Духовните закони на живота

как да ги разпознаем, разберем и прилагаме

Курт Тепервайн

Незачитането на природните закони неизбежно води до катастрофи: до срутването на мост,

до падането на самолет, до скъсването на дига. Не по-различно е в живота. Незачитането на
Духовните закони води в крайна сметка до житейски кризи.
В първото издание на тази книга вече бяха разгледани съществените закони на живота и те
помогнаха на много хора да живеят осъзнато.
Още по време на провежданото от мен ежегодно обучение на консултанти по житейските
въпроси разширяването на Духовните закони се оказа наложително. Така с времето
изкристализираха още седем закона, които сега са включени в допълненото издание на тази
книга за живота:
• законът за енергията,
• законът за реалността,
• законът за благоденствието,
• законът за успеха,
• законът за ученето,
• законът за промяната и
• законът за съзнанието.
Те бяха вплетени хармонично в съществуващите закони, така че в сравнение с първото
издание на някои места има незначителни промени в подредбата.
Да се изследват Духовните закони е задача за цял един живот.
Уважаеми читатели, нека тази книга бъде винаги ваша настолна книга за щастлив и
пълноценен живот.
Ваш Курт Тепервайн

Предговор
Нашият живот, както и цялото Творение, са изтъкани и се основават на вътрешен ред. Този
ред се подчинява на Духовните закони. Тези духовни закони имат свой собствен ритъм и ние
всички сме вплетени в този ритъм на Творението.
Целият ни живот протича под формата на ритми: вдишване и издишване, будуване и сън,
активност и отдих. Едното е невъзможно без другото, те са взаимосвързани и образуват едно
цяло – съдържанието на нашия живот. Смеем се и плачем, здрави сме и боледуваме, даваме и
взимаме, слушаме и говорим, работим и почиваме, всичко е едно вечно редуване.
Пространството и времето също са подвластни на този ритъм на смяната на деня с нощта, на
лятото със зимата, на сеитбата с жътвата, на прилива с отлива. За всяко нещо е отредено време.
Ако селянинът засее в неподходящо време, не би могъл да пожъне нищо. Следователно е важно
www.spiralata.net 1
да познаваме тези вечни закони, за да използваме разумно техния ритъм.
От незапомнени времена творци от всички култури са ни оставили в наследство по нещо
във връзка с тези закони. Време е да влезем във владение на това наследство, да го прегледаме и
подредим и да обогатим живота си с него. След като се запознах с тези закони, те ми служат,
помагат ми да постъпя правилно в подходящия момент и да живея пълноценен живот.
Ето защо това не е просто книга за четене, а „книга за живота”, която да ни помогне да
бъдем цялостни.

Когато човек е щастлив, не трябва да иска да бъде по-щастлив.

Теодор Фонтане

Нашите грешки са ни винаги верни, нашите добри качества ни изневеряват във всеки
момент.
Мари фон Ебнер-Ешенбах

Играта на живота
Повечето хора гледат на живота като на борба; но той не е борба, а игра. Но все пак е
игра, която не можем да играем успешно без да познаваме Духовните закони.
Животът е игра, която е измислена и се играе от едно всеобхватно съзнание, за да ми носи
радост.
Аз съществувам от началото на всички времена. Моето раждане е само началото на нов
епизод във вечната игра на живота. Животът ме приканва да играя с цялото Творение (ще
използваме думата занапред за Вселена, Космос, за сътворението, създаденото от вселенския
разум…), в което живея, което определя мен и което аз също така определям.
При тази игра мога да осъзная себе си като неделима част от цялото. Мога обаче също да се
изживея като „аз”, отделен от цялото. Тогава се изживявам като „его”, мога да се огледам в
цялото, да открия същинското си битие и така отново да осъзная себе си като част от цялото.
Това което се оглежда, открива и разпознава в мен, е моето съзнание, моята истинска същност,
СЕБЕ. Мога да го концентрирам във всяка произволна точка, мога и да го разширя и по този
начин да го направя всеобхватно. Мога да го оставя стремглаво да поеме към дълбините или да
го въздигна до шеметни височини: Аз съм творецът.
Всичко, което съществува, цялото Творение, е проявление на Едното (тази дума ще се
използва в книгата за божественото, Всевишният, Творецът, Богът), което е проникнало в
материята, за да играе „играта на живота”. Еволюцията е преоткриване на Божественото в
многообразието. „Играта на живота” означава да се случваш във всеки момент от битието.
Дълбоко в себе си знам, че съм Едното, цялото, което съдържа всичко, откъдето всичко започва и
където всичко ще свърши в края на всички времена. Аз съм началото и целта и играя тази игра, за
да изживея авантюрата живот. Целият живот е играта на Едното със самото себе си.
Доброволно съм влязъл през „дверите на рождението” във времеизмерението на този свят,
за да участвам в играта на живота. Тази игра се случва, за да ми достави радост и да ми даде
възможност да изживея съвършенството на моето действително битие – да стана този, който съм
и винаги съм бил. Играта само ми предоставя възможност да си спомням.
Не мога да поема в съзнанието си никоя сила на този свят, без едновременно с това тя да го
разшири и така да ставам все по-съвършен, докато отново не се превърна изцяло в самия себе си.
В началото на играта се изживявам като „Его”, към което е настроено враждебно всичко, което
не е „Аз”. Това Его намира израз като собствена форма, собствена воля и собствени потребности.
Веднага щом премахна от себе си привидното отделяне от цялото, отново се пробуждам за
съзнанието на собствената ми същност, моето СЕБЕ.

Какво е това живот?

Животът е всеобхватното съзнание, което прониква в цялото битие и го изпълва. Ето защо
всичко, което съществува, живее и всичко има съзнание. Животът е проявлението на Едната
сила, която наричаме Бог.
Животът е течаща, действаща енергия. Ако някой аспект на тази енергия не бъде допуснат,
www.spiralata.net 2
възниква задръстване: от едната страна имаме натиск вследствие на излишъка, от другата
недостиг.
Ако например не допусна аспекта ”умението да се утвърждаваш”, то може би липсата ще се
изрази в това, че при повишения в службата ще ме пренебрегнат, че няма да получа някой пост
или няма да постигна някоя друга цел. На телесно ниво недостатъкът може да се прояви като
мускулна слабост, атрофия на венците на зъбите или косопад.
От друга страна натискът се проявява като „необходимост” в житейските обстоятелства
като ме изправя пред неприятно изясняване на позициите, привличане в съдебен процес или
нещо подобно и по този начин едновременно получавам шанса да развия аспекта „умението да се
утвърждаваш”, да реша задачата и отново да съм свободен.
Ако това не стане, кръговратът започва отначало като при това избягването на неприятните
аспекти е само в мой ущърб. Или губя в съдебния процес, защото не съм вложил достатъчно
сили. Тогава ясно усещам липсата и натискът върху мен се засилва докато в един момент той не
стане непоносим, липсата е вече нетърпима – и аз най-после пристъпвам към действие.
Творението не иска по този начин да „ме ядоса”, а ме тласка болезнено към развитие, ако
някъде съм го блокирал.

Какво представлява един живот?

Един живот представлява продължителността на живот на едно тяло, което обитавам, малък
отрязък от моето вечно битие. Един учебен ден в училището на живота. В края на един такъв
живот аз, моето съзнание, се освобождавам от тялото и се завръщам у дома, за да преосмисля
опита си, да си напиша „домашното” и да се подготвя за натрупване на нов опит – за един „нов”
живот в едно ново тяло...

Какъв е смисълът на живота?

Най-общият смисъл на живота се състои в това да дам все по-съвършен израз на
съвършенството на моето истинско СЕБЕ.
Да живея действително самоосъзнато, да оставя чрез мен да се случи пълнотата на живота и
така наистина да запълня мига.
Общият смисъл на живота се състои в еволюцията, т.е. развитие, за да е възможно раз-
разгръщане, което води до осъществяване.
Единственият смисъл на живота е да събираш опит, който се превръща в познание –
единственото от моя живот, което ще взема със себе си, тъй като съм дошъл на този свят гол и
гол ще си отида.
Всичко, което имам тук, ми е дадено назаем от живота и рано или късно ще трябва го да
върна, най-късно на края на този живот.
Да живееш значи да се учиш. Никой от нас не може да кръшка от „училището на живота”.
Задачата ми е обаче също да пресътворя наученото в живота. Не да събирам мъртво знание, а да
разширявам съзнанието си и по този начин самия себе си – и така да се разпростирам все повече
докато отново стана всеобхватен. Това ще стане, само когато приведа наученото от мен в
хармония с живота. Ако това обаче не ми се удаде, идва ред на съдбата. Задачата на нашето
съществуване гласи: „Трябва да станете съвършени така, както е съвършен нашият Отец на в
небесата!”
Вече съм стъпил на пътя, след като съм започнал да търся. „Търсете, и ще намерите”!
Собственият смисъл на всяко едно прераждане е да разбера и изпълня задачата на
собствения си живот. Да осъзная следното: Аз самият представлявам собствената си главна
задача. В предродовата фаза изживявам още веднъж цялото досегашно телесно развитие. След
раждането изживявам отново цялото свое развитие. Едва след това моето раждане е напълно
завършено и е възможен напредък. Повечето хора впрочем умират, преди да са напълно родени,
преди да е приключило духовното раждане.
Част от собствения смисъл на живота е да се учим, за да предадем на другите наученото.
Напредналият се учи от По-висшето и едновременно с това се превръща в учител на по-малко
пробудения си брат. Така всеки винаги е едновременно и ученик и учител. Част от задачата на
нашето съществуване е да бъдем възможност за ближния. Ето защо е целесъобразно да живеем
www.spiralata.net 3
колкото се може по-дълго, за да може периода от време за постигане на същинския напредък да е
колкото се може по-дълъг. Но е нужно внимание, за да мога да използвам оптимално този период
от време.
Задачата ни е да намерим пътя от притежаването през съществуването до волята на
сътворението. От инстинкта през Егото да нашето истинско СЕБЕ – и по този начин към Бога.
Ако обаче някой не работи върху себе си, то други работят върху него, и който непрекъснато не
чува онова, което не може да не бъде чуто и не вижда онова, което не може да не бъде видяно,
той не трябва да се учудва, ако някой ден вече не притежава способността да чува и да вижда.
Така постепенно извървяваме пътя от противопоставянето и хаоса през съществуването редом с
другите до съжителството с тях. През това време се учим не само да постъпваме правилно, но и
да не пропускаме необходимото и да не допускаме погрешното.
Проумяваме също, че смисълът на живота не се състои в това да се стремим към щастието
за нашето дадено „аз”, а към щастието за нашето истинско СЕБЕ. Това означава да изразявам по
все по-съвършен начин съвършенството на моето истинско СЕБЕ и така да съм в хармония с
Творението.
Нищо, което човек може да притежава, не носи щастие. Има достатъчно хора, които
притежават всичко, но не са щастливи.
Мога да бъда щастлив само, когато кажа на живота едно безусловно „да”, а не „да, но...” или
даже „не”. Винаги, когато съм страдал в живота, съм казвал „да, но...” или „не”. Мога да
осъществя смисъла на живота си само, когато го осъзная.
Играта на живота също следва определени правила. Подобно на движението по пътищата.
Ако карам кола без книжка, рано или късно ще имам проблеми. Нарушавам законите и за това
трябва да отговарям. Освен това бих могъл да предизвикам дори и катастрофа, т.е. дисхармония в
живота. Ето защо е важно да ходя на шофьорски курсове, за да се науча действително да владея
колата си (моето СЕБЕ).
В курсовете в началото уча теория, правилата за движение и закона за движението по
пътищата. По същия начин би трябвало да се запозная с Духовните закони преди да вляза във
владение на моята Същност и да премина към действие.
След това идва ред на практическите занятия, часовете по кормуване. Сега уча моето СЕБЕ
на това, да се държи в съзвучие с Духовните Закони, да изживее на практика добитото познание и
да зачита правата на другите. Това в началото е все още твърде трудно, но скоро все повече се
превръща в рутина.
Ако след това наистина мога да карам кола, т.е. в действителност да общувам със своето
СЕБЕ, животът се превръща в игра. Злополуките – дисхармонии и сблъсъци с живота – ще стават
все по-редки, докато най-сетне се движа без да предизвиквам произшествия. Тогава животът се
превръща в игра, шофирането в удоволствие.
Но мога да управлявам кола едва след като съм се качил, т.е. след като съм извървял пътя
навътре. След като съм се слял в едно със собственото си СЕБЕ. Тогава започва същинският
живот, животът като игра, лекотата на съществуването.

Играта на живота се играе според утвърдени правила, които наричаме Духовни Закони.

Това е игра, чиито закони научаваме едва по време на играта. С всеки ход в играта, с всяка
крачка в живота имам шанса да научавам по едно правило – но само, ако се придържам към вече
познатите правила.
Докато съм жив, трябва да участвам в играта. Но аз решавам, дали ще участвам като играч
или като пасивен наблюдател. Ако в рамките на играта отворя врата, т.е. решил съм житейски
проблем, една житейска задача , стигам до следващата точка, където мога да направя още една
крачка.
Животът често играе с нас на „Не се сърди човече”. Например не си намирам ключа от
колата или къщата и стоя на дъжда. Или пък съм на летището и съм си забравил билета или
паспорта. При такива ситуации животът изпитва самия себе си в мен, дали нося у себе си
правилното съзнание. Той ме изправя пред изпитание, за да мога да вляза в крак и да живея
наистина съзнателно. Няма значение дали ситуацията ми е приятна или неприятна, тя винаги е
www.spiralata.net 4
подходяща и важна, за да ми помогне, да направя крачка към самия себе си. Така в подобни
ситуации се ядосвам дотогава, докато проумея, че ядът не помага да се реши задачата. Дори е
безсмислен, пречи на моето съществувание. HOMO SAPIENS, който се сърди, е сам по себе си
противоречие. И проумявам: нищо и никой не може да ме ядоса, само аз самият мога да го
направя или да не го направя.
Или пък животът играе на ”кариера”.
Кандидатствам за по-добро място, подготвям се задълбочено и получавам желаното място.
Продължавам да се квалифицирам във вечерни курсове, ставам референт, после началник на
отдел и най-накрая директор. Всичко това, защото искам „ДА БЪДА НЯКОЙ”. Все някога
установявам, че стълбицата на кариерата не води на никъде – не съм стигнал до целта, а само до
края и проумявам: Това, което в действителност съм търсил е било самоуважение и
самосъзнание.
Или животът играе на ”Монополи”.
Съсипвам се от работа, жертвам в първата половина от живота си здравето си, за да се
сдобия с пари. Купувам си собствено жилище, собствена къща, собствен завод, акции и т.н., а
през втората половина от живота си похарчвам парите, за да си върна здравето – в повечето
случаи безуспешно. Освен това забелязвам, че аз служа на собствеността си вместо тя да служи
на мен. И осъзнавам: Всичко, което имам, е заем даден от живота – нищо от това не мога да взема
със себе си, тъй като всичко, което съществува, е само някакъв вид „играчка”, за да можем да
играем играта на живота: собственост, пари, власт, признание, успех, а също и моите умения,
таланти, щастие, моят партньор, моето семейство, децата, дори моето тяло. Всичко ще оставя тук
след себе си за следващите играчи. Всичко е част от играта и иска само да ми помогне да открия
самия себе си.
Докато участвам в играта на живота, т.е. сам направя ход, когато е мой ред, животът също
винаги прави следващия ход. Ако обаче аз вече „не се придвижвам”, то и животът повече не
прави ходове и няма движение. Веднага щом като се вкопча в нещо, в човек или ситуация, играта
е в застой. В такъв случай вече ми е необходим житейски урок и получавам „допълнителен
урок...” от живота: дори и когато продължавам да играя една изгубена игра, защото така ми е по-
удобно или поне така изглежда, изгубвам при това сам себе си. Та нали в действителност играя,
за да придобия мъдрост и да събера червени точки в областта на любовта.
Тъй като ключът към тази игра е любовта, с помощта на мъдростта разбирам как трябва
разумно да го използвам. Любовта и мъдростта ми отварят всички врати в тази игра на живота.
Осъзнаем ли живота като игра, не можем повече да се оплакваме от „трудности”. Тъй като
тъкмо това е смисълът на играта. Ако моят партньор направи добър ход при игра на шах или
нанесе добър удар на тенис, не се оплаквам, а това само ме мотивира да дам най-доброто от себе
си в играта. Ако имах лош партньор играта скоро би станала скучна. Ако винаги печелим и
никога не сме изправени пред предизвикателства, скоро нашите умения биха намалели и най-
накрая ще ги загубим. Едва добрият ход на моя партньор е предизвикателство към моите
постижения, каквото предизвикателство е и „проблемът” в живота. Всеки решен проблем ми
носи познание и ме придвижва с един ход напред в играта.
Истинско само-познание е възможно само чрез жертви. Като жертвам това, което не
принадлежи към това ИСТИНСКО СЕБЕ, едва тогава ставам самия себе си. Едва след като
семенцето не се е вкопчило в това да остане което е, може да стане каквото трябва да бъде -
растение. Едва след като гъсеницата умре се ражда пеперудата. Играта на живота се основава на
непрекъснатата трансформация, която е възможна само след раздяла с нещо и саможертва.
Докато играя, усещам копнежа в себе си. Продължавам да търся и това е търсенето на самия
себе си. Тъй като играта на живота има единствения смисъл: да ми помогне да открия тайната на
истинското си съществувание. Трябва само да се оставя да ме води вътрешният ми копнеж,
тогава моята душа ще ме отведе при съзнанието за моето собствено съвършенство, обратно при
вечното единство на изначалното.
Има безкрайно много пътища, които водят отново към това единство. В крайна сметка всеки
път води към това единство, дори и да трябва да минем по заобиколни пътища. Но аз определям,
кой път ще избера, най-бързия, най-сигурния или най-удобния. И аз определям кога ще вървя и с
какви крачки. Така си създавам своя собствена уникална съдба, един вид „одежда по мярка”,
www.spiralata.net 5
която е създадена от мен и за мен. Аз съм я създал, аз трябва да я нося и само аз мога да я
променя и то във всеки момент от живота си. Аз съм творецът. И всеки от нас е призован да стане
сътворец, да участва в сътворяването на живота, на съдбата си и на цялото Творение.
Смъртта също е само един преход към друго ниво на играта. Изиграна е една част от нея,
систематизирам опита, който съм придобил, и се подготвям за следващия етап на играта: така
гледам на смъртта като на връхна точка на живота и мога спокойно да понеса всичко, което не ми
достига. Разбирам, че печалбата и загубата са „ равно-стойностни” и казвам безусловно „да” на
живота. Достигнал съм до познанието за винаги еднаквите стъпки в играта на живота:
• да осъзная задачата на живота си
• да запълня мига
• да събера познание, т.е. истинско богатство
• само-реализация
• да съм в помощ на себеподобните и на Творението
• да гледам на смъртта като на връхна точка на живота
Така ставам все по-добър играч в играта на живота и мога все повече да помогна на другите
да стигнат по-бързо до целта. Тъй като играта е приключила едва след като всички играчи са
стигнали до целта. Без значение е коя игра играе в този момент животът, той иска само да ми
направи подарък, да ми даде познание, единственото, което мога да взема със себе си. Най-
хубавото прозрение е: ”По време на играта на живота мога да уча се и да стана цялостен”.
Би могло да има и друго Творение, такова, където всичко вече е съвършено. В такъв свят не
би могла да се случи повече никаква промяна, тъй като там вече цари абсолютен ред. Това би бил
статичен свят, без движение и без живот, свят, в който играта на живота не би могла да се случи.
След като вече веднъж съм осъзнал това, разбирам и съвършенството на несъвършеното.
Но и в играта на живота все някога се стига до съвършенство, поне до съвършенството на
отделното. Тогава е наложителен квантов скок на съзнанието, който да направи достъпно ново
измерение на съществуването. Същинската действителност, в която откривам, че всичко което
води до съвършенството е било само подготовка за същинската игра на Творението. Оттук
насетне не определям само своята собствена съдба, а съдбата на все по-голяма част от Вселената,
докато не стигна до познанието, че съм едно цяло, че съм Бог и съзнателно определям цялото.
Когато последната част от мен е достигнала целта, играта приключва. И започва нова игра.
При това откривам, че в действителност няма никаква цел. Привидната цел е само ориентир
на хоризонта, който дава посока на пътя ми. В действителност целта е самият път, а привидната
цел е само краят на пътя и едновременно с това начало на нов път. Следователно разбирам, че е
безсмислено да искаш да стигнеш до целта колкото се може по-бързо, и се наслаждавам на пътя.

Взри се дълбоко в своята същност! Тъй като там е изворът на доброто, който винаги може
да бликне отново, когато пак започнеш да копаеш към него.
Марк Аврелий

Истински обичащият обича Бога във всичко и открива Бога във всичко.
Майстор Екхарт

Кой съм аз?

Когато се гледам в огледалото, виждам едно тяло и мога да кажа: ”Това е моето тяло.” Кой
обаче казва това? Та нали тялото не може само да принадлежи на себе си. Следователно в това
тяло трябва да се намира някой, който да казва:”Това е моето тяло.”
Тялото е материя. Материята не може да мисли, не може да чувства, не може да си спомня,
това го може само съзнанието. Аз обаче мога да мисля, да чувствам и да си спомням, копнея по
собственото си съвършенство. Следователно съм съзнание. Аз не съм тялото, не съм разумът, не
съм душата и не съм и подсъзнанието. Аз не съм името, което нося, и не съм ролята, която играя.
Аз съм съвършено, безсмъртно съзнание. Аз съм частица от изначалното, всеобхватно съзнание.
Аз винаги съм съществувал и винаги ще съществувам, тъй като АЗ СЪМ! Идвам от единството и
пътят ми води през многообразието обратно към единството.
След като съм осъзнал кой съм, трябва естествено да си задам въпроса: ”Защо съм?” и
www.spiralata.net 6
„Защо съм такъв, какъвто съм?”, „Защо съм тук?”, „Каква е моята задача и как я изпълнявам?”,
„Какви пътища съществуват и каква е целта?”
Все някога ще открия в себе си отговора: „ Човече, познай себе си и ще познаеш Бога.” В
този отговор ще открия и поставената ми задача: „Бъди самият себе си!” Това значи да осъзная
стари изтъркани модели на поведение и да престана да ги следвам. Това значи и да създам нови,
желани модели на поведение и да ги превърна в навик. Да простя на себе си и на другите това, за
което по-рано съм се произнасял осъдително. Да стана свободен и да оставя да си отиде от мен
това, което наистина повече не ми принадлежи.
И ето че се надигат нови въпроси. Какъв би трябвало да бъда, какъв е бил божественият
замисъл за мен? Какви слаби страни имам? Как да ги превърна по най-добрия начин в силни
страни? Какви са ми силните страни? Как най-добре да ги използвам за благото на цялото? Тъй
като първо трябва да служиш и после да заслужиш.
Към какво още съм привързан, какво би трябвало да откъсна от себе си? Какво още ми
пречи да бъда действително самият аз? Навикът? Лекомислието? Страхът? Недостатъчната
мотивация? Собствената ми неосъзнатост? Как да ускоря духовното си развитие? Как да вляза в
контакт с всеобхватното съзнание, с Бога?
Една легенда разказва, че Божието благоволение се излива като непрестанен дъжд над
света. Повечето хора обаче не получават дял от това благоволение , тъй като тяхното съзнание е
отворено още надолу, към материята. Ето защо първата задача на човека е да отвори съзнанието
си към висшите нива, за да може да получи част от божието благоволение. Втората задача се
състои в това човек непрекъснато да разширява съзнанието си , за да може всеки да получава все
повече благоволение. Иначе каква полза от непрестанния дъжд, изливащ се от океан пълен с
благоволение, ако нашето съзнание се побира само в един напръстник?

Този свят е като един мост. Мини през него, но не построявай дома си отгоре му.
Индийска мъдрост

Смисълът на човешкото битие

„Трябва да сте съвършени, както е съвършен нашият Отец в небесата.”
В тези думи се съдържа мисията на цялото наше битие. Това обаче не значи да отвърнем
поглед от света извън нас, тъй като външният свят е само отражениe на света вътре в нас и по
този начин част от него. Външния свят не е нещо привидно или изпитание, а наш приятел и
помощник по пътя навътре в нас, към нашето Същинско Битие, вътрешната действителност.
Езикът на житейските обстоятелства ясно ни показва, докъде сме стигнали по пътя, който води
навътре в нас. Той ни показва също така навреме и недвусмислено, ако се отклоним от пътя си.
Следователно по правилния път навътре в нас не можем да се откажем от света извън нас.
Не трябва да отричаме едната част от нашето битие – външната – или дори да я презираме,
тъй като без нея съвършенството изобщо не би било възможно. Можем да изпълним житейската
си мисия само ако интегрираме хармонично в нашето битие нещата извън нас. Можем да вървим
сигурно по нашия път само, ако стъпваме и с двата си крака равномерно както в света извън нас
така и в света вътре в нас. Двете крайности са погрешни форми на проявление: вкопчването в
материята като Сатаната, отказването от материята като Луцифер (което значи „носител на
светлината”) искат само да ни отклонят от истинския път. Веднага щом осъзнаем това, можем
още по-уверено да открием пътя си.
Така, както можем да вървим по един път само като редуваме краката си при стъпването,
така трябва и по духовния път да даваме превес ту на света вътре в нас, ту на света извън нас.
Пътят навътре в нас извървяваме най-добре като служим на света извън нас.

Двете природи на човека

Всеки от нас носи в себе си две природи: КАИН и АВЕЛ. Името КАИН значи „собственост,
притежание”. КАИН е отнасящата се до Аза част от човека, която е алчна и властна и винаги се
опитва да се сдобие с нещо или да наложи волята си на другите.
Намиращият се в нас КАИН иска да притежава, да властва, да се налага.
Името АВЕЛ означава „дъх, дихание”. АВЕЛ е духовната част от човека, неговата истинска
www.spiralata.net 7
природа, такъв, какъвто е той според божественият замисъл. АВЕЛ непрекъснато се стреми към
хармония, равновесие, към усъвършенстване на съществуващото и иска да пробуди доброто във
всичко. Тази същинска духовна природа на човека иска на спокойствие да сътвори добро.
В Библията Каин убива брат си Авел. Нисшата природа на човека все още побеждава човека
на духа. Но в действителност Авел не може да бъде убит, тъй като той е нашата същинска
природа, той е безсмъртния Богочовек във всички нас. Но този, с когото се идентифицираме, се
проявява чрез нас и предизвиква болести, удари на съдбата и страдание или здраве, хармония и
щастие. На нас е предоставено свободното решение, кого да ще оставим да се проявява чрез нас.
Във всеки момент от живота си имаме избора да вземем ново решение. Например СЕГА!!!

Да бъдеш човек означава да обединиш небето и земята. Само в тялото духът и душата имат
възможността да се срещнат, тъй като действат в противоположни посоки. Стремежът на Духа е
концентрацията в отделна единица. Стремежът на Душата е да се разширява, да става
всеобхватна, и по този начин да достигне до единението. Целта на духа е СЕБЕТО, отделната
единица. Целта на душата е ТИ-то, взаимоотношението. Целта на материята е НИЕ-то,
съвместното съществуване.
Човекът е силово поле между двата полюса дух и материя. Но силовото поле съществува
само посредством двата полюса. Ако единият полюс го няма, силовото поле изчезва. Много
добри хора се оплакват от липса на сила по пътя навътре в себе си. Това винаги е знак, че е
нарушена хармонията, че се акцентира само на едната страна.
Следователно съвършенството не означава “Или –Или”, а по-скоро “Както – Така и”.
За да открие най-добрия материал за нещо, науката прилага непрекъснато изпитване на
якост. Да бъдеш човек означава да станеш човек, и това поставя пред нас най-високи изисквания.
По този начин непрекъснато трябва да се подлагаме на това “изпитване за твърдост, якост” на
други нива следвайки мотото: „Това което не ме убива, ме прави по-силен.”. Но дори и когато то
ме сломява, моята задача е веднага отново да се изправя и да се отправя с повече бдителност към
следващото изпитание. Ако се опитаме да избегнем подобна проверка, само предизвикваме
живота да ни принуди да се изправим пред „необходимата” задача, нанасяйки ни съдбовен удар.
Кранът сам по себе си е безсмислен като съоръжение. Той изпълнява своето предназначение едва
когато пренася товар.
Ето защо трябва да открием, приемем и изпълним своята задача. Но не за да подобрим
своята карма или да си спечелим по-добро място на небето, а като изпълняваме задачата си,
изпълнени с любов – за благото на Цялото. Ако вършим нещо само от рафиниран егоизъм, сме
обикновени духовни бачкатори. Ако обаче го вършим от любов, самите ние се превръщаме в път.
Тъй като в това се състои цялата задача: Да видиш пътя, да вървиш по пътя - сам да се
превърнеш в път. Съвършеният човек е като слънцето, което огрява и „доброто” и „лошото”.
Където и да е той, светът ще става по-светъл и по-любвеобилен чрез неговото съществувание.
Той осветява, стопля и светлината му прониква във всичко, до което той се доближи. Той се е
превърнал в „подобие на Бога” и в благословия за всичко.

Смисълът на моя живот

Да се пробудя за самия себе си.
Да осъзная: Кой съм? Къде съм застанал? Накъде съм тръгнал? Какво иска животът от мен?
Как мога да осъществя това? Да не искам да бъда някой друг. Да допусна изцяло самия себе си.
Да вляза във владение на духовното си наследство и на неговото богатство.
Да проумея: Аз съм Богът на една огромна Вселена, вселената на моето тяло. В тази
огромна империя всяка моя мисъл е закон , предопределя моето здраве или болест, цялата ми
съдба.
Задачата ми е да бъда мъдър Бог в моята империя.
Да проумея: Аз съм творец.
Мога да постигна всичко, което мога да си помисля и в което мога да повярвам.
Ако моят живот не ми харесва, мога да го променя като си променя съзнателно мисленето.
Животът е игра, и докато живея трябва да участвам в нея. Сам решавам дали да взема
участие като фигурант или като играч.
www.spiralata.net 8
 Смисълът на живота е да се отправим на откривателско пътешествие, да изживеем
съзнателно авантюрата живот и наистина да се наслаждаваме. Тъй като играта на живота се
случва само ,за да ми достави радост.
Да осъзная, че съм неповторим и трябва да дам ценен принос към живота, по мой особен
неповторим начин.
Да осъзная и изпълня своето истинско предназначение Да прозра и последвам „посланията
на живота”.
Всичко, което ми се предлага, са само „предложения на живота”.
Да проумея, че всички проблеми са само житейски задачи, които съдържат един подарък –
едно познание. Проблемът е само опаковката, подаръкът – познанието.
Да осъзная, че печалбата и загубата са равно-стойностни.
Да открия, че мястото, на което стоя, е единствено правилното, за да преживея мига.
Да живееш означава да се учиш.
Да се научиш да използваш отговорно неустоимата сила на мисълта.
Да се научиш да вършиш правилното, да не пропускаш необходимото и да не допускаш
неправилното.
Смисълът на живота е да живея моя живот! За целта да бъда СЕБЕ СИ. Тъй като животът е
само едно отражение на тази моя битност.
Живея ли обаче роли, клишета, модели и т.н., иначе казано нещо, което изобщо не съм,
живея живота, който не отговаря на моята сегашна битност Следователно тогава живея живота
на моите модели, роли, програми... Ето защо смисълът на моя живот е да бъда самия себе си, за
да имам въобще шанса да живея живота, за който съм се въплътил на тази земя.
Смисълът на живота е да „умираме” във всеки миг и едновременно с това да се раждаме
отново. Това значи, че аз самият съм вечно променящ се, плавно течащ като самият живот.
Така че трябва с будно съзнание да пребивавам Тук и Сега, да бъда себе си, да дам израз на
себе си такъв, какъвто съм сега, в този момент. Едновременно да се наблюдавам и да се питам:
Това ли представлявам аз самият в действителност? Или живея една роля, модел на поведение,
които някога съм избрал. Не живея ли може би според мнението, представата, очакването и
желанията на другите?
Смисълът на живота се състои в това да обичаш и да живееш! Да си отворен и готов за
самия себе си.
Смисълът на моя живот се променя във всеки един момент. Той е също толкова променлив
като живота и моето истинско СЕБЕ. Ако аз съзнателно съм самият аз, ако живея това, което
трябва да се направи в момента, т.е. запълвам мига, живея в съзвучие със себе си и с живота,
тогава реализирам смисъла на живота: познание, освобождаване, промяна, развитие, бдителност,
съзнание, да бъдеш самия себе си, живот, любов!
Смисълът на живота е да изживея призванието си: Аз самият призовавам себе си при самия
себе си.
Задачата на моето съществувание е да бъда. Да бъда самия аз.
Следователно смисълът е да живея пълноценен живот като го изпълвам със самия себе си,
живея в собствената си пълнота Смисълът на живота е да поемеш отговорност. Сам пред себе си
съм отговорен да бъда самия себе си. Смисълът на живота е да бъда цялостен, т.е. да бъда цял. Да
бъда съвършен, какъвто съм аз сега. Да бъда цялостен, в моята цялост, в „центъра” на моето
съществувание. Само-откриване, само-познание, само-осъзнатост, само- осъществяване, само-
разбиране, само-владеене.
Смисълът на живота е да вляза във владение на духовното си наследство, т.е. да открия своя
произход и да го пробудя за живот.
Моето истинско СЕБЕ е божествената искра. Бог е казал: ”АЗ СЪМ този, който
СЪЩЕСТВУВА!” Аз съществувам, следователно съм частица то Бога. Тъй като Бог не е нищо
друго освен самият живот, който представлява моето Истинско СЕБЕ.
По този начин имам също така задължението и отговорността да бъда този, който съм:
мъдър Бог на своя живот.
Да бъда божествен, да бъда аз самият, означава да действам творчески: творческа сила,
обновление, това означава във всеки миг да бъда „нов”.
www.spiralata.net 9
 Да учиш означава да раз-криваш това, което вече знаеш дълбоко вътре в себе си и да
живееш това, което си раз-крил.
Смисълът на живота е да събираш опит, който се превръща в познание - единственото,
което мога да взема със себе си от моя живот.
Задачата ми се състои в това да претворя наученото в живота. Не да събирам мъртво знание,
а да разширявам съзнанието си, за да се разпростирам все повече докато и аз също ставна
всеобхватен. Да обединя в едно хармонично цяло четирите същности на човека духовната,
менталната, емоционалната и физическата и да действам , оповавайки се на това единство, в
съзвучие с Творението.
Част от смисъла на живота е също да се учим, за да можем да предадем наученото на някого
и така да бъдем шанс за ближния.
Съдбата е само едно отражение на моята сегашна битност. Всеки получава от съдбата това,
което сам причинява.
Все едно, какво ми изпраща съдбата, всичко са само шансове да се уча. Всичко има за цел
само да ми помогне и послужи. Мога във всеки момент да се освободя от колелото на съдбата
като се откажа от собствената си воля: „Да бъде волята Ти.”
Смисълът на моя живот се състои в това да давам по все по-осъзнат начин израз на
съвършенството на моето истинско СЕБЕ.
Единственото наше предназначение е да станем съвършени, както е съвършен нашият Отец
на небето. Моята задача е да превърна в реалност благоденствието, здравето, щастието и
хармонията за всички. И да се чувствам отговорен за всичко това. Да превърна живота си в
произведение на изкуството.
Да живея в свободата на самия себе си означава да бъда свободен, т.е. без обременяване и
граници. Да играя играта на живота като откривателско пътешествие, като приключение.
Смисълът на живота ми се състои в това да откривам все повече своята уникалност и да я
изживявам. Аз самият съм не-повторим!
Да живееш, значи да даваш самия себе си, любовта, която си. Да оставиш нещата да текат,
не да ги задържаш.
Смисълът на моя живот е да намеря моята истина и да живея според нея. Това е моят
подарък за света и за другите: Моят принос, който само аз мога да дам и да направя, Знанието
дълбоко в мен, мъдростта на моето истинско СЕБЕ, на Божественото, което представлявам.

Ето как осъзнавам смисъла на моя живот

Дошъл съм на земята с определено намерение. Мога да намеря осъществяване само когато
осъзная – приема – изпълня житейската си задача.
Откривам смисъла на живота като се питам:
• На кое място ме е поставил животът? Защо?
• В кое време съм роден? Защо?
• В коя държава съм роден? Защо?
• В кое семейство съм роден? Защо?
• С какви приятели ме е срещнал животът? Защо?
• При какви обстоятелства живея? Защо? При какви обстоятелства би трябвало да живея?
Какво трябва да направя, за да ги създам?
• Пред какви трудности ме е изправил животът?
• Къде да получа „допълнителни часове” от съдбата: уроци – болести – страдание – удари
на съдбата?
• В какво се състои същинският проблем? Какво иска да предизвика животът чрез това?
Какъв е смисълът?
• Какви познания съм придобил от това?
• Какви изводи съм си направил от това? Какви изводи би трябвало си направя?
• Как мога да запълня смислено мига, за да преодолея своето минало за оптималното
изграждане на настоящето; за да постигна в бъдеще „желаното крайно състояние”?
• Каква би била най-голямата ми мечта? Коя роля бих играл с удоволствие в живота?
В каква ситуация бих се почувствал най-добре?
www.spiralata.net 10
 • Как изглежда „желаната от мен моя биография”?
• Какво трябва да направя, за да превърна живота си в произведение на изкуството? Какво
би направил сега в моята ситуация велик учител като /Буда/Иисус?
• Какво все още ми пречи да направя точно това? Кога ще съм готов да направя
„необходимото”?
Човек може да се развива само по посока на една цел. При проблема това е решението. При
желанието това е неговото изпълнение. При живота това е неговият СМИСЪЛ.

Какво е същинското ми призвание?

Дошъл съм на този свят с определено намерение.
Мога да намеря осъществяване само, ако осъзная моето призвание, приема го и го
реализирам.
Професията трябва да е нещо, за което да живеем, а не от което да живеем!!!
Никой не може да постигне успех в професията си, ако не обича работата си, ако
професията и призванието не съвпадат, не служат на самоосъществяването и не са полезни за
общността.
Първата стъпка по Духовния път означава първо да вляза във владение и целесъобразно да
приложа това, което вече съм постигнал като се питам:
• Какво умея особено добре? Какви умения, таланти и сили притежавам? Тъй като където
са моите дарби, там са и моите задачи.
• Какво особено ми доставя радост? Какви са моите хобита? Моите желания? Какво бих
искал да правя целия ден? Какво ме „въодушевява”?
• Какво образование имам? Какво образование би трябвало да придобия още?
Пред какви кризи, трудности, уроци ме изправи животът?
От кои ограничаващи представи би трябвало да се откажа?
• Какви шансове ми предоставя животът да направя това: досега, в този момент, в бъдеще?
• На кое място ме е поставил животът? Как мога още по-добре да запълня това място?
Какво трябва да науча и от какво да се отуча?
• Ако можех да започна живота си отначало, какво бих направил по друг начин?
• Каква би била най-голямата ми мечта? Как изглежда животът ми като произведение на
изкуството?
• Какво следва от това? При тези обстоятелства какъв съвет бих дал на най-добрия си
приятел?
• Какво всъщност още ми пречи да направя точно това? Кога ще съм готов да направя
„необходимото”?
Превърни себе си в цар на своя собствен живот! Играй главната роля в твоя живот!!!
Твоят живот е неповторима мелодия, която сам свириш на инструмента на живота. Майка
ти, баща ти, братята и сестрите ти, приятелите, всички те се опитват да свирят на твоя
инструмент своята мелодия на твоя живот. Но това е твоят живот, за който ти си отговорен. Няма
значение каква мелодия свириш или разрешаваш да свирят другите, последствията носиш само
ти.
Следователно започни сам да си определяш песента, неповторимата мелодия на твоя живот.
Ако понякога изсвириш грешен тон, то не забравяй, че няма човек, който да свири безгрешно. Но
се учи от грешките си, за да може мелодията ти да звучи все по-чисто. Мелодия, която ще ти
дари здраве, любов, хармония и радост.

Всеки човек, наистина всеки, има на този свят отредено нему и само нему място.
Пол Антон дьо Легард

Не бягайте от пътя на живота. Нито за ден! Не избягвайте нито един въпрос! Това е
грешната стъпка! Животът ще те догони и отново ще те сграбчи, само че вторият път отзад.
Горш Фок

Всичко е едно цяло

www.spiralata.net 11
 В началото е била волята на Едното да приеме много образи. Неговата воля се проявява като
Творението. Цялото битие е израз на неговата воля.
Абсолютното, Едната действителност зад привидното, е вечен, вездесъщ, безграничен и
неотменим принцип, по отношение на който всякакво размишляване е невъзможно, тъй като не
можем да обхванем неговата всеобхватна безграничност със средствата на нашия разум. Можем
да разпознаем тази „една сила”, стояща зад цялото битие, само чрез многообразните форми на
съществуванието. Всеки човешки израз или сравнение само ще я oмаловажи. Но съществува тази
„една сила”, която предшества цялото намерило проявление, ограничено съществувание. Можем
да я наречем съзидателната изначална творческа сила, духовната причина на цялото битие или
БОГ.
Всичко, което съществува, е резултат от действието на тази изначална творческа сила: Ето
защо не може да има нищо мъртво – всичко е органично и живо. Цялото Творение е един жив
организъм. Тази една сила, непрестанното движение на великото дихание, пробужда Космоса
при началото на нов период с помощта на две противоположни сили, създавайки по този начин
дуализма: мъжкото и женското начало, положителното и отрицателното, духовното и
материалното, ин и ян. Тези сили са противоположни, но едновременно и съдържащи се една в
друга и само в тяхното единство може да се прояви Едната сила . Двете сили са винаги в
динамично равновесие и позволяват проявлението на Космоса в разнообразни конкретни форми ,
като по този начин оставят възможност да се прозре единното начало в тях.

Бог не е създал света, Бог се е претворил в света!

Всичко, което съществува, било е и някога ще бъде, е вечно, тъй като всичко притежава
една и съща основна субстанция и е проявление на вечното. Ученият може да нарича тази
основна субстанция енергия, метафизика - дух, вярващият просто Бог. Степента на вибрация
определя вида на проявлението и всяка промяна на трептенето предизвиква промяна на формата
на проявлението.
Всяко нещо притежава душа. Всяка душа е неразделна част от универсалната душа на
Творението, и самата тя е израз на Едната сила. Всяка отделна форма на съществувание взима
със себе си по време на своето собствено пътешествие, на собственото си поклонение през
пространството и времето, искра от тази божествена всеобща душа, без която не би имало
никакво битие. Всичко в Космоса притежава съзнание, независимо на кое ниво то намира
проявление. Няма мъртва материя, както няма и сляп, произволен закон.
На този свят няма случайности, а всичко се подчинява на закона за причината и
следствието. Целият живот е закон. Дори самото име „Космос” означава „ред” и показва, че
цялото Битие се подчинява на един иманентен замисъл на сътворението. Този замисъл на
Творението намира своя израз в Духовните закони. За многообразните форми на проявление на
живота е необходимо съществуването на замисъл, който да регулира съжителството между тях,
тъй като само едно единствено „не планирано” съвпадение извън рамките на този замисъл би
довело до хаос в царящия във Вселената ред и би попречило на съгласуваността между силите.

Ангелът няма име.

Но във всеки момент може да се случи така,
че той да носи твоето име.
Албрехт Гьос

Понякога толкова много сме изпълнени с желание да бъдем ангели, че забравяме да бъдем
добри хора.

Законът за любовта
Любовта е основният закон на силата, която наричаме Бог.
Когато се научим да обичаме и обвържем това с мъдростта, тогава сме съвършени. Докато
сме на земята нашата задача - смисълът на живота ни - се състои в това да се научим да обичаме.
Не става въпрос само за любовта към един партньор, а за всеобхватната любов, която не
изключва никого и нищо, за да се превърнем по този начин в пратеник на любовта Му. Да
www.spiralata.net 12
обичаш означава също да използваш възможността да бъдеш шанс за другите.
Да си влюбен и истинската любов за толкова различни като цвета и плода. Ако вече
съществува плод, то цветът е изчезнал. Любовта означава да приемем с разбиране и осъзнато
недостатъците. Любовта не е външна проява, а основна промяна на нашето битие. В любовта
винаги срещаме точно партньора, който съответства на самите нас. Според закона за резонанса
можем да привлечем само такъв партньор. Често търсим любовта в едно партньорство само
поради това, че не сме способни да обичаме сами себе си. Съзнателно или несъзнателно всеки от
нас е изградил идеален идеална представа за самия себе си и по тази причина не приема
различно от това свое съществувание. Тъй като светът извън нас е само отражение на света вътре
в нас, по този начин човек отхвърля и света около себе си. Идеалния образ е цел, а една цел
можем да постигнем само като поемем на път. Отхвърлянето на собствената битност съответства
на нашето усещане, че божественият замисъл за нас е друг, но ще станем други само като се
променим. Имаме този шанс във всеки момент, но можем да го използваме само, ако първо се
приемем и обичаме такива, каквито сме.
Да обичаш друг човек означава да отдадеш себе си, да искаш и пожелаваш за другия най-
доброто, без за това да очакваш нещо в замяна. Любовта иска да дава и се осъществява чрез
даването.
Любовта е радостта, която изпитваме, мислейки за любимия човек или радостта от неговото
присъствие. Радостта да бъдем близо до него, да му се радваме и да намерим осъществяване в
нещата, които вършим заедно.
Да обичаш означава да се разкриеш, да допуснеш другия вътре в себе си, да взима участие в
това, което те вълнува, да споделяш самия себе си, да искаш да делиш с любимия всичко. Да
обичаш означава да допринасяш с радост за доброто на другия и той изцяло да може да разчита
на теб, което допринася и за твоето собствено развитие.
Често казваме: „ Обичам те” и при това всъщност искаме да кажем: „Имам нужда от теб”
или „Не ме напускай”. Това само показва, че все още не сме почувствали истинска любов.
Предпоставката за това е да започнем да обичаме сами себе си, да се приемем безрезервно
такива, каквито сме, да кажем „да” на нашата битност. Това води до това, че и когато сме сами
също сме щастливи и доволни. Тогава критиката от страна на другите повече не ни засяга
болезнено и сме освободени от зависимостта от другия, тъй като докато имам нужда от другия,
не съм наистина свободен. Ако сами се освободим от страха да не ни изоставят, сме способни да
дадем повече свобода и на нашия партньор. Едва тогава е възможна истинска любов , тъй като
любовта не може да обсебва и да задържа някого насила. Опитаме ли да го сторим, тя умира.
Това, което остава след нея е навикът.
Ние се усещаме привлечени от някого, ако си приличаме по нещо, защото така намираме
потвърждение на нашата битност. Но и противоположности се привличат, когато се допълват
взаимно. Имаме нужда и привличаме това, което ни прави цялостни. Може следователно да се
каже, че основоположните прилики в една връзка изграждат основата, допълващите се взаимно
различия й придават обаяние.
На влюбеността са присъщи ревност и крайни колебания в настроението, които изискват
отклик на чувствата и поради това изглежда за страничните наблюдатели твърде егоистична.
Влюбеността може да бъде за обичания много притесняваща, изискваща и дори задушаваща,
претендираща за непрекъснати доказателства за любов. Влюбеният иска да притежава обичания,
да го има единствено за себе си, влюбеният е зависим. Докато обаче в любовта съществува
зависимост в каквато и да било форма, връзката е натоварваща.
В любовта изпитвам сърдечното желание другият да е щастлив и съм готов да направя
всичко за това. Да му дам време, ако има нужда от време. Да му дам внимание, ако има нужда от
внимание. И свобода, ако има нужда от свобода. В любовта не очаквам непременно отклик на
чувствата, а постъпвам така от нежна симпатия, от уважение и респект, дори от възхищение.
Мога да обичам освен него и други хора и му признавам същото право. Емоционално не съм
зависим от реакциите на другия, тъй като го обичам независимо то това, дали той отвръща на
чувствата ми.
Изкуство ли е любовта?
Повечето хора вярват, че любовта е въпрос на случайност. Нещо, което се случва, ако
www.spiralata.net 13
просто имаш късмет.
Ако обаче любовта е изкуство, то тя изисква познаване на зависимостите и готовност да се
направи необходимото.
На първо място е проблемът, че повечето хора се интересуват само от тази част на любовта,
която сами получават. Те искат преди всичко те самите да бъдат обичани и по-малко ги е грижа
за собствената им способност да обичат.
Много хора са също така на мнение, че няма какво толкова да се учи, тъй като любовта
зависи от обекта, а не от собствената способност да обичаш. “Ако само срещна подходящия
партньор, то тогава любовта ще дойде от само себе си” - мислят те. Те забравят, че любовта е
както даване, така и вземане и че тя винаги започва с даването. В това се състои най-голямата
тайна на любовта.

Идеалното партньорство
Всеки човек търси идеалния партньор, и само малко хора вярват, че са го намерили.
Идеалният партньор, партньора на душата е този, чрез който и двамата могат да се развиват по
най-добрия начин. Това не е само свързването между двама души, а свързването на две души, със
всички произтичащи от това следствия за съвместния живот и за любовта.
С моя партньор на душата се срещам на нивото на душата, отвъд всякакви роли и
очаквания. Той се превръща за мен в „двери към вътрешния рай”, в път към моята собствена
цялостност. Обичам го такъв, какъвто е, а не какъвто трябва да бъде според мнението ми. Целта
на партньорството на душите е да стана себе си и да дам свободата на другия да стори същото,
помагайки му да се освободи от робството на погрешните модели на мислене и чувствата,
породени от очакванията и ролите в представите ни. С него живея в атмосфера на свобода и
доверие, които всъщност правят възможна истинската любов.
С партньора по душа изживяваме любов, която дава свобода и създава простор за
развитието и на двете страни. Тя е път към намирането и следването на собствената истина.
Свободата е възможна също и без любовта на партньор. Без свобода обаче любовта не е
възможна. Това означава не само да дадеш на другия пълна свобода, а и сам да останеш
свободен, без да имаш нужда от другия. Едва тогава съм истински с него, защото искам, а не
защото трябва!
Един мъж цял живот търсил идеалната партньорка. Станал богат и известен, но останал сам.
Когато вече бил остарял, един репортер го попитал, дали неговото търсене е приключило с
неуспех и той казал: „Напротив, намерих я. Когато бях на 30 я срещнах. Но за съжаление и тя
също търсеше идеалния партньор!”
Много от нас се чувстват така, както се е чувствал този мъж. Търсим идеалния партньор и
не забелязваме, че според закона за резонанса можем да привлечем идеалния партньор едва
тогава, когато сами сме се превърнали в идеален партньор. По този начин партньорът, с когото
сме в момента, е точно идеалният, тъй като той ни изправя тъкмо пред тези уроци, които още
трябва да усвоим, за да сме наистина идеален партньор.
Правим също и една друга грешка. Търсим любовта извън нас – искаме да бъдем обичани.
Несъзнателно копнеем по ситуацията от нашето детство, когато са ни обичали такива, каквито
сме били. Били сме обгрижвани и сме се чувствали защитени. Разбираемо е , че искаме да
продължаваме да изживяваме това усещане на обич и защитеност. Но мога да получа само
толкова любов, колкото сам давам. Любовта на майката е била само нещо като „аванс”,
предплата от страна на живота, който като възрастен трябва да изплатя обратно, тъй като мога да
пожъна само това, което съм посял. Любовта е като самотна планинска хижа; човек намира там
само това, което сам е донесъл. Следователно нека приключим с грешката да се интересуваме
само от тази част от любовта, която получаваме, и започнем самите ние да даваме любов, да се
осъществяваме като обичаме, да се превърнем сами в истински обичащи.

Изкуството да бъдеш сам

Някои хора обаче се страхуват от самотата. Без партньор те се чувстват нежизнеспособни,
не са в състояние да са щастливи сами и се надяват, че самотата им ще изчезне, ако живеят с
някого другиго. Двама нещастни души не стават щастливи само от това, че са заедно. Още
www.spiralata.net 14
повече, че към това после се прибавя страхът да не изгубиш отново другия. Страхът не е основа
за истинска любов.
Да бъдеш сам е задача, която все някога бива поставена на всеки човек, и от която той не
може да избяга, която трябва да бъде решена. Това не означава да си отшелник или саможивец.
Такова самотничество не е и мъчителна самота или изолация. Ако владея изкуството да бъда сам,
това означава да бъда в будно само-съзнание, сливане на всичко в едно, съдържащо се в Едното.
В това си съзнание съм обвързан с другите, и по този начин с цялото, по много интензивен и
дълбок начин, който не се корени в мисленето, а обхваща всички области на битието. Едва тогава
съм свободен. Едва тогава е възможна истинска любов.
Мога да срещна обаче идеалния партньор едва когато сам съм се превърнал в идеален
партньор. Мога да срещна голямата си любов една тогава, когато съм я намерил вътре в себе си.
Тогава всъщност нямам повече нужда от нея в света извън мен, но едва по този начин я правя
възможна, привличам я според закона за резонанса. Смисълът на едно партньорство е в това,
другият да ме изправи лице в лице с моите недостатъци. Да ми покаже, къде още не съм съвсем
цялостен. Пренията с другия, при когото оставам, защото го обичам, трябва в края на краищата
да ме отведат при самия мен. Така партньорът, когото имам, е идеалният партньор за мен. И аз за
него. Заедно извървяваме пътя към нас самите.
Не откривам голямото щастие в това да получавам колкото се може повече любов от моя
партньор, а в това да развия по-добре способността си да усещам и дарявам любов. Докато аз
самият не обичам, душата ми остава празна. Целта на едно партньорство следователно не е
любящо гугукащата си двойка, в която единият не може да живее без другия, а в идеалния случай
това са двама души, които за станали цялостни съвместно и редом с другия. Които поради това
не се нуждаят повече един от друг, тъй като всеки е поел в себе си аспектите на другия.

Стъпки по пътя към истинската любов

Първата крачка по пътя към истинската любов се състои в това, да се обърна безусловно
към другия и от това отдаване да изживея толкова удовлетворение и щастие, че да не се питам
повече, какво ще получа. Ако получа нещо, то това е само допълнителен дар.
Ако искам да бъда щастлив в любовта, трябва да сложа край на две неща: на страха, че няма
да съм обичан достатъчно; на желанието да притежавам другия. Тъй като който се страхува и
иска да притежава, в крайна сметка ще загуби всичко.
За да бъде моята любов трайна, тя има нужда от три предпоставки:
• възхищение
• обща задача, която да въодушевява и двамата
• разбирателство
Ако искам обаче да срещна истинската любов, трябва първо да позная Бога в човека и при
това във всички хора.
Тъй като истинската любов е безгранична. Не мога да обичам едного, а другиго да лишавам
от любовта си.
Истинската любов следователно не е моето отношение с един човек насреща. Любовта
съществува и без ответна страна. Любовта е просто нещо, което прониква в мен и ме изпълва.
Едва от това дълбоко вътрешно проникване и съзирането на божественото във всичко възниква
„всеобхватната любов”, която вече не изключва нищо и никого. Тази истинска любов е
проникването в божественото единоначалие, при което Едното се съдържа във всичко. Не трябва
да се уча да обичам, а трябва само да допусна любовта, която е моя същност да тече свободно.
Трябва само да отстраня блокадите и препятствията, за да може любовта да се случи в мен и да се
прояви като живот.
Ако наистина живея, любовта се случва чрез мен.
Любовта е нашето същинско битие. Затова въобще не трябва и не можем да се научим на
любов, трябва само да я допуснем. Стигам до любовта, като съм повече самия себе си, като
отново се ”връщам при себе си” като изпаднал в безсъзнание човек, който отново идва в
съзнание. Това става като престана непрекъснато да искам да бъда различен от това, което съм.
Като престана да искам да осъществя въображаем идеал, а осъзная, че божественият замисъл за
мен е да бъда какъвто съм и че само така мога да запълня мястото си, мога по най-добрия начин
www.spiralata.net 15
да реша задачата си. Не трябва да се променям, а задачата ми е само да бъда самия себе си. Част
от това е да осъзная, че вътрешните картини, които определят моя живот, не са мое дело. Едва
след като съм се разделил с представите на другите, мога да започна да живея в действителност
моя живот. Едва тогава мога да приема и потвърдя моята битност. Едва тогава мога да се обичам
действително и по този начин съм способен да обичам и някого другиго.
Тогава не трябва да изключвам никого повече. Тогава съм се превърнал в обичащ човек.

За човека има само една единствена истина: тази, която го прави човек.
Антоан дьо Сент Екзюпери

Себеотдаването е алфата и омегата на всяко учение за живота.

Йохан Хуицинга

Законът за хармонията
Този важен закон уравновесява различните по своята същност въздействия и по този начин
осигурява постоянното запазване на хармонията или поне нейното бързо възстановяване. От него
могат да се изведат направо всички други Духовни закони, те се съдържат в него. Законът за
хармонията прави възможно това, различните следствия на Духовните закони в крайна сметка
отново да водят до хармония.
„Всяко едно нещо обуславя другото”: Където има много светлина, има и много сянка. Или:
“Който взима, и от него взимат, и който дава и на него му се дава”. Следователно тук трябва да
различаваме между вземане и приемане на нещата!
Този закон действа и е видим в цялото Творение. Както и в смяната на деня и нощта така и в
движението на махалото на стенен часовник. Той води до това, че всяко екстремно положение
може да бъде доведено само до определена точка, преди да трябва да се задейства някаква
реакция, която ще възстанови равновесието и по този начин хармонията.
Този закон не се проявява само под формата на природни явления, а също така и в нашия
ежедневен живот, във всичко което срещаме по пътя си и ни се случва: в нашата интимна връзка,
в професията, в болест и страдание както и когато сме здрави и щастливи. Винаги когато човек
своеволно наруши хармонията, законът неизбежно възстановява равновесието. Ето защо първа
крачка по пътя към хармонията е да се държим така, че да уважаваме самите себе си и да се
чувстваме добре в кожата си.
Кахуните, свещениците в Полинезия, са обобщили закона на хармонията в следната божа
заповед: „Не наранявай никого. Не нарушавай хармонията на другия, тъй като другият си самият
ти.”
Това съдържа в себе си естествено и идеята да не нараняваме самите себе си, например чрез
самоупрекване или чувство за вина. Означава също да не накърняваме истината, даже и с най-
малката нечестност. И да се откажем от всяка отнасяща се до самите нас своенравност, за да не
нарушаваме непрекъснато хармонията на Творението.
Става въпрос аз това да прозра кой съм аз в действителност: обособена част на Едното,
всеобхватно съзнание, която чрез своя живот участва със свой дял в симфонията на Творението.
Всеки човек влияе на съдбата на света.

Човек е остарял, когато изпитва повече радост от миналото отколкото от бъдещето.

Джон Кнител

Законът за еволюцията
Законът за еволюцията гласи, че всичко непрекъснато се променя. Панта рей казват
гърците. Всичко тече.
Целият ред в природата, даже в целия космос ни насочва към постъпателно развитие, към
по-висше битие. По този начин не съществуват две неща, същества или явления в цялата
Вселена, които да са абсолютно идентични. Всичко е неповторимо, дори този миг. Той никога не
е бил и никога няма да бъде отново. Цялото Творение е една вечна премиера.
Законът за еволюцията съдържа в себе си принципа на непостоянството. Нищо не може да
www.spiralata.net 16
остане такова, каквото е в този момент. Не мога да задържа нищо, тъй като всичко, което започва
има и край. Започвайки, то вече носи себе си края, едновременно е и началото на нещо ново,
което също така ще свърши, за да породи нещо ново и по този начин е вечно. Обратното на това
твърдение също е вярно. Ако всичко, което започва свършва, то тогава това, което няма начало,
няма и край: Едната сила, животът, битието!
Вечното битие, въпреки че е непрекъснато променящо се, не може нито да се увеличи нито
да се намали: то съществува. Променя се неговата форма, неговото проявление и все пак е
непроменимо. Всичко, което съществува е произлязло от „Едното” и „Едното” се съдържа във
всичко. Всичко е част от „Едното” и все пак непрекъснато съставлява едно цяло.

Животът не е нищо друго освен развитие. Да смяташ себе си за състоял се, завършил
развитието си, означава да убиеш себе си.
Фридрих Хебел

Законът за съответствието
Законът за съответствието или аналогията гласи: „ Както е горе, тъй е и долу, както е долу,
тъй е и горе. Както е в най-малката частица, така и в най-голямото. Както е отвън, така е и
отвътре.” С това законът казва също, че едно определено съдържание винаги трябва да има и
една определена форма. Съдържанието и формата са идентични.
Ако притежавам съзнание, то и всяка клетка притежава съзнание, всяка слънчева система,
цялата Вселена. Всичко, което съществува, има своето съответствие на всички нива на битието.
Като се занимавам с едно ниво и го осъзнавам, осъзнавам всички други нива, тъй като те му
съответстват. Човекът като микрокосмос е точно копие на макрокосмоса. Тъй като сме създадени
по подобие на Бога.
Валидността на този закон се проявява от най-малкото – магнетизма, елементарните
частици, атомите, молекулите, биологичните клетки, органите и организмите – до най-голямото,
небесните тела, слънчевите системи, системите от млечния път и в крайна сметка цялата Вселена.
Това важи също така и за нивата на фината материя и за духовните нива.

В следната таблица се опитвам да дам мой вариант на „формула на световете”:

Дух Изначална Вибрация Духовна Магнетизъм Вибрация Дух Изначална

сила Бог субстанция Електрика сила Бог
Физическа Атоми
субстанция Молекули

Интересен е начинът, по който Хермес Трисмегистос, мъдрецът на древността, формулира

този закон: „ Онова, което е долу, е сходно с това, което е горе и онова, което е горе, е сходно с
това, което е долу, за да случи чудото на едно единствено нещо.”

Ако не си готов да промениш живота си, никой не може да ти помогне.

Хипократ

Законът за енергията
Не съществува нищо друго освен енергия. Всичко, което съществува e енергия. От
съществено значение е понятието „енергия” да не се разглежда само в тесния физичен смисъл,
ние хората също представляваме енергийни полета – информационни единици. Хората, нещата,
обстоятелствата, ситуациите, мислите, чувствата, всичко това са форми на проявление на
различните трептения на енергията.
Всичко произхожда от Едната енергия, първичната, изначалната енергия. В началото тази
енергия представлява чист потенциал. Когато този потенциал се задвижва, за да даде тласък на
всичко, той започва да трепти и тези различни трептения приемат безкрайно разнообразни
форми.
От една определена честота на трептене насетне тази енергия се проявява като материя.
www.spiralata.net 17
Полярностите са само двете крайни стойности на трептенето на енергията. Специфична форма на
трептенето е ритъмът. Енергията като първо проявление на действителността и реалността
представлява това, което поражда задвижената енергия.
Дори и науката е на едно мнение по въпроса: всичко е енергия . Енергията не се губи, тя
може само да приема различни форми. Това е познато като „закон за запазване на енергията”.
Ето какво гласи законът за запазването на енергията: „Всичко е енергия, не съществува
нищо друго освен енергия. Енергията има неограничен потенциал. Всичко съществуващо
представлява форми на проявление на Едната енергия и всяка форма може да бъде
трансформирана в някаква друга.”
Разбирането на закона за енергията е от значение за всеки акт на Творението.
• Научаваме се да трансформираме формите на проявление на енергията
• Научаваме се да предизвикваме форми на проявление на енергии като сътворяваме неща и
събития от мисли (една от формите на енергията).
• Учим се да сътворяваме от безграничния (енергиен) потенциал на Творението, за да му
дадем възможност да се разгърне.
Следователно, ако съм енергия, значи съм вечен. И съществува само една енергия – така
всичко представлява едно. Аз съм най-висшето и най-низшето – аз съм всичко. Така мога да
проникна в енергията на просветлението или в енергията на бъдещето и в действителност най-
накрая съм свободен – свободен да избирам каквото си пожелая.

Да събудим сетивността за енергията

За да можем да трансформираме енергии, първата крачка е да можем да възприемем сами
себе си като енергия, да осъзнаем всичко „извън нас” като енергия и след това да се научим да
трансформираме съзнателно тази енергия. Всички останали Духовни закони служат на тази цел.
Сега става въпрос преди всичко за това да можем съзнателно да възприемаме енергията.
Мога да променя енергийно атмосферата в едно пространство, мога да задам/потенцирам
вътре определени трептения или да ги премахна и всичко в това пространство веднага реагира на
промяната. Така мога да въздействам и предизвиквам промени във все по-голямо пространство.
По този начин мога да въздействам енергийно променящо и във времето и да поема моята
отговорност за цялото. По този начин мога да повлияя също и на Универсалното Съзнание.
Казваме, че притежаваме пет сетива, но те са много повече. „Енергийните сетива” са нашите
съвсем естествени сетива, с които ВСЕКИ разполага. Трябва само отново да осъзная, че това е
така, и да се науча да възприемам енергията.
Свикнали сме с възприемането на някои форми на енергия. Усещаме топлина или долавяме
звук, въпреки че и това е само трептяща енергия. Всичко има своя определена честота.
За да изостря своята „сетивност за енергия” започвам с това да осъзная как АЗ СЕ чувствам.
С какво възприемам енергията? Преди всичко КАТО КОЙ я възприемам? Като Его или като аз
самият? След това започвам да променям тази честота, като извиквам в съзнанието си радостна
мисъл и съзнателно възприемам промяната на моето трептене.. Същото важи, ако предизвикам
негативна мисъл. Дори само чрез своето намерение мога да променям собствената си енергия,
мога да я повиша, да я потисна, да я направя лабилна или да я стабилизирам. И преди всичко:
Мога също да доловя това и да го усетя.
Моята храна също притежава определена енергия и вибрация. Като избирам храната
си ,избирам и съответната енергия и вибрация, които поемам в тялото си. Това ясно показва, че
няма такъв начин на хранене, който да е подходящ за всеки човек. Всеки поема в себе си тази
хранителна енергия , точно от която има нужда тялото му.
Поради това е много по-важно да възприемаме енергията на хранителните продукти
отколкото техния вкус. Така се уча съзнателно да избирам такава храна, която да повишава
присъщите на моето тяло трептения, която ме настройва по-радостно. Например образуващите
киселини храни в истинския смисъл на думата правят човека „по-кисел”.)
Така мога не само да възприема енергията на всяко нещо, на всяка ситуация, на всеки човек,
но и да ги променя. Мога да си представя например моята къща-мечта или други мечти. И това
притежава определена енергия, съществува на духовно енергийно ниво и очаква да получи
проявление. Мога с моята представа да проникна вътре и да го променя, след което то ще се
www.spiralata.net 18
промени и на материално ниво.
Така всяка представа притежава определена енергия и вибрация, която мога да определя,
която обаче оказва влияние върху мен.
Нека осъзнаем: Всичко, което виждам във външния свят, съвсем не съществува така, а аз
само възприемам вибрациите.
Това става особено ясно при цветовете. Няма цветове, само различни вибрации, които мога
да доловя. Едва в моя мозък тези вибрации се превръщат в представа. Мога да се упражнявам да
долавям вибрациите и със затворени очи. Мога дори да визуализирам нещо, което изобщо не
съществува. Виждам с вътрешното си зрение нещо, изграждам тази енергия на картината.
Следователно виждам нещо без изобщо да съм го видял с очите си. Дори така е възможно да
погледнем в бъдещето, тъй като и то вече съществува като енергийно поле и може да се долови.
Мога да усетя тези различни вибрации с ръцете, мога също да ги възприема и духовно.
Тогава вътре в мен съвсем ясно усещам разликите: усещането за червено е може би по-топло, за
синьо по-студено, за жълто по-меко и т.н.
Но и червеното не e червено и така се уча да забелязвам и различавам фините разлики. Чрез
тренирането на сетивността за енергия тя все повече се изостря.
Така вече не съм изложен сляпо на енергиите около мен, а мога и да влияя върху тях, да ги
променям, оптимизирам, мога да вляза в резонанс, съ-звучие с определена енергия, мога също и
да нагодя вибрациите на другата енергия към своята собствена енергия.
Мога да направя така, че да откликвам на вибрациите на определени неща и да не допускам
такива с определени честоти да стигат до мен. Всичко това се случва като съзнателно го допусна
в съзнанието си и го оставя да „се случва” по този начин, тъй като моето съзнание е моят най-
силен предавател и трансформатор на енергия, толкова мощен, колкото лазерен лъч (сноп
насочена, кохерентна светлинна енергия).
Парите, благосъстоянието са също област, с която мога да съм в енергийно съ-звучие, или
която да отблъсквам чрез моята нагласа. Докато нещата стоят така, нямам никакъв шанс да се
сдобия с пари и благосъстояние. Но мога да го променя. Това важи за всичко, което или искам да
привлека в живота си, или да го държа далече от мен.

Да можеш да влизаш в резонанс с намеренията

Съзнателно мога да вляза в резонанс или пък не с всяко нещо, което искам да постигна.
Моето намерение и моята вяра са достатъчни, за да накарам това да се случи. Ако външно имам
определено намерение, но вътрешно съм убеден в точно обратното, моето намерение естествено
не може да се осъществи, тъй като силите вътре в мен си противостоят и взаимно се блокират.
Така би трябвало да се науча да влизам в резонанс преди всичко с успеха, тъй като всеки в
живота има нужда от успех. Това е повече от парите и благосъстоянието, тъй като никой не
предприема нещо с намерението да не постигне успех. Тогава въобще няма нужда да го прави.
Но учудващо много хора имат отрицателна нагласа към успеха и така много сигурно го
възпрепятстват. При неуспехи те стават тъжни или агресивни, според личността и характера си,
без да знаят, че те самите са причината за това и преди всичко, че могат по всяко време да
променят това.
По този начин мога енергийно да настройвам като телевизионна програма моите житейски
обстоятелства, качеството на събитията и ситуациите, случайността и също както при телевизора
мога с дистанционното да ги превключвам според желанието си, и то по всяко време.
Следователно ако „жизнената ми програма” в сегашния й вид не ми харесва, просто превключвам
на друга честота и програмата веднага се променя.
Моята променена вибрация може да се появи например като харизма, така че от небето да
ми падне това, за което другите напразно полагат толкова много усилия. Това е като при
мисленето: не мога да ви обясня, как се прави това, как една мисъл се случва, а друга не, как едно
нещо го мислим, а друго не, но всеки го може и просто го прави!
Намерението е достатъчно то да се случва. Но така, както през цялото време и без това в
мен протичат мисли, така несъзнателно променям непрекъснато моята енергийна вибрация. Сега
става въпрос за това да го правя преднамерено и съзнателно по желания начин. Без възможността
да боравите с енергии вашите житейски обстоятелства не биха съществували, дори и вас самите
www.spiralata.net 19
нямаше да ви има.
Вие сте тук, защото сте в състояние да давате на енергиите от царството на мислите
възможност за проявление в реалността, да „предизвикате” проявата на нещо. Променили сте
основно вашия образ, може би вашия характер, вашите навици, вие го правите постоянно,
следователно го можете. Във вашата власт е да трансформирате енергията.
Тъй като всеки човек има различна вибрация, той и възприема нещата по различен начин,
но вярва, че нещата изглеждат така, а не по друг начин.
При боравенето с енергията най-напред се научавам да не предизвиквам и да не привличам
повече нежеланите събития. След това се научавам да предизвиквам и привличам желаните
събития. Все някога забелязвам, че и това не е достатъчно, и започвам да предизвиквам това,
което е правилно сега, и така живея в съ-звучие със себе си и света, живея в правилната ситуация.
Ако мога да вярвам в това, тази промяна на енергийно ниво става незабавно, в същия
момент, защото на това ниво тя може да се случи само веднага и не изисква време. Освен ако не
мисля, че изисква време и тогава има нужда от време. По този начин мога на енергийно ниво да
променя за един миг всичко и всичко е променено в същия момент. Зависи от това, колко време е
нужно, за да се случи тази енергийна промяна, за да се прояви в реалността. Това се случва
тогава, когато и ако е подходящо.
Трябва следователно най-напред да се науча да осъзнавам моето енергийно състояние,
моята енергийна ситуация, за да проумея, че нещата въобще не могат да бъдат различни от това,
което са. Само след като променя своята вибрация, мога да променя нещата. Ако остана такъв,
какъвто съм, ще продължавам да изживявам това, което изживявам сега. Но ако се променя,
животът също трябва да се промени.
Така мога да „изпробвам” и своето бъдеще, като предприема промяна на енергията и вече
„надникна” в бъдещето: Съответства ли резултатът на моите очаквания? И още: В коя честота би
трябвало да навляза, за да постигна желания резултат? И тогава създавам съответната вибрация
на енергията, и то се случва.
По този начин естествено мога да променя всяка симпатия и антипатия. Така мога да
променя всяка нагласа към дадено нещо.
За да възприема съответната вибрация, първо осъзнавам: Какво обичам особено? И как се
усеща това нещо чрез сетивата? И какво въобще не харесвам? И как това се усеща енергийно?
Сега имам сетивност за енергията на отхвърлянето и на притеглянето. Правя си списък на
това, което обичам и не обичам и така изработвам усет за различните степени на отхвърляне и
привличане. Какво обичам, какво обичам повече, какво най-много?
Ако насоча такова чувство за симпатия и антипатия към друг човек, отсрещната страна
естествено съзнателно или несъзнателно ще реагира на това. По този начин променям и
поведението на околните, веднага привличам други обстоятелства и събития.
Но всяка енергия има и определени „странични въздействия”. Ако например обичам един
човек, защото е нежен, изглежда добре, защото ме обича, но този човек несъзнателно изпитва
антипатия по отношение на парите и успеха, като избирам него, то избирам също живот в
бедност и отсъствие на успех. И може би от това той ще се отчая, ще бъде недоволен, агресивен и
ще загуби всичките качества, заради които го обичам. Следователно винаги трябва да вземам под
внимание също страничните въздействия, цялото енергийно поле, което привличам.
Така се научавам все повече сам да определям и направлявам енергиите и мога все повече
сам да си избирам моите житейските обстоятелства. Следователно тогава мога да определям
целия си живот, това, какви опитности искам да придобия.
Съзнателно повишаване на енергийното поле около нас самите
Всичко, което ви заобикаля, притежава енергийно поле. Ще установите, че след разговор с
някои хора винаги сте уморени. При други напротив се чувствате зареден с енергия. Има
енергийни полета, които ви отнемат от силите и енергийни полета, които ви зареждат със
енергия. Гледайте да се обграждате с все повече и да създавате все повече енергийни полета (в
интимните си партньорства, дейността си, жилището си), които да ви зареждат със сили.
Когато влезем в дадено помещение, или се чувстваме добре или не. Когато срещнем човек,
той или ни е симпатичен или не.
Това означава, че непрекъснато улавяме енергии и реагираме на тях. Като осъзнаете това,
www.spiralata.net 20
можете съзнателно да променяте енергии и по този начин събития: във всеки момент и във всяка
желана от вас посока.
Като насочвам вниманието си към нещо, поемам неговата енергията в моята битност. По
този начин моята енергия се променя. Ето защо е важно да внимавам, към какво насочвам
съзнанието си, какви енергийни вибрации поемам по този начин в енергийното си поле. Към това
се числи и това, което гледам по телевизията, което чета, с кого общувам, какво ям. Всичко
променя моята енергия. Или се замислете поне веднъж за това, до какви последствия води това
да изядеш приготвената с много любов храна по време на вечерните новини. При това заедно с
храната „изяждате” енергийно и новините - и това често трудно се смила!
Понякога усещаме, че казаното от другия не е истина, макар че всъщност изобщо не можем
да го знаем. И въпреки това е така. Енергийно сме го доловили като лъжа. Само че обикновено не
вярваме на собствените си възприятия. По късно си казваме: „Да бях послушал вътрешния си
глас!” (или стомаха си, или сърцето си – както и да формулирате това енергийно възприятие).
От значение е да се научим, отново да долавяме нашите възприятия/?. Да възприемаме
това, което наистина възприемаме, и да му си доверяваме. Това е действителността зад
привидното (напр. лъжата зад думите), което определя всички обстоятелства, което създава
реалността.
Всички информации са запечатани в енергийното поле на всеки човек и всяко нещо и по
всяко време може да бъде извикано от паметта, както това, което някога е било, така даже и това,
което тепърва ще бъде. По този начин е възможно дори припомняне на бъдещето.
Можем да възприемем даже всичко това едновременно: Как е било, как е сега и какво
развитие ще претърпи? По този начин мога да открия на какво енергийно ниво е причината за
някаква болест, която би се проявила в бъдеще. Така мога да прилагам разчитане на енергии като
здравна профилактика или като „изкореняване на плевелите” на бъдещето. Мога да приведа
енергията отново в хармония и изобщо да не допусна да се случи нежеланото.

Да разгърнем собствения си потенциал

Притежавам обаче една „първична вибрация” една определена битност, която е
неповторима и която мога да възприема. Какъв е в действителност божественият замисъл за
мен? Какъв е моят личен енергиен потенциал, който напира да се разгърне? Що за живот е в
съ-звучие с него и какъв не е?

Какво означава това енергийно поле да е нашият вътрешен потенциал, който напира да се
разгърне?
1. Вътрешният потенциал е неограничен и безкраен.
В този потенциал сме едно цяло с Едната сила, част от тази сила. Няма граница, няма
разделяне между „моето енергийно поле” и Едното енергийно поле. В това енергийно поле ние
сме сътворци на Творението.
2. Това енергийно поле е полето на всички възможности. Притежаваме свободна воля и
можем да си пожелаваме и създаваме, каквото си поискаме.
При това би трябвало да правим разлика дали нашата воля идва от Егото или от СЕБЕто.
При егоцентрична воля причиняваме често точно обратното на това, което всъщност сме искали.
Така животът ни води към нашето действително искане. Тъй като колкото повече нашата воля
съответства на Творението, толкова по-бързо и трайно ще дадем възможност за проявление на
нашите желания, на нашето предопределение.
3. Това енергийно поле, този потенциал, е нашата истинска същност, нашето СЕБЕ,
нашата душа. В това енергийно поле ние сме съвършено здраве и изцеление, знание и мъдрост,
смях и лекота, любов и съпричастност, мир и хармония, нежност и доброта, чувственост и
блаженство, ненаранимост, дори безсмъртие. Това е АЗ СЪМ. Всичко останало е само израз на
собственото ми самоотчуждаване в самозабравата, забравянето на това, кой съм аз.
4. В това енергийно поле сме също и единството между потенциал и личност. Ние сме
единството между Аз-самият и Егото. В това единство няма повече вътрешно раздвоение.
Нашето „Аз” е трансформирано в едно „духовно Аз”.
5. Дверите към този потенциал е сърцето. Чрез сърцето стигаме до нашата душа. Ако
www.spiralata.net 21
всичко в живота ни идва от сърцето, тогава сме в нашето „пълновластие”, властта на нашата
душа, тогава сме се поверили на водачество свише. Тогава живеем също и в задачата на нашия
живот, тъй като нашето сърце ни води винаги към нашето предопределение. Така живеем
правилния живот.
Моето енергийно поле се нагажда към това, което приемам в съзнанието си. Това е ключът
за моя живот и моето бъдеще. Мога да се настроя на първичната си честота, без ясно да я
осъзнавам и така влизам в съзвучие със самия себе си. Така съм в правилния живот и ме очаква
правилното бъдеще, без да променям подробностите. Аз съм съ-звучие с цялото.
Когато отново напълно хармонирам с цялото, всички, които влизат в контакт с мен могат да
използват това и , съзнателно или не, да се присъединят.
При това аз съм като камертон, който дава началния, основния тон ла, по който може се
ориентира всичко останало. Или да използваме за онагледяване предавател. Изпращам един
определен сигнал и всички, които са включили на съответната честота, хармонират отново с
всички, защото се настройват за това. Така енергийното поле, което се намира в съ-звучие, става
все по-голямо, по-силно и по-въздействащо, докато всички отново са в едино-звучие, съ-звучие.
Така осъзнавам собствената си отговорност за това, което правя, казвам, ям, говоря,
мисля, съм. То е това, което поемам в съзнанието си.
Трябва да се справя с изискваната от мен отговорност за цялото. Тъй като едва тогава звуча
правилно и постъпвам в съответствие с Творението. Вътре в това съответствие, в съзвучието с
изначалната енергия и първичната вибрация, мога умело да трансформирам енергии.
За целта трябва да открия самия себе си и да живея самия себе си. Тогава изхождайки от
това едино-звучие понякога доминирам, друг път съм съвсем въздържан.
Ако овладея боравенето с енергията, съм в състояние да трансформирам нездравото в
здраво, но мога естествено и да избера това, което е правилно, и не се налага да преобразувам
нищо. Ако съм едино-звучие, съвсем автоматично привличам и нещата, които са в едино-звучие,
и няма нужда да променям нищо повече, тъкмо защото просто така е правилно. Всичко става
съвсем просто и от само себе си.
Най-големият подарък, който можете да направите на другите, е примерът на вашия
собствен, запълнен и правилен живот.
Всички Духовни закони в основата си се стремят да ни научат да боравим по-най-добрия
начин със закона за енергията, да можем да трансформираме и оптимизираме енергии. Ако сме в
съзвучие с тези закони, то тогава живеем в хармония с Творението.

Споменът е единственият рай, от който не можем да бъдем изгонени.

Жан Пол

Времето е велик творец. То поставя много неща по местата им.

Пиер Корней

Законът за вибрацията
Този закон гласи: Всичко се движи, нищо не се намира в покой, всичко вибрира. Енергията
и материята са само проявления на вибрации с различна честота. Дори и в привидно много
плътната материя молекулите непрекъснато вибрират. Същото е и при светлината, топлината и
т.н .
Всяка мисъл, всяко чувство, всяко желание или всяка воля са придружени от вибрации с
различна честота и така намират проявление на своята сила и на съдържанието си. По същия
начин върху мен въздейства всичко, което възприемам или си представям.
За човек, който сутрин отива на работа в града и вечер се връща у дома се казва, че се
движи като „махало”. И той „вибрира” с честота от типа „ един път на ден”. Това е неговата
собствена честота. Едновременно обаче сърцето му бие с вибрация от седемдесет удара в минута.
Неговото съзнание има различна вибрация от тази на мислите и чувствата му. Те пък от своя
страна имат съвсем различна вибрация от тази на атомите, от които е съставен организмът му.
Следователно не става въпрос само за една съответна вибрация, а всичко се движи едновременно
с множество различни вибрации, които от своя страна образуват едно индивидуално и
www.spiralata.net 22
неповторимо цяло.
Няма нещо, което да не вибрира, и няма нещо, което да трепти само с една вибрация.
Всичко оказва влияние и е подложено на влияние. Няма нещо, което да не оказва влияние.
Следователно всяка вибрация е едновременно и причина, и следствие от предишна причина. На
всяка вибрация отговаря един тон, един цвят, една форма и т.н. Така в този свят не може да има
пълен покой, тъй като всичко вибрира, движи се – живее!
Това, което вибрира, ученият наричат енергия, метафизикът дух , а вярващият Бог.
Независимо какво име ще дадем на тази действителност, тя съществува и нейната честота на
вибриране определя формата на проявлението, което в крайна сметка е израз на Едната сила.
За да осъзнаем формите на проявление на различните вибрации, нека си представим колело,
което съвсем бавно се върти около своята ос. Виждаме движението, но нищо не се чува. Ето че
скоростта на въртене около оста нараства и чуваме глухо бучене. С покачването на скоростта
долавяме все по –високи тонове, докато най-сетне не чуваме никакъв звук. Скоростта
продължава да се покачва и регистрираме непрекъснато засилваща се горещина. При постоянно
нарастваща скорост различаваме тъмно червен цвят, който изсветлява, преминава в оранжев,
после в жълт, в зелен, син, лилав и най-накрая виолетов. Скоростта продължава да се покачва,
виолетовото се разлага, невидими лъчи се излъчват от обекта. При непрекъснато покачващата се
скорост се излъчват електричество и магнетизъм и най-накрая молекулите се разпадат и се
превръщат в първични атоми. След това атомите също се разпадат на различните си съставни
частици и най-сетне и частиците се разпадат на субстанция, състояща се от фина материя.
Ако продължаваме да повишаваме честотата – първоначалния материален обект отдавна се
е разпаднал – вибрацията продължава да нараства, докато отново навлезе в Абсолюта,
последната действителност, стояща зад цялото битие. В БОГА.

Какво е енергия?
Ние всички притежаваме енергия, иначе не бихме могли да живеем. Тази енергия може да
се прояви като телесна сила, като здраве или като излъчване. Наистина можем да увлечем и
грабнем някого другиго с нашата енергия.
Думата „енергия” идва от гръцки и означава „ действаща, проявяваща се сила”. Физиката
дефинира енергията като масата, умножена по скоростта на светлината на квадрат, т.е. Е=m.c 2-
Айнщайн. Изразходваме енергия, независимо дали работим, дали се разхождаме или си
почиваме. Дори всяка наша мисъл е разход на енергия.
Енергията нито може да се създава нито да се унищожава, тя може да се превръща от една
форма в друга. Електрическата енергия може да се превърне в светлина или топлина. Според
Айнщайн може също така материята да се превръща в енергия и енергията в материя, тъй като
материята е само една особена форма на проявление на енергията.
Всичко, което живее на земята, получава своята енергия от слънцето. Растенията съхраняват
слънчевата енергия под формата на химична енергия, която се поема от хора и животни. За целта
всяка от нашите клетки притежава същински „енергийни централи”, митохондриите. Тук с
помощта на кислород храната се разгражда на съставните си части и се
освобождава/отделя/отделя съхранената в тях енергия. От една част от тази енергия тялото се
нуждае за своята регенерация, остатъкът усещаме като сила или телесна топлина: Ако тази
енергия както при лазера се насочи към една цел, тази сила се умножава многократно. Така
човек, който концентрира цялата си енергия върху една цел, може да постигне почти всичко.
Мисловният процес е задвижване на духовна енергия. С постоянство задвижваната енергия
става видима. Всяка мисъл има биохимично и биоелектрично въздействие.
През главата ни минават на ден средно по 15 000 мисли. Повечето са неважни, много от тях
дори отрицателни. Обаче мислите биват последвани от действия. Отрицателните мисли биват
последвани от отрицателни действия. Ако пременим посоката на нашите мисли, променяме
целия си живот.
Можем да демонстрираме незабавните биохимични и биоелектрични въздействия на една
мисъл, ако си представим образно, че захапваме лимон. Да го разрежем и смело да го захапем - и
веднага подсъзнанието произвежда повече слюнка, за да може мнимата лимонена киселина да
бъде разредена в устата. Нашето тяло реагира веднага на всяка мисъл чрез множество
www.spiralata.net 23
произтичащи от чувствата телесни реакции.
Ето защо трябва да се научим да спазваме дисциплина на мисленето, тъй като тя е
предпоставката за правилното, осъзнато действие.
На колкото по-високо ниво е енергията, която задвижваме, толкова по-вредни са
последиците, ако - съзнателно или по невнимание – я насочваме неправилно. Ако куриерът в
един концерн направи грешка, той бива порицан от началника си. Ако обаче грешка направи
генералният директор, столът му ще се разклати.
Подсъзнанието си мисли, че мислите са идентични със желанията. Така то разрешава да
получи проявление всяка наша мисъл, както нивата ражда това, което е посял селянинът.
Всичко, което съществува, е в действителност сгъстен дух. Цялото Творение е продукт на
този Един дух, проявление на неговата мисъл.
Следователно същественото във всичко материално е нематериалното, духовната структура,
която при хората се нарича съзнание. Ние всички сме по своята истинска същност чисто
съзнание. Тъй като можем да мислим, сме призовани да участваме отговорно в създаването на
Творението.
Този Един дух, когото наричаме Бог, се проявява чрез всички нас. Творението е съвършено,
но не е завършено и непрекъснато се случва - чрез нас. С всяка наша мисъл променяме
Творението. Докато се вглеждаме само във външната форма, няма да намерим общото. Едва след
като се замислим за първичната субстанция, от която е сътворено всичко, откриваме Едното зад
многообразието.
Самата дума „субстанция” ни дава ценни указания. Тя идва от „sub” = под и „stare”=стоя.
Значи субстанция е нещо, което се подчинява на нещо друго, на нещо действително. От тази
действителна субстанция е сътворено всичко, което е намерило „проявление”. Тази истинска
субстанция навсякъде е на наше разположение и е готова да получи „проявление” във всяка
желана форма, веднага след като един творец й придаде тази форма.. Формата, която даваме на
нашите мисли, придава форма на тази Една субстанция и й дава възможност да получи
„проявление”. Животът казва винаги само ДА!!!
Защо не казваме на живота, какво трябва да сътвори? Мисълта, която преминава през ума
на един творец, получава проявление. Вярата активира творческата сила в нас и принуждава
енергията да приеме желаната форма.
Мога да постигна всичко, което мине през моя ум.
Това, което ме ограничава, са винаги моето мислене и моята вяра. Когато се отворя, и
оставя моята мисъл и моята вяра да се разширят , премахвам границите и всичко става
възможно. Тогава мога да изхвърля думата „невъзможно” от моя речник.
Човекът се различава от другите живи същества чрез способността си да мисли. Чрез своите
мисли човекът може да освободи и задвижи енергията.
Цялата материя възниква и съществува само чрез Едната сила, която кара атомите да
трептят и ги обединява в едно цяло. Трябва да приемем, че зад тази сила съществува един
несъзнателен дух. Този дух е първопричината за цялата материя. Не видимата, а преходната
материя е действителното, истинното, а духът в нея е истината и действителността.
Материята е енергия, а енергията не е нищо друго освен действието на Единия съзнателен
дух.

Дърво без корона не бива разклащано от вятъра.

мъдрост от Того

Законът за полярността
Този закон гласи, че всичко което съществува притежава двa полюса, но в действителност
представлява едно цяло. Всички привидни противоположности са идентични по своята същност,
различна е само степента на тяхното проявление. Щастие и нещастие, любов и омраза, са в
действителност двата полюса на едно и също нещо. Всяко явление на този свят има две страни.
Намиращата се между тези две страни област обаче представлява едно цяло. След като стигнем
до това „ПРО-ЗРЕНИЕ”, познаваме Едното между двата полюса, привидният дуализъм изчезва и
ние сме отново в „ЕДИНО-ЗВУЧИЕ” с нас самите, с живота, с цялото Творение.
www.spiralata.net 24
 Осъзнаваме това съвсем лесно като насочим съзнанието си към противоположностите
„студено-топло”. Да приемем, че навън е 20 градуса. Сигурно няма да усетите това нито като
студено нито като топло, а като приятно. Обитател на Централна Африка ще го възприеме като
студено, ескимосът като топло. И все пак то не е нито едното нито другото.
Тъй като противоположностите според същинската си природа образуват едно цяло, можем
по всяко време да ги превърнем в тяхната собствена противоположност. Така омразата може да
бъде превърната в любов. Нужно е да променя само гледната си точка и всички неща ще се
променят. Мога да превърна страха в смелост и тъмнината в светлина. Като променя вибрацията
на моето съзнание, променям и „гледната си точка”. Чрез прилагането на духовни техники мога
да помогна на човек да превърне слабите си страни в силни. Това става като той повиши
вибрацията на своето съзнание, тъй като положителният полюс винаги има по-висока вибрация.
Чрез повишаването на вибрацията на нашето съзнание променяме не само себе си, но и целия си
живот, тъй като тогава, според закона за резонанса привличаме други събития, хора и житейски
обстоятелства.
Като повишаваме вибрацията на нашето съзнание, променяме също и хората, които
срещаме. Тъй като според закона за резонанса даваме тласък на нови области вътре в тях, които
по този начин биват активирани. Така пробуждаме в тях сили и способности, за чието
съществуване те досега не са подозирали и „пробуждаме” в истинския смисъл на тази дума
доброто в човека. Така самите ние се превръщаме в „лекарство” за другия – и в благословия за
света.
Който чрез своите вибрации се извиси духовно до по-високо ниво на съзнанието, естествено
причинява по този начин съответната ответна реакция на по-низшето ниво на съзнание. Ако той
все пак остане на по-високото ниво, тази ответна реакция не може да стигне до него.. При това
ние се „раз-виваме” целеустремено от „Аз-полюса” по посока на „Аз-съм-полюса”, отправили
сме се към нашето истинско битие. По пътя към ПРО-ЗРЕНИЕТО осъзнаваме, че не светът е
полярен, а само нашето съзнание. Като променям моето съзнание, променям моя свят. Чрез
съзнателно и целенасочено повишаване на вибрацията на вашето съзнание ставате господар на
Вашите вибрации както и на вашето здраве, на вашите житейски обстоятелства и по този начин
на вашата съдба. Влезли сте във владение на вашето духовно наследство.

Усмивката, която отправяш към другите, се връща при тебе самия

Индийска мъдрост

Законът за ритъма
Цялото битие има свой собствен ритъм, който се забързва и се забавя. Всичко има своите
приливи и отливи. Степента на отклонението на махалото надясно отговаря на степента на
отклонение наляво. Всяко екстремно състояние се привежда в равновесно положение чрез
отклонение в обратната посока.
Законът за ритъма намира своето проявление навсякъде в Творението. Нощта настъпва след
деня и обратното. След възникването идва ред на изчезването, което от своя страна предизвиква
възникването на нещо ново. И най-малка частица има свой собствен ритъм. Цялото битие е едно
непрекъснато движение насам и натам, напред и назад, прииждане и отдръпване. Тези
равномерни движения се осъществяват между двата полюса, затова законът за ритъма е тясно
свързан със закона за полярността.
Този закон се проявява и при възникването и изчезването на цели култури, също така както
и в духовно - душевното състояние на човека. Поради това всеки трябва да се опита, да намери
собствения си ритъм и да не живее противопоставяйки му се. Така можем да се оставим да бъдем
изтласкани напред от подема на нашия ритъм. Фази на активност се редуват с фази на
спокойствие и отпускане и заедно са в хармонично единство. Като се оставим подемът на нашия
ритъм да ни издигне до по-висше съзнание и останем там, не участваме в неизбежния спад и
можем да се оставим да бъдем издигнати още по-нагоре от вълната на следващия подем.
Този закон потвърждава вечното съществуване на човека. Независимо, къде се намира, той
се движи между раждане, смърт и прераждане, тъй като животът е вечен.

www.spiralata.net 25
 Дадената ти свише дарба се превръща за теб в житейска задача.
Кете Колвиц

Да обичаш един човек означава да го виждаш такъв, какъвто е бил божественият замисъл за
него.
Фьодор М. Достоевски

Законът за резонанса
Сходното привлича сходно и се подсилва от сходно. Противоположностите се отблъскват.
По-силното определя по-слабото и го уподобява на себе си. Всеки може да привлече само това,
което е в резонанс с на моментната му вибрация. Следователно страхът привлича това, от което
се опасяваме. Нашето поведение определя нашите отношения.
Ако дръпнете струна на едно пиано, то започват да трептят и всички онези струни, които
представляват обертон на тази струна, т.е. са от същия вид. По този начин всяко тяло може да се
доведе до състояние на вибриране от всеки звук, който е в диапазона на собствената му честота.
Това важи не само за областта на физичните тела, но и особено за областта на душевните
преживявания, в която приемаме енергии, трептения и настроения, към които сме
предразположени.. Следователно телата и душите приемат сродни трептения и влизат в хармония
със звуците на заобикалящата ги среда.
Законът за резонанса е закон за пренос на енергия., тъй като всяка вибрация пренася
действащата в нея енергия върху всяко тяло със същата честота на вибриране. Тела и души с
еднаква настройка засилват взаимно собствената си вибрация и по този начин своята еднаква по
същността си енергия. Тъй в съответствие с нашата нагласа са възможни както положителни така
и отрицателни въздействия. Всички масови движения се основават на закона за резонанса.
Все пак сме свободни да избираме, за кои вибрации ще се отворим, за кои ще се затворим,
кои ще засилим или намалим. На това се основава въздействието на мантрите и на
свещенопеенето: Чрез пеенето се настройваме на вълните на иманентната енергия и й даваме
възможност да действа в нас. Чрез навлизането в диапазона на тези фини вибрации можем да
активираме в нас области, които досега са били в латентно състояние и не са се проявявали.
По този начин интонацията на първичния звук на Творението, мантрата ОМ, ни довежда до
състояние на резонанс с вибрациите на Абсолюта в нас.
Всеки човек може да възприеме винаги само тези области на действителността, с които е
способен да влезе в резонанс. Това важи не само за областта на сетивните възприятия, но и за
възприемането на цялата действителност. Което се намира извън рамките на тази способност на
човека за влизане в резонанс не се възприема от него. То за него не съществува, но естествено
въпреки това е налице. Макар да знаем, че с нашето физично око можем да видим само 8
процента от съществуващия светлинен спектър, сме склонни да гледаме на другите 92 процента
от реалността като на несъществуващи, само защото не можем да ги възприемем. Така
привличаме към себе си хора със сходна на нашата нагласа, както и нашите мислене и чувства
привличат съответните житейски обстоятелства и събития. Ако някой е замесен в катастрофа или
в сбиване, то никога не е случайно, а винаги на основата на собствения му афинитет към подобни
събития. Без наличието на този афинитет такова събитие не би могло никога да получи
проявление под формата на негово преживяване.
Човек е в състояние да приема неутрална космическа електронна енергия, която съществува
навсякъде, да я формира с произволни мисли или енергии, произтичащи от чувствата, и така да
излъчи сътворената от самия него честота на вибриране. Така излъчената съзнателно или
несъзнателно енергия привлича съответните събития и ги връща в сферата на неговия житейския
опит като житейски обстоятелства или преживявания. Нашите мисли и чувства са като „невидим
магнит”, който непрекъснато привлича всичко на този свят, което е в резонанс с него.
Преобладаващите мисли, чувства и наклонности на човека определят неговата духовна
атмосфера и по този начин създават около него аура на успеха или на неуспеха. Това „нещичко”
у отделния човек може да го почувства всеки и да реагира на това със симпатия или антипатия.
Така както може да се изчисти една болнична стая от болестотворни организми с помощта на
съответните дезинфектанти, така може да се „пречисти” духовната атмосфера на едно помещение
www.spiralata.net 26
чрез съзнателно положително излъчване.
Ако нещо ме ядосва, от него ми е болно на душата, обижда ме или ми нанася душевна рана,
то това не е заради поведението на другите; това е само причинителят, това, което го
предизвиква. Причината е в мен, тъй като нещо от поведението на другия се намира - още - в мен
и чрез негово поведение само е доведено до състояние на резонанс. Ето защо няма смисъл да се
ядосвам на неговото поведение. Много по-целесъобразно е да премахна от себе си това качество,
за да не може то при следващ случай отново да предизвика отзвук. Ако успея да направя това, то
съм свободен от него.
Въпреки, че всеки човек притежава доста ограничена способност да влиза в резонанс, всеки
вярва, че възприема цялата действителност. Ако някой чете книга, си мисли че е възприел цялата
книга. Ако прочете тази книга отново след години, често ще извлече от нея съвсем други неща.
Тъй като междувременно неговото съзнание и следователно и неговата способност да влиза в
резонанс са се разширили, той може да обхване по-голяма част от действителността. Възможно е
след още няколко години да се почувства отново по същия начин. Тогава той може да вникне в
книгата още по-добре и по-дълбоко.
Чрез нашата специфична способност да влизаме в резонанс отново и отново изживяваме
странни „случайности”. Като тази, че един музикант винаги случайно ще се запознае на улицата с
друг музикант. Учен ще прочете „случайно” във вестник, който ще намери на пейка в парка,
статия от неговата научна областта. Щом сме съзрели вътрешно за определен жизнен опит или
среща, то ние и духовно се насочваме към такъв опит и съответното преживяване ни се изпраща
посредством закона за съдбата. Ако още не сме готови за едно такова преживяване, то няма да ни
помогнат нито неимоверното желание нито неистовите усилия.
Тъй като всеки човек възприема различна част от действителността, което е обусловено от
неговата различна способност да влиза в резонанс, всеки от нас живее в различен свят. Чрез
своята способност да влиза в резонанс той си създава свой собствен свят. Никога никой друг
освен самият него не е виждал този свят и в този свят той живее напълно сам.

Пример:
Да приемем, че вашето радио е настроено на ултракъси вълни. Другите възможности за
настройка въобще не ги познавате. Сега можете да обходите цялата скала на обхват на
приемника. Винаги ще приемате програми, който се излъчват на ултракъси вълни. Вашият
приятел обаче има същото радио, което е настроено на средни вълни. И ето че разговаряте с
приятеля си за програмата. При най-добро желание не можете да разберете това, за което той
говори, и той не разбира, за какво говорите вие, тъй като вашето описание не се вписва от своя
страна в „неговата” програма. При това би трябвало само да се научите да се настройвате на
същата честота, т.е. да натиснете друго копче. И тогава вече бихте се разбрали. Зависи от нашия
апарат и от нашата настройка, какви новини, картини и нагласи ще приемаме.
Така както настройваме на радиото или телевизора друга програма, когато ни се прииска,
така и в живота можем да привлечем други жизнени обстоятелства чрез променена вътрешна
нагласа. Преди да се постигнем успех, трябва първо вътрешно да се подготвим за него. Ако
храним дълбокото вътрешно убеждение, че ще постигнем успех, буквално ще бъдем затрупани
със щастливи „случайности”.
Чрез закона за резонанса съвсем нов аспект получава и законът за пълнотата. Той ни
показва, че можем да получим само толкова, колкото сме в състояние да приемем, и то с такова
качество, което да отговаря на вибрациите на нашето съзнание. Каквото и да задържим
достатъчно дълго в съзнанието си, то е принудено да се превърне във факт във външния свят.
Дори и когато не мисля съзнателно : „Аз съм беден”, но съм дошъл на този свят с
несъзнателната склонност да мисля по модела на „бедността” , то и в света извън мен ще си
остана беден. – дотогава, докато съзнателно не променя този начин на мислене. Тъй като дори и
да не познавам закона за резонанса или да не разбирам неговото действие, той въпреки това
действа.
Достатъчно е да осъзнаем, че действително имаме нужда от нещо, - и ще го получим в скоро
време, по често чудотворен начин. Може би се занимавате внезапно с щурава тема и получавате
също така неочаквано като подарък от някого книга по точно тази тема. Скоро след това
www.spiralata.net 27
прочитате за пръв път нещо по този въпрос в някакво списание, и в разговор с един приятел
установявате, че той отдавна се интересува от същата тема. Зад такива „поредици от
случайности” винаги се крие законът за резонанса. Без вътрешната готовност всяко търсене в
света извън нас е безсмислено. С тази готовност в нас всяко търсене става излишно. Това, от
което наистина имате нужда, ще ви намери. Оставете го то да в открие!
Ние сме заобиколени и потопени от съвършен, здрав, хармоничен и щастлив живот, но
можем осъществим чрез себе си от него само толкова, колкото нашето съзнание е в състояние да
обхване. Да обхване означава обаче да повярва. Само моята вяра ограничава осъществяването на
пълнотата на живота. Може ли Бог да създаде такъв камък, който да е толкова тежък, че той сам
да не може да го повдигне? Може би, ако ТОЙ поиска.

Независимо дали вярваш, че ти можеш нещо или не го можеш – ти имаш право..

Хенри Форд

Законът за реалността
Ако се захванем с това да променяме света според собствените си мечти, чуваме да ни
казват: „Не бъди мечтател, остани реалист!” Как можем да осъществим мечтите си и
едновременно с това да сме реалисти? Тъй като мечтите не могат да се реализират никъде другаде
освен в реалността. Следователно въпросът е как мечтите да се превърнат част от реалността?
Науката е показала, че човекът не възприема това, което е тук, а това, за което вярва, че се
намира тук. Всеки носи своите очила, които правят така, че светът да изглежда за него по
различен начин. В действителност ние не виждаме с очите, а с мозъка. Тъй като ретината
препредава на мозъка само сигналите от уловените от нас светлинни дразнения. Едва в мозъка
тези дразнения се сглобяват в цветове и форми, биват интерпретирани.
В действителност няма нито светлина, нито цвят, а само енергия с различна честота на
трептене. Следователно на първо време можем да кажем, че реалността сама по себе си не
съществува. Тя възниква едва чрез нашия „превод”, нашата „интерпретация на трептенията”.
Реалността обаче само привидно е привидност. Веднага щом започнем да се занимаваме с
действителността зад тази привидност, трябва да се подготвим да влезем в един съвсем друг
свят. В този нов свят трябва да прозрем, че Творението във всеки момент отново започва „в
главата”, че всеки сам измисля или си „въ-образява” реалността си. Това показва единството на
материя и дух.
И все пак реалността е много повече от привидност. Това ни показва и мъдростта на езика.
“Ал”, “Ре” или “ра” са били в древен Египет обозначенията за бога на слънцето, като
символ за извора на енергията, на вибрацията, на светлината. „Ал” насочва към Космоса, към
Вселената, към цялото. Следователно думата реалност означава „цялото” или „всичко е енергия с
различна честота на трептене”. Това е реалността.
В библията в глава Сътворение се казва: „Изпървом Бог създаде небето и земята.”Там не
пише : „В началото”. В оригинала пише: „берашт”: „бе” означава в действителност „в” и „раш”
„глава”. Така е по-добре оригиналният текст да се преведе като: „ В главата си Бог създаде
небето и земята.”
На друга място се казва: „В началото беше словото.” Оригиналът казва: „ В началото беше
логоса.” Това също така означава и дума, но на първо място означава мисъл. Следователно
правилно е да се каже: „В началото беше мисълта.”
Следователно реалността възниква в главата, продукт е на мисълта и намира израз в едно
проявление, в една форма на проявление.

Действителност и реалност
Но е илюзия да се вярва, че илюзията била илюзия. Това, което големите мъдреци на света
наричат „майа”, т.е. привидност, измама, заблуда, не означава, че тя не съществува действително.
Това означава само, че тя не е това, което изглежда че е (реалност), и че зад привидното се
намира действителността, че всъщност привидното се състои от действителност.
В действителност всичко е действителност, само че изглежда различно от това, което е.
Всъщност, съществува само Едната действителност и всичко, което съществува, е форма на
www.spiralata.net 28
проявление на тази Една действителност.
Илюзията и действителността са едно и също, тъй като всяка форма на проявление на
действителността е една илюзия, но все пак си остава винаги Едната действителност.
Илюзията е превърналото се в реалност „въплъщаване на действителността” Илюзията на
проявлението дава на „неизменяемата действителност” възможността за привидна промяна.
Погледни илюзията и ще видиш действителността. Това значи потапяне в света на същинското
битие.
Все пак от илюзията (реалността) се пораждат илюзии (илюзиите на реалността). Така от
илюзията на Себето възниква илюзията на едно его. Веднага щом заживеем в една илюзия, която
не произхожда непосредствено от действителността, възниква страданието, за да ни прикани да
се върнем към изначалната игра, понеже сме се отдалечили твърде много от нашата
действителност. В действителност съм непроявило се вечно съществуване, което се проявява
като чисто, непритежаващо свойства съществуване. Това непритежаващо свойства битие си
създава от своя досегашен опит и от въздействията на заобикалящата среда при всяко
въплъщаване в една конкретна личност и чрез идентификация приема свойствата, които
изглеждат полезни по пътя на достигането на собствено съвършенство.
Съществува едно „универсално съзнание”, което се намира в непрекъснат процес на
формиране и развитие, в непрестанна еволюция, която води от несъзнателното към съзнателното
съвършенство на битието. Всеки един от нас допринася с всяка своя мисъл, с всяко придобито
познание към този процес на формиране и развитие на съзнание. И нашият разум също още не е
намерил същинската си задача и също така непрекъснато еволюира. Това показва фактът, че
използваме едва само 15 процента от възможностите на нашия мозък. Останалите 85 процента
продължават да очакват същинската си задача.
Задачата, която непосредствено ни предстои да изпълним, се състои в това да формираме по
нов начин реалност, постоянно и съзнателно, в един неспирен процес на сътворяване. Мащабът
на бъдещето не е вече реалността, а идеалът, съвършенството. В тази посока реалността
непрекъснато придобива нов облик.
Нека да осъзнаем още веднъж важната разлика между действителност и реалност, това е
законът за реалността: „Реалността е това, което е било създадено, действителността е
тази, която създава.” Това означава, че идеалът за бъдещето определя реалността на
настоящето.
Пътят от вече към още не
Трябва да се освободим от „затвора на даденостите” и да осъзнаем реалността като
преходно състояние на Творението, което състояние очаква да бъде още повече приближено
към съвършенството.
Така наречените „факти” стават все по-маловажни, защото са само междинни спирки към
същинското.
При това все по-важна става силата на вярата, тъй като реалността не е проста, нея трябва
”да я повярваме”. Също така не е важно, колко невероятна е желаната реалност, тъй като всичко
е възможно в еднаква степен. Така например известна сентенция ни приканва: „Бъди реалист,
повярвай в невъзможното!”
Чрез един вид „про-зрение” можем да се научим да виждаме в реалността на настоящето
съвършенството на бъдещето, така както скулпторът още в каменния блок разпознава „чакащата
да бъде изваяна” статуя. Този поглед за същественото, разпознаването на действителността
зад привидното, трябва да се упражнява и да се превърне в постоянен навик.
При това разумът прекрачва собствените си граници и се учи, че това, което още не е, е по-
голям и по-важен факт от това, което вече е . Това е ментална родина на разума на бъдещето, от
която вече наложително се нуждаем и в настоящето. Така възниква едно супер-съзнание, което е
в непрестанна връзка с универсалното съзнание.
При това в нас също изчезва „тълкувателят” на реалността, който непрекъснато дава
преценка на това, което вече е. Този ”съдия” в” нас изчезва, тъй като присъди за настоящето не са
нужни, понеже погледът е насочен вече към това, което още не е. В степента, в която насочваме в
реалността нашия поглед към това, което още не е, като към същинска действителност, в
същата степен нашата собствена личност става прозирна. „Моментното” се припознава като
www.spiralata.net 29
преходно състояние към съвършенството, чието достигане не може да се ускори, а е само цел, за
да изживеем съзнателно всяка стъпка от развитието. Не го тласкаме напред, а се наслаждаваме на
всяко моментно състояние на съвършенството на реалността.
Съвършенството е само една от достижимите по всяко време възможности, нещо, което
можем да накараме да се прояви в реалността, последната крачка, след като сме изчерпали
всички останали възможности, доколкото те са представлявали за нас интерес. По този начин
нашето съзнание се сдобива с компетентност, която до сега не е притежавало.
При това осъзнаваме, че времето не е илюзия, а е душата на еволюцията. Действителността
е безвременна, но жизненото пространство на съществуване на душата е променящата се
реалност.
Знанието има по този път само ограничена стойност, тъй като то се занимава само с това,
което вече е и малко се интересува от по-важното, което още не е настъпило. Знанието в
същинския смисъл не е и истинно, тъй като то се занимава с нещо, което вече си отива, докато
все още е. Намираме се в ситуация, в която можем за втори път да откъснем плод от „дървото на
познанието” и да се осъзнаем като постоянни сътворци на вселената. Много е важно да се
откажем от тълкувателя и съдията в нас и поради факта, че те са тези, които правят така, че от
рациото се обработва само това, което до голяма степен съвпада с познатото. Всичко
действително ново просто не попада в полезрението и не се възприема. Това води до генерално
„функционално преструктуриране на рациото”. Това е крачката от линеарното през
холистичното към универсалното мислене.

Същинската реалност следователно не е материята, а енергия, която чрез различни

вибрации прави възможно „проявлението” на съответните форми във външния свят.
Произходът на реалността обаче е духът, който „мисли” реалността. Затова мечтателите са
действителните реалисти. А „реалистите” са хора на вчерашния ден, които управляват кола, като
непрекъснато гледат само в огледалото за обратно виждане.
Нашите мисли са енергии, които чрез своята вибрация най-напред създават събитията във
външния свят или могат по всяко време да ги променят. Следователно мислите не са само нещо,
което се случва в главите ни, а Творението се случва по съвсем реалистичен начин „в нашите
глави” и след това се превръща в РЕ - АЛ - НОСТ.
Тъй като всяка мисъл представлява енергиен потенциал, у всяка мисъл е на лице
тенденцията да се осъществи. При това колкото по-голям е енергийният потенциал на вашите
мисли, толкова по-яростно те ще се наложат, преодолявайки външната съпротива. Каквото и да
мислите или сте мислили някога, нищо не се губи, всичко се връща обратно при вас: като
събитие, ситуация или обстоятелство. Тъй като енергията никога не се губи , а като планински
поток проправя пътя си в реалността.
Също така не съществува и несправедливост, тъй като към вас може да се върне само това,
което съзнателно или в повечето случаи несъзнателно сте излъчили. Вие сте дори причинителя на
всяко „съв-падение”, което се стоварва върху ви. Поради това реалността по всяко време може да
се определя свободно чрез духа. Има безкрайно много възможности, много „филми”, но само
едно записващо устройство. Ето защо трябва да решите, какво искате да оставите да „се прояви”,
и това би трябвало да го направите съзнателно.
Следователно можем да кажем , че реалността възниква чрез „целенасочена енергия” и
мислите са създаващите действителността, целенасочени създатели на реалност. Така Творението
се случва във всеки момент, тъй като във всеки момент упражняваме мисловна дейност!
Всеки човек разполага с ограничена и неограничена интелигентност, и той решава, от коя
ще се възползва, от своя ограничен и по този начин ограничаващ интелект или от своята
неограничена универсална интелигентност. Разбираемо е, че с ограниченото мислене не можем
да решим задачите на неограничения живот. Ето защо не можем да не се осъзнаем и да се
възползваме от нашия безграничен съзидателен потенциал.

Съзнание и реалност
Съзнанието не притежава форма и е безгранично и вечно. То като първичната енергия е
съвършен потенциал, основата на всичко, което съществува. Когато съзнателността навлезе в
www.spiralata.net 30
пространството и времето се превръща в съзнание. Животът е съзнание в процес на промяна.
Съзнанието притежава способността да създава, да накара нещо да „се прояви”– неща,
ситуации, събития, срещи, случайности и т.н. То притежава и способността да премахва отново
всички творения – да ги „заличи”. Сътворяването е крачката от съзнанието към съществуването,
а премахване на създаденото или заличаването му е крачката от съществуването към съзнанието.
Пътят на съзнанието е да изживее това, което съществува – без да го оценява и осъжда.
Тъй като чрез оценяването се получава срастване със сътвореното, Творението е блокирано.
Всички житейски обстоятелства произтичат от творческия потенциал на съзнанието. Когато
съзнанието има намерение, възниква реалност.
Чрез изживяване без да се дава оценка тази реалност бива премахната – заличена. Съзнание,
което забравя своята самоидентификация и се идентифицира със своето творение, напр. с
тялото си, загубва способността да сътворява и заличава.
Докато едно творение не е „получило проявление”, то може просто да бъде „заличено”.
След като обаче се е проявило, то се заличава (преодолява в смисъл да се откажеш от него) чрез
изживяване, лишено от оценка.
Цялата вселена е възникнала като Творение на Едното съзнание. Цялата вселена е
изпълнена с енергия, която е готова, да се прояви под всяка форма, която й придаде един творец.
Също и убеждението на съзнанието, неговата вяра, е творение и по този начин причина.
„Всекиму се въздава според вярата му!” Всеки изживява като факт това, в което е убеден дълбоко
в себе си. Убеждението създава реалността. Това означава, че реалността следва убеждението.
Ако вярвам, че това не е така, то не е така, което доказва, че въпреки това е така.(Ако вярвам, че
това не е истина, то не е истина, което доказва, че твърдението ми е истина.)
Миналото и бъдещето са само представи. В действителност съществува само СЕГА,
безвременното настояще. Миналото и бъдещето възникват чрез моята вяра в това, че
съществуват. И тук реалността следва представата. Истината е поради това относителна по
отношение на гледната точка, която съм заел, и степента на съзнанието, с което се
идентифицирам. От своята гледна точка всеки има право.
Ако вярвам, че има вътрешна и външна реалност, то те съществуват чрез мойта вяра. Дали
вярвам, че създавам нещо или не, и в двата случая имам право. Тъй като реалността е илюзия,
всеки може да си създаде своя собствена илюзия, свой собствен свят, това често има твърде
масивно въздействие.
Чрез убеждение и вяра възниква реалност. Вие сте първоизточника, твореца на вашата
реалност. Първоизточникът на първоизточника е обаче Едното съзнание, което по този начин се
проявява като универсален творец.
Ние сме невероятно могъщи творци. Ние сме даже толкова могъщи, че чрез простото
убеждение „Ето тук съм безсилен” настина можем да станем безсилни.
Но във всеки момент притежаваме властта да променим отново това убеждение и отново
сме „в пълновластието”. Индивидуалното Творение започва с избора на едно убеждение и
завършва със свободното от оценки изживяване на собственото творение.
Ако един творец се откаже да изживее своето творение, то продължава да съществува
дотогава, докато той го изпита на собствения си гръб. Причина за отказа да изживееш своето
собствено творение би могла да бъде, че един творец междувременно си е сменил гледната точка
и от това ново място може би повече не осъзнава, че той самият е творец на това творение. Все
някога всеки усеща на гърба си, че неговите убеждения имат непосредствени последици за
живота му.
За да дам на нещо възможност да стане реално, да се прояви, трябва да вярвам в него. За да
може то да стане реално за други, те трябва да вярват в него. Създаваме възможности като
„проникнем с нашите убеждения” вътре в самите тях.
Щом като открием, че сами сме отговорни за собствените си творения, се възцарява ведро
спокойствие и непоклатим суверенитет. Обратно на това, съпротивата срещу поемането на
пълната отговорност за собствените творения поражда страдание. Не позволявайте на това, с
което се идентифицирате сега, да застава на пътя на това, което сте в действителност.
„Училището на живота” е пътят, който съзнанието избира, за да си спомни за самото
себе си. Вие не сте вашата представа за себе си – освен ако не вярвате в това. В действителност
www.spiralata.net 31
не сте нещо, което да можете да мислите или да възприемете - вие сте този, който мисли и
възприема.
Цялото Творение се случва в рамките на съзнателността. Когато съзнателността реши, да
изживее само собственото си творение и да не се откъсва повече от него, тя се превръща в
ограничено съзнание. Ако това съзнание се идентифицира със своето творение, то повече не
реагира на това свое творение, а като свое творение. Творецът се превръща в творение.
Художникът се превръща в картината. Той забравя да мисли за себе си като първопричината и се
превръща в собственото си творение. След като съзнанието отново разпознае себе си като
първопричина и само се сътвори като основание, то може да промени по всяко време създадената
от самото него реалност. Художникът създава нова картина и навлиза в нов творчески период.
Реалност възниква като аз съзнателно или несъзнателно я създавам и тя съществува
дотогава, докато я изживея. Като се отказвам да я изживея, я създавам отново и отново. Всичко,
което не съм в състояние да приема в живота си (наднормено тегло, проблеми с пари, проблеми
във връзката ми и др.), непрекъснато се повтаря дотогава, докато не съм в състояние да го
изживея и да го приема като създадено от мен (като създадено от мен дете).
Всяко творение съществува дотогава, докато неговия създател не го отстрани като с любов
го преживее. Понякога една желана от нас реалност не възниква като обстоятелство, а като идея,
шанс, удобен случай, случайност, възможност или като път. Ако не го последвам, няма да
последва нищо повече. Ако едно творение не е в противоречие с друго предишно творение, то се
проявява непосредствено и без усилия. Всяко творение съществува толкова дълго, колкото
неговия създател го изживява с любов. Понякога не съществува преднамерена реалност като
обстоятелство, а като идея шанс, възможност, случай или като път. Ако една новаторска идея не
е в противоречие с някоя по-ранна идея, тя с проправя път без затруднение и непосредствено.

Да създаваш и премахваш реалност

В същата степен, в която не боравим съзнателно с нашите убеждения, реалността се
изплъзва от нашия контрол. Изживяваме и ни се случва това, в което вярваме. Ако не вярваме, че
ще ни сполети това, в което вярваме, тогава то няма да ни се случи, тъй като вярваме, че няма да
ни се случи. Изживяваме и ни се случва само това, в което вярваме. Ако съзнателно не сме
творци на нашите убеждения, то тогава миналото, досегашните убеждения, оформят облика на
нашето бъдеще. Винаги, когато не действам съзнателно, миналото се превръща в причина за
моето бъдеще.
Един път завинаги осъзнайте:
•Кои са моите нерешени житейски теми?
•От какво се определя моята реалност?
- От моите убеждения, от непоклатими догми, от собствени прозрения, от приети от други
възгледи, от познания, от моята воля, мисъл, действия, говорене, битие.
•Моята реалност е отражение на сбора от моите убеждения.
•Общата реалност (напр. в едно семейство) е сборът от общите възгледи.
Целта на всяко творение е то да бъде изживяно.
•Наистина ли искам да изживея това, което създавам в този момент?
Убежденията обаче не само създават реалност, те могат и да „пре-махват” реалност.
Реалността е резултат от нашите действащи в сегашния момент убеждения.
Създаването и премахването на реалността се състои винаги от едни и същи четири стъпки:
1. Мисловен процес, мисъл
2. Представа, въображение
3. Вярване, убеждение
4. Изживяване и по този начин заличаване
Убежденията водят от осъзнаването към непосредствени и случили се без усилия
реализация и проявление. Много индивиди образуват колективно съзнание, и реалността на този
свят е сбор от колективните убеждения.
Собственото убеждение във всеки случай филтрира и собственото възприятие. Става въпрос
за това да си спомните за нивото на съзнанието , на което вие сте съзнателният творец на
реалността, която в този момент изживявате чрез съзнателния избор на вашите убеждения. Това,
www.spiralata.net 32
в което съм убеден, създава това, в което съм убеден и засилва моето убеждение чрез моя опит.
Колкото повече убеждения имам, толкова по-малко гъвкав ставам, толкова повече моята
привидна идентичност се определя от точно тези убеждения. Колкото по-малко убеждения имам,
толкова по-свободен съм в създаването на моето бъдеще.
Моята сегашна гледна точка създава моята утрешна реалност и засилва сегашната ми гледна
точка. Следователно реалността започва да се разгръща от една гледна точка, една гледна точка
създава съответната реалност. Така обективно изживявам това, което субективно очаквам.
Изхождам ли от реалността, оставам по този начин вътре в границите на тази действителност и
така я подсилвам.
Едва след като прекрача границите на съществуващото, е възможно нещо ново, растеж,
крачката напред. Реалността е един кръг, който започва със съзнателно или несъзнателно избрано
убеждение и завършва с това, че то ни се случва. Така изживявам моето проявило се под формата
на реалност убеждение.

Всяко творение се връща при твореца си дотогава, докато той е готов да го премахне
като го изживее.

Толкова много неприети от нас неща се превръщат в планина от неприемливи неща. Едва
след като осъзная, приема и изживея едно творение, му позволявам да изчезне.
Така собственото ни тяло често не може повече да функционира хармонично заради вредни
убеждения. Става въпрос за това да открием пречките и блокадите, с които сме преградили пътя
на нашата способност да създаваме реалност и да ги отстраним. Част от това е и отказа от
„хроничното поведение на жертва”.
Разумът живее в собствена реалност вътре в рамките на реалността. Тази създадена от мен
самия реалност ограничава моите възможности. По този начин непрекъснато съм в миналото и не
изживявам „възможностите на СЕГА-то”.
Чрез самоосъзнаване мога да премина през убежденията, мога да изляза от „затвора на
моите убеждения”. Едва тогава пред мен се отварят естествените „безгранични възможности”.
Всяка мисъл, всяко чувство променя колективното съзнание и по този начин цялото.
Да бъдеш действителност
В живота никога няма изпитания. Само в дуализма привидно има изпитания. Същността,
субстанцията не познава изпитания. Изпитанието е да проумееш това и да живееш в него.
Преодоляването на изпитанието се състои в това – да осъзнаеш , че изпитанието е част от
илюзията. Само чрез убеждението, че земята е училище за живота, възниква необходимостта от
изпитание като завършек на създаден от самите нас процес на учене. Та къде другаде
субстанцията да подложи себе си на изпитание?
Отговорността означава да бъдеш основание, съвършенство. По този начин съм съзнателен
творец на убежденията си и творец на момента и на бъдещето на моя живот.
Всяка присъда, всяко обвинение означава да търсим в илюзията причината за
действителността. Повечето хора търсят в миналото отговора за СЕГА-то и по този начин
прехвърлят на миналото отговорността за бъдещето. Вярата е променливата, която тепърва прави
възможна промяна на реалността.
Ето защо въпросът не е : “Какво вярвам аз?” а „Какво искам да вярвам?”, за да го сътворя по
този начин. Имам свободния избор за това, какво да превърна в реалност чрез моята вяра.
Важен въпрос е: „Чрез какво убеждение съм си създал тази ситуация?” Какво убеждение е
нужно, за да създам това, което искам да притежавам и изживея? Това като кого се държим
определя това, което е възможно.
Разликите между хората по своята същност се състоят в техните различни убеждения, които
водят до различни реалности. След като проумеем, че убежденията са променливи, различията
изчезват и ние достигаме до ПРО-ЗРЕНИЕ на действителността.
Озовали се в действителността, живеем в парадокс:
• Трябва да съм намерил преди да започна да търся
• Трябва да съм спечелил преди да мога да победя.
• Когато виждаш нещо , то не е там, иначе на би могъл да го видиш.
www.spiralata.net 33
 • Не мога да се случа без преди това да съществувам.
• Не мога да получа нищо без преди това да го притежавам.
• Следователно тръгвам по път, който не съществува, и достигам със сигурност целта, която
никога не съм напускал.

Да стигнеш до прозрение
1. Най-напред като първо ниво на прозрение, външното ниво се състои в това да прозра,
това, което ми казват: Да разбера и следвам посланието на моето тяло. Да разбера и следвам
езика на житейските обстоятелства. Да проумея, че тялото ми не може да лъже живота. Да
проумея, че реалността само отразява моето съзнание и че това огледало не може да лъже.
Животът непрекъснато ми говори и очаква, че ще прозра казаното от него. За целта първо трябва
да разбера и след това мога да го следвам. (При закона за ученето ще се върнем към това )
2. Второто ниво на прозрението е да се вгледам в нещата, да проникна в тях, да ги прозра.
Да разпознаваме действителността зад привидното. В крайна сметка това означава, че
разпознавам изначалната действителност зад цялата привидност, че виждам изначалното във
всичко и го осъзнавам, стигам до прозрението, че всичко е едно цяло.
3. Третото ниво на прозрението е, да виждам всичко като изначално, да стига до съзирането
на изначалното и да гледам на него като на изначалното на всички неща. Това из основи променя
моята идентичност. Не разпознавам повече действителността зад привидното, аз съм изначалната
действителност зад всичко. Гледам като изначалното в нещата, зад нещата, на нещата. Мога да
гледам на тях променяйки ги. Това е последното ниво на прозрението, да гледаш като
изначалното, като Бог.

Обобщение: Какво е реалност?

Докато се занимаваме с действителността зад привидното, трябва да се приготвим да влезем
в съвсем друг свят. Но е илюзия да вярваме, че илюзията е една илюзия, тя е „въплъщение на
действителността”. Но илюзиите също пораждат илюзии. Така от илюзията за самите нас
възниква илюзията на едно его.

Реалността е това, което е било създадено. Действителността е това, което създава.

Така наречените факти стават все по-маловажни, тъй като са само междинни спирки към
същинското.
По този път знанието има само ограничено значение, тъй като то се занимава с „вече-то” и в
много по-малка степен с по-важното „още не”. Произходът на реалността е духът, който „мисли”
реалността. Каквото и да мислите, нищо не се губи, и всичко се връща при вас като събитие,
ситуация или обстоятелство. Съзнанието притежава способността да предизвиква
„проявлението” на нещо. Съзнание, което забравя своята самоидентификация и се идентифицира
със своето творение, например със своето тяло, разум и т.н., губи способността си да твори и да
заличава. Също и убеждението на съзнанието, неговата вяра, е едно творение и по този начин
причина.
Миналото и бъдещето са само представи. В действителност съществува само СЕГА,
безвременното настояще. Собственото творение започва с избора на нашите убеждения и
завършва с изживяването на собственото творение без да даваме оценка. Създаваме
възможности, като с нашите убеждения проникваме вътре в тях. Моята реалност е отражение на
сбора от моите убеждения.
Убежденията не само създават реалност, те я и премахват. Моята сегашна гледна точка
създава моята утрешна реалност и засилва моята сегашна гледна точка. Всяко творение се
завръща при твореца си дотогава, докато той е готов чрез изживяването му да се освободи от
него, осъзнавайки го. В степента, в която не боравим съзнателно с нашите убеждения, реалността
се изплъзва от нашия контрол. Вярата е променливата, която тепърва прави възможна промяна на
реалността.
Парадоксът на действителността: Не мога да стана нещо, без преди това да съм. Не мога да
получа, без преди това да имам.
Като влизам във владение на една възможност за бъдещето чрез идентификация, това се
www.spiralata.net 34
превръща в реалност на настоящето. С всяка мисъл придаваме на изначалната енергия
определено трептене и по този начин променяме мирозданието. Няма нищо освен енергия. От
едно определено трептене нататък енергията се проявява като материя.
Енергиите могат да бъдат възприети, определени и направлявани. Ако остана такъв, какъвто
съм, ще продължавам да изживявам това, което изживявам. Но ако се променя, трябва да се
промени и животът ми. Би трябвало също да взема под внимание и страничните въздействия на
избраното от мен трептене на енергията.
Всички енергии са запаметени в енергийното поле на човека или на едно нещо и могат да
бъдат извикани от там по всяко време. Ако съм в едино-звучие, привличам автоматично
обстоятелствата, който са в едино-звучие, няма нужда да променям нищо, защото то е както
трябва.
Най-големият подарък, който можете да направите на другите, е примерът на вашият
собствен осъзнат живот.

Никога няма да узнаем колко добрини може да сътвори една обикновена усмивка.
Майка Тереза

Законът за причината и следствието

Всичко случващо се на този свят се подчинява на принципа за причината и следствието.
Цялото видимо Творение, както гласи и самото име, е следствие, зад което стои винаги един
творец, чиято воля се проявява. Там, където съществува творение, винаги трябва да има и творец,
тъй като законът гласи: „Нищо не произлиза от нищото”.
Винаги има взаимозависимост между това, което е било и това, което ще последва. Всичко
случващо се подчинява на закона за причината и следствието. Това, което наричаме случайност,
е само израз на скрита, неизвестна причина; никога обаче нищо не се случва без причина.
Естествено можем да правим каквото си искаме, но не можем ”да искаме, какво да искаме”. Тъй
като и за нашата воля има причина, състояща се от влияния на заобикалящата ни среда, мнения,
житейски опит. и обстоятелства, които от своя страна също имат причина. И въпреки това във
всеки един момент от живота ни имаме възможност да се намесим в тази верига, да променим
някое следствие или също да създадем нова причина. Все пак нищо не се намира извън рамките
на закона и нищо не се случва в разрез с него.
Самият закон не притежава свободата да решава какво иска да сътвори. Той само гласи:
„ Ако един творец прави това, става това, ако той върши онова, става онова.” Законът е верния
слуга на твореца и всяко следствие винаги съответства в количествено и качествено отношение
съвсем точно на причината.
Така също не съществува и съвпадение, тъй като и то се подчиняват на закона за причината
и следствието. Случайност е това, което ми се случва въз основа на сегашната ми битност.
Случайност и щастие са само обозначения за една неосъзната взаимозависимост. Последната
първо-причина, стояща зад цялото битие, винаги е съзидателната изначална сила, Едната сила,
която наричаме БОГ. Творението съществува дотогава, докато приключи действието на
последствията и на последната причина.
Най-осезаемо действието на закона за причината и следствието става, когато той се
проявява за отделния човек под формата на съдба.

Така както слънцето и луната

не могат да се отразят в мътна вода,
така и Всемогъщият Бог не може
да се огледа в едно сърце,
което е помрачено само от идеята
за „Аз” и „мое”.
Шри Рамакришна

Законът за изобилието
Законът за изобилието гласи, че изобилието на живота ни се полага като наше духовно
www.spiralata.net 35
наследство. To във всеки момент е на наше разположение. Чрез нашата погрешна духовна
нагласа и липсващата ни вяра често все пак бива предизвикано ограничаване на нашето
вътрешно и външно богатство - и по този начин липса.
Щом като човек осъзнае, кой е той в действителност, и влезе във владение на своето
духовно наследство, в неговия живот се проявява законът за пълнотата. На този, който спазва
този закон в цялата му пълнота, вече нищо не му липсва. Иисус е казал: “...защото, който има,
нему ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, и това, що има, ще му се отнеме.” Като
откриваме навсякъде готовността на живота за изобилие предизвикваме неговото проявление.
Това прозрение има стойност само, ако превърнем от този момент насетне целия си живот в едно
единствено разкриване на „вътрешното изобилие”. Който обаче не осъзнае това „вътрешно
изобилие”, той сам препречва пътя на самия себе си и на своя успех. Така той пречи на
изобилието на живота да се прояви. Тогава не помагат нито големите усилия, и усиленото
положително мислене, нито и най-сърцераздирателните молитви, тъй като животът може да
отрази във света извън нас само вътрешната ни действителност. Следователно нека проумеем, че
по своята вътрешна природа сме богати, че имаме успех. Живейте с това прозрение, превърнете
се в истински магнит за изобилието. Тъй като навсякъде съществуват възможности и пътища.
Всичко, което ви се случва, по същността на своя вътрешен потенциал представлява шанс, който
животът ви дава, за да даде възможност на изобилието да се прояви чрез вас. Не трябва при това
да се оставим да бъдем подведени от външното. И там, където очевидно няма какво да бъде
открито, има такива възможности. Дори и външната реалност да противоречи още твърде много
на вътрешните картини на изобилието, дори и обстоятелствата да ни изглеждат още толкова
трудни, чрез утвърждаването на изобилието се издигаме над тях и ги променяме.
Но цялото позитивно мислене и всякакви усилия не могат да ни заведат до успеха, ако вътре
в нас непрекъснато мислим за ограничения и липса.. Или пък като оправдаваме липсата на нещо
като следствие от „кармични” причини. И кармата може по всяко време да бъде променена и
никой не ни принуждава да продължаваме да бъдем жертва на неосъзнати модели на поведение.
Но често чувстваме, че не заслужаваме да живеем действително в изобилие. Тази нагласа със
сигурност пречи да се прояви това, което животът иска с готовност да ни даде. Получаването е
само едната страна на закона, другата страна е даването! Който насочва вниманието си само към
едната страна на закона, отменя чрез своето себелюбие действието на закона: „ Който не дава,
няма да получи, няма жътва без сеитба.” Така както сеитбата обуславя жътвата, така даването
обуславя вземането. Тъй като законът за изобилието може да се прояви само в такава степен, в
каквато сами се превръщаме в канал, чрез който изобилието се проявява.
Превръщам се в канал като сложа край на абсолютно всички несъзнателни мисли за
ограничение и липса, за да не се превърна сам в препятствие за действието на закона. И като след
това дам най-доброто, на което съм способен. При това нематериалните неща са най-
несъщественото и най-лесно се разделям с тях, макар че много от нас още тук се провалят.
Същественото и трудното е да се откажеш от егоизма си както и приемането на неограничената
готовност да служиш на цялото според силите си. Тази воля да служиш на мирозданието
произтича от любовта. За да мога изцяло да се възползвам от изобилието, трябва да предам моето
малко Аз в ръцете на моето Истинско Себе, на Бога в мен. Иисус е казал: „Устремете се към
царството божие, и всичко останало ще ви се въздаде”.
Не би трябвало да се отказваме да се държим по този начин и когато сме постигнали успех и
живеем в изобилие. Тъй като само така се поддържа отворен пътя за потока на изобилието. Само
така не само ще спечелим изобилието, но и ще го съхраним и даже ще го умножим, за да се
възползваме мъдро от тази закономерност. Да се превърнем в канал, чрез който многообразните
възможности за изразяване на живота могат да се проявяват и в полза на другите. Едва след като
започваме да гледаме на себе си като на сътворци и се помъчим да направим по-добър света чрез
нашите действия, изобилието ще бъде наш постоянен гост.
Изобилие не значи естествено само винаги да имаме достатъчно пари, макар и това да е част
от него, и презрението към парите прекъсва потока на изобилието към нас. Изобилието се
проявява освен това и в съвсем незначителни случки от ежедневието, в нашите хармонични
лични връзки както и в степента на духовните ни прозрения. Който живее в изобилието, има
постоянно всичко, от което се нуждае сега за съвършена изява на своето битие. Това може да
www.spiralata.net 36
бъде и изобилие от уроци, които представляват от своя страна само шансове на живота да се
учим и да израстваме. Който живее в изобилието, наистина притежава в изобилие всичко и всеки
аспект от неговия живот е в хармония.
Да бъдеш успешен човек значи си се пробудил като да си пробудил у себе си духовния
човек. Истинското богатство е духовното богатство. Всичко води началото си от духа.
„Устремете се първо към богатствата на небето», тогава всичко друго ще ви се въздаде от
само себе си.”
Евангелието на Матея

Законът за благоденствието
Според закона за аналогията или съответствието: Нашето външно битие, всички наши
жизнени обстоятелства са само огледален образ на вътрешната действителност. Законът гласи:
„Каквото е вътре в нас, това е и извън нас.” Ето защо мога да променя външните
обстоятелства само като променя себе си.
„Първо-причината” за всичко, което съществува, винаги има духовна природа, затова
трябва да постигна първо духовно благоденствие, преди благоденствието да може да се прояви в
света извън мен. Това са „съкровищата на небето”, които „ръждата и молците не могат да
разядат”. (Евангелие от Матея) /“съкровищата на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде…”/
Жънем само това, което посяваме. Мога да посея каквото си поискам, но трябва да пожъна
каквото съм посял.
Законът за благоденствието гласи: „Творението е проявление на безгранично богатство.
Истинското богатство е духовното богатство. Всичко произхожда от духа и след това се
проявява в реалността.”
Но какво всъщност означава „благоденствие? Както самата дума издава, благоденствие
означава, че всичко е в такова състояние, което е за наше благо. Към това се числи разбира се
много повече от пари и собственост.
Създаване на „благоденствие”
Благоденствието е пълноводната река от всички добри неща, които се вливат в живота. Към
това се числят:
• здраве – чрез хармония на мисленето
• щастлив семеен живот – партньорство, приятелство с децата
• добри приятели – да живееш в хармония с другите
• да откриеш ближния си – радостта да помагаш на другите
• да приемеш всеки такъв, какъвто е. Да прозреш единството във всичко
• професия, която действителното да е призвание
• да откриеш житейската си задача – пътя, целта и стъпките
• достатъчно пари – липсата им е дисхармония. Всеки винаги има достатъчно пари, липсата
е в съзнанието
• къща и собственост – да имаш без да притежаваш
• успех и да можеш също така да му се радваш
• да можеш да се радваш също и на успеха на другите
• да можеш все още да се смееш истински. Който се смее, живее по-здравословно и изпитва
по-голямо удоволствие от живота
• интелигентност – разсъдливост - мъдрост
• свобода – истинска вътрешна духовна свобода
• не да бъдеш свободен „от” или „за”, а наистина да бъдеш свободен
• да имаш достатъчно време - да запълниш мига
• хубави спомени – да създадеш СЕГА-то
• богат вътрешен живот
• медитация – молитва – контакт с „твореца в теб”
• да можеш да се откажеш от нещо - да бъдеш спокоен
• да осъзнаеш всичко като „равно-стойностно”
• откритост – да си готов да се учиш – съ-знание
• честност и към самия себе си
www.spiralata.net 37
 • яснота и истина
• разпознаване на действителността зад привидното
• мъдрост – да осъзнаеш „играта на живота”
• да прозреш: „ Аз съм вечен живот, съвършено съ-знание. АЗ СЪМ
• пътят е целта, целта е само краят на пътя
• да познаеш Едната сила в цялото битие
• с радост да служиш на цялото
• „ Най-великият между вас трябва да бъде слуга на всички.”
Да живеем в истинско благоденствие не е нищо друго освен част от повелята на нашето
битие, която гласи: „ Бъди самият себе си.” Стойността на един човек не се определя от това,
което притежава, а от това, кой е той. Не е решаващо притежаването, а битието, и така всеки
във всеки момент определя своята стойност.
По това можем също да осъзнаем, че не може да бъде целесъобразно да се „изгърбим от
работа”, за да се сдобием с материални неща, тъй като всичко трябва да служи на мен , а не аз на
собствеността. (тогава съм „обсебен” от собствеността). И без това всичко материално ще остане
тук след мен. Гол съм дошъл и гол ще си отида.
В благоденствие(благосъстояние) може да живее само човек, който е „състоятелен”.
Състоятелен е само този, който е в състояние да направи нещо, и който е в състояние да направи
много, той е много състоятелен! Поради това е важно да „раз-гърнеш” „вътрешния си
потенциал”, за да дадеш възможност на благосъстоянието(благоденствието) да получи „про-
явление” в света извън теб. Така както в пустинята от милиони години е стояло скрито едно
съкровище, нефтът, но въпреки това хората в пустинята са били бедни. Едва след като са „раз-
крили” и „извадили на бял свят” това съкровище, вътрешното богатство е станало видимо и
навън.
Да имаш пари далеч не значи, да живееш в благоденствие(благосъстояние), но да нямаш
пари винаги показва липса.
Който обаче цял живот не прави нищо друго освен да печели пари, той и не печели нищо
друго освен пари.
Следователно част от благосъстоянието е също и правилното отношение към парите.
Парите са чудесен слуга, но лош господар, който ни кара да обедняваме вътрешно, когато му
служим. И в края на живота ние сме измамените, тъй като сме посветили живота си на нещо,
което и без това ще оставим тук след нас.
Повечето хора искат да печелят повече, отколкото печелят в момента, но заплатата не се
дава според претенциите, а според резултата. Първо е служенето, после заслугата. Първо е
сеитбата, после жътвата. Следователно ако искам благосъстоянието да се прояви навън, първо
трябва да го осъществя вътре в себе си. Моите „вътрешни картини” определят външните
обстоятелства и това е и „тайната на богатството”.
Как да развиете вашето „съзнание за благоденствие”?
В нашето съзнание може да действа в даден момент само една мисъл. Това е ограничение,
но и чудесен шанс, ако се погрижите това да е правилната мисъл. Трябва да се подготвите да
влезете в „резонанс” с успеха.
Осъзнайте, че във вашия живот действащо и с последствия е само това, което мислите и
вярвате. Знанието само по себе си не поражда още нищо. Вашият живот не съответства на
обхвата на вашето знание, а на съдържанието на вашето мислене и вяра.
Развиването на съзнанието за благосъстояние започва с това да се откажа от съзнанието за
липса. Сега си представете:
• Отказвам се от всичко, което наистина повече не е част от мен.
• Винаги има решение. Мога сега да реша задачата.
• Винаги получавам навреме всичко, от което действително имам нужда.
• Животът ми предлага много възможности да служа на цялото, и при това да увеличавам
доходите си, колкото желая.
• Благодарен съм за безкрайния поток от практични идеи, които животът ми изпраща, за да
ставам все „по-успешен”.
• Всичко иска само да ми служи и помага.
www.spiralata.net 38
 • Осъзнавам и използвам моите шансове.
С помощта на подобни утвърждения много бързо ще заличите у себе си съзнанието за липса
и ще освободите пространство за всеобхватно съзнание за благоденствие.
Всички неща се случват първо в съзнанието преди да могат да се случат в реалността.
Творческото въображение е трансформацията на една представа в реалността и по този начин
превръща бъдещето в настояще и една възможност в нещо реализирано.
Въображението ни свързва с желаното крайно състояние, ако го прилагаме умело. Не като
зрител, наблюдавайки събитието, а като някой, който е достигнал целта си: поглеждайки назад от
гледната точка на резултата.
Във въображението за самото събитие е заложено началото на всяко чудо. Във
въображението бъдещето се превръща в настояще. Действителността се поражда вътре в нас и се
проявява в света извън нас. В това да си представим събитието като вече случило се е заложено
началото на всяко чудо.
Животът не разполага с друга възможност, например да остави да не се случи нищо или да
позволи да се случи нещо различно от точно това, което съответства на сътворената от Вас
причина!

Кръговратът на даването и взимането.

Цялото движение в нашия космос представлява динамичен обмен. Нищо не съществува
само за себе си. Всичко приема енергия и отдава енергия. Чрез този динамичен обмен в крайна
сметка ние всички сме едно.
Система, която би искала да се обособи, да излезе от този обмен, рано или късно загива
(според физичния закон за ентропията). Всяка отворена и здрава система отдава повече енергия,
отколкото приема. Тя е генератор на енергия и източник на енергия.
Затова цялата тайна на благосъстоянието се крие в това да можеш да даваш. В това да
даваш, да подаряваш и да служиш се крие тайната на изобилието. Това, което давам,
многократно ми се възвръща. Да даваш означава да се довериш на потока на живота, да вярваш,
че животът ти осигурява препитание според отговорността, която си готов да поемеш.
Благосъстоянието е река. Ако преградя пътя на тази река (напр. трупам пари или искам да
стана богат чрез експлоатацията на други), тогава благосъстоянието изчезва. Много привидно
успели хора, които натрупват богатството си чрез експлоатация (т.е. вземат повече отколкото
дават), за известно време се сдобиват с много собственост. Но несъблюдаването на Духовните
закони се изразява в това, че хората по този начин подкопават здравето си, личното или
семейното си щастие. Накрая може би умират твърде рано от сърдечен инфаркт и техният успех
се оказва привиден. Може би ще оставят в наследство много собственост, наследниците ще водят
години наред съдебни спорове. Този вид благосъстояние (при което нищо не е наистина за наше
благо) просто не е благословено, то често създава за поколения наред само грижи.
Парите потичат в живота ни, ако сме се научили да даваме. Служим на ближните си чрез
нашите уникални способности. Колкото по-добре сме осъзнали житейската си задача и
изживяваме своята неповторимост, толкова повече сме в съзвучие с Творението, създаваме ценни
неща и по този начин можем да се сдобием с достатъчно пари.
Обърнете внимание на това, как самите вие реагирате, когато ви подарят нещо. Наистина ли
заслужавате да бъдете богато обсипан с подаръци? Или след това се чувствате задължен да „се
реванширате” по някакъв начин за подаръка? Можете ли да приемете такива подаръци като
“небесна благодат?” „ Небето отново богато ме обсипва с подаръци. Благодаря!”
Научете се също да се оставяте природата да ви обсипва с богатствата си. Наслаждавайте
се на красотата и спокойствието. И усетете дълбока благодарност за подарения залез,
изживяването на едно пълнолуние, за песента на птиците призори, разцъфването на цветята.
Всеки ден трябва да бъде за вас химн на благодарността към живота.
Постигаме благословено благоденствие тогава, когато прозрем, че и нашите дарби и
таланти са дар свише.. Наистина сме истински задължени да не пропиляваме тези дарби, а да
ги поставим в служба на други хора. Чудото е в това: Тогава ние сме не само особено добри (и
нашите постижения особено ценни), но изпитваме радост и удоволствие от нашата дейност.
Изпълняваме задачите си с лекота. И ако това не е дар свише!
www.spiralata.net 39
 Истината е, че ние не сме изворът, а канал. Потокът на творческата сила и на универсалното
богатство протича през самите нас. Така предаваме на другите това, което сме получили в дар
от небето. Още повече: Изобилието си търси канали да се прояви. Колкото по-отворени сме за
тази пълнота и изобилието, толкова повече се превръщаме в такъв канал.
Извор на благоденствието е душата. Духът е превръщането на вътрешното богатство във
външно богатство. Материалното е олицетворение на вътрешния извор. Ако човек иска това
материално благосъстояние, най-добре е да помогне на други да създадат това благоденствие.
Особено въздействащи са духовните подаръци: радост, любов, смях, покой, хармония и
знание. Истинските стойности се умножават като ги даряваме.
В съзвучие с предопределението
Това дали живеем в благоденствие или не, е сигурен знак за това, дали вече сме открили
жизнената си задача и я изживяваме - или не. Ние не само имаме право на благоденствие, но сме
и призвани да сторим това! Като изживяваме нашето предопределение, нашият живот е
правилният живот.
Всеки човек има неповторими дарби и таланти, които чакат да бъдат изживени. Това е
нашето вътрешно богатство. С тези дарби сме орисани още в люлката, за да служим чрез тях на
хората. При това служене отдаваме от себе си най-ценното в нас, вътрешните си съкровища – и в
замяна можем да получим благоденствие, осъществяване и щастие във всички области на
живота ни, ако сме отворени за това. Да живееш осъществен живот означава да изпълниш
житейските си задачи. Тогава всичко е за твое добро.
Можем да изживеем своето предопределение все пак само чрез само-определяне. Тогава
всичко ще е правилно. Тогава живеем в радостно настроение. И това намира израз и в нашия
глас. Благоденствието е съгласуваност във всички области на живота.
И това е посланието на благоденствието: Бъди Аз/Ти самият и върви по своя път!
Определяй самия себе си! Изживявай смисъла на твоя живот! Превърни се в дар и животът ще
ти дари всичко, което си пожелаеш!

Как можете да създадете безгранично богатство.

Сега си представете:
1. Вселената е пълна с изобилие.
2. Вселената по всяко време е готова да сподели с вас изобилието си , вие трябва само да му
дадете възможност „за проявление” като духовно влезете „в негово владение”.
3. Всичко започва с една идея. Идея, която не се е осъществила, е пропилян шанс.
4. Животът реагира само на вашите указания. Ситуации, обстоятелства, срещи,
случайности, пари, всичко следва вашите съзнателни или несъзнателни указания. Всяка мисъл за
липса и ограничаване е указание.
5. Вашето „вътрешно измерение” определя тази част от изобилието, която може да се
прояви във вашия живот. Не можете да прекрачите извън това вътрешно измерение, но можете
във всеки момент да го разширите – чрез непрекъснато разширяващо се съзнание за
благоденствие. Благоденствието започва в съзнанието. Всеки може да получи само това, което
вече е в негово духовно „владение”.
6. Цялото външно благоденствие е само отражение на вътрешната действителност.
Причината за всичко, което намира проявление в реалността, има духовна природа и така
духовното благосъстояние е първата крачка към външното благоденствие. Богатството се развива
отвътре навън.
7. Част то повелята на нашето съществуване е да живеем в благоденствие, и всеки недостиг
е послание, че повелята на битието не е разбрана и изпълнена.
8. Да живее в благоденствие може само този, който е „състоятелен”. Състоятелен е всеки,
който може да направи нещо, и който може да направи много, е много състоятелен. Който
притежава много, е просто заможен. Ето защо е важно човек да развива вътрешния си потенциал,
истинските си умения, за да може благоденствието безпрепятствено да намери проявление като
реалност.
9. Благоденствието потича обратно към нас, ако сме готови да дадем, да служим и да дарим.
Това е тайната на изобилието, живот в предопределението и само-определението.
www.spiralata.net 40
 10. Призовани сме към живот в благоденствие като следваме нашето призвание. Това е
житейски успех!
11. АЗ СЪМ АЗ-САМИЯТ. ВЪРВЯ ПО СВОЯ ПЪТ.
12. Превърни се в дар и животът ще ти дари всичко, което желаеш.

Най големият успех не се състои в това да не падаш никога, а в това да се изправяш отново
след всяко падане.
Винс Ломбарди

Целият живот е един експеримент. Колкото повече експериментираме, толкова по-добре.

Ралф Уолдо Емерсън

Законът за успеха
Успехът се подчинява на съвсем прости правила. След като ги осъзная и следвам, успехът
ще стане „неизбежен”.
Тези правила или закони за успеха съществуват и действат независимо от това дали ги
осъзнаваме и ги приемаме или не.
Всеки ваш успехи, както и всеки така наречен ваш неуспех, е доказателство за действието
на тези закономерности. Ако пресечете на червено кръстовището това, което ще се случи, се
превръща в доказателство за съществуването и действието на не незачетените правила за
движение по пътя.
Най-важните правила на успеха гласят:

1. Успехът е нещо, което успява да се случи.

Както мъдростта на езика ни показва, успехът е нещо, което успява да се случи. Той следва
след нещо, което го е предшествало.
Осъзнайте, че се нарича „успех” а не „извоюване” или „принуда” или „измолване” или даже
не „уговаряне” или пък „спазаряване” или каквото и да било друго. С други думи: за да имам
успех, не трябва да се боря, да се моля, да търгувам. Само една единствена мисъл вече има
последствия.
Такъв, какъвто съм, носи последствия за мен, представлява успех. С други думи: самото
съществуване означава успех.
2. Преди нещо да може да се случи, нещо трябва да го предшества..
След като някой направи нещо, то става причина да последва друго нещо. Но нещата не
следват само като следствие от правене, а и като следствие на притежаване и битие. Не само това,
което правя има последствия, а и това, което притежавам и което съм.
И все пак преди нещо да се случи, вече е сигурно, какво ще се случи, тъй като това което го
предшества определя това, което ще се случи.
За един съзнателен творец успехът не е да остави последствията да се случат стихийно, а да
ги предизвика като целенасочен резултат.
3. Всеки е успешен винаги 100%.
Нека още веднъж осъзнаем: Независимо какво правим, винаги нещо се случва
стопроцентово.
Това, което се случва, винаги съответства на заложената причина, но не непременно на
моето намерение. Следователно не следва това, което си пожелавам, от което изпитвам силна
нужда или непременно искам да имам, а само това, което причинявам, независимо дали ми
харесва или не.
Щом обаче причината и намерението съвпаднат, т.е. заложа точно причината, която да
съответства на намерението, то желаният успех със сигурност трябва да се случи.
4. Всеки получава от живота само това, което причинява.
Не повече, не по-малко и нищо друго.
Поради това няма нито незаслужено щастие нито незаслужено страдание, а само причина и
следствие.
Следствието от това, което се случва, винаги точно съответства на причината. Това преди
www.spiralata.net 41
всичко означава: По това, което се случва, мога да позная, какво съзнателно или несъзнателно
съм създал като причина преди това.
От една страна: Всяка мисъл, всяко чувство, всяка дума и всяка постъпка е причина и води
до съответното следствие, независимо дали е желано или нежелано.
От друга страна: Всяко желано обстоятелство, всяко събитие, всяка ситуация, но и всяка
случайност или всяка среща могат да бъдат причинени.
В началото е винаги причината. Можете да причините всичко, естествено и вашия успех!
5. Животът няма възможност да позволи да не се случи нищо или да се случи нещо друго
освен точно това, което съответства на заложената от вас причина. Нека осъзнаем:
Животът само реагира на вашите указания, на вашите „поръчки” към него.
Ситуации, обстоятелства, срещи, случайност, успех, съдба – всичко това само следва
вашите указания, винаги е следвало вашите указания.
Мисълта за липса (”Сега ми липсва...”) и ограничение („Не мога....”) не е факт, а указание,
поръчка.
Липса и недостиг са само представа на разума, така да се каже едно недоразумение. Факт е,
че можете да накарате по всяко време произволно количество от всичко да получи „проявление”.
Действителността е готова, да създаде всичко, което причинявате, и да го превърне във ваша
реалност.
Всичко можете да превърнете в успех и да спечелите всяка игра. Във всеки момент имате
шанса да заложите нова причина, така че да предизвикате проява на съвсем ново следствие!
Никога в действителност няма какво да се решава, понеже като желаете съвсем определен
резултат, трябва да заложите съвсем определена причина.
Трябва само да изберете какво искате. След това вече няма решение. Можете например да
изберете дали искате да живеете в благоденствие или не. След това решение няма повече
следващи решения, а само ясно определени стъпки, съзнателни указания и поръчки към живота.
Трябва само още да причините точно това, което съответства на вашето първоначално решение.
6. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка дума и всяка постъпка е причина и се връща при вас
под формата на събитие.
Всяка мисъл е събитие, което още не е намерило проявление, но със сигурност ще го намери
независимо дали е желано или не.
Така можете да причините всичко, също и вашият успех, който след това със сигурност
трябва да дойде.
7. Всекиму се въздава според вярата му.
Решаващата причина във вашия живот са вашите убеждения. И тук трябва да отдадем
дължимото на мъдростта на езика: убежденията създават реалност.
Нашите убеждения са причината за изживяната реалност. В степента, в която не боравим
съзнателно с нашите убеждения, реалността се изплъзва от нашия контрол. Чрез съзнателния
избор на вашите убеждения можете да определяте вашата реалност.
Ако не определяме съзнателно нашите убеждения, досегашните ни такива започват да
формират нашето бъдеще. Така всеки изживява своите станали видими като реалност
убеждения.
Сегашната ми гледна точка създава реалността на утрешния ден и подсилва сегашната ми
гледна точка.
Дали вярвам, че създавам нещо или не, и в двата случая имам право. Това , в което сте
убедени, създава това, в което сте убедени.
Важна стъпка към себепознанието е: Ако искате да осъзнаете своите убеждения, вижте
житейските си обстоятелства, те изваждат на бял свят вашите убеждения.
Вашите убеждения определят дали, кога и как нещо ще получи проявление. Вашите
убеждения определят също от колко време има нужда едно нещо, за да се прояви .
Този духовен закон откриваме още в Библията: „Всекиму се въздава според вярата му.”
Успехът вътре в нас води неизбежно до успеха в света извън нас. Животът няма никакъв
избор, не може да ви „пробута” нещо между другото.
Обърнете внимание и на следното: Един така наречен неуспех е един още не доведен
докрай успех, не е окончателен, а междинен резултат. Чрез превръщане на неуспеха в успех
www.spiralata.net 42
можете да спечелите всяка игра. И всеки неуспех може да бъде превърнат в успех, той направо
очаква това! По този начин всеки отпадък на миналото може да се превърне в хранителна почва
за бъдещето.
Не става дума за това да искаме успех (и това е указание и поръчка!), а сами да бъдем успех,
след това следва имането. Преди да имам успех, трябва да съм успех. След това със сигурност
следва успехът.
8. Всяко усилие само показва, че по друг начин може да стане по-лесно. Да бъдеш успешен
не струва повече усилия от това да бъдеш неуспешен, но доставя много по-голямо удоволствие!
Тъй като независимо дали задавам „правилната” причина или „грешната” - изразходвам все
същата енергия. Много хора вярват, че за да постигнат успех, трябва да работят упорито. Но
упоритата работа не е причина за успех. Всеки който много добре владее нещо, го владее с
лекота и без усилия. Със сигурност за трениране на уменията е необходимо известно време да
влагаме старание, но не и упорит труд. Старанието доставя радост, упоритата работа - не.
Ето защо не би трябвало никога повече да работите упорито и да си вземете завинаги
платен отпуск. Нека за това да получите добро възнаграждение, нещо което наистина ще ви
достави радост.
Помислете върху това: Когато започнете да „работите” преставате да действате творчески и
продуктивно. Творчеството и продуктивността се появяват само, когато играем. С други думи: С
живота се справяме играейки или въобще не се справяме.
9. Както е вътре в нас, така е в света извън нас. Както в най-малките неща, така и в най-
големите /"Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе."- Hermes/. Успехът може да
бъде създаден, но може и да му се попречи! Престанете успешно да пречите на своя успех.
Вие по природа сте печеливш. Животът въобще не е имал други планове за вас. На
табелката с надписа за вашия тип пише: Тип печеливш, следователно живейте като печеливш.
Печелившите непрекъснато печелят. Печелившите знаят, че ще се справят и защото са убедени в
това, непрекъснато се справят!
Печелившите намират решение за всеки проблем, за всяка задача.
Губещите напротив съзират проблем във всяко решение. Губещите ги познаваме още на
старта по това, как стартират, печелившите също!
Да печелим е навик, да губим за съжаление също.
Губещите са загубили съзнанието си на печеливши. В това се състои тяхната трагичност. Но
човек може отново да намери това, което е загубил, да го преоткрие – да се осъзнае отново като
печеливш! Да се откажа съзнателно от всичко, което не е част от мен: ядове, стрес, страх, завист,
чувство за малоценност, суета, навикa да се отлагат нещата, самосъжаление, отмъщение,
егоизъм, агресия, разочарования, погрешни духовни програми, грижи, чувствителност, съмнения,
гняв, раздаване на присъди, нечестност.
Осъзнайте: Вие сте предавател. Какво излъчвате в този момент и какво привличате с това?
Излъчвате ли на вълната на печелившия?
Всяко нещо ви тласка по пътя напред, ако правилно боравите с него.
Можете да превърнете в успех всичко и да спечелите всяка игра!
10. Можете да получите всичко от живота. Според закона за запазване на енергията тя не
се губи. Упорито задвижвана енергия преодолява всякаква съпротива и в крайна сметка трябва да
доведе до желания от вас резултат, ако не се откажете преждевременно.
Щом можете със силата на мисълта си да създадете липса, то със сигурност можете също
така да създадете и изобилие, благоденствие и осъществяване.
Тъй като във всеки случай имате сто процента успех, с избора на зададената причина
определяте резултата, който трябва да постигне животът!
Всичко е възможно! Ключът към успеха е доверието в самите нас.
Животът действа според закона: „ако-тогава” и „ако не – то тогава не”. Ако посея, ще
пожъна. И ако съм посял, мога да пожъна само, каквото съм посял и нищо различно от това. Във
всеки момент мога да избера, какво искам да посея, животът трябва със сигурност да създаде
резултата от това, което съм посял.
Правилата за успеха могат да бъдат обобщени по следния начин като закон за успеха: „
Успех е това, което се случва, независимо от намерението. Ако причината и намерението
www.spiralata.net 43
съвпадат, може да се предизвика всичко желано. В крайна сметка успехът е способността, да
осъществим без усилия и с лекота всичките си желания.”

Да живееш като печеливш

Да живеете като печеливш означава, да насочвате вниманието си към решения и успехи и да
го задържате върху тях, тъй като творческата ви сила тече по посока на това, към което е
насочено вниманието ви, и това и осъществява животът.
Повечето хора непрекъснато насочват вниманието си към трудностите и проблемите в
живота, макар че те представляват само три процента от това, което се случва в действителност.
По този начин обаче и вниманието на подсъзнанието постоянно остава насочено натам и по този
начин непрекъснато създава нови проблеми. Така нашият живот става все по-труден.
Дори и когато с разума си от време на време създаваме благоприятни причини, те не могат
да се осъществят, тъй като подсъзнанието постоянно противодейства на това и 24 часа в
денонощието насочва нашата творческа сила по посока на трудностите.
Ето че имате свободата да насочите вниманието си съзнателно към това, което е важно
за вас в живот ви: а това значи успех, здраве, хармонична връзка, духовно развитие, ако желаете
дори просветление, и да изживеете как точно се проявява това в живота ви. Това е крачката от
жертва към съзнателен творец на всички обстоятелства. Сегашното ви положение, дори и да е
много трудно или дори безперспективно, няма никакво значение, тъй като в този момент можете
да промените всичко. Нямате нужда от никого, който да ви помага за това, от никакъв спасител.
Вие по всяко време притежавате всичко, от което имате нужда за целта.
Ако например моето внимание е съсредоточено изцяло вътре в моето тяло, веднага усещам
сила и жизненост, спокойствие, сигурност, - всичко това, към което насочвам вниманието си.
Бъдете веднъж поне със цялата си жизнена сила вътре във вашето тяло. Чувството е невероятно
хубаво, следователно защо трябва изобщо отново да искате да го промените? Задайте сега на
тялото си енергийната информация за съвършено здраве, жизненост и жизнерадост.
Като променим посоката, в която насочваме нашето внимание, се променя целият ни
живот, тъй като така се променя и посоката на внимание на нашето подсъзнание и по този начин
на нашата творческа сила по посока на желани обстоятелства, начин на поведение и ситуации, но
и желани случайности и срещи – с една дума, към нашето щастие. И осъзнаваме: щастието е
постижимо. Така можем да „се абонираме” за щастието!

Пътят на най-малкото вложено усилие

Всичко „се случва” без всякакво усилие и ако не се случва така, то това само показва, че
по-друг начин това би могло да стане по-лесно!
Животът винаги върви по пътя на най-малкото вложено усилие, т.е той пести енергия.
Когато се намираме във фаза на разпускане, ни спохождат най-важните идеи. Творческо
въображение, вдъхновение не могат да „се постигнат на сила” и да бъдат принудени да ни
споходят. Те са деца на лекотата, на залисаността в играта. ”Бъдете като децата!” значи също: В
живота не става въпрос за това да работим, а да играем.
Животът е лек, лесен, хармоничен и изпълнен с любов. Да вземем за пример любовта.
Може ли да бъде истинска любов ако кажа: „ Полагам усилия да те възвися”, или „Трудно ми е да
те обичам”, или „ Да те обичам за мен е борба”, или „Опитвам се да те обичам”!? Значи нещо не е
както трябва! Любовта е лесна, лека, хармонична, не изисква усилие. Любовта винаги казва „Да!”
И точно такъв е действителният живот. Животът не е труден.
Нека погледнем природата. Какво в природата е трудно? Трудно ли й е на пеперудата да
лети? Нужни ли са усилия на един мишелов да остане във въздуха? Бори ли се лястовицата ,за да
остане във въздуха? Природата не се опитва да расте, тя просто расте. Ако си усложняваме
живота, то е само защото съзнателно или несъзнателно сме решили това. Но това не е животът,
какъвто може да бъде!
Животът казва: „Направи по-малко и постигни повече!” или „ Ще постигнеш повече чрез
игра отколкото чрез работа.” Една река просто тече. Там няма работа, няма усилие и никаква
борба. Животът иска от нас да му се доверим, да се оставим на течението, да станем сами част от
това течение.
www.spiralata.net 44
 Накрая усвояваме изкуството да не правим нищо и в това битие да постигаме всичко. Това е
висшата школа на успеха. АЗ СЪМ успех и след това следва успех.

Духовното измерение на успеха

Да имаш успех е нещо съвсем естествено. В известен смисъл не ни е възможно да нямаме
успех. Но нали става въпрос за това да се научим да привеждаме в съзвучие резултатите от
нашите действия с нашето намерение. Можем да постигнем това само по духовен път.
Тъй като в нашия живот преживяваме неуспехи дотогава, докато намерението на нашето
Его и намерението на нашата душа не са в съзвучие. При това всеки неуспех е само едно
послание: „Вървиш по пътя, но още не си стигнал целта.”
Към намерението за успех на нашата душа спадат: да се учиш, безусловно да възвисяваш,
да се наслаждаваш на живота и да изживяваш всичко с радост; непрекъснато да се преоткриваш и
изживяваш по нов начин; да изживееш вътрешна цялостност, щастие и блаженство, да можеш да
зарадваш и ощастливиш други хора; да осъзнаеш и изживееш смисъла на собствения си живот;
да си в съзвучие с всичко.
Намеренията за успех на нашата душа нямат почти нищо общо с материалната собственост
и се отличават от намеренията за успех на нашето Его. Но законите на живота действат така, че
при преследване на егоистични намерения винаги водим живот в стрес и борба и не ни
спохождат трайно щастие и траен покой. Нашите най-съкровени желания винаги ни водят при
нашата душа. И колкото повече вървим по този път, толкова повече борбата и стреса в живота
стават излишни като сигнали за това, че не вървим по най-благоприятния път.
Ако следваме намерението и пътя на душата, тогава нашият живот е изпълнен радост,
ентусиазъм, въодушевление, еуфория и страст. В този екстаз на живота проличава, че сме в
съзвучие с намерението за успех на нашата душа.
Нашето усещане за живота тогава е: АЗ СЪМ успех. Каквото и да изживея, то е в съзвучие
с моята душа, дори и не винаги да е в съзвучие с моето Его. Каквото и да изживявам, това е
моето същинско намерение. Изживяното и намерението във всяка секунда са в съзвучие. Така
изживявам всичко като успех и живея в духовното измерение на успеха.

Насочете вниманието си към успеха

Има няколко тези, които ще ви помогнат да направите живота си все по успешен:
• Повече не пречете успешно на успеха си.
• Създайте си подходящо принципно поведение на печеливш.
• Създайте си съзнание за благополучие и успех.
• Човек или се справя с живота играейки или въобще не се справя.
• Осъзнайте и оптимизирайте убежденията си.
• Използвайте представата за себе си като фактор за успеха.
• Живейте като печеливш – всичко е възможно.
• Създайте си най-подходящата нагласа към успеха.
• Създайте си ясна дефиниция за успеха.
• Внесете яснота в целите си.
• Всеки му се въздава според вярата му.
• Мога да получа само това, което вече духовно притежавам!
• Всеки винаги има стопроцентов успех.
• Когато намерението и заложената причина съвпадат, успехът е „неизбежен”.
• Всеки винаги получава само това, което причинява.
• Съблюдавайте „закона за резонанса.
• Станете „харизматична личност”..
• Развийте компетентност и независимост.
• Станете експерт.
• Бъдете симпатичен и участвайте в тренинг за харизматичност.
• Откажете се от всичко, което възпрепятства успеха и го прави недъгав.
• Поемете отговорност за самия себе си.
• Самоопределяйки се осъзнайте и използвайте шансовете.
www.spiralata.net 45
 • Давайте най-доброто от себе си и не преставайте да се учите.
• Използвайте като трамплин нанесените ви удари.
• Гъвкаво нагаждайте вашата стратегия към различните ситуации.
• Следвайте непоколебимо пътя си. Повишавайте непрекъснато духовния си капацитет.
• Останете здрави и жизнени до преклонна възраст.
• Събудете интелигентността си за успех.
• Разгърнете интуицията, творческо въображение, гения.
• Вървете по „пътя на радостта”.
• Непрекъснато създавайте ново определение за себе си, (пре-откривайте се ).
• Имайте хармонична връзка – бъдете идеален партньор.
• Създайте си подходяща слухова визитна картичка.
• Научете се да ръководите: разговор, ситуация, връзка, фирма, живота.
• Станете по-успешен, като направите други по-успешни.
• Съзнателно избирайте това, което трябва да съществува /да стане/.
• Водете си „дневник на успеха”.
• Бъдете съзнателен предавател.
• Използвайте „тайната на промяната”.
• Проблемите представляват задания и всичко представлява един вид шанс.
• Всяка критиката винаги е комплимент и помощ.
• Създайте си ваша вътрешна формула на успеха.
• Използвайте силата на първото и второто впечатление.
• Усвоете изкуството на ръкостискането и развийте чувството си за хумор.
• Отучете се да се ядосвате, да водите борба и да изпадате в стрес.
• Ежедневно правете проверка на свършеното и приключвайте всичко успешно.
• Развийте оригиналност и стил и живейте действително „приказно”.
• „Празнувайте” живота и практикувайте „изкуството на наслаждаването”.
Какво в крайна сметка е Бог?

Едно вечно дете, което играе в една вечна градина една вечна игра.
Шри Ауробиндо

Дружелюбието, намерило израз в думите, поражда доверие. Дружелюбието в мисленето

поражда мъдрост. Дружелюбието в даването поражда любов.
Лаодзъ

Законът за ученето
Ние сме на този свят, за да се учим да живеем, за да се справяме с живота.
Животът е течаща, действаща енергия. Ако не бъде допуснат един от аспектите на тази
енергия, възниква задръстване. От едната страна на задръстването се получава свръх изобилие,
от другата страна липса на енергия.
На телесно ниво липсата може да се прояви в мускулна слабост, атрофия на венците на
зъбите или косопад.
Ако например не допусна аспекта ”умението да се утвърждаваш”, то може би липсата ще се
изрази в това, че при повишения в службата ще ме пренебрегнат, че няма да получа някой пост
или няма да постигна някоя друга цел. На телесно ниво недостатъкът може да се прояви като
мускулна слабост, атрофия на венците и зъбите или косопад.
От друга страна натискът се проявява като „необходимост” в житейските обстоятелства
като ме изправя пред неприятно изясняване на позициите, привличане в съдебен процес или
нещо подобно и по този начин едновременно получавам шанса да развия аспекта „умението да се
утвърждаваш”, да реша задачата и отново да съм свободен.
Ако това не стане, кръговратът започва отначало като при това избягването на неприятните
аспекти е само в мой ущърб. Или губя в съдебния процес, защото не съм вложил достатъчно
сили. Тогава много по-осезателно усещам липсата и натискът върху мен се засилва. Докато в
един момент той не стане непоносим, липсата е вече нетърпима – и аз най-после пристъпвам към
www.spiralata.net 46
действие.
Творението не иска по този начин да „ме ядоса”, а ме принуждава чрез повишен натиск под
формата на страдание да се развивам, ако някъде блокирам. Страданието е послание за неживян
живот. Ако наистина се намирам в реката на живота, ако сам се научил да се справям с живота,
то тогава и страданието става излишно.
Ние се учим да осъзнаваме самите себе си и да достигнем до самите себе си. Законът за
ученето гласи:” Животът ни учи чрез своите послания да го живеем истински и да се справяме
с трудностите, за да достигнем до самите себе си.”
За целта животът ни предоставя двама велики учители:
• учители под формата на болест, житейски крушения, проблеми (много строги учители!)
• и учителите на нежните послания (търпеливи учители)
Първо се учим, да не допускаме болестите, крушенията и проблемите в живота си, тогава
сме отворени за по-тихите поуки, които получаваме от него.
Така се научаваме да стигаме до правилните неща в живота, минавайки през неправилните и
дисхармонията. Ако след това сме се научили да се справяме с проблемите, водим наистина
правилен живот - в съзвучие със себе си и със света.

Езикът на живота
Всичко, което изживяваме, е едно послание. Животът непрекъснато ни „говори”. „Езикът на
живота” е най-важният „чужд език”, който би трябвало да научим. Ако усвоим този език, сме се
научили да разбираме нашия живот и да се справяме с него.
Животът ни казва на неговия език, как можем да бъдем щастливи. Да живеем действително
е наше призвание и самият живот е път на посвещаване, нашата собствена пътека, по която
вървейки се учим. Нашият живот е огледалото на нашето съзнание. С нашето съзнание създаваме
нашия свят, а чрез „езика на житейските обстоятелства” животът ни показва, какво сме създали.
В основата си всичко, което ми се случва, е послание, тъй като всичко отразява настоящата ми
битност и ме приканва да живея в съзвучие със себе си.
Тъй като съм част от живота, животът непрекъснато е във връзка и общуване с мен.
Животът непрекъснато ми „говори”, но не на един единствен език, той живо ми показва на
всички нива, как изглеждат нещата в действителност . Моята задача е да разпозная живота, да го
разбера и да бъда в хармония с него. Животът е отворен и разбираем, преди всичко жив!
Посланието на живота в действителност не е чужд език, а отражение на моето битие.
Трябва само да го разгледам, мога да почета в „книгата на Творението”, тогава ще разбера това,
което досега ми е било чуждо, както разбирам своя собствен майчин език..
Моята кола също не ми „говори”, но ми показва, колко бензин имам още, колко масло и
колко бързо карам, какви са оборотите на двигателя и т.н. Тя има различни „уреди за индикация”.
Трябва само да вземам под внимание показанията им. Същото е и с живота.
Животът ти изпраща или: предложение, шанс, възможност, „знак с ръка”, подкана, подтик,
предупреждение, напомняне, побутване, ритник, удар на съдбата, кризи, „допълнителни уроци”,
житейско крушение или потвърждение, подкрепа, одобрение.
Колкото повече се впускам в живота, колкото „по-надълбоко нагазвам” в бурната река на
живота, толкова по-силно усещам „течението”, толкова по-силно усещам също, че то ме носи. На
всички нива непрекъснато получаваме послания, но не винаги ги улавяме, тъй като сме
непрекъснато заети и все нещо отклонява вниманието ни и сме заети.
При това можем да доловим различни нива на времето:
• АЗ СЪМ в непосредствено съ-звучие с живота.
• Мисля и ще знам миг по-късно дали е „правилно” или не.
• Ако е правилно, ще усетя скоро след това чувство на задоволство, радост, здраве.
• Ще го изживея по-късно на енергийно ниво като енергия, мотивация, качество на живота.
• Ще го изживея видимо след известно време като събитие, случка, житейско обстоятелство
впечатление обстоятелство, като нещо, среща, процес.
• Ще си го спомня още по-късно като минало, спомен, младост, като било, като отминало.
Посланията на живота достигат до нас чрез различни посредници:
• То е като телепатия на нивото АЗ СЪМ, съпреживявам го непосредствено, без отлагане
www.spiralata.net 47
във времето, ако съм АЗ – САМИЯТ СЕБЕ СИ.
• Животът изпраща посланието и по телефона, това е менталното ниво, тогава също го и
знам.
• Животът изпраща също и потвърждение по факса, тогава го и усещам.
• Животът ми го изпраща и писмено като писмо , тогава нещо се случва.
• Животът ми го изпраща също по радиото, тогава чувам нещо, чрез някого другиго,
получавам информация.
• Животът ми го изпраща и по телевизията, тогава го изживявам посредством едно Ти,
посредством някого другиго.
• Животът ми го изпраща още и като колет. Това са житейските обстоятелства, станалите
видими събития, неща, срещи, случки, процеси, впечатления.
• Мога по-късно да пусна всичко това на видеото, мога да изгледам „записките” на живота,
например чрез връщане към минали ситуации или предишни животи.
• По всяко време мога да направя посланието видимо и чрез тестове.
• Мога да стигна до посланието чрез оракул, карти таро, айджин и т.н., мога да отворя
библията или друга книга.
• Мога да накарам да направят видимо посланието и като символ, рисунка, сън и т.н.
Важното е не само да осъзнаем посланието и извода, но и да ги последваме.

Как да се справяме с проблеми

Най-ясните и най-упоритите послания са на първо място „проблемите в живота”:
Всеки проблем, всяка болест, всяка трудност, всеки удар на съдбата, всяка криза е дар от
живота за мен! Изпълнено с любов, макар и често болезнено насочване на вниманието към това,
че не живея в съответствие с Творението, и задача, която трябва да реша, за да мога да живея по-
правилно, по-добре.
Ако имам проблем това винаги означава неприемане на някаква реалност. То съдържа
нежелание да се конфронтираш, очакване или опасение, определено изискване или представа,
които не съвпадат с реалността. Следователно когато имам проблем би трябвало да се запитам:
1. С какво не съм готов да се сблъскам?
2. Къде очаквам нещо или се опасявам от нещо?
3. Какви изисквания имам към живота?
4. За какво имам ясна представа, какъв трябва да бъде животът.
Всеки така наречен проблем е за-дание, която животът сега ми поставя, поради което и
всеки проблем трябва да бъде решен сега от мен. Всеки проблем ми е като „костюм ушит по
мярка” и сега притежавам всички способности и сили, от които се нуждая за неговото решаване.
Проблемът е само опаковката. Подаръкът, задачата за усвояване, е това, което се съдържа
вътре и което намирам винаги, след като съм „се справила” с опаковката, с така наречения
проблем. Това е задачата за усвояване.
Следователно проблемът тук е предназначен за мен, а не е насочен срещу мен, иначе не би
бил проблем, а контра-блем. (Игра на думи от латинския „pro“ – за и „contra“ – против).
Проблемът е задача от страна на живота, предназначена за мен, която винаги съдържа дар, който
ще открия, като реша задачата. Съдържащият се вътре дар е прозрението, единственото, което
мога да взема със себе си от един живот, когато се връщам „у дома”.
За-данието обаче често също се състои и в това, че трябва да дам нещо, да забравя нещо (да
се отуча от него) и да се откажа от нещо. Но каквото и да очаква от мен животът, той ми го казва
ясно на своя „език”, езикът на житейските обстоятелства и той дава винаги едновременно с това
и решението – то вече се съдържа в самата задача.
Ако се затрудняваме да осъзнаем проблемите си, съществува едно просто помощно
средство. Всяка антипатия, както и всяка симпатия, е насочване към това, че има проблем, т.е.
посочва ни задача на живота. Следователно не би трябвало да мислим за нещата като за
проблеми, а като за решения, да разпознаем решението в самия проблем.
Ограничаващите отношения и житейски ситуации съществуват, за да ни обърнат внимание
върху заложени в основата погрешни духовни нагласи. Ако ги прозрем, можем да ги премахнем
чрез промяна на нашите мисли.
www.spiralata.net 48
 Много проблеми възникват от това, че продължаваме и днес да влачим навсякъде със себе
си нашето „вчера”. Но това вчера е мъртво, и всичко мъртво, което непрекъснато влача със себе
си, ненужно затруднява пътуването в бъдещето.
За някои хора проблем също е и това, че са направили грешка. Но никой не може да се учи,
не може да посещава „училището на живота”, без да прави грешки. Грешката само доказва, че
някой е действал, вместо само да говори.
С големите проблеми човек трябва да се занимава, докато те са все още малки, т.е.
веднага след като ги осъзнае.
Първата крачка е да осъзная
• какво е за-данието на сегашната ми ситуация?
• Какво трябва да науча от това?
• Какво трябва да променя, за да мога след това да живея по-правилно и по-хармонично?
• Какви изводи следват от това?
• Как това ще промени от този момент насетне живота ми?
• Как в действителност ще използвам този шанс?
• Как да избегна това, животът да повтори това послание?
Моят живот съответства на моята вяра, на моята вътрешна картина. В съответствие с тази
вътрешна картина животът ми изглежда като: проблем – борба – игра – радост – любов – битие.
Зависи от гледаната точка, дали изобщо мога да имам проблем, тъй като в
действителността няма проблеми, а само нагласа към задачите на живота, съдържаща
идеята за проблем. Действителността съществува и се нарича действителност, защото действа,
независимо дали вярвам в нея или не: Аз съм една вечно живееща душа.
Този живот е един от безбройните, в които ще добивам все нов и нов опит, и моят сегашен
проблем е един от неизброимите, които вече съм решил или ще решавам занапред. След няколко
дни, седмици, най-късно след години той ще бъде забравен, ще е станал неважен - ще е решен.
Следователно защо да се ядосвам сега за това?
Знам, че целта на живота е непрекъснато да ме изправя пред нови трудности, и че смисълът
на живота е да се справям с тези трудности по най-добрия начин и като следствие от това да
израствам и съзрявам.
Така развивам съвсем нова нагласа към трудностите. Търся и намирам на спокойствие най-
доброто решение, реализирам го и тогава съм готов да реша следващата задача!
Поради това не трябва да очаквам нещо, нито имам нужда от помощ отвън. Подходящият
момент за решаване на един проблем настъпва винаги, когато се сблъскам за първи път с него и
„езикът на житейските обстоятелства” ясно ми покаже, какво решение очаква животът от мен.
Животът очаква решението СЕГА.

Животът ми „говори”
Когато сме се освободили от строгите учители, от учителите на проблемите, болестите,
житейските катастрофи и ударите на съдбата и така сме открили пътя на радостта, все повече в
нашия живот навлизат нежните учители.
Те не се натрапват със своите поуки, а ни дават предложения за това, какво трябва да
научим. Дали сме бдителни и отворени за това? Тогава скоро осъзнаваме: Всичко около нас е
някакво послание. Каквото и да съзрем, можем да го тълкуваме като послание. По този начин
гледам на вярата си, на религията си, на житейската си философия, на посланието на моето тяло;
мястото, вида и времето на симптома са другите послания, както и външният вид на моето тяло,
тъй като съдържание и форма са идентични.
Други послания са:
• личността , ролята, маската
• посланието на житейските обстоятелства
• посланията на моите проблеми, кризи , удари на съдбата, крушения
• посланието на моите „случайности”
• посланията на моите връзки, семейство, приятелства, промени, развод, самота
• посланието на моята професия, на моето призвание – стадии на това развитие
• посланието на моите желания, мечти – на моята визия
www.spiralata.net 49
 • посланието на „късмета” и „неудачата” в моя живот
• посланието на „допълнителните уроци”: Къде ми преподават доктор болест и доктор
страдание? Кои проблеми се повтарят непрекъснато? В какви ситуации се оказвам непрекъснато?
Какъв урок получавам в този момент от д-р ежедневие?
• посланието на личния ми успех
• посланието на моето благосъстояние, богатство
• посланието на моите предпочитания и несъгласия
• посланието на моите хобита
• посланието на радостта в живота ми: Какво? Как? Кога?
• посланието на моя начин на хранене като огледало на моето съ-знание
• посланието на моето облекло (вид, цветове, накити)
• посланието на моето жилище, на моите съседи
• посланието на моите „вътрешни картини”
• посланието на интуицията
• посланието на ядовете, на моите страхове, на грижите ми
• посланието на енергиите в моя живот
• посланието чрез картите таро, от отварянето на една книга и т.н.
• посланието на това, към което проявявам чувствителност
• посланието на моите домашни любимци
• посланието на моите връзки с майка, баща , братя и сестри
• посланието на това, което ме е формирало, и на моделите на поведение
• посланието на моите предпочитания (любим цвят, любима страна, любима музика)
• посланието на моите препятствия и блокади, шансове и възможности
• посланието: Кой седи до мен? Къде седя аз? Защо?
• какво харесвам в себе си, в другите и какво не харесвам? Защо?
Така чрез тълкуването на посланията стават видни характера и поведението, силните и
слабите страни. Собственият живот се осъзнава като пътека, по която вървим, учейки се и като
път на посвещаване.
Други близки до нас послания са: агресии, стрес, самосъжаление, чувство за вина, тъга,
загуба на партньор – но и успех, хубаво усещане за нещо хубаво, признание, радост и др.

Посланието на желанията
Всяко желание, всяка цел е едно послание, насочва вниманието ми към някаква липса,
показва ми, че не съм там, където би трябвало да бъда.
При това винаги би трябвало да се питам: Изпълнението на моето желание би ли
премахнало в действителност липсата? Постигането на моята цел в действителност ще ме
доближи ли до мен самия? Какво би трябвало да направя, за да премахна наистина липсата?
Какво би трябвало да направя, за да съм там, където би трябвало да бъда? Какво би трябвало да
направя, за да бъда такъв, какъвто е бил божественият замисъл за мен? Какво да направя, за да се
доближа действително към себе си?
Към каква липса иска да насочи вниманието ми това желание? Тази цел каква крачка
всъщност ме приканва да направя? Какви изводи ще са необходими за действителното
отстраняване на тази липса, за да се доближа действително до себе си?
Какво ще се промени веднага чрез това в моя живот? Как чрез това ще изглежда той от този
момент? Какво трябва да направя, за да живея по-правилно, по-хармонично, по-добре? Какво е
необходимо да се направи, за да не се налага животът да повтаря този урок?
Всяко послание е подкана да се учим. Желанията остават толкова често неизпълнени поради
това, че подканата да се учим не е осъзната. Осъзнай нагласата за бедност и липса в своите
желания! Бягай от липсата и навлез в съзнанието за благоденствие. Откажи се от желанието си и
бъди желанието си!

Посланието на една ситуация

Често сме изправени пред наистина странни ситуации. Разбираемо е да се питаме: „Как
можа да се случи това сега?”, „Това пък какво трябва да значи?”
www.spiralata.net 50
 Ситуация, в която ме е поставил живота, е също предизвикателство да се уча, за да мога по-
лесно да осъзная сам себе си, да се развия, да срещна самия себе си.
Това е може би подкана да открия истинското си призвание и да го осъществя. Шанс да се
превърна в едно цяло с едно ТИ.
И така задайте си въпроса?:
• Защо животът ме поставя в тази ситуация? Какво е истинското ми призвание? Какъв е
шанса на това партньорство? Какво трябва да направя, за да мога да го открия и осъществя?
• Какви изводи следват от това? Какви последици ще има това?
• Какво трябва да се направи?
• Какво трябва да се откажа да правя?
• Какво трябва да се промени?
• Какво ще се промени веднага чрез това в живота ми?
• Какво трябва да се направи, за да не са нужни повече в бъдеще послания в тази или някоя
друга област?
Животът непрекъснато ми изпраща послания чрез все нови и нови посланици. Причината за
всички писма, които получавам – любовни писма, реклами, предупреждения покани, призовки,
съм самият аз. Мога да получа само каквото съм превърнал в необходимост, която да се случи.
Трябва само да разпозная посланията, да ги разбера, да ги приема и да ги следвам като променя
живота си по съответния начин. Все пак винаги трябва да различавам посланието от посланика и
да не отхвърлям едно послание, защото не ми харесва посланика. Иначе ще се държа тъй като че
ли съм отказал пощенски (паричен) запис, само защото пощальонът не носи вратовръзка или не
ми е симпатичен. По същия начин не трябва да приема истината и мъдростта заради източника,
откъдето идва, а само, ако тя докосне струната на моята вътрешна истина, ако вътре в мен
прозвучи отчетливо „да”.
Аз съм единственият мислител в моята вселена. Всичко, което ми се поднася, са само
предложения за учене, отправени от живота към мен, и аз решавам дали са част от мен, дали ще
ги приема или не. Приемам само това, което припознавам като правилно, което наистина е част
от мене.
Отсега насетне не приемам повече за валидно и оправданието: „Няма нужда да следвам
посланието, тъй като и самият посланик не го следва.” Ако другия не го прави изцяло и
съвършено, това за мен все още не е причина да не го правя докрай и несъвършено или въобще
да не го правя.
Така също все по-ясно осъзнавам, че другият няма никаква вина, независимо какво „ми
причинява”, тъй като той е само „посланикът на съдбата”, причината за това е в мен. Всичко,
което ми е неприятно, само насочва вниманието ми към някаква липса в мен, иска в
действителност само да ми служи и, да ми помогне.
В действителност никой не може да ми навреди, никой не може да ме измами, тъй като
мами в действителност самия себе си. Дори когато това привидно му се удаде, аз съм този, който
е получил дар, защото съдбата уравновесява въздействието или даже предизвиква неговата
противоположност. Както пише в Гьотевия „Фауст”: Едната сила, която непрекъснато желае
злото, и въпреки това създава доброто.
Осъзнавам себе си като частица от всеобхватния ред, че такъв, какъвто съм, съм такъв,
какъвто трябва да бъда, и приемам сам себе си с благодарност в тази си битност. Осъзнавам, че
животът се състои от една безкрайна поредица от първи крачки. Каквото и да се случва, в тази
ситуация още никога не съм бил, и каквото и да правя, го правя за първи път. Животът е вечна
премиера, без генерална репетиция, винаги е нов и неповторим. И независимо как се случва, той
се случва винаги добре, и аз във всеки момент имам избор.
Няма нужда да се боря с живота или срещу живота, не трябва и да оцелявам, а в
действителност да се уча да живея. Аз съм жива част от живота, изпълнен с доверие се впускам в
него и по този начин в самия себе си. Тогава животът ме носи.
Тогава нямам нужда от „допълнителни уроци”, от удари на съдбата, от никаква криза и
повече от абсолютно никакво крушение, които да ме принуждават най-накрая да направя това,
което трябва да бъде направено. Трябва да постъпвам така само дотогава, докато съм настроен
срещу живота и по този начин срещу самия себе си. Ако направя това, животът
www.spiralata.net 51
„безпрепятствено” се случва чрез мен.
Ако наистина се поверя на „бурната река на живота”, не плувам срещу течението, не искам
да остана нито на единия нито на другия бряг, а остана в средата, тогава съм в съз-вучие с
живота, аз съм реката, аз съм цялото, аз съм в реката, в подходящата среда, в дао. Научил съм,
каквото трябва да се научи – аз съм този, който СЪМ.

Мога в три думи да обобщя всичко, което съм научил за живота: Той продължава нататък.
Роберт Фрост

Което не израства, умира.

Законът за промяната
Животът е еволюция. Еволюцията обаче не е нещо, което се „случва някъде там навън” – в
рамките на периоди, дълги хилядолетия. Еволюцията се случва тук и сега, случва се във всяка
секунда. Ние не само сме част от еволюцията, ние сме еволюцията. Ние не сме зрители, ние сме
действащите лица.
Затова законът за промяната е законът за това, как осъществяваме еволюцията. Той гласи:
„Единственото постоянно нещо е промяната”. Ние непрекъснато сме в процес на промяна и
живеем чрез промяна. Всичко, което съществува, може да бъде променено, то е това, което
трябва да бъде. Промяната се осъществява в триединството от съхраняване на нещо, отказ
от нещо и обновяване.
Реалността е готова да приеме всяка произволна форма и животът очаква само вашите
указания. „Изкуството да променяш живота” представлява указание. Промяната става така, както
реката просто си тече. Никоя риба не може да вземе решение да излезе извън реката и да я накара
да потече в друга посока, да я накара да спре или да не взема участие в теченето на реката.
Реката е нейната жизнена среда. В реката тя е в свои води. Без река, течене и плуване рибата е
нищо.
Промяната, променянето е нашата жизнена среда. Ако се противопоставим на промяната,
потокът на жизнената енергия е преграден, блокиран, стига се до проблеми и кризи, болести и
трудности. Както рибата във водата ниe сме творци като сме в процес на промяна и
предизвикваме промяната.
Триединството, състоящо се от съхраняване(запазване), отказ от нещо и обновяване
Противопоставяме се на промяната преди всичко чрез това, че не можем да се откажем от
нещо, вкопчваме се в нещо, което вече не ни принадлежи. Така само ненужно утежняваме
живота си, носим навсякъде с нас излишно бреме, не стигаме до лекотата на битието.
Изживяваме щастие тогава, когато сме вътре в тази лекота. А спокойствието идва от отказването
от нещо.
Осъзнайте: Нашето тяло непрекъснато се обновява, всяка клетка. Приемаме храна и
енергия, обновяваме се всяка нощ, отделяме отпадъци и енергия от по-нисш порядък. И въпреки
това: макар че що се отнася до телесната ни субстанция не сме същият човек както преди три
години, сме съхранили нашата личност. Ние непрекъснато се обновяваме телесно и все пак
оставаме този, който сме. С нашето тяло ние изживяваме закона „съхраняване, отказване,
обновление”.
Да можеш да се откажеш предполага разпознаване, идентифициране, за да „не изгори
покрай сухото и мокрото”. Едва след като мога да се идентифицирам с нещо, аз знам, какво
трябва да се съхрани, и така на драго сърце мога да се откажа от това, което вече не е част от
моята идентичност. Въпросът следователно се състои в това: в качеството си на кого, с каква
собствена идентичност, се отказвам?
Много хора се идентифицират с материална собственост, с паричното си състояние. Те са
тяхната собственост. Колкото повече обаче след това се идентифицираме със самите себе си, от
толкова повече собственост можем да се откажем, от обсебеността от нея, от зависимостта, от
обвързването. Тогава проумяваме: Обвързването се основава на страх и несигурност. И
наистина свободен е този, който няма нужда от нищо, с нищо не е обвързан. Тъкмо
обвързаността с пари и собственост е ясен знак за несигурност. Тогава човек може да притежава,
www.spiralata.net 52
каквото иска – и ако никога не се отърси от несигурността, вътрешната празнота,
пристрастеността, от копнежа по истинския живот, вечно ще се чувства пленник.
Да не можеш да се откажеш и да си се вкопчил в старото, е израз на съзнание за липса.
Който се обвързва със старото, се бои от новото. Той не живее в пълнотата, в увереността, че е в
състояние непрекъснато да създава нови и по-добри неща. Сигурно е това, което е било. Който
се ориентира към сигурността, той се ориентира към миналото, на него му липсва увереността в
бъдещето. Който вижда дори и красотата само и единствено в миналото, а не в бъдещето, той
остарява. От него животът скоро се отказва.
Да можеш да се откажеш е израз на съзнание за благоденствие. Винаги следва нещо по-
добро! Имам цялата свобода да сътворя каквото искам. Но първо трябва да се откажа (да
създам вакуум) за да проправя в живота път зa новото.
Когато сме в състояние на самоидентификация сме свободни от всякакви обвързаности,
тогава живеем в безграничната увереност, че всичко, което ни се случва, е отправено обяснение в
любов от страна на живота към нас самите. В идентификацията със самите нас сме открили
нашата единствена сигурност, изворa на нашия живот, на нашето богатство, на нашето
благоденствие.
Самоидентификацията не търси повече сигурност във света извън нас. Точно обратното:
Несигурността на живота се превръща в елексир, в приключение, в предизвикателство.
Напускаме зоната на собственото си удобство, рискуваме да започнем нещо ново, неочаквано,
изненадващо, нещо диво. Така животът се превръща в радост!
Да се откажеш е също съвсем естествена крачка в Творението Когато даваме на живота
указания, поръчваме си нещо, то това е като при нормалната поща: Трябва да пуснем картичката
с поръчката в пощенската кутията и да се откажем един вид от нея. Без отказа от нея поръчката
изобщо не е направена!
Когато опъна стрелата в лъка, визирам цел, тогава трябва и да пусна стрелата (да се откажа
от нея), за да може тя да достигне целта си.
Да се откажеш означава: да се довериш на живота за това, че поръчаното скоро ще намери
проявление. Отказът от нещо е сигурен знак, че сме се доверили на живота.
Да се откажеш значи също: това нещо е свършено, няма какво повече да се прави. Трябва
само още да приемем поръчаното. Без да се откажа от нещо не мога да сътворя нищо. Да не мога
да се откажа от нещо или да не искам да се откажа ме превръща в жертва. Чрез отказа се
съхранявам като творец.
От какво трябва да се откажем при голямата „чистка на дома”
Към най-тежките „воденични камъни” в раницата на миналото се числят:
• страх и стремеж за упражняване на непрекъснат контрол
• стрес и борба
• отрицателни чувства като самосъжаление, чувство за вина, несправедливост,
неприятности, чувство за малоценност, агресия, болести
• отрицателно мислене като съзнание, че си жертва, разочарования, очаквания, егоизъм,
суета, завист, материализъм, даване на преценки и издаване на присъди, проблеми, нечестност и
лъжа, отрицателна представа за самия себе си
• лоши навици като „навика вечно да отлагаме”, пристрастеност към удоволствия,
безразборно говорене без да мислиш и да се съобразяваш, отправени неправилни и необмислени
поръчки към живота, липса на цел,
• собствена воля, (вместо: ”Да бъде волята Ти!”)
Ние все пак се отказваме само от това, от което наистина можем да се откажем с любов. Да
се откажеш със злоба е само обвързаност чрез негативна енергия и не е истински отказ. Това, от
което се откажеш със злоба, ще се върне обратно, но през задната врата.

Да причиняваш промяна

Всичко, което съществува, може да бъде променено, превърнато в това, което трябва да
бъде. Промяната се случва като пренасоча вниманието си от това, което не желая, към това, което
трябва да бъде, и го задържа върху него.
www.spiralata.net 53
 Така проблемите се превръщат в шансове, задачите в решения, болестта в здраве, липсата в
изобилие, неудачите в успехи, недоволството в осъществяване, разделението в единство, Егото в
самоидентификация, „досегашното” е превърнато в идеал и една възможност в реалност.
Колкото и трудна или дори безнадеждна да е една ситуация, тя може във всеки момент да
бъде променена. „Фактите, действителните неща” са само неща, които някога са били направени
по този начин и биха могли по всяко време да бъдат направени по друг начин. Реалността е
готова да приеме, да придобие всяка желана форма на съществуване. Животът само чака вашите
указания. Промяната е път към това, как в края на краищата да спечелим всяка игра в живота, тъй
като независимо какво ще се случи, всичко може да бъде променено.
Промяната изисква яснота на целите.
Преди да мога да постигна нещо, трябва да избера, какво трябва да бъде. Едва след като ми
е ясна целта ще бъде намерен и пътя. След като целта ми е известна, вече съм извървял
половината път.
Творческата ми сила се насочва натам, накъдето съм насочил вниманието си.
Повечето хора непрекъснато насочват вниманието си върху трудностите и проблемите в
живота и по този начин предизвикват винаги нови трудности и проблеми. Едва след като
насочите вниманието си към това, което трябва да бъде, то започва да се осъществява. Ако
задържите вниманието си върху него, животът няма друг избор, освен да създаде точно това.
Чрез промяна определяте също и „случайността”, тъй като на всеки може да му се случи
само това, което е привлякъл към себе си чрез сегашната си битност. Вашето концентрирано
внимание сътворява това, към което сте го насочили и на което го задържате.
Промяна може да се случи и чрез дадена „постоянна поръчка”, като създадете убеждението,
че нещо определено всеки път се случва. Така например можете да си осигурите място за
паркиране и винаги и по всяко време да го получавате, като храните тъкмо това убеждение.
Тогава не е наложително всеки път отново да залагате причина, а то се случва чрез дадената от
вас „постоянна поръчка”.
Постоянната промяна е висшата школа на промяната и означава, че веднага трябва всяко
неподходящо нещо да се превърне в подходящото, и при това в „този момент”. Т.е. промяната не
се нуждае от време. Насочвате вниманието си към някаква слаба страна и във въображението си
я превръщате в силна. Така една криза се превръща в шанс, едно намерение в осъществяване.
Просто премахвате във въображението си енергийното поле на нежеланото и трансформирате
освободената енергия по посока на желаното – пак чрез въображението. В същия момент то
започва да се случва.
Преди чрез промяна да вземете решение, можете с помощта на въображението да създадете
и изпробвате различни „алтернативни бъдещи състояния” и едва тогава чрез промяна те да те
получат „проявление”, ако сте решили, кое от тези бъдещи състояния ще донесе възможно най-
голямо удовлетворение, по-добре казано, кое наистина е „подходящото”.
Всичко, което мога да изживея в реалността извън мен, може да се изживее по-бързо и по-
лесно във вътрешния свят, предимно в „часът нула” (в момента на зараждането му). Това
означава, че мога веднага в СЕГА-то да изживея събития, за чието случване са необходими
години, и по този начин да ги предизвикам.
Преди всичко изпълнението на едно желание, различни възможности за професионален
успех, собственост, много пари или власт. Но и пътешествия до различни места, желанието да
имам дете, развитието на една връзка или някакво друго намерение. С помощта на
въображението мога да се пренеса в момента на осъществяването и да проверя, дали тази цел
наистина си заслужава и едва след това чрез промяна тя да получи „проявление”.
Така мога да разпозная и изживея предварително трудности, които биха възникнали по пътя
към някоя цел, и да ги отстраня чрез променяне, преди да възникнат.
Мога да променя в крайна сметка самия себе си и по този начин целия си живот. Така
цялото „досега” става неважно, това което е наистина важно, е това, което още не се е случило”.
Това е моят шанс да накарам „вътрешно присъщия идеал” на едно нещо да се прояви и да
изживея като реалност, каквото си поискам, докато в един момент няма да има повече какво да се
променя, тъй като самият аз живея „подходящо” и така се превръщам в живееща причина за моя
подходящ живот.
www.spiralata.net 54
 Блажен е човекът, който понася недостатъците на ближния по начина, по който и той очаква
ближният да понася неговите.
Франциск Азиски

Законът на свободата
Законът за свободата изправя човека във всеки момент пред изобилието, пълнотата на
Творението и му дава свободата на избора, но го изправя и пред принудата да вземе решение.
Дори когато той не вземе решение, това по своята същност е решение. Независимо какво
решение взема, той носи последствията. Той определя своите „вътрешни картини”, които
определят живота му. Той притежава свободата да избира между царския път на познанието и
нормалния път на ученето чрез болест и страдание. Свободата има три нива:
1. „Свобода от...”
Човекът притежава свободата във всеки момент в своето битие да се отърси от робството на
осъществяването на желанията. Когато повече няма нужда от нищо, той е свободен, изхождайки
от прозрението, че Творението и без това е предвидило за него най-доброто и му предоставя на
разположение всичко, от което наистина има нужда за да получи животът своето пълно
проявление, за да може той да живее в изобилие. Само така човекът може да се освободи от
натиска на желанието да притежава, изхождайки от прозрението, че всяка собственост е илюзия.,
тъй като никой на света не може да притежава каквото и да било. Всичко ще остане тук след
него, когато той си тръгне. Единственото, което ще вземе със себе си, са неговите прозрения.
Само заради това той е живял.
Важна стъпка, за да бъдеш свободен от… е да се откажеш от нещо. Истинското отказване
означава да забравиш всичко погрешно, всичко, което те спъва и ти пречи, нито да го мислиш
нито да го казваш, камо ли пък да го правиш. Да се откажа от всичко, което наистина повече не е
част от мен, дори и от моето предишно, старо състояние на съзнанието.
Към това се числят чувства като: яд, страх, грижи, стрес, чувство за вина, чувствителност,
усещане за малоценност, самосъжаление, омраза, завист, несигурност, суета, силна възбуда,
агресия, ярост и т.н.
Към това се числят модели на поведение като: леност, нечестност, безлюбовие,
нетолерантност, измяна, осъждане, липса на дисциплина, пристрастеност, лоши навици, желания
и т.н.
Към това се числят очаквания като: високи, прекомерни изисквания към самия себе си, към
другите и към света, да искаш да се съобразяват с теб, да искаш да те разбират, да искаш да
търсят мнението ти, да искаш да те обичат, да искаш да се наложиш, да искаш да поучаваш, да
искаш да бъдеш повече от другите, да искаш да победиш и др.
Към това се числят от миналото като: стари представи, остарели програми, стари цели,
норми, граници, възпитание, влияние на околните, клишета, роли, отрицателно мислене,
отрицателна представа за самия себе си, погрешна професия, болест, обвързаност с родители,
партньор, деца, собственост, кариера, тяло, огорчения, обиди, разочарования, бедност.
Изхождайки от прозрението: „Не мога да загубя това, което е част от мен; което не е част от
мен и без това не мога да задържа.” и „Винаги следва нещо по-добро!”
Към това в крайна сметка се числят също собствената воля и Егото. Ако се откажа от себе
си, моето малко Аз попада в голямото АЗ. И голямото АЗ живее и действа чрез мен. Такъв човек
е настина свободен. Той повече не желае да притежава, а само да бъде и да прави това, което
животът иска да осъществи чрез него. Това води до абсолютна увереност, сигурност и
непоклатимо спокойствие.
2 „.Свобода за...”
Човекът притежава свободата да гледа на себе си като на Его, отделно от другите. Той може
да живее егоистично в съответствие със своите възгледи, да пречи на изпълнението на
симфонията на Творението и по този начин да причинява дисхармония, която се връща при него
под формата на съответната съдба. Той обаче притежава и свободата да се осъзнае като част от
цялото. Да осъзнае, защо е дошъл на тази земя и да се откаже от всичко, което не е част от
осъществяването на неговата задача, за да е напълно свободен за задачата на своя живот и за
www.spiralata.net 55
своята мисия. Да ги изпълнява с радост и по този начин да живее осъществен живот.
3. „Истинска свобода”
Духовните закони са действителност. Това значи, че те действат, независимо дали вярвам в
това или не. Мога да ги отрека и да вляза в стълкновение с тях. След това получавам
„допълнителни уроци” от съдбата под формата на болест и страдание. Мога да кажа също така
„да” и да живея в хармония с Духовните закони и с Едната сила, която ги е създала. Мога да
живея своя живот. Притежавам правото на избор. Това е единствената истинска свобода.

Винаги би трябвало да съм на това място, което е отворено към вечността.

Романо Гуардини

Законът за мисленето
Всяка една мисъл променя нашата съдба, причинява успех или неудача, болест или здраве,
страдание или щастие. Поради това трябва да се научим да боравим възможно най-добре с нашия
мисловен инструмент. Това означава преди всичко истинско Положително мислене: т.е. да
осъзная, че всичко, което ми се случва, в действителност е добро за мен, защото съм го направил
необходимо и то само иска да ми служи и помогне. Поради това всеки човек би трябвало да
приеме и осъществи задачите на живота, защото иначе съдбата е принудена да повтори урока,
докато той реши задачите.
Трябва да усвоим духовните техники също както ходенето, яденето, карането на колело,
плуването. И говоренето не можем да искаме да го можем – трябва да го усвояваме дума по дума.
В живота напредва най-сигурно този, който е най-добре подготвен, който умее да вложи силите
си по-най-добрия начин и докрай да изчерпи възможностите си.
Нашите житейски обстоятелства съществуват чрез нашите мисли. Ние сме тези, които
мислим мисли, които от своя страна водят след себе си действия. Те пък от своя страна създават
всички следствия в нашия живот – нашата действителност. Повечето мисли ги мислим
несъзнателно. Несъзнателните мисли от детството въздействат също така сигурно както
мненията на другите, които ежедневно слушаме и несъзнателно приемаме. Но същото е с и
изрази, който самите ние ежедневно използваем като: „ Не вярвам, че от това ще се получи
нещо.” „Когато става въпрос за пари вече не става дума за приятелство.” (Приятелството си е
приятелство, сиренето е с пари.) „ Никога няма да мога да се справя с това.” „Днес отново съм
толкова скапан.”
Чрез честото повтаряне ние постепенно убеждаваме нашето подсъзнание във верността на
това твърдение и то започва да се държи по съответния начин.
Разликата между един мъдрец и един глупак се състои в това, че мъдрецът владее своите
мисли, докато глупакът изцяло е под тяхна власт.

Мисли, от които не можем да се отървем, се превръщат в наша съдба!

Повечето хора не могат да осъществят желанията си, защото не владеят мислите си. Те
мислят непоследователно и по този начин разпиляват чудесния потенциал на творческите си
мисли, вместо да ги съсредоточат върху една цел и по този начин да постигнат всичко, което
могат да помислят и в което могат да повярват.
Така те предпочитат да се надяват на чудо., болният - на медицинско светило или на нов
чудодеен лек. Ако това не помогне - на хипнотизатор или на изцелител на душата, който веднага
и без усилия ще го излекува, за да продължава да живее след това все така неправилно.
Бедният иска бързо да забогатее, най-добре чрез печалба от тотото, където влагаш
минимум, а резултатът е страхотен. Самотникът иска да намери своя идеален партньор чрез
чудодейно стечение на съдбата, без да се запитва, дали пък той е идеален партньор за другия.
Много рядко човек се пита защо живее при тези обстоятелства, какво ги причинява и как
той сам би могъл да ги променени. Как човек би могъл да живее по-здравословно или да повиши
собствените си резултати. Или как сам да се превърнеш в идеален партньор, който автоматично
да привлече „съответния” партньор. Искаме да получаваме подаръци и забравяме, че човек може
да пожъне само, което е посял.
При това нашият живот непрекъснато ни предоставя нови възможности, трябва само да ги
www.spiralata.net 56
осъзнаем и използваме. Не насочвайте за дълго погледа си върху липсата, тъй като това води до
неудовлетворение и агресия! След като обаче насочите погледа си към възможностите, животът
във всяка секунда ви предлага шанс и вашият живот става по-богат, а вие самият по-щастлив.
Нека прозрем: Навсякъде около нас съществува липса, тъй като иначе не би имало какво
повече да се прави. Но навсякъде съществуват възможности и всяка трудност в действителност е
една маскирана възможност. Щастието не е въпрос на късмет, а следствието от слушане,
мислене, осъзнаване и използване на възможности, които животът предлага в изобилие. При това
е абсолютно безразлично, откъде идват те, решаващо е само, накъде са поели сега! Направете
сега първата крачка в правилната посока и вашият живот ще се промени.

Какво представлява Положителното мислене?

Всичко, което съществува около нас, са материализирани представи, минали през мисълта
факти от действителността, осъществени мисловни образи. Едва след като нещо е помислено, то
може да намери проявление. Материята е само друга, различна форма на проявление на
енергията. Мислите задвижват енергията и й придават форма. Според закона за запазване на
енергията тя не се губи, а само мени формата си на проявление.
Ето защо всяка мисъл представлява творение и трябва да се осъществи. Житейските
обстоятелства са само отражение на моето битие. Мога да ги променя само като променя себе си.
Проблемите са задачи, които животът ми поставя. Всеки проблем е задача от живота за мен,
тъй като накрая, в решението, винаги се крие едно прозрение.
Най-добрият момент да реша една задача е тогава, когато се изправя пред нея. Следващият
момент носи нова задача.
Ако не реша една задача, ако се опитам да заобиколя някой проблем, само принуждавам
съдбата да повтори урока, и то във време, което въобще няма да ми е удобно, и под форма, която
може би въобще няма да ми хареса.
Ето защо да мисля положително означава само да осъзная, че всичко в света около мен иска
да ми служи и да ми помогне, и тогава, когато и тъкмо защото е неприятно и болезнено. Поради
това всичко е добро и така нареченото отрицателно/негативно изобщо не съществува, а
представлява неприятното добро, чието случване благодарение на мен е станало необходимост.
Към позитивното мислене се числи и редовната хигиена на психиката. Това означава сутрин
умствено да се подготвям за деня и по време на деня винаги да имам за ориентир Едното
съзнание. Вечер да проверявам, дали и доколко съм успял да се държа според собствената си
мярка за нещата и мислено да преживея по друг начин това, което все пак още не ми се удало по-
най-добрия начин. Така пречиствам веднага всички мисловни енергии, преди те да могат да се
проявят като съдба.
При това неуспехите винаги са само междинни резултати по пътя към окончателния успех.
Каквото и да мисли един творец, сигурен в своята вяра, то трябва да се прояви. Всичко,
което мога да помисля, мога и да го постигна.
Недостатък на моето съзнание е това, че винаги мога да мисля по едно и също време само
една мисъл. То ще се превърне в сила, ако мисля правилната мисъл и я запазя.
Всяка влязла в полезрението на съзнанието мисъл, независимо дали желание, идеал или цел,
ако е съхранена и непрекъснато се активира, привлича същите или подобни сили и ги
концентрира в един комплекс от мисли. Различните от тези мисли биват трансформирани или
отхвърлени.
Ако погледнем назад в миналото си, ще осъзнаем, че са се изпълнили всички наши желания,
които сме запазвали достатъчно дълго в съзнанието си. Това важи за съжаление също и за
отрицателни желания.
Страхът, грижите и т.н. привличат точно това, от което се опасяваме, защото съзнанието е
изпълнено с мисли за страх и грижи. Чувството за страх прави така, че тази мисъл непрекъснато
бива активирана.
Тук помагат единствено дисциплина на мислите и редовна хигиена на психиката, при която
нежеланите мисли веднага се трансформират в положителни, преди да могат да се проявят като
съдба.

www.spiralata.net 57
 Важна крачка е да се отучим да се ядосваме
Почти няма хора, които да не се ядосват. Но все пак те съществуват и това доказва, че е
възможно да не се ядосваш. Ядът винаги е продукт на лош контрол на чувствата и показва
наличието на недостатъци. Чрез яда жизнеността бива силно обременена, и това предизвиква
появата на болести.
Ядът подхранва нервността и като следствие от това следващия път се ядосваме още по-
бързо. Сърцето се натоварва и може да се стигне до сърдечен инфаркт. Кръвното се покачва.
Мускулите се напрягат. Нарушава се храносмилането. Следствията са лош сън и умора. Могат да
се появят главоболие и мигрена.
Лошото настроение е честа последица от ядосването. Човек не може да овладее мислите и
действията си. Могат да се образуват стомашни язви и камъни в жлъчката. Съпротивителните
сили отслабват и преждевременно се състаряваме, повяхваме, погрозняваме и се разболяваме.
Като се ядосваме наказваме себе си за грешките на другите. Отнемаме сами от собствените
си сили чрез отрицателни вибрации на нашето съзнание. Ако боравим неправилно с
обстоятелствата нашата дееспособност намалява точно тогава, когато би трябвало да сме във
върхова форма. Никой не може да си позволи лукса да се ядосва, ядосването прави нещата още
по-лоши!!!
На какво се ядосваме?
Ядосваме се на проблеми, обстоятелства или вещи, на другите или на нас самите. Ядосваме
се на трудности!
Но какво представляват „трудностите”? Трудностите се пораждат от това, че
обстоятелствата не съответстват на моите представи. Защо тогава не променя собствените си
представи?
След като повече нищо не очаквам, отпада и всяка причина да се ядосвам. И за какво ли да
го правя? Обстоятелствата не могат да открият в мен нищо повече, с което да влязат в
стълкновение. Освен това трудностите са намерението на живота, както ученето е целта на
училището. Трудностите насочват моето внимание върху собствените ми недостатъци. В
степента, в която отстранявам недостатъците си, изчезват и трудностите. Така както изчезва
следствието, щом като е отстранена причината.
Ядът винаги представлява и агресия – противопоставяне и по този начин отрицателна
енергия, която създава дисхармония. Дисхармонията обаче предхожда болестта. Да се ядосваш
означава да не си съгласен със живота такъв, какъвто е. Все едно е обаче на какво се ядосваме:
Това, на което сме се ядосали, съвсем не се впечатлява от нашия яд. Преди всичко ситуацията
въобще не се е променила вследствие на това, че съм ядосан – и бих могъл веднага да продължа
да се ядосвам!!! Но независимо на какво се ядосваме, винаги цената е нашето здраве. Мога ли
наистина да си позволя да се ядосвам? Като марионетка ли искам да бъда? Независимо кой дърпа
конците, аз скачам?
Този, когото обидите нараняват, само показва по този начин, че все още му липсват мъдрост
и увереност в себе си. В крайна сметка чрез обидата ситуацията не се променя. Тя само показва,
че другият не се намира в състояние на хармония. Би трябвало по-скоро да му помогна да се
успокои, вместо също да реагирам дисхармонично.
Поводът за яда е по-малко важен от начина, по който реагирам на определени
обстоятелства, от това, за колко важни ги считам и как се справям с това.

Всичко зависи от моята нагласа, а не от външните обстоятелства!

Има много различни начини да се справяш с яда си. Някои прехапват устни, лицето им се
налива с кръв, дори може би свиват юмруци, но не казват нищо, изяждат се вътрешно от яд.
Други дават простор на яда си като повишават тон и дори могат да наранят някого без изобщо да
се интересуват от това, дали не постъпват несправедливо спрямо другия. Не би трябвало обаче да
отвръщаме на несправедливостта с несправедливост, особено ако сами сме причинили
несправедливостта. Преди всичко не би трябвало да вярваме, че трябва да се ядосваме! Та това
не създава нова действителност, в случай че някой друг има погрешна представа за мене, обижда
ме или прекомерно ме хвали – аз въпреки това съм такъв, какъвто съм! И никой на целия свят не
притежава властта да промени това – само аз самият!
www.spiralata.net 58
 Обаче колкото по-често и по–интензивно се изживяват състояния на яд, толкова по-лошо е
моето общо състояние. Големите натоварвания имат дългосрочни последици за здравето, докато
малки недоволства обикновено се отразяват по-силно на моментното ни състояние. И така
отвиквам от това да се ядосвам: Отказвам се от яда като…
• приема всеки човек такъв, какъвто е , оставям на него да реши дали и кога ще се промени.
Не всеки може да ми е приятел, но всеки е мой учител.
• се откажа от всички очаквания и позволя на живота да бъде просто такъв, какъвто е;
докато все още имам очаквания, принудително изживявам отново и отново разочарования,
отърсване от заблудите и се опитвам да измъкна с измама много подаръци от живота: Ако стане
така, както съм очаквал, не съм особено щастлив, тъй като в края на краищата съм очаквал да
стане така. Ако не стане така, както съм го очаквал, се ядосвам. При това животът има само една
възможност, да направи това, което съм очаквал, но хиляди възможности да постъпи по друг
начин. Естествено ежедневно мога да се ядосвам многократно, но не съм длъжен да го правя!
• осъзнавам, че нищо и никой на света нямат властта да ме ядосат. Само аз мога да се
ядосвам, когато искам – на всичко и на всеки – и само аз мога да се откажа да го правя –
окончателно!
Ако хората по-често вникваха навътре в себе си, не биха били толкова често извън себе си
(в смисъл – ядосани)!
Дисциплина на мислите и хигиена на психиката са две важни стъпки в нашето развитие.
Ние всички притежаваме вътрешно богатство, но за да стигне то до нашето съзнание и да го
ползваме, трябва да се развием.
Представете си, че вътре във вас има един дълъг свитък, на който е написано, къде можете
да намерите съкровището. За да се доберете до съкровището ви трябва тази информация. Трябва
да развиете свитъка и така стъпка по стъпка съкровището може да стане ваше.
Съществената разлика между пожелателното мислене и положителното мислене се състои в
това, че в единия случай искате нещо, а в другия вярвате в нещо! Пожелателното мислене е
искане, което не е изпълнено с вяра. Вяра е вътрешната сигурност, че това, което желаете, може
да бъде сътворено.
Човек с истинска положителна нагласа е позитивно настроен по самата си вътрешна
същност, също когато и тъкмо когато възникнат трудности. Тъй като той разпознава в тях
задачата, и възможностите и шансовете, които му предлага животът.
Седемте стъпки по пътя от положителното мислене към положителния начин на живот
1. Положително мислене
Да осъзнаеш, че всичко е добро, тъй като всичко иска само да ти служи и помага. Бдително
и упорито да вървиш през живота. Да правиш с увереност и чувство за хумор, спокойно, това,
което трябва да се прави. С благодарност да прозреш действителността зад привидното и
защитен да живееш в изобилието на битието.
2. Положителна нагласа
Открито и спокойно да приемеш хората такива, каквито са. Да отстояваш изпълнен с
доверие и увереност собствените си чувства и да се чувстваш достоен да живееш в изобилието.
Само да наблюдаваш живота, да не даваш оценки и изпълнен с любов да оставиш да се случи
правилното.
3. Положително искане
Да искаш да се учиш и да разбираш. Да прощаваш и сам да искаш да вършиш правилното.
Да искаш, каквото трябва! Да чуваш, какво иска животът, да се откажеш от собствената воля и да
искаш да изпълняваш волята Му!
4. Положително говорене
Да се научиш да се изразяваш правилно и да сложиш край на инфлацията на думите. Да не
даваш съвети, за които не те молят и да се научиш да мълчиш. Да бъдеш честен на думи и дела и
да правиш словесни подаръци, да даряваш на хората чрез думите. Да даваш кураж, да вдъхваш
утеха и да използваш думите само за помощ, благодарност и благослов.
5. Положителни постъпки
Да действаш обмислено, деликатно и снизходително. Да бъдеш любвеобилен,
конструктивен и полезен. Да останеш благонадежден, тактичен и последователен, независимо от
www.spiralata.net 59
очакванията на другите. Да останеш отговорен и самоуверен, във всичко, което правиш. Да се
научиш да даваш и вземаш и воден от своето „вътрешно чувство” да направиш правилното в
правилния момент. Също така съзнателно и умерено да ядеш каквото трябва. С радост и
освободеност да уважаваш свободата на другия.
6. Положително съзнание
Чрез прозрението за истината и действителността да си хармоничен, безкористен и спокоен.
Редовно да се оттегляш в тишината на медитацията и молитвата. Цялото ти битие да e насочено
към Абсолюта. Да живееш запазвайки присъствие на духа и целесъобразно.
7. Положителен живот
Да съблюдаваш духовните закони, безгрижно и спокойно да минеш през живота с помощта
на прозрението, че всичко е равно-стойностно. Да поддържаш хармонични връзки и да се радваш
и на най-малките неща. Да живееш с удоволствие, но и всеки момент да си готов да си тръгнеш
от живота. Докато обаче си жив да живееш разумно, здравословно и да бъдеш за пример. С
благодарност и съзнателно да запълниш всеки миг. Цялото ти битие да е насочено към Абсолюта
и да познаваш и уважаваш Бога във всичко и във всеки.
Чрез отварянето и насочването на съзнанието си всеки определя нивото, на което живее.
Всеки сам определя своята стойност и се радва на толкова уважение, колкото той оказва на самия
себе си.
Умният се учи от грешките си, мъдрият се учи от грешките на другите, а глупакът не прави
нито едно от двете.
Жесток жребий е да си неудачник. Ако искаме да използваме оптимално почти
безграничните възможности на нашата способност да мислим би трябвало да проведем най-
напред „лечение на мислите” – един вид „ментална диета”. Просто за период от четири седмици
по възможност мислете само положително, говорете само положително, чувствайте и
постъпвайте само положително. Търсете положителна компания и обкръжение, развийте и
утвърдете положителни навици, изпълнете се с положителни чувства, четете и гледайте
положителни неща.
При това се опитайте да” преживеете вътрешно по друг начин” всеки страх или стрес. Това
важи и за чувство за вина, грижи, съмнения, ярост, самосъжаление и възбуди от всякакъв вид.
Също така се стремете веднага да осъзнаете всяка мисъл за болест, бедност и дори за случайност
и да я премахнете.
Всяка сутрин и вечер провеждайте редовно „хигиена на психиката” и през деня намерете
време за една минута, прекарана в тишина. Следователно осъзнавате: Кой съм аз в
действителност? И постъпвате от позицията на това изострено съзнание. Опитайте се
дисциплинирано да се подложите в продължение на четири седмици на това „лечение”. По-
късно поради своите положителни резултати то ще се превърне във ваш навик.
Научете се да мислите мисли, чиито последици с удоволствие бихте искали да изживеете,
тъй като невидимото не остава без последствия!

Теория и практика на психохигиената

Прозрението, че психохигиената е също толкова задължителна за запазването на душевното
здраве, колкото телесната хигиена за запазване на телесното здраве, не е ново. Още в началото на
20 век са излизали отделни публикации на тази тема, но интересът на хората е малък. Вероятно
защото са липсвали полезни указания за това, какво би могъл да направи отделният човек за
запазването и стабилизирането на душевното си здраве.
И телесната хигиена се разпространява широко едва когато в съзнанието на хората са били
втълпени конкретни правила като редовно миене на ръцете и зъбите. Към това се числи и
изолирането на хора със заразни болести, за да не се заразят околните. Това било логично и
разбираемо, тъй като така хората са се справили с телесните инфекциозни болести като чума,
тиф, холера поне при индустриалните нации.
Но и на духовно-душевно ниво съществуват „инфекциозни болести” и „епидемии”, които
все повече ще се разпространяват, ако чрез редовна психохигиена, превърната в траен навик, не
създадем предпоставката за действително духовно-душевно здраве.
Такива духовно-душевни инфекции са ядът, страхът, стресът, грижите, бързането,
www.spiralata.net 60
чувството за вина, агресиите. Всеки от нас се сблъсква отново и отново с една или друга от тях,
или дори с комбинация от различни фактори – докато провежда редовно психохигиена. Към това
се числи преди всичко вечерното „мислено преживяване на нещата по друг начин” при което се
премахват всички заразни енергии и се превръщат в тяхната противоположност преди да могат
да причинят вреди. Част от това е и да можеш да приемеш всеки човек такъв, какъвто е в
действителност. Да засвидетелстваш всекиму добронамереност, може би даже да покажеш
любов.
Само когато психохигиената се е превърнала в утвърден и редовен навик, тези духовно-
душевни инфекции нямат повече никакъв шанс. Резултатът е душевна хармония и непоклатимо
спокойствие, с което вървим през живота.
В степента, в която нараства същинската интелигентност, мисленето става излишно.
Съвършеният повече не разсъждава, той знае и реагира спонтанно. Мисленето е заместител на
още недостатъчната интелигентност. Колкото по-голяма е интелигентността, толкова по-малко
имаме нужда от мисленето. Тогава възприемаме това, което съществува: Разпознаваме
действителността зад привидното без да трябва да размишляваме върху това.
Дотогава, докато нашата интелигентност не е съвършена, трябва да разсъждаваме. Трябва
да планираме нещата предварително. Когато настъпи ситуацията, действаме в съответствие с
нашето мислене. Така непрекъснато действаме, изхождайки от миналото, въпреки че може би
вече отдавна е настъпила нова ситуация. Докато мислим, нашите действия се определят от
миналото. Но всичко непрекъснато се променя, всичко тече.
Трябва дори да помислим, как да доставим радост на жена си, на нашия партньор. Ако
наистина обичаме, няма нужда да размишляваме. Тогава постъпките ни произтичат от любовта и
можем да бъдем сигурни, че във всеки момент постъпваме правилно. Мисленето така често се
превръща – още – в заместител на липсващата любов.
Мисленето е нещо чудесно и би трябвало да се научим наистина да го владеем. Но би
трябвало да знаем, че то винаги е заместител на действително същественото, което трябва да
постигнем: мъдрост и любов.

Всеки човек е като книга и има своите хубави страници. Трябва само да прелистим лошите.
Ернст Юнгер

Законът за въображението
Всяка образна представа, която ни изпълва, се стреми да се реализира. Ако при това една на
друга се противопоставят вярата и волята, винаги побеждава вярата. Всяко напрягане при
образната представа предизвиква винаги точно обратното на това, което си представяме. Всеки
човек притежава способността да си представя нещата образно. Детето не може нищо друго
освен да види пред себе си образно чутото и прочетеното. Също така и всеки добър архитект
първо ще види готовата къща пред вътрешния си поглед, преди да нанесе първия щрих върху
листа хартия. Някои хора обаче са допуснали тази естествена способност да „закърнее”, тъй като
я използват единствено само в съня си. Но тя може отново да бъде пробудена.
Картината е езикът на подсъзнанието и на душата. Желаното крайно състояние на нещата
би трябвало да изникне във въображението образно, изработено до най-малкия детайл в
естествените цветове и в естествената заобикаляща среда. При това представата трябва да става
все по-прецизна. Естествено картината може да бъде и филм. Вътрешните картини определят по-
голямата част от нашия живот. Винаги, когато несъзнателно допуснем в съзнанието си
определена картина или определена представа, подсъзнанието ни влиза обратно във вътрешното
хранилище на картини, „вътрешната картинна галерия” и реализира тези картини.
Поради това би трябвало да си създадем ясна картина на желаното крайно състояние на
нещата във всички области на нашия живот, да извикваме тези картини непрекъснато в
съзнанието си и да ги съхраняваме там колкото се може по-дълго и живо. Можем също така
съвсем съзнателно да „изтрием” от нашата картинна галерия влизащи в противоречие с
желанието ни картини или просто да ги подменим в нашата представа.
За целта ни е нужна сила на въображението, за да създадем образната представа на
желаното крайно състояние, и сила на представата, за да изникне картината пред погледа ни.
www.spiralata.net 61
Всяко дете го може, но междувременно с течение на времето губим тази способност, тъй като не
я използваме. Всичко, което сме забравили, можем да го научим отново.
Тази образна представа може да се отнася до:
• конкретни предмети
• абстрактни понятия + ценности
• прожектиране на филм
• самите нас
Като помощно средство за създаване на представата можем да изберем техниката на
филмовия екран. Това значи, че си представям празен филмов екран и оставям върху него да
възникне картината или филма на желаното крайно състояние.
Ако това не е достатъчно, би трябвало да си създадем действителна картина. Или рисунка,
или снимка или колаж.
Колкото е по-ясна картината, толкова по-лесно в нея може да се събере енергия за
осъществяването. Колкото по-дълго и по-често задържам картината на духовния си екран,
толкова по- дълго протича енергия.
Важна е също и идентифицирането с желаното крайно състояние. Как ще се чувствам, как
ще се държа тогава?
Ако картината е достатъчно жива, това се получава от само себе си. Това значи, че в
началото аз определям детайлите, но постепенно те се появяват пред духовното ми око, докато
след повторно представяне приемат окончателна форма.
Ако видите такава картина пред духовното си око и я задържите за няколко минути, тя вече
се е реализирала на духовно ниво. Тъй като обаче материалните промени имат нужда от енергия,
за да се прояви картината на физическо ниво трябва да се предостави на разположение
съответното количество енергия и тя да се свърже с картината. Проста промяна може да се
осъществи и с един сеанс, нещо голямо може да се нуждае при определени обстоятелства от сто
сеанса. И на духовно ниво нещата не стоят по-различно отколкото в сферата на физиката.
Ако картината е създадена и заредена с достатъчно енергия, тя трябва още и да бъде
„задълбочена”. Приемам картината като се идентифицирам с нея. Като усещам, как ще се
чувствам след това и виждам, как ще се държа след това. Преди всичко изпитвам силното
чувство на благодарност за осъществяването. След това напълно се дистанцирам от нея, за да
може тя да се прояви.
Може би вярвате, че нищо повече не е невъзможно. По принцип това наистина е така, ако не
можете да мобилизирате достатъчно енергия. Само количеството на мобилизираната енергия все
още ви ограничава. При това сме обградени от неизчерпаемо море от енергия, но можем да
задвижим от нея само толкова, колкото можем да поберем чрез величието на нашата личност.
Като разширявате съзнанието си, увеличавате количеството на полезната за вас енергия.
Осъзнайте: можете да приемете само това, което във вашия дух вече виждате да се насочва
към вас. Като виждам желаното крайно състояние, го създавам духовно. И с помощта на
менталната тренировка правя възможно проявлението на това, което съм създал духовно. Това
може да е здраве, решение на проблем, любов, промяна на професията или духовно развитие.
Всичко това са съвършени идеи на Творението, които се проявяват за мен, веднага след като съм
ги съхранил в съзнанието си!!! За целта имам нужда от две сили:
• сила на въображението
• сила на представата
Силата на въображението извиква картините – или от спомените, или от представата.
Силата на представата поставя картините на духовния екран и ги съхранява там. Колкото по-
точно си представя картината и колкото по-дълго я задържа на духовния екран, толкова повече
енергия може да потече и толкова по-бързо тя може да получи проявление.
Образната представа не е като да гледаш и виждаш нещата в действителността, извън нас, и
всеки може да я осъществи. Дори не може да се откаже от нея, тъй като образната представа е
„езикът на подсъзнанието”. Важното е да осъзнаеш тази представа. При това може да е от полза
да се правим, като че ли вече сме я осъзнали. Да приемем, че бихме могли да видим тази картина:
Как би изглеждала тя тогава? Какъв цвят би имала? Каква форма? Как я усещаме? Доловете
детайлите!
www.spiralata.net 62
 Вече сме в сферата на „вътрешното преживяване”. Така мога да възприема случващото се в
моето тяло и да го направлявам.: мислите си, обмяната на веществата, кръвоснабдяването,
храносмилането и т.н. Осъзнавам, че не съм тялото си. То е израз на моето битие и аз определям,
какво ще се случи. Владея го!
Желаното крайно състояние би трябвало да е формулирано толкова прецизно като
предназначено за оператор, който иска да го заснеме след това, т.е. да го запечата в образ. Тъй
като не получаваме това, което искаме да имаме, а това, което поръчваме, трябва да споделя с
„оператора съдба” толкова ясно и изчерпателно своето желание, че той след това да може да
създаде желаното крайно състояние.
Колкото по-прецизно формулирам желанието си, толкова по-точно съдбата може да осигури
проявление на така създадената картина на материално ниво!
Тъй като „вътрешните картини” определят нашия живот, трябва също така да проверя дали
намиращите се в мен картини отговарят на настоящия ми мащаб.
Различаваме три вида „вътрешни картини”:
• Активни картини.
Това са всички картини, които в този момент съзнателно или несъзнателно определят моя
живот.
• Латентни картини.
Това са картини, които са дълбоко скрити в моето подсъзнание. Картини, които сме
възприели несъзнателно или преднамерено сме „забравили”. Те се стаяват бездейно в нас, докато
ги активира някоя специална ситуация.
• Желани картини.
Това са картини, които биха могли да бъдат от полза и целесъобразни за нашия живот,
които са градивни и биха насърчили развитието на нашата личност, – но не са налице!
Тези картини би трябвало да бъдат създадени, за да можем да водим осъществен живот.
При активните и латентните трябва редовно да се проверява, дали са все още желани.
Нежелани и остарели картини, програми и поведенчески модели трябва мислено да се преживеят
по друг начин или да бъдат заличени., тъй като и нежелани картини биват осъществявани и за
това се изразходва енергия.
Художникът рисува картина, която вижда в себе си. Животът го прави по същия начин. Той
създава житейските обстоятелства, които ние виждаме и запечатваме като вътрешна картина.

Трябва да се слуша музиката на живота. Повечето чуват само дисхармонията.

Теодор Фонтане

Всичко е възможно за човека, който вярва.

Евангелие от Марко 9,23Markus 9,23

Законът за вярата
Твърде много вярваме в практическата стойност на знанието и знаем твърде малко за
практическата стойност на вярата. Тази вяра е споменът за собствената, божествена природа на
човека. Иисус непрекъснато е повтарял: „ Ще ти се въздаде според вярата Ти.” Това е Духовен
закон. Нека да се погрижим за това винаги да вярваме в правилното! Тъй като не се случва това,
което искаме, а това в което вярваме. Духовната сила на вярата ни приобщава към Едната сила
във Вселената, за която не съществува нищо невъзможно.

Знанието установява фактите, вярата създава факти.

Вярата е „вътрешното знание”, което не почива на външни доказателства. Тя е вътрешно
прозрение за истината и действителността. Истинската вяра е увереността, че моите въжделения
трябва да намерят проявление, ако се отворя изцяло за Едната сила и я направлявам по посока на
желаната цел.
Смисълът на благодарността е да благодариш за нещо, което си получил. По този начин
преместваме осъществяването в сегашния момент. Според това, от кой вид е вашата вяра, тя
работи за или срещу вас. Тъй като силата на вярата осъществява това, в което вътрешно сте
www.spiralata.net 63
дълбоко убедени.
Целебна вяра е онази, която повече не насочва взора си към външно привидното, а към
вътрешното битие и по този начин предизвиква неговото проявление в света извън нас:
осъществяването му като обстоятелство или като изцеление.
Парацелз е осъзнал: „ Представата е причината за много болести, вярата обаче е лек за
всички болести.” Иисус винаги е наблягал на „постоянството във вярата”. Понякога изцелението
може да настъпи веднага. Често обаче за това е необходимо уповаване на вярата, което да трае
часове, дни или седмици.
Вярата е следователно не само потвърждение, а увереност в истинността и осъществяване
на потвърденото чрез вярата. Който вярва само в това което вижда, е готов да вярва в резултата
на посяването, едва когато види реколтата.
И който не вярва, всъщност вярва – само че в обратното на пожеланото. Съмнението е вяра,
която работи против вас!
Но и най-дълбоката вяра ще остане без последствие, ако отлагам изпълнението за в
бъдещето, ако в настоящето насочвам съзнанието си към липсата. Едва след като сега съм
изпълнен с мисълта за осъществяването, е отворен пътят за действието на Едната сила. Тогава
може да ме споходи осъществяването.
Значи трябва вярвайки да потвърдим: „Вярвам в това, че Едната сила сега ме лекува, сега
ми помага”. Изцелението е винаги първо израстване в съзнанието. Непрекъснатото изпълнено с
вяра потвърждение като прозрение за вътрешната действителност премахва всички прегради,
отваря път за свободно протичане на целебната енергия и прави възможно цялостното здраве.
Така може да настъпи желаното крайно състояние: Всичко е възможно за този, който вярва.
Всеки който иска да достигне истинско прозрение, трябва сам да се изкатери по планината
наречена трудности.
Хелън Келер

Законът за благодарността
Истинската благодарност ме издига над всичките житейски трудности. Благодарете от сърце
за нещо, което още не притежавате, по такъв начин, като че ли вече сте се сдобили с него – и ще
го получите! Тайнството на непрестанното изказване на благодарност прави възможно
действието на тази вяра, която е в състояние да премести планини.
Толкова много неща в живота ни изцяло са на ред, че не можем просто ей така да не
обърнем внимание на това! И отново и отново отправяме поглед към малкото, което не е съвсем
докрай наред или все още не е наред. Може би то тъкмо в този момент се променя и има нужда
от само още много малко време. Може би все още е нецелесъобразно това нещо да настъпи в
живота ми, и благосклонната съдба ме предпазва от последиците от собствено ми незнание.
Като изпълня сърцето си с благодарност за всяко обстоятелство в живота ми, най-висшата
сила на вселената започва да се проявява чрез мен., тъй като едно благодарно и любвеобилно
сърце представлява най-чистият канал за действието на Едната сила, която наричаме БОГ.
Всичко, което се случва в живота ми по този начин, е самата Божия воля, най- доброто, което
може да ми се случи. И за това съм благодарен.

Лъкът се пречупва, ако е обтегнат твърде силно. Но душата губи своите сили чрез бездейно
спокойствие.
Плутарх

Законът за щастието
Нищо, което можем да притежаваме в света извън нас, не ни прави истински щастливи.
Човек не може да притежава щастието. Човек може само да бъде щастлив. Дотогава, докато
търся щастието извън себе си, моето търсене няма да се увенчае с успех. Щастието мога да го
намеря само вътре в себе си. Ще открия щастието в себе си само като кажа безусловно да на
живота такъв, какъвто е. Винаги когато страдам някъде съм казал не на живота. И само аз
единствен мога да променя това. Ако не обвързвам повече щастието си с обстоятелствата, мога
да го взема навсякъде със себе си.;, мога да бъда щастлив във всяка ситуация.
www.spiralata.net 64
 Но ние още твърде рано започваме да обвързваме нашето щастие с наличието на някакви
обстоятелства. Малкото дете вярва: „ Когато най-сетне мога да ходя на детска градина и всеки
ден съм заедно с другите деца, тогава ще съм щастлив.” Когато това стане, то си казва: „ Когато
най-после порасна и тръгна на училище, тогава ще съм щастлив.”
След няколко години: „ Когато най-сетне завърша училище, тогава ще съм щастлив. " След
това пък започва изучаването на професията и т.н. и т.н. В един момент „малкото дете” внезапно
се оказва остарял човек - но щастието все още не е настъпило.
В чакане на щастието човекът е позволил живота му да премине без да намери щастието.
Можете още в този момент да започнете да сте щастливи като кажете безусловно Да!
на живота такъв, какъвто е! Това не означава, че той трябва да си остане такъв, тъй като във
всеки момент имате шанса, да промените живота си из основи. Не обвързвайте повече щастието
си с постигането на една цел! Да съм щастлив означава в действителност да съм в хармония със
себе си и с живота, във всеки миг и по най-добрия начин да запълвам мястото, на което стоя.
Така подреждам един след друг осъществени моменти и те образуват осъществен живот – и съм
щастлив.
Който се усмихва, вместо да беснее от яд, винаги е по-силният.
Японска мъдрост

Законът за съдбата
Човек има свободата на избора. Обаче обратната страна на тази свобода е сблъсъка с
последиците от собствените ни постъпки. Тук действат законът за съдбата или законът за
причината и следствието, който се проявява под формата на съдба. - Съдбата не е нито
непроницаема Божия воля нито сляпа случайност. Тя е в много по-голяма степен възможно най-
справедливият закон, за който можете да се сетите, и гласи: „ Всеки получава това, което
причинява. Не по-малко, не повече, и не нещо друго.” Така съдбата винаги представлява дреха по
мярка, отговаряща на това, което лично сме направили необходимо. Влизането в спор със
съдбата води в крайна сметка до срещата с Едната сила, която наричаме Бог.
Човекът е творец, носител и този, които преодолява своята съдба. Всяка мисъл, всяко
чувство, всяка дума и всяка постъпка са причина, чиито следствия ще настъпят. Всяко следствие
винаги съответства в количествено и качествено отношение на причината. Поради това няма
нито случайност, нито възнаграждение нито наказание , а само причина и следствие. Съдбата е
сбора от следствията на нашите решения. Не е възможно да действаш и да избегнеш
последствията.
Законът за съдбата изисква от човека съзнателно да поеме пълната отговорност за своя
живот и прави така, че той да се сблъсква с последствията от своите действия дотогава, докато
премахне създадените от самия него проблеми и по този начин стане свободен. Законът за
съдбата се намесва там, където човекът не може сам да внесе хармонията в Творението.
Самият закон няма способност да взема решения. Той само гласи: „ Ако направиш това, ще
стане това. Ако направиш онова, ще стани онова. Ти си творецът и ти решаваш.”
Така всеки получава това, което причинява. И каквото и да получи, той сам го е причинил,
независимо чрез кого се случва това. Другият е винаги само пратеникът на съдбата.
Който днес посее една мисъл, утре ще пожъне делата й, в други ден тя вече ще се
превърнала в навик, по този начин в негов характер и в крайна сметка в негова съдба. И все пак
ни е дадена свободата на избора, какво искаме да сътворим. Законът за съдбата само ни изправя
пред последствията от нашите действия.
Ето защо законът за съдбата не ограничава свободата на отделния човек. Всеки свободно
може да определи, какво иска да посее. Но ще трябва да пожъне това, което е посял. Това, което
хората наричат съдба, при вглеждане по-отблизо не е нищо друго освен творение. Начинът, по
който съдбата се проявява, показва как е мислил, какво е чувствал и как е постъпвал автора на
творението. Всяка мисъл така привлича според закона за резонанса сходни на нея енергии и по
този начин засилва самата себе си. Това важи както за положителни, така и за отрицателни сфери
на действие.
Законът за съдбата ни сблъсква често с действителността, че всяко случващо се нещо на
този свят почива на принципа на причината и следствието: „Ще пожънем това, което сме посели.
www.spiralata.net 65
И което пожънем, това и трябва да сме посели.” По този начин законът за съдбата се явява аспект
на закона за хармонията, който се грижи за това, един полюс да намира винаги своя
противоположен полюс, за да може по този начин те да се неутрализират. Степента на нашите
радости и страдания винаги съответства точно на размера на причините, които залагаме.
Тази верига от причини и следствия не започва нито с раждането, нито завършва със
смъртта. Тя свързва в едно цяло отделните въплъщавания и ги обединява, придавайки им смисъл.
В този живот вече създаваме условията за нашия следващ живот и можем съзнателно да
определим, каква съдба искаме да ни очаква в следващия живот. Така може да се обясни факта,
че като се раждаме не идваме от нищото, а носим със себе си нашата насъбрана и натрупана
съдба и нашия характер. Този факт обяснява това, че едно дете може да носи със себе си в
следващ живот вродена болест или друга някаква обремененост. Никой не започва от
абсолютната нула. Понасяме последствията от нашето предишно поведение – както и
положителните така и отрицателните.
Някои от нас трябва да се разделят с обичани от тях картини.
Бог не възнаграждава добродетелта и не наказва греха – грехът бива „наказан” само от
греха. Думата за грях в немския език произлиза от стара немска дума, която е значела раздяла,
отделяне. Веднага след като престанем да спазваме определения ред, сме отделени от хармонията
на единството с първопричината на живота и по този начин извършваме грях. В тази раздяла се
състои цялото наказание.
Сам съм причинил това наказание и само аз мога да сложа край на отделянето. Бог никога
не се отвръща от нас, чедата си; ние сме тези, които злоупотребяват със свободата си. Но можем
по всяко време да се завърнем в хармонията на единството. По този начин всяко действие, което
доближава човека до хармонията - и по този начин до Бога- е добро действие.
Всичко което го отдалечава от Бога - и по този начин от хармонията - е отрицателно.
Нека да си изясним и разликата между съдба и предопределение. Предопределението на
човека е да дава все по-съвършен израз на съвършенството на същинското си битие. Както е
казал Иисус: „Трябва да сте съвършени, както е съвършен Бога-отец в небесата.” Но по какви
пътища ще минем и какви крачки ще направим, за да постигнем това, е предоставено на
свободния ни избор и по този начин се случва нашата съдба. Можем да задържим нашето
развитие чрез погрешно мислене или чрез правилно мислене да го ускорим. Но не можем да
избегнем предопределението си.
Причините, които сме заложили чрез нашите мисли и действия, се записват достоверно в
нашата душа. Там всичко се записва в нашата кармична сметка, която носим със себе си от едно
въплъщаване в друго. Неузрелите семена от този живот ще пуснат корени в почвата на
следващия ни живот и ще дадат плод. Ето защо е напълно безсмислено да бягаме от трудна
ситуация, тъй като ще се сблъскваме с нея дотогава, докато я решим.
Нашият ”наследствен грях” се състои в това, че при всяко следващо въплъщаване влизаме
във владение на собственото си наследство. Така осъзнаваме истинността на думите: „Никой,
освен ти самият, не може да ти причини нещо лошо. Каквото сам си направиш друг не може да
ти го направи.” При това може да съществуват и постъпки, които човешките закони не наказват.
Съществува кражба, която е маскирана като търговия, и измама, която е под формата на сделка.
Но която и маска да изберем, законът за причината и следствието си остава валиден.
Действието на този закон можем да наблюдаваме в ежедневния живот. Хората, с които се
запознаваме, ситуациите, в които попадаме и нещата, които ни се дават или ни се отнемат,
всичко се корени в причините, които сме заложили в миналото. Така че няма нито незаслужено
щастие, нито незаслужено страдание; съществуват само и единствено причина и следствие.
Ако един човек е несигурен и без вътрешни задръжки, то му липсва самоувереност, умение
да се утвърди и издръжливост. По този начин той прави необходимо това, винаги да се сблъсква
с хора, у които тези качества са силно изявени. Може би ще се ожени за жена, която ще доминира
или ще има деца, които скоро ще „ му се качат на главата”. Или в своята професия ще се изправи
срещу хора, които категорично ще се налагат.
Би било разбира се напълно погрешно да гледаш на житейската си ситуация като на
неотменима съдба. Нещо повече, човек трябва да разпознае във възникващите по този начин
проблеми задачите на живота, да ги приеме и да ги реши, иначе той по-късно в друго положение,
www.spiralata.net 66
на друг пост или с друга партньорка, отново и отново ще се сблъсква със същата ситуация. И
това ще става дотогава, докато той се научи да се самоутвърждава и едва тогава липсата ще
изчезне и ще настъпи равновесие.
Така в съответствие с този закон винаги се раждаме при необходимите обстоятелства, при
които срещаме онези, които са ни причинили неправда или на които ние сме причинили
неправда; тези, които са ни подкрепяли и тези, на които сме помогнали, докато всичко се
уравновеси.

Един пример за странни съвпадения:

Както президентът Линкълн така и президентът Кенеди са се занимавали с проблема за
гражданските права. Линкълн бил избран през 1860, Кенеди през 1960. Наследилите двамата
президенти на техните постове носят името Джонсън, били са демократи от Юга и членове на
Сената. Андрю Джонсон е роден през 1806, Линдън Джонсън през 1906. Убиецът на Линкълн,
Джон Уилкис Бут е роден през 1839; предполагаемият атентатор срещу Кенеди, Лий Харви
Осуалд, е роден 1939. И двамата са били убити, преди срещу тях да може да се проведе процес.
Двамата президенти са убити в петък, в присъствието на съпругите си.
Секретарят на Линкълн се казвал Кенеди и го посъветвал да не ходи на това театрално
представление; секретарят на Кенеди се казвал Линкълн и го посъветвал да не ходи в Далас.
Джон Уилкис Бут застрелял Линкоълн в един театър и се укрил в склад. Лий Харви Осуълд
стрелял по Кенеди от склад и се укрил в кинотеатър. Имената на Андрю Джонсон и Линдън
Джонсън се състоят от по 13 букви; Имената Джон Уилкис Бут и Лий Харви Осуълд се състоят
от по 15 букви. – Случайност ли е всичко това?
И други участват във формирането на нашата съдба. Ако селяните все по-усилено торят
нивите си с изкуствени торове към нашите собствени грехове се прибавят и греховете на другите.
Ако други ни налагат техните възгледи или ние следваме техните убеждения, така и ние също
носим последствията., тъй като всичко това са само предложения на живота, които ни
принуждават да вземем собственото решение. Който наистина иска, ще намери винаги
достатъчно чиста естествена храна, при свръх предлагане на храна и напитки е достатъчен само
учтивия отказ, а при чужди възгледи и убеждения съм призован, да си съставя свое собствено
мнение. Тъй като във всеки един случай нося последствията, следователно би трябвало
съзнателно да залагам причините. Докато търся вината у другия, още съм много далеч от
истината.
Все пак съществува и колективна съдба. Всеки човек във всяко от своите въплъщения е
свързан с общности по съдба. Това се отнася както до неговия партньор, така и до неговото
семейство, нацията и расата му. Но независимо дали се отнася до осъществяването на лична
съдба или до съдбата на цяла една група, то може да засегне отделния човек само, ако той самият
е заложил съответна причина. При това е все едно дали става въпрос за автомобилна катастрофа
или за падане на самолет, за война или природно бедствие – винаги всички участници са
привлекли това според закона за резонанса. Това важи и за всяка привидна несправедливост,
която може да ни сполети. Нищо не може да ни засегне случайно, тъй като и случайността се
подчинява на закона за причината и следствието.
Отрицателни и разрушителни мисли-форми, създадени от хората, се наслагват и се
освобождава заряд под формата на война, революция, социални безредици или икономически
срив. И груповата съдба също сполетява своите причинители, тъй като никой не може да избегне
създаващата равновесие справедливост. Същото важи за определени престъпления или
епидемии, които се появяват за определен период от време и след това отново изчезват.
Така може да бъде обяснен фактът, защо при бедствие някои хора по необясним начин
остават невредими. Те не са засегнати от груповата съдба, въпреки че присъстват, тъй като при
тях не е налице съответната причина, която би могла да се реализира. Същото важи, когато се
числим към едно семейство или една нация, които привидно се радват на предимства, без самите
ние да сме допринесли за това. Може да се прояви само това, което е причинено от нас.
Възможно е също така да споделиш доброволно съдбата на някого другиго като акт на
истинска любов.
Ако наистина съм разбрал действието на закона за съдбата, то тогава мога да приема с
www.spiralata.net 67
благодарност всяка нелюбезност, всяка обида и неблагодарност, тъй като те подпомагат моето
духовно развитие повече от похвалата на приятел.
Но малко хора са готови да открият действителността зад привидното. Да осъзнаят, че са
двойно възнаградени. Първо се отърсват за пореден път от частица от съдбата си като я
изживяват и едновременно с това разширяват своето съзнание чрез придобитото познание. Така и
в най-мрачния житейски опит се съдържа най-голяма част от златото на познанието, и мъдрият се
научава да е особено благодарен тъкмо за това. Тъй като урок, който е научен, не трябва да бъде
повторен от съдбата. Всеки човек обаче трябва да се въплъщава дотогава, докато изживее
последствията от всичките заложени от него причини и по този начин приложи закона. Законът
за съдбата може да действа по отношение на един човек само докато той действа воден от
собствената си воля. Веднага щом влее своята собствена воля във волята на Творението и
позволи чрез него да бъде само и единствено волята на Твореца, той представлява истинско
проявление на хармонията на своето Истинско Себе и е освободен от съдбата.

Какво представлява кармата?

В нашата западна представа за нещата свързваме думата карма винаги с вина и грях. Повече
или по-малко сме готови да поемем тази вина върху себе си и търпеливо да „понесем” кармата си
и по този начин да я премахнем. Всичко това произлиза от погрешното разбиране за карма.
Думата идва от санскритски и означава „постъпка, нещо сътвореното, да действаш, да вършиш.”
Поради това задачата ни не е да понесем търпеливо кармата си или колкото се може по-
бързо да я заличим, за да можем най-сетне да се освободим. Не става въпрос и за това да вършим
добри дела, за да се сдобием или съответно да заслужим „по-добра карма”. Кармата ни изправя
пред последствията от нашите действия, за да можем да проумеем иначе невидимия процес и да
можем да я наблюдаваме като в огледало.
Ето защо не може да е целесъобразно да премахнем огледалото колкото се може по-бързо, а
става въпрос за това да го ползваме разумно за нашето собствено развитие, което винаги означава
само-познание и само-осъществяване. Това в крайна сметка води до ясно само-съзнание.
Вървейки по този труден, но интересен път, се нуждаем от огледалото карма, за да контролираме
постоянно, дали бележим напредък или сме се отклонили от пътя. Ето защо кармата е нашият
приятел и помощник по един труден път, от който не можем да се откажем, ако не искаме да
сбъркаме.
Не започваме и всеки нов ден с намерението да прекъснем започнатото вчера, а желаем с
радост да го продължим. Дошли сме в този живот, за да продължим работата по откриването на
самите себе си. При това нашата карма е наш търпелив и надежден приятел, който ни
съпровожда по пътя. Всяко отправяне на взор към духовни области всъщност няма никаква
стойност, ако придобитите прозрения не бъдат изживени и на практика. Много хора
междувременно са стигнали до велики духовни прозрения, без това да намира видимо
проявление в живота им. Тук може много да ни помогне един друг учител, когото кармата ни
изпраща или с когото ни събира в живота – нашият партньор!

Карма и партньорство
Тъй като в този космос не съществува случайност, и такава важна среща като тази с
партньор не може да е случайна. Още повече, че ние сме имали свободата да изберем тази среща,
за да продължим да правим определени стъпки при усвояването на урока, който сме започнали
при предишни наши въплъщавания, тъй като всички ние се стремим, съзнателно или не, към
загубеното единство, което ни се отразява твърде болезнено в този дуалистичен свят. Смисълът
на едно партньорство винаги се състои в това, да се учим заедно и редом с другиго, за да
открием в крайна сметка в нас самите търсеното единство.
Животът на всеки чувствителен, духовно ориентиран човек е белязан от копнежа по
загубеното единство, това в крайна сметка означава винаги търсенето на самия себе си. Живеем в
този свят на дуализъм, защото само тук можем да намерим обратния път към единството.
Непрекъснатото болезнено изживяване на дуализма подържа жив копнежа по единството.
Първата крачка към това единство е обвързването с друг човек, с когото можем да се слеем
в съвършено единство. Но дори и това да ни се удаде, установяваме, че това е само първата
www.spiralata.net 68
крачка. Тъй като партньорството е само една подкрепа по пътя към намирането на единството
вътре в самите нас, това и представлява всъщност целият смисъл на едно партньорство. Ако то не
може да изпълни тази роля – или повече не може да я изпълнява - е загубило своя смисъл и
трябва да се прекрати.
Смисълът на едно партньорство поради това не е да си създадеш с помощта на другия
хубав, хармоничен или даже удобен живот. Дори когато другият е идеалният партньор за мен ,
може би даже „другата половинка от моята душа” Dual-Seele, тази душа, с която съм свързан най-
тясно, изисква най-много от мен – и по този начин ме насърчава. Трудности, възникнали по този
начин, произтичат само от мен и никога нямат нищо общо с другия. Затова мога да ги реша само
вътре в себе си.
Така двама души, които са кармично свързани, нямат просто още „една сметка за уреждане
помежду им”, а представляват един за друг взаимен шанс за по-бързо духовно израстване. Ето
защо трябва съзнателно да използват този шанс. Ако тази задача е изпълнена или ако в дадено
партньорство това не може повече да се случи, тогава партньорството е загубило смисъла си,
вътрешното си съдържание. Ако двамата въпреки всичко са се вкопчили здраво в него, това е
погрешно разбрано съобразяване с другия; безцеремонност спрямо другия и прямо самия себе си.
Когато дори само единият се е вкопчил здраво в нещо преживяно и отминало, и на двамата не
може да им се случи това, на което сега животът иска да даде израз. Така те блокират своето по-
нататъшно развитие. Истинско партньорство следователно може да съществува само между две
самостоятелни, „цялостни” същества, които запазват своята индивидуалност и при
съединяването с другия. Само така в действителност сме готови, да погледнем слабите си места,
които ни се разкриват чрез другия, те могат да ни срещнат в едно космическо съзнание и духовна
откритост. Само така е видно, колко обогатяващо и вълнуващо може да бъде едно партньорство,
така както е замислено свише.

Бог не ни е създал, за да ни изостави в неволята.

Микеланджело Буанароти

Законът за милостта
Благоволението е духът Божий, който действа чрез човека и уверено го води и променя –
веднага щом като той(човекът) помоли за това. След като отправя молитва към Бога да ме води
по пътя, го получавам в размера, съответстващ на силата на моята молба. Следствие от закона за
благоволението е правото на човека да навлезе във всеки един момент от тъмнината на
незнанието в светлината на прозрението, да приеме като свое духовно наследство
съвършенството.
Благоволението е това, че ми е позволено да се моля и винаги ще бъда чут, само ако си
позволя да осъзная божествената си природа. Благоволение е също така, че във времена на
неволи Бог отново и отново допуска Христос (просветленото съзнание) да се въплъщава.
Благоволение е, че по всяко време и навсякъде можем да сме част от всеобхватната Божия любов,
като обърнем взор към нея и се отворим за нея.
Да живееш в благоволението означава, да си отворен и възприемчив. Не означава да се
отвърнеш от външния свят, а да го осветиш с Духа божий. Човекът сам по себе си не може нищо,
но Богът в човека може всичко.
Някои мислят, че благоволението влиза в противоречие със закона за съдбата, според който
всяка заложена от нас причина трябва да ни накара да усетим нейните последствия. Този закон
действа неотменимо, действието на благоволението обаче предлага на човека свободата на
избора: да върви по царския път на прозрението или по обичайния път на болестта и страданието.
И двата пътя водят в края на краищата до про-зрението и подготвят човека да приеме
благоволението.

Кармата като благоволение

Повелята на нашето съществувание гласи недвусмислено: „Трябва да сте съвършени както е
съвършен Отецът на небето.” Но достатъчен ли ни е един живот за това? Или Иисус ни е
възложил неосъществима задача? Ако разпозная действителността зад привидното, кармата става
www.spiralata.net 69
израз на Божията любов и по този начин се превръща в благоволение. То се състои в това, че той
не само ни е призовал да бъдем съвършени, но също така и чрез закона за кармата ни води с
абсолютна сигурност към тази цел. Поради това няма „лоша” или „добра” карма, тъй като двете
водят към една и съща цел. Това означава, че и болестта, и страданието, и загубите също са
проявление на Божието благоволение. Тъй като те в действителност представляват
недвусмислени признаци за това, че сме се отклонили по правия път, и ни приканват да се
върнем на този път.
Ако не бъдем заставени да осъзнаем погрешна постъпка чрез болезнен опит, обикновено не
бихме я забелязали. Така и болката представлява благоволение, а нашата съдба е винаги
специален „ушит по наша мярка” костюм. Всичко, което ми се случва, иска само да ми служи и
да ми помага. Поради това всичко е добро такова, каквото е. Ние се възнаграждаваме или
наказваме сами, като се приближаваме към нашето Истинско Себе и по този начин към Бога или
се отдалечаваме от него. Ако се отдалечим от него, живеем в грях, което не означава нищо друго
освен отделяне. Следователно не биваме наказани от Бог за нашите грехове, а от нашите грехове.
Така че кармата не ни я налагат силом отвън, а самите ние си я налагаме: чрез нашето
мислене, чувства и постъпки. Всичко, което ми се случва съм го направил необходимо. Животът
ме сблъсква с всеки урок, от който имам нужда, а не с тези, които си пожелава моето Его!
Законът за кармата изисква от нас също и съзнателното поемане на цялата отговорност за
последствията от нашите действия. Ние всички сме творци и имаме свободата да творим, каквото
пожелаем. Законът ни сблъсква с последствията от нашите действия и така ни показва
евентуално погрешно направения избор. Чрез закона става невъзможно да направиш нещо и да
избегнеш неговите последствия.
Всеки урок, който съм усвоил, премахва по частица от това, което ме отделя от прозрението
за действителността на моето Истинско Себе и от единството с всичко. Ако обаче не си науча
урока, не реша житейската задача, задачата се повтаря по силата на закона дотогава, докато я
реша. Получавам „допълнителни уроци” от съдбата.
Законът за съдбата не дава възможност за вземане на решения. И все пак законът за
Божието благоволение казва, че всеки може във всеки момент да се освободи от кармата, като
остави собствена си воля да се влее в божията воля. Законът може да го застигне само докато е
налице едно Его, което живее в илюзията за отделеността и поради това действа по собствена
воля. Щом като се премахне илюзията за отделеността и по този начин вече няма АЗ, което може
да действа по собствена воля, законът не може да застигне вече никого.
Така в този живот няма нищо, за което да не мога да бъда благодарен то сърце. Би трябвало
да благодаря и за благоволението на това прозрение, което ми дава възможност да се отдалеча
във всеки момент от създадения от самия мен ад на егоизма и духовната слепота, за да се завърна
в Светлината на действителността на моето Истинско битие.

Не се опитвай да прескачаш стъпала! Не тича този, който има да измине дълъг път...
Паула Модерзон

Законът за благославянето
Изречената благословия е най-чистата и фина форма на мисловна енергия и задвижва най-
голямата сила на Вселената – Божествената любов. Тази безкрайна сила на любовта е навсякъде
и само чака да бъде задействана от някой творец. Законът за благославянето гласи:
• Каквото и да благословя с открито сърце, в същия момент то вече е благословено. Силата
на благословията започва веднага да действа благотворно;
• Всяко нещо, което благославям с открито сърце, се превръща в благословия за самия мен.
Благословя ли „враг”, печеля приятел.
Да благославяш означава, да измолиш за дадена ситуация или личност божието
благоволение; да пожелаеш добро в дадена ситуация или за даден човек. Да благославяш
означава също да не се ориентираш по външната привидна страна на нещата, а да съзреш
доброто и по този начин да го предизвикаш да се случи. Бог накарал Авраам да обърне взора си
към силата на благословията като му рекъл: „ Благославям те …и ти самият бъди благослов”
(Първа книга на Моисей, 12,2)
www.spiralata.net 70
 Формата на благословията не играе съществена роля. Мога да изрека благослова, но той
може да е също така само в мислите ми или в чувствата ми. Това, което е съществено и има
значение, е само честността на сърцето. Мога просто да оставя благослова да се случи или да си
го представя в моето въображение като светлина или лъчи.
Мога да благословя всичко, което съществува и ме заобикаля. Така бих могъл от сега
насетне да благословя всеки човек, когото срещна и по този начин да се превърна в благослов за
всекиго. Мога веднага да започна да благославям и оногова, когото харесвам най-малко.
Мога обаче да благословя и всяко нещо и всяка ситуация. Така благославям моето тяло. Ако
само част от него ми създава проблеми, то тогава благославям тази част или органа, но никога
болестта. Мога да благословя моята професия, моята къща и специално семейството си. Мога да
благословя колата си или последните си пари. Мога да благословя приятел и враг, града и
държавата, всичко което представлява част от моя живот и всичко ще се превърне в благослов за
мен самия.
Мога да благословя дори Бога, т.е. моето Истинско Себе, и по този начин Бог ще се
превърне за мен в постоянна благословия. От този момент насетне вече ще мога да заживея
благословен живот и да се превърна в благослов за всеки, когото срещам по пътя си и за всичко,
което ме заобикаля.
Мога да проумея, че никога не сме напускали рая. Правилното съзнание ми дава
възможност да живея в „небесата”, точно тук и точно сега!

Мълчанието е подходящата среда, в която се случват великите неща.

Томас Карлайл

Тишината е звукът на душата.

Заключителни мисли
Тези духовни закони са непознати за повечето хора, но това не значи, че тяхното действие е
по-слабо. Действителността се нарича така, защото действа, независимо дали вярвам в нея или
не. В Творението би царяло твърде голям хаос, ако духовните закони биха действали едва след
като човек ги е прозрял.
Един закон всъщност не подлежи на измерване, но неговите последствия са измерими.
Имаме възможност да изследваме и закони, които още не познаваме, чрез закона за аналогиите.
Чрез надеждното действие на този закон можем да изследваме и области на живота, които досега
са били извън рамките на нашето познание. Наблюдаването на реалността по-късно ни показва,
дали всеобхватно сме прозрели закона.
Не можем да променим тези духовни закони, можем най-много да се опълчим срещу тях.
Но веднага след като демонстрираме собствена воля, започва да действа закона за причината и
следствието и ни изправя лице в лице с последствията от нашите постъпки. Действието на този
закон тогава вече наричаме съдба.

Можем обаче също така да влезем във взаимодействие с духовните закони. Тогава те ни
служат на драго сърце така, както всичко, което ни се случва иска само да ни служи и да ни
помага – дори и последствията от това да не са ни много приятни. Научим ли се все пак да
живеем в съзвучие с духовните закони, се намираме в съзвучие с Творението и със самия живот.
Тогава се научаваме да четем в „книгата на Творението” и различаваме все по-ясно
действителността зад привидното.

Твоят житейски път

Никой не познава пътя, който ти предстои да извървиш.

Още никой никога не е минавал по този път,
и никога друг някой няма да извърви този път,
тъй като това е твоят път.
Той е толкова неповторим
www.spiralata.net 71
 колкото неповторим си и ти.
Да, ти си неповторим
и имаш за задача да направиш ценен принос
в твоя живот
по твой съвсем уникален, неповторим начин.
Това е твоето същинско предопределение.
Така че върви по твоя път, върви по него по твоя неповторим начин,
но не се опитвай,
да стигнеш колкото е възможно по-бързо до целта..
Тъй като цел няма.
Пътят е целта,
целта е само краят на пътя.
И началото на един нов път.
Следователно наслаждавай се на пътя си,,
На неповторимия си, изпълнен с чудеса житейски път..
Нека всеки ден животът да ти поднася дар
и когато си готов,
се остави да те води „вътрешният учител”.
За да чуеш неповторимата мелодия на твоя живот
все по-чисто да звучи в тебе.
И пей!
Тъй като всичко се случва само за да ти достави радост.
Цялото Творение те подкрепя!

Разбирането на „Духовните закони” ще ви помогне да се чувствате/възприемате все повече

и повече като неделима част от великото цяло.
„Духовните закони” насочват вниманието към справедливост отвъд всякакви условности и
морал и ни разкриват космическия замисъл, който ни предлага нови, неподозирани възможности
за решаването на нашите проблеми.

www.spiralata.net 72