Feite

ЛЕЧЕНИЕ С ФЕИТЕ
Дорийн Върчу
На Бог
и прекрасните феи, делфини, русалки.
Извисени учители и ангели. Сърцето ми прелива с благодарност за всичко, с което ми
помогнахте!
Предговор
ИСТИНАТА ЗА ФЕИТЕ
Като повечето деца, и аз си имах любима книга с приказки за лека нощ. Но не историите от
страниците на книгата пленяваха детското ми въображение. Беше по- скоро картината от
корицата. С часове можех да се взирам във фантастичните детайли на рисунката, изобразяваща
цветовете на пурпурни и бели грамофончета. Всяко цветче на рисунката беше дом на красива
мъничка фея, живееща сред цветята така, както ние с вас обитаваме къщи, магазини и офис
сгради. Цветята бяха техния град, техния дом, тяхното общество.
Винаги съм обичала да се взирам в образите на феите, но чак когато навлязох в зрелостта,
започнах активно да работя със сферата на тези създания. Може би обаче съм го правила
несъзнателно и в детството си, когато си играех на поляната зад нашата къща.
Интересно е, че винаги съм вярвала в ангели, но запознанството ми с феите дойде на един
по-късен етап от живота ми. Подозирам, че така става при много възрастни. Както винаги, тази
промяна беше в Божествен и съвършен синхрон с текущата ми задача, тъй като бях поканена да
организирам семинар за света на феите.
Факт е, че повечето от нас обичат ангелите. Над 80 процента от хората вярват, че ангелите
съществуват. Обаче значително по-малък е процентът на тези, които вярват, че феите са реални,
живи същества. Вместо това, последните се приемат за герои от приказките - без да забравяме,
разбира се, известната фея на зъбчетата. Има също и хора, които смятат феите за символ на
почитта към тъмните и окултни сили. Християнските общества понякога не разбират, че феите са
част от прекрасния Божи свят - клон от ангелската сфера, който има задачата да бди над
растенията, животните и Земята като цяло.
И все пак има хора, които мислят, че на феите не може да им се има доверие, тъй като те са
само едни немирни пакостници, които крият предмети и причиняват много злини. Истината е, че
феите са тук, за да направят по-приятен и по-дълъг живота на всички същества, включително и
нашия, на хората. Никой не казва, че трябва да издигаме в култ феите или ангелите - самите те
Книгата е предоставена на www.spiralata.net от Дари Донева 1

приписват всички заслуги на Създателя. Тъй като Божествената любов и светлина са вездесъщи,
хората, ангелите и феите - всички сме свързани в едно Цяло.
Живият духовен свят

Когато без страх започнах да се вглеждам в духовния свят с напълно развитото си ясно
виждане, аз видях много от така наречените митични създания, чийто живот е толкова реален,
колкото и нашият. Бързо разбрах, че в своята същност всички сме искри от Божествената свет-
лина. Като такива обаче, ние можем да приемаме множество различни форми и сме в състояние
да съществуваме на много нива.
Всяка Божествена искра, която се въплъщава, живее на определено ниво в астралната
сфера. Хората живеят на най-плътното енергийно ниво, последвани от растенията и животните,
които са настроени към Духа в много по-голяма степен от повечето човешки същества. Феите и
останалите елементали живеят на това астрално ниво, което е точно над животните и растенията,
затова те са наполовина въплътени и наполовина обитаващи сферата на Духа.
Починалите ни близки живеят на ниво, което е малко по-високо от това на феите, а след тях
идва нивото на Извисените учители. Ангелското царство се намира на най-високото астрално
ниво и затова ангелите са с най- малка плътност от всички създания, които ни помагат тук, на
Земята.
Моите учители от ангелската сфера ми разказаха за царството на феите. Съвсем различни
от измислените създания, населяващи света на приказките, тези същества са много реални,
могъщи и любящи. Феите са Божествените ангели-пазители на природата и се грижат за здравето
и сигурността на животните, растенията и Майката Земя. В тази връзка те играят значителна роля
и в живота на човешките същества - като ни помагат и ни напътстват. Феите могат също да
внесат усещане за вълшебство, игривост и романтичност в живота ни.
Съществуването на феите ми напомня за историята на д-р Сюс "Хортън чува ху", в която
раса от същества, известни като "хута", живеят в едно глухарче, заплашено от унищожение.
Всички ху ще бъдат изтребени, освен ако някой не спаси глухарчето.
Едно дете чува виковете на мъничките същества и се опитва да накара хората да ги спасят,
но никой не вярва в твърдението на детето, че ху са раса от истински, живи същества. Накрая
всички ху запяват в хор достатъчно силно, така че всички да ги чуят и да се уверят, че глухарчето
наистина е населявано от живи същества. Така тяхната планета и расата им са спасени!
По същия начин съществуването на феите е застрашено, защото ние не вярваме в тях.
Унищожаваме родния им дом всеки път, когато откъсваме диво растение или отсичаме дърво,
или им причиняваме страдания с нашите токсични пестициди и препарати за чистене. Феите, за
разлика от ангелите, имат физическо тяло. То е много леко и ефирно, но въпреки това изпитва
някои от нуждите, присъщи на човешкото тяло.
Феите, също така, са силно "ясно чувстващи", което значи, че емоционално и физически
усещат мислите и емоциите на другите. Те са толкова чувствителни, че поглъщат болката,
причинена на растенията, дърветата и животните. Феите са природните ангели-пазители и не
могат да бъдат щастливи, освен ако не изпълняват тази своя мисия.
Феите искат ние да им сътрудничим в опазването на планетата и най-добрият начин да ги
опознаем е да бъдем добри с планетата Земя. Когато например, излезете на разходка, вземете си
някаква торбичка, в която да събирате боклука по пътя си. Бъдете старателни в разделното
изхвърляне на боклука и изплаквайте металните кутии и бутилките, преди да ги изхвърлите в
контейнера за рециклиране. Купувайте и консумирайте колкото се може повече органични храни
- за да бойкотирате пестицидите, които вредят на околната среда и разстройват феите.
(Представете си изражението на лицето на някоя фея, когато тя е принудена да диша спрей
против насекоми!)
В началото, когато започнете да работите с феите, вие ще доловите тяхното присъствие
като движението на лек бриз между листата на растенията, докато вдъхвате аромата на цветята,
на окосената трева или почвата. Ще се насладите на присъствието на феите, когато се взирате в
огрените от лунната светлина храсти или в младите цветни пъпки. С течение на времето, когато с
феите взаимно се опознаете, те ще започнат да стават все по- видими за вас.

За мен беше удоволствие да открия колко прекрасно можем да се чувстваме в присъствието
на феите. Самият факт да бъдат около нас ни изпълва с еуфория, безгрижие, игривост и като цяло
с усещане за щастие. Феите могат да ни помогнат също да открием своя сърдечен център.
Те са природно надарени лечители, които могат да ни помогнат да се освободим от страха и
мрака, присъстващи в живота ни.
(Бележка: В текста, който следва, за да направите разграничение между посланията на
феите и ангелите и мислено излъчените отговори на Дорийн, първите са с наклонен шрифт и са
сложени в кавички; вторите са със същия шрифт, но без кавички.)
Глава 1
НАЗАД КЪМ ПРИРОДАТА
"Прави дълги разходки сред природата." Дни наред чувах в ума си тези думи, особено
докато пробягвах на тренажора в уютната си спалня редовните 6 км. Гледах светлината на
таймера, отмерващ времето на 45-минутната ми тренировка, и единственото, което чувах, беше
"Излез да правиш това навън!"
Тогава не знаех, че едни много специални ангели — тези, които имат задача да се грижат за
природата -се опитваха да привлекат вниманието ми. Упоритото им настояване даде резултат и в
слънчевия следобед една сряда, аз пропуснах заниманията на тренажора и за сметка на това се
разходих навън.
Тръгнах по Селва Авеню в Дана Пойнт, Калифорния, крайбрежният град, в който живеех и
който е разположен по средата между Лос Анджелис и Сан Диего. Селва Авеню се състои от
дълги и хълмисти пешеходни алеи, които водят към плажа Солт Крийк. Докато слушах как
колите по булевард Голдън Лантърн профучават, аз се чудех защо бях подтиквана да изляза
навън. "Това изглежда стресиращо, в сравнение с тренировката сред уюта на собствената ми
спалня", размишлявах аз.
Така че на следващия ден, когато феите отново ме подканиха да изляза на разходка, аз взех
със себе си своя уокмен, надявайки се, че като си пусна силно записа с "Курс по чудеса", ще се
избавя от шума на уличния трафик.
Сътрудничество с Духа
Беше пролетта на 1997 г. Тъкмо бях завършила "Пътят на работника на Светлината 1", книга,
която написах в пълна изолация. Бях изключила телефона си в продължение на три месеца и
половина и бях казала на всички свои приятели и колеги, че ще се видя с тях, когато книгата
стане готова. По време на самия процес на писане ангелите имаха много специфични инструкции
към мен Те ми казаха, че трябва да пребивавам в центъра си в състояние на медитация,
постоянно да държа в стаята си свежи лилиуми и туберози, да използвам меко осветление и да
слушам класическа музика. Насърчаваха ме също да не се съсредоточавам върху светски новини,
а да се фокусирам върху истината на мира и любовта.
И макар че изолацията беше трудна, аз забелязах мигновени резултати от това, че
последвах съвета на ангелите. Офисът ми се превърна в ашрам, в свещен кът, в който енергията
беше висока и чиста. "Пътят на работника на Светлината" сякаш отразява тази високочестотна
енергия, както и моето намерение, затова и до днес тя си остава една от любимите книги, които
съм написала.
А сега вече пишех една нова книга, озаглавена "Ангелска терапия2". Целият проект
изглеждаше някак странно "режисиран", сякаш ангелите съвсем точно знаеха какво ще
представлява книгата и какъв ще бъде нейният ефект. Дори заплануваната публикация на
"Ангелска терапия" изглеждаше сюрреалистична. Преди издателите винаги искаха от мен да им
изпратя подробно описание на книгата. Но в този случай аз просто им бях изпратила по
електронната поща два-три реда, в които споменавах, че бих искала да напиша книга със
заглавие "Ангелска терапия", както и кратко описание на книгата. Моят издател веднага каза
"Да!" и ми изпрати договор за издаване на книгата, без да задава въпроси относно нейния формат
и обем и без да се интересува от някакви други подробности.
Самото писане на книгата също беше странно. Изглежда, че всеки път, когато сядах да
пиша, изпадах в транс. Бях в абсолютно неведение относно думите, които излизаха изпод
пръстите ми и се появяваха на екрана на компютъра, и направо се страхувах да прочета текста
след това. Част от мен се притесняваше, че написаното ще бъде безсмислено и ще ми се наложи
отново да започна всичко отначало. Съзнавах също, че процесът на писане в транс отключваше
моите "проблеми с контрола". Да се отдавам и да се доверявам напълно, не беше естествено за
мен - което вероятно се дължеше на вироглавостта на моя слънчев знак, Телец, или на факта, че
бях първородно дете.
Независимо от всичко, аз бях доста осъзната по отношение на инструкциите, които
получавах от духовния свят. Никога не се съмнявах в тяхната достоверност; колебаех се
единствено дали да ги последвам. След инцидента от 15 юли 1995 г., при който едва не ми
откраднаха колата и вероятно се разминах на косъм от смъртта, защото пренебрегнах
предупреждението на ангелите, винаги правя всичко по силите си да следвам съветите на
небесата. И въпреки че едва бях избегнала злополуката (с която ще ви запозная по-нататък в
книгата), от време на време егото ми все още се бунтуваше и спореше с ангелите.
Докато пишех "Ангелска терапия", ангелите действаха като треньори на олимпиец и ме
съветваха и мотивираха, с цел да реализирам най-добро постижение. Те просто искаха "Ангелска
терапия"да се излее чрез мен в писмена форма. Затова аз реших, че техните подканяния да
излизам на разходки бяха част от процеса. Оказа се обаче, че те ме подготвяха за работа, която
щеше да ци се наложи да върша в бъдеще: подготвяха ме за книгата която държите в ръцете си.
Свързване с Природата
Движех се енергично по Селва Авеню, слушайки на уокмена си приятния мъжки глас,
разказващ "Курс по чудеса". Не съзнавах нищо друго, освен собствените си стъпки и това, което
този глас казваше, и може би щях да пропусна една необикновена гледка, но наситеният пур-
пурен цвят на някакви декоративни тропически храсти ме накара да спра. Спрях записа, за да
мога да отдам пълното си внимание на цветовете. Никога дотогава не бях виждала такъв ярък и
жив нюанс. Синкаво-пурпурното беше толкова ослепително, че не можех да му се наситя.
Доближих се максимално до цветовете, с надеждата да утоля жаждата, която очите ми
изпитваха за този разкошен нюанс. И все пак, това не ми беше достатъчно; струваше ми се, че
искам да погълна искрящите цветове и да се слея с тях. Продължих напред и се спрях при
следващия храст бугенвилия, след това при следващия и така нататък. Измина почти час, докато
стоях като закована сред цъфналите цветове, които приличаха на нощни пеперуди, кацнали
върху зелените листа.
Докато се разделях с новите си приятели, аз останах смаяна, че дори не съм забелязала
шума на уличния трафик. Толкова дълбоко се бях свързала с природата, че времето и околните
звуци престанаха да съществуват. И точно тогава спонтанно се роди връзката ми с природните
ангели - феите и елементалите - макар че известно време нямаше да осъзнавам това.
На следващия ден някакво вътрешно чувство ми подшушна да оставя уокмена си у дома.
Знаех, че ангелите ме молят да отворя уши, за да мога да ги чуя напълно. Вътрешният ми глас ме
насочи да взема със себе си празен бележник и нов химикал, заедно с бутилка вода за пиене и
ключовете ми от дома. Извадих от гардероба си малка розово-зелена чантичка от тези, които се
носят около кръста, която получих като подарък, когато преди години гостувах на шоуто на
Лийза. Сложих бележника си вътре и го покрих с найлонов плик, за да не се намокри, в случай че
някоя заблудена океанска вълна реши да ме окъпе и да изтрие записките, които знаех, че ще
направя.
Предишната вечер работата ми по "Ангелска терапия" беше преминала изключително
добре. Обикновено оставах в състояние за приемане на информация най- много 15 до 30 минути,
без да ме заболи главата, но миналата вечер записвах в продължение на почти два часа. Дали
срещата ми с тропическите храсти не беше помогнала?
Когато попитах ангелите защо напоследък имах главоболие по време на сеансите с
ченълинг - все пак, обикновено нямах такива проблеми - те ми отговориха, че упоритата ми
шоколадова диета пречеше на енергийните ми вибрационни честоти.
С други думи, моите "антени" не можеха да се настроят към високите честоти на ангелската
сфера, защото шоколадът правеше вибрацията ми плътна и бавна. Знаех, че шоколадът е лош
заместител на човешката любов и че ние често изпитваме ненаситно желание за него, когато
всъщност търсим романтична любов, но сега ангелите ми обясниха, че желанието за шоколад
всъщност е желание за Божествена любов - копнеж да се свържем с нашия Създател.

Когато ядем шоколад, ние запълваме невронните рецептори, създадени за Божествена
любов, със синтетични химикали, наречени фенилетиламин" или ФЕА., за по-кратко - удобно
название, тъй като "феа" е малък заместител на огромната любов, която можем да получим
единствено когато сърцата ни са влюбени в Създателя и в цялото Сътворение.
Да, аз бях самото олицетворение на "шокохолик" ц мислено спорех с ангелите. Все пак,
третата ми книга "Мечтаната диета на шокохолика" беше посветена на шокохолизма! Жадувах за
шоколад и ядях всеки ден независимо че бях преминала на "по-здравословни" варианти на
въпросната "дрога", като шоколад от соево мляко, оризово-шоколадов сладолед и "здравословни"
блокчета шоколад.
Ако искате от мен да се откажа от шоколада, ще трябва да премахнете страстта ми
към него!, направо извиках към своите ангели. Знаех, че ангелите обичат да бъдем честни и
искрени с тях и че не се обиждат, когато изразяваме истински емоции. Така че в тези моменти на
раздразнение, когато се чудех как изобщо е възможно да последвам Божественото напътствие -
тоест, да се откажа от шоколада - ангелите бяха привикнали към изпълнения ми с негодувание
тон. Те се фокусират единствено върху любовта, която виждат в нас, а не върху страховете ни,
които предизвикват гняв или недоверие.
Молбата ми ангелите да ме излекуват от страстта ми към шоколада беше наполовина
реторична и наполовина искрена. Могат ли ангелите наистина да премахнат дългогодишното ми
пристрастяване към този калоричен стимулант? На следващия ден получих отговор на този
въпрос. Изглежда ангелите бяха работили върху мен през цялата нощ, защото на сутринта бях
свободна от всякакво желание за шоколад. От този ден нататък не съм изпитвала никакъв апетит
за шоколад и не съм слагала и парченце в устата си!
Това не беше малък подвиг за бившата "Кралица на шоколада", за каквато сама се бях
провъзгласила. Много от моите читатели и от хората, посещаващи моите лекции и семинари,
които бяха наясно с личната ми история, споделяха, че и с тях се е случило нещо подобно, когато
решили да помолят ангелите да им помогнат да се откажат от шоколада или от други свои
пристрастявания.
Почти веднага бях в състояние да приемам чрез ченълинг цели пасажи от "Ангелска
терапия" в продължение на по-големи периоди от време, без да страдам от главоболие или друг
физически дискомфорт. Докато вървях и мислех по тези въпроси, чух ангелите да казват: „Всяка
храна, която изяждаш, продължава да ти влияе дълго след като е била усвоена от организма.“
Спрях и записах тази фраза в малкия бележник, който носех със себе си в чантичката. Така,
значи ангелите имаха намерение да ме инструктират по време на дългите ми разходки сред
природата! Замислих се. Не е чудно, че в такъв случай не искаха да се разсейвам с някакъв
уокмен! Тук съм, за да слушам и да си водя бележки.
Същия ден, докато седях на мъгливия плаж с химикалка в ръка, ангелите ми обясниха
различните ефекти, които храната оказваше върху нашата духовна психика, информация, която
съм предала в своите книги "Божествени предписания"1 и " Да се храниш в Светлината".
Все още не бях съвсем наясно, че получавам тези съвети от един клон на ангелското
царство, известен с името "елементали". Тези същества са лекарите, сестрите и съветниците,
натоварени със задачата да лекуват всички земни създания (в това число и хората) и да им
оказват помощ. Феите са една разновидност на елементалите, а по-нататък в книгата ще се
срещнете и с други членове на елементалното царство. За мен всеки, който ни помага, е "ангел",
а елементалите определено ни помагат. В моя случай, аз нямах никаква представа до каква
степен феите и другите елементали ми помагат и колко съществена част от живота ми са те.
Природните ангели
Продължавах да се разхождам всеки ден, да си водя записки и в състояние на транс да пиша
"Ангелска терапия". За втората част на книгата ангелите започнаха да ми диктуват материал за
"природните ангели" и учеха мен - както и читателите, незапознати с тези същества - как да
общуваме с феите. Научих, че феите са ангели-пазители на животните и че работят също и с
цъфтящите растения.
Докато четях думите на ангелите, хвърлих поглед към хималайската си котка Ромео и
забелязах около него искрящи светлинки. Ахнах от радост и изненада и бързо погледнах към
букета от лилиуми в офиса си. Досега никога не ми беше хрумвало да търся феи! Но те бяха там -
малки тинкърбелчета, прелитащи от цвете на цвете като красиви светулки. Аз ги виждах
наполовина с вътрешното и наполовина с физическото си зрение, по същия начин, по който
виждах и ангелите, починалите хора и аурите. Духовното и физическото ми зрение се сливаха, за
да ми дадат един обективен поглед към духовния свят, който виждам с отворени очи.
Ангелите - или бяха феите, сега се чудя - ми предадоха още информация за главата
"Природните ангели" от "Ангелска терапия". Те казаха, че ние, хората, трябва да сме внимателни,
когато газим тревата или я косим, и че трябва мислено да предупреждаваме за това феите, за да
могат те да се отместят от пътя на нашите крака или на косачката. Ангелите ме предупреждаваха
също и за употребата на пестициди, тъй като отровите са толкова пагубни за феите, колкото и за
насекомите.
Беше ми обяснено, че феите имат такова физическо тяло, че замърсяването на околната
среда и човешката нехайност им вредят. Всички духовни същества - независимо дали са живи
хора, животни, феи, починали хора или ангели - притежават тяло, изградено от енергия и "свет-
линна материя". Тази светлинна материя притежава форма, придаваща на тялото силует и маса.
Съзнанието или мисловният модел на съществото определя плътността на неговата енергия.
Хората имаме най-плътните, най-изразените, непрозрачни тела, тъй като нашите мисли са
фокусирани най-вече върху материалното. Мислите ни са тежки и телата ни отразяват това
съзнание.
Ангелите казаха, че понеже ние, хората, правим нещата по трудния начин - например
мълчаливо търпим работа, която не можем да понасяме, вместо да използваме силата на мисълта,
молитвата и проявлението - ние притежаваме плътни тела, които представляват маси от
втвърдени мисли относно материални придобивки.
В царството на елементалите е точно обратното - феите редовно използват проявлението, за
да привлекат към себе си или да създадат това, което им е нужно. Това ги прави безгрижни и
необременени и затова техните тела са по-леки от нашите. Независимо от това, умствената
нагласа на феите е по-плътна от тази на ангелите, които са изцяло фокусирани върху Духа.
Според ангелите думите на Исус: "Първо потърсете Царството Божие, и след това всичко ще ви
бъде дадено", са водещи думи, които ще ни издигнат над плътността, страданието и мъките.
След това ангелите ми казаха нещо, което незабавно ми прозвуча вярно, но което въпреки
това ме изненада: "Вашите човешки тела са елементали. Те притежават изцяло своя жизнена
сила и интелигентност, която идва от царството на елементалите." Ангелите обясниха, че
нашето тяло притежава естествена интелигентност, регулираща неговите системи, но
едновременно с това то може да притежава и буйната личност на двегодишно дете.
Това дете вътре в тялото - съществото, което се нуждае както от здравословното, така и от
нездравословното и което жадува и за двете - е елементалът в нас.
Тялото ни е отделно, индивидуално същество, със свой собствен ум, жизнена сила и
житейски план. Ние не притежаваме тялото и то не е наш придатък. То е най-вече наш
съквартирант, с когото имаме връзка, характеризираща се със синергия и взаимна зависимост.
Ние зависим от тялото да "ни" приютява и транспортира; а тялото зависи от нас да му
предоставим храна, подслон и физически упражнения. Тялото води своя произход от духовния
свят, но едновременно с това е плътно същество от Земята. Следователно, телата са част от
земното царство на ангелите - с други думи, от сферата на елементалите. Тялото е нашата
вътрешна фея, леприкон, еднорог, русалка или някой от другите членове на царството на
елементалите.
Значи нашите тела са елементали! Учудих се на това откритие. Те са по-плътни от
крехките, ефирни тела на феите, но определено са от същото семейство. Не е чудно, че феите са
брилянтни лечители на човешките тела - работейки с нашите тела, те просто работят върху
своите роднини. Самото пребиваване сред природата и задържането на намерението да се
свържем с феите може да има лечебен ефект върху физическите ни тела.
Глава 2
СЪРДЕЧНАТА ЧАКРА
Една вечер, докато приготвях вечеря за съпруга си Майкъл, сина си Грант и за себе си, аз
особено ясно долових сферата на елементалите в своето тяло. Докато подреждах парченца
здравословен царевичен чипс във всяка от чиниите, бях изкушена да си хапна от чипса, като в
същото време осъзнавах, че желанието да си угаждам идваше от моето елементално тяло.
Подобно на двегодишно дете, тялото ми незабавно искаше да получи наслада и удовлетворение.
Единствено знанието ми за нуждите на неговата природа ми помогна да се справя със
ситуацията. Мислено казах на тялото си: Ще можеш добре да си похапнеш след няколко минути,
и думите ми незабавно утолиха апетита му.
Точно тогава Грант, който по това време беше на 16 години, и Ромео, котката ми, се
въртяха в кухнята. Очевидно те също бяха гладни. Грант попита: "Вечерята ще стане ли скоро?",
а Ромео повтори същия въпрос с едно "Мяу!" Сладкият ми котарак глезено започна да се търка в
крака ми и да мърка, докато му отварях една консерва с храна.
Погледнах Ромео и Грант и затаих дъх, когато осъзнах колко много значеха за мен двамата.
Грант, по-малкият ми син, беше станал висок, симпатичен младеж. Той винаги е бил с лек
характер, още от бебе - а сега се беше превърнал в отличен ученик, както и в млад мъж с голямо
сърце и висок морал. Наскоро от гимназията "Дана Хилз" го бяха наградили с почетна значка за
най-добър ученик по история. Аз толкова много го обичах и уважавах!
А Ромео, красивата ми хималайска котка, с неговите морскосини очи и очарователен
характер, беше най-преданото животно, което някога съм срещала. Дали това не беше причината
той да разтопи сърцето ми в деня, в който го прибрах вкъщи като малко котенце? Ромео се сгуши
в свивката на ръката ми и започна да мърка гледайки ме с големите си сини очи. Как изобщо бих
могла да му устоя?
Взирайки се в Грант и Ромео, аз с болка осъзнах, че колкото и да ги обичах, сърцето ми не
беше изцяло отворено да изпита чувството на любов към тях. Осъзнах, че се предпазвам от
емоционалната болка, като не си позволявах изцяло да почувствам любов. О, да, можех да кажа:
"Обичам ги толкова много", но в същото време не преливах от усещането за любов.
"Ти се страхуваш от любовта ми казаха ангелите в този момент. Думите им сякаш
накараха времето да спре, хващайки Грант и Ромео в стоп кадър. Мълчаливо възроптах срещу
думите на ангелите, смутена от тяхната правота.
"Не се срамувай, продължиха ангелите. "Всички човешки същества се страхуват от
болката, свързана с обвързването. Страхът от това, че може да бъдете обичани, и от това
да обичате, е като епидемия сред хората.
За съжаление, този страх от любовта е страхът от Бог и от вашия истински Аз, тъй
като вие и Бог сте любов. Когато се пазите от това да бъдете обичани и да обичате, вие
буквално се пазите от това да бъдете себе си. Откъсвате се от своите духовни дарове, които
са прекрасни, можете да бъдете сигурни. Можем да ви помогнем отново да отворите сърцето
си за любовта, ако ни позволите да го направим."
О, моля ви, помогнете ми! Искам да почувствам емоцията на любовта дълбоко в сърцето
си/, мислено умолявах ангелите. Осъзнах колко притъпени са били емоциите ми във всичките ми
връзки - в брака ми, в отношенията с двамата ми синове, с моите родители и приятели, дори и с
котката ми. Как бях позволила да се случи това?
Замислих се за всички случаи, когато бях изпитвала болка, свързана с "любовта". Не за
любовта в истинския, духовен смисъл на думата, а за земната любов във връзките. Болката от
разочарованието и изневярата беше обвила сърцето ми в нещо като кора. И макар че тази кора ме
предпазваше от силната болка, в същото време тя ме "предпазваше" и от това да изпитам голяма
радост. Бях затворила себе си в клетката на блудкавите емоции.
Изчистване на сърцето
След вечеря ангелите ме насочиха към рафта с книгите, за да взема "Да живееш живот,
изпълнен с радост", стара книга от Джон Рандолф Прайс, един от моите любими автори. Преди
години, неговата "Книга на изобилието" ми беше помогнала да се излекувам от несигурността си
по отношение на парите и по отношение на материалния си живот като цяло. Сега ангелите ми
показаха тази книга, която съдържаше ключа към отварянето на сърцето и емоциите ми, процес,
наречен "Инвентар на прошката".
От разучаването на текста на "Курс по чудеса" знаех, че "прошката е ключът към
щастието". Аз правех всичко възможно да простя на себе си и другите в момента, в който усетех
чувство на гняв или вина. Като психотерапевт, аз окуражавах клиентите си да се освободят от
стария гняв, прощавайки на хората и ситуациите от своето минало. Осъзнавах, че ние често се
съпротивляваме на това да простим, защото прошката застрашава нашето его. "Няма да простя,
защото това, което ми се случи, е непростимо", противи се егото. (В действителност аз
предпочитам фразата: "Да се освободим от токсините, свързани със събития и хора от миналото",
вместо назидателно звучащия съвет "Да простим.")
Инструкциите, включени в "Инвентара", изисквах от мен да напиша името на всеки човек,
ситуация и (дори) животно, които някога са ме ядосали. Бях изумена, че лекота изписах четири
страници с имена, между които бяха и имената на мои приятели от детството, за които не се бях
сещала от години. В някои случаи не можех да си спомня името на човека, който ме беше
нервирал, така че правех общо описание на неговата личност. (Естествено и моето име беше в
списъка.) После, според Инвентара, трябваше да се спра на всяко име от списъка и мислено да
кажа следното: Прощавам ти. Освобождавам те. Не задържам никакво неопрощение спрямо
теб. Аз съм свободна и ти си свободен.
Всеки път, когато изцяло се освобождавах от някого, през мен преминаваше физическа
тръпка. При някои от хората, с които имах "по-трудна" връзка, чувствах освобождаването като
силна въздушна струя, излизаща през сърцето и главата ми. Чувствах се като дете, което времен-
но сдържа дъха си по време на гневно избухване, след което го изпуска под формата на
еднократна, мощна въздишка.
Усещах как, прощавайки на всеки човек от списъка си, бях обгърната от топла вълна на
релаксация, но осъзнах, че при някои от хората ми беше малко по-трудно да се освободя.
Например, част от мен все още се чувстваше уплашена от бившия ми съпруг, а друга моя част
искаше да отмъсти на бившия ми приятел от гимназията, който ми беше изневерил.
Ангелите ме научиха, че е важно не толкова да простим за това, което ни е сторено, колкото
да видим Божията невинност във всяко същество. Те ме научиха да приемам, че всеки прави
грешки - понякога много болезнени - но независимо от всичко, аз трябва да видя Божествената
светлина в себе си и във всеки друг човек. Понякога това беше лесно, но друг път, когато давах
прошка на някого, трябваше да визуализирам как човекът се отдалечава от мен, носейки се в
балон, пълен с хелий.
Вложих жар в Инвентара, мотивирана от желанието си да почувствам дълбочината на
любовта като емоция. Отне ми почти три часа да направя това упражнение и накрая бях
изтощена, но с леко сърце. Когато свърших, имах чувството, че съм избърсала праха от сърцето
си и сега то беше чист проводник на емоции.
Слушане за напътствия
Моите отношения с ангелите (както и отношенията ми с феите, за които все още не
подозирах) бяха така просветляващи, че аз с радост молех за напътствие и чаках да го получа. И
така, на следващата сутрин аз с нетърпение сложих в чантичката си бележника и химикалката и
се отправих към плажа. Какво ще науча днес?, чудех се аз, докато поздравявах декоративните
бученвилии по Селва Авеню и с удоволствие докосвах с лицето си ярките им пурпурни цветове.
С приповдигнато настроение подскачах надолу по стълбите към плажа. На половината път
спрях, за да се полюбувам на тропическия залив, с неговите великолепни палмови дървета и
кристалната му тюркоазена вода. Не само че гледката беше разкошна, но такъв беше и ароматът
на дивите туберози и соления въздух. Благодаря ви, ангели, че ме накарахте да изляза от дома,
благодарение на което открих пищната красота на Майката Природа, казах мислено аз и
сърцето ми се изпълни с благодарност.
"Тръгни наляво", получих инструкция чрез своя вътрешен глас и чрез емоционалните ми
усещания, които играеха ролята на компас, с който ангелите ме насочваха в желаната от тях
посока. Послушно тръгнах по пясъка към един голям, заоблен камък."Седни тук", посъветваха
ме ангелите, посочвайки гранитната скала. Забелязах, че скалата е гладка и в нея има
вдлъбнатина, достатъчна за сядане - нещо като естествено образувана седалка.
Седнах върху този гранитен трон и затворих очи, за да медитирам. Какво бихте искали от
мен да разбера?, мислено попитах ангелите.
"Искаме от теб да чувстваш. Дишай дълбоко просто чувствай. " Поех си дълбоко дъх
няколко пъти, докато умът ми развълнувано се чудеше какво ще ми кажат ангелите.
"Просто чувствай" казаха те. "Не се опитвай да правиш предположения или да
контролираш това което чувстваш. Иначе използваш своя его-ум. Просто чувствай."

Ангелите не искаха от мен да улеснявам преживяването, предвиждайки неговия характер.
Това щеше да ме изведе от настоящия момент и да ме накара да се фокусирам върху бъдещето.
Просто чувствай, инструктирах ума си, като в същото време дишах дълбоко. Просто чувствай.
Фокусирах се върху звука от дишането си и върху усещането, което въздухът пораждаше, докато
го поемах с различна сила и на различни интервали. Чувствах и чувах как сърдечният ми пулс се
забавя и усетих как главата ми натежа и клюмна напред, блажено отпусната.
Гърбът, седалището, краката и ръцете ми спокойно почиваха върху топлия гранит. Неговата
гладка повърхност се протегна, за да ме докосне, подкрепяйки ме нежно, но твърдо. Фокусирах
се ту върху дишането, ту върху чувствата си, отново върху дишането и отново върху чувствата
си - докато дъхът ми се синхронизира с ритъма на разбиващите се в брега вълни. Всяко издиш-
ване съвпадаше със звука на водата, разливаща се по пясъка, а всяко вдишване повтаряше като
ехо звука на вълната, оттегляща се обратно в океана. Струваше ми се, че гранитът също диша в
синхрон с мен и морето. Почувствах скалата като живо, дишащо същество. Песъчинките сякаш
пееха в хор с тенора на чайките. Палмите шумоляха като ударни инструменти, докато сърцето ми
леко отмерваше ритъма като метроном.
Без да напускам момента, аз осъзнах с наслада и удивление: О, Боже мой/ Всичко е живо!
Долових, че всяко късче материя притежава жизнена сила, събрана от вдъхващата живот енергия
на Създателя. Почувствах се едно с прибоя, с пясъка, с чайките и с гранитната скала.
Докато се фокусирах върху жизнената сила на скалата, аз осъзнах, че Земята представлява
едно още по-велико отражение на това живо същество. Земята дишаше, тя имаше чувства, тя
израстваше и еволюираше. Разбрах, че и аз (както и всяка друга душа) съм част от тази жива
Земя.
"Да", прошепнаха ми ангелите, "вярно е, че всяко нещо е живо. Скалата е съставена от
гранит и кварцов кристал и тя е това, което наричаш пелементално" създание. Тя е свързана с
феите и с останалите елементали, които скоро ще наричаш свои приятели."
"Скалите и кристалите са абсорбатори и усилватели" продължиха ангелите, обяснявайки,
че гранитът е поел мъдрост от Вселенския ум или колективното подсъзнание. Той е скална
библиотека, пълна с важна, духовна мъдрост и послания. Скалите и кристалите също увеличават
силата и яснотата на всякакви духовни прозрения, които мога да получа, докато се намирам в
близост с тях, а също така усилват и моите молитви към духовната сфера и разговорите ми с
небесата.
Така че всеки път, когато се нуждаех от помощ, за да мога да чуя Бог, ангелите, феите или
други същества от духовния свят, можех да седна на някоя скала и по този начин да се свържа с
един духовен мегафон. Можех да чувам и да бъда чута по-силно и ясно с помощта на гранита,
кристалите и другите членове на семейството на минералите.
Глава 3
СВЪРЗВАНЕ С ФЕИТЕ
Когато си тръгнах от плажа, започнах бавно да изкачвам стълбите. Ангелите ме бяха
научили колко ценно е това наистина да спреш, за да помиришеш розите образно казано.
Придърпах към себе си дивите туберози и дълбоко вдъхнах тяхното благоухание. Ароматът беше
сладостен и напомняше за екзотичен мед.
Със способността си за ясно виждане бях започнала да виждам феите, които прелитаха
около цветовете, и сега се питах дали не бих могла и да ги чуя. До този момент сякаш цялата
информация за феите беше стигала до мен чрез ангелите.
И така, тръгнах по един пуст черен път, който свързваше крайбрежния булевард Дана,
опасващ парка, със Селва Драйв. Храстите се поклащаха от вятъра и ми махаха, а аз мислено им
отвръщах: Здравейте! Ако някой вътре ме чува, моля, обадете се! Знаех, че феите са
срамежливи същества и че бягат от хората с по-груба енергия или манипулативни намерения,
затова внимателно се вгледах в сърдечната си енергия, за да бъда сигурна, че говоря на феите,
изхождайки от любовта, а не от страха.
Здравейте феи, леприкони и всички същества от царството на елементалите!, извиках
мислено аз. Знаех, че небесните същества могат да чуват мислите ни, затова не трябваше да
изказвам посланието си силно на глас. Никога не ми е било проблем да осъществявам вербална

комуникация с Бог, Светия Дух, ангелите, починалите хора, животните или Извисените учители
мислено.
По някаква причина обаче, не бях сигурна дали феите наистина могат да ме чуят и дали аз
мога да ги чуя. Това вероятно се дължеше на факта, че феите изпитват към нас, хората, условна
любов, докато любовта на ангелите и другите духовни същества към нас е безусловна. Каквато и
да беше причината, за пръв път аз се съмнявах дали ще мога успешно да осъществя връзка с
духовната сфера. Сега наистина разбирам по-добре присъстващите на моите семинари, които
се съмняват в своите телепатични способности, мислех си аз. Затова фактът, че имам
съмнения, е благословия.
Но все пак, на този етап аз можех ясно да видя феите. Виждах ги отчасти с вътрешното и
отчасти с физическото си зрение (така, както виждам останалите небесни същества). Можех да
видя феите, прелитащи между цветята и растенията, както и водните феи, танцуващи около въл-
ните, образуващи се след оттеглянето на прилива.
Феите бяха високи около 2,5 см - много тънички женски същества, облечени в къси, бели
роклички, поръбени с дантела. Когато сравнявах една фея с друга, не можех да открия много
индивидуални разлики; повечето от тях изглеждаха почти еднакво, макар че от време на време
срещах феи, които сияеха с розов или светлозелен цвят, вместо бял.
Те изглеждаха като движещи се светулки - проблясващи тук и там, и тук и там - сякаш,
подобно на пчели, прелитаха между цветовете и листата на растенията. Приличаха на
миниатюрни медицински сестри, които постоянно обикалят и проверяват болничните пациенти
(растенията). Движенията им бяха толкова бързи, че не можех да видя пърхането на крилете им.
Те по-скоро наподобяваха летящи колибри.
Дребничкият ръст на феите определено ги различаваше от ангелите, чиито ръст варира
между 30 см и 3 м. Освен това, крилете на ангелите имаха пера и приличаха на криле на птица,
докато тези на феите наподобяваха криле на пеперуда или на водно конче.
Интересно, но ангелите никога не използваха крилете си, за да се придвижват. Те ми бяха
обяснили, че крилете са им нужни, само за да можем ние да ги разпознаем Очевидно ранните
художници от Ренесанса погрешно са взели сиянието на аурата на ангелите за криле и затова са
ги рисували така. Оттогава насам ангелите променят формата си според нашите очаквания. Те се
придвижват не като размахват крилете си, а чрез мислено проявление С други думи, представят
си къде искат да отидат и мигновено се озовават там.
Феите, за разлика от ангелите, използват крилете си за да се движат. Макар и много по-
дребни от ангелите, техните тела са по-плътни - все едно да сравним плътността на дървен молив
с тази на голям облак. И макар че и феите могат отлично да проявяват, те все пак разчи тат на
физическите си криле, за да се движат.
Водните феи или нимфи, нямат криле. Тези същества, които са покровители на водните
басейни, на височина са около 8 см, а на ширина - около 1,5 см. Те са доста безформени и често
се появяват с голи, млечнобели тела от светлина. Така, както феите са ангели-пазители на
земните животни, така водните нимфи са ангели-пазите- ли на водните и морските птици.
Феи-водачи, духовни водачи
Често забелязвах около някои хора феи, изпълняващи ролята на ангели-пазители. В
повечето случаи това бяха хора от келтски произход. Затова започнах да се питам дали уелсците,
шотландците или ирландците (каквито са моите прадеди) не привличат феи, които да действат
редом с нашите ангели-пазители?
По време на сеансите, на които правя духовни консултации, забелязах, че между клиентите
ми съществува един повтарящ се модел: хора, чиито ангели-пазители са феи, обикновено имаха
житейска цел, свързана с това да помагат на растенията, животните или околната среда. Тези
хора са така устроени, че не могат да понесат да работят на закрито, особено в някой тесен офис.
Техните души се нуждаят от работа сред природата или поне от работа, свързана с кауза за
опазването на околната среда. Повечето от тях бяха прекрасни оранжерийни работници и
земеделци, хора, работещи в сферата на грижата за домашните животни, ветеринарни лекари,
горски работници, служители в градските аквариуми и океанографи.
И все пак, въпреки че можех да виждам феите, когато се наложеше да ги чуя или да говоря
с тях, аз бях объркана и несигурна. Когато им говорех, се чувствах така, сякаш викам в тъмен

тунел и се чудех дали те в действителност ме чуват. Може би ми беше отредено само да ги
виждам, без да ги чувам!
Научавам още за феите
Всяка сутрин и вечер, когато сядах пред компютъра, се молех за помощ и закрила, след
което усещах, че изпадам в транс. Вече не съзнавах това, което ме заобикаляше, и само смътно
усещах как ръцете ми възпроизвеждат текста от "Ангелска терапия". Наистина нямах понятие за
същността на това, което пишех, и никога не четях материала, след като писането приключеше.
Страхувайки се, че ще се сблъскам със страници, изпълнени с глупости, аз си казах, че ще
прочета книгата чак когато я завърша.
Първата част на книгата се състоеше от кратки глави, които ангелите ми диктуваха по теми,
като "Депресия", "Гняв" и "Спорове". Те ми предаваха информацията, без да следват някакъв
определен ред - азбучен или друг. Последната глава, която написах, беше озаглавена "Мал-
третиране на деца". След това ангелите ми казаха, че с тяхна помощ ще напиша и втората част на
книгата, която ще бъде пътеводител за работа с ангелите.
В този момент аз все още не бях готова да изчета написаното досега, така че незабавно
започнах да работя по втората част на "Ангелска терапия". Финалните ми бяха продиктувани под
формата на практични съвети, конкретни послания за това как да се свържем с нашите ангели.
Докато записвах тази информация, аз бях наясно нейното съдържание, тъй като практичният
характер На материала ми помагаше да пиша в едно по-осъзнато състояние. Една от главите,
които ангелите "написаха", беше за природните ангели или феите.
Както споменах и в Предговора, вече осъзнавах колко важно е да предупредим феите,
преди да започнем да газим по тревата, да късаме цветя и да косим моравата. Беше ми казано, че
това е проява на учтивост към феите, за да може те да не бъдат наранени или уплашени. Макар
че тези същества притежават духовни тела, материалните предмети все пак могат да засегнат
плътността на телата им. Предупреждението към феите е наш дълг, ако искаме да се отнасяме
към тях с любов и уважение, така че можем да го направим мислено или на глас. Наистина, в
това имаше смисъл. Вече се бях уверила колко важно е да предупреждаваме феите, когато
започваме да косим поляната пред къщата си, но никога не ми беше хрумвало, че можем да ги
стъпчем с краката си. Затова започнах да прилагам на практика този съвет. На следващия ден,
когато тръгнах на разходка към плажа, аз гледах да не вървя по тревните площи, а вместо това
избирах парковите алеи.
Когато се прибрах вкъщи, вратата на гаража беше отворена, а съпругът ми Майкъл буташе
една електрическата косачка към задния двор. Макар да знаех, че няма да ми повярва, аз твърдо
му заявих, че трябва да предупредя феите, преди той да почне да коси тревата. Майкъл каза
"Добре," като човек, който отдавна беше разбрал колко безсмислено е да спори с мен за подобни
неща.
Отидох в задния двор и мислено извиках на феите: Всеки момент съпругът ми ще дойде
тук с остра и шумна косачка. Моля ви, бягайте далеч, за да не бъдете наранени и да не се
уплашите. След секунда моравата беше доловимо по-тиха, сякаш всички живи същества бяха
напуснали района.
Извиках на Майкъл, че теренът е чист. Усещах, че той не ми повярва, но поне не се опита
да спори с мен. Влязох вкъщи и започнах да работя в офиса си, докато съпругът ми косеше
моравата.
Изчаках до следобеда и отново тръгнах на разходка. Сложих около кръста си чантичката с
бележника и химикалката, които държах под ръка, за да записвам мъдростта на ангелите. "Вземи
със себе си и две найлонови торбички твърдо ме инструктира един глас, така че сложих в
чантичката и две пазарски торбички.
Духовете на растенията
Докато минавах покрай храстите в близост до плажа, виждах как зелени, покрити с листа,
дружелюбни лица се взират в мен. Интуитивно разбрах, че това са "духовете на растенията" или
"хората от храстите", роднини на феите и част от царството на елементалите. Мислено поздравих
природните духове. С вътрешния си слух ясно чух как мъжки гласове отговарят: "А как си ти
днес?” при което се заковах на място. Дали не си въобразявах? Или това, което чух беше плод на
самозалъгване?

"Как си днес?", отново прозвуча гласовият хор. Те очевидно очакваха отговор. Мислено
отговорих: Благодаря, добре съм.
"Хубаво, защото вчера изглеждаше малко притеснена. " Останах смаяна от ежедневното
естество на нашия разговор. За разлика от етерната енергия и характера на моите разговори с
ангелите, това приличаше по-скоро на бъбрене със съседката от близката къща. То ми звучеше и
странно познато, сякаш и преди бях разговаряла с тези природни духове.
"Кажи, ще бъдеш ли така добра да вдигнеш от земята тези неща?" Почувствах как
погледът ми се насочва към опаковки от някакви хранителни продукти, които бяха хвърлени на
земята. За момент се поколебах, тъй като хартиите ми изглеждаха омазани със засъхнал кетчуп и
полети с кока кола. След това преодолях смущението си и извадих найлоновите торбички.
Докато слагах боклуците вътре, се чудех дали природните духове не бяха тези, които ми бяха
казали да взема със себе си найлоновите торбички.
Докато се разхождах, аз почувствах силно желание да продължавам да събирам боклук по
пътя си. "Извинявай, но ние не можем да го направим сами", чух да казват природните
духове."Нуждаем се от вас, хората, да ни помогнете да се погрижим за планетата Земя, като
унищожавате и рециклирате тези боклуци." Беше ми казано не само да събирам боклуците по
пътя си, но и да се погрижа хартията, алуминият и стъклото да бъдат рециклирани! За щастие по
Дана Пойнт имаше контейнери за рециклиране. Пред всяка къща имаше две кофи за смет, едната
за отпадъци, които подлежаха на рециклиране, а другата - за общия боклук.
На следващия ден взех със себе си още по-голяма торба, в която да събирам боклук по
време на разходката си. Докато бавно вървях по плажа, аз събирах изхвърлените на пясъка
обвивки от бонбони, найлонови торбички и други боклуци. Какво си мислят тези хора, когато
изхвърлят отпадъците си на пясъка?, гневно си мърморех аз, докато се навеждах да вдигна
всеки един от тези боклуци. Не знаят ли, че ако някоя чайка погълне тези отпадъци, тя може
да умре?
Раздразнена от нехайността на тези хора, аз усетих как с всяка своя крачка ставах все по-
напрегната. Досега не бях забелязвала колко много боклук е изхвърлен по пясъка, докато
природните духове не ме помолиха да им помогна в почистването на тези отпадъци.
"Гневът към тези хора няма да ти помогне да излекуваш ситуацията", чух аз, докато се
навеждах да вдигна поредния празен пакет от чипс. "Хората. които не внимават къде изхвърлят
боклука си, се нуждаят от твоята енергия на любовта, за да могат да израснат духовно. Тя ще
повиши тяхната чувствителност по отношение на околната среда и те ще осъзнаят ефекта,
който оказват със своите действия върху другите живи същества."
Ама, разбира се! Трябва да изпращам на замърсителите любов, не само за да подпомогна
тяхното израстване, а и за да не бъда погълната от гнева. Изведнъж почувствах съжаление към
човека, изхвърлил празния пакет от чипс, който държах в ръката си. За да извърши подобно
безразсъдно нещо, този човек може би не притежава почти никакво съзнание за
вазаимосвързаността на живота на тази планета.
"Опа, да съдиш тези хора е още една форма на атака!", чух да ме съветва гласът.
Отначало не бях сигурна кой ми говореше - гласът звучеше мъдро и езотерично, като този на
ангелите, но дотогава не бях чувала ангелите да казват "Опа". Реших, че чувам гласа на
елементалите!
Мислено попитах: Вие хората от храстите ли сте или феите?
Усетих силно присъствие над дясното си рамо и разбрах, че това е посоката, от която
идваше гласът. "Да, така е. Някои от твоите ангели-пазители са феи. Молим те, не се
страхувай. Ние сме същества от Божествена субстанция и светлина. Ако поседнеш малко, ще
ти обясним."
Лечение с феите
Дъхът ми се учести, докато послушно сядах на пясъка. "Бихме искали да ти покажем
своите лечителски способности. Ако желаеш легни, за да ги почувстваш" ми казаха те чрез
мълчалив вътрешен глас, който повече приличаше на предаване на мисли, отколкото на говора
който обикновено чувах, когато общувах с ангелите.

Свалих горнището, с което бях облечена, и го положих под главата си. Легнах по гръб,
вглеждайки се в прозрачния облак над плажа. Изведнъж се почувствах прилепена към пясъка и
получих мислена представа за Гъливер, покрит с лилипути и въжета.
"Не се страхувай повториха гласовете. "Работим върху енергийното ти поле, което
наричаш своя аура" Феите ми обясниха, че изчистват негативната енергия, прилепнала към
тялото ми. Чувствах как те ме очистват, подобно на риби, изсмукващи малки рачета, полепнали
към морските създания. За няколко минути бях готова и отново можех да движа ръцете и краката
си. Когато станах, облакът отгоре се разкъса и разбули синьото небе и слънчевата светлина.
Тялото ми отрази гледката, изпълвайки се с младост. Чувството беше подобно на усещането,
което ме изпълваше след масаж или сеанс при хиропрактик, когато добивах по-голяма свобода
на движение, макар преди сеанса да не се бях усещала схваната.
Осъзнах, че феите работят с нас всеки път, когато излизаме навън, сред природата, или се
намираме в близост до животни или растения. Затова винаги се чувствах освежена след моите
разходки до плажа. Не беше само повишеното настроение, дължащо се на физическото раз-
движване и морския бриз - причината се криеше във феите, които изчистваха въздуха около мен
и поддържаха свежестта на аурата ми!
Глава 4
ЗНАЦИ ОТ ФЕИТЕ
Тази нощ валя силно. Слязох долу, за да се уверя, че прозорците на стаята са затворени, и се
ужасих, когато видях, че плъзгащата се стъклена врата беше широко отворена. По-рано вечерта
Майкъл беше влязъл през нея и очевидно беше забравил да я затвори след себе си.
"Ромео!", започнах да викам обезумяла. Моята хималайска котка беше с изрязани нокти и
толкова доверчива - истински домашен котарак. Тъй като живеехме в близост до оживения
булевард Лантърн, ние не пускахме Ромео навън, за да го предпазим от колите, които проф-
учаваха с 90 км в час, от койотите, за които се знаеше, че често навестяват района, и от
съседските кучета. Ромео сякаш не се страхуваше от превозните средства и другите животни и
ако беше излязъл навън, неговата доверчивост щеше да го изложи на опасност.
"Майкъл, Ромео при теб ли е?", извиках нагоре по стълбите.
"Ще проверя", отговори съпругът ми загрижено. Няколко секунди по-късно той извика в
отговор: "Не мога да го намеря тук, горе."
Грабнах фенерчето и се отправих навън в проливния дъжд. "Ромео!", виках. "Ромео, къде
си?" Всичко изглеждаше черно и мокро - моравата, храстите, алеята. Ромео вероятно беше мокър
и уплашен и се криеше някъде. Как изобщо да го намеря?!
"Моли се!” - дойде при мен отговор под формата на мисъл. Разбира се! Така, както можех
да разговарям с ангелите за хората, с които имах проблеми, така можех да опитам да говоря с
ангелите-пазители на Ромео! За държах в съзнанието си намерението да говоря с тях, като вече
знаех, че те са феи, тъй като феите са ангелите-пазители на цялото животинско царство.
Мислено заговорих на феите на Ромео. Моля ви, помогнете ми. Моля ви, кажете на Ромео
да се прибере вкъщи или да дойде при мен, когато го повикам. Моля ви, отведете ме при него. За
всеки случай, се помолих и на архангелите Михаил и Рафаил. Първият ни вдъхва смелост, когато
се страхуваме, а вторият ни помага да излекуваме телата си. Няма да навреди да призова и
великите архангели, помислих си аз. Помолих се на всички, за които се сетих, да ми помогнат да
намеря нашия котарак.
След няколко секунди фенерчето ми освети два кръга и аз разбрах, че виждам големите очи
на Ромео. Ето го и него, от другата страна на нашата алея - изглеждаше така, сякаш току-що
беше излязъл от някой гъст храсталак. Той се наведе виновно и ми позволи да го взема на ръце.
И така, кой ми помогна да спася котето - архангелите, светците или феите? Мисля, че
всички те са работили заедно в екип, подреждайки малките и по-големите детайли така, че Ромео
и аз да се срещнем в идеалния момент.
Природна красота
Бях благодарна на феите за тяхната помощ и приятелство. Всеки ден общувах с тях,
особено когато се разхождах покрай диви цветя и храсти. "Ние предпочитаме естествената
среда ми казаха те, "и има по-голяма вероятност да ни откриеш в райони с дива растителност,
отколкото в изкуствено подрязани градини."
Техните думи ме накараха да си спомня за красивите, обрасли със зеленина дворове в
Южна Англия, които бях видяла преди години. Там дворовете преливат от разкошни цветя и
лози. Не се виждаха никакви бурени или изсъхнали листа и градините приличаха на красива,
млада жена с идеален тен, която има съвсем малко грим и обикновена прическа. Подобно на
феите, и аз предпочитах дивата и буйна растителност пред спретнатата, подрязана, типична
американска градина.
Слънцето се върна в Ориндж Каунти два дни след изчезването на Ромео. Както казва
поговорката, дъждът никога не се задържа дълго в Южна Калифорния. Местността беше
изкъпана и аз се възхитих на блестящите листа на бугенвилията. За щастие силният дъжд не
беше прекършил цветовете. И докато се протягаха нагоре към Слънцето, те изглеждаха по-
наситено пурпурни от всякога.
На връщане от разходката влязох в задния ни двор. Хм, най-добре да кажа на Майкъл за
това, помислих си аз, когато забелязах голям участък с отровни гъби, които ненадейно се бяха
появили до каменния зид. Майкъл беше човекът, който се грижеше за нашия двор, и със
сигурност щеше да знае какво да направи.
"Погрижих се за гъбите", ми каза той по-късно. "Просто не мога да разбера как за толкова
кратко време са пораснали толкова много. Преди три дни, когато косих моравата, ги нямаше."
На следващия ден аз не бързах да стана от леглото. Поизлежавах се малко, гледайки към
задния двор през прозореца и през плъзгащата се стъклена врата. По едно време ахнах, когато
видях, че дузини окъпани в роса цветя бяха цъфнали навсякъде - оранжеви лилии, пъпки, раз-
пукващи се в пурпурно, наподобяващи слънца невени и същия вид диви туберози, които бях
видяла, разхождайки се близо до плажа. Как всички тези цветя бяха цъфнали толкова бързо?,
чудех се аз.
Облякох халата, обух пантофите си и отворих плъзгащата се врата, за да погледна по-
отблизо. Тогава видях цели семейства от феи, пърхащи около туберозите и носещи някакви
малки кофички, от които разпръскваха в градината нещо, което очевидно ускоряваше растежа на
цветята. Забелязах обаче, че в сравнение с районите диворастящи цветя в близост до плажа, тук
имаше много по-малко на брой феи.
Растителността беше гъста, с изключение на едно петно между градината и вътрешния
двор. Една статуя на ангел ще изглежда прекрасно на това място, помислих си аз. Имах само
няколко статуи на ангели, но никоя от тях не беше подходяща да стои на открито. О, можеше
разбира се, да ползвам красивата кьпалня за птици, която бях получила като коледен подарък.
Трийсетсантиметров херувим седеше върху голяма алабастрова мида, пълна с вода за птиците,
които обичаха да се плискат и гмуркат в нея. Но това не беше статуята, която си представях изп -
равена на малкото празно място до градината.
Нахрани птиците, си помислих. Но моя ли беше в действителност тази мисъл, или някой
ми я прошепна в ухото? Нахрани птиците, чух отново. Тъй като това напътствие беше в
съзвучие с моята естествена склонност, аз не се усъмних в него. И същия следобед купих от
магазина за домашни любимци една смеска от висококачествени диви семена за птици.
И както ми е присъщо, малко се престарах в храненето на птиците. Дали не наваксвах за
изгубеното досега време, като толкова ентусиазирано следвах полученото напътствие, или
просто ми харесваше да се занимавам с това? Без значение каква беше причината, аз напълних
две големи купи със семена и ги оставих във вътрешния двор, близо до празното място.
После, за всеки случай, изсипах една широка 10 см линия от семена върху каменния дувар
и седнах в очакване на посетители. Като всяка цел, към която се стремим прекалено силно, и на
моята й отне известно време, докато се прояви. Чак в ранния следобед, когато се разсеях за малко
от работата си, забелязах три врабчета, които бяха кацнали на зида и усилено кълвяха семена.
Макар че те бяха просто "обикновени" врабчета, аз бях поразена от тяхната естествена красота и
от движенията им.
На следващата сутрин се събудих от звука Гууу, гууу". Спомних си моите нови приятели,
птиците, скочих от леглото и направо стреснах трите гълъбчета, хранещи се от купите в двора.
"Виж, виж!", развълнувано изтичах в стаята на Грант и посочих птиците, които се виждаха от
неговия прозорец.
"Уау, виж ти", каза синът ми с очевидно одобрение, но без тази почти фанатична страст,
която аз демонстрирах. Бях направо хипнотизирана от ангелските гукания и спокойствието на
гълъбите и не усетих кога минаха два часа.
Когато се върнах вкъщи от следобедната си разходка до плажа, забелязах малък пакет на
верандата. От адреса на подателя разбрах, че мама ми беше изпратила подарък за рождения ми
ден няколко дни предварително. Дали да изчакам, преди да го отворя?, започнах да се чудя.
Нещо ми подшушна да се насладя на подаръка веднага.
Когато отворих кутията и извадих грижливо увитото й съдържание, се запитах какво ми
беше купила майка ми. Погълната от познанството с моите нови приятели, феите, както и от
завършването на "Ангелска терапия", аз не бях говорила с мама поне от три седмици. Тя нямаше
никаква представа за текущите ми приключения и интереси и аз се зарекох по-късно през деня да
й се обадя и да й благодаря за подаръка.
Докато махах хартията, очите ми зърнаха нещо глинено. Това беше статуетка! Откъде беше
разбрала? Очаквайки ангел, който да сложа на празното място, бях развълнувана и изненадана,
когато видях една красива градинска статуя на фея! Безкрайно се изненадах как мама е била
толкова предвидлива. Не бях говорила с нея за новото ми увлечение по феите, нито тя беше
споменавала, че се интересува от тях.
И все пак майка ми, един от най-духовните хор които познавам, беше в центъра на толкова
много Ц чудесата и мистичните преживявания в живота ми. Защо трябва да подлагам на
съмнение факта, че нейният подарък е в унисон с настоящите ми интереси?
Докато внимателно поставях керамичната фея на определеното за целта място, сърцето ми
се сгря при мисълта за това колко бързо се беше проявила представата ми за статуята. Без да
бъдат идоли, пред които да се прекланяме - все пак ангелите твърдо ме учеха да отдавам цялата
заслуга на Бог, да не ги боготворя и да не отправям молитвите си към тях - статуите изглеждаха
като символи на Божествената любов. Те внимателно ни напомняха да се обръщаме към
небесата, когато животът стане напрегнат. Открила съм също, че хората, които събират статуи и
фигурки на ангели, обикновено са заобиколени от повече ангели-пазители, които се грижат за
тях и за дома им. Дали същото е вярно и за феите? Все пак феите доказаха, че за мен те са
могъщи приятели и лечители. Може би присъствието на статуя на фея в двора ще бъде
равнозначно на това да дам зелена светлина на пчелите и калинките - приятели и помощници на
градината.
Сложих статуята в десния ъгъл на празното място - така че да мога да я виждам от леглото
си. Отстъпих назад, за да й се порадвам, когато нещо отдясно на мен привлече вниманието ми.
Докато се приближавах към пъстрото петно, което ми грабна окото, аз с ужас открих, че
отровните гъби се бяха върнали, но този път те изглеждаха по-многобройни и жизнени от
всякога!
Вечерта казах на Майкъл за гъбите в двора. Той незабавно грабна една лопата и излезе
навън, за да ги изкорени. Чух го да мърмори нещо за това колко е странно, че внезапно отново са
се появили.
Послания от Небесата
Влязох в домашния си офис, за да поработя над "Ангелска терапия", и след като затворих
вратата и включих приглушеното осветление, аз се помолих за напътствие. Според ангелите ми
оставаха още няколко глави. Все още не бях пробвала да изчета първата половина на книгата,
продиктувана ми от ангелите. Бях си обещала, че ще започна да я чета, когато свърша цялата
книга.
Осъзнах обаче, че отлагах това, защото се страхувах, че четенето може да се окаже
мъчителен процес. Ами ако посланията бяха неразбираеми? Нямах представа как щях да се
оправя в подобна невъзможна ситуация. Досега бях посветила месеци на писането и крайният
срок, поставен ми от издателството, наближаваше. Книгата беше предварително продадена на
верига книжарници и метафизични магазини и те очакваха появата й до определена дата.
Седнах пред компютъра и се загледах в красивия плакат пред себе си 1 беше красива
картина, която чудесно можеше да украси корицата на "Ангелска терапия": "Невинност" от
Уилям Богеро. Съзерцавах блаженото изражение на красива жена, която беше поставила ръка зад
ухото си, за да чуе по-добре посланията на ангелите. Може би и аз трябва да направя като нея,
за да мога да се фокусирам върху завършването на книгата, размишлявах аз. Станах от стола и
легнах на пода на офиса си, но в обстановката тук имаше нещо твърде изкуствено, прекалено
неестествено, така че грабнах две големи хавлиени кърпи и се отправих към вътрешния двор.
Беше разкошна вечер, със сияйна пълна Луна. Постлах хавлиите върху шезлонга в двора и
легнах отгоре. Никога досега не бях използваха шезлонга след залез Слънце. Сега се чувствах
сякаш правя "лунна баня". Синкавата светлина ме обля, събуждайки някои древни женски
копнежи, скрити дълбоко в душата ми.
Разтворих широко ръце, за да събера повече лунна светлина. Сякаш жадно пиех от нейната
енергия. В далечината виждах как сиянието на Луната се отразяваше океана в близост до
пристанището на Дана Пойнт. Лунната светлина и аз общувахме задушевно в продължение на
един или два безкрайни часа.
На другия ден светлините на утрото ми се струваха по-ярки. Може би лунната баня беше
отмила от физическото и духовното ми зрение някакво психична мръсотия.
Градината в задния ни двор кипеше от живот: избуяли цветя, свежа зеленина, радостни
птици и вечно гладни катерици. Малки птичета и катерички бяха доведени от родителите си на
угощението, което всеки ден приготвях за тях. Едно едро птиче-бебе, което на ръст беше по-
голямо от майка си, писукаше неспирно, докато майката не му пусна в човката сдъвкани от
самата нея семена. То следеше всяко нейно движение и постоянно цвъртеше за още храна.
Осъзнах, че новата растителност в двора ми, както и неговите нови обитатели,
свидетелстваха за присъствието на феите. Получих прозрение, което като че ли дойде от сферата
на феите, съдейки по силата и изчерпателността му: "Тези, които есе още не виждат феите,
могат вместо това да видят доказателства за тяхното съществуване. Огледайте се за
цъфнали цветя, за по- високи растения, пеперуди, водни кончета, птици и катерички. Виждате
феите в присъствието на гости в задния си двор. Ставате свидетели на техния почерк в
усиления растеж на цветята в градината ви. В отговор феите искат само да се грижите
добре за почвата, за растенията, цветята, птиците и животните.”
И така, феите бяха доволни от моя неотдавнашен изблик на желание да полагам грижи за
градината и птиците! И наистина бях придобила новия навик да прекарвам известно време в
градината, поливайки растенията и грижейки се за тях. Гледах също птиците и катеричките да са
добре нахранени. Броят на златисто-сивите гълъби, посещаващи различните хранилки, които бях
поставила, значително нарасна и сега можех да преброя по двадесет от тях, хранещи се
едновременно.
Дори хранителните ми навици отразяваха моята любов към птиците и животните. Преди
няколко години ангелите бяха регулирали режима ми на хранене, в отговор на моята молба да
усилят способността ми за ясно виждане и интуицията ми.
"Поглъщаш енергията на болката всеки път, когато ядеш животинско месо", обясниха
ми те. "Страданието животното предизвиква отделянето на химикали, които насищат
плътта му, и когато ядеш месо, ти си инжектираш болка. Болката понижава честотата на
твоята вибрация и ти пречи да чуваш посланията от висшите нива на духовния свят. Ако
наистина искаш да проникнеш отвъд воала, да чуваш и да виждаш през него, спри да ядеш
месо. Млечните продукти също замърсяват аурата ти и прозорецът, през който гледаш към
небето ще бъде по-чист, ако избягваш тези храни."
След като получих това послание, аз спрях да консумирам месо и млечни продукти.
Продължих обаче да ям риба, тъй като ангелите ми обясниха, че водната среда, в която живеят
рибите, променя енергията на тяхната болка. Обаче една вечер, когато приготвях риба-меч за се-
мейството си, забелязах как кръвта от филето се разлива в тигана. Това е кръв от създание,
което някога е било живо, си казах, ужасена от това прозрение. Моментално се отказах и от
рибата. Бях щастлива, защото новата ми веганска диета напълно ме удовлетворяваше и ми пома-
гаше да се чувствам много енергична и изпълнена със здраве. Изобщо не ми се приискваше да
хапвам животинско и птиче месо, риба или млечни продукти.
В тази връзка е интересно да отбележа, че на моите семинари "Как да се свържете с вашите
ангели" аз успешно учех присъстващите да получават послания от техните ангели. В едно от
упражненията присъстващите се разделят по двойки - като никой от тях не познава своя
партньор - и аз им показвам как да правят "ангелско разчитане" (което е подобно на психичното
разчитане, с тази разлика, че тук те съзнателно събират информация от ангелите-пазители на
своя партньор, вместо да улавят посланията, изпратени от произволни членове на духовния свят).
По време на това упражнение аз инструктирам участниците да зададат на ангелите на своя
партньор следните въпроси: "Какво трябва да направи моят партньор, за да може да ви вижда и
чува по-добре? Има ли някакви промени, които моят партньор може да предприеме и които ще
му позволят да ви вижда и чува по-добре?"
Останах поразена от броя на хората, които чуха общо взето следния отговор: "Кажи на
партньора си да намали количеството на сиренето (или сладоледа, маслото и т.н.), които яде."
Открих, че в действителност в аурата на даден човек мога да видя доказателство, че той
консумира много млечни продукти: аурата изглежда и се усеща замъглена, като прозорец, върху
който е размазана някаква мазнина.
Един път казах на Керълайн, моя ученичка по духовно консултиране, че аурата й
сигнализира за извънредно високо наличие на млечни продукти в организма й. Керълайн остана
смаяна, че неотдавнашните й пиршества с млечни продукти са видими и доловими в нейното
енергийно поле. Когато месец по-късно я видях, тя изглеждаше чудесно! Обясни, че след като
помолила ангелите да излекуват апетита й към тези храни, тя се беше отказала от всички млечни
продукти - и беше свалила 5 кг!
Осъзнах, че феите също се намесваха и предлагаха промяна на хранителния ни режим, но
тяхната мотивация се различаваше от тази на ангелите. Докато ангелите просто отговаряха на
моите молитви, съветвайки ме как да постигна по-добра комуникация с тях, феите знаеха, че
веганството е по-благоприятен начин на живот за Земята. През следващите няколко дни феите ми
обясниха, че органичното земеделие е изключително важно за възстановяването на жизнената
сила на почвата, тъй като тя е била умъртвена от употребата на пестициди. Те ме посъветваха
също да се образовам по темата за правата на животните.
Това беше лесно за мен, тъй като две вечери преди това сънувах един натрапчив сън: стадо
носорози галопираше в равнината Серенгети и един от тях погледна право към мен. Съвсем ясно
чух гласа му, който ме умоляваше: "Помогни ни! Моля те, помогни ни!" Почувствах болката и
страха на носорозите и когато се събудих, горещи сълзи от мъка се стичаха от очите ми. Но
въпреки всичко, не знаех как да помогна на тези красиви създания, които живееха на далечен
континент.
Това, че феите ме насърчаваха да проуча тежкото положение на животните, ме подтикна да
се опитам да откликна на молбата на носорога. Реших, че в това има смисъл, тъй като знаех, че
основната цел на феите е да се грижат за растенията и животните. Да, те са приятели и
помощници и на човечеството, но най-значителен интерес имат към безгласните двуноги и
четириноги обитатели на Майката Земя.
Влязох в Интернет и потърсих информация за групи, занимаващи се със закрила на
животните - открих две, които особено ми допаднаха: "Хора за етично отношение към
животните" и "Спасете Земята". Започнах доброволно да се застъпвам за добро отношение към
животните от името на първата група.
По време на проучването бях шокирана да открия колко жестоко е отношението към
животните, отглеждани за добив на храна и кожа. Тези птици и животни са държани в малки
клетки, където нямат възможност дори да се обърнат. Те живеят в един истински ад. Когато
разбрах, че кравите, използвани в кожарската индустрия са измъчвани и недохранвани,
мигновено се заклех, че се отказвам от всякакви продукти, направени от естествена кожа.
Подарих всички свои обувки и чанти от естествен кожа и си купих модерни заместители от
микрофибър Феите ентусиазирано ме поздравиха за това, че давам своя принос и просвещавам и
другите.
Превръщайки се във верен привърженик на правата на животните, можете да си
представите моята изненада когато една вечер получих послание от душите на животни, които
бяха починали. Почти в колективен хор те ми казаха: "Ние не сме против вие, хората, да ни
използвате за храна и кожа. Проблемът е в начина, по който\ се отнасяте към нас, докато ни
отглеждате за своите цели"
Това послание спря дъха ми, защото дотогава вярвах, че е лошо - независимо как е било
отгледано животното - да го използваме за храна или облекло. Но феите ми обясниха нещата по
следния начин: "Може да решиш да не използваш никакви продукти от животински произход, и
това определено е правилно. Все пак, виж колко много ви обичат животните. Виж как са се
посветили на вашето външно щастие, че дори дават живота си за вас. Тяхното страдание
вероятно е огромно, за да ти се оплачат за това, че са недохранвани. Молим те да им
помогнеш. Молим те да бъдеш техен говорител. Накарай хората да осъзнаят страданието и
болката на животните и ние ще направим всичко по силите си, за да ти помогнем в това начи-
нание, сега и завинаги."
Глава 5
ВИДЕНИЯ И СЪНИЩА
През цялото време виждах феи, особено сред цветята. Феите ми обясниха, че някои от тях
имат "задължението" да се грижат за определени видове цветя. Ако някои цветя бъдат откъснати
за букет, няколко феи остават с тях, докато жизнената сила напусне цветовете. По същия начин
ангелите-пазители остават с човека до последния му дъх след което съпровождат душата му по
нейния път към небесния й дом.
Бях изумена, че забелязах феите чак сега, като възрастна. Връщайки се назад в детството
си, ясно си спомням, че виждах починали хора и доказателства за съществуването на ангели-
пазители. Спомням си момента, в който семейството ми се премести (тогава бях двегодишна) в
нашия дом на Карнър Авеню в Северен Холивуд (в долината Сан Фернандо в Лос Анджелис).
Точно там получих първите си преживявания на "медиум" - макар че тогава не осъзнавах това.
Знаех единствено, че виждам хора - непрозрачни и изглеждащи напълно като живи - които
другите не виждаха. Една вечер например, извиках в стаята си майка ми и й казах, че някакви
"хора" постоянно ме гледат. Виждах възрастни хора, но не ги разпознавах като починали род-
нини. Те бяха напълно непознати и аз ги виждах така ясно, както виждах и майка си. Тя обаче не
видя нищо и ми каза, че те с баща ми гледали телевизия във всекидневната и хората, които съм
видяла, сигурно са били образи от телевизора, отразени върху прозореца на спалнята ми. Но това
ми изглеждаше нелепо. Хората просто стояха в стаята ми и ме гледаха.
Аз се сближих с някои от децата на Карнър Авеню. Дейвид, Джоди, Колийн и аз си
играехме заедно всеки ден. Прекарвах много време и с най-добрата си приятелка, Стефани, чиито
родители бяха управители на блока края на нашата задънена улица. Стивън, който живееше
точно над Стефани, беше най-симпатичното момче, което бях виждала. Откакто станах на пет
години, аз бях безнадеждно влюбена в него, но той така и не ме забеляза, тъй като бях десет
години по-малка от него. И така, аз бях принудена да гледам Стивън отдалече, признавайки пред
Стефани колко много бих искала той да ме забележи.
Стивън и аз имахме случай да установим контакт само няколко пъти. Единия път той
изнесе импровизирано шоу пред децата от квартала, демонстрирайки своя талант на вентролог с
помощта на куклата си Джери Махони. Седях сред публиката от деца в съседския гараж и като
хипнотизирана гледах как Стивън говори с куклата. След шоуто аз му зададох безброй въпроси
за механизма за преправяне на гласа и за начина, по който се мърдаха устата и очите на куклата.
Възхищавах му се толкова много - той беше моята първа любов!
Друг път с приятелите ми играехме с топка на моравата пред къщата на Дейвид. Обърнах се
и видях как един мъж стои свит в храстите и ни наблюдава. Споменах за това на приятелите си и
те погледнаха в същата посока. "Няма никой, Дорийн!", настояваха всички.
Децата в училище съвсем не бяха мили в своите забележки, когато им споделях
метафизични идеи или своите видения. Започвах да разбирам, че виждам хора, които другите не
съзират. Осъзнах също, че моите виждания за живота се различаваха от тези на другите хора,
така че по-предпазливо започнах да споделям това, което виждах и чувах.
Виденията от детството ми понякога ме разстройваха - най-вече защото не ги разбирах - но
въпреки това те никога не бяха кървави или ужасяващи и аз винаги се чувствах в безопасност.
Бях особено спокойна и обичана, когато хората от виденията ми идваха нощем в стаята ми. В
началото не ги виждах като фигури; вместо това виждах искрящите им потрепващи "ангелски
светлини". Проблясващи нюанси на зеленото, синьото и пурпурното танцуваха около мен.
Светлинките бяха придружени от дълбоко усещане за неземна тишина, сякаш попадах в черна
дупка, в която звуците от нашия свят не съществуваха.
С възрастта ясновидството ми се промени. Започнах да виждам починалите като по-малко
плътни, по-прозрачни, триизмерни фигури, появяващи се едновременно във вътрешното и

физическото ми зрение. Като холографски бални танцьори от развлекателния филм на Дисни
"Къщата, обитавана от духове", починалите хора определено ми изглеждаха различно от живите.
Моите ангелски видения, от друга страна, ставаха все по-подробни с напредването на
възрастта. Можех да виждам лицата, телата и крилете на ангелите, както и техните проблясващи
светлини. Виждах ангелите по същия начин, по който виждах починалите хора - едновременно с
вътрешното и външното си зрение.
Все още не говорех за своите видения от страх да не ми се присмеят. Споделях само
информацията, която получавах от духовния свят, без да казвам откъде и как съм получила това
знание. Дори в тези случаи аз леко "поизчиствах" тези послания, преди да ги споделя с другите
хора, за да можеха думите ми да се възприемат добре.
Докато растях, когато се омъжих, когато родих синовете си и постъпих в колеж Е през
цялото това време аз поддържах контакт с духовния свят, въпреки че в този период смятах
ангелите по-скоро за напаст, отколкото за приятели. Те постоянно ме подканяха да говоря и да
пиша за метафизичните истини, на които ме бяха учили, но детските ми спомени за това как
децата ми се подиграваха, все още ми пареха. Когато се утвърдих като психотерапевт и автор по
темата за хранителните разстройства, аз се уплаших, че ако заговоря открито за отношения си с
духовната сфера, ще загубя репутацията, доходите и приятелите си. В края на 80-те и началото
на 90-те години на XX век, като разведена и майка на двама синове, аз по-малко се фокусирах
върху духовността и повече върху това да изкарам достатъчно пари, за да оцелеем.
През 1993 г. почувствах, че съм готова отново да се омъжа, затова се фокусирах върху
принципите на проявлението, за да срещна бъдещия си съпруг. Първо, направих подробен
списък на всичко, което желаех в един мъж, като включих само характеристиките, които
наистина имаха значение за мен, и ги изложих на белия лист честно и без увъртане. След като
завърших списъка, аз емоционално го предадох на Бог. Мислено утвърдих: Знам, че този мъж
търси мен със същото усърдие, с което аз търся него.
След три седмици срещнах Майкъл. Той беше всичко, което бях заявила, че искам в
списъка си. Съвсем ясно разбрах, че го бях проявила в живота си с помощта на моето позитивно
намерение и на това, че бях предала желанието си на духовната сфера. С Майкъл веднага
станахме неразделни и в рамките на една година се сгодихме. Чувствахме се напълно
съвместими един с друг - докато не се случи нещо, което разтърси битието ми и породи
значителни промени в личния и професионалния ми живот. Тези промени щяха да се окажат
фатални за брака ни.
Обратно по духовния път
Това се случи на 15 юли 1995 г., когато един ангел с мъжки глас високо и ясно ме
предупреди, че колата ми ще бъде открадната. Един час по-късно двама въоръжени мъже ми се
нахвърлиха и поискаха да им дам ключовете от колата и чантата си. Ангелът ми каза да се
съпротивлявам и да викам с всичка сила. Писъците ми привлякоха вниманието на някакви
минувачи и нападателите ми се уплашиха и побягнаха.
След този ден вече не бях същата. Започнах да чета за случаи на Божествена намеса,
записах се в курс за развиване на психичните способности, молех се, медитирах и поглъщах
метафизични книги. Чувствах обаче, че всеки път, когато обсъждах новите си интереси с
Майкъл, той се държеше скептично и снизходително. Това ми напомни за реакциите на моите
съученици, когато като дете споменавах за метафизика или психични феномени. Престанах да
говоря със съпруга си на тези теми и усетих как все повече се отчуждаваме един от друг.
Защо не бях включила в списъка си "духовността", когато се опитвах да привлека в живота
си сродна душа? Ами, по това време духовността не беше с висок приоритет за мен. Но сега,
когато осъзнах, че копнея за партньор, с който да мога си говоря за съзнанието и за живота след
смъртта, аз моментално се смъмрих за това, че не бях включила в списъка си такава
жизненоважна точка като духовността. Обичах Майкъл, но чувствах, че между нас има бариера.
Интелектуално аз знаех, че той е точно толкова "духовен", колкото съм и аз. Все пак, всички сме
духове. Всички сме деца на Бога. Но искам да мога да говоря за тези неща с него, молех се аз.
През следващите няколко месеца аз помолих Майкъл да ме придружава на сбирките на
една група, в която обсъждахме теми от "Курс по чудеса", както и на неделните вечерни сбирки в
местната църква на Християнска наука. Той послушно идваше с мен и въпреки това после,
когато коментирахме сбирките, аз му се ядосвах. Струваше ми се, че Майкъл иска да спорим, не
да дискутираме, затова престанах открито да разговарям с него за любовта си към духовността.
Вместо с него аз разговарях по тези теми с близките си приятели на сбирките и в църквата. За
съжаление, когато се отдръпнах от Майкъл, енергията в нашата връзка започна да изчезва.
Доверие в моето Божествено напътствие

Опитвах се да не мисля за брака си, което беше лесно, тъй като вече бях много заета с това
да изнасям лекции и да пиша книги. Ангелите ме бяха помолили да спра да се занимавам с
традиционната си практика на психолог и да престана да пиша стандартните книги за самопомощ
и традиционните статии за списания. Те ме подтикнаха да придам на живота си абсолютна
автентичност, като се занимавам единствено с дейности, в които намирам смисъл. Това значеше
да се насоча върху своята страст: духовността.
Ангелите обаче, не ме уведомиха как да си осигурявам доходите, които щях да изгубя,
отказвайки се от предишните си професионални занимания. Те просто ме посъветваха да вярвам,
уверявайки ме, че ще бъда финансово и емоционално стабилна, стига само да водя пълноценен
живот.
Буквално в деня, след като се отказах от всички свои традиционни дейности, получих
телефонно обаждане от жена на име Деб Еванс, програмен директор на изложение "Цялостен
живот". "Бихме искали да изнесете реч върху книгата си "Щях да променя живота си, ако имах
повече време“ на нашето събитие в Сан Хосе".
Бях развълнувана! Обикновено, за да изнесат дори неплатена реч, лекторите трябваше сами
да настояват пред "Цялостен живот", но дори тогава имаше малка вероятност да получат такава
възможност. В моя случаи обаче, програмният директор ми се обади сама, предлагайки ми да
изнеса реч срещу заплащане, при условие че дори не бях кандидатствала за това! Знаех, че това е
знак, че небето спазваше своите обещания към мен. Навлизах в своето ново поприще на духовен
учител, за което бях родена.
След това моята кариера на писател и преподавател тръгна нагоре. Получих почти
незабавно потвърждение от Вселената, че най-накрая се намирам на правилния път по
отношение на професията. Вратите пред мен започнаха да се отварят буквално с лекота. Сякаш
всички, в това число и аз, бяха щастливи от това, което правех. В крайна сметка, получих толкова
много покани да говоря пред публика, че трябваше да си наема мениджър и помощници, които
да ми помагат да се справя с всички ангажименти.
Обаче непрекъснатото пътуване из страната, свързано с изнасянето на лекции пред
публика, се отрази на брака ми, тъй като Майкъл ме придружаваше само понякога. По едно
време той започна бизнес, продавайки дрехи на моите семинари, но това, че трябваше да носи
стоката със себе си, затрудняваше и утежняваше пътуването. Стигна се дотам, че той спря да ме
придружава на пътуванията до по-далечните райони на страната. Докато пътувахме, много от
лекторите си обменяха опит по въпроса как да запазят брака си и едновременно с това да
поддържат своята кариера. "Не е лесно", чувах отвсякъде. Знаех, че стъпвайки на сцената на
публичния живот, поемам голям риск относно личния си живот.
И въпреки всичко. Божественото напътствие толкова ясно ми казваше да изнасям лекции,
че трябваше да вярвам, че един по-висш план е в ход. Отказах се от своята привързаност към
изхода на брака си. Естествено, не исках да чувствам никаква болка, както и да причинявам
такава на Майкъл или на някой друг. Но след опита за похищение над колата ми, моят приоритет
се състоеше в това да достигна до възможно най-голям брой хора, на които да кажа, че ангелите
и животът след смъртта наистина съществуват.
Продължих с разходките си по плажа, съвместявайки ги с графика на своите пътувания.
"Ангелска терапия" вече беше завършена и дойде време да прочета главите които бях написала
чрез ченълинг. Бях толкова нервна, колкото в деня, когато трябваше да отворя писмото от
Университет "Чапмън", с което ме уведомяваха, че съм издържала заключителните изпити и
получавам магистърска степен.
Оказа се, че няма за какво да се тревожа. Всяка глава съдържаше информация, за която
преди това не бях чува- ла или чела, като в текста имаше думи, които изглеждаха почти като на
чужд език. Няколко пъти се наложи да търся думи от терминологията на ангелите в речника, тъй
като дори не бях чувала тези думи. С изключение на някои добавки в пунктуацията и дребни
правописни корекции, книгата беше публикувана така, както я получих. Научих много от нея и
някои части, които не разбирах, ми станаха съвършено ясни през следващите години, когато
собствените ми преживявания ме накараха да се отворя още повече към духовния свят.
Редакторката ми, Джил Крамър, с която бяхме работили заедно по няколко предишни мои
книги, отбеляза, че е знаела, че "Ангелска терапия" е резултат на ченълинг. "Твоят стил на
писане е толкова отличителен, Дорийн", каза Джил, "а първата половина на тази книга изобщо не
звучи така, сякаш си я писала ти!"
Срещи по време на сън

Почти по същото време аз започнах да получавам серия от ярки преживявания насън.
Когато се събуждах, бях наясно, че духът ми беше пътешествал някъде, докато съм спала.
Винаги имах смътен спомен, че съм ученичка и седя в класна стая. Понякога дори изпълнявах
някои непринудени учителски задължения, като това да седя с дузина други хора около голям
камък, водейки философска дискусия. Много сутрини се събуждах изтощена от цялото нощно
обучение и преподаване.
Информацията, която получавах насън, ми беше съвършено логична по време на съня, но
въпреки всичко, когато на сутринта се събуждах, аз не помнех нищо от нея! По време на една от
разходките ми по плажа аз помолих ангелите да ми обяснят този феномен.
Те ми казаха: "Ти пътуваш до четвъртото измерение, където не съществуват паралели за
време. Информацията, която получаваш, е смислена единствено в свят, който не ограничава
мисленето в границите на времето и пространството."
Натъжих се, защото си спомних колко много се наслаждавах на информацията, когато я
получавах. Спомням си, че казах на духовните си учители: "Да, да, разбира се. Това ми звучи
напълно логично!" Толкова много исках да мога да си спомня това, което те ме учеха всяка нощ.
"Не се тревожи - успокоиха ме ангелите. "Информацията, която ти и другите човешки
същества получавате всяка нощ, се вгражда в подсъзнателния ви ум. Тя никога не се губи и
винаги ви е от полза, независимо че не можете съзнателно да си я спомните."
Когато се прибрах вкъщи, аз препрочетох това, което ангелите бяха написали по въпроса за
времето в "Ангелска терапия":
"Дали този часовник на китката ти не командва твоя гняв? Може би циферблатът му те
кара да мислиш, че трябва да препускаш лудо като стрелката, отмерваща секундите?... Не е
ли вярно, че изразходваш огромна енергия в старанието си да бъдеш в крак с непрестанното
тиктакане на уредите, които измерват времето? Същевременно, нима не осъзнаваш, че макар
те да работят непрестанно, човешката машина се нуждае от почивка...?
Затова ви молим да влезете в светлината докато разсъждавате за тази надпревара с
машината на времето, която си самоналагате. Когато поглеждаме в сърцата ви, не намираме
и една-едничка душа, която да е съгласна с тази бясна надпревара между разума и машината.
Бе предвидено да отдъхвате и да се забавлявате, а не да подражавате на часовника,
който сякаш ви притежава... Творчеството се ражда не от напрежение, а от непрестанна
радост, която избликва навън, тържествуваща от своето великолепие.
Игра,а неработа - ето го разковничето.
Поне за час не обръщай внимание на инструмента, който носиш на китката си. И нека ни
едничка мисъл за времето да не изниква в ума и да не се отронва от устните ти. Наблюдавай
движението на ума, после го забави до пълен покой - така се раждат новите идеи."
С радост последвах съвета на ангелите и открих, че - както обикновено - те бяха прави.
Колкото по-рядко поглеждах към часовника и календара, с толкова по-голяма свобода сякаш
разполагаше умът ми да забелязва оригиналните мисли и идеи. Аз започнах да се чувствам по-
свободна и по-малко напрегната и се зарекох никога повече да не се върна към "навика на
времето".
На следващия ден на плажа седнах на една кварцова скала, за да медитирам. Докато
опипвах парчетата кристал, които стърчаха от скалата, аз затворих очи и помолих за напътствие.
Чувствах се сякаш самата скала говореше директно с мен, заедно с феите и ангелите, които ме за-
обикаляха. Както ми бяха обяснили феите, скалата усилваше силата на Божествените послания.
Все пак, кварцът се използва в производството на радиоприемници и часовници.
"Квантовите физици в момента експериментират с времето", казаха внезапно ангелите и
феите. Слушах напрегнато, съзнавайки, че те даваха отговор на много от моите въпроси,
свързани с времето."През следващите две десетилетия учените ще получат солидни
доказателства, които ще променят начина, по който хората възприемат времето. Учените ще
докажат, че вашата мания към часовника и календара ви вкарва в рамки и ви ограничава.
Когато постоянно поглеждате часовника и календара си, вие отричате своята способност да
бъдете на много места едновременно - това, което наричате билокация, само че местата, на
които се намирате едновременно, са много повече от две."
Уау!, казах си аз. Е, това вече има смисъл. Вярата ни в ограниченията на времето и
пространството прави така, че сами да превръщаме тези ограничения в своя реалност.
Феите и ангелите продължиха да обясняват, че ако просто спрем да се фокусираме толкова
много върху времето и датите, ние, хората, можем да си възвърнем естествените духовни
способности мигновено да проявяваме, да се телепортираме и да извършваме други подвизи,
които сега ни изглеждат свръхестествени. Те казаха, че в не толкова далечното бъдеще хората ще
спрат да носят часовници и вместо това, ще разчитат на вътрешния си интуитивен часовник.
Когато се върнах вкъщи от плажа, свалих от ръката си часовника, който винаги бях носила,
и реших вече да го нося само по време на семинари или тогава, когато наистина е важно да знам
колко е часът. Също по настояване на ангелите аз поех обещанието да си оставя поне една
седмица, в която да не планирам никакви ангажименти. Ангелите ми казаха, че за хората е важно
да си починат от постоянното следене на часовника и да се насладят на един почивен ден, който
да прекараме така,
както искаме, без да се налага да се питаме колко е часа Те ме увериха, че през този ден ще
се справя със всички свои задължения и ще постигна това с по-малко стрес.
Тази вечер се събудих посред нощ и изпаднах в шок когато открих, че се нося във въздуха,
близо до тавана - и определено не сънувах! Виждах тялото си под мен на леглото до Майкъл. И
двамата спяхме, но аз бях извън тялото си! Паникьосах се и отчаяно започнах да искам да се
върна в тялото си, но не знаех как да го направя. Все пак, доколкото знам, не бях имала подобно
преживяване от времето на детството си.
Тогава бях около осемгодишна и излизах от неделното училище в Църквата на единството в
Северен Холивуд. Изведнъж се почувствах парализирана, неспособна да помръдна. Следващото,
което си спомням, беше, че наблюдавах тялото си, но не се намирах в него! Един мъжки глас
(същият, който по-късно ме предупреди за кражбата на колата ми), който идваше някъде отгоре,
каза: "Тук си да учиш другите точно на това, което преживяваш в момента - разделянето на
ума от тялото." И след това, подобно на внезапен полъх на вятъра, аз се върнах обратно в
тялото си.
Но сега, когато плувах над леглото, не ми изглеждаше толкова лесно да се прибера в своето
тяло. Нямах представа как отново да вляза в себе си. Къде бяха моите водачи и ангели сега,
когато се нуждаех от тях? Тогава чух няколко ангели да ми казват в хор: "Мъката, която
изпитваш по миналото си, затруднява работата ни с теб и ни затруднява, когато искаме да
те обучаваме и да ти помагаме."
Добре, имате вниманието ми. Цялата съм в слух, помислих си аз.
Точно в този момент аз бях засмукана обратно в тялото си, подобно на дима, който влизаше
в бутилката на Джини от един стар телевизионен филм. Зави ми се свят от изненада. Лежах
будна, но не смеех да мръдна.
Погледнах към Майкъл, който продължаваше да спи. Не беше усетил нищо. Дали да му
кажа какво ми се случи?
Почувствах присъствието на велики, огромни същества в стаята, въпреки че не можех да ги
видя нито с физическите, нито с духовните си очи. Ангелите безмълвно ми предадоха
информация чрез телепатичен трансфер на мисли: 'Тъгата по децата ти - във връзка с развода и
уреждането на попечителство - е изпълнила сърцето ти с вина. Тези чувства ти пречат
напълно да приемеш ученията ни и да се превърнеш в учителя, който си родена да бъдеш."
Незабавно почувствах тези думи като истина и осъзнах, че в действителност все още
усещах огромна вина за това, че преди няколко години се бях развела с бащата на момчетата.
Разводът беше наранил всички нас, тъй като с Лари се бяхме борили за попечителство над Чък и
Грант. Той беше спечелил първото дело в съда; аз бях спечелила второто. Момчетата загубиха в
много отношения и всеки път, когато виждах доказателство за емоционална болка в тях, аз се
чувствах отговорна за тази болка.
От интелектуална гледна точка осъзнавах, че бракът ми не би могъл да оцелее. Оженихме
се едва двадесетгодишни и докато станем на двадесет и две, вече имахме две деца. Бяхме
притиснати от финансови трудности и от своята незрялост. Всичко беше срещу нас и бракът ни
рухна след три години и половина. Вината обаче, живееше в мен непокътната, както отбелязаха
ангелите тази вечер.
На другата сутрин бях леко зашеметена и се питах за механизма на това да "пребивавам"
извън тялото си и за ангелското послание във връзка с моята тъга. Правдивостта на техните думи
отекваше в мен, докато вървях към плажа. С всяка крачка осъзнавах все повече тежестта в
сърцето си. Не беше пронизваща тежест - а нещо по-скоро като бреме, което влачех, окачено за
гръдния си кош, и което леко ме дърпаше надолу. Тежестта беше едва доловима, затова не бях
мислила да я лекувам, но посланието на ангелите ме накара да осъзная присъствието й.
Плажът беше толкова мъглив, че не виждах почти нищо. Вървях, сякаш се движех в облак,
поглъщайки тежкия, влажен въздух, и докато стъпвах но пясъка, се изпълних с чувство за
игривост и приключения, Съвсем скоро открих едно приятно местенце, където можех седна.
Мислено се обърнах към ангелите: Добре, благодаря ви, че ми казахте, че тъгата ми пречи на
моето духовно pa teumua и на житейската ми мисия. А сега можете ли да ми помогнете да я
преодолея?
Очевидно, ангелите само чакаха моето разрешение да направят това! В отговор аз чух
вътрешен глас, който ми нареди да легна на пясъка. Сложих пуловера, с който бях облечена, под
главата си и легнах по гръб, "Затвори очи и дишай дълбоко."чух да ми казват.
След няколко секунди видях в ума си сцена от "Пътешествията на Гъливер", Чувствах как
стотици малки ангелчета - феите! - покриха цялото ми тяло. Почувствах се парализирана по един
много спокоен начин; не можех да помръдна, а и не исках да го правя. Чувствах как феите
работят, сякаш плетяха на една или две куки одеяло върху мен. Когато се настроих към тях,
разбрах какво всъщност правят. О, осъзнах аз, те изчистват негативността, полепнала по
аурата ми. И тогава ги видях със своето вътрешно зрение - събираха мисловни форми на страх и
тъга от енергийното поле на тялото ми. Те ми приличаха на стройно организиран екип от берачи
на плодове.
Това продължи почти двадесет минути, доколкото можех да преценя, тъй като не носех
часовник. Стори ми се също, че времето спря по време на лечебния сеанс. След това сковаността
ме отпусна и аз вече можех да движа дланите и пръстите си, а след това и ръцете. Опитах се да
помръдна гърба си, като леко повдигнах глава, и разбрах, че цялото ми тяло отново се
подчиняваше на командите ми.
Изправих се, леко дезориентирана. Гъстата мъгла все още плътно обвиваше плажа,
усилвайки сюрреалистичното ми усещане за времето и пространството. Но всяка негативност
беше неутрализирана от огромната благодарност, която почувствах към феите за тяхното мило
отношение към мен. Всъщност усетих, че цялото ми същество беше фокусирано върху
благодарността. Може би това е изцелението!, помислих си аз. Може би феите ми бяха
помогнали да разбера, че всяко нещо в живота е благословия.
"Да, така е", чух в хор да отговарят тънки гласчета. "Всичко, което някога ти се е случило,
ти е помогнало да израснеш, да бъдеш силна, да се бориш. Трябва да виждаш благословията във
всеки един човек и ситуация, така както пчелата вижда нектара, скрит дълбоко във всяко
цвете. Когато се фокусираш върху тези дарове, вътрешната ти Светлина разпръсква цялата
тежест, която свързваш с дадена ситуация. Тази тежест е това, което кара вас, хората, да
затъвате в осъждане и депресия. Затова изхвърлете грижите си и вижте цялата ситуация в
Светлината."
Отново седнах, за да осмисля тези думи. И така, каква благословия ми бяха донесли моят
развод и последвалата борба за попечителство над децата? Е, тези събития определено направиха
така, че със синовете ми да се сближим. И както казва Ницше: "Това, което не ни убива, ни прави
по-силни." Фактът, че бях оцеляла след развода, ме беше направил практически непобедима.
Знаех, че разводът беше наранил синовете ми, но забелязвах също, че благодарение на него, те
бяха станали по-самостоятелни и зрели.
Освен това, тази ситуация ме беше подтикнала да напиша първата си книга: "Децата ми не
живеят вече с мен: Как да се справим с кризата на попечителството". Тази книга не само помогна

на хиляди развеждащи се родители, от които получих благодарствени писма, но и даде летящ
старт на моята кариера на писател и лектор.
Заличаване на последствията от грешките

"Мажеш да направиш така, че дадена ситуация да бъде заличена." Получих това послание
като вътрешна инструкция, безмълвна, но категорична. Слушах внимателно, нетърпелива да чуя
посланието, което бях сигурна, че ще последва. И както се очакваше, феите и ангелите ми казаха
да заявя мислено: В тази ситуация са допуснати някои грешки. Моля, последствията от всички
грешки да бъдат заличени във всички посоки на времето. Това утвърждение ми напомни за
"Курс по чудеса" и аз се зачудих дали неговият "автор", Исус, сега също не разговаряше с мен.
Не се чудих дълго обаче, защото бях твърде погълната от усещането за силни тръпки,
преминаващи по цялото ми тяло. Знаех, че това е резултат от освобождаването на негативни
емоции, заседнали и съхранявани в клетките на тялото ми. Отново казах същото утвърждение,
като този път се фокусирах върху развода и последвалата битка за попечителство: В тази
ситуация са допуснати някои грешки. Моля, последствията от всички грешки да бъдат
заличени във всички посоки на времето.
Продължавах да повтарям утвърждението, докато тръпките престанаха. След това тялото
ми се успокои, сигнализирайки, че вече е чисто от негативните натрупвания, свързани с драмата
между бившия ми съпруг и мен. Седях там и се взирах в мъглата известно време. Когато
възстанових енергийното си ниво, станах и тръгнах да се прибирам вкъщи.
Сега бях по-спокойна и щастлива, отколкото когато тръгнах от дома си, но въпреки това
феите сякаш бяха упражнили върху мен нещо, подобно на амнезия. Чувствах се така, сякаш не
можех да си спомня своята огромна тъга. Струваше ми се, че винаги съм била така щастлива. Бях
щастлива, че не мога да си спомня, тъй като исках да се фокусирам само върху положителни
мисли и емоции. Освен това в сърцето си знаех, че всичко ще бъде наред за всеки от участниците
в тази ситуация: за двамата ми синове, бившия ми съпруг, неговите родители, моите родители и
за самата мен. Изцелението не беше само за мен - то беше за всички.
Когато пристигнах вкъщи, забелязах, че вратата на гаража е отворена, и чух силно
бръмчене откъм задния двор. Майкъл косеше моравата. Феите! Затичах се надолу по стълбите и
високо му извиках: "Предупреди ли феите?*'
Неговото изражение ми предаде отговора, преди самия Майкъл да започне да заеква: "Хм,
не. Мисля, че забравих."
Дали ме взема на сериозно?, чудех се аз. Или постъпва така, просто защото няма опит с
феите и ангелите?
Помислих си за интензивното лечение, на което преди малко бях подложена. И понеже не
исках да развалям позитивния ефект от него, аз се фокусирах върху положителните качества на
Майкъл. След това мислено казах на феите: Простете ни! Съжалявам, че Майкъл е започнал да
коси моравата, без да ви предупреди предварително!
Влязох вкъщи и няколко минути по-късно Майкъл дойде и ме целуна по главата. "Човече,
тези гъби в ъгъла на моравата продължават да се появяват!", ми каза той. "Но този път съм
съвсем сигурен, че се погрижих за тях." Усетих как при тези думи през мен преминаха студени
тръпки. Но нямах представа защо е така.
Сънища за Лагуна Бийч

На следващата сутрин, точно преди разсъмване, аз имах още едно мистично преживяване.
Любимата ми баба Пърл, която беше починала преди няколко години ми се яви насън. Лицето й
изглеждаше толкова живо, а присъствието й толкова силно, че ми се стори, че съм будна и се
срещам с нея наяве. Когато тя ми проговори аз разбрах, че това не беше просто сън. Баба Пърл
наистина беше с мен.
Тя ме посещаваше често след смъртта си, обикновено под формата на присъствие, което
усещах до себе си, или като глас, който ми даваше напътствия. Тя, като никой друг ми помогна
да разбера живота след смъртта и аз я чувствах по-близка сега, отколкото когато беше жива.
При посещението в съня ми баба Пърл ми показа серия от картини. Първо видях къща с
изглед към океана в Лагуна Бийч, Калифорния. След това, една след друга, картините започнаха
да се сменят пред мен. Този път видях дървени столове, тапицирани в аленочервено. Казах на
баба: "О! Аз помня тези столове!", и бях толкова щастлива да ги видя, усещайки как те
изпълниха сърцето ми със сантиментални спомени и чувство за нещо познато.
"Харесваш ли този дом и тези столове?", попита тя.
"О, да, разбира се!", отговорих без да се замисля.
"Тогава изучавай Питагор", каза баба, след което изчезна.
Седнах в леглото, вече напълно будна. Човекът с триъгълника? Защо баба ще иска да чета
за някакъв древен математик и как това ще ми помогне да проявя своята отдавнашна мечта да
притежавам дом в Лагуна Бийч? Бях се влюбила в Лагуна Бийч, когато за пръв път посетих
крайморската къща на баба Пърл в този район.
Моментално се почувствах свързана с духа на тази артистична колония. В града липсваха
еднотипни къщи и големи супермаркети и там видях невероятна смесица от странни бунгала и
уникални жилищни кооперации. Всичко в Лагуна Бийч крещеше "свободомислие", което до-
падна на индивидуалиста в мен.
Влюбих се също така в поляните от диви цветя, които украсяваха крайбрежието на Лагуна
Бийч. Като тесто с шоколадови парченца, белите пясъчни плажове бяха осеяни с внушителни
скални образувания от гранит. Красотата и спокойствието в този малък град ми приличаха на
духовно убежище сред целия забързан живот в Южна Калифорния.
Мотивирана от това, че баба Пърл обеща да изпълни мечтата ми да живея в Лагуна Бийч, аз
надрасках "Питагор" в бележника на нощното си шкафче, като напразно се опитвах да отгатна
как точно се пише това име. Всичко, което знаех за Питагор и което си спомнях от някогаш ните
си часове по алгебра, беше, че той по някакъв начин беше изчислил големината на диагоналите
на триъгълниците.
Една сутрин се разрових в Интернет и открих, че освен математик, Питагор е бил също
философ и духовен учител. Той бил пълен вегетарианец и съветвал хората да се хранят по този
начин. Събирал своите ученици в някакви пещери, където им преподавал древни духовни тайни.
Бях очарована, но не ми беше ясно как това знание ще повлияе на моите жилищни блянове.
Аз многократно си припомнях съня с баба, търсейки допълнителни следи. Образът на
столовете, както и моята реакция към тях, ме озадачаваха. Сега, когато бях будна, столовете
изобщо не ми бяха познати. Баба нямаше такива столове, доколкото си спомнях, но все пак в
съня си аз почувствах такава силна емоционална връзка с тях, сякаш те по някакъв начин ми бяха
близки.
Мислено помолих баба Пърл и ангелите да ми помогнат. Какво точно искате от мен да
науча за Питагор?, попитах ги аз.
По същото време аз се подготвях и за предстоящо пътуване, чиято цел беше да изнеса
лекция и да участвам в две телевизионни предавания. Стоях пред огледалото в банята и оправях
косата си. Хм, мислех си, тази коса определено се нуждае от фризьор. Но при кого да отида?
Предишният ми фризьор не се беше справил добре а аз все още не си бях намерила друг.
Седнах с кръстосани крака на пода и казах на феите и ангелите: Моля ви, насочете ме към
фризьор, който наистина може да ми помогне. Бих искала да срещна някой, който се намира на
духовния път и който също така е и добър професионалист. Дори сега, когато се връщам назад,
тази комбинация ми звучи необичайна за фризьор, но аз наистина исках да открия такъв човек.
Бях разбрала колко важно е да се молим за това, което наистина искаме, вместо да молим за
"политически правилна" помощ.
След като мислено казах молитвата, аз мълчаливо зачаках напътствие. Настроих ума си да
чуе отговора, превръщайки го в пасивен инструмент, подобен на сателитна чиния, приемаща
телевизионни сигнали. Ангелите ме бяха научили на този пасивен метод на слушане и ми бяха
обяснили, че когато се напрягаме да чуем гласа на небето, ние блокираме себе си. Всъщност,
казаха те, всеки път, когато насилваме нещо да се случи, ние действаме, изхождайки от скрития в
нас страх, че това нещо може да не се случи. Самият страх е причината нашата цел да ни се
изплъзва.
Получих отговора си под формата на чувство, което ме накара да стана и да взема
телефонния указател. Насочена към "Жълтите страници", аз отворих на раздела "Козметика".
Една от обявите сякаш излъчваше светлина около рекламното каре, в което беше поместена, и аз
моментално разбрах, че ангелите и феите ме насочват към този салон.

Два дни по-късно влязох във въпросния салон, без да знам какво да очаквам. Млад мъж на
около двайсет, на име Джон, беше вдигнал телефона, когато се обадих да сй запиша час, и аз
незабавно го бях харесала. Докато сядах на стола, той ми зададе въпросите, които обикновено се
задават на новите клиенти. Когато ме попита с какво се занимавам, аз бях напълно откровена с
него: казах му, че пиша духовни книги.
Джон млъкна, карайки ме за кратко да се чудя дали отговорът ми не го е притеснил. Така
беше, но не в отрицателния смисъл. "Какви духовни книги?", попита той.
"Книги за ангели, психични феномени и духовно израстване", отговорих аз. "Те не са
свързани с определена религия и могат да бъдат причислени към книгите на Новата епоха."
"Интересно...", беше всичко, което Джон каза, след което се отдалечи. За щастие се върна
веднага, преди да успея да се почувствам неудобно. Сложи в скута ми две книги и каза: "Ето
някои от книгите, които аз чета." Подзаглавието на едната книга съучастнически ми намигна - и
аз едва повярвах на очите си: това беше книга за Питагор! Разбира се, аз изобщо не бях
споменавала за съня си на Джон или на някой друг.
Когато го попитах какви книги харесва, Джон обясни, че има голям интерес към Питагор и
всичко, свързано с него. Аз развълнувано му разказах за посланието на баба Пърл. Той ми каза,
че е свикнал да пребивава "в потока" на това да получава и предава послания, така че не беше
изненадан, че сме се срещнали. През следващия месец Джон ми даваше писмени материали, с
които ми помогна да разбера теориите на великия философ. Той ми зае също и книги за Никола
Тесла, Кабала и нумерологията. С радост прочетох всяка книга, признавайки, че баба Пърл явно
работеше в сътрудничество с Небесата, когато ми предаваше жизненоважна информация.
Книгите на Джон ми помогнаха да открия, че гадателските карти, като Таро, са съставени
на основата на питагорейските и египетските теории за "вибрационните отпечатъци". Според
тези теории всеки всяко число дума, картина - в действителност всичко - вибрира на определена
честота или с определена скорост. Тъй като мислите и емоциите са енергийни трансмисии, ние
сме склонни да привличаме хора, ситуации, предмети и определени гадателски карти от
колодата, които съответстват на модела на нашите мисли и чувства.
Нощното посещение на баба Пърл и посланието й за Питагор ме накараха да проуча
гадателските карти и да експериментирам с различни колоди. Попитах моите издатели от "Хей
Хаус" дали не искат да подготвя гадател- ски карти за тях. В рамките на един месец те ми дадоха
зелена светлина и аз започнах да събирам илюстрациите за гадателските карти "Лечение с
ангелите".
Междувременно графикът със семинарите, които провеждах, започна да се запълва. От
време на време признавах пред себе си, че обичам да пътувам, за да съм далече от Майкъл.
Харесваше ми да разговарям с хора, настроени към духовното, и да участвам в задълбочени,
философски дискусии. Вярвах, че ако задоволя тази своя потребност по време на семинарите,
вкъщи нямаше да изпитвам такъв глад за духовни разговори.
Един ден обаче, обядвах с една жена, духовен учител, с която обсъждахме как да
балансираме между пътуванията, писането и семейния живот. Жената каза нещо, което сякаш
премина право от Божията уста в моите уши. Тя каза: " Неизбежно е това, че всяко пътуване,
което предприемаме, оказва голяма промяна върху нас. Когато се върнем вкъщи, заради самия
факт, че сме осъществили това пътуване, ние вече сме различни хора. Нещата, които сме
преживели и видели, хората, които сме срещнали - всичко това ни е променило по един дълбок
начин. И въпреки, че можем да разказваме на семейството си за пътуването, истината е, че
когато се връщаме вкъщи, ние не сме същите хора, които сме били, преди да тръгнем," Бях
поразена от тази проста истина в думите на жената. Изтръпнах също от мисълта, че ние с Майкъл
се отчуждавахме още повече и че моите постоянни пътувания бяха причина за това. Сетих се за
няколко духовни учители, които бях срещала и които пътуваха много. Някои от тях имаха
бракове, които бяха устояли на напрежението от честите раздели и пътувания, но станах
свидетел, също така, как браковете на някои мои приятели се разпаднаха.
Тази нощ, сама в хотелската стая, аз се помолих: "Мили Боже, знам, че имаш план за
любовния ми живот. Знам, че ме подкрепяш по всякакви начини, за да мога да осъществя своята
мисия. Благодарна съм за цялата Ти помощ и я приемам сега. Знаеш, че желая в живота ми да
присъства голяма любов и бих искала да бъда с партньор, настроен към духовното. Ако на
Майкъл и на мен ни е писано да останем заедно, моля Те, насочи ни как да излекуваме брака си.
Ако двамата не трябва да останем заедно, моля Те, помогни ми със сигурност да разбера, че това
е така. Благодаря Ти."
Глава 6
ВЪПЛЪТЕНИ ЕЛЕМЕНТАЛИ
На следващата сутрин самолетът ми кацна на летище "Джон Уейн" в Ориндж Каунти.
Докато поставя багажа си в колата, почувствах, че е крайно наложително да направя разходка
сред природата. Тази седмица бях прекарала прекалено много време под ултравиолетовите
светлини, дишайки превъртания през климатичната инсталация хотелски въздух.
Затова тръгнах към плажа, за да си почина и с надеждата да получа ясно напътствие от
моите приятели, феите. Разстлах пуловера си на една пясъчна дюна, близо до водата,
превръщайки го в одеяло, на което да седна. Започнах да усещам тялото си натежало и разбрах,
че феите ме подлагат на лечебен сеанс от типа "Пътешествията на Гъливер". Вълни от енергия се
плъзнаха по краката, гърба и раменете ми, както и около главата ми.
Чувствах се парализирана и в същото време странно спокойна - имайки предвид, че една
невидима сила ме беше приковала към земята. Феите ме докосваха с такава нежна любов, че аз
инстинктивно им се доверих. Издишах дълбоко, затворих очи и се предадох на момента.
Забелязах едно малко момиченце, което си играеше на брега. Косата й с цвят на морков
сякаш пружинираше, докато момичето подскачаше при всяка прииждаща вълна. Видях малки,
ярки светлинки около раменете й и настроих вътрешното си зрение, за да огледам по-добре
съществата, които я заобикаляха. Изведнъж дъхът ми спря: Момичето имаше ангели-пазители
феи!
Направо ми се зави свят при мисълта, че феите могат да изпълняват подобни функции. До
този момент си мислех, че ангелите-пазители на всички хора бяха едни и същи: ангели с криле от
пера, починали близки или същества и от двата вида. Не мислех, че има трети вариант, докато
гледах как момичето и нейните феи си играеха, усетих как ято от дребни същества - феите! - се
събират около дясното ми рамо.
"Да", прошепнаха хорово те в дясното ми ухо, "ти откри следващото ниво на истина
относно духовните водачи. И ще научаваш още много."
Почувствах се леко раздразнена, тъй като си помислих, че феите парадираха с факта, че са
наясно с моето бъдеще. Какво? Мълчаливо започнах да ги умолявам. Ако знаете какво ще уча в
бъдеще, защо не ми го кажете сега?
"Трябва първо да станеш готова."
Добре, сега вече феите ме дразнят нарочно, помислих си аз.
Заобиколена от феи
"Искам да знам защо това момиченце там е обкръжено от феи, вместо от ангели," След като
казах високо на глас тези думи, те прокънтяха в ушите ми, карайки ме да осъзная, че грубо
раздавам заповеди. Смекчих енергията си и усетих как феите мило ми отговарят. Те знаеха, че аз
искам само информация, а не да се боря за надмощие.
Ти многократно използваш израза:"Сходните неща се привличат", ми казаха феите. Те
прозвучаха като едно същество, говорещо непосредствено до дясното ми ухо. Обединеният им
глас беше колективно съзнание, като ято пчели, издаващи единно жужене. За секунда потръпнах
при техните думи. осъзнавайки, че от известно време те явно ме наблюдават. Очевидно бях
изцяло на показ и целият небесен свят можеше да ме наблюдава и обсъжда!
Да, отвърнах мислено, ние привличаме към себе си хора и преживявания, които
съответстват на нашите мисловни и емоционални модели. Ако например мислим негативно,
ние сме склонни да привличаме негативни обстоятелства и песимистично настроени хора.
т
.Точно така!"отвърна гласът. "И по същия начин привличате същества от духовния свят,
които съответстват на вашите мисли и чувства. Червенокосото момиче на брега е привлякла
много феи за свои водачи, защото тя има същите интереси и цели като тях. Ние. феите, сме
живо заинтересовани от състоянието на околната среда и едновременно с това сме наясно
колко важно е целенасочено да играем и да се забавляваме като начин да изчистим и заредим с
енергия душата си."

"'Житейската мисия на това момиченце е да помага за опазването на околната среда, в
частност на морския живот. В колежа тя ще изучава морска биология и ще стане гласовит
защитник на китовете и на чистотата на океаните. Ние я предпазваме и насочваме, за да не
се отклони от пътя, защото отчаяно се нуждаем от помощта на индивиди като нея."
Наблюдавах ефирната красота на движенията на момичето, докато стройното й тяло
танцуваше грациозно сред пяната на вълните. Тя дори изглежда като фея!, мислено отбелязах
аз.
"Точно!" отговориха те.
Какво точно?, попитах аз.
"Тя изглежда като фея, защото е такава!"
Дочух сподавен смях и реших, че феите се шегуват с мен. Те сигурно забелязаха моята
реакция, защото заговориха с по-сериозен тон. "Не напразно се намираш сред множество
въплътени елементали.
Преродени елементали?
"Не, въплътени елементали. Много хора в действителност са членове на нашата култура,
въплътени в човешки тела. Молим те да разбереш обаче, душата на всеки - независимо дали е
фея, човек, ангел или животно - изглежда еднакво, Душата е искра от Божествената бяла
светлина, независимо от физическата черупка, която я обгръща.
И така душата приема формата и характеристиките, съответстващи на мястото,
което тя обикновено обитава. Ето защо червенокосото момиче изглежда и се държи като
фея. Това е така, защото тя е живяла много пъти като фея в царството на феите. Когато в
този живот е избрала да се въплъти като човек, енергийното й тяло е дало на нейното
физическо тяло формата на фея."
Умът ми се замая, но сърцето и вътрешното ми чувство твърдяха, че феите казват истината.
Разбира се!, помислих си аз. Феите, които се въплътяват в човешка форма, могат да окажат
по-голямо влияние върху каузите за опазване на околната среда. Те могат да положат много
ефективни грижи за природата и животните, тъй като това е тяхното основно призвание.
Ангелите на работниците на Светлината

Покачих се върху една гранитна скала, а мислите ми се въртяха около идеята за
елементалите, въплътени в човешка форма. Открих една огрята от Слънцето плоска скала, върху
която имаше камък, който можеше да ми служи за облегалка, и се сгуших в топлата прегръдка на
гранита. Чайки и пеликани следваха една рибарска лодка близо до брега, молейки високо за
парченце риба. Зачудих се какъв вид ангели-пазители работят с морските птици и секунда по-
късно "видях" отговора. За пореден път задаването на въпрос от моя страна водеше до получава-
не на нова информация.
Около всяка морска птица видях дребни, сиво-бели същества, които изглеждаха различно
от всеки ангел или фея, които дотогава бях виждала. Те бяха без криле, а очевидно и без ръце,
или може би ръцете им бяха плътно притиснати встрани до тялото им. Високи около 8 см, те
изглеждаха като разтегнати тела с малки глави.
"Това са водни нимфи", чух да казват феите, прекъсвайки мислите ми. Гледах как хората се
пекат, легнали върху плажните си хавлии, и за момент им завидях, че могат просто да си почиват
и да се забавляват на плажа. За разлика от тях, аз изцяло посвещавах времето на Сократови
диалози с феите. Не можех ли да остана сама? Не заслужавах ли малко почивка за добро
поведение?
"Водните нимфи са ни братовчеди - продължиха феите, глухи за това, че се дразнех, че се
намесват в мислите ми. "Тяхната роля в царството на елементалите е да бдят над всички
водни басейни, в това число над езерата, реките, потоците, язовирите и океаните. Те
действат като "ангели-пазители" на всички животни, риби и птици, които живеят във водата
или близо до нея. Водните нимфи са много важни членове на нашия род и хората, които се
грижат за водните басейни, могат да им изпращат своите благословии и дарове в знак на
благодарност за оказаната помощ."
Красноречието на феите и тяхната енергия ми помогнаха да се избавя от раздразнението,
свързано с това, че се чувствах затворена в аквариум, с ангели и феи, нахлуващи в личните ми

мисли. "Ние те разбираме, Дорийн казаха те, вдъхвайки ми такова успокоение, че направо дъхът
ми спря.
Какво знаят те за мен?, чудех се аз.
"Ние работим с архангел Михаил, който отговаря За всички работници на Светлината, и
той ни помоли да ти предадем жизненоважна информация, която ти 0т своя страна, да
предадеш на тези, които се нуждаят от нея. Хората ще бъдат насочени към твоите книги или
семинари, понякога без да знаят защо, така че ти ще можеш да разпространиш тези учения.
Както знаеш, голяма част от работата ти се състои в това да обучаваш други духовни
лечители и учители, които на свой ред, ще предават информацията на техните клиенти или
ученици. Много е важно тази информация да стигне до повече хора в този момент от
човешката история
Сега вече раздразнението ми напълно се стопи и аз бях заинтригувана и изпълнена с
любопитство. На какво ще ме учат феите?
Глава 7
НОВАТА ЕРА НА МИРА
Чух феите да се смеят помежду си и с вътрешното си зрение видях, че са се събрали на
съвещание. Интуитивно разбрах, че разискват кой е най-добрият начин, по който да ми предават
информация.
"Ние чувстваме, че ти си готова да чуеш по-голя- мата част от истината веднага ", ми
каза колективният им глас. Гласът беше единен, силен и мощен - и в същото време беше тих,
подобен на могъщ шепот.
"Ние ще ти спестим известна част от информацията и вместо нея ще насочваме
появата на преживявания, които ще ти предадат същата информация директно. Чувстваме,
че няма да повярваш на някои неща, ако просто ги чуеш от нас. Ако обаче ги преживееш лично.
знаем, че ще получиш по-дълбоко разбиране за това, на което те молим да учиш другите."
Така е добре, отговорих аз, сякаш си стискахме ръцете след като бяхме преговаряли върху
някакъв договор. Ще бъда честна, ако не разбирам нещо, което ми казвате.
"Ние разбираме тази твоя черта, Дорийн", отговориха те с колективен глас, изпълнен с
любов. "Ето защо ти получаваш голяма част от информацията: точно защото си отворена
към нея и не се притесняваш да даваш честна обратна връзка, в случай че не разбираш нещо. Ти
показа също голяма смелост, като открито заявяваш своята истина."
Ами, чувствам, че все още имам много да уча и много да преподавам на другите, но ви
благодаря.
"Да, и ние ще ти помогнем да стигнеш до по-широкa публика за много кратък период от
време", отговориха феите. "Тези учения ТРЯБВА да стигнат до възможно най-голям брой хора,
колкото се може по-скоро"
Аз съм отворена и много любопитна относно това, на което ще ме учите, казах им аз.
Кога започваме?
Послание за работниците на Светлината

"Започваме сега", обясниха феите, "Но първо трябва ла подготвим тялото ти за
получаването на тези послания, тъй като на дълбоко ниво ти вече знаеш тази информация.
Затова си поеми въздух много дълбоко и след това бавно го издишай докрай. Продължавай да
вдишваш и издишваш по същия начин, докато слушаш посланията ни. С помощта на дишането
информацията прониква дълбоко в клетките ти, за да може тялото ти да я възприеме като
една нова програма. Това ще ускори възприемчивостта ти и ще намали времето, което е нужно
за разбирането на информацията.
Ние не ти казваме нещо ново, а по-скоро ти помагаме да си спомниш това, което си
знаела, преди да влезеш в това въплъщение. Това е програмиране, осъществено на дълбоко ниво,
което сама си одобрила и на което си се съгласила да бъдеш подложена, преди да влезеш в
сегашното си въплъщение, и то ще ти помогне да си спомниш и осъществиш своята житейска
мисия. Всички работници на Светлината са програмирани така.
Дълбоко със сърцата и същността си работниците на Светлината усещат, че няма
много време. Това ги призовава да помагат на света в духовно отношение и да го правят час по-
скоро. Повечето от работниците на Светлината са наясно, че са "различни"от другите Те са
изключително чувствителни индивиди, на които останалите се подиграват за това, че са
"прекалено чувствителни", "странни" или "многознайковци"
Страдат от физическите симптоми, присъщи за повечето работници на Светлината, в
това число от постоянно звънтене в едното ухо."
Аз през по-голямата част от живота си съм чувала това звънтене!, казах аз. Какво значи
то?
"То има две функции: Първо, това е тон, насочен да поддържа духовната ти честота на
по-високо ниво от това на материалната сфера и на ориентираното към надпревара
съзнание."
Какво? помолих аз за пояснение.
"Представи си, че слой от смог покрива Земята, но вместо замърсен въздух, този смог е
сбор от основани на страха мисли. Той се състои от цялото количество гняв, което хората
изпитват, когато сутрин отиват на работа, плюс стреса от "мислите за недостиг “ - това, че
хората вярват, че не им достигат пари, любов или време, или друго, от което се нуждаят. Тези
негативни енергии задръстват плътния слой, обгръщащ Земята. И да, права си да мислиш, че
те имат пагубен ефект върху всеки човек на планетата, включително и върху Майката Земя.
Ако работниците на Светлината живееха и дишаха този смог, който ние наричаме
"съзнание за надпреварване“ щяха да се депресират и нямаше да бъдат способни да помогнат
за премахването му, Затова небесните помощници на работниците на Светлината - в това
число архангелите, висшите лечители, учителите, елементалите и звездните хора - изпращат
силни емисии от светлинни вълни на работниците на Светлината, Тези вълни обикновено се
получават в едното ухо под формата на звук с голяма височина и сила, който понякога може да
бъде болезнен. Този тон издига вибрационната честота на тялото над съзнанието за
надпревара, за да може работникът на Светлината да си запази резерв от енергия и
оптимизъм, които да го мотивират да работи за решаването на проблема."
О, сега ми става ясно, отговорих аз. Но вие споменавате, че звънтенето в ушите има и
втора функция.
Каква е тя?
"Звънтенето съпровожда прехвърляне на информация. То прилича на звука, който
модемът ви издава, свързвайки се с линията, по която пристига сигналът, ние ви изпращаме
обновяване на данните, свързани с мисията ви на работници на Светлината. Голяма паст от
информацията е базирана на учения от четвъртото измерение, затова няма смисъл просто да
ви я кажем. Вместо това, ние заобикаляме интелекта и изпращаме информацията под
формата на тонове директно в подсъзнанието и сърдечната ви чакра. По този начин вие
интегрирате това ново програмиране във всекидневните си мисли и поведение
O, това ми звучи като упражняване на контрол върху ума!, запротестирах аз. (Аз винаги се
обявявах в защита на човешките права.) Този разговор ми напомняше на лош научнофантастичен
филм. Освен това камъкът, който ползвах за стол, беше започнал да ми убива, затова реших да
легна на пясъка. Феите, естествено, се погрижиха да не изпусна и частица от техните учения,
следвайки ме плътно,
"Разбираме страха ти да не бъдеш контролирана", изразиха съпричастието си те.
"Разбираме също и страховете на човешкото его. Егото не иска от теб да се ангажираш с
работа със Светлината, защото то иска Земята да се задушава от страх."
Защо егото ще иска това? Аз бях объркана.
"Защото то е сто процента чист страх! Ако изгубиш страха си, егото ще изгуби
жизнената си сила. Ако помагаш на други хора да се освободят от страха си, егото ще загуби
корените си сред човешката раса. Затова ще направи всичко възможно да те отклони от
мисията ти и да те накара да се чувстваш уплашена и безпомощна.
Но молим ви, разберете, че вие, работниците на Светлината, на небето се споразумяхте
с нас ние постоянно да ви напомняме за вашата мисия. Още преди да се въплътите, знаехте, че
от време на време ще се отклонявате от пътя. Вие поискахте от нас да ви подбутваме в тези
моменти. Така че ние не престъпваме свободната ви воля; просто изпълняваме своята страна
от споразумението, което сключихме с вас, работниците на Светлината."

Дълбоко в сърцето и същността си знаех, че всичко това е вярно, затова без предубеждения
продължих да слушам феите.
"Работниците на Светлината са се въплътили в този важен за човечеството момент на
промяна. Под зоркото ръководство на архангел Михаил вие, работниците на Светлината,
изкоренявате последиците от страха по света. Помагате също да се намали количеството
страх и негативна енергия, освобождавани в земната атмосфера. Вие, работниците на
Светлината, имате мисия на огневата линия, което значи, че първо трябва да премахнете своя
навик да се страхувате и след това да се превърнете в модел за подражание и да научите
останалите да постъпват по същия начин."
Как да направим това?, започнах да се чудя аз. Това звучи твърде амбициозно!
Почувствах се леко затруднена.
Истина и телепатия
О, вие разполагате с голяма подкрепа, която далече надвишава силата на всякакъв страх",
казаха успокоително феите. "И все по-големият брой хора, които се молят и следват духовния
път, определено помага. Страхът ще напусне планетата, когато започнете да общувате
предимно на основата на телепатията.
Моля?
"В определен момент на място, наречено Лемурия, хората не са разчитали на устното
или писменото слово, за да общуват един с друг. Всяка размяна на информация е ставала на
базата на прекия контакт между умовете на хората. Вие си помисляте нещо, а другият улавя
вашата мисъл, което много наподобява на днешния ви разговор. Лемурия била напълно спокойно
място и истински модел на Едем, раят, който много от вас, работниците на Светлината,
помнят на едно дълбоко, подсъзнателно ниво. Част от мотивацията, водеща работниците на
Светлината, е да се върнат в един земен рай заради своите лемурийски спомени.
В Лемурия цялото общуване е било телепатично. Дори днес всеки от вас притежава
телепатични способности, но повечето хора отричат тези свои импулси. Те или блокират
цялото си съзнателно усещане за физическите впечатления, които получават, или убеждават
себе си, че тези впечатления са плод на тяхното въображение. Вместо да се уповават на
вътрешната си истина, те разчитат на външни източници. Това води до илюзията за
недостиг, защото ви се струва, че трябва да излезете извън себе си, за да задоволите
материалните си нужди.
Ако хората просто открият богатите съкровища, скрити в самите тях, в това число
безкрайния източник на материално и духовно богатство, който понастоящем притежават,
те никога вече няма да страхуват. Ако си позволят физически да зърнат множеството ангели
и духовни водачи, които ги заобикалят, те никога вече няма да се чувстват самотни или без
приятели. Ако хората престанат да се страхуват да видят своите починали близки, те
моментално ще загубят страха си от смъртта.
Твоята роля е да учиш хората навсякъде по света да развиват телепатичните си
способности. Разкажи на колкото се може повече хора за силата на техния телепатичен ум.
Много от твоите ученици, както и други учители, също ще разпространяват тази инфор-
мация. Ти не трябва да се страхуваш от своята мисия или да се съмняваш в нея - никога. Сега
ти и всички други работници на Светлината сте жизненоважни за тази мисия."
Да, мисля, че разбирам. Но моля ви, кажете ми: Защо е толкова важно да уча хората да
развиват психичните си способности?, попитах аз.
"За да може хората да се освободят от своето мислене, подчинено на недостига, те
трябва да започнат да разчитат на своите телепатични умове. Когато следват вътрешното
си напътствие, всички техни физически и емоционални потребности автоматично ще бъдат
удовлетворени. И ето един от най-важните компоненти на плана: когато хората отново
започнат да общуват телепатично, непочтеността ще напусне планетата."
Как така?, усъмних се аз.
"Единствената причина лъжите да минават незабелязани, е това, че хората отричат
своето вътрешно чувство, което им казва, че "нещо не е наред". Когато станат по-
телепатични, те вече няма да прикриват тази своя предупредителна система, нито ще се
съмняват в нея. И така, за сравнително кратък период от време, лъжите и полуистините ще
престанат да бъдат толерирани. Така, както не можете да скриете нищо от нас в духовния
свят, така неистините ще излязат наяве между самите вас.
Младите човешки същества, които наричате индигови деца, вече притежават тези
умения. Те имат вътрешни детектори, които веднага усещат лъжата, и понеже всекидневно
са бомбардирани с множество лъжи, системите им може да се претоварят. В такива
моменти те действат в знак на протест, понякога агресивно."
Това звучи доста разумно, казах аз. И така, когато хората няма да могат вече да лъжат,
какво ще стане множеството институции и системи, в самата същност на които са
залегнали лъжи и полуистини? Какво ще стане с правителството, с правната, обра-
зователната, медицинската и други системи, както и с медиите?
"Ангелите работят с членове на тези системи, опитвайки се да ги излекуват отвътре.
Много работници на Светлината работят под прикритие като служители в тези организации.
Духовният свят взаимодейства с хората на служба в тези системи чрез техните сънища
нощем, опитвайки се да ги убеди да живеят почтено вкъщи и на работното си място."
А ако те не се вслушат?, попитах аз.
"Тогава тези системи могат внезапно да рухнат. Ако това се случи, ролята на работника
на Светлината си остава същата: да помага на хората да не се страхуват. Когато
работниците на Светлината се тревожат или са обзети от мисли на страх, архангел Михаил
не може ясно да общува с тях. Той има нужда неговите помощници да имат чисти канали за
комуникация, за да може да дава специфични напътствия на всеки от тях относно неговата
роля в общия план.
Нуждаем се от теб да учиш работниците на Светлината как да избират любящи мисли,
вместо мисли, изпълнени със страх. Учи ги как да развиват психичните си способности и им
помогни да се доверят на своето вътрешно напътствие. Обясни им, че не е налудничаво или
лошо да се вслушват в гласовете от небето. Когато започнеш да правиш това, на архангел
Михаил ще му бъде по-лесно да общува със своите воини, работниците на Светлината."
А как феите се вместват в плана на архангел Михаил?, се поинтересувах аз.
"Подобно на теб, ние работим за него. Една от причините да помагаме на работниците
на Светлина- та е, защото споделяме обща цел с тях: да повдигнем слоя смог, състоящ се от
съзнанието за надпревара, което опасва като пояс планетата Земя. Тъй като сме небесните
създания, чиято първостепенна грижа е околната среда, ние искаме "психичният смог" да бъде
изчистен. Той задушава Майката Земя и вреди на всички нейни обитатели от растителната,
геоложката, животинската и човешката сфера."
Глава 8
ВОДНИ КОНЧЕТА И ДЕЛФИНИ
Месеците, които последваха, ми се сториха като мъглява смесица от чести самолетни
пътувания и двудневни семинари, които изнасях, следвайки "заповедите" на архангел Михаил да
преподавам развиване на психичните способности и ангелска терапия на колкото се може по-
голям брой хора. Провеждах еднодневни и двудневни курсове, както и шестдневен
сертифициран курс за духовно консултиране.
Един уикенд бях във Вирджиния Бийч, щата Вирджиния, за да водя шестдневния курс.
Това беше третото ми посещение в тази магическа местност, където Едгар Кей- си беше създал
своята "Асоциация за проучване и просветление". Един съботен следобед ми остана малко сво-
бодно време да се разходя по плажа. Докато се скитах по белия пясък и изцяло се наслаждавах на
Слънцето и соления въздух, някакво раздвижване в океана привлече вниманието ми.
"Ах!", възкликнах аз, когато видях как гладки сиви делфини подскачаха и се гмуркаха във
вълните. Изящната им грация ме трогна - сякаш наблюдавах танцуващи балерини. Мислено
повиках делфините и ускорих ход, за да ги следвам, докато те плуваха успоредно на брега. Моля
ви, приближете се, за да мога да плувам с вас!, умолявах ги аз.
Пресметнах дали мога да отида с плуване до тях и реших, че са малко по-далече, отколкото
бих могла да преплувам, за да ги стигна. Те не се приближиха до мен.
но аз наистина почувствах една топлина, разливаща се в сърцето ми. Току-що се бях
влюбила в тези делфини.

Следващия месец преподавах на друга група ученици, които участваха в сертифицирания
курс в Ню Йорк. Както предрече архангел Михаил, аз бях много щастлива да водя курсове за
развитие на психичните способности Изглежда ми се удаваше да разяснявам езотерични
концепции по един земен начин и повечето от моите ученици бързо добиваха изключителни
психични способности.
Среща с въплътени елементали
Една неделна вечер, моя ученичка на име Патриша и аз бяхме на летище "Ла Гуардия" и
чакахме да се качим в самолета. Докато бяхме на опашката за проверка на ръчния ни багаж,
Патриша ми сподели за противоречивите си чувства във връзка с настоящата си работа в една
финансова корпорация в Чикаго. "Не съм сигурна дали да не се пенсионирам рано, или да остана
още известно време, за да мога да се възползвам от привилегиите", каза Патриша.
И точно в този момент я чух да възкликва: "О-о-о-о! Виж това!"
Тя посочи към мъж, облечен с тениска с името и логото на фирмата, в която работеше
Патриша. Под логото с големи букви пишеше Сагре Diem, което значи "грабни (наслади се на )
момента".
От много години работя за тази корпорация и никога досега не съм виждала такава
тениска!", чудеше се Патриша. Това е знак; знам, че е знак. Защо ще виждам тениска с логото на
нашата фирма чак тук, в Ню Йорк, когато тази фирма има филиали само в Чикаго? И на всичкото
отгоре, тази тениска ми казва да "грабна момента"! Ясно е, че трябва да се пенсионирам рано и
да се наслаждавам на живота си."
Докато Патриша и аз обсъждахме изумителната синхронност, и двете забелязахме, че
покрай нас минава мъж, който изглеждаше много странно. Облечен в тъмнокафява риза от
конопено зебло, пристегната през кръста с въже, той беше нахлупил висока, островръха бяла
шапка, периферия беше смъкната надолу. Червендалестото келтско лице на мъжа беше с
характерен остър червеникав нос.
"Този не ти ли прилича на...?" , изстреля Патриша.
"Да, на гном!", развълнувано отвърнах аз.
"О, Боже! Той прилича на гном повече от всяка статуя яли картина, които някога съм
виждала." Патриша беше изумена. Тя ме погледна и каза: "Случват ли ти се такива неща през
цялото време?"
"Доста често", усмихнах се аз. "Ще отида и ще го заговоря. Обзалагам се, че е интересен
тип." Почувствах се леко нервна, докато се приближавах към мъжа, за да го заговоря. Той се
държеше леко като отшелник и не изглеждаше особено сговорчив и контактен. Но с предпазливо
упорство аз научих, че принадлежи към религиозен орден, подобен на монашеските ордени, и че
ръководи дом, в който се полагат грижи за деца. В хода на разговора на мъжа му беше все по-
приятно ла споделя с мен и аз слушах потока на мислите му, без да го прекъсвам.
След това той се извини, че трябва да отиде до тоалетната и - макар че в следващия половин
час не ни повикаха да се качваме в самолета - ние повече не видяхме този мъж. Дали той беше
въплътен за кратко елементал, изпратен, за да мога да се насладя на един изключителен
екземпляр от този вид? Патриша мигновено се убеди в неговата автентичност, а след като
прекарах известно време в компанията на този мил човек, аз също бях сигурна в това.
Месец по-късно бях обратно във Вирджиния и водех семинар заедно с Ник Бъник. Ник
беше бизнесмен от Орегон, който открил, че в свой минал живот е бил свързан с Христос, и
описал това в своя бестселър "Пратениците". Вечерта преди семинара Ник и аз, заедно с
неколцина други хора, вечеряхме в един голям ресторант. В нашата компания бяха и няколко
курсиста, които завършваха шестдневната ми програма за обучение по духовно консултиране.
Всички бяхме погълнати от разговор, когато един мъж влезе в ресторанта и привлече вниманието
ни. Той носеше зелени панталони и риза със зелени шарки и макар в действителност да не беше
"висок", тънкото му тяло го правеше да изглежда дълъг и върлинест. Движейки се, сякаш беше
гумен, той седна на една маса, а позата му обявяваше, че има намерение да вечеря сам.
"О, Боже!", възкликна една от моите ученички. "Този мъж е покрит с леприкони!"
Аз погледнах към мъжа и видях, че това, което момичето каза, е вярно. Десетки малки
леприкони оживено щъкаха около мъжа. Пакостниците се бяха заели активно да вършат бели и
тези от нас, които бяха ясновиждащи, наблюдаваха случващото се очаровани.

"Вижте, двама от леприконите надничат в чашата за бренди на човека!", каза един от
учениците ми.
"О, не, единият падна в брендито!", възкликна друг. "А вижте другите леприкони -
надничат под полата на сервитьорката!", засмя се друг от жените.
Всички започнахме да се смеем на лудориите на леприконите, заобикалящи мъжа, който
сякаш оставаше глух и сляп за цялата тази суматоха.
"Забелязахте ли, че и самият мъж изглежда като истински леприкон?", попитах аз,
припомняйки си това, което феите ми бяха казали за въплътените елементали.
"Да, права си. Той изглежда досущ като леприкон!" обади се един от учениците ми.
Отбелязах наум, че трябва да помоля феите за повече информация във връзка с въплътените
елементали. След срещата ми с "гнома" на Ла Гуардия и с "леприкона" във Вирджиния аз вече не
бях скептична по въпроса.
На следващия ден аз се отправих към конферентната зала, като вървях през една блатиста
местност. Седнах на брега на едно синьо-черно езеро и забелязах водни кончета, които се
стрелкаха между плоските листа на водните лилии и жабите. Царствените върби бяха идеален
фон а тази прекрасна сцена и аз почувствах в сърцето си прекрасно спокойствие и любов, докато
призовавах феите да ми разкажат още за природата на въплътените елементали.
"Много от работниците на Светлината тук, в човешка форма, в действителност нямат
човешки произход", чух да казва един глас, подобен на ехо. Погледнах към езерото и почти ми се
стори, че гласът идваше от едно голямо водно конче.
Прочитайки мислите ми, феите отбелязаха: "Нашите гласове всъщност не идват от
водното конче, просто искахме да ти дадем още един пример за въплътен елементал. Водните
кончета и жабите са от нашето царство и помагат за преобразуването на стреса върху
Майката Земя. Една от причините жабите да са толкова характерни герои в приказките за
феи е, че човешкото сърце разпознава вълшебството на царството на елементалите.
Понеже са близо до земята и водата, жабите абсорбират голяма част от най-плътната
и груба земна енергия и въпреки това не показват никакви признаци на стрес, страх или гняв. Те
стоят непоклатимо, защото знаят, че мисията им е да припяват с дълбокия си баритон песни,
с които прогонват стреса. Звуците, които те издават, в действителност преобразуват
стреса от собствените им тела, както и от тялото на земния или водния район, който
обитават. Водните кончета работят в сътрудничество с жабите, като мънички ангели,
които свалят бремето от гърба на жабите и го отнасят в етерната атмосфера Крилете им
издават едно постоянно бръмчене, което премахва негативността. Звуците, издавани от
жабите и водните кончета, имат терапевтичен ефект."
Гледах как водните кончета прелитат около гърба на жабите, докато те се взираха право
напред и неспирно припяваха монотонните звуци на своето крякане. Аз се възхитих на това
колко много крилете на водните кончета приличаха на крилете на феите, които бях виждала.
"Това е така, защото ние сме от едно царство", чух да отбелязват феите. Дали някога щях
да свикна с това, че живеех като в аквариум, където всичките ми мисли бяха на показ пред целия
духовен свят? След това си спомних пророчеството на архангел Михаил за това как скоро всички
ще започнем да общуваме телепатично и ще бъде невъзможно да имаме тайни и нечестни мисли.
"Най-смелите от феите решават да се въплътят във физическия свят по две причини - да
разберат какъв е животът в това измерение и да окажат влияние върху опазването на
околната среда."
Какво имате предвид?, попитах аз.
"Ами, повечето феи са абсолютно радостни и безгрижни създания. Ние можем да
създаваме - или както вие казвате "да проявяваме" - всичко, което ни е нужно. В основни линии,
просто привличаме към себе си от етера всички важни за нас неща. Можем свободно да се
отдадем на пиршеството на живота.
Ние не разбираме защо хората решават, че трябва да унищожават природните ресурси,
за да задоволяват основните си нужди от храна, облекло и подслон. Не осъзнават ли. че просто
могат да си помислят за нещо и с мисълта си да създадат всичко, което им е нужно? Очевидно
не, защото ние с ужас и страх наблюдаваме как човешките същества задръстват околната
среда с машини, пестициди и отпадъци.

Затова много елементали доброволно се въплъщават във физическия свят. Тези от тях,
които не са готови да функционират в ролята на хора, поемат междинните задачи,
изпълнявани от жабите и водните кончета.
Да си го кажем направо, обикновено тези от нас, които най-много се отвращават от
човешкото незачитане на околната среда, се преобразуват като хора проявяват състоянието
на въплъщение в човешко тяло. Първо, те трябва да визуализират и да усетят какво значи да
бъдат човешки същества. След което запечатват тази визуализация с целувка, в смисъл че от
сърцата им трябва да излязат видими линии, водещи към последствията от тяхното
проявление. С други думи, те трябва да обгърнат с любов въпросния проект.
Всички елементали знаят, че след като направят тази магия, няма връщане назад и
трябва да осъществят проявлението. То трябва да се случи, по един или друг начин. Феите не
се тревожат за това как ще стане това проявление, те просто знаят без съмнение, че то ще
се случи."
Характеристики на елементалите
След като някой елементал реши да се въплъти в човешка форма, какво става после?,
поинтересувах се аз.
"Както при раждането на човек, се избират двама родители. Въплътеният елементал се
ражда по напълно нормален, човешки начин. Всъщност новороденото същество обикновено
развива амнезия за своя небесен произход. Единственото, което знае е, че е разгневен на
другите хора за това, че не се отнасят добре към животните и околната среда.
По тази причина много въплътени елементали са буйни шегаджии. Те проявяват слаба
агресия, същия гняв, който в началото е възбудил желанието им да се въплътят."
Колко интересно!, отбелязах аз. Какви са другите общи характеристики на въплътените
елементали?
"Повечето от тях са от келтски произход или на външен вид изглеждат като келти",
беше мелодичният отговор. "Руменият тен на лицето и червеникавата или светла коса са
често срещани сред нас. Всички елементали са подозрителни по природа, тъй като векове
наред са наблюдавали как хората извършват посегателства върху земната природа, убивайки
безмилостно растенията и животните. Затова сме склонни да възприемаме изчаквателна
позиция спрямо хората.
Всички елементали - въплътени или не - усещат, когато някой човек е искрено загрижен за
околната среда и ние сме абсолютно лоялни с тези хора. Опитваме се да научим останалите
човешки същества да се отнасят към Майката Природа с безусловно уважение. И когато
хората не го правят, ние се разстройваме. Точно затова елементалите са си спечелили
репутацията на зли и пакостливи същества. Ние просто не можем да скрием раздразнението
си, когато гледаме как хората замърсяват Земята или се отнасят зле с животните. Ти можеш
ли?"
Не, и аз съм като вас, признах аз. Наистина се разстройвам, когато видя боклуци по
земята и когато прочета за невероятната жестокост, с която са третирани животните,
отглеждани за добив на храна и кожа.
"Разбира се, че ще се разстроиш. Всички членове на царството на елементалите се
разстройват."
Да не казвате, че съм въплътен елементал?, възкликнах аз.
"Не е наша работа да казваме на теб или на някой друг от коя сфера произхожда. Това,
което можем да направим обаче, е да ти кажем за различните видове въплъщения, от които
работниците на Светлината обикновено произхождат. След това можеш да решиш сама за
себе си!"
Умът ми се изпълни с мисли и чувства за вероятността да съм член на тази магическа
общност. Възможно ли да е така? Мислено се върнах назад в детството си: спомних си как в
основното училище бях основала движение в подкрепа на дивите мустанги, които бяха убивани и
измъчвани. Дори държах реч за мустангите в местния клуб "Сиера", когато бях само на
тринадесет. Така че активността ми в сферата на опазването на околната среда определено се
вместваше в набора от характеристики, присъщи на "въплътените елементали". А имах и келтски

произход, с ирландски гени и бях с червеникава коса. Дори първото ми име е ирландско, каквито
са и повечето ми приятели!
"Елементалите наистина са склонни да се сближават помежду си. Друга тяхна обща
характеристика е любовта им към игрите и музиката. И обикновено се раждат под земен
астрологичен знак."
Добре, тези три характеристики определено ги притежавам. Какво имате предвид обаче
с това, че си избират земни астрологични знаци?
"Моментът на раждането на душата е така изчислен преди въплъщението, че
съществото да получи максимум подкрепа за житейската си работа и мисията си. В този
живот ти избра да се родиш като жена под знака на Телеца, за да останеш заземена, да бъдеш
много близо до земята. Като духовен учител е много важно да останеш заземена, за да можеш
да предаваш на учениците си практически послания, които са разумни и приложими към
всекидневния живот тук."
Това звучи разумно, отвърнах аз. Но какво ще кажете за моята нужда - абсолютната ми
необходимост - да живея близо до океана? Харесвам планините и пустинята, но никога не бих
могла да живея далече от водата.
"Всеки елементал отговаря за различна част от програмата за опазване на Земята. Има
елементали които трябва да живеят в планините, други, които трябва да живеят в
пустинята, а има и такива - като теб - които трябва да живеят в близост до голям воден
басейн. Това е заложено в самата ти природа, защото е част от задачата ти."
Да помагам на океана ли?, попитах аз.
"Да, и на неговите обитатели. Всеки работник на Светлината има специфична задача.
Въплътените елементали имат за задача да бдят и да се грижат за Майката Земя. А има и
работници на Светлината, въплътени от други сфери."
Например? Вече напълно бях изоставила скептицизма и се бях потопила в непредубеден
диалог.
"Както и преди ти казахме, във вътрешността си всички души са идентични, всички са
искри от Божествената бяла светлина. Но както вече споменахме, душата приема такова
физическо или етерно тяло, каквото най-добре ще служи на нейната житейска мисия.
Същества със сходни характеристики и мисии обикновено се свързват помежду си и ние
наричаме тези групи "сфери" или "царства".
Ние се фокусираме върху "царството на елементалите", в което влизат феите, пиксите,
гномите, браунитата, леприконите, менехуените (еквивалент на феите в хавайската духовна
традиция), водните нимфи, водните кончета, жабите, горските хора и хората от храстите,
русалките, делфините и минералите. Но има и други сфери, чиито членове се въплъщават е
човешко тяло, за да могат да се фокусират върху специфичен проект на Земята. Между тях са
сферите на ангелите и звездните хора"
Въплъщения с различен произход

Не разбирам, казах аз. Твърдите, че има и хора, които са се въплътили от ангелските
сфери?
"Въплътени ангели са тези същества, които приемат получовешка форма, за да
въздействат на материалния свят от това плътно ниво. Някои ангели се въплъщават за
кратко, например, за да спасят някой човек, който е в беда. Други се въплъщават за един или
повече живота."
Тези същества имат ли отличителни характеристики като въплътените елементали?
Има ли начини, по които да познаем дали някой е въплътен ангел или не?, попитах аз.
"О, да, разбира се. Така, както въплътените феи изглеждат като феи, въплътените
леприкони като леприкони, така и въплътените ангели изглеждат като ангели. Те са мъже,
жени и деца с необикновена красота, със сърцевидни лица и купидонови устни.
Те обикновено са едри или склонни към напълняване, тъй като земната среда е сред най-
грубите в галактическата система. Въплътените ангели са склонни да трупат маса върху
земното си тяло, за да се изолират от негативната енергия върху планетата, а също и за да не
поемат негативна енергия от другите хора, тъй като те често попадат в земни ситуации,
които улесняват поглъщането на негативна енергия.
Въплътените ангели обикновено са хора, които оказват професионална помощ,
медицински сестри, учители, самолетни стюардеси, терапевти и т.н. Дори ако професията им
не е свързана с оказване на помощ, те често изпадат в положение да "помагат" на другите.
Непознати изливат душата си пред тях с думите: "Просто има нещо в теб, което ме кара да
мисля, че мога да ти се доверя." Разбира се, че има.'
Въплътените ангели виждат най доброто у всеки и това кара хората да са чувстват
чудесно, разговаряйки с подобно същество.
Но от друга страна, техният любовен живот е много объркан, тъй като те се влюбват
във всеки човек, когото срещат. Затова въплътените ангели могат да се обвържат с хора,
които за тях са технически "неподходящи партньори", просто защото виждат потенциала в
тези хора и се заричат да им помогнат да се превърнат в идеални съпрузи."
Казахте, че въплътените елементали обикновено се раждат под земни астрологични
знаци. А какво ще кажете за въплътените ангели? Каква е тенденцията при тях?, попитах аз.
"Те често са огнени знаци", отговориха феите, "но виждаме, че макар и по-рядко, има и
случаи на въплътени ангели, родени под други астрологични знаци. Така че един въплътен ангел
може да бъде също земен, воден или въздушен знак. Обаче въздушните знаци обикновено са
звездни хора."
Изглежда ми говорите за извънземни, отбелязах аз.
"Истината е, че звездните хора са "извънземни", в смисъл че нямат много земни
превъплъщения, ако изобщо някога са се прераждали на Земята. Много звездни хора са тук за
пръв път и за да съхранят душата си, са "взели назаем" спомени за минали животи от
човешките Акашови записи. По този начин душите им се предпазват от влиянието на грубата
земна среда."
Наистина ли е толкова трудно тук, на Земята?, попитах аз.
"О, да, за Бога!", възкликнаха феите. "Горкичката, ти си забравила."
Забравила?
"Преди въплъщението повечето души са уплашени от идването си тук, знаейки, че се
захващат с унищожаващо енергията преживяване. Целта е да се научат боравят с енергията
и чрез процеса на служене и съзнателно проявяване да създадат рай на Земята.
Обаче звездните хора имат най-големи затруднения в земните си въплъщения, в сравнение
със съществата, идващи от другите сфери. Тази планета е едно от най-агресивните места в
галактиката в психологическо и физическо отношение. Звездните хора, въплътени на Земята,
прекарват живота си, кършейки ръце и чудейки се как човешките същества могат да бъдат
толкова жестоки един към друг. Но все пак точно това е и причината те да се въплътят в
човешка форма. Тяхната житейска мисия е да разсеят и преобразуват гнева сред земните
обитатели, да предотвратят по-нататъшно насилие и по-специално, да избегнат върховния
акт на насилие - ядрената война.
Житейската цел на звездните хора е свързана с това "да помагат, когато е нужно",
постъпвайки разумно и добронамерено, без да очакват признание или награда. Тъй като са
"доброто момче или момиче звездните хора поглаждат перата на земляните и като цяло
понижават стреса между тях. Звездните хора осъзнават вълнообразния ефект на едно добро
дело и са наясно с огромния принос и влиянието, което добронамерените постъпки могат да
предизвикат на планетата.
Напредналите цивилизации осъзнават и обратния вид вълнообразен ефект, при който ако
една планета експлодира, ефектът от експлозията преминава през всички галактики. Затова
не е чудно, че съществата, населяващи съседните планети, се намесват в настоящия
решителен момент от историята на Земята"
Решителен момент?
"Да", продължиха феите. "Вие се намирате на кръстопът в своята лична и планетарна
история. Пред вас стоят няколко варианта на възможно бъдеще, което значи, че през
следващите няколко години бъдещето ви може да се развие по множество различни начини.
Всички ние, от духовния свят, подтикваме човечеството да тръгне по пътя на естественото и
мирно съществуване."
Целенасочен курс
Какво имате предвид?, попитах аз феите.
"Ами, ще запазим този урок за друг път", отвърнаха те в хор. На моменти се чудех дали
феите ми говорят или пеят, тъй като гласовете им бяха толкова мелодични.
"А в този момент наистина ще се радваме, ако помогнеш на нашите приятели, чайките.
Ако искаш да го направиш, ние ще те насочваме; просто ни е нужно твоето съгласие."
Разбира се!, казах, без да се замисля дори за миг. Обичам чайките. Просто ми покажете
какво искате да направя.
Не чух никакви указания, но усетих силно вътрешно чувство да тръгна по плажа в северна
посока. Сякаш водех на каишка силно куче, което ме дърпаше в тази посока, и аз продължих
уверено да вървя натам. Зад един завой видях множество насъбрали се чайки. Те се разхождаха
наперено по брега, ровейки с човки по пясъка в търсене на рачета, с които да обядват.
Мога да нахраня тези чайки, си казах на ум, чудейки се дали това не беше моята задача.
След това с ужас видях как три момчета слизат с крясъци по една пътека надолу към плажа,
размахвайки ръце и надвиквайки прибоя. Те се разсмяха, когато видяха, че шумните им викове и
дивашкото им поведение очевидно плашат чайките. И птиците естествено се разпръснаха във
въздуха, стреснати от суматохата.
Гледах как момчетата решително и гневно смръщиха лица, очевидно с намерението да
прогонят от плажа всяка чайка. Защо някой ще иска да изплаши една птица?, чудех се аз.
"Част от задачата ти е да помогнеш на морските животни", чух да казват феите.
Но какво трябва да направя?, искрено попитах аз.
"Говори високо! Образовай хората по въпроса за океанската среда!" Това беше казано с
възмущение, сякаш феите очакваха техните отговори да бъдат очевидни за всеки.
Мислите ми бяха прекъснати от тежките глухи стъпки на момчетата, тропащи силно с крака
по пясъка. Всеки път, когато те правеха това, останалите по брега чайки моментално ги
поглеждаха и сякаш им прощаваха предишното поведение. Птиците до такава степен бяха свик-
нали с присъствието на туристи, които им подхвърлят храна, че очевидно не можеха да повярват,
че тези малки човешки същества биха могли да таят някакви яростни намерения.
Накрая не издържах. "Извинете!", казах високо и твърдо, тръгвайки към момчетата. Най-
високото от тях ме погледна с раздразнение.
"Може ли да ти задам един въпрос?" казах, когато вече се бях приближила на около метър и
половина от него.
Той сви рамене в отговор. Това ми беше достатъчно. Със сърце, преливащо от нервност и
негодувание, попитах: "Защо искате да изплашите чайките?"
Той отново сви рамене, а приятелите му наведоха глави.
"Чайките са наши приятели и не е хубаво да ги плашим", казах авторитетно аз. Очите на
момчето ми разкриха, че той ме беше чул. Поговорих още малко с момчетата и когато си
тръгнах, започнах да се чудя дали действията ми ще окажат някакъв ефект.
Същия следобед написах писмо до редактора на местния вестник от името на феите и
чайките. Написах писмо и до родителите, умолявайки ги да наблюдават поведението на децата
си, когато те се намират в обкръжението на животни и птици. Все пак, написах аз, проучванията
сочат, че възрастните, проявяващи агресия, като деца често са били жестоки към животни. Два
дни по-късно, писмото ми беше публикувано във вестника и аз получих обаждания от много
хора, които го бяха прочели.
"Много добре", казаха феите. "Много добре."
Глава 9
ЛЕЧЕНИЕ И ПРОЯВЛЕНИЕ С ЕЛЕМЕНТАЛИТЕ
Пътуванията ми ме водеха из целите Съединени щати и Канада, където провеждах
семинари на различни изложения, конференции и църковни сбирки. И двете ми книги "Пътят на
работника на Светлината" и "Ангелска терапия" бяха добре приети от критиката и широката
публика, в резултат на което ми се отваряха допълнителни ангажименти, свързани с изнасянето
на речи.
Започнах да предавам на хората своите знания за феите и останалите членове на царството
на елементалите. В началото предпазливо представях тези същества пред присъстващата
аудитория. Все пак много хора, които посещаваха семинарите ми, вярваха в ангелите, но не
всички бяха готови да слушат за феите. Открих, че много от хората с християнски убеждения
мислеха, че ангелите са Божествени същества, но смятаха феите за тъмни, пакостливи създания.
"Феите са Божествените природни ангели", утвърждавах пред публиката си аз.
След края на един семинар към мен се приближи една жена. "Аз съм пенсионирана
католическа монахиня", каза тя, като държеше ръката ми, а в очите й грееше любов. "Просто
искам да ви благодаря за това, че ми помогнахте да приема феите. Никога не бях мислила за тях
като за част от Божието царство, докато вие не ме насочихте да ги видя по този начин."
"Те са Божии създания, в не по-малка степен от ангелите или хората", отвърнах аз,
прегръщайки жената.
Да виждаме феите
Често се случваше да водя курсове за развиване на психичните способности. По време на
един такъв курс в Скотсдейл, Аризона, изведох учениците навън, за да могат те лично да видят
феите. Отидохме до един голям цъфнал храст.
"Леко премрежете поглед", инструктирах курсистите аз. "Смекчете фокуса си и гледайте,
все едно наблюдавате една от онези триизмерни картини, които изникват пред вас. Погледнете
отвъд цветята. Поддържайте намерението да видите феите. Бъдете нащрек за всякакви съмнения
и страхове в ума си. Ако забележите някакви негативни намерения или мисли, наум призовете
ангелите да ви помогнат да се освободите от тези блокажи.
С вътрешното си зрение ще видите ивици бяла светлина, подскачащи от цвят на цвят.
Феите прелитат наоколо, подобно на светулки. Те са високи около 5-6 см, а понякога са по-ниски
или по-високи. В началото вероятно ще забележите единствено тяхната енергия, която е бялата
светлина, която виждате да прелита от свят на цвят. Опитайте се да завъртите леко глава и да
видите и цветовете, които са в периферното ви зрение. Понякога ясното ни виждане
функционира по-добре периферно, защото сме по-отпуснати и отворени да видим духовния свят
с ъгълчетата на очите си, за разлика от фронталното зрение, което често се престарава и напряга.
В началото вероятно ще видите феите като прозрачни привидения с вътрешното си зрение.
Може да решите, че си въобразявате, но една от причините, поради която децата виждат феите е,
че те не се безпокоят дали техните видения са измислени или не. Само егото на възрастните се
тревожи да не сбърка нещо. Затова бъдете деца и си позволете да видите феите.
Бъдете търпеливи със себе си и не бързайте. Помнете, че феите са срамежливи и могат да
четат мислите и емоциите ви. Те може да не ви се разкрият веднага. Вероятно ще ви трябва
известно време да спечелите тяхното доверие, преди те да ви позволят да ги видите, феите са
предпазливи по отношение на хората, които имат нечисти мотиви; или към тези, които са
нахални, груби или агресивни към околната среда, затова в началото може да им е нужно
известно време, за да ви опознаят. Мислено поговорете с феите и им кажете, че имате желание да
работите с тях. Те ще ви помогнат, ако усетят, че сте любяща душа, копнееща да им сътрудничи
в опазването на околната среда.
След седмица-две общуване с природата и ако поддържате своето намерение да видите и
чуете феите, би трябвало да можете да ги видите. С течение на времето ще започнете да ги
виждате съвсем подробно. И най-вероятно ще ги видите едновременно с вътрешното и фи-
зическото си зрение. Ще видите как те в действителност кръжат около цветята, растенията,
животните и около някои хора - обикновено въплътени елементали."
Повечето от присъстващите успяха да видят феите, следвайки моите инструкции. Бях
окуражена, когато ги чух да си казват един на друг: "О, видях ги!" и "Леле, те наистина се движат
наоколо като светулки!"
Дървесните хора и хората от храстите

Когато не водех семинари, аз бях вкъщи, на Дана Пойнт и работех по ангелските гадателски
карти. Седмицата след завръщането ми от Скогсдейл се заех да търся художници, които биха
могли да илюстрират различните значения на картите. Процесът на подбор вървеше много добре,
на практика без проблеми. Всеки път, когато новата илюстрация пристигнеше вкъщи, аз я
изучавах и медитирах върху нея, докато тя "ми проговаряше" и разкриваше значението си.

Колодата "Лечение с ангелите - гадателски карти" се състои от 44 карти и е основана на
цифровата поредица "44" или "444", което нумерологично означава "Ангелите биха искали да
общуват с теб." Бях събрала 44 красиви илюстрации с ангели и сега пишех ръководството, съпът-
стващо картите, което предлагаше основни инструкции за интерпретиране на картите, както и
ангелско тълкуване.
Продължавах с всекидневните си разходки по плажа на Дана Пойнт и безгрижно се скитах
по пътеката между свободната площ, обраснала с диви цветя и избуяли храсти. По пътя си често
виждах "дървесните хора" и "хората от храстите". Това са по-едри духовни същества, които
изпълват пространството на едно дърво или храст. Доста лесно е да се видят тези същества I те
изглеждат като едри лица с големи очи и характерни носове, стърчащи от дървото или храста.
Трикът се състои в това да вярвате на това, което виждате, без да се чудите дали то не е плод на
вашето въображение.
В началото тези създания просто ме наблюдаваха как минавам. По някакъв начин ме
проверяваха, за да видят дали съм постоянна и дали заслужавам доверие. Може би защото често
ме виждаха да вдигам боклуци от земята, аз скоро започнах да получавам интуитивни послания
от дървесните хора и хората от храстите.
Тези създания бяха весели и с големи сърца. Чувах гласовете им, които звучаха така (не
беше изненадващо), сякаш идваха от дървена хралупа. Тогава същества от мъжки и женски пол
започнаха да ми говорят всеки ден, когато минавах оттам. Научих, че всяко дърво и храст се
обитава основно от едно същество. Това създание изглежда е едно с растението; жизнената сила
на растението обаче, е различна от тази на самото същество. Така че, дървесният човек не е
личността на дървото. Той по-скоро е неговият ангел-пазител.
През една слънчева делнична сутрин аз вървях по пътеката, свързваща поляните с парка
Солт Крийк Бийч. Един дружелюбен храст привлече вниманието ми с усмивката си, образувана
от клоните и листата му. Докато стоях и гледах храста и съществото, което го обитаваше, аз чух
следното: "Ние, дървесните хора и хората от храстите, сме живият, дишащ дух на
същността на растението."
Уау!, помислих си аз. Това наистина беше ясна комуникация. Седнах близо до храста с
химикалка и лист в ръка и помолих съществото от храста да ми предаде своето послание.
"Ние излъчваме това, което цъфти. Клоните и корените са подобни на вашето
елементално тяло: отделни, но преливащи едни в други - резултат от физическата енергия на
Слънцето. Нашата същност, духът или душата ни, както вие го наричате, е плод на
Божественото слънце. Едно е материалното слънце, а друго е духовното слънце. Нашите
физически въплъщения са точката, в която се пресичат Духът и материята."
Докато слушах и записвах, забелязах феи, които танцуваха между дребните бели цветчета
на храста. "Виждаш как между клоните ми танцуват феи", продължи човекът от храста. "Те
събират полезна за тях информация и ме преглеждат като мънички лекари. Феите носят
баланс на физическото тяло на всички форми. Те настройват и коригират "аурата", която е
енергийният посредник между Духа и материята.
Затова може да се каже, че царството на елементалите работи върху моста, свързващ
Духа и материята. Феите са част от този мост. В известен смисъл, те са самият мост."
Послания от духовете на растенията

Чувствах огромната благодарност, идваща от храста, както и от хората и феите от
съседните храсти. Хрумна ми мислено да попитам съществото от храста: Какво бихте искали да
знаят хората за теб и твоите събратя, както и за дървесните хора?
"Животът на нашите физически тела - които вие познавате като дървета, храсти и
растения - е много крехък и той зависи в голяма степен от вас, човешките същества. Ние сме
зависими един от друг, вие зависите от нас за подслон, кислород, храна и т. н. - а ние очакваме
от вас в отговор да се грижите за нас; Ние се грижим едни за други.
Подобно на вас, нашата духовна субстанция е безсмъртна. По тази причина е
невъзможно да убиете духа на едно дърво или на друга форма на живот, но може да нараните
сърцето на дървото, като не давате на нас, хората от дърветата и храстите, това, което
справедливо ни се полага. Хранете ни - не само с растителните си торове - но също и със

своето приятелство. Ние приличаме на вашите приятели, животните, и подобно на тях се
нуждаем от компания и емоционална подкрепа.
Ние се опитваме да се свържем с човешката раса и с всички, които чуват нашия зов;
каним ви да дойдете да се срещнете с нас. Как да направите това?, може би се чудите.
Просто настройте ума си и решете, че искате да осъществите контакт с нас. Не е нужно
физически да дойдете при нас, тъй като ние усещаме вашата енергия и сме дълбоко повлияни
от нея. Да, за ваше добро - и защото искаме да се сприятелим с вас - ние ви каним да седнете
до нас, да легнете или просто да бъдете близо до нас. Ако искате, може да седнете и върху нас.
След това споделете с нас всяка мисъл и ни задайте всеки въпрос, който ви вълнува. Това е
вълшебен момент във вашата човешка история. По-голямата част от енергията е достигнала
своя връх и сега се спуска надолу по другата страна на камбаната, в посока към по-духовни
начинания. С други думи, фокусът върху материалното е почти към края си, което се случва
точно навреме, тъй като много от ресурсите са почти изчерпани.
Всички вие достигнахте върховия си капацитет като консуматори и сега всички се
плъзгате надолу по скалата към нова еволюция на съзнанието - такава, която ще допадне на
всички. Заедно, ние можем да помогнем за закрепването на тази нова Изгряваща светлина.
Задръжте в съзнанието и ума си намерението духовно да "осиновите" един от нас,
членовете на елементалното царство. Всеки човек и неговият приятел от нашето царство
като сродни души ще се намерят един друг и ще изградят дълбока и дълготрайна дружба,
основана на взаимните грижи.
Ние можем много да научим едни от други. Първо, ще трябва да усилим способността на
човешкото сърце да се грижи за другите. Можем да направим това, без да ви причиняваме
болка, тъй като работим за увеличаването на броя на призмите на любовта, на дълбоката
любов. През следващите седмици, месеци и години ще видите образите на много дъги, които ще
бъдат знак, че ние оценяваме това, че ни чувате, че ни обичате и се грижите за нас."
Лечение от дървесния човек

Легнах върху постеля от трева, меки, изгнили клонки и пясъчна почва, в близост до храста.
Усещах как любовта и благодарността на съществото от храста ме прегръщат Дори паяците
изглеждаха весели. Осъзнах, че подобно на нас, растителното царство и неговите обитатели
просто искат да получат любов и признание.
След това станах и започнах да събирам изхвърлени на земята кутийки от кока кола и други
боклуци между храстите. Елементалите ме посъветваха да не се занимавам с хартиите, а да се
насоча върху събирането на пластмасовите отпадъци.
Приближих се до едно място с дървета близо до парка Солт Крийк Бийч. Между дърветата
имаше красиви, гъсти и преплетени храсти, различни от стройно подрязаните насаждения в
повечето паркове. Наведох се, за да мина под увисналите клони на едно дърво, което ме привлече
особено силно. Храстите с цвят на кестен, растящи в основата на дървото, бяха полегнали назад
като облегалка на кресло и аз се сгуших в тази гостоприемна възглавница.
Усетих се затисната от голяма въздушна маса, сякаш летях на голяма височина. Това беше
познато чувство, което за мен винаги сигнализираше присъствието на Духа. Разбира се, Духът е
навсякъде, но когато наоколо има силно духовно присъствие, аз го усещам като огромни ями с
въздушно налягане. Забелязвам това най-вече на места, където живеят елементали. Докато седях
под дървото, видях и усетих образите на тъга и гняв, резултатът от моя любовен живот. Видях
образа на всеки мъж, който ме беше подценил или пренебрегнал. Въздушното налягане се усили
в областта около главата ми.
След това дървесният човек ми каза с мил глас, сякаш ми беше дядо: "Моята енергия
усилва чувствата, които си приютила неизлекувани в сърцето си.. Остави тези чувства да
излязат на повърхността, за мога да ти помогна да се освободиш от тях."
С благодарност позволих на дървесния човек да бъде мой духовен учител и дадох на
сърцето си пълната власт да чувства и да се лекува. Гръдният ми кош се издигна нагоре и като на
филмова лента в ума ми преминаха моите романтични връзки. Всяко чувство, което някога бях
потиснала, всеки вик, който бях задушила, и всяка сълза, която не бях проляла, избиха на
повърхността. Болката беше натрупана в мен като замръзнали сълзи, които любовта на

дървесния човек сега разтопяваше. Неизказаните чувства представляваха енергия, на която не
беше дадено проявление и която се нуждаеше да бъде отприщена, за да може да се излее на воля.
Възкресих един живот на неизказана болка. Ето го Стивън, сладкият младеж, който
живееше до нас на Карнър Авеню. Много си падах по него, но понеже бях доста по-малка от
него, той никога не ми обърна внимание. В ума ми образът на Стивън беше замръзнал като
снимка, символ на моята несподелена любов: на тази снимка той стоеше на тревиста могила, в
близост до басейна на техния жилищен блок. Беше бос и носеше изрязани къси панталони.
Предполагам, че в този момент той нямаше никаква представа, че го наблюдавах, защото беше
загледан в далечината. Стивън сякаш беше потънал в собствения си свят.
Като че ли в този момент правех преглед на всички романтични моменти в живота си и
следващото, което видях, беше мислен филм за Бил, моето първо гадже. По средата на нашата
любовна история родителите на Бил решиха, че той е твърде млад за сериозно обвързване.
Последва поредица от романтични връзки, всяка от които изпълнена с разочарование и болка, в
това число и бракът ми с Майкъл.
Чудех се: Дали несподелената ми любов към Стивън не беше сложила отпечатък върху
целия ми следващ любовен живот? Или причината се криеше във факта, че с баща ми не бяхме
достатъчно близки в емоционално отношение? Може би не бях особено придирчива към
интимните си партньори? Видях, че през целия си живот никога не бях спряла да се надявам, че
"той" - мъжът на моите мечти: духовен, романтичен, любящ, забавен и предан партньор - беше
там някъде.
Докато дървесният човек изваждаше от паметта на сърцето ми всеки образ, аз чувствах
ужасното разочарование, съпътстващо всяка една от връзките ми. Плачех от облекчение, когато
болката беше извадена на повърхността, сякаш хомеопатична тинктура извличаше отровата на
змия. Когато бурният огън от лечебна енергия утихна, аз лежах на земята притихнала и
задъхваща се от изтощение. Чувствах сърцето си напълно леко и отворено и излъчвах огромна
любов към своите нови приятели, хората от дърветата и храстите.
Тайните на феите относно проявлението

"Искаме да споделим с теб своите тайни относно проявлението."
Какво?, вероятно бях задрямала, тъй като изявлението на феите ме сепна.
"Как мислиш, че удовлетворяваме своите нужди?", продължиха феите. "Ние нямаме
магазини или фабрики и въпреки това разполагаме с достатъчно дрехи, храна и музикални
инструменти. Отговорът е, че ние проявяваме всичко, което желаем и от което се нуждаем, и
искаме да те научим да правиш същото. Ако можеш да предадеш на другите нашите тайни
относно проявлението, тогава те няма да имат нужда да унищожават естествените земни
ресурси, за да набавят необходимото. Ще могат просто да създават всичко от въздуха, както
правим ние!"
С цялото необходимо уважение и признателност към любезното ви предложение, казах аз,
тези ваши проявление реални ли са или са плод на вашето въображение? Замислих се за всички
истории, разказващи за хора, които отивали в долините на феите и пълнели джобовете си със
златни монети. После, когато отново се връщали в човешката реалност, златото изчезвало.
Прочитайки мислите ми, феите търпеливо заговориха: "Златото е било реално в нашето
измерение, но не е могло да премине в плътната сфера на човешкия свят. Неговата енергия не е
видима във вашия свят, така както и ние не сме видими за нетренираното зрение на повечето
хора. Когато проявяваме нещо, то е в рамките на нашето измерение и тези предмети са
съвместими с нашата духовна честота. Ние ще те научим да правиш това на вашето ниво,
така че ситуациите, хората и предметите, които проявяваш, да ти изглеждат съвсем
реални!"
Но аз искам да проявявам само неща, които са реални, а не такива, които изглеждат
реални!
"Точно така", отвърнаха феите. Бях уморена, за да разгадавам техните ребуси. Какво
имате предвид под "точно така"?, казах мислено с мнителен тон. Моля ви, говорете ми ясно и
разбираемо.
"О, благодарим ти, че ни казваш това! Ние не знаем дали ни разбираш или не, докато
сама не ни кажеш.. Е, добре, искаш да говорим на прост език. Така и ще направим."
Добре. Ако ми говорите с прости думи и аз ясно разбирам вашите идеи, за мен ще бъде по-
лесно да уча на тях и другите.
"За да можеш по-лесно да разбереш принципите на проявлението, ние бихме искали
успешно да ги приложиш на практика. Ти току-що преживя съществено изчистване и изцеление
на любовния си живот. Сега в сърцето ти няма остатъци от миналото и то е бял лист, върху
който можеш да запишеш своите желания. Ние ще ти помогнем да проявиш един излекуван
любовен живот."
О, ще ви бъда наистина признателна за това. Изглежда, че постигам успехи във всички
сфери на живота си, с изключение на тази, казах аз.
"Тогава си води подробни записки и следвай точно стъпките", казаха феите. Когато се
съгласих да направя това, те започнаха да ме обучават: "Първата стъпка от проявлението,
както вече казахме, изисква сърцето ти да бъде бял лист, който ще ползваш като платното на
художник, за да създадеш новите си желания. Ще постигнеш това, като изчистиш и излекуваш
миналото си от всичко, което е свързано с настоящите ти желания.
Съществуват много начини, по които да направиш това, и ти току-що изпита един много
мощен и ефикасен метод. Всеки човек може да отиде сам сред природата, на някое място с
диви растения, храсти или дървета, и да поиска помощ от съществата, обитаващи тези
растения. Седнете до някое растение, храст или дърво, които ви привличат, и проведете
мислен разговор със съществото, което го обитава. Поискайте помощ от сърце и тя никога
няма да ви бъде отказана. Съществото, обитаващо растението, храста или дървото, ще
изкорени от сърцето, ума и тялото ви болката, свързана с минали събития. Както ти обясни
дървото, неговата енергия усили и изведе на повърхността неизлекуваните ти чувства.
По време на процеса на изчистване ще преживееш физически усещания, като изтръпване,
промяна на въздушното налягане и спазми в мускулите. Те са силни, но приятни физически
реакции, свързани с освобождаването на старите негативни емоции. Когато изчистването
приключи, тялото ти ще се успокои. Може дори да се почувстваш "повалена" и временно да не
можеш да помръднеш. Това е идеален момент да си починеш и да поразмислиш над процеса на
изцеление, който си преживяла."
Точно това преживях, когато дървото ми помагаше да се освободя от старите си любовни
травми, спомних си аз. И след това наистина се чувствах прилепнала за земята и неспособна да
помръдна. Изпитах чувство на голямо облекчение и ми стана много приятно.
"Не трябва изобщо да се страхувате от процеса на изчистване. Той обаче е неизбежна
част от проявлението.
След като сърцето е било пречистено и превърнато в бяло платно, ние започваме да
рисуваме върху него нови образи. Втората стъпка от проявлението е следната: да осъзнаете,
че всичко, което в момента присъства в живота ви - всяка връзка, ситуация или вещ - е тук,
заради вашето очакване. Подобно на бременна жена, очакваща детето си, вие сте очаквали
всичко това. Очакването е зачатието, което ражда резултата."
Значи аз съм очаквала всички преживявания в моя любовен живот? Каква ужасна идея. Но
мигновено разбрах, че тя е вярна.
"Това до голяма степен се дължи на факта, че сърцето ти е било замърсено със стара
болка - все едно да се опиташ да рисуваш върху платно, върху което има остатъци от
предишна картина. Остатъците от старата картина ще избият на повърхността и ще
прозират под това, което си нарисувала отгоре. За да нарисуваш една чисто нова картина,
трябва да започнеш с чисто платно. А ти вече имаш такова, благодарение на дървесния човек,
на когото позволи да изчисти сърцето ти от старите образи в твоя любовен живот."
Какво облекчение!, възкликнах с благодарност. Наистина съм готова за един щастлив
любовен живот.
"Точно така. Това е втората стъпка от процеса на проявление: да си сигурна, че
наистина си готова и че заслужаваш своето желание."
Как мога да съм сигурна, че съм готова и че заслужавам своето желание?, попитах аз.
"Лесно можеш да разбереш дали си готова, когато се довериш на напътствията на
вътрешния си учител. Всяко същество осъзнава напътствията на вътрешния си учител, но
единствено тези, които се доверяват на това напътствие и го следват, са готови за прояв-

лението на новите си желания. Тези, които не се чувстват готови или достойни, винаги
пренебрегват вътрешния си учител или не му се доверяват."
О, определено съм била в това положение, а и много от моите клиенти и ученици са ми
казвали, че са страдали от същото.
"Всяко земно същество преживява моменти, в които не се чувства готово или смята, че
не заслужава появата на добри, нови неща в живота си. Иначе нямаше да има нужда от други
стъпки на проявлението, освен от стъпка първа: изчистване и изцеление на сърцето; стъпка
втора: заявяване на желанието; и стъпка трета: получаването му. Едно приемащо сърце
може постоянно да проявява всичко. Но тъй като повечето същества не са готови безрезервно
да приемат доброто, ние предлагаме и допълнителни стъпки."
Бях приготвила химикалката и тефтера си, за да запиша всяка подробност от тайните, които
феите щяха да споделят с мен във връзка с проявлението.
"Ние съветваме хората да направят като теб - да излязат сами сред природата и да си
вземат нещо за писане. Седнете близо до някое горско дърво или храст и затворете очи.
Известно време дишайте. Не опитвайте да накарате нещо да се случи."
Вслушвам се в сърцето си
Последвах прецизно инструкциите на феите, седнах до едно евкалиптово дърво и облегнах
главата си на могъщия му ствол. След това затворих очи и започнах да дишам, сякаш в унисон с
дървото.
"Добре. Сега просто мисли за темата на своите желания. Тя може да бъде всякаква:
твоята кариера, житейската ти цел, финансите, здравето, преместване в нов дом или - в твоя
случай - любовния ти живот. Отново повтаряме, не се опитвай да контролираш мислите или
емоциите си. Просто остави ума си да се фокусира като цяло върху темата. Продължавай да
вдишваш и издишваш дълбоко и се съсредоточи върху сърдечния си център.
Запитай сърцето си: Какво желаеш ТИ? След това остави въображението на сърцето
ти да се скита там, където иска. Позволи си да фантазираш за нещата, за които сърцето ти
копнее и жадува, и които са свързани с темата, върху която си избрала да се фокусираш."
Концентрирах се върху сърцето си и усетих как в него се разлива топлина, сякаш то
благодареше за оказаното му внимание. Мислено попитах сърцето си: Какво желаеш ти?
Повторих въпроса няколко пъти, докато една ярка идея и едно силно чувство не привлякоха
вниманието ми. В началото се уплаших, защото тези неща бяха в много голям контраст с начина,
по който се чувствах в : настоящия си брак. Но трябваше да се изправя пред истинските си
чувства, за да мога да излекувам любовния си живот.
Знаех какво желая - по-точно за какво копнея - за връзка със сродна душа, с мъж с духовна
нагласа, който да пътува и изнася семинари заедно с мен. Исках партньор във всеки смисъл на
думата: в романтичен, духовен, интелектуален и физически смисъл. Дълбоко в костите си усещах
каква радост щеше да ми донесе подобна връзка.
„Чувстваш ли се готова за такава връзка?", прошепнаха феите в дясното ми ухо.
Аз, аз мисля, че да, заекнах.
"Стъпка втора от проявлението ще се осъществи, когато отговориш на въпроса без
колебание. Продължавай да работиш в тази насока и след това ще те научим на третата
стъпка от процеса."
Глава 10
АНГЕЛИТЕ НА ИЗОБИЛИЕТО
Докато се прибирах към къщи, умът ми беше практически празен. Чувствах се напълно
объркана по отношение на всичко, което дотогава бях научила за връзките. Как можех да зная
толкова много факти и психологически теории по темата, а да не зная истините, които ми препо-
даваха феите? Аз продължих да се самобичувам още няколко минути, преди да чуя познат глас
зад себе си.
"Целта не е да бъдеш съвършена като човек, тъй като ти вече си съвършено дете на
Бога."

Това бяха ангелите! Винаги можех да позная високата вибрация, енергията на любов и
позитивната топлина на техните утешителни послания.
"Като човешко същество ти трябва да осъзнаваш своите скрити намерения. Ако
намеренията ти са любящи, не се фокусирай върху грешките, които правиш. Когато правиш
грешки, дай ги на небесата."
Какво имате предвид?
"Спомни си какво те учеха да правиш феите, когато искаш да "заличиш" някоя грешка.
Всеки път, когато осъзнаеш, че си направила грешка, заради наличието на мисли, изпълнени със
страх, или липса на любов, просто кажи: Признавам, че направих грешка, и моля ефектите от
тази грешка да бъдат заличени във всички посоки на времето и по отношение на всички
засегнати."
Повторих утвърждението наум и усетих как тялото ми се освободи от чувствата за
съжаление и срам, свързани с любовния ми живот. През остатъка от разходката си до дома се
изпълних с покой, който отчасти се дължеше на пресушаващото чувство за освобождаване от
много емоции наведнъж. Изпитвах удовлетворение, но в същото време бях и изтощена, сякаш
бях дарявала кръв.
Когато наближих дома си, забелязах колата на Майкъл в алеята пред нас. Почувствах се
напрегната и изпълнена с вина за това, че не бях разкрила пред съпруга си колко нещастна съм в
нашия брак. Откакто опитът за похищение над колата ми ме беше върнал обратно на духовната
пътека, двамата с Майкъл се бяхме отдалечили много един от друг. Той приемаше новия ми
мироглед, изолацията ми по време на медитация и постоянните ми пътувания във връзка със
семинарите, които изнасях, затова не чувствах потребност да го безпокоя със своите искания да
се промени и да се превърне в духовната сродна душа, за която жадувах. Реших, че той ще
продължи да бъде скептичен по отношение на духовността; той си беше такъв. Все пак Майкъл
винаги ми беше казвал, че вярва в някакви свои неща, които предпочита да не обсъжда. Коя бях
аз, че да искам от него да разговаря на задълбочени, философски теми с мен, просто защото
копнеех за това?
Наблюдавах как Майкъл работеше на печатната преса в домашния си офис, където той
създаваше красиви щампи с природни пейзажи, които продаваше на художествени галерии.
Казах си; Ти си щастливка да бъдеш с мъж, който си изкарва прехраната, създавайки красиви
произведения на изкуството. Но сърцето ми вече не вярваше в това. Бях докоснала онази част от
него, която беше безсрамно честна, и на този етап нямаше смисъл да се прикривам и да увъртам.
Влязох в домашния си офис, а в главата ми звънтеше като аларма за пожар прозрението: Ти не си
щастлива в брака си!
Зарових се в някакви книжа и изгоних мисълта от ума си. Но всеки път, когато се
освобождавах за малко, тя отново пропълзяваше в съзнанието ми.
Легнах на леглото, затворих очи и се помолих. Усещах как ангелите ми помагаха да
успокоя емоциите си. Когато в известна степен се успокоих и се върнах в центъра си, аз си
спомних натрапчивия глас на феите, които ме питаха: "Чувстваш ли се готова за подобна
връзка?"
Запитах себе си: Чувствам ли се готова? Отговорът дойде при мен незабавно: колкото и да
исках прекрасна връзка със сродна душа, част от мен се страхуваше. Страхувах се от това, че
Майкъл не е мъжът на моите мечти, от това да прекъсна нашата връзка, от това, че ще трябва да
почна отначало, от това какво ще си помислят хората, ако се разведа, от това, че ще остана сама.
Докато се вглеждах в страховете си, страхът да не остана сама изникваше отново и отново.
Настроих се към чувствата си и осъзнах, че колкото и болезнена да беше настоящата ми връзка,
аз изпитвах още по-голяма болка при мисълта за промяната.
Тревожех се да не разстроя Майкъл, признавайки колко нещастна се чувствам в брака ни.
Ужасявах се при мисълта, че той може да се настрои отбранително, решавайки, че го обвинявам,
че не е отговорил на очакванията ми. Осъзнах, че самата аз бях проявила в живота си Майкъл и
бях сгрешила, като не поисках от Вселената той да бъде човек с духовна нагласа. В началото бях
толкова щастлива с него, докато не се случи голямото духовно пробуждане на 15 юли 1995 г.,
при инцидента, в който се опитаха да ми откраднат колата. След този случай открих, че не мога
да разкажа на Майкъл за мислите и преживяванията си, защото двамата нямахме основа за
духовна връзка.
Затрупана от страховете си, аз заспах. Сънувах, че ангелите и феите прокарват пръсти през
аурата ми, премахвайки от нея малки, черни снежинки. Тези снежинки, заедно с някакви тъмни
прашинки, бяха разпръснати в аурата ми като частици пърхот, полепнали в косата. Докато
ангелите и феите решеха аурата ми, аз се чувствах много обичана и спокойна.
Посланието на архангел Михаил

Сънят ми беше ярък, с наситени цветове и силни емоции. Виждах как седя на скала от
кварцов гранит, а около мен, сякаш в класна стая, бяха седнали ангели и феи. Един голям ангел
от мъжки пол, който разпознах като архангел Михаил, стоеше отпред.
Той посочи с показалка към дъска, която не приличаше на нито една от училищните дъски,
които бях виждала през живота си. От показалката му излизаха светлинни вълни и в ума ми
телепатично беше прехвърлена информация. Архангел Михаил ми предаде информация относно
проявлението и аз разбрах посланията му с дълбочината на душата си.
Събудих се с обновено чувство за спокойствие и с вътрешната увереност, че всичко ще
бъде наред. Незабавно се пресегнах към дневника на нощното си шкафче и записах това, което си
спомнях от урока по проявление на архангел Михаил. Бързах да запиша всичко, преди същността
на неговото послание да избледнее в паметта ми и преди триизмерното ми съзнание да опрости
неговите езотерични идеи. Ето какво написах:
Всеки ден има красиви изгреви и залези и за да им се насладя не е НУЖНО да правя друго,
освен да ги забележа. Ако не изляза навън или не погледна през прозореца, изпускам прекрасното
природно представление.
По същия начин моето вътрешно слънце постоянно създава красота. Моята молба е да
забележа и по този начин да се насладя на израза на тази красота. Не е нужно да правя нищо
повече - това не е Дядо Коледа, пред който трябва да си "заслужила" подаръците и
проявлението на тази Светлина. Светлината свети радостно и красиво без прекъсване, тъй
като такава е нейната природа. Единствената ми роля е да се покажа и да обърна внимание
на Светлината и нейните проявления.
Сега съм в потока. Ясно виждам в каква огромна степен моите мисли, чувства и решения
влияят на филма на живота ми. Съзнанието ми за Духа изисква от мен да поддържам
позитивен, чист и любящ фокус; и това ще доведе до позитивни, чисти и изпълнени с любов
резултати.
Сякаш Духът е глина, от която мислите ми оформят резултатите. Ако постоянно
задържам в себе си приповдигнати, оптимистични мисли и чувства, аз ще имам съответно
щастлив и хармоничен живот. Ангелите също се настройват към истинските ни мисли и
чувства и зад кулисите режисират резултатите от тяхното проявление.
Духът ми постоянно привлича, магнетизира и създава. Духът ми е любов. Любовта винаги
дава, осигурява, преживява и изразява радост. Любовта е балансирана в даването и
получаването. Любовта не иска нищо в замяна; тя е цялостна и съвършено щастлива. Духът
ми е моят истински Аз. Следователно, Аз Съм процесът и същността на изобилието.
Умът ми отразява като в огледало това, което вижда. Ако погледна към (или се
фокусирам върху) тъмнината, тогава умът ми се помрачава. Ако погледна към (или се
фокусирам върху) светлината или любовта, тогава умът ми се изпълва със светлина и любов.
Изборът е мой. Мога да погледна и да забележа изобилието на добро в света и да имам ум,
изпълнен с мисли за изобилие и добро.
Тъй като това, за което мисля, е това, което привличам и създавам, тогава определено
искам в ума си само мисли за любов, изобилие и добро. Това, върху което се фокусирам, и
начинът, по който го виждам (като позитивно или негативно), е равнозначно на това да реша
с какво да нахраня ума си - с боклуци или със здравословна, питателна храна. Искам да виждам
единствено доброто, за да може умът ми да се изпълва с добро и аз да създавам само добро.
Материята е илюзия, какъвто е недостигът във всяка негова форма. Мога да преживея
недостиг, единствено ако избера този тип илюзия. Избирайки илюзията на изобилието, аз не
отнемам нищо от никого. Това би било невъзможно.
Всъщност, когато си позволя да получавам, аз съм в по-добра позиция да помагам на
другите. Не само се превръщам във вдъхновение за тях, но и разполагам с повече енергия, сила и
ресурси да давам. Така че въпросът не е в това дали заслужавам да получавам - в
действителност аз заслужавам да давам. Затова си позволявам да получавам добро, за да мога
да помагам на другите по-ефективно.
Три пъти препрочетох написаното, преди значението му да ми стане напълно ясно: можех
да проявя всичко, което сърцето ми желаеше, защото духът ми твореше навеки. Засмях се сама
на себе си, когато осъзнах: Не е възможно да не проявявам. Та аз във всеки един момент
проявявам! Затова мога да проявя и това, което искам!
Замислих се за всички самотни нощи, които бях прекарала по хотелските стаи, докато
пътувах. Колко отчаяно сърцето ми жадуваше за връзка със сродна душа - да бъда с мъж, който
ме придружава на семинарите ми, защото и неговото сърце е съсредоточено в това да бъде
духовен учител - мъж, който да бъде мой приятел,- мой духовен спътник, мой любим, моя
истинска половинка.
"И така", колективният глас на феите прекъсна мислите ми, "готова ли си за типа връзка,
която сърцето ти желае?
Да!, натъртих аз. Да, готова съм! Всъщност, не мисля, че мога да продължавам както
досега с пътуванията и семинарите, без да имам сродна душа до себе си. Искам Вселената да
ми осигури връзка със сродна душа. Ако този човек не се появи, аз се отказвам!
Не демонстрирах изблик на лошо настроение, нито се правех на недостижима. По-скоро
давах израз на дълго потискани емоции на гняв, тревога и самота. Бях кристално ясна в своите
нови очаквания: заслужавах духовна половинка, която да пътува заедно с мен. Може би това
щеше да бъде Майкъл, а може би не. Просто исках своя сродна душа, независимо кой е той и
откъде идва.
"Много добре", казаха феите. "Много добре. Ти току- що изпълни втората стъпка от
проявлението, хармонизирайки сърцето и ума си, за да почувстваш това, което искаш, и
осъзна, че заслужаваш своите желания и си готова те да се проявят. Сега, бъди готова да
получиш подробни инструкции от вътрешния си учител, тъй като третата стъпка се състои
в това да осъзнаеш и последваш своето вътрешно напътствие. "
Истина и интимност
Беше почти 16:30 ч., когато отново влязох в офиса си. Чувах как на горния етаж Майкъл
проклинаше принтера си, който изглежда се разваляше по два-три пъти на седмица. Чудех се
дали сърдитите думи, които го чух да [изрича, не създаваха цялото това преживяване. Чудех се
също дали Майкъл ще бъде отворен и ще иска да усвои тайните на проявлението, на които
небето ме учеше.
Когато седнахме да вечеряме, аз започнах разговор за темата на новата си книга. Чувствах,
че не бяхме си говорили за моята работа с ангелите и с отвъдното. Всеки път, когато повдигах
този въпрос, осъзнавах, че с Майкъл започваме да спорим. Аз му казвах как се чувствам, а той
сякаш играеше ролята на адвокат на дявола или на скептик. Емоциите ми до такава степен се
нажежаваха, че приключвах всеки спор, като се оттеглях.
Обаче от работата си като психотерапевт знаех, че за да оцелее, двойката се нуждае от
емоционална близост- а това се постига, когато двамата обсъждат помежду си съкровени за тях
теми. Как бих могла да споделям емоционална близост с Майкъл, когато не можех да обсъждам с
него основната тема в моя личен и професионален живот?
След вечеря се оттеглих в домашния си офис, усещайки топка в стомаха и гърлото си.
Седнах пред своя олтар и затворих очи. Попитах стомаха и гърлото си: Какво се опитвате да ми
кажете? Защо сте така стегнати? След това с цялото си същество се заслушах, обръщайки
внимание на емоциите, които възникнаха в отговор на моите въпроси. Знаех, че отговорите ще
дойдат при мен под формата на чувства, мисли, видения вътрешен глас или като цялостно
впечатление.
През тялото ми премина вълна на стягане, последвана от усещане за освобождаване и
произтичаща от него релаксация. След това, когато тялото ми разкри своята истина пред мен, аз
получих прозрението: страхувах се от начина, по който трябваше да променя връзката си, и бях
нервна, защото трябваше аз да предизвикам тази промяна. Ахнах, осъзнавайки, че се опитвам да
оправя нещата, без помощта на своя духовен екип.
Мисля, че трябва да се справя с всичко сама!, засмях се аз. Ето ме, писател и лектор, която
постоянно подчертаваше колко важно е да молим за помощ, а бях забравила собствения си съвет.
Знаех от своя предишен опит, че това как ще се осъществи някоя Божествено насочвана промяна
зависи напълно от безкрайната творческа мъдрост и любов на Създателя.
Радостни утвърждения
"Ключът е да закрепиш своите желания и очаквания в тялото си", ме инструктираха
феите. "Методът, който ние, феите, използваме с голям успех, е с радост мислено или на глас
да заявим своите желания и очаквания, докато се движим сред природата. Така че можеш да
утвърдиш очакванията си, докато тичаш за здраве, разхождаш се, правиш упражнения или
танцуваш на открито."
Всеки ден през следващата седмица изпълнявах съвета на феите. Докато тичах и се
разхождах по плажа, аз решително утвърждавах: "Имам прекрасна връзка със сродна душа! Ние
разговаряме помежду си и пътуваме заедно! Живеем в удобен дом, близо до океана в Лагуна
Бийч" и така нататък. Всеки ден се изпълвах с все повече увереност, че очакванията ми
придобиват материална форма.
Майкъл и аз вече рядко си говорехме; бяхме по-скоро нещо като съквартиранти. Не
спорехме, но и не общувахме вербално или физически. Вечеряхме заедно пред телевизора, след
което всеки се затваряше в офиса си. Чудех се кога и къде ще ми се удаде възможност да
поговоря със съпруга си за своите сърдечни желания.
Помолих за помощ и една вечер загасих телевизора и казах на Майкъл, че трябва да
говорим. Обясних му, че съм дълбоко нещастна и обмислям варианта да го напусна. Той започна
да протестира, но ме изслуша, без да започне да се отбранява. Аз казах: "Осъзнавам, че щом аз
съм нещастна, вероятно ти също си нещастен. Когато единият партньор е нещастен, винаги става
така, че и двамата в двойката са засегнати от това."
Той ме попита какво може да направи, за да ме направи по-щастлива. Бях приятно
облекчена от факта, че Майкъл беше мотивиран да работи с мен. За пръв път от години се
почувствах обнадеждена по отношение на нашия брак. Обясних му, че се чувствам дълбоко
самотна в брака ни, тъй като ние с него не общуваме помежду си. "Бих искала най-вече да
разговаряме на духовни теми" казах аз. "Не те карам да вярваш в тези неща, така както аз вярвам,
но наистина ми се иска да бъдеш отворен към моите убеждения."
Казах му също, че съм много самотна, когато пътувам, за да изнасям семинари. Майкъл
обясни, че бил погълнат от своята работа и че не може да я остави, без това да му се отрази
финансово. Започнах да се чудя на глас дали няма някакъв начин той да изкарва пари, докато
пътува с мен, и заедно осъзнахме, че в рамките на семинарите той би могъл да продава "мантии
за богини" - дълги, надиплени рокли.
Майкъл подбра красива колекция от мантии и започна да ги продава на моите семинари -
което не беше лесно, тъй като този инвентар изискваше наличието на четири огромни куфара.
Цената, която плащахме за свръхбагажа, плюс разправиите с пренасянето на огромните куфари,
превърнаха съвместното ни пътуване в неприятно и скъпо начинание. След четвъртото му идване
с мен решихме да не пътуваме повече заедно.
Трябваше отново да тръгна на път сама. Да, моят мениджър Стийв Алън, както и синовете
ми, често ме придружаваха, но не беше същото като да имаш любящ партньор, в чиито
прегръдки да се сгушиш нощем в хотелската стая.
Все още се чувствах дистанцирана от Майкъл и неспособна да споделя с него духовните си
убеждения и преживявания, без да се сблъскам със стена от мълчание или скептицизъм. Една
вечер в стерилната ми хотелска стая, аз тропнах с крак към Вселената: "Или ми изпрати сродна
душа, с която да имам връзка, или се отказвам от всичко. Докато изричах тези думи със
стопроцентова убеденост, аз усетих оживление в тялото си.
Глава 11
ЛЮБОВ И ЛАГУНА ЙОГА
На следващия ден самолетът ми кацна на летище Джон Уейн. Докато карах по магистрала
Пасифик към дома си в Дана Пойнт, минах покрай Лагуна Бийч и тогава ме озари внезапно
прозрение: "Мястото ми е в Лагуна Бийч!" Спомних си как баба ми Пърл живееше в тук, когато
бях девойка. Обичах това място - с неговия дух на артистична колония и цветята по

крайбрежната ивица. Докато продължавах да шофирам, аз получих видение как живея в Лагуна
Бийч, близо до океана, и се чувствам много спокойна и щастлива.
Оставих куфарите в офиса си и потърсих Майкъл, за да му кажа за намерението си. "Трябва
да отида да живея в Лагуна Бийч", каза аз без предисловие. В рамките на два месеца видението
ми се осъществи. Преместихме се да живеем в необикновена, обградена със здравец вила, близо
до океана в Северна Лагуна. Обичах всяка сутрин да тичам в изящния и красив Хейслър парк, да
храня чайките през деня и да гледам залеза вечер. Новото ми ниво на щастие, предизвикано от
това ново място, ми помогна да продължа с почти постоянните си пътувания. Всеки път, когато
пътувах, Лагуна Бийч силно ми липсваше, като жена, копнееща за своя любим.
Обичах да пазарувам в магазина за здравословни храни "Уайлд Оутс"в Лагуна Бийч. Един
ден погледнах обявите, залепени на стъклото на входната врата на магазина, и видях купчинка
календарчета, рекламиращи часове по йога, провеждани на някакво място, наречено "Лагуна
йога". Взех едно от тях, със съзнанието, че съм насочвана от Божественото.
Начало на заниманията с йога

Интуитивно усещах, че трябва да посещавам часове по йога, но в същото време се чувствах
уплашена. Със сигурност бях атлетична личност, от години упражнявах различни активни
дейности - тичане, каране на кънки и тренировки на степера - но не бях сигурна дали съм
достатъчно гъвкава за занимания с йога. И как ли се обличаха хората, играещи йога? Тревожех
се, че ще се чувствам не на място. Все отлагах момента да се запиша в курса, но пазех
рекламното календарче до телефона си. Всеки път, когато поглеждах към него, усещах силен
вътрешен импулс, който ми казваше: Отиди! Запиши се на йога!
Най-накрая се реших да направя някои проучвания, за да преодолея притесненията си. Един
следобед се отбих до залата на "Лагуна йога" и огледах как са облечени присъстващите в курса.
Изпитах облекчение, виждайки, че те носеха просто клинове и тениски - неща, които
присъстваха в изобилие в гардероба ми.
Купих си тримесечна карта, без дори да вляза на пробен час. Знаех, че е важно да погледна
сериозно на заниманията си по йога, дори ако в началото те не ми харесат. Реших отначало да
започна седмично с четири занимания за начинаещи и още веднага почувствах ефекта.
Инструкторката ни, Анабел, ми приличаше на въплътена фея. Тя беше сладка и ни даваше голяма
подкрепа и вдъхновение. Чувствата на релаксация и еуфория, с които се изпълвах след всеки час,
направо ме изумяваха. Открих също, че психичните ми способности, както и способността да
фокусирам мислите си, се усилваха вследствие на заниманията. Осъзнах, че йогата е дар от Бог за
тези, на които им е трудно да медитират.
След един час, чух няколко ученици да си говорят за собственика на "Лагуна йога", жена на
име Джоана. Те говорена за нея така топло и аз си помислих, че всеки който може да създаде и
управлява такъв чудесен център по йога, сигурно е мъдрец. Започнах да чакам с нетърпение да се
запозная с тази жена.
На следващия ден желанието ми се сбъдна. Всички седяхме на постелките си и чакахме
часът да започне. Вратата на студиото се отвори и няколко от присъстващите развълнувано
казаха: "Здравей, Джоана!" Погледнах към около тридесетгодишната млада жена с тъмна, рошава
коса и големи сини очи, и веднага разбрах: Джоана и аз ще станем наистина близки приятелки.
На следващия ден донесох на Джоана една колода от моите карти "Лечение с ангелите".
Три дни по-късно я срещнах в банката. Тя ме прегърна топло, усмихна ми се и каза колко много
са й харесали ангелските карти. "Сега, точно преди да вляза в банката, изтеглих една от тях!",
каза ентусиазирано Джоана.
Тъй като за мен това беше първата възможност да поговоря с нея насаме, аз я попитах за
работата й със Сай Баба, индийският аватар. Джоана обясни, че пътувала до Индия предишната
година и там посетила много от церемониите, наречени даршан, при които Сай Баба обикалял
ашрама и раздавал благословии на множеството хора, събрани да го видят. Джоана помолила
Сай Баба за лична среща и той се съгласил. Бях очарована и впечатлена от Джоана и се радвах, че
имах нова приятелка. Двете решихме да обядваме заедно.
Скоро Джоана и аз станахме неразделни. Почти всеки ден ходех на часове по йога и докато
тялото и умът ми укрепваха, аз взех някои важни решения. Разбрах, че бракът ми с Майкъл няма
да продължи. Бяхме опитали брачни консултации, ангелската терапия и молитви, но понякога
изцелението изглежда различно от това, което очакваме. Аз се чувствах много сигурна в
Божественото напътствие, което ми казваше да прекратя брака си и знаех, че този развой на
събитията беше в отговор на моите молитви и на работата ми с феите в областта на
проявлението.
Когато в ума ми не остана и капка съмнение по въпроса, аз отидох при Майкъл и за втори
път по време брака ни поисках развод. Първия път, дванадесет месеца по-рано, той ме беше
помолил да му дам още един шанс и една година, през която да се опита да оправи нещата. Той
ми обеща, че нещата ще бъдат различни през тези дванадесет месеца. Аз бях уважила неговата
молба, но в края на годината бях по-нещастна от всякога в нашия брак. Без да обвинявам никого,
аз твърдо помолих Майкъл да напусне дома ни. Не чувствах тъга - само огромно облекчение.
Магическо привличане
Продължих да посещавам часовете по йога и усещах как мускулите ми стават по-силни и
гъвкави. Можех с лекота да изпълнявам различните асани или пози. В началото позата Куче - при
която ръцете и краката ви са на земята, а вие сте прегънати в кръста и задните ви части са
възможно най-високо - ми беше трудна и болезнена, а сега ми се струваше възхитително
отпускаща.
Една вечер в групата изпълнявахме поза, която изискваше да легнем по гръб и да се усучем
настрани. Слагахме ръцете си настрани, подобно на буквата Т", и извъртахме коленете си наляво
и надясно. Без да искам, блъснах с ръка човека, който беше вляво от мен, и погледнах към него.
Очите ми срещнаха погледа на мъж с искрящи, сини очи, сива коса и широка усмивка. Сърцето
ми подскочи и аз мигновено усетих силно привличане. През целия час аз и този мъж си
разменяхме усмивки и инцидентно се сблъсквахме. До края на часа бях влюбена в него.
Трябваше да говоря с този мъж! Когато часът свърши, аз дискретно го проследих до стаята,
в която учениците оставяха обувките си. "Здравейте, аз съм Дорийн", представих се аз.
"Стивън", каза мъжът, подавайки ми ръка. Имаше нещо в очите и поведението му, което ме
караше да се чувствам удобно в негово присъствие. Стивън ме представи на дъщеря си, Никол,
която работеше на рецепцията в Лагуна Йога.
На следващия ден обядвах с Джоана и двете обсъждахме любовния живот на всяка от нас.
Тя ме попита: "Има ли мъже в Лагуна йога, от които се интересуваш? Ще се радвам да ти
съдействам."
"Всъщност има един мъж", казах аз. "Казва се Стивън, бащата на Никол."
"Стивън Фармър!", възкликна Джоана. "О, той ще бъде идеален за теб. И той също е
психотерапевт."
"Случайно да знаеш каква зодия е?", попитах аз.
"Съвсем сигурна съм, че е Рак", отговори Джоана.
Не е чудно, че изпитах такова силно привличане към него!, помислих си аз. Баща ми беше
зодия Рак и аз много харесвах мъжете от този астрологичен знак - макар че връзките ми с тях
сякаш никога не изтрайваха ДЪЛГО, защото ми беше трудно да се оправям с прословутите
променливи настроения на Раците.
Току-що бях прочела една завладяваща книга по астрология, според която аз, зодия Телец,
родена на 29 април, ще бъда най-щастлива във връзка с Козирог, но моите отношения с
Козирозите не водеха доникъде. Бях срещала някои чудесни Козирози, които показваха ро-
мантичен интерес към мен, но аз никога не бях привлечена от тях. Усещах "химия" единствено
към водните знаци, които по принцип - както твърдеше книгата по астрология - не бяха
подходящи за мен.
"Рак. О, това наистина е интересно.'", казах аз "Добре, аз ще говоря с него и ще го разпитам
вместо теб", обеща Джоана.
Не можех да спра да мисля за Стивън и всеки ден питах дали не е разбрала нещо. "Все още
не съм имала възможност да говоря с него", отговаряше тя. Тормозех Джоана непрекъснато,
разпитвайки за Стивън. Когато виждах Никол, изпращах "поздрави" на баща й. Видях Стивън в
още два часа по йога, след което известно време не го виждах. Джоана ми каза, че за съжаление
двамата братя на Стивън починали и той бил съкрушен от скръб. Имах вътрешен импулс да му се
обадя, за да му предложа помощта си. Все пак, от своята духовна и клинична работа бях научила
много за утешаването на скърбящи хора. Но нещо ме възпираше да се обадя на Стивън.
Приемах поканите на други мъже, но самият процес на ходене по срещи ми се струваше
мъчителен и безсмислен. Все още жадувах за своя Чаровен принц, който щеше да притежава
духовна нагласа, да води здравословен начин на живот, да обича да се забавлява и с когото щях
да споделям силно романтично и физическо привличане. Дори се записах в агенция за
запознанства, но сродните души сякаш ми се изплъзваха. Все още не бях забравила Стивън
Фармър, но всеки път, когато питах Джоана за него, тя казваше нещо, което ме обезсърчаваше.
Изглежда, трябваше да се задоволя с факта, че имах чудесна кариера и великолепно здраве.
Може би не можем да имаме всичко, реших аз. Трябва да бъда доволна от това, което имам.
Но душевният ми покой не беше устойчив и един ден, когато летях заедно със своя
мениджър Стийв Алън, аз горко се оплаках на Стийв, че съм много самотна в романтично
отношение. Стийв, семеен мъж с 25-годишен брак и четири деца, разбираше колко важно е човек
да има любящ партньор. "Защо не изтеглиш някоя от своите ангелски карти и не попиташ
архангел Михаил за любовния си живот?", предложи той.
Реших да послушам съвета му. Изтеглих четири карти от колодата "Лечение с ангелите".
Картите бяха следните: "Сродна душа", "Нова любов", "Ново начало" и "Довери се". Гледах
подредените една до друга карти. Нямаше съмнение относно тяхното послание. Щях да срещна
сродната си душа, а картата "Ново начало" означаваше, че връзката ни щеше да доведе до брак. В
мен се надигна чувство на успокоение, което ме заля от главата до петите.
Стийв хвърли поглед към изтеглените от мен карти и каза: "Видя ли? Казах ти, че всичко
ще бъде наред." В този момент ме обзе пълен покой.
Семинарите ме водеха на множество вълнуващи места. Обичах да общувам с публиката, да
правя ангелски тълкувания и да раздавам автографи върху закупените от хората книги. Харесвах
семинарите, но личният контакт с присъстващите беше това, което в действителност зареждаше
сърцето и енергийното ми ниво.
Знаех обаче, че животът ми не е балансиран, тъй като пътувах много за сметка на почивката
и на времето, в което трябваше да се забавлявам. Осъзнах, че и Джоана е подложена на подобно
изтощително натоварване. "Хайде да отидем до Седона, за да си починем", казах й един ден аз.
Свързахме се с Питър Стърлинг, арфист, който живееше в Седона. Питър и аз се бяхме
срещнали шест години преди това на изложението "Цялостен живот". Аз бях хипнотизирана от
музиката на Питър и незабавно си купих неговия диск "Вълшебна арфа". Пусках диска през
повечето време, докато пишех "Ангелска терапия", и вярвах, че вибрациите на тази ангелска
музика ми помагат да бъда по-чист канал за информация.
Оттогава Питър, който благодарение на способността си за ясно чуване имаше връзка със
сферите на ангелите и феите, беше свирил на няколко от моите семинари. Той се познаваше с
Джоана, така че и тримата се радвахме, че ще прекараме ваканцията си в Седона заедно.
Глава 12
ФЕИТЕ И ЛЕПРИКОНИТЕ НА СЕДОНА
Червените монолитни планински върхове на Седона никога не бяха изглеждали така
красиви на фона на изумително синьото небе на Аризона. Джоана и аз тичахме по една пътека от
червена пръст, а наоколо беше абсолютно тихо - чуваше се само тупкането на стъпките ни.
Спряхме на едно място, за да си отдъхнем, и всяка от нас седна безмълвно да медитира.
Бях самотна в любовния си живот и вярата ми, че ще намеря сродната си душа, беше
разклатена. Обаче продължавах да утвърждавам очакванията си, че имам пълноценна, духовна
връзка. Вярата ми в постоянните ангелски уверения "той идва, той идва" укрепна от силната
енергия на енергийните вихри в Седона. Изминалата година беше разочароваща за мен в
любовно отношение, но аз не бях престанала да се надявам. Нещо отвътре ми |казваше, че "той" -
този загадъчен мъж, за когото говореха ангелите и когото чувствах в сърцето си - е точно зад
ъгъла.
Питър, Джоана и аз отидохме с кола до каньона Олд Крийк, район от Седона, наричан от
местните хора "Вировете на феите". Нагазихме в леденостудения поток, разхлаждайки
напечените си от Слънцето тела. Аз виждах и чувствах хиляди феи и леприкони в долчинките
около потока. Те ентусиазирано поздравиха Питър, Джоана и мен и ме уведомиха, че имат
информация за следващата ми книга "Лечение с феите".
Послания върху "Скалата на гъбите"
Питър ми каза: "Преди да дойдеш, аз бях тук при Вировете на феите. Феите ми казаха, че
искат от теб да прекараш известно време с тях на "Скалата на гъбите". Тогава Питър ме заведе до
една гигантска, плоска скала стърчаща в средата на широк поток. Той и Джоана тръгнаха да се
катерят, оставяйки ме сама с елементалите обитаващи скалата и мястото около нея.
Легнах по гръб върху скалата, като държах в себе си два кристала, които бях купила от
магазина "Ангели, изкуство и кристали" в Седона. Единият от тях, парченце сугилит във формата
на сърце, поставих на врата си. Сугилитът винаги усилва способността ми за вербално изразяване
и ми помага да се превърна в канал за информация. Чувството, което ме изпълваше, когато носех
по себе си или държах в ръцете си сугилит, беше почти идентично с емоциите, които
преживявах, когато говорех с архангел Михаил. Вторият камък беше едновърх кварцов кристал,
който сложих върху третото си око, за да може той да отвори още по-широко моя канал за ясно
виждане.
Почти веднага изпаднах в полутранс, сякаш бях заспала, но осъзнавах какво се случва. С
вътрешното си зрение виждах няколко могъщи леприкони, които стояха зад мен, като всеки от
тях беше висок от 60 до 90 см. Виждах също как феите правеха акробатични скокове над мен,
носейки се във въздуха като риби в аквариум.
Леприконите сякаш включиха мислен филм в ума ми. Видях гъбите в задния двор на
къщата ми в Дана Пойнт. "Спомняш ли си ги?", попитаха ме те многозначително.
Да, разбира се.
"Тези гъби бяха нашия дом! Вие ги унищожихте!"
Не бях аз. Бившият ми съпруг Майкъл го направи!, запротестирах аз.
Ти позволи това да се случи, като седеше пасивно и не прави нищо. Как би се почувствала,
ако някой "унищожи дома ти?"
Разплаках се неудържимо и сълзи на вина и мъка започнаха да парят страните ми.
"Всеки път ти прощавахме и отново си изграждахме дом. В този период ти работеше в
такова тясно сътрудничество с феите, затова мислехме, че ще видиш връзката! Все пак, ти
беше тази, която ни покани в живота си. И въпреки това, когато дойдохме и си създадохме
дом в задния ти двор, какво направи ти? Всеки път унищожаваше дома ни!"
В този момент вече бях съкрушена и ги молех за прошка.
"Същото е и с нашия дом, планетата Земя. Хората нямат никаква идея до каква степен
унищожават природните ресурси. Ще трябва съвсем своевременно да започнеш да учиш
другите колко важно - не, направо спешно - е да живеете в хармония с природата. Молим те да
насърчиш хората от публиката си да престанат да купуват храни, обработвани с пестициди,
за да може да се намалят количествата на тези вредни вещества, с които се третират
растенията. Молим те да кажеш на хората да рециклират отпадъците и да се грижат за
нашата Земя."
Ще го направя. Обещавам!
След това, изтощена от сълзи, аз продължих да лежа върху Скалата на гъбите. Осъзнах, че
съм напълно сама, от човешка гледна точка. Джоана и Питър ги нямаше, а и не чувах никакъв
шум от коли или друг знак за човешко присъствие. Обвих ръце около тялото си, сякаш за да се
предпазя от чувството за уязвимост.
От известно време не бях оставала напълно сама. Естествено, бях оставала сама в
хотелските стаи или вкъщи, но винаги имах възможността да се свържа с някого по телефона, по
имейла или лично. Обаче в този момент не разполагах с никакъв начин да осъществя
непосредствен контакт с друго човешко същество. Бяхме единствено природните стихии,
елементалите и аз.
Дълбоко изчистване
Докато лежах на скалата, осъзнах, че заради страха от самотата, бях останала в брака си
много по-дълго отколкото ми се искаше. След това усетих успокояващото познато чувство, че
съм покрита с феи. Те лекуват и вадят от мен болезнените и негативни остатъци от моя брак
и последвалия го развод!, осъзнах с радост и благодарност аз.
Феите събираха негативните мисловни форми, като работници, берящи ябълки от дърво. И
както при предишните пъти, когато бяха работили върху мен, и сега тялото ми се чувстваше
парализирано, а аз наблюдавах процеса на изцеление от състоянието на полутранс. Почти по
залез Слънце феите приключиха с изчистването ми и аз заспах в блажено облекчение, чувствайки
се освободена от старата болка.
Когато се върнаха от разходка, Питър и Джоана нежно ме събудиха.
Глава 13
РЕАЛНОСТТА НА МИТИЧНИТЕ СЪЗДАНИЯ
През повечето петъчни вечери аз правех психични тълкувания на присъстващите на моите
семинари. Харесваше ми да пътувам и да се срещам с нови хора, и най-вече да правя психични
тълкувания. Една от причините беше, че всеки път научавах много. Ангелите и починалите
близки на хората винаги ме учеха нови неща за живота и смъртта.
Открих също, че много хора имат елементали за духовни водачи и ангели-пазители.
Например тези, които са въплътени елементали, често имат няколко феи, прелитащи около
раменете им, както и хората, чиято житейска цел е свързана с опазването на околната среда,
животните или растенията, винаги имат елементали, кръжащи около тях.
Един път правех ангелско тълкуване на младо момиче, студентка в колеж. Тя беше казала,
че иска да знае кой я придружава в духовния свят, затова аз в състояние на полутранс, сканирах
областта около главата и раменете й, за да определя нейните водачи и ангели. В полето й открих
няколко от нейните починали близки, които идентифицирах като нейната майка, баба й по
майчина линия и чичо и по бащина линия. Момичето беше дълбоко благодарно, че имаше
възможност да разговаря с майка си и разцъфна в блажена усмивка. Тогава се настроих да видя
кой още я придружава и изведнъж затаих дъх: "О, Боже! До теб има еднорог!"
Еднорогът беше синкаво-бял, почти млечен на цвят Той беше дребен, едва около 90 см от
копитата до върха на ушите. И там, от средата на челото му, излизаше еди н вълшебен рог. Това не
беше починало пони, обикалящо около бившия си собственик, както правят повечето домашни
животни, след като починат. Не, това беше истински еднорог!
Попитах момичето: "Харесваш ли еднорози?"
"О, да, дори много!", възкликна тя.
Чрез способността си за ясно усещане получих послание, поясняващо, че еднорогът е с
момичето заради нейната голяма любов към този вид създания. Както хората, които обичат
ангели, са заобиколени от много ангели-пазители, така и тези, които обичат еднорози, са
заобиколени с тях. След този случай съм виждала еднорози около дузина други хора. И макар че
не са така често срещани като ангелите или феите, еднорозите определено са реални и
съществуват в едно по-висше измерение.
Започнах да откривам, че много от така наречените митични създания наистина
съществуват. Те се намират на енергийно ниво, което вибрира на по-висока честота от нашето
физическо измерение, така че очите ни обикновено не съзират тези създания. Чудех се дали
еднорозите не са някакви същества, които са живели някога на Земята, но впоследствие са
измрели - и сега можеха да бъдат открити единствено в духовния свят? Замислих се за
множеството ренесансови картини, изобразяващи еднорозите като реални, физически същества.
Може би художниците от миналите векове са били настроени към невидимите сфери в по-голяма
степен от нас.
Мисловни форми на страх

По време на хилядите тълкувания, които съм напра- яла, открих, че леприконите, драконите
и гномовете съществуват в духовния свят. Разбрах, че съществата с криле на птици, пеперуди или
водни кончета са създания от Божествена светлина, които обикновено са услужливи и
добронамерени души. Съществата с криле и нокти на прилеп обаче, обикновено са творения на
егото и затова са лишени от вътрешна светлина. Те са носители на хаос, депресия и тревожност.
Някои митове наричат тези подобни на прилеп създания "закрилниците", но моите
проучвания по въпроса неведнъж са ми доказвали, че те предизвикват болка и опустошение, а не
закрила. Те често забиват ноктите си в раменете на хора, които несъзнателно ги привличат, като
си купуват статуи на гаргойли. Тези хора може да открият, че страдат от разкъсваща болка в
раменете, причинена от ноктите и тъмната енергия на тези създания с криле на прилеп.
Винаги, когато видя клиент с гаргойли на раменете, аз моментално призовавам архангел
Михаил да отпрати създанието надалеч. Във всички случаи, прогонването на подобно същество
от полето на някой човек е успешно, стига клиентът ми да не се е вкопчил в мрака, който
крилатото създание е донесло със себе си. Клиентите ми твърдят, че след сеанса усещат
мигновено облекчение на болката в раменете и врата, затова започнах да организирам специални
сеанси, на които обучавах на моя метод хиропрактици и физиотерапевти. Обратната връзка, коя-
то получавах от тези професионалисти, беше много окуражаваща. Аз обаче, постоянно повтарях
пред аудиторията си, че можем и сами да се излекуваме, като призовем архангел Михаил или
някой друг от нашите приятели от духовния свят.
Среща с русалка
Един ден седях на плажа в Лагуна и медитирах. Очите ми бяха отворени и гледах към
океана. Наблюдавах как морските духове танцуват напред-назад във водата - малки, млечнобели
феи, покровителки на водата и нейните обитатели. Изведнъж видях как едно голямо етерно
същество изскочи от водата като летящ делфин. Гледах с отворена уста, осъзнавайки, че току-що
бях видяла русалка!
Работата ми с царството на елементалите определено ме беше направила непредубедена, но
дори на мен ми беше трудно да приема гледката на русалка. Реших, че съм си въобразила.
Вероятно това беше просто пеликан, гмуркащ се в търсене на риба, който аз бях взела за русалка.
Но ето, че я видях отново, прелитаща над водата. Тя не беше физическо същество, а етерно,
прозрачно създание, което видях едновременно с вътрешното и с физическото си зрение.
Русалката беше поразително великолепна, може би най-красивата жена, която някога съм
виждала. Опашката й беше тюркоазена на цвят, с проблясващи люспи, подобни на пайети.
Косата й се спускаше, подобно на водопад от светложълт лен. А имаше и ангелски криле! Две
огромни криле с пера започваха от ключиците й.
За момент се погледнахме една в друга и аз усетих как сърцето ми се втурна към нея, сякаш
искаше да я прегърне сестрински. Тя ми предаде универсална любов, насочена както към океана,
така и към човечеството. Интуитивно я чух да казва: "Аз съм една от многото русалки е
плътната част на астралната сфера. Ние усърдно се трудим зад кулисите, като помагаме на
хората да вземат по-мъдри решения във връзка със своето отношение към нашия океан и
бъдещето ни. Много създания (с вътрешното си зрение видях как тя ми показва образи на риби и
други подводни обитатели) зависят от здравето на нашата вода. Нали разбирате, че океанът е
живо, дишащо същество и създанията, живеещи в него, изцяло зависят от здравето му. Моля
ви, хора, погрижете се за здравето на Майката Земя, на цялата планета, и в много отношения
на нашата Слънчева система, като спрете да замърсявате околната среда."
Аз се почувствах дълбоко свързана с русалката, тъй като винаги съм била привлечена към
океана. Тя изглеждаше като една великолепна кръстоска между царството на елементалите и
ангелското царство. Попитах я за крилете й, тъй като не си спомнях да съм виждала русалки с
ангелски криле.
"Русалките, такива, каквито си ни представяте, наистина съществуват. Аз принадлежа
към клон от това племе, наречен морски ангели. Ние сме еквиваленти на вас, работниците на
Светлината - същества, които имат специалната задача да помагат сега, когато енергията
на света се променя. Наши братовчедки са морските феи - те са по-дребни русалки, с криле на
феи, които изглеждат като крилете на водно конче или на пеперуда.
Ние, морските ангели, сме като архангели на океана, а морските феи надзирават
езерата, реките, потоците и язовирите. Съвместно с тях закриляме всички водни басейни и
техните обитатели. Водните басейни са като кръвта и останалите течности в човешкото
тяло. Жизненоважно е те да не продължават да бъдат замърсявани. В този момент лимитът
на водните басейни е почти изчерпан."
Какво да направим, за да помогнем?, попитах загрижено аз.
"Много от вас рециклират отпадъците си и това .определено помага! Много е важно да
започнете да си купувате препарати за почистване, които не замърсяват околната среда,
като тези, които се продават в магазините за здравословни стоки. Молим ви да използвате по-
често органични продукти. Изхвърлянето на препарати за чистене и пестициди във водите

застрашава много от водните видове и в крайна сметка отразява неблагоприятно върху целия
живот на планетата. както и върху съседните слънчеви системи
Сега е моментът да се погрижите за водната среда! Въплътените елементали имат
житейска цел да ни помагат да изчистим околната среда. И ние морските ангели, имаме
пълната вяра, че работници- те на Светлината и въплътените елементали ще си свършат
работата. Вярваме, че те ще образоват хората по темата за рециклирането на отпадъците,
за използването на почистващи препарати с ниско съдържание на замърсяващи околната среда
вещества, за употребата на органични храни и за това колко важно е всеки да поеме лична
отговорност за околната среда. Ние разчитаме на тяхната помощ!"
Обещах на морския ангел, че ще включа нейните послания в страниците на тази книга,
както и че ще ги предам на всеки въплътен елементал, с когото работя. Тя отново подчерта колко
важен е приносът на всеки един работник на Светлината или въплътен елементал за здравето на
цялата Земя. "Всеки човек може да ни помогне в огромна степен!", добави тя. При тези думи
нейното етерно тяло се превърна във водна пара, подобна на пръски от вълна. И после тя изчезна.
Зовът на делфините
Дишах дълбоко, все още осмисляйки посланието на морския ангел и поглъщайки нейната
любяща енергия. Докато гледах вълните на мястото, на което тя се беше появила, с радост
забелязах добре познатите ми перки, движещи се в синхрон. Делфини!, казах си наум. Делфи-
ните са тук!
Наблюдавах как стадото делфини скачат и танцуват, докато групово се отправяха на юг към
Сан Диего. Всеки път, когато виждах делфините, оставах хипнотизирана от тяхната вълшебна
грация. Днес, след разговора ми с морския ангел, аз усетих, че в мен се пробудиха нови чувства
за любов към Божествените морски създания. Помислих си колко прекрасно би било да плувам с
делфините ... някой ден.
По-късно същия ден спрях до магазина за здравословни храни "Уайлд Оутс", спазвайки
обещанието си към морския ангел да купувам само почистващи препарати, които в по-малка
степен замърсяват околната среда. От няколко дни рециклирах отпадъците и се хранех предимно
с органични храни, но препаратите, които използвах за почистване, не отразяваха убеждението
ми да подкрепям каузата за опазване на околната среда. Този ден още по-решително насочих
живота си в тази посока, закупвайки здравословни за околната среда препарати за чистене и
пране, както и шампоан, балсам и сапун. Купих още хартиени кърпички и тоалетна хартия,
направени от рециклирана, неизбелвана хартия. Тези продукти бяха малко по-скъпи от
подобните на тях, продавани в обикновените магазини, но аз знаех, че по този начин инвестирам
в опазването на околната среда. Усетих също, че нивото на моето самоуважение нарасна, нещо,
което забелязвах, че се случваше всеки път, когато постъпвах правилно.
Хвърлих поглед към щанда за списания и едно от тях, озаглавено "Магическа смес", грабна
окото ми. Не бях В чела това списание от години, но точно този брой сякаш I ме повика по име.
Когато се прибрах вкъщи, проверих пощата и забелязах, че е дошло писмо от баща ми. Той
редовно ми изпращаше изрязани от някъде статии, които според него щяха да ме заинтересуват.
Днес бях приятно изненадана, когато открих, че ми беше изпратил статия за една жена, която
плувала с делфини. Аз бях поставила "плуването с делфини" в мисления списък с неща, които
исках да направя някой ден. Бях говорила с няколко души, преживели подобно нещо, в това
число и с майка ми, както със своите приятелки Ариел Форд и Бони Колийн. И трите ми бяха
казали за трансформиращия ефект, който делфините бяха оказали върху тях.
Ариел описа любовта, която видяла в очите на "своите" делфини, като напълно безусловна,
подобна на тази която се чете в очите на хора, преминали през близки до смъртта преживявания
и излекувани от Светлината и своите духовни водачи. Майка ми каза, че никога не е изпитвала
подобна радост, а снимката, на която я видях във водата заедно с един делфин, беше огряна от
най- щастливата усмивка, която някога бях виждала на лицето на майка си. Приятелката ми,
Бони Колийн, често пътуваше до Кона, Хавай, тъй като откри, че срещите с делфините я
подмладяват и зареждат с енергия.
Влязох в спалнята си с броя на "Магическа смес", който току-що бях купила. Отворих
списанието наслуки и попаднах на една статия за плуването с делфини. Три пъти за един ден
получавам послание на една и съща тема, мислено отбелязах аз.

На следващия ден седнах на компютъра да си проверя електронната поща. Бях забравила за
делфините, докато не отворих някакво писмо, в което ми задаваха въпроса дали съм плувала с
делфини. Какво става?, започнах да се чудя аз.
Две седмици по-късно имах уговорка с един приятел да се срещнем за закуска в "Котидж",
един ресторант, който беше близо до дома ми в Северна Лагуна Бийч. Докато чакахме да ни
настанят, аз огледах другите редовни посетители. Един мъж четеше "Лос Анджелис Таймс" и на
страницата, на която той беше отворил, видях голяма цветна снимка. Снимката беше
преобладаващо синя и а нея се виждаше нещо странно и подобно на делфини. Не може да бъде,
мислех си аз. Обърнах се, за да видя по-добpe вестника, и както очаквах, мъжът четеше раздела с
туристически дестинации, а статията беше озаглавена "Плуване с делфини".
Откакто бях купила списанието "Магическа смес", на н получавах по две или три послания,
свързани с делфините.. Вече бях сигурна, че делфините ме зоват да се присъединя към тях.
Емоционално бях готова да го направя, но не бях сигурна как да осъществя самата среща с тях.
Обадих се на моите приятелки, които бяха плували с делфини, но вътрешното ми чувство ми
казваше, че моята среща ще се осъществи по различен начин.
Тъй като ангелите ме бяха научили да им предавам всички свои притеснения, свързани с
това как да приложа на практика Божественото напътствие, аз не се тревожех какви стъпки да
предприема. Знаех, че ще бъда насочена. Дори ако в началото се случеше да не забележа
напътствието или да се усъмня в него, аз вярвах, че в крайна сметка ще го забележа и ще му
повярвам. Ето защо бях получила толкова много едновременни послания да плувам с делфините
- Божественото напътствие винаги се повтаря, докато накрая не го "схванем".
Моето напътствие ми каза: "Просто вземи решение да плуваш с делфините. Включи го в
плановете си и кажи на другите за своите намерения. Намеренията ти сами ще се осъществят
в най-скоро време."
Няколко дни по-късно, в средата на седмицата трябваше да изнасям вечерна лекция в
църквата Тъстин Юнити. По време на тази лекция аз говорих за характеристиките на истинското
Божествено напътствие. За да илюстрирам тезата си, че Божественото напътствие е повтарящо
се, аз споменах множеството послания, които получих относно плуването с делфини.
Казах на публиката: "От това повтарящо се напътствие знам, че съм призована да се срещна
с делфините. Не се притеснявам за това "как" ще се осъществи срещата, и просто следвам
стъпките, които ми се дават."
След лекцията един мъж на име Глен Джефри, се приближи към мен. Бях срещала Глен и
преди, на лекцията, която заедно с Джеймс Туаймън изнесохме в Джощуа Трий, Калифорния,
през един Великденски уикенд същата година. Джими, автор на "Пратеник на Светлината" ( Грег
Брейдън, автор на "Да се пробудиш в Точка нула") и аз бяхме организирали няколко
общочовешки молитви, в които хората по света едновременно визуализираха мир в продължение
на пет минути. Глен ми се беше представил като човек, който отдавна изучава метафизика, и
като туристически агент, специализиран в пътувания до Хавай.
"Беше ли сериозна, когато каза, че искаш да плуваш с делфини?", ме попита той.
"О, да", Отговорих аз. "Знам със сигурност, че делфините ме викат да отида при тях. Знам,
че в крайна сметка ще плувам с тях, дори да не съм сигурна как ще стане това."
"Ще ти се обадя утре", каза Глен. Забелязах закачливата искрица в очите му и се зачудих
дали той не беше въплътен леприкон.
Глава 14
"ВЯРВАЙТЕ В НАС!"
На следващата сутрин аз обух маратонките за тичане и тръгнах за сутрешния си крос през
Хейслър Парк, в посока към централния плаж. Обичах усещането да стъпвам по пясъка и да
дишам свежия солен въздух. Тичах в посока към кварцовите скали, в близост до Слийпи Холоу
Драйв, където седнах да медитирам.
Феите веднага дойдоха при мен. "Щастливи сме, че се готвиш да посетиш делфините",
казаха те. "Делфините имат да ти кажат нещо много важно и трябва да добавят известна
енергия към работата ти като работник на Светлината".

Не бях съвсем сигурна какво имаха предвид феите, но вярвах, че съвсем скоро ще разбера.
На този етап съвсем се бях отказала от това да командвам парада, така да се каже. Бях предала
управлението в ръцете на Бог и на небето, вярвайки, че - подобно на диспечери на въздушния
трафик - те виждаха от птичи поглед моята житейска цел и бъдещето ми.
Щастлива съм, че работя с вас и с царството на елементалите, казах на феите. В
сърцето си чувствах благодарност за техния принос към околната среда. Откакто започнах да
работя съвместно с тях, в живота ми се беше появило едно усещане, че пред мен се отварят
много нови възможности. Чувствах тяхната намеса в много от синхронностите в моя живот.
Истината за феите
"Много хора погрешно смятат, че ние сме злонамерени", казаха феите, "но ти разбра, че
сме добри приятели, нали?"
Да, и наистина ви вярвам, отвърнах аз.
"Нас често ни преценяват погрешно, защото ни сравняват с ангелите. Обаче това
сравнение е нечестно, защото нашата житейска работа ни принуждава да пребиваваме в най-
плътните енергийни полета на Земята. Ангелите не притежават его. И понеже всички
създания в действителност са съвършени същества от Светлина, ангелите виждат тази
истина. Те не се фокусират върху повърхностните личности или илюзията за проблемите. Това
е техният начин за духовно изцеление - да се фокусират върху вътрешното съвършенство и да
го извеждат на повърхността.
За разлика от тях, феите и останалите елементали пребивават в най-плътната илюзия.
Ние виждаме как хората нехайно изхвърлят боклука си сред природата и я замърсяват с
пестициди и токсини. За нас е трудно да проявяваме сърдечно отношение към хората, освен
ако не усетим, че те проявяват разбиране и искрено желание да ни помогнат. Ако обаче
срещнем някой човек, работник на Светлината или въплътен елементал, който искрено желае
да помогне за опазването на околната среда, сърцата ни се изпълват с радост.
Ние се нуждаем от хората в много отношения. Тяхната помощ ни е необходима не само
за да опазим природата, но те трябва и да повярват, че ние съществуваме. Молим те, Дорийн,
помогни на хората да разберат, че феите и елементалите са истински.
Молим те, кажи на хората да вярват в нас! Вярвайте в нас! Вашата вяра ни дава сила и
енергия, които ни правят по-продуктивни. Колкото повече хора вярват в нас, толкова повече
сила притежаваме. Ние вярваме, че с вас можем да бъдем приятели и да работим заедно за
постигането на общите ни цели."
Аз съм щастлива да дам каквото мога от себе си, за да разкажа на другите за вашата
реалност и мисия, казах аз. И наистина искам да ви благодаря за всичко, на което ме научихте,
както и за новото усещане за игривост и щастие, което внесохте в живота ми. Аз наистина
съм щастлива и много благодарна за всичко, което имам. Когато открия сродната си душа,
вече ще имам мечтания от мен живот.
"Ние ще ти помогнем в това начинание, Дорийн, Скоро ще срещнеш сродната си душа.
Обещаваме ти."
Да, чувствам, че това е истина. Знам, че той скоро ще се появи в живота ми, съгласих се
аз.
Когато се върнах вкъщи, намерих на телефонния секретар съобщение от Глен Джефри,
метафизичният туристически агент. "Наистина ти е писано да отидеш да плаваш с делфините,
Дорийн", казваше загадъчно той. "Моля те, обади ми се."
Когато се свързах с него по телефона, Глен ми обясни, че хора от хотел Хилтън Уайкола в
Кона, Хавай, са проявили интерес към това да проведа семинар в техния туристически комплекс.
Те искаха да им гостувам и да изпробвам програмата им за плуване с делфини - безплатно. Бях
на седмото небе! Изглежда, че делфините и елементалите бяха организирали пътуването за мен и
освен това бяха платили за него. Спряхме се на една дата в края на октомври.
Същата вечер реших да отида до "Лагуна йога" и да посетя часа по "тонизираща" йога,
който започваше в 18:30 и беше воден от Анабел. Това беше един от любимите ми часове, не
само защото харесвах елегантния начин, по който Анабел преподаваше, но и защото тя ни
караше да задържаме позите за по-дълъг период от време. Ние омотавахме специална лента
около стъпалата си, за да бъдат по-устойчиви асаните, които изпълнявахме u наистина
разтягахме мускулите си докрай, но го правехме внимателно. Всички пози, които изпълнявахме в
часа по тонизираща йога, бяха чудесни, и аз винаги си тръгвах оттам освежена. За съжаление
обаче, рядко посещавах тези часове, защото в петък вечер, когато те се провеждаха, аз
обикновено водех някой семинар.
Възстановяване на връзката със Стивън

Тръгнах към рецепцията да се запиша за часа и няколко от моите приятели ме поздравиха.
Докато говорех със Сю, психотерапевт и моя приятелка, чух зад себе си мъжки глас да казва:
"Здравей, Дорийн!" Обърнах се и погледнах мъжа, който ме беше поздравил. "Аз съм, Стивън
Фармър. Помниш ли ме?"
Разбира се, че го помнех. Цяла година си бях мислила за него, но всеки път, когато бях
питала Джоана нещо за него, аз се бях чувствала отхвърлена. Чувствах се така, сякаш Джоана го
беше канила на срещи от мое име, а той й (ми) беше отказвал, така че аз просто му се усмихнах и
продължих да си говоря със Сю. По време на часа нито за секунда не погледнах към Стивън, тъй
като още преди месеци го бях отписала като "хронично незаинтересован от мен".
Часът по йога мина чудесно и аз си тръгнах, обзета от еуфория. Два дни по-късно се отбих
до студиото, за да оставя няколко от моите колоди гадателски карти "Лечение с ангелите", които
Джоана продаваше в своя магазин. На рецепцията беше Никол Фармър, която ми се усмихна
широко и ме прегърна топло. Никол и аз се бяхме сближили през последната година и аз искрено
я харесвах.
Изглежда, че двете имахме едно и също мнение за много неща от живота, включително и по
темата за мъжете и срещите. Докато се канех да си тръгвам, Никол отбеляза: "Миналата седмица
след часа по йога баща ми каза нещо за теб."
Аз спрях и се обърнах към нея. Никол беше невероятно прелестна - с деликатна като
порцелан кожа, с невинни сини очи и естествено руса коса. Тя изглеждаше точно като прекрасна,
млечнобяла въплътена фея. Аз можех дори да видя как прозрачните й криле на водно конче
пърхаха зад раменете й.
Тя продължи: "Татко каза: "Досега не бях забелязал, че Дорийн е толкова привлекателна."
Погледнах Никол и усетих как ме залива силна вълна от щастие. Написах на лист
домашния и мобилния си телефон и й го подадох. "Тогава, ако обичаш, кажи на баща си да ми се
обади и да ме покани да излезем", казах усмихнато аз.
"Ще му кажа", отвърна Никол.
Не се замислих особено за Стивън Фармър, тъй като цяла година не го бях виждала и
чувала. Освен това бях заета със създаването на нова колода гадателски карти, озаглавени
"Лечение с феите". Феите активно ми диктуваха какво да пиша в ръководството, придружаващо
картите.
Затова, когато няколко дни по-късно получих на телефонния си секретар съобщение от
Стивън, аз в действителност бях изненадана - и то приятно. В съобщението си той ме канеше на
закуска или сутрешно кафе с разходка по плажа в неделя сутрин. Аз трябваше да избера. Обаче
на мен ми беше ясно, че ще бъда прекалено нервна, за да ям, и тъй като не пиех кафе, аз му се
обадих и се уговорихме да се срещнем на бутилка минерална вода и разходка по плажа.
В неделя сутринта се събудих развълнувана като ученичка, която отиваше на първа среща.
От нервна възбуда закъснях 10 минути за срещата ни в кафене "Дейдрих", което се намираше
близо до магистрала Пасифик Коуст.
Първо, трябваше да измисля какво да облека. Помолих се на ангелите и получих
напътствие да избера една дънкова пола и бежов елек, а отдолу си облякох бански в случай, че
решим да поплуваме в океана. Второ, трябваше да се справя с натоварения сутрешен трафик в
неделя, и трето, единственото свободно място за паркиране, което открих, беше на три пресечки
от кафене "Дейдрих".
Докато вляза в кафенето, аз вече се тресях от нерви. Започнах да дишам дълбоко, за да се
върна в центъра си оглеждайки се за Стивън. Не го видях никъде в кафенето, затова излязох
навън. Започнах да се тревожа. Ами ако не си спомням добре как изглежда той? Все пак не го
бях виждала отблизо почти година.
Но страховете ми бяха напразни. Тъкмо излязох във вътрешния двор на кафенето и чух
мъжки глас да извиква: "Дорийн!" Тогава видях един поразително привлекателен мъж с
посребрени коси да ми маха. Възможно ли е това да е Стивън? Той беше облякъл тениска с
надпис "Лагуна йога" и стана, за да ме прегърне за поздрав. Аз изпитах едновременно
облекчение и смут.
Стивън ме попита дали не искам да хапна или пийна нещо, преди да тръгнем на разходка по
плажа. Отказах, защото гърлото ми се беше стегнало от вълнение и не знаех дали мога да поема
нещо. Знаех, че всеки астрологичен знак си има "Ахилесова пета" някъде в тялото, и понеже бях
Телец, моята беше гърлото. Това място разкриваше неизказаните ми емоции и макар че никога не
се разболявах, аз от време на време губех гласа си. В този момент, стоейки там, до
привлекателния Стивън Фармър, аз се чувствах спокойна и изпълнена с доволство.
Пресякохме улицата в посока към централния плаж и тръгнахме по брега на юг. Стивън
започна да ми разказва за себе си. Той беше завършил магистратура по консултативна
психология.
"Аз също!", казах аз. "Къде си завършил?"
"В университет Чапмън."
"Аз също", отново казах аз.
Стивън сподели, че е написал няколко книги за злоупотребата с деца, в това число и
бестселъра "Порасналите Деца на Родители-насилници". Аз обясних, че моята специалност са
хранителните разстройства, и по-специално при хора, които са били обект на злоупотреба в
детството си. Докторската ми дисертация беше посветена на темата за връзката между
насилието, упражнявано върху деца, и хранителните разстройства, и тя се беше превърнала в
моята първа книга, издадена от "Хей Хаус", «Избавете се от излишната мъка". Открихме също,
че имаме двама общи издатели, Компкеър и Лоуел Хаус.
Той ме попита какви книги пиша в момента. Казах му, че съм се захванала с две книги -
едната от тях е тази, която в момента държите в ръцете си, а другата е по-по- пулярна: "Грижи и
хранене при индиговите деца."
Щях ли да уплаша Стивън, ако му кажех, че пиша книга за феите? Реших да му кажа
истината. В края на краищата си търсех мъж, който да споделя духовните ми търсения.
"Вярваш във феи?", попита той.
Опа, помислих си аз, той ме съди.
Стивън продължи: "Току-ще посетих един семинар за келтските божества и феите миналия
петък. Мисля, че е съвсем на място това, че пишеш за тях."
Леле!
След това Стивън ми разказа за своите проучвания в областта на шаманизма. Вярата му в
живота след смъртта до такава степен отразяваше и допълваше моите собствени убеждения, че
направо се понесох във въздуха от щастие.
"Какьв е слънчевият ти знак?", попита ме Стивън.
"Аз съм Телец."
"О, скъпа моя!", възкликна той, прегръщайки ме през рамо със силната си ръка. "Винаги са
ми казвали, че трябва да бъда с жена Телец."
"А ти коя зодия си?"
"Аз съм Козирог." Това вече беше изненада. Всички астролози и книги по астрология ми
препоръчваха да си намеря мъж Козирог. Тези съвети винаги ме бяха дразнили, тъй като никога
не бях изпитваха физическо привличане към мъжете от тази зодия. Но бях напълно привлечена
от Стивън, и с всяка следваща негова дума аз се размеквах все повече.
"Мисля, че Джоана ми беше казала, че си Рак", отбелязах аз, когато седнахме на една
гранитна скала, близо до хотел "Пяна и пясък".
"Не, аз съм Козирог с асцендент Телец", заяви той.
"Изумително", отвърнах аз. "Аз съм Телец с асцендент Козирог." Изминахме още няколко
крачки в спокойно мълчание, след което продължихме да си споделяме лична информация един
за друг. Стивън ми разказа как двете му дъщери Никол, на двадесет, и Катрин, на осемнадесет
години, живеели с него през последните няколко години. Отношенията, които той имаше със
своите дъщери, ми напомняха за отношенията, които аз имах с двамата си синове - Чък, на 22, и
Грант, на 20 години. През изминалата година аз се бях сприятелила с дъщерята на Стивън,
Никол, и синовете ми също се сближиха с нея и я харесваха. Изглежда, че Стивън и аз имахме
много общи неща!

Но мен все още ме глождеше досадният въпрос защо Стивън ме покани на среща чак след
една година. В хода на разговора обаче, получих отговор на този въпрос: двамата му братя бяха
починали един след друг в рамките на един месец, точно след като ние с него се бяхме запознали
в часа по йога. След това, няколко месеца по- късно, на Стивън му се наложило да прекрати
търговския бизнес, който управлявал от няколко години. "В емоционален план доскоро не бях
готов за връзка", каза той.
Ние се върнахме обратно по плажа, стигайки до Хейслър Парк, където открихме едно
привлекателно местенце, на което да си отдъхнем. Слънцето топло грееше и вълните изглеждаха
толкова примамващи. "Искаш ли да доплуваме?", попитах Стивън.
Скочихме във водата и започнахме да си играем, като деца. Аз се чувствах твърде
срамежлива, за да докосна Стивън, и той също спазваше дистанция спрямо мен. Но вътрешно
усещах как сърцето ми се отваря към него по един нов, прекрасен начин.
Стивън и аз излязохме от водата и се върнахме на нашето място на пясъка, оставяйки на
топлото следобедно Слънце да изсуши мокрите ни тела. Той отвори чантичката, която носеше
около кръста си, и извади от нея някакви листа. "Искам да ти прочета нещо", каза Стивън и
започна да ми чете красиви стихове! Гласът му беше силен и изразителен и докато четеше, той от
време на време спираше и ме поглеждаше в очите, преди да продължи с рецитала си.
На раздяла, по-късно през деня, ние се прегърнахме топло. На следващия ден аз отидох до
Лос Анджелис, за да се срещна с телевизионните продуценти, които планираха някакво шоу, на
което аз да бъда водеща. Синовете ми дойдоха с мен и всички се забавлявахме, обсъждайки с
продуцентите различни идеи за шоуто. Върнахме се в Ориндж Каунти, преливащи от позитивни
чувства във връзка с отминалата среща.
Влязох вкъщи и проверих телефонния си секретар. "Не знам дали вече си имала
възможност да си прочетеш електронната поща", казваше дълбок мъжки глас, "но се питах дали
искаш да дойдеш с мен на кино тази вечер." Това беше Стивън, който ме канеше на среща! Какъв
идеален завършек на този прекрасен ден.
Глава 15
РОМАНТИЧЕН СЪЮЗ
Беше прекрасна, топла вечер и ние пътувахме с открит кабриолет към киното в Алисо
Виехо. Щяхме да гледаме "Почти известни", един филм за рокендрола който имах желание да
видя.
Осъзнах, че макар да знаех, че Стивън в момента работеше като духовен психотерапевт и
пишеше книги, аз не знаех много за неговото минало.
"И така, къде си роден и къде отрасна?", попитах аз.
"Роден съм в Седър Рапидс, Айова, през 1948 г."
Стивън беше десет години по-възрастен от мен. Супер, помислих си аз. Обикновено бях
привлечена от мъже на неговата възраст.
Той продължи: "След това, през 1960, семейството ми се премести в Северен Холивуд,
Калифорния."
"Шегуваш се!", казах аз. "През 1960 г. моето семейство се премести в Северен Холивуд."
"Удивително!", каза Стивън. "В кой квартал живеехте?"
"Близо до Виктори и Вайнланд.", отвърнах аз.
"Хм, това е точно районът, в който и аз живеех."
"Ние живеехме в сляпата улица, наречена Карнър Авеню", продължих аз.
Стивън ме погледна и възкликна смаяно: "Чакай малко! Ние също живеехме на Карнър
Авеню!"
Сърцето ми подскочи, а умът ми запрепуска, когато осъзнах кой беше той. "Това си ти!
Това си ти!", направо започнах да викам аз.
"Какво?"
"Ти си момчето, което живееше в блока в края на Карнър Авеню! Ти си Стивън, момчето, в
което се влюбих пръв път! Аз все те гледах, но ти сякаш не ме забелязваше - предполагам,
защото бях много по-малка от теб. И тъй като не бях виждала Стивън повече от 30 години,
досега нямах представа, че той беше съседското момче от детството ми.
За щастие тъкмо навлизахме в паркинга на киното, защото се съмнявам, че Стивън или аз
можехме да продължим да шофираме нормално при това, което се случваше. И двамата бяхме в
шок.
"Сигурна ли си?", попита той.
Тогава аз описах подробности от Карнър Авеню, които отличаваха уличката ни от другите
улици. Заедно си припомнихме свои съседи, между които агентът на таланти Джей Норт
(известен още като Денис Белята) и мъжът, който колекционираше състезателни коли. Опре-
делено и двамата говорехме за една и съща улица и един и същи период от време.
Бях се събрала отново с моята най-първа любов! Колко романтично беше това, че се бях
влюбила от пръв поглед в същия човек - два пъти в един и същи живот. Филмът премина като в
сън и за двама ни. Ние дори не се докоснахме до пуканките, но в замяна на това стояхме близко
един до друг през последвалите два часа.
След края на филма се върнахме с колата до Лагуна Бийч, като все още се чудехме какво
значеше всичко това. i Стивън и аз очевидно имахме много общо и бяхме силно привлечени един
от друг на много нива. А сега и този мистичен обрат - да открием, че той е бил съседското момче
от детството ми! Усетих как ангелите, феите и починалите ни близки режисираха нашата
повторна среща.
Доказателства за помощта от Небесата

Стивън и аз си говорихме как ангелите вероятно се забавлявали за наша сметка, чакайки да
осъзнаем, че се познаваме от деца. Той каза: "Просто си представям как всички на небето
възкликват, "Е, добре, настъпи моментът, Сгавън и Дорийн да открият, че имат общо детство!" и
всички се забавляват от това колко изненадани сме двамата от тази новина."
Докато си пожелавахме лека нощ, Стивън ме притисна силно към себе си. След това се
целунахме, в началото срамежливо, после изучаващо и все по-топло. Устните ни се сляха в
емоцията на колебливи въпроси, докато последните не намериха своя отговор в експлозия от
радост, споделени откровения и страст.
На следващия ден по телефона ми се обади жена на име Джесика. "Взех вашия номер от
Чери Алън", каза тя. "В Лагуна Бийч има група хора, които работим с феи и русалки. Аз съм
скулптор, а между останалите в групата има писатели, като вас, художници и хора, които са
свързани с феите по други начини. Тази събота ще се събираме вкъщи на обяд. Ще се радваме и
вие да се присъедините към нас."
Знаех, че трябва да се срещна с тези хора. В събота вечерта беше третата ми среща със
Стивън и аз го бях поканила на вечеря вкъщи. Знаех, че ще ми бъде нервно, тъй нямаше да се
видим цяла седмица. Стивън беше отишъл в Санта Фе, за да води някакъв семинар, и през това
време контактите ни се свеждаха само до телефонни обаждания и имейли.
"Наистина ще се радвам да се присъединя към вашата група", казах на Джесика. След това я
попитах: "Познавате ли Катрин Кис, известна като кралицата на феите?"
"Не, коя е тя?"
"Всяко лято и зима Катрин държи сергия на Фестивала Соудъст тук, в Лагуна. Тя прави
невероятно красиви кукли-феи. Самата аз имам две такива. Тя отваря магазин, посветен на феите,
в Лагуна Бийч, който се нарича "В царството на феите". Трябва да се срещнете с нея."
"Прекрасно", каза Джесика. "Моля ви, поканете я от мое име. Няма търпение да се срещна и
с двете ви!"
Претърсих книжата си за телефона на Катрин Кис, но не можах да го открия никъде. Моля
ви, помогнете ми да открия номера й, мислено помолих феите, докато се пресягах за ключовете
от колата си, защото щях да ходя до магазина.
По пътя към "Уайлд Оутс" видях висока, руса жена в дълга рокля, която стоеше до
ресторанта на магистралата Пасифик Коуст. Гледах и не вярвах на очите си - това беше Катрин
Кис! Бях толкова развълнувана от мигновеното проявление на феите, че отбих встрани от пътя и
ентусиазирано извиках: "Катрин, Катрин!"
Казах на Катрин как току-що бях помолила феите да осъществят връзка между нас двете.
Тъй като дотогава с Катрин не се бяхме засичали в града, ние се съгласихме, че феите
определено бяха режисирали нашата среща. Аз подсказах на Катрин за предстоящата сбирка на

групата приятели на феите и тя се съгласи да дойде с мен. Даде ми също и телефонния си номер,
който аз очевидно бях изгубила.
Благодарих на феите и се разделих с Катрин. Когато завих по улица Мърмейд, видях още
една позната фигура. Боже мой!, казах на феите. Вие наистина се опитвате да ме убедите в
нещо, помислих си аз, докато забавях ход, за да поздравя Чери Алън, жената, която беше казала
на Джесика да ме покани на сбирката.
Когато за пръв път видях Чери, тя вървеше по Второ авеню. Видях я отдалече и казах на
своята приятелка, с която бях: "Виж, това е една истинска въплътена русалка."
1
Приятелката ми изглеждаше учудена и попита: "От къде знаеш?"
"Кое да знам?"
"Че всички наричат Чери Жената с русалките."
"Не знаех това, но веднага забелязах, че тя изглежда точно като русалка! В нея имаше нещо
от Мей Уест големи морскозелени очи, водопад от гъсти, руси къдри- ци и тяло, облечено в
прилепнала по тялото тюркоазена рокля."
"Ами, Чери рисува картини с русалки."
"Така ли? Мисля, че трябва да си поговоря с нея" казак ах
Около две седмици по-късно аз се натъкнах на Чери в"Уайлд Оутс". Двете проведохме
кратък, но много приятен разговор и тя ми показа своите предмети, изложени за продан в "Уайлд
Оутс", сред които имаше поздравителни картички с русалки, както и керамични поставки за
ароматни пръчици , също с изображенията на русалки. Аз й показах моите гадателски карти
"Лечение с ангелите", които бяха изложени в секцията за здраве и красота в магазина.
Разменихме си телефонните номера и си обещахме в близко бъдеще да отидем заедно на обяд.
Но аз наистина не бях имала възможност да опозная Чери по-добре, с изключение на това,
че често я засичах в магазина. Докато се приближавах към нея този ден, аз се замислих за
синхронността на това, че я виждам, малко след като Джесика ми се беше обадила ла ме покани
на сбирката на групата, приятели на феите, както и след като се бях натъкнала иа Катрин Кис.
Двете с Чери се прегърнахме и аз й разказах за това, което ми бяха поднесли феите тази
сутрин.
В събота сутринта, аз отидох до магазина "Уайлд Оутс", за да купя продукти за вечерята,
която щях да приготвя за Стивън. Отнесох покупките в къщата на Джесика, тъй като сбирката на
групата се очакваше да проключи един час преди Стивън да пристигне у дома.
Аз се притеснявах дали ще имам достатъчно време да сготвя, да си взема душ и да се
преоблека за срещата, и затова предадох всичките си грижи в ръцете на Бог, феите и ангелите.
Джесика ме посрещна на вратата, облечена в розова бална рокля, в която изглеждаше точно
като една земна фея. Тя размаха над главата ми искряща пръчица и ми подаде някаква бледо
розова течност в чаша за шампанско. "Безалкохолно е", каза тя. "Днес разчитаме на феите по
един естествен начин да се погрижат за нашето настроение!"
Къщата беше украсена със скулптори на феи, които самата Джесика беше направила.
"Трябва да ти покажа скулптурата на русалка, за която ми позира Чери" Джесика ме заведе към
един ъгъл близо до прозорец с изглед към океана. Аз ахнах при вида на съвсем живото изобра-
жение на Чери, завършващо с извиваща се като спирала опашка.
Тук бяха Катрин Кис, Чери Алън, неколцина други любители на феите, художници,
писатели и хора, изработващи фигурки на феи. Така първата сбирка на "Обществото на любители
на феите и русалките в Лагуна Бийч" официално започна. Прекарахме си чудесно, представяйки
един на друг нещата, които всеки беше създал по темата. Аз бях взела със себе си
предварителните цветови мостри за новата ми колода гадателски карти "Лечение с феите" и
групата изрази своето сърдечно одобрение по отношение на тях.
Пламъци-близнаци
Тръгнах си от сбирката във весело настроение и с усещането, че съм се присъединила към
една нова група хора, с които споделяме общи интереси, но в същото време бях малко нервна,
докато карах към къщи, за да се приготвя за нашата трета среща със Стивън. Той дойде точно
навреме -това е добър знак, помислих си аз.
Прегърнахме се топло, след което Стивън каза: "Мисля, че и двамата знаем докъде ще
стигне това, затова искам всичко да бъде ясно. донесох ти списък с моите лоши качества, за да си
наясно с какво се забъркваш." засмях се весело на откритостта и изразителността, които
проявяваше Стивън. Колко свежо от негова страна!
Лошите черти, които той беше включил в списъка бяха умерени и нормални и почти се
допълваха с моите собствени негативни качества. "Всички имаме сянка" каза Стивън. "Важно е
просто да сме наясно с нея и да не и позволяваме да ни контролира." Не можех да не се съглася с
това.
Когато той свърши с четенето на своя списък, аз казах: "Това ли е всичко?" Кога ще
започнеш с лошите черти?" Той се засмя и силно ме прегърна.
След това аз споделих с него собствения си списък със сенчести характеристики. Стивън не
побягна. Всъщност, когато свърших, той седна по-близо до мен. Погледна ме със сияещи очи и аз
си помислих: О, ние се влюбваме един в друг! Не се противопоставих на тази мисъл или на
емоцията, защото се чувствах много спокойна в присъствието на Стивън, сякаш го познавах от
хиляди години.
Изкарахме си една прекрасна вечер. На следващия ден отидох на плажа и седнах на една
кварцова скала, за да медитирам и да разговарям с феите. Знам, че вие стоите зад повторната
ми среща със Стивън, казах им аз, и просто искам да ви благодаря.
Интуитивно феите ми дадоха да разбера, че наистина са режисирали много от
синхронностите около нашата повторна среша. Ние със Стивън обаче, бяхме получили помощ и
от много други небесни същности, в това число от покойната майка на Стивън, както и от
неговите братя; от моята баба Пърл; от архангел Михаил, както и от нашите ангели-пазители.
Благодаря на всички вас!, казах, а сърцето ми беше изпълнено с признателност и радост. Феите
потвърдиха, че със Стивън сме били заедно в много от своите животи.
След две седмици вече бяхме неразделни. Ние продължавахме да опознаваме общите си
черти и посланието беше ясно: двамата бяхме повече от сродни души. Ние бяхме "пламъци-
близнаци, термин, описваш двама души, произлизащи от една обща душа, които са се разделили,
оформяйки се в две личности, едната от които е с изразено мъжки, а другата - с изразено женски
характеристики. Понякога пламъците-близнаци не се въплъщават заедно. Често се случва
единият от тях да се намира в тяло, а другият да играе ролята на негов духовен водач.
От ученията "Аз Съм" на Извисените учители разбрахме, че когато пламъците-близнаци се
въплъщават заедно, това често е знак, че въпросното превъплъщение е последно за тях тук, на
Земята. Това е възможност и за двамата партньори да оформят земен съюз, да извикат за
последен път "Ура!", докато живеят последния си живот тук.
И двамата със Стивън бяхме прекарали живота си, работейки по смислени и значими цели.
И двамата бяхме страстни работници на Светлината, посветили се на задачата да възвестим
новата Ера на мира на Земята. И двамата се раздавахме и помагахме на хората в личен и
професионален план. В предишните си връзки ние бяхме преживели дисбаланса на това да бъдем
"даващи", обвързани с партньори, които са "получаващи". Подобни отношения могат да бъдат
изтощителни за даващия и ( могат да накарат получаващия да се чувства виновен. "Идеалният
случай включва двама даващи в една връзка", каза ми Стивън, "и нашата връзка е точно такава."
Открихме, че в живота ни е имало много случаи, в които сме могли да се срещнем.
Например още в детството си сме могли да станем приятели и да сложим началото на една
връзка за цял живот. После, през 1988 г., когато и двамата сме работели с издателство Коп Кеър,
отново сме могли да се срещнем. Или през 1993 г., когато сме живели на полуостров Нюпорт
Бийч, ние сме могли да имаме процъфтяваща връзка, тъй като и двамата сме били необвързани
по това време. А сме могли да се срещнем и като студенти в университета "Чапмън". Списъкът с
пресечните ни точки беше безкраен.
Очевидно, сродните души периодично се срещат докато накрая не се съберат в двойка. В
началото Стивън и аз тъгувахме за време то, през което сме били разделени. "Можехме да
избегнем толкова много болка в другите си връзки, стига да се бяхме срещнали на по-ранен етап
в живота си", говореше си помежду си. Но в крайна сметка решихме, че преди това моментите
просто не са били подходящи. И двамата сме имали нужда да израснем и да се поучим от
предишните си връзки.
Хавайско проявление
Пътуването ми до Хавай, на което щях да плувам с делфините, беше определено за 20
октомври. Една вечер си помислих: Чудя се дали Стивън не би могъл да дойде с мен! Когато го
попитах, той каза, че много ще се радва да ме придружи, но не е сигурен дали ще може да се
освободи от ангажиментите си за толкова кратък срок. Неговият график беше претоварен като
моя. Освен своята частна психотерапевтична практика, той водеше също и сеанси за групова
терапия по една програма за установяване, както и часове в колежа Седълбак Къмюнити.
Отне му два дни да си пренареди ангажиментите в графика си, а през това време аз чаках
със затаен дъх. В ума си виждах как Стивън е с мен в Кона. Знаех от предишен опит, че всеки
път, когато ясно виждам нещо в ума си, това нещо винаги се случваше. Стивън трябваше да
дойде с мен, за да плува с делфините. Тази възможност беше прекалено хубава, за да я
пропуснем!
Бях седнала на обяд в Холивуд със своя мениджър Стийв Алън, сина си Чък и една
прекрасна приятелка, Дориан Ханауей. Дориан беше влиятелен телевизионен продуцент и беше
взела под умелото си и любящо крило мен и Стийв Алън. По-късно тя щеше да бъде водеща
фигура в преговорите, които водехме с големите мениджъри в Холивуд във връзка с
телевизионното шоу, което трябваше да водя.
Тъй като вече бях водила едно следобедно предаване по радиостанция в Нашвил, както и
няколко предавания в различни кабелни телевизии, знаех, че подобно начинание изисква много
време и работа. Аз бях оставила процеса в ръцете на Бог, със съзнанието, че ако Той иска от мен
да служа по този начин, всичко ще се нареди. Ако не беше писано да стане, аз нямаше да се
вкопчвам докрай в тази идея. Досегашните ни срещи бяха показали, че вероятно скоро щях да
имам свое собствено шоу. Днешната също не беше изключение.
Докато обядвахме в ресторант "Волфганг Пък", аз изказах благодарността си към всички на
масата за тяхното участие, за подкрепата и любовта, които ми бяха засвидетелствали. Имах
голям късмет да бъда заобиколена от чудесни хора, които вярваха в ангели и които често се
допитваха до Небесата за помощ и напътствие - хора, толкова различни от типичните холивудски
личности, които се интересуваха единствено от това да задоволят егото си! И всеки път, когато
ми се наложеше да работя с медиите, откривах, че в тази сфера работеха ; стотици хора с духовна
нагласа. Десетки пъти се бях появявала в телевизионни предавания във връзка с темата за
ангелите и бях участвала в стотици радиопредавания. Почти всеки път продуцентите и водещите
бяха споделяли с мен своите мистични преживявания. И Холивуд, и Ню Йорк бяха пълни с хора,
вярващи в чудеса, и много от работещите в развлекателния бизнес смятаха че да дадат гласност
на подобни истории чрез радио- телевизионния ефир, е част от тяхната Божествена мисия
Точно тогава звънна мобилният ми телефон. Съвсем в стила на Холивуд, помислих си аз.
Беше приятелят ми Джими Туаймън, мой партньор в организирането на световни молитви за
мир.
"Заминавам за Йерусалим, за да изнасям концерт- молитва за мир", каза ми той. Джими,
който е известен като Трубадур на мира", беше направил молитви от 12 основни религии под
формата на песни. Той свири на китара и пее тези молитви в страни по целия свят, особено на
места, където има военен конфликт. Джими е пял в Хърватска, Босна, Ирландия и на други
места.
Трябва да организираме световно молитвено бдение за Близкия изток, докато съм там", каза
той.
Попитах го кога заминава за Йерусалим.
"На 19 октомври", отговори Джими.
"Изумително", казах аз. "На 21 октомври отивам в Кона. за да плувам с делфините. Те ме
призоваха да отида при тях и може би го направиха по тази причина. Знам, че енергията им ще
закрепи и усили мощта на нашите молитви. Можем ли да проведем молитвата за мир на този
ден?"
"21 октомври е идеален и за мен!", съгласи се Джими. "Ще се обадя на Грег (Брейдън), и с
него ще задействаме всичко."
Затворих телефона и споделих добрите новини със Стийв Алън, Дориан и Чък. Те всички се
съгласиха, че синхронизирането на срещата с делфините и молитвата е Божествен знак. На
следващата сутрин получих още добри новини: Стивън беше успял да пренареди графика си и
щеше да дойде с мен в Кона. При тази новина дадох воля на радостта си, все едно бях победител
в някакво състезание! Просто знаех, че нашето пътуване ще бъде изключително впечатляващо и
приятно.
Глава 16
ЗОВЪТ НА ДЕЛФИНИТЕ
"Никога на съм имала по-приятен полет", казах на Стивън, когато самолетът ни кацна. По
време на полета ние се смеехме, прегръщахме се и всеки от нас си водеше записки на своя
лаптоп.
Големият остров на Хавай беше китно облечен в гъсти зелени палми, а температурата на
въздуха беше идеалните 28 градуса по Целзий.
Нашият дом през следващата седмица щеше да бъде хотел Хилтън Уайкола в Кона.
Докато вървяхме към хотела, Стивън и аз се движехме хванати за ръка, сякаш бяхме
младоженци на меден месец, и по едно време той спря, за да откъсне една ароматна плумерия от
едно дърво наблизо. Погледна ме в очите и закичи цветето зад лявото ми ухо: "Това показва, че
вече не си свободна", каза Стивън с любяща усмивка. Почувствах се толкова обичана от него - и
то по много здравословен начин.
Настанихме се в стаята си и Стивън извади своята акустична китара, марка "Мартин".
"Искам да ти изпея нещо", каза той. И запя една прекрасна любовна песен. И макар че вече бях
ухажвана от неговия романтичен чар, тази песен накара сърцето ми да се отвори още повече.
Когато песента свърши, Стивън ме привлече към себе си за романтична целувка. Докато ме
прегръщаше, аз видях пред очите си образа на един палав, дяволит дух с копита и флейта. Това
беше Пан, известният сатир, който свири на флейта и е полукозел, полумомче! Не бях мислила за
Пан, откакто четях за него като ученичка, но въпреки това видях образа му съвсем ясно. Той ме
гледаше безмълвно, след това изчезна и аз се върнах в прегръдката на Стивън.
Със Стивън по програма трябваше да имаме три различни срещи с делфините по време на
престоя ни. Първата от тях щеше да бъде с опитомените делфини в хотелската лагуна. Не бях
сигурна, че е морално да бъда с делфини пленници, но вътрешният ми инстинкт ми подсказа, че
трябва да отида и да се срещна с делфините в хотел Хилтън.
Освен това Глен Джефри вече беше направил резервация за Стивън и за мен. Обикновено
гостите на хотела участваха в нещо като лотария, надявайки се да бъдат измежду 30-те
избраници, които всеки ден имаха възможността да плават с делфините. Тъй като Стивън и аз
имахме късмета със сигурност да бъдем между тези късметлии, ние се чувствахме благодарни и с
огромно нетърпение очаквахме събитието.
Втората и третата ни среща с делфините щяха да се състоят в открито море. Преди да
тръгна на това пътешествие, аз се помолих за напътствие във връзка с плуването с делфините.
Бях насочена да потърся в Интернет, където попаднах на жена на име Нанси Сует, която про-
веждаше срещи с делфините в открито море. Нанси изучаваше метафизика и беше дългогодишна
последователна на работата на Луиз Хей. Докато говорех с нея по телефона, аз усетих тръпки,
което беше знак, че съм се свързала с правилния човек.
Научих за споровете, разиграващи се около срещите с делфини. Полемиката се въртеше
около това дали трябва да се плува с диви или с опитомени делфини. Една от групите вярваше,
че хората плашат и разстройват неопитомените делфини, докато техните опоненти твърдяха, че
делфините, държани в затворени пространства, са откъснати от тяхната естествена среда. И двата
лагера аргументираха своите тези, затова аз реших да проверя сама как стоят нещата.
Като докосване до ангел

Стивън и аз отидохме до лагуната на хотел Хилтьн, изпълнени с нетърпение. Чакахме този
ден от момента, в който Стивън потвърди, че ще дойде с мен в Хавай. Хората от персонала,
организиращ срещата с делфините, бяха топли и дружелюбни. Когато влязохме в лагуната, Щ
призоваха един делфин да дойде при нас. Един голям женски делфин, на име Малая, щеше да
бъде наш приятел по време на срещата.
Първо, инструкторът ни помоли да сложим ръка отдолу, върху корема на Малая, и да
почувстваме как бие сърцето й. Погледнах делфина и видях как от очите й струеше любящо
задоволство. Почувствах се така, сякаш докосвах ангел. Този делфин изобщо не страда, казах си
веднага аз.

След което получих интуитивен отговор от Малая: "За нас се грижат добре и въпреки че
тъгуваме за своя дом в океана, нашата мисия е да накараме хората да отворят сърцата си - не
само към нас, делфините, и да направим така, че любовта да проникне в техния живот. По
този начин сме в състояние в дълбочина да докоснем живота на много хора. Молим те, не ни
съжалявай дори за момент, защото ние сме истински щастливи. Способни сме да се издигнем
над всяка материална болка и да видим по-голямата картина."
Инструкторът беше със Стивън, Малая и мен. Имахме възможност да целуваме и
прегръщаме делфина, както и да играем с нея в продължение на цели два часа. Накрая имах
чувството, че се нося върху възглавница от вълшебна енергия. Стивън също беше на седмото
небе. Тази нощ спахме като бебета.
Молитва и отдаване
Следващият ден, 21 октомври, беше денят, определен за световната молитва за Близкия
изток. Джими, Грег и аз осъществихме конферентна връзка, която беше излъчена на Интернет
страницата worldpuja.org. Администраторът на страницата потвърди, че хора от целия свят се
бяха присъединили към нашата молитва.
"Молитвата е многократно по-мощна от всякакви бомби или оръжия", каза Джими по
телефона от Йерусалим. Грег се съгласи и изтъкна колко важно е по време на молитвата да
синхронизираме своите емоции с мислите си. Той обясни, че чувствата ни са катализаторът в
процеса на проявление.
Веднага след края на молитвата за мир със Стивън тръгнахме към "Центъра по гмуркане на
Джак" в Кона, където се срещнахме с Нанси Сует. Тя имаше ясни сини очи и изрусена от
Слънцето коса, а леко закръгленото й тяло ми напомняше за делфин. Върху гердана, саронга и
шапката й - навсякъде имаше образи на делфини. Виждаше се, че делфините бяха центърът на
нейния живот.
Нанси ни придружи до малка моторна лодка, наречена "Синият делфин", а капитан на
лодката беше млад хаваец на име Кауика. Тръгнахме с лодката от пристанището и веднага
попаднахме на стадо делфини. Кауика спря лодката и всички ние скочихме във водата, но дел-
фините изчезнаха.
След малко ги видяхме да скачат и да танцуват на друго място. Нанси каза, че само ако
проявим търпение, те ще се върнат. Но аз не можех да чакам - наистина исках да плувам с
делфините, затова попитах не може ли да отидем с лодката до тях. Нанси се съгласи и ние
тръгнахме в тази посока. Гмурнахме се и делфините отново изчезнаха.
Започнах леко да се отчайвам, затова докато плувах, реших да медитирам и да се моля.
Реших да предам цялата ситуация в ръцете на Бог и да се откажа от желанието да контролирам
случващото се. Точно в този момент Кауика извика развълнувано: "Ето ги делфините - точно
там!" Урокът за мен беше, че трябва да спра да ги преследвам и просто да оставя ситуацията да
се развие от само себе си.
След като се отпуснах и се отказах от очакванията си, делфините сякаш мигновено се
приближиха. Те се намираха под нас и Нанси, Стивън и аз, като едно човешко стадо плувахме
един до друг, точно до стадото на делфините! Докато плувах, видях тунел от танцуващи бели
искри светлина, които сякаш идваха отгоре, спускаха се във водата и я осветяваха в дълбочина.
Почувствах се така, сякаш гледах в тунела от светлина, описван от хората, имали близки до
смъртта преживявания.
Общуване с делфините
Беше невероятно да плуваме над делфините, подобно на това да тичаме отстрани на стадо
диви антилопи. Изведнъж един от делфините спря и зави на дясно. Аз го последвах и се откъснах
от Нанси и Стивън. Струваше ми се, че плувах изключително бързо, приближавайки делфина.
Той обърна глава наляво и ме погледна. Сърцето ми се разтопи. Започнах спонтанно да издавам
звуци на радост, подобни на гукането на щастливо бебе. Усетих, че делфинът ме чу, защото
продължаваше да ме гледа.
През живота си не бях плувала толкова бързо! Мислено помолих делфина да спре и да ме
изчака. В този момент той наистина спря. Аз го настигнах и ние заплувахме един до друг. Във
връзката между нас имаше някакво усещане за приятелство и игривост. Той ме изпревари и аз
отново го помолих да спре и да ме изчака. В момента, в който си помислих това, опашката на
делфина мигновено спря да се движи. Добре, значи не си въобразявам; той наистина чува
мислите ми, заключих аз смаяно.
За момент се зачудих дали не трябва да изчакам Стивън и Нанси, но след това осъзнах, че
шансът, който ми се удаваше, не беше случаен. Започнах да се смея неудържимо, все едно бях в
увеселителен парк. Но това не беше увеселителен парк. Това беше среща с едно невероятно
създание, което наистина се свърза с мен в открито море.
След плуването, всички се качихме в моторната лодка, а аз бях в еуфория. Скоро видяхме
друго стадо делфини и отново скочихме във водата. Но делфините отново изчезнаха.
"Почувствах", че са отляво на нас, и внезапно те наистина се появиха на повърхността на водата
вляво от нас. Добре, помислих си аз, вече вярвам, че интуицията ми наистина всеки път ме
свързва с тези великолепни същества.
Заплувахме в посока към мястото, където видяхме стадото делфини, но не можахме да ги
намерим. Кауика постоянно ни сочеше местата, на които се появяваха делфините, но в момента,
в който стигахме до въпросното място, делфините вече не бяха там. Най-накрая аз и Нанси се
изравнихме с едно голямо семейство делфини. Те плуваха дълбоко под нас в тъмната вода и ние
ги виждахме единствено като сенки. След това те изчезнаха.
Плувах сама, когато интуитивно долових послание от делфините: "Не се фокусирай върху
това да плуваш с нашите физически тела; тази мисъл причинява нашето разделяне от тях.
Виж ни, опознай ни и ни почувствай като едно Цяло със себе си. Поеми нашата енергия в
сърцето си. По същия начин всеки човек може да се свърже с нас, с нашата енергия и с посла-
нията ни."
Стивън и аз се качихме обратно в лодката. Сгушихме се на пейката и се увихме в голяма
плажна хавлия, за да се предпазим от вятъра, докато лодката се връщаше обратно в
пристанището. Разказах му за своите преживявания с делфините, а Стивън ми сподели, че и той
беше получил дълбоки прозрения по време на срещата си с тези великолепни създания.
"Вчера", каза той, "когато бяхме с делфините в Хилгьн, аз бях заинтригуван от белезите,
които имаше един от тях. Помниш ли как ти изобщо не забеляза тези белези?"
Аз кимнах.
"А днес", продължи Стивън, "един определен делфин грабна вниманието ми и аз открих, че
плувам само с него. Забелязах, че перките на гърба му изглеждаха така, сякаш бяха частично
отхапани. Интересно, че и при двете ми срещи с делфините в очите ми се набиха техните рани. В
това има смисъл, тъй като съм посветил голяма част от практиката си на писател и психотерапевт
на лекуването на наранявания.
Този делфин с отхапаната перка общува с мен, докато плувахме заедно. Той ми каза: "Бях
наранен от витлото на една лодка. И макар вие, хората, да се натрапвате в нашето царство,
ние знаем, че е абсолютно необходимо да продължаваме да ви посрещаме радушно в дома си, за
да можем да ви учим и насочваме."
Няколко часа по-късно, аз лежах на дивана в нашата хотелска стая. Стивън свиреше на
китарата си и пееше една поразително красива песен. Аз усетих тъга в сърцето си - не от песента,
а защото ми липсваха делфините. Осъзнах, че подобно на човек, изпитал близко до смъртта
преживяване, аз се бях докоснала до толкова много красота и любов, докато плувах с делфините,
че исках още.
Тогава с радост осъзнах, че на следващата сутрин отново ще бъда с делфините. Казах на
Стивън, че направо ми се плаче, като си помисля колко ще ми липсват те, след като си тръгнем
оттук. Стивън каза: "Да плуваме в океана с делфините, е все едно да летим в небето с ангелите и
част от теб - и от всеки човек - се чувства така сякаш си се върнал у дома. Делфините ти
напомнят за ангелите у дома и чувството за безтегловност, което изпитваш, докато си във водата,
напомня за усещането да нямаш тяло и да се носиш свободно в небето."
Аз го целунах, изпълнена с благодарност за неговите утешителни думи и за мъдрото му
сърце. Тази нощ открито обсъдихме някои от страховете, които имахме по отношение на нашата
връзка. Все пак, в емоционално отношение ставахме все по-близки. Този процес обикновено
изважда на повърхността страх от това, че ще бъдем наранени, както и други "сенки" или
негативни чувства. Разглеждайки открито тези страхове, Стивън и аз взаимно си помогнахме да
се почувстваме достатъчно сигурни в другия, за да отворим още повече сърцето си към него. По

време на разговора дори се посмяхме над някои от страховете си, осъзнавайки тяхната
безпочвеност.
На следващата сутрин се събудихме, развълнувани от факта, че отново ще се срещнем с
Нанси и с делфините. Този път Нанси доведе една своя приятелка, духовен съветник, на име
Керъл. Керъл обясни, че води курсове по терапия с изкуство и често работи със сферата на феите
в личен и професионален план.
Бях въодушевена от контакта с Керъл, тъй като тя излъчваше топла, спокойна енергия. С
нея обсъдихме своите преживявания с феите и елементалите. След това Керъл каза: "Миналата
вечер имах преживяване с Пан в часа ми по рисуване."
"С Пан ли?", попитах аз. "Моля те, разкажи ми повече за това." Колко интересно, въпреки,
че не бях мислила за Пан от 30 години, аз съвсем ясно го бях видяла онази вечер, когато целувах
Стивън. А сега Керъл го спомена така внезапно.
"Преподавах в класа по рисуване, когато видях Пан да скача - познай в какво - в
бурканчетата ми с боя. Той направи голяма бъркотия - буквално. Но аз знам, че това не беше
нарочно. Пан просто се опитваше да привлече вниманието ни."
"Разбра ли какво беше посланието му?"
"Усетих, че той искаше да ни накара да играем, да се отпуснем и да се забавляваме, особено
докато работим по творчески проекти", отвърна Керъл.
Знаех, че посланието на Керъл беше знак, че трябва да говоря с Пан. Отбелязах си мислено,
че трябва да се свържа с него възможно най-скоро.
Колко важно е да се забавляваме
Докато навлизахме с лодката навътре в морето, видяхме много стада делфини. На тях
сякаш им харесваше да плуват около нашата лодка. Някои от делфините скачаха високо във
въздуха, правейки различни завъртания и усуквания, преди отново да се гмурнат в сините води.
Стивън ги изучаваше. "Мисля, че те си играят просто заради радостта от играта", каза той.
След което поиска потвърждение от Нанси: "Защо делфините скачат така във водата - с
някаква цел или заради самото удоволствие?"
Нанси се усмихна и отговори: "Делфините са наясно със смисъла на играта. Те скачат и се
въртят от радост, въпреки че това вероятно забавя скоростта на придвижването им. Те
определено ме научиха на това колко важна е играта."
Стивън и аз се погледнахме един друг и си намигнахме. Откакто бяхме заедно, в
ежедневието ни се беше промъкнала голяма доза игривост. Той леко ме погъделичка, а аз се
засмях. После се прегърнахме.
Гледахме, запленени от мъдростта на тези велики създания. Те бяха работници на
Светлината, които помагаха на нас, хората, да открием отново Вътрешното си дете, своята
телепатична природа. И най-важното е, че делфините ни помагаха също да отворим сърцата си.
Те нямаха никакви притеснения или претенции за дрехи, подслон или храна. Всички техни
нужди биваха удовлетворени в духа на красивата сентенция: "Потърси първо царството Божие и
всичко ще ти бъде дадено." "Искате ли да посетите Банята на Кралицата?", ни попита Нанси.
"Това е магическо място, изпълнено с феи."
Заинтригувани, Стивън и аз нетърпеливо се съгласихме.
Капитан Дрю подкара лодката към един бял, пясъчен плаж, ограден от акри скали от лава.
"Този плаж е напълно изолиран. До него не може да се стигне пеша или с кола", каза Нанси.
"Единственият начин да се стигне до Банята на Кралицата е с лодка."
Плажът ми напомняше за плакат, изобразяващ тропически остров, като тези, които виждате
в туристическите агенции. Водата беше поразително прозрачна, като тюркоазен целофан.
Палмите лениво се навеждаха над белия като захар пясък на фона на безкрайно синьото небе -
създавайки атмосфера на пълна безметежност.
Капитан Дрю хвърли котва на няколко метра от брега и всички скочихме във водата, за да
стигнем до брега с плуване. Бях изненадана от това колко лека се усещам, затова заключих, че
водата е доста солена. Плавниците и шнорхелът, с които бях екипирана, ми помогнаха с лекота
да плувам под вода и аз се чувствах като русалка, намираща се в истинската си стихия.
Зърнах Стивън, който ми махаше да се присъединя към него. Той ми сочеше нещо под
повърхността на водата и ми се усмихваше, а аз забелязах една огромна морска костенурка,
носеща се по плиткото океанско дъно. И двамата със Стивън се гмурнахме, за да се присъединим
към огромната костенурка, като всеки от нас лекичко погали с ръка животното, за да установим
контакт с него.
Плувахме под вода заедно с костенурката и този момент беше наистина вълшебен. Стивън
се протегна, хвана ме за ръка и ние продължихме да плуваме така. Сякаш заедно летяхме в
небето. После казахме довиждане на своята приятелка, костенурката, и се отправихме към брега.
Капитан Дрю, Нанси и Керъл ни показаха, че възнамеряват със Стивън да ни оставят насаме и
ние не се възпротивихме.
Двамата тръгнахме заедно в посока към Банята на Кралицата. Зад една пясъчна дюна,
видяхме голямо езеро с прясна вода, обградено отстрани с тръстика. Нанси ни беше казала преди
това: "Езерото изглежда като шийка на матка и утроба", и беше права! Формата на тръстиката и
езерото изглеждаха точно като рисунка на женска репродуктивна система.
Стивън и аз бяхме хипнотизирани, когато нагазихме в плиткото езеро. В началото ледената
вода леко ни отблъсна, след което бавно ни позволи да навлезем в "утробата".
"Хайде да си направим церемония по кръщаване", предложих аз. Стивън с готовност се
съгласи и ние се редувахме да вземаме вода в шепите си и да се обливаме един друг.
"Това ще освободи всички токсини от нашето минало", казах аз. Той се усмихна, пое си
дълбоко дъх и след това с удоволствие издиша.
"И е символ на чистотата на нашата любов", допълни той, разпръсквайки вода върху
главата и раменете ми. Водните пръски охладиха напечените ми от Слънцето рамене. Стивън и
аз се прегърнахме и целунахме като на сватбена церемония. Каква огромна радост открихме в
своята близост и в прегръдката си! На глас благодарих на феите за това, че ми помогнаха отново
да се събера със Стивън.
Игра със сенки

Точно тогава чухме високо хихикане. Дали това не са феите? Погледнахме нагоре и
видяхме две деца да сочат към нас. Баща им сякаш ги сгълча да ни оставят на спокойствие. Ние
моментално се смутихме, че някой ни гледа в подобен интимен момент, и се почувствахме
принудени да си тръгнем.
Тогава аз си спомних разговора си с Керъл. Вече бях казала на Стивън, че съм видяла Пан,
докато се целувахме предишната вечер, както и това, което Керъл ми беше разказала за него.
"Нека да се опитаме да се свържем с Пан, преди да си тръгнем от Банята на кралицата", казах на
Стивън.
Тогава и двамата затворихме очи и мислено помолихме Пан да ни каже нещо. Съвсем ясно
чух в дясното си ухо мъжки глас, който каза: "Играй със сенките си. Изправи се пред тях с
усещането за игра и забавление."
Предадох посланието на Стивън, а той каза: "Това е поразително близко до нещата, които
аз чух. Аз получих послание, че не трябва да се страхуваме от голотата си; че идваме на този свят
без украса и не желаем да се срамуваме или смущаваме от това, което наистина сме,
включително и от своята сянка."
И двамата със Стивън бяхме чули един и същи съвет от Пан. От делфините научихме колко
важно е да играем и да се забавляваме, а сега Пан потвърждаваше това, което вече бяхме
изпробвали във връзката си: че трябва открито да признаваме своите "недостатъци" пред другия
и пред себе си. Със Стивън вече бяхме изпитали освобождение и облекчение онази вечер, когато
се бяхме позабавлявали със своите слабости, неврози и тъмни страни. Вместо да крием своите
его-същности или да се срамуваме от тях, ние ги бяхме изложили на лечебната светлина - в духа
на веселието.
Глава 17
УТВЪРЖДАВАНЕ НА ЛЮБОВТА
През седмиците и месеците след пътуването ни до Кона двамата със Стивън ставахме все
по-близки и се обикнахме още по-дълбоко. Бях очарована от факта, че имах връзка, в която
можех свободно да обсъждам разговорите си с ангелите и феите. Често се случваше двамата със
Стивън заедно да говорим с архангел Михаил, а също така и заедно да участваме в духовни
церемонии и медитации.
Ние често си казвахме един на друг: "Не знаех, че любовта може да бъде толкова
прекрасна!" Стивън започна да идва с мен по семинарите и често вземаше участие в тях като
лектор. Вече не бях самотна, докато пътувах, и отново се заех да изнасям семинари по целия
свят.
Утвърдихме съюза си с духовна церемония, водена от един учител-шаман на име Джейд
Уахау. Това беше красив ритуал, на който Стивън и аз си дадохме обет да останем заедно до края
на живота си и споделихме един с друг дълбочината на своята любов. Джейд благослови съюза
ни с дим от кедър, сладка трева, градински чай и могъщи молитви.
Връзката ми с царството на елементалите също се задълбочи. Колкото повече работех с
феите, толкова повече виждах магическата красота, която те внасяха в живота ни.
На крилете на любовта
Един петъчен следобед в началото на декември Стивън и аз отидохме с колата до летище
"Джон Уейн". Трябваше да хванем полет до Сан Франциско, защото същата вечер щях да говоря
пред аудиторията в Пало Алто. Тъкмо се готвехме да се качим на борда на самолета на "Юнайтед
Еърлайнс", когато по високоговорителя съобщиха, че самолет на компанията "Делта" се беше
приземил с три спукани гуми на единствената свободна писта на летището. Беше цяло чудо, че
самолетът не се беше разбил.
Той обаче, остана на пистата и по тази причина никакви други самолети не можеха да
излетят или кацнат. Но аз трябваше да стигна до Сан Франциско! Трябваше да говоря пред
няколкостотин души в 19:30 вечерта!
Стивън и аз започнахме да се молим, предавайки ситуацията в ръцете на небесата.
Помолихме и още няколко души, свързани с нашия семинар, да се молят. Молитвите ни бяха
осезаеми и аз вярвам, че те доведоха до решение, давайки ми Божествено напътствие. Със
Стивън получихме много силно усещане, че не трябва да стоим и да чакаме повторното отваряне
на летище "Джон Уейн". Вместо това трябваше да излетим от друго летище.
Проверихме дали има друг полет на някоя авиокомпания, от което и да е летище в Северна
Калифорния. Единственият самолет, с който щях да стигна в Сан Франциско навреме за
вечерната лекция, излиташе след 90 минути от Международното летище в Лос Анджелис.
Можехме ли със Стивън да стигнем до него за по-малко от час в натовареното движение в петък
следобед? Обикновено това разстояние се вземаше за един час, дори в по-лек трафик.
Само чудо щеше да ни отведе на летището навреме за полета. И тогава си спомнихме, че
бензинът в колата беше свършил. Мислехме да заредим резервоара на път към дома, след като се
върнем от Сан Франциско. Сега обаче, трябваше да спрем, за да заредим, а всяка минута ни беше
ценна.
Помолих феите и архангел Михаил да ни помогнат. След това се сетих как синът ми Чък ме
учеше за изкривяването на времето. Все пак Чък често ме возеше до летището, когато
закъснявахме. Той казваше: "Изобщо не поглеждай часовника. Не мисли за това къде се намираш
и че всъщност вече би трябвало да си на съвсем друго място. Мисли единствено за следното: в
колко часа трябва да си там, закъдето си тръгнала. Освободи се от всички други мисли и вярвай,
че ще стигнеш там навреме. По някакъв начин Вселената се променя и ти позволява да проявиш
как стигаш там, закъдето си тръгнала, навреме."
За да се опитам да не мисля за закъснението, аз ангажирах Стивън в задълбочен и
интересен разговор. Задавах му въпроси като: "Какъв ти беше любимият коледен подарък като
дете?" Стана така, че разговаряхме непрекъснато по целия път до летището. Аз се чувствах
абсолютно спокойна и сигурна, че ще хванем полета - въпреки че, имайки предвид
обстоятелствата, тази цел изглеждаше нереална. И все пак, целият път до летището беше
абсолютно свободен, без задръствания. С лекота се добрахме до Международното летище на Лос
Анджелис за по-малко от 40 минути.
Завръщане в родния дом
На следващия ден взехме обратен полет до Лос Анджелис, тъй като бяхме оставили колата
на паркинга на летището. Докато летяхме, аз се обърнах към Стивън и му казах: "Знаеш ли кое
ще е наистина забавно, предвид това, че днес е събота и движението не е толкова натоварено?
Какво ще кажеш да отидем до квартала, в който живеехме като деца в Северен Холивуд?"

Стивън се ухили и с готовност се съгласи. Това е само на половин час път от летището",
каза той.
Аз не бях стъпвала в този квартал откакто бях на 10, а Стивън не беше ходил там, откакто
беше навършил 16 години. Когато завихме надясно по Карнър Авеню, аз се почувствах така,
сякаш влязох в тунел на времето. Нищо не се беше променило!
Когато спряхме пред къщата от детството ми, се почувствах някак замаяна, осъзнавайки, че
дори пейзажът не се беше променил за изминалите 30 години. Стивън и аз слязохме от колата и
се хванахме за ръка.
Ситуацията започна да изглежда дори още по-нереална, когато осъзнах, че и двамата бяхме
еднакво шокирани, виждайки стария си квартал. Била съм с хора, които са посещавали дома от
детството си, но винаги успявах да остана дистанцирана и подкрепяща, защото не бях пряко
въвлечена в преживяването. Но в този случай и двамата със Стивън бяхме на една дължина на
вълната - участвахме в истински сценарий на дежа ву.
Започнахме с някогашната къща на моето семейство, мястото, където за пръв път имах
съзнателни ясновидски преживявания. Погледнах към живия плет на съседите, където веднъж
бях видяла един мъж да стои приведен - но когато казах на приятелите си за него, те не можаха
да го видят. Живият плет ми напомни за страданията, през които преминах, защото
ясновидството ми ме беше накарало да се чувствам различна от другите хора.
Стивън слушаше съчувствено, докато аз си припомнях различни случки от детството си. От
една страна, бях израснала в любящо и поощряващо ме семейство - представете си да имате
родители, които ви насърчават да използвате утвърждения, визуализация и молитва, за да
лекувате и проявявате. И въпреки всички тези предимства, аз страдах заради подигравките на
другите деца ("Ти си вещица!") и за това, че родителите ми не приемаха моето ясновидство.
Стивън ме прегърна плътно до себе си и каза: "Всичко е наред сега. Аз съм тук и те обичам
толкова много." Той ме погледна в очите, за да се увери, че наистина съм чула думите му, и аз
почувствах дълбочината на огромната му любов.
Отидохме до неговия блок и аз видях как Стивън започна да диша по-дълбоко, а очите му
взеха да се реят в далечината. Той си припомняше и съживяваше отдавна отминало време. Тъй
като и аз бях прекарала детството си, играейки си със своята приятелка Стефани тук, пред него -
вия блок, аз се присъединих към спомените на Стивън.
Ето я пътеката, покрита с мозайка, на която си играехме! Тя със сигурност се беше смалила
от времето, когато бях дете. Ето я и тревистата могила, на която Стивън се беше качил в спомена,
който беше застинал в паметта ми от толкова години насам.
"Скъпи", повиках го аз, "можеш ли да застанеш точно там?" Тъй като Стивън знаеше за моя
спомен, с готовност се съгласи. Той застана върху могилата по същия начин, по който си го
представях, и отправи поглед в далечината, над басейна. Дишането ми се учести при тази гледка
- всичко беше така познато, само ние бяхме по- високи и по-стари. Тогава аз се приближих,
заобиколих го и застанах точно пред него. Стивън ме придърпа към себе си и ме целуна горещо.
Усетих как дишането ми драстично се промени и дъхът ми започна да излиза направо от
корема. До този момент не бях осъзнала колко повърхностно дишах. Обичта на Стивън отвори
сърцето ми, така както Чаровният принц събудил с целувка Спящата красавица. Усетих как ледът
около сърцето ми се стопи, тъй като досега се бях чувствала отблъсната от Стивън - моята първа
любов - преди толкова много години. Тази ранна несподелена любов беше сложила отпечатък
върху целия ми любовен живот и аз знаех, че този модел вече беше излекуван. Стивън беше
моята първа и последна любов.
Вричане в любов
"Виж това!" Стивън държеше някаква страница с печатен текст. "Миналата Нова Година
направих списък с неща, които си обещах да осъществя през годината." Беше навечерието на
Нова Година и ние се приготвяхме за среднощна медитация в "Лагуна йога".
Стивън ми показа как беше описал с пълни подробности своите намерения за предстоящата
година. Почти всички точки от списъка бяха изпълнени по начин, за който той не беше и мечтал.
Точката за романтична връзка звучеше като подробно описание на връзката, която двамата с него
имахме. Стивън беше написал утвърждение в сегашно време, в което описваше своето желание
да прояви жена, около 40-годишна, с висок творчески заряд, която се намира на духовния път и
т.н. Той описваше това като връзка с "моя пламък-близнак, единствената ми истинска любов,
тази, с която ще остана до края на живота си." Докато четях описанието, осъзнах, че Стивън беше
проявил в живота си мен!
Тази вечер, на медитацията, Стивън и аз седнахме на сгънатите постелки за йога и се
загледахме в олтара, който Глен Джефри, духовният туристически агент, беше подредил за нас.
На него имаше различни поставки за благовония, етерични масла и пера, с които се разнасяше
дима от градинския чай. Аз бях донесла свещи с цветовете на всяка чакра.
Стивън и аз поведохме присъстващите в ритуал за дълбоко изчистване на чакрите, а аз
палех съответната свещ, отговаряща на чакрата, която в момента изчиствахме. Например, докато
изчиствахме страховете относно парите или съпротивата към тях, аз палех червената свещ,
символизираща коренната чакра.
След това въведохме групата в медитация, която беше част от моята аудио програма
"Проявление с ангелите". Така, "стъпка по стъпка", присъстващите имаха възможност да
надникнат една година напред в бъдещето, което ги очакваше, в случай че следваха своето
Божествено напътствие. След това завършихме медитацията, фокусирайки се върху чувството за
благодарност за даровете, които Духът щеше да ни поднесе през идващата година.
Стивън поведе групата в един танцов ритуал, при който всеки трябваше да стане и да
започне да танцува интуитивно в ритъма на звучащата музика. Усетих, че се освобождавам от
задръжките, и с радост се извивах и поклащах в такт с музиката. Слабото осветление и енергията
на щастливо блаженство в стаята сякаш позволяваха на всеки от нас да танцува свободно, без
задръжки.
Беше почти полунощ, затова отново седнахме върху постелките си в поза лотос. Забелязах,
че със Стивън седяхме на около половин метър от мястото, на което се бяхме запознали в часа по
йога една година по-рано.
Помолихме присъстващите да се присъединят към нас в церемонията по свободно
напяване, с която щяхме да посрещнем Новата година. Всички започнахме да напяваме "Ом",
звукът, символизиращ Сътворението и пораждащ силата на проявлението. Ние не се
притеснявахме дали изпълняваме звука в унисон или не, и много скоро стаята се изпълни с вълни
от напеви на "Ом". Естественият ритъм, в който всеки от нас в различен момент припяваше
своето "Ом", звучеше като една прекрасна симфония.
По време на пеенето Стивън и аз се хванахме за ръце. Часовникът удари полунощ и
двадесет секунди по-късно Стивън силно стисна ръката ми. Всички пеехме със затворени очи, но
начинът, по който той стисна ръката ми, ме върна в действителността. Отворих очи и погледнах
Стивън. Той ме гледаше с широко отворени очи.
Докато се взирах в неговите морскосини очи, той ме погледна и каза: "Ще се омъжиш ли за
мен?" Премигах невярващо, тъй като съзнанието ми беше лоста променено, вследствие на
церемонията с напева на "Ом". "Сериозно ли?" попитах аз.
Стивън се усмихва с любов. "О, да. Напълно сериозно. Ще се омъжиш ли за мен?"
"Да", отвърнах аз. "Разбира се, че ще се омъжа за теб. Обичала съм те през целия си живот,
Стивън."
"Значи току-що се съгласи да се омъжиш за мен?", попита Стивън, за да бъде сигурен в
отговора ми.
"Да, с удоволствие ще се омъжа за теб!, възкликнах аз.
Стивън се наведе към мен и ме целуна. Останалите хора в стаята, със затворени очи и
напълно погълнати от това да припяват "Ом", така и не разбраха за чудото, което току-що се
беше случило.
Послеслов
ПОСЛАНИЕТО НА ФЕИТЕ ДО ВСИЧКИ НАС
Тази нощ, след като със Стивън се врекохме един на друг, аз го попитах дали някога е
ходил до поляните в Дана Пойнт. "Чувал съм за тях, но никога не съм бил там", отвърна той.
Аз се чувствах толкова близка със Стивън, че исках да споделя с него всички тайни
местенца, на които бях срещала и бях разговаряла с елементалите. Отидохме с колата до Селва
Авеню в Дана Пойнт и паркирахме близо до плажа Солт Крийк. Аз хванах Стивън за ръка,

докато вървяхме по пясъка в посока към поляните. Лунната светлина мъждукаше през листата на
дърветата, хвърляйки върху пътеката синкаво-бяла светлина.
"Никога не съм водила друг тук", казах аз. "Не мислех, че е редно, до този момент." След
това посочих към един голям храст. "Виждаш ли лицето в храста ей там? Виждаш ли големите
очи, носът и устата? Това е лицето на човека от храста."
Преди това бяхме говорили със Стивън за дървесните хора и хората от храстите и знаех, че
в проучванията, които беше правил върху живота и работата на шаманите, той се беше срещал с
тези уникални същества. Стивън бързо успя да види огромните лица на хората от дърветата и
храстите и усети как тяхната магическа енергия го поздравява.
Стояхме, облени от лунна светлина, и слушахме шумоленето на вятъра. Докато дишах в
унисон със Стивън, чух феите да казват: "Ние напълно одобряваме вашия съюз и ви даваме
върховната си благословия, като допускаме Стивън сред нас, заедно с теб. Вие и двамата
имате обща задача: да учите хората как да се грижат за Майката Земя. Стивън доста
отдавна работи по тази мисия, още преди тебе. Той е много задълбочен индивид, с уникални
качества на водач, които имаме намерение да използваме в изграждането на път за изцеление
на планетата.
Молим ви да поддържате любов, приятелство и дух на игривост в сърцето на връзката
си. И най-вече, развивайте приятелството, което вече е разцъфнало между теб и любимия ти
Стивън. Дайте му възможност да израсне и оставете пространство, в което да диша. Не го
притискайте. Поддържайте високи очаквания към другия и знайте, че от първия си ден тук
изпълнявате Божествена мисия.
Ние се радваме да бъдем ваши партньори и ще ви проверяваме докъде сте стигнали в
изпълнението на мисията си. А що се отнася до другите работници на Светлината, чийто път
се пресича с вашия, вие ще откриете допълнително вълшебство в сбирките си с тях, тъй като
ние, феите, ще запалим светлината на щастието за всеки човек във вашето обкръжение.
Ние, феите, проникваме в сърцето на всички работници на Светлината и виждаме
тяхното искрено желание да дадат своя принос и да се издигнат над настоящите си
ограничения. Помолете ги да се свържат с тези от нас, които обитават царството на
елементалите, и ние ще им помогнем да стигнат до нови висоти. Ще им помогнем да разширят
своя поглед, талантите и приятелския си кръг. Ще внесем вълшебство в живота им, като им
дадем повишено усещане за радост и съзнателно безгрижие.
Молим те, кажи на всички хора по света, че царството на феите е живо и здраво и се
намира точно под краката им! Ние сме родствени духове с обща цел, и ако хората знаеха кои
сме и какво наистина представляваме, те веднага щяха да се втурнат да ни срещнат, в полето,
парковете и дивите гори. Молим те, подчертай на хората, че всички ние можем да вложим
своето колективно сърце и ум в постигането на тази цел - да се сдобием с една чиста и здрава
Майка Земя.
Молим те, кажи на хората, че дори един-единствен човек има способността да окаже
положителен ефект върху околната среда. Молим те, да им кажеш също, че ние можем да им
помогнем да се справят с всички препятствия, които им пречат да се включат в тази мисия -
независимо дали техните страхове са свързани със сърцето, финансите или с ума, ние сме
готови и можем да им помогнем да се излекуват.
Всеки път, когато някой човек повярва в нас, ние получаваме допълнителна порция сила и
енергия. Нуждаем се от тези. доброволни дарения за да заредим резервоара си и да бъдем в
състояние да се заемем с огромната работа, която ни предстои. Не се страхувайте да
вярвате в това, което не можете да видите лесно. Стремете се да излизате редовно сред
природата и да се опитвате да общувате с нас. Бъдете осъзнати за това как се чувствате в
тези моменти и не се страхувайте, че ще бъдете подведени от въображението си.
Ние сме толкова реални, колкото сте и вие, и такава е и нашата любов към вас."
(Историята ми продължава в моята книга "Ангелска медицина".)

Feite

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Feite

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

ЛЕЧЕНИЕ С ФЕИТЕ

Книгата е предоставена на www.spiralata.net от Дари Донева 1

Живият духовен свят

Книгата е предоставена на www.spiralata.net от Дари Донева 2

Книгата е предоставена на www.spiralata.net от Дари Донева 4

Книгата е предоставена на www.spiralata.net от Дари Донева 8

Книгата е предоставена на www.spiralata.net от Дари Донева 9

Книгата е предоставена на www.spiralata.net от Дари Донева 10

Книгата е предоставена на www.spiralata.net от Дари Донева 11

Книгата е предоставена на www.spiralata.net от Дари Донева 12

Книгата е предоставена на www.spiralata.net от Дари Донева 18

Доверие в моето Божествено напътствие

Срещи по време на сън

Книгата е предоставена на www.spiralata.net от Дари Донева 23

Заличаване на последствията от грешките

Сънища за Лагуна Бийч

Книгата е предоставена на www.spiralata.net от Дари Донева 25

Книгата е предоставена на www.spiralata.net от Дари Донева 27

Ангелите на работниците на Светлината

Книгата е предоставена на www.spiralata.net от Дари Донева 28

Послание за работниците на Светлината

Книгата е предоставена на www.spiralata.net от Дари Донева 30

Книгата е предоставена на www.spiralata.net от Дари Донева 32

Книгата е предоставена на www.spiralata.net от Дари Донева 33

Книгата е предоставена на www.spiralata.net от Дари Донева 34

Книгата е предоставена на www.spiralata.net от Дари Донева 35

Въплъщения с различен произход

Дървесните хора и хората от храстите

Книгата е предоставена на www.spiralata.net от Дари Донева 39

Послания от духовете на растенията

Книгата е предоставена на www.spiralata.net от Дари Донева 40

Лечение от дървесния човек

Книгата е предоставена на www.spiralata.net от Дари Донева 41

Тайните на феите относно проявлението

Книгата е предоставена на www.spiralata.net от Дари Донева 43

Книгата е предоставена на www.spiralata.net от Дари Донева 44

Посланието на архангел Михаил

Книгата е предоставена на www.spiralata.net от Дари Донева 48

Начало на заниманията с йога

Мисловни форми на страх

Книгата е предоставена на www.spiralata.net от Дари Донева 54

Книгата е предоставена на www.spiralata.net от Дари Донева 55

Книгата е предоставена на www.spiralata.net от Дари Донева 56

Възстановяване на връзката със Стивън

Книгата е предоставена на www.spiralata.net от Дари Донева 59

Доказателства за помощта от Небесата

Книгата е предоставена на www.spiralata.net от Дари Донева 61

Като докосване до ангел

Книгата е предоставена на www.spiralata.net от Дари Донева 65

Книгата е предоставена на www.spiralata.net от Дари Донева 67

Игра със сенки

Книгата е предоставена на www.spiralata.net от Дари Донева 70

Книгата е предоставена на www.spiralata.net от Дари Донева 72

Книгата е предоставена на www.spiralata.net от Дари Донева 73

You might also like