EMM

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРИЯ МАГДАЛИНА
111(1975) - 122(1986)
София – Изгрев
"И скоро след това Иисус ходеше по градове и села да проповядва и да благо-
вества Божието царство; и с Него бяха двана-десетте ученика, и някои жени, които
бяха из-целени от зли духове и болести: Мария, нар-ечена Магдалина, от която бяха
излезли се-дем бяса..."
Лука, 8:1-2
"И книжниците и фарисеите доведоха една жена, уловена в прелюбодейство, и

като я поставиха насред, казаха Му:
Учителю, тази жена бе уловена в само-то дело на прелюбодейство.
А Мойсей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни; Ти, прочее, що каз-

ваш за нея?
И това казаха да Го изпитват, за да имат за какво да Го обвинят. А Иисус се
наве-де надолу и пишеше с пръст по земята.
Но като постоянстваха да Го питат, Той се изправи и рече им: Който от вас е
без-грешен, нека пръв хвърли камък по нея.
И пак се наведе надолу и пишеше с пръст по земята.
А те, като чуха това, разотидоха се един по един, като почнаха от по-старите и
следваха до последните; и Иисус остана сам, и жената, гдето си беше насред.
И като се изправи, Иисус й рече: Жено, къде са тези? Никой ли не те осъди?
И тя отговори: Никой, Господи! Иисус рече: Нито Аз те осъждам; - иди си, отсега
не съгрешавай вече.
Иоан 8:3-11
2
ГЛАВА ПЪРВА
1 Евангелие от Мария Магдалина, последна ученичка на Благия, първа

несретница и блажена от Неговото несметно стадо!
2 Пророци и апостоли ми жигосаха душата с петно на позора; сестри и
отци ме наричат "презряна", най-първи Христови поборници ме оставиха клета,
несретна на улицата.
3 Припадам навеки пред Твоята Истина, Отче; отварям сърцето си пред
заветното миро на Словото, спечелена и съкрушена във вечността!
4 Хвърляха пръст и камъни, наричаха ме "блудница" и "смет Вавилонска",
раздираха одеждите ми и ме плюеха най-позорно.
5 Кой си Ти, Праведнико от Назарет и Светецо от красна Емазия, Който
опрости греховете ми;
6 подобно на роб от Небесното Царство, смирено що ходиш и
благославяш?
7 Кой си Ти, Пратенико?
8 Ревнителите на старото учение рикат, подобно на лъвове, а на устите
им пяна излиза: "3ъб за зъб, око за око!”
9 На кого приличаш, щастливий, препасаний с Истина, о с благост
загърнатий и обкичений с добро-
та?
10 Я не преобръщайте Слово и Правда на празно тулумище, ей, казвам ви,
съдници мои и Негови!
11 Него осъдихте, Първия, не моята жалка на-
права.
12 От Него взехте с кошове, а после с шепи пресявахте.
13 С ковани каруци отнесохте – с менци ръждиви предадохте.
14 Ей, стара съм вече и сама на света, изоста-
вена, ала Господ с мен се не съди – на вас забрани да говорите.
15 Кой ли не поруга името Му, кой ли не преиначи думите Му – колко зърно
остана сред плявата?
16 Поучете се, мои родни сестри во Христе, поучете се и се кайте – Бог е
над нази Съдник единствен, няма други, освен Бога.
17 Я се вижте на какво сте заприличали!
18 Откъде взехте тая кожа охлабена, пече-
на или смазнена?
19 Риба ли не проядохте, месо ли не позволихте на децата си и на себе
си?
20 Кой разреши това, Спасителят ли?
21 Откъде тая ходба прегърбена, тия луни по шията, тия коси трошливи
и побеляващи?
22 Слъзливи стават очите ви, пяна се крие на устните ви ъгли; плачлив
става гласът ви, плачлив или груб като римски крясък.
3
23 Отде това змийско блясъче в погледа?

24 Що ви Христос говори толкоз години, а сега сте по-стари от всеки
езичник и бирник, простете ме?
25 Не ли правдата ваша надви над Правдата Heгова?
26 Пак се препъвате, пак се делите и мразите – всеки пак водител иска да
става; а правдата може ли правда да се нарече, щом убивате някой с очи като с
камъни?
27 Совест и срам може ли някой да има, щом
замеря своя пръв брат от стадото с думи и мисли сурови?
28 Не ли Той сам каза: "Прощавайте седемде-
сет и седем пъти по седем"?
29 Как ще любиш врага си, щом като своя си, от една трапеза с Иисуса,
сега не можеш да гледаш?
30 Как, народе, да вярваш, когато ти сам бeшe на стъгдата и мнозина
чуха и помнят Неговите ду-ми?
31 А писаха точно обратното; съвещаваха се
и съкращаваха, обмисляха и прекрояваха - не можело то, Господ наш Истий,
такова нещо да каже...
32 Мъка гложде сърцето ми, о множество
сестри мои и ангели - през вас още много нозе ще минат да ви потъпчат
наравно със земята.
33 Oще много пророчици Божии и Любими на съд ще ги пращат и на кръст ще
разпъват от злоба.
34 Ако някой все още има ухо да слуша – надайте ухо, о Христови невести
– Бог сам сега повелява правдата вся да разкажа, та да не погинат
и малкото, които останаха верни.
35 Тогава бях oщe срамница – прикривах се от Бога в сърцето си, вярвах
по-силно от всички, че съм
безсрамна наистина.
36 O, как ме би оня, същият, когото обичах от цялата си душа!
37 Първи не ми беше, наистина, но аз ли съм виновна, че сърцето обича
подобно на извор?
38 Подобно на кучка ме рита той по лицето, понеже робиня не ме искал, а
парите му аз не желаех!
39 Натири ме, насъска слуги срещу мене, народ се собра посред бял ден!
40 O, аз цялата пламтях от страх и от срам,
мъже и юноши ме блъскаха и късаха дрехата ми; първи мъжете се занавеждаха
камък да търсят!
41 Отде се взе в тоя час, Повелителю?
42 Ах, приятели, мои приятели, помните ли как тълпата се разцепи на
две?
43 Сякаш Божий камшик-светлина беше плюснал, та се дръпнаха всички!
44 Светлина като слънце вървеше отгоре, от косата улица; тълпата
замлъкна, понечи мръдне - не можеше.
45 И тогава Той тихо изрече прочутите думи.
4
46 Един по един се съвземаха; камъни падаха от срам по земята; неми и

румени от срам и не знам какво още си тръгваха - съвсем опустя улицата.
47 Тогава, о славно мигновение, Той, Небесни-ят, сам се приближи до
мене и ме погали по косата!
48 O, сестри мои, трижди нещастни и трижди блажени, така плаках
тогава, така много плаках, станала прах във Нозете My!
49 А беше настанала вечер.
50 На смирна yxaeшe въздухът, чуваха се далечни крясъци на птици.
51 Собра се народ отново, но сякаш невидими бяхме с Христос за очите
им.
52 При нас стоеше само един - приятелят Му Иоан, -
53 първият, който чу най-главната мъдрост, та и аз чух как веднъж
Учителят каза: "Ето, между вас стои един, който не ще вкуси смърт, докле не
дойде Царството Божие в сила!"
54 Трима няма в света в единение, които съгласни с тази мъдрост да
бъдат.
55 Ала в тоя миг ние станахме трима: аз разумях, а апостол Йоан Му
повярва.
56 Просветна небето за миг и ние видяхме всите му власти и сили, и
ангели!
57 Потоци от слънце и мир ги обливаха – те напрягаха дух, та да могат
да чуват Учителя; а в небето да чуеш, значи да можеш да разбереш.
58 Тогава разбрах аз, негодната, що е Учителят на Земята и що е
Небесен Учител.
59 Където и да се каже Словото, то се разнася подобно на светкавица по
всички небеса и земи на Праведния!
60 А Той ми каза насетне: "Много са на света и в небето ангелите;
божества и светии от Бога даже, но живота не разумяват и на драгостта земна
слагат печат на позора.
61 Тия все са богати на мнения и от гордост са
препълнени, ала по-скоро камилска връв ще мине през иглено ухо, нежели богат с
чуждо бреме да влезе в Царството Божие!"
62 Рече тогава кротко Учителят и ме попита: “Обичаш ли онзи, с когото
предрагост обменяш?"
63 "Всякога го обичам, Господи!" – отвърнах Му аз пламнала.
64 "Нали нивга не искаш нищо от никого?”
65 "Нищо от никого не съм искала, Господи. Никога!"
66 "Хубаво ли ти е с него и на него с тебе сякогаш?"
67 "Хубаво ми е, пророче; о, как ни е хубаво, Господи!"
68 "Иди си тогава с мир, жено, и не греши друг
път да мислиш че си грешна!"
16.10.1986г., 09,50 ч
ГЛАВА ВТОРА
1 Oнзи, Когото разпнаха и Който възкръсна из мъртвите, живя сред
овцете Си просто и свято.
5
2 Мнозина Го слушаха, неколцина се посветиха в Словото на Мъдростта,

ала само един прие живот вечен.
3 Това е светият брат и апостол Йоан, по-чист от всяко знание на
небето и на земята.
4 Създаден от Дух и вода, той срещна Учителя докрай, до дъно, до
сърцевината на Неговото Слово.
5 Той ме заведе при Него, той ме очисти от срамните думи и мисли, с
които синовете на Лукавия охулват дъщерите на Бога.
6 O, аз, блажената и сломената заради Хрис-та! O, аз, просителката на
милост от Йоановите приятели! O, аз, последната ученичка на Благия на тази
земя!
7 Последна в очите на пророци и апостоли, рев-ниви пазители на старото
асирийско и вавилонско учение.
8 Тъй учи Христос в последните Си дни на земята по онова време:
9 "Истина, истина ти казвам, ти си оная, която
Бог избра да спаси този свят от погибел!
10 Радвай се, дъще Сионова! Царството Божие не е приемало до ден
днешен жена или майка от тази земя, ала ти, Магдалино, си дошла вече съвсем
до самия му праг.
11 Чуй сега Словото на Небето:
12 Истина, истина ви казвам, жената ще спаси света, а не мъжът и пророците!
13 Духът на Любовта Божия живее в душата й.
14 Владетелят на ада още държи здраво
сърцето й.
15 Но Новата Ева вече се ражда, свободна от дявола.
16 Слушайте, слушайте, Мои сестри небесни!
17 Слушайте, девици, жени и майки!
18 Слушайте Словото Божие и немейте!
19 Аз дойдох на земята чрез жената на Йосифа.
20 Жена свята и непорочна, чиста и кротка.
21 Чрез нея се роди Божието Слово, дошло от Живия Бог.
22 Но има девици, жени и майки, още по-горни от нея.

23 Множество досега този свят е убивал, множество е онеправдавал до
смърт.
24 Девиците на небето не раждат деца от плът.
25 Жените на небето имат един любим през всички времена на
вечността.
26 А небесните майки чисти и святи са до свършека на света и след него.
27 Ако имате много щастие и блаженство заради детето, което сте
добили, вие сте Майки Божии.
28 Майките Божии зачеват в тайно, живеят сами и нямат един дом с
бащата.
29 Майките Божии зачеват по любов, любят само Бога и нямат друг
съпруг, освен пророк и апостол.
6
30 Oнзи, който се роди от Майка Божия, няма име бащино и фамилно.

31 Той има само едно име, духовно, и тъй го зоват по цялата вселена:
"Син Божий".
32 Роденият от Майка Божия грях не прави и има живот вечен.
33 Майките Божии са благи и смирени по сърце,
озарени от кротост и осияни от милост.
34 Аз, Иисус от Витлеем, не се родих от Майка Божия, защото беше
определено да пострадам.
35 Ако се бях родил от Майка Божия, нямаше да бъда бичуван и разпнат.
36 От Майка-светица се родих сега, в този век на неправди и гонения.
37 И още два пъти ще дойда на тази земя чрез Майка-светица.
38 Когато земята роди, най-после, след много векове, една Майка Божия,
тогава Аз щe дойда чрез нея като победител без врагове.
39 И тогава ще снема Царството Божие на земята во веки веков.
40 Но още дълго на тази земя няма да се ро-ди
Майка Божия, защото голям е грехът на Ева.
41 А Майка Божия е това: зачева от апостол, зачева по любов, живее сама,
не се жени за съпруга си и не иска да живее с него.
42 Майка Божия е това: за бaщаma на своето дете мисли като за Бог, не
го учи, не го хули, не го онеправдава.
43 Всяка негова дума, всеки жест, всеки пог-
лед и всяко дело негово, за Майката Божия са трепет Божий и закон Божий.
44 И биват заедно насаме двамата само веднъж в месеца, няколко дни.
45 И никога, през всичките години, в очите им няма укор и упрек, нито
искане и молба, нито болка
и мъка.
46 А през всичките тези години на велика любов и обич, никой друг освен
Бог-Oтец не знае за тази женитба.
47 Защото най-главната козна на дявола, за-
помнете, е тая: да бъде явна любовта на двама пред
другите.
48 По-велико от Майките Божии едно е: Синовете Божии.
49 Oсвен тях всичко живо навсякъде се покланя на Мaйkите Божии.
50 Но гдето царува дяволът, Майките Божии са в немилост, а Синовете Божии
ги зоват "незаконо-родени".
51 И времената на лукавите духове ще се свъ-ршат в оня миг, в който вие
освободите от земни
грижи Майките Божии.
52 Отнине само едно е важно: търсете Майки Божии да им се поклоните!
53 Едно е важно: множете благата за Майките Божии!
54 За Майките Божии давайте всичко: ако потрябва – и живота си дори!"
55 Тъй говори Христос на мен, Мария от Магдала, когато вече Си
отиваше от тази земя.
56 Но Учителят много още ми е говорил за
жените и майките на Новия Йерусалим,
7
57 новите жени и майки, които се учат ceгa при Него в небесното

царство –
58 живите основи на Едем, който отново трябва да се разцъфти на тази
земя!
59 Говори ми Божият Син и за Майките-свети-
ци, които стоят един чин по-долу от Майките Бо-
жии.
60 Не са още родени от Бога Майките-светици, но велика е тяхната обич.
61 Ако можеха Майките-светици да живеят сами със светите деца и ако
никой не знаеше кой е баща им на земята, Светите Деца щяха да бъдат Синове
Божии, а Майките-светици – Майки Божии.
62 Само Божият Син – Христос Господ наш – може да се роди от Майка-
светица и да си остане Син Божий.
63 А Майка-светица това е: от пророк и апостол зачева; зачева по любов,
посреща свято и с радост носенето на плода, а светото си чедо кърми
три години.
64 Физически Майката-светица три години не се свързва с мъжа си, но
живее само за рожбата своя.
65 И радост, която не се предава със земни думи - божествена радост -
изпитва Майката-светица всеки път, когато мъжът й отсъства от къщи.
66 Тъй ме поучаваше Господ наш Иисус Христос за Майките-светици.
67 Има още и Праведни Майки, които са един
чин по-долу от Майките-светици.
68 Toвa са Майки на праведници - велики и всеотдайни Майки, които
хранят сами децата си докато навършат седем години.
69 И хранят ги с жито и фрукти всякакви, и изворна вода им дават.
70 А който се опита да храни децата праведни
с храна от убито животно или от мляно жито и сладости, този човек е враг най-
опасен.
71 Праведната Майка е майка-тигрица за
враговете на детето си – срещу тях тя се бори с нокти и зъби, но
живота на своята рожба запазва.
72 Жени и майки, помнете: онази от вас, която не иска да ражда грешници
и престъпници, ревниво пази чедото си от храните на ада и го огражда от
хищници.
7З Тъй учи живият Господ, с Когото съм много
говорила.
ГЛАВА ТРЕТА
1 Тъй ни учи Светлината на Новото Царство Божие – и учи ни предълги
години.
2 Тогова, Който учеше народа на съвест небесна и обич към ближния,
разпънаха на кръста и Той възкръсна след три дни.
3 Празниците на Христовото присъствие почнаха после – ведно с
кланета и кръстове, и арени. Понеже Учителят каза:
8
4 "Който яде от плътта Ми и пие кръвта Ми, той ще се насити!" А кой пи

и яде?
5 Радостната аз – не унивах и слушах дума по дума словата Му, понеже Го
любех по-много от всичко на земята и на небето!
6 А когато апостолите се разсейваха или спяха по време на Слово тялом
и духом, Господ само на мене говореше, понеже аз нивга не заспивах.
7 Не заспиваше само и Неговият любим ученик Иоан, който не ще вкуси
смърт, докле не дойде
Царството Божие в сила.
8 Такава е тайната на Словото мъдро небесно: лей се пред всички, но
един по един богати телесно заспиват, а богати от мъдрости – тоже.
9 Нищият духом, подобно на мене, от много
не разумява, но чуе ли Божие Слово – слухти му духът до примиране!
10 Затова и аз, братя мои и пламенни мои
сестри во Плътта на Христа и во Виното,
11 чух, разбрах и запомних навеки онова,
Тайното Слово, що минава през уши на светии подобно на вятър; през ума на
апостоли – сякаш порой е дошъл и отминал, та всичко зараства безследно.
12 На този, който невинно седеше от дясната страна на Христа,
писанието му после преправиха.
13 А на мене тогава и на ум не ми идваше да седна нещо да пиша – как аз,
последната и грешната, онази с клеймо на порока?
14 Та аз и тогава, при кладенеца, и чак до деня
на Голгота, не разбрах думите на Пречистия, та се мислех за мръсна и душевно
прокажена,
15 та надничах по време на Слово съвсем най-последна, облечена в проста
дреха и с покрито лице, като прокажена.
16 Само от време на време, слушайки Словото как се гъне като небесен
балсам върху душата ми –рана,
17 чувайки неща, които разбирах - и може би аз само разбирах, - Учителят
очите Си вдигнеше и от-
далеч ме поглеждаше като манна и огън!
18 И много ми харесваше това, дето Господ ни казва: "Ако имаш две
ризи..."; ала Бог Си повдигне очите и нежно се усмихне само на мене.
19 Понеже аз прочувах от време на време и слушах в сърцето си: "Не
говоря само за ризите..."
20 После, разливаше се нещо неизказано сладко в гърдите ми, щом прошепнеше
Той на ума ми в някой отдих преди друго слово: "Не само душата и тялото си;
който иска да спаси и честта си, и доброто си
име..." – и колко много още неща Той ми каза!..."
21 Никой още не бе говорил така в нито една синагога, в нито едно учение
– нито пустинници, нито пророци, нито мъдреци и светители.
22 Всякой бързаше да спаси себе си, честта си, имота си, своето дело,
своята истина и своята съвест – сиреч плътта и душата си. Никой не знаеше,
че така и плът, и имот, и душа ще погинат.
9
23 Никой не разумяваше що значи: "Напуснете роднини, баща, майка, мъже и жени

– и тръгнете
подир Мене!"
24 Никой не разумяваше що е Христос: Син Божий! Ала Бог е Любов, а
Синът Му е проявление.
25 Що е това да раздаваш и що е това "проявление"?
26 Що значи да извадиш окото си, когато те съблазнява? Съблазън пък
що е? Що е грях плътски и грях на душата? Не е ли най-главният грях да не пос-
лушаш Бога в сърцето си?
27 Истината приех, сестри и братя на
Истинния - и Истината ме направи свободна!
28 Аз имам ключовете на Царството; и Иоан ги
има – понеже бяхме трима с Иисуса Христа, Сина Бо-жий.
29 Там, където са двама – каза сам Чистият, – там съм и Аз; но малцина
пък знаят що каза за тримата: у тримата е ключът на Царството!
30 А Царството Божие не е на небето, нито на земята. Царството
Божие е вътре в нас.
31 Ако вътре в нас ние решим да правим волята
Божия, на небето ще има Царство Божие, и на земята ще има Царство Божие.
32 А светило под шиник не стои! "На земята" и "на небето" – това е едно.
Светлината трябва да свети, а ние – да се раздаваме.
33 А много, много ми е говорил Иисус от Наза-
рет за Сестрите Божии, Майките Божии, Любимите Божии.
34 Праведни Майки също има, Майки-светици също познаваме.
35 Но сега няма истина, по-важна от Словото, затова ще ви кажа какво
Той сам говори.
36 Приемете Словото Божие чисто и точно:
37 "Истина, истина ви казвам: няма по-горни в Царството на Отца Ми от
Любимите Божии!
38 Те не раждат деца от плът; а родят ли – превръщат се в Майки Божии.
39 Може на късчета да ги разсечете – те не се отказват от Отца, това
им е всичкото!
40 Ала не се разкъсва на късове пламък небесен;
никой никога не е видял някой да опетни Любима Божия.
41 Има Невести Божии, има Съпруги Божии – тях опетняват, когато са на
земята, ала Любима Божия – никога!
42 Невестите Божии правят това, що Отец им диктува в сърцето и
тогава обикват - ала обикват Отец на земята, когато е в тяло на някой осиян.
43 Това нейният трепет Божий: всеки миг на него отдава, от него се
наслаждава, на него се
възхищава!
44 Няма, няма Невести Божии по манастири и
хладни стаи момински – там обитават Девите Божии, ако нивга не остаряват.
45 Слушайте вие, Невести Божии, онемейте
от Словото Божие!
10
46 Ако има отци на земята, няма и век да мине – Царството Божие на

3емята ще слезе.
47 О, невести, невести на Славата Божия, де сте, радост Моя,
ненагледна и румена?
48 Посети ли отец някой мир, слиза в сила и огън бушуващ! На отците
нищо не се опира; на отците нищо не се отказва – пръв е Отец Ми измежду
всичките!
49 А тая, която отец обикне и възлюби, тя му вярна остава навеки и
никой друг не познава.
50 Ако ти си Невеста на Бога, рабиня на отец Божий приставаш –
очарована, слисана, вечно заета с Него.
51 Първият и последният, Цялото и Частта,
Началото и Краят, Всичкото Битие и всичките чудеса – само в него, отеца,
намираш, и за тебе друг бог няма извън него!
52 Там, дето отец премине, никнат слънца и светли обители!
53 Там, дето отец се явява, хората и природа-та, небето и световете се
съюзяват за обич и под-виг.
54 Невеста Божия няма друг ум, няма друга душа, освен отца й!
55 Невеста Божия следва отец Божий по петите навсякъде, вярва му и го
боготвори, търси го и го намира, сънува го нощем и денем пребивава с него в
душата си.
56 Усъмни ли се само за миг в съюза им – в безконечната мъдрост и
истина на своя избраник, – той изчезва в небето за нея, той си отива.
57 Опетни ли с петънце от съмнение сянката му – отпиши я такава
Невеста Божия, тя е обречена!
58 Плодовете на Отца на земята отци Божии
ги раздават, а Невести поемат кошовете.
59 Ех ти, славна Невесто, къде си – с дарове да
те обсипя? С дивни звезди да ти пътя постеля; с трон да издигна светилището,
дето Аз да седя, а ти на Мен да слугуваш?
60 Вечни ангели и сили небесни ще сложа отдясно ти! Адски цербери и
стихии ще треперят отляво ти!
61 Ала няма още Невести на печалното земно позорище, няма;
62 няма Марии смирени – с косите си нозете да
Ми осушат; с предани сълзи от радост душа Ми да стоплят – на Мен, Който ще
стана множество!
63 Тъй проронва слова Отец в сърцето Ми; а отците самотни все още се
хранят с видения – никой няма да ги посрещне; никой няма, на крака да им
стане...
64 Рукне нейде помен от Невеста Божия, но при някой друг, по-негоден
отива;
65 блесне нейде отзвук от Невеста Божия –
втора Невеста посегне, та го затули.
66 Не се търпят Невеста с Невеста, обикнат ли един отец Божий. По
това, казвам, са по-долни от Моите, Любимите Божии, на които е Царството
Ве-чно е предел безпределен.
11
67 Приемете сега повей от Истината – истина за Любимите Божии –

искри от пламъци; пламък от искрата на Бога!
68 Любимите Божии само Бога обичат и любят – а това значи: всички и всичко, и
всякога все-
киго.
69 Няма миг или вечност, когато те не обичат – туй е Любима на Бога!
70 Те се отдават на Бога и само на Бога, сиреч - на всичко.
71 Неизменно тревожат сърцата с пламък божествен; вихром минават,
но отминават,
72 а се връщат при онзи, който копнее за сво-бода и върши добро
непрестанно.
73 Бог изпраща Любимите Божии там, дето
някой се мъчи – търси пролука, но не намира; вика

богати за помощ, ала богатите не помагат.
74 Силно заливат сърцата и вашите храмове те с блага неизречими, ала
после се дръпват навътре – от Бога роса да поемат.
75 С обич и преданост вечна ви носят живота
Му, а преданост значи предан да бъдеш на всички, а не на някой отделен.
76 Ако всеки е предан на всички – тогава чис-
тотата покълва; ако всеки раздава на всички – храм
чистотата изгражда.
77 Преминеш ли – дай; преминат ли – вземай: това е смисълът на живота.
78 Бъди отворен за всички и всеки, подобно на извор - тъй, подобно на
извор, и теб някой ще напои душата, и на балсамораздавеца балсам ще положи в
раната.
79 Няма, няма, наистина няма чистота по-свет-ла от тая на Любимите
Божии, понеже Любима Божия може да бъде и Невеста Божия, без да прес-
тава да бъде Любима Божия!
80 Значи – отец си имат и много Любими Божии, но се възвръщат при него
след цял ден раздаване.
81 А отец, който има такава невеста, не е само отец, но го зоват
богоравен.
82 Ето, предадох ви повей от повей на чистата мъдрост божествена,
която е мъдрост за любовта.
83 Само оная мъдрост, която е мъдрост за любовта – казваше Благият, -
Отец ни приема;
84 само оная истина Отец ни отсява, която е
истина за любовта!
85 А свободата – това е плодът на истината; семката на плода -

истината за любовта!
86 Ония чисти сърца, отдали се с всички сили на Бога, векуват вечно в

Отца ни – и Той свобода им дарява!
12
87 Те не могат да отминат някого, що е протегнал ръка за помощ.
88 Тъй ни учи Христос на земята и на небето.
89 И ние, с брат Йоан, се на много Царства Небесни наситихме; на

колесници небесни и без коле-сници пътувахме,
90 Христови народи небесни много посетихме;
91 А Царството звездно на Бога – широко е!
16.10.1986
10,00
БЕЛЕЖКИ ЗА ПЪРВИЯ ВАРИАНТ НА "ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРИЯ МАГДАЛИНА"
И ТEКСТ НА РУСКИ ЕЗИК
Текстът, включен по-долу, представлява коригиран сми-слово от

единатора (на 6.11.2000г.) превод на руски език на пър-вия оригинал на
Евенгелие от Мария Магдалина. Както е обяс-нено в предисловието на
тома холизации от 1984 г., Елма или духът на Мария Магдалина чрез Него е
издиктувал на два пъти Първа и Трета глава от това Евангелие, и то по
различен начин. Първият вариант изчезна при обиски и претърсвания от
предишната власт и затова Диктуващият бе помолен да ги даде наново
или да помоли безсмъртния дух на Мария Магдалина да направи това още
веднъж, което бе изпълнено, но по нов начин. Счита се, че българският
оригинал е невъзстановим, освен ако някога бъде открит в Русия или в
архивите на Държавна Сигурност. Едва напоследък ни бе предаден руският
му превод под заглавие “Эвангелие от Магдалины”, отпечатан в Минск, на
стр. 9-19 в сборника “Обращение Иерархии к 2000-летию от Рождества
Христова” през 1998г. от издателство “Астро Эзотерическая Школа”,
Одесса. Съставител на сборника е Виталий Андреевич Поляков. Не е
съобщено, че този текст е съвременен, а не древен или средновековен и че
е превод от български език – издателят може да не знае, защото руският
превод на ЕММ бе направен още след 1975 година и се разпространяваше
апокрифно из цяла Русия.
Трябва да се отбележи, че в публикуваната версия на руски език има

сериозни смислови неточности, които сега са отстранени и при това са
възстановени фрагменти, които по някаква причина са отпаднали при
превода и многобройните му преписи в Русия. При възстановяването му
сега Елма продиктува изменения и допълнения, които ги нямаше в
оригинала; но цялостен превод обратно от руски на български е
недопустим, тъй като няма да бъде автентичен. Все пак вариантът на
руски по-долу е гарантирано верен смислово и затова руснаците и
13
знаещите добре руски език могат да поправят само печатните и някои

други незначителни грешки, възможно допуснати тук поради това, че
текстът се преписва от българин.
Може да се допълни, че ЕММ има и други глави, които засега ще останат

недостъпни за широката публика. Те съдържат думи и събития,
съвършено неконвенционални от гледна точка на общоприетите
представи за Учителя. Те са точен словесен портрет на филми от
акашовите записи, отразяващи действителния живот на Иисуса,
Иисусовците, Мариите и Магдалините в Битието, ангажирани на първо
място с предаването на Христовата кръв на поколенията и незанимаващи
се със словесни и верски спекулации. Адептите от Христовата школа през
вековете живеят в четворен цикъл – един период или сезон напълно сами;
един – с най-преданата проекция на сродната им душа; един – по гости из
много селища и страни; и един – в базите на Братството и Школата,
където се приемат и обучават нови летци из Космоса. Някои от мис-
лителите и пророците на нашия и идващия век съзират Истината по тези
въпроси и затова към ЕММ се прилагат не само трите глави на първия му
вариант, но и допълнителни мате-риали от автори, които са Посветени
от най-вътрешните кръгове на Школата: Автора на един богомилски
апокриф от средните векове; Хуан Хосе Бенитес, Джон Бейнс, Ошо, Нийл
Доналдс Уолш (в приложението към I книга).
Самият Данте Алигиери е един от тия "летци" из кос-моса, за които се
говори в края на ЕММ.
ЕВАНГЕЛИЕ
ОТ МАРИИ МАГДАЛИНЫ
ГЛАВА I
1. Бог, в рождении Иисуса Христа, имел такое же участие, как солнце в

рождении плодов и всех живых существ, исполненных жизнью.
2. Велик Ты, праведник Эмазии - страны истин-ной мудрости и благой
невинности!
3. Гордитесь, чада вечной жизни; ликуйте, носи-тели зрелой любви; ликуйте
и зовите Его,;
избранные сесть за вашу братскую трапезу.
4, Вот и я, в дурной день рожденная, решила написать о Нем. Многие другие
написали, многие другие истину рассказали, но Он поручил - Христос и Дух мне
повелели - написать то, что помню о великом подвиге Иисуса.
5. Не могу сейчас написать о Нем, друзья и братья, очень прошу вас,
помогите мне. Завтра, может быть, уйду из жизни, лет мне много.
6. Много я видела и пережила, много уронила слез; много молитв прочла и
многих погребла мерт-вых.
7. Но одно помню ясно, помню подлинно и правди-во: жизнь Того, Кого
распяли, потому что Он говорил о Любви.
14
3. Сатана не замеллил поругать Его, но вижу теперь: от слова Его не

осталось почти ничего.
9. А в том, что осталось, часто истина присут-ствует как неистина, а
правда - как неправда.
10. Левое там сделали правым, белое - черным, а важнейшее скрыли и
решили исторгнуть его с корнем.
11. Так сказал Тот, кого мы любили: «Праведные мои, укажите на живое
слово, которое Я оставил, потому что те, которые были мне самыми близкими,
будут проданы Лукавому и многие из их писаний исчезнут. А то, что останется,

будет изменено и мало что из него не будет осквернено».
12. Тогда я спросила Его: «Учитель. как я, грешная, могу меряться с
апостолами?»
13. И Он ответил мне: «Грешное в этом мире – праведно в Царстве Отца
Моего.
14. Жизнь есть жизнь любви и жизнь ненависти.
15. Многие «праведные» ненавидят и осуждают. Говорю вам: блудница,
которая не ненавидит, славнее будет в Судный День «праведника», который
осуждает!
1б. Ибо есть ли больший блуд, чем плохое слово?
17. И не познает ли голубь голубку на глазах у всех? Не погибнет ли род
человеческий ото лжи, величайшей во вселенной? Не нападают ли бесы и
болезни на всех героев и праведников?
18. Лучше замолкните и наблюдайте за собою, чем быть вам погребенными
заживо!
19. Жив, Магдалина, лишь тот, кто, где бы он ни находился, не судит
других».
20. Схватили меня тогда и хотели побить кам-нями. Я, грешная, любила
одного, который был женат и имел троих детей. Родные его жены привели меня
на площадь и стали громко кричать: «Убьем блудницу! Она осквернила закон!».
21. Тогда явился Христос и сказал им: «Тот, кто считает себя безгрешным,
пусть первый бросит камень!». Так сделал Сын Человеческий, что толпа
разошлась.
22. Потом Он приблизился ко мне и стал на колени.
23. О, Сион, я вся горела от страха и стыда. В душе моей совершалось
великое; я пала на Землю и сильно рыдала. Он гладил меня по волосам и говорил:
24. «Сестра, заря небесная, найди силы меня выслушать. Много зла на этой
земле; много лжи сказано Лукавым. Забудь, что ты «грешница», сестра, и скажи
Мне: живет ли твое сердце, когда
ты любишь?»
25. «Живет, Господи! Когда я не люблю, оно мер-тво!»
2б. «Люби тогда, сестра небесная. И не греши другой раз думать, что ты -
грешна».
15
27. Так, сестры и братья, я впервые увидела Живого Бога на Земле.

ГЛАВА I I
1. Тот, Кого распяли и Кто воскрес из мертвых, жил среди своих овец
просто и свято.
2. Многие слушали Его, некоторые были посвящены в Слово Мудрости,
однако один лишь
достиг вечной жизни.

3. Это - святой брат и апостол Йоан, чистче всякого знания на небе и на
земле.
4. Созданный духом и водой, он последовал за Учителем до конца, до дна, до
сердцевины Его Слова.
5. Он привел меня к Нему, он очистил меня от постыдных слов и мыслей,
которыми сыновья Лукавого хулят Дочерей Божиих.
б. О, блаженна я, побежденная Христом! Я, просительница милости у
Иоанновых друзей! Я, последняя ученица Благого на этой Земле!
7. Последняя в глазах пророков и апостолов - ревнивых хранителей старого
ассирийского и
вавилонского учений.
8. Так учил Христос в последние Свои дни на земле в то время:
9. «Истинно, истинно говорю тебе, ты - та, которую избрал Бог, чтобы
спасти этот мир от погибели!
10. Радуйся, дщерь Сиона! Царство Божие не принимало до нынешнего дня
женщины или матери с этой земли; ты же, Магдалина, подошла уже совсем к Его
порогу!
11. Услышь теперь слова Неба:
12. Истинно, истинно говорю тебе, жена спасет мир, а не мужчина и
пророки.
13. Дух любви Божией живет в ее душе.

14. Владыка Ада еще крепко держит ее сердце.
15. Но рождается уже новая Ева, свободная от Дьявола.
16. Слушайте, слушайте, сестры мои небесные; слушайте, девицы, жены,
матери - слушайте слово Божие и дивитесь!
17. Я пришел на землю через жену Иосифа, жену святую, непорочную,
чистую, кроткую.
18. От Нее родилось Слово Божие, пришедшее от живого Бога.
19. Но есть девицы, жены, матери, высшие, чем она.
20. Многих из них мир этот доныне убивал, многих из них осуждал на
смерть.
21. Девицы Неба не рождают детей во плоти.
22. У Небесных Жен - один Любимый во все веки Вечности.
23. А Небесные Матери чисты и святы от создания мира во веки!
16
24. Если вы счастливы и блаженны младенцем, которого вы приобрели, вы -

Матери Божии.
25. Матери Божии зачинают в тайне, живут одиноко и не имют одного дома
с отцом.
26. Матери Божии зачинают по любви, любят
прежде всего Бога и не имеют иного супруга, кроме
пророка и апостола.
27. У родившегося от Матери Божией нет имени отца. У него лишь одно,
духовное имя: «Сын Божий».
28. Рожденный от Матери Божией не совершает греха и живет вечной
жизнью.
29. Матери Божии благи и смиренны сердцем, озарены кротостью, осиянны
милостью.
30. Я, Иисус из Вифлеема, не родился от Матери Божией, ибо
предопределено было мне пострадать. Если бы Я был бы рожден от Матери
Божией, то не был бы бичеван и распят.
31. От Матери Святой родился Я ныне, в этот век гонений и неправды.
32. Еще дважды приду Я на эту землю через Мать Святую.

33. Когда же Земля в конце – через много веков - родит Матерь Божию,
тогда Я приду через нее, как победитель без врагов.
34. Тогда Я буду рожден в сердцах людей всех и сведу Царство Божие на
Землю на веки веков.
35. Но долго еще на этой земле не будет рождена Матерь Божия,
поскольку велик грех Евы.
36. Такова Матерь Божия: зачинает от апостола, зачинает по любви,
живет одна, не выходит замуж за своего супруга и не стремится жить с ним.
37. Такова Матерь Божия: отца своего ребенка считает Богом, не учит
его, не хулит, не осуждает никаким образом.
38. Каждое его слово, каждый жест супруга, каждый его взгляд и его дело
для Божией Матери - страх Божий и Закон Божий!
39. Вместе же наедине двое бывают лишь раз в месяц, несколько дней.
40. И никогда, за всю жизнь, нет в их глазах ни укора, ни упрека, ни мольбы,
ни боли, ни муки.
41. За все годы великой любви никто, кроме Бога Отца, не знает об их
браке.
42. Ибо, запомните, главная уловка Дьявола
такова: чтобы любовь двух была явна для третьего человека.

43. Одно выше Матерей Божиих: Сыновья Божии.
44. Кроме них все живое поклоняется Матерям Божиим.
45. Там, где царствует Дьявол, Матери Божии
в немилости, а Божиих Сыновей называют «незаконнорожденными».
17
46. Время же лукавых духов закончится в тот миг, когда вы освободите

Матерь Божию от земных забот.
47. Отныне лишь одно важно: ищите Матерей Божиих, чтобы поклониться
им!
48. Одно важно: умножайте блага Божией Мате-ри!

49. Матерям Божиим отдавайте все: если потребуется - и жизнь свою!»
50. Так говорил Христос мне, Марии из Магдалы, уходя уже с этой Земли.
51. Учитель еще много говорил мне о женах и матерях Нового Йерусалима.
52. О новых женах и матерях, которые теперь учатся у Него в Небесном
Царстве
53. и которые являются живыми основами Эдема, что вновь должен
расцвести на этой земле.
54. Говорил мне Сын Божий и о Матерях Святых,
стоящих одним чином ниже Матерей Божиих.

55. Не рождены еще от Бога Матери Святые, но велика их любовь.
56. Если бы Матери Святые жили одиноко со своими Святыми Детьми и
если бы никто не знал кто их отец на земле, то Святые Дети были бы
Сыновьями Божиими, а Матери Святые - Божиими Матерями.
57. Только Сын Божий - Господь Христос - мог родиться от Матери Святой
- и остаться Сыном Божиим.
58. Мать же Святая такова: зачинает от про-рока и апостола, зачинает по
любви, свято и ра-
достно встречает ношение плода; святое же свое чадо кормит три года.
59. В отличие от Матерей Божиих, Матери Святые не должны
прикасаться физически к своему мужу три года после рождения святого
Младенца - во искупление своего греха, что пожелали жить с его отцом в одном
доме. В это время она живет только для младенца своего.
60. Искупив грех сердца своего - грех Евы, - они испытывают радость -
божественную радость испы-тывает Мать Святая всякий раз, когда ее муж
отсутствует от дома. Когда начнется, естествен-но и нелицемерно, эта
великая радость, супруг мо-
жет вернуться к ней и плотски, даже и до истечения этих трех лет. В

противнем случае привлекаются духи без искрой от Бога.
61. Так поучал меня Господь наш Иисус Христос о Матерях Святых.
62. Есть еще и Праведные Матери, находящиеся чином ниже Матерей
Святых.
63. Это есть Матери истинных Праведников - великие и самоотверженные
Матери, питающие детей своих своими собственными руками, пока не
исполнится им семь лет.
64. Питают же их пшеницей и фруктами и овощами всякими и дают им
родниковую воду.
18
65. Тот же, кто попытается накормить правед-ное дитя мясом убитого
животного или пищей из молотой пшеницы или сладостями - тот человек
опаснейший враг!
66. Праведная Мать - тигрица для врагов своего ребенка: с ними она
борется ногтями и зубами, но жизнь своего ребенка охраняет.
67. Жены и матери, помните: те из вас, которые не хотят рождать
грешников и преступников, долж-ны ревниво хранить дитя от пищи ада и от
всякого прикосновения человека-хищника.
68. Матери же высшего чина делают все то, что определено как
прекрасное и доброе для матерей
Праведная Мать - тигрица для врагов своего ребенка:
с ними она борется ногтями и зубами, но жизнь своего ребенка охраняет.
нисших чинов.
69. Так учил Господь Живой, с которым много я говорила и о многом Его
спрашивала.
ГЛАВА I I I
1. Велики тайны Матерей, но еще более великое сказал мне Учитель о

Любимых, Женах и Девах. Каждые из этих также имеют свои чины и подчины.
Любимые Божии, Любимые Святые и Праведные Любимые; Божественые
Женщины, Женщины Святые
и Праведные Женщины; Девы Божии, Девы Святые и Праведные Девы. Имеется и

чин Сестер и Братьев.
2. Господь много мне говорил о Женах и Девах, но о Любимых ничего мне не
сказал. Однажды лишь взглянул на меня с великой скорбью и любовью и сказал,
что во мне зреет зерно Любимой Божией, но сейчас их побивают камнями. И
тогда Он рассказал мне самое тайное – то, что сказал мне в самом конце. Когда
я стояла при гробе, Он пришел и говорил со мною.
3. «Знаешь ли за что меня распяли, сестра? - За то, что Я ничего не
оставил в руках Лукавого».
4. Вначале он изменил старое писание, написав,
что Змея искусила Еву яблоком.

5. Я же говою вам: нет. Бог дал Еве яблоко, чтобы она имела жизнь вечную!
6. Сатана зачеркнул слово, скрыв, что Змея дала Еве мясо животного.
7. И вспыхнуло в Еве зло, и возлегши, она похотствовала с Дьяволом.
8. И зачала Ева от Дьявола и родила в своем сердце смертный грех - родила
стыд Божествен-ного.
9. Когда Истина и Любовь ласкаются, они должны быть нагими.
10. Невинны же те, кто свято чтит и исполняет
19
завет Бога: «Плодитесь и размножайтесь!»

11. Когда муж и жена невинны, они должны быть нагими.
12. Но и тут скрыл Сатана истину, когда зачеркивал слово рукою
церковников сквернословов и сквернописцев.
13. Сквернописцы скрыли, как происходит и всегда происходила Любовь и
размножение во всей Вселенной.
14. Размножение рода человеческого может происходить лишь по любви и
лишь перед очами Божиими.
15. Если же третий узнает когда-либо о слиянии
двух, будьте уверены, что они предались уже Дьяволу. Так лишь на земле, а на
небе же все знают: это благословение, ибо там все радуются.
16. На любви лишь любовь может жениться, а не мужчина с женщиной перед
глазами лицемеров и кесарей.
17 И еще раз вошел Сатана в сердце Евы, и она пожелала Адама
сатанинским желанием: чтобы он был только ее.
18. Много времени с того прошло, а Ева и доныне требует толко одно:
чтобы Адам не отлучался от нее. И сейчас в сердцах мужчин и женщин осталось
много от Евы. Имено таким образом и через подоб-
ных лукавых духов воинство Врага Человеческого смогло вступить на Землю.

Так говорил Христос, Сын Божий, Пришедший спасти нас.
19. Помни, Магдалина, Праведница Небесная, именно за это наказал Бог
Еву, чтобы носила она и рожала в боли, крови и муках. Женщина, зачавшая от
Сатаны, по тому и познается: платит ему кровавую дань каждый месяц.
Потому, что она отреклась от Божьего дара быть Любимой Божией и пожелала
Адама только для себя».
20. Адам же не был одинок на земле и на небе. К нему приходили многие чины
небесные, многие Люби-мые, Жены, Девы, Матери, Братья и Сестры.
21. И сговорилась Ева с чинами Сатаны и дала им клятву, что будет
служить им вечно, чтобы только для нее сохранили Адама.
22. И те дали ей три оружия: Страх, Беспокой-ство и Ревность.
23. Так вошел Сатана в сердце человека.
24. Потому Господь говорит: «Сын мой! Дай мне сердце свое!»
25. Ева же по тому познается: она жаждет вла-деть именно сердцем
ближнего, не другим. Оторвала сердце Адама от чинов и Любимых Божиих и
пожелала его для себя. А дьяволы только того и ждали. Им нуждна была эпоха
дикой грусти, крови, болезней и
Три оружия: Страх, Беспокойство и Ревность.
Так вошел Сатана в сердце человека.
сумашедствий.
26. И еще много раз была Ева с Адамом, и был он оскорблен до смерти.
27. И тогда возникли четыре времени года: Вес-на, Лето, Осень и Зима.
28. Тогда Бог решил изгнать Адама и Еву из рая, и рай убрать с Земли.
Чины Ада того и ждали: они хо-тели, чтобы Адам зарабатывал себе пропитание
20
трудом и потом. Войны и труд - это хлеб темных сил. В этом Ева - сердце
человеческое - много помог-ла им.
29. И еще много раз зачинала Ева в сердце своем
от Сатаны, и порождала в мысли Адама множество исчадий ада: служителей

храмов и священников, за-конников и кесарей, ничтожное племя торговцев и
полководцев; воинов, скотоводов и разбойников; тол-кователей, авторов,
восхвалителей царей и темных государств; строителей, ткачей и прочих. И
после всего - блудницу, которая готова отдаваться всем этим ничтожествам
из-за материальных благ и "надеждности".
30. И возопила вся эта адская рать и воззвала к Еве: «Мать, роди нас на
этой земле, чтобы мы ее за-хватили!»
31. Еще много раз зачинала Ева от Сатаны в
И после всего - блудницу, которая готова отдаваться всем этим ничтожествам
из-за материальных благ и "надеждности".
сердце своем, однако утроба ее была еще праздной.

Она изменила Адаму еще с первой встречи с Са-таною - и потому стала
охранять Адама от “из-ме-ны”. Только обесчещенный Дьяволом ищет “вернос-
ти”, ибо знает, что такое неверность.
32. Адам же все чаще бывал от нее далек сер-дцем. Он тосковал о своих
друзьях из других Земель и Небес.
33. Ева смертельно озлобилась на это и решила потребовать у Лукавого
средства, чтобы заставить мужа думать только о ней, поскольку до этого
момента Адам больше смотрел вдаль и на небо и вспоминал о Еве только раз в
месяц. Он все еще был Сыном Божиим.
34. Тогда шепнул ей Сатана: «Дай ему поесть мяса!»
35. И ел Адам мясо и рыбу всякую и забыл запо-ведь Бога - не есть
запретное.
36. Тогда ожесточился Адам, как это бывает с собакой, шакалом, гиеной, и
начал есть трупы жи-вотных. Тогда сразу же он пожелал иметь Еву. И чем чаще
Адам убивал и ел животных, тем чаще желал он свою жену. И возликовал Сатана!
37. Ибо знал Сатана: если чье-либо сердце избе-
Он тосковал о своих друзьях из других Земель и Небес... Адам больше
смотрел вдаль и на небо и вспоминал о Еве только раз в месяц. Он все еще
был Сыном Божиим... Ева также научила Адама построить дом в раю - с тем,
чтобы мочь скрыть его от глаз друзей его с других Земель и Небес.
гает тебя, захвати его петлей услаждения, похоти.

38. Но недолго пребывал Лукавый в своем убе-жище. Он хотел сделать свое
дело до конца. Внут-ренне он связывал сердце лестью, внешне же решил связать
любовью по закону.
39. Первыми же детьми Дьявола, которых родила Ева Адаму, были те, что
изготовляют и продают одежды. Торговцы одеждами пожелали иметь богат-
ство и вопросили своего отца-Дьявола, что им де-лать.
21
40. Он же сказал им: «Сделайте себе священников - они объяснят людям,

зачем им нужны одежды».
41. Тогда Господь спросил Адама в раю: «Кто объяснил тебе, что ты
наг?...»
42. Потом Ева родила Адаму строителей. Они построили храмы, синагоги,
церкви и города и свя-щенники объяснили людям, что нужно молиться под
рукотворным покровом. И начали земледельцы, ско-товоды, каменщики и
шахтеры ранить и осквернять землю Божию. Земля же отвечала им бедствиями
и страшными болезнями.
43. Ева также научила Адама построить дом в
Тогда Господь спросил Адама в раю:
«Кто объяснил тебе, что ты наг?...»
раю - с тем, чтобы мочь скрыть его от глаз друзей его с других Земель и Небес.
44. «Так, Магдалина, первые люди были изгнаны из Рая и стали рождаться и
трудиться в муках, поте и крови» - говорил мне Небесный.
45. Тогда я спросила: «Учитель! Человек виновен, но я не понимаю, в чем
виновата земля, что люди му-чат и оскверняют ее своими бесовскими
орудиями?»
46. Господь же опечалился и замолчал, ничего не сказав. Но я поняла с Его
взгляда, который говорил больше Его слов - поняла и эту великую тайну. Так
происходит со всякой землей, сказали очи Его, кото-рая стремится стать лишь
супругой Солнца, а не Любимой Божией. И тогда я помыслила: «Как, Госпо-ди?
Разве не может иметь Солнце жену? Разве оно раздает себя всем?» Господь
ответил глазами: «Лю-бимая же Божия такова: она радуется ласкам Солнца,
когда они приходят, но не горюет о них, когда их нет. Любимая Божия такова:
она счастлива, когда Солнце дает ей жизнь, но она еще более счастлива, когда
Оно целует другую Любимую Божию. Поэтому у Солн-ца одна супруга, но много
Любимых Божиих.
47. Да. У Солнца есть жена, супруга. Но Господь
ничего не говорил мне о том. И никому ничего доныне «Любимая же Божия
такова: она радуется ласкам Солнца, когда они приходят, но не горюет о них,
когда их нет. Любимая Божия такова: она счастлива, когда Солнце дает ей
жизнь, но она еще более счастлива, когда Оно целует другую Любимую
Божию. Поэтому у Солнца одна супруга, но много Любимых Божиих.
не сказал. Только однажды сказал нечто очень стран-ное: что само Солнце –
Женщина и что у Нее есть и Супруг, и Любимые; но даже и Она, такая великая,
по-ка не хочет или неспособна общаться с ними, как с Мужем. Поэтому и ее Муж
не любит ее беспамятно и не ищет ее постоянно: Она покрылась пятнами и на-
чинает стареть. Поэтому и армагедон неизбежен.
48. Много еще таких тайн обьяснил мне Иисус, но я не имею права говорить
их людям.
49. Много лжи вставил Лукавый в Святое Пи-сание, многие истины
зачеркнул навсегда.
22
50. Расплодились на земле незаконные дети Сатаны: порабощают,

бесчестят, убивают все живое на своем пути. Сатана же глумится над родом
человеческим и говорит: «Ева, раба моя, ты отдала мне свое сердце, и я
оплодотворил его ревностью.
51. Ревность создала закон, а закон создал брак; брак создал нежность и
заботу лишь о своих, а забо-та создала труд».
52. Труд и войны нужны царям и торговцам, чтобы человек забыл рай и
двинулся вслед за бесами.
53. Когда Моисей сказал: «Не пожелай иметь
своей ближней жены», Сатана записал: «Не пожелай жены ближнего своего».
54. А в царстве Отца все являются ближними всех.
55. Так что есть и другое, внутренное царство в лоне Царства Божиего,
где все молоды и бессмертны и где каждый имеет своего единственного и
самого ближнего, но каждый находит и узнает его именно по тому, что тот
радуется, когда мы любим и других.
56. «Не пожелай женщины с соблазном» – сказал однажды Учитель и
объяснил что именно означает соблазн: иметь ее только для себя. Но Лукавый
не записал этого объяснения и вычеркнул его оттуда,
где оно было записано.
57. Ибо знает Дьявол: чтобы он мог владеть зем-лей, прежде всего надо
извратить представление рода человеческого о грехе.
58. Плакала, о, как я плакала, сестры и братья, когда распяли Господа

Живого!
59. Но Он и доныне мне является, и является одному из любимых Своих

учеников. Трое часто мы беседуем, и Он часто водит нас в тысячи областей на
Небе.
Так что есть и другое, внутренное царство в лоне Царства Божиего, где все
молоды и бессмертны и где каждый имеет своего единственного и самого
ближнего, но каждый находит и узнает его именно по тому, что тот радуется,
когда мы любим и других.
60. Много, много земель и солнц показал Он нам, многие народы мы видели
чудные и пречудные, но ниг-де не видели одежд, домов и колесниц. Нигде, нигде не
слышали мы, чтобы кто-то называл кого-то «мой».
61. Я - блудница на земле, которую хотели по-бить камнями - была
единственной женщиною этого мира, когда-либо впущенной в Царствие Божие.
62. Сам Господь, показывавший нам все эти неиз-
реченные чудеса, часто смотрел на меня с любовью и говорил:

23
63. «Вот, видишь ли всех этих ангелов, Магда-лина? Много между ними тех,
которым надо родить-ся на земле и страдать, потому что они не хотят знать,
что такое "любовь".
64. И ни один из них не вернется в Царствие От-ца Моего, пока не станет

тут рабом или блудницей.
65. Ибо истинно, истинно говорю вам: никто не спасет души своей, пока не
пожертвует ею».
ЗА МАРИЯ МАГДАЛЕНА ОТ ДРУГИ АВТОРИ

(снимките са от някои църкви на нейно име, но по света има
стотици пъти повече)
Житие на света равноапостолна

мироносица
Мария Магдалина
(информация от интернет)
Великата равноапостолна света миро-носица Мария

Магдалина, особено прослави-ла се в християнската
Църква със своята пламенна, непоколебима,
самоотвержена лю-бов към Гос-пода Иисуса Христа, била
родом от богатия по това време град Магдала, който се
намирал в Галилейската област на Палестина, на брега
на Генисаретското езе-ро или Галилейското море, между
градовете Капернаум и Тивериада. Поради произхода от
град Магдала, наричат Мария Магдалина "света
равноапостолна", за разлика от дру-гите благочестиви
жени с името Мария, споменати в Евангелието.
Света равноапостолна Ма-рия Магдалина била
истинска галилейка. А "галилеец", "га-лилейка" в
проповедта и утвърждаването на християнството
означава нещо много осо-бено. "Галилеец" наричали Самия
Спасител Христа, тъй като Той от детството Си е
израснал и живял, а след това и много пропо-вядвал в
Галилея; и даже в четвърти век гръко-римският им-
ператор Юлиан Отстъп-ник умира (в 363 г.) с думите,
отправени към Христа: "Ти победи, Галилеецо!..."
Първозваните Христови апостоли, които завинаги
оста-нали най-близки на Спасите-ля, били галилейци, с
изключение на Юда Ис-кариот - предателя". При
явяването на Спа-сителя Христа след Възкресението на
пла-нината в Галилея, на многочислен сонм вяр-ващи
24
(повече от 500), голяма част от тях били галилейци, следвали Господа по време на
Неговите проповеди в Галилея, слушали Неговото учение, станали свидетели на чу-
десата Му и изпитали върху себе си бла-гостта на милосърдния Целител Иисуса. И тъй
като галилейците възприемали и раз-пространявали Христовото учение по-рев-ностно
от юдеите от другите области на Палестина, в началото наричали всички по-
следователи на Спасителя Христа "галилей-ци".
Галилейците много се отличавали от юдеите от
другите области на Палестина, както рязко се
отличавала природата на Галилея от природата на
Южна Палестина. В Галилея природата била
жизнерадостна и населението живо и просто; а в Южна
Па-лестина - безплодна пустиня и народ, неже-лаещ да
признае нищо друго, освен буквата и формите на
правилата. Жителите на Га-лилея с желание
възприемали идеите и духа на закона; у иерусалимските
юдеи господ-ствала единствено рутинната външност.
Галилея станала родина и люлка на христи-янството;
Юдея била изсушена от тесно-гръдото фарисейство и
късогледото саду-кейство. Галилейците били пламенни,
от-зивчиви, стремителни, благодарни, честни, храбри;
били възторжено религиозни, оби-чали да слушат
поучения за вярата и Бога, били откровени,
трудолюбиви, поетични и обичали гръцкото мъдро
образование. Ма-рия Магдалина, изцелена от Спасителя
Христа, проявила в своя живот много от прекрасните
отличителни качества на сво-ите прародители
галилейци, първи и най-ревностни християни.
За първата част от живота на света равноапостолна
Мария Магдалина е изве-стно само това, че тя
страдала от тежък, неизлечим недъг - била е
обхваната, според евангелските думи, от "седем бяса".
Причи-ната и обстоятелствата на появата му са
неизвестни. Но светото Евангелие и отци-те на
Христовата Църква учат, че Божие-то Провидение
допуска такива особено те-жки страдания, за да "се
явят Божиите де-ла", тоест - да се проявят особените
Божии явления по отношение на хората и динтите
чудеса, извършвани от Бога чрез Месията Христа,
каквото е било в случая изцелението от бесовете, за
славата на Бога и Христа и за духовно просвещение и
спасението на Мария Магдалина.
Според учението на Спасителя Христа, за подобни
обстоятелства трябва да пред-полагаме, че Мария
Магдалина е била об-хваната от бесове не поради лични
гре-хове или грехове на рода й, а Божието Провидение е
допуснало това, за да яви Гос-под Иисус Христос делото
на Славата Бо-жия - да покаже чудното дело на изцеле-
нието на Мария Магдалина, просветле-нието на ума й,
привличането й към вярата в Спасителя Христа и към
вечното спасе-ние.
25
Причина за тежкото страдание на Мария Магдалина от

бесовете, както и при-чината за другите неведоми,
непости-жими за човека Божии действия по отноше-ние
на хората, са скрити в световните тайни на Божията
премъдрост, които хо-рата не могат да постигнат. Ако
не беше страдала толкова тежко и неизлечимо, Мария
Магдалина би могла или да остане съвсем встрани от
делото на Спасителя Христа или да се отнася към
чудесата на Богочовека Христа само с любопитство и
удивление, но без жива и спасителна вяра, и не би се
извисила до тази висша, от нищо непоколебима любов
към Господа, от която е била възпламенена
окончателно при явя-ването на възкръсналия Спасител
Христос даже преди всичките Му най-близки апосто-ли.
Безпомощна в страданията, галилейка-та Мария
Магдалина не е могла да остане равнодушна към слуха
за Чудотвореца, из-целяващ "всяка болест и всяка
немощ у народа". И ето, тя бърза да намери този
Чудотворец, става очевидка на това, как "Той излекувал
мнозина от болести и недъзи и от зли духове", и глухи, и
слепи, и хроми, и прокажени, и мъртви възкресил - и
Мария пламенно вярва в Неговото всемо-гъщество,
прибягва към Неговата Божес-твена сила, проси
изцеление за себе си - и според вярата си получава
това, което за което моли. Мъчителната сила на злите
духове я оставя, тя се освобождава от робството на
бесовете и животът й се освещава от Божественото
сияние на нейния Изцелител, на Когото Мария Магда-
лина се посвещава изцяло, като пламенна, благодарна
галилейка.
Оттогава в душата на Мария Магдали-на се разгоряла
най-чиста и възвишена, най-благодарна и предана любов
към нейния Спасител Христа - и тя вече завинаги се
присъединила към своя Избавител; навсякъ-де Го
следвала, за да слуша Неговите спа-сителни
наставления и да се ползва от всеки случай да служи на
своя Божествен Изцелител.
26
А, според тогавашните земни обстоя-телства, в които

поставил Себе Си Хрис-тос, Синът Човечески, Той
призовал души-те към предано служене - на Него и на
делото Му. Нали Христос се родил в бедност в една
пещера, в която във Вит-леем прибирали добитъка, и
Негова люлка били най-прости ясли. Неговата Майка
могла да принесе в Божия храм в жертва, полагаща се за
новородено, само два млади гълъба, поради семейна
бедност. В малкия галилейски градец, Назарет Христос
живял до двадесет и деветата Си година също в
бедност, като осиновен член на семейство-то на прост
дърводелец. И по време на про-повядването на
Евангелието на Царство-то Божие, за да има колкото
може по-малко препятствия в делото на изпълнението
на великата мисия на Богочовека, Христос съ-всем
оставил настрана отношенията със семейството на
Своя осиновител Иосиф, в което бил възпитан, както и
всяка грижа за Своето материално благополучие и
лична собственост. Затова и Христос нямал ни-какво
имущество, освен дрехата на стран-стващ галилейски
учител на вярата, която носел, така че след трите
години на Него-вото обществено служение, Той бил
оценен само на тридесет сребърника, което тога-ва в
Палестина било цената на най-бедния от робите. На
земята, която дошъл да спа-си, Христос не притежавал
нито едно пар-че земя и нямал покрив над главата Си:
"Лисиците имат леговища и птиците - небесни гнезда, -
а Син Човеческий няма де глава да подслони" (Лук. 9-58),
казал Сам Христос.
Без жилище и имущество, Христос наистина бил Син
божий на земята. Обичайната храна на Спасителя е
била, както храната на най-простия и беден галилеец,
ечемичен хляб, а понякога и късче див мед, който
жителите свободно събирали. Укорът на лукавите
фарисеи, че Син Човечески, обича да яде и да пие вино,
се отнасял към това, че Христос не от-казвал да
сподели трапезата с поканилите Го, като обществен
учител, тъй като там учителите се ползвали с
гостоприемство.
Апостолите и някои последователи на Христа имали
неголямо имущество – апос-тол Петър имал дом в
Капернаум, Иоан - в Иерусалим, а другите почитатели
на Хри-ста се занимавали с някои занаяти и пора-ди
това имали общо ковчеже с пари за плащане на
разходите по насъщните по-требности, за помощ на
други бедни и за милостиня на нямащите. Но даже
неголе-мите суми за най-необходимото невинаги бшлш в
наличност. Така че, когато юдей-ските събирачи на
нищожния данък за хра-ма дошли при апостол Петър и
казали: "Вашият Учител не плаща ли дидрахма" (две
27
драхми), то нито Христос - Учителят, - нито Неговите ученици имали тази ни-щожна
сума!
А по това време за Христа и Неговите чудеса "се
пръсна слух за Него по цяла Сирия; и доведоха при Него
всички немощни, налегнати от всякакви болести и
недъзи и хванати от бяс, и луничави, и разслабени - и
Той ги изцери. И подире Му тръгнаха мно-го тълпи
народ от Галилея и Десето-градие, от Иерусалим и
Юдея и изотвъд Иордан" (Мат. 4:24-25). И сред това
мно-жество от всякакъв народ имало много бедни,
нуждаещи се не само от храна, но и от облекло...
Така, много благочестиви жени, които били изцелени от
Христа от тежки бо-лести и имали достатъчно
средства от имотите си, съпътствайки своя Благоде-
тел в ходенето Му да проповядва Еванге-лието, "Му
услужваха с имотите си" (Лук. 8:3) - тоест, в случаи на
нужда, изплащайки разходите по насъщните
потребности на бедните, съпътстващи Спасителя, и
по Негово указание, давали необходимите сре-дства на
нуждаещите се от материална помощ. Измежду тези
благодарни жени, евангелист Лука първа споменава
Мария Магдалина, защото тя първа дала пример на
другите за такова признателно служене на делото на
Богочовека и надминавала всички с усърдието си в това
свято дело. А безкористното им, ревностно служене на
Спасителя Христа, по това време, когато "Той нямал де
глава да подслони" и от по-вечето хора срещал
студенина, учудване и враждебност, било радостно за
Господа Иисуса и много Го утешавало в постоян-ните
Му трудове и чести оскърбления.
При това, особено забележителна била
изключителната твърдост и необикнове-ното
мъжество, с които света Мария Маг-далина се
отнасяла към своя Избавител. Въпреки всички
препятствия и страшни опасности, даже в тежките
дни и часове на жестоките страдания на Христа, Мария
Магдалина се показала по-мъжествена и по-предана от
апостолите; когато почти всички, въпреки обещанията
си да умрат с Господа, се уплашили от Господните вра-
гове, "разбягали се" и се скрили. Мария Магдалина
победила страха с любов и, с не-поколебимото си
съпричастие към Страда-щия, се стараела да смекчи
трънливия път, по който Той вървял за спасението на
света.
28
Жестоките страдания на Спасителя, разпнат на кръст,

още повече предизви-квали наглите насмешки на
юдейските пър-восвещеници, книжници и старейшини,
кои-то не се задоволили с изпълнението на гну-сното си
отмъщение, а стоейки близо до кръста на Разпнатия
Христос, насмешливо изказвали безсъвестни и дръзки
упреци към Невинния Страдалец, като казвали: "Други
спаси от смърт, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е
Цар Израилев, нека сега слезе от кръста - и ще
повярваме в Него...".
Също и римските войници се подигра-вали с Него и,
приближавайки се, казвали: "Ако Ти си Юдейският Цар,
спаси се Сам."
И разбойниците, разпнати с Него, Го ху-лели, и единият
от тях, злословейки Го, казал: "Ако си Ти Христос, спаси
Себе Си и нас." И минувачите го хулели, клатейки гла-ва
и казвайки: "Ти, Който разрушаваш храма и в три дни го
съзиждаш, спаси Себе Си и слез от кръста...".
И ето, когато по този начин глупостта и дивостта на
тълпата и низката злоба на юдейските старейшини
обкръжавали Раз-пнатия Христос, мъченическият Му
поглед с утешение забелязал сълзите на благочес-
тивите жени, между които Мария Магдали-на била "от
първите". В тези сълзи на състрадание за Сина
Човечески, сякаш бле-снал светъл лъч сред мрачното
царство на греха и този лъч от благодарните жени
утешил Невинния Страдалец със свиде-телството за
още не докрай погубената човешка природа.
29
Денят на великото изкупление на пад-налото

човечество от Богочовека бил ясен. Вече било около
пладне, а според ев-рейското определяне на времето,
бил шестият час. Но ето, в това ясно пладне "потъмня
слънцето и настана мрак" до деветия час - тоест,
според съвременното определяне на часовете на деня,
до третия час след пладне. Страшното, величестве-но,
внушително небесно знамение, угасва-нето на
слънцето, тъмнината, обгръщаща всичко земно сред
ярката дневна светлина, тежко потиснала хулителите
на Невинния Христос, предизвикала в тях ужас и ги на-
карала да замлъкнат. А познатите и почи-тателите на
Разпнатия, които в началото стояли надалече и
гледали, се приближили към Страдалеца, обкръжили
кръста Му и идмежду тях евангелистът отново посо-
чил Мария Магдалина като първа. Така, Мария
Магдалина стояла в нозете не само на Спасителя
Христа - Чудотвореца, про-славян и възпяван от
младенците, но и в нозете на Иисуса Назарянина,
унизен, об-руган, позорно разпнат, изоставен даже от
Неговите апостоли...
И след смъртта на своя Изцелител, Ма-рия Магдалина
не Го е напуснала: придру-жавала е изпращането на
тялото Му от Иосиф Ариматейски и Никодим от
кръста до гроба, била е на погребението Му и гле-дала
къде полагат Христа. И когато оста-вила погребаното
Му тяло, за да отдаде чест по Божия закон на вече
настъпващия празник Пасха, пламенната, благодарна
лю-бов на Мария Магдалина в дълбоката скръб й
открила източник на утешение. Любовта й внушила
желание да окаже последната възможна чест на
унизения от Юдеите неин Спасител. Купила миро и
аромати, та с помазването на тялото на погребания
Христос да Му отдаде, според еврейския обичай,
възможната последна почест.
Това начинание дало на Мария Магдали-на името
"мироносица". Двама от еванге-листите отново я
поставят първа сред другите жени, които я последвали,
а тре-тият споменава единствено нея в това благородно
дело.
И още сред нощния сумрак в първия ден на седмицата,
след скръбната Събота, при опасността от
озлобените юдеи, вече опитващи се да сложат ръце
върху Хри-стовите ученици, по времето, когато апо-
столите на Разпнатия, с разбита душа, се затворили в
стаята си - Мария Магдалина, заедно с други
благочестиви жени, без-страшно отишли на гроба на
Спасителя, носейки аромати и миро за помазване на
Христовото тяло и за да отдадат на Почи-налия
последна любов и почит. Мария Маг-далина не знаела за
стражата, поставена от юдеите при пещерата на
30
Христовия гроб, и за запечатването на входа й от пъ-рвосвещениците, тъй като това

станало след отдалечаването на всички почитате-ли на Христа от градината на
Иосиф Ари-матейски. Но сега, по пътя от Иерусалим към пещерата на Христовия гроб,
Мария Магдалина си спомнила, че входът на тази пещера бил затворен от Иосиф и
Никодим с много голям, тежък камък, който не би могла да отмести от входа нито тя,
нито спътниците й. И ето, в смущение от това препятствие, мироносиците говорят
по-между си: "Кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни?".
Размишлявайки за това, Мария Магдали-на, като
изпреварила другите мироносици и се приближила към
гробната пещера, извед-нъж вижда, че смущаващият я
камък вече е отместен от входа на пещерата...
За тогавашните юдеи, камъкът, затва-рящ достъпа до
тялото на починалия, се смятал за неприкосновен, за
свещен. И отместването на камъка от входа на
пещерата на Христовия гроб показвало, че с тялото на
Погребания там се е случило нещо особено. А какво
точно? Първа и най-проста била мисълта, че тялото на
Иисуса е взето от някого и би могло да бъде поло-жено
да друго място. И тази мисъл - да се лиши от
възможността да Му отдаде последна чест, - толкова
озадачила Мария Магдалина, че тя, без да се бави и без
да влиза в пещерата, побегнала обратно към
Иерусалим, за да извести на апостолите Петър и Иоан
за случилото се на Христо-вия гроб. Тя вярвала, че
известени от нея, апостолите ще вземат най-дейно
участие в търсенето на тялото на Иисуса: "Дигна-ли са
Господа от гроба и не знаем де са Го турили" - казва тя
на апостолите.
И действително, най-ревностните от апостолите,
Петър и Иоан, веднага тръг-нали към гроба. Затичали
се и двамата; но Иоан тичал по-бързо от Петър и
дошъл на гроба пръв; навел се и видял лежащите по-
вивки, но не влязъл в пещерата. След него идва Симон
Петър, влиза в гроба и вижда лежащите повивки и
плата, който бил на главата на Иисуса, лежащ не
заедно с по-вивките, но отделно, на друго място - и
всичко било подредено. Тогава влязъл и Ио-ан, видял, и
мълчейки повярвал, че Христос е възкръснал; тъй като,
ако някой е бил пренесъл тялото на Иисуса на друго
място, би направил това без да го съблича; също и ако
го е откраднал, би взел тялото в този вид, в който
лежало: а и смирната с алое, използвани от Никодим при
погре-бението на Христа, много плътно залепва
повивките към тялото - пояснява свети Иоан
Златоуст... Но, не с едни и същи чувства си тръгнали
апостолите от опус-телия гроб на своя Учител.
Вместо с вяра, Петър само с удивление "се върна,
чудейки се сам в себе си за станалото"...
Когато апостолите си тръгнали с такова смътно и
слабо усещане от празния Христов Гроб, на него отново
се върнала Мария Магдалина. Като стигнала до пеще-
31
рата на Гроба, тя почнала да плаче и, без-утешно

скърбейки, надникнала в ниския вход на пещерата, за да
погледне още вед-нъж къде е бшл погребан нейният
Спасител. И там "вижда да седят два ан-гела в бяло
облекло - единият при главата, а другият при нозете,
дето беше лежало тялото Иисусово. И те й казват:
- "Жено, защо плачеш?"
Мария им отговаря:
- "Дигнали Господа моего и не зная де са Го турили!"...
Скръбта на Мария била тъй голяма, че тя не
съобразила, че с нея говорят не хора, а ангели, приели
вид на хора, за да облек-чат скръбта й със светлия си,
търже-ствен и празничен вид на мястото на пе-чалното
погребение на Христа. Тя им отго-вориласъс същите
думи, които казала и на апостолите - за изчезването на
тялото Христово от Гроба. А ангелите, с търже-
ственото си, светло явяване, подготвяйки Мария
Магдалина за възвестяването на ди-вното Христово
възкресение, обаче не й казват, както на другите
мироносици, че Този, Когото тя така ревностно търси,
славно е възкръснал, защото на Господа би-ло угодно да
я причисли към непосред-ствените възвестители на
Неговото Въз-кресение.
;И ето, в този момент, когато Мария Магдалина, в
отговора си към ангелите, им открила защо плаче,
Спасителят Христос внезапно се появил зад Мария,
поради което ангелите застанали в особено
почтително положение спрямо Него; а Мария Магдали-
на, забелязвайки това, се обърнала назад и видяла
"Иисуса да стои, ала не знаеше, че е Иисус". Тежките,
скръбни мисли и обилните сълзи й пречели да види добре
Стоящия зад нея, а очевидно и на Самия Спасител Хрис-
тос не е било угодно тя да Го познае веднага, както не
веднага открил Себе Си и на Емауските пътници, и сега
Мария Маг-алина Го взела за градинаря на градината на
Иосиф Ариматейски, в която се намира-ла пещерата на
светия Гроб.
Непознат от Мария Магдалина, Христос й казва:
- "Жено! Защо плачеш? Кого търсиш?"
Чувствайки в тези думи състрадание към скръбта й,
Мария отговаря с довери-телна молба:
- "Господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми де си Го
турил - и аз ще Го взема."
32
Колко голяма, самоотвержена любов изрази-ла Мария

Магдалина с тези кратки и прости думи! Тя не нарича
градинаря, кого-то мисли за Иисуса Христа, с името Му,
а само казва "Него"... Тя самата толкова ви-соко почитала
своя Учител, че предполага, че и другите трябва да Го
познават и да се интересуват от Него. Тя умолява
мнимия градинар да й открие къде е отнесено тялото
на Иисуса, тъй като градинарят на тази градина
трябва да знае тайната на изчезването на това тяло
от гробницата на Иосиф. Тялото не би могло да бъде
откраднато без негово знание, тъй като градината
била поверена на него. А ако самият Иосиф, господарят
на градината, е пренесъл тялото на друго място, това
също не би могло да стане без знанието на градинаря. И
Мария Магдалина моли гради-наря да й посочи мястото,
на което се намира Христовото тяло, за да Го вземе:
"Аз ще Го взема" - казва тя.
Усърдието и любовта й са толкова пла-менни, че тя
смята себе си за невероятно силна. И не получавайки
бърз отговор на живия си въпрос, Мария Магдалина,
както е присъщо на силно обезпокоен човек, отново се
обърнала към страната на ангелите, желаейки, може
би, да чуе от тях нещо за Иисуса или за да узнае
причината, поради която са застанали в особено
благоговейно положение. А Господ, трогнат от висота-
та и силата на нейната любов, с вече поз-натия на
Мария благодатен глас, я извиква по име: "Марийо!".
Сега Мария Магдалина чула този паме-тен за цял живот
глас на нейния Спасител, със силата на който Той
изгонил от нея тълпа бесове - този небесен глас, който
прониквал и оживявал всяка душа; този ди-вен глас,
който услаждал небесно блажен-ство душите на
слушащите Го с. И сега Мария почувствала близкото
присъствие на Божествения Учител, в Когото били
всичките й блага, всичкото й щастие - и неизказана
радост изпълнила цялата душа на Мария! Преизпълнена
с щастие, тя не можела да говори; и, отново обръщайки
се към Господа, с просветления си взор Го познала и с
възторг възкликнала към него с една-единствена дума:
"Учителю!" - и се хвърлила в нозете на Спасителя
Христа...
33
Във възторжената си радост, Мария Магдалина още не

могла да си представи и да осъзнае цялото величие на
Възкръс-налия Христос. И Господ, за да просветли
мислите й и да й каже за изменението и на Своята плът
чрез възкресението, кротко й казал: "Не се допирай до
Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си."
Мария Магдалина възторжено изразила поклонение пред
човешкото естество на своя Спасител и Учител, а
Христос. Чрез забраната да се допира да Него, Той
възвисява, освещава мислите й, научава я на още по-
благоговейно отношение; дава на Мария Магдалина да
разбере, че времето за най-близко общение с Него ще
настъпи тогава, когато Той напълно се скрие от
плътските очи на Своите ученици и въз-лезе на небето
при Бога, Своя Отец. Тъй като при вестта за
възкресението Му, и другите Христови ученици биха
могли да помислят, че Той сега е с тях на земята
завинаги и може би най-после ще осъществи народните
мечти за велико юдейско земно цар-ство, Спасителят
Хрис-тос изпраща Мария Магдалина да ги пред-пази от
такива мисли и мечтания. Уверя-вайки апостолите в
Христовото Възкре-сение,с ясното съзерцание на
Възкръсналия и със словото Му, тя е изпратена от
Господа да им възвести, че Христос вече няма да бъде
дълго на земята, че Той, с най-прославеното тяло,
трябва скоро да възлезе при Бога Отца. Но за да не им
причини смущение и скръб вестта за това
отдалечаване, Господ заповядва на Мария Магдалина да
каже на учениците Му, че Неговият Отец, при Когото
Той възлиза, е и техен Отец, и при това милостиво ги
нарича Свои братя: "Иди при братята Ми, и им кажи:
възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя
Бог и вашия Бог." ...
Като казал това, Христос станал неви-дим. А
зарадваната, ощастливена Мария Магдалина отива и
възвестява всичко, слу-чило се с нея, на Христовите
апостоли, и с възторг утешава скръбта им с дивните
слова:
- "Христос воскресе!"
Ето защо, като първа, изпратена от Са-мия Господ
благовестителка на извърши-лото се Възкресение
Христово, Мария Маг-далина е призната от
християнската Цър-ква за Равноапостолна.
34
Тук е най-светлата черта от цялото д-вно служение на

Мария Магдалина на Хри-стовата Църква. В утрото на
Възкресение Христово тя била удостоена да види въз-
кръсналия Господ първа от всички Негови ученици и
ученички и първа, по непо-средствена заповед на
Господа, била на-правена вестителка, проповедница на
Хрис-товото Възкресение за тях. Апостолите
проповядвали Христовото Възкресение на целия свят;
Мария Магдалина проповядвала Христовото
Възкресение на самите апос-толи: тя била апостол за
апостолите!... Светите отци на Църквата виждат в
това обстоятелство особена тайна и премъд-рост на
Божието провидение.
Жена, учи свети Григорий Богослов, при-ела първата
лъжа от устата на змията; и жена, от устата на
Самия Възкръснал Гос-под, първа чула радостната
истина. Така същата ръка, която разтворила смърт-
ното питие, подала и чашата на живота...
Осветена от съзерцанието на Възкръс-налия,
възтържествувал над смъртта - по-бедоносния
Христос, - пламенната Мария Магдалина и без думи
била жив, решителен свидетел на Христовото
Възкресение. Но на благодатната й вест за
Възкресението на Учителя Иисуса, апостолите и
всички, които били с тях в дома на Иоан Богослов, не
повярвали. Те "плачеха и ридаеха - и като чуха, че Той е
жив и че именно тя Го видяла, не повярваха". А защо?
Мария Магдалина уж се ползвала с пъл-но, несъмнено
доверие от апостолите. Ос-вен това, между другите
мироносици, които също им известили за съобщеното
от ангелите възкресение на техния Учи-тел, били
майката на апостол Иоан Бо-гослов и майката на
апостол Иаков, както и Марта и Мария, сестрите на
Лазар, заедно с други чисти и святи жени, които до
този момент също се ползвали с пълното доверие на
апостолите. Но сега те не им повярвали, смятайки
думите им за празни... Толкова дълбоко било унинието
на неголямото общество от Христови ученици!
35
След като юдейските първосвещеници хванали и

разпнали Учителя Иисуса, а апо-столите се разбягали и
се скрили, те изведнъж се лишили от всичко, от всички
свои лични и народни надежди. В тях се помрачила
вярата в Иисуса-Месията, в Неговата сила и слава.
Загубвайки вярата, те загубили и мъжество на духа;
угнетя-вало ги и съзнанието за неизпълнен дълг пред
Христа - Учителя, Когото те мало-душно оставили сам
в ръцете на враговете и се разбягали. Нямайки никаква
подкрепа нито в себе си, нито извън себе си, те вече
мислели повече за своята собствена безо-пасност
"поради страх от юдеите".
До Христовата смърт те все пак се надявали, че Той
техният Учител е Ме-сията, Който ще избави Израиля,
ще ут-върди славното Израилско земно царство, но
Неговата "позорна" смърт на кръста на-пълно
разрушила тези надежди и мечти. В очите на всички
хора от това време, раз-пятието било най-ужасната и
позорна смърт, то било знак на страшно "прокля-тие",
според Моисеевия закон, и в душите на Иисусовите
ученици останала само вярата в Него като Пророк,
"Който беше пророк силен на дело и слово пред Бога и
целия народ"... В мъчително угнетеното съзнание на
Христовите ученици не се побирала мисълта за това,
че истинният Месия - Христос, Синът Божий - може да
умре като човек, така, както Иисус дей-ствително
умрял на кръста. Те видели чу-дотворното възкресяване
от Иисуса на дъ-щерята на Иаир, на сина на Наинската
вдо-вица и на Лазар, но ето, Сам Иисус умрял като
другите пророци, и да възкръсне може само с всички хора
в последния ден; а да възкръсне сам пророк чудотворец,
такъв случай не е имало никога преди това... Петър и
Иоан, виждайки Христовия гроб, не могли да съобщят
нищо, освен това, че той бил празен. За явяването на
ангелите и за Възкръсналия съобщавали само жени...
Мъчително, крайно тежко положение... И ето, по-
пламенният апостол Петър отно-во отива на светия
Гроб, без да си дава си сметка, без да знае защо отива,
тъй като сам вече е видял празното място, където е
бил погребан Христос. Но този път той скоро се върнал
и с възторг възвестил на учениците: "Наистина Христос
възкръс-на!... Аз сам Го видях, Той и на мене се яви по
пътя".
Сега, изглежда, имало достатъчно оче-видци на
Възкръсналия, които да свиде-телстват за истината
на Христовото Възкресение, и много ученици с радост
повярвали, но все пак не всички. А Мария Магдалина и
другите мироносици, сияещи от щастие и
пренебрегващи опасността от неистовите врагове на
Иисуса Христа, не могли да останат спокойно на едно
място и ходели от къща на къща, от едни Христови
36
ученици у други, с чиста, проста, дълбока и силна любов

към своя Изцелител и Учител, възторжено и
многократно пов-таряли радостното благовестие:
"Христос Воскресе! Во истину воскресе!"...
И от това най-малко семе благодатно, бързо започнало
да расте огромното дърво на Христовата Църква.
Шепата искрено предани на Спасителя Христа ученици
и ученички, от които най-ревностна била светата
равноапостолна мироносица Ма-рия Магдалина,
възтържествували над над-менното празномислие на
езичеството, за-владели цели царства с техните царе
и пренесли Божественото Христово учение по цялата
земя, повтаряйки тържестве-ните слова на първото
благовестие на света Мария Магдалина, неподлежащи
на никакво съмнение, тъй като те са засвиде-
телствани със самото слово Божие в све-тото
Евангелие.
Защо са съхранени и се предлагат от Църквата, защо
се четат? За прослава на света Мария Магдалина ли?
Не, светиите, живеещи в небесната слава, във
високата и вечна слава Божия, не се нуждаят от земна
слава, от нищожна слава от човеците. Но чрез
спомнянето на земния им живот, на подвизите и
добродетелите им, и на нас самите се дава
наставление и подтик към богоугоден живот и
душеспасителни подви-зи. Чрез светия Христов
апостол Павел, Господ ни заповядва: "Помнете вашите
на-ставници, които са ви проповядвали слово-то Божие,
и като имате пред очи подвига на техния живот,
подражавайте на вярата им."
И ето, светата Христова Църква съхра-нява и предлага
на нашето внимание разка-зи за живота на свети хора -
за наше са-моизпитване, самоусъвършенстване и спа-
сение, чрез подражаване на вярата и духа на тези Божии
светии, та и ние да не падаме в леност, но да
подражаваме на ония, които чрез вяра и дълготърпение
на-следяват Божиите обещания....
37
Света равноапостолна мироносица Ма-рия Магдалина

самоотвержено изпълнила първата и главна заповед на
Спасителя Христа: "възлюби Господа от всичкото си
сърце и от всичката си душа, с всичкия си ум, и с
всичката си сила!". Осъществяване-то от света Мария
Магдалина при всякакви обстоятелства на такава
изключителна любов към Господа служи за образец на
любовта към Бога, нашия Спасител, за всеки
християнин. И по примера на света Мария Магдалина,
всички ние, християните, трябва да имаме и да
проявяваме самоот-вержена любов към Бога – от
всичкото си сърце, с всичките желания, стремежи и си-
ли на душата си, с всичките си познава-телни
способности трябва всецяло да се прилепяваме към
Господа, нашия Спасител. Силата на нашата любов към
Бога трябва да бъде такава, че никой и нищо да не може
да ни отдели от тази любов - "ни смърт, нито живот,
ни Ангели, ни Власти, нито Сили;, ни настояще, нито
бъдеще, ни висо-чина, ни дълбочина, нито друга някоя
твар".
От времето на описаните от светите Евангелисти
явявания на Спасителя Хрис-та и предизвиканата от
тези явления пла-менна проповед на света Мария
Магдалина за Възкресението, съхранилите се новоза-
ветни книги не съобщават повече подроб-ности за
дейността на света равноапос-толна Мария Магдалина
и сведенията за живота й след това са предмет на преда-
нието. Преданията за по-нататъшния й живот от
няколко местни християнски цър-кви се различават
много по мястото, откъ-дето произлизат; но те
навсякъде по съще-ство съобщават за ревностната
равно-апостолна дейност на света Мария Магда-лина. И
различията между тези предания зависят от това, кои
от евангелските жени тези църкви разбират под името
на света Мария Магдалина.
Някои западни християнски църкви, как-то и отците на
Църквата с учените бого-слови, обединяват в една или в
две лич-ности три евангелски жени: грешницата, която
в дома на Симона фарисея се покаяла, обливала нозете на
Спасителя Христа със сълзите си, изтривала ги с
косите си и ги мажела с драгоценно миро, и Мария от
Витиния, сестрата на Лазар, а също и Мария
Магдалина, която била освободена от Спасителя
Христа от седем бяса. Но Православната Църква - сега,
както и преди - счита тези три Марии, споменати в
Евангелията с различни приз-наци, за три за различни,
отделни лично-сти, и не иска да поставя историческите
сведения върху основата на произволни, вероятни
тълкувания. Поради това, преда-нието на
Православната Църква съобщава, че след Евангелските
явявания на Възкръ-сналия Христос преди Възнесението
38
Му и след това, света равноапостолна Мария

Магдалина е пребивавала с Пресвета Бого-родица и
апостолите и била дейна помо-щница на първите успехи
на разпростра-нението на християнската вяра,
отначало в Иерусалим. Но, изпълнена с усърдие, пла-
менна вяра и ревностна любов към Божие-то
благовестие, тя след това проповяд-вала и в други
страни, навсякъде възвестя-вайки небесната благодат,
радостта и спасението на всички, повярвали в Спаси-
теля на света - Възкръсналия Христос.
Като посетила Италия, света равноапо-столна Мария
Магдалина намерила случай да се яви пред царуващия по
това време им-ператор Тиберий I и му поднесла, по
общо-приетия източен обичай, яйце, боядисано в червен
цвят, и му казала: "Христос воскре-се!"
39
Скромността на дара на Мария Магдали-на не удивила

императора, защото той знаел древния обичай на
Изтока, също и у юдеите, отивайки за първи път при
по-висшестоящи, или в тържествени случаи при
познати или покровители, да се под-нася, в знак на
почит дар, с някакво извест-но или с особено,
символично значение. При-мери за това могат да се
намерят в юдей-ската ветхозаветна история; същото
пре-дставляват и даровете, поднесени от богатите
влъхви на родилия се Иисус Христос във Витлеем
Юдейски. А бедните хора в такива случаи поднасяли в
дар различни плодове от своята местност, или яйца от
птици. Така, отчасти следвайки този древен обичай и с
цел, с червения цвят на поднесеното яйце и с
нечуваните дотогава думи "Христос воскресе!", да
събуди любопитството на подозрителния император
Тиберий, света равноапостолна Мария Магдалина,
разяснявайки значението на този свой дар, започнала
пламенната си проповед за Възкресението и учението
на Спасителя - Христа. Тя с голямо вдъхнове-ние и
убеденост разказвала на императора за живота,
чудесата, разпятието и възкре-сението на Иисуса
Христа, с прямото, простодушно изложение на
изключително несправедливия, пристрастен съд над
Иису-са Христа от озлобените членове на Иеру-
салимския Синедрион, както и недоглеж-дането от
страна на малодушния римски управител на Юдея
Пилат Понтийски, при осъждането на Иисуса Христа на
разпятие, навлякла върху тях гнева на императора.
Тиберий ги предал на съд, на който Пилат бил лишен от
власт и заточен в Галия, в град Виена, където, според
едно предание, измъчен от угризенията на съвестта и
от отчаяние, сам лишил себе си от живот. А според
друго предание Пилат се разкаял, обърнал се с молитва
към Христа, в знак на което главата му след
отсичането била приета от ангел.
Заедно със света Мария Магдалина, към Италия се
отправили, според преданието, и сестрите на Лазар
Марта и Мария; а Пилат, узнавайки за това и боейки се
от изобличение на противозаконните му дей-ствия от
страна на християните, сам изпратил съобщение на
император Тиберий за Иисуса Христа, в което
свидетелствал за добродетелния живот на Христа, за
из-целяването на всякакви болести и недъзи от Него,
даже за въкресяването на мъртви и за другите Му
велики чудеса. Пилат ут-върждавал, че, проверявайки
обвиненията на юдеите, не намерил в Иисуса Христа
никаква вина; че полагал големи усилия да Го избави от
ръцете на размирните юдеи, но не успял да постигне
избавлението Му и предал Иисуса на тяхната воля,
поради ви-ковете на народа и бунтовното обвинение на
40
юдеите към самия Пилат... А след разпя-тието на Иисуса от юдеите, в природата се

извършили страшни знамения, възкръс-нали много мъртви с Неговото възкресение на
третия ден, и Пилат, като свидетел, обхванат от силен страх, съобщил на дър-жавния
кесар за всичко, което се извършило с Иисуса Христа, Който станал предмет на вяра,
като Бог...
След такива свидетелства от страна на римския управител на Юдея и от страна на
почитателите на Спасителя Христа, император Тиберий, според преданието, сам
повярвал в Спасителя Христа, предло-жил да
причислят Иисуса Христа към лика на римските
богове; и дори тогава, когато Римският Сенат
отхвърлил това предло-жение, Тиберий с царски указ
заплашвал да накаже всеки, който се осмелява да
наскър-би вярващите в Иисуса Христа.
По този начин, с ревностната, безстра-шна проповед
за Спасителя Христа, света равноапостолна Мария
Магдалина, заедно с другите благочестиви
християни, накарала и езическия управител на Юдея
писмено да засвидетелства всемирното събитие на
Христовото Възкресение пред езическия свят и
убедила тогавашния римски импе-ратор да признае
величието и божественото могъщество на
Спасителя Христа, улеснявайки с всичко това
разпространението на християн-ството.
А християните от това време, като узнали за
значението и силата на впечатлението,
предизвикано от поднасянето на червено яйце от
Мария Магдалина на император Тиберий с думите:
"Христос Воскресе!" започнали да й подражават в
това и като спомен на Христовото Възкресение
започнали да си подаряват червени яйца и да казват:
"Христос воскресе!... Во истину воскресе!..."
Така този обичай постепенно се разпространил
навсякъде и станал всеобщ за християните по целия
свят. При него яйцето служи за символ на
Христовото възкресение и възкресението на
мъртвите, и на нашето възраждане в бъдещия
живот, за което имаме залог в Христовото
Възкресение. Както от яйцето се ражда птиче и
започва да живее самостоятелен живот след
освобождаването от черупката, и му се открива
просторният кръг на живота така и ние, при
второто пришествие на Христа на земята,
отхвърлили от себе си заедно със земното тяло
всичко тленно на земята, със силата на Христовото
Възкресение ще възкръснем и ще се възродим за друг,
висш, вечен, безсмъртен живот. А червеният цвят на
пасхалното яйце ни напомня за това, че изкуплението
на човечеството и бъдещият ни нов живот са
придобити чрез проливането на кръста на
пречистата кръв на Спасителя Христа. Така
41
червеното яйце служи да ни напомня един от най-важните догмати на нашата

Божествена вяра.
Света равноапостолна Мария Магдалина проповядвала
дълго благовестието на Възкръсналия Христос в
Италия и в град Рим - и при първото посещение на
апостол Павел в Рим, и след отпътуването му две
години по-късно. Освен в преданието, свидетелство за
това можем да видим в характерния поздрав на апостол
Павел до света Мария, в посланието му от търговския
гръцки град Коринт до християните, намиращи се
тогава в Рим. Свети Иоан Златоуст поучава за това,
че въздавайки на всеки вярващ съответ-стващата му
похвала, апостол Павел при-ветства света
равноапостолна Мария, ка-то много потрудила се и
посветила се на апостолски подвизи. Трудовете й,
споме-нати тук от апостола, били подвизи на апостол и
евангелист следователно рав-ноапостолни; тя служела,
добавя свети Златоуст, без пари, и безстрашно се
изла-гала на опасности и извършвала трудни пъ-
тешествия, споделяйки със светите апос-толи всички
трудове на проповедничество-то.
От Рим, според преданието на Цър-квата, света
равноапостолна Мария Маг-далина пристигнала в град
Ефес, който то-гава бил особено известен. Тук, според
пре-данието и свидетелството на много свети отци и
църковни писатели, света равно-апостолна Мария
Магдалина помагала на светия апостол и евангелист
Иоан Бого-слов в благовестническите трудове, оста-
вайки до своята мирна кончина, и била пог-ребана също в
Ефес.
Нетленните прославени мощи на света равноапостолна
Мария Магдалина били пренесени тържествено в
девети век при император Лъв VI Философ от Ефес в
Кон-стантинопол и положени в храма на мана-стира на
свети Лазар. Такова е преданието на Източната
православна християнска Църква.
Но не можем със сигурност да твър-дим, че мощите
на света равноапос-толна Мария Магдалина останали
завинаги и изцяло в Константинопол. Те биха могли да
бъдат пренесени на друго място от са-
мите вярващи - поради страх от побе-доносните
нападения на турците; те лесно биха могли да бъдат
взети и на запад в Рим, когато Константинопол бил
завладян от италианците и кръстоносците от че-
твъртия поход в началото на ХIII век, тъй като тогава
мощите на светците от мно-го югоизточни области
били пренасяни и разделяни по различни градове в
страните на Западна Европа.
Римокатолическата църква твърди, че мощите на
света равноапостолна Мария Магдалина, с изключение
на главата, почи-ват в Рим, около Латеранския дворец
42
на римските папи, в главния храм на свети Иоан

Латерански, под олтара, който папа Хонорий III осветил
в нейна чест, като сам погребал мощите й там. Освен
това, ка-толическата църква почита от 1280 г. и част
от мощите й, намиращи се във Фран-ция, в Проваж,
близо до град Марсилия, къ-дето в уединената долина, в
полите на стръмните планини, е построен величе-
ствен храм на името на света Мария Магдалина.
Православната източна християнска Църква и

западната римокатолическа, как-то и англиканската,
празнуват паметта на светицата на 22 юли; в някои от
местните църкви това е най-почитаният празник.
Това е всичко, което досега е известно за

светата равноапос-толна мироносица Мария
Магдали-на: несъмнено вярното, предадено ни
от светото Евангелие, и ве-роятното, според
преданията на местните християнски църкви,
за които, както и за всички, света рав-
ноапостолна Мария Магдалина е била, по
непосредствената заповед от Спасителя
Христа, първа от всички хора проповедница на
спаси-телното Христово Възкресение.
Материалът е взет от:
http://www.hermesbooks.com/readchapter.php?pID=709
***
...С оглед на последните открития, като ръкописите
от Мъртво море и Наг Хамади, заедно с десетки хиляди
намерени документи от старозаветни времена, за
църковната догма вече е непосилно да носи товара,
вменен ú от традицията. Хората, разбира се, имат
правото да вярват в каквото си поискат, но тези
документи хвърлят нова светлина върху много аспекти
от църковната история. В някои случаи те
потвърждават онова, в което се е вярвало отдавна, но в
други представят съвсем различни сценарии.
Думата „ерес“ идва от гръцката hairesis, която
означава „избор“. Следователно обвинението в ерес
било лишаване от избор. В епохата на Инквизицията се
смятало за престъпление да не се подчиняваш на
правилата на Рим и догматичните мнения на
епископите. Днес положението е по-различно – всеки
има право на свободен избор, но това трябва да е
информиран избор. За да улесним процеса, е необходимо
да изучаваме както неканоничния материал, така и
43
документите, подбрани (от наше име, но без нашето съгласие) преди много векове от
хора с определени интереси.
Един от текстовете, които заедно с Pistis Sophia може да са били познати на Йоан
Касиан, е озаглавен „Беседа на Спасителя“. Това също е серия от въпроси и отговори, но
с по-ограничен брой участници, основните от които, освен Исус, са Матей, Тадей и
Мария Магдалина. В някои моменти диалогът придобива кабалистични нюанси и се
свързва с Граала, в смисъл че основното му послание е съсредоточено върху спасението
и индивидуалното постигане на Светлината. Основава се на широк набор изказвания на
Исус, известни като протоевангелие „Q“ (от немското quelle – извор). Много от тези
изказвания се появяват в Йоан и синоптичните евангелия, но други липсват, макар да
присъстват другаде в „Q“-контекста. За нас в момента важният аспект от „Беседа на
Спасителя“ е, че представя Мария Магдалина като проницателна ясновидка – апостола,
който стои много над другите, и „жената, която знаеше Всичко“.
Освен дето се казва, че Исус е обичал Мария Магдалина, в Новия завет тяхната
интимна близост очевидно е прикрита. Далеч не е така обаче в Евангелие от Филип,
където връзката между двамата се обсъжда открито:
А съпругата на Спасителя е Мария Магдалина... Христос я обичаше повече от
всичките си ученици и често я целуваше по устата. Останалите ученици, виждайки
това, му рекоха: Защо я обичаш повече от всички ни? Спасителят им отговори,
казвайки: Защо не ви обичам като нея?... Ако някой е в тайнството на брака, той е велик,
защото без него не би имало свят. Съществуването на света зависи от човека, а
съществуването на човека зависи от брака. Ако оставим настрана изричното „съпруга“
и думите за брака, споменаването на целувките по устата е особено показателно. В
юдейското общество то говори конкретно за свещените обреди на съпруга и съпругата,
а не за извънбрачна любов или приятелство. За такава целувка се говори в първия стих
от Песен на песните: „Нека ме целува той с целувки на устата си! Защото неговите
милувки са по-добри от вино“.
Друг интересен текст представлява Евангелието от Петър. Открито е през 1886 г.
от френска археологическа експедиция в Кайро, в гроба на един монах, който се намирал
в древното гробище Акмим (Панополис) в Горен Египет. Подобно на много други
пергаментови книги, листата ú са доста натрошени, а много от тях липсват. Като се
абстрахираме от това, ръкописът представлява уникална находка, особено с фактите
за една традиция на християните в Анатолия през II в. Евангелието от Петър следва
сюжет, подобен на новозаветните, като разказва историята за разпъването,
погребението и възкресението на Исус, но в много отношения акцентува върху съвсем
различни неща и категорично откроява ролята на Мария Магдалина. В разказа за жените
при гроба на Исус евангелието не споменава майка му или която и да било друга по име –
а само, че Мария Магдалина „взе приятелките си и отиде в гробницата, където беше
положен“. Сетне в друг стих се споменават само „Мария Магдалина и другата Мария“.
Може би най-важната книга от всички е Евангелието от Мария Магдалина. Този текст е
част от находката от Наг Хамади, но през 1896 г. германският учен д-р Карл Райнхарт
открива едно негово по-ранно копие. Поради двете световни войни то остава
непреведено и непубликувано чак до 1955 г., а дотогава е открито и второто копие. И
двата текста са на коптски, но впоследствие са открити две по-стари части на гръцки.
Макар че са успели да възстановят текста по останките, една доста голяма част
липсва – общо десет страници. Евангелието започва от четвърта глава на оригинала. В
нея се разказва за периода непосредствено след възкресението на Исус, като се
отбелязва, че известно време някои от апостолите дори не са били разбрали за
станалото.
Според текста апостолите „заплакали горко, казвайки: Как ще идем да проповядваме
на езичниците за царството на Сина Човешки? Щом са били жестоки с него, няма ли да
44
бъдат жестоки и с нас?“ И тъй като вече била разговаряла с Исус при гроба, Мария
Магдалина им отвърнала: „Не плачете. Няма защо да скърбите. Съберете прочее кураж,
защото неговата милост ще бъде с вас и около вас, и ще ви пази“.
Тогава Петър ú казал: „Сестро, ние знаем, че Спасителят те обичаше повече от
другите жени. Кажи ни всичко, което си спомняш да ти е казал насаме – всичко, дето ти
знаеш за него, а ние не знаем“. Мария отговорила, че Исус ú казал: „Благословени, които
не се поколебавате, когато ме зърнете: защото където е умът, там е съкровището“.
Тогава Андрея рекъл на братята: „Говорете каквото искате за реченото от нея. Аз не
вярвам, че Спасителят е казал това“. Петър се съгласил с Андрея, казвайки: „Нима Той е
говорил с една жена, а не с нас?“ При това, Мария заплака и рече на Петър… Да не
мислиш, че съм си го измислила или че не говоря истината за Спасителя? Лeвей
отговори на Петър, казвайки: Ти винаги си бил избухлив. Сега те виждам да спориш с
жената като с враг. Но ако Спасителят я е намерил достойна, кой си ти, та да я
отхвърляш? Спасителят ще да я е познавал достатъчно добре.
Предвид тези коментари, нищо чудно че епископите са решили да отстранят това и
други подобни евангелия. В тях Мария Магдалина не само била представена като
исторически по-значима фигура, отколкото било приемливо за тяхната мъжка
институция, но и била в явно разногласие с Петър, който се смята за първоосновател
на Римската църква. Наследниците-деспосини на Исус и Мария Магдалина били най-
сериозната заплаха за имперската машина и въпреки постоянно издаваните
императорски декрети за тяхното преследване и унищожаване наследниците на
фамилията и тяхната назарянска църква все още имали силно влияние. При
разглеждането на дузини евангелия и текстове на Картагенския събор тези документи
и други като тях попаднали в един и същи кюп. В тях Мария Магдалина бива наричана
съпруга на Исус, съобщава се, че я е целувал често и я е обичал повече от другите.
Наричали я „апостол над апостолите“, проницателна ясновидка, която стояла далеч по-
високо от другите; жената, която знаела всичко и чието сърце било обърнато повече
към Царството небесно, отколкото към сърцата на братята ú. И най-важното, когато
ревнивите апостоли попитали Исус защо я обича повече от другите, той им отвърнал с
лекция за значимостта на брака! За имперската църква имало само един начин да
потулят тези ръкописи. Епископите трябвало да изфабрикуват нов документ за
обществено ползване – стратегически организирана, официална и задължителна книга
за Вярата, в която те да не са включени. Така се родил Новият завет.
ОПРАВДАВАТ СВИДЕТЕЛКАТА НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

МАРИЯ МАГДАЛЕНА НЕ E БИЛА БЛУДНИЦА.
ИСУС Я ИЗЦЕЛИЛ ОТ СТРАШНА БОЛЕСТ,
ТВЪРДЯТ ТЕОЛОЗИ
Мария Магдалена е най-известната жена на света след Дева Мария. В продължение

на столетия нейното изображение се появява навсякъде - от средновековните фрески
до съвременни филми и дори песни. Но нейната слава не е за завиждане. Дори и в
Оксфордския речник думата "Магдалина" се превежда в значението на "разкаяла се
блудница". Но масовият образ, който е изграден за нея, всъщност има малко общо с
реалната жена от евангелските повествования. В последно време водещи теолози са се
заели да я оправдаят, като казват, че е била грешница, но не и блудница.
45
Коя е Мария Магдалена, на която Исус се явява първо след победата над смъртта -
Възкресението? Тя се споменава в Новия завет повече от десет пъти. Името й
произхожда от град Магдала, който е на юг от Генисаретската равнина. Причината от
времето на средновековието Мария Магдалена да се счита за една от най-
недостойните жени
в Новия завет е отъждествяването й от някои богослови с безименна грешница в
Евангелието от Лука. Всъщност първото споменаване на името й е скоро след появата
на Евангелието. Но като факти няма никакви реални основания да се отъждествява
грешницата с Мария Магдалена.
Франк С. Мид в книгата си "Кой кой е в Библията" пише: "Мария Магдалена 1900
години стои на позорния стълб, обливана в мръсотия, но на този позорен стълб би
трябвало да бъдем поставени ние. Тази Мария никога не е била блудница, никъде няма
факти, че е била развратна жена. Единственото, което знаем, е, че е била болна. И че
Христос я е излекувал." В "Международната библейска енциклопедия" се твърди:
"Идентифицирането на Мария Магдалена с грешница е невъзможно за всеки, който
следи внимателно повествованията и не пропуска детайлите." А от текста на
Библията може да се направи заключение, че тя е била една от влиятелните жени в
Магдала, която се е отказала от високото си положение заради служба на Исус или пък
защото изпитвала огромна благодарност към него. Какво означават споменатите от
евангелист Лука "седем бесове", от които Христос освобождава Мария? Според някои
става дума за заболяване на нервната система, според други - говори се за реални зли
духове, имащи свръхестествена природа. Има голямо количество свидетелства на
съвременници, в това число психиатри и мисионери за това, че са се срещали със случаи
на обхванати от бесове и че този феномен изглежда точно така, както е описан
в Евангелията. Във всеки случай от каквото и да е страдала Мария Магдалена, Христос
я е изцелил, и тя става предана и изпълнена с вяра. Негова последователка, приобщена
към неговата висока вяра и придобила истинска духовна сила. Знае се, че е могла първа
да погледне в гроба на Исус без страх и съмнение. Йоан, очевидец на събитията от
това неделно утро, ги описва така, като че ли виждаме градината и намиращата се
там гробница, където идва Мария заедно с други жени, носейки благовония, за да
завърши балсамирането. Жените се безпокоят от едно - кой ще им помогне да
отместят камъка, който закрива входа. Мария Магдалена, която върви отпред, вижда,
че големият кръгъл камък е отместен и гробницата е празна. Обляна в сълзи, чува глас:
"Мария!", и тя с възгласа "Равви!" се хвърля в краката му. "Не ме задържай, Аз още не съм
се възнесъл към Моя Отец, а иди при Братята ми и им кажи, че възхождам към Моя и
Вашия Отец и към Моя и Вашия Бог." Две хилядолетия по-късно богословите все още
спорят за тези тайнствени думи. Може би любовта на Мария е трогнала сърцето на
Господ и той, възхождайки към Своя Отец, е спрял, за да пресуши сълзите й. А нейната
вяра е била отговорът. Така Мария Магдалена става първата свидетелка
на възкресението.
Радост Петрова
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-04-24&article=230474
Лин Пикнет
46
ТАЙНАТА БОГИНЯ НА ХРИСТИЯН-СТВОТО

(ПО СЛЕДИТЕ НА ЕДНА ИСТОРИЧЕСКА КОНСПИРАЦИЯ)
Разбива на пух и прах всички досегашни теории.Предлага нови хипотези

относно произхода и историята на Исус, Йоан Кръстител и Мария Магдалина.Дава
отговорите на много въпроси: Кой е бил истинският Месия? Чия любима или съпруга е
била Мария Магдалина? Защо е отрязана главата на Йоан Кръстител?
Какво всъщност е Граалът и каква сила е притежавал? И може ли истината за

случилото се преди 2000 години да бъде изяснена напълно…? Подтикната от мрачни
разкрития през 90-те години на ХХ век за злощастната съдба на магдалинините перачки
в Ирландия, Шотландия и САЩ, Лин Пикнет решава да проследи истинската история на
Магдалина. Като задълбочен и находчив исторически детектив тя се връща към древен
Египет и загадъчната Савска царица. Изследва езически текстове, гностическите книги
и Библията, за да открие странни противоречия в евангелията. В своите търсения
попада на оставени следи като тайнствени предмети, чието местонахождение е
известно, но по незнайни причини и до днес са неизследвани. Лин Пикнет е авторката,
която първа открива тайната символика в творбите на Леонардо. Тя доказва, че
образът и значението на Мария Магдалина умишлено са изопачавани от християнската
църква. Пикнет е писател, изследовател и лектор по въпросите на окултизма и история
на религиите.
http://www.book.store.bg/c/p-p/m-498/id-9326/maria-magdalina-tajnata-boginia-na-
hristianstvoto-lin-pinket.html
***
"Магдалина последователно е жената, която според по-цялостните от тези
забранени книги Исус е наричал просто "Всичко" или "Жената, която знае всичко", и
множество еретични групи, които тайно са притежавали подобни текстове, твърдят,
че й дал титлата "Апостол на апостолите"... Излиза, че тя не е била просто водач на
последователките, не просто ученичка, нито дори само пореден апостол, а техен лидер.
С други думи, лидер на Андрей или Йоан и дори на Симон Петър", пише Лин Пикнет в
"Мария Магдалина. Тайната богиня на християнството" (изд. "Кръгозор").
Пикнет е от най-изявените автори на исторически разследвания върху тайните на
Църквата. В тази й книга се фокусират всички догадки и предположения, които
скандализираха в последно време християнските отци: за интимната връзка между
Магдалина и Исус, за Граала, за ролята на Кръстителя и спора кой е истинският Месия,
за произхода на Магдалина - може би е била етиопска принцеса, за евентуалния
египетски произход на самия Христос и т.н. След последната страница става ясно защо
всичко това има отношение към героинята на Пикнет: "И така... този въпрос трябва да
бъде зададен: дали тази омаловажавана и оклеветена жена не е истинската наследница
на Исус, а не Петър... Очевидно е имало нещо повече във връзката между Исус и
47
Магдалина. Това е нещото, което Църквата се е опитала да скрие от нас, но аз исках да

го узная и отговорите, които се появиха, може да се окажат изненадващи".
***
11. Плеядианците изпратили тук, в Израел, нови генно проектирани мъж и жена - Исус
и Мария Магдалена, - които да поемат проарийско духовно ръководство на Земята и
поставят началото на нова Едемска колония със свръхарийска синя кръв. След
разпъването на кръста, или псевдосмъртта на Исус, той и Мария Магдалена отишли в
Андора в Пиринеите и започнали нов Едемски период на възпроизводство, при което се
появила нова човешка раса в южна Франция, наречена “катари”. Но шум-арийските
властелини не можели да позволят на тези нови арийски разплодни животни да оцелеят,
защото това щяло да убие поддържания от тях управляван от влечугоподобни елит и
програма по внедряване на синя кръв, и те организирали изколването на катарите.
Само една шепа от внуците на Исус Христос са оцелели до днес в Андора, но с
числеността си те не представляват заплаха за шум-арийската програма по внедряване
на синя кръв, провеждана в наши дни от такива фамилии като Рокфелер, Ротшилд и
кралските семейства на Великобритания и Европа. Всички тези фамилии изпълняват
обреди на човешко жертвоприношение към Луцифер, както повелява тяхната
илюминатска система от убеждения. Жертвоприношението към “боговете” на
влечугоподобните разбира се датира от времето на Атлантида и било провеждано при
маите, толтеките и ацтеките в Мексико до съвсем неотдавна.
http://www.xnetbg.com/new/content/view/336/94/1/2/
В."Уикенд" 27
23-29.12.2008
Люба Кулезич
СКАНДАЛНА ВЕРСИЯ!
Румен Николов е бивш кадрови офицер от Държавна сигурност. Преди промените, той е
вербувал агенти на ДС в Киноцентъра и други звена на кинематографията. Изхвърлен е от
МВР като началник на столичното Пето РУ със заповед на вътрешния министър Йоодан
Соколов по воеме на пъовото синьо правителство. Случаят прошумял из пресата като пример
за разчистване на лични сметки в МВР с политически мотиви. Вследващите няколко години,
бившият подполковник се хвърлил в дръзки бизнес начинания.-Те приключили с тридневна
кома в реанимацията, след опит на конкуренти да го ликвидират.
В момента Румен Николов е уважаван адвокат по гражданско право. Заедно със съпругата
си пише и публикува романи с историко-криминални сюжети под псевдонима Никол Данева.
Последната им публикация е романът „13 рози" с подзаглавие „Шифърът на Кръста".
Текстът е резултат от заниманията на тандема с християнска история. Той издига куриозната,
но стройна хипотеза за една от най-ожесточено пазените тайни на Църквата: за връзката между
Иисус Христос и учението на Орфей, за значението на тракийското светилище Перперикон и за
ролята на Мария Магдалена в живота му, за мястото, където тя е била погребана, и за смисъла
на думите, произнесени от Сина Божи при разпятието му на кръста.
48
ЛЮБА КУЛЕЗИЧ
- Не е ли парадоксално, че човек, работил за комунистическия режим, е увлечен от

историята на християнството?
- При мен специално интересът към учението, историята и делото на Иисус съществува
много отдавна. Аз самият съм кръстен още от дете. На 25 години започнах работа в едно от
отделенията на Софийско градско управление на МВР през 1980 г. Там направлението
„Религия" беше едно от главните. Още в школата в Симеоново част от специалното ни
обучение беше посветено на въпросите на различните видове религии.
- Защо пък такъв интерес?
- Както се оказа в работата ми, различни задгранични религиозни емисарски
организации, под предлог, че развиват духовна дейност на територията на България,
изграждаха нелегални канали. Лошото не беше, че внасят различна религиозна литература
- библии и т.н., - но в някои случаи изнасяха разузнавателна информация. Интересът на ДС
към тях беше продиктуван именно от факта, че някои от тези религиозни фирми и централи
бяха прикрития на чужди разузнавания. Например, фирмата „Имплемента" в Хайел-борн ,
Германия, беше прикритие на немската разузнавателна служба БНД.
Ние го разкрихме някъде през 1986 г. В контекста на всичко това, животът и учението на
Христос винаги са ми били много интересни. Причината беше, че не можех да си отговоря на
въпроса, как и защо 2000 години учението на този човек се е съхранило. Преди да започнем
да пишем „13 рози" с жена ми, приемах изцяло схващането на Българската църква и на
клира, тъй като не съм вниквал по-надълбоко в християнската доктрина.
Три фактора ми оказаха влияние да поема своя дял от проучванията за романа. Първият
беше, че се обърнахме официално към висш представител на църквата с въпроса, къде е
бил Иисус между най-ранната му възраст, когато го виждаме в храма на 13-14 години, и
трийстата му година, когато получава Кръщението на река Йордан?
- Какво ви отговориха от Светия синод?
- Че църквата не се интересува от този период от живота на Иисус. Тогава решихме, че
можем да намерим някакъв отговор от Ватикана, защото е известно, че в библиотеката там
се съхранява изключително богата информация. Свързахме се с представител на
посолството на Ватикана в София, с молба за съдействие. От него получихме абсолютно
същия отговор. Излизаше, че официалното богословие съзнателно игнорира непознатата
страна от живота на Христос.
- Но защо толкова години след като сте се занимавали с религия по служба, тя
изведнъж започна да ви интересува?
- Една от причините беше излизането на първите материали за уникалното светилище
Перперикон, за историята на Балкански, който прави първите разкопки там и мистериозно
умира. Това ни се стори много интересно и започнахме да събираме всички публикации за
Перперикон из медиите. Но имаше и трета причина. Темата да ни запали: натъкнахме се на
един мистериозен съдебен процес, организиран през 896 г. във Ватикана против папа
Формоза, който е бил важна фигура в нашата история. Седем години след смъртта му
следващият папа Стефан VII го ексхумира, осъжда го като еретик посмъртно, отрязва му
трите пръста, с които е благославял. Тогава установихме, че на 13 ноември 866 г., същият
този Формоза Портуенски1, който по това време още е бил епископ, е бил изпратен от
1
Формоза произхождал от влиятелен римски род. Той, заедно с епископ Павел Популонски
оглавявали духовниците изпратени да покръстват българите. Император Людовик Немски
изпратил също мисия начело с епископ Ерменрих Елвангетски, но той като папските легати
били вече в България, той се завърнал. Престоя на Формоза в България бил кратък, тъй като
скоро трябвало да замине, за да вземе участие на събора в Цариград, след което се завърнал
в Рим. Княз Борис поискал Йоан VІІІ да го постави за български архиепископ, но папата
отказал. През 869 година Формоза заедно с епископ Гаудерих, ръкоположил учениците на
49
папата, за да връчи отговорите на 115 въпроса, зададени му от цар Борис във връзка с
предстоящото покръстване на България, Формоза няколко месеца пътува по българските
земи, стига и до Родопите. От пътуванията пише много интересни доклади. Според нашата
хипотеза, в тях разкрива факти от живота на Иисус, свързани с посвещението му в орфизма,
с пребиваването му на Перперикон и на онзи връх, който и до днес се нарича Иисусов връх.
- Да не би да сте се добрали до докладите на Формоза?
- О, не! Те са дълбоко засекретени и до ден-днешен. Изпратихме писма до библиотеката
на Ватикана, с молба да се доберем до тези мистериозни документи. Допускахме, че те ще
хвърлят светлина и върху причините за настояването на Борис I, Формоза да бъде
ръкоположен за български архиепископ. Тогавашният папа Николай I отказва категорично.
Така или иначе, Ватиканът ни отговори с гробно мълчание. След това започнахме да
работим върху каноничните евангелия, защото героите в романа ни ги познават в
дълбочина, но ги четат по нов, необременен начин. Целта ни беше да достигнем до
същината на Йисусовото учение и да проверим допускането си, че то е било изопачено от
официалната християнска религия.
- Каква хипотеза издигате?
- Основната хипотеза, която защитаваме с факти, извлечени от съществуващи
исторически паметници и източници, е, че след като навършва 21 години, Иисус идва по
нашите земи. Достига до Перперикон, още повече, че до уникалното светилище е имало
разработен път. Смятаме, че Христос се е сблъскал с учението на Орфей в Египет.
Интересното е, че и в Юдея орфизмът е бил познат, но е бил забранен официално. Ние
допускаме, че именно в Перперикон Христос е бил посветен в орфизма, обучаван е в
мистичните му практики, научава се да говори добре тракийски и чак тогава се връща в
Галилея, за да се отдаде на своята богочовешка мисия. Ако прочетете каноничните и
гностическите евангелия, ще видите, че тук-таме прозира такава информация. Прочитьт им
от днешна гледна точка е много важен. Той ни доведе до мисълта, че това, което хрис-
тиянството изповядва днес, не е учението на Иисус Христос.
- А какво е?
- Това е павелианството - учението, създадено от Апостол Павел 45 години след Христа.
Този човек никога не е виждал Иисус, но се провъзгласява за Три-найсти апостол и развива
активна мисионерска дейност, поставяйки основите на църковната йерархия и превръщайки
църквата в инструмент на политическа власт и в извор на подчинение. Според нас обаче,
ИСТИНСКИЯТ
равноапостолите св. Кирил и св. Методий в духовен сан. През 872 г. ходил като пратеник при
Людовик Немски, а през 875 година - при Карл Плешиви. На 19 април 876 година Формоза бил
низвергнат и отлъчен от църквата от папа Йоан VІІІ (872-882г.), като бил обвинен, че е накарал
св. княз Борис – Михаил да се закълне, че няма да приеме за архиепископ друг, освен него.
Папа Марин І (882-884г.) отменил решението на своя предшественик и върнал на Формоза
кардиналското звание и епархията на Порто. Като привърженик на Сполетанската партия, той
поддържал политиката на папа Стефан V (VІ), който през 891г. коронясал за император принца
на Сполето Гвидо. През същата 891 година Формоза станал папа. Той повторно коронясал
Гвидо за император, а след това, през 892г., и неговия син Ламберт. През 896 година обаче
коронясал за император Арнулф от Каринтия – потомък на Каролингите. Тази му постъпка
предизвикала недоволство сред сполетанската партия. След 14-дневното управление на папа
Бонифаций VІ, опитвайки се да им угоди, следващия папа Стефан VІ(VІІ) (896-897) наредил
трупът на покойния папа Формоза да бъде изваден от гроба, да бъде облечен в папски одежди
и да бъде изправен пред съд. Формоза бил обвинен в нарушение на църковния канон и бил
осъден на низвергване. Били му снети папските одежди, отрязали му трите пръста на дясната
ръка, с които благославял, и трупът бил хвърлен в река Тибър. Недостойната постъпка на
папата предизвикала възмущение сред жителите на Рим. Няколко месеца след нея Стефан
бил свален и хвърлен в тъмница, където бил удушен. Папа Теодор ІІ (897г.) наредил останките
на Формоза да бъдат погребани в храма „Св. Петър”.
50
тринайсти апостол,
без когото християнството нямаше да го има, е Мария Магдалена. Тя носи вестта за
възкресението на Христос.
- Не се ли боите, че това е богохулство?
- Нашият роман е написан с огромна любов към Иисус Христос. Няма ред, дума или
намек да се хвърли сянка върху името му и върху неговия невероятен подвиг да жертва себе
си преди 2000 г. за благото на човечеството. Проучванията, които направихме, ни доведоха
до идеята, че истинското учение на Христос се припокрива с човеколюбивото,
състрадателно и просветляващо учение на Орфей. Не случайно ранните християни са
изобразявали Орфей като Иисус и обратно. Има такава запазена рисунка на керамична
плочка, изчезнала мистеризно в някоя частна колекция.
- Според вас, има ли някакви доказателства, че Иисус е говорел тракийски?
- Да, има. Това са неговите последни думи на Кръста. Ние смятаме, че техният най-точен
превод е през староалбанския, тъй като в него са запазени доста думи с тракийски
произход. В каноничните евангелия на Иисус са приписани думите: „Боже, боже защо ме
изостави?" - „Или, Или, Лама Сабатхани". Но не е за вярване, че този осенен човек ще
хленчи, когато, разпнат, се сбогува с живота си.
Нормалното е да се обърне към най-близкия си, с някакво съкровено послание. Да не
забравяме, че той е бил и човек, въпреки че ние не коментираме проблемите|на
Непорочното зачатие, на |Възкресението и изобщо не се наемаме да доказваме или
отричаме Божествената му природа. Твърдя обае, че да му се приписва предсмъртен хленч,
е най-голямата спекулация на Църквата, наложена още през 325 г., по време на събора в
Никея. Тогава всъщност се определя кои да бъдат каноничните и кои - гностическите
евангелия. Относно самите последни думи на Христос има разминавания и в едните, и в
другите. Ние преведохме, с помощта на експерти, точно какво значи: „Или, Или, Лама
Сабахтани". Има около 300 запазени и известни тракийски думи, включително и в
староалбанския. В тях е тайната на това послание, предназначено за Мария Магдалена. Тя
е най-близкият му човек, изключително съчетание от мъдрост, женственост и интелект; тя е
неговата съпруга, носеща детето му. Според нашата версия, Христос я зарича да отиде в
земята на тракийския бог Сабази - това е Перперикон в Родопите. И тя идва тук, по тези
свещени места, тук ражда сина си и умира заедно с него. •
- Някой може да ви се изсмее и да ви каже, че всичко това звучи налудничаво, не
мислите ли?
- Всеки е свободен да го направи. Но хипотезата ни има потвърждение в една надгробна
плоча, която се намира тук - в Националния археологически музей в София. Това е, според
нас надгробната, плоча на Мария Магдалена и на нейния син Мариус, починал на З години.
- Как я намерихте?
- Случайно. Счетохме, че надгробните плочи, т.нар. "тафи", са носители на изключителна
информация. И започнахме да издирваме такива от I в. след Христа. Има ги в няколко
известни археологически музея по света. Единият е в София. Още при влизането в него,
можете да видите експонат с надпис, че най-интересната находка от 1 век сл.н.е. е над-
гробната плоча на Мария Марилина. Направихме анализ на името и установихме, че Мария
Магдалена е била наричана и по този начин.
- Но защо мислите, че става дума именно за бибейската Мария Магдалена?
Консултира ли ви някой?
- Снимахме плочата и първо се обърнахме към проф. Герасимова от Инсти тута по
археология - една изключително ерудирана жена, която се занимава само с такива
експонати. Оказа се, че преди 50-60 години някакъв професор е превеждал този надпис и
преводът му се приема за даденост от тогава. После отидох при г-н Румен Стефанов, който
преподава латински в Духовната академия. Като видя текста, той се разтрепера и каза:
„Само това не! Обърнете се към специалистите от Археологическия музей". Наложи се да се
51
справяме по друг начин. Преводът, който получихме в крайна сметка, съобщава, че Мария
Марилина е жената, известна от Светите писания като Мария Магдалена. Тя е починала не
къде да е, ана върха над Кърджали, на километър и половина от Перперикон, който се
нарича "Иисусов връх", и така си го пише и по картите. Там е била положена и тази плоча.
Но защо този уникален връх, от който се вижда цялата долина на Арда, ще се нарича точно
така? Според изследванията на доц. Красимир Стоилов от Софийския университет, от най-
дълбока древност той се е наричал „Божие име" - така е било и по времето на Формоза.
Когато турците превземат Родопите, изпепеляват из основи Перперикон, но названието
остава същото на турски - „Исаклъ тепеши". На Петдесетница, и досега местните хора
правят курбан там. Според нас, надгробната плоча е оцеляла като древна християнска
реликва, защото е била укрита в един стар златен рудник край тамошното с. Стремци.
- Не се ли боите, че вашите литературни вълнения ще дадат повод за нападки, че с
биографията си на офицер от ДС се опитвате да сеете неверие?
- Допускам всякакви реакции. Но по-скоро виждам, че се налага тактиката на мълчанието
спрямо книгата. Дебатът не изнася на официалните богослови. Църквата предпочита да се
държи като щраус, който си заравя главата в пясъка. Но наистина не става дума за някакъв
пъклен заговор на ДС да изопачи вярата. Не можем да се самозалъгваме, че като идем в
храма да се изповядаме за извършено прегрешение и свещени кът ни раздаде опрощение,
случаят приключва. Ей затова нашето общество е стигнало до пълен морален разпад.
С какво например е известен Ватиканът? - С трите "В" - власт, величие, великолепие. С
най-мощното разузнаване. С това, че е най-мощният икономически холдинг. Излязоха
разкрития за тесните му връзки с италианската мафия.
Какво представлява Православната църква? Втори икономически холдинг, с претенции за
власт. От походите към Йерусалим, през търговията с реликви, до днешните комерсиални и
политически апетити на Църквата - това изопачава учението на Иисус, а не хора като нас.
Ние просто задаваме въпроси, които са умишлено цензурирани, и се опитваме да търсим
отговори.

EMM

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

EMM

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРИЯ МАГДАЛИНА

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРИЯ МАГДАЛИНА

"И книжниците и фарисеите доведоха една жена, уловена в прелюбодейство, и

А Мойсей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни; Ти, прочее, що каз-

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРИЯ МАГДАЛИНА

1 Евангелие от Мария Магдалина, последна ученичка на Благия, първа

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРИЯ МАГДАЛИНА

23 Отде това змийско блясъче в погледа?

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРИЯ МАГДАЛИНА

46 Един по един се съвземаха; камъни падаха от срам по земята; неми и

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРИЯ МАГДАЛИНА

2 Мнозина Го слушаха, неколцина се посветиха в Словото на Мъдростта,

22 Но има девици, жени и майки, още по-горни от нея.

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРИЯ МАГДАЛИНА

30 Oнзи, който се роди от Майка Божия, няма име бащино и фамилно.

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРИЯ МАГДАЛИНА

57 новите жени и майки, които се учат ceгa при Него в небесното

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРИЯ МАГДАЛИНА

4 "Който яде от плътта Ми и пие кръвта Ми, той ще се насити!" А кой пи

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРИЯ МАГДАЛИНА

23 Никой не разумяваше що значи: "Напуснете роднини, баща, майка, мъже и жени

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРИЯ МАГДАЛИНА

46 Ако има отци на земята, няма и век да мине – Царството Божие на

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРИЯ МАГДАЛИНА

67 Приемете сега повей от Истината – истина за Любимите Божии –

някой се мъчи – търси пролука, но не намира; вика

85 А свободата – това е плодът на истината; семката на плода -

86 Ония чисти сърца, отдали се с всички сили на Бога, векуват вечно в

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРИЯ МАГДАЛИНА

87 Те не могат да отминат някого, що е протегнал ръка за помощ.

88 Тъй ни учи Христос на земята и на небето.

89 И ние, с брат Йоан, се на много Царства Небесни наситихме; на

90 Христови народи небесни много посетихме;

91 А Царството звездно на Бога – широко е!

Текстът, включен по-долу, представлява коригиран сми-слово от

Трябва да се отбележи, че в публикуваната версия на руски език има

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРИЯ МАГДАЛИНА

знаещите добре руски език могат да поправят само печатните и някои

Може да се допълни, че ЕММ има и други глави, които засега ще останат

1. Бог, в рождении Иисуса Христа, имел такое же участие, как солнце в

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРИЯ МАГДАЛИНА

3. Сатана не замеллил поругать Его, но вижу теперь: от слова Его не

будут проданы Лукавому и многие из их писаний исчезнут. А то, что останется,

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРИЯ МАГДАЛИНА

27. Так, сестры и братья, я впервые увидела Живого Бога на Земле.

достиг вечной жизни.

13. Дух любви Божией живет в ее душе.

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРИЯ МАГДАЛИНА

24. Если вы счастливы и блаженны младенцем, которого вы приобрели, вы -

32. Еще дважды приду Я на эту землю через Мать Святую.

такова: чтобы любовь двух была явна для третьего человека.

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРИЯ МАГДАЛИНА

46. Время же лукавых духов закончится в тот миг, когда вы освободите

48. Одно важно: умножайте блага Божией Мате-ри!

стоящих одним чином ниже Матерей Божиих.

жет вернуться к ней и плотски, даже и до истечения этих трех лет. В

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРИЯ МАГДАЛИНА

1. Велики тайны Матерей, но еще более великое сказал мне Учитель о

и Праведные Женщины; Девы Божии, Девы Святые и Праведные Девы. Имеется и

что Змея искусила Еву яблоком.

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРИЯ МАГДАЛИНА

завет Бога: «Плодитесь и размножайтесь!»

ных лукавых духов воинство Врага Человеческого смогло вступить на Землю.

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРИЯ МАГДАЛИНА