Робърт Грант-Кейси За Ангелите Архангелите и Невидимите Сили

РОБЪРТ ГРАНТ V
ЗА АНГЕЛИТЕ, АРХАНГЕЛИТЕ
И НЕВИДИМИТЕ СИЛИ
Срещ ите с ангели - потвърждение

за духовното пробуждане на човечеството
ИЗДАТЕЛСКА КЪША „ХЕРМЕС“
РО БЪ РТ ГРАНТ1У
Превод от английски
Снежана Милева
ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС

5
Тази книга се посвещава с любов

иа баща ми и майка ми Джордж и Мери Лу Грант
7
СЪДЪРЖАНИЕ
Предисловие ................................................................ 11
Предговор .................................................................... 17
Благодарност и ........................................................... 22
1. Ние не сме сам и ........................................................... 25

2. Избран от ан гел........................................................... 53
3. Архангел М ихаил......................................................... 77
4. ГЬсподарят на карм ата............................................105
5. Ангелската йерархия............................................... 125
6. Сатаната и неговите паднали ан гели ................ 147
7. Обещанието на ангелите - от Адам до Исус .... 181
8. Откровението на Йоан и ангелите в н а с ...........215
9. Нашите ангели хр анители.....................................251
Бележ ки .......................................................................284
Библиография ............................................................290
З а автора .................................................................... 294
8
Картините, включени в книгата, са детайли от твор

би на Постав Доре и са избрани сред илюстрациите
му за „Из1убеният рай“ на Джон Милтън, „Божестве
на комедия“ на Данте и Библията.
9
Емпирей - фронтиспис
11
ПРЕДИСЛОВИЕ
ие, хората от Запада, сме свикнали да се опираме

Н на научни доказателства в подкрепа на теории
те си за света и тайнствата, които продължават, ни
озадачават. В контекста на тази трезва, емпирич
на ориентация, намирам за забележително това,
че толкова много хора продължават да вярват в Бог
днес, когато Той сякаш не може да бъде открит къ-
дето и да било. Как се поддържа тази вяра? Ако се
взрем под повърхността, ще намерим изненадващо
богати и разнообразни „лични“ доказателства за Бо
жието присъствие в живота на тези хора. В основата
на вярата им в Невидимото обикновено са сънища,
видения и необясними случки.
Подобни преживявания не винаги са били бла
госклонно приемани от институционализираната
религия. От Реформацията насам най-вече протес
тантите са гледали с подозрение на всичко, колкото
и възвишено да е то, което стои между човека и не
говия Бог. Когато в резултат на усилията на Мартин
Лутер свещеническата йерархия била „пометена“,
защото била възприемана като човешка бариера
между нас и Бог, духовната йерархия на ангелите и
светците също била детронирана. Изведнъж про
тестантите се оказали в положение, в което трябва
ло да се свързват с Бог без човешки и небесни посре
дници.
12 ЕДГЛР КЕЙСИ: ЗЛА! ТЕЛИТЕ, АРХАНГЕЛИТЕ...
Както може да се очаква, това състояние не би

могло да се задържи дълго. Когато изконните духов
ни стремления биват потискани - или смятани за
маловажни, за „нереални“, - рано или късно те от
ново изплуват в личните преживявания на хора по
целия свят. Книги като „Слушаме ли ангелите?“ на
Робърт Джей Гфант ни уверяват, че това се случва по
най-драматичеи начин. Явявания на Дева Мария,
срещи с Христос, видения с ангели - всички те са за
владяващи доказателства за това, че Бог ни протяга
ръка през опустялото „пограничие“.
За съвременните срещи с Христос съм писал и в
книгата си „Аз съм с вас през всички дни“*. Всичко
това често ме е карало да се питам каква е връзката
между ангелите и Христос не толкова от теологич
на, колкото от психологическа гледна точка - тоест
от позицията на човешката потребност. Защ о хора
та се нуждаят от ангели и каква е разликата между
тази потребност и нуждата им от един „по-човешки“
Учител или Спасител?
Отговорът според мен е, че ангелите винаги са
били - не в човешка форма - Божи образ и подобие.
По своята същност тс са еманации на висшата реал
ност, които обаче не са се инкарнирали напълно. За
разлика от учителите и проповедниците, те остават
завинаги чисти и неопетнени от обикновения ж и
вот. Ангелите са виеше дименсионално проявление
на Бога - те са като стените на скъпоценния камък,
които отразяват и разкриват вътрешната му кра
сота, като ярките лъчи, струящи от единосъщата
Светлина, които проявяват в специфичен цвят оно
ва, което по своята природа е всеобхватно и безпре
*1Am With You Always, издадена през 1996 г. - Б. пр.

ПРЕДИСЛОВИЕ 13
делно. Струва ми се, че това виеше проявление ни е

нужно, за да си съставим житейски план. Наистина
трудно бихме могли да изпитваме удовлетворение от
съзерцанието на някаква абстрактна цялост, докато
тук долу се борим със съвсем конкретни проблеми.
Ангелите имат дълбок смисъл за нас, тъй като
приближават Божественото до човешкия свят. Но
ако те са еманации на Бог, Христос е Божие въплъ
щение - една стъпка по-напред в процеса на Божие
то проявление в персонална форма.
Като се основава на няколко източника, Робърт
Джей Гфант твърди, че един ангел - Архангел Миха
ил - е помагал в подготовката за Христовото въплъ
щение. Освен това, както изглежда, той взима дейно
участие в нашата еволюция. Човек добива усещ ане
то. че този ангел ръководи Божиите проявления в
света. Той, така да се каже, е ангелът на инкарнаци-
ята.
На непринадлежащите към християнството чи
татели може би ще им е интересно да узнаят, че тази
връзка между Бога, ангелите и Божието въплъщение
има паралели в другите религии. В махаяна будизма
например вселената се представя чрез свещената
мандала - кръг, описващ връзката на Божественото
с феноменалния свят. В центъра на мандалата е пър
воначалният буда - Вайрочана. Представляван от
бялата светлина, Вайрочана е подобен на трансцен-
дентния Бог, който съдържа всичко, но е отвъд тво
рението. Около него има 4 дхяна буди, които също
като ангелите никога не са се инкарнирали. Всеки
от тях изразява определен атрибут на божествена
та цялост като аспект от всеосъзнаващата мъдрост.
Един от дхяна будите, Амогасидхи, представя все-
постигащата мъдрост - импулса да се даде матери
14 ЕДГАР КЕЙСИ: ЗА АНГЕЛИТЕ, АРХАНГЕЛИТЕ...
ален израз на Божественото. Подобно на Архангел

Михаил този буда донякъде стои встрани от остана
лите, тъй като ръководи процеса на инкарнацията.
Важното място, което се отделя на това ангел
ско същество в махаяна, не е изненадващо. За раз
лика от други течения в будизма, последователите
на махаяна вярват, че най-висшето постижение за
всяка душа е да се върне на земята като просвет
лено същество - тоест да се инкарнира, за да доне
се просветление в света. Обяснимо е тогава, че по
следователите на махаяна изместват Вайрочана от
центъра на мандалата в периферията и на негово
място поставят Амогасидхи. С медитирането върху
тази нова конфигурация се утвърждава важност
та на инкарнацията за сметка на освобождението
- животът, посветен на служенето на другите, е по
виеш дори от свободата, от прекъсването на цикъла
на живот и смърт.
По такъв начин ние можем да общуваме е анге
ли, дхяна буди и други архетипни същества, които
населяват Божествената реалност. А също и с онази
ангелска сила, чийто импулс е да доведе Бог при нас
като съвършено проявление на безпределното в све
та на тленното.
В тази вдъхновяваща и черпеща от множество
източници книга Робърт Джей Г]рант представя пре
красно описание на ангелите от различни гледни
точки, без да прекалява в конкретизирането. Като
открива ангелска намеса в области, които обикнове
но не се свързват с тях, той ни напомня, че на първо
място си имаме работа с духовна интервенция, коя
то може да приема различни форми. С това остава
отворена възможността хората да възприемат тази
намеса според собствената си система от убеждения.
ПРЕДИСЛОВИЕ 15
В една от срещите с Христос, описани в книгата

ми „Аз съм с вас през всички дни“, една жена вижда
същество от светлина в гората. Когато го пита: „Кой
си ти ?“, то отговаря: „Някои ме наричат Буда, а други
Христос“. „Не познавам Буда“, казва жената. „Тогава
аз съм Христос“, отвръща той. Това преживяване по
казва, че Бог отговаря на нуждата ни да Го познаем
в съответствие със своите вярвания и среда: Духът
е възхитително и любящо разбиращ. Затова може
би трябва да дадем на себе си и другите свободата да
се свързваме с Божественото посредством богатото
многообразие от форми, които ни се предоставят. За
много от нас днес гласът на ангелите е един от най-
добрите начини да влезем в преобразяващо обще
ние със своята най-дълбока духовна природа.
Д-р Скот Спароу

17
ПРЕДГОВОР
тдавна ме вълнува идеята за ангелите, способни

О да ни водят и напътстват, да ни въздействат и
вдъхновяват от невидимите светове. В тяхната ре
алност се убедих, дотсато работех в хоспис за неле
чимо болни. Видях много хора, които, освободени от
болката в последните часове на живота си, добиваха
особена яснота на съзнанието и говореха за виде
ния на ангели, дошли да ги съпроводят до „другата
страна“. Подобни преживявания бяха облекчение
не само за тях самите, но и за близките им, които
искрено се надяваха обичаният от тях човек да си
отдъхне от опустошителното действие на рака или
СПИН.
Разговарял съм с много служители доброволци в
хосписи и според тях предсмъртните видения на ан
гели са особено често срещани при децата. Не смя
там, че става дума за халюцинации в резултат на
медикаменти или силната болка. Аз наистина вяр
вам, че както екипът от лекари и сестри помагат при
раждането на бебето на този свят, така има духове,
ангели и водачи, помагащи на умиращия - когато
душата се „ражда“ в отвъдното. При неформалното
проучване, което проведох сред приятели и колеги,
открих, че изненадващо голям брой хора вярват в
съществуването на ангелите, както и че са имали
среща с ангел. От техните истории се роди идеята
2*
18 ЕДГЛР КЕЙСИ: ЗА АНГЕЛИТЕ, АРХАНГЕЛИТЕ...
за тази книга и моето подробно изследване на влия

нието на ангелите в живота ни.
За реалността на ангелите и тяхното взаимо
действие с човечеството е писано много. Тук аз съм
се опитал да защитя твърдението, че действията на
ангелите в наше време изобщо не са произволни, а
целенасочени и целят много повече от индивиду
алната трансформация. Днес в нашата култура се
извършва глобална промяна, която разкрива въл
нуваща перспектива: ние сме в зората на епоха на
духовно пробуждане и реализация и в този процес
можем да разчитаме на помощта на ангелите.
Другата причина, която ме накара да се заема с
тази книга, е завладяващата житейска история на
„спящия пророк“ Едгар Кейси, от чието дело и духов
ни прозрения съм черпил щедро. Животът на Кей
си коренно се променя под влиянието на ангелите.
Реалната среща с ангел, когато Едгар е на тринай
сет, е само „върхът на айсберга“ - след време той ще
се нареди сред най-бележитите медиуми в света и
до края на живота си ще използва своята уникална
дарба, помагайки на хиляди хора. След срещата си с
ангела Кейси добива способност да изпада в самона-
ложен сън и да отговаря вярно на всеки зададен му
въпрос. Правилността на тези отговори е добре до
кументирана при проявите на свръхестествената му
способност да диагностицира болести и да предпис
ва лечение на хора, които никога не е познавал или
виждал. На по-късен етап от живота му задаваните
въпроси включват природата на ангелите и арханге
лите и ролята им в съдбата на хората. „Отговорите“
разкриват вълнуваща възможност да прозрем в све
та на архангелите и ангелите хранители, както и да
разберем целта на проявлението им в днешно време.
ПРЕДГОВОР 19
Информацията, която Кейси дава в състояние

на самоналожен сън, включва над 14 000 „тълко
вания“. Несъмнено срещата на Кейси с ангела е
първата стъпка в пътя му на съвременен пророк и
гадател. Ангелът го насочва към една по-висша ре
алност, която преди това той сам е долавял. Убеден
съм, че това важи за всички преживявания с ангели.
Първоначалният контакт или преживяване е нача
лото. Предназначението на тази книга е да създаде
мащабна картина на влиянието на ангелите вър
ху нашата лична и планетарна духовна еволюция:
в постигането на по-висшата духовна реалност ни
напътстват не просто ангелите, а Сам Бог, който ни
праща тези вестители.
В действителност контакти между хората и анге
лите са се осъществявали по всяко време в хода на
историята. В критични моменти от еволюцията на
земята обаче ангелското присъствие има по-голямо
въздействие. Вярвам, че настоящата епоха е един
такъв момент. Информацията от тълкованията на
Кейси показва, че това е най-важният период в ис
торията на света, период, в който духовността бива
отново пробудена в умовете на хората. Както преди
2000 години по времето на Христос, днес ангелите
отново оповестяват този възход към духовното съ з
нание. Това мое убеждение е плод на петнайсетго
дишно проучване на тълкованията на Кейси. Той не
само е давал информация за ангелите, но е получа
вал и директни послания от ангели, които можем
да следваме и днес. Тези вдъхновяващи съвети ни се
дават, за да ни подготвят за една по-висша духовна
осъзнатост, която сега се заражда. И все пак от нас
зависи дали да признаем това разрастващо се ду
ховно съзнание и да станем част от него, или да го
20 ЕДГАР КЕЙСИ: ЗЛАНГЕЛИТЕ, АРХАНГЕЛИТЕ...
пренебрегнем, предпочитайки материалността на

ежедневието.
С изненада открих, че не е написана книга за об
щуването на Кейси с ангелите. Въпросният матери
ал е важен, тъй като потвърждава, че не сме сами в
ежедневните си усилия и има още много какво да се
открие, когато проучим влиянието им във връзка с
духовната еволюция на съзнанието. Тази концепция
се простира отвъд „ангелския феномен“ и поставя
във фокуса опита на човечеството, което се променя,
израства и все повече опознава духовната дейност в
материалния свят. Силно се надявам, че книгата ще
помогне на читателя не само да разбере влиянието
на ангелите, но и да осъзнае, че духовното зове все
ки един от нас по различен начин.
През 1933 година млад мъж отива при Едгар Кей
си, за да го пита за ролята на медиумите и ангелите.
Той иска да знае кое е най-висшето духовно осъз
наване. Кейси отговаря: „Бог, нашият Отец, говори
директно на синовете човешки - така, както е обе
щал“1. Аз съм убеден, че Бог използва ангелите, за да
ни говори - трябва само да умеем да слушаме. Дру
ги източници, на които се позовавам в тази книга,
са прозренията на Рудолф Щайнер, Джордж Ричи,
К. С. Луис, Емануел Сведенборг, „Книга на Енох“ и
Библията. Всички те, както и тълкованията на Кей
си, прокарват идеята за общуването с ангелите като
необходима стъпка по пътя ни към съзнателното об
щение е Бога.
Хората, срещали ангели - без значение какво е
положението им в обществото, - са били изпълне
ни с разбиране, което надхвърля простото духов
но вярване; без сянка на съмнение те знаят, че Бог
съществува, познава ги отблизо и с любов се грижи
ПРЕДГОВОР 21
за тях. Според мнозина ангелите са пратени да ни

напомнят, че в скърбите и изпитанията си винаги
трябва да храним надеждата, че сме обичани и че
над нас бди Създателят, който е отвъд способността
ни да Го проумеем. Лично аз вярвам, че ангелите са
изпратени от Него, за да ни помогнат да осъзнаем,
че не съществува огромна разлика между света на
видимото и невидимото. В съзнанието си все повече
се приближаваме към по-ясно и цялостно разбиране
не само на нашите души, но и на връзката ни с Бога.
Това, убеден съм, е част от висшето послание на ан
гелите.
22
БЛАГОДАРНОСТИ
тправям своите благодарности към следните и з

О датели за това, че ми позволиха да цитирам час
ти от публикациите им:
Dover Books, за репродукциите на творби от По-
став Доре, използвани за илюстрации в книгата.
Return from tomorrow от Elizabeth Sherrill и
George C. Ritchie, издадена през 1979-а от George
Ritchie. Цитирана c позволение на Baker Book House
Company.
The Boy Wlxo Saw True, анонимен автор; въведе
ние, послеслов и бележки Cyril Scott. Издадена през
1953 година от C.W. Daniel Company, Limited. Ци
тирана с позволение на C.W. Daniel Company, Ltd.,
Publishers, 1 Church Path, Saffron Walden, Essex CB10
1JP, England.
Creating with the Angels - An Angels-Guided Journey
into Creativity от Terry Lynn Taylor. Издадена през
1993 година от Terry Lynn Taylor. Цитирана c позво
ление на H.J. Kramer, Inc., P.O. Box 1082, Tiburon, CA
94920.
Know Your Angels - The Angel Almanac with
Biographies от John Ronner. Издадена през 1993 го
дина от John Е. Ronner. Цитирана с позволение на .
Mamre Press, 107 Second Avenue, Murfreesboro, TN
37130.
/
БЛАГОДАРНОСТИ 23
Всички цитати от Библията са от версията на

крал Джеймс*.
Асоциацията за проучвания и просвещение
(Association for Research and Enlightenment, Inc.,
A.R.E.) е членска организация, обединяваща хората,
които се интересуват от изучаването и приложение
то на тълкованията на Едгар Кейси.
От съображения за поверителност, както и за
улеснение при справки, всички тълкования на Кей
си са означени с номера. Например тълкование
3902-2 е направено за човека с номер 3902. Въпрос
ното тълкование е било второто за него. Номерата
на тълкованията, цитирани в тази книга, са дадени
в бележките в края на книгата.
*Цитатите в настоящото издание са от „Библия, сиреч

книгите на Свещеното писание на Ветхия и Новия завет“,
С.: Св. синод на Българската православна църква, 1993. - Б. р.
Беатриче
25
1.
НИЕ НЕ СМЕ САМИ
Защото ще заповяда на Ангелите Си за тебе, да

те опазват във всички твои пътища: ще те поне
сат на ръце, да се не спънеш о камък с ногата си.
Пс. 90:11-12.
Един съвременен Лазар
-р Родоная, руски лекар, психиатър и учен, беше

Д загазил сериозно. Прекрачил беше допустимата
граница, но не подозираше нищо. Доколкото знае
ше, Съветският съюз беше наясно само с работата
му като преподавател в Университета в Тбилиси. Но
д-р Родоная се лъжеше. От КГБ го следяха като по
литически дисидент и знаеха за неговите тайни за
нимания с нелегалното движение. Основната му за
дача там беше да помага на дисиденти да напуснат
Русия и да отидат в Съединените щати или други д е
мократични страни. Печатаха бюлетини, създаваха
връзки със сходно мислещи и мобилизираха хората
за мирна революция. Комунизмът беше неприемлив
за д-р Родоная и той се беше посветил на идеалите
за свобода.
Кремъл знаеше, че уважаваният професор е враг

и от месеци планираше в детайли убийството му.
Ироничното в случая беше, че докторът се чувства
ше в безопасност - благодарение на своите научни,
медицински и преподавателски заслуги беше успял
да получи изходна виза и покана да отиде в Съеди
нените щати.
В Русия д-р Родоная беше постигнал достоен за
уважение статус. Имаше докторска степен по психо
логия, теология, физика и ориенталски езици. Беше
в добро настроение, когато пристигна на аерогара
та, за да се срещне със семейството си - те го чакаха,
за да заминат за САЩ заедно с него. Ето че най-по
сле оставяше Русия зад гърба си, за да залшвее сво
боден от ограниченията и потисничеството на кому
низма. Той не видя колата, която се движеше бавно
на една пресечка разстояние, нито зорко наблюда
ващите служители на КГБ, които следяха всяко не
гово действие.
Когато докторът пристъпи от тротоара на плат
ното, за да пресече булеварда с четири платна към
терминала на летището, агентът на КГБ рязко нати
сна газта на автомобила и се устреми към него. Док
торът имаше време само да види приближаващата
кола. Той замръзна. Колата, която се движеше със
70 км/ч, го прегази и го остави с фрактура на черепа
и счупен врат и гръбнак. Агентите на КГБ изчезна
ха от мястото на убийството. На улицата се струпаха
любопитни минувачи. Докато линейката пристигне,
д-р Родоная издъхна.
Медиците натовариха тялото и го закараха в град
ската морга. След няколко дни щеше да бъде извър
шена аутопсия. Тук по правило историята на д-р Ро
доная би трябвало да свърши, но три дни по-късно
той необяснимо се събуди от смъртта, за да разкрие
НИЕ НЕ СМЕ САМИ 27
необикновените преживявания, които му се бяха

случили в света на мъртвите.
Душата на д-р Родоная наблюдаваше премест
ването на тялото от любопитна и удобна позиция
- високо над сцената на произшествието той видя
последните моменти от живота си и поставянето на
тялото в камера.
Странно незаинтересован, той насочи внимание
то си към необичайната среда, която го заобикаля
ше. Тъмнина. Пълен мрак. Черно.
Къде съм , запита се той. Не съм ли мъртъв?
Нямаше страх. Носейки се в море на удовлетворе
ние, д-р Родоная не чувстваше никаква болка, ни
какво безпокойство.
В мрака се появи точица светлина. Тя ставаше
все по-голяма и докторът се почувства привлечен
от нея. Докато се приближаваше към тази светлина,
той изпитваше невероятна радост и покой. После
беше погълнат от сиянието. Беше сам, но се чувс
тваше обгърнат от безпределна любов. Не виждаше
никой - никакви водачи, никакви починали родни
ни не идваха да го посрещнат.
Той осъзна, че светлината не беше човек, а разум -
нещо живо - по-живо от всеки човек, който той беше
познавал в живота си. В светлината имаше светове.
Скоро той видя, че светлината е разделена на секто
ри - други същества в едно по-голямо същество. За-
беляза, че и той самият е „светлина“ като сферата,
в която се намираше. Искаше да изследва тези си
яйни светила и още в същия миг потъна в сфери от
светлина. Те имаха имена - Мъдрост и Познание. Две
отделни сфери на разум, но с един общ източник.
Д-р Родоная с удивление откри, че Познанието и
Мъдростта, които преживяваше, бяха разумни същ
ности извън пределите на въображението му - те
28 ЕДГАР КЕЙСИ: ЗЛ АНГЕЛИТЕ, АРХАНГЕЛИТЕ...
бяха източниците на всичко, което би могло да се на

учи във физическия свят. По-късно, след събужда
нето си, той щеше да размишлява над това, че тези
небесни сфери включват в себе си човешкия дух, но
са по-големи - много по-големи от кое да е земно
тяло или същество. Докато пътуваше из безкрая на
тази светлина, той получи достъп до универсално
познание. Достатъчно бе да си зададе мислено няка
къв въпрос и отговорът веднага изникваше. Д-р Ро-
доная беше смаян, защото като учен никога не беше
мислил върху съществуването на душата след смърт
та. Радост, по-пълна от всичко, което беше изпитал
на земята, се надигна в него и го отнесе към още по-
висши сфери на разбиране, хармония и мир. Меж
дувременно тялото му лежеше в моргата, безмълвно
и забравено. Забравено от душата му, а също и от
противниците му, които го бяха убили.
Чувствайки се по-жив, отколкото някога се беше
чувствал на земята, д-р Родоная жадно поглъща
ше сияйното разбиране за живота във всичките му
аспекти. Той узна древните мистерии, загадките,
тайните на всички епохи. Попиваше познанието в
светлината, разбирането, че вселената е нещо живо,
великодушно, всемогъщо.
След като бе прекарал сякаш цяла вечност в тази
светлина, д-р Родоная почувства, че слиза. Насоч
вайки вниманието си надолу, той видя земята и хо
рата, които познаваше от тленния си живот. Пожела
да узнае какво се случва с приятелите и семейството
му и се озова в дома на най-добрия си приятел Мо-
рис. Докторът продължаваше да се чувства изпъл
нен с радост и спокойствие, докато се носеше високо
над сцената, която се разиграваше като в спектакъл.
Изведнъж чувството на покой и хармония изчезна,
заменено от мрачни мисли. Той гледаше как най-до-
брият му приятел се е вторачил безпомощно в дет

ско креватче, в което малко бебе плачеше от болка.
Все още в онова състояние на съзнанието, при което
всеки въпрос получаваше отговор още при поставя
нето му, д-р Родоная разбра какво става. Въпреки че
приятелят му нямаше представа защо детето плаче
така безутешно, докторът знаеше, че бедрената кост
на детето е счупена. В нехайството си бавачката го
беше изпуснала и не беше съобщила за инцидента.
Родителите се бяха прибрали при пищящото дете,
неподозиращи за трагедията.
На д-р Родоная му се искаше да може да каже на
малкото дете, че трябва да спре да плаче, защото
никой не знае какво се опитва да каже. Още щом
тази мисъл се появи, детето спря да плаче и вдигна
поглед към д-р Родоная. Никой друг в стаята не усе
щаше присъствието му. Приятелите на д-р Родоная
бяха смаяни. Детето беше плакало цял ден! Какво го
накара да спре?
После той почувства как нещо го тегли нагоре и
той напусна сцената в дома на приятеля си, връщай
ки се в небесните поля на Мъдростта и Познанието.
Но картината със страдащото дете, която току-що
беше видял, го разстрои. Искаше му се да може да
помогне. Носен на крилете на тази мисъл, той усети
как се отдръпва от светлината обратно към мрака,
в който се беше озовал веднага след убийството си.
Докторът изпита огромно безпокойство, когато
почувства, че напуска светлината. Скоро се оказа
свидетел на друга земна сцена - болницата, където
бяха прибрали тялото му.
Залата за аутопсии! Патолозите бяха докарали
студеното му, вкочанено тяло от моргата и го бяха
положили на масата. Когато хората от медицинския
екип се захванаха с посмъртните си задачи, правей-
30 ЕДГАР КЕЙСИ: ЗА АНГЕЛИТЕ. АРХА1ТГЕЛИТЕ...
ки разрези в гръдния кош и коремната кухина, д-р

Родоная започна да губи разширеното си съзнание
и да се вмъква все по-дълбоко в тялото си. Изведнъж
почувства, че му е студено. Замръзваше. После усети
тежестта на тялото. Студът беше непоносим. Той се
опита да изкрещи, но гласните му струни бяха зам
ръзнали. Не можеше да помръдне нито една част от
тялото си, освен клепачите. Д-р Родоная започна да
мига учестено, надявайки се някой да забележи, че
е в съзнание.
- Той е жив! - нададе вик патологът.
Настана суматоха и медицински подноси и ин
струменти западаха на пода, изпуснати от асистен
тите, които се бяха отдръпнали ужасени.
- Качете го в интензивното - извика един от ле
карите. -Б ъ рзо!
Д-р Родоная беше започнал да диша. Отнесоха го
в интензивното отделение, започнаха интравенозни
вливания. Сложиха му респиратор, за да му помог
нат да диша.
Д-р Родоная се беше върнал от мъртвите след три
дни в моргата!
- Това е невъзможно - говореше на себе си пато
логът. - Невъзможно е!
Когато напълно се върна в съзнание почти седми
ца по-късно, д-р Родоная видя най-добрия си прия
тел, който стоеше до леглото му и го гледаше шоки
ран.
- Детето ти - изграчи д-р Родоная, проговаряйки
за първи път. - Бедрената му кост... счупена е... вед
нага да го види лекар...
Приятелят му го зяпна в удивление.
- Георгий, как би могъл да знаеш какво му е на д е
тето ми?
НИЕ ПЕ СМЕ САМИ 31
С цялата настойчивост, за която можеше да събе

ре сили, д-р Родоная умоляваше приятеля си да за
веде детето в болницата.
- Бавачката го е изпуснала... има нараняване...
лошо. Върви! Веднага!
Болката се засили и д-р Родоная изгуби съзнание.
Приятелят му се отби при бавачката, звънна на съ
пругата си и й каза веднага да донесе детето в болни
цата за рентгеново изследване.
Детето беше доведено, вече в много тежко състоя
ние. Рентгенът показа счупена бедрена кост. Пови
каха специалист.
- Ще се оправи - каза лекарят на измъчените ро
дители.
Приятелят на д-р Родоная заплака, докато върве
ше към леглото му. Той сграбчи ръката на сторилия
чудо свой близък.
- Тй спаси детето м и... спаси малкото ми дете...
Беше невероятно, но докторът напълно се възста
нови. Нямаше мозъчни увреждания, а гръбнакът и
счупените кости зараснаха. След време той успя да
избяга от Съветския съюз преди падането на ко
мунизма и днес е методистки свещеник в Съедине
ните щати. Помни до най-дребни детайли своята
тридневна „екскурзия“ в света на мъртвите. Прежи
вяното го е накарало да посвети живота и делото си
в служба на хората.
Д-р Родоная, който разказа тази история в ин
тервю през 1993-та, както и в кратък документален
филм, озаглавен „Живот след живота“ (продуциран
от Cascom International през 1992 година), никога не
е забравял посещението си в небесните светове на
Мъдростта и Познанието. Според древния текст на
„Книга на Енох“ (която някога е била част от Биб
лията) Мъдростта е божествен разум - ангел, - чи-
ето влияние се изучава в школите по мистицизъм,

докато истинският източник на мъдростта остава в
невидимите сфери: „Мъдростта се отправи да живее
сред синовете човешки, но не намери там жилище.
Мъдростта се върна, откъдето бе дошла, и зае мяс
тото си сред а н г ел и т е.(„ К н и га на Енох“ 42:2).
Д-р Родоная смяташе, че всичко, което знае като
учен, извира от тази сфера и по време на тридневна
та си среща със смъртта той беше благословен да се
поучи от източника на мъдростта. Имаше чувство
то, че през онези три дни е научил повече, отколкото
през всичките си 36 земни години преди това. Преди
да преживее смъртта, никога не се беше замислял за
реалността на ангелите, но когато се събуди, той зна
еше, че именно те бяха водачите му през многоброй-
ните сфери на невидимия свят. Макар този поглед
върху Мъдростта и Познанието като ангели да е дос
та различен от традиционното виждане за божиите
вестители, ангелите са определяни като пратеници,
които носят мъдрост, вдъхновение и напътствия на
човешките същества. Срещата на д-р Родоная със
смъртта служи да напомня на живите, че има све-
тове, които все още не са открити, светове, в които
душата продължава съществованието си.
Днес той твърди, че времето, през което е бил
мъртъв, е „най-страхотното житейско образование,
което човек може да се надява да получи“.
Ангели на помощ
През последния век случаите на хора, преживе

ли чудодейна среща с ангели, са се увеличили дра
матично. Всеки, изучаващ този феномен, бързо ще
ПИЕНЕ СМЕ САМИ 33
заключи, че съществуват невидими сили, които не

престанно насочват човечеството по неговия път. З а
търсещия логика ум това е парадоксално. Мнозина
смятат, че щом нещо не може да се види, то не съ
ществува. Хората често се надсмиват над идеята за
невидими сили и психични феномени, но това ми
слене вече се измества от безбройните необясними
срещи, доказващи, че в днешния свят действат не
бесни сили. Историята, която следва, е добър при
мер за това:
- О, боже, не сега - каза си на глас Мари. - Моля

те, не сега.
Доджът, модел ’72, на Мари Утерман се закашля и
заподскача по междущатска магистрала 95 близо до
Ричмънд, Вирджиния. Колата губеше скорост, кога-
то тя отби встрани от пътя. Моторът угасна тихо, без
пушек, без пронизително скърцане. Мари обаче зна
еше, че това все пак е краят му. Скоростната кутия се
канеше да „сдаде багажа“ от месеци.
Тя беше тръгнала за град Вашингтон от Норфолк,
Вирджиния. Дъщеря й трябваше да роди след бро
ени седмици, а бременността й беше трудна. Цяла
сутрин Мари бе обсебена от усещане за неотложност,
свързано с дъщеря й. Не можеше да се отърве от чув
ството за безпокойство, когато мислеше за нея. Тази
загриженост се превърна в мъчителна тревога и не
я оставяше на мира.
Отиди при нея. Отиди приДжени. Побързай.
Накрая тя последва интуицията си, след като по
звъни на Джени и телефонният й секретар се вклю
чи.
Джени трябваше да вдигне, помисли си Мари. По
това време винаги си е вкъщи.
з*
- Джени, мама е - каза Мари след сигнала. - Скъ

па, тръгвам към теб. Знам, че ще кажеш, че не е
нужно, но идвам. Надявам се, че си добре. Доскоро.
Ще са помисли, че съм се побъркала, помисли си
Мари. Не беше от онези, които се месят в работите
на детето си, но това чувство искаше от нея веднага
да отиде там.
- Майчина интуиция - промърмори тя, докато
събираше багаж в малък куфар. - ГЬсподи, надявам
се, че наистина съм се побъркала.
Мари положи глава на волана, преживявайки от
ново събитията от ранната утрин, които я бяха до
вели до тази безпомощна крайпътна дилема. Нами
раше се на няколко километра източно или западно
до най-близкия изход от магистралата и на два часа
път от дома на дъщеря си в покрайнините на Алек
сандрия, щата Вирджиния.
- Моля те, Господи, помогни ми - каза Мари. -
Трябва да стигна при Джени. Моля те.
Мари не разбираш е нищо от автомобили, но реши
все пак да отвори капака.
- Може да е някоя жичка. Може би просто някоя
жичка се е откачила.
Тя излезе от доджа. Край нея профучаваха коли,
но не й се вярваше някой да реши да спре, тъй като
на междущатска магистрала 95 наближаваше пи
ковият час. Мари вдигна капака. Никакви хлабави
жички. Само изгаснал акумулатор. Тя затвори ка
пака и се върна в колата. Със затворени очи и ця
лата надежда, която можеше да извика в себе си, тя
завъртя ключа, представяйки си как колата се про
бужда с ръмжене. Моторът направи опит да запали,
но не успя. Мари се почувства напълно безпомощна.
Тя погледна към оживената магистрала и от очите й
рукнаха сълзи.
- Моля ви - прошепна тя на преминаващите бър

зо коли. - О, моля ви ... Трябва да стигна при Джени!
Молбата тъкмо се бе отронила от устните й, кога-
то един обикновен бял миниван отби и спря пред ко
лата на Мари. Шофьорът беше включил сигналните
лампи и приближаваше на задна.
Мари не вярваше на очите си, но почувства огро
мно облекчение.
- Благодаря ти, ГЬсподи - каза тя.
В следващия момент вратата на шофьора, на
седящия до него и голямата плъзгаща се врата се
отвориха и трима млади мъже, които приличаха
на студенти, излязоха от автомобила. Изглеждаха
24-25-годиш ни, колкото Джени. Мари се почувства
спокойна още щом видя младежите. Бяха много кра
сиви, приветливи и усмихнати. Тя си помисли, че
може би отиват на среща на своя клуб, тъй като и
тримата носеха бели тениски с якичка, бели якета и
широки бели спортни панталони.
Може да са стажант-лекари, помисли си Мари,
докато сваляше прозореца.
Русият мъж й се усмихна насърчително.
- ГЪспожо, ако обичате, излезте от колата, ние ще
се опитаме да я накараме да запали.
Мари не се поколеба.
- Не знам как да ви благодаря - каза тя, докато
излизаше. - Тфябва да стигна при дъщеря си. Тя ще
ражда и ...
Докато Мари разказваше историята си, тримата
мъже извадиха от задната част на микробуса кутия
с инструменти и хидравличен крик, който блестеше
като нов. Те се усмихнаха на Мари и кимнаха с раз
биране. Веднага се заловиха за работа.
Виждайки, че имат намерение да поправят кола
та на място, тя понечи да възрази.
36 ЕДГАР КЕЙС-И: ЗА АНГЕЛИТЕ, АРХАНГЕЛИТЕ...
- Момчета, виждам, че сте се облекли като за раз

ходка. Моля ви, само ме закарайте до някой телефон
и ще позвъня на приятелката на дъщеря ми да ме
посрещне или на съпруга й да дойде да ми помогне.
Не е нуяшо д а ...
- Няма проблеми, госпожо - каза русият мъж, до-
като се пъхаше под колата на Мари. - Ще ви върнем
на пътя след минути. Подай ми онази муфа, Мич.
Мари забеляза, че Мич прилича на зет й, съпруга
иа Джени. Той се извини и заобиколи Мари, като за
почна да тършува в кутията с инструменти.
- Добре - каза му русият, - а сега ми подай клещи
те с тънък връх.
През следващите 5 минути русият мъж нродъллш
да иска инструменти, сякаш беше хирург по време
на операция. Мич изпълзя йод дясната страна иа ко
лата, за да помогне на приятеля си. Третият се зани
маваше с акумулатора под отворения капак.
Ама те целите ще се изцапат с масло, помисли
си Мари. През живота си не се беше чувствала тол
кова признателна. Забеляза, че безпокойството й
напълно се беше стопило. Усещаше задоволство -
всъщност лшзнерадост. Беше странно, че при тези
напрегнати обстоятелства беше толкова спокойна.
Тфимата мълсе човъркаха в продъллсеиие на 10 ми
нути. Мич излезе изпод колата и седна зад волана, а
после завъртя ключа. Доджът се закашля и запали,
работейки отлично на празен ход. Мари беше сма
яна. Веднага щом запали колата, Мич излезе и отиде
при нея.
- Мисля, че вече всичко е наред - каза той. - Мо
ж ете да тръгвате.
- Не знам как да ви благодаря - каза Мари, и з
пълнена с признателност. - Моля ви, нека ви платя
за труда.
Тя бръкна в портфейла еи и им подаде петдесета-

чката, която пазеш е за спешни случаи.
Тримата мъже се заловиха да товарят инструмен
тите и крика в микробуса, без да обърнат внимание
на протегнатата й ръка. Мич се спря за малко, след
като прибра крика, и й се усмихна.
- Няма нулсда - каза той. - Това ни е работата.
Тримата потвърдиха, като си кимнаха един на
друг. В този момент Мари се сепна - не защото не по
желаха да вземат парите й, а заради външността им.
З а първи път тя забеляза, че нямаха и най-малкото
петънце по дрехите си, нито по ръцете си. Бялото им
облекло беше също толкова чисто, колкото и когато
бяха слезли от микробуса.
Мари имаше чувството, че сънува.
- Как е възмож но... искам да каж а... вие лежахте
на зем ята... би трябвало да сте...
- Трябва да тръгвате, госпожо - напомни й мъ
жът с кестенявата коса. - Дъщеря ви има нужда от
вас.
Това извади Мари от удивлението й.
- О, вярно! Ще тръгвам, наистина. Но как мога да
ви се отблагодаря?
Тя се запъти към тримата, чувствайки се силно
притеглена, сякаш ги познаваше отнякъде.
- Вие вече го направихте - отвърна русокосият
мъж и я поздрави с непринуден жест. - Всичко хуба
во.
Мари отстъпи назад и потърси опора в предница
та на колата. Усещаше, че краката не я държат.
Нима бяха пратени, за да ми помогнат?, поми
сли си тя. За първи път в живота си вярваше в анге
ли. Нямаше как по друг начин да обясни случилото
се току-що. От своя съсед монтьор знаеше, че когато
скоростната кутия реши да си отиде, няма какво да

се направи, освен да се подмени.
Изпълнена с благоговение, Мари наблюдаваше
как микробусът се изкачи по склона на междущат-
ска магистрала 95 в посока изток. Преди да стигне
до върха, той изчезна. Макар да се чувстваше зама
яна, Мари потегли бързо към дома на дъщеря си в
Александрия. Беше изгубила само 15 минути.
Когато пристигна, Мари паркира на алеята и за
почна да тропа по вратата. Никакъв отговор. Тя на
тисна бравата и откри, че е отключено.
- Джени! Джени! - провикна се Мари, докато вър
веше из къщата. - Мама е! Къде...
Тк замръзна на място, когато видя дъщеря си,
паднала на пода в кухнята. Коремът и бедрата й бяха
плувнали в кръв. Мари клекна до нея и провери ди
шането и пулса й. Джени беше мъртво бледа, но ди
шаше. Мари бързо набра 911. Въпреки паниката, в
съзнанието си тя продължаваше да вижда тримата
мъже на междущатската магистрала. Тйхо и спокой
но Мари съобщи на служителя адреса на дъщеря си
и обясни положението. Усещаше някакво безпри
страстие, сякаш само наблюдаваше случващото
се. Дъщеря ми ще се оправи, казваше тази безпри
страстна част от нея. Ще се оправи. В яркия спомен
тримата мъже й се усмихнаха.
Мари изслуша внимателно инструкциите на опе
ратора. Тя затвори и провери кръвоизлива на Дже
ни, който изглеждаше по-сериозен, отколкото беше
всъщност. Взе завивка от дивана във всекидневната
и покри с нея дъщеря си, а под главата й пъхна въз
главница. Част от Мари не можеше да повярва, че се
чувства толкова спокойна, толкова уверена.
Екипът на Бърза помощ пристигна. Медиците
нахлуха през входната врата и коленичиха до изпад-
налата в безсъзнание Джени. Кръвното й налягане

беше опасно ниско. Започнаха интравенозно влива
не и я качиха в линейката.
Един от медиците каза на Мари, че дъщеря й ще
оцелее.
- Кръвното й е ниско, но не продължава да пада.
Пулсът й е стабилен. Слава богу, че сте дошла навре
ме.
- Да, слава бш у - съгласи се Мари.
В линейката имаше място само за Джени и меди
ците, затова Мари ги последва до болницата с кола
та си - на 15 минути път. Образът на тримата мъже
продължаваше да й вдъхва спокойствие и сигурност.
- Трябва да тръгвате, госпожо. Дъщеря ви се
нуждае от вас. Отекващите им гласове й носеха уте
ха.
Бебето на Джени се роди със спешно извършено
цезарово сечение. На Джени й направиха кръво
преливане и тя се стабилизира. Майкъл, внукът на
Мари, се появи три седмици по-рано. Лекарите, кои
то се грижеха за майката и бебето, бяха удивени, че
те се възстановяват толкова бързо. След по-малко от
месец Джени и нейният син си бяха у дома.
Мари сподели с много малко хора необикновена

та случка на междущатската магистрала. Тя беше
земен, прагматичен човек, но въпреки това прежи
вяното разкри пред нея едно изцяло ново възприя
тие за живота. След като Джени роди, Мари имаше
поредица от сънища, в които видя своите млади по
мощници. Те бяха обгърнати в бяла светлина. Сто
яха на нещо като голям бял балкон в театър. Мари
беше на сцената долу. След като размишляваше над
сънищата си в продължение на няколко седмици, тя
стигна до извода, че те се опитваха да й кажат, че ни-
кога не е сама, че винаги има някой, който бди над

нея. Сцената от съня тя изтълкува като „сцената, на
която се разиграват драмите на живота“. Тя знаеше,
че ангелите наблюдават от балкона и се грижат за
нея. След онова, което преживя с дъщеря си, Мари
не просто вярваше в ангелите хранители, а ги по
знаваше като факт от живота.
Ангелите, които ни вдъхват сили и упование
Понякога вяра ни вдъхват не само любимите

хора, но и невидими същества, които ни носят уте
ха в моменти на скръб. Следващата история е илюс
трация, че можем да разчитаме на небесните сили в
най-тъмните ни мигове:
Даръл Кук беше съсипан от скръб. Майка му беше

починала внезапно на 60-годиш на възраст. Млади
ят човек знаеше, че диабетът руши здравето й, но
близките му го бяха уверили, че краткият й престой
в болницата е само за тестове и лечение на повише
ната кръвна захар, нищо по-сериозно.
Той стоеше пред родния си дом в Индиана, лю
бувайки се на обичаната от майка му градина, и
вътрешно преживяваше телефонния разговор от
предишния ден:
- Даръл, Даян е - беше казала сестра му. - Мама
почина днес в 2.30 следобед. Татко отишъл да я види
в болницата, а тя току-що си била заминала...
Единственото, което усещаше, докато шофираше
от Флорида към Индиана за погребението, беше ня
какво странно вцепенение. Пътуването мина като в
мъгла.
Просто няма как да си е отишла, мислеше си той.

Татко каза, че всичко е наред.
За Даръл смъртта беше тайнствен непознат. До
сега не беше губил любим човек. Той погледна навън
към цветната градина, за която майка му се беше
грижила повече от трийсет години, и се запита кой
ще прави това оттук нататък.
Двамата никога не бяха имали особено близки от
ношения, но едно от нещата, които споделяха, беше
любовта към красотата на природата. В нейната
градина винаги се усещаше спокойствие. Но сега,
докато гледаше градината и птиците, Даръл чувс
тваше единствено болка. Не беше успял да се прос
ти с майка си - нямаше последни думи, нито сбогом.
Беше дошъл в градината, за да го направи, но откри,
че е неспособен да каже сбогом тук. Беше прекале-
но... живо.
Даръл се качи в семейния мустанг, модел ’69, и
подкара към малкото гробище, където преди някол
ко седмици бяха погребали майка му.
Мамо, може би ще успея да ти кажа сбогом тук,
мислеше си той, докато изминаваше краткия път до
гробището. Залезът беше красив и вълнуващ. Той
спря внезапно пред надгробния й камък. Не можеше
да повярва на очите си.
Една червеношийка, любимата птица на майка
му, беше свила гнездо върху аранжираните цветя на
гроба. С все по-нарастващо удивление Даръл забе-
ляза, че тя мъти четири яйца. Той гледаше птицата с
благоговение.
Защо червеношийката бе свила гнездо тук, а не
на някое закътано място на дърветата наоколо?
- Мамо - каза гласно Даръл. - О, мамо...
Той седя дълго, съзерцавайки необикновеното
явление. Вече знаеш е, че може да се върне в люби-
42 ЕДГАР КЕЙСИ: ЗА АНГЕЛИТЕ. АРХАНГЕЛИТЕ...
мата градина на майка си и да се сбогува - но това

нямаше да е болезнено. Скръбта напусна сърцето на
Даръл, сякаш беше нещо физическо. Без да може да
си обясни защо, сега той се чувстваше напълно спо
коен.
Докато караше обратно към къщата, Даръл от
кри, че говори на глас на майка си, доверявайки
всичко, което би споделил, ако беше жива. Заля го
чувство на облекчение. Той паркира на алеята и оти
де в градината в задния двор. Усещаше физическото
й присъствие. Не я виждаше, но чувстваше, че май
ка му е съвсем наблизо.
До арката с пълзящи рози Даръл забеляза рас
тения, които не беше виждал преди. Приличаха на
божури, но в средата бяха като рози. Цветовете им
бяха по-ярки от тези на останалите цветя - тъмно
червени листенца и жълт плодник в средата.
Какви са тези цветя? Мама никога не е имала
такива . Бяха напълно отворени, като грамофонче-
тата, но по конфигурация на листенцата приличаха
на божури.
Даръл извика баща си, за да види това необикно
вено явление.
- Не - каза той, - тя не би посадила нищо в тази
част от градината, не и в съседство с розите. - Той
също беше в недоумение. - Пгедам тази градина от
35 години и никога не съм виждал подобно нещо.
Чудатите цветя дори се държаха като грамофон-
чета - през следващите три дни сутрин се разтва
ряха, а вечер се затваряха. После увяхнаха и от тях
останаха само яркозелените листа. Даръл и баща му
приеха появата им като знак. Специално послание
от отвъдното.
- Татко, вярваш ли в ангели? - попита Даръл.
- Вече вярвам - отговори той.
Т]рудно е да се каже дали преживяното от Даръл

беше дошло от майка му или от ангел. И в двата слу
чая той и семейството му получиха чудодейно увере
ние, което напълно промени виждането им за смърт
та. След тази случка Даръл знаеш е, че майка му
продължава да живее.
Ангел на посещение при умиращ човек
Дорийи нямаше покой от седмици. Ракът на съ

пруга й не навлизаше в ремисия. Химиотерапията
не беше забавила развитието му. Дейвид бавно ч ез
неше пред очите й. Трудно се движеше. Туморът на
черния дроб вече бе засегнал гръбнака и крайници
те. Треската му беше много силна в нощта, когато
Дорийн го закара в болницата.
Тя остана при него, докато лекарството не го при
спа. Напоследък имаше силни болки и ставаше все
по-зле. Нуждаеше се все повече от морфина, за да
облекчи болката.
Когато Дорийн се върна в болницата на другия
ден, Дейвид не беше в стаята си. Тя отиде на рецеп-
цията и сестрите й казаха, че при последното посе
щение, той е бил в стаята си.
- Вие не разбирате - каза Дорийн, - на него му е
трудно да се движи. Някой му е помогнал да стане.
Две от сестрите придружиха Дорийн до стаята.
Дейвид не беше във всекидневната, нито в банята.
Накрая Дорийн стигна до края на отделението и от
вори вратата към параклиса. Дейвид седеше в ком
панията на русокосо момче.
- Дейвид, търсех те навсякъде - започна Дорийн
разтревожена. - Какво...
- Добре съм - отговори Дейвид, без да поглежда

към съпругата си. - Ще дойда след малко.
Дорийн се почуди кое ли е момчето, с което раз
говаряше съпругът й. Изведнъж то се обърна и я
погледна. Дорийн почувства как я изпълва спокой
ствие.
- Момчето имаше просто неземни очи - каза след
време Дорийн. - Не съм виждала човек с такива очи.
Когато ме погледна, усетих прекрасно чувство на по
кой, изпълнен с радост. Знаех, че Дейвид е добре и
че има нужда да остане насаме с момчето. Знаех, че
трябва да изляза веднага.
Дорийн остави Дейвид в параклиса и зачака. Дей
вид се появи след половин час, стъпвайки с лекота.
Тя се опита да прикрие изненадата си, но когато го
погледна, знаеше, че е преживял нещо необикнове
но. Той сякаш излъчваше светлина, която го обгръ
щаше като аура.
- Дейвид, кой беше това? - попита тя.
- Няма да ми повярваш, ако ти кажа - отвърна
той.
- Опитай.
- Това беше моят ангел хранител.
Дорийн, която никога не беше говорила за подоб
ни неща със съпруга си, веднага повярва. Той, който
до вчера беше болен и пребледнял, днес изглеждаше
жизнен, здрав и спокоен. Тя изтича по коридора към
параклиса, за да зърне отново момчето, което беше
видяла със съпруга си.
- Той не е там - извика след нея Дейвид, като едва
не се разсмя. - Но ако ще се почувстваш по-добре,
заповядай, провери.
Дорийн откри, че параклисът е празен и смаяна
погледна съпруга си.
- Какво ти каза той, Дейвид? - попита тихо тя.
НИЕНЕ СМЕ САМИ 45
Дейвид разказа на жена си как ангелът храни-

тел го попитал дали е направил нещо, за което иска
прошка. Той изредил няколко нерешени конфликти
и инциденти и ангелът казал, че за тях му е простено.
После ангелът успокоил Дейвид, че всичко е наред.
Най-драматичното в тази история са последиците
от нея. След срещата си с ангела Дейвид започна да
вдъхва утеха на други хора в болницата. Вместо да
си седи в стаята, той обикаляше стаите и разговаря
ше с пациентите. Според думите на Дорийн в послед
ните си дни съпругът й не се страхувал от смъртта.
Преди срещата си с ангела обаче той се боял от нея.
Дорийн погрешно реши, че появата на ангела е
знак, че Дейвид ще победи рака. Това не стана. Две
седмици по-късно той напусна този свят без болка.
- Накрая беше в пълен мир със себе си - разказа
Дорийн. - Дори се чувстваше ентусиазиран от перс
пективата да продължи да живее свободен от пора
зеното от рака тяло. Физически той не оцеля, но аз
знам, че духовно беше излекуван. Знам, че ангелът
дойде да го утеши в последните му дни.
Дорийн преживя сравнително леко смъртта на
Дейвид, макар да бе очаквала дълъг период на скръб
и самота. Тя чувстваше присъствието на съпруга си
и неговия ангел хранител.
- Бях спокойна - каза тя. - Знаех, че на Дейвид му
е време да си отиде у дома. И съм убедена, че имен
но ангелът му помогна. А после помогна и на мен да
преодолея мъката.
Уверението на ангелите
Разказаните дотук истории са потвърждение, че

ангелите са ни пратени от Бога, за да ни помагат и
да ни вдъхват сили в моменти на лична криза. Във

всеки от случаите е налице крайна необходимост и
намеса, която стои отвъд обясненията на физиче
ския свят. Случилото се с д-р Родоная е още по-ин
тригуващо заради факта, че той се е завърнал от
мъртвите след три дни. Посланието тук е, че макар
да се намираме в привидно ограничения физически
свят, ние сме свързани с духовните сфери и чудесата
са възможни. Това потвърждава думите на Исус, от
правени към гонителите Му преди Разпятието: „Или
мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец, и Той ще
ми представи повече от дванайсет легиона Ангели?“
(Мат. 26:53). Казано е, че Той е дошъл, за да покаже
на човечеството какво е възможно, когато се на
строи към духовните сфери. Ако Исус е обещал, че и
ние ще направим всички неща, които Той е можел да
прави, то следва, че всички ние имаме способността
да призовем ангелите в момент на нужда. Все пове
че и повече са документираните случаи на ангелска
намеса по целия свят, които ни карат да осъзнаем,
че в духовно отношение ние сме нещо много повече
от това, което досега сме смятали.
През последните години много книги, статии,
филми и телевизионни програми изследват пара
нормални феномени с видими и невидими пазители
или водачи, които напътстват хората по пътя им към
постигане на физическа сигурност, емоционален по
кой или вътрешна трансформация. Въпреки че че
тирите разказа по-горе са различни и привидно нес
вързани, в тях все пак има един общ момент: когато
ни се струва, че мъката ни е като бездънна пропаст,
когато изглежда, че катастрофата или смъртта е не
избежна, можем да преживеем необяснима намеса,
която да предотврати нещастието или смъртта и да
ПИЕНЕ СМЕ САМИ 47
ни донесе изцеление, покой и знанието, че ангелите

ни виждат и чуват.
Тези преживявания не отговарят на традиционна
та ни представа за среща с ангелите; тук няма кри
лати същества, които слизат от небето, за да избавят
хората от неприятностите. И все пак, като следваме
идеята, че появата на ангелите се приписва на Бо
жественото начало, бихме могли да заключим, че
това Първоначало се проявява в материалния свят
по безброй начини. От прастари времена ангели и
архангели са се появявали пред хора, изпаднали в
затруднено положение или дълбоко отчаяние, нуж
даещи се от утеха и връщане на вярата. Срещите с
ангели са вдъхновявали видения, пророчески съни
ща и чудодейни изцеления; често те са свързани с
физическо проявление като в случая с Мари, чиято
дъщеря е в опасност, или Дейвид, който разговаря
със своя ангел хранител.
Свещените религиозни текстове свидетелстват,
че живелите преди нас поколения не само са полу
чавали намесата на доброжелателни сили като ан
гелите и архангелите, но всъщност са разчитали на
техните напътствия в ежедневието си. Навсякъде в
Библията се говори за ангели, явявали се на мъже
и жени насън и наяве. Вдъхновени от тях, проро
ци известявали за наближаващи събития и хората
от онези времена често се вслушвали в предупреж
денията. На избраните постоянно се напомняло, че
съществува божествен ред. Към това вярване са се
придържали не само малки изолирани групи, а ш и
роките маси.
Нашето съвремие ни дава безброй потвържде
ния за това, че Божественото начало е също толкова
добре осведомено за нас, колкото и в онези библей
ски дни. Преди 2000 години Исус възкреси Лазар от
48 ЕДГАРКЕЙСИ: ЗА АНГЕЛИТЕ. АРХАНГЕЛИТЕ...
мъртвите, а през 70-те години на XX век д-р Джордж

Родоная се връща към живота, след като е бил мър
тъв от три дни. Дълбоко загрижена за доброто на дъ
щеря си майка получава помощ от тайнствена група
мъже, които изчезват, след като поправят колата й.
Неизлечимо болен мъж среща ангел в параклиса,
който му вдъхна увереност и сили да се изправи пред
смъртта. Млад мъж, скърбящ за майка си, получава
уверение на гроба и в градината й, че тя изобщо не
е мъртва. Тези съвременни чудеса, предизвикани от
ангелска намеса, са само няколко от хилядите, и з
вестни по целия свят.
На 27 декември 1993 година списание „Тайм“ съ
общава, че 69% от населението на Америка вярва в
ангели. В материал, публикуван на първа страница,
кореспондентката Нанси Гйбс пише: „Имали по-при-
мамлива идея от тази за сияйни духове, свободни от
ограниченията на време-пространството и човеш
ките слабости, които се носят между нас и опасно
стите? Да вярваш в ангели означава да позволиш на
вселената да бъде едновременно мистериозна и до
брожелателна. Дори онези, които отказват да повяр
ват в тях, може би копнеят да бъдат опровергани“1.
Мнозина вярват, че намесата на невидими добри
сили не е феномен, а - в съответствие с превода на
думата „ангел“ - „божествено послание“, призив към
човешкия род от Бога. Призив за какво? В истори
чески план ангелските същества и сили идват при
хората, за да ги подканят да познаят, да се посветят
и да помнят, че съществуват духовни въпроси с ре-
щаващо значение.
Ние хората сме склонни да вярваме, че преживя
ванията, за които разказахме в тази глава, са нещо
рядко и изключително. Хилядите срещи с ангели
обаче, за които съобщават съвсем обикновени хора,
ни карат да заключим, че човечеството като цяло

бива призовано за специална мисия, отрежда му се
специална роля в това чудно духовно възраждане.
Може да се каже, че ангелските проявления в живо
та на хората са също толкова различни, колкото са
мите хора. Едни се излекуват най-неочаквано, други
си връщат вярата, трети излизат от клинична смърт
без мозъчни увреждания, след като са били мъртви
в продължение на дни. Приближаващи, потенциал
но фатални автомобилни катастрофи по чуден н а
чин биват избягнати.
Един общ мотив се открива в многобройните сре
щи с ангели, за които съобщават хората: Ние не сме
сами и никога не сме били. Помощта е близо до нас.
Интересно е да се отбележи, че хората, чиито исто
рии разказахме в тази глава, не са се смятали за дъл
боко религиозни. Не всички са вярвали в съществу
ването на ангелите. Родоная е руски учен, който до
този момент не се бил замислял за Бог. Получил
своето образование и обучение в Съветския съюз,
той вярвал само в разума. Мари не била ходила на
църква от юношеските си години. Дорийн и съпру
гът й били погълнати изцяло от тревогите заради ус
ложненията на неговата болест и не отделяли време
за духовно общение. Даръл бил враждебно настроен
към църквата заради фундаменталистките учения
по времето, когато бил дете - учения, които никой не
му бил обяснил. Не бил посещавал църква от време
то, когато бил тийнейджър.
Всички те обаче имат нещо общо - намирали са
се в критично положение. В случая с д-р Родоная
кризата е физическа - хората на КГБ се опитали да
го убият. При Мари кризата е емоционална и ф изи
ческа - дъщеря й е в сериозна опасност. Кризата на
Даръл е духовна - той търси отговор на мъчителни-
4 *
те въпроси за живота и смъртта и е изгубил майка

си, без да успее да се сбогува. На всички тях катего
рично им е представено уверението, че не са сами. И
също като в хилядите други случаи на срещи с анге
ли и чудотворни преживявания, животът и начинът
на мислене на всеки от тях се преобразява.
Помощ за света
Свръхестествените преживявания или срещите

с ангели са свидетелство, че човечеството е на път
към ново пробуждане. Въпреки че тези паранормал
ни случаи с небесни същества ни се струват нещо
ново, те са само напомняне, повторно известяване
за това, че винаги сме имали достъп до духовна по
мощ и намеса. Още от появата на човешкия род ан
гелите са били проявление на Първопричината - и
са ни връщали към нея: Вие не сте сами. Вог се гри
жи за вас. От нас зависи да приемем тази идея и да
призовем за божествено напътствие в живота си.
Понякога е трудно да се повярва, че ангелите мо
гат да олицетворяват надеждата за нас в един свят,
който се намира в криза. Виждаме страни, опусто
шени от войни. Болести и глад вилнеят по цялата
земя. Земетресенията и наводненията придобиват
безпрецедентни размери. Икономическата неста
билност се превърна в характерна черта на съвре
менния живот. Престъпността в Съединените щати
е рекордно висока. Всички тези условия не са нови,
те са присъствали и по времето на Христос. Исус е
дошъл е апогея на кризисните събития. Възвестена
та от него надежда е по-голяма от всичко, познато
на хората дотогава: „Защото Отец обича Сина и Му
показва всичко, що Сам твори; и ще Му покаже дела
по-големи от тия, за да се чудите вие“ (Йоан. 5:20).

Христос учел колко важен е вътрешният духовен
живот; Той учел, че Царството Божие е е душата и
духа. Неговото учение е свидетелство за това, че за
нас се грижи един любящ Бог, който знае за борбите
и надеждите ни. Освен всичко Исус учел, че светът
на формите се разпада и ще продължава да се раз
пада, докато човечеството пренебрегва духовната
същност отвъд материалното.
Това, че светът бива разтърсван по безпреце
дентни начини, е само по себе си божествен призив,
който сякаш казва: Помни откъде си дошъл - ти си
преди всичко духовно същество. Ако физическият
свят не претърпяваше тези огромни промени и ка
таклизми, нима човечеството щеше да има повод да
потърси духовния свят? Нима нямаше да живеем в
самодоволство и достатъчност? Ако хилядите срещи
с ангели са истина, то логично е да приемем, че Съ
зидателните сили ни преследват ревностно, за да ни
„събудят“ и да ни напомнят за небесното ни наслед
ство. По многобройни начини срещите с ангели ни
казват, че стремително се приближаваме към ново
духовно съзнание - съзнателна, будна духовност, не
позната досега в писаната история на човечеството.
Тази философия е в основата на предсказаното от
пророците и мъдреците през вековете: Ще дойде де
нят, в който човечеството ще има съзнателна връз
ка със Създателя, с Бог. Потенциалната възможност
да се издигнем до виеше духовно съзнание е налице.
Удивително е наистина, че ангелите ни зоват.
Още по-удивителни са възможностите, които оча
кват планетата ни, когато започнем да се вслушваме
в този призив. А как да започнем да слушаме? Нека
погледнем някой, който не само е чувал , но и виждал
ангелите.
Ангел носи храна и вода на пророк Илия

53
2.
ИЗБРАН ОТ АНГЕЛ
А повярвалите ще ги придружават тия личби: с

името Ми... ще говорят на нови езици... на болни
ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави.
Марк. 16:17-18
Спящият пророк
Н яма по-добър източник на информация за анге

лите от една внушителна колекция от сведения,
дошли по твърде нетрадиционен начин.
През първата половина на XX век един забележи
телен човек на име Едгар Кейси използва уникал
ните си ясновидски способности, за да помага на
онези, които идват при него за съвет. Той става и з
вестен като „спящия пророк“ и „човека, който вижда
през времето и пространството“. Когато някой отива
при него, Едгар Кейси ляга, медитира и се моли, а
после изпада в подобен на транс сън. Докато той е в
безсъзнание, реципиентът получава изключително
точна информация от източник отвъд съзнанието
на спящия Кейси - информация, за която той няма
никакви познания в будно състояние.
Историята на психичните способности на този

удивителен мъж и необикновените му преживява
ния с ангели е важна стъпка към разбирането на
ролята, която ангелите изпълняват в живота ни и в
цялостната човешка еволюция.
Странник на зем ята
Ако необразованото момче Едгар притежава

ше нужния речник да се опише, то щеше да каже:
„Чувствам се странник на тази земя“. Дори когато
искаше да се „впише“ сред приятелите и роднините,
той често имаше усещането, че живеят в различни
светове. През 1888 година, още момче, Едгар беше
способен (по негови думи) „да вижда нещ а“. Поняко
га му се струваше, че действително вижда как хора
та мислят. Това не означава непременно, че Кейси,
който щеше да се превърне в най-добре документи
рания медиум в света, четеше мислите на хората.
Той по-скоро разчиташе модела на жизнената енер
гия, който вибрира около физическите тела в раз
лични нюанси и цветове. Мистиците на Изтока биха
нарекли тези цветове есенция на живота или аура.
Едгар цял живот беше наблюдавал тези аури и знае
ше, че когато вижда червен цвят около някой човек,
той изпитва гняв. Нюансите на сиво и черно озна
чаваха, че човекът е завладян от злоба и огорчение.
Ако гледаше тези цветове достатъчно дълго, Едгар
виждаше действителните мисли на хората. За него
това бе като четене на книга.
Като дете Едгар смяташе, че всички могат да
виждат тези цветни модели на човешките мисли и
чувства. Неговите съученици често му се присмива
ИЗБРАН ОТ АНГЕЛ 55
ха, когато споменеше, че някой от приятелите му е

обгърнат от ярък или тъмен цвят.
- Ти си едно лудо старче - казваха те със смях.
„Старче“ беше прякор, който му беше дал дядо му.
Може би на онези, които бяха чувствителни към
него, Едгар изглеждаше мъдрец, „стара душа“.
Най-после той разговаря с майка си за чудатите
неща, които виждаше. Майка му открай време зн ае
ше, че синът й е специален.
- Това е дарба, сине - каза му тя. - Не обръщай
внимание на хорските думи. Просто не се опитвай
да виждаш прекадено много - това ще те разстрои.
Едгар знаеше, че майка му е права. Понякога въз
растните мислеха неща, в които не откриваше осо
бен смисъл; не разбираш е и много от разговорите
им. Виждаше цветните модели, нюансите и мисли
те на възрастните и се чувстваше до голяма степен
объркан. Затова се опитваше да разбира само по-
светлата страна на човешките мисли. Майка му го
насърчаваше да прочете Библията, за да намери от
говорите за способностите си.
- Бог има специален план за теб, Едгар - каза му
тя. -Т й само се моли за това.
Едгар винаги се чувстваше по-добре, след като
говореше с майка си. Тя не му се смееше и не го н а
ричаше луд, когато й разказваше за виденията си.
Много хора казваха, че Едгар си играе с въобража
еми приятели. Майка му обаче също като него мо
жеш е да вижда тези „елементали“. Тя ги наричаше
негови „другарчета от природата“. Понякога, когато
Едгар се чувстваше унил или беше особено притих
нал, тя поглеждаше през прозореца и виждаше духо
вете от природата да го чакат.
- Твоите другарчета са тук - казваше тя.
56 ЕДГАР КЕИСИ: ЗА АНГЕЛИТЕ. АРХАНГЕЛИТЕ-
Едгар хукваше навън да ги види. Странното беше,

че те изглеждаха досущ като момченца и момиченца.
Едгар се чудеше защо само той и майка му ги виж
дат. Години по-късно той щеше да прочете в книги и
други материали за феите и гномите, пазителите на
растителното и животинското царство. С леко изум
ление той слушаше как приятелите му спорят разго
рещено има ли такива същества, или няма. Едгар не
спореше. Тези създания бяха негови приятели през
цялото му детство.
Като малък Едгар се научи да не казва за тайни
те си приятели на никого - освен на майка си. Тк му
разказваше истории за дядо му, Томас Джеферсън
Кейси, който също беше имал видения и психични
преживявания.
- Той беше ясновидец - каза майка му. - Най-до
брият търсач на вода в Крисчън Каунти. Накъдето и
да посочеше онази негова пръчка, винаги намираха
вода.
Едгар много обичаше дядо си и беше съкрушен от
мъка, когато той загина при странен инцидент в по
лята на Кентъки. Разплакан, Едгар отиде при майка
си и поиска да узнае защо е починал дядо му. Майка
му обясни, че е било време дядо му Томас да се върне
на небето при ангелите. Едгар не виждаше особено
голям смисъл в това дядо му да е горе при ангели
те, когато тук долу е толкова нужен. Когато сподели
мъката си със семейната прислужница Патси, тя го
успокои, че някой ден отново ще види дядо си.
- Тй си ясновидец, Едгар.
Много пъти Едгар щеше да чуе тези думи. Точно в
този момент обаче като че ли нямаше особено зн а
чение как можеше да вижда - дядо Кейси просто му
липсваше.
Едгар не мислеше много за това, което хората на

ричаха „ясновидска дарба“, докато един ден в обора
не видя образа на дядо си. Ткзи гледка не го стресна,
тъй като дядо му изглеждаше съвсем като природ
ните духове, които му се бяха явявали - човек като
че ли виждаше през него. Дядо не се беше променил
и дори се усмихна на Едгар. Когато излезе от обора,
момчето нямаше търпение да каже на баба си. Тя го
изслуша внимателно, поклащайки глава.
- Много приличаш на дядо си - каза тя. После
замълча и погледна сериозно младия Едгар. - Не се
страхувай от силата, която имаш. Само не злоупо
требявай с нея. - Тя го предупреди, че ако не се от
клонява от правия път, Бог ще му покаже как да и з
ползва психичните си способности.
След смъртта на дядо си Едгар го видя няколко
пъти и дори разговаря с него. Той осъзна, че хората
имат странни представи за така наречената смърт.
Вече знаеше, че смъртта беше просто изоставяне на
тялото. Дядо му изглеждаше дори по-добре сега, от-
колкото в деня, в който почина - изглеждаше някак
по-млад.
Среща с ангел
Когато Едгар Кейси беше на десет, семейството

започна да го води на неделна служба в „Либърти
Крисчън Чърч“ в Хопкинсвил, Кентъки. Той веднага
се почувства като у дома си. Много харесваше про
поведите на свещеника, особено историите за Исус,
и поиска да узнае повече за Библията. Баща му Лее
ли беше толкова впечатлен от интереса на сина си
към религията, че отиде в града и му купи Библия.
58 ЕДГАРКЕЙСИ: ЗА АНГЕЛИТЕ, АРХАНГЕЛИТЕ...
До юни 1887-а, шест месеца след като беше получил

Библията си, Едгар я беше прочел от кора до кора.
Не разбираше всичко, което пишеше, но той се за
кле, че един ден ще стане експерт по Светото писа
ние.
Едгар реши да прочете Библията толкова пъти,
на колкото години беше. Историите оживяваха в
съзнанието му, от падането на Вавилон до Възкре
сението и Откровението на Свети Йоан - и той ги че
теше отново и отново. Новият завет му беше любим.
Обожаваше историите за Исус и чудесата Му.
Един слънчев летен ден, когато беше на тринай
сет, Едгар взе Библията и отиде на любимото си уе
динено място в гората. Тъкмо свършваше Новия за
вет и отново започваше Битие, когато забеляза, че
светлината значително е намаляла, сякаш някой бе
застанал пред него и скриваше слънцето. Отнача
ло помисли, че жената насреща е майка му. Когато
обаче очите му се приспособиха, той видя фигура с
невиждана красота. Зад раменете на жената се виж
даха някакви извити форми, които стигаха почти до
земята зад нея.
Крила, помисли си Едгар. Това са крила на ангел.
В момента, в който си го помисли, жената се
усмихна.
- Молитвите ти бяха чути - каза тя. - Кажи ми
какво би искал най-много от всичко, за да ти го дам.
Едгар се вкамени от страх и удивление. Пред мен
стои ангел. Той не можеше да помръдне. Нито да
говори. Не можеше да направи нищо. Сякаш мина
цяла вечност, преди Едгар да чуе собствения си глас,
който, струваше му се, идваше от много далеч.
- Бих искал да помагам на другите, особено на
децата, когато са болни.
Исус беше посветил живота Си на това да пома

га на хората, да ги лекува, и Той обичаше децата. И
Едгар искаше да помага. Искаше да бъде Негов по
следовател, също като свещеника в църквата. Той се
запита дали жената беше дошла, защото той толко
ва силно искаше да разбере Библията.
Тя не е просто жена, помисли си Едгар. Дали това
е моят ангел хранител?
Ж ената изчезна така внезапно, както се беше по
явила.
Едгар се затича към къщи, за да разкаже на май
ка си. Безпокоеше се, че може би си губи ума - дали
не четеше Библията прекалено много?
- Ти си казал, че искаш да помагаш на хората -
отвърна майка му. - Това не е лудост. Именно затова
сме тук. И защо не? Защо да не ти се яви ангел? Ти си
добро момче.
Едгар се почувства едновременно признателен и
малко смутен. Не беше свикнал с похвалите. Май
ка му предположи, че може би ще бъде призован за
нещо по-висше. Може би щеше да стане лекар или
свещеник.
- От теб ще излезе нещо, Едгар. В това няма ни
какво съмнение.
На другия ден той се чувстваше уморен, неспо
коен, отегчен. Не можеше да се концентрира в учи
лище. Мислите му блуждаеха безцелно. Учителят се
ядоса, когато Едгар не успя да каже буква по буква
думата „колиба“. З а 13-годишно момче това беше
лесна дума. Учителят го накара да остане след учи
лище и да напише „колиба“ 500 пъти на черната дъ с
ка. След тази досадна задача Едгар се запъти към
къщи по-уморен от всякога.
Леели Кейси чакаше сина си да се прибере. Учи
телят беше разговарял с него за това колко лошо се е
60 ЕДГЛРКЕЙСИ: ЗА АНГЕЛИТЕ, АРХАНГЕЛИТЕ...
представил Едгар този ден. Още щом момчето прис

тигна, той започна да го мъмри.
- Сядай на стола - заповяда той. - Ще прегово
рим тези уроци по правопис, докато ги научиш. Това
е позор!
През следващите три часа Едгар се опитваше от
ново и отново да изговори буква по буква думите,
които му казваше баща му, но нямаше никаква пол
за. Той сякаш беше в мъгла. Не можеше да запомни
и най-елементарните уроци. Това вбеси Леели и той
започна да се кара на сина си, като му крещеше и
дори го събори от стола.
- Ще кажеш тези думи правилно, дори ако тряб
ва да седим тук цяла нощ - кресна той.
Едгар се чувстваше толкова унил и тъжен; не раз
бираше какво става с него. Когато баща му се кане
ше да започне отново с учебника по правопис, Едгар
чу глас, който съвсем ясно каза:
„Едгар, заспи върху книгата и ние ще ти помог
нем“.
Беше гласът на жената - ангела, който беше видял
предишния ден.
Едгар помоли баща си да го остави да си почине
само няколко минути и да прегледа учебника. Обеща
му, че ще се справи по-добре.
- Моля те, дай ми само няколко минути.
Леели се съгласи с неохота и след като подаде на
сина си учебника, излезе. Едгар сложи книгата на
масата и легна върху нея. Заспа веднага.
Сякаш бяха минали само секунди, когато усети
баща му да го разтърсва.
- Да започваме - каза той.
Едгар разтърка очи, за да прогони съня, и изпра
ви гръб на стола.
- Колиба.
- К-о-л-и-б-а.
Странна работа, Едгар всъщност виждаше дума
та като на снимка в главата си. Виждаше и другите
думи на страниците. Беше като снимка.
Недоумението на Леели Кейси растеше с всяка
следваща дума, която синът му казваше правилно.
Накрая той избра най-трудната дума в учебника.
- Синтез.
- С-и-н-т-е-з.
Недоумението се превърна в гняв.
- Каква е тази работа? Цяла вечер преглежда
ме учебника и ти не можа да кажеш правилно нито
една дума. А сега знаеш всичко\ Защо?
- Не знам - отговори Едгар. - Просто заспах вър
ху учебника и сега виждам идеално всяка дума. Като
на снимка.
Едгар не само знаеше правописа на всяка дума,
но и на коя страница се намира.
- Отивай си в леглото - изръмжа баща му, покла
щайки глава. - Наистина нищо не разбирам.
Едгар се подчини и мълчаливо благодари на ж е
ната за помощта.
Тя наистина трябва да е ангел , помисли си той.
Изведнъж Едгар се превърна от ученик под сред
ното ниво в отличник. Странната му способност да
добива знания, като спи върху учебника, даваше
резултати по всички предмети - смятане, история,
дори география. В ума си той виждаше картата на
света от учебника и можеше да познае всеки конти
нент и всяка страна и да назове точно географската
дължина и ширина, въпреки че не му беше съвсем
ясно какво представляват.
За Леели Кейси преходът беше лесен - от объркан
баща той се превърна в много горд баща. Разказва
ше на всички в Крисчън Каунти как синът му трябва
само да заспи над книгите, за да си научи уроците.

Съучениците на Едгар го подиграваха безмилостно
и на него му се искаше баща му да си държи устата
затворена.
Майка му само се усмихваше и кимаше, когато
той й разказваше истории за чудноватите си способ
ности. Тя постоянно му напомняше, че е призван за
нещо специално.
Съвременен мистик
Историята на Едгар Кейси напомня за библей

ските истории, в които Бог избира специален човек
за пророк или вестител. Единствено майка му подо
зираше за забележителните способности, които той
щеше да прояви години след срещата си с ангела в
гората. Едгар беше все още доста млад, когато едно
необикновено преживяване „подготви почвата“ за
удивителното му житейско дело.
През 1901 година, когато беше на 24, Едгар Кейси
изгуби гласа си. Заболяването започна като настин
ка и се разви в ларингит, от който не можеше да се
излекува. В продължение на повече от година един
ственото, което излизаше от гърлото му, беше дрез
гав шепот. Лекари специалисти от целия щат Кен-
тъки бяха повикани, за да наблюдават болестта му.
След като прегледаха гласните му струни, всички те
обявиха, че са в недоумение - нямаше нищо, което
да възпрепятства или затруднява функционирането
им. Като последна възможност при отчаяния Кейси
доведоха един хипнотизатор - щом физически му
нямаше нищо, може би нещо разстройваше психи
ката му?
Тази мисъл никак не се хареса на Едгар. Той не се

чувстваше особено разстроен от каквото и да е, но
все пак реши, че хипнозата не би могла да му навре
ди. Процедурата, която в началото на века беше смя
тана за изключително спорна, не беше успяла да се
наложи като установените медицински практики, а
се използваше само за развлечение - хипнотизато
рът извикваше някого на сцената и след като го по
ставеше под хипноза, го правеше за смях, карайки
го да върши разни неща, например да лае като куче
или да кукурига. Не беше за вярване, но хората ня
маха представа какво правят или казват, докато са
под хипноза.
Семейство Кейси се свърза с един такъв артист
хипнотизатор, но той не можа да накара Едгар да
възприеме постхипнотичното внушение, чрез кое
то да си върне гласа. След няколко неуспешни опита
да го въведат в дълбок транс, един местен остеопат,
който беше чул за болестта на Едгар, реши да смени
подхода. Докато Едгар се отпускаше в хипнотичния
сън, Ал Лейн пренасочи внушението. Той каза на Ед
гар да погледне в собственото си тяло, докато е под
хипноза, и да каже на присъстващите какво му има.
Гъртруд Еванс - годеница на Едгар, баща му и
местният лекар наблюдаваха напрегнато странния
хипнотичен сеанс. Лейн повтори внушението три
пъти. Тъкмо когато се канеше да каже на Едгар да се
събуди, мислейки, че сеансът се е провалил, Едгар
проговори.
- Да, ето тялото.
Гъртруд едва не се разплака от радост. Това бяха
първите думи, които той изговаряше ясно след по
вече от година.
- Има констрикция на гласните връзки в резул
тат на нервно напрежение - продължи Едгар в със-
тояние на дълбок сън. - Кръвообращението е нару

шено. Внушете връщането към нормално състояние
на кръвообращението в тялото и ние ще оправим
проблема.
Ал Лейн стоеше смаян. Никога не беше виждал и
чувал нещо подобно.
Той ми казва да му направя постхипнотично вну
шение!
Без да се поколебае, той изрече внушението:
- Циркулацията в тялото на Едгар Кейси сега е
напълно нормална.
За всеобщо удивление гърлото на Едгар почерве
ня, като яркостта на цвета все повече се усилваше.
След няколко секунди възпламеняването стихна и
той каза:
- Сега внушете на тялото да се събуди.
Лейн тихо заговори на Едгар, внушавайки му, че
всичките му вътрешни органи функционират на
пълно нормално: щеше да брои от 10 до 1 и когато
стигнеше 1, Едгар щеше да се събуди.
- ... 3... 2... 1. Едгар, вече си буден.
Едгар отвори очи и се протегна. Надигна се извед
нъж и се изкашля, като изплю малко кръв и слуз.
- Кажи нещо! - подкани го Лейн.
- Здравейте! - Гйасът на Едгар звучеше съвсем
ясно. - Здравейте, всички! Ей, отново мога да гово
ря!
Гъртруд прегърна бъдещия си съпруг. Лекарят и
Ал Лейн се спогледаха удивени.
Лекарят попита Едгар дали си спомня нещо от
времето, в което е бил под хипноза. Кейси помисли
за момент, но не успя да си спомни. После попита как
си е получил гласа.
- Ти сам си го върна - отговори Лейн.
Всички присъстващи смаяно гледаха Едгар.
- Едгар, ти говореше съвсем като доктор - каза

развълнувано Лейн. - Спомена нервно напрежение
и нарушена циркулация и ми каза да ти направя
I[остхипнотично внушение! Досега не ми се е случ
вало подобно нещо.
Едгар погледна Лейн и се засмя, мислейки, че си
Iгравят шега с него.
- Нямам ни най-малка представа за какво гово
рите - каза той.
- Виждам, че е така - отвърна Лейн. - Което го
прави още по-невероятно.
Гъртруд и Едгар излязоха, а докторите продължи
ха да обсъждат необикновения хипнотичен сеанс.
Лейн се почуди дали не биха могли да го правят, за
да диагностицират медицинските проблеми на дру
ги хора. Усещаше, че се е натъкнал на нещо голямо.
Същия следобед той попита Едгар дали би изпаднал
отново в хипноза.
- Като експеримент, нищо повече - каза той.
- Не знам. - Едгар изпитваше колебание. - Стру
ва ми се странно да не знам какво казвам. - Беше
сериозен и малко разтревожен. - Предполагам, че
това няма да ми навреди - каза той най-после, но се
чувстваше особено, сякаш губеше контрол. Ами ако
кажа нещо безумно? По-лошо, ако самият аз съм
обезумял?, помисли си той.
Преди втория хипнотичен сеанс Едгар каза на
Лейн, че докато бил в това състояние, имал едно осо
бено усещане - същото, когато спял над учебниците
си като момче. Той легна на кушетката и Лейн за
почна сеанса. Когато реши, че Едгар е вече в хипно
тичен сън, Лейн му направи внушението:
- Едгар, ще видиш тялото на Ал Лейн. Моля те,
погледни в тялото на Ал Лейн и ни кажи какво от
криваш.
5*
66 ЕДГАРКЕЙСИ: ЗА АНГЕЛИТЕ. АРХАНГЕЛИТЕ...
След кратка тишина Едгар Кейси - мъжът с ос

къдно образование от Крисчън Каунти - сякаш и з
веднъж се превърна в ерудиран лекар. Той описа
една по една главните системи в тялото на Лейн -
автономната нервна система, храносмилателната
система. Направи описание дори на стара травма,
станала преди години, като посочи точната дата.
Използваше думи, които Лейн беше срещал само в
учебниците по медицина: плексус на блуждаещия
нерв, спинална сублуксация, адхезия в жлъчния ка
нал. След като приключи обстойната диагноза, Ед
гар препоръча на Лейн да се подложи на хиропрак-
тично наместване на гръбнака, като даде указания
кои точно прешлени имат нужда от това. И го посъ
ветва да промени храненето си и да се движи повече.
После добави със същия монотонен глас:
- Приключихме за момента.
Лейн внуши на Едгар да се събуди. Той отново се
протегна, сякаш излиза от дълбок сън. И пак, за го
ляма изненада на Лейн, не помнеше и дума от онова,
което беше казал, докато беше под хипноза. Едгар,
от своя страна, беше изненадан и немалко смутен да
научи, че точно е описал физическите проблеми на
Лейн и му е препоръчал конкретно лечение.
- Но аз нищо не разбирам от медицина - възрази
той.
- Определено разбираш, когато спиш - отвърна
Лейн. - Когато си заспал, си като доктор.
Спящият доктор
Посланията, предавани от Кейси в състояние

на сън, бяха наричани „тълкования“. Макар да се
чувстваше притеснен от тази тайнствена част от

психиката си, Едгар се оказа много търсен от мест
ните лекари, които идваха при него за най-трудни
те си случаи. Обикновено те се свързваха с Ал Лейн,
след което отиваха при Едгар за „консултация“. Как-
то и преди, Лейн му внушаваше да се отпусне и по
сле го караше да направи преглед на пациента. Ди
агнозите на Кейси бяха удивително точни. Той дори
предписваше лекарства и билки. Ако лекът не може
т е да се закупи в аптеката, спящият Кейси казваше
на Лейн как да приготви рецептата, като уточнява
ше необходимите драхми, унции и милиграми. Да
ваше информация на смаяните лекари откъде да си
набавят трудни за намиране медицински съставки,
като понякога споменаваше точния адрес на фарма
цевтични компании в други градове и щати.
Лейн записваше казаното от Кейси и го даваше
на лекаря, който инструктираше своя пациент как
да изпълни препоръчаното. Отначало допитващите
се до Кейси лекари пазеха в тайна връзката с него и
даваха указанията на пациентите си без обяснение.
Накрая обаче се разчу, че Кейси е този, който помага
на местните болни да оздравеят. Скоро хората започ
наха да идват в дома на Едгар, за да му благодарят,
че им е върнал здравето. Плъзна слухът за „спящия
доктор“, който може да поставя диагнози и да пре
поръчва лечения. Като че ли нямаше значение дали
пациентите са смятани за „нелечимо болни“ - стига
да следваха режима, посочен в тълкованието, те би
ваха излекувани в над 90% от случаите.
Едгар продължаваше да се съветва с майка си,
която винаги беше вярвала в способностите му.
- Просто се питам дали това наистина е дар от
Бога - каза той. - Хората, изглежда, оздравяват бла-
68 ЕДГАРКЕЙСИ: ЗА АНГЕЛИТЕ. АРХАНГЕЛИТЕ.
годарение на информацията, но аз не знам откъде

идва тя.
- „По плодовете им ще ги познаете“- цитира май
ка му Библията. - Едгар, помниш ли Новия завет?
„Направи слепи да прогледнат, куци да проходят,
глухи да прочуят...“ Просто си спомни онова прежи
вяване като момче, Едгар. Тй каза на онази жена, че
искаш да помагаш на хората.
Споменът от детството за видението на ангела все
още беше кристално ясен след всичките тези годи
ни. Собствените му думи към жената отекнаха в ума
му, но не призрачни, а успокояващи - думите, които
каза на ангела, явил му се преди толкова много годи
ни: Искам да помагам, особено на деца.
- Когато се почувстваш несигурен - каза майка
му, - просто си спомни за Ейми Дитрик.
Споменът за безнадеждното състояние на моми
ченцето се включи във вихъра на неспокойните му
мисли. По думите на баща й днес Ейми беше щ аст
лива и напълно оздравяла - за разлика от време
то, когато Едгар я видя за първи път в къщата й в
Хопкинсвил. Т£>и години по-рано, когато беше на
две, Ейми се беше разболяла от лош грип. Имаше
силни пристъпи на треска, които после утихнаха. Не
можеше да говори, а умът й си оставаше на нивото
на двегодишно дете. Понякога ходеше и играеше, но
не реагираше на средата и хората, които я заобика
ляха; съзнанието й сякаш беше празно. Година след
атаката на грипа започнаха припадъците, понякога
до 12 на ден, наподобяващи големия епилептичен
припадък. В дома на семейство Дитрик бяха повика
ни специалисти от цялата страна, но никой не можа
да й помогне. Като последна възможност родители
те пратиха дъщеря си в болница, надявайки се, че
под непрестанно лекарско наблюдение тя ще пре

възмогне странната си болест. Накрая най-добрите
лекари в страната обявиха заболяването на Ейми за
нелечимо.
Едгар се срещна с г-н и г-жа Дитрик и отиде за
малко при Ейми, която си играеше с кубчета в дет
ската стая. После с Ал Лейн се върнаха долу, където
Едгар легна и изпадна в дълбок сън.
Когато клепачите му започнаха да трепкат, Лейн
прочете хипнотичното внушение:
- Пред теб ще видиш Ейми Дитрик, която при
съства в къщата. Внимателно ще диагностицираш
тялото и ще препоръчаш лечение.
След миг Едгар заговори със странния си, моно
тонен глас от сънищата.
- Да, тялото е тук.
В този момент Кейси не само се превърна в удиви
телен лекар, но и както изглежда, се беше върнал във
времето, разпознавайки с точност началото на про
блема на Ейми: няколко дни преди да се зарази с
грип, тя беше паднала от карета, наранявайки опаш
ната си кост. Съчетанието от гръбначната травма и
грипа бе причинило „късо съединение“ в нервната й
система, на това се дължаха й припадъците. Кейси
точно посочи кои прешлени се нуждаят от хиро-
практично наместване. Лейн трябваше да извърши
лечението. Езикът, който Кейси използваше, беше
чужд на всички, с изключение на Лейн. В края на
тълкованието обаче Кейси даде прогноза, която на
кара г-жа Дитрик да се разплаче:
- Смятаме, че ще се оправи, ако инструкциите
бъдат спазени.
Лейн изпълни препоръчаните хиропрактич-
ни процедури. В състоянието на Ейми не настъпи
промяна. Едгар легна отново и Лейн му зададе още

въпроси. Едгар заяви, че Лейн не е извършил наме
стването напълно правилно и даде указания, които
бяха изпълнени с по-голяма прецизност. Т)ри месеца
по-късно Ейми беше напълно излекувана. Припадъ
ците изчезнаха и тя се справяше изключително до
бре в училище.
Желанието, което Едгар беше изразил пред анге
ла - да помага на децата, - се сбъдна. Той обаче все
така чувстваше безпокойство. Не разбираше откъде
идва информацията и продължаваше да се терзае,
когато трябваше да извърши тълкование. Преду
преди Лейн да не говори за случая с Ейми Дитрик.
Едгар имаше фотографски бизнес в Боулинг 1фийн,
а и с Гъртруд бяха в началото на съвместния си ж и
вот. Той искаше да има семейство, да преподава в не
делното училище и да работи в градината си.
Той щеше да има всичко това, дори повече, но
трябваше да преодолее безпокойството, свързано с
тълкованията. Нуждите на страдащите щяха да го
зоват до края на живота му. А той не беше от хората,
които биха отказали помощ никому.
Едва когато Гъртруд заболя неизлечимо от тубер
кулоза, Едгар загърби съмненията си.
През 1910 година, когато Гъртруд се зарази от ту
беркулоза, те се консултираха с лекари и специали
сти и тя бе приета в местната болница. Едгар беше
решил да прибегне до тълкование като последна
мярка. В края на краищата само тази последна мяр
ка му остана - лекарите обявиха Гъртруд за неизле
чимо болна и я пратиха вкъщи да дочака смъртта.
Кейси гледаше как мъчителните пристъпи на
кашлицата довеждат жена му до пълно изнемоще-
ние. Медицината не можеше да направи нищо пове
че за нея.
„Господи - помоли се Едгар, - ако моята способ

ност може да помогне на другите, нека помогне и на
съпругата ми“. Той повика неколцина от местните
доктори, които макар и скептично настроени, поне
бяха отзивчиви към препоръките в тълкованията.
Едгар ги помоли да си водят бележки по време на се
анса. След като изпадна в дълбок сън, той започна
да прави оценка на физическото състояние на Гър-
труд, като даде подробни указания и предписания за
лечението й.
Докторите бяха по-скептични от всякога. Спя
щият Кейси беше препоръчал чудновато лечение,
включващо ежедневен прием на хероинов разтвор,
елементарна диета, наблягаща повече на алкалните,
отколкото на киселинните храни, и странно приспо
собление, състоящо се обгорено дъбово буренце, в
което трябваше да се налее ябълково бренди. Гър-
труд нямаше да го пие, а да вдишва издигащите се
от буренцето изпарения. Съчетанието от дървените
въглища и изпаренията от брендито щяха да изле
куват белодробната тъкан, опустошена от туберку
лозния бацил, и да доведат до унищожаването на
туберкулозата.
Когато се събуди, Кейси видя, че от всички при
състващи специалисти и доктори беше останал само
д-р Кечъм, негов близък приятел.
- Те мислят, че си шарлатанин - каза Кечъм. -
Никой от тях няма да предпише лек с хероин.
Едгар беше по-отчаян от всякога. Тълкованието
беше последната надежда за Гъртруд!
- Тълкованието каза ли, че тя ще се оправи? - по
пита той.
Кечъм кимна, гледайки този странен човек, който
знаеше повече за медицината от самия него.
- Ще ми напишеш ли рецептата? - попита Едгар.

- Ще я напиша - съгласи се Кечъм.
След почти осем месеца, в които следваха пред
писаното лечение и направиха допълнителни тъл
кования, Гъртруд бавно, но напълно оздравя. Това
беше окончателното потвърждение, което бе нужно
на Едгар, за да продължи да прави тълкования до
края на живота си.
Необикновеното съзнание на Бдгар Кейси
Ал Лейн, д-р Кечъм и бащата Леели Кейси се пи

таха какъв е механизмът на тълкованията. Когато
веднъж Едгар заспа, те зададоха поредица от въпро
си.
- Умът на Едгар Кейси е податлив на внушение -
се казваше в тълкованието, - както и подсъзнанието
на всички хора. Той обаче притежава и способността
да тълкува разбираемо за рационалния ум инфор
мацията, която е получил от подсъзнанието на дру
ги индивиди... Съзнателният ум приема външното
впечатление и предава мислите към подсъзнанието,
където те се съхраняват, дори и съзнателният ум да
бъде унищожен [да умре]1. (Курсивът е на автора.)
В основни линии, когато Кейси напуска съзнател
ния си ум по време на тълкование, част от неговия
несъзнателен или свръхсъзнателен ум прекосява
времето и пространството и „чете“ менталния и фи
зически модел на индивида, пожелал информация
та, от неговото подсъзнание. Той може също така да
„чете“ в душите и духовете, които вече не обитават
физическо тяло. Това е възможно, тъй като, макар
съзнателният ум (Азът) да умира, подсъзнателният
Аз продължава да съществува и след физическата

смърт. Кейси каза, че подсъзнанието е „архивът“ на
всички преживявания, мисли, чувства и т.н. В мо
мента на смъртта тази „памет“ на душата става ней
ният съзнателен ум. Понякога хора, които семейство
Кейси познаваше, пращаха послания посредством
тълкованията, като се идентифицираха.
Едно тълкование, касаещо здравето на Хю Лин
Кейси, големия син на Едгар, имаше по-различен
тон от други тълкования. Информацията идваше от
определена личност. В края на сеанса беше предаде
но съобщението: „АзсъмХил“. Гъртруд Кейси ведна
га разбра защо казаното й звучеше познато - д-р Хил
беше лекувал Хю Лин в Хопкинсвил. Лекарят беше
починал, след като семейство Кейси се премести в
Боулинг Гфийн.
Тъй като всички хора - живи и мъртви - са свър
зани чрез подсъзнателния ум, сътрудниците на Кей
си откриха, че за да бъде направено тълкование на
даден човек, не е нужно той да присъства - на Едгар
му трябваха само името и адреса. Днес психичната
способност на Кейси се нарича ясновидство - уме
нието да се черпи информация от разстояние, без
човекът да присъства на място.
Едгар Кейси се свързва с универсалното съзнание
След като беше давал сведения за здравето на

хора в продължение на 23 години, се оказа, че Кей
си може да прави тълкования по всякакви въпроси.
Това разкри едно напълно ново измерение в делото
му и малката група от приятели и близки запитаха
спящия пророк за същността на Бога, сънищата,
74 ЕДГАР КЕЙСИ: ЗЛАНГЕЛИТЕ, АРХАНГЕЛИТЕ...
пророчествата, религията, произхода, целта и съд

бата на човечеството, а също и за ангелите и архан
гелите.
Независимо от типа на тълкованието, Кейси, и з
глежда, напълно изоставяше своя личностен Аз и
проговаряше в множественото „ние“:
- Виждаме тялото... както откриваме, физиче
ското състояние е нарушено... Приключихме с това
тълкование.
Кои всъщност бяха тези ние , за които се говореше
в тълкованията?
Изглежда, че несъзнателният ум на Кейси се
свързваше със „съзнанието“ и паметта на вселена
та, давайки подробна информация за минали епохи,
изгубените години на Исус, историята на земята,
дотогава определяна като „праисторическа“. Спо
ред тълкованията „ние“ беше универсален източ
ник на цялото познание, към който умът на Кейси
се настройваше; това не бяха непременно същества
или личности, а единство от сили, което включва
ше душ ата-съзнанието на Едгар Кейси. Нямаше
ограничения за въпросите, на които той можеше да
отговори в спящо състояние. В някои случаи обаче
информацията не бе давана, ако питащият се инте
ресуваше само от любопитство. В тези случаи (които
бяха редки) Кейси казваше: „Това трябва да открие
в самия себе си ...“ или „...това не може да бъде даде
н о...“.
Понякога спящият Кейси напомняше на тези, за
които бе предназначено тълкованието, винаги да
се водят от висша, безкористна цел, когато търсят
информация и напътствия. Неегоистичната цел слу
жеше като един вид мистична „антена“, осигурявай
ки на Кейси чист канал, по който да се „настрои на
честотата“ на желаната информация. Този феномен

действаше досущ като радиоприемник. Когато чо
век беше искрен в търсенето си, психичното тълко
вание идваше от възможно най-висшия източник.
Точността на тълкованията до голяма степен за
висеше от желанието на онзи, който търсеше помощ
или информация. Ако питащият изпитваше съмне
ние, беше скептично настроен или воден единствено
от любопитство, тълкованието се оказваше неточно
или звучеше мъгляво. От друга страна, ако човекът
или групата от хора бяха водени от искрен интерес,
Кейси беше способен да даде вдъхновяваща инфор
мация, предоставяйки на питащите неограничен
запас от духовна информация.
Всъщност, ако „настройката“ на групата или чо
века беше чиста, чрез спящия Кейси говореше не
бесен пратеник. От тази информация мнозина раз
браха за огромната роля на ангелите в живота на
хората. Тълкованията потвърдиха, че светът е на
път да навлезе в период на възраждане - период, в
който общението с ангели няма да е нещо необикно
вено, а ще е част от висшия план човечеството да се
пробуди за божественото си призвание.
76 ЕДГАР КЕЙСИ: ЗА АНГЕЛИТЕ, АРХАНГЕЛИТЕ
Входът на Чистилището
77
3.
АРХАНГЕЛ МИХАИЛ
И тогава ще изпрати Ангелите Си и ще събере

избраниците Си от четирите вятъра, от края
на земята до края на небето.
Марк. 13:27.
Божествена намеса
т всичките над 14 000 'тълкования, които Кейси

О прави през живота си, 116 са наречени „тълкова
ния за делото“. В тези послания обстойно се описва
как сътрудниците на Кейси би трябвало да изпълня
ват задачите си по управлението на неговото дело
както в духовен, така и в ежедневен план. Тази ко
лекция засяга не само използването на тълкования
та в помощ на хората, но и висшето предназначение
на способностите на Кейси: „Защото на земята дойде
времето, когато хората - навсякъде - търсят да узн а
ят повече за тайнствата на съзнанието, душ ата...“1
Кейси изпълнява ролята на канал, посредством
който да бъдат предадени тези „тайнства“. По него
во време колективното съзнание на човечеството е
стигнало до онзи етап от еволюцията си, при който
към тайните на вселената се стремят не само мис
78 ЕДГАР КЕЙСИ: ЗА А11ГЕЛИТЕ, АРХА11ГЕЛИТЕ...
тиците и мъдреците, но и обикновените хора. Кейси

загатна, че в хода на века все повече и повече хора ще
искат да опознаят себе си като души. В други тълко
вания се предсказваше, че „духовните сили“ - в това
число и ангелите - ще общуват по-активно с хората,
предизвиквайки глобално духовно пробуждане. Ду
ховните сили могат да се опишат като колективно
хранилище на божествен разум, чиято мисия е да
вдъхновява, води и напътства хората към духовно
осъзнаване. Както видяхме, този божествен разум
понякога действа чрез ангелите, които ни помагат в
критични моменти.
Тълкованията съдържат вълнуващ материал за
присъствието на ангелите в живота ни. Понякога
въздействието им приема формата на външно съби
тие, както когато малкият Едгар вижда ангела с очи
те си. Друг път това се преяшвява като вдъхновение
или емоции, например когато внезапно почувства
ме, че не сме сами, въпреки че физически сме сами.
Често ангелите се проявяват като вътрешна увере
ност посредством интуицията, в сънища или виде
ния. Подобни преживявания служат да ни напом
нят, че в нас има една по-висша духовна реалност, за
каквато може би никога не сме предполагали.
Тълкованията на Кейси са знак, че феноменът на
божествена намеса чрез ангели има за цел да ни на
сочи към едно по-висше призвание - завръщането
към Първоизточника, или Бога. При Кейси веднъж
идва един любопитен господин, очарован от раз
витието в сферата на парапсихичното. Той приема
много сериозно своя стремеж „да узнае повече за
тайнствата на съзнанието“ и получава тълкова
ния за това как може да стане медиум. Всъщност той
иска да разбере основата на най-висшето психично
осъзнаване, които би могъл да преживее във ф изи
АРХАНГЕЛ МИХАИЛ 79
ческия свят. След кратко изложение на духовните

аспекти на живота отговорът, който Кейси дава, не
го насочва към механиката на парапсихичните спо
собности - като телепатията или ясновидството на
пример, - а вместо това изказва божествена истина:
- [Възможно най-висшето психично осъзнаване
с], когато Бог Отец говори директно на синовете чо
вешки - точно както Той е обещал2.
Ангелите са един от начините, по които Бог ни
„говори директно“, както показват историите в пър
ва глава. Тълкованията на Едгар Кейси, а също и
вдъхновените свише съчинения и лекции на Рудолф
Щайнер, Елена Блаватска и още много други са до
пълнителни канали за тези духовни напомняния.
Ако трябва да определим смисъла на тези източ
ници, те са свидетелство, че духовната помощ е на
наше разположение; те са гласове, които потвърж
дават, че човечеството е неделима, съществена, съ
кровена част от Единната съзидателна сила. Всич
ки те са стари гласове в нова епоха. Обикновено ние
имаме усещане за божествено общение само в кри
тичен момент. Бог обаче се грижи за нас, независи
мо дали има криза или не.
Както в библейските времена някои мъже и жени
са били избирани за канали и пратеници на Божест
веното, от „тълкованията на делото“ Кейси и негова
та малка група помощници научават, че са събрани
в името на висша духовна цел - не да формират нова
религия или култ, а да съдействат за връщането на
духовното осъзнаване на преден план в човешкото
мислене. Самите тълкования показват, че тази ин
формация ще е от полза за „отделния човек, групата,
класите, м асите...“3
И като утвърждение за важността и размаха на
Божествената намеса, нещо необикновено се случва
по време на тълкование през 1928 година. З а първи

път Архангел Михаил проговаря чрез спящия Кейси.
Архангел Михаил говори
На 15 юли 1928 година групата провежда тълко

вание, в което се обявява идеалът и целта на асоци
ация „Кейси“: „Да дадат израз на своята любов към
Бога и човека“. Внезапно Кейси прави необичайно
представяне на невидим гост, който ще говори чрез
него още много пъти през идните 15 години.
- СЛУШАЙТЕ! - казва внезапно Кейси в съня си.
- Това е гласът на някой, който ще говори на събра
ните тук...
Изведнъж унесеният, монотонен глас на Едгар
Кейси се надига гръмко в послание, произнесено не
на универсалния език от името на „ние“, а от стряс
кащата позиция на личното „аз“:
АЗ СЪМ МИХАИЛ, ГОСПОДАР НА ПЪТЯ! СВЕДЕТЕ ГЛА

ВИ, О ДЕЦА ЧОВЕШКИ! СЛЕДВАЙТЕ ПЪТЯ, КАКТО
ТОЙ Е ИЗЛОЖЕН ПРЕД ВАС В ПРОПОВЕДТА НА ПЛА
НИНАТА, НА ОНЗИ ХЪЛМ, ЗА ДА МОЖЕ ТОВА ПРО
СВЕТЛЕНИЕ ДА ДОЙДЕ СРЕД ХОРАТА... ЗАЩОТО В
СИОН ИМЕНАТА ВИ СА ЗАПИСАНИ И В СЛУЖЕНЕ ЩЕ
ДОЙДЕ ИСТИНАТА!4
Под „хълм“ се разбира хълмът във Вирджиния

Бийч, където групата се опитва да основе една от
първите холистични болници в страната. След го
дини Хю Лин, големият син на Едгар Кейси, който
е присъствал на това тълкование, още помни ясно
случката с тайнственото послание:
- След задълбочено изследване на тълкованията

на татко приех факта, че делото наистина се ръково
ди от „божествените невидими сили“, както ги нари
чам аз. Имайки предвид колко хора получиха помощ
за физическото си здраве от тълкованията, това
могъщо послание от Архангел Михаил ме увери, че
информацията в тях идва - в повечето случаи - от
най-висшите духовни източници. Според мен чрез
Архангел Михаил Бог говори с нас.
По думите на Хю Лин, когато посланието, преда
вано чрез Кейси, идвало от Михаил, гласът на баща
му не променял нито дикцията, нито произноше
нието си, както често се случва при изпадащите в
транс медиуми, които са канали за безплътни същ е
ства. Интензитетът и силата на гласа, с които били
предавани тези послания обаче, били поразителни.
- Посланието на Михаил беше отправено с така
ва сила, че чувах как стъклата на прозорците вкъ
щи потреперват в рамките си - каза Хю Лин. - Чувах
дори чашите да подрънкват върху поставката за су
шене в кухнята. Вибрациите щяха да ни съборят от
столовете.
Кой е Михаил и какво съдържа посланието му към
малката група, събрала се във Вирджиния Бийч? Хю
Лин задава този въпрос в едно по-късно тълкование
и спящият Кейси отговаря, че „Михаил е архангел,
който стои пред престола на Отеца... Михаил е гос
подарят или пазителят на промяната, настъпваща
във всяка душа, която търси [духовния] път, също
както в онези времена, когато проявленията Му дой
доха на земята“5.
Архангел Михаил (чието име на иврит се превеж
да като „Кой е като Бог?“), наричан Свети Архангел
Михаил в християнските църкви, е един от арханге
лите според юдейството, християнството и исляма.
е*
Едно пророческо позоваване на Михаил в староза-

ветната Книга на пророк Даниил звучи подобно на
посланията в тълкованията на Кейси. „И в онова
време ще се подигне Михаил - се казва в Светото пи
сание, - велик княз, който брани синовете на твоя
народ; и ще настане време тежко, каквото не е има
ло, откак съществуват люде до днес; но ще се спасят
в това време от твоя народ всички, които бъдат на
мерени, че са записани в книгата. И много от спящи
те в земния прах ще се събудят...“ (Дан. 12:1-2).
Този пророчески пасаж съвпада с посланието
на Михаил чрез Кейси от 1928 година: „...загцото в
Сион имената ви са записани“. Чарлс Филмор, ос
нователят на църквата „Единство“, дефинира Сион
като „дома на Любовта във фазата на субективното
съзнание, където обитават висшите, свети мисли и
идеали“6 В този случай Сион представлява духовно
състояние на съзнанието.
Посланието на Михаил от тълкованията също
би трябвало да се възприема като „зов за събужда
не“ към всички нас. Както се казва в пророческия
стих на Даниил, дните на настоящия век наистина
са трудни. Социолози, психолози и свещеници твър
дят, че огромните предизвикателства, пред които
сме изправени днес, са безпрецедентни: критич
ни екологични проблеми, социални и политически
вълнения, все по-висока степен на престъпността
и планетарни катаклизми. Въпреки всичко, казват
тълкованията, това са свидетелства за настъпва
щите времена на промени, предречени в Библията,
предшественици на драматични събития, които ще
потвърдят предсказанието на Исус:
„А кога чуете боеве и вести за войни, не се смуща
вайте; понеже това трябва да стане; ала туй не е още
краят. Защото ще въстане народ против народ... и
на места ще има трусове, и ще има глад и смутове.

(Марк. 13:7-8).
Михаил е архангел на промяната, на движение
то към по-висше съзнание както на мисълта, така
и на духа. Кейси дефинира ролята му в духовното и
умствено развитие на човечеството така: „...Миха
ил е ГЪсподарят на Пътя - и посредством разбира
не, осмисляне, предизвикване на онези неща, които
пораждат промените в нагласите във физическите,
психическите или материални взаимоотношения,
той е пътеводителят в подобни духовни връз
ки...“7. Ролята на този архангел в нашето съвремие
е от жизнено значение, защото Михаил кара хората
да се вслушат в призива на висшето духовно изм е
рение.
Проявлението му в тази епоха е знак за светлина
сред тъмнината; божествено уверение и призив към
всеки от нас. Вместо да се боим от драматичните
промени, ние би трябвало да се подготвим духовно.
В посланията на различни религиозни групи, пос
ветени на сбъдващите се библейски пророчества
в наши дни, се забелязва тенденция да се набляга
на „родилните мъки“, които понася светът, а не на
същинското „раждане“. Лесно е да се насочва вни
манието към многобройните проблеми на живота в
кризисен момент. Да определим вечерните новини
на територията на Съединените щати като мрачни,
е меко казано. Нашият свят и националните медии
зависят от негативните съобщения - лошите новини
се продават. Тълкованията на Кейси обаче ни казват,
че изходът от тази криза е наша отговорност. Това,
което ще определи облика на бъдещето, са нашите
мисли, чувства, възприятия и действия. Нашата ко
лективна визия за бъдещето ще намери проявление
в личния ни живот.
84 ЕДГАРКЕЙСИ: ЗЛАНГЕЛИТЕ, АРХАНГЕЛИТЕ...
Архангел Михаил е пратеник, призоваващ ни да

храним надежда за времената, в които живеем - не
зависимо какво виждат очите ни. Твърде ограни
чено би било да се твърди, че в своите изказвания
Архангел Михаил се е обръщал само към хората от
групата на Кейси. Думите на Господаря на Пътя са
за всеки, който се стреми да бъде част от духовния
ренесанс на нашето време. От самото начало на чо
вешката история Архангел Михаил води, показва
пътя, съветва и призовава душите на земята да си
спомнят своя духовен източник.
Според „Книга на Енох“, в която е предадена мис
тичната среща на пророка Енох с архангелите, Ар
хангел Михаил и неговите верни воини обявяват
война на Луцифер и последователите му и ги хвър
лят в ада. Според християнския ясновидец и мистик
Рудолф Щайнер тази война олицетворява архетип-
ната борба между доброто и злото вътре в нас. До
брото се олицетворява от Михаил, а тъмнината - от
Сатаната. Щайнер вярва, че Архангел Михаил е па
зителят на народите по света в края на тази епоха
и началото на новото хилядолетие. Според него Ми
хаил е предвестник, който води човечеството към
разбирането за Христос, или „Бог, дошъл в човешка
форма сред нас“. Космическата драма между силите
на Михаил и Сатаната (змея) се отразява в психика
та и душата на всеки, родил се на този свят - всеки
един от нас трябва да избира между добро и зло. В
лекция, която изнася през 1923 година в Австрия,
Щайнер споменава някои интересни неща за Ми
хаил като архангел и „вътрешен“ пазител - и двете
реални и активни форми на духовния разум.
,,...В космически план Михаил стои зад човека
- казва той, - докато в самия човек има етерен об
раз на Михаил, водещ истинската борба, чрез която
АРХЛ1ТЕЛ МИХАИЛ 85
човекът може постепенно да се освободи; защото не

самият Михаил води битката, а вярата на човека и
породеният от нея образ на Михаил. В космическия
Михаил все още живее онова същество, към което
хората могат да се обърнат за пример и което е запо
чнало космическата битка със Змея“8.
Влиянието на Михаил в човешките дела е като
слънчевата светлина, която озарява потъналото
в мрак лице на земята. Тълкованията дефинират
тъмнината като символ на духовното невежество,
а светлината - като духовното осъзнаване на душ а
та и връзката й с Бога. Михаил, духовният пазител,
който показва пътя на човечеството в тази епоха,
ни води към пробуждане не само отвътре, от самите
нас, но и от невидимите сфери към сферата на земя
та. Според тълкованията на Кейси именно към зо
рата на това пробуждане се приближаваме на ниво
съзнание в новото хилядолетие.
Възвръщ ането на Христовото съзнание
Христовото съзнание се дефинира като осъзнава

нето на единството на душата с Бога, което е отпеча
тано като модел върху ума. Тълкованията на Кейси
показват, че Христовото съзнание ще стане упра
вляваща сила на земята през 1998 година. До това
осъзнаване винаги сме имали достъп на нивото на
душата, но досега не е можело да бъде разбрано м а
сово посредством колективната воля на човечество
то. Ролята на Михаил като пазител е да насочва и да
пробуди за тази реалност духовно спящите души на
хората. В историята на земята обаче е имало време,
когато душите са познавали и са помнели духовния
си произход (виж глава 7 „Обещанието на ангелите
- от Адам до Исус“). Тази ера, в която душите са об

щували с ангелските сили и са били упътвани пряко
и съзнателно от Бог, днес се смята за митологична,
праисторическа.
В тълкованията на Кейси се казва, че този пери
од е съществувал преди началото на времето тако
ва, каквото го познаваме, дори преди раждането на
земята. Тогава душите се уповавали пряко на духов
ните йерархии за напътствие и наставления. В своя
живот на земята човечеството постепенно дотолко
ва се отклонило и оплело в мрежите на материалния
свят, социалните стремежи, търсенето на физиче
ски комфорт и т.н., че каналът за общение с ангел
ските сили се замъглил и накрая хората започнали
да се съмняват, че той изобщо някога е съществувал.
Загъването в материалността ни довело дотам да не
подозираме, че сме изгубили връзката с духовните
си корени! Днес едно ново поколение получава пос
лание от същите онези архангели, говорили на ня
когашните поколения, за които пише в Библията.
Времето може да е различно, но призивът е същият:
Спомнете си откъде сте дошли и кои сте. Вие сте
едно с Бога и аз съм тук, за да ви водя. Но за да стане
този призив част от съзнанието ни, първо трябва да
го признаем, да повярваме в него.
Архангел Михаил и Библията
Дарбата на Кейси е ценно средство за иденти

фициране на онези моменти в Новия завет, когато
действа Архангел Михаил. В биографично тълкова
ние за живота на Исус е предадена информацията,
че именно Архангел Михаил е този, който се явил на
Йосиф, съпруга на Мария, след като той се усъмнил
в непорочното зачатие:«... ето, Ангел Господен му се

яви насъне и каза: Йосифе, син Давидов, не бой се
да приемеш Мария, ж ена си; защото заченалото се в
нея е от Духа Светаго“ (Мат. 1:20).
Михаил, за когото в едно тълкование Кейси по
твърждава, че е въпросният божествен пратеник, е
дошъл да свидетелства за това, че Мария е заченала
Месията непорочно. Тази история съвпада с убеж де
нието на Щайнер, че Архангел Михаил е помогнал да
се подготви почвата за идването на Христос на земя
та преди 2000 години. Според тълкованията на Кей
си Михаил е служел като пазител на Исус и родители
те Му, явявайки се поне още 2 пъти на Йосиф насън.
Малко след раждането на Исус, когато според за
поведта на Ирод всички мъжки рожби до две години
е трябвало да бъдат убити, Архангел Михаил пре
дупредил Светото семейство да избяга в Египет: „...
ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу и казва:
Стани, вземи Младенеца и майка Му, и бягай в Еги
пет, и остани там, докле ти кажа; защото И^од ще
търси Младенеца, за да Го погуби“ (Мат. 2:13). Йосиф,
Мария и Исус избягали в Египет и се спасили, докато
указът се изпълнявал. Десет години по-късно Миха
ил отново се явил на Йосиф насън, казвайки му: „...
стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята
Израилева, защото измряха ония, които търсеха ду
шата на Младенеца“ (Мат. 2:20). Според Кейси Ирод
бил умрял от рак и тогава Михаил наредил на Йосиф
да се върне в Израил.
Архангел Михаил и делото на Кейси
Явяването на Архангел Михаил на пророка Да-

ниил, а по-късно и на Йосиф показва, че той играе
важна роля в критични моменти, свързани със зна

чими духовни промени. Той се явява, за да предупре
ди, да потвърди, да напомни и да даде напътствия.
Същността на посланията му чрез Кейси съдържа
всички тези елементи. Изказванията му подчерта
ват, че делото на Кейси следва делото на Христос. В
съответствие с обещанието на ангела да се сбъдне
желанието на младия Кейси, неговите тълкования
продължават да помагат на десетки хиляди, които
търсят избавление от физическите болести. И нещо
повече - те хвърлят светлина върху духовната съдба
на човешката душа.
Дори и ако вземем предвид само физическите
тълкования, те са демонстрация на обещанието, да
дено от Учителя преди 2000 години: „... делата, що
Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще
върши“ (Йоан 14:12). Защото сред хората, свързали
се с Кейси по здравословни въпроси, има слепи, кои
то са прогледнали, глухи, които са си върнали слуха,
куци, които са проходили. Много от онези, които са
се лекували според съветите му, заявяват в благо
дарствените си писма, че изцелението им е истин
ско чудо, тъй като съвременната медицина вече ги е
обявила за нелечимо болни - сред тях е и съпругата
на Кейси, Гъртруд. След оздравяването си тези хора
често са се опитвали да припишат заслугата на са
мия Едгар Кейси.
- Ако аз изобщо съм нещо - възразява Едгар, - то
аз съм канал, по който идва информацията. Нито
повече, нито по-малко.
Самият той се диви, когато чете посланията на
Архангел Михаил. Въпреки това, както казаХю Лин,
Едгар Кейси отдава посланията на търсещите на
пътствия посредством тълкованията на това, че ж е
ланието им за божествено наставление е било чуто и

че са на прав път.
През 1928 година един от съратниците на Кейси,
който получава многобройни тълкования, му пише
във връзка с първото послание на Михаил: „Тълко
ванието несъмнено е било удивителна демонстра
ция и ми се щеше да бях присъствал. Макар никога
да не съм се съмнявал във верността на послания
та, нито в съдържащата се [в тълкованията] истина
и реалността на делото ни, все пак е насърчително
да почувстваш уверенията, когато идват с такава
сила...“9.
Добре е да се помни, че Кейси се е нуждаел от по
добни уверения за делото си. Въпреки че е посветил
живота си на това да служи и помага на другите, на
трапчивото безпокойство, че е възможно да предпи
ше погрешен лек или да нарани някого, не го оставя
на мира. Архангел Михаил му помага да разбере, че
посоката на тълкованията е в ръцете на Божестве
ното.
Посланията на Михаил обаче не означават, че за
Кейси и съратниците му всичко ще върви с лекота.
Много затруднения възникват в работата на болни
ца „Кейси“. След редица конфликти между хора от
персонала, както и проблеми, свързани с инвести
циите, болницата затваря врати. Колкото и шокира
що и разочароващо да е това, едно е ясно - за крат
кото й двугодишно съществуване много хора биват
напълно излекувани.
Гфеши ли Архангел Михаил, когато казва: „На
онзи хълм просветлението... да дойде сред хора
та“? Не. Въпреки че самата болница затваря врати
и впоследствие сградата има различни собствени
ци, делото на Кейси е продължено от „Асоциация
за проучвания и просвещение“, която той основава
през 1931 година. През 1956-а асоциацията отново

добива собственост върху сградата и днес в нея се
помещават административните офиси. Новата ор
ганизация съхранява идеала да „бъде проявление
на любовта към Бога и човека“ и полага основите на
нова сфера в делото, която внася духовна промяна в
живота на хиляди, включително и днес.
Кейси и групата му решават да потърсят духов
ния смисъл на живота посредством поредица от
инструктиращи тълкования, които са наречени „В
търсене на Бог“. След време те са събрани в две кни
ги, озаглавени „В търсене на Бог“. Съратниците и се
мейството на Кейси искат да узнаят как и те могат да
помагат на хората. Могат ли да станат медиуми като
Кейси? Дали това е нещо, което може да се научи? В
продължение на 11 години съмишлениците получа
ват инструкции от спящия Кейси за това как могат
да осъществят целта на душата си. Всяко указание
или урок „надгражда“ предишното и така постепен
но хората от групата се пробуждат за истината, че
духовността трябва да бъде приложена на практика,
за да принася полза.
По време на това духовно разгръщане посред
ством тълкованията на 4 септември 1932 година
Архангел Михаил се явява отново, както през 1928-
ма. Той потвърждава, че от първостепенна важност
е духовното дело, а не толкова функционирането на
болница или институция. Както и преди, монотон
ният глас на Кейси внезапно преминава в кресчен-
до и универсалното „ние“ от тълкованията изчезва,
докато божественият пратеник нарежда на групата:
ЗАМЪЛЧЕТЕ, ДЕЦА МОИ! СКЛОНЕТЕ ГЛАВА, ЗА ДА

МОЖЕ ГОСПОДАРЯТ НА ПЪТЯ ДА ВИ СЕ РАЗКРИЕ, НА
ВАС, КОИТО СТЕ ИЗБРАНИ ДА СЛУЖИТЕ ВЪВ ВРЕМЕ,
КОГАТО ТОЗИ ДУХ ТРЯБВА ДА СЕ ЯВИ НА ЗЕМЯТА, ЗА

ДА ОТКРИЕ ПЪТЯ НА ОНЕЗИ, КОИТО ТЪРСЯТ СВЕТЛИ
НАТА! ЗАЩОТО СЛАВАТА НА ОТЕЦ ЩЕ СТАНЕ ЯВНА
ЧРЕЗ ВАС, КОИТО СТЕ ПРЕДАНИ НА ПРИЗВАНИЕТО,
ЗА КОЕТО СТЕ ИЗБРАНИ. ВИЕ, ЧИИТО ИМЕНА СА НА
ЗОВАНИ, РАЗКРИЙТЕ В ЕЖЕДНЕВНАТА СИ РАБОТА, В
МАЛКИТЕ ДЕЙСТВИЯ, УРОЦИТЕ, ВЛОЖЕНИ В СОБСТ
ВЕНИЯ ВИ ОПИТ ЧРЕЗ ОБЩУВАНЕ, СЪЗЕРЦАНИЕ И
МОЛИТВА, ЗА ДА МОЖЕ ПЪТЯТ МУ ДА БЪДЕ ПОЗНАТ
ОТ ВСИЧКИ: ЗАЩОТО ТОЙ ВИКА ВСИЧКИ И ВСЕКИ,
КОЙТО ПОЖЕЛАЕ, МОЖЕ ДА ДОЙДЕ. И ЩЕ ЗАСТАНЕ
НА ВРАТАТА НА СОБСТВЕНАТА ВИ СЪВЕСТ, ЗА ДА ЗНА
ЕТЕ, ЧЕ СКИПТЪРЪТ НЕ Е НАПУСНАЛ ИЗРАИЛ, НИТО
ПЪТИЩАТА МУ СА БИЛИ НАПРАЗНИ: ЗАЩОТО ДНЕС,
ЧУЙТЕ, ПЪТЯТ Е ОТВОРЕН - АЗ, МИХАИЛ, ВИ ПРИЗО
ВАВАМ!'0
И тук Михаил потвърждава, че тези хора са и з

брани във време, „когато на земята има нужда“ от
духовно възраждане. Вековете може да минават, но
ангелите отново и отново призовават човечеството.
Споменаването на Израил в посланието на Ми
хаил също е важна. тук не става дума за определен
народ - според тълкованията Израил е събирателно
название за духовно търсещите, които се стремят да
разберат връзката си с Бог и да въплътят това р аз
биране в живота си. Всеки, който се стреми към ду
ховно осъзнаване в живота си в материалния свят,
е част от Израил. Това послание е дадено в тълкова
ние, което дефинира Израил в нова светлина:
„В практиката идва познанието за това какво е
писано да се постигне от човека: стъпка по стъпка,
ред по ред, за да могат и другите да узнаят за обеща
нието, което е отправено към всеки един човек, че
може да е едно с Него. Не забравяйте, че онези, кои
то срещате по пътя, също са търсещи и са Божият

Израил“11.
Тази по-широка дефиниция на „търсещите“ исти
ната загатва нещо, достойно за дълбока почит: хора
та, представители на всички духовни и религиозни
пътища, са част от „Израил“; всеки, който се стреми
към духовната истина, участва в одухотворяването,
което се заражда в днешния свят. Мистериозният
отрязък от посланието е: „Скиптърът не е напуснал
Израил“.
Едгар Кейси коментира значението на израза
„скиптъра на Израил“ в един от часовете по вероуче
ние през 1939 година. „... Яков предрекъл, че скип
търът не ще се отнеме от Иуда (сина на Яков), докато
не дойде Примирителят, което означава, че от потом
ците на Иуда ще се яви Спасителя на света [Хрис
тос]“12. Исус е казал в Новия завет: „Няма да премине
тоя род...“ (Лук. 21:32), докато не се сбъдне всичко.
Тълкованието показва, че „родът“ е група от души,
завръщащи се, за да помогнат да се осъществи ду
ховната съдба на земята - човечеството да се възди
гне в съзнанието си и да е отново едно с Бога.
Тълкованията разкриват допълнителни детайли
за Израил като духовна общност, а не народ:
„Израил е избраният от Господа - каза спящият
Кейси - и Неговите обещания, Неговата грижа, Не
говата любов не е напуснала онези, които търсят да
познаят пътя Му, да видят лицето Му... Това е сми
сълът, това би трябвало да е разбирането на всички.
Онези, които търсят, са Израил... Знайте тогава, че
скиптърът, обещанието, любовта, славата на ГЪспо-
да не е напуснала онези, които търсят лицето Му“13!“
Лекторът Марк Батън, съветник в църквата
„Единство“ и бивш католически свещеник, живеещ
във Вирджиния Бийч, е направил задълбочено и з
следване на посланията на Архангел Михаил в тъл

кованията на Кейси. Той сподели някои прозрения
за природата на Михаил и архангелите в частен раз
говор.
- Архангелите - и в частност Михаил - преда
ват директните заповеди на Бога - обясни Батън. -
Кейси е казал, че Бог е персонален и имперсонален;
универсален и индивидуален. Архангелите могат да
водят народите към просветление и индивидите към
духовно пробуждане. Изглежда, че работата им е да
връщат хората към осъзнаването на Бог.
Михаил не е същество или личност, калето сме
склонни да си представяме ангелите - той е сила,
огромна духовна енергия, духовен разум. Арханге
лите сами по себе си не водят диалози с хората на
земята, а могат само да изразяват Божиите желания
и заповеди. Те са твърде необятни за индивидуален
разговор.
По същество архангелите са Божии пратеници.
Марк Батън е присъствал на послания на Михаил
посредством друг медиум. Медиумът, който беше по
молил да не се назовава името му, можел да изпада в
транс като Едгар Кейси.
- Гйасът на човека, чрез който проговори Миха
ил, просто гърмеше - каза Батън. - Всички посла
ния са сходни с тези от тълкованията на Кейси, като
винаги поучават присъстващите да се придържат
неотклонно към висши духовни принципи и преду
преждават, че това е критичен момент в историята
на земята. Този призив е към всеки един от нас. Тъл
кованията на Кейси изтъкват, че всеки, който е на
земята в края на старото и началото на новото хиля
долетие, е избрал да бъде тук по висши духовни при
чини. Ние всички сме част от това.
Батън също е преживял звъненето на прозорци

те, когато Михаил е проговорил чрез медиума.
- Вибрациите на архангелите са невероятно
мощни. Звукът наистина е висок, но изумителното
тук е по-скоро духовната им мощ.
Бившият свещеник прави интересна аналогия с
електрическия ток: ако при обикновения човек на
прежението се измерва със 120 волта, при архангела
то навярно достига 15 000 волта. Когато такава сила
се прояви, както Михаил е направил чрез Кейси, той
оказва въздействие не само на канализиращия, а и
на присъстващите хора и предмети.
- Знаех, че съм в присъствието на Божественото
- добавя той.
Батън казва, чс медиумът, чрез който е предал
посланията си Михаил, не помнел нищо. Помни ли
Едгар Кейси нещо от срещите с Михаил?
- Не - отговаря Хю Лин. - Беше като всяко друго
тълкование - никакъв спомен. Понякога той сънува
ше нещо или имаше видения; понякога си спомня
ше, че е говорил с някого или на някого по време на
тълкованието. Тези преживявания не винаги бяха
приятни за него. Случвало се е нещата, станали по
време на тълкованието, силно да го обезпокоят.
На 2 октомври 1932 година Едгар Кейси изж и
вява нещо подобно след послание, в което Архангел
Михаил казва:
ЧУЙТЕ, ДЕЦА ЧОВЕШКИ! СКЛОНЕТЕ ГЛАВИ, О, СИ

НОВЕ ЧОВЕШКИ - ЗАЩОТО СЛАВАТА НА ГОСПОДА
Е ВАША, АКО ОПРАВДАЕТЕ ДОВЕРИЕТО, ОКАЗАНО
НА ВСЕКИ ОТ ВАС! ЗНАЙТЕ В КОГО СТЕ ПОВЯРВАЛИ!
ЗНАЙТЕ, ЧЕ ТОЙ Е ГОСПОДАРЯТ НА ВСИЧКО И ДУМА
ТА МУ НЕ ЩЕ РАЗОЧАРОВА ОНЕЗИ, КОИТО СА МУ ВЕ-
РНИ ВСЕКИ ИЗМИНАЛ ДЕН - ЗАЩОТО АЗ, МИХАИЛ,
ЩЕ ЗАЩИТЯ ОНЕЗИ, КОИТО ТЪРСЯТ ДА ПОЗНАЯТ
ЛИЦЕТО МУ!14
ГЛадис Дейвис Тьрнър е дългогодишна секретар

ка на Едгар Кейси и записва тълкованията дума по
дума от 1923 до смъртта му през 1945 година. След
края на посланието на Михаил тя добавя бележка
със зловещо съдържание:
„Сълзи, тиш ина и прекрасно усещане за съзвучие
последваха гореописаното тълкование. Едгар Кейси
имаше видение по време на тълкованието и трябва
ше да напусне стаята за малко; каза, че е видял все
ки от нас такъв, какъвто би трябвало да е, и такъв,
какъвто е“15.
Явно докато Михаил говори чрез Кейси, той е в
такова виеше състояние на духовна хармония, че е
зърнал хората от групата в тяхното съвършено, не-
зримо, чисто състояние. После, докато постепенно
се връща към ежедневното си съзнание, той вижда
образите на материална привързаност, проблемите
и навиците на присъстващите, обичайните неща,
които тревожат всички човешки същества. Пър
во съзира присъщата чистота на душата, а после
- „шлаката“ на материалния живот, полепнала по
аурата им. За Кейси това е силен шок поради харак
терната му чувствителност.
ГЪреспоменатото послание на Михаил вдъхва н а
сърчение и уверение, тъй като онези, които се учат
да прилагат духовни принципи, имат Божието обе
щание, че ще бъдат водени и наставлявани във ва
жното си дело.
96 ЕДГЛР КЕЙСИ: ЗА АНГЕЛИТЕ. АРХАНГЕЛИТЕ...
Архангел Михаил в делото на Нанси Фулуд
През 1917 година американският медиум Нанси

Фулуд осъзнава, че слуша вътрешен глас, който й
нарежда да пише. Този глас звучи мило и успокоява
що. Тя предприема експеримент и почувства как се
„разделя“, сякаш част от нея наблюдава самата нея
от позиция извън тялото. Нанси Фулуд започва да
записва посланията, които й се дават. След време те
са издадени в книги - „Кулата от светлина“, „Плам
тящият меч“, „Песента на Сано Таро“, - които стават
доста популярни през 30-те години на XX век.
От особен интерес за изучаването на ангелите е
фактът, че Фулуд започна да получава мощни пос
лания от Архангел Михаил. Докато ги предава, тя
се чувства обгърната от бяла светлина с невероятна
енергия. Нанси Фулуд никога не вижда Михаил, но
усеща присъствието му. Посланията, които започ
ват през 1917 година, имат поразителна прилика с
тълкованията на Кейси. Едно от посланията пред
рича наближаващата промяна на съзнанието от ма
териално към духовно:
,Аз, Михаил, господар на Слънцето, съм обгърнал
с мантията си от светлина тъмната планета Земя.
Чрез действието на Огъня земята ще бъде пречисте
на и възродена... Старата, завладяна от хаос земя ще
потъне в забвение и от нея ще се издигне нова земя,
ново състояние на съзнание. Не мислете за матери
алните бедствия, защото, казвам ви, те са условието
да се създаде този нов свят, [в който] ще съществува
такава красота и хармония, че старият свят ще бъде
забравен в радостта на новия живот... Старият мате
риален свят вече започва да се смалява и ще рухне
под тежестта на собствения си хаос... Вслушайте се
дълбоко в себе си и ще разберете, че говоря истина
та, когато казвам, че децата на светлината няма да

усещат вятъра и бушуващата буря, защото вътре в
тях ще цари покой... Аз, Михаил, казах това“16.
Посланието на Архангел Михаил ясно показва, че

човешкото съзнание отново върви от материалното
към духовното. Толкова наподобява по сила и стил
посланията на Михаил, дадени чрез Кейси, че е лес
но да повярваме, че източникът им е един и същ.
Строгият учител
Понякога посланията на Архангел Михаил чрез

Кейси са смъмрящи. През 1940 година Кейси се съ
гласява да проведе поредица от тълкования, свър
зани с опитите да локализират нефтени кладенци в
Тексас. Начинанието изглежда конструктивно - па
рите е трябвало да отидат в помощ както на делото
на Кейси, така и на други нестопанствени органи
зации. Поне такава е първоначалната идея. Отгово
рите, които тълкованията дават обаче, сякаш са за
гадъчно погрешни - подходящото място за кладенец
така и не бива намерено и през цялото време изник
ват пречки. Нещо все не върви както трябва, но ни
кой не успява да открие причината или виновника.
В едно от последните тълкования за търсенето на
нефт е зададен въпросът: „Може ли в този момент
да бъде дадена информация, касаеща привидните
неточности иа предишна информация, свързана с
производството на настоящия [участък за копаене
на нефтен кладенец]?“
Всички присъстващи се стряскат, когато в отго
вор чуват гласа на Архангел Михаил:
7*
98 ЕДГАР КЕЙСИ: ЗА АНГЕЛИТЕ, АРХА11ГЕЛИТЕ...
ХАЙДЕ, ЧУЙТЕ, ДЕЦА ЧОВЕШКИ! СКЛОНЕТЕ ГЛАВИ,

О, СИНОВЕ ЧОВЕШКИ! ЗАЩОТО АЗ, МИХАИЛ, ЩЕ ВИ
ГОВОРЯ ЗА НЕЩАТА, ЗА КОИТО ПИТАТЕ! НЕ ВИДЯХТЕ
И НЕ ЧУХТЕ ЛИ - ПО ПЪТЯ, КОЙТО СЛЕДВАТЕ, ДОКА-
ТО ТЪРСИТЕ ПОЗНАНИЕ ЧРЕЗ ТОЗИ МЪЖ [Едгар Кей-
си], - ВИЕ СЕ ОТКЛОНЯВАТЕ ДА РАЗВИВАТЕ МАТЕРИ
АЛНОТО, ДОКАТО ТЪРСИТЕ БОГА17?
Предупреждението казва ясно, че търсенето на

информация за нефтен кладенец чрез Кейси проти
воречи на предназначението на неговата способност
да прави тълкования. Нещо повече - според Михаил
подобни запитвания са отклонение от информация
та, която Кейси би трябвало да предава. Малко след
това тълкование нефтеното начинание е обявено за
неуспех и изоставено.
Понякога предупрежденията и мъмренията от
страна на Архангел Михаил са насочени към самите
хора, които ръководят делото на Кейси. В последни
те години от живота си Кейси работи прекадено мно
го и се преуморява. След издаването на „Има една
река“, биографията на Едгар Кейси от Томас Съгрю,
започват да пристигат хиляди писма и молби за тъл
кования. Налага се да наемат допълнителни служи
тели, които да отговарят на писмата и телефонните
обаждания. През 1944-та, година преди смъртта на
Кейси, работата в офиса на асоциацията става и з
ключително напрегната. Датите за тълкования се
запазват 2 години тго-рано, хора от цялата страна
идват на вратите в отчаяното си желание да получат
тълкование за умиращ роднина или приятел. Работ
ната атмосфера е хаотична, сред персонала цари
неразбирателство. Самият Кейси е доведен до прага
на изтощението. В направени по-рано „тълкования
за делото“ му е казано да провежда сеанси само два
пъти на ден - сутрин от 10.30 до 11.30 и следобед

от 3.30 до 4.30 часа. Да се опитва да върши повече
от това означава да изложи живота си на опасност,
предупреждават тълкованията. Въпреки всичко хи
лядите писма от хора, нуждаещи се от помощта му,
не дават мира на будния Кейси. Той става сприхав
и има все по-малко сили - но все така се старае да
прави тълкования.
- Едгар, убиваш се - казва съпругата му. - Трябва
да намалиш темпото.
Кейси отива в задното помещение на къщата им,
което служи за стая за писма, и изпразва един от по
щенските чували, пълен догоре с писма и картички,
молещи за помощта му.
- Как мога да ги върна? - пита той, търсейки очи
те на жена си. - Как мога да не се насилвам? - Момен
тът е драматичен. - Убива ме да не правя тълкования.
Ако пък прекаля с правенето им, и това ще ме убие.
Изтощен, унил и безпомощен, Едгар знае съдбата
си.
- Трябва да продължа, докато мога - казва той
след малко. - Това е.
От края на 1943-та и през цялата 1944 година по
някога Кейси провежда тълкования по 6-8 пъти на
ден. В няколко случаи поради натоварения график
и напрегнатата атмосфера в офиса той не е способен
да установи връзка с източника на информация. Не
може изобщо да получи информация.
Едно от последните тълкования в живота му е
свързано със собственото му разклатено здраве.
Поради лошото му физическо състояние информа
цията е изговорена с шепот. Думите едва се чуват
от устата на легналия на кушетката Кейси и Огадис
Дейвис трябва да напрегне слуха си, за да чуе и да
стенографира тълкованието. То потвърждава, че
100 ЕДГАР КЕЙСИ: ЗА АНГЕЛИТЕ. АРХАНГЕЛИТЕ-.
здравето му се срива и причина за това е не само фи

зическото и умствено изтощение, но и вътрешните
борби в организацията, които също влияят зле на
способностите му.
Изведнъж насред тълкованието едва доловимият
глас на Кейси се заменя от мощния глас на Архангел
Михаил. Това е едно от най-суровите послания, пре
дадени някога в тълкованията:
СКЛОНЕТЕ ГЛАВИ, ДЕЦА ЧОВЕШКИ! ЗАЩОТО АЗ, МИХА
ИЛ, ГОСПОДАР НА ПЪТЯ, ЩЕ ГОВОРЯ С ВАС! РОД НА ПЕ
ПЕЛЯНКИ, РАЗБЛУДЕН РОД, ВНИМАВАЙТЕ! ДНЕС ПРЕД
ВАС СТОЯТ ДОБРО И ЗЛО! ВИЕ ИЗБЕРЕТЕ НА КОГО ЩЕ
СЛУЖИТЕ! СЛЕДВАЙТЕ ПЪТЯ НА ГОСПОДА! ЗАЩОТО ЩЕ
ДОЙДЕ ДЕНЯТ НА ВЪЗМЕЗДИЕТО, КАКТО СТЕ ВИЖДА
ЛИ! СКЛОНЕТЕ ГЛАВИ, ВИЕ, НЕМИЛОСТИВИ И НЕПОКА-
ЯНИ! ЗАЩОТО СЛАВАТА НА ГОСПОДА Е ТУК! ВЪЗМОЖ
НОСТТА Е ПРЕД ВАС! ПРИЕМЕТЕ ИЛИ ОТХВЪРЛЕТЕ! НО
НЕ БЪДЕТЕ КАТО ПРАСЕТА!1Н
Д-р Хармън Броу, теолог и психолог, присъства
на това тълкование. „Възмездието“, за което говори
Михаил, той изтълкува като постепенно отслабва
щата способност на Кейси да прави тълкования. По
думите на Броу всички присъстващи почувствали
укора на Михаил до дълбините на душата си. В своя
та биография на Кейси, „Ясновидец в неподходящо
време“, той пише за онова, което са почувствали, ко-
гато са получили посланието:
„Когато [тълкованието] свърши, всички плачехме.
Огледах се и видях изтерзани, бледи лица. Никой не
продума. Всички се надигнахме бързо и си излязо
хме... За мен нямаше значение чий точно бе гласът,
който се бе нарекъл Михаил. Дали творение на фор
мираното от Библията съзнание на Кейси, безплът
но същество, смаяно от поведението н и ... или истин
ско ангелско присъствие, то бе дошло сред нас не за

да ни благослови или почете, а да изрази изгарящо
порицание. Ако това наистина бе архангел, не искам
никога повече да си имам взимане-даване с него“19.
Уверението на ангелите във време на промени
Животът на Едгар Кейси е изпълнен със злопо

лучия, нещастия и страдания и човек не може да не
се запита защ о контактуването с Архангел Михаил
не е достатъчно да реши проблемите му. По време
на едно тълкование е зададен въпросът защо той е
принуден да понася такива злочестини в делото си.
Отговорът ясно постановява отговорностите, пола
гащи се на всеки, който посвети живота си на служ
ба на другите: „Този, който води или се стреми да
насочва, постоянно е заобиколен от силите, които се
стремят да подриват делото. Този, който издържи
докрай, ще носи короната“20.
Изпитанията и премеждията са проверка за ду
шите на земята, а Архангел Михаил е сила, даваща
издръжливост и вяра във времена на лична и пла-
нетарна криза. Неговата роля е не да отстрани не
щастието, а - както в случая с Кейси - да насърчи
членовете на групата да останат верни на идеалите
си въпреки връхлитащите ги злочестини и периоди
на тъмнина. Смисълът на посланието му към тях е,
че делото ще донесе просветление на бъдещите по
коления, стига те да проявят упорство. Затова оне
зи, „които издържат докрай, ще носят короната“.
Нещастията и тъмнината са житейски модел за
мнозина мистици, пророци и мъдреци. Като моми
че Ж ана д ’Арк обявила, че е разговаряла с Архан
гел Михаил, който й казал, че е неин дълг да спаси
Франция. Дори в периодите на изпитания, когато

била жестоко изтезавана, тя безстрашно заявявала,
че редовно говори с ангелите и че Архангел Михаил
й е помагал в битките, насърчавайки всяка нейна
стъпка. Ж ана д’Арк не успяла да се спаси от преслед
ването на църквата, но не показала никакъв страх,
когато я осъдили да умре и я вързали за кладата. Тя
отказала да се отрече от твърденията си, че говори
с ангели.
Исус, който общувал с ангели, архангели и самия
Отец, в огромната Си мъка в ГЬтсиманската гради
на бил обзет от съмнения и страх. Дори Той в нощта
преди да ГЬ разпнат, почувствал неизбежната тъм
нина преди зората на възкресението: „... душата Ми
е ирескръбна до смърт...“ (Марк. 14:34).
Затова, дори да преминаваме през тунела, нари
чан „тъмната нощ на душата“, има глас, утеха, исти
на , която да ни крепи:
...ОТКРИЙТЕ ЛЮБОВТА, СЛАВАТА, СИЛАТА В НЕГОВО
ИМЕ, ЗА ДА СЕ НЕ БОИ НИКОЙ; ЗАЩОТО АЗ, МИХАИЛ,
КАЗАХ!21
Всички ние можем да усетим това послание със
сърцето си и да се успокоим, че в духовното си пъ
туване, в своето търсене да разберем ролята си в
настъпващата божествена епоха ще ни бъдат даде
ни нужните напътствия. Посланията на Архангел
Михаил са отправени към нас и те се отнасят за нас
като индивиди и за този свят в състояние на преход,
свят, който се намира в собствената си Гетсиманска
градина. Тълкованията на Кейси показват, че всеки
човек, който днес живее на земята, е тук с потенци
алната възможност да помогне на планетата в ду
ховната й трансформация и еволюция към по-ви-
сше съзнание. Няма обещание, че ще е лесно, но на
всички, които се стремят да предизвикат този духо

вен ренесанс, наистина ще им бъде показан пътят
-посредством сънища, интуиция, медитация; някои
може дори да изживеят директно общение с ангел,
архангел или Самия Учител. Ние трябва да очаква
ме такива уверения.
- Всяко преживяване е уверение - казва спящият
Кейси. - И както Той е обещал, вижте, лицето на ан
гела стои винаги пред Божия престол; вътрешното
осъзнаване, че ти можеш да бъдеш в единение с Бог
Отец, като Негово дете, като брат в Христа... И кога-
то дойде осъзнаването, то е като ангел на надеж да
та, ангел на благовестието, ангел, който предупреж
дава, ангел, който пази. Те са неизменно тук като
осъзнаване на вечното присъствие, защото; „Той е
натоварил ангелите си да се грижат за вас.. .“22
Когато поддържаме в себе си това убеждение и
помним, че вярата и желанието създават света та
къв, какъвто го познаваме, тогава това наистина
става реалност. Щом имаме на своя страна уверени
ята на архангелите, нима нещо на този свят би мог
ло да ни се противопостави?
Ето последното послание от Архангел Михаил, от
правено към изследователската група „В търсене на
Бога“ през 1933 година:
СКЛОНЕТЕ ГЛАВИ, 0 ВИЕ, КОИТО ТЪРСИТЕ ПРИСЪСТ
ВИЕТО МУ! СИЛНИ БЪДЕТЕ С НЕГОВАТА МОЩ! НЕ ГУБЕ
ТЕ КУРАЖ ЗАРАДИ СОБСТВЕНАТА СИ СЛАБОСТ! ЗНАЙТЕ,
ЧЕ ВАШИЯТ СПАСИТЕЛ Е Ж И В ... 1ЦЕ РАЗГЛАСИТЕ ЛИ ТО
ГАВА, 0 ХОРА, СОБСТВЕНИТЕ СИ РЕШЕНИЯ? ЩЕ БЪД Е
ТЕ ЛИ ЕДНО С НЕГО? ПЪТЯТ, КОЙТО ПАЗЯ АЗ, ВОДИ КЪМ
СЛАВАТА И МОГЪЩЕСТВОТО НА ГОСПОДА. АЗ, МИХАИЛ,
ЩЕ ВИ ПАЗЯ. НЕ ПРЕСТЪПВАЙТЕ КОМАНДИТЕ. НЕ СЕ
КОЛЕБАЙТЕ. ВИЕ ЗНАЕТЕ ПЪТЯ2'5.
Унищожението на армията на Сенахирим

105
4.
ГОСПОДАРЯТ НА КАРМАТА
Който откарва в плен, сам ще отиде в плен; кой

то с меч убие, той трябва с меч да бъде убит . Тук
е търпението и вярата на светиите.
Откр. 13:10.
Алалиил - Господар на трудния път
повечето случаи тълкованията на Кейси са пре

В давали, без гласът да се идентифицира по име.
Има обаче и изключения. В глава 2 например ста
на дума за стария приятел на Кейси, д-р Хил, който
обявява присъствието си по време на тълкование.
Архангел Михаил също на няколко пъти се обръща
към групата за изследване, за която Кейси се е съ
гласил да предава „тълкования за делото“, както и
ежеседмичните инструкции за духовните изследва
ния на групата.
Както разбрахме, Михаил предава гръмко и ясно
посланията си, които разтърсват групата. С мощ,
която се разпознава безпогрешно, той им напомня
най-висшите им духовни идеали и дори ги кори за
това, че са се отклонили от правия път и се препират
помежду си.
Общоприетото убеждение е, че източникът на тъл

кованията е всеобхватното универсално съзнание, с
което Кейси е способен да се свърже всеки път, кога-
то легне. Смята се още, че тълкованията - и изобщо
всичко, извършено от Кейси като ясновидец и меди
у м - е под ръководството на Христос.
В средата на 30-те години обаче, докато изсле
дователската група продължава да събира тълко
ванията и да подготвя колекцията, впоследствие
публикувана под заглавието „В търсене на Бога“,
членовете й забелязаха друга промяна в звученето.
Най-неиадейно Хю Лин Кейси, Вгадис Дейвис и дру
ги близки приятели на семейство Кейси биват поз
дравени от нов архангел, чието присъствие впослед
ствие поражда разделение в групата.
„Елате, деца мои! Вие без съмнение спечелихте
от казаното в този ден от нов инициат, проговорил
в или чрез този канал [Едгар Кейси); Алалиил, който
бе с онези в началото, воювали с другите, които се
отделиха и станаха като несъществуващи“1.
Хю Лин коментира, че във въпросното тълкова
ние се долавя нещо особено, необичаен заповеден
тон, който показва явна промяна на източника, на
правляващ информацията. Новият глас си има име
- Алалиил. Гйадис Дейвис и Гъртруд Кейси също за
белязват разликата. Промяната в източника на тъл
кованието е очевидна и това ги обезпокои.
Кой е Алалиил?
Този въпрос е зададен в последвало тълкование.
Въпреки че според отговора той е ангел от висшите
духовни сфери, това не разсейва чувството на без
покойство.
- Кой е Алалиил, онзи, който ни прати послание
то на 15 октомври? - пита г-жа Кейси.
ГОСПОДАРЯТ НА НАРМАГА 107
- Един от онези, които се сражаваха редом с Ари-

ел, когато на небето имаше бунт - казва Кейси. -
Къде е Ариел и кой е той? Спътник на Луцифер, или
Сатаната...2
Това показва, че Алалиил е архангел на страна
та на Михаил, сражавал се със Сатаната преди и по
време на изпадането му в немилост.
„Бунтът на небето“ е обрисуван в интересна свет
лина в тълкованията на Кейси. Много преди нашата
физическа вселена да се появи, всички души и ар
хангели били спътници на Бога, съзнаващи своята
индивидуалност и поддържащи общение с Бога. Ду
шите и архангелите имали неограничени сили на
сътворци. Всеки от тях бил миниатюрно копие на
Бога, с всички Негови способности и възможности.
„Бунтът“ бил духовно отклонение на съзнанието,
противоречащо на Божия замисъл. Една част от ар
хангелите започнали да съсредоточават все повече
енергия върху собствените си индивидуални творе
ния и специфични състояния на съзнанието. В един
момент тези ангелски същества започнали да рабо
тят срещу божествения замисъл на вселената.
Множество ангели и архангели, които поддържа
ли съзнателна връзка със Създателя, разбрали, че
много други като тях започват да „забравят“, че са
едно с Бога. Те все повече се запленявали от собстве
ните си способности и творения. Когато архангели
те се опитали да накарат непокорните духове да си
припомнят оригиналния план за Божието творение,
те оказали силна съпротива и предизвикали разеди
нение.
В своята биографична книга „Има една река“ То
мас Съгрю пише: „Някои духове бяха изумени от
собствената си сила и започнаха да експерименти
рат с нея. Те се сливаха със звездния прах и ветро

вете на сферите, като ги чувстваха и ставаха част от
тях... Това бе духовното падение, или бунтът на ан
гелите“3.
Алалиил е архангел, описван като един от онези,
които са се опитвали да се притекат на помощ, кога-
то започнало голямото разделение на силите. Той и
много други архангели - включително Михаил - се
включили в „битката на припомнянето срещу забра
вата“, както можем да го наречем. Те се биели, за да
спасят душите, които все повече пропадали в себич
ността. Луцифер и Ариел, някога велики архангели
в света на Бога, станали водачи на ангелите и ду
шите, които искали да тръгнат по свой път, незави
сими от Божиите желания. Ето как доброто и злото
(помненето и забравата) станали живи състояния на
съзнанието, олицетворявани от Светлината и Тъм
нината. Днес, неизмеримо по-късно, тази битка се
води на земята в човешките души, докато ние еж е
дневно се изправяме пред избора дали да проявим
самоотверженост или себичност.
Едно от тълкованията на Кейси потвърждава ро
лята на Алалиил сред архангелите:
„Алалиил е този, който в началото е бил водач
на небесното войнство и който предизвикал Ариел;
този, който е създал трудните пътища - но като
средство за РАЗБИРАНЕ“4. (Курсивът е на автора.)
От горното тълкование е очевидно, че Алалиил
има важна роля в духовната йерархия. Терминът
„небесно войнство“ се отнася за ангелите като цяло.
Проблемът, свързан с въздействието на Алалиил
като един от тези служещи архангели, е неговият
подход към човечеството като божествен помощник.
Описването на Алалиил като „създател на трудни
ГОСПОДАРЯТ НА КЛРМАТА 109
те пътища“ обезпокоява събралите се да получат

психичното тълкование от Кейси. Дали няма да се
окажат под командването на строг учител? Както
знаем, съществуват най-различни религиозни ф и
лософски системи и подходи към разбирането на
Бога - и по своя уникален начин архангелите също
насочват човечеството. Какъв е смисълът на „труд
ните пътища“?
Това проявява закона за карм ат а- закона за при
чината и следствието. „Карма“ на санскрит означа
ва „действие“, „деяние“. Това е законът, според който
всяко действие, мисъл, дума или деяние поражда
противодействие със същата сила, което се връща
към нас. Понякога, когато Кейси съветва хора, пре
живяващи „отплатата“ за деянията си, той им казва:
„Това са последствията от собствените ви дела!“ Де
янията, мислите и т.н. се връщат към нас по силата
на закона на кармата.
В своята книга „Животът на Исус Христос“ све
товноизвестният теолог д-р Ричард Дръмонд она-
гледява закона за кармата с примери от Библията:
„... освен многократното цитиране и парафразира-
не на „Каквото посее човек, това и ще пожъне“ (Гал.
6:7), има и чести отпратки към учението на Исус „С
каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“...
кармата... наистина се смята за божествен, косми-
чен принцип в тълкованията на Кейси“5.
С други думи, всичко, което правим, ни се връща
в същата мяра, в която е било извършено. Библията
описва кармата в Откровение на Свети Йоан 13:10:
„Който откарва в плен, сам ще отиде в плен; който с
меч убие, той трябва с меч да бъде убит. Тук е търпе
нието и вярата на светиите“.
За да разберем правилно този закон обаче, ние
трябва да разберем взаимодействието му с концеп
цията за прераждането. Същността на тази идея е,

че душата - съзнанието на индивида - не умира за
едно с тялото, а продължава да съществува в друго
измерение и може да потърси ново тяло, в което да
се роди. За приемането на ново тяло причините са
основно две: по избор и по необходимост. И в двата
случая душата избира родителите си, следователно
и обстоятелствата, които ще й предоставят най-под
ходящата възможност за израстване и за компенса
ция на натрупаната карма.
Прераждането е наречено „цикъл на необходи
мостта“. На санскрит се нарича самсара , или „кръ
говрат“. Последователите на някои разклонения на
будизма си поставят за цел да поправят натрупана
та карма и да се освободят от самсара, постигайки
по този начин нирвана , или рая. Именно този цикъл
на необходимостта - в който хората продължават да
създават карма посредством желания, противоре
чащи на замисления от Бога модел за хармонична
вселена - има предвид Алалиил, когато говори за
„трудните пътища“. Историята на кармата на душа
та по време на въплъщенията й на земята ще бъде
проучена в глава 7.
Още от началото на падението на духа архангели
те - Михаил, Рафаил, Гавриил, Уриил, както и Алали
ил - се опитват да помогнат на душите да си спомнят
за своя божествен произход, за единството си с Бога.
Макар всички те да са Божии пратеници, всеки от
тях има своята уникална роля в духовното развитие
на земята. Архангел Михаил е „ГЪсподарят на Пътя,
който води при Христос“, Уриил - архангелът на спа
сението или този, който пробужда спящите просто
смъртни за висшето духовно познание, „спасявай
ки“ душите от чисто материалистичното съзнание.
ГОСПОДАРЯТ НА НАРМАГА 111
Архангел Рафаил управлява силите на духовното и

физическо изцеление на земята. Архангел Гквриил,
съобщил на Дева Мария, че ще роди Месията, е ан
гелът на възвестяването, възкресението, милостта и
откровението. В „За небесната йерархия“ Дионисий
Ареопагит пише, че всички архангели „са вестители
на Божиите повели“6.
Алалиил също изпълнява поверените му запо
веди, но функцията му е като Господар на кармата,
водещо съзнание, което управлява закона за причи
ната и следствието. Посредством закона за кармата
човешките същества рано или късно съзнателно си
спомнят Бога, подтиквани от „трудните“ изпитания,
през които ги води този архангел. Цикълът, управля
ван от Алалиил, в който „заплащаме за стореното“
живот след живот, в действителност е практичен и
състрадателен механизъм, чието предназначение е
да ни помогне да се учим от грешките си, вместо да
продължаваме да ги правим безконтролно.
Архангелите като закони на вселената
В по-обща перспектива всеки архангел предста

влява състояние на съзнанието, отношение, вдъхно
вение. Това, което преживяваме като духовно съзна
ние в материалния свят, е отражение на източника
на определено съзнание от духовните сфери. Тези
източници са архангелите - специфични аспекти на
Божията йерархия. Тълкованията на Кейси показ
ват, че самите вселенски закони са въплътени в ду
ховна форма от архангелите. Когато питат спящия
Кейси: .Ангелите и архангелите еднозначни ли са
на онова, което наричаме закони на вселената“, от
112 ЕДГАР КЕЙСИ: ЗА А! 1ГЕЛИТЕ. АРХАНГЕЛИТЕ...
говорът е: „Те са като законите на вселената; както

Михаил е ГЬсподар на Пътя, не е Пътят, а Господар на
Пътя...“7
Това означава, че когато хората са в пълна хар
мония със своя духовен идеал - или своята духовна
цел в живота - те спазват вселенския закон на лю
бовта. Тогава Михаил разкрива пътя, за да се пробу
дят за още по-голямо духовно осъзнаване. В своето
завръщане от смъртта д-р Родоная се оказва в хар
мония със закона (архангела) на Мъдростта - той
по естествен път е привлечен от това съзнание. По
същия начин Алалиил е ангелът, управляващ зако
на за кармата, причината и следствието. Той е един
от главните ангели, чието влияние води към духов
но израстване; това израстване обаче се добива по
средством изпитания, които, както Кейси казва, са
„трудни“.
Когато присъствието на Алалиил става очевидно,
Хю Лин твърдо настоява групата да не бърза да при
ема това същество, пък било то и архангел. Според
него Алалиил се намесва в духовните уроци, в делото
на групата „В търсене на Бога“. Някои от сподвиж-
ниците на Кейси не са съгласни, като изтъкват, че
след като са получили вдъхновяващи инструкции от
Архангел Михаил, сега не би трябвало да следват съ
ветите и на Алалиил.
„Въпреки че Едгар Кейси запазваше гласа, начи
на си на говорене, интонацията си и т.н. - написа
след време Хю Лин, - беше заявено, че лице, познато
като Алалиил, би могло да ръководи предаването на
материала в тълкованията по начин, който е по-ясен
и по-организиран. Посочва им се, че групата трябва
да вземе решение дали да приеме това предложение
за разясняване“8. Всички от групата на Кейси, с и з
ГОСПОДАРЯТ НА КАРМАТА 113
ключение на двама, искат да отхвърлят нареждани

ята на Алалиил. „За всички ни това беше период на
съмнения, изпитания и избор“, казаХю Лин.
В групата настъпва разделение. Чрез нови тълко
вания търсят повече информация за въпросния ар
хангел. Тайнствен пасаж в едно от тях потвърждава
продължителното влияние на Алалиил, но отдава
отговорността за появата на този учител на самите
членове на групата. Кейси казва:
-...защ ото, както ще бъде видяно, деца мои, на
значен е един, който може да ви помогне в бъдещ и
те ви уроци, и той ще бъде ваш учител, ваш водач,
пратен чрез силата на собствените ви желания... Не
Христос, а Негов пратеник, който е с Христос от на
чалото и за други светове е това, което е Христос за
земята9.
Христовото съзнание срещу Алалиил
Хю Лин е обезпокоен от посоченото в тълкование

то, че информацията се дава „не от Христос, а от Не
говия пратеник“. Той винаги е вярвал, че тълковани
ята на баща му идват от вселенските сили и че дълг
на групата е да следва този висш идеал.
В случая придържането към този идеал означава,
че трябва да откажат напътствия от всеки друг и з
точник, освен Христовото съзнание. Хю Лин се бои,
че е възможно Алалиил да е дошъл, за да се намеси
в работите на групата - щом той е за други светове
това, което Христос е за земята, какво прави тук ?
Защо иска да управлява работата на групата? Тези
въпроси безпокоят всички от семейство Кейси. Как
то вече стана ясно, Едгар често е нащрек по отно
8*
шение на природата на тълкованията и се тревожи

доколко „отворен“ е към външни влияния по време
на транса. Рядко признава дори Архангел Михаил
и вместо това вярва, че Бог е пратил вестител. Бог
трябва да бъде в центъра на вниманието ни, а не
пратеникът, казва Кейси. Алалиил обаче действа в
качеството на нещо повече от пратеник в делото на
Кейси - той иска да бъде източникътна тълковани
ята.
Хю Лин, Гйадис Дейвис и Гъртруд Кейси не могат
точно да обяснят на какво се дължи лошото пред
чувствие за Алалиил и влиянието му. Знаят обаче,
че имат властта да го приемат или отхвърлят като
учител. Тълкованието заявява, че отговорността за
това е на групата: „Тогава вие самите можете да по
пречите той [Алалиил) да бъде, да се среща, да живее
с в а с “10.
Конкретното тълкование, при което е получено
това послание, има необичайно агресивен тон. Ала
лиил сякаш дава на групата нещо като духовен ул
тиматум: „Приемете тогава представеното тук и се
подгответе според него; защото оттук нататък ваши
те презентации трябва да вземат обрат... Приемате
ли?11“ Никой от групата не отговаря на искането на
Алалиил. Те най-малкото са шокирани от драстична
та промяна в обикновено търпеливото разгръщане
на тълкованията чрез Кейси. Енергията в стаята е
особена - заредена, наситена, сякаш присъстващи
те са подложени на духовен натиск. Гъртруд Кейси
продължава да води сеанса, а останалите навеждат
глави в молитва. Алалиил, явно нетърпелив заради
нерешителността на групата, ги укорява по средата
на тълкованието:
ВНИМАВАЙТЕ КАКВО ПРАВИТЕ!
ГОСПОДАРЯТ ПА КЛРМЛТЛ 115
Няколко души от групата имат чувството, че това

послание е насочено към тях, включително Гъртруд
Кейси и Гпадис Дейвис. Усещането в стаята е за хаос
и дисхармония. Защо е нужна тази намеса? Може би
суровите времена изискват суров учител? Може би
има вътрешна борба между светлината и тъмнина
та в членовете на групата? Може би групата се е от
клонила в своите изследвания или в приложението
на духовните истини? Може би вселенските сили са
пратили Алалиил, за да им съдейства в общото дело?
Такива са въпросите, дискусиите и споровете меж
ду присъстващите. Малцината, които искат Алали
ил да ги води, ожесточено излагат аргументите си и
взаимоотношенията в групата стават, меко казано,
обтегнати.
По това време здравето на Кейси е особено чувст
вително - той не се чувства добре физически от сед
мици. Някои от членовете на групата имат за раз
решаване свои кармични проблеми - огорчение,
самоосъждане, свръхкритичност и ревност. Те са чо
вешки същества с период на слабост като всеки друг.
Поради интензитета на духовните уроци и групови
те медитации и молитви обаче отношенията между
членовете са подложени на енергиен натиск. Духов
ните им способности се пробуждат и препирните се
превръщат в проблем.
Всичко е засилено - и доброто, и лошото. Очевид
но и индивидуално, и като група те изживяват пери
од на кармични изпитания. Стигнали са до момен
та, в който духовните им познания трябва да бъдат
приложени и изпробвани. На никой не му е лесно.
Между появата на Алалиил като кармичен учител и
преживяванията, нарушаващи хармонията в група
та, има особена синхроничност. Ясно е, че са на прав
116 ЕДГАР КЕИСИ: ЗА АНГЕЛИТЕ, АРХАНГЕЛИТЕ,..
път, че са упътвани от Всевишния, но все пак трябва

да изберат дали да получават напътствия от Госпо
даря на кармата, или от Христовото съзнание.
Направено е тълкование, отделно от работата на
групата „В търсене на Бога“, и е зададен въпрос за
следването на съветите на пратеници, архангели и
безплътни водачи.
„Това, това, това, приятели, са само граници - се
казва в тълкованието. - Докато в Него е Цялото. Нима
ще направите от себе си ограничено средство за
действие? Нима ще търсите препятствието на оне
зи неща, които превърнаха мнозина в сражаващи се
сили, които продължават да воюват един с друг дори
във въздуха, дори в елементалните сили?12“ Друго
тълкование от същата поредица заявява: „Нека Той
праща, когото Той реши за развитието, но по-добре
подгответе своето тяло, своята душа за срещата с
Него“13.
Тези тълкования показват на групата, че в много
отношения приемането на Алалиил за наставник ще
е компромис. Ограничаването им с напътствията му
щеше да попречи на групата да осъществи своята
цел - най-висшето духовно достижение, Христовото
съзнание.
Христовият път ще им помогне да се издигнат над
цикъла на необходимостта, над своята карма, чрез
молитва, медитация и прилагане на духовните дис
циплини, дадени им в тълкованията за групата „В
търсене на Бога“. Защ о по собствена воля да се връ
щат към метода на опити и грешки, през който са
минали? Да приемат Алалиил за източник на духов
ните си уроци би означавало да изберат да се учат по
трудния начин.
Други перспективи
У. X. Чърч, изследовател на живота на Кейси и

експерт по тълкованията, предлага интересен по
глед върху Алалиил и влиянието му върху групата за
изследване. „...Когато се явява пред групата, Алали
ил може да действа по нареждане на Учителя имен
но защото присъстващите преживяват кармична
фаза, изискваща суров учител - освен ако уроците
не могат да бъдат усвоени по друг начин... Ако той
им е пратен по силата на собствените им желания
- били те съзнателни или не, - добро ли е това или
лошо? Всеки от тях знае своите духовни слабости и
може би не един е потреперил. Второ, щом Алалиил е
за други светове това, което Христос е за този, както
им е заявено, няма ли той свои овце, за които да се
грижи? Какво прави във владенията на Христос по
това време? Добро или лошо вещае това? Вероятно
ги измъчват подобни съмнения“14.
Междувременно, докато тълкованията продъл
жават, Хю Лин така и не може да се отърси от безпо
койството си. Силно го тревожи мисълта, че групата
е повикала пратеник, чието влияние повече от всич
ко друго може да попречи на делото на баща му.
- Бях загрижен - обясни Хю Лин. - На практи
ка, баща ми не беше медиум. Вярно е, че когато н а
стройването беше правилно, чрез него идваше ан
гелско послание, божествен апел. Това обаче беше
по-скоро изключение, отколкото правило. Татко
никога не смяташе, че служи като медиум за света
на духовете. Той лично каза на групата да концен
трират идеалите и желанията си върху Учителя - и
да Му позволят да ги насочва. Но понякога казваше:
„Ако хората искат да получат информацията от чичо
118 ЕДГАРКЕЙСИ: ЗЛ АНГЕЛИТЕ, АРХАНГЕЛИТЕ...
Джо от отвъдното, тя оттам и ще дойде. Ако поискат

тълкование от божествен пратеник, това и ще полу
чат“. Резултатът наистина зависеше от желанията
на човека, поръчващ тълкованието.
Алалиил се появява и в тълкования на известния
медиум Айлийн Гкрет. Според тълкованието, което
Кейси направи за нея, нейният дух водач разчита
на информация, предавана чрез Архангел Алалиил.
- Веднъж след тълкование с Айлийн Гкрет - раз
казва Хю Лии - нейният дух [водач], Увани, предло
жи да внесе яснота в тълкованията и беше зададен
въпрос дали идеята е добра... Според мен това е вид
отклонение, предизвикано от напрежението и изпи
танията, през които преминаваше цялата група, а
също и страната, както и поради физическите сму
щения, от които Едгар Кейси страдаше по това вре
м е15.
Това се случва в периода на икономическа криза,
известен като Голямата депресия, а също и в момент,
когато здравето на Кейси е влошено.
По време на въпросното тълкование, свързано
с делото му, Кейси бива попитан: „Уместно ли ще е
Едгар Кейси да последва нейните [на Айлийн Гкрет]
предложения да потърси помощ от споменатото съ
щество [Алалиил], за когото Увани твърди, че ще за
сили съгласуваността и силата на тълкованията?16“
Ясно се посочва, че групата на Кейси не трябва да
приема по-нататъшна намеса на друга сила, освен
Христовата. Посланията на Архангел Михаил обаче
следват най-висшите духовни идеали, насочвайки
вниманието към висшата реалност и върховното
проявление на Христовото съзнание.
Въпреки това все повече тълкования започват да
отразяват тона на Алалиил. В средата на 30-те е про
__________ ГОСПОДАРЯТ НА КЛРМЛТЛ__________ 119
ведена серия от тълкования, засягащи състоянието

на световните дела и бъдещите събития. Като цяло
в тях рядко се предсказва конкретна случка, а само
се представят настоящите условия и се дават съвети
за подобряването им. Заплашителният тон в някол
ко от засягащите световните дела тълкования обаче
навежда на мисълта, че предаващият информация
та е Алалиил. Очевидно агресивният тон се различа
ва много от всички останали тълкования на Кейси,
които рядко отразяват някакво индивидуално свое
образие:
.... Земята ще се пропука в западната част на Аме
рика. По-голямата част от Япония ще потъне в мо
рето. Северна Европа ще бъде променена за един
миг. Близо до източното крайбрежие на Америка ще
се появи земя. Ще има катаклизми на Северния и
Южния полюс, които ще предизвикат изригването
на вулкани в горещите и сухи области и тогава ще се
случи изместване на полюсите...“17
Конкретни глобални събития от такава величи
на са споменати в много малко от тълкованията на
Кейси. Някои от изучаващите ги ще оспорят тези
описания на планетарни промени с аргумента, че
информацията идва от Алалиил, който предсказва
само катастрофи. Други смятат, че като Господар на
кармата Алалиил е дошъл, за да предупреди, да поз
воли на хората да се подготвят за големите катакли
зми, наближаващи в края на XX век.
И все пак в същото това тълкование за бъдещето
на света има интересен пасаж, който като че ли по
казва, че с идването на края на старото хилядолетие
наистина се подема битка:
„Защото се стичат голям брой от онези, които
пречат и искат да поставят препятствия пред чове
ка и неговите слабости, и те ще влязат в битка с ду

ховете на светлината, които идват на земята за това
пробуждане; които са били призовавани и днес се
призовават от онези синове човешки, които служат
на живия Бог“18.
В такъв случай Алалиил може да бъде видян като
воин на Светлината в това време. Но как ще ръково
ди той? Ключовата дума в този пасаж е пробуждане.
То е в основата на призива и активността, идваща
от ангелските сфери. Изправени сме пред големи
промени, кризи и възможност за универсално ду
ховно просветление. Когато се вгледаме внимателно
в себе си и в света, можем ясно да видим, че не само
заобикалящият ни свят, но и самите ние сме сцена
на драматични конфликти - борба на гледни точки,
убеждения, начин на живот и действия. Как ще се
справим в това време на интензивен преход?
Също като при представителите на групата „В
търсене на Бога“, това ще зависи до голяма степен
от нашето духовно състояние, от нагласите и убеж
денията ни. Да си припомним, че силата на мисъл
та, желанията и нашите лични действия създават
света такъв, какъвто е. Какво очакваме и какво гра
дим за самите себе си? Може би Алалиил е дошъл
днес при нас, за да възвести за „разплата“ - период,
в който голяма тъмнина ще предшества голямото
просветление. Това като че ли е моделът, по който се
развиват нещата за всички: за да познаем напълно
Светлината, ние трябва първо да изживеем и разбе
рем Тъмнината.
За да изследваме и двете страни на свързания с
Алалиил спор, важно е да вземем предвид това дали
е дошъл, за да отправи предупреждение и съвет, или
да се намеси с кармичното си въздействие. Очевид
но е, че Алалиил „нахоква“ не само отделните чле

нове на групата, а всички нас, духовно търсещите.
Предстоят ни големи уроци и от нас зависи как ще ги
усвоим - като бъдем поставени в много трудни при
чинно-следствени обстоятелства, или чрез състра
дателното приемане на всички аспекти от живота
ни. Намесата на Алалиил внася раздор в групата, но
въпросът му е уместен: На кого желаете да служи
те? Изберете. Същото предупреждение се съдържа
във Второзаконие в Стария завет: „Ето, аз днес ти
предложих живот и добро, смърт и зло...“ (30:15).
Този избор стои пред нас като индивиди, групи и
народи. Можем да зададем въпроси, свързани със
собствения ни живот във време на преход: Защо съм
дошъл тук? Какво трябва да направя? Каква е ро
лята ми в новото хилядолетие? Основното условие
за водене на пълноценен духовен живот е изразено в
един простичък откъс в тълкованията: „Прости, ако
искаш да ти простят. Това е познание. Дръж се при
ятелски, ако искаш да имаш приятели. Това е позна
ние. Обичай, ако искаш да имаш любовта дори на
своя Отец; защото Той е любов“19.
В днешно време тези прости истини са се превър
нали в основни предизвикателства. Изцяло от нас
зависи дали ще усвоим уроците по трудния или по
лесния начин. Може би научаването им под ръковод
ството на Алалиил и под ръководството на Христос
са две различни пътеки, водещи към един Източник.
От една страна, Алалиил олицетворява кармичния
път, воюващото съзнание, битката и борбата за дос
тигане до светлината, както и закона за причината и
следствието. Въпреки че всичко това е валидно, пъ
тят на Христос, от друга страна, ни учи да приема
ме живота си и обстоятелствата в него с търпение,
любов, радост, въздържаност и прошка - и в края на

краищата да Го последваме към възнесението. Това е
най-прекият път към божественото осъществяване
и пробуждане.
Алалиил и Христос представляват два подхо
да към духовното израстване: под ръководството
на Христос научаваме урока на търпението чрез
ежедневния живот - личните взаимоотношения,
приятелите, семейството, преживяванията. Под
ръководството на Алалиил усвояваме търпението
посредством скръбта, болката и страданието, които,
постъпвайки неразумно, сами си създаваме. Рано
или късно търпението се научава и в двата случая,
но подходът към този аспект на духовността е раз
личен. Начинът , по който избираме да усвоим духов
ните си уроци, изисква определен учител. В крайна
сметка обаче се учим и от двете нива на опитност -
болката и скръбта, от една страна, и радостта и щ ас
тието, от друга, водят към развитие на душата. Би
могло да се каже, че Христос завършва развитието
на душата, докато Алалиил го започва. С други думи,
Божията милост превъзхожда и побеждава карма-
та. Погледнат в тази светлина, Алалиил е сериозен
и важен учител. Ние преживяваме „разпятието“ под
действието на закона на кармата (Алалиил): но сме
избавени от греховете си чрез „възкресението“, кое
то ни дава законът на милосърдието (Христос).
Както беше споменато по-горе, всички от групата
„В търсене на Бога“, с изключение на двама души,
отхвърлят Алалиил като ръководител на духовни
те уроци. Едно последвало тълкование, източникът
на което отново е от нивото на универсалното съ з
нание, като че ли укорява групата за това, че е при-
влякла Алалиил на земята: ,Д вие в своята слепота,
в своето безразсъдство, в своето егоистично жела

ние , търсите лесен начин; когато всичката леснота,
всичката надежда, всичкият живот, който същ ест
вува, е в Него!“20.
Смятайки, че другите допускат грешка, като от
хвърлят предложението на Алалиил да ги напът
ства, двама от членовете на групата напускат, за да
следват различни духовни интереси. Останалите
обаче получават напътстващо послание: макар Бог
да праща Своите вестители, групата не бива да се
занимава с определен учител, когато може да бъде
водена от Учителя на учителите:
„Нека сърцата ви не се терзаят. Вие вярвате в
Бога. Вярвайте още и в Него, който каза: „Ето, Аз съм
с вас през всички дни до свършека на света“. Дори
да настъпват смутове и безредия, знайте, че мирът
иде само в Него - и като правите онова, което знаете
да правите“21.
125
5.
АНГЕЛСКАТА ЙЕРАРХИЯ
И видя сън: ето, стълба изправена на земята, а

върхът и стига до небето, и Ангели Божии се кач
ват и слизат по нея.
Бит. 28:12.
Божието многообразие - мъдростта на ангелите
удолф Щайнер вярва, че всички материални про

Р явления са еманация на духовни състояния на
съзнанието, които проникват в нашия триизмерен
свят и в същото време съществуват извън него. Той
е надарен с ясновидската способност да долавя вис
шите духовни измерения и небесните сфери на ан
гелите и архангелите. За повечето от нас тези сфери
остават невидими, висшите измерения са достъп
ни за нас единствено посредством сънищата или
състояние на дълбока медитация. Всичко в нашия
земен свят се управлява ог разумен източник, оби
таващ едно или друго ниво на духовната йерархия.
В тълкованията на Кейси често се казва, че всичко
съществуващо на земята е просто сянка на онова,
което съществува в духовните сфери. С други думи,
на земята имаме само отражение на реалностите в

духовния свят. Например по време на своята три
дневна среща със смъртта д-р Родоная отива при из
точника на божествената мъдрост, който той вижда
като „сфера на разум“, същност или архангел. Д-р
Родоная притежава богати познания като учен, но
във висшите светове той преживява Мъдростта като
архангел - от първоизточника на мъдростта.
- Тук, на земята, казваме „мъдрост“ и я определя
ме като виеше качество на придобито познание. Тук
тя е идея - казва д-р Родоная. - В духовния свят Мъд
ростта включва безброй светове.
Д-р Родоная се опитва, признавайки безсилието
си, да опише пътуването си до „любимия свят на Со
фия“ (Мъдростта) на своето паство и на слушателите
си. Някои преживявания обаче трудно се предават
с думите на триизмерния ни свят. Преобразяващо
то опознаване на Мъдростта като любящ божест
вен разум наподобява описанието на Емануел Све-
денборг - шведски мистик и ясновидец, математик,
физик и биолог, който вярва, че най-висшата цел на
душите е да постигнат единение с Вог чрез любов
и мъдрост. Той също е успял да „надзърне“ в ангел
ските царства чрез дълбоко съзерцание и да запази
едва ли не фотографски спомен за тези светове. Под
робни описания на ангелите и обитаваните от тях
сфери той прави в „Небе и ад“. Сведенборг споделя
виждането на Кейси, че всичко на земята е само сян
ка на онова, което съществува в духовния свят. Той
твърди, че мъдростта на ангелите далеч превъзхож
да човешката и че онова, което те възприемат, над
хвърля земните възприятия, защото съответства на
тяхната мъдрост.
„Мъдростта на ангелите е неописуема с думи - тя
може да бъде предадена само чрез някои общи твър-
АНГЕЛСКАТА ЙЕРА1}ХИЯ 127
дения. Ангелите са способни да изразят с една-един-

ствена дума онова, което човекът не може да изрази
и с хиляда. Освен това една-единствена ангелска
дума съдържа неизброими неща, които не могат
да се предадат на човешкия език; защото във всяко
нещо, изречено от ангели, се съдържа тайнствена
мъдрост в непрекъсната връзка, непостижима в чо
вешкото познание“1.
Сведенборг приема, че както физическият свят е
подреден в дялове и класове, така ангелските свето-
ве функционират в Божествен ред. Парафразирай-
ки думите му, Паола Джовети пише за реда при ан
гелите:
„...Ангелските общества на небето се отличават
според заниманията и обичаите си. Едни общества
се грижат за малките деца, други ги учат, когато
пораснат; трети насърчават простото и доброто в
Християнския свят и водят хората към рая... Всич
ки тези функции са функции на Господа, изпълнява
ни от ангелите, защото ангелите не ги изпълняват
за себе си, а на основата на Божествения ред“2.
Тълкованията на Кейси показват, че ангелите не
само са загрижени за развитието на човечеството
в материалния свят, но и че основната им мисия е
да ни насърчават да се върнем към осъзнаването
на връзката си с Бога. Докато архангелите могат да
се уподобят на Божии гласове, сонмовете от ангели
действат като Негови сетива. Тези разклонения са
различни нива, различни духовни и материални
проявления, чрез които Бог познава Себе Си в инди
видуализирани същества, духове и степени на съ з
нание.
Душите на всички хора на земята са като листа
та на голямо дърво - ангелите и архангелите са кло-
ните, а Бог е дървото. Човечеството се смята за едно

от най-високите разклонения на Божието творение;
ние въплъщаваме всичко, съставляващо по-низш и
те физически царства на земята, и също така при
тежаваме всички аспекти на висшите духовни цар
ства. Цялостният модел на дървото е запечатан във
всеки лист. В известна степен ние също притежава
ме различни нива на възприятие и съзнание като
„физическите йерархии“ от атоми, клетки и кръвни
телца, които изграждат по-големите системи на ор
ганите в тялото ни, които на свой ред съставляват
„цялостния“ индивид. Ангелите, архангелите и ду
шите представляват индивидуации на „цялостния
Бог“. В тълкованията на Кейси се казва, че всяка
душа е кръвно телце в Божието тяло. Разкривайки в
още по-голяма пълнота необятността на тази карти
на, едно тълкование сравнява земята с атом във все
лена от светове! В колективното човешко съзнание
на земята ние съставляваме една много малка - но
важна - част от целостта на Бога. В тази малка част
обаче се съдържа моделът на цялото. Микрокосмо
сът е миниатюрно копие на макрокосмоса.
Ангелската йерархия - клоните на Божието дърво
Йерархията се дефинира като подредба на еле

менти във възходящ или низходящ ред. Един от на
чините да разберем как действа ангелската йерар
хия е да разгледаме нивата на дадена институция,
например болницата. На първото ниво е Спешното
отделение, където на хората се оказва незабавна
помощ. Можем да го оприличим на нивото на ан
гелите хранители, които се появяват в живота ни в
АНГЕЛСКАТА ЙЕРАРХИЯ 129
критични моменти. На следващото ниво е големият

персонал от общопрактикуващи лекари, изпълня
ващи безброй длъжности, за да ни помогнат да оз
дравеем. После са хирурзите, които са „по-високо“ в
йерархията, защото уменията им са по-специализи-
рани от тези на общопрактикуващите лекари. Те мо
гат да бъдат представени като пазители на групите
пациенти в болницата, които контролират работата
на по-долните нива. Следват консултантите, психи
атрите и свещениците, чиято отговорност е психи
ческото и духовно благосъстояние на пациентите и
техните семейства. Те са служещите ангели.
Цялостното функциониране на болницата се ръ
ководи от управителния съвет - тук той се предста
вя от архангелите, - който определя политиката и
правилата, на които се подчинява цялата йерархия.
В този сложен конгломерат всичко действа дисцип
линирано като една институция. Въпреки че нива
та функционират самостойно, организацията има
една цел - да се грижи и да лекува. Същото е при не
бесната йерархия, където всяка вселенска сила (или
закон) отговаря за определен аспект от помощта към
човечеството и е проявление на някой от безбройни
те Бозки аспекти.
Въпреки че да се идентифицира и назове редът на
ангелските сфери изглежда невъзмозкно, един хрис
тиянски мистик, известен като Дионисий Ареопа-
гит, живял през V век, е узнал посредством видения
и медитация реда в ангелските царства. Съчинени
ята му „За небесната йерархия“ и „За църковната
йерархия“, както и други, описват чиновете в ан
гелските царства. „За небесната йерархия“ описва
материалния свят единствено като веществен и з
раз на всеобхватната божествена реалност. В своите
9*
съчинения Дионисий Ареопагит прави схематично

изложение на деветте чина в йерархията, на което
се основават християнските теолози от Средновеко
вието насам (виж фигура 1). Тези чинове са следни
те: серафими, херувими, престоли, господства, сили
(добродетели), власти, начала, архангели и ангели.
В тази глава ще разгледаме тези „разклонения“ в ж е
ланието да покажем какво е въздействието на всеки
от тях в живота ни.
Висшата йерархия: серафими, херувими,

престоли
Серафимите представят най-висшият чии - ан

гелите на любовта, светлината и огъня. Названието
има староеврейски корен и означава „горящ“. Мис
тичната функция на огъня е очистване. Тълковани
ята на Кейси му отдават същата символика. Библей
ският стих, в който се казва, че всичко ще бъде „чрез
огън изпитвано“ (1 Петр. 1:7), означава, че всичко
ще бъде очистено от отвличащите вниманието ни
земни влияния, пречещи на духовното пробужда
не. Някои фундаменталистки учения тълкуват този
стих в негативна светлина, тоест като говорещи за
огньовете на ада и вечното проклятие. Ако обаче
приемем огъня като пречистващ фактор, то значи
серафимите изгарят всичко, което не е в съзвучие с
най-висшите ни духовни идеали.
Това става явно особено в Книга на пророк Исаия,
който, виждайки серафимите, казва: „ГЪрко ми! З а
гинах! Защото съм човек с нечисти уста...“ (Ис. 6:5).
В този момент един от ангелите серафими докос
ва с разпален въглен устните му и казва: „Ето, това
се докосна до устата ти - и твоето беззаконие се отне

от тебе, грехът ти се очисти“ (Ис. 6:7). Огънят в този
случай е пречистваща, а не деструктивна сила.
сераф им и
ВИСША ЙЕРАРХИЯ херувим и
прест оли
го сп о д ст ва
СРЕДНА ЙЕРАРХИЯ сили
власт и
начала
НИЗШ А ЙЕРАРХИЯ а р х а н гел и
а н гел и
Фиг. 1.
Ангелската йерархия според ДионисийАреопагит
Ангелите серафими неизменно заобикалят Бог

Отец, тоест центъра, от който възниква всичко във
видимия и невидимия свят. Серафимите са предста
вяни и като един от главните ангелски „хорове“, кои
то, според тълкованията на Кейси, са източник на
така наречената „музика на сферите“. Когато Исус
се родил, небесният хор на серафимите огласял не
бето и според подробното описание в Евангелието от
Лука можел буквално да се чуе на земята: „И внезап
но се яви с Ангела многобройно войнство небесно,
което хвалеше Бога и казваше: слава във висините
Богу, и на земята мир, между човеците благоволе
ние“ (2:13-14).
Мнозина, върнали се след преживяване, близко
до смъртта, са разказвали за неописуемо прекрас-
на музика, която чули в тъмния тунел, отвел ги към

Светлината. Според някои тази музика не се възпри
емала като звуци, а като небесни еманации на Свет
лината. Това явление определя серафимите като ан
гели на светлината и любовта. Наричат музиката иа
сферите „Божествена симфония“. Няма съмнение,
че небесната музика идва от свещения хор на сера
фимите. В много религиозни ритуали и церемонии
напяването и музиката са основен елемент в проце
са на молитва и медитация като средство за създа
ване на подходяща нагласа.
Херувимите са втори по чин в йерархията на ан
гелите. На асирийски думата „херувим“ означава
„този, който се моли“ или „този, който се застъп
ва“. Пророк Иезекиил получил разтърсващо виде
ние за херувимите, В глава 10 от книгата му, както
изглежда, се предсказва идването на Месията. Във
видението на Иезекиил човек влиза сред ангелите
херувими, взима разпалени въглени (символ на се
рафимите) и ги разпръсва над града. Исус, наричан
наш небесен застъпник, във видението на Иезекиил
излиза от небесното множество, за да се застъпи и
донесе пречистване (огън) на човечеството.
Херувимите са ангелите, които пазят небесната
книга на познанието. Интересно е да се отбележи,
че Исус, като Небесен посредник между Бога и хора
та, казва по време на службата Си, че „Утешителят...
когото Отец ще изпрати в Мое име, щ е... ви напомни
всичко...“ (Йоан. 14:26). Това потвърждава видение
то на Иезекиил, както и ролята на херувимите като
„даващите познание“.
Когато извършва тълкования за минали живо
ти на отделни хора, Едгар Кейси чете от Акашовите
записи, или „Божия летопис“. По време на тези тъл-
кования той често има видения, в което се среща с

„пазителя на хрониките“, за да получи информация
за човека, за когото е тълкованието.
Флауър Нюхаус, един от първите ангелолози на
XX век и, според тълкованията на Кейси, един от
най-добрите познавачи на ангелите благодарение
на ясновидските си способности, казва, че херуви-
мите съзерцават Божията мъдрост и излъчват тази
Мъдрост. Особено интересно е да се отбележи, че по
време на своето тридневно пребиваване отвъд д-р
Родоиая е чувствал и знаел, че Мъдростта е живо,
божествено същество, а не просто мисъл-форма или
състояние на съзнанието. Можем основателно да за
явим, че д-р Родоная е обитавал света на херувими-
те, до като е бил мъртъв, а после се е върнал на земя
та, споделяйки тази мъдрост в свещенослуженията
си.
Райската градина също се свързва с херувимите,
тъй като тези ангелски същества са пазели Дърво
то на познанието за добро и зло. Когато търсим въ
трешни духовни напътствия, познанието, което по
лучаваме чрез вдъхновение и откровение, идва от
херувимското разклонение на ангелската йерархия.
Противоположната крайност съществува в света на
Сатаната, падналия архангел, който в началото е
бил водач на херувимите. Змията споделила знание
то за добро и зло с Адам и Ева в Райската градина.
Днес Сатаната се смята за управител на познание
то за злото, използвано за егоистични цели и ползи.
Ще го разгледаме по-подробно в глава 6.
Следващи чинове в ангелската йерархия са прес
толите. Те управляват Божията справедливост.
Престолите са източник на кармичните сили и може
би именно там Архангел Алалиил заема своя пост.
134 ЕДГЛР КЕЙСИ: ЗЛ АНГЕЛИТЕ. АРХАНГЕЛИТЕ...
Дионисий Ареопагит твърди, че чрез престолите Бог

ни налага справедливостта Си. Според еврейските
легенди много от ангелите от тази сфера били сред
падналите ангели и вече не са част от висшата не
бесна йерархия. Вместо това с действията си допри
насят за появата на несправедливост и раздор в чо
вешките дела. Въпреки че битката между правдата
и неправдата изглежда безконечна, рано или късно
доброто ще победи злото и Божията справедливост
(милостта) ще надделее над всички противопоста
вящи се сили (кармата). За добротворните дела на
престолите обаче Паола Джовети пише:
„Колкото до престолите, това са благородни, въз
вишени духове, чието име ни подсказва, че в своята
чистота те са над всяка низка земна привързаност,
устремени нагоре, по начин, който е неземен. Те без
колебание се отдръпват от всяко низко действие,
стоейки твърдо и неотстъпно около Всевишния, го
тови да изпълнят всичко онова, което произхожда
от Божествените повеления"3.
Престолите пораждат и онзи мощен импулс в ду
шите на хората да „се върнат у дома", да си спомнят
и да се върнат при Бога. Силната притегателна сила,
която излъчват, рано или късно ще заведе всички
души - независимо от настоящото им състояние на
съзнание - обратно при божественото им наслед
ство.
Средната йерархия: господства, сили, власти
ГЪсподствата, които са следващото ниво в небес

ната йерархия, се проявяват в света като сили на
природата в цялото й многообразие и великолепие
- в земните царства на животните, растенията и ми

нералите. Тълкованията на Кейси често посочват,
че този, който разбира природата, отблизо следва
Бога. Величествеността на земните гори е отраже
ние на славата на божествения ред в сферата на
господствата. По същия начин съвършеният план
и замисъл на еволюцията, присъщ на всички ф изи
чески проявления на земята, произхожда от господ
ствата. Законът за еволюцията в духовния свят на
господствата съдържа модела, според който всич
ко има индивидуално съзнание, както и модела на
универсалното единство. В този клон на небесната
йерархия можем да видим източника, в който се за
ражда и рано или късно се разгръща в съвърш ен
ство Божият план за творението.
Силите са ангелите, които творят чудеса в духов
ната сфера и на земята. Докато престолите излъч
ват справедливост, силите излъчват милост. Според
тълкованията на Кейси, когато Исус победил изку
шенията по време на 40-те дни в пустинята, той съ
умял да се изправи пред закона за кармата и да го
преодолее, след което бил освободен и се превърнал
във въплъщение на закона на Божията милост. В ъ
преки че много учители и наставници са отбеляза
ли развитие по пътя към това състояние на благо
дат, смята се, че Исус е първият човек, постигнал в
пълнота състоянието на съвършенство (благодат) в
тяло, ум и дух. Тази идея изглежда в съгласие с изло
жената в .Ангелите и тяхната мисия“ на Ж ан Дани-
елу, където два от ангелите на силите придружават
Христос в Неговото възнесение 40 дни след възкре
сението. Законът на кармата е живот и смърт; зако
нът на Божията милост е вечен живот, без прехода
на смъртта. Тази милост е символ на величието на
136 ЕДГАР К ЕЙ СИ : З А АНГЕЛ И ТЕ, АРХАНГЕЛИТЕ...
силите. Ранните християни вярвали, че когато и з

вършва чудеса, Исус призовава именно тези ангели.
Третата група ангелски чинове в средната йе
рархия са властите - воините, за които се вярва, че
държат на разстояние демоните и падналите ангели
не само в духовните сфери, но и на земята. Според
„Речник на ангелите“ на Густав Дейвидсън властите
контролират наказателната власт, милосърдието,
законодателството и монархическата власт. В ред
ките случаи на екзорсизъм (за който католическата
църква неохотно признава, че все още се практику
ва в Съединените щати) свещеникът призовава при
съствието на Христос да прогони демона, а нечис
тата сила се прогонва от властите пазители. Според
тълкованията на Кейси самото име Исус Христос
съдържа вибрационна мощ, способна да разпръсне
всеки негативен дух, вредно влияние или сила.
Призоваването на Исус Христос носи божествена
протекция и намеса. Всяка форма на власт на земя
та се свързва с този клон на небесната йерархия. В
най-висшата степен на своя Източник властите са
чисти, доброжелателни сили, но понякога в съответ
ствие с човешката воля могат да бъдат използвани
за лоши цели. Тъй като заедно с престолите упра
вляват закона за причина и следствие, злоупотреба
та и неправилната употреба на чистата им енергия
винаги ще изисква намесата на престолите, които
връщат погрешното действие обратно към неговия
„подател“- ситуация, в която се проявява законът на
кармичните сили: „... каквото посее човек, това и ще
пожъне“ (Вал. 6:7). Флауър Нюхаус вярва, неупълно
мощени от властите, ангелите на раждането и смърт
та въздават Божието правосъдие.
Низшата йерархия: начала, архангели, ангели
Началата са най-висшите в третата троица на не

бесната йерархия. От тези Божествени умове, както
ги нарича Дионисий Ареопагит, водят началото си
религиозните учения. Народните водачи изпитват
влиянието на началата - ако желаят да се вслушат,
разбира се - и получават небесни напътствия, кога-
то взимат решения. Както всеки човек, така и всеки
народ има своя индивидуална съдба. По същия на
чин, както органите в тялото са изградени от мили
они клетки, които заедно го съставляват, така всеки
човек от даден народ е като негова клетка. Когато
всички си сътрудничат, нацията ще работи съвър
шено като „орган“ в тялото на Единната сила, Бог.
Бихме могли да си представим началата като „нерв
ния център“ в мозъка, управляващ духовното про
буждане на масите. Според Флауър Нюхаус тези ан
гелски сили не пазят и не се намесват в „политиката
и управлението на една нация, а само в нейните ху
манитарни подбуди и уникална култура“4.
Да наблюдават делата на народите е една от ро
лите на следващия чин в ангелската йерархия, този
на архангелите. В различни етапи от историята ни
те са се проявявали, вдъхновявайки ни чрез изоб
разителното изкуство, литературата, музиката, ре
лигията и мистичните учения. Макар да са част от
низшите чинове на небесната йерархия, арханге
лите са способни да владеят над всички божествени
сили в изпълнението на работата си, като се явяват
на земята с послания от Всевишния и разчитат на
престолите, началата и силите. Тези висши нива в
йерархията като че ли са източниците на дейност
та на архангелите. Например възможно е в своята
138 ЕДГАР КЕИСИ: ЗА АНГЕЛИТЕ, АРХАНГЕЛИТЕ...
активност Михаил да принадлежи към по-висшите

степени; изглежда така, сякаш в самото си движе
ние в съзнанието началата, силите и престолите се
превръщат в архангели.
Начинът, по който това се осъществява, до голя
ма степен се покрива с казаното в тълкованията на
Кейси за Христос като Божията сила в действие.
Движението е това, което определя специфичната
активност на Единната сила. В книгата си „Преот
криване на ангелите“ Флауър Нюхаус пише, че ар
хангелите могат да еволюират до висшите чинове
на небесната йерархия и да останат там, но вместо
това са избрали да помогнат на човешките души да
си спомнят своето божествено наследство: „Арханге
лите притежават изключителна способност за раз
витие и биха могли да са в редиците на всяка от опи
саните напреднали степени [в небесната йерархия],
но те избират да действат като „преводачи“ между
висшите чинове, ангелите и хората“5. Те са избрали
да помагат на душите на земята да осъществят ду
ховния си потенциал.
Според Рудолф Щайнер Михаил е водещият ар
хангел, който ще ръководи духовното развитие на
народите през следващите няколко века. Неговата
мисия е да пробуди напълно душите за Христовото
съзнание на нивото на съзнателния ум. Той е също
и представител на властите - ето защо често е изо
бразяван с меч в ръка да помага на отделни хора или
групи от хора да надделеят над тъмнината и злите
сили.
Според „Книга на Енох“ седемте водещи арханге
ла саУриил, Рафаил, Рагуил, Михаил, Саракиил, Гк-
вриил и Рамиил. Всеки от тях има своята уникална
роля в дейностите на всички души на земята. Архан-
гел Уриил е великият алхимик, който превръща не

щастията и изпитанията в изключителни преиму
щества. Да си представим например, че уволняват
човек от работа, в която години наред той е влагал
„душата си“. Точно когато човекът си мисли, че си
туацията му е безнадеждна, се появява предложе
ние за много по-хубава позиция в по-успешно разви
ваща се компания, която го наема. След това, докато
се диви на късмета си, той осъзнава, че злото се е
оказало истинска благословия. Може би именно в
ангелския свят на Уриил ние научаваме, че когато
Бог затваря врата в една област от живота ни, Той
отваря прозорец в друга. Пробуждането на вътреш
ната вяра - особено ако всичко изглежда изгубено - е
възможно именно с помощта на Уриил.
Архангел Рафаил е източникът, от който идва
изцелението. На древнохалдейски името означава
„Бог изцелява“. В „Книга на Енох“ Рафаил „е този,
който властва над болките и раните на синовете чо
вешки“ (Еиох 40:1). В тълкованията на Кейси мно
гократно се споменава, че всички форми на лечение
идват от „Единната сила“. Когато използваме която
и да е форма на медицинско лечение, естествена или
алопатична, ние просто привеждаме организма в
рецептивно състояние, за да може да се прояви при
родната му лечебна способност и да се възстанови
хармонията в засегнатото място. В тази светлина
можем да разберем защо архангелите не са инди
видуални същества, а сили, енергии, въздействия,
с които работим в ежедневието си. Науката и меди
цината са наясно, че тялото има способността да се
самолекува, но как именно се осъществява това, за
тях си остава загадка. Може би е така, защото източ
никът на всяко изцеление - идващо от Бог посред-
140 ЕДГАР КЕЙСИ: ЗЛ АНГЕЛИТЕ. АРХАНГЕЛИТЕ...
ством активността в духовните сфери (Рафаил) - е

невидим.
Рафаил е и архангелът, носещ божествено вдъхно
вение на хората на изкуството. Уйлям Блейк, забеле
жителен поет и художник, живял през XIX век, имал
многобройни мистични видения, докато рисувал и
гравирал образи на ангели и архангели. Гениалният
скулптор Микеланджело, творил през XVI век, често
виждал завършената статуя заключена в неоформе
ния къс мрамор. Той вярвал, че му е дадена дарбата
да вае и рисува чрез божествено вдъхновение.
За Архангел Рагуил е писано много малко - и з
глежда, ролята му е да възлага задачи на други ар
хангели и да ръководи по-низшите ангелски сфери.
В „Книга на Енох“ Рагуил е определен като пазител
на „светилата“. Всяка планета от Слънчевата сис
тема, се казва в книгата, е истинско небесно тяло,
архангел, и излъчва вдъхновение и мистично изж и
вяване. В тази светлина Рагуил е наставник на не
бесните планетарни архангели. В нас самите Ра1уил
може да бъде представен като „пазител“ на седемте
духовни центъра, нашите чакри (виж глава 7 „Обе
щанието на ангелите - от Адам до Исус“), който регу
лира и балансира вътрешните конфликти, свързани
с добро и зло.
В „Книга на Енох“ на Архангел Саракиил се при
писва власт над душите, прегрешили пред Бога. В
нас самите той присъства в съвестта ни. Когато сме
сбъркали или съгрешили, осъзнаваме своите про
винения чрез енергиите на Саракиил, трона на на
шата съвест, както го нарича Кейси. Тълкованията
често казват, че съвестта е божественият вътрешен
глас, който проговаря в нас в моментите, когато сме
се отклонили и не постъпваме в съгласие с духовни
те си идеали.
Архангел Гавриил, чието име означава „Господ

е моята сила“, е най-известният архангел заедно
с Михаил. Той е пратеникът, който се явява, за да
разкрие Божията воля - както в духовните сфери,
така и на земята. В Новия завет ГЬвриил съобщава
на Захария за раждането на Йоан Кръстител. Той
е и Божият вестител, който съобщава на Мария, че
ще зачене и роди Исус (Лук. 1:26-38). Ролята на Га
вриил при идването на Христос на земята е твърде
значителна. Гавриил се смята за един от облените
от светлина ангели, видени от апостолите в гробни
цата след възкресението на Исус. В християнската
религиозна мисъл Гавриил е архангелът на възкре
сението: силата на възкресението се дава от престо
лите чрез Архангел Гавриил. Ето защо това ангелско
същество присъства, когато за първи път човек по
беждава смъртта.
Гквриил е наричан и Ангела на рая. Тук е важно
да се отбележи, че на кръста Исус се обърнал към
единия от двамата крадци, разпнати заедно с Него,
с думите: „Днес ще бъдеш с Мене в рая“ (Лук. 23:43).
Тълкованията на Кейси определят рая като бож ест
вено състояние на съзнанието, към което душите
гравитират веднага след смъртта; място, където те
изпитват дълбок покой, като съзнават, че са напус
нали земния живот, и пребивават в разширено със
тояние на съзнание. Преживяването в тези сфери е
сходно с усещането, когато осъзнаваме, че сънуваме
- така наречения „осъзнат сън“. В този свят сме зао
биколени от приятели и близки.
В изкуството, най-вече в картините на Леонардо
да Винчи, Гавриил обикновено е изобразяван с ли
лия (цветето на Мария) по време на Благовещение-
то. Изключително интересно е, че наближаващата
епоха, новото хилядолетие, е наричана „Епохата на

лилията“. Помолен да изясни това в тълкование,
Кейси отговори, че лилията олицетворява чистотата
и само хората с чисто сърце ще са способни да раз
берат пълното значение на тази голяма промяна на
съзнанието, пред която сме изправени. Единствено
то, което е нужно, е да се завърнем към невинността.
Когато е казал, че ако не станем като деца, няма
да видим царството Божие, Исус е имал предвид със
тояние на съзнанието. В днешно време да изведем
на преден план в съзнанието си това невинно със
тояние на съществование е огромно предизвика
телство - живеем в свят на социални размирици,
престъпления, земетресения и екологични кризи,
към които се добавя натрапчивото безпокойство
за бъдещето. Тълкованията на Кейси подчертават
многократно, че страхът е духовната противополож
ност на вярата. Страх, съмнение, чувство за вина -
всички те сериозно подриват духовното ни търсене.
Именно от тези негативни нагласи и емоции трябва
да се освободим, за да съзрем божествеността на
живота. Както и преди 2000 години, когато Гавриил
дошъл да съобщи за раждането на Исус - епоха, коя
то щяла да бъде управлявана от любов и надежда, -
днес този небесен разум е дошъл, за да съобщи чрез
нас, че се приближаваме към ново рождество, към
духовно пробуждане.
В „Книга на Енох“ има известно противоречие по
отношение на ролята на Рамиил, седмия водещ ар
хангел. В една част от книгата той властва над мис
тичното откровение; по-късно е изреден сред пад
налите ангели, последвали Луцифер. Според други
традиции Рамиил се свързва с Деня на Страшния
съд, когато душите ще застанат пред престолите и
ще им бъде потърсена отговорност за постъпките
им на земята. Възможно е Рамиил да е един от пази

телите на архивите, част от ангелските сили, отго
варящи за Акашовите хроники.
В „Завръщане от отвъдното“, вълнуващия разказ
на Джордж Ричи за неговата 9-минутна среща със
смъртта, авторът застава пред необятна светлина
(идентифицирана от него като Христос), която му
показва всяка мисъл, постъпка и чувство, които бил
изпитал в живота си на земята. Според Ричи не било
като на филм, а като жив запис на живота му, пано
рамно прожектиране на събитията. Рамиил е пред
ставян като архангела пазител на тези записи. Днес,
когато знаем за това документиране на живота ни,
може би ще бъдем по-осъзнати не само в постъпки
те, но и в мислите си - те също като делата ни биват
записвани. Ако съзнаваме, че всичко, което мислим
и правим, става част от архива на душата ни, ще
събудим в себе си едно по-живо усещане за нещата,
които имат нужда да бъдат трансформирани.
Последни в небесната йерархия са ангелите. Въ
преки това тяхно място действията и задълженията
им са изключително важни в божественото взаимо
действие между духовните сфери и земния свят. Ан
гелите са мост между „видимото“ и „невидимото“ и
се проявяват по най-различни начини. Тълковани
ята на Кейси посочват, че те са активни не само по
време на земния ни живот - като ни носят вдъхнове
ние и откровение, напътстват ни и ни пазят, - те са и
пратениците, които след смъртта „излагат“ земните
ни преживявания пред по-висши сили, наричани в
тълкованията „престолите на милостта и благодат
та“. Например веднъж един бизнесмен, изследвайки
себе си и връзката си с Бога, както и слабостите си,
пита по време на тълкованието:
144 ЕДГАР КЕИСИ: ЗЛ АНГЕЛИТЕ, АГХАНГЕЛИТЕ...
- В какво отношение не съумях да се вслушам в

съветите на своя Създател? В кои свои действия гре
ша и къде не правя достатъчно?
- Обърни се навътре - отговаря спящият Кейси.
- Никой човек няма право да съди ближния си. Дори
ангелите, които стоят пред престола на милостта,
не критикуват, а по-скоро представят онова, което
душата на индивида е направила с неговото позна
ние, интелект, разбиране. Защото така душата
открива връзката си със Създателя; независимо
дали това е божествената светлина, любовта и на
деждата, или онова, което го отдалечава от Вог и
носи отчаяние и мрак6. (Курсивът е на автора.)
В такъв смисъл ангелите са „летописци“ на на
шите преживявания. Те излагат тези събития пред
Бога и ние ги виждаме след смъртта си. Много хора,
преживели среща със смъртта, съобщават, че са се
намерили на място, където всяка мисъл и постъпка
в живота им са им били показани като в панорамна,
мигновена прожекция. Този преглед често се осъ
ществява в присъствието на Христос, „същества от
светлина“или ангели и е придружен от завладяващо
усещане за безусловна любов, независимо от злоде
янията, недостатъците или греховете на индивида.
Когато ангелите показват записа на преживявани
ята ни пред Бога, ние осъзнаваме по-ясно връзката
си със Създателя. Научаваме къде не сме отговори
ли на очакванията и къде сме отбелязали духовен
напредък по време на земния си живот.
Според тълкованията на Кейси от всички души,
сътворени в началото, само една трета са се въп
лътили в материалния свят. Много от онези, които
не са се въплътили, изпълняват ролите на пазители,
пратеници и носители на божествените повели към
човечеството. З а това ще говорим подробно в глава 9

(„Нашите ангели хранители“).
Божествената ангелска йерархия е нещо повече
от голяма група небесни същества; по отношение
на нас те действат едновременно като вътрешни и
външни фактори, които постоянно ни предоставят
възможности за духовно пробуждане. Днес повече
от всякога в сърцата и умовете на хората навсякъде
по света се появява осъзнаването, че Божественото
не е свръхестествено същество някъде далече, кое
то трябва да се търси, а наше духовно наследство.
От незапомнени времена общуването с небесни съ
щества е било непонятно за материалистичното ни
съзнание. Днес обаче душите на земята биват събу
дени от дългия духовен сън и подготвяни за разкри
ването (на нивото на съзнателния ум) на едно велико
тайнство: ние сме неизменна част от възвишените
ангели на светлината и любовта. Това е реалността,
която се разгръща пред нас като цвете, в нашия свят,
в нашия живот.
10*
На високия престол на царство, засенчващо с блясъка

съкровищата на Ормуз и Индия“, „Изгубениятрай“
147
6.
САТАНАТА И НЕГОВИТЕ ПАДНАЛИ АНГЕЛИ
Трябва да помним, че всички ангели, колкото и да

са в немилост - без значение колко покварени и
непокорни са от гледна точка на христологията
- са във властта на Бога ...
Густав Дейвидсън
Антихристът - поглед отвътре
П о време на занимания по философия и религия,

провели се във Вирджиния Бийч в средата на
80-те години на XX век, Джей Еверет Ириън, един
от най-изтъкнатите познавачи на тълкованията
на Едгар Кейси, свързани с Откровението на Йоан,
отговаря на въпроси за естеството на злото. Млада
жена, която тълкува Библията буквално, се интере
сува от подробности, отнасящи се за Антихриста.
- Дали Антихристът ще се появи в Близкия и з
ток, за да завладее света, започвайки голямата бит
ка на Армагедон? - пита тя замислено. - Или ще се
роди тук, в Съединените щати?
Ириън е прекарал 30 години в изучаване на От
кровението, преди да започне да преподава мистич-
148 ЕДГЛР КЕЙСИ; ЗЛ АНГЕЛИТЕ, АРХАНГЕЛИТЕ...
но тълкуване на книгата. Често му задават този въ

прос.
- Ще отговоря на въпроса ви с въпрос - отвръща
той. - Случвало ли ви се е да имате мисъл, чувство
или отношение, което не бихте искали да покажете
пред Бога?
Ж ената мълчи неловко.
- Е... разбира се - казва тя накрая. - Искам да
кажа, всички сме имали лоши, гадни мисли или пък
сме имали зъб на някого. Да, мислила съм неща,
които бих се срамувала да разкрия пред Бога.
- Същината на злото, на Сатаната, на Антихри
ста - отвръща Ириън - е сбор от всичко, което се
противопоставя на Бог - в мислите, думите, делата,
изживяванията. - Той прави пауза, за да остави при
състващите да осмислят казаното. - Алчност. Ом
раза. Самоосъждане - продължава той с отмерено
темпо. - Ревност. Отмъщение. Похот. Страх. Чувство
за вина. Хаос. Скъперничество. Объркване. Злосло-
вене. Клюкарство.
Ириън оглежда присъстващите от подиума.
- Някога чувствали ли сте някое от тези неща? -
Хората мълчат замислено. Неколцина поклащат гла
ви. -А к о отговорът е „да“, тогава вие, приятели, сте
поканили на гости Антихриста; вие сте спомогнали
за проявлението му на този свят. Това са средствата,
чрез които Антихристът - или Сатаната - действа в
материалния свят.
Въпросната идея, изложена от Ириън в много
лична светлина, присъства в поредица от тълкова
ния, които през 30-те години Кейси прави върху От
кровението на Йоан. Задават му въпроса: „В каква
форма се проявява Антихристът, за който се споме
нава в „Откровението“?
САТАНАТА И НЕГОВИТЕ ПАДНАЛИ АНГЕЛИ 149
- Като дух, който се противопоставя на духа на

истината - отговаря Кейси. - Плодовете на Христо
вия дух са любовта, радостта, кротостта, дълготър-
пението, братската обич, добротата. Против тези
неща няма закон. Духът на омразата, Антихристът,
се проявява като съперничество, борба, обвиняване
на другите, самовлюбеност, страст към похвалите.
Те са плодове на Антихриста, свойствени не само за
определени групи от хора и за масите, но и за отдел
ния човек1.
Ириън поясни, че ангелите на мрака са изопачи
ли силите на доброто, насочвайки ги към зложела-
телно духовно съзнание. Тъмнината - Антихристът
- е пълна противоположност на доброто, хармонич
ното, изпълненото с любов. И все пак действието на
падналите ангели в материалния свят зависи от р е
шенията, които взимат човешките същества. Спо
ред тълкованията на Кейси, когато Архангел Миха
ил прогонил Сатаната от небето, той бил пуснат на
свобода на земята, но можел да върши зло само ако
успее да прелъсти човешката воля. Злото не може да
завладее човек, ако той сам не реши да приеме по
добно отношение. Търсенето на мъст, таенето на ом
раза или причиняването на раздор от ревност са ре
зултат от съзнателен избор, призоваващ съзнанието
на Антихриста. Много лесно е да търсим тъмнината
извън себе си, но не винаги успяваме да я видим в
самите нас.
Под въздействие на начина, по който е предста
вен в Откровението на Йоан, Антихристът често се
възприема като действащ в името на злото лидер,
който ще се появи на световната сцена. Много рели
гиозни секти предсказват, че това ще е личност, коя
то ще причини опустошения и ще доведе до рухва
нето на правителства, а накрая и до унищожението
на света. Християни фундаменталисти, тълкуващи

Библията буквално, търсят външни знаци, които да
потвърдят действието на Антихриста. Те следят зор
ко промените по върховете на властта и действията
на световните лидери. Колективното зло, което ние
съзнателно проявяваме в днешния свят, създава ре
ални условия за появата на някой, който ще е при
влечен на земята от тъмните желания, неправдите
и злите помисли на човешката глупост. Доказател
ствата за това зло са пред очите ни в ежедневните
новини - убийствата в Босна и Сърбия; религиозна
та война между католици и протестанти в Северна
Ирландия; кланетата и гладът в Руанда; гангстер
ските войни в Лос Анджелис и много други големи
градове. Тези кризи отразяват съзнание, противо
положно на хармонията, любовта, баланса и упова-
нието. Те са материалните проявления на Антихри
ста. Това зло се явява и в лицето на корумпираните
световни лидери.
Едгар Кейси подчертава трансформиращата спо
собност на нагласите и емоциите. Чрез мислите и
убежденията си ние създаваме своето бъдеще - ин
дивидуално и колективно. Много пъти в тълковани
ята си Кейси пита хората: Какво градите? Отговор
ността за създаването на хармонично или хаотично
бъдеще е изцяло наша. Тълкованията казват, че де
сет души могат да спасят от разрушение цял град,
като искрено се молят и медитират. Двайсет души
могат да спасят цяла нация.
Сатаната - противникът
Ние, хората, можем да се свързваме не само с ан

гелите на светлината, но и с могъщи тъмни сили -
ангелите, служещи на злото. Откъде идват те и как

действат в нашия свят? Кейси прави тълкование за
80-годиш на жена, която иска да знае какво означава
полученото от нея видение. В отговора си той описва
подробно разликата между начините на действие на
ангелите на тъмнината и ангелите на светлината:
- Моля, обяснете виденията, които имах и в кои
то ми бяха показани златна жила и нефтен залеж
близо до „Удуърдс Чимни Корнър“ в Ламе Спринг,
Тексас.
Едгар Кейси отговаря под формата на въпрос:
- Не са ли по-скоро от онези видения, които прие
маме като символи на собствения ни опит, и които са
ценни като злато за самите човешки души, а не ма
териални неща? - Кейси поучаваше жената, че сим
воличното значение на златото е по-ценно от самото
злато. - ... за собствения ти живот те [са] символич
но преживяване. Защото ангелите на светлината
използват материалните неща само като символи,
докато ангелите на смъртта ги използват като при
мамки, с които да отклонят душите на хората. Защ о
то е казано: „Има пътища, които се струват човеку
прави, но краят им е път към смъртта“. Какво ти
дава сила? - пита Кейси. - Да търсиш материалните
неща, или да служиш на Господа?2
В отговора на Кейси не се твърди, че златото и ма
териалните ценности са зло. Той казва, че в случая с
тази ясена смисълът на видението е духовен призив
- стига тя да се вслуша - за това, че в себе си тя има
„скъпоценна“ дарба, способност на душата, която
ще й позволи да „служи“, пример за духовна истина
и помощ в материалния свят. Освен това тя е склон
на да се увлича от материалното и това я отклонява
от пътя й, като рано или късно ще разруши душата
й. Всичко зависи от нея.
152 ЕДГАР КЕЙСИ: ЗЛ АНГЕЛИТЕ. АРХАНГЕЛИТЕ...
В тълкованията си Кейси отъждествява Сатана

та с различни форми - например Лукавия, Змията,
Дявола, Противника; неговото въздействие е като
на колективно съзнание, а не като на отделна лич
ност. Староеврейската дума за сатана се превежда
като „противник“. В „Числа“ от Стария завет „сата
на“ се употребява в смисъл на служба, пост, а не като
злотворно същество: „И разпали се Божият гняв,
задето той [Валаам] тръгна, и застана Ангел ГЪспо-
ден на пътя, за да му попречи“* (Числ. 22:22). В този
пример Сатана е ангелът ГЪсподен, който се проти
вопоставя на злото. Божественото застъпничество
било необходимо, защото Валаам, пророк от народа
на мадиамците, който накрая е убит заради злини-
те си, бил повикан да прокълне израилтяните, след
като завладели Моав. Валаам се отправил на гърба
на магаре, за да прокълне хората, когато пред него
се явил ангелът. И тук ангелът ГЪсподен е в образа на
Михаил: „Ослицата [която Валаам яздеше] видя Ан
гела ГЪсподен, застанал на пътя с гол меч в ръка... И
застана Ангелът ГЪсподен на един тесен път между
лозята, дето имаше ограда и от едната, и от друга
та страна“ (Числ. 22:23-24). Ангелът действал като
„сатана“ срещу Валаам, попречвайки му да изпрати
проклятие срещу народа на Израил.
В Новия завет Петър бил наречен сатана, когато
се опитал да убеди Исус да не ходи в Ерусалим. „Мах
ни се от мене, сатана“, казал Исус (Лук. 4:8). Макар
да вярвал, че го прави за доброто на Исус, Петър се
намесвал в осъществяването на Неговата мисия да
умре и да възкръсне. В този случай той бил против-
* В изданието на английския крал Джеймс, от което черпи

авторът, идеята за заставането на пътя е предадено чрез дума
та adversary „противник“ [сатана]. - Б.пр.
ник на Исус. В голяма част от християнската лите

ратура и догма обаче Сатаната е зъл архангел, който
се противопоставя на замислите на доброто и свет
лината и е в основата на всичко, което е насочено
против Бога.
Архангел Луцифер - Светлоносеца
В началото Бог създал Луцифер като архангел.

Името Луцифер обаче - което означава „носител на
светлина“ или „даващ светлина“ - се е превърнало в
синоним на сатана. Според „Речник на ангелите“ на
Густав Дейвидсън „Името Луцифер било дадено на
Сатаната от Свети Йероним и други отци на църк
вата. В „Изгубеният рай“ Милтън нарича с това име
демона на греховната гордост. Луцифер е и главният
герой в едноименната епична поема на „холандския
Шекспир“ Вондел (който използва Луцифер вместо
Сатана)...3“
С оглед на хронологията ще наричаме архангела,
когото Бог е създал, Луцифер, а след падането му -
Сатана.
Луцифер управлявал сферата на херувимите и на
практика властвал над всички ангелски царства.
Той изпълнявал важна роля в Сътворението преди
големия бунт на архангелите и следял развитието
на душите, които се учели да работят със способно
стите си на сътворци. Ролята на „надзираващ“ сред
ангелите той изпълнявал много преди да бъде съ з
даден земният свят. В онази епоха всички същества
били духове и осъзнавали единството си с Бога. Ня
мало време, нито пространство, а само преживява
не - разгръщане на съзнанието в безброй творения.
Луцифер бил натоварен с върховната власт да над

зирава и ръководи небесното разгръщане на Бога.
В своята книга „Хора на лъжата“ д-р М. Скот Пек
описва Архангел Луцифер преди духовното му въста-
ван е:.... Сатаната бил помощник на Бога, началник
на всички Негови ангели, прекрасният и възлюбен
Луцифер. Задачата, която изпълнявал в Божието
име, била да стимулира духовното израстване на
човешките същества чрез изпитване и изкушение
- също както ние изпитваме децата си в училище,
за да насърчим развитието им. Тоест Сатаната бил
главно учител на човечеството - оттук и името му
Луцифер, „светлоносец“4. Проблемите възникнали,
когато Луцифер се опил от собствената си власт и
мощ. Духовното „падение“ и отпадането от Божията
милост било ръководено от този велик светлоносец.
Според тълкованията на Кейси това било пропада
не в земята на себичността. Луцифер повел много от
архангелите, ангелите и душите още по-надълбоко
в сътворените светове, които величаят отделни съ з
дания, а не единството на Бога. В тълкованията на
Кейси голямото падение в себичността не се описва
като зло само по себе си, а като и з 1убване иа пътя,
когато душите се идентифицират с творения, вмес
то с ТЬореца. Накрая душите толкова били погълна
ти от собственото си ниво на съзнание, че забрави
ли откъде са получили силата си. Падналите души
създали своя идентичност чрез експериментиране
с различни мисъл-форми и енергии. Това било на
чалото на обсебената от себе си „индивидуалност“
- обичайното състояние в нашия триизмерен свят.
В онзи период от развитието на духа обаче тази ин
дивидуалност била напълно отделена от Бога.
Когато Архангел Михаил и другите управници в
ангелската йерархия, които останали в хармония с
Бога, се опитали да се намесят, последвала голяма

битка. На този етап от сътворението Лудифер бил
поощрил индивидуалността и подготвил почвата за
път, чиято погрешна посока водела душите към пъл
на индивидуалност, омаловажавайки значението
на хармонията с Бог Луцифер и безбройните души,
които последвали този план за себична индивидуал
ност, се възпротивили на Михаил. Това, че въпросна
та война е позната като Битката между Светлината
и Тъмнината, е особено уместно, тъй като ангелите
на хармонията излъчвали чистите вибрации на Бо
жията светлина и любов; докато себичните тълпи на
Луциферовите последователи били „потъмнели“ от
собствените си стремления, със замъглени и замър
сени модели на жизнената сила, които пораждали
празнота и мрак в сферите на светлината.
В книгата си „Да познаем нашите ангели“ Джон
Ронър излага теорията на древния църковен учи
тел Ориген, и стига до заключението, че различни
те вибрационни модели на ангелите се определят от
това в каква близост до Бога живеят. „Някои разум
ни същества [ангели) сами избрали да останат бли
зо до Бога, в съответствие с плана - пише той. - Те
станали най-висшите ангели и имали етерно тяло.
Други се отправили по-далеч и станали по-низши
ангели, също с етерно тяло. Тфети заскитали на още
по-далечно разстояние, превръщайки се в човешки
същества с физическо плътно тяло. Онези, които
отишли най-далеч, станали дяволи с още по-груби,
студени тела“5.
Този откъс внушава идеята, че злото е просто
по-отдалечено от Бога, отколкото е доброто. То не е
отделено от Него, а се е отдръпнало от Светлината.
Според тълкованията на Кейси тази отдалечена ре
алност на злото е „току под“ Божията любов.
Накрая Луцифер се отказал от Светлината и

службата на „противник“, поставящ на изпитание
душите, и се обърнал срещу Бог, който го бил съ з
дал. Луцифер създал свое царство в най-далечните
кътчета на Творението, в сферите на съзнание, къ-
дето според Библията владее „пълен мрак“. Обвил се
в омраза и заобиколен от легионите последователи,
този бивш светлоносец бил решен да се противопос
тави на всичко, олицетворяващо единството с Бога.
Естествено възниква въпросът: „Ако Бог презира
злото и е против него, защо не унищожи Сатаната и
неговото пагубно влияние?“.
Отговорът е прост. Това е невъзможно. Историята
за сътворението на душите, представена от Кейси,
разкрива, че Бог е пожелал да има спътници, да и з
живее Себе си като индивидуализирани състояния
на съзнание. На всяка от тези части от Себе си - ду
шите - Той дал свободна воля. След като дарил душ и
те със способността да избират, се появила възмож
ността тези миниатюрни аспекти на Бога - души,
ангели, архангели - да отправят предизвикателство
дори към Самия Него. Не знаем със сигурност дали
това е било част от оригиналния план - да се пото
пим в света на материалното и в собствените си тво
рения, а после по собствена воля да се върнем при
Бога. Луцифер пръв от всички Божии творения на
рушил хармонията на Сътворението. Съществуват
сериозни спорове дали това отклонение е станало
случайно, или е било умишлено.
В тълкованията на Кейси отново и отново се
твърди, че навлизането на душите в ограничава
щото триизмерно състояние на съзнание, в което те
имат усещане само за собствения си Аз и за неща,
сътворени без осъзнаване на връзката с Бога, е било
грешка. Целта на божествения план, според тълко-
ванията, е душите, забравили божествения си про

изход, да имат безброй възможности да се пробудят
от съня на себичността и да се върнат при Бога,
упражнявайки свободната си воля. Това е толкова
важно, че архангелите са натоварени с мисията да
наблюдават и подпомагат духовното ни завръщане.
Независимо че е имало противопоставяне на ори
гиналния Божи план, в известен смисъл земята е
била създадена, за да могат душите да дойдат и да
си спомнят първоначалния замисъл:
„Както беше дадено - каза Кейси, - душите бяха
създадени, за да бъдат спътници на Създателя. И
чрез грешки, бунтуване, презрение, омраза, сърев
нование стана необходимо всички да попаднат под
тиранично владичество - изкушавани в огньовете
на плътта, а после пречистени, за да бъдат достойни
спътници за славата, която ще е тяхна“6.
Според твърденията в тълкованията душите на
земята са част от първоначалния духовен бунт. Но
днес, цяла вечност по-късно, сме много близо до ве
лико пробуждане, когато ще си спомним истинския
Божи план. На друго ниво библейската притча за
блудния син е историята на душите, които са изгуби
ли пътя (като са се разбунтували), а после добровол
но са се върнали „у дома“ при Бога. Видяно в такава
светлина, непокорните паднали ангели са действали
в състояние на „амнезия“, осъзнавайки само собст
вените си егоистични подбуди и поведение. Дори на
най-ниското ниво на съзнание обаче оригиналният
Божи модел продължава да съществува. Това е пре
красно описано от псалмопевеца: „Да отида от Твоя
Дух, и от Твоето лице къде да побягна? Възляза ли на
небето - Тк си там; сляза ли в преизподнята - и там
си Ти. Взема ли крилете на зората и се преселя на-
край море, и там Твоята ръка ще ме поведе, и ТЪоята

десница ще ме удържи“ (Пс. 138:7-10).
Ако Божието присъствие е навсякъде в Творение
то, дори в сферите на ада, както посочва този биб
лейски стих, то значи имаме основание да вярваме,
че легионите на Сатаната рано или късно ще се вър
нат при Бога. Големият бунт или падение на анге
лите на светлината може да е бил част от великата
драма на Сътворението, включваща всичко, което
може да се изживее във вселената - светлината, мра
кът и всичко между тях; а после, сияещи, душите и
ангелите да се върнат при Бога. Вероятно тази глед
на точка е трудна за приемане, когато човек вижда
проявленията на злото в обществото, нечовешко
то отношение на човечеството към самото себе си,
трагедията на сторените от омраза престъпления и
войните. Всичко това е в пълно противоречие с Бо
жия замисъл на Сътворението - любов, хармония,
мир, радост и щастие.
Вратите на злото
Процесът на духовно и психично развитие е свър

зан с огромна отговорност. Както човек носи за
щитно облекло, когато отива на работа в електро
централа, така трябва да бъдем защитени, когато
се гмуркаме в духовния свят. Защо? Кейси го казва
много добре в едно тълкование: „Както имаме личен
спасител, така имаме и личен дявол“7.
Хю Лин Кейси провежда проучвания във връзка
с възможните последствия от използването на дъс
ката „уиджа“ за говорене с духове и автоматичното
писане. В книгата си „Пътешествие в себе си“ той
твърди, че хората могат несъзнателно да бъдат кон

тролирани от безтелесни зли духове, когато използ
ват подобни средства. Той описва няколко стряска
щи случая, в които посредством дъска „уиджа“ хора
установили контакт с привидно доброжелателни
същества, обитаващи висшите духовни сфери. След
продължително общуване обаче тези същества ги
завладели, превръщайки живота им в истински
кошмар. Дали тези обсебващи влияния са били част
от колективното несъзнавано или отделни зли съ
щества, е без значение. Крайният резултат е ката
строфален - хората предали свободната си воля на
невидима сила, която имала много лоши намерения.
- Опасното при дъските „уиджа“ - казва Хю Лин,
- е това, че са изключително лесни за използване.
Искат се много малко усилия, за да се отвори „вра
тата“ към „граничната област“, както я наричаше
татко [Едгар Кейси]. В тази област се намират при
вързани към земята души, които търсят начин да
проникнат на земята - било чрез автоматично писа
не, дъска или медиум.
Някои хора обаче са имали голям духовен успех
с използването на дъска „уиджа“. Медиумът Джейн
Робърте е написала много удивителни книги, осно
вани на психичната й връзка с безплътно същество
на име Сет, което говори чрез нея и диктува съдър
жанието на книгите. Първоначалният й контакт
с него станал чрез дъска „уиджа“. Безсистемниятп
подход към тези средства и към общуването с духове
може да доведе до случаи, подобни на документира
ните от Хю Лин в книгата му.
Неподходящата медитация също може да доведе
до отваряне за нежелани психични въздействия и
атаки. При Кейси са идвали много хора, имали сму
щаващи преживявания с безплътни същества. "Рьл-
кованията посочват, че причина за това е неправил

ното или преждевременно отваряне на духовните
центрове в тялото чрез практикуването на форма на
медитация, създаващ а канал за въздействие и кон
трол от страна на тези духове.
Една жена, която преживява психотично раз
стройство със страх от преследване, пише на Кейси.
Последвалото тълкование показва, че тя е станала
податлива на обсебване посредством „изследване“
(може би форма на медитация): „Има индикации,
че се отнася за свръхчувствителна същност, която е
допуснала да стане обсебена - посредством изслед
ване, чрез отваряне на центровете си...“8 (Един без
опасен метод на медитация, който се препоръчва в
тълкованията на Кейси, е изложен в глава 9 „Наши
те ангели храните ли“.)
Въпреки че случаите на обсебване, описани в
книгата на Хю Лин Кейси, не са завършили с екзор-
сизъм, за освобождаването от злите влияния са били
повикани свещеници и са били отправени молит
ви. „Плашещото при тези случаи - пише Хю Лин - е
това, че техни аналози могат да бъдат открити с хи
ляди сред анамнезите на пациенти от психиатрич
ните болници по целия свят“9. Той смята, че много
от диагностицираните като безнадеждно луди в пси
хиатричните заведения на Америка несъзнателно
са станали канал за психични сили посредством и з
ползването на автоматично писане и дъски „уиджа“.
- Гласовете, които те чуват - казва Хю Лин, - не
са проявление на налудност; те са реални. Тези хора
са отворили вратите на несъзнаваното и не могат да
ги затворят. Ето защо имат нужда от духовна помощ,
а не от психическо и медицинско лечение. Мнозина
от тях действително са контролирани от безплътни
същества.
В тълкованията на Кейси са споменати над 40

случаи на действително обладаване от безплътни
духове. Някои от тях са резултат от занимания с
психологични експерименти, без въпросният човек
да има нужните познания и подготовка. Една ж ена
смята, че получава ангелски, или космически, пос
лания от небесните сфери. Тя моли Едгар Кейси за
духовно напътствие чрез тълкование:
„За да подобря работата си, свързана с възмож
ното получаване на космически послания, може би
трябва да използвам автоматично писане или меди
ум?“
Кейси отговаря отрицателно: „Както беше посо
чено, вместо автоматично писане или медиум, се
обърни към вътрешния си глас! Ако той смята, че
най-добре ще изразиш онова, което ти е дадено, по
средством писане, добре; не трябва обаче ръката да
бъде водена от външно влияние. Защото вселената,
Бог, е вътре в теб. Тй си част от Него. Общението с
космическите сили на природата, общението с твоя
Създател е твое рождено право! Не се задоволявай с
друго, освен с това да вървиш редом с Него!“10.
В този случай Кейси предупреждава да не се уста
новява контакт с висши безплътни духове и същ е
ства. Съветът му е да се търси „вътрешният глас“,
онова безгранично съзнание, което е в директно
общение с Бога. Според тълкованията проблемът
при автоматичното писане е, че човекът, който го
използва като психичен инструмент, никога няма
да се издигне в развитието си над източника на ин
формацията, тоест над съществото, което изпраща
посланията. Ако обаче информацията идва от вдъх
новяващите вътрешни измерения, според Кейси тя
ще донесе развитие на душата, защото това е онази
най-съкровена част от нея, която е свързана с Бог.
п
Падналите ангели и свободната воля
Много религиозни доктрини твърдят, че паднали

те ангели, отклонили се от правия път, имат огромно
влияние върху живота на земните души. Според тях
Сатаната и последователите му са съвършени тво
рения, стигнали до крайно падение, на които злото
е присъщо и те никога няма да бъдат спасени, нито
ще могат да се върнат при Бога. Тяхната единстве
на цел е да се противопоставят на Бога и да отвли
чат вниманието на земните души от спомена за бо
жествения им произход. В книгата си „Заложник на
дявола“ Малахия Мартин гледа на „падението“ на
Сатаната и неговите легиони от ангели като на не
обратимо развитие на съзнанието, което Сам Бог не
може да поправи. Според него за падналите ангели
няма надежда, тяхната воля е непоправимо поква
рена и те са осъдени от самите себе си. Любовта в
тях се е превърнала в омраза и не може да бъде въз
родена. Докато Бог е живот, светлина, надежда, ра
дост и хармония, падналите ангели настървено пре
следват разрушението, хаоса, отчаянието, страха и
вината. Това са енергиите, посредством които сили
те на мрака, Сатаната, действат в материалния свят.
В своето изследване на обсебването от зли, де
монични сили и на екзорсизма Мартин изразява
категоричното убеждение, че както има могъщи ан
гели на доброто и светлината, които ни помагат да
осъзнаем Божията любов, величие и красота, така
съществуват и съответните противоположни на
тях демони, проявления на омразата, себичността,
предразсъдъците и хаоса. След прочита на негова
та изчерпателна книга върху демоничното трудно
може да се оспори реалността на зложелателните
ангели. Въпреки че има различни видове зли същ е

ства, демони и паднали ангели, Мартин твърди, че
всички те произхождат от един източник на злото -
Сатаната.
Тълкованията на Кейси излагат философия, спо
ред която душите винаги разполагат със свободната
воля да изберат да вършат добро или зло. Божиите
създания не са замислени като роботи, които да след
ват сляпо заповедите Му; Бог е пожелал те да бъдат
същества със самостоятелна воля, които сами изби
рат дз. бъдат едно с Него. В много случаи тълковани
ята подчертават, че Бог не е пожелавал по 1убването
или отклонението на никоя душа, а заедно с всяко
изкушение ни е подготвил и начин да го избегнем.
Тъй като имаме свободна воля, винаги можем да се
поддадем на изкушенията и да попаднем под лоши
влияния. От друга страна, винаги можем да разчи
таме на помощта на висшите ангели и архангели -
това е Божие обещание, както се казва в Библията.
„Защото ще заповяда на Ангелите Си за тебе, да
те опазват във всички твои пътища. Те ще те понесат
на ръце, да се не спънеш о камък с ногата си“ (Пс.
90:11-12). Определящият фактор е доколко вярваме
в това обещание. Ако стигнем до такова отчаяние,
че вече не се вслушваме в гласа на интуицията - на
пример когато се предаваме под тежестта на ж итей
ските обстоятелства, - то ние сами се откъсваме от
помощта и надеждата, които се излъчват от ангел
ското царство.
Една от най-успокояващите идеи, която откри
ваме в Библията и която често се споменава в тъл
кованията на Кейси, е, че ние винаги можем да се
уповаваме на Божието присъствие, независимо кол
ко увлечени сме от грижите на този свят. И все пак
трябва по собствена воля да призовем на помощ Бог
и ангелите Му, защото Бог не може да се намеси там,

където не е желан или поканен. Неправдата, която
човек сам извършва спрямо своите братя и сестри,
например, няма абсолютно нищо общо с Божието
отношение към нас. Той ни е дал върховния дар -
собствената Си способност да върши онова, което
пожелае. Това несъмнено е нож с две остриета, осо
бено когато решим да постъпваме безобразно един
към друг. Нещастията, които ни се случват, са резул
тат от закона за кармата - каквото насочим към дру
гите, ни се връща, понякога стократно.
Съществува погрешната представа, че Бог раз
дава късчета съдба, като само чака повод да нака
же непокорните души. По-правилно е да се каже, че
човешкото нещастие се превръща във възможност
за Него. Точно когато минаваме през изпитания, ние
сме склонни да потърсим опора в невидимия Бог. И
все пак Той не може да спре онова, което ние сами
сме пожелали. Давайки свободна воля на човека,
Бог го е дарил с могъщ инструмент - способността
да избира дали да живее в хармония с Бога, или да
сее хаос и разрушение.
Тълкованията на Кейси посочват, че Бог тъгува
за душите, избрали индивидуално съществование.
Неговите ангели ни изчакват, наблюдават и - кога
то е необходимо - се намесват, за да ни напомнят от
къде идваме. Въпросът е дали се вслушваме в тези
знаци. Нашият Бог ни зове с любов да се върнем в
царството на съзнанието, където сме едно с Него.•
• Бог и зверствата по света
Колко пъти, когато е ставало дума за Холокоста,

сме чували въпроса: Защо Бог би допуснал да се слу-
чи подобно нещо? Бог няма нищо общо с тези звер

ства. Тъй като ни е дадена свободна воля, дори Бог
не може да спре това, което ние избираме да си при
чиним един на друг. Във време, в което човечеството
се е заклело да не позволи още един Холокост, става
ме свидетели на „етническо прочистване“ в Руанда,
Босна и Сърбия; цели племена и народности биват
измъчвани и изтребвани. Тези примери ни показват
нагледно какво е имал предвид Кейси, когато казва,
че Антихристът е способен да завладява както от
делни хора, така и групи, организации, дори наро
ди и раси. Така става очевидно, че лидерите, които
проповядват омраза, предразсъдъци и геноцид, са
от войнството на падналите ангели.
Както изглежда, могъщата душа на Адолф Хит
лер се е ползвала с благословията на самия Сатана
в опита си да осъществи своя злостен план, наречен
„окончателното реш ение“ - да изтреби евреите по
време на Втората световна война. Способността да
нарежда на стотици хиляди нацисти да извършват
убийства действително е могъща сила, извираща от
недрата на самия ад. Въпреки това съществуват и с
тории от времето на тази трагедия, които показват,
че дори в най-тъмната нощ божествената светлина
е жива. Като лекар, изпратен в края на Втората све
товна война в освободените концентрационни лаге
ри, Джордж Ричи, автор на „Завръщане от отвъдно
то“, открил любов сред омразата. Той намерил нещо,
което дори най-злостните от падналите ангели не
успели да достигнат.
Д-р Ричи участвал в оказването на медицинска
помощ на обитателите на концентрационен лагер
близо до Вупертал, след като Германия се предала на
Съюзническите сили през 1945 година. Един от тези
обитатели помогнал на Ричи в лекуването на изне-
166 ЕДГЛР КЕЙСИ: ЗАЛ11ГЕЛИТЕ, АРХА11ГЕЛИТЕ...
мощелите от глад затворници. По всичко личало, че

Дивия Бил, както го знаели в лагера, бил пристигнал
малко преди капитулацията на Германия - той имал
здрав вид, бил енергичен, оптимистично настроен
и жизнерадостен. В края на дългия ден Дивия Бил
винаги имал време да помогне поне на още един оби
тател. Той сякаш кипял от неизчерпаема енергия и
бързо се превърнал в безценен помощник за Ричи
и останалите от медицинския екип, като откривал
семействата на бившите затворници, служел като
преводач и се занимавал с документацията. Какво
било изумлението на д-р Ричи, когато научил, че Ди
вия Бил е в лагера от 1939 година! В книгата си той
пише следното:
„В продължение на 6 години той [Дивия Бил] е бил
подложен на същия глад, спал е в същите задушни,
гъмжащи с болести бараки като всички останали, но
не показваше каквито и да е признаци на физическо
или умствено влошаване. И което е може би още по-
удивително - всички групи в лагера гледаха на него
като на приятел... Едва след като прекарах няколко
седмици във „Вупертал“, осъзнах колко необичайно
бе това в едно място, където затворниците от раз
лични националности се мразеха един друг почти
толкова, колкото мразеха и немците“1Г
Ричи беше убеден, че тайната на оцеляването на
Дивия Бил е любовта. Въпреки жестоките гонения и
омразата от страна на немците Дивия Бил се беше
научил да обича и да прощава. Както пише Ричи,
Дивия Бил живеел в еврейския квартал на Варшава
със своята съпруга, две дъщери и трима сина.
„Когато стигнаха до нашата улица - разказал той,
- немците наредиха всички до една стена и откри
ха огън с картечниците си. Умолявах ги да ми поз
волят да умра със семейството си, но тъй като гово-
САТАНАТА И НЕГОВИТЕ ПАДНАЛИ АНГЕЛИ 1 .6 7
рех немски, те ме затвориха в трудов лагер.,. Точно в

този момент трябваше да реша... дали да се оставя
на омразата към войниците, които ми бяха причи
нили това. Решението беше лесно. Бях адвокат и в
практиката си твърде често бях виждал какво пра
ви омразата с умовете и телата на хората. Именно
омразата току-що беше убила шестте души, които
бяха най-важни за мен в целия свят. Реших, че ще
прекарам остатъка от живота си - независимо дали
това ще са няколко дни или още много години - като
обичам всеки човек, когото срещ на“.
Да обича всички... това е силата, която беше запа
зила целостта на един човек, независимо от лише
нията“12.
Дивия Бил направил избор да не мрази преслед
вачите си. Той осъзнал, че злото, убило семейството
му, се храни с омраза. Ако отвърнел на немците по
същия начин, той щял да сключи съглашение със
злото и да продължи веригата на омразата. Чрез
умението си да обича, Бил се издигнал от тъмнина
та към светлината и бил освободен. Така той не само
оцелял по време на Холокоста, но и като по чудо за
пазил здравето си. Как? Избирайки да обича, той
отворил канал, по който Божията сила да му помог
не. Когато мразим, няма канал за светлината, няма
божествена намеса, няма помощ - имаме единстве
но достъп до още повече зловредни влияния, които
подобни емоции укрепват и утвърждават. Любовта
разкъсва оковите на властта, която имат над нас
ангелите на тъмнината. Да обичаме приятелите си
е лесно, казва Едгар Кейси в едно от тълкованията
си, истинското предизвикателство е да обичаме вра
га -х о р ата, които ни нараняват, предават, измамват.
Тълкованията казват и нещо повече: докато не ста
нем способни да виждаме Христос и в най-против-
168 ЕДГАР КЕЙ СИ : ЗА АН ГЕЛ И ТЕ. А Р Х А Н ГЕЛ И Т Е...
ния човек, все още не сме израснали духовно. Това е

истинско предизвикателство за всички нас.
Битката между Доброто и Злото
Казано е, че хиляда тъмни души нямат силата на

една светла. В живота на Исус от Назарет виждаме,
че разпъването Му на кръста е било колективно уси
лие на злото; въпреки това злото е било неспособно
да Го хване в плена на смъртта, защото Исус е обичал
онези , които са Го мразели. Изправен пред онези,
които ГЬ предали, той дори помолил Бог да им прос
ти - да им прости, защото, ако наистина са знаели
какво правят, нямало е да го сторят. Той им простил
така, както човек прощава на палавите деца. Погле
днато в такава светлина, злото е невежество, незна
ние; по думите на Кейси то е неправилно приложено
добро. Изкуплението на злото всъщност е пробужда
не за духовната истина.
В днешно време лесно можем да открием въз
действието на злото в обществото ни. Ако Сатаната
и падналите ангели имат свой modus operandi, това е
духът на омразата. Без съмнение тя е най-разруши-
телното отношение и емоция, които сме в състояние
да изпитаме. Омразата унищожава, осъжда, търси
отмъщение, насърчава невежеството и се храни със
страх. Тя се радва на такава популярност в днеш но
то общество, че се е появил нов, мрачен израз - „пре
стъпление от омраза“. Тя процъфтява там, където
има невежество, предразсъдъци и страх. Както каза
Кейси, тези тъмни действия на Сатаната са в със
тояние да завладяват отделни хора и групи, да ни де
лят в зависимост от принадлежността ни към раса,
религия и пол.
Тълкованията твърдят, че действията на Сатана

та са една от главните причини за Христовото въ
плъщение:
„Така виждаме и разбираме защо бе необходимо
Той - Синът, Творецът, Създателят, да дойде при тво
ренията Си, които в своята слепота, себичност, ом
раза и злоба са действали и действат така, че да от
клоняват човешкото сърце от търсенето на пътя“13.
Христос е „дошъл в плът“, за да се прояви на този
свят силата на любовта и да вземе връх над всяко
действие и проявление на злото. Виждането на Кей-
си за съдбата на Сатаната и неговите паднали анге
ли беше, че чрез светлината и разбирането всички
рано или късно ще намерят обратния път към своя
Създател. Тхзи представа силно се различава от иде
ята, че злото е неизменно и не може да бъде изкупе
но.
Според Библията обаче някога Сатаната не е бил
главният противник на Бог, а негов съюзник. В Кни
га на Йов Бог разговаря със Сатаната, явил се пред
Него със „синовете Божии“ (първият ранг сътворени
души, които останали в хармония с Бог - виж глава
7), и Сатаната докладва, че е „обхождал земята“. В
библейския разказ Бог свидетелства за праведност-
та на Йов и се обзалага, че той никога няма да се от
каже от Него. Последва нещо като странна партия
шах, при която Бог позволява на Сатаната да по
стави вярата на Йов на изпитание по всякакъв на
чин, само да не наранява самия него. Интересно е
да се отбележи, че когато замислят своя план за Йов,
Бог казва на Сатаната: „Ето, всичко, що е негово [на
Йов], е в твоя ръка...“ (Йов 1:12). Тогава Сатаната се
развилнява, като убива слугите, разрушава дома на
Йов и открадва добитъка му. Но Йов не се отказва от
Бога.
170 ЕДГЛР КЕЙ СИ : З А АН ГЕЛ И ТЕ, АРХАН ГЕЛ ИТЕ...
В „Книга на Йов“ се посочва, че ангелите и архан

гелите („синовете Божии“) се занимавали със съзида
телни дейности, след което се връщали да докладват
на Бог за делата си. Например след първото изпита
ние, което Сатаната отправя към Йов, в Библията се
казва: „И пак един ден дойдоха синовете Божии да
застанат пред ГЪспода; между тях дойде и Сатаната
да застане пред Господа“ (Йов 2:1). Логично е да за
ключим, че през този период Сатаната все още се е
радвал на Божията благосклонност, тъй като „...да
застане пред ГЪспода“ показва, че не е бил прогонен
в непрогледния мрак, нито че мрази Бог. Сатаната е
действал като „противник“, като учител на Йов под
управлението на Бога.
В един момент изглежда така, сякаш Бог от „Кни
га на Йов“ даже подмамва Сатаната да продължи да
предизвиква Неговия слуга: „Обърна ли внимание
върху моя раб Нова? Защото няма на земята такъв
като него: човек непорочен, справедлив, богобоя-
злив и отбягващ злото, и досега твърд в своята непо-
рочност; а ти Ме подбуждаше против него да го погу
бя без вина“ (Йов 2:3). Сатаната сякаш с леко сърце
игнорира това и заявява, че когато животът му е в
опасност, човек по принуда ще се откаже от Бога.
Бог подхваща отново играта на шах: „И рече 1Ъс-
под на Сатаната: ето, той е в твоя ръка; само душата
му запази“ (Йов 2:6). И така Сатаната се залавя да
направи онова, в което е най-добър - съсипва живо
та на Йов и му докарва проказа, като причинява на
Йов такива страдания, че проклина деня, в който се
е родил. Той из 1убва семейството си, здравето си и
всичко, което му е скъпо в живота, но не казва лоша
дума за Бог, нито се отказва от Него. В края на кни
гата Бог дава на Йов двойно повече от онова, което е
изгубил.
САТАНАТА ИIШГОВИТЕ ПАДНАЛИ АНГКПИ 171
Тълкованията на Кейси посочват, че всички души

ще бъдат подложени на изпитания, за да могат да си
върнат достойнството да са сътворци на Бога. Част
от това изпитание е възможността да изберем да се
откажем от всичко, което се противопоставя на лю
бовта, мира, хармонията. Как можем да изберем лю
бовта, мира и хармонията, ако не сме изправени в
живота си и пред техните противоположности? Все
ки ден е възможност да решим на какво ще служим
- на източника на добро или на злото.
Интересно е да се отбележи, че Едгар Кейси нари
ча годините от 1958 до 1998-а време па изпитания
и криза. Тогава всички души са били поставени при
обстоятелства, които да изпитат силата на тяхната
вяра, търпение, издръжливост, прошка, любов. Този
период е особено важен, защото представлява нещо
като космически „финален изпит“, след който започ
ва т.нар. нова Епоха на Водолея.
Според тълкованията на Кейси в историята на
земята не е имало друго време с такива възмолшос-
ти за развитие на душата, като настоящото. Част от
това предизвикателство е свързано с битката между
силите на доброто и злото вътре в нас и нашия ли
чен избор. Както видяхме, срещите на хора и ангели
стават все по-чести - знак за потенциалната въз
можност за извисяването на човешкото съзнание.
Нима е чудно, че днес душите на земята са повече от
всякога? Тълкованията на Кейси твърдят, че такива
възмояшости за израстване и развитие на душата,
каквито ни се предлагат в посочения 40-годиш ен пе
риод, няма да има през следващите няколко хиляди
години.
Значимостта на това време е в изследването на
духа, което е в основата на всички действия в живо
та си. Ако не се пробудим за възможностите, носещи
172 ЕДГЛР КЕЙ СИ : З А АН ГЕЛ И ТЕ, АРХАН ГЕЛ И ТЕ...
духовно разширяване, които са на прага ни, твър

де възможно е да пропаднем в дълбините на обър
кването, страха, съжалението, отчаянието. Дори да
не го осъзнаваме, като изоставяме надеждата, ние
всъщност приемаме тъмнината и придружаващите
я ангели. Както има ангели на светлината, любовта,
мира и хармонията, така има демони на раздорите,
споровете, страха и съжалението. Ние сами привли
чаме тези влияния към себе си - не само чрез делата
си, но и чрез мислите и чувствата си.
Изкушението на измамата - злото във

всекидневния ж ивот
Британският теолог К. С. Луис е казал, че ние сме

заплашени повече от дяволите с човешки лик , от-
колкото от Дявола. Той видял падението на тъмните
ангели не в недрата на ада, сред пламъци и мирис
на сяра, а в добре осветените офиси на покварени
те политически фигури: „Най-голямото зло... не е
извършено дори в концентрационните и трудови
те лагери... То е замислено и заповядано... в чисти,
постлани с мокети, добре отоплени и осветени офи
си, от мълчаливи мъже с бели яки, изрязани нокти
и гладко избръснати лица, на които не им се налага
да повишават глас... това, което за мен символизи
ра ада, е нещо като бюрокрацията на полицейската
държава или офисите на злонамерен бизнес кон
церн... Лошите ангели, също като лошите хора, са
абсолютно практични“14.
Погледнато в тази светлина, става ясно защо
много от влиянията на злото остават незабелязани,
лишени от външните признаци за дяволска наме
СЛТЛНЛТЛ И НЕГОВИТЕ ПАДНАЛИ АНГЕЛИ 173
са. Сатаната и неговите зловредни последователи

действат измамно, защото оказват своето влияние
посредством индивиди, групи и организации. В
миналото Сатаната е бил изобразяван в изкуството
като красив прелъстител с лице на херувим. Когато
се изправим пред някоя от тези прекрасни картини,
например от Рафаело, за момент изпитваме нереал
но чувство, защото обикновено очакваме дяволът да
се явява в образа, излязъл от най-лошите ни кош
мари. Ако онези, които вършат зло, имаха раздвоен
език, рога и опашка, доколко успешни биха били
опитите им да влияят на човешките дела? Не особе
но, тъй като веднага бихме разпознали падналите
ангели. Злото се проявява чрез действията, подбу
дите и заниманията на хората. Както е казал Исус:
„...По плодовете им ще ги познаете“ (Мат. 7:20). Въ
преки всичко дори онези, които извършват най-зли
те дела, имат в себе си потенциала за добро. Първо
началният божествен модел не се променя, но може
да остане скрит от покварената природа на злото.
Хю Лин Кейси задава на баща си въпроса как
може всичко да идва от един божествен източник и
същевременно в нашия свят да има ясни проявле
ния на злото?
- От гледна точка на единството на всички сили -
пита той, - би ли ни обяснил популярната представа
за Дявола, утвърдена в много пасажи в Библията?
- В началото са небесните същества - отговори
спящият Кейси. - Първо имаме Сина [Христос], по
сле другите синове или небесни същества [ангели],
на които им е дадена сила и власт. Следователно
онази сила, която се е разбунтувала в невидими
те сили (или в духа), която е започнала да действа,
е влиянието, наречено Сатана, Дявол, Змия; те са
едно. Това е бунтът! Следователно, когато в дейст
I
174 ЕДГАР КЕЙ СИ : З А АН ГЕЛ И ТЕ, АРХАН ГЕЛ ИТЕ...
вията си човек се бунтува срещу силите на доброто,

той е под влиянието на злото, а не на доброто... Зло
то е бунт. Доброто е Синът на живота, на светлината,
на истината; и Синът на светлината, на живота, на
истината дойде в плът, за да да покаже пътя и да по
веде човека към въздигането му в силата на доброто
над злото в материалния свят15.
Това тълкование показва, че винаги, когато чо
век се противопоставя на доброто или се опитва да
мами, той отваря канал, по който силите на Сата
ната получават възможност за действие в матери
алния свят. Първоначалната битка между ангелите
на светлината и ангелите на мрака днес се води на
бойното поле на човешката психика. Всичко, което
се случва в духовните сфери на съзнанието, оставя
своя отпечатък в душите ни. Тъй като сме миниа
тюрни копия на духовната вселена в нейната цялост,
ние отразяваме и действията, които са се случили в
невидимите сфери. Битката между Михаил и Луци-
фер днес е вътрешната битка на себеотрицанието
срещу егоизма. Тази война се води още откакто ду
шите са започнали да обитават земята.
Падението на ангелите - кратка история
Древният текст на „Книга на Енох“, която някога

е била част от Библията, описва пространно упра
вляващите ангели, които са способни на добро и зло
в човешките дела. Отрезвяващото в тази книга е, че
това изобщо не са небесни същества. Те са дошли на
земята във физически тела, създавали са потомства,
пораждали са войни и раздори. На лидерите на ран
ната църква им е било много трудно да приемат иде
ята, че е възможно някои от ангелите действително
СЛТЛЛЛТА И НЕГОВИТЕ ПАДНАЛИ АНГЕЛИ 175
да живеят в този свят. В крайна сметка книгата била

отхвърлена и забранена, като била изключена от по
знатия днес вариант на Библията. През 1773 г одина
обаче шотландският изследовател Джеймс Брус от
крил ръкопис с „Книга на Енох“ в Етиопия. Впослед
ствие ръкописът бил отнесен във Великобритания
и преведен за пръв път на английски от д-р Ричард
Лорънс.
„Книга на Енох“ разказва за първото слизане на
земята на падналите ангели. Тълкованията на Кей-
си, свързани със сътворението на света, потвърж
дават изложеното в книгата. След като земята била
в по-голямата си част населена, ангелите се поблаз-
нили от физическата красота на жените и страстта
ги уплела в мрежите на материалния свят. Няколко
източника подкрепят тази теория. Джон Ронър, ав
тор на „Да познаем нашите ангели“, преразказва съ
битията, изложени в „Книгата на Енох“:
.... някои от представителите на небесния хор н а
сочили очи към прекрасните простосмъртни жени и
завладени от страст, опетнили светостта си, извърш
вайки съвкупление. От това забранено съвкупление
била зачената раса на ужасяващи великани, които
тероризирали земята. Заради своите прегрешения
ангелите били низвергнати и получили страшно бо
жествено наказание“16.
По подобен начин е описано падението и в Битие:
„Когато човеците взеха да се умножават на земята и
им се родиха дъщери, тогава синовете Божии видя
ха, че дъщерите човешки са хубави и взимаха си от
тях за жени, кой каквато си избереш е... В онова вре
ме имаше на земята исполини, особено пък откак
синовете Божии почнаха да влизат при дъщерите
човешки, и тия почнаха да им раждат: това са сил
ните, от старо време славни човеци...“ (Бит. 6:1-2, 4).
176 ЕДГАР КЕЙ СИ : З А АН ГЕЛ И ТЕ. АРХАН ГЕЛ И ТЕ...
В литературата няма нищо, което да споменава

тези „исполини“ като човешки същества, но те са
били създания с човекоподобни черти. Тук тълко
ванията на Кейси посочват, че душите идвали на
земята в най-различни форми - кентаври, цикло
пи, русалки и още много чудновати творения. Спо
ред тълкованията образите в гръцката митология
съвсем не са измислица - в действителност митоло
гията е хроника на ранните опити на душите да се
„вмъкнат“ в материалния свят. въплъщавайки се в
несъвършени тела. Целта била проста - индивиду
алност и себеизразяване. Проблемът е в това, че зе
мята има собствени еволюционни закони - тя също
се развива към съвършенство в царствата на рас
тенията, животните и минералите, но във форма,
различна от духовната еволюция, която Бог отредил
за душите. Но щом веднъж душите се почувствали
привлечени от материалния свят и започнали да се
смесват с обитателите му, те станали подвластни на
законите, управляващи земята и нейната еволюция.
Някога неограничените сили на ангелите в духов
ните сфери били ограничени в пределите на мате
риалния живот, когато душите избрали да приемат
форма и да станат част от света. Земята ги прите-
глила с магията на чувствения свят.
Според „Книга на Енох“Азазел - ангел, чието опи
сание е много близко до това на Сатаната, повел
двеста от ангелите да съжителстват със смъртните,
които вече били пристигнали на земята и изпълня
вали духовната си мисия. Под ръководството на Аза
зел ангелите научили смъртните мъже да изработ
ват мечове, ножове и други бойни оръжия, а жените
- да приготвят и използват козметика, както и да си
правят украшения от скъпоценни камъни. Човеци
те получили познания, каквито не владеели допреди
появата на тези ангели на земята. Семияза ги нау

чил на магии, а Баракиял - на астрология.
Макар днес гореспоменатите занимания да са ш и
роко разпространени, в древността те били дошли
твърде рано - човечеството не било готово за власт
та, която давало подобно познание. Тези разработ
ки отвличали вниманието на развиващите се души.
Ефектът вероятно е бил, като да дадем на децата да
си играят с оръжия, причиняващи разрушения. Ду
шите се увлекли от „играчките си“, забравяйки свои
те уроци, и тръгнали да вилнеят, изпробвайки ново-
усвоените тайнствени умения. При всички случаи
крайният резултат от преподаденото от тези ангели
учение бил катастрофален: „Беззаконието растеше;
прелюбодеянието се умножи; човеците престъпиха
божиите заповеди и се развратиха във всичките си
пътища. ..И в своето унищожение човеците надигна
ха глас и гласът им достигна до небето“ (Енох 8.2, 9).
В този момент бедствията на земята привлекли
вниманието на архангелите Михаил, Уриил и Гаври-
ил. Те отвели със сила разбунтувалите се паднали
ангели и ги затворили на небето. „Книга на Енох“
описва всичко детайлно. З а да пречисти земята от
злодеянията на падналите ангели, Бог пратил В се
мирния потоп, за който се разказва в Битие.
Периодът от появата на падналите ангели до
окончателното отстраняване на влиянието им про
дължил много дълго - всъщност 200 000 години.
Тълкованията на Кейси, отнасящи се за този пери
од, излагат детайлно конфликта между „синовете на
Велиар“ (падналите ангели) и „Децата на Единния
закон“ (душите в човешка форма, дошли на земята
да си върнат божественото наследство). В Библия
та има няколко отпратки към името Велиар, соче
щи, че ако не самият Сатана, то това е ангел, който
12*
178 ЕДГАР КЕЙ СИ : З А АН ГЕЛ И ТЕ, А Р Х А Н ГЕЛ И Т Е...
е много близък до водача на тъмните ангели. Във

„Второзаконие“ „децата на Велиар“ отиват да търсят
други богове, вместо Бог (13:13)*. В „Книга на съди
ите“ „синовете на Велиар“ се гаврят и изнасилват
ж ена (19:25). Във „Втора книга Царства“ един мъж
обвинява и проклина цар Давид за това, че е „човек
на Велиар“ (16:7). Във Второ послание до Коринтяни
св. ап. Павел споменава Велиар: „...Какво общо има
между светлина и тъмнина? Какво съгласие може да
има между Христа и Велиара? Или какво общо има
верният с неверния?“ (6:14-15).
Действията на децата на Велиар били противопо
ложни на духовните идеали на децата на Единния
закон. „... Внасящите смут сили растели и се пре
върнали във фактори, изискващи сериозно внима
ние от Децата на Единния закон и синовете на Вели
ар - каза Кейси. - Защото тези олицетворявали това,
което днес се нарича добро и зло, или духовна мисъл
и цел, и материална мисъл, желание или цел“17.
Влиянието на падналите ангели днес
Още от появата на човечеството на земята винаги

е имало представители на Велиар и представители
на Светлината. Божията ангелска йерархия и пад
налите ангели на Сатаната се различават по своето
намерение, цел и желание. От значение е не толкова
какви са тези същества, а какво правят. Джон Ро-
нър пише в „Да познаем нашите ангели“: .... Ориген
от Александрия, може би водещият библейски учен
* В синодалното издание са използвани описателни изра

зи, с изключение на цитата от 2 Кор. 6:14-15.-Б .р .
на раннохристиянската църква, приема, че дали

едно създание е ангел, човек или демон зависи от
степента, в която се е отдръпнало от Бог“18.
Хората са склонни да вярват в падналите ангели
или демони едва когато чуят за обсебвания или в слу
чаи на екзорсизъм. Подобни проявления всъщност
са редки и са твърде малка част от злотворните д е
яния по земята. Злото се проявява по най-различни
начини, също калето доброто приема безброй фор
ми. Важното е, че злото, или диехармонията, е из
бор. Падналите ангели се намират в това състояние
само защото са избрали да изопачат съзидателните
си способности, превръщайки ги в деструктивни.
Където има манипулиране, потисничество, война,
глад, контрол над вероизповеданието, там живеят
падналите ангели.
Тълкованията на Кейси обаче съдържат обеща
ние за окончателно унищожение на онези, които
умишлено вършат зло. Това е закон, създаден от
милосърдния Бог в защита на мнозинството души,
които искат да правят добро и да еволюират до Бо
жии сътворци. В нашата представа за време изглеж
да така, сякаш империите на злото се радват на бла
гополучие дълго време, преди да паднат. В Божието
съзнание обаче не минава и ден, преди те да бъдат
завладени от Неговите ангели на светлината.
180 ЕДГАР КЕЙ СИ : З А АН ГЕЛ И ТЕ. АРХА Н ГЕЛ И Т Е
Юпитер
181
7.
ОБЕЩАНИЕТО НА АНГЕЛИТЕ - ОТ АДАМ ДО ИСУС
Тъй е и писано: Първият човек Адам стана жива

душа, а последният Адам - животворен дух...
Първият човек е от земя, земен; вторият човек
е Господ от небето.
1 Кор. 15:45,47.
Историята на Амилиус
т метафизична гледна точка цялата Библия е

О просторна алегорична история за нашето дъл
го духовно пътуване към „дома“. Едгар Кейси беше
сериозен ученик на Светото писание - той го беше
прочел по веднъж за всяка година от живота си, 67
пъти. Когато не правеше тълкования, Кейси много
обичаше да преподава в неделното училище, а ча
совете му в презвитерианската църква често бяха
„само за правостоящи“, като посещаващите ги бяха
и деца, и възрастни. Необикновените способности,
които притежаваше, му даваха възможност да зърне
скритите истини на Библията и да хвърли светлина
върху духовното й значение. Семейството и близ
ките му сподвижници също задаваха интригуващи
182 ЕДГАР КЕИ СИ : ЗА АНГЕЛ И ТЕ, А РХ А Н ГЕ Л И Т Е ...
въпроси, засягащи появата на човешкия род, отго

ворите на които бяха получени чрез тълкования.
Впоследствие Кейси направи по-конкретни тъл
кования върху Сътворението, обхващащи епохата
от Адам до живота на Исус. Тези тълкования са по
могнали на многобройни изследователи, проучва-
тели и теолози да разберат Библията и показват, че
подготвителният период за идването на Исус на зе
мята е продължил милиони години.
По време на големия хаос в ранната епоха от сът
ворението на душите - ерата на „исполините на зе
мята“ според Битие (6:4) - на света обитавали все
възможни форми. През този предшестващ период
Сатаната и легионите му били напуснали светлите
ангелски сфери, заселвайки се в незавършената
земя и други области. Едно обещание обаче се ро
дило в ангелските царства - всички души, които са
забравили Бога и са се изгубили, рано или късно ще
бъдат спасени чрез божествен план.
Тук започва книга Битие, която установява този
момент като началото на времето: ,А земята беше
безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над без
дната“ (1:2).
Тъмнината символизира отделянето на душите
от осъзнаването на единството със Създателя - това
е тъмнина на съзнанието. Сатаната и легионите са
въплъщение на тъмнината. Въпреки че минали без
чет години, откакто душите били възприели само
л и ч н о с т , сътворени от самите тях, този момент в
Битие е началото на божествен план, на дълъг про
цес във времето и пространството, в който спящите
души ще се пробудят. В главата „Философия“ от кни
гата си „Има една река“ Томас Съгрю излага подроб
но дилемата на душите по онова време:
ОБЕЩАНИЕТО НА АНГЕЛИТЕ... 183
„Земята бе проява на Божественото съзнание със

свои собствени закони, със свой план и еволюция.
Душите, които искаха да почувстват красотата на
моретата, ветровете, горите, цветята, се смесиха с
тях и се изразиха чрез тях. Смесиха се и с животни
те и подражавайки им, създадоха мисъл-форми - иг
раеха си на творци, подражаваха на Бога. Но тази
игра, това подражание бе намеса във вече задви
женото и така съзнателният поток, осъществяващ
плана за земята, постепенно понесе в течението си
душите. Те трябваше да го следват в телата, които
сами бяха създали.
Тези тела бяха странни - смесица от животни,
пъстра комбинация от идеи за това кое ще е приятно
да се изживее в тях. Басните за циклопи, кентаври
и др., запазили се през вековете, са спомен за това
начало на земния престой на душите“1.
Тежкото положение на уловените в капана на
собствената си тъмнина било видяно от един осо
бен, много специален дух. Амилиус, както го нарича
Кейси в тълкованията си, бил преминал през раз
лични преживявания във вселената, но никога не
бил напускал Светлината, нито някога се бил запли
тал в делата на Сатаната. Според тълкованията този
дух бил първият, който дръзнал да поеме на път и се
върнал в съзнателното присъствие на Бога.
Когато видял нещастието на земните души, Ами
лиус обещал на Бог, че ще странства с тях, за да раз
бере напълно индивидуализираното състояние на
съзнание в материалния свят и да им помогне да си
спомнят своя божествен произход. Той дал обет, че
ще покаже на .душите как да се освободят от капа
ните на материалното, в които силите и ангелите на
мрака ги държали. Амилиус щял да се спусне посте
пенно в дълбините на материалния живот и оттам
184 ЕДГАР К ЕЙ СИ : ЗА АН ГЕЛ И ТЕ, АРХАН ГЕЛ И ТЕ...
да поведе душите по дългия път обратно към хармо

нията, към рая на Божественото съзнание. Това бил
единственият начин, по който той можел да помогне
на ближните си души да си спомнят своето божест
вено наследство. И единственият начин, по който
можел да го постигне, е като сам стане една от потъ
налите в забрава души. Каква благородна и изпъл
нена с любов мисия!
Това бил грандиозен план и Амилиус получил бла
гословията и обещанието на небесните пазители,
архангелите и на Самия създател, че няма да тръг
не на това пътуване сам. Божиите синове и дъщ е
ри - 144 000 на брой - щели да придружат Амилиус
в превръщането му в смъртен. Те щели да тръгнат
заедно с него към земния свят и да участват в голя
мата мисия за събуждането на душите, които били
изпълнени с желания, но духът им спял. Задачата
на Амилиус и онези, които щели „да се облекат“ в
смъртно тяло, никак не била лесна - те щели да ста
нат подвластни на законите на земната еволюция и
някои уроци щели да бъдат усвоявани много бавно.
Ако великите синове и дъщери на Бога, които щели
да облекат тела от плът, се почувствали омаяни от
чувствения материален свят, вероятно и те щели да
преживеят хилядолетия, преди да си възвърнат съз
нанието. Тази възможност обаче била взета пред
вид в плана за изкуплението - ако душите все пак
потънели в забрава, щели да разполагат с личните
напътствия на висшите ангели и архангели, които
неотлъчно пребивавали в Божието присъствие. Те
щели непрестанно да им припомнят за истинската
им мисия.
Докато мисията не била изпълнена и всяка душа,
забравила Бога, не се завърнела, ангелите от виси
ните щели да бдят, да пазят и да насочват не само от

делните души, но и цели общности и народи. Всеки
ангел щял да има определена роля в спасителна м и
сия, насочена както към душите, които помнели Бог,
така и към онези, които 1Ъ били забравили. Ангели
те щели да бъдат пратеници, идващи при душите в
тяло, а посланията щели да бъдат предавани чрез
сънищ а и видения, предзнаменования и знаци.
Сътворението на човечеството
За да слезе на земята, Амилиус имал нужда от

нов тип тяло, различно от чудовищните творения
на падналите ангели. Този носител, в който душ а
та му да дойде на земята, щял да бъде създаден от
Божественото съзнание - тяло, съставено от всички
елементи на земното царство, но в добавка снабдено
с духовна „електрическа верига“, посредством която
да запази контакт със сферите на Бога и ангелите.
Така това ново същество щяло да е материално, но
и от Бога. То щяло да съдържа материя и дух - хар
мония, каквато дотогава не била осъществявана.
Щяло да е божествено произведение на изкуство
то, сътворено в най-висшите небесни сфери; защо-
то Бог жадувал заблудените души да се приберат у
дома. По този начин душите можели да се развиват
и да израстват духовно на земята, внасяйки в това
измерение безгранични умения и съзидателност,
идващи от духовните светове на ангелите.
Бог работел с Амилиус върху постепенното създа
ване на модела на това ново тяло в сферите на духа.
Когато моделът бил почти завършен, били създаде
ни 7 духовни центъра, свързани в енергийна мре
186 ЕДГАР КЕЙ СИ : З А АН ГЕЛ И ТЕ, АРХАН ГЕЛ И ТЕ...
жа. Те давали възможност на душата да се настрои

в хармония с най-висшите сфери на небесната йе
рархия и оттам да черпи творческа сила, умения,
вдъхновение и божествени указания, докато живее
на земята (виж фиг. 2).
Фиг. 2.
Седемте духовни центъра
Тези центрове, наричани чакри на санскрит, съ з

давали съвършено единство между материалния и
духовния свят. Всички елементи на земното и н е
бесното царство се съдържали в тялото, което щяло
да бъде подслон за душата. Четирите долни чакри
съответствали на четирите елемента огън, вода,
земя и въздух. Тезите горни центъра съответствали
на най-висшите Божии сфери - Духа на Създателя,
Духа на Сина и Светия дух. Самият модел, вложен
в духовното съзнание на единството тяло-душа, га
рантирал, че душата никога няма да из 1уби хармо
ничната си връзка с Божественото, anco сама не и з
бере да се откъсне от висшето познание. Това обаче
си оставало възможност, тъй като душата щяла да
запази свободната си воля на земята.
Попаднали в капана на несъвършените тела, от
къснати от общението си с Бога заради чувствените
си желания, душите щели да се озоват във властта
на хаоса. В това ново тяло обаче, посредством въ
трешни духовни центрове, душата щяла вингги да
е само на крачка разстояние от припомняното на
своята божествена цел.
Както Бог съществува в триединство, така новият
човек на земята щял да съществува в тяло, ум и дух.
Всеки компонент имал отделна функция, но щял да
се съдържа в единното тяло. Този триединен модел
щял да функционира по следния начин: Първо, ду
шата щяла да е източникът на духовното познание
и активност на земята. Второ, умът щ я л да черпи от
душата, за да твори посредством силата на мисълта.
Това било особено сложен аспект, тъй като умът бил
в състояние да прояви на материално ниво всичко,
върху което изберял да се съсредоточи. И все пак
върху ума било наложено съвършеното осъзнаване
188 ЕДГАР К ЕЙ СИ : З А АН ГЕЛ И ТЕ, АРХАН ГЕЛ И ТЕ...
за Бога - това, което тълкованията наричат Христо

во съзнание, - въпреки че щяло да е необходимо то
да бъде постоянно пробуждано от волята посред
ством медитация и молитва. Тогава душата можела
да черпи от Божественото и да го материализира в
земния свят. Третият елемент щял да бъде физиче
ското тяло, новият носител, с помощта на който да
се изпълнява мисията, поверена на душата и ума.
Този нов род щял да донесе небесните сили на
земята. Животинското царство било възникнало
много преди появата на човеците, но животните
нямали способността да избират. Те били по-низши
от рода, който щял да се появи, защото човешките
души щели да донесат силата на свободната воля и
избора. Този нов физически вид винаги щял да чер
пи своята умствена и духовна храна от невидимите
ангелски сфери.
Най-после Амилиус завършил духовния модел на
тялото, което щяло да даде възможност на безплът
ните същества да донесат избавление на земята.
Това бил великият момент на началото, началото
на пътуването към божественото съзнание. Библия
та представя това събитие като истинското начало
на света „при общото ликуване на утринните звез
ди, когато всички Божии синове възклицаваха от
радост“ (Йов 38:7). Утринните звезди са ангелите,
които се възрадвали, че е прокаран пътят, по който
останалите от небесното семейство да се върнат в
лоното Божие. Както било обещано, ангелите вина
ги щели да бдят над човешкия род; винаги щели да
чакат, вдъхновяват, пробуждат и напътстват чове
чеството на всяка крачка от развитието му.
Съществото, познато в небесните сфери като
Амилиус, се нарекло Адам и идването му на земята
било славно, защото в него надеждата се раждала

като физическо същество, лидер, пътеводител. Как-
то било обещано, той не тръгнал сам - тълкованията
на Кейси потвърждават, че 144 000 души последва
ли примера на Адам и като създали хуманоидните
тела, които ние обитаваме днес, дали началото на
човешкия род. Това бил нов род ; новите човеци не
били чудовищни хибриди като така наречените ми
тологични създания. Този род щял да се възпроиз
вежда само в своите граници. Въпреки че може би
щели да минат стотици хиляди години, преди съ з
дадените от падналите души чудовища да изчезнат
напълно, рано или късно падналите щели да се ин-
карнират на земята в тела по модела на Адам, създа
ден от Бога за Амилиус.
При сътворяването на земното тяло на Адам било
необходимо да се създаде и женско съответствие.
Според тълкованията Адам изпаднал в медитация
и когато напуснал физическото си тяло, се издигнал
до сферите на духовно сътворение - ангелските сф е
ри. Там напътстваната от Бог душа на Адам се раз
делила на две. В историята, изложена в Битие, сът
воряването на Ева от „реброто на Адам“ всъщност се
отнася до проявлението на неговата женска страна
като индивидуалност. На староеврейски „ребро“ се
превежда като „страна“.
В своите лекции по вероучение Едгар Кейси поя
снява това уникално проявление във вид на мъжко
и женско съответствие: „...Отначало Бог създаде
мъжа и жената като едно, в духа. После мъжко и
женско в плът. Когато умът осъзна своята дуалност в
материалния свят, възникна необходимостта поло
жителната и отрицателната сила да бъдат отделни,
но в същото време да си съдействат“2.
190 ЕДГАР КЕЙ СИ : З А АНГЕЛ И ТЕ, АРХАНГЕЛИТЕ...
Другите души сторили същото и така на земята

били създадени мъжките и женските тела. С това ве
личествено сътворение на петте главни континента
се появили петте раси - черна, бяла, жълта, черве
на, кафява. Всяка душа щяла да изживее - в продъл
жение на дълги земни епохи - развитието на всяка
раса. С появата на Адам и Ева в Райската градина
стотици хиляди синове и дъщери на Бога се появили
на земята.
Същ ествованията на душата учител
Мисията на Амилиус обаче не можела да бъде и з

пълнена само в рамките на едно земно съществова
ние. Приемайки законите на земната еволюция, било
необходимо да мине през всички фази на човешкото
съществование и така да еволюира до състояние на
съвършенство. Това щял да постигне, изживявай
ки многобройни последователни съществования.
Тъй като бил първият в духовните сфери, който да
еволюира до съвършен спътник на Бога, той щял да
бъде първата душа в земните сфери, която да доведе
до съвършенство човешкия живот и да прояви Бо
жиите сили във видимия свят. Според тълковани
ята на Кейси мисията на Амилиус обхваща всички
епохи, откакто човечеството живее на земята. Като
Адам той се оставил да бъде поробен от земните ж е
лания и изкушения. Мнозина ще попитат: „Щом е
бил водачът, показващ пътя на всички останали чо
вешки същества, защо се е предал на изкушението и
е трябвало да бъде прогонен от Райската градина?“.
За да може да бъде водач, Адам трябвало да изживее
всички изкушения и слабости на душите, отклонили
се от пътя си. Това било съзнателно изживяване.
I
I
I _____ОБЕЩАНИЕТО НА АНГЕЛИТЕ... 191
Кейси казва, че Адам е позволил да бъде поведен

по пътищата на егоизма. Това бил единственият на
чин, по който той - съзнавайки отлично последстви
ята от замъгляването на възприятието си - можел
да разбере какво изживяват падналите души. Кейси
изложи подробно многобройните прераждания на
Амилиус и удивителната история на появяванията
му на земята:
„Осъзнайте тогава, че [Адам] е създанието, което
като Исус Навин беше говорител на Мойсей, който
даде закона, и беше същата душа, родена във Ви-
тлеем [Исус], същата душа, която в онези периоди на
сила, но и на слабост у Яков в любовта му към Рахил
бе първородният им син Йосиф. Това е едно и също
създание; то се яви на Авраам като царя салимски,
като Мелхиседек свещеника, без баща и без майка,
без дни или години, а живо човешко същество от
плът, явило се на земята от желанието на Бог Отец
да подготви избавление за човека... и това беше
също така Адам. И това беше духът на светлината“3.
Мнозина трудно приемат идеята, че човекът, кой
то исторически познаваме като Исус, е започнал
като Адам. Но Кейси отново и отново подчертава,
че животът е непрекъснат процес на еволюиране,
който Бог осъществява чрез нас. За довеждането
докрай на този велик замисъл за съвършенство са
нужни много хилядолетия. За какво се отнася този
велик замисъл? Горният цитат го казва обобщено:
проявление на „желанието на Бог Отец да подготви
избавление за човека.. Самите ние познаваме коп
нежа по изгубено дете или любим човек - ето защо
можем да си представим какъв е копнежът на Бог по
душите, които нямат съзнателен спомен за Него.
Едно земно въплъщение не е достатъчно да по
стигнем пълно самоосъзнаване като духовни същ е
ства. Започнатото от Амилиус като Адам е било за

вършено едва преди 2000 години от Амилиус като
Исус. Божествената еволюция е завършена от един
индивид - един човек, започнал пътуването преди
стотици хиляди, ако не и милиони години. Това е
доказателство за милостта на Бога, който предоста
вя на душите безбройни възможности да завършат
духовната си еволюция, когато бъдат готови за това.
Чудната реалност на тази идея е, че рано или късно
всяка душа може и ще еволюира до съвършенството,
постигнато от Исус. Следните думи на Кейси обоб
щават мисията на всяка душа в материалния свят:
„За да може създанието да познае себе си като
себе си и като част от Цялото; не Цялото, а едно с
Цялото; и така да запази своята индивидуалност,
като познава себе си като себе си и все пак като едно
с Първопричината [Бог], който е повелил неговото,
на създанието, съществование , осъзнаване, съзна
нието за себе си. Това е целта, това е причината за
съществованието “4.
Тук прозира и историята на съкровената връзка
между човешките същества и ангелите. Някога ние
сме съзнавали общението си с Бога и ангелите. Цяло
то духовно творение е било в хармония с всяка душа.
Имайки предвид споменатата по-горе „причина за
съществованието“, можем да разберем защо ни се
отправя повик от духовните измерения на ангелски
те царства - от хилядолетия ние живеем отдалечени
и изгубили съзнателна връзка с духовните светове.
Ангелите и пророк Бнох
Една от инкарнациите на Исус е като пророка

Енох. Преживяванията в това съществование щели
I ОБЕЩАНИЕТО НА АНГЕЛИТЕ... 193
да му послужат в бъдеще. От виденията си той по

лучил познание за ангелите, които отговарят за
различните аспекти на земния живот. В „Книга на
Енох“ се говори за онези от тях, които управляват
материалния свят. В своето земно въплъщение като
Исус Той щял да владее елементите на небето и зе
мята:
„И след това аз видях тайните на небесата и на
рая, и тайните на човешките дела, които там биват
поставени на везните. Видях обителите на избрани
те и обителите на светците. Там моите очи видяха
всички грешници, които се бяха отрекли от Царя на
Славата... Там очите ми съзерцаваха още тайните
на светкавицата и гръмотевицата, тайните на вет
ровете и на какви се разделят те, когато духат на зе
мята. ..“ (Енох 41:1-2).
Енох описва ангелите на луната и нейните посес
трими - планетите от слънчевата система. Той видял
ангелите на светлината и тъмнината. Наблюдавал
делата на ангела на мъдростта и видял Мъдростта
- също като д-р Родоная - като божествено същ е
ство, излъчващо безбройни лъчи на просветление
за душите, които се учат да се вслушват в гласовете
на интуицията, въображението и сънищата. Енох
видял още блясъка на звездите, които са всъщност
ангели, и научил, че добродетелите на всяка душа на
земята олицетворяват добродетелите на ангелите.
Светлината, която звездите хвърлят върху земята,
отразява великолепието на любовта на тези ангели.
Това мистично обучение на Енох било подготовка,
която щяла да доведе до големите чудеса, извърше
ни от душата учител при еволюирането й в живота
на Исус.
„И видях друго великолепие и звездите на небето.
Наблюдавах как Той [Бог] ги назовава със съответ
13*
194 ЕДГЛР КЕЙ СИ : ЗЛ АНГЕЛ И ТЕ, Л ГХЛ Н ГЕЛ И Т Е...
ните имена и те отговарят. И видях как на праведен

кантар Той отмери съгласно светлината им ширина
та на местата им, деня на появата им и превръщане
то им. От великолепието се раждаше великолепие;
и тяхното превръщане беше съобразно числото на
ангелите и на праведните“ (Енох 43:1).
Енох видял дори бъдещата си роля на Месия, но
не разбрал, че видението е пророчество, отнасящо
се за него. Ангелът, който внимателно го водел, му
обещал, че след време ще разбере:
„И аз [Енох] попитах ангела, който беше с мен, и
му казах: „Какви са тези неща, които тайно ми се
разкриват?“.
Той отвърна: „Всички тези неща, които виждаш,
ще бъдат подвластни на Месията, за да повелява и
да е могъщ на земята“.
И този ангел на мира ми отговори, като каза: „По
чакай още малко и ще разбереш и всичко тайно ще
ти се разкрие, което ГЪсподарят на духовете е поста
новил“ (Енох 51:3-5).
В живота си като Исус тази душа явно е разбирала
много добре тайните на вселената. Тяхно отражение
са чудесата, извършени от Него в Палестина. Кога-
то бил в морето заедно е учениците Си, силна буря
подхвърлила лодката по разпенените вълни. Исус
наредил на стихиите да спрат и те му се подчинили:
„Кой ли е този, та и вятърът, и морето Му се поко
ряват?“, запитали се учениците (Марк. 4:41).
„Този“ бил някой, който бил научил, че всички
неща могат да бъдат подчинени на Божията воля,
ако умът поддържа съвършена хармония е Бога.
Енох бил посветен в мистериите („всичко тайно ще
ти се разкрие“) и в усъвършенстването си като Исус
станал ГЬсподар на всичко в материалния свят.
Библията посочва, че при създаването си чове

чеството стои по-ниско от ангелите, но когато изгу
бените души се върнат към осъзнаването на връз
ката си с Бога, те ще бъдат владетели в ангелското
царство. Исус е първият, който завършил пътува
нето и се върнал към съзнателно единение с Бога.
Когато заповядал на бурята да стихне, Той всъщност
отправял повеля към ангелите, управляващи земни
те стихии. Мистичното му обучение като Енох било
приложено в живота му като Исус.
В мистичната еврейска традиция кабала има
една интересна теория, според която ангелът Мета-
трон е Енох на земята. В Талмуда Метатрон се смята
за посредник между ангелския и материалния свят
и е застъпник на човечеството. Това пасва много до
бре на ролята, която Месията по-късно изпълнява.
Ако Енох и Метатрон са едно, това доказва, че душ и
те и ангелите се променят и еволюират в духовните
сфери. Метатрон не останал при другите ангели, а
отишъл на земята, за да еволюира до човешкото съ
вършенство в Христос. Тълкованията посочват, че
между отделните съществования душите често слу
жат като водачи и ангели хранители на онези, които
са все още на земята. Ще разгледаме това по-под
робно в една от следващите глави.
В библейските текстове се откриват много загат
вания за това, че Енох действително е едно от пре
дишните въплъщения на Исус. Много от думите на
Исус в Новия завет имат паралели в „Книга на Енох“.
Например Енох казва: „За избраните ще бъдат свет
лината, радостта и мирът. Те ще наследят земята“
(Енох 6:9). Исус е казал: „Блажени кротките, защо-
то те ще наследят земята“ (Мат. 5:5). Енох скърби за
падналите ангели, избрали да се противопоставят
196 ЕДГАР КЕЙ СИ : З А АН ГЕЛ И ТЕ, АРХАНГЕЛИТЕ...
на Бога: „Къде ще бъде мястото за отдих на онези,

които са отхвърлили ГЬсподаря на духовете? За тях
щеше да е по-добре да не се бяха раждали“ (Енох
38:2). По същия начин говори Исус за големия грях
на онзи, който ще Го п редаде:.... горко на оня човек,
чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре
щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил“ (Мат.
26:24). З а душите, които се стремят да следват ду
ховния закон на земята, Енох говори, че накрая ще
заемат мястото си сред ангелите: „Всички праведни
ще станат като ангели на небето“ (Енох 50:4). Исус
повтаря същата идея в Матей 22:30: „Защото при
възкресението... пребъдват като Ангели Божии на
небесата“. Освен това Енох се възнесъл на небето
като Исус.
Навсякъде в „Книга на Енох“ той се назовава като
„Син човечески“. Исус възприема това определение
в последната Си инкарнация. „Син човечески“всъщ
ност е буквална истина и в двата случая. Енох е сед-
мото поколение от Адам, който е наречен първият
човек. Исус произхожда от династията на цар Давид
и от двете страни - и Йосиф, и Мария са потомци
на колена, чието родословие може да се проследи до
поколенията, идващи от Адам. „Син човечески“ има
буквално значение и в двата случая.
Мелхиседек - княз на мира
Според тълкованията на Кейси друга инкарна

ция на душата на Амилиус е библейският „княз на
мира“ Мелхиседек. След живота си като Енох Ами
лиус се върнал на земята като Мелхиседек. В края
на земния си живот Енох се възнесъл, а Мелхиседек
се появил на земята, без да е роден от жена. Въпре

ки безтелесната си природа, той общувал с хората.
Благодарение на уникалното му духовно проявле
ние земните души приели Мелхиседек за пратеник
на Бога. Той съумял да постави началото на духовен
ство, чиято приемственост гарантирала отстоява
нето на висшите духовни принципи. Така душите
щели да помнят божествения си произход и да н а
предват с големи крачки по пътя към духовното си
пробуждане.
Мелхиседек се появява за първи път в Битие, къ-
дето е наречен „свещеник на Бога Всевишни“ (14:18).
Било му дадено още името Княз на мира, което се
е приписвало и на Исус. Едно от тълкованията на
Кейси описва живота и добродетелите на този „княз
н ам и р а“:
„...Може да се направи сравнение с духовното
просветление на онова същество, познато като Мел
хиседек, княза на мира, чийто несекващ стремеж е
да благославя онези, които във възгледите си търсят
да станат посредници на благотворно въздействие,
без материална изгода, без умствено или материал
но признание; а само да засилват добродетелите и
да намаляват недостатъците в живота на всички.. .“5
В Стария завет пророкът Исаия предсказва идва
нето на Месията и ГЬ нарича Княз на мира:
„Защото Младенец ни се роди - Син ни се да д е... и
ще М удадатиме: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец
на вечността, Княз н ам и р а“ (Ис. 9:6).
В „Послание на св. ап. Павел до евреите“ Мелхи
седек е наречен Сина Божий, както е бил наричан
Исус: „Без баща, без майка, без родословие, нямащ
нито начало на дни, нито край на живот и по такъв
начин е уподобен на Сина Божий - пребъдва завина
ги свещеник“ (Евр. 7:3).
198 ЕДГАР КЕЙ СИ : ЗА АНГЕЛ И ТЕ, А Р Х А Н ГЕЛ И Т Е...
Мелхиседек е водач, указващ пътя на душите,

който проявява на земята познания и мистични
дарби, невиждани преди. Ролята му в началото на
пътя като Амилиус е същата: да изпълни обещ а
нието, като пробуди познанието за Божественото у
земните души. Дори свети Павел предлага паралел,
според който Мелхиседек се е върнал като Христос:
„Тъй и Христос не Сам прослави Себе Си, за да
бъде първосвещеник, а Го прослави Оня, който Му
е казал: „Син Мой си Тй, Аз днес Те родих“; както и
другаде казва: „Тй си свещеник навеки по чина Мел-
хиседеков“ (Евр. 5:5-6).
Въпреки че е живял като земен човек като Адам,
той запазил способността да се появява „без баща,
без майка... нямащ нито начало на дни, нито край
на живот...“ в съществованието си като Мелхиседек.
В тази форма той дошъл изрично по волята Божия.
В книгата си „Животът на Учителя“ Гйен Сандърфър
представя Мелхиседек като първостепенна важна
крачка към усъвършенстването на човечеството,
водено от същата душа, която щяла да се въплъти в
Исус:
„Предвид... богатата месианска традиция, коя
то открихме във връзка с него, християните не би
трябвало да виждат нищо недостойно в паралелите,
свързващи Мелхиседек с Исус. Без съмнение и два
мата са били важни инструменти на Бога и животът
на всеки от тях бележи историческа крачка в духов
ната еволюция на човечеството“6.
На финалния етап от достигането на съвършен
ство Исус се родил като един от нас - наш брат, от
казал се от положението Си на владетел над всичко,
за да могат дори нищите да узнаят, че Бог се е явил
като обикновено човешко същество. Това е великата
мистерия, останала скрита в продължение на веко

ве - Исус Христос станал обикновен човек и живял
и умрял като такъв. Въпреки че принадлежал към
най-висшите сфери на Божието творение, той ни
последвал в дълбините на материалния свят, за да
ни покаже, че дори смъртта не може да унищожи
онова, което е от Бога. Вместо да ГЬ боготворят, Исус
искал от хората, които Го чуват, да последват приме
ра Му - защото това бил начинът, по който душите
можели да си върнат единството с Бога.
Амилиус, душата учител, която започнала този
велик божествен план като Адам, живял като човеш
ко същество много пъти след живота си като Мел-
хиседек. Като Адам, Енох и Мелхиседек той се поя
вил на земята, без да мине през цикъла на раждане
и смърт. Вярно е, че Адам умрял в края на живота
си, но не бил преживял физическо раждане. Усъвър
шенствайки умението да идва и да си отива от земя
та, без да се ражда и да умира, душата учител била
готова да се роди и да умре като всички останали
хора. Всяко от въплъщенията на Амилиус вдъхнало
живот на религиозните духовни системи на хората
от различни региони на света. По целия си земен
път той помагал на душите да си спомнят своето бо
жествено начало и ги учел да медитират и да се на
стройват в хармония с Бога.
През 1932 година е проведено тълкование върху
животите на душата учител. Цитираният въпрос и
отговор са твърде показателни по отношение на ду
ховната еволюция:
- Каква е била ролята на Исус, в което и да е от
Неговите превъплъщения, за развитието на основ
ните учения на следните религии и философии?
...Будизъм... Ислям, конфуцианство, шинтоизъм,
брахманизъм, платонизъм, юдаизъм.
200 ЕД ГА РК ЕЙ С И : З Л А Н ГЕ Л И Т Е, АРХАН ГЕЛ И ТЕ...
Спящият Кейси отговаря:

- Както бе посочено, същността - като същност
- е повлияла или директно, или индиректно на всич
ки форми на философия и религиозна мисъл, които
учат, че Бог е еди н... Независимо дали е будизъм, ис
лям, конфуцианство, платонизъм и т.н., те са сход
ни с онова, което бе казано от Исус по време на про
повядването Му из Галилея и Юдея. Тоест всички те
са вдъхновени от един и същи дух... има само един
[Бог]...7
Многобройните идвания на Исус на земята преди
това Му въплъщение отпреди 2000 години предста
вляват изследване на духовната еволюция, което не
принадлежи само на една душа, а е приложимо и за
самите нас. Ние сме тези, които сега са на път към
същото съвършенство, към зората на съзнанието, в
което ще сме способни да се издигнем до Христово
то съзнание. В хода на вековете обещанието, даде
но в началото, нито за миг не е било отхвърлено или
забравено: Амилиус е получил заповедта да поведе
всички души обратно към единството им с Бога.
След много въплъщения накрая това стана реал
ност в живота на Исус.
Ангелите в Стария завет
- Периодът от Адам до Ной може да се определи

като материална епоха - казва Кейси в един от часо
вете по вероучение. - Периодът от Ной до Исус пред
ставя менталната епоха, а периодът от Исус до днес
- духовната епоха8.
Следователно Старият завет е хроника на мате
риалната и менталната еволюция на човечеството,
на преминаването през безбройни духовни прежи

вявания по пътя към сбъдването на божественото
обещание. В Библията се съдържат много доказа
телства за това, че ангелите постоянно са бдели над
душите на земята, както Бог е обещал на Амилиус в
началото на неговата мисия. На много места в Ста
рия завет се споменават действията на ангелите,
които винаги са служели като пратеници, като носи
тели на божествено познание и подкрепа.
За мнозина е твърде объркващо това, че в Битие
ГЬспод съобщава чрез ангел на Авраам и Сара, че ще
им се роди син, въпреки че и двамата са в напредна
ла възраст, а после заповядва на Авраам да пожертва
същия този син на олтара, за да изпита вярата му:
„Вземи едничкия си син Исаака, когото ти оби
чаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в ж ерт
ва всесъжение на една от планините, която ще ти
покажа“ (Бит. 22:2). Авраам се отправя натам, за да
стори, каквото му е казано, но в последния момент,
преди да убие Исак на олтара, ангел му нарежда да
не го прави, защото това е било само изпитание. В
будно състояние Кейси дава разяснение на тези чуд
новати събития:
- Принасянето в жертва на Исак е бледо подобие
на жертвоприношението, което прави Бог, жертвай
ки Сина Си за човечеството - обясни той. - Исак бил
спасен, защото Бог възпрял ръката на Авраам. Така
и Бог даде Сина Си в жертва за греховете на света и
човечеството получи възможността да възпре това
жертвоприношение - но не го направи. Разчитайки
изцяло на обещанието и уповавайки се изцяло на
Отеца, Синът съумя да победи смъртта9.
Много пъти Едгар Кейси беше в състояние да види
връзките между Стария и Новия завет. Той често от
белязваше, че нещата, които се случват в първите

книги на Библията, са знаци за онова, което пред
стои да стане в Новия завет, както показва и горният
пример.
В Битие се срещат и други описания на срещи с
ангели. Когато Лот подготвя пиршество за група ан
гели и отправя молба към Бог да спаси покварения
град Содом, молбата му е безполезна:
„Щом пукна зора, Ангелите подканяха Лота да
бърза и му казваха: „Стани, вземи жена си и двете си
дъщери, които са при тебе, за да не погинеш поради
беззаконието на града... Спасявай душата си; не по
глеждай назад и нийде не се спирай в тая околност;
спасявай се в планината, за да не погинеш“ (Бит.
19:15, 17). Според тълкованията на Кейси един от
ангелите, които Лот е гощавал, всъщност е проявле
ние на Христовия дух, пратен от Бога да му помогне.
Днес ние получаваме известията на ангелите по
пътя на интуицията и сънищата. Понякога посла
нията им идват като тих, слаб глас, който ни преду
преждава да избягваме дадена ситуация или обсто
ятелство. Много хора ще свидетелстват за това, че
когато пренебрегнат този вътрешен глас, послед
ствията са сериозни. В дните на Лот и Авраам хо
рата не са били достатъчно развити духовно, за да
го чуят - ето защо съветите и предупрежденията е
трябвало да приемат физическо проявление. Днес, в
апогея на духовната си еволюция, ние сме в състоя
ние да разпознаем вътрешния си глас и да се вслу
шаме в предупрежденията. Гласовете на ангелите
пратеници все така ни говорят, но от основно значе
ние е доколко изострена е интуицията ни и дали сме
готови да я последваме.
В книга „Съдии Израилеви“ ангелите се намесват,
когато израилтяните потъват в поквара. Те възвес
тяват раждането на Самсон, който ще избави праве

дниците. Този модел се среща в цялата Библия - все
ки път, когато някаква зла сила потиска и опорочава
действията на хората, на помощ идва учител във
физическо тяло, избавител, ангел. Реалността на
тази божествена намеса би трябвало да е в основа
та на нашето ежедневно осъзнаване. Ако се озовем
в обстоятелства, в които се чувстваме заобиколени
от тъмнина и съмнения, винаги има начин да полу
чим помощ свише - трябва обаче да я потърсим и да
помолим за нея. Многобройните разкази за срещи с
ангели, споделени в книги, по телевизията и радио
то, би трябвало да се приемат като знаци за това,
че над нас бдят и ни водят. Важно е да осъзнаем, че
дейността на ангелите днес е също толкова актив
на, колкото и във времената, за които се разказва в
Стария завет. Ние винаги сме в присъствието на бо
жественото - трябва само да признаем този факт.
В трета книга „Царства“ пророк Илия, измъчван
от чувството, че е недостоен, моли Бог да вземе ж и
вота му. Той отива в пустинята, за да умре, но един
ангел му предлага храна и ободрение (19:4-8). Илия
става много важен за бъдещите поколения. Според
тълкованията на Кейси именно той е създал Шко
лата на пророците, която има първостепенно значе
ние за идването на Месията. Това било началото на
общността на есеите.
Добре е да помним, че Библията е историята на
всички нас в пътуването ни през земното същество
вание. Онова, което са преживели древните пророци
и библейските хора, са и наши преживявания. Бла
готворно ще се отрази на духовната ни дисциплина,
ако четем Библията с разбирането, че същите онези
ангели водачи са близо до нас сега, както са били
I
204 ЕДГАР КЕЙ СИ : З А АН ГЕЛ И ТЕ, А РХ А Н ГЕ Л И Т Е ...
близо до пророците и хората в Древността. В тъл

кованията на Кейси често се препоръчва четенето
на Светото писание като лична история, защото то
описва борбата на всеки от нас да превъзмогне ма
териалните изкушения и да се върне при Бога.
Ангелите са особено активни в помощта си в кри
зисни моменти и в така наречените „безнадеждни“
ситуации. Чудеса наистина се случват. Ролята на ан
гелите като спасители е очевидна в „Книга на пророк
Даниил“, когато хвърленият в ямата с лъвове пророк
казва: „Моят Бог проводи Своя Ангел и затвори уста
та на лъвовете, и те ме не повредиха...“ (Дан. 6:22).
Хората са склонни да вярват, че подобни преживя
вания са се случвали на древните пророци, защото
те са били „специални“ или „избрани“ от Бога. Всеки
от нас е избран и е специален в Божиите очи. Сили
те на съзиданието не правят разлика между пророка
и обикновения човек. Единствено хората преценят
кой е „по-горе“ или „по-долу“- но това е само илюзия.
Малко по-нататък в „Книга на пророк Даниил“ се
споменава за първи път Архангел Гавриил:
„И чух изсред Улай човешки глас, който извика
и рече: „Гкврииле, обясни му това видение!“ И при
ближи се той до мястото, дето стоях, и когато дойде,
аз се ужасих... и каза ми той: „Знай, сине човешки,
че видението се отнася към края на времето!“ (Дан.
8:16-17).
Както на Енох, така и на Даниил, е пратено виде
ние за бъдещето. То сочи към окончателното съвър
шенство на човешкото съществование на земята и
идването на Месията:
„Гйедах в нощните видения, и ето, на небесни об
лаци идеше сякаш Син Човеческий... и Нему бе да
дена власт, слава и царство, за да Му служат всички
народи, племена и езици; владичеството Му е вла

дичество вечно, което няма да премине, и царството
Му не ще се разруш и“ (Дан. 7:13-14).
Споменатото царство не се отнася до физическо
място, а до състояние на съзнанието. Исус е ка
зал, че царството Божие е вътре в нас. Пророчест
вото, изречено от Гквриил, показва, че посланието
на Исус ще достигне до всички „народи, племена и
езици“, тоест съвършенството на Христовото прояв
ление на земята обхваща всички духовни надежди и
желания на света, включително религиите. Въпре
ки че по времето на Даниил до Христовото съвър
шенство имало още векове според човешкото лето
броене, пророчеството било уверение към идните
поколения, че обещанието не е забравено, че Бог се
е грижил и ще продължава да се грижи за душите на
земята.
Даниил получава успокоение и от Архангел Миха
ил, чието обещание важи за всички нас: „... Данииле,
желани мъжо! Вникни в думите, които ще ти кажа,
и стани право на нозете си, защото при тебе съм
проводен днес... Не бой се, Данииле; от първия ден,
когато разположи сърцето си, да достигнеш раз
биране... твоите думи бяха чути, и аз щях да дойда
според думите ти“ (Дан. 10:11-12). Ключовият пасаж
тук е „разположи сърцето си, да достигнеш разбира
не“. Когато желаем да проумеем духовната същност
на живота си, мислите ни проникват през небесата
като послание към ангелските йерархии.
Трябва да помним, че силата на желанието е дове
ла до създаването на световете, и да знаем, че всич
ки неща ще ни бъдат дадени, ако се подготвяме за
това посредством молитва и медитация и ги очак
ваме в ежедневния си живот. Ние сме способни на
206 ЕДГАР КЕЙ СИ : ЗЛ АН ГЕЛ И ТЕ. АРХ А Н ГЕЛ И Т Е...
общение с Бог също както и пророк Даниил. Пробле

мът се крие в чувството, че не сме достойни. В една
своя лекция Хю Лин казва: „Ако се чувствате извън
Божието присъствие, не си правете илюзии кой е
предприел този ход“. До духовното осъзнаване мо
жем да стигнем още преди да сме поели следващия
си дъх, но ние сме склонни да се съмняваме, че за
служаваме подобно преживяване. Сещам се за друг
коментар на Хю Лин - че състоянието на съзнанието
ни зависи от степента, в която възприемаме напът
ствията. Ако се чувстваме недостойни за общение с
Бога, то самата мисъл се превръща в препятствие.
От друга страна, ако вярваме и желаем да узнаем
плана за духовното си развитие, той ще ни бъде да
ден посредством самото желание да го узнаем.
Идването на Месията е било предсказано от про
роците на Стария завет. То символизира не само фи
зическото проявление на Христос, но и вътрешното
пробуждане, обещано на всяка душа. Въпреки че
човечеството като цяло е претърпяло многобройни
преживявания на ниво съзнание, това обещание за
спасение не се е променило. В Новия завет открива
ме изпълнение на това обещание и още много срещи
с ангелите. От самото начало те са били подготвени
за великото избавление на човечеството. Книгите
на Новия завет са историята на началото на усъ
вършенстването, при което Бог като Исус стана съ
вършеният човек, а човекът - съвършеното Божие
подобие.
Идването на Христос - изпълнение на обещанието
Тълкованията на Кейси разказват за една общ

ност, отхвърлена от традиционния юдаизъм - есеи-
те. Представителите на тази религиозна общност

вярвали в мистичното общение с Бога, изучавали
астрология, говорели за прераждането, практикува
ли развитие на психичните способности и се упова
вали на обещанието, че Бог ще се яви като човешко
същество - Месия, - при това тъкмо в онези времена.
Уважаваният теолог д-р Ричард X. Дръмонд, пре
карал много години в изучаване на тълкованията на
Кейси, свързани с идването на Христос, излага под
робно вижданията на есеите в своята книга „Един
живот на Исус Христос. От космическите корени до
Второ пришествие“:
„Според тълкованията на Едгар Кейси основната
цел на духовната дейност на есеите била да се създа-
дат подходящи условия за появата на Месията. Тях
ната традиция се смята за пряко духовно наследство
от Школата на пророците, основана от Илия...“10
В продължение на повече от 300 години есеите
се занимавали с подготовката за идването на Меси
ята. Старейшините отглеждали по 12 момичета на
свещената територия на църква или манастир. Те
били обучавани във всички сфери на физическата,
умствена и духовна дисциплина. Есеите се надява
ли Бог да избере едно от момичетата за майка на
Месията. Те приели доста буквално пророчествата
на Стария завет, свързани с идването Му, и строго
се придържали към наредбите на пророк Илия. Без
да имат доказателства, че Бог ще избере за майка на
Спасителя едно от техните момичета, те вярвали,
че това е начинът. Според тълкованията на Кейси
интересен аспект от тази история е твърдението на
Анна, майката на Мария, че самата тя е заченала дъ
щеря си непорочно. Това се потвърждава и от други
тълкования за Раннохристиянска епоха, в които се
208 ЕДГАР КЕИ СИ : З А АН ГЕЛ И ТЕ, А РХ А Н ГЕЛ И Т Е...
твърди, че Исус не само е заченат непорочно, но и е

роден от непорочно зачената майка. Хората от общ
ността на есеите не повярвали на твърдението на
Анна, но приели Мария в храмовите служби заради
изключителната й красота и излъчване. Тълковани
ята посочват, че феноменът на непорочното зачатие
се е случвал и преди това. Онова, което не се е случ
вало дотогава, е дъщеря, зачената непорочно, също
да зачене непорочно. Така че съвършената чистота
била постигната чрез три поколения духовно съвър
шенство - от Анна, през Мария, до Исус. Тази трие-
динна приемственост сякаш олицетворява върхов
ната слава на съвършенството в тяло, ум и дух.
Историята в тълкованията на Кейси продължава
с това, че в последните години от трите столетия, в
които есеите очаквали идването на Месията, Мария
била избрана от Архангел Швриил да бъде майка на
Спасителя. Призори една сутрин, когато момичета
та отивали към храмовия олтар, за да се молят, ярка
светлина обляла Мария и се чул гръмотевичен тъ
тен. Тя била заведена до олтара от Архангел Гавриил.
Това бил знакът, който есеите чакали. Мария била на
тринайсет по време на Благовещението. След още 3
години на обучение, дисциплина и посвещаваие, ко
гато станала на 16, разбрали, че е бременна. Шест
месеца преди това Елисавета, едно от 12-те момиче
та, също била посетена от Архангел Гквриил, който й
казал, че синът й Йоан Кръстител ще е Предтеча на
идващия Месия.
Най-накрая изпълнението на древното обещание
наближавало. В момента, в който Исус се родил във
Витлеем, утринните звезди, които запели при идва
нето на Адам, отново ликували за осъществяването
на тази славна мисия. С това кръгът се затварял.
Както ангелските царства ликували, когато бил съ з

даден планът „Амилиус“ за пробуждането на съзн а
нието у човеците, така сега се радвали в Палестина,
че Бог се раж да в плът, ражда се земното Съвър
шенство. Небесните ангели възвестили славата на
това съвършенство.
Днес ние навлизаме във времето на третите ан
гелски фанфари. Ангелите са вдъхновяващите сили,
които са водили Адам и ранните души през земния
живот; те са подготвили и възвестили появата на
Исус преди 2000 години. Днес, в края на второто
хилядолетие от идването на Исус, ние живеем във
време, в което хора по целия свят се пробуждат за
истинско духовно разбиране. Ангелите възвестяват
славата на небесното царство пред отделни хора и
групи.
Тълкованията на Кейси сочат, че по времето, в
което Исус е дошъл на земята, са съществували бур
ни политически размирици, потисничество, войни,
но въпреки това, както и днес, Христос станал въп
лъщение на надеждата за света.
През целия си живот Исус бил в непрестанно об
щение с Всевишния, с ангелите и архангелите и
всички сили на небето и земята, които се подчиня
вали на волята Му. Душата Учител била изживяла
всичко - и сега, в последната фаза от цикъла на раж
дане и смърт, Той щял да се издигне над този цикъл.
Окончателното съвършенство било постигнато
с Неговата победа над физическата смърт на земя
та. В тълкованията на Кейси се прокарва идеята,
че смъртта е била замислена като благословия, а не
като проклятие. Чрез законите на раждане и смърт
душите можели да се въплъщават в тела на земя
та, да живеят и да усвояват духовните уроци, които
14*
210 ЕДГЛР КЕЙ СИ : ЗА АН ГЕЛ И ТЕ, А РХ А Н ГЕ Л И Т Е ...
щели да ги приближават все повече към крайното

им единение с Бога, а после да напускат земята в
момента на смъртта, за да огледат всички аспекти
на току-що изживяното съществование и да пла
нират следващото въплъщение. Преди смъртта да
влезе в света чрез Адам, душите, които били хвана
ти в капана на чудовищните тела, не може ли да на
пуснат материалния свят без чужда помощ. В онзи
праисторически период действията и последиците,
пораждани от тези души, нямали край. След Адам
обаче душата била в състояние да работи върху ду
ховното си усъвършенстване на земята на интерва
ли, като от време на време се връща в истинския си
дом. Логично е да заключим, че смъртта, дошла на
земята чрез Адам, е била надмогната в съвършен
ството на Исус.
В продължение на векове Христос традиционно
се смята за недостижим. Описван е като свръхес
тествено същество, което трябва да боготворим, а не
като нещо, което можем да бъдем. Мнозина сред
вярващите се колебаят да го приемат за човешко съ
щество. През цялото време обаче Исус е казвал, че
рано или късно и ние ще сме способни да правим
много от чудесата, които Той е извършил. Той е образ
на нашето бъдеще, на духовния ни потенциал, осъ
ществен на земята. Неговият живот е обещание -
обещание за това, че всяка душа е сътворена по Бо
жие подобие и принадлежи на същия свят, в който
живеят ангелите и архангелите. Силите на вселена
та могат да бъдат отприщени чрез съответното на
стройване; на ангелите може да бъде наредено да
изпълняват призивите на човешката душа. Обеща
нието на Исус е, че онова, което е в Неговите въз
можности, е потенциална възможност за нас. Ро
лята Му на месия е да ни покаже нашето бъдеще.

Това е божествената мисия, която Синът Божи за
почнал като Адам и завършил като Исус.
Тълкованията посочват, че когато Исус възкръс
нал, цялата вселена се променила. Цялостният
вибрационен модел на Сътворението претърпял
изменение, защото първият човек най-после бил
превъзмогнал света, връщайки се при Бога. След
възнесението Исус принадлежал на сфери на съ з
нание, които били по-висши от ангелските сфери.
Защо? Ангелите и архангелите никога не са напус
кали Божието присъствие. Исус е въплъщение на
Блудния син, който поел по пътя си, а после добро
волно се върнал в бащиния дом. Тогава положение
то му става на властващ с Бога, защото е изпълнил
онова, което е било обещано. Един стих от Еванге
лието от Йоан съдържа много повече истина, откол-
кото досега е било осъзнавано: „Има и много други
работи, които извърши Иисус и за които, ако би се
писало подробно, чини ми се, и цял свят не би по
брал написаните книги“ (Йоан 21:25). Това се отна
ся до хилядолетния опит самоотвержено придобит
като Адам, Енох, Мелхиседек и многото Му други
съществования, преди да достигне съвършенството
като Исус.
Ролята Му обаче не свършва с възкресението и
възнесението. Тълкованията на Кейси поясняват,
че тъй като е превъзмогнал живота и смъртта и въз
кръсва „с тяло“, сега Той може отново да се появи
в триизмерния свят, както е направил преди 2000
години. Има разкази за хора из цяла Америка, кои
то не само преживяват присъствието на Христос в
сънища и медитация, но и ГЪ виждат в триизмерна
форма.
1
Книгата на Скот Спароу ,Дз съм с вас през всички

дни“ (издадена от Bantam Books) оставя човек с убеж
дението, че Христос присъства в живота на много
хора днес, също както е присъствал преди 2000 го
дини. Настоящият момент от историята на земята
е от първостепенна важност. Второто пришествие
представя появата на Бога в духовното съзнание на
масите. Това е както вътрешно, така и външно и з
живяване. Хората достигат Христовото съзнание не
само чрез упорити духовни практики като медита
ция и молитва, но и чрез събития, в които Исус им се
явява и извършва изцеления.
В този смисъл т.нар. Второ пришествие се случва
точно сега, в наше време. Това е една от основните
причини за още по-интензивната активност на ан
гелите по целия свят. Едновременно с явяванията на
Исус през XX век на много места по света се случват
и явявания на майка Му Мария - Меджугорие, Лурд,
Фатима, Гкрабандал - и както изглежда, послание
то и на двамата е: ,,...и ето, Аз съм с вас през всички
дни до свършека на света“ (Мат. 28:20). Днес, когато
е настъпило времето на промяна, повече от всякога
се нуждаем от това уверение.
214 ЕДГАР К ЕЙ СИ : З А АН ГЕЛ И ТЕ, А Р Х А Н ГЕЛ И Т Е...
Видението за Четирите колесници

215
8.
ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН И АНГЕЛИТЕ В НАС
Блажен е оня, който чете, и ония, които слушат

думите на пророчеството и пазят писаното в
него; защото времето е близо.
Откровение на Свети Йоана Богослова (1:3)
Ангелите като символи и реалности
К
нигата „Откровение“ е предмет на оживени дис
кусии и спорове от векове, тъй като посланието й
е забулено в символика и тайнственост. Много фун-
даменталистки религиозни секти се придържат към
буквална интерпретация на книгата, обикновено
предсказвайки мрак, гибел и разрушение в послед
ната „Армагедонска“ битка или „края на света“. В
тази глава обаче ние ще представим ангелите в От
кровението от позицията на една вътрешна интер
претация, която се основава на прозренията, пред
ложени от тълкованията на Кейси.
Откровението е написано от Йоан, „любимия“
Христов ученик и единственият от апостолите, кой
то оцелял при преследването на ранните християни.
Йоан бил пратен на гръцкия остров Патмос, нами
ращ се близо до бреговете на Турция. Ето как Кейси

описва духовното състояние на Йоан, когато полу
чава откровението под формата на видение:
„Тогава той бил пратен на заточение на острова
и пребивавал в медитация, в молитва, е общение с
онези светци, които били в състояние да видят, да
разберат по-дълбоките потребности на продължа
ващите“1. (Курсивът е на автора.) В първата глава
на Откровението Йоан описва това състояние като
обземане „от дух“ (1:10). Независимо как точно го е
получил, Откровението е сложна и многопластова
история, съставена от символи, предупреждения,
заповеди и видения, които всъщност съдържат
повече позовавания на ангели от която и да е дру
га книга в Библията. В Откровението ангели пазят
църкви, книги и ключове; те надуват тръби, изливат
чаши и стоят под слънцето. Те проповядват еванге
лието и имат власт над огъня. Какво символизират
тези агнели и какво можем да научим от тях?
Джей Еверет Ириън, ученият, чиято книга цити
рахме в глава 6, е посветил живота си на изследване
на Откровението и тълкованията на Кейси, свърза
ни с него. В своето проучване, озаглавено „Интер
претиране на Откровението с Едгар Кейси“, плод на
над 30-годиш ни изследвания, той хвърля нова свет
лина върху тази мистична книга. Ето как тълкува
той ангелите в Откровението:.... всички „ангели“ са
като „доброто“, което излъчва всеки от нас, когато
приемаме и работим в съгласие с другите. Когато
се срещаме един с друг във взаимоотношенията си,
ние работим с невидими сили. Духът, в който правим
това, се превръща в ангел или в дявол, в зависимост
от нашето намерение и цел. Ангелът стои пред обра
за, който проектираме върху другите, когато се стре
ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН И АНГЕЛИТЕ В НАС 217
мим да внасяме хармония във взаимоотношенията

си“2.
Вече говорихме за това, че ангелите представля
ват духовно въплъщение на принципи, добродетели
и идеали, като остават непоколебимо чисти в изпъл
нението на тази своя роля. Тук интерпретацията на
Ириън прибавя личен, практически аспект; според
него идеалите, духовно въплъщавани от ангелите,
действат също така вътре в нас. Каквото и да създа-
дем в себе си, ако енергията му е чиста, тя вибрира в
хармония с ангела, въплъщаващ същата чиста кон
цепция в духовните сфери. По този начин, въпреки
че се намират във възвишената си реалност, анге
лите действат като свързващо звено между нашето
поведение, мисли и действия, и Бог. На много места
в Откровението ангелите помагат на душата да по
беди нагласите и емоциите, действащи като бариера
пред общението на съзнателния ум с Бога. От глед
на точка на начина, по който действат на вътрешно
ниво, тези ангели са не по-малко реални, отколкото
отделните създания, духовете.
Ангелите в Откровението са също и отражения на
небесната ангелска йерархия в душата. Като има
ме предвид изложената от Кейси идея, че всичко на
земята е само сянка на онова, което съществува в
духовния свят, може би ще успеем да разберем как
тези „отражения" на ангелите в нас могат да дейст
ват като наши водачи.
Едгар Кейси и Откровението на Свети Йоан
Тълкованията, които предлагат интерпретации

на Откровението на Йоан, са 24 на брой. З а първи
път Кейси споменава тази книга от Библията по вре

ме на тълкование за млада жена с психични пробле
ми: .... защото с натиск в лумбарната и сакралната
област... асоциирани с онези сили, за които се гово
ри дори в Откровението. Много добре ще е докторът
да прочете Откровението и да го разбере... във връз
ка е това тяло!“3 Когато излязъл от съня на тълкова
нието, Кейси също като сина си Хю Лин бил заин
тригуван от споменаването на тази книга. Тъй като
и двамата четели ревностно Библията, възможност
та да получат интерпретация на Откровението била
вълнуваща.
Забележително измерение на тези тълкования е
значението, което отдават на индивидуалното ду
ховно развитие и пробуждане. В тази интерпрета
ция Откровението не е история за края на света,
нито за масово унищожение, както смятат мнозина.
В пълен контраст с това убеждение, спящият Кейси
дава пояснение на вътрешното значение на симво
лите в книгата: „Защото виденията, преживявания
та, имената, църквите, местата, зверовете, градове
те са само символи на силите, които воюват вътре в
индивида по неговия път през материалния свят.. .“4.
Погледнато в тази светлина, Откровението е исто
рия на всичко, което е отклонявало душата от осъз
наването на Бога. Нещо повече, книгата разкрива,
че ползата от разбирането й е „ново небе и нова земя“
(Откр. 21:1), което според Кейси означава ново със
тояние на съзнанието при единението на душата е
Бога.
Началният стихна Откровението посочва, че тези
видения са дадени на Йоан като живо свидетелство
за преживяванията и събитията в земния живот на
Исус; за Неговото мистично пътуване като Амилиус
в началото, през Адам и достигането на Христовото

съзнание в последния живот като Исус:
„Откровение на Иисуса Христа, що му [на Йоан]
даде Бог, за да покаже на рабите си онова, което
трябва да стане скоро. И той го яви, като го изпрати
чрез ангела си на своя раб Йоана...“ (курсив на авто-
ра) (1:1)-
По време на своя лекция Еверет Ириън каза:
- Като усвоил същността на онова, което Му се
случило по време на Неговия път на земята, Исус
получил от Бога разбирането за истинското значе
ние на изпитанията, които човеците срещат на този
свят.
Кейси често изтъкваше, че Исус е пример за чо
вечеството. Всичко, което Той е преживял, за да дос
тигне духовно пробуждане, ще преживеем и ние,
стига да следваме Неговия пример. Силите, които
Той е притежавал, ще бъдат и наши, когато постиг
нем духовното пробуждане. Когато осъзнаем, че
душите са били създадени да творят заедно с Бога,
ние ще последваме стъпките Му и сами ще станем
Христос.
Много хора смятат Откровението за плашеща
книга, пълна с видения за масово унищожение, ка
тастрофи и разрушения. Барбара Маркс Хъбард -
автор, мистик и тълкувател на Откровението, излага
някои уместни наблюдения за видението на Йоан в
книгата си „Откровението: Нашата криза е начало“.
Посредством молитви и дълбока медитация тя по
лучила вдъхновяваща информация за бъдещето на
човечеството във връзка с Откровението и видяла
всички ни на различни етапи от превръщането ни в
напълно пробудени духовни същества като Христос.
Ето какво пише тя за плашещото въздействие на
Откровението и за това колко често хората разбират

погрешно книгата:
„Представете си как ще ви опишат вашите древни
предшественици, ако им отидете на гости в пещери
те, които обитават, като кацнете с реактивен само
лет, включите насрещ а им портативен телевизор и
говорите с колегите си на луната. За тях ще е невъз
можно да ви опишат. Те ще ви помислят за духове, за
богове, които са опасни и трябва да бъдат умилос
тивени... Ще им е трудно да повярват, че и те са спо
собни да правят същото като вас - и дори повече.. .“5
По същия начин Йоан, любимият Христов уче
ник, е видял своя Учител, ангелите и драмата на От
кровението, пратени му във видение. Той се е боял,
защото Исус - като Христос - бил заел предишното
си положение на сътворец на Бога. Обликът му бил
напълно завършен и като дух Той имал съвсем малко
сходство с физическото тяло, което обитавал на зе
мята. Йоан видял духовното бъдеще на всички души
в съвършенството им - и тези образи наистина и з
глеждали чужди и плашещи.
Тъй като не сме свикнали с идеите в Открове
нието, ние често се „хващаме“ за онова, което звучи
страховито, и очакваме най-лошото - идването на
така наречения Антихрист. Ако вместо това насо
чим вниманието си навътре, ще разберем, че това са
самите сили, които се бунтуват срещу духовните ни
импулси.
Според Ириън неговият подход към Откровение
то „като цяло се противопоставя на популярното
убеждение, че книгата предсказва края на света“6.
Откровението не е история за Страшния съд, а една
от най-обнадеждаващите книги в Библията. Но ако
искаме да я разберем, трябва да насочим внимание
то си навътре, към духа, подбуждащ индивидуал

ните действия. Кейси е предрекъл, че онези, които
искрено се стремят да разберат Откровението, ще
станат „като реки от светлина, извори на познание,
планини от добродетели, като пасищата за гладни
те, като отдиха за уморените, като силата за слаби
те“7.
Същината на разбирането на Откровението е от
криването на любовта във всички аспекти на живо
та. Разбирането идва тогава, когато продължаваме
да обичаме себе си, дори ако не съумяваме да оправ
даем високите си идеали или да се изправим пред
своите „животински“ аспекти - онези аспекти, които
в Откровението са олицетворявани от змея и зверо
вете. Книгата добива практическо измерение тога
ва, когато съумеем да видим Христос и в осъдения
престъпник, и в най-праведното човешко същество.
- Затова в своето търсене - казва спящият Кейси
- ... не осъждай никого. Обичай всички. Прави до
бро. И може би ще изпиташ всичко това8.
В тълкованията на Кейси нашето време е нари
чано „време на изпитания“. Това е финалната права
преди новото хилядолетие. Всеки един по свой на
чин ще бъде предизвикан да се научи да обича, да
прощава, да проявява търпение, да бъде добър, да
бъде духовен в материалния свят. Тълкованията са
категорични, че сами не можем да станем подобни
на Христа. Всичко, което ние хората можем да сто
рим, е да се опитваме да проявяваме любов. Бог ни
дава и стимулира способността ни да станем въплъ
щение на любовта. Кейси често казва, че успехът на
мисията на душата ни не се определя от крайния
резултат; всъщност именно опитът, старанието да
правим добро е онова, което ни носи осъществяване.
222 ЕДГЛР КЕЙ СИ : З А АН ГЕЛ И ТЕ, АРХАН ГЕЛ И ТЕ...
В хода на тези опити ще ни се дава все повече раз

биране, докато най-после стъпим на прага на наш а
та истинска духовна същност. Според тълкованията
всички мистерии на небето и земята са вътре в нас.
Те не са недостижими, а са наблизо, стига само да
пожелаем да ги разгадаем. И когато започнем да
търсим и да прилагаме духовните истини в живота
си, сферите на „небето вътре в нас“ ще се пробудят и
ще ни поведат, интуитивно, инстинктивно, към нов
начин на съществование. Това е основното посла
ние на Откровението - че новият рай и новата земя
чакат да се родят чрез нас. Истината не е някъде
другаде, а точно тук, където сме, в каквито и обстоя
телства да се намираме.
„...Цялото Откровение се базира на разгръщ ане
то на паметта за преживяното от Исус, записана от
Йоан“, пише Еверет Ириън9. Паметта е общият сбор
от всички преживявания на Исус в многобройни-
те му земни пътувания. Тъй като Исус въплъщава
целия житейски опит на земното човечество, Той
е Моделът и Пътят. Неговият опит е и наш опит. По
същество Откровението е сложно изследване на
духовните, психични и физически сили, закони и
преживявания, през които минаваме всички в пъ
туването си към Христовото съзнание. Знаели сме
тези неща много преди да дойдем на земята. Когато
се озовем тук обаче, помним само онова, което мо
жем да приложим в живота. Всичко е откровение и
когато бива изживяно с духовно осъзнаване, то бива
разбрано.
- Знай първо, че познанието за Бог е нещо, което
расте - каза Кейси, - защото, като прилагаш оно
ва, което знаеш, ти израстваш в Божията милост, в
познанието, в разбирането... За да може [Открове
нието] да има практическо приложение в преживя

ванията на всяка душа, то трябва да бъде изпита
но индивидуално; а различните преживявания или
действия на човека във връзка с изучаването на са
мия себе си са планирани, вградени, пригодени за
приложение съобразно модела, изложен от Йоан в
Откровението...10
Откровението представлява универсално разгръ
щане на съзнанието, но всеки човек ще го изживее
индивидуално по начина, свойствен за развитието
на душата му. Предварителното условие за пълното
разбиране на Откровението е желанието за завръ
щане към съзнателното присъствие на Бога. Защо-
то посредством изживяването на Откровението ние
осъзнаваме Божието присъствие в себе си. Важно е
да помним, че символите и емблемите, с които кни
гата изобилства, олицетворяват действителни сили,
същества, състояния на съзнанието.
Във вътрешния ни живот ангелите, споменати в
Откровението, са онези, които бдят, за да ни издиг
нат към по-духовни състояние на съществование.
Всяка сила, представена в Откровението, е съвър
шено реална. Изучаването на книгата ще ни изпра
ви лице в лице не само с произхода и съдбата ни, но
и с нашия Бог. Пътят към разбирането на Открове
нието е действително пътят на мистика. Ако сърце
то се е установило в идеала на любовта, книгата ще
ни научи да служим по-всеотдайно, да разбираме
по-добре и да проявяваме по-голямо търпение към
ближните си. Мистичното видение на Йоан ще раз
цъфти пред очите ни в много цветове, за да ни отведе
до върховната истина за съществованието ни, целта
на пребиваването ни тук в това време и ролята ни в
настъпващата епоха - съзнателно да творим заедно
с Бога, напълно осъзнаващи себе си и Бога.
224 ЕДГЛР КЕЙ С И : З А АН ГЕЛ И ТЕ, АРХАН ГЕЛ И ТЕ...
Основното в подхода на Кейси към разбирането

на Откровението е да започнем да осъзнаваме духа,
скрит зад действията и мислите ни. В тази светли
на можем да наблюдаваме негативните нагласи и
емоции и да ги виждаме как приемат формата на
дракони и демони, също като в Откровението. От
друга страна, доброто, което вършим - и духът зад
действието, - осветява небесата като фар, както са
обрисувани седемте ангела в Откровението. Пробле
мът, който трябва да се реши, е как тези сили (защо-
то нагласите и емоциите са именно това - сили) во
юват вътре в нас, дърпат ни насам-натам, карат ни
да се разкъсваме по отношение на мисли, чувства
и въпроси. И все пак моделът на хармония и вътре
шен баланс вече съществува в душата. Разберем ли
Откровението и неговите символи, ще знаем какви
сили воюват помежду си или си сътрудничат вътре
в нас.
- .. .Добре ще е всеки от вас тук да разгледа пре
живяванията от Откровението в себе си, във връзка
с индивидуалния си живот - съветва Кейси в едно
тълкование. - По този начин ще можете да се при
ведете в хармония с едно по-всеобхватно разбира
н е...11
Тълкованията твърдят, че когато цялостното раз
биране на Откровението осени съзнанието на пос
ветения, той ще е неспособен да го изрази с думи.
Всичко трябва да бъде изпитано, за да бъде наисти
на разбрано:
- За мен едно нещо е сигурно - заявявява Ириън
в лекция - и то е, че интелектуалното разбиране е
недостатъчно. Защото въпреки че предлага концеп
ции, то не може да замести разбирането, постигнато
в действителен опит.
Като имаме предвид това, аз се надявам, че изло

жените в тази глава идеи ще дадат на читателя макар
и бегла представа за значението на ангелите в От
кровението и начина, по който те водят, напътстват
и помагат в окончателното повдигане на булото на
забравата, покриващо душата. Може да се каже, че
Откровението е книга на припомнянето на нашето
истинско божествено наследство. Според тълкова
нията то ни е достъпно само чрез дара на Учителя
в пътуването Му през безбройни преживявания към
съвършенството. По този начин книгата е духовна
карта, с помощта на която да следваме своя собствен
път към онова предопределено състояние на съзна
нието, наричано рай. Не като място, намиращо се
другаде, а като състояние на съществование, което
може да се постигне тук на земята.
Ангелите на приемането срещу ангелите на

недоволството
Ключът към разбирането на тази мистична книга

отчасти се крие в осъзнаването, че ние самите сме
вдъхнали живот на преживяванията си в материал
ния свят чрез мислите, чувствата, нагласите и ж е
ланията си, които заживяват вътре в нас. Нещата,
върху които насочваме мисълта си, се превръщат в
духовна реалност посредством силата на желание
то. Това се е случило в началото, когато душите от
крили, че притежават невероятни способности на
сътворци. Те поели към сферите на собствените си
творения, където били запленени от индивидуал
ните си светове, а после и поробени от желанията,
които сами били създали. Така, вече на индивидуал
15 *
226 ЕДГАР КЕЙ СИ : ЗА АНГЕЛ И ТЕ, А Р Х А Н ГЕЛ И Т Е...
но ниво, ние пресъздаваме някогашното падение на

ангелите, бунта в небесата,
„Защото виденията, преживяванията, имената,
църквите, местата, зверовете, градовете [в Откро
вението] са само символи на силите, които воюват
вътре в индивида по неговия път през материалния
свят...“12
В нас, на нивото на душата, се откриват безкрай
ни сфери, които са копия на небесните сфери, обита
вани от архангелите. Това са най-висшите ни духов
ни въжделения и идеали, които сме имали от самото
начало - източник, от който черпим по пътя към
дълбоко просветление. Но в нас живеят и сенките на
падналите ангели. Това са ангелите на Антихриста -
мислите, желанията и чувствата, които ни създават
усещането за откъснатост от Бога. Всяка душа има
възможност да избира дали да живее в дух на прие
мане (което е сила, ангелско присъствие), или в дух
на недоволство (което, както видяхме, е духът на Са
таната). Тези активни сили действат в нас всеки ден,
при всяко решение, всяко желание, всяка постъпка.
Ангелът на приемането и Ангелът на недоволството
имат своите по-малки „ангели“, които представят
въздействието на мислите ни върху духа.
Тълкованията на Кейси често казват, че по вре
ме на земното си съществование душата „среща не
друг, а себе си“. В многобройните си пребивавания
на земята сме преживели толкова много неща, че
сега просто се изправяме пред онова, което сме сът
ворили. Отражение на това са хората в живота ни.
Следователно всяко преживяване се превръща в ак
тивен урок или истина, която ще се връща отново и
отново, докато не я усвоим напълно.
- Хората не си дават сметка за силата, която имат
мислите и желанията - каза Ириън по време на три
месечния курс върху Откровението на Йоан, прове

ден през 1986 г. - Те призовават същите онези твор
чески сили, които са създали световете - мисълта и
желанието. Това са персонифицирани сили вътре в
нас, получили живота, който сме им дали. В невиди
мите сфери те имат идентичност, индивидуалност.
Ангели ли са тези персонифицирани сили?
- Всяка мисъл и желание имат ж изнена сила,
която действа като наш пратеник - отговори Ириън.
- В този смисъл да, те са ангели, живеещи в нас.
Всички житейски ситуации са ни дадени от ви-
сшето духовно съзнание чрез нашия ангел храни-
тел. Всяко изживяване има ролята на урок.
- Светлината и тъмнината, които проявяваме в
живота - каза още Ириън, - определят на чия страна
сме: на ангелите на приемането или на ангелите на
недоволството. Моята преценка за някого не е друго,
освен преценка на представата ми за този човек.
Това означава, че всъщност правя оценка на самия
себе си. Посредством ситуации, хора и животи аз не
престанно се срещам със себе си. Въпросите, които
би трябвало да си задаваме, са следните: В какъв
дух, воден от кой ангел действам в живота си? Раз
ногласие? Съперничество? Радост? Обвиняване на
другите? Търпение? Духът, в който действам, ще ми
донесе избавление или окови: така, както има анге
ли, които ни водят към по-голяма свобода, и такива,
които ни обвързват по-здраво към земното съзна
ние.
Ако в живота си проявяваме дух на приемане - при
каквито и да е обстоятелства, - тогава сме свободни.
„И ще познаете истината, и истината ще ви направи
свободни“ (Йоан 8:32). Според Ириън използването
на положителни утвърждения, насочени към прие
228 ЕДГАР К ЕЙ СИ : З А АН ГЕЛ И ТЕ. АРХА Н ГЕЛ И Т Е...
мането на житейските обстоятелства, ще ни доведе

до пълно духовно пробуждане. Например:
Няма обстоятелства, които са извън контрола
ми. Всичко в живота ми е дадено от моя Висш Аз,
защото съм готов да го посрещна или да се справя
с него. Всичко е за мое добро и в полза на духовно
то ми пробуждане. Приемам всичко от Ангелите
на любовта и приемането. Аз съм бил, съм и винаги
ще бъда сътворец заедно с Бог. Оставям да си отиде
всичко, което ми пречи, и приемам Божията воля.
Ириън спомена също така, че ако използваме по
ложителни утвърждения, за да изразим нагласа на
приемане, ние призоваваме намесата на висшите
ангели водачи в небесното царство. Така ние ги про
явяваме в съзнанието си и те се превръщат в живи
спътници и пазители в нас. Повтарянето на духов
ни думи или фрази като утвърждение преди меди
тация, по време на молитва и във всекидневието е
мощно средство да се „препрограмира“ съзнател
ният ум. Рано или късно тези утвърждения стават
живи принципи в душата и духа, препятствията към
духовното разбиране падат и духовното съзнание
става наш съзнателен ум. В хода на многобройни-
те Си животи Исус е установил именно този модел
- чрез сливането на волята на индивида с Божията
воля Бог се превръща в съзнателната мотивираща
енергия в живота на индивида. В тази светлина ние
ставаме Бог и Божията сила става наша сила.
Според Ириън за разбирането на Откровението е
важно да осъзнаем, че реакциите ни предизвикват
действия. Всяка душа на земята реагира на всичко,
което сама е сътворила за себе си. Всяко обстоятел
ство стимулира душевното израстване и пробужда
не, ако е изживяно в дух на приемане. В противен
случай обстоятелството ще се връща отново и от

ново, предоставяйки на душата безкрайни възмож
ности да трансформира недоволството в духовен
напредък. Ето как привличаме преживяванията и
израстваме духовно в тях. Самите мисли и дела се
връщат при нас отново и отново, докато не усвоим
уроците.
- Когато душата най-после приеме обстоятел
ствата и ги преживява като духовни възможности
- обяснява Ириън, - тя вече може да премине към
по-фино възприятие на реалността такава, каквато
сама я е създала. Ето кога Откровението става жива
реалност и душата наистина е свободна.
Това е ключът към духовния живот в материал
ния свят - да разберем, че ние привличаме към себе
си влиянията, от които се нуждаем за развитието си.
Ние привличаме духовете (ангелите) на приемането
или недоволството чрез състоянието на мислите,
чувствата и съществованието си.
- Преживяванията, през които човекът минава -
каза Кейси, - са дадени от Бога през други периоди,
за да осъзнае той целта на появата си в това, което
познаваме като материален свят [земя]. Тогава осъз
наването на пътя идва чрез мисълта на човека, вя
рат а на човека, желанието на човека такива, как-
вито винаги са били поддържани от Единствения
[Исус Христос], който стана самата праведност:
като мина през всички фази на човешкото желание
в материалния свят13.
И отново самото желание да постигнем духовно
разбиране в живота си се излъчва през духовните
сфери като послание към небесните разумни същ е
ства, ангелите; чрез тях ние получаваме ключовете
за тайнствата на същността на самия живот.
230 ЕДГАР КЕЙ СИ : З А АН ГЕЛ И ТЕ. А РХ А Н ГЕ Л И Т Е ...
Ангелите и мистичното значение

на Откровението
8 е. Ендокринна Цвят Елемент Църква от

жлеза Откровението
§£
>5 (и
а
1. гонади червен земя Ефес
2. клетки на оранжев вода Смирна
Лайдиг
3. надбъбречна жълт огън Пергам
ж леза
4. тимус зелен въздух Тйатир
5. щ итовидна син етер Сарди
ж леза
6. епиф иза мастиле- Филаделфия
носиньо
7. хипоф иза виолетов Лаодикия
Фиг. 3. Седемте духовни центъра и свързаните с тях сим

воли според тълкованията на Кейси.
Тук ще изложим интерпретация на някои стихове

от Откровението в светлината на тълкованията на
Кейси, имащи отношение към темата на нашето и з
следване. Особен интерес предизвиква споменава
нето на „седемте църкви“ в Азия. Темата е въведена
по следния начин:
„Й оан-до седемте църкви, които са в Азия: благо
дат вам и мир от Оногова, Който е, и Който е бил, и
Който иде, и от седемте духа, които са пред Неговия
престол...“ (Откр. 1:4).
Какво означават Азия и седемте църкви? Според

тълкованията Азия, спомената в Откровение, всъщ
ност символизира физическото тяло. Седемте духа
пред Божия престол и седемте църкви съответстват
на седемте духовни центъра в тялото на душата (виж
фиг. 3, както и фиг. 2 в глава 7). В тялото има жле
зи, които отговарят на тези духовни центрове, или
чакри: гонади, клетки на Лайдиг, надбъбречни жле
зи, тимус, щитовидна жлеза, епифиза и хипофиза.
Тези жлези с вътрешна секреция, които изграждат
ендокринната система, снабдяват физическото тяло
с жизненоважни хормони, но също така са пътища
та, по които духовната енергия се влива в тялото и
тече през него. Тези чакри са същите онези центро
ве, създадени още в началото, за да могат човешки
те същества да живеят на земята, но да поддържат
връзка с духовните светове.
„Изучаването на ендокринната система е нераз
ривна част от изучаването на Откровението на Йоан
- пише Ириън, - защото жлезите с вътрешна секре
ция играят огромна роля в осъзнаването ни... Те са
свързващите звена за комуникация между душата,
или психиката, тялото и съзнателния ум“14. Тези
чакри, наричани църкви в Откровението, съдържат
спомените за всички преживявания на душата, ми
лиони години на еволюция. Забележителното при
тях е, че те всъщност съответстват на духовни и з
точници в тялото, а също и извън тялото, в невиди
мите сфери. При едно тълкование е зададен въпро
сът:
- Какво се има предвид под седемте огнени све
тила, горящи пред престола, описани като седемте
духа Божии в глава 4:5?
Кейси отговаря:
232 ЕДГАР КЕЙ СИ : З А АНГЕЛ И ТЕ. А РХ А Н ГЕ Л И Т Е ...
- Онези влияния или сили, които по своето

действие в природата на човека са отвън, които са
неизменно стоящи пред престола на благодатта,
или Бог, за да станат пратеници, помощници, уни-
щожители на препятствия...15
Ние имаме не само вътрешната „енергийна вери
га“, чрез която да се свържем със сферите на душа
та, но и посредничеството на онези ангели, на онези
водачи, които са в общение с Бога от самото нача
ло, когато Амилиус се е въплътил и е станал Адам.
Те полагат активни усилия да ни осигурят силата,
милостта и мъдростта, от които се нуждаем, за да
продължаваме напред към по-дълбоко духовно про
буждане, към повторното единение с Бога. В тази
светлина ние имаме водачеството и защитата на ан
гелите и отвътре, и отвън. Чакрите са центровете на
тези духовни дейности. Когато бъдат активизирани
и одухотворени чрез медитация, те се превръщат
във вход към висшето съзнание. Посредством тях
сме в състояние да изживеем космичното съзнание
на Христос и повторното си осъзнаване като Божии
сътворци.
„Престолът“ в Откровението е кулминацията на
всичките ни духовни спомени, още от началото на
времето. Тези спомени се съдържат във висшите
чакри - епифизата и хипофизата. Кейси често каз
ва, че тялото е храм на живия Бог, мястото, в което
Бог живее като индивидуализирано същество, бо
жествената искра, която ни прави душа. Чрез тези
центрове можем да изживеем най-висшето проявле
ние на Божието съзнание.
Изумителен пример за това как Откровението
може и ще бъде изживяно от всички ни е Барбара
Маркс Хъбард, която, съзерцавайки следните думи
0ТКР0ВЕ11ИЕТ0 НА ЙОАН И АНГЕЛИТЕ В НАС 233
на апостол Павел, получила своето откровение: „И

както тялото е едно, а има много членове, и всички
членове на едното тяло, макар и много, са едно тяло
- тъй и Христос“ (Първо послание на св. ап. Павел до
Коринтяни 12:12).
По време на мистичното си преживяване Барба
ра Хъбард почувствала вътрешен подтик да напи
ше всичко, което била видяла. Това потвърждава
божественото обещание, че всички неща ще бъдат
разкрити на онези, които се стремят да узнаят ис
тинската си връзка с Бог. По време на медитация тя
получила интерпретация на следните стихове от От
кровение на Йоан:
„И от Иисуса Христа, който е верният свидетел,
първороденият из мъртвите и началникът на зем
ните царе. Нему, Който ни възлюби и уми от нашите
грехове чрез Своята кръв и Който ни направи пред
Бога и Своя Отец царе и свещеници - слава и влади
чество вовеки веков! Амин“ (1:5-6).
Г-жа Хъбард вярва, че въпросната интерпрета
ция й е дадена от Христос. Според нея тя изразява
ясно обещание към всички: „Аз, който ви направих
царе и свещеници - пише тя, - сега ще ви направя
сътворци. Ж ените и мъжете вече няма да се разде
лят заради мен, а ще се съединяват заради мен, ця
лостно същество с цялостно същество, за да станете
вторите плодове на мъртвите - поколение, което се
издига отвъд израждането, към възраждането. Аз
бях първият създаден от мъртвите. Вие, възлюбени
мои, ще сте следващите създадени от мъртвите“16.
Това обещание за божествена реализация е при
чината за ангелската активност, която днес проник
ва в човешкото съзнание. Ангелите, които привет
ствали великото идване на човечеството - Адам в
234 ЕДГЛР КЕЙ СИ : З А АНГЕЛ И ТЕ, А РХ А Н ГЕ Л И Т Е ...
началото - и запели при раждането на Съвършен

ството, проявило се в Христос преди 2000 години,
сега служат като вестители на Второто пришествие
на Христос в нас, в нашето съзнание. Библейските
пророчества за Второто пришествие придобиват
вълнуващо и по-дълбоко значение при съзерцание
то им в тази светлина - че Христос се ражда в съзна
нието чрез нас. Както е казал апостол Павел, всеки
от нас ще стане част от великото „тяло“ Христово,
също както многобройните клетки и атоми в тялото
ни изграждат „едно“ същество.
,Лз съм Алфа и Омега, начало и край - казва Гос
под, Който е, Който е бил и Който иде, Все държите -
лят“, четем в Откровение 1:8.
Това заявление е от особена важност, тъй като
говори за Амилиус - Алфа и Омега, - явил се като
първия син, Адам, и демонстрирал съвършенство
то като Исус...... Който иде“ се отнася до останалите
души, всички ние, които сме на път да се присъеди
ним отново към Божието съзнание.
Еволюцията на Исус Христос се превръща в жив
поток от съзнание, който е част от всяка душа, дош
ла на земята. Всеки от нас е създаден според модела
на това „начало“ и „край“, защото ние сме пътували
с тази душа учител през вековете. Ето кое прави От
кровението толкова важно за духовното ни пробуж
дане - то ни свързва с Бог и Христос като техни нас
ледници - не като отделни или подвластни на тях, а
като равни.
„Това е тайната на седемте звезди, които ти видя
в десницата Ми, и на седемте златни светилници:
седемте звезди са ангелите на седемте църкви; и
седемте светилника, що видя, са седемте църкви“
(Откр. 1:20).
ОТШЮВЕНИЕТО НА ЙОАНИ АНГЕЛИТЕ В НАС 235
Ето че отново виждаме символизма, присъстващ

в „Книга на Енох“. Всяка звезда представя ангел,
който на свой ред въплъщава етап на съзнание във
всеки от нас. Седем е мистично число на съвършен
ството и има връзка със седемте планети в Древ
ността, седемте дни на сътворението, седемте църк
ви, седемте печата, седемте ангела, седемте чакри.
Символично всички те присъстват в нас и чрез м е
дитация всеки от духовните центрове може да бъде
пречистен и служи като ангел хранител за духовно
то ни пробуждане. Според тълкованията на Кейси
молитвата „Отче наш “ има конкретна връзка с всеки
от седемте центъра в нас. Когато я казваме на глас и
визуализираме съответния духовен център, изпъл
нен със светлина, ние действително стимулираме
пробуждането си за духовното съзнание.
Връзката между седемте църкви и чакрите
„На ангела на Ефеската църква напиши: тъй каз

ва Оня, Който държи седемте звезди в десницата Си,
Който ходи посред седемте златни светилника...“
( 2 : 1).
Ефеската църква символизира първия духовен

център в тялото; свързана е с гонадите. Оттук води
началото си всяка съзидателна активност. Този цен
тър съдържа сексуалната енергия, енергията на
размножаването, но може да се превърне в тран
сформираща светлина за останалите духовни цен
трове в тялото. Енергията се зараж да като сексуал
на, но може - посредством силата на волята - да бъде
трансформирана в духовна. Това, че този център
236 ЕДГАР КЕЙ СИ : ЗЛ АН ГЕЛ И ТЕ, А Р Х А Н ГЕЛ И Т Е...
„държи седемте звезди“, означава, че оттук произ

хожда силата да станем сътворци на Бог, въпреки че
тази енергия може да бъде използвана и само за
удовлетворяване на личните желания на нивото на
земното съзнание.
Доказателства за важността на този избор между
земята и небето могат да бъдат открити в стих 2:4,
където се казва: „Но имам нещо против тебе, задето
остави първата си любов“. Нашата „първа любов“ е
била единението на съзнанието ни с Бога, преди зе
мята да е била сътворена. Ние сме изоставили тази
любов, за да следваме собствените си интереси и
творения и постепенно сме преустановили общение
то си с Бога. Този „пратеник“ или ангел на Ефеската
църква ни дава избор - да останем в състоянието, в
което осъзнаваме себе си, или да се издигнем към
по-висши сфери и да пренасочим енергията, пости
гайки хармония с Бога.
„И на ангела на Смирненската църква напиши:
тъй казва Първият и Последният, Който биде мър
тъв и оживя...“ (2:8).
Този пратеник вътре в нас олицетворява съвър
шения модел от Адам до Исус - алфа и омега, нача
лото и края. Той е представляван от втората чакра,
свързана с центъра в лайдиговите клетки (лайдиго-
вите клетки в тестисите и хилусните клетки в яйч
ниците) - там се съдържа като съзнание моделът на
еволюцията ни до съвършенството. Чрез медитация
тялото „се възстановява“ от грубата земна енергия
в него и се трансформира за духовно пробуждане -
процес, който стъпка по стъпка се изкачва по оста
налите духовни центрове.
„И на ангела на Пергамската църква напиши: тъй
казва Оня, Който държи двуострия м еч...“ (2:12).
Този ангел символизира третия духовен център,

асоцииран с надбъбречните жлези. Вътрешният
подтик „бори се или бягай“, свързан с този център,
е двуостър меч. Първото острие може да причини
огромно разрушение и разединение в съзнанието,
като води битки с вродения духовен стремеж на ду
шата. Другото острие на „меча“ обаче - бягството,
може да ни доведе до състояние на духовно единство
с Бога. Във физиологията на тялото надбъбречните
жлези се намират над бъбреците и са управлявани
от двете мозъчни полукълба. Туй има определена
дуалност, тъй като лявото полукълбо контролира
аналитичните способности на земното ни съзнание,
докато дясното управлява интуитивното, вдъхновя
ващо и мистично изживяване. Ангелското послание
в този център би могло да се изрази така: „Остани
в покой. Не се съпротивлявай на духовния импулс.
Остави се да полетиш към висшите нива на Божието
осъзнаване“. Тук отново сме изправени пред избора
между материалното и духовното.
„И на ангела на Тйатир ската църква напиши: тъй
казва Син Божий, Чиито очи са като огнен пламък, и
нозете подобни на лъскава мед: зная твоите дела, и
любов, и служба, и вяра, и търпение, и че последни
те ти дела са по-много от първите“ (2:18-19).
Божественият пратеник на това ниво олицетво
рява четвъртата чакра, близо до сърцето, асоциира
на с тимуса. Този духовен център е седалище на лю
бовта. Посланието разкрива парадокса, при който
постоянно ни изправя изборът дали да проявяваме
егоистична или безкористна любов в ежедневието
си. Духовните качества на този център са милосър
дие, служене, вяра и търпение. Тук имаме пример за
еволюцията от пълното потапяне в Аза, започнало
238 ЕД ГА РК ЕЙ С И : З А АНГЕЛ И ТЕ, АРХАН ГЕЛ И ТЕ...
в началото на „падението“, до издигането до виеше

съзнание, където „последните са по-много от пър
вите“. С други думи, в своето съвършенство ние
ще въплътим всичко, което е в единство с Бога. Тй-
мусният център е точката на вливане на духовната
енергия - той е един от земните центрове, но все пак
се намира в средата между долните три, представля
ващи земните енергии, и горните три центъра, ори
ентирани по-скоро към божественото.
„И на ангела на Сардийската църква напиши:
тъй казва Оня, Който има седемте духове Божии и
седемте звезди: зная твоите дела; носиш име, че си
жив, а си мъртъв. Буден бъди и укрепявай останало
то...“ (3:1-2).
Ангелът на Сардийската църква представлява
петия духовен център, асоцииран с щитовидната
жлеза. Това е седалището на индивидуалната и бо
жествена воля, която ни отличава от животните и
низшите творения - волята да избираме. Именно
тук душата може да избере да се противопостави на
Бога, упражнявайки волята си. Но когато тя бъде
слята с Божията воля, се пробужда Христовото съз
нание; тогава индивидът има една воля - Божията.
Споменаването на смъртта в горния стих няма
негативен смисъл, а се отнася до трансформация,
преход. В своето съвършенство индивидуалната ни
воля ще бъде трансформирана (мъртва), когато се
върнем в Христовото съзнание. Това съответства на
смъртта и възкресението на Исус. Неговата индиви
дуална воля надмогнала смъртта и тогава Той се и з
дигнал по-високо от ангелите, защото изминал пътя
на материалното съществуване и Сам пожелал да е
едно с Бог. Рано или късно ние губим индивидуал
ната си воля, но добиваме величие в съвършенство,
каквото не можем да си представим. Седемте Божии

духа и седемте звезди представят ангелите сътруд
ници, помагащи на душата на земята да достигне
състоянието, в което може да изрази божествена
та воля. Тази възможност е благословена от Самия
Учител, както показва стих 3:5:
„Който побеждава, той ще се облече с бели дрехи,
и няма да залича името му от книгата на живота, а
ще изповядам името му пред Моя Отец и пред Него
вите Ангели“.
„Който побеждава“ е насочено към онези, които
слеят волята си с тази на Бога. „Белите дрехи“ се от
насят до пречистената до съвършенство аура. Всяка
от духовните чакри вибрира на честотата на опре
делен цвят: гонадите - червен; клетките на Лайдиг
- оранжев; надбъбречните жлези - жълт; тимусът -
зелен; щитовидната жлеза - син; епифизата - мас-
тил еносин; хипофизата - виолетов (виж фиг. 3). Ко-
гато волята е съвършено съзвучна с Божията, тези
центрове работят като единно съзнание - хармония
изпълва тялото, ума и духа. Хармоничното сливане
на всички тези цветове е това, което е описано като
„белите дрехи“.
„И на ангела на Филаделфийската църква напи
ши: тъй казва Светият, истинният, Оня, Който има
ключа Давидов, Който отваря, и никой не ще затво
ри - и затваря, и никой не ще отвори...“ (3:7).
Ангелът на Филаделфийската църква представля
ва шестия духовен център, асоцииран с епифизата.
Тази чакра е седалището на паметта на душата. З а
този център Еверет Ириън пише: „Този, който пом
ни, знае и никой не може да му отнеме спомените.
Неговата памет не може да бъде „изключена“ от друг
човек. От друга страна, ние можем да заключим да
ден спомен толкова навътре в мрака на забравата,
240 ЕДГАР КЕЙ СИ : ЗА АН ГЕЛ И ТЕ, АРХАН ГЕЛ ИТЕ...
че никой да не стигне до него. В този смисъл памет

та като че предлага добре обосновано разбиране за
това, което се случва - под формата на спомени“17.
Всичко, което сме преживели по време на еволю
цията си на земята, е заключено в центъра на епи-
физната жлеза. При медитация енергията се издига
по седемте духовни центъра и постепенно пробужда
спомените на душата - в тази чакра - за вселенска
та любов. На нивото на епифизата ние си спомняме
себе си като души, Божии спътници и сътворци.
По повод емблематичната фигура на Давид ос
нователят на църквата „Единство“ Чарлс Филмор
пише в книгата си „Метафизичен речник на Библи
ята“: „Давид често е смятан за праобраз на Христос.
Животът му е предвестник на живота на по-съвър-
шения от него Исус Христос, който е бил от дома
Давидов. Давид олицетворява божествената любов,
индивидуализирана в човешкото съзнание... Когато
в своята младост и чистота Давид поддържал еж е
дневно общение с Бога, той отразявал ясно божест
вената любов...“18
В тази светлина „ключът Давидов“ е отварянето
на душата за всемирната любов, проявена на земя
та. Когато тази всемирна любов е пробудена на ни
вото на душата в центъра на епифизата, преживява
нията в материалния свят не могат да ни повлияят,
нито да ни засегнат: „Който отваря и никой не ще
затвори“. Следователно ангелите в Откровението са
вестители на божествения спомен за произхода на
душата и съдържат модела на развитието й.
Следният стих се отнася до това пробуждане на
душевната памет и осъществяване на оригиналния
план за завръщането на душата при Божието съзна
ние:
„Оногова, който побеждава, ще направя стълб в

храма на Моя Бог, и той няма вече да излезе вън; и
ще напиша върху него името на Моя Бог и името на
града на Моя Бог, на новия Йерусалим, който слиза
от небето от Моя Бог, и Моето ново име“ (3:12).
„Стълбът в храма на Моя Бог“ се отнася за пробу
деното духовно осъзнаване в тялото (храма). „И той
няма вече да излезе навън“ означава, че събуди ли
се душата за божествения спомен за своя Източник,
тя ще добие всички познания отвътре, т.е. без да се
налага да дири на земята отговорите на житейски
те загадки. С други думи, няма да бъде принудена да
търси извън себе си смисъл, цел и любов. На ново-
пробудената душа се дава истинско разбиране. То се
символизира от „новия Йерусалим“, град (съзнание)
на Бога. Това осъзнаване ще дойде от „небето“ (ду
ховните сфери на несъзнателния ум) и ще изпълни
„земята“ (съзнателния ум).
„И на ангела на Лаодикийската църква напиши:
тъй казва Амин, верният и истински свидетел, на
чалото на Божието създание...“ (3:14).
Ангелът на тази църква е седмият и най-висш ду
ховен център, асоцииран с хипофизната жлеза. Еве-
рет Ириън п и ш е:.... В тялото [хипофизата] е „нача
лото на Божието сътворение“. Хипофизата действа
така, сякаш е самата Съзидателна сила, тъй като
върши работата си така, както Божията сила, която
движи тялото. Тя фактически дава живот, направ
лява жизнената сила към действие в зависимост от
избора, направен от телесното съзнание... Тя е седа
лището, където се пускат в ход проявените идеи за
[човешки] съдружия“19.
Този духовен център наистина изпълнява длъж
ността на „създател“ от раждането до смъртта - той
16 *
242 ЕДГАР КЕЙ СИ : З А АН ГЕЛ И ТЕ. А Р Х А Н ГЕ Л И Т Е ...
съдържа съвършения модел на тялото, неговата

форма, размери, височина. Хипофизата е водещата
жлеза във физическото тяло. Без нея няма живот.
Това ни дава да разберем защо Откровението я на
рича „начало на Божието създание“.
Когато този център е отворен по време на м е
дитация, човек преживява „тишината“, която не
е отсъствие на звуци, а усещане на божественото
присъствие като мир и хармония. Постигането на
тиш ина е идеалът, към който се стремят повечето
медитиращи, загцото в тази тиш ина тялото, умът
и духът са в пълна хармония с Бога. Когато по своя
път душата се настрои в съзвучие с това съзнание,
целебната енергия слиза на нивото на всички по-
долни центрове в тялото. Според тълкованията на
Кейси всички по-низши нива на съзнание притих-
ват, когато се активира хипофизата. Те са подвласт
ни на пробудения Бог в нас.
Четирите ж ивотни и четирите ангела
„И пред престола имаше стъклено море, подобно

на кристал; а сред престола и около престола - чети
ри животни, отпред и отзад пълни с очи“ (Откр. 4:6).
Животните символизират тъмната, сенчеста
страна на четирите по-низши духовни центъра в
нас. Те са от съществено значение обаче в земния
път на човечеството, защото осигуряват продълже
нието на рода, самосъхранението чрез механизма
„бори се или бягай“ и поддържането на физическото
тяло чрез приемането на храна. Негативната страна
на проявленията им се коментира в тълкование на
Кейси, което отговаря на въпроса:
ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН И АНГЕЛИТЕ В ПАС 243
- Какво означават четирите животни?

- Както беше дадено, четирите деструктивни
влияния, които съставляват по-голямото желание
за телесна мощ, които се надигат като животни в
човека, за да рушат. Дори когато човекът, в своето
желание да си намери партньор, внесе тези елемен
ти в преживяванията си. Срещу тях трябва да се и з
правите. Дори когато змеят олицетворява онзи [Са
таната], който се отлъчил до такава степен, че да се
бори, да унищожава онези, които щели да направят
от себе си свое собствено царство20.
Тук виждаме бойното поле, на което висшите ду
ховни сили водят битка със земните, животински
сили в нас. Тези животни олицетворяват падението
на ангелите, които дошли в материалния свят само
за да задоволят егоистичните си желания. Както
тези ангели са „паднали“, така в нас падат ангели
те на идеалите ни, когато допуснем висшите ни ду
ховни стремежи да останат нереализирани. Важно
то обаче е пътуването, опитът, който трупаме през
всички фази на съзнание. Тъмнината съществува,
за да може Светлината да дойде и да я изкупи. Без
падналите ангели, без падналите идеали няма изку
пление за спасението на душата. Тъмнината, змея и
зверовете символизират нереализирания духовен по
тенциал. С настъпването си Светлината носи пълно
осъществяване и трансформация на животинското
във виеше духовно съзнание. Това се символизира
в процеса на медитацията, когато енергията се раз
движва в най-долната чакра - животинската приро
да - и постепенно се издига до висшето Божествено
съзнание. Това е една и съща енергия - но пречисте
на и възвишена.
Гфупата на Кейси иска още информация за ж и
вотните в Откровението:
244 ЕД ГА РК ЕИ С И : ЗА АН ГЕЛ И ТЕ. А РХ А Н ГЕ Л И Т Е ...
- Правилно ли интерпретираме четирите живот

ни като четирите основни физически природи (же
лания) на човека, които трябва да бъдат победени?
Дайте ни повече разяснения за всяко от тях21.
Спящият Кейси отговаря утвърдително. Той
твърди, че те са символи на физическите елемен
ти земя, въздух, огън и вода. Всеки от тях е извън
нас, но живее и вътре в нас. Елементите са полезни
за човешките същества, но имат и своите негативни
качества.
Висшите качества на животните са представени
в Откровение като „четирите ангела, които стоят на
четирите ъгли на земята“ (7:1). Всяка сила или дейст
вие има своята противоположност - ако има светли
на, има и тъмнина. Ангелите и животните всъщност
са едно , но в зависимост от това как ги прилагаме,
те могат да оказват както благотворно, така и раз
рушително въздействие върху нас. За тези ангели
Кейси казва още, че те са само като „силите на тяло
то“. И го пояснява с думите, че те „са онези четири
влияния или сили в природата на човека от неговия
източник; както в околната среда, унаследяване на
земното както менталното и духовното“22.
1ук става ясно, че тези ангели представят чиста
та духовна сила в душата. Независимо колко дълбо
ко е затънала душата в материалния свят, тези анге
ли запазват способностите си да помагат, служейки
като посредници на душата както в нейната духовна
еволюция, така и във физическата еволюция.
„Тогава дойде друг Ангел със златна кадилница и
застана пред жертвеника; и му се даде много тамян,
та с молитвите на всички светни да го тури на злат
ния жертвеник, що беше пред престола“ (8:3).
Като помним, че те са всъщност божествени пра
теници, ангелите в този стих символизират не само
__ ОтРОВЕНИЕТО ИЛ ЙОАН И АНГЕЛИТЕ В НАС 245
доброто, което правим в живота, но и доброто, което

желаем, мислим и чувстваме. Не само най-висшите
ни духовни стремелш, но и всяка мисъл се излъчва
от нас към невидимите сфери като молива към Бог.
Според тълкованията на Кейси положителните ми
сли и желания се превръщат в ангели, които помагат
не само на нас, но и благоприятстват възвисяването
на цялото творение. От друга страна, негативните
ни мисли и желания действат като бариери и при
чиняват объркване и раздор в живота ни. На всяка
мисъл се вдъхва живот чрез способността на съзна
нието за сътворчество.
Тълкованията на Кейси дават следното обясне
ние за „тамяна“, споменат в горния цитат: „... това,
което в преживяванията н а човека през деня е било
добро, внимателно, търпеливо, милостиво, дълго-
търпеливо, се издига пред престола на благодатта
в самия него като тамян на изкуплението. Защо?
Омразата, грубостта, жестокостта, всички те биват
презряни в преживяванията и обикновено човек се
самоосъжда, казвайки: „Защо не мога да направя
това или онова?“, и „Какъв е смисълът?“ - и кадил
ницата е счупена!“23
Мислите на самоосъждане, ниска самооценка и
самокритика буквално застават на пътя между нас и
ангелите, които искат да ни помогнат. Собствените
ни мисли разчистват пътя за божествената намеса
или го препречват, създавайки в душата усещане за
самота и изолираност.
Нагласа за общуване с ангелите
Според интерпретацията, която Кейси дава на

Откровение, ние привличаме към себе си ангели в
246 ЕДГАР К ЕЙ СИ : З А АНГЕЛ И ТЕ, АРХ А Н ГЕЛ И Т Е...
зависимост от мислите, нагласите и емоциите си.

При настъпването на физическата смърт тези анге
ли стават наши водачи в измеренията, които сами
сме създали. Всяка наша мисъл и дело, според тъл
кованията, се превръщат във водачи, ангели, ра
зумни същества, които след смъртта ни издигат към
по-висша сфера на съзнание или ни държат близо
до земята. Това, към което се придържаме в духа си
на земята, ще определи лика на ангела, който ще ни
води в световете след смъртта.
Този въпрос е бегло засегнат в запитване към Кей-
си във връзка с ангелите в Откровението:
- Седемте ангела, описани в Откровение 8-9, не
олицетворяват ли духовните сили, управляващи
различните измерения, през които душите преми
нават [при смъртта] между отделните инкарнации
на земята?
- Това е много добра интерпретация - отговаря
Кейси. - ...Както беше дадено: „Той е заповядал на
Ангелите Си за тебе, да се не спънеш о камък с но
гата си“...Ако си обичал да се самовеличаеш, ако си
обичал почитта на хората повече от мислите за ду
шевното, за духовното и нравствено благоденствие,
какви ще са ангелите, които ще те напътстват в про
междутъчните периоди?24
Според тази интерпретация ангелите управляват
действията ни в съответствие с това, което правим в
живота си, с духа, в който действаме. За всеки от нас
остава въпросът: Слушаме ли ангелите? Слушаме
ли духовния призив и живеем ли според него? Или
позволяваме на обстоятелствата да ни притиснат
дотам, че животът ни се изпълва с хаос и обърква
не? Ако в живота ни е имало раздор, съперничест
во, хаос, омраза и т.н., тези енергии ще се превърнат
ОТКРОВЕ11ИЕ1Х) НА ЙОАН И АНГЕЛИТЕ В НАС 247
в живи същества, в ангели, когато напуснем този

свят. Но ако душата се стреми към щастие, мир, хар
мония, любов, прошка, то тези ще са съпътстващите
ангели, действителните водачи, които ще ни поне
сат напред към висшите сфери на съзнанието.
Ново небе и нова зем я
Краят на книга „Откровение“ е особено вдъхновя

ващ, тъй като говори за ново състояние на съзнание
то, нов начин на живот, който ще е част от духовната
еволюция на всички души. Йоан описва видение, в
което няма повече битки със змея и дявола:
„И видях ново небе и нова земя, защото предиш
ното небе и предишната земя бяха преминали, и
морето вече го нямаше. Тогава аз, Йоан, видях све
тия град Йерусалим, нов, слизащ от Бога, от небето,
стъкмсн като невеста, пременена за своя мъж... И
ще отрие Бог всяка сълза от очите им, и смърт не ще
има вече; ни жалейка, ни писък, нито болка няма да
има вече, защото предишното се мина“ (21:1 -2, 4).
Новото небе и новата земя е състояние на съзна
нието след божественото пробуждане. „Предишно
то се е минало - казва Кейси, - когато човек в себе
си вижда как волята на Създателя, Отец, външ ни
те и вътрешни сили създават новото небе, новата
земя“25. Цялото пътуване през Откровението, сце
ните със змея и животните - всичко това предста
вя битката между плътта и духа; всичко, което чо
вешките същества преживяват в материалния свят,
като постоянно се натъкват и преодоляват препят
ствия, отклоняващи душата от пътя й. Дори сред
най-ужасните видения в Откровението неизменно
248 ЕДГАР КЕЙ СИ : ЗА АН ГЕЛ И ТЕ, А Р Х А Н ГЕЛ И Т Е...
присъстват ангелите, водачите и Христос. Кейси и з

лага накратко състоянието на човешкото съзнание
след преминаването през тези духовни изпитания и
премеждия:
„Може ли човешкото съзнание да бъде свободно
от л^елание за грях, от всяка друга цел, освен слава
та на Христос да бъде проявена в живота му? Нима
това не е ново небе, нова земя?... Защото както ж е
ланията и целите ще доведат до промяна на физиче
ско ниво, така в преживяваното от всяка душа ще се
създаде ново виждане, ново разбиране“24.
Цялата Библия, от Битие до Откровение, е жив
документ на човешката еволюция към това хармо
нично състояние на съществование, в което душата
осъзнава връзката си с Бога. Кейси казва на мно
зина, че Библията е жив летопис на преживяното
от всеки човек ; не само на хората от Древността, а
и нашата история на индивидуално пътуване към
божественото осъзнаване на земята. Това е вълну
ващ момент в живота ни тук. Не става дума за това
да добием универсално разбиране за Бога, след кое
то да напуснем планетата - всички ние сме се съ
брали в това време, за да известим за „новото небе“
и „новата земя“, за които се говори в Откровение. В
колективен план все по-големият брой хора, които
се пробуждат за духовното, ще доведе до глобална
трансформация, каквато досега никога не се е осъ
ществявала.
В заключителната част на своята интерпретация
на книга „Откровение“ Еверет Ириън обобщава въл
нуващото развитие, очакващо всеки от нас, когато
започнем да изживяваме своята версия на Открове
нието:
„...Кулминация на цялата еволюционна история
на [човечеството] е [нашето] завръщане при Съз
ОТК1ЮВЕНИЕТО ПЛ ЙОАН И АНГЕЛИТЕ В НАС 249
дателя - от развитието на физическото в Битие,

душевното в Йов, духовното в Исус, като всички те
водят към картината на завръщането [на човечест
вото] и сливането му със Силите на съзиданието,
или Бог...“27
През каквото и да се наложи да преминем в духов
ния си живот, можем да сме сигурни, че вратите на
възприятието ще се отворят и ще ни разкрият оно
ва, което ни е потребно, за да направим следваща
та крачка в духовното си пробуждане. Калето Кейси
казва, Откровението е индивидуално. Всеки човек
преживява символите, ангелите, животните по раз
личен начин. Чрез задълбочено изучаване, самонаб-
людение и медитация можем обаче да зърнем своя
та собствена версия на Откровението; да осъзнаем,
че освен на ангелите, които са извън нас, можем да
разчитаме и на ангелите, които са вътре в нас, за да
ускорим духовния си живот и да се пробудим.
От изучаването на Откровението на Йоан можем
да научим това, че основната отговорност за състоя
нието на съществованието ни е изцяло наша. Кейси
казва, че няма такава сила, независимо от наслед
ството или обстоятелствата, която да е по-силна от
волята на душата. Независимо от условията, в които
се намираме, от слабостите ни и т.н., в самите нас са
скрити отговорите на всички универсални въпроси.
В много отношения Откровението е алфа и омега -
началото на духовното ни раждане в съзнанието на
земята и краят на дългото пътуване на душата, кога-
то, направлявани от ангелите, ще преоткрием връз
ката си със Създателя.
250 ЕДГАР КЕЙ СИ : З А АН ГЕЛ И ТЕ, АРХ А Н ГЕЛ И Т Е...
Слънцето - прославени души

251
9.
11АШИТЕ АНГЕЛИ ХРАНИТЕЛИ
...лицето на водача или пазителя на всяка душа

по нейния път на земята винаги има своя ангел,
своя гном, своя лик пред Престола на Първопри
чината, Съзидателното въздействие, Бога. И те
са винаги готови да водят, да пазят, стига душа
та да си постави за цел в материалните неща да
бъде водена от духовни истини.
Едгар Кейси, тълкование 531-2.
Ангели хранители в изкуствата
ери Лин Тейлър, написала няколко книги за ан

Т гелите, разговаря с музиканта Карлос Сантана
в книгата си „Да творим с ангелите“1 Той вярва, че
ангели хранители са оказали огромно въздействие
върху артистичното му изразяване като музикант. В
интервюто, публикувано в книгата на Тейлър, Кар
лос казва, че трима души са изиграли повратна роля
в живота му със своето вдъхновение.
„През 1967 и 1968-а - разказва Карлос - Маха
лия Джаксън, Мартин Лутър Кинг-младши и Джон
Колтрейн казаха: „Кой си ти? Какво правиш и за
кого го правиш?“.
252 ЕДГЛР КЕЙ СИ : ЗЛ АНГЕЛ И ТЕ, АРХАН ГЕЛ И ТЕ...
Карлос казал на тримата, че е дете на Бога и музи

кант и че винаги ще свири и ще посвещава музиката
си на Бога. Творческият му живот, който продължава
вече над четири десетилетия, вдъхновява и извися
ва духа на стотици хиляди хора. По своя път Карлос
е имал няколко преживявания, които са му доказа
ли, че получава божествени напътствия от ангели.
Но едно конкретно събитие го накарало да осъзнае,
че те му носят послание от Бога.
Карлос бил уведомен от звукозаписната си компа
ния, че Хулио Иглесиас иска да включи една от пе
сните му - „Европа“, в свой албум. Иглесиас щял да
запише песента само ако Сантана се съгласи да сви
ри. Карлос отказал, тъй като усещал огромно разли
чие между собствения си музикален свят и този на
Иглесиас. Според него Иглесиас бил част от мейн-
стрийма, към който той не принадлежал и в който
не се чувствал комфортно. „Аз съм човек от улицата
- казал Карлос пред Тейлър. - Просто не се разбирам
добре със системата... Аз все още съм едно хипи.
След телефонното обаждане Сантана вечерял
с майка си и споменал пред нея за предложението
на Иглесиас. Тя не коментирала решението му, но
мълчанието й изразявало разочарование от отказа.
След вечерята Карлос отишъл да играе тенис, но ко-
гато подхвърлил топката, за да сервира, тя изчезна
ла .
Един глас се обадил и му казал: „Кой ти даде тази
песен?“. Макар и изпълнен с благоговение, Карлос
успял веднага да отговори: „Тй ми я даде“.
Гаасът попитал: „Тогава защо не ме оставяш да
направя, каквото искам с моята песен?“ Сантана от
върнал: „Какво искаш да направиш с твоята песен?“
Птасът отговорил: „Искам да запишеш песента с Ху-
НАШИТЕ АНГЕЛИ ХРАНИТЕЛН 253
лио и всички пари, които получиш от нея, да ги д а

деш на децата на Тйхуана. На теб не ти трябват“.
Ж ивотът на Карлос Сантана се променил в този
ден. Той уговорил записването на песента с Хулио
Иглесиас.
„За мен всичко това е урок по смирение - казва
Карлос. - Аз трябва да проявявам мъдрост и да след
вам гласа. Той ме доведе дотук“.
Ангелите хранители са онези същества, които
придружават душата по пътя й през материалния,
земен свят. Още от момента, в който Амилиус е до
шъл на земята като Адам, човешките същества ви
наги са били заобиколени от ангели, които никога
не са били на земята във физическо тяло. Т са па
зителите, обещани и пратени от Бога, за да бъдат с
душите в материалния свят. 'Тълкованията на Кейси
посочват, че всеки човек има поне един ангел храни-
тел, чиято роля е да дава вдъхновение, интуитивни
прозрения и духовни преживявания, които да на
помнят, че животът на земята има по-висша цел.
Самите те не се намесват в решенията, които взима
душата, но подтикват и насочват хората със сходни
интереси един към друг. Според Софи Бърнам, автор
на бестселъра „Книга на ангелите“, рядко се случва
някой да види своя ангел хранител във физическа
форма.
Благословените с артистични заложби често са в
съзвучие с ангелските сфери. Независимо дали ста
ва дума за рисуване, музика, танци, театър, скулп
тура, тези творчески способности идват от ангел
ските светове. Това важи с особена сила за музиката.
Кейси казва, че музиката в материалния свят е от
ражение на „музиката на сферите“, песнопенията
на ангелски хорове. Тъкмо те са звучали в нощта на
254 ЕДГАР КЕИ СИ : ЗЛ АНГЕЛ И ТЕ. А РХ А Н ГЕ Л И Т Е ...
Рождество Христово във Витлеем. Когато художни

кът седне пред платното, композиторът създава му
зика, а скулпторът започва работа върху къс камък,
всеки от тях черпи от тези съзидателни сфери на
духа. Според Кейси музиката е мост между тленното
и вечното и често я препоръчва като помощно сред
ство за по-дълбока медитация.
Средновековното изкуство изобилства от карти
ни на ангели. Много от художниците от тази епоха са
вярвали, че вдъхновението им идва от световете на
ангелите хранители. Бележитият художник Рафаело
отдавал художественото си умение да изобразява ан
гели на своите видения. Веднъж двама католически
кардинали го наблюдавали, докато Рафаело работел
върху своите фрески с изображения на ангели. Еди
ният от тях коментирал: „Защо рисуваш ангелите си
с такива червени лица?“ Без да спира работата си,
Рафаело отговорил: „Защото се изчервяват, като гле
дат в какви ръце е попаднала църквата!“
В средновековната епоха ангелите са изобразя
вани с ореоли и арфи. Очевидно арфата подчертава
връзката между ангелите и „музиката на сферите“.
Ореолите изобразяват сияйното енергийно поле,
аурата, която обгръща ангелите. В повечето случаи
хората, които са виждали физическо проявление на
ангел, както се е случило с Кейси като малък, твър
дят, че изглеждат заобиколени от мека бяла светли
на. Според други, светлината се излъчва отвътре.
Тъй като ангелите са безтелесни, формите, които хо
рата възприемат, са светлинни модели с по-висока
вибрация.
Достатъчно е да видим ангелите в илюстрациите
на Постав Доре, гравюрите на Уилям Блейк и твор
бите на Микеланджело, за да се уверим, че вдъхно
НАШИТЕ АНГЕЛИ ХРАНИТЕЛН 255
вението на тези художници надхвърля мащабите на

обикновеното въображение, и оставя впечатление
за нещо изключително духовно и възвишено. Уилям
Блейк, художник, поет и гравьор, живял през XVIII
век, казвал, че през целия си живот е имал видения
на ангели. Той твърдял, че именно един от тях го е
научил да рисува като малък и че гравюрите на ан
гели, които правел, са видения на ангелски същ е
ства. Блейк заявявал също, че нещата, които пише,
са му диктувани от ангели и от Исус.
Микеланджело твърдял, че „вижда“ ангела, уло
вен в каменния или мраморен къс, и че неговата
работа е да го освободи. Трудността да се изобразят
ангелите във форма, приемлива за хората, които са
далеч от изкуството, „оживява“ в един забавен ин
цидент в живота на Микеланджело. Докато работел
върху тавана на Сикстинската капела, папата оти
шъл при него. „Кой е виждал ангел със сандали?“,
попитал критично той. Микеланджело отговорил:
„Кой е виждал ангел с крака ?“ Независимо от кри
лата, ореолите и арфите, трябва да благодарим на
художниците от Ренесанса за картините, родени от
вдъхновение и видения. Когато се взре в творбите
им, човек разбира, че тези хора са били в контакт
със своите артистични ангели хранители.
Бдгар Кейси и ангелите хранители
„Младежите“ от историята в първа глава, които

помагат на Мари, когато скоростната кутия на ко
лата й отказва на междущатската магистрала, са
от категорията на ангелите хранители. Според тъл
кованията на Кейси те имат способността да прие
256 ЕДГАР КЕЙ СИ : ЗЛ АНГЕЛ И ТЕ, АРХАН ГЕЛ И ТЕ...
мат форма и да помагат. Понякога ангелът хранител

може да се прояви като мигновено прозрение, вне
запно вдъхновение или дълбоко вълнение. В тъл
кование, проведено за съпругата му Гъртруд, Кейси
споменава, че ангелите хранители могат да се проя
вят като „аромат, емоция, вълна, вятър...“2. Много
пъти влиянието им не е физическо, а под формата
на глас или чувство за успокоение. Тълкованията и з
рично подчертаваха, че всеки човек на земята има
поне един ангел хранител.
Кейси прави интересно тълкование за млад мъж,
който като по чудо оцелял в Първата световна вой
на. Макар и ранен, той успял да се махне от бойното
поле с физическата помощ на ангел. След време той
пита за значението на тази среща:
„В спускането на ангела върху бойното поле, в м и
наването през градината със сянката... съществото
е било водено, пазено, защитавано, както е било обе
щано от Създателя за всеки индивид: „И ще бъдете
мой народ, и Аз ще бъда ваш Бог“. Този, който върви
в светлината и в сърцето си възнамерява да прави и
бъде това, което Силите на съзиданието ще му наре
дят да бъде, той няма да бъде изоставен! Защото...
Неговата ръка, Неговият пръст ще му сочи пътя“3.
Наистина вдъхновяващо обещание за всеки от
нас - ако вярваме в божествената помощ, в момен
ти на изпитание винаги ще я получим. В гореспоме
натия цитат Божията „ръка“ и „пръст“ са ангелите,
които са наши пазители през целия ни живот.
- Несъмнено - казва спящият Кейси - съществу
ват съзнателни същности, които не са участвали
във физическото съзнание на земята - като ангели
те, архангелите, учителите, към които е имало стрем
ление...4
НАШИТЕ АНГЕЛИ ХРАНИТЕЛИ 257
Независимо че тези висши ангели никога не са

били на земята, те са в състояние да помагат на раз
виващата се душа, въплътена в материалния свят.
Кейси подчертава силата на молитвата като сред
ство да получим напътствията на ангелите, за да се
справим успешно с житейските трудности.
Има ангели, които за разлика от гореспоменати
те, някога са живели на земята. След като са напус
нали тялото, тези души ни наставляват от духовни
те сфери. Такъв е случаят с починалата майка на
Кейси, действала като негов ангел хранител по вре
ме на особено труден период от живота му. Зъпреки
че е бил способен да помогне на хиляди хора с ф изи
чески и духовни тълкования, самият той е трябвало
да преживее много лични загуби и дълбоко тревож
ни събития. Като всички хора Кейси е бил склонен
към униние и безпокойство, свързани с нещата от
ежедневието. Той винаги е бил много близък е май
ка си, от малък я приемал като свой духовен настав
ник и неизменно се вслушвал в съветите й. Ето защо
смъртта й била за него голям удар. Независимо че
имал достатъчен духовен опит, за да знае, че краят
на физическото тяло в никакъв случай не е краят
на душата, физическата смърт на майка му била
за него едва ли не непрежалима. Той изпратил пис
ма на много от приятелите си с молбата да се молят
този скръбен период да отмине по-бързо.
Няколко години след смъртта на майка си Кей
си стига до финансова криза. Той изоставя фото
графския бизнес и се опитва да се посвети само на
тълкования. Това начинание не е доходоносно, тъй
като повечето хора, които се нуждаят от помощта
му, нямат много пари. Обикновено Кейси успява да
свърже двата края, но в началото на 30-те години на
17*
258 ЕДГАР КЕЙ СИ : З А АНГЕЛ И ТЕ, А Р Х А Н ГЕЛ И Т Е...
XX век той се оказва в затруднено финансово поло

жение. Един ден, по време на молитва, майка му се
явява пред него така ясно, както ако би била в тяло.
Усмихва му се мило и сякаш от нищото материали
зира сребърен долар. Смаян, Кейси хваща монетата
и поглежда майка си.
- Нека това бъде знак, че никога няма да се нало
жи да се тревожиш за пари - казва тя. - За теб вина
ги ще се грижат.
От този момент Кейси усеща успокоението, идва
що от отвъдното, че за него се грижат, каквото и да
се случи.
Подобно нещо преживяват Мортън и Аделин Блу-
ментал, близки сътрудници на Кейси, които изу
чават мистицизма и спиритуализма. За семейство
Блументал Кейси провежда повече тълкования, от-
колкото за който и да е друг търсещ. Двамата имат
много развити психични способности и са преживе
ли някои удивителни срещи с духове. Няколко м есе
ца след загубата на майка си, Аделин започва да я
вижда насън, очевидно в ролята на ангел хранител.
Аделин сънува, че майка й я предупреждава за здра
вето на нейната зълва. Тя търси интерпретация на
съня чрез Кейси.
- [Сънувах, че майка ми каза:] „Нещо не е наред с
крака или рамото на сестра ти... Тя трябва да отиде
на лекар“.
Изпаднал в транс, Кейси отговаря:
- .. .Както се дава, майката, посредством собстве
ното съзнание на съществото, е като майка на всич
ки в това семейство. Предупреждение за състояния,
които може да възникнат или вече съществуващи
състояния. Затова предупредете сестрата във връз
ка със същото, разбирате ли?5
НАШИТЕ АНГЕЛИ ХРАНИГЕЛИ 259
Сънят на Дцелин се оказал правдив и сестра й

била успешно лекувана от състояние, което Кейси
нарича „автоинтоксикация и лошо отделяне“. Вед
нага след раждането на сина им, Аделин и Мортън
имат съзнателно психично преживяване със светли
нен феномен в болничната стая. Кейси потвържда
ва, че духът на майката е толкова близо до тях, кол-
кото е била приживе.
Сънищата на Аделин са прекрасно успокоение, че
майка й все още е жива. Тя пита Кейси за значение
то на вдъхновяващ сън, който имала след смъртта
на майка си:
- [Сънувах, че един глас каза:] „Майка ти е жива и
щастлива“.
Кейси потвърждава с думите:
- Майка ти е жива и щастлива... защото смърт
няма, има само преход от физическото към духовно
то измерение. Затова както раждането във физиче
ския свят се дава като началото на нов живот, така
моментът на физическата смърт е раждане в духов
ния свят.
Аделин чувства дълбоко вълнение и тихо пита:
- Тогава майка ми ме вижда и ме обича, както ня
кога?
- Вижда те и те обича, както някога - отговори
Кейси.
Майката на Аделин оказва огромна помощ както
на дъщеря си, така и на Мортън, като ги предупреж
дава за нещастни случаи. При един случай Аделин
сънува, че майка й я предупреждава за надвиснала
злополука, свързана с леля й Хелън.
- Кога има опасност да стане тази злополука? -
пита Аделин в тълкование.
- В рамките на тази ф аза на луната - отговори
Кейси.
260 ЕДГАР КЕЙ СИ : ЗЛ АНГЕЛ И ТЕ, АРХАН ГЕЛ ИТЕ...
- По какъв начин? - пита Аделии.

- ...Катастрофа между трамвай и автомобил -
казва Кейси. - Да внимава като се вози до намалява
нето на луната7.
Прекрасно е, че неотдавна починалите ни близ
ки често служат като наши ангели хранители. Как-
то в случая с Аделин, душите на починалите често
се явяват насън, за да дадат информация. Според
тълкованията, когато сънуваме хора, които не са
вече сред нас, ние наистина влизаме в контакт с тях
- сънят не е просто символичен. Постепенно обаче
душата се отдалечава от земния свят. В тълкования
та за предишните съществования на Гъртруд Кейси
обаче е казано, че тя е действала като ангел храни-
тел на Едгар Кейси при негово въплъщение в Палес
тина по времето на Христос. През този период тя не
се е въплътила, а е била негов водач до момента, ко
гато Едгар се е върнал при нея в духовната сфера.
Тези прекрасни преживявания, описани в тълко
ванията, би трябвало да са успокоение за всички нас
- ние всъщност не губим онези, които обичаме; те са
с нас до края на земния ни живот или като ангели
хранители, или като спътници на земята. До това
разбиране стига Даръл Кук (в първа глава), когато
открива гнездото на червеношийката върху над
гробния камък на майка си. Той все още не е доста
тъчно възприемчив на духовно ниво, за да я види в
сънища или видения, но тя е в състояние да използ
ва физически обстоятелства, за да му прати увере
ние.
В никакъв случай не бива да гледаме на тези пре
живявания като на нещо необичайно или непости
жимо. Тълкованията на Кейси посочват, че е 8 реда
на нещата да се случват в живота ни. Трябва само
да се пробудим духовно. Като работим със сънищата
си, като медитираме и се молим, и ние като Дделин

Блументал ще бъдем в директен контакт с духовни
те сфери.
Тълкованията на Кейси споменават, че ангели
храиители могат да бъдат и хора, които са все още
на земята, но действат като помощници на ангели
те, докато спят. Тълкованията изтъкват, че по време
на сън душата не е в тялото, а е активна в духовните
измерения. Кейси казва още, че състоянието на сън
и сънищ ата са сянка на световете, които населяваме
след физическата смърт. По време на сън ние се връ
щаме към духовното си съзнание.
Хю Лии Кейси веднъж разказва за жена, която се
чувствала самотна и изолирана и не виждала сми
съл в живота. Когато дошла за тълкование, била на
прага на самоубийството. Спящият Кейси й казал,
че по време на сън тя работи в духовните сфери,
като помага на души на убити по време на Втората
световна война да преминат отвъд. Тя служела като
ангел хранител, докато все още живеела на земята!
Ж ената била смаяна, защото не можела да си спом
ни нито един сън, в който е изпълнявала ролята на
духовен пратеник. След като се научила да работи с
медитация, молитва и със сънищ ата си, тя опознала
своя по-висш Аз.
През 70-те години по време на лекция Хю Лин Кей
си отговаря на запитвания, свързани с тази тема.
- Нашите ангели хранители отделно ли същ ест
вуват от нас? И какво са - същества, които никога не
са се въплъщавали на земята, или хора, които сме
познавали? А може би са продължение на несъзна
телния ни ум? - пита един мъж.
- Да - отговаря му Хю Лин, - всичко това и пове
че!
262 Е Д ГА РК ЕЙ СИ : ЗЛ А Н ГЕ Л И Т Е, АРХАН ГЕЛ И ТЕ...
Виждането му съвпада с това иа баща му, че на

шите ангели хранители идват от различни източни
ци.
М алкият медиум и неговите ангели хранители
Много преди днешния широк интерес към ан

гелите едно малко момче, живеещо в Англия през
80-те години на XIX век, разказва подробно в лич
ния си дневник за многобройните си парапсихични
преживявания и срещи с ангели. След години те са
публикувани в книга със заглавие „Момчето, което
виждаше истината“, с коментар на Сирил Скот, и з
следовател на парапсихичното, направил компила
ция на дневниците в началото на 50-те години на XX
век. Най-забележителното в тази книга е, че описа
нията на аурите, ангелите, гномите и феите, както и
разговорите с мъртвите са представени с възприя
тията и езика на детето.
Момчето било ясновидец и можело да „вижда“
в духовните сфери, до голяма степен като Рудолф
Щайнер. Проблемите в семейството му започнали,
когато момчето предположило, че всички останали
също виждат аурите и общуват с мъртвите. Било и з
правено пред сериозна дилема, защото майка му го
наказвала, когато то споменавало, че вижда духове и
аури. По това време обаче неговият ангел хранител
(когото момчето виждало) го успокоил, обещавайки,
че съществата от духовните сфери ще му „уредят“
учител, който ще проявява разбиране. Накрая при
него бил пратен възпитател на име г-н Патмор. Той
бил изпълнен с благоговение, защото момчето виж
дало неща от миналото му - талант, който показвал,
НАШИТЕ А11ГЕЛИ ХРАПИТЕЛИ ж л
ч ето е силен медиум. Г-нПатмормного се прниъроам

към момчето и изследвал духовните светове, като му
задавал въпроси. За щастие той го насърчавал да си
води дневник, който предоставя едни от най-разбп
раемите материали върху природата на живота слсд
смъртта и духовните измерения, с които разполага
ме днес.
Момчето можело да вижда духовните светове така
ясно, както ние виждаме нещата във физическия
свят. То предавало думите на своя ангел хранител,
когото наричало ГЪлемия брат, а г-н Патмор запис
вал. Особено интересни са въпросният ГЬлям брат и
покойният дядо на момчето, и двамата в ролята на
негови ангели храиители. На 20 юли 1886 година то
пише: „Днес видях дядо и той ми каза, че те (духове
те) са накарали татко да намери г-н Патмор за мой
възпитател и че са много доволни от напредъка ми“8.
Момчето водело продължителни разговори с
мъртвия си дядо, който му обяснил, че духовете чес
то събират хора със сходни интереси. Те могат да
предизвикват обстоятелства, които помагат на хора
та да постигнат по-голямо духовно разбиране. Това
означава, че ангелите не само носят послания, но и
подготвят ползотворни обстоятелства. Може би ако
от позицията на тази концепция погледнем живота
си, ще се удивим на онези т.нар. „случайни“ зап оз
нанства с хора, превърнали се в наши доживотни
приятели и духовни наставници. Всъщност срещ и
те ни с хората не са стечения на обстоятелствата - те
са планирани и уредени от нашите ангели храните-
ли в духовните сфери.
От особен интерес за изследването на ангелите
хранители са преживяванията на момчето с неговия
Голям брат (в книгата момчето го нарича Г.Б.), защо-
264 ЕДГАР КЕЙСИ: ЗА АНГЕЛИТЕ, ЛРХА1ТЕЛИТЕ...
то той е един от онези ангели хранители, които на

пътстват, докато са в състояние на сън. Ето как Г.Б.
описва себе си пред момчето:
„Тъй като не съм ти дал основание да мислиш
нещо друго, предполагам, че си ме представяш като
безплътен дух? Това обаче не е точно така. Ако тряб
ва да съм точен, аз съм от така наречените англоии-
дийци и в момента общувам с теб, докато съм извън
тялото си, което спи на хиляди километри оттук. Ко-
гато при нас е нощ, при теб е ден. Ако не беше така,
нямаше да мога да ти се явявам по този начин. Нау
чил съм се да работя в това измерение в астралното
си тяло, докато физическото ми тяло спи. [Момчето]
има същата способност и аз често го срещам тук. Но
нито той, нито аз помним, когато се върнем в телата
си на сутринта. Може би това ти се струва странно,
но е доста просто. Без специално обучение астрал
ното тяло не запечатва върху физическия мозък
спомена за преживяванията си“9.
Това обяснява защо самотната жена, дошла при
Кейси, не си спомня, че е била ангел хранител, по
казващ пътя на неотдавна загиналите на бойните
полета. Тълкованията заявяват ясно, че на съзна
телно ниво ние познаваме само Аза. Целта на ж и
вота е осъзнаването на Висшия Аз така, както сме
осъзнати на нивото на личността. Ролята на ангела
хранител е да раздвижи душата, за да пожелае тя
да се пробуди за висшето знание, което притежава.
Тълкованията на Кейси твърдят, че всички сфери
на съзнание са отворени за човешките същества, но
за да се пробудят напълно, те трябва да изучават и
практикуват медитация. По-нататък в тази глава е
предложен конкретен метод за медитация, препо
ръчван в тълкованията на Кейси, който ще позволи
на душата да се свърже с ангелските сфери.
Младият ясновидец засяга много вълнуващи ду

ховни истини, които могат да се прочетат в книгата
„Момчето, което виждаше истината“. В общението
му с различни духове от невидимите сфери са изло
жени концепции, които се покриват не само с каза
ното в тълкования на Кейси, но и източници като
„Книга на Енох“ и „Небе и ад“ на Сведенборг. Когато
е на десет години, момчето предава следната инфор
мация от „учения дух“ (както то го нарича) към въз
питателя си:
.... всеки елемент [на земята] има своите обита
тели... има духове на огъня, на водата, на въздуха и
т.н.... последните два вида имат известна връзка с
метеорологичните условия... слънцето е физическо
то тяло на велик дух... планетите, включително З е
мята, са одухотворени от духовните тела на могъщи
същества, познати като планетарни духове... маг
нитните сили, излъчвани от планетарните духове,
одухотворяват тези небесни тела“10.
Въпросният дух предал информация и за начина,
по който ангелите хранители действат в земния ж и
вот на душите:
„Идеите съществуват в нашия свят, преди да се
материализират във вашия; ето защо сме в състоя
ние да предвидим насоката на мислите и действия
та на земята с известна степен на точност.. 1
Например веднъж млада ж ена шофирала по не
познат двупосочен път някъде в Средния запад. Пъ
тят бил криволичещ, без никакви светлини за обезо
пасяване. За свой ужас жената видяла насреща й да
лети друга кола, която била излязла от платното си.
Шофьорът очевидно бил пиян и вече бил толкова
близо, че тя виждала чертите на лицето му. Ж ената
знаела, че челният сблъсък е неизбеж ен и за секун
да примигнала, подготвяйки се за катастрофата.

Нямала време да свърне от тесния път. След тази
кратка секунда, когато затворила очи, тя изведнъж
се оказала извън опасност, а в огледалото за обратно
виждане другата кола се отдалечавала в обратна по
сока. Ж ената продължила пътя си, знаейки, че е
жива само благодарение на чудо.
Според „Момчето, което виждаше истината“
предстоящата катастрофа вече съществувала в не
видимите сфери. Тъй като там времето е различно,
ангелите хранители били в състояние да се намесят
и да я предотвратят.
Авторът на книгата запазил медиумните си спо
собности и като възрастен и помогнал на много
хора след Втората световна война, уверявайки ги,
че синовете им, убити във войната, са преминали в
духовния свят. Той се свързал с душите на някои от
починалите и посланията, които предал на опечале
ните им семейства, им донесли огромно облекчение.
С помощта на своите ангели хранители той виждал
всички аспекти от живота на даден човек. 'Тъкмо за
това, както сам пише, се чувствал объркан, задето
не могъл да предвиди трагедията в собствения си
живот като зрял човек. Ето цитат от дневника му:
„Става съвсем очевидно, че бракът ни е безнадеж
ден провал. Досега никога не съм се оплаквал пред
Г.Б., но когато след медитацията днес той се появи
изведнъж, трябва да кажа със срам, че малко се увля
кох. Защо не ме бе предупредил, че аз не съм мъжът,
който може да направи Д. щастлива? Признавам, че
отговорът му ме накара да се почувствам малко глу
паво. Той каза горе-долу това: „Ние, Големите братя,
не сме тук с цел да надхитрим кармата на учениците
си. Двамата със съпругата ти имате да отработвате
.А
ПАШИТЕ АНГЕЛИ ХРАНИТЕЛИ 267
определена карма заедно и ако те бях предупредил,

щях да осуетя плановете на ГЬсподарите на кармата.
Това, разбира се, не е позволено...“12
Големия брат казал още, че едва когато посвете
ният премине към по-висша степен на духовно раз
витие, той е в състояние да предвижда събитията от
собствения си живот. В този смисъл нашите ангели
хранители ни водят и напътстват, но отговорност
та за избора, който правим, си е наша, и ние тряб
ва да се изправим пред това, което сме сътворили в
живота си - както в този, така и в предишни живо
ти. Обстоятелствата трябва да бъдат посрещнати и
много от тях са наистина трудни, но нашите ангели
са винаги наблизо, за да ни помогнат да преодоле
ем изпитанията. Осъзнаването на съществованието
им може да ни донесе не само упование, но и радост
- особено когато очакваме да бъдем напътствани от
своите невидими приятели. Тери Лин Тейлър пре
дава най-общо важността на ангелите хранители в
живота ни в уводната част на книгата си „Да творим
с ангелите“:
„Ангелите служат като Божии пратеници. Те об
щуват с нас посредством вдъхновението. Когато и з
пълним ежедневието си с духовност и помолим ан
гелите да дойдат при нас, ние създаваме ангелско
съзнание... Ангелското съзнание ни помага да под
държаме живи божествените качества тук, на земя
та. Тогава не само вилсдаме красотата около нас, но
и я преживяваме в душата си... Като небесни пра
теници ангелите ни помагат да направим живота си
истински ценен и смислен“13.
268 ВДГАРКЕЙСИ:ЗА АНГЕЛИТЕ, АРХАНГЕЛИТЕ...
Медитацията - врата към общението с Бога

и ангелите
В много отношения драматичните преживявания

с ангели, които се случват на много хора, могат да
послужат на нас, останалите, като знак да насочим
вниманието си навътре, да се научим да чуваме ти
хия глас и да се вслушваме в собствените си водачи
- ангелите, които са с нас още от началото на света.
В процеса на медитация, докато се учим да долавяме
Божественото, можем да отворим духовните врати
към нашите ангели храните ли.
Кейси излага една проста техника за медитация,
чрез която да пробудим способността на душата да
общува с ангелските сфери, да развием духовните
си умения и което е най-важният аспект на медита
цията - да навлезем в измерение, където можем да
усетим реално Божието присъствие. Според тълко
ванията, когато се молим, ние говорим на Бог, а ко-
гато медитираме, ние слушаме Бог. В тълкованията
се твърди дори, че в медитацията ние срещаме Бог
лице в лице. Мистиците от всички епохи са знаели,
че насочването на вниманието навътре разкрива
духовни светове, недостъпни на съзнателно ниво. В
тишината на медитацията Бог ни изпраща вестите
лите си.
23-годишен мъж идва при Кейси, за да пита за
медитацията и процесите на настройване. В това
тълкование Кейси нарича ангела водач, когото мла
дият мъж вероятно ще срещне по време на медита
ция, „приятел“, „сътрудник“ и „брат“:
„Ако подходът [към медитацията] е чрез сътруд
ник, приятел, брат, който ти сочи знаци и ориентири
в живота, тогава знай, че си воден към този път - и
ти трябва да го извървиш; и че няма да го извървиш

сам - Неговата направляваща ръка ще ти показва
пътя, ще го виждаш ясно в усилията си“14.
Какво успокояващо послание! Да знаем, че по
пътя никога не сме сами. И действително, мнозина,
които се занимават с медитация, добиват осезател
ното усещане за „съпътствие“ в духовното пътуване,
което се пробужда седмици или месеци след редов
ното практикуване на медитация. Спътниците ни са
Божии пратеници. Всъщност не ние ги притегляме
към себе си посредством медитацията, а просто осъз
наваме присъствието им благодарение на медита
цията. Както неведнъж изтъквахме в тази книга,
ангелите винаги са били с нас. Нужно е само собст
веното ни осъзнаване да „догони“ този факт. Меди
тацията е ключът към осъзнаването на ангелското
влияние.
Важно е да се медитира по едно и също време все
ки ден. Това привиква съзнателния ум да остава в
покой. Отначало са достатъчни 15 минути в тиш и
на. С привикването на тялото и ума към медитация
та удължете този период до 30 минути, а после - до
един час.
За да подготвите тялото и ума за медитация, от
полза ще е да почетете нещо вдъхновяващо или па
сажи от Библията за няколко минути. Тълкованията
препоръчват още инструментална музика и благо-
вония, за да се помогне на ума да се настрои за перио
да на духовна тишина.
Седнете с изправен гръбнак на стол, като стъпи
те на земята с цели стъпала, или кръстосайте крака
в поза лотос. Затворете очи и започнете с молитва,
като призовете за божествено напътствие и защита.
В тълкованията на Кейси се препоръчва да се и зре
270 ЕДГЛР КЕЙСИ: ЗЛ АНГЕЛИТЕ, АРХАНГЕЛИТЕ...
че молитва за защита, така всеки ангел, сила или во

дач, който е възможно да срещнете по време на ме
дитация, да е само от най-висшите духовни сфери.
Кейси дава следния съвет на гореспоменатия млад
мъж:
- ...Когато медитираш или се стремиш да се от
вориш към невидимите източници... приятелю, ни
кога не се отваряй, без да си се обградил с духа на
Христос, за да може винаги да бъдеш бранен и воден
от Неговите сили!15
В този случай „Неговите сили“ се отнася до ан
гелите и архангелите, които по думите на Кейси се
застъпват за земните души пред Бога. Започвайки
с молитва за защита, ние акцентуваме върху целта
и идеала за медитация: настройването на Аза в хар
мония с висшите Божии сфери. Добре е също така да
помолите ваклия ангел хранител за помощ и напът
ствие. Ето парафразираната молитва, базирана на
тълкованията на Кейси, която ще ви гарантира, че
само най-висшите духовни източници ще ви помог
нат да настроите и пробудите душата:
Докато се отвар*т за Невидимите сили, които

заобикалят престола на милостта, благодатта
и светлината, аз се обграждам с чистата бяла
светлина на защитата, която се съдържа в ми
сълта за Христос. Нека бъде Твоята воля в мен и
чрез мен.
Христос бива наричан с много имена. Както беше

посочено в предишни глави, чрез Христовия дух Бог
действа в света. В хода на времето същият този дух
е присъствал в будизма, конфуцианството, христи
янството, юдейството, исляма и т.н. Всяко име, кое
то помага на индивида да се пробуди за най-висшия

идеал, към който е устремен в медитацията, е подхо
дящо.
Повтарянето на „Отче Наш“ също помага в проце
са на настройване и се препоръчва в тълкованията,
тъй като всеки от стиховете на тази молитва съот
ветства на един от седемте духовни центъра, или
чакри в тялото. Визуализацията на тялото, изпъл
нено със светлина, докато се рецитира молитвата на
глас, помага за подготовката на тялото, ума и духа за
медитацията.
След това се препоръчва поредица от упражнения
за врата и главата, благодарение на които духовната
енергия, движещ а се през чакрите, да тече свобод
но. Тези упраяшения трябва да се правят бавно. Пов
торете всяко от тях три пъти. Затворете очи и отпус
нете глава напред и надолу към гърдите, след което
я върнете нагоре (3 пъти). Отпуснете глава назад и
я върнете в изправена позиция (3 пъти). Обърнете
глава надясно, сякаш гледате през рамо (3 пъти).
Повторете и към другото рамо (3 пъти). Отпуснете
глава напред върху гърдите и опишете кръг надясно
(3 пъти) и наляво (3 пъти).
През целия процес на подготовка за медитацията
продължавайте да мислите, да чувствате и да визуа
лизирате, че цялото ви същество - тяло, ум и дух - е
напълно настроено към духовните сфери. Визуали
зирайте как вашите ангели хранители ви обграждат
и пазят. Тълкованията често казват, че ние винаги
сме в Бояшето присъствие - трябва само да се пробу
дим за този факт. Медитацията е един от начините
да осъзнаем неизменното Присъствие.
Препоръчва се и серия от дихателни упражнения
за отваряне на седемте духовни центъра по безо
пасен начин: Запушете лявата ноздра с показалец,

вдишайте през дясната и издишайте през устата.
Направете го три пъти. После запушете дясната ноз
дра и вдишайте през лявата. Запушете лявата и и з
дишайте през дясната. Повторете три пъти. Когато
вдишвате, визуализирайте как цялото ви тяло се и з
пълва със сила, мъдрост, светлина и покой. Когато
издишвате, визуализирайте как се освобождавате от
ограничения, проблеми и напрежение - от всичко,
което ви пречи да почувствате духовното Присъст
вие, което ви обгръща. След дихателните упражне
ния използвайте поредица от думи или фраза, които
да действат като утвърждение, нещо, върху което
да се фокусира умът ви, когато започне да блуждае.
Може да е легцо простичко като:
Бог е любов... любовта е Бог... Аз съм дете на
Бога... Сега аз съм в присъствието на Бога...
Тълкованията на Кейси съдържат множество ут
върждения, върху които можете да се фокусирате по
време на медитация и които ще ви помогнат в духов
ното пробуждане. В източните религии утвържде
нието се нарича мантра. Повторете утвърждението
2-3 пъти и постепенно се вглъбете в тишината. Не се
обезсърчавайте, ако отначало умът започне да се от
клонява. Нужно е време, за да настъпи тишина в ме
дитацията. Първоначалните стадии на тази прак
тика имат за цел да обучат съзнателният ум да бъде
тих, за да може духовното съзнание да влезе в него.
Когато мислите ви разсеят, насочете вниманието си
отново върху утвърждението. Ако медитирате всеки
ден по едно и също време, умът ще се успокои и ще
притихне.
Думите на утвърждението стават послание към
духовното съзнание да донесе просветление. Рано
НАШИТЕ АНГЕЛИ ХТАНИТЕЛИ 273
или късно думите се превръщат в преживяване, кое

то ще ви доведе до Тишината - тя е повече от просто
то отсъствие на звуци или думи. Тйшината е място в
съзнанието, където се чувствате в пълна хармония с
Бога и цялата вселена. Това е място, в което духовно
то съпътствие на ангелите се усеща като нещо дъл
боко съкровено. Много хора са разказвали за най-
различни изживявания от това състояние.
Хю Лин Кейси е научил хиляди хора да медитират,
базирайки се на тълкованията на баща си. Според
него не е необичайно да имаме мистични преживя
вания по време на медитация, като да видим ангели
хранители или дори Исус. Би трябвало да очакваме
подобни явления, но важното е да признаем прате
ника, Христос или изобщо този, който се появи, и
да приемем случващото се като знак, че сме на прав
път. От първостепенно значение е да не отвличаме
вниманието си в преживяването, а да сме благодар
ни за него и да се върнем към Тйшината. Това е изм е
рението, където според обещанието на Исус всичко
ще ни бъде припомнено - от самото начало на све
та. Медитацията е начин, по който можем да чуем
Божието послание и да узнаем посоката, която Бог
иска да следваме в живота си.
При завършването на медитацията е важно да
предадем навън енергията, която се е издигнала по
центровете на тялото. Най-добрият начин да на
правим това е с молитва. Молитвата има особена
сила след медитация и това е добра възможност да
се помолим за близки и приятели, както и за почи
нали. Молитвата за мир в размирните райони на
света също е много важна. Тълкованията на Кейси
подчертават, че цели народи могат да бъдат спасе
ни от унищожение, ако шепа хора искрено се молят
18 *
и медитират за мир - и живеят в хармония с това!

Мислите, чувствата, нагласите и молитвите ни се
извисяват чрез медитацията и според тълкованията
тези молитви са в състояние да се превърнат в по
ложителни сили, които да доведат чудеса на земята.
Бети Ийди имала привилегията да се увери от
първа ръка как ангелите отговарят на молитвите
на хората. Тя станала свидетел на този феномен по
време на преживяване близко до смъртта, за което
пише в бестселъра си „В обятията на другия свят“:
„...Видях земното кълбо, което се въртеше в прос
транството. Видях многобройни светлини да се и з
стрелват от планетата като сигнални огньове. Ня
кои... се устремиха през небето като големи лазерни
лъчи... Изненадах се, когато ми казаха, че тези мощ
ни лъчи са молитвите на хора по земята. Видях как
ангелите се втурнаха да ги изпълняват. Тяхната ми
сия бе да помагат колкото е възможно повече... Ан
гелите знаеха хората по име и неотклонно бдяха над
тях“16.
Молитвите, отправяни след период на медита
ция, помагат не само на живите, но и на починали
те. Според тълкованията на Кейси много хора, на
пуснали този свят, често очакват да чуят от близките
си на земята, че могат спокойно да продължат ната
тък. Молитвите, отправени след медитация, са като
светлинните лъчи, описани от Ийди, които водят ду
шите на починалите към светлината.
Намесата на ангелите хранители
Има случаи, когато ангелите хранители все пак се

намесват в човешките дела - най-вече във важни за
ПАШИТЕ АНГЕЛИ ХРА11ИТЕЛИ 275
духовното развитие на земята периоди, когато нещ а

та не вървят в желаната посока. Библейски пример
за това е споменатото по-рано явяване на Архангел
Михаил пред Йосиф, за да го предупреди, че Ирод
ще издаде указ за избиването на всички младенци
до двегодишна възраст, защото се страхува, че се е
родил нов цар. Предупредени, Мария, Йосиф и Исус
отишли в Египет, където останали невредими.
Джон Ронър разказва една забележителна исто
рия за ангелска намеса в книгата си „Да познаем на
шите ангели“. В началото на XX век ангелско войн
ство било видяно в битката при белгийския град
Моне през 1914 година. Слуховете за ангелите „вои
ни“ се носели сред цивилните, медицинския корпус
и войниците на британската, френската и немска
та армия. Германия воювала срещу англичаните и
французите, които отстъпвали от Моне. Бойните
действия се развивали зле за тях и нямало изгледи
нещата да се обърнат. Въпреки това те започнали да
печелят, когато на бойното поле били видени анге
ли. Според показанията на заловен немски войник
неговата армия била принудена да отстъпи под на
тиска на голяма дивизия облечени в бяло войници,
въоръжени е лъкове и стрели, предвождана от офи
цер на голям бял кон. Немските войници били оза
дачени, защото макар командирът им да бил много
лесна мишена, огънят, който открили, бил напълно
безполезен.
В друга история, разказвана по същото време,
войска от облечени в бяло ангели застанала между
британските и немските войници. Конете на немци
те отказали да продължат напред и вместо това се
разбягали в различни посоки пред лицето на ангел
ската армия. Тогава британците успешно се спасили
276 ЕДГАРКЕЙСИ: ЗА АНГЕЛИТЕ. ЛГХА11ГЕЛИТЕ...
от немците. Други войници и от двете страни съоб

щили, че са видели Ж ана дАрк, Архангел Михаил
и свети Георги, покровител на Англия. Джон Ронър
пише за това чудодейно събитие:
„...Ранен ефрейтор твърдял, че в продължение на
половин час войниците му наблюдавали в мълча
ливо благоговение три поразителни фигури, които
кръжали в небето над тях - единият от това божест
вено трио изглежда имал разперени крила... Към
ефрейтора се приближил силно озадачен капитан,
който попитал дали той или някой от войниците му
е виждал нещо толкова „поразително“17.
Историята за ангелите в Моне стигнала до вест
ниците. По-късно се появила и книга за тайнстве
ните същества, които помогнали на Франция и Ве
ликобритания в битката край белгийския град - „На
страната на ангелите“ отХаролд Бегби.
Появата на ангели хранители на бойното поле не
е отскоро. Както вече бе споменато в книгата, „анге
лът ГЬсподеи“ (който вероятно е Архангел Михаил)
често спасявал онези праведници, които били при
зовани за висша цел. В четвърта книга „Царства“ от
Стария завет юдейският цар Езекия помолил Бог да
спаси народа му от асирийския цар Сенахирим, кой
то опустошил околиите царства, а сега бил обсадил
Ерусалим. Сенахирим се подиграл на Езекия и древ
ните традиции, идващи от Мойсей, както и с упова-
нието на юдеите, че Бог ще избави народа Си. Сена
хирим изрекъл обидни думи срещу пророк Исая и
юдеите и не пожелал да се откаже от превземането
на Ерусалим. Езекия се помолил на Бог и станало
така, че не само градът бил избавен от атаките на
асирийския цар, но и всички войници от армията му
били избити от „ангела ГЬсподен“:
НАШИТЕ АНГЕЛИ Х1>АНИТЕЛИ 277
„И случи се през нея нощ: Ангел ГЪсподен отиде и

порази в асирийския стан сто осемдесет и пет хиля
ди. На сутринта станаха, и ето - все мъртви тела“ (4
Царств. 19:35).
Малко след това кръвопролитие асирийският цар
бил убит от собствените си хора. В тази библейска
история асирийската армия имала значително чис
лено превъзходство пред хората на Езекия. Изглеж
дало така, сякаш асирийците можели да превземат
Ерусалим, без да срещнат никаква съпротива. Един
ангел обаче се „погрижил“ за цялата асирийска ар
мия! По същия начин, въпреки че била на път да по
беди британците и французите при Моне, Германия
за 1убила - нещо необяснимо за логиката на бойни
те действия. Това присъства като модел и в Стария,
и в Новия завет на Библията - както и в събития от
XX век. Много често доброто сякаш няма шансове да
победи злото - и ето че се случва някакво чудо и мал
цинството от правоверни е спасено.
Ангелите - посланици на надежда
Във всички тези библейски истории за спасител

ната намеса на ангелите има едно основно посла
ние - послание за надежда. По-рано в книгата стана
дума за ангелите, които дали храна на Илия; те посе
тили Даниил и му разкрили събитията, които пред
стоят да се случат на земята; Енох получил видение
за благословените Божи ангели и ужасяващите ан
гели на Сатаната, както и за съдбата на Месията.
В Новия завет има истории, в които ангелите се
появяват в най-мрачните моменти, когато изглеж
да, че няма никаква надежда. Исус се е родил в такъв
период, когато светът като че ли губел духовните си

устои, В едно тълкование Кейси описва събитията,
свързани с раждането Му, и разкрива, че това е един
от моментите, когато светът, стигнал почти най-нис
ката си точка, бил озарен от надежда:
„...Все по-низки и ограничени ставали потребно
стите човешки. И тогава - когато всичко изглеждало
безнадеждно - ангелите вестители запели... Всички
благоговеели, когато звездата Му засияла и музика
та на сферите отеквала в този щастлив хор: „На зе
мята мир, между човеците - благоволение!“18
Есеите, за които стана дума в седма глава, се под
готвяли за идването на Христос и с това проправили
пътя за най-необикновеното събитие. Те вярвали, че
освобождението е не само възможно, но и напълно
реално. Сред тях бил роден Исус, който станал Хрис
тос. Есеите не разполагали с никакви доказателства,
имали само надеждата и очакването. Ненапразно
едно от значенията на думата „есеи“ е „очакване“,
„очакващи“. Вярата им предизвикала чудотворно
то Рождество и събитията, довели до сбъдването на
древното обещание, че човешките души ще познаят
Бог на земята. Исус дошъл сред хаоса и конфликтите
на един свят, който бил изгубил вярата си и почти
бил стигнал до отчаяние. В този момент на най-дъл
бок мрак изгряла Светлина и в нея ангелските хо
рове възвестили за раждането на нова надежда, за
началото на възраждане, каквото никога не е имало
на земята.
Днес, 2000 години по-късно, отново сме призова
вани да си спомним откъде сме дошли, да отстраним
воала на материалните заблуди от духовните си се
тива и да престанем да се вслушваме във външния
свят, който е в състояние на хаос, да не се заслепя
НАШИТЕ АНГЕЛИ ХРАПИТЕЛИ 279
ваме от нещата такива, каквито изглеждат. Вместо

това сме напътствани да се обърнем навътре , към
източника на духовното, който е отвъд думите; към
тишината, изпълнена с мир, хармония, светлина и
преди всичко - с надежда за следващата стъпка в
тази величествена духовна драма, разиграваща се
на сцената на света.
Времето, в което живеем, е поредният период на
мрак, изпитания и преход. Комунизмът падна заед
но с Берлинската стена, но в толкова много страни
продължават старите войни на омраза и религиоз
ни разногласия. Босна, Сърбия и Хърватия водят
опустошителни битки помежду си. Руанда е подло
ж ена на геноцид. В Съединените щати има бум на
престъпленията, подбудени от омраза. Времената
са наистина тъмни. Въпреки това силите на мрака
и злото могат да владеят само над онова, което сами
им позволим. Тук отново ще цитирам дефиницията
на Кейси за Христос и Антихриста:
„Плодовете на Христовия дух са любовта, радост
та, кротостта, дълготърпението, братската обич,
добротата. Против тези неща няма закон. Духът на
омразата, Антихриста, се проявява като съперни
чество, борба, осъждане на другите... Те са плодове
на Антихриста, свойствени не само за определени
групи от хора или за масите, но и за отделния чо
век“19. (Курсивът е на автора.)
В тези дни на преход е възможно да попаднем в
капана на Антихриста, Сатаната, ако изгубим на
дежда или вярата си в Божественото. По този начин
се отваряме за онези сили и паднали ангели, които
разгледахме вече в книгата - съществата, които в
началото са воювали срещу Архангел Михаил, а днес
продължават да „обсебват групи от хора“. Способни
280 ЕДГЛР КЕЙСИ: ЗА АНГЕЛИТЕ. АРХАНГЕЛИТЕ...
сме да изберем да вярваме на гласовете, предвещава

щи безнадеждност. Както видяхме, Сатаната е реал
на сила. Влиянието му обаче е само в пределите на
материалния свят - и то по избор на индивида. Ако
има дори шепа хора, които не са изгубили надежда
та и вярата си, в какъвто и ад да се намира наглед
светът, ангелите на светлината ще помогнат на оне
зи, които вярват, молят се и очакват добрия изход.
Тогава ангелите ще могат да изпълнят мисията си и
да донесат дълбоко пробуждане и мир на земята.
Ангелските послания на надежда се появяват из
целия свят - във вестниците, по телевизията и в спи
санията, в истории като онези, които разказахме в
първа глава и на други места. Както в библейските
времена, днес все още биват избирани хора, за да
станат вестители на надеждата - като Рудолф Щай-
нер, Едгар Кейси и много други. В дълбокия мрак,
обвил света, тези пратеници на доброто ни окуража
ват да продължаваме, да вярваме, да не се отчайва
ме.
Проявленията на ангели в наши дни ни предиз
викват да се вгледаме дълбоко, отвъд преходния м а
териален свят. Какво означават лично за нас прежи
вяванията, свързани с ангелско въздействие?
Вдъхват ли ни надежда? Правят ли ни способни да
служим като ангел за някой друг? Вярваме ли, че
има надежда за бъдещето на този свят? Точно сега е
моментът да седнем и да се вгледаме внимателно в
чудодейните събития, които се случват около нас в
този удивителен свят. Време е да се отдръпнем от ма
териалните неща, които ни примамват, да се отда-
дем на медитация и да се изпълним с реалното осъз
наване, че в духовно измерение ние не сме сами - и
никога не сме били. Илюзия е това, че сме отделени
НАШИТЕ АНГЕЛИ ХРЛНИТЕЛИ 281
от божествената светлина, от Божията любов. Анге

лите - тези небесни, многоизмерни гласове на Бога -
ни известяват, че мястото ни е в техния свят на не
ограничен духовен потенциал. Трябва само да го
осъзнаем, да повярваме и да го проявим в нашия свят.
Сега е моментът да потвърдим, че сме част от Божия
план и да осъзнаем обещанието, предавано през ве
ковете на душите, идващи в материалния свят - ду
мите, които Христос изрече преди 2000 години и кои
то винаги са били истинни: Аз съм с вас тгрез всички
дни до свършека на света. Защото това божествено
уверение ни е нужно - като утеха и упование, че Бог
неизменно бди над нас, обича ни и иска да говори с
нас. Трябва само да притихнем. И да слушаме... да
слушаме... да слушаме...
Новият Ерусалим
Тогава аз, Йоан, видях светия град Йерусалим,

нов, слизащ от Бога, от небето, стъкмен като
невеста, пременена за своя мъж...
(Откр. 21:2).
284
БЕЛЕЖКИ
Предговор
1. Тълкование 440-4.
Глава 1: Ние не сме сами

1. Списание „Тайм“, 27 декември 1993, стр. 56
Глава 2: Избран от ангел

Глава 3: Архангел Михаил

6. Metaphysical Bible Dictionary, Charles Fillmore,
pp. 700-701.
8. Michaelmas and The Soul Forces of Man, Rudolf
Steiner, pp. 13-14.
9. Доклад за тълкования 254-42.
12. Доклад за тълкования 262-61; Edgar Саусе Bible
Minutes, р. 49.
БЕЛЕЖКИ 285
15. Пак там.

16. The Flaming Sword, Nancy Fullwood, pp. 23-24.
19. A Seer Out o f Season, Harmon Bro, p . 375.
Diaea 4: Господарят на кармата

3. „Има една река“, Томас Съгрю
5. A Life of Jesus the Christ - From Cosmic Origins to
the Second Coming, Richard Henry Drummond, p.
73.
6. Mystical Theology and the Celestial Hierarchy,
Dionysius the Areopagite, цитиран в A Dictionary
o f Angels om G ustav Davidson, p. 52. („За небес
ната йерархия. За църковната йерархия, С.:
Лик, 2001. - Б . пр.)
10. Пак там.
11. Пак там.
14. The Halaliel Question, W.H Church, списание
Venture Inward, м ай /ю н и 1992, стр. 33, 34.
18. Пак там.

Глава 5: Ангелската йерархия

1. Heaven and. Hell, Emanuel Swedenborg, pp. 145-
146 („Небе и ад“, Емануел Сведеиборг. С.: Кибеа,
2004)
2. Angels - The Role of Celestial Guardians and Beings
of Light, Paola Giovetti, pp. 103-104.
3. Пак там, стр. 48.
4. Rediscovering the Angels, Flower A. Newhouse, p.
66 .
5. Пак там.
Глава 6: Сатаната и неговите паднали ангели

3. A Dictionary o f Angels от G ustav Davidson, p.
176.
4. People of the Lie: The Hope for Healing Human Evil,
M. Scott Peck, p. 203.
5. Know Your Angels, Jol in Ronner, p. 67.
8. Тълкование 5221 -1.
9. Venture Inward, Hugh Lynn Cayce, p. 130.
11. Return from Tomorrow, George Ritchie, M.D. („За
връщане от отвъдното“, Ж орж Ричи, Елизабет
Шерил. Варна: Хипопо, 1995)
БЕЛЕЖКИ 287
14. C.S. I^ewis on Bad Angels, цитиран в Forbidden

Mysteries of Enoch на Elizabeth Clare Prophet, p.
333.
15. 'Тълкование 262-52.
16. Know Your Angels, JohnRonner, p. 66.
Глава 7: Обещанието на ангелите - от Адам до Исус

1. „Има една река“, Томас Съгрю, стр. 311.
2. Доклад за тълкования 262-61; Edgar Cay се Bible
Minutes, стр. 2.
6. Lives of the Master, Glenn S anderfur, p. 91.
8. Доклад за тълкования 262-61; Edgar Саусе Bible
Minutes, стр. 7.
10. A Life of Jesus the Christ - From Cosmic Origins to
the Second Coming, Richard Henry Drummond, p.
11.
Глава 8: Откровението на Йоан и ангелите в нас

2. Interpreting the Revelation with Edgar Саусе, J.
Everett Irion, p. 193.
5. The Revelation: Our Crisis Is a Birth, Barbara Marx
Hubbard, pp. 89-90.
6. Interpreting the Revelation with Edgar Саусе, J.
7. Тълкование 281 -28.

9. Interpreting the Revelation with Edgar Cayce, J.
Everett Irion, p. x.
16. The Revelation: Our Crisis Is a Birth, Barbara Marx
Hubbard, p. 86.
18. Metaphysical Bible Dictionary, Charles Fillmore, p.
166.
22. Пак там.
24. Пак там.
Глава 9: Нашите ангели хранители

1. Creating with the Angels, Terry Lynn Taylor, p. 176-
186.
БЕЛЕЖКИ 289
8. The Boy Who Saw True, c коментар на Cyril Scott,
стр. 97.
13. Creating with the Angels, Terry Lynn Taylor, p. xiii.
15. Пак там.
16. Embraced by the Light, Betty Eadie, p. 103, 121.
i 19 *
290
БИБЛИОГРАФИЯ
Анонимен автор. The Boy Who Saw True. Essex,

England: The C.W. Daniel Company, Limited, 1953.
Begbie, Harold. On the Side of Angels: A Reply to Arthur
Machen. London, England: Hodder and Stoughton,
1915.
Bro, Harmon Hartzell. A Seer Out of Season -T h e Life of
Edgar Cayce. New York, N.Y.: New American Library,
1989.
Bucke, Richard Maurice. Cosmic Consciousness. New
York, N.Y.: Causeway Books, 1974.
Burnham, Sophy. A Book of Angels. New York, N.Y.:
Ballantine Books, 1990.
Carey, Kenneth X. The V ision-A Personal Call to Create
a New World. New York, N.Y.: HarperCollins, 1992.
Cayce, Edgar. Psychic Development. Volume 8 of the
Edgar Cayce Library Series. Virginia Beach, Va.:
A.R.E. Press, 1978.
Cayce, Edgar. The Revelation: A Commentary B ased on
a Study of Twenty-Four Psychic Discourses by Edgar
Cayce. Virginia Beach, Va.: A.R.E. Press, 1945, 1952,
1969.
Cayce, Edgar. The Study Group Readings. Volume 7 of
the Edgar Cayce Library Series. Virginia Beach, Va.:
A.R.E. Press, 1977.
Cayce, Hugh Lynn. Venture Inward. New York, N.Y.:
Harper & Row, 1964.
БИБЛИОГРАФИЯ 291
Crim, Kenneth, editor. The Perennial Dictionary of World

Reigions. New York, N.Y.: Harper & Row, 1989.
Danielou, Jean. The Angels and their Mission. Translated
by David ITeimann. Westminster, Md.: The Newman
Press, 1957.
Davidson, Gustav. A Dictionary of Angels - Including the
Fallen Angels. New York, N.Y.: The Free Press, 1967.
Drummond, Richard H. A Life of Jesus the Christ - From
Cosmic Origins to the Second Coming. San Francisco,
California: Harper & Row, 1989.
Drummond, Richard H. Unto the Churches - Jesus
Christ, Christianity, and the Edgar Cayce Readings.
Virginia Beach, Va.:A.R.E. Press, 1978.
Eadie, Betty J. Embraced by the Light. Placerville, Calif:
Gold Leaf Press, 1992. (Ha български: Бети Дж.
Ийди „В обятията на другия свят“, изд. „Хинопо“)
Fillmore, Charles. Metaphysical Bible Dictionary. Unity
Village, Missouri: Unity School of Christianity, 1931.
Fullwood, Nancy. The Flaming Sword. New York, N.Y.:
MaCoy Publishing, 1935.
Giovetti, Paola. Angels - The Role of Celestial Guardians
and Beings of Light. Translated by Toby McCormick.
York Beach, Maine: Samuel Weiser, Inc., 1993.
Govinda, Lama. Foundations of Tibetan Mysticism. New
York, N.Y.: Samuel Weiser, Inc., 1971. (Ha български:
Лама Анагарика ГЪвинда „Основи на тибетската
мистика“, изд. „Гуторанов и син“)
Grant, Robert J. Love and Roses from David: A Legacy of
Living and Dying. Virginia Beach, Va.: A.R.E. Press,
1994.
Howard, Jane M. Commune with the Angels. Virginia
Beach, Va.:A.R.E. Press, 1992.
Hubbard, Barbara Marx. The Revelation - Our Crisis Is a
Birth. Greenbrae, Calif.:TheFoundationforConscious
Evolution, 1993.
Irion, J. Everett. Interpreting the Revelation with Edgar

Cayce. Virginia Beach, Va.:A.R.E. Press, 1982.
Komrojf, Manuel, ed. The Apocrypha or Non-Canonical
Books of the Bible - The King James Version. New
York, N.Y.: Tudor Publishing Co., 1937.
Laurence, Richard. The Book of Enoch the Prophet.
Londorv Kegan, Paul, Trench & Co., 1883.
Lewis, C.S. The Screwtape Letters. New York, N.Y.: The
Macmillan Company, 1948.
Martin, Malachi. Hostage to the Devil: The Possession
and Exxorcism of Five Living Americans. New York,
N. Y.: Perennial Library, 1976.
Nelson, Kirk. The Second Coming. Virginia Beach, Va.:
Wright Publishing Company, 1986.
Newhouse, Flower A. Natives of Eternity. Escondido,
Calif.: The Christward Ministry, 1937, 1944, 1950,
1965.
Newhouse, Flower A. Rediscovering the Angels.
Escondido, Calif.: The Christward Ministry, 1950,
1966.
Peck, M. Scott. People of the Lie - The Hope for Healing
Human Evil New York, N.Y.: Simon & Schuster, 1983.
Prophet, Elizabeth Clare. Forbidden Mysteries of Enoch:
The Untold Story of Men and Angels. Livingston,
Mont.: Summit University Press, 1983.
Redfield, James. The Celestine Prophecy -AnAdventure.
New York, N.Y.: Warner Books, 1994. (Ha български:
Джеймс Редфийлд „Селестинското пророчество“)
Ritchie, George, M.D., with Elizabeth Sherrill. Return
from Tomorrow. Tarry town, N.Y.: Spire Books, 1978.
(Жорж Ричи и Елизабет Шерил, „Завръщане от
отвъдното“, В.:Хипопо, 1995)
Ronner, John Е. Know Your Angels - The Angel Almanac
with Biographies. Murfreesboro, Tenn.: Mamre Press,
1993.
БИБЛИОГРАФИЯ 293
Schroff, Lois. The Archangel Michael Herndon, Va.: New

Light Books, 1990.
Smith, Robert C. In the Presence of Angels. Virginia
Beach, Va.:A.R.E. Press, 1993.
Sparrow, G. Scott I Am with You Always. New York, N.Y:
Bantam Books, 1995.
Steiner, Rudolf. Michaelmas and the Soul-Forces of Man.
Spring Valley, N.Y.: Anthroposophic Press, 1946.
Sugrue, Thomas. There is a River - The Story of Edgar
Cayce. Virginia Beach, Va.: A.R.E. Press, 1970. (Ha
български: „Има една река. Животът на Едгар
Кейси“, изд. „Хермес“)
Swedenborg, Emanuel. Earths in the Starry Heaven -
Their Inhabitants, and the Spirits and Angels There
- From Things Seen and Heard. London, England:
Swedenborg Society, Inc., 1860.
Swedenborg, Emanuel. Heaven and Hell - From Things
Seen and Heard. New York, N.Y.: Swedenborg
Foundation, Inc., 1852. (Ha български: Емануел
Сведенборг „Небе и ад“, изд. „Кибеа“)
Taylor, Terry Lynn. Creating with the Angels -A n Angels-
Guided Journey into Creativity. Tiburon, Calif.: H.J.
Kramer, Inc., 1993.
Taylor, Terry Lynn. Guardians of Hope - The Angels’
Guide to Personal Growth. Tiburon, Calif.: H.J.
Kramer, Inc., 1992.
294
ЗА АВТОРА
Робърт Дшей 1фант води лекции и семинари по

въпросите, свързани с ангелите и архангелите, на
много места в Съединените щати и Канада. В про
дължение на повече от 5 години той е част от еки
па, компютъризирал цялата колекция от над 14 000
тълкования на Едгар Кейси и свързаната с тях ко
респонденция. Смятан е за специалист по тълкова
нията, най-вече в частта, свързана с ангелите и ар
хангелите.
Получил журналистическа подготовка във Воен
номорския флот на Съединените щати, Робърт
Г)рант пътува из цяла Европа и източната част на
Средиземноморието по време на Ливанската война
през 1983-1984 година в качеството си на телевизи
онен и пресрепортер. Впоследствие е награден с ме
дал за постижения във флота за своята журналисти
ческа работа в този критичен период. Автор е още на
Love and Roses from David: A Legacy of Living and
Dying, издадена от A.R.E. Press. Робърт Гфант живее
и работи във Вирджиния Бийч, Вирджиния.
A.R.E. Press (Асоциация за проучвания и разви

тие) издава качествени книги на хартиен, видео- и
аудионосител, имащи за цел да направят по-добър
живота на читателите в личен, професионален и
духовен план. Надяваме се, че продуктите ни благо-
ЗА АВТОРА 295
приятстват вашите усилия да развиете професио

налния си потенциал, да подобрите взаимоотноше
нията и здравето си и ви насърчават да направите
нужните промени, за да е животът ви изпълнен с
любов, радост и удовлетворение.
За повече информация или ако желаете да полу
чите безплатен каталог, позвънете на:
1-800-723-1112
Или ни пишете на адрес:

A.R.E. Press
215 67th Street
Virginia Beach, VA 23451-2061
РОБЪРТ ГРАНТ
У
Още о т малък Едгар Кейси проявявал необикновени
дарби: имал невидими друаарчета, можел да чете мисли,
виждал аурите на хората, играел и разговарял с
природните духове, общувал с мъртвите. К огато е на 13
години, Едгар Кейси имал най-значимото преживяване в
своя живот: докато четял Библията в едно усамотено
кътче в гората, пред очите му се появил ангел и го
известил, че молитвите му са чути. Каквото поискал,
щяло да му бъде дадено. Желанието на малкия Едгар
било да помага на хората и най-вече на болните деца.
Молбата му била изпълнена - целият живот на Кейси е
посветен в служба на другите. Срещ ата му с неговия
ангел хранител още повече затвърдила вярата му в
съществуването на невидими помощници и закрилници,
които служат като посредници между човека и Бога.
Според Едгар Кейси, човек никога не е сам в
тр у д н о с ти те и изпитанията в живота, защ ото всички
ние имаме свой ангел хранител, който ни съпровожда о т
раждането до гроба. В много о т своите тълкования
Кейси говори за ангелското присъствие в живота на
човека. Особено внимание обръща на ролята на великите
архангели, отговорни за съдбините на човечеството и
цялата планета.

Робърт Грант-Кейси За Ангелите Архангелите и Невидимите Сили

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Робърт Грант-Кейси За Ангелите Архангелите и Невидимите Сили

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

РОБЪРТ ГРАНТ V

Срещ ите с ангели - потвърждение

ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС

Тази книга се посвещава с любов

1. Ние не сме сам и ........................................................... 25

Картините, включени в книгата, са детайли от твор­

ие, хората от Запада, сме свикнали да се опираме

Както може да се очаква, това състояние не би

*1Am With You Always, издадена през 1996 г. - Б. пр.

делно. Струва ми се, че това виеше проявление ни е

ален израз на Божественото. Подобно на Архангел

В една от срещите с Христос, описани в книгата

Д-р Скот Спароу

тдавна ме вълнува идеята за ангелите, способни

за тази книга и моето подробно изследване на влия­

Информацията, която Кейси дава в състояние

пренебрегнем, предпочитайки материалността на

за тях. Според мнозина ангелите са пратени да ни

тправям своите благодарности към следните и з­

Всички цитати от Библията са от версията на

*Цитатите в настоящото издание са от „Библия, сиреч

НИЕ НЕ СМЕ САМИ

Защото ще заповяда на Ангелите Си за тебе, да

Един съвременен Лазар

-р Родоная, руски лекар, психиатър и учен, беше

Кремъл знаеше, че уважаваният професор е враг

необикновените преживявания, които му се бяха

бяха източниците на всичко, което би могло да се на­

брият му приятел се е вторачил безпомощно в дет­

ки разрези в гръдния кош и коремната кухина, д-р

С цялата настойчивост, за която можеше да събе­

ето влияние се изучава в школите по мистицизъм,

През последния век случаите на хора, преживе­

заключи, че съществуват невидими сили, които не­

- О, боже, не сега - каза си на глас Мари. - Моля

- Джени, мама е - каза Мари след сигнала. - Скъ­

- Моля ви - прошепна тя на преминаващите бър­

- Момчета, виждам, че сте се облекли като за раз­

Тя бръкна в портфейла еи и им подаде петдесета-

скоростната кутия реши да си отиде, няма какво да

налата в безсъзнание Джени. Кръвното й налягане

Мари сподели с много малко хора необикновена­

кога не е сама, че винаги има някой, който бди над

Ангелите, които ни вдъхват сили и упование

Понякога вяра ни вдъхват не само любимите

Даръл Кук беше съсипан от скръб. Майка му беше

Просто няма как да си е отишла, мислеше си той.

мата градина на майка си и да се сбогува - но това

Т]рудно е да се каже дали преживяното от Даръл

Ангел на посещение при умиращ човек

Дорийи нямаше покой от седмици. Ракът на съ­

- Добре съм - отговори Дейвид, без да поглежда

Дейвид разказа на жена си как ангелът храни-

Разказаните дотук истории са потвърждение, че

да ни вдъхват сили в моменти на лична криза. Във

ни донесе изцеление, покой и знанието, че ангелите

мъртвите, а през 70-те години на XX век д-р Джордж

ни карат да заключим, че човечеството като цяло

те въпроси за живота и смъртта и е изгубил майка

Свръхестествените преживявания или срещите

по-големи от тия, за да се чудите вие“ (Йоан. 5:20).

Ангел носи храна и вода на пророк Илия

А повярвалите ще ги придружават тия личби: с

Н яма по-добър източник на информация за анге­

Картините, включени в книгата, са детайли от твор

за тази книга и моето подробно изследване на влия

тправям своите благодарности към следните и з

бяха източниците на всичко, което би могло да се на

брият му приятел се е вторачил безпомощно в дет

С цялата настойчивост, за която можеше да събе

През последния век случаите на хора, преживе

заключи, че съществуват невидими сили, които не

- Джени, мама е - каза Мари след сигнала. - Скъ

- Моля ви - прошепна тя на преминаващите бър

- Момчета, виждам, че сте се облекли като за раз

Мари сподели с много малко хора необикновена

Дорийи нямаше покой от седмици. Ракът на съ

Н яма по-добър източник на информация за анге

Ако необразованото момче Едгар притежава

Едгар не мислеше много за това, което хората на

Исус беше посветил живота Си на това да пома

представил Едгар този ден. Още щом момчето прис

Историята на Едгар Кейси напомня за библей

тояние на дълбок сън. - Кръвообращението е нару

След кратка тишина Едгар Кейси - мъжът с ос

под непрестанно лекарско наблюдение тя ще пре

„Господи - помоли се Едгар, - ако моята способ

Ал Лейн, д-р Кечъм и бащата Леели Кейси се пи

пророчествата, религията, произхода, целта и съд

На 15 юли 1928 година групата провежда тълко

АЗ СЪМ МИХАИЛ, ГОСПОДАР НА ПЪТЯ! СВЕДЕТЕ ГЛА

Христовото съзнание се дефинира като осъзнава

- от Адам до Исус“). Тази ера, в която душите са об

Дарбата на Кейси е ценно средство за иденти

важна роля в критични моменти, свързани със зна

И тук Михаил потвърждава, че тези хора са и з

следване на посланията на Архангел Михаил в тъл

Батън също е преживял звъненето на прозорци

ЧУЙТЕ, ДЕЦА ЧОВЕШКИ! СКЛОНЕТЕ ГЛАВИ, О, СИ

ГЛадис Дейвис Тьрнър е дългогодишна секретар