Едгар Кейси Силата на цветовете, камъните и кристалите

(Великият пророк разкрива как мистичните сили в тези природни елементи могат да
променят живота ви)
Дан Кембъл

БЛАГОДАРНОСТИ
Няма писател, който да дължи доброто си име само на това, което той сам е написал, а
това, разбира се, най-вече важи за книга от този тип. Така че специални благодарности на
отзивчивите хора от библиотеката на АИП, които непрекъснато насочваха пишещия в
правилната посока и му предоставяха необходимите материали и информация.
Моята благодарност е отправена и към Карен Кочиш за помощта при подготовката на
ръкописа за изпращане. Тя не е само една добра душа, тя е по-добър редактор omколкото аз
писател.

Критериите за реалност, развити за сферата на усещанията, са валидни за нея, но не са

обезателно валидни извън тези области, в кoumo нещата могат да бъдат видени или докоснати.
Лорънс ле Шан и Хенри Маежено
Пространството на Айнщайн & Небето на Baн Гог

ВЪВЕДЕНИЕ
Като човек, който обича да се задълбочава в същността на нещата, под повърхността на
общоприетата мъдрост, просто сте имали шанс, ако сте прочели повече от една книга, която ви
обещава необикновено пътуване в царството на скритите истини. Твърде често това пътуване е
само фалшива фасада, която блести пред очите ви — претенциозен гоблен от неверни твърдения,
изтъкан от хипотези. Тези книги навярно са забавни, но едва ли хвърлят ясна светлина върху
нещата.
Изкушаващо е да се дават обещания, особено когато се отнасят до необичайна тема, която
разкрива неочаквани разклонения, но въпреки това трябва да се уважава чувствителността на
читателя. Поради едно нещо — няма скрити истини, защото те рядко убягват от погледа на
истински търсещия, който съзнава, че някой винаги знае и разбира. И друго, само вие, читателите,
може да прецените за себе си значението на книга като тази или да я квалифицирате с подходящи
определения. Вие си запазвате това право, като ангажирате вниманието си. Освен това, след всичко
казано и направено, това е вашето пътуване; книгата е само карта на възможностите.
И, разбира се, всяка книга задължително е изтъкан гоблен и затова в по-голямата си част
преживяването е почувствано и изживяно. Книгата, с която ви предстои да се запознаете, е гоблен,
пълен с цвят и осеян с камъни. Нейният произход е уникален — гадателските прозрения и
тълкувания на Едгар Кейси, а вие може да откриете, че идеите имат далеч по-широкообхватни
изводи. От гледна точка на равновесието е включена информация от областта на науката и от други
източници.
Надяваме се, че това представяне ще изпълни две задачи: първо, вие ще видите цветовете и
камъните в нова светлина и ще погледнете дълбоко под разкриващата се повърхност; и, второ, към
вас ще бъде отправено предизвикателство да погледате по-отблизо на вашето собствено
съществуване и духовни цели. А ако се забавлявате през това време, значи авторът е постигнал,
повече от желаното.
1
 БЕЛЕЖКА: В някои случаи са цитирани примерни откъси от тълкуванията на Едгар Кейси, за
да се даде възможност на читателя да преживее и усети специфичния тон и чувство на
информацията на медиума. Откъсите невинаги са обяснени, но включват номера на тълкуванията,
което ги отличава от другия цитиран материал. С изключение на частта за аурата целият материал
е почерпан от информацията, дадена от Едгар Кейси, докато е бил в състояние на транс. Тези
записи се съхраняват в библиотеката на Асоциацията за изследване и просветление (АИП) във
Вирджиния Бийч, Вирджиния.
ПРЕДИСЛОВИЕ
Хиляди теми – информация, простираща се от ежедневието до метафизиката — протичат през
съзнанието на мистика Едгар Кей си. От огромното море с информация много малко теми се
открояват така ярко, както тази за цветовете и камъните. Те може да изглеждат като обикновени,
ежедневни обекти, като явления, открити в светлината и минералите. Но в тълкуванията цветовете
и камъните се третират като нещо много повече от случайни обекти в природата. Те се дискутират
като символи на истината, която се излъчва с вибрации чрез техните атомни сили, които имат ясна
и точна връзка с нашето собствено съществуване.
Кейси ни казва, че вибрациите, които ние виждаме като цветове, идват от сферите на
духовното и тези вибрации имат своите съответствия в нашите тела. Подходящите цветове за даден
човек могат да му помогнат да усили своите вибрации, докато неподходящите цветове могат да ги
нарушат. Накратко, ние можем да вибрираме по-добре или по-слабо според нашия избор на тонове
на цветовете. По време на тълкувание един човек пита с какви цветове вибрира. Коментарът на
Кейси е: „Когато сте добър — в синьо, а лош — във виолетово и червено“ (1131-1).
Разбира се, някой друг с различен темперамент ще получи и различен отговор. Родителите на
едно дете са информирани, че моравото и виолетовото не са подходящи цветове за него. Вместо
това се препоръчват нежните нюанси на синьото и розовото, заедно с оттенъците на бялото и
зеленото. Вибрациите на шестгодишното дете съвпадат най-много със сиво-зеленото. На един вече
зрял човек е препоръчано да носи синьо и тоновете на сивото, защото това са неговите цветове.
Цветовете внасят нещо универсално чрез вибрациите, които имат съответствия в
астрологията, нумерологията, музикалните ноти, жлезите с вътрешна секреция и човешката аура.
Цветовете са еманацията от невидимите нишки в тъканта на цялото сътворение — атомните сили,
които обединяват Космоса. Цветовете са нашият личен ключ към отговора на въпроса къде точно
се намираме по нашия духовен път, защото излъчването, радиацията, придружава човешките ни
тела от един живот до друг. Духовното развитие е темата, която пронизва тълкуванията. Кейси
отбелязва, че цветовете могат да помагат и да имат целебно въздействие върху тялото и ума, но в
същото време съзнава тяхното духовно значение и бързо предупреждава: „...не позволявай те да те
водят! По-скоро ти ръководи влиянието им.“ (1489-1).
Ние трябва да имаме предвид всички сили, които въздействат върху живота ни, включително
и цветовете:
Но винаги знайте: дълбоко в себе си това са стимули, които като ветропоказатели ще
показват посоката на съзнанието — като строител; на желанията — като нещо, което може
да бъде подредено и върху него всичко да се построи (1626-1).
Разбира се, същият съвет може да се приложи към скъпоценните и обикновените камъни,
които могат да бъдат свързани с цветовете. Когато цветовете и камъните се споменават заедно в
тълкувание, това е съвет кои са най-подходящи за определени хора. Например в даден случай на
един човек е препоръчано да носи лазурит и син цвят, а в друг — хризолит или аметист, заедно с
лилаво. Определено Кейси посочва, че лазуритът „действа като склад на енергиите на вътрешния
Аз“.
И в други тълкувания се споменава, че този ефект на складиране се получава фактически при
носенето на всеки камък с кристална структура. И още, царството на минералите и растенията
излъчва „ответни вибрации, към които всяка душа откликва, по индивидуален начин със сила или
се повлиява по силила на взаимовръзките“ (2571-1).
Като се има предвид, че тялото е енергийно поле, ние можем лесно да осъзнаем природата на
това вибрационно единство, защото:
Всеки елемент, всеки камък, всяка разновидност на камък имат своето атомно движение,
обединени от единиците енергия, които във Вселената са насочени в тази определена дейност
(531-3).
Преди всичко, тълкуванията изясняват, че цветовете и камъните, ако се използват разумно,
могат да служат като опорни точки за подпомагане на нашите собствени физически, умствени и
2
духовни вибрации. Те действат за стимулиране на целебните въздействия върху тялото, за
уравновесяване на емоциите ни и подобряване на нашите умствени качества, както и за повдигане
на духовното ни съзнание. Но фините сили, идващи от тях, не са техни. Цветовете и камъните са
само проводници на по-висшите сили, които проникват Вселената. Те са помощни средства за
подобряване на живота ни и опорни точки по духовния ни път. Това е тяхната цел и вероятно чрез
тях ние можем да придобием по-дълбоко разбиране на нашите собствени цели, като наблюдаваме
техните ефекти върху нас, имайки предвид, че ние можем да получим каквото пожелаем, „щом
като желанието е в хармония с вселенската сила на развитието, наречена Бог“ (1714-1).

ПЪРВА ЧАСТ
Светлината е сянката на Бога.
Платон

1.
СВЕТЪТ Е ЦВЕТЕН
Цвят. ДУМАТА ОБЕЩАВА ИЗОБИЛИЕ от възможности. Тя придава усещане за живот. Цвят.
Сричката се плъзга по езика така гладко — като нанасяне на бои върху платно, а в съзнанието
изплуват любимите цветове — онези особени нюанси, които предпочитаме. Откриваме ги в об-
леклото си, в обзавеждането на дома, те отразяват нашите вкусове и — до известна степен —
нашата личност.
Цвят. Сещаме се и за природата — красиви цветя и разкошни птици, искрящи от цветове —
или за свода на дъгата, обагряща небето с магия, която повдига духа ни. Приглушените тонове на
гаснещия залез потъват в нас и отново ни въвличат в нощта и тъмнината. След това утринното
слънце подновява цикъла и разпръсква лъчите си в един свят, кипящ от цветове и живот.
Животът е цвят. Невъзможно е да си представим, че може да виждаме света само в бяло и
черно — неизменно сив океан и бяло небе, безцветни дървета и мрачна земя. Невъзможно е да си
го представим, защото цветът е живот — пулсът на съществуването, проявата на вибрацията,
Божият дъх, който вдъхва живот на голата пустош. В по-слабата светлина на човешките
възприятия нашите очи разпознават само една малка част от спектъра — една шестдесета от
позната светлина. Така ние сме оставени само да гадаем какви чудеса се крият отвъд обсега на
нашето зрение.
И все пак цветовете, които виждаме с безброй вариации, са напълно достатъчни за нашите
цели. Те са естествен израз на нашето съществуване и служат по начин, който трябва да бъде
признат днес за ключ към самите нас. Всеки цвят от спектъра изсипва в света невидими сили във
вид на вибрации, които взаимодействат с нашите собствени и влияят върху живота ни. Древните са
разбирали по-добре от нас посланието на дъгата. Те не са се прекланяли сляпо пред цветовете, а са
живеели в хармония и сътрудничество с тях. Това познание не е достигнало до нас, но ние
започваме да го преоткриваме. И може да разберем, че цветът е ключът, водещ към „изгубената
пътека за рая“, както е казал Томас Уълф в Погледни към дома, ангел. Но алеята, пътеката, не е
загубена — ние сме се загубили. Дъгата не е безмълвна, ако се научим да слушаме.
Както накратко казва Едгар Кейси, цветовете са естественото одухотворяване на тоновете или
звуците. Това твърдение има невероятен смисъл, като се има предвид, че материалният свят живее
с движението на атомите, а движението създава звука. И все пак, от своята гледна точка на медиум,
Кейси е наясно, че значенията на цветовете не са само универсални, но и лични. Когато тази тема
се появява по време на тълкувание, той не се колебае да даде съветите си за подходящите цветове
за даден човек. Неговите предложения, насочени към отделните хора, могат да се отнесат и към
много от нас:
...Цветовете въздействат на човек много повече от музикалните тонове. Мръсните цветове
или някои видове зелено имат такъв ефект, че могат да доведат до болест във физическото тяло,
докато пурпурното и виолетовото или нюансите на естествения тен носят екзалтиращо
влияние, което допринася за градивното у човека. (428-4)
Както показва това тълкувание, макар че не съзнаваме напълно природата на цветовете в
нашия живот, ние не сме безразлични към тях. Цветът принадлежи към изразните ни средства —
нашите лични фрази. Ние използваме цветовете, за да обагряме езика с метафори и сравнения, като
предизвикваме живи образи, запомнящи се картини, а цветовете почти създават жива картина само
с няколко думи.

3
 Казваме за страхливеца, че е жълт. Той е с прежълтяло лице. Ако някой вестник прави
сензация от новините, това е жълта преса. В миналото езичниците са били наричани жълти. На
езиково ниво този цвят, изглежда, няма положителен израз.
Червеното предизвиква страстни и драматични образи. Когато гуляете дълго и необуздано,
вие казвате, че оцветявате града в червено 1 — може би за да празнувате „деня, отбелязан с червено
в календара“, когато нещо особено важно или щастливо ви се е случило. От друга страна, човек без
нито един червен цент в джоба си не може да си позволи да празнува, да „оцветява града в
червено“. Комунистът е просто червен, а този, който толерира неговите възгледи, е розов. Като
метафора червеното се свързва с проститутките, но и с вярващите.
Вие със синя кръв ли сте? Вероятно не, но има ли някаква причина, поради която да се
чувствате сини, те. тъжни2? Изглежда, че всеки понякога е тъжен. Гръм от ясно, синьо небе описва
внезапно, неочаквано събитие. Човек със син нос е този с твьрди морални възгледи, а син чорап
означава дилетант. Сините закони (пуритански закони — б. р.) са твьрди и забраняващи. Човек,
който е син истински (blue — консерватор), представлява изображение на лоялността. В
продължение на хиляди години синьото е било цвят на кризата и гнета.
Като позеленял от яд ние описваме користния човек. Може би в главата му се върти зеленото
на книжните пари. Зелен означава и неопитен — новодошъл, незапознат с традициите или
задълженията в работата. От спектъра на цветистия жаргон зеленото е с широко приложение.
Ако някой е побеснял от яд, лицето му може да придобие виолетов цвят, но вероятно не от
четене на виолетова проза3, която е просто претрупано, украсено четиво. Виолетов е цветът, който
се свързва с църквата; извън това означава справедливо негодувание.
И други цветове — черното, кафявото и бялото — са намерили своята описателна употреба,
но изброените тук са придобили най-широко приложение. Както се казва, те ни говорят, като
придават сила на езика. В същото време червеното, жълтото и синьото са нишите първични
барометри. Те разкриват умственото и духовното ни състояние по начини, които не са така явни.
Като личности ние харесваме или не харесваме определени цветове, някои предпочитаме, други не
ни привличат — според вкуса ни.
Обаче вкусовете се променят. Ако сте зрял човек, вие сте изоставили детинските неща,
включително и някои цветове, които сте предпочитали като малък. Невъзможно е вкусът ви към
цветовете да е останал непроменен. Наистина, ако погледнете етапите през живота си, преходът
между тях ще бъде белязан и от промяната в предпочитанията ви към цветовете. Привързаност или
отвращение към даден цвят говори за жизнения ви статус и за умствената ви нагласа. Животът ви е
оцветен по много начини и цветовете, избрани от вас, потвърждават фактите. Червеното, жълтото и
синьото и техните комбинации са вашите свидетели, те говорят не само на вас, но и вместо вас. Те
разказват на света за вас на своя особен език, който съзнанието не може да разбере напълно. Ако
някой цвят не изразява вече вашите интереси, то вие си избирате друг, по-подходящ. Зеленото
може да е било някога вашият звезден свидетел, но вече не е най-подходящият цвят за роклята ви,
така че синьото го замества. Или може би импулсивността и драматизмът на червеното вече не
съответстват на вашата емоционалност и усещате, че жълтото е по-подходящо. Във всеки случай
цветовете са лични, те са страна от нашата същност и отговарят на нещо в нас.
Червеното, жълтото и синьото съответстват на тялото, ума и душата. Основните цветове
съответстват на основните части на нашата същност. Заедно с другите цветове на спектъра те
говорят на нас и чрез нас, като свързват създадената от самите нас пропаст между физическото и
духовното. Те са отразени в нашето облекло и аура. В своята книга Аурите Едгар Кейси отбелязва:
„Но какво означават аурите за по-голямата част от хората, които не могат да ги видят?“
— ще попитате вие. Добре, аз вярвам, че по-голямата част от хората наистина ги виждат, но
не съзнават това. Убеден съм, че всеки може да види като цяло аурата на друг човек, ако обърне
внимание на цветовете, които обикновено този човек носи...
Светът е цветен и ние сме цветни същества с определени предпочитания към някои нюанси.
Като имаме предвид това, нека направим преглед на някои личностни аспекти на цветовете, за да
придобием по-дълбоко разбиране за тях.
Червено
Показател за агресия и завоевание, червеното стимулира. То е изборът на амбициозната
личност, на дейния и решителен човек. Червеното изразява жажда за живот и оптимистична
1
То paint the town red - на английски език означава „забавлявам се“, „празнувам бурно“. — Б. пр.
2
На англ. син означава още и тъжен — Б. пр.
3
На български виолетова npoзa се превежда розова. — Б. р.
4
настройка. Импулcивно и открито, то е цветът на търсещите нови преживявания. То е силата на
живота, сексуалността и творчеството. Червеното допада на отворения човек, който мисли, че
животът трябва да е щастлив, но този човек вероятно е емоционално нестабилен, егоистичен и
изразява динамичното влияние на червеното под формата на безцелни, търсещи удоволствието
начинания.
Оранжево
Когато говори оранжевото, то разкрива социален човек, на моменти с усет към драматичното.
Той се радва на контактите с другите, защото обича хората и желае да бъде харесван. Човекът с
предпочитания към оранжевото е по природа мил и бързо предлага помощ, но понякога
демонстрира повъpxностнoст в отношенията. Оранжевото показва младост, дейна и творческа,
природа.
Жълто
Жълтото е цветът на умните, интелигентните и мъдрите, на хората с търсещ ум, който е
отворен към нови идеи. Уверен и с творческа природа, този човек същевременно е и скромен.
Жълтото носи сила на характера, със склонност към гняв при напрегнати обстоятелства. Жълтото
представя интелекта. То е цветът на човека с твьрди убеждения, въпреки че понякога тези
убеждения могат да бъдат налагани насила, егоистично.
Зелено
Зеленото се свързва с надеждата и обновлението, хармонията и равновесието. То е показател
за надеждния, открит човек, за този, който е склонен към самостоятелност и независимост.
Зеленото е цвят на младостта, надеждата и на радостното чувство. То безмълвно се противопоставя
на безпокойството. Като цяло зеленото принадлежи на честния и искрен човек, който предпочита
спокоен живот и мирно обкръжение. То също принадлежи и на решителния човек, който обича да
държи всичко под контрол.
Синьо
Много рядко човек, който носи синьо, може много да се ядоса на нещо. Синьото се свързва с
целеустременост и придава склонност Към самонаблюдение — човек, който приема сериозно
отговорността и е склонен към духовни дирения. Толерантен и овладян, той не може да обърне
своите виждания в егоистични. Синьото означава вярност и стабилност, въпреки че такъв човек
може да бъде твърд и затворен в себе си до крайност.
Индиго
Когато синьото се доближи до влиянието на виолетовото, се получава индиго, което е
характерно за човека с високо съзнание, идеалиста и интелектуалеца. Такъв човек притежава силна
концентрация и проницателност. Той е добър оратор и творец, съчетаващ интуиция с логически ум.
Ако позволи на егото си да вземе връх, той може да стане конфликтен и мнителен.
Виолетово
Виолетовото е характерно за здравия разум и разбирането. По своето влияние то е широко
скроено и щедро. Човекът на виoлетoвoто проявява разбиране към другите, притежава чувство за
интеграция и е щедър по природа. Но както има естествена способност да зачита другите, така
може да стане властен и егоистичен, ако позволи на суетата да завладее вътрешния му свят.
Засега ние се концентрираме само върху седемте цвята на спектъра, за да изложим накратко
някои аспекти от тяхното значение и сила. Това обаче са обобщения, дадени без да се имат предвид
вариациите на различните оттенъци — нюансите, които замъгляват или подчертават техните
влияния и въздействия. Имайте предвид и това, че нито един цвят не изразява всички страни на
човешката личност. В тази връзка, кога за последен път сте видели някого, чисто облекло или
обзавеждане е решено само в един-eдинствен цвят? Това наистина се случва много рядко.
Преди няколко години във Флорида имаше собственик на ресторант, който стана местна
знаменитост заради любовта си към зеленото. Живеещите там го наричаха „зеления човек“.
Всичките му дрехи и аксесоари бяха в този цвят, даже и обувките. Колата му беше зелена, както и
интериорът на ресторанта, чисто име беше „Зеленият Дерби“. Веднъж беше описан във Вярваш или
не на Рипли. Може би защото и домът му беше само в зелено. Все пак той използваше различни
нюанси и оттенъци за разнообразие.
Какво виждаме в цветовете? Не може напълно да се отговори на този въпрос, но ако още
веднъж се спрем на интересното определение на Едгар Кейси, те са естественото одухотворяване
на тоновете или звуците. Тъй като аспектът, който изследваме, е силата на цветовете, трябва да
отбележим, че те имат или трябва да имат духовно въздействие. Вероятно затова сме надарени със
способността да разпознаваме тяхното присъствие и многообразие. Изглежда, че ние притежаваме
5
привличане към цветовете, което се простира далеч зад удоволствието от тях и различаването им.
В крайна сметка ние може да сме цветни същества, но преди всичко сме духовни създания.
Възприемането на цветовете от човека все още не е напълно изяснено от учените. Техните
изследвания са фокусирани върху физиoлoгичната страна. Те изследват очите и мозъка в опитите
си да разкрият сложността на цветовото възприятие и някой ден мистерията ще бъде разгадана.
Дали нещата ще приключат, когато дойде това време? Вероятно не за истинския изследовател,
защото, макар да сме въоръжени с механизми за различаване на цветовете, включващи около три
хиляди оттенъка и нюанса, визуалното възприятие не е единственият начин, по който можем да
виждаме. Доказано е, че дори слепият човек може да развие способност да различава цветовете.
Всъщност не се изисква зрение, за да ни се предаде силата на цвета; нашите триизмерни тела
приемат техните духовни сили. Без значение дали го съзнаваме или не, цветовете минават през нас
— като все още застигащо ни ехо от онова праисторическо време, когато празнотата оживяла с
думите: „Да бъде светлина!“ Така духовното значение на спектъра не се ограничава само до
физическата страна, а се отнася до всички аспекти на нашето съществуване, фактът, че зрението не
е необходимо, за да усетим цветовете (въпреки че самите те са физическо явление), изглежда,
подчертава идеята, че съществуването на цветовете има и друга цел освен да прави заобикалящата
ни действителност интересна.
Каквото и значение да имат цветовете индивидуално, всички са неразделна част от
„светлината“, от зората на сътворението. Всъщност цветовете на дъгата са лъчения от духовното
царство, чиито вибрации образуват цвета или светлината. Цветовете са сенките на движението на
Твореца, което е същността на физическия свят, защото „материята е само дух (енергия),
кондензирана във форма, така че да бъде наречена материя“ (262-55).
Тогава същността на материята е разпространението на духовната светлина. Добре
известният британски цветотерапевт Тео Гимбел (Лечение чрез цветове) излага подобна гледна
точка:
В царството на тъмнината, защото там няма отразена светлина, съществува звук, който
ние не можем да чуем, тъй като той е толкова висок, че е недостъпен за слуха на което и да е
физическо същество. Чудесата на сътворението могат да се проявяват чрез постепенното
забавяне на вибрациите. Тъмнината се превръща в светлина, сенките в цвят, цветовете в звук, а
звукът създава формата.
Като обертоновете в музиката цветът е вибрация — отново одухотворяване на тона или звука.
Проследен до най-малките му частици, материалният свят се разкрива чрез вибрацията. Цветовете
ни говорят чрез своите вибрации, позволявайки ни да виждаме поне частично това, което не можем
да чуем от духовното царство. Значенията им са скрити в техните вибрации.
По-рано беше споменато, че ние имаме привличане към цветовете. Това не означава, че при
всички случаи всички цветове ни привличат еднакво или еднакво ни се харесват, а само, че те са
важна, съществена част от нашето съществуване, нашето съзнание. Всеки човек вибрира
синхронно предимно с един или друг цвят — резонанс, който обикновено се изразява в
предпочитанието към този цвят в заобикалящата го действителност. В повечето случаи този избор
е ясно изразен, като „поставен акцент“, както обичат да се изразяват модните дизайнери за своите
стилове в облеклото, без да се стига до кpaйностите на „зеления човек“.
Днес има много по-голямо разнообразие в цветовете на дрехите и обзавеждането отколкото
преди. Съвременните технологии за обагряне са създали материи в цветовете на дъгата и ни
предлагат избор, за който преди сто години никой не е могъл да си мечтае. Има нюанси за всеки
вкус и всеки случай — от успокояващи до странни и крещящи. Хората ги купуват, обличат ги или
ги слагат в интериора си. Многообразието от цветове, оттенъци и нюанси ни позволява доста добре
да разкрием своята личност, като създадем повече или по-малко точен образ на нашия характер,
ако стилът не вземе надмощие над цветовете, както може да се окаже при някои хора. Както и да е,
когато става въпрос за цветове в наши дни, ние сме свободни да бъдем самите себе си. Не е съвсем
вярно, че дрехите правят човека, правят го цветовете.
Според идеята за привличането едно нещо е ясно: ние не сме безразлични към цветовете.
Доказано е, че определени нюанси влияят върху измерими физически реакции на тялото: за всеки
от нас определени цветове са свързани с емоционални и психологически асоциации. Цветовете са
неразривна част от предметите; има нюанси, подходящи за определени неща. Белият, кафявият или
жълтият ориз може да е вкусен, но виолетовите зърна са необичайни и не възбуждат апетит. Така
че до голяма степен цветът определя дали ние ще приемем, или ще отхвърлим даден продукт.
Професионалистите в рекламата и маркетинга, които са наясно с този факт, отдават голямо значе-
6
ние на цветовете, когато рекламират или предлагат продукти на пазара. Боите, някога територия
само на художниците, сега са любими търговски уловки. В Архитектурно оцветено стъкло се
среща следното наблюдение:
Всеки знае, че с напредването на деня той ще бъде преднамерено примамен от цветовете;
знае, че цветът, който Сезан е успял да дефинира като повърхностен израз на невежеството,
издигащо се от недрата на земята, е един от падналите ангели на потребителската демагогия.
Нашата реакция към светлината е определено субективна и ако направим още една крачка
напред, можем да кажем, че отношението ни към другите до известна степен е повлияно от
цветовете, които те носят. Например, както забелязва Кейси, някой, облечен в меките нюанси на
зеленото и синьото, може да предизвика у нас усещането, че този човек има изискан вкус, а освен
това е загрижен и искрен. Черните и златистите дрехи ни впечатляват и ние смятаме човека за
блестящ и прекалено изтънчен. В друга ситуация основните тонове на синьото и зеленото са по-
привлекателни за очите ни.
Очевидно такива реакции не са предизвикани само и единствено от цветовете, но и от ефекта
им, съчетан с конкретна личност, което създава допълнително качество, което като цяло ние
наричаме персона — поради липса на по-добра дума. В същия дух даден човек може да изпитва
положително или отрицателно отношение към друг, без да съзнава причината, като приписва
реакцията си на някои качества, които усеща. Точно по този неуловим начин се създава нашето
мнение и така възгледите ни се „оцветяват“. Обаче ние избираме да мислим за себе си така
обективно — и оправдано — по начин, по който виждаме другите и света, но тази самооценка
също е оцветена.
Един пример на негативно цветно предубеждение е докладван във февруарското издание от
1988 година на Журнал за личността и социалната психология, от двама изследователи от
университета „Корнел“, психолозите Марк Г. Франк и Томас Гилович. Те анализират
наказателните удари, присъдени на играчите в Националната футболна лига и Националната
хокейна лига през последните седемнадесет години, и откриват, че отборите в черни екипи
получават преобладаващо по-висок брой наказателни удари от другите. В редките случаи, когато
отборите сменят екипите си с черни, промяната е придружена от драматично увеличаване на
наказанията срещу тях. Показателен е случаят с хокейния отбор на френско говорящите канадци
във Ванкувър, който сменя своите екипи с черни за сезона 1978-1979-а и веднага започва да събира
повече наказания, въпреки факта, че не са настъпили промени на треньора, в отбора или в
управлението.
При контролираните експерименти Франк и Гилович откриват, че хората в група са по-
склонни да действат агресивно, когато са облечени в черно, и дългогодишните футболни съдии са
склонни по-често да наказват отборите в черни екипи отколкото тези в бели. В един експеримент
студенти доброволци избират от списък с дванадесет игри, които имат различна агресивност. Те
правят избора си най-напред облечени в собствените си дрехи, след това облечени последователно
черни и бели екипи и отново правят избор. Доброволците, облечени в черно, избират по-агресивни
игри, докато облечените в бяло не пoказват особени предпочитания.
В началото на тази глава беше споменато, че цветът обещава редица възможности. Това беше
казано по отношение на неговото разнообразие, но същевременно цветът ни предлага набор от
средства, които можем да използваме. В такъв смисъл нашите предпочитания символизират
силите, които изследваме тук. Тъй като цветовете са природни явления, те преминават през
естествения свят. Те не са тук, само за да ни осигуряват разнообразие и удоволствие или само да
обагрят пейзажа, или пък да ни карат да се извръщаме от отвращение в някои случаи. Техните сили
предават нещо важно в нашата природа — нещо божествено.

2.
ХВЪРЛЯНЕ НА СВЕТЛИНА ВЪРХУ МАТЕРИЯТА
ОСНОВНИТЕ ЦВЕТОВЕ, КАКТО ВСЕКИ ЗНАЕ, са онези, които образуват всички други цветове,
когато се комбинират в различни пропорции. Трите цвята са синьо, червено и жълто. Така ли е?
Или може би те са червено, зелено и синьо. Да?
Разбира се, че отговорът зависи от това дали вие питате художник или учен. Художникът ще
ви увери, че има нужда само от синя, червена и жълта боя върху палитрата си, за да получи всеки
съществуващ под слънцето цвят — ако няма техническа нагласа. В противен случай най-вероятно
ще спомене циан (синьо-зелено), магента (синьо-червено) и жълто. Но като ви говори за слънцето,

7
ученият ще ви даде спектрални доказателства, че червеното, зеленото и синьото са достатъчни като
основа. Жълтото, жизненоважно за палитрата на художника, няма основно значение в спектъра.
Преди векове художниците не е трябвало да се занимават с такива аномалии. След това
откритието на Нютон срутва техните палитри и показва боите като анемични вещества, лишени от
цвят. Младият физик разполага стъклена призма в затъмнена стая така, че през нея да преминава
само един слънчев лъч, и по този начин разлага светлината на нейните компоненти, като получава
дъга върху екрана. Този прост експеримент установява истинския източник на цвят в света.
Вековни концепции се сгромолясват пред шока на откритието, че цветът идва от светлината, а не
от предметите.
Като се върнем повече от три века назад — през 1672 г., когато Исак Нютон публикува своите
открития, — можем да се зачудим какво е причинило целия този шум. В края на краищата неговите
съвременници са могли да останат безучастни към откритието му, защото и други са забелязвали
преди, че стъклените призми хвърлят цветни лъчи, когато през тях мине светлина — явление, за
което се предполага, че е причинено от нещо в стъклото. Нютон обаче не се задоволява с
предположения и се задълбочава в тази материя. Осъзнава, че призмата разлага светлината на
нейните компоненти, или цветове, и за да потвърди това, достига до гениалната идея да върне
процеса, като прекара цветовете обратно през друга призма и като ги обедини, да получи бяла
светлина.
Първоначално това откритие привлича малко внимание, но когато Нютон разпространява
съобщението, светът никога повече не остава същият. Червената роза, зеленото стъкло, моравият
лук, жълтият яйчен жълтък, златните есенни листа и синьото небе — те не притежават собствени
цветове. Те поглъщат, отразяват и предават цветовете на светлината. Природата показва
невероятно разнообразие от цветове, но предметите действат като избирателни огледала за
спектъра. Илюзията, че в предметите има цвят, е в резултат на три фактора: различните дължини на
вълните на спектъра, реакцията на предметите към цвета и нашето визуално възприятие.
Това откритие не може да не предизвика смут. По-ранните концепции относно цвета са
основани на опити с пигменти и революционната доктрина на Нютон се сблъсква със старите идеи.
Това обаче не е само интелектуална свада между учените. Немският поет Гьоте, който също е и
философ, и теоретик на цвета по отношение на виждането и светлината, се присъединява към
битката и в продължение на години е върл противник на Нютон и неговата теория. Но други са по-
благосклонни в своето мнение. Волтер, френският сатирик, отива толкова далече, че нарича Нютон
„най-великия човек, живял някога на света“.
Комбинациите между червено и зелено, което може да доведе до получаване на жълто, остава
нещо като загадка, въпреки че има предложено обяснение за това. Този отговор се основава на
концепцията, че човешкото око може да осредни комбинацията от цветове. Единствените видими
за нас дължини на вълните — от групата на електромагнитните вълни, които варират от късите
гама-лъчи в единия край на спектъра до дългите километри радиовълни в другия — са онези от 400
до 700 милимикрона. Така че, когато получава червени и зелени дължини на вълната
едновременно, окото прибавя и разделя, за да получи средно 600 милимикрона, което е жълтата
част от спектъра.
Много неща са открити за светлината през последните три века и все пак те не са достатъчни,
за да се излезе с една всеобхватна теория. Също като електричеството истинската природа на
светлината убягва на учените, но общото мнение е, че тя се състои от електромагнитни вълни.
Видимата светлина заема само един малък сектор от електромагнитния спектър. Инфрачервените и
ултравиолетовите лъчи се считат за светлина, но тя не може да бъде видяна от окото.
Дължините на вълните, които образуват светлината, са невероятно къси и вибрират с
необхватна честота. Дължината на вълната се измерва чрез разстоянието от гребена на една вълна
до гребена на друга или от падина до падина. (Ако едно въже се оформи като еднакви нагънати
вълни или зигзаги, то може да предаде визуално формата на сериите от дължини на вълната.) Това
разстояние е измерено в ангстрьоми (на името на шведския физик), които са една десет милиардна
част от метъра.
Разбира се, всеки цвят от спектъра има различна дължина на вълната, която обуславя негова
собствена честота или вибрация. Честотата се определя от броя на вълните, които преминават през
коя да е дадена точка за една секунда.

Цвят Дължина на вълната Честота

(ангстрьомни единици) (вибрации за секунда)
8
 Виолетов 4000 750 трильона
Индиго 4200 700 трильона
Син 4600 650 трильона
Синьо-зелен 5000 600 трильона
Зелен 5400 550 трильона
Жълт 5800 520 трильона
Оранжев 6200 450 трильона
Тъмночервен 7000 430 трильона
От човешка гледна точка, ние изпитваме страхопочитание пред такива малки дължини и
невъобразими скорости, изсипващи се сред нас. Познаваме резултатите, които са цветовете
наоколо, но тяхната миниатюрна, сфера на действие достига до нас от друга реалност — от
началото, когато Божият дух се е раздвижил и е създал светлината. В тази светлина е дошло
Творението, което ние наричаме материя. В началото са били силите на привличане и отблъскване.
И това ни кара да се замислим дали това не са източниците на вибрационните сили около нас.
Ние можем да сме напълно сигурни, че светлината не само достига до нас, но и преминава
през телата ни. Опитите са установели, че светлината преминава през черепа на по-низшите
бозайници като овцете, и то достатъчно дълбоко, за да стимулира, фотоелектричните клетки в
мозъчната тъкан. Така че може да се приеме, че и човешкият череп не е изключение. Знае се също,
че половите цикли на хората и животните са под въздействието на светлината. Кокошките ще
снасят повече яйца, когато им се осигурят допълнителни часове светлина — поради този факт
птицевъдите използват изкуствена светлина вечер, когато денят е по-кратък през зимния период.
Броят на списанието Ню Ингланд Джърнъл ьф Медисин от 12 ноември 1987 година
осведомява за активиращо се от светлината лекарство, което може да премахва канцерогенните
клетки, без да уврежда по никакъв начин здравата тъкан. Лекари от САЩ, които експериментират с
този уникален начин на лечение в Китай, докладват, че са инжектирали на пациенти с рак на
пикочния мехур хематопорфирин, вещество, което се задържа в раковите клетки, но преминава
през здравите. Няколко дни след инжектирането на лекарството туморните клетки се излагат на
светлина, за да се активира, хематопорфиринът, който разрушава клетките, но оставя здравата
тъкан незасегната.
Ние едва сме започнали да осъзнаваме потенциалната сила и полза, предлагани ни от
светлината и цветовете. Без съмнение има още много какво да се учи по отношение на тяхното
влияние върху целия ни живот — умствен, физически и духовен — и като изучаваме тайните на
спектъра, можем да стигнем по-близо до светлината на разбирането, от която светът е произлязъл в
самото начало.
Лъчистата енергия, разпозната от окото, която наричаме светлина, е, разбира се, само една
малка част от излъчвaнията на слънцето или на който и да е нажежен предмет. Светлината, или
видимата лъчева енергия, пътува със скорост от 186 000 мили4 за секунда в открития Космос, който
е в състояние близко до вакуума. В контакт с атмосферата и определено с предметите светлината
се държи по предсказуем начин, като се отразява, пречупва и разпръсква според естеството на
различните материали.
Често наблюдавано качество на светлината е нейната способност да бъде отразявана. За лъч
светлина може да се каже, че рикошира като куршум, най-вече по отношение на ъглите на влизане
и излизане, които са еднакви. Това обикновено се изразява по-точно: „ъгълът на разпространение е
равен на ъгъла на отражение“, като ъглите се определят по отношение на въображаема линия,
перпендикулярна на повърхнината. За нашите цели ние просто можем да си представяме, че
светлината отскача от дадена повърхност.
Пречупването (рефракцията) е отклонение на лъч светлина от неговия път, когато преминава
под наклон от една прозрачна среда в друга, например от въздух в стъкло, при което скоростта му
се променя. Във въздуха например светлинните вълни пътуват със скорост 50 мили в секунда по-
бавно, отколкото във вакуум — 186 000 мили в секунда. При влизането от въздух във вода
скоростта намалява на около 140 000 мили в секунда. Светлината се отклонява малко, когато влиза
в прозрачен материал (под всякакъв ъгъл, различен от 90°). Линията на новата й посока е близка до
първоначалната, или до перпендикулярната линия, спомената по-горе. Пречупването
(рефракцията) е причината за ослепителните цветове в диаманта. Слънчевата, светлина се пречупва
по съшия начин, когато минава през дъждовните капки. След като се отразява няколко пъти вътре в
капката, лъчът светлина се пречупва отново и излиза навън, вълните се разпръсват в различни
4
Единица за разстояние, 1 миля = 1609 м. — Б. р.
9
посоки според дължините си, като позволяват на природата още веднъж да покаже своята магия в
многоцветната си дъга.
Светлината се разпръсква, когато е разделена по една от своите характеристики, като
дължина на вълната или честота. Сър Исак Нютон използва призма, за да раздели бялата светлина
на нейните отделни цветове, или честоти, за да се образува спектър. Синьото небе и оранжево-
червеният блясък на залязващото слънце са причинени от селективно разделяне на слънчевата
светлина от малките частици във въздуха.
Без газове и прах в атмосферата, небето щеше да бъде черно, каквото е винаги на десет мили
над земната повърхност, където звездите се виждат винаги, без значение кое време на денонощието
е. Слънчевата светлина обаче, влизайки в атмосферата, се разпръсква от по-плътните молекули на
различните газове, но поради факта, че късите по дължина вълни (синият край на спектъра) се
разпръскват най-много, небето се вижда като синьо. Когато въздухът се сгъсти от влага или прах,
по-дългите вълни се разпръскват от излишните частици, небето изсветлява и става по-бяло. В такъв
случай цветът на небето служи като барометър за състоянието на въздуха от наситено синьо при
сухо небе и чист въздух до много бледо за влажно небе и замърсен въздух.
Цветовете на предметите, небето и слънцето се променят непрекъснато поради
непрекъснатите промени в атмосферата. Лятната суша позволява на частиците прах и пясък да
бъдат разпръсквани от вятъра, така се разсейват червените лъчи на светлината и като се
комбинират със синьото на небето, му придават по-светъл цвят. Летните дъждове изчистват
въздуха и измиването на частиците прах спира разсейването на червената светлина и връща
наситения цвят на небето. Атмосферата влияе върху появата на слънцето през деня. В сравнително
суха и чиста атмосфера, даваща синьо небе, слънцето изглежда почти бяло и е високо над нас.
Когато слънцето се снижи към хоризонта, неговата светлина докосва земята под по-остър ъгъл,
преминавайки през много слоеве влажен въздух и частици прах близо до повърхността, което води
до относително постоянната метаморфоза на цветовете: синьото отстъпва пред жълтото, което се
покорява на наситеното оранжево, и накрая червеното се разстила по хоризонта с настъпването на
здрача.
Всеки източник на светлина има свой спектър, чиито цветове зависят от източника. Всеки
елемент създава свой собствен спектър, особено важен факт за астрономите, защото излъчванията
на звездите са единственият начин, по който учените ползват информация за тях. Спектралният
анализ на дадена звезда дава факти относно присъстващите елементи и представа за кoличеството
на елементите в състава на звездата.
Какво е светлината?
Функцията на сърцето в човешкото тяло е подобна на ролята на Слънцето в Слънчевата
система. Едгар Кейси казва, че тази аналогия е правилна; и очевидно Слънцето е жизненият
източник за съществуването на Земята. В същото време то е още една изява на първичната
светлина на Творението — всичко е материя — и вероятно това е причината истинската, природа
на светлината да остане загадка. Трябва да имаме предвид също, че Слънцето е и физически, и
духовен символ на нашата връзка със Създателя.
Щом Слънцето разпръсква светлина и топлина над Божиите чеда на Земята, тогава то
има същия състав, какьвто и човекът, или като този на Земята; и все пак, както виждаме и
знаем, съществува твърда материя, има течности, има пара. Всичко е едно и също в своите
различни степени на съзнание или действие, за какво? Човек — божествен човек! И все пак,
когато те се издигнат в защита на светлината, на която е заповядано да се движи, да изтъква
величието на Бога, Неговата красота, Неговата милост, Неговата надежда — да, Неговото
търпение — дали тогава вие ще се чудите, че върху лицето на Слънцето се отразяват крамолите
и борбите, които са били и са грях на човека? (5757-1)
За тази тясна връзка ще говорим по-кьсно. Междувременно имайте предвид, че за последните
три хиляди години философи и учени са търсили ключ за разбиране на същността на светлината,
формулирани са няколко теории за нейното обяснение. Гръцките учени размишлявали върху
нейната същност — ако не върху самата светлина, то поне върху отношението й към зрението, или
над въпроса как виждаме.
От тези теории една просъществува в продължение на векове — концепцията за възприятието
на Питагорейската школа, че лъчите идват от очите към предметите при възприемането на техните
цветове и форми. Тази концепция има огромно влияние върху Onmuкama на Евклид (300 г. пр.н.е.)
и трудовете на Птоломей (150 г. от н.е.), писани под същото заглавие. Евклид приема, че
светлината пътува в права линия — основа на неговата концепция за геометричната оптика, — и от
10
него произлиза идеята за лъча. С теорията за правите линии той описва лъчите, излизащи от окото
и формиращи визуална пирамида, чиято основа е при наблюдавания предмет. Лъчът го води до
формулирането на закона за отражението и до описанието на пречупването на светлината. Към
теорията за възприятието не се отправя предизвикателство до XI век, когато арабският учен
Алхазен оборва идеята и спори, че светлината не излиза, а влиза в окото. Той запазва пирамидата
на Евклид, но твьрди, че лъчите са външни — факт, доказан чрез взиране в слънцето, което е
вредно за очите. (Всъщност тази идея е предложена около 500 г. пр.н.е. в Гърция.) Обаче теорията
на Алхазен е като цяло пренебрегната и препратена към метафизиката на Платон, която, интересно,
държи на това, че разпространението на светлината олицетворява първичния акт на Сътворението.
Тайната на дъгата не е открита до XIII век. Полската оптична школа открива, че светлината се
отразява и пречупва във водните капки и създава ефирна гама от цветове. А до края на XVI век
Йоханес Кеплер, немският астроном, отговаря на въпроса на гръцките философи относно
виждането. Той открива, че всички точки на даден предмет са източници на лъчи,
разпространяващи се във всички посоки, но само една тясна пирамида от тези лъчи пасивно
достига до окото, за да образува обърнат образ върху ретината.
През XVII век се появява една напълно нова идея за природата: Вселена — механичен свят,
създаден от пасивни компоненти, свързани по физични закони, където светлината е просто част от
всичко друго. Тази ревизия на природната философия и вкарването й в тесни рамки е защитена от
Рене Декарт, който дефинира светлината като налягане, предавано чрез прозрачна среда. Това
налягане според него се подчинява на законите на движението. И все пак Декарт греши, като
приема, че светлината придобива скорост в по-плътни материи. Използвайки предпоставки,
противоположни на тези на Декарт, френският математик Пиер Ферма доказва, че светлината
следва най-краткия път във времето.
Междувременно през този период се наблюдават и други качества на светлината. Ефектът,
който предизвикват тъмните и светлите линии в края на сенките на определени предмети, е
наречен дифракция. Открива се двойното пречупване, което води до нов термин: полярност. Тогава
идва откритието на Исак Нютон, че светлината е хетерогенна смес от различни лъчи. Той прави
също и извода, че светлината е съставена от частици или корпускули, които се разпространяват във
всички посоки от своя източник. Отражението представлява просто частици, които отскачат от
повърхност. Все пак той също насочва закона за отражението в погрешна посока, приемайки, че
светлината се ускорява в по-плътна среда, като водата.
Нютон се осмелява да даде определение на светлината, но холандският физик Кристиян
Хюгенс не е съгласен с него. Два лъча светлина се пресичат, без да се повлияват един друг — това
би било невъзможно, ако те бяха образувани от частици. Като използва вълновата теория, Хюгенс
успява да обясни законите за отражението и пречупването, но неговата теория е пренебрегната.
Възражението: светлината ще завива около ъглите, ако се състои от вълни. Хюгенс е реабилитиран
през 1800 г., когато Томас Янг, английският физик, доказва, че при светлината също има проява на
интерференция — нещо, което теорията за частиците не може да обясни. След това, няколко
години по-късно, френският физик Драгостин Фреснел провежда съвършен експеримент, който
доказва, че светлината наистина завива около ъглите.
Елeктричеството и магнетизмът също са на прицел и се смята, че могат да бъдат обединени
под обща теория. До 1864 г. шотландският физик Джеймс Клерк Максуел обхваща не само
електричеството и магнитната сила в обща теория, но и светлината заедно с тях. Все пак
електромагнитната теория не може да обясни определени аспекти, такива като фотоелектрическия
ефект, открит от немския физик Хайнрих Херц в края на XIX век. Произведеното чрез светлина
елeктричество върху метална повърхност видимо отхвърля уравненията на Максуел, тъй като те не
обясняват количеството и енергията на електроните, получени при това явление. Макс Планк, друг
немски физик, предполага през 1900 г., че светлината се излъчва и поглъща като продължителни
снопове енергия, които той определя като кванти. Енергията във всеки квант е пропорционална на
честотата на светлината. Тази концепция се разширява от Айнщайн, който счита, че светлината се
излъчва и поглъща като единица и пътува като индивидуални единици, наречени фотони.
Както се оказва, повечето явления на светлината могат да бъдат обяснени с квантовата
теория. Обаче светлината не е нито само вълни, нито само частици — понякога тя се държи и като
едните, и като другите. Светлината взаимодейства различно с различните типове материя. Така че
поне до известна степен тя защитава твърдите закони на механичната вселена и следва ритъма на
различни течения. Вероятно тя е такава, защото светлината е: „Това, от което, чрез което, в което
могат да бъдат открити всички неща, от което са направени всички неща. Така че първото нещо,
11
което може да бъде видяно на земята, на небето, в космоса, е от тази светлина — и е тази светлина“
(2533-8).
Може би метафизиката на Платон не е толкова далечна, тъй като, в края на краищата,
светлината е съществуване, родено със зората на Сътворението.
Цветът идва при нещата
Въпреки нашето разбиране за това как цветът се проявява в света много е трудно да мислим
за нещата като лишени от собствен цвят. Удивителните слънчогледи, нарисувани от Ван Гог,
безцветни? Междувременно светлината отправя предизвикателство към въображението да си
представи, че зеленото и червеното правят жълто. Но ако Ван Гог беше смесил зелена и червена
боя, резултатът щеше да е кален цвят.
Светлината и боите правят цветове по абсолютно различни начини — едното чрез добавяне, а
другото чрез изваждане. Спектралните цветове са създадени чрез прибавяне на трите основни
компонента на светлината в различна степен на интензивност. Боите, от друга страна, действат
чрез изваждане; т.е. чрез поглъщане на определени вълни на спектъра и отразяване на други. Ако
говорим точно, разбира се, приписването на термина „цвят“ на дадена боя е само за удобство и се
използва просто за обозначаване на отразения цвят.
Всяко нещо — боя, цвете, животно и т.н. — съдържа пигментни молекули, отговарящи за
поглъщането на определени цветове и отразяването на други. Ние виждаме това, което се отразява.
По-голямата част от пигментните молекули са съставени от не повече от четиридесет до петдесет
атома, които приемат различни структурни форми, всяка със своя собствен начин за поглъщане и
отражение. Поглъщането става, когато дадена боя е резонантна с дължината на вълната на
определен цвят; а когато няма резонансни бои за дадена дължина на вълната, този цвят се връща,
отразява.
Накратко, поглъщането и отражението са процеси на вибрационната избирателност.
Пигментните молекули на зрял лимон например приемат резонансен цвят от спектъра и отхвърлят,
напълно или частично, останалите — в този случай жълтото и най-вероятно малко зелено. На
същия принцип действат боите за дрехи. Синьото шалче отразява цвета на спектъра, който не се
поглъща от боята в тъканта. Ако е бяло, шалчето не поглъща цвят и отразява всичко еднакво.
Някои материали не ограничават взаимодейтвието си със светлината само до поглъщането и
отразяването на определени вълни. Златистото листо задържа само синята светлина и все пак
неговата повърхност отразява жълтата и червената. Къде тогава е зелената? Вълните на зелената
светлина преминават през листото — като светлинен лъч през мрежест екран — в процес, наречен
трансмисия (предаване) на цвета.
Трябва да се добави, че пигментните молекули не са определящ фактор за проявата на цвета
при някои определени предмети. Някои повърхности може да имат ефекта на осветената призма,
такива като перлата с нейните приглушени нюанси. Също като ножове, стотиците малки зъбчета по
повьрхността на перлата нарязват светлината на малки вълни, които се пресичат, смесват и си
взаимодействат, за да придадат този ефект на цветовете на дъгата. Тази цветна дъга е причинена от
дифракция.
Всички неща, с изключение на източниците на светлина, зависят от светлината по отношение
на своя цвят. На свой ред цветовете се влияят от качеството на светлината; така че истинският цвят
на даден предмет се определя при слънчева светлина на открито, тъй като някои видове изкуствена
светлина разрушават цветните ефекти. Казано по друг начин, истинският цвят идва от слънчевата
светлина.
Откликване на светлината
Най-важната жизнена сила в нашата съдба е Слънцето. Заедно с Луната то влияе върху
нашите емоции. Астрологично погледнато, докато другите планети се свързват с вибрациите на
жлезите с вътрешна секреция, ролята на Слънцето е ключова за нашия мозък, а на Луната — за
пола ни, като доминиращо влияние върху контрола на емоциите чрез ендокринните жлези и петте
сетива. Тълкуванията на Кейси ни дават чудесно описание за Сътворението на Земята като
придружител на другите планети и Слънцето:
Първо е била масата, около която се вдига мъгла. След това тя се разпръсква с
настаняването на светлината, като придружител на другите във Вселената, тя започва своите
естествени (или сега естествени) ротации, които имат различен ефект върху различните части
на Земята, и тя бавно се прибира, или приближава към Слънцето, от което получава своя тласък
за събуждане на елементите, които самите дават живот, излъчвайки това, което получават от
Слънцето. (364-6)
12
 Нашата вътрешна връзка със Слънцето се съдържа във фразата за елементите „които самите
дават живот“. По този начин, ако излъчванията на Слънцето достигат до нас, възможно ли е да
приемем, че нашите излъчвания също достигат до Слънцето? Астрономията се счита за наука, а
астрологията за много хора е нещо глупаво. Астрономът държи на факта, че Слънцето и планетите
са балансирани по някакъв начин, но нямат връзка с нашия живот и емоции тук, на Земята. Ние
знаем, че слънцето има жизненоважно значение върху растителния и минералния свят, така че
логично е да вярваме, че то влияе и върху нас, земните обитатели. В преклонението си към
слънцето, както отбелязва Кейси, древните разбират, че то е олицетворение на едно
продължително и благотворно влияние върху техния живот, същото важи и за нашия. Слънцето
има същия състав, какъвто имаме и ние — елементарно сходство, което ни кара да се чудим каква е
нашата връзка с благотворните влияния от Вселената:
Всичко, каквото е направено, е направено да покаже на синовете, на душите, че Бог мисли
за Своите деца.
Как влияят те на човека? Как ви влияе една сърдита дума? Как ви се отразява ядът,
ревността, омразата, враждебността на вас като Божий син? Ако вие сте такъв баща, вие ще
обожавате такъв баща. Ако вие получавате същото от другите, вашите братя, как ви влияе
това? Много от объркването, което е причинено на Земята, се появява както петно на
Слънцето. Какво означава нарушената връзка между природата и човека? Спомнете си
историята, или алегорията, за Вавилонската кула. (5757-1)
Тогава нашето отношение и емоции се отразяват от слънчевата активност, която в отговор
връща огледално нашия колективен хаос или хармония. Това е много близка връзка, която ни
напомня, че ние не сме нещо отделно и изолирано във Вселената. Ние живеем в сенките, но те
също са част от нас тук, в материалния свят, където сме оставени да разберем, че: духът е животът,
умът е строителят, а физическото е резултатът. Това е Божествената отговорност, завещана на
всекиго от нас.
Няма нужда да казваме, че животът, който познаваме, се върти около слънцето, тъй като ние
сме зависими от неговата лъчиста енергия, която струи над планетата и поддържа екологичното
равновесие на живота. Всички живи същества реагират с по-голяма или по-малка чувствителност
на светлината и съответно се адаптират към нея. Значението на светлината и цвета за дадено
същество е в жизнена връзка с неговата природа и дейност. Например очите на бухала са
въоръжени с много повече пръчици, отколкото колбички, тъй като той е главно нощна граблива
птица и има нужда от остро зрение в тъмнината. Но докато зрението му е десет пъти по-остро от
това на хората, в условия на най-голяма тъмнина, намаленият брой на колбичките прави бухала
почти напълно сляп за цветовете.
Очите на къртицата са малко по-големи от главичката на карфица и различават само светлина
и сянка. Очите на много птици имат двойни вдлъбнатини по повърхността на ретината, които
увеличават остротата на зрението. Техните очи също притежават и капчици цвят — жълт, червен и
оранжев. Жълтото блокира синята светлина, очевидно да намали заслепяването. Изследванията са
открили също, че птиците демонстрират предпочитания към цветовете, определено към червеното.
Открито е, че някои птици — колибрите например — без колебание ядат от боядисани в червено
хранилки, за разлика от оцветените в други цветове. Някои изследователи стигат до извода, че
котката възприема и слабата светлина, но не различава цветове. Обаче Барбара Браун обявява
(Ново съзнание, ново тяло) по отношение на резултатите, които получава след имплантиране на
електроди в мозъка на котки и светещите към тях меки цветни светлини: „Ние открихме, че
визуалната система на котката е напълно способна да откликна по различен начин на различните
цветове. Всичко това прави откритото държание на котките още по-загадъчно.“
Земноводните, маймуните, златните рибки (и повечето риби) са сред животните, които имат
цветно зрение като човека. Способността да рaзличaват цветовете или поне да покажат
чувствителност към тях е открита също и при насекомите, които са чувствителни към светлина от
синия край на спектъра, както и към жълто. Пчелите реагират на дължини на вълната, по-къси от
червеното, които са извън човешкото възприятие.
Растителното царство има също интересни и различни реакции към цветовете. Ботаниците и
другите експериментатори излагат развиващи се растения на различни цветове, за да видят ефекта,
но невинаги полyчават едни и същи резултати. Преди края на века д-р Камил Фламарион открива,
че марулята расте четири пъти по-бързо под червено стъкло, отколкото под директна слънчева
светлина. Но по-късно ботаниците от института „Смитсон“ откриват, че червеното е отровно за
растенията. Едуард Подолски (Докторът предписва цветове) добавя: „Има тясна ивица лошо
13
червено точно в горния край на нашия видим цветен спектър, което е сигурна смърт за листата и
семената.“
Фламарион наблюдава, че зелената светлина е малко по-добра за растежа на марулята,
отколкото слънчевата, докато синята прави растенията осакатени и недоразвити. Бобът процъфтява
под червена светлина, а умира под зелена и синя. Обаче д-р Енок Кариер наблюдава, че разсадът,
изложен на синя светлина, се разлиства към светлинния източник и че върховете на растенията под
синя светлина се накланят един към друг, докато под червена се накланят в противоположни
посоки. Синьото дава най-дьлгите коренови системи, а оранжeво-чepвeната светлина създава най-
късите.
Изучаването на пшеницата разкрива, че червените лъчи действат най-добре на растежа,
следвани от сините, зелените и жълтите. Ултравиолетовото и инфрачервеното не помагат при
асимилиpaнето на въглеродния двуокис от растението. Имайки предвид двата края на видимия
спектър, Подолски споменава:
Д-р Джон М. Артур от Института за изследване на растенията „Бойс Томпсън" открива,
че само видимите части на цветния спектър и близките до ултравиолетовия сектор са полезни за
растението в процеса на фотосинтеза. Растенията, израсли само при червена светлина, са
високи, с тънки стъбла и слаби листа и приличат на растения, осветени с бяла или много слаба
светлина. От друга страна, когато е използван целият син спектър, растенията са ниски, с
дебели стъбла и листа. Няма съмнение, че двете крайни области от видимия светлинен сектор
трябва да се балансират една друга, що се отнася до отглеждане на растения.
Тео Гимбел докладва резултати от тридесет и два дневен опит, който е провел с отглеждан в
кутии кресон, покрит с театрални цветни филтри. Като се започне от семената и от взетата от едно
и също място почва, растенията са отглеждани под червен, син, зелен и чист филтър под слънчева
светлина. Почвата и семената са претеглени и кутиите са подредени така, че да се осигурява
равномерна вентилация, но да не попада допълнителна светлина.
Първоначално кресонът под червена светлина изпреварил в растежа си другите растения,
докато развитието на синия било забавено, но към края на експеримента „сините“ изпреварили
другите и израснали до пет и половина инча 5. Под чистия филтър кресонът бил добре развит и
достигнал височина само три инча и половина, следван от червения — два инча и половина, с
малко листи и почти без разклонения, след това от зеления, висок два инча без разклонения.
В средата на XIX век А. Дж. Плезънтон рекламира усърдно плодотворното влияние на
синьото и афишира изключителни резултати с растения, но се смятало, че той преувеличава. Едвин
Д. Бабит, пионер в цветотерапията в Америка, след провеждане на безброй експерименти достига
до извода, че синьото помага на покълването, докато червеното и жълтото допринасят за растежа
на посевите.
Изследванията като цяло показват, че най-добра е балансираната светлина, тъй като всички
цветове допринасят за здравето на растенията, докато експериментите също разкриват, че синьо-
виолетовите лъчи са необходими за израстването. Като добавка се налага изводът, че интензитетът
на светлината, продължителността на деня и цветовете са по-важни за растенията дори от влагата и
температурата.
Не само цветът, но и звукът въздейства върху растенията, както е доказано от
калифорнийската изследователка Дороти Реталак и от други учени през годините. Растения,
отглеждани изолирано, при контролирани условия, излагани на различни видове музика, като
единствено различие показват определени реакции не само в развитието си, но като се накланят
към или обратно на източника на музика. Единствено изключение прави кънтри западната музика,
която, изглежда, не предизвиква реакция. Растенията леко реагират на джаз, демонстрират силно
предпочитание към барокова музика, но се свиват и умират, когато им се пусне рок. Когато
музиката е подходяща, растенията процъфтяват, развиват се по-добре и по-бързо от другите, които
са в тиха среда.
Между другото, по отношение на гopecпомeнатата „балансирана светлина“, може би идеята
се отнася и за нас.
Преживяване на светлината
Вероятно слънцето трябва да ни напомня, че отвъд него е истинската Светлина — истинска
не само защото е Божествена, но защото ни пробужда за истината за самите нас. Тя озарява
осъзнаването ни за това кои сме наистина и най-вече ни кара да си спомним всички неща до

5
Мярка за дължина, 1 инч = 2,54 см. — Б. р.
14
създаването на Земята. Истинската Светлина е достижима за нас, както тази на слънцето, ако ние
се отворим към нейните лъчи. Една жена, която вижда след медитация светкавици, пита Кейси
какво означава това.
Че идва пробуждането. Все повече и повече, докато към тебе идва бялата светлина, все
повече и повече ще има пробуждане. Тъй като както светлините са в цвета: в зеленото —
изцелението; в синьото — вярата; във виолетовото — силата; в бялото — светлината на трона
на самата милост. Ти може никога да не ги видиш, ако не съдиш правилно или не си проявил
милост. (987-4)
Светлината винаги е владеела човешкото въображение, вероятно от интуитивното познание,
че тя е сянка от по-великата светлина на сътворението. Старият и Новият завет съдържат безброй
препратки към светлината във връзка с Бога и добродетелта. Давид пее (псалм 36): „Защото у Тебе
е изворът на живота: в Твоята светлина ние виждаме светлина.“ Като олицетворение на Бог на
земята Исус е светлината на света. Бог обаче идва не само в светлина, но и в тъмнина и дим (Изход
19): Господ казва на Мойсей: „Ето, Аз ще дойда при теб в гъст облак.“ „На третия ден, утринта
имаше гръмове и светкавици и гъст облак над планината Синайска...“
В тъмнината ние сме разделени от Бог — състояние на помрачено съзнание, — докато
праведните виждат светлината. Когато говори на Никодим (Йоан 3), Христос казва: Осъждането е
поради „това, че светлината дойде на света, но човеците обикнаха повече мрака нежели светлината,
понеже делата им бяха лоши“.
Общоприето е, че тъмнината предшества светлината, какъвто е случаят според Генезиса на
Сътворението: „И Земята беше безформена и пуста; и тъмнина се разстилаше над бездната.“
Разбира се, по мнението на някои мислители, когато Господ казва „да бъде светлина“, Той няма
предвид слънчева светлина. Има предположение, че светлината е съществувала преди тъмнината,
докато Господ най-накрая, изморен от непрекъсната светлина, решил, че е уместно да изрази
несветлина. Други мнения прокарват идеята, че светлината и тъмнината винаги са съществували
заедно, както принципно са символизирани от Ин и Ян, които също се свързват с тъмнината и
светлината. Докато много култури виждат зората като начало на деня, келтите и арабите считат за
начало вечерта.
За боговете от древната митология и религия се казва, че са или същества на светлината, или
живеят в светлина. Бог Вишну разкрива себе си в светлина и Кришна според Бхагавад Гuma се
изявява като излъчване, равносилно на хиляди слънца, осветяващи Вселената. Точно както
юдейско-християнската Библия разчита на описанието на Бог като светлина, така и Коранът описва
Аллах като светлината на небето и земята. Зороастрийските вярвания включват борещи се богове,
воюващи от светлината и тъмнината в битка на доброто срещу злото.
Светлината притежава трансцедентално качество, което е присъщо на духовното пробуждане
или личното откровение, повдигащо воала от ограничената реалност. Отразената от поднос
светлина води немския философ Якоб Бьоме до мистично преживяване. Подобни преживявания се
случват на тези, които практикуват медитация. Лама Ангарика Говинда (Съзидателна медитация,
и многоизмерно съзнание) пише:
Затова Буда мълчаливо взема едно цвете, когато набожният пилигрим Субхадра иска да
научи квинтесенцията на неговото учение. Цветето, което се отваря към небесната светлина,
докато все още е вкоренено в земята, принадлежи към най-дълбоките символи на Изтока.
Тъмнината на земята и светлината на небето: силите на дълбините, в които е складирана
мъдростта на безкрайното минало — на вечността от индивидуалните форми на живот и
космическите сили на индивидуалните и вселенските закони се обединяват в духовния разцвет на
съзнателната форма.
Същността на светлината е истинско озарение — разбиране отвъд думите. Значението не е в
метафори, а в преживяването на светлината. Учениците я преживяват, чрез Светия Дух (Деяния 2):
„И появиха им се езици като че огнени, които се разделяха и се спряха по един на всеки от тях.“
При Христовото преображение (Матея 17) „лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха
бели като светлината“.
Това е силата на истинската светлина.

3.
ТАНЦЪТ НА ЦВЕТОВЕТЕ
НИЕ ИЗМЕРВАМЕ СВЕТЛИНАТА и изучаваме спектъра, изучаваме нюансите и систематизираме
техните качества и след три хиляди години сме събрали достатъчен обем от познания. Науката е
15
забила своя флаг на територията на цвета и е разгадала неговата загадка веднъж завинаги. Така ли
е?
Ако не друго, то поне придобитите знания са задълбочили нашето учудване с разкриването на
изменчивата природа на цветовете, танцуващи в света със стъпките на стотици трилиони вибрации
в секунда. Как може осъзнаването на такова бързо и невъзможно за нашите представи движение да
не провокира у нас усещане за загадка? Ние сме принудени да си представяме по нашия сложен,
човешки начин и да се питаме защо нещо се движи толкова бързо. И откъде вибрациите събират
тази сила?
По-рано беше споменато, че цветът е духовен израз на звука. Като добавка идва
информацията чрез Едгар Кейси, който предлага интересни връзки между цвета и вибрациите. Ние
научаваме, че цветът е вибрация и вибрацията е движение, а движението е дейност на положителни
и отрицателни сили. Всяка сила е вибрация от една централна вибрация, която приема различни
форми: Господ се раздвижи и стана светлина:
В тази светлина дойде сътворението, при което на Земята се появява материята; в
сферите около Земята, пространството и времето; и с търпение то еволюира чрез действие,
докато се появиха небето и всичките съзвездия, звездите и Вселената, каквато е позната — или
искана да бъде опозната от индивидуалната душа в материален план. (3508-1)
(За онези незапознати с концепцията за търпението, както е използвана в тълкуванията,
трябва да се обясни, че тя като цяло обхваща идеята за справяне с обстоятелствата и
взаимоотношенията по правилния начин.)
Вибрацията е същността на цвета. Тази вибрация е същата енергия като самия живот,
произлизащ от Божието движение, което в тази сфера на съществуване кондензира в материя.
Движението изразява идеята на действие не само към, но и от. Движението на Твореца активизира
силите на привличане и отблъскване — силите, които са намерили израз в безкрайния танц на
атома. Така материята е дух в движение до такава степен, че той намира материален израз.
Импулсите на атома носят отпечатъка на онези плодове, родени от Твореца в началото на времето.
С други думи, това, което ние наричаме материя и различаваме като форми, е в резултат на
фундаменталните сили, увеличени в материално ниво — положителните и отрицателните сили,
движещи атомите. Тези сили подтикват атомите в три различни посоки: напред и назад, от страна
до страна и в кръг. Ние можем да резюмираме, че вариациите на движението правят възможно
формирането на материята. Как в края на краищата атомите биха могли да кондензират в материя,
ако винаги се изстрелват механично напред, без вариации? И без съмнение цялото това движение,
което ние не можем да видим, създава звук, който ние не можем да чуем, въпреки че осъзнаваме
резултата: цвета.
Ние трябва да имаме предвид, че тялото, освен че е органично, е и енергийно поле и всеки от
нас има определени вибрации. Нашите честоти вероятно са толкова индивидуални, колкото и
отпечатъците от пръстите ни. Така че не само цветът изпълнява танца на живота и следва различни
ритми. И ние сме цветни същества. Това се вижда по време на болест, когато тялото не е
балансирано. Болестта и неразположението променят нашите вибрации понякога до степен, която
сменя цвета на тялото ни. Например диабетът причинява бронзиране на кожата, тифусната треска
предизвиква лилавочервен обрив, а ударът придава сив цвят на кожата.
Материалният свят не е нищо друго освен сянка на духовния. Нашите тела също са сенки на
Божествената ни същност. Живеейки в сянката, ние гледаме неразбиращо на света през мътното
стъкло на съзнателния ум и физическите сетива. Вибрираме със света, без да сме в съзвучие с по-
високите честоти на искрите на нашето сътворение, а светът е прекалено много в нас. И все пак
същността е вътре в самите нас, въпреки че е напоена с материя. А един тих глас ни подсказва да
погледнем отвъд илюзията, да преодолеем сенките и да разберем, че ние не сме фаворити на
материята, а тя е Божия. Нашата воля ни е довела постепенно дотук и ние сме свободни да тръгнем
по пътя, по който сме дошли, и да израснем до небето. Марк Турстън (Парадокса на силата:
балансиране между личното и висшето желание) отбелязва:
Ако за компонента, наречен дух, се мисли като за фундаментална, обединена енергия на
Вселената, тогава научният модел на вибрационните честоти демонстрира определени етапи.
Те се разпростират от крайно ниските радиочестотни вълни до най-високочестотните
рентгенови лъчи и са поне един от съществуващите начини за подредено и последователно
проявяване на енергията.
Този цитат е изваден от контекста, за да подчертае по някакъв начин, че ние можем на етапи
да се научим да вибрираме за по-добри цели. Ние неправилно сме използвали свободната воля,
16
която ни е довела до вибрация, насочена към маловажни цели, и която ни оковава във вибрациите
на материята. Обаче дори тук във времето, пространството и търпението нашата цел остава една и
съща — Бог. Но ние трябва първо да разберем къде сме, преди ясно да осъзнаем накъде отиваме.
В своята изключителна книга по тази тема, Вибрациите, Еверет Айриън представя някои
предизвикателни концепции, свързани с нашето триизмерно вибрационно съществуване, за да ни
помогне да разберем къде се намираме, като изследваме областите на времето, пространството и
търпението. Пълното изследване не може да бъде обхванато изцяло в това представяне, но си
заслужава да хвърлим поглед върху някои от неговите идеи. Тълкуванията на Кейси СВЪРЗВАТ
цветовете с определени значения, но Айриън формулира по-широки понятия, основани на
взаимните връзки на цветовете. Като започва с червеното, жълтото и синьото, които по същия ред
се свързват с духа, идеята и целта, той предполага, че: „Вибрацията е дух, който се движи според
идеята да представи някаква цел.“
Най-бързият начин да се осъзнае това твърдение е да се обърнем към самите себе си: духът ни
кара да познаем нашата цел. Светлината ни достига, отразявайки нещата към нашите сетива и
позволявайки ни да се отразим върху тях — трябва да се отбележи, че и двете са функция на
вибрациите. физическата светлина, която ние възприемаме, е сянка на дyховната светлина на
излизащо от Бога. Макар и в сянка, цветовете ни викат.
Цветовете, свързани с времето, пространството и търпението, са оранжево, индиго и
виолетово. Те действат като възможности за разбиране и ръководни начала в нашето съществуване.
Ние осъзнаваме времето чрез движението — серии от интервали, — но движението е само сянка на
времето, не самото време. Даден атом вибрира с постоянна скорост, която зависи от неговия тип и
остава фиксирана в неговия израз като отражение на една централна идея, която е същността отвъд
атома. Пространството като сянка обикновено се свързва с разстоянието между нещата и обуславя
разгpaничавaнето, но същността на пространството, както обяснява Айриън, „лежи в разделянето
не на нещата, а на идеите отвъд тях“. Тьpпeнието, от друга страна, е урокът, който всички души
трябва да научат — не просто пасивност, а както беше посочено по-рано, „активно търпение“, за
което говорят тълкуванията. Тъpпeнието ни дава възможност да се учим от преживяното и опита и
да се придвижваме по-нататък.
Тези опити да погледнем отвъд сенките към същността на трите измерения на нашето
съществуване водят Айриън до следните идеи:
Времето е мярката за нашето разбиране на проявените идеи.
Пространството е мярката за нашето разбиране на връзката между проявените идеи.
Търпението е мярката за нашето разбиране на предназначението на проявените идеи.
Времето, пространството и търпението са средствата, чрез които ние достигаме до разбиране.
Когато нашите вибрации отразяват дълбочината на активното търпение, времето и пpocтранството
избледняват под нашето разбиране, като ни позволяват да научим истината, която ще ни освободи.
Цветовете са танцуващите сигнали от Духа отвъд техните сенки и привличат нашето внимание да
разберем, че:
Времето като измерение е чаша, която един ден трябва да бъде счупена; а пространството
е свързващата нишка между разделените човек и Бог, която един ден трябва да бъде отрязана.
Те, времето и пространството, действат като Божия милост, която ни претегля на везните на
справедливостта; и когато изпробваме творческите си сили в сферата на опита, ние претегляме
своята съпричастност и стигаме до познанието, че посредством търпението ще влезем във
владение на душите си.
Трябва да се отбележи, че докато зеленото очевидно липсва тук, Айриън обсъжда нашироко
този цвят в своята книга. Символ на растежа и обновлението, този цвят е разположен в центъра на
дъгата; по този начин сянката на зеленото олицетворява Принципа на Христос като централно
влияние на Земята. В този момент трябва да се подчертае, че и сенките са сила на цветовете.
Силите, които те дават, ако може така да се каже, не могат да бъдат приписани на тях; те са сенки,
хвърляни от съзнанието на Твореца, които достигат през времето и пространството до нас и ни
карат да разберем, че Неговият Дух носи свидетелства за нашия дух. А в търпението ние
придобиваме познание.
Ако те са само сенки, цветовете преминават през материалния свят с послания, които
разбираме в дълбоките нива на съзнанието си. В Човек, мит и магия намираме следното: „Руският
художник Василий Кандински, един от основателите на модерното течение в изкуството, смята, че
цветовете притежават „съответна духовна вибрация“ и че „цветовата хармония трябва да почива
единствено на съответната вибрация в човешката душа.“ А когато се отнася до цвета, дори един
17
учен може да отхвърли своите прагматични виждания и да черпи от интуитивните реакции, както
прави Густав Екстайн в Тялото има глава:
Целта на цветното възприятие?
Моля не казвайте, че то е еволюирало с цел оцеляване, както изглежда. Не казвайте също,
че то служи да се намери най-добрият партньор, да се открие най-добрата жертва, да се
престори някой на мъртъв върху повърхност с неговия цвят, както изглежда. И ако не може да
се откажете от това, поне признайте, че човешкото съзнание е водено също и от желанието да
върви напред и че то има прометеевска страст, сизифовско търпение, понякога се изкачва до най-
високата точка на учудването и понякога цветовете играят роля за това. Един пейзаж няма
само повърхнини и линии, но притежава и цвят, който предизвиква мечти и размишление.
Съзнанието мисли в цветове. То използва думи цветове при своето мислене, бледоморав и
червеникавокафяво. Един музикант вижда цветни картини, когато композира, друг ги вижда,
когато дирижира, кървавочервен залез, сини птици в полет, свежо розово в млада фигура от
Реноар. При пълно съзнание може да се появяват периодични проблясъци на цвят.
Екзекутираният на електрическия стол трябва да вижда кървавочервено, а след него нищо,
което е нищото. Така ли свършва всичко?
Вероятно това не е свършило така за Артър Шопенхауер, който казва: „Аз вярвам, че когато
смъртта затвори нашите очи, ние ще се събудим в светлина, за която нашата слънчева светлина е
само сянка.“
Вечната зора на цветовете
За древния човек слънцето трябва да е било магическа гледка, неговите изгреви и залези —
загадъчни, светлината му — вълшебна, а неговата благословена топлина, която е пробуждала
примитивната благодарност със сигурност трябва да е била предмет на благоговение. Или поне ние
така мислим. Че древният човек е разглеждал слънцето като мистично присъствие, не го принизява
задължително до положението на суеверно и невежо същество. Може би е бил, но трябва да
приемем, че нашият първичен прародител е усещал по-добре от нас, че същността лежи отвъд
сянката на слънцето и отвъд пределите на времето и пространството. От това, което знаем, той
може би е слушал древни легенди за Твореца, който в хладната вечер се разхождал в онази далечна
градина, когато на земята е имало парче от рая. Или можем да си представим нещо такова.
Неандерталецът може да се е интересувал по-малко от слънцето, отколкото от крещящата
нужда за храна, съдейки по животните, които той рисувал по стените на пещерите преди 20 000
години. Тези рисунки може би отразяват неговите ритуални молитви към свръхестествените сили
на природата. Но ако е гледал природата със страхопочитание, той очевидно е трябвало да се бори
с многообразието на нейния климат; останки от неандерталеца са намерени в Африка, Азия,
руската степ и Европа.
Той не само е първият, който погребвал своите мъртви, но познавал и цветовете в своята
елементарна култура. В една иракска пещера археолозите открили погребална площ, в която
разпознали поленови семена от осем различни вида цветя. Изровени кости на сърна били открити в
Ливан; те лежали върху каменен плот, напръскани с червена охра. Пещерните рисунки включват
многобройни животни, като вълци, лъвове, мамути и сърни. Някои учени твърдят, че това ранно
изкуство се свързва с окултни ритуали, защото по стените на различните пещери са нарисувани
различни животни като че ли целенасочено.
Нашите най-ранни предци вероятно са имали своите магически ритуали, ако съдим по
находките. Пещера в Италия, която е обитавана около 100 000 г. пр.н.е., съдържа човешки череп в
средата на каменен пръстен. Близо до Пекин пещерите, използвани от пекинския човек около
300000 г. пр.н.е., представят останки, които свидетелстват за ритуален канибализъм. От това може
да се извади заключение, че първобитният човек прекарвал нощта в пещерите, но не ги считал за
дом. Вместо това той ги използвал за изкуство, в което експертите виждат опити за придобиване на
магически сили над зверовете. Какьвто и смисъл да се крие в пещерното изкуство, за него можем
само да гадаем. В Човек, мит и магия се отбелязва: „Ключът към разкриване на тяхното значение
трябва да се търси в детайлното изследване на местностите, като се обърне внимание на
характеристики като видимост и ориентация и чрез детайлно изследване на съдържанието.“
Някои от рисунките са направени сравнително, между 2000 г. пр.н.е. и 450 г. пр.н.е. По време
на палеолита черната, червената и жълтата земна боя се смесвали с мазнина и се нанасяли като боя
или паста при рисуването. Няма синьо, зелено или бяло по стените от това време, очевидно защото
на човека тогава му липсвали познания как да получава тези цветове. Може да се предположи, че

18
цветовете имали особено значение въпреки ограничения им брой; иначе художниците щяха да се
задоволяват да рисуват само с въглен или горена кост.
По времето, когато острите ръбове на първобитната култура се загладили и социалният строй
станал по-структуриран, се появили повече бои. Цветовете придобили официално значение при
церемониите. В много страни приписвали на четирите посоки на земята мистично значение и
използвали за тях специфични цветове. Все още съществувала борбата със стихийните сили и
цветът бил част от тях. Книгата с ранни метафизични трудове от индуската религия Чандогия
Упанишад описва стихиите:
В огъня това, което е червено на цвят (рупа), е формата (рупа) на светлина и топлина;
което е бяло, е [формата] на водата; което е черно, е [формата] на храната. Сега същността
на огъня е напуснала огъня; видоизменението е вербализация — [просто] име; реалността е само
трите форми (рупа).
Обясненията продължават по същия начин и със същите думи за слънцето, луната и
светкавиците, след което се стига до извода:
Те знаят, че това, което е червено, е формата на светлината — топлина; те знаят, че
това, което се вижда бяло, е формата на водата; те знаят, че каквото се вижда черно, е
формата на храната.
Те знаят, че това, което изглежда непознато, е сбор от тези същите субстанции (девата).
Интересно е да отбележим, че една и съща дума, рупа, представя и форма, и цвят. Макар да е
спорен въпрос, тази древна концепция има предвид, че субстанцията (девата) е физическото
качество на предметите, но че цветът и формата (рупа) са тяхната реалност. Това разбиране се
споделя от мъдреците на много древни цивилизации.
Зората на цивилизацията включва и зората на цвета. Бялото на белтъка и пчелният восък
заместват животинската мас като спойващо вещество. Плодовете и зеленчуците стават
допълнителни източници на бои. Цветята, билките и подправките допринасят с цвят и мирис за
ритуалите и мистичните служби. Религията също внася цвят в ритуалите си. Смъртта е мистерия,
нежелано състояние, чието настъпване е изразявано с черно и синьо. Същите цветове се свързват с
износването на дете в някои общества. За да си осигурят бременността, съпругите в някои райони
на Африка отглеждат черни кокошки и носят сини мъниста. Червеното е силата на живота и цветът
на благоприятните предзнаменования. Различни култури, включително тези в Египет и Русия,
приемат жълтото и червеното като благоприятни и подходящи цветове за сватбената церемония.
Китайската булка е облечена в червено и по време на церемонията я носят, седнала на червен стол.
В Индия булките носят жълто.
Египетското изкуство е обгърнато от религиозни значения, изразени с чисти, ярки цветове. За
художниците идеята за „самоизразяване“ или „изкуство заради изкуството“ е била непозната.
Художниците били изцяло посветени на ритуални рисунки, използвали четките си за обагрянето на
мумии, изписването на йероглифи, свитъци, за гримиране на живите и мъртвите, архитектурна
украса и безброй други неща, включително и изписване на стените на дворците.
Вавилонското изкуство разнообразява своите цветове с комбинации от жълто, жълто-зелено,
синьо и синьо-зелено, както и червено и бяло. Използвали цвета върху излъсканите тухлени фасади
на замъци и палати, както правели художниците в Сирия и Месопотамия. Церемониалните одежди
били с шарени украси. Духовниците, воините и аристократите от Далечния изток носели облекла,
изобилстващи от живи цветове. Рисунките ставали по-изящни, правел се сложен дизайн с черни
контури.
За ранните цивилизации цветовете са едновременно и обществени, и лични, тясно свързани с
обществените порядки и религиозните вярвания. Показатели за общественото положение и класата
в определени общества, цветовете следвали човек от люлката до гроба. Те са емблематично
присъствие при сватбените церемонии, ритуалите за плодородие и жертвоприношенията. За
дребните египтяни цветът е същността на нещата, вярване, което очевидно отразява тяхната
представа за четирите човешки раси: червена, жълта, черна и бяла. Боговете също се появяват в
цветове. Ра, богът на слънцето, е златист, този цвят имат подобните богове при индусите,
брамините и персите. Сет, принцът на тъмнината, носителят на тайфуните и неприятностите, е
черен, с червена коса и очи. Шу, който е разделил земята и небето, е изобразяван в червено. Брахма
е жълт, както и Буда, който смятал червеното за цвят на сладострастието и злото. Независимо дали
обозначава възвишени идеали или низки страсти, червеното влиза във всички религиозни системи,
като често символизира жертва и завоевание — отвън и отвътре.

19
 Докато мохамеданите приемат зеленото за свещен цвят и го носят в израз на върховна вяра,
другите религии се насочват към синьо, червено, жълто и бяло за израз на духовното. Сред
древните юдеи синьото, пурпурното, червеното и бялото се свързват с Всевишния, като се набляга
на синьото. Казва се, че древните приемали синьото за съответстващо на духа на човека, жълтото
— на ума му, и червеното — на тялото му. Затова тези цветове по-късно станали символ на
Троицата - Отец, Син и Свети Дух. Заедно с бялото и пурпурното, червеното и синьото се
споменават в много пасажи от Новия и Стария завет.
Като се вгледаме в облеклата на миналите цивилизации, ние разбираме, че животът на хората
и древните събития са наситени с цвят, чисто предназначение се простирало отвъд чистата
естетика. Това послание е твърде очевидно, руините говорят и ни казват да не се съмняваме, че
цветът има жизненоважно влияние с по-дълбок смисъл, отколкото днес можем да си представим.
Фейбер Бирен (Цвят и човешки реакции) коментира:
Цветът бил език. Всяка боя имала определено значение. Това, което древният човек избирал
за своите дрехи, оръдия на труда или храмове, има връзка не толкова със съвременната концепция
за естетика, колкото с окултната функционалност. Мистериите на живота са създали
неговата палитра и той очаквал цветовете да го защитават на земята, да го водят безопасно
към небето и да символизират величието на Вселената.
Специализираното познание, което без съмнение древните са притежавали, относно
лечебното действие на цветовете обаче се е загубило с течение на вековете и е останало в
миналото. Ефектът от цветовете е бил познат на древните египтяни, а персите са практикували
някакъв вид светлинна терапия, но нищо повече не се знае. Така че днешните суеверия напомнят за
истините от миналото, разрушени от времето и безразличието, докато други, по-целесъобразни
източници изместили старите методи. Духовните методи се свили до ограничени практики, а
ритуалите останали само като декорация за празненства и погребения, пищност и грандиозност,
украса и облекло. Но може би встрани от вниманието ни вибрациите продължават през сенките на
времето и пространството, живи и носещи послания от самото начало.
4.
ОЧИТЕ Я ИМАТ
ОЧИТЕ СА УНИКАЛНИ ОРГАНИ със сложни функции. Те приписват високоспециализирана
връзка със светлината. Ако тялото е физически модел на душата, тогава, вероятно, очите
притежават специална задача при възприемането на светлината или поне — особена нужда да се
стремят към светлината.
Тълкованията на Кейси ни казват, че когато душите за първи път започват да слизат на
Земята, те могат да идват и да си тръгват по желание. Те могат да приемат, да придобият или
заемат различни физични форми, експериментирайки със своята стихийна природа, а след това да
се оттеглят. Няма значение дали тези първични форми са притежавали очи, защото душите вече са
били надарени със свое собствено възприятие — универсално зрение. Така че дали вземали
формата на дърво или на прилеп, за тях не било от значение. Душите са знаели кои са, къде са и
били под контрол.
После нещо се объркало. С времето те били оковани в материята, която придобила известен
контрол над тях, а душите били хванати в циклите на раждане и смърт. Станало ясно, че само чрез
правилното използване на свободната воля те могат да преодолеят света. Тяхното игрище се
превърнало в поле за изпитание. И все още е.
Душите, слизайки до човешкото равнище, губят яснотата на първичната светлина. Обаче на
Земята слънцето е напомнящ знак, продължение на първоначалното разбиране, което душите са
имали. Очите също са продължение — физически напомнящ знак за изгубения духовен поглед на
душите. Според Кейси тялото, ума и душата съответстват на Отец, Син и Свети Дух. Като
продължение на мозъка, очите имат очевидна връзка със слънцето и вероятно по-недоловима
връзка със Сина. Може ви с течение на времето ние ще можем да видим нещата по начин, по който
ги е виждал Той, и ще си върнем предишното зрение. Следователно зрението не е напълно
физически въпрос — нещо, което си заслужава да се има предвид, докато разглеждаме как действат
очите. С еволюцията на човека се предполага, че са еволюирали и очите. В същото време може би
не е толкова сложно да си представим, че очите и спектърът са в мистично единство. В края на
краищата светлината е единственото нещо, което очите допускат до своето вътрешно царство.
Заедно с това те са опитен отбор в получаването на безброй детайли — милиарди бита всяка
секунда — в този всеобщ, сложен процес на уникална комуникация, който до голяма степен остава
загадка. Това, което светлината сее, очите жънат.
20
 Очите са свързани с мозъка чрез оптичните нерви, които с милионите си влакна се включват в
мрежата на клетките на ретината в задната част на окото. Поставени като стражи в кухините на
черепа, човешките очи възприемат света с един поглед или вглеждане. Шест мускула помагат за
малките движения на очите и допринасят за фокусирането им там, където съзнанието иска да
насочи вниманието си. Даже и да не е в смисъла, влаган от питагорейците, очите обхващат света в
търсене на познание и предават информация на мозъка.
Някои животни имат по-остро зрение от човека — орелът, чиито очи са по-тежки от мозъка,
може да засече движенията на катеричка или заек от почти четвърт миля височина, — но никое
животно не притежава цветно възприятие с различителната способност на човека. Очите на
животното са адаптирани за оцеляване като хищник или жертва, да търси и бяга, според
необходимостта. Каквото липсва във визуалната функция е компенсирано по друг начин. Бухълът
например не може изобщо да движи големите си очи, но ставата на врата му позволява така да
извърне главата си, че да гледа отзад. Главно нощен хищник, бухалът има нужда от много по-голям
брой пръчици, отколкото колбички, за да вижда в тъмнината. Нощното влечуго няма очи, но
клетките на кожата му са фоточувствителни и то се заравя в земята, когато бъде осветено.
Очевидно, за да спаси кожата си от хищници.
Човешките очи са надарени с гъвкавост и прецизност чрез сложния им апарат и връзката с
мозъка. Отправен наблизо или далеч, нашият поглед пренебрегва детайла, разстоянието и размера
и настройва своя фокус моментално от един обект на друг, като възприема нещата триизмерно —
всички в истинския им цвят, ако осветлението е достатъчно. Очите се адаптират на светло или
тъмно. Ако дадена сцена не може да бъде видяна напълно с един поглед, нашето зрение я обхожда,
за да получи серия от образи, които се обединяват в едно поле. Така очите виждат частите, без да
изгубват цялото, тъй като мозъкът съхранява сцената във времеви контекст, като попълва
празнините. Тази функция се развива през детството, когато очите и мозъкът започват да събират
информация и да разпознават сходните визуални сигнали. Така че познатите предмети изискват по-
малко движения на очите, за да бъдат идентифицирани, отколкото непознатите.
Но очите не само възприемат и интерпретират каквото се отразява към тях, но те също
отразяват човешкото ниво на съзнание и неговото настроение. Ако очите са прозорци, отворени
към света, те позволяват също и на другите да надникнат в тях. Веселието кара очите да греят, а
тъгата — да потъмняват; ядът идва със свиреп поглед, а безразличието — със студенина. Те са
доказателства за качествата и отношенията ни, без да изпускаме и здравословното състояние.
Симптоми на болест, не директно свързана със зрителната система, могат да се появят в очите.
Например маларията може да образува язви на роговицата. Очите се пълнят с кръв при силна
кашлица, а туберкулозата може да нанесе поражение на клепачите и очните ябълки. Очите
разкриват също емоционални и психологически разстройства. Фейбер Бирен (Цвят и човешка
реакция) цитира статия от Джеймс Е. Рийдър-младши, който изучава цвета на ретината, и
докладва:
„В абнормното поле има видимо намаляване на размера на формата, както и на цвета.
Полетата също имат и неправилна форма, но най-видимата промяна е тази в разположението
на цветовете. Цветовете могат да бъдат преплетени или дори променени. Може да се случи
също цветовете да излизат извън очертанията на формата"
С други думи, когато чувствителността към цвета е разпределена ненормално върху ретината,
човешките същества се считат за умствено ненормални. Тези полета на чувствителност към цвета
могат да бъдат измерени чрез периметрията и като изучава „психогенните“ цветни полета, Рийдър
открива неподозирани преди тенденции при невротичните заболявания.
Очите на зрящия
Въпреки че Нютон оповестява своята теория за светлината и цвета през 1672 г., едва тридесет
години по-късно (1704-а) той се замисля за природата на цветното виждане. Интересно е, че той
предлага сравнение между вибрациите на цветовете и тези на звука. Чуди се също дали е възможно
ретината да съдържа безброй рецептори, всеки чувствителен към една цветова вибрация,
преминаваща към мозъка и стимулираща го чрез подходящ сигнал. Почти един век по-късно Томас
Янг отхвърля тази идея и спори, че ретината не може да съдържа толкова рецептори, че да
отговори на всеки цветен дразнител, с който влиза в контакт. Вместо това Янг предполага, че има
само три различни вида рецептори — по един за всеки от трите основни цвята, — които могат да се
комбинират, за да се получат всички други цветове, включително и белият. Цветовете могат да се
смесват заедно върху екран, защо тогава да не могат да се смесят и върху ретината?

21
 Първоначално Янг определя червеното, жълтото и синьото като първични, но по-късно
отхвърля жълтото и синьото в полза на зеленото и виолетовото. Самото цветно виждане обаче не
представлява интерес за него, така че то е оставено на Херман фон Хелмолц, който продължава
изследванията през XIX век. Хелмолц решава, че трите вида рецептори са стимулирани в различна
степен от всички цветове, въпреки че един е доминиращ.
Междувременно психологът Евалд Херинг предлага своята опонентна теория за цвета през
1878 г. Не просто три вида рецептори, а три комплекта рецептори са предложени от него, като
всеки работи на принципа на опозиционните двойки цветове — бяло и черно, червено и зелено,
жълто и синьо. Той започва с идеята, че четири основни цвята са включени в психологическото
усещане на цветното виждане чрез анаболните и катаболните процеси. Градивният отговор дава
черно, зелено или синьо, докато разпадането клони към бяло, червено или жълто. Трудността при
тази концепция според нейните критици е, че тя не се вмества в „закона за специфичните енергии“,
който гласи, че нервната клетка, отговаря по един-единствен специфичен начин. Ако законът
действа, тогава нервните влакна, свързващи окото с мозъка, не могат да предадат два отделни типа
импулси, т.е. и анаболни, и катаболни послания.
Теориите на Янг-Хелмолц и на Херинг се противопоставят в продължение на години, но
съвременните техники за изследване, изглежда, потвърждават, че и двете обяснения са валидни по
отношение на цветното виждане. Откритията поставят цвета в подобна на звука категория: ако
едно дърво падне в гората и няма кой да го чуе, то издава ли звук? Зелени ли са листата? И на двете
отговорът е не. Без интерпретиращите сетива всичко е вибрация.
През XX век са предложени други теории, които да обяснят как очите приемат цветните
послания и ги транспортират до мозъка. Научните догадки продължават да търсят отговорите. Все
пак, когато загадката е окончателно решена, все още ще съществува за цветовете, или техните
вибрации и тяхното въздействие върху нас. Това е истинската загадка — или както казва Емили
Дикенсън в Светлината съществува през пролетта.
Цветът стои отвън
На хълмове самотни
За науката недостижим
Но почувстван от човешката природа.
Виждане на нещата
Немският биолог Франц Бол поглежда в окото на жаба през 1876 г. и забелязва нещо
необичайно. Под светлина тъканта на ретината. избледнява от яркочервено до оранжево и след
това до жълто. Той открива, че този процес на избледняване се проявява при живите жаби и в двата
случая тъканта възстановява червения цвят след известно време на тъмно. Той нарича странното
оцветяване „визуално червено“. След година Вилхелм Куне и неговите асистенти започват
двугодишно изследване на този феномен. Той нарича пигмента „визуално огненочервено“, термин,
който по-късно влиза в английския като „визуално пурпурно“. Този пигмент обикновено е червен
като магента и той зависи от витамин А, който да помага при химическата трансформация на
светлината.
Докато Куне може да премахне този пигмент от пръчиците, пигментите на колбичките не са
открити до XX век. Оказват се три пигмента — по един за всеки тип конусче, — което означава, че
дадено конусче е чувствително или КЪМ червено, или към зелено, или към синьо. Те са към
цветното възприятие при достатъчна светлина. Пръчиците обаче са чувствителни към най- малката
светлинна единица — един фотон, — което ни позволява да виждаме при минимално осветление.
Трябва да спрем тук, за да отбележим, че чрез чувствителността на тези три пигмента ние
можем да възприемаме вибрациите като дължини на вълната на цвета. Връзката на цветовете с
ендокринните жлези ще бъде детайлно обяснена по-късно, но трябва да отбележим важността на
трите цвята: червеното е духът, зеленото — самият човек, а синьото е целта. Това са основите на
светлината — и трите вибрации от основно значение за нас, съответстващи на пигментите в
конусчетата на ретината. Можем да добавим, че червеното изразява енергия (нашата жизнена
сила), зеленото предава Христовия принцип (пътя към духовно събуждане), така че, имайки
предвид подхода на Айриън към единното значение на цветовете, ние можем да приемем, че
червеното, зеленото и синьото символизират Духа, които ни кара да събудим душите си за тяхната
цел и мисия.
Окото е невероятно структурирано, така че да доведе образа до ретината и да го предаде на
мозъка. Когато светлината достигне до окото, тази част от нея, която не минава през роговицата, се
отразява от склерата. Роговицата намалява скоростта на светлината четирикратно и я вкарва
22
навътре като първа стъпка при фокусирането. Ирисът или свива, или разширява зеницата, като
контролира силата на светлината за получаване на оптимален образ. След роговицата светлината
преминава през прозрачна течност, наречена водна течност, друго фокусиращо средство. Движейки
се през зеницата, светлината достига до лещата, която настройва фокуса, след това продължава
през кристалина, който задържа светлината под ъгъла, фиксиран от леещите. След това образът
стига до ретината, с нейните сто и двадесет милиона пръчици и седем милиона конусчета, които
протягат пипала към светлината. В тези рецептори, стимулирани от светлината, се извършват
фотохимични реакции, които преобразуват образа до електрически импулси, за да бъде пренесен в
мозъка, който получава обърнатия образ от ретината.
Стената на ретината съдържа осемнадесет пъти повече пръчици, отколкото конусчета, но тези
фоторецептори са предназначени за визуално преимущество, позволяващо на очите да се адаптират
от тъмно на светло и обратно. За да достигне до рецепторите, светлината най-напред преминава
през мрежа от нервни клетки в стената на ретината — освен рецепторите на фовеата вдлъбнатина,
локализирана в жълтото петно в центъра на ретината. Вдлъбната област с диаметър около една
шестнадесета от инча, фовеата съдържа маса конусчета, които служат като контролен център за
визуалната острота. Тежката работа върху визуалния детайл и цвят се извършва тук. Учените
смятат, че всеки един от конусите на вдлъбнатината има отделна нервна връзка с мозъка. Точният
фокус изисква образът да бъде насочен върху вдлъбнатината. Конусите са най-чувствителни към
жълто-зелената област от спектъра, докато пръчиците — ключовете за черно-бялото виждане —
отговарят за синьо-зелените дължини на вълната. Това обяснява защо по-яркият от два предмета
през деня изглежда по-тъмен в сравнение с другия на по-убита светлина вечер. С намаляването на
светлината чувствителността на конусите намалява и отговорността за виждането се прехвърля
върху пръчиците.
След като веднъж образът е трансформиран от светлина в електрически импулси, той се
пренася чрез нервните клетки на ретината към оптичните нерви. Двата оптични нерва се срещат в
оптическата хиазма, или кръстовище. При тази среща около половината от влакната от всеки нерв
прескачат, за да се съединят с останалите влакна на противоположния нерв. Левият нерв носи само
сигнали, които съответстват на визуалните образи, видени отдясно, а десният нерв носи сигнали,
съответстващи на образите отляво. Зрителните нерви продължават от хиазмата до всяка страна на
таламуса и оттук излъчванията се изпращат към тилната област до зрителната зона на мозъчната
кора.
Експериментите показват, че различните области на ретината могат да бъдат индиректно
възбудени чрез централната област на зрителната кора. Когато определена област от мозъчната
кора е стимулирана чрез електрод, човекът ще види светкавица пред очите си. Когато електродът
се постави в друга точка, светлината се появява в друга област на зрителното поле.
Специфични форми или предмети могат да бъдат видени, когато електродът се придвижва
извън центъра на мозъчната кора и с нарастването на разстоянието от него цели сцени от миналото
могат да се припомнят съвсем ярко.
Слепота към цветовете
Терминът „цветна слепота“ обхваща всякакъв тип дефекти в цветовото възприемане. Пълната
липса на цветово възприятие поставя човека в свят от бяло, черно и сиво, но това е рядко. Това
състояние, при което функционират само пръчиците, се случва на около двама от всеки сто хиляди
човека. Още по-рядко е дефектът, който ограничава дейността до един тип конуси, когато всички
предмети са или червени, или зелени, или сини.
Най-честата форма на частична цветна слепота е неспособността за различаване на червеното
и зеленото. Това състояние е причинено от липсата на червени или зелени конуси. Хората,
невиждащи червено и зелено, използват само два конуса за възприемане на всички цветове и като
резултат объркват червеното, синьо-зеленото и сивото. Когато ретината няма червени конуси,
червеният сектор на спектъра стимулира зелените конуси, увеличавайки чувствителността към
зеленото. По същия начин липсващите зелени конуси карат тяхната дължина на вълната да се
принесе към червените конуси и да ги стимулира.
Малък брой хора имат проблеми с жълто-синьото — недостатък, причинен обикновено от
болест. Цветната слепота може да бъде резултат от физически разстройства или излагане на
определени отрови, но в повечето случаи състоянието е наследствено. Доказано е, че около осем
процента от мъжете и един процент от жените имат някакъв тип цветен дефект.
Двете главни теории, отнасящи се до цветното виждане, включват обяснение за цветната
слепота в подкрепа на своите становища, но разбирането на това състояние, изглежда, се изплъзва
23
също както опитите да се проследи самото зрение. И двете теории стигат до затруднения, както
посочват Мюлер и Рандолф (Светлина и зрение).
Според теорията на Янг-Хелмолц хората, неразличаващи червено и зелено, страдат от
загуба на функциите на червените или зелените рецептори в конусите на ретината. Но
попитайте критиците как и двете групи виждат жълтото, което според теорията за трите
рецептора е смес от червени и зелени рецептори? Според теорията на Херинг цветната слепота
не се дължи на загуба във функциите на конусите, а на дефект в нервната структура по
продължение на зрителния път. Но попитайте критиците, ако половината от червено-зелената
двойка откаже да функционира на каквото и да е ниво, как функционира другата половина? По-
късните опоненти на двете теории имат отговори на въпросите, но никой от отговорите не е
приет изцяло.
Ако цветовете — или по-скоро липсата им — могат да лъжат, предполага се, че ирисите не
могат, според иридологията, наричана още ирисова диагностика. Този диагностичен метод посочва
области и точки в ирисите, които се свързват със специфични части от тялото и болестни
симптоми. Ирисът се разделя на зони и сектори радиално, от зеницата навън, и практикуващите
изучават координатите им, за да добият впечатление за всички органи и части на тялото и да
преценят състоянието им.
Иридолозите са на мнение, че болестното състояние е показано чрез знаци в ириса, явяващи
се като структурни промени и цветови ефекти. Тези характеристики разкриват органични
симптоми. Теодор Криге (Фундаментални основи на ирисовата диагностика) казва: „Специално
внимание е отделено на белите, тъмните и черните знаци на ириса, които са излъчени в една посока
и които съставляват първата степен в разпознаването на болестните състояния.“
Тези знаци са отклонение в ирисите, които показват значими, макар и едва доловими
вариации, отразявайки нарушенията в организма. Цветове, които може да са чужди за ириса, като
кафяво, жълтеникавочервено и ръждивочервено, се свързани с определени разстройства. Всички
болести и разстройства дават отражение в ириса; не остават незабелязани и наркотиците, и
медикаментите. Например, ако в системата има йод, той ще се прояви като червен знак, а хининът
се проявява като зеленикавожълт. Морфинът и кокаинът предизвикват фини бели линии, излизащи
от зеницата.
Общо взето, белите знаци показват присъствие на неестествено вещество в тялото. Острите
заболявания ще покажат знаци за възпаление и те прогресивно ще потъмняват при хронифициране
на болестта, дори стават черни при разрушаване на тъкан в някой орган. Докато белите знаци
показват свръхстимулация, тъмните знаци разкриват липсата й и закърняване, както сивото или
тъмносивото. Като специфичен пример да вземем стомаха и червата, които се проектират в
областта, най-близка до зеницата. В случай на гастрит малки бели петънца или облачета се
появяват във външния край на тази зона, а язвеният гастрит предизвиква черна точка или линия.
Неговото точно разположение в зоната съответства на локализирането на язвата в стомаха.
Многопластова завеса, изтъкана от малки нервни влакна, нормалният ирис има еднородна
текстура и чист цвят, без петънца или линии. Свързани с автономната нервна система, тези нервни
влакна незабавно важните промени или стресовете в тялото. Според иридолозите информацията,
получена от оглед на ириса, е всичко, което е необходимо за диагностициране на всякаква
нередност, да не говорим, че дори сериозни проблеми могат да се видят, докато органичните им
симптоми са все още латентни.
Изучаването на очите като средство за диагностициране на болестта е практикувано от
Хипократ, който споменава това в своите трудове. Филип Мейенс, дрезденски лекар, през 1600 г.
публикува книга, която включва интерпретации на сигналите на ириса, а в същия век ирисът е
дискутиран в по-късните трудове на Иохан Елгилолц. В края на XVIII век Кристиян Хертелс от
Гьотинген публикува дисертация на тема „Окото и неговите знаци“. Съвременната форма на
ирисова диагностика произлиза от научната работа на д-р Игнац вон Пецели. Като малко момче в
Унгария, в началото на XIX век той чупи крака на една сова, докато се опитва да я улови. В
момента на счупването на крака той забелязва, че изведнъж се появява тъмно петно в ириса на
птицата. В резултат инцидентът кара Пецели да проведе изследване на това явление.
Макар да има дребни различия сред ирисите по отношение на някои аспекти в диагностиката,
те са единодушни за относителното разположение и интерпретацията на знаците, съответстващи на
частите на човешкото тяло. Както и при кoнвeнционалната медицина, цветът играе важна роля в
диагностичния процес. Казано е, че медицината е наука, но практикуването на медицината е
изкуство. Същото може да се твърди и за иридологията.
24
 Зрението на слепите
Ние, които сме надарени със зрение, разбираемо приемаме, че можем да виждаме света около
нас. За този процес отговарят единствено и само очите. Ние разчитаме на тези органи да приемат
образи, отразени от светлината, и да ги предават на мозъка. В различни степени ние сме оптически
чувствителни към вибрациите, които ретината ни интерпретира като цвят. Но цветът и светлината
само в царството на очите ли са? Светне ли червена светлина към нас, кръвното налягане се
повишава и дишането ни се ускорява. Когато същата светлина светне към сляп човек, той реагира
по същия начин като зрящия. Дали ги виждаме или не, цветовете преминават през нас.
Слепите могат да се научат да виждат. Карол Ан Лиарос, медиум от Флорида, е работила
успешно с различни групи слепи, като им е помагала да овладеят психически енергии, за да
придобият поне известно функционално зрение. Тя открила този потенциал, докато водела курс по
въвеждане на техники за екстрасензорни възприятия в началото на седемдесетте години на XX век
с група виждащи хора в Батавия, Ню Йорк. По време на сеанс за различаване на аурите Лиарос
инструктирала класа как да възприема цветовете на доброволци, които стоят пред бял екран. Тя
забелязала, че един мъж е изключително точен при разпознаването на цветовете. След сеанса тя
научила, че той бил абсолютно сляп. Лиарос започнала да го разпитва и той обяснил, че е направил
„със своя мозък“ това, което тя инструктирала другите да направят с очите си.
Година по-късно Лиарос организирала пилотна програма, наречена „Проект светоусещането
на слепите“. В „Екстрасензорни способности на слепите“ (Парасайколъджи ревю, ноември 1974 г.)
тя пише за това изследване, което е проведено в института по човешки измерения в колежа
„Бъфалос Розари Хил“. Групата се състои от двадесет слепи на възраст от двадесет и четири до
седемдесет и две години. След предварителни въпроси и тествания участниците преминават
седемседмичен курс за увеличаване на своите възприятия и осъзнаване на екстрасензорните
енергии. Лиарос коментира в края на обучението:
Няколко човека... откриват, че могат да възприемат по начин, който не могат да
вербализират или адекватно да разберат, включително и способността да различават цветовете
в стаята, да опишат стаята на някого, без преди това да са срещали човека, да „виждат" с
някои свои части светлина в главите си, където преди това е имало пълна тъмнина, и да
възприемат контурите на предмети в стаята по друг начин, а не с физическите си очи (които
обикновено сочат челото, когато ги питат къде възприемат образите). Това увеличава тяхната
подвижност, защото те започват „просто да знаят" къде са предметите в стаята.
Друг участник докладва, че може да върви по улицата без своя бастун, тъй като може „да
вижда“ нещата около себе си, например витрини и стълбове на лампи. Той ги осъзнава чрез челото
си. Една жена започва сама да купува дрехите си, без помощ, като просто прокарва ръце по дрехата
по начин, по който са я учили да възприема цветовете по време на обучението. Млада учителка,
чиято кариера е прекъсната от ослепяване, две години по-рано се събужда посреднощ и мисли, че
апартаментът й се е запалил, защото вижда златисти пламъци толкова ярко, че може да определи
контурите на мебелите в стаята. Това преживяване продължава около тридесет минути и се случва
отново и друг път.
Участниците първоначално се обучават да държат ръцете си няколко инча над цветни листи,
за да усетят излъчването. По-късно тях ги учат „да сканират аурата“, като използват същата
техника, и да движат ръцете си покрай тялото на друг човек, за да усетят енергийните му полета.
Слепите участници напредват от усещане на цветовете чрез ръцете си до действително виждане на
цветовете в съзнанието си. Научните съветници на Лиарос междувременно я уверяват, че тъй като
тези хора преди това са виждали, те просто си спомнят цветовете, а не ги възприемат.
Обаче една вечер се случва нещо интересно. Лиарос стои пред класа на изгасено осветление и
кара участниците да се опитат да видят нейната аура, като обяснява процеса така, както би го
направила пред група виждащи. Те започват да описват цветовете, които възприемат, след това
внезапно няколко човека споменават за появата на яркочервено няколко фута над главата й и
отдясно. Едва след края на упражнението Лиарос забелязва мястото, където е видяно червеното. За
нейно учудване там, над вратата, има червен надпис за изход.
Една още по-забележителна демонстрация се случва, когато участниците носят черно-бели
фотографии в клас. Те се разбъркват заедно, обърнати с лицето надолу. След това пред всеки сляп
човек се поставя снимка — все още обърната с гърба нагоре, за да се избегне вероятната телепатия.
Като държат ръцете си над снимките, както правят с цветовете, участниците не само могат да
опишат сцените и хората на снимките, но те успяват да опишат и цветовете, които се потвърждават
от притежателите на снимките.
25
 Като използва същите методи, но в атмосфера на игра и забавление, Карол Ан Лиарос работи
успешно също и с деца. Тя и нейната ученичка, Лиза Хофман, се появяват през 1980 г. в
телевизионното шоу Това е невероятно. Лиза, тогава дванадесетгодишна, прави „мислено
пътуване“ и в шоуто „посещава“ къща в друг щат, която описва подробно, заедно с мебелировката.
Беше споменато, че изследователите са открили, че светлината прониква в черепите на
бозайниците достатъчно дълбоко, за да активира фотоелектричните клетки в мозъка. Този факт,
изглежда, предлага подходящо обяснение за това как слепите хора могат да виждат — с
изключение на опита на Лиарос в нейната затъмнена класна стая и малката Лиза, която описва
цвета на мебелите в къща на другия край на страната. Способността се пренася в царството на
паранормалното. Но ако възприемем, че тялото е разположено във вибрационно-енергийно поле,
въпреки че определени негови части или органи изпълняват специализирани функции, все пак
цялото тяло е сензорен организъм и всички усещания са в резултат на вибрации.
Развиването на зрението при слепи очевидно изисква човек да стане по-чувствителен и да
осъзнае личните биоенергии, като отвори съзнанието си за фините излъчвания от другите и от
нещата в околната среда. Изследванията на Лиарос доказват, че цветовете могат да бъдат
разпознати чрез различни части от тялото. Подобни експерименти в Китай са показали, че хората
могат да бъдат обучени да възприемат цветовете с кожата на различни части от тялото си,
включително и под стомаха. Руските изследователи също откриват, че кожата навсякъде по тялото
може да усеща цвят и светлина — дори тази на носа, а също и езикът. Вероятно не е за учудване, че
онези, които учат това допирно усещане, описват цветовете с думи за материи. Например
тъмносиньото, зеленото и червеното обикновено се усещат като лепкави, а светлосиньото е гладко,
докато жълтото се усеща като хлъзгаво. С времето това допирно усещане за много хора се замества
от умственото възприемане на цветовете. Това издига факта, че всичко е вибрация. Без нея нашите
сетива не биха могли да съществуват, защото без вибрациите няма съществуване.

5.
ЛИЧНАТА СТРАНА НА ЦВЕТОВЕТЕ
ВСЕКИ от НАС, КАКТО БЕШЕ СПОМЕНАТО по-рано, е настроен да вибрира към определени
цветове по-добре отколкото към други. Обикновено ние откриваме, че сме привлечени от
определен цвят, харесваме го и той става, до известна степен, точно отражение не само на нашите
вкусове, но и на личността ни. Дрехите, които носим, често разкриват нашите истински цветове. Те
са сигнали, символизиращи характера и предразположението ни, и разкриват качества от
природата ни, които невинаги изразяваме открито. В крайна сметка доминиращото предпочитание
на човек към определен цвят често говори за привличане, предизвикано от вътрешен отклик,
докато отбягваните цветове показват антагонистична реакция.
Очевидно няма „най-добър“ цвят. Така че, ако усещате някой цвят подходящ, тогава той
вероятно е най-добър. Някои хора може да са повече в хармония със сиво-зеленото, докато други
напълно да го отхвърлят. Някои може инстинктивно да гравитират около синьото и тоновете на
сивото, а други да предпочитат червеното. Всички тези предпочитания може да са правилни — ако
цветовите вибрации са хармонични с тези на индивидите, — т.е. хармонични, в смисъл на
положителни и с подпомагащо въздействие.
Каквото и да е нашето отношение или колкото и рационални да бъдем в обяснението на
предпочитанието си към един цвят и отхвърлянето на друг, този процес е до голяма степен
инстинктивен. Някои тонове вълнуват и стимулират, други отпускат и успокояват, а трети
депресират и натъжават. Като цяло ярките тонове са възбуждащи, някои тъмни тонове понякога
могат да ви разболеят. Реакциите към цвета са стихийни. Ние сме вибриращи същества и всеки
атом в тялото ни звучи с цвят. Когато тези атоми или части от тях излязат извън строя, ние
страдаме от болест или неразположение и като резултат нашите предпочитания често се променят.
Така ние може да предпочитаме определен цвят, докато сме здрави, но той да ни стане неприятен,
когато се разболеем, фактът, че реакциите ни са ръководени от физическото и физиологическото
ни състояние, прави цветовете удобно диагностично средство, защото те осигуряват информация за
състоянието на тялото и съзнанието ни.
В продължение на години цветовете са включвани в арсенала на психологически тестове.
Един от най-известните е по книгата Цветен тест на Люшер от д-р Макс Люшер, която добива
популярност първо в Съединените щати, след като е преведена на английски. Тя е съкратена версия
на по-обстойния тест, разработен от нейния автор.

26
 В книгата има важна бележка, която подчертава факта, че тестът не трябва да бъде считан за
салонна игра. Все пак оригиналната версия използва почти сто цветни вариации, докато краткият
тест се основава само на осем. Такова орязване може би намалява точността на истинската версия;
и все пак европейските лекари го използват диагностично, за да разкрит психологическия стрес,
преди той да се появи като болест. От друга страна, с толкова ограничен избор пред себе си е
възможно един така наречен нормален, здрав човек да няма предпочитания към нито един от
осемте цвята, от които само един, жълтият, е основен. Другите са тъмносиньо, оранжево-червено,
смесени зелено и синьо, лилаво, примесено с червено, кафяво от потъмнено жълточервено, сиво и
черно.
Тези цветове се определят като имащи две значения. „Структурното“ значение е обективната,
фиксирана интерпретация, а „функционалното“ се свързва със субективната реакция, или
отношението на избиращия, с други думи — къде той поставя цвета в процеса на избор. След като
осемте цвята са избрани, от най-предпочитания до най-малко предпочитания, те се групират в
четири реда, които малко или много определят функционалните интерпретации, зависещи от
положението на всеки цвят в редицата. Както ще се види в следващото резюме, някои цветове,
избрани на осмо, или последно, място, показват, че човек има някаква тревога, чисто естество се
свързва със значението на определения цвят, а когато се определи тревогата, първият цвят в
редицата получава компенсаторно значение.
Синьо
Тъмносиньото в теста представя пълното спокойствие, както и лоялност и дълбочина на
чувствата. Избрано на първо място, то показва нужда от емоционално спокойствие и хармония.
Този човек иска заобикаляща среда без стресове и смущения. Когато синьото на първо място не е
класифицирано като компенсаторно, то предполага повече или по-малко спокоен дух, човек, който
живее етично и в съгласие с другите. Когато синьото отиде към края на избраните цветове, това е
знак за недоволство, склонност към неспокойно държание и душевен смут в човека. Отхвърленото
синьо може да доведе зеленото на първо място — като компенсация да бъде изразена нуждата от
независимост. Когато червеното компенсира отхвърленото тъмносиньо, то предполага желание за
стимулиране, творчески подбуди, които могат да доведат или до безразборен сексуален живот, или
до опасни начинания. При компенсиране с жълто на първо място човекът разкрива стремеж към
разрешаване на неудовлетворени емоционални нужди, вероятно чрез търсения в областта на
различни метафизични и духовни учения за постигане на по-голямо духовно съвършенство.
Бирен (Цвят и човешки реакции) усеща, че синьото е цветът на отдаването, консервативен и
интроспективен — на тези, които са политически реакционери и склонни да надценяват своя така
наречен живот за пример. Неодобрението на синьото, от друга страна, означава недоволство, вина
и чувство за неуспех, което води до отвращение към чуждия успех и придобивки.
Зелено
Използваното в теста зелено съдържа известно количество синьо и се предполага, че
представя психологическо състояние на „еластично напрежение". Психологически погледнато, то
изразява волята в действие и показва твърдост, последователност и искреност. Синьо-зеленото
означава контрол, потушаване на напрежението и самоконтрол, които се простира до способност за
детайлна прецизност и точна памет, както и за критичен анализ и логика. В някои случаи човекът,
предпочитащ зелено, е който търси по-добри условия за себе си и другите. Обичащите зеленото
искат да впечатляват и да бъдат признати. Отхвърленото зелено предполага чувство на
безпомощност, което може да се изрази в безпокойство да не се загуби положение или възможност
за влияние. Зеленото показва инат и налагане на собственото мнение, особено когато е отхвърлено.
Интересно, Бирен открива, че онези, които твърдят, че не харесват нито синьо, нито зелено,
предпочитат синьо-зелено. Макар че като цяло той причислява този цвят към хората с изискани
маниери, същевременно го свързва с нарцисизма и склонността към сексуална студенина.
Червено
Цвят на виталността, апетита, желанието, червеното изразява жизнената сила и импулса,
включващ подтика към успех и завоевание. Некомпенсирано червено на първа позиция означава
повече или по-малко контролиран сексуален подтик с вероятни моментни изблици на сексуални
преживявания. Обаче компенсирането червено показва не само силен сексуален подтик, но и
егоцентрична потиснатост с подтици към сексуално насилие, експериментиране и разюзданост.
Червено на трета или четвърта позиция от осемте означава, че сексуалността е по-сдържана и
моногамна, но когато червеното отиде назад, това показва сексуални задръжки, а когато е
отхвърлено на последно място, сексуалността или е изчезнала по важност, или има наличие на
27
фригидност. Компенсаторното синьо на първо място при отхвърлено червено показва нужда от
спокойно обкръжение. Тази комбинация говори за човек, който се чувства неоценен и необичан.
Психологически има вероятност от сърдечно заболяване като резултат от притесненията и
фрустрацията.
Бирен казва, че червеното е доминантният избор на откритите, директните, импулсните,
сексуалните и отворени хора. Те са предразположени към емоционални върхове и спадове, но
хората от червения тип усещат, че животът трябва да бъде вълнуващ. Кротките и спокойните
понякога предпочитат червено като изпълнение на желания и скрити подтици да бъдат по-
забелязвани. Розовото не се включва в краткия тест, но Бирен предполага, че то се предпочита от
дилетанти, които не могат да изберат интензитета на червеното. По-бледата разновидност
предполага младост, нежност и привързаност.
Жълто
Радостно и стимулиращо, жълтото увеличава кръвното налягане, пулса и темпа на дишане. То
е подобно на червеното и изразява отпускане без задръжки. Жълто на първа позиция се свързва с
конфликта и желание за освобождение или очакване за подобряване на условията. Като
компенсация то означава повърхностна промяна само заради самата промяна, а ако е отхвърлено,
жълтото означава, че преобладава разочарованието и индивидът се чувства изолиран от другите.
Човекът, обичащ жълто, желае да бъде важен и оценен от другите, както при зеленото, но жълтото
преследва своите амбиции неспокойно, а натрапчивият избор на жълто е признак за завист у
човека. Различни компенсации могат да дойдат в резултат на отхвърлено жълто. Синьо на първа
позиция показва, че има нужда от мир и хармония, за да дойде удовлетворението, и има склонност
за придържане към познатото. Синьото като компенсация за отхвърлено жълто може да е знак за
мазохистичен вид привързаност.
Отбелязвайки, че жълтото се свързва с източните философии, Бирен открива, че то много
често е изборът на високоинтелигентните, които са творчески и оригинални личности. Типовете с
предпочитание към жълто клонят към интроспекция, както и към уединение и високо съзнание. То
също е цветът, избиран от умствено неразвитите, а в някои случаи се харесва на хората с болен ум.
Кафяво
Кафявото е свързано с домашните неща, а хората, които предпочитат кафяво, имат земна
природа с рационален подход към живота. Потъмненото жълто-кафяво в теста намалява
виталността на червеното и придава по-голямо спокойствие или пасивна нагласа. Това кафяво е
сетивно и връзката му със сетивата на тялото го прави индикатор за физическата сензорност.
Когато то е избрано от първите, появявайки се близо до началото, има физически дискомфорт.
Бездомните и несигурните, които нямат корени, често избират кафявото рано, а ако то попадне в
първите две позиции, показва нуждата от освобождаване от причиняваща дискомфорт ситуация.
Като последен избор, тези нужди са отхвърлени, тъй като на сензорния комфорт и спокойствие се
гледа като на слабости. Човекът, който отхвърля кафявото, иска да бъде считан за индивидуалист.
По същото време потискането на физическите усещания може да избухне в безпокойство,
налагащо компенсаторно поведение, дори в някои случаи насилствена сексуална активност като
освобождение от суровия контрол.
Виолетово
Около виолетовото има магическа аура. Компонентите от червено и синьо не са напълно
заглушени, а виталността на червеното и духовният принос на синьото се смесват в загадъчно
единство. Като психологически избор виолетовото показва подтик за създаване на магическа
връзка, която предлага интуитивно и чувствително разбиране. Тъй като е доминантен избор на
непорасналите деца, виолетовото често се избира от бременни жени, защото много от тях се
чувстват несигурни и незащитени по време на този период. Изглежда също, че поради несигурното
естество на техния живот, хомосексуалистите от двата пола предпочитат този цвят. Избран на
първо място обаче, този цвят разкрива и други белези, като нарушена функция на щитовидната
жлеза. На осма позиция виолетовото предполага, че човек е критичен и резервиран и отказва да
влезе в каквато и да е била по-дълбока връзка. Отхвърлянето на виолетовото може да показва, че
интуитивното разбиране е насочено повече към вещите, отколкото към хората, което води до
естетическо чувство.
Сиво
Сивото е царството, където не преобладава нито светлината, нито мракът. То представя
безцветната неутралност на нерешителните, лишени от импулс или стимул. Сивото се избира на
първо място от онези, които искат да избегнат връзките и да останат настрани, а ако са принудени
28
да участват, те го правят механично. Има определен аспект на укриване, когато сивото заема първо
място, с ударение върху неангажирането, като все пак има вероятност за неосъзната нужда към
това, което представя вторият избран цвят. Избрано последно между осемте цвята, сивото
означава, че човекът иска да участва във всичко, което се случва около него, и това желание може
да създаде впечатление, че той нахалства и се натрапва. Има елемент на безпокойство в това, че
човекът се страхува да не изпуска шансове, тъй като гони всяка възможност в преследване на
своята цел. Сивото във всяка от трите първи позиции показва самоизмама, а придружаващите го
цветове предполагат конфликти.
Черно
Черното е негативно — отрицание и отдръпване, загадъчна и непробиваема стена.
Предпочитанието към черно е компенсаторно, упорито отхвърляне на всичко като бунт срещу
съдбата. Зад това предпочитание стои отношение, което може да накара човек да действа грубо,
тъй като черното в коя да е от предните позиции разкрива проблемна личност. Този цвят
обикновено се слага най-накрая, където не е първичен (фактор за оценка, освен ако не е
класифициран като безпокойство, което означава страх от загуба или отказване от нещо, което
може да направи човека твърде зависим.
Свързването на цветовете с черти на личността произлиза от факта, че те имат определени
емоционални и психологически ефекти върху нас, както току-що беше показано. Това явление е
наблюдавано от началото на XX век. По време на Първата световна война са записвани реакциите
на пациенти с психични нарушения. Подолски споменава, че д-р Зелер е сред първите в тази епоха,
които лепват умствените и психичните разстройства с цвят. Такова лечение отдавна било
провеждано в Швейцария, където съществували две болници, снабдени с веранди, които били
остъклени в рубинено, виолетово, опал и кехлибар, „всеки тип солариум е проектиран за лечение
на определена душевна болест. Резултатите са забележително добри“.
Дори Аурелцус Целсус, писател медик, живял през I век от зараждането на християнството,
твърди, че лудите трябва да се държат на светло, ако се страхуват от тъмнината, и на тъмно, ако се
страхуват от светлината. Той предписва също мазила и пластири с различни цветове за лечение на
рани и намира, че червеното е особено ефикасно.
Ако цветовете предизвикват ясни емоционални и физиологични реакции у нас, то те могат да
бъдат средство за лечение — умствено и физическо. Това предполага също, че влиянието им може
да бъде широко използвано, ако бъдат изцяло разбрани.
Тъй като цветовете са одухотворяване на звука, между тях съществува естествена хармония и
съответно всяка багра се свързва с нота от музикалната стълбица. Всъщност има хора, които
виждат цветове, докато слушат музика — явление, познато като синестезия. Тео Гимбел посочва,
че човешкият гръбнак е чувствителен към звука: „Звукът на всеки прешлен следва тоновата
стълбица отгоре надолу, тъй като се увеличава обемът им. Оцветяването на всеки звук зависи от
действителната форма на всеки прешлен.“ За седемте цвята на дъгата свързаните с тях музикални
ноти са: Червено — С/до; Оранжево — D/ре; Жълто — Е/ми; Зелено — F/фа; Синьо G/ сол; Индиго
— А/ла; Виолетово — В/си.
Ранните астрономи пишат за музиката на сферите като звуци, излъчвани от планетите при
техния път из Космоса. Нютон намира връзка между цвят и звук, разсъждавайки логично, че и
двете имат вибрационна природа и приписва ноти на цветовете, които съвпадат с горните.
Йезуитът Луис Касъл теоретизира за цветомузиката в началото на XVIII век и по-късно
построява „Окулярен клавесин“, който показва оцветени ленти или панделки, когато се удрят
клавишите. Обаче Касъл приписва други ноти на своите цветове, с изключение на жълтото, и
използва дванадесет цвята. В средата на XIX век Д. Д. Джеймсън изобретява подобен инструмент
от пианофорте, чиито клавиши са свързани с дванадесет отвора и показват стъклени глобуси,
съдържащи оцветени течности. Различни други приспособления се измислят през годините,
включително и известният „Клавилус“ на Томас Уилфред, цветен орган, който създава ефекти с
поток светлини, които минават през филтри и екрани, контролирани от конзола.
Универсални аспекти на цвета
Фактът, че нашите цветови предпочитания — като нужди, породени от умствените и
емоционалните ни състояния — разкриват неща за нас, подчертава идеята за дълбоката ни връзка с
цветовете. Дължините на вълните, които окото и съзнанието възприемат като цвят, изразяват и
духовни неща в тялото и извън него. Като вибрационна система човешкото тяло е само по себе си
вселена, както казва Кейси. То не само съдържа всички елементи, които са около нас, но има и
същите вибрации.
29
 Тялото е раздвижена материя и, разбира се, раздвижен дух. Материята е израз на духа в
движението, доколкото той създава материални изрази — така твърди Едгар Кейси. Като се има
предвид, че всички сили са вибрации, ние трябва да разберем също, че те излизат от една
централна вибрация, която приема различни форми. Всичко, което знаем и преживяваме в
материалния свят, е чрез вибрация, като отражение или сянка на духовния живот, защото
импулсите на атома произлизат от съзнанието на Твореца. Творецът се движи, носейки светлина, а
след това хаос — положителните и отрицателните сили, които намират израз в материалния свят.
Вибрациите на тялото са двуполюсни. Те могат да бъдат настроени духовно – издигнати до
възторжени висоти или снижени до дълбините на объркването. Ние можем да процъфтяваме в
хармония с нашия духовен произход или да се окажем в хаоса на изолацията. И в двата случая ние
сме нашите вибрации; те са връзките с нашите същества. Всяка клетка, съдържаща атомната сила
на тялото, също сама по себе си е свят. В абсолютен унисон всички клетки функционират
конструктивно за задоволяване на нуждите на тялото. Когато са извън хармония, те предизвикват
отрицателни сили, които пречат на нормалния живот на тялото. Нашите вибрации могат да бъдат
сравнени с електричество, защото те могат да жужат творчески или да скърцат разрушително.
Каквото и да е нашето вибрационно състояние, то се изразява като аура, която може да бъде
интерпретирана от тези, които са достатъчно чувствителни, за да я видят. Цветовете, или
вибрациите, на аурата са еманации или физически израз на вътрешните духовни влияния, които се
излъчват от силата на живота. Всички тела излъчват и вибрациите на аурата им и се контролират от
нашата духовна и физическа дейност, докато ние черпим от жизнената сила, протичаща през
ендокринните жлези. Точно както конусите на окото са чувствителни към физическата светлина,
която те интерпретират като цвят, ендокринните центрове приемат подхранващата светлина или
енергия на жизнената сила. Докато използваме тази енергия за нашите цели, жлезите действат като
призми, разлагащи светлината и образуващи цветовете на аурата ни. Тоест всеки ендокринен
център излъчва в зависимост от своето предназначение и използва определени вибрации от
светлината. Полученият в резултат на това цвят символизира духа отвъд целта, за която е
предназначена вибрацията.
Цветовете на аурата са личните ни мотиви, превърнати в нашата умствена, физическа и
духовна дейност. Свързаните с тях значения ще бъдат обсъдени по-късно, но тук си заслужава да
се отбележи, че цветовете предават универсални теми, или символи, които имат отношение към
самото ни съществуване Техният смисъл достига дори сънищата ни, без значение дали осъзнаваме
важността им или не. Като пример да разгледаме съня на млада жена, представен на Едгар Кейси за
разтълкуваме. Тя е в гимнастически салон по време на баскетболен мач и забелязва, че сестрите й
гледат мача. Те всички носят еднакви униформи: бели рокли и сини вратовръзки. Отива да говори с
тях, след това сяда на коленете на приятелка, която носи черна шапка с големи пера, точно като
нейната.
Тук ние виждаме емблематично състояние, представено на съществото.
Гимнастическият салон представлява изучени от съществото истини.
Виждането на другите под форма на братство показва общата тенденция на мисленето
във всяка черта на характера, а виждането на синьо и бяло олицетворява чистотата и
истината според различните изследвания, разбирате ли?
Индивида, когото вижда, показва, че чувствата на индивида към съществото са
състоянието, което то носи в себе си, виждате ли? Тъй като тя сяда на коленете на същия този
човек, това показва, като изучаваме тялото, че ще срещне същите условия. Тогава урокът:
изучавайте което имате налице, защото то носи разбиране, както се вижда в удовлетворението
и неудовлетворението при разбиране на условията, както могат да бъдат ограничени, виждате
ли? (136-14)
Цветовете не са само инцидентни, а фактори, включени към по-широкото разбиране на
динамиката, която предизвиква съня. Въпреки че не се казва директно, черната шапка (шапката е
символ на мислите и отношенията) без съмнение представя негативната реакция на сънуващата
към някое условие в нейния живот. Тази психична интерпретация може да изглежда твърде неясна,
но жената, представила съня, очевидно е разбрала точно условията, така че няма смисъл да ги
премълчава.
Цветовете винаги са част от сънищата — но не се помнят — и придават нюанси на
значението, които сънуващият трябва да има предвид, тъй като цветовете са някои от „думите“ в
езика на душата. За нещастие малко се разбираме по отношение на сънищата и още по-малко за

30
цветовете, които често ги населяват. Идващи от подсъзнанието, за нас те са като вид радар, защото
много често те насочват към духа, в който ние живеем и който ръководи желанията ни.
Едгар Кейси посочва, че не само хората, но и местата измъчват цветове. Кварталите, къщите
или дори стаите излъчват „вибри“. Всяка държава и град са напоени с цветове, включващи тези на
обитателите си. В смисъл че всеки е като вибрационен казан, излъчващ колективна аура, която
предава своето собствено настроение и индивидуалност. Всяка общност има своя личност и може
да ни впечатли със студенината или дружелюбието си, нервността или спокойствието си, като в
резултат на това ни привлича или отблъсква.
Преобладаващите вибрации на дадена област понякога съвпадат с нашите собствени,
предизвиквайки резонанс на харесване, и ние отговаряме на този повик, като се местим да живеем
на това място. Така че ние може вибрационно да бъдем привлечени от някаква област, което в
известно отношение е среща със съдбата. Тази идея ни кара да се замислим къде вибрираме най-
добре. Кейси набляга на съвета си по този въпрос: „Всеки човек вибрира най-добре там, където е.“
Тези вибрации, които наистина имат значение, трябва да бъдат отвътре навън, вместо отвън
навътре. Ние създаваме нашата съдба или следваме целите си без значение на околната среда или
обстоятелствата. Или по-скоро външните условия отразяват нашите вътрешни състояния.
Обстоятелствата са огледало на нашата същност. Пълното разбиране на това е началото на
търпението; а ние всички трябва да се научим на търпение, според тълкуванията.
Всички вибрации са част от универсалното съзнание, което прониква във всеки един човек.
Те се излъчват от Съзидателните сили, силите, които ни даряват с живот и формират същността на
нещата — материалния свят, изпълнен с тези сили, които ни говорят като цветове. На човешко
равнище съзнателният ум изпитва трудност да осъзнае диапазона на значението, лежащо отвъд
цветовете. На духовно ниво обаче ние разбираме значението на техния произход. Тук, във времето
и пространството, подобни вибрации се излъчват и от планетите на нашата Слънчева система.
Планетите са вибриращите свидетели на нашето пристигане на Земята, тъй като ние черпим от
тяхното духовно влияние, съответно на нашето ниво на съзнание — влияния, които стават
тенденции и в различна степен стават част от нашия характер.
На темата за планетарните сили (вж. Седма глава) се обръща внимание във всички
тълкувания на Едгар Кейси, което обяснява, че планетите и звездите не са случайно разпръснати
тела във Вселената. Както Кейси го обяснява, планетите ни изпълват с потенциални, вродени
импулси чрез техните вибрации. Той казва, че изучаването на тези влияния е ценно за всеки, който
иска по-добре да разбере себе си и своята връзка с Бога.
Изучавайте също астрологическите обекти, не определени от някого, а по-скоро
светлината на това, което може да се получи чрез изучаване на Неговото слово. Тъй като, както
беше казано в началото, планетите, звездите са дадени за знаци, сезони, години, с които човек
може наистина (съзерцавайки Вселената) да намери близки връзки.
Защото човекът е създаден като съ-творец на Бога. Не че човекът е добър или лош според
положението на звездите, а положението на звездите води до това, което Бог е планирал за
отделното същество на Земята... (5124-1)
Духовните вибрации на планетите са свързани с цветове, които проявяват качества,
резониращи в нашето индивидуално съзнание. Ние не възприемаме духа (или целта) отвъд тези
влияния; усещаме ги като подтик и тенденция. Като съединим цветовете с планетите и техните
влияния с аспектите на човешкото осъзнаване, получаваме:
Цвят Планета Влияние Осъзнаване
Виолетово Юпитер Сила Отговорност
Индиго Меркурий Ум Взаимоотношения
Синьо Уран Медиумизъм Идеали
Зелено Венера Любов Израстване
Жълто Марс Напористост Памет
Оранжев Нептун Мистика Избор
Червено Сатурн Начало Желания

Това не са натрапени отвън сили, а са свързани с нашите желания и цели според общата ни
нагласа. Като елементални6 влияния, вибрациите на цветовете имат свое съответствие в тялото, ума
и духа ни като части от единството в материалното битие. Ако може да се намери въобще някакво

6
От елементали — природни духове. — Б. р.
31
външно влияние, то е нашият избор да съществуваме като раздвижен дух, хванат в материята, и
цветът символизира тази елементална връзка между вътрешните и външните сили.
Ние изразяваме вибрационните влияния, придадени ни от планетите, чрез мислите,
действията и настроенията си. Тези импулси се разкриват и от нашите цветови предпочитания,
които са външните свидетелства за характера ни. Даден цвят може да действа като абсолютен
стимул за нашето осъзнаване и да повдигне съзнанието ни към по-високи цели, ако ние се
вслушаме в духа му.
Има един прост опит, чрез който можете да откриете вътрешния си отклик към цветовете.
Седнете спокойно, затворете очи и си представете някой цвят. Започнете с този, който харесвате
най-много. Обградете се с този цвят. И когато образът стане жив, обърнете внимание на реакцията
си. Как се чувствате? Какви мисли или настроения предизвиква у вас цветът? Какво е чувството ви
— отрицателно или положително? За какво ви кара да мислите този цвят? Записвайте
впечатленията си. Продължавайте с визуaлuзацията, докато изредите всичките седем цвята. Това
просто упражнение може да ви даде по-дълбоко разбиране за вас самите.
В по-широк контекст някои цветове, изглежда, съответстват на по-универсални
интерпретации. Тълкуванията на Кейси подсказват следната интерпретация:
Тъмносиньо пробуждане
Яркочервено изцeлeниe/cилa/xapмонuя
Бял Чистота/пробуждане/милост
Златно Постижение или висши придобивки
Зелено Изцеление
Синьо Вяра/цел
Червено сила
Засегнатите тук различни аспекти на цвета разкриват стремеж и цел отвъд него, които не
можем напълно да осъзнаем. Обаче те не убягват напълно от нашето осъзнаване. Всеки човек може
да направи списък на цветове, които му влияят по-добре от собствен опит, като наблюдава
цветовете в живота си. Ако сте със сприхав характер например, опитайте се да носите по-често
синьо; тогава вашата кръв няма „да завира“ толкова бързо — предлага Кейси, — и определено
сменете червените завеси във всекидневната си. Склонни сте към меланхолия и липса на
мотивация? Тогава прибавете червено и жълто в обкръжението си.
Описаното по-горе упражнение може да ви помогне да направите по-подходящ избор по
отношение на цветовете. Евелин Монахан препоръчва подобна техника (Чудото на
метафизичното изцеление). Тя твърди например, че като се фокусира върху червеното, човек може
да повдигне енергийното си ниво. Чрез процес на релаксация, визуализация и утвърждение всеки
може да нарисува „универсален образ“ на червеното, за да влее той енергията си в тялото: „С тази
удивителна цветова техника вие може да имате неизчерпаем източник на енергия и безкраен извор
на сили.“
Подходящите цветове около нас могат да намалят или променят реакциите ни към стреса и
проблемите от ежедневието. Те могат да действат като опорни точки и да ускорят духовното
осъзнаване, да улеснят хармонията с нашите цели и идеали и да ни предложат благоприятни
физически и емоционални въздействия. Темата за цвета многократно е привличала вниманието на
Едгар Кейси. Един човек пита дали има някакво значение какви цветове се носят и получава
следния отговор: „Всяко тяло, всяка дейност, всяко същество-душа вибрира по-добре към този,
онзи или друг цвят. В тази връзка определени цветове, като зеленото и синьото, са тези, към които
тялото вибрира по-добре.“ (288-38)
Жизненоважната роля, която цветът играе в схемата на съществуването, трябва да ни
подскаже да помислим сериозно при избора на цветове по отношение на дрехите и мебелировката
ни. Повечето от нас имат ясно изразени предпочитания, що се отнася до цветовете, но това още не
значи, че предпочитанията ни са в хармония с всички нива на съществуването ни. Като разберем
това, ние може би ще пожелаем да изследваме нещата по-задълбочено. Ефективен източник в
изучаването на личните цветове е Силата на цветовете и камъните, предложена от АИП. Това е
пътешествие в областта на връзките между човека и цветовете и човека и камъните. Тя включва
техники и материали за систематичен подход, подпомагащ съзнателно търсещия човек при
изследването на тези теми.

6.
ИЗЦЕЛЕНИЕ С ЦВЕТОВЕ
32
 ИДЕЯТА, ЧЕ СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА ИМА възстановяващи и целебни сили, има своите
корени в далечното минало — вероятно далеч в предисторията. Знае се, че древните египтяни
считали слънцето за източник на енергия и изцеление и в съответствие с тази идея приемали, че
емоционалните състояния са свързани с цветовете. Вавилонците, както и римляните се отдавали на
слънчеви бани, а персите намирали смисъл в практикуването на някои видове лечение със светлина
и цвят.
Целзий виждал целебните свойства на цвета, а гръцкият лекар Гален размишлявал относно
ролята на цвета във връзка с физичните промени в тялото. Арабинът Авицена, който не бил чужд
на мистичното, изучавал болестите и лечението, съобразявайки се с цветовете. В края на средните
векове на сцената на медицината се появява швейцарският лекар и алхимик Парацелз. Неговият
интерес е насочен към алхимията единствено заради откриване на ефективни лекарства. Той
предписвал златни разтвори на своите пациенти за различни болести. Смятал, че болестите са
резултат от нарушено равновесие, което лекувал с музика и цвят, призиви и заклинания, билки и
уравновесена диета. Според Парацелз медицината трябва да зачита духовните съображения и
божествените влияния.
Не чак токова отдавна, през 1878 г., било публикувано едно от най-обширните свидетелства
за цветолечението от Едвин Д. Бабит, чиито Принципи на светлината и цвета разбунили
медицинското общество по негово време, защото, както казва един съвременник, „Бабит защитава
промяна в сегашната лечебна система, която е равносилна на революция...“ Апаратът, който той
най-често използвал, е хромолеща. Кръгъл, термосоподобен контейнер с изпъкнали повърхности,
хромолещата се появява в различни цветове, включително и чисто стъкло. Напълнена с вода, тя
служела като средство за филтриране на необходимия цвят върху засегнатата част от тялото,
поставена между пациента и светлината. Предполага се, че след излагане на слънчева светлина,
водата в контейнера се зарежда с определени елементи от светлината според цвета на стъклото.
Тази „слънчева“ вода „самата става изключително лекарство, което може да се поема и вътрешно
при желание“.
Прилага се принципът, че еднаквите неща се привличат. Например филтрираните през жълто
лъчи привличат фосфора, натрия, желязото, въглерода и други живи елементи в най-фино
състояние. Червените лъчи зареждат водата с желязо, цинк, стронций и т.н. Разбира се, използвани
са и други цветове при направа на лещите, особено синьо и пурпурно.
Бабит твърди, че външното приложение на леещите достига по-ефективно до серозните
мембрани, докато пиенето на солapизиpаната вода помага на слизестите мембрани. Той развива
теорията, че лечебните комбинации създават положителни и отрицателни потоци на енергия в
тялото. Бабит заключава, че както растенията покълват в резултат на предаваните към тях
химически елементи от електрическите цветове, така цветовете привличат изцеляващи сили към
човешкото тяло.
За да подкрепи своите идеи, той излиза с гениално обяснение за работата на „обикновения
атом“. Атомът на Бабит е въртящ се дервиш от сили, плуващи в сложно извити спирали и извивки,
през които минава етерът, но не както при реактивния двигател, който засмуква въздух отпред и го
изхвърля през ауспуха. Спиралите демонстрират цветове, които се описват като електрически
(отрицателни) и термални (положителни). По-големите спирали съдържат термални цветове, като
червено и оранжево, а когато намаляват, те преминават в електрически цветове от индиговия и
виолетовия край на спектъра. Той разсъждава, че този атом е съставен от по-малки атоми и ако
беше с размера на човешка глава, неговите атоми щяха да имат мощта да сринат цял Ню Йорк.
През XIX век на сцената излизат много практикуващи цветолечението и, без съмнение, доста
самозванци между тях. Истинските терапевти следват това, което им диктуват цветовете, като се
придържат стриктно към детайла. Един популярен метод на лечение включва поставянето на
цветни стъкла на прозорците, за да могат лекуваните да се излагат на слънчевите лъчи, минаващи
през тях. При някои лечения се използва повече от един цвят. Ишиасът например изисква синьо и
бяло в долната част на гръбнака. Умственото изоставане се нуждае от оранжева светлина в
основата на мозъка и слънчевия сплит, която да бъде последвана от зелена. Обикновено се
предписва лечение на серии и излагането на светлина се ограничава до относително кратки
периоди.
А що се отнася до самата слънчева светлина, Едгар Кейси отбелязва, че твърде много
светлина е по-вредна от твърде малко, поради пропиващата природа на светлината. Неговият съвет
е хората да избягват да стоят навън в средата на деня: „Тъй като слънцето... между единадесет и

33
половина и два часа излъчва твърде голямо количество актинови лъчи, които повърхностното
кръвообращение... “(934-2)
Като брой практикуващи, цветолечението очевидно губи почва след края на XIX век.
Съвременните терапевти вървят по стъпките на пионерите по отношение на методите, но ги
разширяват, като подтикват пациентите си наред с другите неща да практикуват медитация и
визуализация. Молитвите, разбира се, играят жизненоважна роля, тъй като цялостното изцеление е
духовно, или божествено, и молитвата е начин да:
...се даде на тялото възможност да узнае това: не успокоението, а изцелението, което е
истинско — независимо дали е духовно, магнетично, механично, дори медикаментозно,
електрическо, топлинно или друго, — тогава е истинска помощ за тялото и то трябва да носи
белезите на универсалното или божественото... Положителните въздействия могат да излизат
само от добро. Доброто може да произлиза само от Бог. (366-1)
Лечението с цветове, разбира се, е често срещана тема в тълкуванията, които дори включват
препоръката, че синьо-зеленото трябва да бъде цветът на стените в болничните стаи, очевидно
защото комбинацията от двата цвята подпомага оздравителния процес при пациентите. Трябва да
добавим, че ефектът на цвета върху нервната система на някои пациенти предизвиква такава бърза
реакция, каквато и медикаментите.
В много случаи лечението със светлина се предлага при определени болести, особено ако се
използват ултравиолетови или инфрачервени лампи. Понякога те се прилагат алтернативно по
време на лечение. Поради целебните си вибрации зелената светлина често е поставяна между
лампата и тялото на пациента. Причината да се добавя зелено е за да се предизвика промяна във
вибрациите на тялото. Кейси препоръчва други цветове, дори оранжево, в зависимост от болката.
Когато жизнените енергии на тялото имат нужда от подпомагане, той предлага редуване на
светлините: „От ултравиолетово до инфрачервено, включително зелено и синьо. Кобалтовосиньо и
водно зелено. Променяйте ги през призма“ (302-9). Когато се използва слънчева или чиста
светлина, много помага проектирането на синя светлина между тялото и основния светлинен
източник.
Оказва се, че от висотата на психичните си дарби Кейси винаги обръща внимание на цвета.
Това е разбираемо, като се има предвид, че той вижда цветовете и като лични, и като универсални
и оценява значението им.
Храна и субстанция
Седемте цвята на спектъра имат свои съответствия във веществата. Те са в храните,
химикалите, металите и елементите, които се излъчват от тях; и като необходими компоненти на
тялото, те допринасят за неговото здраве. Всичко произлиза от Съзидателните сили, изразени в
материята под различни форми, различия, които, колкото и да е иронично, изчезват, когато ги
проследим до първата единица на сътворението. Но дошли на Земята, седемте компонента на
светлината проникват във всички неща. Ние сме част от всички тези неща, а цветовете напомнил за
единството на съществуването.
В много тълкувания, които включват съвети за диети, Кейси често избира храните според
техните цветове. Зеленчуците винаги получат приоритет като ценни източници на хранителни
вещества и той не се поколебава да посочи, че „зеленчуците ще изградят по-бьрзо сивото вещество,
отколкото това ще направят месото или сладкото!“ (900-386)
Очевидно съдържанието на храната и нейният цвят или вибрации са едно и също нещо, и то е
жизненоважният ефект, произведен от хранителните вещества, който се получава на атомно ниво в
тялото.
Всички храни, жълти по природа, които са естествено жълти, носят В 1.. Също той се
открива и в портокаловия сок, сока от цитрусовите плодове, сока и пулпата на грейпфрута и
подобните на него, както и във всички зърнени култури и хляба; и особено в зелените листа на
марулята — и по-малко в красивите по-светли листа. Зелените листа обикновено се изхвърлят, а
сърцевината на марулята, която не е толкова хранителна за човека, се употребява. Марулята с
по-големи листа е наистина по-добра за тялото, защото е по-добър източник на никотинова
киселина. Жълтите консервирани праскови са всички много добри. Жълтата царевица,
тиквичките и всяка друга храна, която е с естествен жълт цвят. Морковите, сурови и готвени —
и всички други подобни. (257-326)
Кейси е твърд в мнението си, че това, което мислим, комбинирано с това, което ядем, ни
прави да бъдем такива, каквито сме. Това, разбира се, е вярно, дори на вибрационно ниво.
Всъщност от висотата на своето крайно благоговейно виждане той твърди, че молитвата преди
34
хранене помага за асимилацията на храната. Всички естествени храни вибрационно съответстват
на седемте лъча и могат да бъдат класифицирани, наред с другите вещества, според цвета си по
отношение на лечебния ефект. Следва непълен списък, който показва връзките, основаващи се
върху цвета.
Червено
Този цвят излъчва жизненост. Като движеща сила той подпомага кръвообращението и дава
тласък на градивните процеси и творческите начинания. Червеното се използва за лечение на
болести на кръвта и настинки. То е антидепресант и се бори с летаргията. Обаче невротичните
оплаквания се задълбочават от червеното.
Използва се за лечение на: анемия, парализа, проблеми на кръвообращението.
Съответстващи вибрации:
Храни: червени плодове, репички, кресон, червено цвекло.
Химически вещества: гасена вар, калий, водород.
Метали: мед, титан, цинк.
Оранжево
Оранжевото е духовно и физически експанзивен цвят, който допринася за усвояването както
на мисълта, така и на храната. Неговата вибрация има връзка със съзидателния процес. Смесването
на червено и жълто прави съзнанието по-будно. То се използва за лекуване на състояния на
потиснатост, но излагане на оранжево може да доведе в някои случаи до разпуснатост.
Използва се за лечение при: холера, бронхит, бъбречни заболявания.
Съответстващи вибрации:
Храна: моркови, пъпеши, портокали.
Химични елементи: различни алкални елементи, въглерод.
Метали: магнезий, желязо, селен.
Жълто
Жълтото се свързва с ума. Неговите сили въздействат върху нервната система и
храносмилателните функции. То укрепва нервите и подпомага изчистването на системата чрез
своите вибрации, като стимулира тънките черва и черния дроб. Този цвят се използва и при кожни
проблеми.
Използва се за лечение на: диабет, запек, чернодробни проблеми.
Съответстващи вибрации:
Храни: лимони, царевица, тиквички, жълти плодове.
Химични елементи: различни алкални елементи, фосфор, натрий.
Метали: злато, мед, никел.
Зелено
Цветът на природата и изобилието — зеленото, има обновителни сили, носи здраве и
хармония. Успокоява нервната система и подпомага възстановяването на нервите,
кръвообращението и сърцето. Вибрациите му са обогатяващи и възстановителни за мозъка и
тялото чрез комбинираната сила на синята и жълтата компонента.
Използва се за лечение при: язви, рак, невралгия.
Съответстващи вибрации:
Храни: зелени, зелени бобови и растения.
Химични елементи: хлорофил, въглерод, хидрохлорна киселина.
Метали: кобалт, мед, никел.
Синьо
От неговия охлаждащ ефект лъха спокойствие и мир. То е антисептик и помага за премахване
на инфекциите от тялото. Синьото е успокояващо за нервната система и помага за намаляване на
вълненията и свързания с тях стрес и при безсъние и невроза. То помага също в борбата против
трески и кожни възпаления.
Използва се за лечение при: епилепсия, жълтеница, детски болести.
Съответстващи вибрации:
Храни: боровинки, сини сливи, грозде.
Химични елементи: танинова киселина, хлороформ, фосфорна киселина.
Метали: олово, цинк, титан.
Индиго
Индигото е добър цвят за доста състояния, определено за умствени разстройства. То повдига
ума към по-високи цели със своето духовно въздействие. Ефектът едновременно е експанзивен и
35
емоционално пречистващ, тъй като този цвят действа за стабилизиране при нервните разстройства,
както синьото.
Използва се за лечение при: парализи, астма, белодробни заболявания.
Съответстващи вибрации:
Храни: синьо грозде, цвекло, боровинки.
Химични елементи: хлоралхидрат, калиев бромид.
Метали: мед, желязо, хром.
Виолетово
То постига най-висшата степен на изцеление — енергията на червеното, съединена с
духовното изцеление на синьото — и носи регенерация. Виолетовото е особено стимулиращо за
нервната система, подпомага активното лечение на мозъчни увреждания, облекчава неврозите,
както и възпалени нерви и очни травми.
Използва се за лечение при: ревматизъм, невралгия, болести на пикочния мехур и бъбреците.
Съответстващи вибрации:
Храни: къпини, върховете на цвеклото, лилаво грозде.
Химични елементи: арсеник, сребърен хлорид.
Метали: барий, рубидий, желязо.
Разбира се, слънчевата светлина се счита за най-ефикасния източник, от който се филтрират
цветовете за лечение на пациентите. Когато условията правят невъзможен достъпа на директна
слънчева светлина, терапевтите използват лампи, снабдени с цветни филтри. Обаче, когато се
използва изкуствена светлина, трябва да се избягва интензивното облъчване. Според Тео Гимбел:
„открито е, че ако използваме много силна светлина, около инструмента се създава още по-силно
електромагнитно поле, което се наслагва върху благотворното въздействие на цветовете.“
Но какъвто и да е източникът, лечебните лъчи се получават от светлината чрез филтър и се
насочват върху болната част от тялото. Цветът съдейства за нормализиране на вибрациите на
тялото, нещо като зареждане на батерия, докато тя стигне достатъчно силна, за да носи
обикновения си товар.
В началото беше отбелязано, че синьо-виолетовитс лъчи са необходими за нормалния растеж
на посевите. Това, изглежда, се потвърждава от ползата, която носят техните съседи в скалата на
електромагнитните вълни — ултравиoлетовите лъчи. Освен всичко останало, ултравиолетовата
светлина стимулира производството на витамин D и се използва при лечението на рахит и случаи
на псориазис. Тя подобрява метаболизма на витамините в тялото и помага за намаляване на нивото
на кръвната захар при болни от диабет пациенти. Вирусните заболявания при някои животни могат
ефективно да бъдат лекувани с ултравиолетово излъчване. В същото време, ако човек е изложен
дълго време на тези лъчи, съществува голям риск от развиване на кожен рак и очни проблеми като
катаракта. Определени храни — млякото — могат да бъдат облъчени с ултравиолетова светлина.
Макар да изглежда, че цветолечението зависи от източника на физическа светлина, вероятно
не е така, като се има предвид, че изцелението не е изключително физически процес, но и духовен.
Силата, която се пренася материално като цвят, присъства навсякъде. В своята книга, която
споменахме, Ивилин Монахам предлага на епилептичка, която е сляпа в продължение на девет
години и има парализирана ръка, един алтернативен подход: метафизично лечение чрез цвят. Тя
преодолява тези проблеми чрез прилагане на метафизично лечение. Жената обяснява цветовете
като архетипи, имащи универсални отпечатъци на специфичните си качества. Важното при цвета е,
че:
Всеки цвят има своя вибрация и своя собствена специфична енергия, която може да ви даде,
носейки чудото на метафизичното изцеление за вас и вашите близки. Цветовете се различават,
както снежинките. Някои засилват енергията ви, докато други ви водят към спокойствието.
Чрез използване на енергизирания си ум вие може да се заобиколите с енергията на цвета, който
ви предлага най-краткия път към съвършеното здраве. С помощта на висшия си Аз можете да
изберете цветовете на облеклото си, които ще бъдат от най-голяма полза за вас в областта на
метафизичното изцеление...
По своята същност метафизичната техника представлява начин за владеене на пялото, така че
да стане по-отворено и приемащо изцелението. Релаксацията, визуализацията и позитивното
утвърждение дават възможност силата на ума да активира вибрациите на тялото в съответствие с
тези на определен цвят. След като веднъж умът осъзнае холистично даден цвят, тялото започва да
откликва на него. Така че дали очите го виждат, или само умът го визуализира, възприетият цвят
предизвиква физическа настройка към вибрациите, носеща ефективно изцеление.
36
 Това може да доведе до въпроса кой подход от цветолечението е по-добър — филтрираните
лъчи върху тялото или метафизичната техника. Няма определен отговор, защото в съображение
влизат много фактори, включително и фактът, че една и съща болест при двама души може да има
различни причини. Това изисква различно лечение за отстраняване на първопричината. Нито един
лечебен метод не трябва да се счита за по-добър от друг, тъй като най-добрият метод за всеки човек
е този, които носи полза на този човек. Що се отнася до цветолечението, вероятно двата метода —
светлинният и метафизичният — могат да бъдат прилагани едновременно за усилване на лечебния
процес. При всички случаи умът играе жизненоважна роля в изцелението — без съмнение ролята
му е еднакво важна с тази на самата терапия.
Духът е животът, умът е строителят, физическото е резултатът. Но умът може да бъде
разрушителен и да доведе до болести в тялото, като даде възможност на чувства и емоции да
надделеят здравословните вибрации. Когато тялото стане жертва на болест, никога умът не е
напълно невинен. Те са неотделими и в процеса на изцеление. Какво точно е изцелението? На най-
елементарно ниво ние трябва:
Да знаем, че всички сили, всяко изцеление от всякакво естество е промяна на вибрациите
отвътре навън — хармонизиране на божественото в живата материя на тялото със
Съзидателните енергии. Само това е изцеление. Независимо дали ще се постигне с употребата на
лекарства, нож или нещо друго, това е настройване на атомната структура на живата
клетъчна сила към нейното духовно наследство. (1967-1)
Цветовете идват от фундаменталните вибрации, превърнати и овеществени в материални
сили във физическия свят. Чрез тези сили изцелението идва при нас от Божествения свят източник,
подхранващ всемира. Чрез тези сили ние също можем да насочим целебни вибрации към другите.
В този смисъл вибрация е нагряването на Христовото съзнание у човека до степен, позволяваща
му да достигне до всеки, към когото се насочи.
През май 1987-а списание Омни публикува нещо, което може да се окаже революционно
откритие, от д-р Алфонсо ди Мино, шеф на фармацевтична компания в Ню Джърси. Д-р Мино
създава електронно изобретение за контрол на силата на тока на резистори. Наречена Сонотрон,
машината — „по-малка от микровълнова печка“ — съединява нискочестотните аудио- и
радиовълни, които се разпръскват от приспособление, подобно на пушка. Статията продължава:
Един ден, след продължително страдание от артритни болки в дясната си ръка, той
насочва приспособлението към болното място, като знаел, че няма какво да губи. Болката
изведнъж спряла и не се върнала повече. Той бил изумен. След това излекувал възпаления палец на
сина си Андре — болката изчезнала. Кон, който бил повален вследствие сериозно разтегнато
сухожилие, също бил спасен със Сонотрона.
„Не знаем как въздейства този уред — признава д-р Мино — и слава на Бога, че не трябва да
се притесняваме от въпроса защо въздейства. Трябва само да докажем пред федерацията по
лекарствата, че този уред е безопасен, и да получим одобрение“ Уредът преминава успешни
тестове върху лабораторни мишки, у които е предизвикан артрит. Провеждат се тестове и
върху хора с остеоартроза в ръцете и коленете.
Трябва ли да се съмняваме, че този уред коригира болестните вибрации и ги нормализира?
Във всеки случай това подчертава факта, че тялото е енергийна система и универсалният запас от
съзидателни енергии може да стане достъпен за него чрез правилно настройване, независимо по
какъв начин. Как можем да достигнем до този резерв, за да лекуваме себе си и другите? Цветовете
показват пътя, който ни води към сливащото обсъждане.

7.
ЦВЕТОВЕТЕ НА ЕНДОКРИННАТА СИСТЕМА И ПЛАНЕТИТЕ
ВИБРАЦИИТЕ НА ЧОВЕШКОТО тяло СА материален израз на духовното влияние, което
произтича от силата на самия живот. Но в какво състояние са тези вибрации, лошо или добро, не
зависи само от настоящето, а има своите корени в предишните животи и промеждутъците между
преражданията. Тези придобити вибрации са уникалните отпечатъци, дадени на душата, които тя
задължително пренася от един живот в друг като документация за своето развитие — доклад за
вибрационния й статус. По този начин ние срещаме себе си, като жънем резултата от посятото в
миналото и като срещаме себе си във времето и пространството, ние се учим на търпение, а чрез
търпението истински се опознаваме и разрушаваме оковите, които ни привързват към времето и
пространството.

37
 По време на интервалите между животите душата кръжи около Земята и попада под
влиянието на астрологичните сили, което е вид духовна настройка. Съзнанието на душата се
привлича към определени планетарни сфери и попада под влиянието на техните съзнателни сили,
които нежно въздействат на душата и я водят по пътя на нейното развитие. Тези влияния стават
вродени стимули, когато душата отново е във физическо тяло. Те са духовни пътни знаци, по които
душата сравнява своето развитие, и доведени в тялото, тези вродени стимули могат да бъдат
използвани положително или отрицателно, което зависи от избора на индивида.
В астрологически аспект ние откриваме, че съществото, притежаващо упоритостта от
Меркурий, все пак е много скромно в тази упоритост, но често държи на своето. В края на
краищата то открива, че не е искало това въобще. Тези състояния възникват от конфликтните
взаимодействия между Меркурий и Сатурн. (1405-1)
Духовното влияние на Меркурий се свързва с мозъка и осъзнаването на връзките. От Сатурн
идва творческото въздействие и осъзнаването на желанията. Тези влияния са само потенциални и
индивидът е свободен да избере как да ги изрази. Очевидно е от коментарите в това тълкувание, че
Сатурн (червено) е склонен да повлияе върху Меркурий (индиго) по отрицателен начин. Червеното
влияние се използва егоистично и така ефектът на индигото се превръща в своенравност в
отношенията. Този човек най-вeрoятно би имал предпочитание към червеното, което показва и
егоистични качества, когато този избор е доминантен.
Най-силното влияние в съдбата на човек идва, първо, от Слънцето, а след това от най-
близките планети, особено тези, които изгряват при раждането на индивида. Обаче отново трябва
да се подчертае, че нито една сила на нито една планета или фаза на Слънцето или Луната, или
някакво друго небесно тяло не може да надмине ролята на човешката воля, свободната воля да
избираме, дадена ни от Бога. Склонностите на даден човек са ръководени от планетите, под които е
роден, защото в тяхната сфера и обсег човек изживява съдбата си.
Ние се развиваме духовно от ниво на ниво, попадайки под едно или друго въздействие и
напредваме през различни състояния според проявената воля и в зависимост от начина, по който
сме развили съзнанието си в нашите животи. Очевидно това не е автоматичен процес; ние може да
прекараме няколко промеждутъка в дадена сфера на влияние — докато „не я усвоим“ в земния
живот.
По този начин ние се развиваме през вечността на времето, докато не преодолеем нашата
земна същност. Илюстрация на това и пример за нас е човекът, наречен Исус, който стана
въплъщението на Единия във Всичко. Той премина през всички степени на развитие и стана
съвършен във всички аспекти, свързани с планетарните влияния.
Така Той е като модел и в съгласие с всички закони изработи съвършена съдба,
предопределение, мисъл и воля, съвършени условия. Той е пример за човек и само като човек,
защото Той живя само като човек. Той умря като човек. (910-10)
В Пета глава са представени връзката на цветовете с планетните духовни въздействия, за
планетите и будността, която внасят в нашето съзнание. Тук ще се спрем по-отблизо на тези
духовни сили. Трябва само да проследим цветните нишки в тъканта на нашето съществуване от
планетите до ендокринните жлези, както ги свързват тълкуванията на Кейси:
Жлеза Цвят Планета Влияние
Хипофиза Виолетов Юпитер Сила
Епифиза Индиго Меркурий Ум
Щитовидна Син Уран Психика
Тимусна Зелен Венера Любов
Надбъбречна Жълт Марс Лудост
Панкреас Оранжев Нептун Мистика
Полови Червено Сатурн Начало
В тази схема осъзнаването, или вродените стимули, които ни дава всяка планета, са
пропуснати, за да се обърне повече внимание на духовното влияние отвъд тях. Може да се
отбележи в същото време, че това как използваме тези влияния се отразява върху здравето на
жлезите с вътрешна секреция и следователно върху цялото тяло. Всяка жлеза е като приемник и
предавател, защото тя функционира и като рецептор, и като трансмитер, приемаща, и излъчваща
вибрации. Вибрациите се контролират умствено и физически според нашия избор — нашата воля
— и чрез действията си ние създаваме цветовете на нашето съществуване. Сега нека разгледаме
вътрешната връзка между жлезите и планетите по отношение на специфичните влияния.
38
 САТУРН
Полови жлези/червено. Половата жлеза е центърът, през който силата на живота, или
светлината, влиза в тялото и активира съзидателния процес. Тази жлеза е мястото на желанията,
независимо дали те са сексуални или в някаква друга форма, и всичко, което искаме, идва оттук.
Така червеното се набелязва като причина поради неговата виталност да възпламенява желанията
ни и да подхранва импулсите на „искам“, на които ние даваме живот. В духовен план половата
жлеза е Сатурновият ключ към промяна — промяна за добро, за поправяне — защото, когато
духовното развитие е спряло, съществото е привлечено към тази планетна сфера за преработка, за
да започне след това отново своите пребивавания на Земята. Но тялото може да попречи на целта,
лежаща отвъд стремежа, като ни превръща в скитници, непрекъснато търсещи нови преживявания.
Неспокойният и припрян човек живее по начин, който забавя духовното му развитие, и тогава:
...Такива условия се предоставят в тялото, че духовното е прокудено към Сатурн, това
място в Слънчевата система, на което цялата негодна материя е хвърлена за претопяване след
преминаването й през развитие на земно ниво или в сферите, в които земните връзки оформят
развитието на духовното или физическото тяло... (900-25)
Такава преработка дава на душата свежа опора на Земята, за да продължи израстването й. Тя
е тук, за да може съществото да изяви своето развитие и в други сфери на влияние. В плътта волята
се свързва с Бога, или със съзидателните сили на Вселената. Така че когато тези импулси за
промяна доведат до желание за твърде много промени, влиянието трябва да бъде усмирено чрез
последователност и постоянство — сестрите на търпението; иначе това ще доведе до затъваме
едновременно в много неща. Този вид желание отклонява човека от целенасочен живот и от
разумни действия.
НЕПТУН
Панкреас/оранжево: чрез тази жлеза душата изразява творческите влияния. Това е вярно
само когато жизнената сила преминава през тази жлеза със своите недокоснати енергии; т.е. без да
бъде спирана от желанията на тялото. Пълният ефект е постигане на духовни прозрения и развитие,
достигащо пробуждане на мистичните способности и усет за невидимите сили. Оранжевото,
отиващо към златист оттенък, показва самоконтрол, черта, която трябва да бъде култивирана в по-
ниските жлези. Нептун предава аспект на мистицизъм и хората, надарени с неговите импулси,
изпитват привличане към огромни водни маси и желание за пътуване и вълнения. Тези импулси,
разбира се, трябва да бъдат овладени. Може да има и вроден талант към биологията или
градинарството, а вероятно и към психологията.
Човек, чиято най-голяма сила е да тласка развитието на другите към духовното и към
неща, мистериозни за жителите на Земята, които разбират малко от духовни сили.
Човек, чиито сили са изявени до такава степен, че онези, които влизат в контакт с това
същество и потъпкват тези духовни сили, вредят на своята собствена душа. (2553-8)
МАРС
Надбъбречна жлеза/жьлто: Надбъбречните жлези са свързани със слънчевия сплит, центъра
на силните емоции — жълтото, изразено като стрес, страх, опасения и вина. Необузданите емоции
и злоупотребата с енергии могат да предизвикат загуба на клетки от надбъбречната жлеза, което
причинява минерален дисбаланс и язви и нарушава метаболитните процеси. Лудостта съответства
на Марс и приносът на тази планета е индивидуалност, растеж и емоции. Може да има склонност
към гняв, породена от неговите влияния, но гневът може да бъде насочен творчески и
конструктивно, като даде на човека решителност и сила да се издигне над отрицателните влияния.
От Марс идва тенденцията умът-тяло да се поддава лесно на гняв. Гневът е правилен, ако е
управляем, иначе той е като материалните неща на Земята, които не са управляеми. Дори в гнева
има сила. Който е ядосан, не се контролира. Този, който е ядосан и позволява на яда си да се излее
и се отдаде на гнева, внася онези неща, които са част от духа на самия гняв. (361-4)
Благотворни влияния от Марс, когато човек се научи да контролира гнева си — не да го
потиска — тъй като способността да се канализира тази емоция по подходящ начин носи
възможности човек да помага на другите при спорове, да има влияние като миротворец. Друга
тенденция от Марс може да накара човек да има твърде високо мнение за себе си и това може да е
препъникамък, ако не се държи в разумни граници, за да се избегне изключителното придаване на
важност. Това планетно влияние върху емоциите, в добавка, показва човек, способен силно да
мрази и да обича, но всяка склонност към гняв, враждебност и алчност трябва да бъдат строго
контролирани чрез придържане към по-възвишени идеали. Неопетнено от отрицателни настроения,
жълтото вдъхва чувство за благоденствие и приятелско отношение.
39
 ВЕНЕРА
Тимусна жлеза/зелено: Като център на сърцето тимусът изразява влиянието на любовта.
Разбира се, как човек показва това чувство, е въпрос на собствена воля, както и при другите
влияния. Любовта е облагородяваща, когато се дава неегоистично на другите. Тя може да има
целебна сила. Но може да бъде превърната в егоистична и използвана за себични цели. По-силните
влияния на Венера придават отворено, искрено и любещо предразположение, включително и
спocoбността човек да печели приятели на всяка крачка в живота си. Вибрациите на тази планета
вродена оценка за красотата и това често се изразява в различни артистични наклонности. Човек
под това планетно влияние е склонен да се наслаждава на музиката и дори да изяви певчески
талант.
Тъй като Венера е ръководното влияние в преживяването, ние откриваме, че домът ще
бъде, трябва да бъде, средата, през която по-големите въздействия и сили могат да бъдат
изразени.
Не че няма способности в музиката, изкуството и другите източници, които изграждат
това, което може да се нарече кариера в живота...
Но най-голямата кариера на всяка отделна душа е създаването на артистичен дом, на дом,
който е израз на красотата във всичките й фази. (2572-1)
За някои индивиди обаче Венера може да има едновременно и конструктивни, и объркващи
влияния — от една страна, оценяване на другите и самоосьждане, от друга. Самоосъждането е
еднакво егоистично, както и самолюбуването, защото и в двата случая човек е прекалено зает със
самия себе си. Истинската любов е опрощение. Зеленото е показател за растежа. Чрез опрощението
ние процъфтяваме, защото любовта засенчва разочарованията и отчаянията. Като цяло Венера
предразполага човек към лек характер, от който другите могат да се възползват лесно.
Самоналагането може да балансира този аспект, но тя трябва да идва от разума и духовните
подбуди.
УРАН
Щитовидна жлеза/синьо: Това е центърът, който стои между рая и ада. Волята е опорната
точка, върху която се прави изборът, и нашите съдби, защото свободната воля е рожденото право,
което ни позволява да живеем за по-възвишени или по-ниски цели. Синьото е цветът на духа и
предполага спокойна целенасоченост, която трябва да влияе върху избора и идеалите ни. Уран
допринася за крайностите. Това е влиянието, което ни люшка между периоди на надежда и
отчаяние, от упоритост до нерешителност, напомняйки ни, че най-сигурният път е средният,
минаващ между крайностите, който Христос следва, като ни показва пътя. Уран също подсказва
тенденции към окултни и мистични сили.
Престоят на Уран, братко мой, допринася за духовен интерес към неща, които са скрити;
един екстремист от време на време под всички други въздействия има периоди на крайни желания
да бъде сам със себе си и тези периоди идват като опит за изразяване на менталната същност;
също има изявен интерес към окултните, или мистични, въздействия. А духовният живот е
мярката или стандартът за менталната същност; без значение до какви крайности може да
достигне човек. (553-1)
Склонността към крайности трябва да бъде балансирана в духовната природа, не като култ
или като вид ,,-изъм“. Като се придържаме към справедливостта и истината, психичните влияния
могат да бъдат държани в разумни граници, така че да не завладееш онези, които ги преживяват.
На по-земно ниво влиянието на Уран може да направи човека внимателен към реда и подредбата,
дори до степен да упреква другите, че не са методични.
МЕРКУРИЙ
Епифизна жлеза/индиго: Епифизата е центърът на мозъка, където лежи Христовият
отпечатък в нас. Така че чрез тази жлеза ние можем да си спомним всичко от сътворението на
света, ако сме се подготвели за това откровение. Чувствителна към индиговия цвят, епифизата
получава своето влияние от Меркурий, който придава ярки възприятия и чувство за симетрия,
както и способност да се помнят детайли. Чрез по-високите умствени способности на епифизата
Меркурий дава способността лесно да се разгадават характери. Интересно, че и импулсът за
колекциониране на неща, дори пари, е талант, който идва лесно при човек под това влияние, който
може да има естествена способност за бизнес, свързан с банковото и застрахователното дело, а е
вероятно и да притежава управленски качества.
Затова можем да наблюдаваме, че такъв човек е надарен с възможности да усвоява това,
което ние наричаме знания. Той се отличава с много по-голяма лекота на мисълта от онези,
40
чиято среда или предишно обитание вероятно са били Сатурн, Марс, Венера, Плутон или Луната.
Но какво означава добри или лоши способности? Те съществуват като условие. А това, което
трябва да се използва като стандарт за преценката, което е продуктивно, е онова, което в
човешкия живот се нарича Причина и Следствие. (945-1)
Влиянието на Меркурий може да накара човек трудно да прощава на хората, които са се
опитни целенасочено да го измамят. Разбира се, за да израсне духовно, човек трябва да се
придържа към правилна умствена нагласа, иначе егоистичните интереси ще създадат пречки, които
ще спънат присъщата за епифизата вяра във високи идеали.
ЮПИТЕР
Хипофизна Жлеза/виолетово: Главната жлеза на тялото, хипофизата, има отношение към
силата, тъй като небесната сила се достига, когато този център е развит във висша степен.
Виолетовото означава отговорност в дух на вяра и любов — вратата към разбирането, преценката и
толерантността във взаимоотношенията и най- после — пробуждане на духовните качества. Макар
че Юпитер със своето влияние може да внесе и благоприятни, и враждебни сили, но все пак тази
планета надарява човека с искреност и правилна преценка, когато се опира на позитивните сили.
От Юпитер идват качествата, които се разкриват като една приятна личност, способна да
култивира хармония в сдруженията с другите.
Качествата на приятната личност идват от Юпитер — както връзките с групите,
индивидите, така и в сдруженията с големи маси хора. Макар такъв човек да е считан за водач, в
смисъл на експанзивни действия, той контролира групи или по-широки маси чрез правилните си
преценки и има тенденция или способност да задвижва групите или индивидите във всички
материални и светски дела или да контролира настроенията или отношенията в групите по
отношение на тяхното взаимодействие на умствено или физическо поле. (309-1)
Вероятно от Юпитер идва аспектът на искреността, която кара човек да изразява твърде
красноречиво своите чувства и да има предимство на политическата сцена или във важни
обществени движения. Другите могат да го мислят за работохолик, но неговата природа ще го
изведе на пътя на спокойствието и разбирането, особено ако гледа светлата страна на нещата и
остане честен в своите цели. Преди всичко тази планета носи естествената тенденция човек да бъде
с широко скроен ум и способност да зачита другите, може също да има склонната да пътува и да
опознава хора и други земи.
Култивирай онези истини, които могат да бъдат придобити чрез изразяване на веселата
страна на живота; въпреки че съществото на практика малко се интересува от шегата и
шегаджиите. И все пак не гледай тъмната страна, а истината. И запомни — дори в последния
час Той направи от Своето страдание светлина и даде израз на онези неща, които са най-
дълбоките чувства от емоциите на съвременния човек. (2571-1)
Заради простотата и яснотата примерите, разгледани тук, са ограничени до основното
влияние, предавано от всяка планета. В различни степени обаче всички планети въздействат върху
потенциалните импулси в тялото. Първоначалното значение на тези вродени импулси е духовно и
остава духовно, ако не се промени от злоупотребата със свободната воля — т.е., ако човек не
работи в посока, противоположна на влиянието, а не с него. След като жизнената сила влезе на
нивото на половите жлези, тя тръгва нагоре през всички жлези. Човешката реакция е всеки център
да извлича от тази сила за целите и нуждите на тялото. Така ние използваме силата вместо да
оставим силата да използва нас. Ние разлагаме светлината и това създава нашите многоцветни
аури. От друга страна, ако следваме „Бъди спокоен и знай, че Аз съм Бог“ и не подправяме
светлината, ние бихме разбрали напълно нейното послание, без да влагаме нашите значения в него.
Междувременно всички планети и всички звезди ни говорят, ако бихме могли да ги чуем.
Всички планетарни сили имат потенциално влияние върху нас. Някои се изразяват по-силно
отколкото други поради кармични структури, които ги карат да се изявяват в нашите действия в
настоящето. Дали тези вродени фактори са използвани отрицателно или положително — зависи
основно от нашия избор в момента, от действията ни и преди всичко от нашите идеали,
съпътстващи живота ни. Влиянията ни подсказват как да формираме целите си като естествено
продължение на силите отвъд тях, но начинът, по който ги изразяваме, зависи изцяло от нас. Ако
хармонията с планетата се филтрира през нас така, че изразим внесеното от нея по неподходящ
начин, това означава, че сме изменили на Божествените цели за сметка на нашите домогвания.
Когато напредваме през сферите на влияние, изразявайки правилно всяка една от тях — чрез
търпение преди всичко, — ние влизаме във владение на нашите души. Често можем да изпитваме
един или повече аспекти на планетарното влияние по положителен начин, а други — по
41
отрицателен. Възможностите са безкрайни, но само някои ще бъдат разгледани тук, заедно с
техните цветови асоциации.
Докато Меркурий (индиго) активира качества на дълбок мислител, вероятно комбинацията с
Урановото (синьо) влияние дава способност за разгадаване на характера. Чрез умствените
способности душата прогресира; и тези способности могат да се превърнат леко във възвишени
стремежи.
Меркурий и Марс (жълто) заедно предизвикват един вид умствено блаженство при
общуването с другите. Тези двойствени влияния, ако се използват неправилно, могат да тласнат
човека да си прави лоши шеги с партньорите си в социалните и бизнес отношенията. Ако
присъстват такива импулси, човек трябва да следва висок идеал и духовен стандарт, за да избегне
манипулирането на другите и разрастването на егото. От положителна гледна точка тази
комбинация между Меркурий и Марс носи бърза преценка и чувство за хумор — в сюблимни и
трудни ситуации човек може да види смешната страна. Но твърде бързата преценка на другите
трябва да бъде овладяна.
АКО Марс е в конфликт с Юпитер (виолетово), възможно е целият ад да се изсипе върху този
човек, който под влияние на тези импулси е готов да „влезе в огъня“. Обаче такъв човек никога
няма да бъде наречен мързелив, въпреки че понякога другите могат да го определят погрешно като
инат. Междувременно Марс и Плутон също предполагат застрашителна склонност към оръжие и
експлозиви. Необходимо е индивид с такива импулси да се концентрира върху силата на любовта
отвътре, за да избегне подхлъзването по посока на лошите чувства и завистта.
Венера (зелено) и Меркурий придават емоционално влияние, което може да служи като
голяма мотивираща сила, отнасяща се до задължената към другите и към себе си. Венера прибавя
нотка на сантименталност, но когато Меркурий засили влиянието си, разсъдъкът надделява над
чувствителността. Венериното влияние води до особено качество, което предизвиква взаимно
привличане между противоположните полове. Когато се прибави Луната обаче, възникват
трудности, породени от противоречивите сили на физическата любов.
В универсалното съзнание Юпитер (виолетово), чиито импулси са благотворни, в комбинация
с Венера носят наслада от красотата, свързана с това разширено съзнание. Вредните влияния
преобръщат в обратна посока тези естествени тенденции. Но ако вредните тенденции произтичат
само от Юпитер, възможно е те да бъдат преустроени чрез вродените положителни импулси от
Уран, Сатурн и Венера. Тези сили, разбира се, трябва да бъдат ръководени от духа на истината и да
служат на неегоистични мотиви, в противен случай няма да доведат доникъде.
Внезапни или насилствени промени са възможни при комбинациите на Сатурн (червено) и
Уран. Този импулс може да проникне материалните обстоятелства и умствената нагласа,
създавайки периоди, които изпитват издръжливостта и търпението на човека. Ако действа само
импулсът на Сатурн, той може да бъде олекотен от скритото влияние на Венера, което прибавя
търпелива последователност и постоянство. Сатурн и Марс, от друга страна, обединяват сили, за да
направят човека неподатлив на гнева, но в същото време могат да предизвикат склонност за
прикрити действия — добри или лоши.
Двойствените сили от Уран и Меркурий, съчетавайки качествата на екстремист с високите
умствени способности, могат да направят човека внимателен слушател и ефективен ръководител,
но могат да доведат и до навика човек да говори твърде много за себе си. Могат да се появят черти,
характеризиращи човека като много милостив в един момент и голям диктатор в друг.
Марс и Уран могат да създадат миротворци, които имат способността да укротяват грубите и
нелюбезни хора. Междувременно Юпитер и Уран дават потенциал за изключителни качества, но
екстремистките импулси от Уран могат да доведат до отклонения. За щастие позитивните аспекти
от Уран водят до интерес към духовните неща, които могат да помогнат на човека да се задържи в
правия път.
Нептун (оранжево) и Юпитер предизвикват интересни аспекти. Двойното влияние ориентира
човек към желанието да учи и успоредно с копнежа за уединение все пак носи и условия, и
дейности, които са свързани с хора. И хората, и нещата ще представляват интерес за човек,
намиращ се под обединените импулси на тези планети. Този човек ще притежава и склонност да
помага на другите, така че да направи живота им или по-лесен, или по-плодотворен. Нептун и Уран
носят влияния, свързани с мистичните сили или окултните въздействия в човешкия опит — сили,
които трябва да бъдат управлявани, вместо да им се позволява те да управляват.
Има и други небесни тела, които придават своето влияние, но тук ги отминаваме, за да се
концентрираме върху планетите, съответстващи на цветовете в светлината. Обаче трябва да
42
добавим, че Плутон не е напълно отписан от картината. Според Кейси тази планетна сила нараства
и в бъдеще тя ще има особено значение за одухотворяване на човешкия ум. Понастоящем тя е
развиваща се сила с известно влияние върху финансовите дела.
Трябва да се запомни, че астрологическите аспекти оставят своя белег в нас като наклонности
или тенденции. Съзнавайки това, ние не трябва да имаме неоправдано доверие в планетните сили,
както предупреждава Кейси, нито пък напълно да ги пренебрегваме. Поставената пред нас задача
още от самото начало е да подчиним земята и нейното влияние, вместо да бъдем подчинени на
материалните тенденции и закони. Трябва да се подчиняваме само на съзидателните сили, чрез
най-висшата им проява у нас. Планетите са само пътни знаци, съответстващи на нашето ниво на
съзнание, но те не са пътят. Пътят е показан. Той е маркиран в душите ни.
Тези страни на нашето съществуване, символизирани от цветовете, водят до други
разклонения, свързващи се със земното съществуване, които ще бъдат обсъдени в следващата
глава. Междувременно нека запомним, че:
...Няма импулс и подтик — нито астрологичен, нито професионален или наследствен, нито
от околната среда, който да надминава волята или решителността на съществото... вярно е, че
няма нищо в рая или ада, което да може да раздели съществото от знанията или от любовта на
Съзидателната сила, наречена Бог, освен самото същество. (5023-2)

8.
РАЗКРИВАНЕ НА АУРАТА
АУРАТА Е ВЕТРОПОКАЗАТЕЛЯТ НА ДУШАТА, казва Едгар Кейси в своята книга Аурите. Цветовете,
излизащи от човек, разкриват вибрационния му статус, те са симптоматични за действащите
влияния в ендокринните центрове. Хората с психични способности са достатъчно чувствителни
към вибрациите, за да виждат и интерпретират аурите, и могат да кажат достатъчно много за даден
човек, съдейки по цветовете, които се променят като тонове и конфигурации, зависещи от
състоянието на ума и емоциите. Човек, който разчита аурите, по снопа лимоновозелено, който
прорязва хоризонтално аурата точно над главата, може да каже кога някой лъже.
Фактът, че аурата е невидима за повечето от нас, винаги е водил до противоречия в тази
област. За скептика идеята за заобикалящите тялото цветове се причислява с подозрение към
мистичните неща и съответно е съмнителна. Обаче научните изследвания установяват, че наистина
съществува енергийно поле около тялото. Д-р Уолтър Дж. Килнър от Лондон (Човешката аура)
разработва метод, който прави аурата видима чрез използване на химически третиран стъклен
екран. Чрез екрана той открива, че полето, обгръщащо тялото, се простира на около 60 сантиметра
вън от него и е съставено от три слоя. Тези слоеве са неустойчиви, защото се променят заедно с
различните състояния на тялото. Килнър подхожда към аурата с окото на медицински диагностик,
въпреки че той разглежда нейната форма, а не цветовете й. Интересно, че не всеки може да види
аурата през неговия екран.
Допълнителните изследвания на Оскар Багнал (Произход и качество на човешката аура)
също включват използването на екран за изучаване на аурата. По негово мнение излъчванията на
аурата. са дължини на вълната, локализирани в ултравиолетовия сектор, отвъд обсега на
нормалното виждане, точно както по-късно теоретизира Килнер. Багнал установява, че има две
обвивки на аурата — вътрешен слой, свързан с физическото тяло, и външен, свързан с ума и
емоциите.
Точно както нищо важно не се случва в нашия живот, без да е разкрито първо от нашите
сънища, така нищо важно не се случва, без да се покаже първо в нашите аури. Очевидно душата,
освободена от оковите на времето и пространството, които носят събитията последователно в
световния ум, предварително знае какво следва. Смайваща илюстрация за това е нещо, което се
случва на Едгар Кейси един ден, когато той пазарува в голям магазин. Докато чака асансьора на
шестия етаж, той забелязва няколко ярки пуловера, които го заинтригуват в мига, когато
асансьорът идва. Той понечва да влезе, но изведнъж нещо го отблъсква. Добре осветената кабина
му се струва някак тъмна. Усещайки, че нещо не е наред, той казва на оператора на асансьора да
продължи. Миг по-късно, докато разглежда пуловерите, той осъзнава причината за своето странно
чувство: „Хората в асансьора нямаха аури. Докато разглеждах пуловерите, които ме бяха
привлекли с ярките си тонове — цветовете на живота и енергията, — въжето на асансьора се скъса
и всички пътници в него бяха убити.“
Когато се връща към въпроса за формата на аурата, Кейси открива, че тя му помага в
неговите интерпретации, и отбелязва в своята книга:
43
 Например при децата е възможно да се каже дали ще има нужда от голямо обучение чрез
личен пример, или само обясненията ще свършат работата. Ако детето е разсъдливо и ще
приеме инструкции, аурата е като кръгла корона. Ако има нужда от пример, аурата ще има
формата на по-определена фигура, с остри ръбове и разнообразие от цветове. Ако детето
възнамерява само да ръководи себе си, аурата ще прилича на кръгла верига, по-ниско от
положението на корона, обикаляща раменете и главата. В зелената аура на лечителите, ако
цветът трепти, когато отива нагоре, човекът е много състрадателен. Няколко пъти съм
виждал хора, в чиито аури имаше тук-там малки кукички светлина. Всеки път човекът се
оказваше, че работи като надзирател на голяма група хора, директор или водач.
Аурите са двупластови според Кейси. Те показват физически еманации и особено духовно
развитие чрез действието на духовните сили в тялото. Вибрациите се контролират от умствената
дейност — мислите и отношенията на човека, — така аурата е продукт на духа, в който човек
живее. Аурата се излъчва от цялото тяло като вибрационен израз на центровете, свързани с
жлезите. Обаче тя е най-видима около раменете и главата, вероятно защото нервните центрове и
жлезите с вътрешна секреция са концентрирани най-вече в тази част на тялото. По-тъмните нюанси
са знак, че човек влага повече воля, повече дух в своите дейности. В основния цвят на аурата
настъпват промени, когато човек напредва или върви назад по отношение на качеството на своите
мисли и действия. По-светлите нюанси и пастелните тонове търпят по-бързи промени при
изразяване на темперамента. Централният, или ръководният, фактор в аурата, казва Кейси, е умът,
строител е душата, но храната на човека и други фактори също играят роля в характеристиките на
аурата.
Ние, които сме с по-малки психични способности, може би не виждаме аурата (съзнателно),
но не сме в пълна тъма. За да получим някаква представа за цветовете на собствената ни аура и
тази на другите, ние трябва само да установим кои цветове доминират в облеклото ни. Нашите
предпочитания подсказват това. Те ще бъдат разгледани в светлината на интерпретацията на Едгар
Кей си, както следва:
Червено
Значението на червеното в аурата, както и при всички цветове, зависи от различните му
нюанси и връзката му с другите оттенъци. Тьмнoчepвенoто предполага непостоянен характер и
нервни изблици. Човек с такива оттенъци няма да изглежда слаб, но ще страда от известни
нарушения в нервната система. Това е цветът на доминиращите и на припрените в действията си.
Светлочервеното показва нервен, импулсивен, свръхактивен индивид, който често е егоцентричен.
Яркочервеното разкрива раздуто его, докато розовото, или кораловото, показва незрялост. То се
появява в аурите на младите. За възрастен човек то означава забавено съзряване, детинско
отношение към себе си. Всички тонове на червеното са свързани с тенденции към нервност.
В древния символизъм червеното представлява едновременно тялото, земята и адът. Ранното
християнство го счита за символ на страданията и смъртта на Христос, като добавка към войната,
борбата и жертвата.
Оранжево
Това е цветът на размишлението и зачитането на другите в зависимост от тона или нюанса.
Злaтисто opaнжевото е жив цвят, показващ самоконтрол, докато кафяво-оранжевото показва липса
на амбиция и безразлично отношение. В някои случаи този нюанс се свързва с потисната природа,
но много по-често това убито оранжево е знак за мързел. Оранжево в аурата показва също, че
човекът има бъбречно заболяване.
Като цвят на слънцето оранжевото е жизнено и за ранната църква това бил цветът на
величието, добродетелта и на плодовете на земята, които са свързвани със слънцето.
Жълто
Когато жълтото в аурата е златисто, то се свързва със здравето и благoполyчието — човек,
който се грижи за себе си. Той не изпада в безпокойства или притеснение и има способността да
учи лесно. По природа щастлив и приятелски настроен е този човек с готовност да предлага ръка за
помощ на другите. Червено-жълтото показва кротък индивид, а в аурата на червенокосите е знак за
комплекс за малoцeнност с тенденция към нерешителност, слабоволие и склoннoст да се оставя
другите да го водят.
Зелено
Когато се отнася до лечебно изкуство, хората, в чиито аури има смарагдовозелено, особено с
нюанси на синьо, са избрали правилно своята професия. Това е рядко преобладаващ цвят, тъй като
обикновено е заглушен от другите. Когато преминава към синьо, зеленото отразява качества като
44
отзивчивост и заслужено доверие, докато промяна към жълто потъмнява тези аспекти. Твърде
много жълто произвежда лимоновозелено и показва измамност. Лечителското зелено в аурата
обикновено е в малко количество.
В ранния религиозен символизъм зеленото се свързва с младостта и плодородието на
природата.
Синьо
Присъствието на всякакъв вид синьо в аурата е добър знак, но за най-добри се считат по-
тъмните нюанси. Бледосиньото показва липса на задълбоченост, но все пак борба за зрялост при
човек, който може да е лишен от талант, но се труди. Той ще срещне много лични трудности, но ще
продължи по верния път. Аква, или средно синьо, се излъчва от онези, които ще работят усърдно и
ще постигнат повече от човека със светлосиньо, дори ако са с еднакви способности. Хората с
тъмносиньо са открили своята работа и са се посветили на нея. Докато са подвластни на
настроената си, те са странни индивиди и не изпълняват своята мисия в живота. Когато умът им е
духовен, те често се посвещават на общочовешки каузи в области като наука, изкуство, социални
служби и религия. Тъмносиньото често се открива в аурите на писатели и певци.
Ранната църква свързва синьото с най-високото развитие на душата.
Индиго и виолетово
Търсещите от всякакъв тип, без значение дали това е кауза или религиозно преживяване, се
представят от индиго и виoлeтово. След като веднъж се установят в кариерата и убежденията си,
техните цветове като цяло се връщат към тъмносиньо. Синьото, изглежда, е естественото
излъчване на душата, когато целта на пътя е ясна. Пурпурното показва склонност човек да
притежава чувство за пpeвъзходство в резултат на прибавеното розово. Сърдечните и стомашните
проблеми са чести за онези, чиито аури съдържат индиго, виолетово и пурпурно.
Ранното християнство счита, че индигото и виолетовото означават унижение и мъка.
Това са цветовете, съдържащи се в по-малка или по- голяма степен в нашите аури —
цветовете на нашето същество, свидетелите на нашето духовно развитие. В идеалния случай тези
цветове не трябва въобще да присъстват. Ако ние сме в съвършена хармония, съвършен баланс,
нашите аури трябва да бъдат бели, също както „Лицето Му светна като слънце, а дрехите Му
станаха бели като светлина.“ (Матея 17:2)
Нашите аури, на по-низшите смъртни, са изцапани флагове, изразяващи нашите
несъвършенства. Наистина нашата незавършеност на душа и дух, ум и тяло крещи от висините на
нашето същество. Междувременно, ако имаме желание да израснем духовно, ние знаем към какъв
цвят в аурата си трябва да се стремим. И можем да бъдем преобразени. Дотогава „ние, които
трябва да се утешаваме с по-малки неща, можем да получим комфорт от синьото, сила от
червеното и да бъдем щастливи в смеха и слънчевата светлина на златисто-жълтото“, както казва
Едгар Кейси в своята книга Аурите.
Цвят Интерпретация Вредно въздействие
Червено Сила, Живот, Енергия Нервност, Егоизъм
Оранжево Размишление, Зачитане Мързел, Потиснатост
Жълто Здраве, Благоденствие, Приятелство Слаба воля, Плахост
Зелено Изцеление, Помощ Измама (с жълто)
Синьо Духовност, Артистичност, Отдаване Борба, Меланхолия
Индиго Търсене, Религия Сърдечни/стомашни болести
Виолетово Търсене, Религия Сърдечни/стомашни болести

В предишната глава цветовете бяха представени във връзка с ендокринните центрове и

планетарните влияния. Тук ние разглеждаме цветовете, излизащи от центровете, и техните
интерпретации като доказателство за състоянието на тялото и ума. Аурата разкрива как влиянията
намират приложение в тялото — ветропоказателя на душата — във връзка с различни аспекти на
нашето несъвършенство. Само когато светлината вътре в нас остане цяла и неразделена, ние ще
бъдем цялостни. Как да се опазим от разлагане на светлината? Започваме с Господнята молитва.
Малко християни вероятно го осъзнават, но има връзка между Господната молитва и
центровете на жлезите. Молитвата помага на жлезите да възприемат цялата светлина, като
успокоява обичайните вибрации, особено по време на медитация. С времето старите вибрации
могат да бъдат издигнати до по-високи цели и да бъдат приведени в хармония с духовните
въздействия. Когато това стане, човек наистина става проводник за протичане на благословение
към другите — човек, чиято воля е: „Бог пред мен и аз след него.“
45
 Всеки център съответства на аспект от молитвата. Като разтълкуваме правилно значенията на
пасажите, ние можем да предизвикаме верния отклик в центровете, което ще ни доведе до по-ясно
разбиране на връзката ни с Бога. Това определено е вярно, когато Господнята молитва се използва
като медитация — когато застанем спокойни и знаем, когато човек е освободен от всичко, което
пречи на съзидателните сили да бъдат цялостни и да протичат през центровете. На силите се дава
свободен достъп да се придвижват през жлезите незасегнати. Молитвата се свързва с жлезите,
както следва:
Отче наш [хипофиза], Който си на небето,
да се свети Името Твое [епифиза],
да дойде Царството Твое, да бъде Волята Твоя както на небето [щитовидна], така и на
земята.
Хляба наш насъщний дай ни го и днес [полова жлеза],
и прости ни дълговете наши [надбъбречна], както и ние прощаваме на нашите длъжници.
И не веди нас в изкушение [панкреас],
но избави нас от Лукавия [тимус].
Защото е Твое Царството [щитовидна] и Силата [надбъбречна], и Славата [хипофиза].
Амин!
В неподвижността на медитацията молитвата ни позволява да отворим физическите и
духовните си центрове към божествените сили, чието цялостно влияние внася баланс, които
обичайно липсва на тялото. Медитацията е отделна тема, но всеки, който не е запознат с нея и иска
да научи повече, ще намери помощ, както прочете Медитацията — врата кът светлината от
Елзи Секрист и Изцеление чрез медитация и молитва от Мередит Ан Пуриар (вж. Допълнителна
литература). Към медитацията трябва да се подхожда внимателно; тя е нещо повече от това да
стоиш неподвижно и да се молиш. Както Пуриар посочва в своята книга:
Ние трябва да се научим да медитираме, както сме се научили да вървим. За повечето от
нас това е дълъг, бавен процес, който изисква търпение — основната добродетел — и упоритост.
Повечето от нас не искат да изпълнят „чакай Господа!", както ни приканват Псалмите. След
като веднъж сме решили нещо, ние мислим, че Той трябва да ни се яви веднага. И все пак колко от
нас са готови да пристъпят в присъствието на нашия Бог? Аз вярвам, че Той в Своята безкрайна
милост ни позволява да останем където сме, докато станем готови да срещнем Неговата
светлина.
Ендокринната система е източникът на нашите настроения, характер, природа и раси —
качества, които ние предаваме от едно поколение на друго чрез нашите вибрационни отпечатъци.
Начинът, по който даден човек живее, не само засяга него и връзките му с ближните, но се отразява
и върху бъдещето на земята. Греховете на бащата се отразяват на децата от трето, четвърто и дори
десето поколение. Така че ние сме помогнали да се създаде светът, в който сме родени — и ние
срещаме себе си отново и отново, защото ни посещават същите влияния, които сме създали.
Всичко, което мислим и чувстваме, се регистрира в жлезите ни и се отразява върху тялото. Гняв,
страх, блаженство, радост активизират секрециите на жлезите, които протичат по цялата система.
Ние водим своите собствени записки чрез силата на жлезите — от които и чрез които душата
живее в тялото — и ние ги опознаваме по цветовете им.
След като разгледахме важната роля, която ендокринната система играе в нашия физически и
духовен живот, може би ще поискате да опитате следващите упражнения. Те могат да доведат до
по-дълбоко осъзнаване на нашето естество. Подгответе се, като седнете или легнете удобно.
Вдишайте дълбоко няколко пъти, като издишвате бавно всеки път. Успокойте се и се отпуснете.
Вземете молив и хартия, за да ви бъдат подръка.
Упражнения за ендокринния цвят. Затворете очите си и концентрирайте мислите си върху
областта на тялото, където се намират половите жлези. (Обърнете се към диаграмата на
ендокринните жлези, ако е необходимо.) Представете си червена светлина от тази област като
нежен червен лъч под повърхността на кожата. Задръжте образа тридесет секунди до една минута,
след това нека червената светлина да избледнее и изчезне. Отбележете всички чувства или мисли,
които навлизат в съзнанието ви по време на визуализацията, и ги запишете. След това затворете
очи и се концентрирайте върху следващата област — панкреаса и оранжевия цвят. Следвайте
същата процедура за всички центрове, като визуализирате всеки цвят на всеки център.
Опитвайте това упражнение всеки ден в продължение на седем дни. Като следвате тези
стъпки, вие трябва да получите прозрение, отнасящо се до силите на вашите жлези и кои от тях
доминират при изразяването на вашите личностни характеристики и повлияват вашите мисли и
46
действия. Информацията в тази глава може да ви помогне по-добре да разберете тези влияния и в
какъв дух ги използвате. Ако чувствате, че имате желание да промените или обработите тези
влияния за по-конструктивни цели, следващото упражнение ще ви помогне да постигнете тази цел.
Упражнение с Господната молитва: Това упражнение изключва цвета. След като се
отпуснете, прочетете или кажете първия ред на молитвата (вж. молитвата, дадена по-горе).
Повторете думата „Отче“ тихо на себе си със затворени очи и си представете как думата отеква в
хипофизния център. Останете неподвижни за около тридесет секунди, след това продължете до
следващия ред, кажете целия ред и ключовата дума, свързана с епифизата, „името“ и чуйте как тя
отеква в този център. (Повторете „царството“ и „волята“, когато стигнете до щитовидната жлеза.)
Ако в съзнанието ви се появи някакъв цвят, променете го в бял и нека той избледнее.
Концентрирайте се върху ключовата дума. Когато завършите молитвата, спрете за минута или две
и след това кажете Двадесет и трети псалм.
С времето това просто упражнение трябва да доведе до просветление, но точно като
индивидуално преживяване. Вие трябва да решите да продължите упражнението за по-дълъг
период.
Ако е така, след една седмица спрете да повтаряте ключовите думи и да се вслушвате за
ехото. Само повтаряйте стиховете, на глас или наум, като спирате за малко след всеки.
Една тема, която се повтаря през всички тълкувания на Кейси, е: Духът е животът, умът е
строителят, а физическото е резултатът. Господната молитва, изглежда, е осъзнаването на тази
проста истина. Това е декларация, истинско потвърждение, което ни напомня за нашата същинска
природа — че произходът ни е божествен.

Цветове в Откровението7
Нито една част на Библията не предизвиква толкова много размишления, както
„Откровението на Йоана“. Безброй книги и коментари са написани по повод на неговия
символизъм. То е било интерпретирано като предсказание за катастрофи и бедствия, които ще
дойдат при Второто пришествие и Страшния съд, време на велико страдание за мнозина и спасение
за други. Учените нямат желание или не могат да определят тази книга като нещо повече от
описание на края на времето, което е разбираемо, като се имат предвид явните сравнения и намеци
за тотално разрушение. Но ако това е единствената цел на книгата, защо тя е обвита в символизъм,
а не говори с ясен и точен език?
Защо тогава тя е представена, ще попитате вие, във формата на символи? Те са за онези,
които са били или ще бъдат, или може да станат чрез търсене, онези, посветени в разбирането,
което може да стане тяхно, ако работят и използват това, което знаят сега. (281-16)

7
Откровението на Йоан. — Б. р.
47
 Откровението може да изглежда объркващо, но то е по необходимост символично, защото
намерението му, неговото послание, е предназначено да бъде всеобхватно — то включва всички
нас. Докато езикът е мъгляв за съзнанието, подсъзнанието го разбира, точно както осъзнава
същността отвъд цветовете на дъгата. Книгата е разговор за силите в центровете, представени от
ендокринните жлези; и в частност тя е метафорично изложение за изпразването на тези центрове от
всички земни влияния.
Тогава във всички преживявания при отварянето на центровете, както са представени, и в
онези вибрации, които намират израз в различните характери на индивидуалните души, те идват
не като опрощение на самия себе си, а като опрощение чрез Агнеца Божи! (281-30)
Знанието за ендокринната система, както е обяснено в тълкуванията на Кейси, прави
Откровението по-разбираемо. Ендокринните жлези са физическите точки, чрез които душата
изразява себе си в тялото и говори на съзнателния ум — комуникация, която се осъществява главно
чрез интуитивни проблясъци и сънища при повечето от нас. Жлезите са символизирани от
църквите, споменати в книгата. В своите безбройни тълкувания на медиум по тази тема Кейси
твърди, че посредством църквите, местата, драконите, градовете, имената, преживяванията и
виденията са представени силите, които воюват във всеки един от нас в пътуването му през
материалния свят.
Ендокринните жлези, представени от църквите, са сили, които трябва, да бъдат одухотворени
чрез волята на индивида да живее духовен живот и да стане едно със Съзидателните сили.
Естествено тези неодухотворени сили съответстват на цветовете, които изпълват образността,
използвана в Откровението.
Периодите на изпитание, за които се говори в Откровението, са преживявания на всяка
душа, на всяко същество. Те произтичат от влиянията, създадени от човека чрез неговите дела в
сферите на неговите преживявания. Тъй като ние еволюираме духовно, идва време, когато всеки
един от нас се представя чист пред трона. Чрез изпитанията ние настройваме, с мисъл и действие,
нашите идеали, за да вървим по-близо до Него. „Само по този начин всеки атом може (тъй като
човекът е атом, или частица, в тялото на Отца) да стане Негов проводник, така че всички да станем
едно с Него.“ (281-16)
Всеки един от нас трябва да преживее своето собствено откровение, след като веднъж сме
преодолели онези влияния, които ни пречат. Това има пряк израз в ендокринната система.
Например четирите звяра, които се в Четвърта глава на Откровението, са влиянията вътре в
тялото, които ни дават по-голямо желание за плътски сили — надигащи се като зверове, за да
разрушават. Те са символизирани от телеца, човека, лъва и орела, силите, които действат в
половите жлези, панкреаса, надбъбречната жлеза и тимуса. Обаче, когато тези сили са под контрол,
те се отварят за духовни влияния. В същото време тронът показва главата с по-висшите центрове
на жлезите, докато дъгата вероятно символизира сетивния процес.
Тъй като цветовете са неразделна част от начина ни на възприемане и са показател за
влиянията, които трябва да преодолеем, те естествено намират употреба при описанията в
Откровението. Елементалните и духовните сили, които произвеждат вибрациите, излъчващи се
като цвят, предаван в аурата, са онези, за които говори Йоан, както на него са му разкрити.
Вавилон е Азът, а седемте печата са духовните центрове, които се свързват с ендокринните жлези.
Нашите чакри са отворени, когато ние контролираме импулсите, които разлагат бялата светлина на
съзидателната енергия в тялото.
Тъй като цялостен преглед на цветовете е невъзможен тук, ние можем да получим известна
представа, като се обърнем към някои пасажи, където се споменават цветовете. Седемте църкви са
силите, които ние наричаме сетива, и всяко е свързано с цвят, който съответства също и на
ендокринен център, както бе показано по-горе. Азът (където са разположени църквите) се отнася
до физическото тяло. Както ги вижда Йоан, те са символизирани от седем златни светилника.
Четирите коня (Шеста глава) също се свързват с четирите по-ниски центъра: белия (половите
жлези), черния (панкреаса), червения (слънчевия сплит) и бледия (тимуса). Тези коне изобразяват
емоционалните и физическите сили, които протичат възходящо, за да дадат израз на по-висшите
сили в тялото. Белият кон има ездач с „лък“ — бялата светлина с дъгата от цветове, която влиза в
тялото на нивото на половите жлези. Ездачът на червения кон притежава сила „да вземе мир от
земята“ — силата на гнева, когато е неконтролирана от надбъбречната жлеза, се изразява в
отрицателната сила на червеното. Черният кон носи ездач с „везни в ръката си“ — идеята за избора
и изкушението, свързани с центъра на панкреаса. Накрая се появява бледият кон, носещ Смъртта, и
Азьт го следва. Тимусът, домът на Аза, съответства на зеленото, но тук цветът е блед, предполагащ
48
несигурност на изявата на Аза — любов към себе си или любов към другите, — тъй като тимусът е
също и седалището на любовта. Егото, разбира се, е подчинено на Смъртта, а Адът може да
символизира онези сили, които ние създаваме или с които злоупотребяваме вътре в нас.
Таблицата по-долу е схема на цветовете и свързва определени концепции в Откровението
със съответствията на ендокринните жлези, както Едгар Кейси обяснява в своите тълкувания.
Цвят Жлеза Църква Добродетел Прегрешение Образ
Червено Полови Ефесус Търпение Напусната първа Бял кон
любов
Оранжево Панкреас Смирна Страдание Неискреност Черен кон
Жълто Надбъбречна Пергамус Вярност Спънка Червен кон
Зелено Тимус Тиатира Милосърдие Измяна Блед кон
Синьо Щитовидна Сардис Неопетненост Несъвършенство Души за
заколение
Индиго Епифиза Филаделфия Отворена врата Безгрешни Земетресение
Виолетово Хипофиза Лаодикия Непредаден Хладнокръвие Тишина
Измеренията на съзнанието, които намират израз като вътрешни сили чрез ендокринната
система, са онези, които Исус преодолява, за да стане Христос, както се разкрива на Йоан. Това е
победа, която изисква тридесет живота, през които Той се изправя — живот след живот,
наставление след наставление — пред кармичните закони, създадени на Земята, и ги превъзмогва
чрез подчинение на Бог. Резултатът са преживяванията, описани в Откровението — отварянето на
чакрите, пречистването на центровете и изтичането на всички земни влияния, които отделят Него
от Единството с Бога. Исус на кръста без съмнение е трагедия, но и триумф на духа над егото,
последно рухване на илюзорното Аз, тъй като Той овладява силите, които Го отделят от Бога.
Разпятието е изява на радост, а Възкресението — удивителният знак. Това е Неговото послание
към нас, припомняйки ни, че ние не сме земни и нашата същност е божествена. Както отбелязва
Глен Сандерфур (Животите на Учителя)'.
Не сме ли сътворени като богове? Такава вяра богохулство ли е? В защитата си срещу
обвиненията в богохулство Исус се позовава на псалма от Стария завет, че „Вие сте Богове".
Той казва също: „Това, което правя аз, може да правите и вие" — очевидно имайки предвид, че
дори ние можем да постигнем божественото.
Има много повече от зрънце ирония в осъзнаването, че посланието, което ни дава Исус,
въобще не е оцветено. По-скоро то е чистата Светлина на истината, представена ни чрез съвършен
канал, земно тяло, лишено от егоистични желания, което позволява на Светлината да свети чрез
Него неопетнена — и Неговата аура „светеше като слънце“.
Така че изучаването на Откровението е изучаване на самия себе си. Големите изпитания и
периодите на изпитания, за които се говори, са преживяванията на всяка душа, която се е отделила
от Бога. Показана е нашата съдба. Всеки човек твори своя рай или ад вътре в себе си; всяка душа
във времето ще бъде изпитана чрез огън, изчистена и пречистена, точно както Христос се научи на
подчинение чрез страдание. И когато изстрадва изпитанията, които са му дадени, човек може да
стане господар на всяка сфера на влияние, през която душата преминава в нейните преживявания.
Никой не отива в рая — той израства до рая. А цветовете междувременно сочат обратния път към
Светлината.

ВТОРА ЧАСТ
Колко са красиви тези камъни! Странно е колко дълбоко проникват цветовете, като мирис.
— Предполагам, че това е причината камъните да се използват като духовни емблеми в
Откровенията. — Те приличат, на части от рая.
ДЖОРДЖ ЕЛИЪТ

1.
МИСТИЧНАТА СИЛА НА КАМЪНИТЕ
АКО ПРЕХОДНИТЕ КАЧЕСТВА НА СВЕТЛИНАТА И ЦВЕТА са озадачавали древния
човек, камъните и кристалите поне са били по-материални и сигурни. Те можели да бъдат
докоснати и напомняли за приписаните им от човека сили и за целите, на които служели. За
разлика от цветовете човек можел да ги вземе и да ги държи в ръка дори през нощта, когато не
може да ги види. Няма значение, че не разбирал техния произход; древният човек усещал

49
първичната връзка, импулс и желание да ги има близо до себе си, дори само защото развихряли
неговото въображение.
Вероятно той е бил достатъчно любопитен, за да се замисли откъде идват тези ослепителни
предмети, подозирайки, че те са изригнали дълбоко от недрата на земята или дори са дошли от
някакво подземно чудовище. В края на краищата той откривал малки същества с дребни бели
камъчета вътре в техните твърди черупки. Обаче древният човек не би могъл да си представи, че
червеният, зеленият или синият камък в неговата ръка е придобил своята форма с течение на
милиони години при неорганичните процеси в земната кора. Той не би могъл да оцени и
истинската стойност на своите камъни — че те са в същността си направени от същия материал, от
който е и душата и който, обогатен с разрушена материя, подхранва растенията, от които той се
хранел. Междувременно привличането, което камъните упражнявали над него, било естествено и
инстинктивно. И това било всичко, което знаел.
В древен гроб край Монако са открити три огърлици от рибешки прешлени, които са били
направени около 25 000 години преди новата ера. Истина е, че много от предметите от палеолита са
вкаменелости, черупки, малки камъчета и други подобни, които човек използвал, държал близо до
себе си или носел по тялото си като амулети или украшения. Те станали нещо повече за него —
нещо, което имало влияние върху неговото съществуване.
По времето, ако не и преди това, когато шумерската цивилизация процъфтявала между
реките Тигър и Ефрат в Месопотамия преди пет хиляди години, притегателната сила на камъните
за човека еволюирала в особено специфичен израз. В Ур, голям град, разположен на няколко мили
западно от Ефрат, археолозите откриват скъпоценности и златни предмети с изключителна
изработка. В гробницата на императрица Пу-Аби наред с другите неща са открити и много ценни
предмети. Самата императрица е облечена в роба от злато, лазурит, ахат и червеникави халцедони,
а около нея са наредени лични принадлежности, като златни чаши, пръстени и амулети от лапис и
злато във формата на риби и други животни. Външната стая съхранява останките от шейсет и три
тела на прислужници, войници и различни придружители, погребани заедно с нея, за да й служат в
задгробния живот.
Египтяните също били прекрасни майстори, развили тънък усет за цвета в своите
произведения. Докато интересът към скъпоценните камъни и камъните вероятно произтичал от
окултни подбуди, които им придавали значение на амулети, древните са ги използвали и като
украшения. Мъжете и жените носели колиета на главите, врата, кръста, глезените и всяка една част
на тялото, считана за уязвима или нуждаеща се от разкрасяване. Камъните и златото са
претворявани в свещени бръмбари, соколи и други същества за защита от злите сили и нещастия и
за привличане на добрия късмет. Роговете и бивните на дивите животни и ноктите от някои
грабливи птици — истински, без обработка — са ценени заради магическите им качества.
Направата на бижута обаче била свързана със силата на амулетите, въпреки че бижутата
символизирали богатство и положение и без съмнение ги носели с цел да се харесат на другия пол.
Ако камъните влияят благотворно върху човека, тогава и украсата на боговете не трябва да
бъде пренебрегвана. Техните статуи били украсявани с различни одежди и бижута като част от
дневния ритуал в техните светилища. Мъртвите също се нуждаели да бъдат придружавани от най-
добрите камъни за преминаване в задгробния живот. Ако починалият бил от ниска класа, той поне
трябвало да има наниз от мъниста. Очевидно човек би могъл да натрупа многообразие от камъни,
които да го пазят от врагове, болести и нападение от свирепи животни, както и да му дадат сили,
когато е нападнат от тях.
Древните астролози свързвали камъните с рождените дати и планетите. На кристалите и
камъните били приписвани определени сили и въздействия и без съмнение цветовете им играели
важна роля при употребата им. Мъдреците и мистиците от миналото притежавали езотерични
знания, достигнали до нас частично чрез легендите и фолклора като късчета информация, по-скоро
намек за едно по-дълбоко разбиране. Вероятно те са съзнавали по-добре от нас същността на
вибрациите. И атлантите са притежавали това знание.
Във всеки случай мистиците открили как да използват камъните и ги класифицирали по
някакъв начин. Те разбрали например, че когато кехлибарът се търка (което създава отрицателен
заряд на електроните и привлича по-леките частици към него), много бързо се генерира топлина.
Знаело се е, че този камък помага за облекчаване на възпалено гърло и леки инфекции. Кехлибарът
произлизал според легендата от попадането на парченца от слънцето в океана, където те се
втвърдявали в студената вода. В действителност кехлибapът е образуван от смолата на вече
изчезнало иглолистно дърво, живяло преди четиридесет милиона години в Североизточна Европа.
50
Може да попитате как са се появили подобни легенди. Вероятно мистиците, за да запазят своите
тайни, измисляли истории, за да задоволят любопитството на непосветените. Но може би хората
достигнали до свои собствени обяснения; те може да са били невежи, но не им е липсвало
въображение.
Знаци на зодиака
Гранат Водолей
Аметист Риби
Кървав халцедон Овен
Сапфир Телец
Ахат Близнаци
Смарагд Рак
Оникс Лъв
Карнеол Дева
Хризолит Везни
Аквамарин Скорпион
Топаз Стрелец
Рубин Козирог
Древни рождени камъни
Януари Гранат Юли Оникс
Февруари Аметист Август Карнеол
Март Яспис Септември Хризолит
Април Сапфир Октомври Аквамарин
Май Ахат Ноември Топаз
Юни Смарагд Декември Рубин

Легенди за камъните
Вероятно не съществува камък, който да няма свързана с него легенда и има поне една, която
обяснява произхода на всички камъни. Ведическите текстове на дребните санскритски писания,
датиращи от 1500 г. пр.н.е. до 500 г. пр.н.е., предлагат описание на Вала — дракона, които
завладява небето и става тираничният властелин на Вселената. Обаче заговорниците полубогове
убеждават Вала да се престори, че е жертвата в една ритуална церемония. След като драконът е
завързан на кола, полубоговете го заколват и го нарязват на парчета. Парчетата изведнъж се
превръщат в зрънца от скъпоценни камъни, полубоговете бързат да ги върнат, но ревящият вой на
дракона ги разпръсква по морета и реки, планини и гори. След това зрънцата разцъфтяват в
скъпоценни камъни.
Сред камъните, които имат такъв чудовищен произход, е сапфирът, получен от зрънцата,
дошли от очите на съществото. Успокояващото синьо на камъка — разказва легенда — отваря
човека към осъзнаване на космическите пространства, прави мисълта бистра и волята силна.
Междувременно древните перси намерили по-земно приложение на камъка, като решили, че
Земята седи върху огромен сапфир и неговите цветове са отронени от небесния свод.
Сапфирът се счита за свещен и било казано, че това е камъкът на скрижалите, които Мойсей
свалил от планината Синай, въпреки че според други версии това било лазурит. Камък на
царствеността, носен на колиета и гривни, за да предпазва от зло, сапфирът е използван също и за
направата на свещени пръстени. Той давал на медиумите, общуващи с починали, способността да
влизат в разговор с най-скритите оракули, той бил и противоотрова и отблъсквал с присъствието си
всеки човек с измамни намерения. Звездният сапфир, разновидност на сапфира, наречен така,
защото на повърхността му се отразява звезда, понякога се нарича „камък на съдбата“, име, дошло
от низовите три линии, за които се предполага, че представляват Вяра, Надежда и Съдба, въпреки
че някъде те се описват като Вяра, Надежда и Щастие. В древна Индия считали, че този камък носи
силите на плодородието.
Гранатът е друг камък, завладял въображението от най-ранни времена. Според легендата той
не може да се скрие, тъй като силният му блясък пробива със светлината си дори през дрехите.
Друга легенда разказва, че Ной използвал виненочервен гранат, за да освети ковчега. Камъкът
притежавал силата да разкрива всичко скрито. Предполагало се дори, че можел да освети
съзнанието на човек и да му даде възможност да погледне назад към предишните си прераждания
— и така да хвърли светлина върху скритото в миналото.

51
 Да осветява нещата, очевидно било функция и на аквамарина през средните векове. Ако
някой човек бил много глупав или достатъчно отчаян, той можел да сложи този камък в устата си и
да извика сатаната от дълбините на Ада, за да отговори на всеки негов въпрос. За аквамарина се
казва, че е любим камък на моряците; той получил името си от латинската дума, която означава
„морска вода“. Древните моряци обаче вероятно биха избрали циркона, тъй като той осигурявал
защита от светкавици, а неговата яркост прогонвала злите духове.
Малко камъни предизвикват повече размисли относно техния произход от кехлибара. Като
добавка от древната индийска притча, че този камък е втвърдено парче от слънцето, имало и други
предположения за него: кехлибарът е считан за втвърдената урина на риса, за кондензирана
океанска пяна, слуз, получена в някое неизвестно езеро, и сълза от някакъв вид птица. Обаче
Плиний логично разсъждава, че този камък е смола от борово дърво, и отбелязва неговата особена
магнетичност. Той също е убеден и в неговите медицински качества. Използван като разтвор,
кехлибарът подобрява слабото зрение, докато, натрошен и добавен към водата за пиене, той
лекувал стомашни болести. Смесен с мед, облекчава главоболие и зъбобол. Носенето на
кехлибарена огърлица според вярванията лекува гуша. Понякога в кехлибара се намират вкаменели
насекоми и тези парчета кехлибар определено се ценени много високо, защото защитават носещите
ги от магия.
За китайците нефритът бил най-ценният камък, защото в него били събрани петте велики
добродетели: милосърдие, смелост, скромност, справедливост и мъдрост. Считали, че той има
целебни сили, особено ефективни при лечението на астма и болести на кръвта. И тъй като за него
се смятало, че забавя разлагането, парченца нефрит били поставяни в деветте отвора на трупа.
Аптеките ценели нефрита дори повече от златото и го наричали „камък на кръста“ поради неговите
целебни качества, свързани с бъбреците и слaбините. Маорите, които живеят в отдалечените
области на Нова Зеландия, оформят нефрита в човешки форми и го носят като медальони и
амулети за плодовитост и дълъг живот.
Тези, които искали да отблъснат магията на вещиците, както и да овладеят своя гняв и
нежеланите мисли, разчитали на оникса. В Индия вярвали, че пламенността се охлажда
значително, когато камъкът се носи на врата, което вероятно обяснява защо за оникса се твърди, че
внася раздор между любовниците и ги кара да се разделят. Но при депресивни състояния човек
винаги можел да се обърне към цитрина за повдигане на духа, тъй като той дава надежда и бодрост
при неблагоприятни периоди. Той помага и за подобряване на храносмилането и освобождаване на
тялото от токсините.
Тюркоазът за древните символизирал духовния произход на човека, надделяващ над неговата
физическа природа. Този камък бил обект и на различни суеверия. Вярвало се най-вече, че той
носи добър късмет и пари на своя притежател.. В Турция и Персия на оглавниците на впрегнатите
коне били инкрустирани за да защитават ездача от наранявания.
Камъните служели не само за мистични цели. Те били предписвани терапевтично, както беше
спомената по-горе, и без съмнение цветовете имали значение в приложението им. Смятало се, че
карнеолът спира кръвотечението и лекува възпаленията. Кожните възпаления били лекувани с
гранат. Вода, в която бил потопен тюркоаз, се пиела против задържане на урина. Третираната с
рубин вода се превръщала в тоник за стимулиране на храносмилането. Вода и вино, третирани с
диамант, се предписвали против туберкулоза и мозъчен удар. Карнеолът се използвал за
изчистване на жлъчни камъни и против треска. Нефритът облекчавал сърцето, лекувал воднянка и
помагал по време на раждане, докато ясписът подпомагал бременността, а лазуритът предпазвал от
спонтанни аборти. Смарагдът и опалът били използвани за лечение на очни болести.
Черният диамант, карнеолът, ониксът и звездният сапфир са свързани с най-древния от
боговете — бог Сатурн. Черният диамант символизира мистичната пустота, празнотата, от която
произлиза животът. Той символизира и зеницата на окото и оттам способността да се вижда
непознатото. Първоначално символизирал злото око, по-късно черният диамант става амулет за
предпазване от злoжeлателство. Халцедонът разпръсква отчаянието и страховете, присъщи на тази
планета. По подобни причини и черният оникс е свързван със Сатурн. И тъй като за Сатурн се
вярва, че е първата светлина, която се появява на небето, звездният сапфир с неговата яркост като
звезда също е причислен към тази планета.
Марс е представен от зеленикавия тюркоаз и змийския камък, които притежават окултни
сили, свързани с покварата и силите на злото. Свойството на тюркоаза да преминава напълно в
зелен символизира влиянието на Венера, сведено до низки цели — омагьосващ външен вид и
скритата зад него поквара. Змийския камък е емблематичен за зодията Скорпион, която се свързва
52
с Марс. И двата камъка са се свързвали с гнилите и развалени вещества в алхимията и са играли
роля в магьосническите церемонии на общуване с покойници.
Ахатът и опалът, наред с други, са камъни, които упражняват своето влияние чрез Меркурий.
Бедствията и бурите идват от неговото въздушно царство, така че ахатът дава защита срещу тези
жестоки сили и срещу нападение от отровни същества. Меркурий е чудотворец; една от неговите
роли е да води душите на умрелите към царството на смъртта. Затова необикновените и невидими
царства били открити за онези, които носели опал. Електрическата и комуникативната природа на
Меркурий е представена от турмалина поради неговите електрически качества и способност да
поглъща светлината.
Смарагдът и тюркоазът са надарени с мощта на Венера и силите им служели в ритуали за
възпламеняване на любов и обожание. В различните времена смарагдът изпълнявал двойна
функция — да привлича щастливо прераждане и да осигурява плодовитост. Символизиращ
човешкия цикъл на връщане към земното съществуване, той бил камъкът на възкресението и
обновлението в Египет, където бил носен като амулет. Аквамаринът и берилът били знак на
елемента вода, свързван с Венера; за берила по-късно се твърди, че разкривал тайните на другия
чрез неговия дух, който се отразявал в камъка. По отношение на смарагда Книгата на тайните на
Албертус Магнус казва:
Вземете камъка, който се нарича смарагд — на английски: „емералд". Той е много чист,
блестящ и обикновен, но жълтият е по-добър. Той се взема от гнездата на белоглавите лешояди
или грифони, той едновременно очиства и успокоява и като се носи, този камък кара човека да
разбира по-добре, дава му добра памет, увеличава богатствата, а ако някой човек го носи под
езика си, ще започне да проявява пророчески способности.
Аметистът, лазуритът и сапфирът излочват силите на Юпитер, бог на светлината и баща на
всички богове. Лазуритът е интензивното синьо на небесата и символизира Юпитер като
върховната божествена форма. Аметистът се свързва с неговата любов и мъдрост като върховен
властелин на Вселената. За вавилонците и асирийците лазуритът бил камъкът на тяхната Венера,
позната като Ищар, богинята на любовта и плодородието, чийто сексуален орган понякога бил
изработван от този камък. Арабската богиня на любовта, Лаз, била свързвана също с лазурита.
Различни камъни били свързвани със Слънцето и техните влияния включвали способността за
натрупване на богатство. Хризолитът, котешкото око, топазът и жълтият диамант давали достъп до
особената мощ на Слънцето. Смелост и мъдрост можело да се придобият чрез топаза, който
неутрализирал и вредните ефекти от Луната и давал власт над дивите животни. Котешкото око е
камъкът, свързван със зодиакалния знак Лъв, отнасящ се към човешката низша природа —
качества, свързвани и с жълтия диамант. Смятало се, че хризолитът черпи енергия от Слънцето,
докато звездният рубин съответства на слънчевите съзидателни сили и се използвал за привличане
на ангелите и демоните за постигане на целта на носещия камъка.
Кехлибарът бил ключът към лунните влияния поради необикновените си електрически
качества — магнетичното привличане на любов, — което правело носещия го неотразим. Символ
на целомъдрие и чистота, перлата символизира силите на Луната чрез своя воден произход.
Лунните сили въздействат на приливите и на женския менструален цикъл. Лунният камък,
наподобяващ ефирното сияние на Луната, е амулетът, който привлича лунната светлина и гони
кошмарите. Планинският кристал е друг камък, които черпи сили от Луната и е използван като
средство, даващо ясновидски способности.
Очевидно е, че камъните и кристалите имали особено значение за човечеството през вековете.
Както при цветовете, по-голямата част от специализираното познание на миналото била изгубена
през времето — в циклите на просвещение и мрак, мъдрост и суеверие, светлини и мрак. Все пак
във всяка епоха има хора, които са чувствителни, интуитивни и притежават достатъчно психични
качества да прогледнат отвъд сенките и да ни предложат да надзърнем в истината — че цялата
вселена е съставена от една сила и всичко носи нейните вибрационни отпечатъци. Дори камъните.
Произход на камъните
Разбирането на начина, по който са образувани скъпоценните и полускъпоценните камъни в
земната кора, прави по-лесно предсказването къде ще се появят и кой вид скали какъв вид залежи
съдържа. Пести се време и когато се знае къде няма да бъдат открити камъни. Трите главни
процеса, отговорни за образуването на скалните формирования — вулканичен, седиментен
(утаечен) и метаморфен, — са средството, чрез което геолозите класифицират депозитите. Дори
дребните промени в рамките на тези три процеса са ключ към това дали ще бъдат открити
скъпоценни камъни в определени депозити. Науката за скалите, петрологията, е описала и
53
класифицирала много различни типове скали, създадени чрез тези процеси. Най-добрите скални
депозити са рядкост и само някои от тях ще бъдат разгледани тук.
Вулканични скали. Терминът Вулканичен идва от една латинска дума, означаваща „огнен“, и
естествено това е състоянието на тези депозити, преди да се охладят разтопени материали, идващи
от земните недра. В началото самата Земя била огнена маса от разтопени елементи, врящи заедно,
и първите скали се втвърдили от охладената магма върху повърхността на планетата. Други
геоложки процеси предизвикали движение, повишено налягане и промени във вулканичната
повърхност. Течната маса все още изобилства под тънката кожа на Земята — кората, която варира
в дебелина от десет до тридесет мили — и от време на време магмата се отправя нагоре към
повърхността.
Причината за това внезапно освобождаване на разтопени скали и материали не е напълно
разбрана и обяснена, но при достатъчно силно налягане магмата избухва от земната повърхност в
експлозивни вулканични изригвания, бълвайки във въздуха газове и пара, пепел и лава.
Отпадъчните материали бързо се охлаждат и се превръщат в екструзивни вулканични скали. В
Съединените щати Колумбийското плато е резултат от серийни изригвания на лава, които
разпръснали базалтови слоеве над повърхност, по-голяма от 200 000 квадратни мили, и на
дълбочина повече от 5000 фута8.
Геоложките процеси продължават хиляди и милиони години. Обаче вулканичните изригвания
могат да построят планина само за няколко мига, както и става. През 1943 г. мексиканецът вулкан
Парикутин израства с 550 фута за шест дни. След седем месеца той се извисява на 1250 фута и
опустошава двете близки села Сан Хуан и Парикутин.
Понякога потоците лава се освобождават от парата, преди да достигнат пoвъpxността, и се
отлагат като огромни площи в земната кора. Тук те бавно и се втвърдяват в колосални вулканични
скали, наречени батолити. Ако земната кора отгоре с течение на времето се отмие, тези гигантски
формирования остават изложени на повърхността като надземни батолити, каквато е известната
Каменна планина в Джорджия, която се извисява на 600 фута. Но този монумент е дребен в срав-
нение с батолита в Айдахо, заемащ площ от 16 000 квадратни мили, разположен в областта на
реката Салмон.
Въпреки драматичното си образуване екструзивните вулканични скали са беден източник на
камъни, защото бързото охлаждане пречи на минералите да оформят големи кристали.
Интрузивните вулканични скали предлагат по-добри находища, ако в началото е имало подходящи
минерали. Пегматитът, който в началото е магма, е образуван от минерални кристали. По време на
ранните охладителни етапи тези кристали образуват гранит, докато останалите вискозни части от
гранита постепенно се сливат в по-рядко срещани елементи в утайката на газовете, киселините,
водата и въглеродния двуокис. Изтласкана от втвърдяващата се скала, утайката е изхвърлена в
околната земна кора под налягане и впоследствие се охлажда, като образува груби кристали,
пегматити, които са съставени главно от кварц, алуминиев силикат и слюда. Понякога пегматитът
се превръща в берил, хризоберил, топаз и турмалин, а понякога дори в гранат.
Утаечни скали. Земната кора непрекъснато се променя. Изложени на атмосферните влияния,
скалите попадат под силите на природата — брулени, разрушавани и откъсвани от вятъра, дъжда и
земните размествания. Ерозивните части варират от наноси до големи скални блокове и се отлагат
като депозити и утайки в ниските долини и делтите, езерата и океаните. Обикновено върху тях се
отлагат нови маси и така се образуват пластове. Но на пластове или не, по-горните маси
упражняват изключителен натиск върху по-ниските области на депозитите. В по-голямата си част
такива скални формирования са много рядко източник на камъни. Едно от изключенията е
долината на река Цейлон, където ерозията в продължение на милиони години е отмила утайките в
каменни корита, които съдържат разнообразие от камъни, включващо гранат, лунен камък, рубин,
топаз, сапфир и други. Каменните депозити в Бирма (днешен Мианмар) и НЯКОИ крайбрежни
области на Африка също са източник на скъпоценни камъни от образувани преди скали.
Въпреки че вулканичните скали съставляват повече от 90 процента от земната кора на
планетата, седемдесет и пет процента от нея е осеяна с утаечни скали. Ерозията предизвиква
дребни камъчета и пясък, които образуват конгломерати, пясък, който става пясъчен камък, и
слюдата, която образува шиста. Утаечните скали се явяват също като химически преципитати като
варовик, химични сегменти като фосфатните скали и соли и конвертирана органична материя като

8
Мярка за дължина, 1 фут = 30,48 см. — Б. р.
54
въглищата. В седиментните корита се откриват руди, желязо и цинк; те са също и източник на нефт
и сяра.
Метаморфни. скали. Макар и със съвсем слаби движения — като изключим вулканичните
изригвания — земната кора непрекъснато се движи, нагърчва, разцепва и огъва. Невъобразими
налягания и температурни промени идват като резултат от тази дейност и скалните елементи се
пренареждат в отговор на променените условия. Магмата прониква между вече формираните скали
и в някои случаи добавя нови материали и предизвиква химични реакции. Когато действат тези
сили, се получават метаморфните скали с помощта на активните газове и други субстанции. Тези
скали са твърди и кристални.
За да обясним развитието на граната от друг ъгъл, този камък е образуван от варовик, преди
той да се трансформира от топлината, която вкарва скали в неговото корито — процес, който дава
също и червени и зелени силикати. Кварцът е образуван от кварцови гранули на пясъчния камък,
когато топлината и налягането ги стопяват заедно — процес, наречен метаморфизъм.
С всичките си движения земята образува безброй разнообразни камъни. Камъните със
стойност на скъпоценни са рядкост и на брой са не повече от сто от двехилядното разнообразие,
използвано в бижутерията. И от тези сто само малко повече от дванадесет имат търговска стойност
и се намират на пазара. Може би мислите, че камъните трябва да са много, но точните минерали
трябва да са на точното място в точното време — обикновено това изисква едно безкрайно дълго
време. Има 2500 познати минерала, първично образувани от осем елемента, смесени в различни
количества за получаването на различни минерали. Това образуване на камъните, изглежда, се
дължи на геоложка промяна.
Горното се отнася за всички природни процеси, които образуват скали — с изключение на
късовете стъкловидна маса в пясък, фулгерит. Тази скала е рядка и е открита в пясъците на такива
области като Нагс Хед, Северна Каролина, като удължена куха стъклена тръба. Тя варира в
дължина от няколко инча до десет фута с диаметър колкото размера на палец. Образува се, когато
светкавица удари пясъка и съедини силикатните гранули.
Закръглен камък, наречен тектит, който рядко тежи повече от една-две унции 9 е нещо като
загадка. Името му идва от гръцки и означава „стопен“. Тектитите са естествено СТЪКЛО и не
приличат на нито един познат материал, дори на вулканичното стъкло. Тези скали имат вдлъбната
повърхност и са черни или тъмнокафяви, въпреки че един вид от бивша Чехословакия е зелен.
Вдигнати срещу светлината, тектитите са прозрачни. Тази странна скала е открита също и в
Австралия, Африка и Индонезия, а в Съединените щати такива разновидности са открити в
Джорджия и Тексас. Приема се, че тези скали са образувани от стопени капчици, дошли от
огромни метеорити, които са се сблъскали със Земята.
Обсъжданите в следващите глави камъни и метали са тези, които се споменават в
тълкуванията на Кейси. Тези минерали са препоръчвани на различни хора. Тук нямаме никакво
намерение да внушаваме, че всеки камък може да бъде подходящ или да има добро влияние върху
всекиго. Дори когато даден камък е „подходящ“ за даден човек, неговите сили не са панацея, а
просто помощ и обикновено се изисква време, за да могат вибрациите да окажат някакъв ефект.

2.
ОПОРНИ КАМЪНИ
ОПРЕДЕЛЕН КАМЪК МОЖЕ ДА ОКАЖЕ благотворно влияние върху човек, ако вибрациите
им си съответстват. В този случай на тялото се помага да се хармонизира физически и духовно.
Това е силата на камъните. Всичко съществува в състояние на вибрации. Всеки елемент, всеки
камък и всяка разновидност на камък има свое собствено атомно движение. Това движение е
обединено от единиците енергия, които във Вселената са насочени към тази определена дейност да
бъдат атомна структура. Камъните са част от определени въздействия според цвета, вибрацията
или излъчването. Личната употреба на даден камък обаче трябва да бъде повече от обикновена
помощ или нещо, на което да се осланяме; тя трябва да бъде опорен камък — не просто нещо, на
което да застанем. Както един човек е посъветван от Кейси:
Те са светлини, знаци в твоето преживяване, те са свещ, за да не се препъваш в мрака. Но
недей да боготвориш светлината на свещта, а това, към което тя може да те доведе в твоето
служене. Така че няма значение дали вибрациите на числата, на металите, на камъните ще
бъдат тези, които ще внесат необходимото влияние, за да влезеш в хармония със Съзидателните

9
Мярка за тежест, 1 унция = 28,з г. — Б. р.
55
сили; също както тонът на химните не е нито самият химн, нито посланието в него, а е импулс
за онези, които биха посветили силите си в служба на Бога. Така че използвайте ги, за да се
настроите. Как, ще попиташ ти. Като приложиш следващата стъпка.
(Трябва ли този човек да носи камъните със себе си и как може да разбере тяхното
послание?)
Ако е необходимо. И как може ти да знаеш? Те не носят послание! Те само настройват теб,
за да може Христовото Съзнание да ти предаде своето послание! Посланието не е на камъка, на
числото, дори на звездата. Те не са нищо друго освен служители на Всевишния и Господаря на
всичко — какъвто си и ти! (707-2)
В същото време е важно за човек да има предвид ефекта на вибрациите в живота си, защото
неговият живот това са неговите вибрации във всеки аспект. Как той вибрира, е историята на
неговото съществуване. Към какви цели и идеали вибрира той! Това се разкрива в действията му,
чрез хората и обстоятелствата, които привлича към себе си като събития или преживявания. Когато
човек започне да си задава въпроси за връзките и обстоятелствата, трябва да извика на помощ
душата си за истинското търсене. В този процес той може да попита как да привлече хора с
подходяща вибрация към себе си. Отговорът е очевиден: чрез правилната вибрация вътре в себе си.
Подобното привлича подобно и настройването към даден тон води до подходящия тон. Всеки
човек излъчва тон, отражение на неговата концепция за Съзидателните сили. Всеки индивид —
всеки атом от неговото същество — излъчва тази вибрация, към която е настроено. По този начин
даден човек контактува и привлича към себе си условия и хора, необходими за неговото развитие.
Така законът, че подобното привлича подобно, е изпълнен:
Винаги се казва, че когато се молиш, ти влизаш в тайната си стая, или вътре в самия себе
си, и твоят Баща, който скрито те гледа, ще те възнагради открито. Когато ти се настроиш
към онези вибрации, към онова необходимо за твоята собствена душа развитие, наградите идват
— вибрацията е единна. И докато духовно или материално те изглеждат много далечни, дори на
края на земята, дори в началото и края на времето, вибрациите — истинските сили на
Съзидателната енергия — са единни и хармонични. Те ви водят към същата хармония, защото
всички са от един дух, и различните вариации на тези създания са искрици от онова същото,
което е задвижило всичко, защото всичко е част от онази първична Съзидателна енергия — Бог.
(2842-2)
Крайната цел на съществуването ни на Земята е духовното развитие, израстването на душата,
която е отговорна за търсенето на духовно ръководство отвътре и преодолявайки нас самите,
трябва да повиши вибрациите ни така, че да се настроят към божествените влияния. Камъните
могат да помогнат, като повдигнат вибрациите ни за по-голямо хармонизиране с висшите сили, за
да станем по-чувствителни към техните влияния. Всяка душа, всеки човек е сътворец заедно с
универсалното съзнание. Така че, когато се е появил материалният свят, са съществували онези
вибрации, онези емоции, които изразяват самите нас. Това е причината в минералния и
растителния свят, според Кейси, да има съответни вибрации, от които всяка душа получава или
може да получи в своя индивидуален опит сила поради тази взаимовръзка. Като резултат ние сме
допринесли и продължаваме да допринасяме за онези влияния, които могат да повлияят върху нас.
И все пак трябва да се запомни, че няма импулс, влияние или сила, които да надминат човешката
воля — дори влиянията, които сами сме предизвикали.
Въздействията, присъщи на металите и камъните, идват чрез атомните сили, според
тълкуванията. Например някои хора трябва да носят кървав халцедон или лазурит, или и двете —
не като знак или символ, а за да могат висшите универсални сили по материален начин да им
помогнат, като засилят техните вибрации. Лазуритът чрез своята медна основа излъчва
високочестотни електрически трептения, които произтичат от чистотата на висшата му вибрация.
Що се отнася до лазурита, в някои случаи е най-добре той да се носи под формата на кристал.
На някои хора този камък може да помогне, като ги направи по-чувствителни към по-висшите
вибрации. Ефектът не е изцяло свързан с физическото здраве на човека, а идва от умственото и
духовното въздействие на камъка. Кървавият халцедон, които понякога се препоръчва в
комбинация с лазурит, има целебно влияние за някои хора, като внася по-голяма хармония в
техните вибрации. Други могат да получат същото благотворно въздействие, освен от кървавия
халцедон, и от рубина; вибрационните сили и на двата ободряват и стимулират и творческите
еманации в тялото, ако човек поддържа конструктивни мисли.
Очевидно, когато си в хармония с вибрациите на определен камък, същественото е да имаш
конструктивна полза от него. Всяка душа, вСЯКО същество пази вътре в себе си равносметката от
56
това, което е направило или прави по отношение на своите връзки с цялостното битие. Тази
равносметка, като кармичен модел, е въплътена във вибрации. Тъй като всеки човек има камък,
чиито вибрации му съответстват, силите на този камък може да му помогне и физически, и да
действа окуражаващо умствено и духовно (чрез своите вибрации) върху реалната, или вътрешна,
същност на човека. Това е уникалната сила на камъните и понякога, чрез подбор и на цвета на
подходящия камък, може да се засили неговото полезно въздействие.
Тъй като взаимната връзка между цветовете и камъните ще бъде разгледана по-подробно в
последната глава, тук ще бъде отделено съвсем малко, за да разгледаме определени връзки. Силата
на даден камък на пръв поглед идва до голяма степен от цвета, но ако случаят беше такъв,
стойността на камъка не би била по-голяма от тази на цветно топче. Обаче камъкът не е цветно
топче — той е образувание от атомни единици, организирани в определена схема като минерали,
които са структурните архетипи на Вселената. Тази матрица, като изразена във форма подредба на
енергии или вибрации в даден камък, е уникална концентрация на сили, която може да действа
като енергиен склад не само на собствените си енергии, но и на енергии от други източници.
Външните вибрации трябва само да бъдат от същия вид, за да може камъкът да ги приеме. В някои
особени случаи обаче даден камък не може да избира. Такъв камък не може да определи влизащите
вибрации и целите отвъд тях, което е важен момент за всеки, който носи или използва камъни. Той
трябва да знае и да има предвид, че тези вибрации ще се върнат или като помагащи, или
нараняващи своя притежател. За това ще говорим отново по-късно.
Природата на вибрациите на камъка е и положителна, и отрицателна, тъй като тя се
разпространява и привлича вибрации към себе си. Общо казано, даден камък може да бъде полезен
за човек, когато вибрациите на тялото му са в близка хармония с тези на камъка, когато е установен
унисон — връзка, която увеличава чувствителността на тялото — вид вибрационен подем. Както
беше обсъдено по-рано, елементите на тялото, чрез които духът и умът се проявяват, са атомни по
природа, но такива са и елементите на камъните, които са изразени в човешкото тяло. Тогава,
физически, ние сме от материята на камъка, образуван от праха, и излъчваме същите вибрации.
Камъните също имат дух зад своите вибрации. Уоли Ричардсън и Ленора Хюет (Духовната
стойност на скъпоценните кaмъни) в дискусията си за камъните в нагръдника на първожреца
коментират:
По онова време се е знаела стойността на камъните. Имало е нужда всеки да носи камък, за
да бъде благословен от нагръдника и от всяка от вибрациите, които се съдържат в камъните.
Онези, които носели нагръдници, са знаели стойността на камъните не само за защита, но и за
развиване на интуиция, просветление, целебни качества и т.н., които могат да бъдат получени
чрез камъните...
Направата на нагръдника, носен от първосвещеника, описан в Ирхор (Стария завет — б. р.), е
всъщност едно от най-ранните свидетелства за използването на камъните. Тази одежда е
изработена от фин лен в златисто, синьо, пурпурно и яркочервено. Закопчалки от оникс,
инкрустиран в злато, го придържат в областта на раменете и всеки камък е гравиран с шест от
имената на израилевите колена. Повечето от обсъжданите камъни тук са споменати също и от
Езикиил във връзка с Едем и са включени сред дванадесетте камъка, украсяващи основите 10 на
стените, споменати в Откровението. Има разминаване за няколко камъка от нагръдника и сред
авторитетите няма единомислие по този въпрос. Очевидно по-старите и по-новите версии на Тора
(Петокнижието) не съвпадат изцяло, но един ранен ръкопис използва орнаментен сребърен
нагръдник със следните камъни:

КАРНЕОЛ Рувим ОНИКС Йосиф

АХАТ Нефталим БЕРИЛ Ашер
ХРИЗОЛИТ Симеон СМАРАГД Юда
ГРАНАТ Леви ТОПАЗ Дан
АМЕТИСТ Гад САПФИР Исахар
ЯСПИС Венеамин ДИАМАНТ Зебулон

Предполага се, че тези дванадесет камъка осигуряват поток от вибрации, който ръководи
свещеника в неговите отговорности и задължения. И като докосва всеки камък, когато е
необходимо, той призовава съответните духовни и физически влияния. Според Ричардсън
нагръдникът служи като комуникативен източник: „Има дълбоко скрит език или код в него като
10
Основите на небесния град Йерусалим. — Б. р.
57
общуване на човек с човек. Тези, които са можели да го носят, са го използвали като таен език,
таен код, не само като външно качество, а като скрит символизъм.“ Дванадесет е също силно
символично същество, това трябва да бъде отбелязано, и достатъчно често се появява в Библията,
затова трябва да бъде считано за тематично: дванадесет са апостолите, синовете на Яков,
подразделенията в замъка на цар Соломон, принцовете на Исмаил. (Това съвпадение от дванадесет
е забелязано от свети Джером през V век от н.е.) Има също дванадесет йерархии на дяволите,
дванадесет подвига на Херкулес, дванадесет олимпийски божества. Додекаедърът е
дванадесетостенник, който Питагор счита за свещен. Дванадесет символизира завършения
продукт на всички природни сили, съчетанието на силите, свързани с мистичното и духовното
съвършенство и космическия ред. Дванадесет съответства и на дванадесетте сетива (обикновените
пет плюс седемте ендокринни жлези). Така дванадесетте камъка на нагръдника включват сили,
въздействащи върху физическото и мистичното, както накратко са представени тук.
Сардер (кафяво-оранжев халцедон). Този камък учестява вибрациите и придава яснота на
съзнанието на жреца. Наричан още карнеол, той помага на човека да достигне яснотата, която
търси.
Ахат. Чрез този камък е възможно да се предскаже физическото здраве, да се определи
природата на дадена болест и да се предложи лечение.
Хризолит. Познат също и като оливан, за жреца той е фокус за концентрацията подобно на
взирането в кристална топка.
Гранат. Повишава вибрациите за настройване към истината, помага на жреца да възприема
ясно образите от другите.
Аметист. Засилва духовното осъзнаване и се използва за духовно изцеление чрез своите
успокоителни вибрации.
Яспис. Приземяващ камък. Помага за задълбочеността на отговорите при предсказанията и
помага на слушателя да разбере получения съвет.
Сардоникс. Той е огледалото на виденията и чрез концентрация върху него жрецът призовава
видения.
Берил. Той също служи за оформяне на неясните образи, получавани от жреца, освен това го
поддържа верен на неговата мисия и цел.
Нагръдник на Висшия жрец
Камък Еврейско Сепуагинт Около 250 Йозеф Около 250 г.пр.Хр. Вероятно
№ име г.пр.Хр. (гръцко) (гръцко) съвременно име
1 Одем Сардион Сардоникс Карнеол
2 Питда Топазион Топазиоин Оливин
3 Барекет Смарагдос Смаргдос Смарагд
4 Нофек Антракс Антракс Гранат
5 Сапир Сапфеирос Яспис Лазурит
6 Яхалон Яспис Сапфеирос Скален кристал
7 Лешем Лигурион Лигурос Циркон
8 Шебо Ахатес Аметистос Ахат
9 Ахлама Аметистос Ахатес Аметист
10 Таршиш Хризолитос Хризолиотс Цитрин
11 Шохам Берилион Оникс Оникс
12 Яшфех Онихион Берилос Яспис

Смарагд. Добавя мъдростта, необходима, за да се направи връзка с навлизащите в съзнанието

идеи и образи, и позволява на жреца да сглоби отделните части в едно цяло.
Топаз. От топаза идва чувство за красота и чистота на Земята, включително и осъзнаване на
здравето.
Лазурит. Този камък предизвиква толерантност и откритост към събитията и
преживяванията, увеличава чувствителността на жреца и укрепва психичните му способности.
Инкрустирани в злато и гравирани с имената на дванадесетте племена на Израил, както е
показано, камъните са подредени в специален ред в тъканта на нагръдника, който е прикрепен със
златни халки и вериги. Има още два предмета, включени в нагръдника, който е носен над сърцето
на свещеника: урим и тумим. Учените ги интерпретират със значение на светлина и съвършенство.
Дори нещо повече — те служат като проводници за жреца, които му позволяват да служи като

58
пророк и мъдрец — „чрез сън, чрез видение“, — тъй както панкреасът, епифизата и половите
жлези, като източници на психично развитие, действат като канали вътре в тялото:
Тъй като те представят урим и тумим в тяхната сьщност във всяка от съответните сили
в тялото; и техният импулс идва от или чрез тези извори по същия начин, както сърцето и
черният дроб са на физическото тяло мотивиращите сили, или импулси, които пренасят потока
на самия живот; или както мозькьт е мотивиращият център или импулс на ума. (294-142)
Камъни, свързани с дванадесетте апостоли
Халцедон Яков Смарагд Йоан
Сардер Вартоломей Берил Тома
Хризопраз Юда Хиацинт Симон
Хризолит Матей Сардоникс Филип
Яспис Петър Аметист Юда
Сапфир Андрей Топаз Яков Алфеев
Робата, направена за Исус от съпругата на Никодим, съдържа урим и тумим. Обаче
високоразвитата психична чувствителност на Исус прави камъните ненужни. Тази перленосива
одежда е изтъкана по такъв начин, „че в частта отдолу са втъкани тумим и урим. Те са като баланс,
в които правилното съждение се предава на първосвещеника. Но те са втъкани, не положени
отгоре.“ (3175-3)
Оригиналният нагръдник е изгубен през периода, когато вавилонците са завладели евреите.
Около 500 г. пр.Хр., когато евреите възстановили своето царство, бил изработен дубликат. След
това армията на Тит нахлула в Ерусалим и заграбила съкровищата от храма, включително и
нагръдника. Тези съкровища са пазени в „Храма на съгласието“ до 455 г. от н.е., когато вандалът
Генсерик завладял Рим. Счита се, че нагръдникът завършил своя път в Константинопол., а по-
късно бил върнат на Ерусалим от император Юстиниан само за да бъде отново взет от персите през
615 г. от н.е., когато завладели града. Нагръдникът или все още е в Персия (днес Иран), или е
попаднал във владение на арабите двадесет години по-късно, когато те разгромили персийския цар.
Еврейският историк Йосиф11 описва нагръдника в своите трудове през първи век от новата
ера. Божият гняв към евреите, отбелязва той, е направил нагръдника безсилен двеста години по-
рано. Той разглежда камъните на дубликата, но учените се съмняват, че всички те съвпадат с
оригиналите.

3.
КАМЪНИ НА ДУХА
Ако ИМАШЕ НЯКАКВА ОСНОВНА ИДЕЯ в предната част, отнасяща се до цвета, тя беше фактът,
че цялото сътворение е израз на Съзидателната сила, наречена Бог. Очевидно силата или влиянието
му е въплътено във всичко. Всички елементи, които съставляват материалния свят, са част от
еволюцията на вибрациите, атомните сили на материята, и тези елементи изграждат човешкото
тяло. Всяка клетка на тялото е вселена от атомни сили, носещи отпечатъка на оригиналните сили,
които започват със Сътворението. В същността си това е нашата връзка, нашето родство с всичко
съществуващо. Ние сме едно. По същото време искрата на нашите същества е дух, направен по
образа на Създателя, който ни е дал свободна воля, наш собствен ум. Чрез нашата свободна воля
ние сме се придвижили с любопитство по пътя на вибрациите до най-далечната точка, тук, където
тя кондензира в материя. Ние сме се застояли толкова дълго, че сме станали обитатели на това
царство. Ние сме, буквално и духовно, в края на нашето въже — или вибрации.
За щастие не ни е отредено да загинем. Освен ако ние не го направим. Материята е станала за
нас като вид окови; трудно ни е да се отърсим от нея. Съзидателните сили са все още в нас, дори в
материята и нейните вибрации. Това са опорните камъни, които ще ни върнат обратно в началото.
Разбирането, че ние може да бъдем в света, но не трябва да бъдем част от него, ще ни отведе до
хармонизация с онези влияния, които като светлини ще осветяват духовния ни път — изгубения
край на алеята, водеща към небето.
Материята е израз на духа в движение. Ако ние изберем да се придържаме към духа и да
вибрираме, настроени към по-добри цели, с мантията на търпението около нас, ние се научаваме да
разчитаме на тези въздействия, които наистина имат значение, защото имаме очи да виждаме и
уши да чуваме — да познаем истината, която ни освобождава от слепотата на невежеството.
Започваме, като използваме това, което ни е подръка, дори ако е само камък, тъй като той може да
привлече помагащи влияния. Не като магнит, камъкът привлича и притегля от света наоколо чрез
11
Йосиф Флавий — еврейски .историк. — Б. р.
59
своите положително-отрицателни вибрации и може да излъчва или изхвърля тези вибрации. Когато
те са в хармония, в синхрон с вибрациите на тялото, добавените еманации повишават
чувствителността на тялото, особено към това, което човекът търси, съзнателно или подсъзнателно.
Подобното привлича подобно.
Камъните, обсъждани в тази и в следващите глави, са препоръчвани в много от тълкуванията
за настройване към по-висши вибрации. Нямам намерение да внушавам, че който и да е от тези
камъни е подходящ за всеки човек в произвеждането на споменатите ефекти. Подбирането и
използването на даден камък е въпрос на личен избор. Трябва да се наблегне на факта, че камъкът
не е психична играчка, както предупреждава Кейси. Като казва, че камъкът може да бъде полезен в
духовното развитие, той предупреждава същевременно, че ако е използван неподходящо или за
егоистични цели, камъкът може „да се обърне срещу използващия го“.
За всеки камък тук е включен кратък преглед на неговия произход от гледна точка на легенди
и знания. Това е следвано от информация от тълкуванията с оглед на вибрационните влияния и
кратки бележки от психично естество. Включено е също и описание на всеки камък заедно с
неговата степен на твърдост според таблицата за твърдост на Мохс, дадена по-долу.
1. Талк 6. Ортоклаз
2. Гипс 7. Кварц
3. Калцит 8. Топаз
4. Флуорит 9. Корунд
5. Апатит 10. Диамант
Това е таблицата за степен на твърдост, започваща от най-мекия (талка) до най-твърдия
(диаманта) минерал, но тя не е универсална. Разликата в твърдостта между корунда и диаманта е
по-голяма от тази между талка и корунда. Всеки камък до номер шест е подложен на чупене и
драскане; така по-важните камъни за бижутерията са над това число. Може да е от полза да се знае,
че стъклото попада малко под шест, а твърдият конец е седем.
Камъни за теб
Без наличието на надежден медиум като Едгар Кейси, към когото да се обърнем, вземането на
решение кой камък е най-подходящ за нас става много субективно и трудно. Най-простият метод
очевидно е да изберете камък, който харесвате, вероятно благодарение на вашите предпочитания за
цвят, и да го носите за известен период от време, като наблюдавате вътрешната си реакция. Имайте
предвид, че необработените полускъпоценни камъни са относително евтини, така че вие може да
пробвате няколко камъка, разбира се, един след друг, на относително ниска цена. След като веднъж
откриете този, който е най-подходящ, може да го дадете за обработка и инкрустация или да
продължете да го носите до тялото си. Друг подход е да държите камъка в ръка, докато медитирате.
Ако не медитирате, тогава седнете или легнете спокойно с камъка в ръка или ако предпочитате,
сложете го в средата на челото си, близо до областта над хипофизата. Отпуснете се за тридесет
минути и вижте дали ще усетите някакво въздействие. Опитвайте това в продължение на три до пет
дни, преди да използвате друг камък. Ако забележите някакви смущаващи влияния по време на
пробния период, спрете използването на камъка.
Както беше споменато по-рано, влиянията, свързани с даден камък, не са еднакви за всички
хора. Възможно е един и същ камък да предизвика различни ефекти при двама други. Накратко,
това, което може да помогне на един човек, може да навреди на друг.
АХАТ
Легенда и знание
Едно от изпитанията на древните векове трябва да е било липсата на вода, докато се е
прекосявала пустинята. В такива случаи пътешествениците смучели ахат, за да облекчат жаждата
си. Като добавка този камък е използван за амулет срещу бури, светкавици и отровни паяци.
Считало се е, че червено оцветените ахати са направени от втвърдената кръв на демони и затова
притежават силата да отблъскват злите духове. (Имало е и други мнения: че ахатите са естествени
субстанции, превърнати в камък; че били образувани в телата на животните.) Ахатът не само давал
на своя притежател смело сърце и сила да преодолява препятствията и съпротивата, но го правел
мек и сговорчив. Камъкът лекувал безсъние, осигурявал приятни сънища, заздравявал венците и
предпазвал децата от епилепсия.
Влияние
За някои хора ахатът може да бъде опорен камък, който им осигурява настройване към по-
висши сили, за да приемат и да разбират духовността, проявена в света. Това определено е вярно за
онези, които имат особеното съзнание да виждат духовните влияния в живота на другите и да
60
разпознават красотата във всички връзки — онези божествени прояви, които са част от
преживяванията на всеки човек. Естествено ахатът може да има подпомагаща роля по време на
медитация. В добавка той въздейства върху вибрациите на тялото, като увеличава
рабoтоспособността по време на напрегнати периоди или дейности.
Ахатът и берилът са камъните, чрез чиито вибрации и под чието въздействие съществото
може да се пробуди и да придобие чувствителност за по-фината си същност, да се отвори за
вътрешната си същност и да развие възприемчивост. Хармонизацията се получава чрез такива
вибрации... Така че може числата и вибрациите от споменатите камъни и такива, съдържащи
метали, като лазурита, да допринесат за по-доброто настройване при медитация. Но знай това,
мое дете, че те са средства, не са божествени сили, нито Духът, а изява на същия. (707-1)
Описание
Наречен по името на реката Акатес в Сицилия, ахатът е разнoвидност на халцедона,
дребнозърнеста разновидност на кварца. Цветовете се появяват на ивици или като разпръснати,
„облачни" петна. Разпространен по целия свят, най-добрият ахат се намира в Бразилия, Уругвай,
Индия и Райнланд, Германия.
ТВЪРДОСТ: 7.

БЕРИЛ
Легенда и знание
Ако е трябвало да водите война или словесна битка, в древен Египет е било добра идея да
носите берил поради защитните му сили. Неговият положителен ефект не само правел носещия го
непобедим, но изострял интелекта, лекувал мързела и надарявал човека с приятно разположение на
духа. А ако любовта в брака загубвала блясъка си, вярвало се е, че този камък притежава силата да
възпламенява отново предишната страст на двойката.
Влияние
Очевидно в легендата, на която се дължи репутацията на берила, се съдържа известна истина,
поне що се отнася до изострянето на интелекта, съдейки по откъса, даден по-долу. Внушението е,
че камъкът помага на човека да прави определени и точни преценки (вж. също откъса от
тълкуванието за аметиста в Четвърта глава).
В това прераждане (предишен живот в Египет) съществото се издига във власт,
положение, място, слава чрез дейности в този период, свързани с различни начини на изразяване в
музика, изкуство и особено в поставянето на камъни. В настоящето вроденото желание да
усеща скъпоценните камъни, да наблюдава промяната в цвета, да ги сравнява идва от този му
предишен опит. Те [камъните] ще допринесат за правилните преценки на съществото и нека
берилът и камъкът с изображение на скарабей да бъдат част от облеклото на съществото,
винаги; да се носят като амулет, пръстен, за да допринасят за безопасността на съществото в
сегашния му живот. (1719-1)
Описание
Следите от желязо дават сините и светлозелените нюанси на берила. Някои разновидности са
розови и златисти. Обикновено берилът се среща във формата на шестстепенни призми,
полупрозрачни, понякога със смолист блясък. Обикновено е зелен, но го има и в бели нюанси.
Намира се в щатите: Кахуила, Калифорния; Стони Пойнт, Северна Каролина; Графтон, Ню
Хампшир; Честър и Пенсилвания.
ТВЪРДОСТ: 7,5 до 8.

КЪРВАВ ХАЛЦЕДОН
Легенда и знание
Природните сили могат да бъдат призовани, според легендата, чрез кървавия халцедон. Ако е
трябвало да се пророкува, този камък е можел да предизвиква гръм и мълния, бедствие и дъжд,
чиито звуци били интерпретирани като пророчески отговори и предсказания за бъдещи събития.
Той е бил амулет срещу измама и носещият го получавал уважение и зачитане от другите. За
кървавия халцедон се казва, че е получил червените си петна от кръвта на Христос, когато камъкът
е бил положен под кръста. Вероятно това е причината, да се счита, че камъкът спира
кръвоизливите и кръвотеченията от носа.
Влияние
Умствените способности и чувството за хармония у човек могат да бъдат засилени чрез
вибрационните сили на кървавия халцедон. Този камък има творческо влияние върху ума и тялото
61
и внушава чувството за хармония в човека, защото вибрациите му имат извисяващ ефект, даващ
умствена сила и повлияващ истинския, вътрешния Аз. Носенето на този камък намалява
склонността към гняв. Комбиниран с лазурит, кървавият халцедон може да донесе изцеление и
способност да се вземат решения. Това влияние е продукт на висшите електрически сили на
лазурита и чистотата на висшите вибрации на халцедона.
Като се анализират влиянията около съществото, ние откриваме, че... особено влиянията,
свързани с камъните и получените чрез тях повдигащи вибрации, ще са благотворни за
съществото, когато се залови с каквото и да е по негов избор. Нека да носи най-вече кървав
халцедон, обработен във формата на триъгълник, но с овални ръбове. Тази форма носи
благотворни вибрации... (2163-1)
Описание
Кървавият халцедон е зелена разновидност на кварца, наречен плазма, с малки точки червен
яспис, приличащи на кървави капки. Като цяло тъмнозелен, камъкът бил добиван близо до
Хелиопол, Египет, още в древни времена. Очевидно и други камъни са били наричани със същото
име, но днес кървавият халцедон е познат като хелиотроп.
ТВЪРДОСТ: 7.

XPИЗОЛИT
Легенда и знание
За хризолита се е вярвало, че гони неясните нощни страхове, но само ако е инкрустиран в
злато, което позволява на камъка да изрази своята пълна сила. Ако зли духове измъчват някого,
Джордж Кунц препоръчва: „Камъкът трябва да бъде пробит и нанизан на косъм от магаре и след
това завързан на лявата ръка“ (Любопитното знание за скъпоценните камъни).
Библейските текстове, изглежда, разменят имената на хризолита и топаза, наричайки единия
с името на другия. Топазът е наречен на остров Топазиос, където според легендата този камък е
можело да бъде открит само през нощта и дори тогава неговото находище е било само отбелязвано,
а камъкът изкопаван на следващия ден.
Влияние
Вижте откъса от тълкуванието за аметиста, Четвърта глава. ,
Описание
Обикновено маслиненозелен на цвят, хризолитът може да бъде също кафяв и червен. Той е
вариация на минерала оливин и е образуван от вулканични и метаморфни скали. Чистите, зелени
разновидности се наричат перидоти, които се различават от бразилския перидот и цейлонския
перидот, тъй като те са всъщност турмалини.
ТВЪРДОСТ: 6 до 7.

ДИАМАНТ
Легенда и знание
Диамантът е още един камък, за който се вярва, че отблъсква злите духове. Той се свързва със
светкавицата, вероятно поради блясъка си, а твърдостта на камъка е символ на непобедимост.
Даващ смелост и сила, този скъпоценен камък прави хората, които го носят, непобедими.
Диамантът е бил емблема на добродетелта и за него се казва, че плаши дявола. Като се имат
предвид откритите в гробниците камъни, древните владетели, изглежда, не са били впечатлени от
диаманта.
Влияние
Дали заради своята твърдост, или заради някое друго качество природата на диаманта е
егоистична. Диамантът, както и лазуритът и рубинът, притежава необикновената сила да помага на
човека да се настрои към безпределното. (Ричардсън споменават също това: „Този, който носи
диамант, има достъп до безкрайността...“) Начинът, по който се образува даден камък, оказва
влияние върху неговите вибрации. Влиянието на диаманта зависи много от човека, той може да
донесе смущения или хармония.
Тъй като наистина всеки камък има дух — като духа на перлата, духът на диаманта има
малко по-различна вибрация, дошла от огъня. Ако не се използва правилно, той може да
възпламени въображението на онези, които са егоистични, но може и да донесе спокойствие на
носещия, го. В самата си природа диамантът е егоистичен, докато, ще откриете, перлата е
естественото следствие на раздразнението и тя ще донесе или спокойствие, или раздразнение на
този, който я носи, както това ще направи и диамантът, докато всички други имат различни
62
вибрации, като кървавия халцедон или другите, както е показало съществото по време на онези
периоди на дейност в Египет под името Арк-Уен. (3657-1)
Описание
Диамантът етимологично получава своето име от изопачаване на древната гръцка дума, която
означавала „непобедим“. Диамантите са чист въглерод и розовите, сините и червените вариации са
много редки, докато търговските диаманти са като цяло безцветни или бледи, стоманеносини.
Първоначално е открит в каменистите места, пясъците и наносите. Диамантите в Съединените
щати са открити в Калифорния, Колорадо, Джорджия, Северна Каролина и Уискънсин. Близо до
Мърфризборо, Арканзас, те се срещат в почвата и в скалите от перидотит. Най-големите залежи са
в Африка, Бразилия и Индия.
ТВЪРДОСТ: 10 (най-твърдото познато вещество).

СМАРАГД
Легенда и знание
„Притежаващият този чар ще се радва на особената закрила от Бога.“ Това е персийският
надпис на смарагдов талисман, притежаван от Моголите, императорите на Делхи. Единият от
четирите камъка, които Бог дава на Соломон, като го надарява със силата на цялото творение,
според еврейската легенда, е смарагд. За смарагда се вярва, че дава красноречие на този, който го
носи, и усилва паметта му. Той отблъсква демоните и служи като противоотрова, дарява своя
притежател с фин интелект. Смарагдът показва дали този, който разкрива своята любов, е искрен.
Влияние
Мистиците приравняват влиянието на смарагда с растежа на духовното осъзнаване и
хармонията. Той определено се свързва поради цвета си с любовта — зеленото е цвят на тимусната
жлеза, която е центърът на любовта. Макар следващият откъс да не придава особено значение на
влиянието на смарагда, то си заслужава, да отбележим, че този камък е разновидност на берила,
така че вероятно той също спомага умствените процеси.
Имайте предвид, че във всяка форма, която може да бъде видяна от престоя на Земята,
която има нещо общо с цвета — както в украсата, тапетите, така и в дизайна, съществото
може да внесе много радост и хармония в преживяването на тези, за които ще работи, или [то
може] да извършва такава [работа], като колекционер на разноцветни камъни, особено опали,
смарагди, лунен камък, халцедон — които могат да бъдат определени като полускьпоценни
камъни.
Не само като колекционер, но като човек, който обработва или събира тези разновидности,
тъй като всеки от тях има своята стойност с въздействието, вибрациите, които всеки камък
внася в тялото. (5294-1)
Описание
Зеленото оцветяване на смарагда е причинено от малки количества хромен окис в неговия
състав, чиито качества наподобяват берила. Качествените смарагди са рядкост в Съединените
щати. Музо, Колумбия, е най-известното находище на смарагди.
ТВЪРДОСТ: 7,5 до 8.

ЛАЗУРИТ'
(лапис лазули)
Легенда и знание
Малко камъни могат да претендират, че имат толкова престижна история като лазурита.
Китайските императори-жреци го поднасяли като дар на Господаря на Вселената при церемониите
в Замъка на небето. Таргумс показва, че лазуритът е бил използван за плочите на Десетте божи
заповеди, свалени от Мойсей от Синайската планина. Камъкът е включен в гробниците на
императорите на Ур и Шумер. И от 143-те амулети и скъпоценни камъни, които археолозите свалят
от обвивките на мумията на Тутанкамон, много са от лазурит.
В древния Египет от този камък било издълбавано символично око, украсявано със злато.
Описано в специална глава на Книга на мъртвите — описание на преминаването на душите на
мъртвите в царството на смъртта, символичното око е свещен амулет, посветен на бог Ра, който,
според вярванията, след като получавал дарове в последния ден на месец мехир, слагал това око на
главата си.
Влияние

63
 Лазуритът е камък с разнообразни сили и неговият ефект върху тялото е различен, според
човека, който го носи, и според начина, по който го носи. За тези, които са в хармония с неговите
вибрации, този камък повишава чувствителността им към по-висшите вибрации на умствените и
духовните влияния. Някои хора ще открият, че той помага за концентрацията им, а други ще
намерят, че излъчванията му укрепват тялото, тъй като те внасят сили, които дават жизненост и
увереност.
Излъчванията на лазурита са достатъчно силни, за да оправдаят поставянето на камъка в
кристал или стъкло — в зависимост от чувствителността на носещия го. Обаче други могат да
извлекат по-голяма полза, като носят камъка така, че да докосва кожата им.
Символите и подобни дейности винаги са имали значение за съществото. Определени
украшения ще му пасват добре. Дръжте нещо синьо и особено цвета и излъчванията на лазурита
(до тялото); не полиран или обработен, а такъв, чието излъчване може да даде живот и
жизненост. (2132-1)
Що се отнася до камъните, дръжте ги близо до себе си, носете ги до тялото, около врата,
лазуритът е по-добре да бъде затворен в кристал. Той няма да е само за украшение, природата на
неговите излъчвания дава сила, която може да бъде приета от тялото. Тъй като самият камък е
излъчване на вибрации от елементи, които дават жизненост, свежест, сила и увереност в себе
си. (1981-1)
Описание
Лазуритът и азуритът получават своите имена от лацавард, дребен арабски термин,
означаващ „синьо“. Цветът варира от синьо или лазурносиньо до виолетово-синьо и синьо-зелено
поради съдържанието на лазурит. Непрозрачен камък, съставен от няколко минерала, той
обикновено съдържа малки зрънца пирит. Лапис лазули, или лазурит, е открит в Афганистан,
Туркестан, Иран, Италия и Чили. Той също се намира и в окръг Сан Бернардино, Калифорния, в
Италианската планина, окръг Гунисон, Колорадо, в Съединените щати.
ТВЪРДОСТ: 5 до 5,5.

АЗУРИТ
(лапис лингуис)
Легенда и знание
Изглежда, че няма налична информация в съвременните текстове, отнасяща се до древната и
средновековната употреба на лапис лингуис (азурит). Плиний го познава като kapyaeyin и вероятно
той е използван в праисторически времена. Ако е имал някакви функции по-късно, мистиците са ги
запазили в тайна. Този камък ефективно помага при медитация. Ричардсън коментира, че той е
добър камък за човек, който започва да медитира, особено когато азурит с размера на сребърен
долар се държи във всяка ръка.
Влияние
Азуритът може да не е скъп, когато се отнася до цената на скъпоценните камъни, но
характерът на камъка осигурява необикновени влияния. Наред с това, че е полезен по време на
медитация, той може също да създаде вибрации в тялото, които да доведат до развиване на
определени психически качества. Всъщност всеки, който има психични способности и е
чувствителен към вибрации, трябва да може да чуе до голяма степен гласа и песента на азурита.
Този камък има полезно влияние върху ума и помага на носещия го да взема решения. Най-добре е
да се носи близо до тялото, около врата или близо до вибрациите на сърцето, или върху гърдите.
Не е добре да се носи над панкреаса поради твърде силните излъчвания, които могат да
въздействат над цялото тяло. Вие сте свикнали да въздействате над камъка или върху тези, на
които той [камъкът] може да бъде даден, или като допринасяте за неговите свойства да
повишава вибрациите. Затова в този частен случай може да работите върху областта над
лявото подребрие... с коларбон. (440-11)
Описание
Лапис лингуис (азурит) обикновено се съчетава с лапис лингуриус (малахит) и се намира в
горните, оксидирани области на рудните залежи. Той се среща в различни нюанси на синьото и се
намира в големи количества в Бизбей и Моренци, Аризона.
ТВЪРДОСТ: 3,5 до 4.

РУБИН
Легенда и знание
64
 Особени сили били приписвани на рубина в миналото. Смятало се, че топлината на камъка е
много силна и като гравиран печат разтапя восъка, върху който е притиснат. Рубинът притежава
огнената искра от планетата Марс и както разказва легендата, той няма да потъмнее и да умре,
докато самата Земя не изстине и не бъде лишена от живот. В древния Египет камъкът бил поставян
върху мумиите, за да ги топли. Рубинът е стриван на фин прах и приеман вътрешно, за да
стимулира кръвообращението. Носен като амулет, рубинът осигурявал, спокойствие и хармония с
другите. Той защитавал своя собственик от всички опасности и зла съдба — особено когато се носи
от лявата страна на тялото в пръстен или гривна.
Влияние
Носен на ръката или тялото, със своята светлина и блясък излъчва вибрации, които дават
възможност на човек да се концентрира по-ефективно. Той може да се счита за ключов, за опорен
камък, но в края на краищата рубинът, както и другите камъни, притежава онези значения и
качества, които ние му приписваме. Трябва да се разбере обаче, че ние жънем влиянията, които сме
посели в предишните си животи, и определени камъни са свързани вибрационно с аспекти от
нашето същество.
В този определен [рубин] има нещо, което пасва на миналите преживявания на тази душа,
на това същество, като материален израз. Той е помощ, опора. Но както винаги се казва, трябва
да има опорен камък, на който ти да стоиш! (531-3)
Описание
Рубинът и сапфирът са един и същи камък, с разликата, че рубинът съдържа малки следи от
хром, който дава неговия червен цвят. Те са разновидности на корунда и се явяват като
допълнителни минерали в кристалните скали. Червените и тъмнорозовите шпинели (вид кристали)
приличат на рубините, погледнати с невъоръжено око. В Съединените щати рубини са открити във
Върнон, Ню Джърси.
ТВЪРДОСТ: 9.
4.
КАМЪНИ ЗА УМА И ТЯЛОТО
ПРЕДИ ДА ПРЕМИНЕМ КЪМ СЛЕДВАЩАТА ГРУПА КАМЪНИ, си заслужава да обърнем
внимание на въпроса: Могат ли вибрациите на даден камък да имат противоположен или
отрицателен ефект върху тялото? Знаем, че това може да се случи, ако камъкът не се използва
правилно, т.е., ако неговите сили се използват за негативни цели. Освен това може да се случи
излъчванията на камъка да не са в хармония с тези на тялото и тогава няма да има никакво влияние.
Един човек пита Кейси дали носенето на опали е вредно, ако те не са рождените камъни на
носещия ги. Той отговаря, че те ще помагат, ако има „правилно отношение“. Отношението, разбира
се, влияе върху вибрациите на тялото, а те са средството, чрез което камъкът предава своите сили.
Намеква се, че правилното отношение поддържа вибрациите на тялото в хармония с тези на
камъка, което им позволява да упражнят своите положителни влияния. Обаче възможността за
вредни ефекти не е спомената. Може да се заключи, че даден камък, освен ако съзнателно не се
използва за егоистични цели, ще бъде полезен, ако се спазва правилното отношение, и поне няма
да бъде вреден.
Проблемните взаимоотношения са друг фактор, който трябва да бъде взет предвид. Някой
задава въпрос за носенето на лапис лингуис върху панкреаса, както беше отбелязано по-рано, и
Кейси коментира, че силните излъчвания към тази област от половите жлези с добавените
вибрации на лапис могат твърде много да стимулират панкреаса. Очевидно тази жлеза е
достатъчно активна, без да се добавят още вибрации върху нея. Изглежда, че дори един помагащ
камък може да има прекалено силно влияние в някои отношения, ако не се използва разумно.
Затова трябва да се внимава как и къде се носи върху тялото. В друго тълкувание, отнасящо се до
въздействието на огнения опал, Кейси отбелязва, че има хора, които, ако носят този камък, ще имат
трудности, що се отнася до секса. Това може да стане, защото опалът, със своето влияние към
промяна, има изчистващ ефект върху тялото.
Свойството му да води до промени обуславя съвета към друг човек да носи нефрит или
зелено, но не и опали, защото „те са понякога непостоянни“ (2522-1). А не е било желателно
човекът да проявява тази черта. Хората с огнен елемент в аурата си също не трябва да носят този
камък, защото това му влияние ще опустошава цветята. В деветдесет и девет процента от случаите
цветовете на камъните и аурите могат да си съдействат, когато си подхождат. Горният случай е
изключение. В случаи като него може да се приеме, че определени камъни ще влошат или
задълбочат състоянието на тялото.
65
 Докато това е очевидно, трябва да признаем, че обсъждането на камъните и определените им
предназначения в предходната глава е в по-голямата си част спорно. Това беше направено просто
за да се подчертаят определени качества, отнасящи се до основните влияния на камъните, като
приехме, че влиянието на камъка ще се променя според човека, който го използва.
Разбира се, елементите и минералите на камъка, организирани по определен начин, определят
уникалната му вибрационна природа. Друг камък, съставен от същите минерали, но в различна
форма, ще има други вибрации. За да бъде камъкът от помощ за тялото, той трябва само да излъчва
хармонични за него вибрации. Не е задължително вибрациите да бъдат ограничени до един-
единствен аспект на тялото, въпреки че то особено ще се облагодетелства от тях там, където има
нужда от зареждане. Но на която и да е област на нашите същества да отговаря даден камък,
цялото тяло ще извлече полза.
За да се запази ясната перспектива относно силите на камъните, всички те са изброени в края
на тази глава. Списъкът включва различните влияния на камъните, както са споменати в
тълкуванията.
АМЕТИСТ
Легенда и знание
Аметистът получава своята уникална репутация в езическите времена като средство против
напиване. Тъй като неговият цвят е свързван с този на виното, той може би е получил своето име
от гръцката дума, означаваща „не пиян“, както твърди Плиний. Древните юдеи обаче решили, че
аметистът притежава способността да осигурява приятни сънища, и го нарекли с дума, която
означава „сън“. Неговият отрезвяващ ефект упражнявал своята магия и върху страстите.
Междувременно ловците носели този камък при лов на диви животни. На бойното поле войниците,
влизащи в битка, разчитали на аметиста да ги защитава и да им осигури победа над врага.
Като камък на благочестието и достойнството, на аметиста са приписвани определени
добродетели, като любов, вярност и надежда. Пасторите на Католическата църква носят пръстени с
аметист като символ на моралната победа над светските страсти.
Влияние
Вибрациите на аметиста влияят върху тялото, като въздействат върху начина, по който човек
мисли и се чувства, както и върху начина, по който работи съвместно с другите. Важно е да се
отбележи, че въздействието на камъка помага на човек да контролира характера си и вибрациите
му дават сила на тялото. Аметистът може да бъде използван при медитация за улесняване на
настройването към духовни влияния и лечебни сили, като позволява на човек да се превърне в
проводник на изцеление. Силата на камъка може също да предизвика видения у чувствителния,
който го носи. Както и при другите камъни, аметистът трябва да се носи мъдро.
Съществото трябва да държи около себе си камъни или минерали по време на медитация
или когато чувства, че с лекота изпада под влиянието или на целебните сили, които протичат
при неговото настройване, или на видения и асоциации; [имайте] хризолит или аметист. Тъй
като лилавият цвят трябва да бъде близо до тялото, парфюмите или ароматите на лавандула
също имат въздействие, но не в големи количества, а [в] такова [количество], което помага за
хармонизацията. (688-2)
Описание
Аметистът е чист кварц и обикновено е лилав до синьо-виолетов на цвят. Смята се, че
присъствието на нищожни количества желязо е причината за това оцветяване. Този камък се
открива в Бразилия, Мексико, Австрия и Румъния, както и в други държави. В Съединените щати
аметист има в окръзите на Северна Каролина Александър и Линкълн, както и в Йелоустон Парк,
Мйоминг и района Тьндер Бес в Онтарио.
ТВЪРДОСТ: 7.

КОРАЛ
Легенда, и знание
Дребните гърци приемали, че червеният корал е втвърдената кръв от главата на Медуза.
Легендата за този камък му приписва силата да разпръсва бури и да защитава децата от болест,
когато го носят като амулет около врата си. Белият и червеният корал правели човека мъдър и
лекували слабоумие. Тъй като за него се казва, че помага на кръвообращението и обогатява кръвта,
вярвали, че спира кръвта от раните. Коралът бил използван и за предпазване от зли очи. Обаче за
черния корал се вярвало, че е знак за лош късмет, докато кафявият корал усмирявал злите духове.
Източните мистици предупреждават да не се носи тъмен, мръсен или безцветен корал.
66
 Влияние
Силите на корала олицетворяват ефектите на водната среда. Червеният, белият или каквато и
да е друга форма на корал са ефективни за внасяне на повече хармония във вибрациите на
човешкото съществуване. Най-червеният каменовиден корал, който е дълбоководна разновидност,
помага за успокояване на тялото. Той трябва да се носи върху кожата — около врата, кръста или на
ръката, и състоянията на възбуда ще намалят и ще преминат в способност да се установява
хармония във връзките, тъй като излъчванията на корала надвиват безпокойствата у човека и така
внасят мир и успокоение. Камъкът може да е определено полезен за хора, които са чувствителни
към интуитивните и духовните внушения.
Коралът трябва да присъства около съществото по всяко време, носен не като украшение,
а за да се свърже с вибрациите на тялото. Поради природата на неговата форма и активността
на душевните сили на съществото този [корал] ще има полезно въздействие в живота на
съществото. Трябва да се носи до тялото, но върху кожата...
Чрез корала съществото ще открие, че е силно чувствително към интуитивните сили,
духовните аспекти, духовните внушения. (2073-2)
Описание
От технична гледна точка коралът не е минерал. Той е съставен от малки морски животни,
секретиращи и образуващи твърди скелетни образувания от калциев карбонат, които се разполагат
във формата на ветрила, клони и други фигури. Тези животни обикновено изискват спокойни и
чисти води с температура от 55 до 60 градуса. Търговският корал идва от водите около Малайзия,
Япония и Средиземноморието.
ТВЪРДОСТ: 3,5.

МАЛАХИТ
(лапис лигуриус)
Легенда и знание
През вековете са приписвани различни сили на лапис лигуриус. Древните египтяни, които
разработвали малахитените мини между Суец и Синай още от 4000 г. пр.н.е., считали, че той е
полезен при лечението на холера и ревматизъм. В по-късни времена лапис лигуриус с изобразено
върху него слънце отблъсквал според вярванията „злите очи“ и защитавал носещия го от отровни
твари. Когато този камък се закачи на люлката, вярвали, че детето ще спи спокойно и няма да бъде
обезпокоявано от зли духове. За него се вярвало още, че защитава носещите го от опасни падания.
Влияние
В лапис лигуриус има не само медна руда, която е изиграла важна роля в човешкото развитие,
в него присъства комбинация от елементи, които се намират и в тялото и упражняват влияние и
сила над човека като част от неговото същество. Разбира се, тези елементи и в камъка, и в тялото са
атомни по природа и вибрират заедно като защитно влияние за тялото. Вибрациите не само носят
физическа полза, но и стимулират физическите сили, които пренасят благотворните въздействия
върху самото тяло. Лапис лигуриус трябва да бъде носен редовно върху тялото, за да се получават
тези градивни влияния.
Що се отнася до материалните насоки, ние откриваме неща, които могат да бъдат
наречени предзнаменования. Не че те трябва да се считат като камъни на добрия късмет, които
съществото трябва винаги да носи до себе си, но лапис лигуриус може да донесе много защитни
влияния, ако съществото го държи до себе си. Това е зеленият камък, виждате кристализацията
на медта и онези влияния, които сами по себе си са съзидателни. (1931-1)
Описание
В цветово отношение камъкът варира от светло до тъмнозелен. Малахитът се открива като
земни находища заедно с лазурит, друга медна руда и във формата или на кристали, или като жили
с елмазен или матов блясък. Името му идва от гръцката дума, означаваща „блатна слез“, таlacbe,
поради приликата му със зелените листа на това растение. Малахит е открит на много места в
Съединените щати, включително в Коперхил, Тенеси, окръг Беркс, Пенсилвания, и Гутспрингс,
Невада.
ТВЪРДОСТ: 3,5 до 4.

ЛУНЕН КАМЪК
Легенда и знание

67
 В Индия лунният камък е свещен и когато той се продава там, винаги се излага върху жълт
плат, цвят, който е считан за свещен. Лунният камък е камъкът на влюбените, тъй като за него се
казва, че засилва техния нежен плам. Твърди се, че влюбените могат да видят бъдещето си, когато
лунният камък се държи под езика по време на намаляваща луна. За този камък се казва също, че
привлича добрия късмет и носи духовно ръководство. Папа Лъв X, според легендата, притежавал
уникален лунен камък, който се променял с фазите на Луната от тъмен, когато Луната е стара, до
блестящ, когато Луната е пълна.
Влияние
Някои са облaгoдетелствени, като носят лунния камък като огърлица; други — като пръстен
или гривна на глезена. Вибрациите му действат за укрепване на тялото, като засилват духовните и
умствените вибрации, които подтикват човека към конструктивни цели. Когато вибрациите на
тялото са в хармония с лунния камък, той повлиява умственото и духовното съзнание и
приближава индивида до това, което му е най-близко и най-скъпо. За някои хора камъкът носи мир
и хармония, както и склонност към духовните неща.
От тези преживявания виждаме, че се появяват някои знаци. Не че те влияят, но създават
чрез вибрациите си необходимия елемент, чрез който умствените и духовните сили на
съществото могат да вибрират за конструктивни действия.
Перлата и лунният камък, в комбинация или сами, трябва да се носят до тялото. (1037-1)
За материалните неща, носете го като украшение, за предпочитане в пръстен, и в
дейностите си използвайте влиянието на металите, особено на платината. Техните вибрации са
в хармония с най-доброто, което вие може да постигнете. (1602-2)
Описание
Разновидност на ортоклаза, лунният камък има перлен блясък или показва широк спектър от
нежни цветове, получени от интерференцията на светлината, ефект, наречен „шилер“. Съвсем
тънките редуващи се слоеве от албит и ортоклаз придават синкавия и загадъчен вътрешен блясък,
когато попаднат под светлина. Цветът може да бъде сив, бял, бледожълт или дори безцветен. Той
се открива в Бирма, Индия, Мадагаскар и Съединените щати.
ТВЪРДОСТ: 6.

ОПАЛ
Легенда и знание
В ранни времена опалът е използван за лекуване на очни болести и поставен между очите,
помагал да се насочат мислите в правилна посока. Взирането в опал, който се държи в лявата ръка,
служело за изпълнение на желанията. Предполагало се, че този камък е благотворен в много
аспекти — приятелство и емоции, забавления и театър, както и за деца. Опалът бил считан за
„камъка на боговете“ и придавал сила на мистичните видения и засилвал паметта на носещия го.
Влияние
Огненият опал е необикновен камък. Неговият елемент предизвиква промени, като носи
страст и интензивност, които помагат на притежателя му да се освободи от потискащи фактори и
блокирани емоции и така да създаде по-близка връзка и хармония между духовната и умствената
си природа. Опалът пробужда вродената способност за разбиране — ясното осъзнаване, което води
до пречистване. Чрез тази яснота човек може да стане проводник за духовните истини, от които да
се учат останалите. Силите на опала не само помагат на притежателя му да сдържа своя характер,
но когато той има правилен подход към обстоятелства и връзки, въздейства и на другите да контро-
лират емоциите си.
Това са камъните, които могат да представляват загадка, все пак огненият опал е един от
камъните, подходящи за съществото за поддържане на този огън, тази жизненост, това
разбиране, което допринася за изчистването, дори пламъците на плътта трябва да бъдат
изгорени, за да може величието на живите истини да бъде разбрано и преживяно сред другите.
(1193-1)
Описание
Подобно на кварца, опалът е съставен от силикати, а скъпоценните опали най-често
произхождат от утаечните залежи. Те не само заместват кристалите на другите минерали, но и
кости, черупки и вкаменено дърво. Нежните цветове на опала се представят в красива игра, а
огненият опал показва огнени отблясъци — от искрящо червено до медножълто.
ТВЪРДОСТ: 5,5 до 6,5.

68
 ПЕРЛА
Легенда и знание
Както разказва древната легенда, в определено време през пролетта мидите излизат на
повърхността на морето, за да приемат хранещите ги сълзи на боговете, които те превръщат в
перли. Този камък символизира красота и спокойствие, чистота и невинност. За да призоват
богинята Диана, която да защитава целомъдрието им, младите момичета и девици носели перли.
Малко количество натрошени перли се прибавяло в млякото и се изпивало за лекуване на
раздразнителност. Мистиците оприличавали образуването на перлата с духовното израстване на
човека. Ричардсън коментират: „Стойността на перлата, се крие в това, че тя достига до „дълбините
на личността.“ Както перлата нараства чрез постоянно търкане или дразнене на мембраната, така и
душата израства чрез дразненията.“
Влияние
Природата на перления произход всъщност носи успокояващи вибрации, които помагат на
човека да съхрани своя спокоен темперамент. Реакцията на мекотелото към дразнителя е нежна,
тъй като то тихо обгръща в капсула натрапника; така образуването на красотата на този камък носи
влияние, което поддържа собственика по време на тежки периоди. В своя защитен произход —
начин за самоизцеление — перлата е въплътила възстановителни сили — вибрации, които лекуват
тялото и му дават сила. Целебните влияния се разгръщат, когато вибрациите на перлата се
присъединят към вибрациите на тялото след известен период от време. Но този ефект може да бъде
улеснен, като се размагнетизира камъкът. Някои чувствителни към вибрации хора ще открият, че
нефритът, комбиниран с перли, помага за създаване на изпълнена с надежда атмосфера и за
лечение.
Перлата трябва да бъде носена върху тялото или върху кожата на тялото, тъй като
нейните вибрации са целебни и съзидателни поради дразнението, което я създава... (951-4)
(Що се отнася до перленото колие, носено до кожата): когато неговите вибрации поемат
силите на тялото, това ще бъде добре. Или ако тялото би размагнетизирало огърлицата, това
ще бъде още по-добре... Изложете огърлицата на ултравиолетова светлина за една десета от
секундата, за миг. Това ще я размагнетизира и ще я настрои за по-добри телесни вибрации... (951-
6)
Описание
Образувана от миди, естествената перла е от същото вещество, от което е и черупката на
мидата. Всяка мида с черупка може да образува перли. Съдържанието на камъка е основно
въглерод от варовик.
ТВЪРДОСТ: 2,5 до 4,5.

САРДОНИКС
Легенда и знание
Този камък бил много ценен от римляните, особено както знак за богатство, използван е и за
печати. Плиний споменава сардоникса в своите трудове, но не прави никакъв коментар относно
свързаните с него метафизични или целебни качества. Кузмински (Магия и наука за кpucmaлume и
камъните) цитира някои древни автори, които казват, че трипластовият сардоникс — черен, бял,
червен или кафяв — символизира смирението, добродетелта и смелостта. Украшенията на
розенкройцерите включвали този камък, олицетворяващ победния екстаз и отблъскващ мъката и
тъгата. За сардоникса се казва, че носи самоконтрол, брачно щастие и късмет. Обаче, ако някоя
жена имала амулет от сардоникс, но не го носела, тя никога нямало да се омъжи.
Влияние
Сардониксът въздейства върху умствените способности в процеса на вземане на решения или
избор. По-рано е носен като статуетка, игла или копчета. Ако няма сардоникс, може да бъде
използвана интересна алтернатива:
Не като защита, а за получаване на вибрационни въздействия върху избора и умствените
сили на съществото. Статуетки, рамки или други подобни са подходящи. Много подобни
вибрации могат да се получат, като се използват комбинациите на камъка, но направен от соеви
зърна, които могат да действат по същия начин. Направени от този материал фигури е много
подходящо да се държат в спалнята или жилището на съществото. (1528-1)
Описание
Криптокристалинов кварц, сардониксът споделя качествата, които са общи за карнеола и
сардера (кафяво-оранжевия халцедон). Когато има примес от хематит или червен железен окис в
69
оцветяването, той се нарича карнеол. Наличието на жълтеникавото до кафяво-червено, получено от
другите окиси, обаче води до промяна на името, наричат го сардер. Те обикновено се откриват
заедно, едновременно с оникса и другите вариации на халцедона. В Съединените щати сардоникс е
открит в Калифорния, Орегон, Вашингтон и Айдахо.
ТВЪРДОСТ: 7.

ТОПАЗ
Легенда и знание
В древния Египет богът Ра, даряващият с живот и плодородие смъртните, бил символизиран
от топаза. Гърците го използвали за лечение и го наричали „камъка на силата“. През годините за
него се вярвало, че дарява дълъг живот, красота и интелигентност, като добавка бил символ на
приятелството. Топазьт предотвратявал лошите сънища, облекчавал главоболието и бил използван
за лечение на женски болести. През средните векове се казвало, че водата може да заври, като в нея
се пусне рубин, а да се охлади с топаз. За да излекуват слабо зрение, хората слагали топаз в чаша
вино за три дни, след това измивали очите си с виното. Пет дни след изваждането на камъка
третираното с него вино било считано за еликсир.
Влияние
Като повишават силите на тялото и ума, вибрациите на топаза имат хармонично въздействие,
особено за някои хора под определени планетарни влияния. Този камък носи сила. (Ричардсън
също коментират, че топазът крие голяма сила във вибрациите си.) Чистотата и яснотата на камъка
изразяват силата, която човек може да получи, за да издържи на стреса от трудните ситуации и
лишенията.
Като правим интерпретация на записаното за онези неща, които са имали влияние или
импулс, дръжте топаза винаги до себе си. Неговата красота, чистота, яснота могат да ви
дадат сила. Тя ще ви е нужна да се справяте с проблемите си и другарите си. (2281-1)
Камъните с жълти нюанси или естествен цвят са най-добри. Те носят хармонизиращи
вибрации, особено за онзи, който е под влиянието на Венера, Меркурий и Марс. Защото всяка от
тези планети е представена в бялото, червеното, синьото, а жълтото ги хармонизира.
Описание
Повечето топази са безцветни, а най-ценните в търговско отношение са жълтите. Топазът
представя широка гама от цветове — от бледия и винено-жълтия до зеленикавия, синкавия,
сивкавия и червеникавия. Цветът се променя според топлината. Топазът показва силни
електрически качества, когато е изложен на топлина, налягане и търкане. Той се появява в
Бразилия, Бирма и Цейлон. В Щатите е открит в Калифорния; в Пайкс Пийк, област в Колорадо; в
окръг Джуаб, щата Юта, и в Ню Хампшър.
ТВЪРДОСТ: 8.

Следва списък на камъните, свързани с вибрационните влияния, за които се говори в тези две
последни глави. Отново се набляга на това, че тези камъни са препоръчвани на различни хора и не
трябва да се приема, че един камък ще въздейства по един и същи начин на двама души. Който се
интересува повече от тази тема, може да намери достатъчно полезен материал в книгата Силата на
цвета и камъните. Тя е включена в допълнителната литература в края на тази книга.
Камъни на духа
Аметист, кървав халцедон, хризолит, перла Целебни сили
Диамант, Лазурит, Рубин Безкрайност
Кървав халцедон, перла Съзидателни вибрации
Лапис лингуис Медитация/ психични качества
Ахат, Берил Възприемчивост
Камъни за ума и тялото
Берил, лапис лигурис Цялостна защита
Опал, перла, аметист Контролиран гняв
Кървав халцедон, сардоникс Умствен избор
Ахат, аметист Повишени способности в
напрегнати периоди
Лазурит, кървав халцедон, перла, лунен камък, Физическа сила
топаз
Лазурит Увереност

70
 Идеята, че камъните и цветовете влияят върху ума и тялото, отнася темата към
метафизичните разсъждения. Вероятно един ден науката ще открие средство да измери тези фини
вибрации и да ги свърже с тялото. Дотогава си заслужава да имаме предвид, че „Човекът е
създаден, физически, от всеки елемент на Земята. Така че, ако няма координация на тези елементи
в средата, в която се намира животното — човек, той не е в хармония и някои части [от неговото
тяло] страдат.“ (3455-1)

5.
ВЛИЯНИЕТО НА МЕТАЛИТЕ
НАЙ-ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ НАЧИН ДА ПОГЛЕДНЕМ на нашата човешка природа е да разберем, че
ние сме това, което ядем, комбинирано с това, което мислим. Това е безспорен факт с дълбоко
значение, свързано с вибрациите на тялото. Качеството на храната, която ядем, и характерът на
мислите ни въздействат върху нашите атомни сили и ние буквално ставаме израз на техните
влияния. Ние сме сумата от всичките си действия през времето, както и продукт от много животи,
които са записани като вибрационни модели на положително и отрицателни прояви, запечатани
във времето и пространството. Чрез вибрациите ние сеем семената и жънем нашите съдби.
Тъй като носим всеки елемент на Вселената в истинския смисъл, ние имаме атомна връзка с
него и неговите сили, видими и невидими. Ние вибрираме с материята, минералите и атомите във
Вселената. Дори когато са приети като храна и питие, силата, получена от минералите, зарежда
атомите ни; така те стимулират нашите вибрации и ги поддържат високи. Когато разберем това,
вече с ясно, че ако един елемент може да помогне отвътре, той може да помогне също и от вън.
Всички сили в природата, във Вселената, проследени назад, се събират в една; или както казва
поетът Долън Томас: „Силата, която чрез зеленото изпълва цветето, / изпълва и моята младост...“
След като сме направили преглед на влиянията на определени камъни, нека да обърнем
поглед и към някои метали и техните въздействия. Без съмнение металите пренасят подобни на
камъните вибрации, тъй като съдържат едни и същи минерали. В предишната глава беше
отбелязано, че камък, направен от соеви зърна, може да замести сардоникса и да има същото
вибрационно влияние. Вероятно това е причината, поради която Кейси препоръчва на един човек
перлата и цинка като камък и метал, носещи най-добрите вибрации. В допълнение при друг случай
казва, че определени камъни и метали носят подобни вибрации. Въпреки че няма информация,
отнасяща се до кoмбиниpaнето по двойки на тези вещества, може да се приеме, че някои камъни
имат своите вибрационни съответствия при металите, както е случаят между лазуита и медта.
МЕД
Медта е червеникав метален елемент, който обикновено се среща като залежи и жили в
различни съчетания с други минерали, като азурит, малахит и халкоцит. В суров вид тя понякога
съдържа малки количества желязо, олово, бисмут, калай, сребро или антимон. В Съединените щати
я има в изобилие в мините на Северен Мичиган, а медни кристали са открити в Бизбий и Глоуб,
щата Аризона.
ТВЪРДОСТ: 2,5 до 3.
Приема се, че медта има същото влияние като лазурита, тъй като този камък е стопилка на
метала. В координация с вибрациите на тялото тя усилва силата и жизнеността.
Откриваме, че е много полезно за съществото да носи върху тялото си камък, разновидност
на лазурит или стопилка на медта, не като украшение, а като поддържаща сила чрез
вибрациите, които ще се координират с тялото. Добре ще е да се носи като медальон.
ПЛАТИНА
Един от най-редките метили, платината е бяло-сива на цвят, с метален блясък, понякога
магнетична, тя обикновено се появява на зърна и люспи. В Съединените щати е открита в златните
пясъци на окръзите Бург и Ръдърфорд, Южна Каролина.
ТВЪРДОСТ: 4 до 4,5.
Платината е спомената във връзка с лунния камък в Четвърта глава. Една жена е получила
информация, че платината е метал с вибрации, които са в съответствие с живата сила вътре в нея,
така че й помагат да се настрои към най-доброто, което е способна да извърши.
(Този метал сега се използва експериментално от учените медици, които лекуват пациенти,
болни от рак, с интравенозни инжекции с платинови разтвори.)
ЗЛАТО
Златото е метал, които описваме с думите на собствения му цвят — златножълт. То
обикновено е смесено със сребро в различни съотношения в естественото му състояние, понякога
71
съдържа и следи от мед и желязо. Често се открива в кварцовите мини и е разпространено в целия
свят.
ТВЪРДОСТ: 2,5 до з.
Използването на злато, сребро или платина е полезно заради укрепващата им сила. В частност
златото носи сила, а среброто — стабилизиращо влияние.
Радиационното действие на радия, както и укрепващото влияние на златото,
стабилизиращото въздействие на среброто са част от онези елементи, които допринасят за
трансформирането на вибрационните сили, които имат голямо влияние върху това тяло... (1931-
1)
Овладяване на вибрациите
Носенето на камък на огърлица или гривна позволява да използваме неговите вибрации, но
има и други начини, по които те могат да бъдат овладени. Има две уникални средства, които могат
да бъдат използвани за насочване на вибрациите към тялото. Едното е радиоактивният апликатор
— малък апарат с жици, които се прикачват за тялото по определен начин чрез малки терминални
плочки. Този уред е използван за общи здравословни състояния, повече за превантивна медицина,
най-вече за равномерно разпределение на енергиите и циркулацията в тялото. Другото е уредът на
Мократа клетка, който действа на подобен принцип, само че този апарат е създаден за специфични
състояния, въпреки че може да се използва и общо от време на време. При двата уреда се използват
буркани с разтвори от минерали. Нито единият от двата уреда не се свързва с допълнителен
източник на енергия. (Подробности по конструкцията са дадени в тълкуванията.)
Когато някой от уредите е подготвен и свързан с буркан, съдържащ разтвор, а жиците са
прикрепени към тялото, вибрациите от минерала в буркана преминават в тялото. Например
радиоактивният уред с тинктура на желязо в буркана ще въздейства върху елементите в системата,
произвеждащи желязо, в резултат на това може да бъде лекувана анемия. Йодната тинктура ще
подейства върху жлезите с вътрешна секреция и ще лекува гуша, ще облекчава и състоянието на
апендикса. Вибрациите на златния хлорид ще лекуват ревматизъм и ще подмладяват всеки орган,
излязъл от нормалната си функция. Вибрациите на сребърния нитрат се внасят в тялото за лечение
на невралгии или проблеми, свързани със ставите, мускулите и тъканите.
Лечението с тези два апарата без съмнение се комбинира с конвенционалната терапия и
изисква последователно и упорито приложение. Уникалността на апаратите е във факта, че те
лекуват причинната за заболяването на най-основно ниво. Разтворените минерали осъществяват
ефективно пренасяне на вибрации при тези уреди. Всяка минерална вибрация е ключова за
определени области в тялото — на принципа, че подобното привлича подобно и вибрациите
отиват, където са необходими.
Златният хлорид е споменат във връзка с радиоактивния уред за даване на вибрационна
помощ за ревматични състояния и подмладяване на болни органи. Златото има сигурно влияние
върху нервните сили, тъй като е основният метален принцип, свързан с нервите. Когато златото се
използва с Мократа клетка, неговите вибрации заздравяват нервите в тялото. То стимулира жлезите
с вътрешна секреция, които имат отношение към възстановяването на нервите, а те, на свой ред,
стимулират нервите в мозъчните центрове за поддържане на бялото и сивото вещество — един
процес, необходим за възстановяване на здравето при дегенеративни заболявания. Златният хлорид
действа директно върху хипофизата, като задейства силите, необходими за координиране на
останалите жлези. Изглежда, че златото е по-ценно в тялото, отколкото в джоба.
По същия начин уредът на Мократа клетка насочва вибрации към тялото, пренасяйки слаби
електрически стимули до атомните му сили. То е като особен вид батерия. Нейният ток може да
бъде измерен, но не и почувстван. Прилаганите по този начин коригиращи сили създават правилна
координация в системата на тялото, която контролира функционирането на елементите,
асимилирани от храната. Когато в тялото се появи дисбаланс, нервните енергии се нарушават и
става пренатоварване или изтощаване. Тогава наличните елементи не се разпределят и yсвояват
правилно в някои отдели на физическото пяло. Получава се срив в комуникациите.
Не всички части на физическата система са а еднаква честота. Вкусът и чуването например
имат различни вибрации и това логично предполага, че нервите, свързани с различни функции,
също се различават, тъй като техните разклонения изnълняват специфични вибрационни
задължения. Когато се изпрати правилното вибрационно послание към тялото от елемент,
съответстващ на някой от неговите елементи, комуникацията се възстановява от допълнителното
внасяне на сила. Съответната част на системата се възстановява до нормалното си ниво от
изпратените вибрации, съдържащи необходимия елемент.
72
 Във връзка със златото беше споменато, че среброто има стабилизиращо влияние. Тези два
метала са жизненоважни съставки на нашето физическо съществуване. Техните елементи са като
основни нишки за жизнените функции на тялото и техните подчертани вибрации въздействат
върху неговите енергии. За определени състояния сребърният нитрат се редува със злато при
лечението с Мокра клетка. Златото променя дейността на градивните енергии в кръвната клетка,
докато среброто предизвиква промени в импулса на нервните сили, като ги укрепва и поддържа.
Комбинираното им въздействие стимулира жлезите с намалена функция и влива към мозъчните
центрове необходимите импулси, за да може тялото да възвърне нормалното си физическо
състояние.
Златният хлорид може да бъде поеман през устата в малки количества в чаша вода или сода.
Този разтвор — киселината на златото и алкалната сода, — като повлиява стомашните сокове,
стимулира ендокринните жлези, което води до обновяване на тъканите в тялото. Особено силно се
повлияват надбъбречните жлези, което стимулира репродуктивните органи и активизира
плодовитостта при мъжете и жените. В някои случаи уредът на Мократа клетка се използва
отделно (без буркан с разтвор), след което се пие златно-содов разтвор през устата.
Значението на златото като жизненоважен минерал за здравето на тялото не може да бъде
пренебрегнато. Жизнеността на жлезите се дължи на присъствието на този метал в системната.
Дискутираното по-долу състояние е причинено от неправилна функция от жлезите, което води до
смущения в лимфната система.
Сега, като вземем системата и добавим златото и бромида от содата, ние стимулираме
жлезите — всички репродуктивни жлези. Това е необходимо на системата, за да може да
възстанови жизнените сили в лимфата, в капилярната и артериалната циркулация. Това зависи
на първо място... от начина на асимилация, количеството и качеството на плазмените елементи,
които се образуват. (120-4)
Оживотворяването е същественият ефект от лечебните процеси. Слабите електрически
вибрации на уреда на Мократа клетка стимулират силите на тялото до степен, която позволява да
се възстанови нормалното равновесие, защото всички атомни сили имат електрическа природа.
Това е силата, която повишава вибрациите, при което се получава духовното изцеление. Когато
колективните вибрации на група хора се повдигат, както при молитва, и се насочат към атомните
сили на даден индивид, състоянието на човешкото тяло може да бъде променено, по този начин
подобрено — излекувано.
Вероятно трябва да споменем, че радиоактивният уред със своя ефект за уравновесяване на
енергиите в тялото е полезна добавка към медитацията. Тройните сили на нашите същества, като
тяло, ум и душа — изразени чрез Отец, Син, Свети дух, — се основават на здраве и щастие, докато
са в хармония. Този уред влияе на системата, за да може тя да настрои тези сили в по-голяма
хармония. В същото време тълкуванията на Кейси съветват, че може да се получи още по-голяма
полза от четене на Свещените писания, особено когато прочетеното се свързва пряко с живота ни,
защото това е начин директно да се потопим в силата, от която самите автори са черпили своята
сила и търпение.
Други, по-прозаични метли също са споменати от Кейси, когато е ставало въпрос да се
помогне на някого. Неговият съвет към другите е да използват каквото имат подръка в случай на
нужда. А когато се отнася до предпазване от настинки и отоци, какво може да бъде по-близко
подръка от въглеродната стомана?
Не приемайте това като суеверие, но ако съществото носи около себе си или в джоба си
метал, който е въглеродна стомана, за предпочитане в долния джоб... той ще йонизира тялото
чрез своите вибрации и то ще устоява на настинки, отоци и други нарушения в слизестите
мембрани на гърлото и носната кухина. (1842-1)
Тълкуванията обсъждат металите и в друг контекст. Когато става въпрос за съдове за готвене
например, Кейси веднага препоръчва стъкло, емайл или неръждаема стомана за предпочитане пред
алуминия. Очевидно някои храни не се влияят от алуминия, но други, като плодовете, доматите и
зелето, приемат от метала и той влиза в тялото. Това натоварва бъбречната функция, особено при
хора, предразположени към невротични смущения на храносмилането.
Когато дава съвети за диетата, Кейси първо отбелязва дали тялото е достатъчно снабдено с
минерали и според това построява препоръките си. Но независимо дали минералите ще действат
най-добре отвън на тялото като вибрационни стимули, или отвътре като органични вещества, той
ги вижда като едни и същи елементи, които съставят човешкото тяло — идващи от самата земя, а
това, което помага на тялото, помага и на душата.
73
 6.
КРИСТАЛНИЯТ КОД И АТЛАНТСКИЯТ КАМЪК
ТЕМАТА ЗА КРИСТАЛИТЕ НЕИЗБЕЖНО ВОДИ ДО по-задълбочени размисли относно
фундаменталната природа на Вселената. Разбира се, всички камъни, както и всички твърди
вещества са кристални структури, които попадат в шест основни групи според атомните си
структури. Кристалът е, малко или много, безцветен кварц, съставен химически от силиций и
кислород, двата най-разпространени елемента на Земята. От шестте кристални групи кварцът се
включва в групата с хексагонално описание. Шестте равнини на структурата му, погледнато
нумерологично, означават красота и симетрия, баланс и сила. Символично, числото шест е цел,
израстване и постижение — влиянието на Христос на Земята, показано чрез шестата ендокринна
жлеза — пинеалната, която е Христовият център.
Кристалите олицетворяват целостта на Сътворението, те са универсални матрици, изразени
като подредено структуриране на атомните частици в ясни модели. Това е кристалното съзнание на
материята, задвижващо цялото съществуване — мрежа, поддържана в целенасочена стабилност
чрез вибрационните сили, родени от Светлината и кондензирани във вещество. Бог се движи,
разпръсквайки Своите вибрации — силата, която привлича, и силата, която отблъсква, — и след
шест дни се появява Вселената, заредена с Неговото съзнание като съзидателни енергии,
излъчващи се през времето и пространството с диханието на Живота — диханието на Твореца.
Материалната същност на Вселената има само една матрица, атома със своите тройни сили —
електрон, протон и неврон, — от които е образувано всичко останало. В известен смисъл атомът е
въплътена енергия, която е мултиплицирана през Сътворението. В продължение на хиляди години
мистиците са твърдели, че материята е енергия, а сега и науката достига до този извод, когато
нейните мислители разсъждават и теоретизират за субатомните частици — мезон, неутрино и
кварки. Енергията оформя строителните блокове на материята.
За Рандьл Н. и Вики В. Байер (Кристалната връзка) кристалният модел е кодът на
Сътворението, мрежа от кодови модели между измеренията и пространствата, отговорна за
„всички вибрационни въздействия през Универсалното съзнание“. По-нaтатък те наблюдават:
Отвъд величествената сложност на безкрайно разнообразното Единство лежи
парадоксалната простота на Абсолютния Един. В Съзидателното Дихание на Единия е
всеобгръщащата пьрвичност на целостта — свръххолограмната единица на едно Дихание, една
Енергия... Едно. Един Електрон е всички електрони, един човек е всички хора, една Галактика е
всички галактики, един Бог е Всичко, Което Е... АЗ СЪМ ТОЗИ, КОЙТО СЪМ.
Кристалът е истински израз на Светлината, кондензирала в материя, която достига своя най-
висш израз в човека. Светлината е вибрационната сила, насочваща съзидателните енергии към
дадена цел. Светлината е Силата на Съзнанието, разпространяваща съществуването и кодираща
кристалната матрица на целия живот в еволюцията на материята във форма и симетрия, която
изпълва всичко. Светлината е енергия, разпръскваща пустотата и заместваща я с цел и форма —
кристален ред.
Кварцът е общ термин, който включва няколко камъка, като цитрина и аметиста. Чистият
кварцов кристал, който няма никакви примеси и следи от елементи, като безцветната и чиста вода,
се определя като планински кристал. Изложена на светлина, матрицата на кварца създава
необичаен призмен ефект, като завърта равнината по поляризация, за да концентрира и увеличи
силите на кристала. По време на неговото формиране в кристала са запечатани вибрации и всеки
тип кристална система притежава определени енергийни модели като присъщи качества, които
определят начина, по който тя приема, преработва и предава енергията. Кварцовият кристал може
да бъде програмиран за определена употреба, като лечение, настройване и енергизиране. В същото
време кристалът може да бъде зареден по различни начини — чрез енергийното поле на човека,
който го използва, чрез излагане на лазер или на излъчвания от други кристали.
Разработени са различни методи за използване на кристалите за лечение, настройване и
повишаване на енергиите на тялото. Това е сложна материя, която се е развила до дисциплина от
по-висше естество. Както може да се очаква, лечението с кристали включва подреждане на
кристали, които насочват вибрациите си към тялото. Те резонират със здравите енергии, за да
възстановят баланса. За някои специфични болести излъчванията са насочени директно върху
засегнатата област. Ендокринните жлези се лекуват, като в някои случаи се поставя кристал над
областта над всеки център. Размерите на кристалите и тяхното подреждане по различни начини
определят или регулират интензитета на произведените вибрации. След такова лечение кристалите
74
трябва да бъдат почиствани, особено когато са били използвани за абсорбиране на
небалансираните енергии в тялото.
Предложени са няколко метода за почистване на кристалите от външни вибрации. Личният
кристал или този, които е носен като бижу, може да се почисти, като се измие с хладка вода. Но
тъй като кристалите са склонни да приемат енергии, включително и тези на другите хора, простото
измиване може да не е достатъчно. Затова, за да сте сигурни, че кристалът е почистен напълно,
заровете го в сол или го потопете за двадесет и четири часа в силно солен воден разтвор.
Древните философи имат свои собствени идеи относно кварцовите кристали. Плиний считал,
че планинският кристал се е получил от изключителен, необратим студ, те. кристалът е замръзнала
завинаги вода. Други разсъждавали, че чистите кристали са получени от обикновени скали чрез
нагряване от слънцето. Вероятно поради тази легенда римляните пазели своите кристални чаши
само за студени напитки.
Каквито и любопитни поверия или знания да са били свързани с кварца, в продължение на
векове той е интригувал човека. В Ниневия са били открити кристални лещи, датиращи от преди
повече от 5000 години, но ако някога е съществувала култура, която истински е разбирала и
използвала кристалите, това са атлантите. В продължение на 2000 години единственото
свидетелство за атлантите намираме в трудовете на Платон, докато Едгар Кейси не разкрива
удивителна хроника за тази приемана за въображаема цивилизация.
Гърция е имала своите дни на величие, а Рим — своята слава, но атлантите съществували в
продължение на 200 000 години. Очевидно това е период от време, който дава възможност на
хората да нaпреднат технологично и в много отношения те са били много по-напред, отколкото
може да надникне днес нашата наука. Например по някакъв начин те развили спocoбност да
виждат през стените. Използвали електричество или някаква негова форма и създали фотографски
метод. Оперирали с безжични комуникационни системи и строяли кораби, които едновременно
летят във въздуха и пътуват под водата. Преди всичко атлантите били духовно много напреднали;
тяхната история се простира назад преди Градината на Едем. Те могли да се настройват към
Съзидателните сили и да разбират законите на вибрациите, както и да ги използват. След това
постепенно нещата започнали да се объркват. Материалното взело връх над духовното и
егоистичната злоупотреба с вибрациите и силите на природата на имащите власт довела до
катаклизъм и предизвикала природата да се надигне и да унищожи континента. Изригнали вулкани
— предупреждения, на които не обърнали внимание, и земята потънала в океана преди десет
хиляди години.
Обаче не всички жители загинали. Като успели да излетят преди последния катаклизъм,
много атланти образували колонии в другите части на света, където повечето от тях очевидно били
асимилирани от другите култури. Все още предстои да бъдат открити доказателства за тази
изгубена цивилизация и те ще излязат изпод земята в Пиринеите и Мароко, в една посока, и в
Британски Хондурас, Юкатан в Америка — в друга.
Сред групата, която успяла да избяга, имало един мъж, наречен Хепт Супт, пазача на
записките, взети от Атлантида. Неговата група стигнала в Египет, където той станал приятел с
жреца Ра, който разпоредил документите на атлантите да бъдат запечатани в Залата на записките.
Тази зала е разположена някъде между Голямата пирамида със сфинкса. В последните години
египетските власти дадоха позволение да бъдат проведени различни предварителни изследвания за
локализиране и достъп до залата, но досега усилията са неуспешни. Следното тълкувание дава
ключ към местонахождението, но внушава, че намирането на залата не е просто въпрос на копаене:
Когато слънцето се вдигне от водите по линията на сянката (или светлината), падаща
между лапите на сфинкса, поставен впоследствие като пазач, тя лежи там, но не може да се
влезе през свързващите зали от лапата на сфинкса (дясната лапа), докато не се изпълни времето,
когато трябва да станат активни промени в тази сфера на човешкото съществувание. [Тя
лежи] между сфинкса и реката. (378-16)
Този свод съдържа също многобройни предмети, донесени от Атлантида — между които
хирургически и музикални инструменти и религиозни атрибути. Записките съдържат хрониките на
народите от началото до първите геоложки катаклизми и включват свидетелствата на онези, които
се заселили в други земи. Някои от тези записки са били сред архивите на Голямата библиотека на
Александрия, която била разрушена от християните през 415 г. от н.е. Съществуват копия на още
две места. Едното, разбира се, е в Атлантида, или частта под океана близо до Бимини, по
крайбрежието на Флорида. Занесени са и копия в Юкатан от групата, която мигрирала там.

75
 Когато един ден се открият тези записки, това ще бъде събитие от изключително значение без
паралел — не само поради тяхната историческа стойност. Не само защото ще потвърдят, че
Атлантида наистина е съществувала. И не само защото тези записки ще покажат, че тази
цивилизация е била технологично напреднала поне колкото нашата, ако не и повече. Само тези
факти ще доведат до безброй последствия, които ще разпръснат предишните идеи за човешкото
развитие. Но най-безценното знание, което ще разкрият записките, е описанието на конструкцията
на камъка Туаои — кристала, който причинил разрушаването на Земята поради неправилно
използване на силата му от атлантите.
За да разберем какво се е случило с атлантите и да получим прозрение за нашето собствено
съществуване, включително връзката ни с природата, минералите и елементите, си заслужава да се
върнем назад във времето, до началото на Сътворението.
Духът започнал да работи с движението на Бога, носейки светлина и хаос, а в тази светлина
дошло сътворението — материя, която се развила във вселена, небе, съзвездия и звезди. Когато
газообразното състояние на материята започнало да се охлажда, много души, Синовете на Бога, се
събрали сред елементите като сътворци на Бог. Четирите елемента на земята, въздуха, водата и
огъня били избрани да изразяват човека. Индивидуализираните духове помогнали за установяване
на кристалните центрове на Земята като проводници или средства, през които ще текат
еволюиращите духовни сили. Ендокринните жлези на тялото съответстват на тези центрове, като
получават съзидателни енергии, които ни поддържат на Земята.
Индивидуализираните духове навлезли в материята и станали това, което ние виждаме един в
друг — индивидуални същества, души в плът, но все пак възприемащи универсалното съзнание и,
разбира се, продължаващи да бъдат част от него. Човекът бил създаден като човек и въпреки че
първичната му физиономия била много по-груба от нашата, той притежавал същите три аспекта на
Сътворението, както и ние: материя, сила и разум. И макар че всичката плът не е една плът,
развитието й винаги е едно и също, като целта й е да посреща нуждите на човека. Междувременно
човешката еволюция е развитие, насочено към достигане на ума на Твореца. Ние не сме произлезли
от маймуната, но сме еволюирали малко по малко от животинската си външност.
Цялото сътворение в началото било в хармония с Твореца, всеки елемент перфектно
отразявал Неговите ум и воля като вибрационни продължения и прояви на Неговата цел. След това
душите започнали да приемат елементи от плътта на телата, в които се проявявали; и с желанието
да се проявят физически дошли себичността и объркването. Това състояние на дисхармония
нарушило божественото осъзнаване и много души загубили непосредственото съзнание за
божественото влияние.
Животните вече съществували на Земята, когато душите започнали да слизат. Първоначално
душите влизали и излизали в материята, идвали и си отивали по желание, но привличането към
плътните земни форми станало доминантна цел и така в търсене на удоволствие душите сами се
оплели. Като следствие от постоянната им проекция на Земята те останали замесени в материалния
свят, оковани в циклите на живота и смъртта. Накратко, душите в началото манипулирали и
контролирали елементите, за да изградят свои форми, своите идеи, изразени като материя —
творческа способност, която секнала, когато започнали да търсят плътски удоволствия. Като
резултат съзнанието на душата потънало в сянката на физическото съзнание и неговите интереси
на Земята.
Не всички души следвали този курс — омотани в материята — и на Земята бил установен
етап, внасящ две противоположни сили, враждуващи сили — децата на Закона на Единия и
Синовете на Белиал, които трябва да бъдат взети предвид. Те олицетворявали това, което днес
наричаме добро и зло, или духовна мисъл и цел и материална мисъл и желание. Това са били
душите, които запазили съзнанието си за своя божествен произход, и другите, които го забравили,
защото светът означавал твърде много за тях. Така се развила ситуацията в Атлантида — която
обаче не е най-старата цивилизация. Цивилизациите на Да и Лемурия я предшествали с хиляди
години. А преди Лемурия да бъде потопена в океана, нейната история се припокрила с ранния
период на Атлантида.
Една душа, Амилиус, наблюдавала развитието сред атлантите — народ, който бил мирен, но
бил завладян от злото и се отвърнал от Божия Закон. Той искал да помогне на Синовете на Бога на
Земята, да ги поведе обратно към тяхното изначално единение с Бога. Амилиус разбрал, че това
може да бъде направено само ако стане един от тях, като подложи себе си на условията, които са
причинили тяхното падение. Но в същото време той трябвало да запази божествената си същност.
Той напълно съзнавал, че неговата задача ще изисква от него да премине през много цикли на
76
земен живот и смърт и като остане верен на Закона на Единия, той трябвало да преодолее самата
смърт.
Тогава, в този период — около сто или деветдесет и осем хиляди години преди влизането на
Рам в Индиа, — на земята Атлантида живял един Амилиус, който първи забелязал, че
съществата, когато идват да обитават тази част на земята или тази част от
пространството, се разделят на мъжки и женски като отделни същества или индивиди. Техните
форми като физически същества приличат на техните мисловни форми, или техните форми
могат да отидат в тази посока на развитие, в която отива тяхната мисъл — подобно на
амебата в застоялите води и езера. (364-3)
В своето съмнително творчество душите подражавали на Бога. Те били надарени със силата
да управляват елементите и с творческите си енергии претворявали мислите в предмети — форми,
сътворени от елементи. Изглежда, че само трябвало да си представят това, което желаят, за да
могат елементите да се съберат в образа. Някои от съществата произвеждали чудовища — сатира,
русалката, еднорога и различни други форми. Древните митове за странни и отвратителни
същества са основани на факти.
Тези самодоволни творби очевидно не са били достатъчни, защото душите същества
извършили друга безразсъдна грешка, чиито последствия още се разпространяват през времето.
Душите са двуполови същества, с мъжки и женски качества като положителни и отрицателни сили.
Силата, която отдава навън, е положителна, а тази, която приема, е отрицателна. Тогава душите
използвали своите психични способности, за да разделят тези две сили, както се разделя амебата,
проектирайки отрицателния принцип в неговите покварени земни форми.
По време на ранните етапи на човешкото идване на Земята неговото тяло е било на
излъчващо същество, същество от светлина, но колкото по-дълго той оставал в материята, толкова
по-зависим ставал от елементите на съществуването си. Навикът да яде го потопил още по-дълбоко
в материята и тялото му станало по-кристално и плътно, създавайки нуждата от животинска козина
за защита. Чрез неправилната употреба на творческите енергии съществата създали естествени
подтици в тялото — сексуални желания и глад — и тези дейности погребали тялото още по-
дълбоко на Земята, докато то станало наполовина човек, наполовина животно. Това е сценарий,
който се случил не само на Атлантида, но и сред четири други човешки раси.
Връщайки се към Амилиус, трябва да стане ясно, че това е душата, която става Адам и след
поредица от животи — през които той остава верен на Закона на Единия — той става Христос.
(Трябва да се спомене, че Исус е имал предишно прераждане като Мелхиседек — свещеника, за
когото говори Библията, който не е преминал през естествено раждане и смърт.) Чрез Амилиус Бог
внесъл Своето влияние в хаоса, който царял на Земята сред синовете и дъщерите на човека. Така се
е появила Градината на Едем в Атлантида, а Амилиус — Адам, приел одеждата на Градината —
тяло с дърво в центъра му, което се нарича силата на душата, или кундалини — Христовият Дух.
Амилиус е идеалният израз на човека тук, на Земята, дошъл да събуди отново другите отклонили
се души и да ги обърне към тяхното единство с Бога. Това е целта, изпълнена в живота на Исус,
който става Христос.
Атлантида, както беше споменато, била само едно от петте места, където се извършвали
непредпазливите действия. Животинските форми не са по-различни от хамелеони, тъй като те
частично приемат цветовете на заобикалящата ги действителност — естествено следствие от
присъстващите елементи в средата. Така те могли да бъдат определени като пет различни раси —
числото пет също символизира физическото, което опознаваме чрез петте сетива. Всяка от петте
раси е представена от едно сетиво, както следва:
Раса Сетиво Местоположение
Черна Вкус Африка
Кафява Обоняние Анди
Червена Осезание Атлантида
Бяла Зрение Карпатия
Жълта Слух Гоби
Петте сетива, които се развили като част от човешката природа, разбира се, са средства, чрез
които той преживява физическия свят. Но нещо повече, те са и средство, чрез което той среща
самия себе си, когато е изправен пред условия, дошли като резултат от неговите собствени
кармични модели. Всяка душа преживяла влиянието на тези сетива в различни прераждания сред
расите, за да се справи и да ги преодолее чрез внасяне на духовна цел в изразяването им, за да

77
неутрализира техните плътски импулси. Това е прецедентът, изкован от Христос, за да покаже
пътя.
Теорията е, че човек еволюира, или еволюцията, започнала от първопричината на
Сътворението, продължава заради нуждите на човека и подготовката му да слезе долу за много
хиляди и милиони години, и в това измерение нуждите на човека са известни за стотици и хиляди
години. Човекът е човек, а Божието творение, изразяващо се дори като Негов Син, който
представлява Отеца си, приема формата на Човек, най-висше творение в това измерение, и
Човекът е този елемент, който показва и би показал, и ще покаже пътя, посоката, Живота,
Водата, Лозата към вечното, когато е воден и следва този път. (3744-2)
Може да се прибави още доста по отношение на периода, когато душите същества идват да
живеят на Земята, но достатъчно е да се знае общото развитие зад историята на Атлантида.
Историята на Атлантида е и Одисея, и Илиада, свидетелство за човешкия стремеж да възвърне
своето духовно състояние и за страданията, които идват от неправилно изразените желания.
Накрая този велик континент е Голиат, надсмиващ се над силите на природата, скрити в прашката
на Давид — повален заради липсата на уважение към камъка, по-точно към силите, изразяващи се
чрез него. Атлантида повече от всичко е падение на духа — духът идва в материята и забравя своя
произход, когато е бил едно с Бога.
По време на ранния период кристализацията на атлантите като форми на живот била много
разнообразна, с рудиментарни предшественици на ръце, крака и стъпала. И в процеса на развитие
те варирали в ръст от джуджета до гиганти, високи 10-12 фута. Физиогномиката им включвала и
трето око, което можело да бъде преместено върху която и да е част от тялото по желание. В края
на краищата то остава фиксирано в центъра на челото — всевиждащото око на хипофизата, което
пренася светлината или силата на душата, хармонизирана със Създателя, и активира другите
центрове на жлезите. Няма нужда да казваме, че тези функции хипофизата все още изпълнява и
днес, може би не така пълноценно, както е било тогава.
Противоположните сили, които възникнали по времето, когато душите едва започвали да се
проектират в материята, продължавали да се борят, когато този континент еволюирал в
цивилизация. Тези сили били представени от две групи. Синовете на Белиал били едната група —
онези, които търсели удоволствие и самовъзвеличаване чрез използване на материалните неща, без
да зачитат божествения им произход, без да зачитат и другите. Другата група била съставена от
онези, които следвали Закона на Единия и живеели според стандарта, че душата е дадена от
Твореца — знание, отхвърлено от Синовете на Белиал.
В тази арена на битки бил създаден камъкът на Туаои като средство за настройване към
безкрайността за духовно влияние. Технологично той бил използван и за генериране на
електричество, топлина и мощност, задвижваща моторизираните превозни средства на принципа
на дистанционното управление. Този камък бил голям цилиндричен кристал, изрязан с форма на
шестостен, като върхът му централизирал мощта или силата, която се концентрирала между края и
върха на цилиндъра. Сградата, в която се намирал камъкът, имала сводест покрив, който можел да
се обръща, за да приема лъчите от слънцето или от звездите. Енергиите, концентрирани през
призмите, активизирали инструменти, които изпращали мощни лъчи, задвижващи машините.
Мощта на камъка можело също да бъде насочвана за регенерация на тялото; така атлантите
живеели дълго.
В началото управлението на енергийната станция било в ръцете на посветени, които били
обучени да разбират вибрациите, получени чрез камъка, и да оперират с техническите
инструменти, които насочвали енергиите за практически цели. Синовете на Белиал междувременно
имали други намерения за камъка. По някакъв начин те успели да получат контрол над него и да
използват силите му не по предназначение. Концентрираните в камъка сили явно били огромни,
защото неправилното манипулиране с тях наклонило Земята и довело до изригване на вулкани и
разкъсване на континента, който се разделил на пет острова. В друг случай дори правилното
използване на силите на камъка предизвикало разрушение, когато съоръжението било включено
необратимо твърде високо, което донесло трусове на сушата. В края на краищата злоупотребата с
камъка довела до гибелта на Атлантида и нейната обреченост като загубен континент.
Забулен в гъста мъгла и спекулации, въпросът за Атлантида подтиквал, въображението, от
една страна, и предизвиквал скептицизъм, от друга, като създавал спорове, които продължавали с
векове, докато Платон първи не писал за загубения континент. Разбираемо, скептиците приемат
позицията, че такава раса никога не е съществувала, защото няма доказателства или потвърждение.
И все пак започнали да изплуват ключове към загадката, които показват, че атлантите може да са
78
съществували. Джефри Гудман (Медиумична археология), като тръгнал от тълкуванията на Кейси,
че колонисти от Атлантида се заселили в областта на Мароко, докладвал, че учени са открили там
скелетни останки на хора, които са културно и физически уникални. Антрополозите ги наричат
Mouillans:
Те са открити на една ръка разстояние, на места, които чрез радиовъглеродно измерване са
датирани приблизително отпреди 10 000 г. пр.н.е.! Тези места предлагат най-големия източник
на скелетни останки от каменната ера — на около сто индивида, открити там. Останките са
предимно на жени и деца. Антрополозите дълго време били в двоумение откъде идват Mouillans:
защо те се появили толкова внезапно в археологическите документации с техните прецизни
кремъчни и каменни оръдия — оръдия, които не са виждани никъде другаде по света. Останки от
животни, неприсъщи за тази област, също се появяват в археологическите доклади. Които и да
са били тези хора, те са обитавали тези места много кратко. Но те са притежавали най-
големия капацитет на черепа от което и да е някога познато население на Земята!
Капацитетът е измерен на около 2000 куб. см, докато размерът на горната част на черепа на
съвременния човек е само около 1400 куб. см.
Според антрополозите тези хора са притежавали и други физически характеристики, които не
са открити при никоя раса през целия период на човешката история — такива като: ниски, широки
лица с висока, заоблена мозъчна кутия, която е имала висок черепен потенциал.
Вероятно с течение на времето ще се открие още информация, която ще обясни нещата, и
когато това стане, книгите за произхода на човека ще трябва да се пренапишат. Тълкуванията
разкриват, че наистина Атлантида е съществувала, и разказват, че тя е била цивилизация, която
ставала високотехнологична и в същото време все по-малко духовна. Хората загубили своята
връзка със Закона на Единия. Това е истинската трагедия на Атлантида. Има ли в нея урок за нас?
Ние сме духовно и като елементи същите, въплътени в същите кристални форми, а чрез призмите
на нашите човешки тела ние гледаме на света и на един към друг като фрагментарни и различни.
Ние сме заблудени от тази измислена от нас илюзия и не успяваме да видим, че всичко е едно. Ако
това е така, светът е твърде дълбоко в нас, сенките — твърде близко, а светлината в нас — твърде
слаба.
И така, ако Одисеята завършила за атлантите, за да бъде подновена някъде другаде, за
мнозина Илиадата все още продължава. Историята на атлантите не е хроника за един народ, живял
преди много време и твърде далече. Не наистина. Те не са загубени в допотопните времена. Не
напълно. Те са тук, защото ние сме тук, като отново сме изправени пред същия избор. Атлантида е
нашата история. Ние всеки ден я преживяваме в нашите души.

7.
ЦВЕТОВЕТЕ В КАМЪНИТЕ
ЗНАЧЕНИЕТО НА ЦВЕТОВЕТЕ И ТЯХНОТО ВЛИЯНИЕ е СЪЩО важен аспект на
кристалите и камъните. Както обяснихме по-рано, цветът на даден предмет зависи от начина, по
който той поглъща, отразява и пренася определени светлинни дължини. Лъчите, които поглъща
даден предмет, са невидими за окото поради факта, че те се трансформират в топлина и след това
се разпръскват. Останалите лъчи се отразяват от повърхността, докато другите, ако предметът
позволява, могат да преминат през него. През камъка може да премине известно количество или
цялата светлина и един наблюдател вижда това като цвят в зависимост от специфичните лъчи,
които достигат окото. Не се отразява и не се пренася никаква светлина, когато всички дължини на
вълната се поглъщат, тогава камъкът се вижда черен. Той ще изглежда сив, когато част или
половината от количеството светлина се поглъща, а останалата се отразява.
Веществата в камъните, отговорни за техния цвят, се наричат „хромофори“, или „променливи
елементи“. Те съдържат атоми, чиито електрони произвеждат цвят. Елементите включват метали
като мед, хром, желязо, никел и кобалт. Камъни с различен цвят се получават от следи на елементи
или примеси. Те се наричат „алохроматични“. Хромофорите са обикновено стабилни цветни
агенти, въпреки че цветът може да се промени, когато се промени характерът на един хромофор,
като например излагане на силна топлина.
Когато структурата и съдържанието на един минерал са единствените фактори, определящи
цветовете му, за него се казва, че той е „идиохроматичен“, който винаги е зелен поради
определените си качества, е такъв камък. От друга страна, чистият берил е безцветен; когато има
примеси, някои изглеждат от жълти до зелени или синьо-зелени, а дори и розови.

79
 За някои камъни се казва, че те са „псевдохроматични“, когато нито минералният им състав,
нито атомните им качества са причина за техните цветове. Вместо това те съдържат пластове или
слоеве, които създават цветовете чрез интерференция на светлината. Лунният камък придобива
цвета си чрез този ефект. Друг псевдохроматичен ефект е този, който се получава в опала — камък,
който се състои от много слоеве на силикатни сфери, подредени в редици с форма на правилна
решетка. Решетката наподобява пречупването, което дават фините успоредни линии, които са
около 30 000 на всеки инч в опала. Влиянието на тази решетка върху светлината се проявява в
постоянна интерференция. Можем да добавим, че цветът се появява на петна, защото силикатните
сфери са разположени в групи и невинаги са ориентирани в една и съща посока. Цветните петна на
опала зависят от разположението е размера на сферите, положението на наблюдателя и ъгъла на
падащата върху камъка светлина.
Друг цветен ефект е плеохроизмът, който се получава при много камъни, които показват
двойно пречупване. При този ефект светлинният лъч се разцепва наполовина и двете половини се
насочват в различни посоки. В резултат всяка част е подложена на различно поглъщане на цвета,
което зависи от пътя и вибрациите. Когато даден камък се гледа от различни ъгли срещу
светлината, ще се наблюдава промяна или в цвета, или в дълбочината на цвета. Когато има
различие в цвета, явлението се нарича „плеохроизъм“ или „дихроизъм“. Това е важно за
обработващите скъпоценните камъни, които използват цветовите ефекти. По-добро качество на
цвета например може да се получи при турмалина, ако той се нареже под прав ъгъл на надлъжната
ос, отколкото ако се нареже по дължина, което дава по-блед цвят.
Пречупване и двойно пречупване се наблюдава според начина, по който атомите на минерала
въздействат на светлината. Някои минерали пречупват светлината едновременно в две посоки, като
всъщност разцепват лъча на две части, всяка — пречупена под различен ъгъл. Присъствието на
различни минерали прави плътността на камъка различна, а по-голямата плътност, разбира се, дава
по-големи промени в посоката на лъчите.
Пречупването предизвиква различни цветове, тъй като този ефект се дължи на определени
светлинни дължини на вълната. Пречупването разпръсква светлината като ветрило във форма на
дъга. Диамантът е най-добрият пример за силно разпръскващ камък, който кара светлината да
блести ослепително в много цветове.
Когато за даден камък се говори по отношение на блясък и прозрачност, се описват две важни
качества. Блясъкът е резултат от отразяването — количеството и качеството на светлината,
отразено от повъpxнoстта на камъка. Блясъкът зависи от това колко добре може да се полира
камъкът, което зависи от неговия състав. Камъните, които имат силен блясък, се наричат
„елмазени“, подобно на диаманта.. Прозрачността обяснява просто доколко светлината преминава
през камъка, въпреки че се твърди, че минаването на светлина през каквото и да е е илюзия, защото
атомите, бомбардиращи камъка, започват верижна реакция от вибрации, които преминават от атом
на атом.
Цветните ефекти, произведени от камъните, не се определят изключително от атомните
качества на определени минерали като абсорбиращи фактори и отражатели, а в някои случаи и от
специфичната структурна форма на минералите. Но не е сигурно дали тези различия имат значение
за силата на камъните. Изглежда, че имат, само поради факта, по който се възприемат и излъчват
вибрациите. Независимо обаче по какъв начин се образува цветът на даден камък, трябва да се
приеме, че той носи и други влияния, свързани с импулсите зад неговите вибрации.
Размерът на камъка също има значение за това доколко той привлича към нас хармоничните
вибрации от околната среда. Обаче камъните притежават специфични качества като кристална
субстанция, вероятно като миниенергийни центрове със специализирани енергии. Добре е да
запомним, че същността, криеща се зад цвета, е духовна и нежните импулси, предадени ни чрез
хармонични вибрации, са предназначени да внесат положителното влияние от съзидателните сили.
Ще открием, че нещо синьо, което да обгръща тялото, ще създаде вибрация, която ще даде
възможност на съществото да мисли без вмешателства; но синьото не трябва да бъде тъмно,
не като истинска светлина, а повече като нюанс. Добре е да се носи камъкът лазурит. Неговите
излъчвания ще допринесат да се запазят свещените неща свещени, а материалните неща — в
техните правилни взаимоотношения. Този камък действа като склад за вътрешна енергия. (880-
2)
Идеята, че камъкът действа като склад за лични енергии, ни води към паралел с
предшестващия коментар относно злоупотребата с камък за егоистични цели, което причинява
„провала и пропадането на използващия го“. Очевидно не енергиите на камъка, а собствените
80
отрицателни вибрации на носещия го действат като бумеранг. Отново — подобното привлича
подобно, а ние жънем това, което сеем. Според Закона на Единия вибрациите се прибират у дома
си.
Като се има предвид горния съвет, връзката между сините дрехи, които са препоръчани, и
камъка лазурит, който е син, е очевидна. Друга жена е посъветвана да носи лилаво и че носенето на
хризолит или аметист, особено по време на медитация, ще помогне за настройване към лечебните
сили. Аметистът, който обикновено е лилав до синкаво-виолетов, се подразбира в този контекст.
Хризолитът обикновено е зелен, но има кафеникави и червеникави вариации. Така че защо
хризолит? Една вероятност е, че вибрациите на тази жена са хармонични с тези на камъка. Може
би защото зеленият хризолит се асоциира с цвета на лечебните сили. (Трябва да се отбележи, че
аметистите от Мексико имат червеникаво-виолетови оттенъци, а някои от Бразилия притежават
кафяво-червени обертонове на пуpпуpното.) Какъвто и да е случаят, с който и да е камък е
възможна хармонизация за този човек. За тази жена е било добре да се настрои към един от двата
камъка.
Така нареченият „подходящ камък“ за даден индивид е този, който има вибрационно
съответствие или резонанс с неговите душевни преживявания. Тези вродени влияния, като
събирателен кармичен модел, имат определено вибрационно качество, което намира съответствие в
определени камъни. Така че, ако даден човек искрено иска да култивира своите дарби и силни
страни по контструктивен начин, един подходящ за неговите вибрации камък може много да му
помогне. Изборът на камък е строго индивидуален въпрос. Процесът изисква силна интуиция.
Обаче цветът е основен фактор, водещ човека към определен камък, и трябва да бъде включен като
критерий, особено ако цветовите предпочитания подхождат на неговата същност. Като имаме
предвид това, нека да направим преглед на някои камъни с оглед на влиянието на техния цвят.
Червено
В аурата червеното показва сила, жизненост и енергия, въпреки че тъмните тонове
предполагат вътрешно напрежение. Това е цветът, свързан със Сатурн, с неговото влияние към
промяна и тенденция да се започват нови преживявания от типа „търкалящ се камък мъх не
хваща", но това трябва да бъде укротено посредством усет за целecъoбpaзност. Камъните, които се
свързват с този цвят, са корал и рубин. Нито един от двата не е подходящ за неспокойни и склонни
към избухвания хора. Но червеният корал е добър камък за човек, особено чувствителен към
интуитивните сили и духовните внушения, рубинът също е подходящ. Друг камък с червено
влияние е гранатът.
Оранжево
Toпазът носи някои от влиянията на оранжевото. Имайте предвид, че този цвят се асоциира с
Нептун и неговите импулси, изразени като интерес към необичайното и мистичното. Оранжево в
аурата е знак за мислещ човек, който зачита другите. Жълтият нюанс на топаза (или
слaмeножълтият) носи хармонични вибрации, особено за хора под влиянието на Меркурий, Венера
и Марс (планетата се асоциира с жълто), въпреки че цветът на Нептун е оранжев. Кехлибарът също
може да помогне със своите оранжеви излъчвания.
Жълто
Тук в светлината влиза златистото, носещо сила и земни конструктивни енергии.
Златистожълтото в аурата е знак за здраве и благополучие. То е и доказателство за човек с
щастлива нагласа и добър ум. Влиянията на Марс могат да се проявят у някои като импулс за
чистота и подреденост — позитивни фактори, ако не се стига до крайности като суровост и
избухливост. Чрез влиянията на Марс може да се прояви гневът, но не трябва да се допуска
презрително отношение или чувство на превъзходство по отношение на другите. Златистото е
укрепващо и стимулиращо. Поради своя цвят цитринът също е от полза.
Зелено
Този цвят предизвиква пpeдставата за смарагд, както и за малахит (лапис лигуриус). Зеленото
е на Венера, с присъщата й склонност към красотата и музиката, любов към природата и за лесно
сприятеляване. Човекът на Венера е открит, искрен и любещ, но ако са изразени негативно, тези
вродени стремежи се превръщат в егоизъм и собственическо чувство. Смарагдовото зелено в
аурата разкрива човек, който е отзивчив и приятелски настроен, и камъкът привлича подобни
вибрации, докато вибрациите на малахита, които като цяло имат защитно влияние, действат по
подобен начин. Други камъни в същия цвят са оливинът и тюркоазът. Хризолитът е оливин с
качества на скъпоценен камък, за който се смята, че има лечебни вибрации.
Синьо
81
 Лазуритът (лапис лазули) трябва да бъде считан като главен проводник на този цвят. Синьото
в аурата, общо взето, е добър цвят, който пренася положителни и духовни внушения, ако не е
твърде светло или тъмно. Уран е планетата, съответстваща на този цвят, с нейната тенденция към
крайности, добавена към интереса към необичайното и мистичното. Има условия да се развият
интуитивни влияния и психични качества, така че се изисква духовен баланс, постоянство и
упоритост — сестрите на търпението. Лазуритът определено оздравява вибрациите на тялото,
повишава жизнеността и прави човека по-чувствителен към духовните влияния. Сапфирът има
успокояващ ефект върху носещия го.
Индиго
Меркурий изразява внушенията на индигото чрез своето влияние върху висшите умствени
качества — способности, които могат да придвижат по-напред развитието на душата или да я
отклонят към егоистични интереси. За човек под влиянието на Меркурий е лесно да разгадава
характери, но тази способност трябва да почива върху достатъчна толерантност и добра доза
снизходителност. Азуритът (лапис лингуис) осъществява влияние върху ума при развитието на
психичните качества. Индигото и виолетовото в аурата са цветовете на търсещия, чиито цветове се
връщат и установяват към синьо, след като той установи своята цел.
Виолетово
Виoлетовото се появява в аурата на всички търсещи. Само след като човек разбере
истинската посока в живота си, виoлетовото става синьо, което е естественото излъчване на
душата. Силите на Юпитер има благоприятно въздействие, води до универсално съзнание,
искреност като вродено качество, включително и способност да се зачитат другите, и широта на
съзнанието — склонности, които не трябва да деградират до самодоволство и грандомания.
Аметистът помага да се съхрани положителната страна на тези влияния и внася лечебни вибрации.
Цвят Камък
Червено Корал, рубин, гранат
Оранжево Топаз, кехлибар
Зелено Смарагд, малахит, оливин, тюркоаз
Синьо Лазурит
Индиго Азурит
Виолетово Аметист
И така: направихме един пълен кръг, в смисъл че започнахме с цвета и проследихме танца на
неговите вибрации към светлината. Надзърнахме в светлината, макар и да е само частично
разбрана като сила на цялото сътворение, от върховната Светлина, източника на енергията,
кондензираща се в кристалните форми на материята — подредени структури и форми,
концентрирани в минерали, които са основата на материалното съществуване като първа връзка в
хранителната верига. Изследвахме сенките на нашите сетива, като вероятно открихме повече
смисъл и цел зад тях, отколкото изглежда на пръв поглед. Разбираме, че не сме сами в Космоса, не
сме изолирани в някаква случайна галактика, нито на някаква забравена планета, движеща се
спираловидно в хаоса, оставени на обстоятелства отвъд нашия контрол. Ние просто сме излезли от
настройката с първоизточника си — извън ритъм сме с вибрациите, които наистина имат значение.
Ние живеем в свят с божествен произход, защото той е роден от Светлината, а Земята, по която
вървим, е свещена Земя, защото е родена от Любов. Като се събере цялото сътворение обратно към
неговото начало, всичко, което остава, е Любов. Това е всичко, което ние трябва да знаем и правим.
И тук, в сенките, това е истинската сила, стояща зад цветовете и камъните.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

82
ПРИЛОЖЕНИЕ 2

83
 Източници и препоръчителна литература
Aired, Cyril. Jewels of the Pharaohs. New York: Bailantine Books, 1978.
Architectural Stained Glass. Edited by Brian Clarke. New York: McGraw-Hill, 1979.
Babbitt, Edwin D. The Principles of Light Sc Color. Edited by Faber Birren. Secaucus: The Citadel
Press, 1980.
Baer, Randall N., and Vicki Vittitow. The Crystal Connection: A Guidebook for Personal and
Planetary Ascension. San Francisco: Harper & Row, 1987.
Birren, Faber. Color & Human Response. New York: Van Nostrand Reinhold, 1978.
Brown, Barbara B. New Mind, New Body. New York: Harper & Row, 1974.
Cayce, Edgar. Auras: An Essay on the Meaning of Colors, Virginia Beach: A.R.E. Press, 1945.
Colville, W J. Light and Colors, Macoy Publishing, 1914.
Davidson, Victor S. The Science of Iridiagnosis—Diagnosis of The Eyes, London: Thorsons
Publishers Ltd., 1944.
Eckstein, Gustav. The Body Has a Head, New York: Harper & Row, 1969.
Gimbel, Theo. Healing Through Colour, Essex, England: C.W Daniel Co., 1980.
Hunt, Roland. The Seven Kgs to Colour Healing, Essex, England: C.W Daniel Co. 1971.
Irion, J. Everett Interpreting the Revelation with Edgar Cayce, Virginia Beach: A.R.E. Press, 1982.
84
 Irion, J. Everett: Vibrations, Virginia Beach: A.R.E. Press, 1979.
Isaacs, Thelma: Gemstones, Crystals & Healing, Black Mountain: Lorien House, 1982.
Jangl, Alda Marian and James Francis: Ancient Legends of Gems and Jewels, Coeur D’Alene:
Prisma Press, 1985.
Kunz, George Frederick: The Curious Lore of Precious Stones, New York: Dover Publications, Inc.,
191з.
Lewis, Roger. Color and the Edgar Cayce Readings, Virginia Beach: A.R.E. Press, 197з.
Luscher, Dr. Max: The Luscher Color Test, Translated and Edited by Ian Scott. New York: Random
House, Inc., 194з.
Man, Myth & Magic (The Illustrated Encyclopedia of Mythology, Religion and the Unknown), New
York: Marshall Cavendish, Ltd., 198з.
Monahan, Evelyn: The Miracle of Metaphysical Healing, West Nyack: Parker Publishing Company,
Inc., 1975.
Mueller, Congrad G. and Mae Randolph: Light and Vision, New York: Time-Life Books, 1966.
Omni Magazine, May 1987.
Ouseley, S.G.I.: The Power of the Rays, London: L. N. Fowler & Co., Ltd., (1951) 1986.
Podolsky, Edward: The Doctor Prescribes Color, New York: National Library Press, c. 19з8.
The Power of Color and Stones (Learn-at-home course), Virginia Beach: A.R.E. Press, 1985.
Puryear, Meredith Ann, Healing Through Meditation & Prayer, Virginia Beach: A.R.E. Press, 1978.
Sechrist, Elsie. Meditation-Gateway to Light, Virginia Beach: A.R.E. Press, 1964.
Scientific Properties and Occult Aspects of Twenty-two Gems, Stones and Metals (Revised Edition),
Virginia Beach: A.R.E. Press, 1960.
Thurston, Mark: Paradox of Power: Balancing Perssmal and Higher Will, Virginia Beach: A.R.E.
Press, 1987.
Wood, Betty: The Healing Power of Color, New York: Destiny Books, 1984.

АИП ДНЕС
Асоциацията за изследване и просветление е организация с отворено членство и идеална цел
и работи за духовното израстване, холистичното здраве, психичните изследвания и техните
духовни измерения; и по-специално използва на практика психичните тълкувания на покойния
Едгар Кейси. Чрез широконационални програми, публикации и учебни групи АИП предлага на
всички онези, които се интересуват, практическа информация и подходи за индивидуално
изучаване и приложение за по-доброто разбиране и свързване със самите себе си, с другите хора и
Вселената. Членството в АИП, концентрирано в Съединените щати, се разраства и включва хора от
целия свят.
Главното управление във Вирджиния Бийч, щата Вирджиния, включва библиотека,
конферентен център, административни офиси, печатница и се обслужва от мотел с изглед към
морето. Библиотеката е една от най-големите метафизични и парапсихологични библиотеки в
страната. АИП работи с книжарница, която предлага и услуги чрез пощата и има почти 1 000 000
заглавия, свързани с почти всяка тема, отнасяща се за духовното израстване, световните религии,
парапсихологията и трансперсоналната психология. АИП обслужва членовете си чрез
широконационални лекторски програми, публикации, Брайлова библиотека, лагер и програма за
екстензивно групово обучение.
АИП-центърът, разположен на 67-а улица и Атлантик Авеню, е отворен целогодишно.
Посетителите са винаги добре дошли и могат да пишат на АИП на адрес: п.к. 595, Вирджиния
Бийч, ВА 23451, за повече информация относно асоциацията.

На корицата:
ЕДГАР КЕЙСИ
СИЛАТА НА ЦВЕТОВЕТЕ, КАМЪНИТЕ И КРИСТАЛИТЕ
Още в зората на историята хората са осъзнавали жизненоважната сила на цветовете, камъните
и кристалите. В своите забележителни прозрения Кейси разбулва тяхното благотворно въздействие
върху човешката психика и разкрива удивителните древни поверия, свързани с тях. Тук ще
намерите и отговорите на много други въпроси:
Цветовете наистина ли са проекция на духовното царство?
Как да използваме кристалите с лечебна цел?
Могат ли „незрящите“ да виждат цветовете?
85
 Как вибрациите на камъните въздействат при лечение?
Какво значение имат цветовете на аурата и защо са известни като „ветропоказатели на
душата“?
Как цветовете влияят върху нашето духовно развитие?
Тази проникновена книга ще ви научи да разпознавате и прилагате силата на тези природни
дарове, така че да откликвате физически и духовно на различните измерения на ежедневието.

Превод от английски Райна Димова

Издателска къща „Хермес“

86