Жанр…………………………: Мистерии, археология, загадки 
Автор…………………………: Ранко Ранков 
Издател…………………………: Ранко Ранков 
Източник…………………………: Интернет  
Година…………………………: Януари 2011 
Статии…………………………: 134 
 
Разпространява се безплатно и само в Интернет. 
 
 
 
 
 
За книгата: 
 
Книгата е създадена след резултата от моето безкрайно лутане, търсене и 
събиране на статии из Интернет относно мистериозни неща случили се на 
Земята, археологически разкопки и загадки, интересни кътчета, малко история 
и още много други вълнуващи неща всеки читател. И всичко това събрано за вас 
в една книга, която разполага с удобно меню за търсене и отваряне на избрана 
от вас статия. Всички публикувани статии в книгата са достъпни в Интернет, но 
за да прочетете това, което е събрано тук на едно място ще са ви нужни много 
нерви и време в намирането му. Почти към всяка една статия са прикрепени от 
една до множество снимки свързани с написаното в нея.  
 
Един подарък от мен за целия любознателен български народ.  
 
Съдържание: 
 
 •  “Тунгуският метеорит” падна преди 99 г., тайната му още не е разгадана……. 
 
•  10 чудеса на света, за които не знаете…………………………………………………. 
 
•  10 шокиращи снимки……………………………………………………………………. 
 
•  17 снимки на най‐странните животни раждани на Земята……………………….. 
 
•  21 фотографий на призраци……………………………………………………………. 
 
•  32 снимки на странни мумии………………………………………………………… 
 
•  Алуминиевият артефакт от Аюд, Румъния………………………………………….. 
 
•  Ангкор Ват…………………………………………………………………………………. 
 
•  Ацтеки……………………………………………………………………………………… 
 
•  Баалбекската веранда…………………………………………………………………….. 
 
•  Банд‐и Амир………………………………………………………………………………. 
 
•  Безследно изчезнали……………………………………………………………………... 
 
•  Бермудският триъгълник ‐ мистериозни изчезвания и факти…………………… 
 
•  Богове на Земята Когато скалите приемат човешка форма………………………. 
 
•  Богородица от Фатима…………………………………………………………………... 
 
• В Африка откриха липсващото звено с маймуната…………………………………. 
 
• Великденския 
остров……………………………………………………………………… 
 
• Висящите градини на Семирамида……………………………………………………. 
 
• Врата към ада………………………………………………………………………………. 
 
• Все още загадка търкалящи се сами камъни в Долината на 
смъртта…………….. 
 
• Гиганти са обитавали земята преди 
нас……………………………………………….. 
 
• Гигантски кости открити в пещера в Бавария………………………………………... 
 
• Гигантските скулптури на остров Пасха………………………………………………. 
 
• Гробницата на Тутанкамон……………………………………………………………… 
 
• Десет мистериозно изоставени кораби………………………………………………... 
 
• Десетте най‐неуместни артефакти……………………………………………………... 
 
• Деца от други измерения живяли в Англия………………………………………….. 
 
• Дисковете от Баян Кара Ула……………………………………………………………... 
 
• Древен Египет‐ Защо му е на фараона втора лодка…………………………………. 
 
• Древните пирамиди на Нубия ‐ достоен конкурент на Египетските…………….. 
 
• Древно мистериозно изкуство – част 1 (Скулптура)………………………………… 
 
• Древно мистериозно изкуство – част 2 (Рисунки)…………………………………… 
 
• Древно мистериозно изкуство – част 3 (Пещерни 
Рисунки)……………………….. 
 
• Древноегипетските изобретения……………………………………………………….. 
 
• Древноегипетският сфинкс……………………………………………………………… 
 
• Египетските йероглифи и тяхното разшифроване………………………………….. 
 
• Египетските 
пирамиди…………………………………………………………………… 
 
• Живите 
факли……………………………………………………………………………… 
 
• Житни 
кръгове……………………………………………………………………………... 
 
• Загадачните свитъци на Мъртво 
Море………………………………………………… 
 
• Загадката на говорещите кръстове на полуостров Юкатан………………………... 
 
• Загадката на желязната колона в Делхи………………………………………………. 
 
• Загадката на ледената девица…………………………………………………………… 
 
• Загадката на старите морски карти……………………………………………………. 
 
• Загадките около Теракотената армия…………………………………………………. 
 
• Защо маите са строили лабиринти под земята……………………………………… 
 
• Изкопаеми чудеса не се вписват в теорията за еволюцията……………………….. 
 
• Истинското лице на 
Марс………………………………………………………………... 
 
• Какво крие легендата за Минотавъра………………………………………………….. 
 
• Каменната гора в 
Мадагарскар………………………………………………………….. 
 
• Камерата която засне лицето на Марс………………………………………………… 
 
• Камъните от Ика…………………………………………………………………………... 
 
• Кандован – пещерната цивилизация………………………………………………….. 
 
• Картата на Създателя…………………………………………………………………….. 
 
• Кацали ли са извънземни на Андите…………………………………………………... 
 
• Кервансараи ‐ цивилизация в пустинята……………………………………………... 
 
• Кораловият 
замък…………………………………………………………………………. 
 
• Кристални сълзи…………………………………………………………………………... 
 
• Кристалният череп, който не трябваше да съществува…………………………….. 
 
• Културно наследство Древният храм на Юпитер в Баалбек………………………. 
 
• Къде се намира Вратата на боговете…………………………………………………… 
 
• Лампите на Дендера……………………………………………………………………… 
 
• Липсващият фараон……………………………………………………………………… 
 
• Лодката на Галилей……………………………………………………………………….. 
 
• Мачу Пикчу………………………………………………………………………………… 
 
• Металните тръби на котловината Чайдам……………………………………………. 
 
• Механизмът от Антикитера……………………………………………………………... 
 
• Мистериозната църква „Loretto Chapel“ в Санта Фе, Ню 
Мексико……………….. 
 
• Мистериозни случаи на попаднали в дупка на времето…………………………… 
 
• Мистериозните карти…………………………………………………………………….. 
 
• Мистерията на призрачния кораб “Мари Селест”………………………………….. 
 
• Мистерията Наска………………………………………………………………………… 
 
• Най‐великите империи………………………………………………………………….. 
 
• Най‐големите измами……………………………………………………………………. 
 
• Най‐големите метеорити на Земята…………………………………………………… 
 
• Най‐големите мистерии…………………………………………………………………. 
 
• Най‐големите откраднати неща………………………………………………………... 
 
• Най‐големите съвпадения……………………………………………………………….. 
 
• Най‐екстремните места на Земята……………………………………………………... 
 
• Най‐зловещите 
места……………………………………………………………………... 
 
• Най‐невероятните артефакти…………………………………………………………… 
 
• Най‐невероятните оазиси………………………………………………………………... 
 
• Най‐пленителните замъци в света……………………………………………………... 
 
• Най‐сложните шифри……………………………………………………………………. 
 
• Най‐странните експерименти…………………………………………………………... 
 
• Най‐странните застрашени от изчезване животни………………………………….. 
 
• Най‐тайнствените места в света………………………………………………………… 
 
• Най‐ужасяващите пътища на планетата……………………………………………… 
 
• Най‐ценното откритие на 
археологията………………………………………………. 
 
• Невероятни индийски пещерни 
храмове……………………………………………... 
 
• Невероятни природни феномени……………………………………………………… 
 
• Необясними природни феномени……………………………………………………... 
 
• Ноевият ковчег е открит!.................................................................................................... 
 
• Нострадамус наистина ли е бил 
пророк………………………………………………. 
 
• Някой случайности за Титаник, Линкълн, Кенеди, Жул Верн, Рене Шарбоно и 
Жана дʹАрк на кладата и др………………………………………………………………... 
 
• Огненият водопад…………………………………………………………………………. 
 
• Окото на Африка………………………………………………………………………….. 
 
• Оловен саркофаг с формата на дюнер намерен край Рим………………………… 
 
• Осемте най‐велики археологически находки………………………………………… 
 
• Открито е гробище на 
вампири………………………………………………………… 
 
• Откриха материал по твърд от диаманта……………………………………………... 
 
• Откриха скелет на вампир с вълчи зъби………………………………………………. 
 
•
Перперикон………………………………………………………………………………… 
 
• Пещерите 
Елора…………………………………………………………………………… 
 
• Пирамидата Йонагуни e дело на златокоси великани……………………………… 
 
• Подводните руини в Йонагуни…………………………………………………………. 
 
• Подземни цивилизации…………………………………………………………………. 
 
• Починало през 1920 момиченце още изглежда като 
живо………………………… 
 
• През Средновековието правели модерни 
операции………………………………... 
 
• Призраците ‐ чиста енергия или завърнали се 
души……………………………….. 
 
• Пророчеството на кристалните черепи……………………………………………….. 
 
• Пътешественик във времето сниман през Втората световна война………………. 
 
• Рeдки растения застрашени от 
изчезване……………………………………………... 
 
• Радиопредавателят на Посейдон……………………………………………………….. 
 
• Руският скален къс от 
космоса…………………………………………………………... 
 
• Саркофагът 
Портоначио…………………………………………………………………. 
 
• Скалата Турнип……………………………………………………………………………. 
 
• След загуба на съзнание ученичка проговори 120 езика…………………………… 
 
• Снимки на 13‐те кристални черепа…………………………………………………….. 
 
• Стоунхендж………………………………………………………………………………… 
 
• Странният саркофаг………………………………………………………………………. 
 
• Тайната на джуджето 
Педро…………………………………………………………….. 
 
• Тайната на догоните………………………………………………………………………. 
 
• Топ 10 изчезнали видове…………………………………………………………………. 
 
• Топ 10 тайни коридори…………………………………………………………………... 
 
• Топ 10 тайни общества…………………………………………………………………… 
 
• Топ 10 теории за Бермудския триъгълник……………………………………………. 
 
• Торинската плащаница…………………………………………………………………... 
 
• Череп на извънземен в Родопите………………………………………………………. 
 
• Череп опровергава теорията за африканските прародители……………………... 
 
• Черепът на звездното дете……………………………………………………………….. 
 
• Черни 
дупки………………………………………………………………………………... 
 
• Чудовището Неси – реалност или просто една легенда……………………………. 
 “Тунгуският метеорит” падна преди 99 г., 
тайната му още не е разгадана 

  През 1908 година в Сибир експлодира огнена 
топка и унищожава над 2150 кв км гори. Инцидентът е известен като падането на 
“Тунгуския метеорит”, но все още не е ясно от какво точно е причинен.  

На 30 юни 1908 година огнена топка влиза в атмосферата на Земята и се 
взривява в небето на 5‐10 км над затънтената руска планина Тунгуска в Сибир. 
Експлозията унищожава повече от 2150 кв. км гора и енергията й се равнява на 
20 млн. тона TNT или 1000 атомни бомби от Хирошима. Тя била толкова 
мощна, че се отразила в небето над Лондон. Изследователите считат, че за 
чудото е виновен метеор, но досега от него не са намерени нито части, нито пък 
е открит кратер в земята. Астрономите все още се чудят дали става дума за 
астероид или комета, а ако разберат какво се е случило, ще могат по‐добре да 
предвиждат потенциални бъдещи бедствия. 

Сега италиански изследователи твърдят, че са намерили ключ към тайната на 
“Тунгуския метеорит”: това е дълбокото 50 метра езеро Чеко, което се намира 
само на 8 километра северозападно от епицентъра на разрушението. “Когато 
изследвахме дъното на езерото, на 10 метра под повърхността на земята 
засякохме сеизмични вълни, които се отразяваха от нещо,” каза Джузепе Лонго, 
физик в университета в Болоня (Италия) и съавтор на изследването. “Досега 
никой не го беше открил. Засега обаче със сигурност можем само да кажем, че 
формата на езерото е като кратер от сблъсък с кълбовиден предмет, летящ с 
ниска скорост.” Най‐новите данни бяха публикувани последния брой на 
списание Terra Nova. Ако при следващата си експедиция екипът успее да 
намери доказателство за наличието на астероид или комета, когато изследва 
дъното на езерото, мистерията около инцидента в Тунгуска може да бъде 
разкрита. 
   На дъното на езерото Чеко в планината 
Тунгуска най‐вероятно се крият отломки от падналия метеорит, които ще 
разбулят почти 100‐годишната тайна. 

В експедиция през 1999 година екипът на Лонго дори не планирал да изследва 
езерото Чеко като евентуален кратер от сблъсъка с метеорита. Той по‐скоро 
искал да намери метеоритен прах в утаечния слой под водата. Докато 
сканирали топографията на езерото с хидролокатор обаче те били поразени от 
конусовидната му форма, която била уникална и не се срещала при другите 
езера. “Експедициите през 60‐те години стигнаха до заключението, че Чеко не е 
кратер, но технологиите им бяха ограничени,” обяснява Лонго. С появата на по‐
съвършените сонарни и компютърни технологии формата на езерото добила 
по‐ясни очертания. 

Екипът на Лонго отишъл по‐далеч – те взели проби от дъното, от близо два 
метра дълбочина. Така над “хаотичните натрупвания” разкрили прясна утайка, 
подобна на кал. Въпреки това данните не били достатъчно доказателство за 
сблъсък с метеорит. 

  Триизмерно сонарно изображение на 
дъното на езерото Чеко. Учените считат, че формата му е резултат от сблъсък с 
метеорит.  

“За да разберем наистина дали това е кратер от сблъсък с нещо”, казва Лонго, “ 
ни трябват проби от 10 метра дълбочина в дъното.” Те трябва да се вземат от 
мястото, където екипът откри със сеизмичните си уреди “рефлектиращата” 
аномалия. Много е възможно мястото да е точно там, където е бил сблъсъкът 
със земята или където все още се намират частите от метеорита. Предметът, ако 
бъде открит такъв, може да бъде по‐широк от девет метра в диаметър и да тежи 
почти 1700 тона. 

Досега обясненията за инцидента в Тунгуска са най‐разнообразни – от сблъсък с 
НЛО, до паднала черна дупка. Алън Харис, учен от Института за космически 
науки в Колорадо, казва, че проучванията на Лонго не са спекулация. “Бях 
впечатлен от работата им и не мисля, че данните могат да се отхвърлят с лека 
ръка,” казва той. “Лонго и екипът му са сред най‐признатите капацитети за 
Тунгуска. Ще бъде вълнуващо, ако изровят части от метеор и най‐накрая 
отговорят на въпроса дали това е било комета или астероид.” 

Някои учени обаче нямат чак толкова доверие на Лонго. “От физиката е 
известно, че най‐големите и заредени с енергия предмети проникват най‐
дълбоко,” казва Дейвид Морисън, астроном от НАСА. Той счита, че е 
невъзможно до земята да е достигнал само отломък от основната експлозия и да 
е образувал относително малък кратер, без да издълбае дълбок кратер. Харис 
също е съгласен, че физическите закони противоречат на обясненията на Лонго, 
но подобни събития – кратери от сблъсък с предмети – са документирани по 
цялата планета. 

“През 1947 година руският метеорит Сикхоте‐Алин създаде сто малки кратера,” 
казва Харис. “Някои бяха широки 20 метра.” В Полша също има местност, над 
която е експлодирал голям метеор и е създал няколко малки езера. Ако 
отломъкът се е движил достатъчно бавно, има много голяма вероятност Лонго 
да открие останки от метеорит. 
Лонго ще се върне при езерото Чеко другото лято, в навечерието на 
стогодишнината от падането на “Тунгуския метеорит”. 

“Работата ни е важна, защото ще разберем как космическите обекти се 
сблъскват със Земята и от какво са съставени,” казва италианският учен. “А това 
може да ни помогне да намерим начини да защитим планетата ни от бъдещи 
подобни сблъсъци.”  

 
 10 чудеса на света, за които не знаете 
Въпреки, че може и да сте чували за някои от тях, тези чудеса не са така 
известни като „седемте чудеса на света”. Това обаче не им пречи да са 
изключителни. 

Оризовите тераси в Банауе 

Оризовите тераси в Банауе са на 2000 години и са издълбани в планината 
Ифугао във Филипините от местното население. Терасите често се спрягат от 
филипинците като „осмото чудо на света”. Смята се, че са били изградени 
почти изцяло на ръка. Терасите се намират на 1500м. надморска височина и 
покриват 10 360кв.км. от склоновете на планината. Напояват се от древна 
напоителна система, разположена в дъждовните гори над тях. Казва се, че ако 
отделните тераси се наредят в редица, те ще обиколят половината земно кълбо. 
Местните жители продължават да сеят ориз и зеленчуци, но ерозията 
постепенно разрушава терасите и е нужно те да бъдат реконструирани 
постоянно. 

 
 

Сигирия 

Сигирия (Скалата на лъва) е древна скална крепост и останки от дворец, 
разположени в централната част на Матале в Шри Ланка, които са оградени от 
дълга мрежа градини, басейни и други структури. Сигирия е популярна 
туристическа дестинация и е известна с древните рисунки (стенописи), които 
напомнят за тези в пещерите Аджанта в Индия. Сигирия е построена по 
времето на управлението на цар Касапа I (447г – 495г) и е една от седемте 
забележителности в Шри Ланка, включени в Световното наследство на 
ЮНЕСКО. 
Историята около изграждането на градините и двореца е наистина 
интригуваща. Касапа бил по‐големия син на владетеля Датхусена, който 
незнайно защо завещал трона на по‐малкия Мохалана. Касапа обаче не 
допуснал това да се случи и направил преврат, като затворил баща си в 
тъмница и по‐късно го убил, а брат си прокудил в Индия. 
Касапа бил убеден, че все някога Мохалана ще се завърне и ще го преследва, за 
да отмъсти за баща им, поради което избрал скалата Сигирия, за да я превърне 
в свое сигурно убежище. Мохалана все пак превзел крепостта, но тогава Касапа 
се самоубил, за да не попадне в неговите ръце. 

Кулата на Херкулес 

Кулата на Херкулес е древен римски фар, намиращ се на полуостров на около 
2.4 километра от центъра на Ла Коруня в Испания. Структурата е висока 55 
метра и има гледка към северноатлантическия бряг на Испания. Построена е 
преди 1900 години и е реконструирана през 1791г. Това е най‐старият римски 
фар, който все още е в употреба. 

Торун 

 
Торун е град в северната част на Полша, разположен на река Вистула. 
Средновековният град е родното място на Николай Коперник. Археолозите са 
открили, че първите заселници в околността са били през 1100г. пр. н.е. През 
1230г. тевтонските рицари построили замък на мястото. През 1263г. 
францискански монаси се заселили в града, а след тях и доминиканците. През 
1264г. наблизо се основава нов град. 20 години по‐късно градът (тогава два града) 
се включва в Лигатана на Ханзата и скоро се превръща във важен търговски 
център. Както можете да видите, градчето е доста привлекателно. 

Пещерите Аджанта 

Пещерите Аджанта в Махаращра, Индия са издялани в скалите монументи, 
датиращи от 2‐ри век пр. н. е. и съдържат рисунки и скулптури, смятани за 
шедьоври. Около 480г. пещерите били изоставени и джунглата ги крила до 
1819г., когато британски офицер тръгнал по следите на тигър. Той случайно 
попаднал на входа на една от пещерите и на стената изписал името си, което и 
до ден днешен се вижда. 

 
Долината на цветята 

Долината на цветята е изключително красива долина високо в Хималаите, 
която е описвана от катерачи и ботаници от повече от век, а в индуската 
митология присъства още по‐отдавна. Този изключително разнообразен терен 
е дом на много редки и застрашените животински видове, сред които влизат 
черната азиатска мечка, снежният леопард, баралът (хималайският син овен). 
Стотиците видове цветя оцветяват долината в най‐различни нюанси, които се 
променят с времето. Долината на цветята е включена в Световното наследство 
на ЮНЕСКО. Местните винаги са знаели за съществуването на приказното 
място и разказват легенди, че там живеят феи. 

 
 

Метеора 

Метеора („окачените скали”) е един от най‐големите и най‐важните комплекси 
от източно ортодоксални манастири в Гърция. Седемте манастира са построени 
върху естествени пясъчникови стълбове. Достъпът до тях е бил изключително 
труден и е изисквал високи стълби или големи мрежи по които се издърпвали 
храната и хората. В района са съществували двадесет и четири манастира. Днес 
са останали само седем действащи, единият е закрит за посещения на туристи. 
Метеора е в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство. 

 
Баган 

Баган е древен град в Мандалай, Бурма и първоначално се е казвал 
Аримаданапура (градът на този, който победи врага), както и Тамбадипа 
(земята на меда) и Тасадеса (сухата земя). Градът е бил древна столица на 
няколко древни кралства в Бурма. Баган кандидатства да стане част от 
световното наследство на ЮНЕСКО, но е отхвърлен. Според някои причината е 
политическа, но официалното становище е, че военната хунта реставрира 
древни храмове и сгради без да се съобразява с оригиналните архитектурни 
стилове и използва модерни материали, които нямат нищо общо с 
оригиналния дизайн. 

 
 

Лептис Магна 

Лептис Магна е бил виден град от Римската империя. Руините му се намират в 
Ал Кумс, Либия, на 130км. източно от Триполи. Мястото е едни от най‐
забележителните и добре запазени руини от Римската империя в 
Средиземноморието. Градът е основан от финикийски колонизатори около 
1100г. пр.н.е. и става известен чак когато Картаген се превръща в основна сила 
на Средиземноморието през 4‐ти век пр.н.е. Остава под владението на Картаген 
до края на третата пуническа война през 146г. пр.н.е. и след това преминава към 
римската република. 
В Римската Империя Лептис Магна e център за снабдяване на империята с 
екзотични животни. По времето на Юлий Цезар в града живеят 100 000 души. 
По време на Траян градът става колония, а по времето на Север, който 
произлиза от тук, градът получава ius italicum, което означава голямо 
освобождаване от данъци. 

 
 

Библиотеката на Целзий 

Това чудо е посветено изцяло на знанието Библиотеката на Целзий се намира в 
Ефес, Турция и е построена за да събира 12 000 свитъка и да служи като 
монументална гробница на Целзий (който бил консул през 92г., губернатор на 
Азия през 115г. и богат и известен гражданин). Сградата е важна, защото е един 
от малкото останали примери за библиотека, повлияна от Древен Рим. Показва 
също, че обществени библиотеки е имало не само в Рим, но и из цялата Римска 
империя. След масивна реставрация, предната фасада е възстановена и сега 
служи като пример за римската архитектура. 
 10 шокиращи снимки 
 

 
 

 
 

 
  
 

 
17 снимки на най‐странните животни 
раждани на Земята 
 

 
 
  
 
  
 
  
 
  
 
  
 

 
 
  
 
  
 
  
 
  
 
  
 
  
 
  
 
  
 
  
 
 
 21 фотографий на призраци 
 

 
  
 
  
 
  
 
  
 
  
 
  
 
  
 
  
 
  
 
  
 
  
 
  
 
  
 
  
 
  
 
  
 
  
 
  
 
  
 
  
 
 32 снимки на странни мумии 
 
Макар и рядко, биват намирани скелети или мумии на същества, неприличащи 
на нищо земно. Просто такива животни никога не са живели на Земята. Само 
където тук понякога им намираме скелетите и мумиите. 
 

 
 
  
 

 
 
 
  
 
  
 
 
  
 

 
 
 
 
  
 

 
 
 Абу Симел ‐ храма на Рамзес 
 

През 1257г. пр.н.е. фараон Рамзес II изсякъл два храма в солидната скала на 
западния бряг на река Нил. Районът днес е познат като Абу Симбел. Много 
преди Рамзес, земята била свещено място на бог Хатхор.  Двата храма, които 
построил обаче били в чест на боговете на слънцето. Заради отдалечеността си 
(близо до границата със Судан), храмовете са били открити чак през 1817г. от 
египтолога Джовани Батиста Белзони. 

 
Фасадата на храма на Рамзес II е уникална със своите четири каменни статуи, 
всички изобразяващи Рамзес II с короната на горен и долен Египет. Над 
статуите на Рамзес са изсечени в скалите 22 павиани – богомолци на слънцето и 
пазещи входа на храма. Непосредствено до краката на статуите могат да се 
видят по‐малки статуи на майката на Рамзес II, върховната му жена Нефертари 
и някой от многото им деца. Размера им не надвишава коленете на основните 
статуи на Рамзес II. 

В най‐вътрешната част на храма се намира най‐свещеното място – Олтара. 

Залата е била така проектирана и изградена, че само два пъти годишно на 22 
Февруари и 22 Октомври, първите лъчи на слънцето преминават през цялата 
дължина на пещерата и огряват статуите на четирите божества Птах (Ptah или 
Peteh), Амон‐Ра (Amun‐Ra), РамзесII (Ramses II) и Ra Harakhti в дъното на храма 
пещера. 
  

На по‐малко от 100 метра се намира и храма на Хатхор (Hathor) и Нефертари 
(Nefertari), или така наречения Малък храм. Това е първият в историята на 
Египет храм, посвещаван на царица. На фасадата на храма величествено се 
издигат статуите на Нефертари и Рамзес II. Друго изключение, което се 
наблюдава при този храм, е че статуите на царица Нефертари са със същата 
големина като тези на Рамзес до нея. Обикновено, жените и децата са с размери 
не по‐големи от колената на фараона, спрямо статуята до, която стоят. 
    

Храмовете не само са едни от най‐забележителните монументи в света, но 
събарянето и реконструкцията им са исторически събития. Когато храмовете 
щели да бъдат залети от езеро Насер заради строежа на стена, египетското 
правителство призовава целия свят за помощ. По време на спасителната 
операция, която започва през 1964г. и продължава до 1968г., двата храма били 
разрушени и издигнати наново 60 метра по‐нависоко в скалата. Ориентирани са 
по абсолютно същия начин помежду си и спрямо слънцето и са покрити с 
изкуствено създадена планина. Повечето от свръзките между каменните 
блокове са били запълнени от експертите, но във вътрешността на храмовете все 
още може да видите къде са били свръзките. Можете да посетите и залата, в 
която са изложени снимки с различните етапи от масивната операция по 
спасяването на монумента. 

 
 Алуминиевият артефакт от Аюд, Румъния 
 
…Учените са доста шокирани, тъй като алуминият, в чист вид, не може да бъде 
намерен в природата, а технологията, необходима за създаването на нещо с такава 
степен на чистота, е била на разположение на човечеството едва от средата на 19в. 
Тънък външен оксидиран слой, равномерно покриващ алуминиевия блок, спомага за 
датирането на обекта на около 400 години. Но геоложкият слой, в който е намерен, 
предполага, че той вече е съществувал 20 000 години по‐рано – през Плейстоцена… 
 
  
 
„Неуместен артефакт” (OutOfPlaceARTifact / Oopart) е термин, прилаган за 
десетки открити на различни места по света праисторически обекти,  чието  
технологично ниво е в пълно противоречие с определената им въз основа на 
физически, химически и геологически данни възраст. Често неуместните 
артефакти са обезсърчаващи за конвенционалните учени, но носещи радост на 
авантюристичните изследователи и любителите на алтернативни научни 
теории. 
 
През 1974 г , само на една миля от гр. Аюд в Румъния, група работници 
извършват археологически разкопки по крайбрежието на р. Муреш. Копаейки, 
те се натъкват на няколко фосила, както и на загадъчен метален артефакт. 
 
Освен фосилизираните кости от мастодонт, намерени по време на разкопките, 
работниците откриват и алуминиево клиновидно блокче, затрупано под 10,6м 
пясък. Металното блокче изглежда изработено, тъй като не наподобява 
животинска кост или геоложко образувание. 
 
Странният блок е бил дарен на Историческия музей на Трансилвания, но 
въпреки необичайността на находката, през следващите 20 години задълбочено 
изследване на обекта не е извършено. По‐късно, през 1995 г,  редакторите на 
румънско списание за НЛО открива артефакта в музейно хранилище. 
Металният клин тежи около 2,3 кг и е с приблизителни размери от 21х12,7х7 см. 
 
Артефактът е подложен на химичен анализ в две лаборатории, за да се 
определи съставът му – едната лаборатория е в Археологическия институт на 
Клуж‐Напока, а другата – в Лозана, Швейцария. И двете стигат до подобни 
заключения – че обектът е съставен основно от алуминий (89%), наред с 11 други 
метала в специфични съотношения. 
 
Учените са доста шокирани, тъй като алуминият, в чист вид, не може да бъде 
намерен в природата, а технологията, необходима за създаването на нещо с 
такава степен на чистота, е била на разположение на човечеството едва от 
средата на 19в. 
 
Тънък външен оксидиран слой, равномерно покриващ алуминиевия блок, 
спомага за датирането на обекта на около 400 години. Но геоложкият слой, в 
който е намерен, предполага, че той вече е съществувал 20 000 години по‐рано – 
през Плейстоцена. 
 
Поради химичния му състав и определено подлежалата на изработка форма 
възникват няколко хипотези за истинския му произход. Докато някои учени са 
на мнение, че той много вероятно е част от създаден от човека инструмент (без 
конкретен инструмент да бъде уточнен), други предполагат, че алуминиевата 
находка може да е била компонент от древен космически кораб. 
 
Инженер по аеронавтика, изследвал обекта, го сравнява с опорна част за по‐
малка версия на модул за космически проучвания (като лунния модул) или 
крака на сондата “Викинг”. Според тази хипотеза обектът, бидейки част от 
извънземен космически кораб, може да се е озовал в реката след принудително 
кацане. 
 
И така, какъв е действителният произход на блока от Аюд? Дали е бил просто 
част от инструмент, създаден от древна цивилизация, която е била в състояние 
да произвежда алуминий с голяма чистота стотици и дори хиляди години 
преди останалото човечество? Или принадлежи, както вярват някои, на древен 
космически кораб? И дали този кораб е бил създаден от човека или е с 
извънземен произход? 
 
Какъвто и да е случаят, както анализът на оксидираната му повърхност, така и 
геоложкият слой, в който е намерен, не успяват да предоставят адекватно 
обяснение за това, как нещо от толкова високо технологично ниво би могло да 
съществува в такава отдалечена епоха. 
 Ангкор Ват 

Щом пристъпите от модерната цивилизация в почти хилядолетния храм 
насред джунглата в централна Камбоджа, времето сякаш спира да тече. 

Всъщност джунглата расте в самия комплекс. Корени и клони на дървета растат 
около и във храмовете, което придава чувство за свързаност между културата и 
природата. 

Ангкор Ват всъщност е само един от дузините величествени храмове на 
територията на Ангкор, столица на кхмерската империя от 9‐ти до 15‐ти век. 

Думите не могат да опишат хилядите детайлни релефи по стените. Руините на 
Ангкор Ват се състоят от над 100 храма, като основният е най‐голям и най‐
запазен. Този шедьовър е бил построен през 12‐ти век от цар Сураварам II в 
чест на бог Вишну. Сега е част от Камбоджа и като символ на будистките 
последователи е един от най‐големите религиозни комплекси в света със стени 
разпростиращи се на 3.6 км. и площ от 203 акра кхмерска архитектура. 

 Тези стени се смятат за най‐дългите барелефни скулптури в света, на които са 
изобразени безброй истории от индуската митология. Храмът е изключително 
почитан от камбоджанците и присъства на флага им от 1863г. Това е 
единствената сграда, която се изобразява на национален флаг. 
  

Французите са наистина очаровани от античния град и организират множество 
проекти по реконструкцията на постройките. Ортодоксалните археолози 
смятат, че Ангкор е бил проектиран като величествена гробница от крале 
мегаломани, макар повечето от проучванията да навеждат на мисълта, че 
храмовият комплекс е бил издигнат във възхвала на боговете. 
 

 
  

  

  
  

 
 
 Ацтеки 

Историята за могъществото на Ацтеките е вдъхновяваща и една от най‐
забележителните в световната история.  

Центърът на цивилизацията на Ацтеките е била Мексиканската долина, 
огромна долина на около 2200 м над морското равнище. Империята на 
ацтеките е включвала много градове.Най‐големият от тях е бил столицата 
Tenochtitlan. Ранните заселници са правили дървени салове които покривали с 
кал и посявали семена като по този начин ставали здрави от корените и така 
правели земята по солидна за строене в блатистата местност. 
 
Историята за могъществото на Ацтеките е вдъхновяваща и една от най‐
забележителните в световната история. Те са били относително непозната група 
от хора които са дошли в долината през 12 и 13 век и са били най‐могъщите в 
Америка до идването на испанците през 16‐ти век. 

За първите Ацтеки се знае много малко, те не са пазили писменни 
записи.Историята им се предавала от уста на уста, от поколение на поколение. 
Легенда гласи, че са дошли от остров наречен Aztlan, което означава Бяла 
местност. 

  

В ръкописа Tira de la Peregrinacion, наречен и Migration Scrolls пише, че 
Ацтеките напускат остров Aztlan, който е описан като остров насред езеро, а в 
центъра на острова е имало седем храма. Ацтеките вярвали, че са били 
“избраните” на Huitzilopochtli. Те вярвали, че Huitzilopochtli, тяхният бог на 
войната ги закриля в търсенето на обещаната земя. 

  
През 12‐13‐ти век Ацтеките се разполагат в Мексиканската долина, водени от 
вожда си Tenoch. Били са слаби, дрипави хора, който са се изхранвали с крадена 
храна, насекоми и змии. Били са мразени и отхвърляни от всички останали 
обитатели на долината заради варварските си и некултурни навици. Местили са 
се от едно място на друго.В началото на 14‐ти век, Huitzilopochtli казал на 
Tenoch да заведе хората си да живеят на блатист остров в езерото Texcoco. 
Когато стигнали там видяли орел кацнал на кактус израснал от скали или 
пещера оградена с вода. На това място построили техния град и правели 
жертвоприношения в чест на Huitzilopochtli. Градът който построили нарекли 
Tenochtitlan, градът на Tenoch. 

  

В ранното развитие на Tenochtitlan, живота на Ацтеките бил много труден на 
това неприятно място.Tenochtitlan е бил на мочурлив остров с ограничени 
ресурси, те построили няколко колиби от слама и кал и няколко малки 
храма.Ацтеките трябвало да работят постоянно за да поддържат градът. 
Напрежението между тях и останалите хора в съседство останало. Въпреки 
това, Ацтеките работели упорито за да подобрят начина си на живот.Те 
усвоили земеделска система за обработване на земята наречена Chinampas и за 
кратко време островът се превърнал в плодовита и високо продуктивна 
местност. 

  

С разрастването на империята, занаятчии и работници били доведени в 
Tenochtitlan за да разширят града. Забивали огромни дървени колове в меката 
земя за да осигурят здрави основи за новите сгради. Използвали са камъкът 
Tezontli за да строят сградите върху нестабилната земя. Въпреки тази 
предпазливост, по‐големите храмове и дворци често потъвали в земята. В 
резултат на това, по‐старите сгради се поправяли продължително или се 
строели нови направо върху старите. 

  

През 1376 г. Ацтеките разбрали, че трябва да изберат император от кралско 
потекло, за да вдъхнат респект у съседите им. Те избрали за император мъж на 
име Acamapichtli. Той имал връзка с последните владетели на Culhuacan и 
родословието му е чак от времето на великия водач Quetzalcoatl. 

  

През 15‐ти век военната сила на Ацтеките се увеличила.От малка група от 
наемници те станали мощна и дисциплинирана военна сила. Също така и 
сключили примирие със съседните Texcoco и Tacuba – Тройният Алианс. 
Градът Tenochtitlan се разраснал и процъфтял. 

  

Към края на властването на Tenochtitlan през 1520 г, 38 провинции са били 
превзети и подчинени и плащат данък. Някои от племената по границата 
останали силно независими. Това улеснило испанският капитан Кортез да ги 
победи. Жреците предричали, че ще умрат, но Montezuma владетеля на 
Ацтеките, мислел, че Кортез е върнал се бог. Когато испанците видяли златните 
дарове които Montezuma им изпратили, поискали да завземат града. 
Испанците победили Ацтеките и почуствали за свой дълг да унищожат всяка 
следа напомняща им за тях. Малкото ацтеки останали и днес, продължават 
своята култура. 
 Баалбекската веранда 
 

Най‐старите останки в древния ливански град са от непозната култура, 
съществувала хилядолетия преди Ханааните

Ливанският град Баалбек – една от най‐големите туристически атракции на 
съвремието. Освен привлекателен център за посещения древните сгради в ливанския 
град Баалбек представляват и не по‐малък интерес за любителите на мистерии.

Данни за градчето

Баалбек е един от най‐старите градове в света. Първите жители по тези места са 
се заселили 5000 г. пр. Хр. Той е разположен на изток от река Литани в 
долината Бекаа. Баалбек се намира на 85 км на север от столицата Бейрут и 
също на 85 км от столицата на Сирия Дамаск. Населението му е около 72 000 
жители.

Древните руини
Баалбек е бил един от най‐големите религиозни центрове на Римската империя 
и е бил известен под името Хелиополис или Градът на Слънцето. Страхотната 
римска архитектура обаче далеч не е най‐интересното нещо в долината Бекаа. 
Това се дължи на факта, че имперските строители са използвали за направата 
на своите чудесни проекти основите на сгради, останали от по‐старата 
цивилизация – Ханаанската (кръстена на района, който обитавали – земите на 
Ханаан – Палестина, Сирия, Ливан), каквато е била традицията на древните 
римски архитекти.

Когато учените установили със сигурност, че около Баалбек има и по‐стари 
сгради от тези от началото на новата ера, стотици изследователи дошли на 
мястото, но нито един от тях не успял да си отговори на най‐основния въпрос – 
кой и по какъв начин е успял да построи първите колосални сгради в долината 
Бекаа.

Колко са стари останките

По‐голямата част от руините са от римско време. Според последните 
изследвания цивилизацията, която е строила в региона, е била поне два века 
по‐стара от наследниците на Ромул и Рем. Според историците тези сгради, 
останали от Ханаанската цивилизация, са поне 2000 години по‐стари от 
римските. Но учудването на археолозите било още по‐голямо, когато те 
открили, че и самите ханаани са строили върху свещени сгради на още по‐стар 
народ, за който няма никакви сведения в летописите.

Най‐старите руини в района – а именно Баалбекската веранда, са послужили на 
ханаанските и римските архитекти като основи за строеж на по‐модерните 
сгради. Но тези блокове, върху които в продължение на години се 
надстроявало, били с такива размери, че просто е било невъзможно с оглед 
техническите познания на древните жители на района да успеят да ги отделят 
от скалите, камо ли да ги закарат в центъра на долината и да ги използват за 
строителство.

Баалбекската веранда

Подпорната стена на Баалбекската веранда – както е наречен комплексът, 
съграден от неизвестната цивилизация, е съставена от три исполински камъка 
по над 1500 тона всеки (за сравнение блоковете на най‐голямата от египетските 
пирамиди – Хеопсовата, тежат само по 20 тона). Плочите най‐вероятно били 
докарвани по хълма от планините на Антиливан от каменоломна, където все 
още лежи „готоватаʺ, но още неотделена от скалистия масив четвърта плоча на 
Баалбекската веранда.

Явно нещо е попречило на древните мегастроители да завършват своя 
първоначален архитектурен план. Въпреки че учените разполагат с тези 
сведения, те все още не могат да си представят как тези масивни три мегалолита 
е било възможно да се преместят на голямо разстояние, да се изкачат на хълма 
и да се наместят по точно определен начин, и то по времето, когато 
човечеството все още дори не е било изобретило колелото.
Египетската стратегия

Учените веднага се разделили на няколко лагера за това как тези огромни 
мегалолити са били придвижени от неизвестната древна цивилизация. По‐
голямата част от тях се насочила към познатите методи за строителство от 
древността.

Ако обаче за тегленето на каменните блокове за египетските пирамиди са били 
необходими хиляда и петстотин роби, то за придвижването на товар, двеста 
пъти по‐голям, ще бъдат необходими над 30 000 човека, нещо, което е напълно 
невъзможно. След като се оказало, че дори с египетския модел за строене не 
може да се обясни как са били пренасяни камъните в Баалбек, много хора 
веднага се обърнали за обяснение не назад към времето, а нагоре – към Космоса.

Строителите астронавти

Според редица изследователи единственото логично обяснение за пренасянето 
на тези три мегалолита, всеки от тях тежащ по 1500 тона, е била използвана 
технология, непозната за древните жители на Земята, а естествено нейният 
произход е бил извънземен.

Според любителите на мистерии трите подпорни камъка на стената можело да 
са част от невиждан по размерите си паметник, но неизвестно на кого. Според 
по‐смелите защитници на извънземния произход на строителите това можело 
дори да бъде площадка за излитане на ракети, а мястото за приземяването на 
космическите кораби е било платото Наска, за което ви разказахме в 
предишната част на поредицата ни.

За съжаление, земни или не, строителите на Баалбекската веранда не успели да 
завършат грандиозното си дело и по този начин да отговорят на най‐простия 
въпрос – кой и защо си е направил труда да нареди тези камъни точно по този 
начин. 
 Банд‐и Амир 

Банд‐и Амир е първият и единствен национален парк в Афганистан. Състои се 
от шест езера с вода по‐синя от небето. Намира се на 3000 метра надморска 
височина насред огромна планинска пустиня, на 70км от древния град Бамиян, 
който някога е бил известен с двете си статуи на Буда, унищожени от 
талибаните през 2001г. За да стигнете до Банд‐и Амир се иска да имате 
приключенски дух и решителност. 

Паркът се намира високо в планините Хинду Куш в централен Афганистан. 
Естествено формираните езера се състоят от богата на въглероден диоксид вода, 
идваща от геотермални горещи извори. Въглеродните минерали във водата 
формират седиментната скала или белия варовик, който разделя езерата. 
   

Езерото на благоговението е най‐голямото и дълбоко от седемте езера със 
средна дълбочина от 150м. 

   
Регионът е бил избран да се превърне в първият национален парк на 
Афганистан още през 60‐те години, но плановете пропадат заради нестабилната 
политическа ситуация в страната. От 2004г. Банд‐и Амир е в списъка за 
изчакване на UNESCO и през 2008г. най‐после е избран за първия национален 
парк на Афганистан. 

   

Няколко хиляди туристи, предимно афганистанци, посещават 367 кв.км. парк 
всяка пролет и лято. Пътуването не е лесно и посетителите трябва да са решени 
да прекосят трудния терен. Пътят е неасфалтиран и затова трафикът е бавен и 
пътуването от Кабул трае 12 часа. 
   

Предвид положението в Афганистан, поддържката на парка не е приоритет. 
Липсата на персонал води до различни проблеми – увеличаване на 
замърсяването от човека, разрушаващи се екосистеми заради риболова с 
електричество и гранати и нарушаване на еко баланса заради 
неконтролираната  паша на животни и изкореняване на растителността, което 
води до ерозия на почвата и свлачища. 

 
Голяма част от животинския свят в Банд‐и Амир вече е унищожен. През 2008г. 
Афганистанското правителство забранява използването на лодка с бензинови 
мотори в езерата за да предотврати замърсяването на водата. 

   

 
 Безследно изчезнали 

Историята е натрупала достатъчно много необясними факти за масово изчезване на 
хора. Ето някои от тях. 

В края на 19 век на скалист остров е построен фарът Айлин Мор. На 15 
Декември 1900 г. той спира да функционира, защото изчезват и тримата 
наблюдатели.Разследването показва, че хората не са могли да отплуват или да 
бъдат похитени. Те просто са се “изпарили”. Произшествието така и остава 
неразгадана тайна. 

Известна е още една, дори по‐тайнствена случка. Сутринта на 21 Август 1915 г. 
английски батальон се заема с изпълнението на мисия. Най‐неочаквано над 
войниците се спуска мъгла, превърнала се в тъмен облак, който се вдигнал към 
небето и бавно заплувал в посока, противоположна на вятъра. А батальонът 
изчезнал, без да остави каквито и да е следи, че някога се е намирал там. До ден 
днешен не съществуват дори предположения за причината на тази странна 
трагедия. 

Не по‐малко тайнствена е историята, случила се през 1937 г. в Китай. На юг от 
Нанкин 3000 китайски бойци заемат отбранителна позиция на един от 
мостовете. Сутринта преди настъплението неочаквано радиовръзката с отряда 
се разпада. Пратените на проверка офицери не намират нито трупове, нито 
следи от някакви военни действия. За масово бягство неможе да се говори, 
защото войниците трябвало да прекосят охранявания мост. А какво тогава се е 
случило с толкова много хора? Отговор няма и досега. 

Още едно поразително събитие е регистрирано в тайнствения списък на 
загадките. През 1930 г., в Канада, на брега на езеро изчезва голямо ескимоско 
селище. Липсата на 2000 души забелязва един от жителите му, който отсъствал 
от 2 седмици. Удивителното било това, че в постройките всичко си билo на 
мястото. Търсенето на хората не дало никакви резултати. Нямало следи и около 
селото. 
Към същият тип тайни можем да отнесем и многобройните факти за 
изчезването на хора от плавателни съдове.Така например във Филипините на 
остров Токелау, на 10 Ноември 1955 г. , на няколко десетки метра от брега е 
намерен моторният кораб “Хойпта”, без 25‐членния екипаж и пътниците. 
Всчики опити да се открият хората са абсолютно безуспешни. А през 1941 г. в 
малък залив е намерен плавателният съд “Исландия”, в изправно състояние, но 
без нито един човек на борда. 

Всички тези факти и досега нямат убедителни обяснения. Може би затова 
попадат в енциклопедията на тайнствените факти на Ричард Лазарус ” Отвъд 
границите на възможното”. Но не трябва ли да съществува някаква физическа 
причина за подобни явления? Изследването на метеоритите, врязващи се с 
огромна звукова скорост в атмосферата на Земята (проведено навремето от 
автора), показва, че по този начин небесните камъни се зареждат с гигантски 
потенциали, величините на които, според разчетите, могат да достигнат 
милиони и милиарди волта. Възможни са два сценария на развръзката. В 
първия случай се образува пробой между метеорита и Земята, насъбраният 
потенциал се изсипва на планетата, цялата кинетична енергия се преобразува в 
електрическа което предизвиква взрив на метеорита. 
Но е възможен и втори вариант, при който метеоритът може да се разруши 
още преди взрива. Тогава потенциалът ще се снижи, пробой няма да има, но 
напрежението в атмосферата ще остане в течение на няколко часа, като 
постепенно намалява. Високият потенциал е способен да предизвика явление 
на електростатично притегляне, при което тежки тела, хора, дървета, дори 
малки яхти могат да се вдигнат във въздуха и да бъдат пренесени на големи 
разстояния. 
Възможно е тази “метеоритна сила” да е причина за изчезването на толкова 
много хора. Поне засега подобна хипотеза обяснява донякъде загадките, дали 
повод за различни легенди и митове. 
 Бермудският триъгълник ‐ мистериозни 
изчезвания и факти 
Някои твърдят, че той се е появил в резултат на извънземни сили, тъй като 
много хора твърдят, че областта определено е обитавана от духове. 
Мистериозните изчезвания са причинили доста страхове. Бермудският 
триъгълник е причина за толкова много мистериозни изчезвания, поради което 
остава неясен регион за хората навсякъде по света.  

Мястото на Бермудски триъгълник  

Известен още като Дяволският Триъгълник, той се намира в близост до 
Северозападния Атлантически океан. Бермудският триъгълник обхваща 
приблизително около 500 000 квадратни мили от Атлантическия океан. 
Върховете на триъгълника са в околните райони на Флорида, Сан Хуан, Маями 
и Пуерто Рико. Стотици останки от кораби са забелязани в тази област. Няма 
точна карта на Бермудския триъгълник, и повечето от загадъчните 
обстоятелства, които обграждат това място, все още предстои да бъдат 
обяснени. През 1964 г. едно списание първо е именувало тази област като 
Бермудския триъгълник и днес тази област все още продължава да бъде център 
на внимание за учени по целия свят.  

Мистерията и изчезванията в Бермудския триъгълник  

В последните няколко години са наблюдавани много инциденти в тази област. 
Това е довело до множество измислени истории от хора, които не могат да 
предложат никакво научно обяснение. Първото изчезване е било през 1945 
година. Това е бил трагичен инцидент, при който са изчезнали мистериозно 
петима души от флота над Атлантическия океан. Причината по онова време е 
била оповестена като ʺгрешкаʺ на пилота. Но полетът се е осъществил през 
спокоен ден с най‐опитният пилот ‐ лейтенант Чарлз Керъл Тейлър. Говори се, 
че членовете на семейството на пилота са протестирали срещу причините и 
най‐вероятно са убедили флота да промени причината на ʺпо неизвестни 
причиниʺ.  

Местоположението на Бермудския Триъгълник не за първи път влиза в 
мистериозните хроники. През 1872 г. се е случил инцидент, за който се е 
разбрало, когато се е появил корабът Мария Селесте без екипажа си на борда. 
Корабът е намерен изоставен, като инцидента е неизменно свързан с 
Бермудския триъгълник, въпреки че корабът е намерен в открито море край 
бреговете на Португалия.  

Това по‐късно е последвано от няколко доклада на хора, които са видели 
странни, въртящи се светлини. Тези странни светлини понякога са придружени 
от звуци. Понякога пък е имало и гъста мъгла в тази област. Саргасово море, 
което е разположено в средата на Атлантическия океан, е споменато в дневника 
на Христофор Колумб. Изглежда че неговият екип е първият, който има 
впечатления от тази област. Те са наблюдавали странни явления (танцуващи 
светлини на хоризонта) и самият Колумб е забелязал, че неговият компас не 
работи по обичайния начин, а сочи съвсем различна посока от правилната.  

Слухове, свързани с Бермудския триъгълник  

В средата на 60‐те години на миналия век са се появили слуховете, че 
извънземни същества стоят зад изчезването на самолети и кораби. Хората дори 
говорели за появата на НЛО в близост до този район. Някои хора дори 
стигнали до там да твърдят, че това място е обитавано от духове. 
Въображението на хората взело нови висоти с появата на времевата теория. Тя 
предполага, че корабите и самолетите са влезли в различна часова зона, след 
като са достигнали Бермудския триъгълник. Съгласно теорията, има голяма 
вероятност екипажа и хората все още да са живи там някъде. Някои смятат, че в 
този регион се е намирал изгубеният град на Атлантида.  

Възможни теории за мистерията на Бермудския триъгълник  

Учените посочват околната среда като основна причина за изчезванията в 
Бермудския триъгълник. Посочват още, че причините са или хора, или 
природни причини. Учените от университета Кардиф са открили, че 
съществува голямо наличие на газа метан в тази област на океана. Има 
различни причини за това събитие. Метан газ се формира в резултат на 
разложените тела на морските създания. Ако има периодични изригвания на 
метан, то тогава океанът не би бил в състояние да осигури необходимата 
гъвкавост по отношение на корабите, плаващи във водите. Тези изригвания 
могат да потопят корабите без да бъдат предупредени за това. По време на 
такива изригвания дори самолет ще бъде изправен пред опасност, тъй като 
веднага може да се запали. Метанът също така води до губене на мощност в 
двигателите след като бъде освободен в атмосферата.  

Въпреки многото теории и предположения, все още е широко разпространена 
вярата в свръхестествените теории. Бермудският триъгълник и до сега си остава 
загадка за мнозина. 

 
 Богове на Земята: Когато скалите приемат 
човешка форма 
 
Според древна китайска традиция, боговете на Небето не съществували в 
изцяло независимо от реалността ниво – те имат и материално съответствие на 
Земята. Древните вярвали, че големите скали, планини или „своенравни” земни 
релефи са част от цикъла на движение, чрез който боговете живеят и се 
поддържат. Така че всеки път, когато някое от тези изображения се срине, това 
означава, че жизненият цикъл на този Бог е свършил. 

Отвъд митовете или истините за съдбата на Вселената, тези визуални чудеса на 
природата могат да бъдат намерени по цялата планета – и отвъд нея. 
Настоящата ни култура не предлага великолепни обяснения за естествените 
каменни структури, но тези необичайни образувания все още пленяват 
въображението ни, често превръщайки се в ценни централни фигури по 
паркове и природни резервати. 

Пазителката на Бедлендс 

 
Разположено в югоизточна Алберта, Канада, това величествено геоложко чудо 
може да бъде наблюдавано само от голяма височина. Независимо от това, 
детайли са поразителни, когато човек си даде сметка, че в оформянето на тази 
огромна скална маса не е участвала човешка ръка. Интерпретиран от мнозина 
като човешка глава, носеща местно украшение за глава, а защо не и iPod, 
профилът е бил оформен вследствие ерозията на глинести скали от дъждовните 
води. 

Кабелите на слушалките са образувани от черен път, а ухото – от нефтен 
кладенец, където свършва пътят. Тези допълнителни детайли, създадени от 
човешка ръка, единствено добавят интересна нотка. Те не са абсолютно 
необходими, за да придадат идентичност на фигурата. 

В действителност те придават съвременен вид на това лице, който изглежда 
несъвместим с местния стил на първоначалната му форма. Други имена, 
приписани на “Пазителката” с нарастване на популярността й, са “Супер‐баба”, 
“Скалата”, “Главата на Хикокс”, “Изгледът от равнината”, “Слушащата скала” и 
“Напи”. 

 
 

”Старецът от планината” 

Някога този каменен портрет в Ню Хемпшир е бил величествена гледка. 
Според изчисления, профилът на “Стареца от планината”, измерен от 
брадичката до челото, е около 12 м. височина и 7,60 м. широчина. 

Счита се, че ледниците и поредица от няколко геоложки явления отпреди 
около 200 млн. години, са започнали първи да оформят тази естествено 
зародила се скулптура. В продължение на десетилетия, туристите й се 
възхищават като на благороден символ на Ню Хемпшир. 

Въпреки че местни легенди за региона разказват как следването на р. Меримак 
ще покаже пътя към планината с каменно лице, първите писмени записки, 
описващи подробно “Стареца от планината”, датират от 1805 г.  

През последните 100 години са използвани много съоръжения, за да се 
предотврати разпадането на гранитния монумент. Само няколко години преди 
разпада му бе приложено използването на кабели и епоксид, но впоследствие 
митичната глава се подчини на същите природни сили, които я бяха създали. 
Силни ветрове, съчетани с обилни дъждове и последвалото замръзване 
доведоха до срутването на гигантското лице в ранното утро на 3 май 2003 г.  

”Марсианското лице” 

Освен най‐посещаваните в света такива образувания ‐ “Старец от планината” и 
“Супер‐баба”, много запустели краища на Земята също могат да се похвалят 
със свои природни скулптури. “Седемте сестри”, “Молещият се монах” или 
румънският “Сфинкс” са само някои от хилядите естествено образували се 
монолити, които могат да бъдат намерени почти във всяка част на света. 
Вероятно още много такива естествени скулптури все още мълчаливо чакат да 
бъдат открити.  

Но Земята не е единствената с подобни образувания. Когато през 1976 г. бяха 
разпространени снимки на известната марсианска цитадела ‐ Сидония Менсае 
(Cydonia Mensae), това отприщи вълна от полемика. Изображенията на тези 
предполагаеми образувания подхраниха фантазиите на хилядите хора с 
надежда, че червената планета може да е обитавана от разумни същества с 
напреднала технология. 

Докато служители на NASA настояват, че първоначалните изображения на 
“Марсианско лице” (също част от Сидония) са се получили от случайната игра 
на светлината и сянката, други са убедени, че тези снимки разкриват една 
изумителна, неразказана история на червения ни съсед.  

Вероятно най‐прям сред тях е дискутираният изследовател Ричард Хоугланд. 
Тъй като разположението на тези интригуващи структури е в изумителен 
паралел със земните Египетски пирамиди, Хоугланд предлага смела теория, 
която се стреми да установи връзка между създателите на известния египетски 
Сфинкс и въпросното загадъчно „Марсианско лице”. 

За много хора, сателитните снимки на „Марсианското лице”, направени през 
2006 г., омаловажиха репутацията на обекта като геоложко чудо или като 
природно образувание. Но през 2008 г. марсианският пейзаж разкри друга 
фотографска мистерия: появата на седяща фигура сред скалите. Кадърът бе 
уловен от сондата “Spirit” и подобно на по‐ранното „Марсианско лице” тази 
снимка е убедила редица изследователи, че в крайна сметка Марс може и да не 
е чак толкова необитаем. 

Независимо дали марсианските технология и култура действително 
съществуват, никой не може да отрече, че тези структури, подобно на откритите 
на Земята, са успели да завладеят въображенията ни. Човечеството отдавна се 
вълнува при гледката на собствения си образ, изсечен в камъка. Но когато стане 
ясно, че тези скулптури са изваяни от ръката на самата Майка природа, скалата 
става обвита в дори още по‐голяма мистерия. 

В такива моменти природата изглежда предлага отражение на нас самите. 
Природният свят създава лице, с което лесно бихме могли да се асоциираме.  

 
 Богородица от Фатима 
 

 
 
Става дума, разбира се, за небезизвестната история, случила се през 1917 г., която и 
до днес е позната на света под името Богородица от Фатима. 
 

 
 
Португалската преса отделя огромно внимание на “Чудото на Слънцето”  
– 13 октомври 1917 г. 
 
 
Чудото на Слънцето 
 
На 13 май 1917 г. 10‐годишната Лусия Сантуш, 9‐годишният Франсиску Марту и 
неговата 7‐годишна сестричка Жасинта наглеждат поверените им овце, когато 
внезапно пред очите им се появява силно сияние. Докато уплашените деца са 
паднали на колене и се молят, те чуват мил женски глас, който им съобщава, че 
сиянието не е нищо друго, а самата Дева Мария, която има да им предаде 
важни послания. 
 
В продължение на цели шест месеца – от май до октомври, всеки път на 13‐и 
Дева Мария се явява в района на Фатима, като на третото си явяване – през юли, 
предава на трите деца своите послания. Освен това, също тогава, тя обещава, че 
на последното си явяване – на 13 октомври, ще направи чудо, за да я видят 
всички, а не само Лусия, Франсиску и Жасинта. 
 
Именно на 13 октомври 1917 г. се случва и т.нар. Чудото на Слънцето, след 
което дори и Ватиканът поглежда по‐сериозно на случая. Заради 
популярността, която случката получава, на въпросния 13 октомври в областта 
Кова да Ирия присъстват над 70 000 човека, които очакват чудото, което Дева 
Мария е обещала да направи. 
 
Изливащият се цял ден дъжд над множеството изведнъж спира, а тежките 
дъждовни облаци правят път на съвсем тънки сребристи облачета, които 
прикриват Слънцето така, че 70‐те хиляди присъстващи да могат спокойно и 
без опасност за здравето си да гледат към него. И когато всички очи са вперени в 
слънчевия диск, чудото изведнъж се случва – Слънцето започва да мени цвета 
си и да се върти досущ като огнено кълбо, докато най‐накрая сякаш пада от 
небето към земята и изчезва. 
 
Колкото и това популярно описание на случката да звучи доста 
неправдоподобно в наше време, не трябва да подминаваме факта, че и най‐
тиражните вестници в Португалия, които по онова време са били отявлени 
противници на църквата, не успяват да намерят логично обяснение на 
случилото се. Специалният пратеник на проправителствения “У Секуло” пише: 
“Слънцето изведнъж започна да се движи против всякакви физични и научни 
правила. В същия момент, в който затанцува, то започна да сменя и цветовете 
си.” В същия дух са репортажите и на “Ордем” и “У Диа”, които също не 
намират други думи, за да опишат странното последно явяване на Богородица 
по друг начин освен като “Чудото на Слънцето”. 
 

 
 
Дева Мария се явява на трите овчарчета от Фатима. 
 
Виденията от Фатима 
 
Колкото и загадъчно и мистериозни да звучи “Чудото на Слънцето”, то далеч 
не е най‐интересното нещо, което се случва по време на 6‐месечните слизания 
на Дева Мария на Земята. Това, което постоянно възбужда любопитството на 
хората, са трите послания, които Богородица отправя към човечеството чрез 
Лусия Сантуш. Още когато съобщава на трите деца, че ще им се явява в 
продължение на 6 месеца на всяко 13‐о число на месеца, Дева Мария им казва, 
че съвсем скоро ще прибере две от тях при себе си. И наистина – през 1919 г., 
малко преди 11‐ия си рожден ден, умира Франсиску, а сестричката му Жасинта 
също напуска този свят година по‐късно – през 1920 г., още ненавършила 10 
години. 
 
По този начин Лусия, на която Богородица казва, че ще доживее до дълбока 
старост (тя умира през 2005 г. на 98 години!), остава единствената, която пази 
тайните послания на Богородица. През 1941 г. църквата изисква от нея тя да 
напише какво й е предала Богородица. Лусия описва първите две видения, но 
отказва да разкаже за третото, тъй като “не е сигурна, че Господ й е позволил да 
го разкрие”. Все пак две години по‐късно Лусия написва и третото послание на 
Дева Мария, което, изключително изненадващо, Ватиканът отказва да 
разсекрети чак до 2000 г. 
 
Адът и Русия 
 
Първото видение от Фатима представлява картина на ада: “Дева Мария ни 
показа велико огнено море, което беше под земята. В този огън пропадаха 
дяволи и души в облика на хора, прилични на прозрачни горящи въглища, 
всички почернели или блестящи като бронз.ʺ 
 
В общи линии второто видение предсказва за идването на Втората световна 
война, както и за създаването на СССР и Източния блок, където църквата ще 
бъде преследвана, но в крайна сметка комунизмът ще свърши, а Русия ще се 
върне към религията: “Войната скоро ще свърши (б.р. през 1917 г. Първата 
световна война е в разгара си), но човечеството няма да поправи грешките си и 
затова Господ ще ги накаже с нова война, много по‐голяма и кръвопролитна. 
Кръв ще има и в Русия, тъй като там църквата ще бъде гонена. Русия ще 
разпространи грешките си по света, което ще провокира насилие и гонене на 
църквата. Но в крайна сметка Господ ще запази Русия, ще я върне към 
религията и ще се възцари мир”, гласи в общи линии второто видение от 
Фатима. 
 

 
 
Среща на “благословени” – папа Йоан Павел II при едно  
от общо трите си посещения при Лусия. 
 
Тайната на Ватикана 
 
Когато третото видение на Лусия достига до Ватикана, за разлика от първите 
две, то не е разкрито на широката публика. Самата тя настоява нейното 
видение да бъде съобщено на света още през 60‐те години, но Ватиканът 
отказва. Най‐интересното в случая е, че през годините малцина са 
привилегированите, които знаят истината и са се запознали с предсказаното от 
Дева Мария. 
На 26 юни 2000 г. двама от най‐високопоставените духовници – папа Йоан 
Павел II и кардинал Йозеф Рацингер (сегашният папа Бенедикт XVI), решават 
да направят обществено достояние това, което те знаят от много години – 
третото видение на Лусия. 
 
Това, което те “обнародват” обаче, само предизвиква още повече полемики. 
Според официалното становище на Ватикана третото послание на Дева Мария 
звучи горе‐долу така: “Видях град с руини и нови сгради, и облечен в бяло 
епископ, който пада мъртъв на земята, застрелян с оръжие от войник.” Папа 
Йоан Павел II и кардинал Рацингер заявяват, че фактически третата тайна от 
Фатима е предсказание за атентат срещу Светия отец, но и нищо повече. 
 
Още преди романите на Дан Браун да добият популярност, много любители на 
мистерии изказват предположението, че Ватиканът пази страшно много тайни 
от миналото и предсказания за бъдещето, които по една или друга причина не 
иска да разкрива на широкия свят. Затова се раждат и редица слухове и 
легенди, включително и тези какво “в действителност” е третото предсказание 
от Фатима и ако наистина то е за атентат срещу папа Йоан Павел II, то тогава 
няма как да няма и още едно – четвърто, което да е относно съдбата на цялото 
човечество. 
 
През годините много силно са се наложили две вярвания – че “истинското” 
трето послание крие в себе си информация или за края на света, или за края на 
Римокатолическата църква. Според представителите на първото “течение” 
Богородица е съобщила на Лусия за идването на края на света и дори е 
посочила дата, когато това да се случи. Може би точно заради това тя е 
настоявала нейното послание да стане обществено достояние, но Ватиканът 
нарочно е криел тази информация, за да не се всява масова паника в света. 
 
Привържениците на втората конспирация смятат, че “тайната” от Фатима 
предсказва криза на вярата на Запада и крах на църковната йерархия под 
натиска на “отстъпничество и ерес”. 
 
Независимо дали Ватиканът наистина е разкрил на 100% цялата информация, 
оставена от Дева Мария чрез Лусия, Богородица от Фатима си остава едно от 
най‐популярните и важни религиозни “събития” за изминалия вече XX век. 
Колкото и скептиците да се опитват да “пробият” вярването, че Дева Мария 
наистина е слязла на Земята и е общувала в продължение на 6 месеца с тези три 
деца, случаят си остава една от най‐големите мистерии от по‐новото време. А 
Лусия, Франсиску и Жасинта, дори и да не са видяли Богородица, са обявени 
официално от Римокатолическата църква за “Благословени”. 

 
 В Африка откриха липсващото звено с 
маймуната 
 

В Африка археолози откриха два добре запазени скелета на около 1, 9 милиона 
години. Единият принадлежи на жена, а другият – на дете на възраст около 
девет години. Находката е безценна, твърдят учените. 

Според тях това е преходът между човекоподобните примати и съвременния 
човек. Те нарекли откритието седибски австралопитек и според тях дова е 
свързващото звено, което се опитват да открият от десетилетия. 

В пещерния комплекс Малапа, който се намира недалеч от Йоханесбург, 
учените намерили вкаменелите останки на двете човекоподобни същества – 
жена и малко момче. Едните останки били разположени в близост до другите. 

Според археолозите най‐вероятно двамата са били роднини. Възможно е те да 
са загинали заедно. Най‐вероятно човекоподобните не са могли да излязат от 
пещерата, където са се скрили. 

Според учените е започнал проливен дъжд, който буквално ги е удавил в 
пещерата. След това телата им били пренесени от течащата вода в подземно 
езеро, където те са се запазили в образувалия се слой скална порода, наситена с 
калций. 

Заедно с останките на човекоподобните същества са открити също така кости от 
древни животни – саблезъби тигри, антилопи, мишки и зайци. Тъй като 
зверовете също са вкаменели останки, най‐вероятно и те са загинали като 
човекоподобните същества. 
  

Според учените находката е истинско съкровище, тъй като се отнася към 
периода, в който маймуните са започнали да се превръщат в хора. Точно преди 
около 1, 8‐1, 9 милиона години те са започнали да се изправят на два крака. 

Някои учени обаче смятат, че седибските австралопитеци не са липсващото 
звено, а принадлежат към съвсем друга еволюционна верига. Дребните зъби, 
развитият таз и дългите крака ги правят близки на хората. 

В същото време непропорционално дългите ръце като на маймуни и прекалено 
малкият размер на черепната кутия сочат, че тези същества са принадлежали 
към някакъв древен вид, смятат учените. 

Изобилието от вкаменели останки привлича в момента учени от цял свят в 
пещерния комплекс Малапа. Преди дни са открити вкаменелите останки на 
още две същества, чийто произход и принадлежност тепърва ще бъдат 
изучавани. 

 
 Великденския остров 
 
Великденският остров е забележително късче от 
сушата... на края на света. Всичко, което е свързано с 
това място, е обвито в дълбока тайна: гигантски 
статуи; невидими сили, които плашат и привличат; 
магнетизъм, движещ колите против гравитацията. 
Своето необичайно име този остров получава 
неслучайно. Съществуват редица версии, но първите 
потвърдени сведения показват, че холандският 
мореплавател Джейкъб Рогевин е доплавал до острова 
с три кораба навръх Великден и в чест на 
християнския празник го нарекъл Великденски. 
 
Островът е разположен в източните части на Тихия океан. Има форма на 
триъгълник със страни 16, 18 и 24 км. Островът има вулканичен произход. На 
него има 70 кратера на изгаснали вулкани, като най‐големият е разположен в 
ъгъла на ʺтриъгълникаʺ. В центъра на острова е пустиня. Площта на острова е 
165,5 кв. км. Най‐високата точка е Маунта Теревака ‐ висока 539 м над морското 
равнище, останалите 3000 м са скрити под водата.  
Великденският остров се смята за най‐отдалечения остров: до бреговете на 
Чили има 3500 км, а до най‐близкия остров ‐ над 2000 км. На острова няма нито 
едно дърво, той е покрит с рядка трева. Няма нито реки, нито ручеи, 
дъждовната вода се влива в три неголеми езера, образувани в кратера на вулкан.  
Той е разположен в субтропиците, затова курортният сезон продължава 
практически цяла година. Средната температура е +21°С, а най‐топлият месец е 
февруари. Дъждовен период няма. 
 
В момента населението на острова 
се състои от около 2000 човека. 
Сред местните жители има 
представители на три раси: 
чернокожи, червенокожи и бели 
хора. Характеристиката на 
типичния великденец e висок, 
едър, много от тях имат 
татуировки, обичат да пушат и 
пият. Много усмихнати, нямат 
нищо против да пококетничат и 
поласкаят околните, говорят рапануи, английски и испански. 
Откъде идват първите обитатели на острова, е една от загадките. Преданията 
говорят за тайнствената земя Хива, прародина на островитяните, останала в 
океана. По други фантастични версии ‐ остро‐витяните са представители на 
много развит народ, който е дошъл на острова, за да се спаси от природни 
катаклизми. 
В днешно време основен вид работа на местното население е риболов и 
овцевъдство. 
 
Много островитяни посвещават своето време на изследвания на местната 
енергетика или духовни сили, изучават статуите и даже самия остров. Може би 
затова много от чужденците, които идват на острова, намират на него душевен 
покой, енергия и такова щастие, което никога по‐рано не са изпитвали. 
Единственият населен пункт на острова е град Ханга‐Роа. Там е построен 
съвременен хотел, има интернет център, национална телевизия, самолетен 
транспорт. 
 
 
 
Загадките на острова 
 
 
В миналото островът е бил покрит с богати 
тропически гори. След това те са изсечени от 
островитяните за строеж на къщите, за огрев, за да 
пренасят и издигат каменните статуи. 
Неплодородието подложило на изпитание 
местното население. Разразили се битки между 
родовете за оскъдните средства за препитание. 
Вярва се дори, че победителите изяждали жертвите 
си, за да придобият сила. Свидетелство за това са 
костите, открити на острова. Канибализмът на 
жителите може да има и ритуално значение. Една 
от пещерите се нарича ʺПещерата, където се ядат  
хораʺ. В нея има изображения на духове, които приличат на летящи птици. 
Културата на островитяните започнала да загива. Островът им се превърнал в 
кланица. Селата им били опустошени. 
 
 
 
 
Една от загадките на острова, която 
не дава покой на няколко поколения 
пътешественици и изследователи, 
остават съвършените каменни 
статуи ‐ моаи. Тези камъни са с най‐различни размери ‐ от 3 до 21 м. Някои от 
тях тежат от 10 до 20 тона, но има и великани от 40 до 90 тона. С тези каменни 
статуи започва славата на острова. Съвършено непонятно е как те могат да се 
появят на такъв закътан в океана остров с оскъдна растителност и ʺдивоʺ 
население. Статуите имат необичайно странен вид ‐ много голяма глава с 
издадена брада, с дълги уши и без крака. При някои на главите са поставени 
ʺшапкиʺ от червен камък. С ръбато лице, заострен нос, тънки устни, лека 
гримаса на насмешка и презрение, високо чело ‐ кои са те!? На някои статуи е 
изобразена татуировка и огърлици. Лицето на един от каменните гиганти е 
покрито с дупчици. Може би в древните времена мъдреците, които са живели 
на острова и са изучавали движението на небесните тела, са татуирали на 
лицето карта на звездното небе. Очите на статуите гледат в небето. В стари 
времена островитяните били убедени, че моаи охранявали техните земи и 
самите тях от зли духове. Известно е, че скулптурите са правени от вулканична 
лава на един от краищата на острова, а след това са пренасяни по три главни 
пътеки към мястото на церемонията ʺахуʺ, намиращо се на бреговата линия. 
Повечето от статуите лежат недовършени, някои са застинали в кратера на 
вулкана Раню Рараку. Защо ли хората, които са изработили тези скулптури, са 
прекратили своята работа? Всичко е по местата им, все едно че хората са 
оставили внезапно работата си и никога вече не са се върнали към нея. 
 
Още една загадка е, че 
изследванията показват, че за тези 
години неголямото население на 
острова не може да изработи, 
пренесе и установи даже половината 
от статуите. На острова са намерени 
древни табелки с издълбана 
писменост. По‐голямата част от нея 
е изобразявала времето на 
покоряването на острова от 
европейците. Те са четели от ляво на 
дясно и след това от дясно на ляво. Никой не е успял да ги разшифрова. В 
началото на 1996 г. е обявено, че четири дъсчици са разшифровани. Любопитно 
е, че в езика на островитяните има дума, означаваща бавно придвижване без 
помощта на крака. Левитация ли е? Не са ли използвали този фантастичен 
способ при транспортиране и установяване на моаи?  
И още една загадка. На старата карта около Великденския остров са изобразени 
други територии. Устните предания разказват за бавно потъващи земи под 
водата.  
Други легенди разказват за катастрофа: за огнена лава, пусната от бог Увок, 
погълнала земите. 
 
До Великденски остров може да се отиде по два начина: 
 
1. С туристическа яхта или индивидуално с яхта. 
2. Със самолет на авиокомпания Лан ‐ Чили ‐ Сантяго ‐ Таити за около 5 часа. 
Ежегодно островът се посещава от над 20 000 туристи. На него има великолепен 
плаж. Пясъкът е с розов цвят. Водата в океана е 25‐27 °С. 
 
 
 
 
 
 
Посетителите може да се установят в отделни къщички или в комфортни 
хотели. С първата крачка на 
острова човек се убеждава, че 
статуите се явяват като 
знакови елементи на 
островния живот. Те 
наброяват над 1000 и 
основният туристически 
маршрут е организиран така, 
че туристите да могат да видят 
и разгледат всички оцелели 
моаи и аху. 
 
Може да се запознаете с острова, съпроводени от екскурзовод или да си вземете 
джип. И така, ако ви се иска да отдъхнете и се отделите от ежедневието, 
незабавно излезте в отпуск, почувствайте се като първооткриватели и 
преоткрийте Великденския остров ‐ мъничък остров на края на света, изгубен в 
океана, най‐крайното и бяло петънце на нашата планета. 
 Висящите градини на Семирамида 

 
 
Семирамида ‐ Шамурамат (края на ІХ в. пр.Хр.) ‐ е историческо лице, но 
животът й е легендарен. Според преданието, дъщеря на богинята Деркето, 
Семирамида расла в пустинята сред ято гълъби. Видели я овчари и я дали на 
пазача на царските стада Симас, който я възпитал като родна дъщеря. 
Царският войвода Оан видял девойката, а тя била удивително красива, умна и 
смела и се оженил за нея. Семирамида очаровала царя, който я отнел от своя 
войвода. Семирамида станала царица. След смъртта на мъжа си тя станала 
наследница на престола. И тогава се проявили нейните способности да 
управлява мирно държавата. Царският двор блестял с великолепието си. 
Царицата доброволно предала властта на сина си, а сама се превърнала в гълъб 
и отлетяла от двореца с ято гълъби. От тогава асирийците започнали да я 
почитат като богиня, а гълъбът станал за тях свещена птица. 
 
Знаменитите ʺвисящи градиниʺ обаче били създадени не от Семирамида, и 
дори не по времето на нейното царуване, в чест, уви, на една не толкова 
легендарна жена. Те били построени по заповед на Навуходоносор за неговата 
любима жена Амитис ‐ мидийската принцеса. 
 
Вавилонският цар Навуходоносор II (605 ‐ 562 г. пр.Хр.) борейки се против 
главния си враг ‐ Асирия, чиито войски два пъти разрушавали столицата на 
Вавилонското царство, сключил военен съюз с Кнаксар, царя на Мидия. След 
победата над Асирия, те си разделили територията й помежду си. Военният 
съюз бил укрепен с женитбата на Навуходоносор II за дъщерята на мидийския 
цар. Прашният и шумен Вавилон, разположен върху гола пясъчна равнина, не 
радвал царицата, израсла в гористата и зелена Мидия. За да я утеши, 
Навуходоносор заповядал да бъдат издигнати ʺвисящи градиниʺ. Столицата той 
превърнал в непристъпна крепост и живеел в неповторим разкош. 
 
Точното местоположение на градините не е известно. Според мнението на 
някои учени, те би трябвало да се намират в близост до царския дворец. Други 
смятат, че по‐вероятно да са били на самия бряг на Ефрат. Кое от тези 
предположения отговаря на истината, ние не знаем и досега. Възможно е то да 
остане загадка завинаги. 
 
Най‐точни сведения за градините ни дават гръцките историци, но описанието 
им все пак е оскъдно: ʺГрадината е четириъгълна и всяка нейна страна е четири 
плетри дълга. Състои се от дъгообразни хранилища, разположени в шахматен 
ред, подобно на кубични основи. Изкачването до най‐горната тераса става по 
стълба...ʺ 
 
Съвременните историци доказват, че когато войниците на Александър 
Македонски стигнали до плодородната земя на Месопотамия и видeли 
Вавилон, останали поразени. След връщането си в своята родина те разказвали 
за удивителните градини и дървета в Месопотамия, за двореца на 
Навуходоносор, за Вавилонската кула и зикуратите. Това дало храна на 
въображението на поети и древни историци, които смесили всички тези 
разкази в едно, за да се роди едно от седемте Чудеса на света. 
 
 
В архитектурен план висящите градини представлявали пирамида, състояща се 
от четири етажа ‐ платформи върху колони с височина 50 лакти (27,75 м). 
Долният етаж имал формата на неправилен четириъгълник със страни 42 и 34 
м. За да не се просмуква водата, с която поливали, надолу, повърхността на 
всяка платформа отначало покривали със един слой тръстика, смесена с 
природен асфалт, след това ‐ два реда тухли, иззидани с гипсов разтвор, а 
отгоре нареждали оловни плочи. Върху тях била насипана плодородна земя, 
където били засадени семена от различни треви, цветя, храсти, дървета. 
Височината на етажите давала достатъчно светлина за растенията. Пирамидата 
напомняла вечно цъфтящ хълм. 
Градините се издигали стъпаловидно и се съединявали със стълби, покрити с 
розови и бели камъни. 
 
Всяка тераса представляла самостоятелна градина, от тук идва и популярното 
наименование ʺвисящи градиниʺ. И все пак, всичките тераси образували едно 
цяло. По външния край растяли пълзящи растения и лиани, които 
преминавали върху следващата тераса и така обединявали всички градини в 
единен ансамбъл от дървета, храсти, жив плат, бордюри и алеи с цветя. 
 
Във вътрешността на колоните, които поддържали платформите, имало тръби, 
по които ден и нощ се подавала вода от Ефрат до най‐горната тераса, откъдето 
тя се стичала в ручеи и малки водопади, оросявайки растенията от по‐долните 
етажи. В тези необикновени градини цъфтели най‐удивителни и редки видове 
дървета и прекрасни цветя. Ден и нощ стотици роби въртели водонапорното 
колело с кожени съдове, оросявайки висящите градини с вода от Ефрат. 
Великолепните градини с редки дървета, донесени от Мидия, красиви ароматни 
цветя, сянката и прохладата в знойната Вавилония, ромоленето на водата, 
изглеждали наистина като чудо. 
 
През 331 г. пр.Хр. войските на Александър Македонски преввзели Вавилон. 
Прославеният пълководец направил града столица на своята грамадна 
империя. Именно тук, в сянката на висящите градини, свършил земният му път 
през 323 г. пр.Хр. След смъртта на Александър Вавилон постепенно запада. 
Градините запустяват. Мощни наводнения разрушили тухления фундамент на 
колоните, платформите се разрушили и рухнали. Така загинало едно от 
чудесата на света. 
 
ХХ век откри някои тайни около легендите за висящите градини. Археолозите 
все още се стараят да съберат достатъчно подтвърждения, преди да направят 
окончателните си заключения за местоположението на градините на 
Семирамида, за поливната система, за истинските причини за създаването им. 
 
Единствената следа от този грандиозен паметник на инженерната мисъл е 
открита благодарение на разкопките на Робърт Колдевей през 1898 г., открил 
пресичащи се траншеи близо до град Хила (на 90 км от Багдад), в чийто разрези 
и досега се виждат следи от полуразрушен зид. 
 Врата към ада 
 

Уникалната дупка гори без прекъсване повече от 35 години. 

Това място се намира в Узбекистан, близо до малкия град Дарваз и местните го 
наричат „Врата към ада”.  Историята му е отпреди 35 години. Тогава геолози 
копаели за газ и изведнъж попаднали на подземна кухина, която била толкова 
голяма, че цялото място, заедно с оборудването, машините и палатките се 
свлякло под земята. Дупката била с диаметър 60 метра и дълбочина 20 метра. 
Никой не посмял да слезе долу, защото кухината била пълна с газ. Решили да 
го запалят, като мислели, че ще изгори за няколко часа. От тогава дупката гори, 
вече 35 години без прекъсване. Никой не знае колко газ е изгорял през тези 
години, но изглежда сякаш  няма край. 
  

 
 

 
 

 
 

 
 Все още загадка: търкалящи се сами камъни в 
Долината на смъртта 

Националният парк „Долината на смъртта” крие една от загадките на света. 
Това са търкалящите се без чужда помощ камъни, които оставят след себе си 
следи върху пустинната повърхност на едноименната долина. 
 
Долината на смъртта е известна с неблагоприятния си климат и изключително 
тежките условия за живот, поради които тя не е населена. През лятото в 
дяволското място температурите често надвишават 50 градуса (там е и най‐
високата измерена температура в САЩ и втората в света – 56,7°C). През зимния 
сезон термометрите редовно отчитат под 0 градуса. В Долината на смъртта 
няма вода, поради което районът е един от най‐сухите и топли места в света. 
 
Неблагоприятният климат обаче не е това, което най‐много вълнува учените. 
Загадката, която от години те се опитват да решат, е как камъните в Долината 
на смъртта се търкалят сами в приблизително права линия, изминавайки по 
над 350 метра годишно. Най‐доброто обяснение на странното явление засега е 
съвпадението на различни метеорологични фактори, благоприятстващи 
движението на скалите. Вятър със скорост от 145 км/ч, наличието на ледени 
образувани през нощта и на тънки слоеве мокра глина през деня според 
учените са причините, поради които камъните се движат. Теориите не 
изключват и надигащата се изпод пясъчната повърхност вода, която се 
изтласква от вятъра и образува благоприятна за търкалянето на камъните 
повърхност.  Всички предположения засега обаче си остават просто хипотези. 
Загадката на Долината на смъртта все още не е окончателно разгадана. 
 Гиганти са обитавали земята преди нас 
В историческите хроники на XIX век често присъстват доклади от различни 
краища на света за скелети с необичайно големи размери.  

През 1821 година в Тенеси, САЩ, в древни каменни стени са открити останките 
на човешки скелети с височина 215 сантиметра. През 1883 г. в Юта пък при 
разравянето на няколко могили са били открити гробове на аборигени, 
извисявали се до 195 сантиметра. Въпреки че средният им ръст е бил с около 30 
по‐малко. 

През 1899 миньорите в Рурската област в Германия открили вкаменени скелети 
на хора, които варирали от 210 на 240 сантиметра.  

През 1930 година в Австралия местни миньори пък непрекъснато се натъквали 
на вкамелости с отпечатъци на огромни човешки стъпки. Съдейки по тях, 
антрополозите са изчислили, че собственикът им се е извисявал до... 365 
сантиметра.  

В Китай също има доста доказателства за съществуването на хора‐гиганти в 
древността. На територията на страната има открити фрагменти от челюсти и 
зъби, принадлежали на хора с височина до 3‐3.5 метра и тежащи до 400 
килограма.  

През 1971 г. земеделският производител от Куинсланд Стивън Уокър се 
натъкнали на огромна човешка челюст, зъбите на която били дълги по 5 
сантиметра.  

В един от най‐старите книги, озаглавена ʺИстория и Античностʺ, намираща се в 
библиотеката на Оксфордския университет, е описан доклад за откриването на 
гигантски скелет, направен през Средновековието. ʺГигантът бе открит 
погребан в земята на 4 метра дълбочина и в пълно военно облекло. Дължината 
на скелета бе 4.5 ярда (4 м), а зъбите му 6.5 инча (17 см)ʺ.  

През 1936 година немският палеонтолог и антрополог Ларсън Кол открива 
скелетите на гигантски хора на брега на езерото Елиза в Централна Африка. 12 
мъже, погребани в масов гроб, са достигали до ръст 375 сантиметра.  

Съществуват доказателства, че и по време на Втората световна война в Полша 
по изкопаване на гроб след масов разстрел са открити вкаменени черепи, 
високи 55 см. Или почти три пъти повече, отколкото при съвременния човек.  

В Южна Африка в диамантени мини през 1950 г. е бил открит фрагмент от 
огромен череп, висок 45 cм. Над веждите е имал две странни издатини, 
приличащи на малки рога. Според антрополозите, изследвали откритието, 
черепът е бил на около девет милиона години.  
Гигантски кости открити в пещера в Бавария 
Даниел Фишер, военен фотограф на САЩ, преместен в 
контролнопропусквателния пункт на Обединения мултинационален център за 
подготовка, през ноември 2007 година се натъква на гигантски кости в пещерата 
Брайтенвинер, разположена в Бавария в близост до пункта.  

ʺС двама мои приятели случайно открихме мистериозното място. Носехме 
видеокамера с нас и заснехме хилядите огромни кости, които по всяка вероятност са 
принадлежали на великани. Няколко пъти се връщахме в пещерата и гледахме 
многократно видеото. В крайна сметка решихме да се свържем с учени, които да 
обявят находката, след като се убедят в нейната истинностʺ, пише Даниел 
Фишер на изследователя от Калифорния Патрик Кук. 

Изследователят гледа филма и се свързва със фотографа за допълнителна 
информация, която той по‐късно разкрива в шоуто Зона Х. Даниел Фишер не се 
спира случайно на Патрик Кук. През 2003 г. изследователят и екипът му се 
натъкват на записки, от далечната 1563 г., където се говори за планини от 
гигантски кости, натрупани в пещерата Брaйтенвинер.  

Според записките от 1563 година, откритите останки са били многобройни и за 
да се влезне в пещерата се е наложило част от костите да бъдат преместени. ʺТе 
бяха изумително дълги, сякаш от измрели великани. Стигнахме и до свод, под който 
стоеше колосален череп, какъвто никой никога не бе виждал! ʺ, разказва немецът 
преди 500 години. 

Пещерата сега е труднодостъпна, тъй като е в зоната на военна тренировъчна 
база, но филмът може да бъде намерен свободно в интернет. Краткото клипче е 
поредно доказателство за предишните раси, населявали земите ниʺ, разказва 
Кук. Досега той е проучил над 200 исторически описания на гиганти от целия 
свят. Събирал е информация от легенди, разкази, исторически хроники и 
летописи на инки, ацтеки и толтеки, индианци и аборигени, европейци, 
австралийци и азиатци.  

Цяла ʺКнига за гигантитеʺ съдържат и Кумрански свитъци от Мъртво море. 
Фрагменти от ʺКнига на Енохʺ, която е част от свитъците, разказват как 200 
ангели прелъстили ʺсмъртните жени на човецитеʺ. От необичайните бракове 
израснало поколението на 14‐метровите хора. Колосите в Библията също са 
многобройни, Най‐известният от тях е Голиат.  

През XIX в. в процеса на завладяване на Северна Америка кавалерията на САЩ 
влиза в битка с местно племе, чиито бойци се извисявали над З метра. След 
голямата сеч оцелелите от племето са преместени в резервати. Участващите 
генерали разказват, че избитите не са хора, защото са били прекалено високи, 
червеноскоси и са имали бяла кожа. Правителството издава заповед избитите 
да се натоварят да се пренесат в института ʺСмитсънʺ във Вашингтон. Архивите 
на института свидетелстват, че гигантските кости наистина са съхранявани в 
него.  

В периода 1792 г. до 1965 г. археолозите не спират да изравят останки на гиганти 
в 16 американски щата. Според някои откриватели, титаните от Северна 
Америка достигали височина от 8 метра и прескачали без усилие бизони. 
Някои индиански племена си общували с тях.  

В Агадир, Мароко, френски капитан открива пълен арсенал бойни оръжия ‐ 500 
брадви, тежащи над 15 кг. Бойците, които са носели тези брадви, са били поне 4 
метра високи и са имали огромни ръце.  

Интересен е и случаят, когато през далечната 692 г. група археолози отварят 
гробница близо до Ангерс, Франция. В нея открили скелет, дълъг 5, 5 метра.  

 
 Гигантските скулптури на остров Пасха 
Остров Пасха (Рапа‐Нуи) е едно от най‐уединените обитаеми места в света. 
Намира се в Тихия океан. Отдалечен е на 3700 километра от Южна Америка 
(най‐близкия континент) и на 2600 километра от Питкейрн (най‐близкия 
остров). Цялата историята на Остров Пасха е забулена в тайни.  

Вероятно всеки ще се запита ‐ с какво всъщност привлича вниманието този 
остров? Отговорът е в това, че по крайбрежието му, разположени на масивни 
постаменти, се издигат около 200 гигантски каменни изваяния ‐ ʺмоаиʺ. Още не 
по‐малко от 700 скулптури били изоставени в различна степен на готвност. 
Били изоставени в каменоломните или по древните пътища. Сякаш древните 
майстори прекратили внезапно работата си.  

Гигантските скулптури били изработвани на склона на вулкана Рано‐Рараку, 
намиращ се в източната част на острова. Готовите статуи ʺмоаиʺ били спускани 
по склона към крайбрежието, отстоящо на 10 километра от кариерите. 
Материала от който били изработвани е пемза, а височината им варирала от 5 
до 7 метра.  

По‐късните образци достигали до 10‐12 метра. Тежали до 20 тона. Единици, 
достигат тегло повече от 90 тона и имат изключително големи размери. 
Представляват фигури с много големи глави, с тежки изпъкнали брадички, 
големи уши и масивни тела, без крака. Някои имат шапки на главата, 
изработени от червен камък и се предполага, че са вождове, обожествени след 
смъртта си.  
Каменните постаменти, върху които били поставяни, достигали до 150 метра 
дължина, а височината им била около 3 метра. Тежали по 10 тона. Адмирал 
Рогевеен, откривателят на Остров Пасха, не можел да проумее, как при липсата 
на дървета и съответно без дървени ролки, без здрави въжета, без колела и 
впрегатен добитък, можело да бъде извършена такава дейност. Как било 
възможно единствено със силата на собствените си мускули, островитяните да 
придвижат и издигнат гигантските каменни монументи? Според древните 
легенди, статуите се движели сами(! ).  

Сега съществуват множество хипотези, опитващи се да обяснят загадката. 
Някои от тях, даже се потвърждават от експерименти, но всичко това доказва 
само едно ‐ това е възможно по принцип. Но защо е правено всичко това? На 
този въпрос няма отговор. Удивително е, че изправените великани били видяни 
за последен път през 1830 година от пристигналата френска ескадра. След това, 
никой не видял повече оригиналните статуи, издигнати от местните жители(! ). 
Това, което се вижда днес, било възстановено през ХХ‐ти век. Последната 
реставрация на 15 ʺмоаиʺ била осъществена през 1992‐1995 година от японски 
специалисти.  

Въпроси без отговор 

Възстановката била направена, но въпросите остават. Защо са били създавани 
гигантските статуи ʺмоаиʺ? Зщо създателите им са прекратили внезапно 
работата си? Явно е, че не тези 2000 души, които видял адмирал Рогевеен, са 
създали монументите. Явно е, че обществото на създателите би трябвало да е 
добре организирано.  

Но какво се е случило с тях? Изследователите били изключително затруднени, 
защото историята на остров Пасха се изграждала чрез устни предания. 
Единствените оскъдни писмени източници ‐ знаменитите таблички ʺронго‐
ронгоʺ, не са разчетени до сега. Наистина, голяма част от тях били унищожени 
от мисионерите, но дори и малкото, достигнали до нас, сигурно биха хвърлили 
светлина върху загадките. Стига да бъдат разчетени!  
 Гробницата на Тутанкамон 
 

 
 
Долината на царете 
 
Археологът Хауърд Картър търси цели шест години последния дом на фараона‐дете 
 
В предишните части на поредицата ви запознахме с единственото от оцелелите и до 
днес Чудеса на античния свят – Пирамидите от Гиза. В следващите броеве оставаме 
на египетска територия, като от покрайнините на Кайро ще се преместим в 
“Долината на царете” край Луксор ‐ “най‐великия музей на открито”. 
 
След като през 2008 г. там бяха открити още две нови гробници, една от най‐
големите туристически атракции в света предлага на своите посетители вече цели 
62. Но надали има някоя, която да е обгърната с повече мистика и да се радва на 
такава популярност като тази на Тутанкамон. Затова в следващите части на 
поредицата ще ви разкажем за откриването на гробницата от Хауърд Картър, за 
несметните й богатства, за проклятието на фараона, както и за последните 
разкрития за това как е загинал най‐младият от владетелите на Египет. 
 
  
 
Карнарвън и Картър 
 
През 1902 г. американецът Теодор Дейвис получил разрешение от египетското 
правителство да започне разкопки в “Долината на царете”. Той копал в 
продължение на 12 зими. Открил такива значителни гробници като тези на 
Тутмус IV, Сипта и Хоремхеб, и намерил мумията и ковчега на великия 
“фараон‐еретик” Аменхотеп IV. 
 
През първата година на Първата световна война концесията на Дейвис 
преминала върху лорд Карнарвън и английския археолог Хауърд Картър. Така 
започва историята на най‐забележителната находка в египетските гробници, 
история, която – както писала по‐късно сестрата на Карнарвън – “започва като 
приказката за Аладиновата лампа и завършва като гръцката легенда за 
Немезида”. 
 
  
 
Началният песимизъм 
 
Пред Карнарвън и Картър лежала “Долината на царете”. Десетки други преди 
тях били копали тук и нито един не оставил за работата си точни бележки или 
поне планове. Купищата изкопана земя напомняли планина на лунната 
повърхност, а сред тях зеели входовете към откритите гробници. 
 
Нямало друг избор, освен да се копае планомерно, докато се стигне до скалната 
основа. Картър предложил разкопките да започнат в триъгълника, заключен 
между гробниците на Рамзес II, Меренпта и Рамзес VI. “С риск да ме обвинят, 
че проявявам многознайство с късна дата – пише Картър ‐ искам да заявя, че 
още тогава решително се надявахме да намерим гробницата на определен 
фараон и този фараон беше Тутанкамон.” 
 
Това звучи невероятно, като си представим разровената от край до край 
“Долина”. В допълнение единодушното мнение на всички специалисти било, че 
времето на големите открития в Долината на царете било вече отминало. 
 
Точно 100 години преди това, след като “разчистил” гробниците на Рамзес I и 
Сети I, на Еже и Мемту‐хер‐хопшеф, италианският археолог Белцони писал: 
“Твърдо съм убеден, че в долината Бибан ел‐Мулук няма други гробници освен 
тези, които неотдавна открих, защото, преди да напусна тези места, напрегнах 
всичките си скромни сили да намеря още някаква гробница, но безуспешно. 
 
Моето мнение се потвърждава и от това, че независимо от собствените ми 
проучвания, британският консул господин Солт в продължение на четири 
месеца след моето заминаване също търсил да намери някаква гробница, но 
напразно. ”През 1844 г., 27 години след Белцони, дошла голяма пруска 
експедиция, която подробно измерила “Долината”. Когато си заминали, 
нейният ръководител, небезизвестният Рихард Лепсиус също се присъединил 
към мнението, че било намерено вече всичко, което можело да се намери. 
 
Това обаче не попречило на други изследователи (Лорет и Дейвис) да открият 
още няколко по‐малки гробници в Луксор. Но сега вече буквално всяко зрънце 
пясък в “Долината” било пресято и преобърнато и когато Масперо като 
началник на управлението на старините подписал на лорд Карнарвън 
концесията за разкопки, той изразил вече като учен твърдото си убеждение, че 
тази концесия фактически е безпредметна, защото мястото край Луксор вече не 
можело да предложи никакви находки. 
 
 

 
 
 
Малките знаци 
 
Какво давало след всичко това надежди на Картър, че все пак ще намери 
някаква гробница, и то не коя да е, а точно определена гробница? Той познавал 
находките на Дейвис, защото ги видял със собствените си очи. Между тях имало 
фаянсова чаша, намерена под една скала, и на нея било написано името на 
Тутанкамон. В шахтова гробница някъде съвсем на близо той намерил разбита 
дървена кутия. 
 
В тази кутия все още имало няколко златни пластинки, на които също личало 
името на младия фараон. Дейвис изказал прибързаното предположение, че 
тази шахтова гробница била вечното жилище на Тутанкамон. Картър стигнал 
до друго заключение и то се потвърдило, когато станало ясно, че една трета 
находка на Дейвис не била изтълкувана правилно при първото проучване. 
 
Това били няколко глинени съда, напълнени с наглед съвсем безинтересни 
глинени отломки и вързопчета платно и намерени в някаква дупка в скалите. 
При повторното им изследване обаче се оказало, че тук несъмнено става дума за 
скрити отпадъци от материали, употребени при обредните церемонии и 
тържества по време на погребението на Тутанкамон. Но това не било всичко: 
когато Дейвис открил последното убежище на фараон Ехнатон той намерил и 
там няколко глинени печата на най‐младия от египетските владетели. 
 
 

 
 
Работническите колиби 
 
Когато Карнарвън и Картър започнали да копаят, те отстранили за една зима 
по‐голямата част от горните пластове в определения триъгълник и стигнали до 
подножието на отворената гробница на Рамзес VI. “Тук се натъкнахме на 
работнически колиби, построени върху големи купчини кремък, което в 
“Долината” е винаги знак за близостта на някаква гробница”, отбелязва Картър. 
 
В продължение на цели четири години екипът преровил целия триъгълник с 
изключение на мястото, където се намирали работническите колиби. И пак 
оставили тази последна част недокосната, пак отишли на съвсем друго място, в 
малката странична долина, където била гробницата на Тутмос III, и копали там 
цели две зими, без да намерят “нищо действително ценно”. След дълги 
колебания и многократно вземане и отхвърляне на решения Карнарвън и 
Картър най‐после се споразумели да посветят на “Долината на царете” още 
една, но действително само една, последна зима. 
 
Започнали да копаят точно на онова място, което били означили преди шест 
години – там, където се намирали работническите колиби. На 3 ноември 1922 г. 
Картър започнал да ги събаря, а на следващото утро екипът открил под първата 
колиба каменно стъпало. 
 
На 5 ноември след обед били разчистени вече достатъчно развалини и пръст, за 
да няма никакво съмнение, че бил открит входът на някаква гробница – оказало 
се, че това не е просто “някаква гробница”, а последният дом на Тутанкамон – 
най‐богатата царска гробница в Египет. Хауърд Картър отбелязва: “... 
неочакваността на това откритие като че ли ме зашемети, а следващите месеци 
бяха толкова наситени със събития, че едва намирах време да събера мислите си”. 
 Десет мистериозно изоставени кораби 
В открито море могат да се случат много работи – пирати, бунтове, убийства, 
лошо време, да не пропускаме разбира се отвличане от извънземни, битки с 
морски чудовища и разбира се легендарният Бермудски Триъгълник. Не е 
учудващо, че са намерени толкова много кораби без следа от пътници и 
екипаж. От корабът без екипаж забелязан на няколко пъти край Аляска до 
отвличането на британски екипаж от немска подводница през Първата 
Световна Война, тези 10 кораба имат едно общо нещо, странна и необяснима 
тайнственост. 

 
Мери Селест 

Когато трябва да се опише откриването на напълно изоставеният Мери Селест 
през 1872г. думата “призрачно” просто не се връзвала. Бригантината била 
намерена в Атлантическия океан и имала запаси от храна и вода за повече от 6 
месеца на борда си. Товарът бил буквално недокоснат, и личните 
принадлежности на пасажерите и екипажа били все още на мястото си, 
включително ценностите. Теории има всякакви, от буря до пирати, дори са 
споменати и предполагаемо отвличане от извънземни, както и нападение от 
Левиатан (морско чудовище). Днес какво точно се е случило с Мери Селест 
продължава да е една от най‐големите неразгадани мистерии. Но това съвсем 
не е единичен случай. 
Карол А. Диъринг 

Петмачтова търговска шхуна, открита край бреговете на Северна Каролина 
през 1921 година без никакъв екипаж. „Диъринг” може да е жертва на 
Бермудския триъгълник, бунт или пиратство. На 31 януари 1921 година бил 
забелязан заседнал в Диамантените плитчини, в близост до нос Хатерас на 
американския бряг. Спасителните екипи открили кораба напълно изоставен, 
без след от екипажа и личните му вещи, навигационното оборудване или 
дневника на капитана. Американското правителство веднага започнало 
разследване на обстоятелствата около изчезването на моряците, като сред 
възможните теории са – пирати, руски комунисти и паранормални явления. 
През 1922 година разследването било прекратено, без намерени отговори. Днес 
Диъринг е включен към графата “Мистериите на Бермудския триъгълник”, 
въпреки, че всъщност той дори не би трябвало да се е доближил до него. 

 
Бел Амика 

Класическа шхуна, единствена по рода си в Италия е намерена край брега на 
остров Сардиния, отново изоставена. Сякаш историята с Мери Селест се 
повтаря само, че този път няма митически легенди от древни времена. Корабът 
е намерен от италианската Брегова Охрана през 2006, по палубата били 
намерени полу‐изядено египетско ястие, френски карти на Северно 
Африканско море, дрехи, флагът на Люксембург и дървена табела с гравиран 
надпис “Бел Амика”. Италинската полиция води разследване и открива, че 
шхуната не е регистрирана никъде. Корабът бил идентифициран като антика, 
което засилило допълнително интереса на журналистите. Покрай еуфорията се 
появил и собственикът, моряк от Люксембург, който не е регистрирал шхуната 
за да избегне плащането на данъци, но така и не обяснил защо я е изоставил. 

 
Хай Ейм 6 

Убийство и бунт – историята на Хай Ейм 6 е странна. Този тайвански кораб е 
намерен да се носи по течението край Австралия през 2003. От екипажа нямало 
и следа, като кораба бил с пълно гориво и провизии. Следи от борба също 
липсват, а претърсването на целият път също се оказва безуспешно. 10 дни след 
като корабът е открит в Индонезия са засечени обаждания от телефона на 
корабния инженер. Единственият член на екипажа, който е открит твърди, че 
капитанът и инженерът били убити, а екипажа се върнал по домовете си, без да 
спомене причината. 

Джиан Сенг 

 
Много нелегална дейност се развива в световните океани, от незаконен риболов 
до трафик на хора. Така че, щом се намери мистериозен кораб с неясен 
произход, той веднага става подозрителен. Джиан Сенг е подобен случай, 
забелязан да се носи по течението край Куинслад, Австралия през 2006. Щом 
властите се качили на кораба не открили знак, че скоро там е имало хора. 
Нямало никакви данни за регистрацията и произхода, освен написаното с боя 
име на корпуса. Единственото намерено нещо бил голямо количество ориз. 
След като собственика не бил намерен кораба бил умишлено потопен. 

Джоита 

С 25 човека на борда, Джоита изчезва в Тихия океан през 1955. Корабът бил 
използван като патрул на Големия Хавайски остров до края на Втората световна 
война. На 3 октомври 1955 година напуска пристанището на Самоа в посока 
към островите Токелау, разположени на разстояние 400 километра. Четири 
седмици по‐късно е намерен полупотънал с липсващ около 4 тона товар 
включително медицински припаси, дървен материал и храна. Радиото било 
включено на интернационалният морски канал за бедствие. Надуваемите лодки 
ги нямало, но навсякъде имало следи от кръв. Основната теория е, че капитанът 
е бил убит и екипажът е нямал друг избор, освен да изостави кораба. Все пак 
това не обяснява липсващият товар. 
Каз II 

На 15‐ти април 2006, трима приятели тръгват на пътешествие около бреговете 
на Австралия. Три дена по‐късно корабът им е намерен да се носи от течението 
край Големият Бариерен Риф с всичко в перфектно състояние, но те липсвали. 
На масата имало храна, лаптопа на едно от момчетата бил все още включен, а 
спасителните жилетки били закачени на местата си. Морето около Рифа е доста 
бурно и след като никой от тях не е носил жилетка, се предполага, че единият 
от тях е паднал зад борда, а другите са изгубени опитвайки се да му помогнат. 
  

Диаграма на немска подводница 

Зебрина 

Друг кораб намерен без екипажа си е Зебрина отплувала от Южна Англия през 
Октомври 1917 с ценен товар от въглища за Франция. Шлепът е намерен след 2 
дни близо до френския бряг, изглеждайки сякаш е станала жертва на конфликт 
от Първата световна война, като например немска подводница “патрулираща” 
брега (като тази на снимката). Някои вярват, че предполагаемата подводница е 
потънала по‐късно, защото така и не били намерени телата на екипажа на 
Зебрина. 

 
 

Шхуната Джени 

“4‐ти май 1824. 71 дена без храна. Аз съм последният останал жив.” Капитанът 
написал това е намерен замръзнал, пишейки посланието 17 години по‐късно. 
Британска шхуна, открита през 1840 година в пролива Дрейк между 
Атлантическия и Тихия океан от китоловен кораб, с всички моряци на борда 
перфектно консервирани от арктическия студ. Телата им били изгорени и 
хвърлени в океана. 

 
Байкимо 

Стоманен кораб с тегло 1322 тона, построен през 1914 година и използван за 
търговия с ескимосите в Канада. На 1 октомври 1931 година той заседнал в леда 
на Арктическо море. За кратко екипажът го изоставил, като два дни по‐късно 
моряците се завърнали, тъй като ледовете се отдръпнали. На 8 октомври 
корабът заседнал отново и компанията Хъдзън Бей изпратила самолет, който 
да прибере екипажа. Петнайсет от двайсет и двамата моряци решили да 
останат и да чакат зимата да свърши. През ноември започнала снежна буря, 
след което корабът изчезнал. Било прието, че е потънал заедно с ценния си 
товар от кожи. 
В следващите месеци и години обаче различни ескимоски ловци казвали, че са 
видели „Байкимо”, като за последно цяла група ескимоси го забелязали през 
1969 година, 38 години след като бил изоставен за пръв път. Оттогава съдбата му 
е неизвестна. 
Десетте най‐неуместни артефакти 
 
Наречени от науката „неуместни”, тези артефакти не се вписват в установения 
образец на нашата праистория, а по‐скоро навяват мисълта за напреднали 
цивилизации, съществували много преди сформирането на известните ни древни 
култури. Въпреки, че подобни открития с присъщата им сложност са добре 
документирани, повечето историци предпочитат да ги замитат под чергата на 
човешката история, правейки я все по‐„гърбава” и по‐неудобна за ходене. Но за 
разсъдливия Homo sapiens е трудно да не забележи, че подобни неуместни артефакти 
са в противоречие с известната консервативна картина за нашето антично минало. 
 
Човечеството е започнало от примитивното и постоянно е вървяло нагоре в 
развитието си – това е неизменният отговор, предлаган от всеки съвременен музей и 
исторически учебник. Повечето от запазените в археологическите и геоложки архиви 
находки са старателно подредени, за да съответстват на този общоприет и 
праволинеен възглед за нашето минало. При все това, съществуват много 
археологически артифакти, които ни предлагат съвсем различно обяснение за това, 
какво наистина е станало. 
Тези загадъчни артефакти потвърждават древни легенди и предания, които описват 
човешката история не като линеарна, а като циклична. Забравени епохи и бивши 
светове са се издигали и падали на големи цикли през милиони години, но са останали 
загубени за нашата памет, освен посредством митовете и откриваните удивителни 
предмети.  
Десетте най‐неуместни артефакти, и това, което те разкриват за нашето 
неизвестно наследство, са следните: 
 
1. Загадъчните батерии на вавилон 
 

 
 
 През 1938 г. австрийският археолог д‐р Вилхелм Кьоних открива в килера на 
музей предмет, който ще промени драстично всички концепции за древната 
наука. Намереното от него, датиращо от преди две хилядолетия, 
петнадесетсантиметрово гърне от ярка жълта глина, съдържа меден цилиндър с 
размери 13 на 4 см. Краят на медния цилиндър е запоен с оловно‐калаена сплав 
в съотношение 60:40, равняваща се на най‐добрата съвременна сплав. Долната 
част на цилиндъра се помества в легло от гофриран меден диск и е запечатана с 
нещо подобно на смола или асфалт. Друг изолационен слой асфалт запечатва 
върха на цилиндъра и крепи неподвижна желязна пръчка изправена в центъра 
на медния цилиндър. По пръчката има доказателства за разяждане от 
киселина. Имайки познания в областта на механиката, д‐р Кьоних се досетил, 
че тази конфигурация на глиненото гърне не е случайна, и всъщност не е нищо 
друго, а древна батерия.    
 
Древната батерия в Музея на Багдад, както и другите такива открити в Ирак, 
датират от Партианската персийска окупация, между 248‐ма г.пр.н.е. и 226‐та 
г.сл.н.е..  
 
Освен това, Кьоних намира в Музея на Багдад посребрени медни вази, изкопани 
близо до шумерски останки в южен Ирак, датиращи от поне 2500‐та г. пр.н.е.. 
Когато бивали леко потупани, вазите отделяли прах от синя патина, характерна 
за галванизирано до мед сребро. Оказва се, че притежаваните от персийците 
батерии са наследени от съществувала преди тях цивилизация на територията 
на Близкия изток.  
 
 
2. Странните електронни тръби от Дендера 
 

 
 
На различни места в бившия Птолемичен храм на Хатор в Дендера, Египет, има 
странни стенни гравюри, които египтолозите не могат да обяснят с 
традиционните религиозно‐митични понятия, но за които електроинженерите 
имат доста съвременна интерпретация. 
 
В една от стаите, No. 17, най‐горният панел изобразява Египетски свещеници, 
намиращи се в близост да нещо като правоъгълни тръби, и извършващи 
различни специфични манипулации. На всяка тръба има изображение на 
змия, продължаващо вътре в тръбата. Шведският инженер Хенри Киелсон 
отбелязва в своята книга „Изчезнала технология”, че тези змии се транслират от 
йероглифите като „сереф”, означаващо „да свети”, като той смята, че те 
символизират някаква форма на електричество. В горната дясна част на тази 
сцена има кутия, намираща се върху изображението на египетския бог Aтум Рa, 
което отъждествява тази кутия с източник на енергия. Към кутията е привързан 
преплетен кабел, който инженерът по електромагнетика Алфред Д. Билек 
определя като точно копие на инженерните схеми, използвани днес за 
изобразяване на сноп от проводници на електрически ток. Кабелът излиза от 
кутията, преминава през цялата основа на рисунката и завършва в тръбните 
обекти. Всеки от тези обекти е опрян на колона, която Билек оприличава на 
високоволтов изолатор.  
 
Тръбните обекти доста наподобяват на телевизионни кинескопи, впечатление, 
което не е далече от истината, тъй като електронният специалист Н. Захариус 
идентифицира тези обекти като електронни кутии, предвестниците на 
съвременния кинескоп. 
 
Въпреки, че сцените в горната си част са повредени от вандали в наше време, 
други рисунки, намерени в криптата под Светилището на Светилищата, са 
запазени почти напълно и изобразеното на тях задълбочава дори още повече 
загадката за странните елктронни тръби. Тук тръбите не само са показани в 
процес на работа, но има и нещо допълнително, което може да предположи за 
действителното предназначение на тръбите. В няколко от случаите се виждат 
мъже и жени, сядащи под тръбите с протегнати ръце и събрани длани, 
означаващо, че са в състояние на приемане. Интересно, какъв вид радиационна 
операция е била извършвана тук…?  
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
3. Загадката на Колоната Ашока 
 

 
 
Свидетелство за древни металургични умения съществува в Делхи, Индия, 
където се намира така наречената Колона Ашока. Тя е висока около 7 метра, 
има диаметър 40 сантиметра и тежи около 6 тона. Направената от солидно 
ковано желязо колона е изградена от експертно споени дискове. Надпис в 
основата й представлява епитаф към цар Чандра Гупта II, който умира през 
413‐та г.сл.н.е.. 
 
Въпреки, че възрастта на колоната е доста над едно и половина хилядолетие, 
нейният химически състав е забележително добре съхранен. Гладката й 
повърхност е като полиран месинг, по който могат да се видят само няколко 
случайни драскотини и ерозии. Загадката се състои в това, че всеки еквивалент 
на желязото, изложен на дъждовете, ветровете и температурите на индийските 
мусони в продължение на повече от 1 600 години, щеше вече много отдавна да 
се е превърнал в ръжда.   
 
Производството на желязо и технологиите за неговото съхранение са далеч 
извън възможностите на човека от 5‐ти век. Вероятно колоната е много по‐
стара, може би на няколко хиляди години. Кои са били загадъчните металурзи, 
направили това чудо, и какво е станало с тяхната цивилизация? 
 
 
4. Неуместният компютър от Антикитера 
 

 
 
 
  
 
Няколко дни преди Великдена на 1900 г. гръцки водолази, събиращи морски 
сюнгери, открили близо до малкия остров Aнтикитера останките на древен 
кораб, пълен с бронзови и мраморни статуи, както и с разнообразни артефакти, 
датирани след това от периода между 85‐та и 50‐та г.пр.н.е... 
 
Сред находките била малка безформена бучка от кородирал бронз и изгнило 
дърво, която била изпратена заедно с другите артефакти за по‐нататъшно 
проучване в Националния музей в Атина. Скоро след като дървените 
фрагменти изсъхнали и се съсухрели от излагането им на въздуха, бучката се 
отворила, разкривайки очертанията на система от зъбни колела, наподобяващи 
тези на съвременен часовник. 
 
  
През 1958 г. д‐р Дерек Дж. де Сола Прайс успешно възстановил външния вид на 
тази машинка и нейното използване. Системата от зъбни колела пресмятала 
годишното движение на Слънцето и Луната. Подреждането на колелата 
показва, че предавките могат да бъдат лесно придвижвани напред и назад с 
различна скорост. Оказало се, че устройството било не часовник, а по‐скоро 
нещо като калкулатор, който може да покаже местоположенията на небесни 
тела в миналото, настоящето и бъдещето. 
 
Много вероятно е устройството да произхожда от време, много преди това на 
гърците, и от земя, далечна и неизвестна за нас днес. 
 
 
 
5. Полет в Древен Египет 
 

 
 
През 1898 г. в гробницата на Па‐ди‐Имен в северна Сакара, Египет, бил открит 
необикновен крилат обект, датиращ от около 200‐та г.пр.н.е.. По времето, 
когато странният артифакт бил изпратен в Музея на Кайро, на съвременната 
авиация все още й предстояли няколко години за да се появи, поради което той 
бил каталогизиран и оставен да събира прах, наред с други разнообразни 
предмети.  
 
Седемдесет години по‐късно, д‐р Kахлил Месиха, египтолог и археолог, 
проучвал музейна изложба на статуетки от птици. Оказоло се, че докато 
повечето от експонатите били действително скулптури на птици, артефактът от 
Сакара не бил. Той притежавал характеристики, които не се срещат при 
птиците, а са част от съвременен самолетен дизайн. Д‐р Месиха, бивш ентусиаст 
по самолетни модели, незабавно разпознал самолетните отличителни черти и 
убедил египетското Министерство на културата да го проучи. 
 
Направен от много светъл явор, самолетният макет тежи 14 грама и е с прави, 
аеродинамични криле, простиращи се на около 20 сантиметра. В опашката на 
самолета, посредством жлеб се вмъква прецизно част, наподобяваща опашната 
перка на съвремененните самолети. 
 
Нормалната самолетна версия на макета би могла да лети с тежки товари, 
поддържайки скорост между 72 и 105 км в час. Което не е известно обаче, е 
какъв е бил източникът на енергия на този летателен апарат. В този си вид, 
моделът ще е съвършен безмоторен самолет. Въпреки че е над 2 000‐годишен, 
той се рее на значително разстояние само при леко поклащане на дланта. 
Напълно възстановени копия от материала балса пътуват дори още по‐
надалече. 
 
Mесиха забелязва, че древните египтяни често са правели умалени модели на 
всичко, за което са имали познания от всекидневния си живот, и са ги 
поставяли в своите гробници, храмове, кораби, колесници, погребани слуги, 
животни и т.н.. Сега, когато е намерен модел на самолет, Mесиха се учудва дали 
някъде под пясъците на пустинята все още може да се намират останките на 
безмоторни самолети с действителните им размери.   
 
6. Реактивен самолет от Южна Америка 
 

 
 
През 1954 г. правителството на Колумбия изпратило част от своята колекция от 
древни златни артефакти за обиколка из САЩ. Възложили на Eмануел Стаубс, 
един от водещите бижутери на Америка, да направи репродукции на шест от 
обектите. След петнадесет години един от предметите бил даден за анализ на 
зоолога и биолог Иван T. Сандерсън. След щателно изследване и консултиране 
с много експерти, поразяващото умозаключение на Сандерсън било, че обектът 
е поне хиляда‐годишен модел на високоскоростен самолет.  
 
Приблизително 5 см дълъг, обектът е бил носен на синджирче като медальон. 
Той бил класифициран към съществувалата преди инките култура сину, от 500‐
та до 800‐та г.сл.н.е.. Сандерсън и д‐р Артър Пойсли от Аеронавтския институт в 
Ню Йорк решили, че това не може да изобразява никое от познатите ни 
крилати животни. Всъщност, малкият артефакт изглежда по‐скоро като нещо 
механично, отколкото биологично. Например, предните крила са с делтовидна 
форма и са силно заострени – доста нетипично за животно.  
Опашната перка може би е най‐нетипичната животинска част и е по‐скоро 
самолтен елемент. Тя има формата на правоъгълен триъгълник, плоска е и е 
право перпендикулярна на крилете. Вертикални опашни перки имат само 
рибите, но никое животно няма вертикална перка без противоположна такава, 
която да балансира отдолу. Към загадката се прибавя и това, че на лявата страна 
на перката има отличителен знак, точно където се намират емблемите на много 
самолети днес. Отличителният знак е може би толкова неуместен, колкото и 
самият златен модел, тъй като е бил определен като арамейска или ранно‐
староеврейска буква ‐ „бета” или „б”. Това може да означава, че оригиналният 
аероплан не е дошъл от Колумбия, а е бил произведен от много ранна раса 
хора, обитаваща Близкия изток и знаеща тайната на летенето. 
 
7. Кристален череп от Атлантида 
 

 
 
Несъмнено, най‐прочутият и загадъчен древен кристал е черепът, открит през 
1927 г. от Ф .A. Mичел‐Хеджес в разрушен храм на древния град на маите 
Лубаантум, британски Хондурас, днес държавата Белиз. 
 
Черепът е направен от единичен блок чист кварц, с височина 13 см, ширина 13 
см и дължина 18 см. Има размера на малък човешки череп, с почти съвършени 
детайли. През 1970 г. на реставратора Франк Дорант било дадено разрешение 
да подложи черепа на тестове в лабораториите на Хюлет‐Пакард. Разкрити 
били много аномалии.  
 
Черепът е бил издълбан с пълно незачитане на оста на естествения кристал, 
процес, нечуван в съвременната кристалография. Не са били използвани 
никакви метални инструменти. Дорланд не е могъл да намери никакви 
уличителни за това белези. И наистина, повечето метали биха били 
неефикасни. Съвременно ножче не може да остави следа по него. От мъничките 
правилни драскотини близо до гравираните повърхности Дорланд определя, че 
черепът е бил първо издълбан в груба форма, вероятно използувайки 
диаманти. По‐финото оформяне, изглаждане и полиране Дорланд вярва, че е 
направено като безбройно количество пъти са използвани вода и силициев 
пясък. Но ако това е вярно, този процес би трябвало да е отнел 300 години от 
неспирен труд. Така, че на нас ни се дава избора или да приемем този почти 
невъобразим подвиг като факт, или да признаем, че е използвана някаква 
форма на технология, която се е загубила. 
 
Съвременната наука е затруднена да обясни уменията и познанията, които са 
съчетани за направата на това уникално произведение. Или както Гарвин 
обобщава:  
 
„Днес, във времето когато човек успя да изкачи планини на Луната, такова 
постижение на практика е невъзможно да се повтори... И не става дума за 
умения, търпение или време. То просто не е възможно.” 
 
Или както един от кристалографите на Хюлет‐Пакард казва: 
 
„Това дяволско нещо не трябваше да съществува.”. 
 
 
 
 
 
 
 
8. Кой застреля Неандерталскиа човек? 
 
 

 
 
В Музея по естествена история в Лондон е показан череп на 38 000 години, от 
ранния Палеолит, изкопан през 1921 г. в днешна Замбия. На лявата страна на 
черепа има съвършено кръгла дупка, около 8 мм в диаметър. Интересно е, че 
около дупката няма радиални линии на разцепване, или други белези, които 
остават след използването на хладно оръжие, като стрела или копие. 
Срещуположно на дупката, черепът е разбит, и реконструкцията на 
фрагментите показва, че черепът е бил разбит отвътре навън, като от пушечен 
изстрел. Всъщност, който и да е по‐бавен обект не би могъл да направи нито 
изкусната дупка, нито раздробяващия ефект. Експерти от съдебната медицина, 
проучили черепа, са единодушни, че такава черепна повреда не може да се 
нанесе от нищо друго, освен от метателно оръжие с висока скорост, нарочно 
изстреляно по праисторическата жертва, с намерение за убийство. 
 
Ако по този човек действително е било стреляно с подобно оръжие, то може да 
се направят следните две заключения: или екземплярът не е толкова стар 
колкото се твъри че е и е бил застрелян от европеец в близките векове, или 
възрастта на останките е правилна и отличният стрелец е древен също.  
 
Но имайки предвид фактът, че палеолитният череп е изкопан на дълбочина 18 
метра под земята от основно оловни скали, второто заключение звучи по‐
правдоподобно. Обаче кой е знаел за барута преди 38 000 години? Във всеки 
случай не човекът от Каменната ера. Би трябвало да е съществувал друг 
човешки род, далече по‐напреднал и цивилизован, при все това живеещ по 
същото време. Въпросът е, кое този отличен стрелец с пушка нарича свой дом? 
 
 
 
9. Невероятният камък на д‐р Кабрера 
 

 
 
В един склад в Айса, Перу, се съхранява много уникална капсула на времето, 
съдържаща различни изображения. Там могат да се видят около 20 000 
валчести скали, плочи и камъни с размер на топки за бейзбол, декорирани с 
поразително разнообразие на картини, в много от случаите неуместни за своето 
време. Собственикът им е местен лекар, аматьор археолог и геолог, д‐р Хавиер 
Кабрера Даркуеа. 
 
По‐голямата част от използвания материал е сив андезит, извънредно твърда 
гранитна полу‐кристална скала, която е много трудна за гравиране. Но според 
наблюденията на д‐р Кабрера, хората са намирали тези гравирани камъни с 
години в района си. Най‐напред те били видяни и регистрирани от йезуитския 
мисионер Отец Саймън, който придружавал конкистадора на инките 
Франциско Пизаро през 1525 г.. Проби от тях са били изпратени за Испания 
през 1562 г.. 
 
Рисунките на камъните показват много сложни хирургически умения и 
медицински познания, като в някои от случаите те са дори по‐напреднали и от 
съвременните. Има сцени на цезарови сечения, кръвопреливания, използване 
на акупунктурни игли за анестезиране (въведено на Запад едва от края на 1970‐
те години), деликатни операции на белите дробове и бъбреците, и отстраняване 
на ракови тумори. Има също така и подробни изображения на сърдечни и 
мозъчни операции, а на 20 от камъните е показана стъпка по стъпка 
процедурата за присаждане на сърце. 
 
Това само по себе си е тревожно разкритие, показващо, че някой в неизвестната 
античност е постигнал ниво на умения, конкуририращо нашето. Но има 
снимки, които са дори още по‐неуместни. Както е било забелязано от д‐р 
Кабрера и проверено от други медицински лекари, там има каменни гравюри, 
които показват присаждане на мозък. Очевидно, праисторическите хирурзи са 
притежавали знания и умения за хурургията, които са няколко крачки пред 
тези на съвременната й посестрима. 
 
 
10. Произведени метали на милиони години 
 

 
 
  
 
За последните три десетилетия миньори от сребърната мина Уондерстон близо 
до Отосдал в западен Трансвал, ЮАР, изваждат от дълбоки скали няколко 
странни метални сфероиди. До момента са открити поне 200 такива. През 1979 
г. няколко от тях биват внимателно проучени от Дж. Р. Mакливър, професор по 
геология към Университета на Уитуотърстенд в Йоханесбург, и Андреас Бишоф, 
професор по геология от Университета на Потчестрьом. 
 
Металните сфероиди изглеждат като плоски кълба, с диаметър от 2.5 до 6 см, 
като външността им е оцветена обикновено в стоманено син цвят с червеникаво 
отражение, а в метала има мънички петънца от бели влакна. Кълбата са 
направени от стоманено‐никелова сплав, която не съществува в природата, като 
нейната композиция изключва вероятността тя да е от метеорен произход. 
Някои от тях имат само тънка черупка с дебелина около 6 мм, и когато тя се 
счупи се открива странен гъбест материал, разпадащ се на прах при контакт с 
въздуха.  
 
Което прави всичко това много забележително е, че сфероидите са изкопани от 
слой на пирофилитна скала, датирана посредством геологични и 
радиоизотопни методи на възраст от поне 2.8 ‐ 3 милиарда години. 
 
Добавяйки повече загадъчност към загадката, Ралф Маркс, кустос на 
южноафриканския музей в Kлерксдорф, заболязва, че докато стои заключен във 
витрината без никакви външни вибрации, експонираният в музея сфероид се 
върти бавно по оста си от само себе си, от някяква своя собствена енергия. Така, 
че в тези сфероиди може би има енергия, която все още е запазена и действа, 
дори и след вечността от три милиарда години. 
 Деца от други измерения живяли в Англия? 
В средата на XII в. в Англия се появили странни деца, които по нищо не 
приличали на тогавашните хлапета.  

Те били с особен цвят на косата и кожата, не знаели актуалния език и напълно 
отказвали да ядат нормална храна. Това дава днес на учените увереността, че 
Земята на Свети Мартин се намира на друга планета или в друго измерение. 

Може би децата са пристигнали на планетата през тунел или пещера, смятат 
най‐смелите изследователи на древния феномен. Косата и кожата на малките 
същества били зелени.  

Учените смятат, че те не са се хранели с нищо, защото са получавали енергия от 
въглеродния двуокис и слънчевата светлина, точно като растенията.  

Възможно е зелените деца да са продукт на генно инженерство или просто да са 
представители на съвсем различна раса. Но телата и лицата им много 
напомняли на нашите... 

Тези хлапета се появили в средата на XII век в селцето Улпит в Съфолк. На 
развален английски децата обяснили, че са дошли през тунел и идват от място, 
където светлината е много слаба. Те са две – момченце и момиченце.  

Момченцето бързо умира, но момиченцето успява да се пребори за живота си. 
То дори сменя цвета си с розов, пораства, омъжва се и напълно се слива със 
земната обстановка. Според древните британци децата идвали от Земята на 
Свети Мартин, която се намирала толкова далече, че никой не може да стигне 
до нея. Има обаче и скептици сред учените, които смятат, че децата просто са 
станали жертва на опитите на древни алхимици.  
Има вероятност те да са се отровили със съединения на мед, докато са работили 
в някоя мина. Затова кожата и косата им са станали зелени. Според легендите 
на Съфолк обаче един ден тунелът към другото измерение отново ще се отвори 
и тогава ще се разкрие загадката на зелените деца. 
 Дисковете от Баян Кара Ула 

Странните плочи са били открити в гробище на извънземни между Тибет и Китай 
 
Странното гробище 
 
Дисковете на Дропа са открити от група китайски учени през далечната 1938 г. в 
планината Баян Кара Ула, разположена на границата между Китай и Тибет. 
Експедиция от китайски археолози, водена от професор Чи Пу Тей, правела 
поредната си рутинна обиколка из планинския масив с цел изследване на 
поредица от свързани помежду си пещери. Техният интерес към тези 
естествени земни образования обаче бързо се изпарил, след като пред очите им, 
насред една от пещерите, изникнало най‐странното гробище на света. В 
правилно подредени един до друг гробове учените намерили скелети на 
същества с ръст под метър, с големи черепи, несъразмерни с телата. Отначало 
изследователите сметнали, че останките са на тела на маймуни, но много бързо 
се разколебали. Професор Тей задал риторичния въпрос на своите колеги дали 
някога, някой от тях е чувал маймуни да се погребват взаимно в прави редици? 
 
 
Истинската находка 
 
Докато се чудели на странното гробище, учените все още не предполагали, че 
ще направят откритието на живота си. По време на оглеждането на скелетите, 
член от изследователската група на доктор Тей случайно видял полузаровен в 
земята диск, който изглеждал повече от странно. Той бил с размери около 30 см 
в диаметър и дебелина по‐малка от сантиметър. В центъра му имало малка 
дупка, а от нея тръгвала спирала, която се развивала до самия ръб на дисковете. 
Дискът досущ приличал на грамофонна плоча. Впоследствие групата на 
професор Тей намерила още 715 диска със съвсем същите размери като първия. 
След като не успели да разберат нито какво е предназначението на тези странни 
предмети, нито пък да си обяснят откъде идват, учените занесли откритието си 
в Пекинския университет, където в продължение на 20 години никой не успял 
да изкопчи никаква информация от или за тези дискове. 
 
Според някои теории оцелелите извънземни са се смесили с местните племена 
Хам и сега наследници на гостите от Дропа живеят в планината. 
 
Извънземните посетители 
 
Загадката била разкрита едва в началото на 60‐те години от професор Цум Ум 
Нуй, който най‐накрая разшифровал кода на спиралите и успял да прочете 
записаното. Историята, която дисковете разказват, била повече от шокираща. 
Според прочетеното от професор Нуй и неговия екип тези дискове били 
притежание на извънземна раса, която се казвала Дропа. Пришълците били 
дошли на нашата планета вероятно от съзвездие в Космоса, което сега наричаме 
Голямо куче, там където се намира звездата Сириус. Преди 12 000 години по 
време на рутинен полет космическият кораб на извънземните претърпял 
злополука и те били принудени да кацнат в днешен Тибет. Повредите по 
летателния им апарат били толкова тежки, че те не могли да го оправят и се 
видели принудени да останат на Земята. Заради невъзможността си да оцеляват 
в условията, в които били попаднали, а и заради постоянните нападения от 
страна на местните племена Хам, броят на астронавтите постепенно намалявал. 
След време останалите живи извънземни все пак успели да установят контакт с 
местните жители и сключили мир. 
 
Допълнителните изследвания 
 
Теорията на професор Нуй озадачила до такава степен колегите му от 
Пекинския университет, че в продължение на повече от 3 години тя не била 
публикувана. Все пак през 1965 г. заключенията излизат на бял свят и интерес 
към тях веднага проявили от СССР. Няколко диска били изпратени в Москва и 
руснаците успели благодарение на по‐модерната си технология, с която 
разполагали, да дадат допълнителна информация за находката. Според 
съветските изследователи дисковете са били изработени от кобалт, труден за 
обработка метал, а поставени при определени условия на въртене, те 
вибрирали по специфичен начин, създавайки електрически заряд. Тези 
заключения дори били публикувани в научно‐популярното списание 
“Спутник” в статия на Вячеслав Зайцев. 
 
Феновете на палеоконтакта виждат в Дисковете на Дропа най‐сигурното 
доказателство за посещения на извънземни на Земята. (Компютърен модел на 
диска) 
 
 
Легендите 
 
След тези разкрития Дисковете на Дропа веднага се превърнали в основен коз 
на привържениците на теорията за палеоконтакта. Деникен в много от своите 
книги разказва тяхната история, като добавя и някои други факти, с които да 
защити теорията за извънземния им произход. Още първите китайски учени 
съобщили, че в пещерите на Баян Кара Ула имало много скални рисунки на 12 
000 години, които обаче точно показвали разположението на планетите от 
Слънчевата система и местонахождението на много съзвездия. Освен това 
племената Хам имат древно предание, което разказва как преди хиляди години 
от небето слезли съвсем малки хора с големи глави. След като първоначално 
били нападани от местните, странните създания все пак установили мир и 
започнали да учат своите домакини на много неща за небето и звездите. 
 
Къде е истината 
 
Критиците на теорията за палеоконтакта отдавна са преместили в категорията 
“Налудничави измишльотини” Дисковете на Дропа. Те изкарват 5 сериозни 
факта, чрез които твърдо отнемат славата на дисковете като доказателство за 
посещение на извънземни на Земята. 
 
1. Откритието: След като разчита въпросните дискове професор Цум Ум Нуй 
изчезва безследно от лицето на земята и за него няма никаква информация. 
Освен това липсва документ, който да потвърждава, че през 1938 г. Пекинският 
университет въобще е организирал експедиция до планината Баян Кара Ула. 
Освен това факултетът по праистория към същия университет, от която е проф. 
Нуй, никога не е съществувал. 
 
2. Цялата история: Тя се появява за първи път на бял свят през 1968 г. в книгата 
на Деникен “Колесниците на боговете”, най‐оплюваната книга на швейцареца. 
Освен в нея никъде другаде не се срещат имената на главните герои в историята 
– откривателите Тей и Нуй, Ернст Вегенер (единственият човек, фотографирал 
дисковете), Вячеслав Зайцев (руският учен, публикувал излседванията си) и т.н. 
 
3. Разбиването на кода: Досега няма прецедент абсолютно непознат език да бъде 
дешифриран и текст, написан на него, да бъде преведен. При всички познати 
досега успешни случаи на разчитане на несъществуващи вече езици се е 
използвала макар и малко, но все пак съществуваща близост с познат език. 
Затова е напълно невъзможно текстът върху 176 диска на съвсем непознат 
извънземен език да бъде преведен от един единствен китаец, който дори не е и 
лингвист, за по‐малко от 2 години. 
 
5. Дисковете: Факт е, че на планетата няма жив човек, който да потвърди, че е 
виждал въпросните дискове. Деникен използва две снимки от австрийския 
инженер Ернст Вегенер (който най‐вероятно не съществува), които той е 
направил по време на посещението си в Университета в Пекин. На тези снимки 
обаче дисковете изглеждат огромни и са в пъти по‐големи от размерите, които 
Деникен дава: 30 см диаметър и 1 см дебелина. Освен това във въпросните 
хранилища в Университета в Китай или в лабораторията в Русия никога, поне 
на хартия, не е имало подобни предмети. 
 

 
Феновете на палеоконтакта виждат в Дисковете на Дропа най‐сигурното 
доказателство за посещения на извънземни на Земята. 
 
“Комунистическия Розуел” 
 
Въпреки неоспоримите факти и аргументи на противниците на теорията за 
съществуването и извънземния произход на Дисковете на Дропа, за много 
любители на паранормалното те са истинско доказателство за палеоконтакт. Те 
изтъкват, че именно липсата на каквато и да е информация за тях означава, че 
след като са разбрали за какво става дума, китайските и съветските власти са 
потулили откритието и са започнали да го разработват тайно с цел да намерят 
нещо, което да им помогне в борбата срещу САЩ в Студената война. Именно 
затова случаят с Дисковете от планината Баян Кара Ула може да бъде наречен 
на шега “Комунистическия Розуел”. 
 Древен Египет: Защо му е на фараона втора 
лодка? 
 

 
 
За какво му е на фараона лодка след смъртта? И то в пустинята? Гатанката става 
още по‐голяма, когато лодките станали две. 
 
При разкопки в Гиза през 1954 г., египтологът Кемал Ал‐Малак намерил в 
подножието на Хеопсовата пирамида ров, в който била заровена голяма 
дървена лодка с гребла с дължина около 44 метра. 
 
За щастие корабът бил в много плътно затворена каменна камера и останал 
напълно запазен. Дървото на 4500 хиляди години почти не било поразено от 
процесите на гниене! 
 
Според учените лодката била едно от най‐забележителните открития, 
намерени след отварянето на гробницата на Тутанкамон. 
 
Експертите умували и стигнали до заключението, че ролята на плавателния съд 
е ритуална. С лодката душата на фараона трябвало да пристигне в отвъдното, 
където било мястото му, редом до бога на слънцето Ра. 
 
Това обяснение може би било логично, но ситуацията се усложнила от факта, 
че на борда на коритото били открити следи от влиянието на вода. По‐точно 
въжетата били мокри. 
 
Това, доказало, че плавателният съд се е използвал по предназначение като 
плавателно съоръжение. 
 
Обяснението на влагата по въжетата дошло след доста дълго време. Най‐
вероятно с кораба Хеопс посетил някои важни и свещени места, свързани с 
ритуала около смъртта.  

 
 
Независимо от това, че лодката оцеляла като нова през вековете, 
реконструкцията й изисквала сериозни усилия. Съоръжението било готово за 
показване чак през 1982 г. 
 
През всички тези години, останал почти неизвестен фактът, че скоро след 
първата находка археолозите открили през 1957 г. втори плавателен съд, но в 
друга подземна камера, разположена наблизо. 
 
Другата лодка била в далеч по‐лошо състояние от първата. Тя била само 
купчина от дърво, а специалистите започнали да я изучават през 1992 г. Едва 
през ноември 2007 г. съоръжението започна да се подготвя за публично 
показване. 
 
Очаква се лодката да бъде реконструирана напълно и показана за посетители 
чак през 2011 г. 
 
А за да не чакат туристите толкова дълго, учените решили да покажат лодката 
на видеокамера от залата, където се намира. Дали туристите са доволни е 
трудно да се каже. Но е сигурно, че са заинтригувани! 
 
А каква е ролята на съоръженията при погребванито на фараона и защо са две 
лодките, експертите не са стигнали до единно заключение. 
 
Те изказват предположението, че корабите послужили за транспортирането на 
тялото на Хеопс по Нил от Мемфис, където е живял, до Пирамидата. Но защо 
са били две, при условие, че тялото се возело на едната. 
 
Друго заключение на археолозите гласи, че ролята на лодките е само 
символична. Двете лодки са различни. Възможно е те да служат като транспорт, 
с който фараонът броди в отвъдното. През деня царят плава с едната, а през 
нощта я сменя с другата. 
 
Рано или късно гатанката може и да бъде разгадана. 
 Древните пирамиди на Нубия ‐ достоен 
конкурент на Египетските 
Броят на пирамидите в древна Нубия (известна още като Каш и днешен Судан), 
наброява общо 223 (разположени в Керма, Напата, Нури, Нага и Мирое), което 
е два пъти повече от пирамидите в съседен Египет. В древността Нубия се е 
конкурирала с Египет по богатство и власт, и взаимно са се влияли една на 
друга. Подземните гробници в Нубийските пирамиди са също богато украсени, 
подобно на Египетските, но не всички пирамиди в Нубия са паметници на 
царе, което се доказва от големия им брой. И други големци на империята, 
особено свещеници от висок ранг също са намерили там своя последен дом. 

Пирамидите на Нури 

Намират се на запад от река Нил в горната част на Нубия. В тези гробници 
почиват 21 царе, заедно с 52 царици и първенци. Тахаря, царят на 25‐тата 
династия е първият цар, за който е изградена гробница в Нури и това е най‐
голямата пирамида построена някога на това място. В Нури са също погребани 
царица Аманишахкето, цар Сенкаманискен, цар Аспелта и други известни 
първенци. 

Пирамидите на Мирое 

Четиридесет поколения нубийски царе са погребани в Мирое и всяка царска 
гробница се помещава в пирамида.Южното гробище съдържа гробовете на 
трима царе, Арикакаман, Йесруваман и Калтали, както и на шест царици. 
Няколко стотин ярда на север, в Северното гробище са погребани още 30 царе и 
шест царици, наследници на тези от Южното гробище. Техните гробници, 
изградени под стръмни пирамиди са били ограбени в древни времена, но 
рисунките запазени в параклисите на гробниците, свидетелстват за това, че 
древните управници са били мумифицирани, покрити с бижута и положени в 
дървени ковчези. По‐големите гробници все още съдържат останки от оръжия, 
лъкове, стрели, конни хамути, дървени кутии и мебели, керамика, съдове от 
цветно стъкло и метални съдове, както и други неща, много от които внасяни от 
Египет, Гърция и Римската империя. Мирое принадлежи към най‐
значителните паметници от началото на цивилизацията на Африканския 
континент.  

Кралица Бартаре (260‐250 пр.н.е.) е последният монарх погребан в Мирое.  

Пирамидите на Ел‐Куру 

Първите нубийски пирамиди са построени на мястото Ел‐Куру. В Ел‐Куру се 
намират гробниците на цар Каща и неговия син Пайе, пет по‐ранни поколения, 
а също така и наследниците на Пайе. 

Не е възможно да се определи точно общият брой на храмове и гробници, 
които днес лежат на дъното на езерото Насер, както не е възможно да се узнаят 
и всички тайни, които те крият. След създаването на язовира Асуан, светът 
никога няма да има възможност да научи за цялостното въздействието, което 
африканците от южната долина на Нил са имали върху развитието на древния 
Египет и последващите цивилизации. 

 
 Древно мистериозно изкуство – част 1 
(Скулптура) 
Потапяме се необятната тема за НЛО на земята, която според някои започва 
още от началото на човешкият род и според същите тези някои още от тогава 
има доказателства, че НЛО е било забелязвано. Дали е така мисля, че е въпрос 
на лична преценка. 

Докато живеел в Еквадор един отец получил страшно много подаръци от 
местните, някои от които били доста древни и не толкова типични за древно 
изкуство. На тази снимка изобразеното божество изглежда съмнително много 
на днешните космонавти. 

Следващите скулптури забележително много напомнят за скафандрите на 
космонавтите или дори на облеклата на пилотите на изтребители. 
  

Следващата скулптура е датирана някъде около 4 хилядната година преди 
Христта и е намерана в района на Киев. 
  

На следващата снимка ще покажем една от може би най – известните стени с 
йероглифи в Египетските гробници, на която без проблеми могат да бъдат 
забелязани, самолет, хеликоптер, дори и подводница. 

А защо следващите скулптурки на божества намерени в Ирак и датирани на 
повече от 6 хиляди години в миналото имат глави на влечуги, само един господ 
знае. 
  

На небезисвестната плоча Лоладоф намерена в Непал могат да се видят странни 
неща, като едно от тях е нарисувано божество, което изключително много 
прилича на днешните образи, които си представяме за извънземните. 

Aко имате някаква представа от самолети ще забележите много сходства между 
днешните такива и следващата скулптура намерена в централна америка, за 
която се смята, че е на поне 1000 години. 
  

И разбира се след всичко изброено просто няма как да пропуснем много 
известният напоследък кристален череп, за който се казва, че правен на ръка би 
отнело стотици години и е почти невъзможно. Всъщност при едно от първите 
му изследвания един учен гледайки го под микроскопа казал, че той всъщност 
не трябва да съществува. 

Дали всичко това е просто нещо, което искаме да видим или реално сме имали 
срещи с някоя друга раса в миналото мисля, че няма как да се знае със 
сигурност, в крайна сметка всичко е въпрос на вярвания и възприятия. 

Край на първа част.  
 Древно мистериозно изкуство – част 2 
(Рисунки) 
На рисунката по – долу авторът е нарисувал нещо странно на 4ти Ноември 
1697г. в германския град Хамбург. 

На илюстрацията долу се вижда нещо нарисувано от адмирал Блю в неговата 
книга Theatrum Orbis Terrarum издадена през 1660г. Вижда се нещо странно, 
което кръжи над два холандски кораба. 

 
Странно изглеждаща е и следващата илюстрация, на която се виждат големи 
черни и бели кръгове над Базел в Швейцария през 1566г. Забележете реакциите 
на хората 

Какво точно се вижда на следващата илюстрация мисля, че всеки за себе си 
трябва да реши, но със сигурност е доста противоречива. 

Малко по малко стигаме и до нашите ширини, където в манастира Високи 
Дечани в Косово виждаме едно странно изображение по – долу. 
  

Стигаме и до пределите на нашата държава, където също има много подобни 
изображения като може би най – известни са в църквата “Преображение 
Господне” 

През 15 Век в Бен, Франция също можели да се намерят странни изображения 
като по – долното, на което е изобразено нещо, което удивително много 
прилича на съвременната ни представа за летяща чиния. 
  

Нарисувана през 1710г. и днес изложена в музея Физвилиян в Кембридж, 
картината “Раждането на Христос” показва нещо много странно. 

Дали тези рисунки и изображения значат нещо е спорно и всяка страна си има 
собствено мнение, но важното е че наистина навеждат мисълта на повече от 
интересни мисли. 

Край на втора част.  
 Древно мистериозно изкуство – част 3 
(Пещерни Рисунки) 
На рисунката по – долу, нарисувана в една пещера в Танзания се виждат две 
фигури странно напомнящи на летящи чинии. Рисунката на пещерната стена е 
датирана на около 29 хиляди години. 

Намерени в една пещера близо до Кимбърли, Австралия следващите две 
пещерни рисунки ни показват странни същества, нарисувани там преди повече 
от 5 хиляди години от аборигените по тези земи. 

 
  

Намерени в една пещера в пустинята Сахара и създадени около 6 хилядната 
година преди христта следващите рисунки отново озадачават повече от всичко 
останало, което сме свикнали да виждаме. 

Следващите пещерни рисунки са открити в една пещера във Франция със 
името “Pech Merle” и се смята, че са създадени преди 17‐19 хиляди години от 
древните хора населяващи тези места. 
  

И последната за днес намерена в Перу и създадена преди 14‐16 хиляди години 
от индианците в райнона. Будеща повече недоумение отколкото, каквото и да е 
останало. 

Целта на днешната статия, както беше и с останалите до сега, не е за да накара 
когото и да било да вярва в каквото и да било. Просто понякога някои неща 
изглеждат повече странно и будят повече въпроси, отколкото да ни дават 
отговори. 

 
 Древноегипетските изобретения 
Египетската цивилизация е родена на бреговете на река Нил през 3150 пр.Хр., 
когато долен и горен Египет се обединяват под управлението на първия 
фараон. През следващите три милениума цивилизацията просперира докато 
през 31пр.Хр. не е завладяна от мощната римска империя. Египтяните били 
интелигентни хора, направили изобретения в почти всеки кът на живота, което 
ги е направило най‐дълго просъществувалата цивилизация. 

Древноегипетски изобретения 

Макар обикновено да асоциираме египетската цивилизация с мумиите и 
пирамидите, тя всъщност е създала безброй изобретения, направили я една от 
най‐великите цивилизации, съществували някога. Някои от тези изобретения 
са: 

• Папирусите: Дължим откриването на хартията на египетските папируси, 
наречени египетска хартия. Те са я правили от растението Cyperus papyrus, 
растящо по бреговете на Нил. Още през 3000 пр. Хр. египтяните са разработили 
техника на използване на папируса за създаване на хартия, черги, кошници, 
въжета и сандали. Сърцевината на растенията се извличала и нарязвала на 
ивици, които се поставяли една върху друга кръстосани и били оставяни под 
някаква тежест за няколко дни, докато се приляпят. Качеството на папирусната 
хартия е доказано, тъй като тя е незасегната около 5000 години след като е било 
писано на нея. 

• Черното мастило: От многото подаръци, дадени ни от Древен Египет, е и 
черното мастило. За да го направят те са смесвали сажда с клей и пчелен восък, 
а за да го направят в различен цвят са замествали саждите с друг органичен 
материал. За да постигнат червен цвят например са използвали охра вместо 
сажди. Колко добро е мастилото им си личи по факта, че макар и на векове 
ръкописите са все още ясни и четливи. 

• Тегленото от вол рало: Това изобретение не само е революционирало 
начина на обработка на земята за египетския народ, но негова модифицирана 
версия се използва и до днес от фермери в по‐изостаналите държави, които не 
могат да си позволят машини за оране на полетата. Използвайки силата на вола 
да тегли ралото, почвата много по‐бързо и лесно се е разкопавала, вместо това 
да се прави на ръце чрез човешка сила. 

• Часовниците: Египтяните са научили света да разпознава часа, 
изобретявайки часовника. Те са създали два часовника‐ слънчев и воден. 
Слънчевият часовник бил обелиск, чиято сянка се местела през деня и помагала 
да се направи разграничаването на предиобяда и следобяда. Египтяните 
разпознавали и най‐късият, и най‐дългият ден в годината, сравнявайки кога 
сянката е най‐къса и най‐дълга. Някъде около 1417‐1379 пр.Хр., по време на 
управлението на Аменотеп ІІІ, те изобретили и водния часовник, който им 
позволявал да познават часа и по тъмно време. Той представлявал каменен съд 
с наклонени страни и малка дупка на дъното, през която водата можела да тече 
през определен интервал. Промяната на нивата на водата, които се следели по 
маркировки, направени на вътрешните стени, показвали изминаването на всеки 
час. 

• Слънчевият календар: Древните цивилизации маркирали времето, 
използвайки лунните календари. Египтяните са първите, създали соларен 
календар, състоящ се от 12 месеца, всеки с по 30 дни и 5 допълнителни дена в 
края на годината. През 238 пр.Хр те правят и първият прескачащ годините 
календар и добавят допълнителен ден веднъж на всеки четири години. 
  

• Пирамидите: Думата пирамиди е станала синоним на гробниците на 
египетските фараони. От структурите в древен Египет до Лувъра в Париж, 
пирамидите са използвани от човека за построяване на храмове, гробници и 
музеи. Светът е получил първата си пирамида под формата на Стъпаловидната 
пирамида на Сахара, която е построена през 2750 пр.Хр. за цар Джосер. Преди 
това царете били погребвани в храмове с правоъгълни тухли от кал, които се 
наричали мастаба. Архитектът на Джосер, Имотеп, решил да постави няколко 
мастаби в нарастващ ред една върху друга и така направил първата в света 
пирамида. 

Докато археолозите и историците се ровят по‐надълбоко в разбиране на 
древните цивилизации, древен Египет смайва света със своята находчивост. 
Заедно с постиженията, които са направили в областта на науката и 
архитектурата, египтяните биха могли да бъдат наречени предшественици на 
съществуващите днес технологии. 

 
 Древноегипетският сфинкс 
Името „Египет” носи в себе си образите на сфинксове и пирамиди. Сфинксът е 
един от основните символи на тази страна на обширни пустини и на великата 
река Нил. Първоначално концептът за сфинкса е възникнал в древен Египет и 
по‐късно се разпространява в Гърция и в други части на света. Гръцката версия 
представлява женско чудовище с женско лице, гърди, крила и опашка. 

Според древноегипетската митология сфинксът е създание с човешка глава и 
тяло на лъв. Могат да се срещнат и такива с глава на овен, сокол или ястреб. 
Повечето са обрисувани като мъжки, но има и някои изключения. Сфинксът се 
определя за пазител на царските храмове или гробници и затова се е поставял 
някъде в околносите. Лицето на сфинкса обикновено е изобразявало фараон, 
тъй като той се считал за въплъщение на бога на слънцето. 

Сфинксовете в древен Египет 

Концептът за сфинкс датира от времето на Старото кралство на Египет. 
Първият сфинкс е направен по време на режима на царете от ІV династия, 
които управлявали от 2723 пр.н.е до 2563пр.н.е. Смята се, че той е портрет на 
кралица Хетеферес ІІ от същата династия. В момента този сфинкс се намира в 
музея в Кайро. 

Към известните египетски сфинксове влиза гранитовия сфинкс на женския 
фараон Хатшепсут, който сега е в метрополитанския музей по изкуствата в Ню 
Йорк. Други сфинксове, намерени в комплекса на храма в сегашен Луксор имат 
глава на овен. Твърди се, че има около 900 такива свинксове, намерени в храма 
на бог Амун. Те били изградени от цар Рамзес ІІ, чиято статуя може да бъде 
видяна между лапите им. Вероятно най‐впечатляващият от всички 
древноегипетски сфинксове е Великият сфинкс в Гиза. 

Сред безбройните египетски сфинксове най‐големият, най‐старият и най‐
известният е Великият сфинкс в Гиза. Намира се в платото на Гиза, в 
покрайнините на Кайро и е част от древноегипетския комплекс от пирамиди. 
Сфинксът, дълъг 73.5 метра, широк 6 метра и с височина 20метра, е най‐
голямата каменна структура в света. Въпреки че няма доказателства, 
свидетелстващи за възрастта му, се смята че е изграден преди около 4 600 
години. Твърди се, че лицето на сфинкса изобразява фараона Кафра от четвърта 
династия. 

Сфинксът е насочен на изток, където се намира храмът от комплекса с 
пирамиди на Кафра. Лицето е широко и квадратно, с емблема на кралска кобра 
отпред. Следи от боя до едното ухо показват, че той е бил цветен. 
Първоначално сфинксът е имал и брада, която е намерена по‐късно и в момента 
е в Британския музей в Лондон. Смята се, че той е изгубил носа си по време на 
целева практика, проведена от армията на Наполеон или, че турците са 
отговорни за разширените му ноздри. 

Главата на монумента е дълга 10 метра и широка 4 метра. Очите му са високи 2 
метра, устата 2 метра широка, а лапите‐ 15 метра дълги. Тялото на тази 
гигантска структура е с лапи с нокти и опашка, отговарящи на образа на лъв. 
Сфинксът има каменна плоча с релефни надписи между лапите си. Тя е 
поставена към оригиналния монумент по‐късно от младия цар Тутмос. 
Надписите разказват за сън на царя, поради което и плочата е наречена 
„Съновна възпоменателна плоча”. Трите тунела, намерени в сфинкса не водят 
до никъде. Вътре няма и стаи. 

Сфинксът е изграден от голям хълм варовик и съдържа няколко варовъчни 
пласта. В сравнение с частите на тялото, главата му е направена от най‐дебел 
слой и затова е предпазена по‐добре от ерозия. Основата е с най‐стабилни 
части. Тъй като тялото е от по‐фин варовик, още след построяването му е 
започнало да се руши. Силните пустинни ветрове и годишните наводнения на 
река Нил довели до ерозия на структурата. Непрестанните ветрове често 
покривали сфинкса с пясък през годините и голяма част от съществуването си е 
прекарал под земята. По различни поводи се е налагало да го изравят. Смята се 
обаче, че именно пясъкът е предпазил монумента от силните пустинни ветрове 
и от природните стихии. 

До днес сфинксът е бил подложен на реставрация много пъти. В момента се 
обръща по‐голямо внимание на съхраняването му, отколкото на дейности, 
свързани с разкопки. В крайна сметка това е националният символ на Египет, 
представящ древната история и наследството на тази държава. 

 
 Египетските йероглифи и тяхното 
разшифроване 
Древноегипетските йероглифи са една изключителна част от историята на 
древен Египет. 

Древноегипетският език, отговарящ на семитските езици, е вече мъртъв език. 
Днес египтяните говорят арабски. Древноегипетският език е бил говорен обаче 
в продължение на повече от 3000 години и е имал известен брой писмени 
форми. 

Системата на писане, използвана в древен Египет, е позната като йероглифи. 
Терминът йероглиф първо се споменава от гърците през 500 пр. Хр. Той 
произлиза от “hieros”, което означава посветен и от “glypho”, означаващо 
издълбан. Гърците използвали тази дума, тъй като употребявали подобен 
начин на изписване в свещените си книги. 

Древноегипетските йероглифи се състояли от чертежи и рисунки, които 
покривали стените на храмовете и паметниците, и били изобразявани на 
папируси. Създавали се от художници, майстори и скулптори, които правели 
техни модели и ги измазвали в релефите. Картините на йероглифните азбуки 
били създадени, за да символизират древноегипетските букви. 

Казано по друг начин, рисунката, съставяща йероглифните знаци, е 
представяла звука на буквата. Освен това са се използвали и по‐малки картини, 
които да представят цели събития, идеи или думи. 
Единствените хора, на които било позволено да четат или да пишат, са били 
т.нар. писари, за които се е смятало, че са професионалисти и са били много 
уважавани хора. Древните египтяни вярвали, че способността на писарите им е 
подарена от бога Тот, който те боготворяли като бог на йероглифите. 

Въпреки че древноегипетската писменост е сложна, тя е и доста ясна. Наборът 
от знаци се е разделял на три основни групи: логограми‐ знаците, 
изобразяващи морфемите; фонограми‐ изобразяващи един или повече звука и 
определителни‐ изобразяващи не звук или морфема, а служещи като помощно 
средство за разбиране на предходните знаци. 

Както и другите писмености от този период, древноегипетската писменост се е 
състояла само от съгласни. Не е ясно какво гласни точно е имало между 
съгласните на всеки йероглифен знак. Тъй като на археолозите им е било 
трудно да произнасят набор от съгласни по време на своите лекции, те са 
съставили протокол относно четенето и по изкуствен начин са интерпретирали 
думите. Тази система се е възприела от всички и днес много хора си мислят, че 
древните египтяни наистина са имали гласни. Така например кралят от 19 
династия, известен днес като Рамзес или Размус, всъщност би трябвало да се 
произнася Риамесеса. За това свидетелстват дипломатически документи, 
разменени между Египет и Месопотамия. 

Древноегипетската система на писане се състояла от около 700 знака. 
Йероглифите основно са се използвали както за религиозни, така и за 
тържествени цели. Те продължават да бъдат използвани в Египет до около 400 
сл. Хр., след което са заменени от Коптик, друга форма на писмен език. 24‐те 
букви, от които се е състоял, са взаимствани от гръцката система, но са добавени 
и още 6 други, представляващи конкретни египетски звуци. По‐късно древната 
наука за писане и четене на символи се забравя и в момента в Египет се говори 
и пише на арабски. 

Учени и изследователи са се опитвали да интерпретират древноегипетските 
йероглифи, но напредък се усеща едва след намирането на Розетния камък през 
1799. Там се виждат три езика, като основната част е с прекъснат текст и с 
египетски йероглифи, централната е с народния скрипт, а най‐долната част е на 
коински гръцки, форма на съществувал гръцки език. 
  

И народният египетски скрипт, и гръцкият език, били добре познати на 
египтолозите от 19 в., които работели по разшифроването на камъка. Тъй като 
текстът на народния език и този на гръцки съвпадали, станало ясно и 
значението на египетските йероглифи. 

Смята се, че Жан Франсоа Шамполион е този, който пръв разбива шифъра на 
египетските йероглифи. Той е успял да ги възпроизведе правилно при 
посещението си в Египет през 1828, където е видял рисунките в храма. Въпреки 
че през 1832 той умира, остават запазени неговите рисунки, преводи и бележки. 

А що се отнася до Розетния камък, макар претенции за него да има френски 
офицер, британците, които по време на откриването на камъка, са били 
победители, го прибират в родината си. От тогава камъкът е неразделна част от 
изложбите на Британския музей. 
 Египетските пирамиди 
 

 
 
 
 В продължение на стотици години последните домове на фараоните са се 
превърнали в символ на Египет и представляват небивал интерес както за 
учените, така и за всеки обикновен човек на света. Днес ще си позволим да ви 
разкажем “общата” и “най‐конвенционална” част от историята на пирамидите. 
С други думи днес ще направим първата, най‐кратка, но и най‐сигурна крачка 
по пътя ни из може би най‐голямата загадка на човечеството. 
  
 
 
 
Единственото от чудесата 
 
Египетските пирамиди не само са едно от 7‐те чудеса на античния свят, но са и 
единственото от седемте, което е оцеляло и до наши дни. Въпреки 
многобройните акции на иманярите, природните катаклизми и дългите години 
сред пясъците на пустинята, последните домове на фараоните все още пленяват 
човечеството със своята грандиозност – нещо, което не може да се каже за 
другите шест чудеса на античния свят – Висящите градини на Семирамида, 
Храмът на Артемида в Ефес, Зевс от Фидий в Олимпия, Мавзолеят в 
Халикарнас, Родоският колос и Фарът на остров Фарос – всички те безследно 
изчезнали от лицето на Земята. 
 
 
  
 
 
 
 
Архитектът Имхотеп 
 
  
Първата и най‐стара пирамида в Египет е построена за фараона Джосер, 
управлявал страната около 2700 г. пр. н.е. Идеята да се вдигне храм, където да 
почива тялото на Джосер, хрумнала на неговия велик везир – Имхотеп. 
Първоначално гробът на фараона представлявал обикновена каменна мастаба 
(правоъгълен насип с полегати страни, надстрояван върху гробниците). 
 
 
 
 
 
На Имхотеп обаче му хрумнала идеята върху нея да бъдат надстроени още шест 
мастаби, като всяка следваща да бъде с все по‐малки размери. Така се получила 
една внушителна стъпаловидна пирамида с основа 125 на 115 метра и височина 
– 60 метра. Освен че остава в историята като първият архитект на пирамидите, 
Имхотеп спокойно може да бъде смятан и за първия човешки гений, за чието 
съществуване има достоверни данни. 
 
Той e бил върховен жрец, астроном, мъдър съветник, архитект, лекар и 
първосвещеник, както и един от създателите на древноегипетския календар. 
Години след смъртта си Имхотеп е бил почитан като бог на лечението, а 
гърците пренасят култа към него и го свързват със своя бог на медицината – 
Асклепий. Имхотеп бил един от малкото хора с неблагороден произход, които 
били обожествени. Древните египтяни изпитвали към него такова уважение и 
възхищение, че по‐късно го обявили за покровител на писарите. 
 
В следващите години египетските архитекти доразвили идеята на Имхотеп и 
вместо стъпаловидни пирамиди започнали да строят такива с “гладки” стени, 
т.е. от стотици хиляди каменни блокове, тежащи по няколко тона. 
 

 
 
 
 
 
 

Откритията продължават 
 
През 1842 г. пруският египтолог – Карл Ричард Лепсиус, публикува първия в 
историята списък с 67 открити гробници на фараони. До ноември 2008 г. тази 
бройка се е увеличила почти двойно, като до момента в Египет археолозите са 
регистрирали точно 118 идентифицирани пирамиди. Заради честите бури в 
пустинята, а и поради факта, че годините са изиграли своята роля в 
разрушаването на някои по‐малки постройки, много от тези храмове остават да 
лежат под пясъците. 
 
На 11 ноември 2008 г. от Египетския Върховен съвет за антики съобщиха, че е 
открита 118‐ата пирамида – тази на кралицата Сешешет, майка на фараон Тети. 
Любопитен е фактът, че всички гробници се намират на Западния бряг на Нил, 
като по‐голямата част от тях са събрани в няколко по‐големи комплекси. 
 
 
  

 
  
 
 
 

Пирамидалните комплекси 
 
1. Абу Раваш – това е най‐северният комплекс, където египтяните са строили 
пирамиди. Най‐известната от тях е тази на фараон Джедефре, която обаче в 
момента се намира в окаяно състояние. Според учените, ако беше устояла на 
времето, тази гробница щеше да е една от 5‐те най‐големи в Египет. 
 
2. Гиза – тук се намират трите най‐големи и популярни пирамиди – 
Хеопсовата (Хуфу), пирамидата на Хефрен (Кафре) и на Менкаре (Микерин). 
Техен пазач пък е Свинксът. Загадките около построяването, разположението и 
съдържанието на тези три пирамиди са толкова много, че на тях ще посветим 
отделна част от нашата поредица. 
 
3. Завиет ел‐Ариан – този регион се намира между Гиза и Абузир и е 
известен с двете незавършени пирамиди на Старото царство – тези на фараон 
Небка и на фараон Хаба. 
 
4. Абузир – тук има точно 14 пирамиди на владетелите от Петата династия. По 
липсата на величественост в тези гробници може спокойно да се предположи, 
че по времето на Петата династия Египет изпитва вече сериозни затруднения. 
 
5. Сакара – Тук е изградена първата пирамида – тази на фараона Джосер по 
проект на великия му везир Имхотеп, за които вече ви разказахме. Освен това 
точно в този регион, в средата на ноември тази година, беше открита и 
последната засега 118‐а пирамида – тази на майката на фараон Тети. 
 
 
6. Дашур – това е може би третият най‐важен и интересен център за 
египтолозите след Гиза и Сакара. До 1996 г. обаче регионът бе затворен за 
археолозите, тъй като тук се помещаваше база на военните. В Дашур се намират 
пирамидите на Снофру – първият опит на древните египетски архитекти и 
строители да направят не стъпаловидна пирамида, а такава с “гладки” стени. 
Една от тях – известна като Червената пирамида, е третата по големина, след 
тези на Хеопс и Хефрен. 
 
 
7. По‐малки региони: Ел Лишт, Мейдум, Маскута, Хавара, Ел Лахун. 
 
8. Долината на Царете (Луксор) – заедно с Гиза, това е най‐популярното 
място за посещение от туристите в Египет. Тук има 61 гробници, сред които се 
открояват тези на Рамзес I и фараона‐дете Тутанкамон. Луксор или Долината на 
царете е последното място, където египтяните строят своите пирамиди. 
 
 Живите факли 
Едно от най‐ странните и ужасяващи свръхестествени явления е спонтанното 
човешко изгаряне. Съществуват десетки документирани случаи, при които 
съвсем очевидно се касае за този зловещ паранормален феномен. 
 
 
Много често властите в различни страни по света намират трупове или по‐ 
точно части от трупове, изгорели да неузнаваемост. При това столът или 
леглото, в които са открити, били в най‐ лошия случай само леко опушени. От 
самите жертви на спонтанното самозапалване обаче оставали само лепкави 
сажди и прах. 
 
Класически е случаят с госпожа Мери Рийзър от Сейнт Питърсбърг, Флорида. 
Трагедията се разиграла на 1 юли 1953 година… 
 
Самотната вдовица си легнала спокойно, но на сутринта нейната съседка 
госпожа Карпентър усетила някаква сладникава миризма на изгоряло. В осем 
часа пристигнала телеграма за г‐жа Рийзър, но никой не отворил на 
пощальона. От вратата, незнайно защо, се излъчвали подозрителни топлинни 
вълни, а дръжката била така нажежена, че не можела да се пипне с ръка… 
 
Пристигналите полицаи и пожарникари разбили вратата и отразили 
произшествието в доклада си по следния начин: 
 
„В черен кръг с диаметър от 4 фута лежаха няколко пружини от фотьойл и 
останките от човешко тяло, състоящи се от овъглен чер дроб, прикрепен към 
част от гръбнака. Намерихме освен това и череп, свил се до размерите на топка 
за бейзбол, както и крак, обут в черен платнен пантоф…” 
 
Макар че с това невероятно произшествие се занимавали и ФБР,  и ЦРУ, 
смъртта на г‐ жа Рийзър си останала пълна загадка. 
 
Подобен случай е регистриран и във Великобритания през 1970 г. Там по много 
сходен начин изгоряла г‐ жа Маргарет Хогън от Дъблин. Съдебният лекар е 
записал: „Няма съмнение, че жената е починала от изгаряне. Обстоятелствата 
са необикновени и потвърждават онова, което от известно време наричат 
„спонтанно човешко изгаряне”. 
 
През 1989 година английски телевизионен филм се опита да осветли и обясни 
това явление. Посочени са няколко очевидни случая, при които човешки тела са 
изпепелени така, както това би сторила кълбовидна мълния. Само че в 
конкретните случаи липсваше какъвто и да било източник на топлинна 
енергия. Филмът бе окачествен като пълен провал. 
 
През 1973 година тялото на г‐ жа Сам Сатлоу избухнало в пламъци и то докато 
лежало в ковчег, изложен в параклиса на градчето Хокуиам в щата Орегон. 
Трупът и част от ковчега били овъглени. При това вратите и прозорците били 
затворени, а в самия параклис нямало никакви източници на топлина! 
 
Такива страховити изгаряния са регистрирани както в бившия Съветски Съюз, 
така и в бившата Народна Република България. Като бивш високопоставен 
служител на БАН имах възможността да се запозная с някои от тях. 
Шпиономанията, характерна за онези времена, си каза думата. Всичко беше 
засекретено и изчезна безследно в архивите на бившата Държавна сигурност… 
 
Някои от жертвите обаче оцелели като по чудо… През 1985 г. професор 
Джеймс Хамилтън от университета в Нашвил се прибирал вкъщи пеша. 
Изведнъж усетил остра болка в областта на левия прасец. Погледнал надолу и с 
удивление съзрял синкав пламък, който излизал от крачола му. Притиснал го 
бързо с ръка и пламъкът изгаснал. Раната обаче зараснала много трудно. Най‐ 
интересното било това, че крачолът дори не бил и опърлен… 
 
Сред оцелелите е и Джак Ейнджъл. През 1974 година изгоряла дясната му ръка, 
докато той кротко си гледал телевизия. Лекарите, които го прегледали, били 
много объркани, защото огънят като че ли дошъл някъде отвътре, от недрата на 
самото му тяло. 
 
Редица парапсихолози смятат, че е напълно възможно всеки един от нас да 
носи в себе си някакъв вътрешен огън, който се възпламенява от само себе си, но 
само при определени, все още неизяснени обстоятелства. Каквито и да са тези 
фактори обаче, явлението започва да придобива обезпокоителни размери. 
Докато не се изяснят напълно причините за „спонтанното човешко 
самозапалване”, никой от нас не може да бъде сигурен, че следващата жива 
факла няма да е именно той… 
 Житни кръгове 
Житните кръгове представляват част от поле с житни растения, в която 
мистериозно се появяват слягания на класовете, оформени в определени фигури. 

Най‐разпространеното мнение за житните кръгове е, че те са феномен на 20‐ти 
век. Истината е, че житни кръгове са намирани и в предните столетия. Най‐
известния от тях е кръгът, намерен в една горска просека през 1678. 

В статиите на местните вестници се казва, че същество, подобно на дявола, е 
направило кръговете с коса. В тях се обяснява и историята на един фермер, 
който отказва да плати полагащата се надница на един косач, като се кълне, че 
по‐скоро ще наеме дявола на работа, отколкото да му плати заплатата. На 
следващата сутрин фермерът намерил нивата си ожъната, но по удивителен 
начин. Цялата нива била в абсолютно правилни кръгове, които не биха могли 
да са дело на човек, особено работещ през нощта на светлината на газен фенер. 

Някои криптолози предполагат, че житни кръгове са изобразени върху 
праисторически камъни и рисунки по стените на пещери в Ирландия. Други 
намират изображенията на житни кръгове в древноегипетски рисунки. 
  
Първите случаи на житни кръгове в днешни времена изглежда започват в 
началото на 20 век, като постепенно броят им се увеличава. Рязко покачване 
има през 60‐те, а направо драматичен брой кръгове са регистрирани през 90‐те. 
Поне 190 житни форми са открити и документирани през 1999, може би като 
предизвестие за това какво ще бъде през сегашното столетие. 
  
Друго грешно, но широко разпространено мнение е, че житните кръгове се 
срещат само във Великобритания. Наистина там има най‐много случаи, но в 
САЩ има случаи от 1920 година насам, в останалата част от Европа от средата 
на века, а в Африка, Канада, Австралия, Централна и Южна Америка и Русия в 
началото на 70‐те. В Япония първия случай е регистриран в края на 70‐те. 
 

 
  
Житните кръгове в Англия започват да се появяват много често и бързо 
приковават общественото внимание. Тъй като те продължават да се появяват и 
да стават все по‐сложни и по‐големи, хората започват да търсят обяснение на 
феномена. Те са както учени от най‐различни сфери на науката, така и 
поддръжници на движението Нова Епоха и изследватели на НЛО. 
  
През осемдесетте д‐р Терънс Мейдън се опитва да обясни загадката на житните 
кръгове като резултат от атмосферен феномен, като завихрянето на вихър или 
малко торнадо. Може би, ако той самият беше виждал нещо подобно, щеше да 
мисли другояче. Във Финикс, Аризона, вечерните новини редовно показват 
пясъчни бури и торнада, танцуващи по повърхността на пустинята. Не 
случайно “танцуват”, защото те никога не се движат в права линия. Освен това 
те не правят перфектно оформени кръгове, нито повалят треви и житни 
растения на земята. Те могат да засмучат някое растение и да го пуснат на 
километри от мястото, но не и да накарат житните стъбла да легнат на земята. 
Най‐накрая, един силен вихър или едно малко торнадо биха оставили ясна 
диря по пътя, по който минават, а не сложни фигури само на определени 
места. 

 
  
Друг опит да се обяснят житните кръгове е така наречената хипотеза за Гайа. Те 
често се появяват близо до места, където са открити древни постройки и 
археологически паметници като Стоунхендж, Ейвбъри, Сейлсбъри и др. Някои 
смятат, че тези места са духовно значими и затова житните кръгове са израз на 
колективната душа на Земята, която изразява по този начин отвращението си 
от сегашната ситуация и показва, че всички форми на съзнание ще бъдат 
пренасочени в нова посока на развитие. Има доста възражения относно тази 
хипотеза. 
  
Нека обаче се върнем на традиционната наука и нейното мнение по въпроса. 
Много често тя обявява за измама онова, което не може да обясни със своите 
методи. Тя демонстрира тези си наклонности и в случая с житните кръгове. 
Когато двама пенсионери през ранните 90 години на миналия век заявяват, че 
те са направили кръговете, пресата гръмва. Въпреки, че дотогава информацията 
за житните кръгове е излъчвана предимно по местните телевизии и то в малки 
репортажи, в този случай СиЕнЕн и няколко международни вестника като 
“Уолстрийт Джърнъл”, “Ню Уорк Таймс” и френския “Ле Фигаро” веднага 
публикуват подробни статии за твърденията на двамата. Този сценарий е доста 
подозрителен. Най‐напред, сериозни вестници и медии като по‐горе 
изброените, никога преди това не са проявявали интерес към публикуването на 
подобна информация, а изведнъж, без много да му мислят, поместват статия за 
житните кръгове. Изглежда след нарастването на популярността на въпроса, 
той е станал неудобен за някои правителства. Двамата пенсионери са им били 
достатъчни за да ударят два заека с един изстрел – да оправдаят 
некомпетенстността на учените и да заглушат обществения интерес към този 
феномен. Плана сработва, и след тези “сензационни” признания житните 
кръгове вече не са предмет на разглеждане от официалната наука, а заглавието 
“Феномена житни кръгове” изгубва шанса да попадне на предните страници на 
по‐големите медии. В допълнение, никоя важна организация не прави сериозен 
опит да удостовери верността на твърденията на двамата пенсионери. Освен 
това, дори и да има някаква истина в твърденията им, дори и да са направили 
няколко кръга, Двама стари хора с въжета и коси не биха могли да направят 
всички кръгове, разположени на големи разстояния един от друг. Още повече, 
че косите оставят съвсем различни белези върху стъблата, от тези намерени в 
много от кръговете. 
 

 
  
Редно е да кажем няколко думи за еволюцията на житните кръгове. В началото 
те били просто кръгове, докато не започнали да се появяват и прави линии. 
Сложни фигури от по няколко кръга и прави линии са следващата стъпка към 
днешните удивително сложни и в същото време с перфектна форма житни 
кръгове, в които често е втъкана някаква сложна математическа формула или 
изобразяват знаци, свещени за различни култури по света. Изглежда 
невъзможно тези форми да са сътворени от човек, дори от група хора, само за 
една нощ. 
  
Основата на житните кръгове е от полегналите стъбла на различни житни 
растения. Те се срещат предимно в пшеничени и ечемичени насаждения, но в 
коноп или трева, и дори и в пясък и сняг. Стъблата може да са наклонени в 
различни посоки в едно изображение, а понякога кръговете са от няколко 
пласта стъбла, паднали в различни посоки. Интересното при житните кръгове 
е, че стъблата се пречупват на мястото на възлите, които дават здравина на 
стъблата, а не както е нормално – между тях. 
  
Възлите държат растението изправено, защото в тях се събира вода, чието 
налягане крепи стъблото. Растенията в житните кръгове падат, защото 
техните възли се дехидритират. В самия възел на стъблото има дупка, която е 
като излаз за водния поток, образуван от голяма горещина. Още по‐
забележително е, че възлите са пробивани избирателно. Понякога е пробит 
най‐долния възел, а в други случаи по‐горни, като растенията в един кръг може 
да са пречупени на различно ниво. Друга интересна черта на някои кръгове, е че 
при растежа на растенията фигурата добива различен вид. 
 
  
  
Около много от кръговете не са забелязани никакви следи от стъпкани стебла 
наоколо, освен това някои от тях се появяват в заградени зони в рамките на 
военни обекти. При почвени проби от центъра на кръговете електромагнитните 
уреди показват отклонение от 100 процента от нормалните стойности. В много 
от случаите на мястото, където са се появявали кръговете има до 40 процента 
увеличение на продукцията от мястото, без да има други явни причини. 
  
В житните кръгове има остатъчна радиация, която може да има негативен 
ефект върху хората, които отиват на мястото. Измерванията показват излъчване 
на енергия на честоти от 5 килохерца няколко дни след появата на кръговете. 
Тази честота е в чуваемите граници и някои чуват високи, пискливи звуци и 
трели. Тялото на много хора реагира при посещение на житен кръг, като често 
срещани симптоми са гадене, главоболие, световъртеж, парещо усещане и 
различни болки. Тези симптоми съвпадат със здравните проблеми, 
предизвикани от радиация. Мобилните телефони, камерите, часовниците и 
най‐вече електронните уреди спират да работят, а компасите на прелитащите 
отгоре самолети се въртят безконтролно. 
  
Очевидци на образуването на житни кръгове съобщават за забелязано 
червеникаво сияние на нивото на земята. Повалянето на растенията свършва за 
няколко минути. Никой от очевидците не е забелязал някой или нещо да 
причинява сиянието, нито някакъв НЛО, носещ се над мястото. 
  
  
  
Червеникавото сияние и образуването на кръговете в рамките на няколко 
минути, както и последствията за възлите на стъблата са признаци за 
действието на микровълни или друга подобна радиация. Такава радиация 
повишава температурата в избраните възли, като кара водата да се превърне 
частично в пара. В следствие на бързото увеличаване на обема възелът се 
пръска, растението се пречупва и пада. 
  
Още по‐удивителна черта на този сложен начин на образуване на кръгове 
е, че възлите могат да бъдат поразявани поотделно. Наклона на стъблата и 
височината на избираните възли се променят в рамките на една форма. Това е 
доста сериозно доказателство, че ако житните кръгове са дело на човек, те са 
направени с компютър, който от своя страна контролира някакво друго 
устройство, което излъчва радиацията, поразяваща растенията. ( сфери с 
диаметър 30 сънтиметра, кръжщи над местата, където се формират кръговете са 
били наблюдавани от няколко свидетели). Много от формите изглеждат като 
направени с компютър изображения. Някои от тях в действителност са толкова 
сложни и са направени спазвайки толкова много математически зависимости, 
че единствено компютър би могъл да ги създаде. 
  
Има много случаи, които подсказват, че създателите на житните кръгове 
реагират спрямо коментарите, критиките или опитите да не се признае 
истиноста на даден кръг, като веднага правят нови кръгове, които отхвърлят 
тези критики. Интересно е как става това, след като говорим не за изказвания по 
телевизия или друга медия, а за разговори между различни хора на мястото на 
събитието. Изглежда някой знае по телепатичен път какво става в главите на 
говорещите на тази тема 
  
Житни кръгове понякога се образуват на територията на военни бази и някои 
вярват, че това е доказателство, че военните провеждат тайни тестове с 
радиационни оръжия, предназначени да унищожават вражеските насаждения. 
Разработките на нови оръжия обаче винаги се държат в строга тайна, а нищо 
подобно не засяга житните кръгове. Нещо повече, те се срещат по целия свят. 
Защо й е на британската армия да рискува и да навлиза в териториите на други 
страни, само за да тества ново оръжие. Още по‐абсурдна е версията за двамата 
старци, които проникват през телените заграждения посреднощ, само за да 
направят няколко кръга в забранена военна зона. 
  
Изглежда кръговете са правени от някой, когото военните не могат да засекат 
или на когото не могат да попречат да прониква на тяхната територия. Дори 
този натрапник да прави само житни кръгове, той би трябвало да предизвика 
голяма загриженост сред военните, защото следващия път вместо кръгове в 
полето, може да реши да направи няколко кръгчета от “полегнали” военни 
сгради. Военните със сигурност се интересуват от житните кръгове, изникващи 
зад техните огради. 
  
Друга грижа за правителствата по целия свят е фактът, че житните кръгове 
показаха, че има някой, чийто технически възможности му позволяват да 
прави сложни форми от житни кръгове по целия свят, и въпреки това никой да 
не знае кой е той, и защо прави това. Има признаци, че британското 
правителство провежда политика на дезинформация по отношение на 
житните кръгове и се опитва да спре този или тези, които ги правят, но без 
успех. 
  
Който и да прави тези кръгове, определено не го прави без цел. Той явно 
отговаря на непохватните опити на измамници и учени да направят житни 
кръгове като прави нови и нови кръгове, като техния дизайн, сложност и 
големина стават все по‐трудни за подражание, особено за време от една нощ. 
Който и да стои зад кръговете, явно има план, а още по‐явно е, че е решил да го 
изпълни. 
  
Засега никой не може да каже със сигурност кой или какво предизвиква 
появата и еволюцията на житните кръгове. Техните послания ( ако има 
такива ) все още са неразбираеми. Изглежда ще мине доста време, преди да 
открием тайната на житните кръгове. 
 
 Загадачните свитъци на Мъртво Море 
Едно от най‐значимите открития на Двадесети век става случайно през 1947 г. и 
не е дело на археолози. Овчари бедуини намират седем свитъка или части от 
свитъци и фрагменти, заедно със запаси от делви и счупени керамични съдове в 
пещера, която гледа към северозападния край на Мъртво море. Когато 
търговец, действащ от името на овчарите, продава откритите свитъците, те 
стигнат до вниманието на учените в Йерусалим. 

Последващите проучвания в района на пещерата, където е направено 
откритието, водят до възстановяването на документи от всичките единадесет 
пещери и до разкопките на намиращи се наблизо руини, известни като 
Руините на Камран (Qumran). 

Сред повече от осемстотинте документи, представени от цели свитъци, части от 
свитъци и хиляди фрагменти, които са били възстановени, се намират пълни 
копия или части от всички книги на Староеврейската библия, с изключение на 
Книгата на Естир. Тези текстове са по‐стари с най‐малко хиляда години от 
всички предишни библейски текстове, написани на иврит, които са били 
известни преди това откритие. Те осигуряват прозорец към текстовата история 
на Староеврейската библия преди приключването на канона. 
  

Освен тези копия от библейски текстове, в пещерите в района на Кумран, са 
открити и сектантски документи, които разкриват митичната еврейска група, 
очевидно свързана с направата и съхранението на ръкописите.  

Тази група е вероятно на Есенес (Essenes), известна преди това от препратките 
към тях в трудовете на Флавио Джоузефос, Фило Юдеос и Плини. Всички 
открити текстове, взети заедно, отворят критичен прозорец към събитията в 
Палестина през десетилетията преди и след раждането на Христос (макар и не 
всички текстове да са намерени сред свитъците) до момента на Първото 
еврейско въстание срещу римляните.  

Историческият период на Свитъците на Мъртво море хвърля светлина върху 
средата, в която се е развивало християнството в Палестина, трансформацията 
на Юдеизма в Равински юдеизъм при преодоляване на последиците от Първото 
въстание на евреите срещу римляните, свързани с унищожаването на 
Йерусалим и неговия храм, във връзка с което канонизация на Светото писание 
е напреднала. 

Свитъците на Мъртво море днес се съхраняват предимно в Светилището на 
книгата, част от Израелския музей в Йерусалим, където те са изложени за 
разглеждане. Медният свитък може да се види в Археологическия музей в 
Аман, Йордания. Много от малките фрагменти се намират в Музея Рокфелер в 
Източен Йерусалим. 

 
 Загадката на говорещите кръстове на 
полуостров Юкатан 
Човечеството винаги се е интересувало от мистерии, тайни и загадки. Пред 
някои се страхуваме, пред други се прекланяме, а трети олицетворяваме. 
Човешката природа е така устроена, че мистериозното, загадъчното, 
неизвестното и неустоимото я привлича. 

Една от многото неразкрити загадки в днешно време са т.нар. говорещи 
кръстове. Открити през ХІХ век на полуостров Юкатан, говорещите кръстове са 
били обожествявани от изчезналата цивилизация на маите. Много преди 
появата на европейските християни, маите са почитали този кръста като 
символ. В Паленк има добре запазен древен Храм на Кръста. Това е и една от 
причините маите да се отнесът благосклонно към християнството по време на 
испанската колонизация.  

Легендите разказват, че огромен дървен кръст в село Чан внезапно проговорил. 
Той призовал индианците, потомци на маите, към свещена война срещу 
колонизаторите. Гласът потресъл индианското население. В Чан се събрало 
местното население и застанало на колене пред кръста. Повлияни от 
говорещият кръст, индианците нападат колонизаторите и въстанието се 
разпростряло по целия полуостров Юкатан. Разказва се, че кръстът през цялото 
време ги напътствал. В Чан било изградено светилище на кръста. 

След време се появили и други два говорещи кръста. Те подтиквали 
индианците да убиват всеки бял, който навлезе в земите им. 
Потомците на маите вярват, че техните победи са били благоприятствани от 
говорещите кръстове, които и до ден днешен стоят в светилището на града. 
Официалната религия на свободните индианци и до днес си остава култа към 
трите говорещи кръста. 

Загадъчното на говорещите кръстове е, че такъв феномен няма нито във 
фолклора, нито в религията, нито в културните традиции на маите и 
заобикалящите ги народи. Дали някога ще бъде разкрита истината не е ясно, но 
пък не е късно кръстовете отново да проговорят... 
 Загадката на желязната колона в Делхи 

 
 
Тя се издига в южните покрайнини на индийската столица, не е известно на 
колко години е и не ръждясва. Загадъчната колона от Делхи представлява 
солиден железен стълб с диаметър около 0.4 м, височина 7 м и тегло 6 тона. Два 
надписа върху полираната снага на монумента дават основание на 
специалистите да определят приблизителна възраст от 1600 г., но други оценки 
показват, че е възможно легендарната колона да е съградена дори преди 4000 г. 
Първият текст е епитафия на индийския цар Чандрагупта ІІ, починал през 413 
г. сл. Хр. В епитафията се казва, че в памет на царя тази колона е отлята и 
поставена на планината, наречена Краката на Вишну. Археолозите 
предполагат, че тя е стояла пред храма на Вишну в Алахабад и е била украсена 
отгоре с изображението на свещената птица Гаруда. Според втория надпис 
няколко века по‐късно цар Ананг Пал пренесъл колоната в Делхи. 
 
Свидетелство за напреднала металургия в древността, неръждаемата колона от 
Делхи показва удивителна устойчивост на екстремално високи температури и 
влажност през мусонния период. Изследователите са озадачени не само от 
липсата на ръжда, но и от химичния състав на паметника, изработен от 
висококачествено желязо. Дори посредством съвременните технологии желязо 
с такава чистота може да бъде получено само чрез електролиза и в много малки 
количества. Използваната преди поне 1600 години технология далеч надхвърля 
предполагаемите възможности на индийските майстори от времето на 
обединителя Чандрагупта. 
 
Археометалургичните и спектрални анализи на желязната колона показват 
наличието на частици шлака, фосфор и отсъствието на сяра и магнезий. 
Подобни характеристики се откриват в състава и на подпорни греди в храма 
“Сурия” в Конарак (град в крайбрежния щат Ориса) и на желязната колона на 
храма “Моокамбика” в Колур, разположен върху хълмовете Кодачадри по 
западното крайбрежие. Железните конструкции са устояли на времето, 
въпреки местоположението си в райони, известни с влажният си климат, 
ускоряващ процесите на корозия на металите. Според д‐р Р. Баласубраманиам 
посочените примери доказват, че металурзите от епохата на Гуптите (300‐500 г. 
сл. Хр.) са произвеждали желязо със специфични характеристики, устойчиво на 
дълготрайно атмосферно влияние. 
 
В потвърждение на хипотезата за голямата възраст на артефакта от Делхи са 
откритите от археолозите железни предмети в селището Раджа Нал Ка Тила в 
долината на река Карманаса, окръг Сонебхадра. Те са датирани към 1300‐1200 г. 
пр. Хр., четири столетия по‐рано от предполагаемото начало на желязната ера 
в Индия. Наличието на толкова древни продукти на сложни технологии според 
противниците на дарвиновата еволюция е свидетелство за съществуването в 
прастари времена на високоразвита цивилизация, свързана с легендарния 
изчезнал континент Лемурия в Индийския океан. На свой ред споделящите 
теорията за палеоконтактите са убедени, че желязната колона от Делхи е 
сакрален предмет, оставен от посетили в далечни епохи нашата планета братя 
по разум, за да ни напомня, че не сме сами във Вселената… 
 Загадката на ледената девица 
За да умилостивят боговете, древните инки са им принасяли човешки жертви. 
Най‐често това били деца. Много от жертвите са мумифицирани от 
климатичните условия – в последните 20 години на височина над 5000 м на 30 
връха в Андите са открити над 150 ритуални места на инките. 
 
Но мумиите не можеха да бъдат намерени, защото се намираха под метри сняг 
и лед. Първата идеално запазена мумия на човек, убит преди 500 години, е 
намерена през 1995 г. близо до перуанското село Кабана конде. Вулканът 
Невадо‐Сабанкая, който се намира близо до селото, започнал да изригва, и 
горещината разтопила ледения връх, като разкрила на хората огромно 
количество сгради на древните инки, пазени векове от дебел лед. 
 
Изследователите Йохан Рейнхард и Мигел Зарата, които решили да разгледат 
отблизо невероятните сгради, спазили древния местен обичай и оставили за 
духовете на планината царевична бира. След като се качили на 6310 м височина, 
духовете ги пощадили и учените успели да се върнат живи и здрави. Освен това 
открили мумия на момиче. До кратера на вулкана те видели ритуални 
статуетки и пера и решили, че част от тях може да са паднали в кратера. 

 
 
Те събрали смелост и се спуснали на 65 м дълбочина в кратера. Там до един 
камък видели голям пакет, който се оказало човешко тяло, омотано в парцали. 
Това било 14‐годишно момиче, което било с обезобразено лице и извадени очи. 
Преди 500 години то било зверски убито от жреци, за да умилостиви 
планинските духове. 
 
Благодарение на студа тялото се запазило в идеално състояние. В чест на върха 
Ампато, където била открита мумията, тя била наречена Ампатска девица, но 
учените галено я наричали ледената девица. След това й дали името Хуанита. 
Рентгеновите снимки показали, че в черепа, над дясното око, имало огромна 
пукнатина. 
 
Мозъкът бил изместен на една страна заради кръвоизлив. Напълно здравото 
момиче е било убито от зверски удар по главата с тежък предмет. Преди това 
обаче му е дадено някакво наркотично вещество и то не е разбирало какво 
изобщо се случва. 
 Загадката на старите морски карти 
През 1929 година в султанския дворец в Цариград била открита една географска 
карта, която възбудила особен интерес у изследователите, но също и сред 
широката публика. Тази карта – на която в действителност е запазена само 
лявата половина – е нарисувана върху пергамент, а твърде обширният и 
подробен надпис върху нея я датира към месец мухарем от мохамеданската 
година 919, което отговаря на годината 1513 след Христа. Подписана е с името 
на турския адмирал Пири Ибн хаджи Мохамед, който е бил известен повече 
под името Пири Рейс (Рейс е турското обозначение за адмирал). Интересът, 
който тази карта събужда главно в Турция и Америка, идва преди всичко от 
особено точното очертание на източния бряг от Северна и Южна Америка, 
необичайно за времето, когато картата е била начертана – по‐малко от две 
десетилетия след първото пътешествие на Колумб и много дълго преди 
подробното изследване на континента. Освен това се оказва, че географското 
положение на отделните точки от американския континент е дадено на тази 
карта с точност, каквато европейската наука е в състояние да определи едва в 
края на 18 век. 
  

Част от картата на Пири Рейс 

Не по‐малък интерес обаче предизвикват обстойните бележки на адмирал 
Пири върху картата, в които се твърди, че «като нея няма друга по света» и че «тя 
е съставена от 20 стари мореплавателни карти на целия свят до Индия и Китай още 
от времето на Александър Македонски, между които и една използвана от Колумб 
карта, а точността, с която са очертани седемте световни морета я прави също 
тъй надеждна за употреба, както картите на близките земи».  Обстоятелството, 
че в този надпис се споменава името на Колумб и използваната от него карта, за 
която е известно, че е загубена, раздвижва предимно американската 
общественост. За известно време картата е в центъра на общественото 
внимание, предизвикало оживена активност на американските дипломати, 
които правят всичко възможно за издирването и на колумбовия оригинал в 
турските архиви. Но всичко остава без резултат – не се намират повече никакви 
връзки между картата на адмирал Пири и предполагаемия оригинал на 
Колумб. В научните кръгове се изказват съмнения за наличието на такава връзка 
и постепенно интересът към картата замира, без да се обърне достатъчно 
внимание на останалите обстоятелства, свързани с нея. 

Комплексът от въпроси е възроден, когато в края на 1950‐те години картата на 
адмирал Пири привлича вниманието на известния американски учен Чарлз 
Хапгуд (Charles Hapgood, 1904‐1982), професор по история в Keene State College 
в Ню Хемпшир. Малко преди това неговата книга Earth’s Shifting Crust, New 
York, 1958 (второ преработено издание под заглавие The Path of the Pole, New 
York, 1970) събужда голям интерес към хипотезата му за движението на земната 
черупка. В предговора за книгата Алберт Айнщайн се изказва най‐
положително за нея. Тъй като Хапгуд забелязва в картата на адмирал Пири 
редица обстоятелства в подкрепа на хипотезата си, започва в рамките на 
изследователската си дейност в университета работа върху един научно‐
изследователски проект, посветен на сравнителното проучване на 
мореплавателни карти от Античността, Средновековието и Ренесанса. Работата, 
извършена заедно с група негови студенти, приключва в 1966 г. с издаването на 
обширен труд по този въпрос под заглавие «Maps of the Ancient Sea King. 
Evidence of Advanced Civilization in the Ice Age». (Бел. И.С.: книгата е издадена в 
България от издателска къща БАРД под заглавие “Карти на древни морски крале”, 
2004 г., превод Венцислав Божилов.) 

Изследването на Хапгуд може да служи за пример как един тъй сложен 
комплекс от въпроси се предлага на читателя, който не притежава специални 
познания по тях, без при това да е затруднен от недостатъчните си познания в 
областта на математиката, картографията и мореплаването, но също така и на 
геологията, физиката и историята. Целият този комплекс от научни данни, 
както и всички резултати от изследванията, се предават с максимална 
нагледност, но и по най‐увлекателния начин, задържащ през всичкото време 
вниманието на читателя подобно на криминален или авантюристичен роман и 
представящ му цяла поредица съвършено нови за него факти, изложени и 
доказани обаче с методите на съвременната наука. 

Още в самото начало на работата си по научния проект работният колектив 
установява обща връзка между картата на адмирал Пири с голям брой 
мореплавателни карти предимно от късното Средновековие и Ренесанса, 
придобили особена популярност главно сред турските, португалските и 
италианските мореплаватели. Те са известни под общото название 
«портолански» карти, т.е. карти, имащи предназначението да показват пътя на 
корабите от едно пристанище до друго, както и относителното разстояние 
между тези пристанища. Доколкото до края на 18 век европейските и арабските 
мореплаватели нямат методи за установяване на точната географска дължина, и 
то не само по време на техния морски път, но и на сушата, тези карти, 
съставени по много странен начин и показващи с твърде малко приближение 
разстоянията между отделните точки от маршрутите им са били твърде 
разпространени и се ползвали с голяма почит от страна на моряците, като 
често са били копирани. 

Макар още в края на ХІХ век да излиза едно подробно изследване на 
портоланските карти от шведския изследовател A. E. Nordenskjöld, An Essay of 
the Early History of Charts and Sailing Directions, Stockholm 1897, Хапгуд 
преразглежда отново основно всички въпроси, свързани с тях, като коментира и 
цяла поредица от други карти, останали незабелязани преди това. Чрез 
сравнението на отделните карти се прави опит да се установят методите, с 
които те са били изчислени и начертани. А един от основните проблеми в 
комплекса от изследвания е за бреговата линия на Антарктида, очертана с 
извънредно голяма точност на редица портолански карти, в това число и на 
картата на адмирал Пири. Тази брегова линия, която е под близо два 
километра ледена покривка, съвременната наука успява да уточни едва в 
резултат от изследователската дейност на международната експедиция през 
1949/1950 година. 

Когато Хапгуд и неговите сътрудници започват изследването на старите карти, 
те си поставят сравнително ограничена по обхват цел: да установят дали върху 
картата на адмирал Пири от 1513 година наистина е обозначена бреговата 
линия на Антарктида и дали тя отговаря на бреговата линия на континента, 
изчислена и очертана от международната експедиция в 1949/1950 година. За 
тази цел се подлагат на анализ заедно с картата на Пири също и цяла поредица 
портолански карти, явно произхождащи от същия източник. С твърде сложни 
математически изчисления се прави опит да бъде установено по какъв начин 
тези карти са били проектирани. Още в самото начало на работата става ясно, 
че твърдението на Пири за използване на значителен брой стари карти при 
съставянето на неговата карта, е вярно. 

В стигналата до нас част от картата на Пири, която сигурно е представяла 
лявата половина или по‐малка от половина част от цялата карта, могат да бъдат 
установени четири отделни карти със собствени мрежи, съединени в една. При 
това се вижда, че първоначалните части са били заснети при използване на 
сферична тригонометрия, като сглобяването им е станало твърде примитивно – 
с допускане на съществени грешки в мащаба, пропускане на липсващи части 
(откъс в южната част от американския континент) и без познаване на 
сферичната тригонометрия, при което се получават значителни грешки в 
разстоянието между източния бряг на Атлантическия океан (Европа и Африка) 
и западния бряг (Америка). 

Както е известно, съвременната наука твърде късно съумява да реши въпроса с 
изготвянето на точни географски карти. Затрудненията идват преди всичко 
поради липсата на точни инструменти за определяне на географската ширина 
и особено на географската дължина, с които тя разполага едва от края на 18 век. 
От друга страна проектирането на сферичната повърхност на земното кълбо 
върху плоскост изисква прилагането на сферичната тригонометрия, което от 
своя страна предполага познаването на точните величини на земния екватор и 
меридиан, с които тя също преди това не разполага. До неотдавна се смяташе, 
че за първи път сферичната тригонометрия е приложена от старогръцкия учен 
Хипарх през втори век сл. Хр., макар да има данни, че тя е била позната още на 
египтяните и халдейците, а Хипарх само я открива наново. Във всеки случай тя 
не се прилага на практика от античната картография, чийто главен 
представител, александрийският географ Клавдий Птолемей (~100‐160 сл. Хр.) 
не я използва никъде при съставяне на своите карти. 

Редица обстоятелства – приемането за нулев меридиан географската дължина 
на Александрия и за изходна точка на проектирането пресечната точка на този 
нулев меридиан с тропика на рака, неприлагането на сферичната 
тригонометрия в стигналите до нас портолански карти и относително точното 
предаване на географската дължина в близките на същия нулев меридиан 
точки, както и използването на стадия (~166 м.) за единица мярка – водят до 
заключението, че още преди втори век след Христа неизвестен компилатор в 
Александрия се е опитал да свърже заедно определен брой извънредно точно 
изчислени и съставени стари карти на отделни части от света, без да си дава 
сметка за грешките, възникващи при проектирането им в една плоскост. От 
това идва и парадоксът, че докато при начертаването на бреговата линия и 
поставянето на отделни географски точки се постига точност, която е по‐голяма 
от тази, с която европейската наука разполага до последните години на 18 век, 
при разстоянията между отдалечени помежду си точки се допускат грешки, 
надминаващи 1000 км, а и посоката на географския север често се дава неточно – 
което се очаква при проектиране на сфера върху плоскост чрез квадратна или 
правоъгълна мрежа от паралели и меридиани. 
  

Районът около Северния полюс в горната част от картата на адмирал Пири с 
пречертана мрежа. 

Анализът на картата на адмирал Пири и останалите портолански карти 
показва, че всички те са съставени от множество локални карти, изготвени с 
прилагане на сферична тригонометрия. Тъй като техният по всяка вероятност 
античен компилатор от Александрия не е бил запознат със сферичната 
тригонометрия и следователно не е можел да си служи с нея, е бил принуден да 
разкъса сферичната повърхност на земята на голям брой отделни плоски 
участъци. По такъв начин отдалечени помежду си области би трябвало да 
показват различни посоки за север – това може  най‐добре да се види при 
северния участък от картата на Пири, като на нея се нанесе мрежата на 
първоначалните образци за картата: по отношение на нулевия меридиан на 
техните проекции всички нанесени там географски точки са предадени с 
изключителна и дори невероятна прецизност. Затова пък съпоставянето на 
отделните части – в дадения случай това са два откъса с отделни (правоъгълни!) 
мрежи – води до груби грешки от порядъка на 1000 до 2000 километра. 

Този пример Хапгуд илюстрира с известния в историята пример от първото 
пътуване на Колумб. Независимо от бележката на Пири, че при съставянето на 
неговата карта била използвана и картата на Колумб, от изображението на тази 
карта трябва да се допусне, че Колумб е имал на разположение подобна на нея, 
понеже тя го довела до заблуждението да очаква появяването на насрещния 
бряг значително по‐рано, отколкото е следвало според действителното му 
положение. Брегът се появил едва след изминаването на още 1300 километра в 
западна посока, като това разстояние съвпада с грешката от 14°, получена при 
съединяването на двете отделни и сами по себе си точни карти. От друга страна, 
невярното предаване на о‐в Куба на тази карта води до убеждението, че 
компилаторът е разполагал с повече отделни карти на този участък, а частите, 
от който такива карти липсвали, те са допълнени произволно. Върху други 
възможности, като промени в релефа на тази част от Атлантическия океан, 
настъпили евентуално след изготвянето на първоначалните много стари карти, 
Хапгуд не се спира. Той дори не споменава за тях – по всяка вероятност не е 
искал да го обвинят в излагане на «ненаучна» хипотеза, за каквато в «научните» 
среди поне до издаването на книгата му се смята хипотезата за потъването на 
Атлантида. 
— 
При изследванията си Хапгуд и неговите сътрудници отделят също така 
особено внимание върху античното корабоплаване и корабостроене, както и 
върху влиянията, които финикийците по всяка вероятност са упражнявали 
върху гърците. Именно финикийците, съставящи част от първоначалното 
население на Югоизточна Европа и Мала Азия, се явяват като носители на 
старата традиция и то не само в областта на науката – която те като морски 
народ пренасят далече на запад и север – а и по отношение на писмеността, за 
чието развитие те, а не гърците изиграват решителната роля. 

Изследванията на Хапгуд потвърждават предположението, изказано още от А. 
Е. Nordenskjöld, че всички портолански карти – към които трябва да се 
причисли и картата на адмирал Пири – следват само един общ източник, от 
който, изглежда, е имало едно или дори няколко копия, изготвени още през 
античността, но са били запазени и отделни регионални карти, останали 
неизползвани в повечето от техните копия. Следи от този общ първоизточник 
Хапгуд открива дори в една китайска карта, която е издялана върху камък през 
1137 г. сл. Хр., но очевидно следва много по‐стар прототип – публикувана е 
малко преди неговото изследване [J. Needham, Science and Civilisation in China, 
Cambridge 1959, III, ил. 79]. При тази карта на Източен Китай той открива 
същия принцип за изчисляване и проектиране, както при портоланските 
карти, чийто общ прототип бил изготвен по идентичен начин с прилагане на 
сферична тригонометрия и необикновено точно разположение на отделните 
географски точки. Но впоследствие е бил пречертан върху квадратна мрежа, 
при което се получава същата грешка във величината на градусите – при 
пренасянето на правоъгълната мрежа с огънати меридиани в квадратна с 
паралелни отвесни линии градусите от географската ширина са около 20% по‐
малки от тези на географската дължина. Тази карта потвърждава убеждението 
на Хапгуд за съществуванието на една необикновено високо развита 
общосветовна култура в далечното минало, за чиито технически достижения 
старите географски карти, запазени в най‐отдалечени части на нашата планета, 
дават най‐красноречивото доказателство. 
Четири портолански карти, както и картата на адмирал Пири, съдържат следи 
от отделни карти, които липсват в останалите. Това кара Хапгуд и неговите 
сътрудници да обърнат повече внимание върху тях. При внимателния анализ 
на тези карти се оказва, че те съдържат някои данни, важни за географското 
положение на определени части от света, различно от съвременното им 
положение, но и за определянето на времето, когато техните образци са били 
съставени. 

Част от картата на Оронс Финeй от 1531 г. 

На първо място по значение между тези карти е начертаната от Оронс Финей 
(Oronteus Fineus) през 1531 г., копие на която Хапгуд открива в Библиотеката на 
Конгреса във Вашингтон през 1959‐та. В нейната дясна половина е представен 
целият южен континент (Антарктида), начертан по проекция, за централна 
точка при която е бил взет явно южният полюс, чието географско положение 
обаче се отклонява. Разликата не може да се определи напълно точно, защото 
при копирането на отделните стари карти компилаторът не се е съобразил с 
различния им мащаб и отделните области се явяват в невярно съотношение и 
на картата, копирана от Оронс Финей. Независимо от погрешния мащаб, 
очертанията на бреговата линия на континента отговарят в много голяма степен 
на тези, очертани през 1949/1950 година. Нещо повече – в картата на Оронс 
Финей са начертани дори множество фиорди, в които се втичат реки, като 
някои от долините им също отбелязани. 
  

Същата част от картата на Оронс Финй от 1531 – пречертана 

Липсата на повече подробности в зоната, включена в отбелязания на тази карта 
полярен кръг – изместен както сегашния южен полюс в посока на изток от 
Южна Америка – дава основание за предположението, че при начертаването на 
картата тази зона е била вече покрита с ледена покривка. Или с други думи, 
картата не може да е била съставена по‐късно от шестото хилядолетие пр. Хр. 
Ако се вземе обаче предвид местоположението на южния полюс върху нея, тя 
трябва да е била съставена значително по‐рано, а именно още преди 
последното изместване на тази точка. В последно време се смята, че то е 
предизвикало края на така наречената «последна ледена епоха» и се 
предполага, че е станало внезапно между осмото и десетото хилядолетие пр. 
Хр. А тъй като същото положение на двата полюса, но твърде различно от 
сегашното, е било запазено в течение на много десетки хиляди години преди 
това, т.е. по времето, когато Централна и Северна Европа, а и цяла Канада със 
северните части на Америка били покрити с дебела ледена покривка, смятано 
все още от мнозина историци за период на глобално застудяване, няма никакви 
основания да допуснем, че картата е била съставена тъкмо в последните години 
от тази епоха, а не много хилядолетия преди това. 

Картата на Хаджи Ахмед от 1559 г. 

Втората по‐необикновена портоланска карта е тази на Хаджи Ахмед от 1559 
година. При нейното пречертаване и при пренасянето на проекцията й в 
сферична, тя също свидетелствува за голямата точност на измерванията в 
нейния стар първообраз. Не по‐малко интересно при нея е, че Беринговият 
проток липсва – и това явно не е грешка на кописта, а свидетелство, че в една 
твърде отдалечена от нас епоха, когато голяма част от южния континент не е 
била покрита с ледена покривка, Аляска пък е била свързана с източната част 
от Сибир, която по това време е имала умерен климат. А за такава връзка в 
твърде далечното минало разполагаме и с още други доказателства, чието 
изброяване излиза от темата на книгата. 
  

Част от картата на Ибн Бен Зара от 1487 г. и съвременна карта на Егейско море 

Третата по‐особена портоланска карта е тази на Йехуди Ибн Бен Зарб от 
Александрия, начертана в 1487 г. и отпечатана в 1497‐ма. Със своето твърде 
прецизно очертани брегови линии на Средиземно море и западния бряг на 
европейския континент тя превъзхожда останалите портолански карти. Но най‐
интересното в нея е представянето на Егейско море, отговарящо на една епоха, 
значително по‐ранна от историческата, когато нивото му е било много по‐
ниско, като са дадени с големи подробности бреговите линии на вече потънали 
егейски острови. Не по‐малко интересно е и обстоятелството, че при нея 
Британските острови са покрити с глетчери, каквито са обозначени и в 
Централна Европа, и то дори южно от 50° с.ш. Крайбрежията на Мала Азия и 
на Черно море явно са коригирани в съответствие със съвременното им 
положение при изчертаването на картата, което би трябвало да се очаква от 
една карта, предназначена главно за турски мореплаватели. 

Картата на братята Николо и Антонио Зено от Венеция, начертана в 1380, също 
е основана на много стар прототип. За това се съди по нейната необичайна 
проекция, при която меридианите се събират в една обща точка, намираща се 
на югозапад от съвременното положение на северния полюс. А това отклонение 
отговаря на отклонението в положението на южния полюс, показано върху 
картата на Оронс Финей. Заради това отклонение Гренландия е представена без 
глетчери, които днес имат дебелина до 1,5 км. Ледът напълно покрива 
планините и долините на острова, но те са представени на картата с много 
подробности. Също така северна Норвегия е изцяло покрита с лед и на картата 
липсват напълно подробности за северния бряг на европейския континент, 
намиращ се явно по време на съставянето на картата под дълбока ледена 
покривка. 

Хапгуд вижда в данните от тези карти подкрепа на тезата си за движението на 
континентите при относително запазено положение на земната ос и нейния 
ъгъл спрямо земната еклиптика. Макар десетилетия преди Хапгуд да са били 
изказвани предположения за промяна в местата на полюсите – и то внезапна – 
в изследването на Хапгуд вече се дават несъмнени доказателства за това, както и 
за една приблизителна хронология на този процес. На въпроса за причините, 
довели до преместването на полюсите – или на континентите, респективно на 
земната черупка – Хапгуд отделя много място в бележките и размишленията 
си. 

Той допуска три възможни причини за това разместване: 

1.  Преместване на земната ос 

Първото обяснение той изключва, тъй като от само себе си земната ос не може 
да промени положението си, а само от външни причини – вследствие на силен 
удар на метеорит или друго небесно тяло. Но удар, способен да премести 
земната ос, би предизвикал пълно унищожение на живота върху цялата Земя. 

2.  Постепенно движение на някои от континентите, като така променят 
положението помежду си 

Второто предположение е във връзка с теорията, формулираната през 1912 г. 
от  Alfred Wegener, която се основава на откритите в различни земни слоеве на 
едно и също място останки от животински видове, присъщи за най‐раздалечени 
климатични зони от земното кълбо. Това показва, че тези области в различни 
епохи са се намирали по разни места. Според тази теория отначало е имало 
само един общ континент, който впоследствие се е разкъсал на много части и е 
«заплувал» в най‐различни посоки. Физиците обаче отхвърлят тази теория като 
несъстоятелна и тя сега се поддържа от малцина. 

3.  Движение на цялата земна черупка 
Третото предположение се основава върху теорията на Хапгуд за движението 
на подвижната земна черупка. Според него това движение може да бъде до 
голяма степен повлияно от промени в симетрията на отделни части от земното 
кълбо, причинени от натрупването на огромни количества лед върху южния 
континент и северната част на Скандинавския полуостров, чието разположение 
не е симетрично на полюса и тяхното натежаване в процеса на движението на 
Земята около нейната ос. Под действието на центробежната сила това огромно 
количество лед би могло постепенно да измести подвижната земна черупка на 
това място в посока към екватора, където обаче ледът започва да се топи и за 
известно време се установява равновесие. 

Макар Хапгуд да дава предимство на своята теория, той оставя открит въпроса 
за причината, довела до промяна в положението на полюсите спрямо земната 
черупка. През трите десетилетия, последвали излизането на неговата книга, 
спорът продължава, а теорията му не се взема предвид от изследователите. 
Причината за това не е само обстоятелството, че тя не изхожда от «гилдията» на 
геофизиците. Както е известно, различните «гилдии» не са твърде благосклонни 
към външни лица, които се месят в заниманията им, въпреки че Хапгуд си е 
извоювал висока репутация не само като историк. Неговият труд за движението 
на земната черупка му е спечелил поддръжници и сред не малко физици, на 
първо място сред които е Айнщайн. 

През тези три десетилетия вече започва да се поставя сериозно под въпрос 
тезата на Лайъл за постепенно развитие на Земята и противната на нея 
«катастрофална» теория печели все повече привърженници. Почти 
непосредствено след издаването на труда на Хапгуд американският ядрен 
физик и носител на Нобеловата награда за физика Луис Валтер Алварес излиза 
с нови доказателства в полза на теорията за неравномерно развитие на нашата 
планета, прекъсвано от значителни по размер глобални катастрофи, причинени 
от силни удари върху нея, нанесени от метеорити или други небесни тела. 
Както показва една компютърна симулация, направена от негови сътрудници 
през 1996 г., ударът върху Земята от един единствен метеорит би трябвало да 
унищожи напълно всичкия живот върху нея. А до сега са открити следи от пет 
такива по‐големи или по‐малки паднали на Земята метеорити. Засега обаче 
още не може да се приеме със сигурност, че последната промяна на местата на 
земните полюси е резултат от такава катастрофа. То може да бъде причинено и 
от преминаването на някоя комета много близо до планетата. При това е 
напълно допустимо и да се получи изменение в самата еклиптика. 

Приближаването на комета до Земята, както и докосването на стратосферата от 
опашката на кометата, състояща се главно от водород и въглерод в газообразно 
състояние, е допускана от някои изследователи още през първата половина на 
миналия век, въпреки че мнозинството гео‐ и биофизици имат отрицателното 
отношение към едно такова становище. Засега то дава най‐приемливо 
обяснение както за произхода на петрола и някои видове каменни въглища, 
така и за образуването на значителни количества вода при съединението на 
водорода от опашката на метеорита с кислорода от земната атмосфера – или с 
други думи, обяснява изобилието на води по време на така наречения «Ноев 
потоп», за който помнят митологиите едва ли не на всички народи. Това обаче 
сазасега само хипотези, които дават модели за обяснение на отделни събития, 
макар и важни за историята на Земята. Всички те явно не могат да бъдат 
обяснени наведнъж, но натрупването на доказателства в полза на една или 
друга хипотеза ни приближава стъпка по стъпка до истината. 

Най‐малкото вече се приема, че промяната в положението на полюсите и 
земната ос спрямо земната повърхност е настъпила внезапно, а не постепенно. 
С това се реабилитират смятаните за невероятни и налудничави идеи на някои 
изследователи за причината, предизвикала масовата гибел на мастодонти в 
Сибир. За хиляди от тях смъртта е настъпила внезапно, като е била причинена 
от скоротечно замръзване, при което техните тела, заедно с несмляната храна в 
стомасите им, са останали запазени в напълно консервиран вид и са били 
ползвани за препитание от техните откриватели. 

Карта на ледената покривка през т.нар. Ледна епоха 

Трудът на Хапгуд с приложения фактически материал от старите карти дава 
нови и дотогава неизвестни доказателства за изместването на полярната зона в 
Европа и Северна Америка в източна посока, смятано все още от немалко 
изследователи за край на глобална ледена епоха. С привеждането на тези 
доказателства Хапгуд се явява едва ли не някакъв революционер, заел се да 
реформира традиционните възгледи за историята на Земята, които при 
излизането на книгата му са били непоклатими и зациментирани здраво в 
съзнанието на всички геофизици. По своите убеждения той обаче съвсем не е 
радикален новатор, а най‐верен поддръжник на динамичната геология на 
Чарлз Лайъл, изхождаща от предпоставката за твърде бавно и постепенно 
развитие на живота на нашата планета, както и на средата и условията върху 
нея. Със съвсем не по‐слаба и дори фанатична вяра той се отнася към 
установените и възприети от науката методи за определянето на хронологията 
както на отделните геологични епохи, така и на събитията от по‐новата история 
на нашата планета, особено на твърде модния през 1960‐те и 1970‐те години 
радиовъглероден метод (С14). 

Напълно актуални обаче са размишленията на Хапгуд за съществуването на 
една минала велика цивилизация на нашата планета, но също и за съдбата на 
съвременната цивилизация в по‐близко или по‐далечно бъдеще, изложени в 
последната глава от неговата книга. А днес, близо 40 години след излизането на 
книгата му, ние знаем по‐добре от него колко мимолетни са достиженията и на 
нашата култура – те вече дори не са записани на по‐трайни носители на 
информация като камък, пергамент и хартия, а се съхраняват върху едва ли не 
«нематериални» устройства, за чието пълно унищожение са нужни значително 
по‐малко усилия и средства, отколкото са били нужни за унищожаване 
достиженията на която и да е от предишните култури на нашата планета. 
 Загадките около Теракотената армия 
 

 
 
Учените още се страхуват да отворят гробната могила на император Цин 
 
Когато през 1974 г. група земеделци решават да пробият кладенец близо край 
град Сиан (древната столица на 11 императорски династии), надали са очаквали 
вместо вода, да намерят едно от най‐големите заровени съкровища в света. 
Естествено става дума за Теракотените воини (известни и като Войниците на 
император Цин) – страхотната колекция от над 8000 войника (досега от пясъка 
са извадени не повече от 2000), 130 бойни карети, 520 коня и 150 кавалеристи). 
За съжаление, въпреки че от откритието досега са минали над 35 години, 
учените все още само гадаят какви други чудеса могат да бъдат открити в 
неизследваните камери на огромната подземна пещера. 
 
  
 
8‐ото чудо на света 
 
Веднага след като световните археолози разбират, че в Китай най‐накрая е 
открита полумитичната гробница на император Цин (умрял през 210 г. пр. 
н.е.), те незабавно обявяват Теракотените войници за 8‐ото чудо на света. И с 
абсолютно право. До 1974 г. учените само са се надявали, че последният дом на 
императора, описан детайлно от историка Сима Циан (145‐90 г. пр. н.е.), 
наистина съществува. Размерите на гробницата на Цин са впечатляващи – 
площта й е 56 кв. км, дължината на мавзолея е 350 метра, ширината – 345 метра, 
височината – 76 метра. Около мавзолея са разположени различни малки 
гробници, в които е погребана свитата на императора, обединил Китай, както и 
над 500 паметника на загиналите при строителството на гробницата работници. 
Според Сима Циан тяхното число също е невиждано дотогава – в изграждането 
на комплекса са участвали над 700 000 човека 
 
  
 
Задачата на Теракотената армия 
 
Естествено Теракотената армия има своето предназначение. От една страна 
внушителният брой воини е поставен в предградието пред гробната могила на 
император Цин, за да му помага в отвъдния свят да построи по‐голяма 
империя от тази, която е имал на земята. (Както стана вече дума Цин е един от 
най‐успешните китайски владетели и първият, който успява да обедини Китай 
в една обща държава). Освен това целта на войниците на Цин е да пазят гроба и 
вечното спокойствие на своя владетел от нашественици. 
 
  
 
Гробницата на Цин 
 
Гробницата на първия император, обединил Китай в една държава, все още не 
е разкопана. Сима Циан описва мавзолея като подземен дворец, който 
наподобява Китай. Реките и езерата са от живак, а скъпоценни камъни и перли 
изобразяват звездите на небето. Според някои старинни записи гробницата е 
била ограбена от 300‐хилядна армия, но днес учените спорят дали това е било 
така. Онези, които твърдят, че гробницата е непокътната, сочат, че 300 000 души 
биха обърнали с главата надолу целия хълм над нея, а земните слоеве са 
запазени както са били преди над 20 века. Освен това, ако гробницата е била 
отваряна, с течение на времето живакът е щял да се изпари, но сега сондите 
откриват много високо съдържание на живак около хълма. Засега Китай 
изчаква и вероятно ще разкопае гробницата на Цин едва когато в Пекин са 
абсолютно сигурни, че всичко открито в нея може да бъде съхранено. Освен 
това китайските учени не скриват и най‐стария страх на всички археолози – 
проклятието, което ще се стовари върху този, който дръзне да обезпокои 
вечния сън на императора. 
 

 
 
 
Откритията на учените 
 
Също както и египетските пирамиди, начинът, по който тези близо 10 000 
статуи са били изработени и заровени, винаги е будило любопитството на 
изследователите. 
 
Едва в началото на миналата година китайски учени обявиха, че са успели да 
разкрият една от загадките, свързана с произхода на Теракотената армия. Въз 
основа на анализа на открития върху статуите 32 вида цветен прашец, 
експертите са установили, че фигурите на конете и войниците са направени на 
различни места, при това доста далечни едно от друго. По този начин, 
отчитайки ареала на разпространение на едни или други видове растения в 
региона, изследователите дошли до заключението, че скулптурите на конете 
били изготвени близо до гробницата на Цин, а статуите на спешените воини – в 
места, разположени далеч от могилата.  
 

 
 
Старите легенди 
 
Фактът, че всеки един от 8‐те хиляди войници е с лице, различно от това на 
останалите, също е една от най‐големите тайни на Теракотената армия. Според 
най‐старите легенди това са били истински хора, които са били погребани живи 
след смъртта на император Цин. Обединителят на Китай е бил известен с това, 
че е бил изключително суров и стриктен владетел. Малко преди да умре, той 
лично посочил на приближените си кои точно воини трявало да го 
съпровождат в отвъдното. Освен различните лица на воините, точните 
анатомични форми, ръст и мащаби на нормалното човешко тяло също 
провокирали най‐древните историци да вярват в легендата, че фактически 
Теракотената армия са погребаните живи най‐добри бойци на император Цин. 
 

 
 
Хипотезата на Морис Котерел  
 
Известният ирландски учен и изследовател Морис Котерел обаче се усъмнил, 
че единствената функция на Теракотената армия е да охранява гробницата на 
мъртвия император и да му прави компания в задгробния живот, и търси по‐
правдоподобна теория. 
 
Опирайки се на китайските митологични вярвания, историята на древен Китай, 
съобразявайки се с китайския опит в числовото кодиране, Котерел стига до 
извода, че цялата гробница представлява закодиран разказ за китайското 
научно познание. Постепенно, в хода на изучаването на четирите камери на 
гробницата става ясно, че не само всеки воин, но и всеки детайл от 
снаряжението им и самото разположение на войниците представлява система 
от таен код, засекретил китайското философско и научно познание, свързано с 
доминиращата роля на Слънцето като основен фактор, който с циклите си 
влияе върху живота на Земята и върху развитието и упадъка на цивилизациите. 
 

 
 
Какво ни очаква? 
 
Това е въпросът, който вече повече от 35 години си задават светилата на 
световната археология. Въпреки че предстои изваждането от пясъка на още 
близо 6000 статуи, очите на всички учени са насочени към гробната могила на 
император Цин. Засега китайското правителство твърдо отказва да съобщи кога 
най‐накрая археолозите ще влязат в гробницата на обединителя на Китай, 
заради притесненията, че някои безценни експонати могат да бъдат наранени и 
изгубени завинаги. След като само предверието към голямото откритие е 
достойно да бъде наречено 8‐ото чудо на света, всички археолози очакват с 
нетърпение да видят какви красоти и тайни крие най‐голямото подземно бижу 
на света – гробницата на Цин. 
 
 Защо маите са строили лабиринти под 
земята? 
 

Неизвестна досега система от лабиринти с каменни пирамиди и малки храмове 
бе открита на полуостров Юкатан от мексикански археолози. Експертите 
подозират, че племената на маите са били строители не само на уникални 
надземни, но и на подземни съоръжения, много от които все още не са открити. 

ʺРазкрихме подземни тунели и лабиринти, част от които са прокопани дори 
под водатаʺ, казва ръководителят на археологическите разкопки Гилермо де 
Анда, цитиран от руската преса.  

Лабиринтите са доста дълги, съединяват 14 пещери, някои от които са 
подводни. Учените казват, че съгласно поверията на маите духовете на мъртвите 
хора са били придружавани в подземни тунели от кучета, които са помагали на 
починалия да премине през множество тестове и чак след това душата 
намирала задгробен покой.  

Според Уилям Сатурано, експерт по културата на маите в Бостънския 
университет, древните обитатели по тези места са вярвали в реалността с много 
пластове. Това са портали между живота и смъртта, където бихте могли да 
загубите живите и да намерите мъртвите, и те са имали важно обществено и 
религиозно значение за маитеʺ, казва Сатурано.  

В една част от системата от лабиринти, учените са открили 90‐метрова пътека, 
която завършва с постройка от колони и водоем. Лабиринтът преминава под 
територията на няколко държави: южно Мексико, Гватемала и северен Белиз. 

Според археолозите, голяма част от лабиринтите са построени в периода 250‐
900 преди нашата ера. В момента мексикански археолози проучват храмове и 
пирамиди в лабиринтите в близост до град Мерида, столицата на Юкатан. 
Гилермо де Анда, чийто екип в следващите 6 месеца ще изследва находката, там 
вече са открити керамика и човешки останки.  

Археолозите предполагат, че храмовете над повърхността на земята и 
пещерите под тях са били строени по едно и също време. Надземните сгради са 
били предназначени за живите, и подземните ‐ за мъртвите. Други 
специалисти обаче смятат, че първоначално са били построени само храмовете. 
А лабиринтите под земята ‐ когато се е разпространил митът за задгробния 
живот.  

 
Изкопаеми чудеса не се вписват в теорията за 
еволюцията 
Много учени са на мнение, че наличието на невероятни предмети, намерени 
при археологически разкопки, разбива на пух и прах теорията за еволюцията, 
тъй като става въпрос за явна извънземна намеса. 

Не е ясно и дали изобщо времето, в което се е появил първият човек на Земята, 
е установено по правилна технология и дали съвпада на практика с реалната 
истина за това. 

Сред предметите, които не дават покой научените, е така нареченият 
Залцбургски паралелепипед. Той е бил намерен през 1885 г. от работник на в 
австрийския град Шендорф. 

Предметът изпаднал от буца кафяви въглища, която се разчупвала на парчета, 
за да се побере в пещта на една от фабриките. Този предмет е направен от 
метал и представлява паралелепипед с размери 67*62*47 мм. 

Той тежи 785 г. Противоположните му страни, които приличат на 
възглавнички, са заоблени, а по периметъра му има дълбока канавка. Синовете 
на собственика на фабриката изложили предмета в музея на Каролина Августа 
в Залцбург. 

Учените веднага го изследвали и се оказало, че предметът е с твърдост на 
стомана и има малък процент никел. Целият предмет, включително канавката, 
са покрити с вещества, характерни за метеоритите. 

Но на практика това не било метеорит, а и имал прекалено правилна форма. 
Според част от учените това е просто древен чук, който имал канавка, чиято цел 
досега остава неизвестна. 

Други учени смятат, че тук има несъмнена намеса на извънземна технология. 
Още повече, че паралелепипедът е открит в буца, която е на възраст около 67 
милиона години, когато не е имало хора по земята. 

 
 Истинското лице на Марс 
 

 
 
“…Той се спря и се загледа към ракетата. Всички изходи бяха отворени, а хората му 
се спускаха презглава навън и приветствено размахваха ръце. Наоколо се бе събрала 
тълпа марсианци; космонавтите се втурваха сред тях, смесваха се с тях, 
разговаряха, смееха се и се ръкуваха …Ракетата стоеше празна, напусната”.  
 
Така в своите легендарни “Марсиански хроники” от 1962 г., създадени малко 
преди историческото близко посещение на Червената планета от космическата 
сонда “Маринър‐4”, американският фантаст Рей Бредбъри представя 
възможния сценарий на първата среща с чужд интелект от непознати светове. 
След безкрайно дълго пътешествие през мрачната космическа пустош 
смаяният екип астронавти се озовава сред пасторалния пейзаж на американско 
градче от началото на ХХ век и попада в обятията на своите … вече починали 
роднини и приятели. Но зад трогателно възкръсналия от паметта и пренесен в 
реалността екстериор от познати лица и гледки се крие суров и враждебен 
разум, владеещ сугестията и мимикрията, подготвил смъртоносен капан за 
неканените гости. Бредбъри улавя с неповторим усет надеждите, страховете и 
съмненията, терзаещи в навечерието на космическите полети и привърженици, 
и противници на идеята за високоразвит живот, отстоящ на обозримо близко 
разстояние в иначе необятната Вселена. 
 
Хрониката на големите очаквания започва още през 50‐те години на ХІХ век, 
когато астрономът сър Дейвид Брюстър съобщава, че е разпознал на Марс 
континенти , океани и зелени савани и откроява първите паралели с 
обитаемата Земя. Френският му колега Трувел по‐късно потвърждава 
наличието на растителност, наблюдавайки сезонната промяна в цветовете на 
Марс. През 1862 г. изследователите А. Секи, У. Доус и Е. Голден откриват тънки 
дълги линии. Петнадесет години по‐късно директорът на миланската 
обсерватория “Обсерваторио Брера” Джовани Скиапарели нарича 
мистериозните формации “канали” и скицира общо 40 различни линии с 
дължина от няколкостотин до хиляди километри, някои в близост до тъмни 
зони, наречени по‐късно “морета”. Представата за изкуствения им произход 
обаче набира привърженици с намесата на любителя‐астроном Пърсивал 
Лоуел /1855‐1915г./, основал през 1894 г. обсерваторията “Лоуел” край Флагстаф 
в щата Аризона. До края на живота си той идентифицира и картографира над 
500 канала и около 200 свързващи “възела”, обгръщащи като гигантска паяжина 
планетата, интерпретирайки ги като “оазиси” във вид на зони от по‐тъмна 
растителност и обработваема земя от двете страни на предполагаеми 
водопроводи. Като техни създатели се сочат разумни същества, борещи се 
подобно на древноегипетските инженери с враждебния пустинен ландшафт, за 
да гарантират своето оцеляване. Въпреки усъвършенстването на 
астрономическите уреди привържениците на изкуствените каналоподобни 
съоръжения запазват своите позиции до края на 50‐те години на ХХ век и дори 
ученият Р.С.Ричардсън от обсерваторията “Маунт Уилсън” през 1956 г. е 
склонен да пренебрегне възможността те да са продукт на атмосферни или 
тектонични процеси. 
 
“Илюзиите” се разпръсват на 15 юли 1965 г., когато на Земята се получават 
първите данни от американския автоматичен пратеник “Маринър‐4”. Вместо 
океани, растителност и живи същества пред погледа на специалисти и 
ентусиасти се появяват черно‐бели изображения на напукана и обсипана с 
кратери пустинна повърхност. Никакви признаци на чуждо присъствие. НАСА 
обяви знаменитите “канали“ за естествена начупеност на терена и евентуално за 
следи от дейността на праисторически реки и морета.  
 
Но още преди “Маринър‐4” Червената планета демонстрира смущаващи 
признаци на техногенна активност. По време на противостоянието /максимално 
сближаване на планетите/ между Марс и Земята през 1894 г. Лоуел детектира 
над 400 припламвания, които се местели от място на място върху повърхността 
на планетата. До 1958 г. са регистрирани поне 7 наблюдения от руски и японски 
астрономи на яркоблестящи в продължение на минути светлинни точки, бели 
ивици и оцветени облаци със сферична форма и размер над 700 км. Заедно с 
т.нар. “marsblinks” впечатление на астрономите направиха и чудовищните 
пясъчни бури, издигащи се на височина до 10 км в марсианската атмосфера и 
обхващащи със скорост над 200 км/ч почти цялата планета. Създаде се 
впечатление, че те се развихрят с пълна сила именно по време на великите 
противостояния и сякаш някой съзнателно пречи на дистанционните 
изследвания. Мощна пясъчна буря, покрила за три дни 2/3 от Марс силно 
затрудни мисията на “Маринър‐9”, блокирайки орбиталното заснемане в 
продължение на три месеца до февруари 1972 г. и провали първите опити за 
кацане с руските сонди “Марс‐2” и “Марс‐3” в края на 1971 г.  
 
Поредицата от ирационални събития в духа на “Марсиански хроники” започва 
с първия успешен десант на повърхността на Червената планета. Въз основа на 
предадените от орбиталнияя сектор на сондата “Викинг‐2” изображения за 
място на кацане е избран район с внушителни вълнообразни пясъчни дюни, 
наречен “Утопия Планиция”. В продължение на 9 часа след кацането на 3 
септември 1976 г. спускаемият апарат мълчи и след това спонтанно възобновява 
връзката си с лабораторията в Пасадена /Калифорния/. Но вместо снимки на 
вълнообразни пясъчни дюни, на Земята се получават изображения на скалиста 
пустош, вече предадени от мястото на кацането на “Викинг‐1” в разположената 
1500 км по на юг долина Хриса на 20 юли, въпреки, че спускането е извършено в 
набелязания от орбита участък. 
 
През 1979‐ 1981 г. в германски и австрийски периодични издания се появяват за 
първи път изображения на аномални структури на Марс, предадени от сондите 
“Маринър‐9” и “Викинг”. Най‐сензационни се оказват тези от платото 
Сидония, демонстриращи барелеф на замислено човешко лице с диаметър 1,5 
км и височина около 550 м и разположен на 15 км западно от “сфинкса” ‐ 
комплекс от три пирамиди с ясно забележими симетрични външни ръбове, 
както и тристенно съоръжение, наречено “крепост”. Но на изпратените снимки 
с висока разделителна способност /до 4 м/, от орбитиращия Червената планета 
апарат “Марс Глобал Сървейър”, в периода 1998 ‐ 2001г., тези предполагаеми 
артефакти се превръщат в обветрени и ерозирали формации от скални 
отломки във вид на могили или възвишения. Подобно е впечатлението и при 
сравнителния анализ на фотографиите на другите обекти ‐ “пирамидите” в 
Елизиум и “градът на инките” в Маре Аустрале. Възниква въпросът дали за 20 
години е могла да настъпи такава фундаментална промяна в ландшафта на 
планетата, способна да заличи постройки и монументи с предполагаема 
възраст половин милион години? Защо, след като композиционният анализ на 
ансамбъла в Сидония открива заложени в известни архитектурни творения на 
Земята математически константи и съотношения, а триизмерната виртуална 
реконструкция на “сфинкса” показа, че тя запазва симетрията си на човешки 
образ независимо от позицията на наблюдателя, сега виждаме просто аморфни 
неравности на терена?  
 
Още по‐голямо недоумение будят изнесените в списание “Сайънс” от 
сътрудници от университета “Браун” данни от монтирания на “Марс Глобал 
Сървейър” лазерен висотомер. През 70‐те години на ХХ век апаратите “Викинг” 
извършват заснемане на участъци в северните райони на планетата и по техни 
фотографии специалистите намират доказателства във вид на брегови линии за 
съществуването на древен океан. Но през октомври 1999 г. на по‐късните 
изображения от “Марс Глобал Сървейър” не са открити никакви структури, 
наподобяващи брегови линии. Няколко месеца по‐късно обаче специалистите 
вече говорят за отдавна пресъхнал океан, в който се вливали канали, носещи 
води от възвишението Тарсис чрез системата от каньони на Валес Маринерис. 
Какво означава това? Че учените съзнателно влизат в противоречие с 
констатирани след прецизна обработка по‐рано от тях факти, тъй като не са 
наясно какво всъщност показват изображенията? Или че пейзажът на планетата 
с доказано слаба тектонична активност драстично се променя само за няколко 
месеца или години? 
 
Една от последните мистерии, свързани с усвояването на Марс, е гибелта на 
американската изследователска сонда “Марс Полар Лендър”. На 6 януари 2000 
г. в‐к “Денвър Пост” публикува статия, в която източник от компанията 
“Локхийд” твърди, че по време на кацането си апаратът се е разбил в стръмните 
стени на каньон близо до южния полюс на планетата. Орбитиращият апарат 
“Марс Глобал Сървейър” заснема предполагемия район на кацането, но не 
открива никакви следи нито от спускаемия апарат, нито от неговият парашут. 
Но 15 месеца по‐късно в интернет‐ портала space.com бяха публикувани 
изследвани от специалисти на американската свръхсекретна разузнавателна 
организация NIMA фотографии, от които е видно, че “Марс Полар Лендър” 
стои цял и невредим на своите три опори върху марсианската повърхност, 
въпреки, че парашутът му не се е разтворил, а именно той снижава до 
безопасна високата скорост на навлизане в марсианската атмосфера/!?/ 
 
Единствено с Марс от всички други небесни тела в Слънчевата система 
свързваме огромната разлика между наблюдавано и действително, 
мистериозните промени в ландшафта и загадъчното изчезване или появяване 
на космическите ни пратеници. Един паралел с показанията на контактьори, 
общували с пришълци или пренасяни с техните летателни апарати в рамките 
на Слънчевата система и до други звездни системи, предлага възможен ключ 
към събитията на близката ни планета. През 1941 г. канадецът Артур Матюз 
среща недалеч от Квебек сити /Канада/ двама високи мъже със златисти коси и 
сини очи, които се представили за пратеници от Венера. След кратък разговор 
те го завеждат в огромен дисковиден космически кораб, задвижван по техни 
твърдения от мисловна енергия. През следващите 20 години Матюз е 
посещаван многократно от пришълците и веднъж дори предприема пътуване 
до Марс. По думите му планетата напомняла “красивите източноканадски 
провинции” в унисон с наблюденията на астрономите Брюстър и Трувел от ХІХ 
век. Известният контактьор Джордж Адамски споделя своите впечатления от 
посещенията на Луната и Венера. През наблюдателен прибор в орбита около 
Луната той вижда заснежени планини, гористи склонове, планински езера и 
реки, а на Венера освен красива природа ‐ постройки и крайезерен плаж, върху 
който се припичали на слънце облечени в бански костюми венерианци. Както 
ни е известно, Луната, Венера и Марс са пустинни и непригодни за познатите 
ни форми на живот небесни тела. Езотеричното тълкуване на това 
противоречие е, че описаната от контактьорите идилична реалност съществува 
в по‐високо вибрационно ниво извън триизмерното физическо пространство на 
Земята. Съществата от други измерения могат да материализират своите тела и 
светове, стига да понижат своите “атомни вибрации”. Съгласно холографския 
модел на света дори възприеманата от нас физическа действителност може да 
се окаже матрица, съзнателно конструирана и извлечена от калейдоскопичното 
море от честоти, изграждащи Вселената като суперхолограма. В случая с Марс 
непознатият разум е достигнал ниво, позволяващо му да влияе върху 
реалността ‐сугестивно или посредством инженерно създаден генератор на 
честоти, съдържащи информация за безброй обекти и състояния, подобен на 
съоръженията във филма “Матрицата”. Възможно е тази защитна бариера да е 
задействана по време на първите космически полети до Марс, което обяснява 
дисонанса между наблюдаваните през телескоп признаци на живот до средата 
на ХХ век и гледката на мрачната и враждебна пустиня пред камерите на 
междупланетните сонди. С контролирана промяна в параметрите на 
матричната реалност се обясняват и загадъчните припламвания (marsblinks), 
промените в релефа (изчезване и поява на брегови линии), превръщането на 
изкуствени съоръжения в естествени контури, част от марсианския ландшафт. 
Особено показателен е броят на приключилите с провал полети до Марс. От 32 
завършени до този момент опита 9 апарата претърпяват аварии при 
изстрелването и достигането на околоземна орбита, 2 пропадат по трасето 
Земя‐Марс, 12 не улучват планетата, изгарят в нейната атмосфера или се 
разбиват при кацането и едва 9 се справят с възложената им изследователска 
програма. Големият брой пропуски при влизането в орбита и при кацането 
може да се обясни тъкмо в провокираното от моделируемата посредством 
мисловна енергия или напреднали технологии реалност разминаване между 
очаквано и фактическо положение, между предоставени от заблудената 
телеметрия данни и действителните контури, прикрити от “маскировъчни” 
холографски параметри.  
 
Червената планета ни изправя пред енигматична бариера от оптически 
илюзии, игра на светлини и сенки и тревожни предчувствия за манипулирана 
реалност и чуждо присъствие, което не само осуетява опитите ни да завладеем 
един непознат свят, но и всява паника в духа на уелсовата “Война на световете” 
със своята агресивна непознаваемост. Но в търсене на синтез между теорията на 
относителността и квантовата механика учените се стремят и навлизат все по‐
дълбоко в тайните на материята и енергията. Въоръжени с познание, ще 
получим шанс да прескочим еволюционната бездна между нас и прастарите 
цивилизации и сили, за да разбулим без страх и омраза скритото лице на Марс 
и прозрем истината за самите себе си. 
 Какво крие легендата за Минотавъра 
Имало ли е наистина легендарен Минотавър, само при споменаването на който 
цяла Елада се е сковавала от страх? 
 
На този въпрос учените все още не са успели да намерят отговор, както и дали 
прочутият лабиринт на Кносос е фантастика. 

 
За разлика от много древни традиции, в повечето от които е запазена ценна 
историческа информация, легендата за Минотавъра и критския Лабиринт 
отдавна се смята за абсолютна измислица. 
 
Светът е убеден, че това е просто преразказ на митовете за финикийския бог 
Молох, чийто символ бил бикът. 
 
Смъртта на едно чудовище с човешко тяло и глава на бик от ръката на 
древногръцкия герой Тезей се разглежда, като алегория за падането на 
бруталния култ към Молох, и, следователно, цялата история за лабиринта е 
наблюдаван от изследователите, като транскрипция на други приказки и 
легенди. 
 
Дали е така обаче? Неотдавна английски учени от Оксфордския университет 
открили система от пещери в южната част на остров Крит. 
 
Оказало се, че под земята се крие комплекс от големи стаи, свързани с тунели. 
Някои коридори били без изход, а на други краят им се губел дълбоко в 
земята... 
 
Общата дължина на пещерната система била повече от четири километра. 
Учените с изненада научили, че местните жители отдавна наричали мястото 
„лабиринта”. 
 
Съществува легенда, според която в тези подземни коридори били пускани 
хора, осъдени на смърт. 
 

 
 

Писмени източници сочат, че Минотавър бил на служба при критският цар 
Минос (който, според някои легенди, е и негов баща). 
 
Минотавър обичал насилието, бил избухлив и физически силен. 
 
Известно е, че Минотавър взел участие в различни конкурси за ловкост и сила, и 
спечелил много роби като награда. 
 
Може би в пещерите се съхранявали именно тези роби, което може би е родило 
легендите на кръвожадното чудовище и лабиринта. 
 
Според други исторически документи, Минотавър е бил победен от героя Тезей 
в Атина, както и синът на Минос – Андрогей. 
 
Според древногръцкия мит Андрогей е бил убит в Атина и това провокирало 
цар Минос да обсади Атина. 
  

 
 

За да спасят града, атиняните изпращали на всеки 9 години 7 девойки и 7 
младежи, които били принасяни в жертва на Минотавъра. 
 
След изследването на пещерния лабиринт в Кносос, някои учени предполагат, 
че легендата за Минотавъра крие друго обяснение. 
 
Новата версия е, че пещерите са били използвани за вид борба с бикове, в която 
млади хора са тичали из коридорите, преследвани от зловещ ядосан бик. 
 
Целта на участниците била да избягат от пещерите на лабиринта здрави и 
читави. 
  
 

В полза на тази теория е популярността и разпространението на този вид 
ʺудоволствиеʺ сред древните средиземноморски народи. 
 
По‐късно игра с бикове е преместена на арената на гладиаторските битки в 
Римската империя, а днес е оцеляла под формата на класическа испанска 
корида. 
 Каменната гора в Мадагарскар 

Националният парк Бeмараха в източен Мадагаскар е под закрилата на 
UNESCO от 1990г. И има защо… Това са 752км² спиращи дъха гледки и 
невероятната каменна гора, позната като Цинги. 

Името Цинги идва от малгашката дума „mitsingitsignia”, която означава „да 
вървиш на пръсти”. Подобни варовикови образувания може да се срещат и 
другаде по света, но никъде не са толкова високи и обширни като тези. 

Под каменната гледка се разкрива един необикновен свят от гори, каньони и 
влажни пещери, където живеят също толкова необикновени растения и 
животни. 

 
  
 

 
  
 

 
  
 

 
  
 

 
  
 
 
 Камерата която засне лицето на Марс 
 
Пейзажите на другите планети отдавна са източник на фантазии и спекулации, 
но едва през последните десетилетия имаме възможност да видим отблизо 
повърхността на чуждоземните светове. Апаратът на НАСА Mars 
Reconnaissance Orbiter (MRO) обикаля около Марс от 2006, а на борда му се 
намира камерата с висока резолюция HiRISE. Тя прави фотографии на 
невероятни пейзажи от Марс, които изглеждат едновременно и пусти и живи, 
извънземни и странно познати. 

 
  

HiRISE е проект, който се разработва близо две десетилетия. През 1980 г. Алън 
Делъмиър от Ball Aerospace започва да планира как да създаде устройство, 
което да произвежда снимки на Марс с висока резолюция. През 2001 г. заедно с 
Алфред Макиън от университета в Аризона обединяват сили, и НАСА се 
съгласяват тяхната камера да бъде интегрирана в космическия апарат MRO. 
  

HiRISE е доставена в НАСА на 6 декември 2004 и излита на борда на MRO на 12 
Август 2005. По пътя за Марс, високотехнологичната космическа камера прави 
снимки на Луната и други обекти. Но те не са така впечатляващи както 
снимките на повърхността на Марс, която камерата заснема в началото на 
септември 2006. 
  

 
Снимките от HiRISE са по‐детайлни и по‐достъпни за хората от когато и да 
било преди. За в бъдеще широката публика ще има възможност да поръчва 
снимки от конкретен район на Марс направен с HiRISE. Заради достъпността си 
и идеята, че това е за доброто на всеки, на HiRISE и излезе прякора “Камерата 
на народа”. 
 Камъните от Ика 

 
 
Те са колекция от камъни, на които има гравирани сцени с динозаври, 
изображения, представящи напреднали технологии, дори за нашата 
цивилизация. Известни са под името плочките от Ика. 
 
Къде е Ика? 
 
Ика е един от 25‐те региона на южноамериканската държава Перу. Разположен 
е в югозападната част на страната на Тихия океан. Възрастта на камъните се 
определя на повече от 13 милиона години, което напълно противоречи на 
нашето съвременно разбиране за произхода на човека на Земята. 
 
Първите съобщения за намерените в Ика черни камъни с изображения на 
странни животни, са направени в XVI в. Летописецът Хуан Пачакути, в своята 
хроника пише за намерени камъни с гравирани рисунки. А през 1961 г. 
въпросните камъни се появили за пръв път на черния пазар за антики в Перу. 
Но плочките от Ика станали наистина известни, благодарение дейността на 
доктор Хавиер Кабрера (1924‐2001). 
 
Той бил пряк потомък на испанския конкистадор дон Херонимо Луис де 
Кабрера и Толедо, основал град Ика през 1563 година. Доктор Кабрера бил 
професор по медицина. Той посветил 40 години от живота си на 
колекциониране и изучаване на тези камъни. Доктор Кабрера наричал 
плочките ʺглиптолитиʺ. Според него, колекцията му наброявала 11 хил. 
екземпляра, а общият брой на всички намерени камъни ‐ около 50 хил. В 
книгата си ʺПосланията на гравираните камъни от Икаʺ издадена през 1976 
година, той твърди, че глиптолитите са своеобразна ʺкаменна библиотекаʺ, 
специално създадена от древна цивилизация, но съвременното човечество още 
не е готово да приеме древните послания. 
 
Какво представляват самите камъни? 
 
Камъните от Ика са от вулканична скала. Варират значително по размер и 
окраска. Най‐малките от тях тежат 15‐20 грама, а най‐големите ‐ до 500 кг. и 
височината им достига 1,5 метра. Екземплярите, съставящи основната част на 
колекцията, имат размерите на диня. Преобладаващият цвят е черен с 
различни оттенъци, има сиви, бежови и розови камъни. Изображенията са 
гравирани или релефни, а някои ‐ комбинирани. Изработката и качеството им 
са разнообразни. Голяма част от колекцията се състои от изображения на 
еротични сцени. 
 
Но останалата част представлява изображение на научно‐технически прогрес, 
който обръща представите ни за историята на човечеството. След 
дългогодишно изучаване на колекцията, д‐р Кабрера достигнал до извода, че 
изображенията образуват отделни, ясно изразени епизоди, състоящи се от 6‐8 
до 200 камъка. Според развитието на сюжета, размера на камъните се 
увеличава, като простите сюжети се изпълняват с метода на гравиране, а по‐
сложните ‐ с нисък релеф. Сюжетите на изображенията навеждат на мисълта, 
че създателите им са искали да обхванат всички страни на живота в тяхното 
общество, но наблягали най‐много на научно‐техническите аспекти. 
 
Основните групи, на които е разделена колекцията са: 
 
    Битова тематика; 
 
    Изображения на звезди и други космически обекти; 
 
    Инструменти за изучаване на космоса; 
 
    Летателни апарати и устройства за изстрелването; 
 
    Хирургически операции; 
 
    Човешка и животинска ембриология; 
 
    Карти на земята и други планети; 
 
 
Друга една трета от колекцията съдържа рисунки на динозаври и бозайници, 
които според съвременната наука, са измрели до появяването на човека в 
Америка. При това, количеството и разнообразието на изобразените измрели 
животни е огромно. Най‐често се срещали рисунки на трицератопси, 
стегозаври, диплодоци, брахиозаври, птерозаври, игуанодони и различни 
видове хищни гущери. Но интересното е, че в повечето случаи динозаврите са 
изобразени в тясно взаимодействие с човека. Т.е освен, че човекът се храни с тях, 
ловувайки, те са и домашни животни. На един от камъните има рисунка как 
човек лети с птеродактил. 
 
 

Автентична ли е колекцията от камъни? 
 
В качеството на факт, потвърждаващ автентичността на колекцията от Ика, са 
изображенията на диплодоци. Едва в началото на 90‐те години, част от 
колекцията на д‐р Кабрера ‐ изображения на динозаври били намерени 
първите останки на зауропод (който е вид диплодок). На някои камъни са 
изобразени цели серии фигури, демонстриращи биологическия цикъл на 
развитие на гигантските гущери. 
 
В колекцията на Кабрера има също така много камъни с изображения на 
отдавна измрели животни, обитавали американския континент: коне, слонове, 
гигантски ленивци, гигантски елени, мамути и др. Популярен мотив, срещан на 
много от камъните, е човек, яздещ кон, без стремена и седло. В много серии 
били изобразени сцени, свидетелстващи за високото ниво на развитие на 
медицината в тази цивилизация. Типичен сюжет за тези серии са операции за 
трансплантиране на органи ‐ предимно на сърце. При това, на една от тях е 
показан целия процес ‐ от юноша на стар човек. Показани са даже сцени от 
след операционния период, в който пациентът е свързан със система от 
тръбички към кръвоносната система на бременна жена. Още по‐смайващи са 
сцените, изобразяващи присаждането на мозък. Такава операция и днес е 
възможна само в областта на фантастиката. Твърде много са изображенията на 
по‐прости операции, като преливане на кръв или цезарово сечение. 
 
Освен медицинската тематика, на камъните от Ика са представени обширни 
сюжети, свързани с изучаването и усвояването на космоса. Многочислени 
изображения на звезди, слънца, комети, летателни апарати и конструкции за 
изстрелването им свидетелстват, че астрономическите знания на тази 
цивилизация били на много високо ниво. 
 
В колекцията има също серии, изобразяващи континенти, имащи непозната 
форма и разположение. Най‐вече континенти, останали в митологията като 
Атлантида. 
 
Според Кабрера ʺкаменната библиотекаʺ от Ика била създадена като 
предупреждение към оцелялото човечество след катастрофата. Всъщност, той 
бил уверен, че преди глобалната катастрофа, на Земята съществувала не просто 
неизвестна, високоразвита цивилизация, но съвсем друго човечество (или раса), 
което по всяка вероятност не е пряк предшественик на съвременното 
човечество. 
 
Науката няма обяснение за рисунките от Ика. 
 Кандован – пещерната цивилизация 
Забутано в северозападния край на Иран, се намира тихото и загадъчно селце 
Кандован. То е в пределите на провинция Източен Азербайджан, на 60 
километра южно от столицата на провинцията, Табриз. Пътят до Кандован 
преминава през подножието на утихналия вулкан Саханд в долината Оску Чай. 

Кандован е част от региона на езеро Урмия, място от централно значение за 
втората фаза на зороастрийската история. Уникалното на това село е, че 
домовете там са изсечени направо във вулканичните скали. 

Тези вулканични формации са уникални за Кандован. Те са се образували при 
последното голямо изригване на Саханд преди 11 000 години, а самият вулкан е 
на повече от 1 милион години. 

 
 

Саханд 
 

Макар самият Саханд да е забележителен, околността е не по‐малко красива 
днес, а в миналото е била още по‐впечатляваща. Някои смятат, че легендарната 
красота на местността е описана в Библията като Райската градина. Древните 
персийски градини са били известни като едни от най‐красивите, а името им 
(pairidaeza) става основа за английската дума за “рай” (paradise). 
  

Природните богатства в Кандован включват и извор, чиято вода традиционно се 
използва за лекуване на бъбреци и камъни в бъбреците. Някои от местните 
растения също са използвани като лекарство. Комбинацията от уникален 
природен пейзаж и начинът, по който хората са се адаптирали към него е 
направила Кандован известна туристическа дестинация. Всяка година около 300 
000 души идват в селото и отсядат в пещерния хотел, който е отворен през 
2007г. и има десет стаи. Въпрос на време е местните жители да започнат да 
разчитат на туризма като основен източник на доходи, така че да развиват 
традиционния земеделски начин на живот. 

 
 

Пещерите 
 

При изригването на Саханд, вулканичната пепел се е натрупала и е образувала 
естествени конусовидни форми с дупки и проходи в тях, които са превърнати в 
пещери. Твърдите скали са достатъчно здрави, за да служат като стени и под на 
къщите и служат като естествен изолатор. Така пещерите са прохладни през 
лятото и топли през зимата. 

Повечето от пещерните домове са високи колкото три или четири етажа. В 
типичната четириетажна пещера първият етаж обикновено е служел като 
подслон за животните, следващите два етажа са били за живеене, а на 
последният етаж са се складирали храна и вода. Някои от кулите, в които са 
живеели цели семейства, са били свързани помежду си с тунели. 
 

Хотелът 

Според една от интерпретациите, Кандован в превод означава “пчелен кошер”. 
Според друга пък, значението е “Земя на неизвестните пещерняци”. Днес в 
селото се говори диалект на тюркски език, но жителите имат традиционни 
ирански имена. Планините и реките в региона имат както персийски, така и 
тюркски имена. 

Настоящите жители на Кандован твърдят, че селото е на възраст около 700 
години и е създадено от хора, които са бягали от приближаващата монголска 
армия. Те използвали пещерите като убежище. След края на монголската 
окупация в страната, много от бежанците решили да останат в пещерите и 
постепенно започнали да ги разширяват. Друга легенда гласи, че преди 800 
години отряд войници се скрили в пещерите по време на война. 
  

Има някои белези, които сочат, че сегашните пещерняци са наследници на 
едни от първите зороастрийци в региона от преди 1600 години. 

Въпреки че е необходимо да бъдат направени по‐подробни проучвания, за да се 
установи връзката на Кандован с ранните зороастрийци, стилът на селището 
има някои прилики с място описано в зороастрийската свещена книга, Авеста. 
Там се говори за арийският град Jamshidi Vara. Според някои думата “vara” се 
превежда като “пещера”, което означава, че Кандован може да има нещо общо 
с описания град, въпреки че местоположението му е посочено някъде в 
Централна Азия, а не в Средния Изток. Климатът в Кандован също съответства 
на описания в Авеста. Подробно са описани климатичните промени, които са 
допринесли за образуването на пещерите и съотношението на студените и 
топлите месеци в годината. Макар климатът в района да се е променил през 
последните няколко хиляди години, в Кандован зимата все още е дълга и 
студена. 
  

Далеч от мръсните и шумни градове, това каменно селце е рай за всеки, който 
иска да си отпочине. Отседнете ли там, със сигурност ще се убедите, че 
пещерният начин на живот съвсем не е лош. Е, разбира се в хотелът има легло, 
телевизор, кухня и джакузи, но какво пък. 

Галерия: 
       
 Картата на Създателя 
Според учените камъкът е триизмерен модел на Южен Урал и е на 120 млн. години 
 
Сухите факти 
 
Картата на Създателя представлява огромна, изсечена върху камък, релефна 
картина на каньоните по реките Белия, Уфимка и Сутолка, разположени около 
днешния град Уфа (Южен Урал, Башкирска автономна република). 
Триизмерното изображение на региона е с внушителни габарити – 148 см 
височина, 106 см широчина, 16 см дебелина, с общо тегло над 1 тон и мащаб 
1:1,1 км. Освен каньоните на картата е изобразена и допълнителна система от 
канали, дълга над 12 000 км, с бентове и язовирни стени. В близост до тези 
канали пък има нарисувани терени във формата на диамант, чието 
предназначение все още не е ясно. Надписите по картата, за които учените 
първоначално мислели, че са на китайски, все още не са разчетени. След 
множество проучвания изследователите доказали, че възрастта на този камък е 
над 120 милиона години. Откривателят на картата – професор Александър 
Чувиров, скромно заявява: “Колкото повече научавам, толкова повече разбирам, че 
нищо не знам”. 
 
Модерна карта на Башкирската автономна република с център град Уфа. 
 
Голямото откритие 
 
През 1995 г. проф. Александър Чувиров заедно със свои студенти от китайския 
университет ʺХуан Хунʺ решава да изследва теорията за миграцията на 
китайски племена в Урал преди векове. Само за няколко седмици екипът 
открива много стари плочки с надписи на китайски, които затвърждават тезите 
му. По време на изследванията си Чувиров научава, че в региона на село 
Чандар, Нуримановска област, са открити над 200 камъка с изсечени послания 
на език, непонятен за местните. Запленен от идеята, че ще може да доразвие 
теорията си за китайската миграция, ученият завежда екипа си в сърцето на 
Башкирската република. Въпреки усилията си той не успява да открие 
въпросните древни послания. Щастието му се усмихва ненадейно. “Тъкмо 
мислехме да се връщаме за учебната година в Китай ‐ разказва Чувиров, ‐ когато 
при мен дойде Владимир Крайнов – бившият председател на селското 
стопанство в Чандар, и ми каза: “Разбрах, че вие търсите древни камъни с 
надписи по тях. В моя двор има един такъв”. Не взех много на сериозно думите 
му, но на 21 юли 1999 г. все пак реших да посетя дома на човека”, разказва 
ученият. Той отива в имението на Крайнов, но камъкът, който вижда, е 
прекалено тежък, за да бъде изваден от земята без помощта на допълнителна 
техника. Когато го изравят след една седмица, Чувиров и екипът му не могат да 
повярват на очите си – камъкът е висок почти 1,5 метра, широк 1 м и дебел 16 
сантиметра. “Първата ми мисъл беше, че това не е един прост камък, а истинска 
карта. Втората ми мисъл бе – това не е просто някаква карта, а триизмерно 
изображение”. 
 

 
 
Първите изследвания 
 
Първата задача, с която се заемат Чувиров и новият екип от учени от 
Държавния университет на Башкирия, е да се опитат да определят кой е 
регионът, изобразен върху камъка. Тази задача се оказва доста лесна, тъй като 
тази част на света е една от най‐старите и в последните няколко милиона 
години не се е променила геологически. След като установяват с точност, че на 
картата са изобразени каньоните и височините около град Уфа, учените се 
опитват да разчетат текстовете върху плочата. “Първоначално мислехме, че 
става дума за древен китайски език ‐ споделя Чувиров. – Въпреки че ме 
допуснаха до китайската национална библиотека и прегледах много от най‐
старите книги, се убедих, че картата не е била дело на китайците и написаното 
не е на техния език”. Последвалите разкрития категорично затвърждават тази 
теория. 
 
Геологическата структура на камъка озадачава учените. Оказва се, че картата е 
съставена от 3 пласта. Първият е с дебелина 14 сантиметра и е от твърд 
доломит. Вторият и най‐интересен пласт е направен от диопсидно стъкло 
(диопсид – вид магнезиево‐калциев силикат), като технологията на полагането 
му все още не е известна на човечеството. Най‐интересното е, че цялата 
информация и релефността на картата се дължат именно на този пласт. Най‐
отгоре камъкът е покрит с порцелан, обогатен с калций, с дебелина 2 
милиметра, който предпазва от нараняване стъкления пласт, носещ цялата 
информация. И все пак най‐голямата мистерия все още предстои да бъде 
разкрита. 
 
Само предположенията на колко години е картата е хвърляла в жестоки 
спорове учените. Преди 3 години екипът все пак открива две миниатюрни 
раковини по повърхността на камъка. Едната от тях се оказва на възраст 500 
млн. години, а втората – на 120 млн. години, като именно тя се приема за 
“работна версия” от учените. 
 
Новите загадки 
 
Кой е авторът на тази забележителна карта е въпрос, който няма да намери 
своя отговор. Камъкът е бил изследван и от учените от Центъра за историческа 
картография в Уисконсин, САЩ, но и американците остават без думи. Според 
тях творението наистина е на милиони години, но, от друга страна, подобна 
релефна карта може да бъде създадена единствено въз основа на дълго и 
сложно космическо наблюдение. 
 
Вместо да дават отговор на въпросите около картата на Създателя, последните 
научни данни задават все повече и по‐сложни въпроси. Учените са убедени, че 
камъкът от Башкирската република не е единствен по рода си, а е част от 
огромна релефна карта на нашата планета, като освен намереното парче има 
още 348 подобни фрагмента. Ако някога успеят да открият непокътнати 
останалите части на пъзела, то глобалната релефна карта ще има 
впечатляващите размери 340/340 метра. Александър Чувиров е убеден, че е 
открил местоположението на още четири парчета, като само времето ще 
покаже дали е прав.  
 
Мнението на Чувиров 
 
“Картата, която имаме, е отвъд познанията на човечеството и ще ни трябва време, 
за да я разберем и да свикнем с нея. Тя е едно чудо, с което постепенно се запознаваме. 
Първоначално мислехме, че камъкът е на 3000 години, но възрастта му се 
увеличаваше, докато най‐накрая не открихме тези черупки и имахме по‐конкретни 
данни. А кой може да докаже, че камъкът не е по‐стар от фосилите, които 
намерихме по него? И аз не знам кой е направил картата, не обичам теориите за 
НЛО и извънземните. Нека дадем простичко име на автора на картата – 
Създателя”. 
 Кацали ли са извънземни на Андите 

 
 
Платото Наска в Андите, в югозападната част на Перу, е едно от най‐
загадъчните места в света. Разположено е на 400 км на юг от столицата на 
страната Лима и заема площ от около 450 кв. км в каменната пустиня в Андите. 
За първи път за надписите на платото се заговаря през 20‐те години на миналия 
век. Тогава пътници на самолети, прелитащи над зоната, разказват, че са видели 
загадъчни рисунки и наподобяващи на самолетни писти редове. Оттогава Наска 
става обект на най‐фантастични хипотези. 
 
 
Над мистичното плато има приказни фигури, оставени там като послание. 
Казват, че усещането от прелитането над тази гениална картинна галерия е 
неописуемо. От самолета се виждат изображенията на колибри паяк, маймуна, 
огромен кондор с разперени криле, саламандър.  

Сложните геометрични чертежи ‐равностранни триъгълници, насочили 
върхове един към друг, също са изумителни. Всички изображения са върху 
хоризонталната повърхност на платото, с изключение на човешката фигура, 
издълбана в отвесната скала, облечена в нещо като скафандър. Това провокира 
човек да зададе въпроса дали тук не са кацали извънземни, както допускат вече 
много изследователи. 
 
Според учените е невъзможно природните феномени да са били създадени от 
древни цивилизации без намесата на извънземни. 
 
На каменната равнина на платото могат да кацат по‐леки самолети, а това е 
основание да се предположи, че именно тази част от Земята е мястото, където 
същества от други светове са посещававали нашата планета и са си устроили 
база. 
 
Любопитен е фактът, че над платото дъжд вали изключително рядко. 
Годишните валежи не превишават 20 литра на квадратен метър! Плоската 
каменна повърхност явно е идеално място, избрано от извънземните за 
огромните надписи, които се виждат отвисоко, а липсата на влага спомага те да 
не се разрушават. Рисунките, цифрите и надписите свидетелстват за 
дългогодишна и интензивна работа. Редовете, в които са подредени, са дълги с 
километри ‐ сякаш са гравирани от ръката на великан. 
 
 Кервансараи ‐ цивилизация в пустинята 
Някога е имало хиляди кервансараи, разпръснати из цяла Азия, Северна 
Африка и Европа.  Това са били места, където изморените 
пътешественици преспивали и си почивали. Коприненият път, важна и 
обширна трансконтинентална пътна мрежа, ги свързвала. Много кервансараи 
са оцелели и до днес, но повечето от тях са изоставени и бавно се превръщат в 
пясък. 

Модерните средства за транспорт са направили реконструкцията на тези сгради 
ненужна. Въпреки това все още могат да се видят издигащите се колони на 
кервансарая в пустинята Лут, който някога вероятно много е приличал на този в 
Мейбод. 
  

Старите кервансараи били квадратни сгради с по една врата. Тя била 
достатъчно голяма да минават през нея големи животни (например камили), 
понеже целта на сградата била да предоставя подслон и защита на животните и 
техния ценен товар. 
 
От вътрешността на реставрирания кервансарай в Секи, Азербайджан, можете 
да видите единичната врата, през която са влизали животните и техните 
собственици. 

В други случаи пък, дворът е открит за нощното небе. Тези кервансараи са били 
като оазиси насред пустинята – късче цивилизация за изморените 
пътешественици. Стаите, които виждате, се наемали от търговците и там те 
държали богатствата, животните и прислугата си. 

Въпреки че отвън изглеждат по‐скоро груби и неприветливи, кервансараите са 
били богати на храна и вода. Горепосоченият се намира в Маранжаб, Иран и 
макар на пръв поглед да не е нищо особено, вътре може да откриете много 
богатства. 

Кервансараите може да са служели за подслон и защита, но също така там се 
въртяла търговия. Често имало магазини, където търговците оставяли нещата 
си. Преводачи пък били наемани да помагат при пазарлъка. В много от 
кервансараите имало и библиотеки, където образованите можели да си вземат 
добра книга, която иначе само би им тежала по пътя. 
  

Много от древните постройки са на повече от 1000 години. 

 
 
 Кораловият замък 
Мистериите около този замък и има ли връзка между Кораловият замък, 
египетските пирамиди и антигравитацията? 
 
Кораловият замък е каменна структура. Структурата включва многобройни 
мегалитни камъни  всяка с тегло по няколко тона. Замъкът е създаден от 
ексцентричния латвийски емигрант Едуард Лийдскалнин, който бил изоставен 
от своята любима ‐шестнадесетгодишната Агнес в деня на тяхната сватба и 
решил по този начин да увековечи своята изгубена любов. Едуард е изграждал 
замъка над 28 години. Той започва изграждането му през 1920 г. и продължил 
упорито да работи за своята каменна мечта до последните си дни през 1951 г. За 
мнозина самото построяване е загадка при положение, че го е строил сам, без 
никаква помощ и без използването на модерни строителни съоръжаения. 
Разказват, че високият 153 см. и тежащ едва 45 кг. Едвард градил храма на 
своята любов през нощта, а и регионът по това време бил слабо населен, така че 
никой не успял да разбере как точно го е градил. Почти всички изследователи 
на уникалната сграда, недоумяват как един толкова слаб физически мъж, само 
със своите две ръце, е успял да построи сграда при това, използвайки толкова 
масивни каменни блокове, надхвърлящи десетки тонове. Обявяват го за една от 
загадките на нашето съвремие, а британският рок изпълнител Били Айдъл, 
вдъхновен от странната история, дори написва песента „Sweet Sixteen“ – така 
както Едвард наричал своята любима. 
 

 
 

 
 

 
 
От откриването си през 1923 година до днес са се разказвали какви ли не 
истории за това как Едуард построил своя замък. Някои твърдят, че е 
предизвиквал левитацията (левитацията е процес, при който определен обект е 
висящ във пространството без опора и контакт със земята или с друг предмет) 
на камъните като пеел. Други изказват предположения, че Едуард имал тайни 
познания за магнетизма ‐това, което е известно като „земна енергия“ и дори, че 
латвийският самоук майстор просто е открил, че гравитация не съществува. 
Основите на кораловия замък се състоят от 1, 100 тона камъни, вградени в 
конструкцията във вид на стени, стенни графики, кула и каменна мебелировка. 
Въпреки че е известен като кораловия замък, материалът, от който е направен е  
оолит – утаечна скала, съставена от малки сферични зрънца от концентрично 
утаен карбонат, който може да съдържа мидени черупки и корали. Оолитът се 
среща из цялата югоизточна Флорида до Палм Бийч Каунти. Той често се 
открива на няколко инча под повърхностния почвен слой, така както е и в 
местността, където се намира кораловия замък. 
 
 
 
  
 
Интересното при кораловия замък е, че  каменните блокове са скрепени без 
използването на никакъв хоросан. Те са поставени един върху друг, като е 
използвана собствената им тежест, така че да се поддържат един друг. 
Майсторството, с което е направено разположението им, е повече от 
изумително, тъй като на практика, между отделните каменни плочи няма 
разстояние, през което дори да проникват слънчевите лъчи. Високите осем фута 
вертикални колони, които ограждат замъка, са с еднаква височина. Въпреки 
няколкото десетилетия, които са изминали от построяването им, ураганът 
Андрю през 1992 година , който е определен като категория 5 и който помита 
всичко в региона, не успява да ги премести. 
 
  
 

 
 
  
 

 
 
Според мен всички структури и гравюри по замъка са впечатляващи. Сред тях 
се откроява двуетажната кула на замъка, в която живял Едуард , високите осем 
фута оградни стени, напълно изправен и точен слънчев часовник, телескоп, 
един обелиск (обелиск е висок каменен паметник с четири еднакви 
трапецоидни страни, особено типичен за Древен Египет), барбекю, кладенец за 
вода, фонтан, макети на  звезди и планети, както и различни мебели. 
Кораловата мебелировка включва маса с форма на сърце, маса с формата на 
Флорида , 25 каменни стола, столове, които наподобяват лунния полумесец, 
вана, легла и кралски трон. 
 
Тронът 
 

 
 
 

 
 

Масата във формата на сърце 
 

 
 
 

 
 

Слънчевият часовник 
 

 
 
 

 
 

Кладенецът 
 

 
 
 

 
 

Това е било направено за готвене 
 

 
 
Ваната 
 
  
 
 

Кулата 
 
  
 

 
 

 
 Фонтанът 
 
В него, ако желаете, хвърляте паричка и си пожелавате нещо. 
 

 
 
 

 
 

Табелата – „Ще видите необичайни постижения“ 
 

 
 
  
 

 
 
 

 
 На входа 
 

 
 
С малки изключения почти всичко в замъка е изградено от единични каменни 
късове, тежащи около 15 тона всеки. Най‐тежкият е цели 30 тона, а най‐ високи 
са два монолита – всеки с височина от 7,6 метра. Тежащата 9 тона въртяща се 
 врата и е едно от най‐удивителните приспособления. Тя била толкова добре 
нивелирана, че дори и дете с леко побутване, можело да я отвори. Магичната 
врата продължава да се отваря до 1986 г., когато внезапно спира. Екип от 
инженери се опитва да разгадае механизма й, а за демонтирането й са били 
нужни шестима мъже и 50‐тонов кран. Едва след като вратата бива отстранена, 
инженерите разкриват тайния механизъм, който Едуард е използвал, за да 
балансира деветтонния каменен блок. Едуард пробил дупка от върха до 
основата на високият осем фута каменен блок, без да използва каквото и да е 
било електрическо оборудване и поставил вътре метален прът. Каменният блок 
се държал на стар метален лост, който бил ръждясал и което било причината 
вратата да спре да се отваря. След като лостът бил подменен, вратата 
заработила отново. През 2005 г. механизмът отново спира да работи и отново е 
поправен, макар никога да не си връща първоначалната лекота, с която вратата 
се движела. 
 

 
 
  
 
Ето как изглежда замъкът от високо 

 
 
 

 
  

Снимки от интериора на замъка 

 
 
 
 

 
 

 
 
 
  

Замъкът през ноща 

 
 

 
 Кристални сълзи 
12‐годишно ливанско момиче всеки ден изкарва по 7 твърди и остри кристала 
от очите си, без да има каквито и да е поражения по самия орган. 
 
Въпреки, че видеото е заснето преди вече 14 години, мистиката около тези 
ʺКристални сълзиʺ остава и все още няма някакво рационално медицинско 
обяснение. 
 
 

 
 Кристалният череп, който не трябваше да 
съществува 
Езотериците приписват на черепа на Мичъл‐Хеджис мистериозни качества и 
вярват, че идва от Атлантида. Но какво всъщност представлява загадъчният 
кристален обект?  
Езотериците приписват на черепа на Мичъл‐Хеджис мистериозни качества и 
вярват, че идва от Атлантида. Но какво всъщност представлява загадъчният 
кристален обект?  
 

 
Кристалният череп, който се намира в Британския музей. Възрастта на 
кристалните артефакти не е известна, както и не е ясно как точно са 
обработвани. Снимка: бибисипрограмс.ком 

Езотериците разказват една легенда, според която на Земята има 12 говорещи 
кристални черепа, които ‐ събрани около 13‐ия ‐ ще разкрият тайната си. По 
въпроса какво точно ще е посланието на развитата цивилизация обаче има 
противоречиви виждания. Твърденията варират от историята на Атлантида 
през предсказания за бъдещето до представянето на всеобхватна история на 
света. 

В новия филм от поредицата Индиана Джоунс е по следите на кристалния 
череп. В предишните филми авантюристът спасяваше реликви от различни 
краища на света. Сега обаче езотериците биха аларма заради ключовата дума 
“кристален череп”. 

Необикновена находка сред руините 

В центъра на цялата шумотевица е т.нар. череп на Мичъл‐Хеджис, чиято 
история започва при откриването му през 1924 година. Тогава англичанката 
Ана Мичъл‐Хеджис се отправила на експедиция в Централна Америка към 
древния индиански град Лубаантум, намиращ се в Белиз. На 17‐я си рожден ден 
осиновената дъщеря на изследователя Фредерик Мичъл‐Хеджис тръгнала с 
един от работниците и видяла нещо да блести между високите колкото къщи 
скали на изоставен храм. Когато отишла там, тя намерила перфектно 
изработен, анатомически правилен череп в реални размери, направен от 
кристал. 

Три месеца по‐късно Ана и баща й открили наблизо и долна челюст, която явно 
била част от черепа. Убеден, че е намерил свещен предмет, ученият подарил 
артефакта на местните маи‐свещеници. Когато отпътувал за вкъщи обаче той го 
получил като подарък за сбогом. И това е цялата история около намирането на 
кристалния череп. 

Почти като Индиана Джоунс 

Твърди се, че Ана намерила в една пещера и кристална статуя. Подът на 
пещерата изглеждал като мърдащ черен килим живи паяци. Лошото било, че 
над мястото тегнело проклятие, според което статуетката трябвало да си остане 
там. До смъртта си Ана не казала на никого къде се намира тази пещера. Но и в 
историята около намирането на кристалния череп има доста въпросителни. 
  
 
Ана Мичъл‐Хеджис през 2005 г. Ана почина на 11 април 2007 г. на сто години и 
през целия си живот не спря да настоява кристалните черепи да бъдат извадени 
от музеите. Снимка: кристалинкс.ком 

Спорно е например, че Ана изобщо е участвала във въпросната експедиция. Тя 
не може да бъде открита на нито една от многото снимки от пътуването. 
Намирането на черепа също не е документирано. Сигурно е обаче, че баща й 
Фредерик Мичъл‐Хеджис купил кристалния череп на разпродажба на Сотбис 
през 1943 година и чак след това го споменал за първи път. По‐късно Ана 
обяснила, че по сложни пътища черепът попаднал за кратко в чужди ръце, 
затова трябвало да бъде купен обратно. 

Лъже ли Мичъл‐Хеджис? 

Семейство Мичъл‐Хеджис било прочуто със слабостта си към приключенски 
истории. Така бащата “открил” индиански племена и градове‐руини, които 
били известни от повече от сто години. Затова едва ли е много изненадващо, че 
информацията за кристалния череп се променяла през годините. В 
автобиографията си “Опасността е мой съюзник” Фредерик Мичъл‐Хеджис 
пише, че находката е най‐малко на 3600 години, а по‐късно Ана говори за 
възраст между 
  
 
Любителите на езотериката твърдят, че на земята има 12 кристални черепа, 
които – ако се съберат с 13‐ия – ще разкрият тайната си. Снимка: 
кристалинкс.ком 

12 000 и 16 000 години. Двамата имат противоречиви виждания и за функциите 
му. Бащата пише за обект, с чиято помощ свещениците можели да убиват със 
силата на волята си, а Ана твърди, че той е пророчески инструмент. Малко 
преди убийството на Джон Ф. Кенеди през 1963 година черепът започнал да се 
поти. 

Какво показват научните изследвания? 

Артефактът бил и научно изследван, но само от независимия реставратор 
Франк Дорланд. Във вътрешността на черепа Дорланд намерил идеална призма 
и установил, че очите образуват перфектни вдлъбнати лещи. Той открил, че в 
кристалната структура има тунели, които карали черепа да изглежда обхванат 
от пламъци, когато върху него падала светлина. 

Малкото присъстващи на изследването експерти установили, че двете части на 
черепа били изработени от един и същ материал, а на повърхността им нямало 
следи от обработка. Това било доста изненадващо. Или, както казал един от 
присъстващите учени: “Това чудо просто не трябва да съществува.” Заради 
липсата на следи от обработка специалистите предположили, че е обработван с 
пясък и с вода в продължение на 300 години. 

 
Следите водят към Германия 

Междувременно били проведени модерни изследвания на подобни обекти, 
като например намиращия се в Британския музей кристален череп с подобни 
размери. Под електронен микроскоп били открити паралелни следи от 
шлифоване с полиращи колела, каквито се използвали в Германия в средата на 
19 век. Така времето на възникване на черепа трябвало да бъде преосмислено. 

За Ана Мичъл‐Хеджис подобни изследвания нямали значение. До края на 
живота си тя настоявала другите черепи да бъдат извадени от музеите, защото 
иначе щели да умрат във витрините им.  

 
 Културно наследство: Древният храм на 
Юпитер в Баалбек 
Световното културно наследство е богато на древни храмове, запазили се до нас 
през вековете. Особено впечатляващ е т.н. Храм на Юпитер в Баалбек. 

Първата гледка, която се открива пред посетителите на Баалбек са шестте 
коринтски колони на Великия храм (или Храма на Юпитер), издигащи се на 22 
метра височина. Изградени върху подиум, седем метра над двора, тези шест 
колони и антаблеманът на върха дават идея за по‐голяма обширност и 
величественост на първоначалната структура.  

Комплексът на Великия храм се състои от четири секции: монументалния вход 
или Propylaea, Шестоъгълния двор, Великия двор и самият храм, където се 
издигат шестте известни колони.  

Храмът на Юпитер е един от най‐впечатляващите древни храмове в Баалбек. 
Той има размери 88 метра на 48 метра и е изграден върху подиум, разположен 
13 метра над околните терени и 7 метра над двора. До храма се достига чрез 
монументално стълбище.  
  

Великият храм първоначално е бил заобиколен от 54 външни колони, повечето 
от които сега лежат на фрагменти на земята. Шестте стоящи колони са 
допълнени от антаблеман, декориран с фриз от глави на бикове и лъвове, 
свързани с гирлянди.  

Подиумът, върху който е построен храма е изграден с някои от най‐големите 
каменни блокове, отсичани някога. На западната страна на подиума е 
разположен така наречения ʺTrilithonʺ, известна група от три огромни камъка с 
тегло около 800 тона всеки. 

Било е взето решение от древните жители на Баалбек, Великият храм да се 
допълни с монументално удължаване на подиума, което, според финикийската 
традиция е трябвало да се състои от не повече от три каменни слоя. Факт е, че 
това решение е инициирало разрязване, транспортиране и повдигане на някои 
от най‐големите и тежки камъни на всички времена. За целта е било 
необходимо да се изгради стена с височина 13 метра, състояща се от три реда 
камъни, но в интерес на външния вид средните блокове е трябвало да са с 
дължина четири пъти по‐голяма от тяхната височина.  

Ширината на тези каменни блокове е било необходимо да е равна на 
височината им, което ги прави с обем почти 400 куб. м, съответстващ на тегло от 
почти 1000 тона. Технически, строителите от Баалбек са доказали, че могат да 
направят този проект, тъй като три такива каменни блока от средния слой са 
били поставени на местата им, но от гледна точка на времето те не са успели и 
подиумът е останал недовършен.  
  

Независимо, че внушителният проект остава недовършен, години наред 
посетителите на Баалбек изпитват благоговение пред структурата, съставена от 
трите огромни камъка, така наречения ʺTrilithonʺ. 

 
 Къде се намира Вратата на боговете? 
По света все още съществуват мистериозни и неизследвани места като Вратата 
на боговете в Перу. Тази мистериозна археологическа структура е била открита 
с наблюдения от самолет на 35 км от град Пуно в планинския район Марк Хауи. 
Местните знаят мястото като Градът на боговете. Той е напълно непознат за 
модерното и развитото общество. 

Вратата на боговете пък се намира в една от скалите, като в долната й част има 
вдлъбнатина с формата на дупка, която наподобява ключалка. Скалата е висока 
2 и е широка 7 метра. 

Пръв до вратата стига екскурзовод по време на преход с туристи в тази 
местност. Хосе Луис Делгадо Maмани дори бил сънувал вратата. В съня му тя 
била леко открехната и от цепнатината излизала лека светлина. Първите 
разкопки там са направени през 1996‐а година. 

Легендите на местните разказват всякакви чудесии за района на Бога. Според 
предание на инките през вратата минавали смелите воини, когато били на края 
на дните си. Там се събирали много велики герои, които оставали завинаги в 
Града на боговете. В много редки случаи някои се връщали в нови знания и 
умения, почерпени директно от боговете. 

Според друга легенда в Града на боговете са намерили спасение местните 
индианци, които били преследвани от испанските завоеватели. Един от 
вождовете имал специален диск, който бил наречен Ключът на боговете от 
седемте долини. Когато на инките им дошло до гуша от изстъпленията на 
конквистадорите, те изчезнали в митичния град с помощта на диска. 

Съвременните археолози твърдят, че в средата на ключалката има кръгъл отвор 
с формата на диск. Когато сложиш ръката си там, чувстваш прилив на сила и 
енергия. Съвременни шамани също твърдят, че при досег с вратата са виждали 
огнени стълбове и музика на барабани. 

Според вярванията на майте тези врати един ден ще се отворят и боговете ще се 
завърнат. Именно над тази местност много често хората твърдят, че са 
наблюдавали НЛО с най‐различни форми. 

 
 Лампите на Дендера 
 
 

 
 
Стенописите в египетския храм в Хатор наподобяват модерни електрически лампи 
 
През последните няколко десетилетия много учени изказват предположението, 
че нашите предци са разполагали с доста повече познания за света около тях, 
отколкото си мислим ние. Една от най‐широко обсъжданите теми е дали хората 
отпреди векове са използвали електричество. Като доказателство за това 
твърдение най‐често са привеждани два факта ‐ Багдадската батерия и т. нар. 
Лампи от Дендера ‐ три каменни релефа, изсечени по стените на една тайна 
крипта в храма Хатор. 
 

 
 
 
 
Хипотезата 
 
“Лампите от Дендера” представляват три каменни релефа, изсечени по стените 
на една тайна крипта в храма Хатор, който се намира в историческия комплекс 
Дендера в Египет. Въпреки че за сериозните египтолози тези рисунки не 
представляват никаква мистерия и те успяват без затруднения да разчетат 
посланието им, много търсачи на тайни, сред които и неизменният Ерих фон 
Деникен, излагат своя теория за това какво представляват рисунките на 
древните ни предци. 
 
Когато разгледаме внимателно фигурите на този релеф, може да се види, че 
точно както днес по онова време също трябва да е била използвана изолация за 
високо напрежение. Формата, наподобяваща електрическа крушка, е 
подкрепена от правоъгълен стълб (наричан стълб Джед и възприеман за 
изолатор). 
 
Докато анализирал древноегипетските метални предмети през 1933 г., д‐р 
Колин Финк, който изобретил волфрамовата електрическа крушка, открил, че 
древните египтяни са знаели метод за покриване на медта с антимон преди 4300 
години. Това бил метод, чрез който се постигал същият резултат като този от 
галванопластиката днес. 
 

 
 
Приликата на тези релефи фигури от храма на Хатор в Дендера със 
съвременните осветителни крушки направо изумява. Стълбът Джед, който 
често е изобразяван в древноегипетските рисунки, може да символизира 
електрически уред. Удивителната му прилика с изолатор за високо напрежение 
поразява. 
 
Друго доказателство, което някои учени привеждат за това, че древните 
египтяни са използвали електричество, е липсата на каквито и да било следи от 
сажди по вътрешните стени на гробниците и пирамидите. Ако, както 
сериозните египтолози твърдят, при изрисуването на стените вътре в 
погребалните помещения художниците са си светели с огнени факли и маслени 
лампи, то очевидно трябва да са останали следи от сажди. 
 
Такива следи обаче не съществуват никъде, дори и в най‐дълбоките зали. Би 
било невъзможно продължаването на строежа без осигуряването на 
необходимото осветление, а дори и още по‐важно, би било невъзможно 
изработването на великолепните фрески по стените. Обясненията за ползването 
на огледала също са неприложими. 
 
Според официалната позиция в онова време са правили огледалата от сребро. 
А сребърното огледало отразява по‐малко от половината светлина, попаднала 
върху него. По заплетените коридори след третото огледало вече ще е 
достатъчно тъмно за човек дори да вижда къде стъпва, камо ли да рисува и да 
изработва прецизни барелефи върху монолитната скала. 
 

 
 
Научният отговор 
 
Според сериозните учени посланието на тези рисунки може да се разбере 
много лесно с помощта на египетската митология. Те виждат в “Лампите от 
Дендера” теорията за произхода на вселената, изобразена чрез символите, 
които египетските жреци са използвали. Според тях на рисунките е изобразен 
дуалистичният принцип на началото – разделянето на земята и небето 
(първото, символизирано чрез змията, а второто – чрез цветето лотус). 
 
Най‐сериозен противник на теорията за използването на електричество от 
древните египтяни е доктор Балко Стърн, който отхвърля твърденията на 
редица свои колеги като Петер Краса и Райнхарт Хабек, които създават реални 
модели на електрически устройства по рисунките на “Лампите от Дендера”. 
Доктор Стърн отхвърля последователно всички твърдения на поддръжниците 
на теорията. Като основно доказателство му служи фактът, че по стените на 
храма в Хатор фактически има, макар и съвсем слаби, следи от сажди. 
 
  
 
Това доказва, че в гробниците и храмовете древните художници са си светели с 
факли и маслени лампи, а не както твърдят Краса и Хабек, с електрически 
крушки. “Колкото и примамливо за научния свят да звучи теорията, че преди 
векове нашите предци са имали познания за това как да си доставят 
електричество, “посланието” на “Лампите от Дендера” е “магическо”, а не 
техническо”, обобщава доктор Стърн. 
 
Магия или техника 
 
Въпреки многото и различни убеждения на научния свят за това дали предците 
ни са познавали електричеството има няколко факта, които не могат да бъдат 
пренебрегнати. Багдадската батерия и “Лампите от Дендера” съществуват. 
Тяхното предназначение все още не е изяснено на 100 процента и поради 
простата причина, че все още не е открит текст, в който да се споменава за 
начина на тяхното приложение. 
 
Ако обаче дори за момент приемем, че наистина тези артефакти имат 
“техническо”, а не “магическо” обяснение, то тогава научният свят ще бъде 
изправен пред много интересни въпроси. Откъде и как нашите предци са се 
научили да си служат с електричество? Откъде или от кого им е разяснен 
принципът на действие на електричеството? Дали сами са се научили или са 
получили помощ от някого? И ако да – от кого? 
 

 
 Липсващият фараон 
 

 
Архитектурен план на Хеопсовата пирамида 
 
Учените все още не могат да открият мумия в гигантската Хеопсова пирамида 
 
Въпреки многото и различни версии за построяването на пирамидите, 
човечеството и до ден днешен не може да отговори категорично какво е 
подтиквало египтяните да полагат подобни чудовищни усилия за издигането 
им. По принцип историците и археолозите са единодушни за едно: тези 
съоръжения представляват монументални гробници на владетелите от 3‐та до 
13‐та династия (приблизително от 2670 до 1650 г. пр. н. е.). Освен това всяко от 
тях очевидно е част от обширен архитектурен ансамбъл със същото 
предназначение. 
 

 
 
В Гиза обаче тази теория търпи критика най‐малкото като непълна. И Херодот, 
и Диодор споменават, че Хеопс е наредил да се построи пирамида, но нито 
един от древните гръцки автори не твърди, че фараонът е бил погребан в нея. 
Единственият намерен през дългите години изследван саркофаг вътре в 
пирамидата се оказал празен. 
 
Във времето този факт е пораждал различни хипотези, понякога дори 
фантастични – например внушаваната от Библията версия, която отрежда на 
великата пирамида ролята на зърнохранилище. От 19 в. нататък 
привържениците на псевдонауката пирамидология трескаво дирят ключ към 
тайна, скрита в геометрията на съоръжението. 
 
Някои виждат в нея просто демонстрация на технологическото ниво, 
достигнато от Египет по времето на Хеопс. Други обаче са склонни да търсят в 
размерите и пропорциите на пирамидата зашифровано пророчество за 
последвали събития, станали жалони в световната история. Холивуд също даде 
своя “отговор” за предназначението на големите пирамиди като намекна, че те 
може да са и своеобразни “врати към звездите” (“Stargate”). 
 
Логичните обяснения 
 
Ако търсим тайните там, където ги няма, лесно можем да пропуснем нещо 
истински значимо. Сериозните египтолози не се уморяват да повтарят, че 
великата пирамида е била строена за гробница. Засега в нея са открити три 
камери (Царска, на Царицата и Подземна), свързани помежду си с мрежа от 
проходи. В най‐голямата от тях, Царската камера, има саркофаг, който може би 
е съхранявал останките на фараона Хеопс. Сега той е празен, но не е изключено 
гробницата да е била ограбена от мюсюлманския халиф Ал‐Мамун, който 
проникнал в святото място през 9 в. 
 
  
 
Има и още една подробност: по тавана на споменатата камера се виждат 
пукнатини, появили се още преди завършването на строителството. Кой 
фараон би пожелал да намери вечен покой в гробница, която заплашва да се 
срути? А ако не е погребан тук, значи пирамидата е изиграла ролята на 
гигантски кенотаф – символична гробница. 
 
Новите отговори 
 
Дори толкова столетия, след всички разкопки и проучвания, Хеопсовата 
пирамида продължава да крие много изненади. Неотдавна германският 
инженер Рудолф Гантенбринк пуска в един от най‐тесните й тунели, в който не 
може да проникне човек, робот с видеокамера и дистанционно управление. 
 
Оказва се, че проходът завършва с огромна врата. И до днес обаче никой не 
може да даде отговор на въпроса какво има зад нея. Това откритие на 
Гантенбринк обаче допълнително запали въображението на сериозните и на 
псевдоучените. Според някои може би точно зад тази врата е скрит големият 
отговор – какво точно е предназначението на Хеопсовата пирамида. 
 
Наскоро двамата френски археолози‐любители Жил Дормайон и Жан‐Ив 
Вердхарт оповестиха, че са открили тайно помещение в египетската пирамида, 
в която са положени останките на фараона Хеопс. Помещението е останало 
неразкрито в продължение на няколко десетилетия, въпреки обстойните 
проучвания, извършвани в пирамидата. 
 
  
 
Според младите археолози Хеопс е погребан именно в тайното помещение, 
разположено непосредствено под камерата на Царицата. До този извод 
изследователите достигат, след като получават резултати от изследването на 
проби, взети от въпросното помещение. Френските учени откриват, че под 
камерата на Царицата се намира кухина, затворена с каменна плоча. Наличието 
на кухината, която е с широчина няколко метра, се потвърждава и от японски 
археолози, които провеждат сходни изследвания с помощта на радар. 
 
Французите предполагат, че кухината представлява всъщност коридор, който 
води към по‐дълга камера, скрита в дълбините на пирамидата. Твърде е 
възможно това да е погребалната стая, която изследователите търсят от години, 
но безуспешно. До момента обаче Дормайон и Вердхарт не могат 
неопровержимо да докажат своята теория, тъй като се нуждаят от разрешение 
да продължат проучванията си. Египетските власти отказват да им дадат 
такова, позовавайки се на факта, че двамата не са професионални археолози. 
 
Връзка със звездите? 
 
Наскоро учените показаха, че разположението на трите най‐големи пирамиди 
в Гиза – на Хеопс, Хефрен (Кафре) и Менкаре (Микерин) – е точно като на 
звездите, известни под името Поясът на Орион. В древния Египет това 
съзвездие е символизирало върховния бог Озирис. 
 
В следващите части на поредицата ще продължим разходката си из 
пирамидите на Египет. Ще ви разкажем за добилото изключителна 
популярност откриване на пирамидата на Тутанкамон, за проклятието на 
фараона, Лампите от Дендара, Абидос, мистериите на Озирис и други. 
 Лодката на Галилей 
Голямата суша през 1985‐86 г. води до това, Галилеево море да достигне до 
необичайно ниски нива, излагайки големи области по протежение на бреговата 
линия на показ. Двама братя, Мош и Ювал Луфан от Кибутс Гиносар, откриват 
близо до Тиберий по протежение на северозападния бряг на морето, останките 
на 2 000 годишен кораб, погребан в тинята.  

Израелският археолог Шели Вашман, експерт в областта на морската 
археология, разглежда потъналата лодка на място и потвърждава, че е доста по‐
древна в сравнение със съвременните плавателни съдове. Неговото твърдение е 
на базата на строителната техника, използвана в древността, при която дъските 
на корпуса са съединени в краищата си чрез врязване и отделните части се 
държат заедно от дървени клинове. Това е първият път, когато древна лодка е 
открита в морето на Галилей. 

Откритата лодка е с размери около 30 фута дължина и 8 фута ширина в най‐
широката й част. Тя е разкопана през февруари 1986 г. и внимателно е 
преместена около 1600 ярда до специално конструиран за запазването й басейн, 
където остава в продължение на няколко години, подложена на реставриране.  

Въз основа на фрагменти от керамични съдове, намерени в лодката, се счита, че 
тя датира някъде от периода между края на 1‐ви век пр. Хр. до около средата на 
1‐ви век. Седемнадесет парчета от керамични съдове са били използвани в 
анализа, включително и цяла лампа, готварски съд, както и разпознаваеми 
фрагменти от съдове за готвене, делви и стомна. Тези керамични съдове са 
идентифицирана като част от сбирка, позната от други Галилееви находки от 
разкопки. В допълнение, датирането на въглерод 14 потвърждава, че находките 
са от периода между 120 г. пр. Хр и 40‐та г. 

Открито е доказателство, че лодката може едновременно да плава и / или да се 
управлява чрез гребане. Очевидно е също, че в лодката могат да се настанят 
четири гребци плюс кормчия. Изчислено е обаче, че лодката може да побере 
петнадесет лица, подобно на лодката, в която Исус и дванадесетте му ученици 
пътували в морето. През последните години, лодката, консервирана с големи 
усилия, има постоянен дом в специално построена изложбена зала в Кибутс 
Гиносар. Тя има изключително значение за туристите, които посещават Светата 
земя, опитвайки се да визуализират Учителя Галилей. 
 Мачу Пикчу 
 

Мачу Пикчу е едно истинско архитектурно чудо, скътано в Андите. От градчето, 
построено и обитавано преди векове от инките, днес са останали само руини.  

Те обаче продължават да предизвикват интереса не само на учените, но и на 
туристите от цял свят. Районът, където се намират каменните останки, крие 
загадки, на които археолози и учени все още не са успели да намерят отговор 

Мачу Пикчу се намира в Перу на 2300 метра над морското равнище и на 112 км 
от Куско в подножието на Свещената долина на инките. Смята се, че Мачу 
Пикчу е бил част от много голям комплекс от крепости, които инките 
използвали за защита от набезите на индианците, обитаващи джунглата. 
Градът е условно разделен на четири части. Северозападната е разположена в 
района, който вероятно се е използвал за религиозни цели. Именно там се 
намират и т.нар. Свещен площад, както и храмът на “Трите прозореца”, 
“Свещеният храм”, “Имението на свещениците”. Там е и слънчевата 
лаборатория, която позволявала на инките да определят годишните сезони и 
часа по сенките, хвърляни от слънцето върху камъните. Предполага се, че най‐
големите жилищни сгради са изградени в североизточната част на комплекса. 
Наблюдателната кула заедно с други сгради са били разположени в 
югозападната част. 

На югоизток от комплекса са били най‐малките и скромни сгради, издигнати 
покрай тесни улички, близо до многобройните тераси. В най‐долната част на 
терасите е гробницата, в която по време на разкопки, са били намерени 135 
скелета и 109 от тях са били идентифицирани като женски. Това дава основание 
на учените да смятат, че жителите на Мачу Пикчу са били предимно жени, 
които инките си избирали и скривали в града, неизвестен за испанските 
завоеватели. Древната крепост на инките е открита случайно през 1911 г. и 
оттогава е обект на исторически и археологически тълкувания. Тя продължава 
да възбужда любопитството на учените. Американският археолог Хирам 
Бингъм открива древния град по време на експедиция, организирана от 
престижния университет Йейл. 

  

Съществуват различни хипотези за основните функции на града и начините, по 
които инките са го построили, тъй като районът е трудно достъпен. Голяма част 
от предположенията са направени от откривателя на града Бингъм. Според 
него Мачу Пикчу е било най‐сигурното убежище на инките. Тук победеният 
инка Манко и неговите хора избягали след обсадата на столицата Куско през 
1536 г. след проваленото въстание на инките срещу испанските завоеватели. 
Стратегическата позиция на Мачу Пикчу обаче е послужила за основа и на 
друга, доста популярна хипотеза. Според нея “крепостта” служила за стражева 
охрана и била използвана от инките като символ на доминиращата им позиция 
в района на Амазонка, близо до Куско. Това обяснява до голяма степен сцените, 
изобразяващи сблъсъците между войниците на инките и обикновените 
войници, наричани “чунчос” – обитателите на джунглата. Тези сцени са 
изобразени върху лакирани дървени чаши, изработени от инките. За някои 
обаче Мачу Пикчу е бил важен религиозен център. Доказателство за това са 
олтарите, както и неговата непристъпност. Именно там инките можели да 
бъдат най‐близо до боговете си и дори да се докоснат до тях. Дори и днес никой 
не може да разгадае мистерията как строителите и архитектите са успели да 
транспортират до върха на планината огромните блокове от варовик, 
необходими за издигането на града. 
 
 Металните тръби на котловината Чайдам 
 

През 2002 г екип от учени се отправят към китайската провинция Чингхай 
(Qinghai), за да изследват мистериозни метални тръби, открити в котловината 
Чайдам (Qaidam). Изследователите установяват, че тези тръби трябва да са 
произведени в много далечно минало ‐ време, за което се счита, че човечеството 
е разполагало само с най‐примитивната технология. Местните хора обаче 
вярват, че тези останки са продукт на извънземна култура. 

Докато много части и парчета от тръбите могат да бъдат намерени разпръснати 
в областта, голям брой от тях са разположени в подножието на връх Байгонг 
(Baigong), в пирамидална структура, висока приблизително 60м. Пирамидата 
има три триъгълно оформени пещери. Въпреки че две от тях са се срутили, 
третата разкрива метална тръба с диаметър от 45см, с видим изпускателен 
отвор. Втора тръба със същия диаметър се спуска навън по планината и отива в 
земята. 

На входа към пещерата има около десет тръби с диаметър между 10 и 40см. 
Според изследователите тези парчета предоставят някакви доказателства за 
начина, по който тръбите са били сглобявани. 

Още железни парчета от тръби могат да бъдат намерени по брега на езерото 
Тосон, на около 80м от пещерите, разпилени насред пясъка и скалите. Тези 
тръби са ориентирани по посока изток‐запад, а диаметрите им са между 2 и 
4,6см. 

Тръбите от езерото разполагат с няколко различни отвора, като най‐малкият е с 
ширината на клечка за зъби. Някои от тях имат изходи, които излизат на 
нивото на водната повърхност или под нея. Но те не са запушени, независимо 
от незнайния брой години във вода и пясък. И така, кой би построил такава 
сложна система от тръби и каква е била нейната функция? 

Чин Жянуен(Qin Jianwen), началник на отдел Връзки с обществеността към 
кметството в Делинга (Delingha), сподели пред китайския вестник „People’s 
Daily”, че голямата височина и суровият климат правят областта практически 
необитаема. Той обаче отбеляза, че точно тези условия превръщат местността в 
идеално място за провеждане на астрономически проучвания, за което 
свидетелства и разположеният наблизо голям радиотелескоп на Китайската 
академия на науките.   

Няколко парченца от странните метални тръби са били отнесени в местна 
топилня с надеждата да предоставят на изследователите по‐добро разбиране за 
сплавта, използвана при производството на тръбите. Химическият анализ 
показва, че те са съставени от 30 процента железен оксид и голям процент 
силициев диоксид и калциев оксид. Осем процента от метала, взет от тръбите, 
не е могъл да бъде идентифициран. 

Според експертите голямото количество силициев диоксид и калциев оксид, 
намерени по тръбите, е в резултат от дългото взаимодействие между желязото 
и пясъчника. Това е нещо, което би могло да се получи само ако тръбите са 
били изработени много отдавна – по време, за което се счита, че човечеството не 
е разполагало с необходимото технологично ниво за създаването на подобни 
неща. 

Областта на връх Байгонг е сравнително отдалечена. В нея няма индустриално 
или урбанистично развитие; единствените й жители са номадски пастири, 
живеещи на север от планината.  

Така не ни остава нищо друго, освен да се чудим дали тази сложна система от 
тръби е създадена от извънземни, от напреднала човешка цивилизация или е 
продукт с по‐малко загадъчен произход. Докато местните хора си имат свои 
теории по въпроса, то на учените тепърва им предстои да правят заключения 
относно мистериозните метални тръби в котловината Чайдам.   

 
 Механизмът от Антикитера 
 

 
 
Загадъчното устройство на над 2100 години е точен астрономически часовник 
 
Според група изследователи преди много години Земята е била посещавана от 
извънземни и те са спомогнали за еволюцията на човешката раса. Като 
доказателство за това твърдение Деникен и неговите съмишленици прилагат 
открити древни артефакти на Земята, за които спокойно може да се твърди, че 
са прекалено сложни за техническата мисъл на нашите предци за времето, по 
което са били създадени. 
 

 
 
 
Първите въпроси 
 
Механизмът от Антикитера е открит през 1902 г. в Егейско море, близо до 
остров Антикитера, разположен между Крит и Пелопонес. В момента 
устройството се съхранява в Националния археологически музей в Атина и е на 
възраст около 2100‐2150 години. Първият учен, който повдига завесата на 
мистерията около странния апарат, е английският историк Дерек де Сола 
Прайс, който през 1955 г. пръв изказва предположението, че античният 
механизъм има точно и ясно предназначение – той е изчислително устройство, 
подобно на механичните калкулатори от ХХ век или астрономически часовник. 
Оттогава Механизмът от Антикитера се превръща в любим предмет за 
изследване на много учени (в това число и Жак Ив Кусто, който в края на 70‐те 
години се гмурка в Егейско море, за да търси части от механизма) и веднага 
попада в списъка от доказателства на защитниците на теорията за 
палеоконтакта. Проучванията на уреда, които се правят и до ден днешен, пък 
все повече озадачават специалистите. 
 
Как е направен? 
 
Въпросът как е бил изобретен толкова прецизен астрономически уред преди 
повече от 20 века още разпалва любопитството на научния свят. Доказано е, че 
за направата на Механизма от Антикитера са използвани диференциална 
предавка (за която се смята, че е изобретена не по‐рано от ХVІ век), 32 бронзови 
механизма и циферблати със стрелки. При това нивото на механична обработка 
на детайлите е сравнимо с това на производството на механични часовници от 
ХVІІ век. През 1959 г. артефактът е изучен с помощта на рентгенови лъчи, но 
пълна схема на устройството е съставена едва през 1971 г. През лятото на 2005 
година чрез нов рентгенов метод са прочетени около 2000 символа, нанесени 
върху отделните детайли от механизма. Всички тези странни открития карат 
учените да създадат международна изследователска група, която да даде 
окончателно становище за произхода и предназначението на уреда. Екипът на 
Майк Едмъндс потвърждава, че Антикитерският механизъм представлява 
прецизен механичен компютър, предназначен за изчисляване на движенията на 
небесните тела с точност, която трудно би могла да се постигне и в днешно 
време – своеобразен изключително точен астрономичен календар. Мнението на 
самия Едмъндс е повече от категорично: “Този уред е просто невероятен, 
единствен от вида си. Дизайнът му е много красив, а астрономическите 
изчисления абсолютно точни. Начинът, по който са направени вътрешните 
механизми, буквално ни накара да зяпаме с отворени уста. Този, който е 
направил уреда, е бил невероятно прецизен. От гледна точка на това, че е 
единствен и че представлява историческа ценност, според мен апаратът е по‐
ценен от картината “Мона Лиза”. 
 

 
 
Кой го е изработил?  
 
Учените достигат до две основни теории за това кой е направил този 
изключителен за времето си уред. Според едната група създателите на проекта 
са от астрономическата школа на древния гръцки философ Посидон, която се е 
намирала на остров Родос. За архитект на това гениално творение те сочат 
астронома Хипаркус – един от първите изследователи на движението на Луната 
и нейните фази. 
 
Според последните проучвания, публикувани в списание “Nature” от 30 юли 
2008 г., корените на Механизма от Антикитера трябва да се търсят в колонията 
на Коринт на остров Сицилия, което директно препраща към безспорно най‐
големия ум на древността – Архимед. Да се твърди, че той е архитект на 
изобретението, обаче е доста трудно, тъй като Архимед умира повече от 100 
години преди най‐ранната предполагаема дата на създаването на механизма. 
Въпреки това не е изключено великият учен да е участвал, макар и косвено, в 
създаването на тази загадка. 
 
В статията, публикувана в броя на списание “Nature” отпреди по‐малко от 
месец, учените правят допълнителни разкрития около начина, по който е 
работил механизмът. Според тях той е изчислявал времето по Метоническия 
календар (кръстен на името на древния гръцки учен Метон, който разделя 
годината на 365 дни, като всяка четвърта има по‐един ден повече – 366, и създава 
теорията за хелиоцентричната система), предсказвал е с абсолютна точност след 
колко време ще има слънчево затъмнение и е служил като календар за 
организирането на древните олимпийски игри. 
 
 
Странните артефакти 
 
За Деникен и много негови последователи, изброените досега факти говорят 
директно, че в направата на Механизма от Антикитера са участвали същества с 
далеч по‐развит интелект от хората, живели през II и I век пр. Хр. Затова този 
уникален изчислителен апарат, който нерядко е наричан и първия механичен 
компютър, попада в интересния списък на т. нар. артефакти не на мястото си.  
 

 
 Мистериозната църква „Loretto Chapel“ в 
Санта Фе, Ню Мексико 
 

 
  

 
Тази мистерия отпреди около 130 години привлича над 250 хиляди посетители 
всяка година.  
  
 
  
 
  
 
 
 
 
Църквата се намира в Санта Фе, Ню Мексико, САЩ. Построена е някъде през 19 
век, когато била готова монахините забелязали, че няма стълба, която да води 
до горната част.  
  
 
 
 

 
   
 
 
 
Те се молили 9 дена на свети Йосиф, който бил дърводелец.  
 
 

 
 

  
Последният ден дошъл един непознат, казал им, че е дърводелец и ще им 
помогне като построи стълба.  
  
  
 
 
  
 
 
 
 
След това съвсем сам построил стълбата. 
  
  
 
 

 
 
 
  
 
Никой не знае как тази стълба стои без да има подпорна колона.  
  
  
 

 
 
 
 
 
Дърводелецът, който не е използвал нито един пирон или лепило за стълбата, 
след като я построил изчезнал без дори да си изчака плащането. 
  
 
 
 
  
 
 
 
 
Носели се слухове, че това бил самият Свети Йосиф… 
  
  
 
 

 
 
 
  
 
....изпратен от Исус Христос, за да помогне на монахините. Стълбата била 
провъзгласена за чудо и станала обект на поклонничество. 
  
 
 
 

 
  
 
 
 
Има три мистерии в този случай, казва говорителят на капелата. Първата е, че и 
досега не е разкрита самоличността на дърводелеца. 
  
 
 
 
  

  
 
Втората мистерия – всички архитекти, инженери, учени не могат да разберат 
как стълбата стои изправена без никаква централна подпора. 
  
 
 
 

 
 
 
  
 
И третата мистерия – откъде е взето дървото за стълбата? В целия район 
наоколо няма такива дървета. 
  
 
 
 

 
 
 
 
 
  
Има още един детайл, който усилва мисълта за чудо – стълбата има точно 33 
стъпала, колкото годините на Исус Христос. 
 
 Мистериозни случаи на попаднали в дупка на 
времето 
 

 
 
 
Много учени са на мнение, че фантастичните романи не са глупост и че дупките 
във времето наистина съществуват. На 16 октомври 1996 г. индийският кораб 
„Морска звезда” заминал от Бомбай за Малайзия с десет туристи на борда и 39 
члена на екипажа.  
На петия ден се разразила буря и корабът изпратил сигнал за помощ. След 
това изчезнал от всички радари, зоната на бурята била изследвана от водолази, 
но корабът изчезнал. Всички на кораба били обявени за мъртви.  
Точно след три години – на 16 октомври 1999 г. на същото място пред очите на 
потресени рибари се материализирал корабът. Той изпратил сигнал, че бурята 
и спряла внезапно. Когато пътниците слезли от кораба, с учудване научили, че 
ги нямало три години. Те били убедени, че са изминали 3 часа от началото на 
бурята. 
През 1995 г. французойката Луиза Дюпен внезапно изчезнала от дома си в 
провинциален град. Роднините й се примирили със смъртта й, но точно след 
година тя се появила. Отнело доста време тя да бъде убедена, че се е бавила 
повече от час... Тя разказала, че тръгвала да пазарува и небето притъмняло. 
Станало й лошо, но после се оправила и се прибрала.  
Учените не могат да обяснят нито начина на изчезване, нито защо до минута 
съвпада моментът на изчезване и на появяване. Установено е, че винаги по 
време на изчезването на хора се разразява буря, става студено и хората 
чувствали болки в слепоочията, преди да изчезнат. Вероятно тогава те попадали 
в дупка във времето, защото били убедени, че ги е нямало няколко часа.  

 
 
Поразява един детайл: ако човек смятал, че го е нямало около час, това се 
равнявало точно на година. Тези, които мислели, че ги няма два часа, били 
търсени от близките си точно две години. Жертвите, които имали часовници, 
забелязвали, че те са спрели, а след като се връщали на същото място, 
часовниците им тръгвали. 
Според учените понякога става разкъсване на тъканта на пространството и 
времето, която се поражда от натруп ване на космическа енергия. Когато човек 
е до такова място, той попада извън времето. Не е ясно обаче как успява да се 
върне...  
 
 Мистериозните карти 
 
Картата на Пири Рейс  
 
Картата на Пири Рейс е морска карта, изготвена от турския адмирал Пири Рейс 
преди повече от пет века (в началото на XVI век). Тя е била публикувана като 
част от произведението му ʺКнига за морското делоʺ. В увода към своя труд 
Рейс посочва, че за извор на картографията на непознати по това време земи са 
му послужили познанията на ʺстарите владетели на моретоʺ. С това свое 
витиевато признание, без да назовава конкретните си източници, турският 
адмирал веднага събужда любопитството на търсачите на мистерии и загадки. 
И така, неговата карта на света, оригиналът на която се намира в музея 
“Топкапъ Сарай” в Истанбул, Турция, бързо бива определена за артефакт не на 
мястото. 
 

 
 
В увода си към ʺКнига за морското делоʺ Пири Рейс също така отбелязва, че 
ʺкарта от този вид не притежава вече никой днесʺ, и подчертава, че за 
“изобразяването на земите на целия населен свят” е използвал 20 стари карти и 
8 световни карти, начертани в епохата на Александър Македонски. Странното в 
случая е, че досега учените са намерили едва два подобни картографски 
източника, като описаните от Пири Рейс. И двата обаче са горе‐долу от неговата 
епоха, но далеч не са толкова точни. Единият е плакат, създаден през 1525 г. от 
Алесандро Зорзи от Венеция, чиято рисунка се базира на карта, донесена от 
Бартоломео Колумб (брат на Христофор Колумб) през 1506 г. Единствената 
друга карта, оцеляла от онова време, е нарисувана от Хуан де ла Коса, член на 
първата експедиция на Колумб от 1492 г. и след това плавал също и с Америго 
Веспучи. Тази карта, датирана от 1500 г., показва сравнително правилно Куба 
като остров, докато в тази на Бартоломео Колумб Куба е изобразена като 
полуостров на Азия. Според много учени тези две карти на Южна Америка 
въобще не може да бъдат смятани за реален фактор при създаването на картата 
на Пири Рейс, тъй като представите на турския адмирал за бреговете на Южна 
Америка, до които той въобще не се е доближавал, са доста по‐точни от тези на 
екипажите на корабите, достигнали до новия континент. 
 

 
 
Картата на Пири Рейс е нарисувана върху пергамент, изработен от кожа от 
газела, и включва координатна мрежа, пресичаща Атлантическия океан. Така 
наречените линии на посока са типични за морските пътепоказатели от 
средновековието и на тях не се отбелязва географската дължина и ширина, а се 
ползват по‐скоро като указател на посоките. Картата включва още красиви 
рисунки и записки, отбелязващи важни открития, като една от тях отговаря с 
почти пълна точност на експедицията на Педро Кабрал от 1500 г., по време на 
която португалският мореплавател открива Бразилия. На творението на Пири 
Рейс Пиренейският полуостров и западният бряг на Африка са начертани 
много точно и внимателно. Много от имената в района са дадени на турски, без 
превод от испански или португалски, което показва, че по това време 
Османската империя е имала собствени познания за тези брегове. В горната 
част на картата се вижда рисунка на кораб, закотвен до една риба с двама човека 
на гърба си, което е ясна препратка към средновековната ирландска легенда за 
Свети Брендан. 
 

 
 
Друг привличащ вниманието елемент е голямото количество острови, които са 
изобразени на пергамента, част от които са легендарни. През Късното 
средновековие картите с голямо количество несъществуващи острови са били 
често срещани. Карибската част на Пири Рейс е от висока важност. В крайния 
североизток се вижда голям остров, наречен Испаниола (днешни Хаити и 
Доминиканска Република) и открит от Колумб през първото му пътуване, 
където той основава колония, отбелязана като три кули. Непосредствено на юг 
от Испаниола се вижда Пуерто Рико, а на североизток група острови, които се 
наричат ʺУндизи Вергинеʺ (“Единадесетте девициʺ). Тъй като това име е с ясен 
италиански произход, а не с испански или португалски, това показва като 
източник на информация за този сектор именно роденият в Генуа Колумб, а не 
“познанията на древните мореплаватели”. 
 

 
 
Както стана вече дума, очертанията на бреговете на Южна Америка обаче са 
доста точни за познанията на тогавашните мореплаватели. Това кара много 
учени да предположат, че Пири Рейс е използвал за източник на данни за този 
регион древни китайски карти. Според някои теории именно китайците са сред 
първите мореплаватели, достигнали до Южна Америка, и то поне 70 години 
по‐рано от Колумб. Най‐много въпроси обаче повдигат бреговете на 
Антарктида, които Пири Рейс обрисува с абсолютна точност, при положение че 
първите данни за наличието на този континент в световната география датират 
от 1820 г. ‐ или близо 300 години, след като адмиралът ги поставя върху своята 
световна карта. 
 
Картата на Пири Рейс още дълго време ще бъде считана за загадка на 
древността. Дори и да е използвал за нейната направа всички познати по онова 
време карти (като тези на Колумб и на китайските мореплаватели от XV в.), 
точността, с която са изрисувани бреговете на Южна Америка, Южна Африка и 
Антарктида, възбужда любопитството на изследователите и ги кара да си 
зададат въпроса кои са били тези ʺстари владетели на моретоʺ, на които 
адмиралът приписва подобни познания. 
 
Филип Буаше 
 
Половин век след като Пири Рейс създава своята карта, френският картограф 
Филип Буаше дава детайлна картина на системата от океани, морета и реки на 
земята, която е била непозната за неговите съвременници. На друга своя карта, 
създадена през 1737 г., Буаше изобразява Антарктида без ледената й покривка. 
Изненадващ е фактът, че някои от детайлите са били открити или потвърдени 
чак през миналия XX век. Годината на създаването й (някъде между 1735 и 1740) 
не предполага познаване на тези детайли, което прави от творението на Буаше 
също един от артефактите не на мястото си. 
 
И докато за картите на Пири Рейс и Филип Буаше може да се предположи, че 
са били създадени въз основа на всички познания на човечеството за 
тогавашния свят, то едно откритие на учените от Държавния Башкирски 
университет отпреди по‐малко от 10 години наистина озадачава историците и 
географите. 
 Мистерията на призрачния кораб “Мари 
Селест” 
 
 
Търговският  платноход  ‐  Дей  Грация,  срещнал 
близо  до  Азорските  острови  странен,  като  че  ли 
блуждаещ кораб. Морето било напълно спокойно. Нищо 
освен кораба на хоризонта. 
 
Това се случва през 1872 г. Търговският платноход “Дей Грация” срещнал 
близо до Азорските острови странен, като че ли блуждаещ кораб. Морето било 
напълно  спокойно.  Нищо  освен  кораба  на  хоризонта.  А  този  кораб  бил 
английската  бригантина  “Мари  Селест”,  която  плувала  бавно  с  напълно 
опънати платна. 
 
Когато платноходът стигнал до бригантината, моряците от “Дей Грация” 
скочили  на  палубата.  За  тяхно  огромно  учудване  се  оказало,  че  корабът  е 
безлюден.  Нямало  съмнение  обаче,  че  екипажът  му  го  бил  изоставил  наскоро. 
На  палубата  още  съхнело  бельо,  на  масата  имало  чаши  с  топъл  чай,  а  също 
лули, които още димели. 
 
На  бригантината  не  липсвала  нито  една  от  спасителните  лодки  и 
моряците от “Дей Грация” започнали да оглеждат морето, за да видят някакво 
плуващо  тяло  или  някаква  друга  следа,  която  да  изясни  съдбата  на  “Мари 
Селест”. Но морето било пусто и тихо. 
 
Вторият офицер на “Дей Грация” Оливър Дево  
по‐късно дал показания, че всичко изглеждало  
така, като че ли екипажът е напуснал кораба в  
голяма паника. 
 
По време на пътуването капитанът на 
“Мари Селест” бил придружаван от съпругата 
и дъщеря си. Изглежда само те взели със себе си 
малко от личните си вещи. Липсвали също 
документите на кораба и хронометърът. 
Затова пък бил останал недокоснат товарът на 
“Мари Селест”. И то не какъв да е товар, а 
 
 1500 бъчви чист                                                      
алкохол! 
 
Следователно не можело и дума да 
става, че корабът и екипажът му са станали 
жертва на пиратско нападение. Нито един 
порядъчен пират не би пренебрегнал такъв 
съблазнителен товар. На кораба нямало и 
следа от борба или бунт. 
 
С две думи, пълна загадка! 
 
Разбира се, властите провели старателно   разследване. Специална 
комисия подробно изследвала кораба и установила още няколко изумителни 
факта. 
 
На палубата на “Мари Селест” били открити     следи, свидетелстващи за 
това,  че  корабът  вероятно  се  е  блъснал  в  нещо  непознато.  Следите  били  от 
надраскване,  направено  от  някакъв  остър  или  режещ  предмет,  при  това  те  се 
виждали от всички страни на височина около 50 см. над ватерлинията.  
 
Може  би  някакъв  кораб  се  е  приближил  опасно  близко  до  “Мари 
Селест”?  Този  тайнствен  кораб  би  трябвало  да  бъде  нещо  от  рода  на 
подводница  (през  1872  г.!),  за  да  може  след  като  отвлече  екипажа  на 
бригантината, да изчезне толкова бързо, че от “Дей Грация” никой нищо да не 
забележи. 
 
Освен  това  от  дясната  страна  на  кораба  бил  открит  дълъг  прорез,  чиито 
произход  било  невъзможно  да  се  установи.  Той  не  бил  направен  с  никой  от 
познатите дотогава уреди и инструменти. 
 
Тъй  като  не  намерила  логично  обяснение  на  цялата  история, 
прокуратурата  хвърлила  подозрението  върху  капитана  на  “Дей  Грация”  – 
Мурхаус  и,  разбира  се,  на  целия  екипаж.  Заподозрели  ги  в  убийство  на 
екипажа  на  “Мари  Селест”,  а  целта  на  това  убийство  била  да  бъде  получена 
наградата  за  откриването  на  дрейфуващ  кораб  и  неговият  товар.  Като  се  има 
предвид и едното, и другото, наградата нямало да бъде малка! 
 
Следствието по делото било прекратено, но в продължение на 14 години 
екипажът на “Дей Грация” не можел да отхвърли подозрението. Едва през 1886 
г. били обявени резултатите от лабораторните изследвания, които установили, 
че никъде не са намерени следи от престъпление. 
 
 Мистерията Наска 
Човешката история е пълна с митове, легенди и просто мистерии, които и до 
ден днешен не могат да бъдат обяснени по никакъв начин. Има една такава 
разположена в Южна Америка, която все още не е открила своят категоричен 
отговор относно целта, с която е била създадена. Днес ще се запознаем със 
линийте в пустинята Наска. 

Откакто модерната техника е овладяла летенето сме в състояние да видим 
нещата по начин невъзможен до тогава. Именно така са били открити 
известните линий в пустинята Наска, които изобразяват всякакви животни като 
започнем от маймуна и стигнем до мравка или колибри. 
  

Според не малко учени и археолози детайлите, с които някои от тези рисунки в 
пустинята са създадени са толкова добри, че е невъзможно да бъдат създадени 
без да бъдат гледани от въздуха. Във времето е имало учени, които са стигали до 
всякакви заключения, като може би най – правдободобното такова е било на 
Джим Удман, който предположил, че народът на Наска е бил в състояние да 
използва балони с горещ въздух за да може да гледа творенията си от въздуха. 
Самият господин Удман, дори създал такъв балон само с помощта на 
технологии достъпни по времето на този народ. 
  

Има много други теории, може би една от всички, която е най – екстравагантна, 
е че всъщност тези линии са били писта за излитане на летатлените апарати на 
извънземни, които били припознати от този народ за богове. 
  

Може би едно от най – вярните предположения, е че тези рисунки са били 
създадени от народът Наска за да може боговете им да ги виждат от небето, 
което обаче не променя факта, че постигнатото от този народ преди повече от 
1500 години е задача, която дори и днес не е никак лека. Още повече като се 
вземе предвид огромните раазмери и условията в пустинята. 
  

 
 Най‐великите империи 
 

Отоманска империя 

Във възхода си (16‐17 век) Отоманската империя се разпростирала на три 
континента и контролирала югоизточна Европа, западна Азия и северна 
Африка. Империята имала 29 провинции и множество чужди владения, някои 
от които преминали към нея, а други си извоювали някакъв вид независимост 
през вековете. Империята била център на взаимоотношенията между Изтока и 
Запада в продължение на шест века. С Константинопол за столица и строг 
контрол на земите около източното средиземноморие по времето на Сюлейман 
Велики (1520г.‐1566г.), Отоманската империя била в много отношения ислямски 
наследник на Източната римска империя. 

 
 

Омаядски халифат 

Омаядският халифат е вторият от четирите ислямски халифата, установен след 
смъртта на Мохамед. Управляван е от Омаядската династия, чието име 
произхожда от Омая ибн Абд Шамс, прапрадядото на първият омаядски 
халиф. Въпреки, че Омаядите произхождат от Мека, столица на техния халифат 
бил Дамаск. Империята им се разпростира на 8 милиона кв.км. и е най‐
голямата, която светът е виждал до тогава и петата най‐голяма в историята. 

 
 

Персийска империя 

Преди римляните били персийците. Те в общи линии обединили централна 
Азия, която била съставена от много различни култури, кралства, империи и 
племена. Това била най‐голямата империя в древната история. Във възхода си, 
империята се разпростирала на над 8 милиона кв.км. на три континента – Азия, 
Африка и Европа. 

 
 

Византийска империя 

Византийската или Източната римска империя била римска империя от 
средновековието със столица Константинопол и управлявана от потомци на 
древни римски императори. По време на съществуването си, повече от 1000 
години, империята е останала най‐силната икономическа, културна и военна 
сила в Европа, въпреки пораженията и териториалните загуби по време на 
войните с Персия и Арабия. Империята получава поразяващ удар през 1204г. 
от Четвъртия кръстоносен поход, когато Константинопол е превзет и 
империята е разделена на Византийска Гърция и латински владения. Въпреки 
последвалото освобождаване на Константинопол и възстановяване на 
империята през 1261г., гражданските войни през 14‐ти век допълнително 
отслабват силата на империята. 
 

Династия Хан 

Цял Китай бил въвлечен в гражданска война, когато кралствата се борели за 
надмощие. Накрая побеждават Куин и 40 милиона души остават под техен 
контрол. Това обаче не било за дълго и след тях поемат Хан, които управлявали 
близо 400 години. Периодът на династията Хан е считан за златната ера в 
китайската история що се отнася до напредък в науката, технологиите, 
икономиката, културата и политическата стабилност. 

 
 

Британска империя 

Британската империя се е разпростирала на впечатляващите 21 милиона кв.км, 
което е около една четвърт от сушата на Земята и е управлявала 500 милиона 
души, което също е една четвърт от населението на света. В резултат на това те 
оставили своят отпечатък в политиката, културата и начина на живот. Днес 
английският език е вторият най‐говорим език в света и се налага като стандарт. 
Британската империя без съмнение оказва по‐голямо влияние от която и да 
било друга империя. 

Свещена римска империя 

 
През средновековието те са смятани за суперсила. Във възхода си Свещената 
римската империя обхващала източна Франция, Германия, северна Италия и 
части от западна Полша. Въпреки относително малката си площ, империята 
оказва огромно влияние върху историята на централна Европа, което се усеща 
и до днес. Изумително, но империята просъществува от ранното средновековие 
чак до 19‐ти век. Империята официално се разпада на 6 Август 1806г., когато 
последният римски император Франсис II абдикира след разгрома, нанесен от 
Наполеон. 

Руската империя 
  

Руската империя съществува от 1721г. до Руската революция през 1917г. Тя е 
наследник на Руското царство и предшественик на Съветския съюз. Тя е втората 
най‐голяма държава в историята и третата най‐голяма империя, след 
Британската и Монголската. През 1866г. тя се разпростирала от източна Европа 
през Азия, чак до Северна Америка. 

 
Монголска империя 

Всичко започва, когато Темуджин (по‐късно известен като Чингис Хан) се 
заклел, че ще подчини света. Почти успял. Първото нещо, което направил било 
да обедини разпръснатите монголски племена. След това се насочил към Китай 
и останалото вече е история. От Виетнам до Унгария, Монголската империя е 
най‐голямата държава в историята на света. За тяхно съжаление, империята 
била прекалено голяма, за да бъде контролирана и нямало единство между 
различните култури. Монголците били безстрашни и безмилостни бойци, но 
нямали опит с администрацията. 

 
 

Римска империя 

Първо били разделени на кралства, после станали република (което вероятно е 
най‐добрият им период), а накрая и империя. Група фермери, които започнали 
да избиват вълци, за да пазят добитъка си, станали най‐великата империя в 
историята. С отлична военна и административна система, Римската империя е 
и една от най‐дълго просъществувалите. От създаването си до падането на 
Византийската империя, древен Рим е съществувал 2214 години. 

Империята допринесла изключително за развитието на законите, войната, 
изкуството, литературата, архитектурата, технологиите, религията и езика в 
Западния свят. Всъщност много историци смятат Римската империя за 
перфектна – влиятелна, голяма, добре защитена, дълго съществуваща и 
икономически напреднала.  

 
 Най‐големите измами 
Автобиографията на Хауърд Хюз 

През 20‐те години на миналия век, индустриалецът Хауърд Хюз е един от най‐
богатите в света, но психическата му нестабилност го откъсва от света. През 
1970г. писателят и негов приятел, Клифърд Ървинг решава да напише фалшива 
автобиография за известния авиатор и филмов продуцент, с надеждата Хюз да 
не му обърне внимание и да го разобличи като измамник. Ървинг вкарва в 
книгата много измислени интервюта и истории и в крайна сметка успява да я 
публикува. Той става малка звезда, появява се в телевизионни предавания и 
говори за връзката си с Хюз. За негово нещастие обаче, Хауърд прави 
пресконференция и отрича да го познава и Ървинг попада зад решетките за 
известно време. 

 
 

Името на Айдахо 

Историята датира от 60‐те години на 19‐ти век, когато е картографирана нова 
територия в западните САЩ. Индустриалеца Джордж Уилинг предложил 
“Айдахо” за име на новия щат, твърдейки, че на индиански това означава 
“слънцето изгрява от планините”. Името придобило популярност в местността 
и през 1863г. районът е кръстен Територия Айдахо, което по‐късно става щат 
Айдахо. Тогава Уилинг, познат като ексцентрик, признал, че просто си е 
измислил думата. Въпреки че историците продължават да спорят дали Уилинг 
наистина е отговорен за името на щата, измислената индианска дума се появява 
в исторически книги през 20‐ти век. 

 
Дневниците на Хитлер 

Това били документи подправени от фалшификатора Конрад Кужо и 
представени като личните записки на Адолф Хитлер. Измамниците твърдели, 
че след като били намерени из останките на разбит самолет в Германия през 
1945г., дневниците били изнесени от Източна Германия от човек, известен като 
Д‐р Фишър. Купени са за 10 милиона германски марки от списание Stern, което 
публикува извадка от тях през 1983г. Чак след тази публикация експерти 
откриват, че всъщност документите са фалшиви. Нараства скандал и няколко от 
редакторите на списанието напускат, а Кужо и журналистът, с когото е работел 
са пратени в затвора. 

 
Пол е мъртъв 

Голямата истерия около Бийтълс през 60‐те години ражда слухът, че “Пол е 
мъртъв”. Това и до днес си остава една от най‐големите легенди в музиката. 
Всичко започва, когато фенове казват, че ако някои от песните на Бийтълс се 
пуснат на обратно, тогава се чуват съобщения, че Пол Маккартни е мъртъв. 
Слухът добива популярност благодарение на радио водещи и фенове на 
конспирации и се превръща в легендата, че Маккартни е загинал при 
катастрофа и е заменен от двойник. В крайна сметка Пол е принуден да обяви, 
че всъщност не е мъртъв. Не е известно откъде тръгва слухът, но много хора 
смятат, че именно Бийтълс са отговорни. 

Протоколите на старейшините от Сион 

 
Това е една от най‐големите литературни фалшификации в историята. Книгата, 
която се оказва фалшификат на руския журналист Матвей Головински от 
началото на 20‐ти век, претендира, че описва тайните на обществото от евреи, 
познато като Старейшините от Сион. Смесвайки измислици и информация от 
други източници, тя описва еврейска конспирация за световно господство чрез 
промиване на мозъци, правителствена власт и насилие. Въпреки че е доказана 
като фалшификат, книгата е използвана в съда като пример за антисемитизъм, 
най‐често от нацистите, което поражда нечувано насилие. В наши дни книгата 
почти е изгубила поддръжниците си, но продължава да оказва влияние, 
предимно в страните от близкия изток, като Египет и Иран. 

Турчинът 

Създаден от Волфганг фон Кемпелен през 1770г., Турчинът бил фалшив 
“автоматизиран играч на шах”, който става известен в Европа и е излаган по 
цял свят вече 80 години. Създаден да впечатли императрица Мария Тереза, 
Турчинът бил машина, играеща шах, която работела чрез серии от механични 
зъбни колела и палци, но всъщност била илюзия, която позволявала на 
истински играч да се скрие в нея и да мести фигурите чрез магнити. Турчинът 
добива популярност при изложенията си в Париж, Лондон и САЩ, където 
печели повечето си партии срещу някои от най‐добрите гросмайстори в света. 
Побеждава Наполеон Бонапарт и Бен Франклин и вдъхновява Едгар Алън По да 
напише статия, в която предполага как действа машината. Някои дори 
твърдели, че се управлява от дух или магия. След като е изложен в музей, 
Турчинът е унищожен при пожар и малко след това тайните му излизат наяве 
по списанията. 

Нигерийският уран 

Всичко започва с документи, открити от италианското разузнаване, в които 
пишело, че Садам Хюсеин искал да купи уран от Нигерия. Документите в 
последствие стават най‐голямото доказателство, че Ирак строи оръжия за 
масово унищожение и са една от основните причини за първоначалното 
навлизане на американските и британските сили в страната. Чак след като 
излизат в публичното пространство, ЦРУ обявява, че документите са 
фалшификат. От тогава много се спори по въпроса за това кой ги е създал, но са 
заподозрени членове както на италианското, така и на американското 
разузнаване. 

 
Примитивният човек 

Скелетът на примитивен човек, открит през 1912г. в Пилтдаун, Англия, 
вероятно е най‐голямата научна измама в историята. Формата на черепа му 
била различна от досега откритите и двамата, които популяризирали 
находката, Чарлз Доусън и Артър Удуард бързо обявили, че това е “липсващата 
връзка” между маймуната и човекът. Из научните среди се поражда съмнение и 
няколко палеонтолога и антрополога обявяват находката за фалшива. Въпреки 
това тя е смятана за важно историческо откритие до 1953г., когато екип от учени 
най‐после доказват, че е фалшификат от кости на човек, орангутан и шимпанзе 
и зъби, състарени с киселина. 

Гигантът от Кардиф 

През 1869г. търговецът на цигари Джордж Хул организира една от най‐
големите измами в американската история. След като наема каменоделец да 
извая триметров гипсов гигант, Хул го заравя във фермата на братовчеда си в 
Кардиф, Ню Йорк. Година по‐късно, той наема хора да му изкопаят кладенец, 
като знае какво ще открият. Те изровили гиганта и находката скоро става 
медийна сензация. Хул опъва палатка пред разкопките и продава билети по 50 
цента. Въпреки че повечето учени веднага обявили гиганта за фалшификат, 
хората се тълпели във фермата, за да го зърнат. 

 
Радио предаването на Войната на световете 

Запомнено като най‐известната измама в развлекателния бизнес, радио 
версията от 1938г. на Войната на световете от Х. Уелс предизвиква масова 
истерия и паника. Предаването се излъчва на Хелоуин от Орсън Уелс. 
Представено е под формата на извънредни новини и прекъсва прогнозата за 
времето, поради което много хора наистина мислят, че са нападнати от 
извънземни. Над шест милиона човека са слушали предаването и полицейските 
участъци са били заринати с обаждания. В едно малко градче във Вашингтон, 
по време на предаването спира токът и много от жителите се въоръжават и се 
скриват в планините. От CBS обещават повече никога да не опитват подобно 
нещо. Когато Пърл Харбър е нападнат три години по‐късно, много хора 
смятали, че прекъсването за извънредни новини е било шега. 

 
 Най‐големите метеорити на Земята 

Уиламет 

Уиламет тежи 15,5 тона и има площ 7.7кв.м. Той е най‐големият метеорит 
откриван някога в САЩ и се състои от 91% желязо и 7,62% никел. 

Метеоритът е открит от Елис Хъджис през 1902г. Той разбрал, че откритието му 
е ценно и три месеца се опитвал да го премести на километър разстояние от 
частната земя на която се намирал и да го обяви за негова собственост. В крайна 
сметка го заловили и метеоритът е купен за $26000 за да бъде показан в 
Американския исторически музей. 
 

Мбози 

Официално открит през 1930г – до тогава е смятан за свещен камък от местните 
племена – Мбози е огромен метеорит в Танзания, голямо парче метал от 
космоса тежащо 16 тона. Както при много метеорити, липсват следи от кратер. 
Първоначално метеоритът е бил заровен до половината в земята, но днес е 
изровен и под него е направен плинт. 

  

Агпалилик 

Открит през 1963г. от Вагн Ф. Бучвалд, Агпалилик е на четвърто място по 
големина в гренландския Кейп Йорк и е по‐малката част от големия метеорит с 
маса от 20 тона. В момента се намира в Геологическия музей в Копенхаген. 
  

Метеоритът в Кейп Йорк, от който се е отделил Агпалилик и се е разбил на 
Земята преди повече от 10 000 години, е един от най‐големите железни 
метеорити на планетата. Векове наред инуити, които живеели около останките 
са ги използвали като източник на желязо за производството на инструменти и 
оръжия докато през 1818г. това не достига до ушите на учените. Между 1818г. и 
1883г. се провеждат пет експедиции с цел да се проследи източника на желязо, 
но всички са се провалили. 

Бакубирито 

Големият Бакубирито несъмнено е най‐големият метеорит в Мексико и един от 
най‐големите космически обекти, които са се сблъсквали със Земята без да я 
унищожат. Четири метровото парче желязо тежи 22 тона и може да бъде 
видяно в Centro de Ciencias de Sinaloa, където привлича вниманието на 
туристите. 
  

Огромният метеорит е открит от американския геолог Гилбърт Елис Бейли 
през 1892г. и е изровен с помощта на местните хора. 

Ахнигито 

По‐голямото парче от метеорита в Кейп Йорк. Ахнигито тежи 31 тона и е най‐
тежкият метеорит, преместван от човек. Първите слухове за желязо в 
Гренландия се появяват през 1818г., но чак през 1894г. американския 
изследовател Робърт Пиъри успява да открие метеорита. 
  

На Пиъри му трябват 3 години за да натовари метеорита на корабите. За да 
стане това се е наложило построяването на единствения железопътен път в 
Гренландия. Изследователят успял да продаде находката си на Американския 
исторически музей за $40000. 

Ел Чако 

Най‐големият фрагмент от железен метеорит, който е част от групата 
метеорити Campo del Cielo и кратерът с площ 60кв.км. носещ същото име. Той 
тежи 37 тона и е вторият по големина метеорит изваждан от повърхността на 
Земята. 
  

Ел Чако е открит през 1969г. на дълбочина 5 метра с помощта на детектор за 
метали. Околните кратери са на възраст 4000‐5000 години и са забелязани още 
през 1576г. от местните жители. 

През 1990г. аржентински полицай успява да осуети опита на ловеца на 
метеорити Робърт Хааг да открадне Ел Чако, който по това време бил изнесен 
от страната. 

 
Хоба 

На чело в класацията застава метеоритът Хоба в Намибия. Смята се, че 60 
тонното парче метал е било забавено от земната атмосфера до такава степен, че 
е останало непокътнато и едва заровено. Дори има твърдения, че благодарение 
на необикновено плоската си форма, метеоритът се е плъзнал по земята. 

Хоба е паднал преди по‐малко от 80000 години, съставен е от 84% желязо и 16% 
никел и е най‐масивното естествено образувало се парче желязо на 
повърхността на Земята. Заради голямата си маса, метеоритът не е местен от 
мястото си от откриването си през 1920г. когато фермер ударил на желязо 
докато обработвал земята си. Огромният Хоба е посещаван от хиляди туристи 
всяка година. 

 
 Най‐големите мистерии 
Произходът на човека 

Това вероятно е една от най‐големите и най‐обсъждани мистерии. Откъде сме 
дошли? Много хора вярват, че сме създадени от Бог, докато други смятат, че сме 
продукт на еволюцията. Трети пък казват, че извънземни са ни изпратили на 
Земята. Поради липсата на съществени доказателства и по трите теории, 
въпросът остава неразрешим и до днес. 

Идеята за еволюцията е, че чрез адаптации и мутации на поколенията, едно 
създание може да претърпи значителни промени с времето. Има много 
аргументи против тази теория, като повечето са на християнска основа. Папа 
Бенедикт 16‐ти наскоро каза, че еволюцията не е против ученията на църквата 
или вярата в Бог, стига да не изключва Бог като основна сила в процеса. 

Креационизмът застава зад вярването, че Бог е създал вселената и всичко, което 
съществува днес, но успява да обясни динозаврите, въглеродното датиране и 
фосилите. Креационистите вярват, че Земята е на възраст от няколко хиляди 
години. 

 
 

 Пътят на Бимини 

Всеки е чувал историята за Атлантида, но чували ли сте за Пътят на Бимини? 
През 1968г. близо до остров Бимини в Бахамите е открита подводна скална 
формация. Повечето смятат, че се е образувала по естествен начин, но поради 
необичайната подредба на камъните, много хора твърдят, че е част от 
Атлантида. 

Друг интересен факт е предсказанието на Едгар Кейс през 1938г. – “Част от 
храмовете ще бъдат открити под водата, близо до Бимини… Това ще е скоро – 
около 1968‐1969г.” В скорошна експедиция, начинаещият археолог д‐р Грег 
Литъл открива още един ред камъни, точно под първия, което го кара да смята, 
че пътят всъщност може да е стена или преграда. 

Едно логично обяснение за пътят може да е природен феномен, при който 
раковини и пясък от твърда седиментна скала образуват скала, която се пука по 
прави линии. Такива често могат да бъдат видени на остров Тазмания. 

 
Изгубената колония 

През 1584г. сър Уолтър Райли провежда експедиция до източния бряг на 
Северна Америка, след като кралица Елизабет I му дава разрешение да 
колонизира Вирджиния. Той се връща с двама американски индианеца и 
проби от животни и растения. Между 1585г. и 1587г. две групи колонизатори 
пребивават на остров Роаноке (сега част от Северна Каролина), за да установят 
колония. 

Последвали нападения на местните племена. Първата колония била малка и 
храната им привършвала, така че, когато сър Франсис Дрейк ги посетил на 
връщане от Карибите и им предложил да ги върне в Англия, те приели. През 
1587г. 121 колонизатори пристигнали и се сприятелили с местните племена. 
Първото английско дете, родено в Aмерика, било дъщерята на един от тях. 
Групата се опитала да се сприятели с племената, с които са воювали 
предишните колонизатори, но това довело до смъртта на Джордж Хоу. 
Останалите от групата убедили водача си да се върне в Англия, за да доведе 
помощ. Джон Уайт тръгнал, оставяйки 90 мъже, 17 жени и 11 деца. 

Когато се върнал през Август 1590г. колонията била пуста. Нямало следи от 
борба, нито от живот. Единствено думата “Croatoan” била издълбана на стената 
на форта. Колонията станала известна като Изгубената колония и нито един от 
членовете и не е открит. Някои смятат, че са напуснали колонията и са отишли 
да живеят с някои от местните племена. Доказателство за това е, че години по‐
късно, някои от племената упражняват християнството и разбират английски 
език. 

Светлините Марфа 

Това са необясними светлини, наричани още призрачни светлини, които се 
появяват над равнината Мичъл на изток от Марфа, Тексас. За първи път са 
забелязани от Робърт Рийд Елисън (роден 1880г.), който разказал на 
семейството си и от уста на уста, все повече хора разбрали. 

Светлините се описват с размера на баскетболна топка, носейки се във въздуха 
на малка височина. Забелязани са бели, жълти, оранжеви, червени, зелени и 
сини светлини. Феноменът се наблюдава няколко пъти годишно и е добре 
документиран. 

Скептиците твърдят, че светлините са от трафика на близката магистрала 67 
или са електрични заряди от кварцовите скали в района. Обикновено се 
появяват в частни земи и то над недостъпни терени, така че почти няма 
сведения някой да е успявал да ги приближи. 

 
Джими Хофа 

Джими Хофа е бил синдикален лидер и осъждан престъпник. Като лидер на 
синдиката през 50‐те и 60‐те години, той успява да добие влияние. След 
присъдата си, той лежи близо десетилетие в затвора. На 30 Юли 1975г. Хофа 
изчезва от паркинг в Детройт и не е видян повече. Тогава е отивал на среща с 
двама лидери на мафията, Антони Джакалоне и Антъни Провенцано. 

Според Доналф Франкос, който е изпълнявал поръчки за мафията, Хофа е 
застрелян в дома на Джакалоне и тялото му е зазидано в основите на стадиона 
Грантс. Мафиотът Бил Бонано пък твърди, че Хофа е застрелян и тялото му е 
затворено в багажник на кола, която е пусната в преса за метал. 

Никога няма да разберем истината. Екипът на “Ловци на митове” разкопа част 
от стадиона, където се смята, че е заровен Хофа, но не откриха нищо. 

 
Чудовището от Лох Нес 

Лох Нес е най‐пълноводното сладководно езеро във Великобритания. Векове 
наред хората говорят за огромно създание, което живее в езерото. Първите 
данни за това са още от 565г. Чудовището е виждано и на сушата около езерото 
от 16‐ти век насам, но най‐интересната история е тази на Джордж Спасър и 
съпругата му, които на 22 Юли 1933г. видели необикновено животно да пресича 
пътя пред колата им. Те описали създанието като огромно, с дълъг врат и 
широко колкото целия път. Не успели да видят крайниците му, тъй като 
долната част на животното не се виждала от наклона на пътя. 

Чудовището от Лох Нес е заснемано хиляди пъти, както на снимки, така и на 
видео. Разбира се снимките и записите не са ясни и не може да се определи 
какво се вижда на тях. 

 
Голямата стъпка 

Човекоподбната маймуна, наричана още Саскуоч, живее в гористите райони на 
северозападната част на Британска Колумбия. През годините много хора казват, 
че са видели и са заснели Голямата стъпка, но няма ясно доказателство за 
съществуването му. 

Експертите смятат, че Голямата стъпка е комбинация от фолклор и легенди, но 
все пак има много автори и изследователи, които вярват в историите. 

 
Чупакабра 

Чупакабра е известно създание в латинска Америка, Мексико и Пуерто Рико. 
Предполага се, че е масивно животно, с големината на малка мечка и шипове 
по гърба и опашката. Напада предимно кози, като им изпива кръвта. 

 
Д.Б. Купър 

Д.Б. Купър е псевдоним на известен похитител на самолет, който на 24 Ноември 
1971г. получава откуп от $200 000 и скача от Боинг 727 над северния Пасифик. 

Тогава е видян за последно и никой не знае дали е оживял след скока. През 
1980г. едно момче открива $5 800 в банкноти по $20, отмити на брега на река 
Колумбия. Серийните номера на банкнотите съвпаднали с тези от откупа, 
даден на Купър. 

След дръзкото отвличане на самолета, били предприети мерки и промени, за 
да се предотвратят подобни случки в бъдеще. Тогава за първи път били 
инсталирани метални детектори на летищата. 

 
 

 
Оранг Медан 

През Юни 1947г. е прихванато SOS съобщение гласящо: “Всички офицери и 
капитанът са мъртви, лежат в общата стая и по моста. Вероятно целият екипаж 
е мъртъв. Аз също умирам.” 

Сигналът е засечен от намиращи се наблизо кораби, които идентифицирали 
източника като холандския товарен кораб Оранг Медан, намиращ се в пролива 
Малака, разделящ Индонезия от Малайзия. Най‐близкият кораб, Сребърна 
звезда, се отзовал веднага. Когато пристигнал, екипажът попаднал на 
ужасяваща гледка – всички били мъртви и разпръснати по палубите. Телата им 
били застинали в ужасяващи пози, очите им били още отворени, а лицата им 
изразявали неописуем страх. Открили и радио оператора, който също бил 
мъртъв, а ръката му била останала върху радиото. Нямало следи от никакви 
наранявания по телата. 

Било взето решение да изтеглят кораба до пристанището, но преди да тръгнат 
от долните палуби започнал да излиза дим. Екипажът на Сребърна звезда едва 
успял да се измъкне, преди Оранг Медан да се взриви и потъне. 
Една от теориите за случилото се е, че природни газове са изплували от океана 
и се проникнали в кораба, убивайки всички на борда. Други пък вярват, че са 
били извънземни или призраци. Какво точно се е случило на Оранг Медан си 
остава мистерия. 

Алуминият в Аюд 

През 1974г. е открито интересно парче алуминий на дъното на река Мурес в 
Трансилвания, близо до град Аюд. То било заровено дълбоко в пясъка, близо до 
две кости от мастодонт. 

Обектът, който приличал на чук, бил покрит с 1мм слой оксид, което 
предполага, че е на около 300 години. Последвали тестове в Швейцария 
потвърждават това. 

Алуминият е често срещан на земята, но винаги е примесен с други минерали,

а откритото в реката парче е от чист алуминий. Технологията, нужна за
извличането му, не е съществувала преди 300 години. Един инженер
оприличава алуминиевото парче на част, която се използва при колесниците на
совалките. Учените са на мнение, че парчето е създадено на Земята, но какво е
било предназначението му все още не е ясно. В момента интересната находка
се съхранява на тайно място.
Базата в Дълси 

Говори се, че в скалите под платото в Дълси, Ню Мексико, се намира секретен 
подземен комплекс. Базата е генетична лаборатория, в която хора и извънземни 
съвместно провеждат ужасяващи експерименти. За събитията там разказват 
документи, очевидци и бивши служители. 

От земята близо до град Дълси се чуват странни тътени, които карат местните 
да вярват в съществуването на такава база. Присъствието на военни 
хеликоптери в района също подкрепя теорията. 

През 1967г. в Колорадо, Пенсилвания, Тексас, Алабама, Айова и Дълси са 
открити множество мъртви животни. Те били одрани и изкормени с 
невероятна хирургическа прецизност. В тялото им не била останала и капка 
кръв. След подробни изследвания на труповете било установено, че тъканите са 
изрязвани с лазерен скалпел, но по онова време технологията за това не е 
съществувала. 

По труповете на животните близо до Дълси имало странно флуоресциращо 
покритие, което се виждало само на ултравиолетова светлина. В гръдния кош 
на някои от животните бил открит гипс. 
Разследващите не успяват да дадат никакво логично обяснение за странните 
случаи и те си остават загадка и до днес. Някои смятат, че животните са 
нарязвани като част от ритуални церемонии на сатанински секти, но това не 
обяснява начинът, по който са били изкормени. Съобщенията за черни, 
необозначени хеликоптери в района зачестяват. 

Чернооките деца 

Вероятно не сте чували за чернооките деца. Има малко известни случаи, но 
благодарение на интернет, броят им нараства. Хора описват срещите си с тях 
като странни и плашещи. 

Историите почти винаги започват с позвъняване на вратата. Едно или няколко 
деца позвъняват на вратата на жертвата и молят за помощ. Искат да използват 
тоалетната, да се обадят по телефона или измислят нещо друго. Молят да 
влязат, но собствениците никога не ги пускат, поради необяснимо чувство на 
ужас, което ги обхваща. Може би това се дължи на черните им очи, а може би е 
заради това, че според някои очевидци, лицата им изглеждали размазани и 
неясни. Друг очевидец разказва, че чернооките деца се появявали пред къщата 
му, но когато извикал полиция, те изчезнали. От тогава започнал да ги среща из 
града, сякаш го следели. Криели се зад дърветата и го зяпали втренчено. 

В един от случаите човекът ги пуснал в къщата си. Те искали да използват 
тоалетната и телефона, но когато влезли, мъжът видял черните им очи и 
изпитал чувството на ужас. Чернооките деца се приближили до него и му 
казали, че са дошли да го отведат. 

Картата на Пири Рейс 

 
Тази изключително мистериозна карта в момента се намира в Истанбул. На нея 
е изобразен брегът на западна Африка и източния бряг на Южна Америка, 
както и северния бряг на Антарктика, въпреки че континентът е открит 300 
години по‐късно. Още по‐интересното е, че на картата брегът е изобразен без 
ледената покривка. Според учените, Антарктика е била в такъв вид преди 6000 
години. 

Пири Рейс бил знаменит турски адмирал, чиято страст била картографията. 
Благодарение на позицията си и достъпа до императорската библиотека в 
Константинопол, през 1513г. той съставил карта, използвайки работата на 
други картографи, някои от които живели още по времето на Александър 
Велики. Картата показвала повече детайли за топографията на Южна Америка, 
отколкото били известни на европейците през 1513г. 

По пергамента от кожа на газела са изобразени и много красиви рисунки и 
записки, отбелязващи важни открития. Една от рисунките изобразява почти 
напълно точно експедицията на Кабрал от 1500г. Той открива Бразилия 
случайно, когато ветровете го отклоняват от пътя му към американските 
индианци. 

Десетте божи заповеди в Ню Мексико 

80‐тонна каменна плоча е открита в Лос Лунас, Ню Мексико и по нея са 
изписани десетте божи заповеди на староеврейски. 
Находката е направена през 1933г. от археологът професор Франк Хибен, но е 
плочата е известна на местните от десетилетия. Водачът, който завел Хибен до 
мястото твърди, че знае за скалата още от 1880г. По това време староеврейският 
е бил мъртъв език и е вероятно текстът да е писан от първите евреи, което би 
означавало, че израилтяни са открили Америка векове преди Колумб. 
Скептици посочват правописните и пунктуационните грешки в текста като 
доказателство, че плочата е измама. 

Мъжът от Самъртън 

В ранните часове на 1 Декември 1948г е открито безжизнено тяло на плажа в 
Самъртън. Мъжът бил на около 40 години и в добро физическо състояние. 
Всички етикети от дрехите му били изрязани, документите му липсвали и не са 
открити данни за самоличността му в нито една база данни. 

Следователите и Скотланд Ярд така и не успели да разберат кой е този човек и 
от какво е умрял. Мистерията става още по‐голяма, когато в таен вътрешен 
джоб на панталона на жертвата е открита хартийка с текст “Taman Shud”. 
Текстът е проследен до рядко издание на книгата “Рубаят” от Омар Хаям, на 
гърба на която имало някакъв шифър. Много специалисти се опитали да 
разбият кода, но без успех. Самоличността и причината за смъртта на този 
човек си остават загадка и до днес. Случаят все още е отворен и много хора все 
още продължават да работят по него. 

Геф, говорещата мангуста 

Известна още като Призракът от Далби, Геф е създание, приличащо на 
мангуста. Говори се, че живее със семейство Ървинг в тяхната ферма близо до 
селцето Далби на остров Ман. Истинската самоличност на Геф остава мистерия. 
Някои смятат, че е полтъргайст, а други са убедени, че всичко е измислица. 

През Септември 1931г. семейство Ървинг започват да чуват странен шум от 
тавана на фермата. Шумът започвал все повече да прилича на гугукане на бебе. 
Скоро след това започнал да звучи като бебе, което е учи да говори, сякаш 
животното повтаряло думи, които чувало от семейството. Съществото се 
описало като изключително умна мангуста и призрак в тялото на невестулка. 
Дори можело да пее. 

Случаят е разследван от Хари Прайс, но нямало никакви доказателства, освен 
няколко неясни снимки на странно животно, обикалящо около къщата. 

 
Черният мавзолей 

Единбург е истински рай за ловците на духове. В столицата на Шотландия 
изглежда няма място, на което да не се случват странни неща, но има едно 
място, което е доста добре документирано. 

Джордж МакКинзи (1638г‐1691г) приживе бил адвокат, борещ се срещу 
презвитерианските ковенанти и сега явно се е завърнал и обитава гробницата 
си. 

През 1998г. скитник влиза в гробницата и пропада през пода, падайки в яма, 
пълна със скелети. От тогава са получени над 450 сигнала за странни инциденти. 
Около гробницата хора губели съзнание, избухвали пожари и били забелязани 
много мъртви животни. Туристи били скубани и удряни от невидима сила. 
Много хора разказват за необясними синини, белези, изгаряния и изтръпване. 

 
 Най‐големите откраднати неща 

Крадците са от дете, което краде близалка от местния магазин, до група мъже в 
смокинги, които извършват обир на казино. 

Но има и едни други крадци, които мислят малко по‐мащабно от останалите. 
Всъщност прекалено мащабно. Вижте какви неща са се опитвали да крадат. 

1300 килограмова камбана 

Колко често като отидете в църква и чуете камбанения звън си мислите „Искам 
и аз!”. Едни момчета явно са си го помислили. 
Представете си колко изненадани били будистките монаси в храма Такома, 
Вашингтон, когато забелязали, че огромната камбана липсва. Особено имайки 
предвид, че тежала 1300 кг! 

Експерти (разбирайте локалната полиция) вадят теории, че освен ако крадците 
не са притежавали супер сили, ще са им били нужни кран и камион. Бихте си 
помислили, че на такова тихо и спокойно място все някой ще чуе нещо, но 
никой нито е чул, нито видял. 

Монасите казват, че камбаната, изработена във Виетнам, била толкова ценна, че 
дори не могат да пресметнат стойността и. Това сигурно ги ядосва още повече, 
като осъзнават, че крадците вероятно ще я продадат за жълти стотинки. Това 
повдига въпросът какво са смятали да правят крадците с камбаната щом я 
откраднат. Във всяка заложна къща или двор за скрап със сигурност няма само 
да ви изгледат странно, когато довлачите огромното чудо до вратата. 

Оказва се, че не са имали план. Монасите си връщат камбаната година по‐
късно, когато някакъв идиот се опитал да я продаде на друг  за $500. Купувачът 
веднага изтичал в полицията. 

Плаж 

   

През Юли 2007г. хора се разхождали по плажа, докато изведнъж плаж вече 
нямало. След като скрили тревата, уведомили полицията, че цял плаж е 
откраднат. 
Около 800 метра от него били изчезнали и никой не знае къде, нито кой го е 
взел. Била отхвърлена версията природата да е виновна. Полицията смята, че 
около 500 камиона са били натоварени с пясък и закарани на друго място на 
острова. Не знаят къде, нито  кой и защо го е взел. Като се замислим…  пич, 
продаващ къщи с надписа „Вече и с плаж!” би бил основният заподозрян. 

Танк 

През 1995г. всичко беше просто. Терористи не се криеха  под всеки камък, а ако 
си носиш повечко шампоан на самолета, нямаше да ти правят цялостно 
претърсване. По онези времена, ако да кажем искахте да заемете танк от някоя 
военна база, можеше просто да си влезете. Всеки разчиташе на честността. 

Не ни ли вярвате? Питайте Шон Нилсън. Той бил обикновен човек, чийто 
живот малко се усложнил, когато се опитал да съди Сан Диего, също и една 
болница и се опитал да направи минно поле в задния си двор. Като човек с 
нетрадиционно мислене, Шон решил да открадне 57 тонен М6‐ Patton танк от 
близката база на националната гвардия. 

Оказва се, че не ви трябват ключове за да подкарате танк. И да – люкът бил 
заключен, но полицията смята, че е използвал лост за да разбие три танка 
преди да открие такъв, който да запали. 

Вече прекалено късно, пазач забелязал някой, нали знаете, да краде танк. 
Понеже пазачът бил смела душа, направил единственото, което обучението и 
заплатата му позволявали – обадил се на друг. 
Междувременно, Нилсън подкарал новото си возило из предградията на 
Калифорния; мажейки коли, мантинели и стълбове, минавайки покрай 
безброй шофьори, който го питали откъде могат и те да си купят такова нещо. 

Как се спира танк в такава ситуация? Никак. Последвалото 23 минутно 
преследване приключило когато Нелсън заклещил танка в мантинела на 
магистралата. Когато спрели да зяпат с отворена уста въпросния танк, 
полицаите скочили върху машината, отворили люка и застреляли Шон. 

Мост 

Някой да ви е казвал „Ако щеш вярвай, имам мост, който искам да ти продам!”. 
Внимавайте ако това стане в Русия. 

Мостът в Кабаровск, Русия бил открадната за една нощ. Точно така, 12 
метровият стоманен мост, по който минавал влак, бил откраднат за една нощ 
без никой да забележи. 

Това сигурно е най‐невероятната история тип „Познай какво правих снощи 
като се напих”.  Местната полиция смята, че група крадци са демонтирали 
моста за да го продадат на скрап. 

Най‐лошото е, че групата вероятно са серийни крадци на мостове.  Други два 
моста били откраднати по‐рано същата година. Извършителите всъщност са 
намерили някой, който да си затвори очите и да купи частите, които ясно си 
личат, че са от мост. („Аз… ами… намерих ги в реката.”) 

Още повече, че мотористи не съобщили нищо когато спрели и фаровете им 
разкрили наполовина липсващ мост и група момчета с горелки и чукове, които 
разнасяли големи парчета метал и се кикотели. 

Църква 

   

Цяла църква била открадната в … познайте къде. Русия, естествено. Според 
рапортите, местен бизнесмен предложил на селяните по 4 цента на тухла за 
църквата. Според нас просто е имал предвид, че дава много пари за църквата, 
но си представете изненадата, когато  една сутрин е отворил вратата, а пред 
къщата му стоели стотици селяни, напълнили ръцете си с тухли. 

Кражбата продължила по‐малко от месец, а властите смятат, че въпросните 
тухли са били предназначени за други местни сгради, които се смятат за 
прокълнати. Те дори обявили награда за връщането на църквата. 
  

 
 

Пълен нефтен танкер 

Докато сомалийските пирати отвличат танкерите за откупи, други пък просто 
ги крадат. 

Танкерът MV Asterious бил закотвен на нефтено поле в Гана и охраняван от 
нигерийската армия. Според нас има две неща – първо: нигерийската армия 
явно не е толкова внушителна и второ: екипажът на кораба е бил от Русия. 
Корабът бил собственост на две компании, който се обвинявали взаимно, когато 
очевидно руснаците са виновни. 

MV Asterious така и не бил намерен, нямало и заподозрени. По‐късно същата 
година още два танкера били откраднати през нощта. Единият от тях – MV 
Jimoh, бил открит пребоядисан.  Въпреки, че това върши работа при колите 
(поне в света на Grand Theft Auto), дълбоко се съмняваме да има същия ефект и 
при корабите. 

 
Емпайър стейд билдинг 

Точно така – сградата била открадната и това отнело само 90 минути. Крадците 
били Ню Йорк Дейли Нюз. Чрез фалшификация на документи, новинарската 
агенция успяла да си извади всичко необходимо за да убеди градския регистър 
на Ню Йорк да прехвърли сградата на Nelots Properties, LLC. (Nelots на обратно 
е Stolen – откраднат). Не сте го забелязали? Не се тревожете – служителите от 
регистъра също. 

Знаете ли какво друго не са забелязали? Някои от важните имена в 
документите, като например нотариусът, който бил Фей Рей (звездата от Кинг 
Конг), както и Уили Сътън (известен банков обирджия). 

Фалшификацията е извършена за да се привлече вниманието към слабите 
места в системата, които не изискват от служителите да проверяват 
информацията. В статията се споменава действителен случай на кражба на 
къща, където крадците ипотекират къщата и оставят истинските собственици 
да плащат хиляди долари. 
 Най‐големите съвпадения 
Животът е пълен със съвпадения. Повечето са нищожни, но съдбата понякога ни 
поднася настина изненадващи обрати. Всеки от нас се е сблъсквал със странни 
съвпадения в живота си. За много хора те са удивителни събития достойни за 
отбелязване. Скептиците, обаче сърдито мърморят, че всичко това се дължи 
единствено и само на закона за вероятностите. 

Прокълната кола на Джеймс Дийн 

 
През септември 1955г. американският актьор Джеймс Дийн загива в страховита 
автомобилна катастрофа със своето спортно Порше. Впоследствие същата кола 
донася нещастие и на много други хора. 
 
Когато Поршето било вдигнато от мястото на катастрофата и закарано в един 
гараж за ремонт, двигателят му паднал върху един от механиците и счупил и 
двата му крака. Двигателят бил купен от един доктор, който го поставил в 
състезателната си кола и скоро след това загинал в катастрофа по време на едно 
рали. Един друг автомобилен състезател загива в същия инцидент – в колата му 
бил монтиран задвижващ вал от Поршето на Дийн. Когато по‐късно Поршето 
на Джеймс Дийн било поправено, гаражът в който било ремонтирано изгорял 
до основи. Колата била изложена на панаир в Сакраменто, където паднала от 
подиума си и счупила бедрото на един тинейджър. В Орегон ремаркето, в което 
била натоварена колата, се откачило и се разбило във витрината на един 
магазин. 
Накрая, през 1959г., колата мистериозно се разпаднала на 11 части. 

 
Мъж спасява падащо бебе два пъти 

 
 
През 30‐те години на миналия век в Детройт, една млада (и невероятно 
безотговорна) майка щяла да бъде вечно благодарна на един мъж, на име 
Джозеф Фиглок. Докато Фиглок си вървял по улицата, бебето на майката 
паднало от високия прозорец върху него. И мъжът и малкото бебе се отървали 
без наранявания, което само по себе си било невероятен късмет. Но само година 
по‐късно, абсолютно същото дете отново пада от същия прозорец върху нищо 
неподозиращият Джозеф Фиглок, който отново минавал по същата улица. 
Двамата и този път се разминали без наранявания. 

Куршум достига целта си години по‐късно 

 
 
Хенри Зигланд смятал, че е изиграл съдбата. През 1883г. той скъсал с 
приятелката си, която извършила самоубийство от отчаяние. Братът на 
момичето бил толкова разгневен, че издирил Зигланд и го застрелял. Вярвайки 
че Зигланд е мъртъв, братът насочил оръжието към себе си и отнел животът си. 
Но Зигланд не бил мъртъв. Куршумът, всъщност само бил одраскал бузата му и 
се бил забил в едно дърво. Зигланд вероятно се е смятал за невероятен 
късметлия. След няколко години, обаче, той решава да отсече голямото дърво, 
което все още пазело куршумът в ствола си. Задачата му се сторила доста 
трудоемка и той решил да взриви дървото с няколко пръчки динамит. 
Експлозията накарала куршумът да се забие право в главата на Зигланд, 
убивайки го на място.  

 
Близнаци с еднакви съдби 
 
Историите за еднояйчни близнаци, които водят почти еднакви животи често са 
удивителни, но може би най‐невероятната от тях е тази на две момчета родени 
в Охайо. Близнаците били разделени при раждането си и осиновени от 
различни семейства, които изобщо не се познавали. Техните нови родители 
кръщават синовете си Джеймс. Но съвпаденията не свършват дотук. Двамата 
Джеймс пораснали без да са чували един за друг, но въпреки това и двамата 
направили кариери в органите на реда, били сръчни в чертежите и 
дърводелството и се оженили за жени на име Линда. Скоро им се родили 
синове, като и двете момчета получили името Джеймс Алън. Близнаците се 
развели със съпругите си и се оженили за други жени – и двете на име Бети. 
Двамата имали кучета, които се казвали Трой. Четиридесет години след 
раздялата си, двамата мъже се събират и откриват, че са водили удивително 
сходен живот. 

Като в книга на Едгар Алан По 

 
През 19‐ти век прочутият автор на мрачни и зловещи разкази Едгар Алън По, 
написва книга озаглавена “Историята на Артър Гордън Пим”. В нея се разказва 
за четирима оцелели от корабокрушение мъже, които прекарват в лодката си в 
открито море много дни. Накрая те решават да убият и изядат юнгата, чието 
име било Ричард Паркър. Няколко години след излизането на книгата, през 
1884г., корабокруширала малката яхта “Минонет”, от която оцеляват само 
четирима души, които се носили с лодката си в открито море в продължение на 
много дни. В крайна сметка тримата по‐възрастни членове на екипажа убили и 
изяли младият юнга. Името на момчето било Ричард Паркър. 

Братя близнаци загиват на един и същи път 
 
През 2002г., двама седемдесетгодишни братя близнаци загиват при два 
различни инцидента, които се случват през два часа на един и същи път в 
северна Финландия. Първият от близнаците бил блъснат от камион, докато 
карал велосипедът си в Раахе, на 600км. северно от столицата Хелзинки. Той 
загива точно на 1,5км. от мястото, на което бил убит неговият брат. Вторият 
близнак също бил блъснат от камион, на същия този път, два часа след смъртта 
на първия. 

 
Монах осуетява три опити за обесване 
 
Слабо известният австрийски портретист от 19‐ти век Жозеф Онер изглежда 
бил доста нещастна личност: той на няколко пъти предприемал опити за 
самоубийство. Първият му опит бил на 18‐годишна възраст, когато художникът 
опитал да се обеси, но бил прекъснат от мистериозната поява на един монах 
капуцин. На 22 години той отново опитва да се обеси, но и този път бил спрян 
от същия монах. Осем години по‐късно художникът бил осъден на смърт чрез 
обесване, заради политическата си дейност. За пореден път животът му бил 
спасен от намесата на същия монах. На 68 години Онер най‐сетне успява да се 
самоубие, но този път използва пистолет. Погребалната му церемония била 
извършена от същия монах капуцин – човек, чието име Онер дори не знаел.  

 
Фотографско съвпадение 
 
През 1914г. една германска майка фотографира малкият си син и занася лентата 
за проявяване в един магазин в Страсбург. В онези дни плаките за снимки се 
продавали отделно. Избухнала Първата световна война и тъй като не била в 
състояние да се върне в Страсбург, жената се примирила че снимката е изгубена 
завинаги. Две години по‐късно тя купила една плака в Франкфурт, за да заснеме 
новородената си дъщеря. Когато проявила филмът се оказало, че плаката е 
втора употреба и под новата снимка на дъщеричката й се виждала отдавна 
загубената фотография на сина й. 

Печалбата от покер за сина на починалия 

 
 
През 1858г. Робърт Фалън бил застрелян от мъжете, с които играел покер. Те 
твърдяли, че Фалън бил спечелил от тях 600 долара с измама. Сега мястото му 
на масата било празно, но никой от останалите играчи не искал да вземе 
злощастните 600 долара на мъртвеца. Затова те намерили нов играч, който да 
заеме мястото на Фалън и му връчили парите. Когато полицията се появила да 
разследва убийството, новият играч вече бил превърнал 600‐те долара в 2200. 
Полицията настояла първоначалните 600 долара да бъдат предадени на 
наследниците на Фалън – и тогава разбрали, че всъщност новият играч е 
неговият син, който не бил виждал баща си от седем години.  

 
Роман описва съсед шпионин 
 
Когато Норман Мейлър започва романът си “Barbary Shore”, той нямал 
намерение да включва в него герой руски шпионин. Но, докато работел над 
книгата, се оформил второстепенният персонаж на един руски шпионин в 
Щатите. С напредването на романа шпионинът се превърнал в основния герой 
в произведението. След завършването на творбата, Американските 
имигрантски служби арестували един човек, който живеел точно под 
жилището на Мейлър. Това бил полковник Рудолф Абел (Вильям Генрихович 
Фишер), смятан за най‐големия руски шпионин в Щатите по онова време.  

Марк Твен и Халеевата комета 

 
 
Марк Твен е роден в деня на появяването на Халеевата комета през 1835г. и 
умира в деня на следващото й появяване през 1910г. Самият той предрича това 
през 1909г., когато казва: “Дойдох с Халеевата комета през 1835г. Тя идва отново 
следващата година и аз очаквам да си отида с нея”. 

 
Извънредно приземяване 
 
През 1979г. германското списание “Das Besteran” обявява конкурс за писатели. 
Желаещите да участват в него трябвало да изпратят в редакцията своите 
необичайни истории, базирани на събития от истинския живот. Победител в 
конкурса станал Валтер Келнер от Мюнхен, който спечелил с историята си, 
която разказвала за полета му със самолет “Чесна” между Сардиния и 
Сицилия. Двигателите на самолета му отказали, той се приземил във водата и 
бил спасен по‐късно. Един австриец, обаче, който също се казвал Валтер 
Келнер, писал до редакцията на списанието, обвинявайки съименникът си за 
плагиат. Той твърдял, че бил преживял абсолютно същото произшествие. 
Списанието проверило и двете истории и установило, че и двете са истински, 
макар и почти напълно идентични. 

“Щастливо” число 
 
През 30‐те години на 20‐ти век, от един вдигащ се мост в Ню Йорк пада влак и 
при катастрофата във водите на “Нюарк Бей” загиват 30 души. Пресата 
публикува снимки на инцидента, на които ясно се виждал номерът на един от 
вагоните – 932. Голям брой хора решили да заложат на това число в лотарията 
на Манхатън и то се оказало печелившо. Хиляди хора прибрали печалбите си. 
 

Лоши светкавици 

 
 
През 1899г. един мъж бил убит от светкавица, докато стоял в задния си двор в 
Таранто, Италия. Трийсет години по‐късно, неговият син загива на същото 
място ударен от друга светкавица. На 8 октомври 1949г., синът на втората 
жертва (и внук на първата) бил покосен от светкавица точно като предците си. 
Шансът да бъдеш ударен от светкавица е нищожен; шансовете да бъдеш ударен 
от светкавица два пъти изглеждат невъзможни; да не говорим за повече. Точно 
това, обаче се случва на световния рекордьор Рой Съливан, който бива ударен 
от светкавица цели седем пъти: 
1942 – Съливан е ударен от светкавица за първи път, докато бил на стража в 
една наблюдателна кула. Светкавицата го удря в крака и той загубва нокътя на 
големия си пръст. 
1969 – Втората мълния го удря в камиона му, докато шофирал по един 
планински път. Светкавицата го поваля в безсъзнание и изгаря веждите му. 
1970 – Третата изгаря лявото му рамо в предния му двор. 
1972 – Следващата се случва в лесничейството. Светкавицата подпалва косата 
му. След този случай, Съливан започва да носи със себе си кана с вода. 
1973 – Този път мълнията удря Съливан в главата, изхвърля го от колата му и 
отново подпалва косата му. 
1974 – Шестата светкавица покосява Съливан на един къмпинг, наранявайки 
кракът му. 
1977 – Седмата и последна мълния го удря докато ловял риба. Съливан бил 
откаран в болницата с изгаряния по гърдите и стомаха. 

Влакови мистерии 
 
През 20‐те години на 20‐ти век трима англичани пътували отделно с влак през 
Перу. Когато се запознали, те били единствените трима души в целия вагон. 
Тяхното запознанство било много по‐изненадващо отколкото очаквали. 
Фамилията на единия от мъжете била Бингам, а фамилията на втория Пауъл. 
Третият мъж се представил като Бингам‐Пауъл. Тримата нямали никаква 
роднинска връзка.  
 
На 15 октомври 1952г., мъж на име Робърт Патерсън се опитва да се качи на 
влака от Финикс за Лос Анджелис. Кондукторът му казал, че г‐н Робърт 
Патерсън е вече на борда. След бърза проверка се оказало, че това е друг човек 
със същото име, който също имал билет. Двамата мъже си приличали по 
външен вид, височина и тегло. 
По пътя към Ел Ей влакът направил изненадваща спирка в Барстоу, за да качи 
някакъв пътник: отново Робърт Патерсън. Третият г‐н Патерсън също приличал 
на двамата си съименници. Сега на влака имало трима мъже със едно и също 
име и еднакъв външен вид. И тримата пътували за Лос Анджелис. 
 
Щом влакът пристигнал в Лос Анджелис, всеки от тримата Робърт Патерсън 
поел по пътя си. Багажът бил разтоварен и влакът се приготвил да качи 
пътниците за обратното пътуване до Финикс. Когато новите пасажери 
започнали да се качват по вагоните, кондукторът не могъл да повярва на очите 
си, виждайки вече познатото до болка име в пътническия лист: четвърти Робърт 
Патерсън. 

Двама братя убити от един таксиметров шофьор 
 
През 1975г., докато карал мотопеда си на Бермудите, един мъж бил случайно 
блъснат и убит от такси. Една година по‐късно неговият брат бил убит по 
абсолютно същият начин. Той даже карал същият мотопед. И за да бъде 
съвпадението съвсем невероятно, той бил блъснат от съвсем същото такси, 
карано от същия шофьор – и дори возещо същият пътник! 

Почивай в мир 
 
През 1899г., канадският актьор Чарлс Франсис Коглан заболява и умира в 
Галвестън, щата Тексас. Тъй като било невъзможно да върнат останките му в 
неговия дом на остров Принц Едуард, намиращ се на 5600км. разстояние, той 
бил положен в оловен ковчег и погребан в гранитна гробница в местното 
гробище. 
Една година след смъртта му, през септември 1900г., Галвестън бил връхлетян от 
ураган, който наводнил гробището, разбил гранитната гробница на Чарлс 
Коглан и отнесъл неговият оловен ковчег в Мексиканския залив. 
 
През октомври 1908г., осем години след урагана, един рибар от остров Принц 
Едуард забелязал във водата край брега да се носи някакъв ерозирал сандък. 
Това бил ковчегът на Чарлс Коглан, който най‐сетне се бил завърнал у дома. 
Той бил погребан в близката църква, където бил кръстен като дете. 

Разменени изгубени вещи 
 
През 1953г. телевизионният репортер Ърв Купсинет пристига в Лондон, за да 
отрази коронацията на кралица Елизабет ІІ. В чекмеджетата в хотелската си 
стая в “Савой” той открива някакви вещи, които се оказало че принадлежат на 
човек на име Хари Ханин. По стечение на обстоятелствата Хари Ханин – 
баскетболна звезда от прочутите “Харлем Глобълтротърс” – бил добър приятел 
на Купсинет. Но историята придобила неочакван обрат. Само два дни по‐късно, 
преди репортерът да успее да съобщи на Ханин за щастливата си находка, 
Купсинет получил писмо от баскетболиста. В писмото Ханин казвал на 
Купсинет, че докато е бил в хотел “Морис” в Париж, е намери в едно от 
чекмеджетата вратовръзка, на която било извезано името на Купсинет! 

Двама г‐н Брайсън в една хотелска стая 
 
Докато пътувал по работа някъде в края на 50‐те години на 20‐ти век, г‐н 
Джордж Д. Брайсън отседнал в хотел “Браун” в Луисвил, Кентъки. След като се 
регистрирал и взел ключът за стая 307, той попитал дали са пристигали писма 
на негово име. Оказало се, че има писмо и момичето му подало плик адресиран 
до г‐н Джордж Д. Брайсън от стая 307. Странното в случая било, че писмото не 
било за него, а за предишния обитател на стая 307 – друг мъж с името Джордж 
Д. Брайсън.  

Братя близнаци с един инфаркт 
 
Джон и Артър Моуфорт били близнаци, които живеели на около 130км. един 
от друг във Великобритания. Във вечерта на 22 май 1975г. и двамата почуствали 
жестоки болки в гърдите. Семействата на всеки от двамата мъже изобщо не 
знаели за случващото се с другия близнак. Братята били откарани по спешност 
в различни болници горе‐долу по едно и също време. И двамата починали от 
инфаркт скоро след пристигането си. 

 
Роман предрича съдбата на Титаник 

 
 

През 1898г. Морган Робъртсън написва “Futility” (Лекомислие). Книгата 
описвала първото пътуване на един трансатлантически луксозен пътнически 
кораб на име “Титан”. Макар да бил смятан за непотопим, корабът се сблъсква 
с айсберг и потъва, погубвайки стотици животи. През 1912г. 
трансатлантическият луксозен кораб “Титаник”, който също се считал за 
непотъващ, предприема първото си пътуване и се удря в айсберг, при което 
загиват стотици хора. В книгата, месецът на инцидента бил април, точно като в 
истинския случай. В романа на кораба пътували 3000 пътници, а на истинския 
“Титаник” 2227. В книгата спасителните лодки били 24, а на истинския кораб 20. 
 
Месеци след потъването на “Титаник” един параход пътувал през мъгливия 
Атлантик. Само едно младо момче стояло на стража. Изведнъж му хрумнала 
мисълта, че в момента се намират точно на мястото, където бил потънал 
“Титаник” и момчето внезапно се ужасило, защото осъзнало, че името на 
парахода му носи злокобна прилика – “Титаниан”. Обзет от паника младежът 
вдигнал тревога. Корабът спрял точно навреме: един огромен айсберг се появил 
от мъглата точно на пътя им. “Титаниан” бил спасен. 

Писателски сливов пудинг 
 
През 1805г. френският писател Емил Дешамп бил почерпен със сливов пудинг 
от един непознат на име мосю Дьо Фортгибу. Десет години по‐късно той се 
натъкнал на същия пудинг в менюто на един парижки ресторант и искал да си 
поръча от него, но сервитьорът му казал, че последната порция е била 
сервирана на един друг клиент – който се оказал мосю Фортгибу. Много години 
по‐късно, през 1832г., Емил Дешамп отново пожелал да си поръча сливов 
пудинг в едно заведение. Той си спомнил за миналия инцидент и казал на 
приятелите си, че сега липсва само мосю Фортгибу, за да бъде съвпадението 
пълно – в същата секунда в ресторанта влязъл вече възрастният мосю Фортгибу. 

Двойна беля 

 
 
През месец март 1951г. е роден Денис Белята… два пъти. С разлика само от три 
дни (но с една и съща дебютна дата) писателите Ханк Кечъм (САЩ) и Дейвид 
Лоу (Великобритания), създават своите първи комикси разказващи за герой с 
едно и също име. Двамата мъже не знаели за рисунките на другия, но когато 
научили за съвпадението се съгласили просто да продължат да пишат 
комиксите си без да си пречат. Още по‐удивителен е фактът, че и двата образа 
на Денис Белята били облечени в раирани фланелки. 

 
Двойникът на крал Умберто І 

 
 
В Монца, Италия, крал Умберто І влязъл в един малък ресторант, придружен от 
своя адютант. Когато собственикът на заведението дошъл да вземе поръчката на 
краля, Негово Величество забелязало че той е абсолютен негов двойник в 
лицето и тялото. Двамата мъже започнали да обсъждат удивителната си 
прилика и открили още много съвпадения помежду си. 
а) Двамата били родени в един и същи ден и година (14 март 1844г.). 
б) И двамата били родени в един и същи град. 
в) И двамата били женени за жени с името Маргерита. 
г) Ресторантьорът отворил заведението си в същия ден, в който крал Умберто 
бил коронясан за владетел на Италия. 
д) На 29 юли 1900г. крал Умберто бил уведомен, че ресторантьорът е загинал в 
същия ден при някакъв загадъчен инцидент със стрелба. По‐късно същата вечер 
кралят бил убит от един анархист в тълпата. 

 
21‐ви е лош ден за крал Луи XVI 

 
 
Когато френският крал Луи XVI бил дете, той бил предупреден от един 
астролог, че трябва винаги да бъде нащрек на 21‐во число от месеца. Луи бил 
толкова ужасен от тази прокоба, че никога не вършел работа на този ден. За 
нещастие той не винаги внимавал достатъчно. На 21 юни 1791г., след Френската 
революция, Луи и неговата кралица били арестувани във Варен, опитвайки се 
да избягат от Франция. На 21 септември 1791г. Франция отменя кралската 
институция и се обявява за република. Накрая, на 21 януари 1793г., крал Луи 
XVI бил екзекутиран на гилотината. 
 Най‐екстремните места на Земята 
Най‐старото 

Има няколко кандидата за най‐старите скали в Гренландия, Южна Африка и 
Австралия, но Грийнстоун Нувуагитук в северна Канада ги бие всичките. Тези 
скали са на 4.28 милиарда години, когато нашата планета е била огнен ад и 
метеорити и комети са падали от небето. Изчислено е, че няколкостотин 
милиона години по‐рано е имало сблъсък с протопланета с размерите на Марс, 
при който вероятно се е образувала Луната. 

 
Най‐дъждовното 
 

Ако сте си мислели, че най‐дъждовното място на Земята е дъждовна гора, значи 
сте прави. Колумбийската провинция Чоко, която граничи с Панама, е известна 
като най‐мокрото място в света. Колко мокро ли? През 1974г. в град Тутунендо 
са измерени 27 метра валежи. Средно там падат 12 метра на година и 2/3 от 
дъждовете са нощно време. 

Връх Уайелеле на остров Кауай, Хаваи има най‐много дъждовни дни годишно – 
350. 

 
Най‐снежното 
 

На 14 Февруари 1927г. учени измерили, че дълбочината на снега на японския 
връх Ибуку е 11.82м. Снегът на връх Рейнър във Вашингтон обаче, е достигнал 
рекордните 28.5м. през зимата на 1971г. Този рекорд е счупен през зимата на 
1998г, когато 28.96м. сняг се натрупват на близкия връх Бейкър. 

Най‐сухото 
 

 
В пустинята Атакама в Чили рядко падат дъждове и обикновено там не вали. 
Отчетено е, че в град Арика между 1903г. и 1918г. не е паднала и капчица дъжд. 
Това е най‐дългият сух период в света. Някои части на пустинята силно 
напомнят на Марс, което не е изненада, понеже и там не вали. Най‐дългият сух 
период в САЩ е 767дни от 3 Октомври 1912г. до 8 Ноември 1914г. в Багдад, 
Калифорния. Градът е изоставен през 1991г. 

Най‐ветровитото 

Залив Комонуелт официално е записан в Рекордите на Гинес като най‐
ветровитото място на Земята. Ветровете там са силни, постоянни и със скорост 
240км/ч. Едно от най‐ветровитите места в северната полусфера е нос Бланко в 
Орегон, САЩ. Навлязъл в Тихия океан близо до залив Куус, Бланко е най‐
западната точка на Орегон. Силните ветрове често връхлитат носа със страшна 
сила и скорост от 200км/ч. 

 
Най‐равното 
 

Салар де Уюни в Боливия е образувано от няколко праисторически езера, които 
са пресъхнали. От тях е останала солта, дебела няколко метра и разпростираща 
се на 10 582кв.км. В солта се съдържат няколко редки елементи, сред които и 
литий. 70% от световните запаси на литий се намират в Салар. 

През повечето време сухо и безлюдно, Салар де Уюни оживява всеки Ноември, 
когато дъждовете привличат розово фламинго. Тогава Салар става дори още 
по‐равно – ефектът е като от огледало и се използва от сателитите за 
калибриране на инструментите. 

 
Най‐дълбоката пещера 

Пещера Вороня се намира в Авказия и достига 2 191м. в планинския масив 
Арабика, който датира от времето на динозаврите. Пещерата е открита през 
1960г. и отнема титлата на Лампрехтсофен в Австрия, като най‐дълбоката 
пещера. 

Украинската спелеологическа асоциация изследва дълбочините на Вороня и 
нейните множество допълнителни пещери. Още от 80‐те години УСА започва 
да разчиства препятствия, които пречат на изследователите да преминават по‐
дълбоко. Сегашният рекорд от 2 191м. е поставен през пролетта на 2007г, но е 
възможно числото да стане и по‐голямо. 

 
Най‐отдалечената суша 

“Полюс на недостъпност” е онази точка на сушата, която е на най‐голямо 
разстояние от който и да е океан в която и да е посока. В Северна Америка тя се 
намира в южна Дакота. Най‐недостъпната точка обаче, се намира в пустошта на 
Антарктика. 

През 1958г. Съветският съюз открива база на антарктическият полюс на 
недостъпността, която бързо изоставят. Преди да се случи това, руснаците 
монтирали златен бюст на Ленин, който да бележи постижението им. Под 
бюста, почти зарината от снега, има малка колиба, в която има книга на гостите. 

 
Най‐отдалеченият остров 

Остров Буве е малък остров в южния атлантически океан и е под властта на 
Норвегия. Най‐близката суша до него е Куин Мауд в Антарктика на 1600км. на 
юг. Най‐близкият населен остров е Тристан да Куня на 2260км, а най‐близката 
населена суша е Южна Африка на 2580км. на север. Интересен факт за острова 
е, че там е сниман филма от 2004г. “Хищникът срещу пришълеца”. 

93% от острова е покрит с лед. Площта му е само 49кв.км. и на него няма 
растителност, освен някои лишеи и мъхове. През 1979г. американски сателит 
забелязва две ярки светлини близо до острова. Някои смятат, че светлините са 
били от ядрени изпитания, провеждани от Израел и Южна Африка. 

 
 Къщата на Ридъл 
 

Къщата на Ридъл в Палм Бийч, Флорида първоначално е била погребално 
бюро. Викторианската къща е разглобена и построена наново в парка Йестрийр 
Вилидж в Южна Флорида и през 20‐те години на миналия век става собственост 
на Карл Ридъл. 

Джозеф, един от бившите работници на Ридъл, се обесил на таванската стая в 
къщата. От тогава се говори, че той мразел хората и нападал всеки, който влезе 
в таванското помещение. Други места в къщата също са обитавани от духове и 
мебелите често сменяли местата си. 

 
Хелтаун 

Северната част на окръг Съмит в Охайо е известен с името Хелтаун – Адския 
град. През 70‐те години правителството искало да изсели хората и да събори 
къщите, а земята да се превърне в национален парк. Тези планове така и не се 
осъществили, но започнали да се носят легенди. 

Независимо дали са базирани на истина или са чиста измислица, легендите за 
Хелтаун са си страшнички. Ако карате по пътя Станфорд, ще стигнете до 
задънена улица, кръстена Краят на света. Според почитателите на историите за 
призраци, ако се задържите там прекалено дълго, ще видите какви ли не неща в 
гората. Легендата говори за сатанисти, избягал от лудницата пациент, огромна 
змия, мутанти и какво ли още не. Ако пък се отдалечите от пътя ще стигнете до 
гробището, където е пълно с призраци и движещи се дървета. 

 
Гробището в Стал 

Стал в Канзас е малко градче в Бъмфак, окръг Дъглас. На 16км. западно от 
Лоурънс и на 18км. източно от Топека, градчето се намира насред нищото. 
Населението на Стал е приблизително 20 души, но нека това не ви заблуждава. 
Мрака наднича от храстите и сенките. 

В началото на 20‐ти век две трагедии разтърсват малката общност. Това не е 
легенда, а факт. Фермер запалил полето си и след като огънят изгаснал открил 
обгореното тяло на сина си. При втория инцидент изчезнал младеж, който по‐
късно бил открит обесен на едно дърво. В книгата “Странните САЩ” се казва 
следното: 

“Има гробища из Америка, които не само са обитавани от духове, но навлизат и 
в кръга на дяволското. Това са места, толкова ужасяващи, че самият Дявол се 
появява там. Гробището в Стал е едно от тези места.” 

Според легендите гробището в Стал е един от седемте входа за Ада. След 
събарянето на старата църква, много хора отиват нощем да зърнат зловещото 
място, което е строго охранявано от полицията, особено по Хелоуин и 
пролетното равноденствие. Гробището е обявено за не свято и дори се говори, 
че папа Йоан Павел Втори е отказал да премине със самолета си над източен 
Канзас, когато отива в Колорадо. 
 

Хълмовете 

Лудницата в Атина е прекръстена на Хълмовете, след като става собственост на 
щата Охайо. Там са били извършени стотици лоботомии и често като причина 
за състоянието на пациентите са били посочвани мастурбацията и 
епилепсията. 

Атина в Охайо е под номер 13 в списъка с най‐обитаваните от духове места в 
света. Известният престъпник Били Милигън е прекарал години в лудницата. 
Най‐известната история обаче е за 54‐годишна жена пациент, която избягала и 
липсвала 6 седмици. Открита е мъртва в неизползвана килия. Тя била съблякла 
дрехите си и ги сгънала и сложила внимателно на земята, където в последствие 

е умряла. Поради разлагането на тялото, на земята все още се вижда има петно 
на мястото, където е била. Призракът сега обитава изоставената килия. 

 
Хъмбърстоун и Ла Нория 

Тези две изоставени миньорски градчета в Чили наскоро бяха показани в 
епизод от “Истината” по SyFy. Хъмбърстоун е открит през 1872г. като 
миньорски град, където бизнесът процъфтявал. След няколко кризи, 
включително и Голямата депресия, всичко започнало да пропада и в крайна 
сметка през 1960г. Хъмбърстоун и околните градчета били изоставени. 

Според легендата мъртвите от гробището в Ла Нория се събуждали и през 
нощта и се разхождали наоколо. Градчетата са толкова зловещи, че жителите 
на близкия град Икуки отказват да ходят там. Независимо дали мъртвите 
оживяват през нощта, гробовете в действително са открити и в тях се виждат 
скелетите. 

 
Лудницата Бибери 

Лудницата в Бибери е пример за лошото отношение с пациентите. Тя е открита 
през 1907г. и до 1960г. в нея има над 7000 пациента. Поради жестоките условия 
и отношение към пациентите, лудницата е затворена и изоставена през 1990г. 
Най‐накрая през 2006г. е съборена, въпреки опасността от разнасяне на азбест. 

Ужасяващото в случая не била самата лудница, а отношението към пациентите. 
По коридорите било пълно с човешки изпражнения, където пациентите често 
спели. От персоналът били груби и често измъчвали пациентите. Един от 
психично болните убил и разчленил жена. Тялото й било разпръснато из 
цялата сграда, а друг пациент си играел със зъбите й. Дори малко преди 
лудницата да бъде затворена, двама пациенти били освободени и два дни по‐
късно били открити мъртви в реката. 

 
Замъкът Лийп 

Този ирландски замък може би е най‐известното място в списъка и в него се е 
разиграла ужасна сцена. Въпреки, че е построен от О’Банън в края на 15‐ти век, 
замъкът е превзет от управляващите О’Каръл, на които служели О’Банън. След 
смъртта на Мулруни О’Карол се зародило жестоко съперничество между 
двамата братя. Един от тях, който бил свещеник, е убит в собствения си 
параклис пред очите на семейството си от другия. Сега този параклис е 
известен като Кървавия параклис, по очевидни причини. Много хора са били 
държани като затворници и екзекутирани в замъка. 

Според легендите много призраци обитават замъка, включително и звяр, 
наречен Елементал. Той се познавал по миризмата на изгнила плът и сяра. При 
обновяване на замъка, работници открили тъмница, която имала само една 
решетка. През нея затворниците били хвърляни и оставяни да умрат. От 
тъмницата били извадени три колички с човешки останки, а на пода й имало 
шипове, на които се нанизвали нещастниците. 

 
Пътят Сянката на смъртта 

Този път в Ню Джърси криволичи в продължение на 10км. и носи зловещото 
име Сянката на смъртта. Историята на името му е изгубена, но не и теориите за 
него. Някои казват, че убийци бродят по пътя и ограбват и убиват хората, които 
минават по него. Според други пък името му идва от ужасното отмъщение на 
местните към крадците. Те оставили телата им да висят по дърветата като 
предупреждение за останалите. Друга легенда говори за три убийства през 20‐
те и 30‐те години. Крадец убил жена с гаечен ключ, жена убила съпруга си и 
заровила главата и тялото му от двете страни на пътя и Бил Куминс, който бил 
застрелян и заровен в калта.Трети смятат, че е поради много фатални пътни 
инциденти. Най‐вероятно обаче, причината е в комарите, разнасящи малария, 
които тероризират местните всяка година и отдалечеността на мястото. 

Като оставим на страна името, има и други причини да избягвате пътя. На юг 
от него се намира безименно езеро, което някои наричат Призрачното езеро. 
Над него небето било необичайно светло, независимо по кое време на нощта сте 
там. Що се отнася до името, призраците на крадците от пътя бродят из района. 

Един ден през 90‐те години, преминаващи хора открили стотици полароидни 
снимки разпръснати из гората около пътя. На повечето от снимките се виждал 
телевизор, на който се сменяли каналите, на други пък имало жени, размазани 
и трудни за разпознаване, които лежали на някакъв метален обект. Местната 
полиция започнала разследване, но случаят скоро бил забравен. 
Музеят на геноцида Тул Сленг 

Добре дошли в Пном Пен, Камбоджа, където се намира музеят на геноцида Тул 
Сленг. Тази гимназия през 1975г. е превърната в затвор, в който били 
измъчвани и убивани затворници. Повечето от тях били бивши войници и 
правителствени агенти от режима на Лон Нол. 

Призраците на около 17 000 жертви от геноцида Тул Сленд продължават да 
бродят по коридорите и предизвикват странни случки. Повечето от жертвите 
били принудени да признаят за престъпления, които не са извършили. Сред 
убитите е имало също и много американци, французи, новозеландци, 
австралийци, араби, индийци, пакистанци и виетнамци. Смята се, че са 
оцелели само 12 души. 

Мините в Париж 

Безкрайно дългите тунели под улиците на Париж не трябва да се бъркат с 
Катакомбите на Париж, които са известна подземна костница. Влизането в 
мините е незаконно и нарушителите отнасят големи глоби. В мините са копани 
минерали и сега са останали само тунелите. Те са порутени, неохраняеми и 
опасни. 

Легендата гласи, че древни създания бродят в мините. Призраците се криели в 
безкрайната сянка и ако някой успеел да стигна достатъчно навътре и да 
оживее, можел да е озове в самия Ад. Тунелите се разпростират на 600км. под 
Париж и повечето от тях не са картографирани. В тях не само е лесно да се 
изгубиш, а дори няма начин да не се изгубиш. Много части от катакомбите са 
на стотици метри под земята, а някои коридори са наводнени или са толкова 
тесни, че трябва да се пълзи през тях. Тунелите са пълни с човешки кости, 
поради пълните парижки гробища. 

 
 Най‐невероятните артефакти 
 
 

Механизъм от Антикитера 

Най‐старият компютър датира от преди 2000 години. Всъщност механизмът, 
открит сред руините на потънал кораб, може да е доказателство за 
съществуването на напреднали технологии по онова време. Учените са открили, 
че това загадъчно гръцко изобретение може да предсказва слънчевите 
затъмнения, разделено е на календар от 4‐годишни цикли и може би е свързано 
с известният астролог и инженер Архимед. 

Тръбите Байгонг 

“Извънземна тоалетна в Китай”. Това е само едно от купищата абсурдни 
заглавия в интернет, отнасящи се до ръждивочервените тръби, водещи до 
пирамида на връх Байгонг. Какво им е странното на тръбите ли? Преди всичко 
се намират на изключително негостоприемно място – не е известно там да е 
имало хора. Тръбите са с различни диаметри и изглежда са построени по 
някакъв модел. Няма ясно обяснение за тези тръби и учените отричат да са дело 
на природата. 

Римският додекахедрон 

Тези римски артефакти, с големината на юмрук са открити във Франция, 
Швейцария и Германия и представляват забележителен проблем за 
археолозите. Просто нямат ясно предназначение, но някои са покрити със 
символи – някои са неразбираеми, а други са свързани със зодиака. Въпреки 
множеството теории за предназначението им, учените смятат, че артефактите 
са били декоративни свещници. 

 
 

Дискът от Фаистос 

Много малко е известно за този диск. Направен е от глина и датира от второто 
хилядолетие пр.Хр. Произхода и предназначението му остават загадка. Открит 
на о. Крит, върху дискът са издълбани 45 символа (с повтарящите са 241), като 
някои от тях приличат на инструменти, растения и животни. Поради липсата 
на други подобни находки, археолозите не успяват да анализират диска. 

 
Багдадската батерия 

За какво са им били на древните хора батерии, след като тогава не е имало 
електричество? Открита в покрайнините на Багдад през 1936г, батерията е 
малък глинен съд, в който има желязна пръчка поставена в меден цилиндър, 
затворени и запечатани с асфалт. Копия на батерията успяват да произведат 
малко количество електрически ток, което доказва, че работи, но не и за какво е 
била използвана. 

 
Ръкопис на Войнич 

Дали е доказателство за забравена цивилизация или е пълна измама? 
Ръкописната книга, чийто текст учените и криптографите не успяват да 
дешифрират, датира от 15 век и е открита през 1912г. от търговеца на книги 
Уилфрид Войнич. Ако книгата е фалшификат, тогава е много добър, съдейки по 
почерка и факта, че статистическите анализи са показали сходни модели с тези 
в някои древни езици. 

Торинската плащеница 

 
Ленен плащ, с едва забележим образ на човек с рани от разпъване на кръст, 
става център на вниманието когато е открит през средновековието. Възможно 
ли е това да е плащеницата, с която е погребан Исус? Според анализите, 
плащеницата датира от 1260г. – 1390г., което говори, че всъщност е 
фалшификат. Въпреки това резултатите са оспорвани многократно, а и най‐
модерните тестове не могат да обяснят образа върху плата. 

Каменните сфери от Коста Рика 

Те са идеално кръгли, с размери от няколко сантиметра до два метра в 
диаметър и са открити в Коста Рика. Някои тежат по 16 тона и е трудно да си 
представим, че човек може да ги е направил, а най‐близката кариера се намира 
на 80км. от мястото, където са открити. Над 300 подобни сфери са разпръснати 
из Коста Рика, но никой не знае защо, а хората, които са ги изработили преди 
1000 години отдавна ги няма и няма никакви данни за тях. 

 
Артефакт Косо 

Когато артефактът, наподобяващ автомобилна свещ, е открит в скала на 500 000 
години, почитателите на паранормалното решават, че има три възможности за 
това как е попаднал там. Първата – бил е създаден от изключително напреднала 
цивилизация. Втората – Извънземните са посетили Земята по времето на 
динозаврите. И третата – хора от бъдещето са ни го оставили. И трите теории са 
малко вероятни, но учените така и не успяват да дадат по‐добро обяснение. 
Това се дължи и на факта, че артефакта изчезва загадъчно и не е анализиран. 

 
Монетата от Мейн 

Норвежка монета от 11 век е открита сред руини в Мейн през 1957г. Това 
доказва, че викингите наистина са стигали по‐южно от Нюфаундленд, много 
преди Христофор Колумб. Това обаче е единственият норвежки артефакт 
открит на мястото и учените се съмняват, че е попаднал там по местните 
търговски канали от Лабрадор и Нюфаундленд. 

 
 Най‐невероятните оазиси 

Жълтите пясъчни дюни са сякаш безкрайни, а жаркото слънце безмилостно ви 
изтощава. Уморени и жадни сте – извървели сте километри в търсене на вода.  
Въпреки това сте предпазливи: нищо не е така както изглежда. „Вода! Вода” 
започвате да крещите. Не… дори въображението ви си прави шеги с вас. Ами 
ако в далечината, зад вълнистите пясъчни дюни, лежат пълни с вода лагуни и 
водопади обградени от палмови дървета? 

Представяме ви някои от най‐невероятните пустинни оазиса преди да бъдат 
погълнати от пустинния пясък и да се превърнат в миражи. 

Езерата Убари 

Те са част от оазиса Ерг Аубари в пустинята Сахара. Намират се близо до Фезан 
и на 30 км от Либия. Тези соленоводни езера са централна търговска точка за 
много местни, които се разполагат по бреговете на езерото и продават 
сувенири. 

  
  

Ум Ал‐ма (Майка на водата) е едно от най‐големите езера в оазиса, но за жалост 
водата в района е много малко и езерата пресъхват. Това е направило водата 
толкова солена, че нивото на сол е близо до това в Мъртво море. 

 
Хуакачина 

Това е малък град оазис в региона Ика в югозападен Перу. Този оазис, известен 
още като „Оазис на Америка” е често посещавано място от местните семейства 
и туристите. Легендата разказва, че лагуната се образувала когато любопитен 
 млад ловец прекъснал банята на красива принцеса. Тя избягала и оставила след 
себе си водата, която се превърнала в лагуна. 

   

 
  

Турпан 

Или още известен като Тулуфан е град оазис в Ксинянг Югур в Китай. Намира 
се само на 8 км от разрушения град Жиаохе, граничен гарнизонен град, 
унищожен от Чингис Хан по време на династията Хан. 

 
  

Маранхенсес 

Това невероятно пустинно езеро се намира в националния парк Маранхенсес в 
Бразилия. То представлява част от множество сладководни лагуни, които се 
пълнят с дъждовна вода през първите 6 месеца от годината и бавно се 
изпаряват до края на годината. 

   

 
 

Езерото Кресчент 

То се намира в китайската пустиня Гоби и е на границата на древен град, 
покрай който някога са минавали търговци, пътуващи по копринения път на 
запад. Днес езерото изсъхва малко по‐малко и през последните 30 години 
нивото на водата в него е намаляло с 7.6 метра. Отчасти това се дължи на 
отклоняването на водата от местните фермери и удвоената популация на 
населението, което е причина за бавното унищожаване на езерото, което е 
съществувало хиляди години. 

Чебика 

Красивият оазис се намира в Тунис и вероятно повечето хора знаят за него без 
да го осъзнават. Тук е заснет епизод 4 на култовата филмова поредица 
Междузвездни войни. Всъщност оазисът дори е кръстен на един от героите във 
филма – Чубака. 
    

  

 
  

Нахал Давид 

Това е оазис близо до Витлеем и определено гледката е далеч от това, което си 
представяме за тази част на света. 

   
  

Тинерхир 

Този оазис е селото Тинерхир, разположено в подножието на планините Атлас 
в Мароко. 

   
М’заб 

Гардая е основният град в оазиса, който се намира в северен Алжир. Градът е 
основан през 11‐ти век и е построен около пещера, която е била обитавана от 
светицата Дая и все още е свещено място за жените в града. Оазисът предлага 
чудесни примери за оригинална средновековна арабска архитектура и е под 
закрилата на UNESCO. 

   

Куатиф 

Този замък е част от оазиса, който се намира на западния бряг на Персийския 
залив в Суадитска Арабия. Градът датира от 3500г. пр. Хр. и много години е бил 
основният град и пристанище на западния бряг, което означава, че е бил 
предпочитано място за инвазии и нападения през вековете. Това води до един 
микс от архитектура и мястото днес може да се похвали с някои от най‐добрите 
археологически находки в царството.  

 
Оман 

Този оазис е скрит в пустинята Оман, където множество зелени оазиси красят 
пейзажа. Няколко оазиса в малкото султанство са места, където се провеждат 
ботанически изследвания за да се разбере защо древния оазис запада така 
бързо. 

   

Накъъл Форт 

Това е пищен и зелен оазис в Оман. Тези внушителни крепости са 
стратегически разположени из почти цялата пустиня за да предпазват 
населението от инвазия. 
 

 
 Най‐пленителните замъци в света 
В света съществуват много красиви и забележителни замъци, които определено 
заслужават нашето внимание, но сред всички тях има някои, които се отличават 
със своята неповторимост и уникалност.  За някои от тези дворци ще ви 
разкажа малко по‐надолу…. 

Замъкът Нойшванщайн 
 

Сякаш туко що излязъл от някоя детска приказка за принцове и принцеси  той 
е един от най‐запомнящите се  замъци изобщо в целия свят. Сгушен нависоко 
из прелестите на Баварските Алпи в Германия, съвсем близо до град Фюсен, 
Нойшванщайн спира дъха на всеки един дошъл да стане жив свидетел на 
неговата красота.  Издигането на този архитектурен шедьовър започва  през 
1869 година по заповед на крал Лудвиг Втори. Строежът  отнема около 17 
години, но  владетелят  така и не успял да зърне мечтаното си творение  изцяло 
завършено, тъй като междувременно починал.  Кралят искал да съгради  нещо 
велико и невероятно, за да бъде запомнен  завинаги  от следващите поколения. 
Е, без съмнение е успял. 
Пражкият дворец 

Кой би отишъл в романтичната Прага в Чехия и би пропуснал да посети 
величествения и прекрасен  Пражки замък. Той гордо се издига на хълма 
Храдчани и пълни очите на всеки един турист с възторг и  удивление. 
Интересен е фактът, че е най‐големият старинен дворец  в света, простиращ се 
на площ от 7,30 хектара земя и е изключително добре запазен. Изграждането 
 на величествения комплекс  започва  още в края на 9 век при управлението на 
княз Борживой. Той построява дървената крепост Храд, която постепенно с 
времето придобива облик на  голямо и забележително здание, каквото 
представлява и  до днес. 

 
Замъкът Потала 
 

Потала се намира в тибетския град Лхаса и представлява огромен и уникален 
будистки храмов комплекс, издигащ се на около 170 метра височина от земята. 
Той е един от най‐ярките   символи на мощта и величието на древния тибетски 
народ. Началото на строежа на крепостта е поставено  през 7 век от владетеля 
Сонгцен Ганпо по живописните  и опасни склонове на планината Марпо Ри. Но 
чак към края на 17 век Далай Лама Пети стартира  издигането на самия дворец, 
като при неговото царуване бил завършен Белия замък, а Червеният бил готов  
няколко десетилетия по‐късно. Внушителният  монумент  имал цели 13 етажа и 
се ширел на 40 хектара земя. Днес е един  от основните атракции на тибетската 
държава. 

 
Замъкът Мацумото 
 

Мацумото  не е като всичките средновековни палати  построени на високи и 
труднодостъпни  места. Той се намира в равнината на открито и на не особено  
добре защитена местност. Всеки, който има възможността да го посети  би 
останал пленен от изяществото и очарованието на този  типично японски 
замък. 

 
Замъкът Малборк 
 

Ако някога имате шанса да дойде тук и да го видите на живо с очите си, в 
никакъв случай не го пропускайте. Със сигурност няма да съжалявате, защото 
той е просто изумителен. Малборк се намира в северна част на Полша, в 
близост до едноименния град  и се слави като най‐големият готически  дворец в 
света, изграден изцяло от тухли. Червеното здание е издигнато  в началото на 14 
век от рицарите на Тевтонския орден, а малко по‐късно то става и тяхна главна 
резиденция. След време  крепостта преминала  в ръцете на полската държава и 
оттогава  досега е тяхно владение без прекъсване. 

 
 Най‐сложните шифри 
Кодът “Taman Shud” 

Кой е човекът от Самъртън, как е умрял и каква е връзката му със странните 
кодове в една книга? Неиндефицирано тяло на мъж е открито на плаж 
Самъртън в Аделайде, Австралия през 1948г. Мъжът е бил облечен с пуловер и 
палто, въпреки топлото време. Нямало е никакви следи за самоличността му, а 
зъбните и пръстовите му отпечатъци не дават резултати. При аутопсията се 
установяват кръв в стомаха и уголемени органи, но не и чужди вещества. На жп 
гарата е открито куфарче, което вероятно е принадлежало на човека, в което е 
имало панталони с таен джоб, в който е било скрито парче хартия с думите 
“Taman Shud”. Оказва се, че е откъснато от много рядко копие на книгата 
“Рубаят” от Омар Хаям, която е открита на задната седалка на отключена кола, 
а на задната корица на книгата били надраскани пет реда главни букви, които 
приличали на код. До ден‐днешен целият случай си остава една от най‐
странните загадки в Австралия. 

 
Криптос 

Намира се пред щаб квартирата на ЦРУ, на показ пред всички и от години най‐
големите умове в света се опитват да го дешифрират. Криптосът е скулптура от 
Джим Санборн, носеща кодирано съобщение, разделено на 4 части, три от 
които са били разчетени от 1990г. до сега. Първата част гласи “Между лукавата 
сянка и отсъствието на светлина лежи нюансът на илюзията”, а втората част се 
отнася за някакво невидимо съкровище, заровено на 70 метра от самата статуя. 

 
Писмото на Зодиака 

 
Зодиакалният убиец е известен с изключително сложните си кодирани писма, 
които пращал на пресата. Въпреки, че повечето му писма са дешифрирани, 
едно такова с 340 знака от 1969г. остава кодирано и до ден‐днешен. 

Шифърът Дорабела 

Изпратен от Едуард Елгар до приятелката си Дора Пени, шифърът на пръв 
поглед не изглежда да има значение. Но поредицата от странни символи, 
съставени от полукръгове са обект на изследване повече от век. Музикологът 
Ерик Самс твърди, че го е разбил, но методите му не са доказани и преводът му 
е с 22 знака по‐дълъг от самия шифър. Според друга теория кодът не е текст, а 
мелодия. 

Чаошифър 

 
Дж. Ф. Бърн вкарал шифър в книгата “Тихи години”, като предложил $5000 за 
този, който успее да го разреши. Бърн използвал малка машинка, наречена 
Чаошифър, за да разчита шифрите, но този в книгата така и не бил разкодиран. 

Шифърът на Д’Агапеев 

Александър Д’Агапеев дори не бил криптограф. Написал книга за 
картографията и решил да включи и криптографията във втората си книга 
“Кодове и шифри” през 1939г. На последната страница на книгата, той включил 
скромна криптограма, която читателя можел да се опита да разшифрова. 
Скромен или не, кодът на Д’Агапеев вече 70 години остава неразбит. 

Шифрите на Бейл 

 
Искате ли $40 милиона в злато, сребро и бижута? Трябва само да решите 
няколко шифъра. Предполага се, че съкровището е затворенo в Бедфорд, 
Вирджиния от Томас Джеферсън Бейл, който поверил шифрите на местен 
кръчмар. След смъртта на кръчмаря, негов приятел прекарал 20 години в опити 
да разшифрова кодовете и накрая успял с един от тях – този, който описва 
съкровището. Въпреки многобройните опити, останалите 2 шифъра така и не 
били разкодирани. 

Надписът в Шугбору 

O‐U‐O‐S‐V‐A‐V‐V. Тези букви са издълбани в камък точно под картината на 
Николас Пусен, “Пастирите на Аркадия” в Стафордшир, Англия. Според 
легендите Пусен бил член на Ордена на Сион и буквите посочват 
местоположението на Светия граал. 

Китайските кюлчета злато 

 
Тези кюлчета са покрити с изображения, странни символи, китайски 
йероглифи и неизвестни букви и кодове на латински. Били са съхранявани в 
Шанхай, Китай и са прехвърлени в американска банка през 1933г, но и до ден‐
днешен се спори за стойността им. 
 Най‐странните експерименти 
 

 
 

 
 

Сърцебиенето на мъртвеца 

   На 31 Октомври 1938г. Джон Дийринг изпушва последната си цигара, сяда на 
стола. Пазачът слага черна качулка на главата му, мишена на гърдите му и 
електронни сензори на китките му. 

Дийринг доброволно участвал в уникален експеримент, който трябвало да 
запише сърдечния му ритъм докато го екзекутирали. Лекарят на затвора д‐р 
Стивън Бесли решил, че след като Дийринг и без това щял да бъде екзекутиран, 
науката можела да се възползва от това. 

Електрокардиограмата показала, че въпреки спокойният вид на Дийринг, 
сърцето му биело като лудо със 120 удара в минута. Шерифът дал заповед за 
стрелба и сърдечният ритъм на Дийринг се покачил на 180 удара в минута. 
Четири куршума го пронизали в гърдите, един от които попаднал точно в 
сърцето му. Сърдечният му ритъм затихвал и 15.4 секунди по‐късно спряло. 

 
Пусни ток на кучето 

   Когато Станли Милграм публикувал резултатите от експеримента си през 
1963г., това шокирало цялото научно общество. Някои учени не повярвали, че 
човек може да бъде манипулиран толкова лесно и започнали да търсят дали 
Милграм не е допуснал грешки. Чарлз Шеридан и Ричард Кинг решили, че 
участниците в експеримента на Милграм разбирали, че жертвата им не 
страдала в действителност. За да проверят тази възможност, Шеридан и Кинг 
решили да повторят експеримента с една малка разлика. Заменили актьора с 
истинска жертва. Очевидно не можели да използват човек за целта, за това 
избрали сладко, малко кученце. 

Шеридан и Кинг казали на участниците в експеримента, че кученцето било 
обучено да различава мигащата от постоянната светлина. То трябвало да 
застане или отдясно или отляво, в зависимост от светлината. Ако животното не 
застанело на правилното място, участниците трябвало да натиснат бутон, с 
който да му пуснат ток. Силата на тока се увеличава с 15 волта за всяка грешка. 

С увеличаването на волтажа кученцето първо лаело, после подскачало, а накрая 
виело от болка. Доброволците били ужасени. Те крачели нервно, задъхвали се и 
махали с ръце за да покажат на кучето къде да застане. Някои дори се 
разплакали. Въпреки това, повечето, 20 от 26, продължили да натискат бутона 
до достигане на максималния волтаж. 

Изненадващо шестимата, които отказали да продължат били мъже. Всички 13 
жени от експеримента продължили до края. 
Ще си легнеш с мен? 

   Представете си както си вървите из двора на университета във Флорида през 
1978г., привлекателна млада жена да се доближи до вас и ви каже „Забелязах те 
наоколо. Намирам те за привлекателен. Ще си легнеш ли с мен?” 

Вероятни ще си помислите, че сте извадили голям късмет. Е.. не съвсем. 
Всъщност сте станали участник в експеримент, проведен от психолога Ръсел 
Кларк. 

Кларк убедил студентите си от класа му по социална психология да му 
помогнат да разбере кой от двата пола е по‐податлив на сексуално 
предложение от непознат. Единственият начин да разбере бил млади момчета 
и момчета от класа си да излязат на двора и да предлагат на непознати. 

Резултатите не били кой знае колко изненадващи. 75% от мъжете с радост 
приемали предложението, но нито една жена не отвърнала положително на 
привлекателните мъже. Дори повечето от тях настоявали да ги оставят на мира. 

Пробуждане на сексуален интерес у пуяците 

   Пуяците не са предирчиви. Дайте им кукла на пуйка и те ще се опитат да се 
чифтосат с нея, сякаш е истинска пуйка. 
Това заинтригувало Мартин Шейн и Едгар Хейл от университета в Пенсилвания 
и те решили да проверят какъв е минимумът за да заинтригувате един пуяк. 
Провели серия експерименти в тази насока. Те махали една по една части от 
куклата, докато пуякът не изгубел интерес. 

Опашката, краката и крилата липсвали, но птицата била все така 
заинтригувана. Накрая учените оставили само глава на клечка. Учудващо, 
пуякът все още проявявал голям интерес. Дори предпочитал глава на клечка, 
отколкото тяло без глава. 

Поглед през котешки очи 

   През 1999г. учени на чело с д‐р Янг Дан, асистент професор по невробиология 
в Бъркли, упоили котка със содиев пентотал, парализирали я с химически 
препарат и я вързали здраво. След това залепили метални клеми за бялото на 
очите й и я принудили да гледа към екран, показващ сцени с дървета  и човек с 
пуловер. 

Това не е част от филм на ужасите, а забележителен опит за проникване в 
мозъка на живо същество и да се погледне директно през очите му. Учените 
вкарали електроди във визуалния център на мозъка на котката. Електродите 
измервали електрическата активност на мозъчните клетки и предавали 
информацията към близкия компютър, който я декодирал и трансформирал в 
картина. Докато котката гледала към екрана, същите сцени се показали и на 
компютъра. 

Електрификация на човешки трупове 

   През 1780г. италианският професор по анатомия Луиджи Галвани открил, че 
електричеството може да накара крайниците на мъртва жаба да се размърдат. 
Скоро учени от цяла Европа повтаряли експеримента, но не след дълго се 
отегчили от жабите и се обърнали към по‐интересни животни. Запитали се 
какво ли ще стане, ако използват човешки труп? 
Племенникът на Галвани, Джовани Алдини, тръгнал на обиколка из Европа и 
предлагал на хората шанс да видят невероятен спектакъл. Най‐известната му 
демонстрация била на 17‐ти Януари 1803г. когато свързал 120 волтова батерия с 
тялото на убиеца Джордж Форстър. 

Когато Алдини свързал батерията към устата и ухото, лицевите мускули се 
свили и лицето на убиеца се изкривило, сякаш от болка и лявото око се 
отворило. Като за финал, Алдини свързал батерията с ухото и ректума. Тялото 
на Форстър  се разтанцувало. 

Други учени се опитвали чрез този метод дори да съживят мъртвец, но без 
успех. Смята се, че ранните експерименти от 19‐ти век са били вдъхновение на 
Мери Шели за написването на Франкенщайн през 1816г. 

Ноктите ми имат горчив вкус 

   През лятото на 1942г. професор  Лаурънс Лешан стоял в тъмното в бунгало, 
където млади момчета спели. Той повтарял на глас отново и отново фразата 
„Ноктите ми имат горчив вкус”. 

В днешни дни Лешар може да бъде взет за луд, но той е провеждал 
експеримент. Всички момчета имали неконтролируемия навик да си гризат 
ноктите и Лешар искал да провери дали внушението по време на сън ще им 
помогне да се излекуват. 

Първоначално професорът използвал фонограф, който повтарял съобщението 
по 300 пъти на нощ, но след пет седмици фонографът се счупил и Лешар 
трябвало да се заеме със задачата. 

В края на лятото Лешан преглежда момчетата и заключава, че 40% от тях са се 
отказали от вредния навик. 

 
Маймуната и детето 

   В историята се споменават много случаи на деца, отгледани от животни. Често 
децата показват повече животинско поведение, отколкото човешко. Психологът 
Уинтроп Келог се зачудил какво би станало ако ситуацията е обърната. Ако 
животно е отглеждано като човек. Ще започне ли да се държи като човек? 

За да си отговори на този въпрос, през 1931г. Келог взел в дома си седем 
месечното женско шимпанзе Гуа. Двамата със съпругата му започнали да я 
отглеждат като човек и я третирали по същия начин както и десет месечния си 
син Доналд. 

Доналд и Гуа играели заедно и се хранели заедно. Келог ги подлагал на редовни 
тестове за да следи развитието им. Един от тези тестове се състоял в измерване 
на времето за което детето ще стигне бисквитка окачена на въже в средата на 
стаята. 

Обикновено Гуа се представяла по‐добре от Доналд на тези тестове, но не и 
когато ставало въпрос за развитието на говора. Келог се опитвал по всякакъв 
начин да накара шимпанзето да проговори, но без успех. Учудващо Доналд 
също имал затруднения. Девет месеца след началото на експеримента, той 
говорел толкова, колкото и шимпанзето. Един ден Доналд показал, че бил 
гладен като имитирал жестовете на Гуа и Келог решил, че е стигнал достатъчно 
далеч с експеримента. Доналд имал нужда от себеподобни приятели. На 28 
Март 1932г. Гуа била върната в центъра за маймуни. 

 
Дистанционно управляван бик 

   Един ден изследователят от Йеил, Хосе Делгадо, стоял под жаркото слънце 
насред арена за борба с бикове в Кордова, Испания. До него имало огромен, 
ядосан бик. Животното започнало да набира скорост срещу Делгадо, който 
изглеждал беззащитен. Точно когато бикът бил на крачка разстояние, Делгадо 
натиснал бутон, който държал в ръката си и изпратил сигнал към имплантиран 
чип в мозъка на бика. Внезапно животното спряло на място. Изпъхтяло 
няколко пъти и си тръгнало съвсем спокйно. 

Това било експериментална демонстрация за възможностите на неговия 
„стимосийвър” да манипулира поведението. Това бил компютърен чип, 
управляван от дистанционно, който можел да бъде използван за електрическо 
стимулиране на различни части от мозъка на животно. Подобна стимулация 
можела да предизвика най‐различни ефекти, включително неволни движения 
на крайниците, прилив на емоции като любов или ярост, или пък потискане на 
апетита. Както показал Делгадо, чипът дори можел да спре разярен бик. 

Експериментът звучи толкова научно фантастично, че е трудно човек да 
повярва, че е от далечната 1963г. През 70‐те и 80‐те години, проучвания на 
електрическата стимулация на мозъка почти нямало, тъй като се смятало, че 
това е опит да се контролират мислите на хората. През последните години 
обаче се забелязва подновяване на проучванията и учените създават 
дистанционно управлявани плъхове, пингвини и акули. 

Трансплантация на маймунска глава 

   Когато Владимир Демиков представил двуглавите си кучета през 1954г. това 
довело до странна хирургична надпревара между двете суперсили. За да 
докажат, че техните хирурзи са най‐добрите, американското правителство 
започнало да финансира Робърт Уайт, който започнал серия от 
експериментални операции, провеждани в изследователския му център в 
Кливланд, Охайо. Резултатът бил първата успешна трансплантация на 
маймунска глава. 

На 14 Март 1970г. на Уайт и помощниците им отнело часове за внимателното 
провеждане на операция, при която трябвало да трансплантират глава от една 
маймуна върху тялото на друга. Когато маймуната се събудила и разбрала, че са 
сменили тялото й, тя проследила с очи Уайт и му се озъбила. Маймуната 
оцеляла само ден и половина преди да почине от усложнения след операцията. 
Уайт мислел, че е нещо като герой, но хората били ужасени от това, което е 
направил. Въпреки всичко Уайт стартирал кампания за събиране на средства за 
трансплантация на човешка глава. Дори говорил с Крейг Жетовиц, който бил 
почти изцяло парализиран и се съгласил да бъде първият, подложил се на 
процедурата. Обществото все още е далеч от приемането на идеята за 
трансплантация на човешка глава, но с хора като Уайт това може и да стане 
реалност един ден. 

Полезно промиване на мозъци 

   Д‐р Евен Камерън вярвал, че е открил лек за шизофренията. Теорията му 
била, че мозъкът може да бъде препрограмиран да мисли по правилния начин 
като му се внушават насила нови мисли. Методът му бил да сложи слушалки на 
пациентите си и да им пуска повтарящи се фрази. 

През 50‐те и 60‐те години, стотици пациенти на Камерън станали неволно 
негови тестови субекти – независимо дали страдали от шизофрения или не. 
Някои пациенти имали само дребни оплаквания, като безпокойство при 
менопауза, но били упоявани, завързвани за легло и насилвани да слушат с дни 
фрази от рода на „Хората те харесват и имат нужда от теб. Имаш вяра в себе 
си.” 

Веднъж, за да тества техниката си, Камерън дрогирал пациентите си и ги 
накрал да слушат „Когато видиш лист хартия ще искаш да го вдигнеш”. По‐
късно ги завел в местен гимнастически салон, насред който имало лист хартия. 
С радост установил, че много от тях неволно тръгнали да го вземат. 

Когато от ЦРУ научили за дейността на Камерън, те се заинтересовали и 
започнали да го спонсорират. В крайна сметка от агенцията заключили, че 
техниката на Камерън е провал и му спрели парите, което го накарало сам да 
признае, че експериментът му бил „десет годишно пътуване по грешен път.” В 
края на 70‐те група от бивши пациенти на Камерън повдигнали обвинения 
срещу ЦРУ и достигнали до извънсъдебно споразумение за необявена сума 
пари. 

Докторът, който пие повръщано 

   Колко далеч бихте стигнали за да докажете теорията си? Стъбинс Фирт, 
доктор от Филаделфия в началото на 19‐ти век направо преминал границата. 
Той забелязал, че жълтата треска се появява през лятото, но изчезва през 
зимата. От това Фирт заключил, че болестта не е заразна. Според него 
заболяването се причинявало от редица стимуланти като топлина, храна и 
шум. 

За да докаже теорията си, Фирт искал да демонстрира, че колкото и да се излага 
на жълтата треска, няма да я прихване. Започнал като направил малки разрези 
на ръката си и ги полял с прясно повръщано от пациент с жълта треска. Не се 
разболял. 

След това намазал с повръщано очите си. Сложил малко в тенджера на котлон 
и вдишал изпаренията. Направил повръщаното на хапчета и ги глътнал. 
Накрая стигнал до там, че изпил цяла чаша с повръщано. Въпреки всичко това, 
той не успял да се разболее. 

В експеримента си Фирт свободно обменял телесни течности с болни от жълта 
треска – кръв, слюнка, пот, урина. Успява да докаже теорията си. За съжаление 
грешал. Жълтата треска е изключително заразна, но се предава само по кръвен 
път, обикновено при ухапване от комар. Цяло чудо си е, че Фирт е останал жив 
след всичко това. 

Изражения на лицето при обезглавяване на плъх 

   През 1924г. Карни Ландис, завършил психология в университета на Минесота, 
провежда експеримент за да установи дали емоциите предизвикват характерни 
изражения на лицето. 

Повечето от участниците в експеримента му били негови бивши съученици. 
Той нарисувал на лицата им линии за да може по‐лесно да разчита движенията 
на мускулите. След това ги изложил на различни стимули за да провокира 
силна психологическа реакция. В точния момент той правел снимки на лицата 
им. Карал ги да миришат амоняк, да гледат порнографски снимки и да бъркат в 
кофа с жаби. Кулминацията на експеримента била, когато им подал жив плъх 
и ги накарал да го обезглавят. 
Първоначално повечето отказали, но в крайна сметка две трети го направили. 
Ландис забелязал, че повечето изпълнили задачата доста несръчно. За 
останалата една трета от участниците, Ландис взел нож и обезглавил плъха 
вместо тях. 

Експериментът на Ландис показва до къде биха стигнали хората, които участват 
в експерименти, независимо какво се иска от тях. Младежът така и не успял да 
разбере, че готовността на участниците в експеримента е много по‐интересна, 
отколкото израженията на лицата им. Той обаче останал фокусиран върху 
първоначалната си цел, въпреки че така и не успял да напасне емоциите с 
израженията. Оказва се, че хората използват голямо разнообразие от 
изражения за да покажат една и съща емоция. 

Затворът в Станфорд 

  Филип Зимбардо бил любопитен по въпроса защо затворите са изпълнение с 
толкова насилие. Дали заради характерите на самите затворници или 
причината е в корозивния ефект от затворническата система? 

За да разбере, Зимбардо създава фалшив затвор в мазето на психологическия 
отдел в Станфорд. Той вербувал нормални мъже като доброволци – хора без 
криминални досиета и определени като нормални от психологическите 
тестове.  На случаен принцип ги разделил на две и едната половина трябвало да 
бъдат затворниците, а другата пазачите. Планът му бил след две седмици да 
провери как тези примерни граждани се отнасят един с друг. 
Социалните условия във фалшивия затвор се влошавали с голяма скорост. През 
първата нощ затворниците се разбунтували, а пазачите, чувствайки се 
заплашени от неподчинението на затворниците, започнали да отвръщат на 
нападенията. Те измисляли изобретателни начини да дисциплинират 
затворниците, като провеждали случайни проверки, намалявали времето в 
банята, обиждали ги, будели ги през нощта и ги лишавали от храна. 

Затворниците започнали да се огъват. Първият се отказал само след 36 часа, 
крещейки, че се чувства сякаш „изгаря отвътре”. През следващите шест дни 
още четирима го последвали. Бързо станало ясно, че експеримента се превръща 
в нещо повече от игра. 

Дори Зимбардо започнал да изпитва психологическите ефекти на ситуацията. 
Той започнал да изпитва параноичен страх, че затворниците му планират 
бягство и се опитал да убеди истинската полиция да му помогне. За щастие 
Зимбардо се усетил навреме. Били минали само шест дни, но щастливите 
колежанчета вече се били превърнали във враждебни затворници и садистични 
пазачи. 

На сутринта Зимбардо съобщил на всички, че могат да се приберат. 
Затворниците били облекчени, но пазачите не били въодушевени. На тях има 
харесвала новата власт и не искали да се отказват. 

Хибрид между човек и маймуна 

   Десетилетия наред се носели слухове, че руснаците  са провеждали 
експерименти с цел да създадат хибрид между човек и маймуна, но чак след 
падането на Съветския съюз и разсекретяването на руските архиви, слуховете се 
потвърждават. 

Д‐р Илия Иванов бил световно признат експерт по ветеринарно репродуктивна 
биология, но искал да направи нещо повече в живота си. През 1927г. той пътува 
до Африка за да чифтоса човек с маймуна. 

За щастие опитите му не били успешни. До голяма степен провалът му се 
дължал на това, че трябвало постоянно да крие истинската цел на 
експериментите си пред екипа на лабораторията в западна Гвинея. Ако 
откриели какво се опитвал да направи, пише той в дневника си, „това ще доведе 
до много неприятни последствия”. Принуден да работи тайно, той не можел да 
направи почти нищо, въпреки че е записал два неуспешни опита изкуствено да 
осемени женски шимпанзета с човешки сперматозоиди. 
Разочарован, Иванов се връща в Съюза. Със себе си води орангутана Тарзан, 
надявайки се да продължи изследванията си в по‐добра обстановка. Той 
започнал да търси доброволки, които да износят детето на Тарзан и учудващо 
успял да открие няколко. Обаче Тарзан умрял, а Иванов бил изпратен в затвора 
за няколко години. Това слага край на изследванията му. Носят се слухове, че 
други руски учени са продължили работата на Иванов, но няма доказателства 
за това. 

Налагане на хетеросексуално поведение у хомосексуален мъж 

   През 1954г. Джеймс Олдс и Питър Милнър отриват центъра на удоволствието 
в мозъка. Електрическата стимулация пораждала усещане за голямо 
удоволствие и сексуално възбуда. Те демонстрирали откритието си като 
свързали жици с мозъка на плъх и показали, че когато плъхът разбере, че може 
да си доставя удоволствие като натиска ръчка, той го прави до 2000 пъти на час. 

През 1970г. Робърт Хийт се готвел за нещо много по сложно от откритието на 
Олдс и Милнър. Той решил да провери дали продължителната стимулация на 
центъра на удоволствието  може да превърне хомосексуален мъж в 
хетеросексуален. 

Хийт нарекъл хомосексуалния си пациент В‐19.  Вкарал в мозъка му електроди 
и внимателно го стимулирал. Скоро младежът започнал да показва повишена 
сексуална мотивация. Тогава Хийт пригодил устройството, така че В‐19 да може 
да се стимулира сам. Това като да пуснеш дете в сладкарница. В‐19 бързо се 
пристрастил към натискането на бутона. В една три часова сесия той натискал 
бутона 1500 пъти докато, както описва Хийт „ не изпадна в почти непреодолима 
еуфория и въодушевление и трябваше да бъде спрян.” 

   В този стадии на експеримента, либидото на В‐19 било толкова голямо, че 
Хийт решил да премине към последния етап и да представи на В‐19 сексуален 
женски партньор. С разрешение от съда, Хийт уредил 21 годишна проститутка 
да посети лабораторията и я оставил в една стая с В‐19. В продължение на час В‐
19 не направил нищо, но после проститутката проявила инициатива и двамата 
осъществили сексуален акт. Хийт сметнал това за положителен резултат. 

Малко е известно за В‐19 след експеримента. Хийт пише, че младежът се е 
върнал отново към хомосексуалния си живот, но е имал афера с омъжена жена. 
Хийт оптимистично решил, че това е поне частичен успех. 

 
Двуглавите кучета на Демиков 

   През 1954г. Владимир Демиков шокира света с хирургично създадено двуглаво 
куче. Той присажда главата, раменете и предните крака от малко кученце върху 
възрастна немска овчарка. 

Демиков показвал кучето пред репортери по цял свят. Журналистите ахвали 
когато двете глави пиели едновременно от купичка с мляко, а след това млякото 
изтичало през несвързания хранопровод на малкото кученце. Съветският съюз 
гордо се хвалили, че кучето е доказателство за напредналата им медицина. 

През следващите 15 години Демиков създава общо 20 двуглави кучета. Нито 
едно от тях не оживява дълго поради проблеми с отхвърляне на тъканите. 
Рекордът му бил един месец. 

Демиков обяснява, че кучетата са били част от серия експерименти на 
хирургически техники, чиято цел била да се научи как да трансплантира 
човешко сърце и бял дроб.  Д‐р Кристиан Барнард успява да постигне неговата 
цел през 1967г. 

 
Подчинение 

   Представете си, че сте доброволец в експеримент, но когато отивате в 
лабораторията, от вас искат да убиете невинен човек. Отказвате, но учените ви 
заявяват, че „Експериментът го изисква.” Ще се съгласите ли да убиете човек? 

Почти всеки казва, че в такава ситуация никога не би извършил убийство. 
Експериментът на Станли Милграм в университета Йейл през 60‐те години 
показва, че всеобщо приетото вярване е грешно. Ако искането е представено по 
подходящият начин, почти всички ще се съгласят да станат убийци. 

Милграм казва на доброволците си, че участват в експеримент за ефектите от 
наказанието и ученето. Един от доброволците (който всъщност бил актьор, 
поставен от Милграм) трябвало да запомни серия от словосъчетания. Друг 
доброволец трябвало да пуска ток на актьора всеки път, когато сбърка. Силата 
на тока се увеличавала с 15 волта за всеки грешен отговор. 

Експериментът започнал. Актьорът започнал да дава грешни отговори и много 
скоро токът достигнал 120 волта. Тогава актьорът заплакал и викал, че го боли. 
При 150 волта се гърчел от болка и настоявал да го пуснат. Объркани, 
доброволците се обърнали и питали трябва да го пуснат. Отговаряли му, че 
„Експериментът изисква от него да продължи.” 

Милграм не се интересувал от ефекта на наказание и учене. Всъщност искал да 
види колко дълго хората ще продължават да натискат бутона преди да се 
откажат. Дали ще послушат учените и ще стигнат до там ,че да убият човек? 

За изненада на Милграм, въпреки че чували агонията на човека в другата стая, 
две трети от доброволците достигнали до последният етап от 450 волта, когато 
актьорът се правел на мъртъв. Участниците в експеримента се потели и 
треперили, някои дори се смеели истерично, но продължите да натискат 
бутона. Когато доброволците не можели да видят или чуят страдащия, почти 
всички стигали до края. 
Надрусан слон 

   Какво ще стане ако дадете ЛСД  на слон? На 3 Август 1962г. в Оклахома 
учените решили да проверят. 

Уорън Томас, директор на градския зоопарк, инжектирал на слона Туско 297 
милиграма ЛСД. С Томас били двама учени от медицинския университет, Луис 
Уест и Честър Пиърс. 

297 милиграма  ЛСД е огромна доза – почти 3000 пъти по‐голяма от обичайната 
за човек. Това е най‐голямата доза ЛСД давана на живо същество. Учените 
решили, че като ще дават ЛСД на слон, не трябва да си играят на дребно. 

По‐късно Томас, Уест и Пиърс обясняват, че експериментът е имал за цел да 
провери дали ЛСД ще предизвика у слона временна лудост – състояние, в което 
мъжките слонове изпадат понякога и стават изключително агресивни, а лепкава 
течност излиза от слепоочните им жлези. 

Туско реагирал като ужилен от пчела. Обикалял в кръг няколко минути след 
което се килнал на една страна. Ужасени, учените се опитали да го свестят, но 
след около час слонът бил мъртъв. Тримата учени излезли със заключението, че 
„Изглежда, слонът е силно чувствителен към ефекта на ЛСД”. 

През следващите години се спори дали ЛСД е убило Туско или лекарствата, 
които са използвани за съживяването му.  20 години по‐късно Роналд Сигел 
решил да прекрати спора като даде на два слона почти същата доза. Трябвало 
да подпише споразумение, че ще замени двете животни, ако нещо се случи с 
тях. 

Вместо да инжектира ЛСД в слоновете, Сигел го смесил с водата им. По този 
начин слоновете не само, че оживели, а и не изглеждали особено разстроени. 
Изглеждали мудни, крачели напред назад и издавали странни звуци, но само 
след няколко часа се оправили. 
 Най‐странните застрашени от изчезване 
животни 
Учените са открили над 20 000 вида риби, 6000 вида влечуги, 9000 птици, 15000 
бозайника и над милион насекоми. Представяме ви някои от най‐странните и 
невероятни животни, които са застрашени от изчезване. Много от тях са 
забележително красиви, докато други точно обратното, но всеки един от тези 
животински видове си има своята изключителна история. 

Соленодон 

Не, това не е гризач. Странният соленодон е бозайник, открит наскоро в Куба. 
Макар да изглежда като плюшена играчка, бозайникът инжектира силна 
отрова през зъбите си, подобно на змия – това е единственият бозайник, който 
го може. Соленодонът е лесно раздразним и реагира дори на падащо листо. 
Видът се храни с мърша и насекоми и e жизненоважен за екосистемата си. 
Учените са го смятали за изчезнал, докато не са открити няколко през 2003г. В 
момента соленодоните са изключително близо до изчезване. 

 
Какапо 

Това е не само най‐редкия, но и най‐странният вид папагали в света. Какапо е 
нощна птица, която не лети, а предпочита да върви километри през горите 
всяка нощ. Тя е най‐тежкият папагал в света с тегло 3.6 кг. и може да се види в 
Нова Зенландия, където се срещат и други редки птици. Останали са само 62 
папагала от този вид в света. 

 
Морски дявол 

Голямата, грозна и бодлива риба от снимката е женският морски дявол. 
Мъжкият е 20 пъти по‐малък и представлява малкото петно, върху нея. Той се 
заравя в женската със зъбите си и тя го „храни” докато не изгуби очите си, 
вътрешните си органите и накрая живота си. До тогава тя вече е получила 
спермата му и той вече е ненужен. 

Лесбийски гущери 

 
Тези американски, пустинни гущери се възпроизвеждат въпреки, че всички са 
женски. По интересен начин някои от тях симулират сексуален акт, както при 
обикновените гущери.  Доказано е, че по‐този начин се възпроизвеждат по‐
успешно. 

Киви 

Всички знаят, че Киви е застрашена от изчезване безкрила птица. За да 
компенсира липсата на крила, Киви всъщност е агресивна и своенравна малка 
птица. Тя е единствената с мустаци и е способна да надушва храната и 
опасностите както при кучетата. Всъщност тя има най‐развитото обоняние сред 
птиците. Това може би се дължи и на факта, че Киви са единствените птици с 
изпъкнали ноздри. Противно на повечето твърдения, Киви има крила, но те са 
много малки и се забелязват трудно под пухкавите пера. Още интересни факти 
за чудатата птица: яйцата са доста тежки, около една пета от теглото им; 
двойките могат да съжителстват по 30 години; женските са по‐големи от 
мъжките.  Всъщност таткото гледа малките докато майката ловува . Птиците 
Киви са най‐малките безкрили птици на земята. 

 
Олм 

Необикновената амфибия е сляпа, живее до 100 години и издържа 10 години 
без храна. Живее в подземните води на Италия, Хърватска и Херциговина, 
където изумява местните с кожата си, която напомня човешката. За разлика от 
другите амфибии, Олмът прекарва целия си живот във водата. 

Прилеп Бъмбълбий 

Миниатюрният прилеп достига големина до 2 см. Тези малки бозайници летят 
като колибрита и като всички прилепи предпочитат пещерите и се хранят с 
насекоми.  Този вид прилепи се среща в Тайланд и е един от 12‐те най‐
застрашени от изчезване видове. Останали са по‐малко от 200 

 
Ай Ай 

Тези примати са единствените бозайници, които използват ехолокация за да 
ловуват. Ай Ай живеят в сферични гнезда с малка дупка за вход и изход. 
Използват средните си пръсти за да се закачат по дърветата, където търсят 
насекоми. Може би заради необичайно големите си очи и уши, това уникално 
животно е смятано за демон или лоша поличба. Обитаващи Мадагаскар, Ай Ай 
често са убивани от суеверните обитатели на острова. 

Качулат тюлен 

 
Мъжките арктически тюлени от този вид имат издута качулка на черепа. 
Когато са предизвикани, ядосани или просто се фукат, мъжките качулати 
тюлени надуват качулките си, които са с диаметър до 30 см. За съжаление 
заради глобалното затопляне, което причинява топенето на арктическия лед, 
качулатите тюлени са се превърнали в застрашен вид. 

Ехидна 

Ехидната е един от двата вида бозайници, които снасят яйца. Макар да 
изглежда като голям таралеж, покритото с шипове създание е плахо и 
срамежливо. Ехидната има дълга, влажна муцуна и още по‐дълъг език, който 
използва за да лови термити. Няма зъби и затова „дъвче” термитите като ги 
смачква с езика си. Има 4 вида ехидна и заедно с птицечовката са единствените 
еднопроходни (бозайници снасящи яйца). 

 
Монито дел монте 

„Малката планинска маймуна” от Южна Америка всъщност не е маймуна, а 
двуутробно, мигрирало от Австралия преди много време. Доста е дребно – само 
12 сантиметра. Те са нощни животни, хранят се с месо и са известни (сред 
учените) с необикновената си опашка, в която могат да натрупат достатъчно 
мазнини за да увеличат двойно размера си. Това им позволява да издържат 
дълго време без храна. 

Пингвинът с искрящо жълти очи 

 
Жълтоокият пингвин, обитаващ Нова Зенландия, е най‐редкия и странен 
пингвин в света. Може да се гмурка на 120 метра дълбочина и предпочита да 
гнезди в гората, вместо на плажа. Поради изсичането на крайбрежните гори, 
необикновеният пингвин е застрашен от изчезване. 

Птицечовка 

Отровна е, има патешка човка, крака като на видра, тяло на бозайник и снася 
яйца. Птицечовката и ехидната са единствените еднопроходни (бозайници, 
снасящи яйца). Обитава Австралия и Тазмания, където  през  19‐ти век са 
избивани почти до изчезване заради кожата си, но през 20 век са обявени за 
защитен вид. Въпреки това, те продължават да биват избивани от 
бракониерите. 

 
Призрачна жаба 

Слаботелесната призрачна жаба има специални приспособления, които й 
позволяват да обитава бурни потоци в Южна Африка. Малките имат уста във 
формата на диск, с която се прикрепват, а възрастните имат пръсти като 
вендузи, с които се задържат към камъните във водата. 

 
Лилава жаба 

Тя наистина е лилава. Но не цветът е уникален при нея. Лилава жаба прекарва 
по‐голямата част от годината на 4 метра под земята. Открита е през 2003г. в 
Керала. Местните знаели за уникалната жаба от години, но учените не им 
вярвали. Причината лилавите жаби да са открити толкова късно е защото 
излизат на въздух само за 2 седмици по време на дъждовния сезон. 

 
Дутонг (голямо морско тревопасно) 

Дутонгът има общи белези с морската крава и е далечен роднина на слонът. 
Уникалното при него е, че има разделена опашка (като при китовете), която 
използва за да стои изправен на нея и да държи главата си над водата. Дугонгът  
е заплашен от бракониерите, които ги избиват заради месото, маслото, кожата 
и костите. Видът е изключително застрашен. 

 
Скоклив заек 

От години скокливият заек е преписван към различни животински видове – към 
пустинни гризачи, катерици и дори към бодливи прасета. Сега е отделен вид и 
напомня както на кенгуру, така и на заек. Има къси крайници с нокти, които 
използва за копаене, както и много подвижни уши, които могат да се затворят 
за да предпазват ушния канал. Заема много смешна позиция когато ляга: 
изпъва краката си напред, след което си отпуска главата и ръцете направо на 
земята. 

Суматрийски заек 

 
Това е най‐редкият вид зайци в света, който е забелязван само два пъти за 
повече от век. Местните дори не знаели за съществуването му. Смята се, че е 
почти изчезнал. (Има само няколко снимки на това изключително рядко 
срещано животно.) 

Ленивец 

Ленивецът е от семейство непълнозъби, в което влизат още мравоядът, 
броненосецът и ехидната. Повечето непълнозъби са изчезващи видове. Има 
много необикновени факти за ленивците. Всички имат три пръста, но само два 
нокътя. Често ловуват на групи. През по‐голямата част от живота си висят по 
дърветата. Върху ленивците живеят повече от 600 вида бактерии, растения и 
животни. Необикновените създания могат да завъртат главата си на 270 градуса. 
Друг интересен факт е, че обичат да  пият бира. 

 
 Най‐тайнствените места в света 
Светът е пълен със загадки и мистерии, които са трудни за обяснение, а някои 
от тях едва ли ще можем някога да разгадаем. Има неща които са се случвали и 
продължават да се случват, които са странни за нас и не можем да открием 
логичен отговор за тях. Но може би понякога така е по‐добре. За някои от  тези 
невероятни места в света ще стане дума малко по‐ надолу. 

Бермудският триъгълник 

Тази част на света е забулена в толкова тайни и мистерии, че човек само 
потръпва при мисълта за Бермудския триъгълник. Опасната  зона  в 
Атлантическия океан се намира между три мислени прави, които съединяват 
бреговете на Флорида, Бермудските острови и Пуерто Рико. На това място са 
загинали хиляди хора и при изключително странни обстоятелства са изчезвали 
кораби от древни времена,  че чак до днес. Много теории и хипотези са 
изговорени в наши дни, опитващи се да обяснят необикновенните  явления 
случващи се точно тук. Едни от тях са, че там има огромна черна дупка, която  
поглъща всичко след себе си или пък заради т.н. електронна мъгла, която  
прави плавателните съдове неконтролируеми. Най‐честите слухове, които 
можете да чуете са свързани с паранормални явления и извънземни, които 
нападат хората. За жалост малко са тези, които са успели да оцелеят и са се 
завърнали невредими по родните си места, за да ни разкажат, за това което са 
преживели и за да можем  най‐накрая да разкрием  многовековната загадка, 
свързана с Бермудския триъгълник. 

Линиите на Наска 

В един прекрасен ден на 1939 година американският учен Пол Косок достига до 
невероятно откритие, което е колкото уникално и неповторимо, толкова и 
необяснимо.  То представлява странни линии издълбани в скалите на Пампа 
Сан Хосе в непосрествена близост до град Наска в Перу. Някои от  линиите  са 
дълги повече от 300 метра  и оформят различни геометрични 
фигури(триъгълници, трапeци, конуси, спирали)  и картини на  животни и 
птици, като тяхното съществуване датира още от преди 2000 години.  Много 
бързо новината за откритието достига до всички краища на света и всеки 
започва да се пита: Какво е това? Кой го е направил?  Какво представлява? Дали 
е знак от извънземните  или пък символизира древна религия? Много въпроси, 
но няма ясен отговор. 
Учените се опитват да си обяснят тяхната поява по няколко начина. Единият от 
тях е, че това е древен астрономически календар,  другият, че това място 
представлява пантеон на  езически  богове, трети смятат, че тук е имало 
извънземно летище и т.н. 

Къде всъщност e истината? Крие се някъде из дълбоките двери на времето, 
които ще си останат завинаги скрити  за нас. 

Стоунхендж 

Кой ли не е чувал за Стоунхендж? Нека си признаем, че той е една  от най‐
неразгадаемите  мистерии в света, които и до днес мъчат учени и любители. 
Каква е цялата история на това мегалитно чудо, можем само да се чудим или да 
се заблуждаваме, че сме открили със сигурност истината. 

Най‐прочутият мегалитен паметник в света е разположен в равнината 
Солсбъри в графство Уилтшир в Обединеното кралство. Неговата поява се 
отнася преди повече от 5000 години, като с течение на времето  голяма част от 
предишния  му блясък и мощ са заровени под земята. Може би ще се запитате 
какво е билo предназначението му? Дали е играел ролята на астрономическа 
обсерватория, дали е изпълнявал религиозни функции или  пък представлява  
нещо свръхестествено, нещо което трудно може да се обясни? 
Една от теориите  говори, че той е издигнат  от древните друиди, но за 
съжаление не се знае много за неговите строители.  Сигурно е обаче, че 
построяването му има култов характер, тясно свързан с лятното слънцестоене и 
е имал древно религиозно значение. 

 
 Най‐ужасяващите пътища на планетата 
Ако сте фенове на екстремното, ако мечтаете да изживеете истинска тръпка, 
която да помните винаги, ако искате цялото ви тяло да кипи от адреналин, че 
чак разумът ви да се замъгли, ако желаете да почувствате буквално какво е да се 
живее на ръба, имам чудесно предложение за вас. Просто прочетете малко по‐
надолу, за да разберете за какво става въпрос. 

Пътят на смъртта в Боливия – „Юнгас Роуд” 
 

Това е най‐страшният и опасен път, който изобщо може да съществува в света 
(за такъв е определен през 1995 ‐та). Неговата дължина е около 72 км. и 
представлява същински ад за всички, които имат „ щастието” да изпитат 
невероятното чувство да минат по него. Той е единственият начин засега да се 
стигне по суша до столицата на Боливия, Ла Пас от малкия град Короико, 
намиращ се в западната част на страната. Шосето е изключително тясно( има 
широчина от 3 метра) и е много трудно да се разминат две превозни средства. А 
си представете какво е когато се засекат два големи тира, защото това е 
обичайна гледка. Маршрутът на Юнгас Роуд е наситен с особено остри завои, от 
които може да ти се завие свят, прекосява скалиста и назъбена местност, 
заобиколена от почти 40 метрова пропаст, в която ако паднеш няма измъкване 
жив. Не е напълно ясен броят на загиналите тук, но се знае, че със сигурност 
жертвите надхвърлят хиляди. Горе – долу на всеки две седмици се случват 
трагични инциденти, но това вече не прави никакво впечатление на местните. 
Може и да ви звучи зловещо, но си е факт. Хората вече се интересуват по‐скоро 
да занесат по‐бързо продукцията си на пазара в столицата и да изкарат някакви 
пари, отколкото да са потънали в мисли за това дали могат да умрат или не. И 
все пак и до ден‐днешен те помнят мрачното събитие, което се случило на 
планинското шосе през 1983 – та година. Тогава шофьор на автобус не успява да 
влезе в един от завоите и пропада в бездната с още 100 негови спътници. 

Проходът „Лос Караколе” в Андите 

 
 
Това шосе е истинско предизвикателство за всеки един шофьор, било и то и 
най‐опитният. То е толкова стръмно , че чак тръпки да те побият. Страшните 
завои се редуват един след друг и тук трябва да се движиш с изключително 
ниска скорост, ако искаш да се измъкнеш невредим. На всичкото отгоре не са 
поставени никакви обезопасителни съоръжения и мантинели. Имайки 
предвид, че се намира в Андите почти през цялата година е покрит със снежна 
покривка и трябва да си безкрайно внимателен. Пътят минава между 
Аржентина и Чили и по него редовно се движат дори автобуси с туристи. 

Пътят от Москва до Якутск 

 
Кой би си помислил, че това кално поле представлява всъщност цяла 
магистрала. Като се замислим е по‐зле дори и от нашите най‐лоши пътища, 
което от части си е трудно за вярване, тъй като Русия е много по‐напред с 
материала от нас. Наблизо преминава река Лена, която най‐редовно напоява 
бреговете си с вода и сами можете да си представете в какво блато се превръща 
така наречената магистрала. Ако ли пък не прелива дъждовете свършват тази 
работа, така че както и да го погледнем пътя никога не остава сух и просто 
измъкването от този почти 1000 километров ад понякога изглежда като мисия 
невъзможна. Редовно се случва да се образуват километрични опашки от 
потънали в калта коли и тирове, което прави пътуването направо непоносимо. 

Тунелът „Гуо Лян” в Китай 

 
Тунелът, който е дълбан в скалите в продължение на доста време през 1977 
година е отворен за движение на превозни средства. Отсечката, която има 
дължина около 1200 метра и широчина на пътните платна 8 метра, 
представлява едно огромно изпитание за нервите, търпението и уменията на 
водачите. Страховитото трасе е причинило не една и две катастрофи, като там и 
най‐малкото невнимание може да коства живота на човек. 

 
Проходът „Ван Зил” в Намибия 
 

 
 
Този път е може би идеален за почитателите на офроуд карането, но и за 
професионалисти си е живо приключение и да не кажа мъчение. Тук в 
действителност няма асфалт, а само грамадни камъни и трева, които могат да се 
преминат само с джип. Маршрутът е пълен с безкрайно опасни и стръмни 
завои и е с дължина около 15 км., чието изминаване може да ти се стори цяла 
вечност. 
 Най‐ценното откритие на археологията 
 

 
 
Хауърд Картър намира тонове злато и  
скъпоценни камъни в гробницата на  
Тутанкамон. 
 
В предишната част на поредицата ви разказахме за упоритостта на археолога 
Хауърд Картър, който след цели шест години най‐накрая намира това, което и 
сам не е вярвал, че ще намери – гробницата на младия фараон Тутанкамон. И 
най‐смелите мечти на англичанина са бледи отражения на това, което той и 
екипът му откриват в последния дом на детето‐фараон. 
 
Това, което наистина озадачава Картър и благодетеля му лорд Карнарвън, е 
фактът, че въпреки че гробницата е била посещавана от крадци в миналото, 
грабителите по една или друга причина не изнасят почти нищо от тоновете 
злато и скъпоценни камъни. За стотиците години, откакто археологията 
съществува като наука, нито едно голямо откритие от древното минало не е 
намирало такъв шумен отзвук в печата и сред обществото, както откриването на 
гробницата на Тутанкамон. 
 
Освен безспорно много популярната легенда за “проклятието на фараона” (за 
която ще ви разкажем следващия път) популярността на откритието на Хауърд 
Картър се дължи и на несметните богатства, които той намира в гробницата. 
След като открива най‐накрая точното разположение на гробницата, Картър 
решил да изчака в Египет да се завърне неговият приятел и покровител лорд 
Карнарвън, за да могат двамата заедно да направят първите крачки в 
изследването на последния дом на Тутанкамон. 
 

 
 
Хауърд Картър изследва внимателно покритата с  
ленени завивки мумия на фараона. 
 
На 23 ноември 1922 г. лорд Карнарвън пристигнал с дъщеря си в Луксор. Още 
на следващия ден работниците разчистили цялото стълбище и Картър слязъл 
по 16‐те стъпала и застанал пред запечатаната врата. Сега той видял ясно 
печатите и името на Тутанкамон, но видял и нещо друго – нещо, което трябвало 
да видят почти всички откриватели на гробници. И тук някой го бил 
изпреварил. И тук крадците успели да извършат своето дело преди учените. 
 
След неколкодневна работа на около 10 метра навътре в гробницата Картър и 
хората му стигнали до нова врата. Намерили печатите на Тутанкамон и на 
царския некропол, но и тук личали следите на неканените гости. Затова ученият 
не хранел големи надежди за това какво ще открие в тази гробница. Когато 
отворил обаче тази вътрешна врата, английският археолог останал буквално 
безмълвен. 
 
Минало доста време, докато Картър и Карнарвън с изумление успели да си 
дадат сметка, че току‐що били влезли в истински музей на съкровища. Между 
безброя ценни предмети в това преддверие екипът се натъкнал и на отвор в 
една от стените. Пред погледа на учените се открила странична камера, по‐
малка от тази, в която се намирали, но пълна, дори претъпкана с най‐различни 
предмети и скъпоценности.  
 

 
 
Археологическият екип на Картър пред  
една от вратите в гробницата. 
 
И въпреки че имало ясни следи от мародери (като няколко счупени и 
унищожени предмета), Картър и Карнарвън отново се спогледали учудени – 
защо крадците са си правили труда да влязат тук, а не са изнесли откритите 
скъпоценности? 
 
В голямото преддверие обаче не се виждали нито саркофаг, нито мумия. 
 
Но когато за пръв път огледали по‐обстойно всички стени, те открили, че 
между стоящите на стража статуи имало още една, трета запечатана врата. За 
съжаление обаче по нея имало следи, които недвусмислено сочели, че и тук 
били влизали крадци. Какво още можела да крие тази стая или този втори 
коридор? И ако зад вратата се намирала мумията, дали тя не била вече 
повредена? 
 
Само в преддверието имало 600 до 700 предмета, които били събрани в 34 
огромни сандъка, които на 13 май 1923 г. с теснолинейка били транспортирани 
до кораби на Нил. Така към средата на февруари 1923 г. помещението било 
опразнено. 
 
Най‐после се освободило място за работата, която всички очаквали с 
напрежение: можело вече да пристъпят към отварянето на третата запечатана 
врата между двете статуи‐стражи. 
 
Сега щяло да се изясни дали мумията се намирала в следващото помещение. 
Хауърд Картър отворил вътрешната врата в петък, на 17 февруари, в 2 часа 
следобед. Това, което археологът видял, надминавало всички очаквания, то било 
направо невероятно, но и в първия момент абсолютно необяснимо. 
 

 
 
Разопаковането на мумията на Тутанкамон. 
 
Те наистина се намирали пред входа на погребалната камера със саркофага. На 
няколко сантиметра от вратата се сблъскали с един необикновено голям, 
навярно най‐скъпия саркофаг, който човек някога бил виждал – шкаф, в който 
по всяка вероятност се намирали ковчезите и най‐после саркофагът с мумията. 
 
Саркофагът шкаф (с размери 5,20/3,25/2,75 м) бил обкован от горе до долу със 
злато, а на стените имало инкрустации от блестящо син фаянс, покрити с 
магически знаци, които трябвало да обезпечат покоя на мъртвия. Един и същ 
тревожен въпрос вълнувал учените: разполагали ли са крадците с достатъчно 
време, за да проникнат и в този саркофаг, да осквернят и тази мумия? 
 
Картър открил, че големите двукрили врати на източната страна на шкафа 
били залостени с резе, но не и запечатани. С треперещи ръце той изтеглил 
напречното резе и разтворил скърцащите врати. Пред очите му блеснал втори 
саркофаг. И той бил затворен с резе. Но на това резе вече имало непокътнат 
печат. 
 
Археолозите въздъхнали с облекчение. Досега крадците винаги ги 
изпреварвали. Но тук, до най‐важния обект в цялата гробница те стигнали 
първи. Следователно щели да намерят мумията недокосната, така както била 
положена преди три хиляди години. 
 
Като отишли към другия край на камерата, открили там ниска врата, която 
водела към още едно, но сравнително малко помещение. 
 
От мястото си те могли да обгърнат с поглед всичко, което се намирало в него. 
Можем да си представим какво значат думите на Картър, когато след всичко 
видяно дотогава в гробницата той пише: “Достатъчен беше само един поглед, за 
да установим, че най‐големите съкровища в гробницата се намираха именно 
тук.” 
 
По‐нататъшното изследване на тази най‐голяма находка в историята на науката 
за древността продължило няколко зими. За съжаление първата зима останала 
почти неизползвана заради неочакваната кончина на лорд Карнарвън. В 
следващите месеци били направени най‐важните по‐нататъшни крачки в 
изследването – отварянето на златния саркофаг шкаф, изваждането на 
няколкото скъпоценни ковчега и изследването на мумията на Тутанкамон. За 
целта бил разглобен първият златен саркофаг шкаф. В него имало втори, а във 
втория – трети, а в него – вече се намирал саркофагът с мумията на Тутанкамон. 
 
Само за изнасяне на саркофазите на гробната камера били необходими 84 дни 
тежка физическа работа. Четирите саркофага били съставени от около 80 части, 
а всяка част била тежка, трудно преносима и много крехка.Най‐после на 3 
февруари 1927 г. изследователите видели за първи път напълно разкрития 
ковчег – истинско произведение на изкуството, издялано от един‐единствен 
монументален блок от най‐благороден жълт кварцит. 
 
Той бил дълъг 2,75 метра, широк 1,5 м и 1,5 м висок. Отгоре бил покрит с 
гранитна плоча, тежаща над 600 кг. Когато Картър започнал да развива 
ленените покривки, в които била обвита мумията на Тутанкамон, изведнъж 
блеснала златната маска на владетеля юноша. Металът сияел, сякаш току‐що 
бил излязъл от работилницата. Главата и ръцете били пластично моделирани 
със съвършено майсторство, а тялото – изваяно в плосък релеф. 
 
В кръстосаните си ръце фараонът държал отличията на царското достойнство – 
жезъл и ветрило, инкрустирани със син фаянс. Лицето било от чисто злато, 
очите от арагонит и обсидан, веждите и клепачите – от стъкло с цвета на 
лазурит. Това пъстро лице изглеждало сковано като маска и все пак живо. 
 
Мумията представлявала едновременно великолепна и страшна гледка. Върху 
нея били излети без мярка балсамиращи масла, които се втвърдили, почернели 
и слепили всичко. На фона на тази тъмна, безформена маса сияела с наистина 
царствен блясък златната маска, която покривала лицето. По нея, както и по 
краката не се виждали никакви следи от тъмните масла. 
 
С намирането и на златната маска на Тутанкамон историята за откриването на 
запазената гробница на владетеля дете обаче не може да бъде завършена. 
Защото в следващите месеци се случват странни събития, които възраждат 
древната легенда за “проклятието на фараона”, за която ще ви разкажем 
следващия път. 

 
 Невероятни индийски пещерни храмове 
Преди векове индийски монаси с години издълбавали със собствените си ръце 
невероятни форми в скалите. Те красили стените със стенописи и запълвали 
залите със статуи. Индийските пещерни храмове показват ранните следи от 
човешкия живот и култура и значението на индуизма и будизма в историята. 

Пещерите Елора в Махаращра 
 

30‐те пещери на Елора били издълбани по вертикалния свод на хълмовете 
Чаранандри през 5‐ти век пр.Хр. Храмовете са посветени на будизма, индуизма 
и джайнизма – демонстрирайки религиозната хармония през онези времена. 
Будистките пещери са направени като манастири, в индуските има рисунки на 
различни богове, а в джайнизките таваните са детайлно изрисувани. 

 
Пещерите Ажанта в Махаращра 
 

В повечето пещерни храмове по стените има рисунки, които са исторически 
ценни, но не са особено красиви. Рисунките в Ажанта обаче се смятат за 
произведение на изкуството. През 1‐ви век пр.Хр. всеки сантиметър, освен 
подовете, на тези 34 пещери е украсен с детайлни рисунки. 

Пещерните храмове Вараха в Тамил Наду 
 

 
Комплексът от четири храма е изключителен пример за палавската 
архитектура. Палавите били могъща южноиндийска династия през 7‐ми век пр. 
Хр. които променили издълбаните в скалите пещери в самостоятелни, 
издялани от камък храмове, които днес преобладават в Индия. Храмовете 
Вараха са в чест на бог Вишну и богинята на земята Бхуми 

Пещерите Ундавали в Андра Прадеш 
 

През 4‐ти век пр. Хр. седемте храма на Ундавали били издълбани в 
пясъчниковата скала в чест на Тримурти – индуските богове: Шива, бог на 
трансформацията, Брахма, бог на сътворението и Вишну, върховен бог. Често 
тези богове били почитани поотделно, но пещерите Ундавали подчертавали 
хармоничната връзка между тях. 

 
Пещерите Елефанта в Мумбай 
 

Елефанта се намират на остров в Арабско море. Седемте пещери са разделени 
на две групи – първата е посветена на бог Шива, а втората на Будизма. От 
създаването си през 5‐ти век пр.Хр. до управлението на португалците през 
средата на 16‐ти век, тези пещери са били действащи храмове. Големи 
скулптури на слонове били разпръснати из пещерите, но сега много от тях са 
преместени на други места, като музейни експонати. 

 
Храмът Амарнат в Жаму и Кашмир 

За разлика от повечето пещерни храмове в Индия, Амарнат се основава на 
естествена формация. В пещерата има леден сталагмит – леден блок, стърчащ 
от земята. Сталагмитът се уголемява и се смалява според фазите на луната. 
През 3‐ти век пр.Хр. пещерата е украсена със стенописи и рисунки в чест на бог 
Шива. 

 
Пещерите Удаягири в Мадхя Прадеш 
 

Пещерите са издълбани насред индийски склонове през 5‐ти век пр.Хр. в чест 
на будизма. Освен 14‐те храма, комплексът включва и проход в естествен скален 
каньон, през който е преминавала река. Пещерите Удаягири са най‐известни с 
вратите във формата на “Т” и гигантските скулптури с глави на глиган. 

 
Пещерите Канхери в Мумбай 
 

Тези 109 храма се намират в дълбоките гори на национален парк Санджай 
Ганди. Зелените дървета обгръщат черната базалтова скала на храмовете, а 
масивни каменни стълбове допълват будисткото светилище. Пещерите са били 
населени през 1‐ви век пр.Хр. 

 
Пещерите Бимбетка в Мадхя Прадеш 
 

При положение, че човек живее само няколко десетки години е трудно да си 
представим колко са 100 000 години. Когато през 50‐те години на миналия век 
антрополози открили тези 700 пещери и установили, че са създадени преди 100 
000 години, те били изумени от това как най‐ранните индийци са показали 
живота си с рисунките по стените. 

 
Пещерните храмове Бадами в Карнатакка 
 

Петте храма на Бадами са изключително живописни. Намират се в устието на 
зелено дефиле. Пещерите са издълбани през 6‐ти век пр.Хр. в хълмовете на 
Югозападна Индия в чест на боговете Вишну и Шива и първоизточниците на 
Джайна. Архитектурата е уникална поради смесването на стилови елементи от 
Северна и Южна Индия. 
  
 
 Невероятни природни феномени 
Депресия в земята 

Това е един от най‐страшните природни феномени. С времето водата 
подкопава почвата под повърхността и земята се свлича рязко. Някои от 
дупките са дело на природата, но други са резултат от човешка намеса. 
Отклоняването на водите може да образува празни пространства, а спуканите 
тръби еродират иначе стабилната почва. Понякога дълбоки стотици метри, 
тези дупки поглъщат улици, тротоари и цели сгради. 

 
Каещите се 

Това са изключителни естествени, ледени шипове, кръстени на монаси от Ню 
Мексико понеже приличат на шапките, които носят. Срещат се изключително 
рядко на големи височини, достигат височина над 2 метра и образуват огромни 
полета. Формират се при специфично топене на ледовете и шиповете всъщност 
забавят топенето, тъй като хвърлят сянка, а между тях студеният вятър охлажда 
планината. 

 
Лещовидни облаци 

Това са масивни облаци със силни течения, които могат да издигнат безмоторен 
летец на голяма височина. Тези облаци често се бъркат за НЛО заради формата 
си. Образуват се, когато вятърът набира скорост около голям обект, например 
планина. 

 
Светлинни стълбове 

Това са стълбове светлина в небето, които сякаш идват от никъде. Този феномен 
се наблюдава, когато светлината се отразява право нагоре от ледените кристали. 
Въпреки че изглеждат като солидни лъчове светлина, ефектът  се дължи на 
вашата гледна точка. 

 
Лъжливо слънце 

Също като при светлинните стълбове, лъжливото слънце се дължи на 
светлината, която преминава през ледените кристали. Различната форма и 
посока на кристалите могат да повлияят както на дължината на опашката, така 
и на цветовете на лъжливото слънце. Различни климатични условия на други 
планети в слънчевата система създават ореоли с по четири лъжливи слънца. 
Явлението се е наблюдавало още от древни времена и е описано от египтяни и 
гърци. 
  

Огнени вихрушки 

Огнените вихрушки (наричани още огнени дяволи) се появяват в или около 
бушуващи пожари, когато е на лице точната комбинация от климатични 
условия. Феноменът може да се наблюдава и при други природни бедствия, 
като земетресения или гръмотевични бури. Могат да бъдат изключително 
опасни и причиняват разрушения и смърт на голям радиус. Огнените 
вихрушки достигат до 1600 метра в небето, вятърът в тях се движи с над 160км/ч 
и продължават по 20 минути. 

Оранжева луна 

 
Това е феномен, който много хора са виждали – красива оранжева луна, висяща 
ниско в небето. Но каква е причината за това? Когато луната е ниско на 
хоризонта, светлината, която се отразява в нея трябва да премине през по‐
голяма част от атмосферата ни, която пропуска само жълтото, оранжевото и 
червеното. 

Вечната буря във Венецуела 

Мистериозната Relámpago del Catatumbo (Светкавиците в Катакумбо) е 
уникален природен феномен. В устието на река Катакумбо при езерото 
Маракайбо, Светкавична буря формира волтова дъга висока над пет километра 
през 140‐160 нощи в годината по 10 часа на нощ и над 280 светкавици на час. 
Почти постоянната буря се образува над блатистата местност където река 
Катакомбо се влива в езерото Маракайбо и се счита за най‐големият източник 
на озон на планетата. 

На мястото се наблюдават около 1 176 000 светкавици на година с интензитет 
над 400 000 ампера, които се виждат на повече от 400 км. Това е причината 
феноменът да е известен и като Фарът на Маракайбо, понеже корабите го 
забелязват от далеч и се ориентират по него. Бурите се причиняват от сблъсъка 
между облаците заради силния вятър, идващ от Андите. Метанът от 
разлагащата се органична материя в блатото е по‐лек от въздуха и се издига в 
облаците, като така подхранва бурите. Местните природозащитници се надяват 
от UNESCO да обявят района като защитен, защото феноменът е единственият 
по рода си на планетата и възстановява озоновия слой на Земята. 

Рибният дъжд в Хондурас 

Рибният дъжд е част от хондураския фолклор. Случва се между Май и Юли.  
Свидетели на феномена твърдят, че започва с тъмен облак в небето, последван 
от мълнии, силни ветрове и дъжд за няколко часа. Щом спре да вали, на земята 
се виждат стотици живи риби. Хората ги вземат в къщи и си ги готвят. От 1998г. 
се прави фестивал „Festival de la Lluvia de Peces” (Фестивал на рибния дъжд) 
всяка години в град Йоро, Хондурас. 

 
Катерещите се кози в Мароко 

Кози върху дърво можете да видите само в Мароко. Животните се катерят, 
защото обичат плодовете на аргановото дърво, което е подобно на маслина. 
Фермерите следват козите от дърво на дърво. Не защото не са виждали кози на 
дърво, а защото плодовете имат ядка, която животните не могат да смелят и я 
изплюват или отделят, а фермерите събират. Ядката съдържа 1‐3 семена, от 
които може да се прави арганово масло, което се използва в готварството и 
козметиката. Маслото се извлича от местното население от стотици години, но 
също като повечето природни и полезни неща в наши дни, аргановото дърво 
бавно изчезва, защото бива изсичано за дървесина или козите ги изяждат. 

Група хора и организации се обединяват в усилията си да спасят дървото. 
Основните места, където расте дървото са обявени за защитени. Решили, че ако 
направят маслото по‐известно с чудесния му вкус и подмладяващите съставки, 
хората ще започнат да го купуват повече. Хората обаче не били въодушевени да 
се мажат с олио, което е продукт от екскрементите на козите. Това принудило 
компанията да забрани паша на козите по дърветата в определени части от 
годината, за  да може плодовете да падат сами и след това да се правят на 
масло. 

 
Червеният дъжд в керала 

От 25 Юли до 23 Септември 2001г.  червен дъжд се изсипва над индийския щат 
Керала. Червените порои оцветили дрехите на хората в червено, сякаш с кръв. 
Съобщено е и за жълт, зелен и черен дъжд. 

Първоначално се смятало, че дъждовете са се оцветили при изгарянето на 
метеорит в атмосферата, но правителството на Индия открива, че причината е в 
спорите от местни водорасли. В началото на 2006г. цветните дъждове привличат 
световно внимание след твърдението на Годфри Луиз и Сантош Кумар от 
университета Махатма Ганади, че цветните частици са клетки с извънземен 
произход. 

 
Най‐дългата вълна на Земята 

Два пъти годишно, между Февруари и Март, водите на Атлантическия океан 
връхлитат река Амазонка в Бразилия, което образува най‐дългата вълна на 
Земята. Феноменът е известен с името Поророка и се образува когато вълните 
на Атлантическия океан се разбиват в устието на реката. Това образува вълни с 
височина над 3.5 метра, които могат да се задържат за повече от половин час. 

Името Поророка идва от местен туземски език и се превежда като „голям 
унищожителен звук”. Вълната се чува 30 минути преди да връхлети и е толкова 
мощна, че унищожава всичко, включително дървета, местни къщи и животни. 

 
Вълната става популярна сред сърфистите. От 1999г, се провежда годишно 
състезание по сърфинг.  Сърфирането по Поророка е изключително опасно, 
защото във водата плават много отломки (често и цели дървета). Рекорда по 
най‐дълго сърфиране по вълната се държи от Пикурата Салазар, бразилски 
сърфист, който през 2003г. успява да се задържи на вълната цели 37 минути и 
изминава 12.5 километра разстояние. 

Черното слънце в Дания 

През пролетта в Дания приблизително половин час преди залез, повече от 1 
милион скорци се събират от всички краища на света за да образуват 
невероятни формации. Феноменът се нарича черно слънце и може да се види в 
ранна пролет над блатистите местности в западна Дания, от Март до средата на 
Април. Скорците мигрират от юг и през деня събират храна над блатата, а през 
нощта спят в тръстиката. 

 
Огнената дъга в Айдахо 

Феноменът се появява, когато слънцето е високо в небето (на повече от 58° над 
хоризонта) и светлината преминава през прозрачните перести облаци, 
съставени от шестоъгълни ледени кристали. Слънчевата светлина преминава 
през вертикалната страна на кристалите, пречупва се (като през призма) и се 
разделя на различни видими цветове. Когато кристалите са под оптимален ъгъл 
(паралелно на земята), резултатът е удивителен спектър цветове, напомнящи на 
дъга.  Това е най‐редкият атмосферен феномен на Земята. 

 
 Необясними природни феномени 
Може да ни е смешно, че примитивните хора са се страхували от светкавиците и са 
мислили мълнията за гласът на боговете, но истината е, че и до днес има природни 
феномени, които учените не могат да обяснят. 

 Това са явления, наблюдавани от хиляди хора, фотографирани и добре 
описани, но въпреки това, науката все още не е способна да ги обясни. 

Огнените топки Нага 

Представете си, както си се разхождате покрай тропическа река, от нея да 
започнат да излизат ярко червени топки с големината на яйце. Това се случва 
всяка година през Октомври в реката Меконг (там, където са снимани филми 
като Рамбо 2 и 3). Феноменът е познат като огнените топки Нага. 

Още под водата десетки хиляди ярко червени светлини се виждат да се издигат 
от дъното на реката на метри височина след което изчезват. 

Явлението е наблюдавано от хиляди хора всяка година. 

Как го обясняват? 

Най‐известната теория предполага, че ферментираща утайка в реката (неща 
като разлагащи се останки и животински изпражнения) освобождава балони 
със светещ газ, които се издигат в атмосферата и се пукат.  Теорията обаче не 
обяснява защо това се случва по едно и също време всяка година. 
Местните отказват всякакво научно обяснение и предпочитат да запазят 
мистицизма. 

Звездни медузи 

Всякакви неща падат от небето по време на метеоритни дъждове. Понякога, 
обаче вместо каменни късове, хората откриват нещо, което много прилича на 
медуза. 

Има сведения от преди повече от 100 години за хора, които са откривали такива 
медузи. Обикновено са прозрачни или жълтеникави, миришат ужасно и бързо 
се разпадат. Въпреки, че са описани в много вестници и полицейски доклади 
през последните 150 години, никой не е успявал да ги изучи подробно, понеже 
субстанцията се разгражда прекалено бързо. 

През 1950г. четирима полицаи открили двуметрова звезда медуза покрай 
Филаделфия. Когато се опитали да я вдигнат тя се превърнала в лепкава пихтия 
с ужасна миризма. 

Как го обясняват? 

Медузата, която полицаите са открили е били на километър от газовите заводи 
на Филаделфия и някои смятат, че е някакъв вид отпадък от там. 

Други теории включват повръщано от птици, жабешки яйца, повърнати от 
други животни и общо взето всякакви идеи, свързани с повръщане. Най‐
готината теория твърди, че звездните медузи са митични същества, които летят 
из атмосферата. 

Сини струи и червени духчета 

Това са явленията над облаците по време на гръмотевична буря. Виждат се само 
от космоса или от самолет. 

Тези две явления винаги се свързват с гръмотевичните бури.  Духчетата 
обикновено са червени и се появяват на 80км от земята, а струите излизат 
директно от върха на буреносните облаци и понякога изминават 50 километра в 
йоносферата. 

Как го обясняват? 

Големите умове са сигурни, че феноменът има нещо общо с причините за 
светкавиците, които виждаме при всяка буря, но явно не знаят нищо повече. 
Духчетата се появяват когато мълния удари земята, но струите се появяват по 
всяко време. 

 
Светлини при земетресение 

Още от 4‐ти Век преди Христта има документирани източници, че преди или 
дори по време на земетресение в небето се виждат странни светлини. 
Земетресението от 2008г. в Китай даде едно видео, в което се виждат точно тези 
необясними светлини в небето, а има хора твърдящи, че са видяли такива и 
преди земетресението станало наскоро в Перу. 

Как го обясняват? 

Има много теории за светлините, но за съжаление нито една от тях не е 
достатъчно убедителна. Според  някои непосредствено преди земетресение се 
освобождават газове, които се зареждат електрически от въздуха, а други 
твърдят, че разместването на пластовете влияе на магнитното поле и светлината 
се дължи на това. 

 
Червеният дъжд в Керала 

Обикновено като ви завали дъжда се притеснявате да не си намокрите 
чорапите, нали? Но не и в Керала, Индия когато през 2001г. ужасът се изсипал 
от небето. 

От Юли до Септември в Керала са наблюдавани червени дъждове (също черни, 
зелени и жълти). По време на лятото цветните дъждове падали в добре 
очертани райони. 

Как го обясняват? 

След изследването на няколко проби става ясно, че не е червен пясък от Сахара, 
нито пък извънземни микроорганизми от експлодиращ метеорит. 

Накрая се стига до извода, че червеният цвят се дължал на голямото 
съдържание на определен вид спори, въпреки, че не е ясно как са попаднали в 
дъждовната вода. 

 
Дъжд от животни 

Векове наред хора от цял свят разказват, че са виждали животни да падат от 
небето. Жаби валели в Япония, червеи в Луизиана, риби в Сингапур и остров 
Родос. 

Как го обясняват? 

Основната теория е, че по време на лоши атмосферни условия, торнада могат 
да повлекат животни и след това да ги изхвърлят на километри разстояние. 

Звучи правдоподобно, но това не обяснява защо в повечето случай говорим за 
дъждове от един вид животни. 

Спонтанно самозапалване 

 
За спонтанно самозапалване говорим, когато човек избухне в пламъци без 
очевидна причина и от него остане само въглен. 

Интересното е не как това се случва – учените са го доказали с метод, наречен 
ефекта на фитила, който е приложен успешно върху прасета. При него, ако 
някой по‐пълен се запали, кожата и дрехите му стават като фитила на свещ, а 
мазнината се топи и гори с постоянна температура. 

Истинският въпрос е как тези хора се самозапалват. 

Как го обясняват? 

Ако заспите с цигара в уста има вероятност да се запалите, но шансът е малък, 
тъй като човешката кожа се запалва при около 300 градуса. 

Теории предполагат, че натрупване на статично електричество може да 
предизвика искра, от която моментално да избухнете в пламъци. Или пък, че 
жертвите са поели толкова алкохол, че са се превърнали в живи факли. 
Проблемът е, че за да се запалите трябва да имате 23% концентрация на 
алкохол в кръвта, а дори при 1% бихте умрели. 

Според други пък това има нещо общо с гама лъчите, но нищо не е доказано. 
Учените просто не могат да открият причините за този феномен. 

Ръкописът на Войнич 

 
Една книга, която остава напълно необяснена от абсолютно всеки, който се е 
занимавал с нея. Това в своята същност е една древна книга, която обаче е 
написана на език, който досега никой не е успял да разшифрова. Никой не знае 
какъв точно е езика, на който е написан този ръкопис. А ако сега си помислите, 
че в книгата най – вероятно са написани просто безмислици със странни букви, 
всичко говори, че е точно обратното, просто никой не знае какво точно пише. 

Звездното Желе 

Вече над век има съобщения от всички части на света за странни неща 
намирани след метеоритен дъжд. Въпросните странни неща са нещо много 
приличащо на желе, което обаче се саморазрушава много бързо след като бъде 
намерено и поради това все още не е било напълно изследвано от учените за да 
могат да кажат тежката си дума. 

 
Тръбите Байгон 

В район на Китай в северната част на страната, за който не е напълно ясно дали 
някога е имало развита инфраструктура, в която да са живеели хора могат да 
бъдат намерени едни много странни тръбички. В триъгълен отвор на върха на 
планината могат да бъдат намерени стотици ръждясващи метални тръби, 
чийто произход не е никак ясен. Някои от най – големите тръби са с 40см в 
диаметър и са разположени така сякаш са служели за нещо. 

 
Гигантските каменни топки в Коста Рика 

В Коста Рика, както и няколко района около тази държава могат да бъдат 
видяни едни много странни каменни топки, които все още не са обяснени от 
никого. Най ‐ малките са само няколко сантиметра в диаметър, но най ‐ 
големите достигат до 3 метра и няколко тона. 

 
 Ноевият ковчег е открит! 
 

 
 
Турското правителство признава проучванията на Рон Уайът, докато научният 
свят ги заклеймява 
 
В предишната част на поредицата ви разказахме за многобройните 
експедиции, посветени на откриването на Ноевия ковчег в и около планината 
Арарат, разположена на турско‐арменската граница. 
 
Въпреки многобройните открити обекти, които удивително приличат на 
библейския кораб, в който са се спасили от потопа Ной и неговото семейство, 
научният свят все още не е намерил достатъчно сериозно доказателство в 
подкрепа на твърдението, че митичният плавателен съд е открит. 
 
Не такава е ситуацията обаче с експедицията на един американски 
анестезиолог и любител археолог – Рон Уайът. През 80‐те години на XX век 
откритията на Уайът добиха световна слава и въпреки че редица учени го 
обявиха за шарлатанин, турското правителство най‐официално призна 
открития от американеца обект за Ноевия ковчег и превърна мястото в 
национален парк. 
 
  
 
 
От анестезиологията до археологията 
 
Рон Уайът е роден през 1933 година в Съединените щати. До 1960 г. работи като 
анестезиолог в болницата в Нашвил, когато съвсем случайно попада на статия в 
списание “Таймс” за научна експедиция с цел откриването на Ноевия ковчег. 
От този момент нататък Уайът решава да зареже медицината и намира ново 
призвание за себе си – да стане археолог. От 1977 г. до смъртта си през 1999 г. 
той прави над 100 посещения в Близкия изток, като си приписва редица 
открития, които строгият научен свят не може да приеме. 
 
Сред тях са откриването на Ноевия ковчег в областта Дурупинар в планината 
Арарат; местонахождението на разрушените от Господ градове Содом и Гомор; 
Вавилонската кула; мястото, където израелтяните, водени от Мойсей, са 
пресекли Червено море; реалните географски местности на разпъването на 
Христос и на планината Синай; камъните с десетте Божии заповеди; Кивота и 
др. 
 

 
 
Първата стъпка към откритието 
 
Въпреки твърденията на Уайът, че е разбулил мистериите около повече от 10 от 
загадките в Библията, най‐широк отзвук получава неговата първа експедиция – 
откриването на Ноевия ковчег – задача, на която той посвещава цели 27 години 
от живота си. 
Всичко започва през 1960 г. когато един самолет на турските ВВС, изпълняващ 
обичаен патрулиращ полет по границата със Съветския съюз, забелязва странен 
предмет на един от хребетите в областта Дурупинар, намираща се на около 30 
км южно от основния планински масив Арарат и едноименния връх. 
 
След като военните правят снимки, те ги изпращат за консултация до 
Вашингтон. В Турция веднага пристигат американски военни и учени и бързо 
се сформира обща експедиция, която обаче не може да открие нищо загадъчно 
около странно изглеждащия от въздуха предмет. След като експедицията си 
тръгва от Дурупинар, снимките, които са направени, достигат до 
американското списание “Таймс”, което посвещава няколко свои страници на 
обширен материал за планината Арарат, като не пропуска да спомене, че е 
възможно странният предмет, привлякъл любопитството на турски и 
американски военни, да е библейският Ноев ковчег. 
 
Това смело изказано предположение е съвсем достатъчно, за да разпали 
въображението на анестезиолога Рон Уайът. В продължение на цели 17 години 
той изучава текстове от Стария завет, чете различни легенди за потопа и в 
същото време се опитва да събере пари, за да финансира своя собствена 
експедиция до Дурупинар. След като се подготвя солидно с доказателства от 
книгите, през 1977 г. Уайът най‐накрая осъществява мечтата си и заминава за 
Турция. 
 

 
 
Котвените камъни и Долината на оцелелите 
 
Първата задача, която той си поставя, е да открие точната локация, където 
преди 17 години американско‐турската експедиция е видяла потенциалния 
Ноев ковчег. Бившият анестезиолог и любител археолог се обръща за помощ 
към местното население. Първото нещо, което местните му показват, само 
затвърждава мнението на Уайът, че е на една крачка от най‐голямото откритие 
в областта на археологията. Американецът научава, че старейшините на селото 
пазят хилядолетна реликва – четири огромни камъка със странни инкрустации 
по тях. 
 
Когато му ги показват, Уайът направо онемява – пред очите му е може би 
първото доказателство, че Ноевият ковчег е някъде наблизо – камъните не са 
нищо друго освен котви на явно огромен по размери плавателен съд. “Когато 
видях котвите, направо онемях, разказва Уайът. – Всяка една от тях беше точно 
копие на древните котви, които са намерени в Средиземно море – високи, 
тежки и с дупка за корабно въже в единия си край. 
 
Освен че техните размери бяха поразяващи, върху камъните имаше 
инкрустирани осем кръста – един голям в средата – съответстващ на Ной, един 
по‐малък до него – този за неговата съпруга, три от едната страна, 
изобразяващи трите синове на Ной и още три от другата – съпругите на 
синовете му. Точно доказателство на библейската легенда за осемте оцелели от 
Потопа”, допълва Уайът. Бившият анестезиолог научава, че селото, където се 
пазят котвените камъни, се нарича селото на 8‐те, а цялата долина, от 
незапомнени времена, е известна на местните като Долината на 8‐те. 
 

 
 
 
На помощ идва и самият Господ 
 
След като събира всички сведения от местните и научава за точното място, 
където преди 17 години американско‐турската експедиция е видяла кораба на 
Ной, Уайът решава, че няма да успее да се справи сам със задачата и се връща в 
САЩ. Там той намира верен помощник в лицето на професор Уилям Шеа, 
специалист по Стария завет. През следващата 1978 г. двамата заминават 
обратно за Дурупинар с твърдото убеждение, че само няколко седмици здрава 
работа ги делят от откритието на века. 
 
Въпреки че посочват неоспорими според тях доказателства за правотата си, 
двамата ентусиасти получават неочакван отказ от правителството на Турция да 
проведат своите експерименти. “Бяхме 100 процента убедени, че ще докажем 
теорията си, ако получим позволение за разкопки около обекта, спомня си и 
проф. Шеа. – Тогава обаче много други екипи от учени искаха да ни изпреварят 
и твърдяха, че едва ли не с Уайът сами си слагаме артефакти на мястото. Тези 
колеги успяха да убедят местните власти, че ако позволяват на всеки да копае 
терена, скоро страната им ще се превърне в швейцарско сирене. Почти бяхме 
загубили надежда, когато самият Бог ни помогна”, допълва Шеа. 
 
През 1978 г. силно земетресение в планината Арарат прави това, което двамата 
изследователи в продължение на няколко месеца желаят – да видят по‐голяма 
част от обекта. След разместването на земните пластове едната страна на кораба 
почти се открива и това позволява на учените да вземат проби и да ги изпратят 
за изследване в САЩ. 
 
“Резултатите бяха точно това, което очаквахме, спомня си проф. Шеа. – Оказа 
се, че в пробите, които изпратихме, има съдържание на метал над 91 процента, 
което автоматично доказа твърдението ни, че този обект е дело на човек, а не на 
природата. В следващите 9 години екипът на Уайът и Шеа прекарва всяко лято 
на хребета и прави стотици измервания с металотърсачи, детектори и 
сканирания с радари. Заключенията са до такава степен категорични и 
недвусмислени, че на 16.VI.1987 г. турското правителство официално признава, 
че Рон Уайът е открил библейския Ноев ковчег в областта Дурупинар. 
 
  
 
Истината е някъде там 
 
Въпреки категоричните твърдения на Уайът и Шеа и официалното становище 
на турското правителство научният свят не признава твърденията на Уайът. 
Затова може би спомага и фактът, че в следващите години американецът 
използва славата си, за да “открие” и други митични библейски обекти и да 
фиксира точните локации на много събития, описани в Стария и Новия завет. 
Вместо това да му помогне да затвърди реномето си на откривател и сериозен 
учен, Уайът е обявен за шарлатанин и славата му се доближава до тази на Ерих 
фон Деникен. 
 
Въпреки че според мнозина Ноевият ковчег е открит от Рон Уайът, редица 
археолози още вярват, че митичният съд, на борда на който човечеството се е 
спасило от гибел, още се намира някъде по скалите на планинските масиви на 
Източна Азия. През изминалата 2008 г. американски учени обявиха, че са 
открили в планината Елбурс в Северозападен Иран обект, приличащ на Ноевия 
ковчег. В момента лаборатории провеждат изследване на артефактите, 
намерени в иранските планини, в опит да дадат отговор на въпроса намерен ли 
е Ноевият ковчег. 
 Нострадамус наистина ли е бил пророк? 

Нострадамус е често срещано име. Той е бил центъра на голям Холиудски филм. 
Хиляди книги са написани за него и неговите смайващи предсказвания. Таблоиди го 
цитират. Видеотеки носят документални филми на неговата работа. Неговият 
живот и пророчества са се появили в известната А и Е “Биография.” Ето защо:  

“С минаването на време, сме осъзнали че Нострадамус точно предсказа няколко 
неща, от Английската морска атака на испански кораби със съкровище до 
военните машини на Адолф Хитлер; от изобретяването на подводницата, 
самолета и балона на Монтголфиер до космическата ера и ядрена война” 
(Предсказания, Фишър и Коминс). 

Добавете изобретяването на радиото, електрическата крушка, големият 
Лондонски пожар, убийството на Кенеди, човек кацващ на луната и дори 
наименуването на Америка в пророчеството, и можем да видим защо той е 
толкова възхвален. Да видим някои от ръкоплясканите пророчества на Мишел 
дьо Нострадам и техните учудващи интерпретации от Френски на Английски: 

1. Изобретяването на радиото и крушката.  

Когато животното е опитомено от човек 
След големи усилия и трудности започва да говори, 
 Светкавицата толкова болезнена за пръчката 
Ще бъде взета от земята и поставена във въздуха. (В3 Ч44)  

Животното в това четиристишие което е опитомено от човек след големи 
усилия и трудности започва да говори, е радиото (Нострадамус и 
Милениума, Джон Хог, страница 80). Светкавицата е електрическата 
крушката. 

Експертите ни казват че пророкът е имал видения от електрическата 
крушка и други изобретение с такава чиста илюминация, че е бил повече 
от готов да ги донесе обратно в неговото време. Казано ни е че е би 
трябвало да бил учуден като се е опитвал да опише какво е виждал в 
бъдещето, 300 години преди това което е виждал е щяло да стане. 

2. Америка наименувана в пророчество.  

Правилото е останало между двама, скоро ще го забравят, 
След три години и седем месеца ще отидат на война. 
Техните кораби въстават срещу тях. 
Победителят роден на Американска почва. (В4 Ч95) 

Това е взето дума за дума от Нострадамус и Милениума (страница 149). 
Учудващо, Америка е идентифицирана в това предсказание от великия 
пророк (в четвъртата верса). Това ясно е революционната война срещу 
Англия. Кораби са споменати и даже има намек за кой ще спечели 
войната. 

Обаче, има малко затруднение с четеристишието. Тука е същото дума за 
дума четеристишие взето от Пълните Пророчества на Нострадамус 
(страница 142): 

Владеенето останало на двама няма да държат за дълго, 
Три години и седем месеца минават, 
Весталките ще въстаната срещу тях, 
Най‐младата ще бъде завоевателката на Арморик държавата. (В4 Ч95) 

Да видим дали авторът продължава с “Арморик държавата” в четвъртата 
верса където Нострадамус всъщност говори за САЩ: 

“Това обозначава Царство което ше бъде останало за двама, които ще го 
държат за кратко. Техните титле ще бъдат предизвикани от две 
Монахини.” 
 Тука е същото четиристишие от Нострадамус и Неговите Пророчества на 
Едгар Леони: 

Областта останал за двама ще държат много кратко, 
Три години и седем месеца минат ще направят война: 
Две весталки ще въстанат в опозиция, 
Победител по‐младата в земята на Британи. (В4 Ч95) 

Да видим дали Едгар вижда че какво сега е станало “земята на Британи” е 
САЩ: 

“…или ʹАрмения.ʹ Малко двоумящо, освен ако четеристишието засяга 
Турски или Персийски принцове.” (страница 249) 

Знаменитият Английски медиум, Дорис Колинс твърди че веднъж е 
контактувала с мъртвия Нострадамус, и темата за неговата Католическа 
вяра дошла. Той и казал (най‐вероятно на Английски): 

“Бях роден Евреин и макар че си смених религията, не промени факта че 
бях роден Евреин.” 

Жалко че не го питала за какво говори в това четеристишие. 

3. Наименуването на Адолф Хитлер.  

Адолф Хитлер е бил роден в Австрия, където изработвал нищожни 
средства през младините си като художник във Виена. Отишъл в 
Немската армия като започнала Първата Световна Война и служил като 
ефрейтор в окопите. Когато Германия се предала през 1918, това го 
накарало да отиде в политиката. Превзел малка екстримистна партия 
наречена Националистическа Социалистическа Немска Работническа 
партия, или “Нацистка.” Неуспял в опит да вземе власт през 1923, бил 
арестуван и поставен в затвор за пет години. Там е написал неговата 
политическа философия, Меин Кампф (Моята Борба). 

Хитлер имал екстримни националистически и расистски убеждения, с 
пламтяща омраза към Евреите. Но след като Немската економика 
пропаднала през 1929, много Немци почнали да гласуват за него. През 
1932, нацистите станали най‐голямата политическа партия в Германия. 
Следващата година, Хитлер е бил поставен като канцлер на Германия, и 
скоро премахнал всичка опозиция и се установил като Фюрер. 

През 1939, след като препостроил Немската войска, атакувал Полша и 
хвърлил държавата си във Втората Световна Война. През войната, 
започнал неговото “последно решение”—опитът на изтребването на 
Еврейските хора. Успял да убие шест милиона. 

След две години война е бил владетеля на повечето от Европа, но това е 
било кратко. До 1945, съюзничиски сили победили армиите му. На 30‐ти 
Април, 1945, очевидно се самоубил в бункера си в Берлин и последните 
от Немските сили се предали на 8‐ми Май на същата година. 

Експертите са ни казвали с години че Нострадамус всъщност наименувал 
този немски диктатор в неговите пророчества. Да погледнем по‐
внимателно какво казват (тези четиристишия са взети директно от 
Пълните Пророчества на Нострадамус, Хенри К. Робъртс‐Окултово 
Издание: “Единственото несъкратено, окончателно издание на 
автентичните думи на Нострадамус след 1672”): 

В годината да дойде, и не далеч от Венера, 
Двамата велики от Азия и Африка, 
Ще бъдат казани да дойдат от Рина и Истер, 
Плачене и сълзи ще бъдат в Малта и на Италиянския Бряг. (В4 Ч68) 

Това е основата върху която интерпретацията за “Хитлер” е построена. 
Ако не сте били достатъчно забелиежими, името на Хитлер е последната 
дума на третата верса на четиристишието: Истер. 

Сега ще видим същото четиристишие, този път от Нострадамус и 
Неговите Пророчества (Окултови науки) на Едгар Леони, 1982, Бел 
Пъблишинг Къмпани, Ню Йорк: 

В мястото не много близо недалеч от Венера, 
Двамата най‐велики от Азия и от Африка, 
От Рина и Долния Дунав ще бъдат казвани да са дошли, 
Плачене, сълзи в Малта и Лигурийската страна. (В4 Ч68) 

Хитлер сега е станал “Долния Дунав.” Но има повече доказателства в 
други четиристишия че това е наистина Хитлера за който пророкът е 
говорил: 

Великият от Майенс да утоли голяма жажда, 
Ще бъда смъкнат от неговото голямо достойнство, 
Тези от Колон ще го тъжат толкова много 
Че Великият Гроп ще бъде хвърлен в Рина. (В6 Ч40) 

Ето го Фюрерът отново. Тука е цитиран като Великият Гроп. Ако още не 
сте вярващ, има още потвърждение. Този път е истинско предсказание 
 което споменава Хитлер и Мусолини, както и полетът на Мусолини до 
Германия след като губи силата си, и тогава евентуалното пропадане и на 
двата диктатора: 

Годината следваща бъдеща открита от потоп, 
Двама главни назначени, пръвият няма да издържи 
Да лети от сянка, на един ще бъде подслон 
Тази къща ще бъде ограбена която ще поддържа първата. (В9 Ч4) 

Най‐накрая, виждаме смъртта на Хитлер, намерена тук из повечето от 
хиляда пророчества на Нострадамус: 

Този който с желязо ще разруши баща си, роден в Нонаир, 
Ще накрая носи кръвтта на горгона, 
Ще в странна държава направи всичко толкова тихо, 
Че ще изгори себе си, и неговото лицемерие. (В8 Ч79) 

Изглежда че истината е изопачена само малко по някаква причина. 
Други също са забелязали това: 

“Някои от тези интерпретации изглежда че изказват съзнателно 
пренебрежие на исторически факт. Например, версите отнасящи се до 
‘Хистер’ са преведени от някои коментатори като отнасящи се до Хитлер; 
обаче Хистер е просто било Латинското име което Нострадамус е 
използвал за реката Дунав. Наистина в едно четеристишие, гледачът 
говори за построяването на мост на Хистер.” Видения & Пророчества, 
страница 20 (Тайм‐Лайф Букс). 

Така че ако е бил Фюрера, изглежда че мост е бил построен върху гърба 
му. 

4. Бомбардирването с атомната бомба:  

На 6‐ти Август, 1945 г., САЩ бомбардирва с първата атомна бомба 
Японския град Хирошима. Когато бомбата се детонира, бял облак като 
огромна гъба се вдигнал 15км в небето. Имало е ослепяваща светлина из 
целия град. Всичко което е остнало от Хирошима е било развалини и 
пепел. Повече от 80 000 души са умряли във взрива. 

Много смятат че Нострадамус говори за това събитие в следното 
пророчество: 

Близо до пристанищата на два града, 
Ще станат две пречиствание каквито никога преди не са били виждани, 
 Глад, болести, хора под ножа. 
Тогава плачат за помощта на великия безсмъртен Бог! (В2 Ч6 

Експерт Джон Хог обяснява:  

“Думите в това четеристишие, номер шест, може би за 6‐ти Август, 1945, 
денят в който Хирошима е бил облъчен, обхващат ужаса на пророка 
докато гледайки двете Японски пристанища жертвани на алтара на 
идващата Ядрената Ера.” (страница 89, Нострадамус и Милениумът). 

Обаче, Жан‐Чарлз де Фонтбрюн, авторът на “сензационната поредица на 
най‐продаваната и точна книга Нострадамус: Броене до Апокалипсис” 
интерпретира същото пророчество (В2 Ч6) малко по‐различно:  

“Очевидно предсказва Стената на Берлин която разделя града на две. 
Двата града до портата.” (Бранденберг) 

5. Предсказанието за Френският Президент Чарлз де Гал (1958‐
1970):  

В неговата книга, Нострадамус и Милениумът, Джон Хог директно цитира 
В9 Ч33 (страница 93), където пророкът споменава де Гал по име: 

“…за три пъти един назван де Гал ще води Франция…” (верса 2 на 
четеристишието). 

Тука е същото В9 Ч33 от Пълните Пророчества на Нострадамус на Хенри К. 
Робъртс—препечатано през 1982 (страница 289):  

Херкулес, Цар на Рим, и Дания, 
На Франция три Гъйон наименуван, 
Ще накара Италия да се тресе и един във Венеция, 
Той ще бъде над всички известен монарх. (В9 Ч33) 

Президент де Гал сега е станал “три Гъйон.” Тук е интерпретацията (без 
де Гал) на Хенри К. Робъртс:  

“Смятаме че ʹХеркулесаʹ споменат обозначава силния и известен 
Наполеон, пред когото цяла Европа се тресала.” 

Президент де Гал е всъщност Наполеон.  

Но Едгар Леони в неговото издание, Нострадамус и Неговити Пророчества, 
превежда съответното четеристишие: 
 Херкулес Цар на Рим и на ‘Анмарк,’ 
С името на водещия на троен Гал, 
Италия и Св.Марк да треперят, 
Първият монарх над всички. (В9 Ч33) 

Неговият коментар за “Гал” е:  

“…например, името на единия (58‐49г.пр.Хр.) владател на Гала, Цезар 
или Император, титла носена от (Светия) Римски Император.” (страница 
391) 

Изберете: де Гал, Наполеон или Цезар.  

6. Кацването на човек на луната:  

Ще дойде на ъгъла на Луна, 
Където ще бъде взет и сложен в странна земя, 
Зелените плодове ще бъдат в голям хаос, 
Голям срам, за един ще бъде голямо възхваление. (В9 Ч65) 

Ето какво е наречено от някои, “чудно предсказание” на човек кацващ на 
луната. Обаче, Едгар Леони, авторът на Нострадамус и Неговити 
Пророчества, коментира на Луна:  

“Възможностите тук са безбройни. Възможно Лунигиана.” 

7. Убийството на Президент Кенеди и Сенатор Робърт Кенеди:  

През 1960, само на 43 години, Джон Ф. Кенеди станал Президент на САЩ. 
Той е бил най‐младият човек някога избран за офиса на Президента. Бил 
е роден в Бруклин, Масачузец, и е бил във военноморските сили на САЩ 
през Втората Световна Война, едвам избягвайки смърт когато лодката 
която командвал е била потопена от Японци. Бил е като демократичен 
представител за Масачузец, и после е бил избран за Сената. 

Докато бил президент, показал голяма сила на духа особено през 
трудната “Кубинска Ракетна Криза” на 1962. През 1963, подписал ядрен 
договор със Съветския Съюз, и през Ноември на същата година, трагично 
е бил убит в Далас, Тексас. 

Експерти твърдят че следното четеристишие е много ясно предсказание 
за убийството на Президент Кенеди и неговия брат: 
 Великият мъж ще бъде съборен през деня от гръмотевица, 
Злото дело предсказано от носителя на петиция: 
Според предсказанието още един пада през нощта. 
Конфликт в Реимc, Лондон, и болести в Тъскани. (В1 Ч26) 

Президент Джон Фитзджералд Кенеди е бил застрелян и убит кратко 
преди 12 през деня в Далас, Тексас, на 22‐ри Ноември, 1963. Неговият 
брат е убит няколко минути след един часа сутринта в Калифорния. 
Казано е че Жан Диксън, една от най‐големите медиуми в модерни 
времена предсказала убийството му през Август 1952, 11 години по‐рано. 
Твърди че е колиничела пред статуя на Дева Мария когато видението й 
дошло.  

Експертите които вярват че това пророчество се отнася до братята 
Кенеди също вярват че Нострадамус е показвал че третият брат, Едуард 
Кенеди, ще стане Президент на САЩ.  

Това е една интерпретация. Още има от същото четеристишие от друг 
експерт, който казва че е било: 

“Превземането на Чекословакия от Хитлер, оставката на Президент 
Бенес, несъгласията по неща между Франция и Англия и страшните 
предупреждения на последствията на това предаване, са всички чудно 
описани в това пророчество” (Хенри К. Робъртс, страница 17, Пълните 
Пророчества на Нострадамус). 

8. Трагедията на космическата совалка  

Девет ще бъдат отделени от човешкото стадо 
Разделени от съд и съвет: 
Тяхната съдба да бъде решена на тръгване… 
…наредени неузрели плодове ще бъдат източника на голям скандал 
Голяма вина, на другите голямо възхваление. (В1 Ч81) 

Малко могат да забравят ужаса на трагедията със совалката. Тука е 
интерпретацията на Джон Хог, авторът на Нострадамус и Милениумът 
(прави кратката забележка до фактът че е имало само седем астронавта в 
трагедията на Чаланджър, не девет както казано от Нострадамус):  

“Освен за грешката на бройът, Нострадамус идва учудващо близо до 
описвайки най‐великата космическа трагедия до ден днешен. На 28‐ми 
Януари, 1986, седемдесет и една секунди след тръгване, седемте 
астронавта на космическия кораб Чаланджър са били убити когато 
опасни газове течащи от лявата ракета ги обгърна в голяма експлозия.  
 “НАСА—космическата агенция на САЩ—премина собствената си 
Уотъргейт през следните месеци на изследване което донесе вниманието 
на света на грешки в конструкцията и командни решения водещи до 
изстрелването на Чаланджър. 

Космическите усилия на САЩ са били в скандал поради изпращането на 
техните космонавти на неузрелия плод на дефектни ракетни‐двигатели в 
усилие да се спести в бюджета. 

През същият период програмата на Съветския Съюз е продължила да 
отива спокойно с пълната поддръжка на правителството и хората на 
другия голяма възхвала.” 

Ето тук е същото пророчество от Хенри К. Робъртс (Пълните Пророчества 
на Нострадамус):  

От човешкото стадо, девет ще бъдат отделени, 
Бъдейки разделени за съд и съвет, 
Тяхната съдба ще бъде разделена, 
Капа, Тета, Ламбда, мъртви, прогонени, разсипани. (В1 Ч81)  

Тук е неговата интерпретация:  

“Върховният Съд на САЩ, имайки девет члена е обозначен тук, както и 
Плоитурото на СССР. Повече от веднъж е имало смърт и уволнение 
включвайки и двете страни.” (страница 36) 

9. Опитайте вашата собствена интерпретация:  

Съкровище сложено в храм от Хесперни граждани, 
В същото скрито в секретно място, 
Гладните серфи ще накарат храмът да се отвори, 
И да вземат отново и да ограбят, страхливо плячка в средата. 

Обяснението:  

“Съкровището (злато) сложено в храма (Форт Нокс) от Хесперни 
(Западни) граждани. Економичен хаос и възстания ще направят опит да 
се влезе във Форт Нокс.” (Хенри К. Робъртс) 

В това пророчество Нострадамус гледа надалеч във времето и вижда обир 
на Форт Нокс. 
 Хвърли достатъчно черна боя на бяла стена, и незадълбочения ще види 
лицето на Исус, и ще запали свещи в почит. 

Интерпретациите на пророчествата на Нострадамус са фантастични. Но 
макар и въображенията на запалени интерпретатори, има някои доста 
учудващи пророчества които са дошли от перото на Френския пророк. 
Предсказал е подводници, бойни пилоти и дори даже е предсказал време 
когато хората ще летят безопасно по въздух: 

Болести унищожени, светът става малък 
За дълго време земите ще бъдат населени в мир. 
Хората ще пътуват безопасно по въздух, суша, морета и вълни. 
И тогава войне ще почнат пак. (В1 Ч63) 

 
 Някой случайности за Титаник, Линкълн, 
Кенеди, Жул Верн, Рене Шарбоно и Жана дʹАрк 
на кладата и др. 
 

Ето някои любопитни случайности: 
 

  

Трагедия на кораба ʺТитаникʺ, случила се през 1912 година. Но малцина знаят, 
че през 1898 година издателство ʺМенсфилдʺ издава романа на почти 
неизвестния писател Морган Робертсън ʺБезсилиеʺ или ʺКрушението на Титанʺ, 
който изобщо не предизвикал никакъв интерес у читателите. Действието на 
романа се развива на кораба ʺТитанʺ, описан със следните размери: дължина 
243 м, водоизместимост 70 хил. тона, мощност на двигателите 50 хил. к.с., 
скорост 25 възела, 4 тръби, 3 винта. В една студена априлска нощ корабът се 
сблъсква с айсберг и потъва. 

14 години по‐късно потегля в своя първи рейс реалният ʺТитаникʺ. Той има 
дължина 269 м, водоизместимост 66 хил. тона, мощност 55 хил. к.с., движи се 
със скорост 25 възела в час, има 4 тръби и 3 винта. В студената априлска нощ 
ʺТитаникʺ се сблъсква с айсберг и потъва. 

ʺМоже ли да се обясни само със случайно съвпадение трагичната съдба на 
американските президенти, избрани в година, която завършва на нула? 
Линкълн (1860), Гарфийлд (1880), Маккинли (1900), Кенеди (1960) били убити, 
Харисън (1840) умрял от възпаление на белите дробове, Рузвелт (1940) ‐ от 
полиомиелит, Хардинг (1920) след тежък инфаркт. Покушение имаше и върху 
Рейгън (1980). Сега в Белия дом е Буш (2000). 
 

  Има и други, не по‐малко озадачаващи съвпадения и поредица от 
факти, свързващи по необясним начин събития от живота на двама 
американски президенти Абрахам Линкълн и Джон Кенеди. 
Абрахам Линкълн е роден през 
1818 г.; Джон Кенеди е роден през 
1918 г. (разликата е 100 години) 
 
Линкълн става президент на САЩ през 1860 г.; Кенеди става президент през 
1960 г. 
(разликата отново е 100 години) 
И двамата са южняци; преди да станат президенти са били сенатори; по време 
на своето управление се придържат към демократични възгледи и защитават 
гражданските права. И двамата са убити в петък, с куршум в тила. И двамата в 
присъствието на съпругите си. 
Линкълн е убит в театър ʺФордʺ, Кенеди пътувал с автомобил ʺЛинкълнʺ, 
произведен от фирмата ʺФордʺ. След убийството приемник на Линкълн става 
Ендрю Джонсън, роден през 1808 година; приемник на Кенеди след убийството 
‐ Линдън Джонсън, роден през 1908 година. 
Убиецът на Линкълн ‐ Джон Бут (John Wilkes Booth) е роден през 1839г. 
Ли Харви Осуалд (Lee Harvey Oswald) е роден през 1939. Двамата убийци са от 
южните щати, и двамата споделяли екстремистки възгледи. И двамата са убити, 
преди да бъдат осъдени. Бут стрелял в Линкълн в театъра, полицията го 
открива в склад; Осуалд стреля в Кенеди от прозореца на близкия склад с книги 
и се скрива в театъра. 
 
Линкълн имал личен секретар с фамилия Кенеди. Той настоявал президентът 
да не отива в театъра във вечерта на убийството. 
Секретарката на Кенеди Емили Линкълн съветвала президента да отмени 
пътуването си в Далас. 
 
Малко преди смъртта си Линкълн посетил градчето Монро (Monroe, щат 
Maryland); Кенеди преди смъртта си посещава Мерилин Монро (Marilyn 
Monroe). 
Имената на двамата президента (LlNCOLN и KENNEDY) са 7‐буквени, на 
техните приемници (ANDREW JOHNSON и LYNDON JOHNSON) ‐ 13‐буквени 
буквени, а на убийците им (JOHN WlLKES BOOTH и LEE HARVEY OSWALD) ‐ 
15‐буквени. 
 
Подобни съвпадения откриваме и при просто сравнение на дати в живота на 
Наполеон и Хитлер. 
 
 
2. 
Друг случай, влязъл в историята разузнаването, разказва следното: Малко 
преди десанта на съюзниците в Нормандия през 1944 година в английския 
ʺДейли телеграфʺ била публикувана кръстословица, чийто отговори ‐ думите 
ʺНептунʺ, ʺЮтаʺ, ʺОмахаʺ, ʺЮпитерʺ били дълбоко зашифрованите кодове на 
операцията по десанта на съюзническите войски, включително и името на 
секретната операция ʺOverloadʺ. Цялото английско разузнаване нахлуло в 
редакцията на вестника, търсейки немския супершпионин. Станало ясно, че 
кръстословицата е съставил невинен учител, старче, което повече от 20 години 
се занимавал с това, добавяйки си малко допълнителни средства. 
 
3. 
През 1838 година американският писател Едгар По написал ʺПовест за 
приключенията на Артур Гордън Пимʺ. В нея той разказва как след 
корабокрушение четиримата спасени се оказали в открито море. Доведени до 
отчаяние от глад, тримата от тях убиват четвъртия и го изяждат. В книгата 
неговото име е Ричард Паркър. През 1884 година корабът ʺМагнонетʺ 
претърпява корабокрушение. Четирима от моряците се спасяват и подобно на 
героите на Едгар По, се оказват в една лодка. След дълго скитане сред морските 
простори, обезумели от глад, тримата убиват и изяждат четвъртия. Името му се 
оказва, че е ... Ричард Паркър. 
 
4. 
През 1865 година в романа си ʺОт Земята до Лунатаʺ Жул Верн пише за полета 
на трима души до Луната. Размерите на изстреляния снаряд са следните: 
височина 3,65 м, тегло ‐ 5547 кг. След сто години ʺАполон‐8ʺ с екипаж от трима 
души за първи път обикаля Луната. Модулът ʺАполо‐8ʺ е с височина 3,60 м и 
тегло 5621 кг. Двата апарата стартират през декември от Флорида, а после се 
приземяват в океана. Разстоянието между точките на приводняването на 
апаратите е по‐малко от 4 км. 
 
5. 
През 1922 година френският художник Рене Шарбоно нарисувал картината 
ʺЖана дʹАрк на кладатаʺ по поръчка на кмета на Руан. За модел той използвал 
младичката студентка Жана Ленуа. на следващия ден след като закачили 
платното в изложбената зала, в университетската лаборатория избухнали 
реактиви, а там се намирала Жана, която не успяла да избяга от помещението и 
изгоряла жива. 
 Огненият водопад 
Водопад Конска опашка се намира в Йосемитския национален парк в 
Калифорния и всяка година за няколко дни през Февруари водите му се 
оцветяват в ярко оранжево от залязващото слънце. 

 
 
 
  
 
 Окото на Африка 

Огромното кръговидно образувание остава загадка за учените. 
 
Насред пустинята Сахара, близо до Одан, Мавритания, лежи широко 50км. 
геологично образувание, познато като Структурата Рашат или „Окото на 
Африка”. Структурата става известна с първите космически полети – именно 
тогава за първи път привлякла вниманието на космонавтите, за които тя била 
ясен и лесно познаваем земен ориентир по време на орбита. 
 
Според една от теориите окото се е образувало при сблъсък на метеорит със 
Земята, но дъното му е равно и затова се смята, че е било вулкан и ерозията с 
времето е изравнявала пластовете скала докато не се е получила сегашната им 
форма. 
 
Въпреки отдалечеността му, мястото често се посещава от туристи, а в центъра 
му дори има хотел. 
 
Районът около окото също е интересен. Ф’Дерик, една от най‐големите железни 
мини в света, се намира на 160 километра югоизточно. Желязната руда от 
мината се извозва по 674 километрова железопътна линия, която е най‐дългият 
железопътен път без спирки в света. 
 
Влакът от Ноадхибо до Чорум, който минава по линията е най‐дългият в света – 
заедно с вагоните е дълъг над 3 километра. 
 

 
 
 Оловен саркофаг с формата на дюнер намерен 
край Рим 
 

Саркофаг отпреди 1700 години, намерен в изоставен град край Рим пази тялото 
на гладиатор или христиански сановник, твърдят археолози, които се готвят да 
изследват тялото в лаборатория. 

Ковчегът, намерен в циментово обшита яма в древния метрополис Габий, е 
много необичаен, тъй като материалът, използван за направата му, е олово. 
Известни са само няколкостотин подобни римски погребения. 

Дори още по‐странен е фактът, че 362‐килограмовото парче метал е увито 
около тялото като дюнер, за разлика от повечето намерени римски саркофази, 
които са с форма на старомодна кутийка за бисквитки, казва римският археолог 
Джефри Бекър. 

Находката, която през последната година e съхранявана в склад, е на път да 
бъде преместена за по‐нататъшно тестване. Намирането на факти за тялото 
вътре обаче ще бъде трудно. В гробницата няма никакви съкровища и 
предмети, които да помогнат за опознаването на собственика й.  

Традиционните методи за сканиране с рентген са невъзможни за 
осъществяване, заради дебелия слой олово, което блокира лъчите.  
  

Това принуждава изследователите да предприемат потенциално опасни мерки 
при изучаването на останките. 

Отключвайки тайните на оловния ковчег, може би ще прозрем в могъща 
цивилизация, която е лежала забравена векове наред.  

Мистериозният саркофаг е най‐изненадващото откритие. Само на 18км. от Рим 
Габий е основан през 10 век преди Новата ера и процъфтявал стотици години 
заедно с бързо растящия си съсед в единствено по рода си политическо 
приятество. 

До II‐III век от Новата ера обаче древният град драматично започнал да упада и 
до IX век вече не съществувал. Причината за това е неизвестна, но според Бекър 
най‐вероятното предположение е, че нарастващата сила и териториалните 
амбиции на Рим постепенно засенчили Габий. 

Мистериите около метрополиса правят новооткрития ковчег особено 
интригуващ. Оловото бил високо ценен метал по онова време и саркофаг, 
направен изцяло от него, със сигурност е знак, че собственикът му е бил от 
висока класа. 

В миналото „оловни погребения” из Европа се полагали само на почетни 
войници, елитни членове на Християнската църква и на жени гладиатори.  

Тъй като находката датира от 4‐5 век, няколко столетия след гладиаторските 
времена, вероятността вътре да се съдържат тленните останки на такъв тип войн 
е много малка. 

Това, което заинтригувало най‐много главния изследовател Бекър, е 
местоположението на откритието – едно от централните места в града.  
Погребване вътре в границите на населено място било табу в римската 
религиозна култура. Събитието, накарало хората да изберат точно този район, 
трябва да е било грандиозно. 

Засега изследователите само могат да гадаят по подаващата се кост от крак през 
пролука в ковчега. Този отвор би трябвало да е ускорил разлагането на 
останките, но ранни заключения сочат, че костта е „извънредно” запазена.  

Според Бекър в най‐лошия случай в обвивката се съдържа изключително добре 
съхранен човешки скелет. 

Бекър и колегите му може дори да не получат кости, с които да работят, заради 
потенциалната опасност, която крие саркофагът.  

Разрязването на метала може да навреди, както на изследователите, заради 
разпръсването на причиняващите рак оловни прашинки, така и на трупа при 
контакта му с бактерии, способни да го повредят много бързо. 

 
 Осемте най‐велики археологически находки 
Три века са били нужни на археолозите, за да открият осем невероятни 
находки, които будят възхищението на съвременния човек пред изчезнали 
цивилизации. 

На 24 юли 1911 г. американският историк Хайръм Бингъм открил в Перу на 
височина 2057 м изоставения град на инките Мачу Пикчу, построен през 1440 г. 
Днес Мачу_Пикчу се посещава от 2000 туристи дневно, а Хайръм Бингъм става 
прототип на Индиана Джоунс.  

На 4 ноември 1922 года англичанинът Хауърд Картър открил гробницата на 
египетския фараон Тутанкамон в Долината на царете в Египет. В нея са открити 
1, 2 тона златни украшения. Сред тях са златният саркофаг и златната 
посмъртна маска на Тутанкамон.  

На 8 април 1820 г. на гръцкия остров Милос селянинът Йоргос Кентротас 
изровил мраморна статуя на Венера Милоска, създадена в средата на II век 
преди н.е. Той я продал, но след това последвало сбиване и статуята останала 
без ръце. Сега е в Лувъра в Париж. 

На 18 август 1763 г. до Неапол са открити останки от библейския град Помпей, 
който на 24 август 79 г. е бил погребан под тонове лава заедно с населението си 
от 20 000 души.  

През ноември 1879 г. археологът Марселино Санс де Саутуола намерил в 
пещера до испанския град Сантандер рисунки на тавана. Откривателят на 
първобитните картини бил обвинен във фалшификация, макар те да били 
истински, и носил позора си до смъртта си.  

През март 1974 г. китайски селянин, който копаел кладенец до град Сиан, 
намерил глинени парчета. Археолозите открили на това място прочутата 
Теракотова армия от 8000 пехотинци, стрелци и конници, изваяни в естествен 
ръст. Те били наредени в 11 подземни 210 метрови коридори на дълбочина 5 
метра. Армията бди над вечния сън на първия император на Китай Цин Ши ‐
хуанди. Изработката й отнела 38 години.  

На 16 март 1900 г. англичани открили на остров Крит прочутия лабиринт, в 
който според легендата живеел Минотавърът.  
  

На 19 септември 1991 г. немски туристи открили в Тиролските Алпи ледена 
мумия на човек, датираща от преди 5300 години. Ледения човек Еци (Oetzi), 
както го нарекли учените, бил убит от стрела. 

 
 Открито е гробище на вампири 
Гробище на вампири е било открито в Чехия, близо до градчето Челяковица. 
При разкопки за строеж на нова сграда са открити труповете на 13 души, като 
всички те били погребани по един и същи ужасяващ начин. 

Ръцете им били вързани с кожени ремъци, а в гърдите им бил забит кол от 
трепетлика. Известно е, че с кол от такова дърво се вярва, че могат да се убият 
вампири, ако се прободат в гърдите.  

Покойниците били без ръце и без глави – те били зле отсечени, вероятно от 
неколкократни удари с брадва. Всички трупове са на мъже, горе‐долу на около 
30 години. След като изследвали тленните им останки, станало ясно, че всички 
те са местни, но са убити преди стотина години.  

Ръцете им са били отрязани, докато са били живи. Нещастниците са били с 
отрязани ръце, когато са ги вързали, и последното, което са видели, е бил 
приближаващия се към гърдите им дървен кол. 

Според изследователите на труповете най‐вероятно местните са се опълчили 
срещу 13‐те мъже, които по някаква причина са били смятани за вампири. 
Съществува вероятност и 13‐те да са станали жертва на някаква болест, която 
според понятията на онова време е приличала по нещо на вампиризъм.  

Сред писмените документи, намерени от онова време, не се споменава никъде 
за убити мъже, смятани за вампири. Дали наистина са били заплаха за градчето 
или са станали жертви на местни суеверия, все още не е станало ясно. 

 
 Откриха материал по твърд от диаманта 
Понастоящем диамантът се счита за най‐твърдият материал известен в света. 
Вземайки в предвид големия компресиращ натиск при нарязване, учените са 
изчислили, че даден материал наречен wurtzite boron nitride, вид боров нитрид 
(W‐BN) е с по‐голяма здравина при разрязване от диаманта.  

Учените също така са изчислили, че друг материал, lonsdaleite (наричан също 
шестоъгълен диамант, тъй като е направен от въглерод и е сходен с диаманта), е 
с още по‐голяма здравина, отколкото W‐BN и с 58% по‐твърд, отколкото 
диаманта. 

Този анализ бележи първия случай, когато даден материал превъзхожда 
диаманта по сила при същите условия на натоварване, заявяват авторите на 
изследването, които са от Университета Шанхай Джао Тонг и Университета в 
Лас Вегас, Невада. 

Учените обясняват, че изключителната издръжливост на W‐BN и lonsdaleite се 
дължи на структурната реакция на материла при компресия. Обикновен 
компресиращ натиск при нарязване води до подлагане на материала на 
структурно преобразуване в по‐здрава структура, като обемът се запазва чрез 
преподреждане на атомните връзки. Учените обясняват, че W‐BN и lonsdaleite 
имат едва доловими разлики по отношение подреждането на техните атомни 
връзки в сравнение с диаманта, което предопределя уникалните им структурни 
реакции. 

Под голям натиск, W‐BN повишава своята здравина с 78% в сравнение с тази 
преди пренареждане на атомните връзки. Учените изчисляват, че W‐BN достига 
здравина при нарязване от порядъка на 114 GPA (милиарди паскала), като тази 
на диаманта е 97 GPA при същите условия. В случай на подлагане на lonsdaleite 
на същия компресиращ механизъм също се предизвиква пренареждане на 
атомните връзки, като здравината при нарязване е от порядъка на 152 GPA, 
което е с 58% повече от съответната стойност на диаманта. 

ʺLonsdaleite е дори по‐здрав, отколкото W‐BN, защото е направен от въглеродни 
атоми, а W‐BN се състои от борови и азотни атоми, ʺ обяснява изследователят 
Чен от Университета в Лас Вегас. ʺВръзките въглерод‐въглерод в lonsdaleite са по‐
силни, отколкото тези бор‐азот в W‐BN. Ето защо диамант (с кубична структура) 
е по‐здрав, отколкото кубичен боров нитрид (c‐BN).ʺ 

Все пак, според учените експериментите с W‐BN и lonsdaleite са 
предизвикателство, тъй като и двете суровини е трудно да се синтезират в 
големи количества. Въпреки това, друго скорошно изследване представя 
обещаващ подход за производство на нанокомпозити на W‐BN и c‐BN, като 
също могат да се осигурят и начини да се синтезират нанокомпозити, 
съдържащи lonsdaleite и диамант.  

С представянето на основия атомен механизъм, който може да подсили някои 
материали, се дава възможност да се открият нови подходи за проектиране на 
супер здрави материали. Според Чен, тези супер здрави материали, които 
проявяват различни изключителни свойства могат да имат приложения в 
много области на науката и технологиите. 

 
 Откриха скелет на вампир с вълчи зъби 
 

Итало‐американски екип от учени намери обяснение на миналогодишно 
сензационно археологическо откритие, направено в историческия център на 
Венеция.  

През март 2009 г. по време на разкопки на гробове на жертвите на чумата, бе 
намерена скелет на жена, много наподобяващ на вампир.  

В устата й бе забита тухла. Според историците най‐вероятно жената е имала 
вампирски наклонности.  

Повод за това предположение са зъбите, запазени в отлично състояние, които 
въобще не приличат на човешки, а се доближават по‐скоро до вълчите. 

ʺДосега подобни останки не бяхме намирали, казва Матео Борин, археолог от 
Университета във Флоренция. ‐ Но сме попадали на документи, които са 
описвали вампири и как те са били погребвани в земята с камък, тухли или 
други тежки предмети в устата сиʺ.  

Което дава основание да се счита, че жената е била вампир. Не всички учени, 
участвали в находката обаче са на това мнение. Опонентите на тази теория 
смятат, че останките са на жена със сериозни генетични нарушения. Но какво 
точно нещастие я е сполетяло ‐ отговор няма. 

Скелетът на жената е бил най‐добре запазен в сравнение с останалите в 
гробовете.  

 
 Перперикон 

От всички древни култури, траките са едни от най‐мистериозните. Смятани от 
гърците за велики войни, траките нямали писмен език и били изостанали в 
монументалната архитектура. 

За сметка на това пък били сръчни занаятчии и изкусни ковачи, които владеели 
Балканите от България до Унгария. В Илиада Омир описва тракийските 
колесници като оръжие на безсмъртните. 
  

Въпреки, че били многобройни – според Херодот били втората най‐голяма 
група в света след индийците – смята се, че са живеели предимно в села и не са 
строели големи градове. Днес археолозите знаят много малко за тях, а 
последните археологически находки пораждат съмнения дори и в това. 
  

Перперикон е най‐големият археологически комплекс на Балканите и 
вмомента се ръководи от проф. Николай Овчаров, известен още като 
българският Индиана Джоунс. Комплексът се намира на висок, скалист хълм на 
15 километра от Кърджали. 
  

Следи от цивилизация в Перперикон датират от 5000 г. пр. Хр., но най‐голям 
интерес у археолозите поражда най‐младия (1500г.пр.хр.) и единствен голям 
тракийски град, наречен «европейският Мачу Пикчу» или «Каменния Помпей». 
Изпълнен със сгради, улици, площади и канализации, той не прилича на нищо, 
което може да свържем с «варварските» траки. 
  

Интересен е огромният олтар с диаметър 2м, който е издялан направо в 
скалата. На това място траките са изпълнявали огнените си ритуали, като 
танците върху жар и вероятно са издигнали малка църква, когато са били 
християнизирани от римляните. 
  

Според древните траки, огненият танц е бил в чест на създателя на света, който 
бил заченат когато жена се материализирала (и се показвала като слънцето 
през деня и като огъня през нощта) и родила син. Синът и майката дали живот 
на Орфей – създателя на света. 
  

Култовите тракийски танци върху жар се изпълняват и в наши дни, под името 
Нестинарство, въпреки че се изпълняват най‐вече като туристическа атракция. 
В малки селца в България, огненият танц все още се изпълнява така, както са го 
правили древните още през 1500г. пр.Хр. 

 
  

 
 

 
  

 
 Пещерите Елора 
Пещерите Елора са внушителен комплекс от будистки, индуистки и 
джайнистки пещерни храмове, построени между 6‐ти и 10‐ти век близо до 
индийското село Елора. Елора е част от Световното културно и историческо 
наследство и е най‐посещаваното място в Махаращра. 

Пещерите в Елора са издълбани по вертикалния склон на планина Чаранандри. 
Работата по тях е започнала през 550г., по същото време, когато пещерите 
Ажанта са изоставени. Построени са по време когато будизмът е залязвал в 
Индия, а индуизмът се е затвърдявал. Тогава Брахманите са били изключително 
силно движение под патронажа на царете Чалукия и Ращракута, които са 
ръководели дейността в Елора. 
  

Работата по пещерите спира през 10‐ти век, когато местните управници 
преминават от шайвизъм (индуизъм, посветен на Шива) на джайнизъм. 
Структури от три различни религии служат като нагледен пример за свободата 
на религията в Индия. Това е една от причините пещерите Елора да са 
защитени от ЮНЕСКО през 1983г. 

Пещерите са издълбани във вулканична базалтова скала, образувана от 
горещата лава, която се е стичала по склоновете и е сформирала скални тераси.  
Пещерният комплекс се състои от 34 пещери – 12 са будистки, 17 индуистки и 5 
джайнистки. Те са номерирани хронологически. 

Будистки пещери 

Те са най‐ранните пещери, датиращи от периода 500г. – 750г. Всички, освен 
пещера 10, са манастири, които са се използвали за учения, медитация, 
ритуали и живеене. 

Пещера 1 е обикновен манастир с осем малки монашески клетки и много малко 
украса. 
  

Пещера 2 е доста по‐внушителна. Голямата главна зала е поддържана от 12 
квадратни колони и е обградена от скулптури на Буда. На входа към 
светилището пък има Падпамани, държащ лотос, както и Майтрея – Бъдещият 
Буда. В светилището можете да видите Буда, седнал в лъвски трон. 

 
Пещери 3 и 4 приличат много на пещера 2, но са по‐малко запазени. 

Пещера 5 е кръстена Махарада, защото е използвана от местните махари като 
подслон по време на дъждовния период в Индия. В центъра се намира дълга 36 
метра зала, която вероятно е използвана за трапезария. За това сочат и двете 
редици каменни пейки. Статуята на Буда в светилището стои на столче и с 
дясната ръка докосва земята. 
  

В пещера 6 се намират две от най‐хубави скулптури в Елора. В лявата страна е 
богинята Тара, а срещу нея е Махамаури, будистката богиня на ученето, под 
която стои ученик, седнал на бюрото си. 
  

Пещера 10 е наречена Дървената пещера, защото камъкът по тавана имитира 
дървени греди. В дъното на пещерата статуя на Буда седи върху трон срещу 
голяма каменна ступа. 
  

Пещера 11 е известна като Двуетажната пещера, макар че през 1876г. е открито 
и подземие, което прави етажите общо три. В пещерата има както статуя на 
Буда, така и изображения на Дурга и Ганеш, което показва, че е била 
превърната в индуистки храм след като е изоставена от будистите. 

 
Пещера 12 е Триетажната пещера. Стените в светилището са украсени с пет 
големи статуи бодхисатви и седем статуи на Буда, представляващи всяко от 
предишните му превъплъщения. 

Индуистки пещери 

Създадени по време, когато индуизмът е процъфтявал, индуистките пещери 
представят напълно различен стил и визия от будистките. Индуистките храмове 
са издълбавани от горе надолу и са били нужни няколко поколения, за да бъдат 
планирани и завършени. 

В Елора има общо 17 индуистки пещери, датиращи от периода 600г. – 870г. Те 
са разположени около известният храм Кайласа. По стените на пещерите са 
изобразени събития от индуистките ръкописи. 

Пещера 14 е била будистки манастир. Дългите стени са украсени с разкошни 
фризове, а входът към светилището се пази от богините на реката Ганга и 
Ямуна. Вътре пък има седем статуи на богинята на плодовитостта, Сапта 
Матрикас, държаща бебе в скута си. В дясно на тях е женският образ на Ганеш и 
богинята на смъртта Кали. 
  

Пещера 15 също е била будистки манастир. Долният етаж не е особено 
интересен, но на горния са едни от най‐хубавите скулптури в Елора. По 
протежението на дясната стена са изобразени пет от десетте превъплъщения 
или аватари на Вишну. 

 
В дясно от предверието се вижда Шива, който излиза от символа линга, а 
неговите съперници Брахма и Вишну му се молят смирено. Най‐елегантната 
скулптура е на лявата стена на залата. Тя показва Шива като Натараджа, 
Върховният танцьор. 

Най‐известната индуистка пещера (16) всъщност не е пещера, а изумителен 
храм, издялан от солидна скала. Той символизира връх Кайлаш, домът на Шива 
и се нарича храм Кайлаш. Първоначално е бил покрит с дебел слой бял 
хоросан, от който изглеждал като заснежена планина. 
  

Кайлаш има удивителна архитектура, интересни пространствени ефекти и 
много скулптури. Самата конструкция е подвиг на човешкия гений – 
изкопаването на 250 000 тона скала е отнело 100 години и покрива район два 
пъти по‐голям от Партенона в Атина. 

 
Пещера 21, Рамесвара, се смята за най‐старата индуистка пещера в Елора, 
построена в края на 6‐ти век. В нея могат да се видят скулптури на богините на 
реката, двама пазители на входа и любовни сцени по стените на балкона. 

В Пещера 25 е скулптурата на богът на слънцето Сурия, който с колесницата си 
се отправя към залеза. 
  

На север пътеката се спуска стръмно до водопад, под който се намира пещера 
29. Двойки лъвове охраняват трите стълбища, а вътре стените са покрити с 
големи фризове. От ляво на изхода Шива и Парвати стоят на връх Кайлаш 
върху Равана, който се опитва да се освободи. От южната страна пък Шива е 
хванал Парвати за ръката, докато тя се готви да хвърли зар в игра. 
  

Джайнистки пещери 

Тези пещери отразяват характерните за Джайнистите философия и традиции. 
Те не са много големи, но изображенията в тях са изключително детайлно. В 
много от джайнистките пещери има красиви рисунки по таваните, части от 
които все още се виждат. 
  

Най‐известната от джайнистките пещери е номер 32, умален вариант на храмът 
Кайлаш. На горният етаж има различни фризове и лотос на тавана. Два 
тиртанкари пазят входа към светилището. В дясно от тях е голият Гометесвара, 
който е изпаднал в дълбока медитация в гората – толкова дълбока, че около 
краката му са поникнали растения, а змии и скорпиони пълзят по него. 

 
Ако някой ден решите да видите тези монументални храмове и да се възхитите 
на уникалните религии и тяхното наследство, можете да хванете полет до 
Мумбай, който струва между 600 и 900 евро, а от там има директен полет до 
летището в Аурангабат, което е на около 30 километра от Елора. Когато 
пристигнете, можете да се настаните в хотел Кайлас, който се намира точно 
срещу пещерите. Стаята за една нощ на човек е $20. 

Галерия: 

            
 Пирамидата Йонагуни e дело на златокоси 
великани 

Японският остров Йонагуни се прочу през 1986 г., когато водолази откриха 
недалеч от бреговете му няколко загадъчни подводни пирамиди. Оттогава 
досега специалистите спорят за произхода на тези обекти. Някои твърдят, че са 
дело на древна земна цивилизация, сътворила ги преди 10 хиляди години (това 
означава, че са по‐стари от египетските пирамиди). Други опонират, че техните 
майстори са пришълци от друга планета и са построили пирамидата преди 
около  15 000 години. Най‐поразителното обаче е, че Йонагуни много прилича 
на египетските пирамиди. Нещо повече ‐ тя и те се намират на една и съща 
географска ширина. Първоначално пирамидата Йонагуни се считана за 
природен феномен. 

С пирамидите от Йонагуни са свързани прелюбопитни факти: дъното на 
района около тях е с доста по‐силна гравитация и от време на време във водните 
дълбини се наблюдават странни просветвания. „Фойерверките” се дължат на 
електромагнитни явления, които земната наука не е изследвала досега” – 
подчертава Теруаки Иши, професор по геология в университета на Токио в своя 
статия, публикувана в сп. „Джапан Таймс“ 

.  

Легендата за Йонагуни гласи, че преди много, много години този остров бил 
посетен от златокоси великани, които имали по 3 очи. Великаните живеели в 
страна, наречена Нираи‐Канай – прекрасно място, което е източник на щастие 
за целия свят. 

Защо да не предположим, че Нираи‐Канай е планетата, от която са дошли 
гигантите със златните коси? Може би тъкмо тези юнаци са изградили 
подводните пирамиди край острова? 

Японският остров Йонагуни е с площ малко над 28 кв. км. и има население 
около 2000 души. 
 Подводните руини в Йонагуни 

Йонагуни е символ на японската култура. Разположен на 110 километра отвъд 
източния бряг на Тайван,  островът удивлява с неравната си и планинска 
брегова линия. Този остров с размери 4 на 10 км има освежаващо недокосната 
атмосфера, неповлияна от съвременността. Населението е малко, най‐вече 
японци, които биха ви посрещнали много топло и радостно. Островът е 
известен с природата си, която предлага на туристите безброй възможности за 
приключения. 

Истинската атракция са подводните руини, които може да откриете на южния 
бряг. Артифакт, направен от солидни скални плочи, с размери 100х50х25 метра. 
Датира от преди 8000 години, която е изключително рано за технологията, с 
която са изработени скалите. Има различни теории за произхода на 
структурата. 
Някои смятат, че тези руини са останките от изчезналия континент на Му, а 
други археолози, че са се образували при необясними геологични процеси. 

Този невероятен мегалит е открит случайно от гмуркач през 1995г, който 
преминал разрешената граница за гмуркане на брега Окинава. Човекът бил 
поразен, когато открил огромната структура на морското дъно, покрита с 
корали. Снимките предизвикали огромна сензация след публикуването им в 
големите японски вестници.  След това различни екипи разглеждат откритието 
и скоро откриват следи от други древни подземни цивилизации. 

Интересното при масивната конструкция е, че има арки, направени от красиво 
оформени каменни блокове, чийто архитектурен стил напомня на този при 
цивилизацията на инките. 
    

Спорът дали са направени от човека или са дело на природата, приключва 
когато геолозите потвърждават изкуствения произход на руините. Някои 
смятат, че останките от потъналата цивилизация датират от преди 10 000, тоест 
още преди зараждането на египетската, въпреки че историците оспорват това. 

Освен руините, остров Йонагуни предлага много други интересни места за 
ентусиастите. Винаги можете да видите струпвания на риби чук по време на 
зимните гмуркания. Голямата китова акула също е атракция, като се има 
предвид, че почти не са останали места по света, където да можете да я видите. 
Гмуркачи, интересуващи се от археология обичат да посещават хилядите 
пещери и скални структури, които се разпростират по южната брегова линия 
на острова. 
  

  

Пътуването до Йонагуни може да се окаже трудно предизвикателство. 
Самолетните полети и фериботите непрекъснато се отменят заради лошите 
климатични условия. Само 1‐2 полета от Ишигаки на ден кацат на малкото 
летище в Йонагуни. Можете да стигнете до там и с кораб в сряда и събота. Щом 
стигнете, ще се изправите пред множество предизвикателства по време на това 
вълнуващо подводно изживяване. 

 
 Подземни цивилизации 
Теорията, че Земята е куха е базирана на древни легенди от много култури и 
според нея в кухината на Земята живеят технологично напреднали 
цивилизации. Ето някои от най‐известните легенди. 

Агарта 

Това е най‐известното име що се отнася до цивилизациите в кухата Земя. 
Столицата на Агарта е Шамбала и основният източник на информация за нея е 
биографията “Димящия бог” от норвежкия мореплавател Олаф Янсен. В нея 
той разказва за пътешествието си под земята и двете години, които е прекарал с 
хората в Агарта. Разказва се, че войни и катаклизми са принудили тези хора да 
живеят под земята. Едни от най‐известните места, през които може да се стигне 
до Агарта са през планината Шаста в Калифорния, под която се намирал град 
Телос, както и през Манаус в Бразилия, Тибет, границата между Монголия и 
Китай, планината Епомео в Италия и пирамидата в Гиза. 

Първото публично научно доказателство за съществуването на Агарта е 
случката през 1947 г. когато адмирал Ричард Бърд от американската 
военноморска флота летял до северния полюс. Вместо да мине над полюса, той 
всъщност влязъл във вътрешността на земята. В неговия дневник, той разказва, 
че влязъл в хлътналия интериор на земята, с другите и пътували 17 мили над 
планини, хълмове, реки, зелена растителност (флора ) и животински свят 
(фауна). Той намерил градове и процъфтяваща цивилизация. Външната 
температура е била 74 по Фаренхайд. Неговият аероплан бил поздравен от 
летящи машини от тип, какъвто не бил виждал никога преди. Те го 
придружавали до невредимата страна, където той бил грациозно поздравен от 
емисарството на Агарта. След почивката, той и неговата група били заведени да 
поздравят кралят и кралицата на Агарта. Те му казали, че той бил допуснат да 
влезе в Агарта, заради високият му морал и сърдечност в характера. И още, че 
са разтревожени за безопасността на планетата, и че много от техните хора 
напускали с кораби, като те се страхували за стабилността и безопасността на 
планетата. Слуховете за подвизите на тези посветени хора били премълчавани 
от американското правителство. 

Според Александър Д`Алвейдър (1842г.‐1909г.) тайните, знанията и всички 
богатства на Агарта “ще станат достъпни за човечеството, когато то заживее 
според християнските божи заповеди, който някога са били издълбани в 
плочите от Мойсей”. 

Расата на титаните 
 

 
Една от най‐интересните и противоречиви истории за подземния свят е така 
наречената Мистерия на Шейвър. През лятото на 1943г. в редакцията на 
списание Невероятни истории пристигнало писмо от Ричард Шейвър (1907г.‐
1975г.). То било прочетено пред екипа на списанието като шега. Шейвър 
твърдял, че е открил тайните на древна изгубена цивилизация и предложил 
записките си като доказателство. В крайна сметка писмото било публикувано 
през Януари 1944г. и предизвикало бурни реакции и дебати дали написаното е 
истина или измислица. 

Шейвър разказал, че Земята някога била населена от свръх раси, най‐известната 
от които били Титаните. Те построили огромни градове под повърхността на 
Земята. Били като богове, но радиоактивността от Слънцето започнала да им 
влияе и ставали зли. Така преди 12 000 години Титаните напуснали Земята, като 
оставили само тези, които вече били повлияни. Човешката раса произлязла 
именно от изоставените титани. 

Древните 
 

В статията си ”Кухото земно кълбо – мит или реалност”, Брад Стайгър пише за 
древна раса, която населявала земята преди милиони години и по‐късно се 
преместила под повърхността. Древните са хора, които живеят много дълго и са 
изключително интелигентни. Те избягвали контакта с хората на повърхността, 
но често отвличали децата им, за да ги отглеждат като свои собствени. 

 
Нагите 

Според древна индийска легенда, на Земята има подземна раса от хора, 
приличащи на змии, които живеят в градовете Патала и Богавати. Според 
легендата те обявили война на Агарта. Описвани са като напреднала раса с 
изключително развити технологии. Също така презират хората и ги отвличат, 
измъчват и ядат. Казва се, че до градовете им може да се стигне през Кладенеца 
на Шешна в Бенарес, Индия. 

Водния град 

Преди години в ледените води на Севера, на другия край на света германска 
подводница открила голяма система от подводни тунели, които водели до 
красив подводен град под ледените шапки на полюса. Ловците в Аляска пък 
твърдят, че тайнствени снежни хора живеят под ледовете. Виждани са много 
рядко и са описвани като високи светещи хора, които говорели с много странен 
музикален глас. 

 
 Починало през 1920 момиченце още изглежда 
като живо 
Малката Розалия Ломбардо била прекрасно дете. Тя обаче издъхнала на две 
годинки заради инфекциозно заболяване. Баща й, богат италианец, помолил 
свой приятел доктор да направи всичко възможно, за да не се превърне 
момиченцето в скелет. Това се случило през 1920 г.  

Доктор Алфредо Салафия забъркал коктейл, който днешните учени разгадали: 
цинк, глицерин, формалин и други помощни вещества. Той ги вкарал в 
артериите на детето, за да запази телцето му . В резултат на това Розалия не 
изглежда като мумия, а като спящо дете. Запазени са не само меките части на 
тялото й, които не са изсушени като при мумиите, а са съвсем пухкави.  

Потресаващото е, че са запазени също така косите и, които дори блестят, както 
и миглите й. Най‐необяснимото е, че преди почти сто години докторът е 
забъркал смес, която е съхранила изцяло дори очните ябълки на Розалия. 
Красивото дете сякаш спи и всеки момент ще се събуди. Малката Розалия е най‐
голямата атракция в прочутите гробници на Палермо, които се намират под 
манастира на Капуцините.  
Монасите разказват, че около стаята, в която лежи момиченцето, постоянно 
стават странни неща. Веднъж един посетител влязъл, и излязъл с крясъци, че 
момичето го гледа. Той изгубил разсъдъка си, а учени веднага изследвали 
тялото и стигнали до извода, че нещо не е наред, защото има леки промени в 
него. Момиченцето е известно като спящата красавица. 

Според монасите телцето й често излъчва аромат на цветя. Монасите твърдят, 
че понякога имат чувството, че детето диша. Изследванията са показали, че то 
проявява някакви слаби импулси, въпреки наличието на формалин в тялото й. 
Момиченцето е погребано като Снежанка – в стъклен ковчег, защото 
родителите й искали до последния си дъх да могат да идват и да я виждат. 

 
 През Средновековието правели модерни 
операции 
 

Доказателства, че в Средновековието са използвали примитивни анестезии и 
дезинфектанти, преди медицината да започне да ги употребява широко, 
откриха британски учени.  

В района на болница от Средновековието, намираща се южно от 

град Единбург (Шотландия) при разкопки излезли на бял свят открити ями, 
пълни с някогашна кръв, хирургични отпадъци и наркотици.  

С тези наркотици са били упойвани ранените войници от над 80 армии, които в 
течение на стотици години са водили сражения край Саутра Хил. 

Направените разкопки разкрили две хирургични отделения, където с груби 
инструменти са били правени ампутации на пациенти, упоени с опиум и 
отровното растение бучиниш.  

Намерени били също следи от болкоуспокояващ мехлем, приготвян от опиум и 
свинска мас. За да предотвратяват инфекции, монасите са използвали 
дезинфекционно мазило с добавка на арсен. 
  

Анализите на ДНК‐проби показват, че в района са върлували епидемии и 
инфекциозни болести като антракс, или синя пъпка. Открити са инструменти, 
оцапани с кръв, и напоен с кръв трап, където са били хвърляни остатъците от 
над 1500 кървави операции.  

Останките от мъртвородени бебета, намерени в тайно гробище, говорят, че са 
били правени незаконни аборти, макар че религията забранявала на монасите 
да лекуват бременни жени или да имат нещо общо с раждането. 

Болницата е била основана през 1165 г. от августински монаси и е действала 
близо 400 години до разтурването на манастирите. Тя се е намирала съвсем 
близо до главния път, минаващ в посока от север на юг. 

Била е построена в уединена и брулена от ветровете местност, на 32 км от 
шотландската столица, където хиляди мъже и коне са загинали в кървави 
битки. 

Според съвременни документи болницата край Саутра Хил е била най‐
голямата на север от английския град Йорк. Огромните й стени са обхващали 
голяма площ, но постепенно камъните са били отнесени от местни жители, 
които си построили къщи и ферми. Сега от болничната сграда е останал само 
един параклис. 

 
 Призраците ‐ чиста енергия или завърнали се 
души 
Има един много хубав филм – “Шесто чувство”. Освен, че е наситен с 
напрежение, ни кара да се замислим колко процента от мозъка си използваме. 
Има ли наистина призраци и кои са хората, които твърдят, че ги виждат – 
психично болни или пък надарени с възможността да използват по‐голям 
капацитет от мозъка си? 

Каква част от филма е истина, и изобщо има ли някаква истина в него? Не може 
да не сте се питали поне веднъж какво се случва с човек след неговата смърт. 
Всички религии ни предоставят два варианта след смъртта – ад или рай. Има и 
един трети, междинен вариант, според който душите на умрелите “засядат” 
между двата свята – на живите и умрелите, и така се появяват призраците. Това 
се случва, ако човека приживе не е успял да свърши важна задача, от която 
зависи бъдещето или живота на негов близък или приятел. В друг случаи става 
въпрос за отмъщение. Това казват повечето религии, но не и християнството, 
според което призраците са чеда на Дявола. 

Хората, пък които не вярват в това твърдение казват, че това, което упорито 
различни езически вярвания още от древността са ни насаждали като явяване 
на хора след смъртта, може да се тълкува или като прекалено много енергия, 
струпана на едно място, получавайки визуален израз, или пък просто 
съвпадение, игра на светлината и други логични обяснения. Като внушение 
например. И все пак историята изобилства от случки на “явяване” на духове, 
които не е лесно да бъдат обяснени или заклеймени като измама. И в миналото, 
преди появата на фотографската техника хората са чувствали присъствие, но 
откакто човекът може да прави фотографии – малки изображения на себе си, 
вече присъствието може да бъде и видяно. Или поне загатнато в някои случаи, 
както ще видим в следващите снимки. 

Повечето фотографии са правени със стара техника, така че е почти изключено 
да става въпрос за фалшификации, посредством напреднала компютърна и 
графична техника. 
Дали това наистина са душите, които са се завърнали с някаква цел на това 
място, дали е игра на светлината, която апарата е заснел под някаква форма, 
която човешките очи възприемат като фигура или пък просто “отпечатък” на 
човешката форма, който някои смятат се получава от човешкото силово поле, 
никой не може да каже още сигурност. 

Духовете са една от загадките, които съвременния човек така и не може да 
разгадае. Въпреки ширещия се скептицизъм понякога се случват неща, които 
ни карат да се замислим – истина или измислица са духовете. 

Старата дама на прозореца 

 
 
Тази снимка е направена от група млади строители, които са правили 
реконструкция на покрива на съседната къща, до къщата със старата дама. 
Снимката е направена с мобилен телефон. Момчето, направило снимката е 
разказало, че в съседната къща не е живял никой към момента на 
реконструкцията на покрива. Единствения собственик била стара дама, която е 
починала три месеца по‐рано. 

Лица на прозореца 

 
Снимката е правена със стара лента и обикновен апарат в един слънчев 
следобед. Съпругът на жената на снимката е снимал семейството си пред новия 
им дом в Чикаго, Илинойс, където тъкмо са се нанесли. В ляво на стъклото на 
прозореца ясно може да се различи възрастна дама, която носи косата си на кок 
и нейното куче – булдог. 

 
Фигура на човек 

 
Не се знае много за тази фотография, освен, че хората, които са се снимали вече 
са покойници. Но на заден план се вижда мъглива фигура с формата на човек. 

Момиче на гробището 

 
 
Това е доста известна фотография. Тя е била публикувана във вестниците 
Chicago Sun‐Times и National Examiner. Правена е през 1991 година, на 10 август. 
Снимката представлява уголемена черно‐бяла фотография, снимана с техника в 
инфрачервения спектър, в зона, която смущавала уредите, които са използвали 
членовете на изследователския екип, проучващ гробището. На снимката се 
вижда млада жена, която е седнала на надгробен камък, като някои части от 
тялото й са леко полупрозрачни. Роклята, с която е облечена отдавна е излязла 
от мода, поне от 50 години. 

Приятелски настроен призрак 

 
Снимката е правена с телефон Nokia 7250 в Манила. Телефонът е принадлежал 
на една от жените, снимката е правена от напълно непознат. Докато снимката е 
правена, момичетата не са усетили ничие присъствие или нещо странно, но 
факта си е факт – на снимката има с един човек повече, отколкото са се снимали 
в действителност. 

 
Призрак на задната седалка 

 
Това е много известна фотография, която може и да сте виждали в миналото в 
специализирани предавания. Правена е през 1959 година от Мейбъл Чинери 
след посещение на гроба на нейната майка. Тя направила няколко снимки на 
гроба на майка си и когато се връщала към колата и съпругът си, който я чакал 
съвсем сам в автомобила, тя направила снимка и на него. Какво било 
учудването и на двамата, когато при проявяването на филма и снимките, те 
видели съвсем ясно как майката на Мейбъл стояла на задната седалка зад зет си! 
Експерти са потвърдили автентичността на фотографията. 

Призракът войник 

 
 
Както си личи по облеклото на снимащите се, това си е истински войнишки 
купон. Само че от нашите казарми, а най‐вероятно от Втората Световна война. 
Преди около 70 години. Много по‐рано от появата на Фотошоп и другите 
програми за ретуш и монтаж. Явно споминалия се член на компанията не е 
могъл да пропусне събирането на компанията. 

Това са само част от доказателствата, които може да се срещнат из интернет 
пространството или в различните медии. Доколко това са автентични снимки 
могат да кажат само хората, които наистина са ги правили, а както се вижда 
повечето от тях най‐вероятно вече отдавна са починали. Така че загадката си 
остава – има ли призраци наистина или всичко е обект на внушение на нашия 
мозък? И ако има, кое ги кара да се връщат пак при нас – силата на навика на 
тялото или някоя определена цел? 

 
 
 Пророчеството на кристалните черепи 
Кристалните  черепи  са  древни  скулптури  на  човешки  глави,  направени  от 
различни  видове  кварцов  кристал.  Твърди  се,  че  притежават  свръхестествени 
сили. Те са истинска загадка в и без това мистериозния свят на маите. Все още 
не  е  установен  нито  техният  произход,  нито  възрастта  им.  Не  са  открити 
никакви исторически документи за тях.  

Повечето кристални черепи са намерени в храмове на маите в Гватемала, Белиз, 
щатите Юкатан и Кинтана Роо в Мексико, но освен това един от тях е открит в 
Теотиуакан  близо  до  град  Мексико,  друг  в  Южна  Африка,  трети  в  Гърция, 
четвърти в Албания и още три в Египет. Черепите, намерени в храмовете Гранд 
Хагуар в Тикал и Ла Данда в Ел Мирадор (и двата се намират в района Петен в 
Гватемала), заедно балансират енергията на пирамидите и са настроени така, че 
да създават вибрационно пространство, което стимулира човечеството. 
Старейшините  на  маите  разказват  три  различни  истории  за  техния  произход. 
Онова, което със сигурност знаем – защото се повтаря във всичките версии – е, 
че  ги  е  имало  в  Атлантида  и  Лемурия,  наричана  още  Му  –  двата  потънали 
континента. Според най‐разпространената версия, разказвана от старейшините 
в  Гватемала,  черепите  били  създадени  от  великите  учени  на  потъналата 
Атлантида, въпреки че други ги свързват с Лемурия. 

Маите, които живеят високо в планините на Гватемала, твърдят, че са дошли от 
Плеядите,  където  са  получили  всичките  си  знания  и  технически  изобретения, 
включително  и  кристалните  черепи.  Дори  втората  по  яркост  звезда  на 
Плеядите е наречена Мая от гърците. 

Според най‐необичайната версия кристалните черепи са създадени от великите 
мъдреци, живеещи в паралелни измерения, Каяла. Легендата разказва, че в тях 
се  съхранява  цялата  научна  и  историческа  информация.  Най‐близкото 
сравнение,  което  бих  могъл  да  направя  със  съвременни  термини,  е 
суперкомпютър  –  тоест  такава  свръхнапреднала  технология,  каквато  трудно 
можем да си представим. 

Всеки  череп  има  специфични  качества.  Някои  предсказват  бъдещето,  други 

синхронизират  енергиите  или  изчистват  околната  среда,  а  трети  могат  да 
издигнат  нивото  на  съзнание  или  да  увеличат  ясновидските  способностите  на 
човека. Някои дори притежават силата да лекуват болести. Почти всички могат 
да променят начина на възприемане на реалността. 
  

Най‐известен  е  черепът,  наречен  Мичъл‐Хеджис,  намерен  в  Лубаантун,  Белиз. 

Той  първи  привлича  вниманието  на  хората  заради  магическите  си  качества. 
Когато го гледаш, започваш да виждаш вълни; ако се съсредоточиш още малко, 
можеш да съзреш картини на бъдещи събития навсякъде по света. Направен е 
от  чист  планински  кристал  –  от  лазурно‐синьо  до  напълно  прозрачно  –  и 
изобразява  с  идеална  точност  издължен  човешки  череп.  Той  е  първият 
изследван в университетските лаборатории. Въпреки че резултатите така и не са 
били  изнесени  публично,  говори  се,  че  компютърният  концерн  Хюлет‐Пакард 
се е сдобил с копия от тях. 
  

Един от най‐удивителните е черепът от Ел Мирадор, наречен Роузууд. Когато се 
освети  темето,  той  прожектира  две  холограми  на  знака  Ахпу  от  календара 
Чолк’их.  Направен  е  от  розов  кварц,  както  и  другият  череп,  наречен  Поли. 
Роузууд  е  единственият  череп,  вътре  в  който  се  вижда  човешкият  мозък  –  с 
ендокринните жлези, кръвоносните съдове, клетките и всичко останало! Никой 
не  може  да  обясни  как  са  направени  тези  черепи.  Изключителното 
майсторство, красотата и другите им изумителни качества нямат равни на себе 
си. 
  

Днес много от тези скъпоценни предмети се намират в музеите или в частни 
колекции. Старейшините вярват, че черепите са живи същества, затова когато 
ги отнасят далеч от мястото, на което трябва да бъдат, и ги заключват някъде, за 
тях това е равносилно на затворничество. 

Не някой друг, а дон Исидоро разгласи пророчеството на кристалните черепи. 
Той заяви, че те са създадени, за да помогнат на Майката Земя и на човечеството 
да  извършат  прехода  от  Четвъртото  към  Петото  Слънце.  Древните  направили 
520  черепа  с  надеждата,  че  поне  52  ще  оцелеят.  Те  ще  бъдат  върнати  в  едно 
езеро на (или около) 21 декември 2012 г. Един човек ще тръгне по водата и ще 
стигне  до  малък  остров,  ще  мине  под  водопад  и  ще  влезе  в  пещера,  където  се 
намира  черепът  майка.  Когато  го  изнесе  навън,  той  ще  активира  всички 
останали черепи, подредени около езерото, както и техните духовни пазители. 
Щом  черепите  се  активират,  ние  ще  получим  достъп  до  такова  изумително 
познание,  за  каквото  днешното  човечество  не  би  могло  дори  да  мечтае. 
Пазителите, мъдреците и учените ще могат да използват тези технологии, за да 
възстановят екосистемата и да затворят озоновите дупки. Освен това ще събудят 
52  000‐те  пирамиди  и  ще  създадат  енергиен  пояс,  който  ще  дава  достатъчно 
електрическа енергия за целия свят. 
  

Някои от старейшините на маите посетили един индиански резерват, където 
тамошният духовен пазител им казал, че според техните предци те произлизат 
от маите. После показали на нашите старейшини един кодекс, в който се 
говорело за нашествието на испанците, за идването на власт на Хитлер, за 
Студената война, за ерата на материализма, която ще разруши екологичната 
система, както и за епохата, в която живеем днес. Те казали на маите, че ги 
наричат Господарите на Времето и че са забравили кога трябва да върнат 
Бойния лък. Нашите старейшини им съобщили датата, на която да занесат 
Лъка на един хълм във формата на ухо, после споделили, че търсят кристалните 
черепи. Един от техните старейшини извадил няколко карти, на които било 
посочено езерото, където черепите трябвало да бъдат свързани отново, и казал, 
че двама от техните велики духовни водачи са съхранили познанието, 
необходимо за активирането им. 
  

До  този  момент  са  намерени  29  оригинални  черепа,  а  техните  пазители  са 
високоморални  хора,  които  разбират  колко  е  важно  всичките  да  се  съберат 
заедно.  Нашите  старейшини  решиха  да  разгласят  пророчеството  за  крис‐
талните  черепи  и  тяхното  повторно  свързване,  защото  трябва  да  намерят 
останалите  24.  За  съжаление  обаче  търсенето  се  затруднява  изключително 
много  от  различни  иманяри,  авантюристи,  фалшификатори  и  лъжепророци, 
които  претендират,  че  притежават  черепите  и  знаят  как  да  ги  активират.  Но 
така  или  иначе старейшините са напълно сигурни, че достатъчен брой черепи 
ще  бъдат  намерени,  когато  му  дойде  времето.  Би  било  катастрофално,  ако  не 
успеят да изпълнят докрай 

 
 Пътешественик във времето сниман през 
Втората световна война 
 

  
 
Млад мъж с модерни слънчеви очила, тениска с щампа W, спортен пуловер с 
качулка и видеокамера стои в тълпата и наблюдава с интерес това, което се 
случва на метри от него. Необичайното е, че снимката е от 1940 г., а облеклото и 
аксесоарите на младежа са от 80‐те години на века.  
Необичайното му облекло, преносимата компактна камера и футуристичните 
очила контрастират силно сред хората, облечени в стила на 40‐те години. 
Снимката, на която го виждаме, е озаглавена „Откриването на моста Саут Форк 
след наводненията от ноември 1940 г.”. 70‐годишната фотография се съхранява 
в архивите на виртуалния канадски музей „Бралорн Пайъниър”, Британска 
Колумбия. Тя е част от постоянната изложба „Техните отминали животи”, 
открита през 2004 г.  
След взиране неизбежно се питаме кой е той? Дали не е пътешественик във 
времето? Ако изображението е фотоколаж, всичко щеше да е ясно. Програмата 
за откриване на компютърни манипулации „Ерър Левъл Ънелисис” обаче 
показва, че е автентично и е направено именно през 1940 г.  
„Въпросът не е дали пътуването назад във времето е възможно, а кога ще спрем 
да се съмняваме. Теоретично аз и мои колеги сме доказали, че този обратен път 
не е фантастика. Разчитайки на Айнщайн, създадохме теория за пътуванията 
във времето чрез основен медиатор – светлината. Убеден съм, че ще сътворим 
машина на времето до 10 години, в рамките на нашето поколение” – коментира 
професорът по физика от университета в Кънектикът Роналд Малет.  
Ученият е типичния луд гений, който пълни аудиториите с ентусиазма и 
дарбата си. В Кънектикът той е преподавателят с най‐много студенти, които 
щом чуят гласа му, замръзват в очакване на поредната „приказка”.  
За пътуване във времето става дума и в историята на Джон Титър, който през 
2000 г. в интернет форум твърди, че идва от 2036 г. Мъжът признава, че е 
участник във военен експеримент и предсказва болестта на Кройцфелд‐Якоб, 
която удря човечеството пред следващите години. 
 
 
 Рeдки растения застрашени от изчезване 

С все по‐срещаното обезлесяване на горски райони, много забележителни и 
редки видове растения са унищожени още преди да бъдат открити и описани 
от учените. Над 8000 вида растения официално са застрашени от изчезване. 
Глобалното затопляне и унищожаването на природата от човека са основните 
причини за това. От хилядите интересни, уникални и необикновени растения, 
ние ви представяме няколко от най‐редките, които са на ръба на изчезването. 

Боабаб 
 

 
Типичен за екваториална Африка и Индия, както и покриващи по‐голямата 
част от Мадагаскар, боабабът е почти изчезнал. Дървото няма листа през девет 
месеца от годината и събира вода в стъблото си, подобно на камила. Хората 
живеят в основата му, а плодовете му  се наричат маймунски плод и стават за 
ядене. 

Маймунски пъзел 

Необичайното вечнозелено дърво расте в застрашените гори на Чили и е 
толкова древно, че се приема за жив фосил. Листата му са триъгълни и остри и 
ражда големи шишарки. Смята се за националното дърво на Чили. 

 
 

Драконово дърво 

Дървото на снимката е на 2000 години. Има 40 различни вида драконово дърво, 
като много от тях се култивират от хората. Повечето са дребни, но най‐
известното е това на снимката. Растат в Африка, въпреки че няколко вида са 
открити и на други места. 

Bois Dentelle 

 
Красивото, деликатно дърво е изключително рядко: останали са само две, които 
се намират в облачната гора на о. Мавриций. Въпреки, че няма комерсиална 
стойност, видът е на изчезване, защото ареалът на облачната гора е нарушен от 
навлизането на чужди видове. Bois Dentelle цъфти с красиви бели цветове. 

Корк 

Коркът всъщност е вид дъб. С появяването на корковите тапи идва и най‐
голямата заплаха за корковия дъб. Експертите твърдят, че ще изгубим 
корковите гори през следващото десетилетие, ако винената индустрия не 
открие заместител на корковите тапи. Корковите дъбове са изключителни – те 
могат да се „подстригват”, подобно на овцете, в продължение на много години 
при правилно отглеждане. 

 
Венерина мухоловка 

Месоядното растение може да е доста известно, но е изчезващ вид. Двете листа 
на растението са покрити с изключително чувствителни влакънца, които усещат 
дори паяци и мравки. 

Безйболно растение 

 
Изключително известното домашно растение на практика е изчезнало в дивата 
природа, поради унищожението на ареалът му. Сокът му е отровен, но е 
чудесна украса за дворът ви. 

Зелена стомничка 

Още едно месоядно растение, което е пред изчезване. Всъщност то е билка и 
расте в Джорджия, Южна Каролина и други части на САЩ, но поради 
застрояването на земите растението се е превърнало в изчезващ вид и ако не 
бъдат взети мерки за опазването му, скоро може да изчезне напълно. 

 
Welwitschia Mirabilis 

Това странно растение озадачава учените от години. Пустинното растение е 
открито в Южна Африка. То има само две листа, които се навиват и нагъват 
докато расте (обикновено живее над 1000 години) и се превръща в заплетена 
маса, разпростираща се на по 2 метра и повече. 

 
Snowdonia Hawkweed 

Не е най‐странно изглеждащото растение на земята, но пък е най‐рядко 
срещаното. Расте само в уелската долина на Snowdonia и то на 7 малки пътечки. 
През 50‐те години е смятано за напълно изчезнало, докато не е забелязано 
отново през 2002г. 

 
Рефлезия 

Рефлезията е паразитно растение с цвят, наподобяващ плът и диаметър около 
80см. Миризмата му се усеща отдалеч и трудно може да бъде сбъркана. 

Титан Арум 

 
В превод „гигантски пенис”, растението не е най‐голямото, но има най‐
големият цвят. Също като Рафлезията, то расте в Суматра и има ужасна 
миризма. 

Дяволско цвете 
 

Това цвете е изключително рядко и много красиво. Цветовете му достигат до 
30см в диаметър и всеки цвят има лентички, които достигат до 60см дължина. 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Dendroseris Neriifolia 
 

Растението е специално просто защото е останало само едно в дивата природа. 
Първоначално срещано в Чили, последното е открито на островът на Робинзон 
Крузо – дом на дузина редки, географично уникални видове на ръба на 
изчезването. 

 
 Радиопредавателят на Посейдон 
 
 

 
 
Между 1962 и 1979 г. полярният изследователски кораб “Елтанин” осъществява 
мащабно проучване на южните морета и океанското дъно. На 29 август 1964 г. 
по време на дълбоководни сондажи на 1600 км южно от нос Хорн екипажът 
успява да заснеме уникално подводно съоръжение. От непрогледното океанско 
дъно на дълбочина 4115 м изплували очертанията на странна “мачта” с 
внушителната дължина 120 метра. В основната конструкция били вградени 
разделени в четири секции 12 лъчеобразни “нишки”, завършващи със 
сферични уплътнения и сключващи ъгъл от 15? помежду си. 
 
В средата на 60‐те години все още не съществувал дълбоководен апарат, 
способен да достави апаратура с такива размери в ултрадълбоките области на 
абсолютен мрак и огромно налягане сред обледените южни морета. Затова и 
морските биолози допуснали, че откритата от “Елтанин” “антена” е някакво 
морско животно. Въпреки това те не успели да посочат никакъв класифициран 
от науката вид, който да притежава дори далечна прилика с мистериозния 
подводен обект. Биологът Томас Хопкинс отхвърлил и възможността да се касае 
за екзотично растение, тъй като слънчевите лъчи били безпомощни да 
проникнат в четирикилометровата бездна, а без фотосинтеза то не би могло да 
оцелее. Същевременно симетрията, размерите и местоположението на обекта 
създават впечатление за изкуствено инженерно съоръжение, инсталирано с 
определена цел. Но кога и от кого? 
 
Новозеландският уфолог Брус Кати е автор на теория, според която антената е 
компонент от създадена в древността глобална конструкция, детектираща и 
транслираща данни за колебанията в геомагнитното поле на Земята и 
вариациите в 25 000 ‐ годишния планетарен цикъл на движение сред звездите, 
известен като прецесия. След задълбочени нумерологични проучвания на 
подводния артефакт Кати излиза с версия, че той е дело на пришълци от 
звездната система на Сириус, чиято цел е да “изучават нашата планета или да 
контролират геологичните процеси, протичащи в земната кора”. 
Изследователят изказва предположение, че на Земята съществуват още поне 8 
такива устройства. Кати счита, че египетските пирамиди и други древни 
паметници също са част от мащабния проект на космическите инженери. 
 
Междувременно разузнавателните съдове на ВМС на САЩ все още проявяват 
подчертана заинтересованост към находката на “Елтанин”. Според Кати 
американски дълбоководни апарати няколко пъти се спускат до антената и я 
изучават. За съжаление американското правителство отказва достъп до 
събрания снимков и веществен материал. Така привържениците на теорията за 
палеоконтактите са лишени от поредния шанс да докажат правотата на своите 
убеждения. 
 
 Руският скален къс от космоса 
Само преди няколко години в предградие на Москва бе открит странен скален 
къс. Той е изследван от специалисти от различни области, но поради 
проявяваните от него необичайни характеристики изглежда да отрича всякаква 
класификация. Дори може да противоречи на настоящата ни представа за 
далечното минало.  
 
Докато  изследователи са установили, че екземплярът датира от няколко 
хилядолетия преди появата на човека, той изглежда да съдържа два подобни на 
винт обекта. Любопитното е, че няколко изследователи споделят мнението, че 
тези обекти не изглеждат естествени образувания, а проявяват характеристики 
на изработени принадлежности. 
 
На 13 август 2003 г руският вестник „Жизнь” публикува статия за въпросния 
екземпляр. Според изданието определената възраст на скалния къс е няколко 
милиона години, но той съдържа нещо, за което някои изследователи 
настояват, че може да бъде продукт единствено на напреднала технология. 
 
Статията описва откритите в камъка предмети като наподобяващи гайка и 
болт. И сякаш този забележителен експонат не бе достатъчно странен, че по‐
нататъшните доказателства наведоха на мисълта за неземен, космически 
произход.      

Още предисторически каменни загадки 

Неотдавна друг скален къс с подобни характеристики бе открит в Русия. 
Подобно на гореописания камък, това откритие, намерено в руска провинция, 
също криело неочаквана изненада. Рентгеновият анализ, на който бил 
подложен образецът, разкрил шокиращото изображение на осем винта във 
вътрешността му. 

Друго откритие от този тип бе намерено преди няколко години в китайската 
планинска местност Мазонг (Mazong). По време на изследователска експедиция 
Джилин Уанг (Zhilin Wang ), колекционер на камъни, открил крушообразен 
камък, който също съдържал нещо, забележително наподобяващо метален 
винт. 
 
Геолози и колекционери от цял свят били незабавно заинтригувани от 
находката на Уанг. Новината за откритието събрала в Китай над 10 геолози и 
световни физици от различни изследователски институции, за да изследват 
загадъчния екземпляр.  
 
Необикновеният черен скален къс разкрива парче метал с винтов нарез, на вид 
без съмнение изработен от човешка ръка. Но този метален прът изглежда 
естествено заложен в древната скала, което предполага, че е на възраст милиони 
години. Всички учени, изследвали скалния къс, са съгласни, че този образец е 
една от най‐ценните археологически находки, открити в Китай в близкото 
минало. 
 
Тъй като всички тези обекти са били открити във вътрешността на скални 
късове, това е признак, че те би трябвало вече да са съществували преди 
образуването на обвилата ги скала. Но в някои случаи тя е датирана от 
палеозойската ера, когато тази планета е била обитавана от създания като 
динозаври и трилобити.  
 
Докато тези фантастични обекти са определено необикновени, те в никакъв 
случай не са рядкост. През изминалия век по света са открити многобройни 
находки, което навежда на мисълта, че тези застинали в скални късове останки 
са част от напреднала култура на далечна епоха.  
 
Всяка такава находка е разтърсваща за научните кръгове, главно поради 
„невъзможността” на нейното съществуване. В повечето случаи на тези 
примери се отдава малко значение; често за тях се пише като за технологични 
аномалии или природни чудатости, тъй като настоящите антропологични 
предположения са в разрез с намерените доказателства.  
 
Дали тези скални късове предоставят реални доказателства, които да отправят 
предизвикателство към настоящата възприета представа за това, кога се е 
появило човечеството? Или са просто необичайни, забележителни естествени 
проявления, съхранени в предисторическа скала?  
 
А защо и да не вземем под внимание друга теоретизирана от някои 
изследователи вероятност, според която тези странни образци съвсем не са от 
тази планета? И ако това не е така, дали да не се предположи, че преди 
милиони години е имало технологично развити същества, населявали 
далечните краища на космоса? Дали те все още са там и как този материал от 
друга планета е стигнал до нашия свят?  
 
С продължаващите открития на подобни находки и тяхното внимателно и 
безпристрастно проучване, може би пред нас ще се изправи една нова картина 
на древната история – история, която днес може да изглежда неразгадаема, но 
само изхождайки от нашето ограничено разбиране.  

 
 Саркофагът Портоначио 
Хващаме отново пътя и този път се насочваме към Рим, където ще видим един 
саркофаг, който странно защо, но при нас е много, ама наистина много слабо 
известен въпреки очевидните си качества. 

Когато за пръв път човек види този саркофаг е трудно да повярва, че той е бил 
създаден преди повече от 18 века и е запазен с целият си блясък чак до днес, но 
това е така, което го прави един невероятен артефакт. 
  

Не е напълно сигурно за съжалени за кого е бил създаден този невероятно 
красив саркофаг. Смята се, че неговият собственик е бил генерал от римската 
армия, но за съжаление може би никога няма да разберем, кой точно е бил той. 
  

Открит е през 1931г.  близо до Виа Тибуртина в източните предградия на Рим. 
Трудът и умението вложени в украсата на този саркофаг очевидно са огромни, а 
почти със сигурност и парите дадени за него не са били малко. 

Едно от най – сигурните неща относно илюстрациите върху този саркофаг, е че 
битката, която е изобразена на него е спечелена от римляните. 
  

Ако все пак искате да видите това невероятно произведение на изкуството ще 
трябва да се насочите към вечният град и по – специално към Националният 
Музей в Рим. 
 
Там саркофагът е изложен в специална затъмнена стая, която е осветена така, че 
само гравюрите върху саркофага да се виждат за да оставят по – добро 
впечатление у посетителите. 

 
 Скалата Турнип 
Нашият свят е толкова необятен и изпълнен с красота и природни чудеса. 
Въпреки развитието на туризма, все още има места на Земята, които са 
неизследвани от нас. Едно такова място е Скалата Турнип. Намира се на 
скалистия бряг на езеро Хюрън, близо до Мичиган. Мястото е толкова 
живописно, че със сигурност ще се изгубите в красотата му. Утринната мъгла и 
цветният изгрев създават истинска наслада за очите. 

До скалата се стига само с лодка, но през зимата цялото езеро замръзва и става 
недостъпно. Земята наоколо е частна собственост, което означава, че не е 
постоянно препълнено с хора. Разбира се друга причина за това е и, че малко 
хора знаят за съществуването на Турнип, а още по‐малко пък знаят как се стига 
до там. 
  

Един от най‐забележителните факти за скалата е, че на нея всъщност има доста 
добре развита растителност, дори и големи дървета. 

 
В края на дългия скалист риф, простиращ се на 2км. в езерото, има фар. От 
западната му страна се намира Плоската скала, която често е доста населена – 
постоянно има хора, които обикалят и разглеждат скалите. 

Галерия: 

          
След загуба на съзнание ученичка проговори 120 
езика 
 

Руската ученичка Наташа Бекетова от градчето Анапа говори на 120 езика, без 
при това да е учила нито един. Сред езиците, които в момента владее, са 
суахили, фарси и древни диалекти. Наташа получавала редовно двойки по 
немски език в училище.  

Не била добра ученичка по принцип. Когато станала девети клас, не се 
справила с контролно по математика и учителката й се разкрещяла. Момичето 
така се уплашило, че припаднало. Викнали медицинската сестра, но в това 
време Наташа вече се съвзела и започнала да говори на непознат език, което 
ужасило всички.  

Дотичали всички учители и учителката по английски разбрала, че Наташа 
говори на староанглийски. Рускинчето казало на древен английски, че се казва 
Ан Макдоналд и написала на същия език, че не иска да й крещят. 

Веднага я приели в болница и се оказало, че е напълно здрава. Тя напълно 
забравила родния си руски език, затова пък свободно говорела на монголски, 
виетнамски, испански, фарси. Освен това тя говорила и мъртви езици: суаму, 
хоко, уавуалу и други.  

Московските лингвисти се видяли в чудо. Според специалисти припадъкът е 
събудил нейната прапамет. Наташа смята, че тези 120 езика са нейните 120 
предишни живота. Тя разказва за живот в първобитно племе, в средновековна 
Япония, в Англия през 17‐ти век и във Франция по време на Наполеон.  

В момента тя се подвизава под името Тита Вало, защото е убедена, че в 
последното си прераждане е била скандинавка. Още повече, че с лекота борави 
със скандинавски думи, които просто няма откъде да е научила. 
 Снимки на 13‐те кристални черепа 
 
Черепи от древен произход са намерени в части на Мексико, Централна и Южна 
Америка, представлявайки една от най‐запленителните загадки на нашето време. 
Окрити близо до древните останки на цивилизациите на Маите и Ацтеките, те са 
загадка дълбока, като тази на пирамидите в Египет и линиите в Наска, Перу. Смята се, 
че някои от черепите датират от преди 5 000 до 36 000 години. 
Носят се легенди за техните забележителни магически и лечебни свойства, но никой не 
знае от къде произлизат и за какво са използвани. Дали са останали след залеза на 
цивилизации като тази на Атлантида? Или са просто измислица на днешният свят...? 

Кристалният череп на Майкъл‐Хеджис 
 
Може би най‐интересният череп поради ред причини. Някои от тях са, че по 
структура той най‐много се доближава до човешкия. Също така, от техническа гледна 
точка се оказва невъзможно направянето на дубликат. Черепът е направен от различни 
комбинации от оптични лещи, призми и канали, което създава необичайни визуални 
ефекти при пускане на светлина през него. 
Черепът е открит от Майкъл Хеджис през 1924, по време на експедицията му древното 
селище на маите Лубаантун. Хеджис се е натъкнал на черепа, докато е търсел следи за 
съществуването на изгубения град Атлантида. 
 

 
  
 
 
Британският и Парижкият кристални черепа 
 
Съществува 2‐ка черепи известни като Британският и Парижкият. И за двата се 
говори, че са купени от наемници в Мексико през 1890г., приблизително по едно и 
също време. Черепите са много близки по размер и форма и някой хора предполагат, 
че единият е копие на другия. В сравнение, с този на Майкъл Хеджис, те са доста по‐
груби като изработка и са направени от прозрачен кристал. 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Британският: 
 

 
 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Парижкият: 
 

 
 
 
Кристалнят череп на маите и Аметистовият череп 
 
Още една примитивно направена 2‐ка черепа. Аметистовият череп е направен от 
виолетов кварц, а този на Маите от безцветен. Въпреки различието в цвета, 2‐та 
черепа доста си приличат по структура и вид. 
Историята на Аметистовият череп е забулена в тайни, но се предполага, че той е 
бил част от колекцията кристални черепи на президента Диас от 1876‐1910. 
Други изторически сведения сочат, че е открит в района на Оаксака, Мексико и е 
предаван от поколение на поколение свещеници от племето мая. 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Аметистовият череп 
 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кристалнят Череп на маите 
 

 
 
 
 

Тексаският череп – ʹМаксʹ 
 
Това е масивен череп, тежащ около 9 кг. Открит е в гробница на маите в 
Гватемала между 1924 ‐1926 г. Подарен е от местен майски шаман на тибетски 
лама, който го е използвал за лечение в Хюстън, Тексас. След смъртта на ламата , 
черепът отива в ръцете на Карл и ДжоАн Паркс, които го пренасят в САЩ. 

 
 
 
 

Черепът ʹЕТʹ 
 
Открит от семейство от племето мая в Гватемала през 1906 г., докато копаели 
нивата си. Черепът ʹЕТʹ е направен от опушен кварц, а името му идва от 
формата, приличаща на ʹизвънземноʹ – ЕТ – extra teresstra (извън земно). 

 
 
 
 

Розовият кварцов кристален череп 
 
Единственият познат череп, който прилича на този на Майкъл Хеджис. Смята се, 
че е открит на границата между Хондурас и Гватемала. 2‐та черепа са различни 
като цвят, но по структура и начин на изработка имат огромна прилика. 

Из предания на индианците чероки: 
 
ʺЧерепите са пазени в пирамида, образувайки огромна сила позната като Арката. 
Арката включвала 12 черепа от всяка от свещените планети, оформящи кръг. 13‐я 
най‐голям от всички черепи, бил поставен в средата. Той представлявал колективното 
съзнание на всички светове и свързвал познанието на свещените планети...ʺ 
 
 Стоунхендж 

Наричат го осмото чудо на света. Руините на това уникално съоръжение се намират 
на 130 км. югозападно от Лондон – в равнината Солсбъри. Стоунхендж се отнася 
към времената на каменния и бронзовия векове, няколко столетия преди падането 
на Троя. Строежa му съвпада по време с разцвета на минойската цивилизация на 
остров Крит. Преди още Стоунхендж да стане стар, еврейският народ бил в плен на 
Египет и изведен от там от Моисей.  

Още не били построени Лъвските порти в Микена и Ехнатон не бил извършил 
своите реформи. А тук, в друг свят и в друго измерение, великолепната каменна 
цивилизация на Западна Европа вече давала своите резултати. 

Стоунхендж е изследван от десетки учени. Съвместните усилия на историци, 
археолози, геолози, антрополози, химици, строителни инженери не довели до 
отговор как, кога и от кой бил построен каменният исполин в равнината 
Солсбъри. Без отговор останал и въпросът ЗАЩО? Всеки, попаднал в 
Стоунхендж, се замисля над това какво е било неговото предназначение. Върху 
древните камъни няма никакви надписи, строителни бележки и отметки … 
нищо, което би могло да разкаже за техния произход или поне да даде някаква 
насока за последващи проучвания. Стоунхендж е толкова стар, че още в 
античната епоха неговата истинска история вече е била забравена. Гръцките и 
римските автори почти не го споменават. Когато Римляните се появили в 
Британия, Стоунхендж изобщо не ги впечатлил. Рим имал своите красиви 
храмове, а Египет – величествените пирамиди, намиращи се в добро състояние 
за разлика от тази група “дялани камъни”. 

 Към ХІІ век, Стоунхендж бил плътно обгърнат от догатки и легенди. Англо‐
норманът Васе обявил, че името му се превежда като “висящите камъни”, а 
Хенри Хантиндонгски добавил, че това наименование е напълно заслужено, тъй 
като “камъните, все едно висят във въздуха”. “Стоунхендж – където камъни с 
учудващи размери били поставени, образувайки група врати, така че една врата 
се издига до друга и за никого не е ясно как били повдигнати на такава 
височина и по каква причина.” Опитите да се обясни произхода на чудото 
породили множество митове. В началото на ХVІІ век, Стоунхендж бил посетен 
от крал Яков І. Древните камъни му направили толкова силно впечатление, че 
той заповядал на знаменитият архитект Иниго Джонс да нарисува план на 
цялото съоръжение и да установи, как е било построено. Джонс, изследвал 
обстойно Стоунхендж, но не оставил никакви записки за това. Английският 
архитект сравнявал Стоунхендж с образците на античната архитектуа и 
доказвал, че това е римски храм: “Споменът за великолепието, което древните 
Римляни в епохата на величие, придавали на своите съоръжения … Заради 
техните познания и опит във всички изкуства и науки … аз стигам до извода, че 
Стоунхендж е построен от Римляните и само те, биха могли да бъдат негови 
създатели…” Така, до наши дни, се преплитали легенди, градяли се хипотези и 
теории. 

  

 
 
 
 
 
 
И  все  пак,  какво  в  действителност  представлява  Стоунхендж?  Той  се  състои  от 
четири каменни кръга. Външният, е от вертикално поставени стълбове, на всеки 
от  които  лежи  плоска  каменна  плоча,  съединена  с  останалите  плочи  в 
окръжност.  Всеки  стълб  тежи  средно  около  25  тона,  а  плочите  са  по  700  кг. 
Вторият кръг се състои от сравнително по‐малки единични камъни (менгири). В 
третият и четвъртият незатворени окръжности, напомнящи подкова, има група 
камъни.  Всяка  група  представлява  две  вертикални  плочи,  тежащи  до  40  тона, 
върху  които  е  поставена  по  една  хоризонтална  плоча.  От  гигантските  каменни 
блокове  далечните  ни  предци,  изградили  каменна  аркада,  затворена  в  кръг. 
Цялото съоръжение е затворено в огромен земен вал, обграден от ров, който се 
е  запазил  и  до  днес.  И  всичко  това  внимателно,  съразмерно  и  геометрически 
точно вписано в пространството на спокойния ландшафт. Учените установили, 
че  тези  каменни  блокове  били  доставени  до  Солсбъри  от  380  км  разстояние, 
където  е  най‐близката  каменна  кариера  (в  южен  Уелс).  Дори  и  днес  ще  са  ни 
нужни  специална  техника,  здрави  тегличи,  свръхтоварни  камиони  и 
платформи, гигантски кранове и пътища за да придвижим подобни тежести, а 
преди три хилядолетия подобни неща не е имало. 

 Някои по‐нови разкрития, внасят допълнително объркване в теориите за 
произхода на Стоунхендж. Оказва се, че сините каменни блокове не са 
еднородни, следователно и Уелският им произход е поставен под съмнение… 

 Съществуват множество предположения за това, кой е създал тези мегалитни 
съоръжения. Смятало се, че мегалитите са дело на великани, които на игра 
можели да пренасят огромни многотонни камъни. Древните гърци, за които 
историята на създаването на мегалити се губела в мъгливото минало, смятали 
че са дело на еднооките циклопи. Имало дори версия, според която тези 
камъни можели да се придвижват самостоятелно, с помоща на “вълшебна 
дума” или под музиката на Орфей. Професорът по астрономия Герард 
Хопкинс смята, че Стоунхендж, е астрономическа обсерватория на древните 
хора. Един вид астрокомпютър, който способства разчитането на положението 
на Луната, Слънцето и звездите през годината. Професор Дж. Митчел, настоява, 
че това е каменен модел на вселената, а друг археолог твърди, че това е 
фиксирано място за връзка и контакти между древните хора и космическите 
пришълци. 

 За последните години милиони хора от цял свят са посетили Солсбъри, за 
да видят чудото. Предприемчиви американци замислили да направят 
дори точно копие на Стоунхендж в Ню Джърси. Когато започнало детайлното 
изучаване на Стоунхендж и околността, станало ясно, че под следите от 
съвременната цивилизация, в района на “Свещенния ландшафт”, са скрити 
още по‐древни съоръжения. На север, в района Огборн, близо до селището 
Авебури, е открит още по‐грандиозен обект. Това е гигантски кръг, обграден от 
каменна ограда от вертикално стоящи монолитни плочи. В средата на големия 
кръг има още два, също оформени от камъни. Основният кръг се пресича от 
алея, маркирана от колони. Тя минава през съоръжението от единия до другия 
край. Контурите на окръжностите се виждат много добре въпреки че върху 
древния масив е построен жилищен комплекс. Някои от каменните 
блокове на Авебури, по своите размери превъзхождат колоните на Стоунхендж, 
а площта на съоръжението е несравнимо по‐голяма. Недалеч се намира и хълм 
с височина 45 метра – това е Силбъри Хил. Той е изкуствено създаден и 
представлявал най‐голямата в Европа погребална могила. Има стъпаловидна 
конусообразна форма, която се вижда отчетливо въпреки, че времето почти е 
разрушило големите съпала. Стоунхендж – Силбъри Хил – Авебури образуват 
равностранен триъгълник, с дължина на страните 20 км. Учените са установили, 
че хълмът и съоръженитето в Авебури са издигнати 2000 години преди 
Стоунхендж. 
 И така, отново започват догатки, предположения и хипотези. Все пак се 
намира аналог между древните символи и алеите на Стоунхендж. 
Съоръжението наподобява Египетския символ на мъдростта – змия, пресичаща 
слънчевия диск. 

 Голяма сензация става и необичайната активност на НЛО именно в този район, 
както и появяването на множество пиктограми в житните поля. Идеята, че 
жители от далечни планети ни напомнят за себе си и за историческото 
значение на Стоунхендж става все по‐съблазнителна. 

 
 
 Странният саркофаг 
 
Паленке, Мексико 
 
Когато конкистадорите пристигат тук в един облачен ден на 1567 година, водени 
от отец Педро Лоренцо де ла Нада, мястото отдавна било изоставено. 
Изглеждало призрачно пусто, тихо и плашещо. По‐късно било наречено 
Паленке ‐ ʺкрепосттаʺ в лош превод от езика на местните индианци, които 
всъщност едва ли имали нещо общо с някогашните обитатели на града. 
 
Паленке е бил център на една империя на маите, които обитавали тук от 
средата на V до началото на ІХ век. Най‐внушителната сграда, останала до днес, 
почти напълно запазена, е стъпаловидна пирамида, наречена Храмът на 
надписите.  
 
 

 
  
 
Той бил дълго проучван от Алберто Рус, който дошъл от Националния 
институт по археология и история на Мексико. Веднъж забелязал малки дупки 
в пода на едно от помещенията, а стените край тях, като че ли продължавали 
надолу под нивото на залата. След дълга борба със здравата плоча, много прах 
и пълен задух в горещините, най‐накрая фенерчето на г‐н Рус осветило мрака 
отдолу. Открил се един свят, който не бил обезпокояван може би над 1000 
години. Това било малка пещера с искрящи сталактити и сталагмити, водеща 
към ниша, където стоял каменен саркофаг с релефно изображение.  
 
Предполага се, че това е погребалната камера на цар Пакал Великият. Той 
управлявал над 70 години и починал на пределна възраст, може би точно по 
времето, когато по нашите земи вече пристигали прабългарските конници. 
 
До днес остават две неясноти по отношение на находката ‐ костите, извадени от 
саркофага били на 40‐годишен мъж, но данните от проучването никога повече 
не били показани на обществеността. Другият интересен факт е изображението 
върху саркофага. 
 
Цар Пакал, като че ли стои в нещо като летателен апарат ‐ управлява някаква 
апаратура, а от задната част на апарата излизат реактивни струи. Дори позата , 
която заема е сходна с позицията на съвременните космонавти по време на 
старт. Тя е такава, за да може тялото да поема по‐леко натоварването при 
ускорението на ракетата носител.  
 
На същото място има друг интересен барелеф ‐ вижда се воин или може би 
жрец, който е облечен в костюм, като че ли има шлем на главата и на гърба си 
носи нещо като раница, а към нея има прикачени криле. Съвременните 
космонавти обличат сходен на външен вид екип, при работа в открития 
космос...  
 

 
 
Случайност ли е това или можем да попитаме, какво ли е видял древният 
каменоделец и се е опитал да го пресъздаде така, както го е разбирал? Кой 
лежи в саркофага на цар Пакал и какво всъщност е изобразено върху капака?... 
Може би този път действително истината е някъде там... 
 Тайната на джуджето Педро 
Археолозите понякога откриват странни древни мумии, които не приличат на 
човешки останки, а по‐скоро на извънземни. Такива са откривани в Русия, 
Америка и други места, като строежът на скелета навежда на мисълта, че 
създанието е доста различно от човек. 

Една от най‐прочутите мумии на такова същество е тази на джуджето Педро. 
През 1932 г. двама златотърсачи, Франк Кар и Сесил Мейн обикаляли 
планините на Сан Педро в северноамериканския щат Уайоминг. Те нямали 
късмет, но една сутрин видели блясък в дълбок процеп. За да се убедят, че са 
попаднали на злато, те взривили скалата с динамит. 

 
Когато димът изчезнал, златотърсачите разбрали, че злято няма, но открили 
вход в пещера, която била малко по‐висока от метър. Те се промъкнали в нея, 
но открили малко същество, което явно било мъртво отдавна, а тялото му било 
изсушено. То било облегнато на един камък, със скръстени ръце и крака. 
Седналото създание било високо 18 см, а приживе ходело изправено и било 
високо 35 см. 

Миниатюрният човек имал сходство с хомо сапиенс, но челото му било много 
малко, очите му били огромни, а носът – плосък. Кожата му била бронзова, а 
главата – плоска, и покрита със странно вещество вместо коса. Златотърсачите 
го занесли в град Каспър и кръстили находката си Педро. 

Тя била купена от търговец, който я занесъл при свой приятел антрополог в 
Музея по естествена история на САЩ. Мумията била изследвана с рентген и 
станало ясно, че тя имала човешки скелет и органи. Рентгенът отбелязал 
счупване на гръбначния стълб и размазване на главата на джуджето с тежък 
предмет. Оказало се, че странната субстанция, която била сметната от 
откривателите на джуджето за извънземна коса, била смес от мозък и кръв. 

Мумията имала 32 зъба и според учените човечето е починало на 65 години. 
Тъй като мумията е в частна колекция с неизвестно местонахождение, група 
учени започнала да твърди, че мумията всъщност не е на странно извънземно 
или човекоподобно създание, а на дете с увреждания. Те обаче не могат да 
обяснят наличието на толкова зъби в устата му. Строежът на черепа му също 
съответства на този на възрастен човек. 

Индианците от Северна Америка са убедени, че преди столетия са 
съществували миниатюрни човечета, които малко по малко са изчезвали. 
Някои обаче живеят и до ден днешен, но не могат да бъдат открити. Според 
индианците джуджетата носят лош късмет.  

 
 Тайната на догоните 
 
Африканското племе има невероятно точни познания за звездите Сириус Алфа 
и Сириус Бета. 
 

 
Село Банани с типичните за догоните къщи от кал, в които те живеят. Именно 
заради примитивните условия на живот на африканското племе много хора вярват, 
че познанията им за астрономията са плод от контакт с извънземна раса. 
 
Сухите факти 
 
Догоните са племе, живеещо в централното плато на африканската държава 
Мали, на юг от завоя на река Нигер, близо до град Бандиагара в региона на 
Мопти. Според различните данни населението наброява между 100 000 и 800 
000 души. Догоните са сред най‐интересните племена, населяващи Черния 
континент и са добре познати със своята митология, танцовите си маски, 
дървени скулптури и странната архитектура. През миналия век се наблюдават 
големи промени в социалната организация, материалната култура и 
вярванията на догоните, отчасти защото племето е една от най‐големите 
туристически атракции на Мали и за съжаление допирът с цивилизацията е 
оказал своето влияние върху естествения им начин на живот. 
 

 
Тотемът на Крокодила ‐ едно от светилищата на догоните, което подсказва, че 
те идват от Древен Египет. 
 
Според много антрополози догоните са с египетски произход. След като 
живели известно време в Либия, те се установяват в Мали, Западна Африка, 
като донасят със себе си своите легенди и митология – едни от най‐старите на 
света – от 3200 г. пр. Хр. 
 
Шокиращите познания 
 
В началото на 30‐те години на XX век в земите на догоните идват първите 
европейски изследователи – френските антрополози д‐р Марсел Гриол и 
Жермен Детерлен. Това, което двамата учени чуват от жреците на древното 
племе, изумява както тях, така и целия научен свят. Те разказали на двамата 
французи своите племенни легенди, като цялата им митология неизменно се 
въртяла около звездата По Толо. Когато европейците поискали да научат нещо 
повече за По Толо, жрецът най‐спокойно им обяснил нещо, което астрономите 
щели да видят с очите си чак след 40 години. 
 

 
 
Пещерните рисунки на догоните 
 
Догонът разказал за звездата Сириус (отстояща на 8,6 млн. светлинни години от 
Земята) и за нейния малък, но постоянен сподвижник, който бил невидим за 
човешкото око. Догоните също така разказали на французите, че малката звезда 
се завъртала около Сириус за 50 години. Те описали Вселената като ʺбезкрайна, 
но измеримаʺ и пълна с много звездни системи, включително тази на нашето 
Слънце. Догонските възприятия за Вселената включвали също твърдения, че 
по‐голямата част от Вселената е част от ʺвъншнатаʺ звездна система, докато по‐
близо до нашата планета е ʺвътрешнатаʺ звездна система. Звездите във 
ʺвътрешнатаʺ система оказали в миналото много важен ефект върху живота на 
Земята и изиграли важна роля в човешката история, като освен Сириус 
догоните споменавали и звезди от съзвездията Орион, Плеяди и др. 
 
Не на последно място жреците разказали на Гриол и Детерлен неизвестни до 
момента подробности за Пръстените на Сатурн и Луните на Юпитер. 
 

 
Дървена скулптура на човекоподобно същество от XVII век. Изкуството на 
догоните се ограничава именно до подобни произведения. 
 
След много години учените успели да разгадаят и докажат поне част от 
космологията на догоните. Те с изненада установили, че звездата Сириус (която 
днес наричаме Сириус Алфа) наистина има малък, но постоянен сподвижник – 
По Толо, или както я наричат учените, Сириус Бета. 
 
Теорията за палеоконтакта 
 
Френските антрополози Гриол и Детерлен прекарват близо 30 години при 
догоните и в своите книги обръщат подобаващо внимание на шокиращите 
познания на африканското племе за Сириус Алфа и Сириус Бета. Светът обаче 
дължи популяризирането на догоните на книгата “Мистерията на Сириус” на 
Робърт Темпъл от 1975 г. В нея американският писател еднозначно заявява, че 
единственото обяснение как догоните имат знания за устройството на Вселената 
е, че са били посещавани в древността от извънземни астронавти, като това най‐
вероятно е станало още по времето, когато те са живеели на територията на 
Древен Египет. Тъй като Сириус Бета е невидима без телескоп, а догоните не са 
имали подобни уреди и не са били технологично напреднали, Темпъл твърди, 
че единственият начин племето да се сдобие с тези познания е контактът с 
напреднала извънземна цивилизация, която най‐вероятно е запознала догоните 
със своя дом (Сириус Бета) и ги е посветила в тайните на космологията. 
 
Разбиването на митовете 
 
Въпреки огромната световна популярност на легендата за срещата на древни 
извънземни астронавти с догоните не можем да отречем, че едни от най‐
големите учени категорично отхвърлят теорията на Темпъл за палеконтакта. 
 
Астрономът Карл Сейгън споделя, че има много проблеми в хипотезата на 
Темпъл. Той разглежда детайлно цялата космология на догоните и заключава, 
че тя по‐скоро отразява вярванията и предположенията на европейските учени 
от 20‐те години на XX век, отколкото на извънземна раса, посетила Земята 
преди повече от 5000 години. 
 
Писателят и изследовател Джеймс Оберг изказва няколко твърдения относно 
догонската митология. Според него астрономичните познания на догоните 
също напомнят много на знанието и спекулациите на европейското познание за 
астрономията през късния период на двадесетте години на миналия век. Може 
би догоните са се сдобили с тези знания, включително информацията за 
Сириус, от европейски посетители, преди изобщо митологията им да бъде 
разкрита през тридесетте. Оберг също споменава, че догоните не са били 
изолирани от останалия свят и че някои членове на племето много лесно биха 
се сдобили с това познание в други страни, отнасяйки го после обратно в 
племето. През целия този период до пристигането на Темпъл през 
седемдесетте догоните са имали достатъчно време, за да се запознаят със 
западния свят и да включат Сириус Бета в своята религия. 
 
От твърденията на Темпъл излиза, че в звездната система на Сириус има и 
трета звезда, каквато е била наблюдавана от европейските астрономи през 20‐те 
години на XX век. По‐късно обаче се оказало, че тази звезда не е част от 
звездната система Сириус, а е друга звезда, която случайно се проектира на 
небето близо до Сириус. Според скептиците това позволява точно да се датира 
дори моментът, в който догоните са почерпили знания за Сириус от 
европейската наука: през 20‐те години на XX век, когато се е смятало, че в 
Сириус има трета звезда. 
 
 
 
Популярността на догоните 
 
Безспорен е фактът, че теорията за палеоконтакта на догоните засили много 
интереса към това древно племе в последните години. Почти няма книга на 
някой защитник на теорията за срещи между човека и извънземните в 
древността, който да не използва като аргументация и защита на убежденията 
си легендата за Сириус Алфа и Сириус Бета. Затова спокойно може да се 
твърди, че в света на мистериите, догоните си съперничат по популярност с 
легендите за Атлантида, Бермудския триъгълник и дори със случая “Розуел”. 

 
 Топ 10 изчезнали видове 

Видове изчезват от лицето на земята по много различни причини: ледникови периоди, 
сблъсъци на метеори… и разбира се в наши дни най‐голямата заплаха – хората. 

Може да не сме избили всички тези животински видове, но със сигурност 
имаме много голям принос за тяхното изчезване. 

10. Морска крава на Стелър 

Обикновените крави ядат трева, но морските са се хранели с кафяви водорасли 
в Берингово море. Този вид морска крава е достигала 8 метра дължина и тегло 
до 10 тона. 
Когато немският биолог Георг Стелър ги е открил и описал през 1741г., 
популяцията им вече е била застрашена. 
Изтребването им продължава с бързи темпове с пристигането на европейските 
рибари и ловците на тюленска кожа. Морските крави са избивани заради храна, 
кожа (използвана при изработката на лодки) и мас (за лампи) и до 1768г, по‐
малко от 30 години след като Стелър ги открива, видът им изчезва. 

   

9. Зебра Куага 

Едно време тези зебри са били нещо обичайно в европейсите зоопаркове. 
Карамелено‐кафявите зебри са изчезнали като вид през 19‐ти век, но има хора, 
които се опитват да ги възродят. 
От 1987г. Южноафриканският проект Куага използва избрани проби от зебри 
за да имитират уникалните шарки на вида – започват от главата, но 
продължават само до средата на тялото. 
Зебрите Куага са били избивани заради месото и кожата си. Последната умира 
в Амстердам през 1883г. 

8. Бял делфин Байджи 

 
Делфинът Байджи е един от най‐скорошните видове, паднали жертва от 
човешката цивилизация. 
Обитавщи реката Янгдзе в Китай, сладководните делфини са били почти слепи 
и изключително интелигентни. През 2006г. Експедиция претърсва реката цели 
шест седмици, но не успява да открие нито един делфин Байджи и това бележи 
краят на вида, който е обитавал реката от древни времена. 
Водният бозайник е бил плячка за ловци и рибари, както и рибарски лодки с 
мрежи, които започват да населяват реката през 50‐те години. През 2007г. е 
докладвано, че е бил видян такъв делфин, което поражда надежди, но повечето 
учени твърдят, че дори да има няколко оцелели Байджи, те ще са прекалено 
малко. 

 
7. Съблезъб тигър (Смилодон) 

Въпреки, че някога е имало много видове съблезъби котки, най‐известната е 
Смилодонът. 
Това е котката, която виждате в книгите за праистироческите времена и е 
попадала в капаните на Ла Бреа докато е ловувала мамути. Изчезнала е от 
земята преди повече от 10 000 години. 
Котката е била с размерите на лъв, но много по‐силна. Свирепият хищник се е 
разхождал свободно по поляните и горите в Южна и Северна Америка и трябва 
да се радваме, че не живеем през ледниковия период. 

6. Големите гризачи 

Ако сте били достатъчно време в някой голям град, сигурно сте виждали онези 
големи, надуваеми плъхове, които протестиращите работници издигат при 
стачките си. Някога чудели ли сте се какво би било ако тези плъхове оживеят? 
Гризачите в Южна Америка преди 2‐4 милиона години са приличали повече на 
гвинейско прасе, отколкото на плъх. Вкаменелостни останки, открити през 
1987г показват, че гризачът е бил с дължина 3 метра и е тежал 500 кг. 

5. Тасманийски тигър 

Изглеждал е като кръстоска между тигър и куче, но всъщност е бил месоядно 
двуутробно. 
Обитаващ Австралия, Тасманийският тигър е бил видян за последно на острова 
преди повече от 2000 години. Тигърът е избиван от местното население и е 
останал в безопасност на остров Тасмания, докато не идват европейците. 
Избиването им от фермерите (за да защитят добитъка си) свежда вида до 
минимален брой в началото на 20‐ти век. Опитите за спасяването на 
тасманийския тигър идват твърде късно. Последният е бил заловен през 1933г. и 
умира три години по‐късно в зоопарк в Хобарт, Австралия. 

 
4. Голяма гагарка (пингвин) 

Близо метър висока, голямата гагарка е била голяма птица, но историята за 
една от последните гагарки е по‐необикновена и от размера и. 
Последната гагарка в Шотландия е убита през 1840, след като местните селяни я 
помислили за вещица. 
Пингвиноподобните видове са били последните не летящи птици в северното 
полукълбо и някога са населявали островите по крайбрежието на северна 
Европа и североизточна Северна Америка. 
Ловувани за храна и стръв, последните гагарки са били видени през 1844г. на 
брега на Исландия. Гнездящата двойка е била убита от рибар, който не само е 
убил птиците заради ценното им месо, но е счупил и единственото им яйце. 

3. Пътуващ гълъб 

Как от най‐често срещаният вид птици в Северна Америка се става изчезнал 
вид? 
Пътуващите гълъби били убивани заради вредите, които нанасяли на посевите, 
но най‐лошото дошло, когато месото им станало популярно. 
За по‐малко от 100 години видът, който някога е засенчвал небето, наброявайки 
милиарди изведнъж започва да изчезва. 
Последният пътуващ гълъб умира в зоопарк в Синсинати през 1914г. Името и 
било Марта. 
  

2. Динозаврите 

Изчезнали са много преди първите хора да населят планетата, но все още 
успяват да грабнат интереса на децата по света благодарение на играчките, 
анимацийте и музеите пълни със скелети на различните видове. 
И нямаше ли да е чудесно ако всичките динозаври си живяха заедно като по 
филмите, да се гонят и бият? Истината е, че повечето от най‐известните видове 
динозаври никога не са се срещали. 
Стегозаврите са живяли много преди Трицерапторите; Тиранозаврите пък не 
са убивали Апатозаврите (те са били изчезнали милиони години преди това); и 
всички са изчезнали много преди да се появят хората. 
Те подбуждат интереса ни както никой друг изчезнал вид. 

1. Птицата Додо 
Нелетящата птица, обитавала остров Мавриций в Индийския океан е била 
позната на човека от по‐малко от 100 години… но това ни е било достатъчно за 
да унищожим вида. 
Хората не толкова са убили закръгледните птици директно, а най‐вече с 
унищожаването на ареалите им (местообитанията) и източниците им на храна. 
На изорлирания остров са пренесени прасета, кучета и други хищници, който 
разваляли гнездата на птиците и ги преследвали. 
Последната птица Додо е умряла в края на 17‐ти век. От тогава птицата е 
станала знак на избиването на видове и напомня за щетите, които нанасяме 
като човешки същества. 

 
 Топ 10 тайни коридори 
Свети Одил 

Разположен на 750 метра височина в планината Вож във Франция, манастирът 
на връх Св. Одил е построен през седми век. В неговата библиотека векове наред 
са съхранявани много редки и древни книги, докато през 2003г. писанията не 
започнали да изчезват мистериозно. Стаята била заключена и туристите 
нямали достъп до нея, за това никой нямал представа как изчезват книгите. 
След намесата на полицията бил открит таен проход зад една от лавиците и 
монтирали скрита камера, за да видят кой минава през него. Скоро след това 
бил арестуван един местен учител. Той се бил натъкнал на картата за тайния 
проход в градските архиви и решил да провери на къде води. За да стигне до 
книгите, той трябвало да се изкачи по външната стена на манастира и от там да 
се спусне по тайно стълбище, което води до забравен средновековен тунел. 
Смята се, че тунелът е използван от монасите, за да подслушват разговорите на 
по‐младите в библиотеката. Учителят твърдял, че откраднал книгите, защото 
смятал, че те били забравени там. В апартамента му са открити 1000 от книгите 
на манастира. 
Клуб 21 

При забраната на алкохола в Ню Йорк през 20‐те години, из града се появили 
много нелегални заведения, предлагащи на жадните граждани нелегален 
алкохол и забавления. От всички такива заведения обаче, Клуб 21 се отличавал 
най‐много. Собствениците на клуба притежавали и съседната сграда. Там в 
мазето те криели запасите си от нелегална стока. Този таен склад имал масивна 
врата, която била направена да изглежда като стена. Тя тежала 2.5 тона и 
можела да се отвори само като се вкара 45‐сантиметрова тел в една от 
пукнатините на цимента. Така благодарение на този склад и на системата от 
лостове на бара, които при нужда спускали бутилките директно в мазето, 
собствениците на клуба никога не били заловени, въпреки че няколко пъти 
полицията е претърсвала мястото. По време на сухия период много 
знаменитости и важни политически фигури са посещавали Клуб 21, 
включително и кмета на града. 

 
Къщата на ужаса 

На живописния британски остров Джърси през 2008г. изплуват тайните на 
домът за деца Haut de la Garenne. След сигнали за злоупотреби започнали да се 
носят слухове за ужасяващи открития. След голямо полицейско разследване 
била открита подземна мрежа от четири зали, но това което намерили в тях 
шокирало целия свят. Имало окови, кости и зъби от деца и плитки трапове, по 
които имало следи от кръв. В тези подземни стаи децата били “наказвани”. 
Според полицията тези жестокости са били извършвани между 40‐те и 80‐те 
години. От проведените разпити и проучвания става ясно, че лошото поведение 
било наказвано с камшик, опиати, сексуални посегателства и затваряне в 
подземните стаи на ужаса. В допълнение към всички ужасни неща, които са се 
случвали там, серийният изнасилвач Едуард Пейснел, известен като Звярът от 
Джърси, често се отбивал в дома за да зверства. 

 
Замъка Колдиц 

По време на Втората световна война много британски и френски войници били 
държани като военнопленници в германския замък Колдиц. На тавана на 
замъка било планирано забележително бягство. Водени от лейтенант Тони Ролт 
и пилотите Бил Голдфинч и Джак Бест, малка група затворници изградили 
фалшива стена и под от дърво и кал, построявайки тайна стая в таванското 
помещение. Именно в този тайник се работело по безмоторен самолет. 
Германците дори не забелязвали новата стая и затворниците успели да 
построят самолета от подръчни материали. Бягстово било планирано за 
пролетта на 1945г., но военнопленниците били освободени от американските 
сили малко преди това. 

 
Къщата на Кофин 

Преди 150 години аболиционистът Леви Кофин имал малка тухлена къща във 
Фаунтън, Индиана, която била източник на надежда за мнозина. В къщата 
имало много тайници, включително и малка скрита стая в спалнята. Самата 
сграда не била нищо особено, но случилото се там е забележително. Именно в 
тази малка стая Кофин успешно укривал 2000 избягали роби, които по‐късно се 
включили в американската гражданска война. В продължение на 20 години 
робите се тъпчели в малката стая, където понякога оставали със седмици и се 
подготвяли за следващата крачка към свободата. 

 
Пасето 

През 1277г. Пасето бил таен проход, дълъг около 800 метра, свързващ Ватикана 
със замъка Сант Анджело. Самият папа Николай III дал разрешение за строежа 
на прохода, който предоставял път за бягство на много от следващите папи. 
През 1494г. папа Александър VI използвал прохода, за да избяга от инвазията 
на Чарлз VIII, а папа Климент VII през 1527г. бяга при разграбването на Рим. 
Феновете на Дан Браун може би се спомнят, че тайният проход беше включен в 
книгата му “Ангели и демони”. Днес Пасето не е голяма тайна и е отворен за 
туристи. 

 
Тунелът между Мексико и САЩ 

670‐метровият тунел е открит през Ноември 2010г. и е оборудван с малка 
железопътна система, вентилация и флуоресцентно осветление. Той свързва 
кухнята на дом в Тихуана, Мексико с два склада в индустриалната зона на Санд 
Диего, Калифорния. Смята се, че тунелът е дело на наркокартел от Синалоа, 
ръководен от най‐издирвания наркобос в Мексико, Хуан Гузман. Проходът е 
използван за транспортирането на огромни количества марихуана, кокаин и 
метамфетамини в САЩ. Скрито стълбище в тунела води до скрито помещение 
на 15 метра дълбочина, в което са открити 20 тона марихуана. 

 
Терминал Гранд централ 

Построен през 1913г. терминалът Гранд Централ в Ню Йорк е най‐голямата жп 
гара в света по брой платформи. В такъв случай не е чудно, че е изпълнена със 
скрити местенца, като например мрежата от подземни релси, тунели и 
складове. Измежду тях е и тайната линия 61, която води до асансьор към 
известният хотел Уолдорф Астория. Президентът Франклин Рузвелт използвал 
тайният път, за да посещава Манхатън. Така избягвал въпросите и тълпите 
репортери пред хотела. Днес този тунел е запечатан, защото ежедневно хиляди 
хора минават само на няколко крачки от него. 

 
Индийската национална библиотека 

През Ноември 2010г. в Индийската национална библиотека, която се намира в 
замъка Белведере в Калкута, е открита тайна стая. По време на реконструкция 
тази година, работниците открили огромна тайна стая с площ около 300кв.м. 
Най‐странното при тази стая е, че няма вход към нея. Работниците претърсили 
всеки сантиметър от пода и стените, но открили само една арка, която била 
зазидана до някъде. Замъкът Белведере е бил дом на британски губернатори и 
има някои интересни теории относно това, което може да е скрито зад стените 
на тайника. По онова време британците често зазиждали престъпници в 
подобни стаи. Според други теории, в тайника е скрито съкровище. 
Британците често криели скъпоценностите си в такива стаи. Поради 
историческата важност на сградата, стените не могат да се срутят, за това се чака 
разрешение от министър на културата в Индия да бъде пробита дупка, през 
която да се види какво има вътре. 

 
Замъкът на убийствата 

Х.Х. Холмс е известен като първия сериен убиец на Америка. С пари от измами 
и наемни убийства, той построил голяма сграда в Чикаго, която действала като 
хотел през 1893г. На същата улица той притежавал и аптека. Това му уредило 
място като уважаван член на обществото. Зад почтеният му вид обаче, се 
криело истинско чудовище. В продължение на години в неговата сграда той 
извършвал жестоки убийства. След неговото залавяне, сградата станала 
известна като Замъкът на убийствата и били открити много скрити стълбища и 
врати, през които Холмс влизал в стаите. Най‐ужасните тайници били стаята за 
дисекции и кремации, която се намирала в мазето. Телата на жертвите от 
горните етажи се спускали по шахта директно там. Стаята била лаборатория, 
пълна с уреди за мъчения, хирургически инструменти и гробници. Смята се, че 
там са били убити най‐малко 50 жени по немислимо жесток начин. 

 
 Топ 10 тайни общества 
Череп и кости 

Тайният орден от Йейл, първоначално се е казвал Братсвтото  на смъртта и е 
една от най‐старите студентски общности в САЩ.  Съществува от 1832г. и в него 
членуват малцина избрани от елита. Общността използва масонски ритуали и 
до ден‐днешен. Членовете се срещат всеки четвъртък и неделя в сграда, която 
наричат „Гробницата”. 

До 70‐те години на миналия век имената на членовете не са били пазени в 
тайна, но ритуалите винаги са били тайни. И двамата президента Буш са били 
членове на орденът докато са учили в Йейл. 

Съществуват много теории за конспирации, най‐известната от които, че 
членове на групата се вербуват от ЦРУ. Управлението направило изявление 
през 2007г., в което отрече тези слухове. 

 
Свободните зидари 

Великата масонска ложа е създадена през 1717г., когато четири малки групи се 
обединили. Членстовото имало две степени, докато през 50‐те години на 18‐ти 
век не създали трета степен, което разделило групата. Когато някой достигнел 
3‐та степен, той бил наричан Майстор масон. 

Трите степени на масонството са : Чирак, Калфа и Майстор. Някои ритуали 
(като шотландския ритуал) използват 33 степени на членство. 

Масоните използват знаци и ръкостискания за допускане до срещите си, както 
и за да се разпознават. Тези знаци често се променят за по‐голяма сигурност. 

За да станете масон, първо трябва  някой от общността да гарантира за вас. В 
някои случай дори трябва да бъдете препоръчан три пъти, за да ви приемат.  

 
Розикруцианум 

Смята се, че този орден е бил идея на група германски протестанти през 17‐ти 
век, когато били публикувани три документа . Те се разпространили широко и 
оказали голямо влияние на хората и историците често говорят за 17‐ти век като 
Розикруцианско просвещение. Първият документ разказва историята на 
тайнствен алхимист (Кристиян Розенкройц), който пътувал до различни части 
на света и събирал тайни познания. Вторият документ е за тайно братство 
алхимици, които се готвели да променят политическото и интелектуално лице 
на Европа. Третият документ описва поканата на Кристиян Розенкройц за 
„химическата” сватба на кралят и кралицата в замъкът на чудесата. 

Настоящите членове на общността твърдят, че произхода им е много по‐древен. 
Авторите на документите явно клонели към лутеранството и отправяли 
нападки към Католическата църква. 

В днешно време има много групи на ордена и всяка твърди, че произлиза от 
първоначалната. 

Ордо Темплис Ориентис 

Това е организация, която първоначално е базирана върху масонството, но под  
управлявано на „Звярът”  Алистър Кроули тръгва по неговата религиозна 
система, наречена Телема. Тя се основава на един‐единствен закон: „Прави 
каквото искаш – ще се изпълни целостта на закона, любов е законът,  любов 
управлявана от воля.” Орденът наброява над 3000 члена от цял свят. 

 
Орден на златната зора 

Този орден е създаден от д‐р Уилиям Робърт Удман, Уилиям Уин Уескот и 
Самюел Лидел Мадерс. И тримата били от свободните зидари и членове на 
Розикруцианската общност в Англия. Смята се, че са предшественици на Ордо 
Темплис Ориентис и повечето модерни окултни групи. 

Религиозната система на Златната зора се базира на християнския мистицизъм, 
Кабала, Херметизма, религията на древните египтяни, свободните зидари, 
алхимията, теософията, магията и ренесансовите писания. Уилиям Ийт и 
Алистър Кроули са най‐известните членове на групата. 

 
Рицарите тамплиери 

Орденът на рицарите тамплиери произхожда от масонството и няма директна 
връзка с първоначалните рицари тамплиери – религиозна военна група от 12‐
ти век. Членовете на масонските рицари тамплиери не твърдят, че имат връзка 
със средновековната група, но взимат идеи и символи от тях. 

За да станете член на групата трябва първо да сте станали Майстор масон. 
Организацията е напълно отделна и не е по‐високо ниво на масонството. 

Илюминати 

 
Движение на свободомислещите, което е най‐радикалното разклонение на 
Просвещението.  Създадено е на 1 Май 1776г. в Инголщад (Горна Бавария) от 
езуита Адам Уайшавпт. Тази група е известна като Баварските Илюминати и 
въпреки, че е била забранена от закона, много влиятелни интелектуалци и 
политици се смятали за членове. Фактът, че Илюминатите не изискват вярване в 
по‐висша сила, ги прави доста известни сред атеистите. Този факт, както и това, 
че повечето от членовете били хуманисти, са причината за 
широкоразпространеното вярване, че Илюминатите искат да свалят 
организираната религия. 

След избирането на нов лидер и опити на правителството да разбият групата, 
тя в крайна сметка се разпада в края на 18‐ти век. Въпреки това, теоретици 
спекулират, че Баварските Илюминати оцелели, вероятно и до наши дни. Дори 
се смята, че орденът Череп и кости е американски клон на Илюминатите. 

Много хора вярват, че Илюминатите все още действат и дърпат конците на 
правителствата по света и искат да създадат Световно правителство, базирано 
на атеистичните принципи. 

Билдерберг 

 
Тази група е малко по‐различна от останалите, защото няма официално 
членство. Името се използва за група от влиятелни хора, които тайно се срещат 
всяка година (обикновено със силно военно присъствие). Обсъжданите теми се 
пазят в тайна. Срещите обикновено се провеждат в петзвездни хотели. 
Присъствеито е само с покана. Първата среща е била през 1954г. в хотел 
Билдерберг в Холандия. 

Първите срещи били организирани от няколко човека. Джоузеф Ретингер се 
тревожел за разрастването на анти‐американизма в западна Европа и 
предложил международна конференция, на която да присъстват лидерите на 
САЩ и някои европейски страни. 

Орденът на Сион 

След публикуването на “Шифърът на Леонардо” от Дан Браун, към орденът на 
Сион се проявява голям интерес. За съжаление всичко е измислица. Орденът е 
измислен от Пиер Плантард през 1956г. за да се възкачи на френския трон. 
Плантард, Чериси и Седе си писали писма помежду си и обсъждали схеми как 
да се борят с критицизма отправен към твърденията им и измисляли нови 
факти, които да поддържат цялата история. И до ден‐днешен много хора 
продължават да вярват, че орденът съществува. 

 
Опус Деи 

Това е организация на католическата църква, заставаща зад вярванията им, че 
всеки е призован към святост и обикновеният живот е път към светост. Орденът 
е създаден в Испания през 1928г. от Хосемария Ескериба с одобрението на 
папата. 

В книгата на Дан Браун се твърди, че Опус Деи е тайна организация на 
църквата, чиято цел е да победи Орденът на Сион и тези, които искат да 
разкрият „истината” за християнството и кръвната линия на Христос. Извън 
книгата съществуват доста спорове за Опус Деи, поради стриктната им 
религиозна структура. 

 
 Топ 10 теории за Бермудския триъгълник 

Легендата за Бермудския триъгълник вероятно датира някъде от 1945г., когато 
ескадрила от пет самолета Авенджър изчезва по време на тренировъчен полет 
от Форт Лодърдейл. 

Скоро след това хората започнали да се чудят: Има ли нещо странно в 
триъгълника, който образуват Маями, Бермуда и Пуерто Рико, където са 
изчезнали стотици кораби, самолети и екипажи? В днешно време всеки е чувал 
за Бермудския триъгълник и за него има най‐различни теории. 

Ето някои от тях: 

  

 
 

Паднала преди 11 000 години комета 

Преди много, много години, комета се разбила на Земята дълбоко в океана, там, 
където се намира Бермудският триъгълник днес. 

Според някои теоретици тази комета има странни електромагнитни свойства, 
който могат да объркат компасите и навигационните уреди на самолетите. 
Дали има такава комета? Никой не знае. Водите в района са хиляди метри 
дълбоки на места и едва ли някой ще открие комета там. 

Пирати 

Точно така – пирати. 

Регионът на север от Карибите в Атлантическия океан е напълно пиратска 
територия… само аз ли се сещам за „Карибски пирати”? 

Сега сериозно. Пиратството наистина е било значителен проблем в 
Триъгълника векове наред. Въпреки, че едва ли пиратите са отговорни за 
изчезването на самолети, все пак е възможно да са причината за изчезването на 
някои от корабите през годините. 

 
 Метан 

Дълбоко под водите на Бермудския триъгълник има огромни въздушни 
джобове, изпълнени с метан, който се освобождава при сеизмична дейност или 
подводни свлачища. Теорията е, че метанът изплува и образува балончета, 
които намаляват плътността на водата. 

Всеки кораб, който премине през такова място би потънал. Това не е всичко. В 
теорията се говори и че ако газът изплува на повърхността и се издигне високо в 
небето може да повреди двигателите на самолетите и дори да се възпламени. 

 
Електронна мъгла 

Тази теория се базира на един единствен инцидент. 

Ето я историята: На 4 декември 1970 г., Гернон и баща му летят с техния 
Бонанза A36 през Бахамските острови. На пътя към Бимини те забелязват 
странен феномен във вид на облак. Става ясно, че явлението представлява 
вихрушка с форма на тунел. 

Вие бихте ли минали през вихрушката? Гернон минал. 

 Навлизайки в този тунел, той разбрал, че се намират в „електронна мъгла”. 
Всички електронни и магнитни навигационни инструменти на самолета се 
развалят и електрически искри започват прехвърчат около него. Когато мъглата 
най‐сетне се разнесла, Гермон бил на километри разстояние от мястото, където 
трябвало да бъде и на доста по‐голямо разстояние, отколкото би могъл да 
измине за това време. Той вярва, че е преминал през пространствено времеви 
тунел. 

Дали мъглата е била нещо нормално? Или пък е причинена от смущенията от 
извънземна технология? 

Е… всичко е възможно. 

  
Правителството 

Проклетото правителство. 

Наистина ни преследват, нали? И го правят толкова тайно… 

AUTEC (Атлантически подводен център за тестове и изчисления) се намира 
точно насред Бермудския триъгълник и точно там военните изпробват 
подводници, оръжия и сонари… според някои хора и много повече. 

Привържениците на теорията твърдо застават зад твърдението, че 
американското правителство работи с извънземните и в AUTEC всъщност 
тестват извънземни технологии. 

  

 
Извънземни 

 
Свален космически кораб, който смущава нашите технологии? Или пък 
Бермудският триъгълник и още едно подобно място близо до бреговете на 
Япония в Тихия океан служат като портал за извънземни създания. 

Да, това също е една от теориите. 

Според нея когато корабите и самолетите преминат през портала в 
неподходящото време биват заклещени между измеренията. Може би ако 
пътувахте всеки ден през извънземни портали, това щеше да е нещо обичайно 
за вас. 

  

Атлантис 
 

Тези, които вярват, че легендарният подводен град Атлантис лежи под 
Бермудския триъгълник твърдят, че останките от силните енергийни кристали, 
които някога са захранвали града, сега смущават електрониката на корабите и 
самолетите. 

Доказателството? Някъде през 70‐те години гмуркач твърди, че е открил 
огледална пирамида някъде около Бахамите. 

Е.. да… ако наистина е открил това, най‐вероятно има нещо… но пък човекът 
точно в този ден е забравил да си вземе подводния фотоапарат. 

  
Изкривени магнитни полета 

Всички сме чували митовете, че компасите се въртят неконтролируемо в 
Бермудския триъгълник. Легендата разказва, че Триъгълникът е едно от двете 
места на планетата, където компасът сочи истинския север, а не магнитния. 

Мореплавателите знаят, че компасът трябва да се калибрира, за да компенсира 
отклоненията в зависимост от местоположението. През 19 век Бермудският 
триъгълник може и да е бил място, където компасът сочи истинския север, но 
магнитните полета на Земята се менят постоянно, а с тях и посоките на 
компаса. 

В днешни дни Триъгълникът не е място със странни магнитни полета, а и 
пилотите и мореплавателите добре знаят как да настройват компасите си, за да 
компенсират отклоненията, наречени деклинация, между магнитния север и 
истинския север. 

  

 
Метеорологични условия 

В тропическото небе над Бермудския триъгълник често се образуват силни бури 
когато топлият въздух се срещне със студения. 

Като добавим и течението Гълфстрийм, което минава право през Триъгълника, 
територията си става доста трудна за преминаване с кораб или самолет. В 
допълнение морското дъно е неравно и дълбоко, а падината Пуерто Рико е най‐
дълбокото място в Атлантическия океан. 

  

 
Човешка грешка 

Никой не обича да признава грешките си… но всички ги допускаме, а пилотите 
и мореплавателите не са изключение. 

Тропическото време и кристално сините води на Бермудския триъгълник 
привличат много авиатори, както ветерани, така и аматьори. 

Трафикът в района е голям и бързо променящото се време, силните течения и 
много приличащи си острови могат лесно да объркат човек. Миг невнимание и 
няколко грешни завоя и вече сте отишли доста далеч от място, където можете 
да презаредите и да изчакате да отмине лошото време. 
 Торинската плащаница 
Погребалният саван на Христос се пази от 1578 г. в градската катедрала “Свети 
Йоан” 
 
В днешната част на поредицата ще ви разкажем за един от най‐съкровените 
артефакти на християнския свят – Светата плащаница, в която се вярва, че е 
било увито тялото на сваления от кръста Исус Христос. В продължение на 
дълги векове вярващите са се прекланяли пред погребалния саван, който се 
пази в катедралата на “Свети Йоан Кръстител” в Торино, откъдето идва и 
нейното популярно название – Торинската плащаница. Въпреки че, както 
споменахме, тази реликва е била тачена в продължение на няколко столетия, 
истинската загадка около нея се ражда едва на 28 май 1898 г. 

 
 
Историята на плащаницата 
 
Погребалната плащаница на Исус Христос е една от най‐добре познатите 
реликви на християнството. Още през VI век в документ на местна църква в 
Мала Азия се споменава за наличието на плащаница, за която преданието 
свидетелствало, че била онази, в която е погребан Христос. Вече през 1354 г. 
погребалният саван е притежание на известния рицар Джефри дьо Чарни. 
 
През 1389 г. епископът на Троа я обявява за фалшификат, но след него всички 
папи от Йоан II насетне приемат плащаницата за истинска. През 1453 г. 
внучката на Джефри дьо Чарни ‐ Маргарита, предава плащаницата на Савоя, 
където през 1532 г. тя е повредена при пожар. През 1578 г. реликвата е 
предадена на кралския параклис в катедралата “Свети Йоан Кръстител” в 
Торино, Италия, където се намира и до ден днешен. 
 
  
 

 
Истинската загадка 
 
На 28 май 1898 г. италианският адвокат и любител фотограф Секондо Пиа 
заснема Светата плащаница, докато тя е изложена в Торинската катедрала. 
Когато няколко часа по‐късно той решава да прояви снимките, буквално изпада 
в шок от това, което вижда на негатива на снимката – върху заснетата 
плащаница в негатив съвсем ясно личат контурите на човешко тяло с белези от 
прободни рани. 
 
Местоположението на тези рани – на китките, ходилата и т.н., ясно показват, че 
най‐вероятно този човек е починал, след като е бил разпънат на кръст по 
римския обичай. От плащаницата ясно личи, че пироните са били забити в 
китките на младия мъж, а не в дланите, каквато е грешната популярна 
представа за раните Христови, потвърдена и от не един и два филма. Освен това 
на фотографията на Пиа се виждат чертите на лицето на млад мъж с брада, 
който сякаш има рани от трънен венец. 
 
Шокиращата снимка на адвоката бързо е възприета от Рим като поредното и 
вече окончателно доказателство за това, че в дългата 4,35 метра и широка 1,10 
метра плащаница наистина е било увито тялото на Христос след свалянето му 
от кръста. Според църквата отпечатъкът върху плата е станал по време на 
Възкресението на Исус, след като за част от секундата се е отделила голяма 
топлина и светлина, които са запечатали негативен образ на трупа върху 
платното. 
 

 
 
Теориите за изображението 
 
Скептиците обаче не вярват в божествения произход на отпечатъка върху 
Торинската плащаница. Тяхната теория гласи, че изображението е нарисувано. 
Тя предполага, че е бил използван железен оксид, смесен с животински 
протеини. Интересното е, че дори официалната наука категорично отхвърля 
тази теория. Доводът й е, че според направените проучвания никаква боя или 
оцветител от известните на науката не могат да направят подобно изображение. 
 
Малки количества железен оксид е открит по плащаницата, но той е бил с 
еднаква концентрация по целия саван. Ако е било боядисвано с железен оксид, 
би трябвало концентрацията на местата, където е рисувано, да е по‐голяма от 
тази в останалата част на плата. Наличието на железен оксид вероятно е 
следствие от копирането на плащаницата в някои художествени студиа. 
 
Трябва да се отбележи, че нито един художник все още не е успял точно да 
копира изображението от плащаницата с всичките му характеристики: 
проявяването като негатив при заснемане, триизмерен ефект, липса на следи от 
четка или посока, перфектни анатомични детайли и др. Освен това 
изображението е истинска загадка, тъй като прониква навътре само на 0,1 
милиметра в плата. Освен това е доказано, че кръвта първа се е отбелязала 
върху плата, а след това изображението на тялото. Всички тези факти карат 
повечето учени да отричат тази теория. 
 
Друга теория свързва изображението върху плащаницата от Торино с 
радиацията. Според нея един взрив от радиация (топлина или светлина), 
действаща за кратко време, би могъл да предизвика образуването на 
изображение. Учените обаче и досега не са успели да повторят оригинала, 
използвайки този метод. 
 
Колкото и странно и нелогично да изглежда, скептичните теории за 
изображението върху плащаницата все още не са намерили доказателство. 
Досега като най‐силен аргумент срещу Божествения произход на отпечатъка, се 
използваха научните данни от изследването на самия плат и изчисляването на 
неговата възраст. 
 

 
Датирането на плата 
 
През 1988 г. три реномирани лаборатории – тези в Оксфорд, Цюрих и Тусон, 
Аризона, направиха датиране на плата с метода на радиоактивен въглерод. 
Резултатите показаха, че платното е фалшификат от Средновековието, създаден 
между 1260 г. и 1390 г. През изминалата 2008 г. обаче се оказа, че този аргумент, 
използван от всички скептици, губи достоверност. 
 
Според последния микрохимически анализ платното може да е дори на около 
3000 години. ʺКолкото и невероятно да звучи, за датирането с радиоактивен 
въглерод през 1988 г. е използвано парче, което е взето от по‐късна кръпка на 
реликвата, използвана най‐вероятно с цел реставриране на плащаницата след 
пожарʺ, обяснява ръководителят на проекта Реймънд Роджърс. 
 

 
 
Последният пожар 
 
Погребалният саван на Исус Христос на няколко пъти е бил на крачка от 
унищожението, след като църквите и катедралите, където се е пазил, са били 
обземани от пламъци. Последният подобен случай е на 11 април 1997 г. Храмът 
“Свети Йоан Кръстител” в Торино е обхванат от пламъци, които за малко не 
унищожават завинаги плащаницата. Единствено смелата и бърза намеса на 
един пожарникар, който счупва стъклото, зад което се пази реликвата, успява 
да спаси погребалния саван от изпепеляване. 
 

Предстоящото преклонение

През 2010 г. Светата плащаница отново ще бъде изнесена за преклонение пред 
публика, обеща лично папа Бенедикт ХVІ през изминалата година. „Ако Господ 
ми даде живот и здраве, надявам се и аз да присъствам, увери папата. – Сигурен 
съм, че това ще бъде подходящ случай за съзерцание на мистичния Лик, който 
мълчешком говори на човешките сърца, приканвайки ги да се разпознаят в 
лика на Бог, който толкова много е обичал света, за да даде Своя единороден 
Син и „да може всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен”, 
обобщи папата.

Безспорно Свещената плащаница е нещо много повече от обикновена 
религиозна реликва. Църквата я смята за най‐безпрекословното физическо 
доказателство за съществуването и Възкресението на Исус Христос. Самият 
факт, че всяка теория за фалшифициране на образа на Божия син върху плата е 
отхвърлена от строгия научен свят, прави от Торинската плащаница нещо 
много повече от религиозен артефакт – едно от най‐големите чудеса в света. 
 Череп на извънземен в Родопите 
 
През 2001 година Роман Генчев намерен в Родопите, в района на Златоград, 
 череп с неустановен и до момента произход. Анторополозите от БАН вдигат 
ръце. Незнанието довежда до извода, че черепът е на извънземен. През 2003 
година идентичен череп бива намерен отново в Родопите, този път в района на 
Асеновград. На мястото има следи от посещение на НЛО. 2 години след 
случката Fenomenibg.com все още следи развитието на случая и специално за 
своите читатели взе интервю от откривателя на черепа... 

Откривателят на втория череп е Ценко Симеонов ‐ 37‐годишен, живее и работи 
в Асеновград. Ценко е роден през 1966 година в Лъки, Смолянско. Има 
полувисше образование, специалност ʺЕлектрически машини и апаратиʺ. В 
периода 1989‐1999 година живее и работи в Добрич, но след това се връща 
отново в Асеновград. 
  
Имах възможността да проведа кратко събеседване с Ценко, през време на 
което, естествено, му зададох и редица въпроси, свързани с черепа. Също така 
направих и снимките, които виждате в статията. Друга част от информацията в 
тази статия е от книгата ʺИзвънземни в Родопитеʺ, която той и Валентин 
Хаджимитов издават през 2004 година, в опит да обобщят информацията за 
двата черепа и да представят своята гледна точка по въпроса. 
  
Ценко се интересува от дълго време от свръхсензитивни възприятия, пътувания 
извън тялото и сам е имал опитности в тази насока. ʺПървите си ясновидски 
сънища получих на 9‐10год. възраст. Сънувах как се движа в много странни 
спирали в пространството. Сънувах неща, които след време се сбъдваха. Това са 
първите спомени за нещо странно в мен.ʺ Астралните опитности и интересът 
му към езотериката го подтикват да установи контакт с Роман Генчев, когато 
той идва в Асеновград. 
  
Около година и половина по‐късно изневиделица се появява втория череп. 
Историята около намирането му е съвсем обикновена. Въпросният ден Ценко 
решава да се изкачи на хълма, върху който е построен параклисът ʺСв. 
Димитърʺ. Времето е подходящо. От дома на Ценко до параклиса разстоянието 
се изминава за около час от добре трениран катерач като него. Това е място, 
кодето той е бил многократно ‐ усамотено, подходящо за медитации. Под него 
се разстила целият Асеновград, открива се прекрасна гледка към долината на 
река Чая и склоновете на величествените Родопи. Около дванадесет часа на 
обяд, подходящо екипиран, той поема по най‐кратката и стръмна пътека от 
подножието на хълма до параклиса. Тя извива между скалите в подножието на 
хълма и се спуска в обрасло с храсти и гора дере. Без да разбере как, Ценко 
поема по друга пътека, която води не към параклиса, а към съседния 
югозападен хълм.  
  
Той разбира това едва когато излиза от гората и започва да изкачва стръмния 
каменист склон. Осъзнал, че се заблудил, той все пак решава да продължи 
катеренето. Върхът е отрупан с камъни. Той се извисява над параклиса и оттук 
гледката е още по‐величествена. Денят е хубав, Ценко няма за къде да бърза и 
прекарва там шест‐седем часа в медитация, любувайки се на прекрасната 
гледка. Решава да се върне, когато слънцето се спуска зад сколоновете и започва 
да се свечерява. По обратния път на пътеката, която води към гората, Ценко се 
спъва и рита някакъв предмет. В тъмнината той не може да различи какво е 
това, но когато го взема в ръце разбира, че това череп, подобен на 
Златоградския. Оглежда мястото. Наоколо няма останки от скелет или тяло. 
Носейки със себе си странната находка, той се спуска по пътеката към града. 
Следващите няколко Ценко съобщава и показва странния череп на съседи, 
познати и приятели и, разбира се, на хората от асеновградското езотерично 
общество. 
  
Черепът се оказва почти идентичен с този от Златоград. Разликата е единствено 
в размера на костните образувания.  
  
Известно време след това при повторни качвания на хълма Ценко намира 
отломки, които също е трудно да бъдат причислени към срещаните в 
природата на Земята. Те са безформени назъбени парчета с големина от орех 
до ябълка. Някои от парчетата са много леки, други видимо приличат на метал, 
неизвестно какъв. Нащърбените краища и порестата струкутра на късовете и 
разтопената шлака говорят, че са били подложени на висока температура, 
вероятно няколко хиляди градуса. Въпросът отново опира до изследване в 
специализирани лаборатори. Важно е да се определи химическият състав, 
структурата, температурата на топене и други параметри, които могат да дадат 
някакво обяснение на обгорелите късове. 
  
Междувременно Ценко се подлага на хипнотичен сеанс при д‐р. Величков, под 
погледа на камерата на Емил Доцов. Разговорът е много интересен, изненадва 
самият д‐р. Величков и ведин момент го сварва неподготвен, но напълно 
потвърждава разказът на Ценко за откриването на черепа. Целия сеанс е 
предаден в книгата ʺИзвънземни в Родопитеʺ. 
  
Черепът, естествено, започва да обикаля различни учени. Повечето от тях 
излизат със становища по въпроса, някои се отказват, от страх за репутацията 
си. Мнения изказват старши научен сътрудник д‐р. Цено Петров, завеждащ 
отдел ʺГръбначни животниʺ в Природонаучен музей ‐ Пловдив, 
Димитър Ковачев, уредник на Палеонтологическия музей гр. Асеновград и 
доцент‐доктор Даниело Пешев, завеждащ сектор ʺГръбначни животниʺ в 
катедра ʺЗоология и антропологияʺ към Биологиячния факултет на Софийския 
университет. Правят се рентгенови снимки на черепа, с техния анализ се заема 
проф. д‐р. Ангел Томов, специалист по рентгенология. Мнението на всички 
тези специалисти е единодушно в това, че те нямат мнение за произхода на 
черепа. Никой от тях не е успял да оприличи намереният от Ценко Симеонов 
череп като череп или част от череп на познато съвременно животно или 
палеонтологична находка.  
  
Ето какво казва самият Ценко, след като вече толкова експерти са се изказали по 
въпроса за черепа, а всеки момент се очаква да излязат резултатите от пълните 
лабораторни изследвания на черепа:ʺСлед всички мнения на специалистите 
относно произхода на черепа аз няма какво да кажа. За мен вече не е толкова 
важно какво точно е този череп. По‐важно е, че след него се появи кръг от 
стопени камъни, които явно са от кацането на летателен апарат. След това имах 
посещение от извънземни и 25‐метрова летяща чиния. След това бях с тях на 
техния апарат, на техния кораб. Това са неща, които не могат да бъдат 
пренебрегнати. Дори и този череп да е просто един символ, чрез който са 
провокирани всички останали събития, ние трябва да сме благодарни за това 
режисирано (от висша сила) стечение на обстоятелствата, независимо от това 
какво ще покажат окончателните изследвания на тази костна структураʺ. 
  
Като обещание прозвуча отговорът му на въпроса ми:ʺКакво е мнението ви за 
Fenomenibg.com ‐ Алтерантивният портал (наследникът на wmyst.hit.bg) и 
информацията, която се публикува в него?ʺ ‐ ʺИнтересен сайт, има какво да се 
научи от него. Фактът, че сме стигнали до това интервю значи, че аз ще можем 
да продължим да го обогатяваме с информация и снимки, поне за това, с което 
се занимавам азʺ. 
  
  

Ценко Симеонов и черепа (фонът е монтаж) 

 
 
Хълмът, на който е бил намерен черепът. Вляво, малко по‐надолу е параклисът Св. 
Димитър. 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Хълмът отблизо 
 

 
 
Черепът 
 

 
  
 

 
 
  
 

 
  
  
След разговора ми с Ценко останах с впечатлението, че медийният интерес го е 
изтощил и вече не му се говори особено много за черепа. За него са по‐важни 
другите преживявания, малка част от които описва в книгата си, друга част от 
които сподели с мен по време на интервюто. Като цяло е спокоен и уравновесен 
човек, рядко срещам такива хора в днешния забързан и изпълнен със стрес 
живот, донякъде му завиждам за което. 
 Череп опровергава теорията за африканските 
прародители 
 

Китайски археолози са убедени, че теорията за произхода на човека, която се 
базира върху африканския модел, е напълно погрешна.  

Според едни от последните открития съвременната човешка популация 
произхожда от общи африкански прародители. От тях са се развили всички 
раси и народи. 

Според китайските археолози обаче това не е така. Те намерили вкаменен 
череп, който е лежал в земята най‐малко 100 хиляди години. Черепът е бил 
открит в китайската провинция Хенан. 

Той е идеално съхранен и се състои от шестнадесет отделни фрагмента. Учените 
са учудени, че е възможно череп на човек да се запази толкова дълго време, 
макар и вкаменен. Напълно е запазена и вкаменената мембрана. 

Това ще позволи на учените да проследят устройство на нервите на древния ни 
прародител. Повечето китайски учени смятат, че теорията на произхода на 
човек е мултирегионална. Тоест съвременните хора са потомки на популация 
от различни региони на Земята. 

Предварителните изследвания на черепа, проведени от учени от Пекинския 
университет, са датирали черепа като на човек, загинал преди не по‐малко от 
сто хиляди години. Тепърва предстои да се изясни точната хронология. 

Освен черепа в провинция Хенан археолозите открили и над тридесет хиляди 
вкаменелости, които са останки на животни. Анализът им ще хвърли нова 
светлина върху животинските видове отпреди сто хиляди години. 
 Черепът на звездното дете 
 
Черепът на звездното дете е крайно необичайна находка открита в Южна 
Америка. Датирането с Въглерод‐14 (14C) го отнася към 1100 г от н.е. плюс‐минус 
40 години. Необичайни са високата плътност на костното вещество, 
увеличеното количество колаген, особена структура на синусите и лицевите 
кости и силно увеличения обем на черепната кухина, който се изчислява на 
около 1 600 см3.  

Изглежда най‐вероятно черепът да има човешки произход, което потвърждават 
донякъде и най‐новите генетични изследвания. Повечето учени твърдят, че 
необичайния му вид се дължи на болест от типа на хидроцефалията, което не 
обяснява повечето от особеностите на находката. В цялата история на 
съвременната медицина не е регистриран нито един случай на подобно 
изменение на черепа сред вида Homo sapiens.  

Алтернативни теории за произхода му твърдят, че съществото може да е 
хибрид между Homo sapiens и друг представител на рода Homo изчезнал вече, 
или просто друг вид или раса в същия род Homo, което съвпада в голяма степен 
с резултатите от генетичните анализи. По‐крайни теории сочат, че може да е 
плод на експеримет с вида Homo sapiens, извършван от по‐напреднала човешка 
раса или от извънземни същества, което също обяснява човешкото ДНК. Най‐
крайни са теориите за хибрид между Homo sapiens и извънземна форма на 
живот, както и за употребата на съществото като своего рода кувьоз за 
отглеждане на мозъка и разума на извънземна форма на живот.  

Чихуахуа, Мексико 
1930 
 
Имало едно време, преди почти 1000 години, едно момче. То не било като 
другите, странно било. Вършело разни неща ... чудни неща и страшни неща.... 
Страхували се от него. Не го приемали или не го разбирали. И една нощ, когато 
гръмотевиците били по‐силни от нормалния човешки вик, го прокудили от 
селото. Задено с майка му, понеже баща си нямало. Казват ‐ демон бил... Детето 
гледало хората с кръглите си очи, светкавиците озарявали тъмните зеници, и 
то разбирало всичко, но хората били много и уплахата силна... и детето не 
оказало съпротива. Съсекли ги и двамата. Заровили ги в една стара мина, първо 
момчето, а върху него и майка му.... 
  

Открили костите така ‐ едни върху други. Черепът на детето е наполовина 
запазен. Липсват зъбите и долната челюст. Оказва се, че е на 4‐5 годишно 
момче. Две независими експертизи оценяват възрастта на черепа на около 900 
години. Той е с около 200 куб.см по‐голяма черепна кухина от нормалните, 
очните орбити са по‐плитки и липсват синуси. Наскоро откриха в него две 
структурни аномалии, които почти сигурно доказват, че черепът не е човешки ‐ 
така наречените ʺфибриʺ, които не се срещат в костите на планетата и особен 
вид ʺутайкаʺ. Анализът на ДНК доказва, че майката на детето е човек, но не 
може да се потвърди точният произход на бащата. 

 
 Черни дупки 

Черната дупка е това, което остава след като голяма звезда загине. 

Понеже звездите са толкова масивни и съставени от газ и имат огромно 
гравитационно поле, което постоянно се опитва да унищожи звездата. 
Термоядрените реакции в ядрото й са като голяма атомна бомба, която се 
опитва да взриви звездата. Балансът между гравитационните и експлозивните 
сили е това, което определя големината на звездата. 

Когато тя загине, термоядрените реакции спират, защото цялото гориво на 
звездата е изгоряло. В същото време звездната гравитация сбива материала 
навътре и компресира ядрото. При този процес ядрото се нагорещява и може 
да създаде супер нова, при която материала и радиацията се разпръскват в 
космоса. Това, което остава след нея е много компресирано и невероятно 
масивно ядро. Гравитацията му е толкова силна, че дори светлината не успява 
да избяга. 

Това вече е черна дупка и буквално става невидимо. Гравитацията е толкова 
силна, че ядрото потъва в материята на космическото време, което създава 
дупка в него – за това обекта се нарича черна дупка. 

Ядрото става централна част на черната дупка и се нарича сингулярност. 
Отворът на дупката се нарича хоризонт на събитията. 

Можете да си го представите като устата на черната дупка. Щом нещо премине 
през хоризонта на събитията, то изчезва завинаги. Щом нещо влезе в хоризонта, 
всички „събития” спират и нищо (дори светлината) не може да се измъкне. 
Радиусът на хоризонта на събитията се нарича радиус на Шварцшилд, от името 
на Карл Шварцшилд, чиято дейност води до теорията за черните дупки. 
Видове черни дупки 

Има два вида черни дупки: 

*Шварцшилд – Не въртящи се черни дупки, 
*Кер – Въртящи се черни дупки. 

Шварцшилд дупката е най‐простата черна дупка, на която ядрото й не се 
върти.  Тези черни дупки имат само сингулярност и хоризонт на събитията. 

Кер дупката, която е може би най‐често срещаната, се върти, понеже звездата, 
от която се е образувала се е въртяла. Когато въртящата звезда се разруши, 
ядрото й продължава да се върти, което се отразява и на черната дупка. Състои 
се от: 
* Сингулярност – ядрото 
* Хоризонт на събитията – отвора на дупката 
* Ергосфера – яйцевидно място от изкривено пространство около хоризонта на 
събитията (това изкривяване е причинено от въртенето на дупката, което 
„завлича” пространството около нея.) 
* Статична граница ‐  границата между ергосферата и нормалното 
пространство 

Ако обект навлезе в ергосферата, той би могъл да излезе от черната дупка, 
черпейки енергия от въртенето й. 

Ако обекта премине хоризонта на събитията, той ще бъде засмукан от черната 
дупка и никога няма да излезе. Не е известно какво се случва във вътрешността 
на дупката. 

Въпреки, че не можем да видим черна дупка, има три неща, които могат да 
бъдат измерени: 

* Маса 
* Електричен заряд 
* Стойност на въртенето 

За сега можем само да измерим масата на черната дупка по движението на 
другите обекти около нея. Ако черната дупка има компания (друга звезда или 
материален диск) е възможно да се измери радиуса на въртене или скоростта на 
орбитата от материала около невидимата черна дупка. 

 
Как се откриват черни дупки 

Въпреки, че не можем да видим черна дупка, можем да я открием или да 
засечем присъствието и като наблюдаваме ефекта й върху околните обекти. 
Могат да се забележат следните ефекти: 

* Масата на обектите, обикалящи около дупката или движещи се спираловидно 
към ядрото 
* Гравитационни изкривявания 
* Отделяне на радиация 
Маса 

Около доста от черните дупки има други обекти и наблюдавайки поведението 
на тези обекти можем да забележим присъствието на черна дупка. След това се 
измерват движенията им около нея за да се изчисли масата. 

Това, което търсим е звезда или диск от газ, който се държи така, сякаш до него 
има огромна маса. Например, ако звезда или диск от газ се движат 
„поклащайки се” или се въртят, а няма видима причина за това и ефекта е 
причинен от обект с маса по‐голяма от три соларни маси (прекалено много за 
да е неутронна звезда), тогава е възможно там да има черна дупка. Тогава се 
измерва масата й като се наблюдава ефекта й върху видимите обекти. 

Например, в ядрото на галактика NGC 4261 има кафяв спираловиден диск, 
който се върти. Дискът е с размерите на нашата слънчева система, но тежи 1.2 
милиарда пъти повече от слънцето. Такава огромна маса за диск, може да 
говори, че там има черна дупка. 

Гравитационни изкривявания 

Теорията за относителността на Айнщайн казва, че гравитацията може да 
изкривява пространството. Това по‐късно е потвърдено по време на слънчево 
затъмнение, когато позицията на звездата е записвана преди, по време и след 
затъмнението. Позицията на звездата се променя, защото светлината от нея е 
привлечена от гравитацията на слънцето. От това следва, че обект с огромна 
гравитация (като галактика или черна дупка) между Земята и далечен обект, 
може да изкриви светлината от този далечен обект, точно както през лупа. Този 
ефект се вижда на снимката: 
  

На снимката се вижда проблясък на MACHO‐96‐BL5. Когато телескопът Хъбъл 
наблюдава обекта, вижда два образа на обекта един до друг, което говори  за 
гравитационно изкривяване. Причиняващият го обект не се вижда. Заключава 
се, че черна дупка е преминала между Земята и обекта. 

Отделяне на радиация 

Когато материал попадне в черна дупка от друга звезда, той се загрява до 
милиони градуси и ускорява. Супернагорещените материали отделят Х‐лъчи, 
който се засичат от телескопите. 

Звездата Cygnus X‐1 е силен източник на Х‐лъчи и се смята за кандидат за черна 
дупка. На картинката се вижда звездна материя, от звездата HDE 226868, 
засмукана от диска на черна дупка. Докато материала пада в дупката, отделя Х‐
лъчи. 

Черните дупки могат и да изхвърлят материал със голяма скорост, образувайки 
струи. В много галактики са наблюдавани такива струи. За сега се смята, че в 
тези галактики има супермасивни черни дупки (милиарди пъти повече от 
слънцето) в центровете им, от които идват тези струи, точно като радио 
предаване. 
Важно е да запомните, че черните дупки не са космически вакуумни 
прахосмукачки – те не засмукват всичко. Въпреки, че не можем да видим 
черните дупки, има непреки доказателства, че те съществуват. Свързват се с 
пространствено‐времевите тунели и са пленителни обекти във вселената. 
 Чудовището Неси – реалност или просто една 
легенда? 
Лох Нес е името на мистериозното и страховито езеро намиращо се в 
Шотландия на около 40 км. от град Инвърнес. Легендата разказва, че дълбоките 
му и тъмни води са убежище на огромно и ужасяващо чудовище от хиляди 
години насам. И макар, че голяма част от учените категорично отричат 
съществуването на подобно митично създание, всяка година множество туристи 
не пропускат да посетят това загадъчно място, привлечени от неговото 
тайнство, надявайки се, че ще имат възможността да зърнат поне за миг Неси. 

За първи път за съществуването на гигантско същество, което живее в езерото се 
споменава около 560 година, когато един монах разказва, че го е видял и бил 
нападнат от него. Оттогава досега през вековете много хора са твърдели, че 
също са се срещали очи в очи с него, но истината е, че няма никакво 
доказателство за техните думи. 

Интересът към Неси особено се засилил след 1933 година, когато то придобива 
световна известност, която не е прекъсвала и до наши дни. През тази година на 
22 юли семейство Спайсър съобщават потресаващата новина в близкия 
полицейски участък, че докато минавали вечерта с колата си покрай Лох Нес на 
пътя им се изпречило удивително и величествено създание, което не си и 
представяли, че може да съществува на земята. Те с уплаха продължили да 
говорят, че само чудо ги е спасило от него. След този случай само за един месец 
в управлението постъпили още 3 сигнала на хора, които също имали „късмета” 
да се срещнат с Неси. 

Тези събития накарали местното население да се вдигне на крак и денонощно 
да наблюдава езерото заедно с много учени, които непрекъснато изследвали 
дълбините му. Те обаче не постигнали кой знае какъв резултат. Макар, че 
успели да заснемат „нещо”, което наподобявало по размери митичното 
същество и направили секунден аудиозапис на Неси, тези доказателства не се 
приели насериозно. 

На челно място стои въпросът защо щом като е толкова голямо Неси никой не 
може да каже как точно изглежда и не са го хванали все още? 

Отговорът е следният. Почти всички водолази имали „удоволствието” да влязaт 
в езерото казват, че това е едно от най‐страшните и опасни места, където 
изобщо някога са се гмуркали. Това е така, защото дълбочината на Лох Нес е 
повече от 200 метра, а под водата не се вижда абсолютно нищо – навсякъде е 
тъмно, черно, мътно и зловещо. Ако наистина легендата Неси съществува няма 
да й е никак трудно да се скрие тук, тъй като е научно доказано, че дори 
високата часовникова кула на Биг Бен в Лондон може да се потопи изцяло. 

Според най‐разпространеното мнение, Неси всъщност представлява 
плезиозавър,единственият открит досега оцелял представител на могъщите 
зверове от епохата на динозаврите. Това звучи малко налудничаво, имайки 
предвид, че едва ли нещо е останало живо след пагубната катастрофа преди 65 
млн. години. Относно това с какво се храни също има решение на проблема. 
Негов непрекъснат източник на храна са огромният брой сьомги, които 
мигрират в Лох Нес. 

Дали наистина го има това чудовище или е просто една измислица породена от 
човешкото въобръжение, която продължава да се подхранва и до днес – няма 
ясен отговор. Всеки има право да вярва в каквото си иска, без да пречи на 
мнението на останалите. Но в света трябва да съществуват и такива невероятни 
истории, които да поддържат живота ни интересен и интригуващ и да ни карат 
да мечтаем. Иначе всичко би било твърде скучно и еднообразно.