Т е в ъ рв ях а с И с у с

Долорес Кенън

На корицата:
Долорес Кенън е хипнотерапевт, който използва регресия към минали животи. Когато
работи с пациентите си, периодично тя се среща с исторически личности и ситуации. В тази
книга тя разказва как двама от нейните пациенти в предишен живот са се срещали с Исус по
време на мисията му в Палестина.
В „Те вървяха с Исус“ са описани различни сцени от храма в Ерусалим, срещи с хората от
тази епоха, политически интриги, довели до разпъването на Исус на кръста, а също и личните
преживявания на тези, които са го срещнали.
Това е поглед „отвътре“, насочен към времето на Исус, чрез който можем да почувстваме как
са протекли събитията в действителност. Изследванията на Долорес Кенън добавят ново
измерение към нашето разбиране за ключовите личности и епохи в историята, а реализмът на
тази информация е поразителен.

Глава 1
ОТКРИВАНЕ НА СРЕЩНАЛИТЕ СЕ С ИСУС
Работата ми като хипнотерапевт, специализирал се в реинкарнацията, ме отведе по мисте-
риозни пътища в странни ситуации. Това ми позволи да надзърна в скритите ъгли на подсъзнани-
ето, където се таеше непознатото, забулено в мъглявините на времето. Открих, че цялата история
на човечеството е вписана в ума на живеещите днес хора и че ако тези спомени не се възбудят, те
ще си останат спящи и неоткрити.
Все пак обстоятелствата на трескаво оживения ни съвременен свят накараха тези спомени да
изплуват, често и неповикани, защото по непонятен начин те упражняват влиянието си върху
сегашния ни живот. Тъй като сега терапията чрез минали животи се използва, за да помогне на
хората в разрешаване на проблемите им, тези спомени изплуват много по-често от преди. Може
би хората за първи път си позволяват да приемат, че тялото, в което живеят, и спомените им от
настоящия живот не са цялата същност на човешкото съществуване. Човек е много повече от
това, което вижда в огледалото, и от това, което съзнателно помни. Съществуват неизмерими,
неразгадани дълбини, които едва започват да се изследват.
Когато започнах работа през 1979 г., открих, че вероятно всички ние имаме спящи в
подсъзнанието ни спомени за минали животи. Докато сме в състояние да се справяме
задоволително в нормалното си будно състояние, не се налага да проучваме тези свои спомени.
Смятам, че най-важният живот от всички е този, който живеем понастоящем. Това е целта на
съществуването ни в настоящето време. Трябва да се постараем да изживеем този свой живот по
най-добрия възможен начин.
Много хора оспорват с това, че ако реинкарнацията е истина и че ако са живели безброй
други животи, защо тогава не ги помнят?
Подсъзнанието може да се сравни с един механизъм, с един магнетофон, с един
свръхнапреднал компютър. Във всекидневния си живот непрестанно сме бомбардирани от
1
милиони дребни земни парченца информация - гледки, миризми, звуци и всякакви сензорни
възприятия. Ако на цялата тази информация бъде позволено да премине през съзнанието ни,
тогава ние не бихме могли да действаме - щяхме да бъдем напълно объркани. И така,
подсъзнанието работи като филтър и като пазач. То ни позволява да се съсредоточим само върху
информацията, която ни е необходима, за да живеем и да работим в нашето общество.
Но важно е да отбележим, че всички други сведения са все още там, събрани в компютърните
банки за спомени. Никога не се губят, а се съхраняват от този скъперник - подсъзнанието. Кой би
могъл да знае защо? Всичко е там и може да бъде открито. Ако един човек бъде върнат до
празнуването на дванадесетия рожден ден от настоящия му живот, той може да си го спомни и
наистина отново да преживее този епизод. Ще знае имената на всички присъствали деца и ако го
попитате, може да ви опише храната, подаръците, мебелировката и вида на тапетите с
най-големи подробности. Това са някои от светските части на информацията, които са били
складирани в записа за празнуването на рождения ден. В ума съществува лента с пълен запис на
филма, за да пресъздаде сцената с най-малките подробности. Всеки ден и всяко събитие от
живота ни е съответно записано и, ако трябва, може да бъде достигнато.
Така че, ако целият ни сегашен живот е на разположение на подсъзнанието, то и всички
наши предишни животи са там, готови да бъдат достигнати. Иска ми се да го сравня с една
огромна видеотека: помолваме подсъзнанието да извади видеокасета със съответния минал
живот и да я включи в паметовата машина. Ако си представим колко огромна е тази банка за
спомени, ще разберем защо не би било мъдро - всъщност би било вредно - всичките тези спомени
да са в съзнанието ни във всекидневното ни будно състояние. Та ние щяхме да бъдем смазани. Би
било извънредно трудно да действаме, ако други сцени и предишни кармични отношения
непрестанно преминават през съзнанието ни и препокриват сегашния ни живот.
Така подсъзнанието избира и ни позволява да се съсредоточим върху това, което е
най-съществено, за да живеем при сегашните обстоятелства в сегашната среда. Проблеми
възникват понякога, когато сегашният живот бива повлияван от предишните. Известни
обстоятелства могат да бъдат отключващ момент за появата на спомени от минал живот. Такава
роля играе и терапията чрез минали животи: да помогне за разкриването на установили се
модели, или да се справи с появила се неразрешена карма, която влияе (често негативно) върху
всекидневните дела.
Много от хората, с които сме работили, както аз, така и други терапевти, години наред са
лекувани (соматично и психично), без да могат да получат нужния им отговор. Разстройство в
отношенията с други хора, за което няма обяснение в сегашния им живот, често може да бъде
открито в трудности и травмиращи събития от други животи. Източникът на много фобии и
алергии е от времето на предишни животи. Ето един пример: причината за подчертано
отвращение към прах и кучета бе открита в един минал живот на бедност, когато субектът,
живеейки в пустинята, е трябвало да се бори с кучета, за да пази скромния си запас храна.
Произходът на соматични болести, които упорстват и не се поддават на съответно лечение, често
може да бъде открит в някой друг живот. При един субект с дълга история на упорити болки във
врата, бе открита връзката с два случая на насилствена смърт: единият гилотиниране, а другият
смърт, причинена от индианска томахавка, забита в задната част на врата. Един млад колега,
студент, не могъл да завърши, защото при стрес получавал тежки стомашни спазми. Това бе
проследено в много от предишните му животи, където смъртта е била причинявана с удар в тази
част на тялото - от меч, от куршум и т.н. Натрапчивото желание за хранене и прекомерното
напълняване често е възможно да бъдат резултат от влачещи се спомени за бавна гладна смърт
или за причиняване на чуждо гладуване. Последното води до потребност да се заплати за
кармичните дългове.
Една жена, която желаела да има дете, но била преживяла много аборти, открила, че в един
от миналите си животи била умряла при раждане. Тъй като подсъзнанието няма представа за
време, то смята, че върши своята работа, като предпазва това да не се случи отново. Методите му
в случая с жената, която абортирала, били да я предпазва от забременяване.
При тези случаи в терапията се включва директна работа с подсъзнанието и убеждаването
му, че тялото, което е имало тези физически проблеми, вече не съществува и че сегашното тяло е
съвършено здраво. Щом разбере разликата и това, че при сегашната личност няма риск,
проблемите бързо се разрешават.
2
 Понякога отговор може да бъде намерен в един минал живот. Друг път случаят е много
по-сложен, защото е бил установен някакъв модел, чрез повторение, простиращо се в много
животи. Важно е да подчертая, че както при всички лечения, терапията чрез минали животи не е
магия, която лекува всичко. Дори когато следите бъдат открити, сегашната личност може все
още да ги използва като инструмент и да включва информацията в сегашния си живот. Когато
личността използва познанието и работи с него, резултатите могат да бъдат и смайващи и добри.
През годините, в които работих със стотици субекти върху голям брой въпроси, понякога
имаше интересни случаи, изискващи по-дълбоко проучване. В повечето от тях обаче се касаеше
за животи, които човек би сметнал за отегчителни. Изглеждаха сякаш нищо интересно не се бе
случило. Но тъкмо това са случаите, които потвърждават достоверността на регресията в
миналите животи. Ако някога в един бъдещ живот някой от нас бъде върнат в сегашния,
вероятно ще се появят обикновени и скучни сцени, защото животът е такъв. Малко от нас са
достатъчно известни или пък вършат сензационни неща, за да бъдат споменати имената им във
вестниците или в новините по телевизията. Много повече са обикновените хора по света.
Дори аз да определя една регресия като неразкриваща особени събития, важното е, че тя
помага на субекта да намери това, което търси. Много пъти след подобен сеанс съм си мислила,
че човекът ще е разочарован. Изненадана бях, когато ми казваха, че споменът е имал извънредно
важно значение за тях и че им обяснявал нещо, което винаги са искали да разберат. Не аз съм
човекът, който трябва да отсъди кои спомени са важни и полезни като терапевтичен инструмент.
Случаите на безброй обикновени регресии са нормалните и никога не биха били описани, освен
като сбор на видове животи или като сбито изложение на историята, разказана от няколко души,
живели в един и същи период от време.
Моите книги са съставени от малкото избрани случаи, когато съм имала късмет да работя със
субект, който се е случило да живее във важно за историята време или е бил свързан с някоя
известна личност. Никога досега не съм открила някой Наполеон или Клеопатра, а и не го
очаквам. По-вероятно е да открия някой, който е бил свързан с Наполеон или с Клеопатра. В
такъв случай човек трябва да се съсредоточи върху спомените им за известната личност, защото
вероятно иначе никога не би получил информация за детайли от толкова лично естество. Дори
ако се случи личността да е живяла по време на важно историческо събитие, тя ще ви каже само
това, което лично знае. Например селянинът не би бил посветен в подробностите, известни на
царя, и обратното. Историята винаги ще бъде разказвана от уникална гледна точка. Всичко друго
веднага би било прието като фантазия.
Когато пишех книгата Исус и есеите, си мислех, че никога не бих могла да срещна друг
субект, който да знае такива подробности от личния живот на Христос. В тази книга е описана
историята, както бе разказана от един от есеите-учители на Исус в Кумран. Тя се появи, когато
при регресия върнах едно младо момиче в този период от време и направих смайващото
откритие. Момичето не бе завършило дори гимназия и това правеше сведенията за юдейската
история и теология още по-значими, защото нямаше начин да компилира тази информация от
своето образование. Но подобен случай се явява веднъж в живота. Ето защо употребих толкова
много време, опитвайки се да получа колкото се може повече подробности. Мисълта, че мога да
срещна друг субект, живял по същото време, който да е бил свързан с Исус, ми се струваше
малко вероятна.
Бях връщала други субекти към това време и към този район, но те разказваха обикновени
жизнени истории: на римски войник, на човек, живял в Ерусалим, или на някой, който е продавал
стоки на пазара. Те не споменаваха за Христос, макар че вероятно бяха живели в близост до него.
Това придаваше достоверност на откритията ми, защото показваше липсата на склонност у
хората да фантазират, че са били свързани с Исус. Когато им се даваше възможност, те все още
разказваха своята неподправена история. Може би наистина е вярно, че по света има много хора,
които имат връзка в свой минал живот с Исус и които носят тези спомени, заключени в
подсъзнанието си. Но какъв беше шансът да срещна някой от тях в работата си с регресивната
хипноза? Бих казала, че шансът е нищожен и наистина е така. Всъщност не очаквах това отново
да се случи след опита ми с Кети и написването на книгата през 1985 г.
Веднъж работих с една жена, която беше така убедена, че е живяла по това време, че под
хипнозата се опита си фантазира някакви спомени. Не смятам, че се опитваше да ме мами или, че
имаше задни мисли. Тя просто силно вярваше, че е била Елисавета, майката на Йоан Кръстител,
3
и никой не можеше да я убеди в противното. Тя искаше с провеждането на регресията да убеди
себе си и своето съмняващо се семейство. Съгласих се да й направя регресия в минал живот, но
не ми беше по сърце и затова бях дори по-усърдна в контролирането на субекта. Веднага щом
влезе в транс, тя започна да описва обстановката в Светата земя и връзките си с Йоан и Исус.
Стана подчертано емоционална, когато описваше затварянето на Йоан и неизбежната му смърт.
Имаше няколко неща, по които веднага се разбираше, че фантазира. Когато започнах да й
задавам проучващи въпроси, тя не можеше да отговори. Беше затънала в библейската версия и не
бе в състояние да се отдели от нея. С други думи, не можеше да отговори на нито един въпрос,
който нямаше връзка с написаното в Библията.
Друг белег бяха телесните й реакции. При обикновения транс субектът лежи почти
неподвижно, докато дишането и мускулният тонус се променят и REM (бързото движение на
очите) се увеличава. Това са признаци, които хипнотизаторът наблюдава и по тях определя
дълбочината на транса, а така също са указание за евентуална травма. Жената не лежеше
спокойно. Телесните й реакции показваха наличието на възбуда. Тя непрестанно извиваше
ръцете си. дишането й бе непостоянно и движенията на очите не бяха такива, каквито трябва.
Цялостното й поведение показваше страдание. След около половин час, през който непрекъснато
използвах глъбинни техники, тя направи това, което наричам "скачаща жаба". Прескочи от
сцената, която описваше, в друга, отнасяща се до друг, различен живот. Този път тя беше
италиански духовник в малка и бедна църква. Тялото й се отпусна и последва една нормална и
шаблонна регресия. Разказа историята на един саможив свещеник, недоволен от живота и
съдбата си. Аз също се успокоих, защото знаех, че отново сме на твърда почва. Явно бе какво се
беше случило. Подсъзнанието й се стремеше да изпълни желанието и фантазиите й за един живот
с Йоан и Исус, но когато трансът се задълбочи, то не можеше повече да поддържа тази
преструвка и се стигна до една нормална регресия.
През сеанса се появи и друго нещо, което много рядко се случва. По време на фантазната
регресия усещах огромно количество енергия, излъчвана от тялото й. Когато това ставаше, то се
усещаше като топлина и създаваше придръпващ, сграбчващ ефект върху тялото ми. Това е много
неприятно и може да разстрои направлението и концентрацията ми при разпитването. Често, ако
можех, аз се отдалечавах от субекта (няколко крачки са достатъчни), докато усещането утихне.
По времето, когато смущаващият енергиен поток се излъчваше от жената, забелязах, че магнето-
фонът е спрял. Докато продължавах да я разпитвам, трябваше да се справя и с този необходим за
работата ми механизъм. Когато го отворих, видях, че ролката е изскочила и лентата се е завила
около главата. Извадих дългата оплетена лента, сложих нова ролка и продължих сеанса. Жената
влезе в нормална регресия в живота на италианския свещеник, а магнетофонът продължи да
работи гладко. Както казах, това става рядко, обикновено при случаи на объркани от страшно
напрежение и страхови изживявания субекти. Би ли могло енергийното поле, което аз всъщност
можах да усетя, по някакъв начин да засегне магнетофона? Имала съм случаи, когато пълна
неподвижност или шум заличават гласа на лентата. Това ме кара да вярвам, че при регресия в
минал живот става нещо повече, отколкото ние си мислим. Изглежда съществува невидима
енергия, излъчваща се от хората, която наистина може да засегне машините, особено нещо така
чувствително като магнетофона.
Когато жената излезе от транс, тя бе напълно погълната със своя (предполагаем) спомен за
времето на живота си с Исус. Смяташе, че това е доказателство и пропъждаше другия си живот
на свещеник. Тя беше напълно объркана, когато й разказах за частта от записа, която се беше
развалила. Освен скъсаната лента, колелата бяха изскочили и ролката не можеше да се пренавие.
Тя ме помоли някак си да я възстановя, защото искаше да я има. Това било най-важното нещо в
живота й. Това беше нов знак, че споменът не е истински, защото една истинска регресия не
предизвиква този тип реакция. Субектът обикновено не приема преживяването за истинско,
твърдейки, че вероятно го е чел или го е гледал по телевизията. Отричането е първата реакция и е
съвсем нормално да кажете: "О, вероятно съм си го измислил." Смятам, че това е метод на
съзнанието да се справи с нещо така чуждо и противно на начина му на мислене. Един минал
живот сигурно е чужд за начина на мислене на обикновения човек. Така преживях невинен опит
на един субект да си измисли прераждане, което някак би задоволило желанието за живот,
свързан с тези важни исторически личности. За мен това беше още едно доказателство, че тези
случаи не могат да бъдат симулирани.
4
 И така, не очаквах да намеря други субекти, живели по времето на Христос, а и ако ги
намерех, предишният ми опит би ме направил много подозрителна. Но тези неща изглежда бяха
в ръцете на други, а не на нас, простосмъртните. Случаите, които съм насочена да изследвам,
сякаш идват от по-висши сфери, несъмнено намиращи се извън моя контрол. През 1986 и 1987 г.,
когато бях силно привлечена от писанията на Нострадамус (което описах в трилогията си
Разговори с Нострадамус), имах два субекта, спонтанно регресирали в този период от време,
което много ме заинтересува. Често съм се чудела какво е преимуществото на това, но отдавна
съм се научила да не питам за причините, защото сякаш необяснимо бях насочена към тези
случаи, за които смятам да разкажа.
Тази книга е историята на две жени, поотделно срещнали Исус в свои минали животи.
Спомените им добавят ценни данни към забравената и изопачена история, дошла през времето до
нас. Те ни помагат по-добре да разберем и да оценим този Исус, който преди всичко е бил мъж и
човешко същество със сложни и съвсем реални усещания и емоции. Той безспорно е бил велик
учител, който е разбирал тайните на вселената и се е опитвал да ги разкрие на смъртните от
неговото време. Както е казал: "Тези неща ще правите и още други." Но той е бил също така и
човек и тази част от историята му е била пренебрегвана. В настоящата книга, както и в Исус и
есеите, имаме рядката възможност да го видим така, както хората от онова време са го виждали.
Това сътворява картина за него, която е дълбоко лична и истинска. Може би най-накрая
истинският Исус може да бъде видян и оценен като изключителният човек, какъвто е бил.
Влезте в света на непознатото, в света на регресивната хипноза.

Галилея по времето на Исус

Глава 2
ЕДНА СРЕЩА С ИСУС
Има много и различни причини за търсенето на сеансите за регресия в минали животи.
МНОГО хора имат определен проблем, бил той соматичен или емоционален, който се опитват да
разрешат. Кармични взаимоотношения с членове на семейството или с други значими личности в
живота им често създават проблеми, нуждаещи се от помощ. Тези хора са уморени от всичките
конвенционални средства (медицински и психиатрични) и се обръщат към регресивната терапия
като към възможност за решение. Винаги има и такива, които искат хипноза за минали животи от
чисто любопитство само за да видят дали наистина са имали предишен живот.

5
 Когато Мери се обади и поиска среща, не бе сигурно към коя категория принадлежи. Тя
беше много привлекателна жена, над тридесет и пет годишна. Беше разведена и се опитваше
сама да се грижи за двамата си сина. Поради това бе започнала свой бизнес с един малък
разсадник и градинарство. Времето й бе много запълнено и сеансите ни трябваше да се вместват
между другите й задължения. Идваше с малкия си камион, натоварен с растения. След сеанса
продължаваше своя бизнес. Тя категорично не беше една отегчена домакиня, търсеща някакъв
вълнуващ отдушник. Мери бе предана майка с желание да постигне успех в бизнеса си, за да
осигури на своите синове възможно най-голям домашен уют.
Призна, че търси отговор на един проблем, но не пожела да разискваме какъв е той. Каза
само, че ако намерим отговора, тя ще го разбере. Това означаваше, че като терапевт аз трябваше
да разузнавам слепешката в мрака, без да знам какво всъщност търсим. Това можеше да бъде
постигнато като се остави подсъзнанието на свобода и така да се открие какво търси субектът.
И така, при първата ни среща въведох Мери в транс. Позволих й да пътува през времето и да
върви накъдето поиска, без да бъде насочвана да търси причината на проблема.
Лесно можех да предвидя какво ще стане, защото тези случаи обикновено се развиват по
един и същи модел. Резултатите обикновено са сходни. Мери се върна в един живот, който бе
обикновен и скучен и в който нищо значително не се беше случвало. Каза, че той отговаря на
някои въпроси и се отнася към неща в живота й, но няма връзка с големия проблем. Следващата
седмица резултатът беше същият - един обикновен минал живот, който се отнася само до Мери.
Пробивът дойде на третия сеанс. Мери беше един превъзходен субект и аз я бях свикнала да
потъва в дълбок транс само с една ключова дума. Тази ключова дума може да бъде всякаква, но
употребата й прави излишно дългото въвеждане. След като се настанеше и отпуснеше на
леглото, изричах ключовата дума. Когато потънеше в състояние на дълбок транс, поисквах от
подсъзнанието да даде информация, която е важна за нея и която тя трябва да знае. Казвах му да
я заведе в минал живот, който би имал значение и отношение към сегашния й живот. Този път тя
бе достатъчно сигурна в мен, така че се надявах подсъзнанието й да се подчини.
Провеждах много сеанси и ползвах няколко магнетофона. Често направо ги съсипвах, като ги
използвах и за записи, и за транскрибиране. Записите от тези сеанси с Мери бяха направени по
време, когато магнетофонът не работеше добре. Той прескачаше от време на време и понякога
колелата преставаха да се въртят. В този промеждутък липсваха думи. Докато транскрибирах
тези сеанси, се опитвах да възвърна всяко нещо, което липсваше, точно така, както можех да си
го спомня. Така че през тези сеанси често бях свръхзаета, както с нагласяването на магнетофона,
така и със субекта.
Ползвах един метод, при който субектът се носи върху красив бял облак. Казвах на облака да
я свали във важно за нея време, където има важна информация, която тя трябва да знае.
Броях, докато облакът я носеше и много внимателно я свалеше долу. Първото й впечатление
бе, че се намира в една горичка от зелени дървета. Каза, че те имат гладка, леко изпъстрена сива
кора, която не й е позната. След това тя забеляза сред дърветата малка група от четири човека.
Можеше да ги вижда отдалеч и й се струваше, че са облечени еднакво - в бели ленени дрехи и
препасани в кръста с нещо като колан от въже. Когато Мери се погледна, тя откри, че е облечена
по същия начин - в домашно тъкана бяла ленена дреха и със сандали на краката. Знаеше, че е
младо момиче с дълга кестенява коса. Каза, че името й е Абигейл и че е дошла на това място от
близкото село. Попитах я дали би искала да отиде по-близо до хората.
"Да, отвърна тя. Бих искала да знам защо са се събрали. Дали не чакат аз да дойда? Отново
трябва да бъда срамежлива, съответно на времето, в което съм в момента. Дори и сега се колебая
дали да се присъединя към групата. Да, мисля, че ме чакат."
Долорес: Познаваш ли тези хора?
Мери: Да, и преди съм била с тях. Но аз съм най-младата. Не знам толкова, колкото те
знаят.
Д: Какви са те - приятели, съседи или какво?
М: Мисля, че са учители. Не съм прекарвала много време с тях. Чувствам се някак
недостойна за техните учения и внимание. Трудно ми е да приема, че те искат да бъда тяхна
ученичка ~ заради възрастта ми, заради тяхната велика мъдрост. Те ми се струват много
мъдри, а аз изглежда съм много млада.
Д: Чудесно е, че искаш да учиш.
6
 М: Да. (Смее се.) Такава ми е природата. Те са забелязали силното ми желание. Смятат ме
за достойна ученичка, макар че аз не мисля така. (Смее се.)
Д: Трудно ли е да се разбере това, на което те учат?
М: Не е трудно за разбиране. Аз имам голямото преимущество, че мога да знам тази
информация. Това са духовни учения, които те са събирали през годините и които трябва да
предадат.
Д: Как намират учениците си?
М: Струва ми се, че родителите ми са ме предложили. Там, където съм сега, изглежда че
другите са учители, а аз съм единствената ученичка.
Д: Мисля, че би било трудно да имаш толкова много учители.
М: Това е морална подкрепа. То е като че ли влизаш в ново семейство. Те ме посрещат
топло и сърдечно. Изглежда са много привързани към мен.
Д: Знаеш ли в коя страна се намираме? Чувала ли си някой някога да я назовава?
М: (Дълга пауза) Думата "Палестина" ми идва наум.
Д: Топло ли е там?
М: Има бриз. Навън под слънцето е горещо, но под дърветата е хладно. Това е едно
прекрасно място за учене. Обичам да уча с тях. Това е много приятно преживяване.
Д: Трябва ли да четеш или да пишеш?
М: Не, те ме учат като ми говорят. И аз слушам и уча, и събирам знание в ума си, в
сърцето си. Вярвам, че ще стана учител. Затова ще уча сега, на тази си възраст, и после,
когато се изпълня с мъдрост, ще мога да уча другите.
Д: На какво те учат?
М: На тайните. Нещо, което е непознато за много хора.
Д: Но много хора не биха повярвали в тях, нали?
М: Тези хора не ги е грижа. В тях го няма пламтящото желание. Ето защо моите
родители са ме предложили. Те са разбрали това пламтящо желание в мен.
Д: Ти каза, че не си учила дълго време при тях.
М: Не. Това е може би третата ни среща. Ние сега започваме да се свързваме един с друг и
да се опознаваме. Имам чувството, че те са нещо повече от учители. Това е просто чувството,
че влизаш в семейството на близки роднини. Сякаш те са ме чакали и ето ме, вече съм тук. Те
ми дадоха да разбера, че това, което ще споделят, се нарича "тайните", и че ще бъда много
дълбоко свързана с тях.
Д: Знаеш ли къде са придобили това знание?
М: Имали са учители. Сякаш са достигнали назад през времето до неща като истините.
Тези учители ми приличаха на есеите, онази мистериозна група, която учила Исус, макар че
това никога не е било категорично установено. Те несъмнено изглеждаха като членове на тайна
гностична група, притежаваща знание, което не бе достъпно за обикновените хора.
Исках да установя времето - дали е било преди, или след Христа - защото есеите са били
активни през дълъг период от време. Начинът, който свърши добра работа в Исус и есеите, бе да
питам за Месията.
Д: Дошъл ли е вече Месията във вашата страна, дали знаеш?
М. (Пауза) Месията?
Д: Чувала ли си някога тази дума?
М: Месията? Звучи ми като нещо, което някой ден ще бъде. Не знам за това.
Д: Има ли евреи там, където живееш? Хора, които изучават юдейската религия?
М: (Дълга пауза) Струва ми се, че не се отнася за тях.
Д: Защото аз смятам, че част от техните вярвания е, че някой ден ще дойде Месия. Затова се
чудя дали не си чувала тези истории.
М: Струва ми се, че не. Знанието изглежда не е там.
Д: Добре. Аз само се опитвам да определя времето, в което сме. А времето е нещо много
трудно за разбиране. Има ли владетел във вашата страна -знаеш ли това?
В Исус и есеите времето бе пресметнато по годините, през които владетелят е царувал. Но
това нямаше да помогне в този случай.
М: Не, не знам това. Аз съм израснала в малка общност. Сякаш през целия си живот съм
чакала този момент. Външните влияния не са включени в моето разбиране. Изглежда съм
7
живяла много затворен, много защитен живот. Ние имахме една общност, едно малко село.
Познавам хората от селото, но не знам нищо за широкия свят. Сякаш са ме пазели недокос-
ната, така че, когато дойде времето за учене, да бъда почти девствен материал.
Д: Значи не си била повлияна по никакъв начин от външния свят?
М: Мисля, че това е вярно.
Д: Разбирам. Учила ли си нещо преди това?
М: От моите родители. Те са изключително мили хора. Животът ми в селото беше много
спокоен. Едно прекрасно детство. Майка ми правеше някакъв вид плосък хляб, който много
обичах. Правеше го в тиган. Това изглежда бе най-любимото ми нещо. (Изведнъж спря да си
спомня.)
Но вече не съм дете. И сега е време да навляза в нова част от живота си и да забравя тези
мили спомени.
Д: Но поне имаш мили спомени. Имаш ли братя и сестри?
М: (Пауза, след което някак учудена) О! Изглежда там има една малка сестричка. Много
сме привързани една към друга.
Д: Мисля си, не си ли вече във възрастта, в която трябва да се омъжиш?
М: Е, не вярвам, че съм призвана да направя това. Много съм щастлива, че сега съм
ученичка. Това е нещо, което съм чакала и силно съм желала. Всеки един от тези хора ще има
различна роля в моето обучение. Всички те ще имат дял в моето образование. Струва ми се,
че... (пауза)
Д: Какво има?
М: Изглежда това ще бъде подготовка за обществена служба, като например в храм.
Д: Тогава ще трябва да научиш много неща, нали?
М: Да. Широки, широки разбирания. Духовна основа. Истина.
Д: Можеш ли да ми предадеш това, на което ще бъдеш учена?
М: Добре, но аз сега не го знам, защото не зная какви са тези учения. Но няма да се
поколебая да ги споделя, щом веднъж ми станат познати.
Ясно бе, че обучението ще продължи доста дълго време, затова реших да придвижа
историята напред. Обикновено го правя като кажа на субекта да отиде до някой важен ден в този
свой живот. Тъй като повечето животи са обикновени и пълни с прости ежедневни неща (какъвто
е и настоящият ни живот), това е най-ефикасният метод да се фокусира една важна точка, ако тя
съществува. Има животи, в които субектът не може да открие нищо значимо, което отново да
задвижи въображението. След като свърших с придвижването на Мери (като Абигейл) напред,
лицевите и телесните й усещания показаха, че нещо се появява. Попитах я какво става. Нямаше
отговор, но от нейните ясни телесни реакции и дълбоки въздишки разбрах, че е нещо тревожно.
Д: Какво преживяваш?
М: Струва ми се, че... съм по-стара. Учителите ми не са вече с мен.
Д: Дълго време ли учи при тях?
М: Да. Четиринадесет години.
Д: Къде си?
М: (Пауза) Струва ми се, че сам... в един храм. Има... нещо не е... всичко не е добре.
Д: Какво става?
М: (Дълга пауза) Смятам, че няма да ми бъде разрешено да преподавам. Сякаш умът ми е
пълен, а около главата ми има някаква стягаща лента. Няма да ми бъде позволено да споделям.
То е... моите хора. То е сякаш съм била... отстранена.
Д: Но ти имаш толкова много знания. Защо да не ти позволят да преподаваш? Ти имаш да
предадеш много важни неща.
М: Те са недоволни заради знанието, което притежавам.
Д: Кои са те?
М: Старейшините. Мъжете. Аз съм жена. Те казват, че жените са недостойни да бъдат
учени на каквото и да било. Не е трябвало да получа този вид знание. Те не искат аз да
преподавам. (Измъчено) Главата ми!
Когато субектът изпитва реални физически усещания, аз винаги ги отстранявам. Нещата
могат да бъдат представени по-точно от обективна гледна точка, отколкото като резултат от
реално повторно изживяване на болката или на дискомфорта. Това кара субектите да се чувстват
8
спокойни и им показва, че винаги ще се погрижа за тях. То помага и да разказват историята, без
да се отвличат от физическите си усещания. Внуших на Мери, че се чувства добре. След това се
опитах да спечеля доверието й, така че да ми каже неща, които не би могла да сподели с други.
Д: Можеш да ми го кажеш, дори ако не можеш да го кажеш на другите. Беше ли преподавала
преди това?
М: На деца. Мислех... че ще водят децата при мен и аз ще споделям с тях. Родителите им
ще ги водят. Ние ще седим на стъпалата на Храма. И ще се учим, като играем, танцуваме и си
разказваме приказки. И аз ще влея светлина в умовете им.
Д: О, мисля, че това е един прекрасен начин да ги учиш. защото понякога за едно дете е
трудно да разбира. Ще бъда щастлива, ако споделиш някои от тези неща с мен, сякаш съм дете.
Може би има неща, които не знам, а аз горя от желание да уча. Как ги учеше?
М: Имахме една птица. Една малка бяла... ах, като гълъб. Много красива... (Тя изведнъж
намери думата) Чайка. Тази чайка беше особена... о, беше ми приятел. Чайката и аз бяхме много
близки. Използвах чайката като пример за децата. Донасях я в кафез и им показвах, че вратата
на кафеза е отворена. Чайката можеше да излезе, да се огледа и да види нови лица и да има
по-голямо пространство за движение. И всъщност да разпери крила и да полети. Показвах им,.
че всички деца имат тази възможност, този шанс, тази отворена врата към по-широкото
разбиране. И че ако дойдат и прекарват времето си с мен, ще започнат да разбират, че светът
е много по-голям от техните малките клетки. И че духът им може да се шири в това
пространство. Нищо не стои между тях и полетът. Те също могат да полетят, поддържани
от крилете на духа. Да се издигнат все по-високо и по-високо. И да се върнат, да се върнат
отново при хората, които са на Земята, и могат да им кажат: "Елате, вижте какво открих!
Елате, полетете е мен!" И след това да вземат някого със себе си.
Д: Това е прекрасно.
М: О, тази чайка е един чудесен, чудесен духовен приятел.
Д: Харесва ми, защото и аз мога да го разбера.
М: О, да. Има толкова много там, колкото изобщо не можеш да си представиш. Децата са
наистина скъпоценни.
Д: Какво друго им показа?
Тя се премести от спомена за събитието към неговото преживяване, сякаш се местеше по
сцената.
М: Има нещо червено върху едно от стъпалата (Изглеждаше като че ли го изследва). Май че
са две парчета от дърво. Цилиндрични. Те лежат там... и чакат да бъдат използвани.
Д: За какво може да послужат?
М: (Едно откритие) О! Могат да се използват за ритъм. Те се ползват, като се удрят.
(Усмихва се широко.) Употребяват се и да дават такт, когато децата танцуват. Нека да
видя. (Пауза, през която тя сякаш се вглежда).
Д: Какво става?
М: (Смее се.) О, ние танцуваме нагоре и надолу по стъпалата. Те са много широки и
просторни. Дълбоки са и много дълги. Това място е просто чудесно. (Изненадано) Прилича на
горичка. Аха! Както колоните и навеса... (весел смях) сянката, прохладата, но слънцето е
точно от другата страна. Децата с радост идват тук. Имат огромно пространство. А имат
и времето, прекарано с мен. Това е много специално време за всички нас. Учим се чрез
танцуването, като влизаме и излизаме и обикаляме наоколо.
Д: Какъв урок би могъл да се предаде с танцуването?
М: Важността на физическото изразяване на вътрешните им емоции. Да се позволи на
това, което е вътре в тях, да се прояви в действие. А сега учим прост ритъм, прости образци,
прости стъпки, които носят отпускане и радост и са придружени от ритъм и музика.
Използваме един барабан. Те ще могат да научат, в тази крехка възраст, онези начини на
изразяване, които ще трябва да използват, когато станат по-големи и самите те обучават.
Трябва да бъдат в допир с възможността да се изразяват. Трябва да бъдат окуражавани да не
държат всичко вътре в себе си, а да му дават израз е думи и с действия. Трябва да видят
пример и да разберат, че има цел. Всичко това се съдържа в самото започване на този малък
танц. Това е модел, който сега усвояват, и това ще им помогне да го пренесат в зрелия си
живот, когато не е така лесно да се изразяваш спонтанно. Те ще могат да си спомнят как в
9
младостта им това е ставало спонтанно. Ще си спомнят радостта, която са изпитвали,
свободата и щастието. Има такава радост в словото Божие. Има такава радост в духа Му.
Когато Неговият дух се проявява в действие, това е едно много радостно преживяване.
Д: Звучи, като че е така. Мисля, че си много добра учителка.
М: О, благодаря.
Д: Имаш прекрасни методи.
М: (Радостно) Благодаря.
Останах с впечатлението, че не е свикнала да получава комплименти за работата си.
Д: В кой град се намираме сега? Къде е този храм?
М: Ерусалим.
Д: Има ли име учението, което преподаваш? Имам предвид някаква организация или група,
на която може би си член.
М: Струва ми се, че съм... сама
Д: Какво значи това?
М: Не съм свързана. Струва ми се, че съм... прикрепена към Храма. Това е мястото, където
спя. Нуждите ми се задоволяват чрез службата ми в Храма.
Д: Звучи, сякаш храмът е голям.
М: Да, това е голям храм. Преддверие, високи колони, олтар.
Д: На коя религия принадлежи?
М: (Пауза) Мисля, че е юдейски.
Това отново показваше, че тя е свързана с друга група. Дали с есеите?
Д: Ти говориш за Божието слово, а аз се чудя на кой бог служиш.
М: Е добре, моето разбиране е различно от това на мъжете. Докато се занимавам с
децата, аз съм доволна. Но трябва да си мълча за моите разбирания.
Д: Не виждам нищо лошо в тях.
М: Свещениците... (Поколеба се - трудно беше да го обясни.) Много ми е противно.
Поведението, ученията им. Те са така затворени, така мрачни. Те не са от светлината. Не са
от истината дори. Държат хората далеч от непосредствеността на нашата връзка с Бог.
Той не е някъде толкова далеч, че да е трудно да се стигне до Него. Не ни е сърдит. Не иска от
нас да убиваме красиви животни за жертвоприношение. Той е с нас във всеки дъх, който
поемаме. Той е част от нас. Живее в нас. Ние сме Бог във физическа форма. Ние сме Той. Това
не е нещо много далечно, което не можем да достигнем. Ние не сме презряна тълпа. Всеки от
нас е свят, всеки, на когото е дадена тази вяра, и ние имаме същността на святостта. Само че
тя е така скрита, че не може да блесне. (Всичко това бе казано спокойно, но твърде
подчертано.) Това е обезсърчаващо. Имам чувството, че дълбоко разбирам нещата, но не съм
способна да ги предавам.
Д: Може би затова съм дошла. Ти можеш да ме учиш и това ще ти помогне да не се чувстваш
така ограничавана. Но свещениците учат ли хората на тези други вярвания?
М: Словата им са много високопарни. Не могат да бъдат разбрани от обикновените хора.
Сякаш обикновените хора не могат да стигнат до Бог направо, без свещениците. Това е тяхна-
та служба, на то пречи на хората да разберат, че Бог е в тях.
Д: Само ти ли си жена-учител?
М: Аз съм единствената. Имам някакъв вид служба. Изглежда, че децата са един приемлив
начин да ме отстранят от главното течение и да ме поставят на подходящото за една жена
място.
Когато по-късно направих проучванията си, открих, че по времето на Исус не е имало
изискване да се посещава някое училище. Единствените училища за образованието на едно
еврейско момче са били свързани със синагогата, а единствените учебни книги са били
еврейските свещени писания. За евреите знание е означавало "познаване на законите на Мойсей",
или на Тора. Нищо друго не се е учело и образование е означавало само "религиозно
образование". Всеки, който основно е познавал "Закона" и е можел да го обяснява, ако избере да
преподава, е бил смятан за "учен човек", за равин. Стриктното придържане към буквата на
Закона по това време се е смятало за важна характерна черта на учения мъж.
Ние открихме в Исус и есеите, че по това време в Палестина е имало изразен мъжки
шовинистичен манталитет (както сега го знаем). Жената е имала строго определена роля и не е
10
било приемано никакво отклонение от нея. Жените не са били образовани и имали своя
определена част в храма, за да не се смесват с мъжете по време на службата. Случаят на Абигейл
не е опровержение на тези правила, защото тя даде да се разбере, че не е еврейка. Получила е
образованието си от друга група, която не е била свързана с тези порядки. При есеите е нямало
такива ограничения и всеки, който желаел, е могъл да учи.
Свещениците трябва да са били безкрайно разгневени, когато са разбрали, че Абигейл е не
само образована, но и добре обучена в области, които те не познавали. Това те не могли да
понесат. То не би могло да бъде позволено.
Никога не стана ясно защо Абигейл е била поставена на такова място, където не е била
посрещната добре. Явно мъжете не са искали да бъде там, но не са могли да я отстранят.
Единственото решение било да я поставят в такава положение, че тя да не бъде заплаха с
по-големите си знания и с начина си на мислене. Поставили я в женска роля - да се грижи за
децата - като смятали, че така не би могла да причини никаква вреда. Абигейл скоро намерила
начин да обучава, предпазливо да предава знание под формата на игра. Но истинското си знание
не могла да дава и това било причината за тежкото й главоболие. Както казваше, главата й сякаш
била стегната с лента и усещала като че ли мозъкът й ще се пръсне от натиска на информацията,
която чака да бъде освободена.
Д: Учила ли си и традиционните еврейски учения?
М: Струва ми се, че не са в ума ми.
Д: Чувала ли си някога историята за Месията?
М: (Пауза) Не знам за Месията, но мисля, че има един мъж, който проповядва. И той не
обича свещениците. (Въздъхна.) Струва ми се, че има един мъж с разбирания, подобни на
моите. (Пауза.) Божието царство е в него. Храмовете не трябва да отделят Бог от хората.
Храмовете трябва да бъдат място за обединение. Хората трябва да могат да идват на тези
свети места и направо да поканят Бог в своите сърца. Не чрез жертвоприношения, не чрез пос-
редничества, а да им бъде позволено да стоят на светата земя и направо да се свързват с Бог.
Д: Съгласна съм с теб. Но виждала ли си този мъж и чувала ли си го да говори?
М: Мисля, че беше на друго място на стъпалата на Храма от това, където съм с децата.
Храмът като че ли е един правоъгълник. Аз уча децата откъм дългата страна на сградата. Той
беше откъм тясната страна, когато се приближаваш към храма.
Д: Чувала ли си го, когато е говорил на хората?
М: Мисля, че говореше на тълпа хора, докато аз и децата бяхме от другата страна.
Тя отново премина от минало време в сегашно, показвайки, че отива в онова време, за да
преживее отново случая и да разкаже.
М: Той говори с голяма убедителност. Любопитна съм да узная кой е той.
Д: Чувала ли си някой да казва кой е той?
М: Това е много необичайно. Има един човек, даващ ни знак да отидем там, децата и аз.
Казва: "Елате! Трябва да го чуете. Този човек е Синът Божий."
Д: И той ли е на стълбата?
М: Той тича към мястото, където се е събрала тълпата.
Д: Ще отидеш ли с него?
М: Колебая се дали, да отида и да го чуя, но не мога да оставя децата без грижа. Те... не
мисля... не искам и те да дойдат с мен точно сега. Не знам какво е това, при което ще ги
заведа. А аз съм много внимателна с децата.
Д: Мисля, че си много мъдра, защото не излагаш децата на опасност. Остана ли с тях, вместо
да отидеш и да разбереш кой е този мъж?
М: Разкъсана съм между двете.
Д: Предполагам, че си и много любопитна.
М: Да. Искам да знам кой е този, който говори така убедително.
Д: Можеш ли да го чуваш, докато говори?
М: Мога да чувам гласа му. Той говори така убедително. (Засмя се.) Ах! Трябва да остана
при децата. Аз нося отговорност за тях.
Д: Но поне можеш да го чуваш от мястото, където си.
М: Той е далеч. Мога да чуя говора, но не и да разбера думите. Мога да доловя тона на гласа
му. Той говори много ясно.
11
 Д: Може би някой ден ще разбереш кой е той и ще можеш да го чуеш и видиш отблизо.
Опитвах се да приключа този сеанс. Преди да започнем работа този ден, Мери беше казала,
че иска да излезе в определен момент от транса, понеже имала уговорена среща. Ако Абигейл
нямаше да отиде и да чуе този мъж, вероятно не бихме могли да узнаем нещо повече този път. Не
знаех дали мъжът е Исус, но показанията водеха в тази посока. Желаех да проследя събитието и
да го разбера. Не исках да бъда въвлечена сега. защото смятах да посветя повече време на него, а
времето ни и ролката свършваха. Имах намерение да продължа в следващия сеанс.
М: Имам чувството, че ще разберем един за друг. Съществува едно общо разбиране, което
ще ни привлече един към друг. Мога да бъда търпелива. '
Д: Да, това е вярно. Хората, които мислят еднакво, винаги се срещат. Но мен ме интересуват
еврейските вярвания, че един ден ще дойде Месията. Знаеш ли дали е вярно, че те чакат
Месията?
М: То е като че ли... Няма да запълвам с това ума си. Това, което е в ума ми, е светлина,
нещо чисто. То е сякаш, че няма да приема гнева, страха, порицанието. Няма да го нося в ума
си.
Тя съзнателно не ме допускаше или може би не е била запозната с нищо от традиционната
еврейска теология. Явно е била много предпазвана. В началото на сеанса беше казала, че когато
учителите започнали да я учат, била като девствен материал. Може би намерението е било да не
бъде повлияна от традиционните школи на мислене.
Д: Следователно не приемаш никое от ученията на мъжете.
М: Сякаш има някакъв щит пред мен, та... да не ги приемам в ума си.
Д: Разбирам защо отблъскваш това. Защото мъжете са така негативни, дори когато са
смятани за жреци на Бога.
М: Надути са, ако би ми простила. Този човек е обгърнат от светлина. Ето защо съм
сигурна, че ще го срещна някой ден.
Д: Можеш ли да го видиш?
М: Да, мога да видя светлината около него.
Д: Ти заобиколи ли Храма?
М: Не, мога да виждам между колоните. Той е на друго място, но аз мога да виждам. Да,
той е от светлината.
Д: Често ли виждаш светлина около хората?
М: Понякога около децата, но не като тази светлина. Тази светлина е бяла светлина
навсякъде около него.
Д: О, това трябва да е много красиво.
М: Да, това го отделя от другите. (Смее се.)
Д: Можеш ли да видиш как изглежда той, или е много надалеч?
М: Той е на другия край. Изглежда облечен в бяло с нещо кафяво на... то сякаш е парче плат
върху раменете му, отпред и отзад, пристегнато в кръста.
Д: Можеш ли да различиш чертите му?
М: Не, той е далече. Ние сме с еднакви мисли. Сякаш има една... връзка помежду ни, макар и
на такова разстояние. (Тя внезапно изпъшка.)
Д: Какво става? (Тя отново поема въздух.) Какво става?
М: О, той усети връзката.
Д: Какво?
М: Той идва! Той идва! Той се качва по стъпалата. Да види децата! (Гласът й бе пълен със
страхопочитание.)
В това време ролката ми свърши! Не можех да сложа друга в магнетофона поради
ограниченията, които Мери бе поставила. Какъв късмет! Да ти се случи нещо такова точно сега.
Бях объркана, но знаех, че трябва да намеря някакъв начин да приключа сеанса, без да я смутя,
така че следващия път да можем да се върнем и да го проучим по-отблизо и с много повече
подробности.
М: Тълпата го следва. Той усеща светлината около децата. Той разбира. Ние сме еднакви
духом.

12
 Д: Да, това е прекрасно, но се страхувам, че ще трябва да го напуснем. Бих желала да го чуя,
но нямаме време. Днес не мога да бъда повече с теб. Можеш ли да се върнеш отново, ако го
оставим днес?
М: О, бих искала да узная повече за този мъж.
Д: Тогава следващия път ще продължим с това. То е прекрасно и аз съм ти благодарна, че го
споделяш с мен. А сега нека напуснем тази сцена.
Тя все още възклицаваше от вълнение и от страхопочитание. Противно ми беше да правя
това, но нямаше друга алтернатива. Тя трябваше да изпълнява задълженията си в "реалния свят".
Д: Отнеси прекрасните чувства със себе си. Нека се отдалечим от тази сцена. Ще се върнем
пак към нея друг път. Когато се откъснеш от тази сцена, отнеси нейната красота, топлина и
любов със себе си.
Мимиката и движенията на тялото й изразяваха протест. Тя всъщност не искаше да напусне
сцената, но трябваше да се подчини на дадените й инструкции от мен, хипнотерапевта. Не би
могла да остане в транс, независимо от това колко много го желаеше. Сцената изчезваше и тя,
тласната напред през времето, се върна в стаята.
Д: Всичко е наред. Обещавам ти, ние ще се върнем пак.
Ориентирах личността й към настоящето време и изведох Мери до пълно съзнание. Когато
се събуди, тя все още бе под очарованието на изчезващата сцена. Разплака се. Извиних й се, че е
трябвало да я извадя от нея. Тя разбра. Всъщност тя беше тази, която наложи ограничение за
времето на този сеанс, но бе разочарована. Бързо сложих нова ролка и записах част от разговора
ни след събуждането й:
Д: Просто искам да запиша малко от това, което казва. Нали ми каза, че когато сте се
погледнали очи в очи, това е било любов от пръв поглед?
М: Това бе дълбокото разбиране, което бе завладяващо. Не можех да повярвам, че ми бе
казано да си отида. Има предвид, че точно започваше. То бе така разтърсващо.
Д: Съжалявам! (Засмя се.)
М: Долорес, то бе като нещо, което се е случило в сегашния ми живот, което не бях в
състояние да разбера. Бях откъсната от неща, които толкова много значат за мен.
(Решително) Но ние ще се върнем.
Д: Ще се върнем и тогава ще можем да го открием. Ти знаеш, че ще се върнем и тогава ще
можем да го приключим. Но ти не беше достатъчно близо, всъщност, за да...
М: Аз бях почти толкова близо, че да се пресегна и да докосна ръката му.
Д: Успя ли да погледнеш лицето му?
М: Да. (Със страхопочитание) Погледнах в очите му.
Д: Как изглежда лицето му?
М: О! Силно... и благородно... и любов. Всичко, което изразяваше лицето му, бе... само
любов. В очите му имаше... само любов. Той не беше висок. Но така благороден. Така мил. О,
трябва да се върнем.
Д: Какъв бе цветът на косите му?
М: (Пауза) Там, където слънцето ги бе докосвало, имаше нещо червеникаво.
Д: Видя ли цвета на очите му?
М: Не. Очите му бяха много дълбоки. Очите му бяха такива, сякаш нямаха край. Те бяха
насочени... насочени право навътре. (Засмя се.) Беше както се казва "да се загубиш в очите на
някого". Такива бяха те. Децата бяха много развълнувани. Те усещаха, че тук става нещо. И не
знаеха кого да погледнат. (Смее се.)
Д: Никога не е трябвало да прекъсвам сцена на неподходящо място. (Смях) Обикновено ги
планирам по-добре, така че да може да се избегне такова объркване и неудовлетвореност.
Не знаех много за личния живот на Мери. Докато седеше на ръба на леглото, тя ми довери,
че се е женила и развеждала три пъти. Каза, че всички неща и хора, които е обичала, са й били
отнемани. Точно така се чувстваше и сега. В момента, когато го бе видяла (очевидно един велик
момент в сивия й нещастен живот), аз я принудих да го напусне. Тя бе много впечатлена от този
мъж и искаше да знае повече за него. От описанието и от реакциите й нямах никакво съмнение,
че човекът, който бе видяла, беше Исус. Ето защо бях много изненадана, когато каза с блуждаещ
поглед: "Чудя се кой беше той."

13
 Слисана я попитах: "Мислиш, че не знаеш ли?" Каза, че не знае нищо друго, освен че той със
сигурност е един забележителен и необикновен човек. Отговорих, че не възнамерявам да й
разкрия моите предположения и че ще я оставя сама да го разбере в следващия сеанс. От
изказванията й разбирах, че е изключено да съществува неосъзнато желание от нейна страна за
фантазиране на някакво пътуване, в което да може да срещне Исус. Тя дори не го бе разпознала
като този човек.
Мери си събра нещата и с дълбока въздишка влезе в колата си. Върна се към всекидневния
си бизнес-свят, за да доставя зеленчуците си.
Не можех да се откъсна от описаната сцената, която изпълваше въздуха с някаква приятна
сладост. Да, ние щяхме да се върнем. Трябваше да науча повече за този забележителен мъж,
който тя бе пренесла през времето.

Глава 3
ЛЕКУВАНЕТО
Това, че трябваше да прекратя внезапно последния ни сеанс в такъв решителен момент, бе
объркващо както за Мери, така и за мен. Когато се срещнахме през следващата седмица, бях
решила, ако е възможно, да се върнем в същия ден. Надявах се, че бихме могли да продължим с
историята за срещата на Абигейл с необикновения мъж, за когото мислех, че е Исус.
Преди да започнем сеанса, Мери пожела да ми разкаже спомена си за танца на децата по
стъпалата на Храма. Седяхме на кушетката и аз включих магнетофона. При работа с такива
случаи не е разумно да се основаваш само на паметта или на бележките си, защото могат да
бъдат загубени много подробности, които по-късно да се окажат неоценими. Някоя случайна
незначителна забележка може да стане важна брънка, оформяща историята. Магнетофонът е не-
обходим инструмент, тъй като могат да минат седмици, преди записа да бъде транскрибиран.
Замечтаният поглед на Мери ясно показваше, че в ума си тя визуално преживява сцената.
Отново виждаше смеещите се, безгрижни деца на стълбата на Храма.
М: Това, което се появява във визуалната ми памет е, че децата и аз тръгнахме в индианска
нишка; щяхме да заобиколим и да направим тесен кръг. А след това водачът щеше да ни изведе
от тесния кръг навън. Заобиколихме, направихме пак един малък тесен кръг и отново го
развалихме. (Всичко това бе придружено с движение на ръцете.) Целта бе символично да обясня
на децата, че има времена в живота ни, когато ни е необходимо да се затворим в себе си, да
бъдем спокойни и сами. И след това идва време да влезем в света и да бъдем отворени и
насочени навън. Тогава се възвръща равновесието - да бъдем вглъбени в себе си и сами, а след
това отново в света. Използвано бе като пример, за да разберат равновесието между съзер-
цателния и активния живот. Аз можех да видя символичното значение. То стигаше до мен
чисто като кристал.
Д: Ти ми каза, че си ползвала някакъв вид пръчки и барабан.
М: Да, това бе за удряне. Беше друг танц. Той не ми стана много ясен, с изключение на
това, че можех да виждам децата по стъпалата. Те трябваше да направят широка крачка, за
да преминат от едното стъпало на другото, където изпълнявахме танца. Стъпалата на Храма
не са като на обикновена стълба. Започват като редица стъпала, следва голяма площадки и
после нова редица стъпала. Този танц танцувахме на широката площадка.
Д: Отначало ми изглеждаше странно, че танцувате по стъпалата. Но сега разбирам, че това не
е приличало на обикновена стълба.
М: Те бяха много широки. Учех децата по този начин. И мъжете го смятаха за безопасен,
защото мислеха, че не мога да повлияя на децата. Бях на "подходящото" си място. Но бе
проведено духовно обучение, и то много. Ще ти кажа и друго интересно нещо, което се случи
това лято и което никак не е характерно за мен. Бях на една голям пазар тук, в града, който
използвам за бизнеса си. Отидох там, за да взема растения, които да посадя в градината,
която създавах, заради търговията ми. И изведнъж видях това малко парче керамика с
формата на чайка, намиращо се на пода. И поради някакви причини не можех да отделя погледа
си от тази чайка. Накрая я купих. Беше много необичайно, защото струваше 34 долара, а това
са много пари за една керамична чайка. (Смее се.) Но стана така, сякаш тази чайка ми
говореше. Мисля, че това беше една непосредствена реакция. А предишната седмица по време
14
на регресията, когато чайката излезе от кафеза си, аз почти промълвих "Палома", защото
така бях нарекла малката керамична чайка.
Д: Това е испанската дума за чайка. Но онази чайка трябва да е била обучена, защото не
отлитала.
М: Така е. Между нас имаше духовна връзка. Ние общувахме.
Д: Мислех, че когато я пуснеш на свобода, тя ще отлети. Но явно тя си стоеше там.
М: Тя летеше. Летеше наоколо. Показваше цялата свобода на летенето. Знаеше как да
прояви свободата си в небето, но знаеше и да се върне, за да научи другите как да вървят и да
летят.
Д: Това е символизъм.
М: Тя наистина разбираше, че ми е духовен помощник в моето обучение. Ние бяхме много
близки.
Д: И случаят с керамичната чайка беше месеци преди да започнем да работим. Може би
подсъзнанието ти се бе опитвало да ти помогне, сякаш казвайки "време е" или нещо подобно.
Виждането на малката статуетка е било опит да се възбуди един спомен.
М: Да, така трябва да е било. Защото, когато се прибрах вкъщи вечерта след регресията и
минах край Палома, си помислих: "Сега разбирам, защо си ми толкова скъпа."
Д: Тя е била важна връзка с един спомен.
Когато започнахме регресията, целта ми беше да върна Мери в същия живот, като се надявах
отново да попаднем на тази сцена. Използвах ключовата дума и я насочих към времето на живота
на Абигейл.
Д: Ще броя до три и ние ще отидем назад през времето и пространството. Когато кажа три,
ние ще бъдем във времето, когато Абигейл е живяла в Ерусалим. 1... 2... 3... Върнахме се назад
през времето и пространството до времето, когато Абигейл е била в Ерусалим. Какво правиш?
Какво виждаш?
Когато свърших броенето Мери направи някаква мимика.
Д: Какво има?
М: (Усмихвайки се) Децата. Можеше ли да видиш децата? Аз съм така привързана към
децата. Толкова са ми мили.
Д: Какво правят децата?
М: (Засмя се.) Децата са деца. Скачат наоколо. Качват се и слизат по стълбата. Те просто
са радостни. Говорят с чайката.
Д: О, те обичат чайката, нали?
М: Да. Тя е много особена.
Д: Ти къде си?
М: На стълбата на Храма. (Каза го с голяма обич.) Децата са толкова странни. Едно малко
момиченце харесва барабана. Сложили сме панделки по страните му. Тя обича да танцува около
него и да го удря, с което кара панделките да летят. В момента не се опитваме да учим
системно. Ние просто прекарваме времето си заедно.
Д: Нали ми каза, че свещениците ще ти позволят да работиш с децата?
М: Да, да. Но свещениците не знаят, че тези деца са попътни кораби. Те са съкровищници
на знанието и на обучението, което им давам. И когато децата напълно осмислят какво пра-
вим, когато сме заедно, то ще стане част от тях. В някой момент от живота им, когато
информацията ще може да им помогне, те ще бъдат способни да я изнесат. Ще имат устано-
вен модел.
Д: Те може би няма да си спомнят откъде е дошъл, но моделът ще съществува.
М: Да. Ние имаме такова влияние върху децата, когато растат. То става почти като
условен рефлекс в тази възраст. Въздействаме им как да реагират на техния свят, когато
пораснат. Ако ги насочим към разбиране и мъдрост, по-късно в живота си те ще могат да
извлекат от паметта си точно това.
Д: И свещениците смятат, че не можеш да навредиш по този начин.
М: Аз съм неуязвима. Върша нещо, което е безопасно и приемливо като работа за една
жена. Позволявам на децата да бъдат около Храма и им давам възможност да бъдат с една
жена, която не ги заплашва. Да, моята работа е... о, тя е само една троха, която те ми
подхвърлят, без да знаят каква възможност ми дават.
15
 Д: Може би това е нещо, с което не искат да си имат неприятности.
М: Да. И освен това знаят, че жените имат известен усет към децата, който те не
притежават. Те са така обладани от собствената си важност и статус, че не могат да
направят нищо друго, освен да изплашат децата. Направо всяват ужас в сърцата им. (С
отвращение) С техните натруфени облекла, с техните шапки и роби и с всичките джунджурии.
свързани с тяхната дейност, с тяхната роля. Тук ние с децата играем е всекидневните си
дрехи. Можем да седим на слънце, а можем и да се преместим на сянка, ако стане много топло.
И имаме общи любими неща, с които работим, защото нашият живот е общ. Много малко
хора стигат до положението на необикновена власт или имат изградена своя система за
поддръжка. Ние живеем по общия за всички ежедневен начин. И ако можем да вземем общите
способи от живота си и да разберем, че те представляват много по-широко разбиране, тогава
сме осъществили нещо в живота си на обикновени хора.
Д: Върху нас се упражнява много по-голямо въздействие, отколкото си представяме.
М: Да, мисля, че това е вярно. Смятам, че недооценяваме това, колко много можем да
повлияем на децата около нас.
Д: Мисля, че свещениците грешат. Ти би могла да помогнеш много и на възрастните, но те
не разбират това.
М: (Тихо) Знанието. Не знам къде ще отиде.
Д: Да, но ти вършиш своя дял, като помагаш на децата.
М: Да, тази скромна подготовка. Но цялото познание, което имам е... не знам, може би
някой ще бъде пратен при мен, за да мога да го предам. Главата ми е така пълна. Главата ми...
правя, каквото мога.
Д: Винаги имаш мен. Жадна съм да уча и ценя това, което правиш.
М: Благодаря.
Д: Но ако свещениците не те искат, защо си там? Помислих си, че може би могат да те
пропъдят или да направят така, че да напуснеш. Не могат ли да го направят?
М: Моето разбиране е, че аз съм прикрепена. Така беше уредено от хората, които ме
обучиха. Това бе целта или резултатът от това учене и подготовка. Когато завърши,
трябваше да отида в Храма. Предполагаше се, че това би било едно прекрасно място за мен, за
да уча и за да споделям знанието. Те не знаеха, че ще стане така. Не се предполагаше, че ще
бъде по този начин, но сега нищо не може да се направи. Свещениците разбраха, че аз
притежавам тайно знание, и мислят, че то не може да бъде споделяно с обикновените хора.
Нито пък ще имам възможност за влияние като учител. Те сякаш сполучливо възпряха това,
което ми е било дадено. Разрешиха ми само един малък отдушник - децата. Но децата са
такава малка част от това, което бях подготвяна да правя. Ето защо умът ми... главата ми е
така стегната, така пълна.
Д: Мисля, че свещениците се страхуват от теб. Те искат всичко да бъде, както те го желаят.
М: Да. Мисля, че макар сами да са се поставили в ролята на духовни водачи, те се
ръководят от буквата на Закона. На тях не им е необходимо знанието или това, което идва в
сърцето като дар Божии, а им трябва само това, което може да бъде прочетено от
написаната страница. А знанието, което бе споделено е мен и което аз трябва да споделя с
други, е от езотерично естество. Те нямат нужда от него. Те някак са уплашени и дори нещо
повече - просто не го разбират като допълнение към Закона. (Тя имаше предвид Тора, или
книгата за еврейските правила за поведение.) Те го смятат като несериозен, почти неопределен
аспект на духовността. Според мен те вярват, че по правило то се съдържа в женския ум,
защото по-скоро е усещане, интуиция и духовно познаване, отколкото разум и разсъждаване.
О, техните правила!
Д: Какви правила?
М: Те имат правило за всяко нещо. Търсят го в Книгата, вместо да се вгледат в сърцето.
Изгубили са духа на Закона, като се интересуват само от буквата на Закона.
Д: Не мисля, че биха го разбрали, дори ако се опиташ да им го обясниш. Те не са свестни
хора.
М: Съгласна съм.

16
 Д: Но се надявам, че след като се срещнахме по този начин, ти ще можеш да споделиш
езотеричните си знания с мен. Ще съм благодарна да науча тези неща. Може би така бих могла
да ти помогна да се освободиш.
М: Сега... не ми изглежда възможно.
Д: Нямам предвид точно сега, в тази минута, а някой път.
М: Трябва да преминеш през... нещо като посвещаване или въвеждане, за да разбереш какво
е това, което искаш да получиш. След това ще решиш дали наистина желаеш да поемеш от-
говорността на това знание. Както казах, носенето на това знание без възможност за осво-
бождаване ми причинява физическа болка в главата. То е оттук дотук, една физическа болка.
(Тя прекара пръста си по ширината но челото си.)
Д: През челото ти. Не искам да се чувстваш зле.
М: Свикнала съм. То е там.
Д: (Внуших да бъдат облекчени реалните физически усещания.) Докато ти говоря, то няма да
те безпокои. Не искам да се чувстваш неспокойна.
М: Благодаря.
Д: Но може би като работим заедно и аз съм с теб, ти ще можеш да ми дадеш информация и
заедно бихме успели да я разберем.
М: Ще бъда докрай с теб. Това е отговорност, която не се поема лесно.
Д: Добре. Интересува ме днес какво правиш. Занимаваш се с децата. Има ли наоколо и други
хора?
М: Струва ми се, че има хора, които обикалят наоколо. Изглежда нямат определена или
особена цел. Повечето са като посетители - обикалят наоколо, гледат Храма. Може би те не
са тукашни, може би идват отдалеч. Това е рядка възможност за тях да дойдат на това
място и да видят Храма. Те вдигат поглед нагоре (Тя посочи.) и казват: "О, погледни!"
Д: Красив ли е Храмът?
М: Да, той е много голям. Висок, просторен. Той е... колебая се да употребя дума "плашещ",
но големината му е необикновена.
Д: Вероятно това ги учудва. Добре, на този ден има ли и нещо друго около Храма?
Стараех се да я върна към срещата с мъжа, за когото смятах, че е Исус. Исках да продължи
тази история. Не знаех дали това е било в този ден.
М: (Тихо) Онзи мъж!
Д: Какъв мъж?
М: Мъжът от светлина.
Явно тя го виждаше отново. Без да я питам, се бяхме върнали до същата сцена. Все пак
такова беше намерението ни и подсъзнанието на Мери бе наясно с това.
Д: Когато ти говорех последния път, ти можеше да го виждаш между колоните и той
говореше на други хора с авторитетен глас. Това ли виждаш сега?
По израза на лицето й личеше, че преживява нещо приятно.
М: Да. Онази светлина.
Д: Как изглежда светлината?
М: Тя е бяла. Обгръща го изцяло. Тя се излъчва от всяка част на тялото му. От краката
му... около цялото му тяло... до главата му (учудена). Сякаш той върви в обвивка от светлина.
Д: О, това звучи прекрасно.
М: Много е странно. Никога не сам виждала нещо подобно. Той е от светлина.
Д: Как мислиш, на какво се дължи светлината?
М: На духа му. Това е външна проява на вътрешната му светлина. Просто не е възможно
то да се съдържа в едно физическо тяло и затова се излъчва навън. Това поне за мен е ясно.
Д: Изненадана ли си да видиш нещо такова?
М: О. не, не, това не е необичайно. Но естеството на самата светлина не е обикновено. Тя
е толкова бяла.
Д: Имаш предвид, че не е нещо необичайно да виждаш светлини около хора.
М: Не, не е необичайно. Познато ми е.
Д: Бяха ли различни другите светлини, които си виждала?

17
 М: Да. Тази е много различна. Знаеш ли, децата имат тихо сияние около себе си. То е
розово, жълто и зелено. Детското сияние прилича на неясен блясък на скъпоценен камък. Този
мъж е диамант. Този мъж е чиста бяла могъща светлина. Много, много силна.
Д: Какво прави той?
М: Говори на хората. Когато говори, използва и ръцете си. Говори много убедително. Той
не е доволен от поведението на някои хора.
Д: Чуваш ли го да казва тези неща?
М: Не, но мога да го разбера по интонацията на гласа му. Думите му не са ясни. Той е
обърнат на другата страна и думите му не стигат до мен. Но интонацията на гласа му говори
много.
Д: Като че ли не е доволен от нещо.
М: Но това не е порицание. То е повече... обяснение. Едно много твърдо разяснение. Ако
могат да видят истината, тогава те ще могат да се доближат до светлината му.
Д: Но това е трудно за хората.
М: Стоящите около него хора като че ли са от много мрачна и плътна енергия. То е
сякаш... (глътка въздух, едно откровение) то е като че ли говори на буци кюмюр! (Засмя се.) Те
наистина са тъмни и плътни. А той притежава такава светлина. Той сякаш им позволява да
излязат от своя мрак и да получат малко от светлината му. Говори твърдо, за да привлече
вниманието им и да им помогне да разберат значението на това, което им казва. Не грубо. Но
е, както се казва, любезно, но твърдо.
Д: Понякога точно това е необходимо.
М: Да. Този мъж е много любещ. Той сякаш обича всички тези буци кюмюр. (Засмя се). И
той така много иска... (отново глътка въздух, отново откровение), иска да ги превърне в
диаманти. Ето я аналогията. Тези буци кюмюр могат да станат диаманти като самия него.
(Бе много доволна от откритието си.)
Д: Макар че затова ще е необходимо много работа, нали?
М: О, те са толкова плътни. Те са така тъмни. Той има трудна задача.
Д: Искаш ли да отидеш и да го чуеш?
М: Чувствам, че мога да почакам. Докато децата са под моите грижи, ще се постарая
малките им духове да са радостни и спокойни, в безопасност, така че, когато са с мен, винаги
да се чувстват като в защитен пашкул. Мисля, че това помага на ученето. Мисля, че стават
по-възприемчиви, така че наученото да се вкорени дълбоко в ума им, докато този пашкул ни
обгръща като единство, като тяло. в което учителят и учениците са едно.
Д: Последния път, когато говори за него, помислих, че се страхуваш да ги заведеш там. Не
знаеше кой е този мъж, какво казва и дали то няма да уплаши децата.
М: Яви се този човек, който каза: „Елате и чуйте". Аз ще остана с децата. Нашите
взаимоотношения са много важни и не искам да бъдат смутени заради това. Когато сме
заедно, като че ли сме в кръг от цветна светлина. Да, ще остана тук и ще продължим. Но аз
виждам, че този мъж не е самозванец. По-скоро неговата светлина ще се разшири, за да
обхване нашата светлина.
Д: Мисля, че се страхуваш, след като смяташ, че по някакъв начин децата ще бъдат изложени
на опасност.
М: Не, това е повече отстояване на собствената ни сфера. Нали знаеш, че когато се
доближиш до тези тъмни буци кюмюр, не може да се случи друго, освен да повлияят на аурата
ти, на собственото ти излъчване и светлина.
Д: Да, разбирам.
М: Моята връзка с децата е връзка на доверие. Не искам да ги излагам на друга енергия. Ще
се случва често в живота им. Нашите отношения са отношение на доверие. Ще запазя това.
Д: Това е хубаво. Причината за твоето безпокойство не е била това, че той е наблизо.
М: Не мисля, че трябва да се страхувам от този мъж.
Д: Ще се придвижим малко по-напред. Миналия път нали ми каза, че той е усетил
присъствието ти и се е обърнал?
М: Да. Като че ли има връзка помежду ни. Връзка, която трябва да мине през това
физическо пространство. Сякаш сме привлечени един от друг. Сякаш енергията в него и
енергията в мен са еднакви и ние сме теглени от тази светла енергия.
18
 Д: Кажи ми какво става.
М: Той усеща присъствието ми, понеже е чувствителен към енергията.
Д: Това трябва да е различен вид енергия от тази, за която говори.
М: Да, да (с присмех).
Д: (Дълга пауза) Какво прави той сега?
М: Той все още говори на другите хора. (Дълга пауза).
Израза на лицето й показваше, че преживява нещо.
Д: Какво има?
М: (Тихо) Да, той... той ще дойде.
Д: Какво имаш предвид?
М: (Звуци на радост) Той ще дойде. В отговор на нашата светлина.
Д: Мислиш ли, че може да види светлината около теб?
М: (Категорично) О, да! Той може да я види. Той може да я види. Мисля, че няма нещо,
което да не може да види.
Д: Той трябва да е една много забележителна личност.
М: Така е. Той дойде при нас! Както казах, неговата светлина се разшири, за да приеме
нашата. Сега сме част от неговата светлина.
Д: Какво прави?
М: (Със страхопочитание) Децата сияят. Децата сияят. Те... (Възклицаваше от радост и
страхопочитание.) Жива... да, енергията е... О! Цялото ми тяло изтръпва. О! Децата... о,
децата! (Възкликна.) Те са деца. Те дърпат ръкавите и края на дрехата му и искат той да
коленичи - което и прави. Като че ли този мъж е видимият смисъл на това, с което са били
хранени лъжица по лъжица. То е сякаш: "Ох! Това е, което можем да станем! Това е
причината да учим, това което учим! Погледни! Това е, което ще бъдем, когато всички
пораснем!"
Д: Могат ли да го усетят?
М: Да. О, то е... ние всички сме в неговата светлина. Това е най-прекрасното...
невероятно... (Гласът й бе така изпълнен с радост, че не можа да довърши мисълта си.)
Д: Чувство?
М: Да. Всичко това е като че ли сме извън времето и пространството. Ние сме в кръга от
бяла светлина. (Въздъхна дълбоко.) Да, той иска да знае какво са научили децата.
Д: О, той им говори?
М: Пита: "Каква е любимата ви игра?" и "Коя е любимата ви песен?" и "Можете ли да ми я
изпеете?" И... Но децата са толкова възбудени, че не могат да се съберат и... (Засмя се радост-
но.)
Д: А тълпата следва ли го?
М: Да, има хора там, долу. Децата сякаш са преобразили и тълпата. Сега вече не усещам
тълпата така черна, като плътни буци, а по-скоро като група цветове - много цветове, тъкани
и форми. Не са далече, но там, долу, има тълпа. Ние не сме на мястото, където са те.
Д: Смяташ ли, че нещо е станало, когато дойде при вас?
М: Да. Ние имаме... ние сме отделени от това. (Възкликна). Ние сме си в нашия свят.
(Засмя се щастливо.) Това е много приятно.
Д: Само с децата ли говори той или и с теб?
М: Сякаш той разбира... коя съм аз. И не е необходимо това да бъде казано. То сякаш става
пример за децата. Присъствието му, времето прекарано е тях ще остане през целия им живот.
Това е и най-важната цел на идването му тук - да могат децата да получат това преживяване
на енергията и на връзката и да бъдат издигнати в тази бяла светлина. И да бъдат поставени
извън времето и пространството. Децата ще запомнят това завинаги... дори и в другите си
животи. Те са имали това съприкосновение.
Д: Той говори ли с тях, или мислиш, че самото му присъствие е било достатъчно?
М: Той коленичи до тях. На тяхното ниво е. Прегърна ги. Децата са развълнувани и общи-
телни. Той сякаш е способен да ги разбере всичките едновременно. (Пауза) Погледна към мен.
(Пое въздух.) О! Той разбира толкова много! О! (Бе изтощена от емоциите).
Д: Какво има?

19
 М: (Тя почти плачеше и гласът й трепереше.) Той разбра. Той разбра болката в главата ми.
Разбра за знанието, което не ми е позволено да споделям. О! Той ме обича заради това, което
мога да направя. Това сякаш е достатъчно. Да работя с децата, да споделям, каквото мога, с
техния млад, развиващ се ум - това ще е достатъчно. Ще бъде достатъчно. О! Този човек!
Вярвам, че той ме излекува.
Д: Докосна ли те?
М: Не. Но болката си отиде.
Тя бе така потопена в невероятното си преживяване, че аз едва ли не се чувствах като
натрапник.
Д: Говори ли с теб, или просто някак ти го предаде?
М: Осъществено бе разбиране между умовете ни. Той... той има същия товар. Притежава
толкова много знания и такова разбиране. И сякаш и на него не му е позволено да го сподели.
Това би могло да е връзката между нас, която го доведе тук (дълбока въздишка). Имаме един и
същи път. Имаме едно разбиране.
Д: Спря ли да говори на тълпата, докато това ставаше?
М: Да. Той бе свършил с това, което имаше да споделя с тях. Като че ли идването му при
нас е много личен жест от негова страна и тълпата няма нищо общо с това. Те само стояха
наоколо. Бяха там и бяха свидетели, но не вземаха участие. Даже мисля, че не разбират това,
на което станаха свидетели. Няма да съм изненадана, ако дори сме били невидими. (Засмя се).
Ние бяхме много, много нависоко.
Д: Какво имаш предвид под много нависоко?
М: О, имам предвид... бяхме много разширени в светлината. То бе... ние просто сияехме.
Д: Вероятно другите хора не са забелязали нищо необикновено. Какво прави той сега?
М: (Тихо) Обладана съм от такова спокойствие, че ми е трудно да се откъсна от него.
Д: Все още ли е там?
М: Мисля, че все още е тук. Струва ми се... че съм напуснала тялото си. А трябва да се
върна в него.
Д: Да, заради децата. Не можеш да ги оставиш там.
М: О! Всички ние сме в безопасност. Това е точно... преди да се върна в тялото си. Не съм
много добра в това, което ние правим (дълбока въздишка).
Поемаше дълбоко въздух, явно в усилието си да се адаптира.
М: Това беше лечение. Като че ли взе в себе си това, което бе така болезнено за мен. Той
наистина ме освободи. И затова знам, че ще ми е трудно да се върна обратно.
Д: Може би главата ти няма повече да те безпокои.
М: (Тихо) То си отиде. Болката си отиде. Вярвам, че той направи точно това. Вярвам, че
има тази способност. Вярвам, че би могъл да мине покрай една от тези буци кюмюр и тя да
стане диамант. (Засмя се тихо.) Вярвам, че има този вид знание и... ниво. Той е на едно ниво,
което никога не съм познавала. Дори не съм сигурна дали съм знаела, че има такова ниво. Той
все още е с нас. Ние все още сме в кръга от бяла светлина, но сме оставени. Ние сме вън от
времето. И децата са вън от времето заедно с нас.
Д: Представям си го като някакво странно усещане, но то не е неприятно. (Исках да бъда
сигурна, че се чувства добре.)
М: О, не. Кой би пожелал да го напусне? Не, това е едно много висше ниво.
Д: Чудя се, защо другите хора не го усещат, когато той им говори.
М: Мисля, че не са разтворили тялото и ума си, за да получат това усещане. Сякаш той ни
е дал дар като признание за постижението ни. Така той ни е помогнал да напреднем по пътя
си, само преминавайки и бидейки с нас, като ни отведе в своята светлина и в своите вибрации.
Това е като подарък от него. Всички ние ще бъдем... различни, когато това премине.
Д: Значи ли това, че той не те е докоснал нито е говорил с теб?
М: Не. Това, което направи, беше да доведе децата до тяхното ниво, за да разберат колко
важни са те. Всяко от тях индивидуално е една много ценна душа, със своите особени дарби и с
определени задачи. А с колениченето си до тях и с позволението да го докоснат те получиха
пълно утвърждение на индивидуалния си дух. И когато се изправи и стана едно е мен, те
станаха свидетели на свръхестественото. Това им позволи да се извисят и да опознаят духа си

20
извън тялото си. Сега те имат представа за реалността на духа, който живее в тях. (Всичко
това бе казано тихо и с голямо страхопочитание.)
Д: И вече никой не може да им го отнеме. Може би е било по-лесно за децата, защото те са
по-отворени.
М: Да, те са все още нови души в тези млади тела. Те не са били (Усмихва се.) помрачени.
Д: Това е подходяща дума.
М: Те все още са светлина. Да, но не съм сигурна, че така ще бъде завинаги. Ние... ние се
връщаме към всекидневното си състояние.
Д: Което е доста различно.
М: Да. И така, той трябва да си отиде. Благославя ни... докато слиза по стълбата. Казва,
че не е имал много такива възможности и че това е особено удоволствие за него, както и за
нас. Сякаш ние сме особени... ние сме такъв дар за него, какъвто е и той за нас.
Д: Това е много добре. И ти изигра своята роля, за да му помогнеш.
М: Да. (Обърна се към децата.) Е добре, деца. Това бе едно преживяване, нали?
Д: Какво казаха те?
Пренебрегвайки ме, тя се обърна към децата и започна да говори за преживяното.
М: Ние можем да постигнем това. Какъвто е той, такива можем да бъдем и ние. Ние
имаме малките си разбирания, които ни подготвят за по-големите. И независимо дали в този
живот можем да се докоснем до толкова много хора, доколкото ни се иска, ние знаем, че
душите ни са се придвижили много напред в този един миг. Получихме дар. Той е като че ли... о!
Огромността на този дар е поразяваща. О! То е като че ли току-що сме били изстреляни от
сегашното си място години и години напред. Той успя да срути времето. Сякаш сега сме
напреднали с много животи, в сравнение с това, което бяхме само преди миг. Децата сега са
много по-покорни. Те осъзнават, че вече сме различни. (Дълбока въздишка) Но време е отново да
настроим телата и умовете си. Пада мрак. Родителите идват да вземат децата си.
Д: Чудя се какво ще кажат децата на родителите си и дали ще кажат?
М: Не знам. Децата се разбират с родителите си в различна степен.
Д: Струва ми се, че такова преживяване се случва веднъж в живота.
М: Да. И на мен ми изглежда така. Това бе... един огромен дар.
Д: Кой бе този човек? Знаеш ли?
М: Той не каза името си. Аз не попитах. Но той бе от светлината. Той бе като Син Божий.
Притежаваше висше разбиране, такова, каквото никой от нас на Земята не е постигнал. Той
като че ли бе въплъщение на всички тайни, на които бях учена. Сякаш бе крайният продукт.
Това, което сподели с нас, бе... той ни издигна до друго измерение. Правейки го, ни даде да
разберем и какво ние сме способни да направим. (Въздиша) И така...
Д: Ти каза, че е като Син Божий. Не е ли казано, че всички ние сме чеда Божий?
М: Да. Със своите способности той просто е много по-близо до своите възможности.
Помниш ли буците кюмюр, за които споменах по-рано? Те имат дълъг път, преди да станат
такъв вид светлина. Децата и аз не сме буци кюмюр, но не сме и на това ниво на светлината, на
което е той. И всички ние се връщаме към светлината, която се излъчва от Бог. Това не е... не
мога да го определя... той е много специална личност.
Д: Не мисля, че има много такива, нали?
М: Не. Никога не сам срещала такъв човек. Той има мисия. Сякаш, когато ни напусна, той
се върна към пътя, който сам си е определил да извърви. Това отклонение при нас... то бе само
това. То не беше на главния път, по който вървеше. Но положително за всички ни бе дар, че
направи тази обиколка. Сякаш децата и аз го нахранихме така добре, както той нас. (Внезапно
се върна към действителността.) И така, последното дете си отива. Време е да запаля свещите.
Тази нощ има много да размишлявам за това.
Д: Да, така е. И аз наистина ти благодаря за това, че сподели преживяването си с мен. Когато
пак дойда, ще ми кажеш ли и други такива неща като това, ще споделиш ли преживяванията си с
мен?
М: Не вярвам да имам повече преживявания като това.
Д: Дори и да не са като това. Ще споделиш ли знанието си с мен?
М: Да, разбира се. (Емоционално) Ще споделя живота си с теб.
Д: Ще ти бъда благодарна, ако го направиш.
21
 М: Сега искам да остана насаме със себе си.
Д: Разбирам. Мисля, че е важно да бъдеш сама със себе си сега, за да размислиш за това,
което се случи. Аз ти благодаря и искам друг път отново да дойда.
М: Благодаря.
Д: Добре. Нека напуснем тази сцена. Да се отдалечим от нея и нека Абигейл да си почине и
да размисли за това, което преживя.
След това върнах Мери до напълно съзнателно будно състояние. Това преживяване беше
толкова дълбоко, че бе невъзможно необикновените емоции да бъдат регистрирани на
магнетофонната лента. Когато разказваше преживяването си, гласът й беше тих и мек като
кадифе. Тя бе изпълнена със страхопочитание и вглъбена в това, което преживяваше. Докато я
слушах, дълбоко се вълнувах и се стараех да абсорбирам това чудо чрез осмоза. Често се
чувствах като натрапник, задавайки въпросите си. Когато я събудих, тя все още бе в плен на
очарованието от преживяното. Изглеждаше, сякаш иска да го задържи колкото може повече, а
знаеше, че скоро то ще изчезне. Макар че бе будна, лежеше спокойно на леглото и премислеше
всички подробности. Това събитие изцяло я бе обладало с невероятната си красота и тя не
искаше то да си отиде.
Отново включих магнетофона. Ето част от нашия разговор след събуждането й:
М: Спомням си, че бях в килията, където спя, с широко отворени очи. Не знам дали това все
още беше действието на светлинната енергия около мен, или се опитвах да разбера какво се бе
случило. Но през тази нощ нямаше сън за мен.
Започнах да говоря високо и да се движа из стаята, опитвайки се да разсея очарованието,
сътворено от самата нея.
Д: Да, това беше голямо преживяване.
М: (Тя все още не го осъзнаваше.) Ние бяхме... като че ли бяхме издигнати над Земята.
Сякаш бяхме обхванати в menu сфера на светлина. Бяхме извън времето и пространството. Не
мога да не си помисля, че бяхме невидими.
Д: Не мога да си представя, че някой, който е гледал, е бил в състояние да разбере какво
става. Те може би не са забелязали нищо необикновено.
М: Може би не. Не знам как става това.
Д: Ти ми каза, че всичките тези хора приличали на буци кюмюр. Те може би въобще нищо не
разбират. Вероятно са видели само един мъж, играещ с децата.
М: Не знам. Може би и за тях е било преживяване. Мисля, че той можеше да покаже това
на тълпата, макар че ние бяхме в съвсем наша среда. Тълпата би трябвало да е забелязала
промяната във физическите ни тела, защото имаше такава промяна. Ние се разширявахме.
Светлината разширяваше телата ни. Те би трябвало да могат... може би това бе една
демонстрация. Защото този мъж казва: "Това е възможно. Погледнете тези деца, които са
чисти и нови и които не се страхуват. Вижте какво те могат да станат. И вижте тази жена,
изпълнена с доверие и вяра. Вижте как тя може да се преобрази. И вие можете да направите
същото." Вярвам, че са видели някаква промяна.
Д: Трудно е да се каже колко са могли да видят. Да, беше много хубаво. Мисля, че е време да
се върнеш в страната, където живееш сега. Но е прекрасно, че можеш да си спомниш как си го
почувствала. Ние ще можем да го запазим като един дар. Повечето хора не си спомнят, когато се
събудят.
М: Да, то бе едно огромно освобождаване. Товарът от цялото ми тяло беше свален. Не
знаех къде е отишъл, но той можа да го отнеме. Не знам как го направи. Но тъй като той
разбра за стягането на ума ми, то бе като че ли aз съумях да го премахна. Защото някой
разбра.
Д: Мислиш ли, че би могла да използваш това преживяване в сегашния си живот?
М: Вярвам, че това преживяване беше дар за мен. И когато вървя напред по пътя си в този
живот, ще мога да разчитам на него. Помниш ли какво ти казах - че когато децата пораснат,
независимо дали ще го помнят, или не, ще имат този пример в живота си? Това е, което ми е
било дадено тук. Дали ще остане в съзнанието ми, или не, то може да стане част от живота
ми сега. И когато ми потрябва, ще мога да го използвам.
Д: Това е много добре.

22
 Обикновено субектът няма живи спомени от сеанс, по време на който е бил в достатъчно
дълбок транс, за да се отъждестви напълно с другата личност. Но в този случай открих, че
подсъзнанието има обоснована цел, за да й позволи да помни. Спомените нямаше да накърнят
сегашния й живот, а обратното - щяха да станат причина за важни промени, което неимоверно
щеше да го подобри.
Мери смяташе, че няма нужда от повече сеанси. Получила била достатъчно, за да го обмисля
в следващите няколко месеца. Когато зимата слезе по нашите Арканзаски планини, всяка от нас
се върна към обичайните си задължения.
Около месец по-късно се срещнахме на едно парти и Мери дойде при мен, прегърна ме и ми
каза, че съм променила целия й живот. Каза, че преживяното в регресията е оказало дълбоко
въздействие върху нея. То й разкрило един съвсем нов свят. Докато седяхме в един отдалечен
ъгъл, ми призна, че се е женила и развеждала три пъти .Тя сякаш винаги бе търсила нещо, което
не можела да намери. Съпрузите й не били лоши хора, били просто човешки същества, но тя
намирала недостатъци във всеки от тях. Сега разбрала, че е преживяла дълбока, неземна любов
към този мъж от минал живот и че оттогава се опитва да я върне. Но тя несъзнателно я търсела в
смъртни мъже; и никога не могла да я намери там, защото тази дълбока и безкористна любов не
съществува на тази земя. Никой смъртен мъж не би могъл да я достигне. Тя търсела това
невероятно чувство във всеки от съпрузите си, но (понеже те били смъртни) го нямало. В
отчаянието си продължавала да търси, вместо да се задоволи с по-малката любов на смъртните
мъже. Не могла да осъзнае това търсене и нуждата от съвършенство и от съвършена любов.
Мери каза, че след регресията целият й живот се преобърнал. Разкрил се един нов свят и той
бил чудесен. За първи път в живота си тя си позволила да се свърже нормално с един мъж и това
било съвършено ново преживяване. Сега вече знаела, че би могла да има връзка и тя да бъде с
обикновен човек, човек с недостатъци и всичко останало. Чувствала се сякаш е освободена от
тежък товар. Неразумните й високи изисквания за това, каква трябва да бъде човешката любов,
си отишли на своето място. Разбрала, че такава невероятна любов е възможна и че тя я е
преживяла. Но разбрала също, че няма да я намери отново, докато е жива, защото тя не
съществува на тази земя.
Исках отново да изследвам живота на Абигейл, но не стана. Мери бе много ангажирана с
успешния си бизнес и с открития нов интерес към любовта в живота си. Когато я виждах от
време на време, изглеждаше щастлива и спокойна, но вече не чувстваше нужда от регресия. Тя
вярваше, че е намерила решението на най-неотложния си проблем и че това е най-съществената
част от моята работа. Желанието ми е да помогна на хората да се приспособяват така, че да могат
да живеят най-сполучливо в сегашния си живот без проблемите и моделите от други животи,
намесващи се в него и кървящи.
Никога не можах да разбера какво е станало с Абигейл. Явно тя е била обречена на служба в
Храма и е трябвало да остане там. Но ми се иска да вярвам, че животът й е станал по-лесен след
срещата й с Исус. Тя казваше, че той е облекчил болките в ума й, показал е, че работата й с
децата е важна и ще бъде достатъчна, дори и да не може да предаде великото знание, което й е
било дадено. Може би тя е измислила по-хитър начин да предаде тези знания на децата, без
свещениците да разберат.
Сигурно, когато деца са пораснали, не са забравили нейната доброта. Може би са се върнали,
за да получат още знание. Може би тя е намерила някой специален ученик. Каквото и да се е
случило с нея в този живот, чувствам, че животът на Абигейл е бил благословен с тази среща.
Чувствах, че и моят живот бе благословен от това, че ми позволи да я преживея заедно с нея.
Можах да усетя невероятната любов чрез нейните думи. Абигейл предаде повече знание, откол-
кото би могла да си представи, като изпрати информацията напред до нашето време. Благодаря
ти, Абигейл, ти наистина си един предан, грижлив и прекрасен учител.

23
 Иродовият Ерусалим

Макет на Иродовия храм от югоизток

Глава 4
ХРАМЪТ И ДРЕВНИЯТ ЕРУСАЛИМ
Материалът за тази книга бе събран през 1986 и 1987 г. чрез хипнотична регресия на субекти
в минали животи. Той лежеше необезпокояван във файловете ми, докато през 1993 г. моят
издател предложи да напиша продължение на Исус u есеите. Знаех, че трябва да направя
необходимите изследвания, за да потвърдя или да отрека историческите загатвания в разказа.
Това е необходимо, а за мен е и най-приятната част от работата ми.
Старателният регресионист, работещ в тази област, не трябва да прави никакъв вид
изследвания, докато не завърши сеансите. Смята се, че ако хипнотизаторът или субектът имат
някакви познания за историческия период или за материала, това би могло несъзнателно да се
предаде посредством екстрасензорното възприемане. Намирам, че сам по себе си това е важен
феномен, ако би могъл да се докаже. Имала съм субекти, даващи доказателства, че чуват, виждат
и знаят какво става в стаята - нещо, което не би трябвало да могат. Често те отговарят на въпрос
преди да съм попитала, сякаш вземайки го от ума ми. Знам, че не им внушавам несъзнателно
отговорите и че те не променят историята си, за да отговоря на това, което си представям, защото
макар да имам в ума си картина на онова, какво ще стане нататък, често тя е съвсем погрешна. Те
изглежда разказват събитията от своя уникална гледна точка и аз не мога да сторя нищо, за да им
повлияя. Много пъти съм правила за собствено удовлетворение тестове, за да докажа, че
неочаквано въздействие не се появява. Но ако нито аз, нито субектът имаме някакви
предварителни познания за материала, за историческия период или за областта, тогава
отговорите трябва да идват от някъде другаде, а не от собственото ни подсъзнание. Ето това е
причината регресионистите да бъдат съветвани да не правят изследвания, докато не приключат
със случая.

24
 В последните стадии на работата по ръкописа реших да се поровя из прашните книги на
Университетската библиотека, където правех изследванията си. Ако не можех да намеря каквото
искам, там щяха да ми помогнат, защото имаха много усъвършенствана система, която бе в
състояние да установи къде се намира всяка книга в Съединените Щати. Компютърът им
откриваше книгата в друга библиотека и тя ми бе изпращана. Това е част от работата ми, която
най-много ме привлича. Обичам да се ровя в старите книги с часове, за да открия някоя важна
подробност. Това е като да намериш диамант сред купища пясък - доставя ти огромно
удовлетворение.
Някои от сведенията, които открих, може би бяха знания, известни на всички евреи,
проявяващи интерес към историята на родната си страна, но разбира се аз,
американката-протестантка, не ги знаех. Ще ги включа тук, за да изобразя картината на това
място така, както е било по времето на Христос. При всеки разказ характерната среда е много
важна.
Всяка година милиони туристи пътуват до Светата Земя, очаквайки да посетят същите места,
където Исус е живял, проповядвал и умрял. Разбрах, че това е невъзможно, защото местата вече
не съществуват. Дори надяващите се да стъпят на същата земя, по която Исус е вървял, ще
открият, че това не е възможно, защото самата местност се е променила много.
Днес Ерусалим е свещеният град на трите най-значителни религии в света: еврейската,
християнската и мохамеданската. За първите две той е признат за Светия Град, а за третата се
нарежда след Мека и Медина. Може би затова Ерусалим продължава да съществува и заради
това той няма да умре, докато човечеството има религиозни вярвания.
Във връзка с тази книга аз се съсредоточих върху търсенето на подробности за старя храм на
Ерусалим и за самия Ерусалим. Исках да разбера дали описанието на Абигейл за Храма би могло
да се потвърди. Това, което открих, ме учуди. Известно е, че много древни градове са изчезнали
и следите им се губят, погребани под пясъците на времето. След упорито търсене те често се
откривали парче по парче под лопатите на археолозите. Все пак винаги съм смятала, че ако един
град е останал на същото място хиляди години, останките от древната цивилизация ще бъдат
съхранени. В Англия съм виждала руини, датирани с много векове назад. В Рим още има останки
от Колизеума и от други древни постройки. Затова вярвах, че същото ще важи и за Ерусалим.
През вековете той е бил център на огромно религиозно внимание и затова си мислех, че някои от
тези древни места би трябвало да са се запазили.
Разбрах, че това не е вярно. Слисана открих, че абсолютно нищо от времето на Христос не е
оцеляло. Нито едно място не е запазено и съхранено за потомството, защото по време на
развихрилите се там събития никой не помислил за значението и влиянието, които те ще имат за
света векове по-късно. Човек може да бъде шокиран като открие, че повечето от местата,
показвани на преданите пилигрими, не се основават на факти. Християнските църкви в Израел са
били построени върху предполагаемите места на раждането и смъртта на Исус и така нататък,
като се приема, че местата са точни, но не непременно автентични. Повечето от показваните
Свети места в Ерусалим постепенно в хода на много векове са били избрани заради
християните-пилигрими и някои от тях са премествани или групирани за по-голямо удобство.
Над три хиляди години ерусалимската земя е била завладявана и обитавана от различни
цивилизации и култури. Градът е преминал през редица промени, разрушения и възстановявания.
Материалът, употребяван в едно време, е бил използван отново и отново, а понякога разпръснат
и по други места. Сгради, които трябвало да служат за определена цел, били променяни и
възстановявани, така че не останали и бегли следи от оригиналния им вид. Районът на Светата
Земя и Светите места се е променил толкова много, че твърде малко от тях могат със сигурност
да бъдат установени. Дори мястото на стария библейски град Витлеем и досега не е уточнено.
Без съмнение, той е бил по-малък от днешния град. Учените сега твърдят, че макар населението
да се е увеличило, докато траело преброяването, вероятно не е имало повече от петнадесет
бебета, родени там в съдбоносното време. Това е улеснило Ирод да ги следи и се смята, че не е
имало масови убийства на деца, както това се представя по филмите.
Сегашният Ерусалим се простира на северозапад от древния град. Въпреки това той може да
даде сравнително точна представа за града по времето на Исус. От Елеонската планина човек
може през Кедронската долина да види Свещения град. По времето на Христос Ерусалим е бил
разположен високо на един хълм, а Възвишението на Храма е било обградено от трите страни с
25
масивна стена. Това създавало впечатление за могъща крепост, стояща на непристъпно място. Тя
наистина издържала проверката на времето, устоявайки срещу неизброимите набези на
враговете. Отвесните скали от източната, западната и южната страни се спускат в стръмни
долини (Кедронската долина и Еномската долина) и представляват естествен крепостен вал. По
времето на Христос градът е бил разделен от една клисура, Тиропоенската долина, на две ясно
определени части. Над дълбоката клисура минавал каменен виадукт - висок път, поддържан от
огромни сводове.
Ерусалим е бил разрушаван и отново построяван толкова много пъти, че един град лежи
върху друг град. На някои места сегашните улици са 30 м над нивото на стария град, погребан
под натрупалите се през годините развалини. Тиропоенската долина днес е запълнена и
представлява плитка падина, наречена Ел-Уед. И така, дори и топографията на земята около
Светия град значително се е променила от времето на Христос. Някога в този район е имало
няколко отделни хълма и долини, но днес той е превърнат в едно почти равно плато. През
годините долините; обграждащи Ерусалим, постепенно са били запълнени.
На по-широкото и по-високо възвишение от западната страна на Тиропоенската долина бил
разположен Горният град, който древният историк Йосиф Флавий е нарекъл Горен пазар. Би
могло да се приеме, че тази част на града поначало е била пазарище.
По-ниското източно възвишение, което се спуска от района на Храма, било наречено Акра и
на него бил разположен Долният град. Самият район на Храма бил "третото възвишение". На
север от Храма било "четвъртото възвишение", накъдето се разширявал растящият град. Тази
последна и най-нова част се наричала, съгласно Йосиф Флавий, Везета (вероятно означаващо
"Къща на маслини"), а също и Новия град. Тази част не е съществувала по времето на Христос.
Тогава Ерусалим е бил много по-хълмист, отколкото е днес, и къщите му били построени по
стръмните склонове. Тесните улички често се превръщали в стъпала и по тях не е можело да
минават каруци или ездачи.
Евреите обичат да се отнасят към Ерусалим като към център на света и той наистина би
могъл да се нарече център на древния свят. Поради многото различни националности в
Палестина и големият прилив на чужденци в Ерусалим там могат да се видят най-различен тип
хора. А по улиците се чуват най-различни езици. Гръцки, староеврейски И арамейски са ос-
новните езици. Много от националностите имат свои квартали в Ерусалим и най-вече свои
синагоги и храмове.
Една част от огромните стени, заобикалящи Възвишението на Храма, били над деветдесет
метрови отвесни пропасти. Разкопките изглежда потвърждават твърдението на Йосиф, че по
времето на цар Соломон огромната западна стена можело да бъде видяна с цялата си височина -
25 м от основата до нивото на настилката на външния двор, а сводовете отгоре се издигали
високо над двора. Дълго време това описание било смятано за преувеличено от Йосиф.
Един прекрасно конструиран каменен мост се е простирал някога над дълбокото дефиле на
Кедронската долина, като започвал от източната страна на Храма и го свързвал с Елеонската
планина. Описан бил като мост, направен от стоящи една над друга арки, като всяка по-горна
изниквала от короната на по-долната. В онези времена са правени огромни основи, строени, за да
се получи равна повърхност между несъразмерните естествени хълмове. На по-отдалечената
страна (Елеонската планина) някога имало извиваща се стълба, водеща надолу към долината и
после стръмно нагоре до източната врата край Храма. В древни времена имало просторна площ -
тераса с широчина 15 м пред Златната порта. Казано е, че на Цветница Исус бил влязъл в
Ерусалим оттам, идвайки от Елеонската планина. Терасовидни градини са украсявали склона от
Кедронската долина чак до високата тераса при стената на Храма.
Йосиф разказва, че по времето на Христос целият Ерусалим е бил прорязан от подземни
галерии и пасажи, използвани не толкова за дренаж или погребения, колкото по време на война.
Всяка древна крепост е имала своите тайни изходи за бягство по време на опасност. Когато
римляните нахлули и разрушили Ерусалим през 70 г. сл. Хр. те открили, че много бегълци са
намерили подслон в подземията, така че трябвало да влизат под земята в търсене на врага.
Стотици битки са се провели в самите недра на земята. В тунелите е имало толкова много
мъртви, че отровна воня бълвала от всяка яма и отвор, така че въздухът в града не можел да се
диша. За да се предпазят от разпространение на болести, римляните зарили дупките и ямите и

26
зазидали отворите на тайните проходи. С времето този стар район бил забравен и много хора
изчезнали.
На Възвишението на Храма е имало няколко храмове. В наше време там е Сводът на скалата,
свято място за мюсюлманите (джамия 1 ), настанила се на мястото на предишните храмове.
Мястото сега се нарича Харам-еш-Шериф, което означава "светото ограждение", и то наистина е
свято за християни, евреи и мюсюлмани. Минали са три хиляди години, откакто цар Давид
избрал Ерусалим като най-подходящо място за столица на израелското царство. Цар Соломон
(973-933 г. пр. Хр.) построил първия храм в Ерусалим по планове на баща си Давид.
Соломоновият храм е бил на мястото, където сега стои Сводът на скалата, макар че съвременната
постройка заема много повече място от Соломоновия храм. Предполага се, че "Свещената скала"
под богато украсената мюсюлманска джамия е естественият връх на хълма и че това е било
мястото на самия Храм. Вероятно тази скала е служела като естествен олтар в праисторически
времена.2 Храмът и дворецът на Соломон били обградени от стена и отделени от главната част
на града. От тези постройки не е останало нищо над земята, макар че значителни участъци са
открити под нея. Единствено по писанията на древните историци можем да си представим какво
е било.
Историята на Ерусалим е дълга и бурна - завладяван е от много различни държави, строен е
векове, след това е бил напълно разрушаван и отново изграждан. От разкопките се очакват
достатъчно данни за достоверността на всяка съществуваща теория и за точна реконструкция на
общия план на еврейските храмове. Такива данни съществуват, но лежат заровени под
натрупалите се с времето боклуци, отломки от много векове. Те се намират под улиците и под
къщите и не могат лесно да бъдат разкопани. По-късните строежи са причинили големи
разрушения в района на стария град, в който са правени и доста разкопки.
Равините имали традиция, според която оригиналните плочи на Закона били заравяни отвъд
свещеното ограждение на Храма (околността на Сводът на скалата). Според поверието Кивотът
на завета, който внезапно изчезнал и никога не бил видян след разрушаването на Храма от царя
на Вавилон, бил скрит и все още се намира в някоя пещера под възвишението на Храма.
Някъде в стените на Свещения град е гробницата на царете на Юдея (както е казано в
Библията). В царската гробница почива прахът на Давид, а от двете му страни би трябвало да
бъдат Соломон и принцовете след него от рода на Давид, погребани в същата гробница.
Археолозите смятат, че когато открият царските гробове, това ще бъде някакъв общ комплекс, а
не серия от индивидуални гробове. Историци твърдят, че цар Ирод Велики е знаел къде са
погребалните камери и бил откраднал някои от скъпоценностите, погребани с царете. Смятал да
проведе по-усърдно търсене, но двама от пазачите му загинали от тайнствен пламък, избухнал от
гробницата. Това уплашило Ирод и той напуснал мястото. Гробницата вероятно никога повече не
е била обезпокоявана и знанието за местонахождението й се е загубило.
Ерусалим бил превзет от вавилонския цар Навуходоносор през 598 г. пр. Хр. и отново след
едно въстание в 587 г. пр. Хр. Втория път градът бил зверски опустошен. Вавилонците
разрушили изцяло централната част на Ерусалим; Храмът и стените били сринати, а жителите -
заточени. Не била извършвана сериозна възстановителна работа до 538 г. пр. Хр., когато след
петдесетгодишно робство на еврейските изгнаници, било разрешено да напуснат Вавилон. Едва
тогава Ерусалим започнал бавно и трудно да се възстановява. На Нехимия било възложено да
построи наново стените и Храма на същото място, където бил храмът на Соломон, но по-бедно и
в по-малък мащаб. Този Храм преживял около пет века, но тук-там мазилката пострадала от
гниене и немарливост. Тези сведения за Храма са документирани в Стария Завет.
Римляните се появили много векове след това, когато синовете на владетеля Хасмонеан,
Хиркак и Аристобул се скарали за трона. Това отворило пътя за падането на земята им под
властта на римляните. Накрая Рим провъзгласил Ирод за цар на Юдея, пост, който той заемал от
40г. до 4 г. пр. Хр. Ирод Велики бил страстен строител. През неговото управление Ерусалим
добил облика, който имал в началото на християнската ера. Той станал много по-силен град, от-
колкото бил по времето на Давид.

1
Джамията се нарича Кубет-ес-Сухра, или Омаровата джамия, (бел. ред.)
2
Предполага се, че това е мястото, на което според Стария Завет Авраам е щял да принесе в жертва сина си, Исаак
(Бит. 22:2-10). (бел. ред.)
27
 Ирод Велики не бил много почитан от еврейските си поданици. Когато остарял, направил
опит да подобри отношенията си с народа. Той бил човек с изящен архитектурен вкус. Тъй като
познавал дълбоката почит на евреите към националното им светилище, решил, че може да
превъзмогне лошите им чувства и да стане популярен като построи отново Храма. Това щяло да
осигури работа на голям брой хора и да намали заплахата от бунтове. Предложението му
отначало било прието със съмнение и подозрение, но Ирод изпълнил обещанието си. Да, това
бил същият онзи Ирод, който завинаги си спечелил лоша слава с убийството на деца при
търсенето на детето Исус.
Той изградил стените и построил три големи кули в старата градска стена. В съседство с тях
бил дворецът на Ирод. Когато по-късно Юдея била управлявана от римските прокуратори, тази
огромна сграда станала тяхна резиденция, а докато римляните били в Ерусалим, и седалище на
властта им.
В северозападната част в района на Храма той построил една изящна крепост за войниците,
наречена Антония (по името на Марк Антоний), която била свързана с портите на Храма чрез две
стълби, или мостове, така че при нужда да има бърз достъп до Храма. От наблюдателницата на
кулата съществувала възможност за непрекъснат надзор на града, на околностите му и на
Светилището.
Най-голямото архитектурно дело на Ирод било възстановяването на самия Храм. Макар да
твърдял, че върши това дело като благодетел на народа, това всъщност било проява на суетата
му. Работата започнала през 20-19 г. пр. Хр. и възстановяването на Светилището било завършено
за година и половина. Основната част от новата постройка била приключена за около осем
години, но работата по украсата и изграждането на външните дворове продължила по време на
целия живот на Христос. Съществуването на блестящият Иродов Храм било много краткотрайно.
След четиридесет години предсказанието на Христос, че "няма да остане тук камък на камък,
който да не бъде сринат" (Map. 13:2) се сбъднало. Римските нашественици разрушили тази
забележителна сграда.
Изчезнали всички следи от великия Храм на Ерусалим. Когато римляните в 70 г. сл. Хр.
нападнали Ерусалим, големият и прекрасен Храм бил опожарен и сринат до основи. С
изключение на Иродовия дворец, запазен за административни нужди, целият Ерусалим
престанал да съществува. Много от стените били изкопани до основи и камъните разхвърляни из
клисурите. Римляните искали да покажат, че в Ерусалим няма живот, че него вече го няма. Това
било пълно, абсолютно унищожение, при което жителите му били убити или изселени в една от
най-зловещите кървави бани в историята. След това римляните опустошили цялата околност.
Изкоренили горите в близост до града, а после и в целия район в радиус над от 18 км. И така
превърнали благодатната земя с гори, лозя и градини в пълна пустиня. Палестина никога не
възстановила предишния си облик. Това било по времето, когато Кумран, общността на есеите до
Мъртво море, също бил разрушен. Превзета била и крепостта Масада, където след дългата обсада
стотици хора се самоубили.
Оттогава учени и археолози се опитват да решат как точно е изглеждал Иродовият храм и
къде точно се е намирал. Единствените останки над земята са оцелелите участъци от масивните
стени. Самите стени са били чудо на строителната техниката, описани от Йосиф като
"най-изумителното човешко дело, за което някога е чувано". Основите били положени в масивно
скално легло, намиращо се на около 30 м под сегашната повърхност. Открити са масивни скални
блокове, всеки от които тежи по няколко тона. Тези блокове (без да бъде използван хоросан) са
поставени така плътно един до друг, че дори парче хартия не може да бъде пъхнато помежду им.
Останки от тази типична за времето на Ирод зидария може да се видят в Стената на плача от
западната страна в района на Храма.
Изглежда надземната част на тази стена е била реконструирана, защото камъните не са
поставени така грижливо, както е било първоначално. Най-долните девет реда са изградени от
огромни блокове, както било характерно за иродовата зидария. Най-големият от тях е 5 м дълъг и
4 м широк. Над тях има петнадесет реда от по-малки камъни. Много белези сочат, че това е една
реконструкция от стар материал. Трудно е да се повярва, че старите майстори, положили толкова
усилия за добиването на огромните блокове с фино изваяна повърхност, биха поставили тези
камъни по толкова несполучлив начин. Евреите от библейски времена са идвали при Стената на
плача, за да ридаят за разрушаването на Храма.
28
 Има много теории за това как е изглеждал Храмът по времето на Исус, но фактите са малко.
Някои от древните историци - между които Йосиф е най-известният - са оставили описание и
справки в своите работи. Храмът бил построен от твърд варовик, ломен от намиращи се дълбоко
под северната част на Ерусалим огромни пещери. Този вид скала може да се полира така, че да
прилича на мрамор. Площта на Храма била благословена с неизчерпаем източник на вода - един
естествен извор. Имало великолепна система от подземни резервоари, свързани с тръби и
водопроводи. В подземията на днешния град и досега са запазени части от тази система.
Според Йосиф стените на външния двор на храма били очертани с галерии с колони. От тях
особено известна била Царският притвор със своите най-малко сто шестдесет и две колони.
Всяка колона била монолитна, от чист бял мрамор и толкова голяма, че за да бъде обгърната, е
трябвало трима души да разперят ръце. В средата на тази галерия между четирите реда колони
имало площи за разходки. Покривът бил украсен с прекрасни скулптури от кедър, а фасадата
била от полиран камък. Това било първото нещо, което посрещало богомолците след влизането
им през вратата на масивната външна стена. Външният двор бил постлан с различни по вид
камъни. Изглежда, е нямало някаква специална причина за съществуването на огромния Царски
притвор, освен ако галерията не е била направена, за да предпазва хората от слънце и дъжд или
за да привлича търговци. На Възвишението на Храма се въртяла голяма търговия -продавали се
животни и птици за жертвоприношение, имало и сарафи.
Отвъд Царския притвор бил големият външен двор, известен като Двора на езичниците.
Макар че отвъд стените на древния Соломонов храм са били допускани само евреи, Ирод
разбрал, че трябва да определи някоя част от светилището за чужденци от всякакви
националности. В Ерусалим имало много гърци, римляни и хора от други народности. И така бил
създаден големият външен двор, отворен за всеки, който иска да влезе и да беседва в тази обител,
поради което бил наречен Дворът на езичниците. С него граничел Дворът на израилтяните, в
който не било позволено влизането на неевреи по каквато и да било причина. Йосиф твърди, че
двата двора били разделени от ниска стена, или балюстрада, висока метър и половина, с
тринадесет входа, или отвори. Върху тази междинна стена на известно разстояние били поста-
вени малки четириъгълни каменни колони, върху които пишело на гръцки, че никой чужденец не
може да премине зад стената и че правонарушителят ще бъде наказан със смърт.
Храмът представлявал огромен комплекс от различни дворове, водещи един към друг, за да
се стигне накрая до вътрешния двор и до Светилището. На хората било позволено да влизат във
всеки двор според достойнството и чистотата си. Това било определено от Закона, или
Мойсеевите закони.
В източната част на Храма се намирал Дворът на жените. Дотам се стигало през една галерия
с високи колони (наречена Соломоновия притвор), а след това трябвало да се изскачат редица
терасовидни стъпала, защото това била най-стръмната част на хълма. Стълбите водели от една
тераса към друга и нагоре от Двора на жените към главната част на Храма. Древните историци
твърдят, че на стълбите вероятно е имало две широки площадки и още една, трета, в края им.
Мъжете евреи можели да влизат в Двора на жените. Голяма част от жените обаче не можели
да продължат по-нататък, защото били смятани през повечето време за "нечисти" поради
менструалните си периоди и последиците от раждането. На някои мъже също не било позволено
да влизат във вътрешните дворове. Тази забрана се налагала на болни или на тези, които наскоро
са били в контакт с мъртво тяло. Имало много правила за чистотата на хората и повечето евреи
попадали в някоя от тези категории по едно или друго време на живота си.

29
 Храмовото светилище и Дворът на жените
Отвъд Двора на жените 3 имало още няколко, в които било разрешено влизането на
определени хора, докато се стигнело до свещените зали. Този източен вход за Двора на жените се
отличавал с двукрили порти от Коринтска мед. Йосиф казва, че понякога пред тях ставали
публични събрания. Портите били толкова масивни, че двадесет мъже с общи усиля ги отваряли
и затваряли всеки ден, защото никоя от вратите към Храма не трябвало да бъде оставяна
отворена. Към вътрешните дворове имало още девет врати и порти с масивна сребърна или
златна обковка по тях, както и по рамките и стрехите им. Но огромната медна врата ги
надминавала по размери и стойност.
В Двора на свещениците и точно пред същинския Храм бил олтарът, на който се пренасяли
жертви и се изгаряли даровете. По пода имало редици халки, за които връзвали очакващите
съдбата си животни. Имало и осем мраморни маси, на които закланите животни били одирани,
измивани и подготвяни за олтара. Кръвта на жертвите се изцеждала през дупките на пода и
пространството около олтара приличало на кланица.Тук в присъствието на удостоените с честта
да влязат на това място, се горял тамян и се благославял народът.
Не само цялата фасада на Светилището, но и стените и входовете между него и галерията
били покрити със златни плочки. Самото Светилище се намирало в най-вътрешния двор и до
него се стигало по дванадесет стъпала. Построено било от бели камъни. Според Йосиф всеки
един от тях бил с приблизителни размери 10,5 х 3,5 х 5,5 м. Смята се, че по това време то било
най-голямото религиозно светилище в света. Според Йосиф, отпред височината и ширината му
били еднакви - по около стотина лакти (приблизително 46 м). Било изцяло покрито със златни
плочки, а едно вдлъбнато златно огледало висяло над входа. То отразявало с пламтящ блясък
лъчите на изгряващото слънце.

3
т. нар. Красните врата - (бел ред.)
30
 Дванадесетте стъпала, водещи до портала

Вътре в Светилището били обичайните отделения на Светото място и на Светая Светих. В

Светото място имало олтар, един масивен златен седемраменен свещник, чиято светлина никога
не угасвала. Стените на Светая Светих били покрити със злато, но по тях нямало нищо друго,
защото не било позволено да има изображения. Висшият свещеник бил единственото човешко
същество, на което било позволено да влиза в най-свещеното помещение и то само в определени
специални дни. Смята се, че Светая Светих се е намирал върху сегашната Свещена скала в Свода
на скалата.
Само входът на този свещен участък можел да бъде видян от хората. Другото било закрито
от богата шестцветна завеса, движеща се от вятъра. Тази завеса криела от миряните позлатената
вътрешност. Това била завесата, която се разкъсала на две отгоре до долу по време на
Христовото разпятие.
Както може да се види от Елеонската планина, Храмът е бил там, където днес над Свещената
скала се издига Джамията. Обграден с великолепни колонади, неговите дворове се издигали все
по-нависоко и по-нависоко един над друг, до последния - на самото Светилище - чиято мраморна
и позлатена фасада искряла и блестяла.
Явно желанието на Ирод било Храмът да се вижда отдалеч и да доминира над всичко
наоколо. Снежнобелият варовик и квадратната фасада, покрита изцяло със злато, е трябвало да
насочват вниманието на хората единствено към него. Ето защо било съвсем естествено да се
закълнеш в златото на Храма.
Това интензивно строителство изисквало много пари. Ирод неимоверно и безжалостно
повишил данъците и непрекъснато мислел как да поддържа многото си проекти. Народът бил
тежко обложен с данъци и от римляните за покриване на още по-големите външни разходи,
които не носели никакви облаги на поданиците на Ирод. Хората едва дишали под този
свръхугнетяващ ги товар. Започнали да негодуват срещу прахосването на пари, изстискани от
кръвта на народа. Ирод решил, че ако хората видят как част от парите отиват за възстановяването
на Храма на техния Бог, биха се успокоили поне малко.
Човек не може напълно да разбере естеството на Ерусалимското светилище, преди да е
разбрал идеите за "святост" и ритуалните подготовки, които трябвало да извършат онези, които
биха желали да се "явят пред Бога". Някои били окуражавани да изпълняват ежедневно
правилата за пречистване, за да не предизвикат гнева на Бог. Вижданията на Исус били различни.
Той не придавал значение на различните степени на святост в Светилището, както това правели
неговите благочестиви съвременници. Усещал, че вниманието им е погълнато повече от
ритуалите и церемониите, отколкото от тяхното значение. Те били забравили отделната личност
и нейните нужди.
Смятам, че мястото, където Абигейл провеждала заниманията си с децата, е било в тази
източна част на сградата. Имало няколко реда стълби, водещи от Двора на езичниците към Двора
на жените. Терасовидните стъпала отговарят на описанието й за големите площадки, на които
танцували децата. Също така е очевидно, че свещениците биха изпратили Абигейл в Двора на
жените, което съответства на статуса, даден й от тях. Така е можело тя да бъде държана на
"подходящото й място". Наблизо имало и стая за складиране на музикални инструменти, което
също отговоря на описанието й за танците.

31
 Галерията от източната страна имала колони и това би могло да бъде мястото, където Исус е
говорел на събралата се тълпа хора. Запълненото с колони пространство на юг (Царския
притвор), при входа на Храма, е било много далеч от Абигейл, за да може ясно да го види и чуе.
Историците като че ли са съгласни, че Исус и учениците му са проповядвали на това място, от
източната страна на Храма. В това има смисъл, защото там той е имал възможност да говори на
всички, независимо от степента на чистотата им. А също е можело да бъде чут както от евреи,
така и от неевреи, защото тази част е била отворена за всички.
Ако предположенията ми са верни, тогава Исус е проповядвал от долната страна на Двора на
жените под колонадата, докато Абигейл играела с децата на терасовидните стъпала, водещи към
вътрешните дворове. Ако се е обърнал и я е видял, той е трябвало да се изскачи по стълбата към
нея, докато тълпата е наблюдавала отдолу. Мисля, че според историческите свидетелства и
тълкувания на Йосиф това е единственото място, където това е могло да стане. И най-забе-
лежителното от всичко е, че стълбите, колоните и всички други детайли са там. Това са
потвърждаващи факти, които не са лесно достъпни за хора, избягващи изтощителните
проучвания.
На определени места в следващите глави ще включа някои неща, отнасящи се до това
проучване.

Част от строежа на Иродовия храм

Глава 5
ЗАПОЗНАВАНЕ С ПЛЕМЕННИЦА ТА НА ИСУС
Седващата изненада, свързана с Исус, се появи спонтанно през 1987 г., една година след
работата ми с Мери. Все още бях дълбоко увлечена от превеждането на четиристишията на Нос-
традамус (за тритомната ми книга Разговори с Нострадамус), а се занимавах и с изследвания на
НЛО. Канеха ме да провеждам хипноза на предполагаеми случаи за отвличане в Арканзас (вж.
книгата ми Пазители на градината). Времето ми бе поделено между много планове плюс
терапията с минали животи.
Ана бе една мила и любезна еврейка в края на тридесетте си години, макар че външно съвсем
не изглеждаше на тази възраст. Сякаш притежаваше вечна младост и създаваше впечатлението,
че под повърхността се крие един немирен тийнейджър. Тя бе възпитана в традициите на
Обновения еврейски храм. Нито тя, нито някой от семейството й знаеше старо-еврейски. Ана и
съпругът й решили да избягат от многолюдния и шумен Лос Анджелис, където бе родена и
израсла. Избрали бяха да живеят по-спокойно в нашите Арканзаски планини, като отворят малък
хотел в предградията на близкия туристически град. Познавах я от няколко години и бях
работила с нея във връзка с много задачи. Тя се оказа един превъзходен субект и аз я приучих
бързо и лесно да изпада в дълбок транс. Мога честно да кажа, че Ана е една от рядко срещащите
се личности, неспособни да лъжат. Тя е най-заслужаващият доверие човек, когото някога съм
срещала.
По това време Ана нямаше никакви проблеми и ние изобщо не работехме. Но тя
преживяваше повтарящи се сцени, които проблясваха в ума й. Тези сцени напомняха за Израел
или за тази част от света. Това бяха само обикновени улични сцени, при които тя зървала хора,
облечени в типичните за тези места дрехи. Те не я безпокояха. Тя обаче си мислеше, че може би
подсъзнанието й се опитва да й каже, че в някой от животите си е била в тази страна. Искаше да
32
изследваме тази възможност. Възнамерявахме още на първия сеанс да разберем дали можем да
намерим някаква информация.
Когато се настани удобно на леглото, използвах ключовата й дума и започнах сеанса.
Д: Каза, че напоследък си виждала някои сцени, за които мислиш, че може би са свързани с
минал живот. Ще видим дали можем да намерим нещо за това и дали там има нещо, което трябва
да узнаеш. Мислиш, че може би е било в Ерусалим, но това не знаем със сигурност. И така, ако
сцените, които са се появявали в ума ти, са важни и действителни, искам да отидем там, да ги
изследвам и да разберем дали в тях има нещо, което трябва да узнаеш. Ще броя до три и при три
ти ще бъдеш там. 1... 2... 3... Стигнахме до това време, което си видяла в съзнанието си. Какво
виждаш? Какво правиш?
Тя влезе в сцената по един необикновен начин. Говореше с детски глас и изпитваше такива
чувства, сякаш всеки момент ще се разплаче.
А: Аз съм... аз съм момиче. Още нямам тринадесет години. Името ми е Наоми. И аз не съм
много щастлива (почти със сълзи). О, трудно ми е да говоря за това.
Д: Случило ли се е нещо, за да се чувстваш така? (Тя хлипаше, така че я успокоих.) Ти
можеш да ми кажеш.
А: Бих искала да съм момче. Тогава ще съм свободна да правя това. което вярвам, че съм
предопределена да правя. И аз го знам. (Тя рухна.) Това е тежко.
Ана вече ме познаваше и имаше добра връзка с мен, но тук аз имах работа с друго същество.
Трябваше да спечеля доверието на Наоми. така че да се чувства спокойна да говори с мен.
Д: Разбирам. Понякога имаш нужда да поговориш с някого. Винаги можеш да говориш с мен
за това.
А: Предопределена съм да разпространявам учени ето, защото го разбирам така добре със
сърце то си. А той ме погледна и ми каза, че не бих могла, защото съм жена и то няма да бъде
разбрано. И... (хлипайки) аз толкова много го обичам.
Д: За кого говориш? Кой ти каза това?
4: Това беше... (ридания) това бе Назарянина.
Единственият човек, за когото бях чувала да бъде наричан с това име, беше Исус. Това бе
изненада.
Трябваше внимателно да задавам въпросите си, за да установя дали говори за него.
Д: Познаваш ли Назарянина?
А: Да (ридания). Исках да напусна бащината си къща и да тръгна с него, защото знаех,
знаех, че мога да върша всички тези неща. (Гласът й бе пълен с мъка.) И не ме е страх.
Започна да плаче. Сълзите й се стичаха и се просмукваха във възглавницата.
А: Бих могла да отрежа косите си и да облека мъжки дрехи. И мисля, че нямаше да
разберат. Но вярвам, истински вярвам, че аз съм определена да вървя с него, да му помагам и да
се грижа за него. Знам, той има нужда от мен. И знам, че ако се бях родила момче, щях да мога
да го сторя. Нямам друго какво да правя. Не искам да върша нищо друго.
Д: Разбирам.
А: Говорят, че баща ми му е доведен брат (подсмърча). И ако това е така, мисля, че трябва
да ми разрешат да го направя.
Това беше голяма изненада. Разбрах, че говори за Исус, но дали е имал той доведен брат? В
Исус и есеите бе споменато, че е имал много братя и сестри, но с тях не бяхме имали връзка в
работата по онази книга. Макар да бях объркана, трябваше да мисля как да задавам въпросите си,
така че да не бъдат подвеждащи.
Д: Кой е баща ти?
А: Баща ми е ковач... работи с метал. Той е селският ковач. Прави ключалки и различни
неща. Прави ги от различни метали.
Д: Нали каза, че е доведен брат на онзи мъж?
А: Така казах. Не знам дали това не е причината да ме държат далеч от него.
Д: Как е името на баща ти?
А: Йосиф.
Още една изненада. Бях разбрала, че в тази култура най-големият син често носи името на
бащата.
Д: Откога познаваш онзи човек?
33
 А: Винаги съм го познавала. Той винаги е бил тук. Идва вкъщи да види баща ми.
Предполагам, че имат обща работа, но той има и друга работа в града. Чувала съм го да
говори и то сякаш говореше с моите думи. Знам, той си отива.
Д: Къде ще отиде?
А: Взема със себе си и други и ще предприеме пътуване, странстване, за да разпространява
ученията. И аз знам, че моето място е там. Но баща ми не мисли така. Баща ми се страхува,
но не и аз. Майка ми е много тиха жена. Тя не говори нищо за това.
Д: Как се нарича градът или селото, в което живееш?
А: Ерусалим. Те казват...
Тя изговори три думи, явно на староеврейски, който Ана не знаеше. Трудно ми бе да ги
запиша фонетично. По-късно помолих един мъж, който добре владее староеврейски, да се опита
да ги разбере от магнетофонния запис. Каза "разбира се" и ми ги написа буква по буква:
Jerushalaym shel sahava.
Наоми продължи:
А: Сега знам какво означава това. Никога не съм знаела истинското значение.
Д: Какво означава?
А: То значи: „Ерусалим от злато".
Евреинът ми каза, че преводът е съвсем точен. Той ми обясни защо Ерусалим бил наречен
така. По-старите къщи били направени от местен варовик с меден цвят и огряни от слънцето,
имали златен отблясък. Като правех проучванията си за древния Ерусалим, това ми се стори
приемливо. Всички сгради в съвременния град са построени след времето на Христос, така че
това не би било вярно, освен ако къщите от преди две хиляди години са били направени от същия
материал. Това е вероятно, но моето изследване стигна до едно много по-логично обяснение
защо градът е бил наричан "Златния Ерусалим".
Открих, че главните сгради на Храма са били строени от бял варовик, полиран до такъв
блясък, че наподобявал мрамор. Фасадата на сградите била обкована със златни пластинки и
няколко от големите врати, водещи към вътрешния двор и към Светилището, също били покрити
с тънък пласт злато или сребро. Всичко това е създавало илюзията за един блестящ храм и
вероятно е правело силно впечатление. Храмът е описан като нещо толкова красиво,че славата
му се е била разнесла из целил древен свят. Очевидно заради това хората наричали града "Злат-
ния Ерусалим".
А: Винаги ми е харесвало да го чувам, но никога не съм знаела какво точно значи. А то е
означавало това, което той излъчва. Означавало е златното сияние, идващо от неговото сърце.
Това е златното сияние на любовта, на грижата и на добротата и в него няма страх и
жестокост. Така че това означава този вид злато. Златото на живота, а не метала злато.
Това бе, което не бях разбрала. То означава, че той е направил Ерусалим златен с това, което
се опитва да ни научи. И сега, когато го разбрах, искам просто да го изживея. Искам да му бъда
в помощ. Искам да вървя с него. Защото знам, че притежавам същата любеща енергия и мога
да му помагам. Не ми трябва да бъда омъжена и да се грижат за мен или да стана майка.
Знам, че трябва да вървя с него и да се науча да лекувам и да облекчавам болката на хората.
Искам само това.
Д: Каза, че знаеш някои от ученията му. Учила ли си при него?
А: (Смее се.) Не, това не е позволено. Чувала съм го да говори с баща ми, когато мислеха, че
спя. Освен това се преобличах и се прокрадвах там. където той се срещаше с хората. И го
слушах.
Д: Голяма ли беше групата? Ти каза, че водел една група със себе си.
А: Не, не беше много голяма, защото повечето хора се учели тайно, в малки групи. Но той
вече разбра, че трябва да разпространи посланията си. Групата е малка, защото сред нас не са
много тези. които са достатъчно смели да вървят по пътя на истината и на любовта. Трудно
е да се намерят хора, които не се страхуват да лекуват и да служат. Така че точно сега
групата не е много голяма, доколкото знам.
Д: Знаеш ли той да има и друго име освен Назарянина?
А: Наричат го Исус, но ми си струва, че "Назарянина" звучи по-добре. Може би защото
чувам баща ми и той да говорят. Назарянина.
Д: Чудя се дали така го нарича баща ти.
34
 А: Да, понякога. Но обикновено, когато идва и говорят за работата си, за дърводелството
и за ковачеството, баща ми го нарича Исус. Понякога го нарича "брат". Те много често упот-
ребяват дума "брат".
Д: Нали си чула и ми каза че са полубратя? Означава ли това, че са от един баща или от една
майка? Знаеш ли нещо по този въпрос?
А: Не знам дали изобщо го разбирам. Те никога не са говорили за това или поне не са го
говорили пред мен. Но аз мисля... мисля, че са от един баща, защото баща ми носи името на
своя баща. Не ми е много ясно. Те никога не са ми го казали.
Д: Виждала ли си ... баба си или дядо си? (Мислех за Йосиф и Мария.)
А: Майката на майка ми съм виждала по-често от майката на баща ми. Има неща, за
които те не говорят. Не ги виждам много често. Те живеят далече. Поне така ми казват.
Д: Значи този от рода ви, когото виждаш най-често, е Назарянина, когато идва у вас? Имаш
ли братя и сестри?
А: Имам един брат. Той е далеч... Отиде да учи.
Д: Какво учи?
А: Той отиде да го обучат. Отиде при учители и рабони, за да научи различни закони и
учения. Да стане учен човек.
Не можах да намеря в речника думата "рабони" и попитах познатия ми евреин за нея. Той
каза, че това е един от начините за изразяване на уважение, когато се обръщаш към равин.
Д: Надалеч ли трябваше да замине, за да учи?
А: Да. Замина в друг голям град.
Д: Мисля, че Ерусалим е голям.
А: Ерусалим е голям. Мисля обаче, че за неговото образование не можеше да остане в
Ерусалим.
Обясних вече, че "образование" означава единствено изучаването на Закона. А друг вид
учение е могло да бъде придобито другаде. Помислих си, че брат й може би е отишъл да учи при
есеите, тъй като Исус е бил твърде близък с тях.
Д: Но ти всъщност не знаеш къде е отишъл той? Не си ли чувала някой да го споменава?
А: Той не ми каза името. Не, не знам името. Има много неща, които не ми позволяват да
знам. Предполагам, че е от страх или пък си мислят, че така ме закрилят.
Д: Брат ти по-голям ли е от теб?
А: Да, по-голям е с десет години. Не знам... може и да е свързан с неща, които са тайни. Но
те ми казват само това, което решат. То е сякаш той е другият ми баща (смее се). Майка ми
има две деца, брат ми и аз, но се грижи и за други. Тя върши всичко, което е прието да прави
една жена. Грижи се и за сираци и за други деца, които имат нужда от надзор.
Д: Можеш ли да ми кажеш как изглежда Назарянина?
А: Той е... когато го погледна, не съм сигурна. Нека първо си помисля. Той е висок колкото
баща ми, което вие смятате, доколкото знам, за средното за мъж. Изглежда... той има много
силни ръце и рамене. Не е много голям мъж, но има сила. И... очите му, очите му са прекрасни.
И има кафяви коси и.... косми на брадичката и над устата си. И е обгорял от слънцето. Бих
казала, че е с тъмна кожа.
Д: Не каза ли, че очите му са прекрасни?
А: Да. Никога не съм смятала, че сините очи са мили и любещи, но неговите са такива.
Свикнала съм с тъмните очи. Но неговите очи са толкова добри, толкова любещи (въздиша).
В книгата ми Исус и есеите има цитат от една малко известна книга The Archko Volume,
написана от Макинтош и Туайман и излязла през 1887г. Тези автори са открили във
Ватиканската библиотека писмени доклади, отнасящ се за Христос. В един от тях има описание
на Исус, което забележително съвпада с описанията, дадени от различни субекти. След
публикуването на Исус и есеите попаднах на друго такова писмо, в което имаше подобно
описание. Този удивителен документ бе открит пак във Ватиканската библиотека. Той вероятно е
бил написан до Римския сенат по времето на Христос от Публий Лентулий, римски проконсул на
Юдея, предшественик и приятел на Пилат Понтийски. Ето какво пише той:
"Той е човек с благородна и съразмерна осанка, с лице пълно с доброта и решителност, така
че последователите му го обичат, но и се страхуват от него. Косите му имат цвят на вино

35
(вероятно светлокафяв) и са златисти в корена си - прави и без блясък, но от нивото на ушите
стават къдрави и лъскави и надолу се разделят както на назарейците.
Челото му е равно и гладко. Лицето му е без дефекти и изпъква със свежестта си; изразът му
е искрен и добродушен; брадата му има съшия цвят като косата и по форма е раздвоена; очите му
са сини и необикновено блестящи. Изключителен е в укорите и в порицанията: в убеждаването и
в проповядването словата му са благородни и приятни. Никой не го е виждал да се смее, но
обратно - много са го виждали да плаче. Висок е; ръцете му са красиви и силни. Говори смислено
и сериозно и не е празнодумен. По красота превъзхожда повечето мъже."
Това е взето от статията от Джек Андерсън. "Как в действителност е изглеждал Исус",
публикувана в Parade Magazine на 18 април 1965 г.
Д: Нали ми каза, че той идва у вас, откакто се помниш?
А: Да. Аз винаги съм го познавала. Винаги съм го виждала там. Когато бях много малка
мислех, че те работят заедно, но сега мисля, че той се е опитвал да разреши един семеен
проблем.
Д: Ако са братя, това че идва от време на време да го види е естествено. Много се
интересувам от този мъж. Той изглежда твърде необикновен.
А: Да. аз само... отидох при него преди няколко дни и му казах, че искам да тръгна с него.
(Отново тъжно) А той ми каза, че понеже съм женско чедо, това ще бъде много трудно.
Хората не биха могли да го разберат. Казах му, че мога да отрежа косата си и да облека
мъжки дрехи и те няма да познаят. Той отговори, че ще вървя с него, но още не е дошло
времето. А аз нямам желание да правя нищо друго. Аз не съм дете на майка си. Не мога да
върша нещата, които тя върши. Аз просто съм в това женско тяло.
Д: Може би той е имал предвид, че трябва малко да почакаш. Щом е казал, че сега не е
моментът, той всъщност е казал "не". Може би по-късно ще ти позволи да тръгнеш с него.
А: Надявам се, че е така. Но във всеки случай аз мога да бъда в услуга и да се опитам и да
помня какво ми е казал. И да помагам на майка си за тези деца, които се нуждаят от толкова
грижа.
Д: Ти ми каза, че си се промъквала и си го чувала да говори. Само веднъж ли бе това?
А: Е добре, не е имало много подходящи случаи, защото не желая да срамя родителите си.
Но бях тласкана от вътрешния си глас да отида и го чуя. Така че ходих няколко пъти. Можех
да чуя в малкото ни селище къде е място за срещата или пък подслушвах, когато хората
казваха на баща ми. Срещите стават на различни места. Хората имат тайни места в
домовете си или пък ги правят в подземията на града. И той ги събира и ги учи на такъв начин
на живот, който е правилен и който трябва да водят всички.
При разкопките археолозите открили, че подземната част на Ерусалим е осеяна с тайни
канали и подземни ниши, датиращи от времето преди Христос. Може би някои от къщите са
имали таен вход, водещ до подземната ниша, в която са се събирали.
Д: Можеш ли да си спомниш някои от нещата, които е казвал?
А: Когато мисля за това. виждам блясъка на златната светлина в областта около сърцето
му. И това, което най-вече си спомням, е че той каза да обичаме и се грижим за другите така,
както бихме искали те да го правят за нас. Мисля си, че това е, което най-вече помня.
Мъдростта му е голяма и все пак не е жестока. Той учи, че не трябва да причиняваш болка на
другия, за да има разбирателство.
Д: Защо трябва да се срещат на тайни места?
А: Защото една част от управниците се досещат, че той може да повлияе на много повече
хора, отколкото те мислят. Едва ли те са повярвали в него или са го приели много сериозно в
началото. Но мисля, че сега се страхуват, защото бедните и безпомощните, вярващите, се
обръщат все повече и повече към него. Поради това има промяна в отношението на
властващите към него. Те стават груби. Плагиат се от силата на истината в неговите думи.
Те са една група безполезни хора. Те само вземат и вземат. Пълни са с богатства и не ги е
грижа какво става с болните и бедните. Затова събранията стават тайно. Д: Чудя се, защо се
страхуват от един човек.
А: В началото не се страхуваха. Но мисля, че някои от управниците са го чули. Знаят, че
той казва истината, която и те самите усещат в себе си. И вътрешно се разкъсват, защото
не чувстват задължение към другите. Толкова голям е конфликтът, че потръпвам от страх.
36
 През това време Израел пъшкал под тежкото иго на римляните. Те отнели много от
свободите на гражданите, натоварили ги с тежки данъци, така че много от евреите се чувствали
роби в собствената си страна. И народът започнал да очаква спасителя, Месията, който да дойде
и да ги избави. Те отчаяно искали отново да заживеят така спокойно, както преди идването на
римляните. Но и много се страхували, защото римската армия била силна.
Образували се голям брой тайни групи, които подтиквали хората да отхвърлят римското
господство със сила. Най-прочути били зелотите. От тях, както било установено, е бил и Юда
Искариотски. Те искали война и търсели силен водач, за да организира движението им. Много
хора от тази група, някои яростни, други миролюбиви, мислели, че са го намерили в лицето на
Исус, защото той говорел такива неща, каквито никога досега не били чували.
Свещениците не го обичали, тъй като той проповядвал своя философия, различна от тази, на
която те учели. Заради това той зорко бил следен и от двете групи. Римляните били особено
усърдни, защото виждали, че печели последователи. Те знаели, че народното недоволство се
нуждае от силен водач, за да се организира бунта. Това, че евреите били разпръснати по много
места, станало причина Ерусалим да се превърне в твърде важен център в Римската империя.
Каквото се случвало там, се случвало и на световната сцена. Ето защо всяко действие на бунтар
като Исус било зорко следено и докладвано в Рим.
Д: Ти ми каза, че той има една група, която върви почти винаги с него. Познаваш ли някого
от тази група?
А: Виждала съм няколко от тези мъже. Те не се явяват много на публични места. Струва
ми се, че са на неговата възраст. Изглежда са свърза ни е него, следват го. Те вярват в същите
неща и работят за доброто на всички. Шепа мъже са, които виждам винаги около него.
Д: Чудя се дали са ти известни имената на някои oт тях. Знаеш, няма да ги издам, просто съм
любопитна.
А: (Пауза) Струва ми се има един, наричан Йоан (казано като въпрос). И този човек...
виждала съм Йоан много пъти. Но за другите мъже... не мисля, че знам имената им.
Д: Мислех си, че може да си чувала, когато той или баща ти споменават имената им. Как
изглежда Йоан? На неговите години ли каза, че изглежда?
А: Да. Те си приличат, само че той има тъмни очи като повечето хора по тези места. И не
изглежда така благ. Той е малко по-едър.
Д: Преди малко ми довери, че твоите "гласове" ти казват да направиш нещо. Какво имаше
предвид?
А: Не искам да посрамя родителите си или да тръгна срещу волята им, но от време на
време някои неща. Гласовете в главата ми казват, че тези неща са добри, защото се правят е
добри намерения. Не се вършат е подлост. Правят ги, почитайки своята вяра, своя Бог.
Гласовете са толкова силни и аз разбирали че е правилно да се предреша и да се измъкна от
къщи.
Д: Значи така смяташ. Вътре във главата си ли ги чуваш? Принадлежиш ли към някоя
религия? Разбираш ли какво те питам?
А: Момичетата не ги учат много, поне така е в моето семейство. Но те са от юдейската
религия. Мисля, че и Низарянина е от тази вяра. Все пак той върви по друг път, защото Закони-
те са много жестоки. Мисля, че заради това семействата биват разкъсани. Сега хората
трудно могат да разберат или да разпознаят собствена си вяра.
Това е било част от спора, който Исус имал със свещениците в Храма. Той не бил съгласен с
тълкуванията им на Закона, с Мойсеевите закони, които евреите трябвало да спазват. Смятал, че
са несправедливи и тълкувани много формално. В Исус и есеите е очевидно, че в изучаването на
Закона той е виждал друг смисъл. Едва направил забележките си и избухнал скандала. Исус се
обърнал и напуснал Храма, но тайно споделял с хората своите възгледи за религията. Колкото
повече растяла популярността му, толкова растяла и съпротивата на свещениците. Те смятали, че
той се опитва да подкопае властта им.
Д: Твоето семейство ходи ли някъде, за да почете Бог?
А: Да, те ходят, ходят в Храма.
Д: А ти била ли си някога в Храма?
А: Да. Но жените минават по друг път и седят на друго място от мъжете. И аз не...
(въздиша) и аз не се чувствам много добре там. Другаде се чувствам по-близо до Бога.
37
 Д: Можеш ли да ми опишеш как изглежда Храмът отвън. Голям ли е, или малък?
Исках да разбера дали описанието на Храма ще съвпадне с това на Абигейл.
А: Този... мисля, че има много други наоколо.
Д: В Ерусалим ли?
А: Да. Този не е най-големият. Той е от камъни.
Д: Има ли друг, по-голям храм в града?
А: Има един по-голям.
Д: Виждала ли си го?
А: Виждала съм го. Той е много голям. Уплаши ме. Накара ме да усетя ледени тръпки.
(Смее се.) Предпочитам нашия по-малък храм.
Д: Защо? Защото е много голям ли?
А: Да. Мисля, че е ужасно голям.
Д: Как изглежда той отвън?
А: О! Има множество бледи на цвят камъни. Виждам големи врати и няколко колони
отвън. И е... той вътре е с високо издигнат таван.
Д: Има ли отвън много колони?
А: Отпред, струва ми се, че са... осем отпред.
Д: Освен отпред има ли и на други места колони?
А: Вътре. Виждам няколко вътре.
Д: Има ли стълби, водещи до вратите?
А: Да. Има дълги... дълги камъни... стъпала.
Описанието на Наоми съвпадаше с това на Абигейл и с историческото проучване.
Д: Но ти каза, че не обичаш да ходиш там, защото той е...
А: (Прекъсва ме) Много голям. Кара ме да се чувствам самотна.
Д: Да, понякога нещата са много големи и сякаш те отдалечават от това, което се опитват да
те научат. Но всъщност жените учат ли?
А: Не. Не там, където съм израсла. Те не учат жените. Мъжете са образовани. Рабоните
учат мъжете, но не и жените. Изглежда, че такъв е обичаят в момента. На мен не ми харесва.
Д: Странно е, че не искат да те учат, защото ти така силно желаеш да учиш.
А: Аз съм учила. Все пак съм учила. Слушала съм и съм учила. Имам приятели, които са ме
учили.
Д: Е добре, в групата, която следва Назарянина има ли жени, или са само мъже?
А: Виждам жени. Но не знам дали са с групата през цялото време, или са с тях сега,
защото са съпруги и сестри. Но ми се струва, че те ще тръгнат с мъжете.
Д: Мисля, че ако в групата има и други жени, може би и на теб ще бъде позволено по-късно
това.
А: Може би. Има един Йеремия. Сещам се за Йеремия. Не знам защо. Мисля, че това е един
от мъжете, които вървят с него.
Д: И Йеремия ли е на същата възраст?
А: Не. Изглежда малко по-млад.
Д: В страната, в която живееш, има ли владетел? Преди малко не говореше ли за
управниците?
А: Те го наричат цар. Цар? Смятам, че го наричат цар, а след това има хора, които
управляват.
Д: Чувала ли си да се говори за царя?
А: Чувала съм баща си. Намира, че той е несправедлив цар. То е... както ти казах, те имат
стаи и стаи, складове с богатство, а там, навън, има много бедни хора.
Д: Чувала ли си за нещо, което той е направил? Баща ти говорил ли е за такива неща?
А: Той... те говорят за хора, които наричан "роби". Говорят за жестоки наказания.
Разправят за изчезнали хора, за които никога повече не се е чуло. А е нямало никакви причини за
това.
Д: Мислиш ли, че царят е отговорен за това?
А: Да. И все пак не мога да разбера напълно всичко това. Не знам всички неща, които
трябва да се знаят. Те не ми ги казват. Знаеш ли, майка ми е една добра, скромна жена. Тя е

38
такава, каквото трябва да бъде. Така че тя не говори за тези неща, нито има мнение, което да
се осмели да изкаже.
Д: Може би точно това се очаква от нея. Голяма ли е къщата, в която живеете?
А: Не, малка е. Баща ми си има място за работата си и до него са стаите, в които живеем.
Вън има печка за готвене. Да, къщата е малка, но приятна. Удобна е.
Д: Как изглежда отвътре?
А: Влиза се в една стая, в която се храним. Там има маса и мебели. След това има една
малка стая, спалнята на родителите ми. Следва малка врата за килера. И там, в една малка
ниша, там е моето място.
Д: Как изглежда твоята стаичка? На какво спиш?
А: На слама, здраво завързана, за да се получи форма и дебелина. Сложена е на малка
дървена платформа. Отгоре е застлана е покривка и кожи.
Д: Удобно ли е?
А: Да, много е удобно.
Д: Това ли е всичко, което имаш в малкото си местенце?
А: Имам и свещ. И малко лични вещи, но това е всичко. Дрехите ми са сгънати в единия
ъгъл.
Д: С какво се храните?
А: Храним се е житни растения и плодове. Има и риба. Има и нещо, на което казват
"фурми", а също така и други сочни плодове от храстите.
Д: Освен риба, яла ли си някога месо?
А: Рядко. Много рядко ядем агне. Не знам... говедо? Говедо? (Сякаш бе непозната дума.)
Д: Какво е това?
А: Говедата са рядкост. Имаме много малко от тях.
Д: Имате ли някакви зеленчуци? Знаеш ли какво значи това?
А: Да. Зеленчуци наричаме... тиквата... и има зелени видове зеленчуци.
Д: Изглежда, че имате много неща за ядене. А какво пиете?
А: Аз пия козе мляко и вода. А за баща ми има различни напитки.
Д: Какви са?
А: Мисля, че пие някакво варено питие. Всъщност не знам точно какво е. Пият и вино.
Хлябът си печем в печката отвън.
Д: Значи не гладуваш. Това е много добре. Съгласна ли си някой път да дойда пак и да си
поговорим?
А: Да, ще се радвам. Ти ми помогна да се чувствам по-добре (въздишка на облекчение).
Д: Добре. Когато дойда, винаги можеш да разговаряш с мен и да ми кажеш какво те
безпокои, защото аз няма да го кажа на никого. Хубаво е да имаш приятел, с когото да споделяш.
Когато върнах Ана до пълно съзнание, се чудех как ще реагира, като й кажа какво точно бе
говорила. Тя имаше смътен спомен за сеанса. Пуснах записа с разказа й .
Д: Нали ми каза, че имало различни названия на зеленчуците? И че можеш да чуваш други
езици? Това ли имаше предвид?
А: Да. Трудно е да се обясни. Когато ми казваше "зеленчуци" или "плодове", можех да си го
представя, но не можех да го назова. Имаше и неща, които никога не съм виждала в този
живот. Така че понякога, когато ми задаваше въпроси, аз се замислях. Опитвах се да пречистя
отговорите си от толкова много неща, ставащи около мен.
Д: Могла си да чуваш други езици? Те на заден план ли бяха?
А: Понякога, но аз не разбирах думите.
Д: Само тези няколко неща ли си спомняш?
А: Спомням си къщата. И мисля, че си спомням... (смее се) спомням си, че казвам
"Назарянин".
Д: Явно това се отнасяше за Исус. Знаеш ли повече за него?
А: Тъй като съм еврейка, преди наистина не мислех много за Исус. Всъщност, изобщо
никога. В моята среда той дори не бе признат. В семейството, в което израснах, питах мама и
татко за Исус, но те просто го отминаваха. Когато пораснах, познатите ми евреи се държаха
така, сякаш той не съществува. И едва когато станах на тринадесет години, истински се
изправих пред този въпрос. Винаги съм си мислила, че има някакво противоречие. Не разбирах
39
защо те не говорят за него. И все пак от малкото, което разбрах, той изглеждаше такъв добър
учител. Ето защо аз нямах никакъв пример за отношението си към него.
Д: Значи ти нямаш основание... например, както един християнин би могъл да каже: "О, иска
ми се да съм живял по времето на Исус." Не можеш да го почувстваш по този начин.
А: Не, защото дори не сме говорили за него. Той не съществуваше, що се отнася до моето
семейство и до хората, които познавах.
Д: Ако ти бях казала, че си го познавала в онзи живот, какво би отговорила?
А: Бих казала... (смее се), не мисля, че мога да дам отговор на това (смее се).
Д: А какво би казала, ако ти кажа, че той е бил твой чичо?
А: (Слисана) Не знаех, че Исус е бил... аз просто... смятам го за много объркващо. То е
почти смешно. То е абсурдно. Аз съм еврейка. Да ми се случи подобно нещо на мен би било
най-лошият избор.
Д: С други думи, трудно ти е да повярваш.
А: Е добре, точно сега това не ми пасва. От детските ми години заради родителите ми...
никой никога не ми е говорил за Исус.
Д: Но нали те не са се престрували?
А: Не, моите родители не са знаели как да говорят за това. Те винаги имаха подходящи
отговори. Това не бе истински разговор. Като дете аз просто знаех какво да питам и какво да
не питам. Още от малка разбрах, че има неща, за които не се пита. А те само казваха: "Има
евреи и има други, които не са евреи. Ние вярваме в Бог". И ми повтаряха: "Те имат Исус. А за
нас Мойсей, който ни даде Заповедите, е нашият Исус." Имаше и неща, които родителите ми
ми казваха. Опитвам се да си спомня моето детство. Когато бях малка, едва изтърпявах да
ходя в храма и в неделното училище. Мислех, че са куп глупости. Като дете, когато учех
еврейската история, се ужасявах колко жестоки са били евреите. Ясно ми беше колко голяма
власт са имали над живота на хората и колко жесток е бил Храмът. От дете изпитвах тези
чувства към юдейската религия. Но чувах от другите деца за Исус. И растях в такава заблуда
за него. Ужасявах се, че цялата тази религия е създадена около този мъж и никога не изпитах
нещо добро към Исус. Това винаги ми бе някак обидно. И после, когато станах по-голяма и
започнах да питам, положението се влоши.
Аз дори не можех да разбера кой е той, какъв е той. Трудно можех да разбера, че хората са
създали религия заради един човек. Религията е определена да бъде за Бога. И едва когато
дойдохме да живеем тук, започнах да слушам какво казват хората. Изведнъж всичко ми стана
ясно. Това просто се случи в последните пет години. Сякаш трябваше да се махна и да попадна
в друга среда, като оставя нещата да се изяснят по подходящ начин. Като че ли "това е
истината, това е, което трябва да узная". Може би затова не можех да повярвам в нещата,
които чувах, защото той бе човешко същество. Но също така... защото, може би нещо вътре в
мен искаше да го повярва. И особено заради това, че в последните шест месеца преживявах
такива силни чувства, без да знам откъде идват те. Знаех, че има нещо много важно за мен,
което да открия в тази част на света, и регресията беше единственият начин да намеря
отговора.
Д: Но нямаше да бъде това, което би искала да измислиш, ако се беше опитала да си
фантазираш за минал живот.
А: Това би било последното нещо, за което изобщо бих помислила.
Това бе забележителен пробив и аз на всяка цена исках да продължа да го следвам, за да
получа нейната историята за живота на Христос, тъй като е имала връзка с него. Фактът, че е
еврейка, прави историята много по-достоверна. Попитах я дали изобщо е чела в Библията за
Исус. Каза ми, че имала само Стария Завет и че не го познавала добре. Религията им не го
изисквала. Когато сама решила да го прочете, разбрала, че е много труден, много объркан.
Помолих я да не чете Новия Завет. Тя отговори, че няма да го направи, защото дори не го
притежава. Що се отнася до нея, тя не знаеше нищо за живота на Исус, нито за известните на
всички християни събития, нито за историите, втълпявани ни от ранно детство. За нея това бе
чужда територия, така че нямаше какво да извлече от подсъзнанието си. Нямаше и основание да
фантазира. Самата идея й се струваше абсурдна. Това бе невероятна възможност да получа една
история, която би устояла на критиката на скептиците.

40
 Идеята, че Йосиф е имал по-голям син ме тревожеше. Чудех се как хората биха реагирали на
това. Знаех, че Йосиф е много по-стар от Мария. Това бе установено в Исус и есеите. Какво се бе
случвало в по-младите му години? Може би е бил по-човечен, отколкото църквата ни кара да
вярваме. Може би е правил грешки като всички нас. Каквито и петна да е имало по родословното
дърво на Исус, явно това не го е тревожело. Той е бил в приятелски отношения години наред с
по-големия си доведен брат. Чудех се какви ли други неизвестни неща ще открием, като
продължим с историята на Наоми.

Глава 6
ЗАМИНАВАНЕТО
Исках да продължа изследванията си за живота в Ерусалим, за да разбера доколко Наоми, т.е.
егото на Ана, е била свързана с Исус и колко информация би могла да ми даде. Използвах
ключовата й дума и с броене насочих Ана назад до времето, когато Наоми е живяла в Ерусалим.
Д: Искам да отидеш до някой важен ден в живота, в който Наоми е живяла в Ерусалим и да
ми кажеш какво се случва. Ще броя до три и ние ще бъдем там. 1... 2... 3... Това е важен ден в
живота ти. Какво се случва? Какво виждаш?
А: Виждам същата сцена, която преживях преди. И сега знам какво да правя е живота си.
Не искам родителите ми да приемат това за непослушание, но знам, че съдбата ми е да вървя с
него и да проповядвам. Иска ми се да облека мъжки дрехи и да се дегизирам, защото моето
предопределение не е да върша неща като майка ми и да бъда послушна като нея.
Единственото нещо за мен в този живот е да разпространявам неговите слова и неговия начин
на живот.
Д: На колко години си в момента?
А: Мисля, че съм на тринадесет. Остаряла съм е една година, защото в тази година се
опитвах, наистина се опитвах да бъда добра дъщеря и да правя това, което родителите ми
искат. Но то не е в сърцето ми. Обичам ги, но не си струва да живея, ако трябва да остана
тук, да се омъжа и да живея така.
Д: Както би направило всяко друго момиче ли? Обсъждала ли си това с майка си и баща си?
А: Баща ми не е търпелив и го нарича глупост. Спрях да разговарям. А майка ми ме разбира,
но казва: "Това не е живот за жена". Станах кротка и само се моля. Разговарях с Назарянина,
когато идваше тук, но вече няма избор.
Д: Бащата ти смята ли това, което прави брат му, за глупост?
А: О, не. Той вярва в това, което Назарянина казва и което се опитва да прави. Баща ми
просто не може да приеме, че жена или момиче могат да следват този път. Мисля, че ако бях
момче, изобщо нямаше да има никакъв проблем. Може би се страхуват за сигурността ми, но
по-добре би било да ме изпратят с любов и благословия.
Д: Те просто се опитват да те предпазят. Мислят за твоето добро, макар да не е това, което
всъщност искаш да правиш. Мислят, че така е най-добре за теб.
А: Знам. Досега опитвах и опитвах почти цяла година. И правех това, което те искаха.
Помагах на майка си в работата й с децата. Но не мога повече да го правя. Чувствам се много
по-стара от годините си. Чувствам, че за мен бракът е глупост. Не виждам смисъл да се
омъжа. Единственото нещо, което обичам, са истините и искам да помогна те да стигнат до
хората. Аз обичам... смятам, че ако някога обикна някой мъж, той ще бъде Назарянина. Но
знам, че това е невъзможно. Трябва да се науча да обичам по друг начин, различен от този, по
който жената обича мъжа.
Д: Това не противоречи ли на традицията за това, което жената трябва да прави по онова
време? Може би това смущава родителите ти.
А: Но аз знам, че съм определена да бъда учител и съветник. И в сърцето ми няма нищо
друго. Знам, че това за мен е единственото правилно нещо, което мога да сторя. Надявам се те
да разберат и да приемат, че няма избор. Има само един път.
Д: Помислила ли си, че когато отидеш там, ще бъде по-трудно, отколкото си представяш?
А: Не ме е страх. Не се страхувам от трудностите или от смъртта. Разбрах, че нещата
са много прости. Разбрах, че за мен почти няма смисъл да живея. Не мога да бъда такава,
каквато родителите ми смятат, че трябва да бъда. Макар че те го правят за мое добро, от
любов към мен.
41
 Д: Каза, че си говорила с Назарянина за това. Той какво мисли?
А: Преди година, когато говорих с него, той мило ме погали и каза, че аз съм момиче и не
мога да тръгна сега с него. Но ще тръгна с него по друго време.
Д: Да, спомням си това.
А: Но знам също, че той го каза само, за да чуят родителите ми. Погледнах в очите му и
той разбра. Направи го от обич и за да ме закриля. А аз му казах, че мога да облека мъжки
дрехи, да острижа косата си и така никой не би могъл да разбере. Знам, че той няма да ме
отхвърли. Разбра защо спрях да говоря за някои неща. Той знае защо, макар че не съм му казала.
Знае, че ще тръгна с него и той ще ме приеме, защото разбра, че това идва от сърцето ми и от
Бога.
Д: Може би е мислел, че има вероятност да промениш решението си, защото си още дете.
А: Но той видя през последната година, че се опитах да бъда послушна дъщеря и да правя
това, което родителите ми искаха. Знае, че направих всичко възможно, че се опитах. Но за мен
би било погрешно да се омъжа и да имам деца, защото то ще бъде без истинска любов в
сърцето ми. Не бих могла да създам щастливо семейство с това, което тая в сърцето си.
Д: Ти би го направила само по задължение. Но те вероятно си мислят, че ще промениш
решението си. На твоята възраст хората обикновено не знаят какво искат да правят. Е добре,
какво ще правиш?
А: Чакам да разбера, кога той отново ще тръгне. (Решително) И аз ще тръгна.
Д: Той в Ерусалим ли е сега?
А: Чакат го да дойде до няколко дена.
Д: Знаеш ли къде е бил?
А: Мисля, че е бил в бащината си къща. И там имало проблеми. Но той продължава да учи
хората и да пътува от град на град.
Д: С хората от своята група ли?
А: С една малка група.
Д: Къде е бащината му къща? Знаеш ли в кой град е?
А: То е... далеч. То е в района на Назарет, помисля, че оттук е на няколко дни път. Никога
не съм ходила там.
Д: Но домът му не е в самия Назарет. Знаеш ли кой от семейството му е там?
А: Братята му... Мисля, че братята му са там. И те имат някакви трудности. Не съм
съвсем сигурна. Те не говорят много пред мен или когато съм наблизо.
Д: Тъй като говориш за семейството, чудя се дали той се е женил. (Това бе един хитър
въпрос.)
А: О, не, никога не се е женил. Той е свързан с Бога и със своите вярвания. Чувства, че
заради това живее. И не би могъл да бъде така верен и предан на жена и семейство.
Д: Значи вкъщи са само братята му?
А: Да. В бащината му къща. Той има братя и в околностите.
Д: Учудвам се, че има семейни проблеми. Мислех, че тези неща вървят гладко.
Опитвах се по околен път да разбера какво става, без да се натрапвам.
А: Мисля, че братята му имат някакви проблеми.
Д: Ти преди ми каза, че и баща ти не се е виждал много често с родителите си. И това ли бе
заради някакъв семеен проблем?
А: От това, което си спомням да съм чувала, мисля, че баща му... е имал неприятности с
признаването му. Защото жената, която той нарича майка... не е останала при баща му.
Д: Ти ми каза, че баща ти и Назарянина били полу-братя.
А: Не знам дали ще мога да го обясня. Мисля, че майка му не можела да се омъжи за баща
му. Имало някакъв проблем. Знам, че е била болна. Не мисля, че знам всичко.
Д: С други думи ти мислиш, че баща ти и Назарянина не са от една и съща майка. Знаеш ли
кой е по-големият? Баща ти или Назарянина?
А: Моят баща е по-голям от Назарянина.
Д: Това ли е причината да няма връзка със семейството си?
А: Да. Мисля, че има болка, голяма болка и объркване, и стеснение. Но то се е случило
отдавна.
Д: Явно това изобщо не безпокой Назарянина, нали?
42
 А: Мисля, че той знае цялата истина. Той и баща ми работеха заедно и вярванията им са
еднакви.
Д: Любопитна съм, защото това звучи като че ли са пазели тайна. Мислиш ли, че проблемът
се отнася до другите братя? Каза, че и те имали семейни проблеми. Или мислиш, че то е за нещо
друго?
А: Да. Мисля, че има някаква завист, някакъв проблем.
Д: Някой ден може би ще разбереш цялата история и ще можеш да ми я кажеш. Представям
си защо те не искат да говорят пред теб. Смятам, че не искат децата да знаят за семейните им
проблеми. Обичай ли е в вашата страна да кръщават първия син на бащата?
А: Мисля, че обичаят е да кръщават деца в памет на някого. Така те ще продължат да
живеят чрез тях.
Д: Каза ми, че баща ти носел името на своя баща.
А: Вярно е. И мисля, че баба ми го е кръстила Йосиф, за да поддържа жива любовта и
спомена у бащата, защото е знаела, че тя няма да бъде е него.
Д: Но нали той се е оженил за майката на Исус и на другите деца?
А: Да. Не знам всъщност дали нейната болест има нещо общо е това.
Д: Ти ми каза, че не си виждала баба си и дядо си. Дали защото са били далеч, или заради
проблема с неговото раждане?
А: Казваха ми, че са много далеч, но съм сигурна, че баща ми е част от проблема.
Д: Питам, защото съм любопитна. Ако тръгнеш с Назарянина, какво очакваш да правиш?
Знаеш ли някое от задълженията си?
А: Ще продължа да уча. Надявам се да мога да му помагам така, както той иска. Не се
страхувам да бъда сред болни или сред бедни, или сред хора в отчайваща нужда. Искам да
давам и да науча, каквото той прави, за да помага и лекува. И да живея по Божиите закони.
Д: Мислиш ли, че може да те научи на тези неща?
А: Мисля, че той може.
Д: Знае ли как да лекува хората? Виждала ли си го да прави нещо такова?
А: Да. Веднъж видях - не знаеха, че съм там. Той имаше среща с хората в нашия град през
нощта. Спомням си как се измъкнах и как се криех. Видях едно дете... една майка бе донесла
болното си дете. Не съм сигурна от какво беше болно детето, но го видях как го взе и го
държеше. Сложи детето в скута си и постави ръцете си на него. И детето спря да плаче.
Треската му изчезна и детето бе здраво. (Това бе изречено почти със страхопочитание.)
Д: Знаеш ли как е могъл да направи това?
А: Не знам. Мисля... че той познава пътищата на . живите Божии закони. И с любов и
грижа той може да ги промени, ако това трябва да стане.
Д: Но това нали не е обикновения начин, по който хората лекуват болестите в твоето време?
А: Не. Имаме лекари и те обикновено посещават болните. Но знам, това, което видях през
онази нощ, бе чудо. Не знам какво точно му бе на детето. Но то плачеше и беше много
зачервено и потно, и имаше силни болки. И после стана спокойно и кожата му придоби
нормален цвят. Надявам се, че ще се науча да помагам по същия начин.
Д: Би било чудесно, ако можеш да се научиш да го правиш. Чувала ли си да е лекувал други
хора по този начин?
А: Чувала съм, че е излекувал един сакат мъж. Чувала съм да говорят, но всъщност не знам.
Трябва да почакам и да го попитам.
Д: Какво се говори?
А: О... как можел да даде на човек зрение или да излекува сакати, така че да могат отново
да ходят.
Д: Но не знаеш дали е вярно, или не?
А: Надявам се да е вярно. Зная това, което видях. Но независимо колко много вярваш в Бог,
за някои неща, които този човек върши, е трудно да повярваш.
Д: Да, един смъртен човек. Ако може да прави тези неща, той трябва да е забележителна
личност.
А: Той е... различен. Знаеш ли, когато го видиш или говориш с него, или когато те докосне,
той е различен от всички други, които някога си срещал. И затова той не би могъл никога... да
бъде сравнен с някой друг. Защото така е бил предопределен животът му. И аз знам просто от
43
любов и от това, което съм чувала в молитвите си, от гласовете и от Бога, че и аз трябва да
живея така. Трябва да живея сама и да се посветя на това, в което вярвам.
Д: Ако това е, в което вярваш, смятам, че е редно да вършиш нещата, които желаеш.
А: Аз не се чувствам дете.
Д: Чувала ли си истории за други необикновени неща, извършвани от Назарянина?
А: О... чувала съм, че той е ходил надалеч и е бил учен по различен начин от хората в
нашите училища и храмове. Научил е неща от мъдри мъже в далечни страни. Вероятно е научил
много за лекуването и как, ако сърцето ти е чисто и свързано с Бога. да можеш да променяш
физическите същества и самия себе си. Смятам, че това е част от семейния им проблем.
Мисля, че може би възникват някои въпроси в семейството му. Но...
Д: Какви въпроси?
А: За нещата, които може да прави. Нещата, на които е бил научен.
Д: Мислиш ли, че това го прави различен?
А: Да. И не знам дали му вярват.
Д: Знаеш, че освен вашите училища, има много други начини на обучение. В другите страни
може би са могли да го научат на най-различни неща. Но на другите братя не им е позволено да
правят това, нали?
А: Не, не мисля, че имат желание. Смятам, че повечето от тях искат да живеят, като
останалите хора.
Д: Щом като не искат да имат такъв живот, тогава те не би трябвало да му завиждат?
А: Да. Но мисля, че може би са възникнали съмнения из града, което прави животът им
по-труден. Или може би са объркани.
Д: Да, това е възможно. Може би това е проблемът. Предполагам,че е така, защото тези хора
го познават още от дете.
А: Да. А кой друг би бил способен да извършва такива неща?
Д: Смяташ ли, че те го мислят за измамник или, че приемат това за някакъв вид
магьосничество?
А: Мисля, че някои от тях вярват в това.
Д: Смятат, че се опитва да си прави шега с хората. Виждам, че може да възникне проблем,
когато става дума за нещо, в което е трудно да се повярва.
А: (Въздиша.) Да. Виждам го сега.
Д: Идва ли?
А: Виждам го... точно в този момент си го представям. Той върви по пътя. И виждам
тази... енергия около главата му, една блестяща корона около главата му.
Д: Виждала ли си това, когато сте били заедно или си го представяш само в ума си?
А: Не съм го виждала никога преди.
Д: Какво мислиш, че означава?
А: Мисля, че означава "истина". Мисля, че означава да продължавам и да вярвам. И още, че
мога да тръгна с него.
Д: Той изглежда невероятно личност. Но, освен лечението, чувала ли си да е вършил и нещо
друго необикновено?
А: Чувала съм... да. Помня, родителите ми си говореха. Имаше и някой друг в къщата. Мис-
леха, че съм заспала. И те казаха, че една област пострадала много, защото дълго време не
били валяли дъждове. Хората се усъмнили в него... а той предизвикал дъжд. Чух ги да си
говорят за това. (Тихо, със страхопочитание.) Бях забравила за това. Случвало се е и при нас.
Има години, когато и тук е имало много малко вода.
Д: Не е ли и това някакъв вид чудо?
А: Да. Но най-важното нещо, което той иска да ни научи, е да живеем по Божиите закони
и истински да се обичаме. Тогава можем да живеем в мир, без страх и завист. Да се живее с
любов и благородство е истинската природа на човека.
Д: Но понякога е трудно да научиш хората на тези неща. То изглежда толкова просто, но
някои хора не желаят да го чуят.
А: Знам. Заради това е бил и спорът в Храма. Защото той открил, че много от техните
правила са студени и жестоки. И заради това тръгнал по своя път да учи и да разпространява
Божиите закони, по които хората трябва да живеят.
44
 Д: Това, което е станало в Храма, преди да тръгне да разпространява словото си ли се е
случило?
А: Да. Това го е накарало да тръгне.
Д: Знаеш ли какво се е случило?
А: Не е било само едно нещо. Било е и за това, че те нямат голямо желание да помагат на
нуждаещите се, на бедните, на страдащите. И още, че когато трябва да разглеждат
проблеми на хората и да издават присъди, те твърде малко ги разбират и нямат милост.
Д: Смяташ, че са строги?
А: Много строги и стриктни. И то без причина.
Д: Свещениците ли, или равините?
А: Равините. Има само един начин за всичко. И в много случаи той е несправедлив и
жесток. Понякога равините, изхождайки от положението и властта си, опорочават
решенията си. А само при тях можеш да отидеш за разрешаване на спорове и проблеми. Те си
мислят, че са Бог, вместо да слушат Бога и да се стараят да бъдат справедливи.
Д: Властта може да направи това с хората.
А: Да. Така, вместо да бъдат в услуга и в помощ при решаване на проблемите, понякога
самите те създават проблеми.
Д: Значи те се опитват да спазват стриктно Закона, като не го тълкували по друг начин и
нямат милост. Това ли е ядосало Исус?
А: Това го е разочаровало. Разбрал е, че не това, което чува в Храма или от равините, е
онова, което той чувства, че Бог иска. Не усетил те да живеят по Десетте божи заповеди.
Оспорвал казаното от тях и питал защо да не може да бъде по този начин. А те не са свикнали
да ги питат.
Д: Свикнали са тяхната дума да е закон.
А: Да. Той стигнал до решение, което да разреши проблема най-добре, показвайки
справедливост, милост и равенство. И за хората, които са грешили, имало начин да се
поправят. Той намерил решението и ги предизвикал. Това създало много проблеми. Мисля, че
равините се разгневили, защото решенията на Назарянина били много по-ясни и по-справедливи.
Исус няма нищо общо с лицемерието и с жестокостта, защото не е студен и безмилостен Бог,
а човек. Почувствал, че неговия Храм сега е страната, земята е подът, а покрив са небесата.
Ще разпространява Божиите закони и ще се постарае да бъде учител.
Д: Звучи прекрасно. Чак сега разбирам защо го смятат за бунтар - противопоставил се е на
ученията на своето време. Как намира последователи? Или те го намират?
А: Винаги е имало хора, които са чувствали нещата по този начин, но те много се страху-
ват. И така, срещите стават в различни къщи и думите се предават от уста на уста. И
хората просто го следват.
Д: И след известно време пожелават да останат с него, така ли? Това ли имаш предвид?
А: Да. Защото чуеш ли го да говори, знаеш, там е истината. Словата му са слова от
сърцето и от Бога.
Д: Той изглежда е една удивителна личност. Разбирам защо искаш да го последваш. Преди
ми разказа за мястото, където живееш, но аз мисля, че живееш в Ерусалим.
А: Да, живея в Ерусалим, но там има малки квартали.
Д: Опитвам се да разбера какво имаш предвид.
А: Има квартали в града. Тази част ли? Наричат я Изток, а има и една наречена Източна
врата. Мисля, че тези различни части носят имената на различните порти на Храма. Смятам,
че тези квартали се образуват от хора е еднаква вяра, живеещи близо един до друг. Мисля, че
зависи също и от благосъстоянието.
Д: Има ли стена с врати, заобикаляща Храма? Когато си мисля за врата, винаги я свързвам с
някаква стена.
А: Да.Това някога е бил големият Храм и около него е имало стена и различни входове. Така
че това е била Източната страна. Кварталите имат различни имена, но всичко това е град
Ерусалим.
В историческите си писания Йосиф казва, че долината Тиропоеон естествено разделяла
Ерусалим на източна и западна част. Те били известни като Горен град и Долен град. Изглежда
Наоми казваше, че живее в Долния град, който се е намирал от източната страна.
45
 Д: Има ли и други големи и забележителни постройки около Храма?
А: Храмът е най-голямата, най-забележителната сграда. Но има и други големи здания,
държавни и служебни сгради, складове, училища.
Д: Значи е голям град. Чувала съм, че може би там има, освен юдейските, и други храмове.
Вярно ли е?
А: Чувала съм за други вери или други училища, наричани храмове.
Д: Била ли си някога в тях?
А: Не, не.
Д: Какво знаеш за римляните?
А: Да. Те имат свои сгради, свои училища, свои места за поклонение. Стараем се да сме
колкото се може по-далеч от тях.
Д: Разбирам. Виждала ли си някога войници?
А: Не много често. Не в нашия район, освен ако не търсят някого.
Д: Има ли пазар в Ерусалим?
А: Да. Има главна част на града. Има и пазар. Можеш да си купиш всичко, каквото ти
трябва. Това е един специален район в града. И има малки... всички те са в редици. С различни
стоки и храни... има много малки редици нагоре и надолу по това място, което наричат пазар.
То е отвън.
Д: Близо ли е до вашата къща?
А: Да. Ходя пеш до пазара. Има и други пазари в града. Има един, който не е далеч от нас.
Д: Тези врати в стената как изглеждат?
А: Казаха ми, че са се променили. Сега са направени от дърво и са двукрили. Те са високи,
много високи и тежки.
Д: Знаеш ли какви са били преди да се променят?
А: Казвали са ми, че трябвало да се възстановят, и са ги направили по-високи и по-здрави.
Д: Защо е трябвало да се възстановяват?
А: Мисля, че по едно време е имало някакъв проблем с войниците. И те решили да дадат
урок на хората от нашия Храм. Имало бунт, защото римляните искали да им даваме повече
зърно. А ние сме имали сухи години. И така, имало бунт и те разрушили част от стената и
част от Храма. Мисля, че частта от Храма била възстановена. Римляните са ни създавали
много проблеми с техните закони и с липсата на разбиране.
Д: Римляните управляват, така ли?
А: Да, те имат власт. Но за нас, за хората от Храма на юдаизма... ние чувстваме, че
господар е равинът. Но римляните имат други закони, друга сила и власт.
Д: Струва ми се, че веднъж ми каза, че имате и цар?
А: Римският. Царят властва и повелява над всички. Римският цар.
Д: Предполагам, че ти, като момиче, не би трябвало да знаеш много за тези неща.
А: Не. Аз избрах да не ги знам. Избрах да не приемам много от тях, освен малкото, което
знаех или чувах. Всъщност не искам за знам нищо за тях или за техните закони. Те ни създават
много трудности. Искам да насоча енергията си към живот, отдаден на учене за доброто на
всички. Така хората ще могат да живеят заедно, независимо от това дали са римляни, или
евреи, или от друга вяра.
Д: Но не трябва ли да се подчинявате на това, което казват римляните?
А: Да, трябва. Засега живеем спокойно.
Д: Това е добре. Благодаря ти, че ми даде тези сведения, защото аз се чудех за условията в
страната. Каза, че чакаш Назарянина да дойде? Как се подготвяш?
А: Върша ежедневната работа, но усещам, че той ще бъде с нас много скоро. И аз съм
готова. Имам дрехи, които да облека и да тръгна. Но... из страната не е така сигурно. Винаги,
когато излезеш от града, може да се появят - дали римляни, или неримляни - банди от хора,
които крадат и убиват.
Д: Значи наистина не е безопасно навън?
А: Не винаги. Ние просто не знаем.
Д: Заради това ли искаш да се облечеш като момче?
А: Така ще ме приемат по-лесно.
Д: Не е ли, за да бъдеш в по-голяма безопасност?
46
 А: Така е.
Д: Мислиш ли, че те няма да приемат тези неща от жена?
А: Ще им бъде по-трудно. Не е позволено жени да обучават мъжете. За тях е отредено да
се грижат за дома и за малките деца. Това е. което и аз правех. Помагах на майка си за децата,
за които се грижа през деня.
Д: Това е всичко, което се очаква от една жена, така че те ще мислят, че не притежаваш
много знание. Сега нека отидем напред до времето, когато той пристига там. Ще разберем какво
ще се случи. Трябва ли да броя, или ти вече си там?
А: Не, виждам го. (Пауза) Той е с трима други мъже. Влезе при баща ми в работилницата
му и говори е него. И сега... той влиза. Поздравява ме. И аз му давам да разбере, че съм взела
решението си. За мен има само едно нещо, което да правя в този живот, и то е да тръгна с
него. И да уча, и да бъда в услуга на всеки, на когото той иска да помогна, независимо дали това
е болен, беден или изпаднал в нужда човек.
Д: А той какво каза?
А: (Пауза) Погледна ме и взе в ръце лицето ми. С тези очи, които проникват отвъд нашия
свят. той разбира... разбира, че каквото и да ми каже, няма да ме спре. И той каза: "Така да
бъде. Сега майка ми влиза. Вече трябва да кажа на мама и на татко. И аз им казвам, че съм се
старала, но в това отминало време, когато бях толкова кротка, аз се молех и знаех какво Бог
иска да сторя. Слушах гласове, които чувах. Знаех, че никой мъж няма да бъде щастлив е мен.
Сърцето ми ще бъде разбито, ако остана тук и се опитам да се омъжа и да имам семейство,
защото това не е моето призвание. Така че се надявам да ме разберат и да намерят любов за
мен в сърцата си. Но аз трябва да тръгна.
Д: Как реагират те?
А: Майка ми плаче, а баща ми се е умълчал. Но Назарянина казва: "Тава момиче говори от
сърцето си и знае, че самата истина е там. И нека да бъде така. Тя може да върви до мен в
мир, под моята закрила и любов. Тя ще ми помага и ще се научи да живее по Божиите закони и
да бъде в услуга винаги, когато е необходимо."
Д: Щом той наистина иска да тръгнеш с него, те няма какво да кажат, нали?
А: Не. Смятам, че тъй като бях търпелива и кротка през последните месеци, теса
разбрали, че ще го направя на всяка цена.
Д: Разбират, че това не е детско хрумване.
А: Да. И той знае, че ще тръгна е него.
Д: Кога тръгва?
А: Рано сутринта тръгва за едно място в страната, където хората са много болни и имат
нужда да чуят словата му. Така може би ще намерят вяра, надежда и смисъл да продължават.
И тези хора, каза той, ги наричат "прокажени". Болестта им е ужасна. Д: Мислиш ли, че си
способна да отидеш на такова място с толкова много болни хора?
А: Да. Затова съм тук.
Д: И други ли отиват с него?
А: Той има група, която обикновено е с него. Тази група е различна по големина. Повече от
последователите му са мъже. Виждам и жени, но те са по-стари.
Д: Няма ли никоя на твоята възраст?
А: Няма. И така, аз съм готова.
Д: Значи утре тръгваш. Подстрига ли си вече косата? Нали ми казваше, че ще я подстрижеш,
за да се прикриваш?
А: Ще го направя, щом разбера, че всички спят. Не искам повече да им причинявам болка.
Ще ми липсват децата, за които мама се грижи. Те ми доставяха много радост. Но знам, че
родителите ми си имат свои задължения и са там, където трябва да бъдат.
Д: Но ти винаги можеш да се върнеш, ако това ти тежи.
А: Да. Ние ще се върнем този път.
Д: Добре. Нека минем напред до сутринта, когато ти тръгваш с него. Кажи ми какво става.
А: (Въздъхна) Да... аз съм изпълнена с любов и радост. Но... е и малко тъжно, защото
казвам сбогом на живота, който познавам и започвам друг. (Тъжно) Прегръщам майка си,
целувам я и я уверявам, че ще съм добре. Трябва да го направя, защото я обичам. И очите на
баща ми са пълни със сълзи. Прегръщаме се. И... само хвърлям последен поглед. (Всичко това бе
47
казано с дълбоко вълнение. После продължи смирено, но решително.) Вече съм готова да
тръгна.
Д: (Бе така вълнуващо, че се почувствах едва ли не като натрапник.) Това ще бъде един
съвършено нов живот, нали?
А: (Дълбока въздишка) Да.
Д: Всъщност, ти никога не си била извън Ерусалим, така че това ще бъде и приключение.
А: (Тихо) Да.
Д: Нещо, което младите момичета не могат да правят. (Трябваше да отклоня мислите й от
тъгата.) Колко хора има в групата, която ще тръгне днес с теб?
А: О, нека помисля. Струва ми се ще бъдат... дванадесет, като броя всички.
Д: Броиш ли себе си и Исус?
А: Да, да.
Д: Познаваш ли някой от другите?
А: Струват ми се познати. Най-вече, защото съм ги виждала с него, когато се прокрадвах
на сбирките им. Но, не.
Д: Предполагам, че преди да стигнете, ще разбереш кои са те и ще знаеш имената им.
Вероятно ще успееш добре да ги опознаеш. Чудя се какво ли си мислят за отиването ти при тях.
А: Смятам, че те вървят по същия път, като мен и затова ще ме приемат.
Д: Ще трябва да търсите храна и подслон и други такива неща, нали?
А: Да, но по това време на годината обикновено е толкова топло, че може да се спи под
малък навес. И ми се струва, че има съдове с вода и храна. Така че те са се подготвили за
времето, през което трябва да вървят, и знаят някои места, където могат да спрат.
Д: Има ли животни с вас? Чудя се как ще се носят нещата.
А: Някои се носят на ръце. Виждам едно натоварено животно... едно магаре, натоварено с.
някои неща. Струва ми се, че има и една коза, но не знам дали ще я взема с нас. Мисля, че когато
се нуждаят от припаси, те знаят къде да спрат.
Д: Ти носиш ли нещо?
А: Да. Една торба, в която има разни неща. Имам и одеало и лични вещи.
Най-необходимото.
Д: Чудя се дали нямаш някакви лични предмети или нещо, което не би могла да оставиш?
А: Е... аз (изглеждаше смутена). Взела съм само най-необходимите неща. Това е по-скоро...
Имаш предвид някакъв личен любим предмет ли?
Д: Да. Някои неща човек не може да остави.
А: Имам един амулет, който се носи или се надява на врата. Той е с мен откакто бях дете.
Д: Как изглежда?
А: Баща ми го изработи, когато бях малка. И върху него има символ... о, мисля, че е звезда,
една шестолъчна звезда. Но за мен това е символ на любов и на Бог. Той ми го направи, когато
бях на пет години.
Д: Има ли този амулет някакво друго значение, освен това, че ти е даден от баща ти?
А: О, той сложи един знак върху него и този знак остава за цял живот. Той е в центъра на
звездата. Това е (фонетично) Ах-хи.
Евреинът, който ми помагаше в староеврейския, каза, че думата за живот фонетично се
произнася: Хай, и може би се касае за тази дума, макар че в староеврейския език тя се изобразява
с два символа. В центъра на звездата на Давид няма нищо, но сигурно е възможно да се
комбинират два символа и да се отбележат там.
Д: Какво значи това?
А: Означава живот.
Д: А шестолъчната звезда има ли значение?
А: Това е звездата на Давид. Тя е знаменателна в юдаизма.
Д: Но нали повечето амулети нямат никакви знаци?
А: Нямат. Той го направи за мен.
Д: Е, ти ще вземеш със себе си нещо съвсем лично.
А: Няма да кажа на много хора за това. (Тя се усмихна смутено).
Д: Да, то е лично. Мога да си представя какво значи то за теб. Ще бъде сякаш да носиш със
себе си част от дома. Много ли дни ще трябват, за да стигнете дотам, където отивате?
48
 А: Казаха ми, че ще трябва да вървим ден и половина, но смятам, че това ще зависи от
енергията и от здравето на хората, от горещината и от всичко. Но вероятно толкова време
ще е необходимо.
Д: Знаеш ли в каква посока от Ерусалим ще вървите?
А: Нека помисля. Да. струва ми се. че е... на изток и на юг.
Д: Как изглежда страната нататък?
А: Ами... точно сега виждам някакви хълмове и пясък. Продължаваме да вървим и сега
виждам зеленина в далечината. Виждам няколко дървета. Но и грамадни пространства
пустиня.
Д: Значи би трябвало да е горещо. Така ли изглежда и земята около Ерусалим?
А: Тя изобщо не е пустиня. Защото в района на Ерусалим има извори и води. има места с
дървета; там са и хълмовете.
Д: Струва ми се, че ти предстои тежко пътуване. Но щом си решила да тръгнеш, това е
прекрасно. Добре. Искам да си вървя и те оставям да продължиш пътуването си.
Изведох Ана от транса. Наоми се оттегли, в очакване да бъде призована следващия път и да
продължи историята си.
Значимостта на това, което Наоми искаше да направи от живота си и смелостта, която
проявяваше, бяха неразбираеми, докато не направих проучвания за обичаите по това време. По
времето на Исус евреите са живеели стриктно по Закона, Тора или Заповедите от първата
мойсеева книга на Стария Завет. Правилата важали за всяко нещо във всекидневния им живот и
били предмет на спора между свещениците и Исус. Когато бил при есеите той се научил да
тълкува Закона по друг, много по-справедлив начин. Смятал, че в своята стриктност
свещениците са забравили индивида и обстоятелствата, а това е можело да повлияе върху
прилагането на правилата. Пример за това е отношението към жените в тази култура. В Кумран,
домът на есеите, жените били третирани наравно с мъжете. Били учени на всичко, каквото
желаели да учат, и много от тях ставали учители. В Исус и есеите разкрихме, че Исус е имал
много жени-ученички, които са изчезнали от Библията при многото й ревизии и преработки.
Исус говорел на обикновените хора с притчи. Той излагал учението си с примери, подобни
на събитията от всекидневния им живот. Така те можели да ги разберат и да ги отнасят към себе
си. Исус учел учениците си да разбират метафизичните закони на вселената, учел ги на методите
за лечение и на това, как да вършат т. нар. "чудеса", защото те били подготвени и можели да
разберат тези неща. Спорно е дали е могъл да открие някой, с когото да сподели цялото си
знание. Библията не ни дава никакви сведения за това. Исус разбрал, че жените много по-лесно
схващат учението му поради естествената си интуитивна способност. Когато дошло време да
изпрати жените-ученички да разпространяват учението, знаел, че за тях ще бъде по-опасно,
отколкото за мъжете. Заради безопасността им ги съчетал по двойки с мъж-придружител.
Уважението на Исус към жените като към равни обяснява и защитата му на проститутката, която
щяла да бъде убита с камъни. Тези неща пораждали спорове, защото противоречели на учението
на Закона. Това може да бъде разбрано, тъй като знаем какво е било отношението към жените по
това време в Палестина.
Според Тора жената била по-нисша от мъжа.
Жените не вземали участие в обществения живот. От тях се очаквало (особено от
неомъжените момичета) да си стоят вкъщи. Не било позволено да напускат дома си без
придружител, а когато го правели, трябвало да се стремят да не бъдат забелязвани. Пазарищата,
съдилищата и местата, където се събирали много хора, накратко, целият обществен живот - бил
подходящ за мъжете, но не и за жените. По време на големите общонародни празници, които
ставали в Двора на жените в Храма, се събирали толкова много хора, че се наложило да построят
балкони за жените. $а да ги отделят от мъжете. Можели да присъстват на службите в местната
синагога, но решетъчна преграда отделяла женската секция, а жените имали и свой отделен вход.
По време на службата жените трябвало само да слушат. Жената нямала право да бъде свидетел в
съда, защото, съгласно Закона, тя щяла да лъже.
Поради икономически причини някои от тези правила били трудно приложими. Много жени
трябвало да помагат в работата на мъжете си, например да продават стоки или да работят на
полето. Все пак сама жена не можела да бъде на полето. Не било обичайно и мъж да говори с
непозната жена. Исус често нарушавал този обичай за учудване на учениците си. Той открито
49
разговарял с жени, където и да ги срещнел. Правилата за благоприличие забранявали мъж да ос-
тане насаме с жена, да гледа омъжена жена и дори да я поздрави. Срамно било някой учен да
разговаря с жена на улицата.
Такова разбиране на обичаите показва също. че жените рискували да бъдат осъдени и
порицани, ако се осмелят да не спазят традицията, та дори и с това да отидат да го чуят. Може би
това обяснява притегателната му сила спрямо жените. Ето, има един мъж, който се отнася към
жените по такъв начин, по какъвто никога никой мъж не се е отнасял към тях. Не е чудно, че са
го обичали.
Образованието на жените се свеждало до домакинските изкуства, особено до готвене,
плетене, тъкане и гледане на малки деца. Съпругата и дъщерите били изцяло под властта на мъжа
в семейството и изобщо нямали никакви права. Дълг на жената било напълно да се подчинява на
съпруга си. Децата трябвало да уважават първо баща си, а след това майка си. Бащата имал пълна
власт над момичето до дванадесетата му година. Ако се наложело, момичето можело да бъде
продадено като робиня. На дванадесет години то ставало пълнолетна девойка и бащата уреждал
омъжването й. Тогава притежаването и послушанието й се прехвърляли от бащата към съпруга.
Този обичай показва защо Наоми бе така загрижена за съдбата си, ако останеше в бащиния
си дом. Възрастта за годежа на момиче била между дванадесет и дванадесет и половина години, а
сватбата обикновено ставала година по-късно. Наоми повтаряше, че няма още тринадесет години
и че не желае да се омъжи и да води обикновен живот. А това бе единственото бъдеще, което
можеше да очаква. Знаеше, че ако не изрази своето желание (нечувано за момиче), тя ще бъде
хваната в капана на един живот, който не би могла да понесе. Това обяснява защото молбата й да
напусне дома си и да последва чичо си, Исус, бе нещо така необикновено. Тя сигурно не би била
удовлетворена при нормални обстоятелства. Но това, че така открито не бе зачела обичая на
своите хора, показваше, че е едно необикновено младо момиче. То обяснява и желанието й да
отреже косите си и да се облече като момче. Било е строго забранено младите момичета да бъдат
виждани на обществени места, а още по-малко бе разрешено да пътуват с група хора. Тя се е
дегизирала, когато се е измъквала, за да присъства на тайните сбирки. Това би могло да се
приеме за едно момче, но никога за едно момиче.
Училищата, както вече обясних, са били религиозни училища за изучаване и разбиране на
Закона. Не се е изучавало нищо друго, освен писане и четене. Образованието е било само за
еврейските момчета, а не за момичетата. Ето защо никога не би могло да се разреши на жена да
преподава. Тези правила могат да изглеждат противоположни на онези от живота на Абигейл,
описан в първата част на тази книга, защото тя била определена за учителка в Храма. Но Абигейл
обясни, че не е еврейка, така че не е била обвързана с правилата на Тора. Това би могло да
обясни и основанията на свещениците, които сякаш презирали и нея, и мъдростта й, и се
стараели да я подчинят.
Само на този фон можем напълно да оценим отношението на Исус към жените. В
Евангелията се говори за жени, които го следвали, но това е било безпрецедентен случай в
историята на онова време. Исус съзнателно нарушил обичая, като позволил това да стане. Той
проповядвал пред жени и им разрешавал открито да присъстват и дори да питат, а Йоан
Кръстител ги кръщавал. Исус не се задоволявал с това, жените да се издигат на по-високо ниво,
отколкото било обичайно. Той искал да ги представи пред Бога на едно ниво с мъжете. Всичко,
на което Исус учел, било революционно и в противоречие с разбиранията на обикновения човек
по онова време. Искало се е много смелост както за мъжете, така и за жените, за да отиват на тези
срещи с него и да се решат да следват новата му религия.

Глава 7
СЕЛОТО НА ПРОКАЖЕНИТЕ
Проказата е болест, позната още в древността. Известна е от библейски времена, а може би и
отпреди това. В най-тежката си форма е наистина ужасна. И до ден днешен жертвите й са
изолирани по болници, колонии и острови. Това става най-вече поради страх от болестта, която е
заразна. Тя може да причини тежки физически поражения, траещи с години, преди най-накрая да
убие пациента.
Днес тя се нарича болестта на Ханзен. Все още не се знае как бацилите й проникват в тялото
и как се предават. Смята се, че инкубационният й период е от две до двадесет години. Протича
50
много бавно. И макар и заразна, често членове на семейството на болния остават незасегнати от
болестта. Проказата все още е една тайнствена болест, въпреки че съществува от началото на
познатата ни история.
Трудно е за днешните хора да разберат ужаса и страха, които болестта е предизвиквала сред
хората по времето на Исус. Това било нещо толкова ужасяващо, че единственото разрешение
било да изолират жертвите, като ги отделят на някое място далеч от останалото население. Там
те можели да живеят, но хората нямало да ги виждат. А щом като не ги виждали, забравяли за
тях. По времето на Исус се смятало, че страданието е знак на божието недоволство. И така никой
не се интересувал какво става с тези клети човешки същества, щом не трябвало да има нещо
общо с тях. Библията ги нарича "нечисти", а хората се страхували да не се заразят от болестта.
Нещастните жертви не можели да бъдат излекувани с обичайните средства. Изключвани от
обществото, те просто не съществували за него. И селищата им били отбягвани така, както и
болните хора.
В Библията са описани симптомите на тази болест и какви предпазни мерки трябва да бъдат
вземани, но описанието е неясно. Днес повечето изследователи на Библията са съгласни, че
проказата не означава някакъв знак, по който жертвите се определят като "нечисти" според
староевейския Закон. Медицински експерти твърдят, че някои от описаните симптоми се срещат
не само при проказата, но и при множество други кожни болести, които не са нито заразни, нито
опасни за живота. Някои от тези болести са разновидности на псориазиса, една отдавна позната и
често срещана кожна болест. Това е най-разпространената кожна болест и се наблюдава при
всякакъв климат и при всяка раса. В някои случаи при бедни хора, живеещи при лоши условия,
псориазисът се съчетава с други заразни болести, най-често с краста. Понякога се изявява под
формата на пустули4, които се разраняват и с това наподобява симптомите на проказа.
Има и няколко вида кожни болести, които се причиняват от растителни паразити или от
гъбички. Пример за тях е трихофитията 5 . Никое от тези заболявания не уврежда общото
състояние на човека. Има също така различни видове гъбички, причиняващи мухлясване и
гниене, които се разпространяват из къщите и поразяват дрехите. Вероятно това е, което в
Библията се определя като проказа в къщите или по дрехите. Те приличат на някои форми на
псориазиса и са заразни.
Може би в библейско време е имало болести, които сега не са ни познати. Много хора с
различни кожни заболявания в Средните векове, та дори и по-късно, погрешно са били
настанявани в болниците за прокажени. Това било правено толкова често, че в началото на XVI
в. бил направен преглед на препълнените болници за прокажени във Франция и Италия.
Установено било, че повечето болни, а в някои случаи и всичките обитатели в някои от
болниците, са страдали просто от различни кожни заболявания и само една малка част - от
истинска проказа.
От това следвало, че е възможно хора, страдащи от незаразни и незаплашващи живота кожни
заболявания, да са били обречени на заточение и изолация заедно с прокажените. Евреите нямали
никакъв шанс, защото всеки, страдащ от кожно заболяване, бил обявяван за "нечист". Хората са
били обзети от страх и никой не би си помислил да се доближи до прокажен, камо ли да го
докосне. Изключение правел само Исус. защото приемал всеки човек като равен. Той можел да
види и да разбере, че под обезобразената външност има неразрушима човешка душа, обитаваща
това безформено тяло.
Обикновено проказата е бавна и коварна болест. В началото тя се проявява с два ясни белега:
загуба на чувствителност на инервиращите кожата нервни влакна и наплив на кръв в малките
подкожни съдове. Това се проявява под формата на кръгли петънца с различна форма и различен
обхват по челото, по крайниците и по тялото, по лицето и по врата, и изглежда като общо
зачервяване. Тези петънца постепенно променят цвета си, поради което по едно и също време по
кожата могат да се видят червени, морави и бели петънца. В ранния стадий почти няма болки, но
се наблюдава в известна степен изтръпналост и нечувствителност по всички засегнати места.

4
Пустула - малко, съдържащо гной мехурче върху кожата. (бел. ред.)
5
Трихофития – силно заразно кожно заболяване, причинено от гъбична инфекция. Най-често засяга кожата под
брадичката, окосмената част на главата и ходилата. (бел. ред.)
51
Особено засегнати са пръстите - те стават сковани, немощни и кафяви. Възпалените места се
разраняват и гноят.
При други случаи ставите се разместват и пръстите и палците окапват. Накрая, когато са
атакувани и разрушени костите и ставите, могат да бъдат загубени и цели крайници. Настъпва и
деформиране на лицето и на тялото. Болестта довежда до масивна физическа разруха и бавно и
постепенно обхваща всяка част от тялото. При някои случаи почти не остава и следа от
човешките форми - така страшно са променени от разрушението и увреждането. Преди да се
стигне до загуба на общата чувствителност, често се появяват силни невралгични болки и
болните много страдат. Бедните жертви могат да живеят пет или десет години, докато болестта
прогресира. За съжаление няма известно лекарство, което наистина да е ефикасно. Симптомите
могат да бъдат лекувани, но самата болест е неизлечима. Векове наред чаулмугровото масло е
било всеприетото лечение за проказата. В наше време, независимо от развитието на фармацев-
тиката, това масло и неговите етери продължават широко да се използват в много части на света.
То се получава от семената на плодовете на едно голямо дърво в Индия. Твърде е възможно това
масло да е било познато и използвано в Палестина, която активно е търгувала с околните страни,
включително и с Индия.
В Новия Завет са споменати дванадесет случая на проказа и за десет от тях трябва да се
приеме, че са от една група. Според Евангелието на Лука (17:12-19) Исус излекувал десет
прокажени и единият от тях се върнал да му благодари. Никъде в Новия Завет не се споменава,
че Исус е ходил по селата, създадени специално за изолация на прокажените. Описани са само
няколко случая, когато случайно се е срещал с тях. Може би това обяснява защо не се е
отвращавал и страхувал от тях. Съгласно моите проучвания с Наоми, той е прекарвал много
време сред тях, в техните домове.
Описах всичко това с толкова много подробности, защото смятам, че познаването на тази
обезобразяваща болест ще направи много по-живи условията, при които са работили Исус и
последователите му.
Когато Наоми каза, че първото място, където групата на Исус щяла да иде, било селото на
прокажените, започнах да разбирам логиката на исусовото мислене. Той е осъзнал, че
племенницата му е решила да върви с него и че той не е в състояния да я разубеди. Ако я заведе
на това място, при прокажените, това би било "кръщение с огън". Тук тя трябвало да бъде сред
нещастните хора, страдащи от болестта в най-тежката й форма. Това щяло или да я издигне, или
да я пречупи. Щяла да разбере, че този вид работа не е приятна, че тя означава да си изложен на
човешките страдания и на доброволна изолация. Не е случайно, че Исус е решил да постави
Наоми в такава ситуация и да я изложи първо на най-лошото. Вероятно е мислел, че ако не би
могла да го приеме, тя ще му се помоли да я върне в безопасността на бащиния й дом. Вярвам, че
той би уредил тя да се върне, но в такъв случай това щяло бъде нейно решение и тя трябвало да
живее според него. И тогава нямало кого да обвинява, освен себе си. Тя щяла да послуша сърцето
си и бързо да разбере дали пътят на Назарянина е и нейният път.
Когато на следващия сеанс продължихме историята, си помислих, че нищо интересно не би
могло да се случи по време на пътуването от ден и половина. Поради това придвижих Наоми
напред до неговото завършване.
Д: Това първо пътуване след напускането на бащината ти къща е към своя край. Какво
правиш? Какво виждаш?
А: Ние влизаме в селото на прокажените. Виждам един голям басейн с вода, виждам и
хълмове. Селото е закътано сред варовикови хълмове. Сега влизаме в селото.
Д: Пътуването беше ли трудно?
А: Доста дълго, беше много горещо, но не срещнах никакви трудности.
Д: Знаят ли другите от групата, че ти всъщност си момиче?
А: Не. Те мислят, че съм младо момче. Облечена съм в роба на младо момче. Но въпреки че
лицето ми изглежда малко женствено, в тази възраст е трудно да се различи. Аз съм слаба и
жилава, това е добра маскировка за момче.
Д: Имаш ли друго име?
А: Нямам... чакай да видя. (Възкликва) Сега си спомням. Не бях помислила за това, защото
главата ми е пълна с толкова много неща. Когато ме представяше, Назарянина се поколеба. Но
после ме представи като Натанаил. Натан.
52
 Д: Натан. Каза ли им, че сте свързани по някакъв начин?
А: Не. Каза, че съм син на негов близък приятел, който се опитва да открие дали това е
верният път.
Д: Било е много дипломатично. Чудя се какво ли знаят за теб другите от групата? Този път
той ще се отнася към теб като към Натанаил или Натан. Каза ми, че селото е закътано сред
хълмове, нали?
А: Да. Ще се опитам да го обясня. Това е малка група от варовикови хълмове, които не са
много високи. Селото е в подножието им. Езерото може би е от голям извор. То е от другата
страна на селото. Това с малка колония. Има някакви растения, но областта е сравнително
суха и пуста.
Д: Далече ли е от други села и градове?
А: Да. Избрали са това място заради отдалечеността му. Към тези хора не се отнасят
добре и те се нуждаят от някакво място, където да могат да живеят сравнително спокойно.
Д: Защо не се отнасят добре към тях?
А: Тази болест причинява деформации и предизвиква голям страх у хората. Така че те не са
настроени приятелски към болните. Едва поглеждат тези нещастни същества, особено когато
болестта наистина е в критичния си стадий. Страхуват се да не се заразят.
Д: Виждала ли си хора, болни от тази болест?
А: Не. Но аз наистина не се страхувам, защото чувствам, че съм там, където трябва да
бъда. И гласовете и молитвите ми дават сила да вярвам, че ще им бъда полезна. Да знам, че ще
помагам в лечението, било физическо или психично, това ми дава сила.
Д: Това, че Исус не се страхува да отиде там, предполагам също ти дава сила.
А: Да. Липсата на страх у него прогонва всеки страх, който би се появил в мен.
Д: Каза ми, че имало още няколко човека в групата, нали?
А: Да. Ще се опитам да ги преброя. Струва ми се, че са около... дванадесет.
Д: Всичките ли са мъже?
А: Има две по-възрастни жени. Мисля, че това са жени, които са опитни в лечението. Те са
пътували и друг път с него. Може би го придружават най-вече, когато той идва в това село.
Д: Мислиш ли, че е бил и друг път в това село?
А: Да, бил е. Той посещава повторно много места. Болните живеят с надеждата за
неговото връщане.
Д: Имаш ли представа колко дълго ще останете там ?
А: Мисля, че трябва да минат седем дни.
Д: Сред хората ли ще живееш, докато той е там, или не знаеш?
А: Ние си направихме наш бивак, но той е в селото. Аз трябва да бъда до него и да се уча от
лекарите. Ще бъда само наблюдател или помощник.
Д: Значи някои от групата са лекари?
А: Да. Знам, че жените са присъствали при раждания и са помагали. Те са помагали на
лекари, така че имат такива знания отпреди.
Д: Мислиш ли, че някои от мъжете са лекари?
А: Не изцяло обучени, не и този път. Не е възможно винаги, когато той е готов да тръгне,
да се намерят лекари, желаещи да се присъединят,. Тези хора знаят как да работят с
прокажени-те и може би са помагали на лекари, така че могат да се справят.
Д: Значи при тези свои пътувания той обикновено взема със себе си лекари.
А: Да, ако намери такива и ако те желаят.
Д: Да, разбирам, че дори и лекар може да се страхува. Моля те, придвижи се напред и ми
кажи какво става?
А: (Въздиша) Добре. Ето, трима от нас влизат в една малка къща. Семейството се състои
от един възрастен мъж и една жена и ми се струва, че там има още двама души. Възрастният
мъж... (Внезапно пое дълбоко въздух и издаде звук от погнуса.) О, Боже!
Явно бе, че Наоми за първи път виждаше някой, поразен от най-тежката форма на болестта.
А: Старая се да бъда много силна, но... (тихо) много е трудно. Състоянието му е критично.
Струва ми се, че всичко, което може да бъде направено сега, е да се облекчи болката му и да се
надяваме, че скоро ще напусне тялото си.
Д: Ти каза, че там сте влезли трима. Исус ли е единият от тях?
53
 А: Да, и една от по-възрастните жени. Тя носи пакет с превръзки и различни прахове,
които може да смесва, за да облекчи някои от раните. Това облекчава, но нищо не може
истински да победи болестта. Видях я в толкова различни фази откакто съм. И от време на
време ти се струва, че няма да стане по-лошо. Таи хора правят всичко възможно, на което са
способни за да живеят с вяра и да си помагат.
Д: Каза, че този човек е толкова зле. а те само ще се опитат да облекчат болката му. Жената
ли ще го направи?
А: Да, тя е тук най-вече, ш да превърже и облекчи най-лошите рани. Исус се моли и полага
ръце върху мъжа. И... то с сякаш виждам светлина, излъчваща се от лицето на болния мъж.
Назарянина слага ръцете си върху главата му и аз виждам тази блестяща светлина. После
слага ръце върху сърцето на човека. Остава така, наведен над него в безмълвна молитва. И аз
виждам на това място блестяща светлина. (Развълнувано) О! Трудно е да го опиша.
Д: Какво имаш предвид?
А: Прекрасно е, не, то е повече от това. То те изпълва. Изпълва всяка празнина вътре в
теб. И те кара да усещаш всяко нещо топло и приятно, и няма празнина. Трудно е да го предам
с думи.
Д: Усещаш това, само като го гледаш ли?
А: Да, да. Не можеш да кажеш, че този човек... лицето му е успокоено... сякаш болката е
много по-лека. А вчера Назарянина повдигна ръката ми и с пръста си направи кръг върху дланта
ми (тя показва тези движения). И каза: "Това също е сърцето. Центърът на твоята длан. В
центъра има друга сърдечна чакра." Ето защо има такава сила за лечение в тези ръце.
Енергията идва право през тях.
Д: Той използва ли думата "чакра"?
А: Сърце... център. Сърце., чакра? Не съм сигурна.
Д: Той имаше предвид твоите ръце или неговите?
А: Мисля, че имаше предвид ръцете на всекиго. Той взе ръката ми... взе и другата, и каза:
"Това също са сърдечни центрове." (Тя отново направи движения, описващи кръгове в центъра
на дланите й.)
Д: Той нарисува кръгове на дланите ти ли?
А: Да. Може би това е част от моето обучение, защото аз винаги съм чувствала енергията
и силата там. Всеки път, когато ме докосваше, то беше много силно. Така че вероятно ако
знаеш връзката, ако долавяш връзката и това е направено от сърце и с чистота, тогава
енергията е пряката връзка. А енергията от сърцето е най-силното от всички лекарства.
Д: Много хора не биха могли да разберат това, нали?
А: Мисля, че не. Но на мен ми изглежда толкова естествено.
Д: Значи той мисли, че освен сърцето ти има и други сърдечни центрове по тялото, така ли?
А: Така го обясни той. Така го разбрах и аз, а никога досега не съм чувала някой да е казвал
подобно нещо.
Д: Може би това обяснява някои от начините, по които той лекува.
А: Когато го каза, ми се стори напълно вярно. Има толкова много смисъл в него. А после,
когато го наблюдавах, всичко ми стана съвсем ясно. Вгледаш ли се в хората, разбираш, че това
е едно средство. Този нещастен мъж бе в такава безнадеждна мъка, а сега лицето му е
спокойно.
Д: Мислиш ли, че другите в стаята могат да усетят това, което ти усещаш?
А: Не знам. Мисля, че те трябва да усещат нещо, защото... тишината е толкова различна.
Трябва да усещат енергията или просто да виждат любовта и грижата, излъчваща се от него.
Д: Навярно всеки, който го види, ще разбере, че това е един необикновен човек.
А: Не. Той разбира толкова много и е в такава хармония в своята... (трудно й бе да намери
думите) връзка е Бога, е Бог в него или с Божията цел. Не знам точната дума. Но знам, че
повечето хора дори не могат да доловят нещата, които са така ясни и прости за него.
Д: Мислиш ли, че е различен от другите хора?
А: Той е различен поради своята чувствителност и разбиране, и още, поради пълното
отсъствие на страх. Той е толкова сигурен в своето място и в своя дълг.
Д: Чувала ли си някой да казва, че той може би е различен от другите?

54
 А: Да. Има хора, които го смятат за нещо като бог. Той притежава сила и способност,
каквито аз никога не съм виждала. Знам, че е от плът и кръв, но знам също, че духът и
енергията му са различни.
Д: Чувала си хората да казват, че той е нещо като бог?
А: Да. Защото когато го видиш да прави някои неща, няма друг начин да си го обясниш. И
все пак той се опитва да ни научи, че и всички ние можем да бъдем като него и бихме могли да
вършим това, което той прави. Само че си мисля, че повечето от нас не са в състояние да
намерят чистота на сърцето и на желанието. Много е трудно да вървиш по път като този и
да не бъдеш привлечен от нещата, които отклоняват повечето мъже и жени.
Д: Да. В човешкия живот е трудно да останеш чист. По това той се различава.
А: В това отношение той не прилича на никой друг.
Д: Чудя се какво ли си мисли, когато чува хората да казват, че е като бог?
А: (Засмива се.) Но той не го приема. О, спомням си да казва... той каза нещо такова:
"Братя мои, аз не съм нещо повече от вас. Аз само разбирам какво мога да бъда и как мога да
служа. Аз истински обичам и вярвам в моя Бог". Опитваше се да обясни каква според него е
целта му.
Д: Как вижда той своята цел?
А: Мисли, че е пратен тук, за да бъде учител на живота, едни лъч в живота. Да бъде
пример за това, какво може да бъде човечеството и какви дарби притежава. Да покаже, че
всички хора могат да правят това, на което той се старае да ги научи.
Д: Разбирам, но знаеш какви са хората. Много е трудно да стигнеш до някои от тях.
А: Да. Повечето хора живеят в такъв страх от нещо или от много неща. Докато не
прогонят този страх и не престанат да се боят от знанието за себе си и от това да слушат
сърцето си, до тях не може да се достигне. Те трябва да го намерят в себе си.
Д: Да, разбирам. (Върнах се към сцената, която тя гледаше.) Но той работи в стаята с този
човек, който вече няма болки. Той направи ли нещо друго в тази малка къща?
А: Остана известно време при болния, после отиде при жената и просто хвана -ръцете й.
Почти не мога да доловя какво й говори, но каза, че ще се върне. Ще отиде да посети друг.
Д: И ти ли ще отидеш с него?
А: Да. Ние тръгваме... О, това е много тъжно. В къщата, където влизаме, са приютени
деца. които нямат семейство и родители. Знаеш ли, не всички от тези деца изглеждат болни.
Не можеш да кажеш, че са болни. Знам, че тази болест има различни стадии и се развива в
различни възрасти. Някои от тях изглеждат толкова добре. А други са така... обезобразени
(въздъхна дълбоко). Това е къща за деца.
Д: Заедно ли живеят тези сираци?
А: Да. Има една сестра, която винаги стои при тях. А през деня идват и други да й
помагат.
Д: Той какво прави там?
А: Отива при всяко дете и... или им говори или... Той винаги докосва. Виждам го как
усмихнато и с любов докосва лицата им, а после слага ръцете си върху тях. Трябва много време,
за да говори с всяко едно от тях.
Д: Можеш ли да чуеш какво им казва?
А: О! Има едно малко момиченце, скрило се е в ъгъла... пита го как се казва... (усмихна се) и
го взема в скута си. А тя го пита дали ще оздравее, или ще умре. Той й отговаря, че ще бъде
здрава, ще порасне и ще се грижи за децата. И че трябва да има чисто, любещо сърце, и че не
трябва да се отчайва, защото е там, където Бог има нужда от нея. И че ще познае любовта
и... това е, което й казва. (Всичко това бе изречено с дълбоко вълнение).
Д: Това е чудесно. А какво прави малкото момиче?
А: Тя просто седи, вперила поглед в него. Той я прегръща и я сваля от скута си. Тя се
усмихва. Ето, приближава се едно момче, което има само един крак. О, то е в много лошо
състояние (въздъхна дълбоко). Но Исус отива, коленичи до него и слага ръцете си върху
момчето. И малкото му личице се вдига, то поглежда нагоре, а по бузите му се стичат сълзи.
(Тя почти плачеше, докато го разказваше.) Но детето усети нещо особено. Сигурна съм.
Трудно ми беше да остана спокойна. Разказът беше много трогателен и аз усещах, че сякаш
наистина съм там сред всичките тези вълнуващи емоции.
55
 Д: Сега виждаш ли нещо? Мисля си за онази светлина.
А: О, видях я... Струва ми се, че винаги виждам светлината. Може би не е така силна,
както преди. Имаше нещо много силно при онзи стар човек. Но винаги виждам малко сияние,
излъчващо се от ръцете на Назарянина, щом някъде ги положи. Този път я видях, когато
докосна е ръка главата на момчето, сърцето и краката му. Но аз виждам и сияние, златно
сияние... около главата на Исус... като малък полукръг.
Д: То винаги ли е там?
А: Не, не винаги. Понякога, когато той е с някой друг човек, то е там. Виждам го, когато
ме погледне. Но то не винаги е там.
Д: Стана ли нещо, когато сложи ръцете си върху малкото момче?
А: Да, успокои го. Той сякаш винаги носи спокойствие на хората. Това е, което видях.
Д: Значи не винаги става някакво чудо, когато прави това. Как ще определиш едно чудо?
А: Фактът, че болките стихват и хората се успокояват, мисля, бих нарекла "чудо". Но
няма да видиш тези така болни хората да станат и да ходят, и телесните им недъзи да
изчезват. Чудото е любовта, която ги успокоява. И ако трябва да оздравеят, това става.
Чувала съм. че някои хора никога не се заразяват от тази болест. А понякога тя изчезва от
само себе си и те не знаят защо. Но обикновено тя напредва и всичко, което можеш да
направиш, е да облекчиш болката.
Д: Значи тя има различни форми при различните хора.
А: Да. Понякога, ако енергията му бъде приета... може би това е при хората е по-силна
вяра или с повече сила за нещата, които чувстват, че идват от него. Може би на тези хора им
е по-леко. Макар че той ми е казал, че всеки си има своето време за връщане към Извора. Те
може би са за малко в това физическо тяло. трудно е да се разбере.
Д: Разбирам. Той има ли някакво обяснение, защо хората трябва да страдат така?
А: Той вярва, че това е част от напредването на индивида. Много е трудно да се обясни,
когато виждаш хора с такива мъки и страдания. Но той знае, че има причина за всяко нещо и
че трябва да извличаш поука от всичко. Нищо не става случайно. Може би те са създали това
учение в предишни времена, когато са били тук под друга форма. Заради това е позволено на
страдащите, на болните хора да си отидат по-рано от другите - защото урокът е свършил.
Д: Мисли ли той, че човешките същества са живели в друга форма?
А: Той не го обяснява точно така. но казва: "Когато преди са били тука, когато са научили
по-раншните уроци". Той го казва по друг начин. Но разбираш, че вярва, че не само веднъж
живеем на тази земя, за да учим и за да служим. И винаги, когато идваме, имаме Божия мисия.
Това е, за да ни помогне да научим и да разберем къде, като хора, трябва да бъдем. Така че няма
никаква пролука.
Д: Така ли учи и твоята религия?
А: Не. Никога в детството си не съм чувала тези неща, които слушам от него. И въпреки
това, когато ги чух от него, ми звучеше така ясно, така вярно, така познато. Знам, че е учил на
много места при много мъдри хора. Така е придобил ясна представа за толкова много неща.
Д: Да, много повече от един обикновен равин.
А: Да. Те не искат да чуят за нищо ново. И така той върви по своя път и проповядва своята
вяра.
Д: Може би това е причината не винаги да е съгласен с Храма.
А: Да. Това изпълва равините с тревога и страх, че вярата им ще бъде разклатена. Ще бъде
оспорена силата и властта им. И той може да направи това кротко и сдържано. Така научих,
че има много видове страх и не може да се види ясно или да се усети истината и светлината.
Трябва да се очистим от всеки пласт на страха. А ми се струва, че това би отнело много
животи.
Д: Сега разбирам защо равините се страхуват от него. Но нали обикновените хора няма да
оспорят тяхната власт?
А: Не, защото са израснали с учението, че "това е истината, това е Законът и не можеш
да се съмняваш или да го оспорваш."
Д: Те сигурно си мислят, че той е една необикновена личност, щом спори с тях.
А: Да. Много от тях, но не всички. Има някои по-мъдри и по-благородни. Те няма да се
застъпят за него, но няма да бъдат и срещу него.
56
 Върнах се към сцената, която тя виждаше.
Д: Прави ли той нещо друго в къщата на децата?
А: О, той просто си говори с тях, а по-късно ще отидат заедно при извора. Или по-точно
онези, които могат да вървят с него.
Д: Това е чудесно. Ти правиш ли нещо друго през този ден?
А: Отивам с по-възрастната жена на едно (несигурна в думата) раждане и й помагам с
превръзките и праховете. Само помагам да се почисти и да стане приятно за хората.
Д: Значи, не си с Исус през цялото време. Има да се вършат много други неща. Струва ми се,
че правиш това, което искаше да правиш. Радваш ли се, че дойде, или съжаляваш?
А: Много се радвам. Предопределена съм да правя това. Сигурна съм. Нямам желание да
върша нищо друго. Както вече казах, ако бях останала при родителите си и се бях омъжила,
ако се бях опитала да имам семейство, щях да разочаровам много хора. Защото, ако вървиш
срещу сърцето и интуицията си, накрая това ще ти се случи. Тогава ще трябва да понесеш
този товар и всички ще страдат. Така че по-добре е да си честен и да причиниш по-малко
страдание. Винаги е по-добре да знаеш истината и къде трябва да бъдеш.
Д: Струва ми се, че за младо момиче, невидяло много от света, трябва да е много тежко да
вижда толкова ужасно болни хора.
А: Трудно е, защото не съм си представяла подобно нещо. Но има и едно изключително
силно чувство, че си нужен и полезен. Да давам и да получавам, това ми стига. Не ми трябва
нищо друго.
Д: Това е хубаво. Много други млади момичета биха поискал да се върнат вкъщи, след като
видят нещо подобно.
А: Не. Аз не искам друго. Искам да им бъда в помощ, доколкото мога.
Д: Това е похвално.
А: Не знам как да го обясня. Може и да не съм направила нищо друго в този живот. Но на
мен ми е необходимо това. Нуждая се от него толкова много, колкото и от всеки, на когото
бих могла да помогна. Защото няма нищо друго, което така да ме удовлетворява.
Д: Добре. Нека се придвижим с няколко дни напред и да видим, докато си в селото, дали
става нещо. което искаш да ми кажеш. Можеш ли да откриеш някаква случка?
А: Виждам по-приятен момент, когато всички сме се събрали при извора. Денят е
прекрасен и той е навън заедно с много хора от селото. Виждам го там как говори е вдигнати
ръце. Отива, взима малка чаша е вода и я подава на една от седналите наблизо жени. Тя изпива
водата. И той слага ръце върху главата й. казва: "Сестро, Божията светлина е върху теб. Тази
енергия протича през теб. Ти ще намериш сила и ще се освободиш от болестта. Защото си
нужна за други дела." И виждам жената, седяща в транс... усещам хладен полъх... И си
спомням, че времето минава. Той сяда срещу нея. Виждам как вдига ръцете си така (тя вдигна
ръцете си с дланите навън). Виждам онази светлина от сърцето му и около главата и в ръцете
му в центъра на дланите. Тя отваря очи. И всичко около нея е друго и по-спокойно... Плаче.
Взема ръката му, целува я и му благодари, защото знае, че в нея е настъпила промяна... Казва,
че чува глас да й говори. И знае. мястото й е тук, в селото, да стане лекар и да лекува, и да носи
успокоение на тези, които имат нужда от нея.
Д: Смяташ ли, че е излекувана от болестта?
А: Мога да кажа, че ми изглежда различна. Има видима промяна във вида й. Погледът й е
спокоен. Друг вид излъчване. Има промяна, но не мога да я изразя. Знам, че краката й са болни,
но не знам колко зле е засегната вътре. Така че ще видим. Но това вече не е същият човек.
Д: Чудя се дали има някакъв външен белег на болестта, който да се е променил?
А: Спомням си, това бяха краката й, тя вървеше трудно. Но не я видях да става или да се
движи. Тя си седи на същото място. Виждам как сълзите й се стичат след като целуна ръцете
му. Сълзи от любов и радост. Но лицето, погледът u е друг. Определено има промяна в
личността й. Мисля, че понякога физическите промени стават по-бавно; те не винаги
настъпват изведнъж. Внезапната промяна е в напълно различния й вид. Спокойствието,
светлината.
Д: Може би физическите премени ще станат по-бавно в един по-дълъг период от време.
А: Чувала съм, че става. Надявам се, това да се случи и при нея.
Д: Значи понякога той не само успокоява болката. Действа по много и различни начини.
57
 А: Да. Той казва, че всеки има своя цел, свой план. И тези хора имат нужда от общата си
сила. за да издържат. Ако могат да видят в своето село, че хората се възстановяват и някой
им помага това само по себе си е лекуващо за другите.
Д: Да, така е. Мислиш ли, че той може да види какъв е техният път?
А: Мисля, че понякога може. Когато понякога докосне хората, струва ми се, че получава
ясна картина или ясни мисли. И изведнъж разбира какво им е предопределено да правят. Всичко
се изяснява.
Д: Явно той може да каже, че тази жена е предопределена да върши нещо друго.
А: Да. Не виждам това винаги да става така. Или понякога нещата ще се случат, но ние
дори няма да чуем за тях. Няма план за това. То се случва по различно време; няма определен
модел.
Д: След като си отидеш, може би ще се случи нещо, а ти дори няма да знаеш за това. Така ли
си мислиш. Добре. Нека преминем напред към друго нещо, което е станало, докато си била там.
Случи ли се нещо друго интересно?
А: (Пауза) Да, това бе много особено. Но аз... О, да! Видях го да взема превръзки и прахове и
да ги поставя на лицето на един мъж, чиито бузи са разядени. А след това сложи ръцете си
върху тях, като се молеше. Когато на другия ден отидохме да видим мъжа, промяната беше...
(въздиша). Трудно ми е да го кажа, защото просто ми се струваше, че не може да бъде вярно.
(Със страхопочитание) То бе... като че ли бузите му бяха пораснали отново. Болестта все още я
имаше, но дотогава никога не бях виждала праховете да правят това, когато жените ги
употребяваха. Те винаги помагаха някак. Винаги успокояваха болките - особено при тежките
форми имаше значителна промяна. Но този болен мъж отваряше устата си и пиеше без
всякакви болки и... видът му бе променен, също както при жената. Мисля си, че понякога може
би Назарянина знае... може би долавя ясно, има ясна картина. Може би знае, че макар това да е
пътят на човека, той духовно вече е напреднал много. Може би някак сърдечната му енергия,
свързваща го с Назарянина, е толкова силна, че въздейства върху физиката му. И лицето на
този мъж се бе възстановило, макар че болестта не си беше отишла. Той сякаш беше друг
човек, с друго отношение към себе си. Можеше да движи и да ползва устата си, и можеше да
го прави без изобщо да усеща болка. Така че стана едно голямо чудо. Всичко това са чудеса.
Мисля, че всяко нещо би могло да бъде чудо.
Д: Но не винаги се случва така.
А: Не. И си уплашен. Всъщност, не, може би не това е точната дума. Но да разказваш, че
си видял нещо, подобно на това, сякаш го прави някак по-нереално. Понякога, ако го задържиш в
себе си и знаеш, че е вярно, то остава такова, каквото си го видял.
Д: Защото е толкова трудно да повярваш.
А: Но това беше... толкова особено.
Д: Помага ли на всеки, с когото е в съприкосновение, или на някои хора изобщо не помага?
А: Мисля, че на всеки носи успокоение. О, то не винаги остава. Но се вижда, че когато е при
тях и ги докосне, болката се успокоява. Рядко се случва болестта да се промени, но те, макар и
за малко, винаги се успокояват.
Д: Чудя се дали има хора, на които изобщо не може да се помогне.
А: О, мисля, че би могло, но аз никога не съм присъствала на такъв случай. Виждала съм го
да слага ръцете си върху тях и да им говори. Струва ми се. че това им помага, макар и за
кратко.
Д: Значи на всеки помага в различна степен. Остана ли в селото седем дни, както очакваше?
А: Да. Ние бяхме там седем дни.
Д: А след това какво прави?
А: Тръгнахме за друго селище.
Д: Чудя се, ще се върнеш ли вкъщи?
А: Не. Мисля, че това пътуване ще бъде за три периода по седем дни. Той иска да посети
определени места.
Д: Знаеш ли какво ще има в следващото село?
А: Това е едно градче, в което той има много последователи. Те го канят, искат да чуят
словата му.
Д: Много ли е далече?
58
 А: Нека помисля... ще отнеме два дни.
Д: Научи ли някои от имената на мъжете от групата, с която беше през всичкото това време?
А: Да. Има... Йоан, Езекия и Йеремия... Давид. (Спира, сякаш мисли.) Не съм сигурна.
Д: Естествено, че щом си била толкова време с тях, ще знаеш някои имена. Каза ми какво
правят жените. А през това време какво правят мъжете?
А: Знаеш ли... не се случва да общувам много е тях. Мисля, че някои поправят къщите, а
други са писари и учители. А е някои изобщо не съм била, дори не ги виждам. Вероятно те имат
специфични задачи и помагат по друг начин. Някои от тях се усамотяват и се молят или учат,
така че не ги виждам през цялото време.
Д: Разбирам. По много начини може да се помогне в едно село, където всички са болни. Биха
могли да се поправят разни неща, така че мъжете сигурно помагат по този начин. А ако са
учители, те ще работят в друга област.
Това изглеждаше много практично. Тълкуването на библейските истории за Исус и
учениците му създава впечатлението, че те са го следвали от място на място, като са го слушали
и са се учили от него. На мен това тълкуване ми се струва по-правдоподобно. То изяснява какво
може би е ставало всъщност. Разбира се, Исус е привличал хора с различни способности, които
са могли практически да помагат на хората. В края на краищата всички те са живеели в реалния
свят, пълен с трудности. Това показва също, че Исус не е смятал да прави непрестанно чудеса.
Той е вземал със себе си лекари (мъже и жени), за да ползва техните прахове и лекарства.
Всъщност не е разчитал само на собствените си сили. Библията го представя като всемогъщ, като
нямащ нужда от никого. Вярвам, че той е бил много повече човек, отколкото някога му е било
признато. Ако не се е нуждаел от никого, тогава е щял да може да поправя и къщите по
чудотворен начин. Учениците и последователите му правели всичко, което било по силите им.
Не са били лентяи, гледащи как майсторът си върши работата.
Д: Струва ми се, че Исус се е заобикалял с много и различни хора при своите пътувания.
А: Да. Обикновено те го търсят. Много от тях усещат нужда да дават и да помагат с
това, което най-добре могат. И така, изглежда те винаги са там в точното време и той има
хората, който са му необходими.
Д: Има ли Йоан някакви специални задачи?
А: Струва ми се, че е много близък на Исус и че се опитва да бъде другите му очи и уши. Той
поддържа връзката така, че хората, които се нуждаят да го видят, го виждат. Йоан се
грижи той да отиде при събралите се хора и организира много от дейностите и срещите.
Д: Смяташ, че той върви пред групата и урежда тези неща?
А: Понякога го прави - зависи от вида на пътуването. А когато стигнем до
местоназначението, струва ми се, че той организира дейността ни, като следи всичко да бъде
направено, и насочва вниманието на Назарянина към неща, които той трябва да знае.
Д: Тогава той ще знае, ако някой поиска среща или събиране.
Това също е едно практическо решение, за което Библията не споменава. Йоан е бил нещо
като човек за връзка с обществото. Исус не е можел просто да се скита от село на село: нуждаел
се е от някой, който да върви преди него, да разбере дали всичко е в ред и да провери дали няма
някаква опасност.
Д: Ти каза, че в селището, в което отивате, имало групи от негови последователи. Как е
името на това селище? Чула ли си как го наричат?
А: То е нещо като... Бар-ел. (Тя го повтори и аз го казвах след нея.)
Д: И вие ще стигнете там след два дни. То ще бъде различно. Сигурно там няма да има
толкова много болни. Да, като начало той ти показа най-лошото, нали?
А: Да .Нали разбираш, това е добре.
Д: Може би скритата мъдрост тук е, че ако ти не можеш да издържиш, той веднага би
разбрал това (двете се засмяхме). Имаш ли нещо против пак да дойда и си поговоря с теб?
Толкова ми е приятно да слушам за пътуванията и историите ти. Аз също искам да уча.
А: Така е и за мен.
Д: И искам да науча колкото може повече неща за този човек, така че ти ми помагаш.
След това изведох Ана до пълно съзнание. Пуснах магнетофона, докато тя ми разказваше
някои неща, които си спомняше от сеанса.

59
 А: Спомням си, че хората, които не оздравяваха или нямаха никакво подобрение, не се
сърдеха на тези, с които това ставаше. Точно сега, когато споменът ми още е толкова ясен, го
преживявам много силно.
Д: Нямаше никакво негодуване ли?
А: Не. И по някакви причини тази мисъл ми идва в ума сега - защото точно сега го усетих
като нещо необикновено.
Д: Да, всичкото е необикновено! (Засмях се.)
А: Може би бе достатъчно, че всички, които бяха в контакт с него, усещаха спокойствие,
чувство на пълнота, дори когато това бе за кратко. Може би това свързващо чувство даваше
достатъчно радост и на другия човек и премахваше, каквото и да било недоволство.
Д: Това показва, че всичко, което е правел, е било срещу човешката природа.
А: Опитвам се да сравня това с някоя друга регресия, която сме правили. Същото е, но
това е много по-... поглъщащо и емоционално, бих казала. Може би нещо от това е останало с
мен. Мисля, че при всяка регресия научавам по един урок за нещо. Чувствам, че този е наистина
добър, защото много ясно го усещам. Искам да кажа, че за мен мъжът бе истински. Когато
погледнах в онези очи - още го усещам - почувствах такава пълнота. Никога преди не съм
преживявала подобно чувство - да бъдеш така абсолютно изпълнен с доволство и любов. В мен
винаги е имало едно малко празна място и то бе изчезнало.
Д: И сега ли го няма?
А: Да, когато работим изчезва. То не е изчезнало в този живот. Но... винаги съществува
това малко празно заядливо местенце. Когато бях с него и погледнах в очите му, това бе
най-пълното емоционално преживяване, което изобщо някога съм имала.
Макар Ана да го изразяваше различно, тя по същество описваше същото преживяване, което
Мери бе имала. Явно това беше удивителното въздействие на Исус върху хората.
А: Когато съм в регресия, е толкова естествено да бъда там. но когато се събудя, това е
последното нещо, за което мисля. Наистина преживявам силни емоции, но те са пречистващи.
Имам предвид, че се чувствам много спокойна.
Д: Е, не би могла и да си пожелаеш по-хубаво изживяване.
Това бе един интересен въпрос, възникнал в този сеанс: фактът, че Исус не е лекувал всеки,
когото е срещал. Тази идея бе представена и в Исус и есеите. Той е можел да успокои болката и
страданието на повечето от тези, които са били в контакт с него, но пълно отстраняване на
симптомите и пълно възстановяване от болест или недъгавост са били редки. Имало е и много
случаи, когато лечението не е приемано и Наоми добре изясни, че това не е било в ръцете на
Исус. То е било свързано с кармата на човека и със съдбата му в живота. Дори и Исус не е могъл
да тръгне срещу по-висшите сили, контролиращи тези неща.

Глава 8
СЕЛИЩЕТО НА ГАЛИЛЕЙСКОТО ЕЗЕРО
Следващата седмица, когато започнахме сеанca, върнах Ана (като Наоми) до времето, когато
пътуваше с Исус.
Д: Нека се върнем до момента от първото ти пътуване, когато с Назарянина и останалите от
групата напуснахте селото на прокажените. Ти ми каза, че отивате в друго селище, където той ще
се срещне с други свои последователи. Ще броя до три и ние ще бъдем там. 1... 2... 3...
Пристигаме във второто селище от пътуването ти с Назарянина. Какво правите?
А: Влизаме в едно селище на брега на езеро - езерото на Хенарет. Имаме среща е последова-
телите му, с привържениците на този път в живота, на това учение. Нашето идване тук,
доколкото разбрах, е преди всичко с цел разпространяване на словото и увеличение на нашия
брой.
Записах фонетично името на езерото. По-късно, когато имах възможност да погледна в
картата на Библията си, намерих езерото на Хинерет, наричано още Генисаретското езеро,
отговарящо на фонетичното означение. Мислех, че това е забележително. Това е староевейското
име на Галилейското езеро. Никога не съм го знаела под друго име. Открих при моите
изследвания, че както на староеверейски, така и на арамейски "yam" означава и море, и езеро, и
че гръцкият превод на Библията е подражавал на това.

60
 Ана имаше съмнения относно достоверността на тази странна информация, идваща от
подсъзнанието й по време на сеанса. Когато направих откритието си, аз й го казах, но тя не можа
да познае името Хинерет. Обясних й, че това е старото име на Галилейското езеро. Тогава тя
попита с напрегнат израз на лицето: "Какво е Галилейското езеро?" Това бе съвсем неочаквано.
За миг останах слисана, защото разбрах значението на въпроса й. Всеки християнин знае името
на това библейско място, защото то е свързано с живота на Исус. Този факт показваше без
всякакво съмнение, че Ана няма дори елементарни познания за неговия живот и за Навия Завет.
Когато й обясних, тя се почувства по-добре, защото това доказваше убедително, че тази
информация не идва от.собствения й ум.
Д: Повечето хора в града привърженици ли са, или и тук трябва да бъдете тайно?
А: Тук има голяма група. Трябва да се държим сравнително тихо, но можем да се
чувстваме в безопасност. Това е малък град. Струва ми се, че хората, които живеят тук, имат
еднакви мисли. Така че можем да се чувстваме спокойни.
Д: Не е ли опасно да се срещате на открито?
А: Не, защото тук изглежда има разбиране. На пръв поглед това е само един малък град, но
хората са много внимателни относно ученията.
Д: Каза ли ти някой името на този град? Има ли име?
А: Това е селището на езерото на Хинерет.
Д: Само това ли знаеш? Има ли някакво определено място в селището, където ще отидете?
А: Да. Има едно място до езерото. Първо ще отидем и ще се изкъпем в езерото. Това
изчистване е нужно и за тялото, и за духа. Една част от брега е осеяна с много малки скали. И
в тези скали има галерии за срещи. Не всеки ги знае, защото те имат фалшиви фасади. Това е
мястото на срещата ни, но ми се струва, че ще останем на самия бряг на езерото.
По-късно направих проучвания за това място край Галилейското езеро. Има много места,
където планините и скалите се спускат надолу фактически до брега на езерото. Това особено
важи за Магдала (домът на Мария Магдалена), където крайбрежният път се вие по един стръмен
скат на планината. А около Арвил има пещери, за които се говори, че са били скривалища на
престъпници и на политически бегълци по времето на Христос. Някои от тези естествени пещери
са били разширени, за да служат за подслон, а други са така високо, че не можело да бъдат
открити от войниците.
По времето на Христос Галилея е била една от най-плодородните земи на Земята. До 680 г.
сл. Хр. около Галилейското езеро имало огромни гори. Но плодните дървета, възхвалявани от
историка Йосиф, сега са се превърнали в блед намек за предишното величие. По-голямата част от
горите са изчезнали и на много места са заместени от разпръснати пустинни местности. По
времето на Исус климатът в долината с езерото е бил горещ и потискащ, защото планините
пречели на морския бриз. През зимата хълмовете и брегът се зеленеели, но през дългото лято над
всичко царяло потискащо безплодие.
Доказано е, че хората можели да стигнат пеша от Ерусалим до Галилейското езеро за три
дни. През лятото избягвали долината заради голямата горещина. Пътуванията обикновено се
правели само през зимата или в ранна пролет, когато времето било топло и можело да се приспи
на открито. През всички сезони долина на река Йордан била предпочитаният път за хора, които
избягвали да минават през градовете поради страх от управата или по някакви други причини.
Библията твърди, че Кана, в Галилея, било едно от любимите места на Исус. Историците
смятат, че Кана е бил подходящ център за всеки, който искал да организира бунт, а имал силни
врагове в по-големите градове и поради това не би могъл да направи постоянната си база на
друго място. Може би това е била една от причините за странстванията на Исус. Опасно било да
остане дълго на което и да било място, освен ако не знаел със сигурност, че там е спокойно.
Истории за неговите умения бързо се разпространили от Галилея из цяла Палестина.
Известно е, че Галилея имала тесни връзки с всички части на Палестина, така че информацията
за Исус бързо стигала до всички краища на страната. И властващите в Ерусалим постоянно били
информирани за тази подривни дейности. Те смятали обаче, че няма защо да го спират дотогава,
докато се намирал далеч от по-големите градове. Или докато не станало ясно, че той подтиква
към бунт.
Изследванията разкриха, че в тази част е имало буквално стотици малки градчета и села,
които не са отбелязани в историята - или поне споменаването им не е достигнало до нас. По
61
времето на Христос са съществували и множество големи градове, за които изобщо не е
споменато в Библията. Ето защо не би трябвало да ни изненадва, че по-малките са изчезнали от
погледа и от летописа. Вярвам, че историческите сведения за долината на река Йордан и за
Галилейското езеро напълно отговарят на местата, описани от Наоми.
Д: Мислех, че отиваш в къщата на някого.
А: Смятам, че те са решили така, за да бъдем в безопасност. Виждаш ли, когато имаш
шепа хора, можеш да го направиш. Но тук има една голяма група.
Д: Нали ми каза, че Йоан върви напред и урежда нещата?
А: Да. Мисля, че от началото на пътуването си те добре знаят къде ще бъде настанен
всеки човек. Могат да се отклонят тук и там от пътя си в зависимост от важността на зада-
чата. Но обикновено Йоан е подготвил така нещата, че по възможност, всичко да върви гладко
и спокойно.
Д: Значи ще се срещнете в една от галериите в онези скали. Кога ще стане тази среща?
А: Струва ми се, че тя ще бъде утре, рано сутринта. Ще си починем тази нощ и в зори ще
се срещнем.
Д: Имате ли някакви проблеми с намирането на храна?
А: Не. Ние сме запасени е храна; носим си провизии с нас. Стараем се да не сме в тежест
на никого. Приемаме всеки подарък, който биха искали да ни дадат, било храна или подслон, но
трябва да разчитаме на себе си.
Д: Нека се придвижим до сутринта, когато ще се състои срещата. Кажи ми какво става?
А: Въведоха ни в тази галерия. Отпред скалата с закрита от камъни и дървета. Направили
са го добре. Сега виждам как скалата се отваря. На пода има няколко сламени дюшека и свещи.
И... има няколко дървени пейки и маси. Групата изглежда твърде голяма. Доколкото мога да
видя, те са около четиридесет човека. Добре е. че има и мъже, и жени.
Д: Ще може ли галерията да ги побере, или ще се препълни?
А: Да, тя е голяма. Отворът й лъже... влизаш в една широка галерия. Те са я обезопасили,
укрепили са я с различни материали, за да е сигурно, че вътре е безопасно. Струва ми се има
малък коридор, може би и няколко други малки галерии.
Д: Това нещо като естествена пещера ли е или...?
А: Да. Струва ми се, че те само са я изчистили от натрупалата се там пръст. Била е
естествена... тази галерия тук. А после една естествена малка пътека и... изглежда отзад има
няколко малки галерии.
Д: Сигурно няма прозорци, но има свещи.
А: Така е.
Д: И всички тези хора са дошли, за да го чуят. Можеш ли да ми кажеш какво става? Има ли
някаква предварителна церемония и процедура?
А: Човекът, който отговаря за тази среща, е много загрижен за безопасността на
Назарянина. Защото куриери са им донесли вест, че учението му се разпростира на шир и
длъж. И управляващите стават... неспокойни.
Д: Те не харесват популярността му, нали?
А: Да. Както и идеята, че хората трябва сами да мислят за себе си и да избират своя път.
Има хора, както в Храма, така и сред управниците, които не го обичат много. Така че тези
хора тук изразяват загрижеността си и обсъждат как да продължава неговата работа. Но
той става и започва да говори. Казва, че не трябва да се страхуват, защото той върви по своя
път, пътя на сърцето, насочван от Бога. И не се бои от нищо. Единственият му страх е, че не
би могъл да учи и да докосне всички хора, от които се нуждае в живота си.
Това бе изречено бавно и с прекъсвания, сякаш тя го чуваше да казва думите, които
повтаряше за мен в разкъсани изречения.
Д: Значи той не се страхува от слуховете и от онези хора, който са срещу него?
А: То няма да промени това, което той прави с живота си, защото знае, че върви с Бога. И
Бог е в него. Вечната светлина не е само в Храма; вечната светлина е в сърцето. И вечният
пламък никога не умира, дори и ако напуснеш физическото съществуване. Така че той ще
продължи да обикаля и да проповядва онова, което вярва, че е правилно и ще ни учи на това,
което вярва, че е смисълът на живота му.

62
 Вечната светлина, за която стана дума, била светлина, която никога не угасвала и се
намирала във вътрешния двор на Храма.
Д: Но те .все пак са искали да го предупредят.
А: Да. Струва ми се, че напрежението се повишава. И ние от време на време чуваме тези
слухове. После за известно време всичко е спокойно. А знаеш, че управляващите са много
непостоянни. Ако са обезпокоени, те просто ще го покажат с един нов данък.
Д: (Смях) Това е техният отговор.
А: Да. Това е начинът им да нараняват и да манипулират. Ако се случи някакво особено
събитие, или ако е била спечелена някоя битка, вниманието им ще бъде погълнато. И нещата
ще замрат, защото вниманието ще бъде другаде.
Д: Свещениците просто се съгласяват с това, което управляващите казват, така ли?.
А: Свещениците ли? Свещениците и равините се различават. Да, римските свещеници.
Равините правят това, което е необходимо, за да оцелеят. Но те не са нито за управляващите,
нито за Назарянина. Така...
Д: (Смях) Те са по средата. Може би го смятат за най-безопасното място. Е добре, има ли
някакви други приготовления, или просто той ще говори?
А: Сега той говори. И... просто сърцето му говори. Той ще остане тук за малко и... това
селище изглежда ще е връзката. Струва ми се, че тук има много верни последователи, които
ще приемат възложеното им и ще тръгнат по своя път. Така че това е едно спокойно
пристанище, малко разтоварване, една връзка и отново на път. Струва ми се, че тази група ще
е способна да разпространява учението му. Те биха могли да проникнат в други области, да
бъдат приемани за римляни или за някакви други, и така да пазят учителя си.
Д: Значи това са хора, които познават учението му, така че той не трябва много да им
обяснява.
А: Да. Това са последователи, предани последователи.
Д: Казва им най-вече какво трябва да правят, така ли?
А: Да. Но има време и за молитва, и за разговори, така че уроците никога не свършват.
Така те си влияят взаимно.
Д: Чудя се дали им е казал нещо важно, което ти не знаеш?
А: О, не. Струва ми се, че той просто ги уверява, че не трябва да се страхуват. Каквото и
да стане, то е част от смисъла на съществуването му. И каквото и да се случи в живота му
или с него, това ще бъде урок, който трябва да се научи, урок с много дълбок смисъл. Той се
опитва да им напомни, че трябва да намират сила в Бога вътре в тях, да гледат чрез сърцето
си и бъдат в услуга на братята и сестрите си.
Д: През това пътуване как е облечен той?
А: С обичайните си одежди.
Д: С някой определен цвят ли?
А: О, цветовете са обикновени. Дрехите са предимно от жълтокафява материя. Понякога
имат и тази лента, която върви по края на дрехата, по качулката, по ръкавите и подгъва. Но
иначе са много прости.
Д: Облечен е като всички вас, така ли?
А: О, да.
Д: Добре. Но днес всички се събират, за да решат какво ще правят. Да получат инструкции,
така да се каже.
А: Да. И да го държат в течение за напредъка, който правят. Точно това е.
Д: Какъв напредък са направили те? Има ли нещо особено?
А: Изглежда те пътуват в свои малки групи. Щом чуят, че някъде има интерес към
учението му, те откриват това място и отиват там. Ако някой се нуждае от помощ или е
претърпял много несправедливост, те отиват там. Намират начин да помагат на хората с
каквото могат.
Д: В такъв случай те не само разпространяват учението, а правят много повече.
А: Да, защото едно от най-важните учения е да обичаш своите братя и сестри и да се
отнасяш към тях така, както би искал те да се отнасят към теб. Но с тази практика се
злоупотребява.

63
 Явно Исус е учел последователите си наистина да помагат на хората, както и да
разпространяват учението му. Този момент също е изтъкнат в Исус и есеите - че, в противоречие
на библейската версия, той е окуражавал последователите си да се отделят от него и да тръгнат
сами по света. И да не чакат да направят това чак след смъртта му. Искал е те да не са зависими
от него.
Д: Той ще остане ли за известно време в този град?
А: Мисля, че би искал да остане още една нощ. Но чувства, че трябва да си вървим, затова
скоро ще напуснем селището.
Д: Значи ли това, че нищо друго важно няма да се случи тук?
А: Не. Само трябваше да се разбере, че те ще разпространяват учението. Изглежда те
непрекъснато ходят навън и правят това, но има и други неща, които вършат. Могат да
използват тази дейност като маскировка за всичко, което трябва да извършат, но те винаги
живеят с учението.
Д: Знаеш ли къде ще отиде той?
А: Струва ми се, че ще е в друг град. Казаха името... Гиберон?
В библейския речник има две подобно звучащи имена: Гавон, един град в хълмистата част на
Юдея, и Гебал, един разкошен град в ханаанската земя. Струва ми се, че Гебал по-точно би
отговорил на описанието на местността, през която те са минавали.
А: Струва ми се, че там има повече последователи, но те просто следват своя път.
Изглежда, че където и да отиде, той прави с лечението и учението си това, от което тези
хора се нуждаят.
Д: Може ли да се каже, че хората от селището при езерото са по-напреднали негови
последователи?
А: Да, но въпреки това той е тук, за да служи и да помага на тези, които го търсят. Но
струва ми се нищо ново не последва от тази среща. Те сега се справят добре. Мисля, че тук
няма някакви промени или неприятни събития.
Д: Значи всичко в това селище е така, както трябва да бъде. А на следващото място се
предполага, че последователите в известна степен са направили първите стъпки, но не са така
сигурни в себе си. Така ли е?
А: Да. Това селище изглежда е доста по-голямо. Струва ми се, че това при Генисаретското
езеро би могло да се нарече малка колония. Там, където отиваме, е по-голямо място.
Д: Много ли време ви е необходимо, за да стигнете дотам?
А: Той каза, че можем да стигнем до вечерта. Или ако не успеем, ще сме там рано на
другия ден.
Д: Значи не е далеч. Йоан уредил ли е нещата в това селище?
А: Да. Смятам, че ги е уредил.
Д: Йоан тръгва преди вас и вие не го виждате, докато не стигнете, така ли?
А: Така става понякога. Бих казала, че обикновено става така. Но има случаи, когато той
се връща при нас, за да ни отклони в друга посока или да ни каже, ако има промени.
Д: Значи той наистина върви напред и урежда всичко.
А: Да, и ние го виждаме отново, когато пристигнем там.
Д: Нека се придвижим напред до времето, когато сте в следващото селището. Кажи ми какво
става? Нали ми каза, че то е по-голямо?
А: Да. Виждам кладенец в центъра на един голям площад. Има широко място, където
хората идват да си вземат вода. Така както виждам площада и малките сгради, това прилича
по-скоро на малък град. (Пауза) Казаха ми, че мога да прекарам известно време тук, така че бих
могла да служа и да се уча. Изглежда ще работя е някого, който преди е пътувал е него, но явно
вече се е установил в това селище. Смятам, така би могло да се каже. Ще мога да уча, да
помагам да се предава учението и да се грижа за нуждаещите се. Аз ще бъда просто
помощник.
Д: Той на друго място ли ще отиде, докато ти си тук?
А: Да. Но ще се върне за мен. И след това изглежда ще се отправи пак към Ерусалим.
Д: Тук ще остане ли с теб и някой друг от групата?
А: Там, където ще бъда аз, няма да има други. Мисля, че в зависимост от нуждите на града
или селото, той всеки път може да остави някои от последователите си, за да изпълнят
64
определени задачи. Понякога остават там за кратко време, а понякога до края на живота си.
Струва ме се, че в това селище ще има някои от предишните му последователи. Може би те
работят в различни сфери - лечение или проповядване, или просто са там, за да помагат на
всеки, който се нуждае.
Д: Как се чувстваш сега, когато той те оставя там?
А: Чувствам, че съм готова да остана за известно време някъде. Ако той казва, че това е
мястото, където трябва да бъда, за да уча и да съм полезна, тогава значи за мен е много добре
да бъда тук. Аз съм така възродена и така изпълнена с това, което той ми разреши да правя и
да уча от него, но е съвсем естествено и това да се случи.
Д: Преди той да замине, случи ли се нещо?
А: Той говори с няколко мъже от селището. Те го насочиха да отиде на определени места и
му помогнаха да посети онези, които имат нужда от него. А тази вечер ще се съберат.
Виждаш ли, много от тези хора, посветили се на неговото учение, неговите последователи, са
успели да построят обширни стаи за срещи под домовете си, за да не могат да бъдат
открити.
Д: Значи той ще говори на свои последователи, които не са много опитни.
А: Да. Ще отговаря на въпроси, които обикновено са свързани с ролята на неговото учение.
Или, ако бъде развълнуван, ще говори по някой важен въпрос.
Д: Искаш ли да минем напред до вечерта на срещата и да ми кажеш какво става.
А: Бях представена на човека, с когото ще работя. Името му е Аврам (произнесено с
ударение на първата сричка). Ще живея в неговия дом, ще продължа да се запознавам с
ученията, но и ще му помагам във всяко нещо, в което той смята, че бих могла. Това ще бъдат
различни дейности - когато той работи с болни и възрастни хора или със сираци, или просто
ще уча другите.
Д: Исус как те представи - като Наоми или като Натанаил?
А: (Със стеснителна усмивка) Аврам... о, знам, това е трудно. Знаеш ли, аз съм стигнала до
точката, където просто усещам, че е глупаво да правя това. Мисля, че ме нарича Натанаил, за
да ме пази. Но знам, казал е на Аврам, че аз всъщност съм Наоми. Затова мисля, че скоро ще
настъпи промяна и вече няма да се нуждая от тази маскировка. Чувствах се много добре,
виждайки повече жени в онази малка колония. Но тук мога да съм спокойна и бъда това, което
съм. А ти знаеш, че аз раста и вече не приличам на момче. Мисля, че ще се променя.
Явно бе минало повече време, отколкото предполагах. В своя разказ тя можеше да сгъстява
седмици и месеци, особено когато те не се различаваха. Наоми растеше, придобивайки
физическите белези на млада жена.
Д: Това пътуване отне повече от няколко дни. Така ли е?
А: Мислех, че ще бъде няколко седмици. Но не беше така. Пътуванията ни се променят в
зависимост от нуждите и от това какво Йоан ще открие. Така мина известно време и тогава
разбрах защо чувствам, че съм готова да остана на едно място и да поема за кратко отго-
ворността. Аз съм на тринадесет и половина години и усещам, че тялото ми се променя. Не
мога още дълго да изглеждам като момче.
Д: Няма да можеш да се криеш повече.
А: Не. Той може би знае. че трябва да се появя такава, каквато съм, и вероятно това не е
само място, където да уча, но и където може безопасно да се извърши моята трансформация.
Д: Да. И когато той се върне и отново тръгнеш, ще бъдеш вече в облика на момиче.
А: И ще бъде безопасно и ще се чувствам добре. Вероятно там ще има повече жени, така
че ще бъде по-приемливо.
Д: Изненада ли се, че виждаш повече жени на онова място?
А: Да. Мисля, че приемат всеки, който е искрен и вярващ, но съгласно традицията повечето
жени са възпитани като моята майка. Изглежда има някои, които усещат така силно пътя си,
както аз усещам своя.
Д: Да. Нали повечето жени не са учили нищо?
А: Да. Случвало се, но много, много рядко.
Д: Затова е изненадващо да намериш толкова много жени. Предполагам, че това няма
значение за Исус, нали?

65
 А: О, той прегръща всеки, защото вижда нещата по различен начин. Той приема човека за
човек. Когато живееш със сърцето си, долавяш другото - че ако си мъж, ти не си по-важен. Ти
си толкова важен, колкото всеки друг. Няма значение в какво тяло си. Важното е какво се
излъчва от това тяло.
Д: Разбирам. А ще имат ли среща в някоя от тези подземни стаи?
А: Да. Той приветства всеки. Изглежда тази вечер ще се опита да обясни, че и той както
нас върви по тази земя в тяло на човек. И още, че това, което е той или което може да направи
той. всеки от нас може да бъде или да направи. Трябва само да разкрием вътрешната си същ-
ност и да я осъзнаем. Той вярва, че когато заживееш със сърцето и разбереш, че в теб има Бог,
свързан с всеобхватния Бог, тогава ще си в състояние да разбираш по-добре всичко. И ще
знаеш, че можеш да лекуваш себе си и другите, било то в емоционално отношение или не. Той
каза. че ще разберем, че възможностите са тук и за всички ни.
Д: Изглежда много хора мислят, че само той може да върши тези неща.
А: Когато са го питали за това, той винаги се е старал да накара хората да разберат, че
не е така и че той е като всички други. Единствената разлика е, че е успял да осъзнае
човешките възможности. Няма никаква друга разлика. Той се облича като всички. Не иска нищо
особено. Иска хората да знаят, че наистина няма никаква разлика помежду им и че Божиите
закони са еднакви за всички. Най-важно е да живееш със сърцето си, да помагаш и да се
грижиш за ближния си.
Д: Но все пак той е бил обучен. Нали са го научили да осъзнава по-пълно?
А: Да, но през своето обучение той разбрал, че не трябва всичко да бъде така тайно, така
недостъпно за обикновения човек. Смята, че това не е редно. Той вярва, че Божията любов и
законите са за всеки и това се стреми да разпространява. Според мен, той просто тълкува то-
ва, което е научил, за да може да го предаде на обикновените хора.
Д: Да, защото много от тях мислят, че това учение е за шепа хора, а не за всички.
А: И това е довело до много спорове на други нива в обществото. Те чувстват, че силата,
която държат, им е отнета. Защото, ако обикновеният човек разбере, че може да мисли за
себе си, че може да върви по собствен път и да бъде добър и праведен, то това ще отнеме
тяхната власт.
Д: Значи мислиш, че някои от свещениците знаят тези неща, но ги смятат за тайно знание?
А: Мисля, че вероятно е така. Макар че не знам какво е тълкуването им. Всеки би трябвало
да има достъп до това знание, но важното е правилната му интерпретация.
Д: Ето защо те не одобряват това, което той прави. То е сякаш той казва тайните им на
всички. Те вероятно смятат, че обикновеният човек не е достоен да знае много от тези неща.
А: Затова той те изпълва с такава любов и радост - защото упорито се старае да предаде
посланието, че всички ние сме еднакви. Ние сме тук, за да си помагаме един на друг. Трябва да
се отнасяме към другите така, както искаме те да се отнасят към нас, и да сме там, когато
някой е в нужда.
Д: Задават ли му въпроси някои от хората?
А: Някой го попита как да се предпазват, когато разпространяват учението му и
усещайки, че то може да бъде за всеки, за обикновения човек. Как наистина могат да го
направят? Трудно е да се стигне до там, че да се прогони страхът.
Д: Да, това е съвсем човешко чувство. Какво каза той?
А: Той говори за търпението и за знанието. Казва, че ако не го вършиш със страх, вечната
светлина отвътре ще става все no-блестяща и тогава ще се освободиш от робството на стра-
ха. Но всеки от нас трябва да открие това сам за себе си. И мъдрият ще продължи предпазливо
и няма да се бои от истината и от това да я разпространява.
Д: Но това е много основателен страх, защото това, което се опитват да правят, е опасно.
А: Да. Но ако го правиш предпазливо и знаеш, че си бил молен за тази информация, тогава
думите постепенно проникват. Видиш ли това малко пламъче, дори не са необходими думи, за
да разбереш, че промяната е станала. Сякаш хората са дошли при теб и са попитали. И по
въпросите им разбираш дали си помогнал на някого. Това само по себе си е невербален контакт,
показващ на хората, че можеш да се грижиш. Грижа и помощ, без да искаш нищо в замяна.
Д: Но аз мога да разбера защо се страхуват. Зададен ли бе някакъв друг въпрос?

66
 А: Един мъж казва, че му е трудно да разбере как може да му бъде равен. И Исус отива при
този човек и го кара да пипне ръцете и тялото му, за да разбере, че е от плът, и да усети, че
щом желанието и стремежът са там (усмихвайки се)... О, прекрасно е да гледаш, защото
можеш да видиш как любовта, излъчваща се от неговото лице, стига до другия човек. Като че
ли този друг човек е хипнотизиран и дори не се нуждае от думи. Назарянина учи, че независимо
какво е било миналото ти, добре е да стигнеш до тези чувства и до това откровение за всичко
в живота си. Добре е, защото моментът е най-важното нещо.
Д: Мъжът вероятно се пита как може да му е равен, когато Исус може да прави всички тези
чудни неща, нали?
А: Назарянина му дава да разбере, че нещата, които той прави и другият човек може да ги
прави.
Д: Това именно е трудно да се повярва. Учил ли е той тези хора или хората от твоята група
как да лекуват?
А: Те са много малко. Но това е много бавен и труден процес, защото човек трябва първо
сам себе си да излекува. И ако на някого е дадено много, тогава нещата не стават така. както
може да се очаква. Прекалено многото учене причинява объркване. Това ще предизвика връщане
назад или спиране. Така че трябва да си изключително внимателен и да им дадеш възможност
да правят само това, за което са готови.
Д: Да, ако им дадеш твърде много, те не биха могли -да го разберат.
А: И могат да се почувстват много безсилни. Трябва да научиш също, че нищо не можеш да
предвидиш. Необходимо е да се научиш да вярваш. Не винаги всяко нещо е възможно да се
изрази с думи.
Д: Да, вярно е. Когато той казва, че първо трябва да излекуваш себе си, чудя се какво ли има
предвид с това?
А: Той смята, че трябва да осъзнаеш, че ти си съвършено същество. Ти си любеща Божия
същност. Трудно се обяснява, но то е едно изпълващо те чувство на топлина и любов, както и
разбирането, че е добре да бъдеш себе си. Ти си съвършен такъв, какъвто си. И приемайки този
вид разбиране и любов, по-късно ще можеш да го прехвърлиш на другите.
Д: Значи без този вид любов към себе си човек е неспособен да предаде на другите учение
или лечение.
А: Да, защото вратите ще се отворят тогава, когато постигнеш вътрешното си
изцеление. Така че това не е бърз процес... обикновено.
Д: Знаеш ли какво е това "притча"? Чувала ли си да употребява тази дума?
А: (Усмихвайки се) Казвали са ми, че те се намират твърде често в писанията. Това са
истории, които имат двояк смисъл, ако говориш за това.
Д: Мисля, че е за това.
А: Те са написани така, че да имат буквален смисъл, а след това да имат и по-дълбок
смисъл, ако си подготвен да го разбереш. И в този, другия смисъл, се съдържа истината, една
истина, която е Божията истина.
Д: Ти каза, че са написани. Имаш предвид религиозните книги или какво?
А: Помня това, което баща ми ме е учил и писаните думи в Свещените книги, които се
четат в Храма. И когато спомена "притча", това бе първата ми мисъл.
Д: Чувала ли си тази дума да се споменава във връзка с Назарянина?
А: Мисля... Мисля, че той ги използва, особено когато е говорил със свещениците и равините
и с управляващите, или когато говори на големи групи хора. Тогава той може би говори е
"притчи", просто от предпазливост и за да поддържа спокойствието. Но той не ги употребява
в по-малките групи, защото чувства кога наистина е желан и кога хората наистина искат да
се учат. И тогава думите му са колкото е възможно по-прости и по-близо до истинското
значение.
Д: Той не се ли опитва да бъде тайнствен?
А: Не. Само... о, трудно е да го обясня. Ако трябва да научи някого на нещо или ако някой
трябва да открие собствения си път... мисля, че от това зависи. Знаеш ли, сега се сещам за
други времена и си го спомням да говори. Ако е пред голяма група или групата е сравнително
нова, в такъв случай понякога говори по този начин, но все пак го прави така, че другите да
могат да учат. А следващия път, когато се среща е тях, те обикновено го обсъждат. До
67
тогава би трябвало да са стигнали сами до отговора. Предполагам, че понякога това е
средство за обучаване.
Д: Тогава той не им казва значението. Оставя ги сами да го намерят.
А: Да, смятам, че понякога е така.
Д: Мисля, че понякога той би могъл да го използва като пример за някой, който не може да
го разбере по друг начин.
А: Да. Мисля, че точно това е, което се опитвах да кажа. Защото те ще го чуят много
пъти и като размислят в течение на времето, то ще предизвика цялостното им преобразяване
чрез отваряне на вратите. Защото ще го видят по един начин и внезапно тази светлина ще се
разгори и те ще достигнат до ясното разбиране. Така че това е и едно учебно помагало.
Д: Чудя се, дали понякога той не разказва истории, за да изясни някой въпрос и за да могат
обикновените хора по-лесно да го разбират.
А: Да, понякога.
Д: Той говори ли на хората по улиците или го прави предимно в тези групи?
А: Той няма да отпрати никого. Ще поздрави всеки човек на улицата. Ако му опонират, той
ще отговори. Притежава тънко чувство за реалността и знае кога може да проповядва, усеща
и кога е безопасно да го прави.
Д: Това именно се питам - дали при него постоянно идват непознати, които искат всичко да
разберат.
А: Той ще отговори на техните въпроси. Няма да отпрати никого.
Д: Но повечето хора, с които говори, знаят какво прави той.
А: Да. Защото той чувства, че като работи с тези хора, те ще научат учението в
най-верния му вид и ще го предават на другите. Все пак това знание на никого не може да бъде
дадено насила. Именно затова той прави тези пътувания. Но както казах, той непрекъснато
учи, защото не отказва и не отпраща никого. Той говори с хората на улицата, но то е различно
от това, да бъде с онези, за които знае, че наистина са жадни и готови за ученията му, и
които чувстват, че това е техният път. Хората осъзнават това сами.
Д: А хората, които изпраща из страната да разпространяват словото - като в първия град на
езерото - те само при обикновените хора ли ходят или...?
А .Тези хора.... той ги праща там, където се нуждаят от тях. Но той не е като някакъв
командир или генерал. Тези хора също са направили своя избор. Те знаят, те чувстват нужда да
служат. Така предприемат своите пътувания и продължават работата му, защото той не
може да бъде навсякъде. Те откриват по свой начин къде има нужда от тях. Хората се
свързват. И. подпомогнати от куриери, тези хора отиват там, където ще бъдат най-полезни
или където най-много се нуждаят от тях.
Д: Това се опитвах да разбера. Те не тръгват ли за да търсят и да набират нови хора?
А: Не. защото нещата не стават по този начин. Това не може да става насила. (Усмихва
се.) Той не търси нови членове, защото словото стига до тях без проблеми. Струва ми се, че
хората се свързват един с друг и то просто се разпространява.
Д: Значи по този начин става. Те просто казват на свои приятели или на всеки, за когото
мислят, че се интересува.
А: Или ако чуят, че някой се нуждае от помощ. Те биха отишли там, където никой друг
няма да иде. Така че това е част от службата им.
Д: Добре. Аз просто се опитвам да разбера кое как става. Случи ли се нещо друго на срещата
онази нощ?
А: Не. Той най-вече отговаря на въпроси и говори. И се опитва да разбере къде най-много е
нужен в селището. Утре ще се свърже с много хора. Струва ми се. че това е всичко за тази
вечер. Мисля, че когато свърши работата си тук, той ще си тръгне. Каквото и да е
необходимо, за да разбере кого трябва да види в селището, то вероятно ще стане до вечерта.
Д: Значи ще останеш в къщата на Аврам. Знаеш ли колко време ще мине преди той да се
върне?
А: Не съм сигурна точно колко, но може би ще бъде няколко месеца. Чувствам, че трябва да
остана на едно място и да служа и да помагам.
Д: Нека минем напред до момента, когато те оставя там. Случи ли се нещо необикновено,
докато той беше в това селище?
68
 А: Той лекуваше, но нямаше нищо необикновено. (Смее се) Това бяха само обикновените
чудеса.
Д: Болните хора на едно място ли бяха събрани, или ги водеха при него?
А: О, те уредиха нещата така, че той да посети къщи, в които го приемат и където е
желан. Макар че не всички бяха на срещата.
Д: Някаква определена болест ли лекуваше той?
А: Имаше една болест на... не мога да я назова... в главата. Тази жена страдаше ужасно,
като че ли главата й бе стегната в менгеме. Беше и подута. Виждаше се буца на главата й и
той я освободи от нея. И тя... стана същото. Същата златна светлина около главата му,
около сърцето и ръцете му. И същата благост на лицето му. Но тя веднага можа да я усети.
Там имаше хора, които видяха какво стана. Трудно е да се повярва, но това е дар Божий.
Д: И спадна ли отока, спряха ли болките?
А: Да. Тя просто искаше да умре, молеше се да умре. Но времето й не бе дошло. И той
можа да й помогне.
Д: Да, това е едно чудо. Но както вече каза, ти си виждала много от тях.
А: (Усмихвайки се) А другите неща... той отиде и видя всеки, който имаше нужда от него.
Имаше и още едно събиране преди да си тръгне. И той (усмихна се) дойде и в къщата на Аврам.
А аз така... (дълбоко въздиша) много го обичам. Сложи ръце на главата и на лицето ми и каза,
че аз трябва да бъда Наоми и че няма от какво да се страхувам. Защото винаги ще вървя е него.
И ще науча много ценни неща и ще върша тук всичко с любов. Нежно ме прегърна и ме целуна по
челото. (Тъжно, почти плачейки) Тежко е да видиш как си отива, но знам, че това е мястото
на което трябва да бъда.
Д: Но той ще се върне. Това е важното. Той ще се върне и ще те вземе. А може би отива към
някое място, до което се стига трудно. Той мисли за твоето добро.
А: (Подсмърчайки) Да, може би.
Д: Все пак ти знаеш, че тук ще бъдеш добре и ще вършиш това, което той иска да правиш. И
той ще се върне. Ти каза, че според теб ще се върне в Ерусалим, нали?
А: Изглежда, че след всяко пътуване се отправя натам. Накрая се връща в Ерусалим, връща
се при хората, които трябва да види там. Ще посети също и семейството си.
Д: В Назарет ли? Ще можеш ли да идеш и ти с него?
А: Не знам дали ще е дошло времето, но може би.
Д: Чувала ли си някой да говори за един мъж, наричан Йоан Кръстител?
А: Йоан...? (Пауза)
Д: Това е друг Йоан. Може би е известен под друго име.
А: Мисля... този мъж беше на езерото. Не знам дали винаги е с него, но името ми е познато.
Имаше един мъж на име Йоан, когато бяхме на езерото и в малкото градче на Генисаретското
езеро. И когато извърши пречистването във водата... той каза, че това е за тялото и да духа.
Така че може би това е мъжът, за когото говориш.
Д: Това ли бе мъжът, който го направи?
А: Да. Той извърши един ритуал... един символичен ритуал на пречистване. Но не за всички
ни. Само за малцина. Но мисля, че го наричаха... не знам... Йоан от Водата? И това бе
духовният ритуал на пречистване.
Д: Какъв бе ритуалът?
А: Мисля, че това бе ритуал за онези, които отскоро познават ученията на Исус. Ставаше
така: потопяваш се във водите, а когато се покажеш, той изрича някаква благословия.
Символичното пречистване на духа с вода бе ритуал на посвещение на Бога и на пътя на
учението.
Д: Това е ритуал, който обикновено не се извършва, нали?
А: Бях чувала за него, но го видях за първи път.
Д: Има ли и други ритуали, които Назарянина извърши с групата?
А: (Пауза) Не с голяма група, не с нова група. Но неговият начин е просто да говори и да
използва ръцете си. Когато седим в тиха молитва, за да насочим вниманието си към нещо,
можеш да видиш и да усетиш разликата. Не знам дали това имаш предвид. За нищо друго не се
сещам.
Д: Мисля, че понякога в Храма извършват ритуали и обреди.
69
 А: О, както в празнични дни със свещи и Свещени книги ли? Не. Мисля, че символичният
ритуал с водата беше за първи път. Но когато съм виждала Назарянина да говори, той
обикновено се старае да задържи нивото така, че да няма изолирани. И така, когато прави
нещо, той се стреми да включи всички хора. Така че той не използва ритуал, освен тихата
молитва и... начина, по който моли да бъде ръководен от Бога.
Д: Струва ми се, че ритуалите и обредите по-скоро биха го отдалечили от обикновения
човек. Бях любопитна дали върши нещо така, както свещениците в Храма го вършат. Но няма
нищо подобно.
А: Не. Той се старае срещите му да приличат повече на братство, на приятелска среща,
където никой не стои по-високо от другия. Поставя се на същото ниво и се опитва да поддър-
жа ниво на равни.
Д: Това е хубаво. Добре ли ще бъде, ако дойда пак, за да си поговорим и да проследим тази
история? Много бих искала да знам какво ще стане.
Наоми ми разреши да се върна и да продължим проследяването на историята за връзката й с
Исус, така че аз върнах Ана към нормалното й будно състояние. Животът й продължи и тя се
настрои за обичайните дела, а съзнателният й ум дори не подозираше за другата история,
разгърнала се преди толкова много години.
По време на този сеанс почувствах, че чрез този си уникален метод за изследване на
историята, ми се даваше и изключителната привилегия наистина да присъствам на една от
сбирките на Исус. Усещах, че съм сред присъстващите, които се учат от учителя, и можех да
видя огромна разлика между това учение и ортодоксалните учения по онова време. Явно бе, че
на първите му последователи е била необходима голяма смелост, за да тръгнат с него, защото
наистина е било опасно, но можех да видя и харизматичното му влияние, с което е успокоявал
страховете им. Можах да усетя качествата, които той е притежавал и които са вдъхновявали
толкова хора да го следват, за да научат повече за необикновеното му учение. Да, необикновено,
но то сякаш запълвало празнотата в живота им. която не могла да бъде отстранена от
традиционните за това време учения на равините.
Започвах да опознавам истинския Исус.

Глава 9
ВИДЕНИЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС
Изминаха няколко месеца (от март до ноември) преди отново да можем да проследим
историята за връзката между Наоми и Исус. Ана даваше стаи под наем в дома си и през
туристическия сезон бе отрупана с посетители. Така че трябваше да прекъснем сеансите през
това време, защото нямаше никаква възможност за спокойно уединение. Когато най-после
можахме да уредим един сеанс, аз използвах ключовата й дума и ние се върнахме отново в онова
време, сякаш не бе имало никакво прекъсване.
Последния път, когато говорих с Наоми, тя бе оставена в един малък град, за да дочака
връщането на Исус. Исках да продължим историята от това място. Открих, че и за Наоми бе
минало време.
Д: Връщаш се към времето, когато беше оставена при един приятел, а групата продължи
своето пътуване. Ще броя до три и ние ще бъдем там. 1... 2... 3... Върнахме се във времето на
Наоми. Какво правиш? Какво виждаш?
А: Виждам, че Назарянина се връща в селището. Изпълнена съм с радост. Надявам се, че ще
бъде доволен от моя напредък.
Д: Дълго ли беше там?
А: Беше... приблизително три месеца.
Д: Ти беше при неговия приятел, нали?
А: Бях настанена в семейство, което трябваше да ми помага в обучението и да ме научи на
това, което търсех. Това е къщата на бен Давид. И, о, толкова много неща се случиха
(развълнувана, почти плачеща) и... о, толкова много се промених.
Д: По какъв начин? Можеш ли да го споделиш с мен?
А: (Тъжно) Аз... аз съм завладяна от толкова много чувства, но... научих много практични
неща за лекуването и за това, как да служа на моите сестри и братя. Учеха ме да вървя по

70
пътя на Назарянина. Освен това бях събудена и се доближих до онази любов, която мислех, че
не е за мен. Това изобщо не беше в плановете ми.
Д: Това е нещо, което не си очаквала.
А: (Подсмърча) Не. (Тя беше толкова развълнувана, че едва говореше.) Сега виждам много,
много по-ясно. Вълнението ми е отчасти поради тази яснота, но отчасти и поради болката.
(Плаче) Защото щом погледна Назарянина. виждам същото излъчване на златна светлина от
центъра на сърцето и около главата му. Но знам... мога да виждам ясно в бъдещето. И...
(Гласът й секна.) Много ми е трудно да говоря за това.
Д: За твоето бъдеще ли?
А: Виждам повече неговото бъдеще.
Д: Искаш да кажеш, че когато го погледнеш, изпитваш болка, така ли ?
А: Да, да.
Д: Докато беше при тях ли се научи да виждаш в бъдещето?
А: Не. Това е нещо, за което съм чувала хората да говорят, но аз не изпитвах нужда да
кажа на някого, че имам такива видения. Те не са много често, но ги имам. Мисля си, щом наис-
тина го виждам да влиза в селото и да излъчва онези светлини, значи в ума си мога да виждам
събития, които стават. Това не се случва често и досега не съм го споделяла е никого. Имам
нужда да поговоря с Назарянина. защото знам, че мога да му се доверя. Той ще ме изслуша и ще
повярва. Знам, в дома на бен Давид ме смятат за член на семейството, но това е още ново за
мен. Още не съм готова да говоря за тези неща (подсмърча).
Д: Да, разбирам. Смяташ ли да кажеш на Назарянина какво виждаш?
А: Да, при първия удобен случай.
Д: Искаш ли първо да го споделиш с мен?
А: Не, по-добре е да изчакам. Сякаш толкова много неща са се случили. Преди да го видя не
бях разбрала колко много съм... се променила. Не разбирах и чувствата, е които бях изпълнена
през последните месеци. Докато вършех обичайната си ежедневна работа и учех, и израствах,
докато правех това, което се изискваше от мен, времето сякаш вървеше бързо. Всъщност
нямах и свободен миг, за да се отпусна и да помисля за това. Но щом го зърнах, изведнъж
всичко изплува, защото знам, той ще седне при мен и аз ще трябва да му кажа всичко.
Д: Може би това е било едно от основанията му да останеш тук.
А: Да. Той трябваше да разбере дали няма да се откажа от това, да се обвържа. Вярвам,
че искаше да ми даде възможност да променя решението си, ако искам да направя това. Той
щеше да го приеме с много любов и разбиране.
Д: Хората, при които живееше, са приятели на Назарянина, нали така ми каза?
А: Да. Всички в селището вярват в учението му. Те вярват, че наистина служат. Вярват, че
се отнасят един към друг така, както биха желали да се отнасят към тях. Вървят в
светлината на Бога, нашия Извор.
Д: Докато беше там, те трябваше да те учат, нали?
А: Да, трябваше да науча философията. Трябваше да науча как да се грижа за хората и за
техните нужди, и да им помагам по всякакъв начин, доколкото мога. Посвещавах времето си на
възрастните в това градче, а също и на децата без родители. Така бях обучена да служа на
хората чрез истинска любов и братство.
Д: Откъде черпят познанията си тези хора? Били ли са учени от някого?
А: Учил ги е Назарянина. Тези хора са дошли от различни села и градове и са създали своя
общност. Те са същите, които е трябвало да се срещат в скривалища под къщите, защото не
им е било позволено да следват своята вяра.
Д: Трябва да си била щастлива, че живееш там.
А: Да. Чувствах някакво удовлетворение. Трудно е да намеря думата, защото чувствата са
изключително силни. Но аз знам. че истинската ми служба, причината да бъда тук през това
време, е да уча колкото се може повече и да предам това знание чрез другите, на които служа.
И че любовта, която открих, трябва да бъде любов за взаимно обучение и съвместно
израстване. Знам, че това е единственото възможно нещо.
Д: Ти спомена, че си открила любов. Не бе ли очаквала това?
А: Не. Напуснах бащината си къща, за да вървя с Исус. Ако си спомняш, когато бях
по-малка, ми позволиха да направя това. защото можех да се престоря на момче. Не се
71
интересувах от традиционния брак. Намирах огромна празнота в начина на живот, приет за
нормален. Затова моите родители и Назарянина се съгласиха. Вероятно са били много
изненадани, когато аз продължих по пътя си. А когато не можех вече да се обличам като
момче, бях оставена в селището, в което щях да съм в безопасност. Тук можех да израствам,
да се уча и да се уверя в моето призвание.
Д: Но ти каза, че имало и други жени с него.
А: Да. Имаше и семейства, които отдаваха този си живот на служене и на истината.
Имаше различни жени, които доброволно се включваха, за да работят и да успокояват
страданията на болните дори тогава, когато никой друг не би тръгнал с него. Ето защо
приемаха жените - защото имаха познания за лечението или пък притежаваха други умения, с
които можеха да помагат.
Д: Чудя се, защо той не искаше да те вземе със себе си, когато стана ясно, че си жена.
А: Мисля, че това бе поради връзката с баща ми... а бях и толкова малка. Не бях...
тринадесет Но бях съвсем сигурна за пътя. по който трябва да вървя. Мисля, че това изненада
всички. Бях така сигурна в това, че щях във всички случаи да напусна дома и да тръгна, защото
чувствах, че това е правилно. След свързването ми с божиите ми извори, отговорите бяха
същите, така че щях да го сторя. Мисля, че бе много необикновено да открият такова сериозно
отношение в едно толкова младо същество, и то жена, защото това не отговоря на
староеврейската традиция. Струва ми се, че той бе още по-предпазлив, и... най-вече заради
възрастта ми, защото това бе много необичайно за едно момиче с такъв произход.
Д: Той е много мъдър в тези неща. Но ти говореше за любов. Мислиш, че си била привлечена
от някой мъж ли?
А: Да (дълбока въздишка). Това е... много е мъчно да намеря думи за това. (Отново тъжно)
Бях съвсем сигурна, че трябва да вървя по този път и че по него никога не трябва да узная
любовта, защото бях дълбоко убедена за целите ми в този живот. Никога не съм предполагала,
че някой мъж би могъл да ме докосне и да бъде духовен и благ, да се отнася към мен като към
равна и наистина да ме обича. Мисля, че той ми стана толкова мил, защото бе част от това
семейство, при което бях. Помагаше ми в учението и ме уважаваше като равна. Започнах да го
обичам... с обич по-голяма от тази, която чувстваш към брата. Дори не бях подозирала, че мога
да изпитвам такива чувства. Той вярваше в същото, в което и аз вярвах. (Тя отново плачеше.)
Но не виждам как би могло да продължи.
Д: Как се казва този млад мъж?
А: Името му е Аврам с ударение на първата сричка.
Д: Бен Давид баща ли му е?
Открила бях при изследванията си за Исус и есеите, че "бен" пред едно име, значи "син на".
А: Да, това е Аврам бен Давид.
Д: И той живее в същата къща. Какво работи той?
А: Помага във всичко, което трябва да се направи за селището, поправки на къщите и други
неща. Има и много познания в земеделието и напоителните системи.
Д: Изглежда е много интелигентен.
А: Да. Всеки има отговорности в материалния свят, а още повече е отговорен за
интелектуалното си израстване и духовното си извисяване. Всеки е окуражаван да учи,
колкото може. за да бъде материално независим. Така би могъл да служи на някаква цел и да
помага на другите.
Д: Аврам същите чувства ли изпитва към теб?
А: (Тихо) Да. Но той е готов да бъде търпелив. Ще приеме решението ми, защото знае
колко предана съм в сърцето си и че с времето яснотата ще дойде и аз наистина ще знам целта
си.
Д: Споменавал ли ти е за брак?
А: Той говори за брак, но... (Бе много развълнувана, сълзи се стичаха по бузите й.) Но аз
просто знам, че това е невъзможно. Защото не мога... Не мога да се посветя на двете и това
ме разкъсва.
Д: Може би това е било причината Назарянина да поиска да останеш за известно време тук.
Той иска да бъдеш сигурна. Но може би има начин да се съчетаят двете неща. Човек никога не
знае. (Опитвах се да я накарам да се почувства по-добре.)
72
 А: (Дълбока въздишка) Не знам.
Исках да сменя темата, защото тази бе много вълнуваща за нея.
Д: Каза, че Назарянина се е върнал в селището. Има ли и други с него?
А: Да, с него има една малка група.
Д: Какви са плановете ти?
А: Ще направя всичко, което той поиска. Не съм сигурна дали е свършило времето за
обучението ми тук, или трябва да остана. Знам, че бих могла да бъда в услуга тук и че съм им
нужна. Но в сърцето си усещам, че съм предопределена да участвам в повече от едно пътуване
и да вървя от място на място, за да помагам и да разпространявам всичко, което съм научила.
Но това само Назарянина може да ми каже.
Д: Все пак той знае повече за общите планове. Ще можеш ли да останеш насаме с него
А: Да, това ще бъде необходимо. (Отново започва да плаче.)
Д: Каза, че искаш да говориш с него за видението, което си имала. Смяташ ли това да стане,
когато си сама с него? (Тя продължаваше да хълца и не -отговори.) Добре. Нека минем напред до
момента, в който имаш възможност да говориш насаме с него, за да ми кажеш какво става. Можа
ли да говориш с него?
А: Да. (Отново се разплака. Трудно й бе да говори.)
Д: Какво има?
А: Това е съчетание на различни чувства. Усещам голяма радост отново да бъда е него. И
това чувство така ме обладава, както никоя физическа любов не би могла. (Тъжно) Знам, че
тази духовна любов и желанието да бъда полезна е единствената истина за мен.
Д: Наистина това са две противоположни неща... или във всеки случай, различни.
А: (Говореше тъжно.) Не и за мен. Не за това, което виждам за себе си. Но... аз му казах, че
когато го видях да влиза в селото, видях, както и преди, излъчващата се светлина. Златното
сияние около центъра на сърцето и около главата му. И му казах, че... (развълнувано) познах...
болката. Усещам болката. Защото знам, тръгнал е с истина и с любов, стремейки се да
разпръсква светлина, да бъде пример за това, което човешкият род може да бъде. И знам, че
той е бил... наранен. Виждам, че сърцето му е така разкъсано. Защото виждам... (гласът й
секна) физическото му отпътуване. Знам, той дойде тук, за да служи. (Плачеше и й бе трудно
да говори.) Но виждам, че има и толкова много хора, които не могат да повярват. Те са така
изпълнени със страх... те ще направят така, че той да не живее дълго.
Д: Начинът, по който той трябва да умре, бе част от видението ти ли? Това ли имаш
предвид?
А: (Тъжно) Аз просто го видях да се случва. Не знам какво точно е станало, но видях как
напуска физическото си тяло. И знам, значи... е дошло времето това да стане.
Д: Не си видяла как е станало, така ли? Ти просто си видяла, че той умира?
А: Да, защото той дойде и изпълни целта си. Прекоси надлъж и на шир земята и с
божията помощ, е любовта и светлината разпространи истинската философия за човешкия
род. Той се опита да ни научи, че всички ние сме братя и сестри. Всички ние сме едно
семейство. И направи толкова, колкото можа. Той знае, че малцина са тези, които ще
продължат. Но времето му да си отиде е близо, защото съществуват глухи уши и тъмни
сърца. Физическото му присъствие е безсмислено.
Д: Какво ти каза, когато му разказа какво си видяла? Повярва ли ти?
А: Когато му казах... (Отново гласът й пресекна.) Не беше много лесно. (Ридаеща) Чувствах,
че съм много объркана, защото никой не ми беше казвал, че ще ми се случи такова нещо. (Плаче)
И аз не знаех. Не можех да го овладея. Бях объркана от това, че се чувствам така. Нуждаех се
да му кажа, защото знаех, че този прекрасен и мил Назарянин ме обича и ще го разбере, защото
знае, че говоря истината и говоря от сърце. (Тихо) И той докосна лицето ми и ми каза, че не
трябва да се боя, защото ние винаги ще бъдем свързани чрез любовта му. Каза, че видението ми
е било разбираемо и да не се страхувам от тези видения, а да ги ценя и да се вглеждам много
внимателно и бавно, за да не изкривя картината, защото това са просто Божии думи, идващи
през очите ми. Каза, че съм видяла какво наистина ще бъде неговото възлизане, но това ще е
следващата му стъпка. И независимо как изглежда, той вече е свършил своята служба на
физическо ниво. Не би могъл да върви по-нататък. Каза че шепата хора, приели истината, ще

73
издържат. Но имало толкова много тъмнина, че той трябвало да продължи работата си на
други нива.
Д: Значи не го е изненадало, че си видяла това.
А: Не. Той слушаше и разбираше, и приемаше това, което идваше от сърцето ми. Каза ми
да вървя с любов, да следвам пътя на светлината и да се боря срещу страха. Не трябвало да се
страхуваме, защото страхът създавал тъмнина в човека. Единствената истина е любовта и
светлината.
Д: (И на мен ми беше тежко от всички тези емоции.) Наистина се радвам, че си му го казала.
Така той е разбрал как си се чувствала. Каза ли му и за любовта си към Аврам?
А: Да. Но когато пак го видях, бях озарена от такава яснота и изпълнена е толкова
стремежи, така че дори преди да му го кажа, знаех какво трябва да правя. Казах всичко. Но
той разбра и ми разреши да преживея тези чувства. Защото за мен това беше посвещаване,
което щеше да продължи да ме извисява дотогава, докато приемам изпитанията си и бъда
честна. Той каза, че в реда на нещата е да сменя пътя си, ако го направя от любов и вяра. Така
че той е искал да преживея всяко чувство и, ако не приема другия път, това е било част от
посвещаването ми.
Д: Той все още ли оставя на теб да решиш?
А: Аз вече съм взела решението. Взех го със сърцето и ума си, преди дори да бе изразено е
думи. Това стана в мига, когато за първи път се срещнахме и говорихме. Така че съм взела
решението си и ще вървя с Исус. Искам само да служа, да израсна и да стигна до следващото
ниво.
Д: Каза ли ти какви са плановете му за теб?
А: Каза ми, че трябва да остана в селището, и че ако имам истинска вяра и
чувствителност, ще стане ясно къде ще бъда нужна след това.
Д: Значи не иска сега да тръгнеш с него, така ли?
А: Не. Чувствам се много силна; чувствам се много добре поради решението си. Нуждая се
от неговия съвет, защото ми е необходима яснота. И искам да знам, че моите видения и
чувства са произлезли от любов и светлина, а не от тъмнината. Той ме увери, че докато търся
истината и съм честна, никога няма да бъда обладана от страх и тъмнина.
Д: Това са много важни изживявания, много важни чувства. Добре е, че си наясно за всички
тези неща. Но това означава, че ще продължиш да бъдеш близо до Аврам.
А: Да, но сега ще бъде много по-лесно, защото знам каква е мисията ми. Знам, че целта ми е
да продължа да уча, да лекувам и да успокоявам болките на страдащите. Ще отида пак в
селото на прокажените, на болните, и ще имам сила, и ще бъда здрава. Защото съм определена
да помагам, да облекчавам товара и мъките на болните, на страдащите. Трябва да работя и
със сираците, които отчаяно се нуждаят от моята любов. Това са цели на истината, на
любовта и на светлината. Това са моите цели.
Д: Могат ли последователите на Назарянина да предприемат собствени пътувания?
А: Обикновено ходим в групи. Рядко някой пътува сам.
Д: Означава ли това, че ти и някои други ще се върнете в онова село на прокажените... без
Назарянина?
А: Чувствам, че ще бъдат много малко ... (гласът й пресекна и тя започна да плаче)
контактите, които ще имам е Назарянина... като физическо присъствие. Но той ми обеща, че
винаги ще сме свързани.
Д: Това едно от нещата, което той иска да сториш ли е? Да се връщаш по тези места, дори
без него, и да продължиш работата, която той е започнал.
А: Той не го каза. Това е нещо, което чувствам, че вървейки по пътя, аз трябва да извърша.
Чувствам, че то е едно от нещата, които ще станат ясни. И както той каза, ще разбера кои
са моите цели и моят път. Те ще се разкрият пред мен. Усещам, че това ще стане.
Д: Страхуваш ли се, че може да се заразиш от тези хора?
А: Не. И преди съм била там. Чувствам, че ако човек не живее в страх, ще запази здравето
на ума, тялото и душата си. Страхът причинява всички болести и болестни състояния, незави-
симо дали го осъзнаваш, или не.
Д: Това е интересна мисъл. На това ли ви учи той, че страхът причинява болести?

74
 А: Да. Много пъти, когато бях малка в бащиното си село, аз се измъквах, за да присъствам
на тайните срещи. И добих това познание. Това е от неговото учение.
Д: Но всички ние знаем, че някои болести не могат да бъда избегнати. Той не вярва ли в
това?
А: Не. Казвам го, макар че човек трябва да вярва във вътрешния източник на собственото
си същество. Това е Божият му център, това е центърът на сърцето му. Ако човек живее без
страх, той поставя здрава защитна стена за здравето си посредством физическото си
същество и другите защитни слоеве около себе си.
Д: Мислиш ли, че това е един от начините, по които той може да лекува хората?
А: Да, тези хора, които идват при него и искат да бъдат излекувани, си създали пътеки за
лечението си в собствените си сърца и умове. Това просто е свързване с неговата енергия,
защото те вече имат вярата и доверието. А освен това са премахнали страха и тъмнината,
което им дава възможност да приемат лечението. Макар че Назарянина притежава силата да
лекува, болният човек трябва също да има сила, за да се освободи от страховете и от
болестта на тялото. Или ако не се предвижда да бъдат излекувани или да продължат така
живота си, те ще намерят лесен преход, за да стигнат до истинския мир и любов, ще поемат
към следващото си съществуване.
Д: Той може ли да излекува някой, който не иска да бъде излекуван?
А: Търся в миналото и (възкликва) виждам, че той ще излекува болната птичка, болното
животно. Той добре познава онези хора, които не са от истината и които го изпитват, затова
ги изобличава. Но хората, които идват в името на истината, тях той може и ще излекува,
освен ако няма някаква причина, пречеща на лечението. Той ще им позволи да я узнаят.
Д: Случвало ли се е някой да се опитва да го проверява?
А: О, да, бил е проверяван много пъти, в много случаи. Дори когато е отивал в подземията
понякога е имало проверки, но той е толкова чист и чувствителен, че тези проверки са му били
съвсем ясни.
Д: Би ли могла да ми разкажеш за някой случай, на който си била свидетелка?
А: Спомням си за един войник в Ерусалим, който плати на един просяк, за да излъже за
изцеление. Видях как Назарянина откри измамата и дори изобличи войника.
Д: Какво би спечелил войникът от нещо подобно?
А: Той искаше да настрои хората срещу Исус, онези хора, които току-що бяха започнали да
го слушат. Защото римляните много се страхуват от неговите... (Не можа да намери
думата.)
Д: Способности?
А: Да, способности. Но народът вече бе започнал да слуша.
Д: Значи войникът е платил на просяка... да каже, че е бил излекуван... или за какво?
А: Да каже, че е бил излекуван, но болестта се е върнала. Той имаше една гнояща рана. Това
си спомням. Стоеше пред тълпата и показваше гнойната си рана, която била излекувана,
казваше той, от този човек, когото наричат "Исус". И ето какво е станало с раната. Но
Назарянина разказа цялата история на тълпата и дори посочи войника. Тълпата се обърна към
войника и започна да го замеря с камъни, но това много смути Назарянина. Имаше и друг
случай, когато един сляп мъж бе доведен при него и Исус не можа да го излекува. Но той можа
да посочи на мъжа, на тълпата, и на хората, които създаваха проблеми, причините поради
които този мъж не би могъл да възстанови зрението си.
Д: Какви бяха причините?
А: Имаше неща, които той е извършил през живота си, и слепотата му е била дадена като
учител. Слепотата му е дадена, за да се обърне навътре, да излекува тъмнината и страховете
вътре в себе си и да остави светлината да проникне, за да може да живее в истина. Защото
зрението не дава ясно виждане. Този мъж извършил ужасни неща на младини и ослепял при една
злополука. Животът му бил пощаден. Но този човек, който щеше да се опита да направи така,
че Назарянина да изглежда измамник, е бил изпълнен е такава любов и разбиране, че е приел
слепотата си. В него имало нещо, което е било излекувано, за да го накара да приеме живота си
и да бъде полезен.
Д: Когато не може да излекува някого, как реагира тълпата? Гневи ли се, ако не винаги може
да направи тези неща?
75
 А: Ако лекуването не може да се осъществи, тогава той посочва причината за това. И бих
казала, че тя е така приемлива, че не може да бъде поставена под съмнение, защото е пълна с
истина. Но откакто римляните и евреите от Храма живеят в такъв страх от него, той
предпочита да служи в различни села, където го приемат и където е нужен и желан.
Д: Опитва се да бъде далеч от Ерусалим ли? Това ли имаш предвид?
А: Да, защото това пречи на напредъка му.
Д: Виждала ли си го да върши нещо друго, освен лечението, което да е различно и
необикновено?
Мислех за други чудеса, споменати в Библията. Тя спря като че ли мислеше.
Д: Ако лично не си ги видяла, чувала ли си разни истории, че е вършил нещо, което
обикновеният човек не може?
А: Виждала съм сияние от ръцете му. Виждала съм да лекува душите на хората, сърцата
им. Виждала съм... виждала съм да изтърпява неща, които обикновено хората не могат да
изтърпят.
Д: Имаш ли някакъв пример за подобно нещо?
А: (Дълбока въздишка) Знам, че римските войници са го открили в подземията и са го
измъчвали. Знам, че е бил поставен в една каручка, прекалено малка, за да може човек да
изтърпи. И бил хвърлен в пропастта... но той оцелял. Колебая се дали да говоря за това,
защото от този момент той е под закрилата на различни села. Виждала съм го да изтърпява
физически несгоди, но чудесата са в лекуването и в грижите му за човешките нужди.
Д: Защо войниците са му причинили това?
А: Те са се опитвали да намерят начин да го унищожат, защото той бил придобил твърде
много сила. Започнал да печели голям брой последователи, които си задавали въпроси за
римските закони и за равенството и справедливостта в живота им. Те ставали все по-силни и
говорели за въстание, защото не така е трябвало да се отнасят към хората. Така че
войниците се опитвали да унищожат Назарянина и искали да го направят по такъв начин, че да
изглежда като извършено от други хора.
Д: Без да бъдат упълномощени ли са направили всичко това?
А: Те са имали пълномощия, пълномощията на своя цар. (Тъжно.) Но те ще успеят. Ще
намерят достатъчно подли хора и ще успеят.
Д: Но по онова време той бил ли е арестуван? Ти каза, че са го измъчвали. Любопитна съм
какво се е случило.
А: (Сякаш бях насочила вниманието й към друга история. Тя бе говорила за бъдещо
събитие.) О, да. Те го взели без много шум. Изглеждало като приятелска игра, но всъщност било
отвличане. Под дворовете имало лабиринт и изби. Завели го там и го заплашвали и измъчвали.
Мислели, че това ще бъде достатъчно. Но когато разбрали, че той няма да отстъпи, започнали
да търсят из улиците, за да намерят някой, който да довърши тяхното дело. Има много, на
които може да се плати. Много бедни хора, предани на римляните, които са били готови да
изпълнят молбата на войниците.
Д: Ти каза, че след като са го измъчвали, те са го сложили в някаква малка каручка.
А: Да, в една клетка, в една кутия. И го бутнали в пропастта, знаейки, че така ще го убият.
Но това не станало. И тогава продължили да плащат на хора от улиците, за да го злепоста-
вят, да го направят да изглежда такъв, какъвто не е. Защото има много, които могат да
бъдат купени, за да покажат истинската си природата. И те, разбира се, ще припишат
отговорността на хората от Храма. Назарянина избра да върви по своя път, защото разбра,
че хората от Храма са така жестоки и поддаващи се на манипулация, както тези, които са в
римските съдилища. Така че...
Д: Предполагам, че след като е оцелял и се е върнал от пропастта, римляните са започнали да
се държат по друг начин.
А: Римляните се страхували повече, защото разбирали, че се създават тези тайни села.
Броят на последователите му растял. Всеки път, когато излекувал някого, всеки път, когато
нещо се случвало или когато човек с тъмна същност се променял - както слепият мъж -това
карало още повече хора да повярват в него. Ако разбере, че някой от римляните има намерение
да се държи зле с него, той им показвал това. Знаел е кой е срещу него. И е тръгнал, макар да е
знаел за отвличането, защото е мислил, че може би ще успее вътрешно да изцели първенците
76
на управляващите. Неговият избор бил да позволи физическото му същество да претърпи това,
което е необходимо за уроците му на тази земя.
Д: Направил го е, защото е знаел, че то ще се случи. Предполагам, че след като са видели как
е оцелял, римляните са разбрали, че той не е обикновено човешко същество.
А: Това им е било съвсем ясно, така че те започнали още по-усърдно да работят по
улиците. Знаели, че ако не обърнат масите срещу него, те не биха оцелели - не биха задържали
властта си. След като той останал жив, те започнали да се страхуват много повече.
Д: Затова известно време той не искал да се връща в Ерусалим.
А: Да. Но той ще се върне, защото там има хора, които имат нужда от него. Той знае, че
трябва да продължи своята мисия, така че ще се върне.
Д: Може би затова не иска да те вземе със себе си в Ерусалим.
А: След като му разказах за видението си и той ми обясни, че в него има истина и яснота,
ми каза още, че не трябва да тръгвам е него. Моята служба била да остана в това село, където
съм необходима и където мога да помагам. Тук мога да израсна, а след това ще разбера кой път
ме чака. Но аз знам защо той не иска да отида. Не иска да бъда там. Това не е основание да не
отида, защото и двамата знаем какво ще стане.
Д: Мислех, че може би се страхува да те заведе в града, защото те ще го търсят.
А: Да, не е необходимо да отивам.
Удивително, но в този сеанс Ана достави липсващи части от една история, за която тя дори
не знаеше. Когато Исус решил да се върне на Цветница в Ерусалим, учениците му се страхували
за неговата безопасност, но Библията никога не изяснява защо. Не е ясно защо те не са искали
той да се върне там. Исус вече е бил излаган на мъчения и на няколко пъти е бил близо до
смъртта си.
Той щял да е в безопасност, ако останел в района на Назарет, който се намирал в царството
на Филип (брат на Ирод Антипа) и не бил подвластен на управниците в Ерусалим. В Капернаум
лесно би могъл да остане настрана от Ирод Антипа. Римляните обикновено не изпращали
войските си толкова надалече от своята крепост в Ерусалим. Могъл е да се скрие в тези по-малки
градове, ако го бе пожелал заради себе си и заради учениците си. В тези общности, далеч от голе-
мите градове, можел открито да проповядва учението си. Но на някои места, като в градчето на
Галилейското езеро, знаел, че трябва да бъде по-предпазлив, заради евентуалното присъствие на
шпиони.
Това трябва да е била работата на Йоан - да поговори с организаторите на срещите, да
разбере в кои области е опасно и в такива случаи да уреди срещите на тайни места. Исус не
отивал слепешком по тези места. Той е получавал информация за безопасността на групата,
преди Йоан да му позволи да пристигне там. Той е бил спокоен в селото на прокажените, защото
това е било отбягвано място и само предани хора, като тези от групите му, са имали смелост и
желание да отидат там. На такива места нямало защо да се безпокои, че може да бъдат
подслушвани от римски шпиони. Там е имал възможност да се отпусне и да живее един
привидно нормален живот. Вероятно затова е търсил тези уединени места.
В Ерусалим имало много различни народности и религии и за мнозина било трудно да
разберат учението му. Дори и сред евреите царели различни духовни възгледи, даже и езически.
Сред тях били и националистите, често родени в Галилея, за които Бог и народът, Бог и
Ерусалим, Бог и Храмът били неделимо единство. Те изразявали възмущението си към всяко
нещо, което противоречело на това единство. На този фон Исус бил недостатъчно националист за
националистите, много старомоден за садукеите, много модерен и либерален за свещениците и
твърде взискателен за хората от улиците. Прекарал е трудни времена, опитвайки да бъде всичко
за всички хора.
По времето на Исус единственото образование било "изучаване на религията". Младежите
били учени, че законите на Мойсей са най-важното учение и единственото нещо, което може да
бъде основа на живота и на мисленето им. Евреите ни били учени да мислят за себе си или да
задават въпроси на равините и свещениците. В Ерусалим Исус бил гледан с подозрение, защото
приканвал хората да тръгнат срещу единственото учение, на което изобщо са били учени. Той
искал те да се вслушат в един съвършено различен начин на мислене и много от тях не били
способни на това. По-лесно било да представи новите си и радикални идеи на хората от

77
далечните градове, които били отворени да възприемат идеи, противоположни на тяхното
възпитание.
Трудно било за хората да слушат и да възприемат идеи, напълно противоположни на това, на
което били учени през целия си живот. Мнозина го смятали за опасен екстремист, а учението му
- за брътвежи на луд. Историците твърдят, че прочутата му Проповед на планината не би могла
да бъде произнесена в Ерусалим, защото градът бил крепостта на традицията. Проповедта давала
възможност на слушателите да погледнат отвъд традицията и буквата на Закона, към едно ново и
широко поле от стари истории и истини. По това време в Юдея не се срещал такъв начин на
мислене, но пък точно това можело да се очаква в района на Капернаум.
Исус настроил срещу себе си равините, свещениците и евреите, свързани с традицията, тъй
като смятал, че свещениците в Храма обръщат прекалено внимание на ритуалите и на
изпълнението на обредите. Те не се интересували от проблемите и от грижите на хората. В това
Исус виждал по-голямо противоречие от онова между римската тирания и вярата на евреите, че
са избраният от Бог народ.
Хората в Палестина имали реални основания да се страхуват от римляните. По времето на
Исус, в началото на царуването на Ирод Антипа, някои евреи се опитали да въстанат. Бунтът бил
потушен от превъзхождащите сили на римляните и две хиляди евреи за назидание били
разпънати на кръст. Хората живеели под потисничеството на суров цар, но надеждите им за
спасител, за Месията, който да ги освободи, подхранвали желанието им да съборят съществува-
щата власт и да си върнат изгубената свобода.
Зелотите използвали тези чувства в полза на своята кауза. Те мислели, че Исус ще бъде
новият цар в буквалния смисъл и че ще ги подкрепи в истинска борба за освобождаване на
отечеството. Благият му израз и проповядваната от него любов ги ядосвали, защото те
възнамерявали чрез насилие да разрешат въпроса. Сега се предполага, че Юда Искариотски е бил
приобщен към зелотите. Това е била една от причините да предаде Христос: той мислел, че ако
въвлече Исус в ситуация, при която той да трябва да се бие, тогава и останалите хора ще се
присъединят. Римляните били добре осведомени за променливата обстановка в Ерусалим и за
възможната опасност от евентуална поява на някой, който да стане водач.
Когато на Цветница Исус влязъл в града, от екзалтираните овации на тълпата римляните
разбрали, че на всяка цена трябва да се отърват от него. Популярността му растяла и ги
заплашвала. Хората го приемали като отдавна очаквания Месия, който ще ги освободи от
робството на римляните. Той бил човекът, който ще снеме хомота. А властниците виждали, че
този мъж, Исус, може да подтикне хората към бунт. Към този благ човек повече не можело да се
проявява търпение. Трябвало да бъде отстранен.
Изследванията ми разкриха, че подземната част на Ерусалим е осеяна със стари проходи и
тайни галерии. Тази част и части от две стени са единствените останки от истинския библейски
град. Имало много галерии под самия Храм. Някои от тях били използвани от римските войници.
Това осигурявало защитата им чрез таен достъп от тяхната крепостта, която била в близост до
стената на Храма, до други места. Логично е да приемем, че това е мястото, за което Наоми
говореше, мястото, където Исус бил арестуван, за да бъде разпитван и измъчван с надеждата, че
ще се уплаши и ще се откаже от учението си.
Пропастта, в която Наоми каза, че бил хвърлен, се споменава във всички исторически
сведения за древния град. По времето на Исус градът бил разделен на две части от едно дефиле,
наречено Тиропоенска долина, над която минавал мост. На изток от невероятно високата стена
на Храма се намирала Кедронската долина, също прекосена от мост, свързващ Елеонската
планина и Храма. Йосиф казва,че тази долина е била толкова дълбока, че ако погледнеш от
стената, не можеш да видиш дъното й. Така било в размирните времена, последвали смъртта на
Исус на кръста. Тези долини вече не съществуват.
Ако Исус е могъл да преживее мъченията и опитите да бъде убит от римляните, тогава е
ясно, че е могъл да избегне и арестуването и разпъването на кръст. Той е умрял, само защото е
избрал да умре. Исус казва: "Аз си давам душата, за да я приема пак. Никой не ми я отнема, но аз
сам от себе си я давам. Имам власт да я дам, и власт имам пак да я приема." (Йоан 10:17-18) Ако
той не е бил решил, че е дошло времето му да се въздигне, ако това не е отговаряло на живота
му, тогава той не би позволил на римляните да го убият. От тази история става ясно, че е имал
огромна власт над тялото си, дори до степен да оцелее при обстоятелства, които биха убили
78
всеки не толкова израснал. Той знаел и разбирал своята мисия и то до такава степен, че можел да
контролира времето и начина на смъртта си.

Глава 10
ИСТОРИЯТА НА НАОМИ ЗА РАЗПЯТИЕТО
Мина още един месец и вече наближаваше Коледа 1987 г., когато направихме следващия
сеанс. Аз рядко провеждах сеанси през зимните месеци, главно защото времето може да бъде
лошо или да има много снеговалежи, което често се случва през зимата в Арканзас. Не ми се
харесваше възможността да закъсам по тъмно някъде из планински пътища. В тази планинска
страна това е време за зимен сън. Все пак много ми се искаше да стигна до края на историята на
Ана за близката връзка между Наоми и Исус. По това време пишех първите две книги за
Нострадамус и цялото ми внимание бе погълнато в тази така наситена и сложна информация.
Скоро разбрах, че няма значение колко време минава между отделните сеанси. Всеки път
Ана можеше да попадне на точното място в историята, сякаш не е имало никакво прекъсване.
Междувременно тя продължаваше да живее живота си и казваше, че дори не си помисляла за
тази история. За мен това бе още едно доказателство, че историята не е една фантазия - нямаше
непреодолимо натрапчиво желание да продължаваме със сеансите. Те бяха просто случайни в
твърде заетия й живот. Само по време на сеанс вниманието й бе насочено натам. Когато Ана се
събуждаше, тя бе объркана и не вярваше, а когато си отидеше в къщи, вниманието й отново се
насочваше към всекидневните й рутинни дела. Наоми се връщаше в дебрите на подсъзнанието й,
в дебрите на времето.
Както вървяха нещата, изглеждаше че Наоми няма да бъде в Ерусалим при Христовото
разпятие, защото той й бе казал да остане в селището. Всъщност аз вярвах, че тя и не би искала
това. Щеше да бъде много мъчително, разбиващо сърцето преживяване за всеки, който е така
тясно свързан с него - да присъства там и да види това ужасяващо зрелище. Наоми изглежда бе
толкова чувствителна и любеща, колкото е Ана в сегашния живот, и не би могла да гледа такава
сцена. Но си мислех, че сигурно е щяла да чуе новината и различните разкази и версии за това,
което се е случило. Бихме могли да научим много от тези разкази. Използвах ключовата дума на
Ана и, броейки, я върнах през времето.
Д: Нека се върнем във времето, когато Наоми живее в къщата на бен Давид и Исус току-що е
говорил с нея. Нека се върнем в това време. Какво правиш? Какво виждаш?
А: Облегнала съм се на едно дърво. Разхождах се навън и си мислех. Струва ми се, че имам
по-ясна картина за моето бъдеще.
Д: Можеш ли да я споделиш с мен?
А: (Тъжно, но не така развълнувано, както преди, а със спокойна решителност.) Знам, че ми е
предопределено да вървя по пътя на Назарянина, да служа по селата, където хората имат
нужда от помощ. Знам също, че трябва да се върна в колонията на прокажените и да им
служа. Знам, че видението ми бе изпълнено с истина и че времето ми с Исус върви към своя
край.
Д: Какво имаш предвид?
А: Знам, че физически той няма да бъде още дълго време с нас.
Д: От видението ти ли е това?
А: Да. И когато говорихме, той ми каза, че съм видяла истината. Каза, че неговата мисия,
заради която ходи сред хората, е към своя край, защото целта му е почти постигната.
Д: Реши ли какво ще правиш?
А: Ще остана тук, докато съм нужна. След това ще пътувам с по-малки групи, които
отиват и помагат по тези места, където повечето хора не искат да ходят. Искам да служа
там, където хората имат най-голяма нужда, а има една група, която прави такива пътувания
през цялата година. Така че вярвам, това е съдбата ми.
Д: Тръгна ли си вече Назарянина?
А: Ще си тръгне сутринта.
Д: Знаеш ли къде отива?
А: Мисля, че ще направи още едно пътуване. И след това ще се отправи към Ерусалим. Има
хора, е които трябва да се срещне.
Д: Знаеш ли какви хора?
79
 А: Знам, че трябва да се види с някои от последователите си. Защото и той знае, че тези,
които искат да му сторят зло, скоро ще дойдат. Той трябва да се подготви.
Д: Каза ли ти нещо за това, което знае?
А: Не, не ясно. Той само ми каза, че това, което съм видяла, е истина и че между нас ще
съществува връзка, но тя няма да е между физическите ни тела.
Д: Чудя се, дали не смяташ утре да тръгнеш с него?
А: Не, той не иска да вървя е него. Иска да стоя тук, в това селище. Освен това чувства, че
моето служене по време на тези пътувания е много важно. Чувства, че ще служа по-добре на
делото и на дух, ако бъда здрава и в безопасност.
Д: Ти винаги искаш да вършиш това, което и той иска от теб.
А: Да, понякога е трудно. Знам, че наистина съм нужна тук. От време на време се
чувствам толкова стара. Но се чувствам спокойна е моето решение. Видението ми бе толкова
ясно, че знам какво ще се случи. Но това е Божият план и аз го приемам.
Д: Да, защото след като той знае какво ще се случи, би могъл да го избегне, ако пожелае.
А: Но той. както и всички нас е пратен тук със същата цел. И неговата цел е изпълнена.
Така с въздигането си той ще продължи да израства и да прави много повече добро, отколкото
ако остане във физическото си тяло. Тъй че той прави това за собствения си духовен растеж.
Д: Имаш ли желание да се върнеш в Ерусалим, за да видиш родителите си?
А: Да, но това ще стане по-късно.
Д: Добре. Нека се придвижим напред до сутринта, когато той вече е готов да тръгне. Видя ли
го преди да тръгне?
А: (Тъжно, почти плачейки) Да. Малко хора тръгват е него. (Тихо, почти недоловимо) И...
аз... аз съм разтревожена, (започна да плаче) защото знам... знам, че пътят му ще е изпълнен с
мъка и обвинения. И все пак, когато го поглеждам, и очите му са така благи и любещи. (Гласът
й секна.) Не мога да намеря думи. Тежко е да го гледаш как си тръгва този път.
Чувството й е заразително. Трудно ми е да я прекъсна, но все пак важно беше да придвижа
историята напред.
Д: Но те ще продължат своите пътувания, нали така каза?
А: Да... но за него това ще бъде последното.
Д: Каза ли ти сбогом?
А: (Тихо) Да. Сложи ръце на лицето ми. погледна ме и... ми пожела да продължа да вървя,
водена от сърцето и духа си. И това е истината (плачейки).
Д: Знам, чувствала си се много близо до него, затова е така вълнуващо за теб. Но е
прекрасно, че си имала връзка с една личност като него. Добре. Нека напуснем тази сцена и да
продължим напред. Искам да се придвижиш до следващия път, когато си го видяла. Имаше ли
следващ път?
Не мислех, че е имало следващ път, защото тя бе сигурна, че няма да го види отново преди
той да умре. Все пак трябваше да разберем. Все още се надявах, че има начин да стигне навреме
в Ерусалим, за да стане свидетел на разпятието и да даде сведения на очевидец.
Д: Нека минем напред във времето до следващия път, когато се срещаш с него.
Когато свърших изречението, тя избухна в ридания. Помислих, че може би вижда смъртта
му.
Д: Всичко ще се оправи. Ако това те тревожи толкова много, ти винаги може да го гледаш
като наблюдател. Какво става?
А: (Обляна в сълзи) Аз съм... то е... ооох!
Д: Какво е то?
А: Аз съм на пътя и вървя към селото на прокажените. Той си е отишъл. Имам предвид
физическата му смърт. Но все пак, ето го там... виждам го! Виждам го на пътя.
Д: Можеш ли да ми кажеш как изглежда?
А: (Плачейки) Изглежда същият, само че е в чиста дреха. Но той изглежда същият.
Д: Сякаш е от плът, това ли имаш предвид? Отдавна ли си е отишъл?
А: О, струва ми се от няколко месеца.
Д: Какво става?
А: (Тя бе сякаш сломена от чувствата си.) Той... той не говори суетата си, а сума си. Искал
да зная, че винаги е с мен, че ме обича и е горд, че съм имала сили да продължа да служа. И още
80
да не се страхувам за себе си, а да помагам на тези, които не могат да си помогнат сами. Ето
защо е избрал това време да ми се яви.
Д: Когато го видя, сама ли беше на пътя?
А: Да. Почивах си от работата в селото. Понякога правя това. Ходя на разходки. Не е
опасно да го правя. Ходя на кратки разходки, когато имам нужда да помисля или просто да съм
сама със себе си за малко.
Д: Значи никой друг не го е видял. Той дълго време ли говори с теб?
А: Не, но ми даде да разбера, че е с мен и ще остане с мен, и отново ще ми се явява. И че
той е на по-добро място, където има да върши неща и където е нужен. (Усмихва се.)
Д: И после просто си отиде ли?
А: (Тихо) Струва ми се, че изчезна. Аз отново съм сама на пътя.
Д: Трябва да си чула истории за това, какво е станало с него. Можеш ли да ми ги кажеш. Ти
не си била там,нали?
А: (Все още развълнувано) Не. Но доколкото разбрах, там е имало римски войници и той е
бил арестуван. И решили, че е виновен (едва доловимо) и го осъдили на... смърт.
Трябваше да я питам, сякаш не познавах библейската история, за да не й повлияя, а да
получа непред-убедения й разказ.
Д: Нима не е имало нещо, което приятелите му са могли да сторят?
А: Те не са били достатъчно силни. Не можеш да се биеш с римските войници, освен ако не
си по-силен от тях.
Д: Не мога да си представя, че биха могли да убият някого без причина.
А: Те казали, че хулел римляните... управлението. Според някои религиозни водачи той
богохулcmвал и сквернял учението им. Усещали, че не трябва да оставят този мъж жив,
човека, който разпространявал такива неща срещу управлението и срещу Храма. Те чувствали,
че той... те чувствали... (Гласът й секна.)
Д: Какво?
А: (Успя да се овладее.) Те смятали, че в това. което казва, няма никаква истина, че той
лъже всички. Твърдели, че не може да прави чудеса. Опитвали се да го накарат да направи
чудеса. И той не могъл. И после имало размирици. Последователите му. малцината негови
последователи, се биели с войниците по улиците. И имало хора, прегазени от тълпата и
умиращи.
Д: Мислиш ли, че последователите му са се били с римляните заради това, което са
говорели?
А: Те са се опитвали да го защитават.
Д: Имаш предвид да го предпазят от ареста ли?
А: Да, но са били малко на брой.
Д: Значи някои от тях са умряли по улиците, така ли?
А: Да, войниците започнали да се бият и тогава градът полудял. Хората били прегазвани, а
войниците се втурвали срещу всекиго.
Д: Каза, че са се опитали да го накарат да направи някакво чудо, а той не могъл. Мислиш ли,
че не е могъл, или не е искал?
А: Мисля... (решително) мисля, че те са щели да намерят причина да го убият, все едно
каква. Според мен той е знаел, че чудеса могат да се случат със всеки. Но ако те не вярват, че
могат да бъдат излекувани, ако не вярват, че нещата могат да се променят, това няма да се
случи. Не би могъл да върне зрението на слепия човек, ако слепецът не искал да прогледне, или
ако има нещо друго, което слепецът е бил предопределен да направи.
Д: Струва ми се, че са го подложили на проверка.
А: Проверка с цел да се провали, и той го е знаел. Направил е това пътуване, съзнавайки
последствията.Той с знаел какво ще се случи. Те не биха направили такава проверка, при която
той да може да оцелее. Чувствали са се много застрашени.
Д: Трудно би било да се правят чудеса в такава атмосфера.
А: Да. А освен това той се движел сред хората не с такава цел. Така те го поставили
пред... обвинили са го, но то е било подигравка. А след това обмислили неговата... смърт.
Д: Знаеш ли как е бил убит? (Наоми тежко въздъхна.) Знам, че ти е тежко да отговаряш на
тези въпроси, но искам да разбера какво ти е било казано.
81
 А: Е добре, те убиват хора... правят дървени кръстове. ("Кръстове" изглежда бе непозната
дума за Наоми.) Ето как убиват хората в тези времена... по най-ужасния начин. Те поставят
тези дървени кръстове и заковават хората на тях. И ги оставят да умрат. Убили са много
хора по този начин. И особено онези, които трябва да послужат за пример на другите. Те
искат да бъдат сигурни, че могат да владеят масите чрез страх.
Д: Струва ми се, че това е ужасен начин. Чувала ли си и други истории за случилото се по
това време?
А: Чувах много истории. Всъщност не знам кое действително е вярно. Но някои хора
казват, че са го видели да умира на кръста, и въпреки това го видели да се явява пред тях на
следващата вечер или на другия ден. И още чувах, че не могли да намерят тялото му. Чувала
съм много неща.
Д: Говорила ли си с някой, който наистина е бил там, когато е умирал?
А: Да. Говорих с хора, които са го видели горе на кръста.
Д: Казаха ли ти дали се е случило нещо, докато е умирал?
А: Казаха, че по някакъв начин е успял да овладее болката.
Д: Това е удивително. Значи знаеш, че не е страдал.
А: Чух някой да казва, че са видели същата светлина, която и аз виждах от центъра на
сърцето и около главата му. Те са видели същата златна светлина. Видели са още, че когато
бил свален от дървения кръст, лицето му било спокойно. (Пауза за размишление) Но чух, че
хора са го виждали и след това.
Д: Дълго ли е бил на кръста? Чувала съм, че трябва много време, за да се умре по този начин.
А: Не помня за времето. Не помня...
Д: Но той е можел да овладява болката.
А: Да. Чух за това от много хора. Те били изненадани колко спокоен е бил. Изглеждало,
сякаш че не бил там. (Пауза) На сутринта той бил... Знам, че е бил свален призори.
Същото твърдение - че Исус не е страдал и че явно не е чувствал болка - бе съобщено и в
Исус и есеите. Било сякаш той се е преместил, може би излизайки от тялото си. Както и да го е
направил, бил е достатъчно напреднал, за да знае как да отделя себе си от това, което тялото му
изпитва. Съобщено бе още, че той умрял значително по-бързо от нормалното за разпънатия. Така
че явно е имал пълен контрол над физическото си тяло.
Д: Нали ми каза, че хората говорят, че не могли да намерят тялото му?
А: Така чух.
Д: Какво си чувала за това?
А: Чух, че те положили тялото му и го покрили. И че имало войници, които пазели...
Д: Защо са били там тези войници?
А: Мисля, че римляните се страхували много от последователите му и от славата, която
имал. Ставали все по-неспокойни. Така изглежда мислели, че той е техен затворник.
Д: Дори и след смъртта си ли?
А: Да. Мисля, че се страхували толкова много, защото той вече имал огромно влияние. Не
можели да го оставят повече да живее. Чувах, че последователите му щели да ,отидат и да
вземат тялото.
Д: Затова ли е имало войници там?
А: Да. Но когато те отишли и снели покривалото. тялото не било там. Това е, което съм
чула. (Тя възкликна като че ли това е абсурдно.) Не знам. Войниците отишли да проверят.
Мисля, че най-после било позволено на последователите и на семейството му да видят тялото.
И мисля, че в края на краищата са смятали да дадат тялото на семейството му. Но отишли да
проверят и казали, че тялото го няма. Не знам какво точно е станало. Те може би са напили
войниците. Може би последователите му са взели тялото. Могли са да направят много неща,
за да изглежда, че то е изчезнало от само себе си.
Д: Трудно е да се повярва, нали?
А: Да. Много истории се чуват. И ако не си бил там... историите нарастват. Те
нарастват, докато стигнат до теб. Но аз знам, че управа та и хората от Храма били
уплашени от последователите и от силата, и от това. което били чували за извършените
чудеса. Чувствали се застрашени, така че на края намерили начин да го убият.

82
 Д: Да, изглежда в него са виждали заплаха. Но ние знаем, че той никога не е правил нещо,
което би наранило някого. Нали ми каза, че си чувала истории как се е явявал пред хората?
Мислиш ли, че им се е явил така, както на теб на пътя?
А: Чух, че най-напред се е явил точно в Ерусалим.
Д: Знаеш ли на кого се е явил?
А: Не. На различни групи хора. Просто чух, че започнал да се появява на някои места.
Д: Чудя се, дали е изглеждал така, както когато ти си го видяла, или пък е бил като дух.
Казаха ли, че са го познали?
А: Казаха, че се появил и изчезнал. Но изглеждал същият. Те са го познали.
Д: Казаха ли ти дали е говорил с тях, или не?
А: (Пауза) Една група хора твърдели, че го чули да им казва, че са опростени. Не знам какво
казват другите, но той не говорел всеки път. Понякога само се явявал.
Д: Знаеш ли дали освен на теб, се е явил и на някой друг от последователите си?
А: Да. Чух, че им се е явил... и казал, че им прощава всичко и че те трябва да намерят сила,
за да живеят е истината и да продължат Божието учение.
Д: Какво мислиш е имал предвид с "прощава им"? На последователите си ли?
А: Защото е имало някой - всъщност не е било само един. Той е бил предаден. Римляните
трябвало да разберат как да го изиграят пред очите на народа.
Д: Каква е историята, която си чула за това?
А: Римляните намерили негови последователи, които успели да подкупят е власт и
богатство.
Д: Не съм и помисляла, че някой от последователите му би се поддал на това.
А: Имало много хора, които твърдели, че са негови последователи, но човек лесно се
изкушава, когато има възможност да направи собствения си живот по-лек. И не са много тези,
които съжаляват по-късно.
Д: Не мога да разбера как някой, който е бил близо до него, и е вървял с него, би го предал.
А: Римляните знаели при кого да отидат. Д: Как са го предали?
А: Те казали на римляните, че ще направят план с много хитрини, за да могат да го
обвинят, както и да могат да го провалят. Предложили да го поставят пред някакво
предизвикателство, при което знаели, че ще се провали. Щели да изнамерят някой неизлекуван и
някое нестанало чудо. Знаели как да заблудят хората, че Назарянина не е истински, че този
човек е против народа. Събрана била огромна тълпа и римските войници започнали публично да
разпитват Исус, да го обвиняват и да правят така, че той да изглежда луд. А тълпата била
голяма. Когато не могъл да направи това. което искали, те крещели: "Той не е направил нищо
от това, за което хората говорят. Той е някакъв... зъл дух." Те превърнали тълпата в сган и
имало безредици.
Д: Нали ми каза, че той и преди е бил подлаган на такива проверки и е успявал да ги
разобличи? Защо не е направил това и този път?
А: Той знаел, че времето му е дошло. Така било предопределено да се възнесе. Знаел това.
Знаел, че хората, масите, не са готови за неговия път на истина и живот. Знаел, че ще има
малка група хора, които да продължат неговото дело. Но също знаел, че този свят е много
примитивен и жесток, така че все пак е постигнал целта си. Направил е това, което е могъл. И
е дошло времето му да работи на друго ниво.
Д: Чувала ли си и други истории на хора, които са го видели след смъртта му?
А: Да. Месеците минаваха и аз започнах да чувам, че се е явил в някои малки градове, в
които обичаше да ходи и където бяха последователите му. И... чувам тези неща, но аз... те
казват, че лекувал и правел чудеса. Знам, вероятно хората са го видели, но се чудя дали
последователите му живеят със сърцата си и с истината, дали провеждат собственото си
лечение. Дали го правят, усещайки - защото те са го видели - че той върши чудеса. Според мен
това, че са го видели, им е дало сила и вяра да продължават.
Д: Би могло да е така. Но какво става с последователите му?
А: Те живеят в голям страх. Последователите му в градовете, където се чувстват в
безопасност, продължават с тайните си срещи. А тези от малките селища продължават да
живеят същия живот. Те все още са негови последователи и могат да бъдат такива, но управ-

83
ляващите не трябва да знаят. И после хората, които предприемат пътувания... е добре, никой
не го е грижа, че тези хора някак помагат. Така че те са относително спокойни.
Д: Римляните не ги смятат за заплаха.
А: Не. Управляващите не се интересуват от прокажените, нито пък че селата са толкова
бедни. Те няма да помогнат. Никой не иска да оказва помощ на болните. Плашат се от бо-
лестта. Така че ние сме спокойни.
Д: Те вероятно смятат, че без водач никой нищо няма да направи.
А: Вярно е. Всички трябва да бъдат ловки и да не го показват, а да продължават да учат и
да живеят е истината по най-добрия възможен начин.
Д: Благодаря ти, че ми разказа историите, които си чула. В края на краищата ти знаеш, че си
го видяла и поне това е вярно.
А: Да, аз го усещам. Знам, че той е с мен.
Д: Ходила ли си вече в Ерусалим да видиш родителите си?
А: (Въздиша) Следващото ми пътуване ще бъде в тази част на страната.
Д: Те вероятно се чудят какво става с теб.
А: Опитах се да им изпратя съобщение по хора, отиващи в тази посока. Надявам се, че са
го получили.
Д: Ако имаш възможност да говориш с тях, те може би знаят повече факти за случилото се,
защо са в същия град. Добре, нека напуснем тази сцена. Нека отидем напред до времето, когато
си в Ерусалим и ще се видиш с родителите си. Нека се придвижим до това време. Връщала ли си
се изобщо в Ерусалим?
А: Да.
Д: Предполагам, че е било вълнуващо, след като не си ги виждала толкова време.
А: Да. Те са... о, забелязах... е, добре, и аз съм по-стара. Така че видях ги остарели, но видях
и тъгата. Една спокойна тъга.
Д: Знаеш ли каква е причината?
А: Просто заради промените в управлението и затова, че са били притиснати от много
страни. Било им е много тежко. Те вярваха в това, което Назарянина казва, но не бяха предани
последователи. Те се придържаха към някои от традиционните вярвания, но вее пак не можеха
да повярват в законите на Храма заради жестокостта и несправедливостта им. Така че
правят това, което могат, и живеят ден за ден.
Д: Но нали ми каза, че баща ти е брат на Назарянина?
А: Той му е доведен брат, но се различаваше в някои от вярванията си. Мисля, след като са
преживели ужаса от неговата смърт, и като са знаели, че го обвиняват в неща, които не са
верни, те са загубили част от сърцето си. Струва ми се, че сега просто минават през живота.
Д: Да, мога да разбера това. Можеш ли да ги попиташ били ли са там, когато той е умирал?
Тя говореше бавно, като че ли ги питаше, а те отговаряха и тя го повтаряше.
А: (Тъжно) Те са го видели на кръста. И са се молили. Баща ми казва, че в един момент,
когато погледнал нагоре, погледите им се срещнали. Той казва, че усетил... усетил топлина и
обич. (Развълнувано) И това не било от този свят, така казва той.
Д: Можеш ли да го попиташ дали се е случило нещо необикновено? (Изразът на лицето й
показваше колко е развълнувана.) Какво?
А: Е, добре... (дълбока въздишка) той казва... и аз сякаш го виждам през очите на баща ми.
Казва, че когато го свалили от кръста, в някакво видение видял брат си в чиста дреха, като че
ли в друго тяло... (плачеща) сякаш физическото тяло тръгнало по един път, а това друго тяло -
каквото го знаел, когато било цяло и здраво - тръгнало по друг път. Той е видял същото нещо,
което аз видях на пътя. (Тъжна) И той описва същото нещо и същите чувства.
Д: Попитай го дали е чул слуховете, че тялото е изчезнало? Знае ли нещо за това?
А: Да. Казва, че на следващата сутрин щели да отидат да вземат тялото. Отместили
камъка . и тялото го нямало.
Д: Видял, че е изчезнало ли?
А: Да, но той всъщност не знае как да го обясни. Защото и той като мен смята, че много
неща са могли да се случат между войниците и някои от последователите му и вярващите
хора. Баща ми смята, че след като видял това на кръста, физическото тяло нямало значение.
Но казва, че нямало тяло.
84
 Д: Имало ли е някой друг, когато баща ти е отишъл там?
А: Казва, че там са били някои от последователите, които са вървели с Назарянина. Може
би е имало дузина от тях.
Д: Какво са помислили войниците, когато видели, че " тялото го няма?
А: Отначало били слисани. След това се разгневили, защото знаели, че ще ги държат
отговорни за това, което е станало. И били много уплашени, защото нямали представа как
тялото е изчезнало.
Д: Тогава изглежда не са имали нищо общо с това.
А: Не. Струва ми се, че има най-различни треви и подправки, които можеш да поставиш в
храната или в напитките и така да приспиш войниците. Така че не знам. Има много начини, по
които това да стане. Войниците нямали никакъв спомен, поне така казвали.
Д: Да, това изглежда възможно. Би ли могъл някой да се промъкне покрай тях и да стигне до
тялото?
А: Мисля, че това е могло да се случи.
Д: Мястото, където е бил поставен, не е ли било запечатано?
А: Тялото е било поставено в гроб и този гроб е бил пазен от войниците. Значи се е
изисквала известна подготовка, за да направят това, ако тялото не е изчезнало от само себе
си.
Д: Мислиш ли, че това е възможно?
А: Не мисля така.
Д: Това би било много странно.
А: Да. Не знам какъв е бил замисълът на управляващите, на последователите му, на
религиозните водачи или който и да е направил това.
Д: Да. Но все пак тялото е изчезнало. Мисля, че гробът е трябвало да бъде запечатан, така че
никой да не може да влезе.
А: Предполага се, че е било така. Но... е трябвало повече от двама души, за да свалят този
камък от гроба. Бил е много тежък. Така че това нещо е било подготвено.
Д: Ще останеш ли задълго при родителите си?
А: Не, само за малко. След това трябва да отида на някои места, където ще се грижа за
хората.
Д: Сама ли ще бъдеш?
А: Не, има и други последователи, които са дошли в Ерусалим. Няма да тръгна сама на път.
Обикновено това е една малка група.
Д: Знам, че твоите родители са щастливи да те видят, да им гостуваш.
А: Да, хубаво е да ги видя. Но това място ми е много чуждо.
Д: Струва ми се, че мина много време, откакто го напусна.
А: Да. В цялата тази атмосфера тук не се чувствам добре.
Д: Предполагам, че много се е променило, откакто ти си отиде. А и ти в някои отношения си
се променила след напускането на бащиния си дом.
А: Да. (Усмихна се.) Такъв е животът.
Д: Много промени. Добре. Нека напуснем тази сцена. Искам да минеш отново напред до
някой важен ден в живота ти. Един важен ден, когато нещо, което ти смяташ за важно, се случва.
Ще броя до три и ние ще бъдем там. 1... 2... 3... Това е важен ден в живота ти. Един ден, който ти
смяташ за важен. Какво правиш? Какво виждаш?
А: Аз съм в едно село. И съм доста по-стара. (Гласът й определено звучеше като на
по-възрастна.) Но ние сме много щастливи да установим една общност, основаваща се на
вярата и учението на Назарянина и на Бога. Знам, че тази група ще продължи да учи другите и
така то няма никога да умре. И че някой ден надеждата, която той имаше за човечеството,
ще се осъществи така, както той искаше да стане. Смятам за важен този ден, най-вече
защото знам, че моето време наближава. И мога да се издигна нагоре е пълно сърце, защото
знам, че съм научила много хора, и че те са верни. Те ще продължат да учат другите и да
израстват. Много години съм била с това мое семейство в общността. Тук ние сме в
безопасност. В безопасност и от управляващите, и от религията. Ние все още-можем да
предприемаме пътувания и да служим на другите. И все още растем и имаме сили.
Д: Даде ли някой име на селото ви?
85
 А: Да. Наричаме го Витшарон с ударение на последната сричка.
Моят консултант по еврейските въпроси каза, че "вит" пред името на място значело "къща"
(пример за това е Витлеем, което значи "Къща на Хляба"). Каза, че Витшарон би могло да значи
"Къща на розите", защото "шарон" е име на цвете. Звучеше правдоподобно и бе в синхрон с
еврейските наименования на местата. После, когато направих проучванията си, открих, че по
времето на Христос е съществувал град, намиращ се на брега на река Йордан, разположен на
съответното място. Това е бил Витшеан (означаващо "Къща на почивката", "Къща на
спокойствието", "Къща на сигурността" или "Живот на спокойствие"). По времето на Христос
Витшеан е бил по-познат с гръцкото си име Скитолополис и е бил голям град. Селото на
прокажените сигурно не е било като този голям град, но староеврейското му име несъмнено се е
отнасяло за някое място за изолация. Предполагам, че може би, когато гръцкото име станало
по-известно, последователите на Исус са избрали това еврейско име за малкото си селце. Може
наистина името да е било Витшарон, а Витшеан да е само фонетично наподобяване. Толкова
малко се знае за местните имена на градовете по онова време, че всичко е възможно.
Д: Ти омъжи ли се все пак?
А: Не. (Усмихна се.) Това беше преди много време. Знаех, че съм омъжена за вярата си. И че
само така мога да върша истинска работа, най-добрата работа - като съм сама и като имам
свобода да странствам и да помагам. Не бих могла да науча всички тези деца, да помогна на
всички тези сираци и да създам нашето общо семейство, ако се бях омъжила.
Д: Спомена, че си там със семейството си и си помислих, че за това говориш.
А: Цялото село е мое семейство. Всички ние сме едно семейство.
Д: Виждала ли си отново Исус, освен тогава на пътя?
А: Той ми се явява от време на време по същия начин. Струва ми се, че като остарявам, го
виждам все по-често в ума си. Но то се случва, когато изляза навън и съм сама. Тогава той се
появява.
Д: Той все още ли изглежда същият?
А: (С любов) Да.
Д: Какво ти казва при тези срещи?
А: О, много неща. Но най-вече поддържа жива надеждата. Каза ми, че неговите учения и
вярата ще разцъфнат отново чрез сърцата на хората. И така той отново ще излезе напред.
Той знае, че човечеството може да живее без ограниченията на властта и на религията. Така
продължава да дава надежда и кураж на онези, които проповядват истината.
Д: Мислиш ли, че той иска ти да поставиш началото на една нова религия?
А: Не, не. Той иска само да разпространявам истината, да се грижим един за друг и да
бъдем верни на духа, който е Бог. Той никога не е искал да бъде обожествяван. Иска да се
грижим един за друг така, както бихме искали да се грижат за нас.
Д: Има ли някой, който говори за създаване на религия, свързана с него и с ученията му?
А: Има много такива хора. Някои от учениците му се опитват да спечелят сила чрез
учението му, като доказват, че единственият път е техният. Но това не е истината. Не, това
не е неговият път. Така те създават точно това, което той отхвърли, когато напусна Храма.
Така че това се случва.
Д: Каква е разликата, за да наричаме някои "ученици", а други "последователи"?
А: Когато си помисля за ученици, това са онази малка група хора, които винаги са били с
него. А последователи са всички хора, масите, които вярват в словото му.
Д: Чудя се, защото за известно време ти също беше с него.
А: Да. Но за мен това бе, просто защото аз знаех своята цел. Имах яснота. Имах нещо
много особено. Аз не исках да печеля власт. Исках само да бъда вярна.
Д: Значи някои от тях са искали власт, а това е нещо, което той никога не е искал, нали?
А: Ни най-малко. Ето защо той напусна земята толкова млад. Знаеше, че не бе времето.
Той бе направил всичко, което е могъл.
Д: Добре. Благодаря ти, че ми каза толкова много неща. Искам да дойда пак и да поговоря с
теб друг път. Нека напуснем сцената.
След това изведох Ана до напълно будно съзнание. Когато тя се събуди, все още помнеше
сцената на разпятието. Включих магнетофона със записа на нейните изказвания.

86
 Д: Ти каза, че когато си видяла сцената през очите на баща си, тя била ужасна, защото по
Исус имало не само няколко рани а целият бил облян в кърви.
А: Ако го беше видяла на кръста така, като аз го видях през очите на баща ми, ти би
изтръпнала и щеше да бъдеш така ужасена, че едва би могла да дишаш. Да видиш такова
варварско деяние над друго човешко същество. Би помислила, че е изживявал такава
непоносима болка от пироните, забити в плътта му, от тези прободни рани е течащата от
тях кръв. Той изглеждаше почти сив, сякаш не бе от плът.
Д: Имаше ли и прободни рани по него?
А: Видях как тече кръв от различни места. Така че мисля, да, мисля, че той е бил прободен
на много места. И още, както вече казах, знаех, че всъщност физически той не е усещал нищо.
Д: Имаше ли нещо на главата му?
А: Косите му изглеждаха сплъстени. Мръсни и влажни.
Д: Просто бях любопитна, защото нали знаеш, ние имаме картини за това, как според нас е
станало.
А: Да. Но аз не виждам... но аз сега, говоря и съм виждала картини с него. Християните
казват, че е имал венец от тръни, но аз всъщност не видях това много ясно. Видях, както казах,
сплъстени, зацапани, мръсни коси. Може би от това, че е бил търкалян по земята и нещо като
мърсотия или листа, или...
Д: Може би точно това всъщност е станало с него.
А: Не знам.
Д: Може би точно той е бил нараняван преди да бъде разпънат на кръста.
А: Да. (Внезапно откровение) О, знам! Мисля, че това, което усещам е, че там из тълпата
трябва да е имало войници или хора, които просто са го намушкали. Усещам, че тези неща са
продължили. Усещам, той е бил наясно за всичко, през което е трябвало да мине, преди това да
се случи. И мисля, че е бил подготвен за всяка стъпка от пътя си. Дори, когато е бил пред
тълпата, той се е бил подготвил срещу болката. Защото мисля, че болката му е била
причинявана от хората, които го блъскали и мушкали и като го съборили на земята,
фактически го стъпкали.
Д: Добре, разбирам, че той не е усещал нищо, защото е бил способен да отдалечи себе си от
това.
А: Да. Аз мисля, че той е направил това дори преди разпъването му на кръста. Можах да го
видя през очите на баща ми. Сега всички тези неща се връщат. Мога да усетя как баща ми се
свързва с него с поглед. Когато очите им се срещнали, било сякаш че неговите очи били очите...
на някой друг. Мисля, че са били неговите очи, но в тях не е имало болка. Те изпълнили баща ми с
топлина и любов и казвали, че всичко е наред.

Видение за лицето на Исус на излизащата от транс Ана

87
 Глава 11
СМЪРТТА Е САМО ОЩЕ ЕДНО ПЪТУВАНЕ
Знаех, че трябваше да направим още един сеанс, за да завърши историята за връзката на
Наоми с Исус. Би трябвало да преминем през последната част от живота й. Исках да разбера и
какви слухове или разкази бе чувала за него. Използвах ключовата дума на Ана, преброих и я
върнах назад.
Д: 1... 2... 3... Върнахме се назад във времето към края на живота на Наоми. Какво правиш?
Какво виждаш?
Гласът на Ана звучеше уморено, като на стар човек и остана такъв по време на целия сеанс.
Беше в пълен контраст с простодушието и наивността на тринадесетгодишната, чиято история
доминира в този разказ.
А: Аз съм в едно село на болни хора от проказа. Грижа се за тях.
Д: Разболя ли се и ти?
А: Не, не, здравето ми бе добро почти през целия ми живот. Научих много неща за
болестта. Вземах предпазни мерки.
Д: Обикновено хората се страхуват, нали? Страхуват се да не се заразят.
А: Да, но страхът е най-вече този, който донася болестта.
Д: Човек би се страхувал да отиде в това село, нали?
А: Да. Трудно е да се намерят хора, които да се грижат за нуждаещите се.
Д: Приблизително на колко години си сега?
А: (Въздиша) Аз съм.... на шестдесет... и осем. (Като че ли не бе съвсем сигурна.)
Д: Значи имаш дълъг живот, нали?
А: (Едва) Да, така е.
Д: Какво мислиш за живота си?
А: Струва ми се... усещам, че съм била благословена за много неща. Чувствам, че съм била
на поста си. И гледам да се движа напред.
Д: Някога била ли си омъжена?
А: Не. Бях близо до това, но не стана.
Д: Съжаляваш ли за това?
А: Ни най-малко. Други неща запълниха живота ми. Знам, че мъжа, когото обичах... бях
благословена с тези редки мигове. Но това само по себе си бе достатъчно, за да запълни тази
част от живота ми. Знаех, че имам да върша други неща.
Д: Ти наистина си се била посветила. А върна ли се някога да видиш родителите си?
А: (Въздиша) О, върнах се. В началото, докато бяха живи, щом тръгнех на път, ги
посещавах - може би веднъж годишно, а и по-често, когато можех. Стана трудно да правя
тези пътувания. И още по-трудно да намеря и да обуча хора, които да заемат моето място.
Д: В селото на прокажените ли прекара по-голяма част от времето си?
А: Много от времето си. Но имаше и други села, в които ходех. Някои от селата бяха
постоянни общности, където се провеждаха срещи, за да се изучават Божиите закони и
способите за лечение. А в други отивах, когато имаха нужда от мен.
Д: Големи ли бяха някои от тези села?
А: Не. Повечето от тях бяха само малки общности, където хората се нуждаеха от помощ.
Д: Чудя се, дали бих разпознала имената на някои места.
А: Е, добре. Аз продължавам, когато мога, да ходя до Бар-ел. Ходила съм в едно село Рамат,
и в колонията на прокажените, Графна.
Не се учудих, когато не можах да открия никой от тези градове в съвременния атлас на
Израел. Според изследванията ми в този район е имало голям брой от малки общности, чиито
имена (ако изобщо са били вписани) не са стигнали до нас или може би са се променили през
вековете. Евреинът, който ми помагаше при моите проучвания, каза, че имената на градовете
определено са еврейски. Бар-ел би значело "Извор на Бога", а Витшарон (споменат по-рано) би
значело "Къща на розите". Рамат значи "хълм", вероятно има и друга дума в името. Той не можа
веднага да определи Графна, но каза, че името звучи като еврейско. Когато съобщих тези факти
на Ана, тя сподели, че това я накарало цялата да изтръпне. Разбра, че тези подробности не са
дошли от ума и от съзнанието й, защото тя изобщо не знаеше староеврейски, нито го бе чувала в
88
своя храм (Обновения еврейски храм). Мислех си, че всеки евреин поначало знае староеврейски,
но предполагам, че това е така нелогично, както да очакваш всеки католик да знае латински.
Д: Но ти си била предимно на едно място. Така ли е?
А: Да. Трудно ми беше да пътувам. Аз прекарах най-много време тук, където и най-много
имаха нужда от мен.
Д: Ходила ли си до Назарет?
А: Да, била съм там.
Д: Как изглежда Назарет? Голям град ли е?
Опитвах се да сравня нейното описание с това на Кат и в Исус и есеите.
А: Това е средно голям град с ветровити улици и белосани къщи. И едно пазарище в старата
част.
Д: Прилича ли Назарет на Ерусалим?
А: Подобен е, но е по-малък. Спомням си... спомням си централната част, където е пазара...
и където хората идват да си вземат вода. Нека помисля. Има и няколко хълма отзад. Но той е
малък в сравнение е Ерусалим.
Д: Чудя се дали местността, през която е трябвало да пътуваш, е била същата?
А: Ах, местността там наоколо. Тя е... виждам няколко хълма. Виждам... прашен път. Да,
би могло да се каже, че е същата.
Д: Чувала съм имената на някои места и си мисля дали по време на пътуванията си не си ги
посещавала. Например за Капернаум? Чувала ли си някога за това място?
А: Да. Капернаум.
Д: Наблизо ли се намира?
А: То е... то бе преди много време. Мисля, че той е отвъд, далеч от Ерусалим. Мисля, че е
богат... помня един заможен земевладелец, имаше някакви проблеми. Но аз прекарвах времето
си там, където бях нужна и където трябваше помощ, за каквато бях обучена.
Д: А какво ще кажеш за река Йордан? Чувала ли си за нея?
А: О, да! Река Йордан, да. (Пауза сякаш мисли) Тя е прекрасна. Да. (Сякаш си спомняше)
Д: Чувала ли си някога за едно място, наричано Кумран?
Това бе мястото, където се е намирала общността на есеите и тайното училище върху
скалите над Мъртво море.
А: О, да. (Смее се.) Назарянина... чувала съм това от Назарянина. Спомням си, че и моите
родители говореха за това. Било някаква общност, където били следвани определени вярвания и
се преподавало. И Назарянина прекарал известно време там.
Това, че назова Кумран общност, бе едно потвърждение. Той винаги е бил наричан така
(дори от археолозите). Никога не е бил посочван като град или село.
Д: Той ли ти каза за това?
А: Да, помня, че ми го казва. Каза ми го, когато ме учеше да лекувам и как да служа.
Д: Какво ти каза за времето, което е прекарал там?
А: Каза ми, че е изучавал древното Дърво на живота. Каза ми, че е учил философия и
лечение. И е научил неща, които не могат да се научат при нормалното образование.
Д: Това ли е била общността, където е можело да се научат такива неща?
А: Да. И в училището там. Но аз смятам, че тази общност е имала различна философия.
Д: Мислиш ли, че това е мястото, където той е научил много от нещата, които е ползвал?
А: Да, така мисля. Той вероятно е бил изключителен щом е търсел знание, каквото другите
ученици не са търсели. И е имал достъп до информация, до която много малко хора са
допускани. Защото той насочвал интереса си или откривал неща в себе си, за които питал.
Д: Изглежда той е научил неща, които обикновеният човек не знае. Училището там трябва да
е било различно.
А: Там се учели как да живеят в единение с Вселената, изучавали взаимовръзката между
всички неща и пътя на това Дърво на живота.
Д: Какво имаш предвид с Дърво на живота?
А: Дървото на живота е древна тайна, която някои хора са скрили и за която никога повече
не са говорили. Храмът не учи на това.
Д: Защо? Аз винаги търся познание. Не разбирам как може хората да го крият.

89
 А: Защото те биха загубели властта си, ако хората могат да открият истината в себе си
или ако имат свои учения и разбирания и поддържат силата и вярата си чрез взаимовръзката
си с всички неща и е техния Бог-създател.
Д: Защо смяташ, че Дървото на живота е нещо, което хората не трябва да знаят?
А: Защото то е истината. Това са различните пътища на съществуване на човека, на
тялото и на душата му, както и връзката му със Слънцето, Луната и сезоните. То обяснява
защо и какво са нещата.
Д: Мисля, че е чудесно да знаеш тези неща.
А: Те наричат това "Кабала".
Д: О, чувала съм тази дума. Трябва много време, за да научиш всички тези неща.
А: Трябва изцяло да им се посветиш, защото не е лесна задача да възприемеш цялата
информация и да се научиш как да я използваш във всекидневния си живот. Тази информация не
можеш да предадеш на обикновения човек, защото тя е много сложна. Така че трябва да се
научиш да я извличаш в най-прост вид, за да я използваш във всекидневния си живот и така да
бъдеш полезен.
Д: Опитвал ли се е той да учи учениците си на тези неща?
А: Мисля, че да, но със свое тълкуване, така че да можем да го разберем.
Д: Смяташ, че така го е направил не толкова сложно?
Ходила ли си някога в Кумран?
А: Не. Не помня да съм била там.
Д: Чувала ли си за Мъртво море?
А: Да, чувала съм за него. То има друго име, но аз знам и това, което каза.
Д: Какво е името, с което си чула да го наричат?
А: (Дълго колебание, сякаш се мъчеше да намери името) То е нещо като... Елот6? Може би
Елотовия камък... на Елот. Помня, имаше пясък.
Д: Но аз съм чувала, че го наричат Море на смъртта, а също и с още много други имена.
Знаеш ли защо го наричат така?
А: Не знам защо. Не мисля, че си спомням. Мъртво море? Наистина не мога да си спомня
дали съм го знаела по онова време, макар че ми звучи познато, но не мога...
Д: Всичко е в ред. Просто бях любопитна за това. Това бяха наименования на места, които
съм чувала.
По-късно при събуждането Ана каза, че като Наоми тя знаела тези места с други имена, но не
можела да си ги спомни. Мислела, че Мъртво море се наричало "Асфалско море". Смущавало я,
че не можела да си спомни точните имена. Но това беше съвсем разбираемо, защото ние бяхме
говорили с една възрастна Наоми, която не бе пътувала от доста време. В този ' момент от
живота си тя се бе посветила на грижи за прокажените.
Д: А Витезда? Чувала ли си това име?
А: Витезда? Това е в същия район, мисля. Сигурно е друга малка общност. Всички тези
имена са ми така познати, но аз дълго време бях далеч от малките градове и села.
Д: Мисля, че може би ги знаеш с други имена. Добре. Но ти най-много си била тук. Имала ли
си връзка с много от последователите му?
А: След смъртта му много от тях се разпръснаха и тръгнаха по свой път. Страхуваха се за
живота си. От много години те живеят в страх и отново се крият под земята. А аз просто
станах силна (въздиша), слушах вътрешния си глас и сърцето си и вървях по своя път. Изпитвах
голяма мъка, защото хората не разбираха какво всъщност той се е опитвал да върши. Те бяха
тези, до които той така много се опитваше да стигне, но те не можаха да подкрепят
истината на неговото учение и на Бог и да се справят с манипулациите на Храма и на
управляващите. За хората е много по-лесно да приемат обикновения си живот, защото те
страшно се боят от промяна. Този начин на живот не изисква нито да мислят, нито да питат,
така че те само вървят напред и се съгласяват. А тъй като той беше за промяна, дори и тези
хора, които в началото го подкрепяха, се обърнаха срещу него само от страх и за да оцелеят.
Все пак мисля, че неговото учение продължава да се разпространява от някои от

6
Едно от имената на Мъртво море било Лотово море. Било познато още като Солено море, Морето от равнината.
Източно море, Асфалтско езеро.
90
последователите му. Но това става много тайно на редките срещи в подземията. Те живеят в
непрестанен страх.
Д: Страхуват се, че някой ще ги проследи ли?
А: Да.
Д: Струва ми се, че ти правиш повече от това, което Исус е искал те да правят. Така ли е?
А: То беше личното му послание. И е тъжно, че хората изглежда не могат да разберат.
Той държеше... учеше - ах, понякога е трудно да говориш. (Гласът й звучеше като на стар човек
и някои от думите й бяха неразбираеми.) Той учеше да се живее по най-простия начин, по
най-верния начин. Ето защо вървеше по своя път и учеше.
Д: Мислиш ли, че повечето от хората, които го следваха, не отидоха да помагат на другите,
както ти правиш?
А: Може би когато отново се появяваха, те го правеха много тихо. Предизвикваха страх у
повечето хора, а римляните настройваха всички срещу тях. Римляните държат цялата сила и
власт, а хората лесно се манипулират чрез страха.
Д: Трудно ми е да разбера защо са се страхували от тези хора.
А: О, защото са продължили да разпространяват тези учения и да печелят последователи.
И тогава за римляните отново е щяло да има . нещо, от което да се страхуват.
Д: Струва ми се, че не би трябвало да се страхуват, щом са отстранили главното лице.
А: Словата и ученията му продължаваха да живеят, дори и като повторно се проповядваха
на тези тайни срещи. Но повечето от последователите му не излизаха наяве за дълго.
Д: Значи не си имала никакъв контакт с тях?
А: Имах връзка с някои, които помагаха из селата, или ги виждах, когато пътувах.
Д: А какво стана с онези, така наречените "ученици"? Имала ли си връзка с някой от тях?
А: (Въздиша) Да, но това бе преди много време. Някои от тях все още правеха срещи в
скалите близо до Хинерет. И някои от тях се мъчеха да запазят живи словата на Назарянина.
Така че имаше такива, които се опитваха да продължат.
Д: Можеш ли да си спомниш имената на тези от учениците му, които все още правят това?
А: Спомням си, това е Симон (произнесено Сим-е-он) и... (мисли) Аврам (звучащо като
А-вром). Имаше и... Петър.
Това бе казано много бавно, сякаш й бе трудно да си го спомни. Сега Наоми бе стара жена, а
тези събития явно се бяха случили преди много години.
Д: Главно това са хората, които си...
А: (Прекъсна ме.) ...Които съм видяла пак, да.
Д: Чувала ли си за един от учениците, който се казвал "Юда"?
А: О, да. Онзи, който се обърна срещу него ли?
Д: Мисля, че за него хората най-много говорят.
А: Да, ние знаехме за него, дори преди това да се бе случило.
Д: Знаехте ли?
А: Да. Имах едно видение за това. Да, ние знаехме за него.
Д: Можеш ли да ми го разкажеш? Какво знаеше?
А: (Тъжно) Това, което мога да си спомня е последната среща с Назарянина и моето
видение. Той ми каза, че било много. И той знаеше.
Д: Ти каза, че си знаела, че нещо предстои да му се случи.
А: Да, но той го знаеше. Знаеше, че има един, а вероятно имаше и повече, които биха могли
да бъдат подмамени с пари и обещания за богатство и власт, за да се обърнат срещу него.
Знаеше, че ако ги заплашат, биха повярвали на римляните и могат да бъдат склонени.
Д: Трудно ми е да повярвам че някой, който е бил с него, би направил това.
А: Да, но ние имахме свобода. И ако някой си позволеше да изпадне под властта на страха,
тогава той не би могъл да различи кое е добро. Така че това е част от жизнения им план.
Д: Срещала ли си Юда?
А: Видях го веднъж преди много, много години, когато за първи път пътувах с Назарянина.
Д: По това време показа ли той с нещо, че е такъв?
А: Не. Аз не съм имала личен контакт с него, но не е имало такива знаци.
Д: Какво се е случило? Какво е направил той?

91
 А: Римляните го убедили (въздиша) да помогне, като се предизвика спор и се зададат
въпроси на този чудотворец, на този мъж, пратен от Бога. Той причинявал размирици и
подтиквал гражданите към насилие.
Д: Искаш да кажеш, че е бил един вид подстрекател?
А: Да.
Д: А какво ще кажеш за времето, когато Назарянина е бил арестуван?
А: Да, всичко това е било направено с негова помощ.
Д: Трудно ми е да го разбера. Получил ли е нещо за това?
А: Да, получил е пари и земя.
Д: Какво е станало с Юда? Още ли е наоколо? Чувала ли си нещо за него?
А: Чувала съм различни истории. Чух, че бил убит. Но чух, че той просто... след известно
време вече не можел да живее в мир със себе си и се самоубил. Много неща съм чувала.
Д: Значи не е могъл да се радва нито на парите, нито на земята, така ли?
А: Не, наистина не е могъл. Той не успял да се справи с това, което се случило. Когато е
трябвало да застане лице в лице със себе си, оказало се, че е повече, отколкото би могъл да
понесе.
Д: Но ти каза, че и Назарянина е имал видение, че този мъж е готов да го нарани по някакъв
начин.
А: Да. Той знаеше... знаеше каква бе целта на живота му. Знаеше защо беше дошъл тук.
Знаеше кога му е предопределено да се въздигне.
Д: Значи не се е опитал да направи нищо срещу това.
А: Знаеше, че има причина за това. Знаеше, че това е част от плана.
Д: Не се е опитал да спре Юда по никакъв начин? Така ли мислиш?
А: Да, така мисля. Той изигра докрай пиесата на живота си, на личните си цели да бъде
тук.
Д: Както каза, това трябвало да бъде решение на свободната воля на Юда. Сигурно си чувала
много истории след смъртта на Назарянина. И аз съм чувала много истории и не знам кое е вярно
и кое не е.
А: (Смее се.) Не знам дали изобщо някой от нас го знае.
Д: Поради това исках да те попитам и да разбера дали си чувала същите истории, които аз
съм чула. Чувала ли си някаква история за неговото раждане? .
А: Да. Спомням си моите родители я разказваха. Бях толкова малка, че имаше неща, които
изобщо не можех да разбера. Но знам, че майка му е имала много деца. Смятало се е за чудо, че
е могла да зачене такова дете като Исус. Но това се случило и тя родила. Всички мислели, че
това е чудо. Но (усмихна се) боя се, че то е станало така, както винаги става. А истинското
чудо е било в самото дете, не в раждането му.
Д: Това единствената история ли е, която си чула за раждането му?
А: Хъм. Хората изглежда мислят, че е било нещо като... Божие оплодяване. Но аз мисля, че
не такъв е случаят. Те са се стремили да имат деца.
Д: Защо мислиш, че хората се опитват да го изкарат като зачеване от Бога?
А: Не знам. Смятам, че това е измислица на хората или пък е с цел манипулиране и власт.
Не знам със сигурност. Но това е било наистина дeme-чудо. Все пак си мисля, че всички ние
можем да кажем, че сме заченати от Бога. Всички ние сме Божии чеда. Имало е и други
изключителни деца.
Д: И аз така смятам. Тъй като е бил наистина изключителен, може би те са си мислели, че
трябва и раждането му да бъде необикновено.
А: Да. Но знам, че има и други, които са вървели по тази земя, свързани с Бога и с любов и
способности, каквито той е имал. Но той бе... о, измислиците на хората за него!
Д: Добре, това са историите, които сме чували за неговото чудотворно раждане.
А: (Смее се.) Чудото е във факта, че тя е заченала това необикновено дете.
Д: Да. Но ти каза, че баща ти му е брат от друга майка. Вярно ли е? Баща ти е бил син на
Йосиф от друга жена ли? (Тя се поколеба.) Права ли съм?
А: (Пауза) На Йосиф... да... доведен брат ли каза?
Д: Майка му е била друга жена.
А: Да, да. Вярно е.
92
 Д: Това е било, преди да се ожени за майката на Назарянина, така ли?
А: Да.
Д: Предполагам, че в такъв случай баща ти е бил доста по-голям, нали?
А: Да, беше. Вярно е. Помня това.
Д: Срещала ли си някога майката на Назарянина?
А: Да. Спомням си, че съм я виждала, когато бях дете. Това е блед спомен. Но тя беше
просто жена. (Смее се.)
Д: Боя се, че в историите, които съм чувала, са се опитали да я обожествят, само защото му е
била майка.
А: В детските ми спомени те са много скромни хора. Живееха като другите. Не си спомням
нищо необикновено за нея. Но това е от моето детство. Тя приличаше на всяка друга жена.
Д: А Йосиф? Срещала ли си се с него?
А: Спомням си да съм го виждала, но това са бледи спомени. А там, където ги видях, беше в
едно сравнително малко село. Те просто вършеха всекидневни неща. Също като твоя
всекидневен живот. Тя вършеше същите неща. Не мога да си спомня нищо друго за тях, освен
че вършеха това, което всеки друг трябва да прави, за да живее.
Д: Разбира се, това е било преди много време. Накарах те да се върнеш в спомените си
толкова назад. Но явно е нямало нищо, което да е показвало, че са различни.
А: Не. Те бяха добри хора. Може би имаха съвсем малко повече... за да не са бедни. Но те
бяха просто обикновени хора. Исус следваше своите вярвания по свой път, но родителите му
продължаваха да отглеждат децата си и да живеят своя си живот.
Д: Чувала съм и много неща за чудесата, които Назарянина е правил. Говори се, че бил
способен да върне обратно хора, които са умрели. Чувала ли си тези истории?
А: Да. Виждала съм изцерения. Аз се учех и знам, че има моменти, когато някой човек е
много близо до смъртта, при което всички жизнени процеси се забавят до такава степен, че
той изглежда мъртъв. И може дори за кратко те да спрат. Възможно е, ако наистина не е
дошло времето, да ги върнеш обратно. Аз съм виждала това.
Д: Виждала ли си той да го прави?
А: Да, видях го веднъж.
Д: Можеш ли да ми разкажеш за това?
А: Спомням си, че стана, когато бях в селото Бар-ел. Той ме учеше и ми бе позволил да
гледам, докато ходеше от къща на къща. Имаше един мъж е някаква болест и с треска.
Усетих, че не му бе дошло времето. Спомням си, че бях в дома им и гледах жена му. Имаше и
едно малко дете. (Развълнува се.) И знам... о, толкова трудно се намират думи... (плачеща) но
това бе много повече от физическо явление. Зная, че благодарение на лечението на Назарянина и
дълбоката преданост и любов на жена му, той бе върнат обратно. Видях как Назарянина
сложи ръцете си върху мъжа. И видях как този мъж дойде в съзнание. Помня, били казали на
жена му, че е дошло неговото време да умре, но не беше така. Той бе върнат обратно.
(Подсмърчайки) Мисля, че това бяха умения и знания, които той беше придобил живеейки в
единение с Божието начало на вселената в своето сърце. Мисля, че той знаеше какво би могло
да бъде направено. Но то трябваше и да се съчетае с другия човек, е вярата му в лечението.
Нужно бе той да има желание да продължи да върви в този живот.
Д: Мислиш ли, че е можел да направи това с някой, който наистина е мъртъв от дълго време?
А: Не. Мисля, че човекът е трябвало да иска да бъде върнат обратно. Трябвало да чувства
нуждата да направи нещо повече тук, в този живот.
Д: Мислиш ли, че това е най-голямото чудо, което си чувала да е извършвал - да връща
хората обратно от смъртта?
А: Мисля... мисля, че би могло да бъде. Но за мен е не по-малко чудо да видя как изцелява
болни или връща радостта и любовта на някого и на семейството му, как възстановява
целостта на сърцето и на душата. Но усещам, че за повечето хора най-вероятно това е
чудото.
Д: Чудех се какво е твоето мнение. Той е извършил толкова много удивителни неща.
А: Да. Трудно е да се каже, защото във всяко чудо, което е извършвал е помощта на човека,
когото лекува, чудо бе да видиш лицата на обичащите го близки. И това бе така важно,
защото и то бе лечение, както и другото.
93
 Д: Да. Мисля, че е прекрасно, че ти е било позволено да бъдеш близка с него и да се учиш от
него. Било е много важно. Мисля, че и ти си направила много по своя път с помощта си за
другите хора.
А: Опитвах се.
Д: И си споделяла тези учения с другите хора. Това е много важно. Мисля, че така и ти си
направила много в живота си. Добре. Искам да се придвижиш напред до последния ден от този
твой живот. Ако искаш, можеш да го гледаш като наблюдател. Тогава няма да те тревожи да го
погледнеш и да ми кажеш какво се е случило на този ден.
Промяната стана изведнъж. Не се наложи да броя.
А: (Дълга въздишка) Знам, че ми е време. Мисля, че съм съвсем изчерпана и готова да
тръгна.
Д: Ти живя дълъг живот, нали?
А: Да. Мисля, че малко от тези, с които работих, биха могли да заемат моето място и да
работят, да странстват и да продължат. Излязох от селото и отидох до мястото, където
понякога ходех. Седя до едно дърво. На това място обикновено мисля или се моля, или говоря на
Назарянина.
Д: О! Той още ли говори с теб там?
А: Да. Аз го усещам, където и да съм. Но тук съм далеч и не съм заангажирана. Мога да
седя в мир и истински да усещам светлината, топлината и блясъка, които излъчва. (Бавно) И
така той ще ме посрещне на следващото ниво.
Д: Нека се придвижим напред, когато вече това се е случило. Какво виждаш?
А: (Смее се.) Не мога да направя това. То е много различно. Мога да видя тялото си...
(усмихва се.) Мога да се видя облегната на дървото, седейки там много спокойно.
Д: Спокойна ли бе смъртта ти?
А: Да, там има мир. Чувствах се много уморена. Затворих очи и сега стоя тук, гледайки
тялото си. Стана толкова бързо. Много странно е, но е и прекрасно.
Д: Какво друго виждаш?
Тя се усмихваше и аз можах да доловя щастието, което се излъчваше от нея.
А: Виждам Назарянина да ми маха. Чувам го да казва, че съм добре дошла. И че това сега е
моят дом. И че ме очаква много радост и учение. Виждам пътя си пред мен. (Смее се.) Струва
ми се, че това е още едно пътуване.
Д: Ще се спуснеш ли по пътя?
А: Той взе ръката ми. Чувствам сякаш всичко е много бавно, движа се много бавно. Струва
ми се, че отивам към друго село в далечината. Това е усещане за връщане вкъщи. Чувство, че
съм там, където е предопределено да бъда. Ако това е смъртта, тогава смъртта е само още
едно пътуване.
Д: Какво мислиш за живота си, който току що напусна?
А: О, чувствам... чувствам, че се опитах да направя най-доброто, което можех. Но ме боли,
боли ме за хората, за хората от този свят, които така бавно учат и така трудно виждат
истината.
Д: Мисля, че ти научи много неща в този живот, нали?
А: О, аз бях благословена в този свой живот. Бях изпълнена с любов и грижа, и Назарянина
никога не ме изостави. Мисля, че той беше този, когото обичах. Предполагам, затова не ми бе
предопределено да се омъжа - защото бях изпълнена е тази любов и със знание,е разбирането,
че трябва сама да върша нещата, така че да направя всичко, което бих могла.
Д: Изглежда, това е бил един добър живот. Ти свърши много неща. Знаеш ли къде ще отидеш
сега?
А: Знам само, че ще отида на едно място, което чувствам като свой дом и където ще уча.
Д: Струва ми се, че това е много добре. Това беше един добър живот и аз ти благодаря, че
сподели с мен познанието, което придоби през него. Наистина го ценя много.
А: И аз ти благодаря.
Д: Добре, тогава нека напуснем тази сцена.
Доведох Ана до пълно будно съзнание и Наоми се отдръпна за последен път. Нямаше да
бъде повикана никога повече.

94
 Много месеци бяха минали, когато случайно срещнах Ана и тя ми каза, че наистина е
любопитна за подробностите от регресията. Няколко пъти се опитала да прослуша записите, но
странно, нито веднъж не успяла да стигне докрай. Тя не можела да приеме, че тези думи идват от
нея. Твърде много скрити чувства се събуждали вътре в нея. Тези чувства винаги я
принуждавали да спира магнетофона. Ана казала на много малко хора за регресията, само на
най-доверените си приятели и дори с тях го споделила колебливо и пестеливо. Не била споделила
с никого цялото преживяване. То било прекалено лично, за да рискува да й се присмеят или да не
й повярват, и затова го криела вътре в себе си.
След няколко месеци я попитах дали ще се почувства по-добре, ако прочете записите, тъй
като не понасяше собствения й глас да казва тези неща. Тя бе нетърпелива, защото бе любопитна
да узнае подробностите. Дадох й преписите, направени направо от ролките. Можеше да ги
прочете, защото това осигуряваше нужната й обективност. То премахваше личната свързаност
със собствения й глас и бе като четене на научна фантастика. Но дори и с тази обективност
историята за връзката на Наоми с Исус я изуми.
Когато Ана ми върна преписите, тя бе закачила една кратка бележка: "Благодаря ти от
цялото си сърце, че ми върна част от живота. Един къс, който е много важна част по пътя за
връщането ми у дома. Нямам думи да изразя признателността си."
Ана нямаше специална подготовка, но казваше, че понякога можела да скицира или да
нарисува чудесни картини. Вдъхновението й често идвало неочаквано. Може би този неин талант
идваше от някой минал живот, който все още не бе проучен. След сеансите за връзката на Наоми
с Исус тя необяснимо защо екипирала приложената картина. Казваше, че тя е толкова близо до
видението й за Христос, колкото било възможно.
Спомените за близостта с Исус изчезнали в подсъзнанието и животът на Мари и на Ана се
върнал към нормалното. Но се чудя дали би могъл отново наистина да бъде "нормален". Те се
върнали към всекидневния си живот и регресията била забравена. Тя била един интересен период
и нищо повече.
Регресията помогнала на Мари да разбере проблемите с мъжете в сегашния й живот. Вярвам,
това й е дало възможност да осмисли откъде идват тези чувства и как те са й пречели. Създала
връзка с един приятел и се потопила в сестринската си дейност. Това и грижата за малките деца
било достатъчно, за да бъде напълно заангажирана.
Ана бе заета повече от всякога с хотела си. Тя и съпругът й вършеха и други дейности, които
също заангажираха вниманието й. През цялото си свободно време доброволно служеше в един
приют за безнадеждно болни и обсъждаше с пациентите и семействата им въпросите за смъртта.
Вярвам, че по този начин тя бе дала възможност на грижите и безкористната любов на Наоми
към болните и умиращите да се влеят в сегашния й живот. Някои хора са ми казвали, че работата
в такова заведение е потискаща поради съсредоточаването на мисълта върху наближаващата
смърт. Но тази работа задоволяваше Ана, която смяташе, че си богато възнаграден, ако бъдеш
полезен по този начин. Каза, че опитала да работи като доброволка и в други области, но нищо
не я задоволявало така, както да работи с умиращите болни. Намерила бе своето подходящо
място в тази работа.
Аз вярвам, че влиянието на връзката с Исус все още е действено в живота на тези две жени,
макар и на подсъзнателно ниво. Смятам, че те използваха тези регресии по един зрял и
здравословен начин. Със спомените си за тази връзка, които са носели скрити в някое ъгълче на
подсъзнанието си, те ни върнаха една загубена част от историята. Вярвам, че основната цел на
тази книга и на Исус и есеите е да ни върне истинския Исус, да ни покаже какъв наистина е бил
той. Винаги съм усещала, че е притежавал нещо много различно, нещо извънредно, което му е
позволило да издържи изпита на времето. Но преди тези регресии никога не можах истински да
доловя какво е било това нещо.
Като седях в тъмната стая и слушах как изпадналата в транс жена преживява отново тази
история, съзрях истинската личност на Исус, невероятната харизма на този мъж и
изключителната му благост. Никога преди не съм усещала такава любов, излъчваща се от
човешко същество. Когато Мари и Ана ми разказваха за срещите си, любовта в гласовете им
казваше много. Седях на стола си и оставях тези невероятни чувства да се изсипват върху мен, и
се опитвах да ги абсорбирам едва ли не чрез осмоза. Сякаш усещах неговото присъствие и

95
разбрах на какво се дължи това въздействие, което е имал върху хората. Било е невъзможно да си
близо до него и да не го обичаш.
Преди да започна да пиша тази книга, пуснах част от ролките, за да ги чуе един човек. Той
явно също бе развълнуван от думите на жените. Въздъхнах и казах: "А сега, как да предам на
света това чувство чрез книга?" Той отговори с поглед, зареян в далечината: "Трябва да опиташ."
Това и направих. Опитах, макар че може би е жалко да предадеш такова чувство с написани
върху хартия думи. Мисля, че никой, който не е бил там, не би могъл да оцени трудната задача,
която ми бе възложена.
Чувствам, че съм била привилегирована да взема участие в тези моменти от историята, и
знам, че имам задължението да се опитам да ги дам на човечеството. Надявам се, че съм успяла
да разкрия Исус като едно благо, любещо човешко същество. Той можа да развие и да използва
дарбите, които всички ние притежаваме, спящи дълбоко в нас. Един човек, с безгранична любов
към хората на Земята.

СПИСЪК НА ИЛЮСТРАЦИИТЕ
Галилея по времето на Исус
Иродовият Ерусалим
Макет на Иродовия храм от югоизток
Храмовото светилище
Дворът на жените
Дванадесетте стъпала, водещи до портала
Част от строежа на Иродовия храм
Видение за лицето на Исус на излизащата от транс Ана

Превод: Надя Дашинова

Издателство Аратрон

В обработката участваха Ваня Субашева-Баракова, Павлин Деков и www.spiralata.net

96