ЗМИЯТА ОТ СВЕТЛИНА

100
■ЙЙЕТО НА ЗЕМНАТА КУЛ

ИГАНЕТО НА ЖЕНСКАТА CBI
ОТ 1949 АО 21
ДРУНВАЛО МЕЛХИЗЕДЕК
'TtyitntyoH
Зм ията ся
С ветлина
Едновременно пътепис и проникновено духовно открове
ние, новата книга на Друнвало Мелхизедек разказва за един
процес, който се наблюдава веднъж на 13 000 години -
енергията Кундалини на Майката Земя изпълзява от зем
ното ядро, подобно на змия, и тръгва да си търси нов дом.
Някога домът на Зем ната кундалини бил в Лемурия, след
това се преместил в Атлантида и после в Хималаите. И с
всяко преместване се променяло нашето разбиране за
духовността и за сърцето. Този път, преодолявайки много
трудности, Змията от Светлина се установи в Андите.
В тази книга Друнвало ни разказва за своята 35-годишна
работа в служба на Майката Земя. Тръгнете с него по света,
Защото той следва своите водачи и огромните си вътрешни
познания. Неговите разкази са жива верига от церемонии
за изцеление на сърцата, за хармонизиране на енергиите,
за корекция на дисбалансите, наследени през вековете -
накратко, за по-дълбоко осъзнаване на неделимостта на
всичко живо във Вселената. В книгата е показано как чрез
поредица от невероятни събития се е осъществила фината
настройка на Р е ш е тк а та на единното съзнание и Земна
т а кундалини е успяла да пристигне в новия си дом. Това
означава, че сега всичко си е дошло на мястото в очакване
на „смяната на епохите“ - великата трансформация на чо
вешкото съзнание.
Тази книга е дар от Вселената. Нека тя ви послужи като
пусков механизъм за отключване на древната памет, зало
жена дълбоко във вас, за да си спомните кои сте и за какво
сте тук. Приключението започва!
Друнвало Мелхизедек
ЗМИЯТА ОТ
СВЕТЛИНА
Движението на Земната кундалини
и изгряването на Женската светлина
от 1949 до 2013 г.
издателство Щшпроп
<£офия
Посвещавам тази книга на наш ит е предци, кои
то все още ж ивеят в сърцата ни и които някой
ден пак ще вървят сред нас.
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор................................................................................. 7
Глава I
Началото..................................................................................11
Глава 2
Древната космология и съвременните промейи............... 17
Глава 3
Змията от Светлина и великата бяла пирамида в
Тибет........................................................................................ 26
Глава 4
Пирамидата Наккал...............................................................39
Глава 5
Балансиране на женския аспект на Решетката на
единното съзнание....................................................... 47
Глава 6
Балансиране на женската решетка около Земята
Юкатан и осемте храма, Част първа...................................62
Глава 7
Балансиране на женската решетка около Земята
Юкатан и осемте храма, Част втора...................................88
Глава 8
“Пак имаме нужда от теб” ...................................................111
Глава 9
Остров Мурея
42-те жени и 42-та кристала................................................116
6 Друнвало Мелхизедек
Глава 10
Остров Кауай и церемонията от четвърто измере
ние за предаване на силата от мъжа на жената.............. 127
Глава 11
Анасазите и лечебното колело на новия сън...................146
Глава 12
Церемонията на светкавицата............................................ 182
Глава 13
Пътуване до земята на майте............................................ 192
Глава 14
Пречистване на земята на майте...................................... 214
Глава 15
Кръглата дъга....................................................................... 228
Глава 16
Кохунлич и третото око
Обединяване на мъжкия и женския аспект......................238
Глава 17
Паленке и светлинното шоу в Ушмал...............................251
Глава 18
Инките ни канят в Перу....................................................... 262
Глава 19
Островът на Луната и островът на Слънцето.................270
Глава 20
Погребаният град Кауа Чи................................................. 274
Глава 21
Уайтаха и маорите от Аотеароа (Нова Зеландия)......... 281
Глава 22
Образът на безусловната любов в сърцето...................... 303
За автора............................................................................... 307
ПРЕДГОВОР
Животът е изумителен! На всеки 13 000 години на

Земята се случват тайнствени и свещени събития, които
променят всичко - дори самия ход на историята. И в този
момент наблюдаваме такова рядко събитие, но само мал
цина знаят за него. И повечето от тях векове наред са го
пазели в тайна - чак до днес.
Става въпрос за Земната кундалини. В центъра на Зе
мята има енергия, която изглежда и се движи почти като
змия; по подобен начин се издига Кундалини в човешкото
тяло.
Тази енергия тласка развитието на духовните търсачи
навсякъде по света - при това не само в ашрамите, манас
тирите и други духовни общности - тя влияе върху ежед
невния живот на обикновените хора, които търсят Бог,
всеки по свой начин. Земната Кундалини е свещена енергия,
свързана със сърцата на хората.
Тя винаги си намира определено място по повърхност
та на Земята и остава там за период от 13 000 години. А
след това се премества другаде за следващите 13 000 годи
ни, въз основа на времевите цикли или на явлението, което
наричаме “прецесия на равноденствията”. И когато се раз
движи, Земната кундалини започва да променя нашата идея
за “духовност” в съответствие с новите енергии на предс
тоящия цикъл и ни повежда към по-висш духовен път.
Накратко казано, нещата изглеждат така: Кундалини
има два полюса, като единият се намира точно в центъра
на Земята. Другият е разположен някъде по повърхността
и може да бъде навсякъде. Съзнанието на самата Земя
решава къде точно.
Освен това, точно през 12 920 години започва една
пулсация, при която полюсите на Земната кундалини се
сменят, както и местоположението й по повърхността на
Земята. Хората, живеещи в близост до новото свещено
място, много бързо се пробуждат, и не само това - то
изпраща съответните честоти към електромагнитните ре
шетки около Земята. Те, от своя страна, събуждат Решет
ките на съзнанието в съответствие с нашата ДНК. Ние се
развиваме по установен план и замисъл.
Малцината, които са наясно с това събитие и с всичко
случващо се около нас, ще бъдат възнаградени с мъдрост
и мир в душата, Защото знаят величавата истина. Насред
хаоса, войните, глада, болестите, екологичната криза и кра
ха на моралните ценности, които всички ние преживяваме
на Земята в края на този цикъл, те разбират същността на
промяната и не изпитват страх. Това състояние на безстра-
шие е тайният ключ към трансформацията, която винаги
идва след това свещено космическо събитие - така е от
милиони години насам.
На определено ниво това означава, че сега е ред на
женския аспект да поведе човечеството към Новата Свет
лина. Накрая тази духовна женска Светлина ще проникне
във всички аспекти на човешкия живот - като започнем от
жените на ръководни постове в бизнеса и религията и
стигнем до държавните глави. Към 2012-2013 г. женската
духовна светлина ще стане толкова силна, че ще я видят
всички, които живеят на нашата скъпа планета - и ще
продължи да нараства през следващите хилядолетия.
Може би на мнозина от вас това не им говори нищо, но
ще ви стане ясно, след като прочетете Глави 2 и 3. В Глава
2 е изложено космическото познание за природните проце
си, за звездите и за връзката им с новия цикъл на Светли
ната. В Глава 3 ще се обърнем към историята, за да видим
как древните цивилизации са разбирали този свещен цикъл
- чак до нашето съвремие. Това ще ви подготви за всичко
останало, описано в книгата.
Змията от светлина 9
От Глава 4 нататък ще ви разкажа за моите лични
преживявания, свързани със Змията от Светлина, и за сто
тиците коренни племена и култури, които тайно помагат за
преместването на тази духовна енергия от Тибет до новия
й дом в Южна Америка. Тя тръгна от Тибет, през Индия,
след това пропълзя като змия през почти всяка страна по
света, докато достигна Чили - новия дом на Земната кунда-
лини, новия “Тибет”.
Онова, което се случи на планетата през това време,
изглежда наистина невероятно. Хора от различни страни и
култури действаха заедно за доброто на човечеството, “като
че ли” бяха координирани от някаква висша сила. Мисля,
че без тази духовна подкрепа хората едва ли ще успеят да
еволюират до следващото ниво на съзнание, което е съдбо
носно за самото ни оцеляване.
За мен призивът към този нов начин на живот бе
толкова силен, че едва ли имах друг избор. Нещата просто
започнаха да се случват навсякъде около мен и аз последвах
вътрешния си глас.
Но аз не съм единствен. Има десетки хиляди хора,
най-вече от туземните племена, които от 1949 г. насам бяха
насочвани от вътрешните си напътствия да помогнат за
необратимото преместване на Бялата Змия до новото й
местоположение - високо в Андите на територията на
Чили, където тя най-сетне се установи. Това е процес на
прехвърляне на духовната сила не само от мъжете към
жените, но и от Тибет и Индия към Чили и Перу. Приключи
цикълът на Светлината на Света, грижовно отглеждана и
подхранвана от тибетските и индийските култури. Новото
й царуване в Чили и Перу току-що започна и тя скоро ще
пробуди сърцата на всички хора.
Тези разкази са много лични, тъй като аз следвах вът
решното си напътствие, помагайки за балансирането на
този объркан свят. Моят урок се състоеше в това да остана
свързан с Майката Земя и Небесния Отец в тайното прост
ранство на сърцето. Много е просто. Щом веднъж се свър
жете с Божествените Майка и Баща по този начин, животът
започва да ви поднася чудеса едно след друго. Никой не би
могъл да планира предварително подобни събития. Някои
от тях като че ли нарушават физическите закони, но никога
- законите на нашата Майка.
Както вече казах, животът е изумителен!
Глава 1
НАЧАЛОТО
Един ден през 1971 г., докато медитирах, в стаята ми

влязоха две сфери, излъчващи мека светлина - едната яр-
козелена, а другата ултравиолетова - и се представиха с
думите: “Ние не сме нещо различно от теб. Ние сме ти.”
От онзи момент нататък сърцето ми се отвори към нови
възможности в живота и всеки ден продължава да се отваря
все по-широко. Не мислете, че аз нямам същите ежедневни
проблеми като всеки друг. Имам жена и деца. Трябва да си
плащам сметките и да отдавам много енергия, изпълнявайки
задълженията си на баща, но онези същества, които нарекоха
себе си “ангели” и се появиха пред очите ми като прекрасни
кълба от светлина, поддържат връзката с вътрешната Свет
лина в моето сърце, а тази Светлина винаги ме е превеждала
през външните обстоятелства по такъв начин, че понякога на
хората, които ме наблюдават отстрани, им е трудно да
повярват, че такива неща изобщо се случват.
Със сигурност знам, че същата вътрешна Светлина
живее и във вашите сърца. Никой не е по-специален в очите
на Бог. Всички ние сме едни и същи, Защото има само Един
Дух, който прониква в абсолютно всичко и всекиго.
Това е простата истина за реалността, както е казал св.
Тома за Христос в своето Евангелие: “...царството [Божие]
е вътре във вас и извън вас.”1 Лесно е в този съвременен
свят с неговата телевизия и интернет, заливащи съзнанието
ни, да забравим истината за нашата реалност. Просто пог
леднете Луната - имам предвид, наистина да я погледнете
1) Цит. по “Евангелие от Тома”, изд. Кибеа, София 2000, стр. 37. (Бел.
прев.)
- и почувствайте какво изумително нещо е животът. Исти
ната си остава Истина, независимо колко хора я изопачават.
От 1972 г. до 1994 г. с помощта на тези кълба от свет
лина аз изучавах една наука, наречена Свещена геометрия,
която съвсем ясно ми показа, че цялото битие е сътворено
по един единствен образец - Цветето на Живота. Доказа ми
нещо, което трябваше да разбера с ума си - че има само
Един Разум в тази единствена Вселена и това неопровержи
мо доказателство накара разсъдъка ми да се покори на
сърцето. И накрая животът ми започна да тече просто, по
начин, който бих нарекъл “изначален” или “първичен”.
Ако искате да научите нещо повече за мен, ще ви
разкажа следното. Завърших Калифорнийския университет
в Бъркли със специалност изящни изкуства и втора специ
алност физика и математика. Изучавал съм човешкото съз
нание при повече от 70 духовни учители от цял свят и от
почти всяка религия и традиция. През 1998 г. издадох пър
вия том на книгата си “Древната тайна на Цветето на
Живота”, а през 2000 г. излезе вторият том. За кратко време
те бяха преведени на много езици и публикувани в над 100
страни от всички контиденти.
Учението за медитацията Мер-Ка-Ба - човешкото свет
линно тяло, описано във Втория том, се появи през 1994 г.
(преди публикуването на книгите) и скоро в над 60 страни
бяха създадени школи, водени от 150 обучени преподаватели.
През 2004 г. излезе следващата ми книга - “Да живееш в
сърцето”. Тя дава нова информация за човешкото съзнание,
която досега не беше - и все още не е - известна на по-
голямата част от човечеството, Защото е била пазена в тайна
от почти всички духовни и религиозни школи. Тази книга
също се разпространи по цял свят.1
В отговор на многобройните покани и предложения,
постепенно започнах да предавам на хората това познание
1) Трите книги са публикувани на бълг. език от издателство Арат

рон. (Бел. прев.)
чрез семинари и курсове, лекции, статии в списания, уеб
сайтове, по радиото и телевизията, и в момента мога да
кажа, че съм посетил и преподавал в над 50 страни.
Информацията за Змията от Светлина стигаше до мен
бавно, отначало на части, но през последните пет години
процесът доста се ускори. Отначало не разбирах цялата
значимост на това, което ми се представя. Чак след настъп
ването на новото хилядолетие започнах истински да осъз
навам какво всъщност се случва с мен и с тази енергия,
която сега отново се нарича Змията от Светлина, както е
била назовавана преди хиляди години. (На Изток е била
наречена приблизително по същия начин - “Великата Бяла
Змия”.)
Докато четете тези истории, бъдете в сърцето си, а не
в ума си, Защото той никога няма да разбере как хората
Фиг. 1. Цветето на Живота

могат да се съгласуват помежду си цели хилядолетия и как
такива сложни събития в историята могат да се реализират
без никакво планиране от човешка страна. Но сърцето ви
ще знае. Вътре в него се пази цялото познание и цялата
мъдрост. То със сигурност ще разпознае истината и да се
надяваме, че ще откликне.
Разказвам ви случки от моя живот, за да ви подтикна
да откриете това тайно място, което се намира и във вашето
сърце. Когато сте в сърцето си, няма нужда да правите
каквото и да е, за да промените нещата; то ще става авто
матично и по най-благоприятния за вас начин. Но за да
стигнете до него - както са ми казвали всички коренни
племена, които познавам - трябва най-напред да си спом
ните своята Божествена Майка. Ако си припомните това
изначално велико знание на всички туземни племена на
Земята, тогава вътрешният смисъл на съкровището, което
носите в себе си, ще излезе наяве. Нашата Майка е жива и
съвсем разумна - изключително разумна, много повече,
отколкото индустриализираният човек от XXI век би могъл
да си представи.
Земята не е просто парче скала; тя е известна в Космоса
със свое собствено име и индивидуалност. И, повярвайте
ми, тя знае вашето име. И тъкмо нейният дух - духът на
Майката Земя - стои зад всички тези събития. Именно тя
ги предизвика, а те се преплетоха с преживяванията на
хиляди други жени и мъже от целия свят; и накрая със
сигурност ще доведат до трансформацията на цялото чо
вечество. След като прочетете тези истории, нима няма да
разберете колко ви обича вашата Майка? И изпитвайки
благодарност към Нея, нима не бихте й предложили да й
служите?
ЦЕРЕМОНИЯТА
И накрая, за огромното значение на церемонията. В
древни времена хората са живеели в сърцата, а не в умовете
си. Някога сънищата и мечтите са създавали света, но днес
мисленето моделира начина ни на живот. Старите тради
ции притежават неимоверна сила, която повечето от нас
отдавна са забравили, но, както ще видите от събитията,
разказани в книгата, ако не си ги припомним, ще стигнем
до такъв дисбаланс, който няма да може да се коригира от
само себе си - ще се наложи ние да го направим.
Още от деня на сътворението си Адам и Ева е трябвало
да се грижат за “райската градина”. И през стотиците
хиляди години на постепенен напредък на човечеството
тази изначална задача никога е била сваляна от дневен ред,
нито е била променяна.
С течение на времето грижата за Майката Земя крис
тализирала в нещо, което днес наричаме церемония. А за
всички първобитни и туземни култури по цял свят церемо
нията е изразявала същността на отговорностите на племе
то към неговите предци - разбира се, в сърцата им - чак до
първия мъж и първата жена.
В моето племе таос всяка година на 30 септември се
извършва церемония, наречена “Денят на св. Херанамо”. Та-
осите вярват, че тя непременно трябва да бъде изпълнена
докрай, в противен случай Земята буквално ще се измести от
своята ос и цялото човечество ще загине. Хора от цял свят се
стичат да гледат как “индианците” се катерят по един 30-мет-
ров стълб, направен от ствол на дърво с отрязани клони и
забит 2,5 метра в земята, за да стои изправен. Четирима души
се опитват да се покатерят по ствола с помощта на висящи
отгоре въжета. Чрез тази церемония те дават на Земята въз
можност да обикаля около Слънцето още една година.
Този красив и опасен ритуал събира хора от цял свят в
пуеблото, но дали те наистина вярват, че ако индианците не
успеят да се изкатерят догоре, всичко живо ще загине? Едва
ли. Може би един или двама. Но повечето смятат, че тузем-
ната церемония е просто суеверие - нещо, което не може
да се докаже научно. За американските индианци, обаче,
това е истината за тяхната реалност. Те вярват в нея с всяка
клетка на телата си. Човечеството се е отдалечило от сър
цето и е навлязло в света на логичния разум - и сега вярва
в химиците, физиците и математиците. Науката му е дока
зала, че всички тези суеверни церемонии са си чисто неве
жество.
Съвременният човек обаче, с цялата му наука, която
смята за “последна инстанция”, само за двеста години
доведе света до ръба на пълното унищожение и ако не
променим радикално нещата, може би ни остават само
няколко години. Докато древните хора, с техните глупави
церемонии, са успели да оцелеят милиони години. Ако
искаме изобщо да оживеем, може би трябва да се обърнем
към старата мъдрост - поне да опитаме да разберем с
логичните си умове как е възможно една церемония реално
да създава равновесие в света.
Като индианец в тялото на бял човек, аз следвам древ
ните традиции, тъй като те ми разкриха тайните на Сътво
рението. Гениалността не е в ума, а в Светлината на света,
която струи от сърцето. Сътворението винаги започва от
него и чак след това се изпраща към ума. Ние сме забравили
истинската си същност и ако не си я спомним много скоро,
нашият велик технологичен ум ще ни отведе в една дейст
вителност на всеобща разруха и огромни страдания. Светът
без сърце е механичен свят, откъснал се от Реалността.
Сега ще ви разкажа няколко истории за припомнянето
на нашата съкровена взаимовръзка с Бог и с процеса на
Сътворението. Давам ви ги, така че и вие също да си
спомните и да се върнете в хармонията и потока на Вселе
ната.
Отговорите на всички въпроси се крият в любовта -
дори на въпросите на ума.
Глава 2
ДРЕВНАТА КОСМОЛОГИЯ
И СЪВРЕМЕННИТЕ ПРОМЕНИ
За да разберете моите истории и да схванете техния

смисъл, най-напред трябва да се запознаете с някои прин
ципи на космологията. Тя лежи в основата на всичко, напи
сано на тези страници, и се базира преди всичко върху
прецесията на равноденствията и циклите на промяна,
свързани с нея.
ПРЕЦЕСИЯ НА РАВНОДЕНСТВИЯТА
Може би смятате, че знаете що е прецесия на равноден
ствията и какво означава, но, моля ви, тук има и някои
необичайни неща, свързани с този цикъл, за които вероятно
не сте чували. Доколкото знам, никой досега не е писал за
това, единствено коренните племена по света са го преда
вали като устна традиция. Нарича се Змията от Светлина.
Най-просто казано, прецесията на равноденствията
(нататък ще я наричаме ПР) е колебание на земната ос. Това
колебание или пълен оборот се извършва за около 26 000
години. За да бъда съвсем точен, един пълен цикъл продъл
жава 25 920 години. Ако си представим земната ос като
молив, гой ще опише кръг, започвайки от единия край,
който ще изглежда ето така (виж фиг. 2).
(Земната ос извършва и други колебателни движения,
описани в “Древната тайна на Цветето на Живота”, том I.
В настоящата книга се има предвид основната ПР).
Докато поради колебанията си земната ос бавно описва
кръг, тя минава през и попада последователно във всичките
12 небесни съзвездия. Това означава, че ПР сочи към или

“навлиза” в ново съзвездие през около 2160 години. С други
думи, ПР е разделена на 12 сектора, като всеки от тях
изразява определено съзвездие и относително различен тип
енергия. Повечето древни общества са били наясно с ПР и
12-те сектора в нощното небе - дори и най-старата позната
на човечеството шумерска цивилизация, съществувала пре
ди около 6 000 г.
Интересно е да се отбележи, че от астрономическа и
математическа гледна точка, за да се разбере, че изобщо
съществуват някакви колебания в движението на земната
ос, са необходими 2160 години непрекъснати наблюдения
на нощното небе. Според археолозите преди шумерите ние,
хората, сме били космати варвари с твърде ниска интели
гентност и образованост, за да можем да наблюдаваме и
описваме небесните явления за такъв дълъг период от вре
ме. Шумерите, обаче, имали много точни познания върху
ПР още от зората на своята цивилизация.
Това смущава доста учени археолози, занимаващи се с
въпроса, но е истина. В последно време от заровените
дълбоко в земята шумерски градове бяха изкопани хиляди
глинени таблички. Написани на първата и най-древна чо
вешка писменост - клиновидното писмо - те ни връщат към
началото на тяхната цивилизация и изчерпателно описват
ПР с подробни и точни детайли. Тези древни хора са при
тежавали невероятни познания за космоса, въпреки че това
изглежда невъзможно от гледна точка на официалната ис
торическа наука.
Как е станало все пак? В първите си две книги “Древ
ната тайна на Цветето на Живота”, том I и II, съм разгледал
възможните отговори на този въпрос, но сега няма да се
връщам към тази информация, Защото тя не е тема на
настоящата книга.
В Тибет и Индия също отбелязват движението на ПР
още от древни времена. И двете култури отдават огромно
значение на всеки от 12-те сектора и ги наричат “юги” или
“времеви периоди”, като на всяка юга се приписва отделна
характеристика, която според тях оказва влияние върху
цялото човечество, докато то се намира в съответния пе
риод. Не забравяйте също така, че всяка юга е свързана и с
конкретно съзвездие, което я превръща в съществен аспект
от астрологията.
Всички сме чували, че сега преминаваме в Ерата на
Водолея. Това е вярно. На 21 декември 2012 г. земната ос
ще достигне началото на това съзвездие и за пръв път от
12920 години ще се насочи към центъра на Галактиката,
вместо да се отдалечава от нея. През следващите 2160
години тя ще премине през съзвездието Водолей. Но това
явление има още много аспекти, които повечето хора не
знаят - те обаче ще въздействат върху цялото ни съществ
уване, докато живеем, дишаме и реализираме съдбата си.
СЪВРЕМЕННАТА АСТРОЛОГИЯ
Днес огромната част от населението на Земята не вярва
истински в астрологията. На нея се гледа като на “бабини
деветини”, смята се, че е свързана предимно с рождената
дата на човека и разположението на звездите в момента на
раждане, но това не винаги е било така.
Още в зората на цивилизацията хората са възприемали
астрологията като средство за разбиране и предсказване на
различни аспекти на бъдещето. Но не е била използвана
предимно за лични цели. В древните култури, например
Асирия и Вавилон, да не говорим за Египет от преди 6200
години, тълкуването на движението и разположението на
звездите и планетите е служело за благото на обществото
и на личността на фараона, Защото той имал пряко отно
шение към оцеляването на хората. Личната “астрология
чрез хороскоп” се появява за пръв път чак след завладява
нето на Египет от Александър Македонски през 332 г.
пр.н.е.
Най-близката до нас звезда - Слънцето - е централен
обект в астрологията. То влияе върху климата, обърква
нашите сателити и световни комуникационни системи в
периодите на слънчеви изригвания и дори въздейства върху
земното магнитно поле. Без неговите лъчи на тази планета
нямаше да има никакъв живот. Земята не е просто парче
скала, плуваща в пространството.
Луната раздвижва земните океани и предизвиква при
ливите. Освен това въздейства сериозно върху климата,
върху чифтосването и размножаването на биологичните
видове по цялата планета, влияе дори върху човешките
емоции, както ще ви докажат полицейските доклади във
всеки голям град. В деня преди, след и по време на пълнол
уние винаги се извършват повече престъпления в сравнение
с останалите дни. Това повишаване на нивото на престъп
ността не е просто съвпадение. Хората стават по-емоцио-
нални при пълнолуние и са склонни да правят неща, които
по принцип не биха извършили, ако не беше влиянието на
Луната.
Така че, да се твърди, че небесата не въздействат по
никакъв начин върху Земята, е по-скоро признак на неве
жество, отколкото на научен подход.
При положение, че съществуват явления като току-що
описаните, дали би могло да се предположи, че цялата Земя
изпитва някакво глобално въздействие, ако се намира в
определена позиция спрямо целия Космос? Според древ
ните цивилизации, да; ние се променяме всеки път, когато
земната ос се завърти в ново положение и навлезе в друго
съзвездие. Те са били убедени, че фактически всичко на
ЗеМята претъпява промени.
ЗМИЯТА ОТ СВЕТЛИНА
Сега трябва да добавим още-един съществен аспект на
земните енергии към уравнението на ПР: Земната кундали-
ни. Малцина извън туземците и духовните общности разби
рат нещо по този въпрос, още по-рядко се пише за него -
той се предава основно като устна традиция.
Земната Кундалини променя местоположението си
върху повърхността на Земята в две много специални точки
на ПР. Тук не ни интересува апогеят или най-далечната
точка от центъра на Галактиката, нито перигеят или най-
близката точка, а накъде сочи земната ос спрямо центъра
на Галактиката - в посока към него или обратно на него.
На 21 декември 2012 г. оста ще се насочи към центъра на
Галактиката, а Земната кундалини ще промени мястото си
върху земната повърхност.
Всичко в живота е взаимносвързано, но не винаги се
поддава на точни математически изчисления, тъй като в
по-голямата си част е основано върху числовата редица на
Фибоначи (0, 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13 и т.н.), която е много близка,
но не идентична със Златното сечение. С други думи, 21
декември 2012 г. е математически изчислената дата на това
събитие, но фактически преместването на Кундалини вече
започна през 2002 г. В рамките на елиптичния цикъл от 25
920 години този период от 10 години е почти съвършен и
се вписва органично. Но истинското радикално въздейст
вие върху човешкото съзнание тепърва започва и ще про
дължи до определен момент в близко бъдеще. В какво
изумително време живеем!
И в двете посочени точки Земната кундалини фактичес
ки се измества от едно фиксирано място към друго върху
земната повърхност. Така че, когато Земята попадне цикъл,
при който оста й сочи навън от центъра на галактиката,
базисната й енергия, идваща от ядрото, се премества в
друга точка от нейната повърхност. В резултат настъпват
сериозни и видими промени в духовните възгледи и прак
тики, които в крайна сметка се филтрират надолу до ежед
невния живот на хората.
Въздействието на Кундалини върху стария географски
регион, който току-що е напуснала, и върху новия, на който
се е преместила, също е огромно. На първото място духов
ната енергия изчезва и вероятно никога няма да се върне.
На второто изведнъж, сякаш отникъде, се появява нова,
обновена духовна енергия, която радикално въздейства
върху живеещите там хора. Те, от своя страна, ще повлияят
върху целия свят със своята новооткрита мъдрост и свет
лина.
ЕНЕРГИЯТА КУНДАЛИНИ
Какво означава “Земна кундалини”? Най-добре ще е да
я обясним от човешка гледна точка, Защото Земята и чо
вешкото тяло са почти идентични в енергийно отношение.
Не само Земната и Човешката кундалини са много сходни,
същото важи и за такова огромно енергийно поле като
Земната и Човешката Мер-Ка-Ба (Светлинното Тяло) - те
са идентични, като изключим размерите. Всяко електромаг
нитно геометрично поле на Земната Мер-Ка-Ба е точно
такова, каквото е полето на всяко човешко същество на
Земята.
Хората имат пет възможни енергийни потока, които
тръгват от основата на гръбначния стълб. Всеки от тях
изпълнява определена роля в различните стадии на човеш
ка еволюция. Да вземем, например, потока на сексуалната
енергия - повечето от нас са запознати с него. Ние знаем
какво е да изживееш оргазъм и можем да почувстваме как
сексуалната енергия се издига нагоре по гръбнака. Но съ
ществуват още четири енергийни потока, един от които се
нарича кундалини. Повечето хора изживяват кундалини
след сексуален оргазъм, но не винаги; малцина го усещат
преди това. Когато тръгне нагоре по гръбнака, тази енергия
променя начина, по който “виждаме” и интерпретираме
околния свят - зависи от пътя й през човешката енергийна
система.
Енергията кундалини прилича доста на сексуалната -
същият много силен, неконтролируем поток, издигащ се
нагоре по гръбнака. Но докато сексуалната енергия е свър
зана с процеса на сътворението на живота, кундалини се
отнася до духовното израстване. След като вече сме изжи
вели сексуалната енергия и кундалини, с времето постепен
но ще усетим и другите три енергийни потока, въпреки че
това може и да не се случи в рамките на едно прераждане.
(Сега няма да се разпростирам върху другите три енергийни
потока, Защото те не са част от моя разказ.)
В този момент от човешката история тъкмо Земната
кундалини се движи и променя мястото си, активирайки
нови вибрации. Тези енергийни промени ще въздействат
върху всеки един човек на планетата. Земната кундалини се
нарича Змията от Светлина.
ВАЖНО ПОЯСНЕНИЕ
За да разберете по-добре значимостта на точката в ПР,
която ще достигнем на 21 декември 2012 г., замислете се
над следните научни факти.
Преди 13 000 години, точно (или приблизително) в
момента, когато земната ос се насочила навън от центъра
на Галактиката, целият северен полюс на Земята се е пре
местил от залива Хъдзън (както се смята) до мястото,
където е сега - на Северния полюс. Станала е абсолютна
промяна на полюса и на земната ос спрямо повърхността
на Земята - и това е научно доказано.
А 13 000 години преди това - или преди 26 000 години
- когато сме били точно в същата позиция на ПР, в която
сме сега, земната ос също рязко се е изместила. Въз основа
на случилото се два пъти досега, някои учени допускат
вероятността от нова смяна на полюсите точно в тези точки
на ПР. Природата се променя циклично.
Има и още една причина, над която учените размиш
ляват - дали и при двете измествания на физическия полюс,
за които говорихме, магнитното поле на Земята също се е
променяло, дори преди реалната смяна на полюсите? А в
този момент магнитното поле на Земята е най-нестабилно
от 13 000 години насам. Учените са забелязали, че преди
около 2000 години то е започнало много бавно да отслабва.
И внезапно преди 500 години този процес рязко се е уско
рил.
Преди около 35-40 години земното магнитно поле
започна да показва аномалии, които се отразиха върху
миграционните пътища на птиците и други животни, които
се ръководят от него при придвижването си. За пръв път
мигриращите птици и животни започнаха да се губят, тъй
като магнитното поле или изобщо го няма, или е променило
посоката си.
Към 1997 г. то продължи да става все по-нестабилно -
до такава степен, че стана опасно самолетите да се призе
мяват на автопилот. Наблюдаваха се твърде много откло
нение от реалната посока север. Затова всички летища
трябваше да променят магнитните карти на света, за да ги
актуализират и приспособят към обстановката. (Лесно мо
жете да проверите истинността на казаното.)
През 2005 г. геолозите започнаха да говорят за неверо
ятните магнитни аномалии, които се регистрират навсякъ
де по света. Те предположиха, че някъде в близко бъдеще
на Земята може да се наблюдава преобръщане на магнит
ните полюси, т.е. Северният полюс да стане Южен, и об
ратно. Тази дискусия в световен мащаб продължи 11 дни,
след което властите я прекратиха. През 2006 г. същите учени
се впечатлиха още повече от необикновените магнитни
аномалии и предположиха, че смяната на полюсите може
да настъпи всеки момент. И това обсъждане беше прекра
тено, този път само след пет днд.
Историите, които ще прочетете по-нататък, са основа
ни върху космическа информация. Те са съвсем истински,
въпреки че могат да изглеждат невероятни за съвременните
представи, но аз ви ги разказвам, за да ви насърча да
приемете идеята за едно прекрасно бъдеще отвъд мрачния
цикъл, който сякаш е обгърнал целия свят. Моля ви, да не
се взирате в мрака, а да насочите вниманието си към
Светлината.
Истинският водач е вътре във вас.
Животът би могъл да изглежда като загадъчно пътува
не, но вътре в сърцето той е детска игра.
Глава 3
З М И Я Т А ОТ С В Е Т Л И Н А
И В Е Л И К А Т А БЯЛА П И Р А М И Д А
В ТИБЕТ
Науката е доказала, че преди 16 000 години три големи

парчета от астероид са паднали в Атлантическия океан край
бреговете на САЩ, където днес се намира щатът Джор-
джия. Атлантските жреци са знаели, че наближава краят на
могъщата им държава.
Преди 2000 години Платон назовава потъналия конти
нент с името Атлантида и ни оставя един изтънчен разказ
за нейната култура и красота, но повечето съвременни
археолози все още я смятат за легенда. Въпреки дългого
дишните издирвания и проучвания, които биха доказали
нейното съществуване, все още нищо не е постигнато, тъй
като с потъването си в Атлантическия океан Атлантида
отнесла всички доказателства със себе си на океанското
дъно.
Затова до този момент нейното съществуване не може
да бъде доказано. Да се надяваме, че това ще стане в
бъдеще. “Спящият пророк” Едгар Кейси през 20-те години
на XX век заявява, че малко преди 1970 г. Атлантида ще се
издигне от океана край остров Бимини - и това наистина
може да е вярно. През януари 1970 г. списание Лайф публи
кува съобщение, че край остров Бимини в Атлантическия
океан от 1600 м дълбочина се издигат множество малки
острови и през декември 1969 г. се показват над повърх
ността. Повечето от тях потъват отново, но някои остават
и все още са си там. Вярно ли е предсказанието на Кейси?
Времето ще покаже.
Кейси е направил над 12 000 предсказания за периода

преди 1970 г. и само едно от тях се оказало невярно -
объркал двама близнаци, когато поставял диагноза на еди
ния.
Духовната Светлина на света - Земната кундалини - е
змиевидна енергия, свита на кълбо дълбоко под повърх
ността на Земята. В продължение на хилядолетия тя обита
вала древния континент. Тъкмо тази духовна енергия кара
ла другите цивилизации да се стичат към Атлантида отвся
къде, за да търсят просветление - по същия начин днес хора
от цял свят отиват в Тибет и Индия.
Огромният астероид всъщност паднал от небето три
хиляди години преди края на Атлантида, но бил физическа
та причина за “предаването на щафетата”. Кундалини на
Майката Земя - Змията от Светлина - скоро щяла да се
премести на ново място, за да приведе в равновесие новия
свят, който скоро щял да се появи. Нов свят - добре, но това
щяло да означава потъване и гибел за Атлантида.
Помнете, не стават грешки. Всяко нещо се случва по
определена причина и оказва влияние върху всичко живо,
при това с прецизна точност.
Жреците от вътрешния кръг на древния континент
Атлантида - Братството Наккал - знаели интуитивно къде
точно ще се премести и установи Змията от Светлина, за да
се свие на кълбо дълбоко под земята през следващия дълъг
цикъл от 13 000 години. Знаели, че измествайки местополо
жението си на повърхността на Земята, тя ще промени
начина, по който хората интерпретират света. От Братст
вото Наккал разбрали, че ще трябва да напуснат Атлантида
и да се преместят в новия дом на Змията от Светлина.
Освен това били наясно, че когато Светлината на света
се установи в съответния регион, тамошните хора ще се
превърнат във велики духовни учители на цялата планета.
Винаги е било така, Защото Светлината въздейства върху
хората, които живеят в близост до мястото, на което се е
свила тя, и по естествен начин ги въвежда в състояние на
просветление, в зависимост от способността им да го при
емат. Хората от този район ще започнат да се пробуждат и
да си спомнят вътрешната си връзка с всичко живо и с Бог.
Накрая те може би ще си спомнят и свещеното място в
сърцата си, където пребивава Бог и откъдето е започнало
цялото Сътворение. И припомняйки си това, ще се превър
нат в духовна светлина за цялото останало човечество,
просто заради самото си съществуване.
И така, Братството Наккал започнало да гради планове
как да напусне любимата си страна Атлантида и да пос
ледва източника на своята мъдрост. Те нямали избор. Пла
нирали всичко и се подготвили да тръгнат почти 200 години
преди Атлантида да се озове окончателно на океанското
дъно, преди всичко да потъне в хаос. Накрая братството
Наккал последвало Великата Бяла Змия на Земната кунда-
лини до едно отдалечено място високо в Хималайските
планини, в западната част на днешен Тибет.
Когато Атлантида започнала да потъва - преди около
13 000 години - жреците от външния кръг (не вътрешното
Братство Наккал) побързали да избягат на добре оборуд
ваните си кораби. Трябвало да се евакуират по спешност,
Защото земетресенията, вулканите, потъващата земя и ог
ромните вълни така и не стихвали. Жреците не пътували
дълго. Стигнали до бреговете на днешен Юкатан в Мексико
и днес ги познаваме като май. Знаем, че това е истина, не
само Защото самите май го твърдят, но и Защото археоло
зите откриха в Юкатан древен документ, наречен Троански
кодекс, който днес се намира в Британския музей. Смята се,
че е на 3500 години, преведен е от историка Огюст дьо
Плонжон и описва подробно потъването на Атлантида.
Календарът на майте първоначално е бил създаден по
времето, когато Атлантида още съществувала и процъфтя
вала, и всъщност бил пренесен на ръце до Юкатан от
жреците, докато се спасявали от сигурна смърт.
Външният жречески кръг е жив и до днес в лицето на
хора, като Хунбац Мен - жрец и шаман на майте. Тъкмо
той беше избран през 1980 г. от тайния съвет на старейши-
ните за говорител пред външния свят. Сега на негово място
дойде един скромен човек на име дон Педро Пабло, също
избран от старейшините на майте. На по-дълбоки нива в
културата на майте откриваме дон Алехандро Синло Перес
Ошлах, който пази истинската информация - чак до зората
на своята култура. Днес дон Алехандро е президент на
Висшия съвет на майте, който се състои от повече от 400
старейшини от Мексико, Белиз и Гватемала. Времето ще
разкрие дълбочината на неговите познания и мъдрост.
ВЕЛИКАТА БЯЛА ПИРАМИДА

! Жреците от Братството Наккал - вътрешния духовен
кръг на Атлантида - след много премеждия пристигнали в
Тибет, за да започнат строителството на една от най-голе
мите пирамиди в света. Тя е направена от солидни блокове
от бял камък и се намира в такова идеално състояние, сякаш
е построена вчера. Изглежда съвсем нова.
Предназначението на Великата бяла пирамида било да
отбележи точното местоположение на Земната кундалини,
както и да фокусира енергията й за доброто на човечество
то. Тя създала енергийна зона, която се разпростряла на
огромно разстояние, а живеещите там хора преживели осо
бени промени в съзнанието, телата и сърцата си - някои
повече, други по-малко, но след известно обучение всички
постигнали някаква трансформация. Въздействието на
енергията върху хората създало велики духовни учители,
чието просветление достигало до останалата част от чове
чеството. Тибет, части от Китай, Индия и Непал се превър
нали в новото средище на Светлината на света (въпреки че
по времето на изграждането на пирамидата никоя от тези
страни още не съществувала).
Минали почти 6000 години след потъването на Атлан
тида в океана и чак тогава човешката раса започнала да си
спомня коя е всъщност и отново се появили развити циви
лизации. През всичките тези хилядолетия братството Нан
кал живеело във Великата бяла пирамида, за да я пази и да
се захранва от просветляващата й енергия. Всъщност, тък
мо те поставили началото на тибетския народ, който съ
ществува и до днешни дни.
Постепенно под въздействието на Змията от Светлина
започнали да се ражда велики души, като Лао Дзъ, който
написал Дао Дъ Дзин - “Канон за Пътя на живота” - една
от най-великолепните книги, писани някога. И, разбира се,
И Дзин, може би най-изумителната книга на всички време
на, също дошла оттам. И Буда живял в атмосферата това
енергийно въздействие и създал будизма - една от големи
те световни религии, която, по мое мнение, носи най-голя
мото прозрение и дълбоко разбиране за човешкото енер
гийно поле и измеренията на съзнанието, излизащи отвъд
нормалните човешки представи. Тибетският будизъм един
ствен помни Мер-Ка-Ба - човешкото светлинно тяло - и
което е още по-важно, какво представлява то, как може да
се създаде и да се използва. (Мер-Ка-Ба е човешко енергий
но поле, което се простира на 8-9 метра извън тялото във
всички посоки във вид на сфера). Много велики мъже и жени
(но предимно мъже по време на мъжкия цикъл) са родени
в този район, просто заради Бялата Змия, навита в Земята
под Великата бяла пирамида, построена от древното Брат
ство Наккал.
Но скоро всичко това ще се промени.
Съвременните май знаят от изумителния си календар
- най-точният календар, създаван някога от хората - че това
специално време настъпва. Както великото Слънце се из
дига всеки ден на утринното небе и осветява красотата на
живия свят, нещо гигантско се раздвижва в Земята и се
готви да освети нещо фантастично, отдавна изгубено за
човешките души. Дълбоко в утробата на Майката Земя се
размърдва някаква древна енергия и плъзва като змия по
тревата. Древната Змия започва да се пробужда и изпитва
огромна нужда да си намери нов дом, за да изрази живота,
докато съзвездието Водолей бавно изпълва Земята със сво
ята светлина.
На всеки 12 920 години тя откликва на този неустоим
повик!
КИТАЙ НАХЛУВА В ТИБЕТ И ЗМИЯТА

ОТ СВЕТЛИНА СЕ РАЗДВИЖВА
Панчен Лама, вторият по ранг след Далай Лама, който
през 1949 г. е само на 11 години, моли Китай да “обедини
родината”, като има предвид Тибет да се върне в границите
на Китай. Комунистическият лидер на Китай - Мао Цзе Дун
- обявява в отговор, че неговата страна има намерение да
“освободи Тибет от чуждия империализъм”. През 1949 г.
китайците нахлуват в Тибет.
Светът все още е уморен и отвратен от всички страда
ния и смърт през Втората световна война, завършила само
четири години преди това. Британците, които обявяват
пред Обединените нации, че “са заинтересовани да поддър
жат автономията на Тибет”, нямат никакво желание и на
мерение да се противопоставят на Китай, нито да подкре
пят тибетците или да изпращат войски в тяхна защита.
През 1959 г., след въстанието в Лхаса и жестокото му
потушаване от Китай, Далай Лама бяга в Индия, последван
от вълна от хиляди тибетски бежанци, която нахлува през
границата.
Точно в този момент, след 13 000 години сън, Змията
от Светлина запълзява нагоре към повърхността на Земята
и навън от Наккалската Велика бяла пирамида. Отначало
бавно, после все по-бързо и по-бързо, енергията Кундалини
тръгва през Тибет. После, само за един ден, тя напуска
страната заедно с Далай Лама и се прехвърля в Индия.
Сякаш самият той я е призовал да излезе от Тибет.
Но пътят на Змията от Светлина до Индия е само
началото на това много, много дълго земно пътешествие,
което накрая ще промени почти цялата планета. Така е било
и преди 13 000 години, когато напуснала древна Атлантида
и се изкатерила по тибетските планини,
ВЕЛИКИЯТ СЪБОР
От другата страна на планетата старейшините на майте
от всички райони на Мексико, Белиз и Гватемала свикват
Велик събор на племената. За пръв път в новата история се
прави такова голяма среща, превърнала се в изключително
събитие.
Съборът е организиран заради календара на майте,
който ясно показва, че Змията от Светлина ще започне да
се мести през 1959 г. и ще има нужда от помощта на
коренното население на Северна и Южна Америка.
Старейшините на майте се събират за съвместна цере
мония заради предсказанието в техния календар: настъпва
краят на един голям цикъл и началото на нов цикъл и нов
свят - свят, в който цялото небе ще се отвори и човечеството
ще получи възможността да изследва естествената си среда
- пространството, времето и измеренията отвъд Земята. В
пророчеството се отбелязва и началната дата на прекрасния
бъдещ мир и духовен растеж. Според майте от Гватемала
този цикъл трябва да започне на 19 февруари 2013 г.
Защо не на 21 декември 2012 г., когато е предвидено ПР
да навлезе в съзвездието Водолей? Съжалявам, не мога да
ви кажа. Трябва да попитате гватемалските май, Защото те
са единствените, които знаят причината за това двумесечно
закъснение.
Както Братството Наккал преди тях, и майте свикват
този голям събор, за да споделят своите знания и проро
чества, та да бъдат подготвени като общност да изпълнят
както трябва космическите си задължения като водачи и да
маркират движенията на вечната Змия от Светлина. На
събора става ясно, че майте от долините, които живеят в
Мексико и Белиз, с течение на времето и поради испанското
владичество са изгубили почти всичките си познания и
пророчества, а живите им традиции просто са изчезнали.
Но за облекчение на Майката Земя това наследството не е
загинало. То все още живее и процъфтява в Гватемала. Там,
високо в планините, близо до красивия древен град Тикал,
старейшините на майте, повечето столетници, все още па
зят знанията и пророчествата, донесени от Атлантида пре
ди 13 000 г.
И така, гватемалските старейшини връчват на майте от
низините “петнадесет книги”. Заръчват им да проучат и
усвоят това познание и им обещават в бъдеще да им дадат
още книги. С това започва възраждането на календара на
майте, на познанието и пророчествата.
По онова време останалият свят не знае нищо за тези
промени, нито пък го е грижа. На планетата властва мате
риализмът.
ИНДУСТРИАЛИЗИРАНИЯТ
ЧОВЕК СЕ НАМЕСВА
Някои изследователи, като Хосе Аргуелес и други,
водени от най-добри намерения, започват да проучват ка
лендара на майте, убедени, че мексиканските май пазят
наследството си непокътнато - което всъщност не е вярно.
Ограничените им познания са възстановени частично от
гватемалските май. Междувременно се написаха толкова
много книги за календара на майте, но никое изследване не
може да се смята за завършено и прецизно, докато гвате
малските май не предадат цялата информация на майте от
низините.
Според гватемалците, остават пет “книги”, които мек
сиканците трябва да прочетат и разберат, както и още една,
16-та, наречена “Книга за насекомите и неподвижните звез
ди”, в която е фиксирано началото и краят на космическите
цикли. По тази причина на никого не му е напълно ясна
датата 21 декември 2012 г., а за 19 февруари 2013 г. изобщо
не се знае нищо.
ТЪРСИ НОВИЯ СИ ДОМ
Змията от светлина последвала Далай Лама в Индия,
но не спряла там. Продължила пътя си и обходила почти
цялата Земя.
Това станало за около 10 години - от 1959 до края на
60-те години на XX век. Към края на околосветското си
пътешествие се спуснала надолу през Канада, САЩ, Мек
сико, Белиз и Гватемала и навлязла в Централна Америка.
Когато стигнала до Панама, станало нещо невероятно,
което повечето местни племена, с изключение на майте,
изобщо не очаквали. Дошла до Панамския канал и не могла
да премине. Панамският канал е най-голямото геомантич-
но съоръжение, правено някога в света. Той буквално и
енергийно разделя двата континента и по никакъв начин не
позволил на кундалини да премине в Южна Америка.
Земната кундалини била спряна и блокирана. Мнозина
вярват, че това е причината за гражданските войни и нераз
бирателства в Колумбия и други съседни страни. Змията от
Светлина не може да пресече канала и създава огромен
енергиен дисбаланс. (Подобно нещо може да се случи и с
всеки човек. Ако има блокирана чакра, докато кундалини се
изкачва по гръбнака, тя не може да продължи, но не прес
тава да се опитва. Това може да причини болки, заболяване
и дори да убие човека, ако блокажът не се освободи.) За
коренните племена по света това се превръща в проблем,
който те дълги години не могат да разрешат.
Никой не знае какво да направи, освен майте.
ПЕРУ ОТКЛИКВА НА НОВИЯ ЦИКЪЛ

Междувременно високо в перуанските планини един
напълно просветлен човек на име Оскар Ичасо и дванай
сетте мъже, които го съпътстват (подобно на Исус), реша
ват да помогнат на Земната кундалини да завърши пътя си
и да подготвят света за настъпващата нова ера. Според
техните предвиждания към края на 60-те години Змията от
Светлина ще се установи високо в северните чилийски
планини и по същото време светът ще научи за дейността
им.
И така, в средата на 60-те години Оскар и един от онези
велики 12 мъже, Клаудио Наранхо, заминават за САЩ, за
да представят пред индустриалния свят древните познания
за нещо, което никой по онова време не разбира - свеще
ната геометрия, която Оскар нарича Арика.
Клаудио от своя страна се готви да запознае света с
друго учение, свързано с големия руски суфи Гурджиев. То
се основава върху нещо, наречено “енеаграма” - познава
телна система, която свързва трансформацията на човека
със звуците и музиката. Клаудио искал да представи една
слабо известна част от това учение, според която типовете
човешка личност могат да се разделят на 27 групи. Наме
ренията му били прости: да даде на индустриалния свят
средство, чрез което хората да се измъкнат от колелото на
“типовете ero” и да проникнат във висшите светове на
просветлението. Вярвал, че по този начин светът ще започ
не да се променя, ще излезе от материалистичния начин на
мислене и ще навлезе във висшите чакри и разширените
човешки възможности.
Но само след няколко години целият замисъл рухнал.
Един ден Оскар просто затворил школата, която създал и
която се разпространила по целите Съединени щати, и се
върнал в Перу. Защо ли? Много просто - Змията от Свет
лина била блокирана, не Можела да завърши пътя си навре
ме (поне не така, както било предвидено от повечето корен
ни племена по света) и никой не знаел как ще приключи
всичко това. Разбира се, майте били наясно точно какъв е
проблемът, как да го разрешат и дори кога нещата ще се
оправят. Но продължили да чакат мълчаливо.
НА ОРЕЛА И КОНДОРА
Майте знаели, че проблемът не може да се реши, дока
то не се проведе Церемонията на Орела и Кондора. Така
повелявал техният календар. Освен това знаели, че за да се
задвижи мощният поток на Змията от Светлина, е необхо
дима повече енергия, която не била достатъчно само в
Централна и Южна Америка. Нужно било сътрудничество
то и енергията на Северна Америка. Освен това тази цере
мония щяла да възроди Северна Америка - Орела - и
Южна Америка - Кондора, и те да заработят заедно, за да
помогнат на Земната кундалини да стигне до крайната си
цел.
Много племена, включително бели хора, подражаващи
на индианците, мислели, че могат да се справят с проблема,
затова били проведени няколко Церемонии на Орела и
Кондора. Те не разбирали, че трябва да изчакат до опреде
лена дата и че това може да бъде осъществено единствено
от майте.
На 19 февруари 2001 г., точно както било предречено в
техния календар, майте и още около 200 индиански племена
от Северна, Централна и Южна Америка се събрали в
Гватемала и извършили истинската Церемония на Орела и
Кондора. Всичко това е документирано в прекрасен филм
със заглавие “Белият път: Предсказанията на коренните
жители на двете Америки” (вижте информацията в края на
книгата).
След завършването на церемонията вече можело да се
помогне на Змията от Светлина да открие новото си място,
където да се свие на кълбо дълбоко в Земята през следва
щите 13 000 години и да даде на целия свят духовното
познание и енергия, така необходими на човешката раса, за
да продължи пътя си.
ДВЕТЕ ВЕЛИКИ ПТИЦИ

ПОЛИТАТ ЗАЕДНО
По-късно през същата година (2001) над 500 племена
от двете Америки, включително ескимоси и хопи, както и
много други от САЩ, и разбира се, майте, започват да
работя заедно за общата цел: да помогнат на Великата Бяла
Змия да пресече Панамския канал и да завърши пътешест
вието си.
Майте ме помолиха да помогна, Защото и аз принадле
жа към едно северноамериканско племе - моите корени
идват от таос пуебло от Ню Мексико. Бяха определени три
дни1- през септември 2001 г., доколкото помня - през които
всяко племе и всеки човек по свой начин работеше за
общата цел. В един и същи ден индианците започнаха
церемониите си навсякъде по двата континента.
Спомням си, че през тези три дни се освободих от
всякакви задължения и потънах в медитация. Избрах да
работя с човешкото светлинно тяло Мер-Ка-Ба, тъй като
съм обучен в това, така че поставих живо поле Мер-Ка-Ба
на Панамския канал и навлязох в дълбока медитация, като
впрегнах всичките си познания, за да помогна на Земната
кундалини да премине през канала.
На първия и втория ден сякаш нищо не се случи.
Чувствах неописуемата енергия на толкова много всеотдай
ни хора, които работеха като един, но не усещах никаква
промяна в Змията. Започнах да си мисля, че сме на път да
се провалим, но не позволявах на съмненията да ме обземат
и продължавах да медитирам.
Късно на третия ден почувствах, че нещо става. Първо
се появи слаб енергиен поток, като малка пукнатина в
язовирна стена, но енергията продължаваше да нараства и
да набира сила. Накрая Змията от Светлина се освободи и
започна да пълзи наляво-надясно, както правеше през це
лия си път по света. Навлезе в Колумбия, вече много
уверена и мощна, и продължи през Южна Америка, преми
навайки през всяка страна и регион. Всички коренни племе
на си отдъхнаха облекчено и небето над два континента
отекна от радостни възгласи. Двете велики птици, полетели
заедно, извършиха това чудо. Майте знаеха, че това ще
стане, Защото така гласи пророчеството в техния свещен
календар; но календар или не - когато го видиш на живо,
наистина е впечатляващо. Вече е въпрос на човешко прежи
вяване и дълбоки емоции.
Високо в Андите в северно Чили 112 племена едновре
менно седнали в широк кръг и зачакали пристигането на
Змията от Светлина. Точното място вече било предсказано
от майте и индианците го обкръжили, танцувайки и пеейки,
и превърнали тази церемония в най-важното събитие в
човешката история от хилядолетия насам. Освен това обя
вили това малко късче земя за най-свещеното място на
планетата.
Тези мъже и жени с чисти сърца продължили да про
веждат церемонията месеци наред, докато накрая Змията
от Светлина допълзяла до новия си дом и потънала в
Земята в свещените си покои. Това място ще превърне Чили
и Перу в новите Тибет и Индия. Там ще се раждат велики
учители, които ще се превърнат в сияйна светлина за света,
каквито бяха предшествениците им от Тибет и Индия.
Моето участие в тази продължителна сага току-що
започваше. Имаше да се свърши още много работа, а аз
нямах представа какви промени ще настъпят в живота ми.
Майката Земя беше решила да ме включи в пъстроцветното
племе, носещо освобождение и просветление. На един етап
моят живот щеше да тръгне по път, какъвто никога не бях
си представял. Какво друго му остава на човек, освен да
служи?
Глава 4
ПИРАМИДАТА НАККАЛ
Една сутрин през 1985 г. се събудих високо в безводната

пустиня на Ню Мексико, на около 2600 м надморско рав
нище. Във всички посоки, чак до хоризонта, като безкраен
океан се простираше сивозелен килим от див пелин, освен
на изток, където величествените планини Сангре де Кристо
(“Кръвта на Христос”) се извисяваха към небето. По вър
ховете им все още имаше сняг, което не беше необичайно
за ранното лято. Понякога снегът там не се стопява дяла
година. На запад, скрит от погледа, се виеше дълбокият
каньон на реката Рио Гранде, тайно проправяйки си път
през тази част на пустинята, където едва ли е стъпвал
човешки крак. На север, на 35 км от дома ми, се извисяваше
втората по големина самотна планина на света, Юта.
Именно там през XIX век американската кавалерия се
опитала да избие индианците юта. Тъй като се опитали да
се защитят от ужасните неправди от страна на американс
кото правителство, на които били подложени, те били обя
вени за опасни и подлежащи на унищожение.
Кавалерията ги преследвала стотици километри, дока
то стигнала до планината Юта, наречена така по-късно в
тяхна чест. И индианците, и войниците знаели, че там няма
вода, но в отчаянието си юта се изкатерили по склоновете.
Кавалерията обкръжила планината и зачакала. Всъщност,
войниците не знаели къде точно са се скрили индианците,
но останали в засада, Защото си мислели, че като останат
без вода, те ще бъдат принудени да слязат. Както разказва
легендата, юта се помолили на Майката Земя да им даде
вода, Защото знаели, че иначе или ще умрат в планината,
или ще трябва да слязат долу, където кавалеристите ще
убият всички - мъжете, жените и децата. Племето им прос
то щяло да бъде заличено.
И Майката Земя, която живеела в сърцата на юта, им
отговорила. От планината бликнал извор, напоил ги и спа
сил живота им.
След три месеца американската кавалерия решила, че
индианците всъщност не са се скрили в планината и се
отказали да ги търсят. Те са живи и до днес заради тази
планина и нейните чудеса, а енергията й изпълва цялата
долина. Аз живеех там през 1985 г.
Лежах и си мислех, че тази сутрин нещо ми се струва
различно или особено, но не можех да обясня какво. Това
чувство остана в мен през целия ден.
С група мъже и жени бяхме създали езотерична школа,
наречена Наккалска школа на мистериите. Името ми беше
подсказано от ангелите, но те така и не ни съобщиха каква
е целта й. Знаех, че Наккал се наричали древните жреци от
Атлантида, но нищо повече. Просто приех името, Защото
идваше от Висш източник.
Селището ни беше разположено на около осем хектара,
а наоколо се ширеха хиляди километри необитаеми земи.
Имахме две кирпичени къщи, екологична градина, малко
жилищно пространство, работно място, гараж, център за
сбирки - много красива тухлена постройка във формата на
пентаграма със седемметров таван и, най-важното, прек
расно подземно помещение за молитви, наречено киваК
Школата беше превъзходно място за обучение и препо
даване. Пълната изолация от цивилизования свят улеснява-1
1) Кива или “долният свят” - подземно помещение с кръгла или

правоъгълна форма (понякога с размери до 15-18 м), използвано
от индианците за религиозни ритуали или за обсъждане на проб
леми, важни за цялото племе. Във всяко пуебло (каменно селище)
в този район има поне една обща кива с каменна пейка за сядане,
огнище и отвор в пода, наречен “сипапу” - за връзка с Майката
Земя и като символ на мястото, откъдето са си заминали предците
“анасази”. (Бел. прев.)
ше много работата ни, тъй като наоколо нямаше хора,
които да съдят нашата работа и действия, а те биха се
сторили странни от гледна точка на съвременните порядки.
Например, на всяко новолуние правехме индианска по
тилия и палехме огромен огън, за да загреем камъните.
Около 40 души оставаха на пълен пост поне ден преди
ритуала, освен това пеехме и удряхме барабани с часове, за
да призовем Майката Земя и Великия Дух, докато навлизах
ме в сърцата си и чакахме камъните да се нажежат до
червено.
Когато настъпеше моментът, влизахме в подземната
кива в пълен мрак, в пълно смирение и съвсем голи, както
повеляваше индианската традиция, за да бъдем в абсолют
но 'свещено единение с Майката Земя. Сякаш влизахме в
утробата й. Прана, пустота, земя, вода, огън, въздух -
всичките шест елемента на Природата и Сътворението
присъстваха едновременно в тази церемония.
През онзи следобед чух силен възглас: “Я гледай!”, и
докато се усетя, вече тичах нататък. До залеза оставаше
може би половин час и като че ли над планините ръмеше
лек дъжд точно от изток.
“Я гледай!” си беше съвсем на място. Планината Сан-
гре де Кристо беше обградена от най-невероятната дъга,
която съм виждал през живота си. Всъщност дъгата не беше
само една, а три една в друга. Ярките искрящи цветове
вибрираха, сякаш заредени с електричество. Спрях онемял.
Докато стоях там и гледах това чудо, ме обзе същото
чувство, с което се бях събудил сутринта. Нещо правеше
този ден много специален. Но всичко беше както обикнове
но, като изключим тази изумителна дъга. И все пак, пред
чувствието не ме напусна.
Още на другата сутрин пред залата ни за сбирки спря
бял микробус без означения. Тъй като се бяхме скрили от
света на доста отдалечено място, беше чудно как някой ни
е намерил, при това по време, когато не се провеждаше
семинар.
От микробуса се изсипаха група млади мъже около

трийсетте и тръгнаха право към залата, където стоях в
малката кухня и приготвях закуска. Един от тях отвори
предната врата, погледна ме и попита:
- Знаете ли къде мога да намеря човек на име Друн
вало?
Казах му кой съм и той пристъпи направо към въпроса.
- Виждали ли сте някога тази фигура? - Подаде ми
рисунка на Цветето на Живота. Познавах тези 19 кръга като
собствената си длан.
Бях ги видял най-напред на стената на един египетски
храм на 6000 години, след това ги откривах навсякъде по
света - в Индия, Англия, Ирландия, Турция, Израел, Пол
ша, Швейцария, Гърция, Китай, Япония,-Мексико и в още
над 50 страни, почти винаги на места, свързани с древни
цивилизации. И всяка година ги откриваме на нови места.
Но, както ще видите от тази история, най-забележителното
е, че тази фигура съществува и в Тибет.
Тъй като водя семинари за Цветето на Живота от 1984
г., тези хора чули за мен и искали да разберат какво означа
ва. Попитах ги защо толкова се интересуват от него. Те
насядаха около мен и започнаха да ми разказват една дълга,
дълга история - как преди няколко месеца техният изсле
дователски екип открил много необикновена пирамида в
Тибет. Онова, което ми казаха, беше наистина изумително.
' Това се случи отдавна и съм забравил имената им, но
единият от тях, може би техен ръководител или говорител,
се развълнува и започна да обяснява авторитетно. Извади
карти и снимки и ги разгърна на масата, приглади ги с ръка
и ме погледна в очите.
Разказа ми за първата изследователска група, която се
опитала да стигне до тази тибетска пирамида, но хората
просто не били готови за такава трудна експедиция. Били
нужни шест месеца да се доберат до нея, Защото тя се
намирала високо в западните Хималаи. Не разполагали с
точни карти, Защото едва ли някога в този район е стъпвал
човешки крак, освен това не предполагали колко време ще
им трябва да стигнат до там.
Нещата се усложнявали още повече от факта, че пира
мидата била съвсем бяла и покрита със сняг през цялата
година, с изключение на две или три седмици, така че
екипът трябвало да прецени точно по кое време да пристиг
не, за да може поне да я открие и евентуално да проникне
вътре.
Човекът каза, че първата група стигнала чак до хребета
на планината, откъдето успяла да види величествената пи
рамида долу в равнината, но не могла да продължи, Защото
иначе всички щели да загинат. Просто нямали достатъчно
запаси за по-дълго време и били принудени да се върнат.
Това станало, до колкото си спомням, в началото на 80-те
години. Но само няколко години по-късно тези мъже, нася
дали сега около масата ми, отново се върнали там.
Този път били по-добре подготвени и стигнали до
пирамидата по време, когато тя била изцяло достъпна за
проучване. Били изумени, че за разлика от Великата пира
мида в Египет, тази не била запечатана. Имала само един
вход, през който групата без проблеми успяла да влезе
вътре.
През следващите два дни те ми разказаха цялата исто
рия: как са открили тази конструкция, която нарекли Вели
ката бяла пирамида; как изглежда и как нито отвън, нито
вътре по стените нямало никакви надписи, знаци, йерогли
фи или каквото и да било друго, освен един голям символ
високо горе на средната стена в главното помещение. Това
било изображението на Цветето на Живота. Точно затова
потърсили мен и ето, че ме намериха насред дивата пустош.
Искаха да им разкажа какво означава Цветето на Жи
вота. Надяваха се, че ще им разкрия кой е построил пира
мидата, Защото те самите нямаха представа.
Не бих могъл за час или два да обясня какво “точно
означава” Цветето на Живота. Затова тези хора останаха
два дни. Това е модел на Сътворението, валиден за цялата
Вселена и за всичко в нея, включително живите същества.
Той се отнася дори до аспекти на Вселената, които не могат
да се нарекат обекти или материални образувания, като
например емоциите и чувствата. Направих всичко по сили
те си и им изнесох мини-семинар за Цветето на Живота -
без церемониите, молитвените кръгове, съпътстващите ги
истории и, разбира се, без индианската потилия.
Мъжете се радваха на невероятния си късмет да бъдат
първите човешки същества, докоснали се до тази необик
новена пирамида, построена в напълно изолиран и недос
тъпен район в Хималаите. Казаха ми, че не е известно
някъде наоколо да има друга пирамида. Непрекъснато се
учудваха колко е странно, че се намира на място, където
никога не е съществувала каквато и да е цивилизация.
През цялото време не ме напускаше усещането от
предния ден, че нещо специално ще се случи. Знаех, че тази
информация е важна, но тогава още не разбирах истинското
й значение.
Гостите напуснаха Наккалската школа на мистериите,
изпълнени с много впечатления, но снимките на необикно
вената пирамида, които ми показаха, не излизаха от главата
ми. Почти усещах колко са важни, но все още нищо не ми
идваше наум.
Накрая, след два-три дни, докато медитирах, двата
ангела се появиха пред вътрешния ми взор и ми казаха:
' - Тази пирамида се нарича Наккал. Знаем, че сега не
разбираш, но след време и това ще стане. По-нататък
всичко ще ти се изясни.
Защо точно “Наккалска пирамида”? И защо “Наккалс-
ка школа на мистериите”? По обнова време знаех само, че
Наккал са се наричали висшите жреци в Атлантида. Нямах
представа, че по някакъв начин са свързани с Тибет.
Още много неща не знаех. Но се доверявах на ангелите
и ги пазех в сърцето си. Когато ми говореха, винаги се
чувствах като малко дете, което се опитва да разбере света
около себе си - понякога объркано, друг път развълнувано,
но най-вече удивено от живота и от начина, по който той
внимателно ми поднася знанията, съобразени с елементар
ните ми разбирания.
След време Наккалската школа на мистериите се раз
пусна, както всички подобни школи, но спомените за онази
изследователска експедиция и бялата пирамида така и не
ме напуснаха. Постепенно ангелите наистина ми разказаха
цялата история, която ще споделя с вас в хода на изложе
нието.
Сега Змията от Светлина е напуснала стария си дом -
Наккалската пирамида - и е излязла на свобода, за да си
търси ново жилище и евентуално нова пирамида, а Решет
ката на единното съзнание около Земята е почти готова.
Към 1989-1990 г., четири години след като чух за пръв път
за пирамидата, Решетката достигна първото ниво на Един
ството, но Змията от Светлина все още търсеше мястото си
на планетата, като че ли излязла от синхрон с космическата
Днк.
Но нека не забравяме - Животът е съвършен.
Глава 5
Б А Л А Н С И Р А Н Е НА Ж Е Н С К И Я
А С П Е К Т НА Р Е ШЕ Т К А Т А
НА Е Д И Н Н О Т О С Ъ З Н А Н И Е
В повечето духовни традиции психичните способности

не се смятат за особено важни, но независимо от това всеки
трябва да мине през този аспект на човешкото съзнание, за
да се прехвърли от другата страна. По времето на Наккал-
ската школа на мистериите ангелите ме обучиха на някои
от тях на различни нива.
Но имайте предвид, че като аспекти на ума, психичните
способности се смятат за опасни от много духовни тради
ции, Защото човек може да овладее много високи нива на
психичните възможности и същевременно да не промени
егото си. Всичко това трябва да се изучава внимателно, но
не може да се мине без него, Защото е необходима стъпка
към духовното просветление.
Докато се обучаваме, трябва да започнем с нещо прос
то, като виждане на аурите. Това са електромагнитни цве
тове, които се простират извън тялото във формата на
яйцевидна енергийна обвивка. Те могат да бъдат регистри
рани с прецизни апарати и компютри, но и тренираното
човешко съзнание също може да ги види.
Най-общо казано, от раменете нагоре аурата изразява
предимно мислите. От раменете до коленете - най-вече
емоциите и чувствата. При физически заболявания от засег
натите части на тялото излизат определени цветове, обик
новено във вид на геометрични фигури, които се променят,
когато болестта се влошава или преминава.
След виждането на аурата идва тълкуването, тоест
знанието какво означават цветовете. След това започваме
да разбираме какво мислят и чувстват хората, наясно сме с
техните емоции. И всичко това хвърля деликатен мост
между представата, че сме самостоятелни индивиди, отде
лени от външния свят, и осъзнаването, че има само Един
Разум и че няма нещо, което да не можем да познаем или
преживеем. В Единната Вселена няма тайни.
По време на това обучение започнах да разбирам, че
мога да общувам с хората на голямо разстояние. Нямам
предвид комуникация от типа на телефонен разговор, а
по-скоро като видеофон, само че разговорът е телепатичен
и разбирам всичко, което се крие зад думите.
Моят първи опит на телепатично ниво се случи още
през 1971 г. Тогава общувах с една индийка на име Бупи
Наопендара, която се появи от нищото като ярка светла
точка или миниатюрно слънце. Обикновено на метър-два
право пред мен малкото слънце започваше да се разширява,
да избледнява, след това се превръщаше в овал с размери
1,20 на 0,90 м. Слънцето ставаше все по-голямо, а средата
на овала се отваряше и там се появяваше прозорец, през
който можех да надникна някъде другаде. През него виждах
и разговарях с Бупи, сякаш седяхме в една и съща стая.
Виждах не само нея, но и всеки друг, с когото ме запозна
ваше. Понякога дори кучето й се разхождаше наоколо.
Всеки ден в продължение на година и половина провеждах
ме такива разговори с Бупи.
Знаех за този вид сидхи (индуистки термин за “свръх -
сетивни способности”) дори и преди да започна обучението
си в Наккалската школа на мистериите. Но въпреки това
през 1985 г. се смятах за начинаещ.
Като цяло овладяването на психичните способности е
вълнуващо преживяване - понякога малко плашещо, но
винаги е разтърсващо за ума. И тъкмо бях започнал по
малко да свиквам с тези необикновени идеи, моите водачи
ме хвърлиха в реалния свят, за да бъда използван, а може
би и подложен на изпит от Майката Земя. Всъщност, тогава
знаех твърде малко. Но очевидно можех да направя някои
неща за Извисените учители и духовните водачи, което би
помогнало за осъзнаването и изцелението на света.
Е, кои ли са тези външни и вътрешни водачи? Малко
ми е трудно да обясня, така че, не ми се сърдете. Двете
сфери от светлина или ангелите бяха вътъкът, който крепе
ше цялата тъкан, но имах още много наставници. Част от
тях живи, други - не. А и повечето от тези учители, които
бяха живи през 1985 г., сега - през 2007 г. - преминаха на
по-висше ниво на съществуване. Днес почти съм оставен
сам на себе си, като изключим ангелите, които продължават
да направляват пътя на живота ми.
; Почти всички мои наставници бяха по един или друг
начин свързани с Великото Бяло Братство и Извисените
учители. Това са просто xopà като мен и вас, които са
изпреварили човечеството в духовно отношение и по прин
цип живеят в друго измерение надземното съзнание. И сред
Великото Бяло Братство, и сред Извисените учители има
xopà, които преживяват и въздействат директно върху Зе
мята от трето измерение, като Сен Жермен и Тот - двама
от моите вътрешни наставници.
До този момент съм имал може би 90 учители от всяка
от основните религии и от повечето духовни практики по
света. Не бих казал, обаче, че съм отличен ученик. Уча бавно
и, по мое мнение, съм доста мързелив. Знаете ли, мисля си,
че вие бихте се справили по-добре. Направих много грешки,
докато се учех и си припомнях връзката с Всичко Живо във
Вселената. Но мога да заявя, че доста се постарах и ако съм
научил нещо, то е, че Животът е съвършен, цялостен и
завършен и няма нужда от нищо повече.
ЛЪЧИТЕ ОТ СВЕТЛИНА,
РЕШЕТКАТА НА ЕДИННОТО СЪЗНАНИЕ
И ЗМИЯТА ОТ СВЕТЛИНА
Когато бях на полуостров Юкатан през 1987 г., се случи
нещо, което ме свърза тясно с Наккалската пирамида и ми
помогна да стана много по-осъзнат. Тогава майте ми пока
заха Лъчите от Светлина, които се излъчват от епифизата.
Те се появяват около главата на човека само тогава, когато
той е духовно здрав. Според моите водачи и наставници,
тази стъпка в развитието на съзнанието е абсолютно необ
ходима, за да може човек съзнателно да започне процеса на
извисяване.
Тези Лъчи от Светлина са връзката между ума и сър
цето, а появяването им е голяма крачка към припомнянето
на истинската ни близост със Създателя. За да се свържем
напълно с енергията на Змията от Светлина на най-висши
нива, трябва Лъчите ни да функционират, поне минимално.
Твърде е сложно да го обяснявам в тази книга, но в бъдеще
ще напиша специален труд на тази тема. Ако искате да
научите нещо повече още сега, аз го преподавам на общите
си семинари и мога да ви предоставя тази информация
лично.
TOT
Един от моите вътрешни наставници, когото често
наричам Тот, създателя на египетската писменост, се появи
пред мен няколко години преди откриването на Наккалска
та пирамида. Ангелите ми го бяха изпратили, за да ме
обучава известно време, и няма съмнение, че натрупаният
опит и мъдрост изиграха решаваща роля в моето развитие.
През 1985 г. Тот ми каза:
- Решетката на единното съзнание е излязла от равно
весие, особено що се отнася до женския аспект. Имаме
нужда от твоята помощ, а същевременно този опит ще ти

помогне да израснеш духовно. Съгласен ли си?
Е, първо на първо, каква е тази Решетка на единното
съзнание? Повечето хора нямат представа, въпреки че тя е
известна на правителствата на силните държави. Цялата
Земя е обгърната от електромагнитни полета с геометрич
ни форми. Те са милиони и се виждат от космическото
пространство като сияйни излъчвания около Земята. Фак
тически, всеки биологичен вид и всяко живо същество -
дори и буболечката - трябва да има енергийна решетка
около Земята, за да съществува.
Хората не правят изключение - има три решетки, от
насящи се до човешкото съзнание. Първата е свързана с
определени коренни племена по света, които са най-старите
живи жители на планетата, например австралийските або
ригени. Втората геометрично се основава върху триъгъл
ници - това е решетката, която позволява съществуването
на нашето специфично (добро или лошо) човешко съзнание
на Земята. Третата е Решетката на единното съзнание,
основана върху петоъгълния додекаедър, свързан с икоса-
едър - това е нова решетка на съзнанието, която сега се
развива на Земята. Без нея човечеството ще остане затво
рено в материалния свят, докато накрая не се самоунищожи
напълно. Без тази Решетка на единното съзнание човечес
твото никога няма да може да се издигне до висшите нива
на съзнанието, затова е толкова важна.
Съединените Щати откриха втората решетка, а Русия -
третата. Тя се “строи” около 13 200 години - точно преди
“Падението” (на съзнанието), за което пише в Библията. И
оттогава досега Животът се опитва да възстанови тази
най-важна решетка, за да може човечеството да се върне на
онова еволюционно ниво, на което е било преди Падението.
Всичко е много просто.
Тази решетка има три енергийни аспекта: мъжки, лока
лизиран в Египет; женски - на огромна кръгообразна тери
тория с център Юкатан в Мексико; и детски или неутрален
в Тибет. Тъкмо женският аспект не беше напълно баланси
ран и трябваше да му се обърне внимание. Тази женска част
от Решетката на единното съзнание е основната тема на
разказа, който следва.
Той ще ви помогне да разберете, че Решетката на
единното съзнание и Змията от Светлина са дълбоко свър
зани помежду си. Решетката поддържа и допуска човешко
то съзнание на определено ниво, малко над сегашното,
базирано върху представите за добро и зло; Кундалини или
Змията от Светлина е енергията, която води човечеството
по пътя към откриване и приемане на тази Решетка на
единното съзнание. Без новите специфични вибрации, при
иждащи от Змията, човечеството ще се изгуби и никога
няма да намери пътя до Висшето съзнание. Великият Дух
ни предоставя всичко, от което се нуждаем, и то по най-съ-
вършения начин.
Но твърде малко са хората на Земята, които наистина
са свързани и живеят в това Единно съзнание. Трябва да
има поне двама, иначе тя няма да съществува. Всъщност, в
момента най-малко 8000 Извисени учители я използват, за
да останат осъзнати. Лично аз вярвам, че докато пиша тези
думи, много повече хора извършват своя преход към Съз
нанието на Единството.
Но най-важна за хората е решетката на съзнанието,
която ние, като човешка раса, се готвим да променим в
най-близко бъдеще. Не е нужно да напускаме Земята, за да
се извисим - както смята някои - това е промяна на съзна
нието или на начина, по който се интерпретира Единстве
ната реалност.
ОСЕМТЕ ХРАМА
И ОСЕМТЕ КРИСТАЛА
Трябваше да отговоря на Тот. Да приема ли задачата?
Смутено отвърнах:
- Да, ще помогна. Но не знам какво да направя.
- Не се притеснявай, Друнвало, Просто следвай сърце
то си. Процесите винаги са едни и същи.
- Добре, какво точно искаш от мен да направя?
Без колебание Тот отговори:
- Искаме да отидеш до осемте храма на майте в Мек
сико и Гватемала и да заровиш по един кристал край всеки
храм на точно определено място. Всички кристали трябва
да бъдат поставени съвсем прецизно, с отклонение от ня
колко нанометра, иначе няма да функционират и всичките
ти усилия ще се провалят. Ще ти покажем къде да заровиш
първите четири кристала, но трябва сам да откриеш места
та на другите четири. Единствено сърцето ще ти помогне
да изпълниш задачата.
На другия ден ми бяха дадени имената на осемте крис
тала, казано ми беше, че те трябва да бъдат от най-високо
качество и ми беше заръчано да ги купя още до вечерта.
Изтичах до един магазин за кристали, който ми беше извес
тен, и открих, че цената им никак не е малка. По онова време
бях доста притеснен с парите, но какво да правя - купих ги.
Върнах се в къщи, подредих ги върху тъмносин плат и
отново потънах в медитация. Този път ми казаха, че трябва
да отида в дома на Катрина Рафаел, моя близка приятелка,
и да я помоля да ми каже кой кристал в кой храм трябва да
се зарови. Стори ми се много глупаво: защо да ходя да
питам Катрина? Не можеше ли Тот просто да ми каже?
Поне беше лесно, тъй като и двамата с Катрина живе
ехме в Таос, Ню Мексико. Потеглих към тях. Но за нея този
ден не беше от обикновените. Тя е специалист по кристали
те и пишеше първата си книга, озаглавена “Магията на
кристалите”, в която излагаше специалните си познания, а
нейният издател й беше заявил, че иска текстът да му се
предаде до 17 часа същия ден. Когато цъфнах на вратата й,
тя каза:
- Изчезвай, Друнвало, не днес. Много съм заета и
нямам време за разговори.
Вдигнах левия си показалец и казах:
- Катрина, ако обичаш, само пет минути.
- Моля те, Друнвало, страшно съм изостанала с вре
мето. Друг път.
Но на мен ми бяха казали да получа информацията за
местата на кристалите днес. Затова настоях и тя отстъпи:
- Добре, пет минути и нито секунда повече.
Набързо й обясних за осемте храма и осемте кристала
и й връчих списъка, който ми бяха дали. Тя го прочете за
около три секунди, разгърна синия плат с осемте кристала
и изобщо без да мисли, посочи всеки храм и каза кой е
съответният кристал - всичко това за по-малко от 11 секу
нди.
- Хайде, довиждане, че трябва да работя;
- Добре де, добре - промърморих, - чакай само да
запиша каквото ми каза.
Сега, като си спомням тази случка, осъзнавам каква
велика сила е вдъхновила Катрина да определи кой къде
трябва да отиде. Докато пътувах от храм на храм, цветът на
всеки подбран от нея кристал винаги съвпадаше точно с
основния цвят и/или енергия на съответния храм. Така и не
разбрах защо просто не ми казаха всичко това. Може би ме
учеха да се доверявам.
Докато течеше това пътуване из Мексико и Гватемала,
така свързано с психичните феномени и решетката около
Земята, започнаха да се появяват нови неща.
Тук ще трябва да се върна в самото начало.
Змията от. светлина 55
ТАОС ПУЕБЛО
В моя предишен и единствен друг живот на Земята, през
1850-1890 г., съм бил жена-лечителка в малкото индианско
племе пуебло в Ню Мексико, наречено “таос пуебло”. Спом
ням си всеки миг от онзи живот, който може да бъде тема
за отделен разказ, но няма смисъл да го излагам тук.
Най-важното е, че тогавашният ми баща беше вожд на
племето, а майка ми беше смятана за велика душа. В сегаш
ния ми живот майка ми от племето таос е моята по-голяма
сестра Нита Пейдж, а баща ми е синът на сестра ми - Кен
Пейдж. Сега съм негов вуйчо, въпреки че е само четири
години по-млад. (Сестра ми е с 16 години по-голяма от
мен.)
В този живот, от 40 години насам, всяка година един
могъщ и наистина свят човек на име Хуан Конча - духовен
водач на племето таос през 1985 г. - пристига в дома на
сестра ми в Калифорния, за да се увери, че Нита, Кен и аз
никога няма да забравим корените си. Всъщност, племето
смяташе в бъдеще да ни повери определени задачи и не
искаше да изгуби връзка с нас.
Трите Мечки се събуждат

Сестра ми се пробуди първа - доста отдавна, в нача
лото на 60-те години. Племето я прие, потвърди нейната
самоличност и започна да я обучава по определена програ
ма, създадена специално за нея. Таос са разделени на 12
племена и всяко има собствена кива и свой духовен път.
Нита се обучаваше при “племето на кристалния амулет”; те
я заведоха в своята кива дълбоко под земята, за да започне
подготовката й. Това беше съвсем необичайно, тъй като по
принцип в кивата се допускат само мъже. Но те направиха
изключение, Защото знаеха коя е, и я обучиха според стари
те традиции.
Аз се събудих втори през 1971 г., когато двете сфери от
светлина, ангелите, се появиха пред мен, но чак през 1980
г. те ми казаха да отида при племето таос и да започна
обучението си. Мислех си, че като се появя там, ще ме
посрещнат с отворени обятия и веднага ще приемат, но
изобщо не стана така. Когато им казах, че съм дошъл да си
спомня, те просто ме изгледаха и казаха:
- Иди в града и чакай. Ще дойдем при теб, когато
настъпи подходящото време.
След две години, когато вече почти бях забравил защо
съм там, пристигна Джими Рейна, моят бъдещ наставник,
и ме покани на церемония на племето. Така започна моето
12-годишно обучение, по време на което научих повечето
неща, които знам за духовните нива.
Прекарвах по-голямата част от времето с Крейдъл
Флауър (“Люлчино Цвете”), сестрата на Хуан Конча, която
ми показваше интуитивните методи на племето за работа с
кристалите и амулетите, както и на сънуването, чрез което
се сътворяват други реалности. Въпреки че усвоих всичко
това директно от племето, едва в реалния живот осъзнах
силата му. Трябваше да се науча как да пресичам моста
между два свята, два толкова различни начина на живот.
Със сестра ми чакахме с години, докато и Кен се
пробуди. Все мислехме, че ей сега ще стане, но нищо не се
случваше. Кен беше възпитан като католик, но истинският
му бог бяха парите. Той натрупа голямо състояние от
търговски центрове, яхтклубове, ресторанти, автокъщи и
т.н. Бих казал, че Кен беше мултимилионер и основен
принцип на неговия свят беше материализмът.
Годините минаваха. Двамата с Нита вече се съмнявах
ме, че Кен изобщо някога ще се пробуди. Да си призная,
накрая аз се предадох, напуснах Колорадо, където живеех
дотогава, и се преместих в Ню Мексико, за да продължа
живота си. Минаха още доста години и почти бях забравил
за него, сякаш живеехме в два паралелни свята. И ето че
един ден през 1983-4 г., година или две преди да бъде
открита Наккалската пирамида, Кен имал странно прежи

вяване.
Вижте, той нямаше представа за нещата, за които го
ворим тук. Животът му се основаваше изцяло върху мате
риалните неща, които човек може да притежава и с които
да парадира нагоре-надолу. Единственото, което го инте
ресуваше в живота, беше каква кола кара, каква марка
костюми носи и в кой район живее. Беше обърнал гръб на
всякаква духовност. Психични способности? Кен не вярва
ше в такива шантави неща. Всъщност, ако някой започнеше
да мести предмети във въздуха пред очите му, той веднага
би го помислил за дяволска работа. Католик до мозъка на
костите си.
Но през онзи ден животът му се променил завинаги.
Поканили го на следобедно парти, където всеки стои с чаша
вино и чинийка със сирене и говори за себе си. Но Майката
Земя решила, че на Кен му е време да се пробуди.
Една млада жена се приближйла до него и го попитала
дали иска да му “гледа”. Той я попитал:
- Искате да гледаме някакъв филм ли?
Тя го настанила да седне, наредила карти Таро и започ
нала да му гледа - за пръв път в неговия живот. Можем да
го наречем “девствено гледане”.
Жената започнала да му казва неща, които само той
знаел. И не едно или две, а много негови преживявания от
миналото, пазени в дълбока тайна, и то с най-големи под
робности. Главата му се завъртяла.
Никой дотогава, особено пък непознат, не му бил казвал
такива неща за самия него, при това по начина, по който го
правела тази млада жена. Това променило представите му за
живота. Към края на “гледането” Кен жадно попивал думите
й. Пред очите му ставало истинско чудо. Тя се навела напред,
насочила пръст в третото му око, снишила глас и казала:
- Кен, имаш чичо, който живее в Ню Мексико. Трябва
да отидеш при него. Той има на какво да те научи. Остани
при него три дни.
С това чашата преляла. Кен знаел, че аз живея в Ню
Мексико, но дори не му хрумнало да пита жената откъде й
е известно това. Тръгнал си от партито и на другата сут
рин се обадил на майка си, за да му даде моя телефонен
номер. Не можел просто да махне с ръка на такова нещо.
Всичко било твърде впечатляващо и любопитството му да
разбере на какво толкова мога да го науча избухнало като
супернова.
ПОВТОРНА СРЕЩА
По онова време живеех с приятелката си в стар испан
ски квартал край Таос. Домът ни беше доста примитивен:
порутена кирпичена къща с две стаи и без истинска баня. И
двамата бяхме художници и рисувахме платна, най-вече
пейзажи от Югозапада, за да си изкарваме хляба. Аз съм
завършил изящни изкуства и рисуването е моя страст, която
никога не ме е напускала задълго. Въпреки че се задоволя
вахме със съвсем малко, аз бях щастлив от живота.
Един ден Кен ми позвъни по телефона. Не бяхме се
чували почти десет години - както вече казах, животът ни
беше поел в съвсем различни посоки. Кен ми каза за “гле
дането” на младата жена и ме попита дали може да ми
дойде на гости “за три дни”.
- Разбира се, Кен, ще се радвам да те видя.
След една седмица той цъфна пред скромния ми дом
в нов черен Линкълн. Изобщо не изглеждаше на място в
този беден испански квартал. Слезе от колата с костюм от
три части и специални слънчеви очила, от онези, които
изсветляват, когато стоиш на сянка. Отворих вратата. Вмес
то да каже “Здрасти”, той надникна вътре, огледа стаята,
след това ме погледна и попита:
- Ама ти тук ли живееш?
От висотата на своя луксозен живот не можеше да
повярва, че наистина живея в такава къща.
Какво да му отговоря?
- Кен, знам, че е скромно, но си живея прекрасно.
Влизай.
Той се приближи до един стол, избърса праха с отвра
щение и седна. Погледна ме право в очите и каза:
- Вече ти разказах за “гледането”, но има още - тя ми
каза, че трябва да ме научиш на нещо и че това ще отнеме
три дни. Е, какво е то?
- Чакай малко, Кен, нямам представа на какво трябва
да те науча, ако изобщо има такова нещо. Постой няколко
минути, след малко ще се върна и може би ще ти отговоря.
Влязох в задната стая, където си бях направил кът за
медитация. Седнах и много бързо потънах в променено
състояние на съзнанието, тъй като бях добре подготвен. И
ето' че пред вътрешния ми взор се появиха двата ангела.
Попитах ги какво искат да направя.
- Покажи на Кен всичко, което знаеш за кристалите -
ми казаха те.
И изчезнаха.
Известно време седях и размишлявах над това. Изуча
вал съм кристалите от много години и дори съм водил
семинари, за да си помогна финансово (със сигурност рису
ването не беше достатъчно). Ако трябваше да науча Кен на
всичко, което знаех, щеше да отнеме много повече от три
дни.
Върнах се в стаята, където седеше Кен.
- Е, разбра ли на какво трябва да ме научиш? - попита
той.
Отговорих му честно:
- Да, мисля, че трябва да те науча на всичко, което знам
за кристалите.
Очите му изскочиха от орбитите. Изглеждаше шоки
ран.
- Камъни! Ще ме учиш за някакви камъни! Това е
смешно! Камъните няма да ми помогнат.
- Кен, кристалите са нещо повече от прости камъни.
Започнах да му обяснявам, че те всъщност са живи и
разумни - знам, че това излиза от рамките на нормалните
представи, но не и за науката. Посочих му Периодичната
таблица на елементите, която бях окачил на стената. Пока
зах му как въглеродът (шестият химичен елемент) се свър
зва с всички органични вещества и с всичко, което по
принцип се смята за живо. Но точно под него, една октава
по-надолу, се намира елементът силиций - основният еле
мент на кварцовия кристал и на 80 % от земната кора.
През 50-те години науката откри, че силицият проявява
съвсем същите характеристики на живата материя като
въглерода, и че според съвременните учени, това са единс
твените два елемента, които знаят как да създават живот.
Днешната наука откри на океанското дъно същества, които
са живи, разумни и се размножават, но телата им са изгра
дени от 100 % силиций, без никакъв въглерод. Затова,
когато говорим за кристали, трябва да осъзнаем, че те са
много повече, отколкото хората смятат. Те са способни да
приемат и изпращат човешки мисли и емоции. Това беше
доказано от Марсел Вогел, световноизвестен учен, работил
в Лабораториите Бел, автор на повече от 200 патента,
включително на компютърните флопи-дискети. Това няма
да ви се стори чак толкова странно, като си спомните, че
първото радио на света е било “кристално”. Просто поста
вяте един кварцов кристал на масата, прикачвате към него
жица и можете да си слушате радио през колоните. Той
улавя електромагнитните сигнали в диапазона на радиочес
тотите.
Но в електромагнитния честотен диапазон има и чо
вешки мисли. Те са много, много по-дълги в сравнение с
радиовълните, но освен дължината, всичко останало е едно
и също. Е, защо тогава кристалът да не може да улавя
вашите мисли?
Кен никога, ама никога не се беше замислял над това.
- Искаш да кажеш, че кристалът може да разбере какво
си мислиш?
- Да. Но това още не е всичко, Кен. Според теб, как
работи компютърът? Той не е нищо друго, освен кристал,
а без кристалите просто няма да има компютри. Тъкмо
живата им същност позволява на компютъра да прави
всичко, което прави. Разбираш ли?
Естествените кристали могат да съхраняват “програ
ма”, тоест мисъл-форма, и да я възпроизвеждат безкрайно,
докато някой не я изтрие. Един правилно програмиран
кристал може да промени или да въздейства върху огромни
области в нашия свят.
Ето как с Кен започнахме да обменяме идеи за криста
лите. Разговорите ни продължиха три дни, докато не усетих,
че той вече има доста добра представа за взаимодействието
между кристалите и човешкото съзнание. На четвъртия ден
той ме прегърна силно и се върна в своя свят като малко
по-различен човек. Според мен, сега поне не смяташе, че
кристалите са просто камъни.
Глава 6
Б А Л А Н С И Р А Н Е НА Ж Е Н С К А Т А
Р Е ШЕ Т К А О К О Л О З Е МЯ Т А
ЮКАТАН И ОСЕМТЕ ХРАМА
ЧАСТ ПЪР В А
ХУАН КОНЧА СЕ “ЗАСЕЛВА”

Когато Кен си замина, не знаех дали ще го видя пак. Бяха
минали 10 години от последната ни среща. Но се надявах, че
дистанцията между нас е започнала да намалява.
След две седмици Кен ми се обади толкова развълну
ван, че едва говореше. С треперещ глас ми разказа как стоял
в хотел Хилтън в Уолнът Крийк, Калифорния, и докато се
регистрирал, забелязал, че във фоайето има базар на крис
тали. Продавали се фантастични образци.
С оскъдните си познания Кен забелязал огромен квар
цов кристал-генератор с изключително качество и го купил.
Кристалът-генератор фокусира собствената ви енергия и я
използва според намерението ви. Този бил дълъг над 25 см
и дебел около 5 см. По принцип такъв образец притежава
огромна сила, ако се използва правилно.
Докато превалял планината и шофирал към къщи пок
рай океана, Кен държал генератора в лявата си ръка, а
волана в дясната. Карал по магистралата със 105 км/ч,
когато изведнъж една кола изскочила изневиделица, нав
лязла в неговата лента, загубила контрол и започнала да се
върти бясно точно пред него. Кен нямал друг избор, освен
да свие в насрещното платно, за да не се блъсне в нея.
Следващото, което помнел, е как лети право срещу един
автомобил, шофиран от жена. И двамата се движели с
голяма скорост и били на шест метра един от друг. Кен
виждал как жената крещи и вдига ръце, за да защити лицето
си.
След това сякаш изгубил съзнание, а когато дошъл на
себе си, бил в своето платно и се движел с около 80 км/ч.
Пътят пред него бил пуст. Погледнал в огледалото за
обратно виждане и видял на около 400 метра зад себе си
много коли, пострадали от верижна катастрофа. Но на него
му нямало нищо, дори и драскотина.
Не можел да си обясни станалото. Погледнал надолу
към проблясващия планински кристал в ръката си и се
почудил дали той има нещо общо с факта, че още е жив.
Кен ме попита по телефона:
' - Друнвало, защо съм още жив? Как стана така, че не
блъснах онази жена? Всичко това е невероятно.
Не можех да му отговоря, затова му казах, че ще му се
обадя пак. Затворих слушалката и влязох в стаята за меди
тации да говоря с ангелите.
Те ми обясниха, че много отдавна Кен и Хуан Конча се
договорили един ден да си разменят местата, тоест духът
на Кен да се премести там, където живее духът на Хуан, а
неговият да влезе в тялото на Кен, но само за известно
време, после пак да се разменят. Споразумението важело за
последните две години. Това е още една тема, за която
повечето хора нямат никаква представа, но е известна на
много места по света. Напредналите души могат да се
“заселят” в други тела при определени условия. В нормал
ния случай човекът в тяло умира и напуска този свят - това
така или иначе става в отреденото му време - а в тялото му
се заселва нов дух и го връща към живот. Не е чак толкова
просто, но всичко става “на един дъх”. Каквото и да е убило
тялото, то се коригира от дълбокото познание за същността
на Сътворението. (Повярвайте ми, животът на планетата
Земя не е онова, което изглежда. Никак даже.)
Има само две причини, поради които един дух може да
се “засели”. Първо и най-очевидно, да спести време. Нап
64 Дру н вало Мелхизедек
редналата душа няма нужда да минава през началните
стадии на живота, въпреки че има и случаи на встъпване в
много ранна възраст. Другата причина е да се избере човек
със специални умения, познания или положение в общест
вената йерархия, които ще са необходими на встъпващия
дух, за да изпълни мисията, поради която е дошъл на
Земята. Този процес се използва навсякъде във Вселената.
Ще ви запозная накратко с моя личен опит. Аз влязох в
това тяло на 10 април 1972 г. Около девет години преди да
направя същинската размяна, разговарях телепатично с
човека, който обитаваше тялото, за да го подготвя за онова,
което предстоеше да се случи. Когато той изпусна послед
ния си дъх, аз вдишах за пръв път в неговото тяло и веднага
си спомних всичко за себе си. Но през следващите 12 часа
забравих напълно кой съм всъщност и в продължение на
почти три години надделяваха спомените, запечатани в
тялото. Наистина вярвах, че съм човекът, който се е родил
в него.
Един ден ангелите ми казаха:
- Време е да си върнеш паметта.
Помолиха ме да легна в кревата и да се подготвя. Не
знаех за какво говорят, но почти незабавно започнах да си
спомням всичко. Как идвам от друг свят, как влизам в тази
галактика през мъглявината Рак (зад средната звезда на
Пояса на Орион), срещам се със своя пра-пра-пра-пра-пра-
прадядо Мачивента Мелхизедек, отивам на Плеядите, пос
ле на Сириус, на Венера и на края през 1840 г. - на Земята.
(Десет години по-късно влязох в първото си човешко тяло,
което стана чрез нормално раждане.) Така че, разбирах
трудностите, през които преминаваше Кен.
Според договора му с Хуан, той трябваше да влезе в
тялото на Кен за четири години, след което Кен щеше да
си го върне и да продължи с нормалния си живот. Точно
този договор е много необичаен. Хуан беше починал някол
ко години по-рано, затова Кен трябваше да влезе в друг
свят, за да направи това салтомортале - трудна работа.
Във всеки случай, ангелите ме помолиха да му разкажа
всичко. Спомням си как седях със слушалката в ръка и не
можех да набера номера, Защото не знаех как да му го кажа.
От трите дни, които прекарахме заедно, ми стана ясно, че
той не знае нищо за Висшето съзнание. Накрая реших прос
то да изприказвам всичко с мисълта, че той вероятно няма
да ме разбере.
- Кен, ти ли си?
- Откри ли каква е работата?
- Да, но ти сигурно няма да разбереш онова, което
искам да ти кажа.
- Давай, - каза Кен. - След нова, което ми каза за
кристалите, мога да повярвам във всичко.
' Хубаво.
- Кен, ето какво се е случило според моя вътрешен глас.
Казах му за Хуан Конча и че в този момент той всъщ
ност не е Кен, а Хуан. Обясних му всичко, дори това, че Хуан
ще си отиде след две години, а Кен ще се върне. Отсреща
цареше пълно мълчание.
- Кен, там ли си още?
Той въздъхна и избоботи провлачено:
- Човече, ти си напълно откачен.
И ми затвори. Осъзнавах, че може никога повече да не
ми се обади, но послушах вътрешния си глас, който ми
казваше кой е най-добрият начин: просто да кажа истината.
Оставих последствията на Великия Дух.
ХУАН Е ЖИВ
Мина известно време, но Кен така и не се обади. Реших
да си вървя по пътя с надеждата, че ще си спомни в
подходящия момент. Приготвях се да пътувам за Юкатан
в Мексико, за да поставя специално програмираните крис
тали в храмовете в джунглата, където никога дотогава не
бях стъпвал.
Разбирах, че оттук нататък вероятно ще трябва да
направя всичко без ничия помощ, освен напътствията от
сърцето. И това първо пътешествие из древния свят тряб
ваше да се пази в пълна тайна. Никой не биваше да знае,
освен семейството ми и неколцина приятели. Бях сам.
И ето, че една сутрин малко преди пътуването, докато
си събирах багажа, телефонът звънна. Беше Ронда, съпру
гата на Кен, която не бях виждал от десет години. Очевидно
ядосана, както можеше да се съди по гласа й, тя започна:
- Друнвало, знам, че не сме се чували от години, но
точно сега трябва да те попитам нещо. Наистина съм
разтревожена.
- Здравей, Ронда. Добре ли си? Какво има?
Тя отвърна:
- Знам, че си работил с Кен и искам да разбера какво
си му направил. Да не си му давал наркотици или нещо
такова?
Застанах нащрек. Незабавно попитах:
- Не, кажи какво става?
Тя заговори бързо:
- Друнвало, точно в този момент Кен е горе в спалнята
съвсем гол, с орлово перо в косата, бие барабан и танцува
в кръг. Съвсем е полудял и съм сигурна, че ти имаш нещо
общо с това.
Какво можех да отговоря? Как да й обясня онова, което
бях казал на Кен?
Е, просто й казах истината.
- Кен не приличаше на себе си последния път, когато
говорих с него.
Казах й, че се надявам той да се оправи, и тя затвори.
Седнах и се замислих докъде ще доведе всичко това. След
по-малко от седмица, няколко дни преди да замина, Кен
(Хуан) ми се обади.
- Друнвало, знам, че се готвиш да пътуваш за Юкатан,
а ти знаеш, че аз трябва да дойда с теб на това пътешествие.
г
Това не го бях очаквал. Не знаех какво да му отговоря.
Казах му, че трябва да проверя, което и сторих. Съобщиха
ми, че наистина е предвидено да дойде с мен на това
пътешествие в Мексико и Гватемала. Според Тот, и двама
та сме имали какво да научим един от друг.
ПЪТЕШЕСТВИЕТО ЗАПОЧВА
Кен реши да дойде с кола от Калифорния до Албукър-
ки, където да се срещнем и да се качим на самолета. По
шосето през Аризона, насред горещата суха пустиня, има
“магазини за камъни”, където стари миньори продават
камъни и кристали, които са намерили сред храсталаците
и изюколните реки и планини. Тези дюкянчета не приличат
по нищо на красивите, изтънчени магазини, откъдето пове
чето xopà си купуват кристали. Те са истински съборетини.
Но понякога в тях може да се открие по някой страхотен
кристал. Кен спрял край един от т*ези дюкяни и се загледал
в стъклената витрина, където били изложени по-добрите
образци, когато забелязал махало, направено от черен
оникс, забутано на задния рафт. То разпалило любопитст
вото му и той поискал да го види.
Старецът се поколебал.
- Наистина ли искате да видите това махало?
Кен се зачудил, че защо не?
- Да, ако обичате.
- През 20-те години направих това махало по поръчка
за един човек, но той така и не дойде, - казал старецът. -
Оттогава досега вие се първият, който пита за него.
Кен взел това за поличба и казал:
- Направили сте го тъкмо за мен. Отне ми малко повече
време да стигна дотук.
Купил го с дълбокото убеждение, че старецът наистина
го е направил точно за него.
Когато ми го показа, не можех да повярвам на очите
си.
Махалата, с които си служат повечето xopà, са малки, леки
и удобни за носене. Това беше дълго 16-17 см и дебело поне
2 см в най-широката част, след това изтъняваше във вид на
конус с остър връх. В горния край имаше пробита дупка, през
която да се промуши конец. Всъщност, беше доста голямо и
трябваше да се закачи на дебела връв. И тъй като беше
направено от оникс, изглеждаше лъскавочерно, полирано до
блясък и доста тежичко. Освен това, онискът беше първият
кристал, който според Катрина трябваше да се сложи в храма
в Ушмал.
Кен беше много горд със своето махало. Не знаех какво
да кажа. Сърце не ми даваше да му обясня, че никой не си
служи с такива големи психични инструменти. Дали?
ОСЕМТЕ ХРАМА
Кацнахме в Мерида и почивахме само една нощ. Мис
лехме да излезем и да пообиколим из града, да се позабав
ляваме преди тръгване, но бяхме толкова ентусиазирани да
се захванем със задачата, че пристъпихме направо към дела.
Наехме малка червена Тойота с климатик; казаха ни, че ще
струва много повече, но - Боже мой - радвахме се, че ще
можем поне за малко да се скрием от горещината.
Обясних на Кен какво точно ще правим. Показах му
картата на Мексико и списъка с осемте храма, дори му
позволих да пипне осемте красиви кристала, които нямаше
да се върнат у дома с нас. Всеки от тях беше програмиран
от T ot специално за съответния храм. Казах на Кен, че
храмовете, които ще посетим, не са построени на случайни
места. Разположени са върху безкрайно разширяваща се
спирала. Точният й център се намира в Ушмал; твърди се,
че е по-малък от атом.
Освен това, всяка от тези изумителни пирамиди има
специфично географско местоположение, за да изразява и
канализира енергията на своя район. А енергията на всеки
от храмовете символизира чакрите в човешкото тяло.
1. Ушмал (в Мексико): коренната чакра на новия цикъл.
2. Лабна: сакралната чакра, единството на противопо
ложностите.
3. Каба: третата чакра, силата на волята.
4. Чичен Итца: сърдечната чакра, безусловната любов.
5. Тулум: гърлената чакра, звуковият поток и проявле
нието.
6. Кохунлич: третото око, хипофизата - свръхсетивните
способности.
7. Паленке: епифизата, подготовка за новия свят.
8. Тикал (в Гватемала): коренната чакра на новия цикъл.
Майте са знаели това много, много отдавна. Знаят и
много повече, както светът скоро ще научи. Женският ас
пект на Решетката на единното съзнание е свързан с мно
жество други спирали с женска енрргия. Тикал е мостът към
новата октава от храмове в южна посока. Освен това е
свързан с друга октава от храмове, разположени на север,
които накрая се съединяват и образуват гигантски кръг
откъм юг.
За да го разберете по-добре, просто си представете как
са подредени осемте основни чакри в човешкото тяло. След
това погледнете храмовите комплекси и ще видите, че
техните енергии са свързани помежду си точно по същия
начин. Всеки храм съдържа енергията на определена чакра.
Например, ако четвъртата чакра в човешкото тяло е сър
дечната, четвъртият храм ще отговаря на енергията на
сърцето.
Има и други езотерични аспекти, свързани с предназ
начението на храмовете и връзката им с Решетката на
единното съзнание около Земята. Тъкмо тези храмове и
други свещени места фактически създават импулса, който
я формира. Без тях ние няма да можем да се издигнем на
по-високите нива на съзнание.
70 Д рунвало Мелхизедек
И така, енергийните спирали на тези храмове обръщат
посоката си всеки път, когато завърши “октавата от осем
храма”. Те вървят на юг от Гватемала към Никарагуа, Коста
Рика, Панама, Колумбия и накрая Перу. В Перу на езерото
Титикака, между Острова на Слънцето и Острова на Луна
та, енергията завива на 90° и тръгва към Тихия океан, като
минава покрай Чили. Тази женска енергия продължава по
океанското дъно до остров Пасха, после стига до един
изумителен остров, наречен Мурея. Центърът на оста на
Решетката на единното съзнание се намира в средата на
този остров. Ако прокарате мислена линия през центъра на
Земята по протежение на оста, от другата страна ще изле
зете на повърхността в Египет, на около 2.5 км от Великата
пирамида. В древен Египет това място било ясно обозна
чено.
Мурея има огромно значение за човечеството. В цен
търа на този остров с формата на сърце е фокусирана
цялата енергия на Решетката на единното съзнание. Според
мен, Мурея е най-женското място на света.
От Тикал в Гватемала енергията тръгва и на север,
минава през повечето храмове на майте и на ацтеките,
продължава през Мексико и стига до границата със САЩ.
Малко след нея, в щата Ню Мексико (според апачите, които
потвърдиха, че това е вярно), тази женска енергия преми
нава през три физически пирамиди, построени много от
давна от индианците. Те играят ролята на мост, по който
тя да продължи на север, тъй като там няма никакви естес
твени енергийни полета.
През Таос пуебло и планината Таос тя стига до Блу
Лейк - най-свещеното езеро на таосите. Там прави завой
на 90°, както и на езерото Титикака, само че в обратна
посока. Блу Лейк, макар и доста по-малко от Титикака,
канализира женската енергия по съвсем същия начин и със
същата сила.
От Блу Лейк тя тръгва към планината Юта - онази
свещена планина, за която говорихме по-рано. Оттам про
дължава на запад, като върви от едно свещено място, през

някой планински връх, до следващото свещено място, и
така, докато стигне до езерата Тахо, Донър и Пирамид в
Калифорния и Невада. Веднага след това се потапя в Тихия
океан, продължава през подводните планини и енергийни
точки, докато стигне до остров Мауи и кратера Халекала.
Оттам тръгва на юг по островните вериги, които много
отдавна са били част от древна Лемурия. Крайната й точка
отново е остров Мурея - така кръгът се затваря.
Женската енергия на Решетката на единното съзнание
образува нещо като гигантски кръг от две части, които се
срещат на Мурея. Това е интересен и изумително красив
остров с идеалната форма на сърце, заобиколен от коралов
риф, също оформен като сърце. Всяка къща на острова има
изображение на сърце някъде по фасадата откъм улицата.
Просто усещате любовта с тялото си.
Казах на Кен, че засега Извисените учители искат само
да се оправи Решетката на територията на Мексико и Гва
темала. После щеше да има церемония.
Кен отвърна със съмнение в гласа:
- Доколкото разбрах, тази Решетка на единното съзна
ние е започната преди 13 000 години и едва сега е завър
шена. Не ми побира умът колко сложно е това енергийно
поле.
- Кен, изобщо нямаш представа. Онова, за което гово
рихме, е само малка част от цялата мрежа от пирамиди,
храмове, църкви, манастири, синагоги, ашрами, свещени
сгради, джамии, мегалитни съоръжения и т.н., наред с
природните образувания, като планини, долини, извори,
реки, езера, водни басейни и най-важното - енергийни
вихри, и т.н., съзнателно променени с помощта на геоман-
тията и функциониращи като отделни единици, които наис
тина създават Решетката на единното съзнание около пла
нетата. Ако знаеш истинската взаимовръзка между всички
тези свещени места - по света има над 83 000 изкуствено
изградени, да не говорим за всички останали природни
обекти - ще изпиташ истинско страхопочитание. Особено
ако ти кажа, че един единствен разум е измислил, органи
зирал и създал тази потресаваща Паяжина на Живота,
която светът нарича “решетка”.
Обясниха ми, че тази Решетка на единното съзнание е
единственото нещо, което стои между гибелта и извисява
нето на човешката раса. Наистина, в този момент от цикъла
ни чака или едното, или другото.
Е, сега разбираш колко важно е нашето пътуване. Жен
ският аспект от Решетката на единното съзнание трябва да
бъде балансиран, да се направят някои геометрични про
мени в нея, за да може новото свещено женско съзнание да
се превърне в жива реалност. Жените по цял свят трябва да
си спомнят съкровената си връзка с Бог, за да знаят какво
точно да направят, така че да балансират този свят, и не
само това.
Трябваше да му го кажа.
- Кен, наближава времето на прецесията на равноден
ствията. Останаха само 29 години, и ето че ще дойде 2012—
2013, а според календара на майте, тогава ще настъпи краят
на този продължителен цикъл. След това промените ще
бъдат много бързи. И тъй като на женското начало е дадена
властта да определи пътя, по който ще поеме Земята, то
трябва да бъде подготвено. И ние можем да му помогнем.
УШМАЛ
Кен запали двигателя на Тойотата и потеглихме от
хотела. Проверихме дали разполагаме с всички необходими
карти за цялото пътуване. Постарахме се да помислим за
всичко, което би ни потрябвало, например бутилирана вода,
гориво и крем против изгаряне. Ясно беше, че ще прекараме
доста време в тази кола.
Всъщност, в началото мислехме, че цялото пътуване
ще отнеме около две седмици, дори по-малко, но в крайна
сметка то продължи повече от месец. Придвижването през
Гватемала и Мексико не е лесно, тъй като на доста места
пътищата са много лоши. Американецът поглежда картата
и си казва: “Е, ще стигна за един час”. Но всъщност отнема
четири часа. Още не бяхме започнали да се движим с
“мексиканска” скорост, но това неминуемо щеше да стане.
Планирахме да посетим първите три храма още на
първия ден, тъй като те са в началото на спиралата и се
намират сравнително близо един до друг. Същата вечер
трябваше да се върнем в Мерида и през следващите 12 дни
да приключим с останалите пет храма - нещо такова.
Ушмал се намира на 120 км от Мерида във вътреш
ността на страната. Седнах на задната седалка, Защото Кен
искаше да шофира. За пръв път бях в Юкатан и не очаквах,
че е'толкова равно. Не знам защо, бях останал с впечатле
нието, че там има планини и джунгли. В Мексико наистина
има планини и джунгли, но не и в Юкатан. Понякога е доста
трудно човек да си проправя път през буйната растителност
без мачете, но няма да попаднете в истинска джунгла,
докато не навлезете във вътрешността на страната.
Стигнахме в Ушмал лесно и без проблеми. Това беше
преди мексиканското правителство да нареди да се издиг
нат огради около храмовете, за да контролира туристите.
През онези дни почти никой не се интересуваше от тях и
нямаше нужда от заграждения. Можехме да влезем направо
в свещените комплекси, поне в повечето, без никой да ни
попречи, и да стоим толкова дълго, колкото пожелаем. Но
ние имахме мисия и усещахме, че трябва да приключим с
първите три храма още същия ден.
Щом стъпихме на територията на Ушмал и се добли
жихме до Храма на Магьосника, почувствах вибрация, ко
ято проникваше до кости. Тук наистина имаше енергия, при
това определено различна от всяка друга, която съм усещал
досега в Мексико. Нещо подобно бях преживял във Вели
ката пирамида в Египет. Тя просто прави нещо с вас -
трудно ми е да го обясня.
Застанах в подножието и трябваше да извия глава на
зад, за да видя върха на пирамидата. Беше величествена.
Държах в ръце оникса, когато Кен каза:
- Друнвало, ела тук.
Беше се навел към пирамидата и я разглеждаше отблизо.
- Погледни! - и посочи хоросана между камъните.
Ониксът съвсем не беше определен случайно. Сиво-чер
ният хоросан беше направен от стрит на прах оникс и
покриваше цялата пирамида. Разбира се, почувствахме се
въодушевени. В онзи миг знаехме със сигурност, че правим
точно това, което трябва - каквото и да беше то. Разсмяхме
се. Но след като се отдалечихме, за да видим храмовия
комплекс от по-голяма перспектива, усмивките ни се сто
пиха. Знаехме, че пирамидата, край която трябваше да
оставим оникса, се нарича “голяма”, но едва в този момент
разбрахме колко колосална е тази свещена структура. Прос
тираше се на километри. Не знаех откъде да започнем.
Не след дълго срещнахме човек, който знаеше къде
точно се намира Голямата пирамида. Проследихме разсто
янието до нея по права линия на картата. Трябваше да
походим малко - и ето я нея - огромната, впечатляваща
пирамида. От Тот знаех само, че кристалът трябва да се
постави на определено място, точно пред северната фасада.
Бяхме си донесли компас, за да определим накъде е север.
Пред северната фасада имаше напълно равна тревна
площ. Тя беше правоъгълна, около 30 м дълга и 12 м широка
- поне така предполагам, и без никакви отличителни белези.
Кен измъкна прословутото си махало, на което беше завър
зал 90-сантиметрова връв.
Онемях. Но скрих усмивката си, седнах на стъпалата и
се нагласих да гледам. Кен беше пълен с ентусиазъм -
обаче никога дотогава не си беше служил с махало.
Само веднъж в Таос ме беше чул да говоря за махалото
и как можеш да намериш всичко с негова помощ. Не знае
ше, че тежестта обикновено е дълга от 2,5 до 5 см, а
верижката или конецът - около 17-18 см. И че малките
кръгове, които описва махалото, дават отговори на въпро
сите или помагат да се намери определено място.
Но всичко това нямаше значение. Кен беше в сърцето
си и работеше за Бог. 18-сантиметровото му махало на
близо метър дългото въже започна да описва широки кръ
гове и почти се удряше в краката му, докато той вървеше.
Приличаше на човек, който знае точно какво прави, затова
го оставих на мира. Кой съм аз, та да му казвам, че греши?
Около 20 минути Кен се разхождаше напред-иазад из
ливадата. Прекоси я няколко пъти. След това спря движе
нието на махалото, точно преди да мине покрай мен, и
попита:
- Друнвало, как да разбера, че съм открил подходящо
то място, на което да поставим кристала?
Отвърнах му с изопнато лице:
- Следвай сърцето си, Кен, и ще разбереш по някакъв
начин.
Наистина вярвах в него, но в"сичко това беше истинско
предизвикателство за моите тесни духовни представи.
На Кен сякаш всичко му стана ясно и той отново се зае
е махалото с още повече енергия и дори с по-големи кръ
гове. Минаха още 20 минути - и изведнъж нещо се случи.
Когато Кен премина през едно определено място, ма
халото мигновено започна да извършва спираловидни дви
жение само в тази точка и да го дърпа към земята. Той се
изпъна нагоре. Дори се изправи на пръсти, вдигна ръце и
задърпа връвта, колкото можеше, обаче тя се скъса и оник-
сът със сила се заби на 7-8 см в земята.
Кен обърна глава към мен, погледна ме и каза:
- Не съм виновен.
После попита:
- Какво да правя сега?
- Кен, ти току-що намери мястото, сигурен съм в това.
Издърпах махалото. В земята остана дупка с идеална
конусовидна форма. Нямаше съмнение - точно тук трябва
ше да заровим кристала.
За момент отстъпих назад, огледах мястото по отноше
ние на целия комплекс и ми стана съвсем ясно. То се падаше
точно в центъра на пирамидата - ако начертаете въобра
жаема линия покрай външната стена на постройката непос
редствено от левия ъгъл на пирамидата, тя идеално ще
пресече тази точка. При необходимост в бъдеще щяхме да
я намерим много лесно по този начин.
Проведохме първата си мини-церемония, заровихме
оникса в малката дупка и я покрихме отгоре. Мястото
просто изчезна, сякаш никога не го е имало.
Интересно е да се отбележи, че десет години по-късно
шаманът и духовен водач на майте Хунбац Мен ме помоли
да направим една церемония в Ушмал заедно с неговото
племе. Върнах се на онова място, за да се опитам да го
почувствам, и за мое учудване, точно там, където бяхме
заровили кристала, беше пораснало дръвче - единственото
на цялата поляна. Мисля си, че Майката Земя не е искала
никой да мести или да докосва кристала. И го е направила
по най-естествения начин!
КАБА
Бързахме да приключим с другите два храма. Следва
ше Лабна, но докато пътувахме нататък, Тот се появи пред
мен и ми каза, че иска да променим реда и да отидем в Каба.
Вече наближавахме Каба - центъра на волята, когато
небето се смрачи и заръмя дъжд. Теренът около храма беше
ограден с вериги и изглеждаше странно, почти като затвор.
Не ми се влизаше, макар да знаех, че трябва. Но ако зави
сеше от мен, бих го подминал.
На входа ни посрещнаха двама възрастни мъже - бих
казал, двама намусени старци. Те се опитаха да ни кажат да
се махаме и да дойдем друг път, но, както знаете, ние
наистина трябваше да приключим с тази работа и да оби
колим храмовете в определен ред, както ни беше заръчано.
Накрая киселите старци ни пуснаха на територията на

храма. Той беше доста по-малък от Ушмал и доколкото си
спомням, след около 15 минути намерихме мястото. Заро
вихме кристала зад една стара стена и се измъкнахме оттам
по най-бързия начин.
ЛАБНА
Избягахме много бързо от Каба, сякаш току-що бяхме
ограбили бензиностанция, и се насочихме към Лабна, само
на няколко минути път оттам. Когато пристигнахме, небето
се проясни и потънахме в мъгла от прекрасна розова свет
лина. Лабна беше сексуалният център на Юкатан и излъч
ваше лека, приятна енергия.
На поляната пред храма ни посрещна двойка красиви
млади хора, които очевидно обичаха живота. Те много мило
ни поканиха да “влезем в техния дом”. Позволиха ни да
обикаляме навсякъде и да останем толкова дълго, колкото
желаем. Тук трябваше да поставим карнеол - червеникав
камък, същия на цвят като почвата и пътеките в комплекса.
Спомням си, че го оставих на земята на съответното място
и той сякаш изчезна. Цветовете им съвпадаха напълно. Пак
се сетих за Катрина.
И тук открихме мястото за 15-20 минути и заровихме
камъка в неговия дом.
- Брей, толкова лесно стана! - си рекохме един на друг.
- Може би ще успеем да приключим за седем или осем дни.
Само ако знаехме какво ни чака!
Върнахме се в Мерида точно на време да хапнем на
бързо и да се тръшнем в леглата. Само след няколко минути
вече спяхме. През този ден бяхме изразходили повече енер
гия, отколкото предполагахме, и докато се усетим, отлетях
ме в страната на сънищата.
ЧИЧЕН ИТЦА
На другия ден бяхме отново на път. Кен шофираше
нашата малка червена “къща” и ние се отдалечавахме все
по-далеч от дома. Очаквахме да приключим е Чичен Итца и
да продължим до Тулум на Карибско море, където да пре
караме третата си нощ. Но през този ден всичките ни планове
се объркаха. Непрекъснато нещо ни забавяше и пътуването
ни стана много по-сложно, отколкото предполагахме.
Часовете се нижеха, прекрасното синьо небе и зелената
джунгла ни действаха хипнотизиращо. Ароматът й ме ка
раше да се чувствам толкова жив. Дори изпаднах в полуд-
рямка и започнах да си спомням за детството си в Кали
форния. От дните, когато бях малък, най-ясно си спомням
миризмите на селската местност, където живеех. И арома
тът на всички тези тропически цветя отключиха спомените
у мен. Със сигурност те бяха от периода, преди да се заселя
в това тяло (през април 1972 г.), но дремеха някъде в
паметта на клетките и ги усещах като мои собствени. Из
веднъж нещо ме върна рязко в действителността - Тот се
опитваше да се свърже с мен. Той се появи пред вътрешния
ми взор и започна да ме информира, че е променил реше
нието си за кристала в Чичен Итца. Общувахме телепатич
но, а при този вид комуникация човек разбира много повече
неща, отколкото биха му дали изречените думи.
Накратко, той ми обясняваше, че поставянето на крис
тала в Чичен Итца има такова решаващо значение за правил
ното функциониране на всичко останало, че не иска никой
друг да знае неговото местоположение. Затова преди ни бил
изпратил във фалшива посока, в случай, че някой случайно
прочете моя списък. Тот ме погледна втренчено и каза:
- Друнвало, моля те да си отвориш очите и ще ти
покажа къде искам да сложиш кристала.
Направих, каквото ми каза, и пред мен незабавно из
скочи ярко петно от светлина, почти като онова, в което
навремето се появяваше Бупи Наопендара. Блестящата
сфера се разтегли в овал и пред очите ми се отвори прозо
рец към друго място на Земята. Накрая заприлича на много
ярък, проблясващ обръч от златна светлина, висок 60 и
широк 90 см. Извън очертанията му беше реалността, в
която се намирахме. Вътре в него имаше нещо друго.
Видях малко езеро, пълно с непрозрачна изумрудено-
зелена вода. Около него се извисяваше 12-метрова стена от
сивкав камък. Отгоре се спускаха зеленина и цветя, а нао
коло беше джунгла. Не можех да откъсна поглед от това
толкова романтично място, но Тот ме прекъсна:
- Виждаш ли какво има в златния пръстен?
Описах езерото и високата стена. Тот изглеждаше до
волен. Каза ми:
- Вместо да заровите кристала откъм северната фасада
на пирамидата Ел Кастильо, както ви бях помолил преди,
хвърлете го във водата, когато я намерите. Разбра ли?
Попитах го къде е тя, но той отвърна:
- Ще бъдете отведени дотам. Няма нужда да правиш
нищо.
И изчезна.
Излязох от медитацията, обърнах се към Кен, който
шофираше, и му казах какво се случи току-що. Той изобщо
не се поколеба. Просто ме погледна и каза:
- Добре, няма проблеми.
Помислих си, че след като махалото се зарови само на
поляната пред Ушмал, добрият стар Кен беше готов да
повярва във всичко.
Стигнахме до табела с надпис “Паркинг за Чичен Ит-
ца”. Кен свърна встрани и започна да търси място за
паркиране. После се обърна към мен:
- Друнвало, досега три пъти се губехме на територията
на храмовете. Чел съм, че това място е много голямо, и
мисля, че трябва да си намерим водач. Става ли?
Отговорих му:
- Защо не?
Паркирахме и загасихме двигателя. Докато си събирах
ме багажа, един възрастен индианец, около осемдесетте
или повече, почука на прозореца на Кен. Той се сепна и
буквално се прилепи до мен, преценявайки с поглед старе
ца, който го молеше да си отвори прозореца.
Кен го свали съвсем малко и попита индианеца какво
иска. С любезна усмивка той предложи:
- Трябва ли ви водач?
Като се замислиш, това не беше просто някакъв си ста
рец. Беше изпратен от Вселената и знаеше точно какво прави.
Кен много се развълнува и ме погледна така, сякаш
току-що беше извършил чудо. И кой знае, може би наистина
беше така. Излязохме от колата, за да се запознаем с човека.
Този възрастен мая излъчваше същата енергия, каквато
съм усещал често у някои мои учители. Веднага разбрах, че
е тук по много по-важна причина, освен да ни показва
храмовия комплекс. Поклоних му се и му оказах почит,
каквато заслужаваше.
Той беше много любезен и наистина ни “показа” всич
ко. Цели четири часа ни води от храм на храм и ни разказа
тайната история на всеки от тях. Най-накрая ни заведе до
пирамидата Ел Кастильо1, основното съоръжение в храмо
вия комплекс, където Тот първоначално ни беше казал да
заровим кристала. Каза ни, че тя е вход към човешкото
сърце и ключ към философията на майте. ,
После добави нещо, което ме изненада. Обърна се към
нас и ни погледна сериозно в очите.
- Тази пирамида, - и посочи Ел Кастильо, - и целият
този огромен комплекс е тук само по една причина. И тя
няма нищо общо с постройките, които ние, майте, сме
съградили. В тази джунгла има нещо много по-могъщо и
важно. Ако дойдете с мен, ще ви покажа.
Обърнахме се и се отдалечихме от храмовия комплекс.
И само за минути потънахме дълбоко в мексиканските
1) Известен още като “Храма на бог Кукулкан”. (Бел. прев.)
джунгли. Вървяхме през гъстата растителност около 400
метра, после внезапно излязохме на открито - и аз веднага
познах мястото.
Пред нас беше картината, която ми показа Тот по пътя
към Чичен Итца. Съвсем наяве видях изумрудено-зеленото
езеро и бялата каменна стена зад него. Изглеждаше точно
така, както ми го показа Тот. Съвсем същото. Двамата с
Кен си глътнахме езиците.
Старецът заговори. Той сякаш се развълнува и гласът
му се изпълни със сила. Ето какво каза:
- Това езеро на испански се нарича сеноте, а за майте
е свещено място, което се отваря директно към сърцето на
Майката. И в древни времена, и днес, майте го смятат за
свещено и тъкмо заради него са построили Чичен Итца
точно тук. Няма друга причина, освен в знак на почит към
това езеро.
През 1950 г. тук дойдоха от списание “Нешънъл Джи-
ографик”, претърсиха дъното и намериха костите на поне
300 май, които са пожертвали себе си във водите му. Това
е ставало чрез специална церемония и човекът, избран за
жертвоприношението, бил удостояван с великата чест да се
върне при нашата Майка по този достоен начин.
После добави:
- Но докато претърсваха дъното, от Нешънъл Джио-
график откриха сред костите и стотици хиляди кристали,
които съхраняват молитвите на нашите древни предци,
обаче те ги извадиха. Сякаш не им стигна това оскърбление
към паметта им - след няколко години се върнаха и пак се
ровиха, докато не извадиха и последния кристал от сеноте.
Чак тогава си тръгнаха.
Огромна беше скръбта на моя народ, но ние знаем защо
сте тук. С голямо уважение и почит ви оставям при нашето
свещено сеноте. Нека Великото Слънце да благослови всич
ко, което правите!
При тези думи той се обърна и изчезна в гъстата
джунгла.
82 Друнвало. Мелхизедек
Кен ме погледна. Знаехме какво трябва да направим.
Извадих кристала и разгънах плата, за да го огрее светли
ната. Беше ни известно, че Тот е програмирал в него слова,
предназначени да излекуват Решетката на единството, но и
двамата усещахме, че трябва да направим още нещо.
Не знам какво каза Кен на кристала, но що се отнася
до мен, аз бях надникнал в душата на стареца и в сърцето
си бях свързан с него. Можех да усетя и да разбера прекрас
ния дух на майте в него и всичко, което исках, бе да им
помогна. Затова вложих в кристала молитвата си: “Нека
всички живи май да се пробудят и да си спомнят древното
си минало, свещените си познания и мъдрост, и нека да
имат възможност да им вдъхнат нов живот.” Всъщност,
отначало нямах намерение да казвам точно такава молитва
- тя се изля от сърцето ми.
Докато думите още отекваха в мен, Кен хвърли крис
тала право в средата на езерото. Той потъна на дъното и
започна да зарежда водите с нашите молитви. Тогава някак
разбрах, че моята връзка с майте едва сега започва. Запла
ках от радост, Защото знаех, че този кристал ще даде нов
живот на майте. Сълзите се стичаха по лицето ми, а аз
усещах как се връща силата на тази земя. Почувствах се
смирен и същевременно развълнуван от онова, което пред
стоеше да се случи.
}
Кхаи Кха
С това церемонията приключи и ние тръгнахме обрат
но през джунглата, за да се върнем в хотела. Но когато
излязохме на открито, първото нещо, което видяхме, беше
пирамидата Ел Кастильо и нещо в нея ни накара да се качим
още веднъж до върха й.
Е, сега вече бяхме обикновени туристи, но какво от
това? Беше забавно. Най-горе има четири входа към вът
решността. Трите са свързани помежду си с вътрешен
коридор във формата на буквата U. В “отвора” на U-то има
Фиг. 4. Схема на четирите входа
още един вход, обърнат на север, водещ до средата на

пирамидата. Нямам представа защо майте са ги построили
по този начин.
Влязохме от изток през входа, свързан с останалите два.
Щом се озовахме вътре, започна да ръми. Решихме, че е
по-добре да побързаме, преди да е завалял силен дъжд,
затова бързо влязохме през четвъртия вход, просто да по
чувстваме това място още веднъж. Според мен, енергията
на тази пирамида е една от най-силните в света. Великата
пирамида в Египет канализира енергията на ума (мъжкия
аспект) на Решетката на единното съзнание, а Чичен Итца
- енергията на сърцето (женския аспект). А щом новата,
изначална женска сила на Земната кундалини се раздвижи
в нашите тела, а след това и в Решетките, ние, всички
човеци, ще се променим.
Просто исках да го усетя още веднъж.
Стояхме там около 15 минути и чувствахме енергията,
докато звукът на проливния дъжд не ни върна към дейст
вителността. Разбрахме, че трябва да тръгваме, спогледах
ме се и хукнахме към вратата, но беше твърде късно. От
небето се лееше такъв порой, че на 100 метра напред не се
виждаше нищо. Всички останали си бяха тръгнали, а ние
стояхме съвсем сами на върха на тази изумителна пирами
да, като изключим едно малко кученце, което неизвестно
как беше изпаднало в същото положение. Нямаше начин да
се върнем долу!
Потоци вода се стичаха по стъпалата на пирамидата
като малки водопади. За да разберете какво имам предвид,
трябва да го видите с очите си. Стъпалата са излъскани до
блясък от краката на хиляди хора, които се изкачват по тях
всяка година, и за разлика от доста големите стъпала на
Великата пирамида в Египет, тези бяха високи около 25 см
и толкова хлъзгави, че беше невъзможно да слезем по тях.
Дори кучето не се решаваше. Нямаше какво друго да пра
вим, освен да чакаме да спре дъждът.
След около час започнахме да се притесняваме, но
нямахме избор. Погледнах надолу към обширната поляна,
която обкръжава почти всяка пирамида - тя беше изчезнала
под водата. Сякаш седяхме на върха на пирамида в средата
на огромно езеро. Дъждът закриваше гледката към джун
глата и пред нас се виждаше само водна стена. Никога няма
да забравя тази картина.
Докато Кен зяпаше безучастно към пороя през рамката
на входа, аз реших да вляза във вътрешността и да медити
рам. Задържах в съзнанието си образа на “пирамида насред
езеро” и седнах там, където според мен беше точният
център на пирамидата, с лице към входа, на който стоеше
Кен и очакваше свободата си. Затворих очи.
Започнах да усещам енергийния поток от човешкото си
светлинно тяло - древното поле Мер-Ка-Ба на египтяните
и юдеите. Останах така няколко минути и просто чувствах
как енергията тече отгоре и отдолу. Постепенно навлизах в
по-дълбоко състояние на съзнанието, но без никаква цел
или намерение. В един момент усетих цялото енергийно
поле на пирамидата и сякаш се свързах с майте.
След това се случи нещо наистина необикновено. Заб
равих къде съм, и подобно на малко дете, реших да сляза
надолу във вътрешността на пирамидата и да потърся

някаква стая. Не съм искал разрешение,, нито пък имах
някаква цел.
Ясно си спомням как Земята се плъзгаше под мен,
докато духът ми проникваше все по-дълбоко и по-дълбоко
във вътрешното пространство на пирамидата. Докато сли
зах надолу, виждах как се променя структурата на камъните
и на основите. И тогава се случи.
Всъщност, станаха две неща едновременно. От стената
на пороя изведнъж изскочи огромен черен прилеп, прелетя
край Кен и кучето и застана точно пред очите ми. Почти
налетя върху мен, но спря на сантиметри, издаде крясък и
леко одраска лицето ми.
Точно в този момент от вътрешността на пирамидата
се разнесе мъжки глас, който изкрещя на два пръста от
лявото ми ухо:
- НЕ!
Тези две едновременни събития силом ме върнаха в
тялото. Може би най-точно би било да кажа “прибрах се с
гръм и трясък”, но така или иначе, бях тук. Прилепът
докосваше лицето ми.
Инстинктивно вдигнах ръка и той отлетя към каменна
та издатина, която изглеждаше леко наклонена, и ме за
гледа.
Аз също го гледах известно време, докато не се уверих,
че няма намерение да ме напада пак. После отново затворих
очи и се опитах да се успокоя след шока.
След няколко минути дишането ми стана равномерно
и аз незабавно се върнах отново в медитативно състояние.
Засрамих се, че съм се опитал да проникна в това свещено
място без разрешение. Как можах да направя такова нещо!
Мъжкият глас, който беше изкрещял “не”, отново заго
вори. Каза ми:
- Ние виждаме в сърцето ти, затова не се укорявай.
Знаем, че не си имал лоши намерения, но все пак не можеш
да влизаш в това свещено място.
Той ми говореше с много любов и уважение и сърцето
ми се отвори към него. Този човек беше чист. Рядко в този
живот срещам някого на такова ниво на съзнание. Попитах
го как се казва и той отговори: “Кхан Кха”. Поиска да узнае
моето име и аз му го казах. Започнахме да разговаряме като
стари приятели. Той ми обясни, че е архитектът на тази
пирамида и един от нейните пазители. Казах му, че е нап
равил нещо велико. Той се разсмя като дете. Бил архитект
и на пирамидата в Паленке, която наричаме “Храма на
надписите”. Той каза:
- Дал съм живот само на тези два храма.
Чух Кен да издава някакви звуци, и разбрах, че трябва
да тръгвам. Казах “довиждане” на Кхан Кха и го почетох
подобаващо. Отворих очи и видях как Кен ме приканва от
портала да ставам и да тръгваме. У сещах енергията на Кхан
Кха и си помислих, че този човек ми харесва. Жалко, сигу
рно никога повече няма да го срещна.
Слязохме без проблеми, тъй като дъждът беше спрял
преди известно време, но Кен беше изчакал, докато стъпа
лата поне малко изсъхнат. За минути се върнахме обратно
в хотела и аз му разказах какво ми се случи в средата на
пирамидата и за срещата ми с Кхан Кха.
След няколко дни напълно забравих за г-н Кха.
МАЛКО ХРОНОЛОГИЯ
С Кен решихме да останем още един ден в Чичен Итца,
Защото ни казаха, че на следващата вечер по залез ще
наблюдаваме загадъчен феномен, свързан с майте. Утреш
ният ден беше 21 март 1985 г., пролетното равноденствие.
Защо е толкова важна тази дата? В подножието на
северната фасада на Ел Кастильо има огромен камък, из
ваян във формата на змийска глава. Тя гледа на север. Но
ако точно на този ден по залез седнете с лице към западната
фасада на пирамидата, става нещо, което трябва да видите
с очите си, за да повярвате. На 21 март по стълбите па
пира!мидата се образува сянка, която точно по време на
залеза за кратко стига до змийската глава и създава илюзи
ята за цяла змия, която пълзи надолу до основите на пира
мидата. Това е нещо изключително! Тази змия казва на
майте кога настъпва пролетното равноденствие, кога да
засаждат посевите и други духовни неща.
Но читателите на тази книга трябва да разберат и нещо
още по-важно. Навсякъде по света се раждат духовни хора,
но в Мексико това бързо пробуждане е повече от очевидно.
Помислете върху следното:
Когато с Кен бяхме там през 1985 г., властите бяха
наредили метални скамейки за туристите, дошли да гледат
този феномен. Имаше около 100 места, но дори и те не бяха
запълнени докрай.
След 10 години, през 1995 г., жрецът на майте Хунбац
Мен ме помоли да участвам заедно с него в церемония в
Чичен Итца, която трябваше да се състои на същата дата,
21 март. Очевидно, броят на духовно осъзнатите хора бе
ше нараснал неимоверно, Защото там присъстваха 42 000
души.
През 2005 г. пак ме помолиха да взема участие в цере
мония заедно с майте в Чичен Итца (и в други храмове).
Тогава посетителите бяха над 80 000 души. (Виж Глава 13.)
Истинско море от хора. Гледката на толкова много пробуж
дащи се хора накара сърцето ми да запее и с ума си разбрах,
че човечеството най-накрая започва бавно да се отваря,
като лотос под утринно Слънце.
Животът може да продължава да ви изглежда нормал
но трудово ежедневие, но вече не е така. Ние еволюираме в
геометрична прогресия - дори на фона на обикновения
делник, който като че ли се разгръща хаотично, и все пак
със свръхестествена точност. Космическата ДНК се проме
ня и животът откликва.
I
Глава 7
Б А Л А Н С И Р А Н Е НА Ж Е Н С К А Т А
Р Е ШЕ Т К А О К О Л О З Е МЯ Т А
ЮК А Т А Н И О С Е М Т Е Х Р А М А
ЧА СТ В Т О Р А
ОСТАНАЛИТЕ ЧЕТИРИ ХРАМА

Времето забави своя ход - все по-бавно и по-бавно, докато
загубих представа кой ден сме. Дори престанах да мисля.
Живеех секунда за секунда във вечното “сега”. Всичките ми
сетива бяха отворени, всеки храм заличаваше все повече обик
новения градски човек в мен, а духът ми бавно и постепенно
започна да вижда триизмерния свят в нова светлина.
Ето ни тук, на родната твърда Земя, потънали дълбоко
между наносекундите. Всяка отворена врата в живота води
до друга. Чувствах се страхотно. Нямах търпение да стиг
нем до Тулум. Това беше гърлената чакра, свързана с
царството на звуковите вълни - едни от първичните енер
гии на Сътворението. С всеки храм изкачвахме по едно ниво
от женския аспект на Решетката на единното съзнание.
Можех да го почувствам, въпреки че ми беше трудно да се
настроя към него.
Тулум е разположен на Карибско море и гледа към
водата. С Чичен Итца се свързах лесно, Защото го усещах
близък и познат, но Тулум вибрира на много по-високо ниво.
А и беше много красиво - навсякъде трева, естествени камъ
ни, синьо небе и тъмносини води. Виждах с очите си защо
майте са избрали това място, но знаех, че скоро ще се наложи
да гледам с третото си око - “едничкото си око” - за да видя
на енергийно ниво по каква причина са дошли тук.
Още преди да тръгнем от САЩ, Тот ни беше казал къде
трябва да бъдат положени първите четири.кристала, но що
се отнася до следващите четири, Кен и аз трябваше сами
да открием точното им местоположение, за да върнем
всеки храм отново към живота или да променим вибраци
онното му ниво.
Когато започнахме да търсим мястото в Тулум, бях
сигурен, че ще го намеря, но времето минаваше и вече си
мислех, че тази работа е свръх възможностите и разбира
нията ми. Също като Кен си послужих с махало, за да усетя
древните енергии, но в Тулум всяка точка беше толкова
невероятно мощна, че ми беше невъзможно да предпочета
някоя пред другите. Казах на Кен, че все едно се опитваме
да уловим мелодията само на една цигулка в оркестър от
стотици инструменти. Чувството беше точно такова - ог
ромна сила!
Търсихме пет часа без никакъв резултат. Спряхме на
едно място да хапнем. Кен каза, че е напълно объркан и че
ако не мога да намеря някаква специална точка, може би е
по-добре да се прибираме у дома. Сигурно нямаше да се
наложи да ме убеждава дълго, Защото и аз се чувствах по
същия начин.
Казах му:
- Добре, хайде да медитираме и да видим дали вътре
в себе си ще усетим нещо различно. Очевидно това, което
правим, не върши работа.
Намерихме си място, седнахме на метър-два един от
друг и потънахме в себе си. След около половин час вече
“знаех”. Не мога да ви кажа как стигнах до този извод, но
почувствах, че мога да намеря мястото на кристала, ако
оставя интуицията си да вземе връх над разума - да издавам
звуци и ги “следвам”. В края на краищата, нали бяхме на
гърлената чакра.
Кен просто каза:
- След теб съм. Напред, храбрецо!
(Гледали ли сте комедия, в която един от героите
винаги остава сериозен? Същото е като да пътуваш с Кен
из Мексико.)
Е, това подейства. Тръгнах, без да мисля, но вслушан в
звуците, които издавах от гърлото си. По този начин само
за минути стигнахме до малък храм високо горе, близо до
ръба на една скала, надвесена над океана - преди не го
бяхме забелязали. Когато се отдалечавах от мястото, къде
то трябваше да заровим кристала, звукът затихваше и тонът
се променяше, а когато се приближавах, ставаше по-силен.
Щом влязохме в малката постройка, не повече от 3,5
кв.м., звукът в гърлото ми напълно спря. Знаех, че съм
където трябва. И се уверих в това с абсолютна сигурност,
когато извадих кристала и видях, че боята, покриваща та
вана на старинния купол, имаше почти същия цвят. Заро
вихме под него кристала и с това работата ни приключи.
КОХУНЛИЧ
Доста се умълчахме, докато пътувахме по крайбрежи
ето към следващия храм. След Тулум вече ни беше ясно, че
сме се захванали с нещо много по-голямо, отколкото си
мислехме в Ню Мексико. Трябваше ли с всеки следващ
храм да променяме психичните си способности? А имахме
ли ги изобщо? Всеки ли ги има? Как подобен опит ще се
отрази върху нас като човешки същества? Имаше ли и
друга причина да бъдем тук, освен онова, което ни беше
казал T o t ? Не спирах да си задавам въпроси.
Океанът остана от лявата ни страна, щом поехме от
източния мексикански бряг към малък град, наречен Чету-
вал, близо до Белиз. Отначало не бяхме сигурни дали хра
мът Кохунлич се намира в Мексико или в Белиз. Съвсем
наскоро го бяха открили и отбелязали на картата и май се
падаше точно на границата.
Но когато стигнахме в Четувал, хората ни казаха, че
Кохунлич е в Мексико. Отдъхнахме си облекчено, тъй като
неотдавна бяхме разбрали, че мексиканските власти няма
да ни разрешат да пътуваме с нашата кола под наем в Белиз.
- Луди ли сте? - ни попитаха. - Ако я вкарате в Белиз,
тя ще бъде разглобена и разпродадена на части още на
първия ден.
Затова забавихме още малко темпото и си починахме
през нощта в една усамотена хасиенда. За пръв път решихме
да пийнем по текила, за да отпуснем уморените си тела.
Човече, наистина подейства! Аз пия съвсем малко алкохол.
На другата сутрин станахме доста късно, но със щастливи
усмивки на лицата. Бяхме готови на всичко. Поне така си
мислехме. Нахвърляхме багажа в “червената каруца” и по
теглихме възторжени, сякаш тръгвахме по “жълтите паве
та”1'. Бяхме сигурни, че днес ще ни се случи нещо вълшебно.
Преживяването в Тулум беше толкова невероятно - сигурно
и в Кохунлич ще бъде същото. Вибрацията му в енергийния
спектър беше още по-висока.
Купихме карта на местността, на която бяха показани
много по-подробно второстепенните пътища и градчета.
Кохунлич беше ясно отбелязан и маршрутът до там изглеж
даше съвсем лесен. Очакваше ни един хубав ден.
Но когато стигнахме до мястото, където на картата
трябваше да се намира Кохунлич, се оказа, че го няма. Там
изобщо нямаше нищо. Местните хора ни гледаха, сякаш
бяхме луди. Върнахме се в Четувал, съвсем объркани. Не
знаехме какво да правим.
Решихме да попитаме дали някой в града знае къде
1) “Пътят на жълтите павета” или “жълтият тухлен път” - алюзия

към приказката “Магьосникът от Оз” от американския писател
Лиман Франк Баум, издадена през 1900 г. Главната героиня
Дороти е упътена от една добра вълшебница да следва “пътя на
жълтите павета” до Смарагдовия град, за да се срещне с Магьос
ника от Оз, който знае как да я върне обратно в Канзас. По пътя
среща Плашилото, Тенекиения човек и Страхливия лъв, които се
надяват да получат от магьосника онова, което им липсва - ум,
сърце и смелост. (Бел. прев.)
92 Друнвало Меяхизедек
всъщност се намира Кохунлич. Край стар евтин мексикан
ски ресторант стоеше мъж във военна униформа и Кен го
заговори, Защото човекът знаеше английски. Попита го
дали знае нещо за Кохунлич и очите на мъжа светнаха.
- Si, само преди месец водих там семейството си с
децата и знам точно къде се намира.
Той разгледа картата и избухна в смях. Каза, че който
я е правил, няма представа къде е Кохунлич. Според него,
местността дори не присъствала в гази карта. Дадохме му
нашата и той отбеляза върху нея истинското му местопо
ложение, дори ни обясни как да стигнем до там. Благода
рихме му и потеглихме с надеждата, че най-после можем да
започнем тази част от пътешествието си.
След около 45 минути стигнахме до мястото, където
според онзи човек трябваше да е Кохунлич, но го нямаше
там. Никой от местните не знаеше за какво говорим. Пос
тепенно Кохунлич се превръщаше в проблем.
Пак се върнахме в града и се чудехме кого да попитаме
този път. Решихме, че таксиметровите шофьори ще знаят
най-добре. Открихме цяла редица таксита пред един хотел
и се приближихме, за да говорим с тях. Избрахме един и го
попитахме за Кохунлич. Той взе нашата карта и свика на
съвещание още петима шофьори. Те много бързо заговори
ха нещо на испански. Съветът се разпусна и човекът каза:
- Bueno, можем да ви покажем къде е точно на тази
карта. Всички сме били там много пъти, но се опитвах да
намеря най-подходящия за вас маршрут оттук. Отбелязал
съм го с молив. Прекрасно място. Ще ви хареса.
Благодарихме му и Кен му даде бакшиш за помощта.
Цялото му лице разцъфна в усмивка.
Поехме по маршрута, който ни препоръча, стигнахме
право до мястото, което ни посочи, но за пореден път
Кохунлич го нямаше там. След трите опита бяхме на път
да си провалим целия ден. Отбихме встрани, напълно сли
сани. Мълчахме и зяпахме дивата природа наоколо. Всичко
това изглеждаше съвсем невероятно.
Изведнъж Кен изправи гръб и извика:
- Разбрах. Знам къде би трябвало да бъде.
Направо подскочих, Защото се бях унесъл в мислите си.
- Какво каза, Кен?
- Нали Кохунлич е шеста чакра, третото око? Помниш
ли как в Тулум се наложи да променим подхода? Може би
сега трябва да използваме третото си око, за да намерим
храма. Друнвало, сигурен съм, че е така. Ето какво, ти
използвай психичните си способности да намериш Кохун
лич, а аз ще карам.
Успях да кажа само:
- Благодаря, Кен.
Осъзнах, че може би е прав. Тот каза, че в последните
четйри храма трябва да намерим сами специалното място
и че и двамата ще научим нещо по време на това пътуване.
Може би сега е време за урок.
Идеята ме въодушеви и повдигна духа ми. Обърнах се
към Кен:
- Добре, ти ще караш, а аз ще ти казвам накъде да
завиеш. Продължавай направо по този път.
Кен излезе на шосето и просто потегли нанякъде.
Затворих очи и непрекъснато заповтарях наум името на
храма “Кохунлич”. След три-четири минути престанах да
мисля и започнах да усещам и да чувствам. Всеки път,
когато стигахме до кръстовище или пътят се разделяше на
две, оставях тялото си да усети и да реагира. Приемах
всичко, което ми казва.
- Кен, на следващото кръстовище завий наляво.
И Кен завиваше, без да задава въпроси. По този начин
изминахме почти 120 км, като завивахме там, където ми
казваше тялото. Изгубихме се напълно. Не виждахме нищо
познато наоколо и се отдалечихме много от нашия хотел.
Спомням си, че накрая свихме по някакъв рядко изпол
зван прашен път, тесен и с много дупки. И още по-лошо -
навлизахме в доста гъста джунгла. От начина, по който Кен
седеше с изправен гръб на седалката, разбрах, че започва
леко да се изнервя, освен това за пръв път изказа известни
съмнения.
- Друнвало, сигурен ли си, че това е пътят?
- В нищо не съм сигурен, Кен. Просто се опитвам да
използвам способностите си.
А пътят ни водеше все по-навътре и по-навътре в
джунглата. Никакви следи от цивилизация, само джунгли.
Може би след около пет минути видяхме табела с
надпис “Кохунлич” и златна стрелка, показваща пътя. С Кен
направо полудяхме от щастие. Не може да бъде! Системата
проработи!
Нищо в досегашния ми живот не ме беше вълнувало
така и не ми беше вдитало адреналина, като тази проста
малка табела. Освен това от нея научих нещо за самия себе
си и за човешките възможности, и то продължава до ден
днешен. Тот беше прав. Ние се учехме един от друг.
Третото око
Потънахме дълбоко в джунглата, където небето изоб
що не се виждаше. Навсякъде цъфтяха тропически цветя и
имаше езерца с лотоси, плуващи по повърхността на вода
та. Беше невероятно красиво - и толкова сюрреалистично.
Всичко изглеждаше нереално. Сякаш бях попаднал в холи
вудски филм.
Срещнахме един човек - археолог, който се готвеше да
си тръгва към къщи същия ден - и той ни каза, че неговата
група открила Кохунлич само преди година и половина.
Засега работели на само на първата пирамида, но целият
комплекс се простирал на километри наоколо във всички
посоки.
- Идете и разгледайте, - каза той, - само ви моля да не
пипате скелето около пирамидата.
И ни остави сами.
Влязохме в единствената разчистена пирамида и за
пръв път видяхме видимо доказателство, че всеки от тези
храмове.е свързан с определена чакра. Целите стени на тази
четириъгълна пирамида бяха покрити с релефи на човешки
лица. Всяко беше високо около 3 м и изпъкваше около20 см
навън от плоскостта на стената. И върху всяко човешко
лице в областта между веждите имаше кръгла издутина,
отбелязваща третото око. Никъде другаде в Мексико не бях
виждал подобно нещо.
Кохунлич е свързан с шеста чакра, разположена точно
на третото око. Тук, на челата на тези царствени лица,
Лицата по стените на Кохунлич, показващи третото око.

виждахме доказателството, че древните май също са знаели
за енергийните функции на тази свещена област. Беше
много впечатляващо.
Но имахме работа да вършим, затова след като 15
минути се правехме на туристи, започнахме да търсим
интуитивно къде да заровим нашия кристал.
Кохунлич излъчваше най-силна енергия от всички храмо
ве, които бяхме посетили дотогава. Обаче ние като изумели
отново започнахме да търсим с махало, забравили урока от
Тулум. След около час се отказахме. Махалата не ни вършеха
работа. Реалността ни върна към старата дилема. Седнахме
на стъпалата на малкия храм край голямата пирамида и
започнахме да разсъждаваме, както направихме в Тулум.
- Друнвало, така не става, - каза Кен. - Би трябвало да
сме научили нещо в Тулум. Щом това е третото око и го
намерихме с помощта на психичните си способности, мис
ля, че само по този начин ще можем да открием мястото.
Ти намери храма, но сега аз искам да направя нещо и да се
опитам в медитация да определя къде да сложим кристала.
Мислиш ли, че ще мога?
- Вярвам в теб, Кен. Съсредоточи се вътре в себе си и
ми кажи какво си видял.
Той затвори очи и се отнесе за около 20 минути. След
това ги отвори и каза много развълнувано:
- Знам какво търсим. Дай да ти покажа.
Кен извади лист хартия и химикал и нарисува какво е
видял по време на медитацията. Каза, че в земята имало
дупка, която приличала на рисунка, и че точно пред нея
растяло дръвче. Между него и голямата дупка имало по-
малка, около 7-8 см в диаметър. Точно в нея трябвало да
сложим кристала.
Въпросната голяма дупка била толкова необикновена,
че когато я намерим, сме щели веднага да разберем за какво
става въпрос, но на мен не ми се виждаше много вероятно
тя наистина да съществува. Не споделих съмненията си с
Кен, просто се изправих и казах:
- Добре, да вървим. Ако е тук някъде, ще я открием.
Кен реагира незабавно:
- Друнвало, аз разбрах как изглежда дупката. Твой ред
е да я намериш.
Как умее да убеждава тоя човек.
Приех предизвикателството. Задържах образа на дуп
ката в съзнанието си и интуитивно претърсих околността,
за да я открия. Тялото ми се наклони в посока, обратна на
голямата пирамида и право към гъстата джунгла. Само
след минути всички следи от цивилизация изчезнаха и ние
се озовахме сред дивата природа. Но тялото продължи да
ме тегли нанякъде.
Придвижвахме се с усилие из дълбоката джунгла, при
това нямахме мачете, каквото повечето мексиканци изпол
зват за тази цел. Но това не ни спря. Просто се промъквахме
през гъсталаците, без да спираме. Изподрах си ръцете,
затова свалих ръкавите на ризата и ги закопчах, за да се
предпазя поне малко.
Може би сме вървели през джунглата повече от кило
метър и половина, когато тласъците в тялото ми се проме-
Фиг. 5. Рисунка на дупката и дървото

ниха. Отдясно имаше два високи хълма и когато минавахме
наблизо, нещо просто ме завъртя с лице към тях. Между
хълмовете имаше открито пространство и аз знаех, че точно
там трябва да отидем.
- Да вървим, Кен. Не съм сигурен, но мисля, че това е
пътят.
Откритото пространство между хълмовете беше широ
ко около 18-20 м и по някаква причина по него нямаше
растителност. За пръв път можехме да вървим спокойно.
Бяхме изминали половината път до там, когато и двамата
се заковахме на място. Видяхме нещо, което просто не
можеше да бъде тук, но си беше съвсем реално.
По билото на хълма от дясната ни страна се имаше
стълба, водеща до върха. Бяхме насред гъстата мексиканс
ка джунгла, и ето ти стълба, която сякаш беше дошла от
Гърция. Стъпалата бяха изсечени от мрамор с бежови и
сивкави жилки, полиран като стъкло. Изглеждаше така,
сякаш беше направена вчера. Стъпалата бяха към 150-200,
с мраморна балюстрада. А от двете страни на стълбата -
дива джунгла и сплетени коренища на вековни дървета.
Сякаш някой нарочно беше построил стълба насред гъста
лака и сигурно сега се крие някъде и ни наблюдава. Много
зловещо.
Напълно забравих за какво бяхме дошли. Всичко това
изглеждаше толкова изумително. Накрая Кен каза:
- Мислиш ли, че някой знае за това?
Нямах представа. Вместо това предложих:
- Кен, хайде да се изкачим до върха, да видим накъде
води стълбата.
В пълна тишина, сякаш да не събудим някое митично
създание, ние се изкачихме по стъпалата, които сякаш во
деха към небето. На върха стълбата завиваше надясно и се
превръщаше в площадка - около 12 кв. м., с мраморна
настилка и пейки. Целият връх беше обраснал в гъста
растителност, освен това пространство. Седнахме на една
пейка, съвсем объркани.
- Какво мислиш, Кен? Дали гърците по някакъв начин
са стигнали до Юкатан и са обявили този-хълм за свой?
Той само мълчаливо поклати глава.
По някаква причина извадих махалото си и го изпроб
вах. Работеше. С негова помощ усещах, че странната дупка
на Кен е някъде на този хълм. Въодушевих се.
- Кен, махалото действа. Мисля, че е някъде тук.
- Къде? Искаш да кажеш, на този хълм?
Не му отговорих, просто го помолих да ме последва и
тръгнах в посоката, която ми показваше махалото. Тя воде
ше право към върха на хълма. Отново се върнахме в гъстата
джунгла и тръгнахме бавно.
Ето го. Почувствах се така, сякаш току-що съм спече
лил'от лотарията и не знам какво да правя с всички тези
пари.
Щом погледнах надолу към тази много странна дупка
в земята, през тялото ми премина усещане, което никога
няма да забравя. То ми казвап/е: “Помни това, Защото
Животът ще ти поднася странни неща, и всички те имат
смисъл и цел.”
Дупката беше дълбока около 3 метра и широка 3,5-4
метра. Стените и дъното, вкопани в земята, бяха направени
от човешка ръка и облицовани с камъни, изсечени на иде
ални правоъгълници. Правеше впечатление и още нещо,
което Кен не беше видял в медитацията си: от пода стърчаха
две тръби от червена глина, широки около 30 см в диаметър
и горе-долу толкова високи. Замислих се какви ли ще да са
тези тръби, но нищо не ми хрумна.
Погледнах нагоре и забелязах дръвчето от медитацията
на Кен. Скочих от мястото си и се запромъквах през храста
лака, за да видя дали пред него има друга, по-малка дупка. Там
беше, точно както Кен я беше видял с вътрешното си зрение.
Пъхнах фенерчето си в нея, за да видя какво има вътре,
но напразно. Беше тъмно като в рог. Но що се отнася до
кристала, нямаше съмнение, че точно тук трябва да го
пуснем.
Кен се приближи и също се опита да разбере какво има
вътре, но не видя нищо. Все едно, че се взирахме в звездното
небе, само дето тук нямаше звезди. Всичко, което виждахме,
беше загадка! Загадка, но и вяра.
Разгънахме кърпата и извадихме кристала. Подържах
ме го малко и се помолихме за майте, след това на мен се
падна честта да го положа в Земята. Спомням си, че по
време на нашата церемония, точно в подходящия момент,
пуснах кристала в тъмната дупка и усетих как пада. Той не
се удряше в нищо. Интуитивно чувствах, че сякаш съм го
хвърлил в космическото пространство и той отплува нада
леч от планетата.
Дълго мълчахме. Без да кажем нито дума, двамата се
върнахме при голямата дупка, седнахме на ръба и се загле
дахме в дръвчето. Очите ни се затвориха. Стори ми се, че
майте са се събрали навсякъде около нас - сега те бяха мои
братя и сестри. Всички бяхме чеда на един Дух. Целта ни
беше една и съща: да донесем рая на Земята.
Дълго медитирах, след това мигновено се върнах в
тялото си и се озовах седнал пред свещената яма на майте,
вторачен в земята. Кен продължаваше да медитира. Тихо
се изправих и сърцето ми ме поведе към билото на хълма.
Онова, което подозирах, се оказа истина. Този хълм беше
пирамида! Бях си го помислил, когато видях червените
керамични тръби. Вероятно бяха вентилационни шахти за
вътрешните помещения.
Всичко си дойде на мястото. В онзи миг разбрах тол
кова много неща. За мен беше изключителна чест да бъда
сред онези хора, които помагаха за връщането на древната
памет - нещо, което ще се случи със земното съзнание в
мига, в който днешните хора си спомнят кои са всъщност.
ПАЛЕНКЕ
Пътувахме цял следобед, за да стигнем до Паленке по
залез, но не успяхме. Беше по-далеч, отколкото очаквахме.
Вече беше затворено и щяха да отворят чак в 8 часа на
другата сутрин, затова обърнахме колата и потърсихме
най-близкия хотел.
Кен влезе вътре и плати за стаята, а аз разтоварих
багажа. Наехме си малка непретенциозна стая с две добре
поддържани легла, които почти я запълваха. Вратата не се
отваряше и до половината, Защото се удряше в моето легло
- сигурно в Мексико това се смяташе за обзавеждане от
висока класа. (Не ме разбирайте криво - аз обичам Мексико
и мексиканците. Затова, ако разбирате какво искам да кажа,
ще знаете какво съм казал).
Скочихме от леглата още по изгрев и влязохме в хра
мовия комплекс веднага, щом го отвориха. Бяхме първите
и единствени хора в този час и всичко беше на наше разпо
ложение. Не след дълго стотици хора щяха да запъплят
наоколо като мравки. Затова не губихме време и започнахме
да търсим свещеното място.
Знаехме, че този храм е свързан със седма чакра или
епифизата. Бяхме в същото положение, като в Тулум и
Кохунлич. Ясно беше, че трябва да променим нещо у себе
си и да станем достатъчно чувствителни, за да го открием.
Когато човек стигне до нивото на съзнание, свързано
с коронната чакра в човешкото тяло, той се приготвя да
напусне тялото си и да се издигне до следващото ниво на
осъзнаване отвъд човешките измерения. В предходните 200
000 години на развитие на съзнанието само трима Извисени
учители са успели да достигнат до това ниво. Разбира се,
сега нещата се промениха. През последните 10 години
всичките 8 000 Извисени учители успяха да преминат отвъд
него, с което изведоха съзнанието на човечеството пред
прага на нови и наистина невъобразими възможности. С
102 Друнвала Мелхизедек
времето всички ще разберат за какво говоря, Защото никой
не може да избяга от промените, които ни очакват.
Епифизата, разположена много близо до коронната
чакра в средата на главата, е ключът към третото око. А то
има огромни възможности, много по-големи, отколкото
повечето духовни школи разкриват пред външния свят.
Това е връзката между полето Мер-Ка-Ба и Свещеното
пространство в сърцето, а когато те се свържат, човек става
нещо повече от човешко същество. Той се издига до Божес
твеното. (В следващата книга, която пиша, ще обясня това
подробно.)
Исус не би могъл да върви по водата, ако третото му
око не беше отворено и осемте лъча светлина от епифизата
не се излъчваха навън от главата му. Това е елементарен
космически факт.
Както и преди, след няколко часа търсене с Кен просто
се предадохме и седнахме на стъпалата на малък, но много
елегантен храм в началото на джунглата. Опитахме с маха
ло, с интуиция и всичко останало, което се сетихме. Нищо
не ни свърши работа. Мисля, че просто твърде много се
изморихме; душите ни се изпълниха с отчаяние.
И двамата просто се взряхме в джунглата и вътре в себе
си и помолихме за помощ. Неочаквано покрай нас притича
млад индианец само с набедрена превръзка и изчезна сред
гъсталака. Сякаш се бяхме върнали няколкостотин години
във времето. Беше съвсем реален и съвсем истински мая.
През нас преминаха тръпки. Обърнахме се един към
друг и се спогледахме. Разбрахме точно какво да направим,
без да можем да го обясним. Не казахме нито дума, просто
скочихме и хукнахме след него през джунглата.
Ясната следа се отдалечаваше от Паленке и само след
минути се промъквахме сред най-гъстата джунгла, която
съм виждал в Мексико. Паленке не се намира на полуостров
Юкатан, а в района Чиапас към вътрешността на страната,
където възвишенията приличат по-скоро на планини. По
тази причина комплексът е много красив; всички храмове
са построени по склоновете на различни нива, което му
придава мистериозна атмосфера.
Нашият млад приятел не се виждаше никъде. Или беше
много по-бърз от нас, или беше поел по друга пътека, но това
нямаше значение. Знаехме, че този е пътят, който ще ни заведе
до свещеното място, но нямахме представа защо или как.
Може би бяхме навлезли поне 10-12 км навътре в
джунглата. Тя изглеждаше съвсем истинска, толкова далече
от цивилизацията. По дърветата пълзяха змии, редки пъс
троцветни птици прелитаха край нас, за да видят кой е
толкова луд да влезе в техния вълшебен свят. Всичко беше
влажно и тинесто и ние непрекъснато се подхлъзвахме и
падахме, докато накрая заприличахме на дрипави разбой-
ницй, бягащи от закона. Но нищо не можеше да ни спре.
Теренът внезапно се промени и започнахме да се изкач
ваме по някакво възвишение. Като че ли нямаше край.
Наближавайки върха, почти се катерехме, като се хващахме
с ръце и се придърпвахме нагоре. Накрая, когато стигнахме
до върха на планината, от другата й страна пред нас се
разкри съвсем различен свят. Целият южен склон на пла
нината беше засаден с царевица. Беше толкова странно след
дивата, влажна, хладна джунгла, която сякаш нямаше край,
да попаднем на засята царевична нива, суха и гореща. Това
направо ме разтърси.
Стояхме там и не можехме да повярваме. Но когато
очите ни се адаптираха след полумрака на гъсталаците,
видяхме, че долу в долината, на около 800 метра пред нас
има истинско село на майте. Отначало замръзнахме непод
вижни, после седнахме да ги наблюдаваме. Сърцето ми
преливаше от щастие, че все още има май, които живеят
както преди столетия. Заплаках. Не можех да спра сълзите
си. Те все още са живи. Досега бях убеден, че майте вече не
живеят според старите традиции, а са асимилирани от
цивилизацията.
Там имаше поне 50 кръгли сламени колиби, а наоколо
припкаха кучета и други животни. Насред селището имаше
104 Д рунвало Мелхизедек
дупка за огнище, в която гореше огън. Няколко души оби
каляха напред-назад от колиба на колиба. Сякаш се бяхме
върнали много назад във времето, преди пристигането на
съвременния човек.
Обзе ме чувство на покой и дишането ми се забави
толкова, че тялото ми почти престана да функционира.
Някой общуваше с мен. След това видях образ на храм и
терена край него. Не ми беше познат. Образът се приближи
и се съсредоточи върху малка площ, по-малка от метър на
метър, близо до една от стените на храма. Мястото, опре
делено за кристала, вибрираше от енергия.
Сега знаех къде трябва да го заровим.
Поседяхме там около половин час, после аз внезапно
се изправих и казах на Кен:
- Да вървим. Мисля, че знам какво да правя.
Кен не каза нито дума. Явно, и на него всичко това му
беше направило силно впечатление.
Когато се върнахме в Паленке, тялото ми се насочи
право към храмовия комплекс зад Храма на Записите.
Обиколихме зад пирамидата и астрономическата обсерва
тория и се насочихме към малък храм на около 300 метра
встрани. Когато приближихме, тялото ми ме потегли към
една определена стена. Пристъпих и се вгледах в земята;
само след няколко минути открих точното място. Разпознах
всеки камък в този участък от един квадратен метър пред
стената. Бил съм тук и преди. Точно по залез заровихме
кристала с молитва - мечтите на майте и останалите хора,
свързани с тази земя, да се синхронизират и да създадат
нова действителност, ново начало.
Приключихме и със седмата нота от октавата. Осмата
всъщност принадлежи на друго измерение и на друга октава
- началото на нов цикъл. Иначе казано, с връщането на
енергията в храмовете на Паленке първата спирала завър
ши. Следващата не беше в Мексико, а в Гватемала, и
символизираше новия цикъл на съзнание.
Осмата чакра е енергийна сфера, фактически малко
поле Мер-Ка-Ба, плуваща в пространството на една педя
над главата. Това е първата нота от следващата октава на
по-висшето съзнание.
КХАН КХА: ЕДНОТО ОКО

Обърнах се с гръб към мястото, където току-що бяхме
заровили живия кристал - свещената точка от светлина - и
направих крачка напред към вратата. Прониза ме остра
болка в главата, особено в очите, която ме срина на земята.
След като дойдох на себе си, анализирах състоянието си.
Рядко ме боли главата - сигурно веднъж на десет години -
и не 'продължава повече от няколко часа. Но това беше
най-жестокото главоболие, което някога съм изпитвал.
Просто ми дойде изневиделица.
Проследих причината до корените й и открих, че прос
то съм прекалил с новородените си психични способности.
Все едно, че използвате мускулите на краката си за пръв път
от десет години и веднага се опитвате да направите планин
ски преход от 20 км. Те ще откажат - същото стана и с моите
свръхсетивни способности. Непременно трябваше да си
почина.
След нас затвориха храма. Ние дойдохме първи и си
тръгнахме последни. Хотелът ни беше само на няколкосто
тин метра надолу по пътя, така че след минути вече парки
рахме колата. Кен спря край бордюра между две други
коли.
Когато слязох, първото нещо, което видях, беше табел
ката с номера на колата пред нас, 444-ХУ-00. Преди време
ангелите ми бяха казали, че ако в Реалността видя цифра от
три еднакви числа* това е знак, свързан с мислите ми или с
обстоятелствата около мен. Имаше нещо общо с музиката
и с факта, че разликата между всяка нота в една октава е 11
цикъла в секунда. Следователно, нотите са отделени една
от друга в следната последователност: 11, 22, 33, 44, 55, 66,
77, 88 и 99 цикъла в секунда или кратни на тях числа, които
изразяват съвършената хармонична настройка на даден
миг във времето, тъй като цялата Реалност е сътворена
върху принципите на музикалната хармония.
Така че, когато видите някъде цифра с три или повече
еднакви числа, тя физически отразява определен математи
чески момент във времето, който съдържа хармонията на
тяхната стойност. С прости думи казано, 444 би могло да
се определи най-точно като Школа на мистериите, в която
човек изучава Реалността. За пръв път Алис Бейли пише за
това число и неговия смисъл. Ето накратко значението на
тройните числа:
111 - Енергиен поток: Всякакъв енергиен поток, напри
мер електричество, пари, вода, сексуална енергия и т.н.
222 - Нов цикъл: Начало на нов цикъл, чиято природа
зависи от следващото тройно число, което видите.
333 - Решение: Трябва да вземете някакво решение. То
ще доведе или до 666, което означава, че трябва да
повторите урока по един или друг начин, или до 999,
тоест завършек - научили сте си урока.
444 - Школа на мистериите: Онова, което ви се случва
в живота, е урок, свързан с изучаването на реалността.
Това е школа за обучение - четене на книги или усвоя
ване на нещо конкретно, а не предприемане на някакви
действия.
555 - Съзнание на Единството: Това число се появява,
когато някой е достигнал Съзнанието на Единството.
Преминал е всички нива на Школата на мистериите.
Това е най-голямото число - числото на Христос.
666 - Земното съзнание: Това е “числото на звяра” от
Библията, затова може да символизира самия дявол,
но също така е числото на човечеството и на живота.
Въглеродът е основата на живота, а той има шест
протона, шест неутрона и шест електрона. По принцип,
когато видите това число, трябва да наблюдавате за
физическите събития, които се проявяват в този мо
мент, и да бъдете внимателни.
777 - Школа на мистериите: На този етап вие не само
четете книги за живота, но и практикувате наученото.
888 - Научаване на конкретен урок в Школата на мис
териите.
999 - Завършек на определен цикъл от събития.
000 - Няма стойност.
*
Стоях до колата, гледах това 444 и се чудех кое ли ще

е следващото. Огледах се наоколо и видях, че на табелката
с номера на колата зад мен пише 666. Това ми подсказа, че
урокът е свързан с физическия свят. След това обърнах
поглед към хотела и за пръв път забелязах името му. Нари
чаше се Хотел Кхан Кха. Цели пет минути стоях безмълвен
и размишлявах какво би могло да означава това. Изминал
половината път до вратата, Кен забеляза, че още стърча там
и се върна да ме вземе.
- Друнвало, какво става?
- Кен, погледни името на този хотел.
- Това не беше ли името на онзи мая, който разговаря
с теб в Чичен Итца?
- Да, точно така.
После му показах номерата на двете коли.
- Стига бе! Какво означава всичко това според теб?
- Нямам представа, но усещам, че е важно. Помниш
ли, Кхан Кха ми каза, че е архитектът на Храма на Записите
тук, в Паленке. Сигурно е вярно.
По пътя до стаята не преставахме да говорим за урока,
който ни поднасяше Животът. Отворихме вратата, влязох
ме вътре и аз веднага забелязах на моето легло някаква
бележка, сгъната на две. Взех я и я прочетох, а Кен стоеше
край мен. Там пишеше: “Благодаря ви за всичко, което
направихте. Вие завинаги ще останете в сърцата на майте.”
Подпис, “Кхан Кха”.
Преди изобщо да схвана смисъла на бележката, Кен я
грабна от ръцете ми, погледна я за секунда, втренчи се в
мен и каза:
- Ти си го направил! Знам, че е твоя работа. Никакъв
Кхан Кха не е писал никакви бележки.
Опитах се да му кажа, че нямам нищо общо с това, но
той не ми повярва. Продължи да мърмори почти половин
час:
- Да бе. Някакъв призрак написал бележка и я сложил
на леглото ти. За глупак ли ме вземаш? - и все в този дух.
Така и не млъкна, докато накрая заспахме.
Да ви кажа право, оттогава си пазя тази бележка. Тя
продължава да ме вдъхновява и до днес.
Беше ми трудно да заспя, Защото продължаваше да ме
боли главата. Но накрая потънах в сън. След това внезапно
се събудих посред нощ. Нещо ме извади рязко от дълбокия
сън. Завъртях се в леглото и се огледах из стаята. Насреща
ме гледаха две огромни човешки очи. Най-напред си помис
лих, че все още сънувам, но те не изчезнаха, а и стаята си
беше съвсем реална. Очите бяха широки към 1,80 м и високи
около 1,20. Като цяло бяха златни, но ирисите бяха в зелено
и черно. От време на време мигаха.
Виждал съм толкова много психични феномени, че не
се разтревожих, но исках да разбера какво става. Докато се
опитвах да си изясня нещата, заговори мъжки глас. Веднага
го познах. Беше Кхан Кха.
Той започна да ми разказва за Паленке и за онова, което
се случи през този ден. След това спря за момент и каза:
- Друнвало, имаш ужасно главоболие. Трябва да опра
вим това. Ей сега ще ти изпратя информация, която ще те
излекува. Но имай предвид, че смисълът и значението й
далеч надхвърлят твоето главоболие.
В следващия миг, само за секунда получих древно
познание, свързано с епифизата, която се намира в средата
на главата, и лъчите от светлина, които излизат от епифиз-
ната чакра, когато настъпят подходящите условия. Напра
вих това, на което ме научиха, и главоболието ми мина
веднага. Беше драматично преживяване - в един момент те
боли, а след няколко секунди болката изчезва.
Кхан Кха каза:
- Е, така е по-добре.
И пак заразказва за Паленке.
В този момент Кен се размърда в леглото. Сигурно аз
го бях събудил, докато се въртях насам-натам. Обърна се,
погледна ме, след това огледа стаята и накрая видя огром
ните очи на Кхан Кха.
Седна рязко в леглото, уви чаршафа около гърдите си
и закрещя толкова силно, колкото глас може да извади един
зрял мъж. Със сигурност събуди всички в хотела.
- Спокойно, Кен. Това е просто Кхан Кха.
Не помогна. Кен седеше в пълен шок, вторачен в свръ
хестествения феномен.
След няколко минути успях да привлека вниманието му
и този път ме чу, когато му казах, че всичко е наред. Според
мен, това беше първата среща на Кен с психично явление,
което се появява в Реалността, а не просто някъде в главата
му.
Мина доста време, преди да се върнем отново в легла
та, но накрая все пак заспахме. Така завърши посвещението
на Кен в Паленке, храма на епифизната чакра.
Реакцията на Кен сложи край на разговора ни с Кхан
Кха, но информацията, която ми даде, беше изключително
интересна. И през следващите години разбрах колко важна
е тя за разширяването на човешкото съзнание. Всичко е
твърде сложно, за да го описвам в тази книга, но някой ден
ще напиша друга, в която ще го изложа съвсем ясно, за да
го разберете и да го прилагате, ако решите.
ГВАТЕМАЛА
Чувствах,че сме си свършили работата. Като че ли вече
нямаше нужда да ходим в Гватемала, но аз знаех, че трябва
да довършим започнатото. Крайната точка на нашето пъ
тешествие беше Тикал. На това място живеят най-възраст
ните и мъдри май. Свещеното място от Светлина, на което
трябваше да сложим последния кристал, се намираше в
Храма на Ягуара.
В Гватемала се случи нещо, за което майте не ми
разрешават да говоря. Съжалявам. Тук нашият разказ тряб
ва да свърши. Може би в бъдеще, когато настъпи подходя
щият момент, ще ви разкажа всичко, но от уважение към
майте ще се подчиня на тяхното желание и засега ще запазя
тази информация в тайна.
Ин Лак’еш. Така си казват майте на сбогуване. Озна
чава: “Ти си моят друго Аз.”
Глава 8
“ ПАК И М А М Е Н У Ж Д А ОТ Т Е Б ”
След като се върнахме от пътешествието в Мексико и

Гватемала, си мислех, че ще имам време да се позабавля
вам. Е, много съм се лъгал. Струва ми се, че Майката Земя
използва всяка минута, за да продължи да разширява съз
нанието и да опитва нови неща по всякакви начини, каквито
й хрумнат.
По време на една медитация Тот се върна и ми каза:
- Друнвало, пак имаме нужда от теб. Трябва да се
направи нова корекция на Решетката. Готов ли си да слу
жиш? ►
Щях доста да се охарча по време на последното пъте

шествие, ако не беше Кен. Но той имаше пари и почти
винаги плащаше. Така че, можех да си позволя да попъту-
вам пак.
Още от началото Тот знаеше, че този път Кен няма да
участва. Но ми обясни доста неясно какво всъщност трябва
да се направи. Искаше да взема решение, преди да ми даде
подробности.
Разбрах, че отново ме подлага на изпит - както обик
новено. Затова му отговорих така:
- Тот, знаеш, че единствената причина да дойда на
Земята е да помагам на хората, затова ми кажи какво искаш.
Той започна надълго и нашироко да ми обяснява. Го
вори ми почти два часа. Накратко, според него женската
сексуална енергия (на всички жени на Земята) е извън
равновесие по отношение на мъжката и въпреки че този
дисбаланс в момента е малък, има вероятност да стане
много голям, когато след няколко години започне извися
ването на планетата. Тази сексуална енергия трябвало да се
върне в почти идеално равновесие още сега, иначе послед
ствията по-късно щели да бъдат чудовищни.
Не разбрах какво точно ми казва, но се опитвах да
схвана.
- Добре, кога започвам?
T ot заговори гладко, сякаш вече го беше репетирал:
- Трябва да купиш кристал, зелен калцит, 30 на 30 см
и от много високо качество. След това да го счупиш точно
на 42 парчета с приблизително еднакви размери, освен
последните две, които трябва да бъдат малко по-големи.
Знаех точно къде има такъв кристал, Защото го бях
виждал преди няколко месеца и предполагах, че вероятно
още е там.
- Няма проблеми, - отвърнах. - Знам къде да го на
меря.
Цяла минута Тот се взираше в мен, без да проговори,
след това каза:
- След като вече разполагаш с тези 42 парчета, трябва
да сънуваш, че при теб ще дойдат 42 жени, за да ти помогнат
да изпълниш задачата. Те знаят кой си, но ти трябва да
създадеш съня. Разбра ли?
Едва не се разсмях на глас. Тот знаеше какво си мисля,
леко наведе очи и ми хвърли кос поглед. Така де, как да
накараш четирийсет и две жени да се сдружат и да правят
нещо заедно? (Шегувам се).
- Това няма нищо общо с представите ти за човешкото
ero, - каза той. - То е твой сън.
- Добре, имам 42 кристала и 42 жени, които се появяват
по някакъв магически начин. После какво?
Той се изправи и си възвърна обичайното самооблада
ние.
- Всичко, което правиш, трябва да става в точно опре
делено време. Ще имаш само няколко минути, през които е
възможно да се промени Решетката на единното съзнание.
Няма място за грешки, дори една минута повече или по-
малко. Затова в съня си трябва да подредиш нещата така,
сякаш цялата ситуация се контролира от компютър. Разбра
ли?
Нищо не казах. Той продължи:
- На земята има 42 свещени обекта, които трябва да
бъдат променени едновременно. Те са свързани с 42-те
основни хромозоми в човешката ДНК. 41 от тях се намират
в женската част на Решетката, а последният е в Египет, на
около 2,5 км от Великата пирамида, навътре в пустинята.
41-ят и 42-ят обект са тясно свързани. 41-ят е в средата на
остров Мурея в Южния Тих океан.
Ясно, Мурея и Египет (42-ят обект) са двете крайни
точки на оста на Решетката на единното съзнание.
T ot пое дълбоко дъх и продължи:
- По време на синхронизацията трябва да има по един
мъж и една жена на тези две точки - в Египет и на Мурея,
а другите 40 жени трябва да се намират на 40-те специални
свещени места, които ще ти избрбя. Трябва да повярваш в
съня си. Приготви всичко, за което ти казах дотук, после ще
ти обясня останалите подробности, когато наближи вре
мето.
T ot излезе от медитацията ми, а аз се озовах обратно
в стаята си с мисълта, че току-що са ми възложили почти
невъзможна мисия. Как да намеря 42 жени (плюс един мъж,
плюс мен, така че да станем двама мъже и 42 жени), които
да направят нещо точно по едно и също време на 42
различни места по света? Честно казано, дори се съмнявах,
че познавам 42 жени.
Но, както подчерта Тот, мисията не бе от онези, които
отговарят на нормалните критерии за възможно или невъз
можно, а е изцяло въпрос на сънуване. Въздъхнах и оставих
всичко това на Бог. Чувствах, че Друнвало по никакъв начин
не може да се справи.
Отидох до магазина за кристали, където преди няколко
месеца бях видял зеления калцит - още си беше там. Някак
си бях сигурен, че ще го намеря. Купих го и докато шофирах
към къщи, се опитвах да си представя как ще го разчупя
точно на 42 парчета. Нямах никаква представа.
Реших най-напред да го разрежа наполовина и това
стана по-лесно, отколкото мислех. След това срязах полу
чените парчета наполовина. Продължих по същия начин,
докато станаха 16, но след това трябваше да внимавам
повече. Замислих се дълбоко как да начупя всяко от тях така,
че накрая да получа мечтаните 42 парчета. Оказа се, че е
доста лесно, като изключим мисленето. Когато свърших и
с последните две парчета и се сдобих с 42, бях много горд
със себе си. Всичко като че ли стана без усилия.
Сега идваше трудната част - 42-те жени. Не се притес
нявах много за мъжа. Сетих се за един мой приятел, който
със сигурност щеше да тръгне с мен на това пътешествие.
Но и намирането на 42 жени не беше толкова трудно,
колкото си представях отначало. Просто си седях и не
правех нищо по въпроса. Изведнъж някоя жена, понякога
две, идваха в Наккалската школа на мистериите и ми каз
ваха, че заминават за някое свещено място в Тихия океан,
или в Перу, или в Калифорния - навсякъде, където искаше
T o t . И винаги завършваха с въпроса:
- Искаш ли да направя нещо, докато съм там?
Всеки път им обяснявах задачата и ги питах дали биха
желали да участват в нея. И всяка от тях отговаряше:
- Разбира се, с удоволствие ще го направя. Вече имам
билет за самолета и съм готова да тръгна.
Това беше едно от най-невероятните преживявания,
които съм имал.
Онова, което не обясних на повечето от тях, беше
последното указание. Но то не беше необходимо; всичко,
което трябваше да направят, бе да бъдат на уреченото
място в точния момент със съответния кристал и да стоят
на позиция. Сверихме часовниците си по моя, за да бъдем
възможно най-точни. Месец преди да тръгна на това пъту
ване, T ot отново се появи в медитацията ми.
- Друнвало, - ми каза той, - мъжът, който ще се намира
на северния полюс на Решетката в Египет, ще премине през
сексуална промяна в своя женски аспект, а жената на южния
полюс на остров Мурея в същия момент ще преживее
синхронизация със своя женски аспект. Жената, която е с
мъжа в Египет, ще контролира цялата синхронизация, а
мъжът, който ще бъдеш ти, ще е втората “контрола” на
южния полюс и ще ръководи промяната на женския аспект.
В точно определен момент във времето, пространство
то и измерението жената в Египет ще пусне един от зелените
кристали в специална дупка, която се намира близо до
източника на Решетката, излизащ от земята. Щом криста
лът влезе в дупката, след няколко минути ще настъпи и
синхронизацията.
За да подейства всичко това, 40-те жени трябваше да
бъдат по местата си из целия свят, да държат своя кристал
и да медитират върху промяната в баланса на Решетката на
единното съзнание.
T ot искаше аз да бъда мъжът в Мурея и повери на мен
да избера жената. Е, това не подлежеше на съмнение. Имах
си приятелка и ако изберях някоя друга, сигурно сега няма
ше да бъда съм и да разказвам тази история.
Всичко изглеждаше както трябва, така че с приятелката
ми заминахме за Мурея, докато останалите жени и вторият
мъж се отправиха към своето местоназначение по целия
свят. Оставаше ми само да се доверя изцяло на Великия
Дух, тъй като само Той би могъл да координира едно
толкова сложно мероприятие.
Имах връзка само с още един човек - с жената от
Египет, за да се уверя, че всичко върви идеално.
Глава 9
ОСТР ОВ МУРЕЯ
4 2 - Т Е ЖЕНИ И 4 2 - Т А К Р И С Т А Л А
Мурея ме впечатли. Това беше най-сладкото женско

място, на което някога съм бил. И не само Защото островът
имаше формата на сърце, но и заради прекрасната сексуал
на енергия, която вибрираше от земята и от океана.
Накъдето и да погледнех, виждах великолепни, високи
мъже и жени, и всички те не носеха нищо друго, освен парче
плат около слабините и нищо нагоре. Видът на тези красиви
полуголи xopà само подчерта смисъла и значението на тази
мисия - да промени баланса на сексуалната енергия на
жените по цял свят.
T ot искаше да отидем на острова поне седмица преди
настройката, за да свикнем с енергията му. Посъветва ни
да се свържем с местните xopà, за да го почувстваме истин
ски. В крайна сметка прекарахме там десет дни, а задачата
изпълнихме на деветия.
И двамата с приятелката ми бяхме новаци в гмуркане-
то, но помъкнахме цяла екипировка със себе си, Защото
бяхме чували, че на Мурея се намират едни от най-добрите
места за този спорт. Е, трябва да кажем, че не останахме
разочаровани. Кораловият риф около Мурея прилича на
течно стъкло. Докато плувате в тази топла вода, почти с
температура на тялото, ще се озовете сред милиони раз
ноцветни риби и морски животни, пръснати на десетки
метри наоколо във всички посоки. Като че плувахме в
аквариум. Не можехме да се разделим с океана. Когато
излизахме от водата, енергията ни сякаш намаляваше на
половина и веднага се връщахме като зомбирани. Като че
някакъв магнит ни привличаше обратно. Плувахме по 6-8
часа на ден, напълно пристрастени.
След два-три дни блаженство двама млади усмихнати
полинезийци се приближиха до нас и ни попитаха дали
искаме да им отидем на гости. Те ни се сториха толкова
непринудени и естествени, че не се замислихме много.
Тръгнахме с тях, сякаш се познавахме цял живот.
“Домът” им представляваше един плаж, скрит от
туристите. Имаха сламена колиба, в която държаха вещите
си, но всъщност не спяха там. В селището имаше може би
25 души - мъже и жени. Всички спяха на пясъка край океана,
освен през дъждовните дни.
Високо горе над брега техните предци бяха построили
специална каменна сграда с едно единствено предназначе
ние. Жените и мъжете се редуваха да я използват. Там
жените си правеха масажи една на друга, същото правеха и
мъжете. Сменяха се всеки следобед. Според техните тради
ции, представителите на двата пола се грижеха физически
едни за други, така че всеки човек почти ежедневно получа
ваше масаж и любов от другите членове на племето.
И защо не? Техният живот бе толкова съвършен, кол
кото малцина от нас могат да си представят. Не си служеха
с пари, Защото бяха разбрали, че те само ги поробват.
Когато огладняваха, тръгваха да търсят манго или папая по
дърветата. Мястото изобилстваше от стотици растения и
билки, а и те знаеха точно къде да ги намерят. Океанът беше
част от техния живот и те просто влизаха във водата със
заострена пръчка и след минути се връщаха обратно с
рибата на мечтите си. Рядко боледуваха, но ако все пак се
случеше, предците им казваха как да лекуват, затова не
знаеха какво е лекар.
Ако има рай на Земята, тези хора живеят в него.
Основната им цел в живота беше да се забавляват и да
обичат. Вечер изваждаха музикалните си инструменти, нап
равени с материали от джунглата или океана. Пееха и
танцуваха с часове, докато Луната се издигнеше високо в
небето. Рядко им се налагаше да работят, например когато
някоя лодка се повреди в бурята и трябва да бъде поправе
на. Тогава цялото племе се събираше заедно, за да помогне.
Дори и работата превръщаха в удоволствие и вълнуващо
преживяване. Въздухът ехтеше от песни, а хората от племе
то се редуваха да свирят и да работят. Какъв живот!
Още на втория ден ми стана ясно, че начинът им на жи
вот не се основава върху егото, а върху нещо по-цялостно.
Те се обичаха по всички възможни начини и се грижеха
едни за други. Никой не си решеше косата, нито се пригот
вяше за деня сам; винаги го правеше някой друг от същия
пол. Те превръщаха и най-простото действие в начин да
изразят любовта си.
Споделяха живота си, сякаш бяха едно голямо семейс
тво. Жените можеха да избират сред всички мъже, а мъжете
- сред всички жени. Мисля, че в речника им изобщо не
присъстваше думата “ревност”.
Само за три дни, прекарани сред тези хора, бях за
почнал да забравям защо всъщност съм дошъл. Никога не
съм се чувствал толкова спокоен и освободен. Предиш
ният ми живот в Щатите сякаш се стопи напълно. Тялото
ми стана част от тяхното племе, а душата ми принадлежеше
на острова. Как ли успя да се случи за толкова кратко
време?
Нито аз, нито приятелката ми бяхме споменали на
някого от тях за тайната задача, с която бяхме дошли тук,
но на седмия или осмия ден младият мъж, който ни доведе
при племето, ни помоли да седнем да поговорим. Погледна
ни в очите с безкрайна любов и каза:
- Вие сте моите бели брат и сестра и ние знаем какво
носите в сърцата си. Знаем защо сте тук и искаме да ви
помогнем. Трябва да намерите едно свещено място някъде
в средата на този остров, за да изпълните задачата си, но е
забранено да се ходи там. То е твърде свято за нас, за да
позволим на когото и да било да пристъпи в него. Но
вашата цел излиза извън правилата.
Утре ще дойде един от нашите старейшини и ще ви
заведе там. Не мога да ви кажа истинското му име, но
можете да го наричате Томас. Вие сте в сърцата ни и ще
направим всичко, което можем за вас, за да изпълните това,
за което сте дошли.
На другата сутрин, щом Слънцето изгря и избухна в
ярки цветове над синия океан, обагряйки облаците във
всички оттенъци на пурпурно и оранжево, един мъж в
средата на петдесетте дойде право при нас и каза, че името
му е Томас. Беше висок към 183 см, с тъмнокафява кожа.
Почти черната му коса падаше надолу до средата на гърба;
носеше само парче плат около бедрата и кожени сандали.
Изглежда знаеше точно какво си мислим. Без да задава
въпроси, той започна да ни говори, че мястото, където
трябва да отидем за нашата “церемония”, се намира дъл
боко във вътрешността на острова, че пътят до там е малко
опасен, но той ще ни заведе.
Попитахме го дали трябва да носим нещо, но той ни
погледна, сякаш бяхме деца. Отговори просто: “Не”, обърна
се и се отдалечи. Ние се спогледахме и тръгнахме след него.
Докато живеехме на острова, забелязах, че вътрешност
та изглежда планинска и обрасла с джунгли, но просто се
радвах на красотата му, без да се замислям много. Сега
щяхме да усетим и неговата сила.
Досега живеехме на морското равнище и това беше
единственото ни впечатление от Мурея, затова изкачването
нагоре беше истински шок. И наистина попаднахме в джун
гла. Разбрах, че без нашия водач двамата с приятелката ми
никога нямаше да намерим пътя. Човек трябва да познава
тесните, почти незабележими пътеки из гъстата джунгла,
които се разклоняваха и преплитаха, водейки ни към край
ната цел.
Няколко пъти минахме край древни каменни руини,
разположени близо до пътеката. Първия път, когато ги
видях, попитах Томас, а той отговори:
- Много отдавна, преди ние да дойдем да живеем на
този остров, тук е имало други хора. Не знаем кои са били,
но винаги сме пазели тези руини. На някои от тях провеж
даме церемонии всяка година, за да почетем онези, които
са живели преди нас. Но мястото, на което отиваме, е
най-свещеното от всички.
След няколко часа катерене все нагоре стигнахме до
хребета на една планина - гледайки я отдалеч, си мислех,
че тъкмо там трябва да отидем. Но когато се изкачихме на
най-високата точка, за пръв път можахме да видим вътреш
ността на острова. Не вярвах на очите си. Честно, прилича
ше на кадър от филмите за Индиана Джоунс.
Планинският хребет, на който стояхме, образуваше ог
ромен кръг, а в средата стърчеше планина с най-фаличес-
ката форма, която съм виждал. Приличаше на гигантски
пенис, насочен към небето, мощно пронизал женския пръс
тен от планини около него.
Ахнах и замлъкнах, потресен от невероятната гледка.
Мурея има формата на сърце. И всичко това е в самия й
център? И тримата стояхме безмълвни. Чуваше се единст
вено вятърът, който развяваше косата ми, и в тази тишина
успях да забележа, че всички дишахме в пълен синхрон, като
един човек. Почувствах се свързан с всичко живо наоколо.
След около пет минути Томас посочи едно място вляво
от фалическата планина и каза:
- Ето там. Там трябва да отидете. Сега ще продължите
сами. Когато стигнете, ще разберете, че това е мястото.
Моето сърце и сърцата на моя народ ще бъдат с вас.
Обърна се и си тръгна, а ние останахме сами.
Дълго време останахме там, уловени за ръце - не
искахме да развалим магията на този миг.
Накрая един яркозелен папагал прелетя неприятно
близо до главите ни и изкрещя, за да ни извади от транса.
Подскочихме от изненада и се разсмяхме, но след това
мисълта за сериозната причина, поради която бяхме дошли
тук, започна да надделява. Знаехме, че времето изтича.
Трябваше да бъдем на свещеното място след час и полови

на, иначе всичко щеше да пропадне.
- Хайде, да вървим.
Не ни беше лесно без Томас, който познаваше всеки
сантиметър от острова. Трябваше сами да решаваме как да
се придвижим от място на място. Предпочетохме да се
спуснем почти право надолу по склона до долината, за да
спестим време, но май допуснахме грешка. След пет минути
загубихме пътеката.
Но накрая все пак стигнахме до свещеното място, което
приличаше на картина от вълшебна приказка: олтар от
плосък камък, където безброй поколения преди нас бяха
провеждали своите церемонии. Оставаха само 15 минути
до най-важния момент и ако го изпуснехме, всичко щеше
да пропадне.
Животът наистина е изумителен. След месеци плани
ране на нещо толкова решаващо за съществуването на
човечеството на Земята, ние едва успяхме да стигнем на
време. Но ето, вече бяхме там и по повеля на съдбата
останалите 40 жени и нашите двойници в Египет също са
били по местата си. Тази внушителна церемония беше на
път да се осъществи.
Много бързо определихме четирите посоки спрямо
центъра и защитихме вътрешното пространство, където
щеше да се проведе церемонията. От обучението ми при
таос пуебло знаех как се прави свещено пространство -
трябваше да се проектират подходящите намерения и да се
превърнат в реалност. Чрез първото се свързвате в сърцето
си с Майката Земя и Небесния Отец и молите духовете на
шесте посоки да поддържат пространството и да пазят
хората по време на церемонията. Чрез второто съзнателно
призовавате Великия Дух. Разбира се, Великият Дух е винаги
и навсякъде - тук става въпрос за човешкото осъзнаване на
Божественото присъствие. Без тези намерения церемония
та няма да има никаква сила и ще си остане само една
фантазия.
Амфитеатърът около нас отразяваше и ни изпращаше
обратно енергията на свещените церемонии, провеждани
тук от хилядолетия. Томас ни беше дал местни билки и
предмети, които да сложим в средата на кръга според
традициите на острова, и ние го направихме, Защото знаех
ме колко е важно да спазим тукашните обичаи. И така, след
около три минути всичко беше готово.
Погледнах приятелката си. Виждах в очите й напрегна
тото очакване на неизвестното, което предстоеше да се
случи. Тя сякаш не дишаше, смразена от мисълта, че след
малко Майката Земя ще я използва като инструмент за
такава всеобхватна енергийна промяна, която ще въздей
ства върху всяка жена по света.
Постарах се да я успокоя. Поех ръката й и думите
потекоха от устата ми:
- Тук, в този момент, ти си най-важната, най-краси
вата и секси жена на света. Затвори очи и позволи на духа
си да влезе в тялото ти и да присъства изцяло в този мо
мент. През следващите няколко минути ти ще бъдеш Земя
та, която сътворява нов начин за изразяване на женстве
ността.
Погледнах си часовника. Оставаха 55 секунди до пуска
нето на кристала в свещения отвор в Египет. Обърнах се
към приятелката си, но тя се беше отнесла. Времето и
пространството вече не значеха нищо за нея. Беше навлязла
в онова място в своето тяло, където единствено тя в целия
свят можеше да разбере.
Мислено започнах обратното броене. Появи се спон
танно в главата ми и не можех да го спра. Нямах никаква
представа какво ще стане след малко.
Пет, четири, три, две, едно - сега!
Разбира се, приятелката ми по никакъв начин не може
ше да знае кога изтича последната секунда, но в точния
момент всичко се промени.
Тя седеше на колене, отпусната върху бедрата си, но в
мига, в който се активира енергията на церемонията, по
лицето й премина шок. Цялото й тяло реагира, като се
наведе надолу, към земята.
След това през тялото й премина нова енергийна вълна.
И още една. Като че ли преживяваше нещо много силно, а
на мен като мъж ми се струваше, че това е и сексуално
преживяване.
Знаех каква е целта на церемонията, но едва сега, когато
виждах с очите си и усещах онова, което чувстваше тя,
осъзнах мощта на промяната в сексуалността на такова
ниво.
Тя се просна на земята, разтвори краката си широко,
колкото можеше, и издаде стон от дълбините на тайното си
свещено пространство. Звучеше почти болезнено, но беше
нещо много по-първично. Беше навлязла в едно простран
ство на сексуалността, в което се превърна изцяло в мъж и
за пръв път в живота си позна непреодолимия мъжки коп
неж да се съчетае с красива жена. Нормалната й сексуал
ност беше изчезнала, а на нейно място бе дошло нещо
друго, за което само си била фантазирала, както сподели
по-късно, но сега то беше реалност. Превърна се в телесна
и енергийна реалност.
После, веднага след като това преживяване се оттече
от нея, в тялото й нахлу нова енергийна вълна и тя спонтан
но се завъртя в друго положение. Вкопчи се в земята и
простена още по-силно към Небесния Отец над нея. Сек
суалността й се обърна в противоположния полюс. Сега
беше изцяло, напълно истинска жена, очакваща да бъде
обладана колкото може по-дълбоко. Можа да каже само:
- О, Господи. Обичам те.
Думите й бяха отправени към някого, когото само тя
можеше да види.
След това през тялото й премина нова вълна от енергия
и тя отново стана мъж. Но този път сред цялото това мъжко
желание надничаше и една малка жена. Всеки път, когато
енергията на Майката Земя проникваше в тялото й, тя
навлизаше в състоянието на противоположния пол, но все
повече се приближаваше до равновесието. Като махало,
което се люлее насам-натам, сексуалността й се променяше
с всяка енергийна вълна, докато накрая спря някъде по
средата.
През следващия половин час енергията се стабилизира
и ние разбрахме, че това преживяване ни е променило
завинаги - и че Земята също се е променила.
От сега нататък жените на нашата скъпа планета бавно
ще започнат да се променят, ще бъдат по-центрирани в
собствената си женска сексуалност, тъй като доминирането
на мъжкия аспект през последните 13 000 години ги беше
тласнало в света на мъжкото битие малко повече, отколко
то трябва. Сега жените ще бъдат готови за промените,
които предстоят в бъдеще и които никога не биха могли да
преживеят или да приемат, докато остават заразени от
сексуалния дисбаланс на нашето съвремие. Това беше само
началото, Защото засега се промени само Решетката на
единното съзнание около Земята. Тя определяше бъдещето
на човечеството, а то в най-скоро време ще зависи почти
изцяло от жените от всички страни, култури и религии,
създадени от умовете на хората.
Прецесията на равноденствията съвсем скоро ще нав
лезе в нов цикъл от 13 000 години, този път воден от
женската мъдрост, която всички жени пазят в малкото
тайно кътче на прекрасните си женски сърца. Без безуслов
ната любов човечеството ще бъде погубено от ограничени
ята на ума, които мъжете бяха създавали в продължение на
13 000 години, за да го защитят. Досега тази защита е била
необходима, но днес е най-голямата пречка за оцеляването
ни, за разширяването на съзнанието и за издигането на
човешката раса към новия свят на Светлината.
Благодаря на Бог за женското сърце. Винаги е било
така. Мъжете са защитавали човечеството, когато то е
навлязло в тъмния сектор на цикъла, а жените ще ни отве
дат отново към Светлината, когато Великият цикъл се
насочи обратно към центъра на Галактиката.
Приятелката ми лежеше отпусната на земята, всеки
мускул на тялото й беше напълно изтощен. Току-що беше
преживяла най-изумителния и необикновен оргазъм в жи
вота си и така беше спасила човечеството.
Неочаквано на небето блесна мълния и гръмотевицата
отекна като експлозия около нас. И двамата се стреснахме.
Тя се хвърли в ръцете ми; погледнахме нагоре и видяхме
нещо съвсем различно от онова синьо небе и белите пухкави
облаци в началото на церемонията. Бях така погълнат от
енергиите, че не забелязах чудовищната буря, която бързо
завладяваше острова. Светкавиците ставаха все по силни и
удряха навсякъде около нас. Положението ставаше все по-
сериозно.
! Грабнахме си нещата и се огледахме за подслон, но
беше твърде късно. Петнайсет минути след церемонията
стихията на урагана и поройният дъжд помитаха всичко.
Никога в живота си не бях преживявал подобно нещо. Не
виждахме на няколко крачки пред себе си. Стена от дъжд
се изливаше от небето.
Намерихме си място под едни скали, за да се скрием
от чудовищния порой, и гледахме прегърнати как бурята се
развихря. Тогава не знаехме, че дъждът няма да спре три
дни и три нощи. Накрая успяхме да намерим пътя обратно
до “семейството” си на плажа, но животът ни се промени
толкова много, че не бих могъл да го опиша на тези стра
ници.
Подобни силни бури не бяха необичайни за Мурея, но
беше наистина странно, че това се е случило по същото
време и в Египет. Четвърт час след церемонията в Гиза -
този по принцип сух пустинен район около Великата пира
мида - завалял пороен дъжд, който продължил три дни и
три нощи. Във вестниците съобщили, че улиците на града
са потънали в един метър вода. Трима души се удавили.
Според медиите, това било нещо невиждано в цялата исто
рия на Египет.
Сега, като се замисля, бик казал, че това е било нещо
като емоционално освобождение на нашата Майка, стре
меж отново да намери баланс на вътрешните си потреб
ности.
Въпреки че ще изминат още няколко години, преди
новото сексуално равновесие да се прояви в материалния
свят, за нашата Майка то е реално, тук и сега, и отбелязва
началото на нов житейски цикъл в нейното скъпоценно тяло
- планетата Земя.
Г л а в а 10
ОСТРОВ КАУАЙ И Ц Е Р Е М О Н И Я
ТА ОТ Ч Е Т В Ъ Р Т О И З М Е Р Е Н И Е
ЗА П Р Е Д А В А Н Е НА С И Л А Т А ОТ
М Ъ Ж А НА ЖЕ Н А Т А
Най-сетне с приятелката ми можехме да правим какво

то си искаме, без Извисените учители да ни пришпорват.
Но що се отнася до напускането на Мурея, нямахме никакъв
избор, Защото вече бяхме купили самолетните билети, а
нямахме достатъчно пари да сменим датата.
Много ни беше трудно да си тръгнем оттам. Сърцата
ни завинаги останаха в този малък оазис от пясък и дървета.
Но идеята да отпътуваме за Австралия също беше вълну
ваща. Там бяхме решили да отидем след това духовно
пътешествие и колкото повече говорехме на тази тема,
толкова по-ентусиазирани ставахме. Дръж се, Голям бари
ерен риф, идваме!
Взехме кораб до Таити, а оттам до Сидни.
Сидни е забележителен град - толкова красив със за
лива, гъмжащ от бели лодки, които сноват навред из тъм
носините му води. Не останахме дълго там обаче, Защото
рифът ни зовеше. Вече бяхме станали почти експерти в
гмуркането, а бяхме чували, че тамошният е поне толкова
хубав, колкото рифът в Мурея. Затова тръгнахме на “стоп”
по източното крайбрежие; разговаряхме с местните хора и
малко по малко започвахме да разбираме изумителния
характер на австралийците. Те бяха много открити и оби
чаха да се забавляват. Май никога в живота си не съм се
смял толкова.
Накрая стигнахме до Байрън Бей. Тук северният и
южният океан се срещат и създават едно от най-великолеп-
ните места за сърф, заради огромните вълни, които прииж
дат на точни интервали, като по часовник.
Убеден съм, че всички хипита от 60-те някак бяха
намерили пътя до този малък град, където си бяха напра
вили укрепление и не позволяваха на никого да влезе и да
им отнеме мира, любовта и добронамерените вибрации.
Като едно от първите истински хипита на света отначало
помислих, че съм умрял и съм се озовал в рая. Беше дежа
вю на десета степен. Със сигурност си говорех на един език
с тези xopà. Беше ни доста трудно с моята приятелка да
напуснем това място, затова решихме, че рифът не е чак
толкова спешен и може да почака още малко.
Прекарах цели две седмици в тотален мързел, но нак
рая се качих да медитирам високо на билото с изглед към
Тихия океан. Тогава се появи Тот.
Отначало си помислих, че просто минава да се обади,
но не би, той имал други планове. За пръв път виждах Тот
притеснен. Попитах го какво става, а той отговори:
- Друнвало, много съжалявам, но отново искаме да
направиш нещо за нас.
Космите по гърба ми настръхнаха. О, не. Обзе ме лошо
предчувствие.
- Какво искаш?
Той издаде някакъв неопределен звук. Беше му трудно
да говори.
- Много съжалявам, наистина. Но трябва да тръгнете
веднага за Хавай, по-точно за остров Кауай, при това въз
можно най-бързо.
- Тот, мислех, че ще имаме време да си починем малко.
Не може ли това да почака поне две-три седмици?
- Не, - каза той. - Това е дори още по-важно от Мурея.
Моля те, опитай се да ме разбереш.
Помълчах известно време. Не знаех какво да кажа. Бях
наясно, че духовната работа е една от основните причини
да пресека Вселената и да дойда на Земята. Целият ми
живот беше подчинен на това.
От друга страна, обаче, на приятелката ми тази идея
никак нямаше да й хареса. Беше се уморила да търчи
насам-натам и наистина се нуждаеше от почивка. Накрая
погледнах своя наставник и казах:
- Добре де, щом казваш, че е важно, така да бъде. Какво
искаш да направя?
- Не сега, - отговори той. - Почакай, докато стигнеш
до Кауай, тогава ще ти обясня всичко. Благодаря ти,
Друнвало. Ако имаше друг начин да се свърши тази работа,
нямаше да те моля.
И изчезна.
Дълго седях там и се чудех как да кажа на приятелката
си, но не намирах подходящите думи. Бях загазил здраво.
Тя седеше пред палатката ни и кърпеше някаква скъса
на дреха. Хвърли ми поглед, докато се приближавах, после
погледна дрехата в скута си.
- Какво става, Друнвало, нещо не е наред ли?
Разказах й всичко, като се опитах да й внуша каква
страхотна идея е да напуснем Австралия и да отпътуваме
за Хавай. Тя ме погледна много разочарована и каза:
- Скъпи, не мога да си тръгна, без да съм видяла
Големия бариерен риф. Щом трябва да тръгнеш, ще те
разбера, но аз оставам. Ясно?
- Да, ясно. И аз не искам да ходя, но трябва. Това е моят
живот.
- Тогава ще се срещнем някъде - не знам кога и не знам
къде. Това място толкова ми харесва, че може никога да не
си тръгна оттук.
Прегърнахме се, аз си събрах багажа и на другата
сутрин потеглих сам. Беше ми малко неловко да я оставя в
чуждата страна, но тя беше много оправна и обичаше да
пътува по света. А и Австралия е красива и безопасна
страна. Не се видяхме почти шест месеца.
Животът е странно нещо, освен че е изумителен.
Приземихме се в Мауи и аз се качих на малък увесели
телен кораб, който возеше повечето от местните xopà между
островите, за да стигна до бреговете на Кауай. Това е най-
старият остров от веригата, останала от Лемурия. Енерги
ята там е древна по всички стандарти.
Докато се пренасях от небето на земята, започнах да се
питам, какво ли трябва да направя сега. Нямах представа.
Как да не се чуди човек?
Над вътрешността на острова бяха надвиснали плътни
дъждовни облаци. Там почти винаги вали. Това е най-
влажното място на Земята. На целогодишните валежи на
Кауай се дължат великолепните водопади, които украсяват
склоновете на почти всяка планина на острова.
И ето, че вече стърчах на летището с онова чувство за
нереалност, което летищата внушават на хората. Реших да
наема кола - не само да се придвижвам, но и да ми дава
усещането, че отново имам дом. Май ми беше мъчно за
приятелката ми.
Решението да наема кола се оказа жизненонеобходимо,
Защото Тот в крайна сметка ме накара да обикалям из целия
остров. Теренът в северозападната му част е толкова нера
вен, че никой не беше успял да направи път, който да го
опасва отвсякъде; главното шосе беше дълго около 55 км и
имаше формата на подкова. Когато ми се налагаше да
отида на поредното място, то винаги се оказваше от другата
страна на подковата.
Всеки път, щом стигах до някакво определено място,
посочено от Тот, той все обръщаше посоката и ме връщаше
на отсрещния край на острова. Няма да забравя деня, в
който върнах колата на фирмата. Повечето xopà предават
колите си с навъртени 100, най-много 150 километра, но
километражът на моята показваше близо 1300 км. Служи
телят не можеше да повярва, но аз определено можех.
Първата си нощ прекарах в палатката на брега на
океана, на едно тревисто възвишение. За пръв път от извее-
тно време се почувствах спокоен, а шумът на вълните ме
приспа дълбоко.
Когато се събудих на другата сутрин, изведнъж си
спомних, че T ot още не ми е казал защо съм тук, но знаех,
че скоро ще ме извади от това безметежно състояние.
Познах. Сигурно беше прочел мислите ми, Защото само
след половин час се появи.
- Онова, което трябва да направиш, е твърде сложно,
за да ти обясня всичко наведнъж, - каза той. - Затова, нека
започнем едно по едно. Най-просто казано, трябва да учас
тваш в една церемония тук, на острова, която ще промени
хода на историята, но това не би могло да стане, ако
определени неща не си дойдат на мястото.
Както казах, доведох те тук, за да станеш част от една
церемония за Земята, но преди да се проведе най-важната
церемония, трябва да участваш в една по-малка, която се
изпълнява тук всяка година и е свързана със сърцето на този
остров. Провежда се под едно мангово дърво. Питай и ще
го намериш.
После внезапно изчезна.
Започнах да разпитвам местните хавайци, но щом за
говорех за церемония за сърдечната чакра под мангово
дърво, те се отдалечаваха. Очевидно, на чужденците не им
беше позволено да знаят такива неща.
Но накрая срещнах млад хаваец, който знаеше точно за
какво говоря. Той ми каза:
- Ако е истина, че трябва да участвате в церемонията,
тогава следвайте тази река.
Той посочи широка тъмнозелена река, която вероятно
идваше от средата на острова. Поколеба се за момент и
добави:
- И ако имате щастието да намерите пътя, не се обръ
щайте назад, когато свършите церемонията, иначе риску
вате живота си.
Помолих го да ми обясни какво иска да каже, но той
само вдигна рамене и си тръгна.
- Как да намеря мястото на церемонията за сърдечната
чакра? - извиках след него. Без да се обръща, той отвърна:
- Използвай сърцето си. Как иначе?
И се скри в старата бакалия отсреща. Помислих си:
“Животът винаги ли трябва да бъде толкова загадъчен?”
Реката лъкатушеше покрай великолепна растителност
и луксозни къщи. Знаех, че мястото, към което отивам, за
да направя, каквото трябва да направя, е някъде нагоре по
реката, но като изключим това, нямах никакви други указа
ния - както обикновено. Метнах се в Тойотата и потеглих
нагоре по реката; опитвах се да почувствам сърцето си, но
ми се стори безсмислено да продължавам, без да знам какво
правя. Освен това бях уморен и просто ми се искаше да спра
някъде и да се наспя. Така и направих, отбих встрани от пътя
и затворих очи. Почувствах вибрациите на сърцето си и
зачаках.
Изминаха около 30-40 минути и тъкмо се готвех да
тръгна, когато иззад дърветата излязоха две млади двойки,
облечени в церемониални дрехи и с цветя в ръце. Единият
мъж носеше глинено гърне. Те влязоха в една кола и след
минута потеглиха.
Съвсем инстинктивно излязох от моята кола и тръгнах
по пътеката, откъдето се бяха появили. Тя ме поведе дъл
боко навътре между дърветата и накрая стигнах до брега
на въпросната тъмнозелена река. Колкото повече напред
вах по пътеката, толкова повече хавайци срещах. Те вървяха
в обратна посока. Никой не ме погледна в очите, нито ме
поздрави. Продължих напред.
След още 400 метра покрай реката открих огромното
мангово дърво, надвесено наполовина над водата, наполо
вина над земята. В корените му бяха оставени дарове,
очевидно с ритуална цел.
Там в тиха медитация седеше младо момиче на около
18 години, което приличаше на истинска хавайка. Отначало
не я бях забелязал, Защото по-ниските дървета почти я
скриваха. Когато накрая я видях, ми стана ясно, че тя ме е
забелязала първа, но бързо сведе очи, сякаш не знаеше, че
съм там.
Очевидно, бях навлязъл в някакво свещено пространс
тво и започнах да се отнасям към него и към дървото с
уважение и почит. Носех в себе си малък кристал, освен това
бях набрал букет от диви цветя по пътя, за да подражавам
на четиримата младежи, които срещнах. Положих кристала
и цветята в корените на дървото, седнах малко встрани и се
опитах да се престоря на невидим. Потънах в медитация и
навлязох в сърцето си. Изпълни ме чувство на радост -
знаех, че точно това е мястото, което Тот искаше да намеря.
В момента, в който го разбрах, Тот се появи пред
вътрешния ми взор и ми каза:
'-Т о зи кристал носи твоите вибрации и трябва да бъде
хвърлен в реката. Преди още да е докоснал водата, ти се
обърни и се отдалечи оттам - и не се обръщай назад.
Просто си тръгни и се върни при колата.
Направих точно каквото ми каза. Подхвърлих кристала
във въздуха, където манговото дърво се надвесваше над
реката, и преди да стигне водата, се обърнах и си тръгнах.
Вървях, без да поглеждам назад. Не знаех дали момичето е
още там и дали става нещо необикновено. Просто се под
чиних на правилата. Срещах все повече хавайци, запътени
към манговото дърво, но аз свеждах очи и продължавах да
вървя, докато не стигнах до паважа и не усетих, че съм
излязъл от енергийното поле. Потеглих обратно към океа
на.
Още щом се събудих на другата сутрин, Тот се появи в
съзнанието ми с новата задача.
- Сега трябва да получиш разрешение от главната
Кахуна на този остров да проведеш най-важната церемо
ния.
Той ми каза името на жената и ми описа как изглежда.
Според описанието, трябваше да търся много възрастна
жена с яко телосложение и силен характер.
- Е, как да я намеря?
134 Дру нвало Мелхизедек
- Това е част от процеса, - отговори той. - Трябва да
го направиш сам. Но ще я намериш, когато откриеш този
кристал.
Незабавно пред вътрешното ми зрение се появи огро
мен планински кристал, може би метър на метър и полови
на. Никога не съм виждал такъв, освен на снимка. Тот ме
попита дали виждам кристала, който ми показва. Отгово
рих утвърдително. Каза ми, че не можел да ми обясни къде
да го намеря, тъй като това било част от моето духовно
израстване. Тръгна си с думите:
- Намери кристала и ще намериш Кахуна. - После
добави:
- А, и още нещо. Този кристал е близо до сърдечната
чакра на острова.
Така че, потеглих към района, където бях предния ден;
разпитвах хората дали са виждали някъде толкова голям
кристал, но напразно. След два дни търсене реших, че за да
го намеря, трябва да използвам интуитивните си способ
ности, които бях усвоил в Юкатан.
На другия ден отново отидох до района на сърдечната
чакра, но пътят беше дълъг и с много разклонения. Щеше
да ми трябва цяла вечност да намеря каквото търся.
Затова постъпих по начина, по който открих храма
Кохунлич в Юкатан. Оставих третото си око да шофира.
Задържах образа на огромния кристал в съзнанието си и
продължих по пътя, докато не почувствах, че трябва да
завия в определена посока. Карах така няколко километра,
като завивах там, където ми се струваше правилно. Накрая
се озовах на билото на планината и минах през жилищен
район с луксозни къщи от двете страни на шосето. Завих по
друг път и изведнъж се озовах срещу индуистки храм.
Колата ми реши да отбие на паркинга и да загаси двигателя.
Само така мога да опиша начина, по който стигнах дотам:
колата ми ме закара.
Излязох и тръгнах към огромната статуя на Ганеша -
индийския бог-слон. Беше висока към 4,5 м и доста добре
изработена, бих казал. Но не статуята ме привлече. Усещах,
че кристалът е някъде наблизо.
Беше неделя и в храма течеше служба. Паркингът беше
пълен с коли. Реших да вляза в сградата и да видя какво ще
стане по-нататък.
Хората вътре пееха индийски мантри и пушекът от
благовонията незабавно изпълни тялото ми. Службата ми
беше позната, Защото бях прекарал много вечери във Фон
дацията Хануман на Рам Дас в Таос, Ню Мексико, в пеене
и молитви в състояние на даршана.1 Затворих очи и за
известно време забравих целта на пътуването си.
Сякаш бяха изминали само няколко минути, но с ума
си знаех, че е почти час. След още десетина минути по
вечето хора си тръгнаха и пренаселеният старинен храм
утихна.
След като всички хора си отидоха, най-сетне можах да
видя олтара - и ето го моят гигантски кристал. Гледката
беше неописуема - кристалът беше поставен високо в сре
дата на олтара и облъчваше с вибрациите си всеки санти
метър от храма. Не знам как не го бях усетил на влизане.
Тръгнах към него, за да разбера какво има да ми казва,
но свещеникът, който водеше службата, ми препречи пътя.
- Какво обичате? - попита той с властен глас.
Само от един поглед разбрах, че по никакъв начин няма
да стигна до кристала. Затова казах:
- Търся Старицата Кахуна. Казва се ... - и казах името
й. - Знаете ли къде мога да я намеря?
Той се усмихна и отговори:
- Няма да е трудно. Просто се обърнете.
1) Даршана (санскрит - букв. “гледка, поглеждане” или “система”)
- почит към светец или свято място, за да се пречистиш от
неговата гледка; или път на съзерцанието или базиращо се на
разума прозрение, което отстранява погрешните възгледи и ко
лебанието и води от простото доверие към истината до истинско
разбиране. (Цит. по “Енциклопедичен речник на източната мъд
рост”, София, 1996, изд. Гуторанов). (Бел. прев.)
Завъртях глава и точно зад себе си видях на живо
образа, който Тот ми беше показал преди два дни. Нейната
топла усмивка разтопи всичките ми притеснения, че може
да й се натрапвам.
- Бабо - казах й, - теб търся. Може ли да поговорим?
- Какво точно искаш от мен?
Въздъхнах с облекчение и й разказах всичко. Казах й за
Тот, за церемонията, която трябва да се извърши на нейния
остров, и за разрешението, което трябва да получа от нея,
преди да продължа.
- Бабо, ще ми дадеш ли разрешение да участвам в тази
церемония?
Тя взе ръката ми с много любов и каза:
- Друнвало, имаш разрешението ми, но това не е дос
татъчно за нещо толкова важно. Трябва да поискаш разре
шение и от духа на този остров.
Тя ми каза името на духа и обясни:
- Сега ще трябва сам да го намериш и да го помолиш
от свое име. Нека Духът да благослови теб и всичко, което
вършиш.
Тя ме прегърна силно и ми се поклони по индийски
маниер, като ми каза: “Намасте.” Поклоних й се в отговор
и си тръгнах.
Седнах в колата и се почувствах едновременно дово
лен, че накрая я намерих и получих разрешението й, но и
разочарован, Защото не се бях приближил много до край
ната си цел. Сега трябваше да получа още едно разрешение.
Затворих очи и потънах в медитация за по-нататъшни
напътствия. Тот се появи веднага и се усмихна.
- По-близо си, отколкото мислиш, Друнвало. Не раз
бираш ли, че всичко вече е станало? Идеята, че ще се
провалиш или че трябва да приложиш повече усилия, е само
част от твоя сън, който все още вярва в разделението?
- Добре де, добре. Какво следва сега?
Тот каза с обичайния си назидателен тон:
- Хвани пътя за Ханалей, излез от града и продължи,
докато шосето свърши. Паркирай колата и чакай моите
указания.
Докато шофирах по крайбрежието, започнах да размиш
лявам върху всичко, което се случи с мен през последните
няколко месеца. Времето отлетя толкова бързо, сякаш почти
без мое участие. От друга страна, свършихме доста неща.
А този приятел, Тот, се беше превърнал в основна
фигура в моята работа. Ангелите бяха моята главна ръко
водна светлина, истински извор на духовните ми решения,
но те дадоха ясно да се разбере, че сега е най-добре да
слушам Тот. Тогава още не го знаех, но скоро работата ми
с него щеше да приключи.
Междувременно прекосявах Ханалей, който се намира
в северния край на “подковата”. Пътят скоро щеше да
свърши. Приличаше на къща на задънена улица. Отново
отбелязах наум колко ми харесва това място. Районът е
изумително красив, начинът на жйвот е толкова непретен
циозен и освободен, а хората са отражение на средата, в
която живеят. Когато съм там, сърцето ми винаги бие
по-леко.
Стигнах до края на шосето и отбих встрани на място,
където нямаше да преча на никого. Нямах представа колко
дълго ще се забавя. Затворих очи и зачаках да се появи Тот.
Винаги можеш да разчиташ на него.
- Друнвало, - каза ми той, - ето моите указания. Свали
всичките си дрехи, включително обувките, и увий около
бедрата си белия шал, който носиш в багажника. Вземи си
само шаманската торбичка.
Тази торбичка я нося със себе си от години. В нея има
предмети на силата, които използвам при церемонии -
кристали, пера, камъни, заредени царевични зърна, градин
ски чай и кедър за прекадяване.
- Щом навлезеш в планината по пътеката, считай, че
церемонията е започнала, - каза Тот. - Не се притеснявай
за разрешението от духа на острова, тъй като той е част от
тази церемония и вече ти е позволил. Не забравяй да дишаш
и да бъдеш в сърцето си.
Търси водопад, който от средата надолу се разделя на
две еднакви части. Когато намериш мястото, застани точно
срещу водопада, след това се завърти на 180°. Погледни
пред себе си и ще видиш голям плосък камък. Там ще се
срещнеш с духа на острова и пак там ще започнеш церемо
нията. Ние те обичаме и ти благодарим предварително за
работата, която вършиш на тази планета.
След тези думи Тот изчезна. Отворих багажника и
извадих белия шал. Закачих шаманската торбичка на врата
си. Съблякох си дрехите, увих шала около бедрата си и за
миг задържах в ръка шаманската си торбичка. Затворих очи
и ето, че ангелите се появиха. Те просто се усмихнаха и
казаха:
- Обичаме те.
Пресякох шосето и тръгнах по пътеката към мястото,
където според думите на Тот трябваше да започне церемо
нията. В началото имаше голяма предупредителна табела
с череп и кръстосани кости и надпис: “Не минавайте през
този район без високи до коленете гумени ботуши, Защото
във водата има бактерии, които могат да ви убият, ако се
докоснат до кожата. Не докосвайте водата.”
Ето на, тъкмо да започна церемонията, и веднага се
появява табела, която се опитва да изпълни тялото и ума
ми със страх. Тот дори не изчака да си затворя очите.
Просто изскочи пред мен и каза:
- Друнвало, това е изпит. Трябва да вярваш в себе си и
във връзката си с Вселената и Създателя. Концентрирай се
в сърцето си и продължавай. Не се тревожи, няма да пост
радаш.
Поех дълбоко дъх и направих точно каквото ми каза.
Цялата тревога се оттече от тялото ми и вече знаех, че съм
напълно защитен. Без следа от страх и приятно възбуден,
започнах това свещено пътуване из красивите сурови пла
нини.
Отначало пътят беше лесен, тъй като беше на морското
равнище и близо до шосето. Но постепенно се изкачвах все
по-високо и по-високо, отдалечавах се от океана и навлизах
дълбоко в обраслата с джунгла планина, сякаш се бях
озовал милиони години назад в миналото. Изобщо нямаше
да се учудя, ако срещна динозавър. Навсякъде имаше вода
- течеше от скалите, бликаше от пътеката, струеше на
потоци. Прогизнах целия. Дори от дърветата капеше вода.
На всеки неколкостотин метра минавах край живописни
водопади. Те просто ми спираха дъха. Разбира се, продъл
жавах да търся онзи, който се разделя на две.
По едно време спрях пред едно сечище - рядка картина
- оттам можех да надзърна през джунглата и да видя океана
долу;. Бях шокиран, когато разбрах колко високо съм се
изкачил. Сякаш наблюдавах от малък самолет - водата
беше далеч, далеч под мен. Наоколо красота, ромон на
вечните водопади, редки птици, невероятно красиви цветя
и буйни растения - сякаш не бях" на Земята. Сигурно бях
попаднал на планета, където животът едва сега започва и
природата е още девствена и непокътната.
Досега не съм ви споменавал нещо, което ми каза Тот
- може би тук му е мястото. Кауай има особено географско
местоположение - там през последните 13 000 години се
съхранява паметта на Земята. Да, Акашовите записи се
съдържат в атмосферата и в човешките тела, но наред с това
земната памет се съхранява съзнателно и съвсем буквално
в един единствен кристал, който се намира във вътрешност
та на Земята, точно на мястото, където стоях. Не знам
причината; Тот не ми е казвал. Имало общо 13 кристала, но
един от тях бил истинската база данни. Те били разположе
ни в съответствие с Куба на Метатрон: един в средата на
острова, шест около него на сушата и още шест около тях
във водата покрай бреговете. Тази система била известна и
на други xopà в далечното минало. Знаем, че лемурийците
и атлантите използвали същия брой кристали на този ост
ров и със същата цел, като кристалите не били подменяни.
Но доколкото T ot си спомнял , системата била много по
стара. Дори и той не знаеше кой я е създал.
Единият от тях, във водата под мястото, на което стоях,
се нарича “скелетен кристал” и изглежда така, сякаш е
дошъл от Космоса. Всъщност, това с пълна сила важи за
този кристал. Той е дълъг около 60 см, с диаметър 30 см и
двувръх, тоест заострен в двата края.
Скелетните кристали са много редки - ако никога не
сте виждали такъв, ще ми бъде трудно да ви го опиша. Това
е кварцов кристал, но не изглежда като обикновен кварц.
Най-необичайното при него е, че повърхността му е покри
та с кварцови “тръби”. Изглежда така, сякаш някой безраз
борно е залепил тръбички с диаметър 6 мм по цялата
повърхност. Нищо друго на този свят не прилича на него.
Той може да съхранява безкрайно количество данни в себе
си и в околното пространство.
Точно заради тези му качества скелетният кристал е
бил избран да съхранява паметта на планетата, на всички
живи същества и на събитията, станали на нея. С други
думи, това са Акашовите записи на Земята, кодирани в
миниатюрното пространство на кристала. Всичко това е
много важно, но е тема на друг разговор, а и както вече
казах, самият аз не съм много наясно.
Обърнах се и продължих по пътеката, търсейки специ
алния водопад, и ето че след по-малко от пет минути той
се появи. Престоях в подножието му най-малко десет мину
ти. Той беше зашеметяващ. Водата падаше поне от 60 метра
височина, удряше се в огромна скала, стърчаща от склона
на планината, и се разделяше на два потока. Наистина
потресаваща гледка. Освен това исках да си почина от
катеренето. Знаех, че ме чака работа.
Когато усетих, че е настъпил подходящият момент, се
обърнах на 180° с лице към океана. Точно както Тот каза,
пред мен имаше широк плосък камък, леко издаден навън.
Като прибавим и фантастичната гледка към синия океан,
простиращ се до хоризонта, това беше идеално място за
церемонии. Бях напълно сигурен, че съм попаднал където
трябва.
Не знаех какво да правя, затова постъпих така, както ме
бяха научили индианците таос пуебло в Ню Мексико. Отво
рих шаманската си торбичка и поставих по един кристал в
четирите посоки на света - така се образува квадрат с
размери около 60 см. В самия център сложих един специа
лен кристал, който се нарича Хъркимърски диамант -
двувръх, напълно прозрачен кристал, който влияе положи
телно върху света на сънищата - за тази цел се използва
най-често. Отправих молитви към четирите посоки на све
та, за да обявя церемонията за свещена и да помоля за
защита, за да не бъде тя прекъсвана по никакъв начин.
Както повелява моята традиция, върху всеки кристал поло
жих царевица и тютюн. Освен това отправих молитва към
посоките под и над централния кристал, както и към самия
център - към всичките седем посоки. Наредих в кръг мно
жество по-малки кристали и камъни от различни видове,
както ми подсказваше интуицията, за да свържа четирите
посоки - така се образува лечебно колело. Вътре в него
направих кръст от камъни, които събрах в околността, за
да свържа периметъра на кръга с центъра.
Когато церемонията започна, затворих очи и посте
пенно навлязох в дълбока медитация, за да се срещна с духа
на острова. Знаех, че това е първото, което трябва да на
правя, но нямах представа как ще стане. Можех само да
следвам съветите на Тот - да пребивавам в сърцето си и да
бъда отворен. Продължих да медитирам около 25-30 ми
нути, но нищо не се случи. Леко започнах да се притеснявам,
Защото нещата се проточиха много, но знаех, че трябва да
бъда търпелив и да продължавам, дори това да отнеме
целия ден.
Минаха още 15 минути и отново нищо не се случи. След
това чух звук. Поотворих едното си око и видях върху
камъка малко бяло мишле. То обикаляше наоколо, душеше
царевицата и проверяваше всичко едно по едно. Беше тол
кова сладко, че не виждах причина да го тревожа. Затова
просто го оставих на мира.
Тъкмо да си затворя окото, когато мишлето се прибли
жи до Хъркимърския кристал в центъра. Сложи предната
си лапичка върху него, обърна се и ме погледна право в
отвореното око. Наистина се беше вторачило в мен. Отво
рих и другото око. Мишлето не помръдна цяла минута.
Просто седяхме и се гледахме. Времето спря, после се
разшири. И тогава се случи.
Не помня да съм си затварял очите, но сигурно съм го
сторил. Изведнъж малкото мишле се разду и се превърна в
гигантски мъж, висок над четири метра. Приличаше на
полинезиец, с тъмнокафява кожа, черни коси и кафяви очи.
Имаше вид на воин с мощно мускулесто тяло.
Прониза ме с поглед и каза с дълбок глас:
- Аз съм духът на този остров и ти си поканен за
церемонията.
Обърна се и в този миг пространството се разшири в
огромен кръг с диаметър 9 метра. И там, от външната
страна на кръга до този гигантски дух, стояха Тот, още
трима мъже, които не познавах (въпреки че вътрешното ми
чувство ми подсказа, че са Извисени учители, които прили
чаха на полинезийци) и една жена, която според мен беше
свързана с Атлантида.
В центъра на кръга стоеше мъж, чието име не мога да
назова, Защото не ми е позволено. Той беше избраният от
Земята от мъжка страна да пази човечеството през послед
ния 13 000-годишен цикъл. Когато го видях, разбрах каква
точно е целта на тази церемония.
Това беше церемония от четвърто измерение, която се
провежда на всеки 12 920 години, за да прехвърли енергията
на силата и отговорността - този път от мъжкото към женс
кото начало. Всичко на Земята най-напред се случва в четвър
то измерение и след това се филтрира надолу до познатото ни
трето измерение. Веднага ми стана ясно, че по-късно в подхо
дящия момент ще се проведе и третоизмерна церемония, за
да кристализира тези енергии в ежедневния ни живот. А
когато приключи и тя, женската енергия ще поведе човечес
твото към Светлината през следващите 12 920 години.
Почувствах смирение в душата си. Сега разбрах колко
важна е тази церемония и защо Тот ме беше помолил да
зарежа всичко и да предприема това пътуване.
Мъжът в средата коленичи и погледна надясно. В ръ
цете си държеше скелетния кристал, който съхраняваше
паметта от втората половина на Големия Цикъл (фактичес
ки, всичко от началото на времето на Земята).
Той заговори. Разказваше какво е преживял през пос
ледната половина на Цикъла и колко е благодарен на чове
чеството, че е стигнало до този момент във времето/прос-
транството/измерението без много катаклизми. Усещах, че
е развълнуван до краен предел заради онова, което предс
тои да се случи, и едва сдържа сълзите си.
В следващия миг красива млада жена пристъпи в кръга
отдясно - от посоката, в която гледаше мъжът - и тръгна
към центъра. Там коленичи пред него и му се поклони с
огромна почит. Поклонът й продължи поне половин мину
та, след това изправи гръб с лице към него и затворени очи.
После ги отвори и се взря в неговите, но нищо не каза.
Той заговори:
- На мен бе поверена отговорността да защитавам и
ръководя човечеството през втората половина на Големия
Цикъл. Сега ти си избрана да ни пазиш и ръководиш през
следващата половина от сегашния Цикъл. Този кристал е
инструмент, чрез който трябва да свържеш двете половини
на Цикъла и да завършиш делото си. Ето, аз предавам този
кристал на теб и моята работа е изпълнена и завършена, а
твоята работа започва. Ще поемеш ли тази свещена отго
ворност?
Тя сведе очи и заговори с нежен и напевен глас:
- Благодаря ти за всичко, което направи. Ти си велик
мъж. Да, аз приемам тази отговорност на живота си. Ще
дам най-доброто от себе си.
След тези прости думи тя замълча.
Той стоя безмълвен няколко секунди, след това вдигна
големия кристал, постави го пред нея на земята, върна се
на мястото си и каза:
- Сега ти имаш пълната власт да следваш сърцето си
и да вземаш решения, с които да направляваш хода на
човешката история.
Ние, останалите присъстващи, наблюдавахме най-важ
ната смяна на караула от хиляди години. Думите бяха
излишни. Всичко беше съвършено.
Младата жена се изправи, поклони се на всички нас и
се обърна, за да напусне кръга. Кристалът се издигна от
земята и полетя след нея. Следваше я като малко кученце.
Те изчезнаха в друго измерение на реалността.
Видях какво стана, след като тя си тръгна. Качи се на
своя кораб заедно с кристала и отлетя обратно към дома
си в Перу. Веднага се насочи към едно място между Острова
на Слънцето и Острова на Луната в езерото Титикака и се
потопи на дъното на езерото. Там зарови кристала дълбоко
в земята. После излетя във въздуха над езерото и зачака. Не
след дълго от водите му се изстреля ослепителен виолетов
лъч и се извиси към небето - така древната памет беше
свързана и включена в настоящето. Това беше началото на
новата ера на светлината и братството за човешката раса -
или може би по-точно би било да се каже “сестринството”.
Ще отбележа в скоби: Онези, които са чели първите ми
две книги, знаят историята за жената, вдигнала древния
космически кораб, който се пази под Сфинкса в Египет -
това е същата жена. Тогава тя беше на 23 години и живееше
в Перу - и още живее там. Сега тя е най-важният човек на
света. Но поради естеството на работата й нейното име
трябва да остане в тайна. Ще научите повече за нея по-
нататък в тази книга, когато ще ви разкажа за пътуването
си в Перу.
С провеждането на тази церемония древната памет
нахлу в човешкото подсъзнание и бе сложено началото на
новия Сън на човечеството - мечтата, че най-висшите
стремления на хората в бъдеще ще поведат Земята към
епоха на мир, красота и свръхеволюция.
Но никой не знаеше онова, което току-що се беше слу
чило на тази церемония, освен няколкото извисени души,
Защото Сънят беше семе в мрака, буквално засадено във
висшите измерения на земния разум, и нямаше да покълне
в Светлината на този свят преди края на столетието. Оста
ваше ни само да чакаме.
Г л а в а 11
АНАСАЗИТЕ И ЛЕЧЕБНОТО
К О Л Е Л О НА Н О В И Я СЪН
ЗМИЯТА ОТ СВЕТЛИНА И ЦИКЛИТЕ

НА ВРЕМЕТО СЪЗДАВАТ НОВ СЪН
След 12 920 години старият цикъл завърши и с навли
зането на ПР в съзвездието Водолей започна ново движе
ние. Тибет и Индия с голяма чест изпълниха задачата си да
просветляват човечеството, а Змията от Светлина се наста
ни в новия си дом високо в Андите в Северно Чили, грани
чещо с Перу, Боливия, Аржентина и Тихия Океан. Силата й
нараства с всеки изминал ден заради връзката й с центъра
на Земята, а нас ни очакват големи изненади. Новият цикъл
на Светлината постепенно ще се разгърне пред света, въп
реки че на пръв поглед човешката душа е завладяна от
мрака. “Изумителна благодат” е слабо казано.
Събитията, които ще разкажа в тази глава, започнаха
през 2003 г., а моментът, за който се писа в много книги -
12 декември 2012 г. - стремително наближава. Онези, които
знаят за тази дата, се питат от дъното на душите си: Какво
ще стане? Как ще се променят Земята и хората? Ще дожи
веем ли до този ден, преди замърсената околна среда или
политиците в този безумен свят да ни обрекат на унищоже
ние? Толкова много въпроси напират в главите ни и ни
създават големи тревоги в живота.
Трябва да ви кажа, че Змията от Светлина беше изпра
тена на този свят от Висшия разум, за да откликне на нашия
повик за оцеляване, обновление и извисяване. Всичко ще
мине добре. Всъщност, повече от добре. Моля ви, не се
безпокойте; вярвайте в Живота, Защото той е съвършен.
Съществува Космическа ДНК, която се проявява в светов
ните събития точно така, както първоначално е била замис
лена от Единствения разум. Реалността ще ви се разкрие,
когато двете ви очи станат едно - когато напуснете дуал
ността и се присъедините към Единното съзнание, когато
влезете в сърцето на Змията от Светлина.
СЕ НАСТАНЯВА В НОВИЯ СИ ДОМ
И НИЕ ОТКЛИКВАМЕ
Беше понеделник сутрин през 2003 г.; лъчите на изгря
ващото Слънце почти незабележимо проникваха през про
зореца на спалнята и осветяваха пейзажа на вътрешните ми
образи. Понякога стигаха до физическите ми очи и аз реа
гирах, но сега бях дълбоко погълнат от медитацията си и
едва забелязвах как постепенно осветяват стаята, сякаш
някой въртеше ключа на лампата с променлива яркост.
Вече почти час ангелите ми даваха указания и бях забравил,
че съм още на Земята в човешко тяло. Те ми казваха, че съм
призован да служа на Майката Земя и че трябва да пътувам
по света и да провеждам церемонии с и за коренните
племена във връзка с новите енергии. Обясняваха ми, че има
още какво да се направи, за да се помогне за предаването
на властта от мъжкото към женското начало.
Те знаеха, че не разбирам напълно мащабите на онова,
за което ми говореха, но също така бяха сигурни, че им се
доверявам. Винаги съм го правел. Двата ангела се появиха
пред мен още през 1971 г. и винаги идваха по някаква
причина. И винаги ми я обясняваха подробно.
Но този път нещата бяха различни. Всичко, което ми
говореха, сякаш беше забулено в мъгла. Разказваха ми за
някакви туземни народи и колко са важни за оцеляването
на човечеството. Тези хора пазели спомени, познания и
мъдрост, а без техния опит и осведоменост съвременното
човечество никога нямало да извърши прехода през Вели
ката пустота, който наближавал с пълна сила.
Попитах ги за кои племена става въпрос и те отговори
ха, че анасазите, майте, инките и зулусите били най-важни
в момента, но с времето щели да се появят и други.
- Е, с какво да започна моята работа? - попитах аз.
Те ме погледнаха, сякаш им се подигравах, и просто
казаха:
- Бъди в сърцето си, Друнвало, и ще разбереш какво да
правиш. По време на пътуванията, които ти предстоят,
Майката Земя ще ти бъде водач. Слушай я. Тя ще насочва
всяка твоя стъпка.
Изгряващото Слънце светна в очите ми и рязко ме
извади от медитацията. С вътрешното си зрение го видях
като експлозия от червена и златна пулсираща светлина.
Преди да се усетя, вече бях обратно в тялото си и разбрах,
че е утро. Седнах и се зачудих какво се опитваха да ми кажат
ангелите, но след това реших, че трябва да се заемам с
ежедневните си задачи. Със сигурност с времето нещата
щяха да ми се изяснят.
Асистентката ми Даян Купър, която ми помага от
години в деловите въпроси, ми позвъни късно на следващия
ден. Предложи да предприемем пътуване до Четирите Ъгъ
ла1 - това е район в САЩ, където се срещат четирите щата
Аризона, Юта, Колорадо и Ню Мексико - и да заведем там
група хора от целия свят. Попита ме дали би ме заинтере
сувало такова пътуване.
1) Четирите Ъгъла - топографска точка на пустинното Колорадско

плато в Югозападните САЩ, където се срещат границите на
четири американски щата - Юта, Колорадо, Ню Мексико и
Аризона. Три от тях се намират в резервата на индианците навахо,
а четвъртият - на племето юта. На това място е поставена кръгла
плоча, превърнала се в популярна туристическа атракция, с две
пресичащи се под прав ъгъл линии (под формата на кръст),
обозначаващи границите на четирите щата. (Бел. прев.)
Обикновено не водя групи на разни места по света, тъй
като почти цялото ми време е заето с преподаване и писане
на книги за медитацията и Висшето съзнание. Попитах я:
- Това не беше ли земята на древните анасази?
- Друнвало, - отговори тя, - нали знаеш, че точно там
са живели.
Мисля, че зададох този въпрос, само за да получа
отговор. Разбира се, знаех къде са живели анасазите, но бях
изненадан да чуя това име толкова скоро, след като анге
лите ми го бяха казали. Те бяха първите, за които трябваше
да организираме церемония. Казах на Даян, че ще си по
мисля и ще й се обадя.
Бяха изминали доста години от пътуването ми до Юка-
тан'и Гватемала, после до остров Мурея и Кауай и смятах,
че работата ми на това ниво, свързана с прехвърлянето на
силата от мъжете към жените е приключила. Сега, на 62
години, предпочитах да прекратя всякакви подобни зани
мания - не че се чувствах уморен, а Защото смятах, че
мисията ми на Земята е приключила. Изпитвах вътрешно
задоволство. Но Животът имаше намерение пак да ме
използва, а кой съм аз да споря с Живота?
Към 1989-1990 г. Решетката на единното съзнание
беше завършена и аз наистина вярвах, че няма какво повече
да правя, освен да чакам ускоряването на глобалния процес
на извисяване. Но, както разбрах от ангелите, в нея имало
необичайни блокажи, които забавяли естествения й енер
гиен поток и които трябвало да бъдат отстранени или
балансирани, за да могат жените да използват ефективно
силата, която им бе дадена. Тези блокажи се дължали на
решения и действия, предприети от някои човешки общес
тва, живели много отдавна.
Стана така, че Даян и аз организирахме пътешествие
до Югозападните щати - нарекохме го “Пътуване към
древните анасази” - и поканихме хора от цял свят, които
искаха да участват в него. Моите книги са преведени на
различни езици и се четат най-малко в сто страни, затова
знаех, че групата ще бъде наистина интернационална. На
малихме броя на хората до капацитета на един туристичес
ки автобус и един пикап, който да ни следва с провизиите.
Накрая се оформи група от 56 души (без да броим петимата
организатори, плюс мен) от 22 страни.
Това пътуване беше напълно различно от предишните
свещени експедиции, които съм предприемал сам или в
тесен кръг с близки приятели. Това бяха 61 души от различ
ни култури по цял свят. Не познавах някои от тях, но,
разбира се, това скоро щеше да се промени. Някои не
говореха английски, но така и трябваше да бъде. Щяхме да
вършим духовна работа на такова ниво, което изискваше
много души да действат съвместно, наистина като един.
Освен това усещах, че ние всъщност много отдавна сме
решили да свършим заедно тази работа. Хората смятат
времето за линейно, но в действителност то е сферично.
Бъдещето вече се е случило. На страниците на тази книга
не мога да ви дам достатъчно добро обяснение, за да
разберете идеята. Това става само чрез непосредствен опит
- и той ще ви промени завинаги, щом откриете природата
на времето.
Всички пристигнаха в Седона, Аризона - едно от най-
красивите места на света с планини от червен камък и силна
духовна енергия. Седона е малък град (местните жители са
само около 10 000), но нараства до 20 000, Защото всяка
година тук идват по пет милиона туристи, които искат да
почувстват изключителната енергия, която се излъчва от
Земята и се свързва директно с душите им. Ще я усетите и
вие, дори да сте невярващ материалист, който мисли, че
тайните на Живота се изчерпват с политиката и фондовата
борса. Просто паркирайте лъскавия си черен Мерцедес
край пътя и пристъпете във вихрушката на необятното
минало. Тогава ще разберете.
Причините да организираме това пътуване бяха слож
ни и взаимно свързани. Първата беше да помогнем на
анасазите, за които ми говореха ангелите. Те трябваше да
бъдат върнати обратно в този свят, за да се осъществи
втората стъпка - да се отстранят блокажите в Решетката,
свързани с тяхната цивилизация.
Имаше и трета причина, отнасяща се до климата. Може
да не ви се струва толкова важно, но метеорологичните
условия били сред основните причини анасазите да напус
нат този свят. Затова те бяха ключовият момент в деблоки
рането на енергийното поле, което ги държеше затворени в
тайния им свят под земята. Нека ви обясня.
Според американските индианци, сега ние живеем в
Четвъртия свят, който скоро ще напуснем и ще се преселим
в Петия. Те вярват, че са били в другите три свята, преди
да дойдат в този, който днес се обитава от цялото човечес
тво.'Според тях, трите предишни свята се намирали под
земята - в буквалния смисъл на думата - и когато дошли
от Третия свят, те фактически се изкачили от Долната земя
на повърхността - в Четвъртия свят.
Предците, които днес наричаме “анасази”, бяха група
хора, изчезнали много отдавна. Те живеели в района на
САЩ, известен като Четирите Ъгъла. Анасази означава
“Древните”, но понякога може да значи и “стари врагове”.
Те като че ли изчезнали само за един ден, дори изоставили
глинените си съдове с храна на масата.
Сякаш просто решили да излязат на кратка разходка и
после не се върнали. Събрали се всички заедно накуп и се
стопили във въздуха.
Но защо ще го правят? И къде са отишли?
През изминалите няколко години научих, че на послед
ния етап от развитието на тяхната цивилизация океанските
течения в Атлантическия океан забавили скоростта си (съ
щото се наблюдава и днес навсякъде по света) и по тази
причина районът на Четирите Ъгъла преживявал невижда
на суша (каквато има и сега по същата причина). Но по
времето на анасазите дъждовете спрели за 46 години и
всички езера, реки и запаси от подземни води напълно
пресъхнали. Хората нямали избор: трябвало да напуснат
или да умрат. Освен това били заплашени от испанските
конкистадори, които се опитвали да ги унищожат. Всичко
това било твърде мъчително за анасазите; и те предприели
отчаяни действия.
Мнозина от тях решили да се върнат обратно в Третия
свят под земята, Защото вярвали, че така ще се спасят, но
не разбирали, че това ще се отрази пагубно върху бъдещото
им развитие и върху еволюцията на целия свят.
И така, Древните влезли в подземните си молитвени
стаи, наречени кива, където имало символично сипапу.
Сипапу е отворът, образуван на повърхността, когато Древ
ните дошли изпод земята от Третия свят. Те притежавали
тайно познание, с помощта на което се върнали (но не
всички) в земята и в Третия свят, където вярвали, че ще
бъдат в безопасност.
Но както научихме по време на пътешествието, нещата
не били толкова прости. Сега техните души били свързани
с Горната земя или Четвъртия свят и животът им в Третия
свят скоро се превърнал в истински ад. Минало време,
докато разберат, че са допуснали грешка, опитвайки се да
обърнат хода на еволюцията. Освен това осъзнали, че не
могат да направят нищо - не и преди да се изпълни проро
чеството (техният колективен сън). И тъкмо нашата група
беше част от това пророчество, което те очакваха от стоти
ци години.
Решението, взето от анасазите преди повече от 700
години, трябваше да бъде коригирано, преди женският
аспект да “поеме щафетата”. Ангелите ми казаха, че не само
анасазите причиняват изкривявания в Решетката на Един
ното съзнание; това се отнасяло и до други туземни общес
тва.
Нашата група трябваше да се справи с три задачи
едновременно: анасазите да се върнат в нашия или Четвър
тия свят; да се промени климатът в района на Четирите
Ъгъла; и осъществявайки първите две, с помощта на опре
делени церемонии да освободим блокажите в Решетката на
единното съзнание, които пречат на женското начало да
използва новите си сили. И всичко това трябваше да стане
чрез церемониална “магия” - наречете я “наука”, ако така
я разбирате и предпочитате.
През 2002 г. моят щат Аризона преживяваше най-теж
ката суша за последните 100 години, причинена от глобал
ното затопляне и забавянето на теченията в Атлантическия
океан. Навсякъде бушуваха горски пожари. От списание
Тайм твърдяха, че съдейки от събраните от тях данни,
сушата ще продължи още 150 години. Нашата група тряб
ваше да отмени това предсказание, като се опита незабавно
да прекрати сушата или поне до известна степен да промени
климатичните условия. Бяхме убедени, че те всъщност са
свързани с човешкото съзнание и с древните xopà, наречени
анасази.
За да ръководя тази международна група в трудната
експедиция сред различни народи и култури, направих така,
както ме посъветваха ангелите. Започнах всеки ден да ме
дитирам с Майката Земя и да я моля да ни води. Обичам я
толкова много и мога да усетя нейната любов към мен. Тя
започна да ми дава указания как да се справя с всяка
конкретна ситуация. Извисените учители с посредничест
вото на T ot ми помагаха да отключа първите си спомени,
но това пътуване предполагаше да получавам напътствия
на космическо равнище, отвъд нивото на Великото Бяло
Братство. Сега щяха да ме водят живият дух на Майката
Земя и, разбира се, моите скъпи ангели. Цели десет години
T ot беше един от главните ми наставници, но в средата на
90-те той напусна Земята заедно с повечето Извисени учи
тели и отпътува в бъдещето, което ние всички ще си сътво
рим някой ден.
С настъпването на новото хилядолетие той се върна и
ми се обади, но ми каза, че уроците ни са приключили. Беше
дошло времето за нов вид напътствия и един от тези източ
ници беше нашата Божествена Майка, която всеки от нас
носи в себе си.
ПЪРВОТО ЛЕЧЕБНО КОЛЕЛО

По онова време живеех в Пейсън, Аризона; навсякъде
около града горяха горски пожари. Най-голямата огнена
стихия в историята на Аризона бушуваше напълно неконт
ролируема само на 24 км от къщата ми. Майката Земя
заръча на мен и семейството ми да направим лечебно
колело в градината си и да се помолим за дъжд.
Направихме свещена церемония: говорихме на всеки
камък, възприемайки го като жив, а накрая Майката Земя
съобщи чрез мен на цялото ми семейство, че дъждът ще
завали след два дни.
На следващия ден въздухът се изпълни с мъгла. Местните
вестници го нарекоха “Денят на чудото”, Защото тя се стелеше
точно върху пожарите. Пушекът от черен стана бял и позволи
на пожарникарите да овладеят 5 % от този абсолютно некон
тролируем чудовищен пожар. Това беше началото на края му.
На следващия ден леко заръмя, но само в района около
Пейсън. Постепенно с всеки изминал ден дъждът се усилваше,
докато целият Пейсън прогизна, а пожарите бяха потушени.
Лечебното колело действаше, но за съжаление само
близо до моята къща. Навсякъде другаде из Четирите Ъгъ
ла продължаваха да бушуват пожари, така че проблемът не
беше решен. Но то беше изключително важно, Защото с
него започна процесът на изцеление, който трябваше за
бъде завършен от нашата международна група. Всеки неин
член щеше да пристигне на тези индиански територии със
специфичните си дарби.
Майката Земя искаше да отидем и в четирите щата -
Аризона, Ню Мексико, Колорадо и Юта - и да проведем
церемонии, за да излекуваме връзката между древните и
съвременните хора - всички живи хора на Земята. По този
начин Долният и Горният свят щяха да влязат в равновесие
и съответно щеше да изчезне блокажът в част от Решетката
на единното съзнание.
АНАСАЗИТЕ
Анасазите населявали предимно района на Четирите
Ъгъла от времето на Исус до към 1300 г. сл.н.е., когато
атлантическите течения започнали да се забавят (истори
чески погледнато, това е Малкият ледников период, про
дължил от 1300 до 1850 г.). Те строели сгради, а свещените
им места били локализирани и изградени въз основа на
огромните им научни познания и приложението на свеще
ната геометрия. Наскоро бяха открити следи от културата
им, а тяхната изумителна история е заснета на документа
лен филм под заглавие “Загадката на Каньона Чако”, а
текста чете Робърт Редфорд. Там са описани научните
постижения на анасазите, близки до тези на древните егип
тяни.
Анасазите не били варвари; напротив, били са цивили
зовани xopà, които разбирали действителността по начин,
който би ни изглеждал като научна фантастика. За тях
другите светове, другите измерения, били съвсем реални и
те знаели как да се придвижват в тях (поне в известни
граници).
За да ви стане по-ясно, Третият свят е обертон на
третото измерение на Земята, в което анасазите са като
хванати в капан. Те се опитали да отидат в четвърто изме
рение, но не били готови и не успели да се справят. Затова
си намерили обертон, който не е от този свят, и решили, че
там ще бъдат в безопасност.
Може би сега му е времето да обясня, поне накратко,
как са свързани различните измерения и обертонове. (В
първите ми две книги “Древната тайна на Цветето на Жи
вота”, том I и И, ще намерите подробни обяснения, ако
искате да ви стане по-ясно.) Описанието на измеренията
отговаря на древните, а не на съвременните възгледи, спо
ред които първите три измерения са пространствените оси
x-y-z, а за четвърто,измерение се смята времето. После
днешната наука изчислява следващите измерения матема
тически. Не искам да кажа, че учените грешат; просто
базисните концепции са различни.
Онова, което ще ви обясня, изхожда от съвсем друга
гледна точка. Според тази идея Вселената се разглежда като
чист звук или вибрация. Съотношението между измеренията
също е изцяло вибрационно и съвпада напълно със законите
на музиката и хармонията. Измеренията са отделени едно от
друго точно в същите пропорции, като нотите в хроматич
ната гама. Но за разлика от музиката, където те се измерват
в цикли в секунда, измеренията се различават по дължината
на вълната, но пропорциите са едни и същи. Има 12 мажорни
и 12 минорни обертонови измерения, т.е. общо 144 измере
ния във всяка октава. Вероятно съществуват безкраен брой
октави, които се повтарят една след друга, но когато се
изкачвате нагоре по измеренията, се променя и начинът, по
който ги възприемате. Измеренията проникват едни в други,
така че, докато пребивавате в пространството, в което сте
сега, всички те преминават през тялото ви.
Вселената, която виждаме - със звездите и планетите
- се определя като трето (мажорно) измерение вътре в 12-те
мажорни измерения. Така че Земята е в трето измерение,
но вътре и около нея и вътре и около цялата Вселена има
12 обертона на третото измерение. Въпреки че не можете
да ги видите, шаманите, лечителите и Извисените учители
познават и изследват тези светове от хилядолетия. Ако
човек навлезе в някой обертон на земното трето измерение
или на което и да е друго, ще изчезне от Земята и ще се
появи в друг свят. Никак не е лесно да се направи, изискват
се огромни познания.
Отчаяни, древните анасази се прехвърлили от земното
трето измерение в един земен обертон. Проблемът бил в
това, че по този начин те се върнали назад в еволюцията на
съзнанието, а това било равно почти на самоубийство, така
че останали затворени там и не можели да се измъкнат от
този свят с по-нисък обертон.
Ще ви разкажа нещо за анасазите; може би и вие като
мен ще се изпълните със състрадание към. тях. Продължи
телността на живота им била само 18-19 години. Ако някой
доживявал до 25, бил смятан за много стар човек. Обикно
вено жените раждали първото си дете на 12-13 г. и само
след 5-6 години умирали. А децата им трябвало да се
грижат сами за себе си и много рано да се научат да
оцеляват в живота.
И въпреки изумителните познания за Реалността, не им
достигала мъдростта, която се натрупва с годините. Това
усещам от доста време насам, щом успея в състояние на
медитация се свържа е анасазите в тяхното измерение.
СВЕЩЕНОТО ПЪТУВАНЕ ЗАПОЧВА

Пиша тези думи в края на 2006 г. и когато си спомням
пътуването през 2003 г., сърцето ми прелива от енергия.
Онова, което се случи тогава, промени живота ми зави
наги.
В деня на тръгването, преди да потегля за Седона, за
да се срещна с групата, седнах пред “семейното” лечебно
колело и се помолих на Майката Земя да ни направлява и
пази, когато навлезем в света на анасазите. Ангелите ми
казаха, че сега молитвата ще бъде начинът, по който ще ми
бъдат давани указания и насоки, докато те не го променят.
T ot беше мой брат и велик наставник, но сега групата щеше
да се изправи пред съвсем ново предизвикателство. В сър
цето си казах на Майката Земя: “Скъпи Дух на Земята, ще
те слушам и ще направя всичко по силите си, за да следвам
твоите съвети.”
Станах и потеглих на север към Седона за първата
среща с международната група. Всички се събрахме и тръг
нахме по “индианската пътека”, която ни водеше до края на
пътуването. Следвайки индианските обичаи, постигнахме
съгласие преди всяка церемония или свещен поход да се
пречистваме в традиционната потилна шатра.
Потилнята е малко съоръжение, което побира от 10 до
30 души. Обикновено се строи от клони на червена върба,
преплетени по специален начин и завързани така, че да
оформят “арматурата”. След това отгоре се покрива с раз
лични материали, като животински кожи (в стари времена)
или одеяла (в днешни дни), докато вътре стане съвсем
тъмно. В повечето случаи на изток се оставя малък вход с
клапа.
Пред входа се запалва огромен огън, в който се слагат
специални камъни от застинала лава. Те се нажежават до
оранжево-червено, след това се внасят един по един в
кивата с помощта на лопата или вила; обикновено в средата
на потилнята се нареждат седем камъка. Когато изстинат,
се внасят други и започва нов молитвен цикъл. Понякога
хората трудно понасят обилното потене, но то изпълнява
определена цел; изхвърля всички нечистотии и ни подготвя
за онази цялост, която трябва да постигнем, за да осъщес
твим пророчеството.
Всички влязохме в потилнята с мисълта, че така сим
волично проникваме в утробата на Майката Земя; там
пяхме и отправихме молитви към Нея и към Небесния Отец,
както и към Великия Дух, молихме се да бъдем пречистени
и подготвени за свещеното пътуване, което ни предстоеше.
След ритуала влязохме в къщата на един приятел,
където се запознахме, ядохме вкусна храна и слушахме
песните на местни музиканти, вибриращи от сърцето, както
и диджериду. Енергиите ни бързо започнаха да се сливат.
На другата сутрин се качихме в ултрамодерния си наземен
кораб, наречен “туристически автобус”, и поехме по тези
древни земи да търсим някакви невидими хора.
НАВАХО
Навахо ги нарекли белите хора. Те назовават себе си
Дине. На техния език това означава “Деца на Бога”, докато
навахо на испански значи “крадец”. Ясно е защо не харесват
това име. Тях посетихме най-напред, за да получим разре
шение да проведем церемонията на тяхна.земя, Защото те,
наред с индианците хопи, пазеха проходите към света на
анасазите. Оттам започна всичко.
Моят наставник хопи, Дядо Дейвид, навремето изпъл
ни сърцето ми с огромната си ясновидска сила. Преди да
напусне този свят, той беше старейшината, който съхраня
ваше пророчествата на хопи. Имах разрешението му, но
исках и навахо да отворят сърцата си за нас и да ни позволят
да проведем церемонията на техните земи, които се прос
тират от Аризона до Юта, Колорадо и Ню Мексико -
навсякъде, където трябваше да отидем.
Никога не съм виждал навахо да се държат приветливо
към' белия човек, Защото още при първите срещи те са
видели от него само лъжи и коварство. Според тях белите
имат “разцепен змийски език” - винаги говорят едно, а
вършат друго; отвращението им към тях се предава от
поколение на поколение. Никога вгживота си не съм срещал
навахо, който да се доверява или дори да се държи прия
телски с белите, но когато знаеш, че животът е един сън, ще
повярваш, че дори невъзможните неща могат да се превър
нат в реалност. Много пъти съм виждал недоверие в очите
на навахо, но когато пристигнахме в Каньон де Шей, се
случи точно обратното. Местните хора ни приеха сърдечно
и ни заведоха на такива места в свещените си земи, които
по принцип не се показват на външния свят.
Нашите водачи ни преведоха надолу през каньоните на
своята бащина земя и ни показаха пиктограми, направени
от анасазите или Древните, които са живели тук преди
навахо. Освен това проявиха голяма грижовност към нас,
показаха ни някои тайни места и ни разказаха такива неща,
каквито другите бели посетители никога не са чували.
Повечето участници в групата не познаваха историята
на този народ. Според тях беше съвсем нормално навахо да
са приятелски настроени, но за мнозина от нас това не беше
нещо обичайно. Водачът ни каза, че е водил много групи
през каньона, но нашата била различна. Той продължаваше
да ни разказва за племето си и за анасазите такива истории,
които обикновено се предават в тесен семеен кръг.
На втория ден в Каньон де Шей проведохме церемония
върху скална издатина, надвиснала над свещеното сърце на
Каньона, и нашите водачи навахо се присъединиха към нея.
Заедно навлязохме в “пространството на сърцето” и се
помолихме за изцелението на тези земи. Беше наистина
вълнуващо и необикновено преживяване.
Но още предишната нощ - на първия ден от престоя
ни в Каньон де Шей - много хора от групата за пръв път
отвориха Божественото си сърце. Аз напуснах по средата
на събитието, Защото трябваше да медитирам и да се
подготвя за предстоящите събития. Затова ще ви прераз-
кажа тази история по спомените на един очевидец:
Един човек от групата, Джон Дюма, реши да се
присъедини към индианеца навахо, който свиреше на
флейта, а други двама му акомпанираха на барабани и
забавляваха гостите в ресторанта, където вечеряхме.
Джон свиреше на флейта и диджериду и музиката,
която създаваше, бе така прочувствена и изкусна, че
успя да обедини нашата група и индианците - един
невероятен “джем сешън”, който продължи до късно
през нощта.
Въпреки, че бяхме страшно уморени от ходенето
през деня, просто не можехме да си тръгнем. Преживя
ването беше невероятно. Самата музика бе необикно
вена. А сърдечното общуване не само между музикан
тите, но и между навахо и хората от групата, беше едно
от най-изумителните преживявания на истинска любов
и приятелство, каквито някога сме изпитвали.
За първи път, поне в тази малка стая, навахо и белият
човек станаха Едно цяло. Джон свиреше с блеснали очи
и радостта, която струеше от него, се отразяваше в
лицата на нашите приятели навахо.
Накрая, тъкмо се приготвяхме да си ходим, когато
един много стар човек застана пред микрофона. Каза,
че бил радист-шифровчик от Втората световна война
и бил сред групата, която забила знамето на Иво Джи
ма . Заедно с него в битката се сражавали още трима
навахо. Другите починали, останал само той. Старецът
тихо и простичко ни разказа историята, като ги назова
по име и описа как са загинали.
После каза, че е написал свещена песен за онези дни,
за Иво Джима и за битката, в която се сражавали. И
тогава, в притихналата стая, той ни оказа чест според
древния обичай, като изпя своята песен без акомпани
мент.
На излизане се спря и прегърна всеки един от нас.
Тази история ще ви даде вътрешното усещане за цяло
то събитие, особено като се замислите колко необичайно е
за навахо да се отнасят приятелски с онези, които наричат
“белия човек”. Но те знаеха, че нашата цел е и тяхна - да
излекуваме Долната земя и анасазите.12
1) Радисти-шифровчици навахо (или “Говорещи с вятъра”) - През

периода 1942-45 г. около 540 индианци навахо участват във
всички тихоокеански операции на морската пехота на САЩ. Те
предават важни съобщения по радиостанциите и по телефона
чрез шифър, разработен въз основа на родния им език, който
японците така и не успяват да разгадаят. (Бел. прев.)
2) Иво Джима (Иводзима) - вулканичен остров на 1200 км южно от
Токио (Япония) с важно стратегическо значение през Втората
световна война. На 19.11.1945 г. морската пехота на САЩ извър
шва десант на острова. След продължителни жестоки и кървави
сражения, на 22.11.1945 г. петима пехотинци и един санитар заби
ват американското знаме на планината Сурибачи. На 25 март
битката за Иво Джима завършва с победа на американците.
Дадени са много жертви и от двете страни. На 19.11.1985 г. на
мястото на десанта се провежда среща на ветераните от битката
под мотото “Връщане на честта” и е поставен мемориал. След
официалната част бившите врагове се срещат и си стискат сим
волично ръцете. (Бел. прев.)
ВТОРОТО ЛЕЧЕБНО КОЛЕЛО

От Каньон де Шей се отправихме към Каньона Чако в
Ню Мексико - главния център на анасазите. Надявахме се
да построим там лечебно колело, но когато пристигнахме,
се оказа, че правителството е забранило провеждането на
каквито и да било церемонии в района. Говорихме с мест
ните власти, но те бяха категорични, че не можем да внесем
дори барабани.
Тогава всички се отправихме към главния комплекс и
бяхме привлечени от една изоставена кива, където се усещаше
доста мощна енергия. Тя беше отворена към небето, Защото
когато заминавали оттук, местните жители на Чако безмилос
тно разрушили по-голямата част от своята цивилизация, зато
ва всички киваси бяха останали без покриви. Нямаше как да
влезем вътре. Затова се наредихме в кръг около кивата и за
почнахме церемонията само с помощта на своите тела и души.
Тук поискахме разрешение да осъществим контакт, но
в отговор получихме само мълчание.
След това решихме да се разходим из този огромен
район и всеки самостоятелно да се свърже със Земята и с
Древните. Не ни оставаше нищо друго.
Отначало тръгнах нагоре с малка част от групата.
Изкатерихме се по скалата чак до върха, откъдето можехме
да обхванем с поглед целия каньон. Посвирих малко на
флейтата си, като настройвах сърцето си към тези земи, и
тогава вътрешният ми глас ми каза да продължа сам нагоре
към една издатина, за която групата не знаеше (а също и
официалните власти).
Очевидно, сушата бе завладяла Каньона Чако - отдав
на не беше падала и капка дъжд. Животът тук висеше на
косъм. Майката Земя ме помоли да направя малко лечебно
колело на това тайно място и да го свържа енергийно с
колелото, което се намираше в градината ми в Аризона, на
стотици километри оттук.
Открих няколко дребни камъка, съдържащи желязна
руда, и с тях построих колелото на голяма плоска скала.
Помолих се на Майката Земя по същия начин, както бих
направил, ако то беше с нормални размери. Поисках да го
свърже с колелото край къщата ми, както ми бе заръчано
да направя.
След около час и половина почувствах, че съм при
ключил. Върнах се при групата и отново се превърнах в
турист.
Тук трябва да ви кажа, че междувременно в Аризона
валяло почти две седмици и навсякъде избуяла прекрасна
зеленина. Пожарите били само спомен. Но когато лечебно
то колело в Каньона Чако се свързало с първото в Аризона,
енергията, създадена от него, била просто засмукана от
колелото в Чако. Моите близки ми съобщиха, че на следва
щия ден в Аризона се върнала същата суша, каквато имаше
преди да построим нашето семейно колело.
Всъщност, и аз почувствах тази промяна в момента,
когато завършвах колелото в Каньона Чако. Сякаш нещо
ми отне жизнената сила. Усещането беше много лично.
Разказах за тези преживявания на другите и им обясних,
че трябва да продължим напред, за да открием точното
място, където да построим нашето групово лечебно колело.
Знаех, че трябва да го направим много скоро, за да върнем
равновесието на тези земи.
ЦЕРЕМОНИЯТА В КИВА
През следващия ден от пътуването, докато търсехме
място за церемонията с лечебното колело, посетихме две
места с древни руини на анасазите от културата Чако. Те са
оградени и се поддържат с много любов от официалните
си пазачи.
В руините Салмън имахме възможност да се разходим
из вътрешността на свещените структури и къщите, обита
вани от самите Древни. Знаехме, че анасазите са били доста
Друнвало Мелхизедек
по-дребни на ръст от нас и височината на вратите им го
доказваше.
В Ацтекските руини, които фактически са били на ана-
сазите, за пръв и единствен път през цялото пътуване успях
ме да влезем в една подземна кива със запазен покрив.
Усещахме нейната мистерия и енергията й. Седнахме пок
рай стените в кръглата, прилична на пещера каменна стая
на специално поставените за посетители пейки. Аз разказах
на групата малко от легендата за Сътворението на анаса-
зите - как са се появили от Третия свят, защо кивата е
символ на техния свят и за символичното “сипапу”, през
което Древните са се изкачили на Горната земя. После
всички навлязохме в пространството на сърцето, както
бяхме правили толкова пъти заедно по време на това пъту
ване, и проведохме лечебната церемония.
Церемонията в кивата на анасазите. Джон Дюма

свири на своето диджериду. Снимка: Никол Андра
Il Змията от светлина 165
Кълбата от светлина (анасазите) 2

Не си спомням какво съм говорил, но помня енергията.
Помня още как едно семейство туристи се приближи, зас
тана благоговейно край нас и се присъедини към нашата
церемония. Можех да усетя как Древните ни заобикалят от
всички страни и се свързват с нас.
Така, докато медитирахме заедно в тъмната стая, вко
пана в земята, прокарахме пътя за бъдещите събития.
Бележка в скоби: По време на молитвите си в тази кива
помолихме анасазите да се присъединят към нашата група.
След като приключихме церемонията, много от нас си
направиха снимки, които доказаха присъствието на духове
те на анасазите. Повече от 20 човека снимаха с фотоапарати
и на всички снимки се появиха едни и същи кълба от
светлина, но засега разполагаме само с три от тях. Те не
бяха просто ефекти от отражението на светлината върху
обектива на фотоапарата; появиха се на всички кадри. Ана
сазите наистина са били с нас, както стана ясно през по
нататъшното ни пътуване.
ОГНЕН ЛЪВ И СЪДБАТА

На другия ден се качихме в нашата къща на колела и
потеглихме на север към Колорадо - третия щат от Четирите
Ъгъла и най-северния район от империята на анасазите.
Когато приближихме обширните равнини на Нацио
налния парк Ховънуип, всички почувствахме мощната
енергия на това отдалечено място. Спряхме пред основния
комплекс от руини на анасазите - Ховънуип, където ни
посрещна рейнджърът от американската служба на парко
вете, който отговаряше за целия Ховънуип. Името му беше
Огнен Лъв.
Когато видя кои сме на духовно ниво и разбра какво се
готвим да направим - да построим лечебно колело за
изцеление на анасазите, той ни каза, че властите няма да ни
разрешат да правим церемонии на територията на нацио
налния парк. Той отвори сърцето си за нас и ни предложи
да ни заведе в своя имот, който се намираше вътре в
Националния парк Ховънуип и също беше осеян с руини на
анасазите. Той наричаше земята си просто Ховънуип.
От неговия имот се откриваше много хубав изглед във
всички посоки - ясно се виждаха планинските върхове,
земните съоръжения на анасазите и на съвременните инди
анци. Някога в околността са живели стотици хиляди ана-
сази, а част от тях тъкмо на неговите земи - това личеше
от всички тези древни руини, пръснати наоколо. Присъст
вието на анасазите на това място беше толкова осезаемо,
че всички ние го почувствахме и споделихме колко силно
ни въздейства и как отеква в сърцата ни.
Въздухът миришеше на градински чай. Скритите от
поглед околни каньони приютяваха духовете на орлите.
Земята беше посипана с парчета от стари глинени съдове,
сякаш хвърлени нарочно, за да ни поведат към нашата
съдба.
Огнен Лъв е не само държавен служител към американ
ската служба на парковете, нает да охранява най-северните
руини на Анасазите, но и шаман, които през по-голямата
част от живота си бе изучавал Древните и знаеше много за
начина им на живот.
Ховънуип се намира на същата географска дължина
като Каньона Чако, точно върху “свещената линия” - Голе
мия северен път, който води право на север от Чако. Днес
никой не знае накъде е отивал този път, нито защо е бил
толкова важен. Но Ховънуип се намира точно тук и някога
е бил могъщо място на силата.
Когато пристигнахме, аз веднага разбрах, че сме дошли
където трябва. И всеки от групата го почувства. В Ховънуип
ние си бяхме “у дома” и веднага усетихме, че тъкмо тук
най-накрая ще построим нашето лечебно колело, за да
помогнем на анасазите.
Започнахме посещението си с обиколка на древните им
жилища. Тук-там можехме да влезем вътре и още веднъж
забелязахме колко дребни на ръст са били те.
Получихме разрешение да построим нашето лечебно
колело - не само от Огнен Лъв и съпругата му Мери, но и
от Майката Земя. Тя ни каза “да продължаваме” и да
приемем тази земя за наша собствена. Веднъж направено,
колелото щеше да бъде охранявано от преданите пазители
Огнен Лъв и Мери. Те ни казаха, че преди много години им
е било предсказано, че ние ще дойдем и ще проведем такава
церемония.
Дълго преди да пристигнем, без дори да знаем защо
трябва да дойдем в Ховънуип (спомнете си, че първоначал
ната идея беше да построим лечебното колело в Каньона
Чако), Мери беше написала стихотворение в чест на нашето
пътуване. Каза ни, че то се появило цялото наведнъж и тя
просто го записала. Когато се събрахме заедно в огромната
кива - без покрив, но толкова дълбока, че трябваше да
слизаме надолу със стълба - Мери ни го прочете.
Шарката
Стоим ние тук, заобиколени от свещените планини, в
сипапу, откъдето започна нашият свят. Дойдохме от
четирите краища на тази земя, вървяхме с любов и
носехме познанията на много култури, на много
езици.
Търсехме разбиране, израстване и промяна за себе си,
за народите наши и за нашия свят.
Това е нашето намерение! Тук, в този миг, ние творим
един нов свят, ние тъчем новата реалност!
Молим за помощ и призоваваме за свидетели енерги
ите свещени на нашия свят!
ВЪЗДУХА - Ветрове от четири посоки, ветрове, които
разместват звезди;
ВОДАТА - Дъжда, реките, изворите;
ОГЪНЯ - Нашето Слънце; светкавицата, танцуваща в
небето;
ЗЕМЯТА - Нашата Майка, нейните пясъци, нейните
скали и планини;
НАШИТЕ БРАТЯ - Четириногите, крилатите, чедата
на водите и тези, които пълзят и лазят;
НАШИТЕ СЕСТРИ - Стоящите - от могъщото дърво
до най-малкото цветче;
НАШАТА ЧОВЕШКА РАСА - От нашите праотци,
крачили първи по тези земи, до децата на нашите
деца, на седем поколения от нас, но най-вече призо
ваваме:
{
САМИТЕ СЕБЕ СИ, тук и сега, своето присъствие и

устрем.
Ние сме тук да изтъчем шарката на новата реалност.
На всяка тъкан красотата се създава и с основата, и с
вътъка, и с шарката.
Ние носим: нишки за основа -
Човешката енергия, опита на разните култури.
Достойнството и силата на обществата наши и на
нашите семейства,
Историята си, стремежа да намерим своя път.
Събрахме всички тези нишки и ги опънахме на стана.
Насновахме основата, на която ще тъчем платното.
Ето върху какво ще вплетем вътъка на всекидневния
живот - нишката красива, която се втъкава миг след
миг, с всяка стъпка към единението, както и делата
наши впридат времето и тъкат историята.
А Шарката?
Шарката, която ще призове всички останали хора към
разбиране и промяна?
Нея я рисуват нашите учители и намерението наше.
Ние заявяваме намерението си да проявим един свят,
в който всеки дух, всеки човек, животно, растение и
минерал ще живеят в равновесие и хармония, в здра
ве и радост.
Молим учителите наши да ни поведат към делата,
които ще се влеят в това намерение.
Копнеем да проявим същността си Божествена, скрита
вътре в нас, която ще създаде тази нова реалност.
Настъпи нашето време.
Призовани сме.
Заедно ще изтъчем новия свят!
Поемата на Мери ни порази. В нея се казваше онова, за

което всички ние мислехме и говорехме, макар да се бяхме
запознали едва предния ден. И най-изумителното беше, че
се споменаваха “четирите ъгъла на Земята” и “много
култури, много езици”. Мери нямаше откъде да знае, че
по-малко от половината участници са американци. Групата
ни се състоеше от най-различни националности. Двама
дори не говореха английски, но ни слушаха със сърцата си.
След церемонията в Ховънуип настъпи часът да отк
рием точното място за нашето лечебно колело.
ТРЕТОТО ЛЕЧЕБНО КОЛЕЛО

Ховънуип заема обширна територия. Разхождах се на-
пред-назад из местността, като се стараех да намеря и да
“усетя” подходящото място за най-важната церемония.
Най-накрая, докато минавах през един определен район,
изведнъж ми се стори, че всички планини и древният каньон
на анасазите наблизо сякаш са се подредили по определен
начин.
Право на юг, само на няколко крачки встрани, имаше
руини на анасазите, които някога са били от първостепенна
важност, тъй като са разположени на най-високата точка.
«В сърцето си знаех, че това е подходящото място.
Както се оглеждах наоколо, един голям камък “ми
каза”, че той ще бъде централният, и аз го сложих на земята
там, където трябваше да бъде центърът на нашето лечебно
колело. Още четири камъка отбелязаха посоките на света.
Според тази първоначална схема се очерта колело с диаме
тър 10,5 м, готово да бъде завършено от цялата група.
Всички останали все още се криеха от жегата в автобуса
на включен климатик и ме чакаха да си свърша работата.
Намирах се на около 800 м от тях, затова изпратих човек да
ги повика.
Всички се изсипаха от автобуса, нетърпеливи да се
включат в церемонията, Защото знаеха, че тя ще помогне
не само на древните и съвременните хора, но и на родос
ловното дърво на всеки един от нас, чиито корени проник
ват хилядолетия назад във времето. В името на духовното
здраве на всичките ни предци, както и за изцелението на
земите на Четирите Ъгъла, ние започнахме церемонията
като Чеда на Земята и като едно човешко семейство.
Най-напред всички се пръснахме в различни посоки “да
говорим” с духовете на камъните, разпилени наоколо, и да
помолим за разрешение да ги използваме за нашето колело.
Един по един хората се връщаха, притиснали живите камъ-
ни до сърцата си, готови за момента, когато ще започнем
да градим колелото. Някои се разходиха по няколко пъти.
Двама мъже и две жени бяха избрани да представляват
всяка една от четирите посоки на света. Те заеха местата си
зад определените за тази цел камъни.
Започнах молитвата си, като още веднъж поисках раз
решение, после изразих намеренията и целите на лечебното
колело. След това избраните Пазители на четирите посоки
отправиха своите молитви за защита на посоките и на
пространството вътре в кръга, което да остане свято и
неприкосновено.
Под акомпанимента на барабани и напеви хората един по
един започнаха да носят своите камъни на свещеното място,
като влизаха през “портата” от изток, посвещаваха всеки
камък на Пазителите на четирите посоки и след това го
полагаха в кръга. Първо направихме кръг от плътно наредени
Лечебното колело
един до друг камъни. После - кръст от камъни в средата,
маркиращ четирите посоки. (Запомнете този кръст!)
Колелото беше около 10-11 метра в диаметър, затова
ни отне повече от два часа да го направим. Енергията
продължи да нараства, докато накрая “видяхме” как анаса-
зите танцуват с нас и ни помагат да го завършим. Всеки
член на групата поставяше по един камък и се присъединя
ваше към другите, които танцуваха, молеха се, пееха или
удряха барабаните извън кръга, и изчакваше реда си да
постави следващия камък.
И така, в ритъма на сърцето бе построено Лечебното
Колело на Новия Сън.
Всички седнахме и след минута мълчание започнаха
индивидуалните молитви. Всеки от нас хващаше “говоре
щата пръчка”1 и редеше красиви и свещени молитви за
изцеление на Земята и нейните живи същества; да завали
отново дъжд и да потекат реките; за здраве, любов и красо
та; да разцъфнат взаимоотношенйята между хората в пълна
хармония; да се излекува отчуждението между белите и
индианците.
Сърцата на всички бяха отворени и енергията и силата
на това място продължиха да нарастват, докато не се изказа
и последният човек. Церемонията ни бе обгърната от ат
мосфера на безгранична енергия и чистота.
Накрая аз направих специален ритуал според традици
ите на племето таос пуебло. Той вдъхна още повече живот
1) “Говореща пръчка” - дървена пръчка (понякога перо, гердан от

раковини, мидена черупка, лула на мира или друг свещен пред
мет), използвана от векове от индианците като символ на правото
на всеки да се изказва свободно, без страх от наказание или
осмиване. При важни съвещания старейшината пръв хващал
пръчката и започвал обсъждането. След като се изкажел, я оста
вял настрана и я поемал следващият, който искал да вземе дума
та. Говорещият получавал свещената сила на думите и искрата
на Великия Дух; никой нямал право да го прекъсва, докато я
държи. (Бел. прев.)
в кръга, като изгради пирамида, която обхващаше огромна
площ от местността, издигаше се високо в небето и се
спускаше дълбоко под земята, съединявайки Земята и Не
бесата с лечебното колело в центъра. Предназначението й
беше да донесе дъжд и духовно равновесие на всички живи
същества в района на Четирите Ъгъла.
В края на церемонията Майката Земя ми каза, че до пет
дни ще завали и аз съобщих това на групата, какго ме бяха
научили приятелите ми от таос пуебло. Посланието даваше
искрица надежда на тукашните хора заради незапомнената
суша по тези места.
Намерението ни беше дъждът да положи началото на
възстановяването на американския Югозапад, като дари
земята с вода и излекува взаимоотношенията между белия
човек и индианците.
Всички чувствахме любов и мир. Можехме да усетим
анасазите около нас. Беше толкова хубаво!
СРЕЩА СЪС ЗВЕЗДИТЕ

Когато се стъмни и звездите започнаха да изгряват на
небето, всички се събрахме в главния комплекс на анасазите
на най-високата точка в местността. Там Даниел Джиама-
рио, шаман-астролог, който пътуваше с групата и споделя
ше с нас своята мъдрост, ни покани отново да съзерцаваме
заедно с него нощното небе.
Разбирането и познанията на Даниел върху древните
традиции бяха наистина забележителни. През цялото пъ
туване той беше нашата звезда и даваше всичко от себе си,
за да помага на другите. В тази изключително важна нощ
той ни помогна да разберем Небесата по начин, какъвто
малцина от нас някога са си представяли. Заедно се взряхме
в галактическия център, както ни беше научил, и започнахме
да изричаме своите лични молитви към Космоса. Небес
ният Отец чу нашите молитви.
После бавно тръгнахме към автобуса в тъмната нощ,
водени единствено от светлината на звездите, също както
анасазите са крачили по тези земи преди стотици години.
Прегръщахме се един друг и се опитвахме да увековечим
чувството, родило се в сърцата ни.
Усещах как трите лечебни колела се свързват - първото
в Пейсън, малкото в каньона Чако и това, което бяхме
създали днес. Знаех, че дъждът ще дойде.
И което е още по-важно, сега анасазите щяха да имат
проход, през който да се върнат в този свят, за да се присъ
единят към нас, когато Земята навлезе в по-висшите нива на
съзнание - онзи процес, който мнозина наричат “извисява
не”. Така Решетката на единното съзнание около Земята се
приближи още малко до съвършеното равновесие.
ДРЕВНИТЕ СКАЛНИ ЖИЛИЩА

На следващия ден искахме да посетим скалните жили
ща на анасазите в Меса Верде близо да Ховънуип. Меса
Верде е едно от най-красивите им обиталища - високо
плато, обградено от скалисти планини. Но поради незапом
нената суша там бушуваха горски пожари и Националният
парк Меса Верде беше затворен за посетители. Затова ин
дианците юта, неговите пазачи, ни позволиха частно посе
щение в района на резервата, който принадлежеше единс
твено на тях, не на Националната служба на горите. Твърде
малко бели хора са виждали или дори чували за това място.
За да стигнем дотам, нашият огромен автобус със
самолетни седалки и климатик трябваше да преодолее мно
жество тесни черни пътища, които се виеха сред кедровите
гори. Шофьорът ни постепенно започна да губи самообла
дание и по едно време се изплаши, че никога няма да успеем
да се измъкнем от това място. Но всичко мина добре.
Индианците юта се отнасяха към нас с голямо уваже
ние, Защото знаеха каква е целта ни. Докато обядвахме,
нашият водач ни разказваше за историята на племето. След
това ни заведе до края на дълбокия каньон. Изглеждаше
невъзможно нормален човек да слезе долу без въже, но той
ни показа три ръчно направени дървени стълби, които се
спускаха надолу по стръмните скали.
Неколцина от групата трябваше да се справят с вроде
ния си страх от височини, за да слязат по отвесните стълби
до терасите, където се намираха скалните жилища. Една
жена успя да се спусне с помощта на другите, които я пазеха
отгоре, отдолу и от двете й страни, но накрая се справи -
слезе и после се качи. Хората се грижеха един за друг.
Нашата група наистина пулсираше като Едно Сърце.
Когато най-сетне се събрахме на това вълшебно място,
то ми се стори толкова живо, така изпълнено с духа на
анасазите. За мен беше огромна чест, че ми е позволено да
бъда тук - чак ми беше трудно да говоря. Гласовете от
миналото ме обкръжаваха от всички страни и ми разказваха
за живота си и за отминалото си величие. Можех просто да
вляза в домовете им, да докосна камъните и да почувствам
между пръстите си глинените съдове, направени от тях
преди стотици години.
През нощта след Меса Верде сънувах особен сън.
Изгубените деца
Този сън беше много реалистичен - това винаги ме
предупреждава, че е от “специалните”. Обикновено си
спомням такива сънища, тъй като са важни за моето духов
но израстване.
В този сън живеех със семейството си близо до Меса
Верде в къща, която никога преди не бях виждал. Отивах
към гаража, за да взема колата - в съня гаражът ми бе
огромен - и изведнъж видях, че там живеят някакви инди
анци. Отидох да ги попитам дали всичко е наред, но те
избягаха. Нищо такова не ми се беше случвало преди.
Спомням си, че си помислих: “Странна работа, защо ще
искат да живеят в гаража ми?”
После тръгнах към колата си и видях три индиански
деца да бягат към задната част на гаража-, за да се скрият
от мен. Отидох да проверя къде са и да поговоря с тях, и
тогава забелязах, че са влезли в някаква дупка в земята,
широка около метър. Виждах я за пръв път.
Надникнах вътре и видях, че отива дълбоко в Земята,
така че скочих в нея, за да я изследвам.
Подземното пространство се разширяваше в много
голям тунел, висок и широк около 3,5 м, който плавно се
спускаше към дълбините. Не виждах никого, затова просто
продължих напред, за да проуча това място.
Със сигурност не бях изминал повече от триста метра,
когато установих, че само на няколко крачки напред пътят ми
беше блокиран от хора - много хора. Виждах само очите им.
Отначало не разбрах какви са, но после, когато привик
нах с тъмнината, видях, че всички те бяха деца на възраст
от 10 до 18-19 години. Никой не продумваше ни дума.
Просто ме гледаха. Но и не ме пускаха по-нататък.
Тогава трима мъже, които изглеждаха на не повече от
30-40 години, внимателно си проправиха път напред, дой
доха до мен и ме погледнаха в очите. Целите им тела бяха
покрити с драскотини, синини и ухапвания от насекоми.
Бяха мръсни и наистина имаха нужда от помощ.
Най-възрастният - може би беше на повече от 40 -
започна да говори. Каза, че е вожд на анасазите, както ги
наричаме ние, и ме попита какво правя тук. Отвърнах, че
само искам да помогна.
Той се обърна към децата и ми направи знак да ги
огледам. Те бяха в същото състояние като мъжете. Беше
наистина потресаваща гледка - толкова много измъчени
деца, целите в рани. Мислех само как да им помогна.
Водачът им видя реакцията ми и каза:
- Благодаря ти, че си тук. Но сега трябва да си вървиш.
Затова се върнах обратно в гаража през тунела. Сега
около къщата ми имаше още деца, но аз просто ги оставих
на мира. Не знаех какво точно да правя. Тук сънят свърши.
По време на церемонията с лечебното колело непре
къснато усещах присъствието на анасазите - същото спо
делиха и много от членовете на групата. Но тогава не успях
да “събера две и две” - не свързвах съня си с присъствието
на анасазите в нашето пътуване.
ЧУДОТВОРНИЯТ РИТУАЛ
На следващата сутрин небето беше ясно, както обик
новено. Поехме към историческата местност на навахо,
известна като Долината на монументите1.
Пътувахме по равния гладък път и вече навлизахме в
това свещено място с червени скални възвишения, извися
ващи се към небето, когато изведнъж получих видение.
Пред нас от двете страни на пътя имаше тълпа от анасази,
които ни гледаха. Може би бяха стотици хиляди.
Един от мъжете излезе напред и тръгна към движещия
се автобус, докато не попадна ясно в полезрението ми само
на няколко крачки от мен. Това беше вождът на анасазите
от съня ми, само че сега изглеждаше царствен и величест
вен, украсен е пера и облечен в хубава пъстра дреха. Той
заговори.
Каза ми, че церемонията с лечебното колело, която
бяхме провели, е била предсказана от техните старейшини
и че тя би трябвало да им осигури връзката с този свят. С
помощта на колелото и на нашето изпълнено с любов
1) Долината на монументите - уникално природно образувание в
североизточната част на щата Аризона на границата с Юта, в
резервата на индианците навахо, един от националните символи
на САЩ. Представлява равно плато (част от платото Колорадо)
от меки утаечни породи, напълно ерозирали преди много години,
като над равната пустинна повърхност са останали да стърчат
скали от червен пясъчник с интересни форми, някои от които
имат собствени имена. Местността е обявена за национален парк,
който принадлежи на племето навахо. Тук са снимани сцени от
известни филми (“Завръщане в бъдещето”, “Форест Гъмп”, много
уестърни и др.). (Бел. прев.)
намерение неговите хора щели да бъдат спасени от ужас
ните беди и страдания, които изпитвали. Той многократно
и сърдечно ни благодари за нашите усилия.
Но ми каза още, че като група не сме синхронизирали
енергиите си както трябва. Аз “се видях” с тениска, на която
имаше изобразен кръг със знак “X” в средата. Трябваше да
завъртим това “X” на нашата енергия така, че да се превър
не в кръст. Каза ми, че това ще стане, когато се сближим
още повече.
Той, както и всички останали, били хванати в капан
“между световете”, а нашата задача била да ги освободим.
Такава била житейската мисия на всеки един от нас в този
автобус. И работата ни, и трудностите, с които сме се
сблъсквали - дори и сега, пътувайки на югозапад под
знойното августовско слънце -- са били необходими тъкмо
за изпълнението на тази задача.
Взех микрофона в предната част на автобуса и разказах
на всички за съня и за видението си. Още един член от
групата също беше получил видение, което съвпадаше с
моето. Беше ми много трудно да говоря за всичко това,
Защото изпитвах огромна болка и скръб за децата на ана-
сазите - виждах телцата им, мършави и покрити със синини
и гнойни рани.
Докато сядах на мястото си в този прочувствен момент,
всички хора в автобуса спонтанно се уловиха за ръце и се
свързаха помежду си от дълбините на сърцата си. И все така
спонтанно и със сълзи на очи запяхме в един глас религи
озния химн Amazing Grace} “Виждахме” децата навсякъде
около себе си и усещахме тяхната радост.1
1) Amazing Grace (“Изумителна благодат”) - известен християнски
химн или госпъл. Стиховете са написани през 1772 г. от англича
нина Джон Нютън и изразяват вътрешното израстване на автора,
който бил търговец на роби, преди да се обърне към вярата.
Музиката не е оригинална; текстът се пеел с различни мелодии,
докато накрая най-популярна останала известната днес мелодия
по американската песен “Нова Британия”. (Бел. прев.)
“Досега бях изгубен, но намерих пътя си.”
И в мига, в който запяхме, шофьорът излезе от шосе
666 и пое по магистрала 160. Насочихме се към мястото,
където се срещат границите на Юта, Колорадо, Ню Мек
сико и Аризона - там Четирите Ъгъла се събират в една
точка.
Тогава вождът на анасазите от видението ми се появи
отново и каза:
- Погледни! - и знакът “X” в средата на кръга, който
ми беше показал по-рано, се превърна в образа на нашето
лечебно колело с четирите камъка в средата, разположени
във формата на кръст. Той добави:
- Сега е време да извършите церемонията. Трябва да
стъпите на Майката Земя.
Трябваше много бързо да намерим подходяща отбив-
ка, за да слезем и да направим ритуала. Оказа се, че “най-
близкото възможно място” е тъкмо точката, в която се
срещаха Четирите Ъгъла. Даян Купър, нашата незаменима
помощничка, насочи автобуса към паметника, който беше
във владение на навахо.
От предишен опит знаех, че понякога не е лесно да се
получи разрешение за провеждане на церемонии на публич
но място. Погледнах в очите индианката, която продаваше
билети, и я помолих да ни позволи. Без колебание тя отго
вори:
- Можете да се молите и да проведете церемонията си
тук. Разрешаваме ви. - Тя посочи с ръка. - Изберете си
място ето там.
Всички заедно, като Един, отидохме на мястото, което
ни показа жената, и се оказа, че сега се намираме в Юта -
единствения щат, в който още не сме били. Това беше
страхотно - нали Майката Земя ми беше казала, че трябва
да проведем церемония във всеки от четирите щата.
Събрахме се в плътен кръг и в средата построихме
малко лечебно колело от множество дребни камъчета. Опи
тахме се да установим как да ги разположим с помощта на
компас, но нито един не работеше! Всеки път, когато ги
поставяхме на земята, те показваха “север”, накъдето си
искат. Затова се ориентирахме по околните табели, поста
вени за туристите.
Запалихме градински чай и кедър и направихме прино-
шение с тютюн. Преляхме вода и вдъхнахме живот в кръга.
Сърцата на всички се отвориха в един и същи миг;
усещане за красота и сила ни преизпълни докрай. Въздухът
трептеше от любов и чистота. Заплаках, Защото знаех, че
нашата Майка ни обича и се грижи за нас. Беше наистина
прекрасно.
Още веднъж изпяхме химна Изумителна благодат. Ед
на жена от групата знаеше целия текст и нейният чист и
сладък глас ни доведе чак до края: “Господ, който ме
призова тук, долу, ще бъде винаги с мен.”
И децата на анасазите бяха освободени от своето плен-
ничество, продължило стотици години.
Г л а в а 12
НА С В Е Т К А В И Ц А Т А
КАНЬОНЪТ НА АНТИЛОПАТА
Нашата работа не беше приключила, но аз не знаех
защо. Като че ли направихме всичко, което трябваше. По
питах Майката Земя какво още ни остава и тя ми каза само:
- Друнвало, онова, което ви остава, е подарък за теб.
Дарът на осъзнаването.
Но аз не разбирах.
Отново потеглихме. Предстоеше ни дълго вълшебно
пътуване до Пейдж, Аризона, в горния край на Големия
каньон. Там трябваше да проведем последната церемония.
Но първо целия следобед и привечер щяхме да прекараме
в уникалната природна катедрала, известна като Каньона
на антилопата, където щяхме да се запознаем с Далвин -
шаман навахо, чиито страстни усилия да защити народа си
щяха да подложат нашата вяра и любов на последното
изпитание.
Каньонът на антилопата е толкова свещен за навахо, че
на посетителите е позволено да влязат в него единствено с
придружители от племето. Нашите водачи - Далвин и
неговите две лели, Керъл и Лиса - ни посрещнаха на авто
буса и всички се натоварихме в техните камиони за поред
ния преход от 24 км през дивата пустиня.
После пеша се промъкнахме през един почти невидим
проход и от изгарящата жега на следобедното августовско
слънце над Аризона се озовахме в тихия прохладен каньон,
подобен на пещера. Светлият пясък под краката ни беше мек
и приятен. От време на време от отворите високо над нас се
процеждаха разноцветни светлини и се превръщаха във
вихри от енергия, които осезаемо усещахме край себе си.
Каньонът на антилопата е дълъг, криволичещ тесен
проход - не повече от 6 м в най-широката си част - който
води от една пустиня до друга. Стените му са от червен
камък и изглеждат като сътворени от някакъв Божествен
скулптор. Пространството прелива и се завихря подобно на
водата, която го е създала. Никъде другаде не съм виждал
подобно нещо.
Далвин мълчаливо ни преведе през каньона и когато
излязохме от другата страна, той седна на земята на една
оголена скала и заразказва истории за своя народ.
Говореше много бавно и отмерено, и толкова тихо, че
трябваше да се съберем плътно около него, за да го чуваме.
Разказа ни за един почти фатален нещастен случай, който
преживял на млади години, как това станало повратен
Каньонът на антилопата
момент в живота му, който го повел по пътя на шамана.
Докато бил дълго време в кома, той “пътувал в отвъдното”.
Върнал се оттам напълно променен.
Разказа ни за Пътя на пейота и ни обясни, че този
каньон е естествена “Църква на пейота”.1Докато говореше,
надничаше дълбоко в очите на всеки от нас, сякаш за да
разбере какви сме всъщност.
След като ни поговори известно време, Далвин ни
поведе обратно в каньона. Разбрах, че не ни вярва много.
Вероятно се питаше как смятаме да проведем церемонията
на това свещено място и не беше сигурен, че наистина
имаме право да направим лечебното колело, за което му
разказа един човек от групата. Мнозина усещаха неговите
колебания.
Накрая стигнахме до нещо като кръгла площадка дъл
боко вътре в каньона и отново се скупчихме около Далвин.
Той засвири на китарата си и запя, след това каза, че иска
да ни изпее песента на пейота, но не си е взел “бръмчилка-
та”2. Тогава Вина, полуиндианка от нашата група, му пода
де шаманската си бръмчилка, която носеше със себе си. Той
я разклати няколко пъти, като я разглеждаше внимателно
и замислено се вслушваше в звука й. След това под нейния
1) Пейот - през исп. P e y o te (от ацтекското p e y o tl) е малък кактус без

бодли с латинското наименование Lophophora williamsii. Среща
се в югозападната част на САЩ и на територията на Мексико.
Съдържа множество алкалоиди, сред които лофофорин и меска-
лин - вещества със силно халюциногенно въздействие. Местните
индианци го почитат като божество и го използват в различни
ритуали. Описан е подробно в книгите на Карлос Кастанеда.
Смята се за култово растение от така наречената “Нова амери
канска църква” или “Църква на пейота”, състояща се почти изця
ло от индианци-християни, които не желаят да се отказват от
старите си обичаи. Създадена е през 1890 г. от Каннах Паркър
(Бел. прев.)
2) Бръмчилка (или “жабка”) - ударен музикален инструмент, който
се състои от малък цилиндър, отворен в единия край, на чийто
ръб е закрепена найлонова корда или метална струна. (Бел. прев.)
акомпанимент ни изпя две лечителски песни от Пътя на
пейота. После Вина ни разказа, че й е върнал бръмчилката
с думите, че е добра: “Тя ми помогна да пея хубаво”, казал
й той.
След като изслушахме песните на Далвин, ние му вър
нахме жеста с песента, която стана наш химн - Amazing
Grace. Той ни се поклони.
Едната от лелите на Далвин ни попита дали ще правим
церемония. Ние потвърдихме и навлязохме заедно в прос
транството на сърцето, като се молехме да завали дъжд в
района на Четирите Ъгъла и времето в тези свещени земи
на навахо да се промени; също и за единението на индианци
и бели.
'Каньонът се освети от нежно сияние и не беше трудно
да усетим как сърцата ни се сливат в едно - станахме като
един човек.
Сюзан Барбър, една жена от нашата група, седна до
двете лели на Дарвин и заговори с по-възрастната, хубави
цата Керъл. Искаше да узнае какво е преживяла по време
на церемонията. Тя отговори:
- Много групи са идвали тук да извършват ритуали,
които никога не са ми изглеждали особено истински и
реални. За първи път се чувствам на церемония с бели по
същия начин, както и на нашите.
И добави с лъчезарна усмивка на лицето:
- “Видях”, че дъждът идва.
След това заговори Далвин и ние, които бяхме доста
тъчно близо да го чуят, усетихме, че ни полазват тръпки.
Той започна да обяснява, че в лечебното колело (в този
момент с показалец нарисува върху тениската си въобра
жаем кръг) има кръст по средата (и начерта кръст в посока
север-юг и изток-запад). Проблемът бил в това, че някои
хора го рисували “почти правилно”. Но вместо с формата
на кръст, енергията им наподобявала буквата “X”. Той
посочи въображаемия “X” в лечебното колело върху тенис
ката си и каза:
- “X” води към тъмната страна.
Това беше съвсем същият образ - чак до тениската -
който получих във видението си в автобуса, преди да запеем
на децата анасази, докато вървяха по пътя към свободата
си! И, както вече споменах, след това ни обясниха, че нашата
грешка е била поправена. И ето че сега в “реалния свят” се
повяваше тази информация, потвърждаваща виденията ми.
Но Далвин все още не беше сигурен в нас!
Слепецът, който вижда

Излязохме отвън и вече се готвехме да отпътуваме към
автобуса, когато Далвин ни показа знак във формата на
змия на стената до входа на Каньона на антилопата и
започна да ни разказва за него. Обясни всеки детайл, като
плъзгаше пръста си по 12-метровата фигура. През това
време леля му Керъл се обърна към мен и тихо каза:
- Не е ли изумително?
Попитах я какво има предвид.
- Знаете ли, той е напълно сляп!
Ето как разбрах, че Далвин, който беше докарал някои
от нас с камиона си (и щеше да ни върне обратно в тъмно
то!), който ни преведе безпогрешно през Каньона на анти
лопата, взираше се дълбоко в очите ни, докато говореше, а
сега движеше пръста си по “змията”, която пазеше неговата
Църква на пейота, загубил зрението и на двете си очи при
отдавнашния нещастен случай, за който ни разказа.
Според Керъл, посетителите на каньона така и не раз
бирали, че Далвин е сляп. Всъщност, дори собствените му
деца не знаели.
Ето как получихме още един дар на свещеното позна
ние, което повечето туристи с техните съвременни техноло
гични умове просто биха отхвърлили. Но по онова време
още нямах представа, че Далвин се готви да подложи група
та ни на още по-сериозен изпит.
СЪС САЛ ПО РЕКА КОЛОРАДО

Същата вечер пристигнахме на езерото Пауъл, в
Пейдж, Аризона - курортно селище в северния край на
Големия каньон. Тук Даян ни беше приготвила приятна
изненада: пътуване със сал по река Колорадо през каньона
Глен - около 25 км през едно от най-прекрасните места на
Земята.
От двете страни на реката се издигаха високи около 550
метра червени каменни стени. Фактически се намирахме в
дълбок пролом. Видяхме сини чапли да се плъзгат по вода
та и слушахме разказите на нашите водачи за хората, живе
ли тук много преди идването на белите.
Акостирахме на едно място и слязохме на сушата,
където видяхме праисторически наскални рисунки, оставе
ни от индианците, населявали каньоните преди много веко
ве. Чудехме се какво биха могли ща означават тези образи.
Някои сякаш казваха: “Тук е добро място за лов.” Или може
би: “Тръгни по този път и ще намериш хубави патици.”
На следващата сутрин се отправихме към последната
точка от нашето пътуване - Националния парк Гранд Ке-
ниън (Големия Каньон). Знаех, че тук, на върха на едно от
седемте природни чудеса на света, трябваше да проведем
нашата заключителна церемония.
НА ПРИНОШЕНИЯТА
Избрахме Церемонията на приношенията, Защото се
провежда не само от Древните, но и от съвременните ин
дианци. Състои се в следното: избирате предмет, към който
сте привързани и много искате да си запазите - и после го
дарявате като приношение. Според индианците, по този
начин лекувате себе си и взаимоотношенията си с другите.
На думи е много лесно. Но тъй като придаваме прекалено
голяма важност на притежанията си, освен това с тях е
свързано емоционалното тяло, често след тази церемония
се наблюдава дълбоко изцеление.
Аз и още двама мъже обикаляхме дълго из горите край
Големия Каньон, докато накрая избрахме едно място сред
дърветата, скрито от поглед. Отбелязахме го със специален
камък и направихме малко лечебно колело върху червената
пръст. След това моите спътници ме оставиха там и се
върнаха да доведат останалите.
Щом си тръгнаха, към мен се приближиха два лоса -
майка и дъщеря - любопитни да разберат какво става.
Погледнахме се едни други, после те легнаха на земята да
наблюдават. В този момент разбрах, че каквото и да се
случи оттук нататък, ще бъде точно такова, каквото трябва.
Приготвих всичко за церемонията, после седнах на
земята да медитирам. И тогава Далвин се появи във виде
нието ми съвсем ясно. Каза ми:
- Искам да ми докажеш, че ти и твоята група наистина
сте свързани с Майката Земя и с Великия Дух. Ако е така,
аз ще се присъединя към вас със сърцето си и ще ви помог
на по всякакъв начин. Но ако не успееш, ще станеш мой
враг.
Отговорих му, че аз също търся доказателство за това,
че наистина сме осъществили целта на това свещено пъту
ване и му казах какво според мен би било то. Знаех, че
единственото доказателство, което Далвин би приел, тряб
ва да дойде от Майката Природа и да бъде нещо, което не
мога да контролирам. Затова му заявих, че в момента, в
който започне Церемонията на приношенията, точно кога
то първият човек даде своя дар на Старицата, която я води,
в небето ще блесне светкавица и ще падне много близо до
колелото. Далвин от видението ми се съгласи.
Членовете на групата започнаха да се появяват един по
един измежду дърветата и да се нареждат около малкия
кръг от камъни. Лосовете станаха нервни при появата на
толкова много хора и бързо изчезнаха в гората.
Когато всички се подредихме, помолих най-възрастна
та жена да пристъпи напред и да стане Старицата. Тя щеше
да получава даровете, да изслушва онези, които й ги под
насят, и накрая да избере дар за всеки един от кръга, който
да получи в замяна. Сюзън Барбър или Лунен ястреб (ней
ното шаманско име) стана нашата Старица.
Когато тя зае мястото си от едната страна на малкото
лечебно колело, всички забелязахме, че времето започва да
се променя. Беше почти по залез Слънце, но вместо непод
вижния горещ въздух, с който бяхме свикнали през послед
ните две седмици, внезапно започна да захладява. Високите
борове, които ни заобикаляха, се превиваха под поривите
на вятъра. По притъмнялото небе се носеха буреносни
облаци. Във въздуха се усещаше нещо тайнствено и свръ
хестествено.
Открих церемонията с молитва всичко да протече по
най-добрия начин. След това Старицата помоли първия
човек да се приближи и да поднесе дара си.
Това беше Озирис Монтенегро. Той пристъпи напред
със сълзи на очи - дарът му за церемонията беше предмет
с огромно значение за него - и коленичи пред Старицата,
държейки го с две ръце.
Точно в мига, в който се готвеше да го поднесе на
Старицата, мълния разцепи небето, съпроводена от оглуши
телна гръмотевица. Тя падна само на двайсетина метра от
кръга. Всички буквално подскочиха във въздуха от уплаха.
Но не и аз. Бях щастлив. Започнах да се смея. Не можех
да се спра, Защото сега знаех, че свещеният ни поход ще се
увенчае с успех. Помня как огледах групата и осъзнах, че
пред мен стоят хора с дълбоки, състрадателни души - една
международна общност от майстори. Не можех да им кажа
нищо. Сведох очи към земята, но радостта продължаваше
да блика от мен.
После Вина - жената, която даде назаем бръмчилката
си на Далвин за неговите песни на пейота и нямаше предс
тава за медитацията ми преди малко - ми каза, че Далвин
се появил след церемонията и я помолил да ми я подари.
Разбрах, че този жест идва от него и че отсега нататък той
ще бъде наш приятел и ще ни помага в нашите свещени
церемонии на други места. Дарът на Вина беше предназна
чен за всички нас. Ние наистина пулсирахме като Едно
Сърце.
Церемонията на приношенията продължи около три
часа. През цялото това време вятърът продължи да духа.
Клоните на дърветата около нас се огъваха и шумяха.
Мнозина решиха, че започва голяма буря. Това беше чет
въртият ден след построяването на лечебното колело в
Колорадо.
Но когато церемонията свърши, цялата тази промяна
на времето секна като по магия. Вятърът спря, облаците се
разпръснаха и дърветата престанаха да се люлеят. И в
нощното небе над нашето колело грейнаха милиони и ми
лиарди звезди.
И ТОГАВА РУКНА ДЪЖДЪТ

На следващата сутрин си тръгнахме за вкъщи. Докато
влизахме в град Флагстаф, по автобуса ни започнаха да
барабанят капки дъжд. Точно както ми беше казала Майка
та Земя след церемонията с лечебното колело. Бяха изми
нали пет дни след Ховънуип.
Когато по-късно на същия ден се качих в моята кола,
небето беше почерняло от облаци. Пътувах към къщи под
проливен дъжд.
Сега лечебните колела също се бяха слели в Едно
Сърце, Защото бяха наше творение.
Хората, които се срещнаха в пространството на Един
ното Сърце по време на това пътуване, също си тръгнаха -
всеки по своя път към дома, при близките си. И макар сега
да ни разделят огромни разстояния, нашите сърца винаги
ще бъдат Едно Цяло. Винаги ще помним любовта, която ни
водеше по време на това поклонение, хората, които срещ-
нахме, и нашите съзидателни сили, които станаха Едно, за
да извършим Церемонията за изцелението на света.
Знам, че анасазите вече са наши братя и сестри и че ще
дойде ден, когато тяхното присъствие в сърцата ни ще има
решаващо значение за нашето голямо извисяване.
Нека Великият Дух да благослови всички нас, които се
върнахме към нормалното си ежедневие, както и тези, които
срещаме в живота си.
Г л а в а 13
П Ъ Т У В А Н Е ДО З Е МЯ Т А
НА М А Й Т Е
Ангелите отново се появиха и започнаха да ме убежда

ват, че трябва да обиколя земите на майте, Защото, подобно
на анасазите, и тази древна цивилизация е извършила голя
ма грешка в далечното минало. И ако тя не бъде поправена,
ще възпрепятства извисяването на планетата и ще попречи
на женското начало да поеме отговорността през следва
щите 13 000 години. Накратко казано, отново проблем с
Решетката.
Измина почти година от церемониите в земите на
анасазите и аз не бързах да хуквам отново по света. Един от
големите ми проблеми е в това, че съм мързелив. Затова
скъпите ми ангели наистина трябваше да ме “сръчкат”,
Защото подозирах, че това пътуване ще ми отвори доста
работа. Голям съм глупак. Пропътувах такова огромно
разстояние, за да дойда тук, на Земята, и да служа, а сега
искам само да се размотавам и да се забавлявам.
Пътешествието до Четирите Ъгъла беше наистина раз
търсващо преживяване. Ние участвахме в съкровеното еди
нение между анасазите, Майката Земя и малката група храб
ри души, които дишаха като Един Дух. Сега от. мен се искаше
да отида още по-далеч и да потъна още по-дълбоко в света
на коренните племена, в мрака на далечното минало.
Доколкото успях да опозная Огнен Лъв, шамана от Хо-
вънуип (Колорадо), той имаше титанични познания не само
за анасазите, но и за майте. Затова, преди да предприема това
пътуване, го попитах дали би дошъл с мен като експерт по
историята на този народ. За щастие той се съгласи.
ВРЕМЕ И ЦЕЛ НА ПЪТУВАНЕТО

В ЗЕМИТЕ НА МАЙТЕ
Датата на нашето пътуване до Юкатан съвпадна с
поканата от страна на шамана на майте Хунбац Мен да
участваме в церемонията на равноденствието в Чичен Итца
на 20 март 2003 г.
Хунбац, Съветът на старейшините на майте и около 250
индиански старейшини от Северна, Централна и Южна
Америка щяха да участват в церемонията за световен мир
и да обединят духовните си сили за изцелението на плане
тата. Нашата група щеше да подпомага това начинание
чрез Друга церемония във външния кръг около централното
ядро от индиански шамани и старейшини. Освен това към
нас щеше да се присъедини друга група от Европа, пред
вождана от Каролина Хеенкамп,1 която участва и в пътува
нето из земите на анасазите.
След церемониите в Чичен Итца планирахме да про
дължим пътя си “по спиралата”, за да осъществим следва
щата цел на нашата група - навлизане в страната на майте.
Тя беше много сходна с предишната - да помогнем за
освобождаването на древните май, също затворени в Дол
ната Земя.
Тогава още не знаех, че има още нещо, неимоверно
важно, чиито резултати се проявяват и до днес - всъщност,
разбрах го едва тогава, когато започна да се случва пред
очите ни.
1) Каролина Хеенкамп - род. 1947 г. в Холандия; специалист по
хромо- и кристалотерапия и аура-сома, както и по проблемите
на индиговите деца. През 1999 г. основава международна детска
организация “Светлинен пръстен на индиговите деца”, която
организира мероприятия и семинари на тема “По-лесно общува
не с децата на новото хилядолетие”. Редовно предприема духовни
пътувания по различни свещени места по света. На бълг. език са
издадени две нейни книги - “Децата на новото хилядолетие”, т. I
и II, изд. Аквариус. (Бел. прев.)
ИЗЦЕЛЕНИЕ НА МАЙТЕ ОТ ГОРНАТА

И ДОЛНАТА ЗЕМЯ
Също както на Четирите Ъгъла, изцелението на земите
на майте щеше да означава възстановяване на равновесието
между Долната и Горната земя. Така Долните им светове
щяха да се развиват в хармония с нашия - или още по-точно
казано, ние щяхме да се развиваме в хармония с тях.
А това трябваше да стане скоро. Защото, ако вярваме на
съвременната версия, календарът на майте завършва през
2012 г., т.е. остават само малко повече от 9 години след нашето
пътешествие (през 2003 г.). Според традицията на майте пе
риодът, в който живеем в момента, предшества историческия
момент, наречен Края на Времето - те вярват, че това е краят
на един много дълъг цикъл и началото на новия.
И така, нашата задача беше да отворим проходите към
Долната земя, за да могат тамошните май да се свържат с
тези на повърхността и да се подготвят за последното
извисяване. По този начин Решетката на единното съзнание
щеше да стане по-центрирана, а енергията на Змията от
Светлина в Андите (Чили) - по-голяма и силна.
Освен това, също като Четирите Ъгъла предното лято,
Юкатан и околните територии страдаха от ужасна суша.
Затова имахме още една задача: да проведем церемонии,
които да донесат дъжд като физически символ на равнове
сието, към което се стремяхме.
Но защо тези древни хора ще търсят помощта на
някаква многонационална група? Да не би да са забравили
как се прави? Или по някаква причина са изгубили духов
ните си способности, за да се справят сами? Нямам пред
става. Все още ми се струва странно, че поверяват нещо
толкова лично в ръцете на чужденци. Но тогава си спомних
времето, когато индианците таос пуебло ме помолиха да
погреба техните мъртви. Те смятаха, че за тях би било
по-добре, ако това се направи от човек от друга култура.
Може би майте се нуждаят от някаква външна сила, за
да отворят енергийните канали. Или, както. става с мнозина
от нас, те просто са притиснати от обстоятелствата и им
трябва помощ.
Каквато и да беше причината, ние бяхме поканени от
майте - както от сегашните, така и от древните - да отидем
в Мексико и да проведем тези церемонии заедно с тях и
заради тях. Не можехме да откажем.
СРЕЩА В МЕРИДА
Сърцето ми заби лудо, щом стъпихме на мексиканска
земя. Почувствах силна връзка между това пътуване и пре
дишното в земите на анасазите. Същата енергия, сякаш съм
я преживявал насън. Усещах вътрешно, че посещението на
храмовете на чакрите на майте ще промени живота ми; но
не знаех как. Никой, освен Бог, и може би Древните, не
знаеше какво предстои да се случи. Буквално скачах в
неизвестното.
Когато пристигнахме в Мерида, ме насочиха към хотел
Лос Алушас, (означава “Малкия народ”). Заварих там Огнен
Лъв и Каролина, които вече бяха пристигнали. През след
ващите 24 часа малко по малко се събра групата от 60
скитника от цял свят.
Майте ни приветстват с “Добре дошли”

За първата ни обща среща Огнен Лъв беше организи
рал специална вечер с приятелите си май.
Събрахме се в малка хотелска стая, където Старицата
- една прекрасна възрастна жена - се изправи пред нас и
на езика на майте ни даде разрешението си да участваме в
церемонията и да посетим места, които в миналото са били
предназначени само за техните жреци. За нас беше голяма
чест да чуем тези думи. Мнозина плачеха.
След това група музиканти, наречена Уаяк, ни изпъл
ниха характерната си музика. Гърлените им викове и фолк
лорните инструменти звучаха като гласове от далечното
минало. Никога не бяхме чували нещо подобно. Очарова
нието на тази вечер се превърна в прекрасно начало на
нашето поклонение, което, както се надявахме, щеше да
върне здравето и равновесието на майте и на тяхната земя
и да ги подготви за бъдещите им церемонии, които ще имат
неизмеримо значение за целия свят, Защото от тях ще за
зависи нашето оцеляване.
Когато насядахме в кръг, аз забелязах, че ще обикаляме
храмовете по същата спирала, по която вървяхме с Кен
преди близо 20 години, но сега се прибавяха и нови. Чув
ствах се едновременно като стар ветеран и като малко дете.
Нямах търпение.
ХРАМОВЕТЕ В УШМАЛ
С пристигането в Ушмал нашата международна група
тъкмо започваше да си спомня как да пулсира като Едно
Сърце. Всички се скупчиха около мен, докато им разказвах
историята за гигантското махало на Кен и изумителните
събития от 1985 г. След това всички влязохме в Голямата
пирамида и установихме, че дървото още си расте там и че
обсидиановият кристал си е на мястото.
Дървото беше пораснало доста по-високо от послед
ното ми пътуване до Чичен Итца през 1995 г. с Хунбац Мен
за тогавашната церемония в чест на пролетното равноден
ствие. То стърчеше самотно насред поляната и се намира
ше в идеално съотношение с центъра на пирамидата и с
ъглите на съседната постройка.
Изкачихме се на върха на Голямата пирамида, чиято
височина се оказа зашеметяваща за някои членове на група
та, които досега не бяха преживявали подобно нещо. Оттам
се виждаше цялата необятна територия на Ушмал с пира
мидите и храмовете, простиращи се на километри из джун
глата. Не беше трудно да си представим, че някога това
място е било най-важният център за народа на майте.
Нашата церемония се извърши в необичайна форма -
на Весика писцис {уезюа ршлд).1Представете си картинката:
група от 60 човека на върха на пирамида се опитват да се
наредят под формата на две пресичащи се окръжности. Но
най-накрая успяхме, макар че някои хора едва се крепяха на
ръба, и първата ни церемония започна. Двете окръжности
символизираха процеса на единение между традиционните
церемонии на местните народи и онези, които щеше да
проведе нашата международна група.
Към края на церемонията разбрах, че вече започваме

да се свързваме с Древните. Чувствах, че ни наблюдават,
усещат и проверяват. И в отговор сърцата на хората от
нашата група се отвориха още по-широко - именно това ни
беше необходимо, за да бъдем приети от майте както от
Горната, така и от Долната земя.
1) Весика писцис (vesica piscis), лат. букв. “рибешки мехур” - една от
основните фигури в свещената геометрия. Образува се от преси
чането на две окръжности с еднакви радиуси, като центърът на
всяка от тях е разположен върху другата. Някои автори я наричат
“мандорла” (лат. “бадем”). По-подробна информация ще наме
рите в книгата на Друнвало Мелхизедек “Древната тайна на
Цветето на Живота”. (Бел. прев.)
Тръгнахме си от Ушмал изтощени, но и въодушевени,
съпроводени от прекрасна гледка. Навсякъде из Юкатан
майте бяха запалили нивите си, за да ги подготвят за про
летната сеитба, и заради лекия пушек във въздуха Слънцето
залязваше в необикновено ярък, величествен ореол.
Всички ние откликнахме на красотата на това място и
на току-що преживяното и тогава аз разбрах, че Великият
Дух е събрал подходящите хора за това дело. Ако го бяхме
планирали специално, нямаше да се получи по-добре.
Церемонията във формата на Весика писцис

ЛАБНА
Преди да се върнем в Мерида след Ушмал, най-напред
посетихме храмовете в Лабна и Каба.
Лабна е втора чакра и символизира сексуалния център.
Земята там е ръждиво-червена, почти като в Седона, Ари-
зона, където живея сега. В целият храмов комплекс се усеща
лек упойващ аромат и по някакъв начин енергията му
винаги стига до сърцето.
Там проведохме проста церемония, предназначена по-
скоро за пречистване, отколкото за нещо друго. Аз прекадих
всеки със запален кедър и градински чай, а един човек от
групата бавно удряше барабана си в ритъма на сърцето. Но
докато бяхме в кръга, се случи нещо, което по-късно запла
ши да се превърне в огромен проблем.
Една от жените от Южна Америка започна леко да губи
контрол, докато церемониалният пушек обвиваше тялото
й. Лицето й се изкриви и тя започна да издава странни, резки
звуци. След няколко минути взе да замахва с ръце, сякаш
ни заплашваше. Хората от двете й страни реагираха неза
бавно и се опитаха да я успокоят, но на мен ми беше ясно,
че става нещо, свързано с тъмната страна на живота.
Просто си отбелязах това наум и от този момент започ
нах да я наблюдавам. Разбирах, че това щеше повлияе
разрушително на общата ни работа, но тогава не бях наясно
какво означава, нито на какво се дължи.
КАБА
Последният храм за деня беше Каба. Някога този храм
е носел друго име. Това ми беше изключително интересно,
като се има предвид фактът, че майте са дошли от Атлан
тида, където евреите за пръв път навлезли в нивото на
човешкото съзнание (Вж. “Древната тайна на Цветето на
Живота”, том I).
200 Щрунвало Мелхизедек
Оригиналното име на Каба е Кабала - в него всеки
евреин ще познае свещената книга на юдаизма. Ще ви стане
ясно, ако знаете историята на майте.
След случилото се в Лабна оставихме групата просто
да разгледа Каба, този път без никакви церемонии. Енерги
ята трябваше да кристализира, за да разберем какво ни
очаква по нашия път. Върнахме се в Мерида и зачакаме да
видим какво следва, докато майте внимателно подсказваха
нуждите си на нашите “външни” умове.
МЕРИДА
Всички си легнахме рано, Защото на другата сутрин
трябваше да станем в 4 ч., за да бъдем по изгрев Слънце на
древното място, наречено Цибилчалтун, където всяка го
дина в деня на равноденствието изгряващото Слънце се
вижда през специален отвор в храма, построен от цивили
зация, живяла 500 г. пр.н.е. - може би това беше най-старият
храм от всички, които ни предстоеше да обиколим в Юка-
тан.
След това щяхме да се върнем в хотела в Мерида, да
си опаковаме багажа, да посетим изумителните пещери
Баланканча и после да потеглим към Чичен Итца за утреш
ната церемония на равноденствието.
СРЕЩА С ХУНБАЦ МЕН

Преди да ви разкажа за Цибилчалтун, където щяхме да
участваме в древния ритуал, посветен на пролетното рав
ноденствие, ще ви предам разговора, който проведохме с
Хунбац Мен предния ден на закуска.
Докато той си пиеше кафето, а аз си сърбах чая, ние
сверихме плановете си, за да координираме действията си
по време на предстоящите събития. Тъй като се готвехме
да проведем съвместна церемония в Чичен Итца - сърдеч
ната чакра - трябваше да уточним как ще разпределим
енергиите си заедно със старейшините на инките, майте и

стотиците други представители на индианците, прииждащи
от двете Америки за участие в церемонията. С други думи,
Хунбац искаше да знае къде точно ще бъдем и как се готвим
да взаимодействаме с тях. Освен това групата на Каролина
Хеенкамп трябваше да тръгне с Хунбац, когато се разделим
в Чичен Итца, и двамата искахме да знаем кой къде ще бъде
през следващите дни и в кои от многобройните церемонии
ще участва.
След този разговор Хунбац смени темата. Искаше да
ми разкаже за бъдещето и най-вече колко важни за предс
тоящите церемонии са кристалните черепи. Каза ми, че те
са живи и че скоро всички ще се съберат заедно на обща
церемония, когато наближи Краят на Времето.
Интересно, преди да тръгна, Съветът на американски
те индианци на САЩ ми беше изпратил такъв череп в къщи
в Аризона. Трябваше да го пазя за неопределено време. Но
кристалните черепи изобщо не се'вписваха в моите предс
тави за целите на пътуването в Юкатан. Затова, слушайки
Хунбац Мен, си мислех, че думите му се отнасят до някакъв
друг период. Много се заблуждавах! Както обикновено,
научавам нещата последен.
ХРАМЪТ В ЦИБИЛЧАЛТУН
Виждал съм церемонията на равноденствието през
1995 г. с Хунбац Мен и бях щастлив да я преживея отново
с нашата чудесна група.
Двадасет минути преди изгрева стигнахме на мястото,
което някога е било главен център за посвещения в Школите
на мистериите по света. Имаше много други хора, предим
но май, пристигнали да празнуват равноденствието.
Храмът на изгряващото Слънце е каменна постройка
с отвор, през който Слънцето се появява всяка година в деня
на равноденствието. Пътят към него представлява дълга
камениста пътека, която донякъде прилича на самолетна
писта, с ниски храсталаци от двете страни. Храмът е раз
положен в края на пътеката.
Огнен Лъв също беше идвал тук преди и помагаше на
нашата група да се подреди на определено разстояние от
храма, за да види как Слънцето се показва през отвора.
Две минути преди изгрева се случи нещо, което никога
няма да забравя.
Едно възрастно семейство мексиканци, които познавах
отпреди, се приближиха до мен и попитаха:
- Друнвало, това ти ли си?
Обърнах се към тях с мисълта, че остават само няколко
секунди до изгрева.
Жената на име Мария носеше доста голям предмет,
увит в бял плат. Разгърна го, за да ми покаже какво има
вътре. В ръцете й уютно се беше настанил фантастично
красив, искрящо бял, древен кристален череп. Тя ме по
гледна и каза:
Кристалният череп
Цибилчалтун
- Моля те, притисни го до сърцето си.

Притиснах кристалния череп до сърцето си и се обър
нах към Цибилчалтун точно когато първите сребристи лъчи
на Слънцето се процеждаха през отвора. След секунди
светлината го изпълни докрай и лъчите започнаха да избух
ват в мен.
Получих видение. В кристалния череп, притиснат до
сърцето ми, видях два човешки духа - бяха на май, мъж и
жена, съвсем живи и слети в любовен акт, взрени един в
друг във вечна обич.
В този миг на озарение разбрах какво всъщност правят
майте с тези кристални черепи.
Определени май били избирани - обикновено още от
раждането си - да бъдат част от тази специална церемо
ния. Всеки трябвало да съхранява ядрото и целостта на
тяхната култура през 13 различни периода от време - от
самото начало чак до края на цивилизацията им. Тези хора
били обучавани през целия си живот, за да изпълнят пред
назначението си. В определен период се извършвала тър
жествена церемония, на която те вземали специални при
родни халюциногени и преднамерено умирали, но поради
дългата си подготовка напускали съзнателно телата си и
карали духа си да влезе в кристалния череп. Той се превръ
щал в техен дом и в тяхно тяло за стотици или дори хиляди
години.
Те живеели в него, за да съхраняват и пазят знанията,
паметта и мъдростта на древните май, за да могат да те
бъдат възстановени сега, в Края на Времето. И днес, в
нашето съвремие, целта им ще се осъществи. Черепите
малко по малко започват да се събират от всички краища
на страната на майте, Защото такова е било тяхното пред
назначение още от самото начало. Има общо 13 черепа и в
близко бъдеще Церемонията на 13-те ще стане реалност и
ще се изпълни пророчеството - древното познание ще бъде
предадено на съвременните май.
Когато това прозрение нахлу в мен, видях една старица,
седнала тихичко на заден план в кристалния череп. Знаех,
че тъкмо тя е организирала този вечен брак на двамата
влюбени. Тя е планирала всичко, което черепът трябва да
направи за нейния народ - тъкмо древните Старици са
предложили този метод за предаване на информация през
хилядолетията; и до днес те продължават да охраняват
черепите.
Знанията, паметта и мъдростта, поверени на влюбена
та двойка, идвали от времето, когато цивилизацията на
майте преживявала първия си разцвет. В онези времена те
се ръководели изцяло от любовта и съпричастието. И тък
мо тази изумителна любов, съпричастие и познание трябва
да се възродят в сърцата на съвременните май.
Впечатлението от изгряващото Слънце, осветяващо
храма, кристалният череп и духовете на влюбените му оби
татели отвориха сърцето ми до такава степен, че никога не
бих повярвал, ако не го бях преживял наистина. Древните
май развълнувано ми заговориха за неща, които бяха важни
за тях.
Слушах и се молех. Знаех, че предстои следващо пъту
ване на сърцето, което ще промени още по-издълбоко жи
вота на Земята и взаимоотношенията между хората. Вярвах,
че дори може да излекува задушливите облаци от въглеро
ден диоксид, обгърнали планетата. Душата ми се изпълни
с надежда.
Но тогава нямах представа, че само след няколко часа
ще преживея нещо също толкова потресаващо. Ние всички
щяхме да навлезем в едно място, толкова мощно, скрито
толкова дълбоко в сърцето, че самото пребиваване там
щеше да промени завинаги всеки участник в нашата група.
Предстоеше ни да говорим лично е Древните.
СЕНОТЪТ В ЦИБИЛЧАЛТУН
Сенотите са свещени водни басейни - понякога дори
езера с нормални размери - които се захранват от подземни
извори. Спомняте ли онзи, който видяхме с Кен в Чичен
Итца през 1985 г.? За майте всички свещени места трябва
да бъдат край сеноти, Защото те се смятат за проходи към
Долните светове. Водите им притежават силни лечебни
свойства, а сенотът в Цибилчалтун е сред най-почитаните
от майте.
И така, след като в деня на пролетното равноденствие
наблюдавахме изгрева на Слънцето през отвора на камен
ния храм в Цибилчалтун, отидохме до неговия сенот -
красиво езерце на границата с джунглата. Събрахме се сред
каменните руини наблизо и проведохме импровизирана
церемония - медитирахме за майте, за нашето пътуване и
за изцеление на войната в Ирак, която започна в навечери
ето на похода ни. Интересното беше, че майте бяха опреде
лили тази дата за Церемония за световния мир две години
и половина предварително.
След нея пазителите на древния кристален череп, който
притисках до сърцето си, положиха свещения предмет вър
ху покривка, надиплена на един камък, и позволиха на всеки
от нас да го докосне и да почувства енергията му.
Именно в този момент се сблъскахме с изключително
мощна и ужасяваща проява на тъмната сила, която се опита
да влезе в кръга ни, като завладее тялото на една от жените
в трупата - същата жена, чрез която се прояви в Лабна.
Жената, в чието тяло влезе злото същество, вдигна крис
талния череп над главата си и с всички сили се опита да го
счупи върху огромния скален ръб, където беше поставен.
Трима мъже, водени от Огнен Лъв, я сграбчиха и се помъ
чиха да изтръгнат черепа от ръцете й. Борбата продължи
няколко минути, но накрая той беше спасен. Жената бесне
еше с пяна на устата, тласкана от влязлото в нея същество.
Бяхме организирали щателно наблюдение над него, за
да предпазим групата. Знаехме, че сме на негова територия.
Тъкмо това същество преди векове проникнало в съзнани
ето на майте в разцвета на тяхната цивилизация и от пътя
на любовта и красотата ги обърнало към страха и човеш
ките жертвоприношения. Огнен Лъв знаеше това и през
цялото време пазеше старателно черепа. И все пак на него
и на още двама мъже им се наложи да впрегнат цялата си
сила, за да запазят този безценен предмет от унищожение.
Сега вече знаехме колко мощна и разрушителна е тази
енергия. Несъмнено, тя трябваше да бъде извадена от тя
лото на жената, преди да вземем участие в церемонията в
Чичен Итца на следващия ден.
Но, както отбелязаха много хора от групата, тази тъмна
енергия не беше попаднала сред нас случайно. До голяма
степен тя бе част от проблема, който се опитвахме да
решим, за да излекуваме света, и ние знаехме, че трябва да
се справим с нея с добро - с любов, състрадание и дори
благодарност, особено към онази жена, която някъде, на
някакво виеше ниво на съществуване, се беше съгласила да
играе такава трудна роля. Трябваше да си направим план.
Превъзбудени, изтощени, но и смълчани, се върнахме
в Лос Алушас да закусим, след което потеглихме към след
ващото приключение - в невероятните пещери Баланканча.
(Казвам “пещери”, Защото тази единична пещера има мно
жество ръкави, които се разклоняват в различни посоки.)
НАШИЯТ ВОДАЧ УМБЕРТО

Бих искал да кажа няколко думи за Умберто Гомес,
нашия водач-вълшебник из страната на майте.
Умберто беше около 70-те, но изглеждаше най-много
на 60 години - невисок, много строен мъж с аристократич
ни маниери и брадичка като на испански идалго, какъвто
беше по произход.
Първите два дни от пътуването той беше доста мълча
лив - учтив, очарователен, готов винаги да помогне, но
скромен и въздържан.
По пътя за Баланканча, обаче, Умберто не можеше
повече да сдържа думите си. Знаех, че има научна степен по
археология. Но сега разбрах, че е изключително ерудиран и
притежава задълбочени познания върху историята на сво
ята родина, и не само това - оказа се, че тъкмо той, Умберто
Гомес, на млади години открил пещерите Баланканча! До
като стигнахме до паркинга, вече бях сигурен, че той знае
за това място повече от всеки друг на този свят.
Въпреки че бяхме на крак от няколко часа, пристигнах
ме доста рано в музея. Пещерите още не бяха отворени за
посетители. Затова помолих Умберто да ни разкаже за
откритието си, докато чакаме.
Струпахме се около него, нетърпеливи да чуем разказа
му. Отначало смутено, но после все по-оживено и цветисто
той започна да ни разказва какво е преживял в младежките
си години. Това беше първата от многото истории, с които
ни гощаваше щедро по време на “спиралното” ни пътешес
твие из Юкатан. Какъв изумителен разказвач беше този
човек!
Умберто бил студент по археология малко над 20-те,
когато един ден близо до дома си случайно се натъкнал на
малка пещера с кални стени. Не казал на никого и я превър
нал в свое тайно убежище. Ходел там да медитира или
просто да се усамоти.
За Умберто тази пещера се превърнала в магическо
кътче, но иначе не била нещо особено - определено нищо
не подсказвало, че може да е свързана с древните май.
Просто обикновена пещера. Но си била негова и той про
дължил да ходи там дълги години.
И ето, че веднъж през 1959 г. нещо го подтикнало да
почука по стената на определено място. Прокънтяло на
кухо.
Стената била покрита със същите естествени наноси,
които се просмуквали от земята в продължение на милиони
години. Тя не се отличавала по нищо от останалата част на
пещерата. Но когато Умберто започнал да разкопава зем-
листото покритие, зад нея изведнъж се показали познатите
тухли и хоросан, характерни за древните постройки на
майте! Представете си вълнението му, когато внимателно
извадил няколко камъка от стената и си отворил достатъ
чен проход, за да се промъкне през него. Озовал се в
обширна, неизвестна дотогава подземна пещера, която не
се забелязвала отвън.
Съвсем сам Умберто обходил всички безкрайни кори
дори и проходи към скалите. Там намерил нещо невиждано
и уникално за тези земи. Навсякъде из пещерите били
пръснати олтари, разположени сред естествените сталаг
мити и сталактити. А около тях имало дарове, оставени
вероятно преди хиляди години и оттогава недокоснати.
Всички тези глинени съдове, сечива, фигурки и ръчни мел-
нички били поднесени в дар на бога на дъжда Чак и си
стоели така, както били положени от ръцете на древните
май по време на някаква отдавнашна церемония. Оттогава
никой не ги бил виждал или докосвал, тъй като пещерата
оставала скрита от човешки поглед.
Умберто незабавно се обърнал към официалните влас
ти и им разказал за археологическата си .находка, за да й
осигурят защита от разрушаване и вандализъм.
Обикновено, когато се открие нещо подобно в Мекси
ко, властите събират всичко, което успяват да намерят, и го
пренасят в музея. Но този път се случило нещо неочаквано:
учените и официалните лица, които влезли първи в пещера
та, разбрали колко е важно обстановката да се запази така
ва, каквото е. Незабавно затворили входа и поставили ох
рана.
И до днес пещерата остава непокътната. Нищо не е
разместено, само са направени тесни пътеки, по които
посетителите могат да обходят комплекса и да го видят
такъв, какъвто е бил при откриването му.
След посещението на официалните власти обаче, слу
хът бързо се разнесъл и още на другия ден се появили
няколко старейшини и шамани на майте и заявили, че искат
да влязат вътре и да извършат щеремония. Умберто ни
разказваше това с развеселена усмивка. Майте, подчерта
той, изобщо не попитали могат ли или не могат да влязат
в пещерата да си проведат церемонията. Те просто казали:
“Ще направим това и това.” Но властите отговорили: “Не
може!”
Известно време преговаряли, докато накрая официал
ните власти се съгласили и разрешили на старейшините да
проведат церемонията - но само ако и те присъстват и
правят снимки!
Още преговори и спорове. Накрая майте отстъпили, но
при две условия: всеки, който стъпи в пещерата, трябвало
да се закълне да пази строга тайна. И никой не бивало да
напуска, докато не свърши церемонията, което означавало
24 часа без храна и вода. Майте предупредили, че ако някой
си тръгне преди това, те не отговарят за ужасните послед
ствия.
Така стигнали до споразумение. Майте и мексиканците
се спуснали дълбоко в мрака под земята, за да извършат
церемонията - и се появили след 24 часа под проливен дъжд
и буря. Това бил знакът, който майте очаквали. Знаели, че
Чак, богът на дъжда, е чул молитвите им.
Умберто също участвал в тази церемония, посветена
на Чак, и завинаги запомнил неговата мощ.
След Баланканча разбрахме, че Умберто разполага с
истинска съкровищница от интересни и занимателни раз
кази за местата, които посещавахме, и с богата информация
за историята на Юкатан. Веднъж го помолих да ми разкаже
за церемонията в Баланканча, но той отвърна:
- Не, дал съм обещание.
Това беше единственият случай, когато отказа да отго
вори на някакъв въпрос.
В ПЕЩЕРИТЕ БАЛАНКАНЧА
Дотогава не бях посещавал пещерите Баланканча; не
знаех нищо за тях. Нито аз, нито някой друг от групата
подозираше и какво ни очаква там.
Отначало бяхме предвидили да прекараме почти целия
ден в пещерите. Охраната пускаше вътре само по 10 души
едновременно, за да може да ги следи отблизо и да внимава
някой да не вземе или дори да докосне каквото и да е.
Но Умберто беше участвал в първите ни церемонии и
беше забелязал с каква почит се отнасяме към свещените
места на майте. Той знаеше, че имаме разрешение от Древ
ните. И тъй като той беше откривателят на пещерите,
използва авторитета си, за да направят изключение за нас.
Съобщиха ни, че ни разрешават да влезем на групи по 20
души.
Това беше проява на голямо уважение и доверие. Но
когато започнахме да се разпределяме на три групи, Умбер
то убеди охраната да ни направи още една отстъпка. Мо
жехме да влезем на два пъти по 30 човека!
Аз бях последен от първата група. С огромна почит
преминахме по пътеката през джунглата и спряхме пред
входа на пещерата, който представляваше широк тунел,
виещ се надолу под земята. Като че ли всидки птици, които
излитаха отвътре, и цветята, обсипали стените, бяха свели
глави глави. Космите по врата ми настръхнаха.
Влязохме в пещерата, сякаш прониквахме в утробата
на Майката Земя. Веднага сърцето ми започна да се отваря.
Това беше съвсем спонтанна реакция на енергиите, които
бликаха оттам.
Продължихме да навлизаме в земните дълбини, все
по-надълбоко и по-надълбоко в мрака. Усещах, че това е
едно от най-свещените места, в които някога съм бил.
Сърцето ми се отваряше все повече и повече. Беше съвсем
спонтанно. Чувствах, че същото става и с всички останали,
които вървяха пред мен. Усетих се, че тихичко си пея.
После чух звук зад себе си. Обърнах се да видя какво
става - към нас бързо се приближаваше втората група. Да
не са се объркали нещо? Или са нарушили разпоредбите?
Жената, която вървеше нашотпред, стигна до мен.
Усмихваше се, усетила светостта на това място. Попитах я:
- Какво търсите тук?
- Умберто измоли позволение цялата група да влезе
наведнъж, - отговори тя.
“Разбира се”, помислих си. Имах усещането, че така и
трябва да бъде - да се съберем всички заедно. Сърцето ми
вече се преизпълваше с красотата и светостта на това
място, а тази неочаквана промяна ме разтърси докрай.
И така, ние продължихме заедно, цялата група от 60
души, въпреки че по принцип там пускаха само по десет.
Бяхме обединени от чувството на любов и духовно благо
говение - досега не бяхме преживявали такова нещо. И това
не са празни думи.
Влязохме в главната пещера, където преди милиони
години един гигантски сталагмит се съединил със също
толкова огромен сталактит и се образувала грандиозна
колона, висока поне 20 метра. Около нея имаше дарове,
оставени някога от майте. Там бяха подредени религиозни
съдове и керамични изделия, престояли непокътнати сто
тици и хиляди години.
Преизпълваше ни чувство на святост. Сълзите бликна
ха направо от сърцето ми. Заплаках. С премрежени от сълзи
очи се огледах наоколо и видях, че и другите също плачат.
Бяхме дошли в земите на майте, за да усетим Свеще
ното Пространство на Сърцето. И ето че сега стояхме в това
реално физическо пространство, изпълнено с живите виб
рации на сърцето - и с цялото си същество вибрирахме в
хармония с това пространство, 60 човека едновременно.
Всичко в мен вибрираше!
После обиколихме останалата част - имаше още две
пещери с по-малки олтари от сталактити и сталагмити с
подредени около тях дарове. А усещането за святост про
дължи да нараства.
Сенотът на Баланканча
Свещеното пространство на сърцето винаги е свързано
с водата; и ето че изведнъж попаднах в една камера, която
ме притегли към себе си. Там имаше езеро с толкова чиста
вода, че ясно можех да видя как блика от съседната пещера.
Тази вода беше жива. Наистина жива.
Когато се взрях в сенота, усещането беше такова, сякаш
надничах в друг свят.
Там стояха трима души от групата, гледаха към водата
и плачеха. Приближих си до тях и ние се прегърнахме. В
този момент усетих, че се намирам сред моето племе. И
облени в сълзи, с отворени сърца, ние се помолихме за себе
си, за народа на майте и за Майката Земя.
Познавах това място. Бил съм тук и преди, в сърцето
си. Представяте ли си какво е да попаднеш физически в
своето пространство, заедно с други живи хора, и всички
заедно да преживявате едно и също? Никога преди не ми
се беше случвало подобно нещо.
Пазачите, които досега не ни притесняваха с присъст
вието си, ни дадоха знак. Определеното време беше изтекло.
По пътя обратно не можех да говоря. Не си спомням
как съм излязъл от пещерата. Всичко ми изглеждаше като
сън.
Следващото, което помня, е че съм навън и крача към
музея. Седнах в уединение и затворих очи. Все още вибрирах
в сърцето си. Измина поне половин час, преди да успея да
се заземя достатъчно след преживяното, та да мога да стана
и да се добера до автобуса.
Никога няма да забравя това пътуване - нито майте,
чиито молитви все още звучат на това свещено място, нито
прекрасните хора, които влязоха заедно с мен в утробата на
Майката Земя.
Седнал под едно дърво да изчакам групата, си спомних
молитвата на най-съкровената ми учителка от племето таос
пуебло Крейдъл Флауър:
Красота пред мен
Красота зад мен
Красота отляво
Красота отдясно
Красота над мен
Красота под мен
Любовта е Бог
Г лава 14
П Р Е Ч И С Т В А Н Е НА З Е МЯ Т А
НА М А Й Т Е
ХРАМЪТ В ЧИЧЕН ИТЦА

Изисканият ни хотел Маяленд беше разположен насред
джунглите на Юкатан на границата с храмовия комплекс
Чинен Итца. От Баланканча отидохме право там; пристиг
нахме много по-рано от очакваното, Защото посещението
ни в пещерите мина значително по-бързо.
Същата вечер преди вечеря бях помолен да обясня
медитацията Да живееш в сърцето на двете групи - тази от
Европа с Каролина Хеенкамп и на нашата. Тя беше нова
само за неколцина от участниците. Повечето я бяха научили
на предишни семинари. Благодарение на преживяното по-
рано същия ден дори онези, които никога не я бяха правили
досега, успяха с без усилия да разберат същността й - как
да преместят съзнанието си от мозъка във физическото
сърце - и какво се получава в резултат от това: припомняне
на Единното съзнание.
С малко упражнения всеки може да разбере и да нап
рави тази вътрешна промяна - да започне да живее не в ума,
а в сърцето си. Тъкмо по този начин сме живели някога,
преди 13 000 г., но после сме загубили Единното съзнание
и сме “пропаднали” в царството на “доброто и злото”.
Започнали сме да съдим всяка ситуация и всичко, което ни
поднася животът.
Всъщност, връщането в сърцето е толкова лесно, че
повечето хора успяват да го преживеят още от първия път
без много усилия. Научени сме да вярваме, че колкото нещо
Прераждане
е по-сложно и трудно, толкова е по-важно. Но това не важи

за изначалното ни съзнание.
Мисля, че коренните племена по света ме поканиха да
бъда част от техните церемонии, тъкмо Защото съм се
научил да живея в сърцето си. Те могат да “видят”, че
изхождам от него, а не от ума, а такъв е и техният начин на
живот, освен това за тях е важен първичният аспект на
човешката душа. Ние знаехме, че можем да се доверим едни
на други: както майте се поздравяват с “Ин Лак’Еш” - “Ти
си другият ми Аз”. Когато живеете в сърцето си, Ин Лак’Еш
придобива смисъл, който само то би могло да разбере
истински: духът, който е в теб, е същият, който е в мен.
Ако искате да научите повече, аз съм написал книга на
тази тема, озаглавена “Да живееш в сърцето”. Там съм
обяснил всичко много подробно и съм дал конкретни ука
зания, така че всеки може да опита и да реши за себе си дали
му е по-приятно да живее в сърцето или в ума си.
След вечеря седнахме под звездите на това прекрасно
място край Пирамидата на сърцето в Чичен Итца. Всички
заедно навлязохме в Свещеното пространство на сърцето
и дишахме като Едно цяло.
А СЕГА Е ВРЕМЕ ЗА ТЪМНАТА СТРАНА:

САМО ЕДНА ИЛЮЗИЯ
След като всички се оттеглиха да почиват преди голя
мата церемония и празника в чест на равноденствието,
дойде време да се заема с проблема с демоничната същ
ност, чието присъствие установихме още на първата цере
мония в Лабна и онази сутрин в Цибилчалтун с кристалния
череп. Трябваше да се справя с това още преди да се появим
на утрешната церемония в Чичен Итца. В противен случай
тази енергия би могла да се намесва във всичко, което се
стремим да постигнем. Не можехме просто да я игнорира
ме.
Доколкото разбрах, ставаше въпрос за следното: онази
жена от групата беше атакувана от някакъв дух или духове,
чиято цел беше на всяка цена да попречи на нашата работа.
Затова ръководителите на групата - Даян Купър, Огнен
Лъв, нашият туристически гид г-н Умберто и аз - се съб
рахме и решихме, че положението трябва да се оправи още
тази вечер, преди да си легнем, тъй като сутринта трябваше
да станем много рано.
Но къде да проведем лечението? От опит знаех, че
жената вероятно ще крещи, когато същността напуска тя
лото й, а това в никакъв случай не биваше да става в хотела.
Някой можеше да извика полиция. Какво да направим?
Попитахме Умберто къде бихме могли да отидем и той
ни препоръча едно място близо до паркинга на хотела. То
не беше много закътано, но решихме да закараме там
микробуса и да проведем лечението вътре в него. Ако тя
започнеше да крещи, поне звукът щеше да бъде приглушен.
Накрая организирахме всичко. Жената доброволно
легна напряко на средната седалка в микробуса. Двамина
от групата излязоха отвън да пазят за всеки случай, ако се
приближи непознат човек. Другите двама останаха вътре,
за да помогнат при нужда.
Сянката на древните жертвоприношения

Когато започнах да се свързвам телепатично със същ
ностите, обладали жената, разбрах, че са няколко, но две от
тях реално представляваха едно цяло и тъкмо тази същност
“две в едно” беше изключително силна. Тя беше свързана
със света на майте и с древните церемонии с жертвоприно
шения. Фактически, тази двойствена същност и нейното
желание да създава хаос беше силата, която стоеше зад
практикуването на човешки жертвоприношения в традици
ята на майте!
Тя живееше не само в тази жена, но и още в около 60
души в тази страна, предимно май. Беше вплетена и слята
със самата земя. Тя знаеше защо сме дошли и се беше
появила сред нас, за да ни попречи да освободим майте,
обитаващи Долната земя. Намерението й беше да не ни
позволи да създадем равновесие. „
Призовах архангел Михаел и изградих златна осмо-
стенна пирамида около тялото на жената, в която трябваше
да влязат същностите, след като го напуснат, освен това
служеше за междупространствен прозорец, през който те
да бъдат изпратени обратно в света, в който Бог първона
чално ги е сътворил.
За мен изваждането на същности не предполага изпол
зване на сила, а състрадание и общуване. Според досегаш
ния ми личен опит, духът започва да ни сътрудничи, щом
осъзнае, че имаме намерение да го изпратим в собствения
му свят, където може да изпълни свещеното си предназна
чение. И определено не се бори с нас. Всъщност, такива
духове приличат повече на изгубени деца, отколкото на
демони, жадуващи за разрушение.
Но така е било досега. Предстоеше ми да науча нов
урок.
По-малките духове наистина бяха благодарни за въз
можността да си отидат у дома, и както обикновено си
тръгнаха без проблеми. Но последните два - двойната
същност - отказаха да напуснат. Цялото тяло на жената се
гърчеше и издуваше от тяхната съпротива. Те не се преда
ваха. Участието им в древните жертвоприношения на майте
и обвързаността им е тази земя и с нейния народ бяха
твърде дълбоки и всеобхватни, за да отстъпят. В продълже
ние на векове тези същности бяха принуждавали майте да
правят неща, които самите те оценяваха в сърцата си като
неправилни.
Накрая разбрах, че нямам друг избор, освен да приложа
сила. Досега не бях постъпвал по този начин.
С помощта на моята Мер-Ка-Ба (светлинното ми тяло)
и могъщата сила на архангел Михаел двамата заедно излъ
чихме няколко поредни енергийни вълни, за да насочим
енергията на двойната същност в междупространствения
осмостенен прозорец, който да я прехвърли от този свят в
нейния дом, където и да се намираше той.
Въпреки че се съпротивляваха, ако в крайна сметка ние
успеехме да се справим, за тях то щеше да е като отиване в
рая!
Най-напред по-слабата половина от двамата беше зас-
мукана във вихъра, макар и с огромни усилия. Остана да
извадим и втората, по-силната.
Но накрая, след като приложихме още по-голяма мощ
и енергия, съпротивляващият се дух беше изваден насила
от стомаха на жената и бавно започна да навлиза в между
пространствения прозорец.
И точно в мига, в който духът напусна тялото на
жената, неговата чудовищна сила и връзката му с тези земи
предизвика отзвук във Външния свят. В радиус от 30 метра
около нас станаха едновременно две неща. Дърветата вдяс
но от жената на малка площ с диаметър около 6 м диво се
разлюляха. Един огромен клон се счупи и се строполи на
земята.
Отляво на еднакво разстояние от нас друга група дър
вета със стволове, дебели около 25 см, също се разтресе.
Сякаш някой подкопаваше корените им с булдозер и се

опитваше да ги изтръгне от земята. Всичко това изглежда
ше невъзможно, тъй като не духаше никакъв вятър, но
повечето от тях се пречупиха в основата си, паднаха върху
стар Фолксваген и смачкаха напълно покрива и багажника
му.
В момента, в който духът излезе от жената, “видях”, че
и другите май, свързани с тези същности, както и самата
земя на стотици километри наоколо, изведнъж се изчисти.
Представете си чудовищен ураган, който внезапно изчезва.
Свърши се. Всичко утихна.
Земята на майте вече е свободна. И жената пред нас е
единственият обитател на тялото си.
Сега групата ни наистина беше готова за утрешната
Церемония на сърцето в Чичен Итца - преди много години
майте я бяха предсказали в своя календар: група индиански
старейшини заедно с хора от четирите краища на Земята
ще се молят заедно като Едно цяло за мир на Земята.
ИЗПЪЛНЕНИЕ
НА ДРЕВНОТО ПРОРОЧЕСТВО
Песните на тропическите птици проникнаха през дър
вените кепенци и ме извадиха от прекрасния ми сън, за да
ме пренесат в друг, който за миг ми се стори тъй далечен.
После си спомних. Това беше денят, който очаквах от две
години и половина. Преди доста време Хунбац Мен ми
беше изпратил писмо, в което ме канеше на церемонията,
предсказана в календара на майте. И ето че този ден на
стъпи.
Скочих от кревата, облякох се и хукнах надолу по стъл
бите. Графикът ни беше претоварен и беше изключително
важно да не закъсняваме и да не правим грешки. Твърде
много хора очакваха този момент с огромно нетърпение.
Ако групата ни закъснее, помислих си аз, те ще трябва да
започнат без нас.
Във фоайето се бяха събрали 60 души, облечени в
искрящо бяло, както беше помолил Хунбац. Усмивките и
бликащата от тях енергия говореха сами за себе си. Бяхме
готови за всичко, което ни поднесе животът, и решени да
отдадем сърцата и молитвите си. След пещерите Баланкан-
ча сърцата ни бяха широко отворени и цялата група пулси
раше като Едно Сърце. Животът щеше да ни разкрие още
една страница от своите мистерии. Кой знае какво ни
предстои? Не и аз, във всеки случай.
Наредихме се по двама, за да минем през билетната
контрола, и продължихме по същия начин към комплекса
Чичен Итца по пътя, виещ се покрай тропическите дървета,
до подножието на пирамидата Ел Кастильо от източната
страна. Печеше силно Слънце, затова се преместихме на
сянка под дърветата.
Очакваше се Хунбац да пристигне към 10 ч., придружа
ван от повече от 250 индиански старейшини и шамани.
Затова ние просто чакахме и разговаряхме помежду си,
пръснати на малки групички.
Чакахме и чакахме. Групата от Европа също беше с нас
и част от хората започнаха да учат песни на различни
народи. Известно време се чуваше пеене, после и то утихна.
И пак чакахме. Къде са старейшините? Никой не знаеше.
Малко по-късно жрецът и жрицата от храма Ушмал се
приближиха до мен и се представиха. Бяха в пълно церемони
ално облекло, красиви и бликащи от енергия. Спокойните им
усмивки и отмерено държание говореха за голямата им вът
решна духовна Светлина. Благодариха ни, че сме доши да взе
мем участие в церемониите. От името на нашата група аз им
изразих цялата любов и уважение, които изпитвахме към тях.
Скоро пристигна още един човек - жрец на инките от
Перу, също в церемониални одежди - и започна да разго
варя с групата, която стоеше до нас под едно огромно
дърво. Енергията му беше изумителна. Вероятно беше до
шъл да вдъхновява хората по време на Великата церемония,
която всеки момент щеше да започне.
Но къде е Хунбац? Никаква следа от него.

Наближаваше пладне и Слънцето гре.еше високо в не
бето. Накрая до нас стигна вестта, че Хунбац и старейши-
ните ще закъснеят. Полицията затворила пътищата на 2,5
км от храма и те трябвало да вървят пеша.
Затова изчакахме още малко, след което възникна нов
проблем. Оказа се, че церемонията ще се проведе на друго
място - зад пирамидата Ел Кастильо, навътре в гората. И
въпреки отсъствието на Хунбац Мен и старейшините, дру
гите бяха готови да започват.
Не знаех какво се е случило с Хунбац, но вътрешният
ми глас отчетливо ми каза да тръгвам за новата церемония.
НАШЕТО КОЛЕЛО НА ДЪГАТА

Повървяхме малко и излязохме на голяма поляна нас
ред джунглата, където енергията беше идеална за целта.
Събрахме се заедно с групата на -Каролина Хеенкамп, към
нас се присъединиха и други хора и образувахме голям кръг.
Жив кръг от хора от всички цветове и раси.
Жреците от Ушмал, които трябваше да водят тази
церемония, постлаха на земята специални покривки, за да
направят олтар. На него бяха наредени множество кристали
и други церемониални предмети. После там се появи един,
след него втори, трети кристален череп - всичките 13 бяха
поставени върху олтара в плътен кръг. После ги покриха
със специална декоративна покривка, за да не се виждат,
Защото още не беше дошло времето за “тяхната” церемо
ния. Стори ми се, че черепите пеят, и отново потънах в
медитация с тях.
За мое учудване жрицата, която очевидно водеше цере
монията, ми предложи да вляза във вътрешния кръг. Попи
та ме дали в групата няма още някой, чието място е също
там, и аз повиках Огнен Лъв. Честно казано, този свят на
майте беше по-скоро негов, отколкото мой.
Още към 15 старейшини и представители на индианс
ките племена бяха поканени да влязат във вътрешния кръг.
Имаше мексиканци, американци, но повечето, включител
но жрецът на инките, бяха индианци. Особено добре запом
них тримата шамани на инките от Южна Америка, които
изглеждаха наистина великолепно - усещах как от сърцата
им струи чистотата на Майката Земя и вълни от искрена
радост.
В малък старинен котел жрицата запали церемониални
билки, които изпълниха въздуха с остър аромат. След това
вдигна ръце, докато жрецът духна в една голяма раковина
и звукът отбеляза началото на церемонията. Започнахме с
молитви към четирите посоки на света.
За да запазят тайнството на церемонията, жрицата и
жрецът се молеха на езика на майте. Молитвите им се
въздигаха към небесата, преплетени с аромата на тревите
в котела. След това всеки от нас във вътрешния кръг се
изказа и изрече молитва; от сърце се молехме за това, което
душите ни копнееха най-силно - изцелението на Земята и
нейните хора.
Всичко, което правехме, беше красиво, могъщо и съ
вършено. Чувството беше такова, сякаш тази церемония е
планирана преди еони. Всичко се разгръщаше перфектно,
като че ли беше щателно репетирано.
Но имаше и още нещо, което тогава не осъзнавах,
Защото бях дълбоко потънал в събитието. То беше свързано
с хората от външния кръг.
Тъй като всеки участник в церемонията говореше на
родния си език, словата, които отправяхме към Великия
Дух, се превеждаха на няколко езика. Един след друг цере
мониалните молитви и чувства се разнасяха над тази ог
ромна поляна на испански, английски, немски, руски, френ
ски, както и на езика на майте - и вятърът ги разпръскваше
над тази удивителна група от хора, дошли от цял свят да
помогнат на света да стане Едно Цяло.
Една жена по-късно ми каза:
- По време на цялата церемония чувствах как Вавилон
ската кула малко по малко се разрушава. Нашият свят
никога вече няма да бъде същият.
Може би, обединявайки се с майте по време на тяхната
древна церемония, ние символично сме сложили край на
разделението между държавите, културите и расите по све
та. След време това ще се превърне в реалност.
Когато и последният дим от котела мина над тълпата
и церемонията завърши, ние всички се втурнахме едни към
други като стари приятели от отдавна изчезнали племена,
прегръщахме се и споделяхме не само любовта си, но и
телефонните си номера и адреси - всичко, чрез което бихме
могли да общуваме, за да съхраним тази енергия, която
бяхме почувствали. Сега бяхме Дъгата на Единния дух.
ХУНБАЦ МЕН И СТАРЕЙШИНИТЕ

Вървях обратно към пирамидата, когато ме настигна
вестоносец и ми каза какво се е случило с Хунбац Мен и
старейшините. Прозвуча ми като истински кошмар, особе
но след цялата красота на току-що преживяното.
Те всички най-накрая успели да стигнат до Чичен Итца
и се подготвяли да извършат церемонията на първоначално
обявеното място. Сложили на земята котела с билките и
благовонията. И когато всички старейшини били готови,
запалили тревите, за да започнат церемонията.
В този момент нахлула полиция и с пожарогасител
загасила огъня.
Старейшините се разгневили и започнали да спорят с
полицаите, макар че Хунбац Мен запазил мълчание, Защото
очаквал да се случи нещо такова и дори бил предупреден
за това.
В крайна сметка полицията прекратила церемонията и
дори арестувала около деветима старейшини от Южна
Америка. И така, всичко приключило, още преди да е за
почнало.
По-късно Хунбац ми разказа, че тръгнал да търси
нашата група. Но ние вече сме били потопени дълбоко в
молитвите си и в съгласие с убежденията си той не можел
да се присъедини към нас в такъв момент. Затова обиколил
два пъти молитвения кръг и ни благословил.
Каза ми, че ако не сме били дошли тук от всички
краища на Земята и не сме извършили наша церемония,
водена от двамата жреци, пророчеството в календара на
майте нямало да се изпълни. Благодари ни със сълзи на очи.
Всеки от нас проникна в сърцето на другия и се изпълни
с благодарност, знаейки, че Великият Дух не винаги действа
по разбираем за хората начин.
ЯВЯВАНЕТО НА ЗМИЯТА
След края на церемонията нашата малка международ
на група вече можеше да се присъедини към огромната
тълпа от хора, събрала се да гледа как “Змията” ще слезе
по стъпалата на пирамидата Ел Кастильо, както го бяхме
направили с Кен през 1985 г.
Днес, на 21 март 2003 г., там имаше огромна тълпа от
поне 80 000 души - толкова много, че дори не можехме да
прекосим широката затревена поляна пред стъпалата, по
които Змията щеше да извърши знаменитото си спускане.
Но уви!, от ясното сутрешно небе нямаше и следа.
Следобеда то се покри със сиви облаци. Нямаше слънце, за
да хвърли сянка. 80 000 човека, дошли от Мексико, Южна
Америка и от цял свят, цели семейства, седяха или стояха
със сандвичи в ръце и чакаха сянката, която можеше изоб
що да не се появи.
Но ето че късно следобед облаците изведнъж се разсе
яха и Слънцето се показа в целия си великолепен блясък,
освети пирамидата и по края на стъпалата се появи сянка.
Цялата тълпа едновременно издаде възторжен вик, след
което настана тишина. Хората наблюдаваха мистичното
движение на сянката на “Змията”.
Гледайки това огромно притихнало множество, извед
нъж си спомних тълпите на рок-концертите през 60-те. Като
че ли Древните и рокгрупата Грейтфул Дед си бяха сменили
местата. Вместо да слушаме някоя известна група и от
сцената да гърми възбуждаща музика, ние - всички до един
- стояхме и гледахме омагьосани сянката, която бавно и
безшумно пълзеше надолу по стъпалата на мистичната
пирамида като възроден символ на Свещената Спирала на
Живота.
Двата сенота
Тръгнах си след финалната сцена и междувременно си
спомних част от разговора с Хунбац Мен, когато той нео
чаквано започна да ми разказва за двата сенота в Чичен
Итца и за връзката между тях. Каза ми, че те са свързани с
подземна река и че пирамидата Ел Кастильо специално е
била построена над нея. Именно течението на подземните
води зареждало храма с енергия. Когато с Кен бяхме там
предния път, не знаехме нищо за втория сенот. Хунбац Мен
ме погледна в очите и каза:
- Друнвало, той също трябва да бъде презареден с
кристал. Така енергиите на двата сенота ще се обединят.
Затова напуснах сцената с пълзящата надолу по пира
мидата “Змия” и поех към втория сенот, за да изпълня
молбата на Хунбац.
Последният кристал
Последваха ме някои хора от групата - сигурно бяха
любопитни да видят какво ще правя. За мен обаче беше
ясно, че щом точно те са тръгнали с мен, значи така трябва.
Тук няма случайности, нито грешки.
След няколко минути намерих втория сенот и забеля-
зах, че бяхме станали точно 40 души, включително аз.
Разказах им какво направихме с Кен при първия сенот през
1985 г. и за молбата на Хунбац Мен. Имах усещането, че
всички са се обучавали в езотерична школа; сякаш знаеха
какво точно да направят.
Уловихме се за ръце и пуснахме кристала по кръга, така
че всеки да заложи молитвата си в него. Помолихме се за
изцелението на народа на майте и на Майката Земя. След
това последният хвърли кристала в дълбоките тайнствени
води.
Почувствах връзката. Усетих енергията. Видях с вът
решното си зрение как двата сенота се свързват помежду
си и как пирамидата Ел Кастильо грейва в новата/старата
енергия. В този миг разбрах колко е важно всичко, което Тот
и Хунбац се опитваха да ми кажат. За пръв път ме изпълни
усещане за завършеност.
ЗОВЪТ НА СЛЪНЦЕТО
В хотела намерих бележка от Хунбац Мен, в която ми
съобщаваше, че иска. да разговаря с нашата група. Беше
обещал да прекара известно време с нас, но досега все не
успявахме. Въпреки че беше много зает, той искаше да спази
обещанието си.
Събрахме се в полукръг около плувния басейн и зача
кахме Хунбац. Слънцето беше залязло. Звездите на небето
и светлините от хотела ни обгръщаха в меко сияние.
Хунбац пристигна и ни разказа за случилото се през
деня. Извини ни се и ни благодари, че сме провели церемо
нията. Каза, че без нашето участие Делото нямало да бъде
завършено. Заяви, че ние сме учителите на Новия свят и ни
обясни какви са отговорностите, ако приемем тази роля.
След това ни научи на свещеното песнопение в чест на
Кин, Слънчевия бог на майте. И тъй като мнозина от
нашата група вече си бяха “спомнили”, че произхождат от
този народ, песента пробуди в нас изумителното усещане
да бъдеш на две места едновременно - в далечното, древно
минало и в сегашния момент.
Денят ни в Чичен Итца завърши под звездите: седяхме
всички заедно, пеехме и си спомняхме връзките си с древ
ността.
Бяхме така преизпълнени с емоции и мистични усеща
ния, че едва ли бихме могли да поберем повече.
Само ако знаехме какво ни чака занапред, едва ли
щяхме да повярваме. Всъщност, това беше само началото.
Глава 15
КРЪГЛАТА ДЪГА
На другия ден след празника на равноденствието в

Чичен Итца - докато церемониите и молитвите все още
звучаха в сърцата ни - напуснахме хотел Маяленд и се
насочихме към Кинтана Ру.
Същия ден трябваше да пътуваме до Тулум, мястото,
символизиращо пета чакра. По пътя към хотела - в мекси
кански курорт на Карибско море - щяхме да посетим Коба.
Това е може би най-големият древен град на Юкатан,
въпреки че по-голямата част от него тепърва ще се разко
пава. Късно привечер щяхме да посетим един от стотиците
сеноти на Кинтана Ру, който се намираше в частен имот,
скрит дълбоко в джунглите край Тулум.
Пътувайки бавно и продължително до Коба, вече се
бяхме отказали от всякакви очаквания - след толкова много
изненади. Бяхме с открити сърца и широко отворени очи,
също като децата. Просто чакахме Бог да ни покаже след
ващата задача.
ДРЕВНИЯТ ГРАД КОБА

В Коба намерихме малко заведение на открито, където
обядвахме под навес от палмови листа. Един от специали
тетите беше свежо кокосово мляко, което пиехме със слам
ки направо от ореха. След това влязохме в храмовия комп
лекс на Коба.
Коба заема почти 80 кв. км. площ и някога тук са живели
приблизително 40 000 май. Древният град около нея бил
толкова огромен, че ако можехме да го видим такъв, какъв
то е бил преди повече от 1000 години, сигурно щяхме да
променим представите си за майте. От върха на Голямата
пирамида на Коба, Нохоч Мул, виждахме неоспорими до
казателства за съществуването на една изключително нап
реднала цивилизация.
Нашият гид Умберто ни разказа, че Коба се е намирала
в центъра на сложна система от добре развити древни
пътища, наречени сакбе*. Това са каменни пътища, издиг
нати на височина 1-2 м и облицовани с варовик. Днес
по-голямата част от покритието го няма, но повечето камъ
ни от основата все още съществуват. Умберто ни ги показ
ваше по време на пътуването. Всъщност, в епохата на
разцвета на цивилизацията на майте всички сакбеоб водели
към Коба.
Умберто отбеляза, че тези пътища винаги са озадача
вали хората, Защото майте не са използвали никакъв тран
спорт на колела, нито дори коне. Може би са служели за
религиозни процесии. Според него най-вероятно схемата,
по която са построени, е свързана*с техния календар. Пъти
щата сякаш бяха част от гигантска астрономическа “маши
на на времето”, но Умберто така и не ни обясни как според
него са функционирали. Това тепърва подлежи на проуч
ване.
Едно от развлеченията в Коба бяха четириколките.
Посетителите, които не искаха да изминават дългия път
пеша от портите на Коба до Голямата пирамида, можеха
да си наемат такава. Тя се задвижваше с човешка сила и
приличаше много на четириколесна рикша, с тази разлика,
че “кочияшът” не я теглеше, вървейки пеша, а я караше с
помощта на педали. Не бяхме виждали нищо подобно на
други места в Юкатан.1
1) Сакбе, мн. ч. сакбеоб, или “Белите пътища” - пътища, строени от
майте от доколумбова Америка, свързващи градовете, храмовете,
местата за церемонии и др. Наречени са така, Защото са били
покрити с бял варовик. Били широки от 4 до 20 м и понякога
достигали до 100 км дължина. Някои от тях се използват и до днес.
(Бел. прев.)
Докато приближавахме Голямата пирамида Нохоч
Мул, се чудех дали нещо се е променило от 1985 г., когато
бяхме тук с Кен. Тогава там не се виждаше нищо друго,
освен малка каменна постройка на върха на голямото въз
вишение. Днес пирамидата е напълно разчистена и е най-
високата в Юкатан.
От предишното ми посещение досега бяха разкопани
много други от общо към 6500-те пирамиди и храмове в
Коба. Днес Голямата пирамида, независимо от размерите
си, изглежда почти незначителна сред толкова много други
в този огромен комплекс. С учудване забелязах множество
то нови обекти, разчистени и подредени, които при предиш
ното ми посещение оставаха скрити от поглед. Енергията
на това място беше фантастична.
Не планирахме да правим церемония в Коба, просто
искахме да я почувстваме и да общуваме с нея. Затова всеки
от групата можеше да се разхожда на воля и хората момен
тално се разпръснаха между дърветата, кой накъдето види,
за да обиколят навсякъде. И като облаци, които се разделят
и събират отново, от време на време се срещахме, откри
вахме интересни места, медитирахме. Много се забавлявах
ме. Аз се чувствах прекрасно.
ТУЛУМ: КРЪГЛАТА ДЪГА

Бяха изминали 18 години, откакто бродих из поляните
на Тулум. През това време властите бяха оградили комп
лекса, за да контролират по-лесно туристите - а през този
почивен ден те бяха доста.
Но всичко това нямаше значение за мен - нито тълпите,
нито промените. Усещах, че онова, което предстои да се
случи тук, е значимо и важно за балансирането на енергиите
на майте.
Отначало всички се пръснаха в различни посоки, за да
изследват мястото, а аз се опитах да си спомня къде бяхме
заровили онзи кристал. Беше толкова отдавна. Но след
около 20 минути го открих. Разбрах, че това е мястото,
когато надникнах вътре и видях стенописите.
Застанах край храма и огледах района на Тулум, за да
намеря пространство за нашата церемония. След няколко
минути видях един участък извън буйната трева около
храмовете на Тулум, който сякаш светеше повече от други
те. Тръгнах нататък. Към момента цялата група се беше
събрала и всички ме последваха. Мястото беше идеално.
Защо? Какво е това място? Не знаех, просто усещах, че е
идеално.
Избрах една точка, която да стане център на нашия
кръг, сложих на земята платнена покривка, за да направя
олтар, и отбелязах четирите посоки на света. Някой от
групата ми беше дал голям кристал, който сложих в средата
на олтара. След това останалите положиха своите предмети
и кристали. Скоро всичко беше готово за церемонията.
Избрах четирима сред доброволците - двама мъже и
две жени - които да символизират четирите посоки. Всеки
от тях застана на съответното място с лице към кръга. Един
след друг те казаха молитвите си и “се превърнаха” в своята
посока, осигурявайки защитата на вътрешния кръг.
Аз коленичих в средата, символизирайки посоките горе
и долу, и отправих молитви, за да запечатам това вътрешно
пространство.
Сега ще ви разкажа какво се случи на “вътрешно ниво”
по време на тази много силна церемония.
В началните минути някои от майте, живеещи на Дол
ната земя, установиха контакт с мен и поискаха разрешение
да участват в церемонията. Три много възрастни май бук
вално изникнаха пред мен; телата им бяха полупрозрачни,
но същевременно ги виждах ясно. Те ме погледнаха в очите
с голяма уважение и телепатично ме попитаха дали могат
да се присъединят към церемонията. После се случиха още
много неща.
За да помогна на онези от групата, които не могат да
“виждат”, започнах да говоря и да описвам какво става
около нас на един от невидимите обертонове на трето
измерение.
Най-напред тримата старейшини на майте, които току-
що бяха поискали разрешение, влязоха в кръга от север и
застанаха пред олтара. Очевидно, най-старият в средата
беше главният. Той заговори на своя език и покани остана
лите членове на племето си да излязат.
Тогава се появиха четирима май - двама мъже и две
жени - и застанаха зад нашите хора, символизиращи чети
рите посоки; те запечатаха още по-здраво вътрешното
пространство, използвайки своите познания и умения. Пос
ледваха ги около 30 май, които се подредиха около нашия
кръг.
Веднага след това започна взаимодействието помежду
ни. Най-важното, което ги интересуваше, беше да придо
бият контрол над околната среда и по-специално върху
дъжда и да приведат в равновесие Долната и Горната земя,
тъй като и двата свята бяха дебалансирани. Действително,
Юкатан преживяваше период на ужасна суша. Не беше
валяло от много месеци.
Майте започнаха да. “изграждат” огромна енергийна
пирамида, която се разтегна във всички посоки. Най-напред
я направиха малка, колкото да обхване мястото, където
стояхме, след това мислено я разшириха на всички страни
до около 3-4 км. Работеха по същия начин, който ми бяха
показали в племето таос пуебло в Ню Мексико. Те “виждат”
или си представят, че пирамидата съществува в простран
ството в трето измерение (нашия свят) и след това с помощ
та на намерението я правят реална. Освен това дишат в нея,
за да й придадат жизнена сила - по този начин околната
среда реагира така, сякаш това е истинска триизмерна
пирамида.
Обикновените хора не могат да я видят, но околната
среда не прави разлика. А пирамидата действа по същия
начин, както естествената планина. Тя привлича облаците
и дъжда. По-малките не предизвикват кой знае какъв ефект,
но големите, особено ако са с размери около 3 км, въздейс
тват върху природата точно като истинските планини.
Тази пирамида се превърна в централната “планина”,
която щеше да докара дъжда. Майте от Долната земя
можеха да контролират височината й и по този начин да
управляват валежите, падащи в този район на полуострова.
За да разширят още повече зоната й на влияние, те създа
доха други пирамиди, които заедно действаха като планин
ска верига, простряла се на много километри на север.
Когато приключиха с това, главният старейшина обя
ви, че още преди утрото ще завали дъжд и ще сложи край
на сушата.
За да завършим церемонията, старейшините ни помо
лиха да попеем на Слънцето, като изричаме неговото име
- Кин. Всички до един, както призрачните май, така и
нашата група, изпяхме името на Слънцето няколко пъти.
При последната нота вдигнахме ръце нагоре и отворихме
очи към небето, за да отбележим края на тази изключителна
церемония.
Отправили поглед към небесата на последната нота от
святото име на Слънцето, ние видяхме истински свещен
знак, че сме я провели правилно.
В този ясен безоблачен ден около Слънцето имаше
съвършена, искряща кръгла дъга, толкова ярка, че всеки
цвят приличаше на електрически прожектор. В този миг
всички осъзнахме какво сме направили току-що и че всичко,
което вършим по време на цялото пътуване, е благословено
от Великия Дух. Сърцето ми се отвори толкова широко, че
замалко да се разтворя в земята заедно с майте, които се
връщаха в своя свят. Беше наистина прекрасно.
Интересно, какво ли са си помислили за нас стотиците
туристи и техните деца, докато са ни гледали как крещим и
се прегръщаме, ухилени до уши, и си говорим на четири-пет
различни езика. До този момент дори не бях забелязал, че
там има и други хора.
След това повечето хукнахме към океана и се хвърлих
ме сред приказните тюркоазени вълни, които ни подмятаха
като шамандури. Онези, които не си носеха бански, скочиха
направо с дрехите, и всички ние пляскахме, смеехме се и се
забавлявахме. Всичко е чудесно! Животът е прекрасен!
А в небето над нас вълшебната дъга продължаваше да
прегръща яркото Слънце. Тя остана там доста дълго време.
ПОЯВЯВА СЕ ОЩЕ ЕДИН

КРИСТАЛЕН ЧЕРЕП
Накрая дойде време да се връщаме към автобуса - или
поне така си мислехме. Но Бог беше решил друго - че не
сме приключили работата си за деня. Докато се отдалеча
вахме от Тулум в посока към паркинга, ме спря мексикане
цът, който ми беше донесъл белия череп в Цибилчалтун.
Този път той държеше още един кристален череп - полуп
розрачен и зелен, сякаш изработен от нефрит. Когато нап
равих връзката с кристала, видях, че вътре живее един мъж.
Той отново ми показа как древните май са използвали тези
кристали.
Мъжът потвърди, че е бил избиран определен човек,
който да умре. След това духът му влизал вътре и оставал
там, докато кристалът не изпълнел предназначението си. В
млечнобелия череп от Цибилчалтун живееха двама - мъж
и жена - и една Старица. В този не забелязах Старица -
може и да е имало, но да не ми е позволила да я видя.
Както изглежда, предназначението на всички кристали
е свързано със съхранението и поддържането на древните
познания и паметта на майте до Края на Времето - епохата,
в която живеем днес.
Не знаех на какво се дължи фактът, че енергията на
нашата малка група привличаше толкова много кристали.
Обикновено кристалният череп се появяваше внезапно, как-
то това стана в Цибилчалтун, и след като направи, каквото
има да прави, се скриваше обратно в джунглата. После се
появяваше друг, взаимодействаше с групата, след това
изчезваше и никой никога не го виждаше отново.
Това се случваше непрекъснато, както предсказа
Хунбац Мен е неговата древна мъдрост, когато седяхме
заедно в Мерида и пиехме чай. През онази нощ, малко след
като се върнахме в хубавия си хотел, небето се отвори и от
него се изля истински порой - в отговор на изявлението на
майските старейшини, че “още преди утрото ще завали”.
Вдигнах глава към небето, затворих очи и благодарих на Бог
за благословията му и за второто потвърждение, че молит
вите ни са чути и церемонията е била успешна. И както
преди, отново усетих, че това е “правилната” група за целта,
която сме си поставили.
Трябваше да направим още две специални церемонии,
преди да се върнем в Ушмал и Мерида. Но най-напред ни
предстоеше да преминем през два процеса, за да подготвим
себе си, а може би и света: да освободим негативните си
мъжки и женски енергии, натрупани през последните хиля
долетия. Тези два “процеса” приличаха много на церемо
нии, но на практика напомняха по-скоро на съвременни
терапии. Всеки член от групата беше донесъл на Юкатан
собствените си вътрешни емоционални “турбуленции”,
свързани със сексуалните енергии. Това важи за всички
живи хора.
Накратко казано, половата, сърдечната и епифизната
чакра (в средата на главата) функционират заедно и като
едно цяло, когато са синхронизирани. Цялата група тряб
ваше да се балансира преди последните две церемонии,
иначе нямаше да можем да си довършим работата.
За мнозина от нас тези два процеса, които трябваше да
направим след Кохунлич (храма на третото око) бяха най-
дълбоките и силни преживявания от цялото пътуване. Енер
гията в Тулум се повиши до такава степен, че всички разб
рахме: нещата ще продължат да се развиват по вълшебен
начин, над който ние нямахме никаква власт. Единствено
Майката Земя и древните май знаеха какво предстои да се
случи и накъде ще ни поведе нашият път. Точно това ни
бяха казали и съвременните май. През август 2003 г. те със
загадъчни думи ни съобщиха, че на 15 декември ще навле
зем в нов свят и че в периода между двете дати вероятно
ще се възцари хаос.
Усещах, че пътуването из земите на майте ни показва
ше в концентриран вид онова, което ще се случи с всички
нас. И наистина, нашият свят е един сън - но илюзорната
му природа постепенно започва да се разбулва. На Сънува
щия му предстои най-сетне да се събуди и да осъзнае, че
сънува. И което е още по-важно - днес самият Сън на
живота на тази планета може да бъде променен. Това е
ключът!
На 8 ноември 2003 г. имаше пълно лунно затъмнение и
още едно астрологично събитие, наречено Голям секстил
или Хармонично съгласуване на планетите. След него всич
ки постепенно започваме да осъзнаваме, че Сънят всъщ
ност е “само светлина и намерение”. Аз дълбоко вярвам в
това, макар да знам, че няма да стане отведнъж. Порталът
към четвърто измерение започна да се отваря все по-широ
ко - за онези, които знаят.
Какво означава това? Значи, че нямаме време. Сега
трябва наистина да поемем отговорност за своите мисли,
чувства и емоции. Защото всички сме Сънуващи. И онова,
което сънуваме, ще се превърне в реалност в нашия. свят.
Ето в какво вярват майте: колкото повече наближава 12
декември 2012 г. (или 19 февруари 2013 г.), толкова по-
голяма става силата на сънуващия.
Долната и Горната земя ще започнат да се свързват и
обединяват. В това вярват не само майте, но и много други
коренни народи и пророци по света. Но създавайки това
обединение, ние първо трябва да изгорим всички боклуци,
свързани с дуалността и негативността, с които сме живели
толкова дълго.
В съответствие с всичко това следващият етап от на
шето свещено пътешествие из земите на майте ще ви пре-
достави един модел за такава подготовка - онзи процес,

през който всички преминаваме в момента.
По време на двата дни преход от Тулум до Паленке
нашата група премина през серия от последователни пре
живявания и церемонии, организирани сякаш нарочно, за
да ни издигнат на ново ниво на съществуване.
Г л а в а 16
КОХУНЛИЧ И ТРЕТОТО о к о
О Б Е Д И Н Я В А Н Е НА М Ъ Ж К И Я
И ЖЕНСКИЯ АСПЕКТ
Когато групата ни пристигна в Кохунлич, оживяха спо

мените за предишното ми пътуване с Кен. Въпросите напи
раха един след друг. Дали всичко ще е такова, каквото беше
тогава? Дали стълбата и триъгълният изкоп все още са
там? Още не бях разказал на групата за онези събития.
Най-напред поехме към главната пирамида - онази с
огромните човешки лица по фасадата. На този етап все още
бяхме туристи - изучавахме това свещено място и се опит
вахме да усетим енергията му. След това разказах на всички
историята за странния изкоп, за дървото и малката дупка.
Накрая всички тръгнахме да търсим мраморните стълби.
Но Кохунлич се беше променил. Надявах се да открия
пирамидата, където преди години с Кен сложихме криста
ла; исках да си възстановя спомените, но явно не е било
съдено да стане така.
Навсякъде из комплекса имаше пътеки, простиращи се
на километри във всички посоки, и табелки с карти, поста
вени на различни места. Известно време следвахме някоя
пътека, после се връщахме и поемахме по друга, но не
успяхме да открием онази особена пирамида, нито малката
дупка пред нея, в която преди години бях хвърлил кристала.
Накрая попаднахме на широка каменна стълба, изсече
на в едно доста стръмно възвишение. Тя нямаше нищо
общо с мраморните стъпала, които открихме тогава с Кен,
но мястото ме привлече. Всички се почувствахме притегле-
ни към нещо, което се намираше на върха.
Когато се изкачихме горе, стана ясно, че това не е
пирамида или свещена сграда, а по-скоро някога е било
жилищно пространство на древните май. Навсякъде имаше
малки помещения, подредени много красиво, и широки
вътрешни дворове, където вероятно са се събирали хората.
Мястото изглеждаше идеално за нашата цел.
Затова се отказах от идеята да търсим пирамидата и
триъгълния изкоп. Намерихме подходящото място под
дърветата, които ни предлагаха сянката си под палещото
Слънце. Положихме на земята “платното на Слънцето”,
избрахме централната точка и олтарът ни постепенно за
почна да се оформя, докато хората нареждаха там своите
кристали и свещени предмети.
Групата се подреди в кръг около олтара и отново бяха
избрани четирима души - двама мъже и две жени - за
защита на четирите посоки.
Също както в Тулум, и тук главният жрец на майте се
появи изпод земята, застана пред мен, вдигна ръце към
небето и постави четирима от своите хора зад нашите
пазители на посоките. След това от земята излязоха десетки
май и се подредиха в кръг, малко по-широк от нашия.
Най-напред се появиха само главите им и се завъртяха
спираловидно около кръга. После, докато се въртяха, от
Майката Земя бавно започнаха да се показват и телата им.
Накрая майте изцяло стъпиха на повърхността в нашия
свят. За всеки член на нашата група те бяха определили по
един от техните, който да стои заедно с него по време на
церемонията.
Майте бяха облечени в ярки разноцветни дрехи, по
лицата им бяха нарисувани геометрични фигури, а от косите
им стърчаха пера. Енергията им беше наелектризираща.
Усещах, че тази церемония е била предсказана преди много
години и че има изключително голямо значение за тях. Те
всички изглеждаха много сериозни.
Церемонията се разгърна по съвсем различен начин в
сравнение с предишната в Тулум. Там бяха създадени мно-
жество енергийни пирамиди, разпрострени на голяма
площ, с цел да приведат Земята в равновесие и да призоват
дъжда. Този път майте направиха само една огромна пира
мида. Вождът им ми обясни телепатично, че тя е свързана
с психичното пробуждане на народа на майте.
Не разбирах всичко, което правеха древните май по
време на церемонията. Но определено усещах, че ми става
все по-леко и по-леко на сърцето. Огнен Лъв твърди, че
когато майте от Кохунлич си отишли, поели цялата нега
тивна енергия от нашата група, отнесли я със себе си и я
погребали дълбоко в Майката Земя. Каквото и да са напра
вили, на нас ни стана много хубаво. Помня, че веднага след
церемонията огледах хората и видях, че всички до послед
ния човек се усмихват и излъчват светлина.
Онова, което стана после, беше отражение на случило
то се преди това - може би Огнен Лъв наистина беше прав
за изчистването. Хората започнаха да се прегръщат едни
други и да се радват. Всички изпитвахме огромно чувство
на блаженство. Докато ги наблюдавах, осъзнах колко добра
беше идеята да проведем церемонията в обителта на древ
ните май, в техните домове.
Но ми беше ясно, че макар майте да ни помогнаха да
изчистим негативната енергия от групата, те не бяха засег
нали най-дълбоките аспекти на нашите психични и емоци
онални тела - нашите сексуални проблеми. Освобождава
нето от тях беше наша лична работа. Тя изискваше съкро
вена прошка.
Затова на следващия ден, насърчени от новото си усеща
не за лекота, щяхме отново да се заемем с трудната задача -
навлизането в себе си. Но за днес работата ни беше приклю
чена. Радостни и весели се отправихме към автобуса.
Е, аз продължавах да се оглеждам наоколо за пирами
дата с мраморното стълбище и триъгълната дупка. Но
вътрешно в себе си знаех, че няма да я намеря. Тя трябваше
да си остане в тайна.
ХРАМОВЕТЕ НА ПРОШКАТА
Следващият ден от нашето пътешествие в Юкатан
беше уникален за мен. Никога дотогава не бях виждал
храмовите комплекси, които се готвехме да посетим. Тези
храмове бяха свързани с тъмната страна на мъжките и
женските енергии. Там щяхме да проведем две изключител
ни церемонии или процеси, за да се отървем завинаги от
съществуването си в рамките на мъжко-женската поляр
ност - да станем свободни, за да използваме цялата си
Божествена сила.
Целта на посещението ни в тези храмове беше изцяло
свързана със сегашната епоха - или Края на Времето, както
го наричат майте - и с корекциите, които трябваше да бъдат
направени в полярното съзнание, за да можем да се прид
вижим към по-висши нива на съзнание. Просто трябваше
да го направим, Защото иначе нямаше да можем да продъл
жим нататък. Това състояние на равновесие не може да
продължава вечно, Защото с всеки свой дъх и с всяка своя
постъпка ние създаваме нова карма, но щеше да трае дос
татъчно дълго, за да завършим работата си.
Когато тръгнахме на това пътешествие из земите на
майте, изобщо не подозирахме, че ще бъдем подложени на
такава балансираща церемониална терапия. То просто се
случи пред очите ни и мина през сърцата ни. Този етап от
свещения ни поход представлява своеобразен модел на
подготовката, през която всички ние преминаваме на тази
Земя. През двата дни преход от Тулум до Паленке прежи
вяхме поредица от събития и церемонии, които сякаш бяха
специално организирани от майте, за да ускорят прехода ни
от полярността към Единението - независимо дали го
искахме или не.
ПОДГОТОВКАТА:
ЗАПОЧВАМЕ В БЕКАН
Когато през онази сутрин излязохме от хотела, никой
от групата, може би с изключение на Огнен Лъв, не знаеше,
че до края на деня ще преживеем нещо, което ще ни проме
ни напълно. Именно той избра трите храма и само той
единствен сред нас като че ли имаше предчувствие за онова,
което ни предстои.
Огнен Лъв беше доста наясно с огромните енергийни
промени, които настъпваха в нашата група, свързани с
тъмната страна на мъжките и женските енергии. Като ис
тински шаман той беше енергийно проявление на тези
двойствени енергии, нещо като качина1 - изцяло тъмна от
едната страна и напълно светла от другата. В житейския му
път влиза задачата да ги хармонизира и балансира, затова
неговото присъствие помагаше на групата да кристализира
тези енергии до такава степен, че да се освободи от нега
тивните им аспекти.
Утрото в Бекан беше изпълнено с радост и веселие -
чудесна подготовка за церемониите, които ни предстояха
по-късно.
1) Качина, мн. ч. качинам -(1 ) Част от космологията и религиозните

практики на индианците хопи и пуебло. На езика на хопи думата
означава буквално “вестител на живота” и може да бъде всяко
нещо, съществуващо в природата или в космоса - елемент, ка
чество, природен обект, сила, идея и т.н. В културата на хопи и
пуебло има над 400 вида качина. Изразява духовната същност на
всяко материално проявление в света. (2) Индианците хопи изра
ботват от дърво кукли качина - своеобразни стилизирани икони,
боядисани в различни цветове, които символизират техни рели
гиозни персонажи и концепции. За тях те са свръхестествени
същества, вестители от духовните светове, приятели и помощни
ци, духове на живели някога добри хора, които се връщат на
Земята като проявление на качина. (Бел. прев.)
Самият Бекан е областна столица на древната империя
на майте. Започва да се изгражда около 600 г. пр.н.е., но
функционира най-активно в периода 600-1000 г. сл.н.е. Това
е един от най-важните архитектурни обекти в Кампече.
Този древен град е заобиколен от ров, което само по
себе си е уникално за земите на майте. Фактически думата
бекан на техния език означава “клисура, образувана от
вода”. Според някои изследователи, клисурата е служил за
защита по време на война. Според други бекан символизира
социалното класово разделение: елитът строял монумен
талните си сгради вътре в района, обкръжен от рова, а
нисшите класи живели от външната страна.
Двата главни площада на древния град са съединени
посредством външен тунел, изграден от камък. На едно
място в тунела има изумителни разноцветни маски. Когато
застанахме край един олтар, всички “почувствахме”, че
някога е бил използван за човешки жертвоприношения. Не
знам дали това е истина, но всички знаят, че цивилизацията
на майте в даден исторически момент се е заблудила по
пътя и е стигнала до такива ужасяващи практики.
За нас Бекан беше храмът на единението на мъжкото и
женското начало, мястото на равновесието. По-нататък
давам думата на Огнен Лъв:
Докато мнозина от нас разговаряха с Друнвало край
олтара на интеграцията на мъжкото и женското начало,
останалите се разпръснаха, за да се забавляват и да
потанцуват с пирамидите.
Когато бяхме в Коба, аз им разказах, че всяка пира
мида прилича на музикален инструмент, на който те
могат да “свирят” по различен начин - зависи как ги
“танцуват”. Когато се отдалечихме от олтара и тръг
нахме да се разхождаме из двора, за мое учудване
повечето хора от групата започнаха да танцуват - на
пред, назад, нагоре и надолу, чак до върха на пирами
дите.
Каква радост! Точно от това имахме нужда: детската
радост. Това беше нашата подготовка. Групата мина
през страха. На върха на акропола в Бекан виждахме
ясно храмовете Шпухил и Чиканна, където щяхме да
проведем церемониите, посветени на единението на
мъжките и женските енергии в себе си.
ШПУХИЛ: ЦЕРЕМОНИЯ ЗА ИНТЕГРИ

РАНЕ НА МЪЖКОТО НАЧАЛО
Тръгнахме от Бекан и не след дълго стигнахме до
Шпухил. Тук всички набързо преминахме каменистата пъ
тека през гората и излязохме на затревената площ пред
Храма на трите кули, където щяхме да проведем церемо
нията си.
Шпухил означава “място, където расте тръстика”. За
шеметяващите кули символизират Ицамна - Бога Творец
и Първия шаман - във вид на небесна змия. Главната сграда
има 12 помещения и платформи с три гигантски кули,
извисяващи се към небето. В средата има вдлъбнатина,
обрамчена от главата да змията. Този комплекс обединява
нисшите, средните и висшите мъжки енергии и ги фокусира
върху космическия секс и любов.
Досега не бях участвал в церемония за интегриране на
мъжката енергия, каквато ни предстоеше след малко, нито
бях виждал церемония за интеграция на женската енергия,
каквато щеше да се проведе по-късно. Не знаех как ще
подейства и по какъв начин ще се развият нещата. Просто
си позволих да почувствам какво трябва да се каже и нап
рави, без никакви предварителни идеи.
Най-напред намерих едно място на затревената поляна
пред храма Шпухил и помолих всички мъже да се съберат
заедно и да седнат на тревата, а жените да застанат прави
в кръг около тях. Жените се уловиха за ръце и активираха
енергията на групата.
След това ми беше подсказано да изградя около мъже
те фигури от свещената геометрия от златна светлина,
по-специално октаедър (едно от Платоновите тела); върхът
му беше насочен нагоре, към Небесния Отец, а долната
половина изцяло потъна в Майката Земя, като долният връх
се свърза енергийно със самата Нея. В този момент почув
ствах как фигурите оживяват, изпълнени с прана, жизнената
сила.
Помолих мъжете да освободят всички негативни стра
ни на мъжката си енергия през тези два полюса и да си
представят как тя излиза от техните ментални, емоционал
ни и физически тела и изтича като вода през върховете.
Менталните енергии трябваше да излязат от върха и да
бъдат изпратени към Небесния Отец. По-физическите и
емоционалните енергии щяха да отидат дълбоко в Майката
Земя. Не се тревожете, тези негативни енергии не са проб
лем за нашите Божествени Майка и Баща. Те просто ще ги
ребалансират и ще ги върнат обратно в Живота.
После потънах в мълчание и просто оставих процеса
да започне.
Денят в Шпухил беше много горещ, а ние стояхме на
Слънце. Преди церемонията усещахме жегата, а и след това
тя ни атакува с почти материалното си присъствие. Но по
време на самата церемония мисля, че нито един човек от
групата не осъзнаваше нищо друго, освен духовните енер
гии, които задвижвахме и променяхме.
Всички усещахме какво се случва, докато мъжете из
хвърляха всякакви негативни мъжки енергии, натрупани
през цялата човешка история, заложени в техните тела и
енергийни полета “тук и сега”.
Отначало вървеше бавно, но когато мъжете влязоха в
енергийния поток, процесът тръгна все по-лесно и по-бързо.
Що се отнася до мен, аз можех да виждам движението
на тези енергии и те ми се струваха едновременно красиви
и смразяващи. От мъжете излизаха спираловидно червени,
черни и жълто-зелени енергии, но всичко като че ли ставаше
едновременно. Лицата им излъчваха страдание, когато се
разделяха с нещо, което са задържали в себе си в продъл
жение на хилядолетия, живот след живот - енергии, въз
действали мощно върху личните им взаимоотношения със
съпругите, дъщерите, приятелките по начин, който те не са
могли да контролират - много древни и заровени дълбоко
в подсъзнанието. Всички жестокости, убийства и изнасил
вания, цялата болка, която колективното мъжко съсловие е
причинило на невинните жени и деца - всичко това беше
извадено на показ и изпратено в сърцето на нашите Божес
твени Майка и Баща, а те с Божествено състрадание го
изцеляваха от мъжките души.
В един момент скокът беше осъществен. Почти се чу
нещо като колективна въздишка, която излезе от цялата
група. И малко след това процесът беше завършен.
Трябва да кажа, че това беше най-силната мъжка група,
с която съм бил. В сравнение с друг път, тук мъжете бяха
повече в пропорционално отношение спрямо жените, а и
самите те бяха много силни - имаше шамани и лечители от
високо ниво.
Заради високото си духовно равнище тези изключител
ни мъже бяха много отворени. Те не само схващаха, но и
бяха способни да направят всичко, за което ги молех. Кога
то казах “свърши се”, повечето от седналите в кръга мъже
плачеха. Помолих жените да ги прегърнат и това продължи
доста дълго. Със сълзи на очи мъжете минаваха от една
жена на друга и се прегръщаха. Те мълчаливо благодаряха
на Жената за любовта, която тя все още изпитва към Мъжа,
независимо от пропастта между половете, разделяла ги от
хилядолетия. Мълчаливо искаха прошка. Позволяваха си да
бъдат уязвими. Позволяваха си да бъдат приласкани. Осво
бождаваха се от корените на непреклонността и самотата,
които носеха като бреме през вековете.
Всички ние споделихме усещането си, че това освобож
даване засяга не само нас, но и цялата Земя. Че по някакъв
начин сме прокарали пътека за следващите, които ще пое-
I
мат по този път, и че този процес ще се разраства все повече
през следващите дни, месеци и години, докато не се осъ
ществи пълното единение на човечеството.
Тръгнахме към автобуса умълчани. Никой не беше
предвидил силата и мощта на тази церемония на интегра
цията. И сякаш всеки разбираше, че участието в нея е една
от най-важните мисии в живота му. Всички си бяха на
мястото. Всеки беше уникален, безценен и необходим на
цялото. В тази атмосфера на безмълвно Единение ние по
теглихме към храмовете в Чиканна. Никой не подозираше
каква експлозия ни очаква.
ЧИКАННА: ЦЕРЕМОНИЯ ЗА ИНТЕГРИ

РАНЕ НА ЖЕНСКОТО НАЧАЛО
Все още придържайки се към натоварения график -
същата вечер трябваше да стигнем до Паленке - и все още
под въздействие на чувствата след церемонията в Шпухил,
поехме по каменистите, посипани с листа пътеки на Чикан
на в търсене на място за следващата церемония. Стана още
по-горещо и затова искахме този път да бъдем на сянка.
Огнен Лъв ни каза, че Чиканна е доста по-различна от
останалите градове на майте, и ни обърна внимание върху
сложния й, почти бароков архитектурен стил. Доколкото
виждахме, сградите бяха малки, с изображения на “устата
на Ицамна” по входовете, този път в образа на земно
чудовище, чиято широко зинала паст символизираше пор
тата към Шибалба - подземния свят на майте.
Казват, че тук посвещаваните често се чувстват така,
сякаш преминават през измеренията и вървят сред звезди
те. Чиканна балансира и интегрира мъжките и женските
енергии у жените. Тъкмо тук щяхме да проведем церемони
ята за интегриране на женската енергия.
Приближихме се до малка пирамида с двор отпред и
ниска полукръгла каменна стена. Беше разположена почти
в края на гората и дърветата хвърляха достатъчно сянка.
Помолих жените да се наредят покрай стената в полу
кръг и да седнат удобно. След това помолих мъжете да
застанат пред жените в права линия от единия до другия
край на стената. По този начин се образува нещо като дълга,
плитка чаша с капак - жените бяха вътре в чашата, а мъжете
оформяха капака.
Мъжете се хванаха за ръце и запечатаха енергията на
пространството. Аз направих същия октаедър от Свещена
та геометрия, но с нежна розова светлина около жените, за
да могат и те да освободят своите енергии нагоре към
небесата или към Небесния Отец и надолу в сърцето на
Майката Земя.
След това заговорих. Не знаех предварително какво ще
кажа. Най-напред указанията ми към жените бяха сходни с
тези, които дадох на мъжете. След това ме осени да ги
помоля да използват възможността и да се освободят от
всички неописуеми жестокости, които им бяха причинявани
през всичките тези хилядолетия, откак съществува нашата
цивилизация. Да се освободят и да простят.
Когато произнесох тези думи, много от жените въздъх
наха. Нещо се промени в нашето енергийно поле, сякаш
чашата, съставена от човешки тела, се пропука. Млъкнах и
процесът започна.
Той беше съвсем различен от онова, което стана с
мъжете. Жените се опитваха да достигнат до болката и
ужаса, които досега не си бяха позволявали да зърнат или
да почувстват. Една по една те навлизаха в реалността на
женската съдба, в един свят, в който те векове наред са били
третирани като предмети - и дори още по-зле. Много
по-зле.
Жените се нуждаеха от помощ, за да продължат цере
монията. Затова се намесих и помолих мъжете да се приб
лижат до тях, да погалят лицата им, да ги погледнат в очите
и да им дадат цялата нежност, любов и разбиране, от които
толкова се нуждаеха в този момент. Тръгнах с тях от жена
на жена, утешавах ги, помагах им да преминат през жесто
ките пристъпи на емоционална болка и скръб, които изпит
ваха в опитите си да се освободят.
Това продължи доста време. Жените крещяха и ридаеха
от дълбоката, сърцераздирателна мъка, която никога досе
га не са се осмелявали да погледнат в очите. А мъжете ги
прегръщаха, утешаваха ги и им даваха своята обич. Някои
от жените заеха ембрионално положение и мъжете ги дър
жаха в обятията си и ги успокояваха с огромна нежност,
като малки бебета.
След церемонията една жена ми разказа, че още в
първите десет минути била готова да скочи и да избяга. За
нея това било съвършено ново преживяване. Дотогава не
разбирала защо в книгите пише за хора, на които им става
лошо при вида на обезобразено човешко тяло, но сега
осъзнала, че никога дотогава не е била в състояние да
“влезе” там. Но през онзи ден, с невероятната подкрепа от
страна на другите - на жените, които имаха смелостта да
осъществят първия контакт с истинските си чувства, и на
мъжете, които току-що си бяха върнали истинската сила -
тя накрая си позволила да се изправи лице в лице и да
преживее чувствата, които криела дълбоко в себе си живот
след живот. Когато накрая направила тази емоционална
връзка, била потресена и се превила надве. След това,
когато мъжете започнали да я утешават, тя се почувствала
отново цялостна - за пръв път от хиляди години.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Умълчани, със зачервени от плач очи, емоционално
изчерпани, се върнахме при добрия стар автобус и потег
лихме на югозапад към Паленке, където ни предстоеше
последната церемония по спиралата от храмове, посочени
ми от Тот.
Усещах, че процесът на интеграция, който осъществих
ме през този ден, още не е приключил. Мисля, че продъл
жаваме да позволяваме на себе си да преживяваме докрай
?Ч ) Д р ун ва ло М елхизедек
мъжката и женската енергия, да освобождаваме гняв, страх

и омраза. Но дълбоко вярвам, че през онзи ден в Кампече
ние прокарахме пътеката за следващите след нас - пътека,
която накрая ще доведе мъжете и жените до нов начин на
живот на Майката Земя.
Глава 17
ПАЛЕНКЕ И СВЕТЛИННОТО
ШОУ В У ШМА Л
След двете церемонии за интегриране на Божественото

мъжко и женско начало се настанихме в автобуса за дългия
път до Паленке. Там щяхме да прекараме три дни и три
нощи. На следващия ден, въпреки че трябваше да посетим
още' няколко места, се готвехме да проведем заключител
ната Кристална церемония край пирамидите в Паленке.
По пътя някой от групата изрази безпокойство във
връзка с местоположението на хотела ни - той се намираше
в покрайнините на града и за да стигнем до там, трябваше
да минем през военен контролно пропускателен пункт. Бяха
ни предупредили, че това би могло да ни забави с часове.
Но Божественият Дух определено беше с нас, Защото никой
не ни спря и пристигнахме навреме в хотела.
Това беше красив курорт с ниски къщи около голяма
затревена площ, а покрай пътеките растяха палми и цъфна
ли храсти. И както много пъти по време на пътуването ни
из Мексико, тук също ни посрещнаха тържествено с плодо
ви напитки и цветя.
На другия ден, след прекрасна закуска в големия рес
торант, се отправихме към Паленке.
ХРАМОВИЯТ КОМПЛЕКС ПАЛЕНКЕ

В плана за маршрута Огнен Лъв беше написал, че
Паленке не само е центърът на епифизната/коронната чак-
ра, но и място, на което се пресичат артериите и лей-лини
ите на Пернатия змей.
Паленке е изключително красив град, разположен в
покрайнините на джунглата Петен в щата Чиапас - обшир
на територия на югоизток от Юкатан. Там има много неща:
плеядианска Зала на хрониките, Школа на мистериите по
Свещена геометрия; освен това той е основен архео-астро-
номичен център, както и енергиен вихър на западната Дол
на земя.
Паленке обединява енергията кундалини, минаваща
през всички чакри и духовни тела на посветения, и по тази
причина Змията от Светлина използва този храмов ком
плекс, за да доведе кундалини от Чили до народа на майте
- също както увеличителното стъкло фокусира слънчевата
светлина. Затова той беше изключително важен за нас във
връзка със задачата, която трябваше да изпълним.
За мен Паленке пази най-голямата мистична тайна
сред всички храмове на майте. С изключителната си
хармония той фокусира енергиите на епифизата в много
по-голяма степен, отколкото всички други свещени мес
та по света. Имах честта да се върна в този прекрасен
древен свят, наситен с толкова дълбоко духовно позна
ние.
Щом ни пуснаха вътре, всички се разпиляха наоколо да
опознаят огромния комплекс с множество пирамиди и ка
менни площадки, докато аз се опитах да открия мястото,
където с Кен положихме първия кристал. Едва след това
щях да определя подходящ район за нашата церемония.
Но това никак не беше лесно. Първия път, когато бяхме
в Паленке, по-голямата част от територията беше обрасла
с трева. Помнех, че преди осемнайсет години с Кен заро
вихме кристала между една пирамида и някакво ниско
възвишение. Но “ниското възвишение” беше разкопано.
Оказа се, че е малка пирамида! Накрая се сетих, че точно
там заровихме кристала, и веднага поех в тази посока.
Когато приближих до малката пирамида, забелязах
един човек от нашата група, седнал на върха й, и се изкате-
рих нагоре, за да си поговорим. Но докато стигна, той беше
потънал в медитация, затова го оставих на спокойствие и
също започнах да медитирам.
И тогава видях, че от тази пирамида се излъчва изклю
чително мощна енергия, която излиза навън по спирала и
се простира на много километри. Едва сега, седнал на върха
й, разбрах защо сме положили кристала точно на това
място. Ясно, той е бил програмиран така, че да използва
пирамидата като антена, излъчваща послание към света -
и особено към света на майте.
Двамата с моя приятел отворихме едновременно очи.
- Усещаш ли спираловидната енергия, която излиза от
тази пирамида? - попита той. - На пръв поглед просто не
можеш да повярваш каква колосална енергия излъчва.
СТРАННАТА ПОСЕТИТЕЛКА
За церемонията избрах едно място, което се намираше
на линията, съединяваща малката пирамида с чудовищния
енергиен вихър и една по-голяма в съседство.
Разстлах олтарната покривка, ориентирана спрямо че
тирите посоки, и поставих кристал в средата; междувремен
но хората от групата започнаха да се събират. Оставих един
от тях да пази олтара и тръгнах да търся останалите блуж
даещи пилигрими, разпръснати на малки групички из цяла
та обширна местност.
Върнах се и седнах под едно дърво да чакам да се
съберат всички.
Мислех си за разположения наблизо Храм на надписи
те. Много хора вярват, че върху голямата каменна плоча,
покриваща саркофага в подземието, майте са изобразили
космонавт. Всъщност, бях седнал близо до подножието на
храма под дебелата сянка на старо разлистено дърво; спом
них си, че негов архитект е бил Кхан Кха и си помислих
колко си прилича с другото му произведение в Чичен Итца.
Тогава към мен се приближи една възрастна жена.
Каза ми, че пропътувала цяла Южна Америка, за да
присъства на церемонията. Тя не ме познаваше, но предпо
лагаше, че бих могъл да знам къде ще се състои.
Изумен, посочих с ръка към олтара. А когато тя се
обърна да си тръгне, я спрях и я попитах защо е изминала
целия този път.
- Аз съм шаманка, - отговори тя. - Знам, че тази
церемония е изключително важна. За нея знаят из цяла
Централна и Южна Америка. Много хора се молят тя да
завърши успешно.
Казах й кой съм, а тя се приближи и ме дари с дълга,
топла прегръдка. Помоли за разрешение да участва в цере
монията - и го получи, разбира се.
Не съм си и представял, че освен Бог, нашата група и
неколцина старейшини на майте, някой друг знае с какво се
занимаваме. Е, можех да се досетя, като се има предвид, че
вестите прелитат от джунгла на джунгла като кондор в
свободен полет.
ЦЕРЕМОНИЯТА НА СВЕТЛИНАТА
Тя започна като всички останали. Почти веднага от
дълбините на Майката Земя се появи старейшината на
древните май и вдигна ръце. В този момент от земята
започна да се излъчва силна енергия.
Тя продължаваше да нараства все повече и повече, докато
накрая остана единственото нещо, което усещах. Беше нався
къде около мен и вътре в мен. Виждах само бяла светлина.
Знам, че със сигурност нещо се е случвало в нашия
триизмерен свят, но не мога да опиша с човешка реч какво
стана до края на церемонията. Дори не знам колко време
продължи. Не осъзнавах нищо друго, освен тази изумител
на енергия от бяла светлина. Нито пък мога да ви кажа каква
беше крайната й цел!
Може би не бях достатъчно подготвен да възприемам
на такива нива, за да видя “голямата картина”. Но след
церемонията у мен остана чувството, че тя е била планирана
от хиляди години и че след осъществяването й животът ще
стане по-хубав както за майте, така и за целия свят.
И макар да не разбрах много какво всъщност се случи,
се изправих с преизпълнено от щастие сърце. В очите на
всички грееше любов. Знаех, че каквото и да е станало, е
било “правилно”. И бях сигурен, че още преди края на това
пътешествие Майката Земя и майте ще ни покажат колко
ценят нашата любов и подкрепа.
Как ще стане това - за мен оставаше загадка, но знаех,
че ще се случи. Отдалечих се от мястото на церемонията в
Паленке в дълбока медитация, с ръка на сърцето.
СПУСКАНЕ В ГРОБНИЦАТА
НА ПАКАЛ
Междувременно част от нашата група беше удостоена
с честта да разгледа древната гробница на цар Пакал от
VIII век - обикновено там имат право да влизат само майте.
За нас беше важно да се възползваме от тази възможност,
Защото се очакваше малко след посещението ни в Паленке
тя да бъде затворена завинаги.
Пакал е последният от великите царе на майте и те го
смятат за бог. Вярват, че след като умрял и бил положен в
саркофаг, който той самият бил проектирал, и бил покрит
с нефритена плоча, Пакал се възнесъл при боговете, над
могнал смъртта и се преродил сред пантеона на майте.
Тъй като разрешиха само на малка група xopà да влязат
вътре, аз им отстъпих, Защото преди време имах възмож
ност да прекарам там толкова дълго, колкото исках. Ето как
един човек от нашата група описа гробницата на Пакал.
Няма да обсъждаме невероятното релефно изображение
върху капака на саркофага, Защото на тази тема са написани
няколко книги, освен това то е толкова загадъчно и съдър
жащо тайни познания, че ви съветвам да го проучите сами.
Входът към гробницата на Пакал представлява ка
менна стълба, която слиза надолу в подземието на
Храма на записите. За да стигнем до нея, първо тряб
ваше да се изкачим до върха на пирамидата. Официал
ното лице много внимателно провери разрешителното
ни и след това също така внимателно ни преброи, за да
се увери, че вътре ще влязат точно толкова хора, кол
кото е посочено.
На входа към централното стълбище ни посрещна
възрастен мая, който, както научихме от Огнен Лъв,
пази тази гробница от дълго време, много преди мек
сиканските власти да започнат да охраняват културни
те паметници на майте. Разбира се, за тях е той държа
вен служител, но всъщност стои тук на стража почти
през целия си живот и служи единствено на боговете.
За да стигнем до гробницата, внимателно се спус
нахме по вътрешното стълбище - тъмно, тясно и
стръмно; слизахме все по-надолу и по-надолу, до рав
нището на земята и още по-надолу. Стъпалата бяха
изсечени от розов мрамор и бяха полирани до блясък
от благочестивите нозе на стотиците хиляди поклонни
ци, слизали тук цели 12 века след смъртта на Пакал.
Самият саркофаг се намира в малко каменно помеще
ние, защитен с желязна решетка. Ние сядахме на стъл
бите - само по няколко души едновременно, Защото
пространството беше много тясно - и общувахме поч
тително с великия цар. Съвсем ясно усещахме колко
свещена е тази гробница.
След това, изпълнени с благодарност и чувство на
вътрешен покой, с усилие се изкачихме обратно по
тъмното и стръмно стълбище към светлината на деня.
Капакът на саркофага на Пакал
ТАНЦЪТ НА СЪНЯ
Преди да ви разкажа за следващото ни магическо пре
живяване, трябва да ви обясня нещо за града на майте,
известен като Тикал.
За всички май той символизира осма чакра - онази,
която се намира на една педя над главата. Тя поддържа
мистичната ни връзка с Всичко, Което Е и представлява
портал към висшите нива на съзнание. Когато с Кен зара
вяхме там кристала, почувствахме, че енергията на Тикал е
най-висока в сравнение всички други храмове на майте, в
които съм бил, дори и Паленке.
Но Тикал се намира в Гватемала, а нашата група не
можеше да пътува до там. Вместо това Духът ни изпрати
Надя и Адам - две прекрасни същества, които живееха в
Гватемала и които, подобно на жената от Южна Америка,
усетили зов да се присъединят към нас в свещеното ни
пътуване. И въпреки че не се бяха записали предварително,
те бяха част от нашата група. И когато се обърнах към тях
с молба, те вече знаеха, че е тяхна задача да поставят в Тикал
последния кристал, който да изпрати нашите намерения и
молитви до този последен храм.
Странно, не бяхме виждали Надя и Адам през послед
ните няколко дни. Накрая те се появиха на церемонията в
Паленке и тогава разбрахме къде са били. Оказа се, че са
изминалия целия обратен път до Гватемала, за да ни дове
дат група музиканти, чиято музика беше едновременно
развлекателна и ритуална. Групата се наричаше Кан Нал и
тази нощ те бяха дошли при нас, за да ни свирят под
звездите.
След вечеря се събрахме на открито, на едно място в
курортния комплекс, което беше резервирано за нас. Запа
лихме факли и музикантите започнаха да свирят - отначало
бавно и нежно. Един народен инструмент зазвуча като зов,
към него се присъедини втори, последва думкането на
дървения барабан, пронизващите трели на флейтата, а от
време на време от джунглата долитаха резките крясъци на
птиците.
Докато музиката ставаше все по-силна и сложна, жри
цата ни раздаде бананови листа. Върху тях сложи царевични
зърна, кристали и други природни предмети, свещени за
майте. Когато всеки за себе си усещаше, че е настъпил
подходящият момент, хвърляше този жертвен дар в огъня.
И ето че музиката навлезе в хипнотичен ритъм и един
от членовете на нашата група - един от многото надарени
шамани - взе няколко запалени факли и поде танц на огъня.
Движеше се под звуците на музиката и въртеше факлите
като жезли.
После всички ние затанцувахме по насипания с чакъл
“дансинг”, люшкахме се под пронизващите, първични звуци
на Кан Нал.
Танците продължиха до късна нощ. После ми казаха,
че цял час съм танцувал бос по чакъла. Сигурно е било така,
но със същия успех можех да танцувам и върху облаците!
Имахме нужда от този празник. И той ни беше даден в
дар. Всичко си идва с времето.
ВСИЧКИ НИЕ СМЕ

ПЪТНИЦИ В ЕДНА ЛОДКА
На другия ден поехме на югоизток, към границата с
Гватемала. До вечерта трябваше да се върнем в хотела в
Паленке.
По пътя посетихме Бонампак, където има изумителни
древни мозайки, изобразяващи подробно живота на майте
и техните церемонии.
Но главната ни цел беше Храмът на ягуара в Яшчилан.
Това е фантастичен храм, построен по двата бряга на река
та. От едната страна е Мексико, а от другата - Гватемала.
Мексиканците са разкопали своята част, но гватемалците
не разрешаваха на никого да пипа тяхната половина от
храмовия комплекс.
Отидохме там, Защото знаехме, че има проект за изг
раждането на язовир на тази река, точно където се намираха
храмовете, и много скоро това прекрасно място, заедно с
другите храмове по течението, щяха да изчезнат завинаги
под водата.
ПОСЛЕДЕН ЗНАК
През последния ден на нашето пътуване из земите на
майте планирахме да посетим Ушмал още веднъж. Трябва
ше да сме там в точно определен час, за да видим светлин
ното шоу, което се организира всяка вечер. То щеше да
ознаменува завършека на пътешествието. Всички казваха,
че е красиво зрелище, а и Ушмал ни беше по път към
Мерида. Така щяхме да затворим огромния кръг от храмо
ве, които обиколихме.
Но по този повод сред групата се чуваха недоволни
гласове: “Защо трябва да завършваме пътуването с някакво
измислено техническо зрелище, предназначено за турис
ти?” Някои хора го смятаха за глупава идея.
Не можех да им отговоря на въпроса, просто знаех, че
“трябва” да бъдем там и да гледаме светлинното шоу в
Ушмал - наистина беше важно за нас. Затова се отправихме
нататък, въпреки протестите.
В Ушмал има ресторанти и магазини, освен това не
пускат никого до пирамидите, докато не свърши светлин
ното шоу, затова просто чакахме и пазарувахме или похап-
вахме. Всички продължаваха да се чудят защо трябва да
приключим невероятното си пътуване с някакво евтино и
незначително светлинно шоу в Ушмал.
И точно в минутата, когато шоуто трябваше да започне,
а ние всички стояхме и чакахме - се започна. Най-напред
леко заръмя, после небето сякаш се разтвори и оттам се
изля силен дъжд, който скоро се превърна в порой. Два часа
небето се раздираше от светкавици и навсякъде около нас
трещяха гръмотевици. Бурята си беше съвсем сериозна.
Майката Земя беше решила да си направи собствено свет
линно шоу, което ние наблюдавахме изпод навесите на
околните сгради извън храмовия комплекс.
Бяхме пристигнали в Юкатан насред дълга, дълга су
ша. Веднъж вече видяхме дъжд - кратката буря на Карибите
след Тулум и лекия дъждец по пътя на юг - но не и това!
Богът на дъжда Чак ни приветстваше и ни казваше на
разбираем език, че светът на майте е приел нашите церемо
нии. Вече знаехме защо сме в Ушмал. Цялата картина още
ми е пред очите: мокри до кости от проливния дъжд, който
ни заливаше под навеса, ние се смеехме, танцувахме, прег
ръщахме се, по лицата на всички се стичаха сълзи на радост,
докато гледахме и слушахме това светлинно шоу, което
Майката Земя и Небесният Отец бяха организирали специ
ално за нас.
Докато стигнем в Мерида по пътя за хотела, улиците
бяха потънали повече от педя под водата, а автобусът ни
изскочи от мрака като кораб, порещ вълните с носа си,
устремен към дома след дълго скитане по морета и океани.
Сърцата ни се отвориха широко и отново се сляхме в
Едно Сърце - решетките около Земята бяха направили още
една крачка към съвършеното равновесие.
Глав а 18
И Н К И Т Е НИ К А Н Я Т В П Е Р У
Още преди да започне това пътуване, ангелите ми

казаха, че Перу и империята на инките е едно от местата,
където трябва да се проведат церемонии, за да се постигне
равновесие в света. Когато бях в Юкатан, веднага след
церемонията в Чичен Итца до мен се приближи един инка,
жрец и шаман, и ме помоли за разговор.
Беше млад мъж под 40-те, в пълно церемониално об
лекло, с пера в косите и прекрасна усмивка. Баща му, също
шаман, го изпратил да разговаря с мен. Младият инка ми
каза, че неговият народ имал пророчество, според което
група хора - той я нарече “световен кръг” - ще пристигне
в Перу от цял свят и ще излекува хората му от нещо, което
са сторили в древни времена.
Той подчерта, че баща му ме моли да организирам
такъв “световен кръг” и иска да заминем за Перу, за да
проведем там церемония заедно с него и други шамани. Но
добави, че не бил сигурен дали групата, която ще заведа в
Перу, е същата, за която се говори в пророчествата.' Каза
ми, че това ще определят старейшините на инките, след
като “кръгът” пристигне на място.
Отговорих му, че ще медитирам върху думите му и ако
е според Божия план, ще дойдем по някое време през 2004
г. Прегърнахме се здраво и сърцата ни се свързаха. Знаехме,
че оттук нататък всичко зависи от Великия Дух.
Когато се върнах в САЩ, двата ангела надълго ми
обясняваха колко важно е това пътуване. Казаха ми, че
когато дошли в Четвъртия свят, инките също оставили
много от своите хора в Долната земя, и че този разрив в
Шаманът на инките от Чичен Итца
тяхната култура трябва да бъде излекуван, за да се балан

сира Решетката на единното съзнание. Инките не биха
могли да проведат това лечение без външна помощ, както
не можеха анасазите и майте.
Ангелите ми казаха още, че този дисбаланс в Решетката
на единното съзнание е по-сериозен от всичко, което сме
виждали досега. И добавиха, че ако това пътуване завърши
успешно, Змията от Светлина (енергията кундалини на Зе
мята) за пръв път ще може да навлезе в сърцата на жените
по света, особено в района на Чили и Перу. Това ще син
хронизира всички жени по почти перфектен начин, за да
могат те да започнат да обучават човечеството (всички
жени по света) на принципите на Светлината, макар да
продължават да живеят в най-тъмния участък на най-мрач
ния цикъл, наречен от индуистите Кали Юга.
Ангелите ми обясниха, че финалната церемония в Перу
ще има за цел да помогне на инките да си припомнят
древните си познания, да си върнат паметта и мъдростта -
според тях, това било изключително важно, ако човечест
вото иска да премине на по-високи нива на съзнание. Спо
ред жреца, инките имали пророчество, което гласяло, че те
ще си върнат древните познания, памет и мъдрост в момен
та, в който “световният кръг” стъпи на тяхна земя.
Те ми говореха и за церемония, която трябва да се
проведе на Острова на Слънцето на езерото Титикака в
Боливия. По време на тази церемония силата, принадлежа
ла на мъжете през последния цикъл от 13 000 години,
трябвало да се предаде на жените, за да могат те да си
свършат работата на Земята и да поведат света обратно
към Светлината.
В Глава 10 ви разказах за подобна церемония на остров
Кауай. Тя беше истинско и реално “предаване на властта”
от ръцете на мъжа в ръцете на жената, но в четвърто
измерение. Сега това трябваше да стане и на Земята - по
същия начин, както се проведе на Небето.
Това беше цялата информация, която получих за трите
церемонии. Разбрах, че първата трябва да се състои на
Мачу Пикчу, втората на Острова на Слънцето, но за третата
не знаех нищо. Бях сигурен, че през цялото време ще пре
бивавам в атмосферата на Истината и абсолютно уверен,
че Великият Дух живее навсякъде около мен и в мен.
Затова казах на Даян Купър, моя мениджър, да уреди
нещата така, че първото място, на което пристигнем, да
бъде Мачу Пикчу, и че по някакъв начин трябва да приклю
чим на Острова на Слънцето. Тя можеше да организира
останалия маршрут по своя преценка. На 24 юли 2004 г.
нашето пътуване започна.
МАЧУ ПИКЧУ
Това пътуване беше наречено “Зовът на кондора” -
птицата, която символизира съзнанието на южноамерикан-
ците. Групата ни се събра в Лима (Перу) от 22 страни по
света, но за общо учудване, всички пристигнаха навреме.
Това беше първият знак.
Както и при първата група, тази също се състоеше от
необикновени xopà. Те бяха изучавали езотерични учения от
почти всяка школа по света и бяха добре подготвени да
служат на Майката Земя, или както я наричан в Южна
Америка, Пачамама.
На втория ден вече бяхме на път през долината
Урубамба към едно селище в Андите, наречено Оянтайтам-
бо, на два часа път с влак от Мачу Пикчу. Пътувал съм с
този влак в средата на 80-те години, когато ме обучаваше
моят египетски водач Тот. Той ме заведе при един индианец
кечуа на име Нарсисо - човекът, открил Пътя на инките,
дълъг около 65 км, който води от красивия град Куско до
Мачу Пикчу. Нарсисо стана наш водач и преведе малката
ни група от 10 души по това изтощително трасе, през
планинските проходи на 4200 м надморска височина, и
после надолу до Мачу Пикчу на 2750 м. Беше великолепно!
В онези години Пътят на инките току-що беше открит
и туристите още не знаеха за него. Сега влакът, на който
щяхме да се качим, имаше спирка на това място - за хората,
които искат да продължат пеша, но през 80-те години я
нямаше. Тогава трябваше да убеждаваме кондуктора да
спре на едно място високо в планината. Той се съгласи, но
с уговорката, че каквото и да става, трябва да слезем точно
за 60 секунди. По онова време влакът беше пълен с xopà,
които пееха, колкото им глас държи, и свиреха на различни
инструменти. Пилета, кучета и кози се возеха “в първа
класа” заедно с хората. Влакът беше така препълнен, че едва
можехме да помръднем. Трябваше да хвърлим раниците си
през прозореца и да скочим след тях в последната секунда,
преди да потегли.
Сега, след 20 години, нещата изглеждаха по съвсем друг
начин. Ежедневният поток от туристи и от пари променя
всичко.
Пристигнахме в Агуас Калиентес, за да разгледаме
това малко селище, превърнато в тропическа фиеста - с
горещи извори и старинни дюкяни за туристите. Каквото и
да поискате, местните хора ще ви го намерят. Трябва да
призная, че беше прекрасно, дори възхитително. А над това
малко село, право към небето на 600 м височина се извисява
Мачу Пикчу, царствено зареян в облаците.
Жреците на инките ни очаквали и се подготвяли три
дни преди пристигането ни. Разположили се из околните
планини, откъдето можели да ни наблюдават, без да ги
забележим. Медитирали при пълен пост, без храна и вода,
и се молили тъкмо нашата група да е онази, която ще
изпълни техните пророчества.
Шаманите слушат вътрешния си глас, но според тяхна
та традиция, всяко събитие от такъв мащаб трябва да бъде
подкрепено от поличби, които никой човек не може да
контролира. Трябваха им три поличби, за да се решат да ни
приемат.
Знаех само, че ще започнем от Мачу Пикчу, където ще
проведем първата си церемония. След дългия път с автобус
по безкрайните завои стигнахме до върха на планината и се
събрахме на подхода към Мачу Пикчу. След кратка начална
молитва, която да благослови начинанието, аз прекрачих през
арката заедно с групата смирени търсачи на познанието.
Когато влязохме в това свещено място, огромен кондор
прелетя точно над нас. По-късно един от шаманите ми каза,
че това било невероятна поличба за жреците на инките. Не
били виждали кондори над Мачу Пикчу повече от 20 години.
Но един знак не бил достатъчен. Трябвало да станат три.
Когато стъпихме на територията на Мачу Пикчу, всич
ки тръгнаха в различни посоки, следвайки сърцата си. Но
се уговорихме да се съберем в определено време, за да
изпълним церемонията за изцелението на земята на инките
и нейния народ.
Мнозина от групата решиха да изкачат Уайна Пикчу -
стръмна планина с фалическа форма, издигаща се на 600 м
над главния град. От върха на това свещено място имате
чувството, че седите в центъра на съвършен кръг от плани
ни, а ако сте свръхчувствителни, ще усетите интензивната
енергия, която тече по билото на планината и се разлива
върху целия район. Спомням си, че когато я изкачих за пръв
път преди много години, ми беше трудно да си тръгна
тъкмо заради тази енергия, която изпълваше докрай тялото
и душата ми.
На Мачу Пикчу има две места, където се пазят древните
библиотеки и архиви - буквално пред очите на всички. Из
цяло Перу са пръснати многобройни храмове, а почти във
всеки от тях има особен камък, издялан така, че наподобява
каменна скулптура. Но той е много повече от това. Ако сте
малко по-чувствителни, седнете край такъв “библиотечен
архив”, погладете с ръка някоя от извивките му и пред
вътрешния ви взор ще се появи подробна картина, заложена
в него преди стотици или хиляди години. От нея ще разбе
рете каква информация е запечатал там човекът, изваял
този сектор от камъка. Тъкмо затова подът на обсервато
рията на инките също представлява каменна “скулптура”.
За да могат инките да съхранят информацията за различни
астрономически явления, например прецесията на равно
денствията, те трябвало да записват промените в нощното
небе, които наблюдавали, в продължение на стотици и
хиляди години - периоди, далеч надхвърлящи един човеш
ки живот. Затова създали тези каменни “архиви”. Точността
на съхраняваните в тях данни по нищо не отстъпва на
съвременните компютри.
Избрахме мястото за първата церемония и тъй като
времето напредваше, хората от групата започнаха да прис
тигат. Накрая всички се събрахме.
Разстлах на земята перуанска ръчно тъкана покривка -
яркочервена на черни ивици - и поставих четири кристала
в четирите посоки. Бях донесъл специален кристал за цен
търа; после обявих началото на церемонията и участниците
започнаха да нареждат на олтара предметите си - който
каквото беше донесъл. Скоро покривката се отрупа със
свещени предмети. Това е традиционна практика на инките,
но предметите, които те използват, се програмират по
начин, който повечето хора не познават. Олтарът ни беше
готов и церемонията започна. И в мига, в който изпратихме
енергия в четирите посоки, друг огромен кондор прелетя
над нас. Всъщност, той кръжа над олтара цяла минута и чак
тогава отлетя.
Шаманите приели тази поличба с огромна радост, за-
щото била третата, която очаквали като доказателство, че
точно ние сме многонационалната група, която според
техните пророчества ще дойде да спаси народа им. А коя
ли беше втората? Не знам, шаманите не ни казаха нищо
друго, освен че са я видели.
Един човек от групата засне кондора, докато кръжеше
над нас.
Церемонията завърши със създаването на огромен
енергиен вихър, по който затворените в Долната земя инки
можеха да излязат на повърхността на планетата и да се
родят отново в съвременния свят. Това им даваше възмож
ност да се развиват заедно с цялото човечество и да осъ
ществят прехода към Висшето съзнание или извисяването,
което ни предстои. И най-важното, в Решетката на единно
то съзнание около Земята настъпиха някои геометрични
промени и тя се превърна в още по-съвършен канал за
трансформация на човешкото съзнание.
От своя страна това ще даде възможност на човечеството
да използва Змията от Светлина или Земната кундалини на
по-високо ниво. Всички тези неща са свързани помежду си.
Скоро след церемонията един от шаманите се появи
сред нас и каза, че трите поличби са се материализирали.
Поличбата - кръжащият над нас кондор
След това ни помоли да тръгнем с него, за да участваме в

Церемонията на орела и кондора. Съгласихме се, разбира се.
Шаманът ни поведе надолу по склона на планината, над
която стърчи Мачу Пикчу, и стигнахме до тайна кристална
пещера. Помоли ни да се приближим плътно до него,
докато извършва церемонията. По едно време се озовах
пред него; той ми даде перо от кондор, а аз му дадох перо
от орел. Орловото перо символизира съзнанието на Север
на Америка.
След тази церемония беше изпратена вест до коренни
те перуанци и още по-надалеч. Където и да отидехме, от
джунглата изскачаха перуански шамани и шаманки и ни
канеха да участваме в техните церемонии. Това се случи
цели седем пъти. Тези церемонии бяха от изключително
значение, но аз ще уважа желанието на инките и ще ги запазя
в тайна - с изключение на една.
Глав а 19
О С Т Р О В Ъ Т НА Л У Н А Т А
И О С Т Р О В Ъ Т НА С Л Ъ Н Ц Е Т О
Животът наистина е изумителен! Онова, което се случи

на малкия остров насред езерото Титикака, изобщо не беше
планирано, но се осъществи в точния момент и с хирурги
ческа прецизност. Ние просто бяхме зрители.
Голямата ни сребърна птица се приземи в Ла Пас,
Боливия, и ние бавно поехме към селището с европейска
атмосфера на брега на езерото Титикака, наречено Копака-
бана. Островът на Слънцето, където трябваше да проведем
втората си церемония, се намираше съвсем наблизо, но
Даян беше организирала нещата така, че най-напред да
посетим Острова на Луната. Това ми се стори логично, тъй
като той беше само на 6-7 км от нас.
Не очаквах да се случи нещо на Острова на Луната, макар
да знаех, че там се намира свещеният Храм на жриците. Той
се смята за един от най-мощните центрове на женската енер
гия на Земята и имахме покана да участваме в церемонията
на местните хора, наречена Приношение към МайкатД. Но
през цялото време мислите ми бяха заети с церемонията, която
трябваше да се проведе на Острова на Слънцето.
Посрещна ни най-възрастната жена на острова - Ста
рицата Мамани, която се подготвяше за церемонията си в
малка къща на ръба на една скала, надвесена над това
изумително езеро, което прилича повече на океан. Къщата
се състоеше само от една стая и можехме да влизаме вътре
на малки групи, затова повечето хора стояха навън и си
изчакваха реда да попаднат в свещеното пространство.
Обясниха ни, че жрицата извършва церемонията на толкова
тясно място, Защото се страхува какво ще си помислят
другите старейшини, когато разберат, че извършва такъв
свещен акт в присъствието на хора, които не са от нейния
народ.
Церемонията беше дълга - повече от два часа - и така
и не разбрах целта й, докато тя не ми я обясни малко пре
ди да си тръгнем. Тази церемония се провеждала на всеки
13 000 години с цел да се прехвърли силата от мъжкото към
женското начало!
Целият смисъл беше в това, че най-напред започнахме
от Острова на Луната или женския остров, силата беше
предадена от мъжа на жената, и незабавно след това
предстоеше да направим същата церемония на Острова
на Слънцето или мъжкия остров. Страхотно! Пачамама е
жива!
Докато плавахме до Острова на Слънцето на няколко
лодки, аз си спомних церемонията на Кауай, когато перуан-
ката получи скелетния кристал от полинезиеца, пазил Земя
та през последните 13 000 години. След тази четвъртоиз-
мерна церемония тя пристигна тук, на езерото Титикака, и
положи кристала дълбоко под водата на еднакво разстоя
ние между Острова на Слънцето и Острова на Луната.
И сега точно пред нас от езерото излизаше лъч ултра
виолетова светлина. Без да казваме нито дума на човека,
който управляваше лодката, той мина точно през лъча и аз
отново усетих истинското присъствие на Вселенския Разум.
Всичко е живо. Всичко е разумно. Нищо не е случайно. Ние
преживяваме пробуждането на Космическата ДНК, която
постепенно ни разкрива намеренията на Великия Дух. Няма
какво друго да правим, освен да пребиваваме в мига.
Водачът на лодката ме върна в действителността с
въпроса:
- Къде искате да слезете на острова?
Не бях помислил върху това, така че на свой ред попи
тах:
- Къде отиват всички хора?
Той посочи надясно.
Тогава му казах:
- Добре, хайде тогава да отидем от лявата страна на
острова.
Обиколихме огромната скала насред водата, която
всъщност представляваше самият остров. Никъде нямаше
следа от живот.
- Ето тук! - посочих една назъбена скала.
Петте лодки приближиха брега и намерихме начин да
пуснем котва сред камъните. Докато слизахме внимателно
на сушата, видяхме стъпала, направени от човешка ръка,
които идваха дълбоко изпод водата и водеха нагоре по
склона на хълма. Тръгнахме по тях, за да видим докъде ще
ни заведат.
На върха открихме кръгла площадка, от която се отк
риваше великолепна гледка към езерото. Нямаше и следа
от хора или човешка дейност, които да попречат на цере
монията. Мястото изглеждаше идеално, затова без много
колебания решихме да се приготвим.
Тъкмо да започнем, буквално от нищото се появиха две
момичета на около двадесет години и тръгнаха към нас.
Едната каза:
- Аз съм от Англия, а приятелката ми е от Шотландия.
В медитация разбрахме, че днес се готвите да проведете
церемония на този остров. Пропътувахме целия тозц път,
за да дойдем тук. Ще ни позволите ли да се присъединим
към вашата група?
Какво можех да кажа? Та аз самият преди половин час
не знаех, че ще провеждаме церемонията тук. Островът на
Слънцето е доста голям. Как бяха успели да ни намерят с
такава точност? Според мен, щом някой го е направил,
значи мястото му е тук.
- Заповядайте, присъединете се към женския кръг, -
поканих ги аз.
Четирите най-възрастни жени бяха избрани да бъдат
Стариците на четирите посоки, като най-старата застана на
изток. Останалите жени седнаха край тях и образуваха кръг
около олтара. Наоколо се наредиха мъжете, прави и улове
ни за ръце, за да защитават вътрешния кръг от женска
енергия. Церемонията започна с благославяне на четирите
посоки.
По-рано ангелите ме бяха посъветвали да си донеса ба
рабана, който от 20 години използвам за церемонии. Запа
лих кедър и градински чай и обиколих кръга от външната
страна по часовника, за да пречистя хората и енергиите на
земята. При втората обиколка барабанните удари в ритъма
на сърцето приведоха дишането на всички в синхрон.
На един етап от церемонията помолих мъжете да пре
дадат духовната си сила на вътрешния женски кръг, Защото
е дошъл редът на жените да водят човечеството през след
ващите 13 000 години. Това затрудни неколцина от тях. Те
поведоха вътрешна битка, с каквато не се бяха сблъсквали
досега, но накрая всички мъже предадоха лидерската пози
ция на жените.
Когато и последният от тях отдаде силата си, ангелите
се появиха пред мен и казаха:
- Сега е твой ред. Предай барабана си на Старицата на
изтока, като реален знак за прехвърляне на мъжката сила.
Без колебание се приближих към Старицата на изтока
и казах:
- С този мъжки барабан като символ ние те молим да
довършиш тази церемония. Отсега нататък ти водиш цере
монията на групата.
Тя взе барабана и започна да го удря бавно и равномер
но, за да доведе церемонията до край.
Ще ми се да си спомня думите й. Но не мога. Те влязоха
направо в сърцето ми, за да си ги припомня тайно някой
ден, може би. Знаех, че в момента творим живата история
на света, докато вълните на езерото пееха прекрасната си
хилядолетна песен, а вятърът ни прегръщаше и галеше. С
всеки свой дъх усещахме благословията на Майката Земя.
Свърши се.
Глав а 20
ПОГРЕБАНИЯТ ГРАД
КАУА ЧИ
Когато сте в Южна Америка, винаги очаквайте да се

случи нещо непредвидено. Последния път, когато бях тук
през 80-те години, за да намеря Нарсисо, бунтовниците от
групировката Сендеро Луминосо (“Сияйна пътека”) конт
ролираха по-голямата част от Перу; непрекъснато ни спи
раха и животът ни често беше в опасност. Но щом вече си
попаднал в страната, нямаш голям избор.
Този път трябваше да излетим от Ла Пас, за да посетим
загадъчните рисунки на платото Наска, но цялото летище
беше затворено заради някакви политически неразбории.
Нямахме друг избор, освен да наемем автобус и да тръгнем
към бреговата ивица. Тогава не ми хрумна, че ще се наложи
да пресечем Андите, понякога на височина 4500 м и повече.
Това щеше да бъде проблем за по-възрастните от групата
заради разредения въздух. Но се появи и друг проблем, за
който не бяхме помислили. Много хора изгубиха слуха си
за два-три дни. Не бях чувал фразата: “Моля, какво каза?”
толкова пъти през живота си.
Но животът продължаваше. След дълго, но чудесно
пътуване сред красивите перуански пейзажи пристигнахме
в хотела и си дадохме свободна вечер за почивка. Срещнах
ме се в местен традиционен ресторант, където трябваше да
почакаме, докато се освободят маси. Седях на бара и пиех
кафе в отчаяни опити да не заспя, когато в ресторанта влезе
един шаман. Облеклото на инката привлече вниманието на
всички - от косите му право нагоре стърчаха две пера,
жълтеникавата му туника се спускаше до коленете, а около
врата му имаше масивен гердан от кости и кристали. Ако
се съди по начина, по който оглеждаше помещението, той
май се беше изгубил или търсеше някого.
До него стоеше синът му, момче на около десет години,
което очевидно следваше пътя на баща си. Изглеждаше
като негово миниатюрно копие - широко ококорило очи,
но храбро и силно.
Без да бърза, бащата прицели поглед в мен, приближи
се и седна. Подаде ми ръка, назова името си, съобщи, че
знае за утрешната ни церемония в Кауа Чи и помоли да
участва в нея.
Попитах го откъде е разбрал, че ще провеждаме цере
мония в Кауа Чи, Защото аз за пръв път чувах такова нещо.
- Всеки знае, че ще правите церемония в Кауа Чи, - каза
той. - Има го в нашите пророчества.
После попита:
- Знаете ли историята на Кауа Чи?
Поклатих глава отрицателно. Честно казано, никога не
бях чувал за Кауа Чи и не знаех какво представлява.
Той придърпа стола си по-близо до мен и заговори:
- Отдавна, преди повече от 500 години, Кауа Чи е бил
голям град с много пирамиди и храмове. Бил могъщ, добре
развит и респектирал цялата околност.
Но хората знаели, че испанските нашественици ще го
открият и разрушат. Затова всички шамани и жреци се
събрали да решат как да спасят града си. Разбрали, че не
могат да го защитят, затова светите хора започнали да се
молят на вятъра да им помогне. Помолили го да погребе
целия Кауа Чи под пясъка, за да не могат испанците да
намерят хубавия им град.
Е, Друнвало, сега ще разбереш защо само на 100 метра
от другата страна на реката се намират рисунките на пла
тото Наска. Тъкмо заради тях Кауа Чи е бил построен точно
на това място. Там са се събирали хора отвсякъде - да се
потопят в енергията на рисунките. Градът е бил смятан за
свещен.
Рисунките на Наска са създадени, като от повърхност
ния слой на пръстта са изваждани определени камъни -
така от въздуха се виждат линии с малко по-различен цвят.
Затова всички линии, открити в пустинята, са дълбоки само
един сантиметър. Но понеже тук никога не вали дъжд,
рисунките са се запазили в продължение на хиляди години.
И така, когато шаманите и жреците се молили на вятъра,
те поискали рисунките на платото Наска от другата страна
на реката да останат незасегнати. Помолили се градът да
бъде преоткрит в далечно бъдеще - в точния исторически
момент - за да върне на живеещите тогава инки цялото им
знание, опит и мъдрост. Знаели, че той ще разкрие специална
информация, която ще помогне на целия свят.
След това шаманите и жреците поставили в храмовете
и пирамидите олтари със свещени предмети, които били
изработени така, че когато открият града, бъдещите им
братя и сестри да разберат какво им е завещано, да си
спомнят древното познание, мъдрост и опит, като разгле
дат тези предмети и ги подържат в ръце.
Тогава вятърът задухал и донесъл много пясък. Бурята
продължила със седмцци, докато накрая целият град Кауа
Чи бил напълно погребан. И най-високата пирамида потъ
нала на дълбочина повече от 18 метра под пясъците. Но от
другата страна на реката, на не повече от 100 метра от
последната пирамида, върху линиите на Наска не паднала
дори и една песъчинка. И до днес те остават съвършени и
недокоснати, но градът бил изтрит от паметта на история
та. Испанските конкистадори знаели за съществуването му,
но така и не го открили.
И така, преди 500 години било решено този древен град
да бъде открит и разкопан по време на една церемония,
която ще се извърши от група хора, пристигнали от цял
свят. Друнвало, според мен става въпрос за вас.
Той отново ме попита:
- Разрешавате ли на мен и на моя син да присъстваме
на вашата церемония?
Обърнах лице към него и казах:

- Приятелю, не аз провеждам тази церемония, а най-
възрастната жена в групата. Но съм сигурен, че тя ще
позволи на теб и на сина ти да присъствате. Та нали градът
Кауа Чи е ваш, не наш.
Рано на другата сутрин се качихме в автобуса заедно с
двамата си нови приятели и потеглихме към пустинята. Но
тъй като имаше само едно място, синът на шамана реши
да седне в скута ми. Едва що се сгуши в мен, и вече имах
чувството, че се познаваме цял живот.
Пътувахме покрай безкрайните пясъчни дюни, високи
над 30 м. С напредването навътре в пустинята пясъците
сякаш ставаха все по-дълбоки. Вече знаех, че в момента под
тях се крие могъщ и величествен град. Странно усещане -
да знаеш нещо, за което почти никой друг на този свят няма
представа.
Като изключим реката отдясно и дърветата и расти
телността, надвесени над водата, до хоризонта не се виж
даше нищо друго освен пясъци. Момчето на коленете ми и
аз сякаш изпаднахме в нещо като транс при гледката на
безкрайните дюни наоколо. И двамата притихнахме.
След около 30 км шофьорът отби встрани и изгаси
двигателя на автобуса на едно място, което видимо не се
отличаваше по нищо. Реших, че сме пристигнали. Щом
слязохме, погледнах към върха на една огромна дюна. От
нея на около метър височина се подаваше оголеният връх
на древна каменна пирамида. Тя никак не беше малка.
Пясъкът там беше дълбок и ако предположим, че стига до
нивото на земята, трябваше да е висока към 60-70 м.
Откриването й бележеше едва началото на разкопките на
град Кауа Чи. Според работещите там археолози, това бе
само върхът на айсберга. Градът започваше от реката и се
простираше, докъдето поглед стига. И ние присъствахме
тъкмо в мига на възраждането на този древен град на
инките.
Дълго време се катерихме по горещия пясък покрай
току-що разкритата пирамида, за да се доберем до друга
дюна с пирамидална форма. Знаехме какво лежи под пясъ
ците. Вятърът беше оформил равна площадка на върха на
дюната и точно там нашата Старица реши да проведем
последната церемония, която, както ми казаха ангелите,
трябваше да помогне на инките да си спомнят древните
познания, мъдрост и опит. Всичко беше така съвършено, че
просто нямах думи. Очевидно тук ни беше довела Майката
Земя, не аз.
Старицата разстла перуанска покривка направо на вър
ха на гигантската древна пирамида и започна да полага
свещените предмети на четирите посоки. Жените застанаха
в средата около олтара, а мъжете се наредиха около тях за
защита. Шаманът стоеше с нас във външния кръг, но синът
му беше поканен във вътрешния при жените. Докато Ста
рицата се подготвяше за церемонията, шаманът запали
билки в една мидена черупка и обиколи групата, като бла
гославяше и пречистваше енергиите. Жените се бяха упраж
нявали предварително как да проведат церемонията на това
място, какви песни да щзпеят и какви думи да кажат. И
когато тя започна, изведнъж осъзнах, че това е първата
церемония, изпълнена от жените в енергията на новия ци
къл, който ще продължава през следващите 13 000 години.
Пророчеството се изпълняваше буквално пред очите ,ми.
И тогава отново се случи чудо. По средата на церемо
нията един кондор прелетя над олтара, върна се и кръжа
над нас няколко минути, също като на Мачу Пикчу. Насо
чихме фотоапаратите си към небето.
С края на церемонията много нива на съществуване
достигнаха своя завършек и започна новият цикъл. Жените на
тази планета поеха щафетата, за да ни поведат към нови
върхове на съзнанието, точно както е казано в пророчествата.
Накрая, докато вървяхме бавно към автобуса, шаманът
и синът му се приближиха към мен и ме прегърнаха горещо.
Благодариха на мен и чрез мен на цялата група. И в този
Шаманът на инките и неговият син (Перу)
миг кондорът отново прелетя над нас, но този път ни

изпрати едно от своите пера. То бавно се понесе към земята.
Перото кръжа в небето няколко минути, а трима от
групата хукнаха след него да видят къде ще падне. И мяс
тото, на което се приземи, ни даде още едно доказателство
за живия разум на Майката Земя. То падна точно пред
шамана. Той внимателно го пое, погледна ме, после се
обърна към сина си и му го даде с думите:
- Сине, това е твое. Ти си бъдещето и кондорът ще ти
помага и ще те води през целия ти живот. Когато погледнеш
това перо, спомни си за мен, но и за всички свои предци, на
които дължиш живота си. Те са вътре в теб.
Поехме заедно надолу по възвишението, изпълнени с
огромна благодарност, че присъстваме на написването на
живата магическа история на третата планета от Слънцето.
Нека Великият Дух да благослови империята на инките и
нека един ден да се възроди някогашното й величие и слава.
Глав а 21
У А Й Т А Х А И М А О Р И Т Е ОТ
АОТЕАРОА ( НОВА ЗЕЛАНДИЯ)
Веднъж преди доста години моята приятелка Мери

Тъндър, северноамериканска индианка, ми позвъни и ме
попита дали може да доведе у дома един маори на име Мак
Рука. Искал да разговаря с мен. Бил смятан за духовен водач
на маорите и пристигнал чак от Нова Зеландия, за да ме
покани в своята родина, която наричал Аотеароа.
Разказах тази история в последната си книга “Да живееш
в сърцето”, но не й отделих вниманието, което заслужава.
Тогава не бях наясно кой всъщност е този човек и колко е
важно неговото родословие за извисяването на човешката
раса. Мак ме покани да посетя Нова Зеландия и ми каза, че
там ще ме осведоми за много повече неща. Но животът така
ме завъртя, че чак до 2007 г. нямах възможност да осъществя
това пътуване. За съжаление, Мак почина в края на 90-те и
така и не успяхме да се срещнем повторно.
Той е участвал в създаването на книгата “Песента на
Уайтаха” и на други книги за народа уайтаха. Доколкото ми
е известно, е стоял и зад написването на сценария за филма
“Ездачът на китове”, който спечели много международни
награди.
Запознах се с Мак през 1994 г., но чак сега, след 13
години реших, че трябва да отида в Нова Зеландия, за да
изпълня обещанието си и да посетя неговото племе. С Даян
планирахме да заведем там още една международна група,
този път 55 души от 19 страни.
Интересен е фактът как тази мисъл изобщо ми дойде
наум. Някой ми подари книгата “Песента на Уайтаха” от
новозеландския писател Бари Брейлсфорд. Докато я четях,
осъзнах, че уайтаха говорят точно за онова “сънуване в
сърцето”, което преживявах в този момент и за което бях
написал в книгата си “Да живееш в сърцето”. Това е вид
сънуване, което реално променя външния свят, в който
живеем. Докато проучвах материалите за моята книга, уста
нових, че за “сънуването в сърцето” или за “свещеното
пространство в сърцето” не е писано почти нищо, освен в
древноиндийските Упанишади и в една малка книга, свър
зана с еврейската Тора, наречена “Свещената пещера в
сърцето”. Освен тези две книги, всички останали учения на
тази тема, които са ми известни, се предават като устна
традиция. И изведнъж, наред с тези две книги от древност
та, се появява трета - от Нова Зеландия - в която тази
практика е описана подробно въз основа на опита на старо
местно племе, наречено уайтаха или “носещите вода”.
Те твърдят, че са местни жители, приемани за маори,
но те самите се смятат за много по-древни - още от епо
хата на Му или Лемурия, преди повече от 60 000 години.
Според мен, всъщност преди 60 000 г. Лемурия загива,
което означава, че родословието на уайтаха може да се
удължи назад във времето чак до 130 000 г. Те знаят, че не
могат да докажат научно твърденията си, но тяхното по
знание е живо в словесните традиции, в приказките и пес
ните им. ,
Бях заинтригуван. И тъй като ангелите ръководят жи
вота ми, преди няколко години, след като вече бях прочел
“Песента на Уайтаха”, заминах за Швейцария да се срещна
с човек на име Шин Шива - гуру, който учи хората да
активират кундалини. Докато обядвахме в дома му, аз спо
менах за уайтаха, тъй като съдържанието на книгата не
излизаше от ума ми.
Шин ме погледна изненадано и помоли някого от уче
ниците си да извика Оджасвин. След няколко минути в
стаята тихо влезе хубав младеж с тъмна кожа и черна коса.
Излъчваше някаква вродена изтънченост.
- Спомена уайтаха и ето, той стои пред теб. Предста
вям ти Оджасвин, - каза Шии. - Той е уайтаха.
Оджасвин ме дари с дълга, топла прегръдка и се раз
говорихме.
След минути той вече плачеше:
- Не съм срещал никого извън моето племе, който да
разбира Сънуването на Сърцето. Толкова се радвам, че се
запознахме.
Разговаряхме известно време, след това аз заминах за
Франция, където имах семинар. Но никога не забравих този
човек. Доколкото си спомням, това се случи през 2003 г.
Докато обмисляхме пътуването до Аотеароа, ангелите
ми казаха, че от него ще науча много неща, които ще станат
част от книгата, която пиша. Всъщност, ако съм се откажел
от него, никога нямало да разкрия цялата истина за Змията
от Светлина, Защото уайтаха пазели част от тайната за
процеса на извисяване на планетата. Тя била заложена в
тяхната ДНК.
Поканих Оджасвин - на езика на уайтаха името му беше
Кинги - да дойде с нас, понеже ангелите ми казаха, че той
ще стане “безценен мост между света на сърцето и света на
ума”. По време на това пътуване Кинги прие родното си име
и наистина се превърна в пътеводна звезда за цялата група.
ЦАРИЦАТА НА МАОРИТЕ
Макар вече да бяхме поканени в Нова Зеландия от Мак
Рука, получихме още една покана, която разсея всички
съмнения, че наистина трябва да отидем там и да участваме
в местна церемония. Царицата на маорите Теахайранги
Ка-аху, което означава “Утринната светлина, която отваря
пътя към небето”, лично ни покани на красивия си остров,
който маорите наричат Аотеароа.
Само две седмици по-късно тя почина. Но синът й пое
нейните задължения и позволи на нашата група да продъл
жи начинанието.
Погребението на царица Теахайранги Ка-аху беше пре
давано по националната телевизия из цяла Нова Зеландия.
Свещеното шествие обедини целия народ. Традиционното
погребение, подобаващо на ранга й, включваше превозване
на тленните й останки на лодка, наречена уака - ръчно
направена и резбована лодка, която може да прекоси Тихия
океан със скорост до 35 възела. Тя потегли бавно надолу по
течението на реката до мястото на вечния й покой край една
свещена планина.
С тези думи бих искал да я благословя с любов и от
сърце да й пожелая приятен път из висшите светове.
ПЪТЕШЕСТВИЕТО ЗАПОЧВА
Най-напред всички се срещнахме в Окланд, яхнали
сребърните си птици от четирите краища на света. Какви
прекрасни лица, открити и готови да посрещнат всичко,
което ни предстои! И какъв кураж! Погледнахме се в очите
и разбрахме, че ще се случи нещо невиждано, но не мисля,
че някой от нас подозираше какви дълбоки преживявания
ни очакват.
Наред с хората от групата, имаше много писатели,
духовни търсачи, археолози и туристически водачи, които
работеха зад кулисите, за да помогнат на тази международ
на група да навлезе в затворения свят на коренните племена.
Повечето от участниците нямаха представа каква огромна
организация се изискваше, за да се осъществи това пътува
не - до голяма степен и аз. Но знаех, че без помощта на
новозеландците то щеше да бъде само една обикновена
туристическа екскурзия.
Двама маори бяха определени за наши водачи. Те щяха
да бъдат през цялото време с нас, докато пътуваме из
страната. Тогава не подозирахме кои са всъщност. Едната
беше възрастна жена на име Макуини Рут Тай. Тя помоли
да я наричаме Рут и ние всички бързо я приехме в сърцата
си. Другият беше мъж на име Херини. Той въплъщаваше
мъжките принципи на маори, властвали по тези земи от
хиляди години, и успя да ни въведе в своя свят по един
незаменим и безценен начин.
До края на пътуването те двамата ни показаха дълбо
ката същност на “Пътя на маори”, помогнаха ни да разбе
рем и да изживеем на практика древните традиции, отдавна
изличени от паметта на повечето жители на планетата.
Благодаря, че ви има.
Дърворезба, на която са изобразени

традиционните татуировки
УАЙТАХА
На втория ден вечерта се озовахме в сърцето на зелена
хълмиста долина. Посрещането беше топло и сърдечно -
към нас се стичаха деца, кучета и млади хора, за да видят
кои са тези, дето са пристигнали от цял свят на това малко
усамотено място на острова, който разделя Антарктика от
Тихия океан.
Ние бяхме не по-малко любопитни от тях да разберем
какво ни очаква. По-късно те споделиха, че никога не са
виждали толкова хора на едно място, особено от различни
страни. А ние не бяхме срещали хора, които да приличат на
тях. От древни времена уайтаха татуират лицата и телата
си с красиви и страшни образи. Ако ги срещнат на улицата,
повечето хора веднага биха се опитали да се предпазят, но
ако ги приемеш в сърцето си, ще видиш, че техните сърца
са по-красиви от разцъфнали лотоси.
Разтоварихме безкрайните си купчини багажи край ав
тобуса и го преместихме встрани от свещената земя. Само
след минути церемонията започна.
Рут помоли най-възрастните жени да се наредят отп
ред, по-младите зад тях, накрая мъжете в последната реди
ца. Зачакахме в мълчание.
Шест възрастни жени, увити в морскосини шалове,
застанаха в редица на стъпалата на “дългата къща”1 -
традиционното място, в което уайтаха и маори спят и
сънуват заедно. Когато две или повече племена се събират
на едно място, те спазват стриктен протокол, основан върху
хилядолетни традиции. Цялата церемония се провежда
според тези закони, докато различните племена не се слеят
1) Дълга къща - дълга тясна постройка, състояща се само от едно
помещение, която служи за различни обществени и религиозни
цели. Среща се на много места по света и се използва от много
традиционни култури в Европа, Азия, Америка и Океания. (Бел.
прев.)
и не се превърнат в едно цяло. В онзи момент ние всички
щяхме да станем уайтаха.
Стариците на уайтаха започнаха да пеят на своя език
приветствена песен за гостите. Силните им гласове отеква
ха чак до хълмовете отзад. След това Старицата на маорите
Рут и жените от нашата група им запяха в отговор на езика
на маори, както е според традицията. Рут ни беше подгот
вила в автобуса, докато пътувахме през долината. Стари
ците продължиха да напяват, като същевременно се приб
лижаваха все повече една към друга.
Когато това традиционно приветствие завърши, ние се
изсипахме в “дългата къща” за следващия етап от церемо
нията. Уайтаха грижливо ни настаниха на специални, пред
варително подготвени места в къщата.
Най-напред заговориха мъжете уайтаха, предимно на
своя език, но понякога и на английски. Думите извираха от
сърцата им. Всеки мъж първо се изказваше, след това ни
пееше песен или свиреше на традиционен инструмент. Така
ва беше тяхната традиция. Най-напред човек говори с ума
си, после повтаря казаното, като въплъщава намерението си
в музика, излизаща от сърцето. Беше прекрасно. Тъй като
изпълнявах ролята на вожд на моето “племе от 19 страни”,
ме приканиха да се изкажа пред старейшините и пред група
та. Но преди това помолих за разрешение Кинги да застане
до мен. Аз щях да им говоря, но исках той да им пее на езика
уайтаха, за да стигнем по-дълбоко до техните сърца.
Помня как им казах, че те са първите хора на планетата
Земя, Защото произлизат от Лемурия, и че в тяхната памет, в
познанията им и в древната им ДНК е кодирана тайната за
изцелението на Земята, която ще даде възможност на човечес
твото да се издигне до по-високи нива на съзнанието. Освен
това знаех, че Сънуването в Сърцето е истинската тайна на
човешкото извисяване и че никой от живеещите днес на земята
не знае това по-добре от уайтаха, дори и когите1 в Колумбия.
1) Коги - индианско племе от Колумбия, едно от малкото племена,

В своето невежество съвременният човек се разхожда
“вътре” в ума си и си мисли, че планетите и звездите се
намират “извън” него. Но всичко това е илюзия. В действи
телност, според уайтаха и когите, във външния свят няма
нищо. Това е просто холограма, създадена от нашите умо
ве. В края на краищата, всеки учен знае, че единственото
доказателство за съществуването на звездите и планетите
се основава върху електрическите импулси в мозъка и тя
лото и върху петте сетива. Но сетивата не доказват същес
твуването на каквото и да било; те всъщност нищо не
доказват.
Уайтаха, както и много други коренни народи - вклю
чително древните индуисти, които наричат реалността ма-
йя, т.е. илюзия или “неистина” - вярват, че външната дейс
твителност не е реална. За тях реално е само онова, което
съществува в сърцето и по-специално в тайното простран
ство вътре в него, а не в ума. Наясно съм, че всичко това
много трудно може да бъде разбрано, още повече да се
повярва в него, но уайтаха са прави и всички ние скоро ще
открием тази истина.
Бях започнал да осъзнавам, че Змията от Светлина в
Чили облива с мощните си лъчи не само цяла Южна Аме
рика: те се излъчват от високите върхове на Андите, преси
чат Тихия океан и стигат чак до тези древни хора. Разбрах
това, докато им говорех и ги гледах в очите. Дъхът ми .спря.
То напълно промени представите ми за онова, което се
избегнали испанското нашествие през XYI век, Защото се оттег
лили високо в планината Сиера Невада де Санта Марта. Там
останали недосегаеми и успели да запазят и развият част от
самобитната си култура и религия. И до днес те продължават да
живеят както преди хиляди години.
Някои членове на племето са по-особени и се наричат Mamas
(Майки). Когите смятат, че това не са обикновени хора, а част от
съзнанието на Земята и задачата им е да поддържат равновесието
на планетарната екологична система. Според тях, без помощта
на “Майките” Земята ще загине. По-подробно виж в книгата на
Друнвало Мелхизедек “Да живееш в сърцето”. (Бел. прев.)
случва със света под въздействието на мощната Земна
кундалини.
Майката Земя е толкова умна. Тя разположи пробуж
дащата си енергия на най-точното място, за да има най-го
лямо въздействие върху всичките й деца.
Когато завърших речта си, Кинги изпя на родния език
на уайтаха онова, което аз разказах с думи. Той е изключи
телно добър преводач и прекрасен певец.
Този начин на съществуване и възприемане на света
малко по малко започна да променя нашите западни нагла
си и да смекчава сърцата ни, за да можем да възприемаме
чуждите култури по-пряко и съкровено. Започнахме да се
размекваме и да се превръщаме в малки деца.
След разменените слова пристъпихме към следващата
част от церемонията. Сега всеки човек от нашата група (или
племе, за каквото ни приемаха уайтаха) поздравяваше всеки
член на тяхното племе - мъжете, жените и децата - според
Друнвало и Кинги правят хонги

традицията на маори: хората допират челата и носовете си
и дишат заедно. Това се нарича хонги.
След като всички членове на племената се поздравят
едни други, следва друга традиция - хората сядат и се
хранят заедно като едно голямо семейство. Затова се пре
местихме в кухнята, където уайтаха ни бяха приготвили
чудесна трапеза. Всички се пръснахме сред домакините,
ядохме, молихме се и според обичаите на уайтаха пяхме
песни, свирихме и танцувахме на трапезата. Приличаше
повече на празненство, отколкото на церемония.
Денят бързо преваляше, затова нагласихме леглата си
- около 80, подредени в прави линии край стените, и лег
нахме да спим.
Според обичая на уайтаха, когато две племена се срещ
нат, те лягат да спят заедно. Освен това сънуват заедно -
това е основният момент в церемонията. Сънуването за
уайтаха е нещо повече от онези образи, които човек обик
новено вижда през нощта. Ако се сънува по време на цере
мония, тези видения са предсказания за бъдещето.
Щом две племена проведат церемонията си, разменят
си речи, дишат заедно, спят и сънуват заедно, те стават едно
семейство. Семейството на Рука ни прие като близки род
нини и от този момент нататък ние всички бяхме уайтаха.
Беше прекрасно, беше голяма чест.
Трябва да призная, че подходих с предварителни очак
вания към колективното сънуване. Нямах търпение да заспя
с надеждата, че ще се случи нещо изключително. Но не
стана точно така, поне що се отнася до мен. Стори ми се,
че между момента, в който положих глава на възглавницата,
и в който се събудих, са минали само няколко минути.
Малко по-късно през деня, докато разговарях с Барни,
по-големия брат на Мак, изведнъж видях колективното
сънуване в действие. Имайте търпение и ще разберете.
Когато утринното Слънце ни извади от вътрешния сън
и ни потопи в дневния сън, който наричаме реалност,
започнахме малко по малко да се измъкваме от одеялата и
спалните чували. През къщата тичаха деца, мъжете и жени
те започваха своя танц на живота, а Старците и Стариците
нагласяха енергията за деня. Това щеше да бъде ден за
споделяне на знания и опит.
Дядо Барни Рука ме помоли да се разходим само два
мата на една поляна. Искаше да говори с мен насаме. Само
след час той ми предаде тайното познание на уайтаха, което
ще промени света завинаги, когато (и ако, разбира се) се
осъществи тяхното пророчество.
На срещата ни преди години Мак ми беше разкрил част
от информацията. Сега тя се оказа много по-обширна и аз
осъзнах, че онова, което ни предстои по време на пътуване
то, до голяма степен е свързано със Змията от Светлина и
нейната енергия кундалини, която се разпръсква над света.
Дядо Барни не знаеше какво е написано на страниците на
тази книга, но от думите му стана ясно, че има огромни
познания върху древната история и прецесията на равно
денствията. Обаче ме помоли да се закълна да пазя в тайна
пророчествата на уайтаха, докато не настъпи подходящият
момент.
Неочаквано всичко започна да си идва на мястото.
Видях “голямата картина”, но все още не ми е позволено да
говоря за това. Ще ви кажа, каквото мога, но според Дядо
Барни, пророчеството на уайтаха предсказва повратен мо
мент в историята на 15 август 2009 г. Този ден може да
стане, а може и да не стане известен на широката публика,
но ще отбележи началото на нов Сън на човечеството - сън,
почти идентичен с вярването на майте, че небесата ще се
отворят и нашите братя и сестри от Вселената ще се пред
ставят пред нас.
Докато Барни говореше, думите му ме потопиха в
полусънно състояние. Съвременният човек не вярва в по
добни концепции и разбирания; никой не се е замислял над
такива неща от хиляди и хиляди години. Ако той е прав,
очаква ни голяма изненада, великолепна изненада и про
буждане в един свят от светлина и покой.
Напуснахме тази красива земя със зелени хълмове като
новородени братя и сестри на уайтаха и продължихме пътя
си през вселени от гигантски дървета, внушителни скали,
огромни плажове и прекрасни места, на които човек може
с удоволствие да прекара остатъка от живота си. Не му е
мястото на тези страници да описвам всички хубави неща,
които се случиха помежду ни в тази страна. Но те постепен
но отвориха сърцата ни, а това беше изключително важно
за нас, за да продължим духовния си път, Защото ако не
бяхме с открити сърца, уайтаха и маорите нямаше да ни
пуснат толкова дълбоко в техния свят. Това беше решаващо
за изпълнението на тяхното пророчество.
Те се появиха от нищото. Докато се опитвахме да
усетим енергията на едно огромно свещено дърво - сигур
но беше на 2000 години, неколцина маори се изсипаха от
стар автомобил близо до нашия автобус. Още преди да
сляза, вече бях забелязал през прозореца един мъж, когото
познавах добре, но никога не бях срещал физически. Името
му е Уалиси. Имаше кафява кожа и дълги бели коси, спле
тени на една плитка. Беше един от хората, присъствали сред
множеството на церемонията в Кауай. Помните ли, онази
церемония в четвърто измерение, на която щафетата бе
предадена от мъжкото на женското начало? (Виж Глава 10.)
Приближих се до него и той обви ръце около мен в
дълга сърдечна прегръдка. Познах го и той ме позна - и
двамата знаехме откъде. Искаше от мен да разбера до каква
степен жителите на тихоокеанските острови, едни от най-
старите култури на света, са неотменна част от Змията от
Светлина и Новия Сън. Думите му стигнаха до сърцето ми,
Защото знаех колко е важно новата Земна кундалини да
достигне до Аотеароа.
Уалиси започна да обсъжда нашето пътешествие, като
същевременно ми предаваше информация за бъдещите
промени, очакващи човечеството. За него беше чест да
сподели това тайно познание с мен. Знам, че ще го срещна
пак.
Уалиси ме запозна с една жена на име Лома Ален. Тя
беше Старица от племето маори, която щеше да играе
главна роля в разкриването на още много аспекти от тай
ното им познание. Но в началото не разбрахме коя е тя,
просто седяхме с нея, пиехме чай и си говорихме за незна
чителни неща.
Продължихме пътешествието си през тази древна земя,
от едно прекрасно място на друго, а учението на уайта-
ха/маори продължи да се разбулва пред нас в лицето на
различни местни учители, които се материализираха по
пътя ни.
ЦЕРЕМОНИЯТА НА ЦВЕТЯТА,
ИЗПУСКАЩИ АРОМАТ
На 20 февруари 2007 г. бяхме поканени да участваме в
церемония, наречена “Церемония на цветята, изпускащи
аромат”. Маорите ни казаха, че тя се провежда веднъж на
13 000 години.
Помолиха ни да вървим боси почти три километра по
безлюден черен път, който водеше до едно от най-свеще-
ните места в Аотеароа - Кръстовидната къща на Миринга
Те Какара.
Когато пристигнахме в тези свещени земи, пазачът ни
задържа, докато уредим куп формалности. Накрая ни при
еха. С бавни крачки приближихме мястото в средата на
широка тревиста поляна, където Стариците и Старците
седяха и ни чакаха да се появим. Тогава нямах представа,
че се намираме само на 50 метра от центъра на това
свещено древно място.
Както при уайтаха, и тук най-възрастните жени ни
заведоха дотам, зад тях бяха по-младите, а най-отзад се
наредиха мъжете. Но когато се приближихме на няколко
метра до маорските старейшини, мъжете излязоха най-
отпред и образуваха кръг, Защото първи трябваше да гово
рят пред старейшините.
Церемонията протече почти по същия начин; мъжете
си размениха слова, след това жените се изказаха по жела
ние. И пак се подредихме в редица, после всички направих
ме хонги с всеки член от племето. Но този път, след като
дишахме с всеки маори, ни поканиха да се приближим до
мястото, където стояха старейшините. Там в земята на
дълбочина около 30 см беше вдълбан кръст.
Докато чакахме всички от групата да направят хонги,

изслушахме част от историята на това място. Маорите го
смятаха за изключително важно за тях и за уайтаха и дъл
боко свързано с техните познания за Вселената, макар.вън-
шно то да не изглеждаше нещо особено, като изключим
вдълбания в земята кръст и околните заоблени възвишения.
Казаха ни, че тук се е намирала най-старата дървена
постройка, изградена около кръста, и че в нея се е съхраня
вало тайно познание, но през 1985 г. е била запалена умиш
лено. Тя била изгаряна до основи четири пъти досега и
отново щяла да бъде възстановена. Така и не ни обясниха
защо изгарят къщата и пак я строят.
Ето че се събра цялата ни група. Мъжете насядаха по
земята около кръста, а жените застанаха скупчени настрани
в очакване на сигнал от Стариците да влязат в кръга и да
седнат при мъжете. Докато жените приближаваха, мъжете,

водени от Кинги, се изправиха и подеха танц, символизи
ращ фалическата сила, за да посрещнат жените с мощна
енергия. Беше изумително да гледаш с каква сила тези мъже
създаваха енергийно покривало според традицията на уай-
таха, в което да влязат жените.
Жените им пееха свещени песни на езика на маори,
докато мъжете вдигаха ръце над главите си и ги сваляха до
коленете, после мъжете им изпяха песни от сърцата си.
Беше прекрасно да наблюдаваме тази церемония и да бъ
дем част от нея. Но това беше само началото.
Накрая образувахме голям кръг около кръста. Покани
ха ме да хвана ръката на вожда на маори, който стоеше
отдясно, за да затворим кръга. Първо аз, след това всички
един по един се обърнахме към участниците в церемонията
със слова, излизащи от сърцата ни, споделихме своите
мечти за бъдещето и за цялото човечество. Всеки мина по
реда си по часовниковата стрелка, докато накрая се изказа
вождът, чиято ръка държах.
Мечтите, които споделихме, щяха да се сбъднат, Защо
то ги изказвахме от “центъра на света”. Но целият смисъл
на тези думи започна да ни се разкрива малко по малко, тъй
като почти нищо не ни обясниха за този свещен знак, преди
да завърши церемонията, чак до следващия ден. Ако бях
разбрал навреме къде сме я провеждали, може би това
щеше да ме промени коренно.
Връчиха ми барабан, произведен в Холандия; на вид
приличаше на индиански. Този “барабан на мира” странс
тваше по света и минаваше през ръцете на различни групи,
подобни на нашата - хора, които в сърцата си мечтаят за
световен мир.
Задумках по него и бавно затанцувах по външния пери
метър на кръга по посока на часовниковата стрелка, както
повеляваше традицията. Когато обиколих целия кръг, по
ведох групата в дълга редица към кухнята, където церемо
нията щеше да продължи около трапезата.
За тази част от церемонията маорите бяха построили
красив дървен навес. По масите бяха подредени фантастич
ни пъстроцветни блюда и растения, изрязани и декорирани
с красиви и сложни шарки. Разглеждах тези красоти и се
чудех кой ще се реши да яде такива произведения на изку
ството и да унищожи хубостта им.
Листата и цветята, наредени в стаята, бяха преплетени
в изумителни фигури, които със сигурност означаваха нещо
за маори/уайтаха, но за мен представляваха най-вече есте
тическа гледка и прекрасни декорации. След обяда вождът
донесе албум със снимки и ни заразказва историята на този
свещен район. Много отдавна група извънземни от Сириус
кръжели над мястото, където сега е издълбан кръстът, и
точно в центъра му заровили в земята голям кристал.
Заради този кристал маорите смятат това място за
свещено. То било удостоено с честта да стане Университет
на маорите. Когато около кръста и кристала се построи
дървена къща, Университетът е завършен - но вождът така
и не ни обясни докрай какво означава това.
Разказа ни за един мъж от племето, който учил 14
години в предишната къща, след това се облякъл в костюм
и заминал за Англия, където станал известен професор в
един тамошен университет, без дори да е учил в редовно
училище. Така и не ни казаха името му. По някакъв начин
обучението в обикновената стара дървена къща помогнало
на човека да опознае законите на Вселената.
Колкото и да ми беше интересно, продължавах да не
разбирам за какво говори. Все още оставаха толкова много
тайни, че можех единствено да “почувствам” защо мао
рите смятат това място за свещено. Дали само заради
кристала на извънземните, или имаше и още нещо? Духов
ното ми любопитство се изостри докрай. Церемонията
завърши с дълги прегръдки и специални дарове, поднесени
и от двете страни. Нямаше да има друга такава през след
ващите 13 000 години.
Една от Стариците ми даде голям хрущял. Оказа се, че
това е дискът между два прешлена от гръбнака на кит. Той
много приличаше по форма на сърце, стоеше на нейния
олтар и излъчваше невероятна енергия.
- Това е дар от нашите предци, - каза тя.
Както маорите, така и уайтаха вярват, че техни праро
дители са делфините и китовете и че всъщност китоподоб-
ните са създали човешката раса. (В това са вярвали и
представителите на най-древната човешка цивилизация -
шумерите.)
Ако разгледате старинните дърворезби на уайтаха/ма-
ори, които могат да се видят над входа на повечето им
свещени сгради, ще забележите, че човешките им прароди
тели са изобразени с ципи на дланите и стъпалата, което
най-малкото означава, че за прекарвали голяма част от
живота си в океана, вероятно лице в лице с онези, които
смятат за свои предци.
Дърворезба над входа на един храм на маори/уайтаха. Обър

нете внимание на ципестите крака на техните предци.
Два дни по-късно, вече към края на нашето пътуване,
една местна жена ми обясни свещената геометрия на ста
рата дървена къща, построена върху свещения кръст на
поляната. Само след минути разбрах как една проста дър
вена барака може да се превърне в университет и как човек
може да разбере тайните на цялата Вселена, само като седи
вътре. Ето част от нещата, които ми показа. Тази информа
ция (и още много) ще намерите в книгата Мартин Дутре
“Древната келтска Нова Зеландия” (Martin Doutre, Ancient
Celtic New Zealand). Можете да си я купите от уебсайта:
http://www.celticnz.co.nz, ако искате да вникнете по-дълбоко
в древните познания на уайтаха/маорите.
Това е рисунка на кръстовидната къща в нейния пър
воначален вид.
Рисунка на кръстовидната къща от У. А. Тейлър

Това е чертеж на къщата. Вътре се вижда кръстът.
Кръстовидната къща в Маринга Те Какара
Легенда:
а: плъзгащи се дървени врати, 120 х 60 см <11: по-малки греди, обиколка, 45 см
Ь: плъзгащи се дървени капаци е: ъглови елементи във формата на 1_
с: дървени греди, 30,5 х 5 см f: странични ръбове, 30,5 х 5 см
Ф централна кръгла греда, обиколка 180 см д: веранди, отворени от едната страна
Чертеж на къщата, направен от С. Дж. Хънт

А ето една от свещените геометрични фигури, разкри
ващи взаимоотношението между кръга и квадрата в схема
та на къщата (Фиг. 9). Очевидна е пропорцията Фи (Златно
то сечение) в геометричната прогресия на кръговете и
квадратите. Безкрайно намаляващите кръгове и квадрати
определят вътрешното разположение на къщата. Тя е обър
ната на север в съответствие със Земята и звездите.
Това е само една от геометричните схеми, показващи
съотношението между кръга и квадрата в структурата на
къщата, но ако разгледате подробно всички съотношения,
постепенно пред вас ще започне да се разкрива познанието
за Вселената, също както във Великата пирамида в Египет.
Но онова, което съвременните маори/уайтаха не виж
дат, е тайният код, скрит във формата на сградата. Казвам
“не виждат”, Защото на никого не му е хрумнало да го търси.
Това не значи, че никой на света не го знае, просто не беше
споменато пред нас.
На онези, които искат да проучат въпроса по-задълбо-
чено, препоръчвам да прочетат Глава 9 от книгата ми
“Древната тайна на Цветето на Живота”, том II. Маринга
Те Какара може съвсем^успешно да се използва като “Цен
тър на Сътворението”, от гледна точка на който да се
определи точното местоположение на всички свещени мес
та на островната група Аотеароа - както на повърхността,
така и под земята. .
Сгради със същата форма и за същата цел са били
използвани и в древен Египет. Докато проучвах свещената
геометрия на Маринга Те Какара, осъзнах, че разбиранията
за Вселената на уайтаха/маорите съвпада с познанията на
всички велики цивилизации от древността, съществували
някога на Земята. Маорите са могли да предсказват бъде
щето със същата изумителна точност и прецизност, каквато
са притежавали древните египтяни.
Съкровените познания на уайтаха за Сътворението са
били пазени в тайна - чак до сега. Те само частично са
въплътени в сградите им. Основната тайна се съдържа в
Фиг. 9. Рисунка на кръговете и квадратите

според пропорцията на Златното сечение
тяхната ДНК. Уайтаха са първите хора, пристигнали от

Гондвана в Лемурия или Му, за да живеят на свобода, и
тяхната ДНК съдържа изначалната Божествена тайна - как
да използват сънищата, за да създават или променят реал
ността в тази Вселена с всичките й звезди и планети.
Без това тайно познание за Сънуването в Сърцето
човечеството никога няма да успее да промени този свят и
да се издигне до по-високи нива на съзнание. Но, слава Богу,
уайтаха още живеят и дишат, и понеже пазят стария си
начин на живот, цялото останало човечество ще може да
премине на други нива на съществуване.
Змията от Светлина с нейната преобразуваща сила
облива Тихия океан и пробужда уайтаха и маорите. Тъкмо
тази енергия на Земната кундалини ускорява тяхното събу
ждане. С особените си разбирания за Живота те ще се
превърнат в катализатор, който ще помогне на човешкото
съзнание да се прехвърли на следващото ниво на съществу
ване. Уайтаха знаят, че времето е дошло, и затова канят
целия свят на прага си.
Перуанците и чилийците ще бъдат учителите на новия
Женски път, но уайтаха и маорите ще станат пример за
чиста вибрация - те я носят във всяка клетка на телата си.
Човек може да се учи от уайтаха, просто като стои в обсега
на техните вибрации и като сънува заедно с тях.
Глава 22
О Б Р А З Ъ Т НА Б Е З У С Л О В Н А Т А
ЛЮБОВ В СЪРЦЕТО
Змията от Светлина вече е на географското си место

положение за следващите 13 000 години и функционира
перфектно. Решетката на единното съзнание над Земята,
която поддържа и фокусира човешкото съзнание и му дава
възможност да се издигне до по-високи нива, ще бъде
нагласена окончателно в средата на 2008 г. Трябва да се
направи още съвсем мъничко, но не кой знае какво. Остана
ни да предприемем пътуване до остров Пасха, за да изле
куваме определени аспекти на маорите, какго и една пос
ледна церемония на остров Мурея, за да се завърши Решет
ката на Единството и тя да бъде задействана по начин,
който светът не е и сънувал.
През 2009 г. ще се осъществи първата истинска връзка
с живи същества от други светове, но това няма да стане,
преди Решетката да заработи по определен начин.
Към 21 декември 2012 г. ще завърши прецесията на
равноденствията и ще започне новият цикъл от 13 000
години. Дотогава старият цикъл и старите мъжки нагласи
за контрол върху човешкия живот ще бъдат отстранени.
Женското начало ще поеме ръководството и ще поведе
човечеството обратно към Светлината. А на 18-19 февруа
ри 2013 г. майте ще проведат първата си церемония в чест
на новия цикъл и така ще отворят портите на всички живи
същества във Вселената, които ще общуват с хората “лич
но”, а човечеството ще предприеме спешни действия за
изцелението на останалите живи хора на планетата. До 19
февруари 2013 г. населението на Земята може би ще намалее
драстично, но онези, които ще останат на Земята, наистина
ще започнат да живеят по нов начин - като проявяват
любов и съпричастие. Искам да кажа, че следващите някол
ко години ще бъдат най-важните в човешката история. Ние
ще преживеем тези огромни промени в човешките възгледи
с помощта на Майката Земя и нейната Змия от Светлина,
както се е случвало много пъти досега, но за разлика от
всеки друг път, сега Вселената ще се отвори пред нас по
уникален начин.
Тайната е в Безусловната Любов, която ще се прояви
чрез човешките същества, призвани да променят завинаги
живота на Земята. Повечето от тях ще бъдат деца или
младежи, открили пътя към собствените си сърца. И онези
жени, които ще разберат и ще последват децата в техните
сърца, ще разкрият пред света това ново битие. Накрая,
може би след много колебания, и мъжете ще извършат
своята трансформация - така цикълът ще бъде завършен
докрай. Почти винаги става така.
Тъкмо представите и мечтите в сърцата на тези деца
ще се превърнат в онази сила, която наистина ще осъщес
тви промените. Децата и жените първи ще се включат в акта
на сътворението и ще променят света отвътре.
Нека ви обясня по-подробно, като използвам церемо
нията за пример. Тя е резултат от древната мъдрост и
концепция, че външният свят - звездите, планетите и всичко
върху тях - е създадено от вътрешния човешки свят, изтъ
кан от образите в сърцето и с участието на Великия Дух.
Почти всички туземни народи знаят този житейски факт.
Повечето съвременни хора смятат, че Бог е непости
жим. Според тях, Той вероятно съществува някъде или по
някакъв начин в природата или може би дори отвъд нея, но
определено за мнозинството Бог и човекът не са един и
същи разум. И което е парадоксално - наред с това източ
никът на подобно убеждение твърди, че сме създадени по
“Божий образ и подобие”! Вътре в човешкото сърце има
едно съкровено място, където се е зародило цялото Битие.
Такова е било изначалното учение на Исус (но е било
заличено по политически причини от висшия гръцки и
римски клир); всъщност този възглед може да се проследи
далеч назад във времето, поне 3000 години преди Христос,
чак до древна Индия и Египет, в Упанишадите и египетска
та тантра.
Когато хората започнат да осъзнават кои са всъщност
- истински синове и дъщери на Бог, на Разума, създал
цялото Битие - тогава и само тогава човеците ще се слеят
с Бог в умовете, сърцата и телата си и ще се събудят от
дрямката.
Най-древните хора на тази планета могат да ни помог
нат изключително много, тъй като те имат огромни позна
ния и помнят изначалната си връзка с Майката Земя и
Небесния Отец. Как иначе щяха да оцелеят на тази Земя
толкова дълго и да се запазят толкова хармонични?
Змията от Светлина вече се премести в новото си
жилище и започна да излъчва нови вибрации върху Земята.
Те са съвършено различни от онези, които изпращаше през
изминалите 13 000 години. Цикълът не се движи по кръг, а
по спирала. Всеки път, когато прави нов оборот, той не се
връща на същото място, а се придвижва нагоре по спира
лата, също като молекулата на ДНК. И подобно на ДНК,
кодовете се дешифрират по различен начин. Така се създа
ват нови пътища, нови светове и ново тълкуване на Единс
твената Реалност, която човечеството трябва да съзре и в
която накрая да заживее.
Ще попитате: А аз какво да правя? Много просто,
изоставяте разсъдъка и непрестанното мислене и се връща
те в сърцето си. Там вътре има мъничко кътче, където
обитава цялото познание и мъдрост. Всичко, от което се
нуждаете на всички нива на своето съществуване, е там -
на разположение.
И в условията на драстични промени на Земята и на
човечеството, които настъпват навсякъде около нас, и още
по-невероятните промени, които ще проникнат във всички
аспекти от живота ви, ако живеете в сърцето си, Майката
Земя ще се погрижи за вас със своята нежна и вълшебна
любов, която всъщност е създала цялата тази физическа
планета.
Спомнете си кои сте, вярвайте в себе си и отворете
очите си за новата красота и за новата Земя, която се
разбулва пред вас с всеки ваш дъх. Обърнете гръб на
миналото - на мрака и на разрушението, бележещи края на
стария мъжки цикъл. Не поглеждайте Кали в очите. Насо
чете вниманието си към покълващия нов живот и към
Светлината в средата на вихъра.
Подобно на семе, вашето бъдеще едва-едва започва да
пониква от тъмнината, но някой ден ще се озърнете назад
и ще осъзнаете, че всички онези страхове и страдания са
били само сън, създаден от хаоса между края на един цикъл
и началото на следващия. Смъртта и животът са части от
един и същ цикъл.
Сега погледнете към Светлината и вдишайте дълбоко
радостта от живота.
Вечният Живот без страдание е ваш и винаги ви е
принадлежал. Никога не сте се отделяли от Източника.
Живейте живота си без страх. Живейте живота си с отворе
ни очи и отворени сърца. Вижте тази скъпоценност в сър
цето си и ще останете да живеете на тази Земя през следва
щите 13 000 години - и много, много повече. ,
ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ
Виж! Скъпоценност в Лотоса!
ЗА А В Т О Р А
Всеки, който се срещне с Друнва-

ло Мелхизедек, веднага усеща негова
та любов към живота. Повече от три
десетилетия той представя пред света
обширните си познания чрез програ
мата “Цветето на Живота” и медита
цията Мер-Ка-Ба. Автор е на още три
книги - “Древната тайна на Цветето
на Живота”, том I и II, и “Да живееш
в сърцето”. Те са преведени на 29 ези
ка и са публикувани в над сто страни по света. Друнвало е
главен редактор на международното електронно списание
“Духът на Ма’ат” (www.spiritofmaat.com), което се посещава
от над един милион читатели годишно.
Възпитаник на епохата на 60-те, на хипи-колониите,
междукултурните сблъсъци, социалните революции и ду
ховните търсения на тогавашното време, Друнвало пътува
по целия свят като духовен посланик на и за много от
коренните народи по света, притежаващи информация, ко
ято искат да споделят за доброто на нашата планета. Той
изнася семинари и лекции на различни теми: Свещената
геометрия, човешките енергийни полета, медитацията, ду
ховността и Да живеем в сърцето в редица страни по цял
свят. В тази книга са описани много от неговите лечебни
церемонии и пътувания в служба на Майката Земя.
Неговите медитации с ангелите, праничните техники и
енергийно лечение са помогнали на десетки хиляди хора.
Друнвало ни доказва, че изцелението на тези човешки ас
пекти е изключително важно, Защото проблемните области
в нашите тела често ни пречат да продължим духовния си
път. Важно място в неговата работа заемат и “третоизмер-
ните” му изследвания върху различни природни продукти
и методи, които също са част от изцелението на Майката
Земя и на нейните живи същества.
Друнвало живее в Аризона. Ако желаете, можете да
посетите сайтовете му:
www.spiritofmaat.com и www.drunvalo.net.

ЗМИЯТА ОТ СВЕТЛИНА

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

ЗМИЯТА ОТ СВЕТЛИНА

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

100

■ЙЙЕТО НА ЗЕМНАТА КУЛ

Животът е изумителен! На всеки 13 000 години на

Един ден през 1971 г., докато медитирах, в стаята ми

1) Трите книги са публикувани на бълг. език от издателство Арат­

Фиг. 1. Цветето на Живота

За да разберете моите истории и да схванете техния

12 небесни съзвездия. Това означава, че ПР сочи към или

Науката е доказала, че преди 16 000 години три големи

Кейси е направил над 12 000 предсказания за периода

ВЕЛИКАТА БЯЛА ПИРАМИДА

КИТАЙ НАХЛУВА В ТИБЕТ И ЗМИЯТА

ПЕРУ ОТКЛИКВА НА НОВИЯ ЦИКЪЛ

ДВЕТЕ ВЕЛИКИ ПТИЦИ

Една сутрин през 1985 г. се събудих високо в безводната

1) Кива или “долният свят” - подземно помещение с кръгла или

От микробуса се изсипаха група млади мъже около

В повечето духовни традиции психичните способности

нужда от твоята помощ, а същевременно този опит ще ти

Трите Мечки се събуждат

открита Наккалската пирамида, Кен имал странно прежи­

ХУАН КОНЧА СЕ “ЗАСЕЛВА”

дължава на запад, като върви от едно свещено място, през

Накрая киселите старци ни пуснаха на територията на

Фиг. 4. Схема на четирите входа

още един вход, обърнат на север, водещ до средата на

надолу във вътрешността на пирамидата и да потърся

ОСТАНАЛИТЕ ЧЕТИРИ ХРАМА

1) “Пътят на жълтите павета” или “жълтият тухлен път” - алюзия

Лицата по стените на Кохунлич, показващи третото око.

Фиг. 5. Рисунка на дупката и дървото

КХАН КХА: ЕДНОТО ОКО

Стоях до колата, гледах това 444 и се чудех кое ли ще

След като се върнахме от пътешествието в Мексико и

Щях доста да се охарча по време на последното пъте­

Мурея ме впечатли. Това беше най-сладкото женско

Трябваше да бъдем на свещеното място след час и полови­

Най-сетне с приятелката ми можехме да правим какво­

ЗМИЯТА ОТ СВЕТЛИНА И ЦИКЛИТЕ

1) Четирите Ъгъла - топографска точка на пустинното Колорадско

ПЪРВОТО ЛЕЧЕБНО КОЛЕЛО

СВЕЩЕНОТО ПЪТУВАНЕ ЗАПОЧВА

1) Радисти-шифровчици навахо (или “Говорещи с вятъра”) - През

ВТОРОТО ЛЕЧЕБНО КОЛЕЛО

Церемонията в кивата на анасазите. Джон Дюма

Кълбата от светлина (анасазите) 2

ОГНЕН ЛЪВ И СЪДБАТА

САМИТЕ СЕБЕ СИ, тук и сега, своето присъствие и

Поемата на Мери ни порази. В нея се казваше онова, за

ТРЕТОТО ЛЕЧЕБНО КОЛЕЛО

1) “Говореща пръчка” - дървена пръчка (понякога перо, гердан от

СРЕЩА СЪС ЗВЕЗДИТЕ

ДРЕВНИТЕ СКАЛНИ ЖИЛИЩА

1) Пейот - през исп. P e y o te (от ацтекското p e y o tl) е малък кактус без

Слепецът, който вижда

СЪС САЛ ПО РЕКА КОЛОРАДО

И ТОГАВА РУКНА ДЪЖДЪТ

Ангелите отново се появиха и започнаха да ме убежда­

ВРЕМЕ И ЦЕЛ НА ПЪТУВАНЕТО

ИЗЦЕЛЕНИЕ НА МАЙТЕ ОТ ГОРНАТА

Майте ни приветстват с “Добре дошли”

Към края на церемонията разбрах, че вече започваме

Церемонията във формата на Весика писцис

СРЕЩА С ХУНБАЦ МЕН

1) Трите книги са публикувани на бълг. език от издателство Арат

открита Наккалската пирамида, Кен имал странно прежи

Щях доста да се охарча по време на последното пъте

Трябваше да бъдем на свещеното място след час и полови

Най-сетне с приятелката ми можехме да правим какво

Ангелите отново се появиха и започнаха да ме убежда

Когато групата ни пристигна в Кохунлич, оживяха спо

ШПУХИЛ: ЦЕРЕМОНИЯ ЗА ИНТЕГРИ

ЧИКАННА: ЦЕРЕМОНИЯ ЗА ИНТЕГРИ

тяхната култура трябва да бъде излекуван, за да се балан

Дърворезба над входа на един храм на маори/уайтаха. Обър

Змията от Светлина вече е на географското си место