанието на човека, който го разказва, той или ще го изтрие, или ще
го промени, за да го представи по такъв начин, че да не причини личностен разпад.
Това звучеше като саморедактиране. Можеше ли то да обясни грешките, които се появяваха
понякога? Не напомняше ли това за начина, по който хората разбираха и използваха
изследователската дейност за свои цели и за доказване на собствените си разнообразни гледни
точки?
Д: Независимо от всичко, това би било истина, различна ще е само гледната точка.
Ф: Точно така. То ще е представено във възможно най-точната форма, но и най-удобната.
Д: Обяснява ли това и проблема за паралелни животи, които очевидно съвпадат във време или
се застъпват?
Ф: Да, именно така се поражда парадокса или противоречието в паралелните животи. Става
въпрос просто за усвояване на социален опит, закони, норми, обичаи, които да бъдат ефективно
приложени в прераждането на личността.
Д: Значи всъщност няма значение дали може да бъде доказано, или не?
Ф: Точно така. Какъв е смисълът? В продължение на хилядолетия можем да проследяваме
нечии "минали животи" в пряк и преносен смисъл и в това отношение тази дейност ще е напълно
безполезна. Но от тези спомени можем да научим много. Не само от гледна точка на лицето, което
изживява регресия, но и за онези, които четат и чуват за това. Може да бъде споделено много знание,
затова полза има за всички.
Д: Когато възстановяват предишните си съществувания, някои хора имат полза в този си
живот, защото, например, това им помага да разберат личностните си взаимоотношения с
околните.
Ф: Да. така е.
Д: Как се решава кои отпечатъци ще получиш ти или някой друг? Има ли отпечатъци, избрани
за определени личности?
Ф: Отпечатъкът се определя в зависимост от това какви са целите на прераждането. Например,
ако човек трябва да стане лидер, президент, той би могъл да получи отпечатъци от лидери на
различно ниво - от племенни вождове през президент, кмет или може би главатар на крадци. Ако
ударението трябва да бъде поставено върху водаческата роля, могат да бъдат използвани много
отпечатъци от такъв характер, за да се запознае индивидът с аспектите на идеята за водачеството.
Има също вторични и дори третични пластове, в които се усвояват смирението, търпението, забавите
и развлеченията. В тези отпечатъци се съдържа цялото многообразие на битието. Не познавам метода
на отпечатване. Резултатът обаче е изживяването на много животи може би едновременно, може би
последователно. Вследствие на това се усвояват уроци от преживяванията на други хора. Уроците се
споделят. Преживяванията, които всеки от нас има в този живот, в неговия край ще бъдат

отпечатани, за да се използват от всеки, който има нужда от тях. Ако приемем всеки живот за книга,
това е като да я заемеш от библиотеката, да я прочетеш и разбереш мигновено.
Д: Нима твърдиш, че енергията на живота сякаш се складира в книга, поставя се в
библиотека и може да бъде отпечатана в живота на други хора, ако те пожелаят да използват
тази информация.
Ф: Точно така. Няма ограничения в броя на индивидите, които могат за използват един
конкретен живот. Хиляди хора биха могли да отпечатат едно и също битие едновременно.
Д: Значи е възможно да върна чрез регресия повече от един човек в конкретен живот, ако
случайно и двата индивида имат един и същ отпечатък.
Ф: Точно така. Отпечатъците се избират преди прераждането. Има метод, който е твърде
сложен за разбиране. Но може да се каже. че има компютър, главен компютър, който има достъп до
всеки един предишен живот. Така се въвежда информацията за онова, което се очаква от този живот,
след това се избират и инсталират подходящи отпечатъци. Има йерархия от духове, натоварени с
тази дейност. Има и съвет, който осъществява надзор, те помагат на душата. Компютърът или
съветът получават цялата информация относно мисията и миналите съществувания на индивидите и
могат да я използват. Така че се осъществява избор между предишния живот, който е бил заложен в
архивите, и съответствието между предстоящо и бъдещо. Всички спомени, мисли, чувства, всичко
съществуващо в истинския живот, останат непокътнати. Това е холограма, триизмерен образ на този
живот. Всички преживявания, спомени и емоции се отпечатват в тази душа и стават част от нея. Тази
информация се запазва и след края на прераждането и е дар от живота в този свят, тъй като става част
от постоянния архив на душата.
Д: Няма ли да е правилно да се каже. че отпечатъкът е като мостра. Можем ли да се изразим
така? Вземаш една от тези мостри и я използваш, за да се опиташ да оформиш по-нататъшния си
живот.
Ф: Може и така да се каже.
Д: Току-що ми хрумна интересна идея. Това е като да извършваш изследване в библиотека,
нали.
Ф: Да. Предоставят ти се книги по много предмети и с тези знания продължаваш напред.
Д: Но когато човек наистина изживява един живот, той получава много от всекидневните
срещи с битието. Можем ли да получим същото от отпечатъка?
Ф: Говориш от кармична гледна точка, а ние бихме казали, че това не е точно, тъй като
отпечатъкът просто дава данни, от които можеш да черпиш. Той не допринася за постигането на
кармата. Той е само един допълнителен инструмент за нейното постигане. Ако всеки получаваше
отпечатъци, би възникнал застой, в който никой не би живял истински живот. И в крайна сметка
няма да остане нищо, което да се отпечатва. Затова има или трябва да има истински живот, който да
добавяме в тази библиотека с архиви.
Д: Да, след време душата ще започне да предпочита преките пътеки пред действителните
преживявания.
Ф: За някои души преките пътеки са подходящи, за други не са. Един индивид, например, в
момента изживява подходящия живот. Някой може да каже, че той просто може да почака някой друг
да го изживее в съшия момент и после да ползва отпечатъка, нали? Действителното преживяване
обаче няма да бъде научено. Тук е налице свободната воля на душата, изразяваща се в това, че
отпечатъкът се прави по нейно, а не по нечие чуждо желание. Всяка значима информация се въвежда
в този компютър и след това подходящите прераждания се извеждат за отпечатване. Отпечатъците от
този източник са налице, но личността взема крайното решение. Душата има силата да ги отхвърли,
ако намери, че даден отпечатък не е приемлив за нея по каквато и да било причина. Ако тя просто
реши да използва авторитета си, за да каже: "Не искам този отпечатък", тогава така ще стане.
Д: Това малко ме обърква. Нима твърдиш, че няма такова нещо като прераждане, такова,
каквото го познаваме?
Ф: Да кажем, че има преминаване от едно тяло в друго. Съществуват и отпечатъци. Някой може
в действителност да е живял пет живота, но да носи опита от 500. Съществува комбинация на
ефектите.
Д: С други думи това е информация, която се дава при раждането и се използва по време на
живота.
Ф: В момента на раждането отпечатъците са завършени. Но при необходимост могат да бъдат
направени и допълнителни отпечатъци. Това е като да опаковаш багажа си за пътуване и по време на
самото пътуване да откриеш, че си забравил нещо. Така че по пътя има складове. Запозната ли си с
наслагването при географските карти? Да вземем например физическите граници на Съединените
щати без политическите граници като щатове и държави. Нека те са на диапозитиви. Всеки
диапозитив се наслагва последователно и се получава пълната картина. Това може да бъде
използвано като аналогия на отпечатъка. Отпечатъците могат да се насложат по много различни
начини чрез сънища или физически преживявания - травматизиращо преживяване, например смърт в
семейството, загуба на работата или въобще винаги, когато някоя случка разтвори дълбините на
човека. Независимо дали тази случка е радостна или тъжна, или стои някъде по средата, ключът тук е
отварянето на личността. Така необходимият отпечатък ще се настани там, незабелязано за индивида.
Но в действителност можеш и да изживееш истински много животи, без някога да получаваш
отпечатък. Отпечатъците са само спомагателни средства. Те не са необходими на всеки, но са
абсолютно задължителни за хората от звездите.
Очевидно подсъзнанието на Фил бе използвало друг защитен механизъм, когато започнах да
работя с него. Той бе позволил на отпечатъците да се появят най-напред при регресията, за да не
научи Фил за своите извънземни корени, преди да е готов да ги приеме и разбере. Ако не бях
продължила да работя с него, разказите за живота му на други планети никога нямаше да излязат на
повърхността. Това може да се каже и за други обекти. Няма начин да разбера, а още по-малко те, че
става дума за хора от звездите. Това беше уникален защитен механизъм. Бях го забелязвала и при
работа с други пациенти. Най-добрата информация идваше само след дълъг период на работа. За да
бъде освободена тя, трябва да бъде установен контакт с обекта. Тази работа изисква много търпе ние.
Ако се бях уморила и предала твърде бързо, никога нямаше да науча историите, за които пиша в
книгите си.
Д: Случва ли се звездни или други извънземни хора да идват на Земята, без духовете им да се
прераждат? Искам да кажа случвало ли им се е да дойдат тук и да произведат или асими лират
тяло, за да се смесят с хората?
Ф: Да. Случвало се е многократно и ще се случва. Става въпрос само за асимилиране на земна
енергия, чрез която се възпроизвежда желания образ, не с кой знае какво.
Д; Това истинско твърдо тяло ли ще е или просто образ?
Ф: Ще притежава характеристики и от двете. Няма да е така плътно като действителното
физическо тяло, защото ще се основава на психична енергия
Д: Защо го правят?
Ф: За да изпратят специално послание, вероятно до определена група хора или някой, който
активно се опитва да комуникира с тях.
Д: Случва ли се да асимилират тяло и да останат на Земята по-дълго време?
Ф: Ако е необходимо, може да стане за неопределен период. Няма ограничения във времето. То
се определя от предприетата мисия.
Д: Разбирам. Чували сме истории за същества, които може би живеят сред нас, без да са
хора, така да се каже.
Ф: Напълно възможно е.
Д: Представляват ли тези, които идват, асимилират тела и живеят сред нас, някаква
опасност за човешката раса?
Ф: Те са опасни толкова, колкото и самата човешка раса за себе си. Дори по-малко, защото са
тук, за да помагат и напътстват. Тяхната мисия е мисия на просветлението и ако това не се приема за
помощ, значи нищо не би могло да помогне на човешката раса.
Д: Има ли начин да разпознаем тези хора от звездите?
Ф: Не бихме искали да притежаваме някакви отграничителни характеристики, затова такива
липсват. Всъщност те са толкова истински и толкова от плът и кръв, както всеки човек. Съществуват
белези, които могат да бъдат приети за някаква индикация. Чувстваме обаче, че е неудачно да ги
издаваме, защото това би създало атмосфера на лов на вещици и би нарушило спокойствието на
онези, които още не са осъзнали своя произход. Това ненужно би им причинило много грижи и
тревоги.
Наистина е така. Сигурно има много хора. които подобно на Фил, нямат представа, че
произхождат от звездите.
Ф: Защото ако индивид, който търси такива хора, има агресивна природа, той ще се впусне в
лов на вещици, а ние не бихме желали това, не бихме искали да насърчаваме подмамването на хора с
такава информация, което да ги доведе до преследването на някакви изкривени собствени желания за
чужда сметка, те ще ги разглеждат като извънземни, а не като хора. А всеки индивид, който в
момента ходи по Земята, има правото го прави.
Д: Ние сме предубедени от филмите и телевизията, че всичко извънземно е лошо.
Ф: Точно така, предубедени сте. Това не е факт, това е предубеждение. Чувстваме, че най-
удачно би било да обясните във вашата книга защо не включвате информация за отличителните
характеристики на тези хора и не хвърляте светлина върху тези въпроси. Защото много хора не биха
се замислили по този въпрос. Както казах, това са онези, чието най-голямо желание е да имат кого да
преследват, а такива има в изобилие. Има закони срещу сегрегацията, открития расизъм и т.н. В
настоящия момент обаче липсват закони, които да защитават хората от звездите, и те са един вид
позволен за преследване дивеч. Такива са схващанията тук.
Д: Тези хора, които идват, асимилират тела и живеят сред нас за известно време, нямат
емоции като нашите, нали? Или нямат отпечатъци?
Ф: Тук не говорим за асимилациите, имаме предвид редовите хора от звездите, те имат
отпечатъци за това какво представляват емоциите и как да се справят с тях. Именно такава е
функцията на отпечатъците. Що се отнася до асимилациите, това е друг въпрос. Те не ползват
материал от типа на отпечатъците. Това са специални индивиди, които са изучили човешката раса до
такава степен, че се чувстват съвсем спокойни в нея и могат да се смесят с околните, без да бъдат
разпознати.
Д: Но те не се поддават на емоции. Имат само наблюдения?
Ф: Не бихме се съгласили с това, защото те много приличат на хората и могат да се вълнуват
точно както всички нас.
Д: Вярвам, че точно това си мислят хората - че извънземните нямат емоции, а са малко или
много като роботи. Именно тази идея плаши хората.
Ф: Ще им е много приятно да наблюдават събиране на планетарните раси за честванията на
новия ред, защото ще видят много емоции като плач и смях, песни и танци. Защото това не са
единствено земни изживявания. Човешките същества винаги смятат, че всичко, което правят, е
абсолютно уникално. Това отчасти представлява вселенското братство - дори емоциите се споделят
от вселената и не са част само от човешкото битие. Защото по цялата Вселена има радост. По цялата
Вселена има мъка. По цялата Вселена има гняв. По цялата Вселена има страх, те обаче се изявяват по
различен начин в различните светове. Човешкият еквивалент на гнева и страха е черното. Преведено
на други вибрационни честоти, това не е еквивалентно, защото в този аспект земята е ненадмината.
Човечеството е било в оковите на страха твърде дълго и вече е време човекът да разкъса веригите па
това робство и да се освободи, за да поеме своята собствена отговорност и да се превърне във
вселенски брат. Защото ако това робство се разпростре към останалата част от населението на
Вселената, ще се разрасне и страха. Затова вие сте в задния двор, за да се справите с този страх по
свой собствен начин. Когато задържите този страх на вашата малка планета и го победите, ще ви
бъде позволено да тръгнете из вселената и да се срещнете с други цивилизации, които никога не са
били поробвани от този страх. Защото страхът е заразен и ние не искаме да го внесем сред онези
деликатни същества, те биха били опустошени от самата мисъл за него, която никога не са изпитвали
по същия начин като вас. Защото те наистина са изпълнени с вяра и не се нуждаят от вашия тип
страх.
Д: Страхът е чисто човешка черта?
Ф: На този етап и на тази планета това е болест. Тя ви поставя под карантина във вашия малък
край на Вселената. В други области това не е болест. Съществува преразход или неправилно
разходване на енергиите, или възможност за такова и един от примерите е неправилното разходване
на енергията на страха на тази планета. Тя е разрушителна, а не съзидателна, тоест, използва се
неправилно. Трудно е да намеря подходяща аналогия на това, защото е невъзможно да ви накарам да
разбирате страха като съзидателна сила. Когато се преборите с тази болест, вратите ще се отворят и
ще ви бъде позволено да посещавате други планети и т.н.
Д: Откога тези същества посещават нашата планета?
Ф: Появявали са се епизодично през цялата земна история. Винаги е имало посещения от
същества, които не са били преродени, и тук съществува значителна разлика. Посещението може да
продължи един ден или години, но никога няма да бъде прераждане. Преражданията са по-скорошни.
Основният им приток започна наскоро в последните няколко десетилетия.

Д: Означава ли това, че е вярна теорията за същества от други планети, които са идвали и
оказвали въздействие върху нашите предци при научаването на нови неща и подобряването на
живота им?
Ф: Всъщност човешката раса никога не би се развила. Такава раса не би съществувала, ако не
бяха посетителите. Това датира от зората на човешката раса и преди нея.
Глава 9
СМЪРТ В СПРИНЦОВКА
След сеанса, при който узнах за отпечатването, бях объркана. Трябваше да поема, смеля и
разбера голямо количество необикновен материал. Щеше да ми се наложи да преоценя цялата си
линия на мислене и да видя как тази концепция може да се съчетае с информацията, дадена ми от
стотици други. Разклащането на структурата на убежденията е шок. Но разбрах, че трябва да проявя
гъвкавост, защото наистина не знаем всичко. Вероятно имаме късмет, ако можем да видим само
върха на айсберга. Знаех, че ако се вкопча в познатите теории, ще съм толкова предубедена, колкото
някои религиозни догматици, които настояват, че тяхното учение е единствено. Много с трудно да
запазиш съзнанието си открито, но това е единственият път към търсенето на крайното познание.
Фил също бе дълбоко умислен. Не ми се налагаше да му обяснявам нищо, защото той си
спомняше голяма част от сеанса. Така или иначе се съмнявах, че в онзи момент можех да го направя.
След няколко минути размисъл той каза: "Знаеш ли, мисля, че за първи път започвам да разбирам
много неща, които са се случвали в живота ми. Все още не всичко ми е ясно, но голяма част от
нещата придобиват смисъл. Това е обяснение, за което не бих се сетил и след милион години."
Казах му, че е важно да извлече от сеансите нещо, което би му помогнало, независимо колко
странно би звучало то за някой друг. Хипнотичната регресия е изключително лична по своя характер.
Той реши да ми се довери и да ми разкаже част от своите преживявания, за които знаеха малко хора,
преживявания, които дотогава не бяха имали рационално обяснение.
Когато работя с един обект дълго време, естествено се развиват лични взаимоотношения, в
противен случай не бихме имали такъв достъп до подсъзнателното. Обикновено се превръщам в
"майка-изповедница", слушател, трамплин, от който да се оттласнат. Никога не любопитствам и не
задавам въпроси за личния им живот. Никога не ги съдя. Онова, което се случва извън работните ми
взаимоотношения, не е моя работа. Може би всичко това е част от доверието и връзката, които
постепенно се изграждат между обекта и мен. Но с течение на времето те често ми се доверяват,
главно защото знаят, че информацията няма да излезе от мен и защото това често ни помага да
обясним неща в нашата работа, които могат да бъдат объркващи. Когато има подобни изповеди, те
обикновено са спонтанни. Обикновено са предизвикани от особено разтърсващ сеанс.
Фил ми разказа за юношеските си години, когато най-близкият му приятел бил неговият брат-
близнак Пол. Съзнавал схващането, че еднояйчните близнаци обикновено имат някаква психична
връзка помежду си, но никога не усетил нещо необикновено. Съществувало естественото
съревнование за вниманието на баща им, в което брат му Пол имал преднина. Близнаците имали
напълно различни интереси. Пол бил атлетичен и се интересувал от спорт и всякакви видове
занимания на открито като лов и риболов, каквито били интересите и на баща им. Фил бил негова
пълна противоположност, бил по-затворен в себе си и се интересувал от книги и умствени
занимания. Може на това да се дължало чувството, че не е на мястото си. Знаел само, че винаги имал
смътното усещане за непринадлежност, за различност, за "неправилност“. Не си спомняше за някакви
конкретни събития през детството си, които да са довели до това чувство. То просто сякаш
присъствало винаги. Привикнал към него - то всъщност не го безпокояло, било нещо, което
осъзнавал, и не се опитвал да го изследва в дълбочина. Каза, че имал чувството, че не е свързан с
това място, но това не му причинявало проблеми. Страхувал се от емоциите и не ги изразявал
открито. Много неща го обърквали, особено човешкото поведение. Не разбирал защо хората се
държат по този начин, защо казват такива неща, защо се нараняват, сякаш това не означава нищо.
Докато бил в гимназията, многократно опитвал да се приспособи, да се държи като другите, да
действа по същия начин. Но вътре в себе си знаел, че това е само преструвка, фасада. Той просто не
можел да бъде като тях и опитите само влошавали нещата. Бил по-объркан от всякога. Излизал с
момичета, но не позволявал на никоя от тях да се доближи твърде много до него - страхувал се от
емоционално обвързване. Взаимоотношенията му по онова време, а и по-късно били много
повърхностни. Вярвам, че се е боял да не бъде наранен ако се ангажира твърде много.

След като завършил гимназия, с което образованието му приключило, той се преместил в
Канзас сити за известно време и в опитите да намери себе са, влязъл във флота. Наслаждавал се на
разнообразните преживявания и неясните чувства преминали на заден план, без да го безпокоят през
този период. Връзките му с дома били много силни и той винаги се завръщал в къщата, в която бил
израснал. Винаги, когато отсъствал твърде дълго, изпитвал чувството на изолация.
Кулминацията в живота му била, когато бил 22-годишен и се преместил в Калифорния, за да
живее при сестра си. По онова време започнал да изживява странни сънища и пътувания извън
тялото. Бил чел за такива неща, но никога не ги обсъждал с никого. Сега вярваше, че може би нещата
са щели да бъдат различни, ако около него е имало някой, с когото да ги сподели. Някой, който да му
каже, че тези преживявания не са необикновени и се случват и на много други хора.
Едно от първите му пътувания извън тялото се случило спонтанно един следобед, докато се
опитвал да подремне. Със странен тласък той се озовал извън тялото си и се понесъл над леглото.
След това се издигнал през тавана до апартамента на горния етаж. Той обясни, че преживяването
имало странна плътност — някакво зърнесто чувство, сякаш е във вода и се отърква в пясък. След
това по необясним начин се озовал при жена, която рецитирала нещо. Той каза: "Беше като молитва
или история. Беше историята на моята душа, моето съществуване или съществувания. Единственото,
което наистина си спомням от всичко това, бяха думите й: "Ти си бил нещо по-велико в друга
вселена.“ Преживяването не беше страшно, о по-скоро приятно.“
След това имал още няколко пътувания, при които най-често се връщал у дома и наблюдавал
брат си и приятелите си. Сънищата му ставали по-реални, по живи. Ставали все по-силни. "Струваше
ми се, че тук не мога да общувам с хората така успешно, както там. Думите бяха недостатъчни, за да
изразя нещата, най-малкото защото не се изразявам особено добре. И когато се връщах на това ниво,
винаги се чувствах ограничаван и откъснат от хората. Искам да кажа, че там всичко е завършено.
Мисълта се приема и изживява изцяло. Познаваш всички нюанси и всичко, което съпровожда тази
мисъл. А тук думите изразяват много малка част от цялата мисъл. В един сън сякаш виждах това. Тук
разглеждаме сънищата си, когато сме будни, но в този сън осъзнавах, че виждам това ниво от онази
гледна точка. И тя дори не беше черна и бяла, а само сива. Беше толкова плитка в сравнение с
дълбините на реалността от другата страна. Почувствах се наистина разочарован от това ниво на
съществуване и не исках да остана тук. Започнах да чета много за тези неща и колкото повече
научавах, толкова повече исках да си тръгна оттук."
Мисълта за самоубийство не му била чужда. Тя го навестявала няколко пъти през живота му, но
като нещо преходно, без да бъде приемана на сериозно. Но тези периодични депресии ставали все по-
чести и все по-продължителни. Той описа това така: "Неясно чувство, което ме преследва. Харесвам
този живот, той може да бъде забавен или уморителен и объркващ, но никога не съм имал чувството,
че съм на мястото, си, че това е моят дом. Това никога не е било дом за мен." Вместо това той
започнал да чувства копнеж, странна носталгия по онова друго ниво, което успял да зърне за миг.
Тъй като нищо не му било ясно, объркването и депресията станали негови постоянни спътници.
По това време решил да се завърне вкъщи и да вземе мотоциклета си. Всичко в живота му
потръгнало. Делял апартамент със сестра си и имал много добра, отговорна работа, в която заемал
ръководна длъжност по отношение на няколко работника. Не му липсвало никое от удобствата,
които смятаме за необходими в живота си. Но това нему било достатъчно.
Мислел, че пътуването до дома ще му помогне да се почувства по-добре, но депресията
продължавала. Неговият брат-близнак решил да замине с него, когато Фил подкарал мотоциклета си
към Калифорния. Никой в семейството му не усетил някаква разлика. Фил винаги бил тих и
самовглъбен. Но докато опаковал багажа си, той попаднал на необичаен предмет - спринцовка, която
семейството му използвало, за да поставя инжекции на домашните животни. Пъхнал я в куфара си с
извинението, че може някой ден да му потрябва. Това говори, че част от неговото същество в този
момент с търсело начин за самоубийство и е подготвяло средството, без дори да го съзнава.
Имало нещо в Калифорния. Там се чувствал изолиран и откъснат. Дори в тълпата се чувствал
сам. Когато се завърнал, депресията се засилила и станала обсебваща и всепоглъщаща. Дори
присъствието на брат му и сестра му не променяло нещата. Чувството, че не е на мястото си, че нещо
не е "наред", постепенно се засилвало. "То винаги е присъствало, но никога не съм чувствал, че това
е нещо, с което не мога да се справя. Не е било с мен постоянно. Аз съм много самовглъбена личност.
Изживявам настроенията си много интензивно. Без причина ставам много тъжен и меланхоличен. Но
по онова време в Калифорния чувствах това особено силно. Всичко това заедно с депресията ме

доведе до решението, че просто искам да отида от другата страна и да остана там. Сметнах, че съм
живял достатъчно, видял достатъчно и съм готов да си отида от него."
Същия ден отишъл на работа, но се чувствал емоционално пресушен, силно потиснат и
изтощен. Знаел, че не може да свърши нищо; не искал да върши нищо. Тръгнал си с извинението, че
му е зле и се върнал вкъщи. Физически му нямало нищо, проблемът бил емоционален и психичен, но
наистина не се чувствал никак добре.
Вкъщи планът, който се оформял в подсъзнанието му, излязъл на повърхността. Намерил
спринцовката и след като потършувал из кухнята открил бутилка ЧПА (чист пшеничен алкохол),
уиски с много високо алкохолно съдържание. Напълнил едно шишенце с уиски и го пъхнал в джоба
си заедно със спринцовката.
Карал безцелно мотоциклета си, а съзнанието било заето изцяло с плана му. "Чувал съм, че хора
го правят по много зрелищен начин, като скачат от сграда, край която се събира огромна тълпа, и т.
н., не желаех никой наоколо. Смятах, че онова, което исках да направя, е нещо много лично и търсех
изолирано място. Бях съвсем сериозен в намеренията си. Бях решил, че ми е писнало. Бях просто
уморен от живота... просто уморен и толкоз."
Той наистина нямал представа къде отива, докато не стигнал до малка, лъкатушеща, буренясала
пътека, която водела към плажа. В началото й имало верига и той едва проврял мотоциклета си през
тесния процеп. Пътеката била толкова тясна, че щяла да е непроходима за кола. Водела към
изоставена група бунгала в самотен залив. Вероятно преди години това е било летен курорт, но
тогава представлявало само 12 порутени бараки, които се разпадали. Заливът бил заобиколен от три
страни от високи скали, а четвъртата бил чистият пясъчен плаж. Единственият подстъп била тясната
лъкатушеща пътека. Сцената била съвършена, пълна изолация без жива душа наоколо.
Щял да бъде сам със собствените си мисли и цел.
Известно време изследвал лениво изоставените бунгала, разхождал се по плажа, мятал камъни
във водата и се наслаждавал на слънчевата светлина. Но причината, поради която бил дошъл, не му
давала покой. Тя го преследвала и неговото съзнание непрекъснато се връщало към плана му. Той ми
каза: "Изпилих шишенцето и напълних спринцовката с уиски. Седнах на пясъка, втренчих се в иглата
и се замислих за миг. Исках да съм сигурен, че желаех да направя именно това. Не исках да се
чувствам така, сякаш съм под натиск или по някаква причина постъпвам погрешно. Реших, че съм
намерил мястото и средството, с което да го направя и ако ще го правя, няма по-добър момент. Бях
твърдо решен да изпълня намерението си докрай."
Някои твърдят, че инжектирането на алкохол във вената може да не доведе до смърт. Според
други това зависи от концентрацията на алкохола, количеството, телесното тегло на човека и от
други фактори. Така че този момент е спорен. Фил каза, че и за миг не му е хрумнало, че би могло да
не подейства. Дори не се замислял за тази вероятност. Вярвам, че важното в случая била неговата
решимост да се самоубие. Методът, макар и необичаен, не бил от значение. Избрал изолирано място,
толкова изолирано, че вероятно тялото му нямало да бъде открито дълго време. Фактът, че наоколо
нямало никой, който да го спре, демонстрира колко сериозни били намеренията му. Не, единственият
начин, по който можело да му се попречи да отнеме живота си, бил намесата на нещо, различно от
човешката, физическата сфера.
"Забих иглата във вената на ръката си... и поставих палеца си на помпата. - Замълча за миг,
докато си припомняше събитието. - И тогава се замислих за моя брат, моя брат-близнак и именно
това ме възпря. Смятах, че съм обмислил всичко, всички възможности, че съм претеглил всички за и
против. Но внезапно видях лицето на брат си. Това не беше съпроводено с някаква конкретна мисъл.
Просто си мислех за Пол, за това дали наистина искам да го напусна. Можех да му причиня това?
Какво щеше да си помисли той за мен и как щеше да се чувства след това? И така... издърпах иглата.
Погледнах я и изпитах срам и отвращение. Чувствах се така, сякаш по някакъв начин бях предал себе
си дори с това, че съм стигнал дотук... И изхвърлих всичко - шишенцето и спринцовката, в океана."
Фил се почувствал пречистен, облекчен и някак прероден. Но това не бил краят на тази
история. Когато се завърнал в апартамента на сестра си, той открил, че само на няколко мили
разстояние на същия плаж се била разиграла друга драма, точно по същото време, когато той избирал
между живота и смъртта.
Брат му Пол бил леководолаз и попаднал в силно подводно течение. Бил повлечен под водата и
се давел. Тогава по някакво чудо, което не можел да си обясни, успял със сетни сили да се измъкне от
вълните и припаднал на брега от изтощение. Съвпадение било това? Фил не мисли така. Той каза:
"Наистина чувствам, че ако бях решил да продължа и да си отида, той също щеше да се удави. Но не
знам. Може би е било обратното. Може аз да съм искал да бъда готов, в случай, че той се удави. Като
близнаци бяхме много близки, но между нас никога не е съществувала психична връзка. Сякаш и
двамата бяхме стигнали до самия предел и се бяхме обърнали едновременно."
Съвпадение? Кой знае? Съществува теория, според която еднояйчните близнаци са двете части
на една и съща душа. В работата си съм научила, че преди навлизането в живота се осъществяват
определени контакти и обвързвания с други хора, особено с членове на семейството. Може би
двамата се бяха договорили да останат тук, само докато и двамата го искат. Каквото и да е било това,
то бе оказало определено влияние върху промяната в решението на Фил да сложи край на живота си.
През онази нощ се случила и друга странна случка. Още един инцидент белязал края на този
необичаен ден. Когато си легнал, Фил имал много силно извън телесно преживяване. "Излязох от
леглото, погледнах тялото си и се издигнах през небето извън земната орбита. Спомням си, че когато
се обърнах назад, видях, че Земята зад мен става все по-малка. Повече нищо не си спомням. Но
помня, че когато се събудих, знаех, че съм бил някъде. Сякаш цялото ми съзнание бе отишло някъде
другаде. Каквото и да се е случило през онази нощ, разбрах, че трябва да остана. Не знам какво се е
случило някъде там, но осъзнах, че още не е време да си тръгвам. Не трябваше да ви тръгвам. Когато
ми дойде времето, това щеше да се случи. Никога не съм чувствал, че имам някаква конкретна мисия
или цел в живота си, различна от това, че просто съм тук и върша онова, което върша в момента.
Чувствам, че просто трябва да съм тук. Несъмнено самото осъзнаване на факта, че тези други нива
съществуват, обогатява този живот и ми помага да се справям с него. И въпреки това болезнено
осъзнавам недостатъците на този живот. Те ме карат да се стегна и да стана по-отговорен. Веднага
щом взех решението да остана, трябваше да приема този живот и всичките му недостатъци, в това
ниво на съществуване. В този смисъл съм много доволен, че направих това, което направих. Че
стигнах до ръба."
Вярвам, че Фил говореше за нещо важно. Вероятно и други хора изпитват същите чувства. Той
каза, че никога не се е мислел за по-различен от останалите. Просто през по-голямата част от живота
си се е чувствал не на място. Откритието, че е извънземен, беше изненада, но не и шок, защото той
почувства, че то му е помогнало да обясни живота си и може би най-сетне щеше да успее да разбере
защо живее тук по това време.
Изглежда, че ако отпечатването е факт, то не винаги съществуват причинно-следствени връзки.
Вероятно още много хора са извършили самоубийства, които не са се дължали на травматизиращо
събитие в живота им, а само на смътното чувство, че не са на мястото си. Подобно на Фил, те не са
били в състояние да разберат тези емоции достатъчно добре, за да опишат на някого своите тревоги.
Може би това се среща по-често, отколкото си мислим.
За мен тези сеанси бяха пълни с изненади, но ако Фил получаваше от тях прозрения и помощ,
значи бяха важни.
Глава 10
ПРОБИВЪТ ДО ТРИТЕ КУЛИ
Работата ми с Фил напредваше доста добре и всеки сеанс ни носеше нови изненади. Никога не
бях работила с обект, който се поддаваше на репресия така, както Фил. Винаги съм работила най-
добре със сомнамбули, този тип обекти, които могат тотално да се трансформират в личността от
миналия си живот и когато се събудят да не помнят нищо. Съзнанието им е напълно потиснато - те се
потапят напълно в предишната личност и период от време и за тях не съществува нищо друго,
особено настоящия им живот. Работата ми с Фил беше необикновена, защото той можеше да
разтвори съзнанието си до забележителна степен и да отговаря на въпросите обективно, подобно на
сомнамбул. Но състоянието на транс не беше абсолютно и той можеше да се връща към настоящия
си живот и да извлича от съзнателните си преживявания сравнителни информация и аналогии.
Спомняше си голяма част от онова, което се случваше по време на сеансите, докато сомнамбулите не
помнят абсолютно нищо. Този тип хипнотичен транс, при който информацията идва чрез посредник
(тялото), сякаш е насочвана от друга единица или група от единици, е познат като контактьорство.
Чувала съм за това, но за първи път се срещах с него лично.
Запитах Фил какво изпитва, когато се случва това: - Чувстваш ли се сякаш си подтикван от
нещо вътре в теб и просто наблюдаваш, без да имаш контрол върху думите си?
- Не - отговори той, след като се замисли върху въпроса и това как да ми обясни нещата. - Не е
точно така. Когато това се случва нямам чувството, че нещо вътре в мен ме подтиква, а че се
разгръщам. Моето съзнание се разгръща и същевременно се централизира. Затова се настройвам на
вълната на впечатленията, които ми се представят, и след това превеждам идеята в думи. Забелязал
съм, че говоря по различен начин, когато правя това. Сякаш не ми се налага да спирам и да се
замисля какво ще кажа, защото всичко е вече там. То ми се дава накуп, а аз трябва само да преведа
предоставената ми концепция. Това го прави много по-лесно от обикновената реч, не ти се налага да
спираш и да се замисляш за думите, които ще използваш, или за идеята, която искаш да изразиш.
Трябва само да намериш подходящите думи. Всичко изглежда много спонтанно. Не вярвам, че бих
могъл да го карам да се случва. Тук има нещо друго, друг процес. Но когато то се случва мога да
преведа само нещата, които са в моя... речник, моя житейски опит и моето познаване на думите в
английския език.
- Вярвам, че това е много по-сложно, отколкото хората си мислят. Имаш ли понякога чувството,
че това е плод единствено на въображението ти?
- В началото често си задавах този въпрос, защото имам много живо въображение. През цялото
време, докато виждах това, се питах дали не си въобразявам, или сънувам, или си измислям, за да
отговоря на желанието ти да узнаеш нещо.
- Но ако случаят беше такъв, защо би ми разказвал сцени, които не те карат да се чувстваш
удобно, и които не искаш да изследваш?
- Дори не съм се замислял за това. Не ми е хрумвало. Само се питах откъде произтича?
Чувствам, че би било съвсем лесно да дам на всичко съвсем различна интерпретация и да го разкрася,
ако поискам. Но по някаква причина не мога да го направя. Сякаш трябва да превеждам толкова
точно, колкото е възможно онова, което виждам, не бих могъл да го променя и да внеса собствените
си фантазии, дори да исках. Просто не става. Има някаква много неуловима разлика между това и
въображението. Трудно е да се каже дали си представям, или създавам това в собственото си
съзнание, или то изниква спонтанно. Но с опита вече може да се различи кога то изниква спонтанно.
Не мисля, че бих могъл да го опиша с думи. Просто когато започнеш да го изживяваш, когато
преминеш през изпитанията и грешките, започваш да чувстваш много, много тънката разлика между
двете. Всъщност само трябва да... се отпуснеш, не знам как да го опиша по друг начин. Но това е
точно като да се довериш на онова, което е, без да се опитваш да го осмисляш, просто разказвам за
това, което виждам. Оставям го да се излее, без да предлагам разсъждения, преценки или нещо
подобно. Трябва просто да се предадеш и да му се довериш.
- Да, мисля, че ако си представяше, щеше да имаш по-голям контрол над това и щеше да можеш
да го моделираш в онова, което искаш да видиш, както например когато си фантазираш.
От описанието беше очевидно убеждението му, че тази информация не идва от неговото
въображение, а от някъде другаде, от място, над което той нямаше контрол. Каза също, че когато му
се яви сцена, в нея има още много неща, за които не може да ми разкаже, много подробности, за
които не научавам нищо. Той чувстваше, че може да отговаря на въпросите ми единствено буквално.
Често му се искаше сам да ми предостави информация за онова, което вижда, но отговорът не
можеше да се появи, ако не зададях подходящия въпрос. Според мен това също говори, че не става
дума за въображение, в противен случай щеше да му се иска да украси и оформи всичко, което ми
казваше. Това ми доказа нещо, което знаех отдавна: че целият процес зависи от питащия. Трябва да
се зададе правилният въпрос, за да се получи правилен отговор, и това прави изключително важен
типа въпроси, които ще се задават. При регресивното хипнотично изследване задаването на въпроси
се превръща в изкуство.
Подозирах също една от причините, поради които Фил се държеше различно от всеки друг
обект, с когото бях работила дотогава. Той притежаваше друг тип духовна енергия - от звездите, и
работеше в други измерения, които не бяха земни. Може би затова не позволяваше на съзнанието си
да се разтвори по-цялостно.
С всеки сеанс другата енергия ставаше все по-силна и се пробуждаха все повече спомени, които
изненадваха и мен, и него. Фил ставаше все по-интуитивен и все повече разчиташе на психичното
във всекидневието си. Не знам колко дълго щяхме да продължаваме да получаваме типа извънземна
информация от предишните глави, но отново се случи нещо необикновено.
По време на този сеанс присъстваше моята приятелка Хариет, също хипнотизатор, която
няколко пъти е работила с мен при регресии. Винаги съм чувствала, че нейната енергия някак добавя
"нещо" съществено, което иначе липсва. Винаги когато тя е присъствала на сеанси, са се случвали
хубави и странни неща. Тя е като батерия, осигуряваща допълнителна енергия, от която аз и обектът
черпим.

В началото на сеанса допълнителното "нещо", внасяно от присъствието й, работеше добре.
Може би твърде добре, защото допълнителният тласък накара Фил да изживее много емоционална
сцена. Когато вратите на асансьора се отвориха, той видя три кули. Разказа, че са високи, гладки и
заострени, изправени една до друга. Бяха подредени по височина като най-високата стоеше вдясно.
(Вж. илюстрацията.)
Не разбрах веднага значимостта на онова, което описваше, докато не забелязах, че от очите му

бликват сълзи. При предишните регресии той никога не бе проявявал емоции, но това винаги е знак
за среща с нещо важно. Но какво в трите кули можеше да причини емоционална реакция? Той
произнесе следващите думи със силно разчувстван и треперещ глас: Това е моят дом. Това е моят
дом."
Тръпки ме побиха от думите му. Това определено беше нещо важно за него. Помолих го за
описание и се надявах, че ще може да отговори, независимо от чувствата, които се надигаха у него.
Ф: Гледам от разстояние през едно зелено поле към кулите, те са сами. Те са паметник... за тази
цивилизация.
Гласът му нямаше нищо общо с нормалния глас на Фил. Това беше гласът на някой, който се е
завърнал у дома след дълго, дълго пътуване. Надявах се да го накарам да преодолее емоциите си, за
да обясни защо мястото го разстройва толкова много.
Д: Паметник ли е това?
Ф: (Гласът му трепереше и той трудно образуваше думите.) Това е повече от паметник; това е
вид антена. Това е фокусната точка на планетарната комуникация от тази планета. Това е и фокусна
точка за мен, за онова, което ще разкажа за тази планета.
Все още не можех да разбера какво се опитваше да каже. Защо трите кули бяха толкова важни?
Ф: Това с моят дом! Там аз...
Думите му секваха. Той плачеше и очевидно изживяваше нещо много значимо. По-късно,
когато се събуди, каза. че е почувствал такъв силен приток на любов и копнеж към това място, че го е
завладял напълно. Знаел без всякакво съмнение, че се е завърнал у дома и тази дума никога преди не
е притежавала за него такъв красив смисъл. Той знаел, че това е неговият истински дом, и че
подсъзнателно му е липсвал много силно. В приток на интуитивно познание разбрал защо винаги се е
чувствал толкова не на място. Земята не беше неговият истински дом; неговият дом беше тази
странна планета с трите кули. За него това беше огромно прозрение.
Д: Говори ли ти се за това или искаш да се отдръпнеш от него?
Ф: Бих искал да го изживея. Просто ми е трудно да говоря за това.
Винаги давам на обекта тази алтернатива при среща с нещо травматизиращо. Може да го
изживее или не, както избере. Ако се чувства неудобно или е смутен от онова, което вижда, му
позволявам да се върне, докато не почувства, че е готов да се справи с това. Този метод вече беше
подействал успешно при срещите на Фил със сцени от други светове.
Д: Ако това те тревожи, не е нужно да го гледаш. Мислиш ли, че има нещо, което можеш да
научиш от това, като говориш за него?
Ф: (Много емоционално.) Това е завръщане у дома!
Д: Ако искаш да го изживееш като наблюдател, можеш да постъпиш така.
Той остро възрази: "Предпочитам да го почувствам!" Това не беше характерно за Фил. Той
винаги бе срещал трудности при изразяване на емоциите си. Беше склонен да ги прикрива и да не
позволява дори на семейството си да види тази негова страна. Това поведение беше странно и реших
да продължа предпазливо и да му позволя да изживее това, тъй като то явно беше много важно за
него. Но и при най-малкия признак, че не може да се справи с това странно място, щях незабавно да
го отделя оттам.
Д: Ако чувстваш, че искаш да говориш за това, добре. Сигурно има причина.
Ф: Просто ще обясня какво означава това място за мен. Можеш да си правиш такива изводи,
каквито пожелаеш. Това е...
Гласът му отново секна. Подадох му успокояващи внушения. Той започна да диша тежко,
сякаш се опитваше да сдържи силните си чувства и да не се разплаче отново. Казах му, че е добре да
говори за нещата и да се опита да ги разбере.
Ф: (Все още ридаейки.) Ще се оправя.
Трябваше по някакъв начин да го настроя обективно и да го отдалеча от емоциите.
Д: Беше ли щастлив там? Затова ли това място е специално?
Ф: Да! (Изхлипва думите.) Дълго време това място силно ми липсваше. Часът на раздялата
беше чудесен. Беше за доброто на... всички. За мен това е много важно! Това беше и е моят дом!
Планетата, където... или мястото, от което съм част.
Д: Мисля, че понякога всички ние изпитваме тази самота. Всички ние имаме такива места,
които ни липсват. Това същото място ли е, за което говореше преди?
Ф: Досега не сме споменавали за това място. Това е... моят... дом!
Той ставаше емоционален всеки път, когато споменаваше тези думи. Чувствата му бяха много
силни.
Д: Триизмерно ли е това място? (Да.) В същия район като другата планета, за която
говорихме ли е разположено?
Ф: Донякъде.
Д: Защо не ми го опишеш? Така ще можеш да си по-малко емоционален.
Ф: Много прилича на Земята. Както вече казах, избрах да бъда тук, защото планетата Земя
прилича на други места, където съм бил. Възможно е да се отиде на друга планета, която е или може
да бъде чужда или различна.
Д: Има логика. Искал си да останеш в среда, която ти е по-добре позната.
Ф: Районът, за който говоря, е равнина, зелена плоска равнина с трите кули, те са остри
пирамиди с квадратна основа, не съм сигурен за материала, от който са направени. Той е бял,
мътнобял. Около тях няма нищо, те се издигат самотни.
Д: Каза, че това е антена, но също и паметник? Знаеш ли на какво е паметник това?
Ф: Той символизира трите еволюции на тази раса. Всяха еволюция е по-висока и по-напреднала
от предишната. В определен момент ще се добави и четвърта кула със следващия напредък. Това е
паметник на напредъка на тази раса.
Д: Знаят кога са достигнали точката на еволюция, при която трябва да построят паметник?
Ф: Разбират го. Съзнават го интуитивно.
Д: Можеш ли да опишеш хората, които живеят тук?
Ф: Те не са физически, триизмерни, полови същества. Нуждата от възпроизводство е
физическият аспект на прераждането. Тази необходимост е очевидна: за поддържане на броя на
населението е необходимо възпроизводство или размножаване. Там това не е необходимо, защото
душевната енергия не се помещава във физически тела. Енергията съществува без физическо тяло,
така че това не е необходимо. Това е енергийна планета. Триизмерна планета, но населявана от
енергии. Това е пример за енергийното свързване, при което енергийните форми създават средата, в
която искат или имат нужда да живеят, за да постигнат своята цел. Това просто е форма на
възпроизводство.
Това звучеше различно от четириизмерния град, който Фил бе описвал преди, защото там
всичко, дори планетата, беше четириизмерно или енергийно.
Д: Не мислех, че това се среща в триизмерните физически места.
Ф: Самата планета е триизмерна. Съществата, които я населяват, имат духовна природа и
използват планетарните енергии за всичко, от което се нуждаят, за да постигнат своята цел.
Д: Тогава телата не са истински физически тела, такива, каквито ги познаваме ние?

Ф: Точно така. Тези същества не притежават телесен аспект. Това е енергиен комплекс, много
форми на който съществуват и тук на Земята. Формата е отражение на целта, която трябва да бъде
постигната, или работата, която трябва да бъде свършена. Това, ако щеш, е униформа на текущата
професия.
Д: Опитвам се да разбера. Смятах, че ако личността е чиста енергия, тя не се нуждае от
тяло или форма.
Ф: Това е неправилно разбиране. Съществува енергийно тяло, ако мога да се изразя така.
Самата единица може да привлече много разнообразни енергии около себе си, за да формира
енергийно тяло, което не е същото като физическото тяло. Енергийното тяло няма физически
измерения или свойства. То е чиста енергия. Енергията, която обгръща единицата не е самата
единица, това с обвивка или преносител на енергия за единицата, която също е енергия. Изяснява ли
това картината?
Тази линия на мислене отново беше твърде сложна за мен. Не можех да я разбера, затова реших
да сменя темата.
Д: Значи броят на населението е фиксиран?
Ф: Населението варира, защото някои идват, други си отиват. Има и посетители на планетата.
Можеш да използваш аналогията за имигрант на планетата Земя или в тази страна. Населението
варира, защото някои местни жители напускат, някои чужденци пристигат. Така населението
непрекъснато се променя.
Д: Чужденците същият тип същества като вас ли са?
Ф: Имаш предвид дали са от същото енергийно ниво? От същото ниво са, но от други райони.
Те са посетители.
Д: Води ли това до проблеми при приспособя нето към вашия начин на живот?
Ф: Понякога могат да възникнат проблеми по новия начин на правене на нещата, така да се
каже. Но това води до придобиване на житейски опит и затова е добре, че се случва, въпреки че може
да причини дискомфорт. Думата "непознат" е неприложима на тази планета. Общият възглед е, че
всеки когото срещаш, е твой брат или сестра. Може и да нямате общ произход, но враждебното
отношение към непознатото не съществува. Това е идеята, която стои зад безусловната любов. Може
и да не се познавате от времето на Адам, но се обичате.
Д: Когато дойдат чужденците, те също ли не се нуждаят от тяло?
Ф: Да, точно така.
Трудно ми беше да възприема тази идея. Радвах се, че Хариет има въпрос.
X: Как тогава се разпознавате?
Ф: Ако ти или някой друг в тази стая е достатъчно интуитивен, бихме могли да завържем очите
ви и да ви поставим в едно помещение, без да можете да виждате хората, които са там. В случая
интуитивното разпознаване влиза в действие. На енергийно ниво съществува универсално
осъзнаване на идентичността на другите енергии. При него е възможно да разпознаеш човека срещу
теб без помощта на физически черти или идентичност. Възприемаме се взаимно като личности.
Трудно ми е да съотнеса тази концепция към нещо, защото тук всички концепции трябва да се
основават на физическите дадености, с които сме запознати. Много е трудно една духовна концепция
да се основава на физически дадености. Но може да се каже, че има мигновено абсолютно
разпознаване. Това не е физически поглед, а всеобхватно познание, сливане или разпознаване.
X: Задавах си именно този въпрос, дали се виждате взаимно като нас.
Ф: Това е много повече от просто виждане. Това е вид сливане, превръщане или споделяне на
енергии, а не просто наблюдение.
X: Дълго ли тази планета беше твой дом?
Ф: Да, прекарах там много вечности. Вечността е просто описание на много време. Чрез него
само се опитвам да ти дам някаква представа за продължително пребиваване на планетата - дълго
време. Това е донякъде неточно, защото там липсваше идеята за течащото време. Би било по-точно
да се каже, че бях силно обвързан с тази планета, бях в работни взаимоотношения с цивилизацията.
Работил съм там под много различни форми, по много различни начини и на много различни нива.
Д: Опитвам се да разбера какви са характерните черти па тази планета. Имате ли градове, в
които живеете?
Ф: Няма нищо. Ако се озовеш на тази планета, няма да видиш нито градове, нито сгради, нищо
освен естествена вегетация като трева и малко храсти или шубраци. Това обаче не с важно, защото
ще липсва цялата същина на съществуването там. Онова, което не можеш да видиш, е много повече
от видимото в човешкия смисъл на думата. Трябва да разглеждаш това в енергиен аспект. Това не е
физическа, а енергийна цивилизация. Самата планета е там, тя е триизмерна. Можеш да се наведеш и
да загребеш шепа от калта на планетата. Кулите са физически, те са триизмерни и са направени от
материала на планетата. Цивилизацията, която населява тази планета, обаче е невидима за очите на
смъртния. Можеш да минеш през нея, без дори да го разбереш. Можеш да стоиш сред нея, без да го
осъзнаваш. Дори така, както стоим в момента. Точно сега в тази стая и на това място, докато
говорим, около нас има цивилизация от духове и енергии. Обикновено не го осъзнаваме.
X: Имат ли кулите друго предназначение освен че са паметник?
Ф: Както вече споменах, те имат двойно предназначение. Кулите имат ефект на антена, подобен
на ефекта на пирамидите на тази планета. Енергията е от много по-високо ниво, което налага
физическата форма на кулите. Не знам дали ще ме разберете, но в електрониката формата на
антената се определя от честотата на вълните или вълновите формации, които тя изпраща или
приема. Колкото по-висока е честотата, толкова по-къса с антената. По същия начин тези кули са
антени, точно като пирамидите тук, на Земята. Но те са с различна честота и затова използваме кули
вместо пирамиди. Те са предназначени за планетарната комуникация, за която вече говорихме.
Тяхната вторична цел в минимален аспект е почитта към трите предходни цивилизации, те
символизират борбата и усилията на тези цивилизации - точно както небостъргачите символизират
еволюцията на техническите умения на човечеството на тази планета. Идеята е същата.
Д: Когато цивилизацията е започнала да се развива на тази планета, имала ли е тя различна
форма от настоящата?
Ф: Цивилизацията не е започнала да се развива на тази планета. Започнала е в триизмерна
форма на друга планета и се е развила до точката, в която вече не се е нуждаела от физическа форма
и масово се е преселила на друга планета, за да продължи издигането си към Твореца. Именно към
това се стреми и Земята.
Д: Защо е нужно да се преселваме? Защо да не можем да постигнем тези неща и на Земята?
Ф: Би ли искал да останеш в класната стая от трети клас, докато вземаш материала от четвърти
или шести клас? Не е ли по-добре да си в нова среда и да започнеш с нова нагласа. Ако останеш в
същата класна стая, ще разсъждаваш със същите мащаби. Нагласата е много важна. Почти както
смяната на сградите при завършването на гимназия и постъпването в колеж. Физическото
придвижване към други сгради влияе на мисленето и на нагласата спрямо обучението.
Д: Ако останеш в същата среда, не израстваш. Това ли имаш предвид? Нуждаеш се от
предизвикателството на нещо ново - ново място, ново обкръжение.
Ф: Новото обкръжение е много важно за прогреса. Спомените от миналото пречат на погледа
към бъдещото.
Д: Сега се връщаш към спомените си; това ще те смути ли?
Ф: Определено не. Тук не сме в нашето минало. Ние сме в бъдещето, но поглеждаме назад,
което е полезно. За да си спомниш миналото обаче, не е нужно да го изживяваш наново или да го
обитаваш.
Д: Опитваш се да научиш нещо от него и да продължиш напред.
Ф: За мен това е житейски опит, доколкото миналото ми е интегрирано в моето бъдеше. Това е
интеграцията ми на планетата Земя.
Д: Значи другата планета, която разгледахме преди, въпреки че ми изглеждаше високо
развита, дори не се доближава до тази, за която говориш сега.
Ф: Онази планета беше абстракция от свързани идеи. Това не беше време, към което да се
завърна в пълния смисъл на думата. То се основаваше на фактите, но не беше... цялата истина. Това
бяха ръбовете на тортата, а не цялата торта. Беше само кората и към онзи момент тя обслужваше
своята цел.
Д: (Това ме обърка и изненада.) Това всъщност не е било невярно, просто е било...
Ф. Истината в премерени дози. Парчета от цялата картина. Важно беше Хариет да дойде тук,
преди да си спомня всичко. Тя осигури допълнителната енергия, която ми беше необходима. Досега
нещата не бяха завършени, не бе дошло времето да станат завършени. Да, информацията се отнасяше
до действително съществуващи места. Преживяванията са истински. Представата, че са произтекли
на друго място, произтича от твоите усилия да сведеш всичко до черно и бяло. Моля те, разглеждай
го като сиво или като различни нюанси. Ти поиска информация. Не може да има тотално или пълно
разкриване, затова беше освободена толкова информация, колкото беше допустимо към онзи момент.

Тя беше отчасти точна, но не изцяло. Ако се нуждаеш от сертификат за истинност, това е истина.
Може би не е цялата истина, но само по себе си това е истина. Разбираш ли това?
Наистина не разбирах. Свикнала съм нещата да в черно и бяло, без сиви петна.
Ф: Ако някой иска да опише действително което му се е случило, но да разкаже само
определени детайли от това събитие, само онези, за които е удобно да говори, ще бъдат ли тези части
сами по себе си истина? Разказаните късчета от историята всъщност бяха само части от нея, не съм в
състояние да предвидя възприятието, начинът, по който я е приел всеки един от вас, защото само вие
можете да определите това. Мога да кажа единствено, че това са само късове от цялата история. Как
я възприемате, зависи единствено от вас и от вашия опит или знания към определен момент.
Така се оказа, че историята, която Фил ми бе разказал за живота си в странния град, беше
истина до известна степен. Но под повърхността трябва да е имало много повече и по някаква
причина му беше неудобно да ми разкаже за това. Това е имало особено голямо значение в началото
на нашата работа, когато подсъзнанието му тъкмо започваше да допуска освобождаването на
информация. То е позволявало на бял свят да излизат само онези неща, с които Фил спокойно е
можел да се справи. Никога не се завърнахме към онзи живот, за да открием какво е останало скрито.
Имахме да изследваме още много пътища. Отново се опитах да разбера енергийната цивилизация на
триизмерната планета.
Д: Тогава с право мога да приема, че при еволюцията, достигната в момента от
цивилизацията (Три кули), те не се нуждаят нито от храна, нито от облекло, нито от подслон.
Преминали са този етап па развитие.
Ф: Не съвсем. Както вече споменахме, дори в самата цивилизация има нива на развитие и някои
са по-високо развити от другите. Цивилизацията като цяло може да бъде приета за по-напреднала от
човешката цивилизация в този момент. Във всяка цивилизация има напредничави индивиди, които се
развиват по-бързо от останалите. Така че има вероятност по-бавните или по-малко напредничавите
да се нуждаят от неща кат храна, подслон, облекло и да ги създават. Затова не е съвсем точно да се
каже чете не се хранят, или не дишат, защото преживяванията им са много реални, те не са
триизмерни, но са не по-малко реални.
Д: Съществата, които се нуждаят неща, осъзнават ли, че има и други?
Ф: Разбира се. Професорите съзнават, че има неграмотни и неграмотните определено съзнават,
че има професори.
Д: Разбирам. Помислих, че те може би са различни по някакъв начин и не осъзнават взаимно
присъствието си.
Ф: Расата съзнава своето съществуване. Има нива над тази раса. за които те може би знаят, но
без да ги усещат. Могат да знаят, че те съществуват, но не ги възприемат и това важи за всяко по-
горно ниво.
Д: Нещата взеха да се усложняват. Но ако се нуждаят от храна или нещо подобно. Те могат
да го създадат със съзнанието си. По-високо развитите нямат ли потребност да създават такива
неща?
Ф: Може и така да се каже. Необходимостта от храна обаче не е непременно индикация за
еволюция. Това може да е удоволствие, а в удоволствието няма нито лошо. Освен това забавленията
са здравословни. Не може да се мисли, че те вредят на еволюцията. Ако храната е забавление, а не
потребност или копнеж, така да бъде, всекиму своето.
Д: Значи съществата там не се раждат така, както го разбираме ние.
Ф: Точно така. Няма физическо раждане или смърт, просто израстване на съзнателността.
Д: Това ли имаше предвид преди това, когато каза,. че телата само се формулират и
преформулират, когато искат да продължат напред?
Ф: В четвъртото измерение това е точно така.
Д: Някои хора искат да живеят вечно. Затова не разбирах защо някой би пожелал да се
преформулира, ако има възможността да продължи съществуването си в тази форма Защо биха
искали да се променят, да умрат, така да се каже, и да преминат към нещо друго.
Ф: А сега разбираш ли?
Д: Мисля, че да. Както ти каза, доскучава, вече няма предизвикателство.
Ф: Да, ако уроците, които учиш, свършат, ще има отпадане на преживяванията, чрез които се
учат тези уроци. Ще има и преминаване към нови преживявания за изучаване на нови и по-
напреднали уроци Ако щеш, това е като изкачване на стълби, при което съзнанието на всяко ниво на

битието се покачва. Така заобикалящата среда, която е катализатор на тези преживявания, отпада при
нуждата от нови преживявания.
Започнах да чувствам, че не съм в състояние да измисля други въпроси, не бях привикнала да
говоря на тези теми. Чувствам се по-комфортно, когато изследвам историята и търся нещо, което
може да бъде проверено и проследено. Така усещам, че мога да контролирам и планирам насоката на
бъдещите сеанси. Това метафизично измерение с неговите странни и непознати концепции беше
извън моя обсег. Нямах представа каква посока ще вземе следващият сеанс. Това беше причината за
моята несигурност и така зададох следващия си въпрос: "Каква е целта на следнането на тази линия
на анкетиране?
Ф: Сега по наясно ли си с онова, което протича в невидимите светове?
Д: Мисля, че да. Ще ми е нужно време, за да го възприема и да се опитам да го разбера.
Ф: Значи целта е постигната.
Д:Има ли смисъл да продължаваме?
Ф: Разбира се, ако пожелаеш - Ако не искаш, така да бъде. Няма диктат, правило или закон,
според който трябва да се постъпва по един или друг начин. Правим онова, което желаем, и което ни
кара да се чувстваме добре. Можеш да научиш много и да ти предоставим голямо количество
информация. Има още много въпроси, на които можеш да получиш отговор, но те трябва да идват от
теб, а не отвън. Надяваме се това да продължи.
Изглежда неизвестно как Хариет бе позволила на Фил да освободи нейната енергия като по
този начин бе изиграла ролята на отлична батерия. Може би без нейната подкрепа този пробив
нямаше да е възможен. Хариет понякога присъстваше и на други сеанси, но вече никога
присъствието й не беше абсолютно необходимо.
Когато Фил се събуди, той започна да размишлява за странната си емоционална реакция при
вида на Трите кули. Сега, когато беше вече в съзнание, тази сцена не го терзаеше, но изпитваше
неясно чувство на меланхолия. Опита се да обясни онова, което чувстваше: "Беше много истинско.
Но донякъде съжалявам, че отидох там. Не знам точно как да го опиша. Това е сладко-горчиво
чувство. От една страна, почувствах какво е да съм там и съжалявам, че си спомних, защото го бях
забравил и болката бе спряла. Но от друга страна съм толкова щастлив, че си спомних...
Предполагам, че това може да се сравни със срещата с някой, когото сте обичали много силно и с
когото сте имали близки и изпълнени с любов взаимоотношения преди години. Като двама души,
които са били много, много дълбоко влюбени и после са се разделили при някакви обстоятелства или
е трябвало да поемат по различен път. Напълно са забравили един за друг, всеки си е отишъл от
живота на другия и е изживял много нови неща. Оставил е другия в миналото и не се е сещал за него
от години. И тогава изневиделица се срещат отново и всички тези чувства се връщат. Въпреки това
по някакъв начин те съжаляват, че са се срещнали. И същевременно са много щастливи да се видят
отново. Разбира се, никога не съм изживявал нещо подобно, но чувството беше такова. Чувствам се
тъжен, но вече знам, че мога да се върна. Искам да кажа, че всъщност никога не съм си отивал. В
известен смисъл сякаш съм напуснал това място само в нагласите си. И съм щастлив, че го Открих
отново."
Това беше странен сеанс. Реакцията му беше напълно неочаквана. Обикновено видът на пейзаж
с три кули не въздейства емоционално на някой освен, разбира се, ако той няма силни лични връзки с
това място. Това потвърждава достоверността на регресията, дори обяснението на чувствата му е
сложно и не прилича на обикновена фантазия. Вярвам, че Фил действително откри реално място,
където беше изживял много "животи". За него това беше дом в много по-голяма степен, отколкото
Земята щеше някога да бъде. Може би това беше мястото, където несъзнателно се е опитвал да се
завърне през онзи ден на плажа, когато е бил на път да сложи край на живота си. В такъв случай сега
той разбираше, че не е загубил истински връзка с него. Можеше да се завърне там винаги, когато
пожелаеше чрез съзнанието си. Въпреки че първоначалното му чувство беше горчиво-сладко, той
най-сетне бе започнал да намира покой. Започваше да разбира себе си.
Бяхме отворили вратата и щяхме да се връщаме към планетата на Трите кули многократно, за
да получаваме изключително важна информация. Беше открит пътя за свободния обмен на знания.
Глава 11
НА ПОМОЩ НА ЗЕМЯТА
Способността на Фил да изпада в дълбок транс, да отговаря на различни въпроси ставаше все
по-видна. Присъствието на други хора като Хариет осигуряваше необходимия тласък за истинското
отриване на неговите възможности. Колкото по-експериментирахме, толкова по-спокоен и ясен
ставаше той. Но ме водеше към територии, които бяха чужди и объркващи за мен, и моите въпроси
се изчерпваха. Бях свикнала да изследвам историята чрез миналите животи вместо да се занимавам с
абстрактни философски идеи и непознати концепции.
Междувременно всички ние участвахме на среща с група хора, които се интересуваха от
психични метафизични въпроси. Тези срещи се провеждаха неформално в един частен дом. Често
нямаше дневен ред и присъстващите обсъждаха всеки повдигнат въпрос. Тъй като Фил познаваше
хората, реших, че ще се чувства спокоен, ако проведем сеанс по време на една от редовните срещи.
Той не търсеше слава; за него това беше нещо много лично. Затова много малко хора извън тази
група узнаха за нашите разкрития. Предложението ми да го приведа в транс пред хората не целеше
провеждането на шоу. Стремях се главно да разгледам това ново явление от различна гледна точка.
Смятах, че ще е интересно да видя дали той може да отговори на въпросите на групата. Това ще да
ми даде възможността да седна отстрани, да оценя нашата работа и да реша каква посока да поеме тя
оттук нататък. Този сеанс беше експеримент и ние не знаехме какъв тип въпроси да задаваме, нито
какво би могло да се получи като отговори.
Както можеше да се очаква, голяма част от въпросите, зададени от групата, бяха от личен
характер. Хората се възползваха от ситуацията, за да видят дали ще могат да намерят отговор на
проблемите в своя живот. А Фил беше като бебе, което прави първите си стъпки и се стреми да
открие какво може да направи и колко далеч може да стигне, докато свиква с новооткритите си
способности.
На първия сеанс присъстваха около десет човека, но по-късно групата се разрасна почти до 30,
когато новината за експеримента стигна до ушите на любопитните. По онова време не подозирах, че
Фил щеше да стане така популярен на тези срещи, че щяха да изминат много месеци, преди отново да
можем да проведем сеанс насаме. Когато най-сетне успяхме да се срещнем насаме, аз вече го очаквах
с нетърпение, защото бях открила, че груповите сеанси не създаваха благоприятна атмосфера за
нашата работа. Нямах възможността да се задълбоча в изследването на интересна идея или въпрос,
които някой беше повдигнал. Можех само да си записвам нещата, които исках да науча при по-
късните срещи. Но поне се чувствах no-спокойна при този тип връзка.
Следва значима за тази книга информация, получена по пътя на груповите сеанси.
Когато вратите на асансьора се отвориха и Фил видя странната планета, той отново възкликна:
„Това е моят дом! Това е моят дом!" Този път не беше така емоционален. Това беше само един приет
и желан факт. Помолихме го да опише и обясни значението на трите кули.
Ф: Кулите олицетворяват трите отделни равнища на постиженията на хората на тази планета.
Протекъл е преход от физичното към духовното. Цялото население вече не е имало нужда да се
ражда и се е преселило вкупом в други измерения. Преселението е било от физичното към
безплътното, или духовното. Населението е останало на физическа планета, но те вече не се
нуждаели от физически форми. Това е значението на първата кула. Втората кула отразява равнището
на постижения на духовното ниво - израстването от по-ниските към по-високите енергийни нива.
Това е нещо, неосезаемо за физическите единици. Третата кула отразява развитието, постигнато на
този етап, и е просто ново израстване.
Д: Случило ли се е нещо, което да го стимулира? Нещо, което ги е подтикнало да решат да
"израснат"?
Ф: Това е не толкова стимулирано или подтикнато, колкото постигнато. Еволюцията беше
вторичен продукт или резултат от израстването.
Д: Те вече не са чувствали нуждата от бремето на физическото тяло ли, така да се каже?
Затова ли са разградили своята физика и са се превърнали в чиста енергия?
Д: Можеш ли да ми кажеш какъв тип енергия сте вие?
Ф: Съществуват много различни типове енергия. Безсмислено е да се впускаме в подробности
за спецификите или различията.
Д: Чувала съм много хора да говорят за светлинни същества, енергийни същества от
светлина. Питам се дали те имат нещо общо?
Ф: Светлинният индивид е енергийно същество, което трябва да се представи в такъв вид, че да
е видимо за смъртните. С други думи трябва да се представи по такъв начин, че да бъде осезаемо за
техните сетива. Това е проявление на външния им вид. Енергията е вселенска. Типовете енергия са
така разнообразни както човешките раси или зърната пясък. Едно енергийно същество може да
представлява много различни енергии. Това е само един от аспектите на възприятието на смъртния
от физическа гледна точка, така енергията може да се прояви като светлина. Това може да е и
същество на докосване или звук. Срещат се и същества от сняг. Светлината е само едно от петте
сетива, които позволяват на човека да разбере, че се намира в присъствието на енергийно същество.
Д: Възможно ли е те да бъдат усетени и от така нареченото шесто чувство?
Ф: Разбира се. Има много нива,които човек притежава, без да го осъзнава. Светлинните
същества просто използват едно от проявленията, което е често срещано, удобно и познато на хората.
Човекът в крайна сметка ще достигне този етап на развитие, но това няма да стане незабавно.
Съществува изкачване или аклиматизация, която е необходима, за да се отърсите от обичаите и
навиците на смъртния и да привикнете към определен начин на съществуване.
Д: Ако си бил толкова щастлив там, защо си почувствал необходимост да напуснеш тази
планета?
Ф: Това не беше необходимост. Нямаше потребност, а по-скоро желание да помогна. Това беше
просто избор, свободен и доброволен избор. Много са избрали тази мисия на взаимопомощ. Целта ми
е същата както и на всички други, дошли тук: да издигам, да просветлявам, да помагам по всяко
време и по всякакъв начин. Отново бихме могли да използваме притчи. Тъжно е, когато синът или
дъщерята напускат дома, за да отидат в колеж, защото връзката с родния дом е силно емоционална.
Но това е и полезно, въпреки силната привързаност. Затова можем да използваме аналогията за
напускането на дома, за да отидем на училище. Това е обучение.
Д: На духовете от твоята планета е било наредено да дойдат на Земята, да приемат земни
тела и да помогнат на планетата ли?
Ф: "Наредено" не е точната дума. Всички се преселиха напълно доброволно. На тази планета
няма и един звезден човек, който да не е пожелал да бъде тук. Беше съвсем доброволно. Беше ни
представена ситуацията. Може да се каже, че ни беше представена една възможност. Мнозина я
избраха, а много други биха искали да я изберат, но по някаква причина не можеха да го направят.
Някои от причините се дължаха на положението, в което се намираха в момента. По онова време те
не бяха привършили работата си или просто нямаше тела, готови да приемат такъв брой доброволци.
Д: Ако в момента звездните хора идват на Земята толкова много и се заселват в земни тела,
то къде отиват земните духове?
Ф: Съществува асимилиране на информацията от страна на духа, която по някакъв начин
съхранява характерните черти на единиците. Сега е време звездните хора да се вселят във
физическите. Така те могат да увеличат съзнателността на физическото ниво, докато онези на
духовното ниво оценяват и увеличават своята съзнателност в този аспект. Затова може да се каже, че
местните или "отбора домакин" по отношение на индивидуалните използвани тела са в пасивна, а
посетителите - в активна позиция.
Д: Значи те не си отиват, а просто преминават в изчаквателна позиция?
Ф: Точно така, те преминават в духовния резерв на Земята.
Д: Завръщането във физическо тяло не представлява ли в известен смисъл отстъпление?
Ф: Различно е. Това е ново и много стойностно преживяване. Тук няма малоценност. Това е
само ново приспособяване към нова среда.
Д: Смятах, че това може би е завръщане към много ограничено физическо съществуване.
Ф: Преживяването нямаше да бъде предприето, ако няма израстване. Така че в това отношение
всяка трудност или изпитание е част от опита или израстването. Нека ти дам един пример.
Разположил си се удобно в колата си през един горещ и задушен ден и си включил климатика или
може би вали. Изведнъж се натъкваш на непознат, който е спукал гума. Можеш да спреш, да излезеш
от удобната среда, да запретнеш ръкави и да смениш гумата на непознатия, който може би не е в
състояние да го направи сам. Така ти приемаш една по-примитивна среда от онази, която си напуснал
току-що. Важното обаче е целта. Помощта, която оказваш на непознатия, издига не само твоя
собствен статус, но и неговия. Така и двамата бихте могли да продължите своето пътуване. С други
думи Земята в момента е със спукана гума и галактиката полага усилия да я смени. Скоро Земята ще
поеме по собствения си път, подобно на онези, които са й помогнали. Тези концепции може би са
твърде напредничави. Аналогиите и иносказанията са полезни инструменти, които ще ви помогнат да
ги разберете. Затова ако искате да правя аналогии, просто кажете.
Д: Това ще ми е от голяма полза, защото главата ми не побира някои от тези неща. Спомена,
че в момента се полагат галактически усилия, за да се помогне на Земята. Означава ли това, че има
и други планети, и други хора, които също вземат участие в това?
Ф: Разбира се, не само нашата планета участва в това. Това е галактически стремеж. Съседите
на Земята идват на помощ. Приятелите на Земята са наистина много. Всички съседи на Земята знаят
какво става тук. Помощта е абсолютно доброволна. Между планетите съществува комуникация за
онова, което се случва в различните части на галактиката. В комуникацията се включват и тези
събития.
Д: Можеш ли да обясниш какво имаш предвид?
Ф: Ако желаеш можеш да използваш аналогията на късовълновото радио, което може да се
настройва на вълните на други държави, за да се получат новини за онова, което произтича там.
Д: Използва ли се при тази комуникация някакъв тип машина, като например радио?
Ф: Има машини, които могат да правят това. На духовно ниво обаче, индивидът трябва
единствено да се настрои.
Д: Земята не е включена в тази верига, нали?
Ф: Включена е. На това земно ниво обаче няма техника с такава настройка. Възможно е да се
създадат такива апарати. Мнозина тук ще получат тези знания, но все още не е настъпил
подходящият момент.
Д: Това същата техника ли е, която използва гама-лъчи вместо радиовълни.
Ф: Да, гама лъчите или космическите лъчи са средството за тези предавания. Може да се каже,
че това са "радиовълните".
Д: Да, ти вече ми каза, че нашите учени търсят в погрешна посока, когато се опитват да
създадат връзка.
Ф: Посоката е правилна, но те търсят на погрешно равнище, те търсят в много по-нисък край на
спектъра от истинския. Този обект (Фил) би искал да направи интересен коментар, докато наблюдава
Трите кули. На вашата планета има кула с идентичен дизайн и това е монументът на Джордж
Вашингтон. Подобно на кулите, той функционира като предавател. Именно затова сградите във
Вашингтон не са по-високи от тази кула. Така тя може да бъде видяна, а чрез визуалния контакт тя
осъществява комуникация с индивидите във Вашингтон. (Това определено ме изненада.) Методът на
комуникация е следният: Съзнателно или подсъзнателно, както при периферното зрение, кулата се
вижда и връзката се осъществява. Така енергията на личността се... с колебание използвам термините
"предава" или "приема" от монумента. За да си представиш по-реално нещата, ще кажа, че тази кула
общува с енергията на личността. Тя препраща енергиите от върха и така онези, които имат
настройката на кулата са наясно с настроението в страната. Като столица Вашингтон е наясно със
ситуацията в страната, точно както съзнанието или мозъка е наясно със състоянието на другите части
на тялото. Така столицата е мозъкът на страната и винаги има достъп до информация за нейното
състояние. Тази информация се разпраща и може да се получи и от разстояние.
Д: Кой поема тези вибрации или каквото представлява това?
Ф: Вашите братя във Вселената четат тези послания. Това е универсалният предавател на тази
планета или един от тях, за да бъда точен. Защото пирамидите имат различна природа, но също са
предаватели.
Д: От значение ли е фактът, че и двата предавателя, монументът и пирамидите, са
изградени от камък?
Ф: Да. Камъкът е... Трудно ми е да намеря правилната терминология, но той е подходящ за
канализиране на енергиите, присъщи на тази планета. Например той не би бил подходящ за енергии,
които не са присъщи на тази планета.
Интересно е да се отбележи, че върхът на монумента във Вашингтон всъщност е малка
пирамида.
Д: От значение ли е формата, върхът и четирите събиращи се страни?
Ф: Да. Има фокусиращ ефект, който се постига чрез вариране в пропорциите на страните една
спрямо друга. По този начин се реализира фокусът, точно както лещите или призмата насочват извън
едната си страна енергията, поета от другата.
Д: Съзнавали ли са строителите на монумента на Вашингтон този факт. когато са го
изграждали?
Ф: Не на съзнателно ниво, защото тази енергия е била канализирана в тях.
Д: Искаш да кажеш, че плановете за изграждане на монумента са били получени от
строителя подсъзнателно? Той не е имал представа какво всъщност изгражда?
Ф: Точно така, защото в неговите възприятия това е било произведение на изкуството. В
съзнанието си той е видял формата на онова, което е искал да построи, и после се е заел да го
конструира така, че да отразява представите му. А можеш да си представиш откъде е дошла тази
представа. (Аха!) Ето как действа контактът. Един образ може да бъде внесен в нечие съзнание и
тогава личността го вижда или възприема като своя собствена представа иди въображение. Често
наистина става дума единствено за въображение. В други случаи, като например този, когато изходът
вече е бил решен и подреден, личността се използва като канал за постигане на желания резултат.
Д: Значи построяването на монумента е било предопределено. Никое човешко същество не би
могло да го спре. Това ли имаш предвид7
Ф: Това не е вярно, защото както е видно от вашата история, случвали са се много неща, които
са спирали или забавяли прогреса. Винаги съществува свободна воля. В този случай обаче не е имало
опит за блокиране на това начинание и затова то е било завършено.
Тази идея беше интригуваща, но тя ми остави неприятното чувство, че ни шпионират или
наглеждат. Запитах дали и други кули като Айфеловата също са предаватели.
Ф: Тя до известна степен също е предавател. Природата й обаче е различна. Конструкцията й не
позволява предаванията на големи разстояния.
Д: Ами Русия и другите страни; имат ли те подобни предаватели?
Ф: Не и така ефикасни, те не действат по същия начин като монументът във Вашингтон. Той е
световен предавател, защото вашата страна е на ясно със ситуацията във всяка друга, нали?
Д: Да, така си мислим. Надяваме се, че е така.
Ф: Нямам предвид толкова разузнавателна дейност, колкото за условия като времето или
общественото положение, като гладуване, терор, любов, съчувствие и добри чувства. Предава се една
цялостна картина на положението по света. Ако светът се превърне в универсална планета на любов
и съпричастие, ще бъде изпратен напълно различен сигнал. Така чрез предавателя вселенските ви
братя могат да наблюдават развоя на събитията на вашата планета. При покушението срещу вашия
президент Кенеди сигналът беше изпратен и приет на различни планети. Това е само пример. Това
беше важно за цялата ни Вселена не толкова по лични причини, а по-скоро защото говореше зле за
състоянието на вашата планета. Затова ние ви наблюдавахме със съчувствие и натежали сърца.
Д: Значи това е система за наблюдение, чрез която регистрират какво се случва на Земята7
По онова време извършвах проучвания върху ядрената експлозия в Хирошима за книгата, която
пишех - "Една душа си спомня Хирошима". Питах се дали е било изпратено съобщение за това
ужасяващо събитие и как е било погледнато то.
Ф: То не само беше погледнато, беше почувствано. Атомните експлозии нарушават
енергийните канали. Ако искаш си представи внезапното хвърляне на скала в течащ поток, което
спира потока и променя пътя му. Това е една груба аналогия. Обектът (Фил) иска да каже, че скалата
просто прекъсва потока и в този смисъл той временно е отклонен и блокиран. Тази аналогия
демонстрира ефекта на атомния взрив и неговото действие на нива, които излизат извън физичното.
Цялата Вселена усеща тези събития. Енергийните потоци на слънцето са в баланс и съществува
хармония. Ядрените взривове са точки на дисхармония, които отекват и изпращат вибрации през
вселенската енергия като далечен звън. Те се усещат из цялата локална вселена и в по-малка степен в
по-далечните вселени, защото с разстоянието ефектът намалява. Тези неща се знаят от всички по
комуникационните вериги във вселените. Действието им не е ограничено от планета до планета,
планети и галактики и вселени, но и от вселена до вселена. Има няколко равнища на комуникации и
те действат на всички тях.
Д: Каза "комуникация между вселените"? За мен тази идея е нова. Винаги съм мислила за една
вселена. Би ли ми обяснил, ако обичаш?
Ф: Има много вселени. Много, много вселени. Ние се намираме в една конкретна вселена и тя е
просто една от многото. Има много, много различни вселени. Те са във физическото пространство.
Изисква се много обширно въображение, за да възприемеш разстоянията, за които става дума. Те са
политически... Политически не е точният термин, но тук той може да бъде разбран. Във всяка
вселена има правителствени равнища, които управляват индивидуалните и колективните вселени.
Д: Еквивалента на онова, което хората наричат Бог ли имаш предвид?
Ф: Бог, концепцията за Бога обединява всички, всичко. Ние сме Бог. Колективно ние
представляваме Бог. Ние сме индивидуални късчета от Бог. Бог не е един. Бог е всички.
Д: Щом има много вселени, има ли всяка свой собствен Бог?
Ф: Всички вселени взети заедно изграждат Бог. Всяка вселена притежава съзнанието на Бог,
въпреки че тази съзнателност е различна в различните вселени, както и в различните части на една и
съща вселена. Концепцията за Бог е различна. Неговата същност остава непроменена във всички
вселени, във всички сътворения. Бог е, а индивидуално всеки от нас е част от Бог. Но всички ние
заедно, взети в своята цялост, сме Бог.
Д: Това ли е силата, която е сътворила всичко?
Ф: Точно така. Това е просто проявление на Бог.
Д: Знаеш ли нещо за сътворението на района, в който живеем ние?
Ф: Вселената, в която живеем сега, е все още млада. На създаването й се приписва
стремителност, по-голяма от обикновената. Говоря за стремителност в чисто физичния смисъл на
думата, засягаща еволюцията на природно равнище. Вселените се формират по много различни
начини. Тази е създадена по един от тях. За да разберем различните начини е необходимо проучване
в много различни области, включващи астрономия, астрология, геология и много други науки.
Д: Съществува теорията за "големия взрив" Според нея нашата вселена се е образувала за
един-единствен миг при експлозия. Съответства ли това на действителността?
Ф: Грубо казано, да. Това не включва просто големия взрив, защото нещо е съществувало и
преди него. Взривът е бил само част от големия процес на сътворението. Той е бил само един от
аспектите на непрекъснатата еволюция на вселените. Теорията за осцилиращата вселена е най-точна
от теориите, предложени на тази планета.
Д; Как се избира методът, по който да бъде създадена вселената?
Ф: Понякога той се предопределя от специфичната цел. Знанията за това как, защо и кога са
далеч от всяка концепция, която бихме могли да обсъждаме на това ниво. Но има нива на съзнание,
които боравят с тези реалности доста лесно.
Д: Какво.ще кажеш за нас като индивидуални души? Имаш ли някаква информация за нашето
сътворение?
Ф: Можеш ли да изясниш какъв е аспектът на въпрос? За кои аспекти на сътворението ме
питаш?
Д: Ами, ние като индивиди. Мисля, че ние сме индивидуални души. Ти каза, че всички сме част
от Бог, но имаш ли информация за това как сме започнали да съществуваме като индивидуални
души?
Ф: Просто ни е била дадена персонализация. Ние сме само частици от Бог, на които той е дал
персонализация.
Д: Защо сме се отделили от Бог, ако терминът е точен?
Ф: Това е било част от цялостния план. Великият, божествен план, който единствено Самият
Бог познава в пълнота. Много знаят малки детайли, но никой освен Самият Той не го познава в
неговата завършеност. Обединението на всяко познание е Бог или концепцията за Бог - Когато
личността съзнава това и се открива за него, тя има достъп до неограничено познание. Това познание
просто съществува. Онези от вас в тази стая, които биха искали да се открият за него, биха могли да
приемат същото това познание по всяко време.
Д: Наподобява ли това връзката, осъществявана чрез подсъзнанието?
Ф: Да, чрез човешкия разум. Познанието просто съществува навсякъде и по всяко време, не е
точно да се каже, че информацията се съхранява тук на планетата на Трите кули. Аз просто приемам
информацията от тази точка. Това е моята родна планета, където се изявява моята енергия. Енергията
на информацията е вселенска и може да бъде приета също толкова лесно тук, на тази планета, от
онези, които са готови и открити по всяко време и на всяко място. Тя с предоставена на всичко
сътворено.
Д: Преминали ли са твоята планета и другите планети през серия от еволюционни стъпала,
подобно на нашата?
Ф: Не, не по същия начин. Не с толкова много... сътресения, така да се каже. Еволюцията беше
по-лесна. Не лесна, но по-лесна.
Д: Изглежда на вашата планета не е имало толкова много предизвикателства. Сякаш това е
било съвършеният свят.
Ф: Съвсем не. Предизвикателствата може би не са били същите, но те все пак са били
предизвикателства. Просто не са били същите като тук. Съвършени светове на практика не
съществуват. На развиващите се нива има съвършени светове, но те не са еволюционни. Идеята, на
която са изградени еволюционните светове, е постигането на съвършенството. Щом веднъж то бъде
достигнато, вече няма нужда от еволюция.

Д: Това ли е една от причините, поради които си решил да дойдеш тук? Защото при
собствената ти еволюция не са били налице същите обстоятелства ?
Ф: Това е нещо, което не исках да изживея, но то ми беше от полза,
Д: При пребиваването си на онази планета ти си бил чиста енергия. Това може би обяснява
защо си no-открит към тази информация от онези, които са обременени с тела.
Ф: Точно така. Раждането притъпява сетивата. Това обаче може да бъде преодоляно с практика,
упражнения и вяра. Има съвети, например, вселенският съвет, които са на разположение за справки и
въпроси. Съществуват мнозина на другите планети, които биха искали да изживеят прераждане на
Земята, но не могат поради други ангажименти. Затова мнозина на другите планети косвено
изживяват нашите земни преживявания от разстояние. Тези връзки се събират и разпределят, за да
могат и други да имат полза от тях. Може да се каже, че ние сме актьори във филм.
Д: Искаш да кажеш, че ни наблюдават?
Ф: Нешо повече, те съпреживяват. Така ние изживяваме нещата не единствено заради самите
нас, но и заради доброто на Вселената.
Д: Защо са толкова загрижени за нас?
Ф: Загрижени не е толкова точно, колкото заинтересовани. Много от онези, които биха искали
да са тук, не са в състояние да го направят и затова възможността за наблюдаване и съпреживяване се
популяризира. Това е голямо начинание за Земята и за тази вселена, велика схема в плана на Бог.
Това е само един от аспектите на цялата схема, но въпреки това той не трябва да бъде подценяван.
Много други планети наблюдават с голям интерес онова, кое го се случва тук.
Д: И затова изпращат тук тези други енергии, единици, за да помагат?
Ф: Да, това е напълно доброволно усилие и помощ на ближен, който се препъва.
Д: Как биха могли да ни помогнат съществата, които идват тук? Можеш ли да бъдеш по
конкретен?
Ф: Усилията са едва доловими. Ние не идваме тук, за да почукаме по главите на хората и да
кажем „Така трябва да постъпите!", защото това не би било от полза за никого. То би ви изплашило и
не би постигнало целта си. Причината за раждането е да съществува пример за подражание сред
самото население и да се работи сред самото население, за да бъде ефектът едва доловим, но съвсем
Завършен. Има такива, които не искат да помогнат и се придържат към старите порядки. Но изборът
с изцяло техен.
Д: Спомена, че те знаят какво става па Земята. Какво става на Земята? Защо са толкова
загрижени? Можеш ли да ми обясниш?
Ф: Расата се намира на кръстопътя или вододела между унищожението и еволюцията. В този
момент човешката раса лесно би могла да се самоунищожи, ако не й се помогне. Това е и причината,
за да се втурнем на помощ за спасяването на една цивилизация. Ако вашият съсед се кани да
извърши самоубийство, няма ли да се втурнете да му помогнете? Ако въобще сте в състояние да го
направите, ще опитате всичко възможно, защото знаете, че това не трябва да се случва. Земята е на
ръба на самоубийството или поне се бе запътила натам преди изпращането на помощта. Така че в
момента се наблюдава стабилизация на състоянието й.
Д: Мислиш ли, че са в състояние да помогнат на Земята? Човешките същества са толкова
твърдоглави,
Ф: Ние също! (Смях сред групата,)
Д: Но ако Земята е толкова глупава, че да се самоунищожи, това ще засегне ли останалите?
Ф: Другите еволюции ще продължат. Така че в това отношение ефект няма да има. Невъзможно
е обаче да стоим отстрани и да гледаме, когато знаем, че можем да направим нещо. Собственото ни
морално чувство повелява поне да се опитаме да помогнем, независимо дали ще постигнем успех,
или не.
Д: Случвало ли се е нещо подобно и преди? Имам предвид изчезването на Атлантида в
древността.
Ф: Това беше различно. По времето на Атлантида не съществуваше опасност от унищожение.
Имаше... да речем "дискомфорт" тук, на Земята, но положението не беше така критично, както е в
момента. В момента сме на ръба на унищожението, пълното унищожение на човешката раса, на
разрушаването на тази планета, на буквалното убийство на планетата и живота на нея. Случаят с
Атлантида не беше такъв и затова по онова време нямаше нужда от вмешателство. Можеш ли да
предположиш каква щеше да бъде съдбата ви, ако не беше изпратена помощ? С други думи, имаш ли
представа какво щеше да се случи, ако не ви бяхме помогнали?
Д: Всъщност не. (Групата също се съгласи с мен.) Ще ни кажеш ли?
Ф: Тази цивилизация беше поела по пътя на пълното унищожение чрез ядрена война.
Всеобхватна, тотална ядрена война. Технологията се разпространяваше и все още се разпространява
дори до малките, развиващи се страни. Не е нужно особено голямо въображение, за да си представим
какво би се случило, ако една страна или дори един човек в една страна започне войната.
Въпреки че цялата тази перспектива беше ужасяваща, реших да теоретизирам. "Добре, но каква
ще е всъщност разликата, ако светът бъде унищожен? Няма ли просто отново да се превърнем в
духове?"
Ф: Не е дошло времето този свят да бъде унищожен. То ще настъпи, но не сега. Много знания,
много добро, много помощ могат да дойдат на тази планета преди това.
Д: Значи в определен момент тя ще бъде унищожена?
Ф: Разбира се. Но това ще бъде естествено ние, не е било предопределено планетата да бъде
унищожена от своите жители.
Д: Нима искаш да кажеш, че когато дойде краят, това ще бъде по-скоро ново еволюционно
стъпало, отколкото масово унищожение?
Ф: Точно така. Когато моментът настъпи, всички ще бъдат подготвени. Няма смисъл да се
тревожите, защото този момент е далеч. Ще изминат хиляди и хиляди години напред в бъдещето.
Тази планета ще бъде трамплин, от който всички които сме тук, ще се пренесем на други територии.
Когато полезното действие на планетата изтече, тя ще бъде унищожена в естествен експлозивен
катаклизъм.
Д: Но съществува опасността хората да преварят естественото развитие на нещата?
Д: Каква е разликата? И в двата случая ще е експлозия, нали?
Ф: Всички умираме във физическите си тела. Когато сме в напреднала възраст, значи ни е
дошло времето. Едно дванадесетгодишно дете очевидно не е готово. Понякога и това се случва
вследствие на предварителни съглашения преди раждането. Но по правило дванадесетгодишната
възраст не е време за умиране. В момента Земята е все едно на дванадесет години, не й е дошло
времето, не е това начинът, не е това времето. Земята не е съзряла. От гледна точка на цивилизацията
Земята е в своята юношеска възраст. Тя дори не е достигнала зрелостта. Толкова много може да се
очаква от бъдещите поколения. Когато дойде времето, тя ще е подготвена.
Д: Ако Земята има ранна гибел, това ще засегне ли другите галактики и планетарии системи?
Ф: Ядрената война причинява смущения в реда и космическата схема. Това би довело до
смущения в системите по цялата Вселена, ще трябва да се променят плановете. На вселенско ниво
крайната цел ще бъде постигната, но индивидуалните цели ще трябва да бъдат променени.
Д: Има ли много планети, които изпращат индивиди на Земята по този начин и по тези
причини?
Ф: Да, много са.
Д: Идват ли от тези източници някакви вредни влияния?
Ф: Не бих казал вредни влияния. Има влияния, които са по-добри. Няма такива, които идват, за
да попречат на постигането на целта. Сред тези, които идват, има такива, които допринасят в по-
голяма степен за постигането на целта.
Д: Откъде тогава получаваме влиянието, което ни кара да ускоряваме унищожаването на
планетата? Откъде идва то?
Ф: Идва от енергията, мисловните енергии на тази планета. Те са свързани с тази планета.
Д: Значи злото произлиза от нас самите?
Ф: Злото не е точен термин. По-подходящо е да се използва терминът... подвеждане. Тези
енергии просто не са еволюирали, те живеят на тази планета. Всички сме енергии. Ти си енергия,
душата ти е енергия. Това са енергиите, за които говоря. Могат да се нарекат "души".
Д: Тогава откъде произлизат тези негативни мисли?
Ф: Мисълта е енергия. Душата ти борави с нея. Мисленето е боравене с енергия. Мислите са
резултат от минали преживявания, средата и волята. Мислите не са обусловени, те са втори продукт
или продукт от волеви акт. Мисълта е волеви акт.
Д: Съответства ли това на идеята, че мислите са материални?
Ф: Да. Мислите са енергия. Мислите са реални проявления.
Д: Искаш да кажеш, че когато хората мислят за лошите неща, които се случват на света, те
всъщност ги създават?
Ф: Точно така. Мисълта за ад на Земята ще доведе до него също толкова сигурно, както ако
излезеш и го изградиш с пот на чело. Може би няма да изглежда по същия начин, но със сигурност
ще появи.
Д: Значи като мислят за тези неща (ядрената война и т.н.) и се страхуват от тях, хората
създават мисловна енергия, която е достатъчно силна, за да ги причини.
Ф: Може да се каже, че приемането на възможността създава отворената врата, през която тази
възможност може да премине. Ако психичните енергии се насочат към мисълта, че това е
невъзможно, така и ще бъде. Затова е толкова важно да прочистим енергиите от допускането или
приемането на ядрената война, защото те на свой ред създават същия този сценарий. Затова целим да
внесем свежа енергия, която не е била заразена от тези мисловни характеристики. Енергия с нови
идеи, нова надежда и нова насока - звездните хора.
Д: Да. Тези нови енергии, които идват от други светове, няма да носят в себе си насаждания в
продължение на много, много животи деструктивен начин на мислене.
Ф: Точно така. Това е преливане на нова кръв, добра кръв. Тя ще пречисти енергиите, ще даде
нова енергия, нов поглед върху нещата. Тя ще покаже как да се прочисти енергията на онези земни
души, на които това не е било показвано никога. Защото ако оставим нещата на собственото им
развитие, накрая всички ще започнат да излъчват отрицателна енергия и резултатът ще е крайното
унищожение.
Д: (Зазорява се.) О, значи това е причината. Има смисъл.
Ф: Научете своите уроци и ги прилагайте във всекидневието си. Бъдете пример за подражание и
така ще се превърнете в посланици, точно както съществата от другите планети.
Д: Мисля, че един от проблемите е, че земните хора са били научени да се страхуват от
извънземните. Те хранят представата, че всичко извънземно или чуждо трябва да е лошо.
Ф: Това се дължи на въображение, несигурност и незнание. Хората винаги се страхуват от
онова, което не разбират.
Хрумна ми, че в никой от миналите си животи (или отпечатъци), разказани от Фил, той не бе
проявил жестокост или наранил околните. Той винаги беше потърпевш от жестокост или жертва на
негативизъм. Може би това беше причината. Той не беше програмиран да разбира този тип мислене.
Това очевидно важеше и за останалите енергии на звездните хора, изпратени като приток на свежа
кръв. Това би могло да обясни много неща - антивоенните протести, антиядрените движения,
обявяването против жестокостта. Миролюбивата природа е била програмирана в тях още преди да
навлязат в света.
Глава 12
ЗВЕЗДНИТЕ СЕМЕНА
Удивителен е начинът, по който стигам до тези разкази, често пъти благодарение единствено на
случайни забележки. Не е трудно да се разпали любопитството ми и когато се захвана за нещо казано
и се задълбоча в него, често отварям вратата към ново приключение в неизвестното. Щом вратата се
отвори, пътят често може да ни отведе по странни и чудни улички. Такава беше случайността, която
доведе до откриването на засяването на нашата планета Земя от хора от други светове, ще оставя
читателя да изживее приключението като мен, да премине от напълно чуждата идея към завладяващи
територии. Въпреки че концепцията е странна, под нея ромоли тихият поток на истината. Това
вероятно, навярно, може би е истинската история за нашето начало, не твърдя това със сигурност, но
поне го прочетете с открити умове и допуснете слабата възможност в тази версия да има повече
истина, отколкото сме могли да си представим и в най-бурните си мечти и фантазии.
Това се случи по време на сеанс, в който Фил говореше от нивото на Трите кули, откъдето се
предполагаше, че има достъп до всички знания за историята на Земята. Този достъп се
осъществяваше от тази точка чрез комуникационната система, за която той вече бе споменал. Тъй
като това беше родното му място, той беше в хармония с неговата енергия и това му даваше
възможност да открие архивите. Изследвахме и се опитвахме да открием отговорите на големите
загадки на Земята и той спомена расите от Атлантида. Внезапно се сетих за един въпрос, който често
си бях задавала. Често съм се питала откъде произхождат различните раси, тези, които наричаме
черни, жълти, червени и бели. Всички те са толкова различни. Какъв е техният произход?
Ф: Кожната пигментация и физическите характеристики, които описваш като раси, са резултат
на еволюционен процес. В онези ранни години, когато пътуванията не били така лесно постижими,
един човешки род населявал една територия oт поколение на поколение. Така външният им вид
отразявал средата, в която живеели. Така се появили расите. На Земята били познати няколко раси.
Онези, които имали зелена и синя кожа, изчезнали, както бихте се изразили на Земята. Зеленокожите
били обитатели на джунглата, населявали горите и зелените площи и така придобили зелена кожа.
Определено не бях очаквала такъв отговор.
Д: Искаш да кажеш, че те подобно на хамелиони са се приспособявали към заобикалящата ги
среда?
Ф: Не, те били зелени по рождение и оставали такива. Същото важало и за синята кожа - тя
била синя по рождение. Това се дължало на генетична мутация. Съществували и виолетова и морава
раса хора. В определени моменти тези цветове могат да се наблюдават и у всеки един от нас днес.
Хората могат да станат "зелени от завист", "сини от студ" или "морави от гняв". Не случайно тези
цветове се свързват с тена на кожата.
Д: Искаш да кажеш, че всички те са възможни за физическото оцветяване на нашите тела?
Д: Тези раси имали ли са и различен цвят на косата?
Ф: Зеленокожите имали тъмнокафява и къдрава по своята структура коса. Тези със синя кожа
имали по-светла, почти руса права коса. Виолетовата раса имала червена, ситно накъдрена коса.
Струва си да се види.
Д: Да, днес виждаме наистина различни цветове. Има ли някаква възможност тези раси да се
проявят в наши дни при така наречения "атавизъм“1 в генетиката?
Ф: От време на време може да се види вроден недъг под формата на мораво или виолетово
петно. Това е спомен от онези времена. Ако искаш си представи човек, на който цялото тяло е
покрито с такъв пигмент и ще добиеш представа за виолетовата раса.
Д: Така ми е много по-лесно да си представя нещата. Виждала съм тези така наречени
„белези по рождение“.
Ф: Да, те са малък спомен за отминали времена в човешката история.
Д: В процеса на кръстосване ли са изчезнали тези цветове7
Ф: В историята на планетата те не са оцелели... Това е всичко, не са били така агресивни, както
останалите. Имали са по-нежна и по-духовна природа, а не агресивна и физическа.
Д: Това е била причината за тяхното... унищожение, така да се каже?
Ф: За тяхното... не толкова унищожение, колкото изчезване. He е точно да се каже унищожение.
Думата не внушава правилния смисъл.
Д: Значи останалите раси, които съществуват днес, са тези. които са оцелели? Жълтата и
червената, черната и бялата, кавказката.
Ф: И кафявата.
Д: Знаеш ли на кой континент са се развили първоначално расите?
Ф: Били са засети в района на река Нил. Условията там били подходящи. Тогава животът бил
засят и подтикнат да се развива. Това били първоначалните форми на живот - клетките, клетъчните
форми на живот, които се развили и израснали до по-сложни форми.
Д: Еволюирали са до всички животински и човешки форми?
Д: Можем ли тогава да считаме, че родното място на живота на Земята е и родно място на
човешката раса?
Ф: Описаният район не е бил единствен, не може една конкретна територия да бъде определена
като първоначална. Има няколко места по планетата, които били засети едновременно.
Д: Можеш ли да обясниш това малко по-добре? Когато казваш „засети“, това напомня за
градинарство.
Ф: Съвсем точно си схванала идеята.
Д: Не разбирам. Семената трябва да идват отнякъде.
Ф: Точно така. Откъде би се родил животът, ако няма първоначален живот? Той би трябвало да
произлиза отнякъде.
Д: Ами, учените и теолозите имат много теории за неговото начало. Нима искаш да кажеш,
че в началото не е имало клетки или нещо подобно? Не е имало трева, растения, нищо - всичко е
започнало със засяването?
1
Атавизъм - биол. Проява на признаци у човек, животно или растение, които са били свойствени на по-далечни прадеди.
- Бел. прев
Ф: Точно така. Моментът, в който средата е станала благоприятна за живот, е бил
първоначалният момент, в който Земята е получила своята харта на живота. За да бъде даден живот
на тази планета, е било нужно извършването на доста работа. Това събитие е било надлежно
записано и регистрирано в аналите на вселенската история. Нищо не е случайно.
Д: Какво имаш предвид под "харта на живота"?
Ф: Земята е придобила права на жива планета, планета, която може да поддържа живот. Има
разлика между планета, на която въобще няма живот и планета, която носи живот. Това е крачка в
еволюционния процес на планетата.
Д: Кой решава кога е време да се направят тези неща?
Ф: В духовната и физичната сфера има такива, които работят заедно, и определят точката, до
която е еволюирала планетата. След като се проучи средата, се определя дали тя е благоприятна за
поддържането на живот. И така животът се дава на планетата. И забележи, казвам "дава се".
Д: Ами откъде произлизат клетките7 Смятам, че те трябва да идват отнякъде.
Ф: Те са били донесени от други планети, които вече са били достигнали висок етап на
еволюция. По времето, когато Земята получи своята харта на живота в местната вселена имаше
много населени планети. И така клетките са били донесени от някои от тях.
Д: Да не искаш да кажеш, че са били култивирани в нещо като лабораторни условия?
Ф: По скоро градински. Това е градина, в която са засети нови семена, за които са полагани
нежни грижи.
Д: Как са били транспортирани те?
Ф: С космически кораби.
Д: Обяснява ли това моето усещане, че хората от космоса се грижат за вас?
Ф: Да. Ние все още сме в градинския етап и едва сега започваме да връзваме. Може да се смята,
че градината е готова да дава плодове.
Д: А добри ли ще бъдат нашите плодове?
Ф: Това зависи от градината. Никой не може да й каже какви плодове да даде. На нея й се
предоставя свободната възможност да израства. Няма правила, които гласят: Тази градина трябва да
даде този или онзи плод". Историята се гради от свободния избор на Земята. Тук действа свободната
воля.
Д: Значи смяташ, че ще дойде време, когато ще започнем да даваме семена и сами да засяваме
други планети?
Ф: В момента се подготвяте за това. Подготовката се извършва дори докато говорим. Градината
е готова да даде плод.
Мислех си за космическите ни изследвания и се питах дали той имаше предвид това. Дали
щяхме да се опитаме да създадем живот на друга планета в вашата Слънчева система.
Д: Да не искаш да кажеш, че на Земята има хора, които експериментират с това?
Ф: Това се извършва както на физическо, така и на духовно ниво. По голямата част от тази
дейност обаче не е видима на Земята.
Д: Много хора биха взели активно отношение по този въпрос. Кой го върши – НАСА, различни
учени?
Ф: Говорим и за духовно засяване. То може да означава и даването на знания, просветляването
на планетата, а не непременно физически транспорт. Просветляването на индивидите е част от целия
този процес.
Д: Но мислиш ли, че има учени, които разработват възможността за засяване на други
планети във физическия смисъл на думата?
Ф: Има такива, които хранят идеята за колонизиране на други планети. В момента има и такива,
които действително планират и проектират подобно начинание. Те не са повече, нито по-малко
значими от когото и да било в тази стая. Делото на всеки е еднакво важно.
Д: Знаеш ли дали имат предвид опредена планета, върху която биха искали да изпробват
това?
Ф: Поради състоянието на технологиите и наличните планети, в момента се разглеждат две от
тях. Едната е Луната, която формално погледнато е планета, но се има предвид за населяване.
Сериозно се гледа и на колонизацията на Марс, поради техническите ограничения пред човешките
технологии на този етап. В момента това са единствените два възможни избора.

Д: Предполагам, че заедно с колонизацията трябва да се извърши и засяване, за да осигури
храна за живота. Това ли имаш предвид? Или засяване, което ще бъде началото на живота такъв,
какъвто го познаваме.
Ф: Това са първите стъпки, които едно дете би направило в своя път към зрелостта. Това са
първите напразни или неуверени стъпки, които трябва да се смятат за началото на пътуването,
защото още не е изминато никакво разстояние.
Д: Това ще се случи един ден, точно както се е случило на нашата планета?
Д: Какво ще кажеш зa Венера? Доколкото знам, тя е също толкова близо, колкото и Марс.
Ф: Когато развитието на технологията достигне необходимото равнище, тези планети въобще
няма да се разглеждат, защото ще е възможно пътуването до други галактики, където има много по-
гостоприемни планети от тези в Слънчевата система.
Д: Каза, че Луната не е планета. Това е вярно. Какво знаеш за Луната?
Ф: Защо питаш?
Д: Винаги са били задавани въпроси за нейния произход.
Ф: Луната е изтръгната от Земята при сблъсък с лутаща се звезда. Това се е случило по време на
течния етап от земната еволюция и е било причинено от гравитацията на преминаващата звезда.
Д: Имало ли е някога живот на Луната?
Ф: Не, защото там никога не е нямало атмосфера. Материалът, от който тя е била съставена по
времето, когато се е отделила от Земята, никога не е бил благоприятен за живот. Това обаче не
означава, че не е била посещавана от живи същества, за което свидетелстват и човешките
постижения.
Д: Чувала съм също, че може би в някакъв момент извънземните са имали бази там.
Ф: Вярно е, че са били там. Не са имали бази, но са я посещавали. Може да се каже, че това е
бил удобен район за отдих.
Д: Има хора, които твърдят, че чрез телескопи виждат на Луната обекти, които сякаш са
направени от човека. Знаеш ли нещо за това?
Ф: Твърденията са само твърдения. С изключение на предметите, оставени от космическите
програми на тази страна, няма физически доказателства за предишни посещения. И това не е
съвпадение, защото всички следи са били внимателно отстранени, за да не издават присъствието на
предишни посетители. Защото ако се открият отпадъци от гости от други планети, това би било
травматизиращо откритие за Земята.
Д: Значи онова, което хората твърдят, че виждат, са само естествени явления или природни
структури?
Д: Има ли извънземни, които днес използват Луната по този начин?
Ф: Все още има редки посещения, но не повече от преди и не по различен начин.
Д: Мислиш ли, че Земята в един момент ще колонизира Луната или ще изгради база там?
Ф: Това е възможно, твърде възможно.
Сеансът откри интересна насока за размисъл. Нашите учени са стигнали толкова далеч в
космическите изследвания, че предполагам не би трябвало да се изненадваме, ако обмислят
възможността за създаване на живот на пуста планета. Когато и ако това се случи, някъде в неясното
бъдеще, новопоявилите се същества ще ни считат за свой Бог, свой Създател. Защо тогава ни е така
чужда идеята, че това може вече да се е случвало тук на Земята в някакъв момент на далечното
минало?
Смятах, че цялата тази концепция е интересна, но по онова време не разбирах в пълна степен
значимостта на това, което ми разказваше Фил. Това беше просто още една тема. която ми беше
изпратена чрез Трите кули. Не смятах да я изследвам по-задълбочено, но силите (или както бихте ги
нарекли), които насочваха предаването на информацията, имаха други планове, те мислеха, че е
време цялата история да излезе на бял свят.
Глава 13
ИЗСЛЕДОВАТЕЛИТЕ
През следващите няколко седмици се завръщахме многократно към Трите кули, задавах
въпроси за необикновени места на Земята и позволявах на участниците в груповите сеанси сами да
задават въпрос. Такъв беше и този сеанс, на който присъстваха много хора, които никога не са били
свидетели на подобно явление. Те бяха чули за онова, което се случваше, от приятели и бяха дошли
от любопитство. Всички очаквахме въпроси за различните земни загадки, които винаги са ни
интригували. Бях убедена, че някои от наблюдателите също така бяха приготвили и въпроси. Но
силите, които ни насочваха, не възнамеряваха сеансът тази вечер да се движи в очаквана посока. Бяха
планирали нещо друго. Този път, кога асансьорът спря, не се оказахме на планетата на Трите кули.
Вместо това Фил каза, че вижда дървета.
Ф: Отдясно има сребрист кораб, който очаква тримата от екипажа да се завърнат от гората.
Нима Фил бе избрал да изследва някой минал живот? Това обикновено не се случваше по време
на груповите сеанси. Той бе изпаднал в транс и очакваше да отговаря на въпроси. Онова, което
виждаше, не приличаше на сцената с изгубената експедиция. Планетата, на която се намираше, беше
пуста. Очевидно силите, които контролираха това явление ни насочваха към място, на което смятаха,
че трябва да отидем, независимо от желанията на хората в стаята. Нямах друг избор, освен да
следвам тези насоки. Поисках описание на космическия кораб.
Ф: Той е сребрист и овален. В напречен разрез е кръгъл и е издигнат на четири крака с рампа
или врата, които се отварят откъм дъното.
Д: Много ли е голям?
Ф: Около десет метра в диаметър.
Д: Това звучи като доста голямо.
Ф: Не е толкова голям, защото корабът майка, от който е дошъл, е много по-голям. Това е
разузнавателен или експедиционен кораб и се използва само за полети на къси разстояния.
Д: Каза, че виждаш дървета. Как изглежда пейзажът?
Ф: Пейзажът е земен. Това е период, през който планетата Земи е била посетена от този
индивид (Фил) в друг отрязък от неговата история.
Следователно той гледаше един от истинските си минали животи, а не отпечатък.
Д: Каза, че има трима души, които вървят към кораба?
Ф: В момента те са в гората. Те вземат проби от почвата и растителността, защото на планетата
й предстои скоро да получи своята харта на живота. Преди планетата да бъде засята, трябва да бъдат
извършени проучвания, които да определят пригодността на условията. Те трябва да бъдат
благоприятни за поддържане и развитие на живот. Целта на експедицията е да се опита да определи
дали към този момент условията са подходящи за живот.
Д: Има нещо, което ме обърква. Ако там има дървета, това е форма на живот, нали?
Ф: Точно така. Говорим за човешки или животински живот, чието поддържане изисква
различни параметри. Това е времето на минералните и растителните кралства, които предхождат
животинските на тази планета. Има единствено растителност.
Д: Каза, че ще вземат пробите и след това ще ги отнесат някъде. Кой ще вземе решение по
въпроса?
Ф: Пробите се събират и изпращат към централната свръхвселена и там се разглеждат и
анализират. В този момент трябва да бъде извършено адаптационно проучване, което да определи
пригодността на планетата за поддържане на животински форми на живот.
Д: Къде е това централно място?
Ф: Това е Хавана (фонетичното звучене), централната вселена или свръхвселената. (Питам се
дали приликата с нашата дума "рай"2 е преднамерена?) Това е изходната точка, към която може бъде
отнесено всяко сътворение. Защото в тази вселена се помещава Той, който е най-възвишеният
властелин на всяко сътворение - Хосана или Бог, както го наричате на тази планета. Това е
централната точка на всяко сътворение, от която произтича целостта на сътворението.
Д: Значи вашата цивилизация признава Бог?
Ф: Всички цивилизации признават Бог. Онези, които са напреднали, признават един и същи
Бог, защото Той е един и Той е всичко. Той се признава под различни наименования и концепции, но
Неговата същност се признава от всички, защото Той е и ние Го съзнаваме.
Д: Бил ли си някога на това място?
Ф: Няма да отговоря на този въпрос, защото посоката, в която ще поемат въпросите, няма да е
подходяща. На този етап не можем да говорим за това.
Той очевидно усети, че ще поискам описание на мястото, а след това и на самия Бог. Уверих го,
че никога не бих го накарала да прави нещо, което не желае. В експериментите с регресии и
2
Heaven, англ. - рай. (Бел. прев.)

хипнотичен транс често има ситуации като тази, при които обектът не може да говори за определени
неща. Когато това се случи, пробивът е труден, ако не и невъзможен. Обикновено уважавам тяхното
решение, защото те са по-наясно със ситуацията от мен.
Д: Само бях любопитна.
Ф: Това е разбираемо, защото ние също сме любопитни. Така че копаем в гората и изпращаме
проби, за да задоволим своето любопитство. Защото тази черта не е присъща само на човека, както
може би си мислят някои.
Д: Помислих си, че ако Той се помещава на определено място, значи е по-скоро физическа
единица. Това породи моето любопитство.
Ф: Той не е единица. Той е. И това е всичко, което може да бъде казано на това ниво на
разбиране. Но съществува обител. Залата на Бога, откъдето Той извира, и в която заема централно
място.
Д: Стори ми се странно, че Той има обител.
Ф: Това е само интерпретация, която сте в състояние да разберете на вашето ниво. Защото ако
ви предоставим информация на по-високо ниво, няма да разберете нищо. Затова трябва да сведем
информацията до това ниво, на което можете да я разберете.
Д: Добре. Но с други думи Той има централна точка, където може да бъде осъществен
контакт с него. А вашият кораб един от многото, които носят такива неща ли е?
Ф: Има флота от кораби от това конкретно поделение. Защото корабите са част от
експедиционна сила, чиято работа е точно такава: да пътува до онези планети, които чакат на
опашката за предаването на живота или са получили статут "планети за живот". Защото има правила
и норми, които трябва да бъдат следвани и това е част от тях.
Д: Но вие нямате нищо общо с вземането на решенията.
Ф: Точно така, защото събирането на данни е една миниатюрна частица от цялата картина. Това
им е работата и нищо повече.
Д: Можеш ли да ми опишеш как изглежда екипажа, докато излиза от гората?
Ф: Не бихме искали да се впускаме в подробности на този етап, защото това би
препрограмирало слушателите да мислят, че всички може би изглеждат по този начин, което
определено не е вярно. Защото има много раси, които според човешката терминология стигат до
крайности във външния си вид, във всяка насока. Затова не бихме искали да препрограмираме едно
описание като представящо всички, ще ви бъде предоставена много информация, която по-късно ще
опише много индивидуални форми на физическа постройка. Но на този етап това не би било удачно.
Д: Преди, когато говореше за хора от други планети, ти ми ги описваше.
Ф: Точно така, но сеансите бяха закрити и доста ограничени по своя обхват. В момента обаче
средата не е такава и затова трябва да вземем тези предпазни мерки.
Д: Добре. Ще се подчиня на преценката ти. Можеш ли да ми разкажеш какво се случва,
докато наблюдаваш сцената?
Ф: Пробите се събират, поставят се в цилиндрични контейнери и се изпращат в разузнавателния
кораб. Оттам се транспортират до кораба майка и след това до транслационната станция, която е в
"Териториалното управление" на тази част от галактиката. После се транспортират чрез...
космическите куриерски услуги, ако искате да ги наречем така, (Смях сред групата.) до централната
вселена, където се изследват и се взема решение.
Д: Значи преминават през много различни места.
Ф: Вгледайте се в собственото си общество и ще видите, че същото го има в много области.
Защото вашето общество е отражение на вселенското.
Д: Те вземат проби от почвата и растителносmmа. Ами въздухът и други подобни неща? Това
не е ли също толкова важно?
Ф: Обсегът на тази мисия беше съсредочен изцяло върху почвите и растителността. Това беше
цялостния обхват на мисията.
Д; Добре. А екипажът? В състояние ли са те да действат и да дишат в земната атмосфера?
Ф: Няма да отговорим на този въпрос на настоящия етап, поради вече казани причини. Бихме
искали да отбележим обаче, че те могат да се движат свободно, без да срещат трудности и
неудобство.
Д: Добре. Ще ми отговориш ли на тези въпроси в частен сеанс?
Ф: Това няма да ти кажем, защото... повече няма да говорим за това.

При този сеанс изглежда имаше много забранени теми. Обикновено успявах да заобиколя този
тип противопоставяне, но явно тук цензурата беше строга.
Д: Всичко е наред. Можеш ли да ми кажеш как изглежда корабът майка7
Ф: Корабите майки са телата с форма на пура, които мнозина на Земята твърдят, че са виждали.
Това не са единствените кораби майки, защо има още по-големи кораби, към които се прикачват
корабите майки. Представи си един самолетоносач, заобиколен от изтребители, които на свой ред са
прикачени и ще можеш да разбереш.
Подсъзнанието на Фил използваше опита му от флота в търсенето на аналогия.
Д: Корабът майка също ли се приземява7
Ф: Не. Корабът майка не прониква в атмосферата. В нея се изпращат разузнавателните кораби
Д: Можеш ли по някакъв начин да ми опишеш откъде идват тези кораби?
Ф: Ще ви кажем, че те идват от съзвездие, което е видимо и с невъоръжено око - Андромеда.
Ще кажем също, че някои посещения, които се осъществяват на тази планета в този момент са от
същата звездна система.
Д: Когато казваш "в този момент“, периодът, за който разговаряме, ли имаш предвид?
Ф: Настоящето, 1984 година.
Д: Защо продължават да идват на планетата?
Ф: Те се завърнаха след дълго отсъствие. Дошло е времето тази планета да реализира своята
съдба и е необходимо голямо количество информация, за да асимилираме и разберем докъде е
стигнала планетата в момента по отношение на замърсяването на въздуха, почвата, енергийните нива
и т.н.
Д: Корабът, който е осъществил засяването, той от същата планета ли е дошъл?
Ф: Не, защото този детайл беше от изследователска или разузнавателна мисия. Засяването беше
осъществено от отделна и упълномощена за това група кораби, чиято единствена цел бе тази - да
засеят планетата. Така че вече можем да кажем, че човешкият живот и много други форми на живот
на тази планета са били засети преднамерено и са били отгледани от парниково състояние. Вече
разбираш, че вашите братя все още са в небето, докато вие вървите или по-скоро пълзите по Земята.
Наближава моментът, в който ще полетите с вашите братя.
Д: Откъде идват семената?
Ф: Защо е нужно да питаш? Ако посочим едно място, ще си помислиш: "То сигурно е по-добро
от другите места, иначе нямаше да ни донесат оттам." Бихме искали да останете с широки възгледи
по този въпрос, тъй като семената са донесени от много места, а не от конкретно място.
Д: Просто се питах дали са дошли от планета, или са получени в лабораторни условия, така
да се каже.
Ф: Прихванати са от изпитани и доказани раси, които са били определени за подходящи за тази
планета. Било е необходимо да се вземат много решения. Ако бе направен друг избор, нямаше да
изглеждате така, както изглеждате в момента. Щеше да ви е забавно да видите как бихте могли да
изглеждате. (Бурен смях сред групата.)
Д: Мислех си за термина клониране, който става все по-популярен в наши дни. Затова и се
чудех как сме се развили.
Ф: Няма да разговаряме за това, защото информацията, която изнасям, се контролира.
Когато обектът не желае да отговори на някой въпрос, винаги мога да сменя темата. Отговорите
често могат да бъдат получени чрез смяна на терминологията.
Д: Добре. Ами животните? Кои са били засети най-напред на планетата?
Ф: Каруцата или коня, кое е първо? Има ли значение?
Д: Любопитството ми е ненаситно.
Ф: Забелязахме и отговорите на някои въпроси доста ни затрудняват, защото сме получили
строги указания за онова, на което ни е позволено да отговаряме. А ти често достигаш границите на
онова, на което може да се отговори. Ето ни отново на границата и няма да отговорим, защото не ни е
позволено.
Д: Просто се питах дали животните са били тук преди идването на хората.
Ф: Хората са животни.
Д: Така е.
Ф: Ако искаш да погледнеш нещата от този ъгъл, вие сте братя на животните на тази планета
точно толкова, колкото сте братя и на онези, които са в корабите и светлините в небето. Имате

двойнствена природа, на светлината и на мрака, тази на безплътното и тази на материалното,
физичното.
Д: Опитвам се да разбера. Искаш да кажеш, че сме се развили от животните в процеса на
еволюция? (Фил въздъхна дълбоко.) Ако не искаш да отговаряш, всичко е наред.
Ф: Опитваме се да постигнем съгласие в отговора на този въпрос, така че да не пресечем
забранената зона и въпреки това да ви дадем разбираем отговор, ще кажем следното. Осъществило се
е постепенно и внимателно култивиране на даден вид, който е бил подхранван и наглеждан
старателно, за да се осигури резултатът, който представляваме днес - казано от гледна точка на
тялото, което обитавам. Физическите тела, които хората обитават днес, не случайно са такива,
каквито са. Внимателно е планирано те да бъдат точно такива.
Д: Винаги съм си мислила, че може би онези ранни дни са били дни на експериментиране.
Ф: Точно така, експерименти винаги е имало на тази и на друга планети. Защото никога не
може да се достигне точката, в която си казваме: "Това е добре, ще го оставим така". Всяка планета
има свои индивидуални изисквания и затова няма съвършен отговор за всички. Всяка планета има
индивидуални изисквания.
Д: Винаги съм се питала дали нещо подобно не е обяснението на различните легенди за полу-
човеци, полу-зверове,. предавани през времето.
Ф: Повечето легенди се дължат на въображението.
Д: Когато планетата е била засята, корабите просто така ли са я оставили или се е случило
нещо друго?
Ф: Както вече споменах, провело се е грижливо и внимателно отглеждане, което да осигури
правилното протичане на нещата. Понякога външен натрапник... (Той спря и сякаш се заслуша.)
Повече няма да говорим за това, защото се доближаваме до границите. Но е имало нарушаване на
плана и поради тази намеса човешкият живот е бил изпълнен с много терзания.
Д: Случило се е нещо неочаквано?
Ф: Точно така. Дори със знанията, с които разполагаме, не можем да контролираме всички
нива. Или по-точно и най-добре построените планове често се провалят, независимо от своя
произход. Дори на ангелските и свръхангелските равнища се съставят планове и те могат да бъдат
нарушавани. Затова съществува евентуално планиране от най-високите нива на интелигентно
съществуване, дори до човешкото равнище.
Д: Бих искала да ми подскажете какво се е случило, без да престъпвате вашите граници.
Ф: Бих искал да можем да го направим, защото историята е много интересна, ще кажем обаче,
че моментът просто не е подходящ.
Д: Добре. Но по друго време в съвместната ни работа ще настъпи подходящ момент?
Поне изглеждаше, че няма да ми бъде отказан достъпа до историята. Тя просто изискваше по-
голямо усамотение.
Д: Добре, в такъв случай засега ще оставя това на заден план. Значи може да се каже, че от
време на време те се връщат, за да наглеждат своята градина.
Ф: (Развеселен.) Те все още се грижат за нея, защото навсякъде са поникнали плевели, които
трябва да бъдат изкоренени.
В тон с неговото настроение попитах през смях: „Питам се какво ли си мислят за нас в
момента."
Ф: (Усмихва се хитро.) не бихме искали да говорим на това, защото виждаме... (Бурен смях сред
групата.)
Д: Имам смътна представа. (Смях.)
Ф: Възприятията ти са правилни. Погледни какъв хаос цари тук. Този коментар е достатъчен.
(Смях)
Те явно имаха чувство за хумор и обичаха от време на време да се шегуват с нас. Това беше
добре, защото освободи разговора от неговата сериозност. Групата също беше доволна, защото
имаше и такива, които бяха дошли просто от любопитство и забавление. Това може би обясняваше
нежеланието да отговарят на някои въпроси - те усещаха настроението на присъстващите.
Д: Има ли някаква връзка между онова, за кое говорим, и това, което наричаме НЛО и летящи
чинии, виждани през годините?
Ф: Искаш да кажеш, че не си разбрала, че именно за това говорим?

Д: Само исках да съм сигурна. Предполагам, има повече от един вид космически кораби, и че
те идват от различни места или...
Ф: Точно така. Можете да се вгледате в собственото си общество и ще видите отражение на
обществото на вашите вселенски братя. Само помисли за разликите във френските автомобили -
сравни едно Порше с Пежо и ще разбереш, че превозното средство е отражение на създателя, който
го е изградил. Затова, като се имат предвид различните общества в звездните нива, естествено
съществуват и различия в космическите кораби, тъй като те отразяват обществата, които са ги
създали.
Д: Каква е целта на другия кораб, който посещава тази планета?
Имах предвид целта на кораба от другите планети, но той интерпретира въпроса ми по свой
начин.
Ф: Корабът на въздушна възглавница е експедиционно превозно средство. Корабът майка е
сервизно средство, което обслужва кораба на въздушна възглавница. Главният или централният
кораб е транспортното средство между отделните местоназначения. Припомни си аналогията с
военноморските кораби. Самолетоносачът е централният кораб, на който е и щабът на
главнокомандващия; оттам идват нарежданията, решенията и централните комуникации.
Снабдителните кораби и изтребителите са поддържащи и свързват централния кораб и капсулите или
корабът на въздушна възглавница. Защото една капсула трудно би могла да се издигне до палубата
на самолетоносача.
Д: Добре. Но аз исках да попитам каква е целта на другите кораби, които идват на Земята?
Ф: Съществуват много различни мисии и цели и всеки кораб е изпратен със своя конкретна
мисия. Извършвало се е засяване, изследване, издаване на хартата, картографиране и т.н. Има много
работа при подобно начинание; това не е като да хвърлиш семената на вятъра и оттам нататък да
става каквото ще. Това е много добре планирана и организирана дейност. Говорим за действително
физическо засяване, представляващо внос на клетки в благоприятна среда, например водата в някое
езеро, блато или горската почва. След това позволяваме на семената да покълнат и да израснат.
Д: Това изглежда много сложно. Необходимо е дълго предварително планиране.
Ф: Точно така. Вече се опитах да го опиша. Защото нищо, надяваме се, не е оставено на
случайността.
Д: Но трябва да признаеш, че това е радикална идея.
Ф: Това не е идея. Бихме искали да го подчертаем, това не е просто идея, а история. Не
свързваме някакви големи планове с предоставянето на тази информация. Просто я предоставяме.
Можем да ви дадем още много информация, стига да продължите да търсите. Тя е толкова точна,
колкото може да бъде на това равнище на възприятията. Защото има информация, която е толкова
над онова, което може да бъде разбрано от човешкия интелект, че би било напълно безполезно да
включваме. Защото в човешкия език няма концепции, чрез които да я преведем. Затова я описваме с
термини, познати на човека, те се основават на фактите и са верни. Възможно е обаче да бъдат
представени по начин, който да звучи парадоксално, а всъщност случаят съвсем да не е такъв. Това е
само въпрос на превод.
Д: Вероятно съществува информация, която никога няма да получим, поради тези
затруднения при превода.
Ф: Да, защото човешкият език има много празноти и слабости в способността си да разкрива
идеи. Ако тази информация бъде предадена по телепатичен път, историята би била много по-
различна и по-богата.
Д: Оценявам факта, че се опитваш да ми предадеш историята.
Ф: Ти боравиш с английския език и имаш високи умения, затова си избрана да осъществиш това
начинание. Защото информацията трябва да бъде предоставена. Време е. Часът настъпи. Сега сме в
активната част на планирането, което да доведе тази планета до етапа на самостоятелно засяване.
Затова трябва да работим с онези, които притежават умения при разпространяването на факти и идеи
на това концептуално равнище.
Д: Имаш предвид онова, което ми каза преди за наближаването на етапа, в които и ние ще
засяваме други планети?
Ф: Точно така, защото концепцията за засяването често бива разбирана погрешно. Бихме
искали да изясним това. Засяването ще е не толкова физическо, колкото духовно. Защото душите,
които сега населяват тази планета, ще отпътуват към други планети и ще отнесат със себе си опита,
натрупан през хилядолетията живот на тази планета. Така съзнанието на друга паднала или нисша
планета, или... Бихме искали да наблегнем на думата "нисша", защото тя не е съвсем точна. Имаме
предвид, че съзнанието на друга планета би могло да бъде издигнато от прилива на души от тази
планета, след като тя достигне етап на засяване. Виждате, че това е непрекъснат процес. Във
Вселената винаги ще има планети, готови да бъдат засети и приобщени.
Д: Можеш ли да ми кажеш повече за прераждането на Земята, за което спомена. Точно какво
имаше предвид?
Ф: Това е концепцията за засяваща планета. Представи си развитието на слънчогледа. В
ранните фази той просто съществува. Когато разцъфти обаче, всички могат да го видят. Постепенно
той отделя части от себе си, за да може да разпространи вида си. Земята е на прага на разцъфването,
при което нейният цвят ще се разтвори и разкрие пред Вселената.
Д: Ще бъдем ли ние семената на слънчогледа?
Ф: Да, някои от вас.
Д: Къде ще отидем?
Ф: Това зависи от всеки индивид и не се направлява еднолично. Всеки трябва да вземе своето
собствено решение. Мнозина ще изберат да останат. Историята на Земята далеч не е завършена. Тук
все още има да се прави много. Има обаче и мнозина, които ще изберат да отнесат семената на
земния опит на други нива и планети и да подпомогнат тяхното разцъфване и последващо
разпръскване. Това може да се осъществи само на духовно или на физическо ниво. То може да се
реализира като прераждане на друга планета, при което да се ползва натрупаният тук опит. Важното
тук е разпространяването на волева енергия, защото земната енергия е специфична и уникална.
Затова тя може да бъде разпространена към други планети, които се нуждаят от външен прилив на
свежа, нова психична енергия.
Д: Защо земната енергия е уникална?
Ф: Тя е уникална за Земята. Енергията на друга планета също е уникална сама по себе си. Дори
всяка личност сама по себе си е уникална.
Д: Това повдига интересен въпрос. След като животът е бил засят на планетата, кога се
осъществило засяването на духа?
Ф: Това е бил постепенен процес, осъществен след като човешкото тяло е достигнало точката
на обитаемост. Защото е изминало известно време, преди семената на физическото животинско
царство да се развият чрез еволюцията до човешкото тяло и момента, в който то е можело да бъде
населено от душите.
Д: Съществувал ли е някога този тип духовност у животните?
Ф: На този етап няма да разговаряме за това, защото все още между самите нас има разногласия
относно това колко да бъде дадено и как да бъде дадено. По-късно ще бъде изнесена някаква
информация, по която е постигнато съгласие. Сега обаче няма да говорим за това.
Д: Добре. Въпреки всичко ще ти напомням за това! (Смях.)
Ф: Няма да забравим...
Д: И аз няма да забравя. Помня като слон. (Смях.)
Ф: А нашата памет обхваща цели хилядолетия. (Бурен смях сред групата.)
Д: Оставям тези неща на заден план до момента, в който останем насаме.
Ф: Точно така. Защото бихме искали да се спрем на няколко теми, които не са били обсъждани
или засягани, ще стигнем до тях обаче в подходящ момент. Няма да ти дадем повече от онова, което
можеш да използваш. От теб зависи обаче каква информация ще използващ и как ще я използваш.
Тук ще оставиш личния си отпечатък. Разбира се, има информация, която ще си остане лично наша.
Ще ти предоставим обаче онази, която ви принадлежи.
Д: Добре, оценявам това. Значи според това, което каза. излиза, че душите са се появили с
възникването на човека в процеса на еволюцията.
Ф: Точно така. Беше планирано човешкото тяло да населява духа. Надявам се, че забелязваш
тънката разлика тук. Общоприето е схващането, че духът населява тялото. Това не е вярно. Тялото
населява духа, защото той е изначалната форма. Това е по-точната формулировка.
Д: Това е обрат. Мога ли да запитам откъде идват духовете?
Ф: Духовете идват от много различни места. Няма духове, които да са истински жители на тази
планета, защото всички изначално са дошли от други планети. Много обаче са прекарали на тази
планета относително дълго време и се приемат за нейни жители.
Д: Може ли да попитам как тази информация би могла да се съвмести или хармонизира с
историята за Сътворението в Библията?
Ф: Приканваме те да отчетеш и еволюционната теория на Дарвин и ще видиш, че и двете
съдържат в себе си частица истина. Защото действително е имало еволюция на тялото и все пак на
хората наистина с бил даден божествения дар на живота; това е духът. Затова всяко от тези
схващания е вярно за част от цялото.
Д: Вече бях стигнала до извода, че те много си приличат.
Ф: Те не толкова си приличат, колкото се допълват, защото във всяко от тях се крие частица
истина, те не си противоречат. Човек трябва да прегърне и двете схващания, за да се доближи по-
пълно до цялото.
Д: Значи вярваш, че онова, което ни разказваш, не противоречи на библейската история за
Сътворението?
Ф: Би ли ни казала по какъв начин противоречи?
Д: Аз не мисля, че има противоречие, но ще се намерят и такива, които ще са на друго мнение.
Ф: Ще ги оставим да помислят по въпроса, защото такава е идеята. (Смях.)
Д: Аз винаги съм по средата.
Ф: Точно така. Ти си само посредникът.
В този момент изпитах облекчение, защото някой ОТ групата на слушателите имаше въпрос:
"Повече от една форма на живот ли е била заселена на Земята първоначално?"
Ф: Бяха въведени много различни форми на живот, които в крайна сметка щяха да еволюират
до онова, което сега наричаме човек. Те бяха наблюдавани внимателно, за да се установи кои се
адаптират най-добре към средата, в която са поставени. Решихме, че формата, използвана в момента
е най-подходяща с оглед на онова, което може да бъде постигнато с нея, когато достигне пълното си
развитие. Както вече казах, имаше много варианти за физиката на човека. Това обаче беше и
издръжливият и най... да кажем само, че бе най-издръжливият (Смях.) и затова беше избран да
продължи развитието си.
Д: Най-приспособените оцеляват.
Ф: Точно така. Съществуваше план и единиците или човешките тела трябваше да отговарят на
изискванията на плана. Този конкретен модел отговаряше най-точно на всички изисквания.
Д: Представям си проекти на чертожни дъски в лаборатория. (Смях.)
Ф: Използваме тази терминология, защото тяло я познава и може да я визуализира най-лесно.
Процесът на контактуване включва онези идеи и концепции, които могат най-лесно да бъдат
разкрити на аудиторията чрез канала. Този индивид най-добре е запознат с тези концепции и това
естествено е видно. Защото ако използвахме проповедник, лекар или градинар, интерпретацията
щеше да е друга.
Д: Понякога, когато се затрудняваш при превода, правиш аналогии и това ни улеснява.
Ф: Можем да постъпим така само в случаите, при които този индивид познава концепция, която
да използва като база за сравнение. Аналогията е подходяща само когато използваме символика или
информация, за която той е в състояние да извлече адекватен аналог от собствения си опит. Успяваме
да направим това, благодарение на неговите аналогии. Защото той само приема нашата информация
и след това я сравнява със собствения си опит и знания и извлича онова, което ще му позволи да
направи сравнение или аналогия. Защото без човешкия опит нямаше да има база за сравнение и
разговорът ни дори нямаше да е възможен.
Исках да се откъсна от сложните концепции и да се върна към историята.
Д: Когато са били съставяни плановете, помагал ли е някой на Бог или Той е направил всичко
сам? Уместни ли са тези въпроси?
Мислех си за историите на Елорим или многото богове, помогнали за Сътворението.
Ф: За нас тези въпроси са донякъде смешни. Защото излиза, че цялата ни дискусия е била
напразна. (Бурен смях.)
По-късно разбрах какво имаше предвид той. Цяла вечер той ми бе разказвал за задачите,
изпълнявани от различните кораби и екипажи, за да подпомогнат засяването. Но аз имах предвид
онези, които стояха на по-високо стъпало, като боговете.
Д: С други думи ти не смяташ, че Той се е съветвал с някого по тези въпроси?
Ф: Бихме те помолили да поясниш въпроса си, защото разбираме, че ти възприемаш Бог като
индивидуално Същество, простряло ръце през небесата, за да пръсне семена по тези малки планети.
След това Той се оттегля, гледа ги как растат, усмихва се доволно и вероятно смазва елно-две, ако
излязат извън контрол. (Смях.)
Д: Да, някои хора си представят нещата така. (Смях.)
Ф: Разбрахме това, ще ви помолим обаче да възприемете един по-широк светоглед и да
разглеждате Бог просто като наблюдател на Неговите деца при изпълнението на техните задачи.
Децата изпълняват задачите. Бог просто е. Бог е, точка. Децата действат. Бог е.
Д: Опитвам се да си представя нещата. Просто бях любопитна дали Той някога е пожелал да
поиска нечие чуждо мнение или предпочита да прави всичко сам.
Ф: Ние се обръщаме към Бог за мнение, а не обратното. С вас се учим на търпение също
толкова, колкото и вие се учите на търпение с нас. (Смях.) Бихме искали да разберете, че тези сеанси
са ни приятни, защото вникването в човешката природа е много комично. (Смях.)
Д: Досега трябва да сте разбрали, че имам милион въпроси.
Ф: Разбрали сме го. Ще продължим обаче да ги разглеждаме един по един. Ще се постараем да
сме ви от полза, доколкото е възможно. Благодарим ви и бихме искали да се върнем, защото това ни
е приятно също толкова, колкото и на вас, дори повече. Защото тук присъстват още 12 от нас, които
се смеят заедно с вас. (Смях)
Бях малко загрижена, когато силите (или каквото представляваха те) започнаха да се шегуват с
нас. Попитах дали информацията, която ни изпращат, е точна или просто си играят с нас. Тонът на
силите незабавно стана по-сериозен.
Ф: Информацията, която ви изпращаме, е толкова точна, колкото позволява изказът. В този
момент бихме искали да ви кажем, че не бихме ви предоставили преднамерено фалшива
информация. Мисията ни не допуска подобно нещо. Тя е сериозна по природа и не се изпълнява
веселяшки. Ние ви предоставяме информация, а вие можете да я приемете и комично. Моментите на
лекомислие и веселие са ни приятни, защото те разведряват сериозността на ситуацията. Но ние не си
играем. Няма да повдигаме отново въпроса за сериозността, защото ни е толкова неприятно да
казваме това, колкото и на вас да го чувате. Бихме искали да подчертаем, че мисията ни далеч не е
комична. Няма и частица от тази мисия, която да не е сериозна и важна.
Д: (Наистина се почувствах смъмрена.) Но вие разбирате, че трябва да бъда внимателна.
Ф: Разбираме, че и ние трябва да бъдем внимателни, защото възприемането и реакциите към
получения материал трябва да бъдат внимателно изложени.
Д: Наистина не исках да обидя никого.
Ф: Ние не сме обидени. Само искаме да наблегнем на факта и в пълна степен да разясним
сериозността на мисията, в която участва Земята.
След този сеанс успях да си обясня неохотата да отговарят на определени въпроси. Някои от
присъстващите бяха новодошли в групата и очевидно се бяха присъединили по-скоро от желание за
забавления, отколкото за познания. Групата от единици, както те започнаха да се наричат "съветът",
изключително много държаха информацията да бъде интерпретирана правилно. Не искаха нищо да
бъде възприето в погрешна светлина. Именно затова много внимателно търсеха правилните думи за
изразяване на концепциите, които се опитваха да разкрият. Този стремеж към точност щеше да
продължи да се проявява при следващите ни сеанси.
Вече бяхме поели в нова посока в търсенето на знания, защото те бяха запалили искрата на
моето любопитство и знаех, че ще се опитам да разкрия всичко възможно за засяването на планетата
Земя.
Глава 14
ПЛЕВЕЛИ В ГРАДИНАТА
През следващата седмица, когато се срещнахме за сеанс насаме, първата ми цел беше да се
опитам да получа отговори на въпросите, на които Фил бе отказал да отговори пред групата. Тъй
като методът с асансьора предишния път ни бе отвел на друго място, когато той изпадна в транс, най-
напред го попитах дали "те" биха искали да продължат с този метод, защото това явно бе
процедурата, при която Фил се чувстваше най-комфортно.
Ф: Можеш да промениш метода по всяко време, защото няма правило, което да определя какъв
метод да използваш. Съществува единствено правилото на консенсуса. Бихме искали обаче да те
помолим да си готова за възможността в един момент да пожелаем или да почувстваме необходимост
да кажем нещо на теб, на това тяло, на групата или на някого в частност, ще те помолим да имаш
предвид тази вероятност и да не се придържаш прекалено стриктно към процедурата. Допускай
гъвкавост и това ще е изключително полезно, защото ситуациите се променят дори при нас. Като
използваш метода с асансьора, ти водиш обекта във фондовия материал на отминалите животи,
откъдето той може да извлича информация. Ние бихме могли да направим същото, като извличаме
информация от Акашовите записи. На този етап обаче, това ще е информация от втора ръка за
обекта. А при регресия информацията е от първа ръка. Затова по време на сеанс е налице стремежът
към асансьора, защото той поставя обекта в ситуация на първо лице. Той вижда и изживява
материала по-добре, на моменти той пак ще препредава преводите на онова, което вижда, защото има
много преживявания, които нямат земен аналог. Затова обясненията и преводите често се
препредават. Защото разбираш, че винаги следва да се съобразяваме не само с твоята и нашата воля,
но и с тази на обекта, който предава информацията. Бихме искали да го знаеш, за да разбереш, че тук
е налице тристранно сътрудничество - участваме обектът, ти и ние. Ние, които сме колективното
подсъзнателно на обекта.
Това беше интересно описание, защото те често изглеждаха като отделна група или съвет с
идентичност и цел, нямащи нищо общо с Фил. Въпреки че "специалистите" дават многобройни
обяснения на този тип явления, процесът и причините за него остават загадка. Тъй като и аз не мога
да я обясня, ще продължа с надеждата да получа повече информация.
Д: Основното нещо, което исках да направя тази вечер, е да запълня празнотите от миналата
седмица - информацията, която не пожелахте да предоставите пред по-голямата група. Ще
можем ли да я открием?
Ф: Ще те приканим да разговаряш с нас този път, защото ако пожелаеш, ще ти помогнем. Все
още обаче сме обвързани от правилата, които гласят: Няма да ни бъде позволено да предаваме
информация, която би могла да препрограмира, изплаши или нарани човек, който се стреми към
духовно просветление чрез този материал. Това е същността на нашите правомощия. Затова има
ограничения във връзка с този материал, които не можем да прекрачим.
Д: Да, разбирам това. Никога не съм карала някой от обектите си да прави нещо, което го
кара да се чувства неудобно.
Ф: Не само обектът се чувства неудобно. Много от онова, което може да бъде предадено, ще е
напълно приемливо за него. Съществува обаче вероятността един материал, който не е
застрашителен за него, да е застрашителен за слушателите. Затова за доброто на всички сме избрали
материал, който е относително безвреден.
Д: Затова ли пропуснахте известно количество информация миналия път?
Ф: Точно така. Предупреждаваме те обаче, че може би не всички празноти ще бъдат запълнени.
Защото голяма част от информацията просто е недостъпна, независимо дали сме насаме, или не. Има
информация, която не трябва да бъде предавана до този или който и да е друг обект. Просто
съществува забранено познание, не само на това ниво. но и на много други. Защото има информация,
която е толкова радикална за конвенционалната човешка гледна точка или перспектива, че тя би се
оказала по-скоро отрова, отколкото лекарство.
Не е възможно да кажеш нещо подобно на човешко същество, без да изостриш любопитството
му. Но знаех, че ако не спазвам техните правила на играта, няма да получа нищо. Притокът на
информация вероятно щеше да бъде напълно пресечен.
Д: Тогава ще се подчиня на вашата преценка.
Ф: Молим те да постъпиш така и те молим също да разбереш, че нашите методи не следват
конвенционалната човешка мъдрост, ако можем така да се изразим.
Д: Добре. Миналата седмица той наблюдаваше трима души от екипажа, които бяха взели
проби от почвата и се отправяха към кораба. Тези проби трябваше да бъдат отнесени обратно и
анализирани, за да стане ясно какъв тип хора или какъв тип животински свят трябва да бъде даден
на Земята, когато тя получи своята харта на живота. Спомняте ли си какво обсъждахме?
Ф: Да, спомняме си.
Д: Един от първите въпроси, на който той успя да отговори, беше въпросът за описанието на
тези същества.
Ф: Този път ще го дадем. Създанията или съществата бяха ниски на ръст, облечени в бляскави
сребристи костюми, които покриваха целите им тела, поради ултравиолетовите лъчи, проникващи
през земната атмосфера. По онова време атмосферата не беше стабилизирана и затова излъчването
беше по-интензивно, затова тези същества бяха облечени в сребристи на вид костюми, които да ги
предпазват.
Д: А физическите им характеристики?
Ф: Няма да говорим за това.
Д: Има ли причина?
Ф: Не и такава, която да ги посочим, освен че на този етап това не е допустимо.
Д: Мислех, че външният им вид е твърде шокиращ или нещо подобно. Споменахте, че тези
същества все още посещават планетата.
Ф: Повече няма да разговаряме за това.
По-късно, когато Фил се събуди, каза, че си спомня единствено, че съществата изглеждали
сиви, не успял да различи никакви физически черти, следователно и на него не му бе позволено да ги
види. Явно трябваше да се откажа от темата.
Д: Добре, те споменаха, че тук вече е имало дървета, минерали и растителен живот. Откъде
са дошли те?
Ф: Това са естествено възникнали основни форми на живот, които са се развили от
аминокиселините и протеините в "супата" на праисторическите океани. Тези форми на живот са
продукт изцяло на процеса на еволюция.
Д: Нямаше ли постепенно да се развият и животинският, и човешкият свят? Според
еволюционната теория всичко произхожда от тези първи клетки.
Ф: Това е само хипотеза. Планетата вече беше готова за засяване и беше засята. Тази планета
имаше своя цел и предназначение и затова бе използвана като средство за осъществяване на тези
цели. В същия дух би могъл да кажеш за една градина, че си я разорал, наторил, а предстоят и
дъждове. Ще те запитаме, би ли седнал в този случай да чакаш посевите да поникнат? Очакваш ли в
тази бразда да покълнат домати, а в друга - картофи, само като застанеш отстрани и им предоставиш
свобода с надеждата, че те ще го направят? Би ли могъл да отглеждаш градина по този начин?
Разбира се, че не, защото трябва да има насока. Трябва, ако щеш, да има манипулация, за да
постигнеш желания резултат. Защото твоите посеви със сигурност няма спонтанно да изникнат точно
такива, каквито си ги искал. Същото важи и тук. Тази планета е била градина, която е станала готова
за засяване, за да храни и даде желаната реколта. Точно тази цел осъществява засяването на
градината.
Д: Но мислите ли, че на някоя друга планета животът може да се развие от само себе си?
Ф: За това можем да кажем много малко, защото тази информация също би довела до
препрограмиране, ще кажем обаче, че има случаи, в които животът се е развил сам. Можеш да си
спомниш наш предишен разговор за живот на друга планета, където съществата в сребристите сгради
живееха съвместно със същества с по-нисш статут. Вторите произхождаха от планетата и бяха
продукт изцяло на еволюцията. Това е пример за туземна животинска форма на живот, тоест, такава,
която произхожда от планетата.
Д: Разбирам. Питам се дали това нямаше в крайна сметка да се случи и тук?
Ф: Това е хипотеза, а ние нямаме време да се отдръпнем и да гледаме отстрани, за да видим
дали животът би се развил. Трябва да бъде свършена много работа.
Д: Това е аргумент, който ще бъде изказан, затова исках да получа отговор.
Ф: Нека онези, които искат да спорят по въпроса, спорят. Защото всички те ще стигнат до едно
и също заключение, а то е, че отговор няма, не знаем. Никога не сме изчаквали достатъчно дълго, за
да видим какво ще се случи. Както вече казахме, трябва да бъде свършена много работа и ние
работим, а не стоим бездейно отстрани.
Д: Добре. Има една тема, която остана недовършена миналата седмица. Говорехте за
градината и за живота, който е започнал да се развива. И че те от време на време се завръщат, за
да наблюдават как върви "експеримента“.
Ф: Бихме казали, че той никога не е бил изоставян. Винаги е било налице постоянно внимание
от духовна гледна точка. Още от времето на първия живот на Земята около тази планета съществува
духовна цивилизация с много функции и форми - на правителствено ниво например, в различните
правителствени йерархии, които са така присъщи на духовния, както и на физичния свят.
Д: Бяха ли оставени някои от съществата, извършили засяването тук, за да се грижат за
градината, така да се каже?
Ф: Идват от време на време. Защото, както вече споменах, тази планета е далеч от отъпканата
пътека. Затова няма защо да остават тук. Процесът на развитие е твърде бавен, за да изисква
непрекъснато внимание.
Д: Миналата седмица споменахте, че с течение на времето се е случило нещо, някаква грешка
в експеримента. Имало е някакъв тип намеса.
Ф: Точно така, ще го илюстрираме по следния начин. Метеор от друга част на Вселената се
разби в Земята, сблъска се с нея. Той донесе със себе си обезобразяващ, разграждащ вирус и жив
организъм, които започнаха да се развиват в тази така благоприятна среда. Външните, или
намесващи се форми на живот, намериха удобно място, където да се развиват, и се смесиха с другите
форми на живот, които по онова време вече се бяха развили. Това може да бъде оприличено на
довяването на семена от плевели в градината, които се вкореняват дълбоко и фермерът никога не
може да ги изкорени напълно. Такова е положението, и до днес. И вече няма да говорим за това с
подробности, защото на този етап не ни е позволено.
Не мисля, че беше особено честно да размахват нещо вкусно или сочен къс информация пред
мен, а след това внезапно да го скриват. Те бяха разпалили любопитството ми, а когато това се случи,
се опитвам ако е възможно, да преодолея цензурата.
Д: Просто се питах какъв тип промени са възникнали.
Ф: Не ни е позволено да говорим за това, защото то би причинило много конфликти и
объркване. Това е единственото, което ще кажем за него, освен признанието, че има плевели в
градината.
Д: И те малко или много са се смесили с добрите семена и са създали нов хибриден сорт -
можем ли да се изразим така?
Ф: Ще те помолим да не разглеждаш това с терминологията на човешките същества, а именно
има добри хора и лоши хора, защото това не е концепцията, която се опитваме да изразим. Искаме да
кажем, че в генетичния фонд, който на тази планета се ползва от много различни форми на живот,
има плевели. И не в една категория хора по отношение на друга категория хора. Това не е вярно.
Плевелите просто са в "супата", от която произлиза животът на всички същества на тази планета.
Д: Това имах предвид с думата хибриди. Хибридът обикновено е тип растение, което се
видоизменя по някакъв начин, като се отклонява от първоначалния си вид.
Ф: Концепцията за хибридите на тази планета визира съзнателното видоизменяне. Това
предполага непрекъснати грижи за постигане на желания резултат. В случая тази концепция не е
подходяща. Правилната концепция за това е плевели в градината.
Д: Какво са си помислили съществата, когато се е случило това?
Ф: Имаше много тъга и объркване, защото тази възможност не беше предвидена и
първоначално им бе трудно да я възприемат. Когато обаче ситуацията се изясни, настана мъка и
отчаяние. Защото, когато една високо ценена градина е опропастена, можеш да си представиш как се
отразява това на градинаря.
Д: С други думи генетичният фонд е бил вече променен.
Ф: Точно така. Защото до този момент градината бе девствена и в отлично състояние По онова
време тя беше точно такава, каквато... Обектът са затруднява в превода на концепцията, защото има
много едва доловими разлики в разнообразните начини, по които може да бъде изразена тя.
Концепцията е, че градината беше чиста и неопетнена и се очакваше да остане такава. Очакванията
бяха високи, защото условията в градината бяха много благоприятни. Тогава се случи
вмешателството, а естествено големите надежди бяха сведени до използване на даденостите.
Д: И нямаше никакъв начин, по който те да можеха да предотвратят или спрат това?
Ф: Точно така, беше необратимо.
Д: Мислех си за генетичните експерименти на съвременните учени.
Ф: Отново ти повтаряме, че не това имаме предвид, когато ти говорим за намеса. (Пауза.) Бихме
искали да се посъветваме по точи въпрос, защото имаме чувството, че тази информация въобще не
трябваше да ви бъде предоставяна, за да не бъде концепцията предадена в погрешна форма.
В мислите си почти ги виждам как се скупчват, за да го обсъдят.
Д: Именно такава е моята роля, да се постарая всичко да бъде разбрано правилно.
Ф: Точно така. Ще те помолим да го разглеждаш по следния начин...
Промяна в практиката. След като преди бяха отказали да се задълбочават в темата, сега
очевидно бяха решили да я изяснят.
Ф. Посевите не са плевелите. Плевелът е в почвата. Плевелите не са растения, подобно на
посевите, а са просто лоша почва. Затова бихме искали да разглеждаш тази намеса не като плевел, а
като лоша почва, изхвърлена от външен източник и това ще изясни по-добре ситуацията. Защото
когато казваме "плевели", се създава впечатлението, че определени живи същества на планетата по
някакъв начин са белязани и зловредни. Това би програмирало хората да се вглеждат в другите хора,
раси, религии, във всичко, към което са предубедени. Те ще ги смятат за плевели и така ще
стимулират точно онова, което искаме да изкореним. Затова трябва да променим концепцията от
плевели в лоша почва.

Д: Този предубеден светоглед не беше начинът, по който аз виждах нещата, но разбирам, че
някой друг би могъл да ги интерпретира и така.
Ф: Затова следва да бъдем толкова внимателни, защото трябва да предвиждаме не само
начинът, по който бихте превели и интерпретирали тези неща - ти, обектът и хората около вас - но и
цялото общество. Защото ако ще включваме тези теми в материала, трябва да имаме предвид
интерпретациите на хората като цяло. Затова голямо количество информация не е допустима, защото
лесно може да бъде възприета погрешно.
Д: Тогава те се завърнаха и видяха, че видовете са малко или много заразени. Това ли е
точната дума?
Ф: Не видовете.
Д: Формите на живот?
Ф: Неправилно. Самата почва беше заразена. Случайно на планетата се беше появил набор от...
(Търси правилната дума.) гени, генетичен материал, който доведе до срив на физическите функции.
Така планетата бе сполетяна от болест.
Д: Значи преди заразяването не е имало болест?
Ф: Точно така. Всъщност това е коренът или източникът на болестта. Беше необходимо да
стигнем до консенсус относно подходящата терминология. Защото често ни се налага да се
допитваме до своите "експерти", които са запознати с човешкото възприятие. Затова сега можем да
ти говорим за източника на онова, което ти наричаш "болест". Това е източникът на болестта на
нашата планета. Защото изначално, ако планът не беше нарушен, нямаше да има болест. Щеше да
има естествена смърт. На тази планета обаче нямаше да има болест, която да причинява болки и
страдания.
Д: Добре, така ми е по-лесно да го разбера. Значи това са плевелите, за които говорехте.
Ф: Точно така. Затова се тревожехме как да представим нещата и как ще бъдат приети. Защото
можеш ли да си представиш стоварването на отговорността за предразсъдъците върху болестта?
Бояхме се да не оставим впечатлението, че "нисшите" раси, и тук говорим единствено от човешка
гледна точка, могат да бъдат смятани за плевели.
Д: Както вече казах, аз не виждах нещата по този начин, но други биха могли. Останах с
впечатлението, че може би заразяването е причинило някакъв тип физически деформации у
човешките същества.
Ф: Бихме искали да кажем, че болестта може да причинява деформации. Няма съмнение в това
отношение. Това обаче не е единственият източник на деформации.
Д: Оттам ли произтичат всички човешки болести, от този единствен метеор, заразил
почвата?
Ф: В по-голямата си част това е вярно, но се колебаем при използването на думата "всички",
защото някои болести са създадени от човека. Те се дължат на невежество при използването на
природните елементи и затова са създадени от човека. Но е вярно, че повечето болести произтичат от
този метеор. Затрудняваме се при превода, защото изразяваме концепцията погрешно. Молим ви да
разберете, че на планетата или системата, от която произхожда метеора, не е имало еквивалент на
болестта. Той просто е донесъл нещо, което вече е присъствало в неговата система и там не е било
считано за болест. Но онази система не е била съвместима с вашата.
Д: Да и когато е дошъл тук, условията са били различни. Разбирам концепцията. Но ако
нещата са се объркали, ако са излезли извън релси, защо те не са унищожили всичко и не са
започнали отначало?
Ф: Ще запитаме защо да изхвърляме бебето заедно с мръсната вода от къпането? Защото вече
бе постигнато много. Както можеш да съдиш по собствената си цивилизация в момента, болестта не
е превзела цивилизацията, а е просто трън петата.
Д: Беше ли животът на Земята силно развит, когато се откри това?
Ф: Както вече споменахме, беше още в състояние на разсад. Разсад. Бихме искали да наблегнем
това. Процесът на засяване бе завършен и семената покълваха. Така те бяха податливи на болестта,
спрямо която по онова време нямаха съпротивителни сили.
Д: И на този етап съществата се върнаха и откриха това?
Ф: Точно така. Те се завърнаха и откриха плевелите в градината. Сега можеш да разбереш
аналогията по-добре.
Те изглежда изпитваха облекчение, че най-накрая успяха да предадат информацията правилно.
Разбирах трудностите им, като се има предвид очевидна им незапознатост със спецификите на
човешкия свят. Явно друга част от задълженията им предполага търсене, докато не открият точните
фрази и терминология, с която да илюстрират съответния въпрос. Тези детайли не биха се сторили
важни на един човек. Това, вярвам беше поредното указание, че не контактувах с обикновена
съзнателна сила или личност.
Д: Добре. Мислех, че може би вече сме били достигнали етапа на човешкото развитие.
Ф: Това не е вярно, защото човекът се е развил заедно с болестта. Когато тя бе открита, се
проведоха срещи в регионалната... губернаторска резиденция, така да се каже, или планета.
Управляващият местната вселена, ако можем така да се изразим, свика събрание, за да определи
степента на проникване, вероятния изход и наличните възможности. Беше очевидно, че заразата е с
размери, които не допускат използването на извънредни мерки за подобряване на това състояние.
Това би убило зародилия се на планетата живот. Затова беше решено да оставим нещата такива,
каквито са, но да внесем нещо ново, което да компенсира промените. Затова въведохме сортове
плазма и генетична информация, които водят до дълголетие и свръхустойчивост към тази... болест.
Д: Бих искала да задам един въпрос, който изникна в главата ми, още когато ми разказа това.
Възможно ли е това да е произхода на историята за райската градина? Има ли някаква връзка с
нашата библейска история? Предполага се, че райската градина е била съвършеното място.
Ф: Разбираме. Просто се съвещаваме. (Нова пауза при новото им скупчване.) На този етап ще се
въздържим от коментар. Защото не сме стигнали до консенсус относно осъществяването на връзката.
Защото в някои аспекти връзка може да бъде направена, в други обаче, между двете неща няма нищо
общо. Така че, ако някога представим тази информация, това ще се осъществи по такъв начин, че да
изясним както материала, който има връзка, така и оня, който няма. Тя (библейската история) е точна
в някои отношения, а именно в това, че действително е съществувало място, което е можело да се
сравни с райската градина, и ние бихме искали да наблегнем на това. Но в по-голямата си част онова,
което е стигнало до вас, е легенда, а не факт, като същевременно има много слаба основа за събития,
които действително са произтекли.
Д: Вярвам, че всички легенди донякъде се основават на някакъв факт.
Ф: Да, независимо колко крехки са тези основи, те много често са спомен от някое
действително събитие
Д: Говорехте за определено място. Това мястото, където е започнало засяването ли е?
Ф: Не. Засяването се е осъществило на много места по Земята. Няма централно място на
засяване на планетата.
Д: Значи животът се е разпространил от тези места? Това се различава от библейската
интерпретация.
Ф: Точно така. Бихме искали да разбереш и нашата предпазливост при представянето на тези
идеи, които противоречат на общоприетите вярвания на планетата. Не бихме искали да пораждаме
разногласия или конфликти и борби сред опониращите си групи - онези, които вярват в новата ера на
мислене, и онези, които вярват в Библията. Защото нямаме намерение да подклаждаме конфликти и
разногласия. Желаем единствено постепенно пробуждане. Цялото знание би могло да ви бъде
стоварено и изведнъж, но това не би ви било от полза. Затова информацията трябва да бъде
предоставяна постепенно, за да се осъществи просвещението.
Д: Знам, че има хора, които ще възразят. Само ми се стори, че твоята версия би могла да е
свързана с библейската легенда.
Ф: Тя е точно това - легенда, и не е разбирана особено правилно от гледна точка на връзката й с
фактите. Това е много интересна история. Но вече отбелязахме, че тя има нищожна връзка с
изключително откъслечни факти. Може да бъде направена слаба асоциация единствено с неясни
общи впечатления.
Д: Бихте ли искали да продължим с разглеждането на тази тема?
Ф: Не в момента, защото както казахме не сме стигнали до консенсус, а той трябва да е налице,
преди да започнем да предаваме информация. Това е част от задълженията ни. Защото ние сме
дванадесет и всеки един е експерт в своята област. Така ние можем да представим балансирана
съвкупност от различните области на познанието от гледна точка както на човешкото битие, така и
на по-висшите сфери на съществуване. Този съвет се състои от личности, които могат точно да
изразят многобройните и разнообразни интереси. Затова когато има консенсус, никой не губи, а
всички печелят. Ако имаше разногласия, една част от съвета можеше да се счита за загубила, защото
тяхната гледна точка нямаше да е точно представена и разгледана.
Д: Значи дори при вас е трудно дванадесет души да постигнат съгласие.
Ф: Тук съществува много по-голяма готовност за постигане на съгласие. Няма я упоритостта,
която се среща често на вашата планета. Съществуват само различия в гледните точки. Затова тези
различни гледни точки изискват да се стигне до изложение, което е резултат на консенсус. Възможно
е да възникнат ситуации, в които консенсус не може да бъде постигнат, и тогава съответната тема ще
бъде изоставена напълно.
Глава 15
ДИНОЗАВРИТЕ
Тази тема се разви в история с продължения. В идващите глави ви представям казаното на
сеансите през следващите седмици.
Д: Ще ми кажете ли нещо повече за посоката, в която пое животът в началото на своето
развитие?
Ф: Животът на планетата се разви от едноклетъчните от типа на амебата, които вследствие на
мутации започнаха да се разделят и възпроизвеждат в многоклетъчни същества. Те на свой ред се
развиха в организми и същества от по-висок порядък, които от своя страна еволюираха в амфибии,
влечуги и т.н.
Д: Имаха ли съществата от космоса нещо общо с формите, които прие животът?
Ф: В по-голямата си част той беше направляван много внимателно още от самото начало, за да
напредне и да се развие до точката, в която да може да бъде оставен на собствения си потенциал.
След развитието на по-висшите форми на живот, вече не беше необходима помощ, за да се достигне
до желания етап. В този момент беше оттеглена направляващата помощ и тя премина в помощ, която
беше единствено подхранваща по характер.
Д: Какво имате предвид под "висши" форми на живот - животинския или човешкия етап?
Ф: Имало е много етапи на развитие преди човека, в които животът бавно, но сигурно се е
движил към човешката форма Помощта целеше да гарантира, че предварителните етапи ще бъдат от
такова естество, че еволюцията да доведе до появата на човека. В ранните етапи беше изключително
важно еволюцията да бъде насочена по такъв начин, че резултатът да бъде човешката, не някаква
друга форма.
Д: С други думи стремежът е бил да се предотвратят генетични промени ли?
Ф: Полагаха се грижи за предотвратяване на външна намеса в тяхната еволюция и им се
предоставяха енергии, молекули и формули, които гарантираха подхранване на определени аспекти
на индивидите. Така например оцеляването на най-силните направляваше фактическото оцеляване на
желаните индивиди и развитието им до желаната форма. Нежеланите не бяха подхранвани и
изчезваха, завръщаха се към енергията и преминаваха към по-хармонични форми. (Това звучеше като
процес на плевене; вж. предишната глава.)
Д: Значи през този период от време е имало непрекъснат надзор?
Ф: Точно така. В началните етапи на еволюцията беше необходимо нейното направляване,
точно както малкото дете или бебе се нуждае от непрекъснат надзор от момента на раждането докато
постепенно и бавно израсне до степен, в която се нуждае от все по-малко и все по-малко надзор. Това
продължава до момента, в който надзор вече не е необходим и то се превръща в самостоятелен
индивид.
Д: Има учени, които вярват в еволюцията, но твърдят, че в нея има една загадка. Те търсят
онова, което наричаме "липсващото звено" между животното и човека.
Ф: Такова звено няма да бъде намерено, защото то не съществува. Много пъти е била налице не
постепенна еволюция, а внезапно и радикално отделяне от предишната форма. Можем да го наречем
мутация. Тези скокове в еволюцията са дълбоки и радикални, но често се осъществяват мигновено в
рамките на едно поколение.
Д: Любопитна съм по отношение на ерата на динозаврите. Дали те не са били от онези
видове, чието изчезване или измиране е било допуснато? Тази форма на живот е присъствала па
Земята, а вече не съществува. Предвидено ли е било тяхното съществуване?
Ф: То е част от еволюцията. Тяхната приспособимост отмря и се е прояви реалността, довела до
унищожението им. Всичко е въпрос на приспособимост и в нейното следване е верният път. Така с
края на тяхната приспособимост настъпи и краят на тяхното съществуване. Целият животински свят
произхожда от посевите. Динозаврите просто изживяха своето време и си отидоха. Причината за
изчезването им е естественият процес на накланяне на земната ос, който предизвика внезапна

промяна в сезоните. Онези, които можеха да се приспособят към внезапната промяна, се
приспособиха. Онези, които не можеха, не го направиха.
Д: Хората винаги са се питали какво е причинило изчезването им, защото са открити
останки от динозаври, в чиито тела все още има храна.
Ф: Промяната беше толкова бърза, защото земната ос се наклони. Така топлите и слънчеви
места за броени минути станала студени и полярни. Климатът се промени, защото Земята е
неспокойна старица, която се мята и гневи. Това беше естествено явление, което се случва отново в
настоящето. Има много физически промени, които протичат в момента и ще протичат през
следващите 18 хронологически години на тази планета. Най-общо тези промени могат да се обобщят
с термина катаклизъм. Но той не трябва да се смята за крупно събитие. Това е бавен, постепенен
процес до момента на обрат, който е изключително бърз и може да се каже, почти мигновен.
Действителното приспособяване може да се осъществи в рамките на броени минути. Това е
приспособяване, естествен еволюционен процес, при който земните магнитни полета се изравняват с
различни звездни точки в космоса. Тези точки се движат по предначертан път, точно както
съзвездията се движат около вашата планета, те обаче не влияят на планетата толкова, колкото някои
по-далечни звезди.
Д: Далечните звезди са по-силни?
Ф: Да. Не всички далечни звезди са по-силни. Точките, към които се изравнява вашата планета
обаче, са разположени подобно на съзвездията в тях, те се движат по предначертан път.
Д: Чувала съм, че тази промяна в земята причинява пробуждането на вулканите,
земетресенията, промените в климата и други подобни неща.
Ф: Точно така, защото Земята се подготвя за изравняване с друга точка на произход. Това
предизвиква пробуждането на Огнения пръстен и вулканите в другите части на света. Това
причинява и климатичните смущения. Процесът започва постепенно, но изместващите се
гравитационни сили ще ускорят накланянето. През последните 40 години полюсите са се
отклонили... вероятно с три градуса. Но разберете, че ако избухне война и в нея се използват ядрени
оръжия, това ще предизвика по-сериозни колебания в земната ос и ще ускори окончателното й
накланяне. Помнете, че процесът е естествен, само докато го оставяте да се развива по естествен път.
Човечеството може да се приспособи и подготви. Опасността се крие в ускоряването на накланянето,
защото тогава промените на Земята ще произтекат по-бързо и по-бурно.
Д: Знаете ли колко време остава до драматичния обрат?
Ф: Това зависи от Земята и от Небесния Баща и ние не знаем нищо повече.
Тези новини бяха меко казано смущаващи и обезпокоителни. Но тъй като той не желаеше да се
разпростира повече върху тях и да даде някакъв времеви ориентир, реших да се върна към темата за
динозаврите.
Д: Всички ли динозаври бяха унищожени мигновено или някои останаха живи в различни части
на света?
Ф: Останаха някои форми на живот, защото това не беше пълно унищожение. Вярно е, че най-
големите динозаври загинаха, защото не можеха да се приспособят. Телата им бяха пригодени за
определен тип климат и не можеха да понесат никаква промяна, затова загинаха. Просто бяха твърде
големи, за да се приспособят бързо. Нямаше къде да отидат. По-малките животни можеха да избягат
и да се скрият под различни предмети, например, да съберат трева и листа около себе си и така да си
създадат по-топла среда. По-големите животни обаче не можеха да постъпят така, бяха оставени на
произвола на природните стихии и загинаха.
Д: Чела съм, че хората са открили рисунки и гравюри в някои древни страни, които
изобразяват едновременно хора и динозаври.
Ф: Точно така, защото по онова време съществуваха хора. Те бяха на примитивен етап на
развитие, но вече бяха населени от духа.
Д: Питах се кога духовете са започнали да идват на Земята и да населяват телата?
Ф: Още тогава.
Д: Учените винаги са твърдели, че хората са се появили много по-късно от динозаврите.
Ф: Учените винаги са твърдели нещо и продължават да го правят. Те обаче нямат неограничен
достъп до познанието и затова правят заключенията си въз основа на знанията, с които разполагат на
този етап. Така че истината на този етап се основава единствено на даденостите.
Д: Вярвам, че учените са стигнали до тези заключения, защото не са открили човешки кости
по време на разкопките.
Ф: Това е вярно, защото те вече откриха човешки останки заедно с останки от динозавър, но
това още не е станало обществено достояние. Защото това би била радикална гледна точка, която се
противопоставя на възглед, установен от години. Разбираш ли, научната общност бавно се променя и
е устойчива към промените, защото тогава истината трябва да бъде пренаписана. Тази черта е
вродена, защото е присъща на цялото човечество. Онова, което наричате истина, се приема за свято и
не трябва да бъде променяно. Това води до съпротива, защото са застрашени основите, на които се
основават общите вярвания.
Д: Да, онова, което е истина за един, не е истина за друг. Има и теория, според която скокът
от животно към човек е бил причинен от физическото кръстосване на същества от космоса с
животните.
Ф: Това е правилен подход, защото именно по този начин се развива генетичния вид и това
отново е помощ. Но тя има по-скоро характер на подхранване, тъй като генетичният вид бе достигнал
до точката, от която не можеше да стигне по-надалеч без нова генетична информация и такава му бе
предоставена.
Д: Това ли имахте предвид под подхранване?
Ф: Да. Това същевременно е и помощ. Ако това не се бе случило, човешкото развитие щеше
спре някъде около неандерталеца.
Д: Значи мислещият човек, който съществува сега и чийто мозък е способен на
интелектуална дейност, нямаше да възникне от естествената еволюция?
Ф: Точно така. Или ако беше възникнал, щяха да са необходими милиони години. Съмнително е
обаче, че това щеше да се случи по естествен път, тъй като еволюцията бе достигнала точката, от
която естественото й развитие не можеше да продължи.
Съществуват две философски учения по този въпрос. Според креационизма животът е
възникнал внезапно под действието на някаква свръхестествена висша сила, обикновено наричана
"Бог". Спорел еволюционизма животът се е развил вследствие на естествен еволюционен процес от
единствен жизнен източник. Аргументите против еволюцията се основават отчасти на
контролираните експерименти, които демонстрират, че видът достига точка или граница, отвъд която
не може да се развива сам. След тази точка мутациите могат да възникнат чрез генетични
манипулации. Може би съветът беше прав в твърденията си, че както легендата за Сътворението,
така и еволюционната теория на Дарвин носеха в себе си частица истина.
Д: В Библията е казано: "Нека сътворим човека по свой образ" Това ли имаш предвид?
Ф: Това е алегория на факта, че човекът се проявява физически във форма, подобна на други
човешки форми по Вселената. Това твърдение е правдиво.
Д: Винаги съм се питала дали изразът „по свой образ" не се отнася до душата на човека.
Ф: "Образ" се отнася до визуалното представяне и затова човешката форма е представена по
цялата вселена в много различни райони. Това важи и за другите Вселени, в които има много
представители на една и съща форма
Д: В тази Вселена хората, хуманоидите ли преобладават?
Ф: Не може да се каже, че преобладават, защото съществуват форми, които не са човешки в
нито едно отношение. По-точно е да се каже, че човешката форма е просто една от многото. Има
много различни форми и много различни планети с различни форми. Има планети, на които
съществуват множество форми, които живеят съвместно и в хармония. На планетата Земя обаче има
само една форма. Да кажем, че формата, в която сте сега, е подобна на други човешки форми във
Вселената. Мнозина имат коси, лица и структура на тялото, подобни на това, което откриваме на тази
планета. Но разлики има и произходът на много от тях трудно може да бъде определен. Просто
казваме, че това не е единствената форма във Вселената. Това обаче не е единственото място във
Вселената, където присъства тази форма.
Когато животът достигнал до човешкия етап на развитие, съществата от космоса престанали да
идват толкова често. Поисках да знам защо.
Ф: Не беше необходимо. Помощта в ранните етапи се изразяваше в подхранване и внимателни
грижи за осъществяваното тогава дело. Със завършването на тази работа вече нямаше нужда от
такова внимание, те просто се завърнаха в онези системи, откъдето бяха дошли.
Д: Останаха ли тук наблюдатели?
Ф: По онова време имаше няколко комисии индивиди, които останаха на планетата в постоянни
форми, реални физически форми, за да осъществяват всекидневно наблюдение на условията. Тези
мисии обаче не бяха така мащабни или сложни както преди.
Д: Споменахте, че тези същества са били триизмерни?
Ф: В триизмерна реална форма, както бихте се изразили на вашето ниво. Тези същества имаха
физическа форма, но принадлежаха на раса от чужда планета.
Д: В тяло ли бяха родени те или формулираха тяло?
Ф: Бяха формулирани, както бихте се изразили вие. Техните тела не бяха "портретирани",
защото по онова време нямаше вид или население, чието тяло да бъде населено.
Интересно е да се отбележи, че няма дума "портретиран". Това е някакъв опит да се направи
глагол от съществителното "портрет". Обикновено бяха толкова точни в избора си на думи, че не
считам това за грешка. Може би така се доближаваха най-много до идеята, която искаха да разкрият.
Ф: Физическите обитатели на планетата не бяха достигнали до това равнище на този етап от
развитието на човешкия вид. Нямаше тела, удобни или налични за подобна употреба. Времето, за
което говорим, обхваща няколко милиона земни години. Затова естествено в началото въобще не
можеше да се говори за човешки вид. В един по-късен период от отрязъка от време, за който говорим
сега имаше предварително развитие и еволюция, довели до появата на първобитния човек, както го
разбирате вие.
Д: Според библейската история по Земята са скитали гиганти.
Ф: Това твърдение е правилно. Защото средният ръст на човешкият вид от онази раса беше над
два метра. Имаше много други раси, но тази беше първата. Много хора носят тези гени и до днес и
затова понякога има такива, които достигат височина над два метра. Това са просто генетични
проявления на онзи вид.
Д: Опитвам се да направя връзка с казаното в Библията. Библията е като история, въпреки че
фактите са изкривени.
Ф: Има факти, които говорят ясно дори през вековете. До голяма степен съдържанието й се
основава на възприятия и затова естествено има някакво изкривяване. Основната идея обаче се
запазва.
Д: В Библията е казано нещо и за синовете на Бог, които се вгледали в човешките дъщери и ги
намерили за красиви.
Ф: Може да се каже, че това отпраща към кръстосването между дошлите от небето и
принадлежащите към Земята. В него бе заложено намерението за развиване на генетичния материал,
тъй като видът беше достигнал до точката граници на самостоятелната му еволюция. Затова бе
необходимо издигането на генетичния материал на по-високо равнище за стимулиране еволюцията
на физическото тяло.
Д: Значи без намесата расата щеше да остане на животинския етап на развитие?
Ф: Нямаше да развие достатъчен мозъчен капацитет, за да превежда правилно и точно идеите,
които в определен момент в бъдещето щяха да необходими за разбиране на концепциите, за които
говорим днес... за вселенското настойничество, Бог и т.н. Това бе постигнато чрез физическо
кръстосване на расите. В дните на създаването на Библията имаше хора, които чувстваха, че тя може
да помогне на населението като цяло да оцени в пълна степен случилото се. Защото в приобщаването
си към тези доктрини хората щяха да изгубят вярата си. Затова библейските истории бяха
внимателно прекроени, за да се впише в манталитета на своето съвремие. В тази прекрасна форма те
стигнаха и до вас, грижливо записани с възможно най-голяма точност.
Д: Хората, които са ги написали, са знаели истината, но са я интерпретирали по разбираем за
околните начин.
Ф: До известна степен това е вярно. Това не беше мащабен заговор, насочен към изкривяването
н фактите. При разказването на тези "истории" случайно се даваше някое невинно обяснение, което
на свой ред се интерпретираше по леко различен начин. Така информацията преминаваше поколение
на поколение донякъде видоизменена, за да достигне формата, в която я познаваме днес.
Д: Днес има хора, които биха били доста шокирани, ако чуят тези обяснения.
Ф: Точно така, защото до този момент не е бил изнасян материал, предоставящ възможността за
едно по-цялостно и точно обяснение на онова, което наистина се е случило. Ще кажем, че засяването
се осъществява отново на много места в тази, както я наричаме "местна" вселена. Това в никакъв
случай не е необичайно събитие от вселенска гледна точка. Това е така обичайно, както засяването и
грижите за нечия собствена градина.
Знаех, че не е възможно същите хора да участват в целия този проект, поради огромният период
от време, който бе изминал, но се питах дали това не е същата раса.

Ф: По-точно е да се каже, че те притежават еднаква същност. Защото съществуват такива, които
носят отговорността за подобен тип мисия.
Д: Ще ми разкажеш ли за следващите исторически епохи при новата ни среща?
Ф: Да. Това би бил подходящ познавателен въпрос. Любопитството ти или човешкото съзнание
са доста ограничени във възприятията си.
Когато се събуди, Фил каза, че информацията за засяването е била съпроводена с чувства на
гордост и великодушие по повод на очаквания успех на експеримента, с големи надежди за
развитието на видовете на тази планета. При провала той изпитал горчиво разочарование.
Поради факта, че не беше абсолютен сомнамбул, той не можеше да блокира емоциите, които
често съпровождаха сцените и това намираше отражение в отговорите на въпросите. Той спомена
три причини, поради които чувствал, че не може да отговори на зададен въпрос:
1. Предоставянето на информацията не било допустимо. Дори той не бил в състояние да
преодолее това.
2. Информацията просто не била в наличност. В този случай бил напълно неспособен да я
предостави.
3. Когато чувствал, че емоционалният характер на въпроса би довел до смущаващи чувства или
сцени. В този случай подсъзнанието му действало като цензор и ни молело да сменим темата.
Глава 16
КРЪСТОСВАНЕТО
В началото на следващия сеанс Фил слезе от асансьора и се оказа изправен пред редица
гигантски кристали. Той помоли да остане там за малко и извлече невероятна енергия, която се
завихри около него. Той почувства, че тя ще прочисти каналите му. След като го оставих да направи
това, започнах да задавам въпросите си.
Д: Имахме история с продължения. Това е историята, която вие от другата страна, които и
да сте, искахте да разкажа. Историята за засяването на планетата Земя. Знаете ли за какво
говоря?
Ф: Ще кажем, че ние не сме изцяло отговорни за това, тъй като това е нещо, с което ти самата
се зае, а ние се съгласихме да ти помогнем. В момента това е твой проект или творческо начинание.
Това беше странна идея. Със сигурност не бях молила съзнателно за подобна задача. Но това
само подчертава идеята, че ние не винаги съзнаваме какво правят многобройните съставни части на
Аза. Тази друга част от нас очевидно не се нуждае от съзнателното ни разрешение. Но тъй като ми е
приятно да пиша за тези необикновени теми, идеята не ме притесни.
Д: В последния ни сеанс ти говореше за засяването на планетата и каза, че по онова време
съществата са имали бази тук и са направлявали развитието и подхранването на посеви. Когато
достигнали определен етап, при кой вече не можели да се развиват сами, съществата се
кръстосали с тези животни, за да предадат генетична информация, която да развие до хора,
способни на интелектуално мислене. Правилно ли съм разбрала?
Ф: Да.
Д: Добре. Тогава нека продължим. Това физическо кръстосване ли е било или се е осъществило
изкуствено в лабораторни условия?
Ф: Това беше действително физическо смесване на генетичен материал. Да кажем, че
първоначално бе осъществено изкуствено осеменяване Защото семената бяха внесени чрез
хирургически процедури. Това беше необходимо, тъй като страхът щеше да подлуди животните или
видовете по онова време.
Д: Върху определен тип животни ли са съсредоточили или са опитали с няколко различни
вида?
Ф: Използвани бяха само онези, които в потомството си щяха да дадат желания резултат.
Според изискванията за подобни индивиди, това бяха онези, които най-точно отговаряха на
изискванията и затова бяха избрани за размножаването.
Д: Това в големи мащаби ли се осъществи или в началото бе в малки мащаби?
Ф: Този въпрос изисква прозрения и баланс на интереси, които в момента не можем да
осигурим.
Д: Имах предвид по цялата планета ли се осъществи това или започна в определен район с
няколко индивида.
Ф: Може да се каже, че в началото бяха няколко, а после мнозина.
Д: Опитвам се да си представя как се е случило всичко. Бяха ли държани на определено място,
където да могат да бъдат наблюдавани през този период от време?
Ф: Определено не им хареса да бъдат наблюдавани. Това е вярно.
Д; Бяха ли затворени по някакъв начин?
Ф: Не.
Очевидно след осъществяване на кръстосването за имплантиране на интелекта
експерименталните индивиди са били наблюдавани и по време на развитието и растежа им за тях са
били полагани грижи. Било е необходимо невероятно много време, такова каквото го познаваме ние,
за да могат животните да се развият дори до състоянието на първобитния човек. Изглежда задачата
или мисията на тази група същества е била да наблюдават и вероятно да защитават видоизменящите
се видове. Необходимото време явно е било без значение за тях. Ако продължителността на живота
им е можела да се идентифицира с нашата, вероятно се е наложило поколения от тяхната раса да
"дежурят" на планетата. Той каза, че непрекъснато са поддържали връзка с районите, от които
произхождат. Бих казала, че за тях това е било просто работа. Изходът е бил твърде отдалечен във
времето, за да има някакво значение.
Д: Тези същества поддържали ли са контакти, живели ли са с местните жители?
Ф: Имаше посещения, които от гледна точка на първобитния човек бяха толкова разтърсващи,
създаваха впечатлението за среща с бог. Бяха предоставяни онези концепции, които можеха да бъдат
разбрани по онова време и да накарат първобитния човек да се замисли и то за неща, които при
обикновени обстоятелства не биха могли да му хрумнат. Може да се каже, че те му даваха храна за
мисълта по отношение на мястото му във Вселената и неговата роля в големия план. Няма записани
доказателства за подобни събития, които да изглеждат правдоподобно.
До нас са достигнали много легенди на древни хора, които се отнасят до необикновени
същества като Озирис и Кетсалкоатл 3, които били богове и посещавали племената, за да им помагат.
Някои от тях считани за божества. Попитах за тях.
Ф: Имахме предвид събития, които са се случили много преди тези, за които говориш. Лицата,
които спомена, не бяха богове, а индивиди, просветлени чрез контакта си с "боговете". По онова
време, когато някой приемеше ролята на учител на това ниво на познание, бе общоприето той да бъде
считан за пророк или някой, който е в пряк контакт с Бога. Така този човек се издигаше до роля,
твърде сходна с тази на самия бог, ще кажем, че това бяха индивиди, добре настроени на вълната на
собствените си енергии и на енергиите на Вселената. А който е настроен към тази енергия, може да
изглежда доста издигнат в сравнение с околните, ще кажем, че това бяха просто индивиди, които
предаваха енергия.
Д: Според легендите те (Озирис и Кетсалкоатл) са били считани за хора от космоса, дошли,
за да живеят сред племената и да ги обучават.
Ф: Не твърдим, че това не се е случило, но не сме съгласни, че тези индивиди са били такива. Те
бяха посланици или доставчици на истината и енергиите. Има много случаи, при които индивиди от
други светове са живели, макар и за кратко, сред хората, помагали са им и са ги и просвещавали по
подходящите за онова време начини. Мнозина са узнавали истинската идентичност на тези личности,
но и често мнозина не са. Някои действително били посетители от други планети. Други просто
идвали от различни нива на съществуване, а не непременно от други планети от физическа гледна
точка. Защото има много други сфери на съществуване, които не са физически по своята природа.
Затова е възможно да идваш от някъде другаде, без всъщност да можеш да опишеш откъде. В
другите измерения посоката е невъзможна защото тази концепция не съществува. Това е триизмерна
концепция, която се обезсмисля, когато бива съотнесена към четвъртото или по-високи измерения.
Затова ще е точно да се каже, че много посетители бяха от други нива на съществуване и слязоха до
това ниво, за да оказват помощ и да дават информация.
Д: В такъв случай подобните на Кетсалкоатл физически хора, родени в племето ли са били или
хора от друго ниво?
Ф: Някои индивиди и лидери наистина бяха от друг свят. Няма да разкриваме тяхната
идентичност, не е възможно да го направим на този етап, защото не ни е позволено. Няма да е редно
да откроим някоя личност като посланик или човек, който не принадлежи на Земята, и така да
насочим вниманието към личността, а не към информацията. Да кажем, че беше необходимо това да
случи, за да бъде разпространена информацията. Защото ако някой предприеме такова начинание в
3
древно мексиканско божество (Бел. прев.)
ролята на продавач, например, влиянието му ще бъде доста ограничено в сравнение с влиянието на
един управник.
Д: Не е ли имало случаи, при които в крайна сметка тези същества са били обожествявани?
Ф: Наистина имаше посещения от напреднали същества. Но тяхната роля бе единствено да
оказват помощ, да полагат грижи. Паметта на такива същества е била почитана многократно през
човешката история, те са били почитани и възпявани така, сякаш са божествени по природа. В
примитивните култури има много примери за посещения на такива извънземни при водачите на
отбрани племена, които са били способни в най-голяма степен да разберат случващото се. Онези, за
които е било най-малко вероятно да сведат посещението до божествено или ангелско равнище и
които са били в състояние да признаят това за посещение, а не за божие благоволение. Те се явявали
в човешка форма, въпреки че били енергийни форми, които можели да наподобяват външния вид на
човешко същества, за да не будят страх.
Д: Какъв тип информация са предоставяли на хората?
Ф: По онова време много се обсъждаше колко информация да предават тези индивиди. Беше
решено, че бавното, но постоянно издигане на съзнанието е по-подходящо от простото бомбардиране
или засипване на първобитните същества със знания от звездите. Затова предоставяната информация
беше донякъде ограничена до практични и полезни области като събиране на фураж и градинарство.
Това бяха някои от първите познания. С развитието на обществата се установи, че има хора, които са
пазители на знанията, отбрано малцинство, което напълно съзнаваше значението на посещенията.
Тогава чрез постепенното издигане на съзнанието на тези личности, стана възможно бавното
разширяване на темите по време на посещенията и постепенното включване на познания за
местоположението на небесните тела спрямо планетата Земя. Така постепенно стана възможно
обучаването на първобитните общества в напредналата астрономия, например.
Д: Защо е било така необходимо те да са запознати с разположението на звездите?
Ф: Мнозина осъзнават влиянието на звездите върху събитията в живота на човека. Това
познание се нарича астрология. Но то беше развито в много по-голяма степен, отколкото сега и се
използваше много по-точно. Разположението на планетите и звездите се изчисляваше от нищото.
Природата на енергиите, протичащи към Земята, позволяваше да се предсказват предстоящите
събития.
Д: Имаше ли други знания и умения, които бяха предадени на тези хора?
Ф: Предоставени им бяха познания в много paзлични области. Днес бихте се изненадали oт
многобройните области, в които биха вещи древните хора. Бяха им предадени умения за зъболечение
и изваждането на зъби ставаше при минимална болка. След това извадените зъби се заменяха след
подготовка и поправка на увредените. Така беше възможна замяната на тези зъби и продължаване на
жизнените им функции. В момента това се усвоява отново на тази планета.
Д: (Това ме изненада ) Искате да кажете, че се поставяли не изкуствени, а истински зъби?
Как са свеждали болката до минимум?
Ф: Съществуваха както и сега много естествени билки и съставки, които при поемане
умъртвяваха болката, например листа от кока 4 и много други билки, за които и днес е известно, че
имат подобен ефект. Това знание бе предадено на отбрано малцинство, което след това трябваше да
го предаде на своя народ след подходящо обучение в тези области. Може би ще се изненадаш да
научиш, че сърдечната хирургия се срещаше на много места по онова време. Форма на това беше - в
момента търсим подходящата дума - трудно ни е да преведем тази концепция. Първоначалното
намерение бе лекуването и възстановяването, но по късно тази практика бе превърната в човешки
жертвоприношения. Те не си спомняха техническите причини, които стояха зад това и така с времето
дейността бе сведена до жертвоприношение. Използваха го, за да умилостивят боговете, които бяха
създали, и да се спасят от съдба, по-страшна от смъртта. Затова смъртта бе незначителна цена.
Д: Когато осъществяваха сърдечна хирургия, как овладяваха кървенето? Това е проблем дори
днес.
Ф: Същите естествени вещества, които се използват дори днес, се използваха и тогава.
Използваха се стрити на прах билки, които улесняваха съсирването. Контролирането на кървенето се
осъществяваше чрез натиск, упражняван върху специфични точки в тялото, който ограничаваше
притока на кръв до определена област.
Д: Можеха ли по този начин да контролират и инфекциите?
4
Коката е тропическо растение, от чиито изсушени листа се произвежда кокаин, който е не само наркотик, но и местна
упойка.
Ф: Не и чрез натиск.
Д: Имам предвид с помощта на билки.
Ф: Инфекциите се лекуваха чрез енергия. Чрез предаването на човешка енергия, което днес се
преоткрива в онова, което в терминологията на обекта се нарича "метафизични групи".
Спомних си за предположението, че ацтеките са практикували този тип жертвоприношения,
като са разрязвали човешки сърца.
Д: Този ритуал от същите хора, които са построили пирамидите в Мексико ли бе извършван?
Ф: За съжаление, да, защото те едновременно бяха доста напреднали и въпреки това доста
неразвити. Дегенерацията на цивилизацията до човешкото жертвоприношение и дори канибализма
като цяло се осъществи след построяването на пирамидите. Използването на пирамидите, а не
тяхното построяване, съвпадаше по време с човешките жертвоприношения.
Мога да си представя, че със смъртта на някой мъдрец или някоя подобна случка знанието не е
било предавано в своята цялост. И с всяко следващо поколение практиката се нарушавала и
изкривявала във форма на култ. С времето тя се превърнала в действително изрязване на сърцето
като дар за "богове такива, каквито ги възприемали те.
Д: Добре, ако съществата са наблюдавали това и са видели, че знанието се изкривява с
неговото предаване, не са ли могли да се върнат и да предадат отново?
Ф: Не беше възможно по причини, които са отвъд обхвата на човешкото възприятие, защото са
непреводими.
Д: Смятах, че ако са дошли веднъж, биха могли да дойдат и втори път.
Ф: Това е опростенческо човешко възприятие. Във вселенския план действа много по-сложен
механизъм, който не позволява използването на външно влияние за манипулиране на местните
жители.
Д: Смятах, че може би те са могли да дойдат и да кажат: "Не го правите правилно. Това не е
начинът, който ви разкрихме“.
Ф: Това би представлявало манипулация, а те са недопустими.
Д: Но веднъж вече те са го правили. Това не се ли е считало за манипулация?
Ф: Веднъж това е било дадено като дар. Поправянето би означавало манипулация. Има разлика
между предоставянето на знание като дар и направляването на вътрешните отношения в едно
общество.
Д: Разбирам. Значи след като го предоставят, те не могат да контролират начина на
използването му.
Ф: Това е донякъде точно. Манипулацията на тези общества би противоречала на общоприетата
политика. От обществото зависи да изгради собствената си съдба, ако използваме земните термини.
Д: Тоест от обществата се очаква да бранят тази информация и да осигурят правилното й
предаване.
Ф: Това изявление отново е донякъде вярно.
Изглежда имаше лека разлика, но тя очевидно беше важна за тях. Позволено им беше да
предоставят знания за благото на своите творения, но насочването на последващата употреба на тези
знания се разглеждаше като намеса и не бе допустимо. Той продължи с още примери.
Ф: Земеделието бе усъвършенствано до висока степен в селекцията на онези сортове, които
бяха най-подходящи за съответния регион и начин на хранене. Защото това не беше въпрос само на
климат и климатични (срещна трудности с тази дума) условия, а и на питателни съображения, които
определяха съдържанието на храната. Защото наистина съществуваха, както и днес, разлики в
хранителните потребности на различните среди.
Д: Обяснява ли това хранителните закони в Стария завет на Библията? А онези, които са
били предадени от Мойсей на хората? Било им е наредено да не ядат свинско и други такива неща.
Забранили са и пиенето на кръв. Възможно ли е mова да е причината за тези неща?
Ф: Точно така. Смята се, че изискванията са с религиозна природа, но те се основават на много
реалистични хранителни изисквания, те трябваше да подтикнат хората към най-подходящия избор на
храна, за да получават онези хранителни вещества и витамини, които са най-важни за
функционирането на организма им, докато пътуват, намират се в период на преход и след това.
Д: Значи са били запознати с различните категории храна, които по-лесно ще се развиват при
техния климат.
Д: Знаете ли какво се е случило с маите? Предполага се, че те просто са изчезнали внезапно.
Ф: ще кажем само, че отговорът на този въпрос е свързан с отношения на високо ниво, ако
използваме вашата аналогия. Не разполагаме с пълна информация за историята или по-скоро за
нейния край. Достатъчно е да се каже обаче, че те не измряха, а бяха транспортирани.
Д: От космически кораби?
Ф: Няма да се задълбочаваме в темата на този етап. Те обаче бяха транспортирани
Д: Знаете ли защо?
Ф: Самите те избраха да избягат от унищожението, което виждаха, че предстои на техните
събратя по време на испанското завоевание.
Д: Често ли се е случвало това на цивилизации в историята?
Ф: Това не е прецедент, но не се случва често. Ако възникне ситуация, при която цивилизацията
като цяло е достигнала ниво, на което за оцеляването си пожелае такова транспортиране, това би
могло да се случи. Няма обаче закон, според който това трябва да се случи. Но ако самите индивиди
пожелаят да защитят своето ниво на съзнание и постиженията си,да усъвършенстват своето
възприятие и израстване и да предпазят обществото си, тази възможност ще им бъде предоставена.
Това ще се стане, ако то отговаря в най-голяма степен на интересите им и на интересите на околните.
Д: (Продължих с въпросите) Има ли по-скорошни примери за извънземна помощ при
развитието на цивилизацията?
Ф: На този етап в човешката еволюция няма области, които са резултат от пряк контакт.
Въпреки че е идентично по природа, днес развитието в тези области е продукт на психични процеси
или контакт, ако предпочитате. Много идеи се предават, въпреки че изобретателят ги приема за
оригинални. Това са идеи, пренесени от вътрешното ниво към външното ниво на съзнание.
Д; Значи вместо действително да се появяват пред хората, както са постъпвали в миналото,
сега те осъществяват психична комуникация.
Ф: Това донякъде е точно. В no-голямата си част обаче, информацията се извлича от
вътрешното ниво на съзнание на индивидите, което прекратява необходимостта от подобен тип
взаимодействие.
Д: Обяснява ли това защо много хора работят едновременно по едни и същи открития?
Ф: Да.
Д: Какво правят те тогава? Бомбардират планетата с определена идея?
Ф: Към планетата се насочват енергии и тя се оказва залята от тях. Тогава онези, които
откликват на тези енергии, са - няма да използвам думата привлечени, защото това би създало
погрешно впечатление, те обаче са...
Д: Вдъхновени?
Ф: Това е подходящ термин, те са вдъхновени да създадат проявленията, основани на
енергиите, извлечени от тях.
Д: Съществата не считат това за влияние?
Ф: Хората не биха го възприели като такова, защото повечето от тях не осъзнават произхода му,
освен ако не са духовно извисени по природа и не съзнават съществуването на концепции като
вътрешни нива и вътрешно ниво на съзнание.
Д: Значи планетата е залята от идеята или възприятието за откритието, или онова, което й
е потребно, към съответния момент. Те просто са захвърлени към всеки, който ги улови. Така не се
упражнява сила или влияние, защото никой не е принуден да приеме идеята.
Ф: Точно така. Има открития, които предстои да бъдат направени, които в момента са залели
планетата и трябва да бъдат извлечени от вътрешното ниво на съзнание и да намерят проявление във
физическата реалност.
Може би онова, което наричаме "въображение", е друго име за вътрешното ниво на съзнание
или част от него.
Д: Значи те приемат, че някой ще улови вибрациите или идеите, че някой на Земята ще се
настрои на тази вълна, така да се каже.
Ф: Те са на разположение, не е задължително това да се случи, те просто се предоставят
свободно, за да бъдат използвани по начин, който индивидът избере. Защото трябва да помниш, че
това е планетата на свободния избор.
Д: Да, това е правдоподобно. И един ден някой човек ще каже: "О, осени ме една страхотна
идея“. И ще започне да мисли как да я формулира. Защото в противен случай би изглеждало така,
сякаш нищо не е негово дело, сякаш няма собствен принос към него. Но ако добави и собствената си
изобретателност и творчески усет, то идеята ще стане негова след запалването на малката
искра. Така той не би се чувствал като марионетка или нещо, което просто поема идеи и изпълнява
чужди повели.
Ф: Точно така. И чрез човешкия творчески процес тези енергии могат да се проявят в много
различни форми в зависимост от творческата насоченост на изобретателя. Концепциите са дадени.
От индивида зависи как да ги използва или какво приложение да им намери. Сондирането например
се използва в много различни форми. От пробиването на дупки до сондирането за петрол
концепцията е една и съща. Благодарение на изобретателността на личността обаче, концепцията
може да бъде използвана в много различни форми. Концепцията или семето ще е "сондиране".
Д: Следователно човекът измисля различните методи, апаратури или нещата, които ще са
необходими. Идеите, които стигат до нас, са насочвани от извънземните същества?
Ф: Най - напред трябва да разберете какво обхваща понятието извънземно същество. Защото те
често се възприемат като физически същества от друга планета, което е вярно. Съществуват обаче и
много други форми на извънземни същества. Някои са в духовна форма и определено са от други
планети, но не са физически, въпреки че също са извънземни по природа. Има енергии от други
вселени, галактики и планети, които са с толкова разнообразна природа, колкото и човешките
енергии. Всичко това е извънземно по своята същност, защото принадлежи на Вселената. Като такова
или всичко е извънземно, или нищо не е извънземно. Всъщност те нямат конкретни очертания.
Съществуват, както и при хората, много различни форми на енергия. В човешка форма битуват
енергии, които се радват много и имат лекомислена и жизнерадостна нагласа. Съществуват и
човешки енергии, които са сериозни и мрачни. Те просто избират да изразят своята енергия в
различна форма. Така че всички енергии във Вселената донякъде си приличат в това отношение. Има
много различни видове енергии във всички части на Вселената и във всички вселени.
Д: Имах предвид главно онези, които са помогнали при засяването и са ни наблюдавали през
цялото време. Затова се питах дали идеите и вдъхновенията са свързани по някакъв начин с тях.
Ф: Би било донякъде точно да отговоря да, в смисъл че различните енергии са насочени към
една и съща цел, а именно издигане съзнанието на планетата. Към тази цел обаче са насочени много
разнообразни енергии, точно както съществуват и много различни земни енергии. Има толкова
различни видове енергии, колкото са различни и хората. Нямам предвид броя им, но въпреки това
разнообразието е твърде подобно, независимо дали се проявява в енергийна, или във физическа
форма.
Д: Добре, но какво насочва всичко това, за да го поддържа в ред и да им нарежда какво да
правят, ако те са така разнообразни по вид?
Ф: Цялостната схема или план на Вселената, ръководният план, гигантският космически
часовников механизъм, концепцията за Бога, която е популярна човешка представа - това поддържа
реда.
Д: Те знаят какво да правят, в кой именно момент от нашата история да го направят и т.н.
Ф: Точно така. Лакмусовият тест за преценката, дали да се извърши нещо винаги е неговата
уместност.
Глава 17
МЯСТОТО НА САНОВНИЦИТЕ
Често при отварянето на вратата на асансьора Фил не виждаше Трите кули. Вместо това пред
него се разкриваха други сцени. Не можехме да предскажем какво ще се случи. Следващият сеанс е
пример именно за това.
Ф: Това е район, запазен за сановниците на другите планети, които пристигат на планетата, на
която сме в момента. Това е платформата за заминаванията и пристиганията от и за планетата.
Виждаме пред себе си символа на единението такъв, какъвто го познаваме и признаваме в тази част
на Вселената.
Попитах го дали ще може да нарисува символа, като се събуди. Той каза, че ще му е много
трудно, тъй като не става дума за двуизмерна картина или дизайн. Той се възприемал в четири
измерения.
Д: Значи символът прилича по-скоро на вибрация?
Ф: Това е много проницателно наблюдение от твоя страна, защото става дума именно за това.
Както бихте се изразили на тази планета, това е обет за вярност - преведено на този език - към
федерацията на напредналите цивилизации - онези раси, които са се обединили и са създали съюз, за
да подпомогнат духовното и морално просвещение на бъдещите раси.
Д: Защо пристигнахме тук?
Ф: При работа с енергии като тези често липсва конкретен мотив или причина. Просто се иска
пример и такъв се предоставя. В този случай няма единичен фактор, който да предопределя, че ще е
дадения пример.
С други думи никога не можем да сме сигурни къде ще се озовем, когато асансьорът спре.
Д: Спомена, че те пристигат и заминават. Представям си гара, депо или летище. Нещо
подобно ли е това?
Ф: Това е една гостоприемна платформа, където пристигащите членове на кралските семейства
се приветстват и им се оказват почестите, дължими на личности от такъв ранг. След пристигането те
се отправят към съответния район, който са дошли да посетят. Например след това могат бъдат
приети от търговските, правителствен или научните кръгове за осъществяване на предварително
набелязаните цели. За да илюстрираме разликата тук, ще отбележим, че посещаващият вашата
столица Вашингтон висш сановник не е пристигнал с метрото. Президентът не би приветствал
пристигащия сановник в метрото или таксито. Хората с висок ранг, например президентът на чужда
държава, се посрещат с много церемонии и условности. Това е аналогично на топовните салюти, с
които се приветстват високите гости и церемониите, които съпровождат тяхното пристигане. Това е
районът, който е най-удобен за пристигането на големи групи сановници с достатъчно място за
подобни пристигания и заминавания.
Д; Тази платформа на определена планета ли е разположена?
Ф: Да, тя е разположена на планета. На определено място на тази планета. Много от
съображенията, които предопределят разполагането на приемащите пунктове на тази планета важат и
в други части на Вселената.
Д: Непрекъснато казвате "тази" планета. Нима имате предвид планетата Земя?
Ф: Точно така. В случая имаме проблем с формулировката, защото говорим едновременно от
две реалности, в които присъстваме по едно и също време. Затова вече ще очертаваме нещата по-
ясно.
Д: Знаете ли къде е разположена планетата, за която говорим?
Ф: Представи си, ако можеш, че гледаш Млечния път отгоре. Спиралният ръкав, в който е
разположена вашата Слънчева система, се намира под, леко напред и наляво от гледната ти точка.
Тогава тази планета ще се падне зад и над дясното ти рамо в това направление, което води право към
вашата галактика, ако движението по спиралата е по посока на часовниковата стрелка.
Трудно ми беше да следвам това описание, но изследванията разкриват, че Млечният път
наистина е спираловидна галактика, състояща се от няколко ръкава. Очевидно тази друга планета
беше разположена в противоположната част на нашата галактика, в един от другите ръкави.
Д: Има ли нещо специално в тази планета, поради което е била избрана за платформа?
Ф: Тази планета е само една от многото. Всяка планета има такова място, оформено като
платформа или място за пристигания и заминавания. Това не е централна планета в този регион. То е
една от многото платформи, разположени на различни планети.
Д: Тогава всички планети, които принадлежат към тачи - как да го наречем, федерация и
нещо подобно, имат същия символ на единението?
Ф: Това е възможно най-близкият превод.
Д: Значи сановниците пътуват до всяка планетите, които принадлежат към този съюз или
федерация?
Ф: Точно така. Те съжителстват във взаимна подкрепа и доверие и не приличат на вас, защото
те са изключително миролюбиви цивилизации, които не живеят в страх от нападения от страна на
съседите им. Те са се развили и еволюирали далеч отвъд това ниво, на което може да се среща
насилието, международното насилие.
Д: Затова ли Земята все още не е включена този съюз?
Ф: Съюзът е донякъде регионален. Той е сформиран от съседи. Земята не може да бъде считана
за техен съсед, тъй като е твърде отдалечена от този район.
Д: Това малко или много наподобява Обединените нации, нали?
Ф: Аналогията е много точна на планетарно равнище.
Д: Какво правят тези сановници, когато пристигнат на различните места?
Ф: Осъществява се търговия в много области, например в научните общности, където е налице
свободен обмен на информация. Така например учените пътуват от една планета до друга, за да
споделят своите научни открития. Тези раси се управляват и имат правителствени структури,
подобно на правителствата на вашата планета. Те обаче приличат повече на племенните водачества,
отколкото на вашите демократични правителства.
Д: Помислих си, че те ми напомнят за посланиците. Отнасят информация или други неща на
своя народ. Но като учени те притежават повече знания от обикновените посланици. И всички
споделят тези открития?
Ф: Точно така. Работят съвместно в много области и начинания, които биха подпомогнали
напредъка на техните цивилизации.
Д: Това е нещо, което бихме искали да имаме и на Земята, но по отношение на откритията се
проявява много себичност. Лидерите искат те да принадлежат само на техните страни.
Ф: На планетата Земя съществува мотивът за печалбата, който е непознат в системата, за която
говорим. Там потребността от издигане над останалите просто не съществува и затова всички
открития се разглеждат като общо достояние. При реализирането им липсва идеята за личен принос в
работата, защото там тя не съществува. Затова и няма нужда от поверителност, омаловажаване или
професионална завист, които се срещат тук на Земята.
Д: Това е нашият проблем. Винаги всичко се пази като поверителна информация, особено като
се има предвид факта, че знанието обикновено се проявява под формата на развитие на оръжията
и отбраната. Искаш да кажеш, това не е нужно на тези хора?
Ф: Точно така. Няма отбранителна индустрия. Няма съревнование. В тази цивилизация липсва
идеята за съревнованието.
Д: Значи те мислят само за цялото, за това как всеки би могъл да извлече полза от
откритието им?
Ф: Точно така. По тези открития се работи с мисълта или за целта на споделянето им с
околните.
Д: Тази идея е чужда за нашата планета, защото хората твърде много се страхуват от
другите правителства и другите планети.
Ф: И въпреки това прилагането на подобна идея би било лесно, ако хората мислеха за другите
така, както мислят за себе си.
Д: Все пак смятам, че сме далеч от постигането й.
Ф: Не толкова далеч, колкото би могъл да си помисли някой, защото на вашата планета в
момента мнозина работят за открояването на същата тази идея и нейното прилагане, за да могат
другите да я видят, разберат и внесат в живота си.
Д: Смятах, че извънземните се опитват да сближат хората с тези идеи. Това ли имате
предвид?
Ф: Произходът на тази концепция е не толкова извънземен, колкото земен. Защото хората и
звездните същества, които са се преродили с целта да издигнат съзнанието на планетата Земя,
разкриват тези концепции чрез собствения си пример. За да бъдат предоставени те, не е нужно да
бъдат обяснявани, а само разкрити и демонстрирани.
Д: Струва ми се, че когато дойдат на Земята, и те ще бъдат увлечени в така наречената
"житейска надпревара" – съревнованията, изкарването на прехраната и всичко, свързано с това.
Защото те трябва да имат пари и храна, трябва да се включат в съревнованията, независимо дали
го искат, или не, просто за да оцелеят.
Ф: Да, това е много смущаващо за мнозина, които са се преродили и са се оказали в тази
ситуация. Това обаче е изпитание, което може да съдейства за затвърждаване на тази концепция у
онези, които са дошли тук, за да я предадат на своите братя. Тогава се получава смесване на
концепциите, при което дадената концепция се оформя или променя според нуждите, за да
съжителства приемливо с преобладаващите концепции. Защото не е възможно да се опитваме да
унищожим или заменим съществуващите на Земята концепции. Много по-добре е да
трансформираме новите, като им позволим да въздействат върху старите и постепенно да ги заменят.
Много хора са така унесени в съревнования, че губят представа за отговорността си към ближните.
Те са концентрирали цялата си енергия върху представата за успеха. Това е много преобладаваща и
много силна концепция, особено в американското общество.
Д: Всъщност няма нищо лошо в това да работиш, да печелиш пари и да си изкарваш
прехраната честно, стига да не допуснеш това да е единствената ти движеща цел и да си готов
да прегазиш всеки, за да я постигнеш?
Ф: Точно така. Както често се казва, нищо прекалено не е добро. Това е и пример за този
индивид (Фил), който да му помогне да разбере защо често се оказва в подобни ситуации. Това ще му
помогне да си обясни чуждите концепции, които по необходимост трябва да приеме и прегърне в
някаква форма.
Д: Много е трудно да останеш встрани от това в смъртния живот.
Ф: Можем да направим сравнение между реалността на съществуванията на планетата Земя и
някои реалности на други планети във Вселената. Има концепции, които не се споделят на много
планети. Посочихме например, че представата за личната изгода и придружаващите я проявни форми
в реалността, например алчността, не се срещат у всички раси и общества във Вселената, не твърдим
обаче, че това е единствената планета, където съществува подобна представа.
Д: Питах се дали сме единствената черна овца, ако разбираш какво искам да кажа. Тогава не
сме единствените, които сме се развили до това ниво?
Ф: Точно така. Има много планети като вашата. Някои са в много по-лошо състояние от гледна
точка на онова, което наричате "права на човека". Защото на много планети все още има робство,
варварство и тирания. Земята в никакъв случай не е изоставащото дете на небесните жители.
Д: Опитват ли се извънземните да помогнат и на онези планети?
Ф: В някои случаи не е възможно да им се помогне, тъй като те са деградирали до такава
степен, че всяко усилие и помощ ще се приеме за намеса и ще се посрещне враждебно. Затова в тези
случаи най-добре е просто да ги оставим да се развиват самостоятелно, докато настъпи моментът, в
който ще е подходящо да започнем да ги подхранваме с допълнително съзнание, както постъпваме в
момента с вас.
Д: Значи в крайна сметка те ще еволюират?
Ф: Надяваме се. Аналите на галактическата история познават и случаи, при които планети са
достигали до пълно самоунищожение. Те се заличават до такава степен, че физическа планета
буквално не остава. В случая със Земята, ако предвижданият понякога ядрен холокост се осъществи,
планетата вероятно няма да се разпадне, а само ще бъде обезобразена. Случвало се е обаче и това. Не
са непознати случаи, при които планети се самоунищожават до такава степен, че цялата планета се
разпада и късовете й се разпиляват из космоса, не остава нищо, което да напомня съществуването на
тази раса, тъй като унищожението е абсолютно и тотално.
Д: Разбира се, духовете на тези същества ще оцелеят, нали? Защото дори подобно
унищожение не би могло да заличи душата или духа.
Ф: Точно така. Ще липсват обаче физически следи от съществуването на такава цивилизация.
Нищо няма да напомня за тях.
Д: Цивилизациите, които са били в такова лошо състояние, също ли са засети, подобно на
нас?
Ф: Може да се каже, че от самото начало до края на времето всеки живот е бил засят, в една
форма или друга.
Д: Спомена, че обикновено на живота не се позволява да се развива сам и да поема в собствена
посока. Затова съществата засявали планетите и ги направлявали; вярно ли е това?
Ф: Това не е напълно вярно във всички случаи, тъй като някои форми на живот или
цивилизации, началото на които е било дадено, се нуждаят от много по-малко надзор, отколкото
някои други. Много форми са местни за определена планета. Въпрос на - търсим подходящата дума -
относителност е какво може да бъде определено като местно.
Д: предположим, че са били засети по същия начин, както и ние, и в началото са имали
същите високи идеали. Как са стигнали до такъв етап на негативизъм?
Ф: С много от грешките, допускани и на тази за планета. Тази планета не е толкова уникална,
тъй като тя се е развила до сегашното си състояние след много от същите грешки и пропуски, които
са сполетели другите планети, не бихме казали, че това са често срещани, обикновени събития. Това
не е правило, но не е и рядкост. На повечето планети не им се налага да понесат тази форма на
еволюция.
Д: Струва ми се, че планетите еволюират, подобно на човешкия дух. В миналото си сме
изживели и други животи, в които сме били първични и себични и е трябвало да преодолеем това в
развитието си. Изглежда същото се случва и с планетите, но в по-големи мащаби. Правилна ли е
тази аналогия?
Ф: Планетите еволюират благодарение на духовете и планетарната еволюция е отражение на
духовната. Защото духовното е истинската реалност, а физическото е негов огледален образ.
Д: И онова, което произтича във физическото, духовете, които обитават физическите
индивиди на тази планета, води до издигането на планетарното съзнание?
Глава 18
ДРУГИ ВИДОВЕ СЪЩЕСТВА
В началото на този сеанс Фил отбеляза, че Трите кули изглеждат различно.
Ф: Асансьорът е облян от ярка бяла светлина. Този път Трите кули изглежда са разположени по
специфичен начин, който никога не съм виждал. Преди бяха подредени по височина, но в момента
изглежда най-късата е в средата, а двете в края с почти еднакви размери. Струва ми се, че сега и
светлината им е различна. Онези преди излъчваха равномерна, ярка бяла светлина, а тези сякаш
блещукат. Светлината им е много по-ярка и въпреки това блещука. Струва ми се, че са по-широки в
основата си и имат различна форма.
Изглежда, че представите се променяха заедно с интерпретациите на индивида и затова и онова,
което се виждаше тук също се бе променило в своята интерпретация. Не ставаше въпрос за промяна в
местоположението, а само за промяна в интерпретацията.
Д: Ще можете ли да говорите за различиш планети и да изследвате космоса?
Ф: Ще сме щастливи да го сторим. Защото сега с голяма любов и грижа ще ви предоставим
информация, която пазехме до този момент.
Д: Бяхте споменали, че формите на живот в нашата вселена са главно с човешки или
хуманоидни характеристики.
Ф: В тази част на Вселената това е вярно. Има много хуманоидни форми, разпръснати из
Вселената.
Д: Бях изненадана, че малко или много си приличаме.
Ф: Изглежда, че общото с вашите извънземни братя е повече от разликите.
Д: Веднъж споменахте, че ще ми дадете повече информация за други видове същества и
техния начин на живот, не непременно животите, които е изживял този индивид, а тези които
въобще съществуват. Интересувам се от триизмерните физически планети и хората, които
живеят на тях. Можете ли да ми предоставите подобна информация?
Ф: Съществуват много реалности. Реалност е твърде двусмислен термин, който покрива онова,
което можем да наречем "истина", ще кажем, че реалностите, които можем да ти разкрием, покриват
физическото и духовното в многобройните им аспекти. Но при това положение ще говорим за онези
нива на съществуване на други планети, които би нарекла "физически", ще кажем, че съществуват
приблизително 10 000 разновидности във физическите форми на живот в този сектор на Вселената.
Едната представлява, както бихте се изразили вие, материя на въглеродна основа. Тя може да бъде
възприета от вашите сетива при допир и т.н. Това е, което бихте нарекли физическа форма, нали?
След това нека ти кажем, че има форми, които... Нека се изразим по друг начин, защото тук има явно
несъответствие при превода.. ще кажем, че онова, което бихте определили като физическо,
притежава такива свойства, които излизат отвъд вашата способност за възприятие, с други думи
съществуват физически сетива, които не са предоставени на хората на тази планета, за да изградим
правдива и пълна картина на реалностите, които ви заобикалят, задължително е да включим и тези
свойства. Разбираш ли?
Д: Да, всичко е наред. Бих искала да разширя кръгозора си по отношение на неща, които не съм
изследвала. Защото дори да не мога разбера, привлича ме предизвикателството да опитам. Да
разглеждаме физическите единици или хората, или както бихте искали да наричаме, означава да
променим начина си мислене.
Ф: Точно така. Защото, както вече казахме, ще опитаме да ограничим тази дискусия до онези
физически свойства, с които сте запознати. Но в пак ще има случаи, когато няма да е правдиво да се
ограничаваме само до тези свойства.
Д: Всичко е наред. Не е необходимо да се ограничавате. Нека просто да видим колко може да
се опитаме да разберем.
Ф: Така да бъде. Съществуват много области във вашата вселена, на които можем да се
забавляваме. Както се изразявате вие, сега всички ние ще се качим на борда на нашия космически
кораб за пътешествие към една от другите части на вашата вселена. За начало ще отпътуваме към
една много, много далечна звезда. Тя е разположена на място, което можете да възприемете като
самия ръб на познатата ви вселена. Това обаче е просто въпрос на възприятие, ограничено от
равнището на технологично развитие. Наистина съществува много, много повече от онова, което сте
в състояние да си представите. Всъщност много повече може да се изследва отвъд границите на
онова, което се описа като физически същества. Това е погранична земя, затънтен край или както
бихте се изразили вие пустош във Вселената. Стигаме до самата граница на познатата ви вселена.
Най-накрая стигаме до звездна група, която според вашата терминология е от средна величина. Ако
този индивид беше по-образован в астрономическите величини и познания, можехме да ви дадем по-
пълно описание. Тук обаче е налице недостиг на терминология, с която да работим. Затова ще кажем,
че тя е с размер, по-голям от вашето слънце, но не и гигант. Около това слънце обикаля планета,
която излъчва много бледа, светлозелена светлина. Това е петата от планетите около това слънце.
Населявана е от онова, което вие бихте нарекли физически същества. Ако обаче се опитате да ги
възприемете с вашите сетива, ще видите само сенки. Защото за вашите сетивни възможности пред
нас ще липсва материя. Благодарение обаче на остротата на зрението ви или нашите възприятия, а
именно чувствителността на очите ви към светлината, ще видите пред себе си тъмнина, сянка на
същество. Това се дължи на факта, че тези тела излъчват светлина, която е в ултравиолетовия
спектър и се дължи на енергията на обитаващите ги души. Затова ще видите сянка. Но ако се
протегнете и я докоснете, няма да усетите нито студ, нито топлина, а натиск. Доколкото можем да
преведем това, ще имате чувството, че някой щипе или бута пръстите ви и това ще се дължи на
физическите свойства на вашата чувствителност към допир.
Д: Те нямат твърдо тяло?
Ф: Не такова, каквото вие бихте възприели като твърдо, но всъщност то е триизмерно и съвсем
материално, физическо. Разбира се, няма истински начин, по който можете да общувате с тези
същества. Концептуалните основи, на които се основават техният и вашият език, са абсолютно
различни и доколкото знаем, липсват каквито да е общи знаменатели. Концепциите за любов,
съзнание и т.н. могат да бъдат предадени телепатично.
Д: Мислех си, че може би те са невидими за очите ни, но при допир имат твърди тела. Не е ли
така?
Ф: Колкото по-ярка светлина ги огрява, толкова по-тъмни изглеждат те.
Д: А интелигентни ли са?
Ф: Те са високо развити същества и обществото им е донякъде индустриално, но са
ориентирани по-скоро към телепатична конструкция на реалността.
Д: А институциите им? Можем ли да ги видим? Някоя сграда, например?
Ф: Възможно е да се видят някои системи, защото на планетата съществуват много хранителни
вещества, които се извличат от нейните ресурси и се разкриват във физически огромни транспортни
конструкции. Може да се каже, че бихте видели сграда с непокътната водопроводна и електрическа
инсталация, но нищо друго. Сякаш тръбите и жиците си стоят сами и не водят до никъде.
Д: Но ако човек се приближи до сградата, няма ли да почувства, че е там?
Ф: Ако жителите на тази планета възприемат сградата, тя би била завършена. Точно е да се
каже обаче, че там сякаш няма да има нищо, защото вие няма как да възприемете реалните измерения
на такава сграда.
Д: Дори при допир?
Ф: Точно така. Защото това е телепатична форма на конструкция. Тя е реална за сетива с по-
висша настройка. Невидима е, освен за онези, чиито сетива са с такава настройка. Ако тези същества
пребиваваха в близост до Земята, те биха възприемали хората от своя гледна точка като скали и
камъни, защото вибрациите ви са твърде плътни. Толкова плътни изглеждате и вие за тях. Земните
хора имат напълно различни вибрации. За тях това би било удивително. Ще виждат как трябва да ви
се казват неща, които те узнават мигновено по телепатичен път. Трябва да имате мигачи на колите
си, за да указвате, че завивате. Трябва да имате пътни знаци и светофари, които да ви показват кога
да потеглите, за да не налетите един върху друг. Вие приемате всички тези неща за даденост, но за
тях те никога не са били необходими, поради високото им ниво на съзнание. Всичко е автоматично.
Всичко се знае. Те пътуват по телепатичен път. Когато си мислят да отидат някъде, те просто го
правят. Те са почти напълно телепатични, защото не притежават гласни струни или органи.
Д: Изглежда нямат и тела.
Ф: Имат действителни физически тела, но те са много разредени. Консистенцията или
плътността им не е по-голяма от тази на облаче дим. Техните тела са много деликатни, но са много
високо развити в телепатично отношение.
Д: Мислех си за духовни същества.
Ф: Да, те са духове, но имат много разредени тела. Вие сте духове, но имате плътни тела.

Д: Това е много интересно, но можете ли да ми опишете друг тип същества, които са по - …
да, споменахте, че всички са физически, - но можете ли да опишете нещо, което бих могла да видя?
Ф: Можем да опишем много такива, които бихте нарекли "зверове". Тези животни могат да
уплашат мнозина от онези, които ги възприемат. Защото те ще бъдат, както бихте се изразили вие,
истински непознати за човешките представи. Съществата биха изглеждали отвратително грозни през
вашите очи, но за онези, които са привикнали към тях, са така обикновени, както са за вас папагалът
или котката.
Д: Да, но предполагам, че те не притежават интелекта, който търся.
Ф: Точно така. Тук говорим за животни.
Д: Мисля, че съм любопитна по отношение на същества с интелект, които не са хуманоиди.
Споменахте, че има много разновидности.
Ф: Във вселената, за която говорим, има много, чиито физически тела са подобни на вашите.
Всъщност, ако се приземите на някои планети, ще откриете, че техните жители изглеждат почти
идентично. В действителност не може да се каже, че това не са хора, защото те всъщност са точно
такива. Човешкият вид не е специфичен за тази планета. Напротив, това е модел на физическо тяло,
който е използван с голям успех по цялата Вселена, на планети, чиято околна среда е подобна на
вашата. Защото човешкото тяло е доста подходящо за този тип среда. Но има много физически тела,
подобни на вашите, които не биха могли да оцелеят на тази планета.
Д: Мисля, че това са онези, за които вече говорихме.
Ф: Точно така. Те обаче не са непознати за вашата планета. Защото в много случаи на същества
от по-висш порядък е било позволено да се материализират на тази планета и да се движат
незабелязани сред вашите хора, да разпространяват словото, учението и просветлението сред онези,
които се вслушват. Въпреки това мнозина от онези, с които са влезли в контакт и са разговаряли, не
са били впечатлени и не са се вслушвали, и така това дело е било изгубено за тях.
Д: (Смях.) Това да не се вслушваме е човешка черта, но мисля, че всъщност ме интересуваха
онези, които не са хуманоиди. Мисля, че се стремя да докажа идеята, че не е необходимо някой да
изглежда като нас, за да бъде... човек по дух. Разбирате ли? Само защото нещо изглежда или се
държи различно, не е задължително то да е чуждо или плашещо. Мисля, че това е идеята, към
която се стремя.
Ф: Бихме казали, че има много, много форми на така наречените нехуманоидни същества,
които притежават интелект, далеч надвишаващ потенциала на човешката раса. Защото структурата
на мозъка, който е транслатор на душевната енергия във физическа на тази планета, би била съвсем
недостатъчна дори да поддържа този живот. Жизнените концепции, произтичащи от душевната
енергия не могат да бъдат преведени. Затова физическото тяло просто би умряло от липса на храна.
Има много тела, които притежават високо развита степен на настройка към чистата енергия, така че
нямат нужда от подхранване, към което може да се причисли храната на тази планета. Те извличат
своята храна директно от така наречената астрална или космическа енергия. Молекулярната клетъчна
структура на тези тела е с високозарядна етерна природа, която непрекъснато се попълва чрез
психичните процеси в душата. Жизнената сила, която поддържа вашите човешки тела, се извлича от
факта, че тази сила е в месото и зеленчуците, от които се състои храната ви, не че тя не може да бъде
извлечена и по други начини. Просто такъв е обичаят на тази планета. Затова разбираш, че при
правилна настройка човек на тази планета и с това физическо тяло лесно може да поддържа
жизнените си сили чрез изцяло психични процеси. Вие сте привикнали да живеете благодарение на
жизнените сили в храната. Разбираш ли? Просто клетките и организмите във вашите тела се нуждаят
от това подхранване с жизнена сила. Затова вашите органи са се приспособили да я подновяват чрез
храносмилателните процеси.
Д: Защото в противен случай тялото би умряло от глад. Разбира се, най-вероятно преди това
би умряло от жажда.
Ф: От гледна точка на естествените процеси това е вярно. Освен ако подхранването не се
осъществява по други начини.
Д: Преди ми бяхте казали, че има души или нещо подобно, които са еволюирали до
състоянието, в което не се нуждаят от тяло и представляват чиста енергия. Но предполагам, че
аз търся по-скоро нещо, което не е хуманоид и въпреки това има физическа форма, но от друг тип.
Бих искала да се върнем към тази идея.
Бях решена да продължавам да задавам въпроси, докато получех онова, което исках. Бях твърдо
убедена, че някъде в огромната Вселена трябва да има същества, които не са хуманоиди. Разбира се,
винаги съществуваше вероятността подсъзнанието на Фил да осъществява цензура и да не му
позволява да види нещо, което се приема за неприятно.
Ф: Ще ти опишем една форма на много развито и интелигентно същество, високо социално по
своята природа, със социална структура, която може би ще ви напомни за пчелните колонии на
вашата планета. Социалната концепция тук е толкова високо развита, че прави чест на пчелните
колонии.
Д: Как изглеждат те.
Ф: Може да се каже, че по вашите измерения височината им е около един метър. Те обаче имат
форма на лукова глава, ако можеш да си представиш тяло с такава форма, по-широката част от което
е обърната към земята в среда, основана на принципите на гравитацията. Но тези тела не се движат
чрез тласъци, подобно на вашите. Тъй като не притежават онова, което наричате крака, а пипала
които са разположени в долната част тялото.
Д: Нещо като октопод или хидра?
Ф: Точно така. Тези същества са високо телепатични и нямат зрение, аналогично на това на
вашата планета. Вместо това те могат да общуват единствено чрез телепатични средства.
Д: Каза,че живеят в колонии. Как тогава...
Ф: (Той разбра следващия ми въпрос още преди да съм го изрекла.) Храната се поема през
пипалата от хранителните вещества на земята и течностите на тази планета. Тя се поема директно
през това, което бихте нарекли "пори" на кожата. В еквивалентната си терминология те биха
назовали "прорези".
Д: С какъв цвят са?
Ф: Цветът им е сивкав, както бихте го превели вие, защото, както казахме, те нямат очи. Но ако
възприемате чрез енергиен превод, те биха изглеждали донякъде сивкави на цвят с много грапава
кожа вследствие на излъчванията на най-близката звезда. Кожата им се е приспособила към тези
излъчвания, като е станала доста грапава и плътна във външните си слоеве. Така излъчванията в по-
голямата си част се абсорбират в тези външни слоеве, което позволява на енергията им да се разсее в
атмосферата, без да причинява вреда.
Д: Мисля, че октоподът има малки смукачи или пори на пипалата си. Има ли нещо общо с
това?
Ф: Не, защото нямат нужда от захващане. Тези прорези или пори са много по-малки на вид, те
са подобни на кореновата система на дърветата и тревите на вашата планета.
Д: Като изключим факта, че в този случай те могат, така да се каже, да изтеглят корените
си и да се преместят другаде.
Ф: По природа не водят заседнал живот, а непрекъснато се движат из средата. Гравитацията
дори не се доближава до тази на вашата планета. Така че те се носят с леки движения на израстъците
си, които са седем на брой и излизат в концентрични кръгове от "излишните прорези" в долната част
на тялото. (Той изглежда трудно намираше подходящите думи, с които да ги опише.)
Д: Как се възпроизвеждат тези същества и имат ли въобще потребност от това?
Ф: Това са безполови същества и просто се разделят при процеса на възпроизвеждане.
Разцепват се, подобно на амебата на нашата планета. Това е много естествен процес, който не е
еквивалентен на седем земни години, но във вашите измерения за време би продължил толкова.
Д: Споменахте, че живеят в колония или общност. В какъв тип пространствена структура
живеят?
Ф: Структурата, в която живеят, трудно може се опише така. Те нямат нужда да се крият
природните стихии. Степента на приспособяването им към средата е толкова висока, че нямат нужда
да строят структури и всичко е навън, открито. Липсва собственическото чувство, което поражда
необходимостта от сгради, както е във вашето общество. Тук не съществува концепцията за
еднолична собственост, защото всичко се споделя както в пчелния кошер.
Д: Но съществува необходимостта от съвместно съжителство.
Ф: Точно така, защото по всяко време е налице тотална комуникация. Всички са едно.
Д: Имат ли тези същества някакви естествен врагове? Или живеят в хармония със средата.
Ф: Липсва онова, което на тази планета се описва като хищници, които винаги да се опитват да
се нахранят с тези същества. Това го няма. Обществото е много миролюбиво. Техническото му
развитие не е толкова високо, за сметка на психичното. Именно тази област, психичните форми и
реализация и комуникация, отличават планетата. Както може да се очаква, там съществуват много

форми на онова, което наричате смърт. Защото отново природните закони повеляват да се поддържа
постоянен броя на индивидите.
Д: В противен случаи те непрекъснато ще се умножават.

Ф: Точно така. Те са надарени със способността да се проектират на по-висше ниво, когато това
е необходимо. Тогава физическото тяло престава да функционира като жизнена единица и се
разгражда до елементите, от които е изградено. Съществува болест, периодичен проблем, чиято
проявя варира съобразно фазите на слънчевата им система. Защото при определено разположение на
слънцата им, могат да се появят свръхинтензивни излъчвания, които да не могат да се усвоят. Така
онези, чиито тела вече са слаби, могат да се разболеят от еквивалент на вашата лъчева болест и да
умрат.
Д: Употреби думата слънца в множествено число. Там има повече от едно слънце ли?
Ф: Да, има три слънца, които оказват различно влияние върху планетата. Тези три слънца в
известен смисъл са сестри, защото обикалят едно около друго. В определени фази на взаимното им
разположение излъчването е толкова интензивно, че може да причини смъртта на много от тези
същества. Това събитие обаче се почита на планетата, защото то представлява кулминацията на един
и началото на нов цикъл. Защото в този тип съществуване уроците на хармонията и цикличната
природа се усвояват изключително добре.
Д: Това единствената интелигентна форма на живот на планетата ли е?
Ф: Точно така. Защото те не биха имали съпротивителни сили срещу никоя друга форма на
жизнена сила, ако такава се появи.
Д: Съществуват ли други подобни форми на живот в слънчевата система около тези три
слънца?
Ф: Да. Има много други форми на живот, които вие бихте приравнили с насекомите и нисшите
видове. Те обаче не са проблем за тази планета. Другите планети са изградени изцяло от така
наречените нисши форми на живот и липсват всякакви висши видове. Както и на вашата планета, те
се различават по размери и съществуват в уникално разнообразие. Между тях обаче съществува
постоянно равновесие, тъй като това отново е учебен полигон за много цивилизации, които, както
бихте се изразили вие, са под вашето ниво на развитие. Защото хората имат склонността да смятат, че
са единствената цивилизация, което не е вярно. Има много цивилизации, както по-високо, така и по-
ниско развити от вашата.
Д: Мисля си, че това е планета, която се състои изцяло от насекоми.
Ф: Това е точна аналогия.
Д: Ще еволюират ли те някога до по-висши форми на живот?
Ф: Разбира се. Това е целта. С придобиването на знания и опит на тези планети ще им бъде
дадена възможността да еволюират до по-високо ниво на някоя друга планета.
Д: Имах предвид формата на живот - ще еволюира ли тя в друга форма на живот?
Ф: Вероятно не на тази планета.
Д; Значи единственият вид, който ще оцелее на тази планета, ще са насекомите.
Ф: Конкретно на тази планета, да. Има планети, на които е възможно цялата еволюция от много
низши, до много висши форма на живот да се осъществи на конкретната планета. Комбинациите са
безкрайни, тъй като разновидностите на живота са повече отколкото би могъл да си представи човек.
Д: Но има планети, на които еволюцията се е развивала до някакъв момент, след което
спряла.

Ф: Било им е предоставено това равнище на еволюция, което е подходящо за уроците, които
трябва да бъдат научени на тази планета.
Намерих този тип психично пътуване за вълнуващо и знаех, че вероятно има много повече
различни възможности и вариации от онези, които бяхме разгледали. Помолих за разрешение да се
върна отново към тези неща.
Ф: Да. Винаги ни е приятно да споделяме възгледите си за вселената с теб. С удоволствие ще те
поведем на друго такова пътешествие из вселената.
Д: Да, защото на нашия етап на развитие това не може да се осъществи с космически
кораби. Това е единственият начин за извършване на изследователска дейност.
Ф: Точно така. Мисловният кораб превъзхожда всичко, което физически може да бъде
изградено. Трябва само да позволиш на нещата да се случват.
Д: Да, защото човешкият вид е много любопитен по отношение на нещата в природата и
особено в космоса. А ще са ни необходими толкова много земни години, за да стигнем дотам, дори
да разполагахме с космически кораб.
Ф: Точно така. Също така е много тъжно да виждаш как толкова много хора, които биха
пътували в космоса, никога не напускат тази планета, само защото вярват, че това е невъзможно. На
тази планета съществуват и такива, които наистина пътуват до много други планети и се завръщат с
прозрения за реалността на други нива. Затова в онова, което наричате произведения на "научната
фантастика", можете да откриете много реални факти.
Д: Да, чрез забавните истории и идеи хората, без да го осъзнават, получават бисерите на
мъдростта.
Ф: Точно така. Подобно на захарната глазура върху бонбоните. Защото именно това искаме да
споделим тук - истина и мъдрост.
Когато се събуди, Фил нарисува по памет съществата, които приличаха на лукови глави. В
картината той включи и прорезите, които мислеше, че не е споменал. Това пътешествие много му
хареса. Каза, че го е завладяла много сладка, почти женствена енергия. Помислих си, че това може би
е била друга енергия, защото тя повтаряше информация за същества, които вече бяха разгледани.
Разбира се, ако това беше друга енергия, а не съвета, той нямаше да знае онова, което вече бяхме
обсъдили.
Глава 19
ИЗВЪНЗЕМНИТЕ СА ТУК
Д: Бихте ли искали да разгледате някой въпрос, който не съм повдигнала.
Ф: Ще кажем, че много от тези същества от космоса са били виждани или регистрирани
няколко пъти на тази планета. Дошли са тук с космически кораби. Идват непрекъснато от началото
на живота на тази планета.
Д: Това съществата, които са помогнали при първоначалното засяване на планетата ли са?
Ф: Не са от същата раса. Ще с по-точно да се каже обаче, че онези, които са засели планетата, са
имали подобна природа. Тези, за които говорим сега, идват относително отскоро.
Д: Защо продължават да идват?
Ф: Има много причини - за изследвания, проучвания или само за да видят как вървят нещата.
Някои имат постоянни бази тук. Въпреки че са неизвестни за населението като цяло, определени
индивиди на тази планета, които са със статус на помагачи, са наясно с тяхното присъствие.
Изненадах се, че имат бази на Земята.
Д: Смятат, че е по-лесно да имат база тук, отколкото непрекъснато да си отиват и да се
връщат?
Д: Можеш ли да ми кажеш къде е базата?
Ф: Това не е позволено.
Д: Но на Земята или на Луната е разположена тя?
Ф: На планетата е. Както мнозина вярват, на няколко места на тази планета има бази или
колонии от извънземни. Те са тук, въпреки че повечето хора не го съзнават.
Д: Но тяхната база... Мисля за нещо, което да е толкова извънземно, че да се откроява. Или
това е нещо, което ще видим, без дори да разберем какво е?

Ф: Всички бази са добре скрити. Не са явни. Защото откриването им по невнимание, преди да
му е дошло времето, не е в ничий интерес. Затова са били взети предпазни мерки за изключително
секретното им прикриване.
Д: В момента гадая, но мисля, че трябва да става дума за изолиран район в провинцията.
Ф: Това наистина са изолирани райони на тази планета, но не непременно в Съединените щати.
Вярно е, че има посещения в тази страна, но не е задължително те да живеят само тук. Базите им
наистина са отдалечени от големите населени места.
Д: Посещават ли тези същества населените места?
Ф: Да. По-скоро градовете с малко население и гъстота, отколкото така наречените големи
метрополиси. Защото посещенията често са бързи, незабелязани, необявени. Идват най-често нощем,
когато могат най-лесно да се придвижват незабелязано.
Д: Щом изглеждат толкова различни, те със сигурност ще се открояват, ако дойдат в
населено място.
Ф: Точно така. Но характера на тези посещения такъв, че само онези, които имат настройка към
това ниво на съществуване, ще са в състояние да ги възприемат. Тези, които не осъзнават
съществуването на подобни същества, няма да открият или видят нищо. Мнозина са виждали тези
същества и са запазили мълчание, защото са се страхували от насмешка, загуба на разсъдъка или
репресии. Разбира се, не от страна на тези същества.
Д: Защо посещават населените места?
Ф: За да наблюдават, да помагат, да взимат проби, да разберат. Причините са много.
Д: Ако идват от други планети, как живеят в нашата атмосфера?
Ф: Това се дължи на сходството и на гостоприемството на тази атмосфера към техните системи.
Тези същества притежават вродена приспособимост. Те могат да променят собствените си системи,
за да се настроят най-добре към атмосферата, в която се озоват. Така че не става въпрос за същество,
което е в състояние да се справи единствено с тази атмосфера.
Д: Добре, в началото на нашата работа ти описваше живота на други планети и разказваше
за хора, които не биха могли да живеят на нашата Земя.
Ф: Това е вярно, защото няма универсална поносимост към нашата атмосфера от страна на
всички същества. Някои атмосфери, дори в тази слънчева система, имат естеството на киселинен
дъжд. Затова физическите тела не биха били съвместими с тях. Тези, които намират планетата за
негостоприемна, естествено не биха дошли тук.
Д: Спомена, че някои от тях имат изследователски и колонизаторски маршрути, но никога не
са стигали толкова далеч.
Ф: Вие стоите извън техния път, тъй като тази част на Вселената е не много населена. Просто в
този район няма дейност, която да го доближава до търговските маршрути.
Д; Описа също същества от четвъртото измерение. Оттам ли идват онези, които наричаме
"хората от летящите чинии"?
Ф: Това се случва често. Така е. Защото това са не толкова физически, колкото духовни или
енергийни форми, често с формулирани тела. Съществуват обаче и физически индивиди. Те имат
физическите, триизмерни основи на земно ниво.
Д; Някои твърдят, че вътрешността па Земята е куха и някои НЛО идват оттам. Вярно ли
е?
Ф: Погрешно е да се твърди, че вашата планета е куха. Тя има твърдо ядро с течна мантия, а не
е изцяло твърда. Бихме казали обаче, че районите под повърхността на вашата планета наистина са
обитавани. Всъщност има цивилизация, която живее под повърхността на планетата. На този етап
обаче не можем да се задълбочим повече върху тази тема, поради неустановеността на енергии в
непосредствена близост.
Д: Какво имаш предвид?
Ф: В географската област, в която сте разположени вие, всъщност има контингент от тези, да
наречем същества, които си проправят път към повърхността. Провежда се подготовка за издигането
на тези единици на повърхността. Но приготовленията все още не са съвсем определени.
Съществуват разногласия на много различни равнища относно това доколко е уместно излизане на
повърхността, кога и дали трябва да се осъществи то. Ще е по-точно да се каже, че е има
експериментални и предварителни набези, опипване на почвата, така да се каже.
Д: Това духовни или физически същества са?
Ф: Те, подобно на вас, са и двете.
Д: Враждебно или дружелюбно са настроени към нас?
Ф: По природа са миролюбиви. В социално отношение са по-високо развити от вас. Притежават
обаче съпротивителни сили и ако бъдат нападнати, биха се защитили. Към настоящия момент
вероятността от насилие при среща на вашите две социални структури е твърде висока.
Д: Когато започнат да излизат на повърхност та, ще ги разпознаем ли като различни
същества или ще изглеждат като всички останали?
Ф: Няма да има съмнение, че не принадлежат вас, ще се различават физически. Ще е
достатъчно само да ги погледнете, за да видите, че са различни.
Д: С какво?
Ф: В случая точните описания биха довели до отрицателни резултати. Най-общо обаче, те са
високи и слаби. Малко по-високи са от нормалното и много бели или бледи.
Д: Случвало ли се е обратното? Отивал ли е някой от повърхността при тях?
Ф: Да. Има случаи, при които изследователи са минавали оттам през така наречените тунели.
Имали са случайни срещи с тези същества. Когато са се завръщали на повърхността са били
подигравани и смятани за луди, заради историите, които са разказвали. Знанията за тази цивилизация
идват не толкова от случайните срещи, а по-скоро от онези, които са пазители на истината, и онези,
които търсят истината. Хората от вашата метафизична група могат да бъдат описани като търсачи на
истината. Във вашите библиотеки има тонове литература, които казват истината, произведения,
които разказват за тези цивилизации. Затова знанието се споделя не чрез прякото преживяване, а чрез
желанието да узнаеш това, което е. Има такива, които знаят и съдействат не само за просветлението
на хората на повърхността по отношение на тези същества, но и за подготовката на бъдещите срещи
с тях.
Д: Как е слязла тяхната цивилизация под земята?
Ф: По време на разместването на пластовете на Атлантида мнозина са навлезли във
вътрешността на планетата през пропастите, разкрити от разкъсването на земната кора. Някои от тях
са отнесли със себе си знанията на Атлантида, което им е помагало в подземните кухини, те не са
животни по природа, а са вашите предци, които по онова време само са се преселили в по-високо
развита в социално отношение област.
Д: Защо не са се завърнали на повърхността след утихването на трусовете?
Ф: Не са имали нужда от дисхармонията и объркването на повърхността. Под земята те са
научили уроците за усъвършенстване на човешкия интелект и общество до по-висока степен.
Д: Можеш ли да ни кажеш къде под земята е разположена тази цивилизация?
Ф: В географско отношение това е район, кой отчасти попада под Мексиканския залив. В този
момент тези територии се обитават от наследниците на жителите на Атлантида. Има и район някъде
под вашия Антарктически кръг, обитаван от същества с междуизмерна природа. Има и други.
Наследниците на Атлантида обаче са основните, в смисъл, че на този етап те играят по-важна роля в
предстоящото разместване на пластовете.
Д: Представлява ли Бермудският триъгълник вход към този район?
Ф: Не толкова вход, колкото проявление на онова, което е отдолу. Явленията, които се
наблюдават в този район, са вторични продукти от дейността, осъществявана под земята.
Д: Значи те по-скоро са свързани с онова, което става под повърхността на земята,
отколкото над нея или в космоса.
Д: Защо сега се завръщат?
Ф: При предстоящото разместване на пластовете ще получите знанието, което си е отишло с тях
предишния път. Това знание, което те са усъвършенствали в последвалите хилядолетия, ще бъде
изнесено на повърхността, за да бъде използвано от онези, които ще останат, за да построят всичко
отначало. Много от тези същества ще загинат в бедствията и разрушенията на предстоящия
катаклизъм, но изборът ще е изцяло техен.
Д: Ще можем ли да общуваме с тях?
Ф: Това е възможно дори сега, ако се настроите на тяхното ниво.
Д: Чела съм, че има членове на нашето правителство, които са съвсем наясно със
съществуването па тези цивилизации. Вярно ли е?
Ф: Да. Някои близки до правителството кръгове имат известно влияние. Няма обаче
администрация или агенция, която да се занимава с тези въпроси. Има обаче уважавани хора, чиято
дума тежи пред правителството, които разпространяват тези знания.
Д: Продължавам да си представям огромна цивилизация под нас. Има ли във вътрешността
на планетата области, подходящи за обитаване от голяма цивилизация?
Ф. Да, но не и в мащабите на целия земен обем. Районите не са обширни в сравнение с вашите
пространствени измерения, но са достатъчно обширни, за да поддържат цивилизация. Всъщност има
цели езера.
Д: Да се върнем към НЛО. Каза. че понякога хората ги виждат, но имало ли е някога
физически контакт между тези извънземни същества и земните хора?
Ф: Както вече казах, има такива, които са пазители на вярата, пазители на светлината. По ваши
разбирания те са идентични по природа с есеите, които са пазители на истината. Те са работили с
Исус тайно и под охрана, докато настъпи времето на светлината или за запознаване с посланието.
Бях добре запозната с есеите, тъй като дълго време бях събирала информация за моята книга
"Исус и есеите". В тази книга предпазливо се признаваше, че Кумран в Израел е бил посещаван от
извънземни докато Исус се е обучавал там. Така наречените "наблюдатели" били много доволни от
факта, че есеите са опитали да запазят древното знание.
Ф: Отново има и местни жители, които оказват помощ в начинанието. Те вършат своята работа
тихо, незабележимо и неподозирано от съседите си. Това са физически човешки същества, които
осъществяват контакт с тези извънземни, Тоест съществуват самите извънземни и техните помагачи
- хора, които им оказват съдействие в начинанието.
Д: Чуваме толкова много истории за спиране на коли по пътищата и за отвличане на хора на
борда на космически кораби за изследвания. Тези същества биха ли постъпили така?
Ф: Да. Има поне една много добра причина за разпространяването на тази информация, а
именно по един много внимателен и деликатен начин да отворим очите на хората на тази планета за
факта, че тук присъстват и други същества, не би било безопасно, ако това се осъществи изведнъж,
защото то ще доведе до световна паника.
Д: Чувала съм, че когато отвличат хора на корабите, те по някакъв начин ги привеждат в
безпомощно състояние, за да не се стигне до буйства, истерии или нещо подобно. Хората мислят,
че това има нещо общо със съзнанието.
Ф: Точно така. Просто вниманието на човека се отклонява от физическото и се съсредоточава
върху психическото ниво, а не върху човешкото тяло.
Д: Някои от отвлечените твърдят, че не са имали спомени за случилото се, докато този тип
техника (хипнозата) не била използвана за извикване на спомените.
Ф: Точно така. По този начин преживяването просто е могло да бъде обработено или
асимилирано на подсъзнателно ниво, преди да се върне към съзнателното.
Д: Някои хора, които са изживявали това, казват, че са се страхували. Смятали са, че са в
някакъв вид опасност.
Ф: Точно така. Въпреки че това е било възприятие, различно от действителността. Това
илюстрира необходимостта от внасяне на това изживяване на едва доловимо равнище.
Д: Защо са ги отвеждали на корабите и са ги изследвали?
Ф: Проявяват интерес към влиянието на средата върху човешкото тяло. И към проникването на
химикалите и другите елементи на средата в човешката система.
Какво можеше да е по-естествено? Защо все още да не са загрижени за нашия прогрес? Нима не
се бяха грижили за нас от самото начало на живота на Земята? Напълно рационална ми изглеждаше
идеята те все още да продължават от време на време да вземат образци на корабите, за да видят какви
телесни промени настъпват под въздействието на средата и замърсяването. Тези промени вероятно се
докладват в главната база, където се пазят постоянните архиви на цивилизацията. Най-сетне беше
посочена разумна причина за проявленията на НЛО, разказвани от хората.
Д: Какво мислят съществата за повишената радиация в нашата атмосфера? Води ли това до
мутации на физическото тяло при приспособяваието му?
Ф: Не смятаме, че промените във физическия метаболизъм се проявяват директно. Една от
причините е ракът, който виждаме да нараства със застрашителна скорост. Не бихме искали обаче да
твърдим, че ракът се дължи единствено на радиацията. Защото той се причинява и от притока на
много различни химикали в човешката система. Този рак е форма на протест и означава, че
човешкото тяло не може да асимилира всички различни химикали, с които е обстрелвано. Това е
форма на изразяване на човешкото тяло, което казва: "Не мога да поема целия този боклук."
Д: Смяташ ли, че тялото в крайна сметка ще си изгради поносимост към тези явления в
следващите поколения?
Ф: Ще кажем, че целият този "боклук" ще бъде контролиран до степен, в която изразяване няма
да е необходимо.
Д: Това е много хубаво. Разбирам, че тези същества се грижат за нашето добруване. Но има
ли в така наречените "летящи чинии" и други същества, които могат да представляват опасност
или заплаха? Хората винаги мислят, че ако нещо е извънземно, то непременно е лошо. Страхуват се
от всичко различно.
Ф: Човешко възприятие. Ние не възприемаме никой, който би ви наранил умишлено, защото
това не е в природата на светлинните същества.
Д: Някои хора казват, че корабите са излъчвали снопове светлина, които са ги поразявали. Не
знам дали това е вярно, или не. Хората са мислели корабите за опасни именно заради тези снопове
светлина.
Ф: Това е вярно. Поради енергията в тези лъчи лицата на хората често са получавали обриви и
зачервявания и това е физическо доказателство за срещата. Защото ако някой разкаже за такава
среща и няма с какво да я докаже, преживяването ще загуби голяма част от своята значимост. Но
налице е погрешно тълкуване на фактите, защото обривите и червенината изчезват бързо и не са по-
вредни от прекалено дългото излагане на слънце.
Д: Значи смятате, че това се прави умишлено?
Ф: В някои случаи да, в други - хората случайно се озовават на пътя на тази енергия.
Д: Чувала съм също, че тези кораби са били забелязвани около радарните станции или
електроцентралите, сякаш по някакъв начин са нуждаят от тези места. Според една теория те
може би използват енергията им.
Ф: Те се нуждаят от вода. Нямат нужда да остават край радарните станции или
електроцентралите. Тази теория създава явното впечатление, че тези същества са зависими от нещо,
подобно на хората. Така техният статус се принизява от всесилност до зависимост. Но те нямат
такива потребност, тъй като техният енергиен източник е далеч над и отвъд всичко, на което човекът
е способен на този етап. Тези индивиди изучават вашите съоръжения. Това е също и демонстрация,
начин да позволят на околните да видят кораба, без да се изплашат.
Д: Те искат да бъдат видени?
Ф: Точно така. Това е целта на тези явявания - издигане на съзнанието до глобално ниво и в
крайна сметка приемане и разбиране на тези същества. Тогава няма да има нужда от такива тайни
срещи и работа. Всичко ще може да се върша открито.
Д: Имам силното чувство, че там някъде има армада от универсални планетарни същества,
която ни наблюдава, готова да осъществи контакт, когато почувства, че това би било безопасно.
Ф: Всъщност има армада, както се изразявате вие. Ние не бихме избрали да използваме точно
тази дума, защото във вашия контекст, тоест в тънкостите на вашата лингвистична практика,
"армада" напомня за армия, която има военен характер. А както можете да си представите, ние
наистина сме най-миролюбивите същества, които бихте могли да срещнете. При нас идеята за
нараняване липсва. Няма дисхармония, или нужда, или потребност от болка. Ще кажем само, че сме
част от една общност, изпратена от далечните кътчета на тази вселена или средата на друга, защото
вселените се припокриват. Ние сме делегация от същества, изградили общност около вашата планета,
за да ви наситят с информацията и енергията, които се предоставят на онези, които са я поискали -
всички онези от вас, които гладуват и жадуват за това познание. Ние сме тук, за да предоставим тази
енергия на вашата планета. Идваме с пълна любов и абсолютна всеотдайност. Защото потребността
от доминиране ни е присъща толкова, колкото и на самия Исус.
Д: Много хора се питат защо те просто не се приземят във Вашингтон, точно на моравата
пред Белия дом, за да може правителството да осъществи контакт с тях.
Ф: Това ще доведе до такава паника, че резултатът ще бъде обратен. Това трябва да бъде
направено много внимателно и деликатно. Защото човешката психика притежава много малко
толерантност към онова, което не разбира.
Д: Следователно те просто позволяват на хората да ги видят в различни изолирани
местности?
Ф: Да, за да изграждат вярата им постепенно. Така населението може да си позволи да избира
дали да вярва, или не.
Д: Ще настъпи ли някога времето, когато те ще излязат на открито и ще позволят на всеки
да ги види?

Ф: Да. Това вече е предопределено. То е част oт делото. Моментът не трябва да ви бъде
известен, нито е напълно определен на този етап. Неизбежно е обаче това да се случи, защото то е
етап oт еволюционния процес на издигане на тази планета до вселенското съзнание.
Д: Мислите ли, че те някога ще се намесят в земните ни дела?
Ф: Терминът намеса не е подходящ, защото целта е да ви се окаже помощ.
Питах се дали някога ще има някакво специфично събитие или случай, който ще доведе до
това, ще го направи належащо, така да се каже. Заплахата от ядрена война беше една от
възможностите, които си представях.
Ф: Това ще бъде определено от развитието на нещата, водещо до подобно събитие, както и от
това дали ще има такава необходимост, или не.
Вярвах, че щом се бяха грижили за нас в продължение на толкова невероятно дълго време, те
нямаха намерение да ни позволят да взривим планетата си. Мисля, че щяха да намерят някакъв начин
да ни спрат, ако се стигне до там.
Ф: Ако човешката раса избере да постъпи така, тогава това е тяхната съдба. Но ще ви бъдат
предоставени всякакви възможности да избегнете това. Енергиите на вашата планета се влияят от
мислите, с които ги подхранвате. Енергията на вашата планета е мислите, с които я подхранвате.
Така тези отрицателни, деструктивни мисловни модели, с които е била захранена енергията на
вашата планета са предизвикани от енергиите с градивен характер. Вследствие на това ще надделее
доминиращата енергия.
Д: Какъв е източникът на тези положителни сили?
Ф: Източник са тези, които работят с енергията, например вашата група, които медитират и
захранват тази положителна енергия в енергийната банка, както и онези, които се трудят на духовно
ниво.
Д: Следователно в момента не е предопределено коя страна ще спечели, така да се каже?
Ф: Точно така. Все още не е достигнат моментът на крайното решение. Затова енергиите могат
да се променят между този и онзи хронологичен момент. Дори много слабо колебание в енергиите
може да доведе до драматична разлика в крайния резултат от това решение.
Д: Преминавали ли са и други планети през този процес на развитие?
Ф: Да.
Д: Как да разберем накъде отиваме в този момент?
Ф: Ще ви бъде предоставена информация относно курса на действие, който трябва да бъде поет
чрез групи като вашата. Дори докато разговаряме cегa, на много равнища се вземат решения за плана
и за действие при определени събития, да го наречен планиране на случайностите. На този етап няма
твърдо установени правила, а много случайности. Когато се проведе окончателното гласуване и са
определи вашата съдба, тогава може да бъде посочен подходящият курс на действие.
Д: Щом веднъж съдбата ни бъде предопределена, няма ли как да я променим?
Ф: Не в смисъл, че определеното е окончателно определено. По него е било постигнато взаимно
съгласие. Самата ти винаги можеш да промениш съдбата си. Не можеш да промениш обаче своята
световна съдба. Но ако тази съдба бъде всеобщо отхвърлена, тя естествено ще се промени.
Д: За онова, което хората наричат Армагедон ли говорим в момента?
Ф: Не в смисъла на единично катастрофално събитие или поредица от такива. Разбира се,
целият сценарий, който представлява последните дни на старите нрави, е както бихте се изразили вие
Армагедон. Терминът "Армагедон" се използва само за да опише този процес на смърт и раждане,
смяната на старото с ново. Отрицателните аспекти на този процес се описват като Армагедон. Няма
обаче еквивалентен термин за положителните аспекти, които са също толкова значими. Новата ера се
описва в многобройни вариации като времето, в което всичко ще е ново.
Д: Искате да кажете, че Армагедон е символ? Това не е действително събитие?
Ф: То отразява по-скоро онази поредица от събития, която ще произтече във времето на
промяната, а не някое единично събитие.
Д: Някои хора са ми казвали, че тези същества могат да се намесят и да ни помогнат да го
предотвратим, ако ножът опре до кокала, така да се каже. Биха могли да се опитат да го спрат
по някакъв начин.
Ф: Тези посредници ще кажат - и това е частно мнение на тези посредници, - че е възможно
човешката раса да се самоунищожи, ако реши така, защото има този избор.
Д: Мисля си за аналогия. Не знам дали ще е правилна, или не. Според мен може да се направи
следното сравнение: Все едно си отгледал децата си, грижил си се за тях и си бдял над тях. Но
когато достигнат до определена възраст, всъщност вече не можеш да им влияеш или да ги накараш
да направят нещо. Правилна ли е тази аналогия?
Ф: Подходяща е. В много аспекти и отношения, които не осъзнавате, тази концепция е най-
подходящата. Аналогия, която може да бъде използвана в този контекст.
Д: Защото няма значение колко много ги обичаш, колко искаш да им помогнеш и да ги
предпазиш от нараняване, след определен момент вече нямаш контрол над тях.
Ф: Разбираш ли, възможно е да ги ограничиш физически. Възможно е родителят да наложи
физически своите разбирания, въпреки че тези деца вече ще са възрастни. Няма обаче особена
вероятност това да се случи.
Д: Значи независимо колко силно тези същества искат да направят това, те са ограничени от
нашата свободна воля?
Бях горда, че най-сетне успях да си изясня концепцията и да я подкрепя с моя аналогия. Сякаш
лъч светлина се провря през облаците.
Ф: Точно така. Свободната воля се приема сериозно. Това е много важна концепция,
предоставена на тази планета още при създаването на нашата реалност.
Д: Значи концепцията за свободната воля преодолява и измества всичко друго.
Ф: Да, защото това е основното учебно пособие в тази сфера на съществуване.
Д: Мисля, че си го представям. Искам да съм сигурна, че съм разбрала правилно. Въпреки че те
могат да се опитат да ни изпратят идеи и информация за начините, по които можем да си
помогнем, не могат да ни накарат да приемем тези неща.
Ф: Точно така. Индивидите сами решават своята колективна съдба.
Д: Защото бих си помислила, че ако те дойдат със своите кораби и се приземят на определени
места, биха могли да предотвратят някои от тези събития.
Ф: Това е спорно, защото със същия успех може да се каже, че това би стимулирало събитията,
които се опитват да предотвратят.
Д: Защо мислите така?
Ф: На първо място срещу завоевателите - както те биха били възприети от човешка гледна
точка - могат да бъдат насочени същите онези оръжия, които те се опитват да спрат. И това би довело
до експлозии - макар и насочени срещу другиго, - същите онези експлозии, които са се опитвали да
предотвратят от самото начало.
Д: Но разбира се, вярвам, че ако се стигне до това извънземните същества ще могат да се
защитят доста успешно.
Ф: Няма да е необходима защита. Съществата просто няма да бъдат там. Те ще се
дематериализират в друга сфера на съществуване. Възможно е да се спори, че оръжията могат да
бъдат обезвредени и т.н., но на този етап разсъжденията са безкрайни и безрезултатни.
Д: Тогава природата им е така миролюбива, че те дори не биха се поставили при такова
положение?
Ф: Не биха се поставили в положение, което би ускорило подобно стечение на обстоятелствата.
Д: Какво могат да научат земните хора от тези същества, ако се вслушат в тях?
Ф: Освен любовта и разбирателството има още много уроци, които на този етап са извън
рамките на човешките разбирания, защото вселенското съзнание все още не се е установило на тази
планета. С неговото установяване ще бъдат въведени много нови концепции, които ще се отнасят до
политиката, политическата принадлежност и т.н. Ще бъдат въведени много концепции за хората като
личности, например представата за личността в обществото.
Д: Ако тези същества поискат да навлязат политиката ни, няма ли хората да възприема това
като намеса?
Ф: Няма да има политика такава, каквато я познавате на тази планета в този момент, защото то
не е вселенската политика. Тя ще бъде приета с готовност, защото всички стари нрави ще бъдат
заличени и ще се започне на чисто. Всичко ще бъде пренаписано.
Д: Те ще ни помогнат ли да си изградим друг тип правителство или както го наричаш?
Ф: Да. Те ще ви окажат съдействие в това начинание. Това ще е един вид световно
правителство.
Д: Някои хора биха нарекли това намеса, промяната в установения порядък на нещата.
Ф: Това изявление е вярно от гледна точка на старите нрави. Онези, които се съпротивляват на
промяната, ще възприемат това като намеса. Старите нрави обаче са дали многобройни доказателства
за своята погрешимост в течение на човешката история. Достатъчно е да погледнем назад не през
вековете, а дори в рамките на няколко часа, за да съзрем доказателствата за погрешимостта на
старите нрави. Потребността от нови нрави би трябвало да е съвсем очевидна. И на човечеството и
неговата планета ще бъдат предоставени онези нови нрави, които са най-подходящи. Това ще стане
след като бъдат заличени старите нрави.
Д: Мисля, че ще е много трудно да се създаде световно правителство при наличието на
толкова много различни мнения.
Ф: Както вече беше казано, старите нрави ще бъдат заличени и тогава ще се появят новите. В
този момент стари нрави няма да съществуват.
Д: Но хората са се опитвали да постигнат това чрез Обединените нации и Обществото на
народите и винаги са срещали препятствия.
Ф: Точно така, ще ви посъветваме да бъдете внимателни, да сте нащрек и съзнанието ви винаги
да е открито. Защото онези, които ще вървят към светлината, трябва да са в състояние да се откъснат
от старите нрави, за да прегърнат новите. Така колкото по-лесно е за някого да се откъсне от старите
нрави, толкова по-лесно ще му е да приеме и новите.
Д: Има обаче и такива, които ще се противопоставят. Те ще мислят, че промяната в начина
им на живот ще е равносилна на окупация или превземане от вражеска сила.
Ф: Това ще е злополучно за тях, защото те се вкопчват в старите нрави, а историята на
планетата не допуска подхранването на подобни идеи. Тези хора ще срещнат много повече трудности
от онези, чиято природа не е така упорита. Историята на наследството на тази планета няма да бъде
опазена от тези хора.
Д: Според мен затова хората вярват, че извънземните са... лоши, така да се каже, защото те
биха искали да променят нравите ни.
Ф: Това е съдбата на тази планета, на която и извънземните оказват помощ. Затова тези, които
отказват да участват, ще се окажат изправени пред много повече трудности от тези, които са приели.
Д: Какво ще се случи, ако голям брой хора не искат да се съгласят с тази идея?
Ф: Тогава голям брой хора ще срещнат много трудности. Както вече казахме, съдбата не може
да бъде променена точно както бременна жена, която не иска да роди детето си, не може да промени
това, дори на единадесетия или дванадесетия час. Въпреки възраженията й, детето ще се роди. Затова
ще й е много по-лесно да помогне в раждането, вместо да се противопоставя.
Д; Ще окажат ли извънземните противодействие, ако някои хора не се съгласят?
Ф: Не. Причината да са тук е най-вече да помагат, да напътстват, да станат едни вид акушери в
това начинание.
Д: Мислех си, че ако много хора откажат да се променят, е възможно да избухне война.
Тогава ще има насилие.
Ф: Не е вярно. Защото ролята на извънземните няма да се изрази в налагане на промяната в
големи мащаби, каквито трябва да са налице, за да избухне война. Усилията ще са много деликатни и
задкулисни. Всичко ще се случи бавно. То е еволюция, а не революция.
Д: Това ми изясни нещата. Мислех, че ще опитат да променят всичко изведнъж. Много хора
биха се противопоставили на това,
Ф: Промяната няма да бъде стоварена върху хората, защото това не би им позволило да решат
да се променят.
Д: Ще повлияят ли тези същества на световните лидери?
Ф: Те им влияят и в момента.
Д: Смяташ ли, че могат да им повлияят да не използват ядрени оръжия?
Ф: Насърчават ги да не прибягват до употребата им. Това е вярно. Влиянието се осъществява
чрез телепатични внушения в посока на неизползването на тези оръжия.
Д: Значи няма нужда да се появяват. Могат да осъществят всичко това по психичен път...
Ф: Точно така. Това е нещо, което може да направи и всеки човек, а не само извънземните.
Д: Имаш ли нещо против да използвам информацията, която ми даваш, и да се опитам да я
предам на други хора?
Ф: Разбира се, че не, но с една уговорка. Ако някой не иска да повярва в това, не заявявай, че то
е "реалната" истина, защото истината е онова, което сами направим. Ако са готови да го приемат,
нека го сторят. Не се опитвай да променяш убежденията им против тяхната воля. Разбирам, че не би
се опитала да повлияеш на някого. Просто бих искал да подчертая, че това е предназначено за онези,
които го желаят. Останалите са в правото си да не го приемат, те още не са готови за това.
Д: Вероятно така или иначе не биха го разбрали.
Ф: Ако бяха готови да го приемат, щяха да го разберат. Нека сами преценят. Мнозина могат да
разберат и много повече ще могат да разберат. Нека сами го открият, когато му дойде времето,
защото когато са готови, те ще го потърсят и ще го намерят. Всичко е част от вашата цел.
Д: Тогава ще го напиша и ще ги оставя да преценят дали да го приемат. Има ли още нещо,
което би искал да ни кажеш?
Ф: Единствено, че доколкото разбирам, най-важното нещо на тази планета в момента е
издигането на човешкото съзнание. Войните в Близкия изток са класически пример за състоянието на
нещата на планетата в момента. И не е само Близкия изток. В Южна Америка и дори във ва шата
страна, във вашите градове виждаме безразличието и апатията на хората едни към други. Това е най-
важното, което трябва да осъзнаете. Ако използвам едно старо клише, достатъчно е направиш
първата стъпка, за да започнеш пътешествието. Но ако тази стъпка бъде направена от всеки,
останалото ще дойде само. Понякога е необходимо само да покажеш първата стъпка, за да те
последват и останалите.
Ако Фил е истинско звездно дете, истински извънземен, бих казала, че е необходимо повече от
тях навлязат в нашия свят. Защото имаме нужда от тяхната нежна природа. Ако достатъчно
количество от тази нова кръв може да проникне в човешкия род, може би насилието ще спре и
нашият свят най-сетне ще свободен да живее в мир и хармония.
Глава 20
УЖАС В НОЩТА
По всяка логика тази книга трябваше да завърши. Всъщност тя беше завършена. Бях я
оформила в окончателния й вид и я бях предала на няколко издателства. Според правилата на
писането, когато една история е стигнала до своя извод, тя трябва да завърши. Допълнителното й
удължаване е безсмислено и често има обратен ефект. Но през 1987 година се случи нещо, което ме
накара да отворя отново досието на Фил. Материалът в тази книга за засяването на планетата Земя бе
предаден през 1984 и 1985 година. След това Фил продължи живота си и изглежда се приспособи към
странните спомени, които бяхме пробудили. Постави ги на мястото им и повече не мислеше за тях.
Аз продължих да работя с други обекти и да пиша други книги, докато търсех вечно изплъзващите се
издатели.
Бях израснала за тези две години. Работата ми се бе разраснала до точката, в която странното,
макар все още да разбуждаше любопитството ми, вече не ме стряскаше. Приемах всяко от
разкритията си с открито съзнание. Заедно с терапевтичната си работа върху миналите животи през
1987 година започнах да работя и с MUFON ("Съвместна НЛО мрежа") по случаи на съмнения за
отвличания от НЛО. Това внесе нова перспектива в работата ми. Вече не се концентрирах единствено
върху травмата, нанесена от събития, произтекли преди стотици години в друга животи и върху
опитите си да помогна на хората да приложат наученото в тези животи за разрешаване на настоящите
проблеми. Сега трябваше да се занимавам със тия, които се бяха случили на обекта в този живот.
Това означаваше, че трябваше да променя техниката си и да прилагам друг вид терапия, защото
обектът често се справяше трудно със странните случки, които защитното му подсъзнание бе избрало
да скрие от него. Обобщавах информация, която идваше от няколко човека, и отбелязвах някои
сходства между техните преживявания. Вършех тази работа заедно с обичайните си занимания с
прераждането. Моите заключения и теории ще бъдат представени в една предстояща книга
"Настойниците", която се занимава със случая на отвличания от НЛО.
През това време (1987 г.) Бъд Хопкинс и Уитла Стрибър написаха завладяващите си книги за
отвличания от НЛО и приковаха вниманието на нацията в тази област. През следващите години
разбрах, че те в известен смисъл са отворили кутията на Пандора. След прочитането на тези книги в
съзнанието на хората, чиито преживявания бяха лежали в забрава през по-голямата част от живота
им, се промъкваха спомени. Може би това бе една от скритите им цели. Може би най-сетне бе дошло
времето тези спомени масово да излязат на повърхността сред населението, защото ми предстоеше да
открия, че именно това се случва. Може би спомените винаги бяха близо до ръба на съзнанието и се
нуждаеха единствено от този стимул, за да си пробият път. Но това можеше да е част от изкусен и
сложен план, по-умен, отколкото можехме да си представим.
Предполагам, че не трябваше да се изненадвам, когато това се случи на Фил. В крайна сметка
кой беше най-вероятният кандидат за извънземен контакт в този живот, ако не оня, който сам имаше
спомени за живота си като извънземен. В една нощ през 1987 година Фил ми телефонира и аз веднага
разбрах, че нещо го безпокои. Той каза, че току-що е прочел книгата "Общуване". Сторила му се
интересна, но две неща в нея го глождели. Те изглежда съживявали някакви скрити спомени и той не
знаел какво да мисли за тях. В книгата Уитли Стрибър споменава, че е видял бухал, който сякаш бил
параван за истинския извънземен. При работата си с НЛО съм срещала такива случаи и ги наричам
"прикрития". Както и да изберем да ги наречем, това изглежда са защитни паравани, които
подсъзнанието издига, за да прикрие онова, което всъщност е там. Възможно е и самите извънземни
да използват някакъв вид прикриващо устройство, за да предпазят индивидите от шок или нещо
подобно. Ако това е вярно, значи те са много вещи в манипулирането на нашите съзнания. Но
фактът, че тези спомени започват да излизат на повърхността, доказва, че техниката им не е
непогрешима. Освен, разбира се, ако не са вградили времеви ограничения или срокове на годност.
Стрибър споменава също и за нещо като странно насекомо, наподобяващо богомолка.
Останалата част от книгата не притесняваше Фил и не предизвикваше никакви спомени. Но тези два
момента от книгата бяха пробудили спомени за ужасяваш сън, който Фил имал преди няколко
години, докато живеел в Канзас. Той се питаше дали това наистина е било сън, или не.
Любопитството му се бе пробудило и той искаше да проведем сеанс, за да видим дали ще открием
нещо.
Определихме си среща и Фил незабавно започна да ми разказва онова, което си спомняше за
сънищата, които имат през 1977 година, докато живеел в Лорънс Канзас. По онова време бил на
около 21 години. Това се случило, преди да се премести в Сан Франциско, за да живее при сестра си,
където бе направил и опит за самоубийство. Може би най-сетне щеше да успее да свърже тези
странни случки, ако в тях имаше някаква логическа последователност. Той си спомняше два отделни
случая и дори не беше сигурен дали са се случили в една и съща нощ, но знаеше, че това с станало,
докато е бил в Канзас.
Шофирал от Лорънс към Отава след като бил на кино. Вечерта била спокойна. Филмът бил
комедия, в него нямало нищо страшно; определено нищо, което можело да предизвика последвалия
инцидент. Шосето представлявало тясна асфалтова настилка от две ленти, не особено оживено по
това време на нощта. Koгато огромната птица излязла от тъмнината, Фил се стреснал толкова много,
че се свил в колата. Предположил, че това е огромен бухал, който обикаля шосето в търсене на
плъхове и мърша. Летял много ниско точно над средата на шосето. Внезапно се озовал в светлината
на фаровете и Фил си помислил, че ще го блъсне челно. Решил, че случката е много необичайна и се
уплашил, защото всичко било съвсем внезапно. Това беше споменът, пробуден от споменаването на
бухала в "Общуване". След това Фил се прибрал в къщи и легнал да спи. Мислеше, че следващият
инцидент се е случил още през същата нощ, но споменът бе така смътен, че не беше сигурен.
Спомняше си, че в около 4 часа през нощта внезапно се събудил, облян в пот и обзет от
първичен ужас. Каза, че през целия си живот не се страхувал толкова. Сънувал и сънят все още бил
ясен и реален в съзнанието му. Опита се да ми разкаже и разбрах, че той все още му въздейства, дори
10 години по-късно.
"Най-напред в съня аз, или моята душа, приличаше на топче живак или капка вода... капка от
нещо. И сякаш един гигантски палец се надвеси над мен от... някъде и притисна топката или капката,
която бях аз. Всъщност не видях никакъв палец, но изпитах много силно чувство на натиск, сякаш
моята душа или дух бяха изтласкани от физическото ми тяло. Сякаш бях топка от съзнание и се
поддадох под натиска на палеца. Той бавно слезе, притисна ме и отново се издигна."
Той знаеше, че в съня е станало много повече, но не можеше да си спомни нищо освен
странното същество. То му напомняло богомолка с човешки ръст. Изплашило го това, че от областта
около устата на съществото излизал нещо като хобот и потъвал в гърба му. В този момент
почувствал, че се парализира. "Чувствах, че не мога да помръдна дори и да исках, но и знаех, че не
трябва да се движа. Борех се с това, защото макар да знаех, че няма да бъда наранен, в съня си бях
ужасен."
Винаги съм мислела за богомолката като за същество с големи изразителни очи, малко лице и
дълги сгънати ръце. Но той каза, че е била много повече от това. "Всъщност видях не толкова лице,
колкото общи очертания. Това беше нещо като пръчка с глава на върха. Изглежда имаше някакъв вид
ръце или израстъци, които се издигаха нагоре. В съня беше много лесно да го идентифицирам като
богомолка."
Имало някакво усещане, когато хоботът навлязъл в гърба му, но това не било болка. "Беше
много реално, физическо усещане, че нещо навлиза в гърба ми, но всъщност не болеше. Сякаш ме
насилваха, въпреки че чувството беше по-скоро психологично, отколкото физическо. Беше ми така
чуждо. Чувството ми за Аз го нямаше, а те - това, каквото и да е - бяха. Нямах някакви морални
възражения към това. Просто не се чувствах комфортно в ситуацията. Трудно ми е да го опиша.
Както вече казах, изминаха 10 години оттогава, а всъщност не съм го записвал или нещо подобно. Не
съм мислил много за това, докато тази книга не съживи спомените ми "
После Фил описа реакциите си след съня. "Събудих се и си помислих, че съм имал кошмар.
Никога не съм изпитвал такъв ужас в чист вид. Знам, че се бях уплашил до смърт. Станах и включих
всички лампи в апартамента. Не исках да е тъмно. Включих дори лампите в килера. И се молих. Бях
убеден, че на следващата сутрин ще се срещна със свещеника в града и ще се върна в католическата
църква, не съм религиозен, но само това можах да измисля. Единствената ми мисъл беше, че в съня
имаше нещо зло, което ме бе ужасило. Предполагам, че просто съм му придал такъв облик, защото в
съня не чувствах нещата по този начин. Но вероятно това беше начина да се справя с това - като
кажа, че е зло. Това беше ужасяваш кошмар, най-лошият сън, който някога съм сънувал. Никога не
съм изживявал нещо, което да ме уплаши толкова много. Говорил съм за този сън през годините, но
никога не съм го свързвал с някакъв тип реално преживяване или отвличане, докато книгата не ми
загатна за подобна връзка. Вероятно всичко беше точно това - лош сън, но все пак бих искал да се
вгледаме в него."
Фил спомена също, че в края на книгата група от хора разговарят за своите преживявания.
Оказало се, че някои от тях смятали, че не е трябвало да си ги спомнят за определен период от време.
Сякаш били програмирани да не си ги спомнят. Струваше му се, че може би това се бе случило и на
него. Според неговия анализ, ако сънят е бил истинска среща, може би той не би трябвало да си го
спомня, защото това би повлияло на целият му живот оттогава нататък. Той нямаше да може да
подреди последвалите събития в перспектива, те щяха да са извън контекста. На онзи етап щяло да е
много смущаващо да се опитва да асимилира подобно преживяване. Чувстваше също, че ако това е
истина, бе настъпил моментът да си го припомни.
Групата на Стрибър също разказва, че някои от тях изглежда са развили повишени психични
способности след срещата. Фил съзнаваше, че това се е случило и с него. Психичната му
чувствителност бе нараснала драстично след опита му за самоубийство в Калифорния.
Ако тези отвличания са били скрити в нашите подсъзнания под формата на сънища, това
показва колко ефикасно извънземните могат да замаскират действителните преживявания. То
демонстрира колко добре разбират те нашата психика - много по-добре, отколкото я разбираме ние
самите. Но очевидно извънземните не разбират в пълна степен, че ние можем да получим
информацията чрез хипноза. Според някои от книгите, които съм чела, те са били изненадани, че ние
притежаваме способността да откриваме информация, ако знаем, че тя съществува, и какво да
търсим. Те не осъзнавали, че можем да я разкриваме по този начин и това ги безпокояло. Чувала съм,
че в някои случаи, когато хората са имали видения или срещи, извънземните са използвали други
методи, за да гарантират, че това няма да се разкрие чрез хипноза. Можем само да гадаем колко
ефикасни са тези методи.
Включих касетофона и се приготвихме за сеанса. Щях да се концентрирам в опитите си да
върна Фил към онова време и да видя дали има нещо скрито зад тревожния спомен от кошмара.
Въпреки че не бяхме работили заедно и не бяхме провеждали сеанси от две години, ключовата
дума подейства перфектно, сякаш никога не бяхме прекъсвали. Той незабавно изпадна в дълбок
транс и отново се озовахме на познатата територия, като се изключи факта, че този път той щеше да
изследва събитие от настоящия, а не от миналия живот на Фил. Това може да е много рисковано. Ако
пристъпехме в онова, което подсъзнанието считаше за опасна почва, то просто щеше да откаже
достъпа и нямаше да позволи на Фил да си спомни. В крайна сметка това му е работата, да брани
индивида от информацията, която намира за вредна. Моята работа като изследовател е да го убедя, че
това е безопасно и че е допустимо да се освободи информацията. Това не е никак лесно, но работата
на психичния изследовател винаги е такава.
Помолих Фил да се върне към онова време през 1977 година, когато бе живял в Канзас. Той
незабавно ми посочи адреса и започна да описва едностайния апартамент в една стара къща
Припомни си името на хазяйката и ми разказа за работата си в областта на електрониката, при която
поправял самолетни радиостанции.
Придвижих го във времето до нощта, когато се бе връщал вкъщи от киното и бе имал странното
преживяване. Веднага започна да ми описва как шофират по шосето през една хладна октомврийска
нощ, когато внезапно от мрака изникнал огромен бухал, който летял ниско точно пред колата по
средата на пъти. Стреснал се, защото си помислил, че ще го блъсне.
Д: Случиха ли се и други странни неща през онази нощ?
Ф: Мисля, че имаше още, но... сякаш някой ми е казал, че не е имало. (Внезапно откровение.)
Не съм видял бухала! Било ми е казано да го видя.
Д: Искаш да кажеш, че всъщност там не е имало бухал?
Ф: Не. Беше ми казано да го видя или ми беше внушено, че го виждам.
Д: Какво искаш да кажеш? Кой ти каза?
Ф: Виждам светлини. Просто отблясъци. Те са на земята, встрани от шосето.
Д: Мислиш ли, че това са светлините на къща?
Ф: Не, не. Разноцветни са. Изглеждат като неонови светлини, сини и червени, богати, богати
цветове.
Д: Като цветовете на коледна елха?
Ф: Още по-богати. Изглежда са вдясно... в някакви дървета или... Не виждам много ясно. Това
са отблясъци. Но изглежда има светлини и движение. (Сериозно.) Чувствам, че е време да узная.
Време е да си спомня.
Д: Какво се случи?
Ф: Имам чувството, че нещо ми подсказа да отбия от шосето... вдясно. Имаше малък черен път
или пътека, която навлизаше сред дърветата. Имам чувството, че някой ми казва да отбия. (Тихо.)
Това не е редно. Не е редно да се отбивам от пътя.
Ф: не знам какво имам предвид. Не мисля, че искам да го правя. Мисля, че от мен се очаква да
отбия от пътя, но аз не искам.
Д: Отби ли?
Ф: Не. Спрях по средата на пътя... защото там имаше светлина. Има светлина. (Развълнувано.)
Те... ме спряха. (Разпалено.) Не исках да го правя. И те въпреки това го направиха.
Д: Кой те спря?
Ф: Те. Те го направиха.
Д: Кои са те?
Ф: Не знам. Не знам кои са. На шосето има светлина. И трябваше да спра по средата на шосето.
Д: Мислеше ли, че е друг шофьор?
Ф: Не, знаех, че не е. Но не исках да изживявам това. Не се чувствах готов. Мислех, че съм...
Исках, но не бях готов.
Д: Какво искаш да кажеш? Имал ли си и друг път такова преживяване?
Ф: (Пауза, после тихо.) Да.
Д: И си мислел, че искаш да го изживееш отново?
Ф: Аз... (Дълбока въздишка.) не знам. Не разбирам.
Д; Но ти видя светлината и тя те разгневи. Какво се случи след това?
Ф: Те се доближиха до колата... Тяхното присъствие не ми харесва, но знам, че няма да ме
наранят. Чувствам се като... вцепенен. Това не съм аз. Не знам кой съм. Не знам къде съм попаднал.
Д: Можеш ли да видиш как изглеждат?
Ф: Не съм сигурен. Ниски са. Не знам дори дали мога да ги погледна. Не искам да ги виждам. И
чувствам ръцете им... върху себе си. Те са студени... влажни. Не разбирам защо ме искат. Защо аз?
Защо аз? Искат ме за нещо. Но те са дружелюбни. Чувствам тяхната... любов. Не разбирам. Те са
дребни, кожата им е сива и изглеждат... като плешиви, с големи глави и малки пръстчета.
Д; А лицата им?
Ф: (Пауза.) Виждам само големи очи. Но те са като деца, дребни деца, малки деца. Всички те
прегръщат... докосват... Докосването им с успокояващо.
Д: Много ли са?
Ф: (Пауза.) Не съм сигурен. Мисля, че са приблизително четирима или петима.
Д: Какво се случи след това?
Ф: Не мога да оставя колата по средата на шосето. Казвам им, че не мога. А те казват, че всичко
е наред. Това е странно, защото не искам да оставя колата по средата на шосето. Но те казват, че
всичко ще бъде наред. Затова го правя.
По-късно тази дребна случка пробуди размисли. Обикновено в такива случаи хората разказват,
че незабавно са се отклонили от главното шосе и са навлезли в пусти райони, където са се случили
неочакваните събития. В този случай Фил е отказал да тръгне по пустия път и колата била оставена
по средата на шосето. Какво се е случило с колата по време на тази среща? Не е ли предизвикала
опасности на пътя или поне вниманието на полицията? Малките същества казали, че няма да има
проблеми. Дали те са имали начини да направят превозното средство невидимо или, едно забавно
предположение, колата е била вдигната във въздуха и изнесена извън полезрението на минаващите
коли? Или по време на случката времето по някакъв начин е спряло и не е имало значение дали
колата е на шосето или извън пътя. Това откриваше всевъзможни хипотези. Какво са щели да видят
минаващите шофьори и можели ли са въобще да видят нещо? Ще се спра по-подробно върху тази
хипотеза в моята книга "Настойниците", която разглежда опита ми с други отвличания от НЛО.
Фил ми разказа как е излязъл от колата и с нежно внимание е бил поведен по селска пътека от
съществата.
Ф: Отидохме при кораба. Оставиха ме да вървя. Но те... ме държаха, докосваха ме, докато
вървях. Успокояваха ме с докосването си. Изглежда не искаха просто да ме оставят да вървя. Някак
ме направляваха. И аз вървях. Те се държаха добре.
Имало е някаква странна фамилиарност у тези малки същества. Те са се държали с него, сякаш
го познават отнякъде. Това заличило всякакъв страх от съзнанието на Фил. Той имал странното
чувство, че е между приятели. По-късно това го объркваше и той се опита да го анализира.
Д: С думи ли говореха?
Ф: Не, не толкова с думи, колкото с... чувства. Емоции. Просто знаех. Бях убеден. Имаше...
врата с люк, който беше отворен. И ние влязохме в люка.
Д: По стълби?
Ф: Не, по рампа без стъпала. А отвътре корабът сякаш бе изпълнен със светлина. Има коридор.
Той изглежда опасва кораба. Стените се заоблят към тавана. Заоблят се по очертанията на кораба.
Светлината е навсякъде. Но... тя идва, просто е там. Изглежда чакат някого или търсят някого.
Спираме в горната част на рампата. Има нещо надолу по коридора... отдясно. Изглежда подготвят
нещо. Има зала за управление... отляво на рампата. Виждам прозорците, но не... не разбирам
командното табло.
Д: Какво виждаш, но не можеш да опишеш?
Ф: Бутони, това изглежда са бутони по командното табло.
Д: Можеш ли да различиш още нещо?
Ф: (Пауза, сякаш гледа.) Не съм сигурен. Дори не съм сигурен, че това е истина.
Д: Всичко е наред. При всички случаи можем да говорим за това.
Ф: Изглежда има звездна карта. След това те сякаш ми показват звездна карта.
Д: По-късно отведоха ли те от тази стая?
Ф: Това беше не толкова стая, колкото част от коридора. В тази част коридорът се
разширяваше.
Д: Добре, нека се върнем... Каза, че сте чакали някого? Нека видим какво се случва най-напред.
Ф: (Дълбока въздишка.) Страхувам се, защото знам какво ще се случи. И не го искам.
Д: Какво искаш да кажеш с това, че знаеш какво ще се случи?
Ф: Знам какво ще направят. Просто знам. Това не ми харесва. Страхувам се от... (Пауза.)
Фил видимо се страхуваше и не желаеше да признае какво предстои. Tъй като това очевидно го
притесняваше, го инструктирах, че не е необходимо да участва в сцената. Можеше просто да гледа
като страничен наблюдател и да не се ангажира емоционално. Имаше избора да постъпи и по този
начин.
Д: Кого чакат?
Ф: (Пауза.) Мисля, че чакат мен. (Въздишка.) Предполагам, че съм решил да го понеса. Някак
чувствам, че не искам да ги предавам, да ги разочаровам. Май ги харесвам. Те са... добри хора. Това
чувство ми харесва. А и те казаха, че всичко ще е наред, така че... предполагам, че мога да го
направя.
Д: Мислиш ли, че си имал избор?
Ф: Не знам. Не искам да знам.
Д: Добре, нека продължим и да разберем какво се е случило. Къде отидохте след това?
Ф: По коридора и вляво. Втората врата вляво. Тя е бяла. Всичко вътре е бяло.
Д: Виждаш ли нещо?
Ф: Да. (Пауза, а после емоционално.) Това е! Виждам го. Не го харесвам.
Д: Какво е това?
Ф: Не знам. Не знам какво е. Не знам дали е живо, или е машина. Но не го харесвам.
Д: Можеш ли да ми кажеш как изглежда? Може би ще успеем да разберем какво е.

Ф: Изглежда като нещо, което баща ми имаше в кабинета си. (Бащата на Фил е бил зъболекар)
Той имаше стоматологичен стол с педал и лекуваше зъби в армията. От едната страна на
стоматологичния стол имаше въртяща се ръчка. Напомня на това нещо. И то има въртяща се ръчка.
Но е по-сложно. (Със безпокойство.) Не знам дали е живо, или е машина. Мисля, че е живо.
Д: Защо мислиш, че е живо?
Ф: Не знам, но не ми харесва как изглежда. Не знам какво е. Не ми е приятно да го гледам. Не
искам да гледам!
Д: Не е нужно да го правиш, ако не искаш. Можеш само да ми казваш какво се случва.
Ф: Не знам. Не гледам. Лежа на масата. Тя е бяла... студена е. И те ми казват да легна или ми
нареждат, те просто... Знам, че трябва да легна на масата. Лежа по корем и това нещо навлиза в гърба
ми.
Д: Усещаш ли го?
Ф: Да. Знам, че затова съм там - за да вземат проби.
Д: Какви проби?
Ф: Не съм сигурен. Нещо вътрешно. То навлиза в дясната страна на гърба ми.
Д: Изпитваш ли болка?
Ф: Не, не боли. Но знам, че е там. Чувствам го. Не знам какво искат. Защо?
Д: Какво е чувството?
Ф: Чувствам го... но не боли. Просто не е приятно. Не ми харесва.
Д: Казва ли ти някой какво правят?
Ф: Казаха, че всичко ще е наред. Няма проблем. Да не се тревожа. Трябва да вземат проби.
Само това казаха.
Д: Питам се от какво вземат проби?
Ф: Не знам. Не искам да знам... Не искам да го правя. Но го правя. Защото те имат нужда от
това.
Д: И не ти казват, защо се нуждаят от него?
Ф: Не съм питал. Не искам да знам.
Д: Все още ли си облечен?
Ф: Не. Съблякоха ме в коридора. Пред стаята.
Д: Как се почувства?
Ф: Това не ме притесни. Нещо в дрехите... Те бяха мръсни, заразени, не трябваше да се внасят в
стаята. В кораба да, но не и в стаята.
Ф: Много любов. (Пауза.) Направиха нещо с главата ми, не си спомням какво. Някакъв уред,
който упражняваше натиск или някакъв... стимулатор, не знам. Някаква енергия. (Невярващо.) Те
отстраниха съзнанието ми! По някакъв начин го отстраниха. Показват ми как могат да отделят
съзнанието ни от тялото и все едно да го поставят в буркан. За да могат да работят върху тялото... да
го изследват без риск за съзнанието. Няма причини за безпокойство. Не знам как го правят. (Това
трябва да е било чувството от съня, че гигантски палец го изтласква от тялото, което Фил описа.)
Сякаш казват: "Ето те. Тук си. Не си там." Все още чувствам натиск... в буркана.
Д: Чувстваше ли се, сякаш си в буркан?
Ф: Да, бях в буркан, не знам как.
Д: Виждаше ли тялото си?
Ф: Да... на масата. Нещото поставя дълга сребриста игла в гърба ми, а аз не го чувствам, не съм
сигурен как го правят. Сякаш тялото има чувства, но не и съзнанието. Тялото си спомня чувството,
но не и съзнанието. Те ги разделиха.
Д: Направиха ли още нещо с тялото ти?
Ф: След като извадиха иглата, направиха и други неща. Почистиха тялото с някакъв вид
светлина. Облъчиха го с виолетова светлина. Почти ултравиолетова. За да отстранят микробите. След
това още тестове. Очи. Език. Уши. Много проби, интервенции, процедури. Търсят нещо. Не знам
какво. ДНК? Използват... за да използват... за да използват ДНК.
Д: Защо имат нужда от толкова много интервенции, за да го направят?
Гласът на Фил вече не беше глас на развълнуван, уплашен младеж, а стана механичен.
Очевидно в този момент той прибягваше до контакт, за да разграничи и локализира информацията.
Така можеше да се отдели и да не се ангажира емоционално. Тъй като беше по-удобно, остана в това

състояние за известно време. Бях свикнала да го виждам такъв, затова разбрах какво се случва. Той
продължи с описанието на прегледа.
Ф: За да проверят за дефекти. За да проверят за анормалност. Искат най-добрите екземпляри,
които могат да открият. Ще ги използват за възпроизводство. За второто пришествие.
Ф: Второто пришествие. Втората райска градина. Второто заселване. Новото начало.
Д: На Земята?
Ф: Не, на друго място. Друга земя. Различно място. Нуждаят се от генетичен материал, за да
заселят друга планета. За да проправят път за онези, които ще изберат да се преселят след обрата.
Така средата ще бъде по-позната за тях и те ще имат друго тяло, твърде подобно на онова, което са
изоставили след промяната.
Д: Някой казва ли ти това или просто го разбираш?
Ф: Това е знание - безплатно и на разположение на всеки, който проявява интерес. Върху него
няма права на собственост. То просто е на разположение на всеки, който избере да го приеме.
Д: Мислех, че може би го вземаш от умовете им?
Ф: Да, защото те съзнават своята мисия. Те вземат генетични отпечатъци за нови индивиди, с
които да заселят друга планета, за да осигурят тела-приемници за онези, които изберат да се
преродят там в среда, свободна и чиста от пороците, преобладаващи на тази планета в момента.
Д: Има ли нещо друго, което можеш да ми разкажеш?
Ф: (Пауза.) Някакъв вид преглед. Остъргване.
Д: Какво стържат? Имаш предвид различни части от тялото ти ли?
Ф: Да. Отвътре. Различни части. По различни причини. Вземат проби.
Д: Какво правят с тези проби?
Ф: Отглеждат култури. Нуждаят се от проби от формите на живот, които живеят в телата ни,
защото не искат те да съществуват на другата планета. Изучават ги и решават кои ще останат и кои
не.
Д: Бактериите ли имаш предвид или микроскопичните форми на живот, които съществуват
в тялото?
Ф: Да. Някои са добри, други - не.
Д; Хм, не бях мислила за това. Значи искат, когато възпроизведат тялото, то да е възможно
най-съвършено?
Ф: Да. Тестове. Проби. Проверки. Измервания.
Д: Можеш ли да разбереш кой им нарежда да го правят? Получават ли някакви заповеди?
Ф: Групов ум. Телепатично съзнание. Всичко е един и един е всичко.
Д: Но ти каза, че имаш чувството, че си в буркан, някакъв вид контейнер?
Ф: Точно така. Съзнанието беше отстранено и отделено от физическото тяло, за да се намали
травмата.
Д: Значи, когато са извършвали всички тези интервенции и проби, ти не си го осъзнавал?
Ф: Точно така. Не толкова не го осъзнавах, колкото не го усещах.
Д: Това истински контейнер ли е? Не бях допускала, че съзнанието може да бъде държано в
нещо. Смятах, че подобно на духа не може да бъде затворено. Би ли обяснил?
Ф: Това е вярно. Съзнанието е форма на енергия и затова може да бъде задържано в енергийно
поле, тоест контейнер, изграден от подходящите измерения или елементи на енергията. Тук е налице
и поддържаща функция, която подхранва жизнената сила и до известна степен я упоява по
отношение на травмата на преживяването. Това не е обикновен триизмерен стъклен контейнер, но
може да се направи аналогията с него.
Д: Сега, когато си, така да се каже, отделен и това не те притеснява толкова много, можеш
ли да разгледаш тези малки хора по-подробно?
Ф: Да.
Д: Можеш ли да ми ги опишеш?
Сега той беше отделен и съвсем неангажиран емоционално, затова беше в състояние да разказва
обективно.
Ф: Те имат големи очи с бадемова форма, леко извити нагоре. Кожата им е сива, изглежда някак
твърда и грапава, макар че ръцете им са много меки. Докосването им е нежно и успокояващо, не
хладно и влажно, както го почувствах в началото. Това възприятие ми бе внушено по-скоро от
външния им вид, отколкото от реални осезания.
Д: А другите им черти?
Ф: Имат леко издигнати скули. Лицата им леко стесняват към брадичката, въпреки че това не е
ясно изразено. Като цяло лицето им има донякъде триъгълна форма.
Д: Имат ли уста и нос?
Ф: Слаби очертания на уста. Почти без устни. Устните са едва загатнати. И въпреки това са
изпълнени със съчувствие и любов. Чертите са някак вяли и въпреки това излъчват любов и доброта.
Д: Имат ли уши?
Ф: не повече от... дупки.
Д: Носят ли някакъв вид дрехи?
Ф: Да, определено носят тъмносини униформи... комбинезони с някакъв вид емблема. Не съм
сигурен какво изобразява.
Д: Къде с разположена?
Ф: Отляво на гърдите.
Д: Голяма ли е в сравнение с униформата?
Ф: Не. Симетрична според нашите стандарти.
Д: Можеш ли да я възпроизведеш по-късно?
Ф: Не съм сигурен. Шарката не може да се опише лесно. Много е абстрактна. Възможно е все
пак да бъде направено. Трудно е, но е възможно.
Дадох му инструкции да запомни как е изглеждала, за да се опита да я нарисува, когато се
събуди. Без това постхипнотично внушение тази подробност би се изпарила в момента, в който Фил
се върне в съзнание. Но по-късно, когато се събуди, той установи, че му е трудно да нарисува
емблемата, защото тя беше много абстрактна. Не беше напълно доволен от опитите си и каза, че в
дизайна присъствал някакъв порив към издигане. Когато разгледа рисунките, той беше поразен от
приликата на дизайна със стилизиран ембрион. Питам се дали има някаква връзка?
Д: Всички еднакви униформи и емблеми ли имат?
Ф: (Пауза, сякаш гледа.) Всички, които съм видял. Въпреки че някак знам, че има и други.
Нещата са различни. Не са еднакви.
Д: След като се отдалечи достатъчно, за да го разгледаш обективно, какво мислиш за онова
нещо?
Ф: Не знам. Никога, никога дори във въображението си не съм се доближавал до нещо подобно.
Не знам на какво да го оприлича. (Вече спокойно.) Изглежда е жива машина. Машина, притежаваща
живот. Това е то. Живо е... но е машина Не знам какво е.
Д: Има ли съзнание?
Ф: Няма съзнание като нашето. Нито воля като нашата. Не е личност. Но е живо. Приема
заповеди. Знае какво да прави и го прави. Знае къде да отиде. Знае какво търси. И знае къде да го
намери.
Д: Може ли да се придвижва?
X: Да, прави го самостоятелно. Затова знам, че е живо. (Отново се появява отвращение.) Не го
харесвам.
Д: Има ли други израстъци освен онези, които вече видя?
Ф: Не знам, не искам да го гледам отблизо.
Д: Всичко е наред. Не е необходимо. Вече ми разказа много.
Ф: По-скоро го усещам, отколкото го виждам, защото не искам да го гледам.
Д: Всичко е наред. Не е нужно да го правиш. Мислиш ли, че подобно нещо ти се е случвало и
преди или това е първият път?
Ф: (Въздишка.) Други пъти, в други животи. За първи път в този живот.
Контактът отшумяваше и в момента разговарях с подсъзнанието на Фил. Беше ми лесно да
разпозная разликата, защото в другия случай имаше дистанция и достъп до повече информация,
докато това, с което разговарях сега, беше по-емоционално и много човешко.
Д: Запитах се, защото ти изглежда знаеше какво ти предстои и не искаше да отидеш в
кораба.
Ф: Съзнавах кои са те, какво са те и защо са идвали преди.
Д: Какво се случи тогава? Дълго ли продължи?
Ф: Не толкова дълго. Трудно ми е да кажа. Няма мерило за време. Казано ми е да помня, а по-
късно да забравя. Върви си у дома, забрави. Не си спомняй.
Д: Казаха ти, че трябва да си го спомниш в по-късен момент?
Ф: Не, казаха ми да забравя.
Д: Да забравиш всичко за това? Беше ли съзнанието ти все още отделено?
Ф: Не знам, не знам къде съм, не знам.
Д: Не спомена ли, че те са ти показали нещо в командната зала?
Ф: Звездни карти. Показаха ми къде е новата планета. Къде ще отидем. Ще отидем.
Д: Какво имаш предвид? Къде ще отидеш в крайна сметка ли, искаш да кажеш?
Ф: Да. Във физическия живот. Триизмерен. Това тяло. Ще пътуваме по-късно. С много други.
Преселваме се. Отиваме в нов дом. (Звучи доволно.) Нов дом.
Д: На стената ли беше тази карта или някъде другаде?
Ф: Не. Генерирана. Триизмерна. Холограма. Не знам къде е. Някакво място. Виждам го. Ново
слънце. Различно слънце... не ново, различно. Различни форми на живот.
Д: Мислиш ли, че можеш да ми нарисуваш част от картата?
Ф: Не, не знам най-важното за нея. Не знам къде е мястото. Къде ще отидем. Защо? Кога? Не
знам.
Д: Как изглежда картата?
Ф: Планетите са... малки топки. Светлини. Не много ясни. Никога преди не съм бил в космоса,
не мога да го разпозная.
Д: Значи няма модел или характерна черта, които да можеш да нарисуваш?
Ф: Те знаят. Те знаят. Посочват разни неща. Ето го това и това, а там е онова. Не знам най-
важното. Чувствам се невежа. Наистина. Бих искал да знам. Това ми е било казано отдавна. Много
пъти. А сега аз... не знам, не знам онова, което се предполага, че знам. Защо трябва да го знам?
Д: Значи те просто са посочвали тези различни неща в нещо като холограма. Това ди каза?
Ф: Триизмерна картина. Би трябвало да е плоска и въпреки това се вижда повече. Всъщност
едновременно е и плоска и обемна. Странно. Посочват неща. За тях това са знаци, не знам какво
представляват.
Д: Земята вижда ли се на картината, посочват ли ти я?
Ф: Издигаме се от земята... движи се напред. Но е далеч. Голямо разстояние. За да не бъде
засегната от... боклука.
Д: Боклук?
Ф: (Любопитно.) Боклукът на Земята.
Д: Какво искаш да кажеш?
Ф: Концепцията не ми харесва. Мнозина няма да оцелеят. Земята ще претърпи огромни
промени. Знаел съм. Идеята не ми харесва.
Д: Спомена, че са ти казали, че един ден ще те отведат?
Ф: Мнозина. Мнозина ще бъдат подходящи. Онези, които няма да бъдат взети, ще останат.
Просто ще се изпарят... ще издъхнат. Ще се изпарят. В процеса на духовна ревитализация. Други ще
бъдат транспортирани към нови светове. Ще родят нов живот. Ще създадат нов свят.
Интересно е сравнението между значението на изпарявам се и издъхвам. Да издъхна означава:
да издишам последния си дъх; да умра. Да стигна до своя край; да свърша. Да се изпаря означава: (за
пара, влага и т.н.) преминаването в друго агрегатно състояние. Нима това щеше да се случи по този
начин? Ако е така, то напомня за случилото се с жертвите на Хирошима чиито тела се изпарили.
Може би съществуват и други подходящи значения?
Д: Защо извършват тези разнообразни тестове?
Ф: Тестове. Проби. За да населят телата. Ще дойдат други. Нуждаят се от нови тела. Някои
няма да оцелеят, необходими са нови тела.
Д: Мислиш ли, че всеки, с когото са сторили това, ще тръгне?
Ф: Не. Някои не искат.
Това беше странна концепция, но започна да ми се струва,че извънземните знаеха нещо, което
щеше да се случи на нашата Земя. В очакването си те подготвяха друга планета за преселение. Някои
хора щяха да бъдат отведени в техните земни физически тела, за да населят този нов свят. Други
очевидно щяха да умрат тук, но духовете им можеха да отпътуват към новия свят, ако пожелаеха, и
да се преродят във физически тела, подобни на онези, които бяха оставили на Земята и затова
познати. Странна и вдъхваща страхопочитание концепция. Можеше ли това да е един от мотивите за
експериментите, извършвани от извънземните? Не само анализирането и наблюдаването на
еволюцията на нашия вид и реакциите му към болестите и влиянията на средата, но и непрекъснат
стремеж към усъвършенстване на вида. Това беше първоначалният план, провален от "плевелите",
които се бяха появили в градината по време на сблъсъка с метеора. В онзи момент това бе сринало
техните надежди за създаване на съвършен свят, свободен от болести и пороци. Въпреки че е
трябвало да се примирят с по-ниската степен на развитие, докато видът ни се е приспособявал към
околната среда, те изглежда не се бяха отказали от своята мечта за създаването на Утопия, втора
райска градина за човечеството. Това беше странна концепция, но от друга страна, всичко, свързано с
този проект, беше странно и оригинално за мен.
Д: Виждаш ли още нещо в стаята с холограмата?
Ф: (Изненадан.) Послание! Послание от... някой. Някой. За мен! Послание за мен!
Ф: Не знам. (За него това бе емоционално и вълнуващо.) Там има послание за мен. От някой...
някой, когото познавам. (Гласът му трепереше.) Малка, някак квадратна кутия... Някой от отдавна.
Напомня ми. (Развълнувано.) Послание от мен много отдавна. За мен, спомням си. За да помня
целта (Тихо.) Това е. От мен за мен. Но от много, много отдавна. Други светове. Други животи. От
тона на гласа му на магнетофонната лента ме побиха тръпки. Очевидно по време на сеанса не съм
била толкова стресната, защото гласът му заучеше спокойно.
Д: Писмено ли е посланието, което гледаш?
Ф: То е много повече, отколкото мога да възприема в тази форма. Но се там. Разпознавам го.
Спомням си го. (В гласа му определено имаше тъга.) Аз го построих. (Пауза.) Те са приятели.
Д: Каза, че чувстваш присъствието на повече хора на борда.
Ф: Да. Други. В други части на кораба.
Д: Просто съм любопитна дали можеш да видиш как се управлява кораба?
Ф: Нямам представа. Нямам абсолютно никаква представа. Това е много далеч от мен. Не искам
да знам.
Д: Има ли в стаята нещо друго, което можеш да опишеш?
Ф: Прозорци. Бутони. Светлини. Някакъв вид циферблати. Никога не съм виждал нищо
подобно. Не знам какво е. Не знам дори дали е истинско. Кълна се в Бога, никога преди не съм
виждал подобно нещо, не знам какво е.
Д: Тази стая като другите ли е осветена?
Ф: Да. Цялата. Но светлината не идва от никъде. Просто е там.
Д: Ами подът? От какво е направен?
Ф: Твърд е. Сив. Хм, изглежда има пори. Господи!... Надявам се, че корабът не е жив. (Гласът
му се изпълни със страх.) Не знам. Така ли е?
Д: Не знам. Какво имаш предвид?
Ф: Жив ли е? Може би проклетият кораб е жив? Не знам. Онова нещо беше. Може би машините
им са живи. (Сега определено беше уплашен.)
Д: Може би това просто е някакъв материал, който не разбираме.
Ф: (Ставаше все по-развълнуван.) Не знам. Не искам да знам. Не искам да знам.
Д: (Опитах се да го успокоя.) Всичко е наред. Не е нужно да узнаваш, ако не искаш.
Ф: Не искам да знам.
Д: Добре. (Опитах се да отклоня вниманието му като смених темата.) Показаха ли ти нещо
друго?
Ф: (Дълбока въздишка.) Толкова много въпроси. Не знам. Искам да знам, но не искам да знам.
Д: Разбирам. Идва ти в повече.
Ф: Страхувам се да разбера. Има неща, които не искам да знам, защото знам, че не искам да ги
знам.
Д: Всичко е наред. Не е нужно да го правиш. Можеш да се заемеш само с онова, с което
можеш да се справиш и единствено това е нужно да узнаваш. Напусна ли кораба накрая?
Ф: Не си спомням. Не знам как. Не знам кога. "Време е да си вървиш" - каза някой. Последното,
което си спомням. Искра или светкавица - последното, което си спомням.
Д: Какво имаш предвид с искра или светкавица?
Ф: Не знам. Някакъв вид искра или светкавица. "Време е да си вървиш." Светкавица. Не знам.
Д: Къде се озова след това?
Ф: Не знам. Не си спомням. Не искам да знам.
Ф: Помня. Предстои още. Още. Още.
Д: Информация или какво?
Ф: Забавление.
Д: Още забавление? Това ли каза?
Ф: Това казаха те. Не съм го казал аз.
Д: (Смях.) Какво мислиш, че са имали предвид?
Ф: (Дълбока въздишка, след това тихо.) Знам. Предстои още.
Д: Добре. Мисля, че се справи наистина добре И наистина оценявам факта, че сподели това с
мен.
Внуших му, че се чувства добре, за да не се тревожи от това, и го изведох от транса. Той седна
на леглото и започна да обсъжда фрагменти от образи, които бяха останали в паметта му. Винаги
насърчавам обектите си да правят това, защото знам, че образите ще избледнеят много бързо като
откъслеци от сънища при събуждане.
Д: Значи не мислиш, че бухалът е бил истински?
Ф: Не знам защо мисля така. Ти ме попита и чувствам, че не е бил.
Д: Но именно това предизвика цялото преживяване, нали?
Ф: Не, това беше паравана. Той покриваше всичко. Не знам защо е толкова важен, но нещо в
него позволява на съзнанието да се съсредоточи върху това, вместо върху празнотата. Дава му
възможност да се съсредоточи върху нещо неутрално.
Д: Добре. Всичко е наред. Върна ли се в колата си?
Ф: Не знам. Не знам къде. Не си спомням, събудих се. Следващото, което си спомням, е как се
събудих. Лош сън. Лош сън. Лош сън. Наистина лош сън!
Д: И не си спомняш как си се прибрал вкъщи?
Ф: Не, не искам да знам. Не искам да знам.
Д: Добре. Значи след това си си спомнял единствено, че си имал лош сън.
Ф: Лош сън.
Д: Добре. Помислиш ли, че това е единственото подобно преживяване, което си имал?
Ф: Не искам да знам, не искам, не искам да знам.
Д: Добре. Всичко е наред. Не е нужно. Справи се много добре.
Бях готова да го върна в съзнание, но имаше още нещо. Той ме прекъсна.
Ф: Послание. Спомням си.
Д: Какво е това, което би трябвало да си спомняш?
Ф: Помня. Послания. Помня. Помня. Това е следата. Помня.
Ф: Не знам.
Д: Мислиш ли, че те за искали да запомниш това послание и да забравиш всичко останало?
Ф: Предстои още. Помня. Предстои още. Помня? Нещо безвредно н безобидно.
Д: Нещо обикновено в рамките на твоя свят, така да се каже. Въпреки че е странно бухал да
се хвърля пред кола.
Ф: Той не се хвърли. Той летеше над шосето. Изплаши ме до смърт.
Д: Значи това ти е позволило да се съсредоточиш върху него, вместо върху онова, което се е
случило после. Спомняш ли си как си се прибрал у дома през онази нощ?
Ф: Не знам дали съм си го спомнял, или не. Днес не го помня.
Д: Разбира се, това се е случило преди 10 години. Но освен странния сън не си помнел нищо
друго.
Ф: Не. Сега си спомних. Струва ми се някак познато. Сега е като спомен, а не като ново
преживяване.
Д. Това е най-добрият начин да се отнасяш към него, като към спомен, за да не те тревожи.
Не знам дали си имал и други такива преживявания, или това е било единственото.
Ф: Не знам. Не мисля, че искам да знам повече точно сега. Поне за известно време.
Д: В един момент беше ядосан. Изглежда се чувстваше така. защото знаеше какво ще
направят.
Ф: Знаех.
Д: Откъде знаеше?
Ф: Не знам. Просто знаех. Предполагам, че съм бил ядосан, защото не съм искал малката ми
реалност да се променя. Бяха ми необходими 21 години, за да разбера каква реалност имам, а всичко
щеше да се промени. А не исках това да става.
Д: Значи на това се е дължал гневът ти?
Ф: Да, не исках реалността ми да се променя.
Д: Но ти някак знаеше, че ще направят нещо.
Ф: Предполагам, че съм знаел. Не знам дали съм го знаел преди или... може би те са го
подсказали на съзнанието ми. Но интуитивно знаех какво става. Почти имах чувството: "Не сега,
твърде рано е. Не искам да правите това сега." Сякаш почти съзнавах на някакво равнище какво ще
се случи, но не се чувствах готов. Бях ядосан, защото реалността ми беше определена. Бях си изяснил
доста добре онова, което си мислех, че представлява животът, и не исках да го променям. Спомням
си още нещо след богомолката, след операцията или каквото и да беше това. Качих се в командната
зала. Те сякаш ми казваха: "Е, работата свърши. Сега можеш да се забавляваш известно време." Не
бях сигурен дори дали целият проклет кораб не е жив. Нямаше разлика между машини и живи хора.
По някакъв начин бях изгубил тази реалност и не можех да възприема разликата. Как може да
съществува жива машина? А след това си мислех: "Хей, може би целият кораб е жив." И това ме
изнервяше. Плашех се. Мислех си, че може би нещото... корабът знаеше, че стоя в него. Може би той
знаеше, че стоя в него.
Д: Разбирам какво имаш предвид. Това трябва да е много ужасяващо.
Ф: Чувството беше неприятно, не знаех дали е жив. Но знаех, че за миг тази мисъл наистина ме
смути.
Сеансът изглежда разстройваше и смущаваше Фил. Дори след час обсъждане, той все още
изглеждаше развълнуван, когато се разделихме. Не беше лесно да се приеме подобна концепция и
той очевидно срещаше трудности при анализирането й на много равнища. Не мислех, че някога ще
пожелае да опита нещо подобно отново. Информацията го бе разтревожила повече, отколкото който
и да е път, когато бяхме работили заедно. Почти ми се щеше да не бяхме разкривали това, но идеята
беше негова. Чувствах, че искаше да я остави настрана и да не се доближава отново до темата. Но
грешах. Любопитството беше по-силно от отвращението му.
Глава 21
ОТКРИВАНЕ НА ПРЕДИШНИ КОНТАКТИ
Фил беше обезпокоен от последния сеанс, затова очаквах той да се свърже с мене, ако пожелае
да изследва по-задълбочено темата за НЛО. Но когато ми се обади седмица по-късно, той каза, че
сънува някакви странни сънища. Чудеше се дали те имат някаква връзка с последния сеанс. Вероятно
по някакъв начин бяхме пробудили нещо в подсъзнанието му.
Направихме сеанс, за да го изследваме. Включих касетофона, когато той започна да разказва
сънищата си. Фил намираше за странен факта, че беше сънувал всички тях приблизително по едно и
също време. Събуждал се към три часа сутринта със спомен за съня, запечатан дълбоко в паметта му.
"Понякога се събуждам без причина след някой от тези важни сънища - спомняше си той - и когато
погледна часовника, винаги е три часът. Изглежда по някаква причина това е важен момент от
сутринта." Едни от сънищата се отнасял до майка му и всичките й пет деца. Той видял себе си, брат
си и сестрите си като деца, вместо като възрастни. Возели се в трамвай през някакъв град. (През този
период от юношеските му години майка му и баща му били разделени.) В следващата сцена той
седял на някакъв вид количка или легло в нещо, подобно на лекарски кабинет. Останалите членове
на семейството му лежали на колички в стаята и всички били в безсъзнание.
Ф: Разговарях с една жена. Чувствах, че онова, което правят е опасно за мен и въпреки това не
се страхувах от тях. Чувството беше твърде сложно, за да го опиша. Сякаш на едно равнище
чувствах, че съм в много реална опасност, а от друга страна, не се страхувах от тях, защото знаех, че
няма да ни наранят. Това звучи парадоксално, но знаеш, че насън е лесно да изпитваш подобни
чувства. Тази жена каза, че събират яйца - или дочух това от разговора, - че вземат яйца от моите
сестри. И някак от разговора знаех, че са взели нещо и от мен и че то е било половината от онова,
което съм имал. Тя каза, че няма да ме заболи. А аз попитах какво ще стане no-късно, когато пожелая
да имам деца. Тя не отговори. Следващото, което си спомням от съня беше, че отново видях онова
нещо, което приличаше на богомолка.
Това беше всичко, което той си спомняше от съня. След това разказа още три, които бяха
странни, но не смятам, че предполагаха реални срещи с НЛО или извънземни. Съгласих се да
разгледаме всички по време на сеанса. Той мислеше, че тези сънища са важни, защото бяха
започнали след първия сеанс и не приличаха на обикновените му сънища. Често, когато започва
подобно изследване и вратата към миналото се отвори, през бариерата се промъкват спомени под
формата на сънища.
Бях работила със случаи на отвличания от НЛО и съзрях една обща черта. Въпреки че
различните обекти бяха имали изолирани инциденти, при хипнотичните изследвания често се
установяваше, че преживяванията ги връщат в детството им. По някаква причина възрастта около
пубертета беше важна и много хора разказваха за случаи, станали тогава, и които бяха блокирани от
паметта им. Докато се подготвях за този сеанс, се надявах да открия и други среши, които Фил е
имал в ранна възраст. Може би те щяха да се свържат със сънищата след последния ни сеанс. Но се
надявах също, че няма да срещнем нищо, което би го смутило толкова, колкото преди, когато за
първи път отворихме вратата към скритата част от живота му.
Използвах ключовата дума и обичайната ни процедура. Никога не знаех какво ще види Фил,
когато вратата се отвореше, но винаги можех да продължа, независимо от началната сцена. Този път
вместо да се озове при Трите кули или на друго познато място, той видя сцена от своето детство. Без
да го насочвам, той се бе върнал към по-раншен контакт. Сякаш подсъзнанието му смяташе, че е
време да си спомни, и бе избрало да разгледа този инцидент.
Това се случило през 1965, когато Фил бил на 10 години. Стоял на поляната зад къщата през
деня и наблюдавал един странен обект. Между къщата и магистралата имало дървета, затова никой
друг не можел да го види. Разказа, че е приличал на камбана, заоблен към върха и по-широк в
основата си, по тумбест от камбана. Диаметърът му бил метър, метър и нещо. Бил изправен на
някакви крака и искрял с бял блясък.
Д: Какво правиш там?
Ф: Говоря... говоря с тях.
Гласът му беше детски. Той очевидно изживяваше случая отново. Когато това се случи, трябва
да разговарям и да се отнасям с обекта като с дете.
Д: С кого?
Ф: С хората вътре. Те ми казват разни неща. Стоят на рампата. Аз съм на земята.
Д: Как изглеждат?
Ф: Ниски са, с големи глави и сива кожа. Но наистина са мили. Всъщност са много обичливи.
Изпълнени са с любов.
Д: Каза, че ти казват разни неща?
Ф: Да, неща за мен. Неща, които ще направя. Неща, които трябва да направя. Неща, които ще
направя, и защо. Неща, които са в бъдещето ми.
Д: Говорят ли ти?
Ф: Не, но знам какво казват. Мислите им са насочени към мен. Казват, че съм тук поради
някаква важна причина, че имам значима мисия. И нещата, които се случват в моя живот, ми помагат
в тази мисия, в осъществяването на целта ми. Никога да не го забравям и да не се предавам.
Д: Казаха ли ти каква е твоята мисия?
Ф: Да. Да помагам на хората, защото хората ще се страхуват. Те имат нужда от някой, който
знае какво става, някой, от когото могат да вземат пример и да не се страхуват. Някой, който да ги
направлява и води, когато се страхуват.
Д: Как отиде там?
Ф: Излязох от къщи.
Д: Откъде знаеше, че трябва да отидеш там?
Ф: Почувствах го. Просто знаех.
Д: Ако е ден, чудя се дали други хора не могат да го видят.
Ф: Не знам. Аз го виждам. Някак знам кои са те. Сякаш съм ги виждал преди. Познати са ми.
Някак знам, че са ми приятели, въпреки че не знам защо. (Тъжно.) Съжалявах, когато си тръгнаха,
защото не исках да оставам тук. Исках да тръгна с тях. Плаках. След това се прибрах вкъщи, поспах и
забравих за тях.
Д: Не се ли качи на кораба?
Ф: Не. Те ми казаха да остана там, не искаха да се качвам. Не трябваше.
Д: Но ти не се страхуваше от тях. Забрави ли ги след това?
Ф: Да. Трябваше да го направя. Казаха ми, че трябва.
Д: И те общуваха с теб по психичен път?
Ф: Да, насочиха мислите си към мен.
Д: Видя ли как корабът си отива?
Ф: Не, обърнах се. А когато погледнах назад, те си бяха отишли. Просто вече ги нямаше. Те...
ме познаваха. Харесвах ги.
Д; Тогава за първи път ли ги видя?
Ф: Не, защото ги познавах. Но не си спомням... откъде или кога.
Тъй като този ранен инцидент се изчерпваше с това, реших да продължа. Попитах
подсъзнанието му дали сънят за семейството е действително преживяване или само сън. Той каза, че
е сън за спомен, затова го инструктирах да се върне към времето, когато се е случило това. Той
незабавно започна да описва ваканция, в която той и семейството му заминали за Мемфис, за да са на
фестивала на памука по реката. През почудата на детските очи той ми разказа за различни случки и
за вълнението, което изпитвал, докато наблюдавал фойерверките над водата. Когато го запитах дали
се е случило нещо необичайно, той каза, че в Мемфис не се е случило нищо, но прехвърли
вниманието си върху нощното пътуване обратно.
Ф: Не знам къде беше това. Трябва да е било сън.
Д: Мислиш ли, че е било сън?
Ф: Не, не беше. Беше истинско. Беше там. Само аз бях буден. Другите се страхуваха, затова
заспаха. Но аз не се страхувах. Оставиха ме буден. Знаех кои са. Те бяха моите приятели... от небето.
Мили хора. Но бяха страшни.
Д: Къде бяхте, когато се случи това?
Ф: В кораба. Някъде встрани от пътя. По пътя на връщане от Мемфис. Те казаха, че имат нужда
нещо. Някакви неща. Съгласих се.
Д: Как изглеждаха?
Ф: Ами... не много зле. Някак сиви. Нямаше много цвят в тях.
Д: Всички ли си приличаха?
Ф: Не, единият беше различен. Не ми хареса. (Детски глас.) Изглежда гадно. Малко като...
насекомо, не знам. Не съм сигурен дали е жив или не. Движи се. Изглежда като машина, но се държи
като жив, не ми харесва.
Д: Какво направиха те? Каза, че са искали нещо.
Ф: Да, проби. Искаха единствено проби.
Д: Ами останалите членове на семейството ти? Направиха ли им нещо?
Ф: Не. Всъщност не. Нищо лошо. Не искаха да нараняват никого. Просто искаха проби. Те са
добри.
Д: Взеха ли проби и от братята и сестрите ти?
Ф: От двете ми по-големи сестри - Линда и Гейл, не взеха нищо от Кати или от брат ми.
Д: А майка ти?
Ф: Не и от нея не взеха нищо. Искаха да вземат нещо от мен, образец, но казаха, че не съм
достатъчно голям.
Д: Знаеш ли какви проби взеха от сестрите ти?
Ф: Като яйца.
Д: Как го направиха?
Ф: Онова нещо. То пъхна игла в тях. В стомасите им. И я издърпа.
Д: Това притесни ли ги?
Ф: Не. Те спяха.
Ф: Върнаха ни в колата. (Дълга пауза.)
Д: И след това всички се събудихте?
Ф: (Поема си дълбоко дъх, а после гласът му става много тих и сънлив.) Не знам. Заспах. И
забравих.
Д: И не им разказа за онова, което се случи?
Ф: Не. Бях го забравил. Трябваше да го забравя.
Д: Питам се дали това е било сън или е свързано с нещо, което се е случило в действителност.
Ф: Да, така беше.
Интересно е да се отбележи, че когато по-късно го попитах за сънищата, за които бе споменал,
подсъзнанието му заяви, че това са били обикновени сънища, въпреки символичната им природа и
посланията към съзнанието му, които са съдържали. Вярвам, че ако си измисляше, той щеше да
включи всички сънища (особено като се има предвид, че един от тях определено беше по-вълнуващ)
в разказа си и нямаше да съсредоточи вниманието си върху един от тях. Смятам, че това придава
достоверност на вероятността този сън да е спомен от реално събитие.

Когато се придвижихме напред във времето, той разказа второ, много подобно събитие, което
се е случило няколко години по-късно, когато бил 14-годишен. То отново се бе случило при едно
пътуване до Мемфис. Тъй като баба му живеела там, семейството му редовно пътувало до този град.
Още щом фокусира сцената, той се озова седнал зад сива маса. Инстинктивно знаеше, че
останалите членове на семейството му лежаха на масите около него. Когато започна да говори,
гласът му беше с младежко звучене. Речта му не беше така усложнена, както на възрастен. Виждаше
света по-просто. Опита се да опише съществото.
Ф: Това е... жена. Един вид жена. Тя не е истинска жена. Вид жена.
Ф: Не прилича на обикновена жена. Различен тип жена е.
Д: Какво е различното у нея?
Ф: Мила е, но лицето й е сбръчкано.
Д: Но понякога жените са сбръчкани.
Ф: Това е различно. Лицето й е като слонска кожа, сиво, с много бръчки. Сякаш говори с очите
си. Всъщност не говори, но когато ме погледне, очите й ми казват разни неща.
Д: Много ли е висока?
Ф: Трудно е да се каже. На нивото на очите ми е, а аз съм седнал.
Д: Какви са другите й черти?
Ф: Виждам главно очите й. Имат формата на бадем. Различават се от нашите очи. Те... са
дълбоки. Тя сякаш те чувства, когато те погледне.
Д: Има ли коса?
Ф: Не съм сигурен. Всъщност забелязвам само очите й.
Д: Откъде знаеш, че е жена?
Ф: Така я чувствам. Просто изглежда като жена.
Д: Какво ти казва тя с очите си?
Ф: Да не се страхувам.
Д: Защо останалите членове на семейството ти спят?
Ф: Те заспаха, защото бяха уплашени. Тя каза, че съм свикнал с това и то няма да ме притесни.
Затова съм буден. Ако това щеше да ме притесни, щях да съм заспал.
Д: Как попаднахте там?
Ф: Пътувахме към Мемфис и видяхме светлина, не си спомням много. Сякаш беше на шосето,
те изглежда тръгнаха към колата. Не знам.
Д: Кои бяха те?
Ф: Не знам. Някакви хора... или нещо, не съм сигурен какво представляваха. Страхувах се.
Затворих очи. Но те ни изведоха от колата. И по някакъв начин ни отнесоха... някъде, не знам къде.
Д: Другите страхуваха ли се?
Ф: Не знам. Не си спомням. Не мисля, че някой е казал нещо. Сякаш беше истински тихо.
Д: Но сега те спят, а ти си буден. Какво се случи след това?
Ф: Тя ми говори. Не си спомням всичко, което каза. Уплаши ме. Нещо ме уплаши.
Д: Нещо, което тя е казала?
Ф: Да. Мислех, че ще боли. Но тя каза, че всичко ще бъде наред. Щяха да ме... бодат.
Д: С какво щяха да те бодат?
Ф: Не знам. С нещо като игла.
Д: Къде щяха да те бодат? С тази игла?
Ф: (Дълга пауза.) Някъде. (Имах чувството, че всъщност знаеше, но не искаше да го обсъжда.)
Не болеше. Тя каза, че всичко ще бъде наред.
Д: Какво друго се случи?
Ф: Срещнах се с един от мъжете, който беше нещо като пилот. Беше наистина мил. Смееше се...
някак на мен, да, всъщност на мен, защото се страхувах. А той знаеше, че няма от какво да се
страхувам. Смяхме се заедно и се почувствах малко глупаво. Добре ми беше да се смея.
Д: Той издаваше ли звуци, докато се смееше?
Ф: Не гласно. Но в съзнанията ни... или в очите ни. Не знам. Говорехме, но не си спомням да
сме го правили наистина
Д: Как изглеждаше пилотът?
Ф: Беше по-нормален от другите. Повече приличаше на нас, но очите му бяха различни. Бяха
хубави, но бяха различни.
Д: По-близо ли беше до нас на ръст?
Ф: Да. Имаше коса, със светъл цвят. Сребриста или руса, нещо такова. Имаше дрехи... нещо
като жилетка или жакет и панталони, не знам дали носеше обувки, или не, не погледнах надолу.
Харесвах го. Беше весел. Дружелюбен. Изглеждаше важен.
Д: Каза "другите". Всички други като жената ли изглеждаха?
Ф: Не. Те също бяха различни. Не си спомням много за тях. Бях затворил очи. Но те ме
отнесоха в стаята, а след това влезе тя и започна да говори. Когато тя ми заговори се успокоих, затова
отворих очи.
Д: А те искаха да се срещнеш с пилота ли?
Ф: Да. По някакъв начин беше важно. Май всичко изглеждаше важно. Стори ми се наистина
любезно, че ми позволиха да го сторя.
Д: Къде беше пилотът?
Ф: Беше отпред... при командните табла. Показа ми някои от уредите и обясни
предназначението им. Но аз всъщност не го разбрах. Показа ми как с едно махване над бутона може
да включи осветлението. (Усмихва се.) Направих го и то се включи. От командното табло изникваше
копче и плота му се осветяваше.
Д: Каза ли ти той какво е предназначението му?
Ф: Каза нещо, но просто не го разбрах, не знам как действаше. Мога само да кажа, че когато
махнеш с ръка над него, осветлението се включваше. Не знам какво означаваше това, не разбирам.
Д: Ако си спомниш някаква част от думите, може би ще успеем да си го изясним.
Ф: Просто не разбрах какво казва. Транслукстор... нещо такова. (Фонетично.) Транслукстор, не
знам какво означава това. Каза различни думи. (Фил срещна трудности при опита си да повтори
думите. Фонетично.) Зербок. Зербоки или Зербай (Зер-бер?), или нещо подобно. Думи, чието
значение не знам. Зербиране (Зербириране?) или Зербокиране, или нещо подобно. Наистина не знам
какво е това. Импулс. Може би импулсен порив или нещо подобно. Думите всъщност не означаваха
нищо за мен. Той знаеше за какво говори и обясняваше как работят тези неща - от какво или как се
задвижваха. Не разбирам какво казва.
Д: Каза ли нещо за захранването на кораба?
Ф: Енергия. Каза, че той канализира някакъв вид енергия. Насочва я. Това каза.
Д: Каза ли откъде идва енергията?
Ф: Спорел мен каза, че е навсякъде. Това просто е енергия в суров вид.
Д: Но трябва да знаете как да я използвате. Показа ли ти още нещо в командната зала?
Ф: Някакви други неща. Доста подредено е. Има някакъв вид силово поле, те биха могли... Не
знам, това ме плаши, не бих искал да говоря за това.
Д: Защо? Какво те плаши в него?
Ф: Не знам. Просто не искам да говоря за това. Плаши ме. Нещо не е наред, не ми харесва
онова, което той ми казва, че могат да направят. Могат да нараняват хората. Да задържат хората...
като животни. Това не ми харесва.
Д: Защо биха постъпили така?
Ф: Не знам. Това не ми харесва. Не знам дали той ми е приятел, или не. Не ми харесва онова,
което казва и... може би всъщност не ми е приятел.
Д: Но ти се чувстваше добре с него.
Ф: Не ми харесва онова, което казва, че причиняват на хората. Правят го оттук, от командната
зала. Това беше една част от командното табло. Постъпват така с хората. Донякъде ме е страх, че
могат да постъпят така и с мен. Казва, че могат да въздействат на хората с шокове. Да ги... заше-
метяват, като с остен за добитък. Както ние постъпваме понякога с животните. Както ние ги
нараняваме, когато ги бодем с остена и ги караме да вършат онова, което искаме И всъщност не ни
интересува как се чувстват. Така постъпват и те с нас. Не знаех, че могат да го правят. Това не ми
харесва. (Подозрително) не мисля, че той е приятел. Мисля, че може би съм в беда.
Д: О, не мисля. Можеш ли да го попиташ защо постъпват така с хората?
Ф: Той казва, че понякога им се налага, защото хората започват да буйстват или изпадат в
истерия и трябва да бъдат успокоени. Така твърди той.
Д: Каза ли ти защо си на кораба?
Ф: Не. Не сме говорили за това. Той говори само за нещата в командната зала. Електрически
прибори. Казва, че по-късно ще разбера. Вдига някакъв капак. Има светлини... в малки редици от
нещо като... изглеждат като течна светлина. Някак като в тръба или нещо подобно, като контейнер,
но пълен с течност. Движи се. Нещо като съединение. Вид връзка или нещо подобно. Това отчасти е
начинът, по който функционира прибора.
Д: Много ли са тези течни светлини?
Ф: Четири... пет. Пет! Пет, разположени са в редица, една до друга. Приличат на малки тръби,
през които... тече течност. Навлизат навътре, някъде към останалата част на командното табло, в
него.
Д: Приличат ли на неонови светлини?
Ф: Да, донякъде, като се изключи това, че не са прозрачни. Приличат на твърда светлина.
Д: Каза ли ти той за какво ги използват?
Ф: Те са като кръвта за нашето тяло. Те означават същото за приборите на... каквото и да е това.
Д: Имаш предвид като гориво или нещо подобно?
Ф: Не. Не като гориво, а по-скоро като кръв. Те един вид поддържат кръвообращението. Според
мен той има предвид, че те пренасят енергията.
Д: Искаш да кажеш, че те преминават и през останалите части на кораба?
Ф: (Набляга.) Минават през кораба. Това се осъществява чрез циркулация. Циркулират. Така
каза той.
Д: В стените или в пода?
Ф: Да. В уредите. Като машинно масло, предполагам. Циркулират, но не са гориво, а пренасят
горивото. Енергията. Това е! Пренасят енергията. Циркулират я през кораба, през останалите уреди
или каквото и да са те. Това не са точно уреди. През останалите функциониращи единици, каквито и
да са те.
Д: Важна ли е тази част?
Ф: Това е само една от частите. Не е главната част или нещо подобно. Той просто ми я показва
и обяснява как работи системата.
Д: Можеш ли да видиш другите места, в които се извършва циркулацията, или те са скрити?
Ф: Не ги виждам с очите си, но пътят им е очертан в главата ми. Навлизат в кораба и стигат до
центъра му. Приборите са много, не знам какво представляват. Те са част от онова, което кара кораба
да се движи.
Д: Зад стените ли са скрити?
Ф: В известен смисъл. Просто в различните части има различни области, покрити с различни
неща. Там има много неща. Зад това малко табло. Оттам могат да се извършват наблюдения и
предполагам корекции и проверки. Не знам. Но оттам всичко се вижда.
Д: Това е странно. Има ли някакъв определен цвят?
Ф: Бяло е. Ярка светлина. Изглежда като течност, но е енергия, така казва той.
Фил изкарва прехраната си с електроника. Човек би си помислил, че би трябвало да може да
разпознае нещо от видяното в онази стая. Но той беше напълно навлязъл в мозъка на онова 15-
годишно момче и за него всичко беше странно, загадъчно н необяснимо.
Д: Показа ли ти той нещо друго?
Ф: Малка черна кутия. Каза, че е моя. Каза, че не мога да я задържа, но нека да ми я покаже.
Това напомняше за същата черна кутия, която Фил бе видял след срещата си с бухала.
Очевидно тя му е била показана при няколко различни случая, сякаш те са очаквали да я разпознае.
Д: Как изглеждаше тя?
Ф: Малка е... не е квадратна, а издължена. Черна... и блестяща. Гладка. Мисля, че се отваря, но
не ми е ясно как. В нея има нещо, но не ми е ясно какво. Каза, че е моя... но не мога да я взема.
Д: Какво иска да каже той с това, че е твоя?
Ф: Каза, че съм я направил много отдавна.
Д: Какво си помисли ти за това?
Ф: Повярвах на думите му. Нямах намерение да споря. Изглеждаше правдоподобно. Помислих
си, че е изкусно направена. Но някак се отваряше. В нея имаше нещо. Мисля, че той ми го каза, но аз
го знаех и сам.
Д: Откъде взе той кутията?
Ф: Не знам. Мисля, че някой му я подаде. Той каза: "Ето! Погледни това." Аз казах: "Какво е
това?" Той каза: "Това е твое. Ти си го създал... много отдавна когато си бил част от друга раса. Това
трябва да ти напомня за произхода ти." Аз казах: "Какво е това?" Не знам какво ми отговори. Нещо.
Някаква дума. Каза... (Трудно му беше да намери точния звук.) Обе... обеннит или обе-не-що. Това
каза. Нещо такова. Мисля, че имаше предвид материала, от който беше направена кутията. Каза, че
тя трябва да ми напомня за произхода ми. Това, че съм част от друга раса. Беше тежка. Лъскава и
черна, и някак блестяща. Мисля, че имаше нещо в нея. Страхувах се да я отворя. Мислех, че той ще
се разгневи. Приличаше на малък ковчег. Беше издуто и заоблено отгоре.
Д: Щеше ли да я отвориш, ако се бе опитал?
Ф: Да. Мисля, че знаех как, но се страхувах. Смятам, че съзнанието знае тези неща. Мисля, че в
него има психична ключалка. Ако не знаеш как действа, няма да се отвори. Но ако в съзнанието си
виждаш как да го направиш, тя се отваря и капакът може да бъде свален.
Д: Може ли някой друг да я отвори?
Ф: Мисля, че аз съм единственият. Защото, както каза той, аз съм я направил.
Д: Значи той не е любопитен да разбере какво има в нея.
Ф: Изглежда не е важно за него. Просто сякаш може би аз желая да го видя. Сякаш е важно за
мен.
Д: Какво се случи с черната кутия?
Ф: Върнах му я. Той се усмихна, сякаш знаеше нещо. По някакъв начин се смееше с мен и
същевременно на мен. Точно както понякога, когато някой знае нещо и не казва какво е то. Но от
начина, по който те гледа, можеш да разбереш, че знае нещо.
Д: Показа ли ти той нещо друго след това?
Ф: Имаше толкова много. Случваха се много неща. Там имаше и други хора. Малки хора, които
работеха.
Д: Как изглеждаха те?
Ф: Бяха ниски, грозни, сиви. Имаха големи плешиви глави.
Д: Но ти спомена, че онзи, който според теб бил жена, не приличал на тях?
Ф: Не. Тя беше някак различна, но мила, дружелюбна. Имаше наистина сбръчкана кожа. Имаше
нещо в очите й. Просто не беше възможно да се откъснеш от тях. Сякаш ме държаха, не можех да се
отделя, но се чувствах добре. Просто беше различно. Беше мила.
Д: Онези, за които каза, че са грозни, общуваха ли с теб по някакъв начин?
Ф: Не, те просто бяха там. Нямах вземане-даване с тях. Вършеха нещо друго. Движеха се
наоколо. Докосваха разни неща. Носеха неща, просто неща. Не знам какви бяха. Изглеждаха заети.
Всъщност не ми обръщаха никакво внимание.
Д: Значи другият, който общуваше с теб най-много, беше пилотът?
Ф: Не съм сигурен. Мисля, че общувах с двамата (пилотът и жената), но не знам с кого повече.
Д: Видя ли някой друг, който изглеждаше като пилота?
Ф: Видях още един. Някой, който вървеше в другия край на коридора. Той не ме погледна... не
каза нищо. Само мина оттам. Донякъде приличаше на пилота. Повече приличаше на нас. Само това
видях. Мисля, че вероятно е имало и още нещо. но не съм сигурен. Не видях.
Д: Какво се случи след това? (Дълга пауза.)
Ф: Не съм сигурен. След това. Изглежда е нощ и отново сме в колата. Брат ми и аз сме на
задната седалка. Линда е отпред с мама. Гейл и Кати са в средата, те спят, а мама шофира. Изглежда
пътуваме към Мемфис.
Д: Знаеш ли как сте се върнали в колата?
Ф: Не съм сигурен.
Д: Каза ли майка ти нещо?
Ф: Тревожи се дали ще стигнем до Мемфис навреме. После не каза нищо. Известно време...
мълчеше. Вслушвам се в звучите по пътя.
Д: Късно ли е?
Ф: Рано сутринта е.
Д: И тя не каза нищо за онова, което се е случило?
Ф: Никой не каза нищо, те не знаят.
Д: А ти спомняш ли си какво се е случило?
Ф: Нс, тогава не, не си спомнях. Сега си спомням.
Д; По онова време само си помнел как сте потеглили, но не и какво се е случило всъщност. Това
ли имаш предвид?
Ф: Предполагам, че сега си спомням повече.
Д: Мислиш ли, че това преживяване е било сън.
Ф: Не знам. Не беше зле. Всичко беше наред. Малко страшно. Не болеше. Не мисля, че бих
искал да ми се случи отново. Беше твърде различно или странно, или нещо подобно. Не ми хареса.
Д: Но всъщност те не ви причиниха нищо, нали?
Ф: Напротив. Взеха нещо. Някакви проби.
Д: Знаеш ли какви бяха тези проби?
Ф: От кожата.
Д: Нещо друго?
Ф: (Пауза.) Само това си спомням.
Казах му, че може да разглежда това преживяване като посещение при лекар. Много хора не
обичат да го правят, защото често се извършват процедури, които не са приятни. Те се чувстват и
безсилни, защото не могат да спрат онова, което се извършва с тях в клиниките и болниците.
Помислих си, че ако мога да убедя подсъзнанието му да постави нещата в този тип контекст, това не
би го притеснявало на съзнателно равнище.
Д: Нека се придвижим напред във времето, за да видим дали някога след това си имал друга
среща с тях. Ще броя до три и ако такъв момент съществува, ще се озовем в него. 1, 2, 3.
Придвижихме се напред във времето. Какво правиш сега? Какво виждаш?
Бях забелязала, че гласът на Фил по време на случката, когато беше 14-годишен, беше много
сънлив, бавен и малко незрял, не беше детски, но малко незрял. Когато се пренесе към следващата
сцена, гласът му се върна към нормалното си състояние. Каза, че наблюдава много дълбока, отворена
рана и тя го обърква.
Ф: Не знам защо е там. Не помня нищо. Не съм сигурен какво виждам.
Д: Кърви ли?
Ф: Не, но виждам в нея. Представлява нещо като зееща дупка, но без неравности.
Д: Виждаш ли къде е?
Ф: Мисля, че е на мен... отдясно. Дължината й с само няколко инча, а ширината може би е инч
или два5, но дупката е чиста. Не кърви, но е дълбока и много тъмночервена.
Д: Как се е появила?
Ф: Беше отворена... за да се отстрани нещо. Не знам какво е било то. Нещо, което е било
поставено там. Нещо, което е било там известно време, а след това беше отстранено.
Д: Как беше отстранено?
Ф: Хирургически. Кожата беше разрязана, разтворена... и горният слой беше изрязан.
Д: Кой го направи?
Ф: Те го направиха. Те. Наблюдателите. Приятелите.
Д: Къде беше ти, докато се случваше това?
Ф: Бях в кораба на една от масите. На масата. Единствената маса в стаята.
Д: Знаеш ли през коя година се случи това?
Ф: (Пауза.) Не съм сигурен. Нямам никакво усещане за време.
Д: Можеш ли да видиш какво е било отстранено?
Ф: Някакъв вид буца, която причиняваше проблеми. Трябваше да бъде отстранена, защото
беше... вредна.
Д: Това е било нещо, което спомена, че те са поставили вътре?
Ф: Беше вторичен продукт от онова, което те са поставили вътре. Следствие или резултат от
нещо, което е било поставено вътре. Блестящо метално топче. И около него се е оформила бучка. Те
са искали да създадат именно тази бучка. Имали са нужда от тъкан. Тумор. Щяло е да бъде вредно за
мен, но им е било необходимо. Извадиха го, така че то няма да ме нарани.
Д: Извадиха ли и малкото блестящо топче?
Ф: Да, то беше в бучката. Туморът се бе оформил около него. Приличаше по-скоро на сачма.
Туморът трябваше да проучи моята система. Някаква система, която... не е имунна, но има далечна
връзка с нея, не разбирам точно какво представлява, но е някаква система за регенерация. Бучката е
била реакция по отношение на сачмата, която е щяла да причини проблеми, ако е била оставена там.
Но те са се нуждаели от бучката, за да изучат моята реакция към сачмата.
Д: Нещо като защитните системи на организма?
Ф: Повече от защита. По-сложно от това. Асимилация. Растеж, генериран от сачмата, който
цели проучване и разбиране на различните системи в тялото, включително и имунната, те са
поставили сачмата, за да проучат растежа около нея.
Д: Беше ли сачмата много голяма?
Ф: Беше много малка. Приблизително колкото главичката на молив (7/40 от 1 инч).
5
1 инч=2.54 см. (Бел. прев.)
Д: И това не ти е създавало проблеми, докато е било в тялото ти?
Ф: Донякъде ми създаваше. Но въпреки това нямаше нищо сериозно. Представляваше по-скоро
дискомфорт, отколкото опасност. Нищо, с което да не съм могъл да живея.
Д: Какъв тип дискомфорт?
Ф: Гадене, умора. Загуба на равновесие. Понякога говорни смущения. Сякаш енергията на
тялото по някакъв начин се източваше и се концентрираше в тази сачма, тази бучка.
Д: Имаш ли представа колко дълго е била в теб?
Ф: Все още е там.
Д: (Това беше изненадващо твърдение.) Все още е там? Смятах, че са я извадили.
Ф: Все още не.
Д: Искаш да кажеш, че в момента я изваждат?
Ф: Не, в момента все още е там.
Д: (Не разбрах.) не са ли извадили и сачмата заедно с тъканта?
Ф: Това все още не се е случило. Предполагам, че в момента гледам напред в бъдещето от
позицията на миналото.
Д: Ти каза, че дупката е в теб и те вадят буцата от тялото ти?
Ф: Ще го направят. Но още не са. Това е важно за тях, за мен, за останалите предстоящи неща.
Ф: Не знам. Просто е така. Предстоят и други неща. Само това знам.
Д: Но не каза ли, че оставането на буцата е опасно за теб?
Ф: Да, ако бъде оставена. Но това няма да се случи. Все още не е извадена, не е настъпил
моментът. Тя беше поставена. Инжектирана.
Д: Защо тогава са направили разреза?
Ф: Това е картина на нейното изваждане. Визуализация.
Д: Добре. Значи за това си говорил. (Той бе зърнал сцена от бъдещето.) Тоест тя трябва да
остане за известен период от време и след това да се извади и изследва. Какво ще се случи, ако не я
извадят?
Ф: Ще се превърне в тумор и ще доведе до проблеми с бъбреците, ще предизвика запушване на
бъбрека. Разрастването и размерите й ще доведат до блокирането му.
Д: Значи тя е разположена в бъбречната област.
Очевидно този предмет беше поставен у Фил по време на срещата му с бухала.
Когато се събуди, разгледахме гърба му и там нямаше белег. Ако нещо е било извършено, то
очевидно е зараснало, без да остави следа. Той си спомни някои подробности за сачмата.
Предположи, че вероятно е била поставена от странната машина с вид на богомолка. Сачмата
изглеждала сребриста и била миниатюрна, no-малка от върха на молив. Но той смяташе, че вероятно
не е от метал, а по-скоро от някакъв вид минерал, който не би се разкрил от рентген.
Д: Изглежда ти ще се срещнеш с тях отново, защото те трябва да го извадят в определен
момент в бъдещето. (Смях.)
Ф: Няма проблеми. Когато поглеждам назад, чувствам, че са добри. Мога да кажа, че са
дружелюбни.
Д: Да. Дори на 10 години не си се страхувал от тях.
Ф: Да, имах чувството, че ги познавам. Не знам дали лично тях, или техния вид като цяло.
Първото нещо, което той искаше да обсъдим, беше случилото се в стаята със сбръчканата жена.
Бе станало много повече от онова, което ми беше разказал. Очевидно на 14-годишна възраст е имало
неща, които не е можел да обсъжда. Дори сега беше притеснен. Докато говореше за това, той
гледаше стената, избягваше очите ми. Така или иначе, това не е нещо, което хората обикновено
обсъждат.
Ф: Не исках да го кажа, докато бях в транс. но... вкараха игла в един от тестисите ми. И
извадиха – о, не знам какво беше това. Течност, клетки нещо подобно.
Д: Затова ли се страхуваше, че ще те заболи? Каза, че ще те бодат с нещо.
Ф: Беше малка, тънка сребърна тръбичка. Имаш нещо на върха. Видях тръбичката и затворих
очи, не исках да гледам повече. Знаех, че правят нещо, но не болеше. Предполагам, че са взели
пробни екземпляри.
Д: Мисля, че е интересно, че си помислил съществото за жена.
Ф: От енергията й човек можеше да отгатне, че личността й беше много женствена. Можеше да
се определи като старша сестра или нещо подобно. Кожата й наистина беше набръчкана. Не можех
да гледам нищо друго освен очите й. Когато тя те погледнеше, сякаш те заключваше в очите си, без
да можеш да си тръгнеш. Но с периферното си зрение я виждах цялата. Наистина не си спомням
много освен бръчките, не помня дали имаше коса, или не.
Д: Може би това е била целта. Приковала е вниманието ти, за да не чувстваш нищо.
Ф: Предполагам. Когато сестрата вземаше пробите... съзнавах, че ме докосва, но наистина се
бях съсредоточил върху комуникацията, върху очите. Предполагах, че нещо се случва и с останалата
част от семейството мн. Тя не ми каза. Но предполагам, че е било така.
Д: Но другият мъж, пилотът, изглеждаше доста по-различно, нали?
Ф: Да, повече приличаше на човек, въпреки че и в него имаше нещо различно, не беше
плашещо, различно. Очите му бяха някак азиатски или индийски. Нещо подобно, но вместо да
приличат на процепи имаха бадемова форма. Трудно ми е да ги опиша. Не бяха черни, имаха зеници
като нашите. Самите очи изглеждаха съвсем нормално. Основната разлика беше във формата им.
Бяха закръглени в средата, но в края се издължаваха в процепи. Имаше светла коса – руса, сива или
нещо подобно. И отново гледах не толкова тях или около тях, колкото лицата, очите им. Вниманието
ми някак беше приковано върху това. А другите незначителни подробности сякаш се процеждат
отстрани. Нашите очи сякаш са магнити, които се приковават в техните. Това е почти принудително.
И когато те погледнат, се получава това магнетично привличане. Не можеш да се откъснеш от него.
Д: Може би така се предава информацията.
Ф: Да. Сякаш има физическа връзка и комуникацията преминава през нея, през магнетичното
привличане или каквото и да е това. Той беше наистина дружелюбен и сякаш знаеше нещо, което аз
не знаех, но това беше нещо хубаво. В никакъв случай не беше лошо. В очите му сякаш имаше
искрици.
Д: Единственото, което те притесни, беше това, че въздействат на хората чрез шок.
Ф: Да, притесних се, когато той ми разказа как могат да спрат и вцепенят хората. Могат да ги
контролират чрез лъч, който насочват от командното табло. Както ние водим добитъка на пазара.
Водим ги по специални коридори, използваме остен и ги удряме, за да ги накараме да направят
онова, което искаме. Това ми напомни. Предполагам, че излезе от кораба. Той ми каза, че използват
лъча, за да контролират хората, когато се налага. За тях сякаш сме добитък. Тогава не ми изглеждаха
толкова дружелюбни.
Д: Сега какво чувстваш по отношение на това?
Ф: Хм, неутрален съм. На този етап не знам дали вярвам, или не, но дори да не вярвам, това не
ме притеснява. Бих искал да мога. Бих искал да повярвам. Да кажем, че бих искал да има нещо, за
което да се заловя и да заявя, че наистина вярвам в това, но то липсва. Мисля, че това е по-скоро плод
на въображението ми или нещо подобно. Може би съм малко разочарован, че не съм изживял нещо, в
което наистина да мога да повярвам.
Д: Чувстваш ли, че искаш да повярваш в това?
Ф: (Бавно и колебливо.) Мисля, че това е нещо, което... ни дава надежда, че животът е нещо
повече от скучното ежедневие. Просто ни показва, че има по-велика реалност. Че някъде там има и
нещо друго. По-вълнуващо е от всекидневието ни. Но това не е нещо, за което можем да кажем: "Да,
това е реално." То е или продукт на будно въображение или... Не знам какво е.
Удивително е, че всички тези събития (и кой знае колко още) бяха дрямали цял живот в
подсъзнанието на Фил. Нямаше абсолютно никаква следа от тяхното съществуване. Нямаше да ги
изследваме, защото не подозирахме за съществуването им. Щяха да останат заспали, ако сънищата не
бяха пробудили спомени.
Този сеанс не ме остави с впечатлението, че за в бъдеще той ще се безпокои от тези
преживявания, поради дружелюбното му отношение към съществата. Но не бях права. През
следващия месец той щеше да изживее голяма травма, докато се опитваше да намери мястото на тези
събития в живота си, не ми се обади, за да ми го каже, затова не подозирах за вътрешните проблеми,
с които се е борил.
Глава 22
ИЗГУБВАНЕ НА ВРЪЗКА С ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА
Не осъзнавах, че сеансът бе смутил Фил толкова дълбоко до следващата ни среща след няколко
седмици. Той искаше да разгледаме онова, което ставаше в психиката му, затова включих
касетофона. Мисля, че това описание на обърканите емоции, които се проявиха след съживяването на

спомените за отвличанията, ще е от полза за други изследователи, които се опитват да разберат това
необикновено явление.
Ф: Трябва да ги кажа. Тези сеанси... работата в тази област ме обезпокоиха. Ако чувствах, че
мога просто да загърбя това, щях да го направя. То ме терзае, не искам да се разстройваш от това или
да се притесняваш за мен, но понякога в дните след срещата ни по някаква причина ме завладява
чувство на ужас. Не е паника, но ме кара да се чувствам съвсем зле. Известно време се съмнявах в
здравия си разсъдък. Имах усещането, че съм изгубил връзка с действителността.
Д: Имаш предвид след първия сеанс ли?
Ф: След първия и втория сеанс. Особено след втория.
Д: Вторият? Първият беше плашещ, но не мисля, че във втория засегнахме нещо страшно.
Ф: Не знам. Мислих си какво би могло да бъде. Смятам, че няколко неща имат значение.
Първото е фактът, че когато тези събития се случват за първи път, е наистина страшно. И тези
чувства трябва да бъдат потиснати или успокоени. Това е начин те да се освободят след факта.
Д: Но почувства ли се по-добре, когато им даде израз?
Ф: Не. Почувствах се ужасно. Всъщност, както вече казах, аз се потиснах и уплаших от... нищо.
Не бих могъл да посоча онова, от което се страхувам. Имам чувството на някакъв неизказан ужас
от… нещо. Губя равновесие, губя връзка с реалността. Необичайно е за мен да се чувствам по този
начин.
Д: Дълго ли продължи това?
Ф: Може би ден, ден и половина. Всеки път беше различно. Случи се около три или четири
пъти. Не е продължавало дълго. Обикновено се появява ден или два след като сме работили и
изниква просто от нищото. Ужасното чувство, че съм изгубил контрол, връзка с действителността и
страховитото чувство на ужас, не знам от какво се ужасявам. Искам да кажа, че няма нищо, което да
мога да визуализирам или дори да си представя. То няма конкретна насоченост. Това е само чувство
на ужас, не знам дали другите хора биха го сметнали за ужасяващо. Може би са се чувствали и много
по-зле. Но за мен е ново. Никога преди не съм се чувстват така. И както казах, ако усещах, че не е
важно и мога да го загърбя, щях да го направя. Защото това наистина усложнява живота ми. А аз не
искам усложнения в живота си.
Д: Мислех, че другите неща, с които работехме преди години, може също да са го усложнили.
Имам предвид работата ни с миналите ти животи, когато започна да предаваш информация за
засяването на Земята.
Ф: Не, това не доведе до никакви усложнения. Всъщност това беше нещо съвсем отделно. То
сякаш беше добавка към живота ми. Но това навлезе директно в моя живот. То не е отделно. Може
да се каже, че то идва през друг канал или нещо подобно.
Д: Да. Миналите животи, колкото и странни да са били, не те засягат пряко.
Ф: Това е друго.
Д: Да, то е свързано с този живот. Нещо, което ти се е случило сега. Тук е разликата, нали?
Ф: Да. Знаеш ли, първия път, когато работехме и видях малките същества на шосето, си
спомням, че си казах: "Не искам да променям своята действителност. Не искам това да се случва."
Противопоставях се, защото това променяше моята концепция за реалността и основите ми. Имам
чувството, че в момента основите на реалността ми отново са изправени пред предизвикателство.
Нещата, които съм приемал за даденост, от които съм извличал толкова много сила и на които съм
основавал възприятията си за реално и нереално... честно казано, отидоха по дяволите.
Бях искрено загрижена и се боях, че ако Фил срещне нещо с такива мащаби, с което не може да
се справи, склонността му към самоубийство би могла да се възроди. Той се бе приспособил и се
справяше чудесно откакто бе взел решението си през 70-те години, но какво щеше да се случи, ако
тази новооткрита информация го надвиеше? Не исках да разкривам страховете си пред него. Това със
сигурност щеше да усложни чувствата му в още по-голяма степен.
Д: Не искам да те наранявам по никакъв начин.
Ф: Знам, че не искаш. И както вече казах, ако това беше нещо маловажно, щях да предпочета да
го загърбя, но не мога. В случая нося отговорност не само към себе си, но в още по-голяма степен
към някой или нещо друго. Чувствам, че трябва да го направя. Това е нещо, което не мога да загърбя,
не мога да забравя за него.
Д: Знаеш ли, след първия сеанс ти беше разстроен. И аз си помислих, че може би ще пожелаеш
да се откажеш още тогава. Но след няколко дена ти каза: "Искам да продължим“. Мислех си, че
ако това те притеснява толкова много, не е нужно да го изследваме.
Ф: Тези чувства не са нещо, с което да не мога да се справя, те усложняват живота ми и правят
някои моменти неприятни, но дори при това положение по някаква причина за мен е важно да им дам
простор. Не ми е приятно да го правя, но имам силното усещане, че така трябва. Нямам ясна
представа защо или какъв ще е резултатът. За мен е важно да продължа.
Д: Добре. Ако това те притеснява, винаги можем да се откажем. Не е нужно да го правим.
Ф: Разбирам това и го оценявам. Просто исках да си наясно. Няколко пъти съм отлагал
сеансите, защото съм чувствал, че трябва да се отдръпна от това за известно време.
Д: Затова те оставях да ги отлагаш. Никога не съм искала да те насилвам да вършиш нещо
против волята си. Но има ли някакъв начин да изтласкаш това от мислите си и да си представиш,
че е било сън, за да не се тревожиш?
Ф: Не. Важно е да дам простор на това. Става дума за някаква блокировка. В мен има някакъв
смут, който трябва да намери отдушник и да бъде освободен. Предполагам, че затова и лично за мен
е важно да продължа.
Д: Може би, ако не го освободиш, той ще се прояви подсъзнателно по някакъв начин?
Ф: Точно така. Имам чувството, че съзнание и подсъзнание водят битка за това и се опитват да
въздействат върху възприятията ми за реалността. Това е в подсъзнанието и трябва да бъде
освободено чрез съзнанието. Това е като остъргване на изгаряне. Когато го правят е ужасно и
болезнено, но то трябва да бъде направено, за да се осъществи лечението. Знаеш ли за какво говоря?
Д: Не знам много за това. Но имам представа.
Ф: Това е ужасна процедура при тежки изгаряния. Мъртвата кожа трябва да се остъргва
периодично, за да се предотврати получаването на белези и други усложнения. Не съм съвсем
сигурен какво правят, но е нещо в тази насока. Така разбирам и това, като вътрешен смут, който
трябва да получи отдушник и да бъде освободен. Трябва да излезе на повърхността. Трябва да бъде
изразен. Това е част от процеса. При освобождаването то ще предизвика такива чувства, но те винаги
отминават. Аз съм силен. Мога да се справя с това. Няма да причини трайни проблеми. Само исках
да знаеш и ако кажа, че не се чувствам добре, разстроен съм или нещо подобно, да ме разбереш.
Трябваше да ти кажа, за да си наясно с онова, което се случва.
Д: Но така или иначе ти каза, че според теб сега можеш да се справиш с това по-добре,
отколкото преди няколко години, когато за пръв път започнахме да работим с отминалите
животи. То можеше да излезе на бял свят и тогава.
Ф: Тогава дори нямаше да пожелая да се опитам да се занимавам с това. Трудно ми е да обясня,
не знам защо това ме разстройва толкова много. Но узнаването на всичко от предишните сеанси,
запознаването с други същества, извънземни и т.н. ми помага да се справя с зова. Имам подготовка.
Аз наистина имам силен характер, но същевременно човешката психика е много крехка.
Д: О, да, затова трябва да си внимателен. Но обикновено подсъзнанието не би допуснало да
извадиш на бял свят нещо, което би те наранило. То е много защитно. Вероятно затова е крило
всичко това толкова дълго.
Ф: Да, точно така. Но съществува и факторът на растежа. Трябва да пораснеш. Трябва да се
излекуваш. Трябва да се постигне компромис между удобството и лечението. Не непременно всяко
лечение е приятно, но то ще има приоритет пред относително минималния дискомфорт. Така че това
е нещо, с което ще трябва да продължа, докато... Не знам, не знам до какво ще ме доведе.
Д: Да, мислех, че сме приключили миналата седмица, но очевидно има още какво да изследваме.
Ф: Имам добър усет за това кога да спра или какво да изследвам. Не толкова съзнанието ми,
колкото подсъзнанието или някой от другата страна ми подсказва кое трябва и кое не трябва да
излезе на бял свят.
Д: Да, мисля, че подсъзнанието ти би изключило онова, с което прецени, че не можеш да се
справиш. То действа така. В противен случай най-малкото спомените не биха се пробудили.
Ф: Тук действа определен механизъм, който нарежда какво да се появи, кога, как и защо.
Очевидно времето е настъпило и затова сме тук. Предполагам, че правим именно онова, което трябва
да правим.
Д: Но когато беше с тези същества, ти каза, че изпитваш любов към тях.
Ф: Точно така. Тук съществува противоречие, защото когато това се случва в спомените и
сеансите, то не изглежда страшно. Няма го чувството на ужас. Сякаш преживяването отива директно
в психиката. Ако интерпретацията ми е правилна, ако го разбирам вярно, чувствата на ужас идват от
съзнанието, когато то се опита да приеме това. Сякаш съзнанието е малко - не само малко, а много

незряло. И затова трябва да бъде потиснато, за да може да го изживее. Срещата е изключително
силно преживяване, не ми харесва термина "отвличане".
Д: На мен също.
Ф: Значи съзнанието по някакъв начин е потъпкано и преживяването се отправя директно в... не
знам дали подсъзнание е точната дума или това е някакво друго равнище.
Д: Банка от спомени или нещо такова. Разбирам. И тогава внезапно съзнанието го забелязва и
казва: "Хей, тук наистина се е случило нещо." И започва да се плаши.
Ф: Точно тук искам да поставя един въпрос. Наистина ли се е случило? Един от изразите на
загубата на връзка с действителността е чувството: "Наистина ли се е случило това? Почакай, ще се
побъркаш. Измисляш си."
Д: Това ми звучи като гласа на съзнанието. Имаш усещането: "Ако тези неща се случват,
защо не мога да ги контролирам? То не е могло да се справи с тях в онзи момент и сега вероятно се
опитва да ги изтласка на заден план.
Ф: Мисля, че съзнанието се опитва да се справи с нещо, което за него е далеч отвъд границите
на разбираемото. На съзнателно ниво това е така ново. Мисля, че затова е важно да продължим,
защото съзнанието се учи от това и израства от самоусещания и осезания. Важното с да не
позволяваме на съзнанието да го прокуди чрез рационално мислене, а да го накараме действително да
го приеме. Трябва да продължа с това, за да позволя на съзнанието наистина да възприеме
ситуацията.
Д: Би могъл да го приемеш и да се отнесеш към него като към всяко травматизиращо и
неприятно събитие в живота ти. Може би това е една от причините, поради които
средностатистическият човек дори не се опитва да си спомня тези неща, защото не знае дали ще
може да се справи с тях, или не.
Ф: Изненадващо е колко незряло е всъщност съзнанието. То е инфантилно.
Фил сподели, че понякога, докато се опитва да мисли рационално върху събитията,
непрекъснато присъства образът на взискателен или суров баща. И по някакъв начин, като разкрива
тези неща, той рискува да бъде наказан или порицан от родителя. Той хранеше скритото чувство, че
върши нещо нередно, в че баща му ще се разгневи, ако узнае за това. Малкото дете се
противопоставяше да бащата.
Чувствах, че от терапевтична гледна точка за Фил е много полезно да анализира онова, което
смяташе, че му се случва. Ако можеше да разговаря за това и да се опита да го разбере, може би
щеше да намери начин да живее с него, без то да смущава нормалния му живот. В крайна сметка
настоящият живот е най-важният и обектът трябва да се научи да интегрира всяка получена
информация в нормалното си всекидневие. Той трябва да се научи да се отнася към него като към
любопитен факт и да го използва, но да не му позволява да вземе надмощие до степен, в която да
смути живота му. Когато обектът иска да изследва миналия си живот или срещите си с НЛО, той в
повечето случаи подсъзнателно е готов да приеме и разбере разкритията, независимо колко странни
биха могли да са те. Но има и такива, които срещат повече трудности. Може би Фил имаше такива
проблеми, защото произхождаше от звездите. Той нямаше подсъзнателната основа на няколко земни
живота, която да му помогне да разбере тези странни и объркващи земни емоции, които го терзаеха.
Както сам каза, той трябваше да се справи е това и чувстваше, че ще е в състояние да го направи.
През изминалия месец Фил имаше още няколко странни сънища. Не си спомняше подробности
за тях. Но беше видял инструмент, подобен на оръжие като дулото на пушка с тънка жичка, навита на
върха му. Той знаеше, че по някакъв начин те са вмъкнали тази жичка в слъзния канал в ъгъла на
дясното му око. Когато я отстранили, видял малко кръв на края на жичката. Имал същото усещане,
което изпитал и когато поставили нещо в гърба му.
В друг фрагмент от сън Фил отново бил в стая за прегледи, подобна на лекарски кабинет. Той
си спомняше много белота и знаеше, че всичко е стерилно. След това някой пъхнал дълга стоманена
тръба отляво на гърдите му. Тя навлязла в кожата, но той не си спомняше да е почувствал каквото и
да е, не знаел дали поставят или изваждат нещо. След това Фил открил, че не е сам в стаята. Видял
друг млад мъж на неговата възраст, който бил в почти истерично очакване на същата процедура.
Мъжът мислел, че ще го боли и Фил наблюдавал лицето му, за да види реакцията при навлизането на
тръбата в гръдния му кош. Младият мъж се успокоил и лицето му започнало да изразява по-скоро
удоволствие, отколкото болка или страх. Фил си помислил, че те навярно са му внушили да се
чувства добре, за да го успокоят. Този сън озадачи Фил.

След това Фил повдигна ризата си и разгледахме областта на гръдния кош. Отново нямаше
белег или някакви следи от интервенция. Дали това бяха само сънища или части от истински
спомени?
Очевидно по време на прегледите и вземането на пробите на кораба бяха извършени много
физически процедури. Парадоксът беше, че макар подсъзнанието му да освобождаваше късове и
фрагменти чрез сънищата, то същевременно блокираше достъпа ни до по-обширна информация.
Глава 23
ОТКАЗ ЗА ДОСТЪП
След разговора започнахме сеанса. Планирах да изследвам съня за вкарването на металната
тръба в гръдния му кош. Исках също да проследя историята на черната кутия до момента, в който
той очевидно я бе създал и оставил на кораба, за да я открие в бъдещото си прераждане като Фил.
Това бяха целите, но въпреки че Фил желаеше (или на пръв поглед мислеше, че желае) да изследва
тези неща, този път подсъзнанието му не гореше от нетърпение да ни съдейства.
Когато Фил навлезе в транс, той срещна някаква бариера. Единиците, или съществата, които
контролираха сеансите, обявиха, че няма да допуснат Фил да изследва някое събитие от настоящия
му живот. Те разбираха терзанията, през които преминаваше съзнанието му в опитите си да примири
тези разкрития със своята версия за реалността; проблемите, които той срещаше в опитите си да
интегрира информацията във всекидневието си. Беше решено, че до разрешаването на този конфликт
няма да ни допуснат да изследваме съответните случаи. Така достъпът ни бе отказан. Но те се
съгласиха да отговарят на въпроси, стига да не се доближават до тези лични преживявания.
Ф: Споделяме твоята загриженост за този индивид, защото той е един от нас. Не бихме
допуснали да изживее нещо, което би било разрушително за избралия тази трудна мисия.
Наблюдаваме събитията с голям интерес. Защото от наша гледна точка той избра вероятно най-
рискованата мисия, която някой би могъл да избере, и въпреки това досега се справя доста добре. Той
буквално рискуваше пълна загуба на самоконтрол. Може да се каже, че в този момент той е сам.
Отделен е от онова, което мнозина ще изживеят, за да ги води и закриля. Той обаче избра да измине
този път сам, за да докаже всеотдайността и лоялността си към каузата, към целта. Така че ние сме
много внимателни, за да не допуснем да се самонарани или да позволи на други да го наранят.
Д: Да, знаете, че и аз се стремя към същото.
Ф: Точно така. Затова ти съдействахме в това начинание, доколкото ти си тази, които работи с
него, защото твоята загриженост е искрена и неподправена.
Д: Има нещо, което не разбирам. Казахте, че той е сам. Смятах, че всички ние имаме своите
настойници и водачи, които винаги са с нас, за да ни помагат. Че не идваме на Земята без тази
помощ.
Ф: Има преживявания, които насочват живота на човека. Преживявания, които биха
пренасочили индивида към неговата първоначална цел, внимателно биха го обърнали към
правилната посока, когато вероятно е изгубил пътя. На този етап индивидът преминава през
подготовка за онова, което бихме определили като "обрат" в съзнанието. Той е насочен към по-
високо, по-съвършено ниво на общуване с тези единици и енергии, с които е работил през вечността,
за да помогне на тази планета. Осъществили са се много, много подготвителни действия, за да стане
възможен този обмен на съзнание. Защото това не е просто едностранно вземане или даване. Това е
двустранен обмен на съзнание и възприятия. Търговия, при която местата се разменят. Пътуването се
осъществява както в преносен, така и в буквален смисъл на думата, защото ще има пространствена
промяна за улесняване на тази промяна в съзнанието. Духовното пътуване е разрастване на
възможностите до сфера, недостижима до този момент. Разбира се, ще бъдат засегнати още много
измерения, които тук не споменаваме. Може да се каже обаче, че пътуването в известен смисъл е
естествено продължение на цялата подготовка. И същевременното, разбира се, е ново начало. Нови
глава.
Д: Ще засегне ли то живота на индивида?
Ф: Да. На емоционално ниво ще има промяна в съзнанието, не само в Аза, но и в околните.
Д: Питах се какво влияние ще има това върху всекидневния живот?
Ф: Ще има положителна промяна.
Д: В едно от неговите преживявания - всъщност в две - на Фил беше показана малка черна
кутия на борда на един от тези кораби. Можете ли да ми дадете някаква информация за тази
черна кутия?
Ф: Вероятно. В тези моменти тя му беше показана като индикация не само за неговия произход,
но и за посоката, в която трябва да поеме. Това беше един кръстопът, избор между няколко различни
възможности в живота. Това преживяване му беше предоставено, за да може да поеме и асимилира
наличната информация във вътрешните си нива. И така, благодарение на това по-висше съзнание, да
избере онова, което би било най-подходящо за избраното от него поприще и отговорностите му в
този живот. Това беше среща на постигнатото с онова, което предстоеше да бъде постигнато.
Преживяването с кутията беше само катализатор за асимилация и самоопределение. То свързваше
минало, настояще и бъдеще.
Д: Следователно моментите, в които му е била показвана кутията, са били кръстопътища в
неговия живот?
Ф: Това е вярно от определена гледна точка, но не в буквалния смисъл.
Д: Той каза, че кутията му изглеждала позната.
Ф: Да, произходът на кутията е свързан с неговия произход.
Д: Съдържа ли кутията нещо?
Ф: Да, както в буквален, така и в преносен смисъл. Кутията пренася и предава информация,
като същевременно в буквалния смисъл на думата във и на нея е гравирана информация.
Д: Но той не успя да се досети как да я отвори.
Ф: Точно така. Това е вградена защита. Ключът е в неговото съзнание. Ключът е психичен и
информацията в кутията не може да бъде достигната и внесена в съзнателната му реалност, докато
той не достигне до подходяща степен на зрелост и духовно развитие.
Д: Ще може ли да отвори кутията в някакъв момент?
Ф: Да, такава е съдбата му. Или част от съдбата, която е избрал. В момента, когато житейският
му опит достигне равнището, на което той ще може не само да разбира, но и да асимилира
информацията в кутията, тя ще му бъде предоставена. Преживяването отново има характера на
катализатор, който трябва да потвърди онова, което се е случило, и да илюстрира онова, което може
да се повтори.
Д: В един момент той отбеляза, че сам е създал кутията.
Д: Можете ли да се върнете във времето, когато е била направена кутията?
Ф: Тази информация не трябва да бъде предоставяна.
Д: Значи не ни е позволено да се върнем в онова време?
Д: Добре, приемам това. Бях любопитна, защото тази кутия е загадка за мен.
Ф: Тя наистина и в пълна степен е загадка и за самия него. В смисъл, че не е бил в състояние да
я разбере, когато я е видял. Необходими са определени указания и житейски опит, които да позволят
пълно разбиране на онова, което е било и ще бъде.
Д: Когато се случи това, той ще бъде готов.
Ф: Точно така, ще кажем, че на външен вид това е малък обект с правоъгълна форма и почти
черен на цвят. Направен е от естествен материал, вид камък, добиван в област, с която той е добре
запознат.
Д: От Земята ли е?
Ф: Тази информация не трябва да бъде предоставяна. На този етап можем да ви кажем само
това за кутията.
Беше сложена точка на темата. След като този път беше отрязан, реших да започна да задавам
въпроси за други неща.
Д: Ще ми бъде ли позволено да получа обща информация за тези извънземни?
Ф: Да, стига да не нахлуваш в несигурната територия на личните му преживявания. Време е
тази информация да бъде по-цялостно предадена, разгледана и разбрана от хората.
Започнах да задавам въпроси в две области, които бяха интересни за мен и ми бяха подсказани
от преживяванията на Фил.
Д: Какъв е най-често срещаният тип същество, което посещава Земята в този момент - фи-
зическо, извънземно същество?
Не исках да навлизам в дискусии за енергийни същества или духовни единици.
Ф: Ще кажем, че хуманоидната подгрупа на... не можем да намерим преводим еквивалент. Това
обаче е подгрупа на общата категория хуманоиди. Много от тях имат физически тела, идентични на
нашите. Такъв е бил характерът на засяването на вашата планета. Съществуват обаче и такива, с
които имате далечна връзка, но въпреки това те са доста необичайни по вашите стандарти. Този тип,
далечните братовчеди, преобладават при посещенията. Андроидите, както ги наричате, са работници,
които са се явили доброволци за тази мисия, те са се отделили от територията, в която са били
програмирани, за да предложат услугите си в това начинание. Колебаем се при използването на
думата "експеримент", защото изходът е вече предопределен и известен, не искаме обаче да казваме
"мисия", защото по-голямата част от работата... Разбираме, че трябва да прекъснем тази насока на
разговора, защото намеренията се оказват погрешно разбрани. Предоставената информация е била
изопачена като агресия, вместо като съдействие, не искаме да подхранваме идеята, че идваме като
завоеватели, а не като помагачи.
Д: Споменахте, че изходът вече е известен. Какво имате предвид?
Ф: Крайният изход, а не индивидуалните и лични изходи, които всеки от вас трябва да съгради
сам.
Д: Какъв е крайният изход?
Ф: Издигането на човешката раса до вселенско ниво на съзнание. Да се превърнете в братя на
звездните хора, вместо да заемате подчинено положение или да сте поданици.
Д: Как изглеждат тези същества - хуманоидите или андроидите?
Ф: Типични са онези, които описвате като сиви и ниски на ръст. Очите, разбира се, са най-
ярката черта на лицето, защото те са комуникативни рецептори.
Д: Очите им като човешките очи ли функционират?
Ф: В известен смисъл да, те виждат, но улавят много повече от онова, което вие бихте нарекли
видим светлинен спектър - включително инфрачервените и ултравиолетовите зони.
Д: Имат ли техните очи зеници и функционират ли по същия начин като нашите?
Ф: Не и в смисъла на фокусиране и улавяне на светлината. В този смисъл са различни, те
възприемат, но начините на възприятие се основават на друг принцип.
Д: Имат ли очите им клепачи?
Ф: Не такива, които ги покриват, не като вашите.
Д: Имат ли подобни дихателни системи?
Ф: Подобни са само по това, че се използват за преработка, а не за храносмилане или
вентилация.
Д: Поемат ли тези хора някакъв вид храна?
Ф: Нямат нужда от физическо подхранване за поддръжката си, те са енергийни същества, които
могат да се поддържат с чиста психична енергия. Това е достатъчно.
Д: Следователно за разлика от хората те не консумират нищо?
Ф: Не и в грубия физически смисъл на думата.
Д: Могат ли да асимилират вещества чрез осмоза?
Ф: Има асимилация. Има преработка на веществата и вероятно пречистване на възможните
аномални. За храна обаче те извличат енергия по-скоро от енергийни източници, отколкото от
храносмилателни или дихателни функции.
Д: От каква енергия живеят? От елементите в атмосферата ли?
Ф: Хранят се с психична енергия.
Д: Емоции?
Ф: Тук няма емоционално съдържание. Те се наричат андроиди и са лишени от емоции, макар
че реагират на психична енергия.
Д: Имам предвид дали се хранят с емоциите, отделени от другите?
Ф: Могат да се повлияят от тях; въпреки това те не са тяхна храна.
Д: Как се създават тези същества?
Ф: Това е процес, осъществяван в централната част на планета, обитавана от тези енергии,
която има самоуправляващ се статут. Може да се направи аналогия с окръзите или щатите във
вашата административна система. Процесът представлява смесване на енергии, които са както
психични, така и физични по природа, за да може физическата конструкция да придобие и психична
чувствителност, не става дума за психична идентичност, а за психична чувствителност, която
позволява на това физическо творение да реагира на психична стимулация.
Д: Клонират ли се, произвеждат ли се по някакъв начин или се правят от друг индивид?
Ф: И двете неща са верни в смисъл, че психичната енергия се предоставя от жизнените сили. Но
може да се каже, че се произвеждат, защото процесът е по-скоро сглобяване, отколкото отглеждане.
Става дума за елементи или машинни части. Но това не означава, че в тези единици няма живот или
жизнена сила. Андроидите реагират на вашата психична енергия, но въпреки това приемат заповеди
или са подчинени на онези, които насочват конкретната операция, в която те участват. Те са слуги.
Д: Осъществяват ли се генетични експерименти за кръстоска между хора и андроиди?
Ф: Не. При андроидите няма възпроизводство. Те не са самосъхраняващи се по природа. Те са
творения, на които чрез процес на свързване е предоставена жизнена сила, взаимодействаща със и
чувствителна към жизнените сили, с които влизат в контакт. Те обаче не се възпроизвеждат.
Д: Как общуват андроидите със съществата на планетата Земя?
Ф: Бихме искали да изясним, че те не общуват с вас, земните жители, а с ръководителите си.
Д: Кои са те?
Ф: Тези, отговарящи за конкретната мисия, в която се осъществява взаимодействието. Има
обаче елементи на съзнание, които излизат далеч над и отвъд това. Може да се каже, че господарите
на Вселената изпращат тези свои подчинени, които ще участват в съответната мисия и след това ще
докладват за провеждането й. Това наподобява вашата военна структура.
Д: Значи андроидите не общуват с хората на Земята?
Ф: Не, в смисъл, че те имат зададени насоки. Тоест човекът не би могъл да насочва операцията.
Андроидите откликват на човешките емоции, но не до степен, в която да си взаимодействат с техния
интелект.
Д: Разбират ли те човешките емоции?
Ф: Да, те са много чувствителни.
Д: Податливи ли са тези същества на някакви вредни въздействия, които да ограничат
живота им?
Ф: Не са ни известни такива. Има обаче такива, които при съответни условия биха могли да ги
омаломощят. Вие не бихте могли да ги създадете.
Д: Означава ли това, че те живеят вечно?
Ф: Не, защото телата им изчезват след изтичане на срока на годност.
Д: Има ли и някакви други същества на корабите с андроидите?
Ф: Разбира се, те са многобройни и с различни форми, не може да се каже обаче, че
присъствието им е задължително.
Д: Те повече ли приличат на нас? Имат ли нужда от храна и т.н.?
Ф: Да.
Д: Как изглеждат най-често срещаните такива същества, които придружават андроидите?
Ф: Те също са хуманоиди на външен вид и въпреки това често остават незабелязани,те виждат,
но не могат да бъдат видени от хората, попаднали на кораба.
Д: Искате да кажете, че обикновено не се разкриват пред хората?
Д: Ако поемат храна, каква с тя?
Ф: Във вид на флуиди се поемат онези елементи и минерали, които са необходими за
осъществяване на телесните им функции.
Д: Липсва ли храната в твърдо състояние, която ние познаваме?
Ф: Не в смисъла, че такава храна не им се предоставя. Тя не е от същия вид, с която се храните
вие.
Д: Много ли са земните жители, които осъществяват форми на контакт или общуване с тези
същества?
Ф: Да, мнозина са пожелали да го правят.
Д: Защо тези същества отвеждат хора на борда на корабите? Каква е целта им?
Ф: Ще те помолим да разбереш, че вашето присъствие на тази планета не е, както мнозина си
мислят, случайно, не са прави и онези, които мислят, че то стриктно следва написаното във вашата
Библия, а именно твърдението, че Бог създал човека по свой образ и подобие, така, както се разбира
това от фундаментална гледна точка, ще те помолим да разбереш, че човешкото съществуване на
тази планета е било дарено от онези, които сега се завръщат, за да наглеждат плодовете на своя труд.
Д: Питах се защо посещенията продължават?
Ф: На онези, които изберат да започнат отначало на ново място и да не присъстват на
последното разместване на пластовете на планетата Земя, ще бъде предоставена нова планета. Затова
е необходимо да се проучи биологическото състояние на онези индивиди, които биха избрали да
мигрират, за да не бъде пренесена на другата планета заразата, която вирее тук. Тези, които изберат
да тръгнат, ще бъдат отсети и прегледани внимателно, за да няма биологични и генетични дефекти в
новото население. Желателно е да бъдат транспортирани само най-подходящите, за да може
новопоявилата се раса да е възможно най-чиста от дефекти. В човешкия род има много генетични
дефекти, които вие трябва само да се огледате, за да ги разпознаете, като например психическите н
физическите деформации. Те са нежелателни. Тази единица, Фил, бе избрана за включване в проекта.
В някакъв момент на друга планета самият той е бил експериментатор, а не експериментален обект.
Сега той е избран да се постави в тази позиция, за да погледне преживяването от друг ъгъл.
Д: С други думи смяната на ролите е спортсменска.
Д: Говори се. че ако използваме атомните си бомби, ще дойдат космически кораби, за да
отведат оцелелите. Можете ли да ни кажете нещо за това?
Ф: Ще кажем, че ако сценарият, който описа, се реализира, на някои ще бъде предложена
възможността да се преселят на друга планета. Това ще бъде предложено и при предстоящото
разместване на земните пластове. На този етап новата планета все още не е съвършено конструирана.
Тя обаче ще може да поддържа живота на онези, които ще изберат да отидат там. Ще има и такива,
които ще изберат да останат и да се погрижат за онова, което ще остане, ще се опитат да започнат
отначало и да възстановят планетата. Възможността ще им бъде предоставена и всеки индивид ще е
напълно свободен в избора си. Точно както вашата планета е била засята, подхранвана и
наблюдавана в продължение на векове, друга планета също е получила своята харта на живота и е
готова за обитаване. Вашите телесни характеристики са съвместими с нея и са подготвени да
поставят началото на нова раса. Историята просто се повтаря в непрекъснат процес. Докато вашата
планета навлиза в предсмъртните си гърчове и се подготвя за драстични травматизиращи промени,
друга планета, млада, свежа и непокътната, се подготвя за онези, които ще пожелаят да предприемат
това пътуване. Тя е такава, каквато е била някога и вашата планета - чиста и неопетнена. При
предстоящите размествания на пластовете мнозина няма да оцелеят, а други ще пожелаят да се
преселят. Да се надяваме, че в другия свят няма да бъдат допуснати същите грешки.
Д: В собствените си тела ли ще бъдат транспортирани онези, които изберат да се преселят
на другата планета, или ще бъдат променени?
Ф: Да. Това ще бъде физическо триизмерно транспортиране в съвкупност.
Д: Космически кораби ли ще се използват при транспортирането7
Ф: Да.
Д: В нашата слънчева система ли е разположена планетата, за която говорите?
Ф: Не в същата слънчева система, но в същата галактика.
Д: Прилича ли на Земята?
Ф: В някои отношения, да. В много отношения, не, ще е необходим известен период за
аклиматизация на човешките тела, които ще трябва да се приспособят към енергията на тази планета,
да се хармонизират с нея, ще е налице чувство на дезориентация и период на меланхолия.
Подхранващите енергии на планетата обаче, в крайна сметка ще излекуват дисбалансите, причинени
от енергиите на тази планета. Онази планета ще е много по-благоприятна за човешката форма на
живот в сравнение с тази.
Д: Населена ли е в момента онази планета?
Ф: Не и от представители на вашата раса. Но има настойници и конструктори, които все още
работят, за да я подготвят за онези, които биха избрали да се заселят там. Тя не е населена, но е
обитавана. Досега не е била мащабно заселвана, но това може да бъде осъществено във всеки един
момент.
Д: Споменахте, че има някои разлики. По какво се различава онази планета?
Ф: Там има енергии, които тук не съществуват. Свързани са с енергийните реки, които протичат
през вселените. Онази планета е разположена в друга енергийна река.
Д: Има ли тя някакво име?
Ф: На този етап името й няма преводим еквивалент. В духовните реалности обаче тя има своята
вибрация. Самите вие, онези от вас, които изберат да населят тази планета, ще поемете отговорността
да й изберете име, основаващо се на събития, предшестващи миграцията, както и на такива,
протичащи на планетата в този момент, не бихме проявили самонадеяността да я кръстим
преждевременно, тъй като онези, които са истинските наследници на планетата, не са пожелали това.
Д: Има ли физически топографски разлики между тази планета и нашата?
Ф: Да. Областите, които на този етап са най-благоприятни за заселване, са подобни на вашите
равнини в средния запад. Самата планета е донякъде незавършена; не е приключил нейният растеж и
тя в известен смисъл е незряла. Тя обаче е изключително благоприятна за поддържане на живота във
формите, в които го познавате ние. И да, животните също могат да бъдат транспортирани. Тя може
да поддържа и животинския свят.
Д: Ако изберем да отидем па онази планета, ще си спомняме ли, че сме напуснали Земята?
Ф: Разбира се. Няма да има загуба на съзнанието. Но само онези, които биха били най-
продуктивни на онази планета, ще бъдат допуснати да мигрират. Няма да бъдат допуснати хора с
криминална природа. Преселението ще е позволено само за извисени индивиди.
Д: Значи ще има определени ограничения?
Д: Ще се опитат ли онези, които останат и не пожелаят да се преселят на другата планета,
да съберат развалините и да я възстановят, такава, каквато е била?
Ф: Ще има такива, които ще изберат да останат на планетата и един вид да почистят бъркотията
и да започнат отначало. В много отношения те ще получат съдействие от извънземните. Съществата
на светлината ще са тук, за да помогнат на онези, които останат, да изградят по-съвършен съюз на
съзнание, дух и тяло в новата среда. Оставането им тук ще ги научи на много уроци за силата на
характера. Тези, които изберат да тръгнат, ще поставят началото на нова цивилизация на друга
планета. Те ще са братовчеди на онези, които останат.
Д: Има ли някакви изисквания за оставащите?
Ф: Индивидите сами ще вземат решението дати да останат, или не. Изискването е само
физическата възможност за оцеляване. Няма да има насилствено изселване. Изборът ще принадлежи
на индивида. Този период ще има характера на изпитание. То вероятно няма да бъде преминато от
изнежените.
Д: Ще можем ли да се изселим на онази планета дори нищо да не се случи на Земята?
Ф: Да.
Д: В каква среда ще живеят хората там?
Ф: Ще им бъдат предоставени технологии, които ще им позволят да изградят градовете и
обществата такива, каквито ги познавате тук, ще има и други технологии и концепции, които ще
осигурят по-съвършена социална структура - свободна от предразсъдъците и ограниченията на
вашето съвременно общество.
Чувствах у мен някаква неохота да се откажа напълно от този дом, този наш свят, дори да
съществуваше такава съвършена планета.
Д: Възможно ли е в някакъв момент да създадем кораб, който да превозва хората между
двете планети?
Ф: Няма смисъл технологията ви да се стреми към това, защото още не сте достигнали етап,
който да го позволява. Такава възможност съществува, но тя не е във вашите възможности.
Д: Ще бъде ли позволено на хората, които са отишли там, да пътуват между двете плане-
ти? Да се връщат на Земята, а после обратно?
Ф: Ще има совалки, те ще пренасят наученото на новата планета и ще го интегрират в старата,
ще има обмен на знания.
Д: Ще има ли телепатично общуване с този нов свят?
Ф: Ще има общуване, но телепатичната му природа ще зависи изцяло от индивидите, които
участват в него. На онези, които изберат да усвоят тази способност, ще им бъдат предадени уроци за
усъвършенстването и използването й. Постепенно цялото население ще се издигне до телепатичното
ниво, защото то е вселенско.
Д: Можете ли да ни кажете нещо за онези, които ще помогнат на земните жители при
транспортирането?
Ф: Както вече споменахме, това са помагачите, те притежават извисена духовна природа и дори
в момента съдействат за енергийното пренасочване на вашата планета с надеждата да я предпазят от
самоунищожение Те вземат проби и са отговорни за така наречените отвличания. В миналото си
самите те са изживели унищожението на тяхната планета по подобен начин и последвалото
мигриране към друга планета. Подходящи са за оказване на съдействие, защото могат да черпят от
личния си опит, натрупан при събитията, протекли на тяхната планета. Самите те доброволно
пожелаха да участват в това начинание, защото са наясно с изискванията при пренасянето на едно
общество в съвкупност от една планета на друга. Тук участват много различни видове помагачи, не
всички са от една планета, но всички споделят в една или друга форма желанието да ви помогнат. Да
ви помогнат да издигнете своето съзнание и да ви позволят да разберете по-добре не само себе си, но
и тези около вас. Да осъзнавате, да можете да се свързвате и ди споделяте любовта на онова което
наричате Вселена - Христовия дух или Божествената енергия, от които е съградена Вселената, и
които така често са отричани на тази планета.
Д: Имат ли Плеядите някаква специална значимост при процеса на преселение, който
обсъждахме?
Ф: Само доколкото онези, които ви помагат, са свързани с Плеядите. Мнозина идват от тази
област или населяват системите на Плеядите. Планетата, която ще е вашият нов дом обаче, не е в
тази система.
Д: Това щеше да бъде следващият ми въпрос. Споменахте, че докато спят, някои от нас
биват отвеждани на борда на космически кораби и получават информация за предстоящите
събития. Вярно ли е това?
Ф: Да. Защото винаги, когато една цивилизация е изправена пред подобна драматична промяна,
се провеждат подготовка и практически упражнения. С това се цели замяната на чувството на
тотална дезориентация по време на транспортирането със спокойствие, с усещането, че това е било
практикувано многократно. Това цели да подготви онези, които ще пожелаят да се преселят, да им
осигури максимален комфорт при прехода. Така тази концепция няма да е нова, а ще е твърде
позната. Това не се осъществява във физически смисъл, а е изцяло в сферата на духовното;
практическо упражнение, така да се каже, ще те помолим в този момент да визуализираш
концепцията за бежанския лагер. Това е територия, на която да преселим онези, които биха били най-
силно травматизирани от промяната, която в момента произтича на вашата планета.
Д: Отдавна ли протича тази промяна?
Ф: Не и във вашите хронологически години. На духовно ниво обаче тя се подготвя от цяла
вечност.
Д: Изглежда като сезоните, които се променят. Има ли нещо общо с това?
Ф: Това е проявление на промяната, а не причина за нея. Просто отражение на факта, че тази
промяна действително се осъществява. Точно както много други промени се осъществяват на много
различни равнища и са очевидни за онези, които са насочили вниманието си към тях.
Д: Права ли съм в преценката си, че има промяна в сезоните?
Ф: Да.
Д: Това следствие от промяната на Земята ли е?
Д: Земетресенията в Калифорния също ли са част от това?
Ф: Точно така. В момента на вашата планета има промяна в позицията на тектоничните
пластове от по-твърдо към по-втечнено състояние. Наблюдават се засилени движения в тектоничните
пластове. Това се дължи на факта, че електромагнитното поле около вашата планета постоянно се
променя. Вследствие на това желязото в земната кора непрекъснато се стреми да се изравни с новите
електромагнитни характеристики. Пластовете следват този процес.
Д: Следователно е свързан със съдържанието на желязо в земната кора.
Ф: Самата земна кора реагира на магнитните свойства на електромагнитното поле около
планетата. Пластовете сякаш имат магнитна реакция по отношение на електромагнитните полета и се
опитват да се изравнят с тях. Точно както топчета желязо следват магнит, поставен под хартия.
Доколкото разбираме, на този етап теорията за тектоничните пластове се разглежда като динамика на
промените, породена от въртенето на Земята. Това не е съвсем точно в смисъл, че земната кора се
опитва да се изравни с тези магнитни полета. Промяната в тях, а не в земната ос, е причината за
разместването на земните пластове.
Д: Дълги години многобройните случаи на мутации в породите бяха отдавани на дейността
на НЛО, или извънземните. Ако това е вярно, защо се прави? По своята масовост то напомня по-
скоро на селскостопанска дейност, отколкото на изследователска операция.
Ф: Ще кажем, че в много случаи това е резултат от дейността на индивиди, които вследствие на
погрешно използване на енергията си са развили необходимостта да генерират някакви промени, а те
не са нищо повече от демонстрации. Това обаче не означава, че всички мутации са с такава природа.
В част от тях са замесени извънземните. В тези случаи мутациите са експериментални и са насочени
към изследване на биологичната имунна физиология на тези животни. Тук е налице изпитване на
пригодността на определени животни за мигриране или транспортиране с цел населяване на
планетата, която в момента се подготвя за засяване. Бяха необходими органи за генетични и
биологични експерименти. Това обаче не е преобладаващият брой случаи.
(Забележете, че думата биологичен има малко по-различно значение от биологически. Тя
означава биологически продукт.)
Д: Значи се подготвят не само хората, но и източниците на храна, от които ще имат нужда.
Това ли имате предвид?
Ф: Подготвят се, не е точната дума. Целта е по-скоро да се определят най-подходящите видове.
С други думи да се предизвикат такива мутации и източниците на вашата планета, които да ги
издигнат на по-високо равнище и да подобрят съвместимостта им с другата планета.
Д: На новата планета със сигурност няма да се консумира месо, нали?
Ф: Ще има такива, които ще се хранят главно с месо.
Д: Следователно няма напълно да променим навиците си. (Смях.) Интересно ми е да разбера
дали извънземните извършват генетични процедури с нас. Използват ли се някакви техники за
генетична акселерация?
Ф: Чувстваме, че в случая говориш от хуманоидна гледна точка, тоест, визираш физическите
човешки тела. Ще кажем, че има опити за създаване на по-съвършено човешко тяло от гледна точка
на имунната реакция към болестта и изначалната резистентност към болестите. Така че ще има и
такива индивиди от вашия вид, чиито човешки тела ще бъдат устойчиви към повечето болести, които
съществуват в момента на планетата ни. Целта на това генно инженерство е създаването на по-
съвършено физическо тяло, в което да може да се нанесе по-съвършено извисеният вече в своята
съзнателност дух.
Д: По този начин те повече ни помагат, отколкото ни нараняват, нали?
Ф Наистина. Никое от тези действия не съдържа намерението да ви нарани. За да се
усъвършенства човешкият вид, тоест вашите физически човешки тела, е необходимо проучване и
вземане на проби. Тук се полагат усилия за създаване на съвършени човешки индивиди. Целта е
елиминирането на старческото омаломощаване, психическото изоставане и всички форми на
боледуване. Необходимо е да се проучи човешката анатомия в тази непосредствена среда, за да бъдат
разбрани по-цялостно механизмите, които причиняват проявите на омаломощаване. Полагат се
усилия за създаване на съвършения човешки индивид, за да могат онези, които ще населяват новата
планета, да започнат да възпроизвеждат тези по-съвършени в генетично отношение тела.
Д: Какъв е смисълът на съвършеното тяло? Смятах, че основната ни цел е да извисим духа си.
Ф: Това е вярно. Но нима бихте предпочели по-низше пред по-съвършено тяло?
Д: Какво значение има това след като така или иначе духът го обитава само временно?
Ф: Способността да осъществите предписаните от вашия дух дела е пряко зависима от
способността на вашето тяло да извърши определена работа.
Д: Работила съм и с други хора, които са имали срещи с НЛО. Ще срещна ли трудности при
достъпа до информацията, с която разполагат те?
Ф: Трудно е да се достигне тази информация, поради неуловимата природа на личността.
Информацията е скрита под силно смущаващия похлупак на емоционалната травма, причинена от
крайното изкривяване на съзнателната реалност.
Д: Благодарение на подсъзнанието на личността ли се осъществява това погребване на
информацията или съществата правят нещо, за да я накарат да избледнее?
Ф: Това е защитен механизъм, който цели да предотврати манипулирането на информацията от
подсъзнанието. Може би тук трябва да кажем, че подсъзнанието би променило информацията така,
че да я представи в по-смилаем вид. След това би ни се наложило да я преобразуваме, за да бъде по-
точна.
Д: Мислиш ли, че когато подсъзнанието я интерпретира по различен начин, става дума за
защитен механизъм?
Ф: Точно така. То я интерпретира рационално. Ще кажем, че погребването на информацията е
необходимо, за да не бъде преживяването смутено или подправено от съзнателни разсъждения или
рационални мисли. Затова по необходимост тя трябва да бъде погребана на ниво, което би я отделило
от съзнанието.
Д: Питах се дали съществата използват някакъв вид хипноза, подобно на мен, за да прикрият
информацията ?
Ф: Този термин може да се използва. Процесът обаче е по-сложен, защото той държи сметка и
за много духовни функции, които все още не са открити от човешката съзнателност. Това са
неизследвани области на съзнателността, които засега тънат в неизвестност.

Д: Тогава нещата са по-сложни, отколкото можем да си представим. Затова ли
възстановяването на спомените е толкова трудно?
Д: Изглежда те могат да бъдат извикани само чрез хипноза. Има ли някаква причина за това7
Ф: То се дължи на факта, че информацията е погребана под пласта на съзнателното възприятие.
Затова тя трябва да бъде достигната по начин, който би предотвратил редактирането или
преобразуването на информацията от страна на съзнанието. Хипнозата е форма на пряка
комуникация с онова, което често наричаме "подсъзнателно".
Д: По този начин ли информацията ще бъде предадена точно?
Ф: Дотолкова, доколкото е възможно да бъде интерпретирана точно от възприятията на
участващия индивид. Защото разказаното е само възстановяване на възприетото.
Д: Но мислите ли, че мога да бъда сравнително сигурна, че предадената по този начин
информация е точна?
Ф: Предадената информация вероятно ще бъде оцветена от емоционалната травма, която
подобно преживяване нанася.
Д: Но личността няма да е в състояние да я фалшифицира.
Ф: Това отново зависи от характера на индивида, защото ако неговите стандарти изискват
информацията да бъде неподправена и да се представи възможно най-точно, той би ги последвал.
Има обаче и хора, които не държат на тези високи стандарти.
Д: Тогава ако някой има склонност да преувеличава или да си измисля истории, той би го
направил и под хипноза.
Д: Цялата история ли биха променили или само някои от детайлите? Винаги съм се питала
как да ги разпознавам.
Ф: Вероятно няма абсолютен начин, по който да различиш пълната измислица от истинското
преживяване. Патологията на индивида определя моралните стандарти, които трябва да бъдат
следвани. Затова непременно трябва да се разбира в пълна степен патологията на съответния
индивид, за да се разграничат степените на оцветяване на информацията. Необходимостта от
украсяване вероятно би доминирала у не дотам изтънчените хора. Това обаче не означава, че всички
не дотам изтънчени личности биха украсили историята. (Пауза в търсене на подходящата дума.) У
тях предразположението към украсяване вероятно би доминирало.
Д: Питах се дали има начин цялата история, която ми разказват, да е измислица?
Ф: Това е възможно, макар и необичайно.
Д: Значи е по-обичайно да съдържа истински факти, които просто да са украсени.
Ф: Точно така, те биха могли да се свържат по-скоро с погрешно възприятие, отколкото с
преднамерена лъжа.
Д: В основни линии, когато ми разказват история, мога да приема, че тя се основава на
някаква истина.
Ф: Основава се на действителен факт. Но отново възприемането на факта повелява какъв ще е
неговият превод или интерпретация.
Д: Това са неща, които ме тревожат. Как мога да съм сигурна, когато работя с подобен тип
информация? Но ти спомена, че тези спомени са погребани дълбоко в подсъзнателното и
психиката, за да бранят личността. Мога да се съглася с това. Някои хора, които са имали срещи с
извънземни, започват да сънуват кошмари. Има ли причина за това?
Последва дълга пауза, след това Фил неочаквано отвори очи и излезе от транса. Той просто
каза: "Съжалявам. Буден съм."
Очевидно неволно бях пристъпила в забранена зона. Те явно не бяха възприели другите ми
въпроси като застрашителни, докато неволно не бях прекрачила границата на онова, което според тях
можеше да има връзка с преживяванията на Фил. Макар да не виждах връзка, те очевидно мислеха,
че се отправям натам. Изглежда насоката, която вземаха въпросите ми, не им допадаше и затова си
отидоха, като прекъснаха транса. Бяха ме предупредили и за да предпазят Фил от допълнителна
травма, се бяха намесили. Това се бе случвало само няколко пъти в миналото. В такива случаи Фил
не е в състояние да продължи сам. Той няма съзнателни отговори. Затова със сигурност знаем, че
информацията не идва от него, а по-скоро чрез него.
Глава 24
ЗАГАДЪЧНАТА ЧЕРНА КУТИЯ
Изминаха няколко месеца и тъй като участвах в много други проекти, оставих преживяванията
на Фил на заден план. Смятах, че сме стигнали толкова далеч, колкото беше възможно при тези
обстоятелства. Фил очевидно се справяше и асимилираше странната информация, свързана със
събитията от настоящия му живот, защото отдавна не ми бе телефонирал. Въпросът за черната кутия
продължаваше да ме терзае и да дразни любопитството ми. Исках да знам как може да бъде отворена
и какво съдържа. Но трябваше да считам този проект за временно преустановен. Изглежда нямахме
достъп до тази информация. При моя метод на работа благото на обекта винаги е на първо място.
Никога не бих застрашила неговата психична или физическа безопасност, само за да задоволя
любопитството си. Никоя история не го заслужава. Никога не бих тласната своите обекти към
ситуация, която ги притеснява. Така че ако отговорът излезеше на бял свят, това би станало, когато
Фил вземе решението, че е готов да продължи да изследва това.
Така изминаха месеци, преди Фил неочаквано да ми телефонира. Бе сънувал странен сън, който
навеждаше на мисълта за нов извънземен контакт. Не се изненадах, че според него може би ставаше
дума за черната кутия. Той искаше да проведем друг сеанс, защото си спомняше само откъси от съня
и имаше силното усещане, че му е била предоставена много важна информация, която му убягваше
на съзнателно ниво. Чувстваше, че тя лежи точно под повърхността и би трябвало да е
леснодостъпна. Потребността да я узнае ставаше все по-остра. Той знаеше, че няма да намери покой,
докато не разбере за какво става дума. Насрочихме сеанса за следващия ден, защото той чувстваше,
че колкото повече чака, толкова по-неспокоен ще става.
Когато се срещнахме, той започна да ми разказва спомените от съня си. Отново се намирал на
борда на кораба, заобиколен от малките сиви същества, а малките им ръце нежно докосвали ръцете и
тялото му. Пред него стоял русокосият пилот и държал черната кутия. Този път Фил останал с
впечатлението, че съществата са загрижени и нетърпеливи. Очите на пилота изразявали неотложност,
сякаш бил настъпил важен момент за вземане на решение. Имал чувството, че го насърчават с
надеждата да разгадае значимостта на кутията и най-сетне да успее да дешифрира посланието. Но
знаел също, че ако това не е точният момент, няма да може да го направи и кутията ще бъде върната
на мястото си на борда на кораба, за да дочака подходящия момент.
Той си спомняше, че изпитал голяма надежда и вълнение, когато се приближил към кутията и я
хванал в ръце. Оттук нататък сънят станал неразгадаем. Той си спомняше единствено заслепяващ
блясък на бяла светлина. Всичко оттук нататък било заличено, освен чувството на огромна любов и
задоволство, извиращо от съществата. Каквото и да се е случило, те били много щастливи за него.
Събудил се с чувство на задоволство в съзнанието си, но и с разяждащото усещане, че нещо друго
тлее под повърхността. След като ми разказа съня и двамата стигнахме до извода, че очевидно най-
сетне е успял да получи достъп до загадъчната кутия. Информацията явно е била освободена, но все
още не бе достигнала съзнанието му. Това беше моята задача - да стигна до нея и да я изведа в
съзнателните спомени на Фил, освен ако достъпът отново не ми бъде отказан.
Фил се изтегна удобно на леглото и сеансът започна. Когато вратите на асансьора се отвориха,
той незабавно се озова в същата сцена, която бе описал. Съществата го бяха наобиколили и очите им
изразяваха нетърпение и очакване. Пилотът му подаде кутията и те зачакаха реакцията му. Фил я
разгледа и я описа като малка, черна, продълговата или с формата на ковчег. Той знаеше, че е
направена от някакъв вид камък, който не съществува на Земята. Кутията можеше да бъде отворена
чрез точни психични вибрации на неговия мозък. В тези вибрации бе заложено условието, че никаква
концентрация не би могла да я отвори, преди достигането на подходящ етап на развитие. Това не
можеше да бъде подправено и никой друг не би могъл да я отвори, защото самият той я бе
програмирал. Внезапно го осени мисълта, че кутията съдържаше толкова много информация, че тя би
била недостъпна за него, докато е във физическа форма. Нейната истинска пълнота бе толкова
дълбока и обширна, че за човешкото съзнание бе невъзможно да я проумее. Той разбра това и осъзна,
че може да достигне само до малка част от нея, която да му помогне да проумее настоящия си живот.
Засега това трябваше да е достатъчно.
Когато осъзна това, се случи нещо странно. Сякаш бе натиснат спусък. Едно малко чекмедже се
плъзна навън от широкия край на кутията. Той видя, че то съдържа продълговат заоблен камък с
тюркоазен блясък. Най-сетне бе разбрал как да отвори кутията. Но какво общо имаше това с
блестящия камък? Той получи психичното послание, че ако се взре в непрозрачната му повърхност,
това ще отключи определена част от подсъзнанието му. Паметта му щеше да се пробуди и
информацията да изникне в съзнанието му.
Беше изпълнен с трепетно очакване. Щеше ли най-сетне да достигне до скритата информация и
каква щеше да е тя? Любопитството ми беше голямо и се надявах, че най-сетне бариерата за достъп
ще бъде вдигната. Докато той се взираше в дълбините на камъка, сцената от кораба избледня и бе
заменена от нещо друго.
Ф: Виждам много силна бяла светлина. Много чиста и ярка бяла светлина от високо разрядна
величина и електрична по природа. Тази енергия обикновено се нарича "бялата светлина на
закрилата". Това е бялата светлина на закрилата. Тази енергия няма идентичност, тъй като
идентичността е безсмислена на това ниво. Тя притежава онова, което на вашето ниво наричате
"съзнание", или определено възприятие. Тя принадлежи към висш разряд или величина на
вселенските енергии.
Д: Наистина ли разговарям с онова, което се нарича "бялата светлина"?
Много добре съм запозната с концепцията за бялата светлина. Винаги поставям психически
обектите си под нейната закрила по време на работа. По този начин отстранявам всякакви негативни
влияния по време на сеансите.
Ф: По-точно е да се каже, че енергиите на бялата светлина осъществяват комуникация. Сега
тази енергия щеше да проговори на Филип, защото е налице съвсем определено послание, което
трябва да му бъде предадено в този момент, ще превеждаме, защото разликата в енергиите между
двете нива не благоприятства прекия превод. Затова ние ще превеждаме и ще подпомагаме
комуникацията. Информацията е следната: Ти си научил урока си добре, синко. На този етап в твоята
еволюция се отваря съзнателен канал, който да ти позволи по-пряк достъп до онези области, от които
изглеждаш най-силно изолиран. Имаше причина, поради която достъпът ти бе отказван. Имаше
известен период от време в предишен живот - ако приемаш тази терминология, - в който ти
злоупотреби със своята привилегия. Тогава тази област от съзнанието ти бе затворена, за да
изживееш липсата, съвсем определено чувство на отхвърляне. Това бе сторено, за да оцениш по-
пълноценно използването на това съзнание и тази сила. Този факт ти причини много мъка и грижи в
това прераждане. До такава степен, че често изпитваше желанието да се завърнеш към духа и отново
да се влееш в енергиите. (Това очевидно се отнасяше до склонността му към самоубийство в по-
раншните моменти от живота му.) През този период от предишния ти живот на друга планета ти
изживя нещо, което доведе до дебалансиране на енергиите вследствие на злоупотребата с тях. Това
те накара да избереш начин, който според теб бе най-подходящ за възстановяване на баланса.
Д: По отрицателен начин ли е използвал той енергиите в другия си живот? Затова ли е
останал затворен за него?
Ф: Точно така. Това може да се оприличи на падение.
Д: Непрекъснато ми повтаряте, че време не съществува, но се питах кога се е случило това.
Ф: Ще го преведем във вашата терминология... Грубо казано преди няколко милиона земни
години, макар че аналогията е донякъде груба.
Д: И той е трябвало да чака толкова дълго, в продължение на много, много животи, за да
спечели правото отново да използва енергиите?
Ф: Точно така. Сега можем да говорим свободно за това събитие, защото то е било необходимо
за развитието на този... Колебаем се при използването на термина "индивид", защото не е съвсем
точен. Съставните преживявания на тази енергия (Фил) могат да бъдат описани по-точно като "фаза".
За тази фаза е било важно да изживее предизвиканото от злоупотребата с енергиите и тяхното
отстраняване. Това се е случило, защото той е разкрил онова, което не е трябвало да бъде
предоставяно. През този период е имало ситуация, при която той е пожелал да подпомогне
издигането на онези, за които е отговарял. Във Вселената има стриктни правила за онова, което може
или не може да бъде предоставяно. Тези правила са абсолютни и не трябва да бъдат нарушавани. При
опита му за оказване на съдействие правилата са били нарушени и в този процес му с било отнето
правото да използва енергиите. Говорим за енергиите на знанието, информацията и интуицията.
Наложило се е те да бъдат отстранени, за да може той да разбере защо правилата са необходими.
Енергиите само са били затворени и е започнал дълъг процес на прераждания, чиято кулминация е
настоящото прераждане на индивида. Сега тези енергии се завръщат и той отново се научава как да
ги използва. Защото в течение на многобройните прераждания, споменът за използването на тези
енергии постепенно е избледнял. Затова сега е важно и необходимо неговото съзнание да бъде
обучено за подходящото използване на енергиите. Това битие направи своята пълна обиколка и
върна индивида към точката, в която той може да оползотвори енергиите по най-добрия начин.
Д: На друга планета ли се е случило това?
Ф: Това се е случило в друго измерение, не в тази вселена, а във физическата част на друга
подобна вселена.
Д: Какво положение е заемал той по онова време? Споменахте, че е носел някакви
отговорности.
Ф: Под неговата юрисдикция са били поставени милиони същества или преродени личности.
По онова време той е бил нещо като суверен на системата.
Д: Опитвам се да разбера. Преди време споменахте, че има съвети, които ръководят
различните вселени. За нещо такова ли става дума?
Ф: Не на вселенско, а на системно ниво. Системата е подразделение на вселената.
Д: Като галактика или слънчева система?
Ф: Точно така. Съвкупност от обитаеми планети.
Д: Във физическа форма ли е бил той по онова време?
Ф: Не. Не е възможно един системен суверен да изпълнява задълженията си във физическа
форма. Необходимо е той да покрива системата, да бъде навсякъде по едно и също време, така че да е
наясно с всичко, което се случва в нея. Съзнанието тук е обширно и многопланово. То се простира
през системата, за да може всичко в него да е в контакт със суверена.
Д: Това означава, че той трябва да е стигнал до много високо ниво в развитието си, нали?
Д: Опитвам се да разбера, затова въпросите ми изглеждат наивни. Начело на вселените
стоят съвети, които от своя страна включват суверените на различните системи?
Ф: Има йерархии, които могат да се сравнят с правителствените равнища на вашето ниво. Може
да се започне от възможно най-ниското равнище - главата на семейството. Той ще е отговорен пред
главата на блока - ако такова нещо съществува, - който е налице при много аналогични
съществувания. Начело на всеки блок би стояло лице, отговорно за безопасността и добруването на
членовете на блока. То от своя страна ще отговаря пред кмета или общинския съвет на града. Той ще
е отговорен прел областната управа или на управата на щатско или федерално равнище. Същото
важи и за планетарното равнище, ако щете.
Д: И някой би бил начело на много планети или на една система?
Д: Директно ли ще е отговорен той пред съвета или ще има някой между тях?
Ф: Има много съвети на много различни нива. Системата е отговорна пред онези, които стоят
на по-високото стъпало и т.н. А тези, които стоят под нея, ще отговарят пред самата система. Тя не е
нито най-ниската, нито най-високата инстанция.
Д: С други думи по онова време той е имал много отговорности и знания. И при
злоупотребата с тях е разкрил забранени неща. Права ли съм?
Ф: Дал е информация и енергия на раса, която се е опитвала да издигне съзнанието на своята
планета. Суверенът е чувствал, че при тази ситуация е най-правилно информацията да бъде
предоставена. Ситуацията е била уникална и не е попадала напълно в рамките на правилата за такива
случаи.
Д: Изглежда мотивите му са били добронамерени?
Ф: Точно така, отсъствала е зла умисъл. Правилата обаче са били нарушени за огромно
изумление на суверена. Информацията била използвана погрешно и забавила прогреса, който той се
опитвал да ускори.
Д: Значи той им е разкрил информация като смятал, че тя ще им помогне за прогреса, за
еволюцията.
Ф: Да го наречем не толкова информация, колкото енергии. Били са им предоставени
специфични енергии, които при правилна употреба са щели със сигурност да подпомогнат напредъка
на вида. Те обаче не са били разбрани и са използвани погрешно. Това довело до изоставането на
този народ.
Д: Можете ли да бъдете по-конкретни по отношение на вида на тази енергия?
Ф: Преводът е невъзможен, тъй като в тази сфера на битието еквиваленти липсват.
Д: Любопитно ми е как те са злоупотребили с енергията.
Ф: Както може да се злоупотреби с една енергия.
Д: Предполагам, че всяка енергия има две страни, И те са използвали отрицателната?
Д: А когато им е предоставил енергията, той не им е дал съпътстващото я знание ли?
Ф: Еволюцията им не е била достатъчно напреднала, за да позволи разбирането на тази енергия.
Това е бил премерен риск.
Д: Не се ли е случвало това и на нашата планета? Понякога те поемат риска да ни разкрият
някои неща, а от нашата свободна воля зависи как ще ги използваме?
Ф: Това с вярно, защото има правила, които определят какви енергии могат да бъдат
предоставени на специфични индивиди в специфични моменти.
Д: Случаят тук е бил подобен, но тяхната свободна воля се е обърнала към нещо негативно.
Д: В такъв случай не разбирам каква вина има той.
Ф: Правилата са били нарушени, те гласят, че енергиите трябва да бъдат съхранявани, докато
еволюцията на народите не обоснове тяхното използване. Те не могат да бъдат давани, докато хората
не бъдат в състояние да разберат пълния им потенциал. Случаят не беше такъв.
Д: Но те очевидно са щели така или иначе да им бъдат предоставени в някакъв бъдещ
момент,
Ф: Най-вероятно.
Д: Но от историите, които ми разказахте, съдя, че това се е случвало и в земната история.
Някои неща са били предоставяни в неподходящ момент.
Ф: Няма да оспорваме това, тъй като в цялата вселена е известно, че грешки се допускат.
Д: Но в този случай той е бил наказан като е бил отстранен от поста си.
Ф: Не бихме използвали думата наказание, защото не такъв е подходът при универсалните
енергии. Било е необходимо индивидът да разбере на свой гръб защо съществуват правилата. Това се
улеснява с поставянето на нарушителя на правилата под енергиите, за да може да изживее тяхната
липса. Така чрез постепенното еволюиране до нивото, в което енергиите се връщат, той може да
оцени в пълна степен предоставянето и отнемането на тези енергии.
Д: Разбирам. Нарекохте го падение. С други думи той е паднал до по-ниско положение.
Ф: Не бихме искали да даваме оценъчни преценки за това, защото във вашата фразеология
думата "падение" носи отрицателен оттенък. От наша гледна точка това е урок на битието, съвсем
неутрална необходимост, която обогатява цялостния опит на личността. Грешки се допускат на
много нива. А разбирането, което изцелява раните от грешките, се постига чрез онова, което бихте
нарекли "падение".
Д: Трудно ми е да проумея, че дори когато някой е достигнал до тези нива, все още е възможно
да допуска грешки и да се връща назад. След това ще са му необходими много, много, веро ятно
хиляди прераждания, за да достигне отново същото положение?
Ф: Не бихме се спрели върху този брой прераждания. Няколко стотин ще са достатъчни.
Животите, които ви бяха разкрити и които обсъждахте, са само малка част от широтата на битието,
от което се е учила тази енергия. Едва след дълги душевни търсения той взе решението да дойде на
тази планета в земната си форма. Знаеше, че този живот ще е чужд, труден и самотен. Затова пожела
да напусне земното си прераждане. Приспособяването е много по-трудно за по-висшите енергии,
защото в основата си те са чисти и невинни. Привикнали са към светлата страна и не могат да
проумеят или разгадаят тъмната страна на нашия свят. Необходима им е голяма смелост, за да
напуснат светлината и да отпътуват с мисията си към тъмнината, а с това те печелят нашата любов и
уважение.
Д: Следователно сега информацията му се предоставя и той ще се научи да използва
енергията правилно, когато я получи?
Ф: Това се дължи на факта, че вече е време енергията да бъде върната и трябва да е налице
осъзнаване на нейната цел. Защото ако тази енергия просто се появи, ще изглежда сякаш тя всъщност
няма цел. Сякаш се е появила от нищото. Затова трябва да има съзнателни насоки по отношение на
причината за предоставяне на енергията. Така личността ще осъзнава отговорността, която носи за
използването й.
Д: И ще може да я използва мъдро?
Ф: Точно така. Това се проявява във всеобхватната любов и вселенската хармония. Рядко някой
на физическото ниво получава тази възможност. В еволюцията на тази планета обаче е съвсем
уместно онези, които са я заслужили, да я получат и да я използват по такъв начин, че да съдействат
за осъществяването на вселенските цели и потребности.
Д: Има ли определен начин, по който той трябва да използва тази енергия?

Ф: Той ще стане доста вещ и запознат с енергията и ще знае кога и как да я използва. Тя ще му
даде чувството за истинска стойност, което му липсваше в това прераждане.
Д: И когато дойде моментът, ще му бъде помогнато да узнае какво да прави с нея.
Ф: Точно така. Тази помощ му се оказва, дори докато разговаряме в момента, защото чрез
сеансите той възвръща съзнанието си.
Д: Винаги съм мислела, че нашата „случайна“ среща има определена цел.
Ф: Това е вярно. Тя има цел по отношение на всеки от вас. Във Вселената не съществува онова,
което наричате "случайност“. Съвпадения няма. Сега ти казваме, синко, че ти си изминал пълна
обиколка в своето начинание и си стигнал до точката, откъдето е започнала твоята ера на личен мрак.
Ти вече заслужи пълното възстановяване на истинската си същност, което желаеше така силно. Сега
имаш възможността да се завърнеш от тази страна, и да използваш силата по начина който мислиш за
най-подходящ, или да останеш и да използваш тази сила на твоето ниво, където би се чувствал най-
комфортно. В този момент изборът е изцяло твой. Ще те посъветваме да медитираш и да
размишляваш върху това и да се завърнеш при нас по начина, който вече си научил. Съвсем скоро ти
бе показан начин, чрез който можеш да се завърнеш към своята висша същност и да общуваш с
вселенските енергии на съзнателно ниво. Дай ни своя отговор тогава, когато решението може да бъде
взето на съзнателно ниво. Защото именно там трябва да се роди то. Ще кажем на Филип, че ако
избереш да останеш на тази планета, в подходящ no-късен момент ще ти бъде предоставена още
информация и допълнителни инструкции. Не се опитвай да отгатнеш какви ще бъдат те. Просто
позволи на това да се случи. В момента си поел по верния път, а по-късно ще ти бъдат дадени
допълнителни насоки. Когато се събудиш, трябва да мислиш по въпроса и в съзнателно състояние да
вземеш решение дали да останеш, или да си тръгнеш. Просто продължавай да следваш вътрешния си
глас, защото той е истинският повелител. Избирай мъдро, СИНКО. И помни, че каквото и да решиш,
няма да бъдеш съден. Твоят избор ще очертае пътя на мисията ти. А на теб, Долорес, ще кажем, че те
насърчаваме да използваш получената информация. По отношение на нея ограничения няма. В
противен случай тя нямаше да ти бъде предоставена.
В този момент Фил каза, че бялата светлина избледнява и той отново държи в ръцете си кутията
с блестящия камък. Видя лицата на пилота и малките сиви същества и почувства, че от тях извира
прилив на любов, щастие и задоволство. Очевидно те знаеха, че най-сетне му е бил даден достъп до
някои от тайните на неговото минало.
След като информацията бе разкрита и му бе предоставен съзнателен избор, той премести
камъка и чекмеджето хлътна обратно в кутията. Извънземният пилот я взе от него и каза, че ще я
скрие отново в същото отделение на борда на кораба, където е била оставена от Фил преди векове.
Там тя бе очаквала той да си спомни и да стигне до нея и щеше да остане там, докато не му
потрябваше отново. Фил разбираше, че информацията, която е получил, е само малка част от онова,
което се съдържаше в камъка. Знаеше също, че останалото може би нямаше да му бъде предоставено
никога в този живот. Когато достигнеше следващия етап (в някой следващ живот), това щеше да
предизвика освобождаването на допълнителна информация за неговия произход и съдба.
След това Фил се върна в съзнание и от угриженото му изражение разбрах, че му предстояха
много размисли през идните дни.
Първоначално се колебаех дали да включа информацията в тази книга, защото се боях да не
бъде интерпретирана погрешно и читателят да остане с впечатлението, че според Фил той е на едно
ниво с Бог. Той обаче поясни, че нивото на системния суверен е много по-ниско от върховното. Той
признаваше и се подчиняваше на една по-висша сила.
Вярвам, че тази информация се стреми да ни разкрие, че Човекът не е единствената форма на
духа. Нашата човешка мисъл е в състояние да възприеме единствено това, но то е твърде ограничено.
Сеансът демонстрираше, че човек може да еволюира (или да се завърне) до състоянието на чиста
енергия, която, свободна от физическите ограничения, може да притежава невероятна сила. Но тъй
като душата не е достигнала крайното състояние на съвършенство, тя все още може да допусне
грешка дори и в тази форма. Дори на този етап законите на Вселената са в сила. Няма значение дали
това означава пълно завръщане и ново начало, защото душата и уроците са вечни и време не
съществува. Има само растеж, обучение, преживявания и вечно търсене на знания. Така човек трябва
да стигне до прозрението, че е повече от онова, което възприема съзнателно, че е повече от онова,
което е в състояние до възприеме. Той е безсмъртен и като безсмъртна душа неговият хоризонт и
битие са безкрайни, напълно неограничени. Той играе играта на живота, независимо в каква форма
или измерение я открива. Докато постепенно през вечността не постигне търсеното съвършенство и
най-сетне не се завърне към първоизточника си - изначалният източник. Твореца, който е извор на
всичко. Нека смъкнем земните си капаци и позволим на погледа ни да се извиси. Тогава ще открием
колко тесни са границите, които сами сме си поставили. Вселената е нашият свят и нищо не е
невъзможно.
След този случай Фил започна да се променя съвсем забележимо. Това често се случва с хора, с
които съм работила, особено ако дълго време сме провеждали сеанси. Не мога да го обясня, защото
определено не им давам внушения, които биха ги накарали да променят живота си. Изглежда нещо се
случва, може би защото стават по-открити и осъзнават съществуването на собственото си
подсъзнание, подобно на "спокойния, тих глас" у всеки един от нас. Те се настройват на вълната на
истинската си същност и откриват какво наистина искат от живота. Започват да вземат важни
решения и да поемат отговорни ангажименти, докато преди това често са били объркани, несигурни
и уплашени. Във всеки случай промяната изглежда беше към по-добро. Искрено се надявам, че е
така, защото не бих искала да повлияя отрицателно на някого дори несъзнателно или неволно.
Фил беше същата благодушна личност, но бе станал много по-уверен в себе си. Бе решил, че
вече не иска да работи в гаража на родителите си и постъпи на работа във фирма за електроника.
Месец след това започна емоционална връзка с привлекателна млада жена, която работеше в същата
фирма Неочаквано той се пренесе в нейния апартамент и заживя с нея и малкия й син. Всичко това
определено не беше обичайно за Фил, когото познавах. Въпреки че бях изненадана, смятах, че е
прекрасно. Това показваше, че той израства и съзрява в емоционално отношение. Вече не бягаше от
емоционално обвързване. Имаше желание да рискува, да се постави в уязвимо положение, при което
можеше и да бъде наранен. Фил бе поел ангажимент към друго човешко същество и по този начин се
бе ангажирал към самия живот.
Вече говореше за съществуването си по различен начин.
- В живота ми имаше периоди, когато исках да избягам. Можех да ги предскажа, съществуваше
определен цикъл. Това се случваше два пъти годишно - през пролетта и през есента. През това време
имах чувството, че нещо ме тегли, изпитвах копнеж да си отида вкъщи, да се завърна там. Това
продължаваше няколко дена или в най-лошия случай няколко седмици. През това време бях много
потиснат, но никога не стигнах до онова, което направих в Калифорния. Никога не повторих опита.
Но през последната година сякаш стабилизирах собствените си емоции. Чувствата и депресиите
изглежда се бяха уталожили. Навярно наистина съм ги овладял и съм удовлетворен от настоящото
състояние на нещата. Приел съм всички цикли, възходите и паденията. Изглежда просто приех
фактите. Сега ги признавам такива, каквито са.
Попитах го дали смята, че нещата, които сме разкрили в работата си, са му помогнали.
- Мисля, че да - отговори той. - те ме накараха да погледна себе си по-цялостно, по-
задълбочено. Сега виждам, че нося в себе си повече, отколкото съм подозирал. Това ме кара да се
чувствам щастлив, макар че не си спомням всичко. Просто съзнанието, че съм преживял всичко това,
ми дава чувството на задоволство и удовлетворение.
- Смяташ ли, че сеансите ти помогнаха да си обясниш откъде идват тези чувства на
безпокойство? - попитах аз.
- Да, мисля, че това е така. Мисля, че те ми обясниха защо изпитвах безпокойство и всичко ми
изглеждаше непознато. Високите идеали, които имам, са насочени към другите. И наистина се
обезсърчавах, когато виждах хората, които са изпълнени с предразсъдъци, ограничени са... крадат,
убиват и всичко, което става по света. Това наистина ме тревожеше. Използвах го като извинение, за
да си кажа: "Не искам да съм тук." Защото това не е светът, в който искам да живея. Искам нещо по-
подредено, по-чисто, по-стабилно, по-хармонично. Истински ме нарани откритието, че желая да съм
като всички останали. Така започнах да правя някои от нещата, които не харесвах у другите, за да
изглеждам нормален. Винаги съм чувствал, че трябва да го правя, за да се вписвам в обществото.
Това само допринесе за усещането ми на изолация, объркване и разочарование.
- Да - съгласих се аз. - защото си се опитвал да вървиш срещу собствената си същност.
Разбирам разочарованието, до което води това. Смятам, че има много хора, особено тийнейджъри,
които вероятно изживяват същото. И е трудно да определиш точно за какво става дума, когато
всичко с така мъгляво.
- Да, съгласен съм. Това не е нещо, което просто изскача пред теб, потупва те по рамото и
настоява за вниманието ти. То просто си е там и ти го усещаш. Много трудно е да се дефинира, но
същевременно е много ясно изразено. Мисля, че се страхувах от себе си, страхувах се, защото не
познавах себе си. Боях се да допусна някой близо до мен, защото не знаех какво искам. Мисля също,
че се страхувах да не бъда наранен. Но сега започвам да разбирам себе си и виждам, че мога да
открия у мен неща, които ми харесват. Не е необходимо да се страхувам или да се мисля за различен
или странен, защото виждам, че всъщност не съм толкова различен от който и да било друг.
Проблемът ми се състоеше в това, че очаквах твърде много от живота. Очаквах той да е точно такъв
тук, какъвто е бил и там. И винаги се разочаровах, когато виждах, че животът не оправдава
очакванията ми.
- Разбира се, ти не си осъзнавал това, когато си изживявал тези депресии?
- Не - отговори той сериозно. - Сега осъзнавам, че съм очаквал от живота повече, отколкото е
трябвало. Сега, когато знам това, ми е много по-лесно да приема разочарованията, защото те не са
толкова лични. Открих, че всеки изживява разочарования, не съм единственият. Това е част от
живота, част от това да си човек. Сега депресиите ми траят много по-кратко и не са така тежки,
защото знам откъде идват. Знам, че всичко ще се оправи.
А какво повече би могъл да иска човек. Не мога да твърдя, че имам дори частична заслуга за
това, което се случи с Фил, защото не осъзнавах произтичащите промени. Дори не знаех за
проблемите, които е срещал през целия си живот, преди да реши да ми се довери. Изглежда
разкриването на извънземния му произход имаше много благотворно влияние върху него. Вярвам, че
с познанията, получени от неговото подсъзнание, той се бе помирил със себе си и щеше да живее
толкова нормално, колкото всеки друг в нашия хаотичен свят. Ако съвместната ни работа беше
помотала за постигането на това, то аз съм благодарна за тази възможност.
Една вечер мързеливо гледах научно-фантастичен филм на тема "Извънземните превземат

света“. Изведнъж ми се стори, че чувам в главата си силен и ясен глас.
"Защо ин изобразяват така? Това само внася повече страх в един свят, който така или иначе е
завладян от нас. Ние не сме такива, показахме ти го. Молим те, кажи на света кои сме всъщност -
техни братя, техни настойници и защитници от звездите. Нямаме нужда да завладяваме тази планета
с насилие. Тя вече е наша, винаги е била наша. Ние сме тук от самото начало... даваме ви грижа и
храна. Сега се опитваме да ви попречим да унищожите планетата. Но вие трябва сами да вземате
решенията си, защото хартата на живота предоставя на планетата преди всичко свободен избор. Но
не можем да бездействаме и да наблюдаваме как нашето семейство унищожава себе си и своя дом.
Притокът на нова кръв беше единственият отговор. Ако земните влияния не са твърде силни, няма да
се провалим, ще постигнем целта си, която не е да превземем планетата, а да я спасим.“
Да, извънземните са тук, те живеят сред нас, те присъстват по три начина: като духове, родени в
човешки тела, като същества от космоса, които са формулирали тела, позволяващи им да пребивават
незабелязани сред нас, и като посетители, които живеят в тайни бази и ни наблюдават и изследват.
Всички те са дошли, за да ни спасят от самите нас.
Безполезно е хората да организират лов на вещици, за да ги открият, да ги посочат и да кажат:
"Ти си един от тях", освен ако не искат да погледнат себе си в огледалото и да кажат: „Ти си един от
тях."
Защото те са наши предци, наши роднини. Кръвта им тече във вените на всяко живо същество
на Земята.
Последните от тях са дошли тук, снабдени с програми и отпечатъци от минали животи и
емоции, които да им помогнат да се справят с живота в нашия хаотичен свят, те са приток на свежа
кръв и не вярват, че страхът и унищожението са крайният отговор, те са програмирани с любов, мир
и разбирателство. Наред с това са по-чувствителни към емоциите и чувствата на околните. И въпреки
това рядко съзнават истинския си произход. Покачването на броя на самоубийствата сред
тийнейджърите доказва, че много от тези новодошли не могат да се приспособят, независимо колко
духовно извисени са били техните намерения, когато са кандидатствали за работата. Просто начинът
на живот на тази планета е твърде болезнен.
Тъй като няма начин да различим звездните хора и малцина от нас знаят за пътешествията на
душите ни, няма смисъл да си задаваме въпроси за това. Трябва просто да се опитаме да приемем
вярванията и целите на звездните хора в живота ни и да им помогнем да спасят нашата планета.
Да, извънземните са тук. Благодаря на Бога за това, защото без тях сме изгубени!
ЗА АВТОРА

Долорес Кенън е родена през 1931 г. в Сейнт Луис, Мисури. Учи и живее в Мисури до 1951 г.,
когато се омъжва за флотски офицер. През следващите 20 години пътува по целия свят и се грижи за
семейството си като типична офицерска жена.
През 1968 г. за първи път се запознава с прераждането чрез хипнотична регресия, когато
съпругът и - любител хипнотизатор, попада на миналия живот на жена с наднормено тегло, с която
работи. По онова време темата за "миналия живот" е нетрадиционна и малцина експериментират в
тази област. Интересът й се разпалва, но трябва да го загърби, тъй като семейните интереси са на
първо място.
През 1970 г. съпругът й се уволнява като инвалид ветеран и те се завръщат в Арканзас. По това
време Долорес Кенън започва кариерата си на писател и пише статии за различни списания и
вестници. Когато децата й започват самостоятелен живот, интересът й към хипнотичната регресия и
прераждането отново се пробужда. Разучава различни методи на хипноза и така развива собствена
уникална техника, която й дава възможност най-ефективно да освобождава информация при работа с
обектите си. От 1979 г. тя записва получена с регресия информация от стотици доброволни. Нарича
себе си регресионист и психически изследовател, който записва "изгубеното" познание. Наред с това
дълги години е работила със "Съвместната НЛО мрежа" (MUFON).
Публикува книгите: "Разговори с Нострадамус" (3 тома). "Исус и есеите", "Те вървяха с Исус",
"Между смъртта и живота". "Една душа си спомня за Хирошима" и "Звезден сблъсък".
Долорес Кенън има четири деца и дванадесет внуци, които твърдят, че тя умело балансира
между "истинския" свят на семейството си и "невидимия" свят на работата си. Ако искате да си
кореспондирате с Долорес Кенън във връзка с работата й, можете да й пишете на следния адрес:
(Моля, приложете адресиран плик с марка за отговора й.)
Dolores Cannon. P.O. Box 754
Huntsville, AR 72740-0754
U.S.A.
www.spiralata.net

Кенън, Долорес - Пазителите На Градината

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Кенън, Долорес - Пазителите На Градината

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Пазителите на градината

Открихме странни следи

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 2

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 3

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 4

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 5

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 8

Д: Има ли той аналог на Земята?

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 16

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 17

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 19

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 21

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 24

Д: Всеки ден ли ходиш да работиш на това място?

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 26

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 29

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 30

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 31

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 32

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 33

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 34

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 37

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 38

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 39

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 42

Не разбрах веднага значимостта на онова, което описваше, докато не забелязах, че от очите му

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 44

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 46

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 47

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 53

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 58

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 60

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 61

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 62

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 63

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 70

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 73

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 76

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 87

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 89

Д: В противен случаи те непрекъснато ще се умножават.

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 90

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 91

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 95

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 103

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 104

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 112

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 119

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 121

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 122

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 130

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 135

Една вечер мързеливо гледах научно-фантастичен филм на тема "Извънземните превземат

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 138

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 139

You might also like