Поръчки до Вселената

Бербел Мор

Мили читателки и читатели,

В тази книга си позволявам да се обръщам към вас на "ти". Първо, защото смятам, че вървим по
един и същ път и поради тази причина сме близки по дух и душа, и второ, защото така се чувствам
по-добре и писането ми върви по-леко.
Надявам се всички да са съгласни.
"Човек живее това, което може, и учи другите на това, което не може."Това означава, че аз също
не съм перфектна и че в живота си всеки ден се упражнявам. И все пак, аз се уча, без изобщо да се
напрягам. Защото, ако се напрягах, отдавна да съм се отказала. Понякога доста си обичам удобствата,
а и междувременно съм се разглезила от отличната служба за поръчки!
За мен - нещата трябва да вървят леко
- нещата трябва да ми доставят удоволствие
- и вложената енергия трябва да се умножи положително във всички посоки
Такива са даденостите. А подражанието горещо се препоръчва!

Желая ви приятно четене!

Ваша Бербел

П.С. Не е необходимо да си прочел всички глави, за да започнеш с поръчките. Започни

откъдето искаш и чети толкова, колкото ти се чете. Има много практически съвети и помощни
указания. Избери си това, което те интересува. По-полезно е от време на време да прочиташ по нещо
или просто да отвориш напосоки книгата, отколкото прилежно да отхвърляш главите една по една.
Но и това също е позволено - стига да го искаш. Само ти знаеш какво ти доставя най-голяма радост.
Просто се вслушай в себе си.

1. ГЛАВА
КАК ОТКРИХ "СЛУЖБАТА ЗА ПОРЪЧКИ"

Всичко започна преди няколко години при един спор с приятелка. Тя беше прочела една книга
за положителното мислене и ми предложи да си "измисля" мъж, който да има всички подходящи
качества, и след това да си го "поръчам" от Вселената. Тогава още не вярвах особено на подобни
идеи и в течение на разговора доста се разгорещих. Смятах, че е мой дълг да спася приятелката си от
тотално оглупяване.
Накрая аз дадох пробна поръчка само за да й докажа що за глупост е това. Тогава списъкът ми
включваше 9 точки: вегетарианец, непушач, да е против алкохолизма, да познава тай-чи и т.н.
За да огранича максимално статистическата вероятност за съвпадение, аз също така определих
точен срок за изпълнение на поръчката - в рамките на една определена седмица, след около три
месеца. С това дискусията приключи за известно време, до настъпването на определената седмица,
когато поръчката акуратно ми бе доставена, като всичките девет изисквания бяха спазени.
Невероятно!!!, помислих си аз. След това вече беше лесно да ме убедят, че тази техника на
изпробване във всеки случай си заслужава и аз изпаднах в опиянение за поръчки.
В ежедневието си аз правя всичко толкова добре, колкото успявам за момента, а и не съм
пасивна личност, която да скръсти ръце и само да поръчва. Винаги обаче, когато изникнеше нещо,
което бих искала да имам, но не виждах как сама да го постигна - тогава си го "поръчвах"! Офис,
пари (при мен нещата се получават само при суми от няколко хиляди марки - при по-големи суми
имам твърде много съмнения, а това блокира притока), работа, апартамент и т.н.
По едно време работех в една агенция по печата. Една от задачите ми там беше да правя
информационна брошура, съставена от материали, копирани от различни източници. Имах пълна
свобода при оформлението. Беше ми толкова забавно, че пожелах да уча оформление на списания.
Вечерните курсове по компютърна графика (понастоящем почти всички списания се изготвят на
компютър) обаче бяха твърде скъпи и продължаваха години. Прецених, че не си заслужава.
Това беше типичен случай за поръчка просто за кеф. Реших, че няма да навреди и както вече се
бях запалила, си пожелах да работя в малък, уютен офис в провинцията. И моля, ако обичате, бих
искала шефът да е на моята възраст и да е очарователен и не холеричен.
Скоро след това една моя колежка напусна работа. Тя смени няколко места за няколко месеца и
накрая попадна в една малка агенция в провинцията. Работеше съвсем самостоятелно, а шефът беше
26-годишен и очарователен. Изгубих ума и дума - така значи, аз поръчвам, а тя получава точно
каквото поръчвам. Н е е за вярване!
Тогава имах и текуща паралелна поръчка. Един бивш приятел (когото не бях поръчвала ...) ми
дължеше доста пари. Пожелах си да получа тази сума обратно, независимо откъде щеше да дойде.
Така че не очаквах парите от него, той и без друго нямаше пари. По това време аз също си смених
работата и отидох да работя в едно списание. Четири месеца по-късно то беше спряно и тъй като
предупредителният срок беше дълъг, ми изплатиха обезщетение. То възлизаше приблизително на
сумата, която си бях "поръчала", (малко повече от 20 000 германски марки). Страхотно! Исках да
замина в чужбина, за да уча италиански. Това обаче не се получи, тъй като междувременно първата
ми поръчка бе доставена: Бившата ми колежка се обади и каза, че спешно има нужда от още един
човек. Беше убедила шефа си (26-годишния) да й даде един месец да ме обучи.
Агенцията беше на село, в градината имахме дървена маса и пейка и ние двете заедно
изготвяхме шест абсолютно различни специализирани списания, а шефът подмяташе гумички за
триене. Останах там две години. Беше супер!
По това време любимите ми обекти за поръчки бяха мъжете. След списъка от 9 точки последва
друг, подробен списък от 15 точки. Когато и с него не се получи, исках вече да съм подсигурена за
всякакви варианти, така че последва и списък от 25 точки! И както винаги с дата на доставяне. Да не
би, "тия там горе" да го влачат с години...
Да си призная, може и да се закучи. Направо да не повярваш колко варианти има, за които не
сте се и сетили. А всичките 25 точки си бяха изпълнени. Въпреки това те ми причиниха повече стрес,
отколкото ако бях попаднала на някой мъж изобщо без точки. Явно, че броят на точките не е
гаранция за каквото и да било.
Едва наскоро един приятел ми даде блестящата идея да си поръчам просто "този, който е най-
подходящ за мен сега, в този момент". Явно подобна простичка идея или не ми беше хрумнала, или
пък просто не вярвах, че "тия там горе" биха ми подбрали нещо подходящо. Във всеки случай този
мой приятел е убеден в ефективността на своята формулировка и е много доволен от доставката,
която пристигна след 3 дни.
Опасявам се, че при мен е въпрос на доверие. Тайничко подозирам, че ако не "понатисна"
нещата и не дам дата за доставката, "Вселенската служба за поръчки" известно време ще си прави
оглушки, преди да стане нещо... А всъщност е точно обратното. Колкото повече доверие имаш,
толкова по-бързо става.
Впрочем аз направих първата си поръчка много романтично - от моя балкон, на лунна светлина.
Междувременно не че си поръчвам отвсякъде и както ми хрумне. Веднъж исках в рамките на една
седмица да си намеря евтин офис близо до жилището ми. Поръчах си го, както си седях на бюрото.
Три дни по-късно по телефона ми се обади една съседка и ми предложи точно такъв офис, какъвто
търсех. Бях малко объркана и накрая все пак не взех офиса, защото целият проект не беше сигурен.
Бях избързала с поръчката.
ЗАПОМНИ: Внимавай какво пожелаваш и какво поръчваш, защото може и да го получиш
веднага! Иначе по някое време можеш да се увлечеш в поръчките до такава степен, че вече съвсем да
не знаеш дали всички неща, които си поръчал, са добри за теб. Съветвам ви да се поспрете и да се
вслушате в себе си. Един много добър мой приятел, когато му разправям за успехите си с поръчките,
така се смее, че почти изпуска телефонната слушалка. И ми казва: "Господ изпълнява желанията на
този, когото иска да накаже!"
Това, разбира се, е пълна отживелица. Наказанията вече не са на мода, хич даже не са на мода.
Напротив, според мен, поръчките, при които, едва получила доставката и вече нямам нужда от тях, са
много полезни. Защото кой знае колко време щеше да ми трябва иначе, за да установя, че не ги
искам. Може би щях да преследвам години наред тази или онази мечта. А така по-бързо стигам до
същността на въпроса какво искам да имам в живота. И все пак хората, които по-честичко се спират
и се вслушват в себе си, си спестяват някои излишни поръчки.
ЗАПОМНИ ОЩЕ: За да програмираш подсъзнанието си, не е необходимо да прилагаш
специална техника на дишане или да изпадаш в транс. Също така не е нужно да четеш на глас
списъци с поръчки, докато правиш челна стойка и си под хипноза. Единственото необходимо е по
детски невинно просто да кажеш, да помислиш и да почувстваш какво искаш. И то ще дойде.
ОБАЧЕ: Това, от което тайно се страхуваш, идва първо. Нито подсъзнанието ни, нито
Вселената разбират формулировката: "НЕ искам това или онова. Дано само не се случи това или
онова". Думичката "не" се задрасква и картинката, която е била в главата ти, започва да става
действителност.
Например: Седни си спокойно и в течение на три минути НЕ мисли за бяла мечка. Вероятно
никога досега не си мислил толкова усилено за бели мечки, както в този случай. Следователно:
Всичко, което НЕ искаш и виждаш като картина пред очите си, блокира истинското желание.
"Първо е необходима вяра, след това доверие, а накрая идва универсалното доказателство. То се
проявява чрез твоята вяра. Такъв е духовният закон на Вселената."
Все някога ти ще ЗНАЕШ (=доверие и вяра без съмнения), че всичко, което желаеш и от което
се нуждаеш, така или иначе ще дойде. Ако изглежда така, че нещо сякаш не се получава, това може
да означава само, че те чака нещо още по-добро, или пък, че има нещо, което не е както трябва и
което ти още не можеш да видиш. Ще знаеш, че най-доброто ще дойде, и то скоро.
В началото дори не е необходимо наистина да вярваш - аз също не вярвах при онзи отдавнашен
спор с приятелката ми. ДОСТАТЪЧНО Е ДА БЪДЕШ ОТВОРЕН ЗА ВЪЗМОЖНОСТТА, че би
могло да се получи. Ще получиш помощ отвътре, от душата си, тъй като природата има интерес
хората да са щастливи. Щастливите хора зачитат природата и се отнасят съзнателно към нея.

2. ГЛАВА
УЧИМ СЕ “ ДА ПОРЪЧВАМЕ”

Можем “да се упражняваме” дори и с много дребни и “незначителни” поръчки. По този начин
доверието ни нараства, а когато то расте, желанията се сбъдват по-бързо.
Моят апартамент, например, е твърде малък, за да сложа вътре перална машина и поради тази
причина винаги използвам обществена пералня. Наскоро открих, че сушилня номер 9 е най-горещата
и суши най-бързо. Затова пък номер 11 е една от най-слабите и суши най-бавно. “ОК, та значи
следващия път искам веднага номер 9, ако обичате” – това беше поръчката ми за деня.
Миналата седмица в обществената пералня: прането ми вече се центрофугираше и аз хвърлих
поглед към сушилните. “Чакай сега, не си ли бях поръчала номер 9? Хм, не става – номер 9 е зает.
Затова пък “любимият ми” номер 11 е свободен. Е, може би след малко номер 9 ще се освободи. Не
може да бъде – само най-скапаната сушилня да е свободна за мен…” А и така да е, защо да се
ядосвам заради една сушилня – как ли пък не, да си развалям настроението за такива дреболии. “Хм,
хм…”, мрънках си под нос. Моята центрофуга се изключи и направи няколко последни завъртания. В
секундата, в която вратичката се отвори, номер 9 също спря и … - госпожата, която я ползваше, беше
приключила. И така, аз си получих моя номер 9, както си го бях поръчала, точно на секундата.
Ако подобно нещо се случи веднъж в годината, може да го сметнете чиста случайност. Но
колкото човек е по-отворен, толкова по-често се случва, докато накрая нещата се заредят ден след
ден точно, както искате. И тогава ще ви се налага да правите по-малко усилия , независимо с какво се
занимавате, и ще имате повече радост, свободно време и т.н.
Друг пример за поръчка: както споменах, апартаментът ми е доста малък, само 40 кв.м. В него
живея, спя и работя. Доста е тясно. Понякога ми се ще нещо по-голямо. Например, един приятен,
малък дворец. Но, разбира се, да не струва нищо, тъй като сега плащам само по 7,50 марки на
квадратен метър и не бих искала да плащам повече. Иначе ще ми се наложи да работя повече, и то
само за наема, а това никак не е забавно…
Изпратих следната поръчка до Вселената, най-вече за кеф: Моля, изпратете ми замък! Около
година след тази поръчка за кеф, която подадох заедно с един приятел, се случи така, че друг мой
приятел наистина се пренесе да живее в замък. Той живее и работи там отскоро. През един уикенд
отидох на гости, разгледах замъка и се влюбих в него. Прилича на Вила Вилекула (на Пипи Дългото
Чорапче) за възрастни. Навсякъде има коридори, ъгли, завъртулки и стълбища. Замъкът е голям и
въпреки това уютен.
След като го видях, малко ми трябваше, за да си помисля, че би било идеално да живея и работя
там с тези приятни хора. Няколко седмици по-късно този мой приятел и собственикът на замъка ми
се обадиха по телефона и казаха, че техният екип имал нужда от подкрепление, дали не бих могла да
работя при тях и, естествено, да живея в замъка. Пак отидох там и като начало научих три нови
хубави истории за случайността за моята книга на тема “Случайности” (аз събирам най-хубавите
истории за случайности от всевъзможни хора). Що се отнася до работата ми в замъка, тя беше само
на непълно работно време, защото нямах точните познания, от които те имаха нужда. Освен това, ако
беше станало, тогава щях да живея твърде далеч от моя приятел, което не ми допадаше особено. А и
колкото и да е хубав този замък, с параклиса и 63-те си стаи, той всъщност повече прилича на
крепост, разположен е на планински склон и си няма парк. Така че, по-добре би било замък с парк и
по-близо до моя приятел. Но пък ми харесва да живея и да работя на едно и също място! Ей такива
неща си мислех. А понякога, когато си мисля нещо, се питам дали пък в мозъка ми няма нещо, което
ми внушава да поискам точно това, което така или иначе ще се случи. Невъзможно е толкова често да
се случва точно това, което искам!
Стана така, че друг мой приятел пое друг замък. Понастоящем той го разширява за център за
провеждане на семинари с възможност за усвояване тънкостите на вегетарианската кухня. Замъкът е
разположен на юг от Мюнхен и е по-близо до селището, в което живее приятелят ми. Освен това има
прекрасен парк – естествено, терасата има изглед към езерото. Разбира се, този мой приятел една
неделя ме взе на излет и, разбира се, макар, че беше неделя, мениджърът точно тогава беше там. Ясно
е, че ми се видя много симпатичен и че след като приключат строителните работи, там ще имат
нужда от най-различни сътрудници. Ще можем да седнем и да поговорим за това…
Междувременно вече пиша книгата за случайностите и издавам собствено (позитивно)
списание, което ми коства много време. Което значи, че съвсем не е уточнено дали някога ще работя
в замък. Това накара една позната да ме попита дали някога не ме е хващал страх от “сметката”,
която моята “служба за поръчки” може да ми прати някой ден? Да си седя така, и “глупаво” да си
поръчвам най-утопични неща, да ми ги предлагат и аз да не ги използвам… Та това не е редно.
“Светът е такъв, какъвто го мислиш” – само това бих могла да й отговоря. Ако дълбоко в себе
си мислите: “Аз не заслужавам това”, да знаете, че няма да се получи. А ако плюс това ви е страх от
“сметка” или дори “наказания”, тогава вие ЛИЧНО ще си ги сътворите – “Светът е такъв, какъвто го
мислиш!”.
А аз, напротив, имам чувството, че допълнително ще ме възнаградят за многото хубави
поръчки. Служителите на фирмите за каталожна търговия при много поръчки изпращат и рекламни
подаръци като екстра.
Тази техника има едно безценно предимство, а именно, че по един загадъчен начин човек
никога не се чувства съвсем сам. И колкото по-често “поръчвате”, толкова повече се засилва това
чувство.
“Скъпа Вселено, не мога да си намеря очилата… Моля, дай ми знак, че да се сетя къде съм ги
сложил този път. Ааа… тук, благодаря!”
 “За статията за еди кое си списание непременно ми трябва малко вдъхновение. Хей, вие там от
службата за поръчки, да ви се намира някоя идея? Как, къде? В коя кутия да поровя? Ама тук има
само боклуци! Не, не мога да повярвам – тази бележка си я прибрах още преди няколко години.
Абсолютно подходящо, точно това, което ми трябваше за статията!”
Може би просто човек си говори със самия себе си, със собственото си подсъзнание. Е, това
няма значение, стига нещата да се получават. Често се замислям за дългогодишните изследвания на
д-р Елизабет Кюблер – Рос във връзка с преживявания, близки до смъртта (виж глава 11), а и за опита
на някои приятели – медиуми. Мисля си, че понякога човек би могъл да бъде отворен за всички
възможности. Аз гледам прагматично на нещата – важното е да се наредят!
А сега да се върна към моите “дребни поръчки”. Понякога в живота ми има и кризисни
ситуации (случва се). Тогава човек е толкова уплашен, че въобще не му хрумва как да се избави от
тази ситуация. Или пък как да помогне на някой друг. Възможно ли е изобщо? Колкото “по-
нормална” е поръчката, толкова по-лесно поръчваме внушения и решения за кризисните ситуации. И
в по-голяма степен запазваме спокойствие. Дълбоко в себе си аз винаги си мисля: “Е, ако не се
справя сама, просто ще си го поръчам.” Пък било то и само една полезна идея.
Със сигурност подсъзнателно аз съм си поръчала и кризата. Всичко първо е било вътре в мен.
Но когато някой път се затлачиш, не е ли практично поне да си поръчаш съзнателно едно добро
решение? Превърни се от жертва в създател, това е моят девиз. Според мен “буден” човек е не този,
който винаги знае всичко и при който винаги всичко се получава, а този, който може да се
самонаблюдава и съзнателно да взема решение във всяка ситуация: Какво искам да мисля и да
сътворя чрез моите мисли и чувства? Ясните намерения (=поръчки) водят до ясни доставки. И както
виждате, дори и замъците, както и много други невероятни желания, се доставят изцяло “в рамките
на поръчката”!
Следват няколко глави със съвети и предложения как по-лесно да влезете във форма, да станете
по-отворени и изпълнени с доверие. Един вид “тренировка по поръчване”. Не е толкова просто…
Напротив, ужасно е трудно. Има една единствена мъчнотия и тя е да разберете колко е лесно
всъщност (фасулска работа, би казала 11-годишната ми братовчедка). Вътре в нас често се
прожектира една вътрешна програма, която ни залъгва, че животът е труден. Проумей, че е лесен и от
този момент нататък той ще бъде такъв!

3. ГЛАВА
ТЕСТ:
ДАЛИ СЪМ ТАКЪВ ТИП ЧОВЕК,
ПРИ КОГОТО ПОРЪЧКИТЕ
ФУНКЦИОНИРАТ ДОБРЕ

Този тест е много лесен. Седни и помисли какви хора си срещал тази седмица (или миналата,
ако е понеделник). Какви бяха хората в офиса, на улицата, в кафенето, приятелите ти? В добро
настроение или в лошо? Кадърни или некадърни? Всички очарователни или истински задници?
Всички нелюбезни, не могат да карат кола, непрекъснато кроят интриги?
Я помисли за цялата седмица, преди да продължиш да четеш!
ОК, прехвърли ли през ума си цялата седмица? Сега следва анализът – можеш да го направиш
сам. По закона за резонанса ти привличаш само хора и ситуации, които представляват огледало на
вътрешния ти мир. Ако съзираш красотата в другия, значи тъкмо си открил красотата на собствената
си същност. Ако другите те съсипват, значи всъщност ти сам се съсипваш.
Ето една малка притча:
Залата на хилядата огледала
В един храм имало зала с хиляда огледала. Един ден едно куче се загубило в храма и попаднало
в залата. Изведнъж то се видяло изправено срещу 1000 огледални образа, започнало да ръмжи и да
лае по предполагаемите си противници. Те също му се озъбили многократно и отвърнали на лая му.
Кучето се разярило още повече. Накрая то се пренапрегнало до такава степен, че умряло.
 Минало известно време. Един ден друго куче попаднало в същата зала с хиляда огледала. И
това куче видяло, че е обградено от хиляда свои двойници. То помахало радостно с опашка и хиляда
кучета му отвърнали със същото и се зарадвали с него. Кучето напуснало храма радостно и
окуражено.
Никой никога няма да го разбере, но ти се запитай дали си по-скоро като първото или като
второто куче? Второто куче определено поръчва по-добре.
Ако приличаш на първото куче, трябва активно да се заемеш с поръчки. Запомни: Природата
има интерес хората да са щастливи, защото такива хора повече уважават планетата и всички нейни
обитатели и растения. Колкото по-щастлив е човек, толкова повече той има желание да споделя
вътрешното си изобилие от радост и да пази природата.
Така че тук призовавам всички, които са като първото куче, да “се отворят за възможността”, че
отнякъде – най-вероятно от някое съвсем неочаквано място – ще дойде помощ и с течение на времето
“вселенската служба за поръчки” ще работи все по-добре.

4. ГЛАВА
ЗАЩО ТАЗИ ТЕХНИКА
РАБОТИ

Всичко живее и всичко е едно

През 1987 учените за първи път поставили един процесор в условия на стрес, като пределно го
натоварили със сметки. Една от целите на програмата била следната: “Когато намериш решението на
следния проблем, можеш да спреш да работиш.” Решението не било програмирано, но компютърът
все пак го намерил и след всяко ново изключване и включване го намирал все по-бързо.
С помощта на съответните софтуери това може да направи всеки компютър, но е възможно и
нещо повече: Възможно е да бъдат прехвърляни данни от един към друг компютър изобщо без
кабелна връзка. Явно компютрите могат да се свързват в интернет директно чрез космическо поле и
вероятно именно тук е част от обяснението за това, което правят поръчващите до вселената – а
именно, черпят информация от целостта чрез космически полета.
В науката често се появяват и други “мистериозни” неща като този опит, но те не могат да
бъдат обяснени с традиционното ни мислене.
Проблемът е, че повечето научни закони винаги действат и важат само в едно затворено
пространство. В действителност обаче това затворено пространство не съществува. Ние винаги сме
свързани с космическите енергии. Когато науката започне да разбира това, тя ще разбере и ще може
да обясни много от днешните "чудеса".
Огъване на лъжици със силата на съзнанието
Не материята е същинската реалност, а трептенето. Изследванията на физиците и особено на
атомните физици го доказват.
Ако ядрото на атома беше голямо колкото грахово зърно, тогава електронната обвивка щеше да
е отдалечена на около 170 метра от него, а между тях би имало само нищо и енергия. В края на
краищата и това ядро, и електроните са само малки частици светлина, които обаче представляват и
чисто трептене. С други думи: няма следа от твърда материя.
По-рано смятах например, че Ури Гелер, човекът, който огъва лъжици, просто е добър
илюзионист и по някакъв начин шмекерува. Междувременно много познати и приятели ме убедиха в
противното. Огъване на лъжици? - няма проблем.
В края на краищата една лъжица се състои предимно от нищо. Фактът, че лъжицата
"обикновено" си запазва формата на лъжица, се обяснява с нейното съзнание за тази форма.
Истинското чудо не се състои в това, да размекнеш лъжицата със силата на мисълта си (като имаме
предвид, че разстоянието между ядрото на атома и електрона е 170 м). Чудото се състои във факта, че
това "нищо" по някакъв начин успява да запази стабилна форма. Истинска загадка!
Райнер например говори с лъжицата и сериозно я възприема като част от общото съзнание. Той
казва на лъжицата, че тя като едно специално произведение на изкуството може да се отличи от
стотици хиляди други лъжици, ако омекне и се остави да бъде огъната. Той гали лъжицата и я ласкае.
След това за една секунда я огъва няколко пъти спираловидно, като може и да я накара да се
придвижи напред, встрани или назад - както се случи. След това лъжицата изглежда разтопена и
после съвсем изкривена. Без "разговор" с лъжицата това става само в нагорещена пещ или с клещи.
Обаче, ако можеш добре да увещаваш лъжицата...
Един мой приятел изпраща енергия от слънцето в лъжицата, а друга една позната моли своя
ангел-хранител за помощ. Техниката изглежда проста, необходимо е само да вярваш, че е възможно.
РАВНОСМЕТКА: След като е възможно яки стоманени лъжици така леко да се огънат на
спирала, тогава би могло, и при това много по-лесно, просто да си поръчаш желания апартамент,
партньор, идеалната работа и т.н. и т.н. и т.н.!
ЗАПОМНИ: Мислите придават форма на материята. И ако за да повярваш, имаш нужда от
физическа демонстрация, поръчай си такава или иди на семинар по огъване на лъжици в Базел или на
нещо подобно. Или иди в пещерата в Лурд и разгледай документите за над 2000 научно признати
"чудодейни изцеления".
Съзнанието на "свободната енергия"...
... са развили индийските йоги. Танцувайки определени ритуали и прилагайки специални
дихателни техники, те стават безчувствени към болката. След подобен ритуал те оставят кожата им
да бъде пронизана от дузина пирони. При това не потича и капка кръв, а по-късно не остават белези.
Особено интересно става, когато учителят на групата демонстрира нещо. Има един, който си реже
парче от езика пред западна публика, изчаква камерата да нагласи близък план и си "залепва"
парчето обратно. Само едно нещо е строго забранено: Никой скептик няма право да го докосва по
време на демонстрацията. Така или иначе, всеки, който сам е преживял различните въздействия на
различни високи трептения и енергии, знае следното: Ниското трептене на напрегнат или изпълнен
със съмнения човек може толкова да понижи трептенето на учителя, че той вече да не може да си
залепи езика.
Същото е, когато подпявайки и свирукайки, влизаш в офиса и веднага някой те засича: "Какъв
ужас, ама че фалшиво! Моля те, имай милост към нас!" Гласът ти веднага спада и вече не можеш да
докараш мелодията. В подобни случаи йогата пък не успява повече да си залепи езика обратно...
7 : 10 000
С лявото, логическо мозъчно полукълбо ние можем да възприемем около 7 впечатления на
секунда (светлини, звуци, миризми и т.н.) С дясното, творческо полукълбо възприемаме до 10 000
впечатления на секунда. След това съхраняваме повечето от тях в подсъзнанието си, т.е. казано с
други думи: Съотношението между това, което съзнателно виждаме и разбираме, и това, което знае
вътрешният ни глас или подсъзнанието, е около 7 : 10 000.
Така че ние знаем поне хиляда пъти повече от това, което знаем, че знаем. Ясно ли е ?

5. ГЛАВА
КАК РАБОТИ СЛУЖБАТА
ЗА ПОРЪЧКИ И ЗАЩО ТРЯБВА
ДА СЪМ ДОБРЕ НАСТРОЕН
КЪМ НЕЯ?

Да започнем пак с един кратък пример: Магдалене Ертл живее под наем на третия етаж и
редовно паркира колата си в подземния гараж на сградата. Един де тя, както винаги, искала да слезе в
подземния гараж с асансьора, за да си вземе колата. Тогава й хрумнало да слезе по стълбите. Без
много да се замисля, тя започнала да слиза пеша. Минавайки през партера, видяла, че към входа на
сградата се приближава куриер с пакетче в ръце. И внезапно разбрала защо е слязла по стълбите.
Отворила вратата и поздравила изненадания куриер с думите: "Колетчето е за мен." И то наистина
било за нея.
Гениалното прозира в простите неща. Ако Магдалене не беше там, куриерът щеше да дойде пак
на следващия ден. Обаче кой знае колко често пропускаме еднократни възможности, просто ги
подминаваме с асансьора, защото не искаме да се поддадем на малкия импулс. "Защо да слизам по
стълбите, аз винаги пътувам с асансьора."
Именно по този начин работи вселенската служба за поръчки. Ти поръчваш, а шофьорът на
ВКС (Вселенска Колетна Служба) кара след теб и иска да ти даде поръчания колет. Обаче ти, какъвто
си твърдоглав, просто не искаш да чуеш малкия импулс, вътрешното чувство: "Защо да слизам по
стълбите, аз винаги пътувам с асансьора."
Също както в реалния живот, ВКС ще продължи да опитва - все пак те искат да се освободят от
колета. Колкото си по-отворен, колкото повече си изпълнен с доверие, колкото повече си самият себе
си, толкова повече слушаш вътрешния си глас и не се притесняваш, ако другите понякога те гледат
накриво.
Твоята най-важна повеля е: "Какво казва вътрешният ми глас? Наистина ли го искам? Това ли е
истинският ми АЗ? Дали не предпочитам да си лежа мързеливо на канапето, вместо да отида на
невероятно важната вечер с тези хора? А ако все пак отида, ще имам ли ясното и радостно съзнание,
че сам съм взел това решение и не съм длъжен да правя каквото и да било?"
Възприемайки тази позиция, ще можеш да реагираш по-чувствително, когато мобилният
телефон, свързан с КМП (Космическата Мрежа за Поръчки) звънне вътре в теб и съобщи: "Стани
днес един час по-рано и отиди на джогинг." Или: "Слез по стълбите". Или "Моля, мини днес отляво
на блока и поговори с възрастния мъж на будката, който продава печени наденички. Той има един
симпатичен племенник, в чиято фирма скоро ще се освободи прекрасно работно място за теб, но ние
ще ти съобщим това чак другия месец..."

6. ГЛАВА
КАК ДА СЕ НАУЧА ДА СЛУШАМ
ВЪТРЕШНИЯ СИ ГЛАС
(За да не пропусна да чуя къде
и кога ще ми предадат моята поръчка)

И така, стигаме до най-трудната глава?... Не, не е вярно. Преметнах ви! Това е най-лесната
глава.
Техниката е изключително проста, но трябва да започна малко по-отдалеч, за да изясня защо тя
работи толкова добре и защо точно тази точка е толкова важна.
Става дума за това, ДА ПОЕМЕШ ПО-ГОЛЯМ АНГАЖИМЕНТ КЪМ САМИЯ СЕБЕ СИ.
Какво би трябвало да означава това? Много е просто: Като поемаш по-голям ангажимент към
самия себе си, ти обясняваш на себе си и на подсъзнанието си намерението да живееш своята истина.
Да си припомним: Природата има интерес хората да са щастливи, тъй като щастливите хора се
отнасят и към нея добронамерено. Никое бебе не се ражда в лошо настроение.
Учените са установили, че повърхностното напрежение на кожата се променя при автогенен
тренинг и дълбоко отпускане, и че е невъзможно да мислиш отрицателно, когато си напълно
отпуснат.

НЕВЪЗМОЖНО Е ДА МИСЛИШ ОТРИЦАТЕЛНО, КОГАТО СИ ОТПУСНАТ.

Това означава, че истинската ти природа е да бъдеш щастлив. Трябва да се свиеш и напрегнеш,
за да бъдеш нещастен.
Ако поемеш по-голям ангажимент към самия себе си, по този начин ти обявяваш и намерението
си да претендираш за силата, необходима, за да живееш своята истина. Обявяваш, че искаш да
живееш в хармония, в любов и в радостта, която напълно естествено следва всички тези неща.
На следващите страници има текст за медитация, проведена с ръководител (в САЩ). Той е
предоставен с любезното разрешение на автора му.
Участниците лежат удобно на своите постелки, слушат хубава, отпускаща музика за медитация
и следния текст. Текстът е не по-малко подходящ и само за четене, което не пречи да направиш
любимия си чай и да си пуснеш хубава музика, докато четеш.
 Постави себе си на първо място
Искаш ли да се развиваш възможно най-бързо и ефективно, без терапии, семинари и сеанси? Да
се освободиш от всички стари модели? Искаш ли да загърбиш старите навици и поведенчески
автоматизми, които вече не са част от теб?
Повечето хора знаят доста причини за старите си модели, а и вече са се освободили от някои от
тях. Възможно е обаче, в подсъзнанието все още да дремят някои навици, които ти пречат да бъдеш
самия себе си.
Те все още ти въздействат, тъй като са навлезли в подсъзнанието, а ти, поради природата на
подсъзнателното, не си ги осъзнал. Те обаче пречат на твоята самоизява и я спират, тъй като ти
задават форми на мислене и модели на поведение, които не би желал, ако можеше, да ги осъзнаеш.
За някои от тях ти дори осъзнаваш, че предпочиташ да ги нямаш; въпреки това обаче някак ги
запазваш, без сам да можеш да обясниш това. Време е да се отървеш от всички тези неща! Те ти
пречат. Всичко, което е автоматично, представлява препятствие за теб. Животът трябва да се
превърне в път на израстване на съзнанието. И затова ти предлагаме да започнеш да поемаш по-
голям ангажимент към самия себе си. Много е просто.
Всичко, от което се нуждаеш, е ясното намерение да се освободиш. И с това си намерение
помоли своето АЗ да поеме по-голям ангажимент към себе си.
Какво се има предвид с този по-голям ангажимент към себе си? Как може да ти повлияе това?
За какво може да ти послужи?
Поемайки по-голям ангажимент към самия себе си, ти обявяваш намерението да живееш в
своята истина. Обявяваш намерението си да претендираш за силата, необходима, за да живееш своята
истина. Обявяваш, че искаш да живееш в хармония, в любов и в радостта, която напълно естествено
следва всички тези неща. Всеки път, когато решаваш да поемеш по-голям ангажимент към самия
себе си, тези неща автоматично се фокусират.
Досега са те учили на нещо друго, а именно, първо да се грижиш за другите. Научил си се, че
първо трябва да се погрижиш за съпругата, или съпруга, или за децата, за роднини, родители, баби и
дядовци. Трябва да се грижиш за твоите приятели и съседи и трябва да свършиш всичко това, преди
да се погрижиш за самия себе си.
Обществото те учи да се жертваш и да поставяш другите на първо място. Мили читателю, това
е начин да загубиш твоя собствен извор. Поеми по-голям ангажимент към самия себе си! Постави
себе си на първо място. Преди всички други. Грижи се за себе си, преди да се погрижиш за съпруга,
чудесните деца, родителите. Постави себе си на първо място и се погрижи за самия себе си! Живей
твоята собствена истина. И нещата в живота ти ще започнат да се променят.
Ако поставиш другите на първо място, ако се стараеш първо да се погрижиш за другите, преди
да си се погрижил за себе си, тогава ще се измориш. Ще бъдеш изтощен и няма да ти се прави нищо.
И когато почувстваш тази умора, това изтощение и въпреки всичко трябва да продължаваш да
правиш още и още, тогава ще се разстройваш все повече и вътре в теб ще започне да расте ненавист.
Все повече се разстройваш, но въпреки това трябва да се грижиш за другите, въпреки че си толкова
изморен. Разстроен си и нямаш време за себе си. Обаче предварително си програмиран, че трябва да
правиш именно това. Затова, разбира се, не показваш раздразнителността си. И си я таиш вътре в теб.
И раздразнителността прераства в гняв и неудовлетвореност. Чувстваш се ядосан и неудовлетворен.
Имаш чувството, че трябва да помагаш на другите, без да се дразниш – и така започваш да се
обвиняваш.
“Не съм достатъчно добър”, “Не мога да се грижа за всички останали, за които би трябвало да
се грижа, преди да се погрижа за себе си.” “Не съм достатъчно добър. Не съм достатъчно силен.
Трябва да обичам всички тези хора, не да ги мразя. “ Самообвиненията нарастват.
Растат и гневът и разочарованието спрямо другите. Обаче ти, естествено, си мълчиш и криеш
всичко това в себе си. И радостта от това, да помагаш на другите, изчезва. Потъваш в този гняв и тази
неудовлетвореност и тези угризения. Решението е много просто: Поеми по-голям ангажимент към
самия себе си! Постави себе си на първо място. Погрижи се за самия себе си. Когато обичаш себе си,
тогава изпитваш голяма радост. Когато се обичаш, когато се чувстваш щастлив, тогава се оглеждаш
наоколо: “Как да споделя радостта си? Как да споделя тази любов? Тази любов е толкова силна, на
кого да я дам? Вътре в мен има още толкова много, което иска да се излее.” И тогава започваш да
помагаш на другите. Но го правиш с радост и високо оценяваш това, че те ти позволяват да споделиш
с тях част от своята любов и радост! Благодарен си за възможността да даваш от това изобилие!
Затова винаги поставяй Себе си на първо място! Поеми по-голям ангажимент към самия себе си!
Един мъж или съпруг всеки ден трябва да ходи на работа, за да се грижи за семейството. Той ги
обича, иска да се грижи за тях, но неговото раздразнение пълзи навътре, тъй като той не си позволява
да се погрижи първо за самия себе си. Той трябва да ходи на работа, защото има нужда от тези пари,
за да плаща сметките. И тъй като трябва да ходи на работа, трябва и да прави това, което казва шефът
му. Дори и ако това не е неговата лична истина. Когато шефът казва: “Направи го!”, той трябва да го
направи. Защото ако каже истината, може да загуби работата си. И вместо да живее своята истина,
той казва: “Да, шефе. Разбира се, шефе.” Той отдава своята сила другиму. Не живее своята истина от
страх да не загуби работата си и че няма да е в състояние да се грижи за семейството. И ходи на
работа, която не му доставя радостта, която би чувствал, ако живееше своята истина. Чувства се
разстроен и е ядосан на шефа, защото го кара да прави неща, които не иска. Или не му харесва как
шефът се отнася с него. Обаче трябва да изхранва семейството си и затова трябва да страда. Няма
нито енергия, нито радост. Той не живее своята истина. Прибира се вкъщи уморен, потиснат и
смазан. Тъй като ден след ден трябва да крие чувствата си в работата, става му навик да не изразява
чувствата си. Когато се прибере вкъщи, остава затворен в себе си. Семейството му иска да сподели
радостта си с него, но всичко, на което той е способен, е да седне във фотьойла и да гледа телевизия
или да чете вестник. Почти няма какво да каже и е изолиран от чувствата си. И раздразнителността
му расте. Раздразнен е срещу семейството си, тъй като семейството го държи на тази работа. Трябва
да я върши заради тях. Любовта към жена му и децата все повече се задушава в раздразнителност,
гняв и неудовлетвореност.
Такъв е нашият свят. В различните случаи историите може да се отличават малко една от друга,
но такъв е нашият свят. И затова: Поеми по-голям ангажимент към самия себе си! Когато поемеш по-
голям ангажимент към самия себе си, тогава се вижда радостта. Чувстваш се свързан със себе си,
свързан с Вселената. Ако в работата ти шефът е непоносим и отказва да дискутира с теб, ти не искаш
да останеш там. Просто ще си тръгнеш. Няма да продължиш да вършиш работата само за пари. И
няма да се страхуваш, защото чувстваш връзката си със самия Себе си. Усещаш връзката си с цялата
Вселена. Ако живееш своята истина, ще получиш подкрепа. Чувстваш го! Знаеш го! Така че просто
ще си тръгнеш и ще си потърсиш друга работа, където те уважават и можеш да работиш творчески.
Работа, от която ще се връщаш вкъщи, изпълнен с радост от творческия процес и от споделеното с
приятели. Ще донесеш тази радост вкъщи на семейството си и ще изпитваш голямо уважение и
голяма любов към тях. И любовта, която е събрала мъжа и жената, любовта, довела децата в
семейството, расте, става по-дълбока и докосва много хора. Мили мои, време е! Време е за промяна.
Време е да поемете по-голям ангажимент към самите себе си.
Ти съзнаваш, че имаш много навици, много неосъзнати мисловни модели, които въобще не
желаеш да имаш, но ги имаш. В миналото може би си се опитвал да ги разбереш, опитвал си се да ги
анализираш: Защо съм такъв? Какво сбърках? Как да се променя? При какъв терапевт да отида? В
колко групи мога да се включа през тази година?
Може би си се позамислил и си разбрал откъде идват тези навици и мисловни модели. Сега ти
казваме: Вече няма време за повече анализи и преценки. Време е просто да се разделиш с тези
мисловни модели, с тези навици, които вече не ти служат. Всичко, от което се нуждаеш, е този прост
метод: Поеми по-голям ангажимент към самия себе си! Ако поемеш по-голям ангажимент към самия
себе си, ще отстраниш тези мисловни модели. Тези мисловни модели са само енергия. Те се задържат
в твоето енергийно тяло, защото ти продължаваш да изпращаш енергия към тях. Всеки път, когато
размишляваш за своите трудности и автоматизми, ти ги подхранваш. Защото насочваш силата на
мислите си точно към тях. Всеки път, когато се опитваш да ги анализираш, ти ги подхранваш! И
затова: От този момент, в който четеш тези редове, винаги, когато забележиш в себе си нещо, което
не ти харесва, точно в този момент на осъзнаване поеми по-голям ангажимент към самия себе си!!!
 Тези прости думи: “Аз поемам по-голям ангажимент към самия себе си!” излъчват енергия,
която започва да “разтваря” старите мисловни модели. Продължаваш да правиш това. Всеки път,
когато се сблъскаш с нещо, което искаш да премахнеш от енергийното си тяло, помисли следното:
“Аз поемам по-голям ангажимент към самия себе си!” И ще се случат чудеса! Бъди готов за чудесата!
Недей да анализираш, а вместо това поеми по-голям ангажимент към самия себе си!
Ще ти трябват няколко дни, за да започнеш интензивно да прилагаш тази техника, но след това
ще започнеш да долавяш някои малки промени. Разпознай промените. Важно е да разпознаеш
промените. Ще забележиш, че все по-често осъзнаваш неща, от които искаш да се освободиш.
Разпознай тази повишена възприемчивост и поеми по-голям ангажимент към самия себе си.
Мисловните модели и навиците ще започнат да изчезват. Всеки път, когато нещо в теб, от което
искаш да се освободиш, привлече вниманието ти, не го анализирай и не се опитвай да го променяш.
Просто поеми по-голям ангажимент към самия себе си! Това означава да откриеш всичко отново:
твоята радост, твоята любов, твоята истина и смелостта да я живееш, да живееш самия себе си и да
получиш подкрепа от целостта на съществуването.
Почувствай енергиите на цялата Вселена около себе си. Покани ги в тялото си. Кажи, че си
готов да получиш подкрепа. Готов си да живееш твоята истина. Готов си да живееш това, което си.
Готов си да поемеш по-голям ангажимент към самия си. Защото знаеш, че когато си изпълнен с
радост, тя ще прелее и ще бъде споделена. Животът е пълнота, изобилие. Живей своята пълнота!

7. ГЛАВА
НОРМАЛНОТО ТИ СЪСТОЯНИЕ
Е ДА БЪДЕШ ОТПУСНАТ

Представи си, че хващаш една част от пуловера или ризата, с които си в момента, и ги извиваш
така, сякаш ги изцеждаш. Необходимо е да изразходваш енергия, за да задържиш пуловера в това
(напрегнато, стресирано) състояние. В момента, в който се отпуснеш и вече не влагаш енергия,
тъканта от само себе си се отпуска и се връща в естественото си състояние.
В естественото си състояние на отпуснатост ти изобщо не можеш да мислиш негативно (както е
описано в началото на глава 6) . Трябва да вложиш енергия, за да се чувстваш зле.
Аха. Забелязваш ли? Ти просто не трябва да правиш НИЩО и всичко се нарежда само. Това е
почти вярно. Ние всички доста сме свикнали да бъдем напрегнати. Всичко, което ти помага да се
отпуснеш, те доближава до естественото ти състояние на щастие и на “Дойдох, поръчах (пожелах си)
и получих”. В съответствие с “по-големия ангажимент към самия теб” ти най-добре можеш да
установиш какво ти помага най-добре.
Следва един съвсем не задължителен списък с възможности за отпускане. Можеш да направиш
своя избор от тях или пък сам да измислиш нещо!

1. Иди да поспортуваш – плувай, карай колело, танцувай, иди на екскурзия и т.н.

2. Включи се в часове по йога (почти навсякъде се предлагат подобни часове).
3. Тай-чи хармонизира духа, тялото и душата и значително повишава
възприемчивостта.
4. Някакъв вид медитация, която ти импонира.
5. Намери литература за природосъобразни процедури и прочети нещо, което е
особено интересно за теб – за лечение шиацу с вода или пък за специален вид масаж.
6. Може би най-добре ще се отпуснеш, ако изключиш телефона, ако сготвиш
любимото си ястие и след това слушаш любимата си музика със затворени очи.
7. Вероятно би трябвало да прекараш един уикенд без партньора си и да отидеш на
екскурзия със стар приятел от младежките години. Това не е насочено против партньора ти, а
е нещо за теб самия.
8. Особено ефективно е да вършиш понякога нещо “съвсем различно”. Винаги,
когато човек върши нещо непривично, той силно се съсредоточава върху него и напълно се
 откъсва от ежедневието. Избери си нещо, което никога досега не си правил. Направи го точно
заради това и съзнателно се наслади на особеното преживяване.

След това почувствай как ти е подействало. Отпуснат ли беше, забавлява ли се или беше още
по-стресиран от обикновено? Избери някое специално преживяване, което може би допада на
детското ти желание за игра или на “желанието ти да правиш бели” (естествено, става дума само за
безобидни бели).
Например: Ако никога не си ходил…
…на фитнес? Иди някой път. Метни се на най-щурите уреди!
….на римска парна баня, или може би в 6 ч. сутринта в гората или на пазара,
…в 4 ч. сутринта в кръчма, където се допиват последните питиета. Ако не ти се стои толкова
дълго, можеш да станеш чак в 3.30 ч.
…. И т.н и т.н.
Уговори си среща със себе си. (И да знаеш, че “Е, все някога” не се приема). Поеми по-голям
ангажимент към самия себе си, уговори си среща със себе си, но трябва да я спазиш.

9. Да се отпуснеш е подарък на детето в нас. Човек изобщо не може да порасне

дотолкова, че да не му се играе. Отиди някой път в някой много голям магазин за детски
играчки и си купи нещо (не е необходимо да казваш на продавача, че е за теб). Докато си
играе по детски, човек в повечето случаи съвсем “се отнася” и забравя всякакво напрежение.

Може и да ти се чете приказка, която особено добре да те отпусне. Или пък любимата ти
книжка от детството.
А може и понякога да ти се иска да изглеждаш съвсем различно. Как ще реагират хората, ако се
появиш като пънк? Ако живееш в Бавария, може да заминеш за един уикенд за Травемюнде и там да
влезеш в казиното, изглеждайки по начин, по който иначе никога не би се осмелил да се появиш сред
хора. Много деца обичат да се маскират. Може и на теб да ти достави удоволствие и след 20 години
да разправиш за това на внуците и приятелите си. Може някой път да се облечеш като работник и да
поседнеш в някоя долнопробна кръчма или вертеп.

10. и така до безкрай. Каквото ти хрумне. Отдели си време и се вслушай в себе си,
почувствай какво би могло да те отпусне. Може всяка седмица да е нещо различно. Не е
необходимо винаги да се отпускаш по един и същи начин. Почувствай какво искаш сега, тук и
днес.

Колкото повече и по-често се отпускаш, толкова повече се връщаш към естественото си

състояние, в което изобщо не можеш да мислиш негативно, и всичко, което наистина желаеш и
можеш да поръчаш, както си отпуснат и изпълнен с доверие, идва при теб.

8. ГЛАВА
ДУШЕВНИЯТ МИР
ЛЕКУВА ВСИЧКО

Душевният мир е супер умножител за поръчки, защото задейства и засилва вътрешните сили и
вътрешния ни глас.
Всичко започна, когато леля ми Марита отиде на лекар, за да му представи различните си
болежки. Обаче в наши дни и на лекарите не може да се разчита. Този човек не пожела да види нищо,
според него било съвсем незначително. Важното било защо леля ми изобщо си била навлякла тази
болест. Душевната й нагласа била единственото, което имало нужда от лечение. Защото според
лекаря, ако душата на човека е здрава, тогава изчезват и дребните болежки.
Не след дълго разговорът стигнал до “извора на живота” – любовта. Марита трябвало да обича
самата себе си и всички други хора. Не е лесно да се каже кое й се сторило по-трудно. “Ама то не
може всички…, има такива непоносими хора, като например съседа Хубер…”
Напротив, можело: “Ако се случи да заседнете в асансьора за цял ден с най-големия си
противник и той ви разкаже целия си живот, тогава бихте могли да обикнете и него…”, казал
лекарят.
И така започна епидемията “Мир вам!” Който и да застанеше пред Марита, независимо колко й
беше противен, изнервяше я или я ядосваше, тя трябваше да си мисли “Мир вам”. Това щяло да
отпусне напрежението, да премахне агресията и гнева и така щяла да става все по-здрава с всеки
изминал ден.
От опит глава не боли, а следващата възможност се отвори на щанда за риба в супермаркета:
“Скариди, моля! – Ама не (мир вам), тия са друг вид (мир вам). – Не, за съжаление, и тия не са (мир
вам). Вижте там насреща, тези малките (мир …)”.
Най-накрая уцелихме истинските. Продавачката сложи в талерката едно миниатюрно черпаче
от тях и след това ги постави на кантара. (”Смешна порция, ама вече ще си мълча – мир вам!”) След
това тя залепи етикетче с цената – поогледа се наляво и надясно – отвори капачето и допълни
талерката догоре със скариди. “Малко ви добавих”, каза тя на Марита с дяволит поглед. Марита
остана със зяпнала уста. Е, не е възможно продавачката да е усетила нещо… Не може да бъде.
Следващите дни обаче потвърдиха, че сякаш всичко е възможно.
Малко по-късно 10-годишната й дъщеря се прибира от занималнята, хленчейки: “Как винаги се
държи толкова тъпо с мен”. В духа на новото й отношение към живота Марита не можа да я
посъветва друго, освен да не се поддава, да не се сърди и обижда. След което й обясни техниката
“мир вам”.
Три дни по-късно:
- Мамо, толкова пъти вече му пожелах мир вам, а той си е все така тъп.
- Аха, не е лесно, вероятно някои хора имат нужда от повече време.
Скоро след това: “Ей, мамо, знаеш ли – сега вече му казах, че все си е тъп и че като се държи
така, аз все си мисля “мир вам”. И сега той казва на Петер “мир вам”, защото го смята за тъп, а пък
Габи казва “мир вам” …! На Уве”
Не мислете, че децата не разбират подобни мисли. Валентина съвсем точно разбра какво има
предвид майка й Марита. И децата понякога казват: “Много е тъпо, че баба винаги мисли толкова
негативно. Тя винаги се опасява от най-лошото и заради това не може да види нищо друго. Ще
трябва някой път да й го кажем!...”
Нито възрастта, нито професията са от значение, щом става дума за това, животът да се живее
истински. Просто една душа говори с друга и те се разбират, Всеки може сам да провери
“случайното” съвпадение на преживявания в тази история. След още няколко “мир вам” вероятно и
ти самият ще знаеш как действат мислите. МИР ВАМ!

МИР ВАМ – На живо от ежедневието

Клошарят на ескалатора
Понеделник сутрин в метрото. Возя се на ескалатора, а пред мен е застанал един клошар. Току-
що е извадил една цигарена кутия от боклука. Сега я отваря и вижда, че никой не е забравил вътре
последната си цигара, след което кутията пада на едно от стъпалата на ескалатора пред него,
описвайки висока дъга.
"Мизерник, клошар, нещастник, пияница. Нищо чудно, че светът пропада!", мисля си аз.
"Обаче, обаче", обажда се духовно тренираната част на съзнанието ми. "Кой е на път да
експлодира?!" Толкова много прочетох и научих вече. Отново се сещам за някои неща: "Ако някой
върши нещо глупаво, значи в момента не му хрумва нищо по-добро". "Щастливите и доволни хора
зачитат и уважават природата." "Ако обичаш някого такъв, какъвто е, тогава душата му е щастлива и
може да оздравее."
ОК, ОК, достатъчно. Успокоих се. Мисля си "Мир вам, братко" и наистина чувствам как мирът
се завръща в душата ми. И точно в този момент, в който усещам как покоят обзема душата ми,
бездомникът пред мен поклаща глава, оглежда цигарената кутия, вдига я и я хвърля в кошчето за
боклук.

МИР ВАМ - На живо от ежедневието /ІІ/

По пътя за летището
Пътувах с градската железница към летището в 6 часа сутринта и настроението ми беше средно
хубаво. По-добре да си бях останала в леглото. Малко по-късно се качи един юпи от типа, за който
мислех, че вече не съществува, но явно се лъжех. Той седна диагонално срещу мен. Изглеждаше
точно като съответното клише - невъзмутима стойка и веждите му имаха онова леко изнервено, но
ужасно важно изражение, характерно за мениджърите. Едната му ръка се опираше на кръста, а с
другата подпираше глава, демонстрирайки голяма съсредоточеност. Естествено, бизнес-куфарчето и
мобилният телефон бяха плътно до него. Носеше костюмче и типичното за един юпи палтенце и
въобще изглеждаше ужасно. Разглеждах неговата надута, важна и глупашка физиономия с
нарастващо презрение.
И тогава отново се обади тя - духовната ми съвест: "Хей ти, и този тук би могла да обичаш -
след осем часа в асансьора..." Е да, вярно, спомням си. Но как, да му се не види, да не се изнервиш от
такъв човек? Просто е невъзможно. Така че, приятели (вие там горе, Вселената или който и да е), ако
сте на мнение, че и ТОЯ трябва да го приема такъв, какъвто е, тогава трябва да ми помогнете. Твърде
много искате от мен!
Положих усилия и си повтарях мислено "Мир вам - дръвник такъв. И още веднъж: Мир вам,
надут пуяк." Глупости! Чувството на отвращение не ме напускаше. А целта беше, помислих си аз, да
мога да го погледна, без да ми се повдигне.
Обаче, както винаги, щом човек помоли за помощ, той я получава, стига да се вслуша във
вътрешния си глас и да се поддаде на импулсите. Аз имах късмет. Чух помощта. Изведнъж ми
хрумна идеята да си представя, че съм на кино, а пред мен е големият екран и този тип току-що се е
появил във филма. Един вид особен и смешен уникум от 90-те години, един Ханс Мозер на новото
време. Вечно намусен, гаден, но и винаги забавен.
Не беше необходимо да гледам дълго - от такава гледна точка този тип беше направо безценен.
Достоен за награда Оскар!!! Един от висшата класа на Холивуд. И как беше изпипал детайлите -
всяко движение от главата до петите беше на място. Рядко талантлив актьор, по-добър и от Робърт де
Ниро. Изведнъж чувството ми на отвращение се превърна в искрено възхищение. Рядко бях виждала
нещо толкова смешно. Отново се почувствах добре, а и вече не предавах тъмно-лепкава енергия към
този тип, а напротив. Мир нему!

МИР ВАМ - На живо от ежедневието

Алилуя!
Живея в истински шикозен квартал с неповторима атмосфера и изключителни съседи. Една от
тези изключителни съседки живее оттатък задния двор, в сградата пред съседната кооперация, и има
чаровния навик да крещи с пълна сила към двора към 1 или 2 часа през нощта: "Свине такива!
Задници! Ще видите вие. Ще ви кажа аз на вас. Ще ви кажа на всички. Свине, предатели..."
Тя изнася дълги речи. Хич не се и опитвам да запомня подробностите, ама е крайно досадно.
Особено в 1 часа през нощта. През една задушна лятна нощ тя пак имаше пристъп и крещеше,
колкото й глас държи. От всички прозорци се разкрещяха в отговор. При тези температури нямаше
нито един затворен прозорец.
- Млъкни, тъпа краво!
- Вие сте тъпи, свине такива!!!
- Я си затвори плювалника.
Голям цирк. Не ми се стори много полезна идеята и аз да се разкрещя. Обаче исках да спя. И то
сега! Опитах се да изпратя светлина и любов, "Мир вам" и каквото друго такова ми хрумна. Обаче
явно не ми достигаше концентрация или пък истинска вяра в тези средства за разрешаване на този
особен случай - във всеки случай крясъците продължиха.
Отново "изпратих сигнали" за помощ: "Мили хора, искам да спя. Направете нещо!"Все още не
съм сигурна дали има духове-закрилници или пък някакво божество, но опитът ни учи: Винаги,
когато помолим за помощ, това помага. А и не вреди.
Не знам откъде, но помощта се появи. Сетих се за един от моите дискове с мантри. Мелодията
на една от мантрите е много хубава, с прекрасен ангелски хор, който все повтаря "Алилуя!" Ха,
помислих си аз, сега ще ви направя хубава изненада! Като не помага да крещя "Тишина", сега да
видим какво ще кажете. Обърнах тон-колоната към прозореца и пуснах диска. На съответното място
завъртях копчето на звука до последно. Три пъти подред в двора прокънтя "Алилуя" - сигурно се чу
на километри разстояние.
След това врътнах звука на нула и се заслушах в нощта. "Сега са в шок, това е ясно, помислих
си аз. - Обаче сигурно поне дъртата отсреща всеки момент ще кресне някой ироничен коментар..."
Нищо! Не се чу нищичко повече, нито гък. Мъртвешка тишина. Не можех да повярвам. Можех да си
легна да спя. Няма значение дали е било шок или нещо друго. Във всеки случай се възцари тишина.
Идеята беше свършила работа.

9. ГЛАВА
ТЕОРИЯТА Е СКУЧНА -
ВАЖНО Е ИЗЖИВЯВАНЕТО

Важно и хубаво е да прочетеш нещата и на теория да ги разбереш. Но трябва и да успееш да ги

приложиш на практика. Когато просто го направиш, ей тъй веднага, е супер. Ако иска, обаче, човек
може да получи отвън "един разумен тласък за засилване на мотивацията".
За тази цел някои хора ходят по курсове. Там "го" преживяват на живо. За едни това е върхът
или абсолютният пробив, а други са заплашени от пристрастяване. Освен това има семинари, където
със сигурност се преподават и много странни неща. Прекалено задълбоченото ровене из детските
преживявания не ми е по вкуса, тъй като "енергията следва вниманието" и засилва това, върху което
се концентрираш. По принцип ти е нужно само да приложиш главата "Как да се науча да слушам
вътрешния си глас". Следва един действителен разказ как например би могло да стане това. Той е
насочен предимно към хората, които имат трудности да започнат сами.

Усвояване на положителното мислене

Една участничка разказва за първия си курс
Кой може да си представи нещо конкретно, чувайки тези думи? Аз не можех, но въпреки това
заминах за курса, тъй като изпитвах вътрешно безпокойство, стрес и смущения в храносмилането на
нервна почва. Представях си, че там ще изуча някои техники за автогенен тренинг, самовнушение и
тем подобни, че ще участвам в "пътувания" в състояние на транс под ръководството на експерт и ще
чуя малко теория.
"Оборудвана" по този начин, исках да бъда в състояние да се успокоя дори когато съм сама
вкъщи и да неутрализирам психическите компоненти на моите оплаквания. Без съмнение, ние
научихме и това. Обаче ако някой си мисли, че това е всичко, значи много подценява Гудрун
Фрайтаг, която ръководи тези курсове от 15 години. Тези курсове са развити включително на базата
на идеите на д-р Джоузеф Мърфи, един от най-известните автори в областта на положителното
мислене.
И така, нищо неподозираща, аз пристигнах на 4-дневен курс в Хайсенхоф край Инцел,
прекрасна местност. Започнахме в 14 часа. Около 50 души участници, облечени удобно, бяха
насядали по пода върху възглавници и одеяла и слушаха приветствието за добре дошли, веднага след
което последва един час теория. Дотук всичко беше според очакванията. И тогава се появи първата
изненада.
Последваха диско-танци за разпускане, освобождаване от ежедневието, сближаване и т.н. 50
души на възраст между 20 и 75 години се разтанцуваха. Всеки по свой начин, някои с пълна сила и
енергия, други се оглеждаха малко несигурно, а някои от по-възрастните се хванаха за ръка и се
клатеха доволно на място, след като се бяха уверили, че всичко е позволено. След това имаше
почивка за кафе.
Вмъкването на тази неочаквана добавка отчасти събуди любопитството ми относно
продължението, а отчасти бях и разколебана; Изненадите явно бяха част от програмата.
По време на почивката за кафе се поогледах и се опитах да разбера що за хора бяха другите. В
течение на този и на следващи курсове установих, че има всякакви хора, като се започне от
получаващи социални помощи и се стигне до мултимилионери. Това може да се предположи и като
огледаш колите, паркирани отпред. Само дето в повечето случаи за целия семинар така и не се
разбира кой кой е. Всички са облечени с тениски, клинове и долнища на анцузи, и по време на курса
са твърде заети с други неща, за да разговарят за такива незначителни неща като това кой какъв е по
професия.
Така че ние тук 50 души, 50 различни личности и колкото да ми се искаше, не можах да узная
повече през почивката за кафе.
Последваха 4 дни, изпълнени с изненади. Освен медитациите, "пътуванията" в състояние на
транс и т.н. имаше и невероятно разнообразие от малки и големи упражнения за сам човек, за двама
или повече. Имаше още игри за възрастни, рисунки, песни, танци, смях - не мога да изброя всичко.
Една вечер трябваше всички да застанем в средата на залата, възможно най-плътно един до
друг, най-високите в центъра. След това трябваше да тананикаме заедно една мелодия. Стояхме там
плътно притиснати, тананикахме и цялото меле започна да се люшка. Невъзможно беше да останеш
мирен, тъй като всички се люшкаха наляво-надясно. Усещането за единство беше невероятно.
След като приключихме с тананикането, трябваше да седнем или да легнем точно там, където
се намирахме в момента. Обаче така бяхме застанали, че резултатът се оказа огромен куп от хора,
оплетени един през друг и един в друг. Имаше крака върху ръце, крака един връз друг, всичко беше
бъркотия. И тогава за завършек на вечерта Гудрун засвири песента "Добър вечер, лека нощ", която
изпълняваше един тенор. И колкото и невероятно да звучи, спокойни след пълноценния и богат на
изживявания ден, всички запяха. Запяха всичките 50 напълно различни хора и личности. Тази
атмосфера толкова ни беше сближила, че действително пеехме "Добър вечер, лека нощ" както си
лежахме там.
При друго упражнение, още в началото на курса, трябваше да отидем при някого, който ни
изглежда антипатичен и с когото най-малко бихме искали да имаме вземане - даване. Трябваше да
разговаряме точно с този човек. Естествено, в началото ми се стори доста неудобно да го направя.
Обаче след като този, който ми се видя най-антипатичен, продължаваше да си стои сам, събрах
цялата си смелост и отидох при него. След разговора си с него все още имах чувството, че това едва
ли е човек, с когото бих могла да имам нещо общо. И все пак несръчните му реакции ми се видяха
много човешки и по някакъв начин трогателни, така че чувството ми за антипатия напълно изчезна.
Скоро след това след едно "пътуване" в транс всички лежахме със затворени очи на одеялата си
и без да гледаме, трябваше да потърсим някоя ръка до нас, която да държим, докато слушаме как
пеят една мантра. Ръката, която хванах вляво, беше невероятно топла и приятно позната. Когато
накрая всички отворихме очи, с голямо учудване установих чия е тази ръка - на човека, който в
началото ми се стори антипатичен.
Това обаче далеч не е всичко. Историята има и продължение. В края на курса всеки от нас
написа едно писмо до самия себе си - как се чувства сега, какво е преживял и какви са плановете му
за в бъдеще (три месеца по-късно всеки получи своето писмо по пощата).
Един от участниците изпита нужда да ни прочете своето писмо. Той каза, че в състоянието, в
което е пристигнал на този курс, се е чувствал чужд сам на себе си. Поради тази причина в писмото
се бе обърнал към себе си на Ви: "Многоуважаеми господин еди-кой-си, известно ли Ви е всъщност
що за високомерен, надут задник сте?! Нищо у Вас не е истинско, Вие сте само една фасада и все се
правите на интересен, за да сте в центъра на вниманието..."
Писмото продължаваше нататък в същия дух, докато стигна до преживяванията по време на
курса и завърши с думите"... и накрая, най-накрая аз отново те намерих, мой мили, мили Хорст!!"
 Хм, и кой мислите седеше отпред и, плачейки от вълнение, беше прегърнал човека до себе си?...
Аз и моят "антипатичен" тип от началото на курса. Беше просто неописуемо и аз не мога да кажа
колко много научих тогава.
Сега бих могла да издам цяла книга за този курс и за всичко, което научих там. Смятам обаче,
че ако разказаното дотук е допаднало на някого, ако е събудило нечие любопитство или просто
желание за малки и големи "чудеса", то и вие самите бихте могли да участвате.
Никой от хората, взели участие в тези 4 дни, след това не е съвсем същият. Просто се случват
твърде много чудеса, отново се учиш да бъдеш повече човек, виждаш и усещаш, че в края на
краищата ние всички сме хора, независимо от възрастта и произхода ни. Но преди всичко си
направил една много енергична стъпка, за да намериш себе си.

10. ГЛАВА
ТОЧНАТА ТЕХНИКА
НА ПОРЪЧВАНЕ
И ВСИЧКИТЕ Й ДЕТАЙЛИ

"Ако човек може да си пожелае нещо, без да се притеснява от това, желанието му веднага
ще се изпълни."
Някои любители на йога може би се опитват да изпаднат в транс, висейки с главата надолу, за
да програмират подсъзнанието си за нещата, към чието изпълнение се стремят. Истината е, че щом
вярваш, че ти е необходим сложен ритуал, за да говориш "по телефона" с Вселената, значи имаш
нужда от него. Иначе не!
Ако можеш да дадеш поръчката си по безобиден, съвсем нормален начин и след това да я
забравиш, тогава се получава най-добре. Например, можеш да напишеш желанието си на лист и през
нощта да го прочетеш на Вселената от прозореца си (или от балкона, ако си по-романтична натура).
Ако си мислиш, че там горе никой не те чува, тогава си представи, че имаш някакъв невидим
мобилен телефон и можеш просто да им звъннеш.
И това е всичко. Готово!
Особено важно е наистина да приключиш дотук, а не на следващия ден тайничко да си мислиш:
"Ама, дали някой там горе изобщо ме чу? Я за всеки случай да повторя поръчката..." Два часа по-
късно: "Може би ще помогне, ако още веднъж изпратя енергия към моята поръчка..." Малко преди
лягане: "Вие там горе, да не забравите... Чухте ли ме наистина?" Една седмица по-късно: "Моята
поръчка дали вече пътува? Хей, вие от Вселената, чувате ли ме?..."
Помисли защо правиш такива неща. Ти допускаш, че Вселената, така да се каже, ще изпорти
работата. Иначе нямаше непрекъснато да им звъниш по телефона заради една и съща поръчка. Не
бива да се страхуваме от енергиите, които все още не можем да си обясним, нито пък да се отнасяме
към Вселената по-зле, отколкото към всяка друга служба за поръчки. Вселената не е някакъв гуру, на
когото да се помолиш или да му похленчиш (което всъщност и гурутата не обичат), а е извор на
енергия. Представи си, че си изпратил талон за поръчка на някоя фирма за каталожна търговия и на
следващия ден изпращаш факс, за да питаш дали талонът ти е пристигнал. След което допълнително
звъниш три пъти по телефона. Ако става дума за някоя земна фирма за каталожна търговия, те
вероятно засега няма да те задраскат в базата си данни, тъй като в края на краищата искат парите ти.
Законите на Вселената, обаче, функционират по друг начин: Поръчката се разкрива чрез твоите
вяра, доверие, липса на съмнения, чрез това, да я "пуснеш" и да забравиш за нея. Да забравиш и да
"пуснеш" са най-сигурният подход за начинаещи, при положение, че поради липса на опит все още
не ти достига доверие. Забравянето има и предимството, че човек не се сеща да се съмнява или да се
притеснява.
Трябва сам да го изпробваш. Една от възможностите е винаги, когато се уловиш, че повтаряш
някоя поръчка или имаш твърде много очаквания във връзка с нея, да си повтаряш: "Обичам си
нещата такива, каквито са, и не ми е необходимо поръчаното, за да бъда щастлив. Не е важно дали
ще си получа поръчката или не. Няма да изпращам мислите си и така да дублирам поръчката, а и да
изнервям тия горе. И така съм доволен."
Твърде големите очаквания блокират потока на енергия. Тази служба за поръчки не използва за
доставките си земната колетна служба, а внушението. В повечето случаи внушението е просто
мъничък импулс или неопределено усещане в стомаха, което ти нашепва да направиш това или
онова, да се прибереш вкъщи по друг път или нещо подобно. Ако имаш твърде големи очаквания или
докато чакаш доставката си напрегнат, тъжен или изпълнен със съмнения, ти вече не чуваш
вътрешния си глас. Това е единственият проблем.
Take it easy, have fun and everything will come! (Приемай нещата леко, забавлявай се и всичко ще
се подреди!) И още нещо: Ако не се получи веднага, не обвинявай себе си, че си "неспособен да
поръчваш". Когато започнах, АЗ имах едно много значително предимство в сравнение с теб: подадох
първата си поръчка, без ни най-малко да се замислям какво всъщност правя или дали всъщност
поръчката ще ми бъде доставена. Поръчах само и само за да приключа спора с моята приятелка и
въобще не съм влагала емоции, съмнения, притеснения или големи очаквания. Въобще не съм имала
никакви очаквания и за мен беше прекрасна изненада, когато се получи. Естествено, след този успех
беше лесно да продължа.
Точна това му е цаката: Нужен е един убедителен успех и нещата се получават, защото вярваш
в тях. Вероятно можеш да изпробваш следното: Ако имаш кола, можеш да се упражняваш с
паркирането. Ако трябва да отидеш някъде, където обикновено няма свободни места за паркиране,
преди да тръгнеш, си поръчай едно.
Може да се случи така, че някой да звънне по телефона, да ти се прииска да минеш по друг път
или да пропуснеш зелената светлина, понеже си се зазяпал някъде. Във всеки случай все някога ще
стигнеш до целта и в мига, в който се появиш там, някоя кола ще си тръгне и ще освободи място - на
разстояние 30 метра от сградата, където трябва да отидеш.
А ВИНАГИ досега си правил поне по три кръгчета и накрая си паркирал бая надалеч. Признай,
че това е добър успех като за начало!
Признанието е нещо важно. Какво мислиш, че биха казали служителите на фирмата за
каталожна търговия Quelle, ако ти изпратят прекрасния пуловер, който си си поръчал, а ти им
звъннеш, за да им съобщиш: "Ало, честно казано, вече не съм сигурен дали открай време не съм имал
този пуловер и дали Вашата поръчка въобще е пристигнала. По-скоро ми се струва, че все още не съм
получил никакъв пуловер от вас."
Те ще сметнат реакцията ти за доста неблагодарна и няма начин да им станеш любим клиент.
Ако, напротив, по погрешка благодариш два пъти за една и съща поръчка, пък било то и по
случайност (доколкото изобщо има нещо случайно), тогава вероятно те ще бъдат толкова трогнати,
че ще ти изпратят следващото свободно място за паркиране и без да го поръчваш.
Освен това, когато признаеш, че си получил успешно една поръчка (или най-малкото
възможността това да стане), ти правиш нещо за себе си. При следващата поръчка се страхуваш все
по-малко, че може и да не стане.
Докато чакаш поръчката си, просто РЕШИ, че това не е важно и че и без него можеш да си
харесваш живота. (Подобна нагласа невероятно ускорява доставката - е, това последното не го казвам
с цел да престанеш да чакаш...)

Болестите - отделна глава в поръчките

Когато искаш да "се откажеш" от болести, е необходима положителна формулировка (всъщност
както и за всичко останало). Ти не се отказваш от главоболието, не си поръчваш да го няма, а си
поръчваш прояснена, здрава и свободна глава (или нещо подобно). Често поръчката ти се доставя
чрез нечия случайна забележка, която ти обръща внимание на някой специален, подходящ за теб
лечебен метод. Друг път се доставя чрез някое преживяване, което на пръв поглед би могло да
изглежда неприятно. По този начин може да получиш указание за душевните предпоставки на твоята
болест - какво всъщност предизвиква главоболието ти и защо твоите мисли и емоции си проявяват
като главоболие.
След като си разбрал причината за твоята болест, припомниш си какво всъщност искаш от
живота и започнеш да се грижиш за своето аз, търсейки живота, който ще ти даде възможност за най-
добра самоизява - тогава на тялото ти няма повече да му е необходимо да ти напомня, че се
пренебрегваш и болестта ще изчезне.
Помадите и кремовете винаги са само патерици и служат само за борба със симптомите.
Наистина съществуват методи за лечение (като например терапията на Бах - терапия с цветове на д-р
Бах - по името на английския лекар Едуард Бах, терапия с есенция от определени цветове и части от
растения, която би трябвало да повлияе на душевно-психически състояния), които по-бързо изваждат
на повърхността психическите причини. Може би ще бъдеш насочен натам.
Във всеки случай тук искам да те предупредя: Отказването от болест може да се превърне в
много стресово занимание. Доставката може да представлява осъзнаване на причините. Обаче и в
този случай по всяко време можеш отново да поръчаш помощ. Така че няма начин да стане толкова
зле. Споменавам го само, защото все още не съм виждала никой, при който болестта "просто така" да
е станала невидима, без той самият да не е трябвало да направи нещо по въпроса. Засегнатият човек
само получава подходящи указания какво да прави.

Обобщение:
1. Поръчвай където и както ти се иска. Ако имаш желание да си организираш малък ритуал,
тогава измисли си такъв, в който ТИ да вярваш или който на теб да ти изглежда ефективен.
Например: Запиши поръчката си и я прочети на Вселената през нощта от прозореца или
балкона, градината и т.н.. Вероятно можеш да го направиш през някой ден, когато си в особено добро
настроение и имаш особено много доверие в способностите си, или пък в ден, когато просто се
чувстваш добре. Ако ти харесва пълнолунието, направи го при пълнолуние.
2. Прави една и съща поръчка само веднъж. (Можеш също така и да върнеш поръчката преди
доставянето й).Ако поръчаш няколко пъти едно и също или многократно изпращаш възможно най-
много енергия чрез мислите си, значи допускаш, че Вселената ще изпорти работата. На Вселената й е
все едно. Най-много тя да установи, че е жалко за теб, понеже ти
3. в повечето случаи получаваш поръчката си чрез внушение. Чрез усещане, чрез нещо, което
някой ти е казал "случайно". Така по различни пътища ти биваш заведен в подходящото време на
подходящото място, където получаваш поръчката си. Ако имаш твърде големи очаквания, ти сам
блокираш себе си, а Вселената непрекъснато тича след теб с колета; само дето ти никога не се
появяваш на местата за получаване, тъй като си твърде напрегнат.
4. Формулирай всяка поръчка положително! Думи като "не" и "никакъв" не са подходящи. Та
нали когато се обаждаш на Quelle, ти не им казваш "Аз НЕ искам зелената покривка, моля". Поръчай
си това, което искаш. Ако искаш да откажеш болестта, поръчай си здраве на засегнатите органи.
5. Когато някоя поръчка има успех, признай го. По този начин ти укрепваш доверието си в
твоите способности да поръчваш. Ако не си сигурен дали не е било случайност, признай, че поне е
възможно това да е станало благодарение на твоята поръчка.
Особено хитрите хора поръчват, като си имат едно наум: "Може пък съвсем случайно
поръчката да пристигне точно тогава, за когато съм си я поръчал... Ама че съвпадение!"
Няма значение как - важното е да се получи!
Както вече казах:
Take it easy, have fun
anv everything will come
6. Ако живота ти като цяло искаш да потече в положителна посока, направи си списък как би се
чувствал, ако всичко в живота ти беше такова, каквото ти се иска.
След това си помисли по кои точки понастоящем има разминаване. Залепи си напомнящи
бележчици на различни места и винаги, когато попаднеш на някоя от тях, се замисляй дали това,
което в момента говориш, мислиш, чувстваш, е полезно за твоята оптимална представа за теб самия.
Имай предвид, че твоите думи, мисли и чувства формират твоята реалност!
Ако няколко пъти се уловиш, че казваш, мислиш или чувстваш нещо неподходящо, тогава
първо трябва да престанеш да се учудваш на твоята сегашна действителност. Второ, точно това е
моментът на събуждането. Започваш да твориш и да поръчваш съзнателно. Фазата на дълбокия сън
свърши! Будният и спящият човек се различават единствено по това, че единият създава реалността
си съзнателно, а другият - несъзнателно. Няма начин обаче да не я създаваш изобщо.
"Познай себе си" е казано в Делфийския оракул. Ако тази мисъл се доразвие, тя ще стане:
"Реши кой си и какъв искаш да бъдеш!". Защото в момента, в който осъзная нещо, аз вече съм
прикован към него. Мога да взема решение за нещо ново. Мога да взема и ново решение за това,
какъв човек искам да бъда и как искам да живея.

11. ГЛАВА
КАКВО СЕ СЛУЧВА
В ОТВЪДНОТО -
СЪЩЕСТВУВА ЛИ ТО ИЗОБЩО?

Стига да не ги смятаме за ужасяващи фантасмагории, някои преживявания, близки до смъртта,

са добро доказателство за това, че и там, отвъд, се случват такива неща, каквито и тук. Тук съм
обобщила някои откъси от една книга на Елизабет Кюблер-Рос. Те вероятно представляват още едно
напомняне за "Службата за поръчки". Благосклонният читател сам би могъл да си състави мнение:
"По природа аз съм, меко казано, скептичка и полувярваща. Като такава не се интересувам от
вероятността за живот след смъртта. Обаче определени наблюдения се повториха толкова често, че
не ми остава друг избор, освен да се посветя на този проблем."
Кюблер-Рос се е занимала с темата "Живот след смъртта" след преживявания с пациенти,
показали признаци за живот 45 минути, след като са били обявени за мъртви. По времето, когато са
били "мъртви", тези пациенти не само ясно са чували всяка дума от разговора, който се е водил край
тях, но и са могли да четат мислите на присъстващите и да ги споделят след това. През следващите
години Кюблер-Рос е провела целенасочени изследвания в тази област и целенасочено е търсила
"случаи със силата на доказателства".

Слепите проглеждат
Тя разпитала множество напълно слепи хора за преживяванията им, близки до смъртта. Както и
всички други, докато са били извън тялото си, слепите са се видели как се носят във въздуха над
земното си тяло и съвсем спокойно наблюдават ситуацията. Интересното е, че в този момент всички
слепи са били отново зрящи и след това са дали подробни обяснения за десените на вратовръзките,
цвета на пуловерите и др. на присъстващите. Друг интересен момент е, че по време на тези излизания
от тялото умиращите осъзнават присъствието на обкръжаващите ги безплътни създания и много
често на вече починали роднини.
Това означава, че никой, абсолютно никой не може да умре сам, дори и "физически самият"
астронавт в Космоса. За да провери това по безспорен начин, Елизабет Кюблер-Рос целенасочено е
посещавала детски клиники и е чакала да се появят семейства, претърпели катастрофа. След това
сядала край леглата на катастрофиралите деца. Често малко преди смъртта те чувстват спокойна
празничност, което винаги е знак за нещо важно. В този момент тя питала децата дали могат и дали
искат да споделят с нея моментните си преживявания. И те й отговаряли например: "Всичко е наред.
Мама и Петер вече ме чакат!" Госпожа Кюблер-Рос знаела, че майката вече е починала още на
мястото на катастрофата, но братчето Петер било настанено в друга детска клиника. В този момент
се обадили от другата клиника, за да съобщят, че пред 15 минути малкият Петер също е починал.
Детето го е знаело преди госпожа Кюблер-Рос.
В друг случай, прегазена от кола индианка е била "взета" от баща си, който живеел на 1000
километра разстояние. В последствие се оказало, че един час преди това бащата е починал от
инфаркт. Индианката не би могла да знае това.
В книгата си "За смъртта и за живота след това" госпожа Кюблер-Рос разказва този и много
други ясни примери.
 12. ГЛАВА
ОТ ДРУГАТА СТРАНА

Това е едно много разпространено езотерично упражнение. Публикувам го тук, тъй като много
хора, след като са се запознали с мислите на Елизабет Кюблер-Рос, или след като са имали например
успех в огъването на лъжици, търсят контакт с отвъдното. Все повече "признаци" сочат, че има още
нещо. Сега искаме да докоснем непонятното!
Това упражнение е довело до много изненадващи резултати при някои хора. Резултатите доста
надхвърлят това, което човек би могъл да си представи, четейки тези прости указания. Няма да
навреди, ако опиташ, а може би спадаш към хората, които ще успеят да осъществят "контакт с
отвъдното".
Чистите рационалисти трябва да изключат разума си и да се настроят за една фантастична
детска игра или изобщо да се откажат от упражнението. "Техниката на поръчване" функционира и
тогава, когато при подобно упражнение може да ти настръхнат косите. Така че не се смущавай. Ти
имаш право да бъдеш щастлив, също както и да изминеш своя напълно индивидуален път до своето
щастие.
Затвори очи и си представи, че си сред пейзаж, който символизира за теб мир и простор. Това
може да е връх, на който стоиш и гледаш околността. Може да е плаж и ти да гледаш морето.
Представяй си спокойствие и мир дотогава, докато усетиш чувство на закрила и блаженство. Може
би ще ти помогне, ако си припомниш ситуация, в която си се чувствал особено спокоен и на сигурно
място. Когато усетиш това и се почувстваш наистина добре, започни да си представяш в далечината
един воал от мъгла, който те разделя от духовния свят. Може и да е тъмна завеса. Зависи как ти е по-
лесно да си го представиш. След това виждаш как този воал - независимо дали е от мъгла или е тъмен
- бавно се приближава към теб и това те радва. Представи си, че родината на душата ти се
приближава все повече. Ако имаш проблеми да си го представиш, премини веднага към следващата
поръчка и поискай помощ или указание коя картинна представа е най-подходяща за теб. Това, което
искаш, трябва да дойде.
Когато воалът почти стигне до теб, ти го спираш и много бързо, или сладостно бавно - според
твоето темпо - подаваш ръце на духовните ти водачи, за да те поздравят с добре дошъл от другата
страна. Можеш да го направиш физически, или да си го представиш в мислите си. Дръж ръцете си
протегнати и чакай.
След няколко мига при различните хора се случват различни неща. Някои ги връхлита такова
силно чувство, че започват да плачат. Сякаш през целия си живот си си мислил, че си сам и изведнъж
се чувстваш заобиколен от същества, които са ти по-близки и по-мили от всичко, което си познавал
досега. Установяваш, че във всяка секунда най-добрите ти приятели са до теб. Стига просто да имаш
нужда да общуваш с тях.
Първият път на някои хора им изтръпват пръстите или ръцете им се затоплят. Или пък нещо
съвсем различно. Очаквай изненада. Колкото по-детски подходиш към играта, толкова по-голям
успех ще постигнеш с това упражнение.
Можеш да правиш упражнението всеки ден, но само по няколко минути. Защото колкото
повече се опитваш да задържиш прекрасното ново чувство, толкова повече то ти се изплъзва.

13. ГЛАВА
СЪВЕТИ ЗА ВСЕКИ ДЕН

Следват идеи, съвети, мъдрости, късчета духовно знание, духовни и житейски закони и т.н. Те
представляват една пъстра мозайка и са предназначени да поддържат жизнеността всеки ден.
Можеш например да сложиш книжката "Поръчки до Вселената" до леглото си и винаги, когато
имаш желание, да отвориш на тази глава, да прочетеш един от съветите и да си легнеш, или пък да
станеш от леглото с него - както ти харесва.
Добре е да запазим трезво и ясно съзнание, ако искаме да изградим живота си съзнателно и да
не проспим или да пропуснем доставката на "поръчките". Именно такава е идеята на тази пъстра
мозайка от мъдрости - да поддържат будни знанието, съзнанието за твоята истина и постоянното
доверие, че в теб дреме или пък бодърства едно чудесно създание, обичащо живота. То е там,
независимо дали в момента го виждаш ясно или не.
Да си припомним: Учените са установили, че е невъзможно човек да мисли отрицателно, когато
е отпуснат. И също така: никое бебе не се ражда на този свят изнервено или пък с комплекс за
малоценност. Радостта, любовта и пълнотата във всичко са естественото ти състояние. Всичко
останало е изкуствено и представлява заблуда.
Ето и мъдростите за всеки ден. Може би някои от тях ти допадат повече, а други по-малко.
Пожелавам ти много радост с тези от тях, които ти пасват!

Няма път към щастието, щастието Е пътят.

Буда

Нашата истинска задача е да бъдем щастливи.

Далай Лама

Смъртта е оптическа измама.

Алберт Айнщайн

По-добре е да запалиш най-малката светлинка, отколкото да се оплакваш от общия мрак.

Конфуций

Истинното трябва непрекъснато да бъде повтаряно, тъй като заблудите на тоя свят се
проповядват непрекъснато. При това не от някои отделни хора, а масово.
Йохан Волфганг фон Гьоте

Един про-блем е ЗА ТЕБ, ако беше против теб, щеше да се казва контра-блем!
Дитер Хьорнер

Страховете имат смисъл, само ако човек вярва, че нещо извън него самия създава собствената
му реалност. Без това убеждение страховете нямат смисъл.
Бодо Делец

Човек, който винаги приема най-лошото за живота е глупаво критичен. Човек, който винаги
приема най-доброто за живота, е интелигентно наивен.
Бербел Мор

Много проблеми са всъщност само пропуснати моменти на щастие.

Бербел Мор

Кое те прави по-щастлив: да се занимаваш с това, което искаш, и да го умножаваш, или с това,
което не искаш, и да се бориш с него?
Бербел Мор

Дали дъждовният ден е хубав или лош ден зависи от твоя избор и от твоята свободна воля. Сам
по себе си дъждът е също толкова хубав, колкото и всичко останало. Той е свеж, пречиства въздуха,
придава на природата по-сочни цветове, идеален е да си вземеш отпускаща вана и т.н.
Бербел Мор

Повиши качеството на живота си и тогава животът ще повиши количеството на качеството.

 Бербел Мор

Следвай своя усет. Ако определено познание не те кара да се чувстваш добре, значи все още не
си открил истината.
Бербел Мор

Чрез малките моменти на щастие в ежедневието можеш да се упражняваш, за да не пропуснеш

големите моменти на щастие.
Бербел Мор

Добре е всеки ден да се упражняваме да бъдем щастливи. Иначе е възможно да припаднем от

уплаха при “твърде много щастие накуп” и да се свестим, едва когато шансът вече е отминал.
Бербел Мор

По-добре една радост повече (например за някоя доставка от Вселената, която по-скоро е била
“случайна”), отколкото една радост по-малко.
Бербел Мор

Няма проблем без решение, така както няма и медал само с една страна, защото това не би било
медал.
Бербел Мор

Ако се концентрираш твърде много върху проблемите, ще бъдеш сляп за красотите на живота.
Бербел Мор

Божията воля винаги иска да превърна живота си в земен рай. Ако по силата на моята свободна
воля реша да хленча, тогава трябва да си играя ролята сам – без помощ “отгоре”.
Бербел Мор

Онзи, който твърде много се страхува от лошите неща, пропуска добрите. Онзи, който твърде
много се страхува от смъртта, пропуска живота.
Бербел Мор

Човек, който ежедневно улавя малките шансове и възможности, улавя и – обикновено внезапно
появилите се – големи шансове суверенно и без колебания. Човек, който никога не се е упражнявал и
само чака ЕДИНСТВЕНИЯ ГОЛЯМ ШАНС, се изнервя и е под напрежение, че трябва да се справи.
Той не знае какво да прави, когато се появи големият шанс – и шансът си отива.
Бербел Мор

Един голям шанс в живота ти прилича на преминаването през малко море. След това твоят
хоризонт може да се е променил напълно и много неща да са различни. Задължително е обаче да си
се научил да плуваш, да управляваш лодка или платноходка ПРЕДИ ТОВА.
Бербел Мор

Дори и да преминеш през много морета, ще разбереш, че това не те е направило друг човек,
само си получил други шансове. От която и страна на морето да се намираш, ти трябва сам да ги
уловиш.
Бербел Мор

Животът ти подражава във всичко: Ти се чувстваш добре по отношение на малките неща -

тогава животът ще се погрижи да се чувстваш добре и в големите. Ако се оплакваш, мърмориш,
дремеш и не виждаш малките чудеса на живота, той ще се погрижи да имаш и достатъчно големи
причини за оплакване и мърморене.
Върши си добре работата (за малките неща), тогава и животът ще върши добре своята работа
(за големите неща).
Защото животът гледа на твоите "аванси" като на израз на това, което искаш, и "послушно"
подрежда всичко по твоя воля!
Бербел Мор

Разликата между "голямо" и "малко" чудо съществува само в главата ти, също както разликата
между голяма и малка поръчка до Вселената.
Когато жител на пустинята види сняг за първи път, за него това е велико чудо. Той чува снега,
усеща го, вкусва го, възприема го с всичките си сетива.
Когато жител на Алпите види сняг, той въобще не го забелязва, тъй като за него това е нещо
съвсем обикновено.
Упражни се да разглеждаш нещата с всичките си сетива така, сякаш ги виждаш за първи път.
Ако можеш да усетиш малките чудеса като големи, тогава всички чудеса ще бъдат еднакво
големи - това ще направи доставката на всички поръчки еднакво вероятна.
Бербел Мор

Изобщо няма нужда да решаваш сам проблемите и трудностите от какъвто и да било характер.
Когато си във връзка с вътрешния си глас (не непрекъснато, но все по-често), тогава цялата вселенска
мъдрост винаги ще ти помага.
Ако ти липсват идеи, не питай ума си, а попитай сърцето си и усета си.
Ако ти предстоят трудни разговори, не ги обсъждай с разума си, а със сърцето и вярвай, че
винаги има решение, от което всички да са доволни.
Бербел Мор

Човек може да бъде мързелив по хитър или по глупав начин.

Глупавите мързеливци си създават ПОВЕЧЕ работа чрез своя мързел, а хитрите мързеливци
повишават своята ефективност, така че да имат по-малко работа.
Също така е глупаво да правиш всичко сам и да си твърде мързелив, за да поддържаш контакт с
вътрешния си глас. Така си създаваш ПОВЕЧЕ работа.
Хитро е винаги да бъдеш мил с вътрешния си глас, защото в такъв случай можеш да действаш
творчески заедно с Вселената. ТОВА е истинската ефективност.
(Естествено, човек може да бъде и прилежен, но за съжаление лично аз не знам много по
въпроса.)
Бербел Мор

Любовта към всички създания е ключът към това, ти самият да станеш осъзнат творец, тъй като
любовта ни кара да престанем да създаваме неосъзнато нежелани неща.
Бербел Мор

Всеки човек има своите индивидуални възможности да води щастлив и пълноценен живот. Без
съмнение предпоставка за това е да познаваш себе си, и то възможно най-пълно. Защото как мислите,
да ли ще бъде щастлива една овца, която ходи във вълчето училище и се опитва да стане добър вълк,
или пък обратното??!
Бербел Мор

Мислите и чувствата са като малки вируси - те се размножават с бясна скорост. Ти самият

решаваш дали вирусът ще носи добро настроение или ще е намръщен и кисел.
Бербел Мор
 Всяка мисъл е един вид освобождаващ механизъм. Ти решаваш дали тя ще произведе добро или
лошо.
Бербел Мор

Най-хитрото, което можеш да направиш, е да смяташ, че всичко е добре, независимо колко е

зле. Не след дълго и “животът ще се предаде” – ще се нагоди към твоя дух и ще ти доставя само
хубави неща. Това е така, защото ти създаваш своята реалност със своята свободна воля. Ти създаваш
реалността чрез това, което мислиш за нея, и притежаваш свободната воля да мислиш това, което
искаш.
Това не е висша езотерика, а по-скоро модерна квантова физика. Човек изгражда реалността
чрез очакванията си. Очаквай нещата да бъдат “зле” и те ще бъдат зле и ще стават все по-зле.
Очаквай нещата да бъдат “добре” и те ще бъдат добре и ще стават все по-добре.
Опитай с твоите близки, ако не ми вярваш. В понеделник очаквай най-лошото, а във вторник
най-доброто. В кой ден хората са по-мили?
Бербел Мор

Обичай лошото и тогава доброто трябва да дойде. Обичай всички “тъпи” хора (по принцип на
второ място след теб самия) и те ще стават все по-мили. Обичай всички трудни ситуации и те ще
стават все по-леки.
Бербел Мор

Първото, което идва, е това, от което тайно се страхуваш. Така че бъди хитър и очаквай винаги
най-доброто. Ако нещо не се получи, винаги мисли, че следващата възможност ще бъде по-добра.
Бербел Мор

Всичко, което можеш да поръчаш доверчиво и по детски, представлява нещо като експресна
поръчка до Вселената. То пристига незабавно.
Бербел Мор

Реалността е в окото на наблюдателя.

Бербел Мор

Как да обичам всичко такова, каквото е? Много просто: Погрижи се за малките камъчета от
мозайката (Какво бих искала да облека днес, кого бих искала да видя, какво искам да мисля за
другия, какво искам да видя, да прочета, да опитам, да почувствам? Къде искам да отида, какъв чай
да пия, на кой фотьойл да седна и т.н.), а след това Вселената и животът ще се погрижат за общата
картина (възможно най-добрата работа, здраве, приятели, партньор, пълнота във всички области на
живота).
Направи да ти е уютно и хубаво в малките неща и тогава животът ще уреди големите неща “в
същия стил и със същото основно усещане” (например хубаво и уютно, ако такъв е подходът ти към
малките неща).
Бербел Мор

Разликата между малките и големите поръчки съществува само в главите ни. На живота му е
все едно дали си поръчваме спонтанно оздравяване като тези, които толкова често се случват в Лурд
(досега медицината е признала 2000 чудотворни изцеления и те непрекъснато се увеличават), или пък
място за паркиране в центъра на града. Разликата е единствено в нас самите.
Бербел Мор

Като първа стъпка в посока “творческо подреждане на собствения ти живот с помощта на

Вселената” е напълно достатъчно да си ОТВОРЕН за идеята, че това е ВЪЗМОЖНО. Колкото повече
повярваш в това с течение на времето, толкова по-бързо ще се осъществят желанията ти.
Бербел Мор

Добър трик е да започваш всяка сутрин с мисли за благодарност. Дори и ако първият ден не ти
хрумне много повече от “Благодарен съм, че слънцето отново изгря и че има въздух за дишане…”,
ще установиш, че чудодейно списъкът на нещата, за които можеш да бъдеш благодарен, ще става по-
дълъг всяка сутрин.
Бербел Мор

Ако направиш Вселената свой бизнеспартньор, най-добър приятел и треньор в живота, ще си

спестиш време, ядове, разходи и усилия. Ще можеш да свършиш повече за по-малко време и така ще
спечелиш повече свободно време, успехи и по-добро настроение.
Бербел Мор

Според учените твърде дългите размишления и твърде многото знания пречат на процеса на
вземане на решения. Това съобщи през 2000 г. едно немско списание въз основа на проучване на
берлинския институт “Макс Планк” за образованието. Според това проучване при избора на пакет от
акции от 1600-те участващи по-добри резултати са постигнали тези, които са се доверили единствено
на интуицията си. Бъди умен и се довери на интуицията си. Ако освен това съобщиш на мозъка си, че
чрез логическото си полукълбо той възприема само около 7 впечатления на секунда, докато
интуицията възприема около 10 000 впечатления чрез творческото полукълбо, тогава и най-
критичният ум ще сметне, че е логично и разумно честичко да “си държи устата затворена” и да даде
предимство на интуицията. Интуицията просто има достъп до една доста по-обширна база данни,
отколкото разума.
Бербел Мор

Вселенската служба за поръчки обича усърдните клиенти и за награда им изпраща много

“рекламни подаръци” (хубави допълнителни изненади), тъй като: Природата има интерес хората да
са щастливи, защото такива хора я почитат и не я разрушават. Това е нещо подобно на намалението
за пътуващите често със самолет (miles and more). Независимо какви “условия” си уговорил ТИ с
вселенската служба за поръчки, горе-долу за всяка десета поръчка се получава и една допълнителна
доставка! (”Условията” зависят единствено от твоята свободна воля и от това, в което ти искаш да
повярваш.)
Бербел Мор

Ясните намерения водят до ясни резултати (доставки). Докато все още мислиш за твоите
“големи намерения”, можеш да оползотвориш времето, като ясно формулираш “малките”: Бих искал
всеки ден да проведа поне един дружелюбен разговор, да се зарадвам веднъж, да се засмея веднъж и
т.н.
Майсторството се постига чрез упражнения и един ден твоите “големи намерения” ще се
изяснят.
Бербел Мор

Никое бебе не се ражда на този свят изнервено или пък с комплекс за малоценност. Радостта,
любовта и пълнотата във всичко са естественото ти състояние. Всичко останало е изкуствено и
представлява заблуда.
Бербел Мор

Знаеш ли кой си ти? Припомни си: Изнервен и с комплекси за малоценност – не може това
наистина да си ТИ!
 И кой, значи, си ти в своята същност?
Душата на всеки човек е хубава, но за да можеш да покажеш красотата навън, трябва първо да я
намериш вътре в себе си.
Бербел Мор

Какво щеше да стане, ако всичко беше случайност?

Обратен въпрос: Какво щеше да промени това? Ако вярата в поръчките до Вселената кара
някого да черпи толкова много жизнена енергия, че той (или тя) е в добро настроение, че от само
себе си се случват все повече положителни неща, това е чудесно!
А какво би станало, ако поръчките до Вселената наистина съществуват?
Ако никога не ги пробваш, ти поемаш голям риск. Може би отдавна щеше да си спестиш много
време и усилия в доста области на живота си, ако по-често беше контактувал с вътрешния си глас и с
Вселената.
Бербел Мор

Дори и напълно непросветлени хора могат да правят поръчки до Вселената. (За доказателство
виж авторката на тази книга!) Не е необходимо да си получил просветление, за да подобриш живота
си. Трябва само истински и честно да потърсиш на всички равнища (тяло, ум и душа) и тогава
животът ще те посрещне с радост.
Бербел Мор

Знаеше ли, че е установено, че ръководителят на даден експеримент влияе на резултата със

своите очаквания? Поради тази причина повечето опити се управляват от компютър, тъй като
компютърът няма очаквания. Той не се е занимавал със самовнушение, нито с дълго медитиране, та
да се “научи” как да повлияе на резултата. Тъкмо напротив – не прави нищо по въпроса и въпреки
това не може да го предотврати.
Така че повлияването на реалността посредством очаквания не е способност, която се научава, а
вродено характерно качество на човека. ТО важи и за теб. Ако очакваш да НЯМАШ влияние върху
своята реалност, тогава реалността ще бъде достатъчно любезна да ти се представи така, сякаш ти
нямаш никакво влияние върху нищо!!!
Бербел Мор

Винаги, когато някой се радва или е развълнуван, би трябвало да отидем при него и възможно
най-интензивно да вземем участие в радостта (често отхвърляна като сантименталност). Ако се
опитаме да изпитваме дълбока радост от всяко малко цвете, тогава с изненада ще установим, че
нещата, които желаем, все по-често и по-бързо направо ни падат в ръцете.
Бербел Мор

Мислите на радост и любов към нещата водят до по-бърза доставка на всичките ми желания и
до осъзнати поръчки. Мислите на съмнение и гняв (независимо на кого или какво) пораждат още
повече причини за гняв и яд в живота ми.
Всяка мисъл и всяко чувство се умножават от само себе си.
Бербел Мор

Какво очакваш всъщност? Известен ли ти е преобладаващият резултат от твоите около 50 000

мисли, които ТИ мислиш всеки ден? Какво очакваш? Никой не мисли само положително или само
отрицателно. Обаче какво мислиш ТИ? Дали през две трети от деня си мислиш, че нямаш влияние
върху реалността или през две трети от деня си мислиш, че в крайна сметка повечето неща ще се
получат така, както ги искаш. Или пък поне през две трети от деня си настроен неутрално и си
мислиш, че все пак е възможно нещата да се подредят и си отворен към всичко?
Ако не си сигурен, можеш в продължение на две седмици да си водиш дневник на мислите и на
всеки час да си записваш какво мислиш в момента. Бъди честен към себе си и записвай всичко. След
две седмици доста точно ще знаеш какви са истинските ти очаквания.
Бербел Мор

Не вярваш ли, че мислите ти имат силата да се сбъднат? Обаче би искал да го повярваш, тъй
като виждаш, че това е едно съвсем разумно схващане? Тогава бъди мил към самия себе си и всеки
ден храни ума си с информация (например от книги, разговори), която показва, че човек наистина
предизвиква нещо със своите очаквания и че би било глупост да очакваме от живота нещо друго,
освен най-доброто!
Направи списък на всичките си положителни преживявания и на всичките малки случайности,
които ти дават допълнително основание да смяташ, че можеш да влияеш на своята реалност.
Бербел Мор

Ако поръчките ти все още не функционират истински (въпреки че всеки неминуемо влияе на
своята реалност със своите очаквания), това е доказателство най-вече за едно, а именно, че все още
не си достатъчно мил със самия себе си! Ако по-добре усещаш самия себе си, ако разбереш самия
себе си и познаваш своите най-съкровени нужди и извори на радост, ще чувстваш и ще чуваш все
повече и вътрешния си глас. Той ще се погрижи все по-често да попадаш в точното време на точното
място, за да си получиш поръчките от Вселената.
Бербел Мор

Всичко, което отхвърляш и осъждаш, ти пречи да получиш своите “експресни доставки”. А

любовта към всичко ги ускорява. Може би ще ти бъде от полза да знаеш, че не е необходимо да
отхвърляш и осъждаш всичко, което самият ти не искаш да преживяваш. Напротив, колкото по-
малко го отхвърляш, толкова по-малко ще го срещаш!
Бербел Мор

Ако искам да отида в Рим, първо трябва да знам къде се намирам в момента, за да знам как да
продължа. Дали първо ми трябва кораб, тъй като съм застанал на брега, или пък планинска
железница, тъй като стоя в подножието на един връх?
Ако искам да стана богат, щастлив и т.н., също така е необходимо да знам къде съм, кой съм и
каква би могла да бъде следващата ми стъпка. Тръгна ли във вярната посока, пътепоказателите ще се
появят от само себе си.
Бербел Мор

Не е трагично да поръчаш и да получиш неща, които, след това се оказва, не ти трябват.

Напротив: Това извънредно много ускорява самопознанието и намирането на самия себе си, защото
по този начин не си мислиш години наред: “Ех, ако бях направил това или онова” (Тук се имат
предвид точно нещата, за които след като си ги поръчал и получил, си разбрал, че са ненужни.)
Освен това дори и най-излишната поръчка има добра и полезна цел: Тя засилва доверието ни,
че службата за поръчки работи.
Бербел Мор

В началото на нашите пътувания за самопознание ние често предполагаме, че в дълбините на

душата ни се крие едно ужасно чудовище. Когато обаче започнем да проучваме нашата истина в
малките неща от ежедневието (например Какво предпочитам днес – черен или зелен чай?), тогава
установяваме, че ужасното чудовище в нас всъщност е само едно ужасно изплашено котенце, което
никой не е галил от много отдавна.
Бербел Мор

Душата на всеки човек е здрава като на новородено. Небето зад облаците винаги е синьо
(облаците олицетворяват от малките проблеми до големите неврози). Ако имаш лошо мнение за себе
си и за способностите си, значи гледаш на себе си твърде повърхностно. От многото облаци вече не
виждаш синьото небе в душата си. Убеди се, че въпреки всичко то е там.
Бербел Мор

Ако някой прави нещо глупаво, значи в момента просто не му хрумва нищо по-добро. Не се
занимавай с некадърността на другите, а по-добре се погрижи за своите собствени умения.
Бербел Мор

Няма причина да се напрягаш повече, отколкото ти е приятно.

Бербел Мор

Напрежението забавя процеса на намиране на самия себе си (поне моя; има много терапевтични
насоки, които виждат това по друг начин, ти реши сам за себе си!), удоволствието го ускорява!
Бербел Мор

Ако някой е осъзнал, че съществуват духовни и невидими сили, това не доказва, че този човек е
добър. То доказва само, че всеки може да достигне до това съзнание, без да е просветлен.
Бербел Мор

Смяташ ли, че има смисъл да приемеш обратното на това, което искаш, и да вярваш в него? Не
е ли много по-смислено винаги да очакваш най-доброто?
Бербел Мор

Една ситуация сама по себе си рядко представлява проблем. В повечето случаи истинският
проблем се състои в това, което ние мислим за нея.
Бербел Мор

При едни и същи обстоятелства някои хора са напълно щастливи, а други напълно нещастни.
Самото припомняне на този факт е достатъчно, за да изчезнат много проблеми, защото тогава не
оставяме безброй моменти на щастие в живота да се изнижат неоползотворени край нас.
Бербел Мор

Ако смяташ, че ти самият си изцяло отговорен за твоите проблеми, тогава е лесно да отстраниш
тези проблеми.
Бербел Мор

Проблемите съществуват не за да бъдат дискутирани, а за да бъдат решавани.

Бербел Мор

Човек, който бърза, не е отворен за творчески внушения. Затова бързането и стресът никога не
пестят време
Бербел Мор

Човек, който се движи през живота съвсем спокойно, има достатъчно време за всички
интуитивни внушения.
Бербел Мор

Добре е да се научим да различаваме вътрешното чувство на блаженство, което блика от

душата, от повърхностното задоволство.
Например, аз мога да бъда повърхностно доволен, защото съм си “отмъстил” за нещо; или мога
да се чувствам добре с цялото си сърце, защото съм намерил решение, което е от полза за всички и
което укрепва моето самоуважение.
Бербел Мор

Онзи, който знае, че истинската му цел в живота се състои просто в това, да бъде щастлив,
може да даде предимство на мъдростта и не му се налага да упорства в глупостта.
Бербел Мор

Лошо настроение в дъждовен ден?

Може би вътрешният глас ти предписва ментов чай с малинов сладолед и кетчуп срещу
душевния хаос? Е и? Това е супер съвет! Аз бих го последвала веднага. В края на краищата не може
да навреди по никакъв начин.
Бербел Мор

Можеш да обикаляш целия свят през отпуската, но ако не се чувстваш истински добре вътре в
теб, никъде няма истински да си починеш.
Бербел Мор

Поради многото страдания по земята някои хора се питат какво всъщност прави Господ на
небето, освен да си почива. Други хора смятат, че той е дал на всеки от нас силата да
предотвратяваме всички тези страдания. Ние обаче често използваме свободната си воля за това,
просто да не задействаме тази сила.
Бербел Мор

Основната разлика между осъзнатия и неосъзнатия човек се състои в това, че неосъзнатият

обикновено реагира автоматично, а осъзнатият има свободата да реагира осъзнато в зависимост от
решението си в съответния момент. Това прилича на разликата между играчката, управлявана с
дистанционно, и този, който държи дистанционното.
Човекът на волана смята, че разполага с цялата власт на живота си, а другият – че зависи от
произвола на съдбата и обстоятелствата. Единствената причина за последното са автоматичните
реакции, които са резултат от недостатъчно осъзнаване на настоящето.
Бербел Мор

Енергията следва вниманието. Обърни внимание на хубавото и то ще се увеличи. Обърни

внимание на всички ситуации, в които си се справил с нещо особено добре и лесно. Те ще се
умножат. Обърни внимание на нещата, които са ти паднали от небето: Поискал си масло и малко
след това някой го е сложил пред теб. Телефонът е звънял и ти си знаел кой е бил, още преди да
вдигнеш слушалката. Радвай се на тези неща и ги признавай, тогава те ще се случват все по-често на
всички нива.
Бербел Мор

Всичко, което човек изпраща навън чрез думите и делата си, ще се върне при него. Получаваш
това, което даваш.
Бербел Мор

Ако човек може да си пожелае нещо, без да се притеснява за него, всяко желание ще се изпълни
веднага.
Бербел Мор

Представи си, че се чувстваш супер в ситуация, която “всъщност” е лоша. Откъде тогава знаеш,
че ситуацията всъщност е лоша?
 Бербел Мор

Отрицанието потиска всяка съзидателност. Обърни възприятията си към хубавото, ако наистина
искаш да направиш нещо за света. Така ще се стимулира твоята съзидателност, а също и желанието
ти да изживееш повече хубави неща. Много по-лесно ще преодоляваш проблемите и ще се чувстваш
радостен, че го правиш.
Бодо Делец

Ти никога не си истински щастлив, защото си решил даден проблем, а защото в този момент си
насочил възприятието си към чувството на щастие. Можеш винаги да правиш това.
Бодо Делец

Хората са стигнали до великото творческо постижение да вярват, че трябва да обърнат

възприятията си към грозното, за да го разчистят, тъй като искат да изживеят хубавото. Така им се
удава почти никога да не стигнат до хубавите чувства, тъй като вместо с тях са заети да се борят с
отрицателните. Хората изживяват положителни чувства само когато случайно не намерят причина да
възприемат това, което им изглежда отрицателно. Тоест, ако хората не се трудеха толкова активно, за
да бъдат нещастни (никога да не изпускат от очи отрицателното и да се борят с него), те автоматично
биха били щастливи.
Бодо Делец

Не е нужно да предизвикваш любов. Тя просто е тук и може да бъде възприета. И все пак това е
възможно само защото твоето възприятие действително се насочва към това чувство.
Чрез страха твоето възприятие автоматично се насочва към всичко, което може да се провали.
Ти винаги изпитваш чувствата, към които се насочва твоето възприятие.
Бодо Делец

Ние усещаме дълбоко в себе си влечението към жизнерадост и любов, но твърдо вярваме, че
можем да получим тази жизнерадост само отвън. Това убеждение поражда всичките ни проблеми в
живота. Ако можехме да осъзнаем, че можем да намерим истинската любов и жизнерадост вътре в
нас, нямаше да имаме проблеми.
Бодо Делец

Бог не е създал света, той сам е станал светът!

Нийл Доналд Уолш, “Разговори с Бога”

Списъкът може да стане толкова дълъг, колкото искате. Подчертай житейските мъдрости,
които най-много ти харесват, и ги препрочитай редовно. Всеки ден преди лягане си чети по една
мъдрост и трептенето ти ще бъде по-високо. А колкото по-високо е то, толкова по-добри ще
бъдат твоите поръчки до Вселената.
Желая ти много успех!